НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
162
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Новото време От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и
благоденствието
на всички.
Новото време От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и
благоденствието
на всички.
Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време. Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него.
към текста >>
2.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Казвате, че ще настъпят дни на
благоденствие
.
Утрешни роби и тирани, загубени в сумрака на тежко неведение, душата ви зове, подканя ви, душата потърсена от пролятата братска кръв, ви сочи тихо вашият път и говори със словото на вътрешния човек – Бог, и с гласът на малките деца с тяхното чисто, невинно състрадание... Кой ще ни отговори, кога ще секнат тия разпри? Кога ще настъпят дните на онова време, което търсите, когато във вас има и мъст, и злоба, и желание за ново робство? Кога ще престанете да черните душите на децата с вашата кървава наука? А вие, които идвате след тях със знамето на нови идеали, вашите ножове не режат ли, не е ли напръскана земята ви с кръв! Няма ли да се постави началото на нови кръвнини, когато с нож градите вашето щастие?
Казвате, че ще настъпят дни на
благоденствие
.
Знаете ли, че когато настъпи отрезвяването, няма да има по-нещастни от вас! Да носите тежкото бреме на живота ще ви се види хиляди пъти по-светло и по-красиво от оня час, когато пробудилата се душа види кръвта и когато от всяка нейна капка се повдига сянката на загинал брат! Враждуващи, спрете с кървите! Не можете да ги умиете с хиляди години. Не си създавайте изкуствени прегради и различия, защото сте мънички и жалки пред вечната правда.
към текста >>
3.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За какво щастие се пита и се търси, когато мразиш брата си и търсиш начин да му отнемеш залъка от устата; какво
благоденствие
очаква и той, когато сърцето му е ледено?
Такава ли е съдбата на човека? Защо той е загубил благоприятните условия за неговото културно развитие и е дошъл до тежкото положение на една постоянна необходимост от въоръжена самоотбрана или нападение. Защото всеки търси начин как по-хитро и по-сполучливо да изиграе своя брат и да го ограби; радва се, когато успее да стори това, а скърби, плаче и се готви за отмъщение, когато го ограбят. Тогава чудно ли е, че ние сме нещастни. Това не са истинските отношения, които хората трябва да имат помежду си, те са сбъркали пътя.
За какво щастие се пита и се търси, когато мразиш брата си и търсиш начин да му отнемеш залъка от устата; какво
благоденствие
очаква и той, когато сърцето му е ледено?
В такова сърце могат да произрастат само горчиви и отровни плодове, които ще огорчат и отровят живота на този, който ги отхранва. Числото на лекарите, които дават медицинска помощ и се стремят да лекуват и обществените недъзи, расте заедно с увеличение нещастията и страданията. Тяхното число, обаче, може да се увеличи още много пъти по толкова, но все пак, положението не ще се измени, ако ли не дори и да се влоши. Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки. Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат.
към текста >>
4.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и
благоденствие
” (стр. 47).
„Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомил не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне да се превърне в дело.
Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и
благоденствие
” (стр. 47).
Редовно се получават в редакцията следните списания и вестници: 1. Luce е Ombra – италианско списание за духовни науки. 2. Le Fraterniste – френско списание за спиритизъм и духовни науки. 3. Възраждане – месечно списание за обнова на живота в светлината на разума и любовта. 4. Наука и Разум – месечно списание за обнова на живота. 5.
към текста >>
5.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
По тоя начин духовният организъм има свое
благоденствие
, свое здраве, има и свои болести.
Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания.
По тоя начин духовният организъм има свое
благоденствие
, свое здраве, има и свои болести.
Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата. Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени.
към текста >>
На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния човек, ако иска да принесе нещо за
благоденствието
си.
Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума. Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в клетките. Тези процеси целят разглобяване веществата на храната в прости градивни единици, защото само те могат да се всмукват през стените на червата и да се пренасят чрез кръвта до лабораториите на клетките, дето живата материя ги използва за своята градивна работа. Именно, белтъчините се разпадат до аминокиселини, въглехидратите - до прости захари (хексози), маститите - до глицерин и мастни киселини. Тия разпадни процеси се вършат пак при помощта на специални вещества - храносмилателни ензими.
На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния човек, ако иска да принесе нещо за
благоденствието
си.
Не всички продукти в естествен вид са годни за пряка употреба, било че трудно се подават на действието на ензимите, било че имат неприятен вкус. Такива продукти минават през кухнята. Там те придобиват преди всичко вкусови качества, които благоприятстват сокоотделянето на храносмилателните жлези. Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите.
към текста >>
Затова, ако желаем
благоденствие
за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното.
От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му. Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни.
Затова, ако желаем
благоденствие
за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното.
„Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник. Но по-голяма наука е да храниш другите. Касае се за възпитанието. Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание. „Ролята на възпитателя се свежда до тая на готвача", казва същият автор другаде.
към текста >>
6.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато произнесе последната дума, сърцето му се сви от мъка, защото, наистина, той желаеше да се прояви, да реализира своите планове, за едно всемирно
благоденствие
на всичко живо.
Така останаха двамата да прекарат нощта под високите стени. Минаха минути, а може би и час, в приятно мълчание. „В този голям град не ме очаква нищо друго, освен това, да бъда цар" - прекъсна младежът пръв мълчанието. „Никой път не сме говорили по това, аз не см ви запитвал, но кажете ми, да стана ли цар, или не? " Така запита младежът онзи, който му бе ръководна звезда в пътя.
Когато произнесе последната дума, сърцето му се сви от мъка, защото, наистина, той желаеше да се прояви, да реализира своите планове, за едно всемирно
благоденствие
на всичко живо.
Той обичаше хората като свои братя, искаше да им помогне, защото схващаше тяхното угнетено състояние. А най-прекият път, както той разбираше, беше трона. Ясно и реално, като на длан, виждаше той чрез своето въображение онзи ред, порядък и щастлив живот, плод на неговите мъдри закони. Потопен в този захлас, продължаваха да се редят образи един след друг, все от тази епоха. Когато образите захванаха да се повтарят, той слезе от този мир.
към текста >>
7.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Защо работят с любов, със самоотричане за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за
благоденствие
, за щастие?
Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни. Тогаз той се приближава до онзи момент, когато ще падне завесата, която скрива от него тая вътрешна лаборатория на природата. Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него. Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили! Защо те правят така?
Защо работят с любов, със самоотричане за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за
благоденствие
, за щастие?
Защо те подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на тези по-долни в развитието си същества в техния път към върховете? Защо тяхната любов и жертва крепят вселената, живота в цялото битие? Защото те са влезли вече в Единния Живот, те живеят вече живота на Цялото, те чувствуват, преживяват свещеното единство на света! Те съзнават, че живеят във всички и че всички живеят в тях! Те виждат във всички живота на Цялото, на Бога!
към текста >>
8.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на
благоденствието
и щастието.
Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница. Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления. Натрупвани с векове, отрицателните мисли и желания на хората действат като взривни вещества. И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания. Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата.
Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на
благоденствието
и щастието.
А за всичко това е необходимо знание, което носи със себе си и методите на своето приложение; а това знание може да ни го даде днес само великата наука на Всемирното Бяло Братство. Ние сме пред прага на една нова епоха и в името на Любовта, Мъдростта и Истината трябва да се тури ред и порядък в света. И една наука, едно знание е ценно дотолкова, доколкото има отношение към живота и служи за повдигането на цялото човечество. В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот. И в далечното минало, човечество е прилагало тази наука в живота си.
към текста >>
9.
ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и
благоденствие
".
Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф. Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело.
Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и
благоденствие
".
Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух. Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история. Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могло да създаде някога българският гений и то не само в теоретическите умувания, а приложено на дело. Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин". Янко Сакъзов[4] казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което няколко века след това е спасило европейските народи от феодалното църковно учение и разтление.
към текста >>
10.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Не е имало случаи в историята, дето в едно общество или общежитие да владее духът на взаимопомощта и да няма там
благоденствие
.
Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности. В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни. Така е винаги в едно общество, дето царува духът на взаимопомощта.
Не е имало случаи в историята, дето в едно общество или общежитие да владее духът на взаимопомощта и да няма там
благоденствие
.
Те са били въздържатели, не употребявали спиртни пития. Били са и вегетарианци и това те го правели не от аскетизъм, а защото не искали да убиват животните. Съвършените са били 4,000 души. Те са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал. Те считали за грях да убиват и затова не ходели на война и са били против смъртното наказание.
към текста >>
11.
ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ето защо трябва да се освободим от всички заблуждения и илюзии и да дойдем до великата истина, че щастието на един народ е свързано тясно с щастието и
благоденствието
на всички други народи.
Или можем да сравним всички същества с клончета и листа на едно голямо космично дърво. Тогаз другояче можем да изясним въпроса: „Защо загинаха древните народи, макар и да бяха толкоз силни? " Тя вярваха, че тяхното щастие е независимо от щастието на другите народи и племена! Те искаха да съградят своето щастие върху нещастието на другите народи! Клончето благоденствува, докато е заловено за майчиното дърво, но ако се откъсне от него, загива.
Ето защо трябва да се освободим от всички заблуждения и илюзии и да дойдем до великата истина, че щастието на един народ е свързано тясно с щастието и
благоденствието
на всички други народи.
Ако някой народ е щастлив, а другите нещастни, то непременно в края на краищата положението на последния ще внесе бъркотия, усложнения и в живота на щастливия този народ! Можем да вземем много примери от историята. Тя е пълна с безчислени примери за това. Можем да вземем примери и от последните войни. Ако разгледаме даже само най-външната страна на въпроса, само икономическата страна, ще видим, че ако някои държави са съсипани икономически, то другите народи, които са в цветущо икономическо състояние, в края на краищата ще пострадат: бедствията ще се стоварят върху плещите им.
към текста >>
12.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г.
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили, върху които се крепи
благоденствието
на човешкия род.
Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска. Молитва е тази, която включва в себе си качества на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели. Отиде ли човек с такава молитва при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове. Види ли Бог такъв човек, ще Му е приятно, че пред него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен, ангелски език.
Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили, върху които се крепи
благоденствието
на човешкия род.
Няма по-хубаво нещо от това, да имаш връзка с Бога и с възвишените и разумни сили! Те са тил в нашия живот. Душата има нужда от вътрешна духовна храна. Тази храна може да се достави само чрез молитвата. Все ще има един малък промеждутък, през който да можеш да се молиш.
към текста >>
13.
Съдържание на 5 и 6 бр.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И всеки народ до толкоз има шанс за развитие и
благоденствие
, доколкото става носител, проводник на тези нови идеи.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Ценността на една култура се мери не по онова, което тя е постигнала само чрез копиране отвън, но преди всичко по онова, което тя чрез самобитна дейност и творчество е вляла в общочовешката съкровищница. И наистина, древна България е днес все повече и повече ценена от външния свят като страна на богомилството, което е скъпа творба на духа, който работи в този народ. Това се вижда и от думите на френския писател Габриел Гоброн, както ще видим по-долу. Всяка епоха се характеризира с вливане на нови идеи в културата - идеи, които съответствуват на ръста на съзнанието в дадения момент; нови творчески извори се отварят в човешкото естество; съзнанието се разширява, издига се до нови планински върхове.
И всеки народ до толкоз има шанс за развитие и
благоденствие
, доколкото става носител, проводник на тези нови идеи.
Тези последните са жизненият еликсир, който внася навсякъде, дето проникне, живот, простор, красиви условия. И България, която е била клеветена и нападана особено през последната война и след нея, сега пак почва да обръща внимание на западния свет благодарение на духовните движения в нея. Това се вижда ясно и от думите на същия Гоброн. Той, който е проучил до известна степен движението на Всемирното Братство в България, говори поради това с симпатия за този малък народ с големи духовни търсения. Във френския спирутуалистичен вестник „Ло Фратернист" той печата статия, която продължава в два броя.
към текста >>
14.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ако един народ има такива хора, той може да се надява на
благоденствие
и благополучие.
Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе, целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата "морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага. Затова, по начало, за управници на един народ трябва да бъдат поставени най-интелигентните, най-честните, най-правдивите, най-благородните и най-безкористни хора.
Ако един народ има такива хора, той може да се надява на
благоденствие
и благополучие.
Не ли - него го очаква упадък, очакват го бедствия и неволи. Историческият опит ясно показва това. Защото, дълбоко погледнато, развитието на един народ зависи от развитието на ония души, които го съставят. Народ, в истинска смисъл на думата, значи сбор от множество души, които се обединяват в едно цяло. Народът - това е разширеният и диференциран човек, изразен като множество.
към текста >>
15.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Защото те работят изключително за материалното
благоденствие
.
За съвременните хора работата е бреме. Малцина са онзи, които вършат нещата с радост, преданост и разбиране. Докато човек стигне до състоянието да работи, той минава през няколко други състояния Човек първом се мъчи, после се труди, а след това работи. Така определя Учителят този душевен процес. Днешните хора се намират в първите две състояния - в мъчението и труда.
Защото те работят изключително за материалното
благоденствие
.
Когато човек почне да работи истински, той намира вече смисъл в живота. Работата пое повдига в своята еволюция. В това отношение, за един който схваща така, той върши всичко с радост. Наложи се от материалните условия някой учен човек да работи тежка физическа работа, той гледа на нея с радост. В падения момент той използва душевните придобивки от тази работа.
към текста >>
16.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Голяма част от търсачите на материално
благоденствие
мислят, че то е цел в живота, когато то е само средство, за човешкото развитие.
В тая книга се разглеждат някои проблеми в светлината, която окултизмът хвърля върху историята на човечеството. Тук ще изложим някои основни мисъл и на тая книга, за да си състави читателят понятие за ръководните принципи на това общество: В днешните бурни времена се приготовлява мира за бъдещата култура. Този мир вече в някои хора почва постепенно да се реализира. Тялото на човека е само инструмент. Вътрешният човек, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи тялото.
Голяма част от търсачите на материално
благоденствие
мислят, че то е цел в живота, когато то е само средство, за човешкото развитие.
Около нас са средствата, но онзи който ги счита за цел, прилича на някой, който иска да мине през една река и вместо да се качи на лодката, иска да носи лодката на гърба си. Еволюцията е постоянно творчество. Ние сме длъжни да творим. Със самата наша еволюция ние вземаме участие в творчеството на природата. Страданията ни пречат да се кристализираме и да се вковем в старите форми, не ни оставят да живеем в тях.
към текста >>
Човек трябва да действува в съгласие с общото
благоденствие
; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси.
Тая е хубавата страна на страданията. Те ни водят към все нови и нови форми. Егоистът е човек, който се държи о старите форми. И върху него идат страданията, за да го извадят от това състояние. Ние трябва да обичаме и егоиста, понеже той е заблуден, вкован в стари форми, от които само страданията могат да го освободят.
Човек трябва да действува в съгласие с общото
благоденствие
; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси.
Трябва да се стремим към висши умствени и художествени идеали, за да можем да живеем после в тях и без физическото и астрално тяло. В алтруизма е безсмъртието. В алтруизма, т.е. в живота за Цялото, животът е вън от смъртта. Трябва да се надрасне личното съзнание и да се мине в съзнанието на целия космичен организъм.
към текста >>
17.
СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Опитите досега красноречиво говорят, че човек със своите лични усилия не може да дойде до
благоденствие
, ако няма подкрепата на разумната природа и не почне да работи в съгласие с нейните закони.
При това днес, па и в миналото, можем да намерим много случаи, дето културният напредък и добрите външни условия не вървят ръка за ръка. Дори някъде по-суровите външни условия са за предпочитане, защото създавате активност. от това не се разбира, че се отричат външните условия, но е нужно едно разумно отношение към тях, при което да не се отклоняваме от вечните природни закони. Кое нарушава между другото разумното отношение към външните условия? То е онова отдалечаване на хората от природата, обезверяването им в онзи разумен промисъл, който виждаме.
Опитите досега красноречиво говорят, че човек със своите лични усилия не може да дойде до
благоденствие
, ако няма подкрепата на разумната природа и не почне да работи в съгласие с нейните закони.
Христос казва: „Не се безпокойте за своите нужди". Той изтъква именно идеята, че има нещо, което седи над нас и ни съдействува. Ние трябва да съгласуваме усилията си с това Разумното, което се проявява в природата и по такъв начин да се дойде до едно съвместно изработване на ония условия, които хората от толкова време търсят и при които те ще могат да се отдадат на една спокойна и плодовита културна дейност.
към текста >>
18.
ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това същевременно е и необходимо условие за неговото
благоденствие
.
Листата на това дърво никога не окапват. За да бъде в хармония с общия живот, в който е потопен, човек трябва да развива в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях. И тая връзка да бъде не привидна, но съзнателна. Всяко същество е клетка или орган в космичния организъм. Нали всеки орган в човешкото тяло работи и се грижи за цялото тяло?
Това същевременно е и необходимо условие за неговото
благоденствие
.
Всички клетки и органи следват това, което главата им казва. Онзи, който е надраснал личния живот, иска да приложи това, което природата отдавна е приложила. Той си казва: „Главата на великия космичен организъм е Бог. Ближните са трупа, а пък аз см ръцете и краката, които трябва да работят. Аз най-първо ще работя за Бога, на второ място за ближните си и най-после за мене".
към текста >>
19.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ще ви говорят за
благоденствие
.
Този човек не спира пред нищо, спънките имат временно значение, той гради - наука, изкуство; той сее - семена на обич, любов и добро в почвата на човешкия живот. със своето присъствие запалва човешките сърца, просветява мозъци, дава нови импулси към добро. Събужда стремежи към високите върхове на живота, където грее слънце, където радост стопля човешкото естество, където любов озарява всичко. Ще ви говорят за напредък, за творчество, за култура духовна, за култура материална - благополучие. Ще ви говорят, че с пари и добри условия се постига всичко това.
Ще ви говорят за
благоденствие
.
Братя мои, няма нищо по-преходно от това да придобиеш нещо с пари и с градени от случая външни условия. Огън, огънят, дълбокият вътрешен огън, който никога не загасва и при мизерия и благополучие, дълбокият копнеж към работа и постижения, създава учени, художници, писатели, гении, светии и учители на човечеството. Този огън създава и пресъздава културите, движи народите, разцъфтява отделната личност и украсява с венец на нетление всичко, което е родено под знака на вечния огън на Боговете. Малкият огън, който създава всичко и движи човека напред да не престава никога да гори в нашите сърца, в нашите мозъци, в нашите души. С неговото разрастване ние ще вървим в пътя на мисълта, на духовния напредък, на винаги отбягващото от човека щастие и радост, пълна радост. Смехът.
към текста >>
20.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Настоящият позив е издаден с цел да се установи Всемирна държава в света на мир,
благоденствие
и философско озарение, построено на основите на братството на човечеството, за безпрекословно приемане от всички народи на петте континенти.
Той преживял страшните минути. Лицето му било много бледо и се изкривявало от мъки. След опита ясновидецът описал цялата трагедия на самолета, борбата на екипажа с бурята, експлозията в българските планини и съдбата на всички пътници. Осовецки пред въздухоплавателната комисия даже описал точно мястото на катастрофата, където впоследствие действително са били намерени остатъците на самолета на Лот. Послание от изток за Всемирна държава Известна група спиритуалисти в източна Азия разпратили по света едно послание за установяване на Всемирна държава, Ето няколко извадки от този позив: "В името на Божествения Дух на нашата планета!
Настоящият позив е издаден с цел да се установи Всемирна държава в света на мир,
благоденствие
и философско озарение, построено на основите на братството на човечеството, за безпрекословно приемане от всички народи на петте континенти.
Незабавно трябва да бъде създадено Всемирен Ръководен център, който да установи братството между всички народи, основано на пълно и справедливо участие на всички народи на планетата. Изявленията, които означават съгласие за приемане горното, требва да бъдат обнародвани в печата от всички народни правителства не по късно от 15 август 1938 година. От книгата на г-н Бонч-Томашевски: "Планетна доктрина. Път към разрешение на световната криза", 1935 година, Шанхай (на английски). – Из списание "Окултизъм и йога", книга 8, 1937 г.
към текста >>
21.
РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Това е условие за тяхното собствено
благоденствие
и напредък.
Защото, както имаме между напредналите същества идеални отношения и условия, благодарение именно на спазването на горния принцип, същите резултати ще дойдат при спазването на този принцип и в човешкото общество. Сега човек страда, понеже животът му не е в съгласие с великите закони на природата. Този новият начин на труда е в съгласие с природните закони и в следното отношение: Всички същества са едно цяло. Всички те са клончета на едно велико дърво. Органите на растението работят за цялото.
Това е условие за тяхното собствено
благоденствие
и напредък.
Също така и новият начин на труда ще бъде в хармония със закона на единството на целокупния живот. Този нов начин на труда е в хармония и със самата човешка природа, понеже последната е нещо повече от личността. Любовта, Божественото, Възвишеното са. вложени в човешката душа. И даже нещо повече: те образуват нейната същина.
към текста >>
22.
ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ако съзнанието на съвременните хора не е възвисено до там, за да проумеят истината, че с мир и разбирателство ще се постигне добро и
благоденствие
на земята, която е готова да приюти и изхрани всички хора, тогава тая истина ще бъде проведена и разбрана по пътя на собствения ужас, който народите си готвят.
Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство. Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена. Това, обаче, е станало, пак съзнателно, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин. И в наше време има хора, които мислят, че светът е забравен от Великото Око на вечната бдителност, но те се мамят. Събитията, които толкова тревожат човеците и разлюляват като развълнувано море страстите и палещите интереси, ще се развият така, че в края на краищата пак ще спечели великият план.
Ако съзнанието на съвременните хора не е възвисено до там, за да проумеят истината, че с мир и разбирателство ще се постигне добро и
благоденствие
на земята, която е готова да приюти и изхрани всички хора, тогава тая истина ще бъде проведена и разбрана по пътя на собствения ужас, който народите си готвят.
В единия или другия случай, човечеството ще разбере, че няма воля, освен волята на Всемирния разум, няма сила по-голяма от силите на духовния прогрес и няма любов по-велика от любовта на онова огромно световно сърце, което е обгърнало световете от край до край! Между хората, които днес са понесени от огромното течение на палещите страсти и които са станали оръдия на разрушителните, противодействуващи сили, има такива, които съзнателно вървят към възход, съзнателно отправят своя ум, своята воля и своята обич към високия връх на идещата култура и живеят мълчаливо сред хаотичния рев на тълпите. Тия хора са анахронизъм за своето време и среда, защото не се подчиняват на увличащия поток, в който отделните единици не живеят, а биват живяни. А да бъдеш живян, вместо да живееш, това е под достойнството на човешкото същество, на което са дадени всички възможности да бъде свободна и съзнателна сила. Човечеството днес изживява важни, епохални събития.
към текста >>
23.
Магелан – покорителят на моретата – Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Напротив, за щастието на един народ е ценно и необходимо щастието и
благоденствието
на всички други народи, защото всички те са клони на едно и също велико дърво на живота!
И тогава, всред най-големите страдания и терзания, съзнанието на човечеството ще се озари с една нова светлина и то ще каже: "Сега виждам ясно нещата! Колко съм се лъгал! Колко е ясно, че всички народи трябва да се схващат като членове на едно велико семейство и колко тогава животът би станал и по-лек, и по-радостен, и по-щастлив, и по-красив! И тогава за всички народи ще има простор, въздух, слънце и всички културни блага! Сега разбирам, че щастието на един народ не изключва щастието на всички други народи на земята.
Напротив, за щастието на един народ е ценно и необходимо щастието и
благоденствието
на всички други народи, защото всички те са клони на едно и също велико дърво на живота!
