НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
150
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В сърцата и
умовете
на хората лежи корена на злото, посеян там от хилядолетия, и пуснал здрави корени в живота им.
Революция е нужна! — казват мнозина. — Да, вярно е, революция е нужна, обаче тази революция трябва да стане преди всичко в самите нас. Трябва да се промени строя, условията на живота! — Да, но нека първом променим строя на своя духовен живот, да променим условията вътре в нас, — да променим нашите мисли, чувства и постъпки!
В сърцата и
умовете
на хората лежи корена на злото, посеян там от хилядолетия, и пуснал здрави корени в живота им.
Корена на злото — това е егоизма, причина за разединението и непрестанните борби и братоубийства, причина за мизерията и страданията в света. Нека изтръгнем това зло от сърцата си и тогава ние ще се преобразим, а заедно с нас ще се преобрази и строя, и условията и целия живот. Ний искаме нов строй и нови условия. Ний ще работим за създаването на ново общество, без социални противоречия, мизерия и несправедливости. Ний отричаме милитаризира, войните и въоръженията и работим за обединението на целия свят в едно голямо Семейство от народи, в което ще царува мира.
към текста >>
Материалистическия мироглед е едно заблуждение, което сковава днес
умовете
и духа на хората и това заблуждение трябва да се премахне.
н., и по такъв начин, - с помощта на строго научни методи, сложиха основите на една нова наука — метапсихиката, която разширява извънредно много хоризонта на досегашното човешко знание и разколебава из основа материалистическия мироглед. В „Обществото за Психични Изследвания", което е родоначалник на науката Метапсихика, влизат учени с всесветска известност, от всички културни народи, като професорите Анри Бергсон, Шарл Рише, Камил Фламарион, Оливър Лодж, Уйлям Крукс, Алберт де Шренк-Нотцинг, Ернесто Боцано, Уйлям Барет; д-р Желе, д-р Ости и мн. други. Присъствието на тези първостепенни учени в едно общество, чиято задача е да изследва областта на окултните явления, ни говори ясно, че тия явления не може повече да бъдат считани за шантаж и измама, но че тe са действителни факти. А тези факти, взети в своята цялост, доказват както ясновидството, предсказанията, телепатията, материализацията на духове, така също и безсмъртието на човешката душа и последователните й превъплощения на земята. В стремежа си да търсим истината и да я направим достъпна на нашето общество, ний си поставяме за задача да издадем редица книги из тази област, написани от големи научни авторитети, до окончателното изясняване на въпроса.
Материалистическия мироглед е едно заблуждение, което сковава днес
умовете
и духа на хората и това заблуждение трябва да се премахне.
За да може да набележи правилен път за своята дейност и стремежи, човек трябва предварително да узнае, какво представлява от себе си си сам той, какво е неговото бъдеще, какво е неговото място и положение във вселената и между другите същества. В тъмнината не може да се върви напред, не може да се намери правия път в живота. А днес по тези въпроси от първостепенна важност за всеки един човек царува пълна тъмнина. За да може да се разпръсне тази тъмнина, ний се обръщаме към всички да ни подкрепят като се абонират и като абонират свои познати за предлаганото от нас съчинение на Сър Оливър Лодж. От неговия прием ще зависи по-скорошното излизане на следващите съчинения от същия характер.
към текста >>
2.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прочее, нека гори в сърцата ви, нека окриля
умовете
ви, нека ней предоставим спасението на човечеството.
Но искате ли нов живот, в който да има радост за всички — обичайте се. Любовта сама по себе си е хармония. Създайте я! Разгорете я! Тя създава човека в човека.
Прочее, нека гори в сърцата ви, нека окриля
умовете
ви, нека ней предоставим спасението на човечеството.
Никола Т. Донев Да защитим Родината си I Всички ние обичаме нашата Родина и сме готови до пожертваме най-скъпото си — нашият живот — за нейната защита. И вярвайки, че само с оръжие в ръка ще можем да обезпечим сигурността на нашата страна, ние изразходваме стотици милиони лева за военни снаряжения, за поддържане силна армия. Впрочем по настоящем, по силата на мирния договор, ние не можем да поддържаме многобройна войска, но вярно е, че при първия удобен момент ще увеличим и засилим военните си сили. Върховният момент ще дойде когато Родината ще ни призове за нейната защита.
към текста >>
3.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако всички, които искрено копнеят за мир, изключват в
умовете
и сърцата си идеята и желанието за война, и ако го приложат в далата си, което значи да се откажат да участват в една нова война, както и в приготовлението за такава, този страшен призрак, който заплашва човечеството с погибел ще изчезне като мираж.
Обществото на Народите напряга сетни сили да изключи войната като средство за уреждане международни конфликти, и все пак пълен неуспех. Приготовленията за война, понастоящем са по интензивни, и средствата изразходвани за военни цели по-големи от когато и да било. Нова всеобща война се изправя като страшен призрак и заплашва да погуби и малкото, що оцеля от всеобщата война. Какви ли методи не се приложиха и се прилагат, а само едим едничък метод, който може да изключи войната от отношенията на народите е още неприложен. И този метод се основава на истината — злото черпи сила от любовта ни към него — Войната и приготовлението за война черпи сила от любовта ни към войната като метод за разрешаване международни конфликти.
Ако всички, които искрено копнеят за мир, изключват в
умовете
и сърцата си идеята и желанието за война, и ако го приложат в далата си, което значи да се откажат да участват в една нова война, както и в приготовлението за такава, този страшен призрак, който заплашва човечеството с погибел ще изчезне като мираж.
И тук не трябва да забравяме, че борба със злото, с тези които се явяват носители на военолюбиви идеи не ще доведе до нищо. Нека възлюбим Мирът и бъдем готови да стоим твърдо за него в мисли, чувства и дела и Мирът ще дойде. Мирът, който е първото условие за да може дървото на Новата Култура да израстне, да цъфне и даде своя плод. Veno Книжнина Дванадесет баби, от Олга Славчево. Доставя се от авторката, ул, „Върбица" № 10, София, от книжарниците Чипев и Данов и книгоиздателство „Хемусъ".
към текста >>
4.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тези разногласия, дисхармонии и противоречия, които сега съществуват в света, ще траят дотогава, докато не влезе една нова идея в
умовете
на хората - идеята, че всички са братя и че трябва всички да се ползват от благата на живота и да зачитат свободата си.
Съществува в света един абсолютен ред и порядък, където няма бедни и богати, учени и прости, добри и лоши, управници и управлявани. Хората на този порядък са хора любещи, мъдри, хора на свободата. И благодарение на това царство, което работи в света, ние се ползваме от благата на живота. И сегашната световна криза е проектирана от този свят, защото нашият свят сега се организира не по механически път, както е вървял досега, а по органически път. И от това гледище нас не ни интересува, в какво вярва един човек, но за нас е важно как постъпва той - разумно или не.
Тези разногласия, дисхармонии и противоречия, които сега съществуват в света, ще траят дотогава, докато не влезе една нова идея в
умовете
на хората - идеята, че всички са братя и че трябва всички да се ползват от благата на живота и да зачитат свободата си.
Тази идея едва сега прониква в умовете на хората, но е още много смътна и неоформена. За да се реализира братството, трябва сега да се работи в това направление. Две идеи, които трябва да се проповядват днес в света, това са идеите за братство и човещина. Брат ти е този, който разделя благата на живота с теб и е готов винаги да ти услужи; който цени твоя живот като своя. Идеята за човещина подразбира ценене свободата на всеки човек, като собствената си свобода.
към текста >>
Тази идея едва сега прониква в
умовете
на хората, но е още много смътна и неоформена.
Хората на този порядък са хора любещи, мъдри, хора на свободата. И благодарение на това царство, което работи в света, ние се ползваме от благата на живота. И сегашната световна криза е проектирана от този свят, защото нашият свят сега се организира не по механически път, както е вървял досега, а по органически път. И от това гледище нас не ни интересува, в какво вярва един човек, но за нас е важно как постъпва той - разумно или не. Тези разногласия, дисхармонии и противоречия, които сега съществуват в света, ще траят дотогава, докато не влезе една нова идея в умовете на хората - идеята, че всички са братя и че трябва всички да се ползват от благата на живота и да зачитат свободата си.
Тази идея едва сега прониква в
умовете
на хората, но е още много смътна и неоформена.
За да се реализира братството, трябва сега да се работи в това направление. Две идеи, които трябва да се проповядват днес в света, това са идеите за братство и човещина. Брат ти е този, който разделя благата на живота с теб и е готов винаги да ти услужи; който цени твоя живот като своя. Идеята за човещина подразбира ценене свободата на всеки човек, като собствената си свобода. Тези две идеи трябва да се проповядват на всички хора.
към текста >>
5.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
7 * * * Когато една лъжа завладее
умовете
на хората до степен да стане тяхно дълбоко убеждение, тяхна гореща вяра, нужни са грамадни, търпеливи усилия, нужно е дълго време, за да може тя да бъде разпръсната и съзнанието на хората да бъде освободено от нея.
на което ние не знаем органите, за едно чувство, което нито простака, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и странни форми, това е твърде революционно. Но, когато се касае до науката, нужно е да бъдем истински революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху непоколебимите основи на всяка биологична наука: наблюдението и опита. „Струва ми се — и аз се надявам че така ще бъде и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата, и вярвам че съм отговорил на всички възражения“. Шарл Рише Из „Notre sixieme sens“, стр.
7 * * * Когато една лъжа завладее
умовете
на хората до степен да стане тяхно дълбоко убеждение, тяхна гореща вяра, нужни са грамадни, търпеливи усилия, нужно е дълго време, за да може тя да бъде разпръсната и съзнанието на хората да бъде освободено от нея.
Такъв е случая с лъжата на материалистическо мировозрение, което има надмощие в днешната официална наука и от там е разпростряло своето влияние върху широките кръгове на интелигенцията и народа. Намираме се пред едно извънредно интересно, чудновато, бих казал, положение: учените, или, по-право, голяма част от тях, отказват да се занимаят, да изследват едно грамадно число факти, явления на реалния живот, считайки ги че те са „вън от областта на положителната наука“. Ни повече ни по-малко, ние се намираме пред едно съзнателно затваряне очите пред действителността на гореспоменатите учени. Защото, да поставяш граници на науката там, където ти си в недоумение, да се отървеш просто с едно отричане на фактите, които са в противоречие с твоите схващания и разколебават из основа твоя мироглед, това съвсем не е научно. Подобно поведение, каквото има камилската птица, която скрива главата си в пясъка на пустинята, с надежда че не ще бъде забелязана от своите врагове, съвсем не е достойно за едни истински учени.
