НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
13
резултата в
11
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съдържание на 5 бр.
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Злото от тях се ражда тогаз, когато станат бездушни форми и вампири,
архаични
останки.
Това е стара философия, която се родила в далечното минало и която е имала тогаз смисъл, но днес се е обезсмислила и е само пречка в пътя на развитието. Новата философия застава на ново становище - за нея светът и животът са обекти, които могат да се изследват от хиляди страни и всички становища ще са верни. Тук не че са премахнати противоречията; не, но изхождайки от положението, че всички са застанали на различни точки, те знаят, че и техните знания са само откъслеци от великото Знание, което примирява всички противоречия. Това е новата философия, с която трябва да заживеят хората. От това становище, всички идейни движения си имат свое място и смисъл.
Злото от тях се ражда тогаз, когато станат бездушни форми и вампири,
архаични
останки.
В България има доста развит идеен живот, има много идейни движения. Всичко, каквото се ражда в Европа, пренася се и в България. От скаутите до анархисти и комунисти и от крайните материалисти до крайните религиозни и духовни движения - всичко го има и в България. И това е добър признак, това показва, че българинът разполага с грамадни количества от енергии за работа и има добри перспективи за бъдещето си развитие. * * * С настоящата книжка се завършва първото полугодие от настоящата годишнина.
към текста >>
2.
LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това е
архаизъм
, от който хората трябва да се освободят.
Спиритуалистичното учение няма своя извор в спекулативния човешки интелект, нито в празната амбиция, целяща да спечели известни позиции. Напротив, тя произлиза от извора на живота. Силата на тая вълна е голяма. Това е доказано от непрестанното нарастване на нейното влияние във всички отрасли на живота: в науката, в изкуството и пр., въпреки значителните пречки от страна на материалистичните учения, които от векове се всаждат у хората, отравяйки техните души. Днес материализмът се явява във форма на грозен, неизлечим цирей върху снагата на човечеството.
Това е
архаизъм
, от който хората трябва да се освободят.
Духовното движение в България отначало е било неорганизирано и не е имало нужното направление, обаче в последните 25-З0 години, с нарастването на неговото влияние и събуждане на все повече души, които търсят истината, то взема формата на движение с окултен характер и със социално значение. Понастоящем съществуват вече среда и условия, в които могат да се развиват и проявяват висши дремещи сили в човека. В България се създаде окултна школа, в която се учат тия, които желаят да се подготвят сериозно за живота и да придобият истински познания за живота, за да бъдат полезни на човечеството. Главният двигател на тая окултна школа е Учителят Петър Дънов, който я ръководи, като държи специални лекции четири пъти седмично. Вратите на тая окултна школа са широко отворени за всекиго, който желае да учи и да познае истината.
към текста >>
3.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Американските учени, на които били показани тия знакове, ги взели за
архаични
китайски йероглифи.
Ако теорията на Лаковски получи всеобщо признание, бихме могли да се надяваме на значително подобрение моралното състояние на човечеството. Във всеки случай хубавите съвети на д-р Лаковски, които се свеждат до правилото: "Бъдете добри", заслужават внимание. (Из "Днес") Следи от изчезналите материци В едно съобщение със заглавие: "Монолитни паметници" в. "Мир" пише: "Американците братя Фанесток току-що са се върнали от пътуването си по островите на Тихия океан. На един от островите от групата Фиджи те намерили и фотографирали едни тайнствени знакове, изрязани върху грамадни монолити, (камъни).
Американските учени, на които били показани тия знакове, ги взели за
архаични
китайски йероглифи.
Но китайските учени положително заявили, че нито един от знаковете няма нищо общо даже с най-старите китайски думи. Тия камъни, както се казва по-горе, били намерени на един от островите, а на друг съседен остров местните жители разправяли една легенда във връзка с тия монолити. Някога си двата острова образували един континент, но по-сетне по-голямата му част потънала в морето, а от остатъците се образували острови. Монолитите били издигнати, за да се увековечи върху тях писмеността на народа, който е живял на този материк. Те дълго време стояли на върха на един хълм, но през време на един земетръс били изхвърлени от там и сега се намират край брега.
към текста >>
4.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани
архаични
образи, остатъци от едно праисторично минало.
"несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани
архаични
образи, остатъци от едно праисторично минало.
На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера". Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун.
към текста >>
5.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Нека пристъпим сега към очертаване
архаичният
образ на най-големия от патриарсите – АВРААМ За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие.