" Колко би било желателно това пробуждане да дойде по естествен начин, за да се смекчи по правилен начин сегашното трудно положение на човечеството и да се избегнат излишни страдания! Но във всеки случай изгрява ново слънце в съзнанието на хората и то ще промени коренно външния облик на земята. Ще я превърне от долина на сълзите в место на братството и радостта. Слънцето ще грее по-ярко, цветята ще бъдат по-благоуханни, небето - с по-красив син цвят и сърцата - по-топли!
към текста >>
24.
В епохата на нервите – Е.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
ІІ - Добре за
благоденствие
и финансов успех.
XI - Незадоволителни социални отношения. Спорове с приятели и познати. XII - Много грижи, разочарования и вражди. Опасност от едно наложено затваряне. Юпитер в 12-тях домове І - Много щастие, напредък и издигане.
ІІ - Добре за
благоденствие
и финансов успех.
ІІІ - Успех при къси пътувания и в умствена деятелност. Приятни отношения с роднини. IV - Печалба от наследство. Щастлив домашен живот. Много успехи на старост.
към текста >>
25.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното
благоденствие
.
Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушават сълзите на моята спътница; мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие.
Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното
благоденствие
.
Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов". Skolotajs runa („Учителят говори" на латишки език). Рига, 1939 година. Радваме се, че тая ценна книга, която съдържа основните принципи на новите идеи, е излязла на латишки.
към текста >>
26.
ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Там, където цареше недавна мир и
благоденствие
, сега се шири мор, нищета, бедствие и плач.
Земята се напои отново с кръвта на няколко милиона души, свидна рожба на благословената майка земя. Въздухът се изпълни отново от сърцераздирателните писъци на майки, старци и деца, подгонени от гнездата си от тежките оръдия, от бомбите и от воя на смъртоносните хвърчила. Милиони хора изпаднаха отново в робство и нищета. Стотици и хиляди цветущи градове и села са разрушени от основи, хвърлени във въздуха. Земите и полетата, работени с пот на чело, с мишци събуждащи надежда и очакващи радост, са преорани дълбоко от тежките бойни коли и огнестрелните дула.
Там, където цареше недавна мир и
благоденствие
, сега се шири мор, нищета, бедствие и плач.
Стига вече война, стигат разрушения! Докога хората на двадесетия век, на най-културния век на земята, ще живеят във война, ще се хранят с разрушения и ще пият кръвта на собствените си братя! Нима земята не стига за всички хора и народи по нея? Нима тя е толкова малка, та не може да ги побере? Нима няма къде да се приложат усилията на културното човечество, за създаване на блага и условия на всички!
към текста >>
Градове ще се издигнат и ще потънат в
благоденствие
.
Нима няма къде да се приложат усилията на културното човечество, за създаване на блага и условия на всички! По земята има толкова пустини, които могат да се превърнат в чудни, благодатни земи. Защо човешкият гений не хвърли там своите средства, хората, които с такава лекота хвърля за разрушение и самоунищожение. Ще има условия за работа за десетки и десетки години. Пустинни земи ще се превърнат в кътища на благополучие.
Градове ще се издигнат и ще потънат в
благоденствие
.
Хората ще живеят в дълъг мир, творчество и добро. Защо трябва хората да се избиват помежду си, когато им предстои такова грамадно дело върху земята. Ето тука е безумието, в което човечеството е изпаднало... От добро ли се бият големите европейски народи днес? Защо тия гиганти на силата, на културата, на разума се самоунищожават днес, разрушават най-големите ценности придобити през вековете! Няма отговор за това!
към текста >>
Тогава и само тогава ще дойде нова епоха на творчески мир и
благоденствие
за всички.
Трябва ли да се дочака пак след тези разрушения огромен труд за възстановяване на всичко отново, за да дойде пак разрушението? Не, това безумие не бива да се повтаря веч в историята на човечеството! Един единствен път, неопитан от света досега, остава още за разрешението на световните въпроси. Това е новото, което иде. Това е този квас, който ще отвори сърцата на всички хора, малки и големи, към любовта, търпимостта, добромислието между човек и човек, между народи и народи.
Тогава и само тогава ще дойде нова епоха на творчески мир и
благоденствие
за всички.
Животът ще се преобнови във всичките му прояви и устои. Трябва да се разбере – няма вече място на земята за бедни и богати, за благоденстващи и страдащи. Всички трябва да имат условия, добри материални и духовни условия за живот, за развитие, за творческа работа. Не бива вече да има крезове и бедняци! – За всички – добри условия за живот, за всички – творческа работа, но не за излишни индустрии и производства, за всички по земята – свобода и светлина!
към текста >>
27.
ПРИЯТЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки,
благоденствие
, удоволствия, красота, лукс; дисхарм – Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия.
– Същите неблагоприятни или силно намалени, несигурни, колебливи и като изходна точка на разочарования и нещастия. Меркурий харм. – Успех в научна, литературна, обществена и търговска дейност; кореспонденции, връзки, пътувания; дисхарм. – Неуспех в горните области, несигурно положение, разочарование, интриги, измами, загуби, съмнителен край. Венера харм.
– Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки,
благоденствие
, удоволствия, красота, лукс; дисхарм – Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия.
Марс харм – Бойна слава, успех, дейност; дисхарм – Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, поръчване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, Смърт, особено насилствена, война. Юпитер харм. – Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение; дисхарм – Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех. Сатурн харм. – Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхарм.
към текста >>
28.
ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
По този начин всички народи ще отидат към такова
благоденствие
, благополучие и благоприятни условия, каквито никога не е имало досега на земята.
По-силните народи ще помагат на по-слабите. Ще има побратимяване на народите. Те ще съзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, любовта, взаимопомощта. Кооперативната идея ще бъде приложена в най-широк мащаб.
По този начин всички народи ще отидат към такова
благоденствие
, благополучие и благоприятни условия, каквито никога не е имало досега на земята.
Всичко това ще даде възможност и за небивали постижения във всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура и пр. Всички ще имат условия да развият талантите и заложбите, вложени в тях, защото икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого; икономическите въпроси ще бъдат разрешени най-разумно, с най-голямо просветление и любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а всичкото останало време ще бъде употребено за нуждите на духа! Това ще се отрази даже и върху външния облик на цялата природа. Тя сега ни пълни с очарование чрез своето вечно многообразие, чрез своето богатство на краски, форми, линии и пр. Но в бъдеще и тя ще еволюира и в новата епоха ще се издигне в своето творчество до нови, по-съвършени образи на красотата.
към текста >>
29.
ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
От
благоденствието
на тялото зависи и нашето
благоденствие
.
Недоволството показва, че човек иска благата само за себе си. Той се отделя от общия живот, от който е част и иска само тази малка част да е щастлива, а всички други да работят заради нея. Това е невъзможно. Такова щастие в света няма. Докато цялото е щастливо, ще бъде щастлива и всяка част.
От
благоденствието
на тялото зависи и нашето
благоденствие
.
Това е основният закон, който всеки един от нас трябва да разбира и приложи в живота си, ако иска да живее разумно и да му бъде добре. Ние сме свързани с цялата вселена и тя е наша родина. Това е идеята на новата раса, която иде в света. Всичко ще бъде според основния закон на битието, който отначало е положен. Не може само един народ, едно общество, един човек да бъдат велики.
към текста >>
30.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. N.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Така тоя мъдрец успял да промени живота на тия бедни хора и те заживели в
благоденствие
и радост.
Всички му казали, че такава е съдбата им. Той им казал, че ако го послушат, може да ги научи и те съвършено могат да изменят съдбата си. Научил ги да орат, да сеят, да насаждат плодни дървета, да отглеждат зеленчуци. Всички станали вегетарианци. Понеже бил учен човек, отворил фабрики, в които приготовлявали едно прозрачно вещество, от което ги научил да си строят здравословни жилища, в които светлината отвсякъде прониквала.
Така тоя мъдрец успял да промени живота на тия бедни хора и те заживели в
благоденствие
и радост.
Такава промяна става, когато любовта посети човека. Щом любовта го посети и той ù даде път да се прояви в неговия живот, тялото му се подмладява, сърцето му се облагородява, умът му просветва, човек става разумен. Настава промяна както във външния, така и във вътрешния му живот. Има хора, които се боят от любовта, понеже считат, че тя носи страдания. Има любов, която носи страдания, но ние не говорим за тая любов.
към текста >>
31.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на
благоденствието
на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите.
Фригийската шапка. 2) Орелът 3) Лилията. 4) Орелът (наново). 5) Буквите R. F. Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока).
Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на
благоденствието
на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите.
Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност. Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция. Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също.
към текста >>
32.
МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Благоденствието
на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво.
КЪМ НОВ СВЯТ За да се избави човечеството от днешните противоречия и, страдания, трябва да дойде новата мисъл, а тя гласи: Животът трябва да се схване като единство и всички същества – като клони и листа на космичния организъм.
Благоденствието
на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво.
Домът ще благоденствува, когато всички негови членове – баща, майка и деца – работят за дома. Едно общество, един народ, цялото човечество са също така едно голямо семейство, един голям дом. По същия начин човечеството ще преуспява, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си. Когато хората съзнаят, че трябва да работят за цялото, тогава ще дойде на земята новият ден, оня великият живот, за който копнее човешката душа. Така човек ще влезе в хармония с цялото.
към текста >>
33.
НА ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Това е моментът, когато политическата агитация е сведена до минимум: републиканските идеи са вече общоприети в страната – поне по принцип – и Франция се радва на пълно
благоденствие
.
Но той се ражда през 1870 г. и следователно, е наклонен върху картата на Франция; по такъв начин, за да се представят върху фигурата разните положения на ликторския сноп според кръга на времето, бяхме принудени да трасираме стрелите, върховете на които показват посоката на тоя ликторски сноп. Това дава фиг. 1. През 1906 г. символът се представя изправен върху картата и неговата ос съвпада с меридиана на Париж (както показва една стрелка във фиг. 1.).
Това е моментът, когато политическата агитация е сведена до минимум: републиканските идеи са вече общоприети в страната – поне по принцип – и Франция се радва на пълно
благоденствие
.
За да се проучи с полза световната война (от 1914 г.), продължава коментаторът, трябва да се вземе пред вид не само Франция, а цяла Европа. От договора в Cateau Cambrésis, казва коментаторът, до тоя от Версай – от 1559 г. до 1914 г. и от Хенрих II до Поанкаре и Клемансо – цялата история е свързана; може смело да се каже, че вторият факт е последица на първия и че цялата френска външна политика от 1559 г. насам бе диктувана от тоя нещастен договор, който Хенрих II беше принуден да подпише.
към текста >>
34.
АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Те мечтаеха за щастие, за мир,
благоденствие
, а най вече за богатство, много хляб и много ориз.
Негли новият господар премахне несгодите и страданията, които го смазваха. Народът беше измъчен и уморен от беди. Ах, те знаеха, че само шепа хора благуваха в тая богата и плодородна страна, те знаеха, че златните пътеки водеха към едни и същи люде, който бяха силни и които бяха устроили държавата си така, както беше удобно на тях. Това беше стара, стара, като света и земята истина. Те мислеха и вярваха сега, че младият цар с един замах само, ще уреди всичко.
Те мечтаеха за щастие, за мир,
благоденствие
, а най вече за богатство, много хляб и много ориз.
Тамар Ал Харун беше не само великодушен, но и мъдър господар. Той искаше да дарява народа си, не само с една ръка. Беше решил да преобрази из основи своята държава. Жадуваше да превърне страната си в рай. Вярваше в благородните пориви на своето сърце и беше решил твърдо да ги следва.
към текста >>
35.
ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО - G.N.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир,
благоденствие
и духовен напредък.
На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота. Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло. Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита.
Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир,
благоденствие
и духовен напредък.
За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая. — Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно.
към текста >>
36.
СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
(Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде
благоденствие
на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни.
Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб. Земята е създадена като училище на човека. Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища.
(Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде
благоденствие
на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни.
Затова ще заключим: На човечеството, което се намира в криза, не са потребни автомати, а мислещи същества, с ясен поглед за целите на своя и целокупния живот. На това човечество са необходими смели личности, които да премахнат игото на условностите, да отхвърлят методите на животинската си природа и да издигнат своя личен живот до висините на универсалната божествена душа.
към текста >>
37.
ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ - Влад Пашов
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Докато това уединение, наложено от страданията, постави болния да съзре, че той сам е нищо, и че само връзката с неговата душа, дух и вечното в живота ще му обезпечат живот и
благоденствие
, може да се изминат дни, а даже години.
Той не вярва в себе си. Не може да задоволи и заглуши съмнението в собственото аз. Той няма вяра. Страданията тогава го обкръжават, връзката му със собствените добродетели става все по-слаба и по-слаба. Болният почва да се чувствува все по-самотен и изоставен.
Докато това уединение, наложено от страданията, постави болния да съзре, че той сам е нищо, и че само връзката с неговата душа, дух и вечното в живота ще му обезпечат живот и
благоденствие
, може да се изминат дни, а даже години.
Тогава болният, прочистен от всяко съмнение и пропит с вяра в доброто, може да бъде лекуван. Така Христос лекуваше тези, които имаха вяра. За него не бе цел да дари живот на тези, които бяха безверни, а на тези, които се отличаваха с вяра. Той питаше „Искаш ли да оздравееш"? или „Вярваш ли в мене"?
към текста >>
38.
ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и
благоденствието
на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила.
Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот. В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата. Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене. Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата. Моралното значение на молитвата седи в това да призовеш вниманието на висшите Сили, на Разумността, за благото на всичко съществуващо.
Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и
благоденствието
на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила.
Затова Учителят казва: „Когато се молиш за другите, тогава идва благословение и върху теб". А Карел („Човекът — Неизвестният") казва: „Обикновено се сбъдват ония молитви, които се отнасят до другите". За ученика, който върви напред в духовния живот, молитвата има друго значение. Тя не е само искане. Тя е преди всичко анализ, разбор на собствения живот — на собствените мисли, чувства и действия.
към текста >>
39.
ЕДИН МУЗИКАТ НА БЪДЕЩЕТО - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Доколкото личностите, семействата и народите са се стремили да устроят своя живот съобразно законите на Божествения порядък, дотолкова те са успявали да напреднат в културно отношение, да осъществят своите идеали, да постигнат
благоденствие
и щастие.
А постижението на тия условия може да стане само при Божествения порядък, защото той почива върху вечните принципи на любовта, мъдростта и истината, които управляват всичките сили и закони в природата и живота на човека. Съществуването на Божествения порядък и приложението на неговите принципи и закони в живота на людете е изявено и изяснено в учението на Христа и на всички други велики Учители на човечеството. Основно положение при тоя порядък е, че силните, разумните и богатите човеци и народи трябва да станат слуги на Бога и да помагат на слабите, невежите и бедните люде и народи, докато и те станат силни, разумни и богати. Приложението на тоя идеален ред се вежда най-добре в живота на образцовите семейства. Там и майката, и бащата са силните, които стават слуги на децата си, правят всякакви жертви за тях в продължение на много години, докато слабите същества станат силни, разумни и богати като родителите си.
Доколкото личностите, семействата и народите са се стремили да устроят своя живот съобразно законите на Божествения порядък, дотолкова те са успявали да напреднат в културно отношение, да осъществят своите идеали, да постигнат
благоденствие
и щастие.
Когато принципите на Висшия порядък станат ръководни начала в живота на всички хора и народи, едва тогава ще настане общочовешката хармония, общочовешкото щастие. Тогава всичко, което съществува в природата, ще служи само за придобиване на блага за човечеството, и последното ще знае да работи разумно с тях. Людете, които са отричали съществуването на Божествения порядък, са измислили разни човешки порядъци, които почти всякога са прилагани и поддържани със средствата на насилието и лъжата. А лъжата и насилието са майка и баща на всички видове пороци и престъпления. Затова онези лица и народи, които най-много си служат с лъжата и насилието в разните им форми, стават носители на пороци, нещастия и разрушения и отиват бързо към израждане и изчезване.
към текста >>
40.
Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Обаче, това което сега става в държавите, говори и 3а
благоденствието
на една държава.
Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват из-вестниправила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава. Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора. Само така може да се говори и 3а Велика България.
Обаче, това което сега става в държавите, говори и 3а
благоденствието
на една държава.
Само тогава може да се говори неразбиране на живота. Мнозина мислят, че са дошли на земята, 3а да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някой кошара, да открадне една овца, да я изяде, и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка?
към текста >>
41.
Моята голяма радост е да работя безспирно...
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Като последствие от това, злото, което ни преследва, ще се трансформира в добро за обществото, ще донесе щастие и
благоденствие
за всеки член на това общество.
И като започнем с мира и с единството, ще можем да реализираме един нов свят и един нов ред в света. Друга творба е „Бог е любов“. В бъдеще, когато човешката съвест се разшири достатъчно, 20000-те хиляди закона, които са създадени да регулират живота, ще бъдат заместени само от един закон: законът на любовта, който приложен в дейността на всеки човек, на всяко семейство, на всеки народ, ще разреши проблемите на съществуването, за сътрудничеството и останалите проблеми: икономически, политически и социални, Бог се изявява по различни начини чрез своите принципи. Какво трябва да правим, че Бог да се прояви като Любов? Ако всеки един от нас, с каквато и да е професия, започне да работи прилагайки най-доброто от душата си, това ще бъде указание, че Божията Любов контролира вече нашата дейност.
Като последствие от това, злото, което ни преследва, ще се трансформира в добро за обществото, ще донесе щастие и
благоденствие
за всеки член на това общество.
Както виждате, тази изложба е свързана специално с живота на обществото. Аз съм сигурен, че изкуството е от съществено значение за целокупния живот. Не е ли този безкраен живот, изразен в множеството форми, един висш израз на изкуството? Творбите, изложени тук, имат целта да предадат известна обновител- на сила, нещо което въодушевява, което радва и създава надеждата за едно обновление, чиято възможност се крие в сърцето на всеки човек. Погрижих се да създам образи, които произвеждат само положителни впечатления, възвишени и конструктивни.
към текста >>
42.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само на тая основа, забележете, основа духовна, а не материална, — на основата на безграничната преданост на индивида към колектива и обратно, може да се изгради едно общество, в което насилието ще бъде изключено, в което ще царува любовта и ще има
благоденствие
за всички.
В него не трябва да има мизерия от една страна и охолство, от друга. Там трябва да има само честни, свестни работници, които са се посветили да служат преди всичко на великата идея на общото, колективното. Основната идея на всеки един от тях трябва да бъде да дава, да служи на другите, а не да му служат. Ние знаем, че това е единствената база, върху която може да се реализира един нов живот между хората, и затова можем високо да заявим: братството в света ще се реализира първом от тези хора, които са надрасли личния, семеен, класов и национален егоизъм и които са готови във всяко време да дават повече, а да вземат по-малко, т. е. които намират своето щастие и радост в това, да работят за другите, за общото, без да държат сметка какво те дават и какво задържат лично за себе си.
Само на тая основа, забележете, основа духовна, а не материална, — на основата на безграничната преданост на индивида към колектива и обратно, може да се изгради едно общество, в което насилието ще бъде изключено, в което ще царува любовта и ще има
благоденствие
за всички.
Ето защо, ясно е, че тия, които искат да създадат едно наистина ново общество, което да почива на основата на любовта, те трябва да търсят преди всичко хора, годни да го създадат, а не власт, имоти и капитали. А тъй като такива хора, за сега, са сравнително малко, и като знаем че големите работи винаги започват с малко, то ясно става, че няма защо да мечтаем изведнъж да преобразуваме целия свет, цялото общество, а да започнем от малко, от себе си и групово да реализираме този нов живот. При такова начало, първите опити ще бъдат един жив пример, който ще зарази всички годни да го последват, те ще бъдат като един жив огън, който от само себе си се разпалва и по такъв начин новото общество ще се създаде бавно, естествено, свободно. Обаче, казаното до тука съвсем малко засяга общия мироглед на „бели братя“, по-право, то е само малка частичка от целокупността на техните идеи. Ще се опитам да изложа в общи черти всичко.
към текста >>
43.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето с няколко думи само обрисувана една положителна програма за народополезна дейност, която вярваме, ще бъде подкрепена от всеки разумен човек, който желае мир и
благоденствие
за своя народ и за цялото човечество.
Да се тласнат всички непроизводителни слоеве по пътя към производителна дейност. Да се примирят класовите противоречия, като на работниците се даде право на участие в печалбите на съответните предприятия. Да се даде мощен тласък на кооператизма и се пристъпи към колективизация на земеделското производство по доброволен начин, чрез просвета и пример Да се установят завинаги мирни отношения със съседните държави като се заработи за Балканска Федерация с равноправни и самоуправляващи се Македония, Добруджа, Тракия. Да се работи за Съединени Европейски Щати (Паневропа) и за премахването на армиите във всички страни. Да се издигнат свръхнационалния и свръхкласовия принципи като ръководно начало във всяка държавна и обществена политика, като се заработи усилено, но без каквото и да било насилие, за реализирането на безкласово общество и обединено човечество, в което ще бъдат избегнати, завинаги всякакви граждански и национални войни.
Ето с няколко думи само обрисувана една положителна програма за народополезна дейност, която вярваме, ще бъде подкрепена от всеки разумен човек, който желае мир и
благоденствие
за своя народ и за цялото човечество.
И тогава ще се освободим от партизанството и ще имаме един народ, един дух, едно знаме — знамето на Мира и Любовта! Тогава ще положим нашият обществен живот върху здравите основи на Правдата и ще имаме една възродена, една истински свободна, Нова България. Разходка на перото Абсолютно невъзможно е да схванем Бога по теоретически път. Да получим някоя Божия милост (не само излекуването от болест е такава) или да придобием вяра благодарение на някакво преживяване — само този е начина, по който ние малко по малко можем да добием съзнателно отношение към Бога. Другояче е невъзможно да схванем Бога.
към текста >>
44.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той чака ония добри и скромни работници, ония добри орачи и сеячи, които ще разорат буренясалата нива на неговия обществен живот, изтръгвайки грижливо из нея плевелите на злото, и ще хвърлят в нейните бразди семето на доброто, за да пожънат плодовете на мира и напредъка, на общото
благоденствие
и щастие.
Тези хора, които могат да се жертват за народа си, които са способни за истински жертви пред олтаря на общото благо, тези хора, които са скромни, които не претендират за големи заплати, за автомобили, разкош; които не се стремят да натрупват лесно спечелени богатства, които никога, при никакви условия, няма да забравят своя обществен дълг, — тия хора само могат да създадат и закрепят онова обществено мнение, което може да изведе народа из днешното тежко положение. Как ще стане това и кога? — На този въпрос можем да не отговаряме напълно. Всеки майстор знае занаята си, и тези, които са се родили за да извършат едно велико дело за избавлението на своя народ, трябва да знаят начина на своята работа и времето, когато трябва да започнат. Така или иначе, българският народ чака.
Той чака ония добри и скромни работници, ония добри орачи и сеячи, които ще разорат буренясалата нива на неговия обществен живот, изтръгвайки грижливо из нея плевелите на злото, и ще хвърлят в нейните бразди семето на доброто, за да пожънат плодовете на мира и напредъка, на общото
благоденствие
и щастие.
Какво могат да направят те! Кои са те? Това не са хора, които заемат високи обществени места. Това не са хора, които стоят начело на тълпи и партии, това не са хора с громки имена и големи титли. Това са хора, които, пръснати по всичките страни на земното кълбо, си подават ръка през океани и морета, без оглед на нация и положение, за да сключат един такъв съюз, за да достигнато едно такова обединение, каквото светът досега не е виждал!