към текста >>
6.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Зла съдба беше заслепила
умовете
им, карайки ги да виждат в лицето на другия своя най-страшен и всегдашен враг.
Има ли по-голямо престъпление от това на братоубийството? Но има ли и нещо по-радостно от това, да видиш как двама такива враждуващи братя се помиряват, опрощават, подават си ръка, с доброто желание да забравят всичко минало и да премахнат всички прегради, които ги делят и опълчват едни срещу други? Има ли нещо по-обнадеждващо от това, да виждаш как ледовете на омразата, неразбирането, заблуждението, сковали сърцата на тия двама братя, се топят бързо под топлия повей на едно ново течение, обгърнати от лъха на любовта? Има ли нещо по-светло от това, да се пробуди наново братската любов, братското единение, братската взаимопомощ? Зла съдба беше хвърлила един срещу други двама родни братя,— българите и сърбите — две племена от един и същ народ, югославянския, в кървава междуособна борба.
Зла съдба беше заслепила
умовете
им, карайки ги да виждат в лицето на другия своя най-страшен и всегдашен враг.
Зла съдба беше сковала сърцата им с омраза, ненавист, злоба един срещу други, беше изпълнила душите им с подозрение, неразбиране, страх и отмъстителност. Слава на Бога! Топят се вече ледовете! В буйни потоци, стихийно се смъква и чезне надолу всичката тази кал, всичката нечистота, която изпълваше сърцата, умовете и душите. Умовете просветват, сърцата се стоплят, очите проглеждат и виждат самата истина: ние сме родни братя и едни без други не можем, за щото винаги, и в момента на най-страшно озлобление, се е крило в дъното на душите ни братското чувство, братската любов, незаличимата, неунищожимата от никого и от нищо братска връзка.
към текста >>
В буйни потоци, стихийно се смъква и чезне надолу всичката тази кал, всичката нечистота, която изпълваше сърцата,
умовете
и душите.
Зла съдба беше хвърлила един срещу други двама родни братя,— българите и сърбите — две племена от един и същ народ, югославянския, в кървава междуособна борба. Зла съдба беше заслепила умовете им, карайки ги да виждат в лицето на другия своя най-страшен и всегдашен враг. Зла съдба беше сковала сърцата им с омраза, ненавист, злоба един срещу други, беше изпълнила душите им с подозрение, неразбиране, страх и отмъстителност. Слава на Бога! Топят се вече ледовете!
В буйни потоци, стихийно се смъква и чезне надолу всичката тази кал, всичката нечистота, която изпълваше сърцата,
умовете
и душите.
Умовете просветват, сърцата се стоплят, очите проглеждат и виждат самата истина: ние сме родни братя и едни без други не можем, за щото винаги, и в момента на най-страшно озлобление, се е крило в дъното на душите ни братското чувство, братската любов, незаличимата, неунищожимата от никого и от нищо братска връзка. Слава на Бога! Най-сетне доброто взема надмощие над злото. Омразата биде победена от любовта. Като по някакъв небесен знак една гигантска метла измита из душите и сърцата всичко лошо.
към текста >>
Умовете
просветват, сърцата се стоплят, очите проглеждат и виждат самата истина: ние сме родни братя и едни без други не можем, за щото винаги, и в момента на най-страшно озлобление, се е крило в дъното на душите ни братското чувство, братската любов, незаличимата, неунищожимата от никого и от нищо братска връзка.
Зла съдба беше заслепила умовете им, карайки ги да виждат в лицето на другия своя най-страшен и всегдашен враг. Зла съдба беше сковала сърцата им с омраза, ненавист, злоба един срещу други, беше изпълнила душите им с подозрение, неразбиране, страх и отмъстителност. Слава на Бога! Топят се вече ледовете! В буйни потоци, стихийно се смъква и чезне надолу всичката тази кал, всичката нечистота, която изпълваше сърцата, умовете и душите.
Умовете
просветват, сърцата се стоплят, очите проглеждат и виждат самата истина: ние сме родни братя и едни без други не можем, за щото винаги, и в момента на най-страшно озлобление, се е крило в дъното на душите ни братското чувство, братската любов, незаличимата, неунищожимата от никого и от нищо братска връзка.
Слава на Бога! Най-сетне доброто взема надмощие над злото. Омразата биде победена от любовта. Като по някакъв небесен знак една гигантска метла измита из душите и сърцата всичко лошо. всичко фалшиво и не братско в нашите отношения.
към текста >>
Идването на Христа подразбира внасянето на една нова идея в света, която да проникне във всички разумни хора и сърцата им да затрептят под импулса на Любовта, а
умовете
им да просветнат.
Когато Бог оправя света ще има война, земетресения, катастрофи и всички бедствия и нещастия ще дойдат до главата на хората. А ако ние сме разумни същества, то ние сами трябва да оправим работите си, да не очакваме Той да дойде, да ги оправи, защото е страшно Неговото оправяне, а като дойде, да ги намери оправени, за да ни научи на други работи. Сега религиозните чакат да дойде Христос, да съди грешниците и да ги прати в ада, а праведните в рая. Че това е сегашният строй в света! Съвременните религиозни хора имат една представа за Царството Божие подобно на сегашния човешки строй.
Идването на Христа подразбира внасянето на една нова идея в света, която да проникне във всички разумни хора и сърцата им да затрептят под импулса на Любовта, а
умовете
им да просветнат.
А тази велика идея седи в това, да има блага достатъчно за всички и да се въдвори богатството и човещината на физическото поле. Тази велика идея не може да се наложи по механически начин, но всеки свободно трябва да я възприеме и да заработи за нейното реализиране. Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре. Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим.
към текста >>
7.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека да пламне Свещеният огън в сърцата, душите да стопли дъхът на Божието слово,
умовете
да просветнат, озарени от лъчите на Божията Истина.
Ролята на красотата и чистотата в живота (Из беседата, държана от Учителя на 26. XI. 1933 г.) Честита нова година! На тебе, драги читательо, който следиш редовно, години вече наред, хода на нашата мисъл, непрекъснато стремяща се к м братство, светлина и свобода; на тебе, който, в преки многото затруднения в живота си. ни подкрепяш, окуражаваш, даваш ни потик да вървим винаги напред; на тебе, за когото ний работим, за когото не преставаме да мислим и пишем; на тебе, най-близкия до сърцето ни, по случай новата 1934 година, ний искаме да ти пожелаем, да ти изкажем от дъното на душата си, от препълнянето на сърцето си, най хубавото, най-красивото, най-светлото в живота: Нека светлината на Божията любов те озари! Нека тя всички ни, искрено стремящи се към нея, да озари!
Нека да пламне Свещеният огън в сърцата, душите да стопли дъхът на Божието слово,
умовете
да просветнат, озарени от лъчите на Божията Истина.
Да познаем, че ний всички сме едно и — противоречията ще изчезнат. Да си подадем всички ръка, и — хармонията и щастието ще дойдат. Да видим Бога в себе си, в брата си, и в всичко, което ни окръжава. Да познаем истинското в себе си, да се почувстваме като дух, безсмъртен и вечен, частица от Великия Дух. Да видим и всички други като такива и — мечтаното единство ще се осъществи.
към текста >>
8.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само
бумовете
на престъпниците.
Щръклево, Русенско). Словото на Учителя В какво седи свободата на човека Казано е в Писанието: „Всяка Власт е от Бога дадена“. Държавниците, политиканите и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния. Но това не е правилно разбиране на Писанието, защото езикът на Библията е символистичен и трябва да се разбира онази власт, която се дава на разумната човешка воля над всички сили и елементи, които служат като условия за проявата на живота. Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога.
Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само
бумовете
на престъпниците.
Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол. Но намирали се като пленници в царството му трима евреи, които познавали истинския Бог и били посветени в тайните на окултната наука и имали власт действително дадена от Бога. Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената пещ. Но на тях, понеже били във връзка с Бога и имали власт над всички сили и елементи в Природата, нищо не им станало от огъня.
към текста >>
Сега трябва всички хора да отворят
умовете
и сърцата си като Христа и да обичат ближните си, както Той ги обичаше.
Човек може да седи в стаята си, но от неговите лоши мисли или желания пак хиляди хора да пострадат. А когато човек обича, той става проводник на Любовта, която е творчески процес в живота. Любящият човек ще стане причина и пример милиони хора да се обичат. Хората като не разбират този велик закон в живота, често си казват: „Какво мога да направя аз сам? “ Всеки човек може много нещо да направи за повдигането на себе си и на човечеството, както и за спъването на себе си и на човечеството.
Сега трябва всички хора да отворят
умовете
и сърцата си като Христа и да обичат ближните си, както Той ги обичаше.
Всички трябва да бъдат готови да страдат като Христа. Който разбира този велик закон в живота, той знае, че днешният ден решава неговата съдба за хиляди бъдещи години. Ако в днешния ден, разбира се всеки настоящ момент, духът, душата и умът на човека са изпълнени с любов, той може да бъде сигурен, че за хиляди години ще бъде щастлив. Но ако в днешния ден душата, духът и умът на човека не са изпълнени с любов, такъв човек го очакват за в бъдеще само страдания. Само в един момент човек може да измени съдбата си.
към текста >>
9.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Радиото, телеграфа, телефона, това са три от великите завоевания на човешкия гений, които дълго време живееха само като проблясъци в
умовете
на най-будните хора на онова време, без те да се осмеляваха да ги споделят с някого, дори и с най близките си, за да не ги считат за луди или най-малко побъркани.
и по-малко, а днес има пет. Следва, че утре ще има шест, седем и т. н. с които нови сетива, света — живота ще му се разкрие още по-пълно, в съвършено нова светлина. Неизвестностите, пред които днес безпомощно вдигаме рамене — утре, при разширени сетивни възможности, ще ни бъдат ясни, като бял ден. Тогава ще се чудим на сегашната си умствена слепота.
Радиото, телеграфа, телефона, това са три от великите завоевания на човешкия гений, които дълго време живееха само като проблясъци в
умовете
на най-будните хора на онова време, без те да се осмеляваха да ги споделят с някого, дори и с най близките си, за да не ги считат за луди или най-малко побъркани.
