Търсене в текстове за 'Благотворителност'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина.
към текста >>

2. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всички моменти на неговото време бяха заети; химически и механически изследвания; благотворителни заведения, които управляваха негови приятели; социални реформи, изобретения, които той даваше на някои нуждаещи се и непрестанно всички видове благотворителности, но всякога като се укриваше.
Приемането на тая хипотеза ще ви направи по-късно чувствителни спрямо Светлината и моята цел ще бъде постигната; понеже аз не говоря, за да отдам справедливост на едно същество, което Не се грижеше за земната справедливост; аз говоря само за вас, зарад вашето бъдеще, за да намерите смелост в минутите на изнурение и въпреки всичко да вървите напред. * * * Тоя французин, толкова приличен на своите сънародници и същевременно толкова различен, беше със среден ръст и атлетично телосложение. Нищо, нито в неговото облекло, нито в неговите маниери, нито в неговия говор, не го различаваше от тълпата. Той живееше както всички, с изключение на часовете за спане, които той почти всецяло премахваше. При една непрестанна активност, нито неговото тяло, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората. Всички моменти на неговото време бяха заети; химически и механически изследвания; благотворителни заведения, които управляваха негови приятели; социални реформи, изобретения, които той даваше на някои нуждаещи се и непрестанно всички видове благотворителности, но всякога като се укриваше. Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи. Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители. Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного. Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече.
към текста >>

3. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Най-висока социална добродетел е благотворителността, „правенето добрини”, за „спасение на душата”.
Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата. Те имат едно чисто афективно отношение към света. У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от въодушевление към депресии, от вяра към безверие. Те схващат света като борба на добро и зло, на Бога и дявола. Затова постоянно ги занимава проблема за „съблазните”, „изкушенията” и „греха”. Най-висока социална добродетел е благотворителността, „правенето добрини”, за „спасение на душата”. Усърдно се стремят да разпространяват вярата си – „мисионерство.” Праведните – туй са хората на наши дни. Хората на установения държавен строй, на установения правов ред – с неговите институти, йерархия и бюрокрация. Тук правото принадлежи на мнозинството, съставено теоретично от свободно самоопределени индивиди в името на една политическа идеология или партийна програма. Личността е свободна да избере професия и социално положение в границите на правните, социални и етически норми. Върховен императив на нейните действия е дългът, а върховен дълг – изпълнението на законите.
към текста >>

4. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ала неговото тънко око е видяло в мнозина от тия пищно облечени богаташи фалшиви камъни на благочестие и благотворителност, издаващи нетърпимия блясък на суетата и тщеславието, на външния показ.
Този скъпоценен камък е бил така дребен на вид, тъй невзрачен и нешлифован отвън, тъй овалян в черната пръст на сиромашията, че само прозорливото око на един опитен познавач и ценител на скъпоценни камъни е можел да открие в него рядка скъпоценност, с висока стойност. Пред погледа на Христа, седнал срещу съкровищницата на храма, се нижат един подир друг богомолците и пускат пари. Между тях, без съмнение, има и богати хора, и хора средна ръка, и бедни хора. Мнозина от богатите, както свидетелствува евангелието, пускали много. Исус, очевидно, ги е забелязал. Ала неговото тънко око е видяло в мнозина от тия пищно облечени богаташи фалшиви камъни на благочестие и благотворителност, издаващи нетърпимия блясък на суетата и тщеславието, на външния показ. И затова погледът му ги отминава с безразличие. Още повече, че не преди много, поучавайки народа в същия храм – както се повествува в същата тази, 12 глава от евангелието на Марка – Христос изрича горчиви, ала правдиви думи, за тогавашните големци: "Пазете се от книжниците, казва той, които обичат да ходят пременени и да приемат поздрави по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията – тия, които изпоядат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Те ще приемат по-голямо осъждение". Всички тия, които минават пред погледа на Исуса, той сякаш ги не забелязва. Ала когато пред съкровищницата се спира една бедна вдовица, като тъмно петно всред тия бляскаво пременени люде, и пуща своите скромни две лепти, сиреч един кодрант, Христос тутакси я забелязва, повиква учениците си и им казва: "Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пуснаха в съкровищницата.
към текста >>

