Търсене в текстове за 'Безграничност'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Свободата е неговата безграничност.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВОБОДАТА Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило божественото съзнание. Чували сте, че е казано: "Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни". Истината - това е Светлината на божествения свят. Свободата е неговата безграничност. И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения.
към текста >>

И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е.
Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило божественото съзнание. Чували сте, че е казано: "Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни". Истината - това е Светлината на божествения свят. Свободата е неговата безграничност. И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения. И когато човек почувствува тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят изчезват.
към текста >>

2. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Бог се е проявил и ограничил в себе си, без да загуби своята вечност и безграничност.
В това отношение законът на Хекеля, че индивидуалното развитие е кратко преповторение на общото развитие, е верен. Човек, обаче, крие в себе си не само материалната еволюция на живите форми. Неговото истинско „Аз" е част от това Цяло, което ние наричаме Божество. То е вечното в нас, това е нашият дух и нашата душа. Ето тука е великата тайна. — Бог се е проявил и ограничил в себе си, без да загуби своята вечност и безграничност. Така е дал начало на човешките души. Този процес на поляризация в Божеството е траял дълги цикли. Това е дългото време на развитие на органическите форми, докато се създаде форма, пригодна за човешката душа. И тази форма е тази на.разумния" човек. Тука е същината на този стих: „И рече Бог, да направим човека по образ и подобие наше".
към текста >>

3. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Душата напира да разкъса тесните граници на ограниченото обикновено човешко съзнание и да се пробуди към безграничността на Божественото!
Нашият всекидневен хляб, който Бог, в своята безгранична милост ни изпраща! ... Любов, любов безгранична залива света! Едно преизпълнено с Любов сърце непрестанно пулсира, изпращайки ни своята кръв, — за да живеем! ... Един велик, непонятен за човешкото съзнание Божествен Дух, раздава, живота си, любовта си, кръвта на сърцето си, — за да нахрани телата и душите ни! ... Едно непостижимо всеобгръщащо Съзнание доброволно се принасят в жертва, която твори живота; непрестанно гори в Свещения Огън на Любовта, огъня, който не изгаря, а твори, който не убива, а дава живот ... Аз изтръпвам пред великата саможертва на този Велик Дух! Душата напира да разкъса тесните граници на ограниченото обикновено човешко съзнание и да се пробуди към безграничността на Божественото! Светлия слънчев поток навлиза във нея, изпълва я, надига се и засиява. Душата се отваря за слънцето, свързва се с него, то навлиза в нея и я претворява. Живота на слънцето се прелива в душата! — Между човешкото и Божественното е сложен мост! * Аз слизам надолу.
към текста >>

4. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А това значи, че човечеството може да се освободи до известна степен от своята зависимост от Земята, и че то стои на прага на сияещата от възможности безграничност.
Тези резултати от работата на тъмните сили се проявяват навред: в държавния живот, в психиката на народите и на отделните личности, в науката и изкуствата, в политиката и икономиката, в религията и обществеността. Метода на тази отрицателна дейност се свежда предимно не толкова към непосредствени психични и „магични“ въздействия, единични и групови, които, разбира се, нашироко се употребяват, — но към отравянето на интелекта с лъжливи представи и след това вече към отправянето на отровената от интелекта и извратена воля по един неестествен път. Факта, че тази дейност се върши навсякъде, че от болестта на отровения интелект и на извратената воля със заразени всички повече или по-малко културни народи на нашата планета, — ни навежда на мисълта за някакво съществуващо днес обединение на тъмните сили; макар че по своето естество разрушителите с чужди на всякакво единство, но съгласуваността и общия план на техния сегашен натиск с очевидни. Причината на това временно обединение е там, че те със страх предвиждат тази нова степен, която човечеството се е подготвило да достигне със своята вековна работа по направление на индивидуализация на инициативата и на творчески-интелектуалното развитие. Този психологически напредък, огромен по своето значение не само за земното човечество, — представлява пробуждане на съзнателното космическо гражданство и космическо сътрудничество. А това значи, че човечеството може да се освободи до известна степен от своята зависимост от Земята, и че то стои на прага на сияещата от възможности безграничност. И ето. тъкмо против това въстават и се борят враговете на еволюцията, и се стараят с всички сили да попречат на раждащото се светло ново, чрез разложение на човешкия интелект, тъй като след преминаването прага на съзнанието на космическото гражданство, човечеството излиза из пределите на тяхното съществено въздействие и те, лишени от значение и от поддържащите ги източници, са осъдени на гибел. Но от друга страна, ако на съединените усилия на тъмните сили се удаде да задържат човешкото съзнание в пределите на земния интелект и на ограничената и тясна лична диференциация и индивидуализация, то човечеството не ще може да премине съдбоносния праг, ще се лиши от своето значение, от своята връзка и роля в космическото братство, а понеже застой не съществува, то ще регресира, ще се разложи и ще загине. Момента е решителен и, да се умалява неговото значение, е престъпно. Но ако в момента на великата, решаваща съдбата на човечеството битка, тъмните сили с обединени, то за съжаление, не можем да кажем същото и за тези, които се причисляват към течението на творческата еволюция, не се вижда към единна, задружна духовно-строителна дейност да със се устремили всички представители на идеалистическите течения.
към текста >>

5. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея.
Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6. Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия. 7. Съзнателното космично сътрудничество ни води към коренна промяна на отношението ни към собствеността. Всичко принадлежи на всички и леснотата на даването ще ни осигури леснотата на получаването. 8. Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея. намирайки истинската радост не в почивката. а в откриването на нови възможности. 9. Съзнателно космично сътрудничество означава признаване на Единия Неделим Живот. винаги подобен сам на себе си във всички космични преображения и претворения, защото сътрудничеството е невъзможно без признаване на Единството в Множеството. 10. Съзнателното космично сътрудничество значи влизане в Йерархията на сътрудниците съставляващи Космичното Бяло Братство.
към текста >>

6. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух!
а не обратно. Да обновим себе си, да обновим душите си, да засилим волите, характерите, да просветлим умовете, да издигнем и разширим нашето съзна ние — това са задачите на истинската, трайна и плодоносна обнова, защото без вътрешната обнова на човека външният живот завинаги ще остане стар. Велико нещо е човекът! Безкрайно велико нещо е той! Той е върховната, абсолютна, неизмерима ценност — една човешка душа струва много повече отколкото всичките земни богатства, събрани вкупом. О! Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е! Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка.
към текста >>

7. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наричат я Бог, Първична причина, Безграничност и пр.
И всички хора трябва преди всичко да изучават онези правилни отношения, които човек трябва да има спрямо природата, в която живее. Той трябва да счита, че тази природа е разумна, и да има преди всичко отношения към нея, защото тя му създава всички условия за живот, и който разбира законите й, тя ще му бъде като майка. Под думата природа аз разбирам онази вътрешна разумност, която съществува и провиква навсякъде, и която всякога се притича да уреди всички противоречия между хората. Като се притича да уреди всичко, тя най-после се притича да уреди и онези работи, които хората сами не могат да си уредят. Тази разумност, която прониква цялото Битие, можете да я кръстите както искате. Наричат я Бог, Първична причина, Безграничност и пр. Но хората говорят за Бога, и при това се избиват едни други. Това не е никакво вярване в Бога, a суеверие. И днешните хора не са вярващи, а суеверни, защото те не вярват в разумността, а вярват в някакви неразумни, слепи сили. Вследствие на това, те си създават ред външни и вътрешни противоречия, които не могат да си изяснят, и от които не могат да се освободят. Всеки има противоречия в живота си; запример, съмнението и омразата проникват в новината душа, но вие не можете да си обясните произхода на тия противоречия, на тия отрицателни състояния.
към текста >>

8. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слаб е човешкият ум, ограничено е човешкото съзнание, за да може да обгърне всичката красота, всичкото величие, всичката безграничност на вечно новото в живота.
(Benitta) Въздържанието от храна като лечебно средство (Продължение от брой 142 - Из „Добро Здраве“) Словото на Учителя. Противоречията в живота и изхода от тях (Из беседата „Плевели“, държана от Учителя, на 17. XI. 1935 год.) Белият лотос (Продължение от бр. 144 - Мейбъл Колинз) Движението на Всемирното Братство (N.) Из науката и живота. Очите на човека излъчват електричество Книжнина ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! Слаб е човешкият ум, ограничено е човешкото съзнание, за да може да обгърне всичката красота, всичкото величие, всичката безграничност на вечно новото в живота. Само да си помислим какво означава това! — каква безгранична перспектива, пълна с нещо неизречимо и неописуемо красиво, се изправя пред нас! Днешният ден си отиде — и никога няма да се върне веч! Наистина, той никога няма да се върне веч! — — — Ще дойде н о в ден, който не е като вчерашния.
към текста >>

9. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Животът произтича от Безграничността, която няма начало, няма и край.
Грубостта, грозотата показва надмощие на първия принцип, който е силен, мощен и груб, и показва, че животът още не е напълно диференциран, т. е. не е излязло на лице вътрешното скрито богатство в него. Това вътрешно богатство се изявява, когато почне да действа вторият принцип, който организира нещата и ги прави красиви. Тогава вие ще попитате: — какъв е произхода на живота? Първичните клетки са само проводници на живота, но животът е произлязъл от Великото. Животът произтича от Безграничността, която няма начало, няма и край. Сам по себе си, животът произтича от една същина, но не от малкото, а от голямото. Тъй че животът не е произлязъл от една малка клетка, но клетката е само проводник на живота, както чучурът на чешмата е проводник на водата. Клетките сами по себе си не са толкова прости както мнозина си ги представят. Те имат много сложен живот. Те имат особени специалности, каквито ние не можем да си представим.
към текста >>

10. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В противен случай, човек докато не е придобил разумността и Любовта в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си.
Защото доброто е основа, А разумността, цел. С които Духът гради бъднини, Бъднини, велики бъднини“. На друго място казва, че разумността идва в съгласие с Любовта, с оная велика Любов, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството. Докато разумността и Любовта не посетят човека и не станат в него ръководно начало, той винаги ще губи, и никога не ще може да дава. Дава разумният и могъщият, вдъхновеният от всички пориви. В противен случай, човек докато не е придобил разумността и Любовта в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си. И така, нужно е да се притечем на помощ в такива случаи на ония, които се намират в подобно положение, но съществената помощ те ще получат сами от себе си. Те трябва да влязат в хармония с живота, с природата, със своите мисли и чувства. В противен случай, те няма да намерят мир нито на земята, нито на небето. Природата дава и ние да даваме! В нея има разумност и любов, които творят.
към текста >>

11. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не ни ли навежда това на мисъл та, че елементите, които са произвели върху нашата малка планета една жизнена дейност тъй дивна и разнообразна, че тия елементи и сили не са разлели в безграничността на вселената вълните на един живот несравнено по-обширен и по-разнообразен ?
Този шеметен бяг, хиляди пъти по-бърз от хода на експресния трен, се извършва без друсане, без удряне, без шум Единствено разсъждението може да ни доведе да угадим страшното движение, което ни отнася в необзорните полета на бездната, всред Небето. Светлината изминава в секунда 300,000 км. Звукът се движи по 340 метра в секунда. * Оставяме ли ние равнодушни пред зрелището на небето? Като политаме духом към далечните звезди, слънца на безкрайността, към безбройните звездни системи, посети всред безграничната неизмерност, не трябва ли да се запитаме и постараем да узнаем, какво има там, за какво служат тия бляскави сфери, какви действия произлизат от тия сили и лъчеизпускания, от тия енергии? Не ни ли навежда това на мисъл та, че елементите, които са произвели върху нашата малка планета една жизнена дейност тъй дивна и разнообразна, че тия елементи и сили не са разлели в безграничността на вселената вълните на един живот несравнено по-обширен и по-разнообразен ? Като наблюдаваме небето, не чувстваме ли, че всичко това не е мъртво и пусто, както в илюзиите на нашите земни чувства ни се навява да повярваме? Живота и мисълта са, които сияят на земята. Животът и мисълта са, които ние дирим в съзвездията, пръснати до безкрайност в небесата. Живот има навсякъде! Безкрайно малкото се равнява на безкрайно голямото.
към текста >>

12. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Животът, истинският живот, в своята целокупност, в своята безграничност, в своята неизмерима, неизследвана дълбочина, е за тях непонятна, неразгадана тайна, от която те като че ли не се интересуват.
Но за възрастния, който живее вече в един друг свят, всичко това има само една относителна реалност, една относителна обективност. Теориите, схващанията и разбиранията на нашите учени за живота с правилни, логични, разумни, обективни, вътре в тази сфера, в която те живеят и се движат. Но ако човек успее да се издигне над общопознатото, и общопризнатото, ако той успее да види невиди мото, скритото и да разбере непонятното за другите, за него тогава ще стане повече от ясно, че, в същност, обективността на съвременните научни схващания е една относителна обективност, че логиката им е една относителна, ограничена логика, че реалността за тях, е една относителна реалност. Гледано от по-високо, това, което днешните учени считат за нещо обективно, в същност представлява техни субективни схващания за нещата, Това е така и не може да бъде другояче, защото съвременните учени познават и признават съществуването само на една ограничена плоскост. — само на повърхността, външността, видимостта на живота. Животът, истинският живот, в своята целокупност, в своята безграничност, в своята неизмерима, неизследвана дълбочина, е за тях непонятна, неразгадана тайна, от която те като че ли не се интересуват. Те с прави, за себе си, когато се ограничават в известна, строго определена сфера. Това никой не може да им оспори или забрани. Но те са смешни, същевременно, когато, ограничавайки се в тази тясна черупка на общопознатото, почват да ни предлагат своите теории за „противоестествеността на вегетарианството“, за това, че „границите“ на науката с само в този свят (Проф. Консулов в „Природа и наука“) или пък за психопатичността на гения и психопатичността на окултисти и теософи — (Д-р Чолаков, в ,Душевно здраве“). Лъжлива е мярката ви, господа.
към текста >>

13. -

Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога.
Съществува една вечна светлина през която всички човешки знания, всички човешки светлини и мъдрости са само жалки и слаби, мъждеещи светилничета, които първият повей на световните бури може да загаси. Съществува една Божествена Светлина, в която няма сенки, за която няма прегради и която обгръща и прониква цялата безгранична вселена. За тази светлина ние искаме да кажем няколко думи, защото само тя заслужава всичкото наше внимание и всичкия наш интерес и само нея ний трябва да се стремим да търсим и да разпространяваме. . . Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, тя ни шепне тихо във душите, че хората — всички хора — са братя, че всички ние сме синове и дъщери на Бога, в когото живеем, движим се и съществуваме, Който ни храни със своя живот, тъй, както сърцето храни със своята кръв и най-отдалечените клетки на нашия организъм. Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога. безграничното синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай. ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване.
към текста >>

непрестанно, все по-смело и смело, все по-нашироко и по-нашироко, за да може да се обгърне, поне доколкото това е възможно, цялата безграничност на заобикалящия ни живот и да се разкрие истинското лице на природата.
Томалевски, учител по физика, е наистина един опит да се навлезе с будно око в тайнствената лаборатория, в светилището, във великата съкровищница на Бога — Природата. Това е един опит да се видят нещата не тъй прости, не тъй обикновени, не тъй сляпо и механически развиващи се, както са гледали и както гледат и досега на тях много от хората на науката. Това е един опит, който не трябва да остане самотен и изолиран, но трябва да бъде последван от други. трябва да бъде вдълбочен и разширен, трябва да бъде подхванат от стотици търсещи и жадни за истинско знание умове. В тази насока трябва да се работи. непрестанно, все по-смело и смело, все по-нашироко и по-нашироко, за да може да се обгърне, поне доколкото това е възможно, цялата безграничност на заобикалящия ни живот и да се разкрие истинското лице на природата. Животът е велико чудо! Препоръчваме книгата на всички. Цената й е 30 лв. Може да се достави от ред. на в.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове.
Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната. Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността. Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина). В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове. Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания.
към текста >>

В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията.
В посочената епоха, под името Енос или Енох се появява на земята култа на Бога и се учредява жречеството. Тогава се явява и цивилизацията с писмеността. Геният на цивилизацията, наричан от евреите Енох, египтяните именуват Трисмегист, а гърците —Кадмон. Той видял как от звуковете на лирата на Анфиона са се повдигали и размествали от само себе си, като живи, каменните блокове от стените на града Тива. Първата свещена книга, която Гилйом Постел нарече Книга за битието на Еноха, е първоизточникът на Кабалата или преданието, което е едновременно божествено и човешко, а така също и религиозно. В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията. Кой може да повярва, че книгата, която вдъхновява всички теории и религиозни символи, се е запазила и е дошла до нас под вид на игра, съставена от чудни карти? Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност.
Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв . мозък не се храни с нови идеи!
към текста >>