към текста >>
Идеята за
благоденствието
на всички не е била никога чужда на ония, които дълбоко са съзнавали мисията на своя живот и достойно са изпълнявали своето предназначение.
Кои са те? Това не са хора, които заемат високи обществени места. Това не са хора, които стоят начело на тълпи и партии, това не са хора с громки имена и големи титли. Това са хора, които, пръснати по всичките страни на земното кълбо, си подават ръка през океани и морета, без оглед на нация и положение, за да сключат един такъв съюз, за да достигнато едно такова обединение, каквото светът досега не е виждал! Тогава, когато голяма част от хората виждат залеза на една култура, която е могла да покрие своя път с милиони гробове, да напои почвата с кръвта на милиони жертви, хиляди хора в същото време търсят път и начин да намерят живителния елемент, който ще донесе обновата на човечеството.
Идеята за
благоденствието
на всички не е била никога чужда на ония, които дълбоко са съзнавали мисията на своя живот и достойно са изпълнявали своето предназначение.
Когато световната борба е избухвала, винаги са се явявали велики сърца и умове, които разнасяли между хората светлата идея за братство между хората и народите. И ако историята на човечеството в своите страници трябва да отбелязва велики подвизи, това са именно подвизите на ония, които със своята мирна дейност са внесли революция в човешкия живот. Те са тук, те са будни и следят всяка наша стъпка. Tе наблюдават всеки жест, всеки поглед; те чакат, както опитния земледелец чака богатата жътва. Пръснати на север и на юг, на изток и на запад.
към текста >>
45.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те управляват целия ход на историческите събития като винаги се стремят техния краен резултат да подпомага еволюцията и
благоденствието
на човечеството.
Всичката велика градивна работа извършена всред човечеството от панти века и до днес, е пряко или косвено дело на Учителите. Всички религии с основани от тях според времето, условията и средата, — винаги на хората е било давано тъкмо това, за което те са дорасли, което степента на тяхното развитие е изисквала. От тук и голямата разлика в религиозните представи, схващания и методи. Обаче всички тия ручейчета и рекички имат един общ извор и водят към една и съща цел. От погледа на Учителите не избягва нищо, нищо не става без тяхно знание и намеса.
Те управляват целия ход на историческите събития като винаги се стремят техния краен резултат да подпомага еволюцията и
благоденствието
на човечеството.
Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на всемирното братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето по такъв начин условията за идването на Царството Божие на земята. До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби. Човек против човек, народ против народ, религия против религия, борейки се, обладани от тъмните сили. с превърнали живота в хаос и земята в ад. Днес обаче ние сме в първите утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония, Любов.
към текста >>
46.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е идеалът, който българския народ трябва да реализира на земята за да изпълни своето предназначение, своята мисия в света, за да постигне щастие и
благоденствие
и да поведе и другите народи към тях.
Ний носим в себе си достатъчно енергия, достатъчно духовни сили да тръгнем по един свой собствен, свободно избран и свободно следван път и по такъв начин не да вървим подир другите, не да бъдем водени от тях, а сами да бъдем водачи. Не да се учим от другите, а ние да им дадем пример. В това именно се състои днес националното призвание на българския народ, което трябва да се изнесе с величествен духовен героизъм и свръхусилия, за да го издигне на недостигана висина и да направи от него фар на правдата и напредъка за всички останали народи. * С две думи казано, идеалът, който българският народ трябва да си постави, и за достигането на когото трябва да употреби своите запазени сили, това е Царството Божие на земята. Това е върховният идеал, за постигането на който не трябва да бъдат пожалени никакви усилия, никакви жертви, защото само той едничък заслужава всички, и най-скъпите даже, жертви.
Това е идеалът, който българския народ трябва да реализира на земята за да изпълни своето предназначение, своята мисия в света, за да постигне щастие и
благоденствие
и да поведе и другите народи към тях.
Пътят, по който българският народ ще постигне тоя свой заветен идеал, оригиналният, напълно нашият, чисто българският път, изтичащ от самите недра на нашия народ, почерпен из най-дълбоките съкровищници на българския дух, това е ПЪТЯТ на Бялото Братство в България. Към него, към Бялото Братство в България, респективно към неговия Учител, трябва да се обърне днес целия български народ за помощ и спасение, за водителство, за повече светлина ! Няма в България друга Сила. която да е способна да изведе народа ни към светло бъдеще. Няма в България друга Мъдрост, която да прониква тъй-дълбоко до причините на нещата, да познава тъй-потънкостно живота и развитието на индивида и колектива, да е способна да хвърли пълна светлина върху целия живот и да ни посочи изходния път.
към текста >>
47.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес всички почват да разбират, че интересите на всички хора и народи са еднакви; че егоистично щастие е невъзможно; че всеки, който се издига, с насилия и жестокост погазвайки свободата и правата на другите, пада главоломно и плаща прескъпо за своя егоизъм; че щастие,
благоденствие
и свобода за отделните индивиди и народи са възможни само тогава, когато над техните егоистични интереси се поставят интересите на цялото човечество, схващано като един неделим организъм.
Сълзите на разкаянието за миналите грешки избликват в очите на тия, които се считаха за неприятели. Няма вече неприятели, няма вече врагове, има само братя. Новото съзнание, новото чувство за единството на целокупния живот се пробужда и нищо не е в сила да го спре. Връзката между цялото и частите закрепва. Днес човечеството е пред прага да се обедини в едно велико семейство на свободни народи, в което ще бъде изключено всяко насилие и потисничество.
Днес всички почват да разбират, че интересите на всички хора и народи са еднакви; че егоистично щастие е невъзможно; че всеки, който се издига, с насилия и жестокост погазвайки свободата и правата на другите, пада главоломно и плаща прескъпо за своя егоизъм; че щастие,
благоденствие
и свобода за отделните индивиди и народи са възможни само тогава, когато над техните егоистични интереси се поставят интересите на цялото човечество, схващано като един неделим организъм.
Днес всеки пробуден ум вижда, че няма друг изход за измъченото човечество, освен пълното икономическо и духовно обединение, пълното хармониране на наличните сили и средства, единна организация, единен световен стопански план и правилно разпределение на получените блага, като се изключат експлоатацията, неправдите, потискането на слабите. За практическото разрешение на тия трудни задачи, които предстоят на съвременното човечество, за достигането на набелязаните цели, се явяват вече нужните средства във формата на проектите за Паневропа, за една всесветска Федерация на Народите, като се премахнат всички митнически граници, за всеобщо, пълно н действително обезоръжение, за Балканска Федерация, за обединение на Южното славянство, за колективизиране на стопанския живот и т. н. и т. н. Много от тези проекти са несъвършения, зад много от тях се крият все още старите схващания и стремежи, много от тях силите на злото гледат да използват за своите егоистични интереси. Обаче, неоспорим факт е, че новото си пробива път, че то не може да бъде спряно от никакви покушения на тъмните сили, и че, сменяйки форма след форма, стъпка след стъпка, ще изгради възможните съвършени отношения между хора и народи.
към текста >>
48.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В пътя към Новото, към щастието, свободата,
благоденствието
, в пътя към мира и правдата, в пътя към обединението не могат всички да тръгнат едновременно.
- - - - - - - - - Един е изхода за нас като народ, един е изхода за нас като личности, един е изхода и за цялото човечество. Това е пълното икономическо, политическо и духовно обединение, правилно, справедливо разпределение благата на живота, ликвидиране с всякакви войни и военни подготовки, мир между народите, мир и вътре в народите. Тогава няма да има експлоатация, няма да има съсипваща конкуренция, няма да има „свръхпроизводство", безработица, кризи, войни, убийства, революции. Тогава няма да бъдат харчени милиарди за оръжия на разрушението: топове, пушки, задушливи газове, военни аероплани и параходи. Тогава ще има щастие, доволство и свобода за всички.
В пътя към Новото, към щастието, свободата,
благоденствието
, в пътя към мира и правдата, в пътя към обединението не могат всички да тръгнат едновременно.
Все ще трябва някои да бъдат първи. Все ще трябва някои да дадат пример. Все ще трябва някои да понесат някакъв риск, да направят някакви жертви, които впоследствие ще бъдат възнаградени стократно. Днес всички народи чакат друг да започне, днес всички народи се страхуват да излязат начело на общочовешкия напредък, днес всички чакат друг да направи първата крачка към бъдещето. Защо това да не бъдем ний, българите?
към текста >>
49.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И така, разумните хора трябва да работят за една мирна, безкръвна революция, която да обедини цялото човечество в едно семейство от народи, да премахне завинаги всякакви войни и въоръжения, да премахне, чрез постепенно но смело и неуклонно колективизиране на стопанския живот, днешната социална несправедливост, и по такъв начин да осигури свобода и
благоденствие
за всички хора на земята.
В същност, това не е така. - Много по-право би било да се каже, че в случая армията пази истинските вътрешни врагове на народа — привилегированите съсловия и класи — от самия народ. А за да няма нужда от това, нека се подобри положението на този, народ, нека се тръгне с бързи и смели крачки към обединение и преобразуване на икономическия живот така, че да има справедливост в разпределение благата на живота, нека се направи една безкръвна революция, колективизация, обединение на цялото народно стопанство, така, че от неговите плодове да се ползват еднакво всички, да няма социални противоречия, мизерия, глад, безработица, насилия, потисничество, да няма привилегировани и обезправени и тогава, от само себе си „вътрешните врагове“ на държавата ще се превърнат в нейни приятели. Да! Но за това е нужна пълна, коренна промяна на целия политико-икономически строй на днешния живот. Нужна е, и ако не се намерят достатъчно далновидни, разумни и честни управници да направят тая промяна по мирен път, постепенно, без насилия но и без мекушавост, то тя по необходимост ще дойде по други път, по пътя на насилието и революцията, но тогава толкова по-зле за тези, които не са могли да се издигнат над късогледството на личния, национален и класов егоизъм.
И така, разумните хора трябва да работят за една мирна, безкръвна революция, която да обедини цялото човечество в едно семейство от народи, да премахне завинаги всякакви войни и въоръжения, да премахне, чрез постепенно но смело и неуклонно колективизиране на стопанския живот, днешната социална несправедливост, и по такъв начин да осигури свобода и
благоденствие
за всички хора на земята.
Не дойде ли тя, тогава процеса става много по-сложен, много по-труден, много по-страшен: в кръв ще се окъпе цялата земя и със своята собствена кръв човечеството ще изкупи грешките си, късогледството си, егоизма си! Нека с всички сили работим щото човечеството да мине по първия път, за да не става нужда да тръгва по втория, от което ще бъде по-зле за всички.
към текста >>
50.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както знаем, между тези три системи в човешкия организъм има взаимоотношение, и когато то е хармонично и правилно, имаме здраве и и
благоденствие
на тялото и хармонична проява на всички сили.
Тя представлява икономическата система в целокупния живот. Втората система, това е кръвоносно-дихателната система, която включва в себе си и мускулната, представлява втория принцип на синархията. Третата система — нервно-мозъчната, представлява третия принцип на синархията. Първата система ни показва как действат силите във физическия свет, как той е устроен и тяхната роля в икономиката на природата. Втората ни показва как се проявява и гради душата, а третата ни показва как работи духът.
Както знаем, между тези три системи в човешкия организъм има взаимоотношение, и когато то е хармонично и правилно, имаме здраве и и
благоденствие
на тялото и хармонична проява на всички сили.
Енергиите от храносмилателната система преминават в кръвоносната, където се приспособяват за градеж, а от там през белите дробове претърпяват втора трансформация и отиват в мозъка, където служат като материал, с който мозъка работи. От своя страна мозъка изпраща преработени материали и енергии чрез кръвоносната система и дирижира цялата работа на другите системи. И синархията е именно онова природно управление, в което е спазен този закон за троичността. Също и обществото като жив организъм трябва да има своите три системи. Храносмилателната — това е народа, който произвежда и доставя материалите и благата за изграждането на целия организъм.
към текста >>
В тази книжка, във формата на разказ, автора се стреми да посочи на нашата интелигенция пътя, по който тя би могла да спаси селото от неговото тежко положение, да го спаси от мизерия, болести, пиянство, партизанство невежество и апатия, и да въдвори здраве,
благоденствие
, просвета и чистота в него.
Социални проблеми. Книгата „Въведение в асоционизма“ е един ценен принос към обективното изследване основните проблеми на човешкото познание. Стъпил на съвременна научна база, авторът е напълно издържан в това си отношение към разглежданите въпроси, и въпреки това, в своята обективност той се издига на много по-голяма висота и всеобхватност, отколкото мнозинството от съвременните учени и философи, разглеждаше тези въпроси на същата база, но придържащи се тясно към едно или друго течение на научната или философска мисъл, В „Въведение в асоционизма" автора обхваща религиозните, философските, и научни схващания от край време и до днес, представя ги на читателя по възможност обективно, изнася доводите за и против. и без каквато и да било груба, силно подчертана тенденция, ни насочва към възможното им правилно разрешение. Село Готовановци от Д-р Бончо Бончев.
В тази книжка, във формата на разказ, автора се стреми да посочи на нашата интелигенция пътя, по който тя би могла да спаси селото от неговото тежко положение, да го спаси от мизерия, болести, пиянство, партизанство невежество и апатия, и да въдвори здраве,
благоденствие
, просвета и чистота в него.
Книжката е продиктувана от искрено желание за служба на народа, обаче трудната и сложна задача за издигане на селото е разрешена от автора доста книжно, с наредби „от горе“, а не със самоинициатива „от долу“, което е единственото най-правилно и възможно разрешение. Въпреки това, тя заслужава да бъде прочетена от всеки, който желае доброто на селото, тъй като може да породи много ценни мисли и потици. Цената на книжката е 5 лв. Може да се достави от автора: Д-р Б. Бончев — Видин.
към текста >>
51.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний няма да видим мир, няма да видим спокойствие, няма да видим
благоденствие
докато държим на националния егоизъм.
Това е истината. Виновен е шовинизма, виновен е националния егоизъм, който съществува еднакво и в сърби и в българи. Обаче с шовинизъм въпроса няма никога да се разреши. Македония ще остане завинаги ябълка на раздора и нейното население няма никога да види спокойствие. Балканския полуостров ще остане завинаги димящ вулкан и арена на междуособни войни.
Ний няма да видим мир, няма да видим спокойствие, няма да видим
благоденствие
докато държим на националния егоизъм.
Това се отнася еднакво както за българите, така и за сърбите, така и за всички други народи, населяващи Балканския полуостров. Докато те слагат своите егоистични интереси над Истината и правдата, до тогава те ще страдат. Каквото е положението в Македония, почти същото е и в Добруджа и Тракия. И те са населени с един пъстър букет от различни народности, които не се разбират помежду си; и там националния егоизъм подклажда взаимните борби, и там няма спокойствие. Нека ний, българите, не се смятаме за съвършено невинни жертви!
към текста >>
В тази Федерация народите ще могат да си отдъхнат от непрестанни войни и въоръжения, армията ще може да се премахне и огнището на войни и безредици, димящият вулкан на Балканите ще се превърне в обетована земя на мир и
благоденствие
.
Единственото правилно разрешение на болния национален въпрос на Балканите е образуването на Балканска Федерация, в която границите между отделните нейни членове ще бъдат разтворени, ще се учреди един федерален съвет, който ще разрешава общите въпроси, а всяка една отделна държава ще се ползува с пълната си досегашна свобода, ще си има свое отделно народно събрание, което ще урежда работите в нея самостоятелно. В тая Федерация ще трябва да влязат, като свободни и самостоятелни единици, наред с Сърбия, България, Гърция, Румъния и Албания, още и Македония. Хърватско, Тракия и Добруджа, а може би и Турция. В тази огромна Федерация, имаща повече от 20 милиона души население, митническите и паспортни граници ще бъдат премахнати, но всяка от тях ще може да има каквото си иска вътрешно управление, ще си създава и ще се управлява по каквито иска закони. В тая Федерация всичките населяващи я народи ще трябва да живеят мирно помежду си, без насилия и гонения, без шовинизъм, без стремеж към хегемония.
В тази Федерация народите ще могат да си отдъхнат от непрестанни войни и въоръжения, армията ще може да се премахне и огнището на войни и безредици, димящият вулкан на Балканите ще се превърне в обетована земя на мир и
благоденствие
.
Вместо да се възпитаваме в омраза едни към други, вместо да се готвим постоянно за войни и революции, ний, жителите на Балканския полуостров, стига да искаме, можем да разрешим болния национален въпрос чрез помирение и взаимно уважение и зачитане правата и свободите на другите. Нужни са нови хора за това ново и най-добро разрешение на балканския национален въпрос. Тия хора вече съществуват. Тях ги има както в България, така също и в Сърбия, Гърция, Румъния, Турция и т. н. Навсякъде вече има хора, които съзнават.
към текста >>
че по пътя на насилието, егоизма и омразата може да се дойде само до всеобщи страдания и че само по пътя на доброто, на любовта и разбирателството може да се постигне щастие и
благоденствие
за всички.
Вместо да се възпитаваме в омраза едни към други, вместо да се готвим постоянно за войни и революции, ний, жителите на Балканския полуостров, стига да искаме, можем да разрешим болния национален въпрос чрез помирение и взаимно уважение и зачитане правата и свободите на другите. Нужни са нови хора за това ново и най-добро разрешение на балканския национален въпрос. Тия хора вече съществуват. Тях ги има както в България, така също и в Сърбия, Гърция, Румъния, Турция и т. н. Навсякъде вече има хора, които съзнават.
че по пътя на насилието, егоизма и омразата може да се дойде само до всеобщи страдания и че само по пътя на доброто, на любовта и разбирателството може да се постигне щастие и
благоденствие
за всички.
Днес народните маси мизерстват навсякъде по света, но няма държава в която бюджета на военното министерство да не е най-големия измежду тези на всички останали министерства. Навсякъде най много пари се харчат за въоръжение и военна подготовка. Навсякъде синовете на народа са грабвани от семействата им и заставяни дълго време да се обучават да убиват. Това става в днешна християнска Европа и в целия свет. Лицемерие и фарисейство!
към текста >>
52.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изгубили мира и
благоденствието
, в които живели в продължение на седемдесетте години, когато прилагали учението на Христа.
Докато в другите емигрантски колонии ставали кървави изстъпления от страна на индийците, квакерите емигранти живели в пълен мир. Когато индийците посещавали квакерската колония, това не било причина за страх и ужас, а за братска радост и гостоприемство. Квакерите емигранти свободно посещавали индийците и били тоже предмет на радост и гостоприемство. Така живели квакерите и индийците в продължение на 70 години. Но след като дошли други емигранти, които не споделяли Христовите принципи за братство и любов и за несъпротивление на злото със зло и почнали да градят укрепления и организират армия, загубили безопасността си.
Изгубили мира и
благоденствието
, в които живели в продължение на седемдесетте години, когато прилагали учението на Христа.
Всички народи от хиляди години насам се стараят да разрешат въпроса за тяхната защита, за осигуряване безопасността си. И досега какви ли не методи се опитаха. Но всички те бяxa методи на насилието и свещения егоизъм. Е добре, осигуриха ли се народите и държавите? Живеят ли в мир и безопасност?
към текста >>
Всички народи и държави живеят в непрекъснат страх едни от други и наместо мир и
благоденствие
, цари война и мизерия.
И досега какви ли не методи се опитаха. Но всички те бяxa методи на насилието и свещения егоизъм. Е добре, осигуриха ли се народите и държавите? Живеят ли в мир и безопасност? Фактите красноречиво говорят, за да има нужда далеч да се търси истината.
Всички народи и държави живеят в непрекъснат страх едни от други и наместо мир и
благоденствие
, цари война и мизерия.
След като сме опитали в продължение на толкова хиляди години метода на насилието и свещения егоизъм и нямаме никакви положителни резултати, защо да не направим един последен опит? Защо да не приложим метода, когото Христос преди 2,000 години възвести? Метода на зачитане чуждите интереси, на готовност за братско разбирателство, метода на Любовта? К. Въжаров (продължение от бр. 42) Из кой път?
към текста >>
От него зависи как ще използва природните условия и блага, — дали за
благоденствие
или за зло.
Общоприето е да се казва: „Условията са такива, условията са, които създават и направляват обществения живот“. Да, тези, които природата е създала, са категорични и те оказват влияние върху живота на всичко. Но. думата е за социалните условия, тези, които са творение на човека. Те като негово дело подлежат на изменение. Той може да дава една или друга форма на живота, съобразно неговия духовен уровен.
От него зависи как ще използва природните условия и блага, — дали за
благоденствие
или за зло.
Нима природата създаде сладкия и вълшебен по своята хранителност плод на гроздето за упойване на хората? Нима природата създаде желязото, медта и пр. за създаване разни оръжия за изтребление на човека от човека, като: пушката, топа, картечницата, бомбата и пр.? Нима природата създаде благородните метали — златото и среброто, за да се трупат несметни богатства — милиони и милиарди от едни за сметка на нещастията на други? Или това е дело на хора с алчни инстинкти, с потъмнели умове и свести, с ограничени души и вледенени от егоизъм сърца?
към текста >>
Следователно от нашия живот зависи дали той ще представлява една драма на възход и
благоденствие
, или драма на страшни противоречия, борби, безправие и мизерия — една трагедия на ужасни падения и взаимоизтребления ... Следователно общественото положение е резултат от нашата творческа дейност.
Да има блага с излишък и да има гладни, да има тръпнещи за коматче хляб! Защо? Кой е виновника за всичко това? — Ние, хората, единиците, обществата, със своя егоистичен живот, със своята противоприродна философия за грубата „борба за съществуване", изкована в главите на някои „учени“. Ние сме актьорите във великата драма на живота.
Следователно от нашия живот зависи дали той ще представлява една драма на възход и
благоденствие
, или драма на страшни противоречия, борби, безправие и мизерия — една трагедия на ужасни падения и взаимоизтребления ... Следователно общественото положение е резултат от нашата творческа дейност.
Ние сме които създаваме благоприятни е или не благоприятни условия за съществувание, според това как ще използваме природните блага и дали ще се съобразяваме с всемирните закони в битието: на равновесието, хармонията, любовта и справедливостта. И изглежда, че днес хармонията е нарушена, затова е и този стопански и нравствен хаос. И днес битието поставя на човечеството дилемата: „Из пътя на насилието и егоизма, или из пътя на социалната справедливост, братството и взаимопомощта? “. И със своя свещен език на страданието природата говори: „Ако изберете пак пътя на насилието и неправдата, знайте, че камък върху камък не ще остане от вашия храм, ако ли изберете пътя на правдата, всеки да може да живее и се развива — то знайте че ще имате моето благоволение! “ Че какво представлява съвременната криза, която души света?
към текста >>
53.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Светът, преживял ужасите на европейската война, жадува да види най-после осъществен неговия блян за мир и
благоденствие
.
Б Истинско разоръжение Повече от месец вече в Женева заседава конференцията за разоръжението на света. Големи общественици, дипломати и военни капацитети от много страни са се събрали с цел да разоръжат света, за да се избегнат вече войните. Мастити държавници преговарят, върху един много сериозен и съдбоносен въпрос — въпроса за разоръжението. Държат се хубави речи, излагат се различни становища, предлагат се различни планове и мерки, с цел да се разреши този от голямо значение за международния живот проблем. Четем ний с интерес за работата на конференцията, следим с трепет нейния ход и очакваме с надежда нейния край.
