Търсене в текстове за 'Архангел'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 55 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист.
„Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът.
към текста >>

2. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния.
" БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая? Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете. Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния. И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба. И тогава той ще живее в Бога и Бог ще живее в него.
към текста >>

3. Сътворението на Адам – стара руска легенда Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

АРХАНГЕЛ МИХАИЛ Дете, не смях аз да Те погледна в Твойта рамка златна, Душите вземал си; И през затворени прозорци, вратна, При старци и деца промъквал си се Ти, Арахангел Михаил, По-страшен и от змея, който нявга си убил, Яви ми се тогаз.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ Дете, не смях аз да Те погледна в Твойта рамка златна, Душите вземал си; И през затворени прозорци, вратна, При старци и деца промъквал си се Ти, Арахангел Михаил, По-страшен и от змея, който нявга си убил, Яви ми се тогаз. А днес, когато моята свещ догаря, И сетнияj ù плам ми осветлява всеки кът в олтаря, Аз виждам Те преблаг, с усмивка на уста, надвил и в мене звяра, С душата ми към дверите на новата зора. Мара Белчева
към текста >>

4. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

1929) (Из дейността на архангел Михаил) Под това име излезе неотдавна един сборник от легенди и картини, събрани и подредени от Нора Щайн ).
и се доставя от автора: ул. „Регентска" 48 - София. 6. Aus Michaels Wirken. Orient - Occident Verlag. StuttqartHaag - London. 1929) (Из дейността на архангел Михаил) Под това име излезе неотдавна един сборник от легенди и картини, събрани и подредени от Нора Щайн ). Сборникът е издаден с най-тънко разбиране, с много вкус и любов. Обгръща легенди и картини из всички времена и народи и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в течение на вковете си представя, търси и преживява тази висша духовна сила, която се олицетворява в архангел Михаил. Дадени са образи из древния Изток, от преди християнско време, гдето Михаил се явява като Индра — в стара Индия, като Митра - в стара Персия, като Мардук - във Вавилон и Халдея. Следват чудни легенди, плод на старата еврейска мъдрост. После: Михаил през време на мистерията на Голгота; Михаил според схващанията на манихеите; легенди за деянията на архангел Михаил в нему посветените места: Могйе Оагдапо, Мопг 5ат* МкНе!...
към текста >>

Обгръща легенди и картини из всички времена и народи и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в течение на вковете си представя, търси и преживява тази висша духовна сила, която се олицетворява в архангел Михаил.
Aus Michaels Wirken. Orient - Occident Verlag. StuttqartHaag - London. 1929) (Из дейността на архангел Михаил) Под това име излезе неотдавна един сборник от легенди и картини, събрани и подредени от Нора Щайн ). Сборникът е издаден с най-тънко разбиране, с много вкус и любов. Обгръща легенди и картини из всички времена и народи и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в течение на вковете си представя, търси и преживява тази висша духовна сила, която се олицетворява в архангел Михаил. Дадени са образи из древния Изток, от преди християнско време, гдето Михаил се явява като Индра — в стара Индия, като Митра - в стара Персия, като Мардук - във Вавилон и Халдея. Следват чудни легенди, плод на старата еврейска мъдрост. После: Михаил през време на мистерията на Голгота; Михаил според схващанията на манихеите; легенди за деянията на архангел Михаил в нему посветените места: Могйе Оагдапо, Мопг 5ат* МкНе!... Михаил през времето на Карл Велики, до 10 век; картини и легенди от края на средните вкове; чудни образи от епохата на ренесанса и от по-ново време. Завършва с образа за космичното въздействие на архангел Михаил, даден в Откровението. 7.
към текста >>

После: Михаил през време на мистерията на Голгота; Михаил според схващанията на манихеите; легенди за деянията на архангел Михаил в нему посветените места: Могйе Оагдапо, Мопг 5ат* МкНе!...
1929) (Из дейността на архангел Михаил) Под това име излезе неотдавна един сборник от легенди и картини, събрани и подредени от Нора Щайн ). Сборникът е издаден с най-тънко разбиране, с много вкус и любов. Обгръща легенди и картини из всички времена и народи и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в течение на вковете си представя, търси и преживява тази висша духовна сила, която се олицетворява в архангел Михаил. Дадени са образи из древния Изток, от преди християнско време, гдето Михаил се явява като Индра — в стара Индия, като Митра - в стара Персия, като Мардук - във Вавилон и Халдея. Следват чудни легенди, плод на старата еврейска мъдрост. После: Михаил през време на мистерията на Голгота; Михаил според схващанията на манихеите; легенди за деянията на архангел Михаил в нему посветените места: Могйе Оагдапо, Мопг 5ат* МкНе!... Михаил през времето на Карл Велики, до 10 век; картини и легенди от края на средните вкове; чудни образи от епохата на ренесанса и от по-ново време. Завършва с образа за космичното въздействие на архангел Михаил, даден в Откровението. 7. Das Goetheanum, Internationale Woehenchrift fur flntroposophie und Dreigfiederung - Редактор Алберт Стефен. Дорнах (Швейцария), год. 9, кн.
към текста >>

