Търсене в текстове за 'Блага'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 177 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител.
Преминават дните ден след ден. Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп. Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си. Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта. Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък. Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител. Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта. Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!...
към текста >>

Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи.
Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе. Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка. Велик Творец! От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая. Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той. Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи. Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава. Нас кой научи да ходим в тъмнината на черна нощ? Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си? Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът? Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия.
към текста >>

Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин.
Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си? Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът? Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия. Намери Го, защото ще преминат твоите дни и ще обхване скръб душата ти. Ще си мислиш, че не са тия истинските жертвеници, на които си полагат своето сърце и ум. Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин. Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли. Ще дойде такъв ден. Смисли за себе си и твоя ближен и няма да имаш вече по-велика цел, защото ще откриеш Него... Отминават дните. Непрестанно движение е живота. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден.
към текста >>

2. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на живота.
Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят. За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик? Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел. Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици. А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога. Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на живота.
към текста >>

3. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за личността на светия суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат. Когато тия приказки ги слушате под дебелата сянка в големите овощни градини, каквито само маврите са способни да отглеждат, непременно пред вас ще изпъкне образът на бледния суфи. И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси. А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе. В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад. Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл. Той имал двама ученици.
към текста >>

4. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други.
Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си?
към текста >>

И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага.
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи.
към текста >>

И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага.
Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>

5. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя.
За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси. На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството. Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя. Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми.
към текста >>

6. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но ние считаме неправилно използването на големите ония блага, дадени от природата на човечество.
Това явление е известно в науката под името идиосинктазия. Това са общите характерни черти на храненето по отношение на организма. В живота на хората има нещо болнаво, има нещо което спъва техния свободен полет. И в изучаванията си за причината на тая спънка, различните идеолози се спират на различни причини. Социолозите ще посочат на социалните неправди, религиозните ще посочат безверието и пр. Но ние считаме неправилно използването на големите ония блага, дадени от природата на човечество. Слънце ли, вода ли, храна ли? Всичко природата е дала в грамадно изобилие. Ние познаваме природата като най-велик майстор. В своето творчество тя е предвидила възможностите и е създала условията. Когато е поставила тя рибата във водата, дала ù хриле, когато издигнала птицата във въздуха – поставила ù крила.
към текста >>

7. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния път и я дарява с толкова блага?
Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света. Абар леко се усмихна и добави : – Но знай, че няма по-голямо робство от онова, което сам човекът си поставя и няма по-тържествен час от тоя, когато сам разтрошиш веригите на своята душа, сам разтвориш дверите на собствения си затвор. Кое е най-потребното, мъдри Абар, запита за трети път странникът. Мъдрецът тогава повдигна глава и каза: "Кое е онова, което кара посятото житно зърно в земята да прояви толкова много упорито усилие, толкова много постоянство? Към какво се стреми всяка жива твар и кое ни храни във всеки миг на нашия живот ? Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния път и я дарява с толкова блага? Странникът очакваше да чуе нещо съвсем друго, нещо което той може би искаше да окачи по стените в своите богати зали, но в ума му стана ясно и проумя простата истина, че най-потребно е слънцето. Кажи ми, кое е най-чудното, онова което крие най-голяма загадка в себе си, мъдри Абар, попита чужденецът. Абар нищо не отговори. Той го погледна само с поглед, в който се четеше безмерната глъбина на неговата душа. Тогава вече отново заваляше залез и в благите очи на мъдреца имаше някаква велика тишина, каквато никога странникът не бе прозирал през ничии очи.
към текста >>

8. ВЕСТИ Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Туй, което може да ни радва, то не е богатството, нито похвалата, която човеците могат да ни въздадат, нито благата на света.
Не може да се служи на хората, защото сами по себе си техните интереси са противоположни. В Бога има единство, на Него можем да служим без раздвоение. Реални неща са онези, които не се правят, нито се уреждат, нито се уговарят. Te сами себе си правят, сами себе си уреждат, сами себе си уговарят. Te са съществените. Туй, което може да ни радва, то не е богатството, нито похвалата, която човеците могат да ни въздадат, нито благата на света. Нас може да ни радва само светлината, с която можем да разбираме нещата. Само в любовта си към Бога, ние можем да бъдем свободни!
към текста >>

9. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Така и съвременните хора, за които природата като разумна майка е приготвила своите блага, често си играят с тях и ги наричат условия, среда, щастлив случай, облагоприятствуване от съдбата.
Детето може да се радва на млякото на своята майка, но то не знае как това мляко става, как се придобива. То мисли, че това мляко винаги ще извира от гърдите на майката. Но за негово чудо, след 1 година млякото престава. И тогава заставят малкото дете да дъвче и то се намира в ново чудо. Най-първо му дават хубави сочни плодове и то пак се радва, но един ден, когато майка му и баща му осиромашеят и му дадат сухите корици, щастието изчезва. Така и съвременните хора, за които природата като разумна майка е приготвила своите блага, често си играят с тях и ги наричат условия, среда, щастлив случай, облагоприятствуване от съдбата. И човек мисли, че с тия изрази е обяснил напълно действията на природата и е вникнал в нейните вътрешни намерения. Но той се мами. И за това, тия изяснения някой път довеждат индивида в стълкновение със самия живот. Напр. ако едно дете изисква да сучи 10 пъти на ден, то ще срещне противодействие. И когато хората изискват от природата повече, отколкото им е позволено, те всякога срещат отказ, който се изявява посредством нещастието.
към текста >>

10. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа.
А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата. Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма.
към текста >>

11. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота?
Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо. Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени. А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове. Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката.
към текста >>

Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно.
Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо. Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени. А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове. Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката. А това не е един живот на мир.
към текста >>

А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове.
А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо. Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени. А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове. Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката. А това не е един живот на мир. Много е загубило човечеството с тези си схващания за живота. Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото него оползотворяване на някои свои културни придобивки. Ненаситността и алчността на грубите човешки инстинкти е безкрайна.
към текста >>

12. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ Разните хора се раждат и живеят при различни условия и имат различни стремежи. Едни стават земеделци, други градски работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр., според нуждите на живота. Много професии и разни науки има, към които хората се стремят и които постигат. Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация.
към текста >>

13. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù.
В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото. Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”. Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù. Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова. И тъй, духовни движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа. Истински духовни движения е имало винаги, има и сега. Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите. Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос.
към текста >>

Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова.
Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”. Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù. Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова. И тъй, духовни движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа. Истински духовни движения е имало винаги, има и сега. Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите. Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията.
към текста >>

14. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа.
Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра. Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. Аз мисля, че всички верующи по целия свет, требва да подигнат именно туй верую – вяра в Онзи абсолютен, велик Господ, Който е Бог на Любовта. Те трябва да повдигнат неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите. Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа. Следователно, сиромасите трябва да работят без принуждение и богатите трябва да раздадат богатството си без принуждение. Дойдем ли до положение да стават нещата в света с принуждение, ние ще имаме насилие. Днес в света съществуват навсякъде кражби и насилия. Защо? Защото липсва Любовта. Най-първо ние трябва да знаем, че не сме членове ма тази земя.
към текста >>

15. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Воалът на измамата закрива от очите ни и ненаситния, стръвен лик на личността и чистата, блага усмивка на нашето Аз.
Пчелите и себе си изхранват, а от своето обилие хранят и стопанина. Нашата личност взема, а нашето Аз дарява. Не би имало немотия на земята, ако ние живеехме в обилието на Бога, защото Бог е обилие а не немота. Егоизмът на нашата личност създава недоимъка и ония, които силом искат да премахнат немотията, няма да успеят, догдето първом не премахнат немотията в нашити души... Две пътеки се преплитат в нашия живот. Едната води към нашата личност, другата към нашето Аз. Воалът на измамата закрива от очите ни и ненаситния, стръвен лик на личността и чистата, блага усмивка на нашето Аз. Тях ще трябва да различим една от друга. Ще трябва да пресеем плевела от житото. За това живеем на земята. За това е сътворено времето за земните люде. Затова с бавна тежка стъпка крачат напред в дългия безкраен друм годините - отломъци от вечността...
към текста >>

16. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот.
Това предчувствие, това невидимо докосване до парливата завеса, що дели материалния свят от света на безпредела; допирането до тая завеса, при която се разтопяват всички познавателни методи на интелекта, причинява едно особено безпокойство, една особена двойственост в душата. Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено. Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д. Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла.
към текста >>

17. Из Млечен път - Слав Бели Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Коя девица тука на земята, не ще изпрати по някого привет и блага, кротка дума на избрания си?
Тя ще обходи всички кътове в него. Никого не ще отмине тая радост. Всеки дом ще посети. Твоят ден сега лети към тебе с огнената кола на времето и ти ще го дочакаш. Кой баща забравя синовете си? Коя девица тука на земята, не ще изпрати по някого привет и блага, кротка дума на избрания си? Така не ще забрави своите си и Оня, чието око е вечно будно. Не падай в скръб! Ката ден наслушвай в утринния час дали не ще те призове благата уста. Тогава, с първата дума, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти. Ти нали се готвиш?
към текста >>

Ката ден наслушвай в утринния час дали не ще те призове благата уста.
Твоят ден сега лети към тебе с огнената кола на времето и ти ще го дочакаш. Кой баща забравя синовете си? Коя девица тука на земята, не ще изпрати по някого привет и блага, кротка дума на избрания си? Така не ще забрави своите си и Оня, чието око е вечно будно. Не падай в скръб! Ката ден наслушвай в утринния час дали не ще те призове благата уста. Тогава, с първата дума, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти. Ти нали се готвиш? Нали си буден в утринта, когато денят повдигне ресните на модрото око... Всеки ден срещаш ти зората. Светилникът ти свети в ранината, защото нощта тогава не е издигнала завесите и още не е прибрала звездите горе на небето. Ти чакаш слънцето сега умит, облечен с дрехата на работния ден.
към текста >>

18. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И от единия край до другия ще потекат най-хубави питиета, ще се явят най-сладки плодове и ще се питат хората: отде дойдоха всички тия блага?
Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни. Любовта превръща всички грехове, всички страдания и скърби. Тя върши това с вълшебна сила. Омраза ли е, завист ли, съмнение ли, всичко това се събира от ангелите и един ден, като дойде любовта, ще бъде хвърлено в нея. И от единия край до другия ще потекат най-хубави питиета, ще се явят най-сладки плодове и ще се питат хората: отде дойдоха всички тия блага? От греховете и страданията на хората дойдоха. Па и те самите, потопени в живия Огън на Любовта, ще горят в него, без да изгарят и ще просветнат за Нов Живот”. Земру слушаше унесен думите на мъдреца за Живия Огън и му се струваше, че слуша приказка, както преди онова, което видя му се стори сън. Ала нещо дълбоко в душата му казваше, че онова, което сега е приказка някога ще бъде; и туй, което днес е сън, утре ще стане яве. Г.
към текста >>

19. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те извикват усмивка на лицето Му и топлото дихание на благата уста идва към нас като мелодия на далечна радост!
Безкрайното голямо и безкрайното малко са скрити в тоя свят. Океаните на всички светове се ширят там със златните си брегове, с песъчинките и светливите перли. Там реват бурите в късните часове на нощта. През пустините прекосяват кервани на далечни тугинци, лесове шумят, а в снежнобелите горди скали на планините живеят светите люде със своите молитви. Тия молитви на будните излизат като струи и стигат зеницата във вечно будното око. Те извикват усмивка на лицето Му и топлото дихание на благата уста идва към нас като мелодия на далечна радост! Благословени будните! Заради тях и тяхната вяра се не явява мръщина по челото на Великия. Той чака търпеливо и най-сетните в дългата редица. Дарил е своята любов и свобода е дал. Векове летят в синкавия, блъскав камък, миг едва е преминал за будното око.
към текста >>

20. Безсмъртие и прераждане – д-р Ст. Кадиев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като гледам малкото цветенце, скрито между зелената трева, казвам си: ето една малка душица, която скромна и доволна се радва на Божиите блага.
ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Като гледам трептящите звезди по широкото небе, казвам си: те пеят великата симфония при нозете на могъщия Творец, който им е дал живот и светлина. Като гледам малкото цветенце, скрито между зелената трева, казвам си: ето една малка душица, която скромна и доволна се радва на Божиите блага. Това цвете със своята мълчалива красота много ми разказва, разказва ми повече от всяка философска книга за великата Божия мъдрост Всичко, всичко около нас и над нас ни разказва за великата тайна на живота, тъй загадъчна, тъй красива, че неволно умът и душата се спират и питат: „коя е, къде е тая всемогъща любов, която всичко движи и крепи? " Велика е загадката на живота! А. Бертоли Човек, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светещи, а всички лоши дера, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни.
към текста >>

21. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал".
Има религия, но в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия; не се сравнява с по-ниско стоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, трябва да бъда като Тебе. Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал". И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора.
към текста >>

22. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя.
К. Ик. БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване.
към текста >>

23. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човек, който не иска да се изпитва, който иска вечен мир, требва да се откаже от всички блага в живота.
Когато този глад похлопа на вашата врата, благодарете за това. Когато ви дойде някоя неприятност, някоя спънка или някое страдание, пак благодарете. Човек се изпитва в мъчнотиите. Силата на човека се мери с препятствията, които преодолява. Той трябва да знае, че земята е училище, в което е дошъл да се учи и постоянно се изпитва. Човек, който не иска да се изпитва, който иска вечен мир, требва да се откаже от всички блага в живота. Не мислете, че великите хора са станали велики, само защото са преодолели големи страдания и мъчнотии. Не, те са станали велики, защото са били благодарни и за малките страдания и нещастия. Големите нещастия в света произтичат от малките недоволства. Благородният човек се радва и култивира малките красиви мисли, които спонтанно произтичат у него. У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят светлина и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб.
към текста >>

Човек требва да работи в живота си, за да се радва на благата, които той носи.
У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят светлина и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб. Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си. Човек, който има този вътрешен глад е във връзка с делото, чува гласа Му, който казва: „Аз съм всякога с тебе". Човек, който има връзка с цялото и богат може да бъде, и учен може да бъде, всичко, каквото иска, може да има”. Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света. Човек требва да работи в живота си, за да се радва на благата, които той носи. Ние трябва да изучаваме Словото, т.е. онова начало, което лежи в основата на нещата и душите на хората. Има една органическа наука, която се проучва по целия свят. Един ден всички напреднали души ще си подадат ръка и знанието на миналото и на бъдещето ще изпълни цялата земя. Всички хора ще се обединят и ще бъдат едно стадо и един пастир, едно училище и един учител, една майка и един баща.
към текста >>

24. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо.
Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата. На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност. Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича. ********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос.
към текста >>

25. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага.
Необходимо е да се зачитат и ония мисли, което Бог е изказал в миналото. Често хората могат да обвият една Божествена мисъл така, че да стане недостъпна на света. Например, някой има желание да бъде щастлив. Какво разбирате под думата щастие? Щастието е нещо невидимо. То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага. Материалните блага са само израз на щастието. Материалните блага са красивата дреха, в която щастието понякога се облича. Красивата дреха мяза на щастливия, на обновения човек. При това, само щастливият човек може да облече нови, красиви дрехи. Онзи човек, който не е красив, не трябва да се облича с нови, с красиви дрехи. Защо?
към текста >>

Материалните блага са само израз на щастието.
Често хората могат да обвият една Божествена мисъл така, че да стане недостъпна на света. Например, някой има желание да бъде щастлив. Какво разбирате под думата щастие? Щастието е нещо невидимо. То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага. Материалните блага са само израз на щастието. Материалните блага са красивата дреха, в която щастието понякога се облича. Красивата дреха мяза на щастливия, на обновения човек. При това, само щастливият човек може да облече нови, красиви дрехи. Онзи човек, който не е красив, не трябва да се облича с нови, с красиви дрехи. Защо? - Понеже той не може да ги оцени.
към текста >>

