НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
152
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Пък и нали
Астрономията
ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот?
Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата. Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас!
Пък и нали
Астрономията
ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот?
Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота.
към текста >>
2.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ония, които са се занимавали с
астрономия
, физиология, биология знаят много добре проявата на тая дивна хармония.
Такава хармония съществува и в света. Хармонията в музиката е един отглас или едно изражение на великата хармония, която съществува в света. Всички ония дисхармонични положения, които на пръв поглед бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка. Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос. Тия велики закони определят правилните отношения между безкрайно малките величини и безкрайно големите такива... И в това именно се корени великата хармония.
Ония, които са се занимавали с
астрономия
, физиология, биология знаят много добре проявата на тая дивна хармония.
Само невежият вижда в света дисхармонии. Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак.
към текста >>
3.
ПЕСНИ - Т.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В редица, статии, които се явиха в списанието Courrier medicaІ, D-r Romary изучава приложенията на
астрономията
в медицината.
Астрология и медицина Рецензия в сп. „Voile D'Іsis" от д-р Верн.
В редица, статии, които се явиха в списанието Courrier medicaІ, D-r Romary изучава приложенията на
астрономията
в медицината.
Това е едно похвално дело, което заслужва да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно – да не кажем повече – в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него.
към текста >>
Запример той употребява думата
астрономия
в своя труд, наместо астрология.
Това е едно похвално дело, което заслужва да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно – да не кажем повече – в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него.
Запример той употребява думата
астрономия
в своя труд, наместо астрология.
Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние? Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да господствува над целия ни организъм, но нищо не доказва, че покрай слънцето и други планетни или звездни радиации, по-тихи и по-неуловими, не упражняват значително въздействие върху биологичният процес изобщо и върху физичното ни тяло, в частност. Така напр., - за да поменем само луната – ние изложихме в списанието L'Homéopathie française, цяла редица неопровержими факти, за лунното влияние, които имат отношение към горния въпрос. Що се отнася пък до твърдението, както казва Nordmann, че поради голямото разстояние на известни звезди, които се включват в Зодиака, тяхното влияние трябва да се счита практически за равно на нула, това е един аргумент, който не притежава никаква стойност, защото има, пак повтарям това – влияния едва доловими, безкрайно малки, които обаче са в състояние да внесат големи промени в нашата нервна система.
към текста >>
4.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но за да се проучи вътрешното, окултно естество на силите, които управляват даден индивид, нужно е преди всичко да се научат елементарните начала на
астрономията
и астрологията, с други думи да се усвои напълно външната азбука на небесния език.
Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество. Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява.
Но за да се проучи вътрешното, окултно естество на силите, които управляват даден индивид, нужно е преди всичко да се научат елементарните начала на
астрономията
и астрологията, с други думи да се усвои напълно външната азбука на небесния език.
Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големия Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите".
към текста >>
5.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Научна астрология Ония, които пишат биографиите на Птоломей, Кеплер, Тихо Брахе – все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в развитието на
астрономията
– изпадат често в неловко положение.
Научна астрология Ония, които пишат биографиите на Птоломей, Кеплер, Тихо Брахе – все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в развитието на
астрономията
– изпадат често в неловко положение.
Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие – трезви умове като Йохан Кеплер, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита и, следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св.
към текста >>
Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската
астрономия
; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св.
Научна астрология Ония, които пишат биографиите на Птоломей, Кеплер, Тихо Брахе – все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в развитието на астрономията – изпадат често в неловко положение. Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие – трезви умове като Йохан Кеплер, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита и, следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина.
Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската
астрономия
; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св.
Томас Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки – нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд. И тия, които пишат биографиите на упоменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един френски учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест – книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия.
към текста >>
Спомням си тук думите на един френски учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест – книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по
астрономия
.
Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки – нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд. И тия, които пишат биографиите на упоменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете.
Спомням си тук думите на един френски учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест – книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по
астрономия
.
Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematica, a само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест – прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон. В тия си бегли бележки той казва : „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос". Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към астрологията, – и вие виждате доколко то е научно! Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от психология – те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина.
към текста >>
6.
Правият път на живота
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Браун счита това си откритие за една от най-големите придобивки на математическата
астрономия
.
ВЕСТИ Нарастването на деня Американският професор Браун чрез изчисления установил, че земните дни които с течение на времето растат, като за 16,000 години денят нараства с една десета от секундата. Така че за 100,000 год. денят се увеличава с една секунда. Проф.
Браун счита това си откритие за една от най-големите придобивки на математическата
астрономия
.
Светлината и растенията В 1880 г. Сименс показа, че продължителното осветление на оранжерии с арка от лампи, спомага за по-бързото поникване на цветя и узряване на плодовете. Извънредно бързото поникване на зарзавата в полярните области, където има продължителни светли нощи, е също предмет на оживени спорове напоследък. В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под лъчите на слънцето. Днес с положителност се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава.
към текста >>
7.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той е държал ред курсове по
астрономия
, медицина, педагогика, естествознание, философия и пр.
Хиляди работници в целия свят работят за великото, което иде! Такъв един работник в Германия и изобщо в Западна Европа е Д-р Рудолф Щайнер, който замина отвъд на 30 март, т.г. Нека кажем няколко думи за дейността му във връзка с днешната епоха. Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата. Днешните науки са безсилни, казва той, да обяснят проблемите в своите области без едно по-дълбоко познание на битието: с изучаването само на материалните факти не може да се хвърли светлина върху научните проблеми.
Той е държал ред курсове по
астрономия
, медицина, педагогика, естествознание, философия и пр.
от окултно гледище. От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр. И той нагледно в множество съчинения и курсове се опита да покаже, каква ярка светлина хвърля окултизмът върху научните проблеми. Напр. изучават едно растение: външната му направа, външното му микроскопско устройство, растеж, хранене, размножение, влияние на светлина, топлина и пр. и мислят, че познават растението!
към текста >>
Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание,
астрономия
, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр.
изучават едно растение: външната му направа, външното му микроскопско устройство, растеж, хранене, размножение, влияние на светлина, топлина и пр. и мислят, че познават растението! Че това растение, което ти изследваш, не е цялото растение! То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното, човека и пр. Така е и с всички други науки.
Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание,
астрономия
, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр.
Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти. Материализмът днес убива живота: той води към израждане на нервната система. Има окултна връзка между материализма и израждането на нервната система. Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното тяло с нервната му система. Предстои ни един небивал духовен подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките на раждането на една нова култура.
към текста >>
8.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна
астрономия
, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това.
Сетне - се завтекъл към най-стария от бедуините и го завел при своето творение, като всички деца, които са направили нещо, което им харесва. Ала старецът със спокойното си лице едвам хвърлил поглед върху рисунката и тутакси малко побледнял. Той бързо се привел над този смътен чертеж и открил в един голям равнобедрен триъгълник планът, по който са строени постройките във вътрешността на пирамидата: крипта, горниците на царя и царицата, ходовете, кладенците, с една реч, всичко. А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата. Наследници на допотопни предания, те са знаели, че Пирамидата заедно със сфинкса е една от тия каменни книги, където патриарсите бяха вложили всички ключове на своето знание.
Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна
астрономия
, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това.
– Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество!
към текста >>
9.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало
астрономия
.
И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето. И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче. Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове. Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др.
Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало
астрономия
.
У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения. Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята. Всички други народи, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя.
към текста >>
10.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На същия тоя порив се дължи и силното развитие на
астрономията
в нашето време.
Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни.
На същия тоя порив се дължи и силното развитие на
астрономията
в нашето време.
В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе.
към текста >>
11.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на
астрономията
.
Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията.
За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на
астрономията
.
Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела.
към текста >>
12.
Перспективи за едно ново знание
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В съвременната
астрономия
и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато.
Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее, човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овен се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен.
В съвременната
астрономия
и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато.
Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя.
към текста >>
13.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ето защо е важна за биолога и новата книга „
Астрономията
в светлината на окултизма" от д-р Вилхелм Кайзер, издание на математично-астрономичния отдел при окултния университет ..Гьотенаум ".
През 1924 година излезе и книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерните строителни сили във вселената, земята и човека". Тя представлява хубаво въведение към окултната анатомия и физиология. От д-р А. Устери излезе книга върху ботаниката от окултно гледище. Организмите трябва да се изучават не откъснато, но във връзка със силите на целия космос.
Ето защо е важна за биолога и новата книга „
Астрономията
в светлината на окултизма" от д-р Вилхелм Кайзер, издание на математично-астрономичния отдел при окултния университет ..Гьотенаум ".
Така окултизмът внася нов импулс във всички науки. [1] Виж това списание 52 том (1922 год.), 100 том (1923 год.), 103 том (1924. г.), 104 том ( 925 г.), 105 том (1925. година) [2] Един микрон - една хилядна от милиметра [3] Виж Maxwel: De Mèdicina màgnetica 1679 г [4] Виж „Всемирна лeтопис” год. II, кн. 5
към текста >>
14.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от
астрономията
и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1).
Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност.
Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от
астрономията
и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1).
Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо.
към текста >>
15.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината,
астрономията
, философията, педагогиката, историята и пр.
Вторият том е изучаването ù по съдържание, а третият том е изучаване на разумните сили, които лежат зад мира на формите. Онзи, който изучава мира на формите и с това се ограничава, той изучава само подвързията на книгата. Този начин на разглеждане отваря широки хоризонти за всички науки. Той насочва изследването в нови плодотворни пътища. Всяка една област трябва да се разглежда по форма, съдържание и смисъл.
Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината,
астрономията
, философията, педагогиката, историята и пр.
Така напр. окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма. Същото е и с всички други области. Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица! Човек може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата!
към текста >>
16.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
в „Етерните строителни сили в вселената и човека" от д-р Ваксмут, в „Етерните строителни сили в организма, разгледани научно" от д-р Попелбаум, в „Окултна
астрономия
" от д-р Рудолф Щайнер и пр.
Но това е изучаване само по форма. Окултизмът се стреми да отиде по-нататък и да изучи природата и по съдържание. Това е изучаване етерните и по-висши строителни сили, които работят в човешкия организъм и в цялата природа. Такива етерни строителни сили имат растенията, животните, човека, небесните тела и пр.. И някой път не могат да се разберат физиологическите процеси в организма, ако не се изучат във връзка с действието на етерните строителни сили, които стоят зад формите и ги градят. Напоследък в някои книги се изучава природата от това гледище, напр.
в „Етерните строителни сили в вселената и човека" от д-р Ваксмут, в „Етерните строителни сили в организма, разгледани научно" от д-р Попелбаум, в „Окултна
астрономия
" от д-р Рудолф Щайнер и пр.
Но не трябва да се спрем и на тая втора стъпка. Има нещо повече Зад формата и съдържанието има друга, по-дълбока, духовна страна. Процесите, свързани с формата и съдържанието, се ръководят от разумни сили. Зад законите стоят разумни сили. Изучаването на природата във връзка именно с разумните, духовните сили, които стоят зад природните явления, се нарича изучаване по смисъл.
към текста >>
17.
Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Астрономията
и Астрофизиката, обаче, щат не щат ще трябва да признаят възкресяването на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки).
Астрономията
и Астрофизиката, обаче, щат не щат ще трябва да признаят възкресяването на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт.
И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие магично махване. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното ù преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средновековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни!
към текста >>
За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на
астрономията
или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката, обаче, щат не щат ще трябва да признаят възкресяването на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие магично махване.
За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на
астрономията
или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна.
Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното ù преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средновековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва „научно", а не на древния език на „суеверията" и „мистичните блянове". Нали сте чували вече за раждането на „Научната Астрология"?
към текста >>
18.
Вести
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В
астрономията
също такова отношение съществува между прецесията и нутацията.
Рихард Шуберт КОСМИЧЕН И ЧОВЕШКИ РИТЪМ [1] За днешната медицина е съвсем безразлично, колко голям е средният пулс на нормален човек. Нея я интересува нормалният пулс, само за да познава отклоненията и по това да съди за болестта. Но защо нормалният пулс е тъкмо 72? Д-р Рудолф Щайнер изтъкна отношението между пулса и дишането. Ако приемем средно за една минута 18 вдишвания, имаме отношение 72:18, или 4:1.
В
астрономията
също такова отношение съществува между прецесията и нутацията.
Прецесията на пролетната точка, която обикаля веднъж зодиакалния кръг за 23,920 години, представлява най-големия измерим от нас ритъм. Това число се нарича платоническа космична година, Един ден от тая космична година или 363. част от нея е равна на 72 години. А нутацията на луната, т.е. времето, в което земната ос под влияние на луната описва един малък конус, е един период от 18 години.
към текста >>
19.
Книжнина
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
„Духовни основи на
астрономията
" - от Д-р Е.
Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа последователност от окултната наука. Върху всички тия проблеми на подсъзнателния и свръхсъзнателния живот на човека окултизмът хвърля своята светлина. Тъй чрез окултната наука се гради една нова психология. Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика. У човека има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията, вдъхновението и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут.
„Духовни основи на
астрономията
" - от Д-р Е.
Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум". Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите. „Животът на младежта в светлината на новия дух на земното развитие" - от Ерик Трумлер Защо младият се стреми към Възвишеното, Идейното, защо иска да работи за една по-висока кауза? Защото през този период съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят; импулсът, който чувствува, иде отгоре.
към текста >>
20.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Говорихме много за
астрономията
.
Оттам по горски пътеки отидохме на полянката Випакубле, дето целият почти небосвод беше видим и можехме да изучаваме която си искаме звезда. Нощната красота ни привлече и ние слязохме към тъмната и шумяща гора, разговаряйки за това, за онова. Какъв мир при излизане от трескавия град! Каква е свежестта на ароматния въздух тук! Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик.
Говорихме много за
астрономията
.
Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя. Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност. Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени!
към текста >>
21.
МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Нашите изследвания на небето от механическо, математическо и биологично гледище - може да ги наречем
астрономия
и астрология - са запазени от преди повече от 200 века.
Тези условия изглеждат неосъществими. При все това те са осъществени. Ето как: химиците на нашите школи могат да фабрикуват метали, устойчиви на всички физични агенти. Но за да се получат метали, устойчиви на силите на друга една планета, требва да се познава този светове, който искаме да изследваме. Как да се излезе от този затворен кръг?
Нашите изследвания на небето от механическо, математическо и биологично гледище - може да ги наречем
астрономия
и астрология - са запазени от преди повече от 200 века.
Днес още всяка нощ се правят скици, чертежи от наблюдението на небето. Ние ги класифицираме и синтезираме. И така ние получаваме за всяко небесно тяло една хипотетична картина за всичките му физични, химични и други свойства. Това са само вероятности, които ние извличаме по този начин, но изчисленията показват, че вероятностите за грешки са безкрайно малки. Ако прочее един наблюдател би се пренесъл с телемобил на най-близката планета, той би проверил картината, която сме съставили за нея.
към текста >>
22.
Списанието PDF
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
франка, „Die geometrischen Vorstel-Iungen in der Astronomie" oт (Геометричните представи в
астрономията
).
„Das Johannes - Evangelium im Verhallnisfjzu den anderen Evangelien, aesonders zum Lu kas -Evangelium" (Отношението на Йоановото Евангелие към другите Евангелия, особено към Ев. от Лука) Това е курсът, държан от Д-р Щайнер в Касел през 1909 год. Цена 13.50 швейцарски франка. „Oer Kosmiche£Rhythmus im Markus Evangelium" oт, npoф. Dr Hermann Beckh” (Космичният ритъм в Евангелието от Марка), 382 страници, с цветна таблица на зодиакалните знакове, цена 11.25 швейц.
франка, „Die geometrischen Vorstel-Iungen in der Astronomie" oт (Геометричните представи в
астрономията
).
Цена 22.50 швейц. франка. Авторът в това съчинение задоволява една духовна съвременна нужда да се обясни звездният свят. Той отхвърля всяка хипотеза, която надхвърля действително наблюдаваните факти. В заключение авторът показва, че в края на краищата целият космос не може да се разбере като машинария, но като организъм, свързан с тайната на живота и душата и специално с човешкия живот и душа. По този начин авторът с тази книга въвежда към изучаването на окултната наука.
към текста >>
23.
КНИГОПИС,
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ако погледнем
астрономията
, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят.
Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой. Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота.
Ако погледнем
астрономията
, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят.
Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло. Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили.
към текста >>
Но и
астрономията
навлиза в една нова област.
Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло. Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане разумното зад природните процеси.
Но и
астрономията
навлиза в една нова област.
Постепенно почва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр. - от друга. По този начин възкръсва в модерна научна форма астрологията. Чрез опити се констатира звездното влияние върху металите; после опитно се намира връзка между планетите и известни растения и пр.. И тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Напр. процесите в целия космос ще се видят отразени в растенията.
към текста >>
24.
Списанието PDF
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
(Отношението на разните естество-научни области към
астрономията
).
КНИГОПИС 1) D-r R. Steiner - Das Verhältnis der verschiedenen naturwissenschaftlichen Qebiete zur Astronomie.
(Отношението на разните естество-научни области към
астрономията
).
18 лекции. Издание на Математично-астрономичната секция при Гьотеанум, 1926 г. Трябва да се построи мост между разните научни области и астрономията. Астрономията скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия, физика, биология, метеорология и пр. Металите, кристалите, организмите на живеят изолирано от космичния живот.
към текста >>
Трябва да се построи мост между разните научни области и
астрономията
.
КНИГОПИС 1) D-r R. Steiner - Das Verhältnis der verschiedenen naturwissenschaftlichen Qebiete zur Astronomie. (Отношението на разните естество-научни области към астрономията). 18 лекции. Издание на Математично-астрономичната секция при Гьотеанум, 1926 г.
Трябва да се построи мост между разните научни области и
астрономията
.
Астрономията скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия, физика, биология, метеорология и пр. Металите, кристалите, организмите на живеят изолирано от космичния живот. Те са израз на силите, действуващи в целия космос. От изследванията на г-жа Колиско, които изложихме в една от миналите книжки (год. IV кн.
към текста >>
Астрономията
скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия, физика, биология, метеорология и пр.
Steiner - Das Verhältnis der verschiedenen naturwissenschaftlichen Qebiete zur Astronomie. (Отношението на разните естество-научни области към астрономията). 18 лекции. Издание на Математично-астрономичната секция при Гьотеанум, 1926 г. Трябва да се построи мост между разните научни области и астрономията.
Астрономията
скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия, физика, биология, метеорология и пр.
Металите, кристалите, организмите на живеят изолирано от космичния живот. Те са израз на силите, действуващи в целия космос. От изследванията на г-жа Колиско, които изложихме в една от миналите книжки (год. IV кн. 8-9), се констатира опитно връзката между някои метали и известни небесни тела, напр.
към текста >>
25.
Съдържание на 6 бр.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Wilhelm Kaiser, Аstronomie in geisteswissenschaftlicher Beleuchtung (
астрономията
от окултно гледище), Щутгарт.
Тая книга е издание на естество-научната секция при Гьотеанум. Тя е издала досега четири тома. Във всеки том се разглежда една специална област от естествените науки в светлината на окултизма. Освен тая секция има множество други секции: математична, астрономична, медицинска, художествена и пр. Целта им е да посочат новия път на научното изследване, който път води им по-дълбоко познание на природата. 6.