Завършва с образа за космичното въздействие на архангел Михаил, даден в Откровението. 7.
Обгръща легенди и картини из всички времена и народи и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в течение на вковете си представя, търси и преживява тази висша духовна сила, която се олицетворява в архангел Михаил. Дадени са образи из древния Изток, от преди християнско време, гдето Михаил се явява като Индра — в стара Индия, като Митра - в стара Персия, като Мардук - във Вавилон и Халдея. Следват чудни легенди, плод на старата еврейска мъдрост. После: Михаил през време на мистерията на Голгота; Михаил според схващанията на манихеите; легенди за деянията на архангел Михаил в нему посветените места: Могйе Оагдапо, Мопг 5ат* МкНе!... Михаил през времето на Карл Велики, до 10 век; картини и легенди от края на средните вкове; чудни образи от епохата на ренесанса и от по-ново време. Завършва с образа за космичното въздействие на архангел Михаил, даден в Откровението. 7. Das Goetheanum, Internationale Woehenchrift fur flntroposophie und Dreigfiederung - Редактор Алберт Стефен. Дорнах (Швейцария), год. 9, кн. 1-12 8. „Витлеемска звезда", орган на Обществото за психични издирвания и духознание в България, год.
към текста >>

5. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите.
На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва.
към текста >>

6. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога.
Например, очите на лъва изразяват смелост и благородство. Без съмнение, благородството тук е израз на чувството за господство и сила. Такива очи у човека няма да ни излъжат, ако извадим горното заключение. Да дойде човек при изучаването на хората до правилно разпределение на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата. Казвам животински типове, защото нашето човешко познание не ни дава още възможност да схванем образите, по-високи от нас. Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Нека си спомним сравненията, които ни дава пророк Йехаскиел за архангелите във вид на странни животни. Апокалипсисът на Йоана е изпъстрен с такива сравнения. Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от животинското царство. Всъщност, конкретизирането на една идея значи да я представиш в една по-ниска форма, такава каквато съществува във видимата природа. При сравнителното изучаване на типовете по животинската редица, от голямо значение е да се погледне на тях от гледището на астрологията.
към текста >>

Нека си спомним сравненията, които ни дава пророк Йехаскиел за архангелите във вид на странни животни.
Без съмнение, благородството тук е израз на чувството за господство и сила. Такива очи у човека няма да ни излъжат, ако извадим горното заключение. Да дойде човек при изучаването на хората до правилно разпределение на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата. Казвам животински типове, защото нашето човешко познание не ни дава още възможност да схванем образите, по-високи от нас. Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Нека си спомним сравненията, които ни дава пророк Йехаскиел за архангелите във вид на странни животни. Апокалипсисът на Йоана е изпъстрен с такива сравнения. Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от животинското царство. Всъщност, конкретизирането на една идея значи да я представиш в една по-ниска форма, такава каквато съществува във видимата природа. При сравнителното изучаване на типовете по животинската редица, от голямо значение е да се погледне на тях от гледището на астрологията. Тази стара област сега се поставя на нова преоценка.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления.
И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът. А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък. Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото. Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма. Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления. В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста. Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък. В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др.
към текста >>

8. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността.
Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен.
към текста >>

9. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите.
При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера. Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир. плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена. Но опитът на вярата не принадлежи към нисшия „лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде? Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони. Затова верующите са подложени на изпитанието да чакат. Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния свят на сетивата, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение.
към текста >>

10. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно".
към текста >>

В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение.
към текста >>

В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва.
И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво. Смут, от който Сара се опитва да се освободи чрез лъжа. „Не се усмихнах", оправдава се тя. Това са моменти особено характерни за очертаване психологията на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип. Преживяла много разочарования, погребала много покрусени надежди, в душата ù остава горчивата утайка на старческо съмнение.
към текста >>

Вътрешният смисъл на този символ е следният: когато умът – „Захария" - възприеме една идея, произтичаща от една по-висока сфера, символизирана чрез архангел Гавриил, той трябва да млъкне.
И тази душевна горчилка избива на устните ù в онази скептична усмивка, с която посреща думите на ангела. У Авраам вярата действува по-силно и по-чисто. Той сполучливо издържава нейните тежки изпити. У Захария също се явява Сариния скептицизъм. И като „наказание" за неговото усъмняване, той онемява. Вътрешният смисъл на този символ е следният: когато умът – „Захария" - възприеме една идея, произтичаща от една по-висока сфера, символизирана чрез архангел Гавриил, той трябва да млъкне. Трябва да престане да я чопли, да я анализира, да иска да я сведе към познатите понятия, към обикновените логични разсъждения. Ето защо Захарий, онемял, не може да извършва обредите в храма. Служенето в храма с неговите обреди - това е оперирането на ума в областта на догматичната мисъл, по отъпканите пътища на обикновената логика, по ония пътища и методи - „обреди" - и с оня научен инструментарий, чрез който интелектът единствено може да черпи знания. Цялата научна и философска дейност на ума в „храма" е свързана с „обреди". „Захарий" – интелектът - трябваше да онемее, след като узнава „името" на сина си.
към текста >>

Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж.
Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове. Това е чистотата на росните капки, а не чистотата на избистрената в съд вода, на чието дъно са паднали всички утайки. В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей. И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта. Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели. Ала все пак тя е имала душевната сила да стои лице с лице пред едно неземно същество и, най-вече, имала е високата привилегия да получи непосредствено от него вест за своята висока мисия.
към текста >>

Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели.
И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей. И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта. Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели. Ала все пак тя е имала душевната сила да стои лице с лице пред едно неземно същество и, най-вече, имала е високата привилегия да получи непосредствено от него вест за своята висока мисия. Никоя от жените на Стария Завет не е била удостоявана с такава чест. Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид. При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта. Посредством него получава тя вестта, посредством него тя зачева и добива син.
към текста >>

Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави.
Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „Духа Свети". Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове.
към текста >>

11. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта, херувими - братя на хармонията, престоли - братя на волята, господства - братя на интелигентността и радостта, сили - братя на движението и растенето, власти - братя на външните форми и изкуствата, началства - братя на времето, състоянието и такта, архангели - братя на огъня и топлината, ангели - носители на живота и растителността.
Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбирам онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват защото сами са взели участие в неговото създаване под прякото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване Божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта, херувими - братя на хармонията, престоли - братя на волята, господства - братя на интелигентността и радостта, сили - братя на движението и растенето, власти - братя на външните форми и изкуствата, началства - братя на времето, състоянието и такта, архангели - братя на огъня и топлината, ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представят великия Козмичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. "Глава на Бялото Братство е Христос" А според нас има три вида слънчеви системи.
към текста >>

12. БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Николай Ростовцев "Архангел Михаил" Един от братята попита: Как човек да влезе във връзка със съкласниците си от вътрешната школа?
Казано е: Хлопайте, търсете, искайте. Обаче,трябва да се разбират тези думи.Да търсиш, това значи, да побеждаваш мъчнотиите. Да искаш,това значи, да намериш пътя, по който можеш да ходиш. Да хлопаш,това значи, да работиш. За да намериш пътя, трябва да примиряваш противоречията на живота си. Николай Ростовцев "Архангел Михаил" Един от братята попита: Как човек да влезе във връзка със съкласниците си от вътрешната школа? Учителят каза: За целта трябва да се очистите. През чисто стъкло минава светлината. Чистота е следното: човек да няма никакви пречки, които да пречат на Божествената светлина да минава през него. Данаил се е срещнал с Михаил и Гавраил. Човек за да има тази опитност, трябва да има идеен живот.
към текста >>

Михаил и Гавраил са архангели.
През чисто стъкло минава светлината. Чистота е следното: човек да няма никакви пречки, които да пречат на Божествената светлина да минава през него. Данаил се е срещнал с Михаил и Гавраил. Човек за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са архангели. Данаил се среща с тях след молитва. Ето защо човек, за да може да се срещне с тия Същества, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Човек трябва да се подготви, за да свикне с новите трептения. Чрез упражнения в концентрация и съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и други цветове, но в по-горна октава. Тогава невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с висшите Същества.
към текста >>

Николай Ростовцев "Архангел Гавраил" За да се разкрие тази картина трябва да имаш абсолютна чистота и да се примириш с всички в природата: и с хората и с всичко друго.
Това е някой ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви в красивата си форма облечен и ще се усмихне. А когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха в прави линии, с мантия и с колан. И тогава започват требите, дърветата, цветята, полянките да ти говорят. Това същество така учи човека, всичко това да говори на човека. Николай Ростовцев "Архангел Гавраил" За да се разкрие тази картина трябва да имаш абсолютна чистота и да се примириш с всички в природата: и с хората и с всичко друго. Да нямаш ни най-малка лоша мисъл и лошо чувство към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и хубави чувства и да ти стане всичко приятно. Да няма за тебе нищо неприятно и тогава ще се яви този ангел. И природата ще ти проговори. Значи, всичко да обикнеш с душата си, да се пречистят умът ти, сърцето и тялото ти, за да стане това.
към текста >>

13. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна.
Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва. Параходът е пред пристанището във Варна. Народ - посрещачи много. Той гледа и чака.
към текста >>

14. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сега архангел Михаил е военачалник, той е, който се състезава на земята с лошите духове, които ще разпръсне, ще разсипе и ще обърне мислите им против тях.
Досега добрите слугуваха на злите, а отсега нататък, ще се обърне наопъки: злите ще слугуват на добрите. Времената, в които живеете, си вървят нормално, по естествен ред. Господ е започнал да чисти света, но това го знаят само умните хора. Сегашните министри, владици, попове, ако крадат, не само те, но и родът им ще изчезне, помен няма да остане. Трябва да се разбере, че има ред и порядък в света. Сега архангел Михаил е военачалник, той е, който се състезава на земята с лошите духове, които ще разпръсне, ще разсипе и ще обърне мислите им против тях. Всичките светии ще дойдат на земята, но чакат благоприятни условия, и тия условия Христос ще ги подготви, за да дойдат. Тези добри человеци ще дойдат за еволюция, а не че ще им бъде по-добре. Вие сте при вратата на една епоха, в която настава чистене. Който е прав, той ще слугува най-много. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами.
към текста >>

Архангел Михаил е, който сега работи за въдворяване волята Божия на земята, мнозина има вече вързани, каквото например стана в Португалия, и което ще последва и в Испания.
Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а от това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство дяволът си е служил в миналото. Докато не си уредим сметките с Господа, винаги ще бъдем в страдания. Щом обаче ги уредим, ще ни бъде добре. Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си. Светът ще се пречисти, щом кармата на хората се пречисти, и тогава самата земя ще се пречисти в климатическо отношение. Архангел Михаил е, който сега работи за въдворяване волята Божия на земята, мнозина има вече вързани, каквото например стана в Португалия, и което ще последва и в Испания. Всички водачи, министри, владици, управители, които водят разблуден живот, ако не се оправят, ще бъдат очистени. На Димитровден 1917 г. у Голов дошли много гости. Той бил много разположен и щастлив сред тях. Когато празника завършил той разменил няколко думи с домашните си.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят.
Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта. Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата. Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката. При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят.
към текста >>

16. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Архангел крепък, белокрили долитнал за душите мили на таз светяща рат.
Той в първий лъч на светлината родил е своя Син. Синът — Артист на битието, запалил огън във сърцето на страдни същества. Разраснал се свещений пламък на тез души в съсъда малък и смело за Христа навлезли верните Му чада на страсти в пламналата клада, всред злобно пиршество. Кат' фанели пламтящи нови засвяткали в сърца готови пред бъдно тържество. Ликувал горе свят незримий за тез сърцати пилигрими, принесли се във дар, в световна, страшна огнежетва, кат свята, мирна себежертва на кървавий олтар. Архангел крепък, белокрили долитнал за душите мили на таз светяща рат. Докоснал ги небесний бдител, напущат грешната обител на Каиновий брат. Излеко ангела благати се носил с тез души благати безспирно все нагор, по чистите прозрачни сфери. Из райски там кристални двери се носел нежен хор. Привел ги Богу пред престола. През огнен кръг на земна школа измили всеки грях.
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако искате да се запознаете с архангелите, вие трябва да почнете да изучавате млекопитаещите.
Че тези растения, с които сте заобиколени, с тях се занимават ангелите на небето. Растенията са. Картините, художеството на ангелите. Ако вие не се занимавате с тяхното художество, как ще отидете при тях ? Ако искате да се запознаете с ангелите,трябва да започнете да се занимавате с растенията — да ги отглеждате и изучавате. Ако искате да се запознаете с архангелите, вие трябва да почнете да изучавате млекопитаещите. Трябва да бъдете милостиви към животните, ако искате да се запознаете и отидете при архангелите. Ако вие гледате с презрение на по-нисшите същества, тогава и тези по-висши същества. така ще се отнасят с вас. Знайте, че Бог е който е създал, прониква и оживотворява всичко, затова ценете и уважавайте създаденото от Бога, изучавайте Божиите дела, изучавайте Неговите знания, които ни е дал, и никога не петнете Божиите работи. Никога не казвайте, че това е глупаво, че онова е глупаво.
към текста >>

Трябва да бъдете милостиви към животните, ако искате да се запознаете и отидете при архангелите.
Растенията са. Картините, художеството на ангелите. Ако вие не се занимавате с тяхното художество, как ще отидете при тях ? Ако искате да се запознаете с ангелите,трябва да започнете да се занимавате с растенията — да ги отглеждате и изучавате. Ако искате да се запознаете с архангелите, вие трябва да почнете да изучавате млекопитаещите. Трябва да бъдете милостиви към животните, ако искате да се запознаете и отидете при архангелите. Ако вие гледате с презрение на по-нисшите същества, тогава и тези по-висши същества. така ще се отнасят с вас. Знайте, че Бог е който е създал, прониква и оживотворява всичко, затова ценете и уважавайте създаденото от Бога, изучавайте Божиите дела, изучавайте Неговите знания, които ни е дал, и никога не петнете Божиите работи. Никога не казвайте, че това е глупаво, че онова е глупаво. Никога не си давайте мнението защо Бог е създал това или онова.
към текста >>

18. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като правят спиритически сеанси хората казват, че се явили архангел Михаил, или архангел Гавраил.
Силата на човека седи в любовта, която той проявява. Силен е онзи, който проявява любовта си, а не онзи към когото проявяват любов Силен е Бог, понеже Той проявява любовта си. Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявявате любовта си. Но като проявявате любовта си не съжалявайте, че сте я проявили. Вие искате да влезете в онзи свят и си го представяте такъв, какъвто не е. Като правят спиритически сеанси хората казват, че се явили архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели е било някаква сянка от тях. Като знаете това не се лъжете. Явила са някаква сянка като вас, и вие си мислите, че това са някакви ангели. Не се лъжете.
към текста >>

Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас.
Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели е било някаква сянка от тях. Като знаете това не се лъжете. Явила са някаква сянка като вас, и вие си мислите, че това са някакви ангели. Не се лъжете. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава Духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовният свят, които трябва правилно да се изучават. Когато идва на земята ангелът не се проявява в своето естество, но се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята не се облече в своите дрехи с всичкото си великолепие, взе робски образ за да бъде достъпен за хората. Вашите желания не са ши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава.
към текста >>

19. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Начала — братья времени, состояния и меры, Архангелы — братья огня и тепла, Ангелы — носители жизни и растительности, Могущества — братья наружных форм и искусств.
Все они должны были пройти путем определенного развития, под управлением Божественнаго Духа и пришли к степени совершенства, на которой и находятся теперь. И когда мы говорим о Высшем Всемирном Братстве, мы подразумеваем эту йерархию разумных существ, находящихся на разных ступенях развития, совершивших свою еволюцию миллионы и миллиарды лет раньше нашего человечества которые управляют теперь всем Космосом. Они управляют им потому, что они принимали участие в его созидание под прямым руководительством Величественаго Божественаго Духа. Если мы раземотрим мудрую организацию всей вселенной, со всеми ея млечными путями, со всеми ея безчисленными солнцами и планетами, если мы только раземотрим высшую механику и совершенство техники, с которыми построена земля, мы остановимся в восхищении перед могуществом мысли и ра зума, перед могуществом духа и воли этих гениальных сози дателей, которые работали над осуществлением Божественнаго плана Творения Вселенной. По своим степеням знания и развития и по своим обязаностям, которые они исполняют, эти существа построены по степеням иерархической лестницы в органическую подчиненость, известную под именами: Серафимы — братья любви, Херувимы — братья гармонии, Престолы — братья воли, Власти — братья движения и роста. Начала — братья времени, состояния и меры, Архангелы — братья огня и тепла, Ангелы — носители жизни и растительности, Могущества — братья наружных форм и искусств. Последняя десятая ступень будет занята душами воздвигнутых людей. А все они в своем целом представляют Великаго Космическаго Человека Деятельность этих существ так гармонично распределена, что каждый из них знает, что он должен делать, когда и как должен работать. Они руководят функциями великаго мирового организма, который содержит в себе все солнечные системы. По моему, есть три рода солнечных систем. Первые, органы необ'ятных звездных вселенных, образуют материальный мир, сотканный из самой плотной материи, но в котором есть также свои переходные степени.
към текста >>

20. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зодиакални знаци — Име на йерархиите Овен — Без име Телец — Без име Близнаци — Серафими Рак — Херувими Лъв — Престоли или господари на Волята Дева — Господари на мъдростта Везни — Духове на личността Скорпион — Духове на формата Стрелец — Духове на интелекта Козирог — Архангели, духове на огъня Водолей— Ангели — духове на живота Риби — Девствени духове В миналото, когато астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаяли, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи.
От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди. Като говоря, че зодиака е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от възвишени същества. Зад всеки принцип стои едно общество от разумни възвишени същества, за които този принцип е път на проявление. На това основание посветените свързват дванадесетте зодиакални принципи с дванадесетте творчески йерархии на Битието. Макс Хайндел, въз основа на розенкройцерската традиция, дава следното съотношение между зодиакалните съзвездия и творческите йерархии. Зодиакални знаци — Име на йерархиите Овен — Без име Телец — Без име Близнаци — Серафими Рак — Херувими Лъв — Престоли или господари на Волята Дева — Господари на мъдростта Везни — Духове на личността Скорпион — Духове на формата Стрелец — Духове на интелекта Козирог — Архангели, духове на огъня Водолей— Ангели — духове на живота Риби — Девствени духове В миналото, когато астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаяли, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи. Това съответствие между знаците и частите на тялото ще разгледам по-долу. Човешкото тяло се е оформило под влиянието на слънчевата светлина, пречупена или поляризирана в различните епохи през различните съзвездия на зодиака. И затова всяка част от човешкото тяло съответства точно на дадено съзвездие, което видехме и при описанието на окултното преживяване на тялото, че тялото е система от имагинации (картини) в които намираме космоса, отпечатан в човешкото тяло. Така че, човек е един действителен микрокосмос, а не само една аналогия на микрокосмоса. Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия.
към текста >>

21. -

Не, всички растения са деца на ангелите Животните пък са деца на архангелите.
Единственото хубаво нещо, което имаме, го е постоянната жертва, която се дава за нас. Кои се жертват за нас? — Всички животни, всички растения, всички плодни дървета се жертват за нас, но от любов към Бога. Той ги изпраща на земята да се жертват заради нас. Мислите ли, че растението, което се жертва е глупаво? Не, всички растения са деца на ангелите Животните пък са деца на архангелите. Следователно, вие ядете децата на ангелите и архангелите, които са се грижили за тях. Вие живеете благодарение на тях. И тогава, като дойдете до жертвата, вие казвате: „Как можем да се жертваме? “ Значи, всички могат да се жертват за нас, а ние да не се жертваме за никого. Това е несъвместимо.
към текста >>

Следователно, вие ядете децата на ангелите и архангелите, които са се грижили за тях.
Кои се жертват за нас? — Всички животни, всички растения, всички плодни дървета се жертват за нас, но от любов към Бога. Той ги изпраща на земята да се жертват заради нас. Мислите ли, че растението, което се жертва е глупаво? Не, всички растения са деца на ангелите Животните пък са деца на архангелите. Следователно, вие ядете децата на ангелите и архангелите, които са се грижили за тях. Вие живеете благодарение на тях. И тогава, като дойдете до жертвата, вие казвате: „Как можем да се жертваме? “ Значи, всички могат да се жертват за нас, а ние да не се жертваме за никого. Това е несъвместимо. Не само външна жертва, но и вътрешна жертва е необходима. Ето.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

милосърдие и означава ангелите от осмия чин Бене-Елохим — синовете Божии или Архангели.
чист, образува седмия ангелски чин Начала, децата на Елохима. Със службата им Тетраграматон (Четирибуквеният Бог) или Саваот произвежда растенията и всичко друго, което съществува в растителното царство. Атрибутът му е Нецах — победа или правосъдие. 8) Хет — ח. Името е Хесед, т. т. милосърдие и означава ангелите от осмия чин Бене-Елохим — синовете Божии или Архангели. С тяхната служба Бог Елохим-Саваот произвежда животните и животното царство. Атрибутът му е Ход, т. е. хвала. 9) Тет — ט. Съответства на името Техор или чистия свят, деветия чин на ангелите, който господства при раждането на хората.
към текста >>