Материалните блага са красивата дреха, в която щастието понякога се облича.
Например, някой има желание да бъде щастлив. Какво разбирате под думата щастие? Щастието е нещо невидимо. То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага. Материалните блага са само израз на щастието. Материалните блага са красивата дреха, в която щастието понякога се облича. Красивата дреха мяза на щастливия, на обновения човек. При това, само щастливият човек може да облече нови, красиви дрехи. Онзи човек, който не е красив, не трябва да се облича с нови, с красиви дрехи. Защо? - Понеже той не може да ги оцени. Те ще му донесат най-голямото нещастие.
към текста >>

26. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага.
Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги". Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват. Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 2); той представлява волята и разумността или Божествения принцип. Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим. Малкият пръст, като най-малък от всичките, ни показва, че най-важното в живота не е да станем богати в материално отношение, но вниманието ни трябва да бъде концентрирано в силите, които представляват по-големите пръсти. Малкият пръст не расте пропорционално с другите пръсти; ако цялата ръка е по-развита, всичките пръсти ще бъдат пропорционално по-развити.
към текста >>

Те са най-важните фактори за всеки успех; материалните блага идат на второ място, те са допълнение на първите.
Ако развием в нас тия качества, неизбежно ще дойде и материалното благосъстояние. Ако погледнем затворената ръка (фиг. 2), виждаме, че пръстите, които извършват най-голям натиск върху предмета, който стискат, са безименният, средният, показалецът, от една страна и палецът от другата. Малкият свършва незначителна работа. И тази фигура ни показва, че за да разрешим успешно задачите на живота, трябва първо да употребим правдата, изкуството и благородството, подкрепени от волята и разумността. Те са най-важните фактори за всеки успех; материалните блага идат на второ място, те са допълнение на първите. Когато в нас се яви някое желание, преди да вземем решение, нека вдигнем ръката си. да я отворим и като я затворим, веднага да спрем мисълта си върху значението на пръстите; те ще ни кажат, какво трябва да желаем и кои са най-важните неща за придобиване. По отношение семейството или обществото важи същото. Средният пръст и палецът, които са най-силни, ни казват да бъдем преди всичко разумни и справедливи, да разбираме нуждите на хората и да им помагаме. При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ.
към текста >>

Малкият пръст, който представлява материалните блага, сам, без помощта на другите пръсти, може да свърши много малко работа.
да я отворим и като я затворим, веднага да спрем мисълта си върху значението на пръстите; те ще ни кажат, какво трябва да желаем и кои са най-важните неща за придобиване. По отношение семейството или обществото важи същото. Средният пръст и палецът, които са най-силни, ни казват да бъдем преди всичко разумни и справедливи, да разбираме нуждите на хората и да им помагаме. При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ. При възпитанието, пръстите също ще ни покажат, кои добродетели трябва първо да събудим в душите на нашите по-малки братя. Малкият пръст, който представлява материалните блага, сам, без помощта на другите пръсти, може да свърши много малко работа. Той, сам, има незначителна роля в дейността на държим, тъй както материалните богатства без висши духовни качества у човека, нищо добро не могат да допринесат. Силата на отделния пръст е ограничена, но когато държим действува като цяло и действията на пръстите са разумно съчетани, тяхната сила и тяхното значение възраства. Така, добрите качества у човека, хармонично подчинени на разума и волята, могат да свършат велики дела! Като затворим държим си, нека помислим за благата и силите, които пръстите съдържат и да знаем, че тези сили ги има в всеки един от нас и че нашата задача е да ги разкрием и да ги развиваме. Никаква външна сила не може да свърши такава работа заради нас, каквато можем само ние самите.
към текста >>

Като затворим държим си, нека помислим за благата и силите, които пръстите съдържат и да знаем, че тези сили ги има в всеки един от нас и че нашата задача е да ги разкрием и да ги развиваме.
При възпитанието, пръстите също ще ни покажат, кои добродетели трябва първо да събудим в душите на нашите по-малки братя. Малкият пръст, който представлява материалните блага, сам, без помощта на другите пръсти, може да свърши много малко работа. Той, сам, има незначителна роля в дейността на държим, тъй както материалните богатства без висши духовни качества у човека, нищо добро не могат да допринесат. Силата на отделния пръст е ограничена, но когато държим действува като цяло и действията на пръстите са разумно съчетани, тяхната сила и тяхното значение възраства. Така, добрите качества у човека, хармонично подчинени на разума и волята, могат да свършат велики дела! Като затворим държим си, нека помислим за благата и силите, които пръстите съдържат и да знаем, че тези сили ги има в всеки един от нас и че нашата задача е да ги разкрием и да ги развиваме. Никаква външна сила не може да свърши такава работа заради нас, каквато можем само ние самите. Много други работи има писани по ръката, тя е една много мъдра книга! По нея е написана историята на човека, на нея е отпечатан характера му и способностите му, законите и силите, които го движат. Тая книга е винаги с нас. Бог, със своята Мъдрост и Любов, е написал там тия работи, за да бъдат винаги пред нас, да ги изучаваме и използуваме.
към текста >>

27. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях.
Христос учил учениците си върху вътрешното битие на живота, как трябва да живеят, за да бъдат щастливи, здрави и богати. Той се обръща км учениците и им показва, как могат да придобият безсмъртието, как могат да живеят на небето. Христос казва, че ще им даде 12 престола, да наследят 12 племена. В мистичен смисъл, под тия 12 престола се разбира цялото човечество, т.е. всички заложби, вложени в душата на човека. Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях. Не, искайте само един от 12-те престола и като седнете на него, спогаждайте се разумно със своите приятели. Христос говори на учениците си за второто битие, То е започнало вече. Ние мислим, че веднага можем да влезем в небето. Не, трябва да разберем, че у нас има скрити сили, дарби и способности, които трябва да се разработят и развият. Най-първо трябва да се избавим от кошмара, че окръжаващите хора ни препятствува Хората си препятствуват само когато не се обичат, а когато се обичат, не си препятствуват.
към текста >>

28. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания.
В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите. Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество. И тук царува същият закон. Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания. Ние живеем един живот в себе си и друг - в колективното съзнание на цялото човечество. Всички ние сме свързани от могъщия вътрешен живот, който не може да бъде ограничаван от индивидуалния и от временните форми. Затуй, да се помага на ближния не е само проявление на милосърдието, но е и разумен, и практичен акт, понеже по този начин ние образуваме връзка с вътрешния живот, който е колективен и благото на който е благо на всички. Ще правим опити, за да се уверим в тия велики Истини. Когато ни липсва нещо и не можем да го имаме, ще помагаме на други да го имат; и тогава, много скоро и за нас ще се даде благоприятен случай да постигнем същото.
към текста >>

29. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони.
Всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер ще ти носи нови откровения, ще ти открива отвътре нови тайни на човешката душа и на живота, които досега не си знаел. Всъщност будно съзнание, интензивен живот има само този, в който всеки ден му носи една нова мисъл, една нова светлина, един нов подтик, едно ново чувство, които по-рано не е имал. Само когато всеки ден чувствуваме новото, само тогаз сме в контакт с вълната на живота. Инак тя е минала покрай нас, но ние сме били пасивни спрямо нея. Този въпрос има и трета страна. Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления в космоса има връзка. Има взаимодействие между човека и околната природа. Последната изменя своето отношение км нас, когато ние влезем в хармонични връзки с нея. Тогаз тя ни отваря своите съкровища. Ще дам няколко примера за пояснение.
към текста >>

30. КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Цимбали чух, гласове на медни дискове, кавал на пастир, но никъде не се криеше такава красота, както в благата дума, която ми изрече Той!
Благословен да бъдеш Ти, на Когото са недостигнати помислите, ненадмината славата. Благословен часът, когато ми прошепна: „Аз съм, що направих харфа от слънцето до земята; Моята ръка по тънките ù струни събужда мелодиите на четирите годишни времена". Псалом втори: Благост. Благ е Вечният, Този, на Чиято длан лежи вселената! Седем царства изходиха морните нозе и никъде не се зарадвах така, както в часа, кога научих, че Всемогъщият е благ и милосърден! Цимбали чух, гласове на медни дискове, кавал на пастир, но никъде не се криеше такава красота, както в благата дума, която ми изрече Той! Няма по-голямо от слънцето, по-далечно от звездите, по-страшно от морето. Но аз се не почудих заради тях така, както за това, че Той, в чиято длан лежи вселената, е благ и милосърден! Как да Те възхваля? Ти стоиш извън помислите ми, ничий разум не може да Те достигне, но малката, красива дума на Твоята благост свети в моята нощ, дарява ми криле! Аз ще се радвам зачуден и усмихнат, ще взема седмо-струнна песнопойка и ще запея: Благословеният, Всемогъщият, Тоя, що държи в ръка вселената, е Благ и милосърден!
към текста >>

31. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Умей да цениш и да посрещаш с радост малкото благо, що твоето „сега" ти поднася, защото в малките блага е истинското щастие и великата радост на живота: Радвай се на свежия въздух, що поемат гърдите ти.
Посрещни го като мил пратеник на небесата, като много желан гостенин. Разговори се братски и разумно с него; виж какво ти носи; какво желае то от тебе. Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо. Радвай се, ако то ти поднася някаква сметка за дългове, що с лека ръка си направил в твоето минало, близко или далечно, защото дошло е време да се освободиш от тях. Радвай се на изпитанието - то ти дава възможност да опиташ своите сили, то ще те научи на великото изкуство да побеждаваш; ще ти вдъхне упование във Всемогъщия и в своите сили; то ти носи светлина и мъдрост. Умей да цениш и да посрещаш с радост малкото благо, що твоето „сега" ти поднася, защото в малките блага е истинското щастие и великата радост на живота: Радвай се на свежия въздух, що поемат гърдите ти. Радвай се на светлината и хубостите на Божия ден. Радвай се на глътката вода, що утолява жаждата ти, на малкия плод, що насища глада ти. Радвай се, загдето можеш да работиш; радвай се, че можеш и да си починеш; радвай се на своето здраве, радвай се и на своята болест. Радвай се и благославяй Всемогъщия за всички дарове на превеликата Негова любов. Не пропущай нивга да извършиш малкото добро, което твоето „сега" ти подшепва.
към текста >>

32. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Благословена царската дума, блага като сикера, силна като гръм и ясна като черта на светкавица." Не бъди роб на робите, защото ти си царски син!
Хвала на Твоето дихание, с което дишам аз и всички светове в безкрая! Хвала на Тебе Светлият, Търпеливият, Любящият! " Бъди царски син. Не давай драгоценностите си за шепа злато, за да не потъмнее диамантът, що носиш в сърцето си. Кажи с устата си: „Благословен Тоя, който е Любов. Благословена царската дума, блага като сикера, силна като гръм и ясна като черта на светкавица." Не бъди роб на робите, защото ти си царски син! Псалом двадесет и първи: ЧИСТ Изворът е чист, защото идва дълбоко из недрата на коравата земя, през чиято мъка е преминал. Чиста е капката на дъжда, защото идва от далеко, преминала през бездната между небе и земя. Чиста е сълзата, защото идва от сърцето - през огън е преминала. Чист е брилянтът, защото е бил във вещата ръка на майстора, която го е направила годен да ломи в багри светлината. Страданието чисти.
към текста >>

Сърцето Му е като отворена съкровищница, а от ръцете му се сипят блага.
Боях се от ширината на Твоето царство, защото мислех, че няма да ме чуеш! Страхувах се от далечината на звездите, защото мислех, че не ще Те намери моя плач, но ще Те повикам пак. Ще ме чуеш. Разбрах, че всъде чува Твоето ухо! Псалом двадесет и пети: ЩЕДРОСТ Щедър е Господ! Сърцето Му е като отворена съкровищница, а от ръцете му се сипят блага. Виделина е неговата мисъл, та денят е светъл. Долините са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата щедрост са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите. Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината. Безчетни векове поддържа Той огъня на слънцето. Със своя огън, безчетни векове дарява на дните ни бяла светлина.
към текста >>

33. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Старият живот, старият човек мяза на пресъхнала река; новият живот, младият човек мяза на река, която приижда, която носи великите блага на живота.
Истината на миналото не е истина и на нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане. Старата култура, всичко старо трябва да падне при корените и да изгние, а животът трябва да възприеме тези сокове и да се обнови. Човек трябва да възприеме новото, което иде отгоре. Старият живот, старият човек мяза на пресъхнала река; новият живот, младият човек мяза на река, която приижда, която носи великите блага на живота. Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота. Всеки човек трябва да има такова пълно доверие в този принцип, каквото малкото дете има в своята майка и своя баща. Само по този начин може да. се очаква Божието благословение. И тъй, всеки човек трябва да подновява връзката, договора си с Бога.
към текста >>

34. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата. Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем. Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем. Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно.
към текста >>

Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим.
Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем. Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем. Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува.
към текста >>

Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага.
Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем. Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем. Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува. Ще се научим съзнателно да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта. Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр. Изтекла вода не може вече да кара воденицата.
към текста >>

Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред.
Спортистът, борецът, за да стане силен, да спечели победата, за да носи венеца, колко труд му трябва - упражнения, лишения! Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят. Ние ще се борим с същата упоритост, но за друга цол: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност.
към текста >>

Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят.
Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят. Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи. Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности. Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца. Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка?
към текста >>

35. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Аз чакам ви със сложена трапеза на велики блага.
Искаш ли да слушаш музиката на бистри потоци и да пиеш кристалните струи на планински извори? Искаш ли да ходиш из поляни, осеяни с цветя - небесно-сини, морави, жълти, бели, розови - където истината, любовта, и хармонията обитават? Искаш ли да посрещнеш изгрев слънце на планината и да се разговаряш със звездите? Искаш ли? 2. Какво говори планината "Възлюблени деца, изгубени, забравени в праха! Аз чакам ви със сложена трапеза на велики блага. С обилни слънчеви лъчи ще ви обсипя, които носят здраве и живот. С чист боров въздух ще изпълня вашите гърди и ще ви освежа и подмладя. Свещеният огън на Слънцето ще запаля във вашите души - за да гори и да не гасна. С кристална, бистра вода ще ви напоя, която във вас ще стале извор на жива вода. С най-хубавите плодове ще ви нагостя - с ягоди и малини - за да дадете и вие най-хубавите плодове на светли мисли, благородни чувства и добри дела.
към текста >>

36. Духовните нужди на новото време – В. Вл. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чак тогава ще го погледне светло в очи окото на великия Учител и той ще види лицето на един Ч о в е к , който — едно с Бога в най-дълбокия смисъл на тази дума — донесе като човек човеку на земята „благата вест" от онова царство на първичния Дух, което той наричаше „Царство Божие".
А и онова, що ще има да се прояви в грядущите времена, ще бъде все същото, само че ще се изрази в нова форма!... Пустоверие на незрели умове е схващането, че образът на дърводелеца от Назарет принадлежи на религиозната митология. Всъщност оня, когото потомството познава само по един образ, чиито черти се обрисуваха тепърва, стотици години след земното му съществуване, е изглеждал — не ще и дума — по-иначе, отколкото като факироподобен чудотворец, какъвто сториха от него в едно време когато върлуваха суеверията на изтока и запада. . . Който действително желае да открие дирята на Истината по това, трябва да отхвърли наслойките на ония поколения, които бяха жадни за чудо от оня образ, който от ранно детинство му е бил натрапен, като образ, който не бива да се пипне дори. Чак тогава ще го погледне светло в очи окото на великия Учител и той ще види лицето на един Ч о в е к , който — едно с Бога в най-дълбокия смисъл на тази дума — донесе като човек човеку на земята „благата вест" от онова царство на първичния Дух, което той наричаше „Царство Божие". . . Кога говоря тук за други — както и зарад самия себе си — като за негови „братя", то всеки, който мисли, че с тия думи искам да река, че ние другите бихме желали да приличаме на оня чужд за земята, баснословен образ, който биде свързан с името на дърводелеца от Назарет в по-късно време, кога се мъчеха да го турят наравно с „Логоса" — би погрешно претълкувал моите думи. Далеч от нас подобна глупост! Ония що искаха да го утвърдят по такъв начин в най-висшите небеса, лишиха образа му от всичко човешки земно та по тоя начин го отчуждиха и сториха неразбираем за ония, които Той искаше да издигне до върховни висини ! Що чудно тогава, че той напокон се превърна в мит за тях !
към текста >>

37. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща.
Защото великата, безгранична Любов е вечна Дева, която вечно ражда - в чистота и светлина! II Ще пея за великото, живото Слънце, извор на светлина, топлина и сила. Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда, възкресява и възраства всички живи същества. Ще пея за нежната топлота, за светия Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода. Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде. Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща. Ще пея за великата любов, която е родила и крепи света. ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа. Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот. Да придобием сърце чисто като планински извор, което да блика любов, да имаме ум светъл като лъчезарно слънце, което да раздава светлина, да бъдем души всеобемлющи като вселената, свободни, крилати души; - какво има по-цевно от това? Златото, среброто и всички скъпоценни камъни са вътре в нас.
към текста >>

38. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата.
Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие.
към текста >>

39. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да няма жертва от блага, деяния и подвиг, която вие да не бихте поднесли с най-щедра ръка на всеопожаряващите му пламъци.
Бдете над него и благославяйте Превеликия и Вселюбящия за безмерната Негова милост. Бдете над свещения огън на вашите души. Да пламти, да расте и да се разгаря непрестанно - това да бъде за вас върховния закон и върховната ви грижа. Защото в това е най-великата мъдрост и най-великото благо в живота. Свещенодействие да бъде вашият живот пред олтара на тоя свещен огън! Да няма жертва от блага, деяния и подвиг, която вие да не бихте поднесли с най-щедра ръка на всеопожаряващите му пламъци. Защото само жертвувайки нисшия живот, ще придобиете висшия. Защото само в тоя жертвен огън ще изгори всяка ваша немощ, всеки недъг, всяко несъвършенство и всяка грозота. Защото в него е вашата най-могъща сила; в него е светлината и красотата на вашата душа! В него е вашето растене и разцъфтяване, вашето блаженство, вашето приобщаване с вечния живот на Единия! Бдете над свещения огън на вашите души, о братя и помнете, че богоизбрани жреци сте вие пред жертвеника на тоя свещен огън, в светлия храм на вашите души - жреци на Пресветия и Вселюбящия!
към текста >>

40. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-висш, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения.
То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби. Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят. То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава. По тоя начин се е създало и постепенно се засилва едно общо бедствено положение, изпълнено със страдания и бременно с големи социални и международни катаклизми. Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-висш, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения. Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес. Животът не може по-нататък да бъде сковаван в съществуващите трудови, национални и класови форми. Разрешението на тия проблеми е едно все по-настойчиво и повелително искане на все нови и нови милиони страдащи човешки същества, които виждат в това разрешение съществено условие за човешки живот и гарантиране общото подобрение. Тая нужда за ориентиране на живота в нови посока е тъй грамадна, тя засега най-чувствително такива широки народни маси и предизвиква такива вътрешни борби, че конфликтът между силите на старото и тия на новото изпъква вече като основен, доминиращ над всичко социален конфликт в международния живот. Сами по себе тия борби водят също тъй към по-нататъшно изостряне на голямата социална криза.
към текста >>

Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и всестранно издигане.
Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него. Селските комуни, артели и кооперации ще бъдат отсега нататък все по-надеждна и незаменима твърдина на новия - още в своите зачатки - строй, каквито са и градските производствени комуни и работнически организации. Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и всестранно издигане. Никога той вече не ще пожелае да се откаже от модерните машини, каквито му дава на разположение колективизмът, от рационалното използуване на агрономическите знания, от широкия кредит, сигурността на поминъка и всички ония материални и културни блага, които му осигурява задругата, за да се върне към малкото частно стопанство, към чокойството и монархизма. Болшевизмът, освен това, не само преживя крайно мъчителния период на възстановяване на индустрията, тъй много пострадала от войната, но и премина вече към едно широко, интензивно и многостранно строителство, което напоследък придобива един грандиозен замах, какъвто не е виждан в развитието нито даже на Германия, нито на С. А. Щати. Във всички области на производството се въвеждат най-модерните машини. Електрификацията се извършва усилено и в най-широки размери.
към текста >>

Никога той вече не ще пожелае да се откаже от модерните машини, каквито му дава на разположение колективизмът, от рационалното използуване на агрономическите знания, от широкия кредит, сигурността на поминъка и всички ония материални и културни блага, които му осигурява задругата, за да се върне към малкото частно стопанство, към чокойството и монархизма.
В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него. Селските комуни, артели и кооперации ще бъдат отсега нататък все по-надеждна и незаменима твърдина на новия - още в своите зачатки - строй, каквито са и градските производствени комуни и работнически организации. Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и всестранно издигане. Никога той вече не ще пожелае да се откаже от модерните машини, каквито му дава на разположение колективизмът, от рационалното използуване на агрономическите знания, от широкия кредит, сигурността на поминъка и всички ония материални и културни блага, които му осигурява задругата, за да се върне към малкото частно стопанство, към чокойството и монархизма. Болшевизмът, освен това, не само преживя крайно мъчителния период на възстановяване на индустрията, тъй много пострадала от войната, но и премина вече към едно широко, интензивно и многостранно строителство, което напоследък придобива един грандиозен замах, какъвто не е виждан в развитието нито даже на Германия, нито на С. А. Щати. Във всички области на производството се въвеждат най-модерните машини. Електрификацията се извършва усилено и в най-широки размери. Грамадни предприятия, каквато е линията Туркестан-Сибир (1500 к.м.) са привършени, други са в работа - канала напр. Дон-Волга.
към текста >>

По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие.
Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите. Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят. По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие. Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера. * * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки. А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи. Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните.
към текста >>

41. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът.
Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота.
към текста >>

Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага.
Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс.
към текста >>

42. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труд човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина, стока, само условие за произвеждане на стопански блага и нищо повече!
Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си! А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Само когато любовта е импулс за труда му. Най-високата поезия в живота е, когато светлината на дълбокия вътрешен живот озари външния. Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труд човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина, стока, само условие за произвеждане на стопански блага и нищо повече! По този начин всяка душа живее в затвор и се чувства нещастна. А колко лесно тя може да излезе вън на широки светли простори! Стига да работи човек от любов, без да чака нищо от своя брат! Днешният живот не е осмислен, понеже е механизиран. Защо всички се чувстват днес нещастни, защо изпитват вътрешно недоволство, скръб за нещо незнайно, копнеж към нещо, което даже и сами не могат да определят?
към текста >>

43. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение.
Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали.
към текста >>

В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона.
Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии. В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята. Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше духовенство, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване.
към текста >>

Машината е днес средство не за подобрение живота на хората и създаване на нужните им блага, а за експлоатиране на ония хора, които пак тя, поради своето превъзходство пред дребните и примитивни средства за производство, е направила безимотни и безработни.
В най-ново време работите външно твърде много са се изменили, но същината е останала почти непроменена – робството и паразитизмът, макар и в нова форма, наново процъфтяват и то при пълното благословение и съдействие на официалните черкви. Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи. Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината. Машинната техника е реализирала грамадни успехи; човешкият труд, благодарение на тази техника, е станал стократно по-производителен. Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе. Машината е днес средство не за подобрение живота на хората и създаване на нужните им блага, а за експлоатиране на ония хора, които пак тя, поради своето превъзходство пред дребните и примитивни средства за производство, е направила безимотни и безработни. Не към общо намаление на работното време и общо благополучие води нейното усъвършенстване, а към увеличение на безработните, обезценяване на труда изобщо и възрастване мизерията на работните маси. Не блага произвежда днес машината, а „стоки", т.е. продукти, които са предназначени не да задоволят насъщните нужди на народа, а да реализират печалби за фабриканта, акционера, търговеца. Тия стоки, за да постигнат своето предназначение, трябва да бъдат произведени най-евтино, т.е., трудът на работника-производител трябва да бъде само отчасти заплатен, а от друга страна те трябва да бъдат продадени най-скъпо, изнесени в чужбина, в близки и далечни страни, без оглед на нуждите на местното население, чиято „консумативна способност", поради самата капиталистическа експлоатация, много чувствително намалява. Навсякъде модерното производство се утвърдява и развива по един и същ път.
към текста >>

Не блага произвежда днес машината, а „стоки", т.е.
Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината. Машинната техника е реализирала грамадни успехи; човешкият труд, благодарение на тази техника, е станал стократно по-производителен. Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе. Машината е днес средство не за подобрение живота на хората и създаване на нужните им блага, а за експлоатиране на ония хора, които пак тя, поради своето превъзходство пред дребните и примитивни средства за производство, е направила безимотни и безработни. Не към общо намаление на работното време и общо благополучие води нейното усъвършенстване, а към увеличение на безработните, обезценяване на труда изобщо и възрастване мизерията на работните маси. Не блага произвежда днес машината, а „стоки", т.е. продукти, които са предназначени не да задоволят насъщните нужди на народа, а да реализират печалби за фабриканта, акционера, търговеца. Тия стоки, за да постигнат своето предназначение, трябва да бъдат произведени най-евтино, т.е., трудът на работника-производител трябва да бъде само отчасти заплатен, а от друга страна те трябва да бъдат продадени най-скъпо, изнесени в чужбина, в близки и далечни страни, без оглед на нуждите на местното население, чиято „консумативна способност", поради самата капиталистическа експлоатация, много чувствително намалява. Навсякъде модерното производство се утвърдява и развива по един и същ път. Неговите първи стъпки означават „замиране" на дребното производство – занаятчийско и земеделско, масово пролетаризиране на дребните собственици, създаване на „гладна армия" от безработни, т.е. хора, които да виждат голямо благо във възможността да получат от индустриалеца срещу непосилен труд една оскъдна надница.
към текста >>

44. СВЕЩЕНАТА РЕКА - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Както се познават качествата и благата на плодовете от онези, на които служат за храна, така и доброто се познава от тези, на които е направено.
Затова всички ние, които обичахме светлината и музиката, тръгнахме след Него. Планината беше окичена със своите пролетни украшения, когато Той ни заведе при седемте свещени езера и захвана да говори за великите добродетели, които се раждат от любовта, която е Бог, и за красивия живот на онези, които носят тези добродетели. Един от нас Го запита: „Какво нещо е доброто, което ражда любовта? Как може да се познае то и как да прави човек добро"? Той погледна слънцето и бистрите води на езерата и каза: „Каквото е плода за плодното дърво, такова е доброто за живота на човека. Както се познават качествата и благата на плодовете от онези, на които служат за храна, така и доброто се познава от тези, на които е направено. А който иска да се научи, как да прави съвършеното добро, нека да гледа, как правят това светлината на слънцето и водите на изворите". Една утрин всеки от нас се пробуди с копнежите си да види слънцето, което непреривно твори блага за всички същества, които живеят на земята и всеки от нас отиваше с радостта си да го посрещне. И когато слънцето изгрее, пророкът, който ни водеше, каза: „Има ли нещо, което да помрачи блясъка на слънцето и то да престане вече да свети? Или какво може да опетни светлината на слънцето, че да остане на нея петно и да не може да се очисти? Като слънцето са светли умовете на онези, които познават Бога – любов и като светлината са техните мисли.
към текста >>

Една утрин всеки от нас се пробуди с копнежите си да види слънцето, което непреривно твори блага за всички същества, които живеят на земята и всеки от нас отиваше с радостта си да го посрещне.
Един от нас Го запита: „Какво нещо е доброто, което ражда любовта? Как може да се познае то и как да прави човек добро"? Той погледна слънцето и бистрите води на езерата и каза: „Каквото е плода за плодното дърво, такова е доброто за живота на човека. Както се познават качествата и благата на плодовете от онези, на които служат за храна, така и доброто се познава от тези, на които е направено. А който иска да се научи, как да прави съвършеното добро, нека да гледа, как правят това светлината на слънцето и водите на изворите". Една утрин всеки от нас се пробуди с копнежите си да види слънцето, което непреривно твори блага за всички същества, които живеят на земята и всеки от нас отиваше с радостта си да го посрещне. И когато слънцето изгрее, пророкът, който ни водеше, каза: „Има ли нещо, което да помрачи блясъка на слънцето и то да престане вече да свети? Или какво може да опетни светлината на слънцето, че да остане на нея петно и да не може да се очисти? Като слънцето са светли умовете на онези, които познават Бога – любов и като светлината са техните мисли. Като водите на океана е голяма радостта в сърцата им и нищо не може да я размъти." Веднъж при нас дойде една млада жена, чийто живот беше разбит от скръб и в отчаянието си тя не искаше вече да живее: единственото й дете беше грабнато от смъртта. Никой от нас не можеше да я утеши, но всички й посочихме Този, който познаваше скърбите и страданията на хората и който ни утешава, когато сме в скръб.
към текста >>

45. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

(Планинско цвете), да почувства неволята като благата воля на Всевишния (Молитва; Учителят).
Препоръчваме го на читателите си. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. 5. Мара Белчева. – „Избрани песни". Тая книга е синтез на нейното поетическо дело, извървян път и кристализация на един мироглед на човек (именно на човек), който не е преставал да търси, за да достигне най-сетне до съзнанието да приеме волята Божия не като подчинение, а като победа. (Планинско цвете), да почувства неволята като благата воля на Всевишния (Молитва; Учителят). Песните са изпети просто и непринудено-, в тях всичко е дадено в загадката на образа и краската, а проникващо настроение хваща душата на четеца и я води по високите върхове на себе превъзмогването Книгата се доставя и от редакцията на списание „Житно Зърно" срещу 40 лева. 6. Ясновидските предсказания и науката от А. Теомов . Цена 15 лева. Доставя се от Никола Нанков, Витошка, 3 – София.
към текста >>

46. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек.
Бори ли се, той не знае, защо се бори; работи ли, не знае, за какво работи; учи ли, не знае, какво да учи; радва ли се, не знае защо да се радва; страда ли, не знае защо страда: той не знае, ни защо се ражда, ни защо живее, ни защо си заминава. Разбира се. той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии. В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб. Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост. Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек. Така мисли на много места в псалмите си псалмопевецът, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон. Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен. В нисшите сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
към текста >>

47. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини.
Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут). Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>

48. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо.
Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация.
към текста >>

Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура.
Но фактически „свръхпроизводството" е само фиктивно. Складове, магазини, пазари са. наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност". Но ако приемем даже, че наистина има премного изработени, „излишни" стоки, откъде накъде следва да има изобщо безработни? Това е наистина „естествено" явление, но само при господстващата система на експлоатация на труда, основана върху частното притежаване на големите и модерни средства за производство. Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура. Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи. То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики. Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за духовно пробудилата се човешка душа. Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена.
към текста >>

49. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той страда в същото време, когато природата е пълна с толкоз блага, когато с такава благодат го е заобиколила тя!
Едничкото, от което се нуждаем, е да действаме в съгласие с законите на природата. А за това трябва да научим нейния език. Днешният живот е пълен със страдания, нещастия, катастрофи. Днешният човек е в неизвестност по отношение на най-важните въпроси на живота. Той е дезориентиран. Той страда в същото време, когато природата е пълна с толкоз блага, когато с такава благодат го е заобиколила тя! От друга страна и вътре в него се крият толкоз ценни сили, толкоз съкровища, и всичко това стои неразработено! Ето защо всяко строителство преди всичко трябва да почне с хвърляне светлината на знанието върху цялата природа, върху човешкото естество, върху законите на развитието на отделния човек, на човечеството и на целокупната природа. Тук терминът „природа" трябва да се разбира в малко по-широк смисъл, а не както сега се разбира. Чрез по-дълбоко изследване може да се дойде по научен път до познанието, че природата е жива, разумна, т.е. че зад механическите, физико-химически процеси има разумни сили.
към текста >>

50. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всички блага са в преизобилие дадени от природата.
Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота. Всички условия са дадени. Този живот, който сега живеем, е в началото на своето развитие. Животът за нас едвам сега започва. Красивите перспективи са пред нас! Всички блага са в преизобилие дадени от природата. С други думи социалният въпрос природата го е разрешила, но ние не сме го разрешили. Великото, Разумното в света движи света напред. Но помощта в света трябва да дойде чрез нас! Това, Разумното, действа чрез нас. То ни казва да отидем да работим, ако искаме да поставим живота в хармония с Цялото.
към текста >>

51. ВИК.ИГЛА.МЛАДЕЖЪТ - ОЛГА СЛАВЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

– Никой тук ме не поглежда, никой за мен блага дума не отронва.
СТЪПКИ Погледнах лишея върху скалата. – И аз живия заради Нея – усмихнато ми каза той. – Никой тук ме не поглежда, никой за мен блага дума не отронва. Но, аз щастлив съм пак: Нейната ръка ме гали, благи думи Тя мен шепне. – Тя еднакво бди над теб и мене. – Аз щастлив съм пак. Нейната ръка, ръката на Любовта ме гали. * Сърцето на Вселената си Ти, Любов.
към текста >>

52. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дни си нареждай благати С гости, свирачи, певци.
Ще чуе мене Божий син, И грабне ли ме той. И ангелския светъл чин Отново ще е мой. 10.XI. 1931. ИГЛА Ако ли някой приятел Дойде и каже: „Ела, Аз съм на щастие сеятел, Давам ти злато с кола. Та си направи палати, Приказни царски дворци. Дни си нареждай благати С гости, свирачи, певци. Щедро на бедни раздавай: Дрехи, злато и храна. Домове, църкви дарявай – Би щеш прочута стана. Тебе народа ще Хвали! „Пресвета" ще ти рече, Име ти впише в скрижали и у история втъче. Няма да стъпваш с нозете Таз клета грешна земя.
към текста >>

53. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”.
Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н. животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото съзнание: това са възгледите на всички хора от миналото”. В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и биологичните им корелации. Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното съзнание. За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”. Да завъртят дом, да оставят род. Те схващат света като „борба за живот”, а човека – като бездушно тяло, като най-високо развито животно, което се ръководи главно от своите инстинкти и страсти: затова върховен бог им е силата. Служат си на всяка крачка с насилието. Признават всъщност само „юмручното право”, „правото на силния” и войната като негов израз.Основен закон в личните им отношения е „око за око, зъб за зъб”. От всяка обида те се ожесточават, в тях кипва желание за мъст и лична саморазправа.
към текста >>

54. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но и да пости човек без да знае как, кога и колко време и това също не ще му донесе голями блага и добрини.
Най-добрите медици са съгласни, че болестите идват от чужди вещества, които, като не могат да се отсранят от организма, натрупват се по различните органи и при пръв удобен за тях случай те се проявяват в различни форми на болести. От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане стомахът на почивка и спокойствие. Много вредни неща биха се отстранили тогава. Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишекът от храна и пресищането са най-опасните и най-голямите врагове на човека. Да преяжда човек и никога да не пости – това са неща, които ще му докарат най-голями неприятности и страдания. Но и да пости човек без да знае как, кога и колко време и това също не ще му донесе голями блага и добрини. Това, което се казва за физическото хранене се отнася и за чувствата. И там човек яде, пие, трупа материи, които един ден почват да гният. Мнозина не знаят, че човешкото същество представлява дом, общество, цяла държава, в която мнозина ядат и пият и унищожават всичко приготвено с голям труд и усилия. Този, който пости, може да отстрани много от тях, като ги държи гладни. Докато той е много щедър към тях и ги храни, те не ще го напуснат, той е много добър за тях.
към текста >>

Тази истина е много проста: Колко богатсто има в човека, около него и колко възможности са скрити в него, за да се ползува от тия блага, но не ги оценява и не умее да им се радва всеки ден, всеки час да благодари на благодатта, в която живее.
Аз не отричам, че има и други начини и средства, за да се дойде до тая истина. Много още са придобивките от едно разумно практикуване на поста. Прояснение на мисълта. Избистряне и разбиране на същественото в живота. Разбиране на една истина, която прави притежателитe ù богати, силни, умни. Тази истина е много проста: Колко богатсто има в човека, около него и колко възможности са скрити в него, за да се ползува от тия блага, но не ги оценява и не умее да им се радва всеки ден, всеки час да благодари на благодатта, в която живее. Вместо да е радостен и благодарен, той е вечно недоволен и роптаещ против всичко. Само това неразбиране на тази истина е в състояние да го направи нещастен и сляп за красотата и изобилието. Сега идвам до най-дълбоката, най-важната и скритата страна на поста, като магическа операция от най-чист характер. Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред.
към текста >>

55. ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо.
Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел.
към текста >>

56. LE MAITRE PARLE. L'AME Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За да се изправят две неправди - а именно: несправедливото владение на земята и ползуване от рентата на земята без всякакъв труд; и несправедливото облагане с преки и косвени данъци труда на човека. X.
И земята трябва да бъде за всички“. Всеки човек родил се на тази планета има свещено право върху земята, тъй както върху светлината, въздуха и водата. Да се отнеме земята на човека, значи да се обрече на вечно робство. Частната собственост върху земята е голяма неправда, понеже земята човек не я е създал, следователно и няма право да я владее. Човек има право да владее и да разполага с продуктите на своя труд. За да се изправят две неправди - а именно: несправедливото владение на земята и ползуване от рентата на земята без всякакъв труд; и несправедливото облагане с преки и косвени данъци труда на човека. X. Джордж препоръчва единният данък, който в същност не е данък, а възвръщане рентата от земята - на обществото. Да се заменят всички други данъци с единият данък - това значи да се освободят всички хора от косвените данъци, бедните и от преки, а да се обложат рентиерите, които без всякакъв труд печелят милиони. Пример - на ул. Мария Луиза за няколко дюкяни X. У. получава 2,000,000 наем. Защо?
към текста >>

57. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Лошата постъпка затваря вратата, през която идат благата на живота.
Ти ще учиш музика за себе си, не за хората. Ще дойде време, когато хората ще те оценят. В началото добрата постъпка има отношение към самия човек, а в края - към цялото. Ако човек няма материал, с който да съгради добрия живот, той ще осиромашее. Следователно, причината за сиромашията, за болестите, за невежеството се дължат на лошите постъпки на хората. Лошата постъпка затваря вратата, през която идат благата на живота. Когато човек с лошите си постъпки затваря всички входове, отдето могат да дойдат благата на живота и очаква на другите хора, отвън да дойдат благата, той се намира на крив път на живота. Как ще намери правия път? – Чрез добрата постъпка. Началото на любовта е добрата постъпка. Любов, която се поражда от добри постъпки, е неразрушима.
към текста >>

Когато човек с лошите си постъпки затваря всички входове, отдето могат да дойдат благата на живота и очаква на другите хора, отвън да дойдат благата, той се намира на крив път на живота.
Ще дойде време, когато хората ще те оценят. В началото добрата постъпка има отношение към самия човек, а в края - към цялото. Ако човек няма материал, с който да съгради добрия живот, той ще осиромашее. Следователно, причината за сиромашията, за болестите, за невежеството се дължат на лошите постъпки на хората. Лошата постъпка затваря вратата, през която идат благата на живота. Когато човек с лошите си постъпки затваря всички входове, отдето могат да дойдат благата на живота и очаква на другите хора, отвън да дойдат благата, той се намира на крив път на живота. Как ще намери правия път? – Чрез добрата постъпка. Началото на любовта е добрата постъпка. Любов, която се поражда от добри постъпки, е неразрушима. Няма сила в света, която може да разедини, да разкъса две добри постъпки.
към текста >>

58. ПРЪСТИ - Г. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си.
Ели Хляб наш Това е най-силната дума на земята. Насъщният хляб е двигател в живота на личността, на обществата, на народите през всичките векове на историята. Хлябът насъщни е създал всичките придобивки на материалната култура в света: хляб насъщни е причина и за голямото развитие на духовната култура. По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си. Хляб наш! До каква степен тази дума е жизнена, ни говори Господната молитва „Отче наш". От време още хората и в своите отношения към Бога са изразили нуждата от насъщния хляб. Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната молитва, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб. Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят.
към текста >>

Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят.
По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си. Хляб наш! До каква степен тази дума е жизнена, ни говори Господната молитва „Отче наш". От време още хората и в своите отношения към Бога са изразили нуждата от насъщния хляб. Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната молитва, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб. Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят. Защото Нему е била известна старата истина, че не само с хляб живее човек, но и с всяко разумно слово. Кажете, обаче, някому днес, че той няма утре какво да яде, косите му ще настръхнат. И ако живее с тази отрицателна мисъл, той е способен да направи ред престъпления. От тази малка мисъл в очите на човека става толкова страшно нещо, че едва ли не се чувствува обхванат в пипалата на някой октопод. И той се бори, бори се страшно с „армии от гиганти”, подобно на Дон Кихот.
към текста >>

Насъщният хляб движи човека напред, той го тика към нови условия, към нови ценности и блага.
И той се бори, бори се страшно с „армии от гиганти”, подобно на Дон Кихот. Но липсата на насъщния хляб е голяма реалност, която не може да не бъде жив фактор за всеки обикновен земен жител. А и колко ли необикновени хора има по земята? – „Дай ни нам насъщния хляб”, така се молим ние всеки ден. И докато съществува този въпрос, на земята мир не може да има. Насъщният хляб движи човека напред, той го тика към нови условия, към нови ценности и блага. Тъкмо тука се крие великата тайна за постоянната нужда от хляб. Хлябът е една реалност, той е и един символ на една друга реалност. Хлябът е символ на Божествената същност. И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа. Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи.
към текста >>

Лошото седи в натрупването на хляба и на благата.
Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи. И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време. С това той развива само своя егоизъм и алчност. А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието. По този начин човек забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми. Човек трябва да нахрани душата си с най хубавата храна за душата, човек трябва да нахрани ума си с най-хубавите мисли, трябва да нахрани сърцето си с най-хубавите чувства.
към текста >>

Когато човек се стреми само към хляб и материални блага, тогава интересите на хората са.
Ако човек би дирил първом вечните истини в живота и би нагласил живота си в хармония с тях, не би имало нещастия, не би имало страдания и ненужни борби и теготи. Това значи, човек да прецеди, да преоцени всичките си религиозни, научни, морални, обществени, семейни и пр. схващания и да остане само онова, което е вечно и безценно. Тогава ще знае човек, кои са неизменните творчески стойности на живота и ще може да създаде нещо много по-здраво и хубаво от това, което е създадено до сега. И когато учителите на човечеството говорят, че човек не трябва да се стреми първом да задоволи материалните си нужди, но духовните; когато те говорят, че не само с хляб може да живее човек, но и с всяко разумно слово, те имат предвид резултатите, които ще се създадат. Когато човек се стреми само към хляб и материални блага, тогава интересите на хората са. толкова разнородни, че се създават само крамоли, ежби и пр. Така и интересите на разните народи, разните общества, разните черкви и пр. са все различни и различни и те само се борят, разделят се, дробят се и са вечно готови да защитят с кръв тези си интереси. Когато пък за науката, за изкуството, за истинската духовна и философска мисъл на човечеството няма граници, няма народности, няма специфичности. Тя е безгранична, всенародна, еднакво ценна и полезна, творчески-съзидателна за всички.
към текста >>

В това е истинският път, правилното развитие, вечните стойности на нещата, – добрини и блага.
Така и интересите на разните народи, разните общества, разните черкви и пр. са все различни и различни и те само се борят, разделят се, дробят се и са вечно готови да защитят с кръв тези си интереси. Когато пък за науката, за изкуството, за истинската духовна и философска мисъл на човечеството няма граници, няма народности, няма специфичности. Тя е безгранична, всенародна, еднакво ценна и полезна, творчески-съзидателна за всички. Духовното сближава, духовното внася мир и творчество между хората; духовното издига над дреболиите и прави човека велик в дела, чувства и мисли. В това е истинският път, правилното развитие, вечните стойности на нещата, – добрини и блага. Необходимо е това съзнание. Само когато то дойде, животът ще стане по-добър, хората ще станат по-умни, по-справедливи, по-благородни, с по-големи творчески сили за доброто на всички. Тогава може да зацаруват законите на Царството Божие на земята. Хляб наш! Това е великият стимул в живота.
към текста >>

Блажен е онзи, който наред със стремежа към материално благо, умее да постави на необходимата висота своя стремеж към духовното, към „разумното слово”, към вечните и неизменни творчески блага.
Само когато то дойде, животът ще стане по-добър, хората ще станат по-умни, по-справедливи, по-благородни, с по-големи творчески сили за доброто на всички. Тогава може да зацаруват законите на Царството Божие на земята. Хляб наш! Това е великият стимул в живота. Неизменният физичен и духовен двигател. Блажен е онзи, който наред със стремежа към материално благо, умее да постави на необходимата висота своя стремеж към духовното, към „разумното слово”, към вечните и неизменни творчески блага. По това се познава човекът на новото. На такъв човек може да се вярва, от него може с право да се очаква да съгради нещо неизменно и трайно в живота.
към текста >>

59. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Бог мисли за нас, като ни дава блага и страдания; а ние мислим за Него, когато страдаме и добре носим страданията.
И трябва да има едно коопериране между хората – вътрешно разбирателство. Смърт е, когато човек бяга от тялото си, а не когато го напуща. Един психологически закон гласи: ти не можеш да мислиш за някого, ако той не мисли за тебе. Ти мислиш за онзи, който мисли за тебе. Ние мислим за Бога, понеже Той мисли зарад нас. Бог мисли за нас, като ни дава блага и страдания; а ние мислим за Него, когато страдаме и добре носим страданията. Тогава зло ли са страданията? В страданията има и хигиена, и морал, и идеал. За да носи човек добре страданията, той трябва да пригоди тялото си за това: всички пори на тялото у човека трябва да са отворени. За това новата хигиена препоръчва да се пие най-малко кило и половина гореща вода на ден: сутрин, преди или след обяд и вечер. Това служи за пречистване, тониране и уравновесяване силите на човека, вътрешно и външно.
към текста >>

60. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Правдата е един велик вътрешен процес за разпределяне на всички божествени блага по всички части на организма, бил той организъм на индивид, общество, народ или на цялото човечество.
Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човешката душа. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш, как да постъпваш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш, как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях. Правдата е един велик вътрешен процес за разпределяне на всички божествени блага по всички части на организма, бил той организъм на индивид, общество, народ или на цялото човечество. Това е кръвообращението, което разнася кръвта навред, за да може всяка клетка да приеме всичко, от което има нужда и да изпълни службата си. Така, благодарение на Правдата, на туй велико кръвообращение, и най-малката клетчица, и най-малкото същество в света приема своята храна. Правдата представя водата на земята. Каквото е водата по отношение на твърдата почва, такова е и отношението на правдата към човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, втвърдили са се, защото нямат правда, а онези, които са станали меки, имат правда.
към текста >>

Тя е, която разпределя божиите блага, кръвта на живота, в общочовешкия организъм.
За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие, в нея ще зацари анархия. Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина за тази анархия. Навсякъде законът е един и същ: щом има безправие, веднага ще се яви анархия. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя божиите блага, кръвта на живота, в общочовешкия организъм. Правдата трябва да се приложи в света, така че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възкликва: „Няма ли Господ на този свет? ”. Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли трябва да поиска от Бога да му покаже някоя страждуща душа, за да ù помогне. Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания зарад облаги. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в материалния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен.
към текста >>

Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в материалния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има.
Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя божиите блага, кръвта на живота, в общочовешкия организъм. Правдата трябва да се приложи в света, така че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възкликва: „Няма ли Господ на този свет? ”. Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли трябва да поиска от Бога да му покаже някоя страждуща душа, за да ù помогне. Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания зарад облаги. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в материалния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен. Това е божествената правда, която придава стабилност на човека. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит.
към текста >>

Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен.
Тя е, която разпределя божиите блага, кръвта на живота, в общочовешкия организъм. Правдата трябва да се приложи в света, така че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възкликва: „Няма ли Господ на този свет? ”. Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли трябва да поиска от Бога да му покаже някоя страждуща душа, за да ù помогне. Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания зарад облаги. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в материалния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен. Това е божествената правда, която придава стабилност на човека. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата земя.
към текста >>

От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници.
”. Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли трябва да поиска от Бога да му покаже някоя страждуща душа, за да ù помогне. Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания зарад облаги. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в материалния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен. Това е божествената правда, която придава стабилност на човека. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата земя. Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли.
към текста >>

61. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това е Учителят – Този, който води по неведоми пътеки на възход всички тия хора, който събужда в душите им великия трепет пред всичко хубаво, велико и добро; Този, който ги учи, как да ценят и творят в живота истински ценности и блага.
Всичко е грейнало в сияйна светлина. Росните капки затварят в себе си цели светове светлина, която отразяват в хиляди багри – дивни брилянти на пролетните утрини. Мълчаливо всички хора се нареждат в стройни редове с лице към изток, на западния край на пространната поляна, заградена от изток, север и запад с борова гора. Мъжете стоят в редове отпред, а жените държат тила – те са тилът на живота. С лице към всички други стои на десетина разкрача беловлас мъж, строен, с правилни, внушителни черти. Това е Учителят – Този, който води по неведоми пътеки на възход всички тия хора, който събужда в душите им великия трепет пред всичко хубаво, велико и добро; Този, който ги учи, как да ценят и творят в живота истински ценности и блага. Неговият образ говори повече от всякакви думи. Оставете душата си свободна да го съзерцава и в съзнанието ви ще се открои неговата истинска същност, неговото величие, неговият гениален ум, неговото благородно сърце и възвишената му душа. Съзерцавайте го до захлас, за да се закърми така и във вас величието и добротата на неговата същност! Учителят почва известни гимнастични упражнения. Мълчаливо и съсредоточено го следват всички в свободен ритъм и пластика.
към текста >>

62. СВЕДЕНБОРГ - ЕМАНУЙЛ П. ДИМИТРОВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И на Исуса благата усмивка Ще се разлей над святата ви жертва!
И тръпнеше от вяра всеки клас молитвен, И всяко малко зрънце. О, ниви веч за жетвата готови! Над Вас минаха кат повеля: И вятърът с прохладната милувка, И кроткият дъждец за свежест и обнова, И бурята и гърма! Но кротко беше всяко малко зрънце. Че знаеше, ден чуден ще пребъде: И песен чучулигата ще пее Над Вашето разляно слънце. И на Исуса благата усмивка Ще се разлей над святата ви жертва! Вий цялата земя заливате, о ниви! Ах, цялата Земя вълнува се и чака. И клас на клас повтаря думи живи, И песен носи се благата: Че пръв Христос ще дигне Възпламнал сърп: – О ниви! Да бъде жетвата ви свята!
към текста >>

И клас на клас повтаря думи живи, И песен носи се благата: Че пръв Христос ще дигне Възпламнал сърп: – О ниви!
Но кротко беше всяко малко зрънце. Че знаеше, ден чуден ще пребъде: И песен чучулигата ще пее Над Вашето разляно слънце. И на Исуса благата усмивка Ще се разлей над святата ви жертва! Вий цялата земя заливате, о ниви! Ах, цялата Земя вълнува се и чака. И клас на клас повтаря думи живи, И песен носи се благата: Че пръв Христос ще дигне Възпламнал сърп: – О ниви! Да бъде жетвата ви свята!
към текста >>

63. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби.
Някой ще възрази, че днес страдат милиони хора. Защо? Защото глупостта за безсмислието е взела грамадни размери. Тя е овладявала като хипноза цели общества, вкаменила е сърцата на хората и ги е направила зверове един за други. Казват някои, че мъчителният и робски живот на много милиони човешки същества ще се промени, когато се променят устоите на това общество. В тази мисъл има голяма доза от истина. Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби. На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената. Отношението на всяко разумно същество в света спрямо по-горните от него трябва да бъде отношение на уважение и вътрешна адмирация, а спрямо по-долните по-слабите и по-малките от него - отношение на покровителство. Ние сме храненици на земята. Всичко каквото имаме на нея получаваме даром от щедрата ръка на природата - от невидимите същества в нейните недра, за които могат да приказват не такива като нас, а други, чиито очи не са малко повече от слепи, каквито са очите на всички нас. Макар че тая мисъл ние изказахме веднъж тука, пак ще я подчертаем.
към текста >>

64. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода.
Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Него, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Нагоре сега! " Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни оня пламък, чрез който да познаем, че той е Любов. В Божието сърце има нещо велико. Той въздига народи, общества, семейства, отделни човеци. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия дух. Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата.
към текста >>

И човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички.
Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия дух. Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата. И човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички. Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог. Мнозина обаче питат: „Съществува ли Бог и ако съществува - къде е Той ? " Цялата вселена представя „Градът Божи", дето Бог живее. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик, че обхваща и най-малките същества, и урежда живота им.
към текста >>

65. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Декемврий, добрият вълшебник с коси побелели, При корени скрити ти тайно отиваш И приказки чудни разказваш – Че скоро от път ще пристигне царица, Царица красива и блага.
Димитрина Антонова ДЕКЕМВРИЙ Декемврий, в годината мъдрият месец, към що ни подготвяш, към що ти ни водиш? Изтръпват пред тебе човеци, изтрепват животни, Че смърт те очакват - тъй строг им изглеждаш, Студен и далечен. Декемврий, в годината мъдрият месец! Дълбоко спотайваш в сърцето си обич и милост. Разправят ни всичко джуджетата малки: Какво ти отиваш и правиш По голите клони, магьосник потаен. Декемврий, добрият вълшебник с коси побелели, При корени скрити ти тайно отиваш И приказки чудни разказваш – Че скоро от път ще пристигне царица, Царица красива и блага. Че с кротка усмивка ще стигне тя тука И гдето помине ще бъде милувка, Лъч слънчев и радост. Декември, ти мъдрия старец с коси побелели, Живял и проникнал в голямата тайна. .. От тебе децата ще учат урока си мъдър: Да знаят и помнят, че няма смърт страшна, Че има сън само и после - рождение.
към текста >>

66. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Проявеният Бог, природата е вложила всички блага в живота.
Не че не съществува тя и у другия, но в здравия човек може да се прояви в своята красота. Тя е като едно цвете, което трябва да цъфне. Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав. Болните хора могат да се ползуват от тях, но само здравият може да живее в тях. Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки. Проявеният Бог, природата е вложила всички блага в живота. И сега хората трябва да се учат да възприемат благата. Едно хилаво поколение, което не диша правилно, ще се изроди. Онзи, който диша правилно, той не може да има несрети в живота си. Нали казахме, че Любовта се проявява само при здрав човек? А Любовта е едно богатство, което носиш.
към текста >>

И сега хората трябва да се учат да възприемат благата.
Тя е като едно цвете, което трябва да цъфне. Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав. Болните хора могат да се ползуват от тях, но само здравият може да живее в тях. Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки. Проявеният Бог, природата е вложила всички блага в живота. И сега хората трябва да се учат да възприемат благата. Едно хилаво поколение, което не диша правилно, ще се изроди. Онзи, който диша правилно, той не може да има несрети в живота си. Нали казахме, че Любовта се проявява само при здрав човек? А Любовта е едно богатство, което носиш. На този красивия човек ти си разположен да му услужиш.
към текста >>

И така, нужен е живот в хармония със законите на природата, Само тогаз ще използуваме изобилните ù блага!
На този красивия човек ти си разположен да му услужиш. Като погледне той, ти си разположен да се жертвуваш. Трябва да четете, да учите. Направете тези малки опити. Те ще отворят път за други. И така, нужен е живот в хармония със законите на природата, Само тогаз ще използуваме изобилните ù блага! И по отношение на дишането, и по отношение на другите области на живота, изучи природните закони и нареди живота си в съгласие с тях! Като завладеем дишането, като се домогнем до правилното прилагане на дишането, ще имаме големи постижения, ще се отворят обширни простори за мисълта. Свободен е онзи, който обича Истината. Знание има онзи, който обича Мъдростта. Живее онзи, който държи Любовта в сърцето си.
към текста >>

67. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Силата на човека седи в неговата вътрешна признателност, че той е в Битието и че участвува във всички блага.
И вследствие на това се явява един дисонанс в живота ни. За да се възстановят правилните отношения на човека към Бога, необходимо е молитва, пропита с истинска признателност и любов към Този, който ни е създал и който ни е дал всички условия за живот. Да благодарим за светлината, топлината, за въздуха, за хубавите мисли, за хубавите чувства, които приемаме от него. За всичко трябва да благодарим! Иначе и богати да бъдем, и учени да бъдем, животът се обезсмисля. Силата на човека седи в неговата вътрешна признателност, че той е в Битието и че участвува във всички блага. Казва се: „Бъдете постоянни в молитва! " Защо? Когато човек се моли, той влиза в контакт със светлината и топлината, които идат от Божествения свят.Тази светлина и тази топлина, която иде отгоре, тя е толкова мека и приятна, че тя съгражда, дава живот. Тя е светлина и топлина на Безсмъртието! Тя е тази именно светлина, при която човек добива успокоение, вътрешен мир и свобода.
към текста >>

68. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас.
Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие. И величието на Божия Дух седи в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си. Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето ти праща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли тази разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света, по различни начини, наричали са я с най-различни имена първична субстанция, първична енергия, закони на привличане и сродство и пр. и пр. Ала законите Духът ги създава.
към текста >>

Само Духът е носител на всичките тия блага.
Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани. Духът създава формите, а материята индивидуализира духа. И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна и Духът, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа. Човекът търси в живота щастие, култура, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият само от Духа. Само Духът е носител на всичките тия блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е сбрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва. Дойде ли духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и човек вижда ясно.
към текста >>

69. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата.
Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно. То не ще се наложи с външна сила и преустройство. Няма защо да мислим, че е необходимо целият свят да се „оправи" изведнъж. Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен". В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата. Това, което ще донесат на човечеството външите преобразования, е само една страна на неговите копнежи. Тия преобразования не ще разрешат всички жизнени въпроси. Всякога е имало и всякога ще има хора, които ще дирят, ще получават като далечни зовящи гласове подсещания, че има една друга страна на многостранната човешка природа - неговото духовно аз, което също подлежи на преустройство и може би по-съществено и по-важно от материалното. Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи. Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време.
към текста >>

70. Науката за ръката Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Веднага всички невъзможности се стопяват пред един мил поглед и пред една блага дума и една добра постъпка, пред едно внимание, което нам е указано, или ние някому сме го указали.
Затова не свързвай хората със случаите и нещата. Както гладния се интересува най-напред от хляба, а не от това, кой го е месил и донесъл, тъй и ние се интересуваме най-първо от нещата, от случаите и събитията, както и от техните причини, а не толкова от пътищата, по които те са дошли. Противоречията и мъчнотиите зависят от Любовта и колкото тя е по-голяма и по-чиста, толкова противоречията са по-малко и обратно, колкото любовта е по-малка, противоречията се увеличават. Противоречията произлизат от нашето неразбиране законите на природата и от малкото проявяване на любов. Когато някой иска от нас нещо, ако ние го обичаме, веднага поставяме всичко на негово разположение. Веднага всички невъзможности се стопяват пред един мил поглед и пред една блага дума и една добра постъпка, пред едно внимание, което нам е указано, или ние някому сме го указали. Но отсъствува ли любовта - тогава идват всички невъзможности. Малките, незабележимите неща стават големи като планина. Значи, при отсъствие на Любовта идват всички невъзможности, противоречията. Тогава, остава едно: да възприемем Любовта в нейната пълнота. Любовта е най-могъщата сила, пред която всички противоречия изчезват, всички врата се отварят, всички души се опознават.
към текста >>

71. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всички блага идат по закона на любовта.
Човек не може да стане силен, ако не се освободи от вътрешния страх на душата си. Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Тя трябва да проникне във всички области на човешкия живот, за да постигне човек това, което мисли и да бъде доволен в своите постижения. Любовта е път за постижение на това, което човек желае. С любовта всичко се придобива. Всички блага идат по закона на любовта. Без онзи свещен трепет на любовта човек не може да има живот. Любовта е, която носи живот. И по какво се познава това? Ако си болен, ще оздравееш. Ако си тъжен, ще станеше радостен.
към текста >>

Когато тя дойде, ние ще бъдем носители на великите блага, на новото.
Тя е истинската пълнота. В проявената любов, там е щастието на човека. Познае ли той любовта, тогаз и животът ще стане за него по-реален. Щом той разбере правилно живота, тогаз и да го гонят и хулят хората, това няма да го смущава. Сърцето на човека трябва да бъде огнище, на което постоянно да гори огън. Когато тя дойде, ние ще бъдем носители на великите блага, на новото. Щом човек стане носител на новото, той става извор, който постоянно блика, тече, без да пресъхва. Любовта е учение за слугуване. Всички хора са дошли да станат слуги. Някой казва: „Аз трябва да се науча на нещо". На какво трябва да се научи?
към текста >>

72. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето защо, днешният човек не цени нищо според собствената му стойност - ни дивно устроеното си тяло с неговите могъщи, скрити възможности, ни околната природа, от която черпи всички блага.
те не са господари на тази електрическа енергия. Всичко онова, от което хората се ползуват автоматично, посредством ограничени в своите възможности апарати, лека полека се механизира, умъртвява. Такъв механизиран и безжизнен е светът на съвременните материалисти. За тях всичко е механизъм - мъртъв, бездушен. Дори и човекът е превърнат в психофизичен автомат. Ето защо, днешният човек не цени нищо според собствената му стойност - ни дивно устроеното си тяло с неговите могъщи, скрити възможности, ни околната природа, от която черпи всички блага. Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар. Но затова пък и тя не му разкрива магичните сили, които се таят в нея Съвременният човек също тъй несъзнателно диша и въздуха - извор на жизнен елексир за неговото съществувание - ала не познава същинската му цена. Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика. Наистина, Живата Природа припомня понякога на човека великата ценност на "обикновените неща". Вижте човека, кога се разболее.
към текста >>

Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар.
Всичко онова, от което хората се ползуват автоматично, посредством ограничени в своите възможности апарати, лека полека се механизира, умъртвява. Такъв механизиран и безжизнен е светът на съвременните материалисти. За тях всичко е механизъм - мъртъв, бездушен. Дори и човекът е превърнат в психофизичен автомат. Ето защо, днешният човек не цени нищо според собствената му стойност - ни дивно устроеното си тяло с неговите могъщи, скрити възможности, ни околната природа, от която черпи всички блага. Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар. Но затова пък и тя не му разкрива магичните сили, които се таят в нея Съвременният човек също тъй несъзнателно диша и въздуха - извор на жизнен елексир за неговото съществувание - ала не познава същинската му цена. Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика. Наистина, Живата Природа припомня понякога на човека великата ценност на "обикновените неща". Вижте човека, кога се разболее. Лишен от възможността да се движи, прикован на легло, той ясно съзнава, какво ценно нещо е изгубил преди всичко - способността да ходи!
към текста >>

73. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

чрез която Безграничният внася всички блага в нас.
Ако не обичаш, ти си слаб човек. За мен любовта е най-мощната сила, която твори. Целият космос е създаден чрез нея. Ако човек не дойде до съзнание на този закон и да го използува, той ще остане назад. Любовта е онази сила. чрез която Безграничният внася всички блага в нас. Защо човек трябва да обича? Защото по пътя на любовта идат всички блага в света. Няма благо в света, което може да дойде по друг път. Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко. Ако човек знае, как да се ползува от любовта, ще има всичко.
към текста >>