Ако епизодът за водицата ни разкриваше само тънката разлика, която съществува между жертвата, скрита по естество и явната благотворителност, така както тя се практикува от край време в човешките общества, надали би имало нужда да се спираме подробно на него.
Тази важна подробност, която тъкмо определя постъпката на вдовицата като акт на истинска жертва, не е могла да бъде узната от него по външен път. Христос, който е виждал не само външната форма на хората, но и тяхната душа, не само постъпките, а и техните истински мотиви, е узнал тази подробност по вътрешен път. Той не само е наблюдавал точно отвън, а същевременно е съзерцавал вътрешната, скрита страна на нещата. Това е истинското, пълно наблюдение. Очевидно, то става в две "полета", то обхваща нещата и събитията както "отвън" тъй и "отвътре* – една от особеностите, по които се отличава възприемането в четириизмерното пространство. Ако епизодът за водицата ни разкриваше само тънката разлика, която съществува между жертвата, скрита по естество и явната благотворителност, така както тя се практикува от край време в човешките общества, надали би имало нужда да се спираме подробно на него. Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен.
към текста >>

Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси.
Това е истинското, пълно наблюдение. Очевидно, то става в две "полета", то обхваща нещата и събитията както "отвън" тъй и "отвътре* – една от особеностите, по които се отличава възприемането в четириизмерното пространство. Ако епизодът за водицата ни разкриваше само тънката разлика, която съществува между жертвата, скрита по естество и явната благотворителност, така както тя се практикува от край време в човешките общества, надали би имало нужда да се спираме подробно на него. Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата.
към текста >>

Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия.
Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава. Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа.
към текста >>

Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове.
Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа. Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства. Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото. Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични. Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия.
към текста >>

Така че, вместо да се очаква от случайни подписки, от някак външно шокиращите със своята принудителност членски вноски; вместо да се разчита на благотворителността на богати членове от обществото, ще се разчита на малката, но съзнателна жертва, на единия лев, отделян от всички членове на това общество всеки ден.
Ще ги събере неусетно, непринудено. Хората всеки ден харчат сума пари за вестници, за разни удоволствия и дреболии, без дори да съзнават това. Следователно, няма да им коства нищо ако съзнателно отделят ежедневно по един лев за общи цели. Ако допуснем, за да боравим с конкретни цифри, че такова едно общество се състои от 100 души, те ще разполагат в края на годината с една сума от 36,500 лева. Ето ви един значителен капитал, който може вече да се използува за обща работа. Така че, вместо да се очаква от случайни подписки, от някак външно шокиращите със своята принудителност членски вноски; вместо да се разчита на благотворителността на богати членове от обществото, ще се разчита на малката, но съзнателна жертва, на единия лев, отделян от всички членове на това общество всеки ден. Един лев – това е в случая най-малката величина: "един кодрант". Него може да отделя и най-бедният, сиреч всеки, който с честен труд си изкарва прехраната и разполага с един екзистенц-минимум. За мнозина по-заможни този 1 лев, този "кодрант" може да бъде 10, 100 лева, а може да приема променливи стойности всеки ден. Туй е въпрос на свобода, на вътрешна готовност за жертва. Каква е практичната стойност на тоя невинен на пръв поглед метод на "кодранта", всеки може сам да предвиди.
към текста >>

5. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм.
– Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм. – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм.
към текста >>

6. ПОСТИТЕ И ГЛАДЪТ КАТО ЛЕЧЕБНИ МЕТОДИ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