Тук се свършва архангелския свят.
16) Айн — ע?. Името е Азаз, т. е. силен (fortis) и съответства на името Йехова-Саваот. То господства над деветото небе на Луната. Разумното същество на Луната се нарича Габриел. Тук се свършва архангелския свят. 17) Фе— פ. Съответното име е Фоде или изкупител (redemptor), „разумна душа“, според Кирхер. Тая буква означава огън или стихия, в която живеят саламандрите. Разумното същество е Серафин, което има много подчинени. То господства през лятото на юга и на пладнината.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В една легенда се разправя, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор.
От този пример се вижда, колко практическа наука е окултизмът. Като друг пример можем да вземем възпитанието. Вътре в човека живее божествена искра. Божественото, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се прояви. Това ще стане с течението на еволюцията. В една легенда се разправя, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това. Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел“. Всяка детска душа е диамантена рудница. Това трябва да се запише със златни букви в педагогиката. Ролята на възпитателя е да разкрие тези съкровища, които лежат скрити в детската душа.
към текста >>

То действа чрез чиновете на Архангелите (които евреите наричат Бене Йелоим, т. е.
То произвежда растенията. Неговото разумно същество се нарича Аниел, а ангелът — Церирел, ръководителят на Давид. * * * Осмото име е Йелоим Саваоθ. И него превеждат Бог на войнствата, не на войната и правосъдието, но на кротостьта и съгласието, тъй като двете последни имена имат окончание войнство. Сефиротът е Ход (похвала и признание, благопристойност и голяма известност), нему била посветена девата колона на Соломоновия храм. То действа чрез чиновете на Архангелите (които евреите наричат Бене Йелоим, т. е. синове на боговете) на сферата на Меркурийий и произвежда животните. Разумното му същество е Михаел, наставникът на Соломона. * * * Деветото име е Шадай (Всемогъщият и Вседоволният) или Йелхай (Живият Бог) Сефиротът е Йесод (основата). То означава добро разбиране, съюз, изкупление и покой, и влияе чрез чиновете на Ангелите (които евреите наричат Керубим Малак или Техор) на сферата на Луната, прави приращението и накърнението на всички неща, управлява гения на хората и разпределя между тях ангелите-хранители. Неговото разумно същество е Габриел, който бил ръководител на Йосиф, Йосия и Данаила.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
В миналите слънчеви системи днешният човек пак е бил, само че не в човешка, а в по- долни степени на развитие. „Човешка степен на развитие“ се нарича достигане самосъзнание във физическия свят. Днешното човечество е достигнало до човешка степен на развитие в днешната слънчева система Под човешкото царство се намират животинското, растителното и минералното царства. Има царства и под минералното. Както има царства под човешкото, така има царства и над човешкото. Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). И те не са излезли на готово от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, но и те са плод на една дълга, дълга еволюция. Те са сега над човешкото царство, понеже са преминали през „човешката степен на развитие“ вече в миналите слънчеви системи. В днешната слънчева система днешното човечество, преди да продължи по- нататък, на кратко е повторило фазите, през които е преминало в миналите слънчеви системи. Заключение Познанието на истината — това е най висш дълг на всеки човек. Това познание е възможно и нужно.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Помня добре, една вечер, около една седмица след Архангеловден, 1916 г.
децата ми убити у дома, от румънски снаряд и то 3 месеца след падането на гр. Тутракан, 3 часа след пристигането на син ми Митю от гр. Ловеч, за да се сбъдне напълно сънят на дъщеря ми Райна — да види Пенка и Марийка затрупани и убити, а братчето си Митю, да се търкаля ранен тежко, да ги остави мъртви в разбитата къща и тя сама, тежко ранена, да умре в Разградската държавна болница на 5 декем. н. с- 1916 год. А пък аз в това време, далеч неколко стотин километра—в мушията „Морцун“, община Екимени, околия Савени, окръг Дорохой, опечален за милите ми рожби, за които нищо не знаех, постоянно се молех Богу, да ги запази от зло. Помня добре, една вечер, около една седмица след Архангеловден, 1916 г. във време на първия ми сън, се намерих у дома, в Тутракан, в спалнята ни стая, в която бях оставил децата си. Изведнъж някакъв трясък повали децата ми на земята и видях дупка да зина на тавана. В това време брат ми Димитър, който е умрял през 1902 г.. като стрела дойде и се хвърли върху децата ми, които бяха повалени и неподвижни на земята. А пък аз, силно развълнуван, се пробудих и нажален разправих сънят си на жена си и на хазяйката ми, която спеше в същата стая и първа ме запита, какво съм сънувал: навярно, аз съм изпищял в съня, преди да се събудя. Подир този ми сън, аз се постоянно молех, да може духът ми да проникне у дома, да видя какво става с децата ми.
към текста >>

