НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Глинка Зловещ мрак небеса обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата. Планински върши с мощен мах сломи той вредом и размята. И тръпен Бога аз въззвах, но Бог не видях в небесата. Аз гледах как поля зелени пред мен се гънат и хълмят, и вниз от планини стъмени грамади каменни летят, и дим изпълня небесата. Но всуе Бога аз зовях: в метежа бурен на земята аз Бога вечен не видях. Аз гледах как небесна твърд разсичат мълнии свирепи, и бесен гръм простори цепи, и огнени стрели валят, и вредом лумва чад и плам – но Бога аз не видях там. И ей, примлъкна вихрен вой. Навред настана тих покой. Помежду облаци развяни на изток в сребърния дим тлей тихо пурпурно сиян`е. Духът лети на зов незрим и вдъхва сладост непозната. Настана чудна тишина и плуващ в мир и ведрина, кат ясен сън в далечината дочух аз Бога – в тишината. Превод от
към текста >>
2.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
са необходими по-малко ограничения и повече простор. Тия дни на новото време са за всички, които ги ожидат (очакват), които вярват в тях. А те са много, пръснати са по цялата земя, малцина ги познават. Те не са бездейните и мирни монаси в килиите, броящи сетните часове на своето време. Това са човеци, които рушат царствата на заблудата в самите себе си. Те свалят гордите монарси от троновете на своята висока личност и живеят сред другите. Те рушат кумирите, възраснали като бурени в умовете им и в техните сърца. Те са силни, знаят да въртят и меч, но не убиват, защото знаят три неща: 1) Знаят, че не може да се бори никой срещу настъпващото ново, което носи свобода. 2) Те знаят, че не бива да се вдига меч, защото най-трудно се измива кръвта от всичко на земята. 3) Те вярват в своя Творец и знаят, че всеки миг ги гледа Неговото будно око. Кой може с борба да издигне падналия? Кой е оня, който ще срути жертвеника, на който се принасят невинни жертви, догдето сам той принася в жертва най-хубавите чувства на своя ближен? Нима оня, що руши идолите отвън, не ще направи нови, догдето има идоли в душата си. А оня, що може да откъсне без жал главицата на едно врабче, има ли право да говори срещу кръвопролитията сред човеците? То е все едно пред окото на вечната правда... Кое е новото, за което хиляди очи са устремени, хиляди сърца копнеят? То е денят, когато ще падне превръзката от нашите очи – заблудата, която не вижда нишките, що ни съединяват в едно. То е ден, в който
към текста >>
3.
ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
на птичка. Те всички ме видяха и отминаха. Хората ми се присмяха без да им направя зло. Като самотен бор сред полето останах аз. Близките на моето сърце преминаха като облак край мен. Аз пред кого ще излея сърцето си, кому ще дам чашата, която взех? Хората ми казаха: „Ти си странен и смешен" Ние не те „разбираме". И аз ги оставих, въззовах Вишния и казах: – Ето тия, които са много, ми се присмиват, а аз оставам един с моето сърце. Къде ще найда правдата? И видях два облака. Черни и буреносни, те се срещнаха и настана тъмнина. Очите ми не виждаха слънцето. Чух гръм и мълния проблесна. Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха влагата на дъжда. Аз где ще найда подслон ? Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж!" Аз станах и погледнах надолу. И видях голямо кълбо, обвито с кървави пари, покрито с прах. С грамадна бързина се носеше то и в него аз прочетох: Гордост, алчност, суета. – Тогава казах на себе си: Нека четири пъти по толкова стрели да се забият в моето сърце, аз пак не ще го дам. Ще го запазя като дар за Великия. Той няма да ме остави. Като малки песъчинки ще събирам моето богатство и заедно с живота си ще го дам на Силния. Аз видях прекрасна жена и тръгнах към нея. Но тя се присмя над мене и ми каза: остави своето и ми служи, защото съм прекрасна. Видях силен човек и се запътих. Той ми каза: Защото съм по-силен, ти ще ми се подчиниш. Видях мъдър (човек) – „Защото аз зная, ти ще ми служиш!” — каза той. Тогава аз се опечалих и казах: Те
към текста >>
4.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове. То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия. Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата. Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори върху нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др. Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз. Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях. са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които
към текста >>
5.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще
към текста >>
6.
*** - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
на Беседите" от Бо Ии Ра „Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак. Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай. Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към
към текста >>
7.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
си за сянката на Банко! Авторът на „Макбет" е знаел някои окултни истини. Едно лице, което е наистина с престъпни наклонности, когато напусне физичното си тяло, си остава същото и може да направи много повече пакости, отколкото във физичното си тяло. Но независимо от това, смъртното наказание е в пълна дисхармония с известни Божествени закони. Да живееш в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя! Тук важат следните два закона: 1) Насилието ражда насилие. Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение. Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството? Нека погледнем на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята. Те винаги са раждали дисхармония и по-големи насилия. 2) Насилието довежда до израждане, упадък на тези, които си служат с него. И това е естествено. При насилието човек се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си. От там израждането. И всичко това може да се провери. Ще дам един пример: Какво стана с Испания, след като въдвори инквизицията и избиваше с хиляди еретици и сектанти? – Тя оттогаз почна да запада. Има дълбоки духовни закони, на които е подчинено развитието на народите и
към текста >>
8.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета. В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина. На долния си край тази тояга е заострена и обкована с желязо. Тя е нашарена и накичена с дрънкалки, та когато русалецът играе и я мята от ръка в ръка да прави шум и да звънти. Тоягата стои
към текста >>
9.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
почти човешка интелигентност. Но все пак съзнанието е качество само на човека. Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и
към текста >>
10.
Едната религия
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко. Хората събрани на площадите в нямо благоговение се възнасяли с душата си към вечната светлина. Изведнъж из тълпата се раздал глас. – Братя! Колко светло и чудно е там във високите небесни равнини! А у нас тук колко е мрачно и влажно1 В томление е моята душа, няма в нея живот и воля във вечната тъмнина. Какво от това, че след милиони години животът на нашите далечни потомци ще се озари от непрогледна светлина? Нам, нам е нужна гази светлина. Нужна ни е повече от въздуха и храната, повече от майката и възлюбената. Кой знае – може би има път към звездите..Може би, ние можем да ги свалим от небето и да ги издигнем тук, посред нас, за радост на цялата земя! Да вървим, прочее, да търсим пътя, да вървим да търсим светлината на живота! В събранието настъпило мълчание. С шепот хората се питали един друг: – Кой е този? – Това е Адеил, безразсъден и непокорен юноша. Пак настъпило мълчание И заговорил
към текста >>
11.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин. Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа. Умеят да внушават страх и подчинение. Те са много честолюбиви, тщеславни, благодарение на което дават силен отпор на препятствията, или когато им правят забележки. Тяхната дребнавост ги прави да избухват при най-малка обида. Проявяват голяма чувствителност, когато им се окаже внимание и нежност. Техният бурен гняв стига до лудост. С голям труд се владеят и леко стават роби на своите горещи страсти и тогава те лесно могат да изгубят здравия
към текста >>
12.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина. Искате ли да ги откъснете, за да имате повече светлина и топлина? Тогаз добре обмислете това, което ще правите. Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му. А този е коренът на егоизма! Не само у другите, но и у вас самите! Изорете този къс земя, която ви е поверена. Да изорете земята на съсъдите си - това е много по-голяма задача и тя не се изисква
към текста >>
13.
ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
духа, апостол Павел. Колко ценности дълбоко в нас се тачат вече за безценица - но пак мълчаливо, безшумно за да се не смути ревнивата и зла традиция, за да се не огорчат тия, които са им платили скъпа дан. Развихреният размах на времето премахва вече мъглата, която забулваше с някаква омая тия неща, които макар и тачени за свещени, са деца на вечната, бродещата по цялата земя лъжа. Да ги не споменаваме. Всеки от нас може да ги наброи с десетки и стотици. Те са задръстили като бурени нивите ни, където трябва да расте само чиста пшеница, от хляба на която се живее преизобилно и радостно. Светът ще се промени. Помен няма да остане от този порядък. Това да не плаши никого и да не служи като оръдие в нечистата ръка на оня, който е насилник, и на другия, който ще рече, че духовните люде подготвят размирици. Да, това е самата истина. Духовните хора никога не излизат на оная бран, където се убива, но те никога не ще престанат да приказват за истината, че една сигурна, смела ръка вътре в душата на човека, неотменно и настойчиво твори новото, чиито победни стъпки кънтят вече в ушит на будните и на тия, които могат да чуват отдалеко, Кой е властен в тоя свят да спре тая ръка? Кой може да заповяда на пролетта да не разтопява със своите ветрове снега, остатък от зимата? Никой, защото природата, времето, великият Промисъл, необятният план на развоя изискват това. – Да ги накараме да млъкнат! Да ги заставим да не светят, да им измислим грехове, че рушат държави, закони, традиции
към текста >>
14.
ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
тръпки я притискат и тя мълчи, потънала в скрита болка. Полята са самотни, тъжни и в старото гробище край каменния град грохнал гробар с глухи удари копае тъмните ями на смъртта. Тъжна е земята! Мъка е изписана по нея; причастието ù е отровно! Аз бих презрял децата ù родени за страдания, ако си не спомнях за утрините, когато преди да се покаже слънцето, звънтящата колесница преминава да събуди с гърма на обковани колела душата ми. Тъжна е земята! Покрита е с гробове, обвити в бурени, а над тях - разпятия. Разпънат е светът, земята е разпъната... Небето гледам, опасано с звездни реки, потекли от памтивекове. Къде съм аз? Коя е моята родина? О, дали с вас, далечни звездни кервани, ще бъда друмник и аз, или земята ще ме погълне заедно с неспокойните ми помисли на вечен пилигрим!... Тежки мъгли пълзят над полето, където бранници оставиха строшени знамена. Там са барабаните, които гърмяха и привикваха за кървавата бран, там са разхвърлени оръжията със засъхнала по тях кръв и труповете на ония, които няма никога да видят родна страха! Земя! Ти ли си ми майка? Ти ли ме роди? Защо ме викаш в студените си пазви? Не стига ли това, че като младенец играех по твоите ливади, гонех пеперудите с пъстрите криле и слушах тъжния ти плач? Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като
към текста >>
15.
Вести и книгопис
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
достигна своя зенит и палещите лъчи с благодарности разляха по снагата на земята голямата чаша на Божието изобилие, ти поседна под сянката на могъщ бор и струите на близкобликащ извор те приканиха за почивка. Ти се унесе, потъна в безгрижието на вятъра, вълнуващ просторите. И когато отново отвори очи, погледна над себе си, пред себе си и потърси дълбокия лазур, с плаващите в него бели лебеди, остана учуден. Лицето на безбрежното море на мир и тишина покриваше тъмната мантия на буреносни облаци, а далечен тътнеж даваше тревожни сигнали. Ти се стресна, мигом грабна лирата и тръгна, знаеше ли сам къде? - На свиждане, но не с въплътената мечта, а с мълнии небесни. На свиждане! Но не за разговор с любимата мечта, а с грохота на бури и гръмотевици. Колко време бушува стихията в планината и колко пъти привидно стихва, за да подхване отново буйната си игра, ти не помниш. Но ти вървиш със задъхване, с умора и все нагоре, натам, където облаците и мъглите скриха прицелния връх. Ти изгуби пътя, но по нашепването на сърцето, държиш все още вярната посока. Очите ти сега са тъжни и те изливат заедно с небето сълзи, които с глух стон падат по вяло отпуснатите струни на твоята лира. А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си дреха. Ти се изкачваш и всяка твоя стъпка е победа и малък подвиг. Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър
към текста >>
16.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят! Цялото небе гори в ярки пламъци! Чудно видение, пълно с величие и сила! Всички неволно се спираме в мълчание! Преди няколко мига нямаше нищо! Как със стихийна мощ работи природата и в малкото, и в голямото! Бързо се менят краските. Скоро всичко се прелива в нежно розова краска, която постепенно избледнява! Скоро издигащата се пред нас планина става цяла златна от изгряващите лъчи! Какво слушаме? При наближаването към планината чува се горе някъде едно тайнствено глухо буботене, някакъв далечен тътнеж! Нещо като някой грамаден далечен хилядострунен оркестър, в който има всички тонове от най-ниския до най-високия! Ние отиваме към него!
към текста >>
17.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите ра¬ботят и няколко души външни работници, но работата на съидейни¬ците не престава. Салонът ще бъде двуетажен. Братята с кола докарват 11 тона вар. Всички носят вода, едни с бурета, натова¬рени на коне, други с кофи или котли. За варта донасят 50 тона вода, освен водата за други нужди. Камъните, тухлите, пясъкът, пръстта са пренесени, Варта трябва да се угаси по-скоро. Ето защо, те жертвуват и от съня си; и една нощ до късно гасят вар. Работят при светлината на лампи. Тая нощ ще остане паметна в тяхното съзнание! Братята и сестрите по смяна носят всеки ден храна на ра¬ботниците. За всинца има работа около салона. Сестрите, и те могат да работят: едни от тях носят камъни или вода, други гасят варта, а трети изравняват мястото. Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок идеал. Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот. Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е
към текста >>
18.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
слаб, изнурен, но знае, че чудният подтик в него, който го обновява, иде от Божественото, от Великата Разумност, която работи вътре в него. Той чувствува своите връзки с този великия извор на живота и че всичко добро, красиво в него иде оттам. В "Другите" авторът, изпълнен с жажда за красота, светлина, чистота и хармония, изпитва болка, като гледа, как човешкият живот е пълен с тъмнина, насилия, неправди. Как всичко това е противоположно на тоя копнеж, който пълни душата му! В "О, бурен ручей" той казва, че за него не е достатъчно само тихото дело, но той се чувствува, че е готов и за мъченичество, за венец от тръни; той копне за тях, за да украсят неговия възторг. В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко убийство и изобщо всяко насилие! В стихотворението "Откъде съм?" авторът се чувствува чужденец, изгнаник от родина и пита цветята, звездите за своя род, но и те не знаят! И блуждае той в чуждата страна, замечтан по вечната родина. В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато човек отново ще се върне в рая! В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот. В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица. Това е загатване за Красивото, възвишеното, което живее и работи в човешката душа и което
към текста >>
19.
МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
вътрешна упоритост и без афекти. Не трещи техният марш, не реват тълпи и не се тресе земята. Напротив по всичко изглежда, че те ще загубят борбата, но я спечелват с качеството на златото у тях, което най-упорито устоява на огъня и на влагата, златото, което се кове, увива и може да стане като паяжинова нишка; златото на върха на гръмоотвода, което поема първо удара на гърма и го препраща в земята, а само то остава да стърчи невредимо със своя мълчалив блясък сред надвисналите буреносни облаци. Но златото с тия си качества е все пак опасно и носи изненади. Преди всичко, то спечелва много врагове. Най-много врагове има оня, който има най-много злато. Очите на всички злодеи са обърнати към него. Ден и нощ те дебнат, как да поставят своите примки, за да хванат в тях тоя блестящ бог. Оня пък, които го има, долавя това и се огражда с дебели стени, с тежки врати и тайни ключове. Той става страхлив и саможив, чужди от хората, мнителен е спрямо всеки жест и в очите на всеки срещнат чете скрита омраза. Дните му са препълнени с уморителни кроежи, за да увеличи и запази своето богатство, а нощите със смъртен страх. Ако хлопне нещо, ако вятърът тракне клон или по покрива се търкулне нещо, в тъмнината на нощта дебнат две стреснати очи и бие едно ужасено сърце. Животът на такъв човек е усложнен, затворен в една малка сфера, пълен със съмнения. Както Самсон, останал без сила, след като жената му е отрязала косите, така и оня, който има богатство и после го загуби, остава
към текста >>
20.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии. И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелан се у венчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно "Магелановия проток", (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелан), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвигът на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. "Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен
към текста >>
21.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
го определя, се намираше в мрачната безкрайност на ледената граница Рос, между малка Америка и самия Южен полюс. Между научните наблюдения, които адмирал Бърд е трябвало да прави там, една друга важна цел на усамотението му е била „желанието му да прекара известно време в мир, спокойствие и пълна самота, за да може истински да прецени тия блага. Нищо повече". Нуждата от себевглъбяване Б. не е чувствувал поради някакво нещастие. Животът му е бил „възможно най-щастливия, но прекалено бурен". Десетки години разни експедиции са поглъщали изключително времето и мислите му. През 1919 г. — флотски презокеански полет; през 1925 г. — експедиция в Гренландия; през 1296 г. — Северният полюс; през 1926 г. — Атлантическият океан; 1928 — 30 год. — Южният полюс. През 1934-35 год. пак Южният полюс. През 1939-40 год. отново Южният полюс (експедицията едва сега е получила нареждане да се върне, понеже Щатите не можели да я поддържат повече). Трябва дебело да се отбележи, че всички експедиции, може би с изключение на настоящата последна, са били уреждани и заплащани в последствие от самия Бърд. (Страхотна грижа!). Така става твърде ясна голямата нужда, която е изпитвал Б. от усамотение и следователно от възможността да прецени отново в пълна самота всичко около себе си. Не е необходимо да коментираме факта, че човек като Бърд, с такава световна слава, щастлив човек, е почувствувал нуждата от абсолютна самота и за да я има, той избира „Предния пост" на границата на леденото море Рос, на
към текста >>
22.
АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
изказва своите желания. Бащата изпълняваше едно от тях, не повече. А синът искаше не за себе си, а за народа. Той познаваше добре страната и народа, неговите нужди и страдания. И синът говореше: — На север тая година пролетта настъпи рано. Снеговете се стопиха преждевременно. Почвата беше мека и годна за посев. Народът хвърли зърното и то набъбна. Животът потече по снагата на благодатната земя и селяните се радваха. Но когато луната се смени, задуха студеният вятър от север и донесе буреносни облаци. Земята като никога отвърна лице и семето загни. Сега е есен. Времето за жетва отдавна мина. Хората се готвят да посрещнат зимата с празни хамбари. Очаква ги глад. — Какво да се прави? Ще дойде нова пролет, ще покълне ново семе, а дотогава да живеят, както могат. — Това не ще стане. Аз имам едно желание и то ще се изпълни ! — Какво искаш? — Тези от юг, от богатата провинция Неуг, да отворят своите житници и да дадат на тези, които нямат! — Тамар, сине, не знаеш ли, че там живеят най-богатите и жестоки поданици, които при това се ползуват с права? Защо искаш да създам размирици и бунт? — Аз мислих много, друго не може да се направи. Те са богати, а другите бедни, трябва да помогнат! Старият цар мълчаливо изпълняваше желанието на своя син. Народът от север дълго помнеше тая гладна година, когато преди да ливнат първите есенни дъждове, пътищата от юг бяха почернели от кервани, които носеха жито и ориз за храна и за посев. Така ставаше всякога, когато на запад се извиваше
към текста >>
23.
СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H.
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
обгръщаха тялото и духа ми! Повелителю мой, аз не мога да изброя прегрешенията си, нито да измеря времето, прекарано далеч от Тебе, истинският извор на щастие; не мога да изкажа, какъв срам е изгарял сърцето ми, когато познах своята заблуда! Как можех да не затуля очите си от свян пред Тебе, Който пребъдваш във всичко, когато видях себе си овладяна от желанието да обсъждам пътеките, по които бродят людските сърца! По нивите на другите се опитвах аз да изкореня израствалите бурени, а моята нива стоеше непосята и неизорана! Но дойде ден, и аз чух отново тихия зов на моята душа. Тогава, в безмълвния нощен мрак поведох тежка борба с моите желания. Жестоко страдах, когато се опитах да разкъсам веригите, с които те ме бяха оковали! И в своята безкрайна мъка, изоставена от всички, аз възжелах само едно — свобода! И Ти, чието търпение е безкрайно, Ти се приближи до мене с нечути стъпки, Възлюблени мой, и в глъбините на моето сърце Твоите думи прозвучаха със съвършена сладост: — Аз ръководя съдбините на всички, Мен се пада да обсъждам пътеките, по които бродят людските сърца, а ти вложи надеждите на твоето сърце в Мене и поеми най-дългия, но и най-близък път, пътят към самия себе. В съкровищницата на своята душа, там ще намериш истината, която Аз съм вложил, и тя ще ти дари свобода. Другарки мои, пчелите пеят в цъфналите храсти и аз седя спокойна, защото чувам непрестанната песен, която блика от истинския извор на щастие, който се тай дълбоко в моята душа. И разбирам,
към текста >>
24.
ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
член на Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и богоугодна. Главата на Бялото Братство е Христос. Политическото благо на една държава зависи от нейното духовно повдигане. Съдбата на България, 3а която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Вие сте между този народ, 3а да работите 3а неговото повдигане. Тесният път 3а Царството Божие в България сега трябва да се проправи. T03U път не е правен и ние сме пратени да минем 3а да го проправим. T03U път е забуренясал, затова трябва да минем през него, 3а да го оправим и стане добър. Това е алегория което ви говоря, на научен език значи: да се подобрят условията на земята. АВГУСТ 1913, София Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове. Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. АВГУСТ 1914, Велико Търново Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили 3а него мъдри человеци, пророците, 3анего говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие.