— е оставил у своите съграждани спомена за един необикновен човек, както по учеността си, така и по своята благотворителност и човечност.
той издава първите няколко центурии, „които той е пазил дълго време, без да желае да ги публикува", както казва неговият биограф. Успешните му, почти чудотворни лекувания и сбъдването на някои предсказания, специално необикновената смърт на Хенрих II през 1559 год., описана с подробности в центуриите (I, 35), са.му създали още приживе широка известност и връзки с всички европейски дворове. Той е имал небивалата за онова време чест да бъде посетен в ССалон от Карл IX, който го назначава и за придворен лекар и астролог. Въпреки всичко това, Нострадамус, като истински окултист, е водил един твърде прост и скромен живот и след смъртта си—2. VII. 1566 г. — е оставил у своите съграждани спомена за един необикновен човек, както по учеността си, така и по своята благотворителност и човечност. От 1550 до 1567 год. Нострадамус е издавал всяка година алманаси с предсказания, които, обаче, са изгубени. Световната му слава се дължи на други три книги, които той ни е завещал, а именно: Десет центурии, т.е. десет глави от по сто четиристишия; изключение прави само седмата, която има само 42 четиристишия в първите издания или 44, в по-късните. Неговите „Пророчества", съдържащи 141 четиристишия, се считат като продължение на десеттях центурии.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Измежду тях излизаха меценати, поощряваха и подкрепяха хората на науката и изкуството, поощряваха благотворителността.
Естествено, и развлеченията и удоволствията си имат своето място в живота, но след упорен труд и творческа работа. Ала тук става въпрос, как да се използува свободното време, което внася скука, безделие и зло, или както казва Учителят: „свободното време, което разваля живота". Богатият, потънал в мате¬риални блага, търси да убие скуката или да си създаде повече приходи и богатства. Разбира се, с това той е само вреден за човечеството. Едно време богатите хора създаваха редица обществено полезни дела. Измежду тях излизаха меценати, поощряваха и подкрепяха хората на науката и изкуството, поощряваха благотворителността. И сега трябва да има такива, но те сигурно са твърде малко хора. Така, бога¬тият отговаря на въпроса: какво да правя, когато случайно си го зададе от скука, като се стреми да натрупа и си осигури още по-големи блага и удоволствия за себе си. към това разрешение на въпроса отива почти всеки човек, който мисли, че животът се състои в удовол¬ствия и трупане блага. Наистина, малцина имат тази привилегия. Болшинството от хората се стремят не да натрупат блага, но да си изкарат скромно препитание.
към текста >>

8. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Лошото е в това именно, че това са частни прояви, без да бъдат една социална мърка за добро и че т се вършат в повечето случаи механически, без да излизат из глъбините на сърцето, без да затрогнат никого — нито тези, които проявяват благотворителността, нито тези, които се ползуват от нея.
Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите. Безусловно, това е една твърде висша форма на обществен живот. И е направено нещо в тази посока. Трапезарии за бедните деца, сиропиталища и пр. Лошото не е в това, че е направено нещо и не е в това, че не може да се направи за всички нуждаещи се. Лошото е в това именно, че това са частни прояви, без да бъдат една социална мърка за добро и че т се вършат в повечето случаи механически, без да излизат из глъбините на сърцето, без да затрогнат никого — нито тези, които проявяват благотворителността, нито тези, които се ползуват от нея. Разбира се, ние ни най-малко не сме против благотворителността. Напротив, ние сме тъкмо за нея. Ние сме привърженици на всяко добро, на всяко милосърдие, които не шумят, които се вършат от глъбините ка сърцето, с любов и в пълна тишина, според Христовия принцип — да не знае лявата ръка, що прави дясната. Ние сме, освен това, за онова безвъзмездно правене на добро, при което не се търси нищо от тия, на които се прави нещо. Така трябва да работят отделните единици, така трябва да работят обществата и държавните институции.
към текста >>