Ако този живот беше безвъзвратно изчезнал, ако той принадлежеше на едно далечно минало, надали би си струвало труда да се занимава човек с него, освен от историчен и археологичен интерес. Ала този живот, както е изтъкнато това и в мотото на настоящето изследване, и днес съществува като едно мощно течение в съзнанието на човека. В психиката на съвременния човек прозвучават всеки ден сума старозаветни мотиви. Той много пъти потъва и пак изплава от това струящо в душевния му живот течение. Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действат мощните струи и на „новозаветния живот", и на „живота на праведните", и на „живота на ученика", остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници.
Нека пристъпим сега към очертаване
архаичният
образ на най-големия от патриарсите – АВРААМ За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие.
Ето някои пояснения на горната скица. Сит , това е третият син на Адам и Ева, роден след Авел, който бива убит от Каин, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авел („друго семе вместо Авел", както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет.
към текста >>
6.
АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В тоя символичен стих, както и в следващите след него, се крие непостижимата още за нас история на далечните
праархаични
ери, в оня неоткрехнат ковчег на миналото.
Sagittarius ВОДАТА Навсякъде водата — първичната неизменна вечна кръв на земята! Тя шествува от деня, в който биде сътворена и във вечни времена. В книгата на Битието за нея се казва: „А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната и дух Божи се носеше върху водата".
В тоя символичен стих, както и в следващите след него, се крие непостижимата още за нас история на далечните
праархаични
ери, в оня неоткрехнат ковчег на миналото.
Водата е в началото на всяко битие. Тя следва нашия живот на всяка стъпка. Водата ни умива, очиства ни и пак отминава в своя вечен кръговрат, като всякога се връща чиста, отново кристална, окъпана в Лъчите на небесния лазур. Жаждата! Какво силно, първично и жизнено чувство е жаждата. В нея трепти с огнени пламъци праезикът на живота, който ни учи, че нашата утроба е водата, към която протягаме ръце.
към текста >>
7.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
У тях са напластени много
архаични
идеи.
Вие сте отговорни за това, че безогледно сте изпълнили заповедта на баща си. Вие трябваше да подложите тази заповед на критика. В живота си, вие трябва да подложите на критика всички ваши лоши постъпки. Требва да знаете, на какво основание трябва да изпълните нещо; и ако една постъпка е разумна, можете да я изпълните, но ако не е разумна, ще се откажете. У хората има известни идеи, които не са техни.
У тях са напластени много
архаични
идеи.
Според еволюционната теория, човек е минал е през 400,000 форми на животинското царство. Всички тия животински форми са оставили у нас своите качества, своите навици, които сега се проявяват у нас под формата на ред отрицателни склонност. Но в течение на цялата тази еволюция, природата постепенно е създавала все по-съвършени форми, чрез които създава основата, върху която да се прояви човека. Тъй че създаването на човека, говоря за човешкото тяло, представя един дълъг период от време. Милиони години са минали докато Бог събере всичкото вещество, от което постепенно, орган по орган.
към текста >>
8.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пенков — Габрово) Из науката и живота (Д-р Рудолф Хаушка - Храненето като действие на космични и земни сили) Белият лотос (продължение от брой 150 - Мейбъл Колинз) Паметник на Лъва (басня – Дядо Благо) Една сказка РАВНОСМЕТКА „Вие трябва да напуснете онези мъртви, изостанали от вековете,
архаически
неща и да се запознаете със същинския живот“ Учителя Често ние, хората, си правим равносметка, как ни вървят материалните работи, а търговците всяка година правят генерална равносметка.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Равносметка (N.) * * * (стих. от Д. Кошева) Природата (Любомир) Тихият час (Benitta) Словото на Учителя. Основите на синтетичното знание (Из неделната беседа „Вас ви нарекох приятели“ - 29. XII. 1935 г.) В контакт с живата природа (Пенко К.
Пенков — Габрово) Из науката и живота (Д-р Рудолф Хаушка - Храненето като действие на космични и земни сили) Белият лотос (продължение от брой 150 - Мейбъл Колинз) Паметник на Лъва (басня – Дядо Благо) Една сказка РАВНОСМЕТКА „Вие трябва да напуснете онези мъртви, изостанали от вековете,
архаически
неща и да се запознаете със същинския живот“ Учителя Често ние, хората, си правим равносметка, как ни вървят материалните работи, а търговците всяка година правят генерална равносметка.
