НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
214
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Хлябът наш насущний – музика за гладните
деца
24.
Кой управлява света 19. В чии ръце е съдбата на света 20. Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога 22. Военните маршове на немските дивизии 23.
Хлябът наш насущний – музика за гладните
деца
24.
Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи 25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа 26. Последните дни на Учителя и последният акорд 27. Кога твоята любов е Божествена? 28. Слово за музиката на Великия Учител 29.
към текста >>
2.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за
пълководеца
от миналото и която задаваше въпросите.
Това е целта на този кръст, дето е сложен на дланта му. Затова го има и трябва да го има.! " Учителят посяга отново към чая и решава да пие. Като видя, че е изстинал пожела да му донесат топъл чай от термоса. Сестрата, която Го обслужваше, му наля топъл чай.
Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за
пълководеца
от миналото и която задаваше въпросите.
Тази сестра се казваше Савка Керемидчиева - една от стенографките на Учителя. Като отпи няколко глътки, Учителят погледна хироманта: "Брат, щом е било - значи е могло. Щом е могло - сега ще е теглило." Разговорът приключи. Ние се оттеглихме в мъглата. Поисках обещанието му - никому да не разказва за това.
към текста >>
3.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Хлябът наш насущний - музика за гладните
деца
" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени.
"Хлябът наш насущний - музика за гладните
деца
" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени.
Това бе сравнително спокойна година. Настъпи 1943. На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди.
към текста >>
Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина
деца
тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра.
Имаше дни, когато Той преспиваше там, а аз продължавах за "Изгрева". На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема Учителя. Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него. През това време Борис Николов беше мобилизиран в противовъздушната гражданска отбрана. Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат.
Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина
деца
тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра.
Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя. Аз спирах и махах с ръка, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват. Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас. Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село. Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя.
към текста >>
Поглеждам - и какво да видя:
децата
, които ни следваха неотклонно вече стотина метра извън селото, бяха насядали на земята на двадесет метра по-надолу от нас.
Ние седнахме. Аз отворих раницата, извадих хляба и ножа. Учителят посегна с ръка, взе хляба и ножа и започна да реже тънки филийки хляб. Аз наблюдавах съсредоточено, защото знаех от опит, че нещо ще стане с този хляб. След като го наряза,.Учителят се обърна леко и отправи поглед встрани.
Поглеждам - и какво да видя:
децата
, които ни следваха неотклонно вече стотина метра извън селото, бяха насядали на земята на двадесет метра по-надолу от нас.
Насядали и ни наблюдават. Без да ни изпускат от очи. Учителят се усмихна и им извика: "Деца, елате тук! " Те седят и само очите им светят. Учителят втори път ги подкани.
към текста >>
Учителят се усмихна и им извика: "
Деца
, елате тук!
Аз наблюдавах съсредоточено, защото знаех от опит, че нещо ще стане с този хляб. След като го наряза,.Учителят се обърна леко и отправи поглед встрани. Поглеждам - и какво да видя: децата, които ни следваха неотклонно вече стотина метра извън селото, бяха насядали на земята на двадесет метра по-надолу от нас. Насядали и ни наблюдават. Без да ни изпускат от очи.
Учителят се усмихна и им извика: "
Деца
, елате тук!
" Те седят и само очите им светят. Учителят втори път ги подкани. Накрая те се престрашиха, едно след друго пристъпиха към нас и застанаха пред Учителя. На всяко дете Той подаде по една филия хляб. Те я подемаха с две ръце и веднага почваха да ядат.
към текста >>
Те бяха селски
деца
и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика.
После се отдръпнаха на една-две крачки и лакомо мляскаха засъхналия бял хляб. Аз наблюдавах как мляскат, лакомо гълтат и се опитваха да се усмихват. Отдавна не бях преживявал такова нещо. Аз също като малък бях преминал през немотия и глад и тогава дочух, че в това всеобщо мляскане и преглъщане имаше някаква музика. После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя.
Те бяха селски
деца
и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика.
Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас. Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно. Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни. Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя.
към текста >>
Но при
децата
... Да нахраниш гладни
деца
, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний."
Децата
се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.
После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя. Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика. Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас. Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно.
Но при
децата
... Да нахраниш гладни
деца
, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний."
Децата
се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.
Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя. Наведох глава и замълчах. Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя. Той се усмихна и каза: "Хляб наш насущний". Пихме чай.
към текста >>
На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за
децата
в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)?
Долу под нас се разстилаше града, уплашен и стреснат от бомбардировките. В ушите се бяха забили думите: "Хляб наш насущний". Отнякъде долетя в мен някаква мисъл. А кога Словото Му щеше да стане "хляб наш насущний" за человеците? След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота." Него ден, по същия начин се прибирахме надолу към града.
На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за
децата
в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)?
" Аз се наведох, целунах десницата Му и казах: "Разбрах, Учителю! " На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша. Това продължи цели четиридесет дни. Веднъж, една сестра попита Учителя: "Защо Учителю, Вие всеки ден напускате "Изгрева" и отивате на Витоша? " Учителят я погледна и спокойно отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога".
към текста >>
4.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Питам аз, кое е по-важно - да обработваш главите и умовете на българските
деца
с идеите от Словото на Бога или да копаеш и да садиш картофи и други неща, които може да свърши един обикновен човек?
Учителят бе казал, че това е най-благородната професия за една жена. За сестрите това бе условие и възможност да приложат някои идеи от Словото на Учителя във връзка с възпитанието на новото поколение. Но при тях също се получи опит за отклонение от Школата. Започна да си пробива път едно мнение, че те трябва да напуснат учителските си професии, да вземат мотики, да отидат да копаят по селата и да обработват земята, като садят картофи, лук и пипер, да орат, да сеят, да жънат и вършеят. По този въпрос Учителят каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат учителските си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и зеленчук.
Питам аз, кое е по-важно - да обработваш главите и умовете на българските
деца
с идеите от Словото на Бога или да копаеш и да садиш картофи и други неща, които може да свърши един обикновен човек?
Вие сте призвани в тази Школа и имената ви са записани както на Небето, така и на земята. И ако вие се отклоните, ще заплатите прескъпо за това. Ще загубите времето, което ви е определено да бъдете в Школата на Бялото Братство. А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места. По време на процеса срещу Братството през 1957 година, властта и следователят обвиняваха ръководството на Братството за финансови нарушения.
към текста >>
5.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се
деца
.
Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан. А бащата тихо ронел сълзи. Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се.
Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се
деца
.
Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци. За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз. Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ. Така завършвам и аз своя разказ.
към текста >>
Аз доживях да видя как
децата
на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество.
Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци. За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз. Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ. Така завършвам и аз своя разказ.
Аз доживях да видя как
децата
на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество.
Не можех да се примиря. Трябваше до има някакъв отговор. Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше.
към текста >>
Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че
децата
на нашите приятели ще бъдат наши приемници.
Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ. Така завършвам и аз своя разказ. Аз доживях да видя как децата на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество. Не можех да се примиря. Трябваше до има някакъв отговор.
Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че
децата
на нашите приятели ще бъдат наши приемници.
Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея.
към текста >>
А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и
децата
на нашите приятели са половината пилци, а половината патета.
Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.
А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и
децата
на нашите приятели са половината пилци, а половината патета.
Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда. Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят. И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха. При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство. Така се сбъднаха думите на Учителя. Амин!
към текста >>
И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински
деца
са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха.
Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда. Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят.
И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински
деца
са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха.
При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство. Така се сбъднаха думите на Учителя. Амин!
към текста >>
6.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените
деца
на Школата.
Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата.
Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените
деца
на Школата.
Но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на "Изгрева", които движеха всички организационни въпроси около салона и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините. Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година. Тези възрастни приятели ние ги наричахме "старите братя", защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година. Те бяха свидетели как се разрасна Божието Дело, как от трима ученици, кошерът се рои за едно десетилетие на стотици ученици.
към текста >>
7.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но тогава нямаше магнетофони, за да запишем точно гласа на Учителя, а ние не бяхме добре подготвени и в познанията си бяхме
деца
, в сравнение с онова, което даваше Учителят за музиката - макар че почти всички бяхме завършили музикално образование и трябваше да бъдем музикално грамотни.
Влезнах в духа на песента и песента влезна в мен. Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух. Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна дреха и това е едно ограничение за тях. Песните си остават по-широки и по-богати в действителност. А когато се нотират, нещо е загубено от действителната стойност на песните.
Но тогава нямаше магнетофони, за да запишем точно гласа на Учителя, а ние не бяхме добре подготвени и в познанията си бяхме
деца
, в сравнение с онова, което даваше Учителят за музиката - макар че почти всички бяхме завършили музикално образование и трябваше да бъдем музикално грамотни.
Докато човек не преживее дадена идея, нищо не разбира. А дали тя е дадена чрез песен или чрез Слово, е без значение. Но тогава, след като я преживее, трябва да я приложи в живота си и накрая - да я даде на другите. Това е пътят на идеите на Учителя, които слизат отгоре чрез музика и Слово. Това е път дълъг и труден, защото е вътрешен път у човека.
към текста >>
8.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Нали така
децата
се спъват едно друго?
Това е много интересно. Там не могат да се бутат, понеже всички са македонци. Защото ако един бутне и другият ще го бутне, без да му мигне окото. Но тук, на "Изгрева", имаше много македонци и всички без изключение избутваха с лакти останалите и излизаха напред. Ако не ги допуснеха да излязат напред, слагаха "марка" през краката.
Нали така
децата
се спъват едно друго?
Падналият освобождаваше мястото, а оня, който го бе спънал, излизаше на челно място. Да се чудиш и да се маеш. Ама това, българите, са много загубени хора. Защо ли? Защото те гледат, спорят помежду си, злословят и се разправят, доказват превъзходството си, докато македонецът направо влиза и се насочва към първото място, което е свободно, защото онези - останалите български умници, спорят кой е най-достойният, кой е с най- големи заслуги, за да заеме въпросното място.
към текста >>
С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си
деца
от бащина грижа и закрила.
Болестта го тръшна и положи на легло близо петнадесет години. Той поиска съдба от Небето и Небето му я даде. Не знам той дали разбра това. Но другите го разбраха, особено онези приятели, пред които Учителят лично беше казал, че Икономов ще отговаря за някои негови импровизации на песните Му. Това ще го прочетете в спомените на другите приятели, ако ги напишат и ако смеят да го напишат.
С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си
деца
от бащина грижа и закрила.
Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше спокойно да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си. Понякога някой от Братството се опитваше да им помогне, но това бяха дребни суми. Времената бяха други, всички преминавахме през изпити и оскъдица. Над нас тежеше съдбата на света и стоеше съдбата на Небето.
към текста >>
9.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските
деца
на арфа?
Има си причина за това. И аз ще ви я кажа. След заминаването на Учителя той си влезна в света така, както можеше. А знаете ли, че през време на Школата, той свободно се движеше по "Изгрева", пушейки цигари по поляната и пред приятелите - искаше да покаже с това, че стои над всякакви предразсъдъци. Така изкушаваше - поставяше в съблазън и други, като виждаха, че Учителят го приема винаги радушно и с усмивка.
А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските
деца
на арфа?
Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията. Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка. Да не смятате, че ви лъжа? От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София.
към текста >>
Имаше братски
деца
, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка.
А знаете ли, че през време на Школата, той свободно се движеше по "Изгрева", пушейки цигари по поляната и пред приятелите - искаше да покаже с това, че стои над всякакви предразсъдъци. Така изкушаваше - поставяше в съблазън и други, като виждаха, че Учителят го приема винаги радушно и с усмивка. А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските деца на арфа? Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията.
Имаше братски
деца
, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка.
Да не смятате, че ви лъжа? От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София. Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца. А от многото братски деца само тя бе арфистка. Попитайте я и тя ще ви разкаже много по-грозни неща за личния му живот и за живота му като музикант.
към текста >>
Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските
деца
.
Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията. Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка. Да не смятате, че ви лъжа? От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София.
Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските
деца
.
А от многото братски деца само тя бе арфистка. Попитайте я и тя ще ви разкаже много по-грозни неща за личния му живот и за живота му като музикант. Той бил обсебил няколко държавни арфи, накрая ги продал и прибрал парите. А какво направи той с личния си живот, със своя талант като музикант и като ученик на Школата? Едно голямо нищо.
към текста >>
А от многото братски
деца
само тя бе арфистка.
Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията. Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка. Да не смятате, че ви лъжа? От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София. Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца.
А от многото братски
деца
само тя бе арфистка.
Попитайте я и тя ще ви разкаже много по-грозни неща за личния му живот и за живота му като музикант. Той бил обсебил няколко държавни арфи, накрая ги продал и прибрал парите. А какво направи той с личния си живот, със своя талант като музикант и като ученик на Школата? Едно голямо нищо. Проверете след двадесет години дали казвам истината?
към текста >>
10.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Знае също, че има една игра, която
децата
в София играят - "стражари и апаши".
"Апашът си е винаги апаш, когато краде от десятъка на Господа. Който краде от десятъка на Господа, той губи благоволението на Господа, губи условията, които Небето му предоставя. Той си реже сам клона, на който седи, сам реже корените на дървото, на което седи и то ще изсъхне, но преди това човек пада от клона на земята, разделя се с "Дървото на живота". Паша мълчи. Знае тя, че по това време крадците ги наричат апаши.
Знае също, че има една игра, която
децата
в София играят - "стражари и апаши".
Апашите крадат, а стражарите ги гонят да ги хванат. Хванат ли ги, удрят ги с юмрук по гърба и викат: "Стражарска марка, бум, печат! " и играта свършва. Който е хванат, като апаш е хванат и му е сложен печат на гърба. Паша разбира, че въпросът става много сериозен за нея и че това току-така няма да й се размине.
към текста >>
11.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той имаше семейство и
деца
, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше.
Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята. Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя.
Той имаше семейство и
деца
, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше.
Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията. Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки. Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа.
към текста >>
12.
3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И сега, аз пиша това не за моето поколение, което знае как са нещата, а за следващите поколения, които по дух са верни на делото на Учителя, за да знаят как стоят нещата и да знаят, че ще имат неприятности и проблеми с
децата
и последователите на тези двама хубавци.
Имате двама кандидати: Света или Бога. За един от тях трябва да се ожените." Но минаха много години оттогава - един път двадесет и две години до 1944 година и още двадесет и две години след това, и се видя и разбра, че те се бяха оженили за света. Учителят ги опита и техният опит бе видян по делата им. Ожениха се за света и там останаха. Но което е най- важното, след като се ожениха, се народиха безброй техни последователи.
И сега, аз пиша това не за моето поколение, което знае как са нещата, а за следващите поколения, които по дух са верни на делото на Учителя, за да знаят как стоят нещата и да знаят, че ще имат неприятности и проблеми с
децата
и последователите на тези двама хубавци.
А Учителят беше казал на всички: "За света никога не се женете, абсолютно никога, ако се жени някой, за Бога да се ожени." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 270) Та това е символичната страна на един закон - че човек трябва да държи връзка с онези вътрешни сили, които свързват човешкия ум, човешкото сърце и човешката душа с Бога. Това са връзки на Мировата Любов, която идва от Бога и на Космичната Обич, чрез която човек се приближава към Бога. Това как става ли? "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа." Това е законът на ученика в неговия Път.
към текста >>
13.
3_76 Болшевиките и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
От другата страна на тази къща-близнак живееше баба Парашкева със своите
деца
.
"Болшевиките и Всемировият Учител" Учителят живееше на ул."Опълченска" 66, в дома на Петко Гумнеров.
От другата страна на тази къща-близнак живееше баба Парашкева със своите
деца
.
Един от синовете й се казваше Георги Димитров. В един от разговорите, Учителят бе казал, че този дух е представител на Третия интернационал, който идва в света да промени общества и народи. Ние живяхме през тези времена и бяхме свидетели на всичко, което Учителят каза за комунизма, което вие ще намерите в Неговите беседи. Всичко се изпълни до последната буква и точка. А дали на нас ни изнасяше или не, това нямаше значение от гледна точка на Онзи, който трябваше да изпълни Волята на Великият Учител.
към текста >>
14.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Тя имаше четири
деца
и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък.
А аз още учех и не разполагах със собствени средства. Тогава реших да помоля брат Бертоли да работя при него мозайка. Това беше през 1922 година. Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му.
Тя имаше четири
деца
и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък.
За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение.
към текста >>
15.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им
деца
.
Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов. Неговата бащинска милост и грижа ми стоплиха душата. Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по цигулка, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й.
А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им
деца
.
Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. А след заминаването на Учителя, се нареди да постъпя на работа в Пионерския дворец. Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка. Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия. Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов.
към текста >>
Веднъж Учителят ми каза: "Вие, сестра, не очаквайте от нашите
деца
да ви бъдат ученици.
Влади Симеонов беше влюбен в дъщерята на Бертоли - Мариета - и заради нея идваше на "Изгрева". Ето ви един пример как работи Небето. Той не искаше да дойде, но съществата от Небето го накараха да се влюби в Мариета и заради нея той дойде на "Изгрева". Дори сам той дирижира два пъти камерен състав в салона, където присъствуваше и Сам Учителят. Така че аз не работех в чужда среда, но бях много внимателна и дискретна, за да не навредя на себе си и на Влади Симеонов, понеже в ония години Братството се преследваше.
Веднъж Учителят ми каза: "Вие, сестра, не очаквайте от нашите
деца
да ви бъдат ученици.
При вас ще идват от града, а нашите ще ходят в града, за да става обмяна. Вие, рекох, сте наблюдателна. Потърсете да откриете белезите, по които се отличават музикалните деца. С тях работете. Да не се мъчите с немузикалните." Съветът на Учителя се оказа точен и аз самата проверих това.
към текста >>
Потърсете да откриете белезите, по които се отличават музикалните
деца
.
Дори сам той дирижира два пъти камерен състав в салона, където присъствуваше и Сам Учителят. Така че аз не работех в чужда среда, но бях много внимателна и дискретна, за да не навредя на себе си и на Влади Симеонов, понеже в ония години Братството се преследваше. Веднъж Учителят ми каза: "Вие, сестра, не очаквайте от нашите деца да ви бъдат ученици. При вас ще идват от града, а нашите ще ходят в града, за да става обмяна. Вие, рекох, сте наблюдателна.
