Търсене в текстове за 'Благоразумие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 45 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И, наистина, под влиянието на постоянното благоразумие и добродетелите, човешката фигура има отпечатък на спокойствие, тишина и ясност и добива изражение на блаженство и съвършена хармония, която представлява особена красота.
Такова познание на нашето вътрешно същество ще удовлетвори двояка цел: научна и морална. Научната цел ще бъде постигната, ако от познанието на самите нас ние можем да се издигнем до познанието на другите. Колкото до нравствената цел, ние ще я постигнем, ако се възползуваме от изследванията, направени над нашите страсти и пороци, за да ги владеем и да ги задушаваме. Колкото по-добре познаваме нас и другите, толкова по-ясно ще ни бъде разбрана тази чудесна тайна, която свързва Създателя с неговото творение. Най-големите изменения, които стават в човешката физиономия, в благоприятен или неблагоприятен смисъл, зависят от добродетелите, страстите и пороците. И, наистина, под влиянието на постоянното благоразумие и добродетелите, човешката фигура има отпечатък на спокойствие, тишина и ясност и добива изражение на блаженство и съвършена хармония, която представлява особена красота. Напротив, под влияние на страстите и пороците физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни изразителни движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността. Но тези промени носят частен, а не коренен характер; физиономията се видоизменя в някои части, при което цялата съвкупност, т.е. типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида. Подобно преобразование би могло да произлезе само вследствие реконструкция в положението на костите на лицето. Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз.
към текста >>

2. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Непредвидливостта и неблагоразумието им причиняват много грижи и ги поставят в големи затруднения.
Те са умни, но живостта, ,с която бързат да изкажат мисълта си често е причина на това, че те се изказват преди да са си уяснили работата. У тях размишлението върви след действието, поради което често се разкайват за постъпките си. Съжденията им, прибързани, много често са неверни. Мъжество леко проявяват, но е кратковременно и дохожда до безразсъдност. Те не се съмняват в успешния изход на работите си, но явят ли се пречки, у тях няма нито нужната ловкост да ги премахнат, нито упорство да ги преодолеят и така често се разочароват. Непредвидливостта и неблагоразумието им причиняват много грижи и ги поставят в големи затруднения. Те проявяват неспособност към всичко, което изисква бавно, спокойно и последователно действие. Рязката откровеност им вреди много. Наклонни да господствуват над другите, те не понасят никаква власт над себе си. Макар че придават голяма цена на парите, обаче, те са способни на благородство и разточителност. Те имат ред в своите неща, но съвсем не се придържат в реда на своите всекидневни житейски работи, макар че искат да имат порядък в тях.
към текста >>

3. Мисли за вегетарианството Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си.
Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа. В този случай черните камъни символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни. Пеещото дърво - това е растителната природа, откриваща своята велика хармония, а жълтата вода - материята и нейната динамическа мощ. Водата, с която принцесата напръсква черните камъни, за да им даде живот, се явява като символ на интелектуално и физическо възраждане.
към текста >>

4. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато говориш за Бога, говори с благоразумие, благоразумие, благоразумие.
– Аз знам, че нещата изглеждат, че вървят зле и аз скърбя; но аз също знам, че нещата вървят, както трябва да вървят, както е добре да вярват; и тогаз аз имам упование. Животът се развива в безброй много оттенъци. Затова няма никоя система, която да обгръща всичко. Съдбата на никое същество не е окончателна. Никой от служителите на небето не притежава точно същото количество светлина, както другите. Когато говориш за Бога, говори с благоразумие, благоразумие, благоразумие. – С толкоз голямо благоразумие, че най-сетне ще достигна до туй, да си остана в къщи. – Не, никога, заяви Андреас енергично. Трябва да се излезе на работа в света. Когато се занимавам с някого, показва се цялото му бъдеще и що ще направи той със светлината, която му разкривам. Когато стотина души идват при мен да ми искат работа (духовна), аз виждам, че от тях един или двама докрай ще я довършат.
към текста >>

– С толкоз голямо благоразумие, че най-сетне ще достигна до туй, да си остана в къщи.
Животът се развива в безброй много оттенъци. Затова няма никоя система, която да обгръща всичко. Съдбата на никое същество не е окончателна. Никой от служителите на небето не притежава точно същото количество светлина, както другите. Когато говориш за Бога, говори с благоразумие, благоразумие, благоразумие. – С толкоз голямо благоразумие, че най-сетне ще достигна до туй, да си остана в къщи. – Не, никога, заяви Андреас енергично. Трябва да се излезе на работа в света. Когато се занимавам с някого, показва се цялото му бъдеще и що ще направи той със светлината, която му разкривам. Когато стотина души идват при мен да ми искат работа (духовна), аз виждам, че от тях един или двама докрай ще я довършат. Макар и да знам това, при все туй мога ли да откажа на останалите 98 малката тяхна светлина?
към текста >>

5. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Научете хората на благоразумие и въздържание и вие ще видите, че тези болести ще изчезнат!
Досега медицинската наука се занимава постоянно как да лекува болестите. Открие се ново лекарство, нов хирургически метод и пр., ала болестите не напущат човека. В цялата тази медицинска практика има една погрешна основа - мисли се, изобщо, че болестите имат само физически произход. Като изключим нервно-душевните заболявания, чиито причини не са само физически, виждаме ясно, че маса болести от инфекциозен характер биха се избегнали, ако хората бъдат по-благоразумни. Да вземем венерическите болести - можем да кажем, техните бацили са първом духовни. Научете хората на благоразумие и въздържание и вие ще видите, че тези болести ще изчезнат! Когато хората се научат да бъдат разумни, да се вглеждат дълбоко в своя личен живот и да дирят там първом причините на злото и болестите, тогава медицината ще се освободи от много излишни грижи. Тогава можем да кажем, че тези хора са тръгнали в известна насока по пътя на новото. Ала кой учи хората да се вмислят по-дълбоко в себе си? За голямо съжаление, всички „културни" институции са толкова заети с „големите" въпроси на живота, че тези неща никой не ги вижда. И в края на краищата всичко се обръща, от големи грижи, във вечни паради и тържества!
към текста >>

6. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

С голямо благоразумие трябва да пристъпва човек към благата в живота за да не си създаде излишни страдания.
Но колко малко ние хората взимаме под внимание тези уроци и намеци на живата природа! Ние обръщаме внимание само тогава, когато нещата станат непоправими. Ала тогава идат онези страшни страдания, които изчерпват нашите последни сили. Преизобилието ни кара да бъдем разточителни, разгулни, недълбокомислени. И ето един неизбежен път към страдания. С голямо благоразумие трябва да пристъпва човек към благата в живота за да не си създаде излишни страдания. Но човек е лаком, ненаситен... Страданията, които идат в живота от загуба на нещо, от недоимък, са винаги по своя характер по-поносими. Те са тежки често и тогава биват и лош съветник на хората. към колко престъпни мисли, чувства и деяния тикат човека тези страдания, произлизащи от загуба или недоимък! С много злоба, гнет, омраза, пот и кръв се изкупуват те. Ала не рядко, много често тези страдания дават голям импулс за преодоляване на всички спънки в живота.
към текста >>

В живота страданията са една неизбежна страна в кръговрата на всекидневните събития, където личните интереси се преплитат, където неблагоразумието на човека взима често връх над разума.
Ала не рядко, много често тези страдания дават голям импулс за преодоляване на всички спънки в живота. И не рядко това усилие да се премахнат спъващите страдания от пътя, се увенчава с голям успех. По пътя на страданията и недоимъка много хора са вървели към прогрес. Дори бихме могли да кажем, че болшинството от хората, които са постигали нещо, са минали все по пътя на страданията и трудностите. И нерядко, колкото страданията и лишенията са по-големи, толкова и постиженията биват по-големи. В живота страданията са една неизбежна страна в кръговрата на всекидневните събития, където личните интереси се преплитат, където неблагоразумието на човека взима често връх над разума. Както и да се изразят те, все пак човек трябва да вземе голяма поука от страданията и главно, да стане по-дълбок. Страданията трябва да накарат човека да се замисли върху въпросите на живота, да дири тяхното правилно разрешение и виждайки голямата закономерност, по която се явяват те, да схване че има един велик Разум в живота, който ръководи и бди над всичко. И когато това стане едно живо убеждение на човека, тогава той ще схване смисълът на страданията, тяхната страхотност ще изчезне, а и те сами постепенно ще изчезнат. Защото право казва Учителят, че страданията са въпрос на разбирането на човека. Дотолкова, доколкото страданията се явяват като следствие от нашето растене, те имат голям смисъл.Но има много излишни страдания в живота, които хората сами си ги създаваме в нашето неведение.
към текста >>

7. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето.
Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор. Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен".
към текста >>

8. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм.
– Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм. – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм.
към текста >>

9. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Както детето се опарва поради неопитността си, така и възрастният си създава излишни неприятности поради неблагоразумието си, поради незрялостта си.
Времето тогава ще бъде свидетел на рухването на вътрешните и външни спънки в живота му. В това отношение човек допуща много неприятности в живота си, само защото няма тази вътрешна зрялост. За зрелостта няма години, няма възрасти. Има хора, които остаряват и пак не поумняват. Много неприятности си създава човек сам поради своята незрялост. Както детето се опарва поради неопитността си, така и възрастният си създава излишни неприятности поради неблагоразумието си, поради незрялостта си. Такива хора животът ги учи. Те не са в състояние да преодолеят пречките. Тях пречките, неприятностите и неуспехите ги учат. Има време за всичко, е казал Соломон – мъдрецът. Има време, когато човек трябва да направи нещо или не.
към текста >>

10. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение.
Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно. В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа. Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи.
към текста >>

Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента.
В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа. Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек.
към текста >>

11. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

до голяма степен причината за това са неправдите на мирните договори, но нека се надяваме че благоразумието в германците все повече и повече ще надделява и че Европа ще бъде спасена от нова катастрофа, твърде възможно при едно идване на хитлеристите на власт.
Бисмартизма и кейзеризма. е тяхната днешна проява, хитлеризма. са все още силни в Германия. Те именно счупиха главата на Германия, и от първостепенна световна сила я докараха до днешното окаяно положение, и, както виждаме, и днес съществуват. Разбира се. до голяма степен причината за това са неправдите на мирните договори, но нека се надяваме че благоразумието в германците все повече и повече ще надделява и че Европа ще бъде спасена от нова катастрофа, твърде възможно при едно идване на хитлеристите на власт. Веднага след изборите, частната армия на хитлеристите бе обезоръжена и разформирована твърде лесно, с един замах на германското правителство. Това показва, че меча. който хитлеристите досега размахваха, е бил направен от картон, и че може би сегашния им успех, изразен в получените 13 милиона гласове, е най-високата точка, достигната от тяхната надигаща се вълна, след което ще започне нейното спадане и заглъхване, както стана и с нашата „Родна Защита“. *** В Югославия се извършват големи промени във вътрешното управление на държавата. Сменен бе досегашния диктатор ген.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добрата воля, обаче, благоразумието, ясното съзнание и устремлението ни към висшето, могат да превърнат всяко наше външно нещастие в неоценим потик за духовно издигане.
Червени точки по линията на сърцето означават сърдечни рани. Гола, лишена от клонки линия означава сърдечна сухост и бедност. Трябва да се има пред вид, че неблагоприятния знак само на едната ръка не означава неизбежна катастрофа. Той дава само възможността за нещастието, което при известни условия може и да бъде избегнато. Ако обаче тоя знак е и на двете ръце това е вече съдбоносно, почти неизбежно нещастие. Добрата воля, обаче, благоразумието, ясното съзнание и устремлението ни към висшето, могат да превърнат всяко наше външно нещастие в неоценим потик за духовно издигане. Ако линията на сърцето е разклонена на края си и една клонка отива на Юпитеровия хълм, това означава щастие. Ако друга клонка достига между показалеца и средния пръст, това означава щастие и спокоен живот, преминаващ между гибелта и величието, но не засегнат ни от едното, ни от другото. Когато сърдечната линия завършва под хълма на Сатурна, без разклонения, това означава кратък живот. Ако ли в края си линията се двои на два клона, от които единият отива към Сатурна а другият — към линията на главата, това означава вътрешно разделение в човека, — два различни начина на чувстване и мислене. Отсъствието на сърдечната линия означава слабо телосложение, липса на равновесие, сърдечна болест, а също така: безсърдечност, егоизъм, склонност към зло, ум без сърце.
към текста >>

13. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност.
С т е ф а н Характерология (продължение от бр. 175) Ако вземем трите основни форми на носът и в двете от тях прекараме линията „А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера. Така, хората на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своят ум. Когато при това, самият гръб на носът е остър показва, че е следване известна школовка в умът, а ако е дебел закръглен, това показва, че при опитностите които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1,2,3,) Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на линията.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до правата линия) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр. Жени с такива носове са великолепни майки, действащи повече инстинктивно от колкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежателната на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело, (развит ум), тогава той е услужлив. но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр.
към текста >>

14. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Писмо към младите – Сеятел Благоразумието – Г.
Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Книгата – С. К. Бран (стих.) – Олга Славчева Да зачитаме живота – N. Словото на Учителя. Виделината и тъмнината (из неделната беседа – 11.04.1937 г.) Християнството като религия на бъдещето (продължение от бр. 189) – Влад Пашов. Писмо към младите – Сеятел Благоразумието – Г. Събев КНИГАТА Както пчелите прехвръкват от цвят на цвят, за да събират сладкия меден сок, така и разумният човек се ползва от книгите. Но има цветове различни: едни от тях съдържат мед, а други са отровни. Същото нещо е и с книгите: има книги, които съдържат божествения сок на мъдростта, на истината и на любовта, а има и такива, които съдържат отрови, много по-страшни от тия, които убиват тялото. Разумният човек черпи меда на мъдростта от книгите и се ползва от него, а с отровните цветя на литературата не се занимава. Стане ли, обаче, нужда да проучи някое от тях, той го пипа с ръкавици и сока, извлечен от него, слага в епруветка, за да му послужи за научни изследвания.
към текста >>

“ С е я т е л Благоразумието Дълъг е пътят на прогреса.
И така, живот без висок идеал — не е истински живот. Живот с висок идеал е истински живот. А високият идеал е да бъдем съвършени като Отца на светлините. „Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа широка като вселената, дух мощен като Бога — и едно с Бога“. Търсете първом Царството Божие и неговата правда, и всичко друго ще ви се приложи! “ С е я т е л Благоразумието Дълъг е пътят на прогреса. Бавно се крачи напред. Трудно е възлизането на горе. По този възходящ път стремящият се човек има да победи много слабости, да превъзмогне много препятствия и мъчнотии, които го спъват и задържат на едно място. Пак в този път, той има да придобие много нови качества и добродетели, които ще красят, ще подслаждат и ще осмислят живота. Едно от тия качества е благоразумието.
към текста >>

Едно от тия качества е благоразумието.
“ С е я т е л Благоразумието Дълъг е пътят на прогреса. Бавно се крачи напред. Трудно е възлизането на горе. По този възходящ път стремящият се човек има да победи много слабости, да превъзмогне много препятствия и мъчнотии, които го спъват и задържат на едно място. Пак в този път, той има да придобие много нови качества и добродетели, които ще красят, ще подслаждат и ще осмислят живота. Едно от тия качества е благоразумието. Човек, в когото това качество е силно подчертано, има приблизително следното поведение в живота: той всякога избира пътя на най малкото съпротивление. За по голяма нагледност можем да го сравним с течащата вода, която заобикаля срещнатите препятствия и неспирно върви все напред. От две неизбежни злини избира по-малката от две добрини — по голямата. Той дава път на силния, а на слабия подава ръка. Приема неизбежното.
към текста >>

С право можем да кажем, че благоразумието е един добър метод за поведението ни в живота.
Благоразумният дава всекиму според нуждите и готовността. Той не хвърля ценното в калта, или, както се казва: не хвърля бисерите на свинете, защото не могат да ги оценят. Той дава на свинята желъди, не страдащия — добро, а не търсещия — знания. Така ако постъпваме, сигурно ще се избавим от много излишни усложнения в живота, ще съкратим времето и ще спестим много от силите си и енергиите си. за да ги впрегнем там, където повече ще можем да бъдем полезни. С право можем да кажем, че благоразумието е един добър метод за поведението ни в живота. Нека благоразумието ни стане неделим другар и съветник. Тогава ще има по-малко грешки и ексцентричности. по малко противоречия и повече радост в живота. Г. С ъ б е в
към текста >>