към текста >>
25.
ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г.
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после - второ, по-нататък - класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: "Както gage Господ". Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ?
Буре
ни и тръни. Обработете лозето, посадете го, и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде -ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум - дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати. Можем да имаме и добродетел, и сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват са: божественият зародиш, божественият закон и божественото равновесие. Равновесието - това е добродетелта, законът - това е знанието, условията - това е силата, зародишът - това е богатството. Сега, ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, пo кoйто трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви - "съединението прави сила". А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У
към текста >>
26.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
онова обществено мнение, което може да изведе народа из днешното тежко положение. Как ще стане това и кога? — На този въпрос можем да не отговаряме напълно. Всеки майстор знае занаята си, и тези, които са се родили за да извършат едно велико дело за избавлението на своя народ, трябва да знаят начина на своята работа и времето, когато трябва да започнат. Така или иначе, българският народ чака. Той чака ония добри и скромни работници, ония добри орачи и сеячи, които ще разорат буренясалата нива на неговия обществен живот, изтръгвайки грижливо из нея плевелите на злото, и ще хвърлят в нейните бразди семето на доброто, за да пожънат плодовете на мира и напредъка, на общото благоденствие и щастие. Какво могат да направят те! Кои са те? Това не са хора, които заемат високи обществени места. Това не са хора, които стоят начело на тълпи и партии, това не са хора с громки имена и големи титли. Това са хора, които, пръснати по всичките страни на земното кълбо, си подават ръка през океани и морета, без оглед на нация и положение, за да сключат един такъв съюз, за да достигнато едно такова обединение, каквото светът досега не е виждал! Тогава, когато голяма част от хората виждат залеза на една култура, която е могла да покрие своя път с милиони гробове, да напои почвата с кръвта на милиони жертви, хиляди хора в същото време търсят път и начин да намерят живителния елемент, който ще донесе обновата на човечеството. Идеята за благоденствието на всички не е била никога
към текста >>
27.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
си почвени и климатични условия може да стане първостепенна овощарска страна. Дъждовните области и тези, които може да се напояват, може да послужат за отглеждане на най-ценните ябълкови и крушови сортове, а по-сухите места — за орехи, череши, праскови, зарзали. Има обществени и частни овощни градини, в които са застъпени най-разнообразни и ценни видове и сортове, без всякакво напояване, а само с разумно обработване на почвата, като се поддържа тя в разрохкано и чисто от бурени състояние. След избора на мястото от голямо значение е подготовката му. То се състои в предварителното (2—3 месеци) изкопаване на дупки за посаждане дълбоки 60 — 80 см. и широки 1 —1,5 м. за да се разложи почвата. Трябва да се внимава дръвчето да не се посади по-дълбоко отколкото е било в разсадника, защото се задушва. Един много важен и спорен въпрос е този за резитбата на овощните дръвчета. Днес преобладава мнението да се извършва една строга резитба, за да се развие добра корона (правилна) и да се получат повече плодове. Но има и течение за умерена резитба, както и друго — никак да не се реже, а да се остави на природните сили развитието на дръвчетата. Точно това е мнението на окултната наука, която казва, че не Tрябва да се чистят и издънките от подложките дивачки, защото те усвояват храна от въздуха и засилват корените. Това е доказано и опитно: достатъчно е да си спомним изобилното плодородие на по-старите овощни градини и отделни ни дървета, които не познават овощарския нож.
към текста >>
28.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
дошла, не може да прониже душата ми твоята стрела! * * * Блажен е човек, който кат горния лъв разсъждава, и в изпитания големи съблазните си прокудява Дядо Благо Отзиви за Всемирното Братство В третата книга на „Окултизъм и Йога“ Мих. Никитин, разглеждайки — сп. „Житно Зърно“ и вестниците „Братство“ и „Frateco“. казва: „Петър Дънов и неговото „Бяло братство“ е явление съвършено изключително на фона на окръжаващата ни действителност. На Балканите, в България, в атмосферата преситена с буреносния магнетизъм на земните страсти и въжделения, — фигурата на „Учителя на Бялото Братство“ Дънов. — е необикновена, апокалиптична. Бялото Братство на Дънова само в България наброява до 40,000 членове и това. разбира се, е достоен плод от 25 годишната плодотворна дейност на неговия основател. Дънова руските читатели познават от неговата чудна книга „Три основи жизни“ излязла в издателството на Гудков (в Рига Б. Р.) в 1931 год. Ние горещо препоръчваме на мистиците, езотериците и окултистите от всички видове и направления, да се запознаят с неговите поучения, изпълнени с духа на Христовата мъдрост и любов. Трите печатни органа на движението правят извънредно отредно впечатление, говорещо за голямата светла работа, която се върши в България. В тях с хармонично съчетани общоокултни, широко популярни основни идеи с дълбоко теургическия, всепроникващ и осмислящ ги дух на Християнския Езотеризъм.“. Говорейки за това дали П. Дънов принадлежи към Хималайската община на Учителите, автора казва:
към текста >>
29.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят. Формите, които съществуват там, са демонични творения, създадени от най-нисшите човешки и животински желания и страсти. Стремежа на всяка форма в астралния свят е да привлича към себе си всичко, което може, и което й съответства, и по тоя начин да расте. Ако тоя стремеж в нисшите области би имал надмощие, то защо би расло като бурените. И тогава, вместо ред, в космоса би настъпила анархия. Това се предотвратява от надмощието на силите на отблъскването в тази област. И когато астралната форма на едно наше желание е привлечена към друга такава от същия вид, съществува една дисхармония между техните вибрации, поради което всяка от тях има разрушително влияние върху другата. По такъв начин, вместо силите на злото да се обединяват и сливат, те действат разрушително помежду си, „злото се самоизяжда“ и така то са ограничава в света до известни, допустими граници. Когато ний разберем действието на тези двойствени символи в това направление, ний ще схванем смисъла на окултната максима: „Една лъжа е едновременно убиец н самоубиец в астралния свят“. (следва) Хиромантия Линия на ума (главна линия) Тази линия започва между големия пръст и показалеца и обикновено в началото си тя е съединена се линията на главата, обаче последната отива надолу, образувайки полукръг около венериния хълм, а умствената линия върви по-вече или
към текста >>
30.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете. Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти. Тя е достъпна само за ония, които са надвили всичко лошо в себе си. Но каква полза от тая любов — ще каже някой, — щом тя не е достъпна за мнозинството хора? Точно за това е ценна тая любов, защото иска от хората да работят над себе си да се усъвършенстват, за да дойдат до нея. Оня добър строй в човешкото общество, който е нашата мечта, онова равенство и братство между хората, което ще превърне земята в рай и живота човешки ще се изпълни с пълно щастие и истинска свобода — всичко това ще се достигне само когато хората се издигнат над своя груб егоизъм и дойдат до любовта към враговете. Затова е ценна тая висша любов. Егоизмът и себелюбието, това са мрачните прегради, които ни делят от долината на щастието. Трябва да надмогнем тия прегради за да