Потърсете да откриете белезите, по които се отличават музикалните
деца
.
С тях работете. Да не се мъчите с немузикалните." Съветът на Учителя се оказа точен и аз самата проверих това. Работех като цигуларка с пионерите от двореца, които идваха от града десетки години. Имах успех с тях и получавах похвали от ръководството. Аз избрах своя път - път на служение и учение.
към текста >>
16.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
И досега изпъкват в съзнанието ми ранните утринни часове и изкачващите се ученици - стари, млади, дори и
деца
- нагоре по скалистата пътека.
Бяха направени други, които не се доближиха с изяществото си до оригиналните. По-късно, през 1931 година, място за утринна молитва стана високият скалист връх вляво от Второто езеро, когато приятелите откриха тази пътека, водеща до скалистия връх. От там се разкриваше широк простор - излегнатите хребети на Рила, котловината с трите села в нея и погледът безпрепятствено стигаше до хоризонта, отгдето блясваше първият лъч на слънцето. Този връх, наречен тогава още Молитвен връх, остана и досега да се нарича така. На него Учителят говореше утринните Слова, а ние, насядали по скалите, Го слушахме и записвахме това, което успявахме, но четирите стенографки записваха всичко.
И досега изпъкват в съзнанието ми ранните утринни часове и изкачващите се ученици - стари, млади, дори и
деца
- нагоре по скалистата пътека.
Стигнали върха, всички вперват погледа си на изток, за да не изпуснат първия лъч. Отначало, докато изгрее слънцето, всички сме в мълчание и съзерцание. Чакаме всички, заедно с Учителя. И ето - за миг на хоризонта блесва първият лъч. Всички ставаме на крака.
към текста >>
17.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Сестра Ярмила беше оформила една група от братски
деца
на "Изгрева" и ги учеше да играят балет.
Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа. След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му. Но тя прояви и послушание към него, защото остави сина си тук и, връщайки се заради него в България, си спести ужасите от края на войната в Германия, а може би и по такъв начин беше спасила и собствения си живот. След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя.
Сестра Ярмила беше оформила една група от братски
деца
на "Изгрева" и ги учеше да играят балет.
Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури. На Ярмила Учителят беше казал за някои песни, когато се пеят да се съпровождат с движения, които да отговарят на текста. Беше казал кои песни да се дадат с подходящи движения. Но това за съжаление не се записа. В салона бе поставена черна дъска, на която, по текст даден от Учителя, музикантите бяха записали някои песни.
към текста >>
18.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Нямаха
деца
.
Той беше един от първите музиканти, с когото почнах да свиря в Братството. Христо Байданов свиреше на цигулка и то много хубаво. А в онези години нямаше радио и затова всичко ни се виждаше така прекрасно и вълшебно. Иван Кавалджиев беше предан наш брат. Жена му беше учителка.
Нямаха
деца
.
Подхвърлиха им от някъде някакво дете пред прага на къщата и те решиха да го отгледат. В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде им големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина.
към текста >>
По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени
деца
, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето.
В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде им големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че, в разстояние на двадесет години, те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя.
По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени
деца
, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето.
Имахме няколко такива случая на осиновявания на подхвърлени деца и почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата и оттам много музиканти си изгубиха добрите условия при Учителя за работа с музиката Му. По-късно дойде от Казанлък един младеж, Христо Дързев, с желание да следва в Музикалната академия. Докато престоя в София, разработи за смесен хор няколко песни.
към текста >>
Имахме няколко такива случая на осиновявания на подхвърлени
деца
и почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка.
Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде им големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че, в разстояние на двадесет години, те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя. По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето.
Имахме няколко такива случая на осиновявания на подхвърлени
деца
и почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка.
Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата и оттам много музиканти си изгубиха добрите условия при Учителя за работа с музиката Му. По-късно дойде от Казанлък един младеж, Христо Дързев, с желание да следва в Музикалната академия. Докато престоя в София, разработи за смесен хор няколко песни. Това създаде голямо оживление.
към текста >>
Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските
деца
!
Учи две години и не му се случва нищо. Връща се жив и здрав. Ето как отгоре помагат на тези, които работят безвъзмездно. Така че, по препоръка на Учителя започна да учи арфа, след като замина в Германия и усвои арфата. А след като се върна, продължи да свири в оперни и симфонични оркестри.
Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските
деца
!
" Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа.
към текста >>
През всичкото време, докато бях в Братството, аз преподавах уроци по цигулка на братските
деца
.
Накрая ми разказваше, че у дома си имал един куфар със записани от него песни на Учителя, както и негови разработки. За мое голямо учудване, той сподели, че не знаел къде го е сложил и не можел да го намери. Това дали беше ирония на съдбата или пък беше истинската му съдба - не мога да кажа. Но не мога да се примиря с това, че ето - изминаха четиридесет и пет години от заминаването на Учителя, а той нищо не написа за Него, нито публикува свои разработки на песните на Учителя, при положение, че имаше условия, имаше възможност да стори това. Коментарите са излишни, защото се предхождат от непослушанието на ученика към Учителя.
През всичкото време, докато бях в Братството, аз преподавах уроци по цигулка на братските
деца
.
Помагах им да влязат в Музикалното училище и да продължат да учат. Сега младите братски музикални деца израснаха. Станаха добри музиканти и продължават музикалния живот на Братството. През времето на Школата непрекъснато съм била на всички екскурзии с Учителя на Витоша и на Рила и непрекъснато съм свирила на Паневритмия. Изминаха много години, младите братски деца израснаха, станаха добри музиканти и сега те осъществяват музикалния живот на Братството.
към текста >>
Сега младите братски музикални
деца
израснаха.
Това дали беше ирония на съдбата или пък беше истинската му съдба - не мога да кажа. Но не мога да се примиря с това, че ето - изминаха четиридесет и пет години от заминаването на Учителя, а той нищо не написа за Него, нито публикува свои разработки на песните на Учителя, при положение, че имаше условия, имаше възможност да стори това. Коментарите са излишни, защото се предхождат от непослушанието на ученика към Учителя. През всичкото време, докато бях в Братството, аз преподавах уроци по цигулка на братските деца. Помагах им да влязат в Музикалното училище и да продължат да учат.
Сега младите братски музикални
деца
израснаха.
Станаха добри музиканти и продължават музикалния живот на Братството. През времето на Школата непрекъснато съм била на всички екскурзии с Учителя на Витоша и на Рила и непрекъснато съм свирила на Паневритмия. Изминаха много години, младите братски деца израснаха, станаха добри музиканти и сега те осъществяват музикалния живот на Братството. Настоящите бележки, които предоставям, имат за цел да подтикнат младите музиканти в техния път към изучаване песните на Учителя, за да могат от своя страна да ги предадат на следващите поколения. Моите заключителни думи за Школата на Учителя и Словото на Всемировия Учител са следните: Словото Му бе Дух на Бога Живаго.
към текста >>
Изминаха много години, младите братски
деца
израснаха, станаха добри музиканти и сега те осъществяват музикалния живот на Братството.
През всичкото време, докато бях в Братството, аз преподавах уроци по цигулка на братските деца. Помагах им да влязат в Музикалното училище и да продължат да учат. Сега младите братски музикални деца израснаха. Станаха добри музиканти и продължават музикалния живот на Братството. През времето на Школата непрекъснато съм била на всички екскурзии с Учителя на Витоша и на Рила и непрекъснато съм свирила на Паневритмия.
Изминаха много години, младите братски
деца
израснаха, станаха добри музиканти и сега те осъществяват музикалния живот на Братството.
Настоящите бележки, които предоставям, имат за цел да подтикнат младите музиканти в техния път към изучаване песните на Учителя, за да могат от своя страна да ги предадат на следващите поколения. Моите заключителни думи за Школата на Учителя и Словото на Всемировия Учител са следните: Словото Му бе Дух на Бога Живаго. Песните Му бяха отзвук на Божествената Душа. Музиката Му бе творчески акт на Божествения Дух и творение на Божествената Душа. Амин. Записвал между 1976 - 1980 година д-р Вергилий Кръстев Уважаема сестра Мария Златева, След последната ни среща, аз продължавам да умувам и смятам, че Вашият материал е от изключително историческо значение за Школата, отнасящ за музикалния живот на "Изгрева".
към текста >>
19.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Дадена е през 1888 година, в село Хотанца, Русенско, където Учителят е бил назначен за учител в местното училище и където е учил
децата
на четмо и писмо.
Това е първата песен, която се даде в Школата, след като аз влязох в нея. Лично аз много я обичам. Фир-фюр-фен Това е химн на ученика. С този химн Учителят изпраща ученика в света. За Небесния цар Мелодия и текст от Учителя.
Дадена е през 1888 година, в село Хотанца, Русенско, където Учителят е бил назначен за учител в местното училище и където е учил
децата
на четмо и писмо.
към текста >>
20.
5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Беше голямо изпитание за много приятели, макар че много от тях бяха женени, имаха семейства и
деца
.
Но когато ние заведохме Учителя на балет, Той прие нещата естествено. След балета ние Го запитахме за много неща. Той така естествено ни каза някои неща и направи някои забележки за балета, че за нас бариерата за голото женско тяло падна. Отвори се друг свят на хармония на съчетание от музика и движения, търсещи да се изявят в единство. А имаше много забавни и комични моменти от живота на приятелите, които за пръв път посетиха балета и видяха "живи балерини" - голи жени.
Беше голямо изпитание за много приятели, макар че много от тях бяха женени, имаха семейства и
деца
.
На "Изгрева" веднъж, както се бяхме събрали около Учителя, Той ни изпя една малка песенчица. Обърна се към нас каза: "Можете ли да ми изиграете едно хоро? " Наредихме се, хванахме се "ръка за колан", както се играеше хорото в Софийско и зачакахме. Тогава нямаше българин, който да не може да играе хоро. Не можеш ли да играеш, няма да можеш и да се ожениш - така стояха нещата тогава.
към текста >>
21.
5_32 Имотите на богатите братя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Как така на държавата, та те имаха
деца
, наследници?
Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си? " Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата! " Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха.
Как така на държавата, та те имаха
деца
, наследници?
Някои от тях бяха бездетни. Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди. Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата! " Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен.
към текста >>
22.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
В педагогическите среди тя се е ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като например "Възпитанието и заниманието на
децата
от предучилищна възраст".
Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата. Тази идея бе дадена от Учителя. Но за да се осъществи, беше необходимо специално време в тези размирни години и хора, които трябваше да я осъществят до края. Проводници на тази идея за приложение на Паневритмията в училищата стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев. Милка Периклиева е била една от най-изтъкнатите учителки в детските градини в София.
В педагогическите среди тя се е ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като например "Възпитанието и заниманието на
децата
от предучилищна възраст".
Тази й популярност дава възможност през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детската градина при "Близкоизточната фондация". Милка проявила особен интерес към Паневритмията, тъй като упражнения от такъв род са в най-голяма близост с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движение и музика. Тя много добре проучила както самите упражнения, така и музиката, която ги съпровожда. Това я прави подходяща за провеждането на тази идея. Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и от инженерните войски.
към текста >>
След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате
децата
?
Аз отговарях предпазливо и внимателно, защото не знаех защо съм извикана и бях много уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени за там от министерството на просветата.
След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате
децата
?
" Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите,от които съм ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най-после, като ме видя, че не съм подготвена и заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. Мълчах. След минутка мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате? Знаете ли за нея?
към текста >>
А
децата
от училището били разпръснати по други училища.
И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка.
А
децата
от училището били разпръснати по други училища.
"Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя.
към текста >>
"Мен като учителка и моите
деца
бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов".
Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища.
"Мен като учителка и моите
деца
бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов".
Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата?
към текста >>
Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с
децата
от цялото училище.
В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов".
Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с
децата
от цялото училище.
От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал: "Да става по-бързо".
към текста >>
За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и на
деца
.
От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал: "Да става по-бързо".
За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и на
деца
.
Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище.
към текста >>
Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят
децата
им.
Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура.
Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят
децата
им.
Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалния състав с кларинет, цигулка и китара. Привлякох кларинетиста Данко Симеонов, цигуларя Симеон Симеонов и китаристката Верка Куртева.
към текста >>
Децата
бяха облечени празнично - момиченцата в бели роклички, а момченцата с бели блузки и сини панталонки.
В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл там, той каза: "Страхливец! " Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, беше сметнал, че ще се изложи, ако присъствува на такава детска демонстрация и покаже публично, че има връзка с дъновисти. И Лулчев добави, че Йоцов е станал министър само заради това, че е дал ход на Паневритмията, когато е бил главен секретар. Така че събитията се развиваха по начин, който никой не предполагаше.
Децата
бяха облечени празнично - момиченцата в бели роклички, а момченцата с бели блузки и сини панталонки.
Играеха великолепно и с настроение изпълниха пред началника тези осемнадесет упражнения. След като упражненията свършиха, той ме покани да отида с него в министерството на конференция. Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й. Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство.
към текста >>
Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя
деца
и учители в курсовете.
Аз се замислих и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам на висшисти учители! Дали ще бъда авторитетна пред тях? " Министърът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах.
Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя
деца
и учители в курсовете.
Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш!
към текста >>
23.
7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава
децата
.
Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано. Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква.
Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава
децата
.
Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща. Милка не успява да направи това. Стават бомбардировките, които разрушават училището. Уврежда се и нейното пиано.
към текста >>
24.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Те бяха галените
деца
на Школата.
После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето". След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето". Тези песни бяха дадени в клас. Учителят даваше песните на различни места. Той беше много благосклонен към музикантите.
Те бяха галените
деца
на Школата.
Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя. И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга.
към текста >>
Но някои от тези
деца
се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя.
След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето". Тези песни бяха дадени в клас. Учителят даваше песните на различни места. Той беше много благосклонен към музикантите. Те бяха галените деца на Школата.
Но някои от тези
деца
се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя.
И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми.
към текста >>
25.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Той се пропи и тя, за да изхрани
децата
си и себе си, преподаваше уроци по френски език.
В салона имаше пиано и орган. Имаше поставена черна дъска, която служеше за някои чертежи, които Учителят даваше при беседите Си или за някои текстове, написани от Него лично на черната дъска. Фотографите ги заснеха и ги извадиха на снимки. Аз съм виждала две заснети на черната дъска песни, но си спомням, че бяха записани още. Тази черна дъска беше на сестра Маркова, която беше белгийка, омъжена за българин.
Той се пропи и тя, за да изхрани
децата
си и себе си, преподаваше уроци по френски език.
Който е бил неин ученик, проговорваше френски. Тя беше добър педагог. Аз също съм учила при нея. Но тя се претовари, заболя от умствена преумора, разстрои се. Накрая дойде при Учителя на "Изгрева", а Той й даде метод за лечение и тя оздравя.
към текста >>
26.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си
деца
.
После, след като Савка бе видяла всичко и бе разбрала какво е състоянието на Учителя, тя започна да Му помага, да Го съблича и облича. Вървим по пътя. Още сме долу, в широкия път, който сега е шосе, а преди беше коларски път - много лош път, прокаран за селски каруци. Вървим и по едно време сядаме за почивка. И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа змия".
Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си
деца
.
Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие. Змия ухапала една наша сестра. Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството.
към текста >>
27.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
За югославските
деца
130 000 лв. 5.
А каква бе дейността на партийната група на "Изгрева"? Ето извадки от техния протокол: "Активната дейност на комитета на ОФ "Изгрева": дъновисти-Комунисти до 13 декември 1945 год. 1. Записани и събрани за заема на свободата 2 500 000 лв. 2. За Помощна организация, събрани 150 000 лв. 3. За войската 120 000 лв. 4.
За югославските
деца
130 000 лв. 5.
За югославската акция 25 000лв. 6. За Първа българска армия - за подаръци 50 000 лв. 7. За болниците и фронта, събрани 35 000 лв. Независимо от това, женското дружество изпрати на фронта: чорапи, пуловери, ръкавици и други разни подаръци, сладкиши и пр. Също избра за югославската акция разни дрехи, почисти ги и ги изкърпи.
към текста >>
28.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Той пита
децата
какво искат да ядат и това им сготвя.
На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен". Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата. "Учителят е като майка.
Той пита
децата
какво искат да ядат и това им сготвя.
Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото страдание през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя.
към текста >>
Ние бяхме пред Него като
деца
пред майка си и всички на Него уповавахме.
Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване.
Ние бяхме пред Него като
деца
пред майка си и всички на Него уповавахме.
И Той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието".
към текста >>
Те бяха галените
деца
на Школата.
После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето". След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето". Тези песни бяха дадени в клас. Учителят даваше песните на различни места. Той беше много благосклонен към музикантите.
Те бяха галените
деца
на Школата.
Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя. И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга.
към текста >>
Но някои от тези
деца
се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя.
След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето". Тези песни бяха дадени в клас. Учителят даваше песните на различни места. Той беше много благосклонен към музикантите. Те бяха галените деца на Школата.
Но някои от тези
деца
се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя.
И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми.
към текста >>
29.
2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Много от приятелите имаха вече семейства и
деца
- трябваше грижа и издръжка за тях.
"Най-великите пирати от Французката енциклопедия" На "Изгрева" се бе оформило цяло селище. Там бе и салонът, там Учителят изнасяше своите беседи и там живееше. "Изгревът" бе станал отдавна духовен център. Но по-голяма част от приятелите живееха в града. Аз също живеех на другия край на града.
Много от приятелите имаха вече семейства и
деца
- трябваше грижа и издръжка за тях.
Обикновено те идваха в неделя сутрин от 5 часа на Утринните Слова на Учителя или в 10 часа, когато бе Неделната беседа на Учителя. Затова в неделен ден салонът бе препълнен от слушатели. Тогава на общата поляна се играеше голяма Паневритмия. Там се виждахме всички: тези от града - с тези от "Изгрева". Идваха нови, които се запознаваха с Учителя.
към текста >>
От моето поколение много братя и сестри създадоха семейства и народиха
деца
.