Пиоб в списанието Сфинкс разглежда ангелските и архангелските йерархии, като съпоставя техните десет чинове с десетте първи знакове на зодиака, според функциите им.
скулптура (форма, три измервания, Гърция и Рим); 4. живопис (светлина, две измервания, Възраждането): 5. музика (звук, време, съвременната епоха); 5. поезия (ритъм, чувство, ще се развие в бъдеще); и красноречие (слово, интелигентност, очаква едно по-далечно бъдеще). 4. П. Пиоб в списанието Сфинкс разглежда ангелските и архангелските йерархии, като съпоставя техните десет чинове с десетте първи знакове на зодиака, според функциите им. Освен това, той изтъква едно любопитно съотношение между зодиачните знакове и седемте църкви в Откровението: така, ефеската църква(от гръцката дума „ефес“ която значи „хвърляне“) се отнася към Стрелеца, тиатирската църква (от гръцката дума мома) към знака Дева, сардинската църква (от гръцката дума с същия корен) към знака Риби, филаделфийската— към Близнаци, лаодикийската (народно правосъдие) — към Везни и пр. 5. В La Vie nouvelle прочутият изследвач на духовните явления, Дарже (вж. в статията: „Психография или фотография на мислите“), дава подробно описание и технически подробности на флундо-магнетическата и духовна фотография. С усъвършенстването на тия фотографически средства е постигнат голям напредък в опитното изследване на невидимия свет. РАЗНИ ВЪСТИ Животът и смъртта.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На иконите за Благовещение Архангел Гаврил, явяващ се на Дева Мария, се изобразява с клонче водни линии в ръка.
Към тези древни символи принадлежи лотос ат. Този цвят е посветен на природата и божеството: той символизира, както абстрактното, тъй и конкретното начало на вселената, като изобразява творческите сили на духовната и физическа природа. Цветът на лотоса се счита свещен от незапомнени времена от арийските народ - индуси. египтяни, и след тях, от будистите. Той е бил еднакво почитан в Китай и в Япония и приет от християните като -свещена емблема, при което лотосът бил заменен с водна лилия. На иконите за Благовещение Архангел Гаврил, явяващ се на Дева Мария, се изобразява с клонче водни линии в ръка. Това клонче, като символизира огъня и водата или идеята за създанието и раждането, представлява същата идея, както и лотосът, който е възвестил на майката Гаутама (Maha, Маyа) раждането на Буда. И у египтяните Озирис и Хорус се изобразявали винаги във връзка с лотоса, като богове на слънцето или богове на огъня (символизмът на лотоса може да се намери в книгата на Sir William Jones: „Dissertations relating to Asia“). У индусите лотосът служел за емблема на производителните сили на природата, действащи чрез посредството на огъня и водата, иначе —духа и материята. По отношение на материалната природа лотосът символизира плодородието на земята. Четирите Ангела или Гениите на четирите страни на небето стоят всеки на цвета на лотоса.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен!
А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир! И винаги, кога сред тоя земен мир Яви се дух велик да сей любов, мощ, здраве, И теб, народе зъл, по-кротък да направи, Небето да открий — за мъртвите звезда — Ти следваш го за миг, а сетне с ярост зла Го хапеш, като псе, и черниш с клетви диви . . . О стадо от овце, кат тигри заядливи! Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен! Претегли ти калта със бисер благороден, И злото в тез везни натегна тоя път . . . Да! там сияй небе, тук зъби се грехът, Любов и мир е там, молитва сладка, тиха, Превърната в искра трескавицата лиха; Той болни оздрави и мъртви възкреси, Могъща твар е той, огрята със лъчи! А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах!
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Архангел Михаил, св.
В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани? Сигурно, в цялата история на миналото никога не се е случвало нещо по-чудно от това. Един поне от „гласовете“ на Жана д’Арк трябва да е бил вещ във военната тактика, дори като оставим настрана каквото е било извършено тогава автоматично, благодарение на суеверния страх, с които са гледали на нея нейните врагове. Самото момиче е вярвало, че тия духове са били св. Архангел Михаил, св. Маргарита и св. Екатерина, които несъмнено са били светиите покровители, на които тя се е молила пред олтарите на селската черква в Домреми. Кои са били те в действителност, не можем да кажем сега, но възможно е, нейният ангел хранител или некои добри, благосклонни духове да са били взели близки, фамилиярни форми, за да й внушат по-голямо доверие. Не може да има нито сянка от съмнение в ума на когото и да е, който е прочел отчетите за нейното съдене в Руан, че никакъв разпит, никакво заплашване с изтезание не са могли да разклатят дълбоката вяра на девойката в нейните доброжелателни духове, че никога не е живяло дете с по-чиста душа и с по-искрено сърце. Страшната, достойна за съжаление, трагедия на нейната сждба, уви!
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия.
Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дедо Господ забелязал, че то не пее и затова пратил архангел да пита детето, защо не пее вече.
Следната народна приказка, слушана в етрополско, загатва за известни велики закони, които регулират човешкия живот. Това е приказката за Жената и луковото перо3) Една майка имала едно дете. Майката била много лоша. Детето постоянно пеело. След като умряла майка му, то престанало да пее. Дедо Господ забелязал, че то не пее и затова пратил архангел да пита детето, защо не пее вече. Детето казало: „Как да пея, когато майка ми е в пъкъла“? Тогаз Дедо Господ пратил архангела да пита майката, дала ли е някому нещо в живота си. Тя казала, че не е давала. Втори път праща Дедо Господ архангела при майката със същия въпрос. Тя пак казала, че не е давала.
към текста >>