Защото по пътя на любовта идат всички блага в света.
Целият космос е създаден чрез нея. Ако човек не дойде до съзнание на този закон и да го използува, той ще остане назад. Любовта е онази сила. чрез която Безграничният внася всички блага в нас. Защо човек трябва да обича? Защото по пътя на любовта идат всички блага в света. Няма благо в света, което може да дойде по друг път. Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко. Ако човек знае, как да се ползува от любовта, ще има всичко. Ако не знае, ще се мъчи. Ако човек възприеме правилно основния тон на любовта, всички други работи ще дойдат само по себе си и той ще разполага с тях.
към текста >>

Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко.
Любовта е онази сила. чрез която Безграничният внася всички блага в нас. Защо човек трябва да обича? Защото по пътя на любовта идат всички блага в света. Няма благо в света, което може да дойде по друг път. Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко. Ако човек знае, как да се ползува от любовта, ще има всичко. Ако не знае, ще се мъчи. Ако човек възприеме правилно основния тон на любовта, всички други работи ще дойдат само по себе си и той ще разполага с тях. Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество. И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло.
към текста >>

74. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Мълчанието е едно от ония блага, които само разумният човек разбира и достойно оценява.
Същевременно то спомага за развиване на търпението, без което качество човек не може да запази придобивките от своята работа. Има минути в живота, когато човек не може да не мълчи. Когато слушаме запример някой велик майстор-виртуоз, тогава цялата публика забравя да ръкопляска, забравя да вика „бис" и пр., неща които днес се считат за израз на въодушевление и възторг. Тогава всички мълчат със затаен дъх, като вкаменени и онемели. В такива моменти всички чувствуват, че залата е превърната в храм на свещенодействие, в който душата на слушателя влиза в общение с душата на изпълнителя. Мълчанието е едно от ония блага, които само разумният човек разбира и достойно оценява. Само разумният, мъдрият и добрият могат да се ползуват от него като неизчерпаем извор, като език на душата.
към текста >>

75. ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО ЗАКОН ЗА СОЦИАЛИЗИРАНЕ НА ОБЩИТЕ БЛАГА Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост, а откъслечно.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО ЗАКОН ЗА СОЦИАЛИЗИРАНЕ НА ОБЩИТЕ БЛАГА Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост, а откъслечно. Те го разглеждат не исторически като космичен развой, а в неговите отделни моменти. Те са се ограничили в тесните рамки на индивидуалния живот, живота на частите и търсят в него върховния смисъл на всяко съществувание. Затова отделните личности, макар и по силата на един органически закон да са групирани в семейства, общества, все имат стремеж да се затворят в черупката на своята личност. Но тъй като напълно личен и самозадоволяващ се живот в Природата е абсолютно невъзможен, отделните индивиди се обединяват в общества, като образуват нови по-големи единици, които - следвайки егоистичния принцип - отново се затварят в сферата на своите частични интереси. Така продължават хората да се делят и обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминават от формите на личния към формите на колективния егоизъм.
към текста >>

Те търсят благата на живота по ония отъпкани пътища, които са просто задръстени от многобройните неуспехи на толкова раси и народи, живели преди нас.
То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрез които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротив, е израз на онова монотонно еднообразие, в което се спира всяко творчество, всеки растеж. Днес хората са изпаднали в безразличното състояние на еднообразието. Те преповтарят все едни и същи неща, едни и същи идеи. Те обръщат погледа все към миналото, към онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, към онова, което е преживяно и надживяно. Те търсят благата на живота по ония отъпкани пътища, които са просто задръстени от многобройните неуспехи на толкова раси и народи, живели преди нас. И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвикват същата реакция. Те не вярват, че има една върховна Правда в природата, която поставя всекиго на место. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи. В 1871 г. през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция.
към текста >>

Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа.
От балата раса ще се роди, именно, шестата раса - расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането. В шестата раса ще преминат всичките съкровища, които миналите раси, в туй число и блата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата - защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа - но те я схващат много механически. Ясно е, следователно, че всеки човек , дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден - по силата на закона за социализиране на благата - достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят, и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходящи средства.
към текста >>

Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон.
И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането. В шестата раса ще преминат всичките съкровища, които миналите раси, в туй число и блата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата - защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа - но те я схващат много механически. Ясно е, следователно, че всеки човек , дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден - по силата на закона за социализиране на благата - достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят, и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходящи средства. В основата на този нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят - живот за Цялото.
към текста >>

Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден - по силата на закона за социализиране на благата - достояние на всички човеци по земята.
Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата - защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа - но те я схващат много механически. Ясно е, следователно, че всеки човек , дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден - по силата на закона за социализиране на благата - достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят, и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходящи средства. В основата на този нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят - живот за Цялото.
към текста >>

76. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Закон за социализиране на благата.
СЪДЪРЖАНИЕ на 1 бр. Животът на цялото. Закон за социализиране на благата. Душата на нашето време – Д-р Ел. Р. Коен Подсъзнателното и свръхсъзнателното – Б. Боев Два натюрела – Г. За моста между носните отвори – Бургер-Вилинген Учителят говори – Ядка на Божественото учение Из „Живото Слово” В Царството на Вензите – притчи и приказки Скица – Т. Великото освобождение – Олга Славчева Айнщайн за света и себе си – Ели Вести и Книгопис Le Maỉtre parle: La Liberte Съдържание
към текста >>

77. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони.
Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му. В този ред на мисли, хората са „изпразнили" света от всичко разумно, което седи по-високо от тях. Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите сетива сфери на вселената. Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони. Но дали този най-популярен днес възглед за природата е наистина прав? Дали природата е такава, каквато я схващат съвременните учени? Дали онова, което те изнасят като „природни закони" е меродавно за Живата Природа в нейната цялост ? Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия свят, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и умствената, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще. Разбира се, има неща, които са верни, защото са почерпени от опити и те са с онази незиблема основа, на която се гради човешкият живот.
към текста >>

Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища.
Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт , свой произволен строй на живота. В тази смисъл на думата, човешкият ред на земята, който отхвърля върховния суверенитет на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на света, представя държава в държава. А коя силна и авторитетна власт, която има пред вид благото на целия народ, би допуснала да се шири друга власт, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска власт, която служи на общи цели, би позволила да се бъркат в нейните функции неотговорни фактори? А с право може да се каже, че хората днес действуват като държава в държава в света, че те действуват като неотговорни фактори. Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища. Те я третират като нещо, което трябва да надвият, за да обсебят неговите богатства. Те използуват безогледно минералните ù богатства, растенията, животните, често за разрушителни цели. те ми-слят дори. че могат да разполагат безнаказано и с човешкия живот. Ала хората едно трябва да помнят - Природата винаги в края на краищата възстановява своя суверенитет, тя винаги утвърждава своята върховна власт.
към текста >>

Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички.
Мислят ли съвременните хора, че ще могат някога да разрешат по този начин парливия икономически въпрос, който се е разтворил като язва в стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпрос е отдавна разрешен от Живата Природа. Тя е предвидила с математическа точност нуждите на всички същества на земята, от най-микроскопичната твар до човека. Тя е определила с безпогрешна точност бюджета на всяко живо същество. Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички. Но хората, които си позволяват да разполагат с нейните блага по свое усмотрение. които си имат своя „стопанска политика", нарушават нейния велик ред и по такъв начин предизвикват тия неизлечими противоречия и тия нескончаеми борби между отделните индивиди, отделните икономически съсловия. Ако съвременните хора биха се спрели да изчислят каква грамадна енергия харчи Живата Природа, за да поддържа живота на един човек, те биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвал, да речем, един грам - казано на земен език - мисловна енергия? Още повече, като се има пред вид, че за да се приспособи за мозъка на съвременния човек, тя трябва предварително да се трансформира.
към текста >>

Но хората, които си позволяват да разполагат с нейните блага по свое усмотрение.
Никога. И защо? Защото този въпрос е отдавна разрешен от Живата Природа. Тя е предвидила с математическа точност нуждите на всички същества на земята, от най-микроскопичната твар до човека. Тя е определила с безпогрешна точност бюджета на всяко живо същество. Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички. Но хората, които си позволяват да разполагат с нейните блага по свое усмотрение. които си имат своя „стопанска политика", нарушават нейния велик ред и по такъв начин предизвикват тия неизлечими противоречия и тия нескончаеми борби между отделните индивиди, отделните икономически съсловия. Ако съвременните хора биха се спрели да изчислят каква грамадна енергия харчи Живата Природа, за да поддържа живота на един човек, те биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвал, да речем, един грам - казано на земен език - мисловна енергия? Още повече, като се има пред вид, че за да се приспособи за мозъка на съвременния човек, тя трябва предварително да се трансформира. И тази трансформация се извършва от високо интелигентни същества, чиято дейност остава скрита за обикновените хора, същества които слизат от по-високите полета на космоса, за да преработят и пригодят тази енергия за човешкия мозък.
към текста >>

78. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Майката природа ни е отрупала с блага.
Ден след това, пада пороен дъжд, реката приижда, но неговото гнездо си остава незасегнато. Откъде този лебед е узнал предварително за прииждането на реката? Може би мнозина са чували, че в области, където са ставали земетресения, няколко дни преди то да стане, животните са ставали особено безпокойни и дори са избягвали от оборите. Това са факти, които ни теглят с непреодолима сила към изследване на непознатото, на потайното. Пред нас стои великото разнообразие на света, чудните прояви на живота, които така дълбоко засягат нашата душа! Майката природа ни е отрупала с блага. Но тя е турила пред нас велики тайни, за да ни подтикне към деятелност и знание. И смелите й деца винаги тръгват по пътя на великото Незнайно.
към текста >>

79. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тя е светла, чиста, разумна и блага.
На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при които имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за създаване на всички условия, при които може да се прояви мировият живот. Две велики течения - едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно-малкото, към клетката; другото, което постоянно расте - от безкрайно-малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в света със своята аура. Тя е светла, чиста, разумна и блага. Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдействува за разработване на ония зародиши, които са всадени в неговата душа. Като грижлива майка, тя всеки миг държи будно съзнанието му, като му обръща внимание по разни пътища и начини на всичко, което става около него. И съвременните хора са на погрешен път като мислят, че могат да завладеят Природата. Ако те наистина биха успели да направят това, цялата земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество. Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят.
към текста >>

80. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Други се наричат „Братя на Справедливостта'' - те носят Правда на човечеството и се разправят с- онзи невидими блага, от които съвременните хора имат нужда.
Други принадлежат на Мъдростта и се наричат „Братя на Мъдростта". Те поддържат науката и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината”. Те внасят свобода в човешките умове и сърца. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкият ум и сърце напълно свободни - свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта'' - те носят Правда на човечеството и се разправят с- онзи невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат „Братя на Добродтелта”, шести -- „Братя на Красотата", и най-после ония, които се наричат „Йеховисти”. Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Тези Братя не са така обикновени както хората си мислят. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я метне като топка в пространството - говоря фигуративно!
към текста >>

81. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ние ще творим блага, малки и големи, които ще бъдат радост за всички.
Затова Учителят казва, че за окултния ученик в дадения момент, безразлично каква работа работи, той трябва да я върши с любов. Искаш да имаш резултати в работата си, вложи любов в нея, работи без да се тревожиш кога ще се свърши. Любовта, с която работим дадена работа ще поддържа хармонията в нашия дух. И така ние ще излезем от работата, която е бреме за тялото и ще влезем в онази работа, която е радост за духа. Ние ще бъдем творци тогава във всяко и най-малко нещо в живота. Ние ще творим блага, малки и големи, които ще бъдат радост за всички. В този смисъл работата седи извън социалните условия. Любовта, вложена в работата създава истинските творци и разрешава много от социалните противоречия. Чрез нашата любов във всекидневната си работа, чрез нашия безспирен стремеж към слънчеви условия в живота, ние ще поддържаме хармонията на своя дух и ще разберем смисъла на работата, която е радост, магия и творчество. ------------------------------------------------------- [1] Виж книгата: „В Царството на Живата Природа", която се доставя от редакцията
към текста >>

82. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тогаз човек се свързва с живота на Цялото и силите и благата на цялото битие се вливат в него и го обновяват, внасят нов живот в него.
Защото ти си тогаз по-близко до реалното в света! Животът е един. Зад богатото многообразие на форми седи единният живот. Ето защо, всеки живот, който е в съгласие с този закон на единството, внася радост, сила, подем. Тогаз, като че ли неговият пулс работи в съгласие с пулса на мировото сърце! Тогаз човек се свързва с живота на Цялото и силите и благата на цялото битие се вливат в него и го обновяват, внасят нов живот в него. А кога човек е в съгласие със закона на единството, което царува в света? Само при любовта! Защото тя е сила, която обединява, свързва отделните части в едно цяло. Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва човека от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане. Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр.
към текста >>

83. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В туй отношение творчеството трябва да даде на хората трайни блага, творчеството трябва да остави истински следи, трябва да повдигне народа в неговото развитие.
Д-р Ел. Р. Коен НАРОД И ТВОРЧЕСТВО Животът на всеки народ се мери с неговото творчество. Това е вечна максима. Народите изчезват, когато престанат да творят. В туй отношение творчеството трябва да даде на хората трайни блага, творчеството трябва да остави истински следи, трябва да повдигне народа в неговото развитие. Често се запитваме, кой е този, който твори - единиците или масата в даден народ? Социализмът през миналия век създаде максимата, че творчеството, изобщо, е дело на масата, че великите творби, които носят общото име народни умотворения, са чисто дело на масата, а не на дадени единици, както често им се приписва това. От това гледище създаде се едно миросъзерцание и се издигна култът на масата на голяма висота. Ние го виждаме това изразено силно във всички днешни политически доктрини, като се почне от фашизма, та се стигне до болшевизма, па и междинните положения на съвременна Европа и света. Може би в тази максима, създадена от социализма през миналия век, да има нещо много вярно.
към текста >>

Той е генеративното ядро на народа, той е единицата, която твори и създава благата за този народ.
Кой създаде певците и мъдреците на древна Индия - народът ли създаде тяхното вечно дело! Мойсей изведе еврейския народ из Египет и със своята мъдрост успя да направи един робски по дух народ свободен; да всади дълбоко в душата му семената на истинската свобода на духа. Еврейският народ има дълго още да догонва този внедрен в неговата душа идеал на свободата, ала още ще минат може би векове. - Но, кой е този, който може да изведе един народ към светли бъднини? - Не този ли, който живее с цялото си същество с това бъдеще? Той е генеративното ядро на народа, той е единицата, която твори и създава благата за този народ. Ние се движим днес в една гъста атмосфера. Навсякъде недоимък, народът, хората страдат; навсякъде се говори за война. Някои дирят в нея спасението. На думи мнозина издигат наново култа на нацията. Ала един Мусолини или един Хитлер или Сталин, виждат много малко страданията на народа.
към текста >>

Те идват в името на колективитета и градят блага в неговото име.
Някои дирят в нея спасението. На думи мнозина издигат наново култа на нацията. Ала един Мусолини или един Хитлер или Сталин, виждат много малко страданията на народа. Тям не липсва материално обезпечение. Все таки, ние вярваме, че всичките тези „водачи" са пропити от искрените чувства да помогнат на народите си. Те идват в името на колективитета и градят блага в неговото име. Успяват ли, ще успеят ли да помогнат на хората те? Къде е пътят? Животът всякога обезценява този, който само взема от него. Човек трябва да може винаги да придаде нещо реално на самия живот, на неговия напредък, на неговото пресъздаване, сир. на пресъздаването на формите, в които той се излива.
към текста >>

Ние считаме, че само тези хора са творчески полезните в света и истинските творци на благата, които не вехнат през вековете.
Едното е интуитивно знание. Него го имат всички големи учени, философи и мислители, които са оставили творчески следи в историята на човешкото развитие. Другото знание на живота е присъщо на дълбоко посветените в окултната мисъл люде. Те знаят защо са дошли на земята и защо живеят. Те знаят самия смисъл на целокупния живот. Ние считаме, че само тези хора са творчески полезните в света и истинските творци на благата, които не вехнат през вековете. В това осветление на нещата, един Мусолини, един Хитлер и много други от този род не могат да бъдат творци на живота. Те издигат като културен фактор култа на войната. Какво творчество има във войната! Какво благо може да даде тя на народите?! - Мизерия, страдания, нищета, глад и плач.
към текста >>