А при всяка беля, която правели, баща им отварял Френската енциклопедия, която специално си изписал от Франция и започвал да чете. След малко казвал на глас: "Ето тази беля, гдето ми я направиха днес, тука е описана като велик подвиг на още по-велик пират. Какви времена доживяхме, да четем за синовете си по чуждите енциклопедии." Сълзи се ронели по лицето му и с умиление и гордост затварял Френската енциклопедия. Този случай ми го разказваше този приятел и за доказателство ми ги показа как са изографисани на портрети в енциклопедията. И което е още по-важно, те приличаха по образ досущ на ликовете на енциклопедията.
От моето поколение много братя и сестри създадоха семейства и народиха
деца
.
След години те израснаха, възмъжаха и с това дойдоха грижите на родителите. Понеже аз контактувах с всички и познавах всички, затова бях в течение на техните грижи и неволи. Тогава аз се втренчвах в лицата на техните деца и се питах, тези образи дали вече не са напечатани в някои от енциклопедиите ту на британската, ту на френската, ту на руската, ту на римската империи. Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите родители, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви. Затова приемах децата на нашите приятели, но с една резерва, че трябва да проверя какво ли е записано в някоя енциклопедия за техните предишни подвизи.
към текста >>
Тогава аз се втренчвах в лицата на техните
деца
и се питах, тези образи дали вече не са напечатани в някои от енциклопедиите ту на британската, ту на френската, ту на руската, ту на римската империи.
Този случай ми го разказваше този приятел и за доказателство ми ги показа как са изографисани на портрети в енциклопедията. И което е още по-важно, те приличаха по образ досущ на ликовете на енциклопедията. От моето поколение много братя и сестри създадоха семейства и народиха деца. След години те израснаха, възмъжаха и с това дойдоха грижите на родителите. Понеже аз контактувах с всички и познавах всички, затова бях в течение на техните грижи и неволи.
Тогава аз се втренчвах в лицата на техните
деца
и се питах, тези образи дали вече не са напечатани в някои от енциклопедиите ту на британската, ту на френската, ту на руската, ту на римската империи.
Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите родители, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви. Затова приемах децата на нашите приятели, но с една резерва, че трябва да проверя какво ли е записано в някоя енциклопедия за техните предишни подвизи. Затова имам голямо уважение към тези енциклопедии - съкровищници на човешката цивилизация. Някой знае ли къде мога да намеря историята на техните личности, че ми стана много любопитно ?
към текста >>
Затова приемах
децата
на нашите приятели, но с една резерва, че трябва да проверя какво ли е записано в някоя енциклопедия за техните предишни подвизи.
От моето поколение много братя и сестри създадоха семейства и народиха деца. След години те израснаха, възмъжаха и с това дойдоха грижите на родителите. Понеже аз контактувах с всички и познавах всички, затова бях в течение на техните грижи и неволи. Тогава аз се втренчвах в лицата на техните деца и се питах, тези образи дали вече не са напечатани в някои от енциклопедиите ту на британската, ту на френската, ту на руската, ту на римската империи. Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите родители, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви.
Затова приемах
децата
на нашите приятели, но с една резерва, че трябва да проверя какво ли е записано в някоя енциклопедия за техните предишни подвизи.
Затова имам голямо уважение към тези енциклопедии - съкровищници на човешката цивилизация. Някой знае ли къде мога да намеря историята на техните личности, че ми стана много любопитно ?
към текста >>
30.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Или може ли да роди няколко
деца
изведнаж?
Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него? Той е сам Господ, Който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидящо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно?
Или може ли да роди няколко
деца
изведнаж?
Не, това е невъзможно. Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но, казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения.
към текста >>
31.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
Те са сега още
деца
в начинающия се Господен живот.
Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възражданието, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото Рождение – Раждание от Духът. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие.
Те са сега още
деца
в начинающия се Господен живот.
Страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават ума им, да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение; да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа.
към текста >>
32.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ето аз се ожених, но нямах
деца
.
Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон. Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си. Какво стана по-нататък.
Ето аз се ожених, но нямах
деца
.
Сестра ми Цанка беше омъжена, но и тя нямаше деца. Брат ми Стефан не се задоми. Брат ми Николай се ожени, имаше две дъщери, които се омъжиха, но нямаха деца. И така родът бе спрян поради неизпълнение на обета пред Атон. Закони има, които съществуват и които ние не познаваме.
към текста >>
Сестра ми Цанка беше омъжена, но и тя нямаше
деца
.
Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон. Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си. Какво стана по-нататък. Ето аз се ожених, но нямах деца.
Сестра ми Цанка беше омъжена, но и тя нямаше
деца
.
Брат ми Стефан не се задоми. Брат ми Николай се ожени, имаше две дъщери, които се омъжиха, но нямаха деца. И така родът бе спрян поради неизпълнение на обета пред Атон. Закони има, които съществуват и които ние не познаваме. На един от съборите в Търново през 1922 г.
към текста >>
Брат ми Николай се ожени, имаше две дъщери, които се омъжиха, но нямаха
деца
.
Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си. Какво стана по-нататък. Ето аз се ожених, но нямах деца. Сестра ми Цанка беше омъжена, но и тя нямаше деца. Брат ми Стефан не се задоми.
Брат ми Николай се ожени, имаше две дъщери, които се омъжиха, но нямаха
деца
.
И така родът бе спрян поради неизпълнение на обета пред Атон. Закони има, които съществуват и които ние не познаваме. На един от съборите в Търново през 1922 г. баща ми беше дошъл в Търново, за да ме види, понеже току-що бяхме се върнали от комуната в Арбанаси, където всички бяхме заболели от малария. И тогава баща ми се срещна с Учителя.
към текста >>
33.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След двете войни българите се наситиха на оръжие и постепенно ги унищожиха или ги заравяха в земята да не правят бели
децата
им.
После разбрах, когато за пръв път проговорих и се разчетах и започнах да превеждам от руски на български без да съм учил този език. Причината бе, че си го знаех от рождение и беше дошло времето да си го припомня. По онова време във вся- ка къща имаше много оръжие. Че пищови, че ятагани, че пушки кремъклийки, че копия, че бойни брадви и какви ли не още работи. Това беше преди Балканската война.
След двете войни българите се наситиха на оръжие и постепенно ги унищожиха или ги заравяха в земята да не правят бели
децата
им.
към текста >>
34.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А те си имаха семейства, жени,
деца
, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска.
Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите? А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата. Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя.
А те си имаха семейства, жени,
деца
, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска.
Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели. Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас. Но те се правеха на разсеяни и на третия подред обед Учителят спря общите обеди. Нито за тях, нито за нас. Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада.
към текста >>
35.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тази къща беше на Петко Гумнеров и Евангелина Гумнерова, които нямаха
деца
.
Отначало Го поканват и Той приспива в сутерена. След време се освобождава една от стаите, която е била дадена на друг квартирант. Стаята е свободна и те я предлагат на Петър Дънов. Тогава Той е за тях Петър Дънов. А това е към 1905 година.
Тази къща беше на Петко Гумнеров и Евангелина Гумнерова, които нямаха
деца
.
Семейство от двама човека. Къщичката както е сега, така си беше и тогава. А тя е къща близнак. От едната сестра е на Гумнерови, а от другата страна е на баба Парашкева, майката на Георги Димитров. Много интересно и символично съжителство.
към текста >>
36.
22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Та сега
деца
плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор.
Дечицата уплашени плачеха. А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба.
Та сега
деца
плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор.
Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот!
към текста >>
Бяхме осем души плюс Жечо и трите му
деца
.
Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот!
Бяхме осем души плюс Жечо и трите му
деца
.
Поехме грижата за двора, където имаше две кобили, две крави и две телета. Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко мляко, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна. За няколко дни сложихме ред вкъщи и в двора.
към текста >>
37.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В една от къщите бяха останали
деца
и бабичка и не знаеха как да ги извадят.
Случи се нещо, което измени отношенията им към нас. Избухна в селото пожар. Запалиха се няколко къщи изведнъж. Стана суматоха. Селяните се суетяха уплашени, тичаха, викаха, но не знаеха какво да правят.
В една от къщите бяха останали
деца
и бабичка и не знаеха как да ги извадят.
Добитъка в двора ще изгори с тях. Взехме ние инициативата в ръцете си. Пуснахме добитъка, изнесохме децата от горящата къща и извлякохме бабичката. Турихме жива верига от хора от рекичката до горящите къщи, да подават котли пълни с вода за гасене на пожара. Така почна гасенето на къщата и угасихме огъня.
към текста >>
Пуснахме добитъка, изнесохме
децата
от горящата къща и извлякохме бабичката.
Стана суматоха. Селяните се суетяха уплашени, тичаха, викаха, но не знаеха какво да правят. В една от къщите бяха останали деца и бабичка и не знаеха как да ги извадят. Добитъка в двора ще изгори с тях. Взехме ние инициативата в ръцете си.
Пуснахме добитъка, изнесохме
децата
от горящата къща и извлякохме бабичката.
Турихме жива верига от хора от рекичката до горящите къщи, да подават котли пълни с вода за гасене на пожара. Така почна гасенето на къщата и угасихме огъня. Селяните се опомниха чак накрая. Вече ни оглеждат по друг начин. Говорят си: „А-a ако не бяха набожните какво щеше да стане!
към текста >>
38.
25. ПРОРОЧЕСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сега Янко-
ясновидеца
предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от село, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората.
25. ПРОРОЧЕСТВОТО Житата узряха, наближаваше жътвата. Един ден пристига в двора на Жечо една делегация с кмета на селото и няколко първенци. Нещо важно имаше да ни каже. Кметът започна реч: „Дойдохме да ви кажем, че трябва да напуснете селото и да си отидете, защото селяните ще ви убият с камъни. Миналата година по това време падна градушка и уби нивите.
Сега Янко-
ясновидеца
предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от село, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората.
Ще падат ледени буци, колкото един сноп." Всички селяни бяха изплашени от спомена от миналата година. Бедствието беше предсказано да стане след два дни, малко преди жътвата. Всички вярват на Янко, защото е и ясновидец и раздава насам и натам пророчества. Вероятно някои се сбъдват, затова селяните хем му вярват, хем са уплашени и накрая решават да изпратят делегация да ни съобщи, да напуснем селото. Аз заставам пред кмета и му казвам: „Няма да си отидем.
към текста >>
Внушиха лъжепророчество на
ясновидеца
Янко.
Значи нашето пророчество се изпълни. И с това вече напълно спечелихме сърцата на селяните. Нашият авторитет порасна. Ето виждате ли сега, как онези сили, които воюват срещу идеята за общ братски живот първия път не успяха чрез кръчмаря и попа. Този път решиха да ни атакуват по въздуха.
Внушиха лъжепророчество на
ясновидеца
Янко.
Той изрече това пророчество, което не се сбъдна. А се сбъдна моето пророчество. Но то бе казано и изречено чрез дух и сила. Някаква сила влезна в мен и категорично изяви чрез мене своето пророчество.
към текста >>
39.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Времето ще изличи моята скръб като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с
децата
си, както те са търпяли така и аз ще търпя.
Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно. И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда. За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка. Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй. Този може би да е Божествения път, по който си тръгнал?
Времето ще изличи моята скръб като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с
децата
си, както те са търпяли така и аз ще търпя.
Ето първият Великден ще прекараме без тебе. Пиши поне по-често за всичко как прекарваш там. Ако имаш нужда от нещо като дрехи, чорапи, пари и пр. пиши да ти пратим. В противен случай ние повече ще се тревожим.
към текста >>
40.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
Яйлиджик (от дядовото попово село) там го работят и той обеща, че като си отиде след изпита на
децата
ще се потруди да пита.
Питах за коноп, в село няма. Мислех да отида в с. Дуваларе знаех на едно място го работеха, със същия човек се срещнахме и го питах, но каза, че нямал. Писах на брат Христо - учител в с. Караджиларе, а е от с.
Яйлиджик (от дядовото попово село) там го работят и той обеща, че като си отиде след изпита на
децата
ще се потруди да пита.
Пътници кога заминаваха за панаира в Карнобат питах, но казват, че можело да се намери, но изработено на плат - изтъкано. Питам за цена, казват че било женска работа. Те - мъжете не знаят. Не ми остава време да отида, защото ще трябва най-малко три дни да отсъствам, а работа както знаеш се намира. На 2.V.1923 г.
към текста >>
А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и
деца
в Ачларе кръщава.
Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много.
А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и
деца
в Ачларе кръщава.
Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество.
към текста >>
41.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Деца
от село с кошове и кошници отиват за риба.
Ако помниш единия край се залива и когато я косихме запушихме дупката и водата се оправи в коритото и след като изсъхна го покосихме. При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично. За да мога да го покося пак запуших дупката без мъка с няколко пеши пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам!
Деца
от село с кошове и кошници отиват за риба.
Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли. Бързо разчиствам покосеното сено на страни и отворих път на водата да върви от дето не й местото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки.
към текста >>
Колкото за прехраната на мен и
децата
то не се грижа.
Пак на бой и убийство ми върви както някога брат. Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши". Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати.
Колкото за прехраната на мен и
децата
то не се грижа.
Щом Господ ми е дал живот и здраве то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли. Беседата ме облекчи гдето се казва, че когато те бие, който те обича, това е благословение. Бил съм жена си, добитъка, околните си, децата си, но все своите като им мисля доброто. И за това ги бия. Икономия правя във всичко, а все с дефицит привършвам.
към текста >>
Бил съм жена си, добитъка, околните си,
децата
си, но все своите като им мисля доброто.
Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати. Колкото за прехраната на мен и децата то не се грижа. Щом Господ ми е дал живот и здраве то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли. Беседата ме облекчи гдето се казва, че когато те бие, който те обича, това е благословение.
Бил съм жена си, добитъка, околните си,
децата
си, но все своите като им мисля доброто.
И за това ги бия. Икономия правя във всичко, а все с дефицит привършвам. Където тръгна все пари от хора търся. Всички ще се научат къде отивам и какво правя. Ред ли не зная какво, но не върви.
към текста >>
42.
100. НЕМИРНИЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Децата
имали навика да се клеветят едно-друго: „Господин Даскале, този ми направи това, онзи ми направи онова." Идва друг и клевети: „Този ме би, а онзи ме удари." Идва трети.
100. НЕМИРНИЦИТЕ Учителят след завършването на Богословското училище в гр. Свищов, отива и става начален учител в село Хотанца, Русенско. Когато отишъл там и започнал да ги учи в Школото, постепенно се почувствала една особена промяна.
Децата
имали навика да се клеветят едно-друго: „Господин Даскале, този ми направи това, онзи ми направи онова." Идва друг и клевети: „Този ме би, а онзи ме удари." Идва трети.
И той хленчи. „Този ме спъна, а онзи ме ритна." Петър Дънов е даскал. Той мълчи. После казва на детето гдето се обърнало към него: „Ти по-добър ли си от него? Не правиш ли същото като него?
към текста >>
"
Децата
вдигат рамене и мълчат.
И той хленчи. „Този ме спъна, а онзи ме ритна." Петър Дънов е даскал. Той мълчи. После казва на детето гдето се обърнало към него: „Ти по-добър ли си от него? Не правиш ли същото като него?
"
Децата
вдигат рамене и мълчат.
От тогава престават да се клеветят едно-друго. Клеветата изчезва от класа. Децата обичали да се бият. Биели се до ожесточение. Родовата омраза и личната неприязън на родителите им се прехвърлила върху децата.
към текста >>
Децата
обичали да се бият.
После казва на детето гдето се обърнало към него: „Ти по-добър ли си от него? Не правиш ли същото като него? " Децата вдигат рамене и мълчат. От тогава престават да се клеветят едно-друго. Клеветата изчезва от класа.
Децата
обичали да се бият.
Биели се до ожесточение. Родовата омраза и личната неприязън на родителите им се прехвърлила върху децата. Те просто били обсебени от тези сили, с които воювали възрастните. Учителят хваща двете деца, които се бият за ушите и им казва: „Утре ще дойдете с бащите си." На следващия ден бащите водят децата. Стоят и се гледат гузно.
към текста >>
Родовата омраза и личната неприязън на родителите им се прехвърлила върху
децата
.
" Децата вдигат рамене и мълчат. От тогава престават да се клеветят едно-друго. Клеветата изчезва от класа. Децата обичали да се бият. Биели се до ожесточение.
Родовата омраза и личната неприязън на родителите им се прехвърлила върху
децата
.
Те просто били обсебени от тези сили, с които воювали възрастните. Учителят хваща двете деца, които се бият за ушите и им казва: „Утре ще дойдете с бащите си." На следващия ден бащите водят децата. Стоят и се гледат гузно. Младият даскал се обръща към тях и им казва: „Децата ви се бият с ожесточение и могат да се осакатят. Те ще се бият до тогава, докато вие не се примирите един с друг.
към текста >>
Учителят хваща двете
деца
, които се бият за ушите и им казва: „Утре ще дойдете с бащите си." На следващия ден бащите водят
децата
.
Клеветата изчезва от класа. Децата обичали да се бият. Биели се до ожесточение. Родовата омраза и личната неприязън на родителите им се прехвърлила върху децата. Те просто били обсебени от тези сили, с които воювали възрастните.
Учителят хваща двете
деца
, които се бият за ушите и им казва: „Утре ще дойдете с бащите си." На следващия ден бащите водят
децата
.
Стоят и се гледат гузно. Младият даскал се обръща към тях и им казва: „Децата ви се бият с ожесточение и могат да се осакатят. Те ще се бият до тогава, докато вие не се примирите един с друг. Помислете си, дали ще се помирявате. Ако не се помирите, лошо ви се пише.
към текста >>
Младият даскал се обръща към тях и им казва: „
Децата
ви се бият с ожесточение и могат да се осакатят.
Биели се до ожесточение. Родовата омраза и личната неприязън на родителите им се прехвърлила върху децата. Те просто били обсебени от тези сили, с които воювали възрастните. Учителят хваща двете деца, които се бият за ушите и им казва: „Утре ще дойдете с бащите си." На следващия ден бащите водят децата. Стоят и се гледат гузно.