Но това беше не твърде отдавна. Едва са се изминали няколко десетки години, и тези умствени проблясъци и фантазии днес са една жива действителност Само слепците отричат слънцето и само закъснелите в своето развитие още се съмнява. Също такъв е случая с телепатията, психометрията, интуицията и ясновидството. Това са явления познати на всички окултисти. Окултистите знаят тяхната същина.
към текста >>
10.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една демонска вълна, която обсебва
умовете
, опустошава сърцата и тика волите към братоубийство, разрушение, всеизтребление.
Ч.) Преглед Словото на Учителя. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека (По беседа от Учителя, държана на 15 април 1934 г.) Чистенето (Д-р Стефан) Кромидът (Из в. „Добро здраве“) Духовната пролет (Auroro) Книжнина НАЦИОНАЛИЗМЪТ КОПАЕ ГРОБА НА НАРОДИТЕ! Една вълна се носи по света, а най-вече в Европа — една вълна черна, страшна, смъртоносна. Една вълна, която заплашва да унищожи, или поне временно да потопи всичко хубаво, всякакъв стремеж в човечеството към единство и истински нов живот.
Една демонска вълна, която обсебва
умовете
, опустошава сърцата и тика волите към братоубийство, разрушение, всеизтребление.
Една вълна, която, обосновавайки се на националния егоизъм, заслепявайки хората и народите да не виждат единството на своите интереси, ги опълчва едни срещу други, подготвяйки новата общочовешка касапница, новата нечувана, всеунищожителна война. Каин е още жив в света. и действа усилено. Наближава пак неговото време и затова той денонощно готви своите смъртоносни оръжия. Бедното човечество!
към текста >>
Да съединим сърцата си,
умовете
си, волите си, та да образуваме мощен поток, който да обезвреди и обезсили, доколкото това е възможно, приближаващата буря.
Трудно ли е да се схване, че с насилие никаква неправда не може да се поправи? Хората и народите скъпо и прескъпо ще заплатят за своята зла воля, за своята умишлена слепота и за своето бездействие. Пред зинвалата днес бездна, всички, в които има съвест и желание за доброто, трябва да отрезвят. Да престанат всякакви разпри и спорове за маловажни, второстепенни неща между тия, които се борят за мира. Да се сплотят здраво, като канара, тези, които искат да запазят човечеството от гибел.
Да съединим сърцата си,
умовете
си, волите си, та да образуваме мощен поток, който да обезвреди и обезсили, доколкото това е възможно, приближаващата буря.
Нека нашата мощна мисъл за мир прониже вредом пространството и обезвреди зародишите на войната. Нека издигнем с нея непроницаеми стени, с които да обградим поне нашата страна, нашия народ от пристъпите на демона на разрушението. Защото, няма никакво съмнение, че войната ще дойде. Тя вече иде. Но тежко и горко на тия народи.
към текста >>
Важният въпрос, който трябва да занимава сега
умовете
на хората е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето.
Например, ако обичате някого си, но го оставите гладен, при възможност да го нахраните, то любовта за вас ще изчезне; когато започнете да обичате някого, това е признак, че Природата иска от вас да помогнете на този, когото обичате, да придобие това, от което има нужда. Ако не му помогнете, то любовта за вас ще се прекъсне. Гладният казва: Ако ме обичаш, нахрани ме; болният казва: ако ме обичаш, помогни ми. Ако не разбирате закона ще кажете на нуждаещия се: Бог да ти помогне. Бог иска да му помогне и затова Той теб е изпратил да изпълниш волята Му в случая.
Важният въпрос, който трябва да занимава сега
умовете
на хората е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето.
Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни отношения с червените лъчи на Слънцето. Ако човек не може правилно да расте и да се развива, няма органически сили, това показва, че той няма правилни отношения със зелените лъчи на Слънцето. Защото зелените лъчи са, които произвеждат органическия растеж. Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето. За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни.
към текста >>
11.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хората трябва да организират
умовете
и сърцата си, за да поникнат и възрастат в тях всички благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки.
Умните хора не се бият и избиват. Умните живеят в ред и порядък и в братско разбирателство. А Царството Божие е където са гениите и светиите. И когато говорим, че ще дойде Царството Божие, то ще дойде при гениите и светиите. Най-първо Царството Божие трябва да дойде в нас - в нашите умове и сърца.
Хората трябва да организират
умовете
и сърцата си, за да поникнат и възрастат в тях всички благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки.
Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си. Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди. Също така, за да прогресират, хората трябва да се освободят от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината. А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот.
към текста >>
12.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От там идат болестите, нещастията, сушата, неплодородието, земетресенията, войните, революциите и хаоса в
умовете
и във взаимоотношенията — като естествен отговор на нашите противоестествени мисли, чувства и постъпки, като неизбежен резултат от нашето противодействие на силите на доброто, които действат от там.
Там е истината, светлината, свободата, красотата. От там ний можем да ги почерпим, да ги овладеем, за да ги въплътим тук, на земята. Защото там е източника на всичко хубаво, всичко светло, което можем да достигнем. Там е нашата истинска Родина. Но, от там ний получаваме и въздаянието на всичките си лоши, неразумни мисли,чувства и по-стъпки, защото, както това достатъчно ясно е изразено в следващата статия, всичко лошо, всичко отрицателно, което излиза от нас, ни се възвръща от там с удесеторена сила.
От там идат болестите, нещастията, сушата, неплодородието, земетресенията, войните, революциите и хаоса в
умовете
и във взаимоотношенията — като естествен отговор на нашите противоестествени мисли, чувства и постъпки, като неизбежен резултат от нашето противодействие на силите на доброто, които действат от там.
Също тъй, както от там идат всички блага, успехите, радостите, щастието и величието ни, когато се поставим в хармония с тези сили, като възприемаме и оползотворяваме за общо благо условията, които те ни дават … Нощем, когато милиарди златни звезди обсипят небесния свод, излезте навън и взрете се в неподаващото се на описание величие на Безграничното. Вслушайте се в гласа на безчислените светила — огнища на разумен, съзнателен живот. Чрез тях говори сам Бог. Той ни сочи величието, красотата и дълбокия смисъл на нашия живот и ни зове към разумно и съзнателно отношение към всичко съществуващо. Той иска от нас да из-пълним точно задачата, мисията на живота си.
към текста >>
13.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В нея се изнасят дълбоките процеси а живият човек, които съпровождат тава търсене и се достига до ония основни свещени принцип, които могат да сближат хората, да обединят
умовете
, да съчетаят усилията на всички сърца за да се реализира Божията Воля на земята.
София 3 Бъдещето верую е и бъдещето човечество, защото това. в което човек фактически вярва - това е и той сам. Не е важно в какво казва на себе си или другите че вярва, а това което прави или наистина вярва и реализира в своите отношения. Който разбере това, не може да се не отнесе съзнателно с всичката сериозност към преоценка на досегашните си ценности — верую върху което е градил живото си. Да даде насока на това търсене и улесни намирането, - ето цял, която тая книга достига.
В нея се изнасят дълбоките процеси а живият човек, които съпровождат тава търсене и се достига до ония основни свещени принцип, които могат да сближат хората, да обединят
умовете
, да съчетаят усилията на всички сърца за да се реализира Божията Воля на земята.
Да се опитат нещата, да се вкусят плодовете — това е живото знание, истинската наука. „Вярвам в Единия Свещен хляб. който ядат всички хора и без който никой човек на може да живее. Вярвам в единната Свещена вода от която всички хора пият. Вярвам в свещения въздух, от който всички хора дишат.
към текста >>
14.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бумовете
на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени.
Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план.
Бумовете
на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени.
Запример, каква ще бъде вечността на мравите? Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и относително. Също и нашите мерки имат само една условна стойност, само за земята. Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде. Земята пред тях е като една точка в пространството.
към текста >>
15.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да обновим себе си, да обновим душите си, да засилим волите, характерите, да просветлим
умовете
, да издигнем и разширим нашето съзна ние — това са задачите на истинската, трайна и плодоносна обнова, защото без вътрешната обнова на човека външният живот завинаги ще остане стар.
Това, което е било вчера, не се повтаря вече. Условията днес са други, възможностите са други, космичните въздействия, близките и далечни влияния върху нас не са вече същите, каквито са били вчера. Всеки ден носи своето ново със себе си — своите възможности, своите благоприятни условия, своите шансове, и, престъпление е от наша страна ако не ги използваме за нашето обновяване. И нека се има пред вид, че обновата винаги е вървяла и винаги ще върви от вътре навън. а не обратно.
Да обновим себе си, да обновим душите си, да засилим волите, характерите, да просветлим
умовете
, да издигнем и разширим нашето съзна ние — това са задачите на истинската, трайна и плодоносна обнова, защото без вътрешната обнова на човека външният живот завинаги ще остане стар.
Велико нещо е човекът! Безкрайно велико нещо е той! Той е върховната, абсолютна, неизмерима ценност — една човешка душа струва много повече отколкото всичките земни богатства, събрани вкупом. О! Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е!
към текста >>
16.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те трябва преди всичко да осъзнаят, че всички те са пратени в света от единия жив Бог, който пребъдва в сърцата и
умовете
на всички живи същества и ги стимулира към светли и възвишени мисли и благородни чувства и постъпки.
Всички трябва да бъдем носители на тези мисли. И всички добри хора трябва така да мислят. Това учение и разбиране трябва да се възприеме от целия народ. Всички трябва с един ум да схващаме и да живеем с тези разбирания. Най-първо всички религии в света трябва да си подадат ръка и да престанат да делят народите на лагери.
Те трябва преди всичко да осъзнаят, че всички те са пратени в света от единия жив Бог, който пребъдва в сърцата и
умовете
на всички живи същества и ги стимулира към светли и възвишени мисли и благородни чувства и постъпки.
Те всички трябва да осъзнаят, че вършат най-голя- мото престъпление, като разделят народите в името Божие. Всички религии са от Бога, и са дадени като методи за възпитаване на човечеството в различните фази от неговото развитие. Понеже и днес още хората се намират на различни степени в своето развитие и са необходими различни методи за тяхното възпитание, то всички религии са си на мястото. Но всички те, без изключение, трябва да се отърсят от праха и заблужденията, натрупани в тях през вековете и да остане първичното учение, дадено от великите Учители в различните епохи на човешкото развитие. Както твърди окултната наука, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени и дадени от Христа, който под различни имена е говорил на основателите на различните религии.
