НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
5
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
5
:
409
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека изберат
деца
и възрастни, да приложат принципите и методите, които той е дал и ще видят резултатите,.. Това учение е един велик синтез на наука, философия и духовни знания.
Обнова могат да дадат тия, които са се обновили — и то не експромтом, като приспособяване срещу изгодни заплати, а като жадуващи хора, които гонени, хулени, подигравани, ся си избрали мироглед и не само са го следвали като убеждение, но са го и прилагали в живота си. Учението на Учителя е, което може да даде обнова на всеки човек, на всеки народ. В неговите общи беседи и в лекциите на общия и специален класове са дадени необходимите методи и знания, които, възприети, могат да претворят сърцето, ума и волята на човека и да дадат като резултат смислени постъпки, разумни дела, добър живот. Това е опитано. Ония, които се съмняват, може да си направят опитно поле.
Нека изберат
деца
и възрастни, да приложат принципите и методите, които той е дал и ще видят резултатите,.. Това учение е един велик синтез на наука, философия и духовни знания.
То повдига завесата на природните , тайни скрити от векове, и дава път на Духа, който ще остави епоха в културата на човечеството със светлината която хвърля, с мощта която носи, със свободата която дава на тия, които са разбрали, че великата любов ражда живота, мъдростта го води, а истината — крепи във вечния му път. Л. Лулчев Науката за храненето Третият път, по който човек добива жизнената енергия, е дишането. Затова човек трябва да се учи да диша дълбоко и то безусловно чист въздух. Чистия и свеж въздух е пълен с жизнена сила, затова Учителя препоръчва екскурзиите по планините, които имат в най-голямо изобилие чистия въздух; и същевременно, като се изкачва по планините човек е заставен да диша дълбоко, с което поема повече въздух и става по-пълно пречистване на кръвта. Дишането трябва да става през носа, а не през устата, за да се предпази от праха и да не се простудява гърлото.
към текста >>
2.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Също всеки е чувал, ако не знае от собствен опит, че лекарите препоръчват на майките никога да не кърмят своите
деца
, когато са раздразнени, уплашени, изморени и пр.
Затова с настоящите редове искаме да обърнем вниманието на читателя и обществото върху друга една страна на въпроса, която не могат да доловят със своите инструменти, нито контролата, нито консуматорът. За да стане това ясно, ще направим едно малко отклонение. Ония, които са изучавали естествена история, знаят, че животните, между другите средства за защита, служат си и с това - да отделят известни миризми, секреции и отрови, с които правят своя противник да се отврати от тях и да ги изостави. Така порът, лисицата, змията, жабата, вонещицата, всеки знае каква миризма отделят. Сепията пък отделя особена боя, с която обагря водата, и по този начин се закрива от своя противник.
Също всеки е чувал, ако не знае от собствен опит, че лекарите препоръчват на майките никога да не кърмят своите
деца
, когато са раздразнени, уплашени, изморени и пр.
Защо така те настояват? Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова. Тази отрова съществува и в млякото. Преди четири години в града ни жена на индустриалец при уплаха накърмя своето дете. Детето се разболява.
към текста >>
Законът навсякъде е верен - между
деца
и родители, между приятели и пр.
Това трябва да бъде новото разбиране. За да дойдат съвременните мъже и жени до това ново разбиране, най-първо трябва да имат идея за Бога. И тогаз трябва да има почитание и уважение между хората, за да изчезнат всички противоречия. За изглаждане на противоречията съществува следният закон: ако мъжът и женят са се скарали, да се опитат най-първо да се примирят помежду си. Ако не могат да се помирят, да повикат трима души отвънка; ако и чрез тези трима души не могат да се ; помирят, да повикат още дванадесет души; щом пак не могат да се примирят, да отнесат делото до Бога, и Той и двамата ще ги повика от земята.
Законът навсякъде е верен - между
деца
и родители, между приятели и пр.
И всеки един трябва да се постарае да се разбере с всекиго, с когото е бил в противоречие. Всичката уплетеност в живота произтича от едно вътрешно недоразумение. Когато на всеки се даде това, което му трябва, той е доволен. И всички хора, които са недоволни, им липсва нещо. И трябва да им се даде това, което им липсва.
към текста >>
3.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Опълченска 66, София 3
Децата
на сиромахкинята, драма в три действия, от Марин Драганов, цена 20 лева.
кутия 270. Годишен абонамент 80 лв. Каталог „Нови мисли“. Излезе от печат второ допълнено издание на каталога „Нови мисли“, съдържа всички досега излезли беседи от Учителя и друга литература. Изпраща се безплатно при поискване от Жечо Панайотов, ул.
Опълченска 66, София 3
Децата
на сиромахкинята, драма в три действия, от Марин Драганов, цена 20 лева.
Доставя се от автора, с. Трашлии, Еленско.
към текста >>
4.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова и най-издигнатия Разум трябва да се съедини с възвишеното Сърце, иначе той не представлява нищо, той е една сянка и творчеството му е призрачно ... В древността символ на Синтеза е било Слънцето и борците за Истина и за Общо Благо са наричани
деца
на Слънцето.
И, спасявайки ни от ограничение, всеутвърждаващото Сърце ни носи с потока на истинския Живот в света на чистия Дух, на неизменната и вечна Същност, с която се сливаме, познавайки я като наше истинско „Аз“ … Сърцето, едничко знаещо тайната на Живота, трябва да ръководи и Разума и Волята. А Разума, станал синтетичен под това ръководство, ще запали сияещите факли на живите идеали за идващите отпосле ... Волята, претворена от сърцето в един постоянно напрегнат стремеж, не ще остави да отслабне обединяващата сила ... „Откажете се от светилниците, а се научете до мислите със сърцето си и да чувствате с главата си —тогава ще познаете Истината“ — това е съвета на старата като света Мъдрост ... И, по тоя начин, Меча на интелекта, разсичащ единството в името на познанието, подчинявайки се на обединяващата всичко Чаша на сърцето, ще ни доведе до Жезъла на духовната власт, който се достига чрез сливане с космичния Дух ... Да пробудим и да развием сърцето. това значи да почнем да живеем истински духовен Живот, то значи да добием безсмъртие и да намерим неизчерпаемия източник на творческа сила. Принципа на Сърцето, кой то е ключа към тайните на Единния Вечен Живот, — ще бъде ръководното начало в новата епоха на съзнателното космическо сътрудничество. Животодаващата синтетична сила на Сърцето е скритата пружина на цялото творчество на Разума.
Затова и най-издигнатия Разум трябва да се съедини с възвишеното Сърце, иначе той не представлява нищо, той е една сянка и творчеството му е призрачно ... В древността символ на Синтеза е било Слънцето и борците за Истина и за Общо Благо са наричани
деца
на Слънцето.
Символът е прекрасен и точен, защото в животодаващето Слънце — сияещото Сърце на нашата система — се намират всички възможности, проявени в планетната система и в нейните отделни светове. Нека всички, които се считат деца на Слънцето, т. е. търсещи Истината и борци за Общото Благо, си протегнат взаимно ръка и сплотят редовете си. Нека мъдрото Сърце им подскаже, че разделящите ги построения на ума и догматическите и други различия не са толкова важни, и че същественото е техния общ стремеж към единствената цел. Нека те разберат, че появяването на книгата „Сърце“ *) като духовна ос на Учението, показва, че във великата битка са се намесили най-висши сили, за да осигурят победата на човечеството.
към текста >>
Нека всички, които се считат
деца
на Слънцето, т. е.
това значи да почнем да живеем истински духовен Живот, то значи да добием безсмъртие и да намерим неизчерпаемия източник на творческа сила. Принципа на Сърцето, кой то е ключа към тайните на Единния Вечен Живот, — ще бъде ръководното начало в новата епоха на съзнателното космическо сътрудничество. Животодаващата синтетична сила на Сърцето е скритата пружина на цялото творчество на Разума. Затова и най-издигнатия Разум трябва да се съедини с възвишеното Сърце, иначе той не представлява нищо, той е една сянка и творчеството му е призрачно ... В древността символ на Синтеза е било Слънцето и борците за Истина и за Общо Благо са наричани деца на Слънцето. Символът е прекрасен и точен, защото в животодаващето Слънце — сияещото Сърце на нашата система — се намират всички възможности, проявени в планетната система и в нейните отделни светове.
Нека всички, които се считат
деца
на Слънцето, т. е.
търсещи Истината и борци за Общото Благо, си протегнат взаимно ръка и сплотят редовете си. Нека мъдрото Сърце им подскаже, че разделящите ги построения на ума и догматическите и други различия не са толкова важни, и че същественото е техния общ стремеж към единствената цел. Нека те разберат, че появяването на книгата „Сърце“ *) като духовна ос на Учението, показва, че във великата битка са се намесили най-висши сили, за да осигурят победата на човечеството. Но може да се помогне само на тези, които пожелаят да хванат протегнатата към тях ръка. Будното сърце е най-доброто оръжие в тази борба и най добрия щит, защото този, който е пробудил сърцето си, той се е отъждествил с потока на Вечния Живот, единен и непрестанен, когото не можем нито да спрем, нито да унищожим.
към текста >>
5.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Забавленията са за
деца
, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило.
Те газеха смело през страшна жарава, На пламъци буйни в стихийни крила, Но тоз, що ги вярно така придружава Преведе ги живи през мъртви тела. И ето, за мене такъв същ Водител През тази стихия яви се и мен. И стана ми лъч, закрилник, Спасител, Безвредно преминах през бури и плам. Олга Славчева Словото на Учителя Задачите на човека в днешната епоха Ние сега живеем в една епоха не на забавления, но на сериозна работа. Минаха времената на забавленията.
Забавленията са за
деца
, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило.
Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък. Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят.
към текста >>
А раждането на
децата
и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце.
Не може да изправите човешкото сърце без страдание, и не може да изправите човешкия ум без наказание. Наказанието влезе в живота за поука. Казва Писанието, че когото Бог обича, наказва го. Мъжете ги наказват, а жените страдат, за да изправяш сърцето си. Мъжете Бог ги наказва чрез войните.
А раждането на
децата
и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце.
Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз изяснявам един закон, който действа в света. Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството. За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими.
към текста >>
Едни се оплакват, че нямат богатство, условия, други, че нямат
деца
, трети, че нямат жена и пр.
Човек два пъти трябва да умре, за да влезе в процеса на промените. И след като премине две смърти и две промени, човек влиза в един свят на такова блаженство и щастие, където влиза в контакт с реалните неща в света, влиза в областта на безсмъртието или в областта на Божествената любов. Но докато влезе в света на любовта и безсмъртието, човек трябва да премине през един дълъг процес на организиране на силите и елементите, които образуват четирите обвивки, две, от които са смъртни, а две претърпяват промяна. Тогава хората ще могат да използват тези сили и ще видят, че грамадни богатства са скрити в тях, които те досега не са използвали, а само се оплакват от сиромашията. Днес живеем в една епоха, когато всички хора все се оплакват, че нещо им липсва.
Едни се оплакват, че нямат богатство, условия, други, че нямат
деца
, трети, че нямат жена и пр.
Които се оплакват, че нямат деца, за тях има толкова деца в света, които имат нужда от грижи и възпитание. Нека си вземат едно такова дете и да го възпитават. Онзи, който се оплаква като Адам, че няма жена, която да му бъде другарка, трябва да знае да си избере жената - другарка. Защото жената е сърцето на човека. И когато някой иска да се жени, трябва да знае, че жената е едно сърце, което трябва да съответства на пулса на неговото битие, че като го тури в себе си, да е в хармония с неговия ум.
към текста >>
Които се оплакват, че нямат
деца
, за тях има толкова
деца
в света, които имат нужда от грижи и възпитание.
И след като премине две смърти и две промени, човек влиза в един свят на такова блаженство и щастие, където влиза в контакт с реалните неща в света, влиза в областта на безсмъртието или в областта на Божествената любов. Но докато влезе в света на любовта и безсмъртието, човек трябва да премине през един дълъг процес на организиране на силите и елементите, които образуват четирите обвивки, две, от които са смъртни, а две претърпяват промяна. Тогава хората ще могат да използват тези сили и ще видят, че грамадни богатства са скрити в тях, които те досега не са използвали, а само се оплакват от сиромашията. Днес живеем в една епоха, когато всички хора все се оплакват, че нещо им липсва. Едни се оплакват, че нямат богатство, условия, други, че нямат деца, трети, че нямат жена и пр.
Които се оплакват, че нямат
деца
, за тях има толкова
деца
в света, които имат нужда от грижи и възпитание.
Нека си вземат едно такова дете и да го възпитават. Онзи, който се оплаква като Адам, че няма жена, която да му бъде другарка, трябва да знае да си избере жената - другарка. Защото жената е сърцето на човека. И когато някой иска да се жени, трябва да знае, че жената е едно сърце, което трябва да съответства на пулса на неговото битие, че като го тури в себе си, да е в хармония с неговия ум. Ако сърцето на една жена не пулсира в хармония с ума на мъжа, тя не е за този мъж и той не е за нея.
към текста >>
Като целувката на летния зефир са явяват пред
ясновидеца
чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите.
Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия.
Като целувката на летния зефир са явяват пред
ясновидеца
чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите.
В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата.
към текста >>
— Разбира се, но за бедните
деца
.
— А какво ще заплатиш? попитала лисицата очакващата отговор кокошка. — Какво да заплатя? Нали учението тука е безплатно? отговорила й тя.
— Разбира се, но за бедните
деца
.
А ти си възрастна и още златопереста кокошка. Пък и за учението ви не искам. Само такса за записването ще платите. — Е, като е тъй. ще дам от себе си едно перце.
към текста >>
Смутила се, засрамила се и решила от студенството да се откаже, с внезапния си отказ с
децата
си да позамаже.
Само такса за записването ще платите. — Е, като е тъй. ще дам от себе си едно перце. — О, не, любезна Златоперке, ще дадеш това, което под перцата носиш. Но кокошката комай че не разбрала точно що е длъжна да плати.
Смутила се, засрамила се и решила от студенството да се откаже, с внезапния си отказ с
децата
си да позамаже.
— Господин Професоре, рекла, няма аз да следвам. Току имам десет здрави пъргави дечица, пък и умнички са, тях да ви изпратя. Само че не зная, могат ли децата хитрина да учат? — О. разбира се, разбира се.
към текста >>
Само че не зная, могат ли
децата
хитрина да учат?
— О, не, любезна Златоперке, ще дадеш това, което под перцата носиш. Но кокошката комай че не разбрала точно що е длъжна да плати. Смутила се, засрамила се и решила от студенството да се откаже, с внезапния си отказ с децата си да позамаже. — Господин Професоре, рекла, няма аз да следвам. Току имам десет здрави пъргави дечица, пък и умнички са, тях да ви изпратя.
Само че не зная, могат ли
децата
хитрина да учат?
— О. разбира се, разбира се. Добре сте наумила. Хитрината е за всички, но децата по- успешно я приемат. Изпратете ми децата!
към текста >>
Хитрината е за всички, но
децата
по- успешно я приемат.
Току имам десет здрави пъргави дечица, пък и умнички са, тях да ви изпратя. Само че не зная, могат ли децата хитрина да учат? — О. разбира се, разбира се. Добре сте наумила.
Хитрината е за всички, но
децата
по- успешно я приемат.
Изпратете ми децата! Аз ще ги приема, за професори ще ги изуча. Туй поне съм уверена, че ще сполуча. И изпратила кокошката децата си в университета, пет петлета и пет ярки, пълни тлъсти и накитени с особни шарки. А лисицата със радост ги посрещнала и настанила, след което благосклонно майка им уведомила, че са всичките записани безплатно, тъй като особните им качества свидетелствали, че бъдещето им е златно.
към текста >>
Изпратете ми
децата
!
Само че не зная, могат ли децата хитрина да учат? — О. разбира се, разбира се. Добре сте наумила. Хитрината е за всички, но децата по- успешно я приемат.
Изпратете ми
децата
!
Аз ще ги приема, за професори ще ги изуча. Туй поне съм уверена, че ще сполуча. И изпратила кокошката децата си в университета, пет петлета и пет ярки, пълни тлъсти и накитени с особни шарки. А лисицата със радост ги посрещнала и настанила, след което благосклонно майка им уведомила, че са всичките записани безплатно, тъй като особните им качества свидетелствали, че бъдещето им е златно. Майката горичка се зарадвала безкрайно но професорът ужасен ги издушил и очистил тайно... Дошло лято и голямата училищна ваканция настъпила за всички ученици.
към текста >>
И изпратила кокошката
децата
си в университета, пет петлета и пет ярки, пълни тлъсти и накитени с особни шарки.
Добре сте наумила. Хитрината е за всички, но децата по- успешно я приемат. Изпратете ми децата! Аз ще ги приема, за професори ще ги изуча. Туй поне съм уверена, че ще сполуча.
И изпратила кокошката
децата
си в университета, пет петлета и пет ярки, пълни тлъсти и накитени с особни шарки.
А лисицата със радост ги посрещнала и настанила, след което благосклонно майка им уведомила, че са всичките записани безплатно, тъй като особните им качества свидетелствали, че бъдещето им е златно. Майката горичка се зарадвала безкрайно но професорът ужасен ги издушил и очистил тайно... Дошло лято и голямата училищна ваканция настъпила за всички ученици. Всички трябвало да си отидат при родителите. Ала Златоперка, вместо мили гости, своите деца, получила едно особено писмо от лисицата професор, със което й се съобщавало пак, че децата й са задържани като извънредни ученици в университета, гдето щели уж да им се преподават допълнителни уроци за професори по хитрината. И тя се успокоила, утешила.
към текста >>
Ала Златоперка, вместо мили гости, своите
деца
, получила едно особено писмо от лисицата професор, със което й се съобщавало пак, че
децата
й са задържани като извънредни ученици в университета, гдето щели уж да им се преподават допълнителни уроци за професори по хитрината.
Туй поне съм уверена, че ще сполуча. И изпратила кокошката децата си в университета, пет петлета и пет ярки, пълни тлъсти и накитени с особни шарки. А лисицата със радост ги посрещнала и настанила, след което благосклонно майка им уведомила, че са всичките записани безплатно, тъй като особните им качества свидетелствали, че бъдещето им е златно. Майката горичка се зарадвала безкрайно но професорът ужасен ги издушил и очистил тайно... Дошло лято и голямата училищна ваканция настъпила за всички ученици. Всички трябвало да си отидат при родителите.
Ала Златоперка, вместо мили гости, своите
деца
, получила едно особено писмо от лисицата професор, със което й се съобщавало пак, че
децата
й са задържани като извънредни ученици в университета, гдето щели уж да им се преподават допълнителни уроци за професори по хитрината.
И тя се успокоила, утешила. Но Всевишния нали видял кое кога и как станало! Уволнил лисицата от длъжността Професор и я пратил във гората, да я гонят кучетата за през цял живот, и тъй да прекарва дните си във мъка за неизпълнение на Неговата хубава поръка. * * * Неизпълнение на Божията воля — донася всекиму най-тежката неволя.
към текста >>
6.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Децата
разсъждават с конкретния си ум, който не може да проникне в дълбините на нещата, и да открие връзката, която съществува между причините и последствията, и не могат да си обяснят противоречията в живота.
От това гледище, религиозната свобода и търпимост са едни от основните качества на истинската религиозност. Без тях, последната се превръща във фанатизъм, който често пъти има в основата си най-низки материални подбуди. Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот В Природата има близки и далечни причини. Има причини, които сега действат, и причини, които са действали преди хиляди години и сега носим последствията им. За да се изяснят нещата, изисква се едно по-научно разсъждаване.
Децата
разсъждават с конкретния си ум, който не може да проникне в дълбините на нещата, и да открие връзката, която съществува между причините и последствията, и не могат да си обяснят противоречията в живота.
Човечеството до сега е живяло в своето детство, затова и неговите разсъждения и обяснения на явленията в живота и природата имат детски характер — имат повърхностно-описателен характер, но не проникват в дълбината на нещата, не проникват до причините на нещата и явленията. В своите изследвания аз съм намерил, че в живота действат три, вида причини, от които първите са свързани със стомаха, вторите — с белите дробове и третият вид причини са свързани с мозъка. Всеки от тези три органи е свързан с известни области в природата. И като знаем с каква храна се храни един човек, ще знаем какъв е характера му. С каква храна се храни вълка, мечката, змията и пр?
към текста >>
Според мен комедията е за
деца
.
Там авторът определя съдбата на всеки едного от героите. Но ще кажете, че той представя живота такъв, какъвто си е — като драма, трагедия или комедия. Не, той представя нещата тъй, както той ги схваща и изживява, а не както са в действителност. И всички вие сега сте артисти. Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега — драма ли, трагедия или комедия играете?
Според мен комедията е за
деца
.
драмата е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Но нито драмата, нито комедията, нито трагедията разрешават живота. Това са болезнени състояния в живота. В живота комедия няма, в живота има весели работи (състояния) но комедия няма; в живота и драма няма, но в живота има нещо по-високо от драмата. В живота и трагедия няма — в живота има възкресение.
към текста >>
“ Туй чувство във вси сърца, най-светлите
деца
на новата култура, разпалват милно там.
Ако завършва с вилка надолу — несполука. Ако има вилка и в началото и в края на линията, то успехът е много голям. Линията на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек. Силната воля, насочена към определена цел, с настойчивост и постоянство, може да даде един или друг характер, едно или друго направление на линията на съдбата. Заповедта „Любете о, друг друга!
“ Туй чувство във вси сърца, най-светлите
деца
на новата култура, разпалват милно там.
Таз заповед велика понесли в млада гръд; по всеки земен кът те искат тя да блика, кат извор вечен там. За грешника прокуден те имат тих приют. На техний братски скут ще викне той, пробуден с молитвен поглед веч: „Мен, блудний син, простите! По ваший славен друм аз тръгвам днес без шум; искрее той и свети в безкрая там, далеч. На благ живот и сила плени ме висша цел.
към текста >>
7.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, за
ясновидеца
гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние.
сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло.
Следователно, за
ясновидеца
гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние.
Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра. От фиданка — тя се бързо извисила, напълняла хубава топола. И стояла като воин на гранична стража.
към текста >>
8.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но, все пак, явно е че главните усилия са насочени натам — към „народа-богоносец“ и главните роли се играят от неговите
деца
.
Доскоро ние, мислехме, че има само един единствен Източник, от който можем да черпим сила, знание и мощ за Великото Дело. Днес обаче ние виждаме, че Бог, в своята велика благост, че Великото Всемирно Бяло Братство, в своите непрестанни грижи за безспирния ход на световната еволюция, е определило, е назначило и други велики Учители да работят за подготовка на славянството за изпълнение на неговата велика мисия в живота. С тия си думи, имаме пред вид дейността, която Учителят Мориа, обитаващ в Хималаите. развива за духовното просветляване и издигане на руския народ. Наистина, това, което Учителят Мориа дава чрез некои синове и дъщери на руския народ.
не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но, все пак, явно е че главните усилия са насочени натам — към „народа-богоносец“ и главните роли се играят от неговите
деца
.
За нас, последователите на Всемирното Братство в България, факта че още един велик Учител е натоварен от Божествената Йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост. За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения. За нас това не са и не могат да бъдат два различни, противопоставящи се един на друг Източници, взаимно оспорващи си своето първенство и предимство. Не. по никой начин.
към текста >>
9.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чудната врата, народни и по народни мотиви въздържателни приказки, от Ценко Цветснов,
Деца
от далечните страни, разкази за холандчете, китайчета, япончета, ескимосчето и др.
Дядо Благо Книжнина Получиха се в редакцията следните книги: Избрани стихотворения от Ф. И. Тютчев, превел Йордан Ковачев, стр. 66, цена 20 лв. Изпуснати хора, драма в 5 действия от Йордан Ковачев, стр. 66, цена 16 лв.
Чудната врата, народни и по народни мотиви въздържателни приказки, от Ценко Цветснов,
Деца
от далечните страни, разкази за холандчете, китайчета, япончета, ескимосчето и др.
Последните две книжки са номера на библиотека „Златни Класове,“ която те издаде 7 книжки за 70 лв. но за абонати — 25 лв. Всички горни книги са издание на Коопср. Изд. Посредник, София. Доброто настроение като сила в живота, от О.
към текста >>
10.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преди раждане на
децата
, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание.
Аз отивам по-далеч и казвам: Мъжът, на когото ума не е светъл и чист, да не се жени; и жена, на която сърцето не е изправено, да не се жени. Да не се женят дотогава, докато не се изправят нейното сърце и неговия ум. Тогава поколенията ще се подобрят и цялото общество, и цялото човечество ще се повдигнат. И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота. Ако се съберат мъж и жена с лоши наклонности, какво ще родят?
Преди раждане на
децата
, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание.
При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят.
към текста >>
Само тогаз семейството и възпитанието на
децата
ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството.
И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота. Ако се съберат мъж и жена с лоши наклонности, какво ще родят? Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената.
Само тогаз семейството и възпитанието на
децата
ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството.
Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще.
към текста >>
Децата
, без да съзнават, внасят радост и обнова.
Между хората постоянно става обмена на енергии, на мисли, чувства и настроения. Нещо ни влече към тоя или към оня, това е защото трябва да вземем или дадем нещо, за да се допълним, споделяйки блага, радости и скърби. Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение. Ако някой има знания или блага и не ги използва, не ги дава на нуждаещите се, той ще изгуби доброто си настроение. Животът иска хора, които да съдействат за общото добро настроение и напредък.
Децата
, без да съзнават, внасят радост и обнова.
Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки.
към текста >>
Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като
децата
, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала.
Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки.
Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като
децата
, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала.
Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни.
към текста >>
Отворих и видях един господин с две
деца
, едно момиче на единадесет години и едно момче на осем год.
То не е постоянен страх и грижа: какво да ядем, какво да пием и какао да обречем. Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта. Д. Апостолов Тайнственото Един сън Аз бях на двадесет и няколко години, когато ръководех едно народно училище. Погълнат всецяло в моята работа във връзка с училището, аз мислех често за нея дори и нощем, през време на сън, също както през време на работните часове. Една нощ аз сънувах, че съм в залата на училището и че току що привърших приемните изпити, когато чух неколко удари на вратата.
Отворих и видях един господин с две
деца
, едно момиче на единадесет години и едно момче на осем год.
Посетителят влезе и ми обясни, че като последствие от войната за независимостта, той напуснал дома си в Нови Орлеан и довел семейството си в областта, гдето е моето училище. Желанието му бе да повери децата на моите грижи относно тяхното възпитание и образование. Той ме запита също какви учебници са необходими и аз му дадох списъка им. който той взе със себе си. На другия ден децата бяxa вписани в списъка на моите ученици.
към текста >>
Желанието му бе да повери
децата
на моите грижи относно тяхното възпитание и образование.
Апостолов Тайнственото Един сън Аз бях на двадесет и няколко години, когато ръководех едно народно училище. Погълнат всецяло в моята работа във връзка с училището, аз мислех често за нея дори и нощем, през време на сън, също както през време на работните часове. Една нощ аз сънувах, че съм в залата на училището и че току що привърших приемните изпити, когато чух неколко удари на вратата. Отворих и видях един господин с две деца, едно момиче на единадесет години и едно момче на осем год. Посетителят влезе и ми обясни, че като последствие от войната за независимостта, той напуснал дома си в Нови Орлеан и довел семейството си в областта, гдето е моето училище.
Желанието му бе да повери
децата
на моите грижи относно тяхното възпитание и образование.
Той ме запита също какви учебници са необходими и аз му дадох списъка им. който той взе със себе си. На другия ден децата бяxa вписани в списъка на моите ученици. Сънят спре до тук. Но той ми направи силно впечатление и образа на бащата и на двете му деца бе тъй живо отпечатан в моята памет, че бих ги познал всред тълпата на най-големия град.
към текста >>
На другия ден
децата
бяxa вписани в списъка на моите ученици.
Отворих и видях един господин с две деца, едно момиче на единадесет години и едно момче на осем год. Посетителят влезе и ми обясни, че като последствие от войната за независимостта, той напуснал дома си в Нови Орлеан и довел семейството си в областта, гдето е моето училище. Желанието му бе да повери децата на моите грижи относно тяхното възпитание и образование. Той ме запита също какви учебници са необходими и аз му дадох списъка им. който той взе със себе си.
На другия ден
децата
бяxa вписани в списъка на моите ученици.
Сънят спре до тук. Но той ми направи силно впечатление и образа на бащата и на двете му деца бе тъй живо отпечатан в моята памет, че бих ги познал всред тълпата на най-големия град. И какво бе моето учудване, когато, на другия ден след този сън. точно в момента когато привършвах приемните изпити на училището, аз чух на вратата същите тия удари, които бях чул на сън, отворих и видех същия посетител и неговите две деца! Останалото последва: ний имахме същия разговор, какъвто бе тоя през време на съня.
към текста >>
Но той ми направи силно впечатление и образа на бащата и на двете му
деца
бе тъй живо отпечатан в моята памет, че бих ги познал всред тълпата на най-големия град.
Желанието му бе да повери децата на моите грижи относно тяхното възпитание и образование. Той ме запита също какви учебници са необходими и аз му дадох списъка им. който той взе със себе си. На другия ден децата бяxa вписани в списъка на моите ученици. Сънят спре до тук.
Но той ми направи силно впечатление и образа на бащата и на двете му
деца
бе тъй живо отпечатан в моята памет, че бих ги познал всред тълпата на най-големия град.
И какво бе моето учудване, когато, на другия ден след този сън. точно в момента когато привършвах приемните изпити на училището, аз чух на вратата същите тия удари, които бях чул на сън, отворих и видех същия посетител и неговите две деца! Останалото последва: ний имахме същия разговор, какъвто бе тоя през време на съня. Ще прибавя към това, че този господин ми беше съвършено непознат. Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище.
към текста >>
точно в момента когато привършвах приемните изпити на училището, аз чух на вратата същите тия удари, които бях чул на сън, отворих и видех същия посетител и неговите две
деца
!
който той взе със себе си. На другия ден децата бяxa вписани в списъка на моите ученици. Сънят спре до тук. Но той ми направи силно впечатление и образа на бащата и на двете му деца бе тъй живо отпечатан в моята памет, че бих ги познал всред тълпата на най-големия град. И какво бе моето учудване, когато, на другия ден след този сън.
точно в момента когато привършвах приемните изпити на училището, аз чух на вратата същите тия удари, които бях чул на сън, отворих и видех същия посетител и неговите две
деца
!
Останалото последва: ний имахме същия разговор, какъвто бе тоя през време на съня. Ще прибавя към това, че този господин ми беше съвършено непознат. Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище. М. И. О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята.
към текста >>
Хората на новия живот ще бъдат
деца
на Любовта носители на светлината и свободата.
Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде.
Хората на новия живот ще бъдат
деца
на Любовта носители на светлината и свободата.
Да бъдем съработници на новото, което идва. Да бъдем творци на новия живот I Димо Желязков Мравките и Истината (б а с н я) Някога си Мравките не били ей таквиз, каквито днес ги виждаме тъдява. И живеели далеч от нашата земя, на друга някоя планета. Те тогава били бели като сняг, едри като гъски, хубави и благородни, хвъркали отлично, имали език и разговаряли се като хора. Още — пеели чудесно и, за чудо, всякое изкуство идело им отръки и лесно.
към текста >>
Лъжели бащите, лъжели началниците, майките, слугите, лъжели дори
децата
.
Ала всички добрини нали се не събират на едно и също място! Отредено било и за мравките едничко зло. Разбира се, потребно пак за техния напредък. Туй е най-красивото в живота: всекиму е дадена задача, разреши ли я — ще скача, сбърка ли я — ще плаче. Злото им било лъжата.
Лъжели бащите, лъжели началниците, майките, слугите, лъжели дори
децата
.
А лъжата, туй е сама Сатаната. Този враг ужасен се присламчил и се укрепил на мравките в сърцата. Знаели и можели, горките, всичко, а пък все им работите не вървели. Що да хванат, що да предприемат — краят все оплетен и без полза. Истината пък е сам си Господ, който грее като слънце, пари като огън и се носи като въздух, а милее всъде всичко, както никой не милее.
към текста >>
11.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(следва) Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Първото небе (продължение от брой 113) Тук има един клас същества, които водят особено красив живот това са
децата
.
Това са пак данни на статистиката. Това, защо е така, е един дълбок философски въпрос, който изисква подходяща среда и условия, за да се разглежда. Но казвам: не е ли по-добре на земята да има 100 милиона хора и да живеят в мир, разбирателство и братство или да имаме милиарди хора, които постоянно враждуват помежду си? По-добре е, по-малко хора да идват, но да няма сегашните страдания. По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г.
(следва) Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Първото небе (продължение от брой 113) Тук има един клас същества, които водят особено красив живот това са
децата
.
Ако само бихме могли да ги видим, ний бихме престанали да скърбим. Когато едно дете умре преди раждането но астралното тяло, което става към четиринадесетата година, то не може да отиде по-нагоре от първото небе, защото то не е отговорно за своите постъпки, също както нероденото дете не е отговорно за страданията, които причинява на майката със своите движения в утробата й. Следователно, детето не минава през процеса не живота в чистилището. Това, което не е събудено, не може да умре. Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни деца често могат да си припомнят миналия си живот.
към текста >>
Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни
деца
често могат да си припомнят миналия си живот.
(следва) Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Първото небе (продължение от брой 113) Тук има един клас същества, които водят особено красив живот това са децата. Ако само бихме могли да ги видим, ний бихме престанали да скърбим. Когато едно дете умре преди раждането но астралното тяло, което става към четиринадесетата година, то не може да отиде по-нагоре от първото небе, защото то не е отговорно за своите постъпки, също както нероденото дете не е отговорно за страданията, които причинява на майката със своите движения в утробата й. Следователно, детето не минава през процеса не живота в чистилището. Това, което не е събудено, не може да умре.
Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни
деца
често могат да си припомнят миналия си живот.
За тези деца първото небе е едно място за очакване, гдето те живеят от една до двадесет години, докато им се яви случай за едно ново раждане. И все пак то е нещо повече от място за очакване, защото в продължение на това време може да се направи голям напредък. Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много децата и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки. Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за децата, и затова техния живот представлява една хубава игра. И все пак, тяхното възпитание не е изоставено.
към текста >>
За тези
деца
първото небе е едно място за очакване, гдето те живеят от една до двадесет години, докато им се яви случай за едно ново раждане.
Ако само бихме могли да ги видим, ний бихме престанали да скърбим. Когато едно дете умре преди раждането но астралното тяло, което става към четиринадесетата година, то не може да отиде по-нагоре от първото небе, защото то не е отговорно за своите постъпки, също както нероденото дете не е отговорно за страданията, които причинява на майката със своите движения в утробата й. Следователно, детето не минава през процеса не живота в чистилището. Това, което не е събудено, не може да умре. Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни деца често могат да си припомнят миналия си живот.
За тези
деца
първото небе е едно място за очакване, гдето те живеят от една до двадесет години, докато им се яви случай за едно ново раждане.
И все пак то е нещо повече от място за очакване, защото в продължение на това време може да се направи голям напредък. Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много децата и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки. Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за децата, и затова техния живот представлява една хубава игра. И все пак, тяхното възпитание не е изоставено. Децата биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта.
към текста >>
Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много
децата
и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки.
Следователно, детето не минава през процеса не живота в чистилището. Това, което не е събудено, не може да умре. Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни деца често могат да си припомнят миналия си живот. За тези деца първото небе е едно място за очакване, гдето те живеят от една до двадесет години, докато им се яви случай за едно ново раждане. И все пак то е нещо повече от място за очакване, защото в продължение на това време може да се направи голям напредък.
Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много
децата
и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки.
Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за децата, и затова техния живот представлява една хубава игра. И все пак, тяхното възпитание не е изоставено. Децата биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта. В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането.
към текста >>
Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за
децата
, и затова техния живот представлява една хубава игра.
Това, което не е събудено, не може да умре. Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни деца често могат да си припомнят миналия си живот. За тези деца първото небе е едно място за очакване, гдето те живеят от една до двадесет години, докато им се яви случай за едно ново раждане. И все пак то е нещо повече от място за очакване, защото в продължение на това време може да се направи голям напредък. Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много децата и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки.
Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за
децата
, и затова техния живот представлява една хубава игра.
И все пак, тяхното възпитание не е изоставено. Децата биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта. В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането. По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение.
към текста >>
Децата
биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта.
За тези деца първото небе е едно място за очакване, гдето те живеят от една до двадесет години, докато им се яви случай за едно ново раждане. И все пак то е нещо повече от място за очакване, защото в продължение на това време може да се направи голям напредък. Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много децата и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки. Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за децата, и затова техния живот представлява една хубава игра. И все пак, тяхното възпитание не е изоставено.
Децата
биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта.
В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането. По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение. Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот. И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле.
към текста >>
У
децата
то се постига, когато им се обръща внимание за последствията от делата им, вместо да се наказват.
Но що е отговорност? Обяснението на тая идея седи в самата дума. Отговорност е отговор, който отделния човек дава на изискванията на съвестта си. Ако човек изпълнява изискването, тогава той е с отговорност, ако ли не, тогава той не притежава чувството на отговорност. Това чувство дава инициатива.
У
децата
то се постига, когато им се обръща внимание за последствията от делата им, вместо да се наказват.
Към възрастните да се приложи похвалата и да се уверят, че другите имат високо мнение за тяхната способност. Отговорен е всеки човек относно друг, който до известна степен е зависим от него, или които е в лошо отношение с него. Например по-възрастния относно по младия, по-силния относно по слабия, богатия относно бедния, благоразумния относно по-неблагоразумния и т. н. Ние трябва само да внимаваме на гласа на нашата съвест, която ще ни каже точно какво да правим. Ако всички хора биха обърнали внимание на това, много зло би се избегнело от човешкото общество.
към текста >>
Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на
децата
, на бъдещите преобразователи на обществения живот.
или понеже те отлагат нещата, което увеличава виновността. С благоразумно обяснение и ръководство и тука може да се постигне подобрение. Двама млади възнамеряват да се оженят. В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия. Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която младите встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението.
Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на
децата
, на бъдещите преобразователи на обществения живот.
За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква. Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца. Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления. Особено важно е чувството на отговорност. когато то се отнася до обществения живот.
към текста >>
Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите
деца
.
Двама млади възнамеряват да се оженят. В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия. Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която младите встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението. Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на децата, на бъдещите преобразователи на обществения живот. За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква.
Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите
деца
.
Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления. Особено важно е чувството на отговорност. когато то се отнася до обществения живот. Каква голяма отговорност има управлението на една държава! Да си припомним само последната война.
към текста >>
12.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
приказки за
деца
.
Това, обаче, е непълна равносметка. Войната не унищожи само живота на милиони люде. Тя отрови и духовете на милиони. В милиони духове тя пробуди стария сляп култ на силата и вярата — прав е този, който е по-силен. Международното братство, взаимопомощта, добрата воля в международните отношения — всичко туй се превърна в мъгла, дим; всичко това сега на милиони люде се струва глух брътвеж.
приказки за
деца
.
Кръвопролитните боеве превърнаха хората в животни. Кръвопролитието секна, но зверщината не изчезна, тъй като не изчезна ужасната омраза, подобна на бяс, който прави хората всякога готови да хапят. Твърдо, по-твърдо от преди, стоят стени между разделените народи. Подозрително изглежда всичко, което се домогва да пробие тези стени. Подозрителна е всяка дума, която проповядва братство, обич към политическите врагове.
към текста >>
й каза следното: „Булка ти ще родиш две
деца
близнаци.
Там станах бакалин и бях до войната. След войната се заселих в Айтос, тук се сбъдна и третото предсказание. Ожених се и в късо време изгубих жена си и се ожених за втора. Ето три предсказания, които се сбъднаха точно така както ги предсказа тази наглед проста циганка. Нека добавя още, че тази съща ща циганка тогава предсказа и на една от съседките ни в селото, които от любопитство бяха се събрали в двора ни. Тя.
й каза следното: „Булка ти ще родиш две
деца
близнаци.
Последната се обиди и засрами защо така явно и публично й каза, защото тя през това време не била бременна. Но след една година стан точно така: същата роди два близнака. Всичко това ме кара да вярвам, че предсказанията са верни. Съобщава Я. С. гр.
към текста >>
13.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В тая именно свобода, която е едновременно нашето върховно благо, и — извора на нашите отклонения, грешки, престъпления и страдания, е залога на нашата божественост, е доказателството че ние наистина, сме
деца
на Бога Бог, нашият Небесен Баща, след като ни е създал и ни е обградил с всички необходими условия за развитие и растене, ни оставя свободни да вършим всичко, което пожелаем.
Има една мисъл, която, въпреки всички отрицателни прояви и явления в живота, с които се срещаме всекидневно, е способна да ни даде крила. Всичко е за добро! Под всевиждащото око на Бога, под действието на Неговата всеобгръщаща Любов и под ръководството на Неговата безгранична Мъдрост, всичко, което става по всички части на необятната Вселена - всичко, което ние. хората, вършим — всичко се използва и превръща от Всемогъщия Творец за наше добро и за доброто на всички същества. Има една Върховна Сила, която не само че ни е създала, не само че ни подтиква постоянно напред, като ни е обградила с всички условия, способстващи за нашето развитие, но, свръх всичко това, ни е надарила и със свобода — да постъпваме по един или по друг начин, според нашия собствен избор.
В тая именно свобода, която е едновременно нашето върховно благо, и — извора на нашите отклонения, грешки, престъпления и страдания, е залога на нашата божественост, е доказателството че ние наистина, сме
деца
на Бога Бог, нашият Небесен Баща, след като ни е създал и ни е обградил с всички необходими условия за развитие и растене, ни оставя свободни да вършим всичко, което пожелаем.
Той не ни заставя да вършим само доброто. Той не ни е направил като кукли, като механизми, които се движат по точно определени посоки, направлявани от вън. Не, той ни е дал правото на свободен избор. на свободни движения — той ни е оставил свободно да се отдалечаваме и свободно да отиваме при Него. И не насилието, не механичната връзка, — а само своята безгранична, всеобгръщаща Любов е оставил Той като една неразривна, неунищожима връзка между нашите души и Него.
към текста >>
14.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дядо Благо Интернационална детска изложба чрез Есперанто Есперантистите в Манджурия бидейки във връзки с всички страни в света организират и нареждат голяма детска изложба — произведения на
деца
от цял свят.
Аз да свиря зная, ала знанието си не мога ни да давам, нито пък да го продавам. То пари печели, но виж, за пари не мога да го дам, че къде седи и аз не знам. То е моя хубава прикия, но прощавай, че не зная где и как го крия. * * * Знанието никой няма да ми земе, ни да го открадне ни да го отнеме! Да го хвърля някак, сам дори не мога, с него ще отида белки и при Бога.
Дядо Благо Интернационална детска изложба чрез Есперанто Есперантистите в Манджурия бидейки във връзки с всички страни в света организират и нареждат голяма детска изложба — произведения на
деца
от цял свят.
Те най-любезно канят своите български другарчета да им изпратят: 1. Художествени произведения краснопис, илюстрации на момчета и момичета. 2. Поздравителни думи, оригинално писани или преведени на Есперанто. 3. Детски вестници. Всяко дете, което изпрати свое произведение, ще получи в замяна такова от манджурските и японските деца.
към текста >>
Всяко дете, което изпрати свое произведение, ще получи в замяна такова от манджурските и японските
деца
.
Дядо Благо Интернационална детска изложба чрез Есперанто Есперантистите в Манджурия бидейки във връзки с всички страни в света организират и нареждат голяма детска изложба — произведения на деца от цял свят. Те най-любезно канят своите български другарчета да им изпратят: 1. Художествени произведения краснопис, илюстрации на момчета и момичета. 2. Поздравителни думи, оригинално писани или преведени на Есперанто. 3. Детски вестници.
Всяко дете, което изпрати свое произведение, ще получи в замяна такова от манджурските и японските
деца
.
По хубавите неща, от изпратените ще бъдат публикувани в местния вестник: „Hoten Mainici“, който има 20,000 тираж. Изложбата — от творби на децата от цял свят ще стане през лятото, първом в Мукден, където живеят различни племена. Ние обръщаме внимание на всички майки и бащи, особено на учителките и учителите да подтикнат своите деца и ученици да вземат и те участие в тая международна детска изложба. Нека и произведението на българското дете вземе участие! Особено ценни ще бъдат произведенията на тия деца, които се възпитават в новия дух за братски отношения между всички хора на земята.
към текста >>
Изложбата — от творби на
децата
от цял свят ще стане през лятото, първом в Мукден, където живеят различни племена.
Художествени произведения краснопис, илюстрации на момчета и момичета. 2. Поздравителни думи, оригинално писани или преведени на Есперанто. 3. Детски вестници. Всяко дете, което изпрати свое произведение, ще получи в замяна такова от манджурските и японските деца. По хубавите неща, от изпратените ще бъдат публикувани в местния вестник: „Hoten Mainici“, който има 20,000 тираж.
Изложбата — от творби на
децата
от цял свят ще стане през лятото, първом в Мукден, където живеят различни племена.
Ние обръщаме внимание на всички майки и бащи, особено на учителките и учителите да подтикнат своите деца и ученици да вземат и те участие в тая международна детска изложба. Нека и произведението на българското дете вземе участие! Особено ценни ще бъдат произведенията на тия деца, които се възпитават в новия дух за братски отношения между всички хора на земята. Нека децата се подготвят и приготвят всичко грижливо и чисто за да бъдат достойно представени на своите далечни другарчета. Всичко да се изпрати до редакцията на в.
към текста >>
Ние обръщаме внимание на всички майки и бащи, особено на учителките и учителите да подтикнат своите
деца
и ученици да вземат и те участие в тая международна детска изложба.
Поздравителни думи, оригинално писани или преведени на Есперанто. 3. Детски вестници. Всяко дете, което изпрати свое произведение, ще получи в замяна такова от манджурските и японските деца. По хубавите неща, от изпратените ще бъдат публикувани в местния вестник: „Hoten Mainici“, който има 20,000 тираж. Изложбата — от творби на децата от цял свят ще стане през лятото, първом в Мукден, където живеят различни племена.
Ние обръщаме внимание на всички майки и бащи, особено на учителките и учителите да подтикнат своите
деца
и ученици да вземат и те участие в тая международна детска изложба.
Нека и произведението на българското дете вземе участие! Особено ценни ще бъдат произведенията на тия деца, които се възпитават в новия дух за братски отношения между всички хора на земята. Нека децата се подготвят и приготвят всичко грижливо и чисто за да бъдат достойно представени на своите далечни другарчета. Всичко да се изпрати до редакцията на в. Братство най къс-но до м. май.
към текста >>
Особено ценни ще бъдат произведенията на тия
деца
, които се възпитават в новия дух за братски отношения между всички хора на земята.
Всяко дете, което изпрати свое произведение, ще получи в замяна такова от манджурските и японските деца. По хубавите неща, от изпратените ще бъдат публикувани в местния вестник: „Hoten Mainici“, който има 20,000 тираж. Изложбата — от творби на децата от цял свят ще стане през лятото, първом в Мукден, където живеят различни племена. Ние обръщаме внимание на всички майки и бащи, особено на учителките и учителите да подтикнат своите деца и ученици да вземат и те участие в тая международна детска изложба. Нека и произведението на българското дете вземе участие!
Особено ценни ще бъдат произведенията на тия
деца
, които се възпитават в новия дух за братски отношения между всички хора на земята.
Нека децата се подготвят и приготвят всичко грижливо и чисто за да бъдат достойно представени на своите далечни другарчета. Всичко да се изпрати до редакцията на в. Братство най къс-но до м. май. МУЗИКА И ДУША Музиката е Божия промисъл. Музиката одухотворява човека и го прави проводник на Божията сила.
към текста >>
Нека
децата
се подготвят и приготвят всичко грижливо и чисто за да бъдат достойно представени на своите далечни другарчета.
По хубавите неща, от изпратените ще бъдат публикувани в местния вестник: „Hoten Mainici“, който има 20,000 тираж. Изложбата — от творби на децата от цял свят ще стане през лятото, първом в Мукден, където живеят различни племена. Ние обръщаме внимание на всички майки и бащи, особено на учителките и учителите да подтикнат своите деца и ученици да вземат и те участие в тая международна детска изложба. Нека и произведението на българското дете вземе участие! Особено ценни ще бъдат произведенията на тия деца, които се възпитават в новия дух за братски отношения между всички хора на земята.
Нека
децата
се подготвят и приготвят всичко грижливо и чисто за да бъдат достойно представени на своите далечни другарчета.
Всичко да се изпрати до редакцията на в. Братство най къс-но до м. май. МУЗИКА И ДУША Музиката е Божия промисъл. Музиката одухотворява човека и го прави проводник на Божията сила. А творчеството в музиката.
към текста >>
15.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но природата има и други творения, и други
деца
.
Без основно и конкретно познание на естеството, произхода и развитието на човека, не можем да имаме обективно и конкретно познание, не можем да имаме научно познание. В тази си статия аз няма да разглеждам основния проблем за човека. Няма да се занимавам с въпроса за същината на човека като космично същество, защото въпроса е много сложен и е същевременно проблем, който е свързан с великата тайна за същината на Битието. Ще нахвърля само няколко мисли, за да се види какво представлява човек в своето проявление, и каква е неговата пряка задача сега на земята. Общоприето е да се казва, че човек е дете на природата.
Но природата има и други творения, и други
деца
.
Като почнем от минералите и минем през растителното царство, за да дойдем до голямото разнообразие и изобилие на видове в животинското царство — като почнем от едноклетъчните организми и стигнем до човека, това са хиляди видове, които са все деца на природата и в които в една последователна непреривност се манифестира творческата мощ и великата разумност на живота. Във всички тези хиляди форми пулсира като един общ елемент живота, проявен в различни степени и форми. Живота е общ за всички същества — от най-нисшите до най-висшите всички живеят. Но даже и най-повърхностното наблюдение ще ни открие, че в различните форми живота е проявен в различни степени. Живота на най-нисшите животни е още съвсем недиференциран, проявяващ се общо, няма разграничени и оформени още почти никакви системи и органи.
към текста >>
Като почнем от минералите и минем през растителното царство, за да дойдем до голямото разнообразие и изобилие на видове в животинското царство — като почнем от едноклетъчните организми и стигнем до човека, това са хиляди видове, които са все
деца
на природата и в които в една последователна непреривност се манифестира творческата мощ и великата разумност на живота.
В тази си статия аз няма да разглеждам основния проблем за човека. Няма да се занимавам с въпроса за същината на човека като космично същество, защото въпроса е много сложен и е същевременно проблем, който е свързан с великата тайна за същината на Битието. Ще нахвърля само няколко мисли, за да се види какво представлява човек в своето проявление, и каква е неговата пряка задача сега на земята. Общоприето е да се казва, че човек е дете на природата. Но природата има и други творения, и други деца.
Като почнем от минералите и минем през растителното царство, за да дойдем до голямото разнообразие и изобилие на видове в животинското царство — като почнем от едноклетъчните организми и стигнем до човека, това са хиляди видове, които са все
деца
на природата и в които в една последователна непреривност се манифестира творческата мощ и великата разумност на живота.
Във всички тези хиляди форми пулсира като един общ елемент живота, проявен в различни степени и форми. Живота е общ за всички същества — от най-нисшите до най-висшите всички живеят. Но даже и най-повърхностното наблюдение ще ни открие, че в различните форми живота е проявен в различни степени. Живота на най-нисшите животни е още съвсем недиференциран, проявяващ се общо, няма разграничени и оформени още почти никакви системи и органи. Живота тук е тъй да се каже прост, еднороден.
към текста >>
Малките
деца
престояват в другия свят една година, по-възрастните - 2 години, още по- възрастните - 45 години.
Щом Любовта функционира, тогава можете да дойдете до Истината, Свободата, Знанието и Мъдростта. Без тази вътрешна Любов не може да направите една крачка напред, не може да направите промяна в себе си. И всякога, когато човек съжалява, че е любил, ще остане разочарован. С Любовта той ще забележи, че хората не умират, а само напускат Земята за известно време като екскурзианти и пак се връщат. Някои хора напущат Земята само за 45 години.
Малките
деца
престояват в другия свят една година, по-възрастните - 2 години, още по- възрастните - 45 години.
Възрастните и стари хора се връщат след 45 години. Някои се връщат след 250 години, а най-напредналите след 1500 години. Учителите в света се връщат след 2000 години. Не е въпрос да вярвате в това, но ви го изнасям като факти, за да изясня някои противоречия във вас. Защото вашите нещастия и противоречия са резултат на вашето невежество.
към текста >>
16.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В тия години
децата
могат да „виждат“ и висшите светове и често те бърборят за това, което виждат, докато присмехът на по-възрастните или наказанията им за „измисляне на лъжливи истории“, ги научават да се въздържат.
Отделянето на твърдите вещества, което става чрез отрицателния полюс на химическия етер, е ненарушимо. също както и отделянето на течностите, което става чрез отрицателния полюс на животоносния етер. Пасивното възприятие, което се дължи на отрицателните сили на светлинния етер, е също извънредно забележително. Детето е извънредно впечатлително, то е „цялото очи и уши“. През първите години но детството, силите, действащи чрез отрицателния полюс на отразяващия етер, са също извънредно активни.