Младият даскал се обръща към тях и им казва: „
Децата
ви се бият с ожесточение и могат да се осакатят.
Те ще се бият до тогава, докато вие не се примирите един с друг. Помислете си, дали ще се помирявате. Ако не се помирите, лошо ви се пише. Синовете ви ще станат разбойници и накрая затвора ще ги умири. Избирайте сега.
към текста >>
Ще ли се примирите двамата и
децата
да не ви се бият, или ще оставите друг да ги усмирява." Бащите Го гледат опулени.
Те ще се бият до тогава, докато вие не се примирите един с друг. Помислете си, дали ще се помирявате. Ако не се помирите, лошо ви се пише. Синовете ви ще станат разбойници и накрая затвора ще ги умири. Избирайте сега.
Ще ли се примирите двамата и
децата
да не ви се бият, или ще оставите друг да ги усмирява." Бащите Го гледат опулени.
Откъде този млад даскал знае всичко това? Отиват си, но след няколко дни две жени носят по една баница в тепсия завити с бохча и казват: „Даскале, тези баници ги изпращат мъжете ни. Ние се помирихме." От следващия ден децата престават да се бият и станали приятелчета. По същия начин младият даскал е постъпил и с другите деца, които се бият. Накрая, след много, много години Учителят сподели с нас: „Никога не съм ял и не са ме черпили с толкова тави баници, колкото когато бях млад даскал в село Хотанца.
към текста >>
Ние се помирихме." От следващия ден
децата
престават да се бият и станали приятелчета.
Синовете ви ще станат разбойници и накрая затвора ще ги умири. Избирайте сега. Ще ли се примирите двамата и децата да не ви се бият, или ще оставите друг да ги усмирява." Бащите Го гледат опулени. Откъде този млад даскал знае всичко това? Отиват си, но след няколко дни две жени носят по една баница в тепсия завити с бохча и казват: „Даскале, тези баници ги изпращат мъжете ни.
Ние се помирихме." От следващия ден
децата
престават да се бият и станали приятелчета.
По същия начин младият даскал е постъпил и с другите деца, които се бият. Накрая, след много, много години Учителят сподели с нас: „Никога не съм ял и не са ме черпили с толкова тави баници, колкото когато бях млад даскал в село Хотанца. Кога си тръгнах от там, селото се беше усмирило."
към текста >>
По същия начин младият даскал е постъпил и с другите
деца
, които се бият.
Избирайте сега. Ще ли се примирите двамата и децата да не ви се бият, или ще оставите друг да ги усмирява." Бащите Го гледат опулени. Откъде този млад даскал знае всичко това? Отиват си, но след няколко дни две жени носят по една баница в тепсия завити с бохча и казват: „Даскале, тези баници ги изпращат мъжете ни. Ние се помирихме." От следващия ден децата престават да се бият и станали приятелчета.
По същия начин младият даскал е постъпил и с другите
деца
, които се бият.
Накрая, след много, много години Учителят сподели с нас: „Никога не съм ял и не са ме черпили с толкова тави баници, колкото когато бях млад даскал в село Хотанца. Кога си тръгнах от там, селото се беше усмирило."
към текста >>
43.
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Него го е било срам да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал като е занимавал в определени часове
децата
на богати американци.
Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те Го питали, колко струва, а Той казвал: „Колкото обичате." Те са пъхали едри банкноти в джобовете Му и така с тях е прекарвал по някой месец. По това време негов състудент е и Величко Гръблашев.
Него го е било срам да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал като е занимавал в определени часове
децата
на богати американци.
Това по-късно Величко Гръблашев ми го разказваше. Учителят имаше един дневник от следването си в САЩ и след това, но Той в Мърчаево го изгори заедно с други Негови тефтерчета. Този случай е вече разказан и аз няма да се спирам на него. В София като идва, още не е имал познати и затова е прекарвал в една страноприемница на ул. „Леге" на протестантите.
към текста >>
44.
106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И после каже: „Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно
децата
и казва: „Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване има толкова." Учителите вадят бележниците си и гледат.
Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказки, често пъти Му спираха съборите. Като се уплашва осиновената дъщеря на Иларионова, взима и ги изгаря. От френологични карти има запазени 50 и те са у мене. За всеки случай от тях може да се види как е работил Учителят. Има случаи когато Той отива в едно училище, говори по френология на учителите, които могат да Го разберат.
И после каже: „Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно
децата
и казва: „Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване има толкова." Учителите вадят бележниците си и гледат.
Съвпадат бележките, които имат за учениците с това, което казва Учителят. И това така смайва учителите. И те повярваха, френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява.
към текста >>
45.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Деца
по възможност да не се водят, а така също и по липса на удобства и болни приятели да не се водят.
„Любезни брат, Няма Любов като Божията Любов! По нареждане: Съобщавам Ви, че тазгодишната среща на Всемирното Бяло Братство ще се състои от 23-20 август т. г. в гр. Велико Търново. Поканвате се да присъствате на тази среща като поканите вси братя и сестри, които са били редовни в Школата, на беседите и са проявявали духовен интерес както от града така и от околията Ви.
Деца
по възможност да не се водят, а така също и по липса на удобства и болни приятели да не се водят.
Всеки един ще си вземе: канче за чай, лъжичка, вилица, чиния и храна за първите три съборни дни. Умоляват се приятелите от гр. Айтос и околията да донесат по 10 кг грухано жито на булгур, което ще им се заплати от Братството, а тия от Нова Загора и Ст. Загора да донесат тоже по 10 кг очистено жито за варене. Понеже въпросът за квартирите е труден, умоляват се братята да си вземат палатки и покривки, а тия които ще искат квартири да изпратят списък най-късно до сряда вечерта, 19 . того.
към текста >>
46.
114. КНЯГИНЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Искрю Мачев имаше синове и дъщери и бе изпратил
децата
си да следват на държавни разноски.
Тя протегна ръка и каза: „А сега, плебеи, на колене пред графинята на кралица Виктория, целувайте ръка и искайте прошка." Нямаше как коленичихме пред княгинята, целувахме ръка и след това станахме. Ние с Жорж бяхме високи и двамата стърчахме две глави над нея. Обърна се към нас и изрече: „От днес ви назначавам за мои поданици и телохранители! И нито дума по този въпрос." И наистина, тя никога повече не спомена през живота си, че е потомствена графиня. Майката на Мария, баба Недялка беше голяма политикантка, беше в стихията си да се занимава с политика и се движеше в тогавашното висше общество.
Искрю Мачев имаше синове и дъщери и бе изпратил
децата
си да следват на държавни разноски.
Сестрата на баба Недялка беше завършила колеж в Русия. Майката на Мария беше завършила гимназия, беше умна, деятелна, посрещаше и изпращаше гости. Мария по черти прилича на майка си, но по характер на баща си. Той се казваше Михаил Тодоров, беше сериозен и интелигентен човек. Винаги е живял с идеи.
към текста >>
47.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Милка Периклиева на времето направи опит да даде по-лесни и достъпни упражнения за
деца
от детските градини.
Моите неприятели точно в това сега ме упрекват, че съм затрил всичко. Накрая ще се види кой какво е затрил и кой какво е спасил. Следващите поколения ще проверят това и ще дадат всекиму заслуженото. Ние взехме мерки да съхраним Паневритмията в своя първообраз. По времето на Учителя бе направен опит за включване на Паневритмията към училищата, да се играе от учениците.
Милка Периклиева на времето направи опит да даде по-лесни и достъпни упражнения за
деца
от детските градини.
Беше направен опит да се обучат учители по физкултура от цялата страна като бяха събрани на курс от Министерството на просветата в Диана Бад. Но поради различни причини и противодействия бяха изпуснати благоприятни условия. Разбра се че е необходимо първо една вътрешна духовна подготовка, едно отношение към Словото на Учителя и вътрешна работа и оформянето един вътрешен живот у човека. Необходимо е да се съчетае Словото на Учителя и музиката на Учителя и да стане плът във вътрешния му живот. Тогава той човека с пълноценният вътрешен живот ще да изиграе онази Паневрим-тия, която ще се съчетае в него: Слово, музика и движение.
към текста >>
48.
150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сега вие сте
деца
и трябва да пораснете по умът и мярката Христова.
което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост.
Сега вие сте
деца
и трябва да пораснете по умът и мярката Христова.
Защото само Отец е. Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой.
към текста >>
49.
ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
,
ТОМ 2
Сега вие сте
деца
и трябва да пораснете по умът и мярката Христова.
Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост.
Сега вие сте
деца
и трябва да пораснете по умът и мярката Христова.
Защото само Отец е, Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина.
към текста >>
50.
165. ВРЕМЕ Е
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всички
деца
на Мария са били евангелисти и смятаха, че техният вуйчо Петър Дънов прави отклонение от Евангелието и не могат да Му простят за това.
165. ВРЕМЕ Е Учителят Петър Дънов имаше рождена сестра, която се казваше Мария. Като девойка тя се запознала с евангелистите-методисти във Варна. 3алюбила се с един от тях - Петър Стамов и се омъжва за него. От брака си има четири дъщери: Любка, Йорданка, Добра, Анка и син Константин.
Всички
деца
на Мария са били евангелисти и смятаха, че техният вуйчо Петър Дънов прави отклонение от Евангелието и не могат да Му простят за това.
Единствено една от дъщерите - Люба, по мъж Чакалова приема Учението на Учителя. Дошло време Мария е възрастна и болна. Разбрала, че ще си заминава от този свят и изпраща дъщеря си Люба да отиде при Учителя и да иска помощ. Поискала Той да отиде при нея на место да й помогне. Учителят поръчал на Люба: „Поздрави я от Мене и й кажи, че всичко ще мине".
към текста >>
51.
176. ЗАГРАБЕНОТО НАСЛЕДСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава направи завещанието си и раздели имота и богатството си между четирите си
деца
.
176. ЗАГРАБЕНОТО НАСЛЕДСТВО В Стара Загора живее богат брат със семейството си. Това е семейство Мечеви. Възрастния брат има двама сина и две дъщери. По едно време братът се разболя и наближава време да си замине от този свят.
Тогава направи завещанието си и раздели имота и богатството си между четирите си
деца
.
Но по-малкия син, любимецът на бащата успял да го убеди малко преди да си замине да скъса първото завещание и да направи второ завещание в негова полза, като обещава на баща си, че той ще се грижи за сестрите си. Казва му: „Те са неопитни и някой може да се завърти около тях, да им завърти главата и да им даде съвет да разпродадат имота. А така когато всичко е у мен, имота и богатството ще се запази цяло". Баща му се доверява. Така най-малкия син заграбва всичко и на двете си сестри той не дава нищо.
към текста >>
52.
25. Безверникът
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Казва: „Доведете ми едно отделение от
децата
." И той посочва на учителите кое от
децата
по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има.
25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката.
Казва: „Доведете ми едно отделение от
децата
." И той посочва на учителите кое от
децата
по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има.
Учителите се учудват като сравняват това със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. „Не съществува невидим свят", казва той.
към текста >>
Той вярно посочва бележките, които са получили
децата
.
25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: „Доведете ми едно отделение от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват това със своите тефтерчета.
Той вярно посочва бележките, които са получили
децата
.
Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. „Не съществува невидим свят", казва той. „Аз не вярвам. Искам доказателство.
към текста >>
53.
67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той създава навика в
децата
да излизат сред природата и да я обичат.
67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА Преди да отиде в Америка Учителят е бил учител в село Хотанца. Като дошъл в селото, почувствала се голяма промяна в училището.
Той създава навика в
децата
да излизат сред природата и да я обичат.
Голяма част от знанията се водят на открито. Учителят научава децата и на хигиена, като особено държи на чистотата. Децата са имали лошия навик да се клеветят. Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него? " В скоро време клеветата изчезва от училището.
към текста >>
Учителят научава
децата
и на хигиена, като особено държи на чистотата.
67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА Преди да отиде в Америка Учителят е бил учител в село Хотанца. Като дошъл в селото, почувствала се голяма промяна в училището. Той създава навика в децата да излизат сред природата и да я обичат. Голяма част от знанията се водят на открито.
Учителят научава
децата
и на хигиена, като особено държи на чистотата.
Децата са имали лошия навик да се клеветят. Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него? " В скоро време клеветата изчезва от училището. Също се биели често. Хване двамата за ушите - единия, който е бит, и другия, който удря, изправя ги на дъската и казва: „Виждате ли ги?
към текста >>
Децата
са имали лошия навик да се клеветят.
67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА Преди да отиде в Америка Учителят е бил учител в село Хотанца. Като дошъл в селото, почувствала се голяма промяна в училището. Той създава навика в децата да излизат сред природата и да я обичат. Голяма част от знанията се водят на открито. Учителят научава децата и на хигиена, като особено държи на чистотата.
Децата
са имали лошия навик да се клеветят.
Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него? " В скоро време клеветата изчезва от училището. Също се биели често. Хване двамата за ушите - единия, който е бит, и другия, който удря, изправя ги на дъската и казва: „Виждате ли ги? И вие сте като тях." Така децата се усмирили, настъпило помирение между тях, за да даде място на песните, които пеели и, на които ги учил новият учител със своята цигулка.
към текста >>
И вие сте като тях." Така
децата
се усмирили, настъпило помирение между тях, за да даде място на песните, които пеели и, на които ги учил новият учител със своята цигулка.
Децата са имали лошия навик да се клеветят. Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него? " В скоро време клеветата изчезва от училището. Също се биели често. Хване двамата за ушите - единия, който е бит, и другия, който удря, изправя ги на дъската и казва: „Виждате ли ги?
И вие сте като тях." Така
децата
се усмирили, настъпило помирение между тях, за да даде място на песните, които пеели и, на които ги учил новият учител със своята цигулка.
към текста >>
54.
68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А ние младите тогава бяхме
деца
на Школата, ние дойдохме с нея и по нейното време възраснахме, станахме големи и поехме своя път на ученичеството.
Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят." Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха освежени, бодри, радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто. Ръководителите по време на Школата бяха все мъже, братя дошли при Учителя при отварянето на Школата. Братя с тежест, с авторитет, които идваха от една друга епоха.
А ние младите тогава бяхме
деца
на Школата, ние дойдохме с нея и по нейното време възраснахме, станахме големи и поехме своя път на ученичеството.
към текста >>
55.
86. ПОСЛЕДИЦИТЕ НА KAPMATA
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те са още
деца
, каква вина имат?
Станало дума за убития човек. Един от присъстващите казал: „Познавам този човек. През Балканската война когато нашите войски превзеха Одрин, войниците заловиха две млади турчета към 15-16-годишни. Доведоха ги при ротния командир, той може би беше малко пийнал и даде заповед да бъдат убити. Никой от войниците обаче не желаеше да извърши това.
Те са още
деца
, каква вина имат?
Войниците не искат да убиват момчетата. Да ги задържим като пленници, но защо е нужно да ги убиваме? Тогава този, когото сега убиха, излезе от редицата и каза, че той ще ги убие. Предадоха му децата. Той ги отведе някъде и ги уби." Какви невидими следи долавя Учителят По тях възстановява онова, което се е случило.
към текста >>
Предадоха му
децата
.
Никой от войниците обаче не желаеше да извърши това. Те са още деца, каква вина имат? Войниците не искат да убиват момчетата. Да ги задържим като пленници, но защо е нужно да ги убиваме? Тогава този, когото сега убиха, излезе от редицата и каза, че той ще ги убие.
Предадоха му
децата
.
Той ги отведе някъде и ги уби." Какви невидими следи долавя Учителят По тях възстановява онова, което се е случило. Никой не знаеше за това и никой не можеше да предвиди докъде стига влиянието на Учителя. До къде стига неговото виждане в миналото, настоящето и бъдещето. Мировият Учител е господар на времето. Вчера, днес и утре, времето е едно за Господния Дух на Силите, които направляват живота на земята и на Небето.
към текста >>
56.
102. ИСТИЯТ
,
,
ТОМ 2
102. ИСТИЯТ Бедна жена с
деца
остава без работа и изпада в голяма мизерия.
102. ИСТИЯТ Бедна жена с
деца
остава без работа и изпада в голяма мизерия.
Решава да тури край на живота си със сода каустик като я изпие. С нея се правеше на времето сапун за пране. В това време се отваря врата, влиза човек, изсипва паницата със содата и й казва: „Бъди спокойна, след два дни ще те назначат на работа." И действително назначават я на работа. Случва се, че след време тя се среща с наши сестри и те я довеждат при Учителя. Гледа, същият човек.
към текста >>
57.
103. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА
,
,
ТОМ 2
Българин със семейство и
деца
отива сам в Америка на работа.
103. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА Друг пример из живота ни с Учителя.
Българин със семейство и
деца
отива сам в Америка на работа.
Но като отива там влюбва се в една американка и се оженва, а на жена си пише: „Не ме чакай вече." Жената се оплаква тук-там на близки, най-после идва при Учителя и Му разказва всичко. Учителят й казва: „Бъди спокойна. Ще се позабави малко, но ще си дойде." От този ден, всеки ден при този българин в Америка идва човек и му казва: „Ти защо дойде тук? Какво направи, там те чакат." Най-сетне българинът взема билет и се завръща в България. И в самия параход този човек все му говори и го съ-пътствува докато се завърне.
към текста >>
58.
117. ДЕЛИКАТНОСТ
,
,
ТОМ 2
Обаче един път разговарят с Учителя няколко братя и сестри на полянката, а
деца
нападнали малката ранна че-решка.
117. ДЕЛИКАТНОСТ На Изгрева овощните дръвчета бяха почнали да дават плод, макар и младички. Обаче някои братя и сестри обичаха да си откъснат без да питат и така плодовете бяха обирани преди да узреят. В една беседа Учителят беше говорил за онова безразборно бране на плодовете от братските градини. „Това не е отношение на ученици", каза Той.
Обаче един път разговарят с Учителя няколко братя и сестри на полянката, а
деца
нападнали малката ранна че-решка.
Те не виждат Учителя. Но Той, за да не ги изобличи, обърна се и тихичко се отдалечи. Както малкото плодно дърво трябва да се пази от нараняване, така и децата трябва да се пазят от явно изобличаване. То разрушава. Трябва друг метод, градивен и деликатен.