Wilhelm Kaiser, Аstronomie in geisteswissenschaftlicher Beleuchtung (
астрономията
от окултно гледище), Щутгарт.
В тая книга авторът, който е астроном, разглежда астрономията от окултно гледище. В нея е изложено накратко, с коментарии съдържанието на 18 лекции върху тая наука, държани от д-р Щайнер в Щутгарт от 1 до 18 януари 1921 година. По-важни глави на книгата са: Отражение на космичния живот върху човешкия живот изобщо и специално върху физическия, органическия и душевния живот. - Космичните ритмуси в техните отношения към органическото, културното и душевното развитие. - Теории на астрономическите прецесии.
към текста >>
В тая книга авторът, който е астроном, разглежда
астрономията
от окултно гледище.
Тя е издала досега четири тома. Във всеки том се разглежда една специална област от естествените науки в светлината на окултизма. Освен тая секция има множество други секции: математична, астрономична, медицинска, художествена и пр. Целта им е да посочат новия път на научното изследване, който път води им по-дълбоко познание на природата. 6. Wilhelm Kaiser, Аstronomie in geisteswissenschaftlicher Beleuchtung (астрономията от окултно гледище), Щутгарт.
В тая книга авторът, който е астроном, разглежда
астрономията
от окултно гледище.
В нея е изложено накратко, с коментарии съдържанието на 18 лекции върху тая наука, държани от д-р Щайнер в Щутгарт от 1 до 18 януари 1921 година. По-важни глави на книгата са: Отражение на космичния живот върху човешкия живот изобщо и специално върху физическия, органическия и душевния живот. - Космичните ритмуси в техните отношения към органическото, културното и душевното развитие. - Теории на астрономическите прецесии. - Природните царства в тяхната връзка с космоса.
към текста >>
26.
Събудете се, деца на светлината! – продължение
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ако
астрономията
, като наука, не е в състояние да просвети човешкия ум, какъв смисъл има тя?
Следователно, всеки дом, всяко общество, както и цялото човечество, са построени върху тези три принципа. Дом без дете е като търговец без пари, като човек без здраве, като учен без знания, като сърце без чувства, като ум без мисъл и като воля без действия. Идването на Христа има отношение към всички разумни същества, тъй както в природата съществува тясна връзка между всички явления. Когато се проповядва една велика идея, една религия или една наука, тя трябва да имат отношение към всички същества, у които съзнанието е пробудено. Ако един извор, ако едно растение или животно, ако светлината не ни ползуват, защо са те?
Ако
астрономията
, като наука, не е в състояние да просвети човешкия ум, какъв смисъл има тя?
Ако психологията, като наука, не е в състояние да облагороди човешкото сърце, какъв смисъл има тя? Ако социологията, като наука, не е в състояние да подигне човечеството, какъв смисъл има тя? Всеки човек има един висок идеал, към който се стреми, обаче идеалът на едного не е общ идеал за всички, но все-таки оказва известно влияние върху всички хора. В този смисъл целокупният живот е идеал на хората. Всички се стремят да проникнат в него и да го разберат, да схванат връзката, която съществува между отделните прояви на живота.
към текста >>
27.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
когато през първите християнски векове в западна Европа царуваше мрак, невежество, арабите имаха мощна цивилизация с силно развитие на математиката, химията,
астрономията
, медицината, философията, изкуството.
Той е вечно млад, вечно твори, вечно гради. Защо човешкият дух се облича с все по-нови форми? Защото иска да се изрази с все по-голяма пълнота. Когато дадена култура кристализира, се втвърди в известни форми, тя става неспособна да изявява новите страни на човешкия дух и затова се изражда, и идва смяна на културата. От смяната на културата човешкият дух не губи нищо, от една страна поради прераждането на човешката душа в разните култури, и от друга страна поради външно предаване на придобивките от една култура на друга. Напр.
когато през първите християнски векове в западна Европа царуваше мрак, невежество, арабите имаха мощна цивилизация с силно развитие на математиката, химията,
астрономията
, медицината, философията, изкуството.
Те бяха приели най-хубавото от всички по-древни култури: египетска, гръцко-римска и пр.. Когато те дойдоха в Испания, там се разцъфтя арабска култура, и от там те я предадоха на западна Европа. Бие на очи, че винаги епохата, която е преходна между две култури, се отличава с големи пертурбации, бъркотии, големи разновидни кризи. И от тия кризи излиза нещо ново и красиво. Тия пертурбации и кризи можем да наречем родилни мъки на една нова култура. И наистина, какво стана след разцвета на гръцко-римската култура?
към текста >>
28.
ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Земята, според съвременната
астрономия
, тежи кръгло 6,000,000,000,000,000,000,000 тона.
А зад тия стени е действал геният на Архимед, впрегнал на работа могъщия лост. Все пак, Архимед надали би изрекъл хиперболичните думи, които легендата му приписва, ако би знаял, каква огромна тежест има земята. Вярно е, че и най-тежкото тяло би могло да се повдигне, стига да се опре на късото рамо на един лост, а силата да действува на другото рамо, разбира се ако е достатъчно дълго. Теоретически това е така, но на практика се явяват редица непреодолими мъчнотии - не само липсата на опорна точка, както си е мислил Архимед. Един съвременен математик, след като допуска, че Архимед има вече нужната опорна точка, прави следните изчисления за времето, което би било нужно, за да се повдигне земята поне на 1 сантиметър.
Земята, според съвременната
астрономия
, тежи кръгло 6,000,000,000,000,000,000,000 тона.
Ако човек може да вдигне с ръце 60 кг., то за да повдигне земята, той би трябвало да наляга със същата сила върху лост, чието дълго рамо е 100,000,000,000,000,000,000,000 пъти по-дълго от късото му рамо. Де ще се намери толкова дълъг лост? Но да допуснем, че Архимед го има. Ако сега късото рамо на лоста се повдигне на 1 сантиметър, дългото рамо ще трябва да опише в пространството дъга, чиято дължина ще бъде 1,000,000,000,000,000,000 километра. Такова огромно разстояние трябва да измине ръката на Архимед, за да помръдне земята само на 1 сантиметър!
към текста >>
29.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика,
астрономия
, биология, химия и пр.
На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни.
През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика,
астрономия
, биология, химия и пр.
и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно!
към текста >>
30.
ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Например, каква беше биологията в инволюционния период, после
астрономията
, медицината и пр.?
И който иска да ги прилага, той не разбира историята и й противоречи. Всичко, което съдействува на човечеството в еволюционния му период, трябва да бъде от съвсем друг характер. Съвсем други методи и форми трябва да се употребят. Учителят казва: „Знанието, което са имали хората при слизането, то не може да помогне сега. Сега при възлизането требва те да научат новото", И всички науки имат съвсем друг характер в тия два периода.
Например, каква беше биологията в инволюционния период, после
астрономията
, медицината и пр.?
В древна Индия например, културата беше духовна и още бяха пресни спомените от атлантското ясновидство. Даже броят на ясновидците беше доста голям. Ето защо древните индуси живееха с духовна светлина, с духовни спомени, запазени у тях от периода на постепенното им слизане, но материалната действителност те не можеха да изследват тъй, както я изследва един съвременен учен. Те имаха съвсем други методи за изследване. Но понеже днес имаме еволюционен процес, който е възлизане от материята към Духа, затова днес характерно е, че се изследва подробно, внимателно материалната страна на нещата и след това се гради по-нагоре.
към текста >>
31.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Вронски се занимава и с математика, и с механика, и с геодезия, и с
астрономия
- изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф.
Той бърза да запише нахлулите нови мисли, които го изпълнили с това вътрешно озарение или просветление, което настъпило. Вронски вече окончателно скъсва с военната служба, отказва се от намерението да следва дипломация и решава да се посвети изключително на науката и философията - за доброто на човечеството и народа си. Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта. Тук той написва: „Критичната философия, открита от Канта". От 1804 до 1810 г.
Вронски се занимава и с математика, и с механика, и с геодезия, и с
астрономия
- изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф.
Страшевски) и това не е просто систематизиране, а генетично и органично изложение. В Марсилия Вронски се запознава с математика Монферие, за чиято сестра се оженва и тя му била вярна съпруга и убедена привърженичка на неговите идеи. С надежда за по-добри условия, Вронски в 1810 год. се премества в Париж. Обаче вместо подобрение, материалните условия се влошили и до края на живота си Вронски живял в нужда и лишения.
към текста >>
Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика,
астрономия
, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност!
Старал се да спечели признанието на френската академия (Premier principe des méthodes analitiques), обаче безуспешно. Тогава открито излиза против теориите на Лагранж в Refutation de la théorie des fonctions analitiques. de Lagrange, 1812 r. През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ. съчинения и 337 ръкописи.
Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика,
астрономия
, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност!
И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак. До 1831 год. е първият период от дейността на Вронски - период на критичната философия и математично обосноваване на неговата система. От 1831 г. настъпва вторият период на неговата дейност, когато Вронски се заема главно с развиване своята философия на месианизма.
към текста >>
32.
ПОДПУШВАНЕ - Е.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ханс Дриш В миналото,
астрономията
и астрологията са представлявали неразделно цяло - първата като анатомия, втората като физиология на космоса.
П. М-в АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ (Продължение) "Критичният философ може à priori да отрича само тогава, когато са на лице вътрешни противоречия, а случаят с астрологическото учение сигурно не е такъв. Че "духът на времето" уж е превъзмогнал това учение, не ни говори нищо. Витализъм и окултизъм бяха вече също веднъж "превъзмогнати", но днес цъфтят прекрасно в нова строга форма". Проф.
Ханс Дриш В миналото,
астрономията
и астрологията са представлявали неразделно цяло - първата като анатомия, втората като физиология на космоса.
Това е било така и за класиците на европейската астрономия - Тихо де Брахе, Кеплер и Нютон. Традиционната астрология гради и днес върху астрономическа база. Както е известно, като изходна точка за астрологически изследвания служи хороскопът, т.е. карта на небето за даден момент и дадено място, изчислението на който е една математическа работа. Елементите на тая небесна карта, т.е.
към текста >>
Това е било така и за класиците на европейската
астрономия
- Тихо де Брахе, Кеплер и Нютон.
П. М-в АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ (Продължение) "Критичният философ може à priori да отрича само тогава, когато са на лице вътрешни противоречия, а случаят с астрологическото учение сигурно не е такъв. Че "духът на времето" уж е превъзмогнал това учение, не ни говори нищо. Витализъм и окултизъм бяха вече също веднъж "превъзмогнати", но днес цъфтят прекрасно в нова строга форма". Проф. Ханс Дриш В миналото, астрономията и астрологията са представлявали неразделно цяло - първата като анатомия, втората като физиология на космоса.
Това е било така и за класиците на европейската
астрономия
- Тихо де Брахе, Кеплер и Нютон.
Традиционната астрология гради и днес върху астрономическа база. Както е известно, като изходна точка за астрологически изследвания служи хороскопът, т.е. карта на небето за даден момент и дадено място, изчислението на който е една математическа работа. Елементите на тая небесна карта, т.е. факторите, които се взимат пред вид при астрологическото изследване, са : 1) Планетите, Слънцето и Луната, като извори на астрална енергия (Х. Селва).
към текста >>
33.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната
астрономия
, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен.
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната
астрономия
, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен.
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън? И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда, за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? – Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества.
към текста >>
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на
астрономията
, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън?
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната астрономия, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен.
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на
астрономията
, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън?
И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда, за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? – Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота.
към текста >>
34.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната
астрономия
.
Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера – областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе – обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи. Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на небесните светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе. Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията – в третото небе, което се простира зад първите две. Види се, във въображението на богословите, небето е представяло не толкова концентрични сфери, колкото нищо като огромно триетажно здание. Естествено е тогава Бог и неговите избраници да обитават най-горния етаж.
Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната
астрономия
.
Тя създаде една друга представа за "небе", която в края на краищата се свежда към представата за едно безкрайно пространство – пространството на безпределната звездна вселена. Ясно е, че "второто небе" на теолозите, небето на небесните светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира "до безкрайност". Де ще трябва да преместят те тогава "третото небе? " Едно очевидно затруднение. При това.
към текста >>
астрономията
отдавна отне на земята привилегията на земята да бъде център на света.
Тя създаде една друга представа за "небе", която в края на краищата се свежда към представата за едно безкрайно пространство – пространството на безпределната звездна вселена. Ясно е, че "второто небе" на теолозите, небето на небесните светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира "до безкрайност". Де ще трябва да преместят те тогава "третото небе? " Едно очевидно затруднение. При това.
астрономията
отдавна отне на земята привилегията на земята да бъде център на света.
Тя не е нищо друго, освен едно от най-малките, най-незначителните небесни тела, което няма дори своя собствена светлина. Слънцето, от своя страна, е само една звезда всред безкрайното множество звезди и доколкото се явява като център, то е такъв само на нашата планетна система. Много други звезди го превъзхождат, както по големина и блясък, тъй и по богатство и разнообразие на ония планетни системи, на които те се явяват негли като мощни централни ядра. При това, установява се, че всички ония звезди, които виждаме с просто око на небето, както и мириади други, невидими за невъоръжено око, ала достъпни за мощния поглед на съвременните телескопи, принадлежат към едно и също звездно семейство – това на Млечния път или на така наречената галактична система, която според съвременните астрономични схващания, представя един лещовиден звезден куп със спирална структура. А такива звездни купове като Млечния път, отдалечени на милиони светлинни години от нас, както и мъглявини, които ще се развият в бъдеще в звездни купове, има не малко.
към текста >>
Това е "небето" на съвременната
астрономия
– безпределното физическо пространство, в което се движат мириади звезди, принадлежащи към различни "галактични системи", отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини.
Слънцето, от своя страна, е само една звезда всред безкрайното множество звезди и доколкото се явява като център, то е такъв само на нашата планетна система. Много други звезди го превъзхождат, както по големина и блясък, тъй и по богатство и разнообразие на ония планетни системи, на които те се явяват негли като мощни централни ядра. При това, установява се, че всички ония звезди, които виждаме с просто око на небето, както и мириади други, невидими за невъоръжено око, ала достъпни за мощния поглед на съвременните телескопи, принадлежат към едно и също звездно семейство – това на Млечния път или на така наречената галактична система, която според съвременните астрономични схващания, представя един лещовиден звезден куп със спирална структура. А такива звездни купове като Млечния път, отдалечени на милиони светлинни години от нас, както и мъглявини, които ще се развият в бъдеще в звездни купове, има не малко. Видимите граници на вселената, следователно, постоянно се отдалечават, и никой не може да каже, какво се крие зад тях – в бездънните глъбини на безкрайното пространство.
Това е "небето" на съвременната
астрономия
– безпределното физическо пространство, в което се движат мириади звезди, принадлежащи към различни "галактични системи", отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини.
Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обикалят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка. Така, както обаче го описват, това "небе" изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества. Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила. Вярно е, че в съзнанието най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта.
към текста >>
Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обикалят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната
астрономия
е загадка.
Много други звезди го превъзхождат, както по големина и блясък, тъй и по богатство и разнообразие на ония планетни системи, на които те се явяват негли като мощни централни ядра. При това, установява се, че всички ония звезди, които виждаме с просто око на небето, както и мириади други, невидими за невъоръжено око, ала достъпни за мощния поглед на съвременните телескопи, принадлежат към едно и също звездно семейство – това на Млечния път или на така наречената галактична система, която според съвременните астрономични схващания, представя един лещовиден звезден куп със спирална структура. А такива звездни купове като Млечния път, отдалечени на милиони светлинни години от нас, както и мъглявини, които ще се развият в бъдеще в звездни купове, има не малко. Видимите граници на вселената, следователно, постоянно се отдалечават, и никой не може да каже, какво се крие зад тях – в бездънните глъбини на безкрайното пространство. Това е "небето" на съвременната астрономия – безпределното физическо пространство, в което се движат мириади звезди, принадлежащи към различни "галактични системи", отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини.
Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обикалят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната
астрономия
е загадка.
Така, както обаче го описват, това "небе" изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества. Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила. Вярно е, че в съзнанието най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят.
към текста >>
35.
DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Този съвременник на Петър Велики, който почнал своята дейност като математик и естествоизпитател, се е занимавал с минералогия, палеонтология, физика, физиология.
астрономия
.
в току-що излязлата книга "Песни от Учителя", съдържаща около 50 окултни песни, намираме и обяснение за произхода на музиката в текста, който ги предхожда, под надслов: "Учителят и музиката", още и за същността на музиката като изкуство и по-особено и по-надълго за окултната музика". По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и певеца. За самите песни – при друг случай". Емануел Сведенборг Понеже в миналия и тоя брой печатахме статии от Сведенборг, читателите ни ще се интересуват да чуят нещо повече за него: 150 години се минаха от преселването отвъд на Сведенборг, но той добива все по-голямо влияние в културата. Учен и мистик, за когото разговорите с ангелите били такава неоспорима реалност, както разговорите с колегите от Шведската академия на науките, Сведенборг е оставил огромно количество съчинения, едни по природните науки, а други – окултни.
Този съвременник на Петър Велики, който почнал своята дейност като математик и естествоизпитател, се е занимавал с минералогия, палеонтология, физика, физиология.
астрономия
.
Не много отдавна – едва преди около 30 години – учените най-после видяха, че във всички тия области гениалният швед е изпреварил съвременната наука със своите открития. Особено са интересни работите му в областта на магнетизма и физиологията. Той едва ли не е първият, който е обърнал внимание на съотношението между дишането и мозъчната работа. Това е една от основите на учението на йогите, но едва ли в първата част на своя живот Сведенборг е знаел за тяхното учение, въпреки енциклопедичността на своите знания. Но не научните работи, а мистичните откровения създали на Сведенборг световна известност.
към текста >>
36.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Защото астрономичната теория на Луната е била от край време най-трудната задача за
астрономията
.
Не само защото материалът, с който разполагат - многобройни митове за Луната, произхождащи от разни народи, откъслеци от езотерични книги и писания, засенчени от един често пъти тъмен символизъм, оскъдните вести на астрологичната традиция - е труден за разчитане. А и защото онези, които са оставили някакви устни или писмени предания за Луната, съзнателно са премълчали и забулили много неща, като са сгъстили по такъв начин още повече тайната около това тъй дълбоко и неразривно свързано със земята небесно тяло, което днес се върти около нея като неин спътник. Физиогномистите-типолози, от своя страна, се оплакват, че лунният тип - а той е специфично женски, макар да има и мъже, които попадат под него - е с такава подвижна, капризна и загадъчна психика, че е мъчно да се следят и отгадават нейните непрестанни флуктуации. А какво да кажат астрономите? Те имат, може би, най-голямо право да се оплакват от това капризно, крайно променливо небесно тяло.
Защото астрономичната теория на Луната е била от край време най-трудната задача за
астрономията
.
И днес, въпреки километричните формули за определяне елементите на Луната, съдържащи стотици членове, определянето на точни лунни координати, особено за по-значителен период от време, си остава само мечта. Таблиците за Луната, които астрономите съставят след толкова уморителни изчисления, след няколко десетки години стават вече негодни за точно определяне на нейните координати, защото между изчислените и наблюдавани нейни положения се явяват значителни разлики. Луната с бързо променливите елементи на своята орбита около земята: перигей, възли, наклон на площта на въртенето ù относно еклиптиката, ексцентрицитетът на лунния диск и пр. и пр. непрестанно изменя на астрономите, които се мъчат да фиксират движенията ù в точни числа!