Според тая равносметка те разбират, как им върви работете и какъв успех или неуспех може де ги очаква. Но човек трябва да направи и друга една равносметка — тая на своето минало и настояще, която засяга по-издълбоко същината на живота Като казваме равносметка на миналото, ние разбира ме погрешките, които човек е правил, а като казваме равносметка на настоящето, ние разбираме възможностите, които човек има днес да изгреви тия погрешни. Как ще изправим погрешните си? — Като се научим да управляваме нашите мисли, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление. С една дума, като се научим да управляваме себе си.
към текста >>
9.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдейства за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за
архаическите
архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради?
. . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби?
Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдейства за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за
архаическите
архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради?
Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика“, т. е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните“ архиереи, и служителите на „светата православна църква“, които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една, много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант“. . . Време е да настъпи едно общо отрезвяване.
към текста >>
Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина,
архаизма
на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността.
Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т. I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи.
Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина,
архаизма
на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността.
Оттук трябва да се заключи, че оплакването, което тъй често днес се чува, какво борбата за съществуване заставяла младите хора да печелят хляба през времето, когато те трябва да са още на училищната скамейка, може да се приложи с пълно право към известен клас от журналистите. Окултистите виждат навред вечното действие на две противоположни сили или принципа, които постоянно дирят равновесието си, без, обаче, някога да го достигнат, защото зад тях съществува една определена тенденция, която ние наричаме „прогрес“, която тенденция дава винаги надмощие на една от тия сили или власти и то по начин, че винаги пречат да се установи равновесието, или с други думи — застиналостта, неподвижността, смъртта. Всички велики открития са манифестация на една от тия сили и колкото добри и да са тия открития сами по себе си, те имат за тенденция да смутят условията на земния живот повече, отколкото може да стори това нормалния ход на общия (универсалния) прогрес; те имат за последствие една несъразмерност в ефекта, нещо, което подбужда противоположната власт да развие повече сила, за да устои на нахлуващия в нейната област противник. Според мнението наедно все повече растящо число мислители, изнамерванията и откритията на нашия век са принесли повече зло, отколкото добро. Едновременно като са увеличавали средствата на удобства и желанието към тях, от друга страна те са намалили пък леснината да си ги достави човек.
към текста >>
10.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И тоя философски
архаизъм
и до днес се прилага, макар че Исус с кръвта си да запечати своята заповед за любов към ближния.
За никакви облаги и награди той нема да бъде в услуга на каквото и да било ваше желание, ако е продиктувано от чужди на пробудената душа чувства, макар да сте уверени в постижението на това си желание, че то може да ви донесе лаврови венци или несметно богатство. Подчиненият на пробудената душа разум ясно схваща суетата на живота, из чиято крива основа са изникнали и развили в отрицателна прогресия всички обществени предразсъдъци, на които човечеството от векове плаща непоносим данък. Да вземем, като най-пресен пример, последната общо-европейска война, в която загинаха повече от тридесет милиона хора, пълни с живот и сила за полезно творчество. Това е колосален епизод от днешното царство на безумието, явило се като резултат от творческата дейност на разума, но мимо влиянието на душата. Разумът, неподчинен на душата, знае: „око за око, зъб за зъб“.
И тоя философски
архаизъм
и до днес се прилага, макар че Исус с кръвта си да запечати своята заповед за любов към ближния.
Когато пък разумът е подчинен на душата, той казва: прощавайте на враговете си и любете тези, които ви ненавиждат, защото, ако отмъстиш за злото, отмъщение ще последва и по-грозно; ако ли простиш, ще победиш, и не само ще победиш, но и ще спасиш врагът си от влиянието на лукавия, а крайният резултат ще бъде мир и хармония между двете страни. Да, иде деня на мира и на хармонията; ние вече виждаме първите зари на новото слънце, което безумните искат да угасят. Сега, на предмета. Казахме, че у Гогол е настъпило пробуждане на душата, на което се дължи и отказът му от собствените си творения. Не ще съмнение, че хора като Белински и окръжаващата го плеяда млади интелигентни сили, удавени в атеизъм, никога не биха разбрали онова душевно състояние на Гогол, което го е накарало да постъпи така.
към текста >>
Думата „Лице“ е употребена
архаично
, а не в съвременния смисъл на един център или ядка на личност... да се каже, че те са три вечни принципи на отличие или видове същности в Божеството, това не е политеизъм (многобожие), при всичко че при тия спекулативни построения за Троичността може да се отиде, и по никога се е отивало, до теологически плурализъм (множественост) или многобожие“.