В тия години
децата
могат да „виждат“ и висшите светове и често те бърборят за това, което виждат, докато присмехът на по-възрастните или наказанията им за „измисляне на лъжливи истории“, ги научават да се въздържат.
Печален факт е, че малките биват насилствено заставяни да лъжат — или поне да отричат истината — поради неверието на техните „мъдри“ възрастни близки. Проучванията на Обществото за Психични Изследвания са доказали, че децата често имат невидими компаньони в игрите си, които често ги посещават докато са няколко годишни. През тези години ясновидството на децата е пасивно, както е това на медиумите. Същото нещо е и със силите, действащи чрез астралното тяло. Пасивното чувство на физическата болка е на лице, докато пък емоционалното чувство почти съвършено отсъства.
към текста >>
Проучванията на Обществото за Психични Изследвания са доказали, че
децата
често имат невидими компаньони в игрите си, които често ги посещават докато са няколко годишни.
Пасивното възприятие, което се дължи на отрицателните сили на светлинния етер, е също извънредно забележително. Детето е извънредно впечатлително, то е „цялото очи и уши“. През първите години но детството, силите, действащи чрез отрицателния полюс на отразяващия етер, са също извънредно активни. В тия години децата могат да „виждат“ и висшите светове и често те бърборят за това, което виждат, докато присмехът на по-възрастните или наказанията им за „измисляне на лъжливи истории“, ги научават да се въздържат. Печален факт е, че малките биват насилствено заставяни да лъжат — или поне да отричат истината — поради неверието на техните „мъдри“ възрастни близки.
Проучванията на Обществото за Психични Изследвания са доказали, че
децата
често имат невидими компаньони в игрите си, които често ги посещават докато са няколко годишни.
През тези години ясновидството на децата е пасивно, както е това на медиумите. Същото нещо е и със силите, действащи чрез астралното тяло. Пасивното чувство на физическата болка е на лице, докато пък емоционалното чувство почти съвършено отсъства. Детето, например, се разчувства при най-малката възбуда, обаче траенето на това чувство е само моментално. То със само на повърхността.
към текста >>
През тези години ясновидството на
децата
е пасивно, както е това на медиумите.
Детето е извънредно впечатлително, то е „цялото очи и уши“. През първите години но детството, силите, действащи чрез отрицателния полюс на отразяващия етер, са също извънредно активни. В тия години децата могат да „виждат“ и висшите светове и често те бърборят за това, което виждат, докато присмехът на по-възрастните или наказанията им за „измисляне на лъжливи истории“, ги научават да се въздържат. Печален факт е, че малките биват насилствено заставяни да лъжат — или поне да отричат истината — поради неверието на техните „мъдри“ възрастни близки. Проучванията на Обществото за Психични Изследвания са доказали, че децата често имат невидими компаньони в игрите си, които често ги посещават докато са няколко годишни.
През тези години ясновидството на
децата
е пасивно, както е това на медиумите.
Същото нещо е и със силите, действащи чрез астралното тяло. Пасивното чувство на физическата болка е на лице, докато пък емоционалното чувство почти съвършено отсъства. Детето, например, се разчувства при най-малката възбуда, обаче траенето на това чувство е само моментално. То със само на повърхността. Детето също има връзка с ума, но е почти съвършено неспособно за индивидуална умствена дейност.
към текста >>
17.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова задачата на майките и бащите и на възпитанието въобще, е да научат
децата
да мислят.
Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък. Мисълта е един мощен космически процес, който се проявява чрез всички форми. Там където се явява пречка на пътя му, той разрушава формите. Затова всички, които не мислят, т.е. не дават ход на този творчески процес, са осъдени на разрушение и израждане.
Затова задачата на майките и бащите и на възпитанието въобще, е да научат
децата
да мислят.
Защото животът изисква една права мисъл и разбиране на законите, по които самият живот се проявява. Всяка една форма си има закони, по които е създадена и трябва да й се дадат съответните правила, които съществуват в природата. По-право, тези правила са вложени във всяка форма, но ние не трябва да препятстваме на законите, по които тези правила се проявяват. С това препятствие ние си създаваме всичкото нещастие. Някой пита как да постъпва с хората.
към текста >>
Роберт и той не могъл никак да я забрави и затова се явил при
ясновидеца
.
Мистър Роберт се възмутил, мислейки че някой се опитва по този начин да натрапи това дете нему. Но майката на детето, която дошла веднага след него, била еднакво озадачена и правила усилия да отведе детето. Последното, обаче, продължавало да се притиска към г. Роберт, настоявайки че той му е баща. Тази случка направила извънредно силно впечатление на г.
Роберт и той не могъл никак да я забрави и затова се явил при
ясновидеца
.
Тогава двамата заедно отишли в дома на родителите на момиченцето, което, щом ги видело, се хвърлило веднага към г. Роберт и отново го наричало „татко“. Ясновидецът, когото аз ще нарека „X“ първом завел детето към прозореца, за да види дали ирисът на окото се разширява и свива, когато го обръща към светлината и обратно, с оглед да провери дали някой друг дух, вън от истинския притежатели, не е обсебил детското тяло, защото очите са прозорците на душата и никое обсебващо същество не може да владее напълно тия органи на тялото. Г-н X. намерил, обаче, че детето е в нормално състояние и продължил да изследва грижливо малката.
към текста >>
18.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Децата
бързат да пораснат, възрастните бързат да се настанят на работа — бързат да се осигурят.
Неотдавна имах разговор с един приятел, който преди 10 г. е посетил няколко от европейските държави (Германия. Франция и Англия) и той така описва картината на улицата: „Всички бързат, тичат, надпреварват се, като че някъде бе станало пожар или земетръс и всички бягаха за да се спасят. Същото бързане както в подземния тъй и в надземния Париж, Берлин или Лондон. Едно постоянно нестихващо брожение.“ Всички бързат, и млади и стари.
Децата
бързат да пораснат, възрастните бързат да се настанят на работа — бързат да се осигурят.
Не бърза само разумният човек. Той работи неспирно за придобиване на добродетели, работи за своето самоусъвършенстване. Как? — Чрез завладяване на своите мисли, завладяване на своите чувства и контролиране на своите постъпки. Два пътя живота очертава: пътя на материалиста, който се стреми да обсеби, да завладее колкото се може повече материални блага и вторият път е тоя на окултиста, който се стреми не да завладява, а да проумява причините и пътищата на събитията. Докато първия желае „добив“, то втория се стреми към „съвършенство“.
към текста >>
Така могат да мислят
децата
, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто.
Затова е необходима една нова философия, едно ново разбиране за живота, да знаем, че животът не се губи, че именно той е вечно творящият принцип, който организира материята и създава все по-съвършени форми, в които се проявява все по-пълно. В процеса на това творчество става разширяване на старите форми, когато животът ги напусне. Това хората наричат смърт и я считат за едно голямо зло. В известен смисъл е зло, но като един естествен процес тя не е зло, а е добро. Сега хората като не разбират отношенията на силите в Битието, поставят доброто и злото като две противоположни неща, като два противоположни принципа, които се борят за надмощие.
Така могат да мислят
децата
, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто.
Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо.
към текста >>
Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни
деца
— син и дъщеря.
Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение? “ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада. И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие. Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта.
Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни
деца
— син и дъщеря.
Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията. Бягството на сина Младежът, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом. Въпреки всички усилия, не могли никъде да го намерят и така минали цели шест години. Бащата решил, че синът му е загинал и външно се помирил със загубата, но майката не преставала да мисли за пропадналия син. Сънят на майката Не много отдавна тя имала един необикновено ясен сън — тя видяла сина си, възмъжал и с брада, макар че по-рано той винаги бил гладко избръснат.
към текста >>
19.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако в един дом бащата, майката и
децата
правят по едно малко добро на ден, този дом има бъдеще.
Затова е по-добре да правим добро отколкото зло, защото всяка постъпка има своя ефект върху органическия живот, а не е само един механически акт, независим от нашия организъм. Всяка постъпка образува едно съединение, характера, на което се определя от постъпката и то става известен фактор в живота ни. Ако хората разбираха този закон и всеки ден правеха по едно добро, те щяха да подобрят бъдещето на човечеството. Защото изправянето и подобрението на света е преди всичко един органически процес и след това механически като последствие. А органическия процес се предшества от един психически процес.
Ако в един дом бащата, майката и
децата
правят по едно малко добро на ден, този дом има бъдеще.
Това е основата на всяко възпитание. Никакво друго възпитание, но всеки да направи по едно малко добро и да си каже какво малко добро е направил. А сега възпитанието е сведено до един механически процес. Майката казва на детето: я седни да се молиш. Но това вече не е възпитание а дресиране, защото най- първо трябва да му се обясни смисъла на молитвата и на позата, която заема.
към текста >>
И блеят, и блеят и плачат те по малките си изгубени
деца
-агнета.
За да можем ние да посрещнем Възкресение Христово с по-голямо достойнство. За да можем да се наядем два - три пъти и да се оригваме след това три-четири дена. „Продадоха се всички агнета. Търговецът събра пълен джоб банкноти. Сега се връщат големите овце, майките се връщат в пустото село.
И блеят, и блеят и плачат те по малките си изгубени
деца
-агнета.
Особено една, тя току блейне, извие гласа си, и дълго трепти в тоя развълнуван глас страданието на целият й род и ридае проклятието на живота чрез смъртта на своите малки беззащитни деца пред безжалостната ръка и вкамененото сърце на човека“. Оплаква тя майката-овца двойната смърт: физическата смърт на своите деца и духовната смърт, духовното обезличаване на своя господар — човека. * * * Не е ли това един обичай, една традиция, заедно с редица други (каквито са някой извратени обичаи, които ние по едно печално недоразумение свързваме с оная възвишена идея, която е вложена в празнуването на Рождество, Великден и Гергьовден, и което образува тяхната възвишена ядка), обичаи, — останали още от времето на суровото варварство? И това се повтаря и повтаря с десетки не, а със стотици години и то във всички „християнски“ страни. Тъй сме ги наследили от прадеди, така ги предаваме и на потомството.
към текста >>
Особено една, тя току блейне, извие гласа си, и дълго трепти в тоя развълнуван глас страданието на целият й род и ридае проклятието на живота чрез смъртта на своите малки беззащитни
деца
пред безжалостната ръка и вкамененото сърце на човека“.
За да можем да се наядем два - три пъти и да се оригваме след това три-четири дена. „Продадоха се всички агнета. Търговецът събра пълен джоб банкноти. Сега се връщат големите овце, майките се връщат в пустото село. И блеят, и блеят и плачат те по малките си изгубени деца-агнета.
Особено една, тя току блейне, извие гласа си, и дълго трепти в тоя развълнуван глас страданието на целият й род и ридае проклятието на живота чрез смъртта на своите малки беззащитни
деца
пред безжалостната ръка и вкамененото сърце на човека“.
Оплаква тя майката-овца двойната смърт: физическата смърт на своите деца и духовната смърт, духовното обезличаване на своя господар — човека. * * * Не е ли това един обичай, една традиция, заедно с редица други (каквито са някой извратени обичаи, които ние по едно печално недоразумение свързваме с оная възвишена идея, която е вложена в празнуването на Рождество, Великден и Гергьовден, и което образува тяхната възвишена ядка), обичаи, — останали още от времето на суровото варварство? И това се повтаря и повтаря с десетки не, а със стотици години и то във всички „християнски“ страни. Тъй сме ги наследили от прадеди, така ги предаваме и на потомството. И защо става всичко това?
към текста >>
Оплаква тя майката-овца двойната смърт: физическата смърт на своите
деца
и духовната смърт, духовното обезличаване на своя господар — човека.
„Продадоха се всички агнета. Търговецът събра пълен джоб банкноти. Сега се връщат големите овце, майките се връщат в пустото село. И блеят, и блеят и плачат те по малките си изгубени деца-агнета. Особено една, тя току блейне, извие гласа си, и дълго трепти в тоя развълнуван глас страданието на целият й род и ридае проклятието на живота чрез смъртта на своите малки беззащитни деца пред безжалостната ръка и вкамененото сърце на човека“.
Оплаква тя майката-овца двойната смърт: физическата смърт на своите
деца
и духовната смърт, духовното обезличаване на своя господар — човека.
* * * Не е ли това един обичай, една традиция, заедно с редица други (каквито са някой извратени обичаи, които ние по едно печално недоразумение свързваме с оная възвишена идея, която е вложена в празнуването на Рождество, Великден и Гергьовден, и което образува тяхната възвишена ядка), обичаи, — останали още от времето на суровото варварство? И това се повтаря и повтаря с десетки не, а със стотици години и то във всички „християнски“ страни. Тъй сме ги наследили от прадеди, така ги предаваме и на потомството. И защо става всичко това? — „Защото са християнски обичаи“, ще каже някой.
към текста >>
20.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме
деца
на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и безграничното Цяло.
Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото“. Учителя „Наистина ли човечеството не може да разбере, че знанието иде от един и същ Източник ? “ Агни Йога Великият, основният, първичният закон на Бога—това е Единството. Бог е един и обгръща всичко. Всички ние живеем в Него и черпим от Неговата сила, от Неговата любов, от Неговата мъдрост.
Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме
деца
на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и безграничното Цяло.
Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние. без да щем, без да съзнаваме, помагаме за достигане крайната обща цел на Великото Единство, целта на всеобщата космична Еволюция. Дори и дяволът, без да ще и без да знае, работи за Бога и за Божието Дело. Защото злото е само условие, само фон, върху който се проявява доброто; и защото безграничната Божия Мъдрост е предвидела всичко и използва всичко за добро. И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция!
към текста >>
Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна
децата
— любов.
А още по черна тъмата се спуска. Зигзаги пад Него засвяткаха с гръм И трясък нечуван Духа на Исуса отнесе нагоре през лобния хълм. Там близките Нему до римската стража унило поглеждат Учителя благ, изпил на закона горчивата чаша. Напразно те чакат словата Му пак. В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров.
Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна
децата
— любов.
Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма.
към текста >>
И вие
деца
на светлината защо се обленяте?
Когато детето нарасне дрехите му стават малки. Нови дрехи трябва да му се направят. Даже като види своите малки дрешки става му смешно — не му се вярва, че се е побирало в такива ограничени форми. Също така всички днешни форми на живота, както светски, така и „религиозни“, са надраснати. Затова обновление е нужно.
И вие
деца
на светлината защо се обленяте?
Отворете си очите и вижте, слънцето е отдавна изгряло! Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите. Новата култура хлопа на врата! В нейната основа лежи Божественото, живото разбиране и окултното познание на действителността. Истинското познание на действителността, познаване законите и силите, които лежат в основата й, преви окултизма способен да бъде плодотворно прилаган в живота.
към текста >>
21.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но ако неговите
деца
мислят, чувстват и съзнават, то как бихме могли ний да отнемем тия свойства от техния Баща, който ги е родил?
което тъй щедро се излива към нас из недрата на космичната съкровищница. Разбира се, за плодотворното използване на тези съкровища е необходимо съзнателно отношение към окръжаващото, необходимо е да знаем какво нещо е Космоса и могъщите източници, излъчващи неговите дарове. Космоса — това е неделимия поток на единния живот, протичащ през всички изграждани от него форми, в безкрайността на пространството и безпределността на времето. В своето течение, този поток на живота запалва могъщите огнища, наричани от нас слънца. Един от тези с пламенно напрежение огнища на живото сияе и в нашата планетна система; всички планети са родени от Слънцето; всичко, което се намира на тези планети дължи своето съществувание на огнището на жизнената сила — Слънцето; всички живи същества с техния живот, чувства и мисли са въплотени лъчи на слънцето и живеят благодарение на неговите щедри дарове.
Но ако неговите
деца
мислят, чувстват и съзнават, то как бихме могли ний да отнемем тия свойства от техния Баща, който ги е родил?
Но, разбира се, съзнанието на Слънцето толкова много превъзхожда нашето съзнание, че за нас не е възможно да го познаем с нашето обикновено съзнание. Безгранични са даровете на Слънцето, но ний умеем да използваме само много малка част от тях, затова, защото не познаваме действителността и качеството на тия дарове, а това, което не познаваме, ние не можем напълно да използваме. Даровете на Слънцето се проявяват по три пътя: първо, Слънцето излива огромни потоци жизнена сила, даваща живо, здраве и условия за развитие на организмите; второ, психичната енергия, която обуславя психичния живот на съществата, живота на мисълта, чувствата и волята, и трето, Слънцето ни изпраща своята духовна еманация, обуславяща нашите религиозни импулси. Всичко това ни принадлежи, всички тези богатства са наше законно достояние, нещо повече, ние имаме и специални апарати за използване и преработка на даровете на Слънцето. Тези апарати се намират в нашето собствено тяло, наричат се нервни центрове и са напълно приспособени за възприемане и преработка на всичките три вида слънчеви излъчвания.
към текста >>
22.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* * * Днес има извънредно много книги за
деца
, за юноши, за възрастни.
Нито един отрасъл в живо та, нито една гениална придобивка на човешкият дух в наука, техника или изкуство не би могла да изпълни тъй бързо и тъй сполучливо своята задача, ако човек не владееше принципите на книгопечатането. Книгопечатането не е случайно откритие, а е рожба на дълги и многократни опити на човешкия колективитет. То е пряк резултат от развоя на човешката мисъл и от стремежа да се оставят бързи и трайни следи от всичко онова, което проницателния ум долавя и го оформя в написана мисъл. Благодарение на писмеността и книгопечатането човечеството си осигури един постоянен и неспирен възход към по-висока култура и цивилизация. Книгата е оня магически възел, където се срещат миналото, настоящето и бъдещето.
* * * Днес има извънредно много книги за
деца
, за юноши, за възрастни.
Има книги за всички и по всичко. Остава едно, което е най-важното — да се четат. Забелязва се, че днес интереса към книгите е отслабнал. Малцина четат книги, а още по-малко ги купуват. Днес, когато книгата е тъй необходима за всички, а особено за учащата се младеж, се забелязва, че вниманието е отвлечено от книгите, от самообразованието.
към текста >>
Погледни
децата
си, каква красота представляват!
Държейки сметка на този ансамбъл от влияния за дадено място и време, ние можем де заключим за физичните, физиологичните и психичните последствия, които те трябва да произведат върху жителите. (превод от френски) Ден на Поповите лъжички (б а с н я) По малка вадичка от реката се напълнила една дълга и широка локва. Жабите насновали в нея своя жабуняк, от който се излюпили много хиляди Попови лъжички. И почнали мънинките да шават нежните си и красиви опашчици. Съгледал ги стария жабок, възхитил се от особени чувства и извикал: — О, невежи мой народе!
Погледни
децата
си, каква красота представляват!
Не са ли те най-милото твое, плода на всяка любов, радостта на всяко семейство и бъдещето на нашия род? А погрижил ли си се ти за тези деца поне един ден в годината? — не, разбира се, и хиляди пъти не! Ето защо, предлагам да учредим празник. Един ден в годината да мислим за децата си.
към текста >>
А погрижил ли си се ти за тези
деца
поне един ден в годината?
Жабите насновали в нея своя жабуняк, от който се излюпили много хиляди Попови лъжички. И почнали мънинките да шават нежните си и красиви опашчици. Съгледал ги стария жабок, възхитил се от особени чувства и извикал: — О, невежи мой народе! Погледни децата си, каква красота представляват! Не са ли те най-милото твое, плода на всяка любов, радостта на всяко семейство и бъдещето на нашия род?
А погрижил ли си се ти за тези
деца
поне един ден в годината?
— не, разбира се, и хиляди пъти не! Ето защо, предлагам да учредим празник. Един ден в годината да мислим за децата си. Този ден да го наречем Ден на Поповите лъжички. Чули жабите от реката патосната реч на стария жабок и закрещели: — Ква, ква, кза!
към текста >>
Един ден в годината да мислим за
децата
си.
Погледни децата си, каква красота представляват! Не са ли те най-милото твое, плода на всяка любов, радостта на всяко семейство и бъдещето на нашия род? А погрижил ли си се ти за тези деца поне един ден в годината? — не, разбира се, и хиляди пъти не! Ето защо, предлагам да учредим празник.
Един ден в годината да мислим за
децата
си.
Този ден да го наречем Ден на Поповите лъжички. Чули жабите от реката патосната реч на стария жабок и закрещели: — Ква, ква, кза! Да учредим, да учредим, ден на Поповите лъжички! Това е славно, това е културно! Радвайте се, че измислихме най-великото дело на нашето време!
към текста >>
* * * От слава и прослава
Децата
нищо не разбират, Те искат дом, във който Медът и хлябът да извират Дядо Благо На оня свят След мъчителна смърт, дядо Васил замина за оня свят.
Виждали се всевъзможни скачания и прескачания, бълбукания и премятания, пуляния и препулвания. Поповите лъжички, малки глупави душички и те по заповед се редили едно до друго по брега на локвата и със страхопочитание гледали своя спасителен ден. Уви, в същото време слънцето пригрявало локвата и водата бързо намалявала в нея. Не минали много дни и Поповите лъжички останали съвършено на сухо. В мъка и страдание едно по-едно изгубвали живота си, а телцата им залепнали и изсъхнали на земята.
* * * От слава и прослава
Децата
нищо не разбират, Те искат дом, във който Медът и хлябът да извират Дядо Благо На оня свят След мъчителна смърт, дядо Васил замина за оня свят.
Когато беше стигнал там, той чу един глас: — Върви след мен! И дядо Васил видя пред себе си едно намръщено и грозно лице, една облечена в черно фигура. — Но кой си ти ? — попита дядо Васил. — Май не ми се харесваш твърде, та да ти се доверя ... — Върви след мен!
към текста >>
Виждаха се и групи хора: жени и мъже,
деца
и старци.
Навсякъде се виждаха плодни дървета. Едни цъфтяха н пълнеха въздуха със сладък аромат, други се привеждаха под тежестта на своите узрели плодове. Треви и цветя красяха навред земята. Бистри поточета освежаваха красивата долина. Птички пееха.
Виждаха се и групи хора: жени и мъже,
деца
и старци.
И лицата на всички бяха усмихнати и красиви. От всяко лице се излъчваше светлина, сякаш те бяха малки слънца. — Тука ми харесва — продума дядо Васил на своя водач. — Да може да ме оставиш и да си идеш. Аз и без тебе ще се наредя.
към текста >>
Не ли упояваше в своята кръчма мъжете и им вземеше последните левове, а
децата
и жените им оставяше да гладуват, да ходят окъсани и боси през студ и мраз?
— Ама аз подарих петдесет хиляди лева за църквата; без мене тя нямаше да се направи. И често ходех да се моля: от мене по-големи свещи никой не е палил ... — Обич се иска тука, а не църкви и свещи. А ти никога и нищо не си обичал. Я ми кажи, отде си взел тия големи богатства, които имаше, отде си взел и петдесетях хиляди, които подари на църквата? Не ли обираше сиромасите?
Не ли упояваше в своята кръчма мъжете и им вземеше последните левове, а
децата
и жените им оставяше да гладуват, да ходят окъсани и боси през студ и мраз?
Не ли заграби имота на голяма част от хората в твоето село, които ти задлъжняха от пиене? Нямат край твоите злини. Ангелът на омразата вървеше по-нататък. Следваше го неволно и дядо Васил. Минаваха през друга долина.Тук растителността беше по-бедна.
към текста >>
23.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако погледнете с очите на
ясновидеца
, ще видите, че вашите чувства и мисли са написали хиляди томове, хиляди книги.
Горното ново откритие на науката идва на помощ на духовното животоразбиране. Съществуването на човешките мисли като реалност и сила е доказано чрез телепатията, но горното откритие доказва още по-нагледно тяхната реалност, и в това скептика материалист нямо защо да се съмнява по-вече и да се колебае, а да направи още една крачка в своя живот, за да види че и зад тия видими форми съществува друг свят, по красив и по-реален. Ето какво казва Учителя на едно място из беседите за мислите и чувствата. „В духовно отношение мислите и чувствата на човека не са нищо друго освен писмо. Мислиш ли — пишеш нещо; чувстваш ли — пишеш нещо.
Ако погледнете с очите на
ясновидеца
, ще видите, че вашите чувства и мисли са написали хиляди томове, хиляди книги.
Ако отворите една от книгите на вашия живот, там ще намерите много неща написани. Някъде ще видите еднообразни и слаби отпечатъци; другаде ще видите силни отпечатъци. По това се познава доколко вашите мисли и чувство са били силни. Някой мисли да си прави къща. Като погледнете този човек, на много места ще видите отпечатана мисъл за къщата.
към текста >>
Съдържа в значително количество витамина А и отчасти витамина В.“ Лейн и Бошард правили опит с
деца
между 7 и 15 години, които разделили на две групи.
Лайк пее хвалебствена песен на фъстъка в „The American journal of Physical Therapy“. „Съдържа“, казва той, „три аминови киселини, необходими за растежа на тялото, в по-голямо количество, отколкото са в зърнените храни. Съдържа и повече калциеви соли. Японски изследователи са открили, че неговите белтъци превъзхождат белтъците на соята. Пепелта му е слабо кисела.
Съдържа в значително количество витамина А и отчасти витамина В.“ Лейн и Бошард правили опит с
деца
между 7 и 15 години, които разделили на две групи.
Едната група получавала обща храна, включително месо яйца и мляко. Другата група не получавала месо, яйца и мляко, а зеленчуци и значително количество фъстъци и фъстъчено масло. При тая диета резултатите били не по-малко задоволителни, що се отнася до растежа не децата;дори някои деца придали повече отколкото децата в първата група. Време е да се обърне по-голямо внимание на този плод, като се засеят по-големи пространства у нас. Опитите, които имахме миналите — две-три години, са много насърчителни.
към текста >>
При тая диета резултатите били не по-малко задоволителни, що се отнася до растежа не
децата
;дори някои
деца
придали повече отколкото
децата
в първата група.
Японски изследователи са открили, че неговите белтъци превъзхождат белтъците на соята. Пепелта му е слабо кисела. Съдържа в значително количество витамина А и отчасти витамина В.“ Лейн и Бошард правили опит с деца между 7 и 15 години, които разделили на две групи. Едната група получавала обща храна, включително месо яйца и мляко. Другата група не получавала месо, яйца и мляко, а зеленчуци и значително количество фъстъци и фъстъчено масло.
При тая диета резултатите били не по-малко задоволителни, що се отнася до растежа не
децата
;дори някои
деца
придали повече отколкото
децата
в първата група.
Време е да се обърне по-голямо внимание на този плод, като се засеят по-големи пространства у нас. Опитите, които имахме миналите — две-три години, са много насърчителни. Из „Добро здраве“ Съвременна Алхимия В присъствието на няколко стотин души сведущи хора, в една от големите бостънски аудитории било извършено превръщането на чисто сребро в кадмий. Опитът бил извършен от младия учен при Масачузетския Технически институт, доктор ван де Грааф. Използвайки излъчванията на радия, той бомбардирал елементите на берилия с частичките алфа, което предизвиквало отделянето на неутроните.
към текста >>
Престанете да каляте
децата
ни и да ги заразявате с гърлица!
Това е наша професионална болест. Дайте ни храна дайте ни почивка, дайте ни средства за борба с нея! Биволите се спогледали знаменателно, а един от тях излязъл напред и отговорил: — Ако наистина вие култивира те гърлицата, не сте достойни синове на великото ни семейство. Вие сте най-големите неприятели на чердата ни. Недоволни сте от нашата грижа за вас, и ние сме недоволни от вашата грижа за нас.
Престанете да каляте
децата
ни и да ги заразявате с гърлица!
От онзи ден Свините и Биволите се разделили в две черди. Свинете издребнели, пораснали им зурли с много зъби и станали всеядни, за да гоят телата си, но гърлицата си ги при-следва и днес, както по-рано. * * * Който болестите страшни — Професионални прави, С милосърдието хорско Най-болезнено се гаври. Дядо Благо Книжнина Житно зърно, кн. 6. г. IX.
към текста >>
При нозете на Исуса — Сбъдва се — Трогателен разказ — бисер за
деца
и възрастни, с 19 картини.
Праща Кн-ство „Духовно слово“ ул. 20 април № 3, София 6. * * * Вместо за 95 пращаме за 50 лева три книги: Духовната война — от Дж. Бънян. Една от най-великите алегории за борбата между Бога и Сатана 160 гол. стр. с 50 картини 65 лв.
При нозете на Исуса — Сбъдва се — Трогателен разказ — бисер за
деца
и възрастни, с 19 картини.
80 стр. 15 лв. Какво е твоето отношение към Светия Дух — приемане и кръщение със Св. Дух, 132 стр. 15 лв.
към текста >>
24.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Училища на открито, каквито ги познаваме, почиват на принципа за използваме тези светлинни студени бани и лекарите, и родителите на
децата
признават отличните резултати от тях.
Обаче, подобни бани калени индивиди могат да правят и при по-низки температури, но тогава банята трябва да трае само няколко минути, или да стане в стая с отворен прозорец, където няма вятър. Различаваме следните въздушни бани: твърде студена при температура около 00С, студени от 2—80С, опреснителни от 10—150 С, хладни и ободряващи от 15—250С гр. и топли — над 250С градуса. Студените въздушни бани се препоръчват на хора с нежна кожа и конструкция, анемични, лимфатични, умствено преуморени, нервни и неврастеници. Студените светлинни бани се понасят много леко и от нежни организми и никога не повреждат при методична манипулация.
Училища на открито, каквито ги познаваме, почиват на принципа за използваме тези светлинни студени бани и лекарите, и родителите на
децата
признават отличните резултати от тях.
Според наши наблюдения, светлинните бани действат като усилена реакция на кръвообращението и това периодично охлаждане на тялото указва благотворно влияние върху духа на човека и дава следните физически преимущества: засилва апетита, намалява анемията, калява организма и го прави по малко чувствителен към настинки, хрема и инфлуенца. Д-р Ив. М-в (Из Вестник на Жената) Влияния на планетите В електричеството има две положителни течения: едното течение иде от центъра на слънцето. а другото от центъра на земята. Когато се срещнат, те се отблъскват, понеже електричеството, което иде от слънцето, иска да проникне центъра на земята и да направи един цял кръг; също тъй и електричеството, което иде от центъра на земята, иска да направи един кръг и като се срещнат, те се спират в своите действия, понеже противоречие има между тях.
към текста >>
Слънчевата Любов обгръща всички същества с еднаква сила, Слънцето няма любими
деца
.
най великата жертва. Любовта не иска нищо за себе си, тя твори всичко за другите- Любовта нищо не взема, а всичко дава. Любовта не е сантименталност, а жив -импулси към всяко творчество. Този, който казва, че света е създаден от Любовта и чрез Любовта, е прав. Импулсът на всяко едно действие е любовта, в нейната най-широка и най-ограничена проява, тя живее даже и в крайния егоизъм, като любов към себе си, която е най-ограничената й проява, зависеща от яснотата, ограничението на съзнанието.
Слънчевата Любов обгръща всички същества с еднаква сила, Слънцето няма любими
деца
.
Всичко, от най великия гений, до .най-малката тревица, всички съзнания, са въплъщение на неговите творчески възможности. Любовта е съзнание за единството на космичния живот и само от степента на разширението на съзнанието зависи големината на кръга, който ние обхващаме с нашата любов. Любовта е живата връзка между всички същества от горе до долу, тя преви неразкъсваеми звената на космичния живот. Любовта е единствената ценност във всички прояви. Вий можете да правите добрини, можете да творите, можете да изучавате нещата, но ако във всичко това няма любов, то вий сте празна сянка и вашите дела са напразни.
към текста >>
25.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И когато хората почнат да се разбират, когато познаят, че са братя,
деца
на един Баща, тогава ще престанат да разпъват Христа, тогава Христос ще им се изяви и животът им ще се осмисли.
Като мъчите мъжете си, вие по цял ден разпъвате Христа. Жената трябва да разбира мъжа, да не го мъчи. Този паралел може да се тегли и за цялото общество. Същото се отнася и до мъжа. Той трябва да разбира жена си и да не я измъчва, защото с това и той разпъва Христа.
И когато хората почнат да се разбират, когато познаят, че са братя,
деца
на един Баща, тогава ще престанат да разпъват Христа, тогава Христос ще им се изяви и животът им ще се осмисли.
Защото животът има смисъл само в Любовта. Затова всеки търси някого да го обича, но никой не иска променчива любов. Всеки иска този, който го обича, да бъде такъв спрямо него, че никога да няма фалш в неговата любов. Той да бъде за него като едно божество, да остава един и същ. А той е човека, който страда на кръста.
към текста >>
И светиите с години бръщолевят като
деца
пред Господа, докато се научат на Божествения език.
Разбирате много неща, но питам ви: Разбирате ли езика на Бога? Приказвате ли на него? В Божествения език не съществува отрицателна дума. В него всяка дума има само едно значение и като я кажеш, тя става. Като се молите на Бога трябва да му говорите на Божествения език, за да бъдат чути молитвите ви.
И светиите с години бръщолевят като
деца
пред Господа, докато се научат на Божествения език.
Светия е само онзи, който носи Бога в себе си, който е готов на всички жертви, който е готов да помага на човечеството. Светия е онзи, в душата на когото не прониква никакво съмнение. Светия е онзи, който гледа със светло око на всичко. Лицето на светията не е жълто и изпито, а е светло и жизнерадостно. Светията всякога ще те намери, когато си в трудно положение и ще ти свети.
към текста >>
26.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ще запламти Гомор И смърт ще покоси жени, мъже,
деца
.
Глава си не обръщай вече към греха, Макар да е облечен в пурпур и зари. Изблъскай и хвърли от себе си праха — И гол и бос избягай в пътя си дори! Върви напред безспирно към светла чистота! Напред върви без страх и Господ ще е с теб, Не се страхувай ти дори и от смъртта, Теб пази Бог, обича, храни с живий хлеб. Че скоро в старий свет ще дойде страшен мор И ужас ще обхване всичките сърца Ще изгори Содом.
ще запламти Гомор И смърт ще покоси жени, мъже,
деца
.
Олга Славчева Какво чакаш? Братко, защо се обленяш? Защо се протягаш и си стискаш очите пред светлината? Или с това искаш да се продължи още мрака на нощта? Не сме ли престояли достатъчно е нея, не сме ли се изродили от нейното въздействие, не сме ли изгубили правия път в нея?
към текста >>
Освен туй съпротивителната сила на храносмилателната система, особено на
децата
, лете е понижена.
Злото се крие в липса на хигиена, чистота и здравна просвета. Със здравната си култура нашето население, селско и градско, е на дъното на ада. Хигиена, домашна, социална си остава за нас мечта. Впрочем, защо изглежда, че плодовете причиняват болести?.. Защото се ядат не всякога добре узрели; зрелите плодове са изложени на замърсяване от рояк мухи, които кацат навсякъде и са носители на всевъзможни бацили; пипат се и се изяждат с нечисти ръце; разрязват се с изцапани ножове, а остатъците се изхвърлят по улиците и дворищата.
Освен туй съпротивителната сила на храносмилателната система, особено на
децата
, лете е понижена.
Плодовете, с които щедро ни дарява всяко лято майката природа, лукс за средно и североеоропейците, са с висока хранителна и лечебна стойност. Те съдържат в различен процент захари, вкусови вещества, по-малко белтъчини, в съчетание което се понася добре от човешкия организъм, и не само че не вредят, но и действат благотворно на здрави и на заболели храносмилателни системи. Гроздето, този божествен плод се е славило още в древните времена, като отлично лечебно средство при стомашни, чревни, бъбречни смущения. Гроздолечението и днес широко се практикува; предпочитат се курорти в добре уредени лозя. Плодовете съдържат и други неотдавна открити от науката вещества, наречени витамини.
към текста >>
При изкуственото хранене на
децата
, трябва да се прибавят към храната и витамини чрез сок от портокали, лимони и др.
Гроздето, този божествен плод се е славило още в древните времена, като отлично лечебно средство при стомашни, чревни, бъбречни смущения. Гроздолечението и днес широко се практикува; предпочитат се курорти в добре уредени лозя. Плодовете съдържат и други неотдавна открити от науката вещества, наречени витамини. Липсата на витамини в храната създава тежки болестни явления — рахит, скорбут, бери-бери и т. н. Витамини има и в млякото, маслото, рибеното масло, но при варене или печене, те биват разрушени, а със суровите пресни плодове, природата ни ги поднася непокътнати.
При изкуственото хранене на
децата
, трябва да се прибавят към храната и витамини чрез сок от портокали, лимони и др.
плодове или специални витаминови препарати, каквито фармацевтичната индустрия е изкарала вече на пазаря. Докато се крещи със спекулативна цел „яжте (скъпа) захар“ „шоколади“, нека нададем зов „яжте плодове“, които се намират навсякъде у нас, евтини достъпни за всички, като се спазват най-основните изисквания на хигиената. Не отдавайте заболяванията всякога на плодовете, а се посъветвайте навреме с лекар, който ще трябва да открие истинската болестна причина и да направи потребното. Лятото е отлично време от годината да използваме благодатта, която ни дават плодовете. Почнете от черешите и ягодите, продължете с крушите, дините, пъпешите, гроздето и свършете с ябълките, през зимата.
към текста >>
Давайте на
децата
повече плодове през лятото, ако искате да са здрави през зимата.
Не отдавайте заболяванията всякога на плодовете, а се посъветвайте навреме с лекар, който ще трябва да открие истинската болестна причина и да направи потребното. Лятото е отлично време от годината да използваме благодатта, която ни дават плодовете. Почнете от черешите и ягодите, продължете с крушите, дините, пъпешите, гроздето и свършете с ябълките, през зимата. Всеки лев, даден за плодове, е даден за здравето. Най-добре са вложени пари, които са дадени за плодове и зеленчуци.
Давайте на
децата
повече плодове през лятото, ако искате да са здрави през зимата.
Пък и старите ще имат по-голяма полза от тях, отколкото от вредните спиртни питиета. Из в. „Добро Здраве“ Муха и мравка (б а с н я) В гостната ни стая неизвестно откъде се появи една муха, голяма почти колкото две обикновени. От гледането, стоенето и движенията й се познаваше, че тя има и голямо мнение за себе си. Лазеше бавно, подхвръкваше за кратко и кацваше по хубавите предмети, или на тавана, откъдето погледаше важно и понякога се усмихваше самодоволна.
към текста >>
27.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
До вдъхновен слух достига възторжения химн на техните
деца
, тържествения химн на претворените земя и слънце. Д.
В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти! Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си мисъл да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето! Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето.
До вдъхновен слух достига възторжения химн на техните
деца
, тържествения химн на претворените земя и слънце. Д.
Кошева Мейбъл Колинс БЕЛИЯТ ЛОТОС* ПРЕДГОВОР Следващото изложение съдържа една история, която е била разказвана през всички времена и във всички народи. Това е трагедията на душата. Привлечена от Желанието, елемента, който има надмощие в нисшата природа на човека, тя пада в греха. Опомняйки се чрез страданието, тя търси подкрепата на Духа — изкупителя, който е вътре в нас, и, в безграничната жертва, достига своя апотеоз и разлива благоговение върху цялото човечество. ПРОЛОГ Преди всичко, аз бях сам.
към текста >>
N УЧИТЕЛЯ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА МАЙКАТА В много от лекциите и беседите на Учителя Дънов се разглежда значението на майката и бащата като творчески сили при създаване на поколението; условията, при кои то се раждат здрави и нормални
деца
с гениални заложби и способности и с естествени прояви; причините, за да се раждат хилави, ненормални
деца
и такива с престъпни наклонности и противоестествени прояви.
Нека чрез него читателите изразят новото учение, както са го разбрали и това да послужи за урок и очертан път на ония хиляди души, на които предстои пробуждане. Нека всеки, доколкото може, да вземе участие в тая обща братска работа. А тия братя и сестри, които по ред причини не са могли да се отчетат за миналата годишнина, нека сторят това незабавно. За да може вестника, подкрепен и материално, да има едно подобрение. Прочие, всеки на работа!
N УЧИТЕЛЯ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА МАЙКАТА В много от лекциите и беседите на Учителя Дънов се разглежда значението на майката и бащата като творчески сили при създаване на поколението; условията, при кои то се раждат здрави и нормални
деца
с гениални заложби и способности и с естествени прояви; причините, за да се раждат хилави, ненормални
деца
и такива с престъпни наклонности и противоестествени прояви.
С тази малка статия искам да изнеса пред обществото гледището на г-н Дънова относно гореспоменатите проблеми, така също и някои от тези негови идеи, схващания и разбирания, за които той казва, че е необходимо да легнат в основата на цялата ни възпитателна система, ако искаме да внесем значителни подобрения в живота на индивида и обществото. Г-н Дънов твърди, и тези негови твърдения може да се проверят от всекиго, който иска да се убеди в тяхната истинност, че продължителността на живота, количеството на жизнените сили за здравето, заложбите, способностите, наклонностите, стремежите и възможностите, с които разполага един човек. за каквито и да е прояви и постижения в живота му, се определят до голяма степен от здравето и силата на взаимната обич между майката и бащата в момента на неговото зачеване, както и през времето на зародишното му развитие т. е благополучието и щастието, или неуспехите и нещастието на всеки човек през живота му са в голяма зависимост от силата на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния на майката и бащата в момента на зачеването, а така също и от силата на техните естествени или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки през време то, когато майката е в бременно състояние, както и през периода на ранното му детство. Така например, ако едно дете е заченато в момент, когато майката и бащата не са имали помежду си силна обич, чиято трайност да е продължавала през всичкото време на зародишното му развитие, както и през време на ранното му детство, то това дете няма да има необходимите жизнени сили за здравето си, поради което често ще боледува и животът му ще е кратък.
към текста >>
Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на
децата
и младежта в училище.
А такава храна са само плодовете и ястията, приготовлявани от доброкачествени и полезни растения. Също така необходимо е да има широка, хигиенична, удобна и красива къщна обстановка, където да прониква изобилие от чист въздух и слънчева светлина и да се открива за погледа широк простор в природата. През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си. Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали.
Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на
децата
и младежта в училище.
Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане. От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен. Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали.
към текста >>
От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на
децата
в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен.
През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си. Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали. Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище. Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане.
От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на
децата
в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен.
Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали. И. А. Изворски Правилно засаждане на овощни дръвчета Няма по-благородна, по-възвишена и свята работа за човека от това, до посее в недрата на майката природа плодовитите овощни дръвчета.
към текста >>
Тази басня се отнася към всички, които възпитават
деца
.
Детската главичка като отрязана се търколила далече и малките две ръчички отхвръкнали пред слисаната публика. Ала нежната тази майка се не смутила, ни погледа, ни негата си изменила. Ваятелят-художник я погледнал и с ужасна болка извикал: — Нещастен мраморе, аз ти дадох човешка форма и божествен израз, ти какво направи! Чак тогава мраморът отговорил: Много нещо ми даде, но всичко вънкашно. В сърцето ми ти нищо не вля!
Тази басня се отнася към всички, които възпитават
деца
.
Дядо Благо СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО НАЧАЛА Двата велики закона - любов към Бога и любов към ближния Спасението на човека зависи от неговото правилно разбиране на нещата. А правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучват. Но не е въпрос само теоретически да се проучват нещата. Ние живеем в една епоха, когато теорията ще бъде съпроводена с практика. Човек ще опита тук, което учи, и опиатът ще му покаже, кое е истината.
към текста >>
Те казват, че това не е за онези
деца
в областта на познанието, които нищо не разбират.
Някои учени имат верни понятия по тези въпроси, но някои са още в началото на познанието. Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора. И те доказват това нещо научно. Тези учени казват, че само външната страна на Слънцето е гореща, а отвътре слънцето било обвито с една атмосфера, която го пазела от външния огън, и по такъв начин там могат да живеят хора, и те имат една отлична култура и порядък, които са само идеал за хората на земята. И тези учени, които говорят това, даже си позволяват да казват, че са ходили на Слънцето; но като учени, те казват, че това трябва да си остане само между тях.
Те казват, че това не е за онези
деца
в областта на познанието, които нищо не разбират.
За тези деца се казва че Слънцето представлява една огнена сфера, на която не могат да живеят, хора и други същества. Тези учени подържат също, че жителите на слънцето упражняват мощно влияние върху развоя на културата на земята. Всички възвишени и благородни идеи и стремежи ни идат като потик от слънцето. И другите планети влияят върху развоя на живота на земята. И още от древността, когато великите учени са създавали астрологията са уподобявали хората на различните планети и са казвали за някой, че е слънчев тип, за друг, че е венерин тип, за трети, че е сатурнов и т. н.
към текста >>
За тези
деца
се казва че Слънцето представлява една огнена сфера, на която не могат да живеят, хора и други същества.
Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора. И те доказват това нещо научно. Тези учени казват, че само външната страна на Слънцето е гореща, а отвътре слънцето било обвито с една атмосфера, която го пазела от външния огън, и по такъв начин там могат да живеят хора, и те имат една отлична култура и порядък, които са само идеал за хората на земята. И тези учени, които говорят това, даже си позволяват да казват, че са ходили на Слънцето; но като учени, те казват, че това трябва да си остане само между тях. Те казват, че това не е за онези деца в областта на познанието, които нищо не разбират.
За тези
деца
се казва че Слънцето представлява една огнена сфера, на която не могат да живеят, хора и други същества.
Тези учени подържат също, че жителите на слънцето упражняват мощно влияние върху развоя на културата на земята. Всички възвишени и благородни идеи и стремежи ни идат като потик от слънцето. И другите планети влияят върху развоя на живота на земята. И още от древността, когато великите учени са създавали астрологията са уподобявали хората на различните планети и са казвали за някой, че е слънчев тип, за друг, че е венерин тип, за трети, че е сатурнов и т. н. В това отношение астрологията е много интересна наука, но същевременно е много отвлечена, и недостъпна за обикновения човек, защото тя свързва и намира съотношение между известни психични състояния на човека и планетите.
към текста >>
Също така и добрия или лош живот на родителите ще се отрази върху живота на
децата
.
Закона е следния: Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. И ако ти си свързан с човек, който не живее добре, ти може да платиш с живота си. Затова трябва да разбирате добре този закон и да го спазвате в живота си. Ако един син или дъщеря живеят лош, разпуснат живот, това ще се отрази върху живота на родителите. И обратното е вярно, че ако те живеят добър и разумен живот, й то ще се отрази върху живота на родителите.
Също така и добрия или лош живот на родителите ще се отрази върху живота на
децата
.
Тези закони се отнасят не само до семейството, но и до всички общества и сдружения. Затова казвам; всички хора, които вървят в пътя на новото учение, трябва да имат най-светлите и научни възгледи, обосновани на факти и данни, а не да са тъй произволни. Не е достатъчно да кажем, че така е казал еди кой си авторитет, че така а казал Христос. Много работи е казал Христос, които още никой не ги знае. Христос а говорил за онзи велик и възвишен живот, който не може да се опише.
към текста >>
28.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Падне ли бащата, пада и майката, падат и
децата
“, казва Учителя, говорейки за семейството.
В семейството, в обществото, в нацията, в човечеството, в космоса, — ний. хората, и всички същества, сме свързани в една неразривна верига, и затова падането, макар само на един, увлича и тегли надолу, след себе си, и другите. Също така издигането, макар само на един, се отразява веднага по цялата верига, като увлича и издига нагоре и другите. Колко голяма е нашата отговорност! Колко важен е поста, който ни е поверен!
„Падне ли бащата, пада и майката, падат и
децата
“, казва Учителя, говорейки за семейството.
Но същото е в еднаква степен вярно и за вейка група, за всяко общество, за всяка бойна единица в полесражението на живота. Защото, издигаме ли се или падаме, ние увличаме със себе си преди всичко тия, които са най-близко свързани с нас, отгдето пък тласъкът се отразява върху цялата верига. В бойното поле на живота, мнозина от нас ще паднат или ще бъдат ранени. Временно или завинаги ще напуснат бойната линия. Борба е това.
към текста >>
Ръцете им са опетнени само с братска, сестринска и майчина кръв, с кръвта на множество
деца
, и пр.
С тия крути мерки от коя и да е страна не може да се отнеме от товара на потиснатия. Напротив той се повече товари и работата вместо към изход и добър край взема обрат и се усложнява. С тия мерки и вървейки по тоя стар и отъпкан път се увеличава злобата на обществото и всичко се подтиква към гибел. За всяка пролята кръв се отговаря. И съвременните народи ще отговарят пред висшата, Божествената Правда за пролятата кръв, за насилието и неправдите, които вършат спрямо другите.
Ръцете им са опетнени само с братска, сестринска и майчина кръв, с кръвта на множество
деца
, и пр.
А днес, даже и религиозните хора и техните идеолози казват, че за благото на отечеството убийството може да се приложи. — Фалшива основа, която утре ще рухне. Не как спекулативния и разрушителния ум на човека мисли, а както възвишеното и Божественото в него казва: ръцете ти да бъдат абсолютно чисти. Този стар морал тласка хората към погибел, оковава ги във вериги. И понеже тоя морал се проповядва от векове и хилядолетия той е успял да скове умовете, сърцата и волите на хората до такава степен, че те с векове още не ще могат де се събудят от тая илюзия, от тоя кошмар.
към текста >>
29.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но описанието на грехопадението, както е дадено в разказа на Мойсей, е задоволително за
деца
, но не и за възрастни.
По такъв начин се определя взаимната зависимост между елементите на човешкото Битие. В тази йерархическа съподчиненост се вижда, че душата зависи от духа, умът зависи от душата, сърцето зависи от ума, проявленията на волята и тялото зависят от сърцето. Като се има предвид тази зависимост, могат да се обяснят правилно всички състояния и положения в живота на човека. Да вземем за пример въпроса с човешките нещастия. Религиозните намират причината на нещастията в грехопадението.
Но описанието на грехопадението, както е дадено в разказа на Мойсей, е задоволително за
деца
, но не и за възрастни.
Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е бил един от много учените адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това е пак символ. Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия. Но това не е още пълно обяснение.
към текста >>
30.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а
децата
не са способни за дълбока и отвлечена мисъл.
Светът не може да се разбере вътрешно докато не се разбере външно, защото това са последователни фази в пътя на познанието. Защото обективният свят е един краен резултат на една усилена вътрешна деятелност на милиарди години. Какви са били условията на тази деятелност е един обширен и дълбок въпрос, който няма сега да разглеждам. Защо и за какво е създаден светът, ние положително не знаем, ние предполагаме на основание на известни данни, които имаме. Въпросът защо е създаден светът е един дълбок философски въпрос и изисква един гениален ум, за да се разреши.
А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а
децата
не са способни за дълбока и отвлечена мисъл.
На тях трябва да се говори образно. Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях. Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление. В този смисъл, Природата е едно велико училище. И самият човек представлява един предмет за проучване в това училище.
към текста >>
Материалистите, които са още
деца
в познанието, твърдят, че животът произлиза от материята.
Вие може да не знаете психологията на чувствата и пак да чувствате. Така че, някои неща можем да ги знаем, без да сме ги учили. Те се явяват като наследствени качества - едно знание придобито в ред последователни поколения. Като изучаваме живота от всичките му най-разнообразни проявления, забелязваме една вътрешна връзка между всички привидно отделни процеси, забелязваме една поразителна целесъобразност, която ни навежда на мисълта, че животът в своята целокупност, е проникнат от една велика вътрешна разумност, върху която са обосновани всички жизнени функции и процеси. Разгледан в тази светлина, животът и целесъобразността в него, стават понятни и разбираеми.
Материалистите, които са още
деца
в познанието, твърдят, че животът произлиза от материята.
В такъв случай, ако материята произвежда живота, тя не е мъртва, понеже мъртвото не може да произведе живо, няма такъв закон. Светлината от светлина излиза, силата от сила излиза. В такъв случай съвременното понятие за материята, коренно ще се измени. Ако животът е складиран в материята, тогава материята се явява само като външна страна на живота и по такъв начин идваме до становището на херметичната философия, че материята и животът са две страни на единната Реалност. Заставайки на това гледище, че Разумността прониква живота, а животът прониква материята, тогава въпросът има ли Бог или няма, е излишен и абсурден.
към текста >>
Деца
нервозни или останали назад в развитието си, могат да се поправят като им се увеличи витамин С във всекидневната им храна.
За богати с такъв витамин се сочеха до сега портокалите и доматите. Изследванията, направени в последно време в земеделската опитна станция в Ню-Йорк, обаче, показаха, че има други зеленчуци много по-богати на витамини и много по-достъпни за консуматора. Доказано е, че пиперките, ряпата, спанака, зелето, керевиза и др. съдържат много по-вече витамина С, отколкото портокалите и доматите. Витамин С предпазва от малокръвие, хронически артрит, подържа силата на капилярните артерии, носи здраве и сила.
Деца
нервозни или останали назад в развитието си, могат да се поправят като им се увеличи витамин С във всекидневната им храна.