За това трябва просветители, за това трябват организатори за инициативи, които създават блага.
Той е винаги готов да върши това, което му заповядват. Твори ли с това масата, народът, колективитета? - Не, това са пътеки на разрушение! Масата не може да твори щом се води по пътищата на разрушението. Ала тя може да се впрегне винаги в доброто. За това трябва просветители, за това трябват организатори за инициативи, които създават блага. Първият просветител, това е селският учител. Той трябва да бъде общественик в окултен смисъл на думата. Той трябва да бъде високо начетен, да разбира смисъла на своя собствен живот и значението от пресъздаване на формите, в които се той излива. Този човек, този учител не политиканствува. Неговата общественост се състои - със своя личен живот, със своите знания и със своите инициативи да подтикне съзнанието на своите съселяни напред към собствено издигане и добро.
към текста >>

При тия условия, чрез тези единици-човеци, народът може да стане също творец на своите духовни и материални блага.
Тези единици са всичко, те са „солта", без която в живота не може, без която няма никакво творчество! Тези единици в своя живот почват винаги от себе си, те работят за своето пресъздаване! В този път те обобщават всички сили в себе си - те знаят, те имат инициатива, те градят, те творят. С пример, със знание и умение, те учат хората първом да обърнат поглед към себе си, да разберат своята същност и смисъла на живота; те ги учат да не чакат от никъде помощ в личния и в обществения живот - да развият напълно своята самодейност. Тогава в тях почва да се развива, да се проявява творческото начало, огрято от безконечния дух и разум на живота. При тия условия, чрез тези единици-човеци, народът може да стане също творец на своите духовни и материални блага.
към текста >>

84. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

" Тези думи сдържат в себе си всичките божии блага.
" „Учителю благи! " В български език, па и във всички други езици, няма думи по-съдържателни, думи с по-голяма мелодичност и хармония от тия две думи. Много се изисква от един ученик, за да разбере дълбокия им смисъл. Думата „учител" на български е издържана във всяко отношение - и в математично, и в кабалистично, и в музикално. „Учителю благи! " Тези думи сдържат в себе си всичките божии блага. Те носят в себе си условия за осъществяване на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Те носят в себе си условията за осъществяване на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отворят вратите, затворени от вкове насам. Те представят магическа формула, силата на която може да се изпита и провери. Вяра се иска за това!
към текста >>

85. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

След това идват топлината, светлината, въздухът, водата и безбройните блага, които майката земя му дава като необходимост за неговата прехрана.
Дим. Стоянов УСЛОВИЯ И ЖИВОТ „Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото повече от облеклото? " (Матея: 7, 25). Земята е първо и най-важно условие за човека - основа, върху която той стъпва и се проявява. След това идват топлината, светлината, въздухът, водата и безбройните блага, които майката земя му дава като необходимост за неговата прехрана. Тия условия са универсални и чак като ги имат, хората могат да мислят за създаване на своите образователни, възпитателни и религиозни системи. Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на последователите на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви. Има едни много съществени условия, за чието създаване човек не е взел никакво участие. Те му идат като щедър дар от природата - слънчевата светлина, топлината, въздухът, водата и др. Други пък той намира като дадено, към което той трябва да приложи и своите усилия и умение, за да ги направи годни за ползуване.
към текста >>

Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на последователите на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви.
Не е ли животът повече от храната и тялото повече от облеклото? " (Матея: 7, 25). Земята е първо и най-важно условие за човека - основа, върху която той стъпва и се проявява. След това идват топлината, светлината, въздухът, водата и безбройните блага, които майката земя му дава като необходимост за неговата прехрана. Тия условия са универсални и чак като ги имат, хората могат да мислят за създаване на своите образователни, възпитателни и религиозни системи. Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на последователите на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви. Има едни много съществени условия, за чието създаване човек не е взел никакво участие. Те му идат като щедър дар от природата - слънчевата светлина, топлината, въздухът, водата и др. Други пък той намира като дадено, към което той трябва да приложи и своите усилия и умение, за да ги направи годни за ползуване. Например задоволяването на неговия глад е в съотношение с растителното и животинското царство, където не всичко му се дава в готово състояние. Също така и в царството на минералните богатства той прониква с копача в ръка и с упорит труд.
към текста >>

86. РЪЦЕТЕ НА МАРИЯ ЙЕРИЦА И МАРЛЕНА ДИТРИХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те чувствуват макар и подсъзнателно, че има нещо по-добро, по-благородно и по-възвишено и се втурват да го търсят и достигат с всичкия жар и пламенност на своите души и нито сянка от мисъл за лична облага.
Г.С. СТРОИТЕЛИ НА НОВОТО В живота срещаме главно два типа хора: едни, които са привърженици на стария ред и порядък и които са негови най-ревностни пазители, и един тип, които представляват за нас по-голям интерес; това са ония хора, които са винаги благосклонно разположени към всичко ново, разумно и добро. Това са хора изпълнени с идеализъм, безстрашие и вяра. Това са души, които от любов към правдата, истината и доброто са готови на всички жертви. Те чувствуват макар и подсъзнателно, че има нещо по-добро, по-благородно и по-възвишено и се втурват да го търсят и достигат с всичкия жар и пламенност на своите души и нито сянка от мисъл за лична облага. Резултат на тия търсения и устреми са разните социални движения в свята . Човечеството е пред прага на нещо велико, което сега се ражда. Това, великото, ще се изяви толкова по-скоро, колкото повече готови хора едновременно заработят за неговото реализиране. За да се изградят, например новото общество, новите порядки, новият живот и новите отношения, нужно е преди всичко една здрава основа. Нужни са знания за конкретните случаи и неща, а не само умувания и скитане по звездите, което мнозина охотно правят.
към текста >>

87. ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тогава той чувствува и съзнава себе си като същество, което само „връзва и развързва", което гради истински блага и което никога не спира в своя път, защото е в пълна хармония с всичко.
Каква велика тайна сме ние човеците на земята и каква радост, щастие и смисъл представя нейното разбулване! Ако погледнем на всичко в неговото символично облекло, ние ще съумеем да схванем законите на вечната хармония в природата. А няма по-велик смисъл и по-велика цел в живота от тази да познае човек законите на хармонията в природата. Само когато ние познаем тези закони на хармонията в живата природа, ще можем да оправим нашия личен и обществен живот, ще можем да излезем из този животински свят на проява - лична и обществена, символ на която е нашата всекидневна духовна нищета и да заживеем човешки като разумни мислещи същества. Няма по-велик символ на земята от този, човек да се чувствува мислещо същество. Тогава той чувствува и съзнава себе си като същество, което само „връзва и развързва", което гради истински блага и което никога не спира в своя път, защото е в пълна хармония с всичко. Към този жив символ на мислещия човек е нашата цел в живота.
към текста >>

88. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Благата дума.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Благата дума. Ти си скръбен, угнетен, целият свят сякаш се е опълчил срещу тебе, ти негодуваш, теб ти е всичко отвратително. Може би за твоето състояние има голяма вина всичко, което те заобикаля. То е несъвършено, то е грубо, недодялано. Всяко съприкосновение с света, който ни заобикаля, ни донася само скърби, защото той е несъвършен, защото и ние сме несъвършени. С един замах ние не можем да изменим външния свят, с един замах ние не можем да премахнем нашето несъвършенство.
към текста >>

Това е „благата дума".
Всяко съприкосновение с света, който ни заобикаля, ни донася само скърби, защото той е несъвършен, защото и ние сме несъвършени. С един замах ние не можем да изменим външния свят, с един замах ние не можем да премахнем нашето несъвършенство. Първата крачка към силата на нашия дух е да съзнаваме нашето несъвършенство и несъвършенството на това, което ни заобикаля. В това наше съзнание ние ще почнем да дирим пътеките, как да оправим нашето вътрешно и външно положение. Има една символична дума, която крие в себе си велика сила. Това е „благата дума". Тя действа на всекиго, всякъде и всякога. Има хора, които имат свръх развита лична чувствителност, на тях никога не може да се угоди, освен когато ги хвалиш. Има други, които мислят, че са научили всичко, и са надрасли всичко и са над всички. Там също никой не може с нищо да им помогне. Животът с всичките свои груби и несъвършени страни е най-добрият учител за тях.
към текста >>

Всяка блага дума, която човек би си казал, това е да неутрализира киселините на живота с подобаващи основи и други вещества.
човек трябва да обуздае в себе си тази природа, която го оскърбява постоянно. И това той няма да постигне, като нагрубява себе си, но тъкмо обратно като се себевъзпитава. А себевъзпитанието почва, като почне човек да говори на себе си тихо, благо, да разкрива на самия себе си съвършения облик на своята душа. Това себевъзпитание, това благо говорене на себе си дава сила, внася кураж да върви човек напред. Това благо говорене на себе си, тези „благи" думи, които ще си каже, преобразяват човека, те му отварят пътеките към съвършенство, те правят от неговото колебливо, непостоянно естество, човек прав, прям, с воля, мисъл и вътрешна устойчивост. Всяка блага дума, която човек би си казал, това е да неутрализира киселините на живота с подобаващи основи и други вещества. А щом се махнат киселините и огорченията, животът става по-приятен и човек може да върви напред. „Благата“ дума е един символ на онова алхимическо работене върху себе си. Ако човек не е направил от себе си нищо, „благите" думи, които би казал на другите, звучат без душа и сила. Ала „блага" дума казана от човек, който е работил върху себе си и е постигнал нещо, действа направо на сърцето и е в състояние да преобрази звяра, да тикне човека напред, да го освободи от големи тягости и да му вдъхне наново вяра в себе си, от което зависи всеки негов напредък, здраве, сила и добро. Вярата в себе си.
към текста >>

„Благата“ дума е един символ на онова алхимическо работене върху себе си.
А себевъзпитанието почва, като почне човек да говори на себе си тихо, благо, да разкрива на самия себе си съвършения облик на своята душа. Това себевъзпитание, това благо говорене на себе си дава сила, внася кураж да върви човек напред. Това благо говорене на себе си, тези „благи" думи, които ще си каже, преобразяват човека, те му отварят пътеките към съвършенство, те правят от неговото колебливо, непостоянно естество, човек прав, прям, с воля, мисъл и вътрешна устойчивост. Всяка блага дума, която човек би си казал, това е да неутрализира киселините на живота с подобаващи основи и други вещества. А щом се махнат киселините и огорченията, животът става по-приятен и човек може да върви напред. „Благата“ дума е един символ на онова алхимическо работене върху себе си. Ако човек не е направил от себе си нищо, „благите" думи, които би казал на другите, звучат без душа и сила. Ала „блага" дума казана от човек, който е работил върху себе си и е постигнал нещо, действа направо на сърцето и е в състояние да преобрази звяра, да тикне човека напред, да го освободи от големи тягости и да му вдъхне наново вяра в себе си, от което зависи всеки негов напредък, здраве, сила и добро. Вярата в себе си. Права е онази западна поговорка, според която човек загубва всичко едва тогава, когато загуби разположението на духа си, своя кураж. Ние казваме, човек престава да съществува, да мисли, да чувствува, когато загуби вярата в себе си.
към текста >>

Ала „блага" дума казана от човек, който е работил върху себе си и е постигнал нещо, действа направо на сърцето и е в състояние да преобрази звяра, да тикне човека напред, да го освободи от големи тягости и да му вдъхне наново вяра в себе си, от което зависи всеки негов напредък, здраве, сила и добро.
Това благо говорене на себе си, тези „благи" думи, които ще си каже, преобразяват човека, те му отварят пътеките към съвършенство, те правят от неговото колебливо, непостоянно естество, човек прав, прям, с воля, мисъл и вътрешна устойчивост. Всяка блага дума, която човек би си казал, това е да неутрализира киселините на живота с подобаващи основи и други вещества. А щом се махнат киселините и огорченията, животът става по-приятен и човек може да върви напред. „Благата“ дума е един символ на онова алхимическо работене върху себе си. Ако човек не е направил от себе си нищо, „благите" думи, които би казал на другите, звучат без душа и сила. Ала „блага" дума казана от човек, който е работил върху себе си и е постигнал нещо, действа направо на сърцето и е в състояние да преобрази звяра, да тикне човека напред, да го освободи от големи тягости и да му вдъхне наново вяра в себе си, от което зависи всеки негов напредък, здраве, сила и добро. Вярата в себе си. Права е онази западна поговорка, според която човек загубва всичко едва тогава, когато загуби разположението на духа си, своя кураж. Ние казваме, човек престава да съществува, да мисли, да чувствува, когато загуби вярата в себе си. Най-великият фактор в живота на всяко живо същество, е вярата в себе си. Човек ходи на два крака, само защото има вяра в себе си.
към текста >>

89. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Този път създава самостойни единици, създава човеци, които имат правилна мярка за нещата, които градят, които творят истински блага в живота.
Коен ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОИТЕ ПОДОБНИ Човек, такъв какъвто го виждаме, има две главни видими отношения в живота. Едното отношение е към самия себе, другото е към своите подобни, или другояче казано, към цялата природа извън него. Да определиш правилно отношенията към самия себе, това значи да разрешиш най-важния въпрос в живота, то е да поставиш на правилни начала твоето отношение към Истината и Бога. Древните мъдреци правилно са казвали: „познай себе си и ти ще познаеш Истината и Бога". Себепознанието е един нескончаем път към познанието на Истината и на тази първична Разумна Същина - Бога. Този път създава самостойни единици, създава човеци, които имат правилна мярка за нещата, които градят, които творят истински блага в живота. Тези хора, които вървят по пътя на съграждане правилни отношения със себе си, тези които са тръгнали по пътя към себепознанието, се познават още от далеч. Те имат един поглед устремен във вечността, дребнавостите в живота не ги занимава и не ги смущава. Те са характери, които държат на всяка своя дума, защото всяка тяхна дума е творческа, бихме могли да кажем магическа. Лицето им носи отпечатък на човек, който прониква дълбоко зад видимите форми на нещата. Походката им е самоуверена и струяща голяма жизненост.
към текста >>

Поставен човек в средата на своите подобни, той трябва да твори, да създаде блага, които да урегулират правилно отношенията между подобните на земята.
Озарен е животът на човек, който е в хармония със себе си, със своето висше естество, със своята съвест! За него не съществува контрол върху себе си, защото той живее със своето същинско Себе. Тогава става ясно, че само човек освободен от физическо бреме, а най-главно психологическо може да твори в живота. Това е човекът турил на здрави основи отношенията към самия себе. От това гледище се хвърля съвсем друга светлина върху отношенията на човека към своите подобни, към целокупният живот. Поставен човек в средата на своите подобни, той трябва да твори, да създаде блага, които да урегулират правилно отношенията между подобните на земята. В тоя смисъл само полезните хора на земята имат своя „резон детр". И в оценяване на „полезността" хората я мерят винаги със своите слабости. Един малък пример - виното и тютюна са общопризнато вредни. В общата мярка на нещата, обаче, се счита, че техните производители са ползотворители. Същото нещо е и в психологическата страна на живота.
към текста >>