Наистина, учението за Троичността изхожда in mysterium“. Всички еднакво, ортодокси, хетеродокси или мистици, ще се съгласят с това последно твърдение. Въпреки това, при все че то се признава да изхожда in mysterium. съществува увереност в идеята, че Троичността не е Троичност на три отделни богове. „Трябва да се подчертае, казва той, че твърдението за Троеличието не е троично в смисъл на утвърждение за три отделни себесъзнателни и себеопределяващи индивидуалности в един Бог.
Думата „Лице“ е употребена
архаично
, а не в съвременния смисъл на един център или ядка на личност... да се каже, че те са три вечни принципи на отличие или видове същности в Божеството, това не е политеизъм (многобожие), при всичко че при тия спекулативни построения за Троичността може да се отиде, и по никога се е отивало, до теологически плурализъм (множественост) или многобожие“.
Такова твърдение от един ортодоксален авторитет премахва много от петната, хвърлени върху църковното християнство от невежите и ни предпазва от дългите аргументации, защото то е наистина изповед на една вяра в Единството, което действа като Троичност. а не в същност като три същества или даже три Лица. Това се приближава твърде много до мистичната идея.на християнските доктрини. Интересно е да се забележи, съобразно с изказваната по някога идея, че християнството има само такива учения, които може да бъдат разбрани даже и от най-простия или невежия, когато този същият писател по-нататък твърди, че „обвинението, което толкова често е било възвеждано против християнството, че то е трибожествено, е в известен смисъл оправдано. Защото, несъмнено, учението за Троичността е било, и е още, схващано от npocmumе, необразовани християни по един наивен трибожествен начин.
към текста >>
11.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Днес, когато ние сме загубили връзката между живата природа и минералното царство, разделят земната твърд по структурата на геологическите пластове, в които се намират растителни и животински остатъци от организми от отделните периоди на развитие: най-стария,
архаичния
гранит, гнайс или кварц, в който изобщо не са намерени следи от живи същества, и по-младия — глина, льос и пр., алувиалния, дилувиалния и терциерния пластове, в които са запазени скелетите на предисторическите хора и висши млекопитаещи.
Тя се проявява не само в душевното, в характера на източните и западни народи, но и в различните природни явления, които се наблюдават в двете посоки. Тук трябва да се спомене и една трета противоположности която, както и противоположността между полюсите и екватора, е аналогична на поляритета на главата и обмяната на веществата, действаща в човека. Това е противоположността между земната твърд и земната атмосфера, между горните и долните сфери на действие на земния организъм. По-основното разглеждане на тоя. въпрос ни довежда до заключение, че — да се изразим картинно — земята представя човек, на който главата е надолу, а краищата на горе, и тъкмо тоя начин на схващане ще ни уясни значението на електрическите явления в земната атмосфера.
Днес, когато ние сме загубили връзката между живата природа и минералното царство, разделят земната твърд по структурата на геологическите пластове, в които се намират растителни и животински остатъци от организми от отделните периоди на развитие: най-стария,
архаичния
гранит, гнайс или кварц, в който изобщо не са намерени следи от живи същества, и по-младия — глина, льос и пр., алувиалния, дилувиалния и терциерния пластове, в които са запазени скелетите на предисторическите хора и висши млекопитаещи.
Тук няма да се спираме на последиците от тая връзка между пластовете и находките в тях, и на заключенията, които днешната наука вади от това относно произхода и развитието та живота, а ще укажем само, че като се вземе пред вид само това разпределение на земните пластове, изгубва се връзката, която съществува между органическото и минералното. През времето, когато се зараждаше гьотеанизма, се подемаше наново и тоя въпрос. Великият минералог Аврам Готлоб Вернер от Фрайберг, когото Новалис и Хенрих Стефенс считаха за свои учител, делеше твърдата повърхност на земята на формационни пластове, а Стефенс в своята „Антропология“ ги свеждаше към три основни формации: шисти, калциеви и порфирни формации, от които първите две имат непосредствена връзка със зараждането на живота. За формацията на шистите най-характерен е елемента силиций, който се явява в най-разнообразни съединения с други елементи; за калциевата формация същото значение има калция. И двата са елементи в днешния смисъл на думата, т. е.
към текста >>
НАГОРЕ