Долната табличка дава количеството на витамина в различните зеленчуци, според изследванията на поменатата американска станция: Процент чист витамин в пресния продукт Портокали 0 04 до 0 06 Доматен сок 0.018 до 0.024 Червени пиперки 0.20 до 0.23 Зелени пиперки 0 18 до 0.20 Пащърнак листо 0.21 до 0 216 Пащърнак корени 0.035 до 0.04 Хрян 0.16 Керевиз листа 0.14 до 0.18 Ряпа 0.032 до 0.038 Спанак 0 06 до 0.10 Зеле 0.02 до 0.10 Грах 0.016 до 0.038 Картофи 0.015 до 0.022 Пресен зелен фасул 0.012 до 0.015 От тук се вижда, че едни от най-богатите на този витамин са пиперките, които ние имаме в изобилие. Те съставляват съществена част от храната на нашия селянин. Това обстоятелство, може би, е причина тъй да е здрав и издръжлив, въпреки лошите икономически условия, при които е поставен да живее и работи. Това американско откритие трябва да се направи достояние но всички и да се използва за реклама на нашите пиперки и други зеленчуци. Ние също трябва да се проникнем от предимството на пиперките и да увеличим тяхната употреба, особено в храната на децата и недъгавите и то в прясно състояние.
към текста >>
Ние също трябва да се проникнем от предимството на пиперките и да увеличим тяхната употреба, особено в храната на
децата
и недъгавите и то в прясно състояние.
Деца нервозни или останали назад в развитието си, могат да се поправят като им се увеличи витамин С във всекидневната им храна. Долната табличка дава количеството на витамина в различните зеленчуци, според изследванията на поменатата американска станция: Процент чист витамин в пресния продукт Портокали 0 04 до 0 06 Доматен сок 0.018 до 0.024 Червени пиперки 0.20 до 0.23 Зелени пиперки 0 18 до 0.20 Пащърнак листо 0.21 до 0 216 Пащърнак корени 0.035 до 0.04 Хрян 0.16 Керевиз листа 0.14 до 0.18 Ряпа 0.032 до 0.038 Спанак 0 06 до 0.10 Зеле 0.02 до 0.10 Грах 0.016 до 0.038 Картофи 0.015 до 0.022 Пресен зелен фасул 0.012 до 0.015 От тук се вижда, че едни от най-богатите на този витамин са пиперките, които ние имаме в изобилие. Те съставляват съществена част от храната на нашия селянин. Това обстоятелство, може би, е причина тъй да е здрав и издръжлив, въпреки лошите икономически условия, при които е поставен да живее и работи. Това американско откритие трябва да се направи достояние но всички и да се използва за реклама на нашите пиперки и други зеленчуци.
Ние също трябва да се проникнем от предимството на пиперките и да увеличим тяхната употреба, особено в храната на
децата
и недъгавите и то в прясно състояние.
Яжте пиперки и пресен зеленчук, за да бъдете здрави, силни, млади! Из в-к „Зора“ Жаба и Дилаф (басня) Воденичния улей силно струеше вода срещу порницата. Тя бързо се въртеше и караше воденичния камък. Върху камъка беше настанено дървеното Кречетало. То бързо подскачаше, та клатеше коритцето, да сипе жито във фунийката на камъните.
към текста >>
31.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Любовта е една сила, която не е за
деца
, а за силни хора да работят с нея.
Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички.
Любовта е една сила, която не е за
деца
, а за силни хора да работят с нея.
Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят.
към текста >>
Деца
са онези, които отиват при Бога.
Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея.
Деца
са онези, които отиват при Бога.
А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея.
към текста >>
32.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съвременните хора са като
деца
, които сега започват да проучват света и живота.
И ако някои от обитателите на далечните светове, биха могли да погледнат на земята и биха могли да видят, какво представя от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако на нея не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие, живота на земята придобива смисъл и съдържание във Вселената.“ А Учителя казва: „В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голяма задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Затова Христос казва: „За този час дойдох Аз в света.“ От тези думи проличава голямата важност на голготската мистерия, а от нея — ролята и значението на Христа за развоя на човечеството и земята. (следва) В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания за живота Светът, в който живеем, е една затворена книга, от която сега едва започваме да се учим да четем, и от която много малко знаем.
Съвременните хора са като
деца
, които сега започват да проучват света и живота.
Ние живеем в един свет на загадки и до като замине човек от земята все трябва да се учи. Понеже човек е в постоянно развитие, той минава ред последователни фази, като във всяка фаза има специфични условия, при които той ще трябва да научи нещо ново, което до тогаз не е знаел. Следователно, това което знаем, е само като едно спомагало, като условие за онова, което трябва да научим. Затова човек трябва да се старае да има постоянно будно съзнание, за да може постоянно да се учи, и да придобива все нови и нови знания; защото сайта и живота са в едно прогресивно състояние, и всеки момент се внася нещо ново. което трябва да учим.
към текста >>
Бащата трябва да каже на сина си: ти трябва да имаш уважение и почитание към мене, понеже, ако ти не ме почиташ, не ме уважаваш, не ме обичаш, каквото ти правиш на мене, един ден твоите
деца
ще го правят на тебе.
Бог не е един деспот и тиранин, че да се страхуваме, и от страх да изпълняваме неговата воля; но Той е един всеблаг баща, който ни е дел пълна свобода, и ако страдаме, то е не защото Той ни наказва, а по наша собствена вина. Който иска да има правилно понятие за Бога, трябва да има синовни отношения към Него и доброволно да изпълнява Неговата воля, защото изпълнението на Неговата воля носи живот и благоденствие. Стария начин на възпитание може да е бил полезен никога, но при сегашните условия е вреден. Чрез страх човек не се възпитава. Сега на човека трябва да се обяснят законите, за да разбере отношенията, които съществуват между нещата в живота.
Бащата трябва да каже на сина си: ти трябва да имаш уважение и почитание към мене, понеже, ако ти не ме почиташ, не ме уважаваш, не ме обичаш, каквото ти правиш на мене, един ден твоите
деца
ще го правят на тебе.
Тъй, че, при сегашните условия онова, което вие вършите, добро или зло, ще се върне към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да се отнасят и те добре към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да станат проводници за онова, което Бог е изпратил за вас. Законът е следния: Доброто, което правите, ще мине през вас, ще остави за вас каквото трябва, и ще отиде при вашите ближни, и от тях ще се върне пак при вас. Така че доброто иде там, откъдето е дошло.
към текста >>
А майката природа ни зове: „Върнете се,
деца
мои, елате при мен!
Бюрото на статистиката при обществото на народите е публикувало. че през миналата година са починали 2,300.000 души, половината от които се самоубили поради мизерия. А в същото време са изхвърлени в моретата или унищожени, за да се подържа високите цена от търговиите 568,000 вагона житни храни, 144,000 вагона ориз, 276,000 чували кафе и 2,000,200 кг. захар. Това, разбира се, става а християнския свят. Зовът на Природата Отклонени и отдалечени от природата, ние хората живеем страдалческия и мизерен живот на блудни синове.
А майката природа ни зове: „Върнете се,
деца
мои, елате при мен!
Защото аз съм вашата нежно любяща майка. И само близко до мен, прислонени в моите прегръдки, ще намерите всичко, всичко що тъй напразно дирите по своите гибелни пътища и пътеки: истинските блага на живота. Отклонявайки се от мен и живеейки живота на греха и престъпленията, вие намирате, уви, само болести и страдания, само скърби и разочарования: израждате се и пропилявате неживени дните на живота, губите смисъла и радостта, губите най важното, най-ценното, без което живота е еднообразен, скучен, тъжен и страшен като пустиня безплодна! Вразумете се, деца мои. и елате при мен!
към текста >>
Вразумете се,
деца
мои.
Зовът на Природата Отклонени и отдалечени от природата, ние хората живеем страдалческия и мизерен живот на блудни синове. А майката природа ни зове: „Върнете се, деца мои, елате при мен! Защото аз съм вашата нежно любяща майка. И само близко до мен, прислонени в моите прегръдки, ще намерите всичко, всичко що тъй напразно дирите по своите гибелни пътища и пътеки: истинските блага на живота. Отклонявайки се от мен и живеейки живота на греха и престъпленията, вие намирате, уви, само болести и страдания, само скърби и разочарования: израждате се и пропилявате неживени дните на живота, губите смисъла и радостта, губите най важното, най-ценното, без което живота е еднообразен, скучен, тъжен и страшен като пустиня безплодна!
Вразумете се,
деца
мои.
и елате при мен! Защото едничка аз пазя и дарявам всички ония съкровища, които са нужни за благото и свободата на всяко земно същество. Защото, стремейки се към близост и единение с мен, вий се стремите към възраждане и обнова, към съвършенство, към здраве и сила. Защото пътят, що ви отдалечава от мен, е път гибелен, път към болести и нещастия, мрачен път по който сте достигнали всички тия страдания. що ви мъчат днес, що почернят дните на живота ви, отравят радостта ви; а пътят, който ви води към мен, е път спасителен.
към текста >>
Смирете се,
деца
мои, горди и нещастни
деца
, и се върнете при мен!
Защото едничка аз пазя и дарявам всички ония съкровища, които са нужни за благото и свободата на всяко земно същество. Защото, стремейки се към близост и единение с мен, вий се стремите към възраждане и обнова, към съвършенство, към здраве и сила. Защото пътят, що ви отдалечава от мен, е път гибелен, път към болести и нещастия, мрачен път по който сте достигнали всички тия страдания. що ви мъчат днес, що почернят дните на живота ви, отравят радостта ви; а пътят, който ви води към мен, е път спасителен. път към здраве и щастие, път светъл и благороден, където цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на радостта, където зреят най-вкусните плодове на живота.
Смирете се,
деца
мои, горди и нещастни
деца
, и се върнете при мен!
И тогава, само тогава ще зацари вечен мир между всички — по цялата земя. Любов и взаимопомощ — това ще бъдат отношенията и връзките между хората: само това подобава на разумни и здрави същества. И тогава ще проличи, че човека наистина е най-любимото и най-съвършеното творение на Бога. Тоя груб егоизъм, тая ненаситна алчност, що владеят днес в хората, дивите борби, измамите и насилията, робството и тиранията, войните и революциите идещи от това безумно себелюбие, и най-после моралното и материално разорение, болестите и всички телесни и духовни недъзи, що идат като естествена последица от тия безумия, от тия жестокости, от тая слепота — всичко, всичко това ще остане някъде далеч в миналото, писано в историята и живота на вашите прадеди ... Светла радост и увеличаващо се благо ще бъде тогава живота … Елате, деца мили. елате при мен!
към текста >>
Тоя груб егоизъм, тая ненаситна алчност, що владеят днес в хората, дивите борби, измамите и насилията, робството и тиранията, войните и революциите идещи от това безумно себелюбие, и най-после моралното и материално разорение, болестите и всички телесни и духовни недъзи, що идат като естествена последица от тия безумия, от тия жестокости, от тая слепота — всичко, всичко това ще остане някъде далеч в миналото, писано в историята и живота на вашите прадеди ... Светла радост и увеличаващо се благо ще бъде тогава живота … Елате,
деца
мили.
път към здраве и щастие, път светъл и благороден, където цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на радостта, където зреят най-вкусните плодове на живота. Смирете се, деца мои, горди и нещастни деца, и се върнете при мен! И тогава, само тогава ще зацари вечен мир между всички — по цялата земя. Любов и взаимопомощ — това ще бъдат отношенията и връзките между хората: само това подобава на разумни и здрави същества. И тогава ще проличи, че човека наистина е най-любимото и най-съвършеното творение на Бога.
Тоя груб егоизъм, тая ненаситна алчност, що владеят днес в хората, дивите борби, измамите и насилията, робството и тиранията, войните и революциите идещи от това безумно себелюбие, и най-после моралното и материално разорение, болестите и всички телесни и духовни недъзи, що идат като естествена последица от тия безумия, от тия жестокости, от тая слепота — всичко, всичко това ще остане някъде далеч в миналото, писано в историята и живота на вашите прадеди ... Светла радост и увеличаващо се благо ще бъде тогава живота … Елате,
деца
мили.
елате при мен! Т. Ч. Мейбъл Колинз (6) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 136) Как да опиша моето опиянение когато вдишвах утринния въздух? Това бе най-голямото и най-силно удоволствие, което природата ми бе дала до сега да изпитам. Не само че се изтръгнах от една задушна атмосфера, изпълнена с аромати, към които не бях привикнал, но се освобождавах също.
към текста >>
Сивчец, месечно списание за
деца
, год. IV.
Българска Стенография — пълно ръководство за изучаване без учител от Ф. Илиев, юрист и съдебен стенограф. Ръководството излиза на брошури и се доставят от автора: ул. Черковна 21, София. Цялото ръководство, около 17 брошури струва 120 лв., отделна брошура — 10 лв.
Сивчец, месечно списание за
деца
, год. IV.
книга 2. Годишен абонамент 20 лева. Адрес: Г. П. Бойчев, с. Правинци, Шуменско.
към текста >>
33.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От женитбата се народят
деца
, които вече ангажират човека, задължават го да се грижи за тях.
Словото на Учителя Причини на противоречията в живота Всички хора се стремят към щастие, но постоянно живеят в нещастие. Търсят щастието, а намират нещастието. Те мислят. че като станат богати и учени, ще намерят щастието, но се излъгват. Мислят че ще намерят щастие в женитбата — оженват се, но виждат че щастието не е в женитбата.
От женитбата се народят
деца
, които вече ангажират човека, задължават го да се грижи за тях.
И по какви ли пътища хората не търсят щастието, но до днес не са го намерили — а намират винаги нещастието. И хората са нещастни, без да съзнават ясно причината на своето нещастие. Те преди всичко не схващат своето място и положение в живота, и не си дават сметка има ли смисъл живота или не. От моето гледище, живота, в сегашния му развой, прилича на един театър. Всички хора са актьори в този театър.
към текста >>
Жена му,
децата
му заболяват, умират и в скоро време цялата му къща запустява.
По едно време виждате че работите му остават назад. Чуди се този човек, коя е причината за неуспеха му. Той не знае, че в миналия си живот още е имал един неприятел, който постоянно му правил пакости. От дълго време неприятелят му го търсил, и най-после като се научил, че е някъде в България, проследил го и започнал да му пакости. От този ден всичко му тръгнало назад: в търговията му не върви, домашните му работи се забъркват.
Жена му,
децата
му заболяват, умират и в скоро време цялата му къща запустява.
Силен е неговият неприятел. Как ще си обясните това нещо? Страшно е да живее човек без Любов? Това са последствия на живота без любов. Целият свят страда от безлюбие.
към текста >>
34.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Деца
, натоварени със съчки дърва се връщат дома си.
Враните грачат зловещо. Вчера те весело играеха из въздуха, грачейки. Единствени те се веселят пред такова време. Всички други същества търсят убежище. Чуват се гласове на прелитащи на юг диви патици.
Деца
, натоварени със съчки дърва се връщат дома си.
Тъмни облаци се носят над земята: Тъмни и страшни. Човечеството е под тяхната сянка и чувства нещо страшно в своята душа. То сеща, че нещо ще стане. То е на кръстопът. Пред неговия взор сега са открити два пътя и не може да се реши кой път да хване.
към текста >>
Толстой Зърно, колкото кокоше яйце Едни
деца
намерили веднъж в един дол нещо голямо, колкото кокоше яйце, с улейче по средата и прилично на зърно.
А ти помисли ли за тия хиляди тебе подобни, в чийто души сега има страх и ужас? Да дадем нашите сили в помощ на ония, които бедстват. Да дадем своето знание духовна мощ за прекратяване на бурята; да отворим сърцата си и приемем останалите вън и им дадем утеха. Да бъдем готови за братска помощ. N Лев Н.
Толстой Зърно, колкото кокоше яйце Едни
деца
намерили веднъж в един дол нещо голямо, колкото кокоше яйце, с улейче по средата и прилично на зърно.
Един минувач видял това нещо, купил го за петаче, занесъл го в града и го продал като рядкост. Царят повикал мъдреците и им заповядал да узнаят какво нещо е това: яйце или зърно? Мислили, мислили мъдреците — не могли да отговорят. Стояло това нещо на прозореца, влязла една кокошка, захванала да го кълве и прокълвала една дупка; и всички видели, че това е зърно. Тогава мъдреците отиват при царя и му казват: това е ръжено зърно.
към текста >>
Ето защо един голям съвременен педагог казва: „Оставете
децата
да се проявят такива каквито си са.
От България е подписал д-р Донаджиев. Духът на новото възпитание Едва ли може да се намери нещо тъй важно във връзка с идеите на обновлението, както въпроса за възпитанието. Възпитанието е начало, първа стъпка към новия живот. А за да може това дело да даде очакваните и желани резултати, то крайно необходимо е хората, в чиито ръце се намира възпитанието на подрастващото поколение, да бъдат пропити, проникнати от духът на новото възпитание, което е само един лъч от идеите не обновлението, за които тепърва се създават почва и условия за да се развиват и цъфтят. Едни важно условие за правилното възпитание е свободата.
Ето защо един голям съвременен педагог казва: „Оставете
децата
да се проявят такива каквито си са.
По тоя начин възпитателя най-добре ще разбере какво има на лице, да подири своевременно и съответните най-подходящи методи и средства за работа над всеки даден индивид“. Защото истински възпитател е тоя, който е изхвърлил шаблона от своята практика, и с всяко дете, с всеки индивид се справя по специален, само за него или за случая начин, който начин или метод е дълго търсен и изпитван. Истинския възпитател отбягва да привежда всички деца към общ знаменател. Подобно подвеждане граничи с шаблона, а там, гдето има шаблон отсъства възпитанието. Нека се запомни и разбере добре, че ролята на възпитателя е не да втълпява, не да всажда свои или чужди идеи в главата на младия индивид, а да опознае неговата скрита (вътрешна) същина, и да може след това да се напътства и подтиква към красивото, полезното и доброто Детето трябва да се привикне само да узнава, да разсъждава, и да мисли, а не да му се пълни главата с готови чужди мисли, които са спънка за неговото правилно развитие.
към текста >>
Истинския възпитател отбягва да привежда всички
деца
към общ знаменател.
А за да може това дело да даде очакваните и желани резултати, то крайно необходимо е хората, в чиито ръце се намира възпитанието на подрастващото поколение, да бъдат пропити, проникнати от духът на новото възпитание, което е само един лъч от идеите не обновлението, за които тепърва се създават почва и условия за да се развиват и цъфтят. Едни важно условие за правилното възпитание е свободата. Ето защо един голям съвременен педагог казва: „Оставете децата да се проявят такива каквито си са. По тоя начин възпитателя най-добре ще разбере какво има на лице, да подири своевременно и съответните най-подходящи методи и средства за работа над всеки даден индивид“. Защото истински възпитател е тоя, който е изхвърлил шаблона от своята практика, и с всяко дете, с всеки индивид се справя по специален, само за него или за случая начин, който начин или метод е дълго търсен и изпитван.
Истинския възпитател отбягва да привежда всички
деца
към общ знаменател.
Подобно подвеждане граничи с шаблона, а там, гдето има шаблон отсъства възпитанието. Нека се запомни и разбере добре, че ролята на възпитателя е не да втълпява, не да всажда свои или чужди идеи в главата на младия индивид, а да опознае неговата скрита (вътрешна) същина, и да може след това да се напътства и подтиква към красивото, полезното и доброто Детето трябва да се привикне само да узнава, да разсъждава, и да мисли, а не да му се пълни главата с готови чужди мисли, които са спънка за неговото правилно развитие. Втълпяването е всякога погрешен и лош метод, затова трябва да се изостави от възпитателите. Защото дресиране и възпитаване са съвсем различни неща. Важна е насоката на възпитанието.
към текста >>
Добре е, ако възпитателя обладава всичко благородно и възвишено, тогава не ще има нужда много да се говори за някои нещо, защото
децата
ще се приучат да извличат поука от ежедневния живот.
Честите беседи и разговори с майка му оставили дълбоки следи в младата му душа и имали благотворно влияние върху целия римски народ, когато е бил император. Каква голяма пропаст лежи между него и другия император Нерон, на когото майка му е пречила да се занимава с наука говорейки: „Философията може само да повреди на монарха.“ По-нататък за успеха на възпитанието е важна личността на възпитателя. Възпитателят, трябва да обладава всички ония ценности и качества, които иска да пробуди, да стимулира у детето. Защо истината е такава, че никой не може да пробуди в околиите качества, които няма в себе си. И тъй, като говорим например за любов към ближния, за състрадание, за милосърдие, за истина, ние трябва да притежаваме тия качества, да сме ги развили в себе си, за да можем до покажем това и на дело, в живота, а не само в забавачницата или в училището.
Добре е, ако възпитателя обладава всичко благородно и възвишено, тогава не ще има нужда много да се говори за някои нещо, защото
децата
ще се приучат да извличат поука от ежедневния живот.
От живота ще допълват това, което в училище не са могли да разберат. И тъй живия пример, нагледните, опитите ще оформят понятията. Само така детето най-добре и най сигурно ще има макар и малко, но основни и верни понятия. Добре е, ако в всека възраст се предават такива знания, и се учат такива науки, които са достъпни за съответната възраст, като разсъдъчната сила се поставя за по после, понеже тя предполага зрелост и опитност. За възпитателят е много важно да знае да не се отнася със строгост към отрицателните прояви, а със снизхождение и симпатия, като се укаже нужното съчувствие за станалото, като се подчертае, че то не е направено умишлено.
към текста >>
35.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И който попадне в тяхната мрежа, той цел живот се оплаква, че жена му,
децата
му са лоши и не го разбират, а в същност неговият господар е лош.
Това същество му разправяло за работи, които има да станат, за далечното бъдеще. Съществата на тъмнината си служат с човека, както човек си служи с животните — като работно добиче, и като същество, което да им доставя храна. Това не е алегория, а е буквално вярно. Те започват добре, а свършват всякога зле. Най-първо те ще те примамят с някакво благо, както.човек прави с конете и воловете си, докато ти турят главата в ярема и от там насетне, цял живот ще ореш и ще копаеш; то е характерна черта в тях — да изсмучат и последната енергия от човека.
И който попадне в тяхната мрежа, той цел живот се оплаква, че жена му,
децата
му са лоши и не го разбират, а в същност неговият господар е лош.
Ние живеем в един свят заобиколени със същества, които не виждаме и не познаваме, но които са господари както на земята, тека и на нашия живот. Ние си представяме, че сме господари на живота си, но фактически ни най малко не сме такива. Онези, които управляват света, те женят и разженват хората, те ги карат да се раждат и умират, и въобще те се разпореждат с нашия живот. И който не се подчинява, го интернират в другия свят. Тъй както се проявява сега живота на хората, това показва, че те са под властта на царството на тъмнината.
към текста >>
Бог се радва в нас, когато сме готови като
деца
да извършим неговата воля.
Едно от тия същества има по интересна история в своето развитие отколкото цялото човечество. Едно от тях, турено на везните пред Божия поглед, седи по-високо отколкото целия свят. Писанието казва, че Бог счита цялото човечество по-малко, отколкото един от тези духове. Като сравни цялото човечество с този светъл дух — той много по-добре ще извърши волята божия отколкото цялото човечество. За Бога важи онзи, който може да извърши неговата воля съзнателно.
Бог се радва в нас, когато сме готови като
деца
да извършим неговата воля.
И тъй, ако искате да разберете живота в неговата целокупност и да си обясните всички привидно противоречиви явления и процеси в него. трябва да имате предвид тези четири света, за които ви говоря, с всичките им същества и сили, които обуславят и ръководят различни процеси в живота и развитието на цялото Битие. Бог, Божествения свят — е главата на Битието, и обуславя правилните процеси в човешката глава; ангелите представляват ръцете и гърдите на Битието и ръководят съответните процеси и в човека; черните духове са червата и стомаха, а хората, това са краката на Битието. Това е цялото Битие, това е целокупния живот. (Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.) _________________________________________ Бележка: Във вестника е написано вместо „октомври“ – „ноември“.
към текста >>
36.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бащи и майки, които изобилно са давали своите чувства на
децата
си, винаги са пожънвали горчивите плодове на своята любов, защото по този начин те подпушват органите в духовната природа на
децата
, чрез които любовта се проявява, Затова родителите трябва да разбират добре този закон, за да не осакатяват
децата
си.
Няма защо да бърза човек. Той с векове, с хиляди години има да проявява своята любов. He трябва изведнъж да я прояви. Ако вие изведнъж проявите всичката си любов към някой човек, вие може да го удушите. Последствията на лакомията в любовта винаги са лоши.
Бащи и майки, които изобилно са давали своите чувства на
децата
си, винаги са пожънвали горчивите плодове на своята любов, защото по този начин те подпушват органите в духовната природа на
децата
, чрез които любовта се проявява, Затова родителите трябва да разбират добре този закон, за да не осакатяват
децата
си.
В основата на практичната философия стои положението, че Бог прониква цялото Битие, и ние на всякъде трябва да виждаме неговото присъствие. И Бог се явява да ни подкрепи тогаз, когато се намираме в най-голямо противоречие и безизходно положение, когато всички са ви оставили. Сега гледайте да имате тази вътрешна вяра, да изпитвате доброто, което е скрито в всички хора, както и доброто, което е скрито в вашите души. Дотогава, докато ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим любовта, която е у нас, до като не можем да употребим знанието, което е у нас, както и свободата, която е у нас, ние не можем да видим и познаем Бога. Щом проявим тези неща, и Бог ще ни се изяви.
към текста >>
Той отвори една врата и аз видях пред очите си една градина пълна с цветя, една правоъгълна градина, наобиколена с ограда също покрита с цветя и тази градина беше пълна с
деца
, които бягаха насам натам, извънредна леко и подвижно, според комбинациите на некаква игра, която аз не разбирах.
Как бе възможно тя да ми убягна, когато бях точно по петите й? Аз се повърнах избухнал от гняв, който ме заслепяваше, но запазих мълчание и се възвърнах към спокойното си състояние, защото жрецът Агмад стоеше прав пред мене. Бях ли постъпил зле? — Навярно не, защото той се усмихваше. „Ела с мене,“ каза той, като говореше тъй сладко, че аз не се страхувах да го придружа.
Той отвори една врата и аз видях пред очите си една градина пълна с цветя, една правоъгълна градина, наобиколена с ограда също покрита с цветя и тази градина беше пълна с
деца
, които бягаха насам натам, извънредна леко и подвижно, според комбинациите на некаква игра, която аз не разбирах.
Те бяха тъй многобройни и се движеха тъй бързо, че изпърво бях смутен, но внезапно аз видех помежду тях детето, което взе моето цвете. То го беше поставило на дрехата си и се усмихваше насмешливо, когато ме видя. Аз се смесих с тълпата деца и, без да зная как, започнах също така да се плъзгам по правилата на играта или на танца. Не ми бе ясно какво е това, защото, макар че се движех правилно между тях, аз не можах да кажа коя е целта, която се преследва. Аз гледах и гонех фигурата на младото момиче.
към текста >>
Аз се смесих с тълпата
деца
и, без да зная как, започнах също така да се плъзгам по правилата на играта или на танца.
— Навярно не, защото той се усмихваше. „Ела с мене,“ каза той, като говореше тъй сладко, че аз не се страхувах да го придружа. Той отвори една врата и аз видях пред очите си една градина пълна с цветя, една правоъгълна градина, наобиколена с ограда също покрита с цветя и тази градина беше пълна с деца, които бягаха насам натам, извънредна леко и подвижно, според комбинациите на некаква игра, която аз не разбирах. Те бяха тъй многобройни и се движеха тъй бързо, че изпърво бях смутен, но внезапно аз видех помежду тях детето, което взе моето цвете. То го беше поставило на дрехата си и се усмихваше насмешливо, когато ме видя.
Аз се смесих с тълпата
деца
и, без да зная как, започнах също така да се плъзгам по правилата на играта или на танца.
Не ми бе ясно какво е това, защото, макар че се движех правилно между тях, аз не можах да кажа коя е целта, която се преследва. Аз гледах и гонех фигурата на младото момиче. Не сполучих обаче да я приближа, толкова тя беше подвижна, но, въпреки това, аз бързо почнах да са радвам на движенията, на възбуждението, на засмените фигури и на радостните гласове. Парфюмът на безбройните цветя ме изпълваше с удоволствие и ме обзе страстното желание да се накича с неколко от тях. Аз забравих лотосовия цвят, мислейки за тези другите цветя и се увлякох във вихъра но танца, обещавайки си един голям букет, когато танца спря; в този момент аз нямах никакъв страх от Агмад, нито от неговото недоволство, дори ако тази градина беше негова.
към текста >>
Децата
, с които аз бях играл, бяха там и още много други.
„Тя е моя“, казах аз. „Тя не ще ви бъде повече нужна сега. отговори тя. Нужно е да спечелите друга награда“. Ний тичахме, ръка за ръка през една друга градина, до една голяма зала, която аз още не бях виждал.
Децата
, с които аз бях играл, бяха там и още много други.
Въздуха беше тежък. Аз не бях изморен, защото току що бях се събудил от дълъг сън и още бе ранно утро, но щом влязох в тази стая, почувствах се изморен и главата си сгорещена. Почти веднага аз заспах при шепота на децата около мен. Събуден бях от един вик, подобен на този, който бях чул в градината: „Той я спечели! Той я спечели!
към текста >>
Почти веднага аз заспах при шепота на
децата
около мен.
Нужно е да спечелите друга награда“. Ний тичахме, ръка за ръка през една друга градина, до една голяма зала, която аз още не бях виждал. Децата, с които аз бях играл, бяха там и още много други. Въздуха беше тежък. Аз не бях изморен, защото току що бях се събудил от дълъг сън и още бе ранно утро, но щом влязох в тази стая, почувствах се изморен и главата си сгорещена.
Почти веднага аз заспах при шепота на
децата
около мен.
Събуден бях от един вик, подобен на този, който бях чул в градината: „Той я спечели! Той я спечели! “ Стоях изправен върху нещо подобно на трон, едно високо мраморно седалище и можех да чуя своя собствен глас във въздуха. Аз бях говорил. Децата бяха около мен.
към текста >>
Децата
бяха около мен.
Почти веднага аз заспах при шепота на децата около мен. Събуден бях от един вик, подобен на този, който бях чул в градината: „Той я спечели! Той я спечели! “ Стоях изправен върху нещо подобно на трон, едно високо мраморно седалище и можех да чуя своя собствен глас във въздуха. Аз бях говорил.
Децата
бяха около мен.
Те бяха заобиколили мраморното седалище. Спомних се, че детето, което ме бе довело, ми бе казало, че учителят стои на този трон. Защо. прочие, ний, децата, бяхме тук? Погледнах и видях, че стаята бе пълна с жреци! Те стояха на ученическите места.
към текста >>
прочие, ний,
децата
, бяхме тук?
“ Стоях изправен върху нещо подобно на трон, едно високо мраморно седалище и можех да чуя своя собствен глас във въздуха. Аз бях говорил. Децата бяха около мен. Те бяха заобиколили мраморното седалище. Спомних се, че детето, което ме бе довело, ми бе казало, че учителят стои на този трон. Защо.
прочие, ний,
децата
, бяхме тук?
Погледнах и видях, че стаята бе пълна с жреци! Те стояха на ученическите места. Бяха прави, мълчаливи, неподвижни. Дочух отново децата да викат: „Той я спечели! Той я спечели!
към текста >>
Дочух отново
децата
да викат: „Той я спечели!
Спомних се, че детето, което ме бе довело, ми бе казало, че учителят стои на този трон. Защо. прочие, ний, децата, бяхме тук? Погледнах и видях, че стаята бе пълна с жреци! Те стояха на ученическите места. Бяха прави, мълчаливи, неподвижни.
Дочух отново
децата
да викат: „Той я спечели!
Той я спечели! “ Скочих от трона, обзет от внезапна ярост; аз сам незнаех защо. Когато бях на пода, погледнах и видях, че децата бяха изчезнали. Не виждах вече никое от тях, с изключение на това, което ме беше довело. То стоеше на трона, като се смееше и пляскаше радостно ръце.
към текста >>
Когато бях на пода, погледнах и видях, че
децата
бяха изчезнали.
Те стояха на ученическите места. Бяха прави, мълчаливи, неподвижни. Дочух отново децата да викат: „Той я спечели! Той я спечели! “ Скочих от трона, обзет от внезапна ярост; аз сам незнаех защо.
Когато бях на пода, погледнах и видях, че
децата
бяха изчезнали.
Не виждах вече никое от тях, с изключение на това, което ме беше довело. То стоеше на трона, като се смееше и пляскаше радостно ръце. Запитах се какво го кара да се радва и, навеждайки погледа си, видех, че стоях прав всред един кръг от жреци с бели тоги, които се бяха навели така, че челата им допираха до пода. Какво означаваше това? Аз не можех да разбера и останах в мълчание, ужасен, когато детето внезапно извика, като че ли отговаряйки на моята мисъл: „Те ви се покланят!
към текста >>
37.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Ти трябва да живееш всред цветята, да бъдеш отгледан на свобода, близо до природата и често да играеш с
децата
. О!
„Ти направи това! И великите жреци наведоха страхливо главите си пред теб. Защото ти им каза как да изпълнят една странна церемония, начело на която бе ти.“ „Аз! “ „Да, и ти им каза каква да бъде твоята дреха, и как да я приготвят и какви думи да произнесат, когато я поставят на теб.“ Гледах я с страстен интерес. „Можеш ли да ми кажеш още нещо“, извиках аз, когато тя спря.
„Ти трябва да живееш всред цветята, да бъдеш отгледан на свобода, близо до природата и често да играеш с
децата
. О!
Имаше още много неща. За церемонията аз не мога да си спомня, но ти ще я научиш скоро, защото тя ще се изпълни тази вечер.“ Аз скочих от леглото си с внезапен припадък на страх. „Не се плаши, каза тя смеейки си, аз ще бъда с теб. Това ще бъде щастие за мене, защото аз принадлежа на храма, но до сега не съм била допусната нито на една свещена церемония.“ „Ти принадлежиш не храма! Но те не могат да чуваш твоя глас!
към текста >>
38.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така мислят
децата
в познанието, но окултистите винаги са проучвали тези енергии, като обективни агенти в творческия процес на развитието.
Живота и смъртта са в непрестанна борба, в процеса на която борба се изграждат органическите форми. По различни пътища позитивната наука иде да установи фактически онова, което окултната наука знае от незапомнени времена. Последователно ще изнесем ред факти, които науката е събрала в различните си отрасли, които разкриват пред нас света в нова светлина. Всички тези лъчи и енергии не са някакви метафизични същества, някакви тайнствености, но области от природата, които до сега са ни били непознати, както има още много работи непознати, но които с течение на времето ще проучим. Нещата докато ни са непознати, докато не познаваме законите на тяхната проява, ни се представят като свръхестествени, чудновати, загадъчни.
Така мислят
децата
в познанието, но окултистите винаги са проучвали тези енергии, като обективни агенти в творческия процес на развитието.
Понятието „свръхестествено“ няма място в окултното познание. За окултното познание съществува свръхчувствен свят, т. е. свят който не можем до схванем с нашите пет сетива, но свръхестествен свят не съществува. И невидимите светове, за който ни говори окултната наука, ни проникват и обграждат от всякъде и обуславят нашия физически живот. Окултистите подържат, че физическия свят е резултат от дейността на енергиите от невидимите светове.
към текста >>
сестри мои, искате ли вашите
деца
да не страдат?
И всички факти и явления, които ни поставят в контакт с нови сили и енергии, са само признаци за по-пълното познаване на целокупния обективен свят, който ние, благодарение на нашето ограничено съзнание, разделяме на „видим“ и „невидим“. За окултиста това са само условни символи, с които си служи в процеса на познанието. Тъй че, от това гледище, откриването на нови лъчи и енергии говори за все по-пълно и по-обективно познание на света, защото днешното механистично познание, въпреки всичките си претенции за обективност, е много субективно и ограничено. В. П. Към майките О!
сестри мои, искате ли вашите
деца
да не страдат?
Научете ги тогава, че ние без нищо се раждаме на земята и без нищо си отиваме от нея. Говорете им още, когато те са близко до сърцето ви, че нищо не е наше, че всичко Бог ни е дал за временно ползване. Говорете им сестри мои, говорете им — за нищо от земята да се не прилепват, защото всичките ни страдания произтичат от нашата привързаност към земните неща. Кажете им също нищо да не наричат „мое“, защото това „мое“ е което носи най-големите ни терзания. Научете ги да се радват в живота на всичко тъй, както се радва пътника, който минава през красива местност.
към текста >>
39.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това може да се обясни по следния начин: понеже в ума на
крадеца
седи постоянно мисълта да протегне ръката си, да бръкне в някой джоб, вследствие на което в ръцете приижда повече кръв, и те стават по-дълги.
Резултатите от тези вторични причини се предават по наследство. Когато, с течение на ред поколения, се предават по наследство отрицателни качества, които се усилват, раждат се престъпните типове, които, според Ломброзо, имат широка главо при ушите; обективния ум у тях е силно развит, а моралните чувства са слабо развити; те имат почти животински апетит. Има родени престъпници, а има и такива, които отпосле са станали престъпници, при лошите социални условия. У престъпниците се деформира черепа и на цялата мозъчна деятелност се дава крива насока. У крадците специално ръцете са дълги и пръстите им са дълги.
Това може да се обясни по следния начин: понеже в ума на
крадеца
седи постоянно мисълта да протегне ръката си, да бръкне в някой джоб, вследствие на което в ръцете приижда повече кръв, и те стават по-дълги.
Но не всички хора с дълги ръце са крадци. В миналото те може да са били крадци, но сега са само сръчни хора. Кражбата е един плевел. Онзи. който краде, той иска по един лесен начин да се добере до благата в живота, за които някой човек с години е работил, докато ги придобие. Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец.
към текста >>
Те трябва да дойдат до положението във всяко семейство да има само по две
деца
— едно момче и едно момиче.
Те могат да съществуват в един период от 10 до 100 години най-много, след което те се заличават. От това гледище, светът сам ще се оправи, т. е. по силата на развитието но онези сили, които го тласкат към прогрес, светът ще се оправи. От това становище има разрешение за противоречията, които сега съществуват, но хората трябва да се проникнат от новите идеи, и да направи ред опити в това направление. За да се направи един социален опит, най-първо съвременните хора трябва да намалят размножаването си.
Те трябва да дойдат до положението във всяко семейство да има само по две
деца
— едно момче и едно момиче.
Сега както се насърчава размножаването, хората не правят сметка, че няма условия за това. Като се увеличават децата, живота става все по несносен, защото хората нямат необходимите средства и условия. Нека се раждат толкова хора, за колкото има средства и условия в света, а другите нека чакат. Ще кажат някои: да оставим всеки човек да се роди според както Господ е дал. Питам: ако оставим нивата си неразорана, какво ще израсне в нея?
към текста >>
Като се увеличават
децата
, живота става все по несносен, защото хората нямат необходимите средства и условия.
по силата на развитието но онези сили, които го тласкат към прогрес, светът ще се оправи. От това становище има разрешение за противоречията, които сега съществуват, но хората трябва да се проникнат от новите идеи, и да направи ред опити в това направление. За да се направи един социален опит, най-първо съвременните хора трябва да намалят размножаването си. Те трябва да дойдат до положението във всяко семейство да има само по две деца — едно момче и едно момиче. Сега както се насърчава размножаването, хората не правят сметка, че няма условия за това.
Като се увеличават
децата
, живота става все по несносен, защото хората нямат необходимите средства и условия.
Нека се раждат толкова хора, за колкото има средства и условия в света, а другите нека чакат. Ще кажат някои: да оставим всеки човек да се роди според както Господ е дал. Питам: ако оставим нивата си неразорана, какво ще израсне в нея? —Тръни и бодили ще израстат върху нея. Ако я разореш, все ще даде нещо, макар и най-проста да е почвата й.
към текста >>
Трябва да знаете, че като дойдат на земята,
децата
трябва да имат всички необходими условия за развиване.
Питам: ако оставим нивата си неразорана, какво ще израсне в нея? —Тръни и бодили ще израстат върху нея. Ако я разореш, все ще даде нещо, макар и най-проста да е почвата й. Значи, в живота е нужна една пра вилна философия. Хората трябва да бъдат искрени, честни, справедливи и да желаят доброто на своите ближни, преди те да са дошли на земята.
Трябва да знаете, че като дойдат на земята,
децата
трябва да имат всички необходими условия за развиване.
Преди да станат бащи и майки, родителите трябва да знаят с какви материални и духовни условия разполагат, за да осигурят условията за правилното развиване на детето. И държавата трябва да знае това. Бременната жена трябва да се постави при най-благоприятните условия, за да роди едно в истинския смисъл на думата нормално дете: иначе ще роди плевели, деца, на които все ще им недостига нещо, за да могат да се развиват правилно. В бременното си състояние жената е крайно чувствителна и ако не се постави при съответните условия, ще се осакати зародиша й. Старите гърци са знаели това и са го спазвали.
към текста >>
Бременната жена трябва да се постави при най-благоприятните условия, за да роди едно в истинския смисъл на думата нормално дете: иначе ще роди плевели,
деца
, на които все ще им недостига нещо, за да могат да се развиват правилно.
Значи, в живота е нужна една пра вилна философия. Хората трябва да бъдат искрени, честни, справедливи и да желаят доброто на своите ближни, преди те да са дошли на земята. Трябва да знаете, че като дойдат на земята, децата трябва да имат всички необходими условия за развиване. Преди да станат бащи и майки, родителите трябва да знаят с какви материални и духовни условия разполагат, за да осигурят условията за правилното развиване на детето. И държавата трябва да знае това.
Бременната жена трябва да се постави при най-благоприятните условия, за да роди едно в истинския смисъл на думата нормално дете: иначе ще роди плевели,
деца
, на които все ще им недостига нещо, за да могат да се развиват правилно.
В бременното си състояние жената е крайно чувствителна и ако не се постави при съответните условия, ще се осакати зародиша й. Старите гърци са знаели това и са го спазвали. Когато някоя жена е бивала бременна, те са я поставяли при най-хубава обстановка, при най-добри условия. Окръжавали са я с хубави картини, давали са й да чете най хубави книги, и по този начин са й въздействали в добър смисъл — давали са й хубав потик. Затова виждаме в древна Гърция да се създават толкова красиви типове.
към текста >>
При спазване на този закон, за създаване на благородни и възвишени стремежи и образи в бременната жена,
децата
ще се раждат с по-добри заложби и възможности, и ще имат по-добри условия, няма да имат излишни мъчнотии, които трябва да преодоляват.
В бременното си състояние жената е крайно чувствителна и ако не се постави при съответните условия, ще се осакати зародиша й. Старите гърци са знаели това и са го спазвали. Когато някоя жена е бивала бременна, те са я поставяли при най-хубава обстановка, при най-добри условия. Окръжавали са я с хубави картини, давали са й да чете най хубави книги, и по този начин са й въздействали в добър смисъл — давали са й хубав потик. Затова виждаме в древна Гърция да се създават толкова красиви типове.
При спазване на този закон, за създаване на благородни и възвишени стремежи и образи в бременната жена,
децата
ще се раждат с по-добри заложби и възможности, и ще имат по-добри условия, няма да имат излишни мъчнотии, които трябва да преодоляват.
И без това в природата има доста големи мъчнотии, които трябва да се преодоляват, затова хората сами не трябва да си създават ненужни страдания и мъчнотии. Ние трябва да се пазим от излишни мъчнотии. Христос дойде на земята да донесе на хората една наука, с която да им покаже как да живеят и да се обновят във всички направления. Той донесе идеята за братството — че всички хора са братя помежду си. Един е вашия Отец, а вие всички сте братя помежду си, каза Той.
към текста >>
40.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ух, какво голямо стъкло, а зад стъклото стая, а в стаята дърво чак до тавана; това е елха, а по елхата колко светлинни, колко златни книжки и ябълки, а наоколо пък куклички, мънички кончета; а из стаята тичат
деца
, напети, чистички, смеят се и играят, и ядат и пият нещо.
Замръзнала пара излиза от силно уморените коне, от топло дишащите им муцуни, през рохкавия сняг звънят подковите о камъните, и всички така се блъскат, и, Господи, така му се иска да си хапне, макар какво да е там, и така изведнъж го заболяха пръстчетата. Край него мина пазител на реда и се завърна, за да не забележи момчето. Ето пак улица — ох, каква широка! Та тука навярно ще ги смачкат; как всичките викат, тичат и вървят, а пък светлина, светлина! А това какво е?
Ух, какво голямо стъкло, а зад стъклото стая, а в стаята дърво чак до тавана; това е елха, а по елхата колко светлинни, колко златни книжки и ябълки, а наоколо пък куклички, мънички кончета; а из стаята тичат
деца
, напети, чистички, смеят се и играят, и ядат и пият нещо.
Ето онова момиченце захвана да танцува с момченцето, какво хубавичко момиченце. Ето и музика, чува се през стъклото. Гледа момченцето, чуди се, дори се и смее, а пръстенцата го болят, и крачката и ръцете станаха съвсем червени, вече не се свиват и болят, като ги мръдне. И изведнъж си спомни момченцето за това, че така силно го болят пръстчетата, заплака и побягна по нататък, и ето, отново вижда то през друго стъкло стая, и там пак дървета, но на месата банички, всякакви — бадемови, червени, жълти, и седят там четири богати госпожи, а който дойде, дават му банички, а вратата се отваря постоянно, от улицата влизат при тях много господа. Приближи се дебнишком момченцето, отвори изведнъж вратата и влезе.
към текста >>
— вика й момченцето, и отново се целува с
децата
, и иска му се по-скоро да им разкаже за онези куклички зад стъклото.
Пък и не е елха това, то още не е и виждало такива дървета! Къде ли е сега то: всичко блести, всичко сияе, и наоколо е пълно с куклички — но не, това са все момченца и момиченца, само че такива светли, всички се трупат около него, летят, целуват го, вземат го, носят със себе си, пък и то само лети и вижда: гледа го майка му и радостно му се смее. — Мамо! мамо! Ах, как хубаво е тука, мамо!
— вика й момченцето, и отново се целува с
децата
, и иска му се по-скоро да им разкаже за онези куклички зад стъклото.
„Кои сте вие момченца? “ — пита то, смеейки се, и пълно с любов към тях. — Товв е „Христовата елха“ — отговарят му те. — Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и момиченца бяха все такива деца като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки. А всичките майки на тези деца стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или момиченце, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето.
към текста >>
— Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и момиченца бяха все такива
деца
като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки.
Ах, как хубаво е тука, мамо! — вика й момченцето, и отново се целува с децата, и иска му се по-скоро да им разкаже за онези куклички зад стъклото. „Кои сте вие момченца? “ — пита то, смеейки се, и пълно с любов към тях. — Товв е „Христовата елха“ — отговарят му те.
— Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и момиченца бяха все такива
деца
като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки.
А всичките майки на тези деца стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или момиченце, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето. Ф. М. Достоевски _______________________________________ Бележка: Достоевски пише разказа „На елха при Христос“ през 1976 г. За този разказ, както и самия разказ (съвременен превод), може да се прочете в портала за култура, изкуство и общество. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Безсмъртните вълни Откакто се установи, че радиоелектрическите вълни не умират, създадоха се множество интересни възможности.
към текста >>
А всичките майки на тези
деца
стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или момиченце, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето.
— вика й момченцето, и отново се целува с децата, и иска му се по-скоро да им разкаже за онези куклички зад стъклото. „Кои сте вие момченца? “ — пита то, смеейки се, и пълно с любов към тях. — Товв е „Христовата елха“ — отговарят му те. — Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и момиченца бяха все такива деца като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки.
А всичките майки на тези
деца
стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или момиченце, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето.
Ф. М. Достоевски _______________________________________ Бележка: Достоевски пише разказа „На елха при Христос“ през 1976 г. За този разказ, както и самия разказ (съвременен превод), може да се прочете в портала за култура, изкуство и общество. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Безсмъртните вълни Откакто се установи, че радиоелектрическите вълни не умират, създадоха се множество интересни възможности. Бъдещите поколения, снабдени със свръхчувствителни радиоприемници, ще могат да слушат радио програмите, които днес се разпръскват по света.
към текста >>
41.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
е знание за малките
деца
, и с него не можете да влезете в бъдещите условия на живота.
За да развива мисълта си, човек трябва да се интересува и изучава всичко което природата е създала. Човек трябва да изучава и естествените науки, и социалните науки, и всичките видове изкуства, и математика — за да развива всички центрове на своя мозък; а това вече обуславя правата мисъл. която дава правилна насока на човешкия живот. Само така човек ще придобие великото знание, което е необходимо за новия живот, за който се приготовлява. Това знание което имате сега.
е знание за малките
деца
, и с него не можете да влезете в бъдещите условия на живота.
А вие мислите, че знаете много. Не, човек е още в началото на своето познание, в началото на своята наука. Напр. като изучавате човека, ще видите, че има известни органи. известни чувства, известни жлези, турени в него, като уреди, които ще ви покажат как трябва да мислите, да разсъждавате, как трябва да чувствате и да действате. Чрез тези органи, вие можете да определите кога ще ви се случи някакво нещастие.
към текста >>
Изнесе се и пиеската „Гласът на доброто“ в три картини, представена от малките артисти, братски
деца
.
(Следва) Братски срещи На 1 януари т. г. Варненското Братство, отпразнува новата година при голяма задушевност. Братския струнен оркестър, дирижиран от М. Калудов, изпълни няколко номера, композиции от братски песни, китки и маршове. Декламирани бяха няколко избрани стихове и хуморески.
Изнесе се и пиеската „Гласът на доброто“ в три картини, представена от малките артисти, братски
деца
.
Мила и трогателна бе картината, тя трогна и най-коравото сърце. Когато човек се вслушваше в шепота на чистите детски сърца, които познават само истинския глас на доброто, неволно той повдига глас на протест против своя отровен и кален живот. Всяко едно от тях, когато трябваше до се яви на импровизираната сцена, то вярваше, в себе си, какво гласът на Доброто го вика на протест — то знаеше че този свещен акт е продиктуван от чиста съвест. Всяко едно се вглъбяваше с трепета на детската си душа, в сърцата на другите и следеше за общата хармония в действията. Тяхната смелост бе един акт, чрез който искаха да заглушат гласът на егоизма, лъжата и омразата и да обезоръжат агентите на злото.
към текста >>
42.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние сме стъпкали много цветенца, захвърлили сме в калта свещени идеи, забравили сме свещеното в живота, като сме се захласнали, гонейки пеперуди, като малките
деца
, без да видим че пропаст зее пред нас.
Втори път като дойде да размишлява, ще знае вече как да се движи, какво да прави.“ Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последния се усмихнал доволно и си казал: „Чуден ден е днес! Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по добре да размишлявам.“ На другата сутрин философът минал по същия път и като погледнал към земята, видел малкото, стъпкано от него цвете. Той се навел, изправил го и продължил пътя си като казал: „Чудно, как не съм видел това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не видях.“ Като видел това зефирът казал: „Ето, дойде умът в главата на този философ и затова изправи погрешката си.“ Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно, написал името на Бога с просто буква. За изправянето на тази погрешка му помогнал зефирът и неговата възлюблена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание.
Ние сме стъпкали много цветенца, захвърлили сме в калта свещени идеи, забравили сме свещеното в живота, като сме се захласнали, гонейки пеперуди, като малките
деца
, без да видим че пропаст зее пред нас.
Затова днес природата ни шиба по лицето И дано това шибане помогне да се пробуди нашето съзнание и се възвърнем към истинския живот. Живата природа е училище за ученика и същевременно велик Учител. От една страна тя съдейства на човека да се пробуди съзнанието му, за да разбере красотата и величието на Божественото в света и от друга страна го нагажда да прозре вътрешната красота на живота и да го възпее. Различни са методите на природата и неизследими са пътищата на Великия. От нас се иска прозорливост и повече внимание, за да можем да видим Неговия пръст навсякъде в нашия живот.
към текста >>
Жените приготвяха вечеря,
децата
прибираха завръщащите се говеда от пеша, чийто звън огласяваше цялата околност.
Т. Ч. СЛЪНЧО Бях на екскурзия по долината на река Луда Камчия. Слънцето потъваше в огненото пурпурно море на запада, когато стигнах а едно малко селце, до брега на реката. Жътва беше. Селяните се завръщаха от нивите изморени, с обгорели лица, оставяха сърповете, паламарките и отиваха в кръчмата или кафенето.
Жените приготвяха вечеря,
децата
прибираха завръщащите се говеда от пеша, чийто звън огласяваше цялата околност.
Кучетата тук-там се обаждаха. Замъждукаха светлинни по малките прозорчета, комините запушиха, селото се събуди от дневния летен сън, за да заспи след малко и си почина от тежката работа на полето. Като наближих оградата на училището, в което щях да преспя, видех пред един от прозорците очертанията на женски силует, облечен в бяло, загледан в току що изгрялата луна. — Коя е тази жена? запитах съпровождащия ме училищен слуга.
към текста >>
— Нали сега
децата
са във ваканция?
Като наближих оградата на училището, в което щях да преспя, видех пред един от прозорците очертанията на женски силует, облечен в бяло, загледан в току що изгрялата луна. — Коя е тази жена? запитах съпровождащия ме училищен слуга. — Учителката. Тя живее в канцеларията.