към текста >>
37.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Като мислим върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна
астрономия
от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на човека.
И ако светът все още съществува, то е за туй, защото регенеративната способност на живота работи с по-бръз темп, отколкото разрушителното действие на човека. Има един вечен, буден Разум, който бди над всичко. От Него струи непрестанно свежа струя на нов и все по-нов живот. В него се таят регенеративните сили на живота. И смисълът е там: да има човек светла връзка с този извор на живот вечен.
Като мислим върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна
астрономия
от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на човека.
Пролет е. Всичко - руините, оръдията са потънали всред цветя и гъста зеленина и птичка е кацнала на върха на топа и оглася и оживява околността. Всичко е пробудено за нов живот върху руините на старото. "Това което човек разрушава, оставено на природата, тя го събужда към нов живот", така гласи надписът под картината. Погледнете на широкия свет и вие ще видите, как неумолимата жестокост на Моллох открехва гранка по гранка толкова хубави неща, качества, стремежи, импулси от живота на всяка отделна личност, как тази жестокост откъсва незрели още плодовете на много надежди, на много светли копнежи, как тя потъпква толкова нежни цветя от градината на човека.
към текста >>
38.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за слънцето, които съвременната
астрономия
е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много по-богати и грандиозни образи - слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изкачат пламъци, и чиито дихание се разлива в топли и светли струи.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО Ония, които биха искали да намерят в древните митове наченки от някакви астрономични познания за слънцето като небесно тяло, биха се разочаровали. Защото в гръцката митология, запример, не става толкова реч за видимото слънце, колкото за Аполон, най-блестящият от олимпийските богове. Наистина, той носи всички белези на слънчев бог, но не олицетворява слънцето като физическо тяло, а по-скоро съвкупността от всички физически и духовни сили и качества на слънчевата радиация. Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос. Надали има някой да не познава неговият образ, защото е бил възпроизвеждан от поетите през всички векове до втръсване.
И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за слънцето, които съвременната
астрономия
е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много по-богати и грандиозни образи - слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изкачат пламъци, и чиито дихание се разлива в топли и светли струи.
Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава никакви научни вести за слънцето като небесно тяло. Птоломеевото слънце е едно въображаемо кълбо, прикрепено към една прозрачна въртяща се сфера, която има за център земята. Впрочем, самото геоцентрично гледище на старите гръцки астрономи им е пречило да узнаят нещо по-положително за слънцето и преди всичко факта - че слънцето е център на нашата планетна система, а не земята. С една реч, древните астрономи (не говорим за посветените) не са. знаели, нито че слънцето е звезда, нито че е център на слънчевата система.
към текста >>
С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за слънцето, благодарение откритията на съвременната
астрономия
.
знаели нито истинското му разстояние от земята, нито истинската му големина и обем, нито неговата тежест (съвременните астрономи, изхождайки от плътността на земята, я изчисляват на 2,00 000,000,000,000,000 000,000 000, т.е два октилиона и 200 септилиона тона) Те не са знаели нито за слънчевата фотосфера с нейните флокули и гранулации, за неговата хромосфера, корона, протуберанси. нито че то се върти с намаляваща скорост от екватора към полюсите, значи с различна скорост за различните хелиоцентрични ширини. (Средният период на завъртане на слънцето около оста си е около 2538 дни). Наблюдавайки с просто око лъчезарния диск на слънцето, те не са допущали, че то съвсем не е едно спокойно светещо тяло и че в него пулсира един мощен живот. Ако някой им кажеше, че светлият лик на Хелиос е "оцапан" с тъмни петна - тия смутители на мирния живот на слънцето, а от там и на земята, чието съществуване е така дълбоко и неразривно свързано със слънчевата дейност - те биха го сметнали негли за богохулец.
С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за слънцето, благодарение откритията на съвременната
астрономия
.
Впрочем, те със снизхождение биха прибавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструментарий, с който разполагат днешните астрономи. И наистина, само за наблюдаване на слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиос, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т.н. На същото ни навежда и мита за Фаетон. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаяли нищо от онова, което ние днес знаем за слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност на спектроскопа.
към текста >>
39.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Въз основа на новите данни на
астрономията
, физиката, биологията и пр., той се опитва да обоснове, че цялата вселена представлява нещо живо и се развива по законите, по които се развива един организъм.
Върху този въпрос ще се спрем с особена статия в списанието. * Всемирна биология. В списание "Просвета", орган на Просветния съюз, година IV, кн. 1, септември 1938 г. г. Кирил Кръстев помества статия с горното заглавие.
Въз основа на новите данни на
астрономията
, физиката, биологията и пр., той се опитва да обоснове, че цялата вселена представлява нещо живо и се развива по законите, по които се развива един организъм.
Между другото в тая статия се казва: "Този огромен Космос се състои от множество по-малки звездни вселени във вид на спирални мъглявини. Нашият млечен път, заедно с нас, е една от тях, а досега, според Джийнс, са фотографирани още около 2 милиона такива вселени, и вероятно милиони, милиони други са. извън могъществото на нашите телескопи. Всяка от тия вселени съдържа няколко хиляди милиона звездни субстанции, предназначени да ги създадат. Строежът на тия вселени е еднакъв: централна част, където звездите са.
към текста >>
40.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
За
астрономията
това е представяло един нов и интересен обект за наблюдения и пресмятания, а за астрологията - едно ново неизвестно, което е требвало да се определи чрез ред наблюдения и проучвания.
е един от най-познатите примери на научно предсказание. Астрономите Леверие и Адамс, изхождайки от пертурбациите на Уран, които не можели да се обяснят само с въздействието на известните дотогава планети, допуснали съществуването на една нова планета, която трябвало да се сметне като виновница за смущенията на Уран. Те предизчислили нейното положение и елементите на нейната орбита и съобщили тия данни на астронома Галле в Берлин. Той действително открил новата планета на посоченото место - наблюдаваното положение на Нептун се отличавало от изчисленото с по-малко от градус. Така броят на познатите членове от слънчевата система пораснал с още един.
За
астрономията
това е представяло един нов и интересен обект за наблюдения и пресмятания, а за астрологията - едно ново неизвестно, което е требвало да се определи чрез ред наблюдения и проучвания.
Впрочем и астролозите, подобно астрономите - математици, се бяха натъкнали на известни "пертурбации" в живота, на известни явления, които не можеха да се обяснят изцяло с влиянието на познатите дотогава астрологични фактори. И те чувствуваха, че има негли и други членове в слънчевата система, които вече действуват като фокуси на известни космични сили. Тези им интуитивни досетки се подкрепяха впрочем от окултната наука, която винаги е говорела за съществуването на транс-сатурнови планети. Както и да е, но Нептун, след като биде открит, се вмъкна, подобно на Уран, в астрологичната практика и лека полека неговото тънко, трудно уловимо "влияние" доби по-определен характер. Оказа се, преди всичко, че и новата планета, като Уран, е един носител на „пертурбации", един смутител на стария ред.
към текста >>
41.
ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за физиката и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за
астрономията
кеплеровите и брунони идеи.
Кочов „ГРАНИЦИ" И „ПРОПАСТИ" ...който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината" Учителят Откогато човешката мисъл вече свободно борави с времето и особено откакто „историческото" в съзнанието на мислещите стана естествена схема на мисълта, оттогава започва и склонността явленията да бъдат разглеждани като процеси със свои начала, развития и завършеци, т.е. като организми. Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане, младост, зрелост, старост, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер. У последния намираме един префинен и широко обоснован метод за разглеждане на почти всички постижения на дадена култура като фази или възрасти на един определен „културорганизъм". Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая скала, по която отмерваме стъпките на живота.
Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за физиката и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за
астрономията
кеплеровите и брунони идеи.
Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи. Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием следните моменти: период на елементарните познания — опипване нещата, фаза, при която се откриват основните принципи и закони — вкусване, и фаза на отглас на събрания материал в разни направления, при което се повдига и разширява съзнанието — или оплодяване. Крайно любопитно е, че днес точните науки: физиката, химията и др. са обогатени с толкова много материал, те са се добрали до извънредно важни и решителни за всеки мислещ принципи и закони, но всички тези постижения, изглежда, не са дали още своите приноси в космогоничните понятия и възгледи на съвременния човек. Или иначе казано: в основните схващания на съвременния човек за живота и природата има толкова отживелици, толкова много стари форми, като че ли науката, изкуството и философията в последните им изводи и постижения са за повечето хора terra incognita.
към текста >>
42.
ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Според механичната
астрономия
земята се движи около слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела.
Колко е щедро небето със своите безбройни дарове към земята! Зад механичните сили стоят разумни сили, които работят навсякъде в природата. Цялата природа е разумна и жива. Витализмът обосновава това за царството на органичното. Но той разширява това и за цялата природа.
Според механичната
астрономия
земята се движи около слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела.
Но според окултната астрономия, която е основана на научните методи наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да търсим действието на разумните сили. Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на четиритях годишни времена: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато слънцето стъпи в знака Овен на 22 март — денят на пролетното равноденствие. И каква промяна става със земята в този момент! Каква разлика между едно поле, сковано с ледове, покрито със снегове и една майска ливада, обсипана с цветя!
към текста >>
Но според окултната
астрономия
, която е основана на научните методи наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да търсим действието на разумните сили.
Зад механичните сили стоят разумни сили, които работят навсякъде в природата. Цялата природа е разумна и жива. Витализмът обосновава това за царството на органичното. Но той разширява това и за цялата природа. Според механичната астрономия земята се движи около слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела.
Но според окултната
астрономия
, която е основана на научните методи наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да търсим действието на разумните сили.
Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на четиритях годишни времена: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато слънцето стъпи в знака Овен на 22 март — денят на пролетното равноденствие. И каква промяна става със земята в този момент! Каква разлика между едно поле, сковано с ледове, покрито със снегове и една майска ливада, обсипана с цветя! Един вечен ритъм цари в природата.
към текста >>
43.
DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нови прозрения в
астрономията
.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Писмо от Румъния Получихме писмо от редактора на „Метапсихична библиотека" в Крайова, Румъния — Михаиле Драганеску. В това писмо той казва между другото: „Словото на Мъдростта на Учителя буди голям интерес в мен. То има голямо действие върху мен. Благодаря. Преведохме на румански статията на Учителя „Съвършеният човек". Тя е повече от великолепна".
Нови прозрения в
астрономията
.
Величието на звездния свят. В обсерваторията Харвард в Америка напоследък са направени интересни наблюдения за определяне мястото на нашата земя и на нашата слънчева система по отношение на милиардите светове. Знае се, че нашата слънчева система спада към една от тия купчини звезди, които се наричат млечен път. Тая звездна купчина е кръгла и плоска като зърно леща. Според най-ниската оценка системата на млечния път е дълга 30,000 и широка 10,000 светлинни години.
към текста >>
44.
DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Най-голямото богатство на общината са ръкописите, които пълнят библиотеката, както и множеството карти и инструменти за изучаване
астрономия
, астрология и други науки.
Тук имаше представители на 20 разни народности, всички изпълнени с велик стремеж да открият тайните на човешкия дух. Тук имаше тибетци, индуси, китайци, персийци, шестима руси, един французин, един холандец и един белгиец. Обитателите на този център изучаваха окултните науки и облеклото, което членовете на тая община носят, и храната им са продукти на собствения техен труд. Месо не се слага на тяхната трапеза. Хранят се само с мед, зърнени храни, овощия и зеленчук.
Най-голямото богатство на общината са ръкописите, които пълнят библиотеката, както и множеството карти и инструменти за изучаване
астрономия
, астрология и други науки.
Мен ми беше разрешено да остана в долината 3 месеца. Когато бях готов да потегля обратно, заявиха ми, че мога да изнеса в своите лекции и да напиша всичко, каквото съм видял, само при условие, че няма да изнеса някои от окултните теории, над които още работят мъдреците на този център. Поставиха ми също като условие, че книгата, която ще публикувам, да не бъде издадена с цел за печалба. В този център способностите ясновидство, телепатия и други окултни познания са стигнали такива предали, каквито човек не може да си представи. Ханс Дриш и Ханс Шпеман и тяхното значение в новата биология Дриш раздели яйцето на едно нисшо животно на две половини, при което успя да раздали и ядката на две.
към текста >>
45.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Така Платон твърди, че
астрономията
и музиката са сестри: „Изглежда, че както очите са били създадени за
астрономията
, така ушите са били сътворени за хармоничните движения, обаче, както твърдят и питагорейците, тези две науки са сестри — с което и ние сме съгласни... Музикантите вършат онова, което вършат и астрономите: те дирят числа в акордите, които стигат до ушите им" (Платон, Република, т, VII, § 530 и 531).
Тоновите образи, цялата звукова геометрия, с която компонистите ни обайват — не са ли това само смътни спомени от онази универсална, космична музика, която движи вселените и която трепти в цялото наше материално и духовно битие? Наистина, трудно може да се допусне, че инвенциите и фугите на Йох. Себ. Бах или симфониите на Бетовен са се родили ех nihilo. Много по-логично е да се мисли, че техните ритмични, мелодични и хармонични схеми и първообрази са били снети от някои по-висши сфери на космопсихични прояви, Подобни идеи не са били чужди на древните народи. Напротив, изглежда, че цялата музикална теория на елините, (а така също на египтяните и на вавилонците) е била основана върху предпоставката за космичния характер на тоновото изкуство.
Така Платон твърди, че
астрономията
и музиката са сестри: „Изглежда, че както очите са били създадени за
астрономията
, така ушите са били сътворени за хармоничните движения, обаче, както твърдят и питагорейците, тези две науки са сестри — с което и ние сме съгласни... Музикантите вършат онова, което вършат и астрономите: те дирят числа в акордите, които стигат до ушите им" (Платон, Република, т, VII, § 530 и 531).
Същите идеи са лежали в основата и на питагорейското учение, което е главният извор за историята на гръцката музикална теория. Именно питагорейците визира Аристотел, когато казва: „Има философи, които поддържат, че, естествено, движението на тела с такава голяма маса, каквито са звездите, сигурно произвежда някакъв звук, щом като телата, които се движат по земята и които имат много по-малка маса и много по-малка скорост, все пак са способни да звучат. Невъзможно е, прочее, звездите, чийто брой е толкова голям, чиято маса така грамадна, и които са понесени в простора с такава чудовищна бързина, да не произвеждат и те никакъв звук. И понеже откриват известна зависимост между мелодичните съотношения, скоростите на движението на телата и техните разстояния, тия философи заключават, че кръговите движения на звездите произвеждат някаква звукова хармония" (Аристотел, De Coel, II. - 9).
към текста >>
46.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Той се занимава с
астрономия
, космография, геометрия, изчисления, но съвсем не се занимава с матафизика.
че кръгът трябва да бъде ориентиран към небесната сфера чрез изчисление на Вега. Трябва да се признае, че въпреки всичката виртуозност на шифъра и дешифрирането, на пръв поглед не би могло да се очаква почти нищо особено от така получената база. Пиоб, обаче, е на друго мнение. Според него, Нострадамус е един практичен човек, който се занимава с практични неща. Той е един научен дух, един необикновено надарен професор, който не желае да излезне от областта на материалното.
Той се занимава с
астрономия
, космография, геометрия, изчисления, но съвсем не се занимава с матафизика.
Коментаторът твърди още, че в случая, в действителност се касае за една цяла система, която почива върху космографията, следователно върху геометрията, а също върху съгласуването на хронографията и космографията, т.е. върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод.
към текста >>
Според Пиоб, обектът на тоя метод е целият живот —
астрономия
, история на планетата, развой на раси и народи, лични съдби, разни идейни течения, па дори капризите на модата през разни времена.
Всъщност целта на Нострадамус не е била да прави предсказания. Те са само илюстрация на текста, който представлява нещо много по-ценно. Според коментатора, завещанието на Нострадамус представлява една верига от алгебрични и геометрични формули. Системата била „основана върху един толкова необикновен сбор от научни ценности," че той е бил напълно поразен. Когато я открил „Тъмните" предсказания съдържали именно самата висша наука, която Нострадамус е черпил от египетски и персийски документи и с която могат да се правят такива невероятно точни предсказания.
Според Пиоб, обектът на тоя метод е целият живот —
астрономия
, история на планетата, развой на раси и народи, лични съдби, разни идейни течения, па дори капризите на модата през разни времена.
Той давал с една дума „детерминациите на всяко нещо". На пръв поглед това е непонятно, продължава Пиоб. и докато човек не притежава цялата система, не може да си го представи. Едва след като я открие напълно, човек намира, че нищо не е по-логично, колкото сложно и да е изчислението. Първоначално сам той се е отнесъл крайно критично към получените резултати и едва след тригодишен упорит труд, след като е противопоставил най-суровия скептицизъм на самата очевидност и подир всякакви проверки е трябвало — впрочем смаян — да повярва на чудната точност на системата.
към текста >>
47.
DU MAITRE- LA VISITE DE LAMOUR
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Някои интересни данни на новата
астрономия
Човек с нормално зрение може да изброи на небосклона с просто око не повече от 7,000 звезди.
Наистина, човешкият мозък работи като предавателен радиоапарат; той излъчва електрични вълни с извънредно слаб волтаж (една стохилядна от волта), който обаче може да се засили посредством радиолампи и да се регистрира. При абсолютен покой, под червено осветление, мозъчното излъчване се изразява в права, равномерна линия. При най-слабо напрежение, предизвикано било от внимание, било от вълнение, линията внезапно си изменя посоката, приема различни форми според това, дали чувствата са били силни или слаби. Радостта, страхът, ужасът, всяка човешка мисъл си имат определена форма на вписване. Във великолепно уредената лаборатория за невробиология в Салпетриерата в Париж, където се разполага с много личности, върху които могат да се правят опити, учените почват да проникват в света на мисълта – област, в която остава да се правят още много открития.
Някои интересни данни на новата
астрономия
Човек с нормално зрение може да изброи на небосклона с просто око не повече от 7,000 звезди.
Но с телескоп могат да се изброят не по-малко от 100,000 звезди. с помощта на съвременната фотография е възможно да се направят снимки на звездния свят. Звездната картина се хвърля в лещата на грамаден телескоп върху рефлектора и така се фотографира целия небосклон. По този начин могат да се установят поне 3 милиарда звезди (слънца). Нашето слънце е много по-малко в сравнение с другите и излъчва много по-малко светлина.
към текста >>
48.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и психологията, и
астрономията
, и геометрията.
Плоскостта, върху която заставаме, е обусловена от света, в който се движим. как обясняваха падането на тялото преди Нютон, как обясняват тези явления след него, как гледа на подобни учението на йогите за обезтежаването. И повечето грешки, повечето заблуждения в научната мисъл се дължат на тези непълни картини, на непозноване всички фактори, които участвуват в дадено явление. В това е и цената на новото, на онова, което допълва, което разширява, което задълбочава, което, следователно, довежда до по-пълно, по-точно, по-ясно разрешение на проблемите. Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа.
Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и психологията, и
астрономията
, и геометрията.
Участието на лъчистата енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития. Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез лъчистата си енергия върху живата материя. Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука.
към текста >>
49.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - Любомили
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Характерен е още намекът на автора, че цялата астрологична терминология в трит книги няма нищо общо нито с астрологията, нито с
астрономията
, а искала да каже нещо съвсем друго.