към текста >>
31.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Защото даденото без даващия е нищо; Който дава себе си заедно със своята милостиня храни трима — Себе си, своя гладуващ брат и Мене“. Първото небе е място на радост без най-малка следа на огорчение. Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново. Тук всички благородни цели, към които човек се е стремил, се осъществяват напълно. Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка. Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя. Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят. Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим. То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство. Но в повечето случаи доброто настроение на хората
към текста >>
32.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
гладки, прави, здрави, и започнал каци, бъчви и варели хубави да прави, ала нямал си папур между дъските им да постави. И си рекъл: нищо от това, че са без папур, туй е незначителен кусур. Инак — виж, какви са хубави и здрави, като във калъп излети! Пък че били без папур. кой ще види, кой ще се досети! И, наистина, за кратко време спуснали се купувачи и накупили си от прекрасните съдини на бъчваря, но за проклетия, всъде и пред всеки все едно и също чудо се повтаря: Хубавите каци, бурета и бъчви вода не задържат, работа не вършат! ... Киснали ги, лепили ги, мазали ги — непоправило се злото, не излязла Кина на хорото. И започнали обратно да се връщат в двора на кацаря, гдето сам той рекъл, всеки недоволник там съда си да стоваря. Най-подир, когато двора се из-пълнил все с изцапани съдини, най-голямата от тях — една прекрасна и надута бъчва — се обърнала към всички, изгледала ги съжалително и рекла: — Вместо каци и варели и красиви бъчви, по-добре би било да сме връчви някакви ей-там, за да ни не стига тоз нечуван срам! — Но признай, сестрице, отговорила й една стара каца, че си имате голям кусур! — Вие, милинка, сте без папур! * * * А тез варели, каци, бъчви, Са днешните народи клети, От всички хубаво си имат — Любов в сърцата им не свети Дядо Благо Животът е музика Животът е музика. Той върви в три направления: в мажорна, миньорна и хроматическа гами. Това са трите велики методи, които регулират живота. За да разберем вътрешния смисъл на живота, трябва да живеем в
към текста >>
33.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
истински живот на човека представлява грехопадението, т. е. отклонението на човека от правия път, скъсването на връзката му с живата природа. Голяма е скалата, която е засипала Божественото в човека, крепки са веригите, в които той сам се е оковал. Днес гората не може да се съвземе и да покрие тая празнина с растителност и да закипи в нея интензивен живот; но човек, като съзнателно същество, може да смъкне веригите, в които се е оплел, може да разхвърли камъните, да изчисти бурените, които са пуснали дълбоки корени в него и на тяхно място да се прояви чистия Божествен живот, който чака да му се създадат специални условия. Макар и потиснат от разрушената скала на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас. И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му. Защо чакаме? От хиляди години колебания и съмнения са ни спирали да изчистим пътя му, да създадем условия в нас за него. като сме се заблуждавали в илюзиите на живота. И днес, при наличността на тая голяма светлина, която ни е озарила всестранно, пак ли ще се поколебаем? Наново ли ще останем потиснати под тая скала, пак ли ще останем във веригите на робството за неопределено време ? От нас зависи! Прочие, към нова дейност, към ново свята спасителна работа. N. Словото на Учителя Изявяването на Христа в човешката душа Цялото Битие е едно изявление на Бога. В света се изявява доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и всичко онова, което е възвишено и чисто. Отрицателните неща в
към текста >>
34.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти
към текста >>
35.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
нашата истинска и неуморна възпитателна — и ще бъде принуден да черпи от оскъдните резерви на своя ум или пък да предава автоматически това, което другите умове са построили. Истинското възпитание, това са благородник усилия на по-укрепналите и разбиращи сложните закони на човешката психика, към онези, които тепърва, с неукрепнала стъпка навлизат в живота и имат да се справят с безброй трудности извън и вътре в себе си. Възпитателят е добрият градинар, който усърдно работи — плеви бурените, разкопава почвата, върху която е посято доброто у човека и го полива с животворна влага, за да може да произрасте, да укрепне и да намери само своя път. Д. Стоянов Новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички, и животът на едного е живот на всички. Словото на Учителя Пътят към новия живот В живота има главно две състояния — приятно и неприятно. В органическо отношение приятният живот се обусловя от това човек да има добре организиран
към текста >>
36.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
се разваля, размътва се. Трябва да се опресни. Как става това? — Отваряме прозорците, навлиза жива струя въздух, жива изобилна светлина. Събличаме тялото си, освежава го въздухът, слънчевата светлина. От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце. Когато реката тече тя чисти коритото си, а, когато е застояла, тя буренясва, вмирисва се. Ние сме затворили една малка „локвичка“ от тая природа в нашите къщи и сме се наврели в тях, както жабите в локвите и искаме да сме здрави, свежи, силни, и жизнерадостни. Не, това е не естествено. За да стане това, ние трябва да влезем всред реката на живота, живата природа. Ние трябва да нагласим нашия живот в хармония с живата природа, защото обратното е невъзможно. Живата природа си има своите строги, жизнени закони, по които тя се развива. Тя няма да измени своите закони, нито за хатъра на отделен човек, или на цялото човечество. Ако те не се съобразят с нея, тя ще ги помете, ще ги заличи от лицето си, тъй както слънцето изпарява миазмите и ги преработва и дава като чист благодатен дъжд. Ако вие влезете в едно хоро, което се върти в дясно, вие не можете да се въртите в играта в ляво. Ако влезете в един хор, който пее известна мелодия, вие не можете да я пеете своеобразно, както би ви скимнало. Така и природата пее живота по едни строги, неумолими и справедливи
към текста >>
37.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
за да се наредят след нас милиони проводници, милиони изразители на доброто и разумното, с една дума, на новото разбиране, което човечеството очаква и за което се подготвя от векове. Ние не трябва да противодействаме на добрата мисъл, не благородното дело, понеже те са семенца от Божествения свят, които като се посеят, дават добър резултат, изобилен плод, а да противодействаме на отрицателните мисли и потици, които са семена, хвърлени от тъмните сили; те дават лош резултат — бурени и ледения. Де се откажем да им дадем място в себе си, ще рече да проявим положителното, което е вложено дълбоко в нашата душа. Да станем изразители на възвишеното, носители на благородното, да приложим положителното знание и се свържем със силите на живата природа, за да отворим път и дадем потик на ония звена, които идат след нас. Да се подвижим напред, за да се подвижи цялата верига! Това е задача на всеки индивид. N. Пролет Разтваряте се вече открехнати двери, наднича усмихнато, светло лице. Кристални, лазурни са вечните двери — жениха очакване ще мине през тях. Потръпва земята от първия поглед и тихата радост и свиден копнеж в цветята разлива, в зелените ниви и в звънката тесен на птички певци. И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърцето й, гдето струи обилната младост — възраждана старост. О, колко любим е жениха лъчист! ПРИ ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ Нощта прибира воала си черен Замлъква бухала с'грака чемерен. Настъпва зората със светли одежди И буди в сърцата красиви надежди. Загасват