— Нали сега
децата
са във ваканция?
— Да, но тя вече девет години не си отива през валенциите в родния си град, защото жалее любимия си. Всяка заран преди изгрев слънце излиза на разходка над гробищата, а вечер гледа по цели часове звездите и луната. Влязохме в училището. Слугата отвори една стая, размести чиновете, донесе няколко рогозки и едно одеяло и си отиде. Легнах си с мисълта за силуета и изглежда скоро съм заспал.
към текста >>
Разнесе се писък и плач на майки и
деца
, машината изпуска черни кълба дим, забумтя и потегли.
Душите ни обаче говореха, те бяха наедно. „Същата вечер към полунощ, под прозореца си чувам кадифени звуци на цигулка, които бяха говор на неговата душа … Сутринта видях едно парче хартия с петолиния, на което беше нотирана мелодията „Раздяла“ … „Гарата беше препълнена със заминаващи войници и офицери, техните майки и близки, които ги изпращаха, Аз чаках на долната страна на перона. Влака дойде. Той се прости с родителите си, после ме намери в навалицата, стисна ми ръката, притисна ме към себе си и ме целуна. В този момент влака изсвири, той ме пусна без дума до кажа, изтича и се скри в навалицата и вече не го видях.
Разнесе се писък и плач на майки и
деца
, машината изпуска черни кълба дим, забумтя и потегли.
Писъка се усили още повече, влакът се изгуби в завоя на линията зад града и ги отнеса към Тутракан“ Обърнах още неколко страници от дневника и чета: „На петата вечер от заминаването му, сънувах че минавам през един тесен мост, над мътна, буйна река, погледнах в ръката и си свалих пръстена. Почувствах болки в гърдите си. Когато минах моста, слънцето изгряваше, из него излезе един бял кон, който тичаше към мене. Като ме доближи спря се и от него леко скочи Той, и се събудих.“ Прелистих още няколко страници и чета: „Една година ходих по селските гробища да плаче. Една вечер го сънувах, дойде на бял кон и ми каза: „Хвърли черния креп, черните дрехи, мебелирай стаята си в бяло, за да ми е приятно когато ти идвам на гости; до селската гробища посей ябълка, до нея направи скамейка за двама души и лехи с цветя — бели карамфили, всяка заран, при изгрев слънце, аз ще идвам при тебе.
към текста >>
А сега обикновените хора — едни са щастливи когато имат пари, къщи, земи и пр.; други — когато имат знания; трети, когато заемат високи обществени постове; четвърти—когато имат добра и красива жена,
деца
и пр, Някой пък имат всичко, и пак са нещастни, защото се страхуват да не изгубят това, което имат.
Съвременните хора много малко познават себе си, вследствие на което не знаят как да се спра-вят със състоянията си. Човек има две естества, от които едното е прогресивно, и се стреми към все по-големи постижения, а другото е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която е направено тялото, понеже материята по естество е инертна. Човек, за да прогресира и да реализира щастието, към което се стреми, трябва да надделее инертността на материята и да я направи прогресивна. По такъв начин той ще реализира истинското щастие, което е достояние само на безсмъртните.
А сега обикновените хора — едни са щастливи когато имат пари, къщи, земи и пр.; други — когато имат знания; трети, когато заемат високи обществени постове; четвърти—когато имат добра и красива жена,
деца
и пр, Някой пък имат всичко, и пак са нещастни, защото се страхуват да не изгубят това, което имат.
Някой път може да влезе някоя идея-фикс в главата на човека, която го прави нещастен. Когато хората са нещастни, ако успеете да ги убедите в противното на това, което те чувстват, те ще бъдат щастливи. Щастието е един резултат, и за да го постигнат хората, трябва да свършат работата, за която са изпратени на земята, защото те са изпратени на земята за да извършат нещо. Както и да обясняваме едно физическо явление, то е резултат на един разумен процес, който става а света. Всички процеси и явления във физическия свят имат причините си в един по-висш, по-ефирен свят, които по нямане на по-подходящи думи наричаме духовен.
към текста >>
На тях жените готвят и поддържат свещения семеен огън, мъжете любят, а
децата
— учат.
която е властна над слънцето, месеца, звездите и съдбата, че съм полъхан от Душата, която и вам дава дихание, о, богове. Аз почувствах, че съм само дръжката на факел, който лети, пламнал до основата си от височината на Олимп към схлупените колиби, сгушени в долината, гдето ме очакваха в напрегнато ожидание моите братя — човеци. И аз не мислех ни за наградата, която можеха да ми дадат, — моите бъдни братя награждават с венци и паметници тия, които Истините им вещаят, след като ги отрупат с хули и избият със камъни — нито за наказанието, що вашата сурова ревност могла би да ми стовари безпощадно. Героят роб е на своя собствен подвиг. И ето, богове, пред мене са блещукащите огньове разсети по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди.
На тях жените готвят и поддържат свещения семеен огън, мъжете любят, а
децата
— учат.
На тях изковават хората своите сечива и мироглед и смелост. От тях научват за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас — богове. А под мене о, братя, е скалата, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на свършеното дело, и орелът. комуто омръзна моето мършаво тяло и, ах, вашият най-опасен съдружник — моето безсмъртие. Но ето — знайте, братя!
към текста >>
43.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Смята се, че
децата
са главният обект на възпитанието, но не е ли странно, че най-великият син на человечеството казва, че трябва да станем като
децата
?
Идем ний от висините С дух сияен, възроден, Идем тук във низините Лъх на младост да внесем. В. С. Н. Възпитанието Би било много лекомислено, много самонадеяно да се приеме званието възпитател преди да се познаят, и то издълбоко, онези принципи и възможности, които са вложени в туй чудно и загадъчно същество, наречено „човек“. Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи. И всяка система, претендира да може да постави под краката на човека една здрава основа; да събуди и укрепи у него онези възвишени и благородни качества, които все повече да се разрастват и да го подкрепят в неговият път в живота.
Смята се, че
децата
са главният обект на възпитанието, но не е ли странно, че най-великият син на человечеството казва, че трябва да станем като
децата
?
Следователно как възрастните ще възпитават това, като което трябва да станат? И наистина, погледнете какъв възторжен възход е живота на детето: — за него всичко е интересно, ново, чудно и пречудно. То всичко върши с едно увлечение И самозабрава, И така влива живот и в най-безжизнените форми на живота. В неговите очи се отразява радостта, безгрижието и светлината на далечните, незнайни светове. За него общественото положение на човека е без значение.
към текста >>
Явно е, следователно, че
децата
могат да предадат нещо на възрастните, a те от своя страна да им съдействат и помагат при тяхното постепенно навлизане в света на борбата и мъчнотиите.
То всичко върши с едно увлечение И самозабрава, И така влива живот и в най-безжизнените форми на живота. В неговите очи се отразява радостта, безгрижието и светлината на далечните, незнайни светове. За него общественото положение на човека е без значение. То еднакво дарява с усмивка и короновани глави и най-последният бедняк. Неговата вяра в благото на утрешния ден е един блам пред голямата загриженост на възрастните.
Явно е, следователно, че
децата
могат да предадат нещо на възрастните, a те от своя страна да им съдействат и помагат при тяхното постепенно навлизане в света на борбата и мъчнотиите.
Като първи възпитатели на детето, разбира се, се явяват неговите родители, и от тяхната културност зависи те да му дадат една или друга посока в живота. По-рано, или по-късно, обаче, в по-силна или по-слаба форма, заедно с възрастването на детето, у него се пробужда една низша природа, която си е останала благополучно прикрита и незасегната от действието на възпитателните условия, и се проявява по своему, без да държи сметка за когото и да било. Нито добрите съвети на близките, нито сълзите на любещата майка, нито ако щете дори и личното съзнание и усилията на индивида не помагат. Това нека да не се счита като камък, хвърлен в спокойния вир на възпитателната дейност, но трябва този факт да се признае и с общи усилия ди се намери цяр на това положение. Защото ако болшинството от възпитателите са дошли по чисто умозрителен път до кодексите и правилата на възпитанието, то много естествено, че резултата ще бъде такъв.
към текста >>
44.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да бъдем прилежни
деца
, да учим и прилагаме съзнателно това живо слово, което ни праща днес Вечния!
А кой е той? — Лошата мисъл, егоистичното чувство, неблагородното дело. При равносметката едно е радостно, към което трябва да се стреми всеки, който е уверен, че живота не е само временна проява не земята, а безкрайна верига етапи, през които човек минава, за да се пробуди в него оня копнеж — Любовта, която ще му помогне да познае Бога и себе си и да възлюби ближния си. Ако имаме любов към Бога и към ближния си, ние имаме актив. А, ако притежаваме цял свят и всичката световна слава, а любов нямаме, ние имаме пасив.
Да бъдем прилежни
деца
, да учим и прилагаме съзнателно това живо слово, което ни праща днес Вечния!
N. * * * Безмълвен и южен напуснах своя дом, след мен вървеше мълком сянката на скръб. Догаря вечерна заря на ведър небосклон; самотен и стръмен светлей планински път. Поех пътеката, що вие се към върха, между глогини, шипки и малини, на мащерка и здравец ухаеше дъха. Изстъпих морен — обзирах сини далнини. До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха първите звезди.
към текста >>
И ако ние сме
деца
или невежи — тя ще ни забавлява.
Учения познава нещо от природата и отчасти себе си. Мъдрия познава и себе си и природата. Ползва се сам от това знание и помага на другите. Но природете е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея. Достатъчно е ако пожелаем да влезем в отношения с нея — тя винаги е на услугите ни.
И ако ние сме
деца
или невежи — тя ще ни забавлява.
Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни. Мъдрия и учения се различа-ват по това, че мъдрия работи безкористно, не продава знанията си. не злоупотребява с тях и винаги има пред вид върховната цел на Естеството, от гдето е по-черпил тия знания. Него не съблазняват земни богатства обществени положения, титли, мнения, слава. Той живее в един реелен свят, в който нищо не му липсва и към когото нищо не може отвън да се прибави.
към текста >>
Ние, учените човеци на България, разумни
деца
ли сме на природата, станали ли сме нейни съработници?
Да се запитаме и те где живеят — в живата природа, или в изкуствено създадените „локви“? Чрез размисъл и молитва ние се свързваме с живото Божествено сърце, живата Божествена душа, живият Божествен ум и се опресняваме всецяло. Прочие, да държим отворени прозорците си на духовните дарувания за живата Божествена природа. II. Е, читателю, Вие може би много знания имате. Проверете колко от тия знания са живото знание и колко от тия знания сте ги видели във вашия живот.
Ние, учените човеци на България, разумни
деца
ли сме на природата, станали ли сме нейни съработници?
Ако ние се опиваме, ако ние пушим. ако ние убиваме своите себеподобни по всевъзможни начини, ако ние киснем по цели дни в кафенета, кабарета, ако ние допускаме отрови в тялото си, в душата си, в умът си — това какво показва? Сме ли в контакт с живата природа? Аз зная, че мнозина са принудени за препитанието на себе си и своите близки, да работят продължително време в затворени помещения. Обаче при съзна ние за противоестествения живот, когото водим и, при добро жела ние, вие все ще намерите малко време, ако не за всеки ден, то поне веднъж в седмицата да отидете в обятията на майката природа.
към текста >>
Най после вие, събраните тук, кога ще забравите да разказвате на
децата
си за мене?
Вие искате да ме умъртвите. Уви, нямате тази възможност! Кога сте видели пустинята без Лъв? Кога ще престане въздухът да разнася моя рев? Кога слънцето ще се откаже да ме осветява?
Най после вие, събраните тук, кога ще забравите да разказвате на
децата
си за мене?
— Милост, царю! — простенел един вълк. — Смили се над нас и ни прости! — Милост ви давам. Идете си по домовете.
към текста >>
И че със закона на прераждането, както малките
деца
, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост.
Дядо Благо Една сказка Не 5 и 12 декември 1935 год., брата зъболекар М. Стоицев е държал сказка пред братята въздържатели, вегетарианци и поканени гости, в салона на певческия хор в Пловдив, на тема: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека“. В тази сказка с изнесено, че както чрез науката, в лицето на учени хора се доказва, че нищо се не губи след привидната смърт в минералното и растителното царства, а се изменят само формите така също пак учени и духовни хора доказват, че и в човека след привидната смърт, тялото макар че се разлага, но неговите сили се проявяват в друго направление: духа, душата и живота, остават невредими и те си съществуват. Следователно, има задгробен свят. И както Христос се е явявал на своите ученици след възкресението, както истинските пророци са имали връзка с Бога и са чували и са изявявали неговите желания, тъй и сега учени и ясновидци доказват, че заминалите от този свят люде са живи и затова могат да се сношават с нас, стига да сме чисти и свети.
И че със закона на прераждането, както малките
деца
, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост.
Ние, хората, трябва само да усъвършенстваме добрите неща от живот в живот. Целта на сказката е била да се хвърли една светлина от новото учение, като чрез добрите методи, с които Учителя ни упътва, за добиване на един по свят живот в рамките на Христовото учение, хората да се не боят и от смъртта.
към текста >>
45.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Малките
деца
се разболяват, когато започнат да им никнат зъби.
От нашето гледище, болестите не са зло. Ако не бяха болестите, живота на човека би бил ужасен ад. Проследете, проучете този въпрос и ще видите че е така. От друга страна, благодарение на болестите е започнало да се изучава човешкото тяло. Това. което знаем за човешкото тяло, се дължи на болестите: Болезнените състояния са признак на това, че човек минава от едно състояние в друго.
Малките
деца
се разболяват, когато започнат да им никнат зъби.
Тогава се явява в тях възпаление температурата им се увеличава. Момичетата към 14 годишна възраст, пак минават известни болезнени състояния. Значи, във всички преходни периоди, човек прекарва някакво болезнено състояние, а именно: от 1-7 годишна възраст; от 7—14; от 14—21-от 21-28; от 28—35 и т. и. през всеки 7 години се минава в нова фаза на живота, когато се явяват и болезнените състояния. Във всеки преходен период хората минават през известни състояния които ние наричаме боледувания или болезнени състояния.
към текста >>
Майките трябва да възпитават
децата
си чрез растенията и цвй-тята — затова тй трябва да знаят кое цвете, какво въздействие указва върху различните
деца
.
Като казвам че всичко може да постигне, разбирам онова, което е постижимо на земята; защото има неща, които човек не може да постигне, защото организма му е тека създаден, че не може да ги постигне. Но човек все трябва да се стреми да постигне нещо. Този религиозен човек, за който ви говоря, е човек с обширно знание. Той е проникнал дълбоко в тайните на природата, и познава вътрешните, бих казал окултни свойства и качества на растенията, скъпоценните камъни и животните. Растителното царство не е създадено само за украшение, то има свое възпитателно въздействие върху хората.
Майките трябва да възпитават
децата
си чрез растенията и цвй-тята — затова тй трябва да знаят кое цвете, какво въздействие указва върху различните
деца
.
Ако едно дете е хилаво, нека майка му направи една малка градинка и го остави да обработва, да отглежда червени карамфили. Няма да се мине година — две, и това дете ще започне да се поправя. Червените карамфили се отразяват здравословно върху децата. Ако някое дете е много буйно, няма да отглежда червени карамфили, но сини или бели. Ако вляза в един дом, и видя че няма цветя, зная че тези хора не са много от умните.
към текста >>
Червените карамфили се отразяват здравословно върху
децата
.
Той е проникнал дълбоко в тайните на природата, и познава вътрешните, бих казал окултни свойства и качества на растенията, скъпоценните камъни и животните. Растителното царство не е създадено само за украшение, то има свое възпитателно въздействие върху хората. Майките трябва да възпитават децата си чрез растенията и цвй-тята — затова тй трябва да знаят кое цвете, какво въздействие указва върху различните деца. Ако едно дете е хилаво, нека майка му направи една малка градинка и го остави да обработва, да отглежда червени карамфили. Няма да се мине година — две, и това дете ще започне да се поправя.
Червените карамфили се отразяват здравословно върху
децата
.
Ако някое дете е много буйно, няма да отглежда червени карамфили, но сини или бели. Ако вляза в един дом, и видя че няма цветя, зная че тези хора не са много от умните. Когато мъжът и жената в някой дом обичат цветята, те имат нещо благородно в характера си. И тъй, Бог създаде външния свят като предметно учение, да разберем пътищата, по които трябва да вървим. Той създаде минералите, скъпоценните камъни, металите, растенията, животните н хората, като предметно учение.
към текста >>
46.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така схваща г нещата онези, които са още
деца
в пътя на мисълта, които плачат от нещастията и несполуките, и се радват на успехите си.
Онези, които са свикнали да гледат повърхностно на нещата, който вадят своите заключения само по повърхностни външни наблюдения, неминуемо дохождат до погрешни и едностранчиви изводи; и те дохождат до възгледа, че няма разумност в природата, че само човек е разумен. И по логически път доказват. че един ден слънцето ще изгасне, и живота на земята ще се прекрати, ще се свърши и с човешката разумност. Питам — ако всичко ще се разруши и изчезне, защо са тези стремежи, борби. войни за придобивки, защо е най после този прогрес и тази култура?
Така схваща г нещата онези, които са още
деца
в пътя на мисълта, които плачат от нещастията и несполуките, и се радват на успехите си.
Кога плаче човек? Когато в симпатичната нервна система се набере излишна енергия, с която човек не знае как да се справи — той ту плаче, ту се радва, без да разбира дълбоките причини нито на плача, нито на радостта. А когато се небере достатъчно енергия в предната част на мозъка, човек започва да мисли; когато се набере енергия на темето му, в горната част на главата, човек започва да се моли но Бога; когато се набере излишна енергия при ушите му, човек започва да се кара и да се бие; когато се набере енергия отзад на главата, човек започва да мисли за образуване на семейство, за създаване на деца. Когато говоря за Любовта, аз подразбирам въплътената Божия мисъл. Любовта е въплътена Божествена мисъл, която работи вече за човека- Следователно, онова реалното, което можем да опитаме в света, това е любовта.
към текста >>
А когато се небере достатъчно енергия в предната част на мозъка, човек започва да мисли; когато се набере енергия на темето му, в горната част на главата, човек започва да се моли но Бога; когато се набере излишна енергия при ушите му, човек започва да се кара и да се бие; когато се набере енергия отзад на главата, човек започва да мисли за образуване на семейство, за създаване на
деца
.
Питам — ако всичко ще се разруши и изчезне, защо са тези стремежи, борби. войни за придобивки, защо е най после този прогрес и тази култура? Така схваща г нещата онези, които са още деца в пътя на мисълта, които плачат от нещастията и несполуките, и се радват на успехите си. Кога плаче човек? Когато в симпатичната нервна система се набере излишна енергия, с която човек не знае как да се справи — той ту плаче, ту се радва, без да разбира дълбоките причини нито на плача, нито на радостта.
А когато се небере достатъчно енергия в предната част на мозъка, човек започва да мисли; когато се набере енергия на темето му, в горната част на главата, човек започва да се моли но Бога; когато се набере излишна енергия при ушите му, човек започва да се кара и да се бие; когато се набере енергия отзад на главата, човек започва да мисли за образуване на семейство, за създаване на
деца
.
Когато говоря за Любовта, аз подразбирам въплътената Божия мисъл. Любовта е въплътена Божествена мисъл, която работи вече за човека- Следователно, онова реалното, което можем да опитаме в света, това е любовта. Любовта е най реалното, което ние имаме в сегашния си живот. Зад тази реалност седи Божествената мисъл. Следователно, всяка любов, зад която не седи Божествена мисъл, се разпилява като вода.
към текста >>
47.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще дойде време, когато моите
деца
ще се подигнат отново и мрака ще бъде разпръснат. Иди!
Аз затварям входа! Светилището е нямо и не чува вече ничий глас. Аз оставам тук сама, в мълчание. Да, векове аз ще стоя тук без да говоря, и народа ще каже, че съм мъртва. Нека бъде така!
Ще дойде време, когато моите
деца
ще се подигнат отново и мрака ще бъде разпръснат. Иди!
Ти направи твоя избор! Падай! Твоето царство е изгубено. Остави ме в моето мълчание! “ Тя подигна ръката си и направи един жест, който ми заповядваше да я оставя.
към текста >>
48.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Въздържателче — месечно илюстровано вестниче за
деца
.
Студентски въздържателни дружества — в София и Барна с общо 300 члена и 10. Женско християнско въздържателно дружество — София, клон от Межд. женски христ. въздържателен съюз — с 90 членки. Въздържателни издания; 1. в.
Въздържателче — месечно илюстровано вестниче за
деца
.
Издава бълг. учит. въздърж. съюз. Година IV. Абон. 10 лева. Ръчна продажба 1 лв.
към текста >>
Дебне
крадеца
, каза весело той.
Мъдрецът го потупа усмихнато леко по рамото. — Погледнете малко по-назадъ1 Царя се взре, турнал ръка над вежди. Лицето му се успокои в широка усмивка. — Стражар е . . .
Дебне
крадеца
, каза весело той.
— Това е разликата между мене и вас, каза мъдрецът. Вие виждате в света само крадците, а ние знаем, че винаги зад злото следва доброто — затова сме и така спокойни. Любомир
към текста >>
49.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Злото е създадено от действието на криворазбирана свободна воля, чрез ненужно оживотворяване на грубата материя, Бог е предупреждавал немирните
деца
, когато първообразите на материята, в която ние сега живеем, са започнали да навлизат в тези тъмни облаци.
Техните звуци разкъсват дъждовните облаци. А познавате ли силата на добрите мисли? Познавате ли силата на молитвата, макар дори тя да се изразява само чрез кратък, но сърдечен, дълбоко из сърцето изтичащ стон: „Господи, да бъде Твоята воля“? Знаете ли вие, че чрез силата на тези или на подобни на тези мисли, изказани с дълбока вяра във върховната помощ, — вий можете да превърнете злото в добро? Злото няма отделно и вечно царство.
Злото е създадено от действието на криворазбирана свободна воля, чрез ненужно оживотворяване на грубата материя, Бог е предупреждавал немирните
деца
, когато първообразите на материята, в която ние сега живеем, са започнали да навлизат в тези тъмни облаци.
Те били малобройни, и божиите деца не трябвало да творят в тях; сам Бог по рано е желал да ги трансформира в божествени светове, в които да царува вечна радост, да няма страдания и смърт, но само чудна игра на живота в безболезнени смени. Обаче непослушните деца, навлизайки в тия облаци, влизайки в допир с елементарната сила, която те още не са можели да овладеят, бидейки слаби за такава задача, са попаднали във вълната на създаване злото. Те оживотворявали по всякакъв начин най груби състояния на материята, губейки своите собствени духовни сили, който материята все по вече и по вече изсмуквала и заробвала, сковавала в себе си. Из тези неправилно изразходвани сили, под действието на погрешните вярвания, са се създали различните душевни страсти, различните желания и проклятия за хората. Защото духът, обвързан в оковите, които той сам е наложил на себе си, понякога проклина живота и оскърбява Бога, считайки, че Той изпитва и наказва хората.
към текста >>
Те били малобройни, и божиите
деца
не трябвало да творят в тях; сам Бог по рано е желал да ги трансформира в божествени светове, в които да царува вечна радост, да няма страдания и смърт, но само чудна игра на живота в безболезнени смени.
А познавате ли силата на добрите мисли? Познавате ли силата на молитвата, макар дори тя да се изразява само чрез кратък, но сърдечен, дълбоко из сърцето изтичащ стон: „Господи, да бъде Твоята воля“? Знаете ли вие, че чрез силата на тези или на подобни на тези мисли, изказани с дълбока вяра във върховната помощ, — вий можете да превърнете злото в добро? Злото няма отделно и вечно царство. Злото е създадено от действието на криворазбирана свободна воля, чрез ненужно оживотворяване на грубата материя, Бог е предупреждавал немирните деца, когато първообразите на материята, в която ние сега живеем, са започнали да навлизат в тези тъмни облаци.
Те били малобройни, и божиите
деца
не трябвало да творят в тях; сам Бог по рано е желал да ги трансформира в божествени светове, в които да царува вечна радост, да няма страдания и смърт, но само чудна игра на живота в безболезнени смени.
Обаче непослушните деца, навлизайки в тия облаци, влизайки в допир с елементарната сила, която те още не са можели да овладеят, бидейки слаби за такава задача, са попаднали във вълната на създаване злото. Те оживотворявали по всякакъв начин най груби състояния на материята, губейки своите собствени духовни сили, който материята все по вече и по вече изсмуквала и заробвала, сковавала в себе си. Из тези неправилно изразходвани сили, под действието на погрешните вярвания, са се създали различните душевни страсти, различните желания и проклятия за хората. Защото духът, обвързан в оковите, които той сам е наложил на себе си, понякога проклина живота и оскърбява Бога, считайки, че Той изпитва и наказва хората. А в същност, добрият Отец никога не е напуснал своите деца; Той непрестанно ги е призове-вал да се осъзнаят и да се по-върнат от погрешния път; Той се е обръщал към най дълбоко скритото в тяхното аз.
към текста >>
Обаче непослушните
деца
, навлизайки в тия облаци, влизайки в допир с елементарната сила, която те още не са можели да овладеят, бидейки слаби за такава задача, са попаднали във вълната на създаване злото.
Познавате ли силата на молитвата, макар дори тя да се изразява само чрез кратък, но сърдечен, дълбоко из сърцето изтичащ стон: „Господи, да бъде Твоята воля“? Знаете ли вие, че чрез силата на тези или на подобни на тези мисли, изказани с дълбока вяра във върховната помощ, — вий можете да превърнете злото в добро? Злото няма отделно и вечно царство. Злото е създадено от действието на криворазбирана свободна воля, чрез ненужно оживотворяване на грубата материя, Бог е предупреждавал немирните деца, когато първообразите на материята, в която ние сега живеем, са започнали да навлизат в тези тъмни облаци. Те били малобройни, и божиите деца не трябвало да творят в тях; сам Бог по рано е желал да ги трансформира в божествени светове, в които да царува вечна радост, да няма страдания и смърт, но само чудна игра на живота в безболезнени смени.
Обаче непослушните
деца
, навлизайки в тия облаци, влизайки в допир с елементарната сила, която те още не са можели да овладеят, бидейки слаби за такава задача, са попаднали във вълната на създаване злото.
Те оживотворявали по всякакъв начин най груби състояния на материята, губейки своите собствени духовни сили, който материята все по вече и по вече изсмуквала и заробвала, сковавала в себе си. Из тези неправилно изразходвани сили, под действието на погрешните вярвания, са се създали различните душевни страсти, различните желания и проклятия за хората. Защото духът, обвързан в оковите, които той сам е наложил на себе си, понякога проклина живота и оскърбява Бога, считайки, че Той изпитва и наказва хората. А в същност, добрият Отец никога не е напуснал своите деца; Той непрестанно ги е призове-вал да се осъзнаят и да се по-върнат от погрешния път; Той се е обръщал към най дълбоко скритото в тяхното аз. Много милиони години е вървяло човечеството по погрешния път, и много милиони години то требва да страда по обратния път.
към текста >>
А в същност, добрият Отец никога не е напуснал своите
деца
; Той непрестанно ги е призове-вал да се осъзнаят и да се по-върнат от погрешния път; Той се е обръщал към най дълбоко скритото в тяхното аз.
Те били малобройни, и божиите деца не трябвало да творят в тях; сам Бог по рано е желал да ги трансформира в божествени светове, в които да царува вечна радост, да няма страдания и смърт, но само чудна игра на живота в безболезнени смени. Обаче непослушните деца, навлизайки в тия облаци, влизайки в допир с елементарната сила, която те още не са можели да овладеят, бидейки слаби за такава задача, са попаднали във вълната на създаване злото. Те оживотворявали по всякакъв начин най груби състояния на материята, губейки своите собствени духовни сили, който материята все по вече и по вече изсмуквала и заробвала, сковавала в себе си. Из тези неправилно изразходвани сили, под действието на погрешните вярвания, са се създали различните душевни страсти, различните желания и проклятия за хората. Защото духът, обвързан в оковите, които той сам е наложил на себе си, понякога проклина живота и оскърбява Бога, считайки, че Той изпитва и наказва хората.
А в същност, добрият Отец никога не е напуснал своите
деца
; Той непрестанно ги е призове-вал да се осъзнаят и да се по-върнат от погрешния път; Той се е обръщал към най дълбоко скритото в тяхното аз.
Много милиони години е вървяло човечеството по погрешния път, и много милиони години то требва да страда по обратния път. Но милосърдният Бог,. чрез великата мистерия на Любовта и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него. Спасителят — Божията Жертва за човешките грехове — чрез своето свещено страдание освободи хората от жестокия товар на техните грехове, плода на милиони години отрицателно творчество. Само малка частица е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота.
към текста >>
Тя е също майка на малко дете и най-добре е разбрала скръбта на майките — овце, които напразно дирят своите
деца
— агнета.
Но десетина овце още продължаваха да блеят, ходейки между стадото. Аз попитах, защо блеят тия овце. Отговориха ми че това са майките на ония агнета, които са продадени и заклани за възкресение. Всички гледаха стадото и лицата им бяха тъжни. По лицето на стопанката видях сълзи.
Тя е също майка на малко дете и най-добре е разбрала скръбта на майките — овце, които напразно дирят своите
деца
— агнета.
— Лошо правим ние, хората . . . Много сме жестоки — изплака тя гласно и избяга в стаята, носейки малкото си дете. Аз се върнах у дома много натъжен. Седнах в градината и се унесох в дълбока размисъл.
към текста >>
50.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И защо
децата
на гения не са и те като него?
Справедливо ли е ние да носим товара на тия, които са били преди нас? Разумно ли е, има ли някакъв смисъл ние да отговаряме за излишествата и отклоненията на нашите предци, ние да изплащаме техните престъпления? Но и наследствеността съвсем не е такъв абсолютен принцип, който може да обясни всичко и да прехвърли вината макар и върху предците. Кой може да проследи пътищата за създаването на гения? Защо често той се ражда в най-посредствени среди, изплава, тъй да се каже, от дъното на живота?
И защо
децата
на гения не са и те като него?
А защо нерядко от твърде издигнати родители се раждат неспособни и зле надарени деца? В края на краищата, тека, както е разбиран днес,законът за наследствеността почти нищо не може до обясни. Гледан така, от обикновеното стереотипно религиозно гледище, безразлично дали то е застъпвано от православни, протестанти, католици или други, живота си остава един непонятен хаос, една пълна безсмислица, в която не се знае кой пие и кой плаша, кой прави зло и кой страда поради него, кой и защо е надарен и кой и защо е лишен от всичко хубаво и възвишено. Гледан от това гледище, живота се изправя пред нас пълен с неразрешими противоречия, с явни, нетърпими несправедливости. Гледан от това обикновено религиозно гледище, живота е пълно отрицание на всякаква любов.
към текста >>
А защо нерядко от твърде издигнати родители се раждат неспособни и зле надарени
деца
?
Разумно ли е, има ли някакъв смисъл ние да отговаряме за излишествата и отклоненията на нашите предци, ние да изплащаме техните престъпления? Но и наследствеността съвсем не е такъв абсолютен принцип, който може да обясни всичко и да прехвърли вината макар и върху предците. Кой може да проследи пътищата за създаването на гения? Защо често той се ражда в най-посредствени среди, изплава, тъй да се каже, от дъното на живота? И защо децата на гения не са и те като него?
А защо нерядко от твърде издигнати родители се раждат неспособни и зле надарени
деца
?
В края на краищата, тека, както е разбиран днес,законът за наследствеността почти нищо не може до обясни. Гледан така, от обикновеното стереотипно религиозно гледище, безразлично дали то е застъпвано от православни, протестанти, католици или други, живота си остава един непонятен хаос, една пълна безсмислица, в която не се знае кой пие и кой плаша, кой прави зло и кой страда поради него, кой и защо е надарен и кой и защо е лишен от всичко хубаво и възвишено. Гледан от това гледище, живота се изправя пред нас пълен с неразрешими противоречия, с явни, нетърпими несправедливости. Гледан от това обикновено религиозно гледище, живота е пълно отрицание на всякаква любов. на всякаква мъдрост, на всякаква истина — той губи напълно своя смисъл, защото в него липсва и най-елементарната справедливост!
към текста >>
51.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обаче истината ще остане с моя народ, невежите
деца
на земята.
Неговата чистота бе такава, че аз изпитвах пред него някакво чувство на страх. „Не повдигай още очите си“, прошепна той. Докато стояхме така в мълчание, един приятен глас достигна до ухото ми. „Блестящи вечерни звезди, ти, последния от дългата серия ясновидци, които бяха въплътената мъдрост на храма и увенчаха със слава величието не Египет. Нощта е близко, и мракът ще дойде и ще скрие в земята красотата на небесата над нея.
Обаче истината ще остане с моя народ, невежите
деца
на земята.
И на вас предстои да оставите след себе си една блестяща светлина, един вечен спомен, които ще привличат погледите на хората и ще ги вдъхновяват в бъдещите векове. Разказът за вашите животи и истината, която ви е вдъхновявала, ще се предадат на други раси, в други части на тъмната земя, на един народ, който е само чувал да се говори за светлината, но никога не я е виждал. Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка.
към текста >>
Кажи им, че аз обичам моите
деца
и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка.
Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им. че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи.
Кажи им, че аз обичам моите
деца
и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка.
Кажи им тези неща с глас силен като зов на тръба който не може да бъде криворазбран. Избави тия, които чуят и направи моя храм отново жилище на Духа на Истината. Храмът трябва да се разруши, но той не ще се разруши в безчестие. Египет трябва да загине, но той не ще загине в невежеството. Той ще чуе един глас, който ще бъде незабравим за него, и думите, които този глас ще произнесе, ще бъдат тайнственото наследство на вековете и ще бъдат произнасяни под друго небе — те ще предизвестят зората, която трябва да изгрее след дългия крак.
към текста >>
Съвременните хора, които са
деца
в знанието, мислят, че по пътя на безверието, ще могат да обяснят всичко.
Няма да се спирам да обяснявам разказа, но ще кажа само, че хората, в който едва сега се пробужда умът. не могат да виждат проявлението на разумното в света, и мислят, че светът е неразумен. Онези, които едва сега започват да се учат да мислят, не схващат разумността в света. но онези които мислят, наблюдават и изследват правилно явленията в природата и човека, навсякъде виждат проявленията на разумността. Разумност има и в нас, както и в природата, но ние трябва да й дадем условия в нас да се прояви.
Съвременните хора, които са
деца
в знанието, мислят, че по пътя на безверието, ще могат да обяснят всичко.
Но безверието не е никаква наука. Като разумно същество, човек трябва да вярва, защото вярата е качество на човешкия ум. Но от моето гледище, няма безверници в света. Има разни обекти на вярата. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува.
към текста >>
Жените ревнаха, мъжете наведоха глави,
децата
, които се бяха разбудили — хлипаха.
. . Само него всичките снахи обичаха и на него никой ръка не вдигаше, че с всички бе благо и услужливо. Мъдро бе като старица, добро и хубаво като от рая излязло — тъй го знаеха и в цялото село. Лежеше Минка и очи си не отваряше. Дотърчаха и другите снахи и синове на дедо Гено.
Жените ревнаха, мъжете наведоха глави,
децата
, които се бяха разбудили — хлипаха.
Баба Маргарита седнала на земята до леглото, гдето се беше изопнала Минка. тупаше се по коленете, триеше рукналите й река сълзи с престилката си и редеше и се вайкаше. Пратиха веднага за фелдшера, други за жени баячки — и по чудо, като че ли дявола се пукна, снахите една през друга тичаха, услужваха кой с каквото можеше, като че ли никога не са се карали. Дедо Гено, навел глава, седеше до краката на бялото като мъртвец детенце като вкаменен. — Прости ми Боже, че стар човек си загубих акъла, шепнеше на ум молитва той.
към текста >>
Не е ли това една спънка и за
децата
в дома?
Вярно е още, че и жената, със своята любов, нежност, такт и смиреност, ако ги е развила, може да сломи упорството на своя другар за духовния път. Не е ли това една мъка, особено за известно време, и за единия, и за другия? А ние виждаме, че се отива и до крайности, които не водят към добро. За кого? За опърничавия.
Не е ли това една спънка и за
децата
в дома?
Не е ли причина за това пак опърничавият? Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред Бога, когато със своите отрицателности, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и децата към себе си? Да! Ами идеално семейство, ако по пътя на духовното съвършенство не се издигне, както спомнихме, то по кой друг път може да се стори това? Не е ли благородно мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на Бога, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си?
към текста >>
Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред Бога, когато със своите отрицателности, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и
децата
към себе си?
А ние виждаме, че се отива и до крайности, които не водят към добро. За кого? За опърничавия. Не е ли това една спънка и за децата в дома? Не е ли причина за това пак опърничавият?
Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред Бога, когато със своите отрицателности, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и
децата
към себе си?
Да! Ами идеално семейство, ако по пътя на духовното съвършенство не се издигне, както спомнихме, то по кой друг път може да се стори това? Не е ли благородно мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на Бога, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си? Това е едно щастие за дома! И ако след време останалият назад се пробуди, това е пък цяло щастие за дома.
към текста >>
Не напразно е казал Христос: „Който не остави мъж, жена,
деца
, заради мене, той не е с мене“, т.
Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател? Но пита се: Какво да се прави още при измяна на единия в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля!
Не напразно е казал Христос: „Който не остави мъж, жена,
деца
, заради мене, той не е с мене“, т.
е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път. Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид. Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират! Затова ние виждаме в някои бракове единият да тегли наляво, другият - надясно. Защо това е така?
към текста >>
е., ако ние поставим като кумир жена, мъж,
деца
, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път.
Но пита се: Какво да се прави още при измяна на единия в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: „Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене“, т.
е., ако ние поставим като кумир жена, мъж,
деца
, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път.
Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид. Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират! Затова ние виждаме в някои бракове единият да тегли наляво, другият - надясно. Защо това е така? Защото, според окултната наука, макар две души да са съчетавани в много животи, единият от тях, в един или няколко живота, е оставал духовно назад и заради това така ще бъде.
към текста >>
Много грешат ония майки и бащи, които насила карат
децата
си да се женят за този или онзи, тази или онази.
Разбира се, това е една несъобразност с великия живот, защото Бог иска всички души да са разумни и да живеят в хармония - защо? Защото земята е свята за нас; бракът е свят за семейството. И не само не трябва да се спъват едни други членовете му, а задружно, ръка за ръка да вървят към духовното съвършенство. И действително, земята е един велик университет за нас, когато разберем и проявим разумния живот! Понеже ние доброволно вършим каквото желаем, а в това число и бракът е доброволен, затова трябва и разумно да се освобождаваме.
Много грешат ония майки и бащи, които насила карат
децата
си да се женят за този или онзи, тази или онази.
Нека от тия братски съвети силните духовно души се насърчат и изпълнят разумно своя дълг; по-слабите да се засилят, за да извършат пак всичко разумно; а назадничавите да се стреснат и да разберат, че имат бисери другари или другарки, щом те са в духовния път, и да не проявяват инат и ексцентричности. Те трябва да се радват, че покрай тях и те ще се издигнат духовно. Нека егоизмът и личните чувства отстъпват винаги пред Божественото! Това желае Бог от нас. Подигането на човека в настояще време седи главно в подобрение на неговите извратени чувства в сърцето.
към текста >>
И щастливи са тези души, които вървят по този пъти изпълняват своя дълг към своите близки - мъж, жена и
деца
.
А ако и двамата са еднакво, то е отлично! Ако искаме един разумен и свят живот, трябва извратените чувства и по-слабият интелект да отстъпят на по-силния! Безразлично дали това е мъжът или жената! А всъщност няма силни и слаби, има разумност. Тази именно хармония, за проява на доброто, Бог иска от нас!
И щастливи са тези души, които вървят по този пъти изпълняват своя дълг към своите близки - мъж, жена и
деца
.
Зъболекар Мих. Стоицев Пловдив, 22 март 1936 г.
към текста >>
52.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
женят се, раждат им се
деца
.
Не се смущавайте от онова, което днес не разбирате, ще дойде ден, ще го разберете. Запример, често говорим за слънцето, но за слънцето съвременните хора знаят много малко. Според некой сегашни учени, слънцето има шест хиляди градуса топлина; според някой други то има топлина 20 — 25 хиляди градуса топлина, а според трети има повече даже до 25 милиона градуса топлина. Което и да приемем, най-малката температура на слънцето е около 6 хиляди градуса. И при тази топлина жителите на слънцето орат, сеят, жънат.
женят се, раждат им се
деца
.
пращат ги на училище и т. н. Ще кажете как е възможно, при тази температура, при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре. Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот.
към текста >>
“ Бай Атанас възнегодувал: „Не, не г-н министре, моята такса е 40 стотинки.“ Стамболов: „Прибери 10-те наполеона, Атанасе.“ При тези думи Стамболоа напуснал домът на
ясновидеца
и си тръгнал за София дълбоко замислен.
И като министър председател през това време Вие сте правили много добрини, но правили сте и много злини. Таке, че вашите злини надвишават вашите добрини. Затова имай пред вид, да не Ви бъде обидно г-н министре, че от днес след три месеца ще паднете от власт. И след падането си няма да мине дълго време ще бъдете съсечени на сред улицата в София.“ Ст. Стамболов продължително изгледал гледача, извадил 10 наполеона дал му ги и казал: „Заповядай !
“ Бай Атанас възнегодувал: „Не, не г-н министре, моята такса е 40 стотинки.“ Стамболов: „Прибери 10-те наполеона, Атанасе.“ При тези думи Стамболоа напуснал домът на
ясновидеца
и си тръгнал за София дълбоко замислен.
Известно време след това при гледача е ходил и дядо Досю Вълев, баща на сегашния м-р на търговията г. Дим. Вълев. Дедо Досю е започнал нова търговия и е искал да узнае дали ще има успех. Бай Атанас му предрекъл успех и големи печалби. И действително, и това предсказание се сбъднало — търговията на дядо Досю Вълев се е развила блестящо. Ст.
към текста >>
В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на
децата
, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита.
което Бог й върна . . . Дядо Гено го вдигнаха синовете му и го положиха да легне, че голямата радост му взе силите сякаш . . . От тогава минаваха дни и години.
В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на
децата
, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита.
Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата Божия милост. — На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха сговорната му челяд и разработения му имот. — На добро се обръща всичко, когато се хората обърнат към Бога — отговаряше им той с блага усмивка.
към текста >>
53.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Върнете се във вашите жилища и запишете тия слова на таблетки, издялайте ги на камък, та да могат да ги четат и тия, които не са още родени, повтаряйте ги на своите
деца
, за да познават мъдростта.
Десетте велики жреци бяха образували кръг около мен. Камен Бака бе срещу мен и ме фиксираше с очите си. Аз виках с висок глас, изправен в средата на този кръг: „О, жители на Египет, спомняйте си моите думи! Никога вече, може би, вие няма де чуете гласа на Майката, на Истинския Бог. Тя ви говори.
Върнете се във вашите жилища и запишете тия слова на таблетки, издялайте ги на камък, та да могат да ги четат и тия, които не са още родени, повтаряйте ги на своите
деца
, за да познават мъдростта.
Идете, не оставайте тук да бъдете свидетели на светотатството, което ще се извърши тая вечер в храма. Жреците на богинята профанират нейния храм чрез своята лудост, своите пороци и със задоволяването на всичките свои страсти. Не слушайте техните думи и запитвайте своите собствени сърца за техните учения.“ Силата ми беше вече изчерпана. Не можех да произнеса нито дума повече. С наведена глава и отмалели членове, аз се подчиних на заплашителния кръг, който ме заобикаляше и се отправих към Храма.
към текста >>
Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените
деца
на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени,
деца
и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее.
Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ?
Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените
деца
на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени,
деца
и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее.
Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека. Сега тази пелена внезапно пада, слънчеви лъчи озаряват съзнанието, и душите се понасят, леко и плавно, в този вълшебен свят. Но какво е това? Где се намират те?
към текста >>
54.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
съюз Анкета за
децата
-вегетарианци Предстоящия конгрес на Българския Вегетариански Съюз ще бъде посветен на детето.
* Не ще се убие кат мене жестоко, А леко ще ходи из път нанагорен, И щом се изкачи на върха високо. Ще седне, почине от пътя уморен. * И тих благослов за мен ще издума: — Мир светъл да бъде, во веки, на тая, Която по-лек направи ми друма, — На нея й царство небесно желая! * Що в песни превърна безбройни страдания И всяка сълза на бисер претвори, През тъмни, жестоки човешки гонения Тя път нанагорен сама си отвори. О. Славчева Конгреса на Бълг. вегетар.
съюз Анкета за
децата
-вегетарианци Предстоящия конгрес на Българския Вегетариански Съюз ще бъде посветен на детето.
За тая цел се предприема анкета, със съдействието на всички съидейници. Умоляват се родителите да изпратят по една хубава снимка на своите деца и да отговорят на следните въпроси, които веднага да изпратят на адрес: Д-р Н. Станчев, ул. Сердика 18 — София. Семейство, местожителство. I.
към текста >>
Умоляват се родителите да изпратят по една хубава снимка на своите
деца
и да отговорят на следните въпроси, които веднага да изпратят на адрес: Д-р Н.
* И тих благослов за мен ще издума: — Мир светъл да бъде, во веки, на тая, Която по-лек направи ми друма, — На нея й царство небесно желая! * Що в песни превърна безбройни страдания И всяка сълза на бисер претвори, През тъмни, жестоки човешки гонения Тя път нанагорен сама си отвори. О. Славчева Конгреса на Бълг. вегетар. съюз Анкета за децата-вегетарианци Предстоящия конгрес на Българския Вегетариански Съюз ще бъде посветен на детето. За тая цел се предприема анкета, със съдействието на всички съидейници.
Умоляват се родителите да изпратят по една хубава снимка на своите
деца
и да отговорят на следните въпроси, които веднага да изпратят на адрес: Д-р Н.
Станчев, ул. Сердика 18 — София. Семейство, местожителство. I. От кога сте вегетарианци? II. Колко деца имате: (живи, умрели) III.
към текста >>
II. Колко
деца
имате: (живи, умрели) III.
Умоляват се родителите да изпратят по една хубава снимка на своите деца и да отговорят на следните въпроси, които веднага да изпратят на адрес: Д-р Н. Станчев, ул. Сердика 18 — София. Семейство, местожителство. I. От кога сте вегетарианци?
II. Колко
деца
имате: (живи, умрели) III.
Живи деца: — год.; височина; см.; теж.; кг.; боледували от: IV. Яли ли са месо и имат ли желание да ядат? V. Имат ли добра охота за хранене? VI. С какви хранителни продукти се хранят предимно сега? VII. Ядат ли достатъчно сурови плодове и зеленчуци?
към текста >>
Живи
деца
: — год.; височина; см.; теж.; кг.; боледували от: IV.
Станчев, ул. Сердика 18 — София. Семейство, местожителство. I. От кога сте вегетарианци? II. Колко деца имате: (живи, умрели) III.
Живи
деца
: — год.; височина; см.; теж.; кг.; боледували от: IV.
Яли ли са месо и имат ли желание да ядат? V. Имат ли добра охота за хранене? VI. С какви хранителни продукти се хранят предимно сега? VII. Ядат ли достатъчно сурови плодове и зеленчуци? VIII. Как се развиват телесно и душевно (умствени способности, какви ученици са и пр.?
към текста >>
Държали го вкъщи, да си играят
децата
се него.
Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца. Само по този път ще постигнете всичките си благородни желания. 23. II. 1936 г. Конят и Человeкът (басня) Нqкога конят бил мъничък колкото домашно кученце.
Държали го вкъщи, да си играят
децата
се него.
Тогава той бил много недоволен от положението си. Не искал да бъде играчка на децата, много унизително му се виждало това. И поплакал той пред Бога, помолил се да го направи голям, як и бързоходец. — Бъди голям, як и бързоходец! — благословил го Бог.
към текста >>
Не искал да бъде играчка на
децата
, много унизително му се виждало това.
23. II. 1936 г. Конят и Человeкът (басня) Нqкога конят бил мъничък колкото домашно кученце. Държали го вкъщи, да си играят децата се него. Тогава той бил много недоволен от положението си.
Не искал да бъде играчка на
децата
, много унизително му се виждало това.
И поплакал той пред Бога, помолил се да го направи голям, як и бързоходец. — Бъди голям, як и бързоходец! — благословил го Бог. Тутакси конят станал какъвто го виждаме днес. Съгледал го человекът и му заговорил: — Конче, хубаво конче!
към текста >>
55.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти ще бъдеш жертвата за моето дело, спомена за което ще бъде пазен с любов от черните
деца
на Шам.
Една нова мощ се вля а мен и умората бе забравена. Станах от мястото, гдето преди минута само лежах безсилен. Станах прав и под закрилата на моята царица, аз гледах с ужас сцената, която ме заобикаляше. „Върви с вяра, каза тя. Ти ще живееш в сърцето на народа, ти ще бъдеш за него един пример, един символ на слава.
Ти ще бъдеш жертвата за моето дело, спомена за което ще бъде пазен с любов от черните
деца
на Шам.
Обаче, макар че умираш на моя служба, ти ще поучаваш в идващите векове всред ранните на тоя храм; и, макар и да умираш за мене стотици пъти, ти пак ще живееш, за да проповядваш моите истини в светилището на новия храм, който ще се издигне след време.“ Аз се понесох бързо и преминах незабелязано гневната и настръхнала тълпа. Статуите във входната алея бяха повалени, вратите на храма бяха разрушени. Душата ми бе тъжна и жадуваше мир. Хвърлих поглед към спокойното поле, гдето живееше моята майка; но тя мислеше, че нейния син е мъртъв. Тя не ме познаваше в тази нова форма.
към текста >>
Рибите нарушиха този закон, понеже раждаха повече
деца
, отколкото трябва, защото за всички няма условия.
Младоженеца в дадения случай не е Любовта, това е Истината. Само Истината е в състояние да направи човека безсмъртен; само Истината е, която може да упъти човека как да излезе от безизходното и несносно положение, в което се намира. И ако хората биха следвали Божествения път, нещастията, които днес имат, нямаше да съществуват. Най-първо ние сме нарушили закона на равновесието. Закона го нарушиха животните.
Рибите нарушиха този закон, понеже раждаха повече
деца
, отколкото трябва, защото за всички няма условия.
И хората имат чрезмерни желания, но за всички желания няма условия да живеят! Хиляди желания има човек, които се дължат на милиардите, клетки от които е направен неговия организъм. Сегашният наш организъм е направен от най-противоречиви същества, които са съществували някога на земята. И всичките тези клетки природата ги е събрала и е направила тялото ни, като ни е поставила за господар и ни казва: „Тури ред и порядък, и научи ги как да живеят.“ Само в мозъка са изчислили учените , че има 3 билиона и 600 милиона клетки. А представете си, колко са в цялото тяло?
към текста >>
Бащата дава право на всички свои
деца
, и всички
деца
имат свобода, според степента на своето развитие.
Човек е създаден най-после. за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство. Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх.
Бащата дава право на всички свои
деца
, и всички
деца
имат свобода, според степента на своето развитие.
В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите! Минавайки през тези фази, ние сме в света на прогреса, но ние не сме намерили истинския път, по който можем да достигнем щастието. Аз наричам щастие не да ти го донесат отвън с шишенце, но да бъде един непреривен процес, и де тече от вас, като водата от извора. Да сте един жив извор. Не да търсите светлина да купувате от вън, но да търсите онази светлина, която постоянно иде от вътре.
към текста >>
В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на
децата
, възрастните и старите!
за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство. Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие.
В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на
децата
, възрастните и старите!
Минавайки през тези фази, ние сме в света на прогреса, но ние не сме намерили истинския път, по който можем да достигнем щастието. Аз наричам щастие не да ти го донесат отвън с шишенце, но да бъде един непреривен процес, и де тече от вас, като водата от извора. Да сте един жив извор. Не да търсите светлина да купувате от вън, но да търсите онази светлина, която постоянно иде от вътре. Изобилие трябва да има.
към текста >>
56.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съвременната музика на грамофоните е за
деца
отлична.
Авторитети са писали вашите книги. Ако някой, например, иска да изучава любовта, ще отиде при някоя майка и няма да я запитва, но ще чете от нея като по книга. Не ме интересува да гледам как си гледа детето, аз ще погледна лицето й. Ако има любов тя е написана там; ако няма изписана там любовта, тя може да ми разправя колкото си иска. Онази музика, която е отпечатана на една плоча, не е в плочата.
Съвременната музика на грамофоните е за
деца
отлична.
но за музиканта дразни и разваля слуха. Като слушам някой път плоча, виждам че е за деца, но не и за мен. На тези плочи им липсва нещо. Това е една гениална, работа да се накара една игла да произвежда музиката, но не трябва да се спираме там. Тази наша гениалност в сравнение с гениалността на природата е детинска играчка.
към текста >>
Като слушам някой път плоча, виждам че е за
деца
, но не и за мен.