Нека благоразумието ни стане неделим другар и съветник.
Той не хвърля ценното в калта, или, както се казва: не хвърля бисерите на свинете, защото не могат да ги оценят. Той дава на свинята желъди, не страдащия — добро, а не търсещия — знания. Така ако постъпваме, сигурно ще се избавим от много излишни усложнения в живота, ще съкратим времето и ще спестим много от силите си и енергиите си. за да ги впрегнем там, където повече ще можем да бъдем полезни. С право можем да кажем, че благоразумието е един добър метод за поведението ни в живота. Нека благоразумието ни стане неделим другар и съветник. Тогава ще има по-малко грешки и ексцентричности. по малко противоречия и повече радост в живота. Г. С ъ б е в
към текста >>

15. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само се иска от човека мъдрост и благоразумие да ги разбере и използва.
Когато станат все повече и повече тия истински служители, тогава сме вече пред прага на Царството Божие на земята. Но докато в душите на хората бушува омраза, злоба и и ненавист, ние ще сме далеч от него. Ще познаем, че сме истински служители на живота, братя на човеците, по Любовта в душата си и готовността да вършим добро, да помагаме. Когато видим и почувстваме в душите си великото, Божественото, ние сме пред новият, слънчевият живот. ПРИРОДАТА И ЧОВЕКЪТ Изобилна с блага е природата, изобилен с добрини е животът. Само се иска от човека мъдрост и благоразумие да ги разбере и използва. Защото живота е пълен с блага и добрини, но се ползва от тях само умният, който разбира и който има един по друг стремеж, който има висок идеал и търси истината. А тя е достатъчна да му грее й живота като слънце. Щедра е природата и тя богато възнаграждава послушните си деца, които вървят по нейните пътища. Светлина, слънце, чист въздух ни предлага природата. А това носи радост и светлина в душата.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение.
Те са сигурни в успеха си; обаче, тях ги срещаме много нарядко. Те минавах през тясната врата на окултизма, защото не носят никакъв личен багаж със себе си. Те са очистени от всички преходни човешки чувства. Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена. Не е така, обаче, с тия, които трябва да носят през течение на много въплъщения тежестта на грешките, както от минали животи, така и от настоящия. За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение. Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв начин. Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи. Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел.
към текста >>

Стотици плоски чипи носове се срещат в мъже с голяма разсъдителност, благоразумие и разни видове способности.
17), които стават видими при най-малко то движение и никога не изчезват съвсем даже при пълна почивка, изявяват тежък, утекчителен, често хипохондричен и злобен, мошенически, подъл характер. 5. Носове, които лесно и продължително се обръщат на горе в бръчки, рядко се намират в истински добри хора, като онези, които едвам се сбръчкват, даже с усилие, се намират у тия, които са съвършено нечестиви. Когато носове, които не само че се лесно набръчкват, но и остават дирите на бръчките врязани в тях, се намират в добри мъже, тези добри, добре разположени мъже са полуглупци. 6. Обърнати нагоре носове, в груби холерични мъже, под високи и изпъкнали в долната си част интелигентни чела с протегната долна устна (фиг. 18), са обикновено непоносимо строги и страшно деспотични. 7. Стотици плоски чипи носове се срещат в мъже с голяма разсъдителност, благоразумие и разни видове способности. Но когато носът е твърде малък и има неподходяща горна устна и когато е по-плосък отколкото би трябвало (фиг. 19), никоя друга отличителна черта на лицето не може да го изправи. Бузите Чертата или линията, която се простира от страните на ноздрите към края на устата е една от най-значещите. От нейната наклоненост, дължина, близост до устата или отдалеченост от нея зависи очевидността на целия характер. Ако тя е изкривена без градация или колебание, е сигурен знак на глупост.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Благоразумие; внимателност; грижливост.
10. Секретност. — Тактика; управление; придобивателност, която взима, секретност, която задържа. Излишък: хитрост; престореност; лицемерие; интрига. Недостатък: липса на тактичност и обуздаване; откритост; откровеност в изразяване. 11. Предпазливост. Благоразумие; внимателност; грижливост. Излишък: страх; боязливост; отлагане. Недостатък, невнимателност; заблуждение; безразсъдност, Честолюбиви и управителни органи 12. Наклонност за одобрение. — Любов за слава; любезности; амбиция да бъде одобрен и повишен. Излишък: суетност; самохвалство и крайна чувствителност Недостатък: равнодушие към общественото мнение, към похвала или укор, и незачитане за лично изтъкване.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие.
Всека философия не е ли преди всичко представа на вселената? Всеки философ си има своя представа и се старае да я предаде на хората, въпреки че тая представа има, може-би,в основата си нещо, което не може да се изкаже, тъй като за този мислител това е истината, неговата истина, сиреч това, което най-добре задоволява аспирациите и мисълта на всеки индивид, по необходимост ограничен. Такава е също разликата между философа-гений и обикновения мислител (който също, впрочем, може да бъде и гений). Този последният не ще има представа за съвкупността на Космоса, но, само — гледища на части от цялото, даже по некога противоречиви. От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот.
към текста >>

Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф — Свят Реш — Разпознаване.
5 — Справедливостта или Строгостта. 6 — Красотата. 7 — Победата. 8 — Вечността. 9 — Плодородието 10 — Действителността. Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф — Свят Реш — Разпознаване. Шин — Безразсъдство Тау — Съединение ТРЕТИ УРОК Приложение на метода В предишния урок аз говорих само за 32 пътя. По-после аз ще мина към „50 врати“. Идеите, изразени с числа и букви, са неоспорими реалности. Тия идеи се сливат и съгласуват, като числата, и логически мина- ват от една към друга. Човекът е дете на жената, но жената излиза от мъжа, както числото от единицата.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни.
И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват. Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна! Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек. Треската разравя бузите, разрушава меките части на лицето, ракът разяжда и най-здравите части, а известни болести посяват ужасни неравности върху цялото лице. Но трябва да се каже, че болестта идва най-често да ни нападне по-вече поради грешките ни, отколкото случайно. Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни. Тя е почти всякога резултат от липса на мъдрост и разум, и зад болката наблюдателят съзира моралната причина, която я произвела. Подир шествието на страстите върви болестта, тя дебне жертвата си, завладява я, и човек, дълбоко засегнат в органите си, отчаяно, сгърбен под страданието, вдига очите си към небето, за да се оплаче и да проклина! Безумнико, обвинявай само себе си, понеже ти си първото и често единственото оръдие на твоето съсипване! Нека предположим, че е другояче и че, по изключение, някоя външна причина е дошла независимо от нас и ни нападнала. О тогава, в очите на този, който наблюдава моралното същество, душата се явява всякога лъчезарна всред останките на нейната обвивка, такава се носи върху разпръснатите откъслеци от величествените развалини на едно велико произведение пред очите на майстора и сюблимността на разрушеното дело!
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но днес ние сме много „цивилизовани“, за да изгорим или посечем тия, които работят за благото на човечеството; ние се задоволяваме да съкрушим тяхните сърца с презрението, насмешката и клеветата, и, ако това не ги доведе до самоубийство, ние им въздействаме чрез притесненията на закона, отрупваме ги с процеси и присъди, за да ги изхвърлим вън от света, който те са имали неблагоразумието да подобрят, в безумното си убеждение, че биха могли да намалят страданията му, без да се оставят самите те да бъдат разпнати.
Народът въздаде ли почести на тоя човек, от ръцете на когото той се готви да приеме един дар, хиляди пъти по-скъп, отколкото бе парната машина или телеграфа? Ако бе възможно те биха разкъсали Kelly на парчета и ако той изнемогнеше в борбата, що водеше от дълго време, то новината, че той е в невъзможност да установи правотата си, би била посрещната с възторжени акламации от злорадство из всички университетски зали, от всички катедри, от всички банки и от всички редакции на това, което се нарича „цивилизован свят“. Светът почти никога не е искал да признае благодетелите си по-рано от ценя, когато им издигат паметници „за украшение на града“. Завистта, глупостта и злобата, които се раждат от низшето чувство у човека, са готови да поставят по пътя на Kelly всички пречки, които закона и неправдата им позволява да струпат. Преди 200 години той би бил изгорен като магьосник, а преди 100 години тълпата навярно би го умъртвила. Но днес ние сме много „цивилизовани“, за да изгорим или посечем тия, които работят за благото на човечеството; ние се задоволяваме да съкрушим тяхните сърца с презрението, насмешката и клеветата, и, ако това не ги доведе до самоубийство, ние им въздействаме чрез притесненията на закона, отрупваме ги с процеси и присъди, за да ги изхвърлим вън от света, който те са имали неблагоразумието да подобрят, в безумното си убеждение, че биха могли да намалят страданията му, без да се оставят самите те да бъдат разпнати. „Без задълженията, с които изнамервача се обвързва с Д-вото на мотора Keely“, на което той прие помощта, пише M-me Bloomfield Moore в сп. „Philadelphie Inquierer“ от 20 януари м. г., или с други думи, ако това бяха учените, а не спекулантите, които да му доставяха необходимите фондове за изпълнение на неговото „дело на еволюцията , секретите, които той тъй грижливо е пазил, сега щяха да бъдат публично достояние — толкова малко се грижеше той за финансовите резултати на работата си, Но тия, които са били свидетели на неговите хубави опити върху акустиката и симпатическите вибрации, бяха често хора доста невежи, за да разберат значението им; също тъй след като го славословеха, едва излезли из ателието му, те го отричаха, като един Калиостро. Други, способни да разсъждават, отказаха да бъдат свидетели при произвеждането на етера, както това сториха Sir William Thompson и лорд Raleigh, които през това време бяха в Америка“. Откакто се образува компанията, за която се каза по-горе, тя стана трън в крака на изнамервача.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството.
В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел — свършва Д-р Анкос — трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията (сравниг Сент-Ив - д‘Алвейдър), като ИДЕАЛ за постигане“.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Ваше Величество, аз съм на мнение, че успехът в света зависи повече от благоразумието, отколкото от това, що наричат късмет.
Еджворт Мурад Нещастникът (Разказ) Всеки знае, че Великият Владетел обичаше да се забавлява, като обикаля нощем улиците на Цариград тъй, както и в миналото Харун Алрашид обикаляше Багдат. Една лунна нощ, придружен от великия си везир, той мина по няколко от по-главните улици на града, без да види нещо особено. Най-после, когато минаваха край дюкяна на един въжар, султанът си спомни арабския разказ за въжаря Ходжа Хасан Алхабал и неговите двама приятели — Саад и Саади, чиито мнения бяха твърде различни за успеха на човека в живота в свръзка с неговия „късмет“. „Какво е твоето мнение по този предмет? “ запита Великият Владетел своя везир. „Ваше Величество, аз съм на мнение, че успехът в света зависи повече от благоразумието, отколкото от това, що наричат късмет. „А аз съм убеден, каза султанът, че щастието се дължи повече на късмета, отколкото на благоразумието. Нали всеки ден чуваш да се говори за хора, които са „късметлии“ или без „късмет“ ? Тоя народен израз не е ли плод на дълги наблюдения? “ „Аз нямам право да споря с Вас“, отвръща благоразумният везир. „Говори откровено и без стеснение.
към текста >>