към текста >>
38.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
с моето ново знание, и народа, потънал в невежество, очакващ при вратите на храма поучението на жреците. Спомних си думите на моя предшественик, на моя брат, който ми беше дал трите истини за народа. Повдигнах глас и заговорих; думите ми ме увлякоха, като че ли това бяха вълни; вълнението ми растеше и се превръщаше в голямо море, над което стоях аз и гледайки жадните очи и очарованите и зачудени лица на тези, които бяха пред мен, аз разбрах, че също така и народа бе увлечен в този бурен поток. Сърцето ми се разширяваше от радостта да говоря, да дам израз на великите истини, които бях научил. Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата. Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините. Аз им казах, че ако някои хора купуват и продават по улиците, то това не значи, че те трябва съвършено да забравят и изгасят божествената искра, която се намира в тях. Аз ги съветвах да покорят в себе си, чрез светлината на духа, грубите желания на плътта, конто ги държаха отдалечени от истината н ги караха да се трупат като фанатизирани меси пред олтара на царицата на Желанието. Внезапно аз спрях, чувствайки
към текста >>
39.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
за посев и растеж! Ставай рано! — и ще намериш време да влагаш в себе си нови, възвишени мисли и чувства. Каквото посеем — това и ще жънем! Ние имаме ум, сърце и воля, над които сме длъжни да работим. Да имаме светъл ум, благородно сърце и воля мощна, това е голямо богатство! Сърцето е извора на щастието! Знанието е сила! Мъдростта е по-ценна от много злато! Който владее себе си е по-горе от оня, който владее цял град. Човешката душа е подобна на една градина, която ще роди бурен и тръни, или пък най-вкусни и ароматни плодове! Това зависи от нас — какво сме посели: каквото сеем днес — това ще получим утре. Разбираш ли сега, какво трябва да правим и как да си помогнем? Ако хората разберат това, ще намерят време де четат и размишляват да работят за Възвишеното, Разумното и Доброто! Здравей брат! Колко си бодър и радостен! До вчера мрачно — сега небето е ясно и ни се усмихва приветливо! Чуваш ли как възторжено пеят птичките, подели благодарствен и хвалебен химн! Колко приятно е светлината, която се разлива около нас! Благоуханието на пролетта ни обгръща отвсякъде! Колко чист е въздуха и будна мисълта ни! Вие почувствахте, повярвахте идването на Новото, Великото, Божественото! Отворихте очите си за Слънцето на Правдата! Ума и сърцето си за Божията виделина! Волята ви възрастна в Истината и разбрахте смисъла на страданието! Велика е Божията Милост и Любов към нас! Ние сме пред Извора на живота! Пред нас е Пролетта, Любовта и Радостта! Ние мислим, четем, говорим, учим
към текста >>
40.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
трябва да се даде нова посока на възпитанието, истинска права мисъл не младежите, утрешни граждани и творци в живота. Каквато насока им даде капитане. на там ще отиде техният кораб. Ако ги тласнем към Мир, Любов и братство, ще имаме щастливо бъдеше, благоденствие, но ако ги тласнем към размирие, ако събуждаме в тях шовинизма и инстинкта на грубите и долни борби, нас ни очаква плачевно бъдеше — ще жънем бури и тръни. Хората са като градина. И тая градина може да се изостави, да избуят бурени и тръни, е може да се разработи и посее с цветя и плодни дървета. Всички трябва да насочат също поглед и към самовъзпитанието. То е мощно оръжие в ръцете на всеки. Ако човек не прави лични усилия да развива в себе си благороден характер, той не ще може да направи крачка напред. Той ще тъпче на едно място, а заедно с него и цялото общество. Да посадим в характера си благородство, в сърцето и ума си милосърдие и права мисъл. за да се свържем с пулса на великото сърце. което подържа живота в цялата природа, в цялата вселена. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст. Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите
към текста >>
41.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
някой употребяват, за по-евтино, цели улеи от дъски, оковани под остър ъгъл, а от горе покрити с надупчена дъска, през дупките на която се мушват основите на пръчките, така че гроздовете да висят във въздуха. Улеите предварително са напълнени с вода, в която има доста прах от дървени въглища. Улеите са поставени на етажи в северна стая, по-тъмна и добре дезинфекцирана. Гроздето може да се запазва в самите главини — покрито, или набучено на цвекло, тикви и др., или в специални бурета, или съхранили ща и пр. Подробности всеки може да научи от агрономите, вещите лозари и мераклии. II. Преработване на гроздето: 1. Гроздов сок: Разпространеният за сега начин на приготовление с химикали не е за препоръчване, макар и да е най-евтин, защото тези химикали са отровни и вредни за организма. Най-добрия начин за сега е пастьоризирането (чрез загряване). За малки количества се използват бутилки, добре изчистени, без дъх. Напълват се до 2/3 с шира, запушват се с чист памук и отгоре се връзват с книга. Нареждат се в казан, на дъното на който има сено или слама и напълнен с вода до 2/3 на бутилките. Загряват се до 75 — 80 градуса (в една средна бутилка се слага термометър) преди д възври водата в казана След това внимателно се изваждат и слагат на дъска или изстиват заедно с казана, за да не се изпукат. Съхраняват се отвесни в хладни и тъмни помещения, дето не мръзне. Може да се използват и специални лакирани отвътре тенекии или обикновени такива. Те се наливат с шира, като се
към текста >>
42.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Душата ми сякаш се освобождава от тежестта на тялото и подобно радиовълните полетява из въздушния простор. Лети над градове и села, лети по целия свят. Спира над Испания. Гледа разрушените градове и села. Гледа пресните гробове на стотиците хиляди избити в гражданската война. Гледа потоците кръв, която се лее безспир. Гледа живота на биещите се и живота на гражданите: жени, деца, старци; гледа и вижда как над всички дебне смъртта . . . Отведнъж ме потиска черна скръб. Както буреносни облаци закриват светлината на слънцето, тъй и моята радост от музиката се закри от скръбта. Може ли човек да се радва на нещо, когато Смъртта размахва върху него своята коса, когато вижда потоци кръв да багрят земята, когато чува виковете на страдащите ранени или предсмъртното хъркане на умиращите?! Чистата наслада от музиката, а и от живота въобще, ще бъде възможна само тогава, когато хората заживеят с Обичта. Когато не ще има братоубийствени войни. Когато хората от никоя държава не ще се въоръжават и готвят за война. Когато хората по цял свят вместо на човекоубийства, се учат на обич и взаимопомощ. Когато всеки ще обича и жали другите, както обича и жали сам себе си. Тогава целият живот на хората ще бъде приятен и сладък,като най-хубава музика. Тогава цялата земя ще бъде Рай. Обичта и мира между всички хора по земята — ето къде е радостта и благото на хората в живота. Т. Ч. ПРИ КОГО? Животът ни на земята е живот на учене и търсене. Лутаме се натук – натам — търсим нещо. Но в това
към текста >>
43.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