Безкрайност и безграничност Известно нещо може да бъде безгранично, без да бъде безкрайно.
Нютон казва, че, разбира се, да, понеже пространството, за него, се разширява, безкрайно, независимо от телата, които плуват в него, и дали броят на звездите е ограничен или не. Но Айнщайн казва: не! За релативиста, вселената може да не бъде безкрайна. Е ли тя завършена, ограничена от незнам какви си прегради? Не. Тя не е ограничена. Безкрайност и безграничност Известно нещо може да бъде безгранично, без да бъде безкрайно. Например, един човек, който се премества по повърхнината на земята, може да прави това безкрайно в кръг, без да бъде спрян от някаква граница. Повърхнината на земята, разгледана като повърхнината на всяка сфера, е, прочее, едновременно крайна и безгранична. Е добре, достатъчно е да се донесе, в пространството с три измервания, това, което става в пространството с две измерения, което е сферическата повърхнина, за да се разбере, че вселената би могла да бъде едновременно крайна и безгранична. Вследствие на всемирното притегляне, айнщайновата вселена не е евклидовата, а е прегъната. Мъчно е, ако не невъзможно, да си представим като видимо едно прегъване на пространството.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

О остави ме да се понеса в това небе, в самотната му безграничност.
„Цъфти си логосът и дава всичко, щото има той, под погледа на Слънцето, но не търпи да носи пъпки през мъглата зимна, вечна. — Ах не, приятелю, словата ти са непонятни, аз не мога да ги разбера. III. Сърцето ми, кат горска птичка, своето небе намери в твоите очи. Те са за мене люлката на светлата зора, царици на звездите. И мойте песни тънат в глъбините им. О остави ме да се понеса в това небе, в самотната му безграничност. О остави ме само да разкъсам облаците му и да разперя криле в слънчевото му сияние. IV. О свят, откъснах твойто цвете! Притиснах го до моето сърце — бодилът му ме бедна. Но щом денят превали и стъмни се, аз видех , че цветето утхна, ала болката остана. О свят, при теб ще дойдат no-вече цвгьтя с благоухание и гордост.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността.
По-нататък, бихме могли да посочим, в етерните простори, други огромни острови, други млечни пътища, подобни на видимия от нас, но толкова далечни, че тяхната светлина, изчерпана по пътя, не може да учудва погледа ни. И тъй можем да разберем, че в неизвестността на небесните векове, много Млечни пътища, много нации и множество светове са се появявали и падали, за да изчезнат в това тихо етерно поле, плодовито като пълна гробница и в което жътвата на новите звезди се подхранва от изтлената плът на живелите някога съзвездия. На късо казано, от това гледище за създадените неща, трябва да се заключи: в пространството се разстилат групи същества, начиная от агрегатите на атомите, образуващи молекулата и от купчинката клетки, които трептят във вътрешността на един молец, до слънчевите системи и мъглявостите, които населват Млечния път. За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността. Това безкрайно творение реализира Царството Божие. Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е. разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания. Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост!
Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото.
към текста >>

Под „несъществуване“ Кабалата разбира онова место, където спира всяко завършено и относително съществуване, сферата на непорочния Абсолютен и на неизменната безграничност.
— Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8. — Върху тЪх ще възлезе и възлиза това, което не е, което е п което ще бъде. Тълкувание В горните стихове се откриват свойствата на божествената двойка, т. е. на ония тайни В4зни, които установяват равновесието на нещата и връзката между душите. Под думите „несъществуващото място“ не трябва да се разбира небитието, защото такова схващане би било една основна грешка, противна на кабалистичната истина. Под „несъществуване“ Кабалата разбира онова место, където спира всяко завършено и относително съществуване, сферата на непорочния Абсолютен и на неизменната безграничност. Петият стих иска да каже, че Везните, т. е. законът за съвършеното съчетание, имат началото си в самия Абсолютен, че те не са един закон низш и преходен, но една норма, вкоренена в същината на Бога и въплътена с него. Това се потвърждава и от седмия стих: „с тях са претеглени царете, които вече не се намират“. Тия царе са едомските, принципите на материалното и смесено съществуване. След разрушението си, което не абсолютно, тъй като схващането за абсолютна смърт и небитие е чуждо за Кабалата, те се възстановяват и организират под влиянието на Най-Стария по дни и на закона за хармоничното съчетание.
към текста >>

0.3792200088501