Търсене в текстове за 'Благодат'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 130 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

След едно отклонение, тъй необходимо и тъй благодатно, сега то е видяло в зазоряващия се ден, своя идеал.
Незнайните никому копнежи на гения са напоени с нещо много по-непознато, неуловимо, недосегаемо, отколкото обикновената наслада - резултат на външно чувстваното. Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа". Нашето западно изкуство е преминало крайния предел на един от своите цикли. И сега то се намира пред входа на един нов свят. IV Трябва да гледаме с внимание всички сегашни форми, през които минава западното изкуство. След едно отклонение, тъй необходимо и тъй благодатно, сега то е видяло в зазоряващия се ден, своя идеал. С копнеж на влюбен момък, то се е запътило с големи стъпки към него. Всички форми, в които се затваря съвременното изкуство, са път, те са необходими при неговия възврат. Това са станции, който очертават неговият шеметен ход. И все пак, те са само форми, те ще изчезнат при пълният изгрев, който то очаква. И тогава то ще изрази действително реалното.
към текста >>

2. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това са дните на идващото ново, което Бог ни изпраща и когато го посрещнат със съпротива, то се разбива на хиляди милиони капки, като благодатен дъжд, породен от съпротивата на студените течения, дъжд, който оросява и възраства стръковете по нивите на нашите поля...
............................................................................................. Сега е тежко, мъчително е нам, защото живеем сред шума на заобикалящата действителност. Всеки зов за правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива за да се яви изново. в нов живот, в нова ера. ............................................................................................. Има нещо, което не може да се спре, което измества бавно старото, което събужда човека за нов живот. Ние знаем в душите си за него и вярваме в неговите дни, защото те са нанизани в дългата редица на нашата бъднина като драгоценни бисери. Това са дните на идващото ново, което Бог ни изпраща и когато го посрещнат със съпротива, то се разбива на хиляди милиони капки, като благодатен дъжд, породен от съпротивата на студените течения, дъжд, който оросява и възраства стръковете по нивите на нашите поля...
към текста >>

3. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя не се придобива по благодат.
Не е въпросът само да се руши, но да се създаде нещо ново. Ето защо вместо да повтаряме постоянно: „не лъжи", по-разумно е да казваме „говори истината", вместо „не прави зло" – „прави добро", вместо „не мрази" – „люби" и т.н. Това е един положителен метод, чрез когото единствено ще можем да съградим един нов морал. И в този нов морал пороците ще останат само като една тор, върху който ще израстат новите добродетели. Добродетелта е обаче само един резултат от една усилена дейност на човека. Тя не се придобива по благодат. Основното нещо, което ние трябва да внесем в себе си и което ще ни послужи като база за по нататъшния градеж е любовта. Само тя единствена е в състояние да влее в душата живот и даде необходимите условия да се проявят добродетелите. Само тя е в състояние да излекува човешката душа от всичките ù рани, да я възроди, да я възвърне към първичното ù състояние и да я приготви наново да се върне към своя Първоизточник – Бога.
към текста >>

4. МАЗДАЗНАН - M. M a н е в Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Едничък той лишен е От тази благодат; И ето го, при мен е.
Слепецът Слепецът сал не знае, Що нещо са лъчи, Лазурът как играе, Как слънцето говори На мирните простори, Как ден от нощ личи. Едничък той лишен е От тази благодат; И ето го, при мен е. А клетник, не познава От нощ как ден настава, Ни кой е брат, кой - враг. Понякога ни пее, Защото е поет, Но в ден като живее, Възпява тъмнината, Миражите, съдбата, И песните му - лед! За него няма хубост, Ни радост в Божи свет, Живота мни за лудост, Която свършва с гроба, А мъст, борба и злоба - Че са прекрасен ред!
към текста >>

5. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У.
Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си.
към текста >>

6. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система.
Биотермогенната енергия в растенията произхожда от лъчистата такава на слънцето. Тя се хваща при хлорофилната асимилация. Но влиянието на слънцето не се ограничава само върху растенията. То е във висока степен благотворно и за животните и човека. Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това. Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система. В наш интерес е да използваме максимум от нейния приток като се излагаме често на слънце, защото тя гради жива материя, тя е храна. Ние и непосредно се храним със слънчеви лъчи, само че понякога. поради невежество, твърде оскъдно. Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него. Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите!
към текста >>

Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря.
Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно. В това направление ежедневният опит е много поучителен за ония, що наблюдават. От съществено значение е настроението при ядене. Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая - стомашна дейност без сътресения. Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние. Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря. Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение. За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени.
към текста >>

7. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна.
После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии. Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците.
към текста >>

8. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При такова разбиране на труда, каквото и да почне човек, то ще донесе благодат за всички околни.
Тя има силата да преобразява. И само тогаз ще се образува онази връзка между него и слушателите му. Бог ще се прояви чрез него. Ще стане проводник на един висш живот. У слушателя ще се събуди подтик да служи на Красивото. При такова разбиране на труда, каквото и да почне човек, то ще донесе благодат за всички околни. Тук има и друго едно обстоятелство. При новото разбиране на труда, каквото и да изработиш ти влагаш нещо ценно в него. Затова Учителят казва, че в бъдеще училищата, напр., трябва да се изграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника, изкуство, но и по сърце. Ако едно училище е построено не за пари, а от любов, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за събуждане на красивото в душите на децата. нещо невидимо, но пълно с красота, ще изпълва атмосферата и ти ще го чувствуваш.
към текста >>

9. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия.
И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия". Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта. „Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте. Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм. Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А.
към текста >>

10. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И синьото небе, и ведрият простор след дъжда - като че дават криле да литне човек във висинето, поемайки чистия, благодатния въздух на Мусалла!
„Да живеем в мир и светлина! " „В мир и светлина." Трепти сърцето в радост и омая, унесено от сладката мелодия на новата песен. „Да живеем в мир и светлина! ” Прекрасен слънчев ден. Ветрец повява, птичките пеят, реката бучи, всичко се радва. И синьото небе, и ведрият простор след дъжда - като че дават криле да литне човек във висинето, поемайки чистия, благодатния въздух на Мусалла! Душата се събужда за новия живот с новата песен, в новия ден - ден на Слънцето и радостта. „Да живеем в мир и светлина! " БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта.
към текста >>

11. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Реки на благодат текат из Него!
Щедър е Господ! Мед и нектар капят от цветята, всяка росна капка има прелестта на дъгата след дъжда. Щедър е Господ! Ето житницата е пълна. Тежнее пчелният кошер, а реките пълноводни бягат към морето. Реки на благодат текат из Него! (Следва)
към текста >>

12. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога.
Голямо разстояние има между най-голямата човешка чувствителност и чувствителността на ученика, у когото Бог работи непосредствено. Това не е само разлика по размер, но и по качество. Трябва да прибавя, че от тези, които се подвизават в съвършения живот, твърде малцина влизат в истинската мистична област; повечето от тях остават на границата. Евангелието посочва съвършенството за всяко състояние, в което човек може да се намира: като управител, гражданин, слуга, съпруг, родител, дете, работник, артист, учен и пр.. Този съвършен живот е мистичният живот. Мистичният живот има две страни: от една страна усилието, а от друга страна - дарът. Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща.
към текста >>

Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща.
Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща. Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът.
към текста >>

В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя.
Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр.
към текста >>

13. Най-далечният и най-близкият – А. Т. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От камъка - благодатта и силата.
От земята той взе костите. От морето - кръвта. От Слънцето - красотата. От облаците - мисълта. От вятъра - дишането. От камъка - благодатта и силата. От светлината - смирението. От духа - Мъдростта. И когато Бог сътвори човека, той още нямаше име. Небесната висина е Отец. Земният кръг - Син.
към текста >>

14. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. Г.
Тя ще свирне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. Г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух. - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си", те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието. - Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието". Учителя
към текста >>

15. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той страда в същото време, когато природата е пълна с толкоз блага, когато с такава благодат го е заобиколила тя!
Едничкото, от което се нуждаем, е да действаме в съгласие с законите на природата. А за това трябва да научим нейния език. Днешният живот е пълен със страдания, нещастия, катастрофи. Днешният човек е в неизвестност по отношение на най-важните въпроси на живота. Той е дезориентиран. Той страда в същото време, когато природата е пълна с толкоз блага, когато с такава благодат го е заобиколила тя! От друга страна и вътре в него се крият толкоз ценни сили, толкоз съкровища, и всичко това стои неразработено! Ето защо всяко строителство преди всичко трябва да почне с хвърляне светлината на знанието върху цялата природа, върху човешкото естество, върху законите на развитието на отделния човек, на човечеството и на целокупната природа. Тук терминът „природа" трябва да се разбира в малко по-широк смисъл, а не както сега се разбира. Чрез по-дълбоко изследване може да се дойде по научен път до познанието, че природата е жива, разумна, т.е. че зад механическите, физико-химически процеси има разумни сили.
към текста >>

16. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-красивата, най-благодатна епоха, която човечеството е преживяло.
Даниел дава едно първо тълкувание на Небукаднецар, може би най-достъпното. Но и то е скрито и се нуждае от по-съвременен превод. Истуканът, това е човечеството, което минава през различни култури, различни по съдържание, по опит и по степен. Главата – златната култура, златната епоха. Не ви ли напомня това златния век на човешкия род, за който се загатва в древните митове и за който говори и Овидий в своите Метаморфози? Най-красивата, най-благодатна епоха, която човечеството е преживяло. Една велика култура, за която днес са останали само митологични вести. Другите части на статуята символизират все култури. Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон. Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо. А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина".
към текста >>

17. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците" и богата плячка тук, на земята и вечно блаженство, горе на небето и сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават благодатни условия и социално благуване.
За него всичко това са символични схеми на душевни процеси, които съпровождат развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и на онези процеди, които се извършват аналогично в живота на човечеството. Да вземем запример притчата от Евангелието за „Денят на страшния съд”, сиреч за свършека, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешния социален „спектър” и ще видите, че тя си остава основна схема на вярванията на хората, попадащи под общата категория „верующи”. Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици – в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи – в разните научни и социални теории, макар и да падат една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците" и богата плячка тук, на земята и вечно блаженство, горе на небето и сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават благодатни условия и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие" – да се свърши „тоя грешен свят", а сега очакват „социалната революция", която да събори „тоя строй." Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сир. грешни от праведни и сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сир. „буржоата" от праведните, сир. „пролетариите", та да се осъществи „царството божие" на земята, сир. „диктатурата на пролетариата".
към текста >>

18. МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В закона на кармата, човек е ограничен, но започне ли веднъж да живее за Бога, той влиза в Благодатта – в Любовта.
Но когато то се откъсне и потърси друг баща, то ще загине, ще намери смъртта. Ограничение, радост и свобода. Ограничи материалните си желания и ще вкусиш от радостта в Бога. Когато душата на ученика се събуди за Бога, тя е свободна. Той не трябва да я ограничава с прищевките на тялото. В закона на кармата, човек е ограничен, но започне ли веднъж да живее за Бога, той влиза в Благодатта – в Любовта. А там вече той е свободен. Светът. Ученикът ще бъде в света, но светът не трябва да бъде в ученика. Светлите мисли. Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му ще се изпълни сън светли мисли за Възвишеното и Великото в живота. Условията на трите основи.
към текста >>

19. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тази истина е много проста: Колко богатсто има в човека, около него и колко възможности са скрити в него, за да се ползува от тия блага, но не ги оценява и не умее да им се радва всеки ден, всеки час да благодари на благодатта, в която живее.
Аз не отричам, че има и други начини и средства, за да се дойде до тая истина. Много още са придобивките от едно разумно практикуване на поста. Прояснение на мисълта. Избистряне и разбиране на същественото в живота. Разбиране на една истина, която прави притежателитe ù богати, силни, умни. Тази истина е много проста: Колко богатсто има в човека, около него и колко възможности са скрити в него, за да се ползува от тия блага, но не ги оценява и не умее да им се радва всеки ден, всеки час да благодари на благодатта, в която живее. Вместо да е радостен и благодарен, той е вечно недоволен и роптаещ против всичко. Само това неразбиране на тази истина е в състояние да го направи нещастен и сляп за красотата и изобилието. Сега идвам до най-дълбоката, най-важната и скритата страна на поста, като магическа операция от най-чист характер. Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред.
към текста >>

20. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В Царството Божие по благодат не се влиза.
Защото право е: само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека. Ала пътят на Мъдростта е най-трудният. Той е път само за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта. За да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и Мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата Мъдрост. Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има Мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява.
към текста >>