Разбира се, ние ни най-малко не сме против благотворителността.
Безусловно, това е една твърде висша форма на обществен живот. И е направено нещо в тази посока. Трапезарии за бедните деца, сиропиталища и пр. Лошото не е в това, че е направено нещо и не е в това, че не може да се направи за всички нуждаещи се. Лошото е в това именно, че това са частни прояви, без да бъдат една социална мърка за добро и че т се вършат в повечето случаи механически, без да излизат из глъбините на сърцето, без да затрогнат никого — нито тези, които проявяват благотворителността, нито тези, които се ползуват от нея. Разбира се, ние ни най-малко не сме против благотворителността. Напротив, ние сме тъкмо за нея. Ние сме привърженици на всяко добро, на всяко милосърдие, които не шумят, които се вършат от глъбините ка сърцето, с любов и в пълна тишина, според Христовия принцип — да не знае лявата ръка, що прави дясната. Ние сме, освен това, за онова безвъзмездно правене на добро, при което не се търси нищо от тия, на които се прави нещо. Така трябва да работят отделните единици, така трябва да работят обществата и държавните институции. Подобно добротворство и милосърдие заквасват другите.
към текста >>

9. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Благотворителността – Г.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 203 - год. X. Севлиево, 12 декември 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Благотворителността – Г. Събев За хляба – Ю. Беседа на планината (снимка) Есента. Овчар. (стихове) – Д. Антонова. Спомнете си! Словото на Учителя.
към текста >>

Книжнина БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА Често у човека се поражда едно чувство, изразено в желанието да сподели онова, което има, с ближните, или да отдели поне част от него за благотворителни цели.
Лулчев Безсмъртната душа – Т. Ч. Седмичен преглед Жетвата е голяма (пътни бележки) – С. К. Из науката и живота. Превъплъщението – из в. „Дневник“ Нов опит за завладяване на Монт Еверест Есенно посаждане на дръвчета – Ю. Книжнина БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА Често у човека се поражда едно чувство, изразено в желанието да сподели онова, което има, с ближните, или да отдели поне част от него за благотворителни цели. Какво по-хубаво от това, когато това чувство възниква естествено и непринудено. Красиво е, когато човек проявява възвишени чувства и благородни пориви, родени в дълбочината на душата му. Онова обаче, от което негодува честния човек днес, е липсата на искреност. Не са малко случаите, когато се прави благотворителност, но не по един вътрешен потик, а под натиска на разни съображения. В такива случай благотворителността е принудителна и затова неистинска.
към текста >>

Не са малко случаите, когато се прави благотворителност, но не по един вътрешен потик, а под натиска на разни съображения.
„Дневник“ Нов опит за завладяване на Монт Еверест Есенно посаждане на дръвчета – Ю. Книжнина БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА Често у човека се поражда едно чувство, изразено в желанието да сподели онова, което има, с ближните, или да отдели поне част от него за благотворителни цели. Какво по-хубаво от това, когато това чувство възниква естествено и непринудено. Красиво е, когато човек проявява възвишени чувства и благородни пориви, родени в дълбочината на душата му. Онова обаче, от което негодува честния човек днес, е липсата на искреност. Не са малко случаите, когато се прави благотворителност, но не по един вътрешен потик, а под натиска на разни съображения. В такива случай благотворителността е принудителна и затова неистинска. Благотворителността постига своята цел и намира своето оправдание само тогава, когато нейния потик е Любовта. Благотворителност, която не е придружена с Любов, не е никаква благотворителност. Оня, който прави благотворителност, да не мисли, че с това лекува коренно страданията на света. Не. С това той само временно и частично помага.
към текста >>

В такива случай благотворителността е принудителна и затова неистинска.
Книжнина БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА Често у човека се поражда едно чувство, изразено в желанието да сподели онова, което има, с ближните, или да отдели поне част от него за благотворителни цели. Какво по-хубаво от това, когато това чувство възниква естествено и непринудено. Красиво е, когато човек проявява възвишени чувства и благородни пориви, родени в дълбочината на душата му. Онова обаче, от което негодува честния човек днес, е липсата на искреност. Не са малко случаите, когато се прави благотворителност, но не по един вътрешен потик, а под натиска на разни съображения. В такива случай благотворителността е принудителна и затова неистинска. Благотворителността постига своята цел и намира своето оправдание само тогава, когато нейния потик е Любовта. Благотворителност, която не е придружена с Любов, не е никаква благотворителност. Оня, който прави благотворителност, да не мисли, че с това лекува коренно страданията на света. Не. С това той само временно и частично помага. Благотворителността облекчава, но не лекува страданията.
към текста >>