Пиоб е смятал, че в изданието са допуснати печатни погрешки, през 1939 г. е вече на мнение, че се е лъгал. Ако такива се констатират, напр. изкривени редове, изместени букви, объркани номерации на куплетите и пр., всичко това е било желано, както и останалото. В някоя главна буква, разглеждана под лупа, той е открил портрет.
Характерен е още намекът на автора, че цялата астрологична терминология в трит книги няма нищо общо нито с астрологията, нито с
астрономията
, а искала да каже нещо съвсем друго.
Всичко това иде да покаже, че самото издание е една мистерия, както и самият текст. Очевидно, взети са били всички видове предпазни мерки и шифри, за да не може никой да проникне в тайната. Целта на книгите, прочее, не е била само да се публикуват няколко пророчества, главният ефект на които е да доставят едно забавление. Тайната се отнася, казва Пиоб, до нещо много по-важно, отколкото до обикновени езотерични истини. Според него, древните посветени — каквито са били и персийските маги, дошли да се поклонят на Вестителя на новата ера във Витлеем — в грижата си, щото човечеството да не загуби нишката на Ариадна на истинската традиция, която съставя необходимата база на наука, изкуство и социално усъвършенствуване, са изработили търпеливо и скрупульозно плана на неговата еволюция.
към текста >>
50.
Du Maitre – LA RECONNAISSANCE
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Диселдорф докладва на един конгрес в Мексико за големите познания на племето майя по
астрономия
, медицина и пр.
Те се събират пред изгрев слънце на молитва и пеят химни на слънцето и на Христа, Когото почитат като Бог". Нашият историк прибавя след това в писмото си: „Значи, във втория век след Христа християните са запазили обичая да посрещат слънцето". Великата древна цивилизация на американското племе майя От изследванията на учените е намерено, че в Мексико и Централна Америка е живяло племето майя, което е притежавало велика цивилизация. Тяхната древна цивилизация все повече учудва изследователите, колкото повече проникват в нейните постижения. Тъй напр.
Диселдорф докладва на един конгрес в Мексико за големите познания на племето майя по
астрономия
, медицина и пр.
От друга страна разкопките на техните храмове и други паметници говорят също за високата култура която са имали. Всичко това потвърждава окултните твърдения. Според окултната наука, червенокожите племена в Америка са изродени потомци на атлантската раса, която е населявала потъналия континент Атлантида, който е заемал приблизително мястото на сегашния Атлантически океан. Намерени са големи прилики между древно-египетската култура и старата култура на майя. Това е, защото древните египтяни, както и червенокожите американски племена са дошли от Атлантида, значи имат общ произход.
към текста >>
51.
ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ние знаем, че предвиждането е възможно, що се отнася до неорганическия свет, а в частност относно движенията, изучавани от
астрономията
, и, следователно, ние имаме право да предполагаме, че едно по-обширно познание, напр., на молекулярните движения и на структурата на материята — би могло да ни даде възможност да предвиждаме разните катастрофи и да се предпазваме от нещастията и конвулсиите в природата, преди да се е появил някакъв външен белег за тяхното идване.
Защото, както съм казал и на друго место, изводите от настоящето и изработването на планове за бъдещето са нашите два нормални метода за предсказания в обикновените работи на нашия живот.* Ето и някои от заключителните мисли на Лодж: „В много случаи способностите на подсъзнателното, тъй както се проявявате в различните случаи на ясновидство и предсказания — това, което проф. Рише нарича „криптестезия", — надминават обикновените граници на пространството, така че разстоянието и непрозрачността не представляват спънка за тези свърхнормални възприятия. Изследвани са също и друг вид случаи, които постепенно са победили скептицизма на тия, които са ги проучвали и са ги довели до заключението, че границите на времето могат да бъдат надмогнати не само в отдалеченото минало, но също така до известна степен и в бъдещето. Въпросът за тия предчувствия и предузнавания е извънредно труден. До каква степен бъдещето е предопределено, така че да бъде възможно предузнаването на това, което навярно ще се случи — това е един въпрос, който засега тайната за същността на времето и който ние не можем да разрешим сега.
Ние знаем, че предвиждането е възможно, що се отнася до неорганическия свет, а в частност относно движенията, изучавани от
астрономията
, и, следователно, ние имаме право да предполагаме, че едно по-обширно познание, напр., на молекулярните движения и на структурата на материята — би могло да ни даде възможност да предвиждаме разните катастрофи и да се предпазваме от нещастията и конвулсиите в природата, преди да се е появил някакъв външен белег за тяхното идване.
Ние можем да смитаме, че Вселената е един резултат на причини и следствия, и че пълното познаване на настоящите условия може да ни позволи да видим признаците на това, което бъдещето ни готви. Ние не притежаваме такива данни, но, ако има по-висши същества във вселената — а би било абсурдно да се предполага, че ние сме най-висшите интелигентни същества (к.н.) — то те могат да притежават средства за познание, които ние не познаваме и да ни съобщават това, което знаят, посредством индивидите, които могат да възприемат такива съобщения (медиуми, сензитиви). Тия размишления ни водят твърде далеч зад границите на познатата днес наука и ние трябва да напредваме предпазливо в това направление. И, стъпка по стъпка, ние ще открием, че не сме тъй изолирани във всемира, както досега сме мислили; че ние сме заобиколени с разумни същества, за които нищо не сме знаели по-рано. И аз вярвам, че едно настойчиво, разумно и грижливо проучване на фактите ще ни заведе далеч зад границите на днешното ни знание за нещата, въвеждайки ни в области, за които ние днес имаме само смътни и странни понятия.
към текста >>
52.
DU MAITRE-LE CHFMIN DU SALUT
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Първото сериозно указание за съвпадение на много от великите войни и революции с максимума на слънчевите петна, е било направено от Камил Фламарион в неговата популярна
астрономия
.
През месец август 1892 година е имало кратко избухване на холера в Хамбург, която точно съвпадала с рязкото кратко засилване на слънчевата активност през тая година. Внезапните смъртни случаи, безсмислените престъпления и пр. са в по-голям брой при преминаване на петната през меридиана. Колкото странно да изглежда това, но кривата линия, изработена от астронома Дъглас, позволява да се установи едно поразително съвпадение на най-големите световни събития точно с максимума на слънчевите петна. От крупните исторични събития, 87% от събитията съвпадат със засилването и най-голямото напрежение на слънчевата активност.
Първото сериозно указание за съвпадение на много от великите войни и революции с максимума на слънчевите петна, е било направено от Камил Фламарион в неговата популярна
астрономия
.
С максимум слънчеви петна съвпадат борбата на Кромуел с английския крал, която се свършила в 1649 година. Пугачьовския бунт 1771, великата френска революция през 1789 г. и пр. Такова едно съвпадение на възбудено състояние у народите с повишената дейност на слънцето може да доведе до предположението, че войните и революциите са неизбежни, че човечеството не е така свободно в своите постъпки. Такова едно заключение би било погрешно, защото само по себе си влиянието на слънцето съвсем не може да бъде причина за едно или друго историческо събитие.
към текста >>
53.
РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. РУСИ НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Астрономията
и музиката си приличат и са еднакво силни.
ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Платон Не се ли възлага най-важният дял при възпитанието на музиката, понеже ритъмът и мелодията много силно проникват в душата и най-силно се запечатват в нея, като правят човека истински добър и много възпитан. Република III. Умните хора казват, че музиката, водена от философията, успокоява чувствата и е едно от най-хубавите неща, които небето ни е дало. Закони III.
Астрономията
и музиката си приличат и са еднакво силни.
Ушите възприемат звуковите вълни и хармоничните движения, както очите — движението на звездите. Република VII. През старото управление в древността, народът у нас е трябвало да се изкаже преди всичко, дали е доволен от законите, които се отнасят до музиката. Закони III Голяма душевна наслада е музикантът да ни свири с инструмента си, следван от гласа си. Република III Сократ казва: „Наистина, Ион, аз често ви завиждах, вам, на рапсодите, за вашето изкуство, което иска от вас да се явявате в хубав спретнат вид и най-вече да имате постоянно работа с големите поети.
към текста >>
54.
Новите възгледи - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: Моят учител знае много науки - физика, химия, математика,
астрономия
- учен човек е той.
Тая черта е неизменна - на нея може всякога да се разчита. Добрата черта в човешкия характер не е нито в красивите му очи, нито в красивата му уста или в красивия нос. Тя е най-високото място, на върховете на неговия живот. Като намериш добрата черта в своя приятел, ще я откъснеш, ще я държиш в себе си като свещен дар. Тогава природата пак пише: От тебе велик човек ще стане!
Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: Моят учител знае много науки - физика, химия, математика,
астрономия
- учен човек е той.
Знанието не определя човека. То не прави човека учител. Друго нещо характеризира учителя. Многото знание, необработено, представя излишен товар, с който малцина се справят. Външното знание е само украшение на шапката; същественото е шапката, а не панделката й.
към текста >>
55.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Също така Кеплер, Тихо де Брахе и Нютон, творците на съвременната механика, физика и
астрономия
са били по един или по друг начин под влиянието на тези идеи.
През 16-17 век в Англия се е подвизавал знаменитият розенкройцер Робърт Флут, който е истинския изобретател на барометъра. По него време той и други розенкройцери правят опит да изнесат розенкройцерската мъдрост по-популярно и по-нашироко в света, за която цел издават едно послание към мислещите хора в света, в което излагат основните принципи на Розенкройцерите. Уилям Максуел, който е негов ученик, е написал задълбочени съчинения върху медицината във връзка с магнетизма, с което се явява като предшественик на Месмер, който също така е бил импулсиран от Розенкройцерите. Парацелз, за когото може да се каже, че е баща на съвременната медицина, е знаменит алхимик - розенкройцер. За него Щайнер казва, че е притежавал тайните на египетската медицина.
Също така Кеплер, Тихо де Брахе и Нютон, творците на съвременната механика, физика и
астрономия
са били по един или по друг начин под влиянието на тези идеи.
Кеплер даже казва, че в миналото си прераждане в Египет е изучавал астрономия и сега продължавал тези проучвания. Гьоте - една от най-забележителните личности в западно-европейската култура, също е бил под влиянието на розенкройцерските идеи. Това се вижда и от неговия Фауст, а още повече от малката му поема “Приказката за зелената змия и бялата лилия”, в която във вид на приказка, разкрива известни мистични идеи. Що се отнася до чисто окултните общества в Западна Европа, те всички са клонки на розенкройцерството. Клод дьо Сен Мартен и неговата школа са родени от розенкройцерството.
към текста >>
Кеплер даже казва, че в миналото си прераждане в Египет е изучавал
астрономия
и сега продължавал тези проучвания.
По него време той и други розенкройцери правят опит да изнесат розенкройцерската мъдрост по-популярно и по-нашироко в света, за която цел издават едно послание към мислещите хора в света, в което излагат основните принципи на Розенкройцерите. Уилям Максуел, който е негов ученик, е написал задълбочени съчинения върху медицината във връзка с магнетизма, с което се явява като предшественик на Месмер, който също така е бил импулсиран от Розенкройцерите. Парацелз, за когото може да се каже, че е баща на съвременната медицина, е знаменит алхимик - розенкройцер. За него Щайнер казва, че е притежавал тайните на египетската медицина. Също така Кеплер, Тихо де Брахе и Нютон, творците на съвременната механика, физика и астрономия са били по един или по друг начин под влиянието на тези идеи.
Кеплер даже казва, че в миналото си прераждане в Египет е изучавал
астрономия
и сега продължавал тези проучвания.
Гьоте - една от най-забележителните личности в западно-европейската култура, също е бил под влиянието на розенкройцерските идеи. Това се вижда и от неговия Фауст, а още повече от малката му поема “Приказката за зелената змия и бялата лилия”, в която във вид на приказка, разкрива известни мистични идеи. Що се отнася до чисто окултните общества в Западна Европа, те всички са клонки на розенкройцерството. Клод дьо Сен Мартен и неговата школа са родени от розенкройцерството. Лафатер, прочут физиогномист и френолог в края на 18 век и началото на 19 век, също така е бил във връзка с розенкройцерите.
към текста >>
56.
Д-р Методи Константинов (1902-1979)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Особена известност добива и книгата му “
Астрономия
за народа”, обичана и четена в най-широки кръгове.
В тихите нощи, в сънищата си, децата чуват далечните стъпки на белия кон!... Г. Томалевски из “Свещенната пътека” Факсимиле След 9 септември 1944г. Г. Томалевски е на работа в Министерството на просветата, а по-късно е директор на висшето образование и културните институти. Той е писател, но в него често проговаря и физикът и астрономът Томалевски. В малката, но изпълнена с мъдри слова книжка “всекидневните чудеса” читателите се срещат с онова пренебрегнато в забързаното ни ежедневие знание, скрито в обикновените на вид неща от живота.
Особена известност добива и книгата му “
Астрономия
за народа”, обичана и четена в най-широки кръгове.
ВОДАТА Едва ли има вещество в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата. Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същина на целия живот. Ние живеем непрекъснато с нея и в нея, затова й отделяме толкова малко специално внимание, макар, че тя е алфата и омегата на цялото ни битие. Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия смисъл на словото. Повече от две третини от цялата повърхност на земята е вода, а континентите са острови сред нея - гнезда на живота в огромните й обятия, който живот тя непрекъснато поддържа със своите вечно претворяващи и животодаващи струи.
към текста >>
57.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Открили му тайните на езотеричната
астрономия
и истинското движение на небесните тела.
Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението. Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура. Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят. Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони.
Открили му тайните на езотеричната
астрономия
и истинското движение на небесните тела.
И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите. Научавайки всичко, което е могло да бъде узнато от един човек, той бива освободен и се връща в Самос след 30 години отсъствие. След кратко престояване в родното си място, той решил да се установи в една от гръцките колонии в Италия. Изборът му паднел върху Кротон. Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие.
към текста >>
58.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В същност, на всеки малко запознат с
астрономията
това е известно.
Само тогава, когато бъдат задоволени всички, ще има и правилно разпределение на функциите, защото никой не ще отбягва от своето естествено предназначение, знаейки че ще бъде задоволен с всичко, което му е необходимо. Само тогава ще има едноцелност — истинско обединение — защото всички ще работим за общото благо, което е и наше благо. Без това, всички реформи, от когото и да бъдат провъзгласявани и прокарвани те, ще бъдат само кухи форми и празен шум. Лековитостта на утринната светлина Каква е разликата между влиянието, което оказва слънцето при изгрев и при залез върху нашия организъм, макар това влияние често пъти да остава незабелязано за нашите груби наблюдателни органи? Действително, художниците и поетите правят разлика между вида, цветовете и чувствата, които събуждат изгревът й залезът на слънцето, но всичко това е тъй научно необосновано, и непочиващо на явно видими или обясними основания, че за мнозинството това не са нищо друго, освен художнически -фантазии.
В същност, на всеки малко запознат с
астрономията
това е известно.
Различните точки по земната повърхност се движат към слънцето с различна скорост, която се намалява колкото повече се отива на север и на юг от екватора. Така напр. жителите на един град, който се намира на екватора, посрещат заран слънцето, движейки се към него заедно с тая точка на земята със скорост приблизително около 500 м. в сек., жителите на Париж — със скорост около 300 м. в сек., а ония на полярните страни — почти с никаква.
към текста >>
59.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обикновеният човек може да счита социологията,
астрономията
, биологията и пр.
Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в минута; един учен човек прави 10 вдишки в минута, а един гений прави пет вдишки в минута. Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и една издишка. Ще кажете, че това са философски разсъждения, които нямат практическо значение. Човек трябва да разбира отношението на нещата, за да му е понятно и разбрано известно знание. Защото, всяко едно знание, което не е свързано с нашето съзнание, за да видим неговото приложение е безполезно.
Обикновеният човек може да счита социологията,
астрономията
, биологията и пр.
за безполезни. Това е така по отношение на него; но всички тези науки допринасят за човешкото развитие; и те имат цена за умните и гениалните. Защото, Онзи, Който е създал света, го е създал по един математически закон - по закона на числата го е създал. А умните и гениалните проучват всички съотношения, които съществуват между тези числа и по такъв начин се добират до законите, по които функционира животът във всички органически форми, намират методите, по които човек, ако живее, всичко ще бъде постижимо за него и противоречията ще се стопят като сняг. Човек е с една глава и има толкова противоречия, ами ако имаше няколко глави, щеше да има още по-големи противоречия.
към текста >>
60.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
“ И тъй, ние знаем много неща: и физика, и химия, и биология, история,
астрономия
и т.
Братство Книжнина Истинско знание Много знания имат хората. В много хиляди томове са складирани фактите, изследванията, истините от всички области на науката, до които се е добрал човек. Дори някои мислят, че не било останало нито кътче от природата, гдето да не е проникнал любознателния човешки ум, в лицето на хората на науката. Но ако запитате не някой обикновен, прост, с малко знания човек, а тъкмо един от тези много учени хора — какво нещо представлява сам той в своята същност — то, ако този човек е напълно искрен, той ще ви отговори само с две думи: — „Не знам“. „Ignoramus et Ignorabimus!
“ И тъй, ние знаем много неща: и физика, и химия, и биология, история,
астрономия
и т.
н., но какво нещо сме самите ний — не знаем. И тогава естествено изниква въпроса: каква полза за човека да насочва всичкото си внимание, целия си живот към складиране на знания, отнасящи се до заобикалящия го свят, когато самия себе си не познава? И не бива ли човек да посвети на проучване своята същина поне толкова време, колкото отдава за проучване формите на живота в растителния и животинския мир? У нас се парадира много с формулата „Знанието е сила“. „Да пръскаме светлината на науката!
към текста >>
61.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако ви говорят нещо по
астрономия
, вие трябва да разбирате какво е
астрономията
.
Йоана 16 гл. 16 ст. Човек все трябва да има нещо, на което да се обоснове — тил трябва да има той, и цел трябва да има, към която да се движи. „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Тези думи имат значение само за онзи, който разбира нещата.
Ако ви говорят нещо по
астрономия
, вие трябва да разбирате какво е
астрономията
.
В сегашния век не е както едно време е било. Днес знанието е проникнало навсякъде. Следователно, днес не е както едно време, да вярваш във всичко, каквото ти казват. Днес хората за всичко искат доказателства и при това не само от едно гледище. Дали съществуват нещата, ние можем да го докажем чрез зрението си, чрез слуха си, чрез обонянието си, чрез вкуса си, и чрез усета си.
към текста >>
62.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Астрономия
– по К.
Към будните души – Николай Шеерман Словото на Учителя. И виделината свети. (из неделната беседа – 21 ноември 1937 г.) Югославско-български кооперативен институт. Позив Месото като „културна“ храна – Г. С. Лозя градини Астрологията като увод в херметичната наука – Влад Пашов Из науката и живота.
Астрономия
– по К.
Фламарион Книжнина ЕДИНСТВО Както в природата съществуващо различни течения и влияния, така и в живота на хората, който представлява част от тоя на природата, съществуват различни течения и влияния. Ние сме единни когато вървим в едно течение, когато сме акордирани на един строй. Тогава ние, като отделни единици или общество, сме инструменти в ръцете на велик майстор, на който той може да свири и да изкара мелодия. Тогава ние сме градивен материал от който един майстор може да построи нещо. Тогава ние сме оня проводник, чрез който разумното и смисленото може да се прояви.