към текста >>
И днес Христос пак говори на света чрез
умовете
на всички учени хора и ги подтиква към братство, в което ще се разрешат всички наболели въпроси, които тормозят съвременното човечество.
Но всички те, без изключение, трябва да се отърсят от праха и заблужденията, натрупани в тях през вековете и да остане първичното учение, дадено от великите Учители в различните епохи на човешкото развитие. Както твърди окултната наука, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени и дадени от Христа, който под различни имена е говорил на основателите на различните религии. И, всички тези религии са имали за задача да подготвят човечеството, за да може сам Христос да слезе във физическо тяло на Земята и да даде един обрат на цялата еволюция на човечеството. И учението, оставено от него преди 2000 год., което е учение на Любовта и братството, е последният метод даден от Него на човечеството. Но хората взимаха само името „християни“, като изоставиха принципите и методите на Христа.
И днес Христос пак говори на света чрез
умовете
на всички учени хора и ги подтиква към братство, в което ще се разрешат всички наболели въпроси, които тормозят съвременното човечество.
Само по този начин на братско разбирателство и единение може да се разреши социалната криза, която съществува сега в света. Само по този начин могат да си помогнат народите. Хубави са и временните мерки, които сега хората употребяват, но те ще дадат временно разрешение на въпросите. На съвременното човечество преди всичко трябва да се създава работа. А работата в света не може да се създаде без Любов.
към текста >>
17.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ ще прочетете поучения и знания, как се посяват в сърцата,
умовете
и душите на человеците словесни семена и как те никнат, растат, цъфтят, завързват и дават зрели плодове на добродетели.
Цена 10 лв. Доставя се от редакцията на в. „Братство“ или от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 64, София. Заедно с появяването на пролетта, когато слънцето начева да ни изпраща своето благословение и изобилно да разлива животворни сили над нашата страна и когато всичко започва да се сее, да никне, да расте и да цъфти по лицето на земята, Дядо Благо ни поднася нова книга със сказания, в които са скрити словесни семена, извадени из плодовете, узрели в градината на мъдростта.
В страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ ще прочетете поучения и знания, как се посяват в сърцата,
умовете
и душите на человеците словесни семена и как те никнат, растат, цъфтят, завързват и дават зрели плодове на добродетели.
Ще прочетете поучения и знание за Великата Разумност, която е създала природата и всичките принципи, сили и закони, които непреривно работят в нея. И ще узнаете, как да се живее разумно и смислено. Всички вие, в чиито сърца живее младостта и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат мислите ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена. Вземете си от тях, колкото пожелаете и ги посейте в сърцата, умовете и душите си. И когато тези семена изникнат, израснат, цъфнат, завържат и дадат зрели плодове, които вие можете да опитате, ще разберете, че радостите на живота и източника на щастието са в плодовете на добродетелите, родени и узрели в градината на сърцата ви.
към текста >>
Вземете си от тях, колкото пожелаете и ги посейте в сърцата,
умовете
и душите си.
Заедно с появяването на пролетта, когато слънцето начева да ни изпраща своето благословение и изобилно да разлива животворни сили над нашата страна и когато всичко започва да се сее, да никне, да расте и да цъфти по лицето на земята, Дядо Благо ни поднася нова книга със сказания, в които са скрити словесни семена, извадени из плодовете, узрели в градината на мъдростта. В страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ ще прочетете поучения и знания, как се посяват в сърцата, умовете и душите на человеците словесни семена и как те никнат, растат, цъфтят, завързват и дават зрели плодове на добродетели. Ще прочетете поучения и знание за Великата Разумност, която е създала природата и всичките принципи, сили и закони, които непреривно работят в нея. И ще узнаете, как да се живее разумно и смислено. Всички вие, в чиито сърца живее младостта и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат мислите ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена.
Вземете си от тях, колкото пожелаете и ги посейте в сърцата,
умовете
и душите си.
И когато тези семена изникнат, израснат, цъфнат, завържат и дадат зрели плодове, които вие можете да опитате, ще разберете, че радостите на живота и източника на щастието са в плодовете на добродетелите, родени и узрели в градината на сърцата ви. Ще се уверите, че светлината, която ще разкрие за мислите ви истинския път, що води към царството на вечната свобода, се намира в плодовете на светлите мисли родени и узрели във вашите умове. Ще узнаете, че слънцето на вечния живот ще изгрее само тогава, когато в душите ви се родят и узреят плодовете на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. И. А. Изворски Получиха се две тома от пълното събрание съчиненията на Джек Лондонъ: т.
към текста >>
18.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички болести в света произтичат от това, че хората не се хранят с чиста храна, а също и на нечистите мисли и желания, които хората държат в
умовете
и сърцата си.
Аз изяснявам въпроса обективно. Ако имате една ос на кола, която е направена да издържа 500 килограма, а вие й поставите 1500 килограма, много естествено е, че ще се счупи. Престъпленията на хората също се дължат на едно такова претоварване, напрежение, на което те не могат да издържат. А това показва, че хората не мислят. Тогава казвам, че единствената причина за престъпленията на хората е, че не са проводници на чистата мисъл.
Всички болести в света произтичат от това, че хората не се хранят с чиста храна, а също и на нечистите мисли и желания, които хората държат в
умовете
и сърцата си.
Затова е необходимо всички хора да учат какви мисли и желания да държат в умовете и сърцата си, с каква храна да се хранят, за да могат да се справят с всевъзможните слабости, които им носят само страдания. Днес хората имат различни слабости. Едни имат слабост към жените, други към парите, трети към друго и т.н. При този, който има слабост към жените, слабостта е в малкия мозък. В малкия мозък на човека има два центъра, които, ако ученият френолог бутне, ще знае има ли слабост към жените или не.
към текста >>
Затова е необходимо всички хора да учат какви мисли и желания да държат в
умовете
и сърцата си, с каква храна да се хранят, за да могат да се справят с всевъзможните слабости, които им носят само страдания.
Ако имате една ос на кола, която е направена да издържа 500 килограма, а вие й поставите 1500 килограма, много естествено е, че ще се счупи. Престъпленията на хората също се дължат на едно такова претоварване, напрежение, на което те не могат да издържат. А това показва, че хората не мислят. Тогава казвам, че единствената причина за престъпленията на хората е, че не са проводници на чистата мисъл. Всички болести в света произтичат от това, че хората не се хранят с чиста храна, а също и на нечистите мисли и желания, които хората държат в умовете и сърцата си.
Затова е необходимо всички хора да учат какви мисли и желания да държат в
умовете
и сърцата си, с каква храна да се хранят, за да могат да се справят с всевъзможните слабости, които им носят само страдания.
Днес хората имат различни слабости. Едни имат слабост към жените, други към парите, трети към друго и т.н. При този, който има слабост към жените, слабостта е в малкия мозък. В малкия мозък на човека има два центъра, които, ако ученият френолог бутне, ще знае има ли слабост към жените или не. За науката този въпрос е разрешен.
към текста >>
19.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Гласът на Христа чуват само ония, които мислят със своя ум, и които чувстват със своето сърце и които гледат със своите очи, а не през очите,
умовете
и сърцата на своите бащи и деди.
Нима не са негови думите: „Който вади нож, от нож умира“? и които думи са станали вече пословични. Но да оставим това което Той (Христос) е говорил, а да изучаваме живота му. Живота на Христа е живо слово, което говори на всички, но го чуват малцина, т. е. само онези, които се позамислят за онова, което правят, или което ще правят.
Гласът на Христа чуват само ония, които мислят със своя ум, и които чувстват със своето сърце и които гледат със своите очи, а не през очите,
умовете
и сърцата на своите бащи и деди.
Христос говори и сега. Неговите очи виждат и сега. Днес той говори не чрез една, а чрез много уста. Той и сега ни наблюдава чрез хилядите очи на страдащите. И сега ни подава ръка за помощ, за хляб, за вода чрез хилядите, които са в нужда, но колцина ще го познаят?
към текста >>
20.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Където влезе Любовта, оправя
умовете
на хората и всичко слага в ред и порядък.
Желая на всички да бъдете реалисти като Тома пред Христа, да искате да опитате реалността, но като я опитате да бъдете готови да направите всичко за великото дело. Първата заповед за онези, които са опитали реалността, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята заповед „да имате любов един към друг“. И ако дойде Христос в света, ще проповядва учението за приложение на Любовта. Всеки да бъде искрен и справедлив и да прояви Любовта така, както я разбира. Любовта носи радост, веселие, знание - всичко в света носи Любовта.
Където влезе Любовта, оправя
умовете
на хората и всичко слага в ред и порядък.
Сега иде в света великата Любов, която ще сложи ред и порядък в света. Тя е Любовта на възкресението, в нея хората ще се познаят, че са братя и сестри и ще заживеят в единство. Няма единство в света без Любовта. Из беседата от Учителя, държана на 28 юни 1935 г. Нина Рудникова Как да използваме слънчевата енергия (продължение от брой 128) Психичният аспект не „Pleksus Sacralis“ представлява от себе си център на волята (всеки може да наблюдава как половата злоупотреба т. е.
към текста >>
21.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Светът ще се оправи само тогава, когато Любовта проникне в
умовете
и сърцата на хората, за да започнат хората да си влизат в положението едни на други, взаимно да виждат съществените си нужди и да ги задоволяват.
Те го държат затворено в касите си и му стават роби. Човек, който има злато, трябва да стане проводник на живота, да го прекара през всички хора. Всички хора трябва да имат злато, но не само външно, но те трябва да го имат и в кръвта си. Религиозността не седи в това да вярваш, че има Бог, а да не живееш по Неговите закони. Религиозността подразбира изпълнение на волята Божия, изпълнение на великия закон на Любовта.
Светът ще се оправи само тогава, когато Любовта проникне в
умовете
и сърцата на хората, за да започнат хората да си влизат в положението едни на други, взаимно да виждат съществените си нужди и да ги задоволяват.
Тогава с Любовта Христос ще се изяви в света. След възкресението си, Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене? “ При щях имаше жарава, на която се печеше риба. Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос. Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят.
към текста >>
22.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако тези два закона проникнат в
умовете
и сърцата на всички хора и започнат да мислят по този начин, ще кажа: дошъл е денят, когато всички ще бъдем свободни.