Тогаз Дедо Господ пратил архангела да пита майката, дала ли е някому нещо в живота си.
Майката била много лоша. Детето постоянно пеело. След като умряла майка му, то престанало да пее. Дедо Господ забелязал, че то не пее и затова пратил архангел да пита детето, защо не пее вече. Детето казало: „Как да пея, когато майка ми е в пъкъла“? Тогаз Дедо Господ пратил архангела да пита майката, дала ли е някому нещо в живота си. Тя казала, че не е давала. Втори път праща Дедо Господ архангела при майката със същия въпрос. Тя пак казала, че не е давала. Трети път праща. На третия път майката казала: „Дала съм само едно луково перо на един просяк“.
към текста >>

Втори път праща Дедо Господ архангела при майката със същия въпрос.
След като умряла майка му, то престанало да пее. Дедо Господ забелязал, че то не пее и затова пратил архангел да пита детето, защо не пее вече. Детето казало: „Как да пея, когато майка ми е в пъкъла“? Тогаз Дедо Господ пратил архангела да пита майката, дала ли е някому нещо в живота си. Тя казала, че не е давала. Втори път праща Дедо Господ архангела при майката със същия въпрос. Тя пак казала, че не е давала. Трети път праща. На третия път майката казала: „Дала съм само едно луково перо на един просяк“. Тогаз дедо Господ казал на архангела да каже на жената така: архангелът ще подаде това луково перо, майката ще се хване за него, за да я извади от пъкъла. Тя като се изтеглювала, и другите се хванали.
към текста >>

Тогаз дедо Господ казал на архангела да каже на жената така: архангелът ще подаде това луково перо, майката ще се хване за него, за да я извади от пъкъла.
Тя казала, че не е давала. Втори път праща Дедо Господ архангела при майката със същия въпрос. Тя пак казала, че не е давала. Трети път праща. На третия път майката казала: „Дала съм само едно луково перо на един просяк“. Тогаз дедо Господ казал на архангела да каже на жената така: архангелът ще подаде това луково перо, майката ще се хване за него, за да я извади от пъкъла. Тя като се изтеглювала, и другите се хванали. Тя тогава казала: „Защо се наловихте и вие, когато луковото перо е мое? “ Тогаз перото се откъснало, и тя останала в пъкъла. Огнената халка Има народни приказки, в които се загатва за мисъл-формапл. Една такава е слушана в Велес от Г. Г.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Архангела Михаил във факта, че Парсифал, намятайки мантията на девицата, не става веднага цар на Грааля, но се възцарява чак след като е излязъл вън от Грааля и се е облякъл от глава до пети със стомана.
„Преданието казва, че Парсифал дълго с благоговение я гледа, Нея, на която Чашата бе поверена, и мантията й си той наметна“. Силите на девствената „мантия“ се проявяват най-ясно изразени на сватбата в Кана, първото чудо на Христа, където той посочва, райската тайна с думите: „жено, какво е това, което се стреми от теб към мен? “ („Що искаш ти от мене, жено? “ — Йоан 2; 4). Не звучи ли вече един мотив на. Архангела Михаил във факта, че Парсифал, намятайки мантията на девицата, не става веднага цар на Грааля, но се възцарява чак след като е излязъл вън от Грааля и се е облякъл от глава до пети със стомана. Стоманата, която действа само навън, е противоположна на силата на Грааля, както и мечът на Петра в Гетсиманската градина. За това казва Сигуна на отхвърления Парсифал: „Мечът се нуждае от благословия; страхувам се, че нея ти си я оставил там. Но ако твоята уста е научила тая благословия, в теб прораства и се разраства и дава плод вечното блаженство в цялата си пълнота . . * * * След като още във втората глава Христос се изявява като истински господар на храма, в следната глава със словото си той действа очистително на душата на Никодима и Самаритянката. Девствени трябва отново да станат душите чрез раждането им от вода и Дух Божи, чрез извора на водата, която изтича от вечния живот“ (глави 3, 5 и 4, 14).
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Архангел Михаил“ и Трескавец при прочутите Mapкови кули и, след няколко почивки, стигнахме надвечер в дълбоката долина, в „която бе се сгушило селото Богомила, под един от склоновете на планината Бабуна.
Богомилството не е ерес от Ив. Стоянов. На 1. август 1918 год., аз, придружен от един млад и любознателен офицер, действащ на южния фронт, се упътих от гр. Прилеп (Македония) на север, за да посетя с научна цел историческото село Богомила. Тръгнали рано сутринта на коне, ние скоро прехвърлихме височините около манастирите „Св. Архангел Михаил“ и Трескавец при прочутите Mapкови кули и, след няколко почивки, стигнахме надвечер в дълбоката долина, в „която бе се сгушило селото Богомила, под един от склоновете на планината Бабуна. Село Богомила (Македония) Неговия изглед даваме на снимката, която моят другар, поручик С., направи на другия ден. В левия край на снимката се вижда ясно църквата „Св. Атанаси велики Патриарх“, с камбанарията й, за която ще говорим по-долу. Вечерта намерихме квартира малко трудно. Както и във всичките други български села в Македония, населението, измъчено от предшестващите режими и въстания, и тук живееше в постоянна тревога и лишения, толкоз повече че не можеше да предвиди изхода на кървавата борба, която се водеше неколко километра по на юг.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43851113319397