Благотворителността постига своята цел и намира своето оправдание само тогава, когато нейния потик е Любовта.
Какво по-хубаво от това, когато това чувство възниква естествено и непринудено. Красиво е, когато човек проявява възвишени чувства и благородни пориви, родени в дълбочината на душата му. Онова обаче, от което негодува честния човек днес, е липсата на искреност. Не са малко случаите, когато се прави благотворителност, но не по един вътрешен потик, а под натиска на разни съображения. В такива случай благотворителността е принудителна и затова неистинска. Благотворителността постига своята цел и намира своето оправдание само тогава, когато нейния потик е Любовта. Благотворителност, която не е придружена с Любов, не е никаква благотворителност. Оня, който прави благотворителност, да не мисли, че с това лекува коренно страданията на света. Не. С това той само временно и частично помага. Благотворителността облекчава, но не лекува страданията. Трябва да се помни, че основно и коренно разрешение на всички противоречия ще стане само чрез повдигане съзнанието на човечеството.
към текста >>

Благотворителност, която не е придружена с Любов, не е никаква благотворителност.
Красиво е, когато човек проявява възвишени чувства и благородни пориви, родени в дълбочината на душата му. Онова обаче, от което негодува честния човек днес, е липсата на искреност. Не са малко случаите, когато се прави благотворителност, но не по един вътрешен потик, а под натиска на разни съображения. В такива случай благотворителността е принудителна и затова неистинска. Благотворителността постига своята цел и намира своето оправдание само тогава, когато нейния потик е Любовта. Благотворителност, която не е придружена с Любов, не е никаква благотворителност. Оня, който прави благотворителност, да не мисли, че с това лекува коренно страданията на света. Не. С това той само временно и частично помага. Благотворителността облекчава, но не лекува страданията. Трябва да се помни, че основно и коренно разрешение на всички противоречия ще стане само чрез повдигане съзнанието на човечеството. По тоя път ще се дойде до едно ново разбиране на живота.
към текста >>

Оня, който прави благотворителност, да не мисли, че с това лекува коренно страданията на света. Не.
Онова обаче, от което негодува честния човек днес, е липсата на искреност. Не са малко случаите, когато се прави благотворителност, но не по един вътрешен потик, а под натиска на разни съображения. В такива случай благотворителността е принудителна и затова неистинска. Благотворителността постига своята цел и намира своето оправдание само тогава, когато нейния потик е Любовта. Благотворителност, която не е придружена с Любов, не е никаква благотворителност. Оня, който прави благотворителност, да не мисли, че с това лекува коренно страданията на света. Не. С това той само временно и частично помага. Благотворителността облекчава, но не лекува страданията. Трябва да се помни, че основно и коренно разрешение на всички противоречия ще стане само чрез повдигане съзнанието на човечеството. По тоя път ще се дойде до едно ново разбиране на живота. Големите противоречия, които сега света преживява, се дължат на липсата на едно правилно разбиране, на липсата на едно по-високо съзнание; съзнание, което да включва правата на всички същества и да съдейства за тяхното повдигане и усъвършенстване.
към текста >>

Благотворителността облекчава, но не лекува страданията.
В такива случай благотворителността е принудителна и затова неистинска. Благотворителността постига своята цел и намира своето оправдание само тогава, когато нейния потик е Любовта. Благотворителност, която не е придружена с Любов, не е никаква благотворителност. Оня, който прави благотворителност, да не мисли, че с това лекува коренно страданията на света. Не. С това той само временно и частично помага. Благотворителността облекчава, но не лекува страданията. Трябва да се помни, че основно и коренно разрешение на всички противоречия ще стане само чрез повдигане съзнанието на човечеството. По тоя път ще се дойде до едно ново разбиране на живота. Големите противоречия, които сега света преживява, се дължат на липсата на едно правилно разбиране, на липсата на едно по-високо съзнание; съзнание, което да включва правата на всички същества и да съдейства за тяхното повдигане и усъвършенстване. Не бива да се забравя, че една благотворителност, подета и реализирана в един широк мащаб, би допринесла много. Биха престанали сълзите, макар и за миг само, на милиони човешки същества.
към текста >>