И когато опитате по-този начин Любовта, ще почнете да се развързвате от известни връзки от миналото, и ще влезете в царството на свободата. И тогаз каквото развържете във вашия ум, ще бъде развързано и вашето сърце; и какаото развържете във вашето сърце, ще бъде развързано и във вашия ум. И когато се развържете по този начин, ще дойдете до правилното разбиране и приложение на двата велики закона, които регулират нашия живот — закона за Любовта към Бога и закона за Любовта към ближния. И върху тези два закона ще се създаде един нов ред и порядък. Ако хората заживееха по тези два закона, свободата на света ще дойде моментално, за всичките народи.
Ако тези два закона проникнат в
умовете
и сърцата на всички хора и започнат да мислят по този начин, ще кажа: дошъл е денят, когато всички ще бъдем свободни.
Или, според както е казал пророка — всички ще бъдем научени от Господа, всички ще бъдем научени от своя ближен. Това нема да стане по механически начин. Сега ако се вгледаме в живота, ще забележим, че на всякъде функционира числото 2. Имате майката и бащата. Бащата — това е първия закон, а майката втория закон в света.
към текста >>
23.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И понеже тоя морал се проповядва от векове и хилядолетия той е успял да скове
умовете
, сърцата и волите на хората до такава степен, че те с векове още не ще могат де се събудят от тая илюзия, от тоя кошмар.
Ръцете им са опетнени само с братска, сестринска и майчина кръв, с кръвта на множество деца, и пр. А днес, даже и религиозните хора и техните идеолози казват, че за благото на отечеството убийството може да се приложи. — Фалшива основа, която утре ще рухне. Не как спекулативния и разрушителния ум на човека мисли, а както възвишеното и Божественото в него казва: ръцете ти да бъдат абсолютно чисти. Този стар морал тласка хората към погибел, оковава ги във вериги.
И понеже тоя морал се проповядва от векове и хилядолетия той е успял да скове
умовете
, сърцата и волите на хората до такава степен, че те с векове още не ще могат де се събудят от тая илюзия, от тоя кошмар.
За да се освободи човек от тая илюзия, той трябва да потърси Божественото и за него да се хване. Само възвишено го, само един висок идеал е в сила да ни пресъздаде основно, да ни даде един здрав морал, който почива на Божествената справедливост и Любов и да ни подигне към творчество и постоянство в новите братски отношения и идеи, които ще бъдат основа на едно ново общество, което сега се създава и което ще покаже новия път на освобождение на цялото човечество. N. Мейбъл Колинз (2) БЕЛИЯТ ЛОТОС „Какво желаете? “ запита човекът с недоволен тон, гледайки ни през решетката. „Аз изпратих повече плодове отколкото са нужди и за кухнята тази сутрин и днес не мога да дам повече цветя: всичко, което е за късане, е нужно за утрешната процесия.“ „Аз не искам нито твоите плодове, нито твоите цветя, каза моят водач, който като че ли обичаше да взема високомерен тон.
към текста >>
24.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в
умовете
на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания.
Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е бил един от много учените адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това е пак символ. Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия. Но това не е още пълно обяснение.
Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в
умовете
на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания.
Защото тези същества са предали своята нечистота и на човека. И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето. И човек се зарази от тях. Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие. Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората.
към текста >>
Нечистото от
умовете
на ангелите влезе в сърцата на хората.
Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания. Защото тези същества са предали своята нечистота и на човека. И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето. И човек се зарази от тях. Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие.
Нечистото от
умовете
на ангелите влезе в сърцата на хората.
И благодарете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи. И невидимият свят се е заел да изправи тази грешка. И всичкото нещастие на хората е в сърцето. Всичкото зло в човешкия живот е в сърцето. Ако злото беше в човешкия ум, то би било неизцеримо.
към текста >>
25.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И когато Христос заговори чрез
умовете
на всички хора, тогава в светът ще има един нов ред и порядък.
Христос и днес работи, и не е преставал да работи, и организира човечеството. Онези, които не познават Христа, и които имат невярна представи за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята — едни го очакват да дойде на облаците, а други го чакат да дойде във физическо тяло, като човек Та Христос не е напускал земята, и не е преставал да работи, и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и аз ще бъда с вас“ и още, „където са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз.“ Така че за онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, и на всички учени, на всички работници за благото и подигането на човечеството. Няма днес някое дело, което е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа.
И когато Христос заговори чрез
умовете
на всички хора, тогава в светът ще има един нов ред и порядък.
A онези, които очакват Христа като една личност, в едно тяло, ще има да чакат. Защото тези. които го очакват във физическо тяло, те не очакват този Велик Дух, за който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях „миров учител“ . Когато на хората не им стига умът да проумеят нещата, те прибягват до фантазията си и са блаженни в заблужденията си. Учителя казва — „Христос, това е Бог, който се разкрива в света.
към текста >>
26.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя произвежда цял преврат в сърцата, в
умовете
и в душите на хората.
Целият свят страда от безлюбие. Безлюбието умъртвява хората. Ние препоръчваме любовта, като носител на живота, като носител на здравето, на щастието, на богатството — на всички блага. Следователно, ако търсят благата на живота, хората трябва да се обичат. В каквото общество влезе любовта, между религиозни, или учени — всички трябва да я приемат.
Тя произвежда цял преврат в сърцата, в
умовете
и в душите на хората.
Дето любовта влезе, там се разкриват причините и последствията на нещата. (Из беседите на Учителя) Щастието Откажете се, откажете се завинаги от мисълта и вярата, че ще догоните щастието по своите пътища. Само нещастието се достига там. Нещастието, маскирано, което вие, по недоглеждане, вземете за щастието. Говоря за пътищата, по които сте устремени в живота.
към текста >>
27.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Та защо ни е то тогава, ако то не понесе по-голяма правда и не помете всичко старо и гнило, ако то не направи преврат в душите,
умовете
и сърцата на хората?
Може ли тогава туй училище, тоя голям университет да бъде без учител, без ръководител? Душата на човека, неговия вътрешен глас ще му нашепне де ще го намери. Да се подчиним на тоя глас! Днес хората омекват Месия, очакват второ пришествие, но очаквайки това, те съвсем не очакват да се развали старото, което е изградено по един изопачен, окарикатурен план и като слепци за тояга се държат за него. Други са толкова заслепени, че не могат да си представят и допуснат, че второто идване на Христа не ще одобри техните дела и неправди, които вършат на всека крачка.
Та защо ни е то тогава, ако то не понесе по-голяма правда и не помете всичко старо и гнило, ако то не направи преврат в душите,
умовете
и сърцата на хората?
Първото идване на Христа направи презрат в тогавашния свят. То изобличи всичко тъмно и гузно и срути всичко гнило. Второто му идване открива по-широк хоризонт. То настъпва вече. Великия Божествен ден, който хвърля своята зазоряваща светлина върху мрака на човешката неправда и злоба, която изобличава човешката съвест и не й дава спокойствие и мир, са първите признаци за второто идване на Христа. М.
към текста >>
28.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди
умовете
и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“.
Изгрява новий ден! От истина, любов и мъдрост озарен, Изгрява новий ден, Със тих, вълшебен глас навсъда химн се лей, Кат пролетен повей, В възторг и младост — лък за страдните сърца На земните чада. И път към дивен мир отново се чертай, Кат някога в Синай. Кат в древност, там, пред кръста на Христа, Вековната лъжа С разбулен лик, и днес, замлъква и линей; А лъх небесен вей Над будний земен син, за подвиг посветен — Изгрява новий ден. В. С.
Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди
умовете
и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“.
А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига. Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота. — Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си. Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност?
към текста >>
29.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето аз, жив съм и ще живея в душите на всички ви, в
умовете
на всички ви, в сърцата на всички ви.
— Не за чест и прославление сте се събрали вие, а за гадост и омерзевление. Паметник ще ми въздигате! Не знаете ли, че паметници се въздигат на дребни мъртъвци, имената на които инак не могат да се помнят. А те са мъртви, защото не са живели. Живял е и жив е вечно онзи, който е направил за живите нещо.
Ето аз, жив съм и ще живея в душите на всички ви, в
умовете
на всички ви, в сърцата на всички ви.
Вечен паметник съм сам аз, живият Лъв. Живият Лъв, с всичкото свое могъщество и сила. Вие искате да ме умъртвите. Уви, нямате тази възможност! Кога сте видели пустинята без Лъв?
към текста >>
30.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той виждаше това, което бе в
умовете
и сърцата на хората, той познаваше човешките сърца с високи каменни стени и заключени прати ли бяха, или благоухаяха като разцъфнали градини, където всеки може да влезе.
Пред самата приемна зала чакаше господарката на дома, едрата, пълна фигура не която покриваше тежка коприна. Развълнувана от радост, тя целуна ръка на госта и го въведе и покани да седне пред изобилно изискано и красиво наредена трапеза, където имаше насядали вече и други гости, също тъй богати люде. Като в царски дом, където охолността туря печат на всичко. Светията бе отрупан с ласкави думи и въпроси на които тихо отговаряше. Той бе замислел и овреме не време за миг притваряше очи, очи които виждат това, което очите на обикновените люде не подозират.
Той виждаше това, което бе в
умовете
и сърцата на хората, той познаваше човешките сърца с високи каменни стени и заключени прати ли бяха, или благоухаяха като разцъфнали градини, където всеки може да влезе.
Той знаеше и човешките умове, като лазурни небеса ли бяха прояснени, чисти или обвити с мъгли от заблуждения и облаци от прах. А под самия покрив на дома. в една таванска малка стая в твърде скромна, дори бедна обстановка, живееше млад момък. От хуманни чувства господарите на дома бяха го прибрали, приютили и мислеха навярно, че много бяха сторили за него. И той познаваше светията и ходеше при него и те го бяха виждали там и ходеше да учи най висшата неука — науката за живота.
към текста >>
31.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека го създадем от най-благородното в сърцата си и от най-възвишеното в
умовете
си.
Такъв е закона на Справедливостта. Затова нека бъдем внимателни и разумни в настоящето. Бъдещето сега се твори. То е в нашите ръце. Затова нека го създадем както трябва.
Нека го създадем от най-благородното в сърцата си и от най-възвишеното в
умовете
си.
„Бъдещето е едно тайнствено здание, казва В. Хюго, което ние самите, със собствените си ръце, строим в мрака и което по-късно ще трябва да послужи на всички ни за жилище. Но може да настъпи ден, в който то да се затвори над главите на ония, които са го строили и понеже го строим днес, за да живеем в него утре . . . нека тогава построим туй бъдеще от всичко онова що е най доброто в нашата душа, а не от най-лошото: нека го построим от любов, а не от гняв.