„А аз съм убеден, каза султанът, че щастието се дължи повече на късмета, отколкото на благоразумието.
Една лунна нощ, придружен от великия си везир, той мина по няколко от по-главните улици на града, без да види нещо особено. Най-после, когато минаваха край дюкяна на един въжар, султанът си спомни арабския разказ за въжаря Ходжа Хасан Алхабал и неговите двама приятели — Саад и Саади, чиито мнения бяха твърде различни за успеха на човека в живота в свръзка с неговия „късмет“. „Какво е твоето мнение по този предмет? “ запита Великият Владетел своя везир. „Ваше Величество, аз съм на мнение, че успехът в света зависи повече от благоразумието, отколкото от това, що наричат късмет. „А аз съм убеден, каза султанът, че щастието се дължи повече на късмета, отколкото на благоразумието. Нали всеки ден чуваш да се говори за хора, които са „късметлии“ или без „късмет“ ? Тоя народен израз не е ли плод на дълги наблюдения? “ „Аз нямам право да споря с Вас“, отвръща благоразумният везир. „Говори откровено и без стеснение. Това аз желая и заповядвам“, каза султанът. „Добре.
към текста >>

„Когато брат ми се върна, аз му разказах случката, като очаквах той да ме похвали за моето благоразумие, но напротив, той ме осъди за суеверната стойност, която отдавах на стиховете на моята ваза, като каза, че е връх на глупостта да изгубя голямата сума пари — сигурно средство за подпомагане на благополучието ми — срещу несигурната надежда за чудотворна закрила.
Като разгледа някои от стоките, тя случайно зърна моята китайска ваза. Вазата й хареса извънредно много и тя пожела на всяка цена да я купи. Аз, обаче, отказах да й я продам, понеже вярвах, че ще си навлека някое грозно злощастие, ако се разделя от талисмана си. Нервирана от отказа ми, тя опита всяко средство за да постигне целта си, но ни молби, нито пари можаха да ме отклонят от решението ми. Крайно раздразнена от моето вироглавие, както да го нарече, тя излезе из магазина. „Когато брат ми се върна, аз му разказах случката, като очаквах той да ме похвали за моето благоразумие, но напротив, той ме осъди за суеверната стойност, която отдавах на стиховете на моята ваза, като каза, че е връх на глупостта да изгубя голямата сума пари — сигурно средство за подпомагане на благополучието ми — срещу несигурната надежда за чудотворна закрила. Аз не можах да бъда на неговото мнение, нито имам куража да изпълня съвета му. На следния ден дамата пак заобиколи братовия ми магазин и като видя там братовата ми ваза, купи я за 10,000 жълтици. С тия пари брат ми закупи много стока. Аз съжалявах, че изпуснах щастливия случай, но се тешах пък, че грешката не е моя, а тая на участта ми, каквато е и на много хора — да не могат да решават правилно в благоприятния момент. След като той мине, аз винаги съм съжалявал, че не съм направил противното на онова, което съм сторил.
към текста >>

„Не може“, казвах си аз, „човек чрез благоразумието си да отвърне удара, който съдбата му готви.
„В някои тази апатия произхождаше от голяма леност, у други, от замайване вследствие тютюна и опиума; но у повечето от моите събратя турци тя се дължеше на увереност, която произлизаше от вярата в предопределението. „Когато някой куршум убиеше някой от техните другари, те само забелязваха, едва снемайки лулите от устата си: „Нашият час още не е дошъл, да загинем не е по волята на Мохамеда“. „Признавам че тази безумна небрежност ми се струваше отначало чудна, но скоро тя престана да ме учудва. Тя даже потвърждаваше схващането, че не- кои са родени с „късмет“, а други „без късмет“. „Аз даже станах почти тъй небрежен, както и моите другари, понеже започнах да разсъждавам като тях. „Не може“, казвах си аз, „човек чрез благоразумието си да отвърне удара, който съдбата му готви. Може-би ще умра утре, затова нека се веселя днес“. „И така аз си поставих за цел да си доставям колкото е възможно повече удоволствия. Бедността ми, както можете да си представите, ме възпираше от разточителност и от крайности, но аз скоро намерих способ, чрез който да харча това, което в същност не ми принадлежеше. Имаше някой евреи, които следваха лагера и които, разчитайки на евентуални победи на нашите войски, отпущаха в заем пари на войниците срещу голяма лихва. Евреина, към когото аз се отнесох, влезе в връзки с мене, понеже вярваше, че брат ми Саладин, на когото той познаваше характера и състоянието, щеше да му заплати дълговете ми, ако аз бъдех убит.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според разказа му, той бе станал богат съвършено естествено или, по-право, благодарение на своето благоразумие.
Аз нямам тия суеверни страхове. Извини за израза ми, но аз пак ще кажа, че нямам суеверни страхове“. Аз се съгласих, влязох в дома му и се учудих от всичко, що видях. Моят брат не се гордееше от успеха си, но се трудеше само да ме направи да забравя своето злощастие. Той слушаше любезно за всичко, що ме бе сполетяло, пък ми разказа и своя живот, който, трябва да призная, бе много по-безинтересен от моя. Според разказа му, той бе станал богат съвършено естествено или, по-право, благодарение на своето благоразумие. Аз не се противопоставих на неговите предразсъдъци и понеже не желаех да споря повече с него, казах му: „Братко, ти остани със своето мнение, пък и аз ще си остана с моето. Ти си Саладин- Щастливецът, а аз съм Мурад-Нещастникът, и такива ние ще си останем до края на живота си“. Не бях стоял в братовата си къща и четири деня, когато се случи нещо, което показа колко бях прав. При все че с времето, красотата на любимата на султана, на която брат ми бе продал вазата си, беше намаляла, но тя още пазеше своята любов и стремеж към лукса. Тя бе казала на брата ми да изпише за нея от Венеция най-хубавото огледало, което може да се купи.
към текста >>