21. Наука за ръката - М. И. Д Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сатурновата линия - линията на съдбата, представя Божията благодат, която иде отвън.
Голямо изкуство е, човек да си извае красива ръка! Хиромантията е наука, която показва скритите условия в ръката. С частите на ръката се занимава не само хиромантията, но и астрологията. Хиромантията се занимава главно с физическата страна на ръката, а астрологията - с физиологическата. Значи, те разглеждат физическата и физиологическата страна на процесите, които работят в целия космос. Сатурновата линия - линията на съдбата, представя Божията благодат, която иде отвън. Никой не подозира нищо за тази линия. Разбирането на Писанието зависи от правилността на тази линия. У някои хора тя е добре очертана, у други е скрита, дълбоко заровена в земята: като семе, покрито отгоре с дълбок пласт тор. За да могат светлината и топлината да влияят върху това семе, да може да расте и да се развива, част от този тор трябва да се изхвърли на страна. Това са големите богатства, към които човек се стреми.
към текста >>

22. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Появяването на тия редки и лъчезарни гении в областта на човешкия дух, е било всякога едно благодатно явление за осиротилата душа на човечеството.
В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост. Но после това учение е изпусталявало, като на мястото на неговите живи истини са оставали сили, лишени от всякакъв дух и съдържание, мъртвите ритуали и догматизъм. „В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен отражение на един невидим, т.е. космогонични сили, които чрез непрекъснатото обвиване в материята, произвеждат еволюцията на живота. Древната наука - продължава той - не произвеждаше интелигентността от материята, тя не приписваше пораждането на световете на случайната игра на атомите, а обратно, произхода и живота на тия атоми приписваше на една универсална душа". Появяването на тия редки и лъчезарни гении в областта на човешкия дух, е било всякога едно благодатно явление за осиротилата душа на човечеството. Тяхната светлина е връщала хората към нови познания, към нови ценности. Тия великани били синтетичните фактори, които от разпилените човешки преживелици: страдания, възторзи, падения, от разпокъсаните факти в живота са сглобявали едно стройно хармонично учение, което се явявало като спасителна скала сред разбушуваното море на живота. Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям духовен пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение. За това във всички религии е затворена истината. Тя трябва да се прозре, а не само външно и автоматично да се изповядва.
към текста >>

И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи.
Тия великани били синтетичните фактори, които от разпилените човешки преживелици: страдания, възторзи, падения, от разпокъсаните факти в живота са сглобявали едно стройно хармонично учение, което се явявало като спасителна скала сред разбушуваното море на живота. Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям духовен пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение. За това във всички религии е затворена истината. Тя трябва да се прозре, а не само външно и автоматично да се изповядва. Религиозното изповедание без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия. И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи. Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница. И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската опитност и дава цялостна концепция и мироглед. Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство. Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото. Разбира се, ще бъде много неестествено да отречем специализирането, както в науката, така и в другите клонове на човешката деятелност, защото всеки трябва да има своя специалност, но при стесняване в рамките на специалността, никога не трябва да се изпуща из внимание общото.
към текста >>

23. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И това е, може би, едно от най-благодатните действия на болестите и страданията.
Лишен от възможността да се движи, прикован на легло, той ясно съзнава, какво ценно нещо е изгубил преди всичко - способността да ходи! Ако го боли око, ухо, стомах, ако го боли ръка, крак, ако са заболели дробовете му, та не може свободно да диша, той съзнава ясно тогава, от какво велико благо е лишен. И след като оздравее и може да излиза на чист въздух и слънце, с каква радост, с какво освежено чувство диша той въздуха, с какво умиление се оставя да бъде милван от слънчевите лъчи. Всичко му се вижда сякаш ново, свежо. Той възприема нещата с детска, девствена впечатлителност, става като същинско дете. И това е, може би, едно от най-благодатните действия на болестите и страданията. При тях човек е лишен от някакво благо - той скърби за нещо, което е изгубил. В съзнанието му отново изпъква неговата ценност. И когато пак го придобие - той вкусва от това благо с едно ново, свежо чувство и го оценява. Човек се подмладява само чрез страданието, което му се налага по необходимост отвън, или чрез подвига, с който той сам драговолно се нагърбва. Този подвиг в духовния живот го наричат жертва.
към текста >>

24. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Благодарение на молитвата, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род!
Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Велико нещо е молитвата! * * * Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога! Благодарение на молитвата, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род! Благодарение на молитвата, душата си доставя вътрешната, духовна храна, от която се нуждае! Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове! Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея! * * * Да станем да се помолим!
към текста >>

25. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако действуват двете сили заедно сир., ако те са добре развити, а противоположните сили слабо развити, тогава имаме един благословен живот, в който тече благодатта в пълнота.
Областта на действие на Сатурн в ръката, освен в сатурновия хълм и пръст, лежи още в отварящата се в сатурновия хълм „Сатурнова" или линия на съдбата. Юпитер представя шестата сила. Както Юпитер е служил за старите народи като цар на боговете, който е заемал особено място и положение в небето на боговете, така в основата на представата за тази космична сила, лежи една голяма: Свята сила - не напразно наричана от старите астролози „великото (голямото) щастие" („малкото" е Венера!). Юпитер символизира гордия стремеж, целесъобразното честолюбие, „поглед нагоре", както в социалното ръководство, така и в нравствеността. Той е едно допълнение и извисяване на Венера. Ако действуват двете сили заедно сир., ако те са добре развити, а противоположните сили слабо развити, тогава имаме един благословен живот, в който тече благодатта в пълнота. Мъдрост и достойнство, чест и покровителство са смисълът на този символ. Външният израз на юпитеровата сила са едноименните пръст и хълм. Слънчевата или Аполоновата сила заключва кръга на седемтях главни сили. Нейният израз го намираме в слънчевия хълм, слънчевия пръст, както и в слънчевата линия, която изтича от слънчевия хълм. Аполон значи изкуство и наука в най-добрия и най-висок смисъл.
към текста >>

26. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато благодатният дъжд оросява земята, помисли за тях!
По някой път ти получаваш писма от тях. По някой път ги виждаш на сън, и те те въвеждат в своята велика наука. А някой път, когато искат да ти кажат нещо, те ти го казват чрез устата на някого, когото ти обичаш и който те обича. А някой път ти го казват и чрез устата на някого, когото ти „случайно" срещаш и слушаш. Когато те огрява слънчевият лъч, помисли за тях! Когато благодатният дъжд оросява земята, помисли за тях! Когато никне зелената тревица, помисли за тях! Когато цветята цъфтят и дърветата зреят, помисли за тях! Когато отидеш на планината, когато наблюдаваш изворите, сините езера, когато нежният ветрец милва косата ти, помисли за тях! Когато едно дело на любов, на нежност, на нещо благородно озари със своята светлина сградата, в която живееш, помисли за тях, помисли за Безграничния, чийто живот минава през тях! Всяка нощ, когато тялото ти прекарва в укрепителен сън, ти се свързваш с тия съвършени същества, влизаш в светлината на тяхното общество и затова при събуждане имаш морален устой.
към текста >>

27. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И когато се храниш, забрави всичко странично, мисли само за храната, за тази велика благодат и жертва.
Храненето, спането и работата са най-съществените работи на земята. Малцина обръщат внимание на това и затова има малко хора доволни на земята. Да знаеш как и с какво да се храниш, това е цяло изкуство. Най-същественото при храненето е разположението на духа. Никога не се храни, когато си разтревожен и неспокоен! И когато се храниш, забрави всичко странично, мисли само за храната, за тази велика благодат и жертва. И спри да се храниш, когато най-много ти се услажда храната - остани малко гладен. Това действува стимулационно за функцията на организма, Без съмнение, важно е, какво ще ядеш, но по-важно е, как ще го ядеш, с какво разположение на духа, с какви мисли и чувства. При днешните условия, ако човек иска да се отърве от редица неочаквани болести и предразположения към заболявания, той трябва да се храни изключително с плодна и растителна храна - вегетарианска. Тя смекчава животинските навици у човека и му възвръща полека-лека в течение на времето човешкия му образ. В пъдя на развитието вегетарианството е само едно стъпало.
към текста >>

28. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И тогаз ще ти се свържеш с нейните благодатни сили, и те ще те обновят, укрепят и ще разширят твоето съзнание!
Най-идеалната вегетарианска храна е плодната. Красиво правило е следното: събери семената или костилките на изядените плодове и ги посади! Всяко посаждане на ябълчна семка или черешова костилка ще те повдигне! Понеже по тоя начин ти вече се свързваш с икономиката на природата, ти допринасяш нещо на великото ù домакинство. Ти ù се отплащаш за тая услуга, която тя ти е направила, като ти е предложила своите плодове! И тогаз ще ти се свържеш с нейните благодатни сили, и те ще те обновят, укрепят и ще разширят твоето съзнание! Ето защо, когато посаждаш и отглеждаш плодни дървета, цветя и пр., ти се повдигаш. Какво голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение и за възрастните. От друга страна по тоя начин няма ли да се покрият всички голи места днес в България с плодни дървета? Това няма ли да улесни вегетарианството, а заедно с това няма ли да се подобри и икономическото положение, понеже народът ще има храна евтина, хигиенична, чиста и красива! Трябва да се знае един закон, който Учителят формулира така: „Когато посаждаш растение, печелиш, а когато корениш растение, губиш !
към текста >>

29. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ти чуден цвят, що свиваш листовцете И тъй мълчиш, доде в потаен час Разцъфваш ти и лееш аромат, И храниш с благодат и слънчеви нектар.
И как е леко вече, и думите крилати. Съкровищница, сбрала в вековете Кристалите където е живота Отливал в чудни форми тайните завети На Бога, о сърце. Съкровищница, в чиито дълбини Прониквам често аз, когато обедня. О, извор чист, от твойте светли струи Копнежа потъмнял излиза чист и бял. Сърце, що любиш и прощаваш, Ти, извор свят на сълзи изобилни, Ти, радост що ми даваш. Ти чуден цвят, що свиваш листовцете И тъй мълчиш, доде в потаен час Разцъфваш ти и лееш аромат, И храниш с благодат и слънчеви нектар. Сърце, от Бога си най-светлия ми дар. О, инструмент, чиито нежни струни Докосвали са пръстите велики На Майсторът велик през вековете. Мелодия неземна е трептяла. Сърце, и днес я пеш ти. Ти инструмент от славния оркестър, Където зазвучават струните единно, В мелодия единна и неземна. Д.
към текста >>

30. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина.
Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места.
към текста >>

Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи.
Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед. В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят.
към текста >>

31. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат.
Думата „ученик" е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в туй понятие. В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в по строга смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят. Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов.
към текста >>

Благодатта се отнася само до пособията на ученика.
В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в по строга смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят. Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царство Божие по благодат не се влиза.
към текста >>

В Царство Божие по благодат не се влиза.
Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царство Божие по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа". Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само с това знание се придобива живота. Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е без съдържание и смисъл.
към текста >>

32. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И вследствие на това налагане, на тази слънчева диктатура, произлизат кръговратът на водата, на влагата в атмосферата, кръговратът на годишните времена, благодатният и плодоносен растителен цикъл в природата.
И това е естествено. Те постъпват така както природата постъпва. Всички знаем, че слънцето е една велика необходимост в живота. Ала слънцето не пита никого и не признава никакви спънки, кога да грее. Напротив, то се налага винаги на всичко. И вследствие на това налагане, на тази слънчева диктатура, произлизат кръговратът на водата, на влагата в атмосферата, кръговратът на годишните времена, благодатният и плодоносен растителен цикъл в природата. Но кое друго явление или фактор в природата не върви все по този път на налагане своята стихия. И в своята крайна цел, всички природни явления са съзидаващи. Те градят и когато разрушават нещо. Въз основа на този творчески принцип на нас ни става ясно, как се налагат в живота идеите на великите Учители на човечеството. Те не са външни диктатори.
към текста >>

33. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини.
Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини. Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти. Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка.
към текста >>

Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи.
То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини. Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти. Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия.
към текста >>

34. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Прав е един от учениците на Иисус когато казва, че ние живеем от благодатта божия.
Тя ни е дала всичко в изобилие, ала ние едва ли знаем да го използваме разумно. И вижте, щедростта е слънчев ден, щедростта е влага за земята, щедростта е обилен плод наесен. Щедрост на природата е, когато тя ни разкрива сутрешните красоти на ранна пролет. Щедрост на природата е, когато тя ни дава възможност да надникнем вечер в безкрайния простор на звездното небе. Невъзможно е да се изброят проявите на тази велика щедрост на природата и живота. Прав е един от учениците на Иисус когато казва, че ние живеем от благодатта божия. Няма по-голямо възпитателно средство на земята от щедростта. На щедрия човек винаги му върви, макар и по малко, но „все тече". Лицето на щедрия носи светъл облик. То винаги сияе - израз на вътрешното благоразположение на духа. В очите на щедрия се чете разумност и любов към другите.
към текста >>

35. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И природата излива своята благодат върху градината на благодарния.
Тя обзема, пленява, тя повдига страждущия, угнетения, внася смисъл в този, който е загубил във вечни лутания смисъла на своя живот. Лицето на благодарния свети, а неговата непринудена усмивка изнася дълбочината на душевния живот на показ - тя възкресява. Недоволният е винаги намръщен, начумерен, всичко му е криво, във всичко се съмнява, в нищо не вижда добро. Благодарният има градина от цветя, от плодни дървета. Той я отглежда с радост, на време я окопава, на време я полива, на време очиства всяко растение от излишно,-.чуждо бреме. И природата излива своята благодат върху градината на благодарния. Благодарният има и друга градина, от светли мисли, благородни и възвишени идеи, от красиви .чувства, пълни с неотменна любов. Той отглежда всичко в тази градина с още по-голяма жар, с още по-голяма любов. Плодовете на тази градина се изразяват в изящни, съвършени, благородни постъпки, които остават безсмъртни. Неговите мисли запалват неугасим огън в другите да вървят напред. Идеите му са семена, които преобразяват живота.
към текста >>

А чувствата му, пропити с голяма любов, са незаменима влага и благодат.
Благодарният има и друга градина, от светли мисли, благородни и възвишени идеи, от красиви .чувства, пълни с неотменна любов. Той отглежда всичко в тази градина с още по-голяма жар, с още по-голяма любов. Плодовете на тази градина се изразяват в изящни, съвършени, благородни постъпки, които остават безсмъртни. Неговите мисли запалват неугасим огън в другите да вървят напред. Идеите му са семена, които преобразяват живота. А чувствата му, пропити с голяма любов, са незаменима влага и благодат. Благодарният е светилник в живота. Своите вътрешни устои той е придобил след дълъг път и проникновение. Благодарният е радостен човек, той внася в другите радост, защото е сам радост. Благодарността е радост неизменна.
към текста >>

36. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Когато благодатният дъжд след дълга суша освежи растенията в гората, той живо чувствува тяхната радост.
Новият тип човек се радва на придобивките на всички! Когато някой има известно благо, той се радва на това. Когато някой е талантлив музикант, гениален поет или художник, той се радва на това. Техните успехи са негови. Той даже се радва на придобивките на един кон, на едно дърво! Когато благодатният дъжд след дълга суша освежи растенията в гората, той живо чувствува тяхната радост. Тяхната радост е негова! Новият тип човек чувствува, че доброто на другите е негово добро и техният напредък е негов напредък! Той казва: „Каузата на всички е моя кауза. Всички живеят в мен и аз живея във всички". Човечеството е правило открития като е подражавало на това, което в природата го има вече готово изработено.
към текста >>

37. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И тогава нашата молитва се обръща в един музикален израз на хвала и благодарност за живота и благодатта, с която великият Разум на живота ни дарява.
Тя, истинската молитва, почва с опитността, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива реалност, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието. Истинската молитва ни дава сили, знания, вяра, мъдрост. Тя е път за придобиване на творчески способности в живота, чрез които ние можем да станем свободни. Истинската молитва ни преизпълва с голяма любов към всичко. Защото ние сме във вътрешно единение с всичко. И тогава нашата молитва се обръща в един музикален израз на хвала и благодарност за живота и благодатта, с която великият Разум на живота ни дарява.
към текста >>

38. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тук, именно, се явява благодатната роля на смъртта.
Вземете, запример, една круша дивачка. Тя често е така отрупана с плод, че клоните ù просто се чекнат от непосилната тежест. Напротив, круши, които дават благороден плод, рядко са отрупани с преизобилна рожба. Отбелязвам, чрез този бегъл пример, един процес, който намира богато потвърждение във фактите. Колкото е по-нисш един вид, толкова по е силен у него инстинктът за размножаване, дори толкова силен, че често стига до алчност за завладяване на цялата земя. Тук, именно, се явява благодатната роля на смъртта. Ако не беше тя да подържа равновесието между живите същества на земята, последната отдавна би се задушила от тъмната гмеж растения и животни. Вижте, каква безутешна картина на земята ни рисува един писател, ако на нея престанеше да действува смъртта. Като изхожда от геометричната прогресия, по каквато става размножаването, той прави следните изчисления. Ако на земята имаше дори само едно растение, което да заема не повече от 1/10 квадратен метър площ, то за него скоро цялата земна суша щеше да стане тясна. И наистина, ако това растение дава на година само по 50 семена - нещо незначително, като се има пред вид, че много растения дават по хиляди семена - след 9 години потомството му ще покрие гъсто цялата земна повърхност, която възлиза кръгло на около 50 милиона квадратни мили.
към текста >>

39. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Отново ще протекат благодатни извори през пустините и ще ги превърнат в китни градини.
И нощ няма да има вече. Слънцето никога няма да залязва! Съзерцавам звездите. Вслушвам се в музиката, която слиза от звездните сфери. Тя ми казва: „Заледените реки на земята ще се размразят, цветята ще се разцъфтят. Отново ще протекат благодатни извори през пустините и ще ги превърнат в китни градини. Новият човек като дете отново ще се свърже с цялата природа. Нему ще проговорят цветята, птиците, планините и звездите, и той ще разбира езика им! "
към текста >>

40. ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Как бихте желали да се излее над нас благодат и милост?
И в бъдещия живот, ако такъв съществува, тогава, когато възкръснат спомените на една вяра, която вече не съществува, това е все още малкото дете, което съм бил в течение на няколко години, което възнаграждават или наказват, като че ли грешките или заслугите на един по-сетнешен живот не го засягаха. Кой от моите пет или шест последователни „аз", ако можеше да съществува едно вечно щастие или нещастие, би бил вечно щастлив или нещастен? Би ли било право, ако би бил последният, най-несъществения измежду всички? Е ли той наистина тяхното цяло? Ние не знаем това, що сме самите ние, ние не можем да се съберем в себе си, да се определим точно. Как бихте желали да се излее над нас благодат и милост? Те ще паднат около нас като стрели, които нямат повече цел. Безсмъртни, ако останем такива каквито сме, никоя адска мъка не би била по-жестока. При все това, тъкмо туй е което ние желаем. От друга страна, ако ние бихме еволюирали не бихме били вече ние. И станали почти богове, ние бихме се срамували от това, което сме били и бихме дирили само да го забравим.
към текста >>

41. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Росните утрини, когато цветя, растения и трева са обкичени от капки бисери роса, които отразяват в хиляди багри благодатните слънчеви лъчи, подържат непрекъснато вдъхновение в нашата душа и вечен копнеж по тебе, о Пролет !
ПРОЛЕТ Ние те призоваваме с трепет и със свещено чувство произнасяме твоето име, когато в душите настъпи студ и мрак. Защото ти носиш радостта, топлината и живота. Каква сладка нега внася тихия ветрец, който слиза от планината привечер. Сякаш е преизпълнен със слънчевата свежест, що обновява всичко и го събужда към нов живот. А вълшебните звездни нощи, които приковават погледа на човека към тия безчетни небесни светила, що оглеждат непрестанно земята, ни мамят със своя чар. Росните утрини, когато цветя, растения и трева са обкичени от капки бисери роса, които отразяват в хиляди багри благодатните слънчеви лъчи, подържат непрекъснато вдъхновение в нашата душа и вечен копнеж по тебе, о Пролет ! С твоето слънце пълно с радост, с твоите утрини пълни със свежест и красота, пъстрите и многообразни цветя, чудните привечери, пропити с обновителна тишина, звездните нощи и топлия ветрец, ти ни привличаш и събуждаш всякога нашата любов към теб. Пролет! - Колко чувства, колко радост, какъв копнеж, какво вътрешно задоволство, събужда това красиво име в нас! Ние те познаваме с малките цветя, които поединично почват да цъфтят и после пълнят китни поляни. И ги пъстрят със своите чудни багри и ги правят примамливи и упоителни с кадифената мекота и аромата, що се излъчва от цветята по тях. Когато пчеличките се разшават прилежно и кацват от цвят на цвят, ние знаем, че е настъпила пролет.
към текста >>

42. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тоя слух прехвърляше границите и като благодатен вятър се носеше по всички съседни страни. Уви!
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Ели-Pa и Ариман-Дез Години наред в царството на Соломон-Ра идваха царски синове от близки и далечни царства, да искат ръката на неговата единствена дъщеря, Адита. За нейната мъдрост и красота се при¬казваше по всичките краища на тяхното царство. Тоя слух прехвърляше границите и като благодатен вятър се носеше по всички съседни страни. Уви! Нито един от тези царски синове не се удо¬стои с това голямо щастие, да вземе най-красивата и най-умната жена на времето. Чакаше ли някого тя? Това знаеха само ония, които можеха да четат бъдещето и които все казваха: „Не е ударил часът". Чакаше царят, чакаше и Адита. И ето веднъж в тяхното царство дойдоха двама царски синове.
към текста >>

43. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи.
Вариант на тази мисъл срещате в неговите фрагменти - една ценна съкровищница на възвишени мисли. Така, в своите "Фрагменти на Магията" той казва: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото той и ние сме взаимно принадлежащи половини. Ние сме деца на Бога; в нас живее Божественото начало; никога ще станем това, което е нашият Баща." В втория си роман "Хайнрих фон Офтердинген" останал недовършен поради ранната му смърт, Новалис издига символа на романтичния дух - синьото цвете - емблема на висшето щастие, вечен мир и пълна хармония. А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото. Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия. "Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот. Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича". "Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни.
към текста >>

Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича".
Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия. "Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот. Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича". "Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля".
към текста >>

44. СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Знаят да пазят своята радост, знаят да се разцъфтяват сутрин, когато слънцето изгрява, знаят да се къпят в благодатна утринна роса.
Излей тъгата от сърцето си и в него ще се отвори място за малко радост, за малко обич, за повече светлина. Тогава ще почнеш да пееш песен на радост. Ще ти върви, цял ден ще ти е светло и добре. Богато разположение на духа ще озарява лицето ти. Цветята знаят едно велико изкуство. Знаят да пазят своята радост, знаят да се разцъфтяват сутрин, когато слънцето изгрява, знаят да се къпят в благодатна утринна роса. Това е тяхната утринна песен. Те я пеят всяка сутрин и затова са пълни с красота всеки ден. Славеите пеят винаги преди изгрев слънце. Така правят и други песнопойци измежду птиците. И цял ден вършат своята работа с дълбока радост.
към текста >>

45. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Вие изпитвате живо тяхната благодат.
Стигате някъде при хубав извор всред природата. Нямате нищо за ядене, освен няколко сухи къшейчета хляб. Мислите ли за нещо друго? Вие се нахранвате с благодарност и с каква радост! Вие благодарите с цялата си душа, че имате тези няколко сухи къшейчета хляб. Вие изпитвате живо тяхната благодат. Имате едно първично, непревзето, без прищевки отношение към една първична нужда – хляба. И му давате своята истинска цена. А какъв сладък, отморителен сън бихте спали след подобна разкошна трапеза! Вашите възобновени сили ще ви подскажат за цената и нуждата на онзи сън, който не е предшествуван от нищо болно. Вие наблюдавате една пеперуда, която волно, красиво лети от цвят на цвят.
към текста >>

46. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

От него се лее прошката като благодат и благословение.
За този, който умее да прощава не съществуват никакви обиди. Ала всеки, който се е издигнал до тази висота, той е човек справил се със себе си, издигнал на завидна висота своите добродетели. Той не е уязвим от нищо. Горд е с добродетелите си. Затова той може да прощава, той живее в любовта. От него се лее прошката като благодат и благословение. Той завладява душата на своя ближен с благостта си. Прошката разцъфтява човешката душа. Разцъфтява се душата на този, който прощава. Разцъфтява се душата и на този комуто се прощава. Огън и радост се запалва в душите и на двамата.
към текста >>

47. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Когато в пролетна предутрин съзерцаваме промените на небето на изток и очакваме с трепет приветствения лъч на дневното светило, в дълбока душевна хармония и песен изливаме своя възторг и благодарност за живота и благодатта, които се изсипват върху земята.
Живот внася тяхната волност. Любов събужда тя в нас. Ето, пролетта ни учи да се освободим от всички излишни, убиващи грижи Тя ни показва пътя и смисъла: волно да събираме мед на слънчевите лъчи от красивите цветя на живота. Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на физическата ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата. Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на освобождението, красотата и смислената волност. Когато в пролетна предутрин съзерцаваме промените на небето на изток и очакваме с трепет приветствения лъч на дневното светило, в дълбока душевна хармония и песен изливаме своя възторг и благодарност за живота и благодатта, които се изсипват върху земята. И с пъпни гърди дишаме свежия пролетен утринен въздух. Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет. Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота. Това е върховно благо за душата – да цениш с неговата истинска цена живота. Да бъдеш доволен – едно творческо качество на душата – това се учи само на пролет.
към текста >>