Не ме интересува да гледам как си гледа детето, аз ще погледна лицето й. Ако има любов тя е написана там; ако няма изписана там любовта, тя може да ми разправя колкото си иска. Онази музика, която е отпечатана на една плоча, не е в плочата. Съвременната музика на грамофоните е за деца отлична. но за музиканта дразни и разваля слуха.
Като слушам някой път плоча, виждам че е за
деца
, но не и за мен.
На тези плочи им липсва нещо. Това е една гениална, работа да се накара една игла да произвежда музиката, но не трябва да се спираме там. Тази наша гениалност в сравнение с гениалността на природата е детинска играчка. Погледнете на един такъв параход като нашата земя в пространството, който сега има 54 комини и се движи с грамадна бързина. Слънцето и цялата слънчева система представлява един още по-грамаден параход.
към текста >>
Не е далеч деня, когато от катедрите на университетите ще се говори за света на ясновидството от ясновидци — професори и тогава много наблюдателни и изследователни апарати и методи ще бъдат заменени с тънкото наблюдателно око на
ясновидеца
учен.
Снощи той е присъствал на едно заседание на парламентарната комисия. Той се е прибрал в къщи към полунощ напълно здрав и е получил към 1 ч. силна атака на кашлица, а само половин час след това е починал. Повиканите лекари са можели само да констатират смъртта. * Голямото наводнение на ясновидски факти в последно време все по-категорично доказва ясновидството като неоспорим факт.
Не е далеч деня, когато от катедрите на университетите ще се говори за света на ясновидството от ясновидци — професори и тогава много наблюдателни и изследователни апарати и методи ще бъдат заменени с тънкото наблюдателно око на
ясновидеца
учен.
Особено ще има приложение ясновидството, както в регулиране на социалния живот, така най-вече във възпитанието. Професора и учителя ясновидец ще познават детската душа. нейните възможности и ще знаят каква насока да й дадат и какви методи на обучение и възпитание да употребят. След всичко гореказано, нека се знае, че на всичките гадатели и ясновидци не трябва да се вярва безогледно. Здравият разум трябва да бъде спътник както на ясновидеца така и на този, който има работа с ясновидци.
към текста >>
Здравият разум трябва да бъде спътник както на
ясновидеца
така и на този, който има работа с ясновидци.
Не е далеч деня, когато от катедрите на университетите ще се говори за света на ясновидството от ясновидци — професори и тогава много наблюдателни и изследователни апарати и методи ще бъдат заменени с тънкото наблюдателно око на ясновидеца учен. Особено ще има приложение ясновидството, както в регулиране на социалния живот, така най-вече във възпитанието. Професора и учителя ясновидец ще познават детската душа. нейните възможности и ще знаят каква насока да й дадат и какви методи на обучение и възпитание да употребят. След всичко гореказано, нека се знае, че на всичките гадатели и ясновидци не трябва да се вярва безогледно.
Здравият разум трябва да бъде спътник както на
ясновидеца
така и на този, който има работа с ясновидци.
Ясновидството погрешно се смята от широките маси, че е способност на всезнание и непогрешимост. То е просто едно ново сетиво — шесто възприемателно сетиво, което има своя етерен и невидим радиоприемател между веждите. Както петте ни сетива са на степени развити в различни индивиди и е възможна измама и различие във възприемането на един обект от няколко души, така и при ясновидци е допустимо различие и погрешки във възприемането на едно събитие в света на 4-то измерение. Както творбите на великите световни композитори ще бъдат достъпни само за този, който има развит музикален усет, така и света на ясновидските събития ще бъде достъпен само за тези, които развият в себе си центъра на ясновидството. Но в това отношение ние сме оптимисти и вярваме, че скоро науката ще открие средства за влизане във връзка със света на ясновидците и да прави сполучливи възприемания на известни явления в областта на шестото чувство, тъй, както с разни помагала сега и слепите могат да четат и глухите да чуват. Г.
към текста >>
57.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако човек внесе в своя организъм храна, която може да отрови кръвта му и с това да повлияе върху здравето на
децата
си, тази храна полезна ли е?
Дървото ли да ядем или плода му? Ако човек унищожи цялата круша, заедно със стеблото и семената, то той не е разбрал смисъла на живота. В първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. Следователно, той трябва да се храни само с това. което Бог е определил, и то с благодарност.
Ако човек внесе в своя организъм храна, която може да отрови кръвта му и с това да повлияе върху здравето на
децата
си, тази храна полезна ли е?
Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели. Ако не ядем кучета, котки, коне и магарета — то не значи, че те ще се развъдят до безконечност. Размножението е мярка на природата — реакция срещу унищожението. Колкото по-неблагоприятна е средата, толкова размножението е по-голямо, като реакция да се запази живота вложен във формите, Човечеството постепенно ще се прибере в малко, но избрани личности, които ще имат в себе си всички възможности присъщи на отделните индивиди. Гениалните хора в същност са колективи под една форма — псевдоним — „име“ на гениалния.
към текста >>
58.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Природо, Учителю на всички мъдреци, Ний твои сме от сън пробудени
деца
.
Откровение Природо, майко вихрокрила, Ти всеки миг ни учиш с мъдър зов, Изпълваш ни със жизненост и сила И вливаш във сърцата ни любов. * Кога поискам с трепет да узная Ключът на твойто творчество безспир. Ти шепнеш ми: Във тебе скрит е рая, Търси в душа си щастие и мир. * Обичай! В обичта е скрита Светата тайна на неземни дарове, Любов е силата велика, Що движи вечно всички светове.
* Природо, Учителю на всички мъдреци, Ний твои сме от сън пробудени
деца
.
Бог бди над нас с незрими си очи, А Неговата творческа ръка, * О, тази мощна, Божия десница, Създателка на тайнствени съдби, Тя води ни с крилата колесница Към нов живот, где в светли висини * Душите във ефирна шир летят, Где друго вечно слънце грей, И сферите небесни в хор трептят, Там, где животът дивни химни пей, В. С. Недев Отдих Слънцето в позлата пак изплува Над скалисти били върхове. Цялата природа тържествува, Дивен химн животът пак запя. * Ясний ден, цветята и тревите, Птичий хор и слънчевия лик, Борове, израсли сред скалите — Туй е храм неземен и велик. * Стръмната пътека се извива Над планински езерни води.
към текста >>
След това незнайна ръка ще палне жълти свещици по росни и свежи ливади, ще блъснат като звезди, златни пламъчета и палави
деца
ще викнат: „Минзухари“!
Недев Другата пролет Как идва пролетта у нас и кой я изпраща? Нейната астрономическа и суха история ние я знаем. Но, ние знаем още, че рано, много рано след нова година, по заснежените още полета се вестява едно нежно и миловидно цвете, чийто цвят хармонично се слива с белината на снежната покривка, която още обвива земята. То буди познат и сладък трепет; по него ние сещаме, че скоро ще повеят южни ветрове, които ще погалят снега по долините и ледените чела но планинските върхове. Буйни потоци ще потекат, шумно ще гонят равнините и спокойно ще търсят път към морето.
След това незнайна ръка ще палне жълти свещици по росни и свежи ливади, ще блъснат като звезди, златни пламъчета и палави
деца
ще викнат: „Минзухари“!
После следват други, много събратя на едно вълшебно царство, които се надпреварват да покажат своя неземен чар. Идват по същото време, много, много гонени гости сладкогласни певци; прииждат на рояци, огласяват простора и започват своите вълшебни концерти из пустите дъбрави. Само това ли знаем за нея? Доста е да надзърнем в природата, за да видим, колко е безкрайна приказката, която всички разказват. Тревици, пеперуди, птици, всичко, дори и малките камъчета, които пролетните води носят от място на място.
към текста >>
Те ще ви кажат същото, което
децата
са ви казали в известен мащаб.
За хората, за големите, за тяхната грубост, за тяхното безсърдечие. То ще ви накара да погледнете през неговите очи и вие ще видите това, което на земята се нарича култура. Те ще ви разкажат чудновати истории, ако са например, малки престъпници, лоши ученици, сирачета, дори и добре поставено дете, те ще ви кажат просто и ясно хората не са добри и живеят лошо. Идете малко по далеч. Попитайте човешките събратя, тия неми и нещастни приятели и помощници на човека, които вярно и неуморно работят от рани зори и гарантират прехраната на стопаните си, тия и други животни и птици, за които има дружество, за които пишат истории и разкази, а след това устата им преспокойно могат да изядат техния крак или крило.
Те ще ви кажат същото, което
децата
са ви казали в известен мащаб.
Техните страдания са нескончаеми, техния живот е въплътен ужас. Те ще ви рисуват картини, пред които бледнеят тия от ада. Те ще ви кажат много сериозно: Адът е тук! Те ще ви кажат: По-страшно и по-жестоко същество от човека не познаваме! Те ни убиват безмилостно и без право, те проливат невинна кръв и нарушават един велик закон.
към текста >>
Вие трябва да имате вярата на разумните
деца
, та като се приближавате при Господа, да сте готови да учите.
Как ще мислите за Бога? Сега хората ги е страх да се приближат към Бога; защото като почнат да се приближават, те виждат че не са такива, каквито трябва да бъдат. Но закона е следния — ако се приближавате при Него и се представяте за такива, каквито не сте, ще Го видите страшен. Ако отивате за знания при Господа, ще кажете: Господи, аз съм невежа. Ще си признаеш невежеството и ши бъдеш готов да учиш.
Вие трябва да имате вярата на разумните
деца
, та като се приближавате при Господа, да сте готови да учите.
Ако аз съм на вашето място, ето какво ще направя. Ще му кажа; Господи, дойдох при Тебе. Досега съм научил много малко неща, но съм готов, колкото малка задача да ми дадеш, да я направя както трябва. Няма да казвам дели мога или не мога но ще кажа: Опитай ме Господи. И когато Господ ми даде задачата, ще почна да я решавам.
към текста >>
Възлюби птичките, цветята Възлюби дивната зора, Възлюби песните,
децата
, Възлюби всичко в света!
П. Г. П. Възлюби! Възлюби Слънцето, лъчите, Възлюби синьото небе; Възлюби звездите, душите. Възлюби чистото сърце. Възлюби въздуха, водата, Възлюби златни класове. Възлюби мисълта крилата, Възлюби зрели плодове.
Възлюби птичките, цветята Възлюби дивната зора, Възлюби песните,
децата
, Възлюби всичко в света!
П. Г. П. Славеят и скръбта (басня) Отишла Скръбта при Славея. — Добро утро! поздравила го. Но той ни чул, ни отговорил.
към текста >>
Особено важен е витамин С за нормалното развитие на
децата
, а при възрастните той предпазва от нервни разстройства.
Новите възгледи върху храната и храненето подчертават, какво стойността на храната за човешкото здраве зависи не само от белтъчините, а в голяма степен и от витамините и минералните соли, които се намират о хранителните материали в суров вид, а най-много в зеленчуците и овощията. Най новите изследвания, направени в последно време в опитната станция в Ню-Йорк, хвърлят нова светлина по въпроса за нахождението на много ценния за здравето на хората витамин С в зеленчуците, и се оборва господстващото до сега мнение, че най-богати с тоя витамин са портокалите и доматите. Витаминът С осигурява за човека хармонично кръвообразуване и, по такъв начин. чрез възприемането му се предпазваме от малокръвие; при здравата кръв този витамин предпазва от хронически артрити, с други думи от болести, които се дължат на вредни утайки в човешкия организъм, особено при изобилна месна храна или по-скоро с много богата на белтъчини храна. По същата причина здравата кръв дава голяма жизнена сила на капилярните артериални съдове и тяхната съпротива на вредните влияния, неизбежни в живота на човека и като носи здраве и сила, удължава живота ни и отдалечава развитието на артериосклерозата.
Особено важен е витамин С за нормалното развитие на
децата
, а при възрастните той предпазва от нервни разстройства.
От следната таблица, изработена в земеделската опитна станция в Ню-Йорк, се вижда процентът на чистия витамин С в следните пресни продукти: 1. Портокали 0.04 до 0.06. 2. Доматен сок 0.018 — 0.024. 3. Червени пиперки 0.20 — 0.23. 4. Зелени пиперки 0.18 — 0.20. 5.
към текста >>
59.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като видели човешките дъщери, те се оженили, народили
деца
.
Не, няма какво да убивате желанията си, но трябва да не желаете забранени неща. Защото като яде от забранено желание, човек създава едни неестествени връзки, които му носят само страдания. И в това положение никой не може да му помогне, освен Бог. Има едно предание, че след грехопадението, Бог изпратил един милион ангели да помогнат на хората. Като слезли на земята и те загазили.
Като видели човешките дъщери, те се оженили, народили
деца
.
и забравили мисията, с която били из пратени, и останали на земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помогне на падналите ангели, които някога дошли да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а после хората. Това е едно предание, в което не искам сляпо да вярвате, защото аз съм против сляпата вяра, но ви го давам да го имате за сведение. Според мен, вярата, това е най-великият закон на човешкият ум.
към текста >>
Той искаше да научи хората, че са братя и
деца
на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват.
И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр. откраднал пари от банката. Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага.
Той искаше да научи хората, че са братя и
деца
на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват.
Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха. И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка. В своето смирение Той се показа не духовете на земята слаб, немощен. (следва) Девета годишнина на в. „Братство“ С този брой започваме деветата годишнина на в. „Братство“.
към текста >>
А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните
деца
да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда.
Дядо Благо Преглед Времето, о което живеем, е пълно със събития от голямо значение за бъдещото развитие на човечеството. Две сили са настръхнали, една срещу друга, в света и си оспорват световното владичество. Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост. Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две. Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести.
А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните
деца
да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда.
Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни. Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме. Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички.
към текста >>
60.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И наистина, по физико-химически състав и биологически особености, гроздето най добре отговаря на изискванията на организъма и на
децата
и не възрастните и на старците, така, както и на жените и мъжете. 7.
Без никакво съмнение, те са най-голямата благодат за човешкия организъм, най-големият благодетел, даващ най-много и трайно здраве на човека. 4. Плодовата храна е най-хранителната, най здравата и най-пълната храна за човека. Благодарение на нея, последния поддържа доброто си здраве и се изцерява от различни болести. 5. От всичките плодове, с които така щедро ни дарява земята, безспорно, гроздето е едно от най-доходните, най-хранителните и най-лечебните. И затова именно тоя божествен дар с право е бил най много ценен през всички времена и от всички среди. 6.
И наистина, по физико-химически състав и биологически особености, гроздето най добре отговаря на изискванията на организъма и на
децата
и не възрастните и на старците, така, както и на жените и мъжете. 7.
Благодарение именно на тия си качества: голямо богатство и хармонично съотношение на различните хранителни материали, необходими за правилното и пълно развитие на организъма и за поддържането на последния в добро здравословно състояние, гроздето е най-добрият източник на енергия, от дето и също така отличен възстановител на мускулната сила, отличен градивен материал на клетката, улеснява храносмилането, утолява жаждата, пречиства кръвта, улеснява отделянето на отрови от организъма; с една реч, гроздето притежава всичките най необходими елементи за да улесни обмяната на веществата и самото то да дава материалите на тая обмяна. 8. Но гроздето и гроздовия му сок не само че са отлична храна, а същевременно и мощно лекарство при различни остри и хронически заболявания, като заразни възпаления на червата, заболявания на бъбреците, на черния и белия дробове, при болестите на жлъчката и отводните й канали, при затлъстяването, при голямо кръвно налягане, при много нервни болести и ар. 9. До като, обаче, употреблението на гоя божествен плод в естествения му вид (прясно или сухо грозде, гроздов сок и петмез) е отлична храна за здрави и болни и мощно лекарство при почти всички болести на най-важните ни органи, напротив ферментиралите му произведения: виното и ракията, не само че не са полезни за здравето и обществото, но са едни от най-големите врагове на човешкото здраве, семейното щастие, общественото благоденствие и народното единство. Защото спиртните питиета, каквито са виното и ракията, не представляват нищо друго освен екскрементите (изпражненията) на местните ферментационни гъбички, които превръщат храната — захар, в спирт — отрова! Да, спирта в упоителните вещества представлява изпражненията на тия микроскопични същества!
към текста >>
61.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Много хора: млади, възрастни,
деца
, много сърца, които тупаха в един такт.
След вечерята имаше литературна части, на която се изпълниха в дуети и сола песни от Учителя. Декламираха се стихотворения и т. н. Някои от братята казаха хубави слова и упътвания за духовния растеж на ученика. Чувстваше се хармонията, каквато обикновено има при такива среши. По лицето на всеки се четеше радост и доволство.
Много хора: млади, възрастни,
деца
, много сърца, които тупаха в един такт.
Колко е хубаво да живеят хората братски! . . . Накрая, след като се изпяха общо няколко духовни песни, трябваше да си разотидем и починем, за да се видим на другия ден пак. Нощта, под впечатлението на преживените хубави часове, измина сякаш много скоро и ний на сутринта се срещнахме весели и засмени, като че ли не сме се разделили. Беше неделя.
към текста >>
Жени, майки, нима не виждате безлюбието, жестокостта и безпътицата , в която вашите
деца
са изпаднали?
За разумния, обаче, не е така, той знае къде какво да употреби, знае къде как да постъпи и във всичко вижда дълбокия смисъл. Да, неразумния, и при най-големите блага и при най-добрите условия, пак може да бъде нещастен... Имаше още много, много ценни мисли в това живо слово и всеки вярвам взима това, което може да възприеме. След завършване на събранието, гостите си, отпътуваха, изпратени с песни към своите места, за да занесат по нещо от това, което видяха и чуха на тази хубава духовна братска среща. Г. Казанджиев За вътрешната свобода на жената Стремейки се да придобие политически и други права, не пренебрегва ли жената най-великото право. което има: да възпитава онези, които природата и е предоставила — нейните рожби?
Жени, майки, нима не виждате безлюбието, жестокостта и безпътицата , в която вашите
деца
са изпаднали?
Погледнете проявите на днешните млади и вие ще видите, че светът е пълен със сираци: Едни от тях непригледани поради усиления труд, с които майка им е била обременена; а други — възпитани от слугините, понеже майките са заети с журове и разрешаване въпроса за правата, които им са такава необходимост, без която светът би пропаднал! Като се изказвам така, мнозина биха помислили, че се обявявам против независимостта на жената. Не, аз съм за нейната независимост. Съгласие съм и желая от все сърце да я видя освободена, независима, но по дух по онези права на свобода, които естествено й се падат. Кажете ми, къде имаме ние онази свобода на творчество и мисъл, която мъжът така щедро е извоювал за себе си?
към текста >>
62.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Единственото нещо, което Бог изисква от своите
деца
, е послушанието.
Вие не можете да простите и докато не ви обичат. Следователно, и двата закона ще прилагате — ще обичате, и ще ви обичат. Без обич няма прошка. Докато и единият и другият не приложат Божия закон, не изпълнят волята Божия, никаква прошка не съществува. При всички условия на живота, дръжте дълбоко в себе си това учение, защото учеността ви и силата ви зависят от него.
Единственото нещо, което Бог изисква от своите
деца
, е послушанието.
Не робство, но послушание. Понеже има всичко в себе си. Бог знае, какво ще допринесе послушанието на хората. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения в секта. Ако вий мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, вий сте на крива посока.
към текста >>
И ако ние сме
деца
или невежи — тя ще ни забавлява.
Ученият познава нищо от природата и отчасти себе си. Мъдрия познава и себе си и природата. Ползва се сам от това знание и помага не другите. Но природата е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея. Достатъчно е ако пожелаем да влезем в отношения с нея — тя винаги е на услугите ни.
И ако ние сме
деца
или невежи — тя ще ни забавлява.
Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни. Мъдрия и учения се различават по това, че мъдрия работи безкористно, не продава знанията си, не злоупотребява с тях и винаги има пред вид върховната цел на естеството от гдето е почерпил тия знания. Него не съблазняват земни богатства, обществени положения, титли, мнения, слава. Той живее в един реален свят, в който нищо не му липсва и към когото нищо не може отвън да се прибави. Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот.
към текста >>
Първо, аз самата имах две
деца
.
— Не, не се боях. Колкото трябва да се боя от вас, толкова и от нея. А при това, аз бях вече свикнала, не за първи път виждах подобни неща. И тъй, не въпросът ми, тя веднага започна с гореща молба да прибера едничкото й момиченце, което наскоро щяло да загуби и баща си и щяло да остане съвсем самичко. Аз се двоумях.
Първо, аз самата имах две
деца
.
Отговорността за възпитанието на едно дете и неговото отглеждане е голяма. Но най-главното, как ще каже на мъжа си? Но тя ме молеше, тъй сърцераздирателно кършеше своите прозрачни пръсти, че най после се съгласих, като предоставих на нея да уреди въпроса с мъжа ми. Тя се усмихна, благодари и изчезна. Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко.
към текста >>
Върнах се при
децата
и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко.
Първо, аз самата имах две деца. Отговорността за възпитанието на едно дете и неговото отглеждане е голяма. Но най-главното, как ще каже на мъжа си? Но тя ме молеше, тъй сърцераздирателно кършеше своите прозрачни пръсти, че най после се съгласих, като предоставих на нея да уреди въпроса с мъжа ми. Тя се усмихна, благодари и изчезна.
Върнах се при
децата
и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко.
Така се изминаха мисля около два месеца, когато стана едно силно земетресение и избухна голям пожар в едно малко околно градче. Пожарът, благодарение на силния вятър и на липсата на бързо доставяне не вода в голяма суматоха, се разпространил и обхванал доста голяма част от града, а и колкото оцеляла от пожара, била разрушена от земетресението. Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове. Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата. Тъкмо говорехме и викахме едно младо момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене.
към текста >>
Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с
децата
.
Тя се усмихна, благодари и изчезна. Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко. Така се изминаха мисля около два месеца, когато стана едно силно земетресение и избухна голям пожар в едно малко околно градче. Пожарът, благодарение на силния вятър и на липсата на бързо доставяне не вода в голяма суматоха, се разпространил и обхванал доста голяма част от града, а и колкото оцеляла от пожара, била разрушена от земетресението. Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове.
Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с
децата
.
Тъкмо говорехме и викахме едно младо момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене. вземи ме . . . мене. Херц, без даже да го погледне добре, го отмести с едната си ръка и пристъпи към друго момиче. Аз се взрях в двете сини, просълзени очички и изведнъж видях до него, държаща го за ръка, оная същата жена, която ми се яви в моята стая в Германия Тя ми се усмихна.
към текста >>
В момента, когато момичетата отказваха, майката бързо тикаше детето при Херц и го караше да го моли да вземе нея, че тя ще помага, ще гледа
децата
.
— и погледа му изведнъж ме предупреди да внимавам за ума си. Той винаги ужасно избухваше, когато и най-слабо долавяше моята връзка с невидимия свят и аз се стараех да скривам по възможност всяко нещо, което би му дело повод за такова избухване. Продължавахме да търсим момиче, но всички отказваха по най-чудноват начин. Херц се нервираше, но аз гледах и виждах — водещата малкото си момиченце им нашепваше да се не съгласяват, като им излагаше разни доводи. Понякога трябваше да турям ръка на устата си, за да не извикам гледайки картината от двете страни.
В момента, когато момичетата отказваха, майката бързо тикаше детето при Херц и го караше да го моли да вземе нея, че тя ще помага, ще гледа
децата
.
Детето тъй трогателно молеше, че най после Херц се наведе и го погледна. — Но как ще помагаш, ти си толкова малка, й каза той. — Нищо, чичо, аз мога, мога ще гледам децата. Вземи ме мене. И хубавите й светли очички, изпълнени със сълзи, го гледаха умолително.
към текста >>
— Нищо, чичо, аз мога, мога ще гледам
децата
.
Херц се нервираше, но аз гледах и виждах — водещата малкото си момиченце им нашепваше да се не съгласяват, като им излагаше разни доводи. Понякога трябваше да турям ръка на устата си, за да не извикам гледайки картината от двете страни. В момента, когато момичетата отказваха, майката бързо тикаше детето при Херц и го караше да го моли да вземе нея, че тя ще помага, ще гледа децата. Детето тъй трогателно молеше, че най после Херц се наведе и го погледна. — Но как ще помагаш, ти си толкова малка, й каза той.
— Нищо, чичо, аз мога, мога ще гледам
децата
.
Вземи ме мене. И хубавите й светли очички, изпълнени със сълзи, го гледаха умолително. В този миг видях, как майката протегна ръката си и я сложи на сърцето на Херц. Той погледа наоколо, поиска да отстрани детето, но изведнъж се взря в него, поглади му косичките и каза: —Ех, щом толкова искаш, ела с нас. Майката ме гледаше с чудно хубава усмивка, подаде ми ръчичката на детето, която държеше и ми каза: — Когато ти потрябвам, помисли за мене и ме повикай, аз винаги ще идвам и ти помагам.
към текста >>
И макар Биси да бе малка, аз винаги оставях с голямо спокойствие
децата
при нея.
Кимнех й едва забележимо — и тя изчезна от вътрешния ми взор. Детето се чувстваше съвсем като у дома си. На мене казваше майко, на Херц, татко. Обикнахме го като наше. И аз много често виждах силуета на майка й около нея да й помага, когато й възлагах да се грижи за Елизабет и Хенрих.
И макар Биси да бе малка, аз винаги оставях с голямо спокойствие
децата
при нея.
защото знаех, че има и друг по-голям, който бди над тях . . . Така се минаха няколко години. Един ден дойде брат ми от Германия да ни види. Биси бе на 13 години мисля.
към текста >>
63.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В този нов свят, когато хората говорят, че са братя и
деца
на един Баща, ще го покажат на дело, като взаимно си спомагате и споделят благата, които Бог им е дал.
И ако всички хора разбираха така живота, те като видят един човек, че е попаднал при лоши условия, веднага ще се притекат на помощ, за да покажат практически, че има Бог, който се грижи за всички. Това са новите разбирания, които влизат сега в света. И ако днес съществуват тези нещастия и противоречия, това е защото хората се отказват да бъдат проводници на Божествения промисъл. На съвременните хора като им се дадат блага — те мислят, че са само за тях без да съзнават че благата са дадени от Бога за всички нуждаещи се. Новият свят, който се ражда, новият живот, който влиза в света, подразбира нови разбирания и нови отношения.
В този нов свят, когато хората говорят, че са братя и
деца
на един Баща, ще го покажат на дело, като взаимно си спомагате и споделят благата, които Бог им е дал.
Хората още не са показали своята Любов. Малцина хора има, които са проявили Любовта. Това не ви го хвърлям за упрек, но констатирам факта. Сега онези, които не разбират, казват: ако речем да приложим Божията Любов, да споделим благата с онези, които се нуждаят, къде ще му излезе края? На нас ли остане да оправяме света?
към текста >>
Сякаш той и те са равни братя и сестри,
деца
на един и същ баща.
. . Най после царят се опомни и видя, че е останал сам. Стана от стола и се запъти към двореца. Чувстваше се обновен, прероден. Усмихваше се на срещащите го хора и всички му се виждаха близки и мили.
Сякаш той и те са равни братя и сестри,
деца
на един и същ баща.
Сякаш отведнъж беше изчезнал царският трон, който го поставя над другите хора, и е останала само душата в него, само душата на човека, която е една и съща във всички хора. Сякаш отведнъж беше навлязъл в съвсем друг, приказен свят. Минават недели, месеци, минава година. Царят всеки ден идва в Училището на обичта. И всеки ден слуша словото на Учителя.
към текста >>
64.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Едва ли никой можеше да помисли, че воюващите ще си позволят да убиват с аеропланни бомби мирното население, беззащитните жени и
деца
., чиято вина е само тази, че се намират в територията, заета от противната страна, А днес това е факт: много хиляди пленници са безмилостно избивани и аеропланите хвърлят своите бомби всред градовете, без да се стесняват от това, че убиват невинни, незамесени в гражданската война хора.
Едно психическо преживяване на Л. Н. Толстой Книжнина Пътища по които не трябва да вървим Пред очите ни се разиграват една страшна трагедия на братоубийство и разрушения, каквато човешката история едва ли помни. Това е ужаса, всред който живее днес испанският народ, разделен на две взаимно изтребващи се части, хвърлили в огъня на разрушението всичко, що имат, живот, наследство от миналото, придобивки на настоящето и възможности на бъдещето. Едва ли никой можеше да помисли, в началото на гражданската война в Испания, че тя ще стигне до такова ожесточение. Едва ли некой можеше да помисли, че ще бъдат избивани хиляди пленници от техните братя, нещо, което не е правено дори през световната война.
Едва ли никой можеше да помисли, че воюващите ще си позволят да убиват с аеропланни бомби мирното население, беззащитните жени и
деца
., чиято вина е само тази, че се намират в територията, заета от противната страна, А днес това е факт: много хиляди пленници са безмилостно избивани и аеропланите хвърлят своите бомби всред градовете, без да се стесняват от това, че убиват невинни, незамесени в гражданската война хора.
Испания все повече и повече се превръща в развалини. Покрай другото, биват разрушавани и много ценности, завещани от миналото. Кръвта се лее непрестанно и омразата разкъсва душата на този народ. До кога? Ще има ли край това?
към текста >>
Майката и бащата вярват, че
децата
им ще осигурят тяхното щастие.
* Всеки човек има условия във всеки момент на живота си да бъде щастлив, понеже природата му е предоставила красивата възможност да бъде чист в мислите, чувствата и постъпките си, дала му е тази свобода; е главното условие за щастието е чистотата в мислите, чувствата и постъпките. * Днес хората са много суеверни. Те вярват, че като служат на злото и мислят само за себе си, ще станат щастливи. Вярват, че чрез война народите ще постигнат благоденствие. Жената вярва че ежът ще я направи щастлива и мъжът вярва, че жената ще го направи щастлив.
Майката и бащата вярват, че
децата
им ще осигурят тяхното щастие.
Всичките тези надежди са само лотарийни билети. Всичко това е суеверие. Истинската вяра е да вярваме в своята права мисъл, да вярваме в своето красиво чувство, да вярваме в своята добра постъпка. Ние всеки момент можем да проверим, че нашето щастие е в права пропорция с постигане не това триединство в себе си. * Не е важно какво мислят хората за нас, не е важно какви погрешни или велики дела сме правили в миналото.
към текста >>
65.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако на един учен човек, който е свършил 4 факултета кажете, че трябва да се упражнява, той казва: това е играчка работа — тя е за
деца
.
Не е въпрос само до външните упражнения, но ако ти не знаеш как да движиш мозъка, сърце го и волята си, ти нищо не можеш да постигнеш. Навсякъде по света сега правят гимнастически упражнения, обаче, те нямат една научна основа, — което намалява тяхната стойност. Има упражнения, които събират, акумулират енергията, а има движения, които разпръсват енергията. Има движения, които са здравословни; има движения, които са болезнени. Виждали сте, как болният се упражнява.
Ако на един учен човек, който е свършил 4 факултета кажете, че трябва да се упражнява, той казва: това е играчка работа — тя е за
деца
.
Но утре като заболее, ще го видите този учен как се упражнява. На кревата се учи как да играе гимнастика. Съвременните хора, като не разбират дълбокия смисъл на живота, те се стремят към седящ живот. Седящият живот много се практикува но изток, между факирите на Индия. Но по този начин, някой органи се атрофират.
към текста >>
Децата
са други пособия, други учебници.
От това гледище напр. женитбата е училище, а не место за щастие или за развлечение. Затова човек трябва да мисли, когато се жени. Жената е едно пособие, един учебни в това училище. Мъжът е друго пособие, друг учебник.
Децата
са други пособия, други учебници.
Един ден, когато човек свърши това училище, с тези учебници,той минава в по-високо училище. Само по този начин като се гледа на живота, ще могат да се разрешат всички противоречия и ще може да се създаде новото общество. Но за да се създаде новото общество, хората преди всичко трябва да изменят своите мисли, чувства и постъпки, което ще доведе до изменение на техния начин на живеене и тогава ще се изменят и настоящите форми и отношения, Всички сегашни форми, всички сегашни убеждения са остарели. А всяко старо нещо тръба да се измени. Както детето като порасне не може да остане с детските си дрехи, така също и съвременното човечество не може вече да живее със старите убеждения и отношения.
към текста >>
Когато излизах на улицата да играя, а това бе почти постоянно, чувах
децата
да говорят за майките си, да разправят какво им купили, ушили, а аз нямах майка — и когато се връщах дома, горчиво плачех.
Лулчев (следва) ВТОРА МАЙКА Бях на шест години, когато майка ми я изнесоха обкичена с цветя и облечена в ней-хубавата й бяла рокля — и после тя никога не се върна. Малкото ми братче, също го бяха изнесли малко по-рано от нея, пак обкичено с цветя. Помня, тогава майка ми много плака — и то никога не се завърна. Аз останах самичка с татко, който сутрин отиваше на работа и вечер се завръщаше. Идваше една жена да ни шета в къщи, но аз знаех, че тя е чужда и не можех да се привържа към нея.
Когато излизах на улицата да играя, а това бе почти постоянно, чувах
децата
да говорят за майките си, да разправят какво им купили, ушили, а аз нямах майка — и когато се връщах дома, горчиво плачех.
Вечер, като се завръщаше татко, аз плачех и го молех да имам мама, той ме прегръщаше и плачеше ведно с мене. Таке мина дълго време. Когато почнах училище, беше още по-тежко. Аз виждах как другарките ми ги изпращат майките им до улицата, преглеждат дрешките им, а мене татко ме обличаше, т. е. аз се обличах, той само ме поглеждаше и караше да бързам да не закъснея.
към текста >>
Когато
децата
си приказваха и някое запиташе за мене, сякаш беше необходимо най-напред да кажат: — не, тя няма майка .
Таке мина дълго време. Когато почнах училище, беше още по-тежко. Аз виждах как другарките ми ги изпращат майките им до улицата, преглеждат дрешките им, а мене татко ме обличаше, т. е. аз се обличах, той само ме поглеждаше и караше да бързам да не закъснея. И мен ми ставаше все по мъчно и по мъчно, копнежът ми да имам майка растеше заедно със самата мен.
Когато
децата
си приказваха и някое запиташе за мене, сякаш беше необходимо най-напред да кажат: — не, тя няма майка .
. . Тези думи ме пробождаха и обикновено отивах някъде самичка да плача. А жената, която работеше у дома, постоянно ме плашеше, щом като нещо според нея не съм послушна, с мащехата. Тя винаги ми викаше високо да чуя, че когато дойдела тя, втората ми майка, тогава щяла съм да видя и разбера. И в моята малка душица се преплитаха и стриех и копнеж по тая майка, която чувах, че щяла да дойде незнайно за мене от где.
към текста >>
колко отдавна не е бивало това, облече ме с нова хубава рокля, която бе ми донесло, нови чорапи и аз отърчах на улицата, където се бяха събрали много
деца
и жени и извиках в изблик на радост.
Татко в това време дойде при мен и ме попита: — харесваш ли мамичка? — О! да, много, много, казах аз и в тези си думи изглежда съм вложила всичкият ентусиазъм на сърцето си, защото те и двамата се засмяха и ме помилваха. През целият ден аз търсех случай да й казвам за нещо „мамичко“ — и цялото ми сърчице трепереше от радост. Тя ме уми, о!
колко отдавна не е бивало това, облече ме с нова хубава рокля, която бе ми донесло, нови чорапи и аз отърчах на улицата, където се бяха събрали много
деца
и жени и извиках в изблик на радост.
— Вижте, вижте и на мене мамичка какво ми донесе. Те, жените, ме оглеждаха, приказва ха, но аз нищо не чувах и разбирах. Пред очите ми бе светлата, хубаво, много хубава майка, която ми бе донесла много подаръци, освен новата рокля и чорапи. Вечерта не помия как и кога съм заспала с блажената мисъл че си имам майка, но утринта никога няма да забравя. Както спях, усещам, че някой ме целува по челото.
към текста >>
Ето относителността на
децата
на света.
Ако някой Ме обича, той ще съблюдава словото Ми и Отец ми ще го обича. И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него.“ Човекът, в който живее Бог Отец и синът Христос, е буден дух. Той има знание за Истината. Той е ново създание. Умът Христов функционира в него и чрез него живеейки в Духа на Истината и имайки знания за всички тайни, той не спори с хора за религиозни подробности (въпроси).
Ето относителността на
децата
на света.
Със своите аргументи те се мъчат ла убедят другите за своите добродетели и просветеност. Човешката идея за целта на Бога в света не изменя Неговата определена цел. И на никои, освен на учениците Христови, не се открива тая цел. Когато се възприеме Христос, като Път, Истина и Живот, - „нищо покрито не ще остане неоткрито и нищо скрито, което не ще се разгласи.“ (следва) Percy Knight Солта Един от хубавите образи, които великият Учител ни дава, е тоя за солта. Може би тя не е точно самата ни храна.
към текста >>
Учехме някога, че старите траки са продавали
децата
си в робство срещу няколко бучки сол.
Когато се възприеме Христос, като Път, Истина и Живот, - „нищо покрито не ще остане неоткрито и нищо скрито, което не ще се разгласи.“ (следва) Percy Knight Солта Един от хубавите образи, които великият Учител ни дава, е тоя за солта. Може би тя не е точно самата ни храна. Не ни снабдява нито с масти, нито с белтъци, нито с калории. Не може да замести нито хляба, нито зеленчука, нито водата. И при все това, без нея нито хлябът, нито зеленчукът, нито най-хубавата гозба имат някакъв вкус.
Учехме някога, че старите траки са продавали
децата
си в робство срещу няколко бучки сол.
Това никому не се виждаше чудно. Солта днес не струва толкова скъпо, защото я получаваме по-лесно. Но тя и днес е еднакво важна и необходима, като преди три хиляди години. Не е необходимо солта да бъде видима, в гозбата на бучки, да се проявява като големи, величествени храмове, пред чиито камбанарии да пада шапката на смаяния чужденец. Не е необходимо Христовите ученици, или хората с просветнало съзнание, с усложнен духовен живот, да се отличават със своите облекла, бели, колосани забрадки, качулки, поясни въжета, брошки или с каквото и да било външно отличие.
към текста >>
„Солта“ трябва да проникне и да осоли отношенията на мие и жени., родители и
деца
, учители и ученици, началници и подчинени, управители и поданици.
Не е необходимо Христовите ученици, или хората с просветнало съзнание, с усложнен духовен живот, да се отличават със своите облекла, бели, колосани забрадки, качулки, поясни въжета, брошки или с каквото и да било външно отличие. Не е необходимо те да носят каквото и да било име или видима форма. Духовността на един народ трябва да се чувства в самия въздух, който той диша. Тя трябва да се добавя от покривите на къщите, от улиците, от обществените учреждения и заведения. Тя трябва да се чувства в обноските на хората, в техните разговори, в техните веселби, в техните конфликти.
„Солта“ трябва да проникне и да осоли отношенията на мие и жени., родители и
деца
, учители и ученици, началници и подчинени, управители и поданици.
Тя трябва да се усеща, както в приятелските общения, така и в голелите стълкновения на народните маси. „Солта“ е една необходимост и днес. Твърде много е необходимо тя особено на нашия народ. Духовността, човечната любов, която Христос нарича „сол на земята“. Стефан
към текста >>
66.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първите форми са при-същи на изследователя, банкера,
пълководеца
, вторите на жени, учени, които следват своят вътрешен потик.
който очертава своята дейност с рекичката на която дава начало (такъв човек търси да обединява, усвоява и завладява, да притежава и обсебва) центъра на което е личната придобивка. Във втория случай вдлъбнатия нос има изобилни чувства, които търсят обект да се задоволят като се отдават, но в които личното се стреми за нещо чрез даване на онова, което има. Натури склонни към самопожертване. Добри, предани майки. В първия умът е насочван към обмисляне, обхващане, асимилиране, във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство.
Първите форми са при-същи на изследователя, банкера,
пълководеца
, вторите на жени, учени, които следват своят вътрешен потик.
Първата форма е на ума, сметката и след това желанието, втората на чувството, желанието, личното, любопитството. Мъже с орлови носове са честолюбиви. Мъже с орлови носове са хора, които влагат голяма амбиция в своите дела. Жени с такива носове са обикновено умни хора, но недостатъчно добри жени. Те проявяват често мъжки характер, енергични са повече отколкото е потребно и дохождат в стълкновение с околните.
към текста >>
Ако гънката на гърбицата е мека и хармонична — жени с такива носове са много предачни на твоите
деца
.
Мъже с орлови носове са хора, които влагат голяма амбиция в своите дела. Жени с такива носове са обикновено умни хора, но недостатъчно добри жени. Те проявяват често мъжки характер, енергични са повече отколкото е потребно и дохождат в стълкновение с околните. Понякога безсърдечието и безплодието са им присъщи. Когато долната част на носът при ноздрите прави едно значително отскачане нагоре, това е признак най-често на необмислени желания, тщеславие.
Ако гънката на гърбицата е мека и хармонична — жени с такива носове са много предачни на твоите
деца
.
Мъж с огънат нос обикновено е енергичен, милостив, деен, любопитен. Жени с такъв нос — дебри, любещи жени, предани майки, енергични, сприхави, приказливи. Л. Лулчев (следва) Световното положение Черни облаци се вият над света. Сигурно е, че хората още не са поумнели след горчивия опит на световната война. Никой не може ги спре!
към текста >>
Чувствам се уморена, необходим ми е сън, пък и утре пак трябва да се става рано заради
децата
, да ги приготвя за училище.
Борис Биров Как намерих Учителя (Истински случай с сестра С. Ш.) Мъжът ми бе чиновник по железниците. Заплатата твърде малка за да поддържа семейството ни. И затова, аз често бивах принудена, покрай домакинската работа, да вземам и шия чужди неща до късно през нощта. Една вечер, работейки, си мислех и казвах на себе си: — Ще шия до 12 часа и ще си легна.
Чувствам се уморена, необходим ми е сън, пък и утре пак трябва да се става рано заради
децата
, да ги приготвя за училище.
Мъжът ми бе се завърнал от работа много уморен и легна да си почине, а аз продължавах да шия. По едно време погледнах часовникът, беше 12 без 15 м. и неусетно погледа ми се пренесе към прозореца, от където забелязах да излиза някакъв прозрачен бял облак, гледах и не можех да разбера от къде идваше този облак. Взрях се по-добре и останах като вкаменена. Всред облака се очертаваше все по-ясно и по-ясно една фигура, от която не можех да снема поглед.
към текста >>
Но най напред да отидем в стаята при
децата
, че и мене ме е страх тук.
Я се чуй? Ти си луда, ти си полудяла, — кряскаше той. — Чакай бе, викам му аз. Стой, не съм луда. Слушай, ще ти разкажа всичко.
Но най напред да отидем в стаята при
децата
, че и мене ме е страх тук.
Разказах му всичко и най-после той се успокои. На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта и стария белобрад човек в облака. Но образа на никоя икона не можах да ги позная. От тогава минаха 19 години. Местиха ни в различни градове из провинцията.
към текста >>
67.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(из „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) Стихотворения за
деца
– Д.
-------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Предназначение на славяните – И. А. Изворски Най-важното (по повод на една статия) – С. Калименов Детето и живота Словото на Учителя. Кой е най-голям в Царството небесно.
(из „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) Стихотворения за
деца
– Д.
Антонова Първият воденичар – Дядо Благо Характерология (продължение от бр. 174) – Л. Лулчев Една сказка – Слушател Народна вегетарианска кухня – Борис Ю. Биров Предназначение на славяните В ученията на великите общочовешки учители, а особено в това на Христа, ясно се говори, че в природата съществува вечна и велика Разумност. която е създала всяка раса, всяка народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята.
към текста >>
живота“, до тогава, докато училището, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите
деца
ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си.
Нека бъдем разбрани добре: ние не сме против науката, в нейната цялост, която, без съмнение, е неоценимо благо за човечеството. Ние сме само против онази сковаваща човешкия дух материалистическа заблуда, тази най-опасна за човека духовна отрова, която, промъкнала се тайно в днешната неука, наметнала се с нейната мантия, навсякъде, в училището и в живота, — говори от нейно име, заблуждава и сее тъмнина в името не науката. Материализмът не е наука! Науката си е наука, а материализмът е само едно заблуждение на човешкия ум. Но до тогава, докато, в днешните училища, материализмът бива прокарван, като „научно схващане за.
живота“, до тогава, докато училището, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите
деца
ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си.
Най-важното в живота на човека наистина е просветата. Но не „просветата“,която заблуждава, не просветата която сее мрак, а истинската просята, която ще даде на човека преди всичко себепознание, която ще му вдъхне вяра в себе си и в живота, която ще му разкрие истината за безсмъртието на човешкия дух и ще му обрисува неговия вечен път към все по-голямо и по-голямо съвършенство. Истинската просвета носи за човека вяра в Бога, в живота, в себе си и в себеподобните си. Истинската просвета ни разкрива великия смисъл на живота — колективен и индивидуален. Истинската просвета ни учи, че човек е дух, който живее вярно, и земята е само едно училище за този дух, а не начало и край на неговия живот. С.
към текста >>
Родителите, които гледат на себе си и на
децата
като на чисто физически същества, „малко по-високо стоящи от маймуните“, не могат дори да разберат в какво се състои висшето благо и истинското предназначение на отделния индивид.
Осъдено на вечно безплодие е това възпитание, което не учи подрастващите поколения да станат творци на нов живот, да тласнат живота с огромен замах напред, а ги подготвя и им внушава да станат използвачи и крепители на сегашния живот, с всичките негови ужасяващи противоречия и недъзи. , Затова ние се движим в омагьосан кръг, и затова днешната цивилизация, която толкова много се гордее със своите научни и технически постижения, не е подобрила живота на човека и движи цялото човечество към неизбежна гибел. Защото майки и бащи, учители и педагози, внушават на детето, че то трябва да служи на себе си, а не на живота, че неговата главна задача е — да се нареди в живота. а не да нареди живота, не да издига живота. Материалистичната философия, която е пропила издъно цялото съвременно общество, естествено, не можеше да докара до друго.
Родителите, които гледат на себе си и на
децата
като на чисто физически същества, „малко по-високо стоящи от маймуните“, не могат дори да разберат в какво се състои висшето благо и истинското предназначение на отделния индивид.
Ако те знаеха истината, че човек е дух, а не тяло, ако те схващаха, че той има интереси много по-висши, по-реални и по-съществени, защото са вечни, от интересите на неговото чисто физическо земно съществуване, то те биха гледали съвсем другояче на децата си, съвсем другояче биха ги възпитавали и биха им дали съвсем друга насока в живота. Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от животинското царство. Не „борба за живот“, а творчество на живот, създаване и раздаване на нов живот — това е основният принцип на новото възпитание. Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование. Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот.
към текста >>
Ако те знаеха истината, че човек е дух, а не тяло, ако те схващаха, че той има интереси много по-висши, по-реални и по-съществени, защото са вечни, от интересите на неговото чисто физическо земно съществуване, то те биха гледали съвсем другояче на
децата
си, съвсем другояче биха ги възпитавали и биха им дали съвсем друга насока в живота.
, Затова ние се движим в омагьосан кръг, и затова днешната цивилизация, която толкова много се гордее със своите научни и технически постижения, не е подобрила живота на човека и движи цялото човечество към неизбежна гибел. Защото майки и бащи, учители и педагози, внушават на детето, че то трябва да служи на себе си, а не на живота, че неговата главна задача е — да се нареди в живота. а не да нареди живота, не да издига живота. Материалистичната философия, която е пропила издъно цялото съвременно общество, естествено, не можеше да докара до друго. Родителите, които гледат на себе си и на децата като на чисто физически същества, „малко по-високо стоящи от маймуните“, не могат дори да разберат в какво се състои висшето благо и истинското предназначение на отделния индивид.
Ако те знаеха истината, че човек е дух, а не тяло, ако те схващаха, че той има интереси много по-висши, по-реални и по-съществени, защото са вечни, от интересите на неговото чисто физическо земно съществуване, то те биха гледали съвсем другояче на
децата
си, съвсем другояче биха ги възпитавали и биха им дали съвсем друга насока в живота.
Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от животинското царство. Не „борба за живот“, а творчество на живот, създаване и раздаване на нов живот — това е основният принцип на новото възпитание. Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование. Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот. Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път.
към текста >>
Той повика едно от малките
деца
и каза: „Ако не станете като малките
деца
, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно.
Кой е най-голям в Царството небесно. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) „Кой е най голям в Царството небесно? “—това е един въпрос, който занимава днес хората. Навсякъде става спор за големство. Христос отговори на тоя въпрос.
Той повика едно от малките
деца
и каза: „Ако не станете като малките
деца
, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно.
Който така се смири, той е най-големият.“ Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Голямото дърво най-после се смирява в своите малки плодове.
към текста >>
Човек може да стане голям, когато стане като малките
деца
.
Всеки от вас трябва да знае, всека една мисъл, която оперира във вашия ум, Божествена ли е или не. Също така трябва да знаете и всяко чувство, което се заражда в сърцето ви, Божествено ли е, или не. И трябва до знаете още, всека една постъпка, която мислите да извършите, Божествена ли е или не. Това може да го проверите в 5-10 минути, ако имате интуиция. Ако хората имаха тези интуиция в себе си, те всякога ще могат да знаят, кога човек може да стане голям.
Човек може да стане голям, когато стане като малките
деца
.
И тогава, за всека работа, която човек започва, той ще знае, как ще се свърши. Христос напр. знаеше какво го очакваше. И такава беше съдбата на всички пророци в Израиля — всички израилски пророци са все пострадали. Защо и за какво?
към текста >>
За да влезете в първата област, където всичко ще ви тръгне, трябва да се смирите, да станете като малките
деца
— да познавате Баща си, и да изпълнявате волята му.
Но, в новата религия, в новото разбиране на живота, трябва да има едно чувство на топлота между хората. Вътрешна връзка трябва да има между хората. В природата има една връзка, в която като се потопи човек, той е щастлив, той е здрав, той постига всичко. Тогава всичко е лесно. Но има една област, в която като се потопиш, всичко спира.
За да влезете в първата област, където всичко ще ви тръгне, трябва да се смирите, да станете като малките
деца
— да познавате Баща си, и да изпълнявате волята му.
А когато човек се възгордее, когато се почувства голям, и забрави Баща си, той влиза в една област, където спира всякакъв прогрес. Това са две велики комически течения, които работят в природата, като всяко си има своя мисия, своя цел, своя сфера на дейност. Зад всяко от тези течения стоят йерархии от разумни същества, с които се свързваме, като попаднем в едно от тия течения. Вследствие на попадането си под второто течение, хората са си създали повече страдания, отколкото трябва. За да излизат от това положение, те трябва да станат като малките деца.
към текста >>
За да излизат от това положение, те трябва да станат като малките
деца
.
За да влезете в първата област, където всичко ще ви тръгне, трябва да се смирите, да станете като малките деца— да познавате Баща си, и да изпълнявате волята му. А когато човек се възгордее, когато се почувства голям, и забрави Баща си, той влиза в една област, където спира всякакъв прогрес. Това са две велики комически течения, които работят в природата, като всяко си има своя мисия, своя цел, своя сфера на дейност. Зад всяко от тези течения стоят йерархии от разумни същества, с които се свързваме, като попаднем в едно от тия течения. Вследствие на попадането си под второто течение, хората са си създали повече страдания, отколкото трябва.
За да излизат от това положение, те трябва да станат като малките
деца
.
Всичко хубаво, каквото ние имаме и изучаваме па земята, е взето все от ангелския свят. Като живеете на земята, вие едновременно със земния живот, трябва да разбирате и духовния и Божествения живот. За да живеете разумно, вие трябва да разбирате живота от другите два света — да знаете как живеят ангелите. У ангелите няма нито сянка на престъпление. Те имат голямо благородство.
към текста >>
Затова, ако искате да дадете правилно възпитание на
децата
си, никога не им говорете за недъзите, които имат, нито говорете пред тях за недъзите на другите.
Така че, за да добиете добродетелите, които са необходими за съграждане на живота ви, преди всичко трябва да бъдете разумни. Само разумният човек може да изправи погрешките на миналия си живот. Не скривайте погрешките от себе си, но не се осъждайте, нито осъждайте другите; защото ако вие знаехте какво нещо е злото, вие никого не бихте осъдили. В света само Бог има право да съди. Защото злото е заразително и само като говорите и мислите за него, вие се заразявате от него.
Затова, ако искате да дадете правилно възпитание на
децата
си, никога не им говорете за недъзите, които имат, нито говорете пред тях за недъзите на другите.
Дайте пример на децата и им говорете за доброто. Не мислете лошо нито за себе си, нито за другите — това е пътят, който ще ви заведе в Царството Божие. Само по този път вие ще изпълните задачата, за която сте дошли на земята, и която сте забравили. Аз ви напомням защо сте дошли на земята. Вие сте дошли на земята не да мислите за себе си, но да мислите за онова Божествено Аз.
към текста >>
Дайте пример на
децата
и им говорете за доброто.
Само разумният човек може да изправи погрешките на миналия си живот. Не скривайте погрешките от себе си, но не се осъждайте, нито осъждайте другите; защото ако вие знаехте какво нещо е злото, вие никого не бихте осъдили. В света само Бог има право да съди. Защото злото е заразително и само като говорите и мислите за него, вие се заразявате от него. Затова, ако искате да дадете правилно възпитание на децата си, никога не им говорете за недъзите, които имат, нито говорете пред тях за недъзите на другите.