Аз станах надменен н груб и предсказанията на бавачката никога не биха се сбъднали, ако, когато бях петнадесет годишен, не бях подтикнат към размишление през дългото ми боледуване, плод на моята младежка гордост и неблагоразумие.
Аз забелязвам, че дори вие, които изглеждате скръбни, додето ви разказвах историята си, се развеселихте, щом дойде брат ми. Братко, желал бих да отплатиш тия господа за времето, което употребиха да слушат за моите безбройни нещастия, като пък ти им разкажеш своята история, която, сигурен съм, те ще намерят весела и въодушевителна“. Саладин се съгласи, но под условие, странниците да идат с него у дома му, дето той желае да ги нагости. Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след вечерята, така разказа своята история: „Още в началото на живота ми самото ми име „Саладин-Щастливецът“ ми вдъхна доверие в самия мене, при все че, признавам, аз не мога да си спомня от детинството си някоя извънредно щастлива случка. Една стара майчина ми бавачка, вярно, ми повтаряше по двадесет пъти на деня, че каквото и да цредприема, все ще успея, защото съм Саладинъ-Щастливецът. Аз станах надменен н груб и предсказанията на бавачката никога не биха се сбъднали, ако, когато бях петнадесет годишен, не бях подтикнат към размишление през дългото ми боледуване, плод на моята младежка гордост и неблагоразумие. По това време в турското правителство имаше един французин, вещ инженер, който бе на работа при султана и който тоя много обичаше. На рождения ден на Великия Владетел инженерът устрои някой необикновено хубави осветления (фойерверки) и аз, с много цариградчани, отидох да ги видя. Там случайно застанах близо до местото, дето беше французинът. Навалицата се натискаше върху му, и аз, заедно с всичките. Той ни молеше за наше добро, да стоим на страна, като ни предупреждаваше, че можем да се повредим от взривните вещества, с които той си служеше.
към текста >>

Послушай съвета ми и отсега нататък се осланяй повече на благоразумието, отколкото на „късмета“.
Те избухнаха, блъснаха ме силно на земята и аз бях зле наранен. Тая случка, господа, аз считам за една от най-щастливите в моя живот, защото тя послужи да се поправи моята прекомерна себеувереност и гордост. През времето, когато лежах болен на легло, французинът идваше често да ме посещава. Той бе много разумен човек и разговорът, който той водеше с мене, разшири схващанията ми и ме излекува от много глупави предразсъдъци и особено от онези, които бяха подхранвани у мене, в свръзка с предопределената зла или добра съдба, която управлява човешкия живот. „При все че ти си наречен Саладин-Щастливецът“, ми казваше той, ти виждаш, че неупражняването на разума ти без малко щеше да те хвърли в гроба и то още в разцвета на твоята младост. Послушай съвета ми и отсега нататък се осланяй повече на благоразумието, отколкото на „късмета“. Нека хората, ако искат, да те наричат „Саладин-Щастливецът“, но ти наричай и направи себе си „Саладин-Благоразумният“. Тия думи ми направиха силно впечатление и дадоха нова насока на моите мисли и характер. Брат ми, Мурад, без съмнение, ви е разказал, че различните ни мнения по въпроса за предопределението и „късмета“ често са ни подтиквали към спор, но ние никога не можем да се убедим един другиго и сме действали в живота съобразно различните си схващания по тоя предмет. На това именно аз отдавам своя успех и неговите злощастия. Моят пръв „късмет“, според както навярно сте чули от Мурада, се дължи на червената боя, която с големи старания аз усъвършенствах.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз виждам, че ти обичаш някоя друга жена, а скриваш това от мене, като се трудиш да ме убедиш, че ти действаш така, воден от благоразумие, а то, в същност, от равнодушие и презрение.
Аз не ще скрия нищо от тебе, който се отнасяш към мене с такова доверие. Аз вече съм зърнал твоята красива Фатиме, но зная, че тя е предназначена да бъде съпруга на един по-голям щастливец от мене“. Дамат Заде остана много доволен от моята откровеност, но той не се отказа от мисълта си, да седна с него на балкона в деня на празника на лалетата; а аз, от моя страна, не можех да се съглася да видя повторно прекрасната Фатиме. Моят приятел си послужи с всички аргументи или по-право, с всички възможни средства, за да ме убеди да се съглася. Той даже се надсмя на моето решение и когато видя, че всичко е напразно, каза ми сърдито: „Върви си тогава, Саладине; аз виждам, че ти ме мамиш. Аз виждам, че ти обичаш някоя друга жена, а скриваш това от мене, като се трудиш да ме убедиш, че ти действаш така, воден от благоразумие, а то, в същност, от равнодушие и презрение. Защо не ми откриеш сърцето си, тъй както правят това приятелите? “ Удивен от промяната на неговото разположение и от гнева, който се четеше в погледа на Дамат Заде, който до сега винаги ми се е струвал човек кротък и разумен, аз бях изкусен също да избухна и да го оставя, но приятели, които веднъж са изгубени, не се печелят лесно. Тая мисъл ме накара да се обладая, та аз казах: „Приятелю, нека говорим по това утре. Сега ти си сърдит и не можеш да бъдеш справедлив към мене, но утре ти ще бъдеш спокоен. Тогава ти ще видиш, че аз не съм те мамил, и че моето единствено желание е било — да запазя по един благоразумен на- чин душевното си равновесие, като отбягвам да гледам опасната за мен Фатиме.
към текста >>