към текста >>
Астрономия
По движенията на сателитите (спътниците) около небесните тела (планети или звезди) астрономите изчисляват големината им и те твърдят, че Юпитер е 310 пъти по тежък от земята; Сатурн — 92 пъти; Нептун — 16 пъти; Уран — 14 пъти, когато пък Марс е много по-лек защото теглото му е само 2/3 от нашето.
Задачата на този клон е да даде методите за приложение на Божественото учение в живота. И най-после се явява четвъртият клон в България, носител и ръководител на който се явява Учителя (Петър Дънов), който е синтез на трите клона и плюс това внася нещо ново, което човечеството в миналото не е могло да приеме. Той също така има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Горните бележки изнасям за да стане по-ясно какво разбираме под „Херметическа наука и философия“, като увод и ключ към която се явява астрологията, и местото и ролята на Херметичната наука в развитието на човечеството. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.
Астрономия
По движенията на сателитите (спътниците) около небесните тела (планети или звезди) астрономите изчисляват големината им и те твърдят, че Юпитер е 310 пъти по тежък от земята; Сатурн — 92 пъти; Нептун — 16 пъти; Уран — 14 пъти, когато пък Марс е много по-лек защото теглото му е само 2/3 от нашето.
Меркурий тежи много по-малко от земята, само 0’06, а Венера 0‘8. Слънцето е 324 000 пъти по-тежко от земята. Меркурий е далеч от слънцето 57 милиона километри; Венера — 108; Земята — 149; Марс — 22б; Юпитер —775; Сатурн —1421; Уран —2831; Нептун най-отдалечен — 4470 милиони километри. Слънцето е в средоточието на нашата система. Нептун е 30 пъти по-отдалечен от Слънцето, отколкото Земята.
към текста >>
63.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В него са застъпени всички науки: и химия, и физика, и
астрономия
, и социология, и психология, и всички духовни науки.
Като видят, че някой човек няма убеждения като техните, те започват да го натискат, да замяза на тях. Каквото човек има, всичко е на място. Каквито дарби и да има човек, те са на мястото си. И ако някога човек греши, тези грешки се дължат на факта, че той не знае още как да оперира с тази организация, която му е дадена. Най-чудната организация на земята, това е човешкият организъм.
В него са застъпени всички науки: и химия, и физика, и
астрономия
, и социология, и психология, и всички духовни науки.
Също така в човешкия организъм има всички апарати, с които може да се вижда, какво става в другия свят. Всеки от вас може да види това, но трябва да знаете как да насочите апарата си, към кой свят да го обърнете. Защото има различни светове: едни са тъмни и те изпущат тъмнина. Други светове са светли — те изпущат светлина. Учените казват, че тази тъмната светлина е онази, в която някога нашата земя е попаднала, та и до днес още не можем да се освободим от тази светлина, от тази каша.
към текста >>
64.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешния стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това което ни учи съвременната
астрономия
по този въпрос е само техниката на това поляризиране.
И все по-високи йерархии се явяват, в зависимост от това, как човек предвижва напред в своето окултно развитие. Така по окултното наблюдение над физическото тяло на човека, ние познаваме стремежа на света. Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци. Зодиака отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло.
Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешния стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това което ни учи съвременната
астрономия
по този въпрос е само техниката на това поляризиране.
От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия. От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди. Като говоря, че зодиака е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от възвишени същества. Зад всеки принцип стои едно общество от разумни възвишени същества, за които този принцип е път на проявление. На това основание посветените свързват дванадесетте зодиакални принципи с дванадесетте творчески йерархии на Битието.
към текста >>
65.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато
астрономията
се интересува от звездите, чисто механически, т. е.
За нас животът не е един механичен или биологичен процес, но е един чисто разумен процес на космоса. И астрологията проучва именно този жизнен ритмус в неговото проявление. Тя проучва законите и пътищата, по които космичният живот се проявява на Земята, респективно в човека и всички живи същества. Следствие на многостранността и всеобемността на живота, в своите проявления, казах, се диференцира на ред сили и елементи, които са именно предмет на проучване от астрологията. Астрологията е наука за звездите - тя изучава влиянията на звездите, като живи същества, върху проявлението на живота на Земята.
Докато
астрономията
се интересува от звездите, чисто механически, т. е.
проучва ги като мъртви тела, изучава техния химически и физически строеж, законите на техните движения, големина, маса, обем, отстояние от Слънцето и пр., т. е. чисто външната страна, то астрологията изучава звездите като живи същества, които в своята целокупност са фази в проявлението на жизнения ритмус и тяхното влияние върху проявлението на живота на Земята. Често сравняват астрономията с анатомията, а астрологията с физиологията - науката, която изучава жизнените функции и процеса в организма. Астрологията от това гледище се нарича физиология на небето, т. е. наука, която изучава жизнените процеси във великия небесен човек, за който говорихме в първата част.
към текста >>
Често сравняват
астрономията
с анатомията, а астрологията с физиологията - науката, която изучава жизнените функции и процеса в организма.
Следствие на многостранността и всеобемността на живота, в своите проявления, казах, се диференцира на ред сили и елементи, които са именно предмет на проучване от астрологията. Астрологията е наука за звездите - тя изучава влиянията на звездите, като живи същества, върху проявлението на живота на Земята. Докато астрономията се интересува от звездите, чисто механически, т. е. проучва ги като мъртви тела, изучава техния химически и физически строеж, законите на техните движения, големина, маса, обем, отстояние от Слънцето и пр., т. е. чисто външната страна, то астрологията изучава звездите като живи същества, които в своята целокупност са фази в проявлението на жизнения ритмус и тяхното влияние върху проявлението на живота на Земята.
Често сравняват
астрономията
с анатомията, а астрологията с физиологията - науката, която изучава жизнените функции и процеса в организма.
Астрологията от това гледище се нарича физиология на небето, т. е. наука, която изучава жизнените процеси във великия небесен човек, за който говорихме в първата част. Всяка планета, всяка звезда и всяка звездна система са фази, стъпала в проявлението на живота, в проявлението на творческия жизнен ритмус. И като такива, астрологията ги проучва като космични течения, които обуславят проявата на живота на Земята. Всяко едно течение носи нещо индивидуално, специфично, присъщо само на него.
към текста >>
66.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може би също така би трябвало да се отдава по-малко значение на откритията на физиката,
астрономията
и химията.
За да се открие такава наука, ще бъде необходимо, в течение на известно време, да отстраним, вниманието си от механичния напредък, а също, до известна степен, от класическата хигиена, от медицината и от чисто материалния начин на нашето съществуване. Всеки се интересува от това, което увеличава богатството и удобството. Но никой не си дава сметка, че е необходимо да се подобри структурното, функционално и умствено качество на всеки един от нас. Здравината на разума и на чувствените преживявания, моралната дисциплина и душевното развитие са също така необходими, както телесното здраве и предпазването от заразни болести. Няма никаква полза от увеличаване броя на механичните изобретения.
Може би също така би трябвало да се отдава по-малко значение на откритията на физиката,
астрономията
и химията.
Обаче, чистата наука никога не ни изпраща направо злото. Тя става опасна, когато чрез своята омайваща красота, включи напълно нашия разум в неодушевената материя. Човечеството днес трябва да насочи всичкото си внимание върху нея и върху причините на своята морална и интелектуална немощ. Какъв смисъл има да увеличаваме удобствата, лукса, красотата, големината и сложността на нашата цивилизация, щом нашето безсилие не ни позволява да ги управляваме? Безполезно е наистина да продължаваме разработването па един начин на живот, който води до развращаване и изчезване на най-благородните качества на големите раси.
към текста >>
67.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ще се задоволим само да кажем няколко думи за отношението на трима от създателите на съвременната
астрономия
към спорната тема Ние имаме пред вид Тихо де Брахе, Кеплер и Нютон, които сигурно не са от „дните, когато хората нямаха ясна представа за най-елементарните въпроси, свързани с
астрономията
.“ Знае се, че в миналото
астрономията
и астрологията са образували едно цяло, първата като анатомия, втората като физиология на всемира.
Признаваме още, че съвсем малцина са доказали, че могат да се справят майсторски с оскъдния материал на астрологическата традиция. В интереса на истината трябва да прибавя, обаче, че рязкото отрицание на въпросната статия почива на чисто теоретически построения, които не държат сметка за фактите, понеже не ги познават. Ние нямаме намерение да се позоваваме на свой ред на учени привърженици на астрологията от миналото и настоящето, за да докажем правотата на нашите възгледи, защото смятаме, че опитът е единствено меродавен при установяване валидността на астрологическите принципи и че следователно тук няма място за словоборство. Впрочем, тесните рамки на настоящата бележка не биха позволили едно изчерпателно разглеждане на въпроса, даже и ако бихме желали да направим това. Ето защо.
ще се задоволим само да кажем няколко думи за отношението на трима от създателите на съвременната
астрономия
към спорната тема Ние имаме пред вид Тихо де Брахе, Кеплер и Нютон, които сигурно не са от „дните, когато хората нямаха ясна представа за най-елементарните въпроси, свързани с
астрономията
.“ Знае се, че в миналото
астрономията
и астрологията са образували едно цяло, първата като анатомия, втората като физиология на всемира.
Това е било схващането и на споменатите класици. Нещо повече — те са имали резултати от своите проучвания на астрологическа почва. Така, един от противниците на науката за астралните влияния — професор Краузе — в своята „Астрология“ сам изнася факта, че Тихо де Брахе е предсказал жизнените пътища на трима датски принцове, двата от които са протекли така, както ги е описал предварително големият астроном и само третият е направил отклонение. Професор Краузе се опитва да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуща случайното сбъдване на някой от многото прогнози. Но нима може да се обясни с някаква случайност сбъдването на последователния ред на събитията в цял един живот?
към текста >>
Кеплер“, можем да завършим: Потомството не пропусна да оцени епохалните заслуги на Тихо де Брахе, Кеплера и Нютон за развитието на
астрономията
.
Обяснението на последния факт е дадено още от Нютон. Когато веднъж астрономът Халей е изказал пред Нютон своето учудване от обстоятелството, че такъв един светъл ум може да вярва в суеверия като астрологията, великият астроном му отговорил просто: „Разликата между мен и Вас, Сър, е, че аз съм се занимавал с въпроса“. Парафразирайки една мисъл на X. А. Щраус и З. Щраус — Кльобе в предговора на тяхната „Астрология на Й.
Кеплер“, можем да завършим: Потомството не пропусна да оцени епохалните заслуги на Тихо де Брахе, Кеплера и Нютон за развитието на
астрономията
.
Може би не е далеч времето когато то ще се убеди, че техните астрологични изследвания имат поне оная стойност, която се признава на откритията им в областта на официалната наука. И тогава ще се тури край на субективните спорове върху много почитаното и много ругано учение“ (проф. Ханс Дриш) на халдейските мъдреци. което е минало през огъня на хилядолетия за да ни разкрие някои от чудните тайни на Битието. П. М.
към текста >>
68.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бехар ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА (из „ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА“, от Георги Радев) Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната
астрономия
, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен.
Но как ще се излекуват ония, които не познават планината и пустинята? Човешкия друм лъкатуши през чудни места, той минава и през планини и през пустини. Мълчи планината в своята страхотна мощ, но живее нейния език. Почива пустинята в своето огнено дихание, но чуден е нейния говор. Разказват те легендарни приказки, вдигат за миг своите була и показвал, на земните жители своите прекрасни и живи образи, своите прости, но свещени тайни. Б.
Бехар ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА (из „ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА“, от Георги Радев) Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната
астрономия
, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен.
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън? И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? — Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно малкото“ — атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда — надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества.
към текста >>
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на
астрономията
, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън?
Човешкия друм лъкатуши през чудни места, той минава и през планини и през пустини. Мълчи планината в своята страхотна мощ, но живее нейния език. Почива пустинята в своето огнено дихание, но чуден е нейния говор. Разказват те легендарни приказки, вдигат за миг своите була и показвал, на земните жители своите прекрасни и живи образи, своите прости, но свещени тайни. Б. Бехар ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА (из „ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА“, от Георги Радев) Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната астрономия, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен.
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на
астрономията
, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън?
И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? — Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно малкото“ — атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда — надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използва за практичните цели на живота.
към текста >>
69.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* * * Преди да класифицирам и конкретизирам качествата и естеството на всяка планетна енергия, ще дам някои елементарни астрономически данни, които ще са нужни на онези, които не са запознати поне с елементарна
астрономия
.
За съвременните хора гамата има 7 тона и спектъра седем цвята, но това е само по отношение настоящата стадия на развитие на човешкото съзнание. Тези седем тона и седем цвята отговарят на седемте проявени творчески принципи, а за останалите принципи още не можем да ги схванем като тон и цвят. Следната таблица ни показва отношението между планетите и тоновете, цветовете, металите и дните на седмицата. Защото всяка планета управлява и един ден, и един метал.. Така че творческият процес на природата е чисто музикален, защото всяко творческо течение, както казах, отговаря на един тон. И великите посветени чуват тази музика, тази хармония на сферите, както я нарича Питагор.
* * * Преди да класифицирам и конкретизирам качествата и естеството на всяка планетна енергия, ще дам някои елементарни астрономически данни, които ще са нужни на онези, които не са запознати поне с елементарна
астрономия
.
Както казах, Слънцето, Луната и планетите са известни на астрономите и астролозите под следните имена и символи: Слънце, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Меркурий и Венера, които са по-близо до Слънцето, отколкото Земята, затова се наричат вътрешни (долни) планети; а Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон се наричат външни (горни) планети. Планетите се движат по елипси, в един от фокусите, на които се намира Слънцето. Тези елипси са много близки до кръга. И плоскостите на планетните орбити са малко наклонени една спрямо друга, както и спрямо еклиптиката.
към текста >>
70.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На нея съвременната
астрономия
приписва приливите и отливите на моретата и океаните, и колебанията на Земята в движението и по орбитата.
Диаметърът му е 1,391,000 км, което значи че е 109 пъти по-голям от земния. Масата му е 750 пъти по-голяма от масата на всички планети от неговата система, взети заедно. Гъстотата му е 1.4 пъти по-малка от тая на водата. Луната има най-голяма гъстота и за 28 дена прави пълна обиколка около Земята. Тя е, както казват, най-капризното небесно тяло в нашата система и има около 60 движения.
На нея съвременната
астрономия
приписва приливите и отливите на моретата и океаните, и колебанията на Земята в движението и по орбитата.
Според окултната наука истината е по-друга. Както казах, планетите се движат по елипси в един от фокусите, на които се намира Слънцето, Когато планетите са най-близко до Слънцето казва се, че са в перихелий, а когато са най-отдалечени, казва се афелий. Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на човека. * * * Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия. Всяка планета е силов център със специфична функция в космоса, и в зависимост от тази си функция, поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я към своето естество, придавайки и собствените си качества и свойства.
към текста >>
71.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По нататък техните изследвания доказали, че загатнатите племена са имали дълбоки познания по
астрономия
и математика и са употребявали особена азбука и календар, които са били много по-точни, отколкото нашите.
до Богота, на почти същото равнище,съществува прочутото „Поле на Гиганта“ — обширна, равнина покрита с вкаменени кости от мастодонт (предпотопно грамадно бозайно животно, прилично на слон.) Прочие, става ясно, че тия предисторически слонове са били сюрпризирани от внезапно издигане на тяхното пасбище, и че са загинали от студа и внезапно разредяване на въздуха, Професорите Р. Мюлер и А. Познански са изследвали високото плата на Андите и са намерили там множество развалини на палати и храмове, разположени понякога върху недостъпни скали. Техните заключения за датите практически си хармонират. Те заключили, че културата на Тихуанацо е била разцвета си преди около 14,003 години.
По нататък техните изследвания доказали, че загатнатите племена са имали дълбоки познания по
астрономия
и математика и са употребявали особена азбука и календар, които са били много по-точни, отколкото нашите.
Те са били вероятно извора на великите култури на Толтеките и Маите. Керамичните изделия, намерени между развалините на Тихуанацо са украсени с рисунки, които понякога изобразяват изчезналите животни от предисторическата епоха. Това показва голямата възраст на Титицакската раса и нейната култура. S. Nichоll МИР И ЛЮБОВ Когато е изправен пред мъчнотии, когато търси пътя с наболяло от тревога сърце, блуждающ над пропастите на безнадеждността, само това човек може да намери и оцени онова просто, но ефикасно средство, да намери пътя в краката си, подсказан му от дълбочината на интуицията. Такива моменти се създават под въздействието на мъчителното търсене, тъй като страданието е метода на природата.
към текста >>
72.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Радев СЛЪНЦЕТО ВЛЕЗЕ В СЪЗВЕЗДИЕТО НА ОВЕНА Официалната
астрономия
констатира влизането на слънцето в „зодията“ на Овена.
Тези, които ще донесат новия живот в света, които ще въдворят новия ред, с други. Те с души на пролетта, а не на зимата. Те са слънчеви човеци, а не земни. Те носят обилен живот, светлина и свобода на човешките души и ще внесат онази нова култура, чийто девиз, според Учителя ще бъде: Живот за всички, Светлина за всички. Свобода за всички Г.
Радев СЛЪНЦЕТО ВЛЕЗЕ В СЪЗВЕЗДИЕТО НА ОВЕНА Официалната
астрономия
констатира влизането на слънцето в „зодията“ на Овена.
Да видим какво казва астрологията. Официалната наука не отрича влиянието на лъчите на небесните тела, но неможе да установи последствията. В 1937 година американският професор Роберт Андрюс Миликан откри радиациите, наречени космични лъчи, които обгръщат нашата част от вселената, идвайки от небулозните спирали на Млечния път. Като звукът, като радиовълните, като топлината, светлината и „X“ лъчите, тия космични лъчи са трептения с грамаден фреквенц — значи с крайно малка дължина на вълната (2000 пъти по-къса от тия на лъчите „У“). За изучаване на тия мистериозни лъчи, именно проф.
към текста >>
73.
 
-
Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на
астрономията
, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето.
Това е само едно ограничение, това е невежество, това е оковаване на жадния за истинско знание човешки разум в тежките вериги заблуждението, толкова по-тежки, защото биват налагани. Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да освободят своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание. И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на лъчистото състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение. Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви: — Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт. Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло.
Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на
астрономията
, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето.
Не беше ли проф. Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят? Най-после, не беше ли Л. Шеврьой, който, в книгата си „Нема смърт“ наградена от френската академия на науките, заяви дословно: „Ний не ще умрем! До пълната сигурност в това ние идваме само по пътя на изследването на фактите, достъпни за наблюдение.
към текста >>
74.
 
-
Той между другото казва: При днешното положение на
астрономията
могат да бъдат много лесно възприети теориите, които подържат вероятността, че има живот от другия планети, но в заключение учения признава, че днес знаем много малко за числеността на обитаемите светове.
Те си отпътуваха, отнасяйки в своите души свещения плам на новото учение и вдъхновени от високият идеал за служене на Бога. Те ще разкажат на сънародници, че в малка България има нещо велико — учението на Учителя на всемирното Братство, чиито свещени принципи: любов, мъдрост и истина въздействат здравословно върху страдащите човешки души и ощастивляват всички хора, които ги прилагат в живота си. — Благодаря ви още веднъж, мили брат, за хубавите думи. Идеята за оградата залегна като един жив образ в моето съзнание, за да ми напомня всякога за да ми напомня, че наистина „ограда“ се слага за да не влизат животните и хората, а „врата“ – за да влизат человеците. П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Има ли живот в другите планети Шведския астроном Лундморк, не преди много, написа една статия озаглавена: „Живота в другите планети“, в която разглежда въпроса дали планетата Марс може да бъде обитаема от живи същества.