Дайте пример на
децата
и им говорете за доброто.
Не мислете лошо нито за себе си, нито за другите — това е пътят, който ще ви заведе в Царството Божие. Само по този път вие ще изпълните задачата, за която сте дошли на земята, и която сте забравили. Аз ви напомням защо сте дошли на земята. Вие сте дошли на земята не да мислите за себе си, но да мислите за онова Божествено Аз. което живее у вас.
към текста >>
СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА
ДЕЦА
от Д.
Господ мисли за нас, да ни даде най доброто. Той е създал всички блага заради нас. И вие ще опитате всички блага, но всяко на своето време. Така като мислите за Бога, вие се свързвате с висшето в себе си и с висшите разумни същества в света. Само по този път ще влезете в Царството Божие и ще разберете, че най-голям в Царството Божие е този, който познава Бога и Го люби.
СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА
ДЕЦА
от Д.
Антонова Градинар В градината на татко Аз семка посадих. Поникна. За дръвчето Аз дълго се трудих. * И в ранен час разцъфна, Голяма радост бе! И дойде есен златна Плод чуден там узре! * Повиках аз другари, И празник устроих, И с радост плодовете Аз с тях ги поделих!
към текста >>
* Ще го пусне, ще го пусне, дядо Мраз ще каже, И на двама ни тогава С радост ще разкаже * За царица снежно бяла Що живей в гората, И с шейнички дето вози Тя на сън
децата
.
Тъй е винаги било, С тази лампичка в сърцето Правиш всекиму добро. Приказка На прозореца изписал Дядо Мраз картина: Ах, какви цветенца чудни И каква градина! * Борчета, брезички малки, Ето и алея, Къщичка мъничка чудна, Гуши се всред нея. * Кой ли там живее, Боже, Дали е джуджето? Ах блазе му, ще ли пусне В нея и детето?
* Ще го пусне, ще го пусне, дядо Мраз ще каже, И на двама ни тогава С радост ще разкаже * За царица снежно бяла Що живей в гората, И с шейнички дето вози Тя на сън
децата
.
Ангелче Ангелче мъничко, мило, Каза Бог в небето. Хайде с твоята звездичка Долу към селцето! * Че едно дете добричко Плаче в тъмнината, Да му светнеш, да намери Извора в гората! * Трябва то за болна майка Там вода да гребне, А горкичкото си мисли Страшен вълк го дебне. * Ангелчето бързо, леко Слезе при детето, Бог ги гледаше с усмивка Чудна от небето!
към текста >>
Едно време имало един человек, който си имал жена и две
деца
, конто много, много обичал, но сам той бил мързелив.
А който не изпълнява Божиите закони се нарича грешник. Него го съдят небесни съдилища и го наказват на различни страдания, болести и смърт. Злото го дебне и под път и над път, както се казва. Така, грешниците страдат тука на земята до като разберат Божиите закони, които са нарушили и поискат от Бога прошка, като почнат в същото време да изпълняват нарушените закони. Тогава Бог прощава греховете им.
Едно време имало един человек, който си имал жена и две
деца
, конто много, много обичал, но сам той бил мързелив.
Рядко хващал работа, затова бил сиромах. Цялото му семейство не могло нито до се облича, нито да се храни задоволително. По цели дни той седял под една върба, та си мислел що да прави. Един ден, като седял пак под върбата, излязъл пред него, като из невиделица, един млад човек, угледен и хубавеляк, черноок, с вежди като гайтанчета и коси лъскави като черната смола. Облеклото му от фина чоха, на ръцете му — кожени ръкавици, като премятал в лявата си ръка сребърно бастунче.
към текста >>
Тази каша е много полезна особено за
деца
.
Каша от грис 2 кг. вода, завира, към нея се при бавя 1/4 захар или мед и 1/4 грис. При сипването на гриса се бърка с тел. Гриса се сипва бавно, вари се до 10 мин. най-много. След това се насипва в чинийки и като изстине се посипва с млени орехи или мармалад от плодове.
Тази каша е много полезна особено за
деца
.
Борис Ю. Биров
към текста >>
68.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя не е предназначена само да ражда
деца
.
За да се избегнат тия нещастия, и мъжът и жената трябва да разполагат с една наука, която да им обяснява нещата. Това е едно училище, за което могат да ви се дадат такива лекции, от които да учите, да започнете да мислите. Такива лекции могат да се държат само на хора от едно разбрано общество, което де не изопачава нещата. Вие трябва да се освободите от идеята, която имате за жената. Жената нема само едно предназначение.
Тя не е предназначена само да ражда
деца
.
Жената трябва да ражда и чувства и мисли. Жената трябва да роди разумното в света. Това се изисква от жената. Ако една жена не може да ражда деца, не може да ражда чувства, не може да ражда мисли и не може да ражда разумното, вие не можете да бъдете щастливи с нея. За да бъдат щастливи двама души, те трябва да разбират живота правилно и да знаят отношението на силите, които действат у тях.
към текста >>
Ако една жена не може да ражда
деца
, не може да ражда чувства, не може да ражда мисли и не може да ражда разумното, вие не можете да бъдете щастливи с нея.
Жената нема само едно предназначение. Тя не е предназначена само да ражда деца. Жената трябва да ражда и чувства и мисли. Жената трябва да роди разумното в света. Това се изисква от жената.
Ако една жена не може да ражда
деца
, не може да ражда чувства, не може да ражда мисли и не може да ражда разумното, вие не можете да бъдете щастливи с нея.
За да бъдат щастливи двама души, те трябва да разбират живота правилно и да знаят отношението на силите, които действат у тях. Без хармонично съотношение ни силите, никакво щастие е невъзможно. „Свърши се виното“. Като се свърши виното на хората, което е емблема на стария живот, тогава ще се яви този, който може до направи новото вино. Под ново вино разбирам условията на новия живот.
към текста >>
Жени с такива носове са великолепни майки, действащи повече инстинктивно от колкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за
децата
си.
Така, хората на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своят ум. Когато при това, самият гръб на носът е остър показва, че е следване известна школовка в умът, а ако е дебел закръглен, това показва, че при опитностите които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1,2,3,) Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на линията.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до правата линия) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр.
Жени с такива носове са великолепни майки, действащи повече инстинктивно от колкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за
децата
си.
Ако носът е много широк при ноздрите, притежателната на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело, (развит ум), тогава той е услужлив. но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр. контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя „женски нос“ и фактора на мъжът — умът. В всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действа върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже —(често преувеличено в самосъзнанието им) — резултатите винаги може да бъдат положителни.
към текста >>
69.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато хората съгрешиха, това бяха
децата
-хора, тя съгрешиха.
На земята даже и онези, които имат всички блага, все им липсва нещо — в органическо отношение все им липсва нещо. Това показва, че на земята, или по право в човека, още няма онези условия, при които може да се реализира щастието. За да се постигне щастието като вътрешно съдържание на живота, изискват се, както казах, хармонични условия, т. е. силите на ума, на сърцето и на волята да са хармонизирани и отправени в една посока — към центъра на слънцето, към Бога. Но хората досега са живели във фазата на своето детство, където тези сили не са хармонизирани и, ней- важно, са имали различни посоки на движение.
Когато хората съгрешиха, това бяха
децата
-хора, тя съгрешиха.
Тогава още не беше дошъл умът в света. Адам нямаше този ум, нямаше това съзнание, да различи кое е приятно и кое — не, кое е право и кое — не, кое е добро и кое — не. И сегашните хора, при все че живеят милиони години след Адама, и при все че са излезли от фазата на първото детство, все още са деца, т. е. още не мислят, още не са турили умът, божественото, като основа на живота си, вследствие на което нещастията и страданията са неразделен спътник на техния живот. Вземете запример семейния им живот — то не е никакво семейство.
към текста >>
И сегашните хора, при все че живеят милиони години след Адама, и при все че са излезли от фазата на първото детство, все още са
деца
, т. е.
силите на ума, на сърцето и на волята да са хармонизирани и отправени в една посока — към центъра на слънцето, към Бога. Но хората досега са живели във фазата на своето детство, където тези сили не са хармонизирани и, ней- важно, са имали различни посоки на движение. Когато хората съгрешиха, това бяха децата-хора, тя съгрешиха. Тогава още не беше дошъл умът в света. Адам нямаше този ум, нямаше това съзнание, да различи кое е приятно и кое — не, кое е право и кое — не, кое е добро и кое — не.
И сегашните хора, при все че живеят милиони години след Адама, и при все че са излезли от фазата на първото детство, все още са
деца
, т. е.
още не мислят, още не са турили умът, божественото, като основа на живота си, вследствие на което нещастията и страданията са неразделен спътник на техния живот. Вземете запример семейния им живот — то не е никакво семейство. Сега, според мен, семейство не съществува. Ще ме извините, че се произнасям така, но ето какъв е моя критерий. Под думата семейство аз разбирам мястото, дето Любовта царува, дето Мъдростта учи хората, а Истината ги осветява.
към текста >>
Децата
се раждаха едно след друго, а аз все болна.
Ожених се. И от тогава почнаха страданията ми, едно след друго. Мъжът ми, Бог светлина да му дава, беше учител; после съдия следовател. Аз още с първото дете заболях след раждането му, от тумор в корема. И какви болки е било, никому Господ да не дава подобно нещо.
Децата
се раждаха едно след друго, а аз все болна.
Мъжът ме води на най-специалисти лекари тук и в чужбина — но никой не можеше да ми помогне без операция, а аз за операция не се решавах. И тъй, ден и нощ страдах. Извън вратата не можех да излезе. Вятър да ме не лъхне, дъжд да не ме навали. Все в къщи.
към текста >>
Едничката ми радост в живота бяха
децата
ми, които ме много обичаха, които ме обичат и до днес.
Мъжът ме води на най-специалисти лекари тук и в чужбина — но никой не можеше да ми помогне без операция, а аз за операция не се решавах. И тъй, ден и нощ страдах. Извън вратата не можех да излезе. Вятър да ме не лъхне, дъжд да не ме навали. Все в къщи.
Едничката ми радост в живота бяха
децата
ми, които ме много обичаха, които ме обичат и до днес.
Но докато ги изгледам, колко мъка е било. Дете да се окъпе, пелени да се операт — след всяка по-тежка работа лежах, превиваща се от болки с дни. . . Помня, беше ми се родило третото дете. През нощта, на третия ден от раждането му, сънувам че дойде при леглото ми един стар белобрад човек, и седна до кревата ми.
към текста >>
Как ще си гледам
децата
?
Тогава бяха ме заболели и очите и аз почти нищо не виждах с едното око. Скочих веднага от леглото и видях през прозореца стария човек да възвила край къщата. Тогава извиках и чукнах на прозореца! — Дядо бе, дядо! — Какво има, обърна се той — Ами аз най-главното не ти казах, очите ме болят, ще ослепея.
Как ще си гледам
децата
?
Страх ме е да не ослепея, повтарях му аз, а децата, децата как ще си гледам? — Няма нищо, кимна ми той с глава, ще ти мине всичко, — и той си тръгна нагоре по улицата. Събудих се облекчена и успокоена, а възглавницата бе цяла обляна със сълзи. — Е, ами оздравяха ли ти очите, бързаме да питаме ние, слушащите я. — Оздравяха.
към текста >>
Страх ме е да не ослепея, повтарях му аз, а
децата
,
децата
как ще си гледам?
Скочих веднага от леглото и видях през прозореца стария човек да възвила край къщата. Тогава извиках и чукнах на прозореца! — Дядо бе, дядо! — Какво има, обърна се той — Ами аз най-главното не ти казах, очите ме болят, ще ослепея. Как ще си гледам децата?
Страх ме е да не ослепея, повтарях му аз, а
децата
,
децата
как ще си гледам?
— Няма нищо, кимна ми той с глава, ще ти мине всичко, — и той си тръгна нагоре по улицата. Събудих се облекчена и успокоена, а възглавницата бе цяла обляна със сълзи. — Е, ами оздравяха ли ти очите, бързаме да питаме ние, слушащите я. — Оздравяха. Ето сега, само когато чета си служа с очила.
към текста >>
70.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В една фамилия не трябва да има по-вече от две
деца
, едно момче и едно момиче.
Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост. Какви качества ще придадат те на онова поколение, което ще създадат, като се оженят млади? Онзи, който нека да стане баща, той трябва да има такива качество в себе си, че да стане проводник на Божественото. Та като им се роди един син, да може да неправи майката щастлива. Синът може да направи майка си щастлива, е дъщерята може да направи баща си щастлив.
В една фамилия не трябва да има по-вече от две
деца
, едно момче и едно момиче.
Ако един от съпрузите, в едно семейство, мъжът или жената не е честен спрямо другият, то какво трябва да прави този - последния? Той още като се е оженил е направил погрешка. Погрешката не е в това, че се е оженил, но е в кривия избор. и в това, че не навреме се е оженил. Какво трябва до прави той?
към текста >>
Ако майките не раждат
деца
каквито трябва, и ако синовете и дъщерите не се проявяват такава, каквито трябва, светът не може да се поправи.
От мъжете и от жените. Само мъжете и жените са в състояние да пресъздадат света. Само те са в състояние да възпитат света. Само на тях е достояние възпитанието. Само братята и сестрите са в състояние да внесат доброто в света.
Ако майките не раждат
деца
каквито трябва, и ако синовете и дъщерите не се проявяват такава, каквито трябва, светът не може да се поправи.
Между братята и сестрите трябва да се тури началото. Братът трябва да гледа с най-голямо уважение и почитание към сестра си той трябва да има един свещен трепет към нея, едно свещено чувство. Никакво гневно чувство, никакъв гневен поглед не трябва да отравя той към нея. И сестрата трябва да има същите чувства към брата си. Сестрата е възлюбената на брата.
към текста >>
Аз съм против криминологията и патологията, защото те действат антивъзпитателно, не само върху
децата
, но и върху възрастните.
Не е въпрос детето да мисли като де-да си, да стане стар като него, но а детето трябва да се събуди една основна мисъл. Детето трябва да се научи да мисли. На детето трябва да се даде един идеал. Като му говорите за някое растение или животно, вие трябва да му покажете една основна черта в растението или в животното, да разбере, че те не са глупави. Вие трябва да покажете една такава основна черта в растението и в животното, каквато има и у вас, та като минава детето покрай тях да гледа другояче.
Аз съм против криминологията и патологията, защото те действат антивъзпитателно, не само върху
децата
, но и върху възрастните.
Медицината трябва да изучава първо здравия човек. Тя трябва да изследва кръвта на здравия човек и от там да вади своите заключения за всяко отклонение от нормалното. Като знае състоянието на здравия човек. той ще знае да препоръча с каква храна да се храни човек. И по този начин ще дойде до положение да лекува болните с определена храна.
към текста >>
Както не може човек да се сърди и на
децата
, че са
деца
.
октомври 1936 г. на „Изгрева“ — София. Из живота на една сестра (продължение от бр. 177) Мнозина от младите братя се смущаваха от моите движения с ръцете и искаха да ме спрат да ги правя, защото считаха, че компрометирам братството — събранията, с тях — но те не знаеха, че именно тая голяма сила ми движи ръцете в хармонични и плавни движения, някои от които после Учителя дава общо на всички. И Този Глас ми казва никому да се не сърдя и да се не оскърбявам, защото всеки проявява това, което е — това, което има в себе си и, следователно, не можеш да му се сърдиш, че е по-малко, от колкото трябва.
Както не може човек да се сърди и на
децата
, че са
деца
.
Но ще се мине време, ще дойде ден, когато ще пораснат и ще мислят и действат като големи хоро. Така е и с хората, днес са едни, но утре ще се научат да разбират нещата по добре и делата им ще се изменят. Затова никога не трябва да съдим и обвиняваме. Сестра Попова замлъкна, но ние искаме още да ни разказва. Да ни разправи случки които може би вече ни е разказвала, но те са толкова хубави, тъй добре умее да разправя, че ние никога не се насищаме да я слушаме.
към текста >>
Децата
ме питат: — „Къде мамо“?
Отвътре пак ми се казва: — „Софийо, ще се приготвиш да отидеш на Витоша. „Станех и взех да си приготвям нещата. И то да знаете, казва ми така: — „ще си вземеш канче, захар“ — и всичко едно по едно ми ги нарежда. Сутринта в тъмно ставам. Дойде да ме вземе една сестра, която знае пътя.
Децата
ме питат: — „Къде мамо“?
Не исках да им кажа, но най-после им казах. — „Не може, казват ми те, къде ще ходиш, от вратата навън не си излизала, на Витоша ще ходиш. Стой, ще се разболееш“. Но отвътре ми казва да тръгвам. И тръгнах.
към текста >>
И когато после се завърнах живо и здраво в къщи,
децата
не искаха да ми повярват, че съм се изкачила чак до горе.
. . Най после стигнахме. Братята запалиха огън, сестрите сложиха чайниците. Аз си облякох сухи дрехи и ми дадоха да изпия няколко чаши гореща вода, които се видеха като балсам на изморената ми душа. Като си отпочинах, изкачих се по-нагоре и напълних една чеше със сняг — имаше сняг тогава — и я запих добре.
И когато после се завърнах живо и здраво в къщи,
децата
не искаха да ми повярват, че съм се изкачила чак до горе.
Тогава им показах канчето с останалия в него сняг. Гледаха и пак не можеха до повярват, толкова чудно им се виждаше. Но от после, когато почнех да ходя често, разбраха че наистина съм ходила и тогава. И тъй полека леке, всичката болест си отиде незабелязано, че дойде ден днешен и други болни хора да мога да лекувам. Всичко е от Бога чедо.
към текста >>
Там, на масата пред огледалото, са наредени портретите на нейните
деца
, които тя много обича и е обичана от тях, тъй както майки са рядко обичани.
Боже! как до не съм Му благодарна. 34 години болна и сега нищо да ми няма, да съм здрава и да си върша всичката работа... И всяка разслабена вяра заякваше, слушайки я. Всяко отчаяние си отиваше, защото виждаше, че всяко търпение се възнаграждава хилядократно от Този, който всичко вижда. Не по-малко приятно ни е да ходим при нея, в стаята й.
Там, на масата пред огледалото, са наредени портретите на нейните
деца
, които тя много обича и е обичана от тях, тъй както майки са рядко обичани.
Между четиримата й сина, тя има един заминел на война. Той бил мисля едва 19 — 20 годишен и убит още при първото му влизане в сраженията. Тя много го е обичала и често ни разказва как е научила за неговата смърт. Когато съобщили, че е убит, другите й синове скрили от нея това, но бащата, който научил за смъртта на детето си, веднага, моментално умира от удар. Минали се дни, тя нищо не знаела за малкия и едно вечер, лежейки си в леглото, тя чува в стаята да ходи малкия й син с ботушите си и да говори за виновника на неговата смърт.
към текста >>
71.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пороците на майката и бащата се предават на
децата
им чрез кръвта.
За да избегнете тези опасности, вие трябва да бъдете много умни. Каквото и да правите, трябва да бъдете много внимателни, за да не пострадате. Отивате напр. при някой болен. Трябва да бъдете много внимателни, защото всички болести — физически и духовни — се предават от човек на човек, понеже сме скачени съдове.
Пороците на майката и бащата се предават на
децата
им чрез кръвта.
Следователно, докато живеете в този свят, има ред условия да ви се предадат недъзите на този свят и вие да ги приемете. Щом живеете на онзи свят, ще имате възможност да приемете дарбите и добродетелите на онзи свят. По този въпрос аз имам една голяма статистика. В това направление нито един учен на 19 век не е направил такива подробни изследвания, каквито аз съм направил. Аз съм първият учен в този век, който е изследвал този въпрос подробно.
към текста >>
72.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те са като
деца
в една утроба.
. . от неразбиране. Хора. които сметат границите на собствения см ум за граници ма световното знание, кожата си —за крея на течното естество и личния индивидуален живот във физическото тяло за едничкият възможен живот на човека изобщо. Нито мислим да ги опровергаваме. Ние живеем в друг живот.
Те са като
деца
в една утроба.
Прави са като описват своя живот, не са прави, когато отричат живота на ония, които са излезли от майчината утроба и са влезли в по-голямата утроба на външния свят. Но когато дойде и тяхното време и те ще потвърдят това, което сега отричат. Всяко мнение е израз на състояние, изказ на психика, на степен на живот. То не е криво или право — то е — то не прави къщата, но то сочи състоянията, както и стрелката на барометъра не прави бурите, но ги показва. Облечената мисъл във форма е труп.
към текста >>
73.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава ще придобиете вярата на малките
деца
.
Тя трябва да събуди човешкия ум, човешкото сърце и да даде потик на човешката душа. Този век изисква хора на работата, да не бягат от живота, но да работят. Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си. Затова определете си на ден по десет минути, не повече, — сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва — мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си.
Тогава ще придобиете вярата на малките
деца
.
Като не разбирате някой въпрос, отправете мисълта си към великите разумни същества и те ще ви отговорят. Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата. Това е единствения най-добър начин за изучаване езика на природата. Като говоря за молитвата, не разбирам молитвата на съвременните религиозни хора, но онази съзнателна връзка на мисълта с ума на съвършените същества, които по този път ще ви предадат великото знание на Словото, изявено в цялата природа и във всички същества. Съвременните хора са закъснели в духовно отношение.
към текста >>
Размишлявайте всеки ден по 10 минути да станете по милостиви, да имате повече любов към Бога, повече любов към ближните си, да обичате повече бедните,
децата
, растенията, животните, да обичате светлината, въздуха — цялата природа.
Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата. Това е единствения най-добър начин за изучаване езика на природата. Като говоря за молитвата, не разбирам молитвата на съвременните религиозни хора, но онази съзнателна връзка на мисълта с ума на съвършените същества, които по този път ще ви предадат великото знание на Словото, изявено в цялата природа и във всички същества. Съвременните хора са закъснели в духовно отношение. Затова трябва да работят в това направление.
Размишлявайте всеки ден по 10 минути да станете по милостиви, да имате повече любов към Бога, повече любов към ближните си, да обичате повече бедните,
децата
, растенията, животните, да обичате светлината, въздуха — цялата природа.
Прекарайте всичко през ума си, и се свържете с живата разумна природа. Вие може да четете много религиозни книги, но ако не можете по този начин да размишлявате и до се свържете с всичко възвишено и благородно в света, вие и себе си не можете да облагородите. Всяка книга е важна до толкова, доколкото ние можем да възприемем същественото от нея. Най-малкото съмнение е един червей, които изяжда човешкото сърце. Каквото четете, мислете върху него.
към текста >>
В който дом хората имат повече хормони, и жената, и
децата
, и мъжът — целият дом ще се обнови, и подмлади.
Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят. Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете. Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас. Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади. Това е факт.
В който дом хората имат повече хормони, и жената, и
децата
, и мъжът — целият дом ще се обнови, и подмлади.
Учителят Аз вечен Пастир съм и пазя свойто стадо. За него Аз полагам живота си всегда. С него съм кога то радва се и страда; Защитник съм му пръв при всекоя беда. * Душата си полагам и стадото си пазя. Над него Аз простирам спасителна ръка.
към текста >>
Разтворете широко ръце и кажете на всички: „Нашата родина е там, ние сме
деца
на тоя всемирен източник на живот, затова необходим е нашия копнеж към Него, затова ние не трепваме, когато много ръце ни сочат закана.“ 3.
Вие се кланяте на слънцето.“ — Каква разлика, приятели мои! Вие, които говорите така, не се ли кланяте на огньове, кладени от човешки ръце, в продължение на цял живот? . . . Март е сега. Слънцето пръска вече своя животворен еликсир.
Разтворете широко ръце и кажете на всички: „Нашата родина е там, ние сме
деца
на тоя всемирен източник на живот, затова необходим е нашия копнеж към Него, затова ние не трепваме, когато много ръце ни сочат закана.“ 3.
Когато бях малък, една нощ не можах да спя. Станах рано, тихичко излязох вън и се загледах нататък. Дълго гледах; по-късно разбрах, че това бе изтока. Как чудно бе всичко! Но що е това?
към текста >>
74.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти можеш като баща да се грижиш за жена си и за
децата
си, но не и за целия свят.
Под онзи свят ние разбираме широкия свят — светът на свободата. В този свят човек е свободен да мисли, да чувства, свободен е да прави добро, свободен е да се занимава с всичко каквото иска. Бог е оставил човека абсолютно свободен, в нищо не го е ограничил. Разбирайте правилно какво нещо е свободата. Човек е свободен само в една много малка област, — той не може да носи цялото човечество на гърба си.
Ти можеш като баща да се грижиш за жена си и за
децата
си, но не и за целия свят.
Толкова са днес възможностите ти. Ти още не можеш да обичаш ония твои братя, които ти са правили хиляди добрини. Ти още не ги познаваш. Това са ангелите на доброто. Благодарение на тях, ти днес си това, което се виждаш.
към текста >>
Темите на съчиненията на нашия славен Учител и неговите последователи са сродни на ония души, които търсят да пият жива вода, които искат да се приближат до
децата
на светлината.
Търси се онова, от което се има насъщна нужда. Кое се цени? — Цени се великото, мощното, което носи в себе си необходимото за човешката душа и което може да задоволи и породи светли мисли, чисти чувства и благородни постъпки. Ето едно писмо от братска Полша. „Аз съм ви много благодарен за вашите издания — „Frateco“ и „Nova kulturo“, които са не само интересни, но и необходими за мен и моите 6 колеги, на които чете винаги веднага след получаването на неща от вас.
Темите на съчиненията на нашия славен Учител и неговите последователи са сродни на ония души, които търсят да пият жива вода, които искат да се приближат до
децата
на светлината.
С нетърпение аз винаги очаквам нова книга от библиотека „Nova kulturo“ и вестника „Frateco.“ Със съидейнически и искрен поздрав. Vasil Dorosenko — Полша В конгреса на езотеристиката и метапсихистиката На 6-8 декември 1936 год. се състоя в Познан — Полша първият за цяла Полша конгрес на езотериците и метапсихистите, в който взе участие българския ни гост, бр. П. Пампоров. Няколко пъти той взе думата и бе бурно аплодиран.
към текста >>
И майката с радост и свито сърце констатираше необикновеността на това дете, което тъй много се различаваше от другите й три
деца
.
И когато мълчи, тя знае, че е на погрешната страна . . . И така е било от детинство, от както се е запомнила. Още като съвсем малка, тя чуваше и себе си постоянно един глас, който й говореше и казваше какво да прани. И този глас я пращаше при майка й преди тя още да я е повикала, караше я да прави това, което трябваше, преди още да й са казали близките й.
И майката с радост и свито сърце констатираше необикновеността на това дете, което тъй много се различаваше от другите й три
деца
.
И когато детето й заговаряше за гласа, който чува, за красивите картини, които вижда, за светлите същества, които му се усмихват, майката, тревожна, го милваше и молеше никому да не казва, защото ще я помислят за луда. И тя истински се безпокоеше за нормалността на малката си дъщеря. И колкото момичето порастваше, толкова гласът, който говореше, ставаше все по тих, но затова пък тя го чуваше и разбираше много по-ясно. Но заедно с това, тя ставаше, по-затворена и скриваше дълбоко всичко в себе си, защото винаги, когато имаше доверчивостта де каже някому нещо, я гледаха с широко изумени очи, и я съветваха да отиде при лекар . . .
към текста >>
Тя влизаше като непозната и излизаше като от години позната, непускана от
децата
, с хиляди поръки пак да дойде.
Нито увещанията на тоя, който тъй много я обичаше, нито че не е довършено пиесата, нито, че ще следва най-хубавата част от концерта, можеха да бъдат претекст да я задържат. Когато излизаше на улицата, тя се спираше и питаше тихо! — Къде? И тръгваше тогава по вътрешен усет, водена от невидима ръка, за да спре при бедна къщичка, където май ката е болна, а невръстни дечица плачат край нея . . .
Тя влизаше като непозната и излизаше като от години позната, непускана от
децата
, с хиляди поръки пак да дойде.
Друг път почукваше с треперещи пръсти и свито сърце на завесен прозорец, откъдето се показваше разплаканото лице на отчаяно човешко същество . . . И нямаше по голяма радост за нея от това, да види след някое време сълзите проблеснали в усмивка, отчаянието превърнато в надежда. Тогава тя мълком благодареше на Провидението, което й е определило благата част на живота . . .
към текста >>
А тихият глас й шепнеше в нея: „— Всичките домове, в които носиш радост и мир, са твои; — Всички
деца
са твои, щом ги обичаш!
. . И нямаше по голяма радост за нея от това, да види след някое време сълзите проблеснали в усмивка, отчаянието превърнато в надежда. Тогава тя мълком благодареше на Провидението, което й е определило благата част на живота . . . Но майка й вечер я мъмреше и упрекваше, че тъй както живее, дом и род няма да има.
А тихият глас й шепнеше в нея: „— Всичките домове, в които носиш радост и мир, са твои; — Всички
деца
са твои, щом ги обичаш!
. . .“ . . . И сега тя знаеше, че трябва да отиде и намери болният, когото от няколко дни виждаше навред. Тя провери за приемният ден в голямата болница, взема няколко книги под мишца и отиде един ден след обед когато в болницата пущаха посетители. Тя премина през големи обширни градини и влезе в чистите коридори.
към текста >>
75.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако всички майки кажат на
децата
си, докато са още утробата им, че не искат да воюват, тези
деца
, които се родят, ще носят идеите на своите майки.
Двата принципа в живота (из неделната беседа – 7.03.1937 г.) Магичната буква (стих.) – Auroro Лисица и репей (басня) – Дядо Благо При болния (продължение от бр. 182) – Benitta Как да възпитаваме Всички добри хора трябва да се сплотят и насочат мисълта си в една посока—за преустройване на света, как ще бъде уреден нашия свят — това зависи от нас. Нашите мисли, нашите действия с причина за неговото добро или лошо устройство. Ако всички майки кажат: не искаме вече война. — те биха имали успех.
Ако всички майки кажат на
децата
си, докато са още утробата им, че не искат да воюват, тези
деца
, които се родят, ще носят идеите на своите майки.
Защото истинското възпитание на детето започва докато е още в утробата на майка си. Там, само там тя има възможности да посее в него добри семена, възвишени идеи и благородни чувства. Само в утробата си, майката може да придаде на детето си най-добрия урок и да му завещае най-висшия идеал, който да грее на хоризонта му, като пътеводна звезда, без да се лута после безумно в обширното море на живота. Докато детето е в утробата, майката може да му придаде новите мисли, новите идеи за управлението на света. Сега се търсят добри хора в света!
към текста >>
Днес се възлагат големи надежди на
децата
.
— тя ще турят точка на войната. Ако всяка майка каже на сина си: убиваш ли брата си, аз се отказвам от тебе, ти не си мой син — войната ще дойде до своя край. Тъй щото спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници, както и в отказването на майката от своя син — убиец. За да се постигне това. не само две — три жени трябва да съзнаят своята задача, но всички жени целокупно трябва да се подигнат, да заработят за спасението на свята.
Днес се възлагат големи надежди на
децата
.
Но на кои деца трябва да се възлагат надежди ? — На ония, които с родени от майки с висок идеал и в чиито души с хвърлени семената на доброто, мира, любовта и братството. А да имаме деца, които да оправдаят надежди тя ни, май-китя трябва да насочат сили тя си към целия свят и да кажат: долу войната! Долу всички заблуждения! Долу всички езически учения!
към текста >>
Но на кои
деца
трябва да се възлагат надежди ?
Ако всяка майка каже на сина си: убиваш ли брата си, аз се отказвам от тебе, ти не си мой син — войната ще дойде до своя край. Тъй щото спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници, както и в отказването на майката от своя син — убиец. За да се постигне това. не само две — три жени трябва да съзнаят своята задача, но всички жени целокупно трябва да се подигнат, да заработят за спасението на свята. Днес се възлагат големи надежди на децата.
Но на кои
деца
трябва да се възлагат надежди ?
— На ония, които с родени от майки с висок идеал и в чиито души с хвърлени семената на доброто, мира, любовта и братството. А да имаме деца, които да оправдаят надежди тя ни, май-китя трябва да насочат сили тя си към целия свят и да кажат: долу войната! Долу всички заблуждения! Долу всички езически учения! Новата жена, новата майка, трябва да затвори вратата на каиновци, да не се раждат.
към текста >>
А да имаме
деца
, които да оправдаят надежди тя ни, май-китя трябва да насочат сили тя си към целия свят и да кажат: долу войната!
За да се постигне това. не само две — три жени трябва да съзнаят своята задача, но всички жени целокупно трябва да се подигнат, да заработят за спасението на свята. Днес се възлагат големи надежди на децата. Но на кои деца трябва да се възлагат надежди ? — На ония, които с родени от майки с висок идеал и в чиито души с хвърлени семената на доброто, мира, любовта и братството.
А да имаме
деца
, които да оправдаят надежди тя ни, май-китя трябва да насочат сили тя си към целия свят и да кажат: долу войната!
Долу всички заблуждения! Долу всички езически учения! Новата жена, новата майка, трябва да затвори вратата на каиновци, да не се раждат. Света не се нуждае от престъпници. Нека дойдат авеловци и ситовци.
към текста >>
Употребете ги и посейте в душите на така много обичаните от вас
деца
семето на доброто, мира, любовта и братството.
Същото се отнася и за създаването на човека. Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане. Майки, това зависи от вас като вътрешен фактор, който правилно трябва да използва всички благоприятни условия. От вас зависи оправянето на свята. Във вашият ръце са ключовете на доброто.
Употребете ги и посейте в душите на така много обичаните от вас
деца
семето на доброто, мира, любовта и братството.
С това вие помагате за насаждането на една нова култура на земята, далеч от досегашната на груби и егоистични борби и надмогвания — култура в която човек за човека ще бъде брат. Детето и майката „Детето познава слабостите но родителите си. Затова те не могат да му влияят“. Учителя И на един ден, и на година, 2, 3, 10, 30 и на 50 години, за майката и бащата то си остава тяхното дете. Отношенията само към него се менят.
към текста >>
По магнетични същества от малките
деца
няма, но те разпиляват тази сила, това богатство, което природата им е дала.
Учените хора я наричат животворен магнетизъм, който съществува като силна връзка между ума, сърцето и волята на човека. Този връзка съществува и между членовете на семействата, не обществата и между цялото човечество. Учените хора я наричат и с други имена, но всички казват, че за да бъде човек здрав, той трябва да работи по различни начини върху себе си, за да добие тази магнетична сила. За да придобие тази сила, човек трябва до знае с каква храна да се храни и как да се храни; трябва да знае и как да ходи, как да се движи. Ако човек се клатушка като някоя гемия, той ще изгуби и онази сила която има, без да придобие нещо.
По магнетични същества от малките
деца
няма, но те разпиляват тази сила, това богатство, което природата им е дала.
Бог изисква от всички хора да бъдат магнетични, да се обичат и да зачитат едни други достойнството си. Мъжът трябва да съзнава и зачита достойнството на жена си; също и жената трябва да съзнава и зачита достойнството на мъжа си. Братът трябва да съзнава достойнството на сестра си и сестрата да съзнава достойнството на брата си. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора помежду им. Това е едно магнетично състояние.
към текста >>
И в бъдещето възпитание, всички
деца
трябва да се възпитават в този дух, да не злоупотребяват с растенията.
Като осакатиш всички растения в себе си, ти почваш да боледуваш. И Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и Отец ми е земеделецът“. По този начин, той показа, какви трябва да бъдат нашите отношения към растителното царство. Растителното царство е запас от Божествен живот, който трябва да мине през човешкия организъм. Ако ние злоупотребяваме с този запас, неизбежно ще страдаме.
И в бъдещето възпитание, всички
деца
трябва да се възпитават в този дух, да не злоупотребяват с растенията.
Ако българите могат да възпитат децата да се отнасят добре с растенията, 75 на сто от техните работи ще се наредят добре. Ако хората не могат да се обхождат правилно с растенията, които седят на по-ниско стъпало на развитие от тях, как ще могат да се обхождат помежду си? Хората, които седят на по-висока степен на развитие от растенията, са и по-взискателни от тях. Ето защо, на всички ви препоръчам, да имате по едно растение, по едно цвете, което от време навреме да наглеждате. Много неща има да учите от растенията.
към текста >>
Ако българите могат да възпитат
децата
да се отнасят добре с растенията, 75 на сто от техните работи ще се наредят добре.
И Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и Отец ми е земеделецът“. По този начин, той показа, какви трябва да бъдат нашите отношения към растителното царство. Растителното царство е запас от Божествен живот, който трябва да мине през човешкия организъм. Ако ние злоупотребяваме с този запас, неизбежно ще страдаме. И в бъдещето възпитание, всички деца трябва да се възпитават в този дух, да не злоупотребяват с растенията.
Ако българите могат да възпитат
децата
да се отнасят добре с растенията, 75 на сто от техните работи ще се наредят добре.
Ако хората не могат да се обхождат правилно с растенията, които седят на по-ниско стъпало на развитие от тях, как ще могат да се обхождат помежду си? Хората, които седят на по-висока степен на развитие от растенията, са и по-взискателни от тях. Ето защо, на всички ви препоръчам, да имате по едно растение, по едно цвете, което от време навреме да наглеждате. Много неща има да учите от растенията. Има неща, които още са непознати на хората.
към текста >>
76.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Играта е най-добрия образова-телен метод за
децата
.
Не го спирайте — давайте му само правилна насока. разширете хоризонта на възможностите му — било чрез приказки, песнички или подсетете го с въпроси. Чрез играта вие ще наторите семенцата на всичко добро. ще подпомогнете искрите на любовта, вярата, красотата да се разгорят в буен огън. Но първом пак повтарям: слейте се с него, приравнете се, за да ви чувства като другар — възрастния стеснява детето.
Играта е най-добрия образова-телен метод за
децата
.
Чрез нея детето най-добре и най-бързо учи това, което искаме да го научим. И, минавайки чрез играта всички фази през развитието на човечеството, то усвоява опита на миналото и културното богатство на народа си. Чрез играта възпитателят ще се научи да дава необходимата свобода на детето и ще научи по правилния метод на въздействие. Чрез нея детето ще се развие физически и душевно. Играта е една необходимост за детето, тя е неговата работа.
към текста >>
Винаги са в ред и винаги се надпреварват
децата
да ги редят.
За да играе детето, необходима е една стая или поне едно свое ъгълче да си има детето. И тук то ще развие семенцата на своята свободна воля, инициатива, предвидливост, чувство за ред, чистота, естетика и много други положителни качества. Детето ще знае, че тук всичко зависи от него. Тук то е господар и няма да чува противните: — „не слагай това тук“ — „не пипай това“ — „остави онова“... И ще видите с какво усърдие то ще работи. Надникнете в детските градини и вижте куклените къщи.
Винаги са в ред и винаги се надпреварват
децата
да ги редят.
Децата обичат работата. Дайте им условие за това, а то значи да си наложите търпение и да чакате детето да свърши това, което е негова работа: да се облече, закопчее... То ще го направи бавно, не съвсем хубаво, но изчакайте го и когато не ви вижда, поправете го. Този е по-мъчния път, но по резултатен. Детето ще се научи да разчита на своята дейност, а не да чака помощ и благоприятни условия. Детето не е глупаво — то мисли.
към текста >>
Децата
обичат работата.
И тук то ще развие семенцата на своята свободна воля, инициатива, предвидливост, чувство за ред, чистота, естетика и много други положителни качества. Детето ще знае, че тук всичко зависи от него. Тук то е господар и няма да чува противните: — „не слагай това тук“ — „не пипай това“ — „остави онова“... И ще видите с какво усърдие то ще работи. Надникнете в детските градини и вижте куклените къщи. Винаги са в ред и винаги се надпреварват децата да ги редят.
Децата
обичат работата.
Дайте им условие за това, а то значи да си наложите търпение и да чакате детето да свърши това, което е негова работа: да се облече, закопчее... То ще го направи бавно, не съвсем хубаво, но изчакайте го и когато не ви вижда, поправете го. Този е по-мъчния път, но по резултатен. Детето ще се научи да разчита на своята дейност, а не да чака помощ и благоприятни условия. Детето не е глупаво — то мисли. Дайте работа на мисълта му по пътя на аналогията и ще го научите да уповава преди всичко на своята мисъл, не да търси да заимства, да бъде автомат, движен от чужди мисли, воли и желания.
към текста >>
Там има една бедна вдовица с няколко малки
деца
, която от няколко дена не е яла нищо.
Като дойде майката у човека, тя ще го научи. Седиш ти и въртиш ръце, като някоя млада мома и мечтаеш. Мечтае младата мома за своя възлюблен. Но майка й казва: „Остави ти твоя възлюблен. Я стани, облечи се, та иди на края на квартала.
Там има една бедна вдовица с няколко малки
деца
, която от няколко дена не е яла нищо.
Иди им занеси да се нахранят, и ги позарадвай малко, кажи им няколко сладки думи“. А така, да мислиш само за своя възлюблен, нищо няма да спечелиш. Когато Духът дойде у нас. когато реалността се прояви. само тогава целият ни живот ще се измени.
към текста >>
Тогава вече няма да бъдем в положение на малки невръстни
деца
, а ще станем възрастни мъже, ще почнем да мислим по-сериозно и да изучаваме света и живота в тяхната целокупност, като проучим и приложим онези закони, които функционират в тях.
Иди им занеси да се нахранят, и ги позарадвай малко, кажи им няколко сладки думи“. А така, да мислиш само за своя възлюблен, нищо няма да спечелиш. Когато Духът дойде у нас. когато реалността се прояви. само тогава целият ни живот ще се измени.
Тогава вече няма да бъдем в положение на малки невръстни
деца
, а ще станем възрастни мъже, ще почнем да мислим по-сериозно и да изучаваме света и живота в тяхната целокупност, като проучим и приложим онези закони, които функционират в тях.
Съвременните хора се страхуват от бъдещия живот, затова казват: Нека уредим първо физическия живот, сегашния живот, че тогава да мислим за бъдещия. Как ще уредите този си живот, когато след 50-60 години ще ви повикат за онзи свят? Това не е никакво уреждане на живота. Като повикат някого за онзи свят, вие казвате, че този човек е умрял. Никаква смърт, никакво умиране не е това.
към текста >>
То е хубаво, но е за
деца
.
1, 2, 5, 10 — 100 лози. Повече можеш ли? Да обичаш някого, то значи да се позаинтересуваш от неговия живот, от домът му и от неговите близки и да им помагаш в нужда. Това значи любов. А тъй, само да седим и да си размишляваме, че трябва да обичаме идейно, това са неща отвлечени, които нищо няма да ни ползват.
То е хубаво, но е за
деца
.
Как да обичаме? За да обикнеш някого, трябва да намериш някоя черта в характера му, която не се мени; нещо положително, и заради него ще можеш да го обичаш. Защото може да се обича само хубавото, красивото и доброто. Напр. честност, справедливост, трудолюбие, точност и пр., качества, заради които можем да обичаме. И тъй, най-напред трябва да потърсим нещо трайно, неизменно и положително.
към текста >>
В момента луната се показала иззад облаците и осветила
пешеходеца
, който бил облечен с тъмносиня широка дреха, каквито носят работниците.
И тъкмо с него се случило нещо, което го излекувало напълно от неговия скептицизъм. Според както сам Д-р Юберхарст разправя, той прекарвал в 1925 год. отпуската си в Бавария, гдето често яздел но кон. Връщайки е веднъж от една такава разходка доста късно, внезапно конят му се спрял, ушите му настръхнали и започнал да трепери. По средата на пътя, срещу него, вървял някакъв човек с огромен предмет на гърба си.
В момента луната се показала иззад облаците и осветила
пешеходеца
, който бил облечен с тъмносиня широка дреха, каквито носят работниците.
На главата му имало работническа шапка и мустаците му били увиснали, като на Ницше. Очите на загадъчния пешеходец били втренчени напред, той вървял без де поглежда доктора, който видял, че товарът на гърба му представлявал един ковчег. Конят не преставал да трепери, и, когато работника се съвсем приближил, той се дигнал на задните си крака. „Натиснах го силно с шпорите, — разказва по-нататък сам Юберхарст — и след малко конят полетя бързо към дома. Аз се озърнах назад, но не се виждаше вече никакъв пътник.
към текста >>
77.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото няма падение или подем в живота на твоите
деца
, в живота на твоите синове и дъщери, които да не са обусловени от тебе — от твоите мисли, чувства и постъпки, от твоите състояния през време на периода, когато в теб се оформя, физически и духовно, бъдещия човек — твоето дете!
Сънят в окопа Размишления – Велислав Ж. Марков Малки истински приказки – Л. Лулчев Майко! (по случай денят на детето) Няма по-велика сила на земята от тебе, защото всичко на земята чрез тебе идва! Няма път, през който да мине, както доброто, така и злото, в човешките души, в човешкия живот, освен този, който минава през тебе!
Защото няма падение или подем в живота на твоите
деца
, в живота на твоите синове и дъщери, които да не са обусловени от тебе — от твоите мисли, чувства и постъпки, от твоите състояния през време на периода, когато в теб се оформя, физически и духовно, бъдещия човек — твоето дете!
Майко! Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога! . . . Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете.
към текста >>
Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите
деца
, пред човечеството, пред живота, пред Бога!
Лулчев Майко! (по случай денят на детето) Няма по-велика сила на земята от тебе, защото всичко на земята чрез тебе идва! Няма път, през който да мине, както доброто, така и злото, в човешките души, в човешкия живот, освен този, който минава през тебе! Защото няма падение или подем в живота на твоите деца, в живота на твоите синове и дъщери, които да не са обусловени от тебе — от твоите мисли, чувства и постъпки, от твоите състояния през време на периода, когато в теб се оформя, физически и духовно, бъдещия човек — твоето дете! Майко!
Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите
деца
, пред човечеството, пред живота, пред Бога!
. . . Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете. Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой порив към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия начин както в теб, в твоето израснало вече дете! Майко, живота е в твоите ръце!
към текста >>
— Бъдещето на твоите
деца
, бъдещето на човечеството, бъдещето на живота, въобще, е в твоите ръце.
. . . Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете. Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой порив към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия начин както в теб, в твоето израснало вече дете! Майко, живота е в твоите ръце!
— Бъдещето на твоите
деца
, бъдещето на човечеството, бъдещето на живота, въобще, е в твоите ръце.
Защото през тебе минава животът, и ти можеш да му дадеш насока и форма такива, каквито поискаш! Няма майка, която ще пожелае да вложи нещо лошо в своето дете. Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба. Няма майка, която да мрази своето дете, та съзнателно, обе от утробата си, да го обрече на падение и мизерия. Но въпросът не е там — въпросът не се състои в това, дали майката желае или не да вложи злото в своето дете, защото, и без да го желае, тя пак може да го направи.
към текста >>
Само тя може да внуши на своите
деца
да не се избиват и да не вършат престъпления, само тя може да вложи велики, благородни и чисти мисли и идеали в техните души, и това тя може най-успешно и с пълна сигурност да направи само през периода на бременността и никога друг път.
“ — пътят на убийците ще бъде затворен в света. Няма вече да се раждат убийци. Защото великата творческа мощ на майката ще е отпечатала във всяко човешко съзнание божия закон: „Не убий! “ Ето единственият, най-сигурен, най-верен, най-разумен и, същевременно, най-лек път за съвършеното премахване на войните, както и на всички други престъпление на падналото човечество. Само Майката може да направи. това!
Само тя може да внуши на своите
деца
да не се избиват и да не вършат престъпления, само тя може да вложи велики, благородни и чисти мисли и идеали в техните души, и това тя може най-успешно и с пълна сигурност да направи само през периода на бременността и никога друг път.
Докато детето е още в утробата на майката, то е напълно под нейна власт, в нейните ръце. Само тогава тя може да разполага напълно с него. Пропусне ли този период, не го ли използва разумно, после всичко друго е напразно — нейните усилия, думи, молби и плачове дори, когато детето е вече порасло и попаднало под чужди влияния, ще отидат напразно, ако тя не е вложила добрите подтици в него, когато то е било още в утробата й. След като детето ти е израснало и тръгнало по лошия път, ти можеш да му говориш, да го молиш, да го убеждаваш, но всичките ти тия внушения няма да имат нито стотната част от силата, която щяха да имат, ако бяха направени през време на формиране на новото същество — през време на бременността. Майко! Велика е твоята мисия в света, велика е и твоята отговорност!
към текста >>
— Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите
деца
, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота.
Ти трябва де бъдеш будна — да спреш едното, и да пропуснеш само другото. Никой друг не може да направи това! Всички велики гении в света, били те гении на доброто или злото, са безсилни, ако ти не им дадеш твоята подкрепа. И пред теб днес стои великата задача, пред теб днес стои съдбоносния избор: кого да под-крепиш, кому да дадеш своята помощ — на доброто, или на злото. Майко! Ти ще решиш въпроса за съдбините на света!
— Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите
деца
, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота.
От теб зависи това! Само ти можеш да го направиш! Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе. Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света. Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност.
към текста >>
Тебе не ти са нужни много
деца
.
Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света. Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност. В свещения процес на детераждането е важно не количеството, а качеството. Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко!
Тебе не ти са нужни много
деца
.
Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов. Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби. Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот. През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце.
към текста >>
Тебе ти са нужни малко
деца
, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов.
Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност. В свещения процес на детераждането е важно не количеството, а качеството. Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко! Тебе не ти са нужни много деца.
Тебе ти са нужни малко
деца
, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов.
Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби. Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот. През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце. Любов е неговото име.
към текста >>
Като влезе в дома ви, първо ще ви пита за жена ви, за
децата
ви.
Ако днес е в България, утре ще бъде на друго место. Той разбира онзи велик Божествен път. Като погледне на света, той вижда, че няма какво да се обезсърчава. Разумният човек първо мисли за хората и после ги обича. Като срещне някого, той го наблюдава и изучава.
Като влезе в дома ви, първо ще ви пита за жена ви, за
децата
ви.
за къщата ви, за нивите, за лозето. Ще гледа как сте облечени, какви дрехи носите и т. н. И привидно той по нищо не се различава от обикновените хора. Но той е господар на живота, а обикновените хора са роби на условията. Разумният човек знае своето место в света; и знае кога къде отива, а обикновените хоро нищо не знаят, те предполагат само.
към текста >>
Сега там хората се поощряват да се женят, да раждат
деца
.
Какво коства на една държава от 10-20 милиона жители да направи къщи за всички хора? Сега Англия харчи около 13 милиарда английски лири, за своето ново въоръжение. Ако тези пари биха се употребили за нещо разумно, каква голяма полза щяха да допринесат! И сегашните народи като се въоръжават и те не знаят защо правят това. Ако тези 13 милиарда английски лири биха се употребили за направата на къщички от по две стаи и кухня, за хората нямаше да има тази мизерия, която днес съществува.
Сега там хората се поощряват да се женят, да раждат
деца
.
Няма нужда от много деца. Едно — две деца са достатъчни. Казват, че земята можела да изхрани 10 милиарда хора. При толкова много хора на земята, това ще бъде цял ад. Не е въпрос хората да бъдат много.
към текста >>
Няма нужда от много
деца
.
Сега Англия харчи около 13 милиарда английски лири, за своето ново въоръжение. Ако тези пари биха се употребили за нещо разумно, каква голяма полза щяха да допринесат! И сегашните народи като се въоръжават и те не знаят защо правят това. Ако тези 13 милиарда английски лири биха се употребили за направата на къщички от по две стаи и кухня, за хората нямаше да има тази мизерия, която днес съществува. Сега там хората се поощряват да се женят, да раждат деца.
Няма нужда от много
деца
.
Едно — две деца са достатъчни. Казват, че земята можела да изхрани 10 милиарда хора. При толкова много хора на земята, това ще бъде цял ад. Не е въпрос хората да бъдат много. но де бъдат разумни.
към текста >>
Едно — две
деца
са достатъчни.
Ако тези пари биха се употребили за нещо разумно, каква голяма полза щяха да допринесат! И сегашните народи като се въоръжават и те не знаят защо правят това. Ако тези 13 милиарда английски лири биха се употребили за направата на къщички от по две стаи и кухня, за хората нямаше да има тази мизерия, която днес съществува. Сега там хората се поощряват да се женят, да раждат деца. Няма нужда от много деца.
Едно — две
деца
са достатъчни.
Казват, че земята можела да изхрани 10 милиарда хора. При толкова много хора на земята, това ще бъде цял ад. Не е въпрос хората да бъдат много. но де бъдат разумни. Според нас, женитбите трябва да се ограничат.
към текста >>
За в бъдеще само разумните хора ще имат право да се женят и да раждат
деца
.
Според нас, женитбите трябва да се ограничат. Болните хора не трябва да се женят. Глупавите хора не трябва да се женят. Днес само здравите хора трябва да се женят. а другите да останат за други времена.
За в бъдеще само разумните хора ще имат право да се женят и да раждат
деца
.