да не се приложи тя, причината е че дълбоко в душите им царува „свещения егоизъм“. Между държавите и вътре в тях съществува голямо безправие. Размирствата се дължат на безправието. Ако дипломатите в света искат мир, те трябва да приложат Правдата. Широко Правдата ще се приложи в света, когато хората приемат и култивираше в себе си всемирната любов и космичната обич. Човек не би постъпил несправедливо спрямо някого, ако има обич в себе си. Ако на нашата обществена нива ние сеем семе на бурени и тръне — бури и размирици ще пожънем. Ако обаче сеем Правда и Любов — мир ще пожънем, най-голямото благо за обществото, благоприятно условие за процъфтяване на всички добродетели и напредничави инициативи. Да приложим Правдата в живота си, за да не намери условия между нас безредието и кръвопролитието. НЕ УБИВАЙ! Ни на брата човек, ни на никое живо създание, що познава смъртта и трепери от скръб и страдание, не посягай с меч и с злоба недей го обливай, нищо живо, мой брат, нищо живо, сестра, не убива! * Че преди тоз завет посред пламък и дивно сияние да е там на Синай издълбан във велико предание, още в първия миг, от когато текат времената, той издялан е бил с огън написан в сърцата. Йордан Ковачев (Из новата му сбирка „Озарение“) П. Г. Пампоров СОЦИАЛНАТА ПРОГРАМА НА НОВОТО ОБЩЕСТВО (ПО СЛУЧАЙ ИЗБОРИТЕ) Ние живеем във време на велики преобразования. Идеите, вложени от Христа като квас, заквасват тестото; като огън, който се разгорява, все повече се разпространяват, под един или друг
към текста >>
44.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите, влиза в действие втория принцип, мекия принцип, принципа на бялата светлина, който организира формите и внася живот в тях. Тези два принципа действат почти едновременно в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност, Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план. Практически как ще различим кога действа едната светлина и кога другата, чрез известно небесно тяло? В елементите на астрологията, както ще видим, имаме така наречените аспекти - известни ъглови отношения между планетите (или въобще между небесните тела). Но това са само символи, защото както се изразява Гьоте във Фауст – „Всичко преходно е само символ на една велика духовна реалност”, което е било добре известно на древните посветени,
към текста >>
45.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
напрежение, чието поле на действие прониква безкрайността и раздвижва най-дълбоко скритите пружини на живота. Тъй действайте — без думи, безшумно, беззвучно — и вие ще бъдете по-силни от всички земни сили вкупом! Тъй действайте и — въпреки всички бури и изпитания на настоящето и бъдещето — корабът ще бъде изкаран здрав и невредим, на спасителния бряг. С. Калименов ХИМН НА МИРА Будна дево на доброто, ти. просветнала душа, призована от новото да прославиш любовта. * Днес, когато бурен тътен над земята се тресе, твоя поглед непомътен лъч-надежда да внесе! * Днес, когато охладнява на мнозина любовта, и безумните, забравят на Твореца благостта., * Твойта мощ да се повдигне, вярата ти да светлей, обичта ти да достигне своя дивен апогей! * Днес, когато ужас сее тъмний призрак на смъртта, в твоя храм да се люлее на живота песента! * Днес, когато пак настръхват лагери за кървав пир, твоя зов да не замлъква,— зов за братство и за мир! В. Недев Ж. Ж. Русо ИЗ „ВЕРУЮТО НА САВОЙСКИЯ ВИКАРИЙ“ Как може човек да бъде съзнателно и систематично скептик? Аз не мога да разбера това. Философи - скептици или не съществуват или, ако съществуват, те са най-нещастните от всички хора. Съмнението на човека за ония неща които той трябва да знае, е едно от най силните отрицателни състояния, в които може да изпадне човешкият ум. Той не може дълго време да устои в него и по един или друг начин трябва да се освободи. Човек предпочита по-скоро да се заблуждава, отколкото в нищо да не вярва. Аз
към текста >>
46.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим. да не мислим. че това, което ний мислим и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития. Не! Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвкупността от делата на милионите. Никой да не мисли, че е без значение. Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидимо път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички. Будно съзнание и напрегнато внимание се изискват днес от всички. В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа. Пламен Вл.
към текста >>
47.
 
-
трудовите земеделски кооперации. Не е далеч времето, когато цялата ни страна ще се покрие от тези кооперации. Не е далеч времето, когато дейността на тия кооперации ще се разшири и вдълбочи, когато те ще станат нещо много повече от това което са днес, обгръщайки целокупния стопански и духовен живот на нашето село и изграждайки от него едно истинско ново село. В България се твори, защото народът е готов и назрял за творчество. И това творчество не само че няма д спре но ще продължава с бурен темп да се развива напред. С. К. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Сегашното положение на човечеството е преходно. Но ние трябва да изпълним своя дълг. Никакъв морал не е нужен вече за човечеството, освен да се обърне към Бога. То прилича на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождаване, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. За тая цел ние ще вземем един нов начин на освобождение, понеже старата песен се пее от други. Според турската поговорка: „Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всички области на нашия личен, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа; в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв що годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело възпитанието на народа, пак
към текста >>
48.
 
-
Това са всички месни храни от животински произход. Д-р Ил. Сър. НА ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА Потъва в сумрак старата епоха, в конвулсии предсмъртни поломена. За сетен път ръката си жестока издига тя, но смъртно веч ранена. * И с ледений си лъх тя дръзва да попари красивия цъфтеж на слънчеви души, Но техний плам Божествен по мощно се разгаря и всеки бент пред тях той ще разтопи! * Души пробудени! Вий, прелестни градини! Незнайни, спотаени в забвение, тишина! Вий чакате смирено облак буреносен да отмине и ваший чар тогаз да блесне в светлина! * Пред светлий силует на Новата епоха очаквате вий оня близък ден, когато ще добиете наградата висока за всичкия ви устрем, с жертви оплоден! * Души — избранници, за мисия велика вдъхновени от пламъка свещен на любовта! О, скоро вий, в едно звено споени, ще палите огнища на Нов живот в света! — * Живот без злоба, корист и убийства! Живот — пад вси вериги на плътта! Живот — през огъня на жертвата пречистен! Живот на братство, обич, красота! В. С. Недев ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи? Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот?“ Виктор Хюго. Наистина ли факт, действителност в природата и в живота със само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има? Наистина ли човешкият ум е проникнал тъй-дълбоко навсякъде и във всичко - във вселената и
към текста >>
49.
 
-
се съмняваме, тъй, както не можем да се съмняваме в съществуването на Бога и в съществуването на самите себе си. Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание. — Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота. Ний вярваме в любовта и в нейната победа! Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата. Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен. Ще дойде ден. когато от непобедимата, човешка, земна сила не ще остане нищо. А Любовта ще продължава да сияе все по мощна и по-красива, все по-велика и по-лъчезарна. Любовта ще живее и тогава, когато всички човешки заблуждения измрат. Любовта ще живее и тогава, когато всякаква човешка омраза и всякакво човешко насилие изчезне. Любовта ще живее и ще триумфира и тогава, когато пълната забрава погълне и последния спомен за човешките заблуждения и безумства. Ний вярваме в Любовта! Ний вярваме само в нейната победа, тъй, както вярваме в Бога Ние поставяме над себе си. неизмеримо високо над себе си, само един върховен и непогрешим арбитър, само един върховен и непогрешим водач и учител — Любовта. Ще победи Любовта! Който се съмнява в това, той се съмнява в самото съществуване на Бога, той се съмнява в своето собствено
към текста >>
50.