Той между другото казва: При днешното положение на
астрономията
могат да бъдат много лесно възприети теориите, които подържат вероятността, че има живот от другия планети, но в заключение учения признава, че днес знаем много малко за числеността на обитаемите светове.
Установено е, че най-силните земни телескопи, ония бисери на оптиката, които се намират в американските обсерватории, не са ми открили и най-малката следа за съществуванието или не на някакви градове или обитатели в другите планети, въпреки голямата им сила да проникват в дълбочините на пространството. Народите преди още учените да се произнесат, винаги са подържали предположението, че человекът трябва да има братя живущи в другите звезди. Това предположение нивга не е било изоставено. Преди 2200 години гъркът Метродор от Лампсакос е казал: „Лудост е да се вярва, че съществува само един обитаем свят, защото в една засята нива не растат само няколко стръка жито“. А Кант не каза ли: „По голямата част от планетите са сигурно обитаеми.“ От време на време този проблем се слага на ново разглеждане и се искало да се обърне вниманието на обитателите от планетите, които ни обкръжават с разновидни знаци, а ето, че и трепет обхвана целия земен глобус, по силно забиха сърцата на човечеството, когато през 1924 година Марс се приближи към земята... Фридрих Хаус, царя на математиката, както и други великани не науката, не отрекоха възможността да съществуват мислещи творения в другите светове.
към текста >>
75.
 
-
физиология, психология биология,
астрономия
и т. н.
НАУКА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ? (По повод на една статия) Жестоко се лъжат всички съвременни образовани хора, когато мислят, че съвременната наука може да им даде една колко-годе ясна представа за живота и една колко-годе правилна ориентировка в него. Въпреки безбройните си и често изумителни постижения в различните свои области, по отношение на съществените въпроси на живота днешната наука е там, където е била преди хиляди години, а дори и много по-назад. Безбройните придобивки науката ни най-малко не помогнаха на съвременния човек да си уясни същината на живота. Безбройните познания по: химия, физика, математика, анатомия.
физиология, психология биология,
астрономия
и т. н.
и т. н, ни най-малко не помогнаха на човека да познае себе си — да узнае какво е той сам и какво е неговия живот, по своята същина. Учени и неучени, образовани и необразовани, днес с еднакво невежи по най-важните, съществените въпроси на живота. Макар че мнозина от тях си въобразяват, че притежават някакви сигурни, положителни „научни“ знания и схващания за живота и света, фактически, живота за тях е една загадка, под чието плътно покривало те не с успели и най-малко да надзърнат. Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съзре мените образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, със си изработили свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално ненормално, за научно и не научно за естествено и „свръхестествено“ и т. н.
към текста >>
76.
 
-
Това неочаквано появяване на една звезда не е единствен случаи в аналите на
астрономията
.
В изненадата не повярвах на очите си. За да се уверя, че не е оптична измама и да имам освидетелстване и от други лица, повиках помощниците си, които работеха п лабораторията и им поисках, както и на всички случайни минувачи по улицата, да погледнат небето и ми заявят да ли виждат като мене звездата, която така ярко се появи. Този феномен стана през нощта на II ноември 1572 год, и сложи всички астрономи в почуда: появяване на нова звезда по небето! „Пелерина“ й се сложи името. Тя почна да става толкова бляскаво-светла, че и денем почна да се вижда, като надмина по светлинност хубавите планети „Венера“ и „Овчара“; по късно светлината й почна да намалява.
Това неочаквано появяване на една звезда не е единствен случаи в аналите на
астрономията
.
Тридесет и две години след откритието но Тихо Брахе, на 10 октомври 1604 год., друга нова звезда се показа в констелацията „Сенпентер“. Съмнявате ли се в неоспоримото твърдение на старите астрономи? Ето ви по-скорошни примери: Към средата но месец май 1856 год. разни европейски и американски обсерватории са биле обезпокоени от появяването на непознатата звезда в една точка от констелацията „Корона“ гдето по рано не е била виждана никаква светлинка. В ноември 1876; в август 1885 год.
към текста >>
77.
 
-
Астрономията
се опреснява повече в отечеството на чичо Сам благодарение великодушието на меценатите.
Те възприеха идеите на новото учение на Всемирното братство, станаха вегетарианци и ревностни посетители на събранията на местното братство Цено купи 4 цигулки: едната за него, втората за Пенка, а останалите за двете си деца, които той възпитава в духа на новите идеи. Така неговата къща се превърна в уютно кътче, в което цари вечна музика, хармония и любов. Цено и Пенка сега се чувстваха напълно щастливи. Те разбраха, че копривения режим, който прекараха и който записаха със златни букви в историята на своя живот, бе за тях период на велико посвещение, за да се домогнат до правия път, който води към познаване на Бога, и да научат, че наистина, не само с хляб може да се живее, но и с всичко друго (в дадения случай — копривата), което се приема с любов и благодарност към Бога. П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Спиралните небулози* Най-хубавите астрологични открития стават в наши дни отвъд океана, защото американските астрономи разполагай, с по-големи материални средства от своите европейски събратя.
Астрономията
се опреснява повече в отечеството на чичо Сам благодарение великодушието на меценатите.
Но не винаги американските меценати си дават доларите от чиста любов за науката. Фламарион ни разказва следното: Най-голямата американска обсерватория е била построена и обзаведена с идеални инструменти от един американец, който не желаел да бъде забравен след смъртта си. Преди да се замисли за обсерваторията ексцентричния американец мечтал да си построи грамаден паметник, нещо сходно на египетските пирамиди, а пред почел обсерваторията само, защото при война неговата пирамида би могла да послужи и тя, за некаква военна цел, та в такъв случай щяла да бъде разрушена с взривни вещества, които хората употребяват във войните. И ето че от празнотата на един човек се издигна храм — музей за небесните висини и днес в тая обсерватория се извършват работи от голямо значение за астрономията. Между другото американците се мъчили и мъчат да отбулят тайната на спиралните небулози.
към текста >>
И ето че от празнотата на един човек се издигна храм — музей за небесните висини и днес в тая обсерватория се извършват работи от голямо значение за
астрономията
.
Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Спиралните небулози* Най-хубавите астрологични открития стават в наши дни отвъд океана, защото американските астрономи разполагай, с по-големи материални средства от своите европейски събратя. Астрономията се опреснява повече в отечеството на чичо Сам благодарение великодушието на меценатите. Но не винаги американските меценати си дават доларите от чиста любов за науката. Фламарион ни разказва следното: Най-голямата американска обсерватория е била построена и обзаведена с идеални инструменти от един американец, който не желаел да бъде забравен след смъртта си. Преди да се замисли за обсерваторията ексцентричния американец мечтал да си построи грамаден паметник, нещо сходно на египетските пирамиди, а пред почел обсерваторията само, защото при война неговата пирамида би могла да послужи и тя, за некаква военна цел, та в такъв случай щяла да бъде разрушена с взривни вещества, които хората употребяват във войните.
И ето че от празнотата на един човек се издигна храм — музей за небесните висини и днес в тая обсерватория се извършват работи от голямо значение за
астрономията
.
Между другото американците се мъчили и мъчат да отбулят тайната на спиралните небулози. Наименованието небулози на тия небесни тела подхожда, защото самите небулози са в газообразно състояние, когато тъй наречените спирални небулози са грамадни групи звездни светлини. Дълго време астрономите са могли да различат със своите инструменти спиралните небулози от звездите. Гледани праз телескопа те изглеждат като светлици петна по небесния свод, а снетите фотографии много ясно очертават тяхната спирална форма. Първия астролог, който установи шест спирални небулози е американец Едвинл Хъбл (Едуин Хъбъл) и то с телескопа на обсерваторията от Mount Wilson.
към текста >>
78.
 
-
Той притежавал големи познания по астрология и
астрономия
.
Облечен бил винаги в бяла чиста мантия, която излъчвала сияние на безгреховност и мистичност. Умереността в чувствата му била присъщо качество. Буйна радост и силна скръб не познавал. Човечността в човека почитал най-много. Египет и Халдея го научили на много знания, недостъпни за всеки ум.
Той притежавал големи познания по астрология и
астрономия
.
Вселената според него не е мъртва. Тя се къпе в небесна симфония, която не долавяме, защото сме загубили нашите сетива. Чудеса стават постоянно около нас, но не ги чуваме и виждаме по наша вина. Една душа одухотворява света, проповядвал Питагор. Ние сме само частица от нея.
към текста >>
79.
 
-
Астрономията
ни учи, че слънцето, което отстои от нас на 149,500,000 километра е 1,300,000 пъти по-голямо от земята.
Казвам оскъдни, защото това което ние знаем е все пак нищо пред величието на това небесно сърце, което произвежда всекидневните чудеса на живота и храни със своята огнена кръв всички твари до огромния му обсег на периферията на слънчевата система. Царствено и могъщо в центъра на системата, член на която е нашата планета, се намира лъчезарното слънце. Ако само слънцето единствено беше на небето и ако ние познавахме само него, пак то би изпълнило душата ни с всичкото възхищение и обич, които трябва да имаме за миросъзданието. Слънцето е, което ни дава едничката непомрачена и чиста радост от дните, когато за първи път сме го видели да огрява стрехите на бащината ни къща, до сетния ни дъх на земята. Ако се откъснем за миг от нашето съзерцание за него и ако се опитаме да го разгледаме като небесно тяло с окото на астронома, ние ще узнаем любопитни неща.
Астрономията
ни учи, че слънцето, което отстои от нас на 149,500,000 километра е 1,300,000 пъти по-голямо от земята.
От това грамадно разстояние то държи във властта на своята притегателна сила всички планети от системата. Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея. Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило. В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне. Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен начин, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака.
към текста >>
И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на
астрономията
, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят.
От това грамадно разстояние то държи във властта на своята притегателна сила всички планети от системата. Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея. Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило. В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне. Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен начин, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака.
И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на
астрономията
, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят.
За други не е ясно, по какъв начин човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето. Това, разбира се, е чудо за ония, които никак не познавате чудесата на геометрията, завещани от гениите на човечеството, от древния Египет и Елада, дори до наши дни. Геометрията е невидимата небесна мрежа, по нишките на която нашият разум учи мъдростта на света. Един триъгълник е нещо обикновено в погледа на всекидневния ни живот, но един триъгълник е магия, която говори на геометъра с език по-чист от звънтенето на човешкия говор, по-ясен от светлината, която нахлува в зеницата на нашето око. Без тоя символен говор на геометричните величини ние не бихме били нито толкова близо до света, колкото сме сега макар и това, което знаен, да е твърде бледо и недостатъчно, за да ни приближи до истинското великолепие на света.
към текста >>
80.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Астрономия
: дванадесетте знакове на зодияка (с няколко чертежи и таблици). 12.
Ръката изобщо. 4. Симетричност на ръката. 5. Ставата на ръката и 6. Тялото на ръката (с 2 образи). 11. К. А. Либра.
Астрономия
: дванадесетте знакове на зодияка (с няколко чертежи и таблици). 12.
Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II. Студът и полудяването и III. Човекът с две души. 13.
към текста >>
Астрономия
: I.
Пръстите. 8. Резюме на учението за пръстите. Палецът (С 11 фигури). 10. К. А. Либра. Астрология: асцендентът или възходещият знак (изглед, темперамент, общ характеръ): Ариес — Овен, Таурус — Телец, Гемини — Близнеци, Канцер — Рак, Лео — Лъв, Вирго — Дева, Либра — Везни, Скорпио — Скорпион, Сагитариус — Стрелец, Каприкорнус — Козирог, Аквариус — Водолей и Писцес — Риби. 11.
Астрономия
: I.
Изглед на лунното затъмнение, гледано през нощта на 7. срещу 8. ноември т. г. II. Изглед на земята, гледана от затъмнената луна. III.
към текста >>
16.
Астрономия
.
Човешкото същество, отбулено чрез формата му (Глава I) от А. Бюе. 14. Кабала. Елементите на Кабалата, изложени в десет уроци. 15. Проф. Нестлер. Хирогномия. 12. Хирогномия на детската ръка.
16.
Астрономия
.
Големите изригвания на слънцето (с една снимка). 17. Астрология. Планетата Юпитер и влиянието й върху земята и човека 18. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). Случай на прераждане в България.
към текста >>
12.
Астрономия
. I.
9. Физиогномия. Носът, като синтез на лицето, е главна характеристика на човека, която душат формира 10. Кабала (наука за Бога, вселената и човека): елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви. 11. Проф. Нестлер. Хирогномия (продължение).
12.
Астрономия
. I.
Нова звезда. II. Нова планета зад Нептун. 13. Окултна хигиена и медицина: церителят Джон Аудней (брат Изаха), с две илюстрации. 14. Алхимия: Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията, от Д-р Р. Аланди. 15. Астрология.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Според тази констелация па небесните тела, астролозите, като се водят по установените закони в
астрономията
, се стараят да предсказват това, което ще се случи в бъдещето както изобщо, така и в частност в живота на отделния индивид.
Личностите са доста известни, за да може всеки да се спре на биещите в очи характерни особености. Лесно е напр. да се забележи смелият замах у Наполеона, неспокойния темперамент на Жофър, строгите черти с късата така наречена саблена завивка на края на Бисмарковия подпис, спокойния и широк замах на Хинденбурга и прямотата на Макензена.1) При по-дълбоко вникване в автографите, ще се уверим, че в техните форми се отражават и различията на възрастта, на професията, а ако искате дори и морала на индивида. 1) Непоместените автографи остават за следващата книжка. АСТРОЛОГИЯ Под това име се разбира учението, според което взаимното положение и движението на небесните тела в известен момент има значение за съдбата на роденото в този момента дете.
Според тази констелация па небесните тела, астролозите, като се водят по установените закони в
астрономията
, се стараят да предсказват това, което ще се случи в бъдещето както изобщо, така и в частност в живота на отделния индивид.
Според това, астрологията се дели на природна и позитивна или индициална астрология. Природната астрология се занимава с предсказване на природните явления, произходящи от природни причини, напр. атмосферните промени, земетресения и пр. Позитивната или индициалната астрология се занимава с властта и влиянието па звездите над нашата съдба. За да може да предскаже съдбата на един човек, астрологът трябва да знае точно годината, деня и часа на рождението му; тогава установява хороскопа на небесните тела в момента на рождението и въз основа на това изчислява по-нататъшните промени на съдбата, съобразно с движението на небесните тела и указваното влияние на макрокосмоса (вселената) върху микрокосмоса (човека).
към текста >>
В тази книжка не можаха, по технически причини, да се застъпят следните отдели: 1) Мистицизъм, 2) Книга на вековете, 3) Биографии на видни окултисти, 4) Физиогномия, 5)
Астрономия
, 6) Окултни прояви у българите, 7) Идеална уредба на народната просвета и възпитание, 8) Книжнина и 9) Окултна белетристика, драма, опера и пр.
Със сърдечен поздрав: N. N. (Публицист). ВАЖНО 3А СЪТРУДНИЦИТЕ Умоляват се г. г. сътрудниците да се съобразяват напълно с изискванията на - общата програма на списанието и с техническото разпределение на отделите. Ръкописите да се написват винаги на една страница на листа, ясно и четливо, в окончателна форма.
В тази книжка не можаха, по технически причини, да се застъпят следните отдели: 1) Мистицизъм, 2) Книга на вековете, 3) Биографии на видни окултисти, 4) Физиогномия, 5)
Астрономия
, 6) Окултни прояви у българите, 7) Идеална уредба на народната просвета и възпитание, 8) Книжнина и 9) Окултна белетристика, драма, опера и пр.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Между римляните тази наука имаше своите последователи, които я унизиха, като я свързваха с предвещанията за бъдещето, тъй както астролозите по онова време си служеха с
астрономията
.
Тази наука е привличала вниманието на мнозина измежду древните философи, които са я считали повече като едно модно изкуство, отколкото като една естествена наука. Питагор и учениците му са вярвали в нея и са я практикували. Платон я споменува с одобрение в съчинението си „Тимео“. Аристотел е автор на един трактат върху нея, за който пише Диоген Лаертус в книгата си: „Живота на Аристотел“. Софистите тоже учеха за отношението между вътрешния характер и външното развитие, без да могат да обяснят това.
Между римляните тази наука имаше своите последователи, които я унизиха, като я свързваха с предвещанията за бъдещето, тъй както астролозите по онова време си служеха с
астрономията
.
Цицерон изглежда да е бил посветен в нея. Той я определя, като изкуство за откриване начините на действие и разположението на хора чрез наблюдаване типичните им характери — характерът на лицето, очите и челото. Добре ни е позната забележката на Юлий Цезар върху физиогномията на Касия и Антония (Вж. Шекспир: „Юлий Цезар“). В средните векове, както повечето от науките бяха заглъхнали, тъй и физиогномията беше затулена от тъмната епоха на тези векове.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В
астрономията
то се нарича повратно движение (Retrograditat) на еквинокса (точката на пролетното равноденствие).
Всички тези слънчеви системи се въртят около едно централно слънце, което се предполага в звездната картина на плеядите (алционе). На нашата слънчева система са потребни 31200 години, за да извърви обиколката си от 360° през 12-те знакове на зодиака (животния кръг). Това се нарича една космическа година. Сега планетната ни система от сравнително късо време се намира в акварий (водняк), където ще остане 31200/12 = 2600 години. Това движение става в противоположно направление на реда в животния кръг.
В
астрономията
то се нарича повратно движение (Retrograditat) на еквинокса (точката на пролетното равноденствие).
Скоростта на това повратно движение е около 50'' на година. Като наблюдаваме от земята, ние виждаме, че слънцето и всички планети, които го заобикалят, минават едно след друго през дванадесетте различни знакове и то с толкова по-голяма скорост, колкото по-близо се намират до слънцето и в дадения по-горе ред. Луната, обаче, по скорост далеко надминава най-бързата планета (Меркурий). Тя не само че обикаля около слънцето за една година заедно със земята, но изминава и свой собствен път около земята за по-малко от 28 дни. По тази скорост ще се говори повече при разглеждането на планетите.
към текста >>
Астрологията е в известна смисъл психология на
астрономията
, и както голямо поле от психологията е още целина (необработено), също е и в астрологията.
Съвсем логично е човекът, който съставлява част от земята, при изчисляването на астрологическите влияния да взема за център земята. Астрономите често упрекват астролозите, че при своите изчисления вземали за център земята и по този начин, тъй да се каже, следвали още старата птоломеевска система, когато, според тях, Коперник бил показал достатъчно ясно, че слънцето е центърът, около който се движат всичките планети. Какво, обаче, от това, щом изчисленията преследват само тази цел! Всеки човек се счита за център на всичко, което го заобикаля. Тази склонност му е вродена и по тази причина той е склонен да направи същото и със своята планета, земята, макар и в противоречие с явленията, които схваща нашето физическо око.
Астрологията е в известна смисъл психология на
астрономията
, и както голямо поле от психологията е още целина (необработено), също е и в астрологията.
И двете, обаче, обещават много за в бъдеще. В астрологията си служим с така нареченото звездно време, сидерично време, от което пие вземаме местното време при нашите изчисления. Ако не направехме това, щяхме за всеки 24 часа да грешим с около 4 минути. Докато земята направи едно обръщане, слънцето се придвижва напред в пространството приблизително на един градус. И следователно, за да можем от земята да видим слънцето пак точно в зенита или, другояче казано, в меридиана, трябва земята да се извърти един градус по нататък от 360°, което пък продължава деня с (24 х 60)/360 = 4 минути.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на
астрономията
.