Глупавите хора нямат право нито да се женят, нито деца да раждат. Че сега глупавите хора се женят, това е друг въпрос. Но така светът не може да се оправи. Ако имате син и дъщеря, които не ви обичат, защо ви са? Женитбата се осмисля, когато родите син или дъщеря, които ви обичат, както вие ги обичате.
към текста >>
Глупавите хора нямат право нито да се женят, нито
деца
да раждат.
Болните хора не трябва да се женят. Глупавите хора не трябва да се женят. Днес само здравите хора трябва да се женят. а другите да останат за други времена. За в бъдеще само разумните хора ще имат право да се женят и да раждат деца.
Глупавите хора нямат право нито да се женят, нито
деца
да раждат.
Че сега глупавите хора се женят, това е друг въпрос. Но така светът не може да се оправи. Ако имате син и дъщеря, които не ви обичат, защо ви са? Женитбата се осмисля, когато родите син или дъщеря, които ви обичат, както вие ги обичате. Сега, понеже живеете един живот пълен с противоречия.
към текста >>
* Ето, чуйте, свири, свири, Подлудява и
децата
.
Само така и вие ще тръгнете в пътя на разумния човек, който живот ще ви донесе търсеното от вас щастие. Само разумният човек може да бъде щастлив. Април Чуй, априлий е засвирил, Той вълшебна свирка има. Агънцата е потирил: Няма вече, няма зима! * Ах, априлий щом засвири Ето никнат цветицата: Здравец пресен по баири, Теменужки из тревата.
* Ето, чуйте, свири, свири, Подлудява и
децата
.
Не оставя ги на мира И ги гони към гората. * * * Крушата е нацъфтяла Крушата е нацъфтяла, Сладък дъх излива. И зарадвана пчелица Радостно отива. * И забила смукалцето, Пие до насита. После бръмне, хвръкне с радост, Друга там долита.
към текста >>
Бели цветчета играят, Сяйнали
деца
.
Тази песен, тази сладост Аз в плода си ще налея. * * * Цветя Ще разцъфне по полето Момина сълза. Бели цветчета ще ронят Капчици роса. * Много сладък, много нежен Тънък аромат Ще разлей се, ще разпръсне Сладост, благодат. * Колко тънки, колко нежни Крехки стъбълца.
Бели цветчета играят, Сяйнали
деца
.
* Сякаш ангелчета малки, Литнали през май, От небето да направят На земята рай. Д. АНТОНОВА Философия на делото на Авг. Тйежковски II ч. Делото (приложението) като нравствен и социален принцип. (продължение от бр.
към текста >>
78.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии,
деца
на един Баща и братя.
И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист? Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото.
Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии,
деца
на един Баща и братя.
Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство. Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода! Това е величествената програма на Христа — дадена в молитвата „Отче наш“. И само тази пророческа и божествена програма е пътеуказател за близкото бъдеше на всемирното федериране на всички държави в света. Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията.
към текста >>
Събудете се,
деца
на славянството!
Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено! Ето идеалът на славянството. Христос е нашият Учител. Богочеловекът. Синът Божий, изявеното Слово Божие. Творчество, хармония, синтеза, дело — това е основната идея на нашата мисия.
Събудете се,
деца
на славянството!
Познайте се, възлюбете се, освободете се от всички странични, тъмни влияния. Вярвайте в себе си, познайте своите духовни съкровища и вървете смело напред, бъдете герои на духа! Ние приветстваме полско-българското културно сближение! Особено чрез младежта! Трогателно беше, когато на 1 май вечерта, в I.
към текста >>
79.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
които раждат своите
деца
.
Само тогава можем да очакваме по-светли дни. когато повече хора започнат да служат на възвишените, на благородните идеи в света. Най-великите художници, писатели и изобретатели, които са създали класически картини, съчинения и са дали културни придобивки на човечеството са били стимулирани от свещени идеи. Те са имали душа и дух, които са въплътила техните идеи, за да бъдат кат фарове и в помощ на човечеството. Идеята е майка, духа — бащата.
които раждат своите
деца
.
Човек без идея не може да даде плод. Дърво без корен изсъхва. Днес хората се страхуват да служат на свещени идеи, но те трябва да знаят, че без идея те са безжизнени. Човек се отличава от животните по идеите и мисълта. Светилници на човечеството са ония, които са му завещали свещени идеи и са го подтиквали към велики дела.
към текста >>
Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към бащата, към майката, към
децата
.
Това, което носи безсмъртие в себе си, това е Бог. Делението на хората на различни религии, това са човешки системи, човешки разбирания и вярвания. Но тези вярвания ограничават човека. Това, което не ограничава човека, това е вярата. Тя поставя правилни отношения между всички хора.
Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към бащата, към майката, към
децата
.
Аз не започвам да уча синовете и дъщерите как трябва да живеят. Това е работа на бащата и майката. Аз няма какво да ги уча на това, на което бащата и майката не са ги научили. Те имат в себе си семето на Любовта, остава само да му дадат условия да израсте и и да се развие. И аз поддържам че вие имате Любов, но тази Любов трябва да се разраства, да се прибавя към нея още едно клонче.
към текста >>
80.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Цялата земя и всички слънчеви системи са велики школи, разсадници, където се учат
децата
на слънцето — Божиите
деца
.
Истински човек е този, който мисли със своя ум — и затова има свят л ум, който чувства със своето сърце и затова има благородно сърце, който твори със своята воля и затова име твърда, диамантена воля. Светъл ум, чисто сърце, диамантена воля — това са най-големите богатства, скрити в човека, три рудника, три царства — на които той трябва да намери ключовете, да влезе и да ги завладее — като царския син в приказките. Великите люде по ум — това са гениите на науката и философията; великите по сърце люде — това са поетите, художниците, хората на изкуството. А великите по воля — това са героите и светиите. Смисълът на човешкия живот е да се изяви скритото, потенциалното, божественото начало и да даде плод — както житното зърно — расте, цъфти и връзва.
Цялата земя и всички слънчеви системи са велики школи, разсадници, където се учат
децата
на слънцето — Божиите
деца
.
Учат се да придобиват светлина, чистота и свобода. Светлината на ума и духа — от искра до се разпали на пламък и слънце! Слънцето да стане жив извор — който постоянно извира и дава — такъв извор никой не може да замърси — той всичко чисти. Това е чистота. И волята да стане свободна.
към текста >>
81.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Желанието им да имат много знания, много богатства, много
деца
и пр., не са естествени.
VI. кн. 1. Боян Боев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Здравото учение (из неделната беседа „Здравото учение“ – 4.04.1937 г.) Ще говоря само върху думите: „Здравото учение“. В нашия век има една опасност човек да стене разсеян. Понякога в хората се заражда голяма амбиция, да знаят много.
Желанието им да имат много знания, много богатства, много
деца
и пр., не са естествени.
Хубави работи са тези, но в тях има една неестественост. Това са прекалени работи. Да знаят много хората, това не е в реда на природата. Невъзможно е човек да знае всичко. Природата, която е правила всевъзможни работи, е разпределила равномерно нещата.
към текста >>
В науката има насилие, във възпитанието на
децата
има насилие, в растенията, между животните, между хората — навсякъде има насилие.
Ако бихте чували всичко, вие нито за минута не бихте били свободни от всякакъв род изненади. Или какво щеше да бъде вашето положение, ако бихте имали толкова силно зрение, че да виждате всичко, каквото става по лицето на земята? Тогава щяхте да виждате всички видове насилия, които се вършат Земята е място на насилие. Вие говорите за любов, но от единия до другия край на живота съществува само насилие. Доброто за сега е само на повърхността на нещата.
В науката има насилие, във възпитанието на
децата
има насилие, в растенията, между животните, между хората — навсякъде има насилие.
А сега хората мечтаят за един живот, който не съществува на земята. Представят си нещата по-идеални, отколкото са в действителност. В никой области на Битието име такъв идеален живот, но между хората на земята още не е слязъл. Но този живот, за който мечтаете, зависи от вашите разбирания. Като говоря, аз изхождам от реалното в света.
към текста >>
Както е известно, в това село играе само нестинарката Кера Йорданова, 30 годишна, майка на 5
деца
.
Подробности върху огнения танц. Празникът на нестинарките в с. Н. Паничарево мина под знака на голямо оживление. Още преди няколко дни преди тържеството в Бургас започнеха да пристигат на групи разни чужденци и наши учени, които от тук с автомобил се отправиха за селото. В деня на празненството в селото вече имаше към 1,000 души.
Както е известно, в това село играе само нестинарката Кера Йорданова, 30 годишна, майка на 5
деца
.
Огненият танец на нестинарката започна в 5 ч. 30 м. след пладне в деня на Св. св. Константин и Елена. Гайдарят, когато схвана, че нестинарката е готова за игра, започна да свири песента на огнения танец.
към текста >>
82.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но от калта на
децата
няма да се спасите.
Идете в Ню Йорк да видите там 25 етажни здания, в които живеят не по малко от 250 фамилии. Красиви са тези здания, но най-ценното — слънцето не прониква в тях. Те са целите затвори. Но ако ви се падне да отидете в някой от крайните квартали, като Баури, в който живеят повече от 50,000 души вие едва ще излезете от там здрав и читав. Едва ще се запазите да не ви оберат.
Но от калта на
децата
няма да се спасите.
Те ще ви накалят и като излезете от там всички ще знаят, че сте минали през този квартал. Казвам: И сега е същото положение на земята. Кой светия, който е дошъл на земята, не са го оцапали? Кой християнин на времето си не е бил преследван? Пък и до днес още се преследват хората с нови идеи.
към текста >>
Ако педагозите продължават да мислят, че с техните методи те ще могат да възпитат
децата
и да ги отправят в права посока, аз оспорвам това тяхно твърдение Ако това беше възможно и лесно, защо Христос, когото считат за божество, не може днес да оправи тия петстотин милиона християни и да ги тури в правия път?
Какви ли епитети не са турени на жената. Когато един писател иска да въздигне една жена, той ще окаля друга и след това ще представи един морален човек, който ще повдигне тази паднала жена. Питам: по този начин на възпитание, от толкова хиляди години насам колко мъже и жени са се повдигнали? Желанието на човека да повдигне света трябва да бъде лично желание. Всеки сам трябва да пожелае да се повдигне.
Ако педагозите продължават да мислят, че с техните методи те ще могат да възпитат
децата
и да ги отправят в права посока, аз оспорвам това тяхно твърдение Ако това беше възможно и лесно, защо Христос, когото считат за божество, не може днес да оправи тия петстотин милиона християни и да ги тури в правия път?
Че какво ни препятства? Защо не можете да измените човешкото естество? Никой не може да действа против вярата на човека. Когато се казва, че можем да бъдем едно с Христа, разбирам, че у нас трябва да действа желанието, да изпълним волята Божия. Значи нашата воля и волята на Христа трябва да действат в една и съща посока.
към текста >>
Тя е, която учи бащите и
децата
, царете и поданиците, мъжете и жените, на техните взаимни длъжности.
Музикалната система на неговото отечество му е била напълно позната и изглежда дори, че той е бил — вещ и в изпълнението на музиката. В книгата Луп-Ю четем, че когато този философ свирел един ден на Кинг, един добър селянин, който минавал покрай неговата порта се спрял да го послуша, и, трогнат от хармонията, която този инструмент предавал, се провикнал: „О, с какви велики неща е изпълнена душата на този, който свири така! “ Обоготворението, което Конг-Тзе храни към музиката, той го е почерпил от свещените книги на своя народ, тези книги не говорят друго за музиката освен с цел да я хвалят и да разказват за нейните чудеса. Според Ли-Ки, тя е израза и образа на съединението на земята с небето; нейните принципи са абсолютни; тя определя състоянието на всички неща; тя действа направо на душата и свързва човека с небесните духове. Нейната главна задача на земята е да успокоява страстите.
Тя е, която учи бащите и
децата
, царете и поданиците, мъжете и жените, на техните взаимни длъжности.
Мъдрецът намира в нейните акорди един неизчерпаем извор на възпитание и радост. Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи децата ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави. Стиховете изразяват чувствата на душата, песента оживява словата, музиката модулира песента, хармонията обединява всички гласове и свързва с тях звуците на различните инструменти: най-безчувствените сърца биват трогнати и човек се съединява с духа. Куеи се казвал мъдрецът, на когото императорът спрял своя избор, за да му повери това важно място. За него именно се говори в същата книга, чиято възраст е на повече от две хиляди години преди времето, в което се е явил Орфей, че той може да смекчава и най-жестоките хора, да изпълва душите им с благородни чувства и, с помощта на своето изкуство, вдъхвайки душа на своите инструменти, да привлича животните и да скачат от радост около него.
към текста >>
Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи
децата
ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави.
“ Обоготворението, което Конг-Тзе храни към музиката, той го е почерпил от свещените книги на своя народ, тези книги не говорят друго за музиката освен с цел да я хвалят и да разказват за нейните чудеса. Според Ли-Ки, тя е израза и образа на съединението на земята с небето; нейните принципи са абсолютни; тя определя състоянието на всички неща; тя действа направо на душата и свързва човека с небесните духове. Нейната главна задача на земята е да успокоява страстите. Тя е, която учи бащите и децата, царете и поданиците, мъжете и жените, на техните взаимни длъжности. Мъдрецът намира в нейните акорди един неизчерпаем извор на възпитание и радост.
Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи
децата
ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави.
Стиховете изразяват чувствата на душата, песента оживява словата, музиката модулира песента, хармонията обединява всички гласове и свързва с тях звуците на различните инструменти: най-безчувствените сърца биват трогнати и човек се съединява с духа. Куеи се казвал мъдрецът, на когото императорът спрял своя избор, за да му повери това важно място. За него именно се говори в същата книга, чиято възраст е на повече от две хиляди години преди времето, в което се е явил Орфей, че той може да смекчава и най-жестоките хора, да изпълва душите им с благородни чувства и, с помощта на своето изкуство, вдъхвайки душа на своите инструменти, да привлича животните и да скачат от радост около него. Би ми отнело много място ако почнех да цитирам подробно всички текстове от книгите на китайците, които говорят за музиката. Пан-Ку, най-прочутият историк на Китай, твърди, че цялата доктрина на Кингите служи да докаже необходимостта от музиката.
към текста >>
83.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те са
деца
, изразители на един възвишен свят.
Виж тия величествено стърчащи гиганти, колко високо се издигат! Те са съкровищници, складове на сили, те са фокуси за предаване и приемане на висши енергии. Щастливи са ония разумни души, които ги посещават и влизат в досег със силите, които те излъчват. Щастливци са тези, които могат да се издигнат на 2-3,000 метра височина да видят и се любуват на величието на природата, на величието на Бога. Виж близо до тебе какви цветя има!
Те са
деца
, изразители на един възвишен свят.
Чрез тях обитателите на тоя свят ни говорят. Чрез цветята те ни възпитават; чрез тях те ни изпитват до къде сме достигнали и доколко се е развила нашата разумност. Чрез тях те ни изпитват дали сме готови да ни се предаде едно по дълбоко знание, да ни се открие една тайна. Ето виж на какво си седнал — на скала и колко високо се издига тя над тебе! Колко е мълчалива само!
към текста >>
Деца
имаш, и от тях си недоволен. Защо?
Тя идва при нас и започва да ни преподава първите си уроци. Например, ти си недоволен от живота. Пари имаш, недоволен си, че малко. Жена имаш, недоволен си и от нея. Защо? — казваш, че имало по-красиви жени от твоята.
Деца
имаш, и от тях си недоволен. Защо?
— Имало по-добри деца от твоите. Слуги имаш, но и от тях си недоволен, че не били много добри. Каквото ти дадат или каквото ти кажат, все си недоволен. Тогава идва природата и те туря на легло. Като полежиш пет-шест месеца, жена ти, децата ти, слугите ти започват постоянно да ти услужват.
към текста >>
— Имало по-добри
деца
от твоите.
Например, ти си недоволен от живота. Пари имаш, недоволен си, че малко. Жена имаш, недоволен си и от нея. Защо? — казваш, че имало по-красиви жени от твоята. Деца имаш, и от тях си недоволен. Защо?
— Имало по-добри
деца
от твоите.
Слуги имаш, но и от тях си недоволен, че не били много добри. Каквото ти дадат или каквото ти кажат, все си недоволен. Тогава идва природата и те туря на легло. Като полежиш пет-шест месеца, жена ти, децата ти, слугите ти започват постоянно да ти услужват. Ти се нуждаеш постоянно от тяхната помощ.
към текста >>
Като полежиш пет-шест месеца, жена ти,
децата
ти, слугите ти започват постоянно да ти услужват.
Деца имаш, и от тях си недоволен. Защо? — Имало по-добри деца от твоите. Слуги имаш, но и от тях си недоволен, че не били много добри. Каквото ти дадат или каквото ти кажат, все си недоволен. Тогава идва природата и те туря на легло.
Като полежиш пет-шест месеца, жена ти,
децата
ти, слугите ти започват постоянно да ти услужват.
Ти се нуждаеш постоянно от тяхната помощ. Като ти обслужват, ти започваш постепенно да ставащ доволен от тях, а покрай това и от живота, и всичко което те заобикаля. Кое е онова в болестта, което те е заставило да станеш доволен? Защо при здравето си беше недоволен, а при болестта си стана доволен? Природата учи човека да вярва, да знае и да вижда, че щастието му зависи от нещо много малко.
към текста >>
Родителите трябва да обичат
децата
си, но да не поставят надеждата си в тях.
Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син, и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини. Те са възпитаници на вашия дом. Бог ги е изпратил при вас да види, какво възпитание ще им дадете. Щом турят надеждата си в своите синове и дъщери, а не в Бога, родителите са направили вече първото престъпление, поради което подлежат на отговорност.
Родителите трябва да обичат
децата
си, но да не поставят надеждата си в тях.
Съвременните хора очакват на синовете и дъщерите си повече отколкото трябва. Колко трябва да очакват от тях? Те трябва да очакват от синовете си и от дъщерите си толкова, колкото очакват от себе си. И синът очаква от баща си повече отколкото трябва. И той трябва да очаква от баща си толкова, колкото очаква от себе си.
към текста >>
Какво ли правят жена му,
децата
му?
Ще събера орлите, Слънцето залязваше. Последните лъчи грееха по отсрещните височини на Балкана. Тук отдавна беше паднала сянка. Петко седеше, уморен от дневната работа, убит от напразното дирене. Мисълта му беше отлетяла към далечният град, където има дом, семейство, отдавна оставени от него.
Какво ли правят жена му,
децата
му?
Как ли живеят? В сърцето му бликна топлина! но същевременно усети и болка, причинена от упреците на съвестта. Уловица извика наблизо. Петко се стресна, като пробуден от сън.
към текста >>
84.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Плодовете ни са дадени за нас, за
децата
ни, за народа ни — за да се храним с тях.
Да осеем цялата си страна с овощни дървета, да я превърнем в райска градина! И ще бъдем богати, доволни, ще успяваме във всичко. Просто страшно е като се помисли, колко малко ценим ние плодовете и колко малко сме използвали безграничните възможности, които имаме в това отношение. Българи! Плодовете, не ни са дадени за износ! Това е най-голямата глупост, която може да се помисли и направи.
Плодовете ни са дадени за нас, за
децата
ни, за народа ни — за да се храним с тях.
И само ако нещо остане излишно, чак тогава може да се изнесе. Но днес България няма достатъчно плодове! В нея, сега, няма дори и една стотна част от това, което е нужно, за да се задоволят истинските нужди на народа. В България няма още плодове за износ, и всичко това, което се изнася, е откраднато от устата, от залъка на народа. Износът на плодове от България трябва да се забрани.
към текста >>
Един истински баща, преди да нахрани
децата
си, не може да изнася навън.
Но днес България няма достатъчно плодове! В нея, сега, няма дори и една стотна част от това, което е нужно, за да се задоволят истинските нужди на народа. В България няма още плодове за износ, и всичко това, което се изнася, е откраднато от устата, от залъка на народа. Износът на плодове от България трябва да се забрани. Защото срамота е да се купуват на пазаря ябълки по 20 и дори по 50 лв., (в София) когато при нашите условия те могат да бъдат по 5 лева и по-долу дори, и пак производителя да бъде богато възнаграден.
Един истински баща, преди да нахрани
децата
си, не може да изнася навън.
Държавата, ако иска да изнасяме плодове, нека преди всичко нареди да се насеят плодни дървета в такова количество, че да могат да задоволят всичките ни нужди и да остане за износ. Престъпление е да се изнася, когато българските деца почти не виждат плодове. А ние имаме всичката възможност да направим земята си райска градина. България в това отношение е благословена страна. В нея всека педя земя може да се засее с плодове, и те пак няма да бъдат много, пак няма да има свръхпроизводство, защото цялата земя, всички народи са гладни за плодове.
към текста >>
Престъпление е да се изнася, когато българските
деца
почти не виждат плодове.
В България няма още плодове за износ, и всичко това, което се изнася, е откраднато от устата, от залъка на народа. Износът на плодове от България трябва да се забрани. Защото срамота е да се купуват на пазаря ябълки по 20 и дори по 50 лв., (в София) когато при нашите условия те могат да бъдат по 5 лева и по-долу дори, и пак производителя да бъде богато възнаграден. Един истински баща, преди да нахрани децата си, не може да изнася навън. Държавата, ако иска да изнасяме плодове, нека преди всичко нареди да се насеят плодни дървета в такова количество, че да могат да задоволят всичките ни нужди и да остане за износ.
Престъпление е да се изнася, когато българските
деца
почти не виждат плодове.
А ние имаме всичката възможност да направим земята си райска градина. България в това отношение е благословена страна. В нея всека педя земя може да се засее с плодове, и те пак няма да бъдат много, пак няма да има свръхпроизводство, защото цялата земя, всички народи са гладни за плодове. Глупост е мнението, че консумативните способности на масите. тук и в чужбина, били ограничени!
към текста >>
85.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За малки
деца
гроздовият сок е чудесна храна — даже и на кърмачетата трябва да се дава, за да расте и крепне техният млад организъм чрез минералните соли и витамините.
Витамин В предпазва от някой нервни болести, също от болестта бери-бери и пелагра, увеличава устойчивостта против диарии. Витамин С предпазва от скорбута, от диарии, усилва устойчивостта против заразни болести, също засилва лигавиците, лекува анемиите и др. Най-богати с витамини са ония сортове грозде, които са тъмно оцветени. Витамините се намират около ципите и семките на плодовете. Затова гроздето не само храни, но и предпазва човека от много болести.
За малки
деца
гроздовият сок е чудесна храна — даже и на кърмачетата трябва да се дава, за да расте и крепне техният млад организъм чрез минералните соли и витамините.
Гроздовият сок е същински животворен еликсир за деца и възрастни — плодово мляко, течни слънчеви лъчи. Из книгата „Силата на гроздето“ от Д-р Никола Станчев Д-р Ханиш — (Маздазнан) Правила за една здрава народна храна Когато най-добрия готвач ни сготви едно разкошно меню, след което ни заболи глава, това показва, че менюто е погрешно, затова има поговорка „стани си готвач сам“. Природата ни е дошла на помощ като ни е дала не-колко правила, с които можем да си възстановим здравето и да се предвардим от болестите: 1. При едно и също ядене не вземай плодове и зеленчуци, ами яж само плодове или зеленчуци. 2. Избери си храна от продуктите на годишното време. 3.
към текста >>
Гроздовият сок е същински животворен еликсир за
деца
и възрастни — плодово мляко, течни слънчеви лъчи.
Витамин С предпазва от скорбута, от диарии, усилва устойчивостта против заразни болести, също засилва лигавиците, лекува анемиите и др. Най-богати с витамини са ония сортове грозде, които са тъмно оцветени. Витамините се намират около ципите и семките на плодовете. Затова гроздето не само храни, но и предпазва човека от много болести. За малки деца гроздовият сок е чудесна храна — даже и на кърмачетата трябва да се дава, за да расте и крепне техният млад организъм чрез минералните соли и витамините.
Гроздовият сок е същински животворен еликсир за
деца
и възрастни — плодово мляко, течни слънчеви лъчи.
Из книгата „Силата на гроздето“ от Д-р Никола Станчев Д-р Ханиш — (Маздазнан) Правила за една здрава народна храна Когато най-добрия готвач ни сготви едно разкошно меню, след което ни заболи глава, това показва, че менюто е погрешно, затова има поговорка „стани си готвач сам“. Природата ни е дошла на помощ като ни е дала не-колко правила, с които можем да си възстановим здравето и да се предвардим от болестите: 1. При едно и също ядене не вземай плодове и зеленчуци, ами яж само плодове или зеленчуци. 2. Избери си храна от продуктите на годишното време. 3. За първа закуска вземи плодове или плодови сокове, каквито тъкмо се намират, към това подхождат още и овесени, житни или оризови люспи, или булгур. 4.
към текста >>
Децата
обичат това ястие.
Ястие от пълно зърно. Да се натопи жито 6-12 часа във вода толкова, че да попие житото водата. После се вари житото неколко часа до като набъбнат зърната. Може да поправи с лук, домати, магданоз и чесън. Една чиния от това ястие е по-хранителна от всяко друго.
Децата
обичат това ястие.
Ястие за деца. В половин чаша вода се вари половин чаша жито, после се задушава това жито в затворен съд с 1 литър вода, когато е увряло се прекарва през цедка п пак всичко с остатъка се слага на печката, прибавя се малко сол, една лъжичка мед и 1/2 литър мляко, така леко да поври, след което се цеди през кър-Това ястие замества недостигащото майчино мляко. Хубаво е за болни. Картофите са хубава храна за деца и хора, които са физически заети. Против отравяне с киселини са отлично лечебно средство.
към текста >>
Ястие за
деца
.
Да се натопи жито 6-12 часа във вода толкова, че да попие житото водата. После се вари житото неколко часа до като набъбнат зърната. Може да поправи с лук, домати, магданоз и чесън. Една чиния от това ястие е по-хранителна от всяко друго. Децата обичат това ястие.
Ястие за
деца
.
В половин чаша вода се вари половин чаша жито, после се задушава това жито в затворен съд с 1 литър вода, когато е увряло се прекарва през цедка п пак всичко с остатъка се слага на печката, прибавя се малко сол, една лъжичка мед и 1/2 литър мляко, така леко да поври, след което се цеди през кър-Това ястие замества недостигащото майчино мляко. Хубаво е за болни. Картофите са хубава храна за деца и хора, които са физически заети. Против отравяне с киселини са отлично лечебно средство. Картофи се пекат в гореща пепел или фурна като хубаво се из-мият и после се ядат с кожата.
към текста >>
Картофите са хубава храна за
деца
и хора, които са физически заети.
Една чиния от това ястие е по-хранителна от всяко друго. Децата обичат това ястие. Ястие за деца. В половин чаша вода се вари половин чаша жито, после се задушава това жито в затворен съд с 1 литър вода, когато е увряло се прекарва през цедка п пак всичко с остатъка се слага на печката, прибавя се малко сол, една лъжичка мед и 1/2 литър мляко, така леко да поври, след което се цеди през кър-Това ястие замества недостигащото майчино мляко. Хубаво е за болни.
Картофите са хубава храна за
деца
и хора, които са физически заети.
Против отравяне с киселини са отлично лечебно средство. Картофи се пекат в гореща пепел или фурна като хубаво се из-мият и после се ядат с кожата. Може хубаво измити картофи да се нарежат на колелца (с кожата) и да се пържат в зехтин с лук, ким и поправки. Мляко — да не се вари, защото губи известни съставни части и се смила по мъчно като образува ферментация. Млякото да се сгорещява само до 70о, но не и да ври.
към текста >>
Днес всички говорят за възпитанието на
децата
.
Съвременните наблюдения показват, че съществува един особен музикален център, който се намира на челото на човека. Той се образува от две течения, които образуват около очите една осморка. Ъгълът, който се образува от тези две течения, от тези две енергии, представлява музикалния център. Следователно, музиката в човека е един възел, който съединява електричеството и магнетизма, за да носи човешките добродетели. И ако мисълта на човека не се влияе от тези възли, ако тези проводници не са съединени, човек не може да направи нищо особено в света.
Днес всички говорят за възпитанието на
децата
.
Ако бях учител, щях да карам децата по три пъти на ден да пеят. Като пеят те ще бъдат здрави. Като вляза в един дом, няма да проповядвам никакъв морал, но ще накарам мъжът, жената и децата да пеят по три пъти на ден. Тук не е въпрос за вярата. Приложете пеенето и ще видите неговите резултати.
към текста >>
Ако бях учител, щях да карам
децата
по три пъти на ден да пеят.
Той се образува от две течения, които образуват около очите една осморка. Ъгълът, който се образува от тези две течения, от тези две енергии, представлява музикалния център. Следователно, музиката в човека е един възел, който съединява електричеството и магнетизма, за да носи човешките добродетели. И ако мисълта на човека не се влияе от тези възли, ако тези проводници не са съединени, човек не може да направи нищо особено в света. Днес всички говорят за възпитанието на децата.
Ако бях учител, щях да карам
децата
по три пъти на ден да пеят.
Като пеят те ще бъдат здрави. Като вляза в един дом, няма да проповядвам никакъв морал, но ще накарам мъжът, жената и децата да пеят по три пъти на ден. Тук не е въпрос за вярата. Приложете пеенето и ще видите неговите резултати. Не е важно всички да ви чу ват като пеете, защото в тихото пеене и на небето могат да ви чуят, а като кряскате, и на един километър не могат да ви чуят.
към текста >>
Като вляза в един дом, няма да проповядвам никакъв морал, но ще накарам мъжът, жената и
децата
да пеят по три пъти на ден.
Следователно, музиката в човека е един възел, който съединява електричеството и магнетизма, за да носи човешките добродетели. И ако мисълта на човека не се влияе от тези възли, ако тези проводници не са съединени, човек не може да направи нищо особено в света. Днес всички говорят за възпитанието на децата. Ако бях учител, щях да карам децата по три пъти на ден да пеят. Като пеят те ще бъдат здрави.
Като вляза в един дом, няма да проповядвам никакъв морал, но ще накарам мъжът, жената и
децата
да пеят по три пъти на ден.
Тук не е въпрос за вярата. Приложете пеенето и ще видите неговите резултати. Не е важно всички да ви чу ват като пеете, защото в тихото пеене и на небето могат да ви чуят, а като кряскате, и на един километър не могат да ви чуят. Тихото пеене, когато е изпълнено с любов, се чува и на онзи свят. При тихото пеене мисълта е силна.
към текста >>
Родители, създайте за
децата
си условия да учат музика, и вие сте вече изпълнили половината от дълга си към тях.
Целият свят е създаден и се движи от музиката! Музиката трябва да бъде идеала на човека. Няма по-важно нещо от музиката. Образование и възпитание, в които не е застъпена нашироко музиката, не могат да дадат големи резултати. Защото музиката е почва, условия: слънчева светлина и благодатна влага, които дават възможност да расте в човека всичко добро.
Родители, създайте за
децата
си условия да учат музика, и вие сте вече изпълнили половината от дълга си към тях.
Защото музиката е мощна сила. която винаги ще ги насочва в правия път. Деца и възрастни, мъже и жени, бедни и богати, учете музика! Защото, при всички горчивини, неприятности, грижи и страдания, които животът неизбежно ви носи, само музиката може да ви направи щастливи! Музикалното образование трябва да започва още от основното училище!
към текста >>
Деца
и възрастни, мъже и жени, бедни и богати, учете музика!
Образование и възпитание, в които не е застъпена нашироко музиката, не могат да дадат големи резултати. Защото музиката е почва, условия: слънчева светлина и благодатна влага, които дават възможност да расте в човека всичко добро. Родители, създайте за децата си условия да учат музика, и вие сте вече изпълнили половината от дълга си към тях. Защото музиката е мощна сила. която винаги ще ги насочва в правия път.
Деца
и възрастни, мъже и жени, бедни и богати, учете музика!
Защото, при всички горчивини, неприятности, грижи и страдания, които животът неизбежно ви носи, само музиката може да ви направи щастливи! Музикалното образование трябва да започва още от основното училище! Ако държавата не е достигнала да съзнае това, то родителите, които истински обичат децата си, не трябва да го забравят. Всяко дете на 10 годишни възраст, и дори по-рано, трябва да притежава музикален инструмент и да учи музика! Това е най-голямото добро, което може да се направи на подрастващото поколение.
към текста >>
Ако държавата не е достигнала да съзнае това, то родителите, които истински обичат
децата
си, не трябва да го забравят.
Защото музиката е мощна сила. която винаги ще ги насочва в правия път. Деца и възрастни, мъже и жени, бедни и богати, учете музика! Защото, при всички горчивини, неприятности, грижи и страдания, които животът неизбежно ви носи, само музиката може да ви направи щастливи! Музикалното образование трябва да започва още от основното училище!
Ако държавата не е достигнала да съзнае това, то родителите, които истински обичат
децата
си, не трябва да го забравят.
Всяко дете на 10 годишни възраст, и дори по-рано, трябва да притежава музикален инструмент и да учи музика! Това е най-голямото добро, което може да се направи на подрастващото поколение. Защото човек може да научи и да знае хиляди неща, той може да придобие богатства, почести и слава, той може да пожъне всякакви успехи в живота и да плува в материално благополучие, но нищо не е в състояние да внесе в живота му онази светла струя на вътрешно задоволство, на вътрешен мир и радост, на истинско, вътрешно спокойствие и щастие, които ни дава музиката. Музиката не може да се замени с нищо! Нека особено младите не забравят това и да не прахосват златното си време — най-благоприятните години за придобиване основа в музиката.
към текста >>
Липсата на витамини в храната докарва и други тежки повреди на организма — рахитизъм у
децата
, скорбут, пелагра.
Последната е позната в Япония от преди хиляда години и от нея заболяват 50,000 души годишно със следните признаци: отоци по краищата, ушите, набиране течност в корема, гърдите, отслабване, затлъстяване и др. За тази болест в 1897 година Еуктан откри, че се явява там дето се употребява за ядене излъскан (олющен ориз) и като се дадат отпадъци от олющения ориз на болните, те се поправят. Казимир Функ изолира това вещество — витамина и констатира, че то издържа 130 градуса и се намира не само в оризените трици, но и в растителната храна, зеленчуци, плодове, моркови. В какво малко количество се намират витамините се вижда от това, че от хиляда килограма оризени трици може да се получи 1 кг. витамин. Варенето, пърженето, печенето на продуктите много пъти убива количеството на витамините.
Липсата на витамини в храната докарва и други тежки повреди на организма — рахитизъм у
децата
, скорбут, пелагра.
От скорбут заболяват, тия които ядат консервирани зеленчуци. Пелагра се явява когато се храним само с царевица. Някои витамини са добити изкуствено по химически начин. Познаваме витамините: А, В. С, Д, Е Витамина А е необходим за растенето на организма.
към текста >>
Без него
децата
мъчно растат и често са изложени на заболяване от рахитизъм.
Някои витамини са добити изкуствено по химически начин. Познаваме витамините: А, В. С, Д, Е Витамина А е необходим за растенето на организма. Той се намира в жълтъка на яйцето, млякото, каймака, сиренето, рибеното масло, зелената салата, прясното зеле, морковите, доматите. Липсата му в храната може да причини сериозни заболявания: Ксерофтамия, ослепяване.
Без него
децата
мъчно растат и често са изложени на заболяване от рахитизъм.
Този витамин играе голяма роля и в обмяната на варовитите вещества. Той се разрушава при нагряване над 85 — 100 градуса. Витамина В усилва упорството на организъма срещу разни болести. От него раните по-скоро заздравяват, космите престават да падат. Той се намира в пресните зеленчуци, картофи, коркови, ориза в бобовите плодове, домати, репички, в южните плодове (портокали, лимони, смокини, грозде), житните храни — хляба, но не в белия, в кравето мляко, жълтъка, във вътрешните органи, в бирените гъбички.
към текста >>
86.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То е, може би, всичкото от този род или е изтръгнато из ръцете на гладните им
деца
.
Хиляди българи, главно от планинските краища не познават или рядко виждат тези златни дарове на майката земя, а изобилие и на сън не са сънували. Това състояние на нещата прилича на следното: Ако отидете в пазарен ден на пазарището в някой град, ще видите стотици селянки и селяни насядали на земята и разгърнали пред себе си разни дреболии: паница масло, няколко яйца, торбичка с фасул или леща, малка кошничка с плодове или грозде и т. н. Стоят и си губят по цел ден време, дошли от десетки километри разстояние, за да взе-мат по една нищожна сума от продаденото. Когато, вместо стотици и хиляди селяни да си губят ценното време, само една или няколко кооперации могат да свършат цялата работа много лесно и износно. И това, което тези селяни продават, не че е преляло от многото имане. Не!
То е, може би, всичкото от този род или е изтръгнато из ръцете на гладните им
деца
.
Но нали трябва да се купи сол, газ? Или пък, гледаш някоя работничка, суха, изтощена от фабриката или склада дето работи, натруфила се, намазала се. Не че има много средства. Не. Тя често не си дояжда, но нали вижда какво правят богатите, нали и тя трябва да се хареса? Затова, вместо да внася в себе си здраве, като подобри своя живот, тя се лишава от насъщната си храна, изнася навън, харчи за непотребни, даже вредни неща.
към текста >>
87.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Гледа живота на биещите се и живота на гражданите: жени,
деца
, старци; гледа и вижда как над всички дебне смъртта .
Лети над градове и села, лети по целия свят. Спира над Испания. Гледа разрушените градове и села. Гледа пресните гробове на стотиците хиляди избити в гражданската война. Гледа потоците кръв, която се лее безспир.
Гледа живота на биещите се и живота на гражданите: жени,
деца
, старци; гледа и вижда как над всички дебне смъртта .
. . Отведнъж ме потиска черна скръб. Както буреносни облаци закриват светлината на слънцето, тъй и моята радост от музиката се закри от скръбта. Може ли човек да се радва на нещо, когато Смъртта размахва върху него своята коса, когато вижда потоци кръв да багрят земята, когато чува виковете на страдащите ранени или предсмъртното хъркане на умиращите?! Чистата наслада от музиката, а и от живота въобще, ще бъде възможна само тогава, когато хората заживеят с Обичта.
към текста >>
Щом е встъпление, той е нещо подобно на първо отделение, дето
децата
изучават азбуката и постепенно изучават съединяването на буквите в срички и после в цели думи.
Следователно, не мислете че, както се виждаме днес, ние наистина се познаваме. Тук ние сме дошли на бал маске. Един ден, когато напуснем този бал маске, тогава ще се познаем. Затова казвам: помнете, че възгледите на съвременните хора за живота не са меродавни. Този живот е само встъпление към онзи велик живот, в който им предстои да влязат.
Щом е встъпление, той е нещо подобно на първо отделение, дето
децата
изучават азбуката и постепенно изучават съединяването на буквите в срички и после в цели думи.
Вземете, запример, всеки народ си има своите добродетели. Англичаните се отличават със своята честност, германците — със своето трудолюбие, французите — със своята външна деликатност и учтивост. Следователно, ако искаш да станеш честен, иди в Англия. Ако искаш да станеш трудолюбив, иди Германия. Ако искаш да станеш с добра и деликатна външна обхода, да си учтив — иди във Франция.
към текста >>
В тези години той е направил 1 милион и 500 хиляди молитви, с помощта на които той е можал да издържа две-три хиляди бедни
деца
.
Същото може да се каже и за другите народи. Всеки българин развива в себе си, освен своята специфична добродетел като човек, но и такава като българин. Казвате: Каква добродетел има българинът? И той има една добродетел, но вие трябва да я намерите сами. Един англичанин е написал една книга, в която описва колко молитви е направил в продължение на 90 годишния си живот и резултатите от тези си молитви.
В тези години той е направил 1 милион и 500 хиляди молитви, с помощта на които той е можал да издържа две-три хиляди бедни
деца
.
Всичко това са проверени факти. С това той иска да подчертае какво нещо е силната молитва. Всичките си молитви той е написал с датите, когато са правени, и какво е получено в резултат на всяка молитва. Той пише в книгата си какво е получил от първата, от втората, от третата си молитва и т. н. Един ден, след като се молил, при него дошъл един господин и му казал: Вашият институт има ли нужда от пари?
към текста >>
Те носят светлина и учат хората преди всичко как да живеят като индивидуалности, как да устроят дома си, семейството си, как да възпитат
децата
си, как;да устроят обществото — какви да бъдат отношенията между членовете на едно общество, за да бъде то един жизнеспособен и деятелен организъм който да расте и да се развива.
— Колкото повече дава човек от себе си, толкова повече получава. И затова, хората на новата мисъл, хората на Любовта, са хора на изобилието. В тях няма недоимък, защото разполагат с благата на природата, които са неизчерпаеми. Пред тях природата, както и живота са като разтворена книга, по която те четат това, което Бог всеки момент носи на човеците. Те имат огромно опитано знание, с което всеки момент могат да помогнат на страдащите.
Те носят светлина и учат хората преди всичко как да живеят като индивидуалности, как да устроят дома си, семейството си, как да възпитат
децата
си, как;да устроят обществото — какви да бъдат отношенията между членовете на едно общество, за да бъде то един жизнеспособен и деятелен организъм който да расте и да се развива.
Те могат да посочат методите за организиране на човечеството в една велика конфедерация на народите, като всеки един народ запази напълно свободата и независимостта си. Това е общата характеристика на новия импулс, който е даден на световното развитие и който, с оформяването и въплътяването си във форма, ще създаде новата култура. Ако може снегът да се не стопи, когато слънцето го напече, тогаз и настоящия порядък на нещата няма да отстъпи на новия импулс на Битието, който влиза в живота. Новият световен импулс, като една мощна творческа вълна, залива света и прониква в умовете, сърцата и душите на хората и създава там нови светове. И всички хора смътно чувстват, че става нещо, без сами да имат представа какво.
към текста >>
88.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото казахме, че те не са били
деца
на бедни родители.
Тя имала портретите на дванадесет красавици — все ученички от VI, VII и VIII клас на гимназията. И забележителното било, че ни една от тези ученички не била дъщеря на бедни родители. Всеки клиент на тази сводница предварително по портретите си избирал своята любимка и на уговореното време тя е бивало в неговите обятия. Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора Да оставим сводницата на страна, но защо тези момичета са се подхлъзнали в пътя на порока? За хляб, дрехи и учебни пособия — очевидно не!
Защото казахме, че те не са били
деца
на бедни родители.
Очевидно те са жертва на материалистичен мироглед н на романите и пиесите на натуралисти, като Зола, Флобер, Карко, Рашилд, Колет и др. — от френската натуралистическа школа. Младите читателки на такива творби загубват поезията на любовта, свойствена на ученичките от последните класове на гимназията и проявяват реалистичното, което са прочели в особната разработка на сюжетите на тези творби и което е изпълнило тяхното съзнание и подсъзнание. И прав е проф. Фр. Паулсен, като казва: „Познато и доста разпространено е мнението, че материализмът е опасна теория: като иска да обори религията и вярата в идеалите, той разрушава същевременно и нравствеността.
към текста >>
Децата
, облечени е дрипи, играеха или плачеха в локвата кал, която никога не изсъхваше пред малката им къща.
Двете, станали жертва на дворцова интрига, били удавени в Нил. Луи де Прюн (в. Зора) Benittа ЛЕГЕНДА Те живееха на край, на самият край на големият град. Оскъдицата се виждаше през изпочупените им прозорци, а караниците и крясъците се чуваха от десетки метра на далеч. Томи, мъжът пиеше и биеше жена си, жената кълнеше и проклинаше всичко и всички.
Децата
, облечени е дрипи, играеха или плачеха в локвата кал, която никога не изсъхваше пред малката им къща.
Всички ги считаха за невъзможни хора. Съседите отбягваха, мъжа, за когото се носеха тъмни слухове, жената не приемаха, а децата изгонваха немилостиво из къщите и дворовете си. И ето, веднъж се чу слух, че ще идва Великият, церителят, който щеше да избави народа от робството и който им обещаваше блаженство и мир. И мнозина спореха, къде ще отседне Кроткият. Може би в праведният Йохим, или в пречистата Хама?
към текста >>
Съседите отбягваха, мъжа, за когото се носеха тъмни слухове, жената не приемаха, а
децата
изгонваха немилостиво из къщите и дворовете си.
Зора) Benittа ЛЕГЕНДА Те живееха на край, на самият край на големият град. Оскъдицата се виждаше през изпочупените им прозорци, а караниците и крясъците се чуваха от десетки метра на далеч. Томи, мъжът пиеше и биеше жена си, жената кълнеше и проклинаше всичко и всички. Децата, облечени е дрипи, играеха или плачеха в локвата кал, която никога не изсъхваше пред малката им къща. Всички ги считаха за невъзможни хора.
Съседите отбягваха, мъжа, за когото се носеха тъмни слухове, жената не приемаха, а
децата
изгонваха немилостиво из къщите и дворовете си.
И ето, веднъж се чу слух, че ще идва Великият, церителят, който щеше да избави народа от робството и който им обещаваше блаженство и мир. И мнозина спореха, къде ще отседне Кроткият. Може би в праведният Йохим, или в пречистата Хама? Или може би в някой първенец на града? По облакът прах, който се носеше върху широкият път се разбираше, че Той е наблизко.
към текста >>
89.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички ония, които имат непокварен ум и непокварено сърце са
деца
на Бога.
Умът и сърцето са спомагателни средства за душата. Душата е ваша майка. След това тази енергия ще мине към духа. Вашите баща и майка — духът и душата и вашите син и дъщеря — умът и сърцето и най-после вие, човекът, ще се съедините в една фамилия между които ще се прояви Господ. Бог присъства в онзи човек само, в когото умът, сърцето, духът и душата са пробудени.
Всички ония, които имат непокварен ум и непокварено сърце са
деца
на Бога.
На тях принадлежи Царството Божие. Като се върнете дома си, вие трябва да се очистите. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, щом им простите, вие сте се очистили. След това заемете се с новото. Новото седи в следното: умът и сърцето ви трябва да бъдат детински.
към текста >>
90.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И продължаваме да се отклоняваме все повече и повече, подобно непослушни и неразумни
деца
, които напускат своята любеща майка.
Точно обратното е истина. Борба, страдание и скръб — това е живота на мнозинството днес. Защо живота е борба, страдание и скръб, а не радост и благо? Защото сме отклонени от природата. Отклонени сме в яденето; отклонени сме във всяко отношение.
И продължаваме да се отклоняваме все повече и повече, подобно непослушни и неразумни
деца
, които напускат своята любеща майка.
И, естествено, нещастията ни в живота се увеличават. Отклонени веднъж от природата и продължавайки да се отдалечаваме, ние се отклоняваме от живота и губим неговата радост. Може да се борим и да имаме голям успех; може науката и изкуството да имат невероятен напредък, може техниката да се развие до съвършенство и да се правят чудеса; може да достигнем много материални блага и много външни удобства. Всичко може. Но, ако целия тоя напредък не ни приближава, а ни отдалечава от природата, това ще бъде борба за смърт, а не борба за живот.
към текста >>
За да бъде човек добър, умен, духовен, да обича семейството си и
децата
, трябва да има специфични за това органи (центрове) добре развити.
Вие говорите за мисъл та. Няма съмнение, че мозъкът е орган, чрез който мисълта се проявява, но колко малко се знае днес за мозъка. Новите теории определят къде се локализират човешките способности и чувства. Яви се тъй наречената наука „Френология“ която създаде голям спор между учените. Както и да се изучава мозъка това е частично.
За да бъде човек добър, умен, духовен, да обича семейството си и
децата
, трябва да има специфични за това органи (центрове) добре развити.
Страданията на съвременните хора не са нищо друго освен грамофонни плочи, които са пети в миналото. Според закона на кармата, някой човек е направил в миналото си някакво престъпление, заради което днес трябва да плаща. Човек лесно се подава на влиянието на времето и от това определя своите състояния. Той мисли, че Бог е неразположен към него. Ако работите му не вървят добре, той пак отдава това на Бога.
към текста >>
Имах
деца
, които обичах безумно, но които не ме обичаха.
. . Аз проливах потоци сълзи и питах, питах с какво заслужих всичко това? Защо света е такъв — изпълнен с измама и лъжа? Где е Бог и защо мълчи? По късно се ожених.
Имах
деца
, които обичах безумно, но които не ме обичаха.
Мъжът ми ме тормозеше, измъчваше без жал. Жестоко и кораво бе сърцето му. А те, децата, като птички изхвръкнаха от гнездото и не се за върнаха никога вече. А аз плачех и мислех ден и нощ за тях. О! каква жестока съдба, какъв горчив дял от живот ми даде тя.
към текста >>
А те,
децата
, като птички изхвръкнаха от гнездото и не се за върнаха никога вече.
Где е Бог и защо мълчи? По късно се ожених. Имах деца, които обичах безумно, но които не ме обичаха. Мъжът ми ме тормозеше, измъчваше без жал. Жестоко и кораво бе сърцето му.
А те,
децата
, като птички изхвръкнаха от гнездото и не се за върнаха никога вече.
А аз плачех и мислех ден и нощ за тях. О! каква жестока съдба, какъв горчив дял от живот ми даде тя. И аз роптаех и плачех, а дълбоко из самата мен чух пак тихия глас да ми казва ясно: „За всичко си виновна ти! “ — О! , извиквах в горест и скръб, кому направих зло, та така ми се отвърна?
към текста >>
Казвал се Кидар Нат бил учител, един пандит (индуски учен, от сектата Брахма), живущ в
градеца
Мутра.
Този живот изглеждал много скорошен. Когато момичето станало на осем години, паметта му се развила до такава степен, че не преставало да излага пред всеки пълни подробности върху миналото си. Подробностите изглеждали много странни, на слушателите, които знаели че момичето никога не било напускало селото. Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото момичето било едвам осем годишно. Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и момичето, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело момичето, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот.
Казвал се Кидар Нат бил учител, един пандит (индуски учен, от сектата Брахма), живущ в
градеца
Мутра.
Англичанинът събрал сведения и установил, че учителят бил жив, че действително бил загубил една любеща жена, от която му останал един син на повече от осем годишна възраст. Разказът на Нат, за обстоятелствата на смъртта на жена му, бил същия като на оня на момичето. Трябва да се прибави, че момичето дало много доказателства за истинността на неговите думи. Казало например, че от домашните разноски винаги скътвала по нещо и криела парите в стаята си. Установило се, че след смъртта, парите били намерени.
към текста >>
91.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В хляба липсва витамина Д, който е много полезен за развитието на костна-та система и растежа на
децата
.
Житото, от което днес чрез преработка се получава хляба, като продукт на земята и слънцето, съдържа всички хранителни и полезни за човека вещества и колосална слънчева енергия, от която се използва само една малка част. Тази енергия и хранителност на житото се губи от една страна чрез преработката му в хляба, а от друга — поради несъвършеното устройство на организма. Житото и хлябът имат следния състав за 1 кг. в грамове: Слънчевата енергия — същността на житото — не се подава на анализ, освен в калориите. От тази табличка е явно, че голяма част от белтъците въглехидратите, мазнините и витамините на житото се губят при преработката му в хляб, главно поради отстраняването на люспата и печенето му.
В хляба липсва витамина Д, който е много полезен за развитието на костна-та система и растежа на
децата
.
А най-важното е, че се губи по-голямата част от слънчевата енергия. Люспите на житото са много полезни за храносмилането на човека, като носители на много соли и витамини и регулатори за движението на червата и редовното изхвърляне на остатъците от организма при храненето му. Житото — варено или накиснато — е пълна храна за човека; дава много енергия на организма, урегулира процесите му, заякчава зъбите и нервната система, подтиква умствената дейност, носи истинско здраве. То е и много по евтино. Затова житото може да замени напълно хляба.
към текста >>
* Върви по пътя есента, насреща й
деца
засмени, поели книжните в ръка, стъкмени в новите премени.
Напоследък се въвеждат разни типове хляб, на който все още му липсва по нещо, а най-важното — триците все още се отделят от брашното, за да се храни добитъка, като че ли хората още не са достойни да се радват на пълно здраве. Ето защо, дълг се налага на лекари, възпитатели и всички напредничави и интелигентни българи да направят всичко необходимо за въвеждането на пълнозърнестия хляб за храна на всички. Въпросът за хляба е основен и неотложен. С правилното му разрешение ще се допринесе твърде много за разумния и здравословен живот на човека. Ю. Беседа на планината (снимка) Есента Върви в полето есента, след нея вятър благодатен; той рони златните листа и плод узрял и ароматен.
* Върви по пътя есента, насреща й
деца
засмени, поели книжните в ръка, стъкмени в новите премени.
* „Вий на училище, деца? “ — ги пита тя с усмивка блага. „Да, трябва“, — казва есента и ябълки в ръцете слага. * Върви в полето есента и пее свойта чудна песен; зарадван, втурва се света да сбира щедро дар донесен. * Овчар Засвири млад овчар, след него стадото му тръгна.
към текста >>
* „Вий на училище,
деца
?