към текста >>
32.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колко много нечистотии има по домовете и в тъканите на организма ни, но колко по-много са тия в
умовете
, сърцата и душите ни!
от нечистите чувства и мисли, които са свили гнездо в тях и огряват живота ни. Да очистим преди всичко най важното — нашата вътрешна същност — като не забравяме, разбира се, и външното. Едното и другото, трябва да вървят паралелно. Да се очистим! И когато се заловим с тоя процес на чистене, ние ще видим, че той съвсем не е таке лесен.
Колко много нечистотии има по домовете и в тъканите на организма ни, но колко по-много са тия в
умовете
, сърцата и душите ни!
С какви Авгиеви обори имаме да се справяме ний! . . . Какви трудности, какви непредвидени пречки изпъкват, щом започне процеса на това чистене! Но да се не отчайваме, а смело да се заловим на работа. Наш дълг е да се очистим, и никой друг няма да извърши това заради нас.
към текста >>
И всеки ден Господ изпитва сърцата и
умовете
на хората.
Злото и доброто са външни неща. Човек е това, което съзнава в дадения случай, кое е зло и кое с добро. Чрез ума или чрез сърцето си той има всякога възможност да направи добро или зло. Значи човек е онова, което разбира възможностите и знае в даден случай как да ги употреби. От всички се изисква да бъдат господари на своите мисли и чувства.
И всеки ден Господ изпитва сърцата и
умовете
на хората.
Красивата мома, парите, славата, всички работи са пътища, чрез които Той изпитва, до колко хората разбират законите, които Той е положил. Следователно, чрез най-малките работи, чрез въздуха, който човек диша, чрез водата, която пие, чрез всичко човек има възможност или да придобие, или да наруши равновесието в себе си. Ако не държите будно съзнанието си, изкушението веднага ще дойде. Както Петър беше казал на Христа: „Всички да се отрекат от Тебе, аз няма да се отрека.“ Но Христос знаеше онази скрита възможност за изкушение в Петра, затова му каза: „До като пропей петела, три пъти ще се отречеш.“ Но Христос знаеше и начина, по който да го освободи от това. С погледа, който Христос отправи към Петра, пробуди съзнанието му и понеже беше от смелите хора, Петър разбра къде беше причината.
към текста >>
33.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали
умовете
и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали.
Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля. В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това. че още не е съзрял по-хубавото. Така е било с всички традиции, така е и с месоядството. Всяка традиция е силна до тогава, до като се поддържа.
Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали
умовете
и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали.
Кое е новото? Ново е онова. което не е опитано. Новото е Любовта. Всички други средства са опитани.
към текста >>
Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали
умовете
и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали.
Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля. В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това. че още не е съзрял по-хубавото. Така е било с всички традиции, така е и с месоядството. Всяка традиция е силна до тогава, до като се поддържа.
Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали
умовете
и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали.
Кое е новото? Ново е онова. което не е опитано. Новото е Любовта. Всички други средства са опитани.
към текста >>
34.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако сега вложим в
умовете
си възвишени мисли, ще създадат бъдещите благоприятни условия на живота.
Всички други разрешения, които от хиляди години еж практикувани, не са дали задоволителни резултати, и винаги е имало едно неправилно разпределение на благата. А новата култура която иде, има за задача да направи благата по възможност да бъдат за всички. Така трябва да мислите всички, защото това. което сега мислим, това което е сега нашия умствен свят, ще бъде утрешната физическа действителност. Сегашния наш живот е резултат на мислите, с които са живели миналите поколения преди нас, а ние сега каквото мислим, с това туряме основа на бъдещия живот.
Ако сега вложим в
умовете
си възвишени мисли, ще създадат бъдещите благоприятни условия на живота.
Защото мисълта е, която създава условията. След това ще дойдат чувствата да ги преработят; след това ще дойдат постъпките, и най-после ще дойде израза — ще се даде обективен израз на тази мисъл. Това е един дълъг процес. Подобрението на света от нашето гледище няма да стане тъй лесно, както някои мислят. Ние и да искаме де задържим този порядък в света, той ще се измени.
към текста >>
35.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Великата любов отваря
умовете
и сърцата на хората, за да могат едни други да си помагат или да бъдат проводници на великите божии блага, които циркулират из целия свят.
Когато животът ви се обезсмисли, намерете един човек, който страда повече от вас и го посетете. Като ходиш пък години наред при страдащите, ти ще дойдеш до едно правилно разбиране на живота. Само по този начин ще разберете, че има нещо дълбоко в живота. Само така ще разберете каква роля играе любовта в света. Любовта ще ви свърже с всички хора и те ще ви станат близки и ще можете да влизате в положението им.
Великата любов отваря
умовете
и сърцата на хората, за да могат едни други да си помагат или да бъдат проводници на великите божии блага, които циркулират из целия свят.
Но за да може Любовта да се прояви чрез вас, вие трябва да хармонирате енергиите в организма си — а това става чрез гимнастическия упражнения. Сега ви пожелавам да бъдете проводници на божественото. Писмо от Полша Четем беседите на Учителя и превеждаме на полски. Пеем песните но Братството на есперанто и български, вече привършваме: La mondo de la grandaj animoj — четене и превод. На 4. XI.
към текста >>
36.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите,
умовете
и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек.
Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“.
И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите,
умовете
и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек.
Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма.
към текста >>
Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите,
умовете
и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия.
Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек.
Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите,
умовете
и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия.
Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това.
към текста >>
Когато Христос се роди в душите,
умовете
и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците.
Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води.
Когато Христос се роди в душите,
умовете
и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците.
И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата. Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“ И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба.
към текста >>
Христос дойде в народа, който претендираше, че неговата религия е от Бога и го очакваше, но сърцата и
умовете
им бяха така пълни с някакъв „идеал,“ (който те сами си създадоха) за бъдещето, че не можеха да го познаят.
Представители на Христовото учение са верните, които са разпръснати между всички народи. Те не са от тоя свят. както и Христос, не е от тоя свят. Както еврейската църква през времето на Христа не зачиташе Бога, така и съвременните религии в света не следват Христа. Ако Го следваха те биха вярвали думите Му и биха ги прилагали.
Христос дойде в народа, който претендираше, че неговата религия е от Бога и го очакваше, но сърцата и
умовете
им бяха така пълни с някакъв „идеал,“ (който те сами си създадоха) за бъдещето, че не можеха да го познаят.
Те запазиха в сърцето си кривите вярвания, на които позволиха дълбоко да се вкоренят. И те Го разпнаха затуй, защото Той не се приспособи към техния модел. Религия, която е в мир със света, (Царството от което Христос иска да спаси човека) е мъртва, лишена от духовни плодове. Света не може да възприеме Духа на Истината. Затова там, където се проявява активното влияние на Христа, ще се явят гонения.
към текста >>
37.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
която сега, при противоречията, които хората преживяват, трябва да залегне в
умовете
им.
Дето има знание, там има светлина, затова всички трябва да бъдете проводници на знанието. Тогава животът ви ще се уреди лесно. Тогава вие ще можете да отворите сърцето и на най-големия скъперник. Сега светът се намира в едно преходно положение. Тази е основната мисъл.
която сега, при противоречията, които хората преживяват, трябва да залегне в
умовете
им.
Съвременното човечество се намира в четвъртия период*). То се намира в тъй-наречената духовна зима на човечеството, която ще трае три месеца. За тази зима вие трябва да имате дебели дрехи. През тази зима ще има голям студ — 10. 20, 30, 50 до 100, а някъде и близо 270 градуса под нулата.
към текста >>
38.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само в правилното приложение на това възпитание е онзи елемент, чрез който то може да стане достъпно за
умовете
на хората, така че те да го възприемат.
Сега, и тази идея е неразбрана за вас. Съвременните хора, които не разбиран законите не природата и са скъсали връзката си с Космическият Човек се чудят, как ще се поправи, как ще се реформира света. За да се реформира света, трябва да се внесе нещо ново в него. Да се напише един закон, това ни най малко не е реформиране. Да се напише една книга, това ни най-малко не е реформиране.
Само в правилното приложение на това възпитание е онзи елемент, чрез който то може да стане достъпно за
умовете
на хората, така че те да го възприемат.
И само тогава ще можем да говорим за истинско възпитание. От къде ще започне това възпитание? От земята ще започне. От мъжете и от жените. Само мъжете и жените са в състояние да пресъздадат света.
към текста >>
39.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека в жилите, които свързват хората, обществата и народите, зациркулира кръвта на взаимопомощта, на братството и любовта, а в
умовете
на хората да се явят нови, светли мисли и в сърцата им благородни чувства, като тия на майката, бащата, брата и сестрата.
Ако днешните отношения между двата братски славянски народа на Балканите не са искрени, те скоро ще се намерят пред неразрешима задача, обаче, ако в тях има искреност и готовност за жертва, те ще поставят началото на нови отношения между народите и ще дадат пример, който заслужава да се последва от всички държави, от всички общества. Човечеството е един цялостен организъм и между всички негови части трябва да има мостове на приятелски и братски отношения. Всички трябва да живеят в средата на Любовта, на братството. До сега опитвахме и опитваме още отношения без братски мостове и всички сили и енергии на народите са отивали на халост. Затова се налага вече разумно използване на силата и енергията на човечеството за постройка на нещо велико и красиво на земята.
Нека в жилите, които свързват хората, обществата и народите, зациркулира кръвта на взаимопомощта, на братството и любовта, а в
умовете
на хората да се явят нови, светли мисли и в сърцата им благородни чувства, като тия на майката, бащата, брата и сестрата.
В света съществува един велик закон, който управлява всичко. Да се свържела всички с него. Когато се свържем с него и нагоди м живота си според него, за нас ще настане нова епоха, ще изгрее ново слънце на радост и мир. По светлата пътека худ. Цветана Г.
към текста >>
40.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за
умовете
, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост.
Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И.
с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за
умовете
, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост.
мир и щастие. Кат нежна милувка на утринен лъч се докосва до струните на нашите сърца и души тихия зов на новия човек. В. Недев Утринни гимнастически упражнения на м. Бунарджика, Пловдив Път През поля, гори, над бездни Бягай, мой жадуван път, Бягай, качвай се, извивай, Цяла вечност е мигът. * Утрото е тъй прекрасно, И простора цял сияй, О, води ме, ти, мой дивен, Път нагорен, път безкрай.