към текста >>
Както малкото плодно дърво трябва да се пази от нараняване, така и
децата
трябва да се пазят от явно изобличаване.
В една беседа Учителят беше говорил за онова безразборно бране на плодовете от братските градини. „Това не е отношение на ученици", каза Той. Обаче един път разговарят с Учителя няколко братя и сестри на полянката, а деца нападнали малката ранна че-решка. Те не виждат Учителя. Но Той, за да не ги изобличи, обърна се и тихичко се отдалечи.
Както малкото плодно дърво трябва да се пази от нараняване, така и
децата
трябва да се пазят от явно изобличаване.
То разрушава. Трябва друг метод, градивен и деликатен.
към текста >>
59.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но едно от
децата
се разболява от скарлатина, а тогава тя е била опасна инфекциозна болест и много от
децата
умирали.
Движил се с едно малко куфарче, скромно облечен, със скромно пардесю или връхно палто и старовремски обуща. Протестантите тогава са имали дом и страноприемница, където Учителят можеше да прекара нощта. Той е познавал голяма част от протестантите, понеже е учил в протестантското училище в Свищов като гимназист. Затова е приеман в страноприемницата като свой човек, като техен човек. Постепенно кръгът на познатите се увеличавал около Учителя и Той бива поканен в дома на Тодор Бъчваров.
Но едно от
децата
се разболява от скарлатина, а тогава тя е била опасна инфекциозна болест и много от
децата
умирали.
Извикали лекар, който поставил диагнозата и заповядал карантина на дома, никой чужд човек да не влиза и да не излиза. Тогава на Учителя било предложено по покана на Петко Гумнеров да се прехвърли в неговото скромно жилище, като му предостави отначало сутерена т. е. приземния етаж. Гумнеров нямаше деца и с жена си живееше в една стая. А съседната стая я бил дал под наем и имал квартирант.
към текста >>
Гумнеров нямаше
деца
и с жена си живееше в една стая.
Постепенно кръгът на познатите се увеличавал около Учителя и Той бива поканен в дома на Тодор Бъчваров. Но едно от децата се разболява от скарлатина, а тогава тя е била опасна инфекциозна болест и много от децата умирали. Извикали лекар, който поставил диагнозата и заповядал карантина на дома, никой чужд човек да не влиза и да не излиза. Тогава на Учителя било предложено по покана на Петко Гумнеров да се прехвърли в неговото скромно жилище, като му предостави отначало сутерена т. е. приземния етаж.
Гумнеров нямаше
деца
и с жена си живееше в една стая.
А съседната стая я бил дал под наем и имал квартирант. Учителят известно време пребивава долу в мазето. След туй квартиранта напуснал и освободената стая я предложили на Учителя. Това е около 1905 г. Долу сутерена се оформя като кухня и трапезария.
към текста >>
60.
15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А чичо Петко е женен, но няма
деца
.
По селата ходеха на черква сутрин, а след обед правеха кръшни хора по мегданите. Гражданите в градовете сутрин посещаваха черквите, но не всички, пълнеха кафенетата, а вечерта всеки се запиляваше там къде душа му искаше. За нашите приятели неделята също беше Божи ден. В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, кой знае как се повдигат в него хубави чувства и развълнуван прегръща едно малко момиченце на 10 годинки и го целува.
А чичо Петко е женен, но няма
деца
.
Но да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки. Другите приятели виждат това и за тях това е голям грях и голям срам да целуне едно момиче. А той в градината пред всички прегръща го и го целува. Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе друг, много строг.
към текста >>
Но да целунеш чужди
деца
пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки.
Гражданите в градовете сутрин посещаваха черквите, но не всички, пълнеха кафенетата, а вечерта всеки се запиляваше там къде душа му искаше. За нашите приятели неделята също беше Божи ден. В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, кой знае как се повдигат в него хубави чувства и развълнуван прегръща едно малко момиченце на 10 годинки и го целува. А чичо Петко е женен, но няма деца.
Но да целунеш чужди
деца
пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки.
Другите приятели виждат това и за тях това е голям грях и голям срам да целуне едно момиче. А той в градината пред всички прегръща го и го целува. Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе друг, много строг. Да се видят прегърнати млади по улиците и да вървят както това сега се прави и че дори се целуват, тогава такова нещо бе изключено.
към текста >>
61.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" Останалите не могат да повярват, че Учителят е способен да каже такава дума, защото те знаят, че се усират само малките
деца
и старите хора, но при особени случаи.
Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се!
" Останалите не могат да повярват, че Учителят е способен да каже такава дума, защото те знаят, че се усират само малките
деца
и старите хора, но при особени случаи.
А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация. След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се засрамват. Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост! " Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада. След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира Божественото.
към текста >>
62.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше от него много хубави стихове за
деца
- гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет.
Имаше от него много хубави стихове за
деца
- гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше.
А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо.
към текста >>
То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за
деца
написа той.
Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г. Той създаде детската литература. А какво творчество има само.
То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за
деца
написа той.
Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят.
към текста >>
63.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Невероятно творчество за
деца
.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО Той бе свързан с този народ. Неговото творчество слизаше свише. Но връзките му с този народ от векове предполагаше, че корените бяха много дълбоки, стъблото много високо и клоните се разпростираха на широко.
Невероятно творчество за
деца
.
Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много приказки, още повече стихотворения, басни. Имаше и духовна поезия, като някои стихове бяха отпечатани във в-к „Братство" и списание „Житно зърно". 1. Поговорки: Първо Петко, после господин. След молитва ще река Амин. Речи ми реч да те позная.
към текста >>
64.
34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Главният лекар изгубил и ума и дума, на место да ги окуражи казва: „Който отиде там, нема да види вече жена си и
децата
си".
Построяват бараките вън от селището на един хълм, обзавеждат всичко потребно и ето от фронта почват да пристигат първите кервани с болни. Пристигат биволските кервани, стоварят болни и отиват за други. Всички са уплашени. Персоналът на болницата се е събрал под хълма, никой не смее да отиде в болницата. А от там се чуват стоновете на болните.
Главният лекар изгубил и ума и дума, на место да ги окуражи казва: „Който отиде там, нема да види вече жена си и
децата
си".
Тогава брат Георги излиза и казва: „Братя, с Бога напред, аз отивам. Тези, които викат там горе също имат жени и деца. Бог е с нас, ние ще видим жените и децата си." И тръгва към болницата. С него отиват още трима души, от които двама наши братя. И почва работа.
към текста >>
Тези, които викат там горе също имат жени и
деца
.
Всички са уплашени. Персоналът на болницата се е събрал под хълма, никой не смее да отиде в болницата. А от там се чуват стоновете на болните. Главният лекар изгубил и ума и дума, на место да ги окуражи казва: „Който отиде там, нема да види вече жена си и децата си". Тогава брат Георги излиза и казва: „Братя, с Бога напред, аз отивам.
Тези, които викат там горе също имат жени и
деца
.
Бог е с нас, ние ще видим жените и децата си." И тръгва към болницата. С него отиват още трима души, от които двама наши братя. И почва работа. Холерата е ужасна болест - почва миене, чистене, преобличане на болните, превръзки, а „керваните на смъртта" возят все нови и нови болни. Леглата са изпълнени, турят по коридорите, всяко местенце е заето, нема къде да се мине.
към текста >>
Бог е с нас, ние ще видим жените и
децата
си." И тръгва към болницата.
Персоналът на болницата се е събрал под хълма, никой не смее да отиде в болницата. А от там се чуват стоновете на болните. Главният лекар изгубил и ума и дума, на место да ги окуражи казва: „Който отиде там, нема да види вече жена си и децата си". Тогава брат Георги излиза и казва: „Братя, с Бога напред, аз отивам. Тези, които викат там горе също имат жени и деца.
Бог е с нас, ние ще видим жените и
децата
си." И тръгва към болницата.
С него отиват още трима души, от които двама наши братя. И почва работа. Холерата е ужасна болест - почва миене, чистене, преобличане на болните, превръзки, а „керваните на смъртта" возят все нови и нови болни. Леглата са изпълнени, турят по коридорите, всяко местенце е заето, нема къде да се мине. Работа непосилна.
към текста >>
Двама от лекарите умряха, а от нас нито един не пострада и ние се върнахме живи и здрави и пак видяхме жените и
децата
си".
Ние писма не пишехме. Това писмо ни даде такава сила, такъв подем на духа, че ние издържахме още два месеца докато болницата се закри". Единадесет месеца борба със смъртта. През болницата минаха повече от 900 души болни. От тях дадохме жертви само 28 души, защото в мъката и милостта към болните, ние бяхме намерили лекарство против тази ужасна болест.
Двама от лекарите умряха, а от нас нито един не пострада и ние се върнахме живи и здрави и пак видяхме жените и
децата
си".
Това е служението на ученика. Тава са божиите служители през вековете. 6.11.1962 г.
към текста >>
65.
40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние видяхме
децата
и семействата си.
Всичко виждам, всичко зная. Зная положението ви. Дерзайте още малко! ". Като получихме писмото, сила добихме чрез него и можахме да издържим докрая. Холерата спря, болницата се разформирова и нас ни освободиха.
Ние видяхме
децата
и семействата си.
Ни един от четиримата не пострада, а тук имаше 800 болни. А от лекарите, които не смееха да влязат в болницата умряха трима души от холера." Така Георги Куртев се върна жив. Този случай той ми е разказвал няколко пъти и аз го имам записан подробно. Той беше много добър разказвач. Разказваше просто, естествено, по народному.
към текста >>
66.
47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като видят селските
деца
, че гърнето е изписано и лъщи на слънцето, взимат камъни и го замерват докато го строшат.
Да го видят всички кой е, какво може и защо е дошъл на този пост. Учителят го изглежда строго. „Аз пълните гърнета на пазара не ги показвам." Методи е недоволен. Той обичаше да се перчи насам-натам, искаше да бъде политически мъж. Учителят го изглежда отново и казва: „Ти виждал ли си как селяните някой път сложат някое гърне на плета и го окачат на някой кол, за да съхне на слънцето.
Като видят селските
деца
, че гърнето е изписано и лъщи на слънцето, взимат камъни и го замерват докато го строшат.
Тогава побягват, а стопанката излиза и се вайка за счупеното гърне. Ти какво искаш? Счупено гърне ли да бъдеш или да бъдеш гърне, в което стопанката след като е избила млекото е поставила вътре маслото? " Методи слуша, мига и си тръгва. Със себе си носи притчата за истинските грънци.
към текста >>
67.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На прощаване братът се оплака на Учителя: „Учителю, страхувам се, оставям жена с невръстни
деца
".
от Йоана, глава 16, ст. 24 Когато се обяви Първата световна война, мнозина от братята бяха извикани във войската. Ако частта им минаваше през София или имаха възможност, те идваха при Учителя да си вземат сбогом. Брат Стефан Камбуров дойде при Учителя облечен вече в униформа -частта им заминаваше за Южния фронт. Учителят го прие - остави го на обед, разговаря с него.
На прощаване братът се оплака на Учителя: „Учителю, страхувам се, оставям жена с невръстни
деца
".
Учителят му казва: „Когато се намериш в опасност или в трудно положение, повикай ме". Братът замина. Частта им се установява някъде на юг, към Демир-Хи-сар. Застояват се там няколко месеца и тъкмо се приготовляват да празнуват Великден, идва заповед да заминават. Недочакват даже да се доопекат Великденските агнета.
към текста >>
Но Стефан не забравя и бедните
деца
дошли от околните селища, които чакат дано получат нещичко.
Ротата е още там. Посрещат ги с възторжено „ура". Стефан е герой. Докладва на командира за успешното изпълнение на задачата. Войниците разтоварват хляба.
Но Стефан не забравя и бедните
деца
дошли от околните селища, които чакат дано получат нещичко.
Още във вагона той начупва много хлябове на комати и ги раздава на децата. След това се оттегля в самотно място, нагоре в гората, отправя благодарствена молитва към Бога и казва: „Учителю, Ти ме спаси, Ти ми помогна да изпълня тази трудна задача." Брат Стефан се връща от войната невредим и отглежда дечицата си,-През много опасности, през много изпитания преминава. Той имаше „Вяра, Жива". Беше винаги усмихнат, весел, любезен с всички, даваше кураж на войниците, веселеше ги с цигулката си, от която не се разделяше. Той беше добър изпълнител на народните песни, особено на народните хора.
към текста >>
Още във вагона той начупва много хлябове на комати и ги раздава на
децата
.
Посрещат ги с възторжено „ура". Стефан е герой. Докладва на командира за успешното изпълнение на задачата. Войниците разтоварват хляба. Но Стефан не забравя и бедните деца дошли от околните селища, които чакат дано получат нещичко.
Още във вагона той начупва много хлябове на комати и ги раздава на
децата
.
След това се оттегля в самотно място, нагоре в гората, отправя благодарствена молитва към Бога и казва: „Учителю, Ти ме спаси, Ти ми помогна да изпълня тази трудна задача." Брат Стефан се връща от войната невредим и отглежда дечицата си,-През много опасности, през много изпитания преминава. Той имаше „Вяра, Жива". Беше винаги усмихнат, весел, любезен с всички, даваше кураж на войниците, веселеше ги с цигулката си, от която не се разделяше. Той беше добър изпълнител на народните песни, особено на народните хора. Когато въодушевлението преливаше чашата, той скачаше - играеше, пееше и свиреше с цигулката едновременно.
към текста >>
68.
59. СТЕФАН КАМБУРОВ И ШРАПНЕЛИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Помислил за семейството си,
децата
си и чак тогава си спомня, какво му е казал Учителя в София.
Това, което е чул от Учителя го възприема като нещо, което не подлежи на размишление и умуване. Приемало не само като съвет, а като разрешение при неговото участие във войната. На фронта забравя за това. Но се оказва в опасност, шрапнели падали около него и загивали много хора. Идвало ред и за него.
Помислил за семейството си,
децата
си и чак тогава си спомня, какво му е казал Учителя в София.
Изведнъж извикал: „Учителю! " Не изрекъл още думата и изведнъж канонадата спряла като под команда. Следващият залп щял да бъде върху неговата позиция и неговия окоп, защото залповете вървяли последователно и обстрелвали наред метър по метър. Ако е имало още един залп шрапнелите щели да паднат в окопа и с тях е било свършено. Но канонадата спряла изведнъж по нечия заповед.
към текста >>
69.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Там имаше малки
деца
и аз се страхувах за тях.
Отидох и казах: „Учителю, ще ги заведа в Арбанаси! " Отговори ми: „Заведи ги! " Поотделно аз ги заведох. Там аз им готвих сам, перях ги, хранех се с тях, триех им потта от челото. Живяхме няколко месеца, а точно по това време в Арбанаси бе комуната на Петър и Марин Камбурови.
Там имаше малки
деца
и аз се страхувах за тях.
Решихме да се връщаме, но нямахме пари за влака. Камбурови работеха в Захарната фабрика. Отивам в Търново в една печатница да търся работа и ме наеха да правя буквите за афиши. За седем дни ги изрязах, платиха ми и купихме билети за влака. Георги Радев дойде на Изгрева, а Христо Дързев, който беше от Казанлък живееше у Георги Томалевски.
към текста >>
70.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Смъртността беше много голяма сред
децата
и старците.
септември 1918 г. По бойните полета загинаха Много войници, хиляди останаха сакати и инвалиди. Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест. Това беше един съвременен днешен грип, който протече тогава много остро и драматично. Хората бяха изтощени от войната, гладни, боси.
Смъртността беше много голяма сред
децата
и старците.
Поголовна сеч. Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба. Есента на 1918 г. Олга Славчева се разболява от испанска болест. Болестта я тръшва на легло и един неин роднина решил да я закара в родния й град Цариброд, за да умре там и да я погребе.
към текста >>
71.
95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бил е богат търговец в турско време с българско съзнание и е изпращал на свои разноски
деца
от народа да се учат в Цариград, а после ги е правил учители и свещеници по българските села.
Някои разказваха и за рода на Учителя, а някои бяха заварили баща Му дядо поп Константин Дъновски и имаха интересни разговори с него. Но никой не седна да запише тези неща. Защо стана така не знам. Учителят не обичаше да говори за личния си живот и за рода си. Рождената майка на Учителя е била дъщеря на Йордан хаджи Атанасов.
Бил е богат търговец в турско време с българско съзнание и е изпращал на свои разноски
деца
от народа да се учат в Цариград, а после ги е правил учители и свещеници по българските села.
Така е постъпил и с Константин Дъновски, рождения баща на Учителя. Първо го е направил учител в собственото си село, после го е направил свещеник и накрая го е направил зет, като го е оженил за дъщеря си Добра. Майката на Учителя се е наричала Добра. Учителят рядко е говорил за майка си и то само в тесен кръг от приятели. Аз само веднъж Го чух да казва и с особено чувство да произнася името Добра.
към текста >>
72.
99. ЖЕНЕНИ В МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС НЕ СЕ ДОПУСКАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но беше вече много късно, бяха преминали много поколения и всички задомени имаха семейства,
деца
, че някои дочакаха дори и внуци.
Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Окултен Клас." Мария вдига рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се пита, дали да го каже на Учителя? Точно в този момент Учителя повтаря същото изречение, но по друг начин: „Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия Окултен Клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто изказване на Учителя. Всеки от вас може да проумява и върху едното и върху другото.
Но беше вече много късно, бяха преминали много поколения и всички задомени имаха семейства,
деца
, че някои дочакаха дори и внуци.
Каква бе грешката ние вече знаехме. Но точно в какво се заключаваше грешката не разбрахме. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Там е написано много за брака и женитбата. Има едно правило: „На окултния ученик не му е позволено да се жени!
към текста >>
73.
113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Минават години, но жена му е бездетна, нямат
деца
.
113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско, на линията Сливен-Казанлък. В младите години е бил с леви убеждения, станал комунист, после лежал в затвора заради идеите си и след като излиза от затвора се задомява, но не се отказва от идеите си.
Минават години, но жена му е бездетна, нямат
деца
.
Жена му пие билки давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: „В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." След това Руси тръгнал да търси лек. Вървял що вървял, срещнал различни хора и всеки съвет му дава. Но Руси вижда, че тези съвети няма да му родят децата, които трябва да дойдат.