Светът, преживял ужасите на европейската война, жадува да види най-после осъществен неговия блян за мир и
благоденствие
.
Говоря за народните маси, защото има едно меншество, — милитаристи и шовинисти — които желаят войните. Говоря за болшинството от народните маси, за тези, които днес носят върху плещите си тежкото бреме от войните — репарации, потисничество, мизерия, безработица. — тези милиони човешки същества, които охкат днес, притиснати в ледените прегръдки на, кризата, за която голям дял вина се падa на глупавата милитаристична и шовинистична политика не монарси и политици от всички страни, които участваха в кървавата вакханалия през 1913 — 1918 год. Говоря за тези, които имат „щастието“ да ходят с изкуствени крака, да работят ;с изкуствени ръце, да гледат с изкуствени очи и пр. изобщо за тези, който за награда за тяхната заслуга като актьори в безумната драма на всеунищожението — войната — са окичени с разни изкуствени органи, заменящи естествените, който някой куршум, бомба, парче от шрапнел или нож са откъснали.
към текста >>
54.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но, братя мои, освен тази външна светлина има и друга — вътрешна, духовна светлина; освен туй физическо слънце, има и друго — духовно слънце, чиято светлина просветлява съзнанието и показва истинския път на духовното развитие, истинските методи и начини за индивидуално и социално
благоденствие
— предвечния блян на човечеството.
Затуй, и великият немски поет Гьоте и при смъртния си час пак се провикнал: „Светлина, повече светлина! “. Наистина какъв печален би бил животът без светлина. Това само слепите, тези които са имали горчивата участ да изгубят зрението си, знаят. Това е за външната светлина на слънцето. Без нея не би бил възможен физическия живот.
Но, братя мои, освен тази външна светлина има и друга — вътрешна, духовна светлина; освен туй физическо слънце, има и друго — духовно слънце, чиято светлина просветлява съзнанието и показва истинския път на духовното развитие, истинските методи и начини за индивидуално и социално
благоденствие
— предвечния блян на човечеството.
За тая светлина искам да ви поговоря, защото тя липсва у болшинството хора днес, и нейното отсъствие е причината за оня духовен мрак, който създава хаоси, безумия, взаимноизтребления и кървави вакханалии. И онази цел, онзи идеал. който движи всички — щастието — остава само един миражи, един нивга не постижими блян. Тогава мнозина замахват скептично ръка и казват: „Няма смисъл този живот, живот без радости, животи само за мъки и тегла. Земята е една долина на скръб и страдания, гдето правото не съществува, гдето истината е фикция, гдето ситния владее и живее, гдето любовта е заменена с омразата, гдето егоизма е знаме на борба с ближния си, гдето тъмните сили на ада владеят и управляват.“ Да, неистина, днес като че ли е тъй!
към текста >>
55.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Природата иска от нас да живеем братски, „един за всички и всички за един", да има щастие и
благоденствие
за всички, а ние гледаме кой повече да заграби, за да може да живее за сметка на другите, като най безчовечно използва техният труд за свои лични облаги.
Условията? — Та днешните условия хората ги създадоха. Бог, природата са създали други, несравнено по-добри условия: покрити със зеленина и обкичени с плодове полета, долини, гори и планини, изобилната ведрост на слънцето, чистия въздух, чистата вода: а хората създадоха тия каменни гробници, наречени модерни фабрики и жилища. Природата ни е дала за храна всевъзможни видове плодове и зеленчуци, а ние убиваме животните за да се храним с месото им и с това тровим организма си. Природата ни създаде да живеем в мир помежду си, а ние се избиваме едни други, непрестанно се готвим за война, даваме мило и драго, съсипваме се, за да поддържаме военната си мощ.
Природата иска от нас да живеем братски, „един за всички и всички за един", да има щастие и
благоденствие
за всички, а ние гледаме кой повече да заграби, за да може да живее за сметка на другите, като най безчовечно използва техният труд за свои лични облаги.
Най-сетне, не природата, не слепите икономически закони ни карат, а ние отиваме да ставаме оръдия в ръцете на капиталисти, властници и воснолюбци, за постигане на техните егоистични цели. Защото този. който е набелязал здраво своя план в живота, съзнателният човек, който знае причините на нещата и цени своята свобода, не ще отиде никога да се подчини, да стане роб на тия хора и условия, които ще го направят оръдие на егоистични стремежи не ще му отнемат възможността за щастие в живота. Ето Защо, всички външни условия — обществен строй, закони, традиции, липса на средства и т. н. — всичко това в края на краищата се свежда до съзнанието на човека.
към текста >>
хората на новата култура ще си възвърнат природния начин — рано да лягат и рано да стават, който ще бъде за тях извори на сила и здраве, на приятно самочувствие, на материално и духовно
благоденствие
.
Разбира се, като казваме ранно ставане, това подразбира непременно и ранно лягаме, за да може организма за има достатъчно време за сън, за да се обнови и ободри. Днешните „културни“ хора са обърнели наопаки това правило на природата, а искат да живеят и да се чувстват добре. Те късно лягат и късно стават и в резултат имат неразположение. главоболие, липса на апетит, обща отпадналост, на телесните функции. Ето защо.
хората на новата култура ще си възвърнат природния начин — рано да лягат и рано да стават, който ще бъде за тях извори на сила и здраве, на приятно самочувствие, на материално и духовно
благоденствие
.
И когато учениците на Бялото Братство, ръководени от познанието на природните закони, знаещи силата и влиянието на утринните слънчеви лъчи, особено през пролетта, стават рано, и правят своите разходки всред природата, посрещайки изгрева на слънцето всред чистата атмосфера на разцъфтялата природа, при тържествените песни на птичките, те много добре знаят какво правят и защо го правят. и затова достойни за смях и за съжаление са не те, а тези, които им се присмиват, които ги обиждат и ги наричат „идолопоклонници“ за тия им постъпки. Хората на новата култура ще са именно такива „идолопоклонници ". Те не ще считат нито за срам, нито за грях да станат сутрин рано, да посрещнат всред природата възхода не дневното светило и да почерпят от него здраве, бодрост, енергия и духовна светлина. Китните полета и хълмове на майката-земя ще се огласят сутрин рано от тържествените песни на хората, влезли в съзнателна връзка и разумни отношения с космичния живот, влезли в хармония с всичко живо и цялата природа ще затрептява в тържествен химн, възвестявайки че нов живот, се ражда, нов ден започва.
към текста >>
56.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето защо, с оръжие в ръка ние никога не ще реализираме националните си идеали, никога не ще си осигурим мирното и свободно развитие и
благоденствие
.
Целият свят може да пламне в огъня на междуособната война, всички народи около нас могат до бъдат обзети от стихията на разрушението, но ние можем, ако искаме, да не вземем участие в това разрушение и да запазим пълно самообладание, вместо да се хвърлим самоволно в бездната. Никога една война не може да стане причина за възстановяване на правдата. Безразлично кой е победил, една нова война ще бъде непременно извор на нови неправди, които, от своя страна, ще изискват де бъдат поправяни пак с война. Такава е психологията на победата и на победителите, че те непременно ще извършат неправди. А от неправдата в края на краищата, никой не ще спечели.
Ето защо, с оръжие в ръка ние никога не ще реализираме националните си идеали, никога не ще си осигурим мирното и свободно развитие и
благоденствие
.
Те могат де се достигнат само чрез хармониране на интересите и взаимно зачитане между нас и нашите съседи, нещо, което изисква добро желание и в двете страни. Ето защо нашият вик в отговор на шовинистичната отрова трябва да бъде: Никога вече война! Мир и разбирателство между всички народи на земята! Слънчева култура Белият комунизъм Всички страдания на човечеството произтичат от стремежа към отделност на неговите членове и групи. Всеки отделен човек, група от хора, съсловие, класа или народ търсят щастие и благоденствие само за себе си, без да вземат под внимание интересите на другите.
към текста >>
Всеки отделен човек, група от хора, съсловие, класа или народ търсят щастие и
благоденствие
само за себе си, без да вземат под внимание интересите на другите.
Ето защо, с оръжие в ръка ние никога не ще реализираме националните си идеали, никога не ще си осигурим мирното и свободно развитие и благоденствие. Те могат де се достигнат само чрез хармониране на интересите и взаимно зачитане между нас и нашите съседи, нещо, което изисква добро желание и в двете страни. Ето защо нашият вик в отговор на шовинистичната отрова трябва да бъде: Никога вече война! Мир и разбирателство между всички народи на земята! Слънчева култура Белият комунизъм Всички страдания на човечеството произтичат от стремежа към отделност на неговите членове и групи.
Всеки отделен човек, група от хора, съсловие, класа или народ търсят щастие и
благоденствие
само за себе си, без да вземат под внимание интересите на другите.
За да постигнат своите егоистични цели, отделните личности, групи, съсловия, народи, минават през труповете на другите такива или пък ги подлагат на робство, страдания и унижения. Обаче, егоистичното щастие е невъзможно. Невъзможна е преди всичко затова, защото живота е един, човечеството е едно цяло и болките, страданията на една негово част се отразяват непременно, по един или друг начин, на всички останали негови части. Много се лъжат тия, които се блазнят от идеята да изградят своето щастие и благоденствие върху нещастието и страданията на другите. Историята на хората и народите ни говори ясно, че тевп щастие и благоденствие са изградени на пясък Те са илюзорни и ефимерни.
към текста >>
Много се лъжат тия, които се блазнят от идеята да изградят своето щастие и
благоденствие
върху нещастието и страданията на другите.
Слънчева култура Белият комунизъм Всички страдания на човечеството произтичат от стремежа към отделност на неговите членове и групи. Всеки отделен човек, група от хора, съсловие, класа или народ търсят щастие и благоденствие само за себе си, без да вземат под внимание интересите на другите. За да постигнат своите егоистични цели, отделните личности, групи, съсловия, народи, минават през труповете на другите такива или пък ги подлагат на робство, страдания и унижения. Обаче, егоистичното щастие е невъзможно. Невъзможна е преди всичко затова, защото живота е един, човечеството е едно цяло и болките, страданията на една негово част се отразяват непременно, по един или друг начин, на всички останали негови части.
Много се лъжат тия, които се блазнят от идеята да изградят своето щастие и
благоденствие
върху нещастието и страданията на другите.
Историята на хората и народите ни говори ясно, че тевп щастие и благоденствие са изградени на пясък Те са илюзорни и ефимерни. Те са като пясъчните кули, които децата правят край морския бряг, за да бъдат пометени само след няколко часа от морските вълни. Но не е и нужно да проследяваме цялата минала история на човечеството. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху настоящето, за да се уверим. колко ясен и категоричен е закона, че егоистичното щастие е невъзможно.
към текста >>
Историята на хората и народите ни говори ясно, че тевп щастие и
благоденствие
са изградени на пясък Те са илюзорни и ефимерни.
Всеки отделен човек, група от хора, съсловие, класа или народ търсят щастие и благоденствие само за себе си, без да вземат под внимание интересите на другите. За да постигнат своите егоистични цели, отделните личности, групи, съсловия, народи, минават през труповете на другите такива или пък ги подлагат на робство, страдания и унижения. Обаче, егоистичното щастие е невъзможно. Невъзможна е преди всичко затова, защото живота е един, човечеството е едно цяло и болките, страданията на една негово част се отразяват непременно, по един или друг начин, на всички останали негови части. Много се лъжат тия, които се блазнят от идеята да изградят своето щастие и благоденствие върху нещастието и страданията на другите.
Историята на хората и народите ни говори ясно, че тевп щастие и
благоденствие
са изградени на пясък Те са илюзорни и ефимерни.
Те са като пясъчните кули, които децата правят край морския бряг, за да бъдат пометени само след няколко часа от морските вълни. Но не е и нужно да проследяваме цялата минала история на човечеството. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху настоящето, за да се уверим. колко ясен и категоричен е закона, че егоистичното щастие е невъзможно. Например кой народ можа да изгради своето щастие и благоденствие върху страданията и нещастията на другите?
към текста >>
Например кой народ можа да изгради своето щастие и
благоденствие
върху страданията и нещастията на другите?
Историята на хората и народите ни говори ясно, че тевп щастие и благоденствие са изградени на пясък Те са илюзорни и ефимерни. Те са като пясъчните кули, които децата правят край морския бряг, за да бъдат пометени само след няколко часа от морските вълни. Но не е и нужно да проследяваме цялата минала история на човечеството. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху настоящето, за да се уверим. колко ясен и категоричен е закона, че егоистичното щастие е невъзможно.
Например кой народ можа да изгради своето щастие и
благоденствие
върху страданията и нещастията на другите?
Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители“ от световната война? — Днес вече никой не се съмнява, че страданията и тежестите, стоварени върху гърба на победените народи, се пренесоха и все повече и повече започват да тежат и върху „победителите“. Та що е днешната всеобща криза, под натиска на която се гърчат и победени и победители, и малки и велики народи, ако не прякото действие на горепоменатия закон, който разпределя страданията на човечеството равномерно по всички негови части? Та може ли един орган да страда, без това да се отрази на целия организъм, на всички останали органи? Когато силния съсипва слабия, това не значи ли че той руши своята собствена опора, че той сече клона, на който сам стои?
към текста >>
В тях и тяхното следване двоумение не трябва да има Тб трябва да бъдат вградени здраво в основите на живота, ако искаме да имаме щастие и
благоденствие
.
Само Правдата е вечна. Само любовта може да изгради истински щастлив и разумен живот. Най-после, само истината може да ни донесе свобода! Ето защо, новият живот, животът на новата, слънчева култура ще бъде изграден върху доброто, върху правдата, върху истината и любовта. Тия принципи са много ясни.
В тях и тяхното следване двоумение не трябва да има Тб трябва да бъдат вградени здраво в основите на живота, ако искаме да имаме щастие и
благоденствие
.
Ний трябва да започнем с приложението на Правдата, защото тя е първата, най-малката стъпка напред, която трябва да направим. А неправдата, която днес царува в живота, е продиктувана от егоизма. Егоизмът пък се корени в съзнанието ни за отделност, в илюзията че ние сме нещо съвсем отделно от Целокупния живот, от нашите братя и сестри по цялото земно кълбо и от всичките същества във вселената и че следователно, нашите интереси са противоречиви на техните. Туй съзнание, което ни кара да мислим, че като отделни същества, ние имаме отделни, противоречиви на другите интереси, е корена на нашия егоизъм, на нашите егоистични постъпки, които имат в основата си неправдата. Следователно, всичко е в съзнанието.
към текста >>
И в техния живот и в тяхното развитие трябва да има хармония, за да може да бъде осигурено
благоденствието
на всички.
Когато жизнените сили в един организъм се съсредоточават в един орган или система от органи, то тия последните се прекомерно развиват за сметка на другите. Така се явяват дисхармонично, едностранчиво развити индивиди, а това е противоестествено и затова наказанието на природата не закъснява да се яви. За да може организма да функционира правилно, за да бъде здрав и силен, в него трябва да има хармония между отделните органи и системи и техните функции. Само тази хармония може да му осигури правилно развитие. Същото нещо се отнася и до човечеството, взето с неговите народи и класи.
И в техния живот и в тяхното развитие трябва да има хармония, за да може да бъде осигурено
благоденствието
на всички.
Новото, колективното съзнание е именно тоя фактор, който ще възстанови правдата, ще възстанови хармонията в развитието и взаимоотношенията на различните народи и класи, съставляващи човечеството. Днешния обществен строй е продукт на старото съзнание, на егоистичното съзнание за отделност. Този строй, изграден от човешката неправда е пълно отрицание на Божествената Правда. Този строй е човешко дело и като такова той може и трябва да бъде променен. Щом той е резултат на човешки грешки и заблуждения, то тия последните трябва да се поправят.
към текста >>
57.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В-к „Братство", както и до сега, ще работи за побратимяване на хората и народите, за обединение на човечеството в едно неразделно цяло, за хармониране на целокупния стопански, политически и духовен живот така, че да има
благоденствие
, свобода и щастие за всички.
Вън от това ще знаем на какво можем да разчитаме, и абоната ще знае винаги какво дължи. Абонамента за V. годишнина на в. Братство ще бъде 30 лева Срещу тая сума всеки абонат ще получи 20 броя от вестника и, освен тях, извънредно ценната книга, хвърляща съвсем нова светлина в областта на възпитанието, под заглавие „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“, от Макс Хайндел Тази книга трябва непременно да бъде прочетена от всеки родител и възпитател, от всеки, който има връзка с децата. В нея се разглеждат неща от извънредна важност за възпитанието, за които днешната официална педагогика не знае абсолютно нищо, но които трябва да легнат в основите на правилното педагогично въздействие.
В-к „Братство", както и до сега, ще работи за побратимяване на хората и народите, за обединение на човечеството в едно неразделно цяло, за хармониране на целокупния стопански, политически и духовен живот така, че да има
благоденствие
, свобода и щастие за всички.
В-к „Братство“ ще се постарае да посочи най-правилните методи за изход от днешната всеобща и всестранна криза, да посочи пътя към мирното изграждане на новото общество, в което няма да има бедни и богати, силни и слаби, потисници и потиснати. В-к „Братство“ ще се постарае да наложи пред читателите си основните принципи на безкрайната по своята дълбочина и всеобхватност окултна наука, като я свърже с нуждите и задачите на всекидневния живот на човека, с неговото физическо и духовно здраве и усъвършенстване, с неговата безкрайна еволюция във Всемира. Ний молим всички наши досегашни абонати да подкрепят и занапред „Братство“ като побързат да изплатят абонамента си и като се постараят да ни запишат нови абонати. Настоятелите, които получавате в-ка във връзка да абонират всички, които до сега са го вземали от тях. Да ни се изпратят нови адреси, на които ще изпратим по един или няколко пробни броя.
към текста >>
Като че ли то не е „тяхна работа“, като че ли въпроса за мир или война не засяга преди всичко техния живот, тяхното щастие и
благоденствие
.
Лъжат, може би, и себе си. А в това време какво правят тия, които утре ще трябва да бъдат изкупителната жертва на тия лигавения, които не разрешават нищо? Какво правят тия, с чиято кръв именно ще се опитат утре да разрешават неразрешимите днес въпроси и да чертаят нови граници? — Те спят, — ще кажем направо. С много малки изключения, всеки „гледа своята собствена работа“, оставяйки на дипломатите, държавниците и заинтересувани среди да разрешават тия въпроси.
Като че ли то не е „тяхна работа“, като че ли въпроса за мир или война не засяга преди всичко техния живот, тяхното щастие и
благоденствие
.
Въпросите за война или мир, за пълно разоръжение на всички държави, за даване свобода на потиснатите и за обединение на всички народи в едно Всемирно Братство — това са въпроси, които засягат преди всичко самите народи и които само от тях могат да бъдат разрешени. Другите, тези които стоят начело, които имат в ръцете си и власт, и преса, и всичко, няма никога да ги разрешат, защото нямат сметка да направят това. Техните интереси ще бъдат засегнати. Мира, свободата, разоръжението и обединението на човечеството не могат да бъдат измолени от никого, те няма да дойдат и сами, а трябва да бъдат наложени от самите народи. Народите трябва да станат като един човек и да заявят властно волята си.
към текста >>
Хора, далновидни които с крепка ръка да поведат народа по нов път, който ще го заведе към щастие,
благоденствие
и напредък.
У нас. И у нас е същата каша. Как този народ не можа веднъж до сега да си намери истински достойни водачи! Хора едновременно честни, разумни и силни! Хора, които да поставят народеното благо както над партийните интереси, така и над своите лични интереси и амбиции.
Хора, далновидни които с крепка ръка да поведат народа по нов път, който ще го заведе към щастие,
благоденствие
и напредък.
Вместо това ние виждаме една безбройна армия от кариеристи, чийто бог е личния интерес и амбиция, които нямат и представа за една истинска служба на народа, които са оплели всяка една партия, без никакво изключение, и чакат само да вземат властта, да се настанят на държавната трапеза, за да се забият като кърлежи в тялото на народа и да смучат неговата кръв. И тия „интелигентни“ паразити не само че се преливат от партия в партия, според това но коя страна натежават везните на властта и къде има повече облаги, но не се свенят и тогава, когато се намират в един лагер, да се хванат за косите, да се скарат кой да вземе по-големия кокал, кой да се качи не по-високо мястo, не се свенят, над всичко отгоре, и да направят от това обществен и държавен въпрос. Тия хора понякога спорят за убеждения, за принципи. В същност, те нямат никакви принципи. Техните „убеждения" по тоя или оня въпрос се определят от посоката на вятъра.
към текста >>
Слънчева култура (Продължение и край) Новата наука Говорейки за начина, по който ще се изрази Новата Култура в личния живот на човека - чрез възвръщане към вечните и могъщи закони на Природата — на Бога; в обществения живот — чрез обединение на цялото човечество в един неделим организъм, чрез реализиране на истинско братство, хармония, свобода и
благоденствие
за всички, чрез премахване на изкуствените граници, които делят „мое" от „твое“, народ от народ; — ние не можем да не споменем каква ще бъде проявата на Новата Култура и в третата област на човешкия живот — областта на човешкото знание.
Техните „убеждения" по тоя или оня въпрос се определят от посоката на вятъра. Тяхното съкровено и най-твърдо убеждение е да запазят себе си, да задоволят амбициите си и да напълнят джобовете си. Где е тази лопата която ще ги изрине? Где е тази метла, която ще ги измете? Български народе, събуди се!
Слънчева култура (Продължение и край) Новата наука Говорейки за начина, по който ще се изрази Новата Култура в личния живот на човека - чрез възвръщане към вечните и могъщи закони на Природата — на Бога; в обществения живот — чрез обединение на цялото човечество в един неделим организъм, чрез реализиране на истинско братство, хармония, свобода и
благоденствие
за всички, чрез премахване на изкуствените граници, които делят „мое" от „твое“, народ от народ; — ние не можем да не споменем каква ще бъде проявата на Новата Култура и в третата област на човешкия живот — областта на човешкото знание.
По отношение на истинското знание днешният човек е като едно малко, безпомощно дете, безнадеждно загубено в един безкраен, тайнствен лабиринт. Днешните хора, начело с представителите на съвременната официална наука, са същински слепци за това, което става около тях, до тях и в тях. По най-важните въпроси на живота съвременната наука не само че не дава никакъв отговор, но, нещо повече, в лицето на някои свои представители, заявява че е невъзможно да се узнае нещо сигурно по тях, че е безсмислено и да се търси. Като изключим едно малцинство доблести учени, които имат смелостта да се заминават със „забранените“ за хората на науката проблеми, всички останали, страхувайки се да не изгубят реномето а заедно с него и хляба си, се строго ограничават в една тясна област на живота, областта на външното, видимото, физическото, и не искат или не смеят да се интересуват за всичко онова, което лежи вън от тези граници. Обаче, живота е много по-дълбок, много по-сложен, много по-разностранен отколкото обикновено се мисли или отколкото се вижда на пръв поглед.
към текста >>
Тя ще му даде възможността да изгради Новата Слънчева Култура, основите на която ще бъдат Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина, и в която ще има щастие и
благоденствие
, живот, любов и светлина за всички.
Необятна ще бъде по своята всепроникваща мощ. Новата наука на бъдещето. Тя ще озари с пълна светлина миналото, настоящето и бъдещето на човека. Ще му даде най-правилните методи за дейност във всяка област на живота. Ще му помогне да се освободи от днешното робство и да осмисли живота си.
Тя ще му даде възможността да изгради Новата Слънчева Култура, основите на която ще бъдат Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина, и в която ще има щастие и
благоденствие
, живот, любов и светлина за всички.