Ето защо, дълг се налага на лекари, възпитатели и всички напредничави и интелигентни българи да направят всичко необходимо за въвеждането на пълнозърнестия хляб за храна на всички. Въпросът за хляба е основен и неотложен. С правилното му разрешение ще се допринесе твърде много за разумния и здравословен живот на човека. Ю. Беседа на планината (снимка) Есента Върви в полето есента, след нея вятър благодатен; той рони златните листа и плод узрял и ароматен. * Върви по пътя есента, насреща й деца засмени, поели книжните в ръка, стъкмени в новите премени.
* „Вий на училище,
деца
?
“ — ги пита тя с усмивка блага. „Да, трябва“, — казва есента и ябълки в ръцете слага. * Върви в полето есента и пее свойта чудна песен; зарадван, втурва се света да сбира щедро дар донесен. * Овчар Засвири млад овчар, след него стадото му тръгна. Отиваше навътре в планината.
към текста >>
Нека си спомним, че има
деца
голи и гладни!
Необходимо за човека е да дава, за да може да се изпълни живота му със съдържание и смисъл. Днес за днес, човечеството, като цяло, е достигнало до това състояние, че отделният индивид може да дава, да прави жертви с радост само за най-близките си — за своето семейство. Сега трябва да се направи още една, следующата стъпка: човек трябва да се научи да дава, да прави жертви с радост, да посвети и отдаде живота си, не само на своите най-близки по кръв и родство лица, но и на всички, за които може да стори това. Висок идеал трябва да си постави новият човек: живот за цялото, живот, който надхвърля тесните рамки на семейния, личния, класовия и националния егоизъм, живот, който си поставя за цел доброто на всички. Днес, когато зимата сковава с ледения си дъх всичко, което е незащитено от студа, нека си спомним, че има наши братя и сестри, които зъзнат от студ необлечени и нестоплени в страшната зима.
Нека си спомним, че има
деца
голи и гладни!
Вий, които сте сити и облечени, спомнете си за тях! Защото престъпление е да охолстваш и да тънеш в разкош, когато хиляди и милиони около тебе гладуват и мизерстват. Но не е нужна вашата лицемерна помощ. Животът издъно трябва да се преобрази! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Разнообразието в живота (из неделната беседа „Разнообразието в живота“– 17.10.1937 г.) Разумният свят минава сега през една особена зона във вселената.
към текста >>
92.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това, значи: повреждането на зъбите в
децата
се дължи главно на употребата на сол, на многото месо и на недостатъчна употреба на сурови зеленчуци и овощия; редовното даване на
децата
на прясно приготвено, безсолно и неферментирало сирене може да спре по нататъшната развала на зъбите; ако
децата
са още малки, може да се очаква, че ще израснат със здрави постоянни зъби.
Те доказват, че и развалата на кътниците се дължи на същите причини, на които се дължи и развалата на постоянно растящите резци на опитните животи, именно употребата на много сол, на много месо и на недостатъчно сурови храни, които са носители на витамини. Тези фактори имат значение само за младия организъм — старият ще остане до края на живота си тъй, както е израсъл. (Ето защо трябва да се обърне внимание на младото, подрастващото поколение и му се даде ново направление във възпитанието — досегашната възпитателна система ще трябва коренно да се коригира и нагоди с новите си изследвания б. н.) Опитите върху млади животни са показали, че ако им се дава прясно подсирено, безсолно и неферментирало сирене, в тях всички видове зъби израстват здрави. Заключенията от опитите с бозайниците имат значение и за човека.
Това, значи: повреждането на зъбите в
децата
се дължи главно на употребата на сол, на многото месо и на недостатъчна употреба на сурови зеленчуци и овощия; редовното даване на
децата
на прясно приготвено, безсолно и неферментирало сирене може да спре по нататъшната развала на зъбите; ако
децата
са още малки, може да се очаква, че ще израснат със здрави постоянни зъби.
По раншните изследвания на тези автори бяха показали, че употребата на казаното сирене ще предпазва и бременните жени, както и кърмачките от развала на техните зъби. Всеки може в къщи да си приготвя поменатото сирене, както си приготвя сам и квасеното мляко, но непременно от сурово мляко. Необходимо е да се вземе предварително мнението на ветеринарния лекар, дали млякото от дадена крава, биволица или коза може безопасно да се употребява неварено. (Из сп. „Природа и наука“) Жетвата е голяма (пътни бележки) Автомобилът ни лети към Габрово.
към текста >>
Деца
, които трябва да се нахранят и облекат, да им се даде образование.
Вий нямате време дори да се нахраните и да спите, а камо ли да помислите за нещо повече. Вий сте се превърнали в некакви живи машини, които знаят само да работят. Какъв смисъл има всичко това? — Няма как другояче. Ний имаме семейство.
Деца
, които трябва да се нахранят и облекат, да им се даде образование.
Да се откажем да работим, то значи да се откажем да живеем. Но какъв е вестника, за който говорите? — Ще ви кажа, но преди всичко ще ви отговоря, че аз не ви съветвам да се откажете от работата, а да не изпълвате живота си само с работа, да вложите и нещо друго в него. Това нещо е, на първо място, съзнанието, че ние, хората, не сме само материални същества и че нашия земен живот има един по-велик и по-дълбок смисъл, отколкото чисто физическото съществуване. А от това съзнание вече ще последва внасянето на духовния елемент в живота ни.
към текста >>
93.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И смъртта казва: Понеже тези твои
деца
не те слушат, остави ги малко на мене, аз ще ги възпитам.
Те казват: понеже си чадо Божие понеже Бог те е изпратил на земята, ние ще работим заради Бога, от любов към Него. Като ви накарат на никаква работа, вие веднага започвате да роптаете и казвате: Не съм му роб, не съм му слуга. Питам: тия десет милиона работници роби ли са на вас? И най-после, Бог като видял недоволството на хората, казал на смъртта да дойде на земята. Той е допуснал смъртта заради недоволството на хората.
И смъртта казва: Понеже тези твои
деца
не те слушат, остави ги малко на мене, аз ще ги възпитам.
Когато смъртта хване недоволния, тя го туря в земята, взема му всичко и го пита: Ще слушаш ли сега Баща си? Като го държи 30-40-50 години гладен в гроба, най-после недоволният се обръща към Баща си: Мили татко, дотегна ми вече да седя в този гроб. От толкова години съм гладен няма нищо за ядене. Тогава Господ праща да го извадят от там и го питат: Втори път ще бъдеш ли недоволен? Казват за някого, че като умрял, тържествено го погребали.
към текста >>
Писанието казва: „Нито око е видело, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите
деца
, той обича Бога.
Понякога той нарушава един закон на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек съзнава погрешните си едва в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешни, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свърхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него и от което може той и ближните му да се ползват.
Писанието казва: „Нито око е видело, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите
деца
, той обича Бога.
И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови деца, няма да се мине много време и Бог ще му плати. Като дойде някое Божие чадо при вас, вие го изпъдите. Дойде второ пак го изпъдите. Вие мислите, че само за вас трябва да мислят, като че само вие сте на света. Мислете за вашите братя.
към текста >>
И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови
деца
, няма да се мине много време и Бог ще му плати.
Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек съзнава погрешните си едва в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешни, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свърхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него и от което може той и ближните му да се ползват. Писанието казва: „Нито око е видело, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога.
И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови
деца
, няма да се мине много време и Бог ще му плати.
Като дойде някое Божие чадо при вас, вие го изпъдите. Дойде второ пак го изпъдите. Вие мислите, че само за вас трябва да мислят, като че само вие сте на света. Мислете за вашите братя. Мислете за ония ваши братя, които ви обичат и които са образец за вас.
към текста >>
Не оставя тя
децата
си да се изгубят в тъмнина, иначе, как биха видели прострените към тях, ръце, които милват от далеч и зоват, тъй нежно зоват!
Багрите и краските по нея се менят, и когато детето почне с удивление да спира поглед върху тях, то ще получи първите знания за светлината и цветовете. Красива е дрехата на страданието, с която мъдрата ръка на любящата Майка облича детето — човек! Красив и свещен е момента, когато човек съзнае себе си като дете! Познавам те и като път, единствен път, по който се минава и отива към обетованата земя. Дълъг, разнообразен, ту стръмен, ту равен или с опасни завои, с тръни и с камъни за препъване, но всякога красив, защото е озарен от една далечна светлина, която струи от слънцето в сърцето на Великата Майка.
Не оставя тя
децата
си да се изгубят в тъмнина, иначе, как биха видели прострените към тях, ръце, които милват от далеч и зоват, тъй нежно зоват!
Познавам те, познавам и не виждам днес друг път освен теб, страдание, ти вечен път на стремеж и възход към Бога. Познавам те и като от чисто злато ковано светло рало. Мъдър сеяч ходи след теб и те направлява, а ти браздиш и разкриваш на слънцето глъбините на човешката душа. Щедрата Му ръка кога хвърля семена в браздите аз не виждам, но когато семената почнат да поникват, сладостните тръпки на браздите като молитва се понасят нагоре и дирят сеяча със златното рало. Благословено това рало, що превръща целината в нива, що внася дълбокия живот в сърцето на човека, благословен и вещия Майстор, който го е изковал, благословен сеяча, който ходи след него и бразди и сее.
към текста >>
94.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Към
децата
– М.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Между бездната и любовта – G. N. Стихове от Д. Антонова, В. С. Недев, S.
Към
децата
– М.
Словото на Учителя. И не можаха да му отговорят. (из неделната беседа – 14 ноември 1937 г.) Любовта и нейната мощ (От Учителите на светлината) Важно – за всички, които желаят да изучават френология Божественият огън – Т. Ч. Жетвата е богата (пътни бележки) – С. К. Из науката и живота.
към текста >>
* Той дойде кротък между нас и рече:
Деца
, обичайте се като братя, във извори сърца си превърнете, да блика вечно там водата жива.
Недев * Празнуваме пак в Неговото име и търсиме Го в храмове със свещи, празнуваме край пищните трапези, празнуваме, когато кръв се лее! * И пак Го чакаме да дойде в слава, Каква наивна вяра! Не, заблуда! Че тук е Той, роденият, предвечен. Престана ли за миг да грее слънце?
* Той дойде кротък между нас и рече:
Деца
, обичайте се като братя, във извори сърца си превърнете, да блика вечно там водата жива.
* Какво празнуваме, когато тъпчем един свещен, един завет възвишен ? Какво празнуваме, когато спи н стене, заробено в заблуди, в грях, сърцето? S. КЪМ ДЕЦАТА На някои места у нас съществува една жестока традиция между децата-момчета, като ловят и избиват множество невинни птиченца, особено в навечерието на празника „Рождество Христово.“ Те — децата, осоляват телата им и ги приготвят, като с тях „отговяват“ на празника. През зимния сезон, когато сняг покрие земята и студът вледени кората й, всички птички от полето и горите долитат в заселените места, при нашите жилища, за да намерят прехрана в трохите, които изхвърляме и зрънцата, където срещнат. Така безгрижно и спокойно птицата кълве храната си, там където я намери открита, като дохожда и се доверява до самите хора, без да подозира, че човекът, на когото в подобни моменти е гостенка, може да бъде един от смъртните й врагове.
към текста >>
S. КЪМ
ДЕЦАТА
На някои места у нас съществува една жестока традиция между
децата
-момчета, като ловят и избиват множество невинни птиченца, особено в навечерието на празника „Рождество Христово.“ Те —
децата
, осоляват телата им и ги приготвят, като с тях „отговяват“ на празника.
Че тук е Той, роденият, предвечен. Престана ли за миг да грее слънце? * Той дойде кротък между нас и рече: Деца, обичайте се като братя, във извори сърца си превърнете, да блика вечно там водата жива. * Какво празнуваме, когато тъпчем един свещен, един завет възвишен ? Какво празнуваме, когато спи н стене, заробено в заблуди, в грях, сърцето?
S. КЪМ
ДЕЦАТА
На някои места у нас съществува една жестока традиция между
децата
-момчета, като ловят и избиват множество невинни птиченца, особено в навечерието на празника „Рождество Христово.“ Те —
децата
, осоляват телата им и ги приготвят, като с тях „отговяват“ на празника.
През зимния сезон, когато сняг покрие земята и студът вледени кората й, всички птички от полето и горите долитат в заселените места, при нашите жилища, за да намерят прехрана в трохите, които изхвърляме и зрънцата, където срещнат. Така безгрижно и спокойно птицата кълве храната си, там където я намери открита, като дохожда и се доверява до самите хора, без да подозира, че човекът, на когото в подобни моменти е гостенка, може да бъде един от смъртните й врагове. Не всички деца, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега. Изгладнялата и премръзнала от студ птица, невиждайки, че се намира пред смъртна опасност, клъвне поставената храна и в същия миг се намира удушена между железните скоби на детската гилотина. О, каква жестокост, какъв неосъзнат грях вършат с това тези деца, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания.
към текста >>
Не всички
деца
, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега.
* Какво празнуваме, когато тъпчем един свещен, един завет възвишен ? Какво празнуваме, когато спи н стене, заробено в заблуди, в грях, сърцето? S. КЪМ ДЕЦАТА На някои места у нас съществува една жестока традиция между децата-момчета, като ловят и избиват множество невинни птиченца, особено в навечерието на празника „Рождество Христово.“ Те — децата, осоляват телата им и ги приготвят, като с тях „отговяват“ на празника. През зимния сезон, когато сняг покрие земята и студът вледени кората й, всички птички от полето и горите долитат в заселените места, при нашите жилища, за да намерят прехрана в трохите, които изхвърляме и зрънцата, където срещнат. Така безгрижно и спокойно птицата кълве храната си, там където я намери открита, като дохожда и се доверява до самите хора, без да подозира, че човекът, на когото в подобни моменти е гостенка, може да бъде един от смъртните й врагове.
Не всички
деца
, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега.
Изгладнялата и премръзнала от студ птица, невиждайки, че се намира пред смъртна опасност, клъвне поставената храна и в същия миг се намира удушена между железните скоби на детската гилотина. О, каква жестокост, какъв неосъзнат грях вършат с това тези деца, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания. Към вас, малки братчета, които изтребвате по този начин птиченцата, без да съзнавате, че вършите с това голямо зло, отправям тоя зов. Престанете да вършите тази жестокост, оставете невинните създания, да си живеят на свобода и вместо да ги изтребвате и преследвате, радвайте се когато ги видите и благодарете Богу, че ги е пратил на нас хората, да красят природата и ни наслаждават със своето чуруликане, а когато са ни на гости при нашите домове, хвърлете им трошици, зрънца и друга храна, която те употребяват, за да им докажете, че ние хората не сме техни врагове, а можем да живеем в близост с тях и им се радваме и помагаме където ни се отдава случай, както подобава на по-големи и издигнати братя. А вие, родители, поучавайте децата си и ги отклонявайте от тоя неразумен унаследен от миналото обичай, като им внушите, че с изтребването на птиците те вършат голямо престъпление към природата, за което тя държи сметка.
към текста >>
О, каква жестокост, какъв неосъзнат грях вършат с това тези
деца
, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания.
S. КЪМ ДЕЦАТА На някои места у нас съществува една жестока традиция между децата-момчета, като ловят и избиват множество невинни птиченца, особено в навечерието на празника „Рождество Христово.“ Те — децата, осоляват телата им и ги приготвят, като с тях „отговяват“ на празника. През зимния сезон, когато сняг покрие земята и студът вледени кората й, всички птички от полето и горите долитат в заселените места, при нашите жилища, за да намерят прехрана в трохите, които изхвърляме и зрънцата, където срещнат. Така безгрижно и спокойно птицата кълве храната си, там където я намери открита, като дохожда и се доверява до самите хора, без да подозира, че човекът, на когото в подобни моменти е гостенка, може да бъде един от смъртните й врагове. Не всички деца, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега. Изгладнялата и премръзнала от студ птица, невиждайки, че се намира пред смъртна опасност, клъвне поставената храна и в същия миг се намира удушена между железните скоби на детската гилотина.
О, каква жестокост, какъв неосъзнат грях вършат с това тези
деца
, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания.
Към вас, малки братчета, които изтребвате по този начин птиченцата, без да съзнавате, че вършите с това голямо зло, отправям тоя зов. Престанете да вършите тази жестокост, оставете невинните създания, да си живеят на свобода и вместо да ги изтребвате и преследвате, радвайте се когато ги видите и благодарете Богу, че ги е пратил на нас хората, да красят природата и ни наслаждават със своето чуруликане, а когато са ни на гости при нашите домове, хвърлете им трошици, зрънца и друга храна, която те употребяват, за да им докажете, че ние хората не сме техни врагове, а можем да живеем в близост с тях и им се радваме и помагаме където ни се отдава случай, както подобава на по-големи и издигнати братя. А вие, родители, поучавайте децата си и ги отклонявайте от тоя неразумен унаследен от миналото обичай, като им внушите, че с изтребването на птиците те вършат голямо престъпление към природата, за което тя държи сметка. Децата в тази възраст не съзнават още че вършат зло. Превъзпитайте ги да обичат птичките, намесете се и вие, понеже те още не са получавали от вас осъдителен съвет спрямо тази им постъпка.
към текста >>
А вие, родители, поучавайте
децата
си и ги отклонявайте от тоя неразумен унаследен от миналото обичай, като им внушите, че с изтребването на птиците те вършат голямо престъпление към природата, за което тя държи сметка.
Не всички деца, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега. Изгладнялата и премръзнала от студ птица, невиждайки, че се намира пред смъртна опасност, клъвне поставената храна и в същия миг се намира удушена между железните скоби на детската гилотина. О, каква жестокост, какъв неосъзнат грях вършат с това тези деца, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания. Към вас, малки братчета, които изтребвате по този начин птиченцата, без да съзнавате, че вършите с това голямо зло, отправям тоя зов. Престанете да вършите тази жестокост, оставете невинните създания, да си живеят на свобода и вместо да ги изтребвате и преследвате, радвайте се когато ги видите и благодарете Богу, че ги е пратил на нас хората, да красят природата и ни наслаждават със своето чуруликане, а когато са ни на гости при нашите домове, хвърлете им трошици, зрънца и друга храна, която те употребяват, за да им докажете, че ние хората не сме техни врагове, а можем да живеем в близост с тях и им се радваме и помагаме където ни се отдава случай, както подобава на по-големи и издигнати братя.
А вие, родители, поучавайте
децата
си и ги отклонявайте от тоя неразумен унаследен от миналото обичай, като им внушите, че с изтребването на птиците те вършат голямо престъпление към природата, за което тя държи сметка.
Децата в тази възраст не съзнават още че вършат зло. Превъзпитайте ги да обичат птичките, намесете се и вие, понеже те още не са получавали от вас осъдителен съвет спрямо тази им постъпка. Щадете живота на птиците! Нека да изчезне този лош обичай у българските деца, да ги ловят и умъртвяват! М. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И не можаха да му отговорят (из неделната беседа „И не можаха на това да му отговорят“– 14.11.1937 г.) „И не можаха да му отговорят.“ Ще се спра върху тия думи от 14.
към текста >>
Децата
в тази възраст не съзнават още че вършат зло.
Изгладнялата и премръзнала от студ птица, невиждайки, че се намира пред смъртна опасност, клъвне поставената храна и в същия миг се намира удушена между железните скоби на детската гилотина. О, каква жестокост, какъв неосъзнат грях вършат с това тези деца, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания. Към вас, малки братчета, които изтребвате по този начин птиченцата, без да съзнавате, че вършите с това голямо зло, отправям тоя зов. Престанете да вършите тази жестокост, оставете невинните създания, да си живеят на свобода и вместо да ги изтребвате и преследвате, радвайте се когато ги видите и благодарете Богу, че ги е пратил на нас хората, да красят природата и ни наслаждават със своето чуруликане, а когато са ни на гости при нашите домове, хвърлете им трошици, зрънца и друга храна, която те употребяват, за да им докажете, че ние хората не сме техни врагове, а можем да живеем в близост с тях и им се радваме и помагаме където ни се отдава случай, както подобава на по-големи и издигнати братя. А вие, родители, поучавайте децата си и ги отклонявайте от тоя неразумен унаследен от миналото обичай, като им внушите, че с изтребването на птиците те вършат голямо престъпление към природата, за което тя държи сметка.
Децата
в тази възраст не съзнават още че вършат зло.
Превъзпитайте ги да обичат птичките, намесете се и вие, понеже те още не са получавали от вас осъдителен съвет спрямо тази им постъпка. Щадете живота на птиците! Нека да изчезне този лош обичай у българските деца, да ги ловят и умъртвяват! М. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И не можаха да му отговорят (из неделната беседа „И не можаха на това да му отговорят“– 14.11.1937 г.) „И не можаха да му отговорят.“ Ще се спра върху тия думи от 14. глава на Лука.
към текста >>
Нека да изчезне този лош обичай у българските
деца
, да ги ловят и умъртвяват!
Престанете да вършите тази жестокост, оставете невинните създания, да си живеят на свобода и вместо да ги изтребвате и преследвате, радвайте се когато ги видите и благодарете Богу, че ги е пратил на нас хората, да красят природата и ни наслаждават със своето чуруликане, а когато са ни на гости при нашите домове, хвърлете им трошици, зрънца и друга храна, която те употребяват, за да им докажете, че ние хората не сме техни врагове, а можем да живеем в близост с тях и им се радваме и помагаме където ни се отдава случай, както подобава на по-големи и издигнати братя. А вие, родители, поучавайте децата си и ги отклонявайте от тоя неразумен унаследен от миналото обичай, като им внушите, че с изтребването на птиците те вършат голямо престъпление към природата, за което тя държи сметка. Децата в тази възраст не съзнават още че вършат зло. Превъзпитайте ги да обичат птичките, намесете се и вие, понеже те още не са получавали от вас осъдителен съвет спрямо тази им постъпка. Щадете живота на птиците!
Нека да изчезне този лош обичай у българските
деца
, да ги ловят и умъртвяват!
М. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И не можаха да му отговорят (из неделната беседа „И не можаха на това да му отговорят“– 14.11.1937 г.) „И не можаха да му отговорят.“ Ще се спра върху тия думи от 14. глава на Лука. Всякога, когато един ученик в училището не може да отговори, това показва, че той не е, учил. Когато един сиромах не може да си плати дълговете, това показва, че той не е работил. Когато богатият пропада, това показва, че той не си е държал сметките както трябва.
към текста >>
Като се оженят, те раждат
деца
, които приличат точно на тях и тия
деца
започват да се карат помежду си, карат се също така мъжът и жената.
Този въпрос го оставете настрана. Запитайте се, защо вие направихте света такъв. На онези, които запитват защо Господ създаде така света, Той отговаря на всекиму според случая. Ако някоя жена задава тоя въпрос, Той й отговаря: Хайде, ожени се, дай пример как ще създадеш своя свят. Същото казва и на мъжа.
Като се оженят, те раждат
деца
, които приличат точно на тях и тия
деца
започват да се карат помежду си, карат се също така мъжът и жената.
Мъж и жена не се спогаждат, брат и сестра не се спогаждат. Кой е причина за това? Когато рибите станаха недоволни от живота си във водата, от невидимия свят Провидението им каза, че могат да излязат при по-добри условия, при по-свободен живот, но трябва да се пригодят за тия условия. Те ще излязат от по-гъстата среда и ще минат в по-рядка материя. Та и ние, съвременните хора, можем да излезем от този свят и да влезем в друг, дето можем и без дишане.
към текста >>
Сегашните ви понятия за живота, стремежите, които сега имате, един ден ще се изменят толкова много, че те ще станат безпредметни, както са безпредметни кукичките, гагичките, които
децата
са рисували в своите първи години на учение.
Ако и рибите преждевременно напуснат своята среда и те ще умрат. Те нямат още дробове, с които да дишат като човека. „И не можаха на това да му отговорят.“ Ние не отричаме съвременния живот. Съвременният живот е условие за вечния живот. След 50-60-100-120 години вие няма да бъдете в това положение, в което сте сега, съвсем ще се измените.
Сегашните ви понятия за живота, стремежите, които сега имате, един ден ще се изменят толкова много, че те ще станат безпредметни, както са безпредметни кукичките, гагичките, които
децата
са рисували в своите първи години на учение.
Тези черти и рисунки, както и вашите разбирания и стремежи са били някога много важни, но сега, при новите условия на живота, те нямат никакво значение. От тях помен няма да остане. Някога те са били много съдържателни, но сега са безсъдържателни. Аз ще ви кажа, в какво седи щастието на живота. Щастието се заключава в онези велики, светли мисли, които човек допуща в ума си, в онези, велики и благородни чувства, които храни в сърцето си, в онези възвишени стремежи, които се крият в душата му, в онези велики потици и в силата на неговия дух.
към текста >>
Също така за всички, които желаят правилно да възпитават себе си, близките си,
децата
си и околната среда, френологичната карта се явява най-полезното, най-сигурното и най-доброто ръководство.
Месторазположението на разните склонности и способности в човешката глава са показани със символични изображения. Дадени с и кратки обяснения за значението на всяко отделно изображение. Картата е художествено изработена с различни цветни бои и ще се отпечатва на най-хубава книга с размер 70 на 55 см. Важността на тази карта е твърде голяма за всички, които се занимават с окултните науки изобщо, и особено е необходима за тези, които искат да имат основни познания по френология и свързаните с нея окултна морфология, окултна физиология, окултна психология и окултна педагогика. За всички, които искат системно да проучват и да узнаят своите склонности и способности както тези на близките и познатите си, френологичната карта е безусловно необходимо научно помагало.
Също така за всички, които желаят правилно да възпитават себе си, близките си,
децата
си и околната среда, френологичната карта се явява най-полезното, най-сигурното и най-доброто ръководство.
Веднъж запомнили добре месторазположението на разните склонности и способности в човешката глава, изучаващите френологията лесно ще могат съзнателно да предизвикват и да усилват дейността и развитието на която и да е творческа способност, или пък да намаляват и да спират дейността и развитието на разрушителните склонности чрез полагане на ръцете върху определени места на главата по точно установени научни правила. Защото както мисълта и ръцете на познаващите законите на механиката могат да турят в действие или да спират дадена машина, също така с мисълта и с ръцете си знаещите законите на френологията съзнателно могат да предизвикват в човешката глава дейността и развитието на дадена творческа способности или да спират дейността и проявите на разрушителните и порочни склонности. Заедно с френологичната карта ще бъде дадено и ръководство (ключ) за разчитане и разгадаване на склонностите и способностите в човешката глава. Френологичната карта заедно с необходимото ръководство за научни френологични изследвания с нея ще струват само 30 лева за всички, които изпратят тази сума до 1-и март т. г., а след този срок ще бъдат продавани по 50 лева.
към текста >>
Отново идват на земята тези, които някога бяха изгаряни живи, които бяха избивани до последен човек, заедно с жените и
децата
си.
Но не било за дълго. Великата жертва на стотиците хиляди богомили, загинали на кладите и под ножа на инквизицията, породила оная мощна духовна вълна, наречена реформация, която освободила човечеството от веригите на средновековието. Заслугата ма богомилите за това е била до сега забравена. Те са били винаги клеймени от църковниците във всички страни. Но идва време, когато вече истината трябва да възкръсне.
Отново идват на земята тези, които някога бяха изгаряни живи, които бяха избивани до последен човек, заедно с жените и
децата
си.
Но сега вече пред тяхната духовна светлина ще се окажат безсилни всички инквизиторски замисли и похвати. Те паднаха веднъж под ножа на джелатите, но тяхното падане беше като посяване на семе в земята и днес те възкръсват, носейки плода на своята тогавашна жертва. Много по велико и мощно, отколкото в миналото, със своята нараснала от тогавашните жертви и опитности духовна мощ, богомилството наново изгрява а България, и днес то ще залее не само Европа, но и целия свят. С. К. ДЯДО БЛАГО ПОЧИНА – РЕДАКЦИЯТА Една велика душа отмина в царството на Светлината!
към текста >>
95.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
“ Да признаем първо, че ние сме
деца
на един велик Баща, лъчи на едно слънце, че ние сме едно велико семейство и да заживеем ръководени от върховния и висшия закон на Любовта.
Славянството възхожда да изпълни своята историческа мисия, да възвести синтеза на изтока и запада, на Любовта и Мъдростта, на сърцето и ума, на религията и науката! Да въз вести и приложи Словото, Логоса, Божественото начало, което носи светлина, братство и свобода за всички люде и народи. Търсят социална програма! Та има ли по-пълна, по справедлива, по-всеобемна, по разумна програма от програмата на Христа? „Отче наш!
“ Да признаем първо, че ние сме
деца
на един велик Баща, лъчи на едно слънце, че ние сме едно велико семейство и да заживеем ръководени от върховния и висшия закон на Любовта.
Майката и бащата в едно семейство служат на своите деца, защото ги обичат. Те имат власт, но тази власт им е дадена от Любовта Любовта е най-висшата сила, която ни дава право да владеем или по-право да ръководим другите хора. Който слугува на народа безкористно, чисто; който се жертва за него, който най-много го обича, който е най-мъдър, най-характерен — ето той е, който е призван да бъде начело на една община, на един народ, на човечеството Това е и естественият ред на нещата. Светлината само може да осветлява пътя. Мъдростта само може да ръководи без тирания, без насилие, защото мъдрият знае законите на развитието, законите на живота и се съобразява с тях.
към текста >>
Майката и бащата в едно семейство служат на своите
деца
, защото ги обичат.
Да въз вести и приложи Словото, Логоса, Божественото начало, което носи светлина, братство и свобода за всички люде и народи. Търсят социална програма! Та има ли по-пълна, по справедлива, по-всеобемна, по разумна програма от програмата на Христа? „Отче наш! “ Да признаем първо, че ние сме деца на един велик Баща, лъчи на едно слънце, че ние сме едно велико семейство и да заживеем ръководени от върховния и висшия закон на Любовта.
Майката и бащата в едно семейство служат на своите
деца
, защото ги обичат.
Те имат власт, но тази власт им е дадена от Любовта Любовта е най-висшата сила, която ни дава право да владеем или по-право да ръководим другите хора. Който слугува на народа безкористно, чисто; който се жертва за него, който най-много го обича, който е най-мъдър, най-характерен — ето той е, който е призван да бъде начело на една община, на един народ, на човечеството Това е и естественият ред на нещата. Светлината само може да осветлява пътя. Мъдростта само може да ръководи без тирания, без насилие, защото мъдрият знае законите на развитието, законите на живота и се съобразява с тях. В тези думи „Отче наш“ се крие като в зародиш основата на новата общественост на Духа и Любовта, на справедливостта и братството, на свободата и хармонията.
към текста >>
Речта му беше естествена и свободна, като че ли това не бе лекция, а приятелски разговор на баща със своите
деца
.
“ При първото ми посещение на .Изгрева“, аз присъствах на неделната беседа. Големият салон беше дотолкова изпълнен с народ, че не оставаше нито едно свободно място. Между слушателите му имаше много мъже и жени, непринадлежащи към учението, но дошли от София за тази беседа. Учителят говори много тихо, и, за съжаление, аз не можах да разбера всичко, но за мене беше голяма радост да виждам как се оживява и без това живото и красиво негово лице и каква мекота, хармония и доброта лъха от него. То живееше с всяка своя черта, то говореше на душата.
Речта му беше естествена и свободна, като че ли това не бе лекция, а приятелски разговор на баща със своите
деца
.
По средата на залата, на една маса, близко до Учителя, стояха няколко стенографи, които записваха всяка негова дума. След това тези лекции се печатат и изпращат в различни градове и села на България, а също така се превеждат на чужди езици (френски, немски, английски, есперанто, руски, сръбски, латишки, полски) и се изпращат зад граница. Освен това. Братството издава списанието „Житно Зърно“ и в-к „Братство“. Едно нещо учудва много хората, които не са достатъчно запознати с това Учение.
към текста >>
96.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Децата
на Нил — Хармахис и Клеопатра, от Р. Хагард.
стр. 540. Тайната на живота, или свързани души, окултен роман от Изабела Инглез. Пред очите на читателя се разкрива връзката между настоящето и миналото — Кармата, която свързва две души в течение на многобройните земни превъплътявания. Сидарта, от Херман Хесе. Трудно е да се повярва, че човек може да напише роман като „Сидарта“ без да има някакви спомени от миналото или без да се свърже по некакъв тайнствен, ясновидски начин, съзнателно или подсъзнателно, с една действителност на миналото.
Децата
на Нил — Хармахис и Клеопатра, от Р. Хагард.
Това, което казахме по-горе за „Сидарта“ се отнася, без изключение и за „Децата на Нил.“ Просто изумителна е „силата на въображението“, — в същност ясновидската способност — с която авторът възкресява пред очите ни картините и перипетиите на една отминала действителност. „Децата на Нил“ описва пътя на една човешка душа, достигнала до висините на посвещение и окултно ученичество, падението на тази душа в измамните прегръдки на Майа, и повторното издигане във висините на чисто духовния живот. При Адептите, (едно приключение между Розенкройцери) от Д-р Франц Хартман. Зверове, човеци, богове, от Ферд. Осендовски. Съдържание: Тайнствената Монголия.
към текста >>
Това, което казахме по-горе за „Сидарта“ се отнася, без изключение и за „
Децата
на Нил.“ Просто изумителна е „силата на въображението“, — в същност ясновидската способност — с която авторът възкресява пред очите ни картините и перипетиите на една отминала действителност.
Тайната на живота, или свързани души, окултен роман от Изабела Инглез. Пред очите на читателя се разкрива връзката между настоящето и миналото — Кармата, която свързва две души в течение на многобройните земни превъплътявания. Сидарта, от Херман Хесе. Трудно е да се повярва, че човек може да напише роман като „Сидарта“ без да има някакви спомени от миналото или без да се свърже по некакъв тайнствен, ясновидски начин, съзнателно или подсъзнателно, с една действителност на миналото. Децата на Нил — Хармахис и Клеопатра, от Р. Хагард.
Това, което казахме по-горе за „Сидарта“ се отнася, без изключение и за „
Децата
на Нил.“ Просто изумителна е „силата на въображението“, — в същност ясновидската способност — с която авторът възкресява пред очите ни картините и перипетиите на една отминала действителност.
„Децата на Нил“ описва пътя на една човешка душа, достигнала до висините на посвещение и окултно ученичество, падението на тази душа в измамните прегръдки на Майа, и повторното издигане във висините на чисто духовния живот. При Адептите, (едно приключение между Розенкройцери) от Д-р Франц Хартман. Зверове, човеци, богове, от Ферд. Осендовски. Съдържание: Тайнствената Монголия. В града на живите богове.
към текста >>
„
Децата
на Нил“ описва пътя на една човешка душа, достигнала до висините на посвещение и окултно ученичество, падението на тази душа в измамните прегръдки на Майа, и повторното издигане във висините на чисто духовния живот.
Пред очите на читателя се разкрива връзката между настоящето и миналото — Кармата, която свързва две души в течение на многобройните земни превъплътявания. Сидарта, от Херман Хесе. Трудно е да се повярва, че човек може да напише роман като „Сидарта“ без да има някакви спомени от миналото или без да се свърже по некакъв тайнствен, ясновидски начин, съзнателно или подсъзнателно, с една действителност на миналото. Децата на Нил — Хармахис и Клеопатра, от Р. Хагард. Това, което казахме по-горе за „Сидарта“ се отнася, без изключение и за „Децата на Нил.“ Просто изумителна е „силата на въображението“, — в същност ясновидската способност — с която авторът възкресява пред очите ни картините и перипетиите на една отминала действителност.
„
Децата
на Нил“ описва пътя на една човешка душа, достигнала до висините на посвещение и окултно ученичество, падението на тази душа в измамните прегръдки на Майа, и повторното издигане във висините на чисто духовния живот.
При Адептите, (едно приключение между Розенкройцери) от Д-р Франц Хартман. Зверове, човеци, богове, от Ферд. Осендовски. Съдържание: Тайнствената Монголия. В града на живите богове. В градината на щастието и радостта.
към текста >>
Вечната поема, от Auroro Добрите
деца
, пиеска за
деца
, Д. Велчева.
Девор, символична драма от В. Петрушев. Смъртни грехове, драматична фантазия в 5 сцени, от Сим. Чирпанлиев. Видения и съзерцания, стих. от Ив. Грозев. Дванадесет баби, от Олга Славчева.
Вечната поема, от Auroro Добрите
деца
, пиеска за
деца
, Д. Велчева.
Богомилски легенди, страници из летописите на света, от Ник. Райнов. Ли, поема за доброто и злото, от К. Габаров. Избрани песни, от Мара Белчева. Озарения връх, поеми и стихотворения от Еделвайс. Бранд, драматична поема от Хенр.
към текста >>
Деца
от далечните страни, Ц. Цветанов.
Герой на огъня, Гор. Посадов. Приключенията, на едно доисторическо момче. Нашите другари зверчета, Ел. Г. Посадова. Календар на природата, В. Бианки.
Деца
от далечните страни, Ц. Цветанов.
Първите въздухоплаватели, Герлах. Диво сърце, разкази от А. Скуайр. Ормузд и Ариман, А. Аполов. Коледна нощ, Брет. Гарт. Великото сърце, М. Илина.
към текста >>
97.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И стана ми ясно това, което скоро бях чел в книгите на великия Учител: че за музикалното образование на
децата
е необходимо те да бъдат водени край горички и поточета, за да слушат техните песни.
Чуват се тонове от инструменти, каквито ние не познаваме. Може би за в бъдеще ще слязат на земята велики майстори, за да донесат модели за тях. Дълго слушах. Звуците сякаш ме понесоха високо, високо. Струваше ми се, че физически не съществувах.
И стана ми ясно това, което скоро бях чел в книгите на великия Учител: че за музикалното образование на
децата
е необходимо те да бъдат водени край горички и поточета, за да слушат техните песни.
Колко скоро минава времето, когато си при хубавите неща! Низините бяха побелели от падащия сняг. Зачудени птици прехвръкваха търсейки прибежище за близката нощ, а тук таме вкупом стада последвали овчаря си се прибираха към кошарите си. И аз, след като не намерих думи, с които да благодаря на природата за всичко това, което видех, чух и усетих, с вътрешно мълчание и благоговение прибрах раницата си и тръгнах към града. Тръгнах обновен физически от пресния въздух, обновен духовно от онова, което не знам как де нарека.
към текста >>
Аз присъствах на общия обед на „Изгрева.“ Покрай дълги маси са насядали братята и сестрите, стари, млади,
деца
.
Хората не трябва да жертват своето време в грижи за стомаха си. Те не се нуждаят и от толкова голямо количество храна, както си мислят и храната им може да е много по бързо и по-просто приготвена. На „Изгрева“ грижата за храната и за всичко, свързано с приготвяне на обяда, поемат на себе си дежурните ученици, предоставяйки на останалите възможността, свободно да разполагат със своето време и да го употребят за полезни духовни занятия. На обяда се дава само едно ядене, а не две или три. Желаещите могат да ядат също и салата.
Аз присъствах на общия обед на „Изгрева.“ Покрай дълги маси са насядали братята и сестрите, стари, млади,
деца
.
Пред всички има чиста чиния, вилица, лъжица и кърпа. Дежурните разсипват в чиниите вкусно ядене, приготвено от зеленчуци. Те правят това с такава любезна и мила усмивка, така се грижеха за това всеки да получи своята порция и никой да не остане гладен, че тук човек се чувства като в свое семейство, гдето всички имат еднакви права и всички се ценят и уважават един друг. За този обед се плаща минималиста сума от 5 лв., което в наши пари е около 21/2 динара. Със събраната сума се приготвя обяда за другия ден.
към текста >>
98.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Събудете се,
деца
на Светлината!
Стоицев Преди да заспи - унгарка, а след пробуждането – испанка – Ел. Кидалова Хроника Книжнина СЛЪНЧЕВА КУЛТУРА В епохата на готвещите се страшни световни бури, в която живеем; в епохата на хаос и лутане в умовете, когато царува непрогледният мрак на материализма; в епохата, когато невежеството по основните и най-важни въпроси на живота е изпълзяло до университетските катедри, и от там, загърнато в тогата на науката, със своя фалшив авторитет, отрича и заклеймява вечните, основни истини на живота — в тази мрачна и смутна епоха на тъмнина, безправие и насилие, на всякакви човешки слабости и заблуждения, аз виждам — като в теменужена предутрин — първите проблясъци, предвестница на изобилната светлина на идващите ново небе и нова земя. Моят взор пробива мрака на настоящето, подига завесата на бъдещето и пред него се разкрива вълшебната картина на това, което идва — тъй сигурно и неотменно— както идва ден след тъмнота нощ. Царство на щастието, Слънчева култура. Свободна земя и свободен човек — така мога да нарека аз това, което виждам че се готви да замени в бъдещето мрака на невежеството, братоубийството и робството на настоящето.
Събудете се,
деца
на Светлината!
Тя ви зове! Станете, напуснете мрака и излезте да я посрещнете! Какъв неизразим поток на радост ще ви обхване, ще протече завинаги през вашите души, когато вие се свържете с нея! Беден е човешкият език, - няма думи, с които може да се опише това! * Първият отличителен белег на новата Слънчева култура, която идва да замени настоящата култура на тъмнината, на насилието и робството — това е великият култ на Слънцето — култ не на идолопоклонство, култ не на суеверие, култ не на невежество, а култ основан на Великата Божествена Мъдрост, култ, основан на дълбоко познаване на великите и вечни природни Закони, култ, който граби и издига, — култ на творчество, а не на разрушение.
към текста >>
Повече от 20 годишни опити показват, че половин часова паневритмична гимнастика на ден направена правилно, ще е в състояние да измени значително здравето и успехите на
децата
и по тоя начин ще свидетелства по добре за себе си, отколкото всякакви други доказателства.
Ето защо преобразованията в една държава трябва да се почнат с една разумна систематична гимнастика — панееритмични движения, които преди всичко ще внесат здраве и живот, след което всички други разпоредби и изисквания ще могат да бъдат правилно схванати, преценени и изпълнени. Само здравия човек е полезен, защото може да разбере какво искат от него, как да го направи и правилно да го извърши. В противен случай се раждат противоречия, недоволство, борби. Това е лесно понятно за всеки, който обича да вижда нещата тъй, както са сложени в самата природа, по нейните закони. За ония, които това им се вижда невероятно, достатъчно ще бъде да направят лично те върху себе си един опит с паневритмичните упражнения или пък това да се приложи в някое училище само за опит.
Повече от 20 годишни опити показват, че половин часова паневритмична гимнастика на ден направена правилно, ще е в състояние да измени значително здравето и успехите на
децата
и по тоя начин ще свидетелства по добре за себе си, отколкото всякакви други доказателства.
В Паневритмията всеки човек и народ може да намери съществени условия за здраве и живот и сигурен път към успех и щастие. Л. Лулчев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Лъчи на живота (из съборната беседа „Лъчи на живота“ – 18.07.1937 г.) Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията любов. Само пробудената душа познава Бога. тъй както само разцъфтялата пъпка познава слънцето.
към текста >>
Той казва:
деца
мои, пазете свободата, която ви дадох!
Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Докато отрича доброто, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.
Той казва:
деца
мои, пазете свободата, която ви дадох!
Деца мои, пазете силата, която ви дадох! Деца мои. пазете светлината, която ви дадох! Деца мои, пазете доброто, което ви дадох! Бог е източник на живот, на сила.
към текста >>
Деца
мои, пазете силата, която ви дадох!
Докато отрича светлината, човек няма ум. Докато отрича доброто, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. Той казва: деца мои, пазете свободата, която ви дадох!
Деца
мои, пазете силата, която ви дадох!
Деца мои. пазете светлината, която ви дадох! Деца мои, пазете доброто, което ви дадох! Бог е източник на живот, на сила. на светлина и свобода.
към текста >>
Деца
мои.
Докато отрича доброто, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. Той казва: деца мои, пазете свободата, която ви дадох! Деца мои, пазете силата, която ви дадох!
Деца
мои.
пазете светлината, която ви дадох! Деца мои, пазете доброто, което ви дадох! Бог е източник на живот, на сила. на светлина и свобода. Доброто е цял в живота.
към текста >>
Деца
мои, пазете доброто, което ви дадох!
Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. Той казва: деца мои, пазете свободата, която ви дадох! Деца мои, пазете силата, която ви дадох! Деца мои. пазете светлината, която ви дадох!
Деца
мои, пазете доброто, което ви дадох!
Бог е източник на живот, на сила. на светлина и свобода. Доброто е цял в живота. Доброто дава възможност за проява на всички неща. Силата дава възможност за постижения.
към текста >>
Липсата му предизвиква разстройства в растенето у
децата
, а у възрастните — ксерофталмия (язва но конюнктивита с размекване на роговицата).
Инстинктът им е подсказвал храните, които са най-богати с витамини. Днес този инстинкт е загубен за нас. Защото употребяваме за ежедневната ни храна индустриални продукти, които са добре направени, с приятен вкус, но са изгубили изцяло, или отчасти своите витамини: такива са белият хляб, полираният ориз, пречистеното и обезмирисано масло и т. н. Витамините са разделени малко изкуствено на пет главни групи: А, В, С, Д и Е. Витамин А Намира се главно в тлъстите вещества.
Липсата му предизвиква разстройства в растенето у
децата
, а у възрастните — ксерофталмия (язва но конюнктивита с размекване на роговицата).
Този витамин, като се нагрява, се разрушава от кислорода. Не рафинираното маслинено масло съдържа големи количества витамини: обаче, хората отказват да купуват такова, защото го намират за много неприятно. За нещастие, рафинирането, като прави маслата по-леки и без вкус, ги лишава от витамините им. Животните не фабрикуват сами своите витамини, а ги заемат от растителното царство. Кравето мляко от крави, хранени с трици и цвекло, не съдържа витамини: това е причина щото кравето мляко от скотовъдци около големите градове да е бедно откъм витамини.
към текста >>
Тя забравила даже родния си език, не можела да познае своите родители, говорела на някакъв испански диалекти и искала да види своя мъж и четиринадесетте си
деца
.
Ако пък му харесва, нека я дава и на други да я четат. Зъболекар М. Стоицев Преди да заспи - унгарка, а след пробуждането - испанка Госпожица Ирис Фарцади, млада унгарка, неотдавна заболяла тежко. Тя лежала дълго в безсъзнание, а когато се пробудила, тя се чувствала вече като съвсем друга личност. До тогава била унгарка, а се пробудила като испанка.
Тя забравила даже родния си език, не можела да познае своите родители, говорела на някакъв испански диалекти и искала да види своя мъж и четиринадесетте си
деца
.
Най добрите специалисти по медицинските въпроси, които се заели да проучат този случай, твърдят, че тук не може да се предполага каквато и да бито измама. При това, тя не била в състояние да обясни причините на своята промяна. Наскоро се случило нещо необикновено с г-ца Ирис Фарцади, която тъй неочаквано се превърнала в испанската селянка Луция Алоарес де Салвио. Присъствайки в едно Будапещенско кино, когато там давали филм от войната в Испания, внезапно тази девойка започнала с ужас да вика за помощ на испански език: „Господи, цялата ми къща е в развалини! Пабло, сине мой!
към текста >>
99.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Същевременно той не иска да гледа дома си, жена си и
децата
си, не иска да ходи на служба.
На земята без животни човек не може. Те са помощница на човека, те са неговите слуги- Следователно, в човека има една животинска душа, която е свързана с него. Тя живее в човешкото сърце и той трябва да я възпитава. Има религиозни схващания, според които хората мислят, че са неспособни, не знаят как да живеят. Като стане религиозен, човек иска да умре, да отиде в другия свят.
Същевременно той не иска да гледа дома си, жена си и
децата
си, не иска да ходи на служба.
Това са особени религиозни хора. Обаче това е неразбрана религия. Като станеш религиозен човек, тогава именно, и науката и семейството, и жена ти, и децата ти, и службата ти ще се осмислят. Тогава човек ще цени всичко. Често казвате: Да обичаме Господа, да обичаме Христа Съгласен съм с вас.
към текста >>
Като станеш религиозен човек, тогава именно, и науката и семейството, и жена ти, и
децата
ти, и службата ти ще се осмислят.
Има религиозни схващания, според които хората мислят, че са неспособни, не знаят как да живеят. Като стане религиозен, човек иска да умре, да отиде в другия свят. Същевременно той не иска да гледа дома си, жена си и децата си, не иска да ходи на служба. Това са особени религиозни хора. Обаче това е неразбрана религия.
Като станеш религиозен човек, тогава именно, и науката и семейството, и жена ти, и
децата
ти, и службата ти ще се осмислят.
Тогава човек ще цени всичко. Често казвате: Да обичаме Господа, да обичаме Христа Съгласен съм с вас. Няма по-хубаво нещо от това, да обичаме Господа, да обичаме и Христа. Как ще обичате Господа от ваше гледище? Вие поставяте въпроса неправилно.
към текста >>
За да разберете какво нещо е Божията любов, вижте първо какво правя т
децата
.
За да дава, човек първо трябва да е събирал, да е придобил известни опитности. Само при това положение човек може да опита Божията любов. Докато не си събрал никакви опитности. ти не можеш да опиташ Божията любов. Вие трябва да опитате Божията любов.
За да разберете какво нещо е Божията любов, вижте първо какво правя т
децата
.
Като стане от сън то веднага прегръща майка си. То иска да й каже: Мене Господ ме изпрати да ти дам любов. Като вземе в ръцете си това дете, майката веднага се зарадва, защото то й показва любовта на Бога. Който не знае това, той казва: Какво се занимава тази майка с това малко, глупаво същество? Не. той не разбира тази работа.
към текста >>
Та ако искате да знаете смисъла на раждането на
децата
, ще знаете, че когато се ражда син или дъщеря на един дом, това са двете писма, които Бог праща в света.
Който не знае това, той казва: Какво се занимава тази майка с това малко, глупаво същество? Не. той не разбира тази работа. Когато прегърне детето си, то започва да пише в ума, в сърцето и в душата й. Тогава тя казва: Господи, благодаря ти за това хубаво писъмце, което ми даде. Така разбира умната майка идването на детето в дока й, но глупавата майка казва: Господи, защо ми даде това дете, да ми създава толкова безпокойства?
Та ако искате да знаете смисъла на раждането на
децата
, ще знаете, че когато се ражда син или дъщеря на един дом, това са двете писма, които Бог праща в света.
Та най първо ние сме длъжни да възприемем от Бога това, което Той ни изпраща. Първо трябва да дойде слънчевата светлина на земята и тогава да я възприемем. Такъв е законът. Като възприемеш и складираш тази светлина в себе си, тогава ще възприемеш Божието благословение. Като възприемеш и топлината и влагата, тогава семето ще почне да расте нагоре.
към текста >>
деца
, той е възприел Божието благословение.
Като възприемеш и топлината и влагата, тогава семето ще почне да расте нагоре. Сега вие гледате някой щастлив човек и не можете да се съберете в кожата си, че този човек е щастлив. Не, радвайте се на неговото щастие. Този човек, който е щастлив. който има жена.
деца
, той е възприел Божието благословение.
Радвай се, че той е възприел това благословение. Щом той е възприел и твоят дом ще възприеме Божието благословение. Виждаш едно дърво, което расте. Радвай се, че то е възприело Божията любов. Това дърво расте от радост и дава своите плодове Всички дървета, които ни дават плодове, дават плодове от благодарност към Бога, че Той им дава блага, своите благословения.
към текста >>
Прочие, на работа, за да при-готвим пътя за
децата
на светлината и на великата Любов.
Скъпи братя и сестри! Ще ли приобщим и ние умовете и сърцата си, за да коленичи духът ни пред свещения олтар, където стъпките на живия Бог се докосват и чертаят величествената сграда на Новия Йерусалим? - Да! Да станем тогава малките песъчинки за нейната спойка и градеж. А Вечният ще благослови тия песъчинки да извършат своята работа в целокупния живот.
Прочие, на работа, за да при-готвим пътя за
децата
на светлината и на великата Любов.
Auroro В. Пашов (5) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. * * * ГЛАВА V. Четирите състояния на материята и енергията Астрологията е език на посветените, тя е езика на природата. Да изучаваме елементите на астрологията, това значи, да изучаваме азбуката на природата, да изучаваме онзи език, на който се разкриват тайните на посветените.
към текста >>
100.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Природата всека пролет прави нови дрехи на
децата
си.
Да умре в нас старото, фалшивото, а да се роди, да възкръсне — новото, истинското Живота иска от нас доблест и подвизи. Със старите си разбирания и ограничени схващания, какво можем стори? — Нищо. Нови форми, нови дрехи трябват! Нови дрехи на нашите схващания, мисли, чувства и действия трябва да направим.
Природата всека пролет прави нови дрехи на
децата
си.
И ние сега като домакиня пред Великден да изнесем от себе си всички стари мисли, всички загнили чувства и всички криви навици, да ги изхвърлим навън! А на тяхно място да сложим нови, светли мисли, чисти чувства, здрави навици. Ето това се иска от нас, за да станем нови хора: да възкръснем в нов живот — живот на чистота, братство, Истина и Любов. Стани! О, глас, потрепнал в тишината, О, глас, що буди ме и пей: — Стани, че близко е зората, стани, че слънце ще изгрей. * Стани да срещнеш светлината и сам да бъдеш светлина, и да приемеш топлината и сам да бъдеш топлина.
към текста >>
НАГОРЕ