" Ние виждаме, в своята безпътица, хората се стремят все към придобивки, към натрупване на все по-големи и по-големи блага на земята.
И можем да кажем, че културите на човечеството през вековете са резултат на тия велики идеи пуснати в пространството или в сърцата на малцина, от безсмъртните Учители на човечеството. Анри Бергсон като разглежда този въпрос, идва до заключение в своята книга: „Двата извора на морала и на религията", че „динамичният" морал е присъщ на тези единици, които имат дълбок вътрешен живот и които фактически творят в живота. А моралът това е отношението на човека към другите. В тези отношения творческия елемент е признак на делото на единиците, дирещи и намерили себе си. В този път на взаимоотношение между човек и подобни изпъква реално великата мисъл на Христа: „какво би придобил човек, ако спечели целия свят, а загуби душата си? " Ние виждаме, в своята безпътица, хората се стремят все към придобивки, към натрупване на все по-големи и по-големи блага на земята. Тяхното внимание е насочено все навън. Те придобиват наистина много неща, ала в края на нещата животът им е все безсилен, нещастен. И когато дойдат до съзнанието, че те са загубили себе си, те не могат да намерят пътя към себе си. Защо? - Защото те тогава се натъкват на свръх развити отрицателни качества в себе си, добити по пътя на „завладяване" на света. Чувството за завладяване, чувството за притежание и свързаните с тях чувство за борба, за унищожение на другите - въобще чувствата на егоцентризъм във всичко, не могат да дадат на човека възможност да намери лесно себе си.
към текста >>

Вярно е, че човек трябва да изяви себе си, трябва да придобие блага и условия за творчество в живота.
И едва ли може да се похвали човечеството, че чрез някоя църква или каква да е „успокоителна" философия се е стигнало до „спасение" на душата. Напротив всички тези „успокоителни" и „спасителни" обществени форми въвличат още повече в бездънния път на себе загубването. В това, в тези външни форми се крие още по-голямото нещастие на човечеството. Това е, така да се каже, с езика на Кришнамурти „подчовешкото" състояние на човека и човечеството. С нашия стремеж да завладеем всичко в света, ние се натъкваме на „Пер-Гинтовския" проблем. Вярно е, че човек трябва да изяви себе си, трябва да придобие блага и условия за творчество в живота. Но тук е развръзката - какво ще спечелим, ако придобием целия свят, а загубим себе си. Пер-Гинт придоби целия свят, създаде градове, създаде индустрии, създаде работа на хората, ала отне тяхната чистота, тяхната дълбока вяра в живота, техния идеал, вярата в себе си. Пер-Гинт загуби и самия себе си. Явно е, това не е самия път в живота! Има един път, той е труден.
към текста >>

А който върви по пътя на себе изграждането и себе познанието, той ще познае Истината и Бога и ще бъде творец на истински блага.
През него се минава с жертвата на всичко. Човек трябва да загуби всичко около себе си, за да намери самия себе. Трябва всичко около него да се обезцени, за да обърне поглед към себе си, към съграждане правилни и истински отношения със себе си. И като обърне човек поглед дълбоко навътре, сигурно ще намери най-здравите основи за съграждане на истински отношения със своите подобни, да бъде полезен и творец в живота. Като минем през себе си, ние ще бъдем озарени от Истината. А който върви по пътя на себе изграждането и себе познанието, той ще познае Истината и Бога и ще бъде творец на истински блага.
към текста >>

90. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения.
Цялата земя днес, в която царува желязото, машината, чукът и ножът, е проникната дълбоко от енергиите на Марсовата сфера. И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга. Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята. Активна дейност, изпълнена с напрежение, с сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели - това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили с същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера. Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у героя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, с една реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи. И колко е съдържателен астрологичният символ на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена - огнения знак на Марс, за да се извърши свещената мистерия на жертвата. Марс, без Слънцето - неговият цар и без Юпитер - свещеникът на слънчевата воля, който му вдъхва волята и вярата да се бори за възтържествуване на Истината и Правдата, е една необуздана, стихийна сила, която руши и прояжда като огън. И наистина, страшен е Марс на Скорпиона - знака на смъртта. В евангелието той е символизиран чрез Юда, който предава Христа на смърт чрез разпятие.
към текста >>

91. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всички блага се добиват само чрез закона на любовта.
Щастието е път за свършения живот! Ти иначе не можеш да влезеш в съвършения живот. Бъдещето ви щастие зависи от разбирането на закона на любовта. Любовта е, която внася мир в ума и сърцето, тя е която носи здраве. Вие искате да станете щастливи извън любовта! Всички блага се добиват само чрез закона на любовта. Законът на любовта - това е правият път. Единственият прав път, по който правилно и нормално могат да се развиват хората, това е любовта, която подхранва човешкото свръх съзнание. Умен човек е онзи, който употребява всичко за божествената любов. Единственото нещо в света, което не прави зло, това е любовта. Всички престъпления стават извън любовта.
към текста >>

92. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ще дойде твоят ден, ще блесне дивен Низ пазвите на светла бъднина, И като сноп лъчи ще те обсипе Със всичките отказани блага.
НЕ СЪЖАЛЯВАЙ! За всичките направени усилия, Поръсили земята с капки пот, За всичките лелеяни надежди, Не цъфнали, не дали плод, Не съжалявай ти, о друмник вечен. За вихрите, що кършат китни грани, За песните, що в бурята замлъкват, За скритите у теб дълбоки рани, За всичко туй не съжалявай! Поднасят ли ти днес горчива чаша, И ронят ли очите тихи сълзи, Знай, друг сега напива сладка чаша, Ти пий, търпи, не съжалявай! Ще дойде твоят ден, ще блесне дивен Низ пазвите на светла бъднина, И като сноп лъчи ще те обсипе Със всичките отказани блага. Не съжалявай ти, о друмник вечен. РАЗСЪМВА СЕ Разсъмва се, отстъпват тъмни сенки На северна, студена, дълга нощ. Разсъмва се, усмихва се Венера, И буди тя в душата скрита мощ. Разсъмва се, утихнало морето, Затворено в човешкото сърце, С отпуснати весла във малка лодка Плувеца е с просветнало лице. Към брегове познати плува той, Спасен от бурята през тая нощ.
към текста >>

93. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя създава историята, тя гради благата на живота, тя дава подтик на човечеството да върви напред.
Но кой ще извърши тази велика работа?! На държавата не трябват хора, които да мислят трезво и свободно. За нея са необходими хора, които се бият по гърдите за своето родолюбие, а са способни да продадат изцяло за чашка вино или за продупчен лев, защото те страдат от слабост към виното и парата. Ето едно велико родолюбие - да не даваш книжна зараза на твоя народ, на децата на твоите братя и сестри! Днес се говори и кокетира със „силната" личност. Тя създава историята, тя гради благата на живота, тя дава подтик на човечеството да върви напред. Не може да се оспори, че силната личност е родоначалник на психологическия фактор, който твори добро и зло в живота. Въпросът е, че апологетите на „силната" личност днес схващат нещата по-иначе. За тях „силната" личност е бруталната личност. Тази, която може да гази другите, на която всички трябва да се подчиняват. В това подчинение, явно е, че тази силна личност, която оказва давление само чрез своите страсти не може да създаде добро у подчинените.
към текста >>

94. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина.
Строг, правдив и безпощаден към себе си, той е такъв и към другите. И затова често пъти ни изглежда суров и безмилостен. Враг на всяка експанзивност - душевна и физическа - Сатурн е пестелив, икономичен, дори скържав. Широтата, жестът, щедростта му са чужди. Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени. У нисшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото. Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят нисшия тип на Сатурн подобен на паяка. Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях.
към текста >>

95. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ръководната практичност твори благата на земята, тя създава изкуствата и науките, тя създава голямата техника и откритията.
Няма гениалност сама за себе си. Тя е свързана с хората, тя е свързана със земята, тя е свързана с нещата, с природата - видима и невидима. Специализацията не е още изразна практичност. Практичният човек, когато ръководи нещо, знае в дадени моменти при дадени случаи да намери и използува специалиста. Макари да има гениални специалисти, повече или по-малко специалистите са практици на дребно, на детайла. Ръководната практичност твори благата на земята, тя създава изкуствата и науките, тя създава голямата техника и откритията. Природата е най-големия образец на всестранна практичност – ръководна и на дребно - специализация. Практичността на хората се свежда в края на краищата до едно изучаване и прилагане на творческите закони на природата. Тука седят гениалните открития на учени, философи, техници. Всичките науки не са нищо друго, освен кратки основи или уводи към изчерпване великото и необхватно цяло на природата. Бихме могли да кажем, че няма по-практичен ум от този на природата - с каква вещина се провежда, изпълнява и създава всичко.
към текста >>

96. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси.
Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното.
към текста >>

97. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В това единение ще цъфти една друга култура, в която хората ще бъдат зрели творци на блага, които издигат на истинската висота човека и обществото.
Той вече е заживял по начертанията и изискванията на волята за живот. Останалото само си идва. За човека, който живее в противоречията на живота, за него се иска време, за да може волята за живот да създаде в него необходимите органи за проява. В днешното време, когато хората, обсебени от егоизма, който изсмуква в тях всичките жизнени сокове, когато техните творчески възможности са силно ограничени, вследствие на тяхното вкостеняване, когато техният егоистичен живот ги тика към взаимно унищожение, необходима е една друга воля за живот. Живот разумен, живот пълен със съзнателна работа за себепресъздаване, с любов за вътрешно, непринудено единение с всичко, с цялото. В това единение ще цъфти една друга култура, в която хората ще бъдат зрели творци на блага, които издигат на истинската висота човека и обществото. Воля за живот, това са възможностите за намиране най-късия път към себе си и за единение с Разума в природата и живота - път за даване нова плодовита насока в развитието на общество и човека.
към текста >>

98. LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Само духовната култура е в състояние да донесе истински блага и да издигне всички народи и всеки човек.
Абонаментът остава и за Х-та годишнина пак същият - минималния за този род списания - 80 лв. Редакционният комитет на сп. „Житно Зърно" ще направи всичко възможно и през десетата годишнина за още по-голямото подобрение на списанието. Това ще може да се постигне по-добре, при навременното и редовно заплащане на абонамента от страна на нашите абонати. Вярно на своя път „Житно Зърно" ще работи и за напред върху духовното издигане на човечеството. Само духовната култура е в състояние да донесе истински блага и да издигне всички народи и всеки човек. Ние вярваме, че и занапред „Житно Зърно" ще бъде прието така радушно, както досега. Вярваме, че нашите абонати ще работят много по-усърдно за разпространението му, отколкото досега. Нека „Житно Зърно" стане насъщна нужда за всеки дом! Всичко се праща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО" Пощ. кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощ.
към текста >>

99. ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Те искат той да разбере истински доброто, неговия първоизвор, неговите закони, за да може да използува ония блага, които така щедро му се дават на земята.
А свещеник на Живия Бог? Това е човек, чийто живот е непрекъснато свещенодействие, непрекъсната служба Богу. На олтара на неговото сърце постоянно пламти свещеният огън на жертвата. Храмовете, в които той свещенодействува, са живи - това са човешките души. Тези истински свещеници постоянно подтикват човека в пътя на доброто. Те искат той да разбере истински доброто, неговия първоизвор, неговите закони, за да може да използува ония блага, които така щедро му се дават на земята. Защото доброто е израз на най-великото в органическия живот. То е плод на Любовта. Любовта, в нейната същина, не може да се разбере на земята, но доброто всякой го разбира. Резултат пък на доброто е Правдата, И така, доброто е резултат на Любовта, а Правдата е резултат на доброто. Ето онази основна истина, за която загатнахме в начало, онази истина, на която почива животът на земята.
към текста >>

Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори.
Любовта, в нейната същина, не може да се разбере на земята, но доброто всякой го разбира. Резултат пък на доброто е Правдата, И така, доброто е резултат на Любовта, а Правдата е резултат на доброто. Ето онази основна истина, за която загатнахме в начало, онази истина, на която почива животът на земята. От неразбиране на тази именно истина страда съвременният свят. Тази истина е ключът на живота. Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори. А всички хора искат да участвуват в доброто, което се разпределя на земята във вид на разни блага. И това тяхно желание е законно. Защото благата са за всички. Те искат тези блага, които днес са така неправилно разпределени, поради злата воля на хората, да се разпределят справедливо и затова ратуват - по своему - за „социална правда". Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто.
към текста >>

А всички хора искат да участвуват в доброто, което се разпределя на земята във вид на разни блага.
Резултат пък на доброто е Правдата, И така, доброто е резултат на Любовта, а Правдата е резултат на доброто. Ето онази основна истина, за която загатнахме в начало, онази истина, на която почива животът на земята. От неразбиране на тази именно истина страда съвременният свят. Тази истина е ключът на живота. Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори. А всички хора искат да участвуват в доброто, което се разпределя на земята във вид на разни блага. И това тяхно желание е законно. Защото благата са за всички. Те искат тези блага, които днес са така неправилно разпределени, поради злата воля на хората, да се разпределят справедливо и затова ратуват - по своему - за „социална правда". Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто. Ала едно все още не могат да разберат хората днес - оня велик принцип, от който Доброто произтича и на който Правдата е израз в материалния свет.
към текста >>

Защото благата са за всички.
От неразбиране на тази именно истина страда съвременният свят. Тази истина е ключът на живота. Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори. А всички хора искат да участвуват в доброто, което се разпределя на земята във вид на разни блага. И това тяхно желание е законно. Защото благата са за всички. Те искат тези блага, които днес са така неправилно разпределени, поради злата воля на хората, да се разпределят справедливо и затова ратуват - по своему - за „социална правда". Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто. Ала едно все още не могат да разберат хората днес - оня велик принцип, от който Доброто произтича и на който Правдата е израз в материалния свет. Я този принцип е Любовта. Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо.
към текста >>

Те искат тези блага, които днес са така неправилно разпределени, поради злата воля на хората, да се разпределят справедливо и затова ратуват - по своему - за „социална правда".
Тази истина е ключът на живота. Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори. А всички хора искат да участвуват в доброто, което се разпределя на земята във вид на разни блага. И това тяхно желание е законно. Защото благата са за всички. Те искат тези блага, които днес са така неправилно разпределени, поради злата воля на хората, да се разпределят справедливо и затова ратуват - по своему - за „социална правда". Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто. Ала едно все още не могат да разберат хората днес - оня велик принцип, от който Доброто произтича и на който Правдата е израз в материалния свет. Я този принцип е Любовта. Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо. Това е великата формула на социалния живот.
към текста >>

Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто.
Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори. А всички хора искат да участвуват в доброто, което се разпределя на земята във вид на разни блага. И това тяхно желание е законно. Защото благата са за всички. Те искат тези блага, които днес са така неправилно разпределени, поради злата воля на хората, да се разпределят справедливо и затова ратуват - по своему - за „социална правда". Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто. Ала едно все още не могат да разберат хората днес - оня велик принцип, от който Доброто произтича и на който Правдата е израз в материалния свет. Я този принцип е Любовта. Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо. Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта.
към текста >>

Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо.
Защото благата са за всички. Те искат тези блага, които днес са така неправилно разпределени, поради злата воля на хората, да се разпределят справедливо и затова ратуват - по своему - за „социална правда". Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто. Ала едно все още не могат да разберат хората днес - оня велик принцип, от който Доброто произтича и на който Правдата е израз в материалния свет. Я този принцип е Любовта. Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо. Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде. И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука.
към текста >>

Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота.
Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде. И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука. Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена от мъдростта. Напразно ще се мъчат хората да я насилят. Едничкият ключ, който може да я отвори, е ключът на живота. А този ключ се състои от три части: Любов, Добро, Правда.
към текста >>

100. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За да може да носи навсякъде благата на живота, даровете на милосърдието, той си има осле.
То не зависи от временни настроения, от преходни чувства, от ограничените понятия и схващания на интелекта. То не зависи от никакъв външен закон. Ще обърна сега внимание на друга една подробност в притчата. Милостивият самарянин си има магаре, на което е натоварил своето вино и своят елей. Той, значи, не ходи с голи ръце и не е сиромах. За да може да носи навсякъде благата на живота, даровете на милосърдието, той си има осле. Осле, което той възсяда, което покорно го носи, и което е натоварено с даровете на милосърдието. С една реч, милостивият човек си има всичко, което е потребно. Когато е на път - там дето няма ни страноприемници, ни гостилничари - дисагите му са пълни с хляб, вино и елей. А когато дойде при „гостилничаря” и него има с какво да задоволи - пари. Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати.
към текста >>

НАГОРЕ

0.085522890090942