Пламен Словото на Учителя Дошли сме на планината да узнаем волята Божия. Планината е банка, от която всеки трябва да изтегли това, което му е определено. Не го ли изтегли, неговото идване няма смисъл. *** Всички мисли и желания, които изпъкват в човешката душа, са естествени и нужни. Обаче злото е в това, когато те идат преждевременно или пък много късно.
към текста >>
58.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и
благоденствие
: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички.
И затова кризите ще следват една след друга дотогава, докато света не се обедини в едно политическо, икономическо и духовно цяло. Спасение чрез селото! Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде. Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния хаос и в изграждането на новия свят. Една е основната причина за нещастията на хората: разединението, раздроблението на икономическия, политическия и духовния живот, липсата на хармония, липсата на общ план и обща цел.
Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и
благоденствие
: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички.
Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н. за туряне ред в света ще останат безплодни, и човечеството завинаги ще остане до се гърчи под ударите на стопанските кризи, безработицата, мизерията, войните, революциите и глада. Сегашното състояние на човечеството е, ни повече, ни по-малко: едно непрестанно самоизяждане и саморазрушение, резултат на вечната борба между неговите части.
към текста >>
Ще има щастие и
благоденствие
за всички хора на земята.
То ще завладее, ще претопи и претвори града, ще се наложи на държавата и цялото човечество и ще създаде най-после Всемирното Братство на Народите, в което ще бъде хармониран и обединен икономическия, политическия и духовния живот на всички народи на земята. Ще простенат войните. Ще се стопят оръжията. Ще изчезнат границите и народите ще се слеят в братска прегръдка. Ще стихнат всички борби и междуособици, ще изчезнат мизерията, кризата, безработицата, конкуренцията.
Ще има щастие и
благоденствие
за всички хора на земята.
Всичко това може да бъде достигнато само отдолу нагоре, а не обратно. Никой да не очаква със закони, чрез властта да се дойде до обединението и щастието на човечеството. Към тази велика цел води само един път и този път минава през селото. Ако искаме да достигнем реални и трайни резултати, ний трябва да започнем от там. Искаме ли да проливаме кръв, да налагаме с насилие новия, обществен строй, да водим безконечни външни и вътрешни борби, ще изберем „пролетарската диктатура“ .
към текста >>
59.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пазят своите богатства, пазят това, за което се надяват че ще им осигури щастие и
благоденствие
за сметка на другите.
Живота тъй красноречиво опровергава ежедневно тази безсмислица! И все пак, хората още не искат да разберат това. Те са твърде, твърде много твърдоглави и дебелоглави, за да го разберат, възприемат и приложат доброволно, сами. Явно е, че те ще трябва да минат през много и ужасни, може би нечувани до сега, страдания, докато назреят за новото, колективното съзнание, докато станат годни за проводници на новия живот. Днес те ревниво и зорко пазят идолите на своя национален, класов и личен егоизъм — „отечество", държава и собственост.
Пазят своите богатства, пазят това, за което се надяват че ще им осигури щастие и
благоденствие
за сметка на другите.
Напразни илюзии! Всичко това ще мине през огън, всичко това ще стане на прах и пепел. Идолите на днешните старозаветници, изпълнили и завладели цялата земя, ще бъдат веднъж за винаги строшени в страшната междуособица, към която, подтикван от тях, отива целия свят. Човечеството е едно цяло и страданията на всяка негова част неизбежно се пренасят и върху другите му части. Хората, може би след дълги страдания, ще разберат това, ще се смири надменния им ум, ще се стопи егоизма в сърцата им.
към текста >>
Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и
благоденствие
за всички и казваме: Два пътя има, които водят из днешния хаос към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните.
Идолите на днешните старозаветници, изпълнили и завладели цялата земя, ще бъдат веднъж за винаги строшени в страшната междуособица, към която, подтикван от тях, отива целия свят. Човечеството е едно цяло и страданията на всяка негова част неизбежно се пренасят и върху другите му части. Хората, може би след дълги страдания, ще разберат това, ще се смири надменния им ум, ще се стопи егоизма в сърцата им. Тогава ще дойде Любовта, истинската Любов към всички и всичко, и пътят към Всемирното Братство на хората и народите ще бъде отворен. Ние зовем всички в тоя път, водещ към Царството Божие на земята.
Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и
благоденствие
за всички и казваме: Два пътя има, които водят из днешния хаос към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните.
Тия, които чуят гласа на живота и се подчинят на Божията воля, ще минат невредими, покровителствани от Божественото Провидение към новия свят. А тия, които упорстват, които се съпротивляват на Божията воля. тия, които, държейки на своя национален, класов и личен егоизъм, искат да спрат течението на живота, — ще бъдат пометени от него, ще минат през огън и жупел и така, под напора на страданията, ще бъдат принудени да възприемат новото. Близко е дванадесетия час, но все още има време за избор. Братя от всички страни на земята, чуйте гласа на Правдата, на Истината и Любовта, приложете ги в живота си, и вие ще бъдете винаги щастливи!
към текста >>
60.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този морал на стремежа към благото на отделната личност, на отделното общество, на отделната нация — не може да доведе всички до единение, до съгласуване действията на всички води към всеобщо
благоденствие
.
Защо ли? — Защото всяка една държава в своята политика се ръководи от тесногръдия национален егоизъм, който я кара да вижда в лицето на другите нации хищни врагове, които всеки момент я дебнат да я унищожат. И, застанали на базата на този национален егоизъм, всички се стремят да се надлъгват, надянали маската на човеколюбието! Същото става и в другите конференции — икономически, политически, репарационни, и пр. И в тях господарствува политическия морал на класовата, национала или партийна кауза.
Този морал на стремежа към благото на отделната личност, на отделното общество, на отделната нация — не може да доведе всички до единение, до съгласуване действията на всички води към всеобщо
благоденствие
.
И ето, от тук произтичат всичките страдания, нещастия и катастрофи в живота на целия свят. Липсва най-важният елемент в отношенията на отделните индивиди общества и народи — взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Липсва прозрение у съвременните общественици за строгата зависимост между всички народи на земята като органи на големия организъм — човечеството. И така, по настоящем, животът както на отделната личност, така и на отделните народи се движи из хлъзгавите пътища на егоизма, на насилието, на безправието, на убийствата. А това са бацили, които разяждат съвременният обществен живот.
към текста >>
И живота на днешния свят може да се оприличи на един разровен мравуняк — всеки се движи, блъска се, тича, но без обща цел, без стремеж към общия идеал — общочовешко
благоденствие
.
Това е догмата на материалиста — учен. И тази догма намери своето практическо приложение в живота. Човекът, смятайки себе си еднодневка и изхождайки от главния „закон" — борбата за съществувание, заживя със стремежа, колкото се може повече благо за себе си — тъй като животът е миг и трябва да се изживее „най-рационално". И, ето, следвайки основния закон — „борбата за съществувание" — съвременния човек прегърна знамето на егоизма и насилието, които, разрастнали се в по-широка форма, дават класовия, партиен и национален егоизъм, и насилието на класа над класа, партия над партия, нация над нация. А там където има насилие и борба, не може да има хармония и следователно животът на хората не може да се развива правилно.
И живота на днешния свят може да се оприличи на един разровен мравуняк — всеки се движи, блъска се, тича, но без обща цел, без стремеж към общия идеал — общочовешко
благоденствие
.
Безспорно, има изключения, има будни души, които копнеят и се стремят към тази велика цел, но те са още малцина, а ние говорим за мнозинствата. И тъй, за да се внесе обнова в живота, за да се дойде до един по-красив обществен ред, нужно е да се изгради живота върху принципите на общочовешката любов, на правдата, истината и доброто. Тогаз егоизмът ще отстъпи място на взаимопомощта, и братството ще може полека лека да се осъществи. Нека всички будни синове на света работят за по скорошнното идване на новия живот, като пръскат лъчите на истината, на доброто, на любовта. Будни бъдете защото иде последния час на днешната култура. К.
към текста >>
61.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но ние не мислехме, че тази самозабрава ще се наложи над цял един парламент, над цяло народно представителство, изпратено там от народа да пази правата му, да защищава свободите му, да го води към мир и
благоденствие
.
Читатели, вий чували ли сте някога истината да е била ограничена, възпряна в своя полет от някакви жалки човешки закони? Управници, вий знаете ли какво вършите, когато се опитвате да правите покушение срещу истината? Мислите ли, че наистина ще успеете да оковете във вериги свободната мисъл на човека? Ний знаем че властта развращава. Знаем, че хората обикновено се самозабравят щом се издигнат на някакъв висок пост, който ги кара да се мислят за всемогъщи.
Но ние не мислехме, че тази самозабрава ще се наложи над цял един парламент, над цяло народно представителство, изпратено там от народа да пази правата му, да защищава свободите му, да го води към мир и
благоденствие
.
Колко жалки са тия, които искат с насилие, със запушване устата на всеки честно мислещ човек да задушат справедливото негодувание срещу тях! Забравиха ли те кой ги постави на днешното им високо място? И не мислят ли, че идва нов 21 юни, когато народът ще изрече своята тежка, но справедлива присъда над всички ония, които най безмилостно се подиграха с неговите надежди, с неговите болки и страдания? Управници, опомнете се! Не с насилия ще премахнете негодуванието, надигащо се отвред срещу вас.
към текста >>
62.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А братството е идеала, към който трябва да се стремим, защото е най-съвременната форма на обществен живот, при която ще може да се гарантира на човека максимум свобода, спокойствие, мир и материално
благоденствие
— неща, които днес са главните причини за взаимните недоразумения и борби.
Следователно, на съвременния живот липсва най-съществения елемент, който науката игнорира — това е духовният елемент — великата разумна реалност — Бог, съчетаващ - в себе си трите основни принципи на живота: - любов, мъдрост й истина. Това са елементите на вечните н неизменни основи на живота. В духовното. разумно начало всичко се свежда към единството и тук добиват плът и кръв добродетелите, които трябва да проявява всеки, за да може да се запази хармонията в голямото многообразие на живота. Или. по-конкретно казано: духовното начало свързва хората и ги побратимява.
А братството е идеала, към който трябва да се стремим, защото е най-съвременната форма на обществен живот, при която ще може да се гарантира на човека максимум свобода, спокойствие, мир и материално
благоденствие
— неща, които днес са главните причини за взаимните недоразумения и борби.
В туй направление са работили в миналото всички духовни движения. Задачата им е била да положат живота върху основите на едни вечни начала, за да се изгради сградата на един по-красив живот. Ето, в туй направление работи и днес Бялото Братство в България. Неговата задача е да отърси от праха на вековете истинската Християнска философия — осветена от лъчите на една висша мъдрост, която само един велик посветен, един окултен учител може да притежава. Човечеството се е отчуждило от изворите на истинската мъдрост — мировите духовни учители, и пие от жабунясалата вода, що скудоумци му поднасят, провъзгласявайки себе си за истински жреци в храма на науката!
към текста >>
63.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато се отварят войните, все има една мисъл за някакво бъдеще
благоденствие
, което в същност съвсем не е вярно, защото винаги след войните настъпва морален и материален упадък, но, казвам, тия, които отварят войната, все мислят за някаква придобивка.
Можаха ли да я имат само за себе си? А днешните културни хора, които наричат някогашните „диви" — поумняха ли ? Взеха ли от тях поука, че безумие е да се бориш и биеш за това, което не е на никого? А и да се погледне — човек колко години живее? И тогава защо му е тая земя?
Когато се отварят войните, все има една мисъл за някакво бъдеще
благоденствие
, което в същност съвсем не е вярно, защото винаги след войните настъпва морален и материален упадък, но, казвам, тия, които отварят войната, все мислят за някаква придобивка.
И питам — кой ще се ползва от нея ? Тия ли, които ще покрият земята с костите си, или техните братя, които ще се върнат осакатени, без очи, без ръце, или може би дечицата им, останали сирачета, лишени от най-скъпото — бащата, без никаква подкрепа, лутащи се сами, проклинащи живота си? Или може би тия, най после, които искат отварянето на самата война? Но защо хората се оставят да бъдат мамени и като слепци да водят народите към пропастта, в която могат и сами да паднат? Или тия, които искат война, мислят че ще живеят хиляди години, за да се ползват от въображаемите блага?
към текста >>
А с доброто, с обичта и взаимопомощите между хората би настъпило истинско
благоденствие
и техният живот на земята би се превърнал в истинска радост. Н.
Не е ли това един хипноз, който ги заслепява и не им позволява да виждат грозната реалност? И трябва да се постави ясно въпроса на тия, които оправдават войната. — Морално ли е да убиваш или не? И тогава, ако да убиваш във време на война е морално, то защо се наказват най-строго убийците в обикновено време? Много са доводите на тия, които искат войната, но те нямат никаква морална или културна стойност, те са пълно отрицание на принципите на Христа.
А с доброто, с обичта и взаимопомощите между хората би настъпило истинско
благоденствие
и техният живот на земята би се превърнал в истинска радост. Н.
Неделчева Старият свят си отива Когато ние казваме, че днешният свят, днешният обществен строй трябва да бъде заменен с друг, основан на справедливостта, взаимопомощта и хармонията, обикновено малцина се замислят върху това. Факт е, обаче, че това е една истина, която се схваща вече от всички по будни и прозорливи души, безразлично какво е тяхното обществено положение и партийна принадлежност. Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение: „Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход. Навсякъде старият ред си отива, или по-скоро той си е отишъл вече. Какво ще дойде на негова смяна?
към текста >>
64.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Hямa труд унизителен, когато той е необходим за
благоденствието
на задругата.
Из „Здравна Просвета“ Трудова Братска Задруга Естествено и постепенно новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, на братството и взаимопомощта ще създаде и нови форми на общежитие. Във всеки град и село, дето има братя и сестри, неизбежно ще прибегнат до взаимопомощта и солидарността в усилията си към индивидуално и обществено възраждане. Изпърво тази любов и взаимопомощ се проявява в услужване с книги: всеки брат дава библиотеката си за общо ползване. Също той дава своите знания, вещи и инструменти, като естествено проявява известен контрол при това ползване. После взаимопомощта се проявява в създаване работа (препитание) един за друг според способността, годността и общите нужди.
Hямa труд унизителен, когато той е необходим за
благоденствието
на задругата.
И онзи, който, иска да бъде пръв, той доброволно става слуга: — служи на другите. Не трябва да мислим, че този красив живот е лесен. Много усилия и жертви са нужни за неговото реализиране. Но той е възможен. Някои търкания също са възможни, но чрез пречистване съзнанието постепенно ще се изгладят.
към текста >>
65.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И само по тоя път, когато общите интереси бъдат поставяни винаги над частните, само тогава ще може да се въдвори ред и хармония в света, и ще има щастие и
благоденствие
за всички.
Както отделния човек живее с живота и интересите на задругата, а не лично за себе си, така също и цялата задруга от своя страна, в никой случай няма да бъде ограничена и да живее само за себе си. Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици. И така: интересите на задругата стоят над тия на отделните нейни членове; интересите на обществото и народа стоят над интересите на задругата, както и над тия на всички други отделни групи - класи, съсловия, партии, стопански, политически и идейни организации; най-после, интересите на цялото човечество, взето като цяло, стоят високо над интересите на отделните нации, които както и хората, се ръководят често от егоистични мотиви.
И само по тоя път, когато общите интереси бъдат поставяни винаги над частните, само тогава ще може да се въдвори ред и хармония в света, и ще има щастие и
благоденствие
за всички.
Егоистичната борба за живот, хищническата политика на ограбване и смазване слабия, никому не е донесла щастие, защото днешния победител утре ще бъде победен и смазан тъй, както той вчера е направил с другите. Така или иначе, вътрешният живот на братската задруга трябва да върви по строго определени линии, начертани съобразно основните принципи на битието, изразени накратко с три думи: Любов, Мъдрост, Истина. Това е фундамента, върху който и в хармония с който трябва да бъдат изградени външния и вътрешния живот, формата, съдържанието и смисъла на братските задруги. Това е цяла една наука, която, в своите подробности, ще бъде изучавана, едновременно теоретически и практически, в самия процес на новия живот в братската задруга. Това е същевременно едно изкуство, висше изкуство, съответстващо на хармонията в музиката, чиято цел ще бъде хармонията в живота - превръщането на самия живот в музика, в музикална хармония.
към текста >>
66.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хармониране общите интереси така, че да има щастие и
благоденствие
за всички.
“ — който изниква спонтанно при вида на днешния световен хаос, има само един правилен отговор: към разрушаване и премахване на всички граници, които отделят човек от човека, народ от народа, брат от брата. Към обединение на човйчеството! Там е правия път! Свобода за всички, — но и задължения за всички. Добри условия на живота за всички, — но и труд за всички.
Хармониране общите интереси така, че да има щастие и
благоденствие
за всички.
Ето пътя за изход от днешния световен хаос. Спасителният път И всред нощната тъмнина, когато бдя усамотен, и всред блясъка на слънчевия ден, аз виждам, ясно виждам пътя, по който човекът гони своето щастие: Път към гибел! ... С всяка крачка, направена по избрания път, той се отдалечава от онова, което гони, и доближава това, от което бяга: Бяга от щастието и догонва нещастието ... Жалък и нещастен човек! Той измамва, насилва, поробва своите братя н желае да бъде над всички в света. Това е идеала на неговото щастие.
към текста >>
67.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само така човек ще преживее единството на живота и взаимопомощта ще бъде в него една естествена проява на живота и път към щастие и
благоденствие
на всички.
В светлината се крие разумната мисъл; в чистия въздух се крият благородните чувства, а в хубавата храна се крият благородните постъпки. Та човек, който не знае да се храни, не може да постъпва добре; който не знае да диша, не може да има благородни чувства; и ако човешкият мозък не възприема правилно светлината, човек не може да мисли. Значи, само когато човек се научи да възприема правилно светлината, да диша правилно и да се храни правилно, той ще има светли мисли и благородни чувства и добри постъпки. И само по този път той ще си създаде правилни и хармонични отношения с всички хора и с природата. Само така той ще намери своето щастие.
Само така човек ще преживее единството на живота и взаимопомощта ще бъде в него една естествена проява на живота и път към щастие и
благоденствие
на всички.
Чувството на взаимопомощ е признак, че животът функционира правилно и тогаз в човека няма раздвоение, човек усеща радост - и тя е на самия човек. А мисли, чувства и постъпки, които носят раздвоение, те са дошли отвън и се натрапват на съзнанието. Когато човек се намира 6 борба със себе си и не може да следва хармоничните и естествени подтици на живота, това показва, че чужди идеи и желания му се налагат. Всяка мисъл, която може да ни служи е наша мисъл, а всяка мисъл, която не може да ни услужи не е наша. Същият закон и за чувствата и постъпките.
към текста >>
Те ще дойдат пак на земята и ще донесат великото знание със себе си, ще създадат една мощна култура, в която ще бъдат реализирани
благоденствието
и възвишените стремежи за идеалните и красиви братски отношения между хората.
И всичкото знание, което съществува сега в окултната наука се дължи на тях. В тази далечна епоха е имало хора, които са били във връзка с велики разумни същества, които са работили при създаването на космоса и те са им разкрили законите и пътищата на това велико космично творчество, и те са го предали на следващите поколения и епохи. Втората епоха в гръцката митология я наричат сребърна епоха, третата се нарича медна епоха, а четвъртата е желязната епоха. А сега сме пред прага на новата епоха, на новата раса, която ще бъде пак златна епоха и за нея ние трябва да бъдем готови. В тази нова епоха ще дойдат пак тези предци на нашата човешка раса, които живяха в златната епоха.
Те ще дойдат пак на земята и ще донесат великото знание със себе си, ще създадат една мощна култура, в която ще бъдат реализирани
благоденствието
и възвишените стремежи за идеалните и красиви братски отношения между хората.
Те ще турят ред и порядък в света. Ще дойдат много, а не един или двама. И тогава цялото лице на земята ще се измени и ще има благоприятни условия за всички. Като говоря за тези същества, не разбирам ангелите, а първите напреднали синове на нашата човешка раса. Тогава всички блага ще бъдат общо достояние и всички ще се ползват свободно от благата на природата.
към текста >>
Пригответе се всички за Новия ден, който иде и който ще донесе щастие и
благоденствие
на цялото човечество, ще донесе братството и хармонията между всички човешки синове.
Ще дойдат много, а не един или двама. И тогава цялото лице на земята ще се измени и ще има благоприятни условия за всички. Като говоря за тези същества, не разбирам ангелите, а първите напреднали синове на нашата човешка раса. Тогава всички блага ще бъдат общо достояние и всички ще се ползват свободно от благата на природата. Сега ви поздравявам с Новата епоха.
Пригответе се всички за Новия ден, който иде и който ще донесе щастие и
благоденствие
на цялото човечество, ще донесе братството и хармонията между всички човешки синове.
Тогава хората ще живеят в мир и хармония, както природата иска, ще бъдат съработници във великото космично творчество. По беседа, държана от Учителя на 26 март 1933 г. Съобщение Изпращаме този брой на известно число нови адреси. Връщането му е излишно, защото втори брой няма да им се праща. Които желаят да го получават, нека се обадят веднага.
към текста >>
68.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И днес все повече и повече прониква идеята, че
благоденствието
и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност.
Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват.
И днес все повече и повече прониква идеята, че
благоденствието
и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност.
Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество.
към текста >>
И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и
благоденствието
на цялото човечество.
И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи.
И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и
благоденствието
на цялото човечество.
Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи. В общи черти, този път е пътя на взаимопомощта, свободното съглашение, свободната комуна. Блага днес, както и винаги, е имало в изобилие, защото природата дава преизобилно. И ако има криза, тя е израз на един завършен процес, и за да се излезе из това положение, трябва живота да се съгради на друга база — на базата на братството и човещината — да знаем, че всеки човек с когото живота ни е поставил в контакт, също като нас има нужди, които трябва да задоволи, също като нас има копнежи и идеали, които иска да постигне, и че той, като нас, има права и задължения.
към текста >>
69.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Красотата и смисълът на живота е в общото
благоденствие
и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа.
Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува.
Красотата и смисълът на живота е в общото
благоденствие
и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа.
Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни.
към текста >>
хората на доброто и разумността, на
благоденствието
.
Това са неща, необходими и с тях човек е осигурен - зад тях седи Разумното, това е Живият Бог, Който поддържа нашия живот. Учете, стремете се все напред и никога не се обезсърчавайте, защото пред вас стои едно велико бъдеще. Да срещнем хора на земята, с които да се разбираме - това е най-великото благо. А ние сега срещаме мъртви хора и затова страдаме. Трябва да срещнем живите хора, т.е.
хората на доброто и разумността, на
благоденствието
.
Това е най-голямото благо - да срещнеш един човек, който да те разбере и когото да разбираш, да срещнеш един приятел, който да те стимулира и вдъхновява в пътя към великите постижения в живота. По беседа от Учителя, държана на 8 октомври 1933 г.
към текста >>
70.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и
благоденствие
, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех.
Но това ще бъдат последните усилия, последните отчаяни напъни на стария свят да спаси живота си, който гние, разлага се, умира. Пролетта на човечеството иде с бързи стъпки и зове към пробуждане цветята на новия живот. И те се пробуждат. Разпукват се навред по цялата земя редките още ранобудни цветя — въплъщение на великите идеи на братството и любовта. Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме.
Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и
благоденствие
, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех.
Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа. Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата. Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението. Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура. Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят.
към текста >>
Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо
благоденствие
, за каквото са предназначени.
Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. И процесът на горенето е процес на чистене. Ама ще умрат всички хора. - И смъртта е процес на уравняване на всички противоречия. Някои хора трябва да умрат.
Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо
благоденствие
, за каквото са предназначени.
И какво лошо има в това, че ще умрат? Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за благоденствието и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката душа от робството, в което се намира сега. Нека дойдат всички, които не целят своето лично благо и щастие, а работят за благото и щастието на всички. А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата, Първата Причина е виновна за всичко това. - Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота.
към текста >>
Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за
благоденствието
и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката душа от робството, в което се намира сега.
Ама ще умрат всички хора. - И смъртта е процес на уравняване на всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени. И какво лошо има в това, че ще умрат?
Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за
благоденствието
и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката душа от робството, в което се намира сега.
Нека дойдат всички, които не целят своето лично благо и щастие, а работят за благото и щастието на всички. А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата, Първата Причина е виновна за всичко това. - Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота. Всички искат живота да не бил такъв, какъвто е сега. Всеки иска другите да бъдат добри, но при днешните условия, т.е.
към текста >>
71.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нашият свят ще се оправи тогава, когато всички възприемат идеята за всеобщото
благоденствие
и всеки почне да работи сам за своето повдигане, докато дойде денят, когато милионите хора по цялото земно кълбо, които говорят за тази идея си подадат братски ръцете и премахнат всички прегради, които са отделяли човек от човека и народ от народа.
Само по този път на разумността и прогресивно увеличение на силата ни, можем да се издигнем индивидуално и колективно. А това е именно необходимо, това е великата ни задача в света, да се повдигнем в по-висока степен на развитие. Ние не трябва да чакаме изправлението на целия свят изведнъж, а всеки като работи за своето индивидуално изправление и издигане, допринася и за общочовешкото повдигане и оправяне. Защото да чакаме оправянето на целия свят да стане, че тогава да се оправим и повдигнем ние, то би значело да чакаме или някой „силен човек“, който да оправи света или пък да чакаме Бог да оправи света по механически начин. Но нито едното може да стане, нито другото.
Нашият свят ще се оправи тогава, когато всички възприемат идеята за всеобщото
благоденствие
и всеки почне да работи сам за своето повдигане, докато дойде денят, когато милионите хора по цялото земно кълбо, които говорят за тази идея си подадат братски ръцете и премахнат всички прегради, които са отделяли човек от човека и народ от народа.
Тогава ще настъпи денят на общочовешкото братство. Тогава ще влезем във връзка с по-напредналите същества, които също живеят на тази земя. А сега, както искат някои да оправят света по пътя на силата, това е чисто механически път и няма да има очаквания резултат. По пътя на силата винаги се достига до ограничаване творческата свобода на човека и тогава вместо да се оправя, светът още повече се обърква. Новата култура ще започне с особеното правене на хляба и начина на храненето, защото яденето е цяла наука, която досега не е разбрана добре.
към текста >>
72.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия, обаче, които не могат да направят това, по-добре е да изберат по-малката злина, като подкрепят партиите, които ще гарантират поне минималното свобода и
благоденствие
на народа.
Ние твърдим, че от партиите България много няма да прокопса. Но все пак, има известна разлика в техните действия и в резултатите от тяхното управление. Ако бяхме съвършени хора, щяхме да живеем без партии. Но понеже сме изобщо хора несъвършени, то още дълго това зло ще върви след нас като сянката ни. Най-добре е да се издигнем високо над слепите политически страсти и да не вземаме участие в никоя партия.
Тия, обаче, които не могат да направят това, по-добре е да изберат по-малката злина, като подкрепят партиите, които ще гарантират поне минималното свобода и
благоденствие
на народа.
Ако българският народ бъде толкова несъзнателен и слаб да отстъпи пред внушението на насилника, като вкара сам вълка в кошарата, то отпосле никой не може го спаси. Словото на Учителя Условията на разумния живот Животът, светлината и свободата това са качества и атрибути на Мъдростта. Сегашното схващане на тези атрибути на Мъдростта е схващане на деца. Сегашният живот, както се проявява, е анормален. Това не е живот, а мътна вода, в която се раждат всички микроби.
към текста >>
73.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Че ние можем да на-мерим своето истинско щастие и
благоденствие
само в задружната работа за общото благо.
съсловен и национален егоизъм, като ни заслепява, прави ни да не виждаме връзката ни с всичко съществуващо вън от нас, прави ни да не виждаме зависимостта ни един от други и общността, еднаквостта на интересите ни. Към другия път ни зове Доброто, олицетворено в Любовта, братството и единството на живота. Тих е неговия глас, но в мъдрост, истина и сила са облечени неговите слова. Те ни казват, че ние всички сме едно. Че интересите ни са общи, защото фактически представляваме части, органи и клетки на един общ организъм.
Че ние можем да на-мерим своето истинско щастие и
благоденствие
само в задружната работа за общото благо.
Че всички пречки и препятствия, всички страдания и лишения ще бъдат премахнати само тогава, когато се обединим, когато съзнаем своята неразривна връзка с всичките наши братя-хора по цялото земно кълбо и с всичко съществуващо. Те ни вещаят един нов човек, изпълнен с любов и светлина, и един нов свят, в които царуват хармонията, свободата и щастието. Два пътя има пред нас: По единия вървят тия, които искат всичко за себе си, които искат да се налагат с насилие, с проливане на кръв и поробване на слабите, които признават само правото на силния и с оръжие в ръка мислят да направят България велика, а себе си — богати и щастливи. За тях народа е стадо, което требва да се дои, да се стриже и да се коли, a те са единствените призвани да се разпореждат със съдбините му по своята собствена воля и според както тям изнася. По другия път вървят тия, които са движени от искрено желание да служат на народа си, на цялото човечество, на всички братя-хора, на всички същества — на целокупния живот.
към текста >>
74.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този е пътя, по който трябва да тръгнем всички, ако желаем мир,
благоденствие
и напредък да зацаруват в нашите земи.
Затова - спечелете нашите сърца, както и сърцата на всички южнославянски племена, с любов. Привлечете ни с мъдрост и истина. Дайте свобода на всички, за да бъде желано, разумно и резултатно делото на сближението и обединението. Откажете се от насилието, защото то дава винаги само обратни резултати. Този е верния и сигурен път за изграждане на истинско, трайно и благодатно обединение на южното славянство.
Този е пътя, по който трябва да тръгнем всички, ако желаем мир,
благоденствие
и напредък да зацаруват в нашите земи.
С общи усилия, със свободна деятелност, като равни, а не като подвластни, ние ще постигнем великата цел на обединението и ще създадем новата мощна южнославянска култура! Братя сърби, братя югославяни! В името на нашите общи интереси, в името на великото бъдеще на южното славянство, в името на общия успех и благоденствие, направете тая решителна стъпка, която ще отвори пътя към разцветът и величие на южното славянство, направете тая свята жертва, която ще ликвидира с миналото и ще неутрализира силите на противодействието днес. Целта ви - обединение на южното славянство - е велика и свята. Променете само метода си на действие.
към текста >>
В името на нашите общи интереси, в името на великото бъдеще на южното славянство, в името на общия успех и
благоденствие
, направете тая решителна стъпка, която ще отвори пътя към разцветът и величие на южното славянство, направете тая свята жертва, която ще ликвидира с миналото и ще неутрализира силите на противодействието днес.
Откажете се от насилието, защото то дава винаги само обратни резултати. Този е верния и сигурен път за изграждане на истинско, трайно и благодатно обединение на южното славянство. Този е пътя, по който трябва да тръгнем всички, ако желаем мир, благоденствие и напредък да зацаруват в нашите земи. С общи усилия, със свободна деятелност, като равни, а не като подвластни, ние ще постигнем великата цел на обединението и ще създадем новата мощна южнославянска култура! Братя сърби, братя югославяни!
В името на нашите общи интереси, в името на великото бъдеще на южното славянство, в името на общия успех и
благоденствие
, направете тая решителна стъпка, която ще отвори пътя към разцветът и величие на южното славянство, направете тая свята жертва, която ще ликвидира с миналото и ще неутрализира силите на противодействието днес.
Целта ви - обединение на южното славянство - е велика и свята. Променете само метода си на действие. Вместо с насилие, действувайте с любов. Вместо робство - свобода разнасяйте навред. Тогава и ние ще се притечем и ще се присъединим към вас във великото дело за изграждане на новата югославянска култура!
към текста >>
които с достойни за водачи и ще го водят в правия път на напредъка и
благоденствието
, е осъден на гибел, на безкрайни страдания и изпитания.
Идва ден, когато злата воля, егоизма, късогледството, неотстъпчивостта и надменността на държавниците ще се платят скъпо и прескъпо от техните народи. Защото и последните са виновни. Нека, по-добре, кажем това сега, отколкото след като дойде нещастието: „Народите с достойни за управниците си“, казва старата поговорка. И народ, конто не намери в себе си достатъчно сили до вземе съдбата си в ръцете си, народ. който не съумее да се наложи на управниците си и да им посочи пътя, по който требва да го водят, народ, който няма в себе си дарбата на прозрението — да подбере и да издигне начело но своя живот тия хора.
които с достойни за водачи и ще го водят в правия път на напредъка и
благоденствието
, е осъден на гибел, на безкрайни страдания и изпитания.
У нас. Съзнават ли нашите днешни и утрешни държавници отговорността си пред народа, пред Бога, в тия съдбоносни времена? Съзнават ли опасностите, на които сме изложени, и които. още повече, се крият в близкото бъдеще. Имат ли те нужната предвидливост, и как мислят да запазят страната ни, народа ни, от приближаващата буря, заплашваща да се разрази над цяла Европа, може би над целия свят?
към текста >>
Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото
благоденствие
и прогрес.
Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината.
Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото
благоденствие
и прогрес.
Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят. Личният интерес да се издигне до общочовешки интерес. По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г. Книжнина Ни мъж, ни жена, втори том от X, серия беседи от Учителя. Цена 30 лева.
към текста >>
Идеята за Бога, която е идея за общочовешко
благоденствие
и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят.
Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината. Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото благоденствие и прогрес.
Идеята за Бога, която е идея за общочовешко
благоденствие
и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят.
Личният интерес да се издигне до общочовешки интерес. По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г. Книжнина Ни мъж, ни жена, втори том от X, серия беседи от Учителя. Цена 30 лева. Новото верую на човечеството, четири беседи от Учителя.
към текста >>
75.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир,
благоденствие
и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси?
Защо не се стреснаха от страшния пример, от милионите човешки жертви и безчислени разрушения? Защо те наново се оставят да бъдат обсебени от демона на разрушението? Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ? Защо първите не разбират, че с насилие и неправда те не ще увековечат придобивките и надмощието си? Защо вторите не схващат, че с ново насилие неправдата не ще бъде изкоренена, а — какъвто и да бъде изхода, нова неправда, нова причина за войни ще бъде установена?
Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир,
благоденствие
и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси?
Защо не разберат простата истина, достъпна дори и на децата, че цялото човечество представлява един жив организъм, че страданията на една част от него непременно ще засегнат и другите части, и че затова не е възможно един народ да благоденства вечно и да има надмощие за сметка на другите? Трудно ли е да се схване, че с насилие никаква неправда не може да се поправи? Хората и народите скъпо и прескъпо ще заплатят за своята зла воля, за своята умишлена слепота и за своето бездействие. Пред зинвалата днес бездна, всички, в които има съвест и желание за доброто, трябва да отрезвят. Да престанат всякакви разпри и спорове за маловажни, второстепенни неща между тия, които се борят за мира.
към текста >>
Да, лесно е да рушиш, лесно е да разваляш само с няколко необмислени думи и постъпки това, което отдавна е чакано да се роди, това, което с трепет е заотглеждано, това, което е надеждата, залога за мира и
благоденствието
на два братски народа.
Всеки народ ще получи резултати според това, по какъв път е воден от своите управници. Българският народ е теглил много от глупави, несъобразителни, късогледи управници. То е вече минало. Но важното сега е, че нито българският народ, нито неговите управници са поумнели от горчивите опитности и затова, както се вижда, има още много да се тегли. Към тези мисли ни насочва обиколката на нашия пръв министър в Берлин, Рим и Будапеща и така преценяваме резултатите от дадените според некой вестници изявления в последния град: Един гради, а друг събаря!
Да, лесно е да рушиш, лесно е да разваляш само с няколко необмислени думи и постъпки това, което отдавна е чакано да се роди, това, което с трепет е заотглеждано, това, което е надеждата, залога за мира и
благоденствието
на два братски народа.
Лесно е с една глупава постъпка да туриш камък по пътя на българо-югославянското сближение, но колко трудно е до се изгради то, при наличността на толкова противодействащи сили! … Управниците правят, а народът тегли! Международното положение Светът отива към зло. В това вече не може да има никакво съмнение. Пет пари не чинат „миролюбивите“ изявления на държавниците.
към текста >>
Това е първото биологическо условие за
благоденствието
на всеки човек.
И ако Слънцето не види човека на мястото, където се ражда, то нещастие очаква такъв човек през живота му. За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства и копнежи в сърцето си. Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и сестрите на щастливия човек трябва да са радостни. Само при такива условия може да се роди щастлив човек на земята. Ако някой човек постъпва така в живота си, че кара майка си и баща си да съжаляват, загдето са го родили, то този човек не може да очаква добро от съдбата си.
Това е първото биологическо условие за
благоденствието
на всеки човек.
Хората, които не разбират тези основни закони на живота, искат да напуснат земния си живот и да отидат някъде си на онзи свят. Обаче, ако бъдат запитани хората, които искат да отиват на онзи свят, къде е „онзи“ свят? - на месечината ли е, на Слънцето ли е, или някъде другаде, то те не могат да отговорят на това запитване. С това не искам да обвинявам религиозните хора, но искам само да изтъкна едно погрешно схващане за живота. Защото не е въпросът да напуснем Земята, а да изучим всички условия и закони, при които можем да бъдем щастливи на нея.
към текста >>
76.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От братската задруга, — към обладаване и пресъздаване на целия обществен организъм, към изграждане на новия строй без класови, национални и расови противоречия, в който ще царуват единството, хармонията и
благоденствието
.
Затова колкото по-скоро, толкова по-добре. Да започнем! От малкото към голямото! От частното към общото! От отделната клетка — към обновяване и пресъздаване на целия организъм!
От братската задруга, — към обладаване и пресъздаване на целия обществен организъм, към изграждане на новия строй без класови, национални и расови противоречия, в който ще царуват единството, хармонията и
благоденствието
.
Пътят е посочен! Той е верен и чист. Паролата е дадена! Да работим! Защото ако не сторим днес това, което животът настоятелно изисква от нас, ще дойдат, и то много скоро, дни, когато и да искаме, не ще можем да работим!
към текста >>
Целият прогрес и
благоденствието
в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери.
Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта. Но при тези положения, той частично ще разбере тази истина. Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота. Любовта може да премахне всички недоразумения, нещастия и противоречия между хората ида внесе новото разбиране в живота, за да го осмисли - това е любовта. Вие отсега нататък има да живеете на земята, за да познаете и проучите проявите на Любовта.
Целият прогрес и
благоденствието
в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери.
Тя трябва да се прояви в отношенията на двама души, десет души, сто, хиляда, милион и пр. И когато се устройва едно общество, трябва да се разбира законът на Любовта. Хората се свободни да си създават каквито искат „закони“, но щом тези „закони“ имат отрицателни резултати, трябва да се знае, че те не са направени, както трябва, т.е. в противоречия са със закона на любовта. Христос казва: „Ако имате любов“.
към текста >>
77.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако бъдем разумни, ще направим това, което се изисква от нас за подпомагане естествения развой на новото и ще се радваме на свобода и
благоденствие
.
Същевременно ние предупреждаваме ония, които, подтикнати от личен егоизъм, се борят за запазване на старото: направете, доброволно и съзнателно, тия жертви, които днес животът изисква от вас, за да не ускорите идването на времето, когато насила ще бъдете заставени да сторите това. Ние сочим правия път — пътя на разумните хора: изграждайте новото с ентусиазъм, съсредоточете всичките си енергии в творчество, без да се интересувате от старото. Тогава живителните сокове на живота ще дойдат при вас, а старото ще слабее и чезне, докато самата природа се погрижи за неговото погребение. Новият строй трябва да дойде не чрез насилие, не след предварително разрушаване на досегашното, а да се роди в недрата на стария строй, като малко дете, което есе повече и повече крепне, докато старото чезне и умира. Това е естественото развитие: естествено раждане и естествена смърт на нещата.
Ако бъдем разумни, ще направим това, което се изисква от нас за подпомагане естествения развой на новото и ще се радваме на свобода и
благоденствие
.
Ако бъдем неразумни и продължаваме да се стремим с насилие да събаряме днешния строй или да браним привилегиите си по същия начин, ще продължаваме да се движим в днешния хаос и ще дочакаме дни, в които няма да бъде добре за никого. Ние сочим изхода, към който ще тръгнат разумните, за да изведат себе си и народа си из днешния хаос : — Братската задруга, свръхкооперацията, — доброволното и съзнателно обединение на всички материални и духовни сили и сродства на група хора, които в това обединение намират най-правилното разрешение на наболелия социален въпрос, намират своята сигурност за бъдещето, простор за приложение на своите способности и дарби, и смисъла на живота си. Братската задруга се ражда, мирно и тихо, безболезнено, без кървави сътресения, като малко дете, в недрата на самия днешен строй, без да разрушава нищо, защото нейната задача е само да гради! Вредата от месото Човек според своето устройство е склонен към вегетарианството; това показват неговите храносмилателни органи и зъбите му; усвояването на месоядството води като последица много болести, които у вегетарианците съвсем не съществуват. Много естествено е, че за да подържа своята сила, човек трябва да черпи храната си от външната среда, и трансформирана в храносмилателния канел да може да премине а клетките и там да стане видоизменение на храната.
към текста >>
78.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако 100 хиляди работници концентрират своя ум и проектират своята любов и мисълта за общочовешко
благоденствие
богатите щяха да отворят сърцата си, и ще извършат това, което те искат.
Човечеството днес е в много по-добро положение, отколкото в миналото; но понеже човечеството още не е готово да използва условията, които има, и няма достатъчно вяра, чрез която да възприема необходимите сили, за да може да работи. За пример, сегашните хора, които гладуват, гладуват по единствената причина, че нямат вяра. Сега и богатите и работниците искат по пътя на насилието да защитят своите права и интереси. Това е тяхно разбиране и с него е живяло човечеството от хиляди години. Но има и други методи, много по-резултатни.
Ако 100 хиляди работници концентрират своя ум и проектират своята любов и мисълта за общочовешко
благоденствие
богатите щяха да отворят сърцата си, и ще извършат това, което те искат.
И ако богатите концентрират ума си към работниците, ще ги накарат да работят както искат. Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия. Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят.
към текста >>
Труко, изпратен ни от божественото провидение, който, надарен с всичките необходими качества, нужни за да даде едно практично съдържание на толкова икономически закони, само ако бъде последван, не само че ще направи да спрат братоубийствените войни, които сега се водят с всички възможни оръжия, но ще създаде, безразлично за всички, онова
благоденствие
чрез справедливото разпределение на благата.
С моето пламенно желание за хармония във всичко, напразно търсих из моралните и научни трактати светлината, която произтича от хармонията между абстрактното и конкретното, за да видя обгърнато в една само любов всяко същество от Вселената. Мисля тоже, че това желание би трябвало да създаде цел във всеки истински духовен човек. Според моето скромно мнение, това ми се струва единствения истински смисъл тук на земята, който се доближава до волята на Всевишния, който вечно управлява със съвършена мъдрост. Смятам, че всяка наша енергия би трябвало да бъде употребена за да направи възможно това безкрайно реализиране, особено днес. когато имаме щастието да бъдем с човека : А. М.
Труко, изпратен ни от божественото провидение, който, надарен с всичките необходими качества, нужни за да даде едно практично съдържание на толкова икономически закони, само ако бъде последван, не само че ще направи да спрат братоубийствените войни, които сега се водят с всички възможни оръжия, но ще създаде, безразлично за всички, онова
благоденствие
чрез справедливото разпределение на благата.
А те са необходими, за да се съвземе нашето страдащо човечество и да се повдигне духовно. Онези, които познават финансовата програма на Труко, виждат безкрайното добро, на този морал; чувстват дългът, който ги заставя да покажат на всички братя практическия път, за да се достигне до Справедливостта, до знанието, до истинската светлина, до пълното и вечно реализиране на Любовта, която Христос проповядва и приложи още преди 2030 години. Времената са зрели за да може това чувство да се приложи в практическия живот. Тази, а не друга, трябва да бъде върховната цел на Духът. Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви.
към текста >>
Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и
благоденствие
, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми.
Милосърдието обаче остана един мит, докато моралът на жертвоприношението, който води началото си от тъмните времена, продължава да дели човечеството на 2 категории: покорени и господстващи. повтаряйки се най-безсрамно все повече и повече това физическо и морално упадане, което бичува човечеството и което расте с напредъка на цивилизацията. Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно. Остава да се възхищава от тъмните сили и да аплодира по публичните мегдани тези, които с по-модерни средства успяват до убиват ближният си в името на фалшиви идеали. Така че, в тази тъй наречена „модерна цивилизация“, нищо модерно няма, освен средства за постигане цели, подобни ония през времето на каменния век.
Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и
благоденствие
, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми.
Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада. Не е достатъчна само вярата; нужни са средства, които не могат да се имат освен чрез едно гениално откритие, което да създаде една по-съвършена база за социално съжителство, давайки възможност да бъде „дадено на Цезар това, което принадлежи на Цезар“. Онези, които искрено желаят благото на ближният си, трябва да разберат голямата истина на тези евангелски думи и нищо да не оставят неопитано за тяхното прилагане, чиято крайна цел е върховното общо благо. Днес по волята на Всевишния, нашият велик А. М. Труко, ни показва практическият път за да се освободим от този гъмжащ хаос, който погълна миналите цивилизации и да постигнем на дело чрез любовта към ближният, истинското братство, основа за продължителен мир и възнаградени от едно увеличаващо се благоденствие, наравно с прогреса на науката и изкуството.
към текста >>
Труко, ни показва практическият път за да се освободим от този гъмжащ хаос, който погълна миналите цивилизации и да постигнем на дело чрез любовта към ближният, истинското братство, основа за продължителен мир и възнаградени от едно увеличаващо се
благоденствие
, наравно с прогреса на науката и изкуството.
Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и благоденствие, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми. Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада. Не е достатъчна само вярата; нужни са средства, които не могат да се имат освен чрез едно гениално откритие, което да създаде една по-съвършена база за социално съжителство, давайки възможност да бъде „дадено на Цезар това, което принадлежи на Цезар“. Онези, които искрено желаят благото на ближният си, трябва да разберат голямата истина на тези евангелски думи и нищо да не оставят неопитано за тяхното прилагане, чиято крайна цел е върховното общо благо. Днес по волята на Всевишния, нашият велик А. М.
Труко, ни показва практическият път за да се освободим от този гъмжащ хаос, който погълна миналите цивилизации и да постигнем на дело чрез любовта към ближният, истинското братство, основа за продължителен мир и възнаградени от едно увеличаващо се
благоденствие
, наравно с прогреса на науката и изкуството.
И ще се замени по този начин абстрактният морал с конкретният и човечеството най-после, пробудено от летаргичния сън, ще започне новата ера, осветена от слънцето на вечната любов. Добрите, истинските пионери и предшественици на новата ера, тези. които се отзоват в служене за всеобщо върховно благо, не ще се откажат да дадат своята необходима подкрепа на А. М. Труко. Този, който съумя де прелее отвлеченото, абстрактното в земното, за да ускори великото движение, което подготвя човечеството към победа над самото себе си.