 
-
вашия Бог, на когото ние служим. Из беседа, държана от Учителя на 19. IV. 1942 г. София-Изгрев Любомир РЕАЛНО И НЕРЕАЛНО Сей чисто семе! Мнозина се оплакват, че са правили добро, а в замяна получавали само зло. Това са говорили и мен не веднъж. И когато ги запитвах може ли като се посади боб да израсте царевица, или козата да роди агне — те се смееха — толкова това им се виждаше невероятно. — А при това все пак те се оплакваха. . . Когато една нива се оре не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея. И колкото е по-добре орана, толкова по-големи и буйни са те. Да правиш нещо без любов — то е да ореш без да сееш — бурени покарват! Каквото и да правиш, прави го от обич. Правиш ли го от каквито и да било други съображения, резултатите ще бъдат незадоволителни. При това ти, който ще „правиш“ доброто, винаги си спомняй, че в света има само Един, който прави доброто — това е Бог, а ние изпълняваме само Неговото желание. Ние можем да донесем вода от извора и да услужим на некой жаден, но ние не правим водата! Не помним ли това, ние мислим нещата както не са и много естествено е, че животът ще ни опровергава, в сека крачка неочаквани противоречия ще ни смущават... Сей чисто семе: — всяко нещо, сторено от Любов, е чисто семе! А стореното от Любов — любов ражда. Това е закон, в който няма изключения. Тия, които мислят, има грешка, нека я търсят първом грижливо в себе си и ще видят че след това работите им ще почнат да се оправят. Направил ли си нещо от любов, ти сам ще знаеш
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А. Безант в Мадрас на 7 март 1908 г. Другари, Вие ме молехте да беседвам с Вас днес по въпрос, който аз още не съм засягала: за „религията и музиката“. Колкото се отнася до музиката, аз не ще говоря за нея, както би могъл да говори специалистът на това прекрасно, царствено изкуство, макар че, както мнозинството културни жени от моята раса, аз от детинство съм изучвала до известна степен музиката, и принадлежа към семейство, членовете на което са били познавачи на музиката. Но моят бурен и труден живот не ми даде възможността да изуча това изкуство, което същевременно може да се счита и наука. За да бъдеш майстор в музиката и в теорията, и в изпълнението, трябва да и отдадеш целият си живот, а моят живот е бил посветен на други цели, на други задачи. Музиката е наистина изражение на божествената красота и тя е достойна да й се посвети цел живот. Макар аз да се покланям на всичко прекрасно, в тази кратка беседа аз ще разгледам музиката не от гледна точка на артиста, а от гледна точка на окултиста, и ще ви моля днес да застанете именно на тази гледна точка, колкото и да е тя чужда за вас. Защо музиката оказва такова силно влияние на страстите и на емоциите на човека? Защо религията е намирала постоянно в музиката една от своите най-силни помощници, едно от своите най-възвишени вдъхновения? Защо дори в ней-великите интелектуални религиозни моменти, като напр. във време на медитация, музиката, която се обръща, така да се каже, към света на чувствата — Оказва се все пак
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
чужбина. Веднъж мисълта хвърлена, тя ще намери своите пионери: ако семето попадне на добра почва, Бог ще го възрасти и то ще даде очаквания плод. Чрез тясното идейно сътрудничество и единение между искрените и безкористни ратници на свободата и благоденствието на народите в пътя на разумния живот, убедени сме, ще може да се постигне начертаната цел. Човечеството днес пъшка под непосилния гнет на политическото, икономическото и духовно робство. То има насъщна нужда от помощ и закрила.
Буре
носни облаци се задават, за да потопят още веднъж народите в море от кръв. И тъкмо сега, докато тия облаци не са се още разразили, а само бляскат от далеч страховитите стрели на мълнията и се чува злокобния тътнеж, нека ние, божите работници от всички страни, да със съединим и, ако не предотвратим новата ужасна катастрофа, която иде, поне да облекчим до висока степен страданията на човечеството. Свещени мигове Настават мигове, свещени мигове за страдното сърце — когато си обзет във вълните на живота, уединен и сам всред кряска на тълпите, въздигнат в светлини, свободен от хомота на страсти и врази, далеч от суетите — далече от света — пред Божето лице — във чисти мирове . . . Тогава ти копнееш, тогава ти трептиш за жертва и любов — сам жертва ти и жрец И всичко ти прощаваш, ликуваш ти тогава, и плуваш във блаженство, над тайни крепък маг, постигаш съвършенство, възлюбваш всяка твар, и Бога благославяш! ти нов си веч човек . . . Светът е бял и нов — ти нова песен пееш, . . , Всред сонм от
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
както и астрологията е принадлежала към Астрономията. Алхимията и Астрологията, две сестри, са били прародители на двете съвременни науки — химията и астрономията. Тези двете последни науки имат работа със сенките, с феноменалните илюзии. Истинско е изречението на Соломон: „Нищо ново под слънцето“. Преди всичко, да се вгледаме в най-прекрасната форма на нашето изкуство, тази, която се отнася до царството на растенията и цветята. Всяко цветче, всяка тревица, дърво в гората или буренак в блатото, всичко това изявява съответна степен живот, който всякога ги заобикаля. Няма ни един атом, който не би бил външно изражение на някоя отделна жива сила вътре в пространството „ЕТ“, която да действа в унисон с доминиращата сила, строго съответстваща на типа живот. Ако ли само науката можеше да види тази чудесна лаборатория, която действа в живата съкровищница на природата, то тя би престанала напразно да търси произхождението на живота и да се учудва на това, какво е станало с недостигащото звено на научната еволюция, защото тя тогава би реализирала понятието, че биогенезисът е една велика истина, както за оживената, така и за неодушевената природа, централен жив източник на който е Бог. После, науката би узнала, че двуединният живот всякога се намира в движение в цялата материална вселена, като циркулира около фокусите на творческите дейности, които ние наричаме слънца, звезди, планети, като очакват условия а те са всякога на лице, за материално въплъщение при всичките
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
сили на земята изместят навън от земната повърхност сферата на действието си, тогава се забелязват и разстройства в иначе равномерното действие на силите, а тия разстройства се изразяват в натрупвания в системата на обмяната на веществата. Бурите се дължат на това, че иначе равномерно протичащото в атмосферата течение във вертикална посока достига голямо напрежение. Чрез това размера на силите неимоверно се повишава. Като външен израз на това са тежките тъмни и плътни буреносни облаци. Тогава се предизвиква един стремеж към изравняване и при силни разреждания бляскат мълнии към земята. След като премине това състояние, земята отново почва да диша, въздухът е пречистен, нарушената хармония е възстановена и в спокоен темп продължават пак чудно редуващите се явления. До колко електрическите явления в атмосферата, особено при бурите, са тясно свързани с обмяната на веществата на земята, това се проявява в тяхното действие върху органическия свят. У човека е забелязано във време на буря сънливост и умора — признак за действието на това разстройство в обмяната на веществата на земята върху обмяната на веществата у човека. Разстройството в обмяната на веществата на земята се отразява и върху рибите и животните, които живеят във водния елемент, съответстващ на химическия етер. Те са твърде чувствителни към електрическите вълнения в атмосферата. Има видове риби, които чрез неспокойствието си, честото изскачане на повърхността и мятане по водата сочат 24 часа
към текста >>
НАГОРЕ