към текста >>
Но Руси вижда, че тези съвети няма да му родят
децата
, които трябва да дойдат.
Минават години, но жена му е бездетна, нямат деца. Жена му пие билки давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: „В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." След това Руси тръгнал да търси лек. Вървял що вървял, срещнал различни хора и всеки съвет му дава.
Но Руси вижда, че тези съвети няма да му родят
децата
, които трябва да дойдат.
Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньо-во, Сливенско. Но дядо Влайчо не можеш да го срещнеш където и да е. Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец.
към текста >>
Някой му подхвърля да се срещне с
ясновидеца
дядо Влайчо от село Коньо-во, Сливенско.
Жена му пие билки давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: „В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." След това Руси тръгнал да търси лек. Вървял що вървял, срещнал различни хора и всеки съвет му дава. Но Руси вижда, че тези съвети няма да му родят децата, които трябва да дойдат.
Някой му подхвърля да се срещне с
ясновидеца
дядо Влайчо от село Коньо-во, Сливенско.
Но дядо Влайчо не можеш да го срещнеш където и да е. Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец. А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него.
към текста >>
„Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят
деца
." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван.
Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец. А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него. Руси си стои пред него и чака.
„Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят
деца
." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван.
След това му се раждат още две деца. Минали години, но роденото дете пораснало и отишъл войник. Същата година той с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение. Когато се сбогували Учителят му казал: „Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е войник. Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе.
към текста >>
След това му се раждат още две
деца
.
Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец. А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него. Руси си стои пред него и чака. „Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван.
След това му се раждат още две
деца
.
Минали години, но роденото дете пораснало и отишъл войник. Същата година той с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение. Когато се сбогували Учителят му казал: „Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е войник. Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе. Учителят отново повторил категорично да замине за Русе.
към текста >>
Същата година той с другите си две
деца
отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му
деца
благословение.
А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него. Руси си стои пред него и чака. „Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван. След това му се раждат още две деца. Минали години, но роденото дете пораснало и отишъл войник.
Същата година той с другите си две
деца
отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му
деца
благословение.
Когато се сбогували Учителят му казал: „Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е войник. Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе. Учителят отново повторил категорично да замине за Русе. „Там ще намериш брат Георги Димитров, който ще ти помогне за случая". „Руси веднага заминава за Русе с жена си и децата си.
към текста >>
Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки
деца
ще върви до Русе.
„Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван. След това му се раждат още две деца. Минали години, но роденото дете пораснало и отишъл войник. Същата година той с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение. Когато се сбогували Учителят му казал: „Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е войник.
Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки
деца
ще върви до Русе.
Учителят отново повторил категорично да замине за Русе. „Там ще намериш брат Георги Димитров, който ще ти помогне за случая". „Руси веднага заминава за Русе с жена си и децата си. Пристигат в казармата, молят часовоя пред казармата да извикат сина му Иванчо. Той пристига разплакан и споделя с баща си, че искал през нощта да се самоубие, защото е в нелегална комунистическа група, която иска да изнесе оръжие от казармата.
към текста >>
„Руси веднага заминава за Русе с жена си и
децата
си.
Същата година той с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение. Когато се сбогували Учителят му казал: „Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е войник. Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе. Учителят отново повторил категорично да замине за Русе. „Там ще намериш брат Георги Димитров, който ще ти помогне за случая".
„Руси веднага заминава за Русе с жена си и
децата
си.
Пристигат в казармата, молят часовоя пред казармата да извикат сина му Иванчо. Той пристига разплакан и споделя с баща си, че искал през нощта да се самоубие, защото е в нелегална комунистическа група, която иска да изнесе оръжие от казармата. Но един от войниците се похвалил и вече тайната не е тайна. Руси се чуди как още не са арестувани участниците в нелегалната група и изпратени в карцера. Той разбира, че това е помощ от Учителя.
към текста >>
74.
45. ЗАНАЯТЪТ ПОЛУЧЕН ОТ ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Ние всички сме човеци и ние всички сме
деца
на тази земя и сме братя помежду си." Разделяме се и всеки поема своя път.
Започнал да изкарва добри пари, беше се облякъл, нахранил и спестявал по някой лев. Случайно веднъж ме срещна на улицата, спря ме и усмихнат ми заговори: „Майстор Борис, ти беше прав тогава в затвора, но там не ти повярвах, чак сега ти повярвах, защото чрез занаята от затвора си изкарвам хляба и никой не ме гони, а всеки ме приема заради занаята и ми плаща предоволно." Аз се усмихвам: „Е, видя ли, че аз не работих за себе си, нито за началниците, а за вас, затворниците. Видя ли, че с труда си човек е полезен първо на себе си, на околните, на обществото и на държавата, в която живее." Онзи продължава да се усмихва все по-широко. Сълзи се наливат в очите му и той плаче пред мене. Аз го тупам по рамото и го утешавам.
„Ние всички сме човеци и ние всички сме
деца
на тази земя и сме братя помежду си." Разделяме се и всеки поема своя път.
Понякога човешките пътища се пресичат и Онзи, който ги пресича знае много добре защо го прави, защото човек в края на краищата трябва да тръгне по своя път. А всички човешки пътища рано или късно и отвеждат до идеята за Бога. Ето, това е важното!
към текста >>
75.
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А светът се забавлява - това е за
децата
.
През всички култури, Те са СВЕТИЛАТА, показателите на пътя. Те са първите пионери във всички области на живота: във вярата, в науката, в изкуството, в морала, в обществения и личен живот. Тяхните образи светят и днес, и вековете не помрачават тяхното сияние. Днешните времена са времена на учение и работа. Това е за учениците на Божествената школа.
А светът се забавлява - това е за
децата
.
За да бъде работник на Царството Божие, човек трябва да учи непрестанно. Знанието, което Учителят даде в Школата, е път. То се разбира и озарява от вътрешна светлина постепенно. Като се прилага, то се превръща в сила. Това е живо знание.
към текста >>
76.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени
деца
.
Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пантаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. 9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя.
Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени
деца
.
Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата. Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея.
към текста >>
Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на
децата
сред природата.
Това е „Пантаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. 9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца.
Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на
децата
сред природата.
Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и пр. престанаха.
към текста >>
И учителят, когато влиза при
децата
, трябва да остави своите семейни, обществени, политически и други грижи, защото той влиза да работи в една свещена област.
Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и пр. престанаха. Учениците станаха съвсем нови хора. От това се вижда, че Па-невритмията трябва да се въведе във всички училища в България и в света.
И учителят, когато влиза при
децата
, трябва да остави своите семейни, обществени, политически и други грижи, защото той влиза да работи в една свещена област.
Както и Господ каза някога на Мойсея при капината: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято! " 10. Г. Томалевски - „За изкуството". Човек понякога върши неща, които не всякога са потребни. Когато нашият пра-пра дядо е правил в пещерите разни изображения, това са били първите опити да се създаде изкуството.
към текста >>
Майките, които родиха
децата
на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана.
Човек трябва да се научи да живее музикално, както казваше нашият Учител. Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като Изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път.
Майките, които родиха
децата
на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана.
Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата. Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII.
към текста >>
77.
02. Молитва за българския народ
,
Дадена от Учителя през 1900 година
,
ТОМ 4
Към тебе отправям гласа си, Отче Святий и праведний, към Тебе, Който си подарител на всяка благост и милост, и Който даваш живот и радост на Твоите
деца
. 2.
МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Дадена от Учителя през 1900 година 1.
Към тебе отправям гласа си, Отче Святий и праведний, към Тебе, Който си подарител на всяка благост и милост, и Който даваш живот и радост на Твоите
деца
. 2.
Ти, Който ги утешаваш на всяко време. Ти, Който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода. 3. Подари и на мен днес Твоята благодат и ми дай Твоята сила и мъдрост, която да ме ръководи и крепи да върша делото Ти, Отче мой и Господ мой. 4. Всяко добро даване иде от Тебе. Ти, Който си Виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от Тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме. 5.
към текста >>
78.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Деца
сме, а сме се заловили да изграждаме Неговия образ.
Винаги присъствието Му носеше мир и хармония. За Него нямаше маловажни прояви, нито случайности. От висотата на Неговото свръхсъзнание - живота бе разбираем и познат както в най-малкото, така и в най-голямото. Малкото и голямото се взаимопроникват, а обикновеното бе облекло на необикновеното. Често съпоставяхме нашето разбиране с Неговото прозрение и се убеждавахме, че сме още далеч от Него, едва ли не в най-ранното детство на своето развитие.
Деца
сме, а сме се заловили да изграждаме Неговия образ.
Явно е, не е по силите ни. Ето защо, ние Ви подаваме ръка, призоваваме Ви да бъдете съпричаст-ници и съавтори и заедно да изваем образа Му, така както сме го възприели, така както и Вие сте го възприели. Безспорно, този творчески акт не е еднократен, той е дълговечен. Ние и занапред, заедно с Вас, ще продължаваме да търсим УЧИТЕЛЯ, да Го познаем и във вечността ще изграждаме Неговия Образ. Автора
към текста >>
79.
І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Методите на възпитанието и самовъзпитанието бе път, през който ден след ден,
децата
добиват добродетели, етични отношения, оформен мироглед, познания за живота, за да бъдат полезни на себе си и на обществото.
11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ... Между последователите, приятелите и учениците на УЧИТЕЛЯ, най-внушителна бе групата на педагозите, а нейното сърце - учителките. Не случайно професията им бе люлка на идейни привърженици. Завършили висше, полувисше образование, те имаха солидна теоретична и практична подготовка по сложните психологични процеси, през които преминава детската душа, да придобие знание и израсте като характер.
Методите на възпитанието и самовъзпитанието бе път, през който ден след ден,
децата
добиват добродетели, етични отношения, оформен мироглед, познания за живота, за да бъдат полезни на себе си и на обществото.
Идеите не са нещо материално, а душевните процеси не са измерими с обикновени мерки, а пробуждане на съзнанието е много труден и стръмен път. Когато за първи път учителите бяха чули УЧИТЕЛЯ да разглежда проблема за пътя и развитието на душата и човешкия дух, те се убедиха, че подобни теми им са разбрани и близки. Към заученото в учебните заведения те трябваше да прибавят знанието и мъдростта на УЧИТЕЛЯ, а за приложение на Неговите методи те бяха готови. Професията на педагога е сигурно стъпало за усвояване на новото учение. Будни и умни, те без усилие следваха мисълта на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Книжката е поета от близкостоящата учителка и тя прочита: „Един от новите методи за възпитанието на
децата
е да ги възпитавате на сън.
Той се спря на последната беседа със заглавие „Новото възпитание" и запита: - Имате ли тази книжка? По настояване на някои от вас, преиздадохме отдавна търсените беседи. Лекцията, на която сега съм се спрял засяга важния проблем на възпитанието - тема, на която вие сте посветили живота си. Новият човек, новото учение изискват и нови методи за възпитание. Кой от вас ще прочете няколко реда от страница 76?
Книжката е поета от близкостоящата учителка и тя прочита: „Един от новите методи за възпитанието на
децата
е да ги възпитавате на сън.
Направете опит да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънно състояние те могат да се свържат със своя учител, от тях може да се очаква нещо добро." - Спрете до тук! - продума УЧИТЕЛЯТ. - Ще споделя с вас срещата, която имах на Рила с училищен инспектор от Дупница. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Същият бе на екскурзия с група учители от местната гимназия.
към текста >>
80.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко
деца
в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха.
Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката. А тя продължаваше играта си бурно и ритмично. Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място. От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса.
... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко
деца
в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха.
Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния. Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня! Играят и децата. С притаен дъх следяхме разказа на нашите съгледатели.
към текста >>
Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони
децата
от огнената игра.
А тя продължаваше играта си бурно и ритмично. Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място. От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса. ... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха.
Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони
децата
от огнената игра.
Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния. Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня! Играят и децата. С притаен дъх следяхме разказа на нашите съгледатели. С внимание слушахме и УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по
децата
няма следи от обгаряния.
Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място. От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса. ... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха. Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра.
Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по
децата
няма следи от обгаряния.
Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня! Играят и децата. С притаен дъх следяхме разказа на нашите съгледатели. С внимание слушахме и УЧИТЕЛЯ. Погледът ни бе отправен към Него.
към текста >>
Играят и
децата
.
Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса. ... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха. Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния. Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня!
Играят и
децата
.
С притаен дъх следяхме разказа на нашите съгледатели. С внимание слушахме и УЧИТЕЛЯ. Погледът ни бе отправен към Него. Очаквахме така дълго мълчаната тайна за нестинарските игри да бъде разбулена. УЧИТЕЛЯТ запита: - Как мислите, може ли този огнен танц да се обясни с „огрубели ходила", „мазолести пети" и прочие?
към текста >>
Едни от тях влизат в контакт с духовете на огъня, след молитва и музика, а
децата
, както разбрахме от нашия съгледател, направо политат.
Радиациите на този „огнен пояс" излъчват енергии, които одаряват раждащите се с качества, които им позволяват да влизат в контакт с „високи" температури, без да „изгарят". Това са все пак личности - феномени. Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия свят. Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници.
Едни от тях влизат в контакт с духовете на огъня, след молитва и музика, а
децата
, както разбрахме от нашия съгледател, направо политат.
Децата поначало са по-добри проводници на невидимите същества от възрастните. Следователно, само удвоената аура на жреца на огъня може да запази тялото и дрехите на играещия. Както виждате, въпросът с тайната на нестинарските игри е много сложен. Подобен на тези игри е и случаят с библейския разказ за тримата младежи, хвърлени в огнената пещ. Правилно е схванал брата лицеизраза на играещата стара жена.
към текста >>
Децата
поначало са по-добри проводници на невидимите същества от възрастните.
Това са все пак личности - феномени. Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия свят. Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници. Едни от тях влизат в контакт с духовете на огъня, след молитва и музика, а децата, както разбрахме от нашия съгледател, направо политат.
Децата
поначало са по-добри проводници на невидимите същества от възрастните.
Следователно, само удвоената аура на жреца на огъня може да запази тялото и дрехите на играещия. Както виждате, въпросът с тайната на нестинарските игри е много сложен. Подобен на тези игри е и случаят с библейския разказ за тримата младежи, хвърлени в огнената пещ. Правилно е схванал брата лицеизраза на играещата стара жена. Психиатрите и окултистите ще кажат, че това е транс, а аз ще го нарека - добра проводимост.
към текста >>
81.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните
деца
- жителите на столичния град.
Зората на настъпващия ден ни посрещна на най-високата точка на железния път - гара Драгоман. Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан.
На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните
деца
- жителите на столичния град.
Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива.
към текста >>
82.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Верен на мъдростта, пребродила вековете, той умело я вплиташе в малките поетични форми и я поднасяше разбрана на най-малките -
децата
.
Така го назоваваше УЧИТЕЛЯТ... Тъй го наричахме и ние, неговите приятели. Запомнили сме го беловлас, но жизнерадостен като дете. Той бе умен, правдив и духовит. Дружелюбен и сърдечен. Приятен събеседник, който винаги даваше предпочитание на зрялата мъдрост.
Верен на мъдростта, пребродила вековете, той умело я вплиташе в малките поетични форми и я поднасяше разбрана на най-малките -
децата
.
За щастие на неговия творчески дух, времето му съвпадаше с времето на УЧИТЕЛЯ. Този съвпад обогати неговата реч с определени, ясни, правдиви мисли - прекрасна възпитателна храна. Малките читатели приемаха неговите разкази, стихове, афоризми, скоропоговорки, гатанки и пословици, като зрели сочни плодове. Така той зае мястото на детски писател и педагог - носител на новите възпитателни методи. Дядо Благо бе приятел и на по-големите.
към текста >>
83.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Обича
децата
.
Повежда последователи. Пробужда духът на славяните. И Дядо Благо има перо. Вдъхновен е. Умее да разказва.
Обича
децата
.
На тях предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч. Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време. Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание.
към текста >>
Децата
може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време.
И Дядо Благо има перо. Вдъхновен е. Умее да разказва. Обича децата. На тях предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч.
Децата
може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време.
Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий.
към текста >>
Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на
децата
тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога.
На тях предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч. Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време. Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание.
Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на
децата
тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога.
УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован.
към текста >>
84.
ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Древните са виждали, както виждат
децата
.
Ще отговоря на поставения въпрос, почвайки именно от твърде удачното сравнение! - Древните не са могли да правят живопис, защото у тях не са били развити всички центрове, така както последните са оформени при европейските знаменити художници. Древните не са могли да снемат на камък, или папирус, или кожа видимите линии. Не са имали развито око за нюансите на цветовете. А общо известно е, че художниците виждат повече цветове, и повече нюанси, отколкото вижда обикновения човек.
Древните са виждали, както виждат
децата
.
Без изработени органи изкуство не се прави. Без изработена основа на челото с центрове за форма, за обем, за цвят, не може да има рисунка, нито живопис. Ръката може да е добра, сръчна, но без опора във въпросните центрове, запаметили линии, цвят и известно съдържание на формите, не може да има художествено претворяване. А това вече е известно на всинца, а и Вие добре го разбирате. Ще споделя и нещо друго.
към текста >>
85.
ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на
децата
към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом.
Тогава гостоприемните домакини широко са разтваряли вратите на своя дом, където са били поканени да чуят интересния събеседник по-голям кръг от близки и приятели. А в тези разговори, УЧИТЕЛЯТ на обикновен език е разкривал закономерностите на живота, които всеки обикновен човек изживява, без да може да ги обясни, а при някои случаи направо отхвърля. Тук Той е разглеждал Христа извън рамките на обичайните църковни схващания, това е допадало на будния дух на българина, който почва да прави разлика между ординерното църковничество, което е външна демонстрация на онова светло схващане на християнството, което може и трябва да бъде живот на всяка човешка душа. В тези откровени разговори УЧИТЕЛЯТ е подлагал на оценка редица явления от ежедневието и открива пътищата към тяхното правилно разбиране. С особена увлекателност Той е правел духовният свят разбираем и приемлив - такъв, какъвто е, такъв какъвто трябва да се разбере.
Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на
децата
към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом.
Така методично е действал УЧИТЕЛЯТ. Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали. Тази многостранна изява на УЧИТЕЛЯ е наблюдавана много внимателно от духовници и възраждащите се приятели на езотеричното познание - теософите. Познавайки по-добре от обикновените християни структурата на световете, теософите са били много взискателни към светогледа на УЧИТЕЛЯ. Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им.
към текста >>
86.
ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
При такава обстановка не могат да задържат учител, а
децата
растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс.
Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи.
При такава обстановка не могат да задържат учител, а
децата
растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс.
По-заможните търсят науката в другите села и големия град. Останалите деца...чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек, с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца, примесени и с такива, които са оставили зад себе си детството.
към текста >>
Останалите
деца
...чакат своя учител.
Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По-заможните търсят науката в другите села и големия град.
Останалите
деца
...чакат своя учител.
Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек, с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца, примесени и с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застава очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямото знание.
към текста >>
Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от
деца
, примесени и с такива, които са оставили зад себе си детството.
При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По-заможните търсят науката в другите села и големия град. Останалите деца...чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек, с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка.
Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от
деца
, примесени и с такива, които са оставили зад себе си детството.
За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застава очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямото знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание, втъкано в природните процеси, на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.
към текста >>
Без вълнение, но с дълбока увереност пред
децата
застава очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямото знание.
Останалите деца...чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек, с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца, примесени и с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове.
Без вълнение, но с дълбока увереност пред
децата
застава очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямото знание.
За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание, втъкано в природните процеси, на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо. Това той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката дъбова гора. Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа.
към текста >>
Това той най-често е правел, когато повеждал
децата
навън по полето и из близката дъбова гора.
За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застава очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямото знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание, втъкано в природните процеси, на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.
Това той най-често е правел, когато повеждал
децата
навън по полето и из близката дъбова гора.
Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа. Но ето че часовете в класната стая почнали да стават приятни и очаквани. Много често той е влизал в клас със своята цигулка. Тогава децата притаявали дъх. Те за пръв път виждат музикален инструмент, различен от позната им гайда, или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото.
към текста >>
Тогава
децата
притаявали дъх.
Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание, втъкано в природните процеси, на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо. Това той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката дъбова гора. Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа. Но ето че часовете в класната стая почнали да стават приятни и очаквани. Много често той е влизал в клас със своята цигулка.
Тогава
децата
притаявали дъх.
Те за пръв път виждат музикален инструмент, различен от позната им гайда, или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото. За пръв път чуват песнички, които заучавали бързо. За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните, слушани по седенки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действащи направо на техните детски сърдечни струни. Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум. Напускали класът преобразени.
към текста >>
Слушайки тази странна, милваща музика,
децата
напускали класната стая без обичайния глъч и шум.
Много често той е влизал в клас със своята цигулка. Тогава децата притаявали дъх. Те за пръв път виждат музикален инструмент, различен от позната им гайда, или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото. За пръв път чуват песнички, които заучавали бързо. За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните, слушани по седенки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действащи направо на техните детски сърдечни струни.
Слушайки тази странна, милваща музика,
децата
напускали класната стая без обичайния глъч и шум.
Напускали класът преобразени. Това направило силно впечатление и на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка. Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени. Но, наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес. Познати на всекиго са буйствата на децата.
към текста >>
Познати на всекиго са буйствата на
децата
.
Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум. Напускали класът преобразени. Това направило силно впечатление и на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка. Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени. Но, наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес.
Познати на всекиго са буйствата на
децата
.
Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой. Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците. Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса. Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си.
към текста >>
Тогава
децата
търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса.
Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени. Но, наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес. Познати на всекиго са буйствата на децата. Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой. Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците.
Тогава
децата
търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса.
Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своя учител. Тогава Той бащински поискал, никога да не Го занимават с лъжа и клевета. Така възпитателният процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер.
към текста >>
87.
ІІІ.45. СЪБРАНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Тя имаше мъж, с три
деца
.
Те смятаха, че Той е причината за нашето несъвършенство и недостатъци. А ние си ги носехме от миналото. Примери, колкото искаш. Ето един от тях. Имаше една сестра, казваше се Тодора.
Тя имаше мъж, с три
деца
.
Мъжът й, който се казваше също Тодор, беше противник на учението, но се занимаваше с окултни науки и гледаше на ръце. Имаше познания по хиромантия. Казвахме: „Тодор - гледача". Семейството им се разби. Тодора отиде да живее при брат Ангел Вълков, който бе ученик от Младежкия Клас.
към текста >>
Тя остави мъжа си и
децата
си и отиде при Ангел.
Мъжът й, който се казваше също Тодор, беше противник на учението, но се занимаваше с окултни науки и гледаше на ръце. Имаше познания по хиромантия. Казвахме: „Тодор - гледача". Семейството им се разби. Тодора отиде да живее при брат Ангел Вълков, който бе ученик от Младежкия Клас.
Тя остави мъжа си и
децата
си и отиде при Ангел.
Всички настръхнаха срещу двамата. Особено този случай излезе във вестниците и се хвърляше кал и жупел срещу Учителя и дъновистите. Мъжът на Тодора беше ходил да се жалва тук и там, а това бе добре дошло за онези, които търсеха и най-малкия повод да нападат Учителя. Така тези двама последователи на Учителя станаха причина да се води вестникарска престрелка срещу Учителя. Той знаеше за това, беше много недоволен, но мълчеше.
към текста >>
Все пак, на мен не ми беше ясно, как може окултен ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един баща с три
деца
.
Поглеждам към прозореца на Учителя. Изведнъж виждам, как Учителят отвори прозореца, погледна Небето нагоре и отново затвори прозореца. Беше указание за мен, че Небето бе затворило не само прозорците и вратите на събранието, но бе заключило съзнанието им за осъждане. Учителят бе решил по този начин тази задача. На следващия ден аз съм при Учителя.
Все пак, на мен не ми беше ясно, как може окултен ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един баща с три
деца
.
Учителят ме изгледа и направо заговори: „Аз се чудя как може един ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един мъж с три деца? " Учителят повтори и зададе същият въпрос, който беше в моята глава. Но след малко добави: „Аз се чудя как е възможно жена с три деца да открадне един ученик от Младежкия Окултен Клас? " Учителят ме изгледа строго. Аз се поклоних, целунах ръка и се отдалечих.
към текста >>
Учителят ме изгледа и направо заговори: „Аз се чудя как може един ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един мъж с три
деца
?
Изведнъж виждам, как Учителят отвори прозореца, погледна Небето нагоре и отново затвори прозореца. Беше указание за мен, че Небето бе затворило не само прозорците и вратите на събранието, но бе заключило съзнанието им за осъждане. Учителят бе решил по този начин тази задача. На следващия ден аз съм при Учителя. Все пак, на мен не ми беше ясно, как може окултен ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един баща с три деца.
Учителят ме изгледа и направо заговори: „Аз се чудя как може един ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един мъж с три
деца
?
" Учителят повтори и зададе същият въпрос, който беше в моята глава. Но след малко добави: „Аз се чудя как е възможно жена с три деца да открадне един ученик от Младежкия Окултен Клас? " Учителят ме изгледа строго. Аз се поклоних, целунах ръка и се отдалечих. Загадката бе разрешена.
към текста >>
Но след малко добави: „Аз се чудя как е възможно жена с три
деца
да открадне един ученик от Младежкия Окултен Клас?
Учителят бе решил по този начин тази задача. На следващия ден аз съм при Учителя. Все пак, на мен не ми беше ясно, как може окултен ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един баща с три деца. Учителят ме изгледа и направо заговори: „Аз се чудя как може един ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един мъж с три деца? " Учителят повтори и зададе същият въпрос, който беше в моята глава.
Но след малко добави: „Аз се чудя как е възможно жена с три
деца
да открадне един ученик от Младежкия Окултен Клас?
" Учителят ме изгледа строго. Аз се поклоних, целунах ръка и се отдалечих. Загадката бе разрешена. Вината на един - вина за всички. Погрешката на един - грешка за всички.
към текста >>
88.
ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Той смята, че всички, които се раждат на Изгрева, са
деца
и бъдещи жители на земята от шестата раса.
Николай мига, разбира примера, но му се жени. Ожени се, преди да си направят "птиче гнездо" и после премина през големи изпитания, докато си направи барака за младото семейство. Дойде време, роди му се първата дъщеря и той я вози гордо в една количка и прекосява поляната. Учителят го среща и го пита: „Николай, доволен ли си, че сега возиш баба си в тази количка! " Николай изтръпва и занемява.
Той смята, че всички, които се раждат на Изгрева, са
деца
и бъдещи жители на земята от шестата раса.
Учителят толкова много е говорил за шестата раса, която трябва да дойде. Какво става? В количката той вози своята дъщеря, която е преродена негова баба. Човек не може да прескочи родовата си карма така лесно и да скочи направо в шестата раса. Многократно наблюдавахме различни случаи с децата на нашите приятели.
към текста >>
Многократно наблюдавахме различни случаи с
децата
на нашите приятели.
Той смята, че всички, които се раждат на Изгрева, са деца и бъдещи жители на земята от шестата раса. Учителят толкова много е говорил за шестата раса, която трябва да дойде. Какво става? В количката той вози своята дъщеря, която е преродена негова баба. Човек не може да прескочи родовата си карма така лесно и да скочи направо в шестата раса.
Многократно наблюдавахме различни случаи с
децата
на нашите приятели.
Какви ли не случаи имахме, за които Учителят бе дал своето становище. Тези случаи трябваше да се съберат и подредят. Те трябваше да станат обект на едно изследване на следващото поколение, за да се знае, че в Школата ученика идва по дух, а не се ражда плътски, за да бъде потомствен участник в тази Школа. След като Николай бе станал богат и пребогат, веднъж Учителят извиква Николай, изважда часовника си, който бе златен и му казва: „Николай, можеш ли да го занесеш на поправка при часовникар, че не работи от известно време." Николай туря часовника в джоба си и си тръгва. Залисва се по своята търговия и забравя да го занесе на часовникар.
към текста >>
89.
ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: „Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: „Чакай да заведа едно от
децата
си при Бога и да каже: Ето, Господи, подарявам детето си, да ти служи в Дух и Истина!
Савка е забравила това. Била е малко момиче. Но майка й Тереза помни всичко. И накрая я завежда при Учителя, когато става голяма. Как става това ли?
Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: „Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: „Чакай да заведа едно от
децата
си при Бога и да каже: Ето, Господи, подарявам детето си, да ти служи в Дух и Истина!
" Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя. Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: „Учителю, тя е определена да служи на Бога. Предавам Ви я и Вие се грижете за нея." Учителят се усмихва и казва: „Хубаво. Но нека сега да седи при Вас, а когато дойде време, тя сама ще дойде да служи." Така и става. Когато Учителят се прехвърля да живее на Изгрева и Савка се пренесе горе.
към текста >>
90.
ІІІ.71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Така навремето
децата
си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото.
Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване. Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило.
Така навремето
децата
си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото.
Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе. Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо. Това бе една чудна игра за деца с големи преживявания. Брат Георги Куртев е във влака, влакът пътува от гара на гара и от време на време той поглежда нагоре през прозореца и вижда, че хвърчилото, което е закачено за вагона хвърчи във въздуха и така го придружава чак до София.
към текста >>
Това бе една чудна игра за
деца
с големи преживявания.
А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото. Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе. Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо.
Това бе една чудна игра за
деца
с големи преживявания.
Брат Георги Куртев е във влака, влакът пътува от гара на гара и от време на време той поглежда нагоре през прозореца и вижда, че хвърчилото, което е закачено за вагона хвърчи във въздуха и така го придружава чак до София. Като слезнал на гарата, благодарил мислено на съществото и хвърчилото, и сребърната нишка, която била закачена за рамото му се отлепила и хвърчилото се отдалечило в Небето. Брат Георги пристига на Изгрева. Точно по това време братските деца на Изгрева се опитват да вдигнат във въздуха едно такова детско хвърчило. Накрая го вдигат и всички наблюдават чудната гледка.
към текста >>
Точно по това време братските
деца
на Изгрева се опитват да вдигнат във въздуха едно такова детско хвърчило.
Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо. Това бе една чудна игра за деца с големи преживявания. Брат Георги Куртев е във влака, влакът пътува от гара на гара и от време на време той поглежда нагоре през прозореца и вижда, че хвърчилото, което е закачено за вагона хвърчи във въздуха и така го придружава чак до София. Като слезнал на гарата, благодарил мислено на съществото и хвърчилото, и сребърната нишка, която била закачена за рамото му се отлепила и хвърчилото се отдалечило в Небето. Брат Георги пристига на Изгрева.
Точно по това време братските
деца
на Изгрева се опитват да вдигнат във въздуха едно такова детско хвърчило.
Накрая го вдигат и всички наблюдават чудната гледка. Съобщават на Учителя, че брат Георги е дошъл от Айтос, Учителят излиза и го посреща пред приемната. Брат Георги целува ръка на Учителя и в този момент и двамата поглеждат нагоре и виждат детското хвърчило над главите си да плющи на вятъра и да размахва опашка. Учителят го запитва: „Е, какво ще кажеш за това хвърчило? Кое е по-хубаво.
към текста >>
Онова хвърчило от влака, или това хвърчило на Изгрева, направено от
децата
?
Накрая го вдигат и всички наблюдават чудната гледка. Съобщават на Учителя, че брат Георги е дошъл от Айтос, Учителят излиза и го посреща пред приемната. Брат Георги целува ръка на Учителя и в този момент и двамата поглеждат нагоре и виждат детското хвърчило над главите си да плющи на вятъра и да размахва опашка. Учителят го запитва: „Е, какво ще кажеш за това хвърчило? Кое е по-хубаво.
Онова хвърчило от влака, или това хвърчило на Изгрева, направено от
децата
?
" Брат Георги се усмихва и казва: „И двете хвърчила са еднакво хубави". Учителят се усмихва: „Точно така". Двамата тръгват към приемната на Учителя и започват своя разговор. Ученикът бе дошъл при своя Учител. Когато ученикът отива при Учителя си, то цялото Небе му съдейства и се радва на тази среща.
към текста >>
91.
ІІІ.73. ПРЕРАЖДАНИЯ И СПОМЕНИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Забелязах, че много хора си кръщават
децата
на чужди думи и които думи носеха наименования на различни технически неща.
73. ПРЕРАЖДАНИЯ И СПОМЕНИ Моята професия на застрахователен инспектор даваше възможност да пътувам из цяла България. При своите пътувания бях забелязал нещо много интересно и необяснимо.
Забелязах, че много хора си кръщават
децата
на чужди думи и които думи носеха наименования на различни технически неща.
Например влака тогава се наричаше "трен" - от френски. Имаше имена на момичета и ги наричаха „Трена", момчетата ги наричаха „Гаро" от френската дума „Гар". Имаше и други случаи, още по-забавни и смешни. Например вместо човешко име, сложил му име „Пиро"- от пирон. Имаше име на момиче „Клозетка" - от клозета на влака.
към текста >>
Отидох при Учителя и Му казах: „Учителю, защо си кръщават така
децата
?
Например влака тогава се наричаше "трен" - от френски. Имаше имена на момичета и ги наричаха „Трена", момчетата ги наричаха „Гаро" от френската дума „Гар". Имаше и други случаи, още по-забавни и смешни. Например вместо човешко име, сложил му име „Пиро"- от пирон. Имаше име на момиче „Клозетка" - от клозета на влака.
Отидох при Учителя и Му казах: „Учителю, защо си кръщават така
децата
?
От простотия ли го правят, или противодействат на традицията? " Прочетох Му към двадесет имена. Той ме изслуша внимателно. „Кръщават ги по спомените си, откъдето са дошли и откъдето са се преродили." Аз подскочих от изненада. Той добави: „Този народ не е случаен.
към текста >>
92.
ІІІ.78. ЧИСТОТАТА НА РИЛА И ЧОВЕШКИТЕ ПАЛАТКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Идваха съпрузите с
децата
си.
После натопяваха ушитата палатка в този разтвор. Бялото платно попиваше всичко и когато бензина се изпаряваше, парафина оставаше импрегнирал платното и така предпазваше от дъжда. Правеха и още един покрив и ставаше палатката с двоен покрив. Такава палатка предпазваше от бурите и дъждовете. Понякога семейните приятели също идваха със своите големи палатки.
Идваха съпрузите с
децата
си.
Но имаше едно правило, което се спазваше от всички. Там горе на планината се изискваше пълна чистота от всички. В помисли и желания и общуване. Това го спазвахме, доколкото можем. Семейните там се въздържаха от всякакви плътски връзки.
към текста >>
Всички знаехме за техния случай, че тя беше напуснала мъжът си Тодор и
децата
си и беше отишла да живее с Ангел.
Семейните там се въздържаха от всякакви плътски връзки. Така беше години наред. Но трябваше да се случи случка и тя се случи. Една сутрин Учителят след беседа извиква двама от приятелите, които се грижат за организацията в лагера и им нарежда: „Ангел и Тодора да напуснат веднага лагера." Изслушват Учителя, навеждат глава и отиват при тях. А те бяха си опънали палатката малко встрани и спяха в една палатка.
Всички знаехме за техния случай, че тя беше напуснала мъжът си Тодор и
децата
си и беше отишла да живее с Ангел.
А той я беше прибрал, понеже е жива душа. Тя беше жива душа, но беше майка на три деца. А децата се раждат от жени. Отидоха приятелите при тях и им предадоха нареждането на Учителя. Те се спогледаха.
към текста >>
Тя беше жива душа, но беше майка на три
деца
.
Но трябваше да се случи случка и тя се случи. Една сутрин Учителят след беседа извиква двама от приятелите, които се грижат за организацията в лагера и им нарежда: „Ангел и Тодора да напуснат веднага лагера." Изслушват Учителя, навеждат глава и отиват при тях. А те бяха си опънали палатката малко встрани и спяха в една палатка. Всички знаехме за техния случай, че тя беше напуснала мъжът си Тодор и децата си и беше отишла да живее с Ангел. А той я беше прибрал, понеже е жива душа.