Не бива да се забравя, че една благотворителност, подета и реализирана в един широк мащаб, би допринесла много.
С това той само временно и частично помага. Благотворителността облекчава, но не лекува страданията. Трябва да се помни, че основно и коренно разрешение на всички противоречия ще стане само чрез повдигане съзнанието на човечеството. По тоя път ще се дойде до едно ново разбиране на живота. Големите противоречия, които сега света преживява, се дължат на липсата на едно правилно разбиране, на липсата на едно по-високо съзнание; съзнание, което да включва правата на всички същества и да съдейства за тяхното повдигане и усъвършенстване. Не бива да се забравя, че една благотворителност, подета и реализирана в един широк мащаб, би допринесла много. Биха престанали сълзите, макар и за миг само, на милиони човешки същества. Пише се за една англичанка, която през живота си е помогнала на 250,000 души, която макар и самата да не била състоятелна, ходела да убеждава богатите да жертват, да помагат на бедните. Ето един достоен пример за следване. Добре е да не забравяме, че и от нас има по-зле, които се нуждаят от нашата помощ. Колкото човек по-често се сеща за ближните и им се притича на помощ, толкова е по-прав пътя му и по-възвишен идеала му.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните.
Хълмът на Венера Хълмът на Венера или балята на палеца е възвишението при корена на палеца. Той се отделя от другата част на дланта чрез първата главна линия, наречена линията на Венера, или линията на живота, Vitalis. Венера, наричана при гърците още Афродита, е богинята на любовта. Тя е символ на творението и, поради това, хълмът на Венера при окултното разпределение на дланта спада в сферата на материалния свят. По хълмът Венера не се счита само като седалище на материалната, чувствената любов, а и като такова на идеалната, чисто духовната любов. Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните. В противния случай това означава преобладание на животинските инстинкти и чувствените страсти. Където хълмът на Венера изобщо е добре развит, двете му части са равномерни, там има хубост и грациозност, любов и чувство за хубави форми. Това не се отнася само до изкуството, а и до всекидневния живот; впрочем. Добре развитият хълм Венера означава и кокетност, копнеж да се харесваме на другите и силна склонност към любов, изобщо повече женски, отколкото мъжки качества, понеже Венера се намира в юга на ръката, в сферата на женския принцип. Където, вместо възвишението на Венера, в сравнение с другите хълмове на ръката мястото е равно или дори вдлъбнато, следователно, показва негативно развитие, там липсва енергия и великодушие, а има егоизъм и студенина.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който притежава голяма и силна ръка, проявява по-малко егоизъм, ако пък ръката освен това има и хубав цвят, това означава наклонност към благотворителност и великодушие.
Хирогномът, обаче, трябва да може да разпознава и съответно да тълкува разните комбинации на голям, среден или малък обем на ръката с другите общи качества, напр. стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3. Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност. Който притежава голяма и силна ръка, проявява по-малко егоизъм, ако пък ръката освен това има и хубав цвят, това означава наклонност към благотворителност и великодушие. При все това, духовните дарби на този човек, ако и да не падат по-низко от средни, с по-слаби отколкото на оногова, който има голяма тънка и стройна ръка, защото последният е много по-жив и пъргав. Големата, дебела и груба ръка е на човек меланхолик, който е по малко съобщителен и по-малко кротък и снизходителен. При всяка от тези форми на ръката доброто или злото предзнаменование се усилва или намалява в зависимост от по-хубавия или по-лош цвят на кожата. Средно големи ръце означават присъствие на способности за схващане нещата както изобщо, така и в подробности. Една средно голяма стройна ръка е признак за дълбоко проникващ дух, особено ако е влажна.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