От казаното става явно, че крайната цел, хармонията, се достига само чрез борба. Във връзка с това можем да си поставим въпроса: винаги ли е владеела в Космоса тази хармония, която сега се открива в него? Дали тази хармония е постигната чрез борба? Отговорът може да бъде решително само утвърдителен. И тук от борбата, най-сетне, е произлязла хармония.
Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на
астрономията
.
Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Поклонението на Сириус и Вега, пътят, по който се движи кометата на Халея, орбитите на бягащите около слънцето планети и изобщо всички явления в
астрономията
чрез него се превръщат в астрологически формули.
Ето защо с право бихме могли да я наречем Бог-Природа. „Тя е едно“, — говори Спиноза в своята „Етика“. Заслугата на Сведенборг се състои в мисълта, че едни и същи, но само разно изразени, закони действат в това „едно“. В други области, към който човек не е тъй внимателен, тоя закон действа още по-силно. При абстрактните съждения почти е невъзможно да няма косвено влияние и той.
Поклонението на Сириус и Вега, пътят, по който се движи кометата на Халея, орбитите на бягащите около слънцето планети и изобщо всички явления в
астрономията
чрез него се превръщат в астрологически формули.
Той докарва в трепет мистичната душа, като я заставя да вижда в полета на синия метеор, в разпукването на цвета на столетника, явления, които стават в нея самата. Поетите го използват на всяка стъпка. Но правят това без да знаят. Взрете се добре във всяко поетическо творение и кажете, не се ли основават на него много от вложените там чувства и мисли. Всяко живо тяло е проникнато от тоя символизъм, говори Сведенборг.
към текста >>
От там и развитието на египетско-халдейската
астрономия
и особеният й характер.
Те казваха, че материалното е враждебно на духовното, че то винаги е в борба с духовното и че именно задачата на човечеството е да спомогне за побеждаването на материалното от духовното. От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана. През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества.
От там и развитието на египетско-халдейската
астрономия
и особеният й характер.
Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Астрономия
: дванадесетте знакове на зодияка (с няколко чертежи и таблици). 12.
Ръката изобщо. 4. Симетричност на ръката. 5. Ставата на ръката и 6. Тялото на ръката (с 2 образи). 11. К. А. Либра.
Астрономия
: дванадесетте знакове на зодияка (с няколко чертежи и таблици). 12.
Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II. Студът и полудяването и III. Човекът с две души. 13.
към текста >>
Пишел книги по
астрономия
и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил часовникарство, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги.
Удостоено от крал Карл XII, семейството му било турено в реда на благородниците от наследницата на Карл, кралица Улрика, след което името Сведборг се изменило на Сведенборг, и Емануел заел место между рицарите от конноездачния орден в тригодишните събрания на държавиците. Той е работил усилено в професията си в продължение на цели единадесет години, написал е книги по минералогия и по други научни предмети изобщо, и се отличил на политическата арена. След това той решил да отиде в странство, за да продължи науките си и да публикува съчиненията си в други страни, които му предлагали по-добро възнаграждение от онова, което е можал да получи в отечеството си. Той имал едно малко състояние и наредил, половината от заплатата, която получавал като асесор, да се дава на помощника му. И у дома си, и в чужбина, той работил непрекъснато.
Пишел книги по
астрономия
и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил часовникарство, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги.
Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган. Той бил винаги борец, работил е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение. Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Астрономия
: I.
Пръстите. 8. Резюме на учението за пръстите. Палецът (С 11 фигури). 10. К. А. Либра. Астрология: асцендентът или възходещият знак (изглед, темперамент, общ характеръ): Ариес — Овен, Таурус — Телец, Гемини — Близнеци, Канцер — Рак, Лео — Лъв, Вирго — Дева, Либра — Везни, Скорпио — Скорпион, Сагитариус — Стрелец, Каприкорнус — Козирог, Аквариус — Водолей и Писцес — Риби. 11.
Астрономия
: I.
Изглед на лунното затъмнение, гледано през нощта на 7. срещу 8. ноември т. г. II. Изглед на земята, гледана от затъмнената луна. III.
към текста >>
.. (Следва)
АСТРОНОМИЯ
: Лунното затъмнение, гледано през нощта на 7.
Становището е това на един поет, ясновидец, мистик. в десц. прави духа твърде възприемчив, също и към психически влияния, с други думи, медиумистичен. в I. С. Основната черта на характера е самопожертвувателност и благоговейност, понякога се изразява и в пълна липса на инициатива и слабо желание за дейност.
.. (Следва)
АСТРОНОМИЯ
: Лунното затъмнение, гледано през нощта на 7.
срещу 8. ноември т. г. Луната се вижда потопена в сянката на земята само около една шеста част. Пълното затъмнение е станало към единадесет часа. Явлението е гледано от Англия.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нека видим сега, какво ни казват
астрономията
, физиката и химията за идеите на алхимията и частно за единството на веществото, защото, ако бъде доказано, че всичките елементи са едно и също вещество, а се различават само с количеството и групирането на основните частици, то заедно с това ще бъде доказана и възможността за превръщането на елементите, понеже второто е следствие от първото.
От факта, че превръщането на някои елементи е възможно, произтича една важна последица. Веднъж е възможно превръщането на едни елементи, то е възможно превръщането и на други елементи. Тук няма никакво логическо противоречие. Тогава целият въпрос се състои в това, как да се намерят условията, при които може да се осъществи това превръщане? На това може да ни отговори само опитът на бъдещите издирвани.
Нека видим сега, какво ни казват
астрономията
, физиката и химията за идеите на алхимията и частно за единството на веществото, защото, ако бъде доказано, че всичките елементи са едно и също вещество, а се различават само с количеството и групирането на основните частици, то заедно с това ще бъде доказана и възможността за превръщането на елементите, понеже второто е следствие от първото.
Според хипотезата на Кант-Лаплас (може да се прочете в Космогонические гипотезы), земята се образувала от една мъглявост. Под влиянието на някои физически сили, тая мъглявост малко по малко почнала да се сгъстява, и в резултат, подир много милиони години, земята е добила сегашния си изглед. Тоя процес на образуването на световете ние можем да образуваме и сега, стига само да погледнем на небето и да съзрем някоя мъглявост. Като определим нейния химически състав с помощта на спектралния анализ, ще видим, че много от мъглявостите представляват от себе си натрупване на някакво космическо вещество, например, протоводород или протохелий. Следов., впоследствие мъглявостта, като се превърне в планетна система, ще има най-разнообразен химически състав, т. е.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
16.
Астрономия
.
Човешкото същество, отбулено чрез формата му (Глава I) от А. Бюе. 14. Кабала. Елементите на Кабалата, изложени в десет уроци. 15. Проф. Нестлер. Хирогномия. 12. Хирогномия на детската ръка.
16.
Астрономия
.
Големите изригвания на слънцето (с една снимка). 17. Астрология. Планетата Юпитер и влиянието й върху земята и човека 18. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). Случай на прераждане в България.
към текста >>
Никой не може да отрече значението на естествените науки за нашия мироглед и грамадната практическа полза от придобивките на химията, физиката,
астрономията
, ботаниката, зоологията, минералогията, геологията и пр.
Това е плод на недоразумение, на неразбиране същността и задачите на окултизма. Изучването на духовните сили и закони съвсем не изключва изследването на физико-химичните сили и закони. Изследването на духовните сили и закони не пречи напр. за изследването на физическите причини на вулканите, земетресенията и пр. Физическите изследвания са нужни.
Никой не може да отрече значението на естествените науки за нашия мироглед и грамадната практическа полза от придобивките на химията, физиката,
астрономията
, ботаниката, зоологията, минералогията, геологията и пр.
Значи, от изследването на духовния мир и на духовните закони не следва, че не трябва да се продължава и насърчава изследването на физическия мир и на физическите закони. Едно сравнение: от изучването на карловската околия не следва, че не трябва да се изучи и пловдивската. Окултизмът и еволюционната теория Знаем, че една от най-великите придобивки на естествените науки в 19-ия век е еволюционната теория. Ламарк и Дарвин доказаха, че еволюцията е основен закон в организования мир Още по-рано това бяха доказали Кант и Лаплас за слънчевите системи. Този закон после се разшири, и сега вече на всичко в света се гледа от еволюционна гледна точка.
към текста >>
Две години по-късно, той наел един голям салон в улицата de Sevres, дето започнал да чете лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и
астрономия
.
Но още от началото се разбрало, че тая професия не е за него. Тъкмо по това време е станала и бурбонската реставрация, и той се срещнал с религиозната нетърпимост на ръководните кръгове, поради което напуснал адвокатството и се предал на учителство, което било неговото естествено призвание. Заловил се да превежда някои капитални съчинения от французки на немски, като напр. Телемаха, и след това се установил в Париж, дето станал собственик на едно възпитателно заведение за момчета. Тогава бил едва на 24 годишна възраст, обстоятелство, което показва, колко е бил смел и самостоен в своите инициативи.
Две години по-късно, той наел един голям салон в улицата de Sevres, дето започнал да чете лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и
астрономия
.
Така, той посветил тогава всичкото си време на учебно-възпитателното дело, като издал и някои учебници и научни съчинения, за някои от които е получил първа премия в Арас, Същевременно е изпълнявал и длъжността секретар на френологическото дружество в Париж и е бил член на дружеството за магнетизъм, месмеризъм и пр. По темперамент той не само не е бил импулсивен и раздразнителен, каквито качества изобщо се приписват на неговите съотечественици, но всякога е проявявал пълно хладнокръвие и голяма предпазливост, а главно, неговите разсъдъчни способности били очебийни. По ръст той е бил по-нисък от среден, добре сложен, с голяма, валчеста, плътна глава, с резки черти на лицето си и със светли, сиви очи. По маниера си, отличавал се със сериозност и мудност в говора и с достойнство в обноските си. Такъв е бил човекът, предназначен да основе спиритуалистическата школа в Франция и чиито съчинения (някои оригинални, а други продиктувани от духовния свет) са претърпели безброй издания.
към текста >>
АСТРОНОМИЯ
Големите изригвания на слънцето В The Astrophysical journal е посветена една специална студия за гигантското изригване на слънцето, подобно на станалото на 15 юли 1919 г.
Въобще малък, сух и оскъден палец означава всякога нерешителен дух на респективното дете, което при всяко нещо, дори и при най-обикновените работи, е така колебливо, както една слаба тръстика пред вятър, до колкото решението почива не само върху чувствата и инстинктите, но и на една разумна разсъдливост. Подобен палец по-рядко се среща у момчета, отколкото у момичета, и в периода, когато обикновено настъпва половата зрелост, често става причина за всякакви безумно любовни чудеса, що създават така много главоболия на родители, на възпитателя и на лекаря. Освен чувственост и преданост към всички наклонности, без оглед на някакво размишление, такива момичета се характеризират обикновено и с любвеобилен, търпелив нрав, както и с безпристрастие и горещо привързан характер. И тук също, поради това, че тия наклонности се знаят дълго преди настъпване опасния период, ще можем успешно да се противопоставим и по такъв начин да запазим от страшната развала много добри и невинни деца. (Следва) ____________________________________________________________________________ 1) Всички фигури, за които се говори в тая статия, са поместени в I-а годишнина на списанието.
АСТРОНОМИЯ
Големите изригвания на слънцето В The Astrophysical journal е посветена една специална студия за гигантското изригване на слънцето, подобно на станалото на 15 юли 1919 г.
Ние ще приведем тук описателната част от тази студия на г. Едисон Пти, т. е. тази, която се отнася до слънцето, този велик управител на земния живот и на метеорологията на земното кълбо, интересуващо ни във всичките си прояви на дейност. Пролетта и лятото на 1919 год. бяха твърде забележителни по броя и разнообразието на слънчевите явления, както и по количеството и измеренията на петната и взривовете му.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
12.
Астрономия
. I.
9. Физиогномия. Носът, като синтез на лицето, е главна характеристика на човека, която душат формира 10. Кабала (наука за Бога, вселената и човека): елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви. 11. Проф. Нестлер. Хирогномия (продължение).
12.
Астрономия
. I.
Нова звезда. II. Нова планета зад Нептун. 13. Окултна хигиена и медицина: церителят Джон Аудней (брат Изаха), с две илюстрации. 14. Алхимия: Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията, от Д-р Р. Аланди. 15. Астрология.
към текста >>
АСТРОНОМИЯ
НОВА ЗВЕЗДА.
фигура 32 В.) свидетелстват всякога за дух, пълен със спекулативни идеи, наклонен към размишление и търсене, притежаващ любов към истината и относително остър ум. Когато се възпитава дете с подобни пръсти, трябва да се набляга повече на практичната страна на живота, понеже неговия дух работи предимно спекулативно -теоретично. В много случаи, трябва да се обръща известно внимание и на чувствената страна, за да не я подбудим към крайно развитие. Деца с възеловидни пръсти особено се приспособявате за онази професия, която изисква остър, спекулативен ум, предпоставя големи изисквания за логично мислене; с една дума — за онези положения, при което е нужно известно философско чувство. Ще отбележим още, че е от голяма важност, като изследваме пръстите, да внимаваме добре за гладкостта и възеловидността им, да не би да се вземат за естествени възли надебеляванията, произлезли вследствие болест или повреди, защото, естествено, те нямат никакво значение за хирософа. (Следва).
АСТРОНОМИЯ
НОВА ЗВЕЗДА.
Французският вестник L’Intransigeant, от 28. VIII. м. г., съобщи, че една нова звезда се е появила в северната част на съзвездието Лебед. Тя е звезда от втора големина, ясно се вижда с просто око и е по- светла от полярната звезда. Облаците, които се натрупвали по небето над Париж през месец август мин. год., не са позволили на астрономите да напра- вят всичките си наблюдения на тая звезда.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в
астрономията
и нейните граници“.
Е. А. Карл Щокмайер в три лекции говорил по въпроса: „Учение за топлината“. Д-р Евгений Колиско говорил в три лекции на тема: „Свободната от хипотези химия в светлината на окултизма“. Д-р Ернст Блюмел държал 3 лекции на тема: „Главните проблеми на модерната математика в тяхното отношение към философията, физиката и антропософията“. Същият говорил и на тема: „Елементът на свободата при определяне на математическите понятия“. Е.
Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в
астрономията
и нейните граници“.
Др Ханс Волболд говорил по въпроса: „Учението на Гьоте за метаморфозата и окултизма“. МЕДИЦИНА И ОКУЛТИЗЪМ Докторът по медицина Лудвиг Нол държал три лекции на тема: „Физиология и терапия в светлината на окултизма". Широки хоризонти се откриват за медицината, ако се свърже с окултизма, ако медикът едновременно изучава и окултните методи на изследване. За да се изучат болестите и тяхното лекуване, трябва да се знае целия човек, а не само физическото му тяло. Изучаването на последното е необходимо, но то е само най-външната дреха на самия човек.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална
астрономия
, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества.
Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото.
В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална
астрономия
, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества.
В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят.
към текста >>
Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна
астрономия
, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна.
Важната проблема, която имам пред вид в тоя опит, е най-сложната от всички проблеми, и се отнася за общото устройство на вселената, както и на човешкото същество, което е микрокосмос във великата целокупност. Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата.
Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна
астрономия
, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна.
Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги?
към текста >>
нека никой да не се съмнява, че всемирната религия на бъдещето ще бъде основана на науката, и в частност на
астрономията
, съединена с психическите знания.
Ние все още търсим и не претендираме, че сме намерили всичко, и най-малко, че сме получили от Небето откровението на истината. Това е всичко, което можах да отговоря на непознатата жена, като я обнадеждих, че ще види един ден сина си но още отсега може да бъде в духовна връзка с него. Какво щастие бе за мене, като изпратих на душата й едно освободително уверение! Но аз нямам, като Огюст Конт, Сен-Симон или Анфантен, илюзията да си въобразявам, че съм някакъв велик жрец на една нова религия. Но при все туй.
нека никой да не се съмнява, че всемирната религия на бъдещето ще бъде основана на науката, и в частност на
астрономията
, съединена с психическите знания.
Нека търсим смирено, и всички заедно. Аз се извинявам пак, за дето възпроизведох похвалните изрази на това послание. Но ако бях ги утаил, това би значело да утая същевременно и израза на скръбта, доверието и вярата! Предшестващото писмо е било вдъхновено от загубата на един син. Следното пък е вдъхновено от загубата на една дъщеря: Тел-сюр-Ван, ноември 1899.
към текста >>
Астрономията
е била винаги съединена със религията.
Между туй, кой предмет го засяга толкоз отблизо, и как да не се интересуваме от собствената си участ? Настойчивото изучаване на тая велика проблема ни е довела да мислим днес, ч« тайнствеността на смъртта е по-малко мрачна и смътна, отколкото са я приемали досега, и че тя може да се осветли, пред умствения ни поглед, с известна реална и опитна ясност, каквато не съществуваше преди половин век. Не би трябвало да се учудваме от това, че психическите издирвания са съединени със астрономическите. Това е една и съща проблема. Физическата вселена и моралната вселена са една.
Астрономията
е била винаги съединена със религията.
Незнанията на старата наука, основана на лъжливи привидности, са имали неизбежни последици във някогашните погрешни вярвания. Теологическото небе трябва да се съгласува със астрономическото, под страх да изгуби правото си. Дългът на всеки честен човек е да търси лоялно истината. В нашата епоха на свободно обсъждане, науката може спокойно да изучва, при пълна независимост, тази най-важна проблема. Ние можем да си спомним, не без горчивина, че през нетолерантните векове на инквизицията, тези издирвания на свободната мисъл са отвеждали апостолите им на ешафода.
към текста >>
От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по
астрономия
, от любопитство или другояче.
Изобщо, хората са страхливи. Един на сто само мисли. Те живеят на земята, без да знаят, къде са, и без да любопитстват да се запитат за това. Това са грубияни, които ядат, пият, наслаждават се, възпроизвеждат се, спят и се занимават само с печелене пари. Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението.
От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по
астрономия
, от любопитство или другояче.
А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука. Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане.
към текста >>
Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по
астрономията
.
Това са грубияни, които ядат, пият, наслаждават се, възпроизвеждат се, спят и се занимават само с печелене пари. Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението. От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по астрономия, от любопитство или другояче. А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука.
Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по
астрономията
.
Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане. Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр. Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си. Да се прекарва умствен живот, от това не се нуждае никой или почти никой.
към текста >>
Астрономията
ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен.
Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер.
Астрономията
ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен.
Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот.
към текста >>
ще го направят утре, благодарение на внушенията на новата наука, и така тази последната ще катурне, може би, наблюдателната
астрономия
и ще намери един ден бляскавия ореол на новите достоверности.
И после, тия лъчи биха били повече или по-малко погълнати от космическите материи, срещнати от тях пътем. При все туй, не е никак не- възможно, по някога, в бъдеще, астрономите да наблюдават това явление. Не е невъзможно вече и да са сторили това в миналото, без да знаят! Перспектива на прегънатата вселена с четири измерения, според Айнщайн: лъчите на всяка действителна звезда (горе) може да се слеят в противовеса в една призрачна звезда (долу). Но това, което наблюдателите не са направили довчера.