Тя беше жива душа, но беше майка на три
деца
.
А децата се раждат от жени. Отидоха приятелите при тях и им предадоха нареждането на Учителя. Те се спогледаха. Ангел я поглежда и казва: „Аз какво ти казах." Тодора също го поглежда и отговаря: „И аз това ти го казах! " Те си опаковат багажа, дадоха им коне, с които си смъкнаха багажа.
към текста >>
А
децата
се раждат от жени.
Една сутрин Учителят след беседа извиква двама от приятелите, които се грижат за организацията в лагера и им нарежда: „Ангел и Тодора да напуснат веднага лагера." Изслушват Учителя, навеждат глава и отиват при тях. А те бяха си опънали палатката малко встрани и спяха в една палатка. Всички знаехме за техния случай, че тя беше напуснала мъжът си Тодор и децата си и беше отишла да живее с Ангел. А той я беше прибрал, понеже е жива душа. Тя беше жива душа, но беше майка на три деца.
А
децата
се раждат от жени.
Отидоха приятелите при тях и им предадоха нареждането на Учителя. Те се спогледаха. Ангел я поглежда и казва: „Аз какво ти казах." Тодора също го поглежда и отговаря: „И аз това ти го казах! " Те си опаковат багажа, дадоха им коне, с които си смъкнаха багажа. Измъкнаха се посрамени.
към текста >>
Но когато се връщахме на Изгрева, приятелите там имаха семейства, жените там зачеваха и се раждаха
деца
.
И беше урок за всички. Беше голям резил да ги изгони Учителят от лагера, понеже са съжителствали плътски в палатката. Не искахме да си спомняме за това. Беше ни срам всички от Учителя. И спазвахме това правило години наред.
Но когато се връщахме на Изгрева, приятелите там имаха семейства, жените там зачеваха и се раждаха
деца
.
Дали на Изгрева трябваше да има семейства? Въпросът е много точен и отговорът трябва да бъде много точен. Изгревът бе място за Школата на Учителя. Още през 1922 година Учителят на събора в Търново заяви: „На окултният ученик не му е позволено да се жени! " На този събор Учителят разгледа въпроса за женитбата по принцип.
към текста >>
93.
ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Приличахме на малките
деца
, които умело подбират начин да се доближат до онзи, който ги обича, защото знаят, че именно от него ЩЕ получат нещо, с което ще задоволят детското си лакомство, или пък ще чуят някоя хубава приказка.
80. АНГЕЛИТЕ Много често търсихме повод да посетим Учителя.
Приличахме на малките
деца
, които умело подбират начин да се доближат до онзи, който ги обича, защото знаят, че именно от него ЩЕ получат нещо, с което ще задоволят детското си лакомство, или пък ще чуят някоя хубава приказка.
Такъв повод за мен беше вечерното издание на някои вестници. Купувах вестник от града и на един дъх пресичах боровата гора, пристъпвах на Изгрева, очаквайки да срещна Учителя и да Му връча вестника. Не че Той поръчваше да Му бъде купен, но това беше една моя детска хитрина, с цел да се доближа до Него и да разговарям. Обикновено Учителят поемаше вестника, сгъваше го и го туряше в джоба си. Понякога го разгръщаше пред мен, прочиташе бегло големите заглавия и тогава казваше някои неща, които бяха Негова преценка за политическите събития, които аз запомнях, а след това си ги записвах.
към текста >>
Не липсваха картини, в които тези ангели благославяха влюбените, или придружаваха игрите на
децата
сред китния губер на цветните поляни.
За моя изненада, както и за учудване на приятелите, Учителят отключи вратата и покани само мен в приемната, в която ме посрещна аромата на големите дюли, наредени на един от белите шкафове. На бюрото забелязах обикновена папка с надпис на френски език. Учителят внимателно отвори папката, в която грижливо бяха подредени акварелни рисунки на бяла хартия. „Погледнете. Това са картините на френска художничка. Ето как тя си представя ангелите - тези обитатели на Невидимия свят, които са завършили преди милиони години човешката си еволюция." Действително тази художничка с посредствена акварелна техника бе дала простор на своето въображение и на повече от 20 листа бе нарисувала много сцени от обикновен пасторален характер, ежедневието на хора от всички възрасти, които се срещат с ангелите, нарисувани като крилати същества.
Не липсваха картини, в които тези ангели благославяха влюбените, или придружаваха игрите на
децата
сред китния губер на цветните поляни.
Имаше и такива картини, в които ангелите вдъхваха живот на растящите цветя, милваха короната на вековни дъбове. Разбира се трябва да допълня, че образите на нарисуваните ангели бяха такива, каквито са на големите художници в Ренесанса. Изглежда, че на тази неизвестна художничка беше допаднало да нарисува ангелчетата с голи пълнички тела, твърде типични за детската възраст. Учителят се спря на една от картините и заговори: "Една благородна тема, но посредствено изпълнена. Образът на ангела е много примитивно нарисуван.
към текста >>
Едно е вярно в тези рисунки, че човечеството е още в пелените на своето развитие и тук - там някои в своето развитие наподобяват тези малки
деца
.
При срещата си с ангели човек не може да издържи на тази сила и мощ. При всички срещи на пророците с ангелите е отбелязано, че по един или друг начин те припадат на колене пред могъществото на ангелите." Учителят ми показа и други картини. Усмихна се, затвори папката и каза: „Днес човешкото зрение не е подготвено да общува с тези същества. И човешкото тяло не е подготвено да издържи на срещата си с тези същества. Има опасност човек да изгори отвътре, защото неговата нервна система и неговата вътрешна инсталация не могат да издържат на това високо напрежение.
Едно е вярно в тези рисунки, че човечеството е още в пелените на своето развитие и тук - там някои в своето развитие наподобяват тези малки
деца
.
Но това се отнася за хората, а не за ангелите. Ангелите са от друга еволюция, техните тела са създадени от лъчиста светлина и днешното човешко зрение не може да я улови, а камо ли да я нарисува". Вероятно тези съвети на Учителя бяха дадени и на някои от нашите художници на Изгрева. Цветана Симеонова нарисува някои картини, в които се опита да разчупи формата на човешката земна орбита и представи тези същества от светлина и блясък, които се движат в безкрая свободно и с един устрем от блясък и мощ. Това бе един сполучлив опит на Изгрева.
към текста >>
94.
ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
От комисарството ми казаха, че млякото е за
деца
, а не за змии.
Те вкусиха от млякото и се прибраха в кошницата. Капака отгоре бе затворен, ние се успокоихме и приближихме. Той вече разговаряше с Учителя. „Дойдох да Ви помогна и да прочистя Изгрева от змии. Нищо не искам от Вас, само ако може да получа от някого купони за мляко.
От комисарството ми казаха, че млякото е за
деца
, а не за змии.
А моите змии храня само с мляко и затова ме слушат." Учителят го пита: „Ти вече обиколи Изгрева, намери ли тук змии? " „Няма нито една змия". „Е, както виждаш, Изгревът е без отровни змии, те и Мене слушат". „Ами като ходиш на Витоша с Твоите ученици, ще отида там и да опитам, дали има змии." „Иди до голямата скала над село Симеоново. Там е добър припек и за нас, и за змиите.
към текста >>
95.
ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Родителите раждат своите врагове и чрез отглеждането им и възпитанието на
децата
си те се разплащат кармично.
Това велико преселение на народите първо ще стане в Невидимия свят. Така убитите германци от руснаците ще се преродят след време в Русия. Така също и убитите руснаци от германците ще се преродят в Германия. Като изминат няколко десетилетия и току - виж, че след 45 години като израснат тези поколения ще установят, че в себе си нямат помежду си омразата на предишните поколения. Така природата разрешава този въпрос първо в семейството.
Родителите раждат своите врагове и чрез отглеждането им и възпитанието на
децата
си те се разплащат кармично.
Няма родител, който да не обича децата си. По същият начин народите в тази война, след 45 години ще се разплатят. Само прераждането ще може да разплати кармата на народите. Друг път няма." „Ето сега, след като царят си замина в Невидимия свят, той заяви, че вече не желае да се ражда като цар в коя и да е страна. Какво значи това?
към текста >>
Няма родител, който да не обича
децата
си.
Така убитите германци от руснаците ще се преродят след време в Русия. Така също и убитите руснаци от германците ще се преродят в Германия. Като изминат няколко десетилетия и току - виж, че след 45 години като израснат тези поколения ще установят, че в себе си нямат помежду си омразата на предишните поколения. Така природата разрешава този въпрос първо в семейството. Родителите раждат своите врагове и чрез отглеждането им и възпитанието на децата си те се разплащат кармично.
Няма родител, който да не обича
децата
си.
По същият начин народите в тази война, след 45 години ще се разплатят. Само прераждането ще може да разплати кармата на народите. Друг път няма." „Ето сега, след като царят си замина в Невидимия свят, той заяви, че вече не желае да се ражда като цар в коя и да е страна. Какво значи това? Значи е разбрал какъв е пътят на онези, които управляват и с каква карма трябва да се справят.
към текста >>
96.
ІІІ.123. Биографични бележки
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Жертва за Бога и съдба за себе си." Още в ранните години и обиколки на Учителя по България, той посещава лично домът им, именно онзи дом, в когото ще се родят като
деца
Галилей - авторът на този труд и Веска - сестра му.
Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт. Тук в София се запознава с идеите на Учителя на Всемирното Бяло Братство и се осъществява първата му среща с Него. Оттук започва негово-то духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга. Галилей често казваше: „Моят живот започна с откриването на Учителя и влизането ми в школата, и от своя живот направих жертва и съдба.
Жертва за Бога и съдба за себе си." Още в ранните години и обиколки на Учителя по България, той посещава лично домът им, именно онзи дом, в когото ще се родят като
деца
Галилей - авторът на този труд и Веска - сестра му.
Учителят, в своите обиколки, е следял за онези души, които е трябвало да слезнат на земята, да се облекат в плът и да се родят по-късно, да отраснат, да се изучат и да дойдат по-късно в Школата Му, като е посочвал къде и кога да се преродят, съобразно с плана на Небето. Чакайки ги цели две десетилетия, тези души, облечени в дрехите на българската плът, пристигаха последователно през годините на школата, като те бяха онези слушатели, привърженици и ученици на Учителя. Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал. Неговата биография започва от раждането му за школата на Учителя и идването му при Учителя. А това е годината 1929 г.
към текста >>
Вторият период на оформящата се човешка личност включва детство, юношество, възмъжаване - тук не е представен, освен това, че лично Учителят е следял съзряването на тези
деца
, чрез своите невидими пътища и помагачи от невидимия разумен свят, като е насочвал правилното им движение, за да пристигнат в определения момент в школата и да се срещнат с Учителя.
А тази Истина за него бе Словото на Учителя. Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в дрехата на физическото тяло онази душа, предопределена да се срещне с Учителя. Ето защо са представени няколко рода, търсещи най-вярното решение за бъдещия им потомък, който ще бъде техен представител в школата на Учителя. Така се ражда Гавраил Величков - т.е.. Галилей Величков - брат Галилей. Това е първият период.
Вторият период на оформящата се човешка личност включва детство, юношество, възмъжаване - тук не е представен, освен това, че лично Учителят е следял съзряването на тези
деца
, чрез своите невидими пътища и помагачи от невидимия разумен свят, като е насочвал правилното им движение, за да пристигнат в определения момент в школата и да се срещнат с Учителя.
Третият период е описан от самия автор в тази книга - това е срещата на ученика с Учителя, това е срещата на човешката душа с Бога в Школата на Учителя Беинса Дуно. Четвъртият период е време на изпитанието на човешката душа след срещата си с Бога, изпита, който трябва да издържи и чрез плът и кръв да защити чрез живота си идеите на школата, дадени чрез Словото на Божествения Дух от Учителя. А това е периодът от 1945 г. до 1985 г., който предстои да бъде оформен и написан от негов съидейник. Защото максималното реализиране на една Божествена идея на земята е наполовина, другата половина представлява духовната матрица, която съществува в духовния свят, според знанието, дадено от Учителя.
към текста >>
97.
3.22. Брат Темелко иска прошка
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И на четвъртата сутрин, взел той жена си,
децата
си, отива при вратата на Учителя и почуква.
Но на Учителя никой не се е оплакал. Но след това изказване на брат Темелко към сестрите Учителят три дни не излиза от стаята си. Не идва на закуска, не идва на обед, не идва на вечеря. Брат Темелко, със семейството си, са дълбоко озадачени, защо не излиза. И той си дал отговор на себе си - сигурно защото аз направих бележка на тези сестри.
И на четвъртата сутрин, взел той жена си,
децата
си, отива при вратата на Учителя и почуква.
Учителят се появява и той казва: „Учителю, моля Ви се, простете ми за моята постъпка със сестрите. Аз не съм знаел." Учителят усмихнат отваря вратата, идва вътре разбира се и все едно, че нищо не е било. Брат Темелко ми казваше: „От този момент и сега, и докато съм жив, от този момент - а той е над 85-86-годишен - докато съм жив, няма да питам посетителя кога си дошъл, колко време ще останеш, кога ще си отиваш, никакъв въпрос не му задавам. Къщата не е моя и нямам право на никого да задавам такива подобни въпроси." Така, един такъв спомен ми разказа този брат. Да, но това бе живот тогава, съчетан от Слово и Дух и той днес, утре ще бъде не само спомен, но жив образ в едно време, което не прихожда и което е вечно.
към текста >>
98.
3.34. Нестор от село Тресонче идва в България
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест
деца
, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа.
Аз роден съм в 1915 г. и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г. И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г.
имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест
деца
, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа.
Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите. И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско. През 1939 г. пристигнах в България. Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България.
към текста >>
99.
4.04. Дядо Благо
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Иначе се казваше Стоян Русев - беше учител и детски писател, и с голямо неповторимо творчество за
деца
и юноши.
4. Дядо Благо От възрастните приятели ние младите го помнихме като беловлас старец, когото наричаха „Дядо Благо". Това беше неговият литературен псевдоним.
Иначе се казваше Стоян Русев - беше учител и детски писател, и с голямо неповторимо творчество за
деца
и юноши.
Текстът на песента „Братство-Единство" е от него. Също текстът на песента „Росна капка" е от него. Когато дядо Благо си замина от този свят, Учителят каза: „Аз го обичах него. Той беше сърдечен! " Това Го каза на обед.
към текста >>
100.
5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Турците се заканили, че ще убият
децата
.
Тогава се е пътувало така. На коня му се слага самар, а от двете страни на самара се слагат два коша и в тях се слага багаж. По този начин са пристигнали в България, понеже Македония е била турска. Баща ми е от град Прилеп. Като момче на десет години, заедно с други връстници, се били с турчетата от турската махала.
Турците се заканили, че ще убият
децата
.
Уплашва се и идва в Кюстендил. После отива в София, Бургас, обикаля навсякъде. Искал да учи занаят за часовникар, но не е станало. Бил е и в Гърция. Тогава идва в Кюстендил и тук се омъжва за майка ми.
към текста >>
Бяхме шест
деца
: Йорданка, Иван, Цвета, Надя, Люба и Драга.
Уплашва се и идва в Кюстендил. После отива в София, Бургас, обикаля навсякъде. Искал да учи занаят за часовникар, но не е станало. Бил е и в Гърция. Тогава идва в Кюстендил и тук се омъжва за майка ми.
Бяхме шест
деца
: Йорданка, Иван, Цвета, Надя, Люба и Драга.
Бяхме се уплашили от македонците, които убиваха и затова цялото семейство дойде в София след Балканската война. Баща ми имаше хотел, който бе на ул. „Цар Симеон и Мария Луиза". Беше го купил заедно с кръстника си, но после се скараха и той освободи хотела. После имаше будка за вестници.
към текста >>
Баща ни изучи четири
деца
и им даде висше образование.
Беше го купил заедно с кръстника си, но после се скараха и той освободи хотела. После имаше будка за вестници. Учихме в София, завършихме гимназия. Брат ми завърши право. Аз философия, а другите две сестри завършиха също висше образование и бяха учителки.
Баща ни изучи четири
деца
и им даде висше образование.
На 1 май, който бе ден на цветята, ни заведоха на екскурзия в Борисовата градина от училище. Аз и сестра ми Люба и една нейна съученичка Мария си играехме в гората, тичахме около дърветата. Имаше една игра, според която, когато един човек стигне до някое дърво и се хване за него, значи е хванал МИГЪТ. Тук да хванем Мигът, там на друго дърво да хванем Мигът и така, тичайки от поляна на поляна, стигнахме до Изгрева. Излезнахме на една голяма поляна.
към текста >>
Питат ни: „
Деца
, какво тичате, какво се смеете?
Аз и сестра ми Люба и една нейна съученичка Мария си играехме в гората, тичахме около дърветата. Имаше една игра, според която, когато един човек стигне до някое дърво и се хване за него, значи е хванал МИГЪТ. Тук да хванем Мигът, там на друго дърво да хванем Мигът и така, тичайки от поляна на поляна, стигнахме до Изгрева. Излезнахме на една голяма поляна. Там видяхме мъже и жени, насядали и си четат нещо.
Питат ни: „
Деца
, какво тичате, какво се смеете?
" Отговаряме: „Гоним, да хванем Мигът! " Те се засмяха вкупом и казаха: „Е, вие го вече хванахте. Елате при нас тука." Огледахме се и отидохме при тях. Почнаха да четат една беседа. После ни гледаха на ръка.
към текста >>
Елена ме пита: „Гладни ли сте,
деца
?
Почнаха да четат една беседа. После ни гледаха на ръка. Изгревът още не беше построен. Беше 1926 г. Там бяха: Савка, Паша, Веса Козарева и Елена Андреева.
Елена ме пита: „Гладни ли сте,
деца
?
" „Гладни сме." Даде ни хляб и маслини. Много ми хареса там, при тях, макар че сме яли у дома маслини. Казах: „Хайде да се връщаме, защото сега учители-те ще ни се карат и може да ни бият." Тогава за наказание учителите биеха с пръчки по протегнатите длани на ученичките. Това много болеше. Отидохме при учителите и разказахме къде сме били.
към текста >>
НАГОРЕ