19. Благотворителност.
9 и 10). 18. Благоговение. — Посвещение; благоговение; поклонение; обожаване; почит към старите, към властта и към старината. Излишък: идолопоклонство; суеверие; поклонение на образи и идоли. Недостатък: незачитане на свети неща, липса на всяко благоговение. 19. Благотворителност. — Услужливост; съчувствие; желание да се прави добро; филантропия; прави добрини, без да има пред вид лични облаги. Излишък: даване милостиня на незаслужилите; твърде лесно се трогва от сцени на страдания. Недостатък: краен егоизъм; равнодушие към страданията; несъчувствие към бедствията на другите. Усъвършителни способности 20. Построителност.— Механическа изобретателност; способност да се изнамерва; употребява оръдия; построява.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

но заедно с туй в нея закипя и гняв: не мисли ли тая окултистка да върши с нея „благотворителност“?
Първите дни гостенката почти че не виждаше стопанката, само заран тя се явяваше със закуска, мълчаливо я туряше на масичка до постелята и с весел привет се скриваше. Денем Джен служеше на мис Елтон, донасяше й обед, чай, стъкмяваше вана, предлагаше й да се разхожда в парка. На всички въпроси тя отговаряше, че госпожата е твърде заета, че се извинява, но не може да дойде при нея. Странно вълнение обхвана девойката. Необикновените обноски будеха у нея някакво ново, смътно, меко чувство. но заедно с туй в нея закипя и гняв: не мисли ли тая окултистка да върши с нея „благотворителност“? На петата заран, когато стопанката, като тури таблата със закуската, се готвеше да си излезе, мис Елтон с остро движение я спря. — Кажете, моля ви се, каква комедия играем с вас? — Комедия ли? Аз не ви разбирам! ,. —Да, комедия !
към текста >>

Нима така се върши благотворителност?
— Да, твърде не ми е добре, отсече мис Елтон, защото аз обичам всичко да е просто и ясно. Предупреждавам ви: предмет, на филантропия аз не желая да бъда! — Каква филантропия? Господ да е с вас! Вие сте моя гостенка. Нима така се върши благотворителност? — Да, но ония, които вършат благотворителност, не постъпват така, както вие с мене, усмихнато каза мис Елтон, защо правите всичко това? Вие трябва да имате някакъв мотив? — Мотивът е прост: вие трябва да си починете и да се успокоите. Аз имам къща и известни удобства. Съвсем естествено е, да се възползвате от всичко това.
към текста >>

— Да, но ония, които вършат благотворителност, не постъпват така, както вие с мене, усмихнато каза мис Елтон, защо правите всичко това?
Предупреждавам ви: предмет, на филантропия аз не желая да бъда! — Каква филантропия? Господ да е с вас! Вие сте моя гостенка. Нима така се върши благотворителност? — Да, но ония, които вършат благотворителност, не постъпват така, както вие с мене, усмихнато каза мис Елтон, защо правите всичко това? Вие трябва да имате някакъв мотив? — Мотивът е прост: вие трябва да си починете и да се успокоите. Аз имам къща и известни удобства. Съвсем естествено е, да се възползвате от всичко това. Девойката широко отвори очи.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро.
Булвер напр. в романа си Pelharri дава сполучлива характеристика на англичаните, повече от които имат лопатовидна или четвъртита ръка. Той казва: „за англичаните удоволствието е работа и работата удоволствие“. Типът на артисгичната ръка, който вече очертахме, показва тъкмо противоположни особености. Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя начин да се напряга умствено и душевно. Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро. Притежателят на артистична ръка умее да блесне в обществото, но не с дълбочината на разбирането си, а с повърхностна многостранчивост, която прикрива недостатъка от вътрешни ценности. Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане. Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина. Човекът с четвъртита ръка се отличава с педантство, т. е.
към текста >>

0.30601596832275