Пролет – символ на възкресението и благодатта.
Бе зима. И дойде нова пролет. Наново се изливат потоци на живот върху нашата стара майка земя. Тя отново се подмладява. В това подмладяване, тя увлича и нашите души, нашите сърца, умове, нашите морни от зимата тела. Пролет – символ на възкресението и благодатта. Благословена си ти, която идваш наново с бързи стъпки сега! Добре дошла, пролет въжделена! Е.
към текста >>

48. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

От там насетне сънят е лек, нервен и не така благодатен.
Със залеза на дневното светило, техният интерес към движение и действие и въобще към живот престава, те инстинктивно чувствуват, че денът е завършен. Вие ще чуете, обаче, веселия глъч на пернатото царство в най-ранните часове на утрото. Но то се пробужда далеч преди първия лъч на слънцето. Подражавайте в съня си на птиците, и вие ще откриете магията на съня. Окултната наука доказва, че истинският сън на човека е до 1-2 часа след полунощ. От там насетне сънят е лек, нервен и не така благодатен. Това потвърждават и хигиенистите. Според окултната наука съществува един специален род жизнена енергия в нощта, която е абсолютно необходима за човека. Ней той дължи своето обновяване през нощта. След залез-слънце въздухът е богат с жизнена сила, акумулирана през деня. По навик хората са се научили да лягат твърде късно и да стават твърде късно.
към текста >>

Денът с всичкото си грамадно богатство, с цялата си разливаща се благодат, принадлежи на Онзи Неизречения, който е създал и напътва живота.
Първите, които приемат поздрава на първия, преизпълнен с живот лъч на изгряващото слънце! Не е достатъчно, обаче, само ранното лягане и ранното ставане, макар че то е едно от първите условия. Как ще изпратиш деня и как ще посрещнеш утрото, е също от грамадно значение. И то е един от първите фактори, които определят качеството на съня. Всички ние, съзнателно или не, служим на великия живот, който върши своето безсмъртно дело, служейки си с нас и чрез нас, независимо от това, дали ние желаем или не. Денът с всичкото си грамадно богатство, с цялата си разливаща се благодат, принадлежи на Онзи Неизречения, който е създал и напътва живота. Делото, което вършим ние през деня, колкото и незначително да е то, е Негово дело, Негово проявление. И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня. Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях. Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден. Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар.
към текста >>

И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня.
Как ще изпратиш деня и как ще посрещнеш утрото, е също от грамадно значение. И то е един от първите фактори, които определят качеството на съня. Всички ние, съзнателно или не, служим на великия живот, който върши своето безсмъртно дело, служейки си с нас и чрез нас, независимо от това, дали ние желаем или не. Денът с всичкото си грамадно богатство, с цялата си разливаща се благодат, принадлежи на Онзи Неизречения, който е създал и напътва живота. Делото, което вършим ние през деня, колкото и незначително да е то, е Негово дело, Негово проявление. И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня. Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях. Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден. Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар. Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка. Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок свят отново на работа.
към текста >>

И заспи усмихнат в крепкия и благодатен сън, така както заспива невинно и чисто дете.
Лягай с радостното чувство, че отиваш отново на работа, не по-малко ценна от тази, която си вършил през деня. Имай дълбокото мистично чувство на обич към съня, както към една велика школа, в която ти ожидаш да отидеш, за да изучиш онова, което е скрито от погледа ти през деня. Да изучаваш онази вътрешна същина на живота, от която извира целият този видим външен свят с неговата богата и разновидна деятелност. Отправи, преди да си легнеш, мисълта си към онзи велик извор на живота и му изкажи дълбоката си благодарност, задето ти е позволил да участвуваш в делото на деня. Изкажи му след това радостта си, че те праща отново да учиш. И заспи усмихнат в крепкия и благодатен сън, така както заспива невинно и чисто дете. А утрото посрещни с възглас на радост и отправи хвалебствие към Господаря на живота, за дето така мъдро и така чудно хубаво е създал богатото на живот утро, което предхожда деня. Благодари Му от все сърце за крепкия сън, който ти е дал и Го запитай, каква работа ще ти даде за през начеващия ден. Постави се изцяло на негово разположение, дай му сърцето, ума и волята си. Тогава вслушай се и ще усетиш да трепне в теб вътре някъде едно дълбоко чувство, което ще те облъхне с топлина и свежест, с нищо несравними и в тази пълнота ти ще чуеш тихия и мъдър глас да реди програмата на твоя ден. Стани тогава и я изпълни!
към текста >>

Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота.
Стани тогава и я изпълни! Ако така човек би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават. Денят на един, който е имал такова отношение към живота, би бил истинска песен. Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения човек. И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен свят, трябва да почне от тук, от съня. Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота. От там насетне ще започне да му се разкрива онова, за което той ожида и което не знае.
към текста >>

49. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Така че те смятат влизането в небето като благодат.
Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло. Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него. Защото според небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него. Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешният ти живот. Така че те смятат влизането в небето като благодат. Колкото повече човек се отдалечава от един живот посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават небесния мир и радост. Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички. Така че, за да влезе душата на човка между ангелите, той трябва да е разтворил вътрешната си страна към Бога, чрез любовта си към Него и чрез служене на доброто тук на земята. И наистина, ако небето не е вътре в човека, той не може да възприеме нищо от небето, което е вън от него. тъй като всеки възприема небето, което е вън от него, според качеството на небето, което е вътре в него.
към текста >>

50. ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

То е изходното място, откъдето се излива благодатта в живота.
Като говорим за изравняване между хората, за невъзможността да се постигне в знанието - защото в облеклото, в храната, в материалните удобства и блага може да се постигне равенство - трябва да обърнем внимание и върху една друга съществена страна на живота, в която също не може да се постигне изравнение между хората. То е областта на сърцето, светът на чувствата. Днес между хората изобщо има много малко благородни сърца. Всичките добри отношения произлизат от сърцето. Сърцето е извор на доброто. То е изходното място, откъдето се излива благодатта в живота. Има едно велико сърце, то е безграничното сърце на природата, която дава всичко в изобилие. Сърцето дава, то дава безгранично. Еднакво ли дават сърцата на всички хора? - Ето тука е най-голямото неравенство. Има сърца, които се намират в едно вкаменено състояние.
към текста >>

51. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Имаха цената на скъпоценни бисери, изливаха се като благодатен дъжд, като тих ветрец, като слънчев лъч.
„И тоя път не успях", мълвиха неговите устни. Навеждаше уморената си глава и с углъбен поглед в неизмеримите простори, Саваот-Бен-Абу се пренасяше в своята родина. Далеч там, в недрата на шеметни планини, където зареян всред планинските усои се издигаше величествената сграда на големия храм, където той се учеше. Там той виждаше своя Учител, който му даваше последните наставления; това беше денят, когато той трябваше да слезе в царството на Елмур. Той слушаше още последните му думи, и всяка една от тях звучеше като жив тон; отронваха се като дивна песен. Имаха цената на скъпоценни бисери, изливаха се като благодатен дъжд, като тих ветрец, като слънчев лъч. Той му казваше: — Ти ще станеш посветен и ще бъдеш приет в великото братство на светлината, но ти предстои последно изпитание, последното посвещение, след което твоят път ще бъде чист и ледът под твоите нозе ще се разтопи. Върви, през мен ще минеш ти. Аз ще бъда с теб! За това той слезе в царството на Елмур за да изпълни свещената задача, която се състоеше в следното: Саваот-Бен-Абу трябваше да накара младата царкиня Елмира да се влюби в него, бедния, никому непознат чужденец. И ето години вече той стои и чака, без да може да привлече нейното внимание, без да се добере до онова, което ще улесни неговата мисия.
към текста >>

52. ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце.
Когато попитали един древен египетски мъдрец, що е зло, той само стиснал устни. Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява мислите, чувствата и волята на човека; която подмладява неговото тяло. Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма. То е, което го поддържа в здравословно състояние. Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце. От едно само трябва да се пази човек - от недоволството. То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в човека. То, следователно, спира растенето. Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества. Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи.
към текста >>

53. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

След време от тази опустошена гора изниква нова, също така красива и благодатна.
Ако човек би разбирал този велик разумен закон за обновлението, той би намерил пътя, как да запази благата на живота или да ги възобнови, когато му липсват те. Природата, която създава всичко разумно, познава добре закона за регенерацията. Когато тя иска да възобнови нещо, тя го оставя на спокойствие. След време ние виждаме всичко поправено, възстановено в прежната красота. Ураган опустошава някоя гора. След време от тази опустошена гора изниква нова, също така красива и благодатна. Или река се разлее извън коритото си, обърне полетата и ораните земи на угари, пълни с камънак и тръни. Ала природата използува всичко това за тор, и с време пред очите ни изпъкват свежи, обновени полета, готови да дадат наново своето благословение. Животът върши разумно, неуморно своята творческа работа, ала човек не може да се ползува майсторски от този дълбок регенерационен процес. В живота на хората, на народите, на човечеството стават толкова много разрушения и ако се остави всичко спокойно на силите си, би се възрастило и възобновило в своя прежен вид. Ала ние хората сме свикнали да поддържаме с жар разрушенията, унищоженията.
към текста >>

54. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Планината е моята щедра, благодатна майка.
Запомних и това, че старецът имаше едра рошава гуня, главата му бе обраснала като на пустинник и цял миришеше на борова смола, на ръжен хляб и мляко, защото скоро бе доил овцете. Още много дни и нощи преживях на планината. Научих се да разбирам думите на вечерника, който слиза по склоновете и навежда главите на цветята, научих да се вслушвам в среднощното мълчание, когато Ралицата се показва на югоизток, гномите излизат от земята и гледат със своите загадъчни очи. – Не излизай от колибата в тоя час - казваше ми старият, защото сега ушите на праведните слушат гласа от хлопките на небесните кервани, а Господ приема молитвите на чистите души... Сутрин, когато в далечината се показваше огромния диск на слънцето, аз разтварях ръце, напълвах гърдите си с хладния кристален въздух и, препълнен с една необяснима радост, исках да литна при малките позлатени облачета в далечината. В ушите ми звъняха далечни гласове, а пред очите ми играеха капчиците роса, из които се стрелваха пеещите цветове на дъгата. Планината е моята щедра, благодатна майка. При нея познах музиката на утрините, дълбокия син купол на пладнето с белите къдрави облаци, които леко преминават над мене и чезнат зад върха, и нощите, които гледат с тъмни влажни очи. Планината ме роди, планината е моята прекрасна майка. – Разкажи, как идват горе времената на годината – молеше ме веднъж тъжния глас на едно дете, което имаше горестни очи и бледо лице. И когато му разказвах, страните му зарумянеха и усмивка се яви на устните му. Пролетта идва с един далечен звън.
към текста >>

55. ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако те приемат като ръководно начало тая светлина, под благодатното въздействие на която човечеството от памтивека е вървяло напред, тогава те ще заслужат своята слава и своето достойно место.
Ония, които живеят съзнателно, желаят от всичкото си сърце, да се спести едно огромно страдание на човешкия род. Те живеят с тая обич и с тая вяра, която твори добро и пращат своите помисли и своите надежди към гениите на доброто и обичта, които също работят за спасяването му. Но, надделее ли егоизмът, алчността и тъмната власт на разрушението, тогава любовта смирено ще се отдръпне, защото е дълготърпелива, за да се яви после, когато ще я позовем от разораните бразди на земята, напоени с кръв, когато ще я викаме из развалините на нашата жестокост. И в единия и в другия случай, светът ще тръгне в пътя на великия план. Думите на ония от човеците, които днес ръководят съдбините на света, са арена на борба за силите на светлината и мрака. Ако те приемат като ръководно начало тая светлина, под благодатното въздействие на която човечеството от памтивека е вървяло напред, тогава те ще заслужат своята слава и своето достойно место. Ако ли пък станат проводници на тъмните сили и тласнат човечеството към гибел, тогава те ще бъдат хвърлени в мрака на забравата, изоставени от грандиозната вълна, която носи душите към чистия връх на планината. Да живееш е по-велико и по-достойно, отколкото да бъдеш живян, а да живееш значи само едно: да решиш да станеш работник на прогреса и светлината!
към текста >>

56. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За да се предотврати това, нужно е по-голямо общение с природата, която е вечно млада, благодатна и богата.
за него едно растение е форма, съставена от клетки, от стебло, корен, листа и цветове, но той не подозира за разумността, която гради и строи в тая форма, и че човек може да влезе в свръзка с вътрешните строителни разумни сили в тая форма. Същото се отнася и до въздуха, изворите, светлината, планините и пр. Това е механическо общение с природата. Така човек се лишава от ония вътрешни строителни сили в природата, той е откъснат от тях до известна степен. Това пък е друга причина за отслабването и изтощението на нервната система, понеже със своето отношение към природата човек туря препятствия за вливане в него на строителните ù енергии. За да се предотврати това, нужно е по-голямо общение с природата, която е вечно млада, благодатна и богата. Но тук думите „общение с природата” разбирам в по-широк смисъл, а не в обикновеното механическо общение. Когато човек съзнава великата разумност, която седи зад външните форми в природата, той вече може да влезе във вътрешно общение с разумната природа. Това е онова истинско общение, за което говоря. И тогава живата природа щедро дарява човека от изобилните богатства на неизчерпаемата си съкровищница. По този начин човек може да направи връзка с животворния магнетизъм и с по-висшите енергии в растенията, изворите, въздуха, светлината, планините и пр.
към текста >>

57. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Дишаш свободно, волно, благодатния свеж въздух и аромат на настъпваща пролет.
В теб настава нова радост, нов живот, нов смисъл и надежда. Това е малък дар от природата за теб, когото живота ограбва безмилостно всеки ден. Този малък слънчев лъч идва да ти покаже пътя към извора на живота, изворът от който черпи живот всичко живо върху земята... След дълъг зимен студ, сковал всичко, настъпват топли дни. Природата сама те изкарва из твоя затвор навън. Ти тръгваш из полето, из гората, из планината. Дишаш свободно, волно, благодатния свеж въздух и аромат на настъпваща пролет. Тя ти дава този красив дар – въздуха. В кръвта ти настъпва една обнова, която повдига функциите на тялото, на сърцето, на ума. Обнова, която освобождава човека от много вериги, що зимата на живота създава. Въздухът, свежият въздух е най-желания дар, който природата ни дава. Без него няма живот на земята.
към текста >>

Колко малко излизаме всред природата, за да го оценим и се ползваме на воля от тази върховна благодат!
В кръвта ти настъпва една обнова, която повдига функциите на тялото, на сърцето, на ума. Обнова, която освобождава човека от много вериги, що зимата на живота създава. Въздухът, свежият въздух е най-желания дар, който природата ни дава. Без него няма живот на земята. А ние, заровени в големия, мръсния, шумен град, колко малко се сещаме да оценим свежия, пресния въздух! Колко малко излизаме всред природата, за да го оценим и се ползваме на воля от тази върховна благодат! Светлина и въздух, ето първите нужди на живота. Това са първите малки наглед, неосезаеми, но велики дарове, които Природата ни е дала. И целият ни живот зависи от тях. Здраве, полет на мисълта, духовна широта зависят от нашето съзнателно отношение към тях. Дълъг път е пред теб.
към текста >>

58. НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ние се спираме и похабяваме ценно време в създаване култове за измамите, а отминаваме с трагическо нехайство изворите на нашата радост, пулсът на благодатното мирово сърце.
Но, ако след това бихте си помислили за гигантските предали на слънчевото тяло, ако съпоставите това, че нашата земя сравнена със слънцето е като капка вода пред водата на една цяла бъчва, тогава грандиозната наша земя ще се превърне на нищожна прашинка. Кое е тогава малко и кое е голямо? Малко и голямо– това са наши понятия, миражи из царството на вечната относителност, в която е вплетен нашият живот. Ето причината, поради която ние сме превърнали малките неща на големи, големите в малки, неважните във важни и жизнените във второстепенни. Нашият живот е станал върволица от идолопоклонство. Ние се спираме и похабяваме ценно време в създаване култове за измамите, а отминаваме с трагическо нехайство изворите на нашата радост, пулсът на благодатното мирово сърце. Личният, общественият живот, религиозните вярвания, методите за управление, основните кодекси на живота са изтъкани от нишките на измамната релативност. Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие. Разбира се, ние не можем да очакваме нищо повече от това, което е всъщност нашият свят с всичките му ценности в единичния и колективен бит. Измамната мрежа на релативния свят има и странното качество да противодейства на всички сигнали, долитнали от великото царство на абсолютното. На нас като че е прилегнало вече да живеем в миражната обстановка, която ни носи измамни прелести.
към текста >>

59. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина!
Ето защо животът и у последния се разцъфтява, идва в своя прилив, разкрива всичките си богатства. Ако се изпрати любов към един човек, той, ако е бил грозен, става красив; ако е бил глупав, става умен; ако е бил лош, става добър; ако е бил беден, става богат; ако е бил слаб, става силен; ако е бил болен, става здрав; ако е бил бездарен, става даровит; ако не е привличал хората, сега всички го обикват. Изобилен живот се влива в него. Даже и най-големият престъпник, ако го обичат и ако той почувства това, ще се преобрази. Възвишеното му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и величие. Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина! Любовта, която се изпраща към никого, прилича на благотворната влага, която се изпраща в една градина да напои цветята, които се обличат вчудните си форми и краски! Но тоя великият закон на любовта е космичен! Той не важи само за човека! Той важи за всяко същество, понеже животът във всички същества е един. Този закон важи и за растенията.
към текста >>

60. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тригонът между Слънцето и Юпитер от знака Козирог (добра планета в лошо зодиакално положение) е, очевидно, по-малко благоприятен, отколкото тригонът между Слънцето и Юпитер от знака стрелец (добра планета в собствен знак), но все пак оставя едно благодатно влияние.
Така че, един лош аспект може да донесе добро, ако домът и знакът са благоприятни за дадена планета. Обратно, хармоничният аспект на слаба планета ще може да донесе само малко добро. Това правило може да се разшири до твърдението, че един хармоничен аспект, като напр. тригон между Слънцето и Сатурн от знака лъв (лоша планета, зле поставена по знак – б.н.) би било по-правилно и по-задоволително да се изтълкува в духа на казаното за дисхармоничните аспекти. Не бих желал да отида толкова далеч да твърдя същото и за една благотворна планета, тъй като тя по своята природа е по-склонна към доброто. Тригонът между Слънцето и Юпитер от знака Козирог (добра планета в лошо зодиакално положение) е, очевидно, по-малко благоприятен, отколкото тригонът между Слънцето и Юпитер от знака стрелец (добра планета в собствен знак), но все пак оставя едно благодатно влияние. Обратно, струва ми се, че квадратурата между Слънцето и Юпитер от знака стрелец (добра планета в своя знак) трябва да се прецени все още като благотворно влияние и дори една квадратура между Слънцето и Сатурн от знака Водолей (лоша планета в свой знак) не трябва да се смята като напълно вредна. Само когато тия ограничения се помнят винаги, ще се види точността на следващото изложение и ще може да бъде приложено с успех". (Картер). От горния цитат се вижда, .че според Картер, при определяне качествата на аспекта трябва да се държи сметка за всички фактори, респ. за тяхното съотношение и, че аспектната форма отстъпва по значение пред знака, в който се намира аспектиращата планета. От друга страна трябва да се има предвид и обстоятелството, че лошото зодиакално положение на една планета може да се подобри значително от един хармоничен аспект или съвпад на една силна по знак планета и особено ако последната е и по естество добра. III.
към текста >>

61. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

По земята има толкова пустини, които могат да се превърнат в чудни, благодатни земи.
Стига вече война, стигат разрушения! Докога хората на двадесетия век, на най-културния век на земята, ще живеят във война, ще се хранят с разрушения и ще пият кръвта на собствените си братя! Нима земята не стига за всички хора и народи по нея? Нима тя е толкова малка, та не може да ги побере? Нима няма къде да се приложат усилията на културното човечество, за създаване на блага и условия на всички! По земята има толкова пустини, които могат да се превърнат в чудни, благодатни земи. Защо човешкият гений не хвърли там своите средства, хората, които с такава лекота хвърля за разрушение и самоунищожение. Ще има условия за работа за десетки и десетки години. Пустинни земи ще се превърнат в кътища на благополучие. Градове ще се издигнат и ще потънат в благоденствие. Хората ще живеят в дълъг мир, творчество и добро.
към текста >>

62. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,S. И А. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Твоята смърт е жертва благодатна, защото ти от смърт минаваш в живот.
ЖИТНО ЗЪРНО Посвещава се на Георги Радев Ако не те хвърляха в жертва, житно зърно, не би ти дало плод. Заровено в земята, Божия сила те възраства, и ти ставаш житен клас. Твоята смърт е жертва благодатна, защото ти от смърт минаваш в живот. Кое е туй, което свързва теб, невидимото житно зърно, заровено в земята, с класа, узрял на Божията нива? Не си ли ти сега и клас, стебло, и корен? И где си ти в тоя миг? Не си ли ти като едно от поточетата малки, слели се в голямата река, която оросява красивите долини? Не си ли ти едно и сто, не си ли ти безбройно, че щедро храниш човеците по цялата земя?
към текста >>

63. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Едно благодатно поле за конкретния ум, когато той не търси още дълбоката причинност на нещата, е естествознанието и Механиката.
Имаме низш, конкретен ум, както и абстрактно мислене, което поста в царството на идеите. Двете най-съществени деятелности на конкретния ум са анализ и синтез. Аналитичната и синтетичната мисъл създават цялата сграда на науката. Научната деятелност се състои в това, да се открие нещо, да се анализира (изследва) и да се намери причинната му връзка с цялото. Човек може да бъде добър събирач на факти, добър класификатор на отделни феномени, но той не ще върши синтезираща и научна деятелност, ако тия отделни факти не ги сглоби в едно, ако на отделните случаи не намери причинната връзка с цялото, защото все пак, не бива никога да се забравя, че светът е цялостно единство. Едно благодатно поле за конкретния ум, когато той не търси още дълбоката причинност на нещата, е естествознанието и Механиката. Там ние наблюдаваме отделните феномени, анализираме ги, разчленяваме общото на конкретни случаи, класифицираме и намираме зависимостта между отделните случаи. Така, по тоя път, ние формулираме природните закони. Така е изследвана част от живата и мъртва природа, за да се създаде доста сложната в наше време сграда на естествознанието. Механиката има специално место в тая работа. Тя е, както споменахме, най-яркият представител на мисловна деятелност, когато ние не се интересуваме от същината на причинителите на явленията и на силите.
към текста >>

Обожествяването на природата не е най-висшата религия; но то е един правилен, благодатен път за досег с висшето.
И в единия и в другия случай, ние се докосваме до нещо надземно, което има Божествен произход. И най-големият атеист и убеден безверник, усеща потребността, в по-голяма или по-малка степен, да вярва в нещо, което стои над него, да има някакво скрито упование. Тия, които не вярват в Бога, вярват в „изключителните" познания на много човешки авторитети. И най-големите неверници, вярват в нещо, защото иначе не е възможно да се живее. В мощния подтик на висшите чувства спада и любовта към природата, което в някои натури стига до обожествяване (пантеизъм). Обожествяването на природата не е най-висшата религия; но то е един правилен, благодатен път за досег с висшето. Човек, който живее сред природата, особено оная природа, по която няма следи от човешка ръка, научава нещо прекрасно и чисто. Той се вживява в нейния огромен изобилен и грандиозен живот и получава даро¬ве в душата си, които не могат да се назоват с думи. Какъвто и да е тоя човек, той започва да живее паралелно със своя и един друг живот, който бавно го обгръща и, според степента на своята психична отзивчивост, възприема нови елементи, които стават състав¬ка на неговото съзнание. Закономерните и целесъобразните неща в живота на приро¬дата, нейният понякога суров, но правдив език, нейният гръмовен вик и неотразимата ù тишина, простата ù, но свята мъдрост, както и царственото ù многообразие и неописуемата красота, ни доближават по един прекрасен начин до вярата в самите нея. И ако е потребно да имаме висше усещане за вра в нещо надземно, ние ще го намерим в природата при най висок уровен и при най-пълна красота.
към текста >>

64. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За тях неприятностите са като благодатната влага, която оросява земята.
Чрез тях човек расте. А това е важното в живота – вътрешното растене. Да растеш в светлина, да растеш в правилно разбиране на живота, това е най-голямото благо, най-голямото удовлетворение, което човек може да има. За разумните хора спънките и неприятностите са необходимост в живота. За тях те са твърдата неорана земя, която чака разораване и посяване. За тях неприятностите са като благодатната влага, която оросява земята. Не е важно, дали те ще се измокрят. Земята трябва да се напои. За разумните не са страшни развалините. Те могат от тях пак да издигнат дворци, щом имат здраве и има смисъл. За разумните неприятностите и неуспехите, които раждат страданията, са благословение на земята.
към текста >>

65. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов.
Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух. Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята? Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение? От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие. Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от небесата, който ни прави годни да живеем?
към текста >>