към текста >>
Труко, основател на нова финансова система, която, с помощта на особени чекове за внос и износ, ще се стреми да премахне митническите и валутни ограничения, да съживи търговията и производството за общо
благоденствие
на всички.
Това дело, което разрешава най-мъчните проблеми, които и до ден днешен притискат човечеството, струва без съмнение много повече от много други, за които се пръскат даже и милиони без никаква полза и резултат. Фулвио Росети Б. Р. Поместваме настоящата статия, изпратена ни от Италия, от нашия съмишленик Ф. Росети за сведение но нашите читатели. В нея се споменава за А. М.
Труко, основател на нова финансова система, която, с помощта на особени чекове за внос и износ, ще се стреми да премахне митническите и валутни ограничения, да съживи търговията и производството за общо
благоденствие
на всички.
Системата на проф. Труко, доколкото сме я проучили по изпратената ни литература, е наистина гениално обмислена, но от там до приложението й има грамадно разстояние. Ние възнамеряваме в един от следните броеве на „Братство“ да дадем кратко изложение на основните положения на системата. Интересуващите се могат да получат литература на разни езици отъ: (Jfficio Centrale Propaganda, via della Finanze 14, Roma, Italia. Конгреса на есперантистистите в Оряхово В събота пристигат делегатите и гостите на есперантския конгрес едни по Дунава от Русе и Лом, други по дековилкате, която се отделя от главната линия София — Варна и пресича равното северобългарско поле.
към текста >>
79.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо
благоденствие
и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им.
Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена. Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума.
Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо
благоденствие
и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им.
Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена. Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области. Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството.
към текста >>
Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото
благоденствие
, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към Безграничното-тази задача може да бъде разрешена само от славянството.
Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена. Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области. Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството.
Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото
благоденствие
, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към Безграничното-тази задача може да бъде разрешена само от славянството.
Днес е редът на Славянството! Славяни, осъзнайте се! Колкото и да сте останали досега назад в шествието на общочовешкия напредък, колкото и малко да е било до днес значението ви като сила и фактор в съдбините на човечеството, колкото и да сте отритвани, презирани и неглижирани от другите народи, вий носите в глъбините на душата си заложбите за едно велико бъдеще, когато ще застанете начело на общочовешкия прогрес, като ще разрешите и ще посочите и на другите народи пътя към разрешение на ония противоречия, духовни и материални, които днес разяждат из основа живота. Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията - да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество. Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ; извикайте из потайните глъбини на колективната душа ония мощни творчески духовни сили, които ще преобразят вашия живот, ще ви издигнат на неизмерима висота и ще ви направят водач на човечеството.
към текста >>
80.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нашето щастие и
благоденствие
, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло.
от дядо Благо) Хроника Помен за Д-р Кирил Паскалев Седмичен бюлетин. Книжнина БЕЗГРАНИЧНОТО Погълнати в своите делнични грижи, увлечени в „борбата на живота“, за задоволяване на своите всекидневни нужди, хората из-пускат из пред вид най-важното, най-същественото за техния живот. Стремейки се към тясно схващаното „лично благополучие“, те забравят своята връзка с Цялото, тям нито на ум им идва, че това благополучие, което те търсят, е обусловено всецеля именно от тази ни връзка с Безграничното. Защото хората, народите, цялата наша Земя, както и всички небесни светове, представляват извънредно малки части от Безграничния Вселенски Организъм, в който ний всички живеем, движим се и съществуваме. Ние сме части от този Божествен Организъм и, като такива, трябва да заемем точно местата си и да хармонираме действията си съобразно службата, която ни е възложена.
Нашето щастие и
благоденствие
, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло.
Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота? Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с Безграничното. И без да я съзнаваме, тази връзка съществува. И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот.
към текста >>
И всеки, който иска да работи за прогреса и
благоденствието
на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите. В.
Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко. Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание. Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество. Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения.
И всеки, който иска да работи за прогреса и
благоденствието
на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите. В.
П а ш о в Гроздов сок за през цялата година Превъзходно питие е гроздовият сок, току що получен от прясно грозде. Той действително е течно грозде. Но уви, неговата преснота трае само дни. Защото, безбройните негови любители из невидимия с просто око растителен свят ферменти, плесени и пр. са винаги готови да го нападнат и разложат на по-прости и вредни за човека течности — вино, оцет и пр.
към текста >>
81.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото — ясно е като бел ден — мирът,
благоденствието
и бъдещето на южното славянство зависят от това сближение — от неговата сериозност и трайност.
Без да дигаме много шум, ние искаме да призовем към дело. Сближението между българския и югослааянския народи, за което се създадоха напоследък такива благоприятни условия, требва да се изгражда смело, разумно. постоянно За него трябва да мислим винаги. То трябва да бъде постоянно пред очите ни. То трябва да диктува постъпките ни, а не да бъде за нас само една вестникарска сензация.
Защото — ясно е като бел ден — мирът,
благоденствието
и бъдещето на южното славянство зависят от това сближение — от неговата сериозност и трайност.
Нужно е сближение органическо, а не механическо, външно. Нужно е истинско, пълно сближение, в което да участват целите народи отсам и отвъд границата, за да се опознаят и свържат отблизо. Нужно е единство на южното славянство — пълно преливане на духа, мисълта, идеите, знанията, силите и стремежите във всички южни славяни. Едно от съществените условия, необходими за да се реализира и закрепи това духовно т. е. истинско сближение и единство, е: цялата литература, включително периодичния печат, всички книги, вестници и списания, които се издават от едната страна на границата, да станат общодостъпни за населението от другата й страна.
към текста >>
Само опита и човешкия ум откриват истината, увеличават знанието и носят щастие и
благоденствие
, — казваше често той и сега се подсмиваше на своите спътници.
Гледа във влака разни хора, туристи, и се чуди що търсят по планините. Камъни, дървета, мъртва природа и нищо повече. Губят само златно време безцелно да качват върховете, а после пак да слизат в равнините. Само в науката се качваме все към нови закони и никога не слизаме. Природата на нищо не учи човеците.
Само опита и човешкия ум откриват истината, увеличават знанието и носят щастие и
благоденствие
, — казваше често той и сега се подсмиваше на своите спътници.
Поглежда през прозореца и се радва как само химията е могла де пресече тия планини и по техните пазви да лъкатуши днес тоя трен, провиращ се под стотици върхове и съединяваш две земи. Погледа му съзира негде далеч силуети на прегърбени селяни, които знаят само де орат и копаят. И се чуди на техния прост живот. Колко са жалки тия същества, колко нещастни са, които не знаят физиологична химия, нямат понятие от анализ на почвата и живеят като животни. Влака лети с крилата на вятъра, плъзга се по желязото, фучи и тресе долини и рътлини, преминава през чудни панорами на заснежени върхове и островърхи скали, над бездънни пропасти.
към текста >>
82.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и
благоденствие
.
Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота. При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа.
В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и
благоденствие
.
Окултната школа разполага с методи и пътища за развитието на човека и тези пътища и методи са резултат на едно дълбоко и всестранно проучване на човешката природа. Най-първо в окултната школа на ученика се поставя един висок идеал; по право казано, преди да влезе в школата, ученикът трябва да има този идеал, а школата само ще му посочи пътя, по който да се доближи до този идеал. Който няма в себе си копнеж към великото и безграничното в живота, който няма един непреодолим стремеж да надмогне делничното и да добие вечния живот на безсмъртието, той не може да бъде ученик на окултната школа. А този, който има този копнеж, само в окултната школа ще намери онези пътища и методи, които постепенно ще го приближат към неговия идеал. В школата Учителят запознава учениците със силите, които действат в природата и в човека и им посочва законите и пътищата, по които функционират тези сили и как могат да се ползват от тях, за да развият своята мисъл, своите чувства и своята воля.
към текста >>
83.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и
благоденствието
, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования.
Севлиево, 3 януари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Правият път Бъдещето на славянството и неговата подготовка Синът на благословената (Auroro) Словото на Учителя. Пътя но новото, което иде в света (Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел – продължение от брой 110) Любовта към враговете (Т.
Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и
благоденствието
, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования.
Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас.
към текста >>
Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото
благоденствие
и щастие.
Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото отношенията и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората. Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека.
Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото
благоденствие
и щастие.
Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята. Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества.
към текста >>
Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и
благоденствие
, а да заработят за общото човешко братство и добруване.
Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие.
Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и
благоденствие
, а да заработят за общото човешко братство и добруване.
Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята. Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества. Тя е основата на всичко.
към текста >>
84.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и
благоденствие
е свързано с щастието и
благоденствието
на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси.
Сингер — Прага) Тайнственото (Й. Йунод, Пенсена) Бялата Чашка (И. Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е. материални блага, но не знаят и не искат да разберат, че тия блага не ще им бъдат дадени преди те да изправят живота си. Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони.
Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и
благоденствие
е свързано с щастието и
благоденствието
на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси.
И не само материалните блага, но и всички други блага ще бъдат отнети от човека, който мисли само за себе си. Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище. Напротив, духовния глад, духовния мраз и духовната нищета, в които изнемогват днес душите на хората, са много по-страшни и по-опасни от физическите. Какво струва ситостта на тялото и хубавото облекло и жилище. когато душата се къса от болки, когато съвестта е нечиста, когато няма мир, спокойствие и истинска вътрешна радост, плод на душевна чистота?
към текста >>
85.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Щастие и
благоденствие
, мир, хармония и радост ще достигнем само тогава, когато винаги и за всичко се вслушваме в повеленията на природата, в нейния глас, който е глас на Бога, глас на Върховната Мъдрост на живота. Да.
Нищо друго, а само безмерната гордост и егоизъм на човека го заставят да се опълчва срещу нея, да иска да я подчини на своите ограничени схващания и лични капризи, да й наложи да действа по негови, човешки закони. Поради гордостта си човек не се вслушва в гласа на природата в себе си, а иска да направи нещата така, както той ги желае — иска да постъпва тъй, както не отговаря на неговата степен на развитие, иска да прескочи някой стъпала в нейната стълба на развитието. Поради егоизма си, човек иска да обсеби всичко — иска да спре потока на живота, който носи всичко за всички, и да остави другите в лишение. Поради слепотата си, човек си въобразява че може да живее щастливо и разумно далеч от нея и нейните закони. Не се противопоставяйте на природата, не се отдалечавайте от нея, не се стремете да я подчините, защото ще бъдете жестоко наказани!
Щастие и
благоденствие
, мир, хармония и радост ще достигнем само тогава, когато винаги и за всичко се вслушваме в повеленията на природата, в нейния глас, който е глас на Бога, глас на Върховната Мъдрост на живота. Да.
идем всред природата, да се приобщим към нейните закони и сили, да хармонираме целия си живот, външен и вътрешен, индивидуален и колективен, с нейната съвършена Мъдрост, Истина и Любов. ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ С потир от свят Божествен по път светлинен, девствен, пристига първий ден на пролет краснолика. В очи му грей светлика на пламък чист, свещен. С усмивка на възлюблен, кой бляна свой пречуден съзира в своя път, пристъпи той към нея — нощта —заспала фея, да сегне първи път. Прозвънна из ефира седефната му лира; покоя на нощта раздвижи.
към текста >>
86.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На предела, където се явява мисълта, която е още напълно под влиянието на бушуващите страсти и чувства, имаме най-нисшата човешка култура, която е по-ужасна и от културата на животните Човешката личност все по-вече се оформява, живота става все по-сложен и по-сложен в своето органическо и психологическо проявление, ражда се самосъзнанието, което като един мощен фокус привлича всички сили и способности и ги поставя в услуга на човешката личност, която е оформена психологически върху основата: „Аз съм нещо отделно от всичко окръжаващо ме, със свои специфични нужди и стремежи.“ И под импулса на инстинктите и личните чувства, тази самосъзнаваща се личност иска да си обезпечи личното
благоденствие
— като не се избират средства за това.
Това е онази проява на способностите, която наричаме нисш ум, или обективен ум, с който изучаваме нещата в обективния свят, като ги приспособяваме и използваме за наше и общо благо. Но понеже той няма един по-широк психологичен поглед, той изпълнява това, което сърцето му подскаже. А сърцето в тази фаза е ограничено с личния живот на съществото. Всяко животно се стреми да задоволи преди всичко себе си, и вследствие на този стремеж се явява борбата за съществувание, която се стимулира от стремежа за лично благо. Има и взаимопомощ в животните, но тя има основите си в подсъзнателната разумност, която ръководи животните.
На предела, където се явява мисълта, която е още напълно под влиянието на бушуващите страсти и чувства, имаме най-нисшата човешка култура, която е по-ужасна и от културата на животните Човешката личност все по-вече се оформява, живота става все по-сложен и по-сложен в своето органическо и психологическо проявление, ражда се самосъзнанието, което като един мощен фокус привлича всички сили и способности и ги поставя в услуга на човешката личност, която е оформена психологически върху основата: „Аз съм нещо отделно от всичко окръжаващо ме, със свои специфични нужди и стремежи.“ И под импулса на инстинктите и личните чувства, тази самосъзнаваща се личност иска да си обезпечи личното
благоденствие
— като не се избират средства за това.
Тук като покорен слуга, който урежда всички работи на господаря си, се явява интелекта, които с всичките си сили и способности се поставя в услугите на личността. В тази фаза от развитието, когато умът (интелекта) е пленник на чувствата, се отива до там, че човек за човека става вълк — борбата за съществувание е най-свирепа и най-жестока, защото тук егоистичното същество разполага с по вече средства за борба, които са изобретени от интелекта. Но е процеса на тази борба човешката мисъл все по-вече и повече се освобождава от влиянието на чувствата и вземайки ръководна роля в живота, почва да организира силите на сърцето и организма, светлината в живота се увеличава, противоречията се намаляват, и се разкриват широки простори за дейност и творчество. И като резултат от тази творческа и организаторска дейност на мисълта, се усилват моралните чувства. Достигнал до това положение в развитието си, човек преминава в една нова фаза на живота си, пробужда се в него ново съзнание, добива нова култура.
към текста >>
87.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Авторът казва на едно място: „Ако в деловите работи отлагането е смърт за успеха, в духовната сфера е било, е, и ще бъде крадец на вечното
благоденствие
за безброй милиони души.
Ето защо от R. А. Laidlaw. отговори на жизнени въпроси — цена непосочена. Доставя издателство „Духовно слово“ ул. 20 Април 1, София VI.
Авторът казва на едно място: „Ако в деловите работи отлагането е смърт за успеха, в духовната сфера е било, е, и ще бъде крадец на вечното
благоденствие
за безброй милиони души.
Колко е жално че хора надарени с ум и интелигентности, поемат ужасния риск да отхвърлят или отлагат най-важното от всички други съдбоносни решения за вечността с едно извинение: „Има още време.“ Птицата на смъртта — няколко новели от П. Михаилов, издание на Комитет Българска Книга ул. Денкоглу 28, София, цена 25 лв., Който изпрати 5 лв. а пощ. марки ще получи книгата безплатно.
към текста >>
88.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може ли едно общество да очаква успех и
благоденствие
от убийствата и кръвопролитията?
В него няма съществено съдържание, в него няма потик към висок идеал, към висши подвизи. На съвременния морал липсва оня простор, оная свобода, в която същественото в човека може да се прояви и създаде ценност в живота. Ако някой човек, например, гладувал няколко дена и подтикнат от мизерия и глад открадне един хляб от някоя фурна, за да се нахрани, може да го турят за 4 — 5 месеца в затвора; ако пък някой убие някого за благото на отечеството, може да го възнаградят с орден за заслуга. Нима едно отечество, една държава може да се крепи върху убийството и кръвта на хората? Кой от народите е прокопсвал от убийствата?
Може ли едно общество да очаква успех и
благоденствие
от убийствата и кръвопролитията?
Убийствата и четенето на разни смъртни присъди не внасят ли най-големите смутове в един народ и не са ли ставали те причина на раздори и непримирими ежби и размирици ? До сега с убийства и наказания никоя държава не е успяла да спре негодуванието и протестите на потиснатите, нито е успяла с тия методи да приложи правдата с каквато цел се уж те прилагат. С тия крути мерки от коя и да е страна не може да се отнеме от товара на потиснатия. Напротив той се повече товари и работата вместо към изход и добър край взема обрат и се усложнява. С тия мерки и вървейки по тоя стар и отъпкан път се увеличава злобата на обществото и всичко се подтиква към гибел.
към текста >>
89.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Който иска да има правилно понятие за Бога, трябва да има синовни отношения към Него и доброволно да изпълнява Неговата воля, защото изпълнението на Неговата воля носи живот и
благоденствие
.
Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание. Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си, преди всичко от примера на възрастните. В новото свободно възпитание детето се учи да знае какво да прави, а не какво да не прави. В старото възпитание възпитават човека, да се страхува, и от страх да не върши известни неща Например, казва се: ако не живеете добре, ще отидете в ада; но ако от страха от ада човек се стреми до влезе в небето, това е едно неразбиране, това показва на онези неправилни понятия, които хората имат за Бога. Бог не е един деспот и тиранин, че да се страхуваме, и от страх да изпълняваме неговата воля; но Той е един всеблаг баща, който ни е дел пълна свобода, и ако страдаме, то е не защото Той ни наказва, а по наша собствена вина.
Който иска да има правилно понятие за Бога, трябва да има синовни отношения към Него и доброволно да изпълнява Неговата воля, защото изпълнението на Неговата воля носи живот и
благоденствие
.
Стария начин на възпитание може да е бил полезен никога, но при сегашните условия е вреден. Чрез страх човек не се възпитава. Сега на човека трябва да се обяснят законите, за да разбере отношенията, които съществуват между нещата в живота. Бащата трябва да каже на сина си: ти трябва да имаш уважение и почитание към мене, понеже, ако ти не ме почиташ, не ме уважаваш, не ме обичаш, каквото ти правиш на мене, един ден твоите деца ще го правят на тебе. Тъй, че, при сегашните условия онова, което вие вършите, добро или зло, ще се върне към вас.
към текста >>
90.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те са и родоначалници на истинската творческа литература, която не фотографира съответната епоха, а дава насока, начин и път в живота, който ще изведе човечеството към
благоденствие
и мир.
Казва се, че литературата обикновено е отражение на дадено време и епоха, но това е обикновената, фотографическа литература, а творческата литература чертае пътища и дава насоки в живота. В по-голямата си част, съвременната литература, вместо да внесе нещо здраво в живота, тя внася само отрови и убива и без това намалелия стремеж за живот у хората, вместо да въздигне идеали, които да поведат човеците към светли бъднини, тя, изнасяйки постоянно криминални романи, мистериозни убийства, отмъщения и пр., отравя, буквално отравя душата на читателя. Ще кажат, такъв е животът днес, затова е такава и литературата, но мисля, че литературата не трябва да тика и без това плъзгащите се човеци надолу, а да им подаде ръка и да ги изведе нагоре. И винаги, когато човечеството е стигало крайни предели на развала, когато литературата, сама покварена и изхабена, е била безсилна да помогне, са се явявали велики личности, гениални творци, които са хвърляли силна светлина върху изгубения път — за да го видят всички. Тези велики личности са носили със своето слово, независимо в каква литературна форма, храна за душите, облекчение и разрешение на много жизнени въпроси и импулс и вдъхновение в живота.
Те са и родоначалници на истинската творческа литература, която не фотографира съответната епоха, а дава насока, начин и път в живота, който ще изведе човечеството към
благоденствие
и мир.
Нека се надяваме, че както миналото е имало своите гениални личности, така и днешната епоха ги има. Н. Неделчева Дордето слънце грей Дордето слънце грее на небето, И нощем дивни светят ми звезди, И тъй в хармония бие ми сърцето И със живот изпълня тез гърди, Дорде на воля още птичка пее Росата къпе жадните цветя Тревица се в полето зеленее И вятър вей из горските листа. Дорде е туй, аз зная до тогава, Че има кой за мене да милей — Света със хубост които украсява. Навсякъде обхожда и живей. Това сърце, що бие ми в гърдите, Това е част от Вечното сърце.
към текста >>
91.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека да се знае и да се запомни веднъж завинаги от всички, че щастието,
благоденствието
и величието на една личност, на едно семейство, на едно общество и на един народ може да се изгради само върху принципите на творческите идеи.
А разрушителните идеи са оставили на света чудовищните типове — Каиновци, Юдовци, Калигуловци, Нероновци, Атиловци, Тамерлановци и много други тем подобни личности, които са внасяли в живота на человеците безумието, животинщината, разрушението и смъртта. Когато в един народ са се въздигнали вождове, управници, учители, писатели, художници и общественици, които чрез науката, изкуствата и делата си, са били носители и разпространители на творчески идеи, и когато творческите идеи са били възприемани и прилагани от повечето люде, тогава този народ се е въздигал и възвеличавал във всяко отношение и е ставал образец и ръководител на много други народи. Но когато в някой народ са се въздигали и заставали начело вождове. управници учители, писатели, художници и общественици, които чрез науката, изкуствата и делата си, са били носители и разпространители на разрушителни идеи, и когато разрушителните идеи са се възприемали и прилагали от повечето человеци, тогава този народ е западал и изоставал във всяко отношение — израждал се е, самоунищожавал се е и се е обезличавал напълно. Така са загинали много древни империи и народи.
Нека да се знае и да се запомни веднъж завинаги от всички, че щастието,
благоденствието
и величието на една личност, на едно семейство, на едно общество и на един народ може да се изгради само върху принципите на творческите идеи.
Защото разумните сили в природата съдействат за развитието, повдигането и усъвършенстването само на онези, които са носители на творчески идеи. И. А. Изворски Към славянската жена Славянко, чуй! Достойна щерка бъди на своя род. Стани! Настъпи твоят час.
към текста >>
А когато човек е под влиянието на светлите същества, той живее с идеалите за общочовешкото повдигане и
благоденствие
; за него личното щастие не съществува; той не може да бъде щастлив, докато има нещастни около него, и затова той работи за щастието на всички, за което работят и всички светли и възвишени същества.
да не би да се повърнат назад, и да им покаже. че пътя на човешкото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, а не а тъмнината. Всички благородни стремежи, мисли, чувства и постъпки у хората, се внушават от светлите същества. И когато сме под влиянието на светлите същества, всичко ни върви в живота; не че няма мъчнотии и противоречия, но със светлината, която те ни дават, те се разрешават; а когато сме под влиянието на тъмните сили, работите ни не вървят, защото те носят тъмнина, която пречи да можем правилно да схванем нещата. Когато човек е под влиянието на тъмните сили, той мисли само за своето щастие, мисли как по-добре да се нареди, като хич не се интересува от съдбата на другите хора.
А когато човек е под влиянието на светлите същества, той живее с идеалите за общочовешкото повдигане и
благоденствие
; за него личното щастие не съществува; той не може да бъде щастлив, докато има нещастни около него, и затова той работи за щастието на всички, за което работят и всички светли и възвишени същества.
Светлите същества внушават на хората да си помагат и услужват, а тъмните същества им внушават да не си услужват, разбъркват отношенията между хората. Човек трябва да бъде отзивчив към нуждите на другите — това го изисква великия закон на Любовта — защото има съотношение и зависимост между всички същества — понеже всички сме части на един организъм — и благата са обай за целия организъм. Затова не мислете да се осигурявате, но мислете днес за днес и имайте непреодолима вяра, че има един Промисъл. Няма някой от вас, който да не е в съзнанието на Бога, и който да не е под покровителството на тези светли същества. Но не се заблуждавайте да мислите, че това се дължи на вашата вяра или на вашата Любов.