„Да, приятелю“, продължи търговецът, „аз съм добре изпитал твоето благоразумие.
Тогава ти ще видиш, че аз не съм те мамил, и че моето единствено желание е било — да запазя по един благоразумен на- чин душевното си равновесие, като отбягвам да гледам опасната за мен Фатиме. Аз нямам влечение към никоя друга жена“. „Тогава“, каза моят приятел, като ме прегърна и напусна гневния тон, който бе възприел, само за да изпита моята искреност, „тогава, Саладине, Фатиме е твоя“. Аз едвам можах да повярвам на слуха си. Аз не можах да изразя радостта си. „Да, приятелю“, продължи търговецът, „аз съм добре изпитал твоето благоразумие. Ти излезе победител и аз давам моята Фатиме на тебе, като съм уверен, че ти ще я направиш щастлива. Вярно е, че аз планирах да я дам на по-виден зет. Пашата Максуд я е поискал за жена, но като разпитах, аз узнах, че той употребява опиум прекомерно. А моята дъщеря никога не ще бъде жена на едного, който половината ден е луд, а другата половина — меланхолен идиот. Аз не се боя от това, че ще откажа на пашата, защото имам влиятелни приятели, които са приятели и на великия везир.
към текста >>

Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“.
Аз трябва да убедя брата си, Мурада, да ги сподели с мене и да забрави своето зло- щастие. Само тогава аз ще се чувствам напълно щастлив. Що се отнася до огледалото на султана и до твоята счупена ваза, мили братко, продължи Саладин, ние трябва да измислим някое средство.“ „Не мислете повече за огледалото на султана, нито за счупената ваза“, каза султанът, като престана да се преструва, че е търговец и възприе властническото си държание. „Саладине, аз се радвам, че можах от самият теб да чуя историята на живота ти. Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира. Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума. Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода. От сега нататък нека Мурад-Нещастникът бъде наричан Мурад-Неблагоразумният и нека Саладин бъде наричан Саладин-Благоразумният. Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече.
към текста >>

Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие.
Само тогава аз ще се чувствам напълно щастлив. Що се отнася до огледалото на султана и до твоята счупена ваза, мили братко, продължи Саладин, ние трябва да измислим някое средство.“ „Не мислете повече за огледалото на султана, нито за счупената ваза“, каза султанът, като престана да се преструва, че е търговец и възприе властническото си държание. „Саладине, аз се радвам, че можах от самият теб да чуя историята на живота ти. Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира. Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума. Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода. От сега нататък нека Мурад-Нещастникът бъде наричан Мурад-Неблагоразумният и нека Саладин бъде наричан Саладин-Благоразумният. Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече. Историята ни казва, че султанът предложил на Саладина да го направи паша и да му повери управлението на една провинция, но Саладин- Благоразумният отказал честта, като казал, че няма подобни амбиции, че той е съвсем доволен от положението, в което се намира, и че понеже това е така, ще бъде много глупаво да промени положението си, защото от щастието няма нищо по-ценно.
към текста >>

Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума.
Що се отнася до огледалото на султана и до твоята счупена ваза, мили братко, продължи Саладин, ние трябва да измислим някое средство.“ „Не мислете повече за огледалото на султана, нито за счупената ваза“, каза султанът, като престана да се преструва, че е търговец и възприе властническото си държание. „Саладине, аз се радвам, че можах от самият теб да чуя историята на живота ти. Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира. Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума. Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода. От сега нататък нека Мурад-Нещастникът бъде наричан Мурад-Неблагоразумният и нека Саладин бъде наричан Саладин-Благоразумният. Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече. Историята ни казва, че султанът предложил на Саладина да го направи паша и да му повери управлението на една провинция, но Саладин- Благоразумният отказал честта, като казал, че няма подобни амбиции, че той е съвсем доволен от положението, в което се намира, и че понеже това е така, ще бъде много глупаво да промени положението си, защото от щастието няма нищо по-ценно. Какви нови злощастия сполетяха Мурад-Нещастника, не се знае.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Благоразумието и резервата ще бъдат необходими през целия тоя месец.
Планетата Меркурий ще мине пред слънчевия диск на 8 май. Това рядко явление показва, че ще стане някое бележито изнамерване, но понеже същевременно Нептун ще бъде в лош аспект, има опасност от отравяния или ще има случаи от тоя род. Много политически смутове в Франция и Италия. Марс ще има лоши аспекти за Русия и Ирландия· Рожденият ден на испанския крал Алфон XIII показва конфликти и финансови загуби за Испания. Юни. Период, пълен със смутове, особено за правителствата в Лондон и Вашингтон. Благоразумието и резервата ще бъдат необходими през целия тоя месец. Опасност от паника на паричното тържище Неблагоприятно време за параходството и въздухоплаването, особено към 25 число. Юли. няколко периоди на сполука в началото на месеца, но към 10 и 18 — критически период. По това време французката дипломация ще изнесе голям успех. Едно малко слънчево затъмнение ще докара възкачване на престола или падането на един монарх. Председателят Келвин Кулидж ще има добри изгледи за годишнината на рождението си. Август.
към текста >>

Трябва да се пази благоразумие между 9, 18.
число много добър период, но в останалата си част месецът е лош.· Опасности от морски злополуки. Много мошеничества; към 27. твърде критически период, между другите и за Нормандия. Рожденият ден на италианския крал показва трудна година за отечеството му. Декември. Твърде критически месец, пъпен с важни промени. Трябва да се пази благоразумие между 9, 18. и 25. число — Д-р И. Т. Кронщром, почетен подпредседател на „British Astrological Society“ в Лондон. Човешките излъчвания. В изтеклите три годишнини на Всемирна Летопис се поместиха много документирани и илюстровани статии и съобщения за излъчванията (радиациите) от човешкото същество· Изследванията, обаче, по този въпрос продължават, усилено и твърде грижливо от психистите в странство.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово.
Тя се храни от кръвта, а духовете произвеждат способностите. Душата и нейните сили са непобедими и етерът не се съглежда; нервите, вените и артериите са нейните връзки. Интелигентността слиза в душа та, тя е божествена частица, която й идва отвън и е базата на нейното безсмъртие. Душата включва в себе си четворното число. Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28028798103333