ще го направят утре, благодарение на внушенията на новата наука, и така тази последната ще катурне, може би, наблюдателната
астрономия
и ще намери един ден бляскавия ореол на новите достоверности.
Удивителни последици, глупаво непредвидени, нови схващания, които надминават, с фантастическата си поезия, всичките, и най-романтичните, построения на фантастичния полет. Реалното, или поне възможното, възлиза на главоломни височини, където ни кога не са стигнали позлатените крила на фантазията. Едва сметка за кривината на света Преди малко казах, че светлината употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена. Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район. Намира се, че тоя район има големина минимум равна на 150 милиона години светлина.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на
астрономията
, която, с новото откритие на проф.
в Бога. Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа. Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове.
Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на
астрономията
, която, с новото откритие на проф.
Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“. Следов., трябва да познаем себе си, т. е.
към текста >>
Всички знаят за „Позитивната философия“ на Огюст Конта и за съвестната му класификация на науките, която слиза постепенно от вселената до човека, от
астрономията
до биологията.
1) Във, „Всемирна Летопис“ (год, I и II) са дадени и се дават всички астрологически сведения 2) Те се намират в всяка пжлна .Астрология“. Ще се постараем да ги дадем и вжв списанието. СМЪРТТА И НЕЙНАТА ТАЙНСТВЕНОСТ От КАМИЛ ФЛАМАРИОН ГЛАВА II. Материализмът — учение погрешно, непълно и недостатъчно. „Не вярвайте на външността". Коперник.
Всички знаят за „Позитивната философия“ на Огюст Конта и за съвестната му класификация на науките, която слиза постепенно от вселената до човека, от
астрономията
до биологията.
Също така всички знаят и за Литре, последователят на Огюст Конта: неговият речник е във всички библиотеки, а съчиненията му са разпространени на всякъде. Аз лично съм ги проучил1). Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок мислител, но при туй материалист и убеден, но абсолютно искрен, безбожник. С-ранната естетика на лицето му не отговаряше на красотата на душата му. Мъчно можехте да го погледнете, без да помислите за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно.
към текста >>
От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което
астрономията
досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий).
Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях. С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда. Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията).
От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което
астрономията
досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий).
Сега и времепространството губи вече последния остатък от физическа предметност, какъвто е притежавало в SPR. Старата механика разглежда пространството като един гигантски резервоар, в който „нещата“ са вместени и природните явления се разиграват с последователност във времето. Пространството и времето съществуват и без вместените неща, за себе си и независимо едно от друго, и могат по отделно да бъдат измерени. Измерванията на пространството трябва да бъдат предприемани според предписанията на Еклидовата геометрия; пространството има, следователно, „евклидова структура“ като вродено качество. SPR съединява действително времето и пространството в четириизмерното времепространство, обаче, му остава характера на един съществуващ за себе си съд (резервоар).
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А при все туй то е една илюзия, доказана от
астрономията
.
Но и едните и другите могат да се мамят, и така става. Даже физиката ни учи, че свидетелството на привидността, даже и тогава, когато тя е силна със неотразима очевидност, трябва да се приеме с подозрение и строго да се контролира, както казваше и покойният ми приятел Дюран де Грос. Какво по очевидно от това да виждаме постоянното движение на слънцето и на цялото небе над главата ни? Нима очите на всички хора не са прогласили тази очевидност в всички времена и навред? Има ли нещо по-импозантно от това зрелище?
А при все туй то е една илюзия, доказана от
астрономията
.
Колко повърхностни се показват нашите доктринери, когато разсъждават върху това привидно наблюдение с критиката си на знанието и вярват, че виждат един опитен факт и ни го сочат! „Слънцето е един светъл диск, който се движи над главите ни, от изток на запад, от изгрев към залез“: ето, казват те, една истина на наблюдението, прогласена с единодушното свидетелстване на хората от хиляди години. И как, при все туй, науката се е осмелила да твърди, че тая „истина, установена от наблюдението“, е една неоспорима грешка? И как е станало, че всички вече знаят днес, че това е било грешка? Това, което е строго истинско да се каже, според действителното наблюдение, както се а го разбират, то не е както казват: „слънцето е един диск“ и пр., а когато се каже: „аз чувствам, че има .един светъл диск, който наричам с името слънце, и той ми се представлява като че ли се движи от изток на запад“ и др.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
и автор на бележити трудове по физика, химия,
астрономия
и небесна фотография, изнамервач на фотометра и спектралния микроскоп, откривател на талиума и пр., дава подробни и дълги описания на опитите си с медиума г-ца Кук, чрез която се е проявила Кати Кинг.
Тия хубави манифестации, обяснява Шеврйойл, са редки. В същност, редки са субектите, които могат да ги дадат, но по-редки са способните наблюдатели да ръководят подобни опити. Естеството на тия прояви се обяснява така: известна субстанция, наречена идеопластия, се излъчва от медиума, тя се развива пред очите ни във форма на светъл облак, който се сгъстява до тогава, докато се образува частично или един пръст, или една ръка, или цяло лице. Тия форми може да се излъчват от самите нас или от невидимите същества, но последните са еднакво големи, тъй като пластичното вещество се .моделира и се подчинява на насоката на мисълта“4). Самият английски учен, Крукс, авторитетът на когото е равен на оня на французите Пастьор и Бертло, член на кралското научно дружество още от 1856 год.
и автор на бележити трудове по физика, химия,
астрономия
и небесна фотография, изнамервач на фотометра и спектралния микроскоп, откривател на талиума и пр., дава подробни и дълги описания на опитите си с медиума г-ца Кук, чрез която се е проявила Кати Кинг.
Тия описания се намират в книгата му: „Nouvelles experiences sur la Force Psychique,“ както и в съчинението на г-жа d’Esperance: „Au pays de l’ombre.“ В заключение на всичко това, Крукс казва: „аз съм щастлив да заявя, че най- после постигнах абсолютното доказателство на моите твърдения,“ т. е., че духовете на заминалите в другия свят хора са живи и могат да се проявяват за физическото зрение на живите на земята, да се материализират и фотографират. Ето някои интересни подробности от неговите опити по тоя случай: „. . . Аз се уверих по един абсолютен начин, че г-ца Кук и Кати Кинг са две различни индивидуалности, поне що се отнася до телата им.
към текста >>
Курс по
астрономия
от окултно гледище.
Всяка културна епоха си носи своя стил. Също така и новата епоха, която иде, трябва да внесе нещо ново във всички видове изкуства, между другото и в архитектурата. Д-р Щайнер казва, че Гьотеанум е начало, само едно начало на нова архитектура. По-долу ще се постарая да изложа в хронологичен ред по-важните моменти от окултното (антропософско) движение в Германия, Швейцария и околните страни от октомври 1920 год. насам 2).
Курс по
астрономия
от окултно гледище.
Лекции в Холандия Основан е студентски окултно-просветителен съюз в който влизат студенти от Германия. Швейцария, Австрия, Чехословашко, Холандия и пр. ... От името на този съюз Д-р Щайнер е държал в Щутгарт пред студентите курс от 18 сказки върху астрономията през есента на 1920. година, веднага след университетския курс в „Гьотеанум“. През февруари и март 1921 година Д-р Щайнер по покана на холандски приятели посетил по големите холандски градове, дето говори л за отношението на окултизма към големите съвременни културни задачи.
към текста >>
... От името на този съюз Д-р Щайнер е държал в Щутгарт пред студентите курс от 18 сказки върху
астрономията
през есента на 1920.
По-долу ще се постарая да изложа в хронологичен ред по-важните моменти от окултното (антропософско) движение в Германия, Швейцария и околните страни от октомври 1920 год. насам 2). Курс по астрономия от окултно гледище. Лекции в Холандия Основан е студентски окултно-просветителен съюз в който влизат студенти от Германия. Швейцария, Австрия, Чехословашко, Холандия и пр.
... От името на този съюз Д-р Щайнер е държал в Щутгарт пред студентите курс от 18 сказки върху
астрономията
през есента на 1920.
година, веднага след университетския курс в „Гьотеанум“. През февруари и март 1921 година Д-р Щайнер по покана на холандски приятели посетил по големите холандски градове, дето говори л за отношението на окултизма към големите съвременни културни задачи. Говорил и върху окултна педагогика. В Амстердам, поканен от тамошното философско дружество, говорил в университетската аула. В Делфт говорил в аулата на политехниката, поканен от студентския съюз.
към текста >>
Били държани лекции по математика,
астрономия
, окултна медицина (от Д-р по медицина Фр.
Били държани 23 лекции. Вън от тях е имало обширни разисквания по разните специалности. Инициативата за курса била взета от холандски студенти и други съчувственици. Лектори били Д-р Щайнер, учители от Валдорфското училище и други лица. Задачата на курса, според думите на Д-р Щайнер била да покаже на холандските студенти, как окултизмът почива на строго научни основи, как той е плодотворен в разните области на науката и живота й може да съдейства за задоволяване културните нужди на човечеството.
Били държани лекции по математика,
астрономия
, окултна медицина (от Д-р по медицина Фр.
Хуземан), сравнителна биология, социология, окултна педагогика, ваятелното изкуство и пр. Конференция в Странтфорд (Англия) От Холандия Д-р Щайнер заминал направо за Англия, дето бил поканен да говори в Странтфорд в една конференция, устроена в чест на Шекспир. Д-р Щайнер говорил на следните теми: „Драма и възпитание“. „Новата педагогика и нейната практика в Валдорфското училище.“ „Шекспир и новите идеали“ (последната сказка държал на 23. април, тъкмо на рождения ден на Шекспира).
към текста >>
В същност, на всеки малко- мног0 запознат с
астрономията
е известно, че земята се върти около оста си от запад към изток и завъртвайки се веднъж така за 24 ч.
2) Даваме ги в свободен превод. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Д-р Боян Фауст (Попово) Слънцето утрин и вечер Мнозина отричат влиянието на небесните светила върху атмосферните явления на земята, а още повече върху живота на земята. Ние, обаче, не пишем за тях. Думата ни е за разликата .между влиянието, което указва слънцето заран при изгрев и вечер при залез върху нашия организъм, макар това влияние често пъти да остава незабелязано за нашите груби наблюдателни средства и органи. Действително, художниците и поетите правят разлика между видът, краските, чувствата, които възбужда изгрева и залеза на слънцето, но всичко това е тъй научно необосновано и непочиващо на явно видими или обясни,ми основания, че за мнозинството това не са нищо друго освен една художническа и поетическа фантазия.
В същност, на всеки малко- мног0 запознат с
астрономията
е известно, че земята се върти около оста си от запад към изток и завъртвайки се веднъж така за 24 ч.
Различните точки по нейната повърхност се движат към изток или, по-право казано, към слънцето с различна скорост, която се намалява колкото повече се отива на север и юг от екватора. Така напр. жителите на един град, който се намира на екватора, посрещат заран слънцето движейки се към него заедно с тая точка на земята със скорост приблизително около 1/2 км. в сек., жителите на Париж — със скорост около 300 м. в сек., а ония на полярните страни почти с никаква.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония,
астрономия
, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство.
Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи. Ние сме решени да бъдем Питагор на християнството“. . .3) И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини на небето и е открил, че вселената е основана на числа и фигури, който е построил таблицата на умножението, измислил известната Питагорова теорема за квадрата на хипотенузата, посочил е съотношението на планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата на музиката в числата, чрез установяване на едно специално числено музикално правило и пр.
— тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония,
астрономия
, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство.
В ид. книжка на Всемирна Летопис ще изложим доста подробно учението на Питагора, преподавано в неговата окултна школа. Ив. Толев. _______________________________________________________________________________________ 1) Доколкото ни е известно, Златните думи или стихове на Питагоровите ученици за пръв път сега се появяват в българската книжнина. 2) Гръцки философ, роден в Александрия (Египет).
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Астрономията
на Питагора В небето има определена сфера или небесна твърд, разстоянието от която до луната и от последната до земята образува вселената.
Квадратът е символът на божествената същност. Нема пространство около една да дена точка, което да не се равнява на един триъгълник, на един квадрат или на един кръг. Трите вътрешни ъгли на един триъгълник са равни на два прави ъгли. В един правоъгълен триъгълник, квадратът на страната срещу правия ъгъл (хипотенузата) е равен на сбора от квадратите на другите две страни. Казват, че Питагор направил едно жертвоприношение от благодарност, за дето открил последната теорема.
Астрономията
на Питагора В небето има определена сфера или небесна твърд, разстоянието от която до луната и от последната до земята образува вселената.
Има десет небесни сфери, но ние виждаме деветте — на неподвижните звезди, на седемте планети и на земята. Десетата сфера, която се укрива от очите ни, е противоположна на земята. Питагор нарича последната антиктон (противоземие). Огънят заема центъра на света. Всичко останало се движи наоколо.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Trebucq, дават бегъл исторически очерк на развоя на астрологията през вековете, в които греят отделни, знайни и в днешната наука, имена: Птоломей, Албумазарт, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който се тачи като баща на немската
астрономия
, Сеплер, Парацелзус, прочут най-вече като медик и алхимик, Тихо Брахе, Морен дьо Вильфранш, и мнозина още знайни и незнайни.
Съобщава: Д-р Н. Хранов. КНИЖНИНА Астрологическите въпроси Двойната книжка за месеците август и септември т. г. на французкото окултно списание „Le Voile d’Isis“ е посветена специално на астрологията. Най-видните френски астролози, мнозина от които са излезли из прочутото Ecole Polytechnique и притежават здрава научна култура, а и някои чуждестранни, са дали редица статии, третиращи най-различни въпроси из областта на Астрологията. Едни, като Sylv.
Trebucq, дават бегъл исторически очерк на развоя на астрологията през вековете, в които греят отделни, знайни и в днешната наука, имена: Птоломей, Албумазарт, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който се тачи като баща на немската
астрономия
, Сеплер, Парацелзус, прочут най-вече като медик и алхимик, Тихо Брахе, Морен дьо Вильфранш, и мнозина още знайни и незнайни.
Други са посветили ред статии върху съвременното състояние на астрологията, трети — като P. Flambart — излагат основите на научната астрология, която се изгражда със същите научни методи и със същите средства които лежат в основата на днешната наука.1) Разгледани са по-специални въпроси, като напр. медицинска астрология, които засягат различните отрасли на астрологията, но те представят интерес само за хора, които са в течение на тази наука. Ще дадем тук някои и други извадки от статията на Е. Caslant: Опити върху научна астрология, където са ясно очертани четирите насоки, в които съвременната астрология се разработва.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Пласман в книгата си „
Астрономия
“ казва: „Приемането, че сатурновият пръстен е в течно и въздухообразно състояние, ражда мъчнотии.
Има места, дето действа само една планета; в други места действат две или повече планети. Нелогично е да припишем влияние на планетите върху магнитната игла, а да го отречем върху още по-чувствителния жив организъм. Последният реагира още по-чувствително на околните сили. В бъдеще ще се изучава етерното действие на другите планети върху земния организъм и заедно с това и върху растенията, животните и човека. Сатурн и земята Проф.
Пласман в книгата си „
Астрономия
“ казва: „Приемането, че сатурновият пръстен е в течно и въздухообразно състояние, ражда мъчнотии.
Постепенното намаляване на светлостта на пръстените отвън навътре и съществуването на област в по-вътрешната част на пръстена, през която телата се виждат без пречупване, показва, че гъстотата на пръстените се намалява отвън навътре“. За окултната наука Сатурн е в етерно състояние. Нареждането на неговия етер е обратен на реда у земята (виж фиг. 6). Фиг. 6. Сатурн. В пръстена отвън на вътре: жизнен, химичен.
към текста >>
Значи, нашето твърдение се потвърждава от съвременната
астрономия
.
Вторият пръстен — химичен етер. Третият пръстен — светлинен етер. Най-вътрешният пръстен — топлинен етер. Централната сфера — топлинен етер. Жизненият етер е най-гъстото, а топлинният — най-рядкото състояние.
Значи, нашето твърдение се потвърждава от съвременната
астрономия
.
Изучването на Сатурновото състояние е от голямо значение, за да се разбере произхода на земята. Това, което в Сатурн е външно, в земята е вътрешно и обратно. Това превръщане на външното вътре и на вътрешното вън е основен закон на развитието. Етерното устройство на Сатурн е първият модел на света в началото му: топлинният етер, който филогенетически най-рано се е развил, образува тялото на Сатурн, а по-висшите видове етер: светлинен, химически и жизнен отвън му пращат своите сили. А в земята топлинният етер образува най-външното, а жизненият е навътре.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тези два аспекта в това единствено отношение може да се сравнят с органическата и неорганическа химия, към която в началото са принадлежали, тъй както и астрологията е принадлежала към
Астрономията
.
други интелектуални заблуждения ще изчезнат или ще се разпаднат на свои собствени групи, тъй че леко ще може да ги класифицираме. Този е именно пункта, дето много изследователи са се губили в лабиринтите между науката и философията. Безсъзнателно те са смесвали двата термина, така че девет-десети от учениците си представят въпроса едностранчиво — и философията, неподдържана от науката, става чиста теория, а научното основание не намира място във философските съчинения. В тази глава2) ние ще говорим само за органическата Алхимия. Тя се занимава изключително с живите органически обекти и с това се отличава от алхимията на неорганическата материя.
Тези два аспекта в това единствено отношение може да се сравнят с органическата и неорганическа химия, към която в началото са принадлежали, тъй както и астрологията е принадлежала към
Астрономията
.
Алхимията и Астрологията, две сестри, са били прародители на двете съвременни науки — химията и астрономията. Тези двете последни науки имат работа със сенките, с феноменалните илюзии. Истинско е изречението на Соломон: „Нищо ново под слънцето“. Преди всичко, да се вгледаме в най-прекрасната форма на нашето изкуство, тази, която се отнася до царството на растенията и цветята. Всяко цветче, всяка тревица, дърво в гората или буренак в блатото, всичко това изявява съответна степен живот, който всякога ги заобикаля.
към текста >>
Алхимията и Астрологията, две сестри, са били прародители на двете съвременни науки — химията и
астрономията
.
Този е именно пункта, дето много изследователи са се губили в лабиринтите между науката и философията. Безсъзнателно те са смесвали двата термина, така че девет-десети от учениците си представят въпроса едностранчиво — и философията, неподдържана от науката, става чиста теория, а научното основание не намира място във философските съчинения. В тази глава2) ние ще говорим само за органическата Алхимия. Тя се занимава изключително с живите органически обекти и с това се отличава от алхимията на неорганическата материя. Тези два аспекта в това единствено отношение може да се сравнят с органическата и неорганическа химия, към която в началото са принадлежали, тъй както и астрологията е принадлежала към Астрономията.
Алхимията и Астрологията, две сестри, са били прародители на двете съвременни науки — химията и
астрономията
.
Тези двете последни науки имат работа със сенките, с феноменалните илюзии. Истинско е изречението на Соломон: „Нищо ново под слънцето“. Преди всичко, да се вгледаме в най-прекрасната форма на нашето изкуство, тази, която се отнася до царството на растенията и цветята. Всяко цветче, всяка тревица, дърво в гората или буренак в блатото, всичко това изявява съответна степен живот, който всякога ги заобикаля. Няма ни един атом, който не би бил външно изражение на някоя отделна жива сила вътре в пространството „ЕТ“, която да действа в унисон с доминиращата сила, строго съответстваща на типа живот.
към текста >>
НАГОРЕ