към текста >>
92.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние храним топли чувства и големи симпатии към всички ония, които искрено и безкористно работят за осъществяване на общочовешко
благоденствие
, а не сако на своя народ.
Ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един разумен живот. За нас света е уреден и организиран; остава едно всеки да намери своето предназначение и да заработи съзнателно и интензивно за осъществяване на оная пълна хармония между всички същества, която има да се реализира. Тя е идеал за човечеството. Ние изучаваме окултната наука, защото сега тя най-пълно ни разкрива творческите възможности във всички области на човешкото познание и дейност. Човечеството по необходимост вече се движи към тях.
Ние храним топли чувства и големи симпатии към всички ония, които искрено и безкористно работят за осъществяване на общочовешко
благоденствие
, а не сако на своя народ.
Защото отделните народи не са друго, освен членове на това голямо семейство — човечеството. Ако в семейството отношенията между членовете могат да бъдат добри и споровете да се разрешават по братски и справедливо, защо между отделните народи да не може? Ние уважаваме всички безкористни идеалисти и ги насърчаваме. Отличаваме се обаче от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на идеите за мира и братството между хората, но ние сме и ученици на една школа, в която без всяко принуждение изучаваме законите на природата, Стремим се още да хармонизираме живота си с тези закони Ние никого не викаме не сила Зачитаме свободата и пазим живота като нещо свещено. Мисли ме, че сме намерили един разумен изходен път.
към текста >>
Ако хората, които служат на своите лични интереси проявяват такова постоянство, предвидливост и такт, колко повече трябва да проявят онези, които служат не на своите лични интереси, а отстояват интересите на общото човешко
благоденствие
?
Благата после ще дойдат. Такъв е закона на Справедливостта. Ние не мразим никого, защото знаем, че всички души есенциално са едно и че всички се стремят макар и по различни пътища към една цел — съвършенство. Ние сме готови да защитаваме правдата, истината и доброто от всяко посегателство, с всички благородни средства. Без мисъл на омраза, но и без слабост.
Ако хората, които служат на своите лични интереси проявяват такова постоянство, предвидливост и такт, колко повече трябва да проявят онези, които служат не на своите лични интереси, а отстояват интересите на общото човешко
благоденствие
?
Нека всички запомним: силата на злото е в бързането, а силата на доброто — в постоянството. Ние знаем, че всички същества са листа и клони на едно и също дърво, затова те всички са близки, сродни, всички са едно. Това съзнание се пробужда днес и именно то ще донесе новата култура, културата на Любовта. Когато човек знае, че всички същества са сродни и близки нему, той вече има съвсем друго отношение към тях. Ето защо това ново съзнание трябва да дойде, за да внесе новото в живота.
към текста >>
93.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мъдрост и любов управляват, щастие и
благоденствие
царуват на всякъде.
Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“. С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта. Велик и мъдър, и безкрайно щастлив е Джалма, младия владетел на „Щастливият оазис“. Безкрайно предана нему е неговата прекрасна жена Майа. Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота.
Мъдрост и любов управляват, щастие и
благоденствие
царуват на всякъде.
Но „Духът на черната магия” не спи. Той е завладял целия свят. Прогонил е отвсякъде „Духа на бялата магия“, който е останал да царува само в „Щастливия оазис“, а това е трън в очите му. Той успява да вложи в съзнанието на Джалма бацила на недоволството и страстното желание да намери „живата вода“, която да му даде безсмъртие. И когато, на въпроса му — где се намира живата вода, — Духът на бялата магия му отговаря, че тя се намира в самия него, Джалма не го разбира, недоволен е и го намира че е надменен и горд — че пази тайната само за себе си.
към текста >>
94.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Стимули на живота (N.) Съвест Въоръженията не създават
благоденствие
Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 163 - год. VIII. Севлиево, 14 юни, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Стимули на живота (N.) Съвест Въоръженията не създават
благоденствие
Словото на Учителя.
В зората на новата епоха (8. III. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 162 и край - Мейбъл Колинз) През вековете (продължение от брой 162 - Любомир) Мейбъл Колинз (29) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 162 и край) Глава X. До моите отслабнали уши достигна звука на една дълбока въздишка, която идваше от сърцето на народа и тогава аз разбрах, че тялото ми не напразно е умряло. Моята душа бе това. Тя не само че бе силна, но бе и неуязвима.
към текста >>
Находчив и усърден при създаване на материално
благоденствие
, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината.
На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот. Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят.
Находчив и усърден при създаване на материално
благоденствие
, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината.
Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта. Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад. Едно малко усилие и човек ще направи крачка напред. Вслушан в гласа на съвестта си, той трябва да прегледа всички свои възгледи да направи генерално почистване и след това за да прогресира той трябва непрестанно да следи за абсолютна чистота на своите мисли, чувства, желания и постъпки. Когато ума и сърцето на човека бъдат чисти, в него ще се появи зародиша на святостта, защото абсолютната чистота има свръзка със святостта.
към текста >>
Въоръженията не създават
благоденствие
Рапортът на Директора на международното бюро на труда Тазгодишния доклад на г. Бътлер.
Като постъпва винаги по съветите на съвестта и като върви по един път с нея, човек като че ли се възражда, като че ли разцъфтява и неговата дружба всекиму е приятна, както благоуханието на цветята, създадено от ангелите. Заслушан в гласа на съвестта, това Божествено око в човека, той трябва да изпитва към ближния си милост и любов. Изпълнен с любов и мъдрост, той стига до Божествената истина. Благословен е пътя на истината, който води човека в царството на съвършенството. Рига М.
Въоръженията не създават
благоденствие
Рапортът на Директора на международното бюро на труда Тазгодишния доклад на г. Бътлер.
директор на Международното бюро на труда до конференцията на труда, която се открива на 4 юни в Женева, констатира не до там отрадни факти: прегледът на социални и стопански баланси на последните 12 месеца поражда у човека повече съмнение и слисване, отколкото доверие. В актива на тия баланси има без съмнение известно подобряване и придобивки, чувствително стопанско съживяване в 3/4 от света: индексът на световното производство е стигнал нивото си от 1929 г., цените са се покачили постепенно: общо взето безработицата е намаляла с 15 но сто в страни, за които бюрото има данни. Но в пасива пък трябва да се отбележи, че това подобряване в кризата се дължи главно на вътрешни национални мерки, а не на едно международно възстановяване. Обема на световната търговия не се е увеличил. Пък, ако даже и да има увеличаване в производството, това може ли да се вземе за здрав признак, се запитва г.
към текста >>
И директора на бюрото добавя, че „индустриалното
благоденствие
, основано върху военни приготовления, не е само едно зловещо предсказание, но е лъжливо и привидно.
Но в пасива пък трябва да се отбележи, че това подобряване в кризата се дължи главно на вътрешни национални мерки, а не на едно международно възстановяване. Обема на световната търговия не се е увеличил. Пък, ако даже и да има увеличаване в производството, това може ли да се вземе за здрав признак, се запитва г. Бътлер и отговаря отрицателно. Понеже това се дължи в голямата част на засилването фабрикуване на въоръжения и военни припаси.
И директора на бюрото добавя, че „индустриалното
благоденствие
, основано върху военни приготовления, не е само едно зловещо предсказание, но е лъжливо и привидно.
Фабрикуване на оръдия не увеличава никак националното богатство. Моралният идеал и военният идеал са напълно противоречиви. При сегашните модерни условия на света вярата, че победата поражда просперитет, се е показала лъжлива“ . . . Директорът на бюрото подчертава, че е невъзможно да се очаква едно здраво стопанско възстановяване до тогава, до когато има опасност от военни конфликти.
към текста >>
95.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Не злато и богатства липсват на тоя народ, продължил мъдрецът и не те са които ще донесат
благоденствието
му, а обичта.
. . А народът тичал след него и го карал да се върне. На върхът но планината го чукал мъдрецът. — Е, сине мой, казал му той, разбра ли, че парите и богатствата не носят мир и радост на земята ? — Разбрах, отвърнал тихо младият цар.
— Не злато и богатства липсват на тоя народ, продължил мъдрецът и не те са които ще донесат
благоденствието
му, а обичта.
Ако твоя народ имаше обич помежду си, имал би всичко, защото благото на единия щеше де бъде благо за всички и благото на всички, щеше да е такова и за единия. — Да, промълвил младият цар. — И искаш ли още па помогнеш на хората от тоя народ? — Искам, но как? — Научи ги да обичат.
към текста >>
96.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По какво да познаем истинския водач, който е призван да ни води към щастие и
благоденствие
.
И прави са хората, като търся силен човек. Защото, както тяло без глава не може, така и народите, останали без истински водачи, изгубват правилната посока на движение. Стават плячка на различни, самозвани водачи, които ги водят по лъжливи пътища, към катастрофи и разочарования. Но кой е този силен човек, когото очакват народите? Кой е този човек, който, надарен с необикновена проницателност и духовна сила, ще може да изведе човечеството, или поне народа си, из днешната безпътица?
По какво да познаем истинския водач, който е призван да ни води към щастие и
благоденствие
.
към величие и разцвет на истинската култура? Има едно вечно и абсолютно мерило, което никога не може да ни излъже: „Истинският пастир душата си полага за овцете. Той ги познава и по име ги зове. И овцете вървят след него и слушат гласа му.“ Въз основа на това неизменно евангелско правило, ние можем да извадим следните заключения, за отличителните черти на истинския водач: Истинският водач не злоупотребява със силата си. Истинският водач не си служи с насилие.
към текста >>
И този водач ще заведе неизбежно тия, които води към заколение, към катастрофа, а не към щастие и
благоденствие
.
Той ги познава и по име ги зове. И овцете вървят след него и слушат гласа му.“ Въз основа на това неизменно евангелско правило, ние можем да извадим следните заключения, за отличителните черти на истинския водач: Истинският водач не злоупотребява със силата си. Истинският водач не си служи с насилие. Истинският водач се жертва за народа си. И обратно, всеки, който злоупотребява със силата си, всеки, който си служи с насилие, всеки, който не се жертва за народа си, а сам взема жертви от него, е вълк и грабител, а не истински водач.
И този водач ще заведе неизбежно тия, които води към заколение, към катастрофа, а не към щастие и
благоденствие
.
Народите търсят силен човек. Но кой е истинския силен човек? Не е силен този, който си служи с насилие! Не е силен този, който убива, затваря и владее със заплахата на оръжието. Не е силен този, който не търпи чуждо мнение, който отнема свободата на мисълта и се налага на всички, въпреки волята им.
към текста >>
Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото
благоденствие
и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме.
Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни.
Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото
благоденствие
и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме.
Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички. Тия хора не ще закъснеят да се явят и да приложат новите методи във всички области на живота, съобразно великите природни божествени закони. У нас У нас едва ли някой знае точно къде сме и къде отиваме. В политическо отношение днес за днес имаме една неустановеност, неопределеност, преходно време, в което като че ли никой не знае още некъде ще отидем — коя сила ще вземе надмощие в управлението на страната — демокрацията или авторитаризмът, а една или друга форма. В духовно отношение сме зле.
към текста >>
97.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ще достигнем свобода, всеобщо
благоденствие
и величие, без проливане на кръв, без войни и революции.
В силата на Духа, в силата на безсмъртния Божествен Дух, който живее в човека, е този път. В великата, несъкрушима и вечна сила на Духа, — която трябва да бъде предпочетена пред грубата физическа сила на оръжието и насилието — е нашето спасение, нашето освобождение и нашето величие. Каквото и да се мисли, както и да се схваща живота и свето, все пак, има една висша Божествена Правда, има един вечен, неизменен Закон, има една върховна Сила, която отдава всекиму заслуженото, и на която ние трябва да се оповиваме, а не на физическата сила. Именно, когато тръгнем по пътя, по който тази върховна Сила ни води. ние ще разрешим неразрешимите днес въпроси, ще намерим изхода от днешната безпътица.
ще достигнем свобода, всеобщо
благоденствие
и величие, без проливане на кръв, без войни и революции.
Силата на Духа — ето тази сила, чийто резултат е неунищожим, и чийто възможности са безкрайно по големи и по-плодоносни отколкото физическата сила на насилието. С силата на Духа ние ще бъдем свободни! С силата на Духа ние ще достигнем благоденствие. С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка животинското в човека — към братоубийства. разрушение, самоизяждане.
към текста >>
С силата на Духа ние ще достигнем
благоденствие
.
Именно, когато тръгнем по пътя, по който тази върховна Сила ни води. ние ще разрешим неразрешимите днес въпроси, ще намерим изхода от днешната безпътица. ще достигнем свобода, всеобщо благоденствие и величие, без проливане на кръв, без войни и революции. Силата на Духа — ето тази сила, чийто резултат е неунищожим, и чийто възможности са безкрайно по големи и по-плодоносни отколкото физическата сила на насилието. С силата на Духа ние ще бъдем свободни!
С силата на Духа ние ще достигнем
благоденствие
.
С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка животинското в човека — към братоубийства. разрушение, самоизяждане. С силата на Духа ние ще достигнем всичко, което желаем и за което имаме право. Ще достигнем до величие и благоденствие, недостижими по никакъв друг път. Хората и народите могат да се намерят в трудно положение, и днес наистина се намират в такова — но те сами избират пътя си за изход от него и затова резултатите, които ще поучат, ще бъдат според избора им.
към текста >>
Ще достигнем до величие и
благоденствие
, недостижими по никакъв друг път.
С силата на Духа ние ще бъдем свободни! С силата на Духа ние ще достигнем благоденствие. С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка животинското в човека — към братоубийства. разрушение, самоизяждане. С силата на Духа ние ще достигнем всичко, което желаем и за което имаме право.
Ще достигнем до величие и
благоденствие
, недостижими по никакъв друг път.
Хората и народите могат да се намерят в трудно положение, и днес наистина се намират в такова — но те сами избират пътя си за изход от него и затова резултатите, които ще поучат, ще бъдат според избора им. Нима за българският народ, нима за цялото човечество наистина няма друг избор, няма друг изходен път освен насилието от дясно и насилието от ляво? Нима света непременно трябва да падне или в лапите на войнствения фашизъм или в тия на насилническия комунизъм? Нима един народ не може да се издигне, без да тръгне по тия кървави насилнически пътища? Не говоря за запазване на настоящето положение, на настоящия ред нещата.
към текста >>
Само такъв водач или такива водачи могат да ни поведат, по истинския път, към величие, разцвет и
благоденствие
.
строя, хората и народите и отношенията между тях трябва коренно да се променят, но това трябва и може да стане не с насилие от ляво или от дясно. или с партизанската демагогия на демокрацията, а само със силата на Духа и по чистите пътища на Божествената Правда, Разумност и Любов. Духовни водачи, истински духовни водачи ни трябват, — хора, в които гори буйно искрата на Божествения пламък. хора с пророческа проницателност и далновидност. хора с велика любов, безгранична мъдрост и непоколебима правдивост.
Само такъв водач или такива водачи могат да ни поведат, по истинския път, към величие, разцвет и
благоденствие
.
Само такива водачи, които са извор на жива светлина, чието упование е само в силата на Духа, и на чието знаме е написано: Мир, братство и свобода могат да ни спасят и затова само те заслужават истинско доверие и следване. * ВЕЧНИЯТ ИДЕАЛ Възлюбих си лицето, а то, нещастно, ето — набръчка се и замъртвя, кат лист на есен погрозня. В размисъл рекох аз тогава: Лице за идеал не става! * Възлюбих си сърцето, и видях, че то клето в желания се суети, търчи след всичко що лъщи. Отчаян рекох пак тогава.
към текста >>
До като, обаче, употреблението на гоя божествен плод в естествения му вид (прясно или сухо грозде, гроздов сок и петмез) е отлична храна за здрави и болни и мощно лекарство при почти всички болести на най-важните ни органи, напротив ферментиралите му произведения: виното и ракията, не само че не са полезни за здравето и обществото, но са едни от най-големите врагове на човешкото здраве, семейното щастие, общественото
благоденствие
и народното единство.
От всичките плодове, с които така щедро ни дарява земята, безспорно, гроздето е едно от най-доходните, най-хранителните и най-лечебните. И затова именно тоя божествен дар с право е бил най много ценен през всички времена и от всички среди. 6. И наистина, по физико-химически състав и биологически особености, гроздето най добре отговаря на изискванията на организъма и на децата и не възрастните и на старците, така, както и на жените и мъжете. 7. Благодарение именно на тия си качества: голямо богатство и хармонично съотношение на различните хранителни материали, необходими за правилното и пълно развитие на организъма и за поддържането на последния в добро здравословно състояние, гроздето е най-добрият източник на енергия, от дето и също така отличен възстановител на мускулната сила, отличен градивен материал на клетката, улеснява храносмилането, утолява жаждата, пречиства кръвта, улеснява отделянето на отрови от организъма; с една реч, гроздето притежава всичките най необходими елементи за да улесни обмяната на веществата и самото то да дава материалите на тая обмяна. 8. Но гроздето и гроздовия му сок не само че са отлична храна, а същевременно и мощно лекарство при различни остри и хронически заболявания, като заразни възпаления на червата, заболявания на бъбреците, на черния и белия дробове, при болестите на жлъчката и отводните й канали, при затлъстяването, при голямо кръвно налягане, при много нервни болести и ар. 9.
До като, обаче, употреблението на гоя божествен плод в естествения му вид (прясно или сухо грозде, гроздов сок и петмез) е отлична храна за здрави и болни и мощно лекарство при почти всички болести на най-важните ни органи, напротив ферментиралите му произведения: виното и ракията, не само че не са полезни за здравето и обществото, но са едни от най-големите врагове на човешкото здраве, семейното щастие, общественото
благоденствие
и народното единство.
Защото спиртните питиета, каквито са виното и ракията, не представляват нищо друго освен екскрементите (изпражненията) на местните ферментационни гъбички, които превръщат храната — захар, в спирт — отрова! Да, спирта в упоителните вещества представлява изпражненията на тия микроскопични същества! Нека това добре да се запомни от любителите на вината и разните ракии и ликьори! Д-р Авр. Ив. Рапонски Кога да засаждаме овощни дръвчета Овощните дръвчета могат да се засаждан на постоянно място с успех само през времето, докато трае тяхната зимна почивка.
към текста >>
98.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Възможно ли е да зацарува щастие и
благоденствие
, навсякъде и за всички?
Възможно ли е от хаоса да произлезе хармония? —Борбата да се превърне във взаимопомощ, омразата да се превърне в любов, порокът да се превърне в добродетел, скръбта да се превърне в радост, страданието да се превърне в щастие? Възможно ли е да се примирят противоречивите интереси на хората? Възможно ли е да се примирят вътрешните противоречия в отделния индивид? Възможно ли е днешния човек да се преобрази, да стане друг човек, свободен, силен и щастлив?
Възможно ли е да зацарува щастие и
благоденствие
, навсякъде и за всички?
Може ли въгленът да се превърне в диамант? —Може. Може ли падналият в калта бисер да се изчисти? — Може. Може ли падналият човек да се подигне? — Може.
към текста >>
Щастието и
благоденствието
не могат да дойдат от вън.
За този, който отхвърли от себе си старите дрехи на греха и отвори душата си за Божествената светлина, всичко е възможно. За този, който се очисти, който се издигне и свърже със силите на Духа, всичко е възможно. За този, който върви в пътя на Бога, в пътя на живата разум-На Природа, всичко е възможно. За този, който прави добро, всичко е възможно! Светът не може да се оправи преди да се оправят хората.
Щастието и
благоденствието
не могат да дойдат от вън.
Свободата не може да дойде преди да се заслужи. Защото началото на нещата е вътре в човека, а не вън от него. Защото вътрешният живот определя външния живот. Защото духът създава и пременя външните условия. Духът определя битието, а не обратно.
към текста >>
99.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Във всеки един от нас живее тази сила, която определя пътя на живота ни и резултатите от него — издигане или падение, величие или разгром, мир или война,
благоденствие
или мизерия.
Ето защо, повелителен дълг е на всички, които съзнават това, на всички, които желаят доброто на народа си, да присъединят своите макар и малки усилия към мощните усилия на нашите истински водачи, за духовното издигане на народа ни и за отправянето му по истински спасителния път на доброто. Човешкият дух е мощен. Той действа и говори и мълчанието. Той решава и определя нещата, често без да каже нито дума — с чисто вътрешно напрежение и действие. Във всеки един от нас живее този Дух, който определя нещата, който решава световните съдбини, от който зависи накъде ще тръгнем и до какво ще достигнем.
Във всеки един от нас живее тази сила, която определя пътя на живота ни и резултатите от него — издигане или падение, величие или разгром, мир или война,
благоденствие
или мизерия.
От нас зависи какво ще бъдем и какво ще станем! От нас зависи делото ни бъдеще: ако хванем пътя на доброто, очаква ни всичко добро; ако хванем пътя на злото, до главите ни ще дойде всичко зло. От нас, единиците, зависи, както нашият индивидуален живот, така и колективния живот на народа ни. И ний ще определим насоката на този живот и неговите резултати не толкова с външна, шумна, повърхностна дейност, която не засяга дълбините на колективното съзнание, колкото с вътрешна. мълчалива, дълбоко духов на дейност.
към текста >>
100.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пътят към новото, пътят към величието, щастието и
благоденствието
на България не е нито във фашизма, нито в комунизма.
Не, те са сили на старото, на насилието, на братоубийството, на омразата и материализма. Техните методи за действие, които те евентуално, при първа възможност, биха приложили, показват ясно какви са те. Те са същите, които се борят днес в Испания. Те и двете са сили на старото, които биха превърнали в развалини ас ек а страна, чийто народ би тръгнал по техните пътища. Това са пътища, които ние трябва да отхвърлим, и по които ние не трябва да вървим, ако искаме да имаме истински напредък и да достигнем до щастливо бъде ще.
Пътят към новото, пътят към величието, щастието и
благоденствието
на България не е нито във фашизма, нито в комунизма.
Затова народа ни трябва да бъде буден и да не се подава на никоя от тези две най-страшни и най-опасни днес духовни болести на човечеството. Новото е в мира, братството и любовта, а не в насилието и братоубийството. Пламен Да черпим от извора Докато живеете, вие трябва да учите Учителя Много неща човек има да учи. Той е дете на природата, която го възпитава по най-различни и специфични начини. Човек, в широк смисъл на думата, е неин възпитаник.
към текста >>
Вярват, че чрез война народите ще постигнат
благоденствие
.
Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава долините, височините и стръмните завои, до като стигне до върха! Всичкото това разнообразие на нашия път ни се вижда тъй естествено и тъй необходимо, за да достигнем до целта. * Всеки човек има условия във всеки момент на живота си да бъде щастлив, понеже природата му е предоставила красивата възможност да бъде чист в мислите, чувствата и постъпките си, дала му е тази свобода; е главното условие за щастието е чистотата в мислите, чувствата и постъпките. * Днес хората са много суеверни. Те вярват, че като служат на злото и мислят само за себе си, ще станат щастливи.
Вярват, че чрез война народите ще постигнат
благоденствие
.
Жената вярва че ежът ще я направи щастлива и мъжът вярва, че жената ще го направи щастлив. Майката и бащата вярват, че децата им ще осигурят тяхното щастие. Всичките тези надежди са само лотарийни билети. Всичко това е суеверие. Истинската вяра е да вярваме в своята права мисъл, да вярваме в своето красиво чувство, да вярваме в своята добра постъпка.
към текста >>
НАГОРЕ