66. СТИХОВЕ: МИГЪТ, Д. Ан-ва Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните капки под свода на небесната дъга.
— Сбогом, мои слънчеви дни, сбогом, лъчезарен връх и тишина, в която Всемирът разкрива своето дълговечно сказание. Аз тръгвам, защото в сърцето ми се препълни съдът, в който събирах твоята обич. Потекоха реки в Космоса и като сребърни струни очертаха пътя, по който иде Оня, който ще разсече мрачния обръч. И ще тръгнем надолу с тихи стъпки край планинските потоци, които скачат като радостни деца. И няма да знаеш пътя си и къде отиваш и кому ще дадеш първите шепи от събраната си радост, както водите не знаят, кой ще бъде тоя, чиято жажда ще утолят в палещото пладне. Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните капки под свода на небесната дъга. Не свършва пътят тук при планинското езеро. Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него. Който знае да чете писмото на съзвездията, ще познае, че е дошло времето да се отключат небесните извори и да лумнат реки на нов живот всред сухотата на нашите дни, когато земята е напукана и очите са пламнали в пустинна мъка. Със сребърно везмо върху чистото смито небе на Юг, звездите чертаят съдбини, от север лъхат ветрове като студени пълчища, на запад бягат подгонени сенки, а на изток небето скоро ще покаже пролука, из която първом ще надникне зеницата на утрото, а после ще се втурнат като победни конници светлините на идещия ден. Разкъсан е обръчът!
към текста >>

67. ПО КОЛЕЛБОТО НА ЗОДИАКА . ОВЕН. - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Както напуканата земя жадува за благодатния дъжд, така и изжаднялата душа на човечеството днес гладува и жадува за висша правда, за висша истина, за висша красота, за любов!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красива е картината, когато след беседа или лекция слушателите заобиколят Учителя. Това не е ли символ на онзи копнеж на човешката душа за светлина, за свобода, за слънце? Както напуканата земя жадува за благодатния дъжд, така и изжаднялата душа на човечеството днес гладува и жадува за висша правда, за висша истина, за висша красота, за любов! Човечеството в многовековния си път е опитало много методи, много начини за разрешение задачите на живота и винаги се е натъквало на нечувани противоречия, мъчнотии и страдания. Те са. го учили, че трябва да търси истинския път, и днес все повече по-будните души почват да налучкват този път. Човечеството добива все по ясно прозрение, че новият път, който трябва да опита, е Любовта и чрез нея ще влезе в Истината и Красотата. Тези мисли ме занимават живо в този момент.
към текста >>

68. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум.
Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум. Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта.
към текста >>

69. МИР ВАМ! - ЕК. М-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нека винаги устата ни да чака благодатната небесна влага, нека винаги ухото да е будно за стъпките на белия гостенин, който ще похлопа на вратите ни.
И твоите очи са пълни с очакване и обич. И на твоите устни са цъфнали като бели цветове малките усмивки на надеждата. Ти седиш безмълвна и се вслушваш за тихите стъпки на Оногова, когото чакаш в низа на безкрайните мигове, часове, дни и столетия. Колко е хубаво да чакаш! Не си отивай ти, благословен копнеж, ти, свещена жажда! Нека винаги устата ни да чака благодатната небесна влага, нека винаги ухото да е будно за стъпките на белия гостенин, който ще похлопа на вратите ни. Хубаво е, когато пъпките на дърветата са готови да ни покажат скрития в тях цветец, хубаво е, когато очите са натежали от радостни сълзи. От днешния ден аз помня едно синьо, кристално небе, от топлата привечер — един тъничък сърп на запад, една самотна звездица, която трепка далече в дълбините и твоите очи, които тихо чакат. Ще дойде младият пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич. Вслушай се. Не чуваш ли, как се носи вече над широките поля тихото молене на медногласния кавал, долитнал от горите, от широките влажни лъки, от планинските чукари и от сърцето му, което те обича?
към текста >>

70. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА И ЕК. М-ВА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Седем струни смесват гласове и един поток от възторжена мелодия достигна небесата като димът от жертвеника на Авел, достигнал благодатните шепи на Всемогъщия.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА БЛИЗНАЦИ Един младенец с изпъната тънка снага като фиданка свири по струните на своето сърце и песента му е нежна като вечерният повей, който кротко навежда цветята. Седем струни смесват гласове и един поток от възторжена мелодия достигна небесата като димът от жертвеника на Авел, достигнал благодатните шепи на Всемогъщия. Един трогателен глас на скиталец меко звучи в вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка. Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири ответ. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет?
към текста >>

71. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Но кой е пътят, що води към онова непосредствено благодатно общуване с природата и нейния тълкувател?
" Но труден е пътят на ученика; погледът му се губи в нескончаемото разнообразие на жизнени форми, гдето същества от най-различни йерархии громко възвестяват своето верую. В момент сякаш съзнанието му става фокус, в който отзвучават хилядогласно най-противоречиви мнения, размисли, чувствувания. Но навремени духът му се разведрява и някакъв дивен мир обладава съществото му. Може би, това е предчувствието му, че застанал с чувство на святост пред Великата загадка, той ще срещне Един, Който ще му посочи, как да разреши задачата си. Не е ли това светото предчувствие за Учителя, за Когото той е чувал да се казва: „Онзи, който истинно говори, изпълнен е с вечния живот и странно родствено с истинските тайни ни се струва Неговото писание, защото то е акорд от симфонията на Вселената". Но кой е пътят, що води към онова непосредствено благодатно общуване с природата и нейния тълкувател? Труд, прилежание, съвестно изследване на всички явления, всичко това ученикът прави и все пак чувствува, че още не е открил истинския ключ към тая тайна. Разрешението на този въпрос носи едно дете, което влиза в кръга на учениците: „То имаше големи, тъмни очи с небесносиня глъбина, като лилия блестеше кожата му и неговите къдри — като светли облачета привечер. Гласът му проникваше в сърцата на всички ни. То се усмихваше безкрайно дълбоко и ние се чувствувахме странно добре край него." Появата на това дете, неговото безмълвно присъствие раздвижва сърцата на учениците, носи светлина за техните умове, напрегнати в разрешение на задачи. Дори един от най-несръчните ученици, комуто не се отдавало разрешението нито на една задача, проявява умение и способност, почувствувал благодатното присъствие на това дете.
към текста >>

Дори един от най-несръчните ученици, комуто не се отдавало разрешението нито на една задача, проявява умение и способност, почувствувал благодатното присъствие на това дете.
Но кой е пътят, що води към онова непосредствено благодатно общуване с природата и нейния тълкувател? Труд, прилежание, съвестно изследване на всички явления, всичко това ученикът прави и все пак чувствува, че още не е открил истинския ключ към тая тайна. Разрешението на този въпрос носи едно дете, което влиза в кръга на учениците: „То имаше големи, тъмни очи с небесносиня глъбина, като лилия блестеше кожата му и неговите къдри — като светли облачета привечер. Гласът му проникваше в сърцата на всички ни. То се усмихваше безкрайно дълбоко и ние се чувствувахме странно добре край него." Появата на това дете, неговото безмълвно присъствие раздвижва сърцата на учениците, носи светлина за техните умове, напрегнати в разрешение на задачи. Дори един от най-несръчните ученици, комуто не се отдавало разрешението нито на една задача, проявява умение и способност, почувствувал благодатното присъствие на това дете. В неговия образ сякаш е възкръснала Христовата Истина: „Защото на такива е царството Божие." То е символ на оная чиста любов, що носи благослова на небето, докоснала всичко, от което е бликнал живот. А тази любов е светлата пътека, що отвежда към Сърцето на Учителя. Тя е онази магическа сила, която превъзмогва всека преграда, осветявайки с присъствието си родствените връзки, които единят всички в едно; тя е онзи светъл лъч, който осветява нашето съкровено „Аз," в чиито глъбини живее странната загадка на Битието, която търсим вън от нас. Из стремежа на ученика по откровение на Висшата Тайна се ражда образът на Учителя. Да, тъкмо Той, Учителят е „Онзи.
към текста >>

72. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота.
И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан! Красотата е навред и човек се движи всред нея. Но да се приобщи към нея, за да заживее с нея, той трябва да отвори душата си и да я остави да извърши там чудото, което извършва с цветето и с плода. Той трябва да превърне душата си в извор на красота.
към текста >>

И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан!
Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан! Красотата е навред и човек се движи всред нея. Но да се приобщи към нея, за да заживее с нея, той трябва да отвори душата си и да я остави да извърши там чудото, което извършва с цветето и с плода. Той трябва да превърне душата си в извор на красота. Защото красотата по естеството си не е нещо материално, но духовно.
към текста >>

73. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Събери ги, запази ги, докогато с топлина, със любов и светлина пролетното слънце златно се завърне благодатно да събуди семената.
Д. А-ва. СЪЛЗИ Чашката си скъпоценна ти от днеска приготви, и ги чакай тез свещени и във тишина родени, чисти, хубави сълзи. Събери ги, запази ги, докогато с топлина, със любов и светлина пролетното слънце златно се завърне благодатно да събуди семената. И тогава тази чашка скъпоценна отвори, и полей ги с тез свещени, и във тишина родени, чисти, хубави сълзи. НА СЪН Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш прескочила прага на приказен дворец, Аз следвам те покорна, вярваща, любеща повярвала на теб — „Любимия певец". И пееш ти и слушам песента ти. Тя нежна е и тиха, пълна с красота. Душата ми се пълни с вра и надежда Сърцето ми — с живот, любов и доброта.
към текста >>

74. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Човек не може да се радва на благодатта, с която Природата го дарява, защото живее само заради земните си наслади и удоволствия.
Не е ли черпил той винаги сили от собственото си Аз? Днес човек живее още извън себе си. Той преживява един кредитен живот. Природата сама кредитира дробовете му с въздух, тялото му – с храна, очите – със светлина, ушити с музика и кожата с топлина. Въпреки това човек не знае да използува този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин. Човек не може да се радва на благодатта, с която Природата го дарява, защото живее само заради земните си наслади и удоволствия. Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава удоволствие. Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави удоволствие. Очите ни гледат и се радват на забавни представления, които сами си устройваме, а забравили сме да се радваме чрез тях на природната красота. Ние почиваме, или защото сме преуморени, или защото ни е угодно, без да разбираме смисъла на почивката. Обличаме се с мисълта да удовлетворим едно криво себелюбие.
към текста >>

75. ДВА СВЯТА - N. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Защото те живеят по благодат божия, те пият от чистото „словесно мляко", както казва апостолът.
Ние го повтаряме най-често механически, ей тъй, защото от деца са ни научили да казваме Господната молитва. Макар често да са ни наставлявали да не се съблазняваме от това или онова и следователно, да не изпадаме в изкушение, все пак нашата детска чувствителност едва ли би могла да разбере думите на този стих. Явно, те не са казани за деца; те не са казани за тия, които са символ на невинност и чистота. Чистият и невинният не изпадат в изкушение. Тях няма кой да изкуси, те не се съблазняват от нищо. Защото те живеят по благодат божия, те пият от чистото „словесно мляко", както казва апостолът. Затова великият Назарянин е казал, че само чистите по сърце ще видят Бога. как могат тия, които са пред лицето на Бога да бъдат изкушавани и съблазнявани? Това е невъзможно. „В Бога човек изкушаем не бива! " Исус, най-големият сърцеведец през всичките времена, е знаел какво говори и кому що препоръчва.
към текста >>

76. АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Животът потече по снагата на благодатната земя и селяните се радваха.
Той познаваше добре страната и народа, неговите нужди и страдания. И синът говореше: — На север тая година пролетта настъпи рано. Снеговете се стопиха преждевременно. Почвата беше мека и годна за посев. Народът хвърли зърното и то набъбна. Животът потече по снагата на благодатната земя и селяните се радваха. Но когато луната се смени, задуха студеният вятър от север и донесе буреносни облаци. Земята като никога отвърна лице и семето загни. Сега е есен. Времето за жетва отдавна мина. Хората се готвят да посрещнат зимата с празни хамбари.
към текста >>

77. НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Навреме е било посято семето, навреме благодатният дъжд се е излял над нея и слънчевите пратеници навреме я наситиха с огнени струи.
ПОЕМИ В ПРОЗА МАЙКАТА —ЗЕМЯ Минавах край синора на зрееща нива. Ти вдигна десница и ми показа златистото море. Тих ветрец люшкаше зрелите жита, тиха песен се носеше по лазурното небе. Класовете бяха високи, зърното беше тежко и сито. Добра ръка се е грижила за нивата. Навреме е било посято семето, навреме благодатният дъжд се е излял над нея и слънчевите пратеници навреме я наситиха с огнени струи. Богата жетва обещаваше нивата. Но и тя като всички ниви не беше пощадена нито от синия синчец, нито от модрата метличина, нито от аления мак. Буйно растяха тия хубави полски цветя, ухаещи на волност и простор, от които ръката на девойката изплита чудна китка, но които трудолюбивият селяк не обича и не гледа с добри очи, нарича ги плевели. Ти простря ръка нататък, където селянинът се мъчеше да изтръгне няколко упорити стръка. Какво искаше ти от мен?
към текста >>

78. ДВЕТЕ СЪЛЗИ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ще я спусне в благодатна утрин теб да изведе.
Глас над семката зарита, глас Божествен сладко пей: — Ти ще бъдеш най честита, слънцето кога изгрей. То ще дойде. Ледовете с кротостта си ще стопи. През прозорчето да свети пролетта ще видиш ти. Стълбичка за тебе златна тя при Бога днес кове. Ще я спусне в благодатна утрин теб да изведе.
към текста >>

79. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тогава във вашия живот ще участвува Божията благодат и Неговата светлина и топлина.
По този начин няма да преувеличавате страданията си и да мислите, че съдбата ви е непоносима. Не мислете, че Провидението е по-жестоко към вас, отколкото към другите. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова и радостите му са по-големи. Работете върху себе си и помнете, че човек не може да се развива без страдания. Обработвайте дарбите и способностите, които са вложени във вас. Тогава във вашия живот ще участвува Божията благодат и Неговата светлина и топлина. Само по пътя на страданието ще стигнете до Любовта, която ще развие вашите дарби и способности. И ще разберете, че пътят на страданието е път към спасение.
към текста >>

80. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена.
За ученика, който върви напред в духовния живот, молитвата има друго значение. Тя не е само искане. Тя е преди всичко анализ, разбор на собствения живот — на собствените мисли, чувства и действия. След това, тя е намиране себе си, собствената душа, Бога в себе си. После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена. Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга. За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя.
към текста >>

Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга.
Тя е преди всичко анализ, разбор на собствения живот — на собствените мисли, чувства и действия. След това, тя е намиране себе си, собствената душа, Бога в себе си. После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена. Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга. За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление.
към текста >>

81. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

N. КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА О, благодатно и любещо световно сърце.
N. КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА О, благодатно и любещо световно сърце. Приеми ме. Ето, аз дойдох на високата скала, от където не може да се направи вече нито стъпка напред, защото над мене са безкрайните и хладни простори на поднебесната бездна, а долу тъмни зверове са разтворили алчни уста да ме погълнат. Умът е вече уморен, а по пътя нозете ми са оставили кървава диря. Виждаш ли ме, аз протягам ръце за тебе, защото сега нищо не ми е повече потребно от твоята любов. Една сладостна мелодия долитна и ме намери в долината на моята печал.
към текста >>

О, ти благодатно и любещо сърце на Всемира, повикай ме да склоня глава и да потъна като малко дете в твоята милувка!
Силата на силните е като лекия ветрец, който едва полюлява тревата, мъдростта на земните мъдреци е като измамна сянка. Над мене е небето с мълчаливото величие на звездите, а долу зеят мрачни урви, като уста на чудовища. О, повикай ме и ми подай ръка, ти единствена, която можеш да ме изведеш от тук — кротка и безкрайна любов! Ти ще ме приемеш без гняв и без упрек. Ти, която забравяш моите грешки и можеш да избършеш сълзите и кървавите капки по нозете ми. О, ти благодатно и любещо сърце на Всемира, повикай ме да склоня глава и да потъна като малко дете в твоята милувка!
към текста >>

82. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Някога там топликът на благодатното слънце не е бил достатъчен, за да сгрее и възрадва пазвите на плодоносната земя.
Когато отстоянието между северния полюс и полюса на еклиптиката е минимум, във великата космична година настъпва едно „лято". Тогава отстоянието е 23°25'57", а когато това отстояние е максимум — 35°25'47", във великата космична година настъпва една „зима". Последната велика зима е почнала 13,583 години преди Христа. Тая зима отговаря на ледения период, когато северното полушарие на земята е било вкаменена и страшна ледена пустиня. Сякаш животът, оттеглен от там, е оставил тая част от нашата земя в страшната и ледена прегръдка на бялата смърт. Някога там топликът на благодатното слънце не е бил достатъчен, за да сгрее и възрадва пазвите на плодоносната земя. Само суровият вой на бурите криел в своя неразгадан език тайната на световете, както и мъдростта на ръката, която чертае съдбините. Последното космично равноденствие се е случило в 5644 година преди Христа — време, което съвпада с потопа, описан в Библията. Тогава са руквали гигантските пробудени води на тая космическа пролет и земята, пробудена от тежкия сън, е сякаш проплакала от радост, и сълзите й са залели долини, поля и континенти. Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота. Ние не се съмняваме нито за миг, че това време ще съвпадне с тържеството на новата космическа „раса", която ще изостави след печалните опити на злото всички досегашни методи и ще приеме за основен закон любовта, която в преизобилието на своя цъфтеж ще гледа с мъдра снизходителност на нашето време.
към текста >>

83. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Използувай това велико благо на Висшата Благодат, на живота.
Целият свят е една музикална композиция. Всички слънца, безброй планети са на различни гами, с особени тонове. Човек е свързан с известни планети; затова той без музика не може да бъде щастлив. Пението с ума, сърцето и душата е мощно течение, което изчиства неорганизираната материя и калта. Ето защо, използувай всяко подходящо време и пей. Използувай това велико благо на Висшата Благодат, на живота. Бъди певец и слушател. Пей без колебание, и ще доловиш великата хармония на Всемира.
към текста >>

84. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Но нима той не изпита благодатта от огненото кръщение на страданието, тогава, когато залутан бродеше по земята, запазил в душата си само спомена за светия Му образ и копнежа си по Него!
Колко много са богатствата ми! Чие съкровище може да се равни с моето! — Но това е само прашинка от неизмеримото Му съкровище, каза малкото ангелче, закри с ръка лицето си и заплака. Старият служител го притисна до сърцето си, чийто ритъм прозвуча като хвалебна песен в ушите му. Още тогава, когато чу повелята на своя Създател, вярното сърце на стария служител таеше за скръбта, която щеше да премине през невинното сърце на ангелчето. Но нима той не изпита благодатта от огненото кръщение на страданието, тогава, когато залутан бродеше по земята, запазил в душата си само спомена за светия Му образ и копнежа си по Него! Иначе, как би могло сърцето му да разбира така добре човеците и да се отзовава на най-слабия им зов! Сега те летяха над голям грал. Понеже беше още рано, в малко от къщите се виждаше светлина. През един широко отворен прозорец младият служител забеляза гордо изправен мъж да крачи смело из стаята си и да размахва из въздуха остър меч. Ти си ми служил вярно, казваше той, като милваше лъскавото острие.
към текста >>

85. Възприемане на словото - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Поради своята вътрешна природа, непробудена още за светлината, те са приемали животът край Учителя като благодат и радост, без това да им помогне да израстват.
Давайки на учениците си конкретни методи за работа в Школата, той е имал и свои най-естествени, но същевременно мощни методи, с които неусетно ги е водил към Възвишеното, към Бога. С тези методи той е демонстрирал ежедневно своята любов и загриженост към всички с такова постоянство, каквото светлината има. Но не всички, дошли около Учителя в онова време са се ползували от методите му. Само онези, които съзнателно са работели за духовното си повдигане, които са търсели светлината като източник на сила и живот, само те са били истинските ученици в Школата. За останалите животът е текъл с друга, значително по-бавна скорост. Поради своята вътрешна природа, непробудена още за светлината, те са приемали животът край Учителя като благодат и радост, без това да им помогне да израстват. Не е ли така и в природата? Когато настъпи денят и слънцето изгрее, то изпраща своите лъчи към земята. С еднаква сила те огряват и тревите и скалите. Тревите прорастват и създават ново семе, а скалите си остават твърди и непроменени. От значение ли е това за слънцето?
към текста >>

86. Пролетен излет - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Както напуканата земя жадува за благодатния дъжд, така и изжаднялата душа на човечеството днес гладува и жадува за висша правда, за висша истина, за висша красота, за любов!
Колко нови истини са се открили в тези разговори! Колко жизнени въпроси са се разрешили! Колко светли лъчи са проникнали в душите на слушащите и са ги пробудили за Нов Живот! РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Боян Боев Красива е картината, когато след беседа или лекция слушателите заобиколят Учителя. Това не е ли символ на онзи копнеж на човешката душа за светлина, за свобода, за слънце? Както напуканата земя жадува за благодатния дъжд, така и изжаднялата душа на човечеството днес гладува и жадува за висша правда, за висша истина, за висша красота, за любов! Човечеството в многовековния си път е опитало много методи, много начини за разрешение задачите на живота и винаги се е натъквало на нечувани противоречия, мъчнотии и страдания. Те са го учили, че трябва да търси истинския път, и днес все повече по-будните души почват да налучкват този път. Човечеството добива все по-ясно прозрение, че новият път, който трябва да опита, е Любовта, и чрез нея ще влезе в Истината и Красотата. Тези мисли ме занимават живо в този момент. Разговорът почва във връзка с току-що изнесената беседа - Как може да се осмисли животът на днешния човек?
към текста >>

87. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той е Бог на всяка благодат и милост На лъжата, каквото име и да се тури, тя си е все лъжа.
Е, моля, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си? Дали светлите чисти духове са един против друг? Плодът показва дървото, и делата - человека. Предупреждавам ви всички ви да не маряте Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист, на крамоли. Той е Бог на всяка благодат и милост На лъжата, каквото име и да се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти във Вашия характер и тях трябва да обработвате. Защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много остатъци от миналото, които ако не дадат място, доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение и развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля.
към текста >>

88. Брой 3-4 -1992г. Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род.
Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще приличате на дърво с узрели плодове. Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте се научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствувате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете - не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого, как да се моли. Защо?
към текста >>

89. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ (1930) "И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се, благодатная!
Всичко, което е вложено в него, ще излезе на Слънцето. Борис Николов Tози, който може да вижда и да чувствува, знае, че с всяка една БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ, към земята, към човешките души и умове слизат творческите сили на Словото, които създават новата епоха Ако беседата се състоеше само от това, което външно изглежда, тя би била една обикновена проповед, и не би имала онова мощно творческо значение 3а душите и умовете на хората. Всяка БЕСЕДА е акт на космично творчество. Със всяка беседа се вливат нови сили в земното развитие, които постепенно ще преобразят Земята и ще послужат като основа 3а създаването на една нова земя и едно ново небе. Влад Пашов РИЛСКИ БЕСЕДИ 1. БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ (1930) "И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се, благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените! " /Евангелие от Лука 1:28/ Ангелът е разумното начало, което може да посети човека. Всеки може да бъде посетен от ангела на разумността. Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: радвай се, защото си намерил благодат пред Бога!
към текста >>

Ще дойде ангел при него и ще му каже: радвай се, защото си намерил благодат пред Бога!
БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ (1930) "И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се, благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените! " /Евангелие от Лука 1:28/ Ангелът е разумното начало, което може да посети човека. Всеки може да бъде посетен от ангела на разумността. Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: радвай се, защото си намерил благодат пред Бога! За да дойде този момент ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме. Всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т.е. да се роди нещо велико в душата му.*** 2. ЛЮБОВ КЪМ БОГА (1931 / I том) Човек трябва да знае, че любовта не лекува хората, нито богатства им дава - тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси.
към текста >>

90. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Новото учение е учение на Божествената благодат, а старото учение е учение за закона на необходимостта.
А старото учение е да боледуваш и да умираш. Ние проповядваме една любов - да любиш без да се влюбваш, да учиш без да се заблуждаваш, и да освобождаваш без да се ограничаваш. По какво се отличава новото учение? - Новото учение се отличава с най-безгранични възможности. Новото учение се отличава с това, че за него всичко е възможно. Новото учение е учение на Божествената благодат, а старото учение е учение за закона на необходимостта. Новото учение ще го свързвате със закона на Любовта. То е учение на Любовта. Не частичната проява на любовта, но целокупната й проява. В целокупната проява на любовта е смисълът на живота. Новото учение седи в разбирането на любовта.
към текста >>

91. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Почти цялото си свободно време посвещавах на тази благодатна работа.
Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка.” От 1 ноември 1941 в. Несторова е назначена за прогимназиална учителка в с. Сирищник, Радомирско. За времето прекарано там тя си спомня: “В Сирищник чувствах тежка атмосфера и вътрешни атаки, които не малко ме смущаваха. Но там работех усилено върху преводи на беседи от Учителя на английски език. Почти цялото си свободно време посвещавах на тази благодатна работа. Бях вече превела няколко книги поръчани ми от Учителя: “в царството на живата природа”, “Бъдещото верую на човечеството”, “Новата Ева”, “Свещени думи на Учителя” и др. Работех върху “Пътя на ученика”, която Учителят не ми бе поръчал, но я приготвях като подарък за именния му ден - Петровден. Представях си я подвързана спретнато в бяла корица със златен надпис и всеки ден гледах да преведа най- малко три страници.” В Сирищник В. Несторова прекарва една година. Трудностите, създадени от средата и постоянната самота там не са й попречили в работата с децата.
към текста >>

92. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат.
Празника, който носи радост, сила и живот за всички. От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца. Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца. Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа". Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето. И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат. И защо? — Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону! Защото този, който нощем до късно прави своите препълнени със съблазни увеселения, забавления и тържества, чиято задача е да изсмучат и последните негови духовни сили — той не може, той няма възможност да се яви на чистото утринно тържество, чиято истина и красота ще пробуди непоносима болка в неговото опетнено съзнание. Съвременната култура е култура на мрака! Ето защо нейните увеселения и забавления се извършват предимно вечер и нощем!
към текста >>

В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и жестокост, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат.
— Общия преобладаваш характер на човешките настроения, чувства и мисли, с една дума, духовното състояние на човеко, определя и времето в денонощието, в което човек се чувства най-активен. А днес за днес центърът на тежестта на човешкия живот се е преместил до голяма степен към вечерта, т. е. хората стават най-активни тъкмо тогава, когато стават такива и бухалите, прилепите, крадците и разбойниците. И всичко това е тъй фалшиво и изкуствено, както е изкуствена и електрическата светлина, с която те осветяват своите балове и увеселения. Вместо да се радват с чиста, утринна радост на Божието слънце, хората си създадоха и използват до късно електрическата светлина, но всеки знае че тя свети, но не може да стопли, а още по-малко — да пробуди нов живот. В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и жестокост, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат. Празникът на природата, — не от човека, а от Бога установения празник на вечно възраждащия се нов живот, ще бъде нейния пръв празник, нейната Нова Година! Храмът й ще бъде живата природа — с купол — синия небесен свод, и свещенослужители — слънцето, проводника на Божията Любов, която се излива над земята! И ще се разшири тя победоносно, разтопявайки в огъня на своята светлина и любов всички изкуствени граници, издигнати от човешкия егоизъм, и ще ни даде нови сърца и души, и ще съгради едно единствено в пределите на земята царство Царството Божие, и ще въздигне един единствен народ - народа на служителите Божии на земята! Пламен Д-р Стефан Кадиев — Сливен Слънцепоклонението но Бялото Братство Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече. Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи.
към текста >>

Тя му даде името „ултра виолетови лъчи“ или „планинско слънце“ и започна неговото широко и благодатно употребление.
Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи. Поговорката, че гдето слънце влиза, болест не влиза, започва да бъде все по-добре разбирана и на дело проверявана. Достатъчно е да се види който и да било европейски, па и български морски плаж, за да се види — колко много се приближаваме днес към слънцето. Хората от по-старата ни генерация, не могат да си обяснят и всячески осъждат силно разрастващия се туризъм, планински летовища и хижи. Но науката намери научното име на това, което още старите римляни са разбирали и използвали в своите „солариуми“. Тя му даде името „ултра виолетови лъчи“ или „планинско слънце“ и започна неговото широко и благодатно употребление. Пред въздушно-слънчевото лечение всички употребявани до сега лечебни методи започват да отстъпват, а средната продължителност на човешкия живот да се увеличава. Последната само в последните 25 години, за Америка, се е увеличила с 8 години! А това е само началото на човешкото приобщаване към слънцето! Като оставим на страна окултно-мистичната страна и „слънцепоклонението" на Бялото Братство, нам се чини, че обичаят да се излиза сутрин при изгрев слънце на чист въздух, по високите места и да се правят гимнастически упражнения има своя дълбок здравен смисъл. Лекарят, който следи пътищата на туберкулозния бацил в гърдите на един обущар, надвесен по 14 часа над своята работа, или на чиновника, заставен да гълта отровния дим и прах на канцеларията, може лесно да прецени какво означават за тях половин или един час на ден сутринна разходка по височините с гимнастика и дълбоко дишане!
към текста >>

93. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото те са благодатната роса, която съживява и пробужда спящата душа човешка!
* * * О, Господи! Благословени нека бъдат Твойте мълнии, С които сриваш въздушните кули на гордия човешки ум, На алчността човешка ненаситна! Благословен да бъдеш Ти, Когато със един замах превръщаш в прах мравуняците жалки — наш’те градове. Където ние, омагьосаните, превърнатите в свини пленници на земната Цирцея, Забравили сме свойта небесна Родина! Благословени нека бъдат мъките, страданията, сълзите, които ти ни пращашъ! Защото те са благодатната роса, която съживява и пробужда спящата душа човешка! Защото те са Твоя светъл зов към висините. Защото те единствения път са, който води към небето! * * * О, Господи! До дъното на бездната ме Ти събори! Благодаря Ти!
към текста >>

94. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Та кой ще спре потока на Божествената Благодат, която се излива чрез един от Неговите пратеници?
Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни". Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли). Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“! Та кой ще спре потока на Божествената Благодат, която се излива чрез един от Неговите пратеници? Кой ще направи преграда там където се проявява Божията сила? Кой ще унищожи това, което е дошло да даде нов живот на цялото човечество? Та какво най-много може да направи един човек, освен да отблъсне от себе си Божията благодат? Какво може да направи един народ, който се противи на Божественото учение, освен да отклони потока на Божествения живот към други страни и народи и да докара с това своето нещастие, както евреите направиха преди 2000 години? Та какво повече от това биха могли да направят българите?
към текста >>

Та какво най-много може да направи един човек, освен да отблъсне от себе си Божията благодат?
започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“! Та кой ще спре потока на Божествената Благодат, която се излива чрез един от Неговите пратеници? Кой ще направи преграда там където се проявява Божията сила? Кой ще унищожи това, което е дошло да даде нов живот на цялото човечество? Та какво най-много може да направи един човек, освен да отблъсне от себе си Божията благодат? Какво може да направи един народ, който се противи на Божественото учение, освен да отклони потока на Божествения живот към други страни и народи и да докара с това своето нещастие, както евреите направиха преди 2000 години? Та какво повече от това биха могли да направят българите? Да унищожат новото учение? Да го изкоренят? Да го премахнат така, че нито помен да не остане от него?
към текста >>

Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението.
След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни. Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси.
към текста >>

Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма.
Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни. Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е.
към текста >>

95. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

само когато ний усърдно и от сърце се стремим към Него, в Отговор на това се явява връзката с Него и Божията благодат, по такъв начин нашето сърце се отваря за Него.
Отваряне на сърдечните очи. Да се ентусиазираме е необходимо за всяко нещо. Работа и занятие в които не се влага ентусиазъм, никога не могат да бъдат интересни. По същия начин, ние трябва да вярваме енергично и вдъхновено, защото иначе не бихме имали възможността да познаем Бога и никога за нас не би се отворила портата която води към Него. Понеже Бог е могъща Воля. само когато ний усърдно и от сърце се стремим към Него, в Отговор на това се явява връзката с Него и Божията благодат, по такъв начин нашето сърце се отваря за Него. Ето защо ние тръгва да служим на Бога, нещо което трябва да се изрази преди всичко в състоянието на нашето сърце и в нашите дела, а не във външни неща. Както е необходимо да отворим очите си за да можем да видим нещо, също — така ние трябва да отворим очите на нашето сърце, ако искаме да познаем Бога. Част и цяло. И най-малкото същество в нашия свят не е сътворено да живее само за себе си, но да служи същевременно и на другите. Всяко нещо винаги си има, своето предназначение, своята мисия, а мисията — това е служене.
към текста >>

96. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неизчерпаема е Твоята благодат ... Ръцете са пълни.
Още повече че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използват. Като млади дръвчета те ще изпънат вейки към живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. Г. Р а д е в Изгрев Колко много си ни дал, Господи! Колко щедро Ти разпръскваш Твоите съкровища! Неизчерпаема е Твоята благодат ... Ръцете са пълни. Очите са пълни. Душата е пълна с радост и блаженство! ... Има ли по-голямо щастие от това, което Ти даваш? ... Ето, — изпълнил си със злато, със рубини и елмази безграничните простори! Разгърнал си царствен пурпур в небесата!
към текста >>

Всичко живо, и камъкът дори, чувства прилива на Божията благодат и благодари на Всевишния за безценния дар.
Кат нежна, неземна целувка ни милват лъчите! Небесни хармонии опиват душата! ... Мир и Любов изпълват цялата вселена! ... * Буен поток от светлина блика от изток,- разлива се и облива всичко. Всеки храст, всяка тревица, всеки лист потръпват от радост под целувката на светлината и жадно приемат живота, който тя му носи. Всичко живо, и камъкът дори, чувства прилива на Божията благодат и благодари на Всевишния за безценния дар. Животни и хора се размърдват, изпълнени със сили, бодри и весели. Птичките весело запяват. Някаква неземна симфония, изплетена от краски, звуци и нежни, красиви, божествени чувства, изпълня просторите. Цялата природа се готви да посрещне Господаря на деня, източника на живота, проводника на Божията Любов на земята — Слънцето. * Светла точка заблестява на пламналия в пурпур изток.
към текста >>

97. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дето мине, само радост светла ще бъдат неговите следи, дето живее, там топлота и благодат наоколо ще се лее.
Той ще живее естествено и разумно. Законите на природата ще бъдат негови най-важни закони, волята на Твореца ще бъде негова най-висша воля в живота. Нивга и никъде престъпно желание не ще завладява неговото сърце, нивга живота на греха не ще почерни неговите светли и радостни дни. Той ще бъде здрав и силен, красив и благороден. Всякога ще подава на слабите ръка за помощ и подкрепа; всякога ще бъде готов да каже всекиму мили и жадувани слова, за да облекчи скръбта и мъката на сърцето, за да ободри и възвиси душата. Дето мине, само радост светла ще бъдат неговите следи, дето живее, там топлота и благодат наоколо ще се лее. Той ще обича всички и няма да има врагове. Всеки срещнат от него човек ще бъде негов мил и любим брат. А всяко желание, всяка страст, които будят в него себелюбие и гордост и които го водят към вражда и разединение с другите хора и същества — те ще бъдат негови врагове и с тях той ще се бори всеки ден и всеки час. Мир ще цари тогава на земята. А живота от люлката и до гроба ще бъде висша радост.
към текста >>

98. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф.
Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф. Д-р М. Арнаудов *** На Планината. Гледаше ги Учителят със своят тих поглед от който лъхаше доброта. A тее — учениците, прилепили глава до глава, бяxa станали само очи, които дебнеха и уши които жадуваха. — Искате?
към текста >>

Сърцето прелива от Божията благодат.
Дърветата се молят с грейнали чела. Птичките по-възторжено пеят. Ароматният въздух трепти от бликаща сила и радост! Душата ми се възражда с живота на цялата природа. Морните гърди жадно поемат чистия въздух. Сърцето прелива от Божията благодат. Душата ми величае и славослови Господа на Любовта. - - - - - - Слънцето все по-силно грее — наднича над всяка долина, сякаш шепне: „Къде е човекът — слаб, морен и отчаян, за да му дам живот и сила? Събудете се, деца на светлината! Елате и пийте всички от животворния източник! Бъдете любвеобилни и щедри като мене!
към текста >>

99. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Соковете им с несравнима благодат за стомаха, червата и бъбреците.
Избор на плодове не трябва да има. Всички са отлични за здравето, щом с хубаво узрели. Като почнете от черешите, продължите с черниците, кайсиите, крушите, ябълките, сливите, гроздето и дюлите. Не забравяйте ди ядете повече дини и пъпеши. Те с неоценим източник на здраве. Соковете им с несравнима благодат за стомаха, червата и бъбреците. Не забравяйте и доматите. Те са съчетание на всичко хубаво в овощията и в зеленчуците, защото съдържат в голямо количество витамини и лимонова киселина. Те са нашите лимони. Техният сок е най-добрият цяр за слаби и рахитични деца. По-рано се мислеше, че докарват пясък в бъбреците и не се даваха на хора, склонни към такова страдание.
към текста >>

100. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И този облак не е благодатния дъжд, що Бог ни дава да закърми земята, не — и мекия бял сняг що приютява и затопля семената!
... Ето що завеща преди две хиляди години Христос на своите ученици. Ето що завеща на целия човешки род чрез тях! — Мир ви оставям. Моя мир ви давам! * И днес, събрани тук и там из разните краища на майка земя, нейните синове, учениците на Христа, защото, божем, по-голямата част от хората на земята сме християни, тръпнат от ужас и страх пред голямото зло, що е надвиснало като черен облак, готов да се излее всеки миг над главите им. И този облак не е благодатния дъжд, що Бог ни дава да закърми земята, не — и мекия бял сняг що приютява и затопля семената! Не! Но — облак от който ще се излее огън, кръв и сълзи, който злия човешки гений можа да роди! — Войната! И ровят се чадата Божии в спомени и се питат: — Кога, къде е завещал Бог да се избиват хората, да се изтребват „за благото на отечеството", за благото на народа, за по-голямо добруване, за да се подобри икономическото положение на страната и пр. и пр ... И намират: — Мир вам!
към текста >>

А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства!
Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души? „По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа. Днешната будна младеж и интелигенция не се преспива с увещания от рода на тези: „слушайте какво казва попа, а на делата му не обръщайте внимание". С право тя искат да видят от владиката и попа примери достойни за подражание.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26588892936707