към текста >>
41.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава
умовете
им се отвориха да го познаят, но той изчезна.
След възкресението си, Христос имаше съвсем нови разбирания. Като го видеха двама от учениците му, те не го познаха. Те му казаха: Господине, много хубаво ни говориш. Не можеш ли да останеш с нас, да ни проповядваш. Едва след като ги благослови, те познаха че е Христос.
Тогава
умовете
им се отвориха да го познаят, но той изчезна.
Всеки човек, когото ние обичаме, като ни се яви, ще изчезне. Когато разбере любовта, снегът се стопява. Когато водата изгуби любовта си, тя замръзва. Когато видя, че снеговете и ледовете се топят, казвам, че любовта е дошла, и всичко става нормално. И съвременният свят се топи, защото любовта иде в света.
към текста >>
Когато една велика мисъл свързва
умовете
на хората, това е истинско свързване.
И съвременният свят се топи, защото любовта иде в света. Едно време хората имаха сцепление като леда, но сега всичко това се топи. Ние не искаме това единство на леда, каквото хората търсят. Хората са свързани помежду си по друг начин, а не както частиците на леда помежду си. Има едно единство на човешката мисъл.
Когато една велика мисъл свързва
умовете
на хората, това е истинско свързване.
Ти може да си на другия край на земята, и пак да си свързан с всички хора по лицето на земята, които имат връзка с великата мисъл. Сега не казвам, че това знание, което вие имате, не е никакво знание. Вие имате знание, Което е ценно, но аз правя следното сравнение. Когато туряте дърва на огъня и го стъкмявате, за да го запалите, вие имате всичко на разположение, но ви липсва само едно нещо — липсва ви една клечка кибрит. Драсвате клечката, и тя се запалва.
към текста >>
42.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото това, което обикновено изпълва
умовете
на Хората и минава през тях, е или отражение на техните чувства.
хора не мислят. А що е мисъл? Мнозина считате. че всичко, което минава през ума им, това е все мисъл, при това тяхна, собствена, оригинална мисъл. Тия хора много се лъжат.
Защото това, което обикновено изпълва
умовете
на Хората и минава през тях, е или отражение на техните чувства.
или възприемане на чужди мисли и внушения. Човешкият ум е един приемник, подобен на радиоапарата, и той непрестанно възприема, върху него непрестанно въздействат, подсъзнателно, безчислените вибрации на всевъзможни чужди мисли и преживявания, които изпълвате атмосферата. И, естествено, отражението на нашите чувства и това на чуждите мисли и внушения, в нашето съзнание и подсъзнание, не е мисъл, не е наш оригинален творчески акт. Истинската мисъл е това, което ний сами сме родили в нашия ум. Истинската мисъл е тази съзнателна проява на нашия ум, до която той идва само след като направи нужните усилия да се освободи от външните въздействия — от чуждите мисли и внушения.
към текста >>
43.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Спорът се не свършил, само
умовете
им разкършил.
Ала ти ги казваш сал кога се видиш в нужда. Доброто се във тебе не събужда! — А във тебе? — А във тебе? Тук, обаче Караман се спуснал гъска някаква да гони, а пък Котаран полека слезнал и като чокоин вкъщи пак си влезнал.
Спорът се не свършил, само
умовете
им разкършил.
__________________________ Сиромаси и богати отдавна тъй воюват, но ни тез, ни тез ще паднат, свята служба те слугуват. Дядо Благо
към текста >>
44.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
длъжни цел живот да работят за боляри, царе и духовници, — тъкмо във тази тъмна епоха, от България лумна ослепителна светлина, която озари целия тогавашен свят, раздвижи
умовете
, сърцата и волите, сепна заспалите народи от робския им сън и даде началото на всички ония по-сетнешни освободителни движения, които доведоха до признаване свободата на човешката личност.
Недев Владей себе си – Д. Кьосеиванов Огненият танц в село Н, Паничарево Кадънка и сврака (басня) – Дядо Благо НЯКОГА И СЕГА (по случай хиляда годишнината на богомилството) Ако има нещо в българската история, което заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек, безразлично от каква народност е той, това е богомилството. Ако има период, в който духът на българския народ се е из-дигнал до най-високата точка на постижения и творчество, това е периода на богомилството. Ако има случай, при който България да е застанала на чело на общочовешкото развитие, на чело на цялото човечество, то това е случая с богомилите. Някога, преди хиляда години, когато средновековния мрак потискаше и задушаваше цяла Европа, когато вкостенялата религиозна догма беше превърнала великото учение на Христа от учение на любов и светлина в такова на фанатизъм, жестокости, ограничение и тъмнина; когато всека проява на свободна мисъл беше унищожавана от представителите на религията с помощта на кладата и инквизицията и когато народните маси бяха пълни, безправни роби.
длъжни цел живот да работят за боляри, царе и духовници, — тъкмо във тази тъмна епоха, от България лумна ослепителна светлина, която озари целия тогавашен свят, раздвижи
умовете
, сърцата и волите, сепна заспалите народи от робския им сън и даде началото на всички ония по-сетнешни освободителни движения, които доведоха до признаване свободата на човешката личност.
Някога, не много отдавна, само преди хиляда години, от България излезе пламъкът, който, макар и най-жестоко потъпкан и загасен с насилия и кърви, се прояви по-сетне във възраждането, реформацията, хуманизма и Великата френска революция, които направиха от човечеството това, което е то днес. Някога, духът на българския народ се издигна до всечовечност и направи щото погледите на цяла Европа да се обърнат към България. За нещастие, българите не оцениха както трябва мисията, която им бе дадена. Те отхвърлиха благодатта, която Небето им даде — и от тогава се заредиха техните нещастия. С петстотингодишно робство ние трябваше да изкупим нашето богопротивничество — преследването и изгонването на богомилите.
към текста >>
45.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина, или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят
умовете
си с вашия, и да се помолят да тръгнат работите ви напред.
Вашата любов определя посоката на вашето движение. Вие сте дошли на земята защото сте имали любов към нея. Ако имате по-голяма любов към слънцето, отколкото към земята, вие ще можете да отидете и на слънцето. Когато не обичате живота, вие не го разбирате, и той е пълен с противоречия; но когато обичате живота, вие го разбирате и ви е приятно, че живеете. Това значи да имате вяра като синапово зърно.
Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина, или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят
умовете
си с вашия, и да се помолят да тръгнат работите ви напред.
Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред. Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване и суеверие, а жива положителна вяра, която отмахва всички пречки от пътя на човека. Вие сами си създавате пречките по закона на негативното внушение.
към текста >>
46.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Умовете
на тия, които днес управляват света са обсебени, като че ли от бяс и не виждат на къде може да ги изведе една подобна авантюра, че тя ще коства скъпо на утрешното човечество и че то със столетия не ще може да се съвземе.
Цял свят се трескаво въоръжава и се готви за война. Грамадни богатства се хвърлят за въоръжаване, за унищожаване на най-работоспособните човеци, на най-здравата генерация на човечеството, годна да твори днес блага, да подобри положението. Несметни богатства се хвърлят днес за въоръжаване, за да се унищожат културни придобивки, да се заличи цивилизацията. По тоя път, по който е тръгнала християнската западно-европейска цивилизация, тя върви към залязване, тя върви към самоунищожение, към самоизяждане. Днес някои говорят за траен мир, уреждат конференции за обезоръжаване, обаче, въпреки това, всички в по-голям мащаб се въоръжават.
Умовете
на тия, които днес управляват света са обсебени, като че ли от бяс и не виждат на къде може да ги изведе една подобна авантюра, че тя ще коства скъпо на утрешното човечество и че то със столетия не ще може да се съвземе.
Учителя казва, че ако европейските народи биха употребили тия средства и сили, които иждивиха в общоевропейската война, те биха направили Европа на рай. Ако днес Испания би употребила тия средства и сили за културни цели, тя би заприличала на рай. Ако днес народите употребят тия средства и сили за културни цели, за подобрение, за благоустройване, света ще стане на рай. За тая цел не липсват средства и сили. Те са на лице, но те трябва да се канализират, и отпра-вят към творчество.
към текста >>
Нужна е разумност и повече светлина в
умовете
на днешните управници на света.
Ако днес Испания би употребила тия средства и сили за културни цели, тя би заприличала на рай. Ако днес народите употребят тия средства и сили за културни цели, за подобрение, за благоустройване, света ще стане на рай. За тая цел не липсват средства и сили. Те са на лице, но те трябва да се канализират, и отпра-вят към творчество. Да се отби-ят от областта на разрушението и да се отправят към творчеството.
Нужна е разумност и повече светлина в
умовете
на днешните управници на света.
„Съвременните християнски и езически народи мислят, че чрез воюване, чрез унищожаване на враговете си, те могат да се издигнат и прославят. Няма по глупаво нещо от тази слава. Кой народ в историята чрез воюване се е из-,дигнал и прославил? Де е старият Египет, Сирия, Вавилон и Рим? “, казва Учителя на друго место.
към текста >>
47.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да проникне тя и да стопли сърцата, да озари
умовете
на нашите близки, на нашите водачи, на нашито съседи, на всички, които опасността заплашва.
Никога вече война! Да бъде мир! Да бъде мир, любов и радост навсякъде и за всички!... Да се разлее вълната на Божията любов и мъдрост по всички страни на света! Да се разлее вълната на Божията любов и мъдрост и в нашата малка България.
Да проникне тя и да стопли сърцата, да озари
умовете
на нашите близки, на нашите водачи, на нашито съседи, на всички, които опасността заплашва.
Една мощна и смела ръка трябва да хване и обърне в друга посока кормилото на живота: Към мир, към братство, към любов! Тази ръка не може да бъде нищо друго, освен нашата колективна воля, нашата непоколебима мисъл за мира, за братството и любовта: Искаме мир, искаме братство ч разбирателство ! И вий, които стоите начело на народите, трябва да намерите пътища за тяхното достигане. Трябва да ги намерите или — да слезете от високите места, които заемате, ако не сте способни да направите това! Трябва да изведете народите си към добруване, или пък ако това не е по силите ви, да отстъпите местата си на други!
към текста >>
И той ще дойде като вътрешна светлина в
умовете
и сърцата на хората.
който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов.
И той ще дойде като вътрешна светлина в
умовете
и сърцата на хората.
Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли?
към текста >>
48.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяко съмнение, което прониква в
умовете
ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи.
Някой хора имат 250,000, други 320,000 косъма. И за всички тия косми се държи сметка от Господа, както един градинар държи сметка за своите плодни дървета — туря на всяко дръвче номер. Ние можем да изтръгнем един косъм от главата си и да го хвърлим, но този косъм извършва известна служба,—много голяма длъжност на глава та ни. Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразбира, че нашият духовен живот е под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл , защото само когато вярваме в него, ние можем да се развиваме правилно.
Всяко съмнение, което прониква в
умовете
ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи.
Мъж и жена, като се оженят, мислят че Господ им е дал власт, мъжът казва: „Ти при майка си си живяла така, но сега в моята къща влизаш под друг закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам — да се пазиш, защото, ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм малко чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа, ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“ Както виждате, всички хора си приготвят свои закони. Но какво става в края на край- щата? —- Скарват се и двамата. Защо?
към текста >>
49.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Новият световен импулс, като една мощна творческа вълна, залива света и прониква в
умовете
, сърцата и душите на хората и създава там нови светове.
Те имат огромно опитано знание, с което всеки момент могат да помогнат на страдащите. Те носят светлина и учат хората преди всичко как да живеят като индивидуалности, как да устроят дома си, семейството си, как да възпитат децата си, как;да устроят обществото — какви да бъдат отношенията между членовете на едно общество, за да бъде то един жизнеспособен и деятелен организъм който да расте и да се развива. Те могат да посочат методите за организиране на човечеството в една велика конфедерация на народите, като всеки един народ запази напълно свободата и независимостта си. Това е общата характеристика на новия импулс, който е даден на световното развитие и който, с оформяването и въплътяването си във форма, ще създаде новата култура. Ако може снегът да се не стопи, когато слънцето го напече, тогаз и настоящия порядък на нещата няма да отстъпи на новия импулс на Битието, който влиза в живота.
Новият световен импулс, като една мощна творческа вълна, залива света и прониква в
умовете
, сърцата и душите на хората и създава там нови светове.
И всички хора смътно чувстват, че става нещо, без сами да имат представа какво. Под влиянието на този импулс хората започват да търсят допирни точки за разбирателство и взаимопомощ, търсят начини и средства за нормализиране на живота. Търсят начини за създаване нови форми и отношения. Всички чувстват, че така, както сега живеят, не може да се продължава. Това вътрешно схващане бих казал е резултат на този нов импулс, който е внесен в Битието.
към текста >>
50.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Умовете
на хората трябва да се просвещават.
Тъй щото, когато ни сполетяват големи изпитания, ние считаме, че това са някакви противоречия в живота. Когато един син е в несъгласие с майка си и баща си, той се намира в противоречие. И когато ние сме в противоречие с природата, ние се намираме в изключително състояние. Сега аз не разглеждам въпросите частично, но тъй както са поставени в целокупната природа. Това, което целокупното човечество един ден ще придобие, ще бъде достояние и на най-малките същества в света.
Умовете
на хората трябва да се просвещават.
Ние трябва да имаме такива методи, чрез които Истината да влезе в света. В едно здание, колкото повече светлина има, толкова по добре е за самото здание и за хората, които живеят в него. На с ж щото основание, колкото повече знание има човек, което може да подкрепва човешкият ум, толкова по-добре за него. За човека е потребно знание, което може да го научи, как да мисли Сегашните хора са дошли със своята мисъл до това разбиране. Сега да разгледаме живота малко по-другояче, в друга форма.
към текста >>
51.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза из-вън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват
умовете
на най-напредничавите музиканти на наши дни.
След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западноевропейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека. ще нахвърля никои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище — главно — на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката.
Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза из-вън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват
умовете
на най-напредничавите музиканти на наши дни.
Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата. В тази музика срещаме преда-де-ни процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципа на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно. В песните срещаме тясна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони. Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм.
към текста >>
52.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и
умовете
им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички.
Жетвата е голяма... (пътни бележки) „Жетвата е голяма, а жетварите са малко“ Xристос Когато човек излезе от затворения кръг, в който обикновено се движи и се опита да влезе в непосредствен досег с по-широки кръгове от народа, първото силно впечатление, което всецяло го обхваща, е това, че има безбройно число будни души, които са застанали на прага на новото, дирят новото, жадуват за него, но няма кой да ги упъти, няма кой да им посочи истинска светлина, няма кой да ги поведе в правия път. Често, почти винаги дори, тия хора, търсейки и стремейки се към новото, към истинското, реалното, се заблуждават от различни фалшиви идеали и схващания, отклоняват се и вървят по какви ли не лъжливи пътища. И често, много често, те спират в една точка завъртат се в един омагьосан кръг на тесни, закостенели, фанатични разбирания и живот, и там повече или по-малко безплодно изразходват своите духовни сили, докато първичния импулс в душата им за търсене на истината съвършено замре, не можейки да черпи живот и да се проявява в тесните рамки на веднъж възприетите схващания. Тия хора, въпреки тяхната външна, видима идейност или религиозност, са застанали като омагьосани в своите догми и формули, замръзнали са в едно положение, и като че ли не искат да се движат напред. В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят.
Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и
умовете
им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички.
Тия хора са спрели. Те не искат или не могат да направят съдбоносната крачка, която ще разшири мирогледа им, ще ги изведе от ограничението и вцепенението, ще им разкрие нови, безкрайни хоризонти за живот и творчество, ще ги озари с неподозирана дотогава светлина. И колко голямо е тяхното нещастие: да се намират пред хляба и водата на живота, но да не смеят, да не могат, като хипнотизирани, да протегнат ръка и да утолят глада и жаждата на душата си. За тия хора, които все пак са на прага на Новото, е все още нужно едно силно сътресение, една мълния, която да озари съзнанието им, един гръм, който да разтърси ума им, цялото им същество, за да отворят широко очите си, да се пробудят, да прогледнат и видят истината, такава, каквато е в нейната същина. Трудно, изобщо, се работи с тях, защото големя част от тях са почнали вече да окаменяват в своите стари позиции, в своите веднъж придобити и догматизирани вече схващания.
към текста >>
53.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какви заблуждения, какви лъжи изпълват човешките умове, — дори
умовете
на тия, които искрено търсят истината!
Те са с различни убеждения, но все пак те са идейни. Живеят не само с хляба, с материалното, но живеят със и за известни идеи. Те са предимно младежи, дошли от околността да търсят прехраната си, да добият образование или да учат занаят в Габрово. Има ги и във всички други слоеве на населението. И колко криви схващания имат повечето от тия хора!
Какви заблуждения, какви лъжи изпълват човешките умове, — дори
умовете
на тия, които искрено търсят истината!
Материалистичното схващане на живота е сковало умовете на болшинството от хората, идейни или безидейни. А религиозните, от различните вярвания и секти, в голямата си част са такива фанатици и ограничени, че с топ не можеш да разбиеш заблужденията им . . . И все пак, животът тече, не спира, а върви буйно напред. Има хора, които приемат.
към текста >>
Материалистичното схващане на живота е сковало
умовете
на болшинството от хората, идейни или безидейни.
Живеят не само с хляба, с материалното, но живеят със и за известни идеи. Те са предимно младежи, дошли от околността да търсят прехраната си, да добият образование или да учат занаят в Габрово. Има ги и във всички други слоеве на населението. И колко криви схващания имат повечето от тия хора! Какви заблуждения, какви лъжи изпълват човешките умове, — дори умовете на тия, които искрено търсят истината!
Материалистичното схващане на живота е сковало
умовете
на болшинството от хората, идейни или безидейни.
А религиозните, от различните вярвания и секти, в голямата си част са такива фанатици и ограничени, че с топ не можеш да разбиеш заблужденията им . . . И все пак, животът тече, не спира, а върви буйно напред. Има хора, които приемат. Има хора готови.
към текста >>
54.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изпълнило се е времето Христос иде да царува в
умовете
и сърцата, в душите и обществата.
Защото нов свят се ражда. А мъките на раждането могат да се смекчат, а могат и да се увеличат. Новият обществен порядък, обоснован на Божествените принципи: Любов, светлина и свобода за всички и възвестен в „Отче наш“ неизбежно ще дойде, защото такъв е божественият план. За него работят всички светли сили, всички гении, светии и учители на човечеството во главе с Христа. Изпълнили са се вече сроковете.
Изпълнило се е времето Христос иде да царува в
умовете
и сърцата, в душите и обществата.
Христос иде като голяма светлина, светлината на Божи ята Мъдрост; Христос иде като велика и необятна любов, която носи изобилен живот за всички, Христос иде като Дух на Истина и Могъщество, който ще освободи всички затворници и пленници на греха, тъмнината и егоизма. Всемирното Братство в България има своя програма социална. Това е програмата на Христа, изложена в молитвата „Отче наш“. Всяко слово в тази свещена молитва е пълно с дълбоко значение. Тази молитва и досега не е била разбрана, защото тя се отнася за бъдещето, което иде, за новата епоха, която вече започва.
към текста >>
55.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал
умовете
на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло.
* Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери. Великите истини на живота нищо не губят от своята сила, ако ние ги отричаме. Но ние сме, които губим в случая, защото считаме невежеството за знание, ограничението за свобода на мисълта и тъмнината за светлина. Ние сме, които доброволно, съзнателно и фанатично решаваме да останем в ограничението и тъмнината на подземието.
Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал
умовете
на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло.
По-голяма глупост, по-вредно заблуждение, по-опасно ограничение, по-страшна тъмнина от тази не може да съществува. Затова ние казваме: Да бъде светлина! Да проникнат лъчите на великото слънце на Истината във всички умове. Да се пръсне тъмнината, да се свърши нощта, да изчезне заблуждението, което сковава човешките умове. Да изгреят великите истини на живота: безсмъртие, прераждане, карма, във всяко съзнание, да озарят всяка душа, за да може всеки да види ясно своя истински път в живота, да не бъде вече заблуден, изгубен пътник, а съзнателен творец в живота.
към текста >>
56.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кидалова Хроника Книжнина СЛЪНЧЕВА КУЛТУРА В епохата на готвещите се страшни световни бури, в която живеем; в епохата на хаос и лутане в
умовете
, когато царува непрогледният мрак на материализма; в епохата, когато невежеството по основните и най-важни въпроси на живота е изпълзяло до университетските катедри, и от там, загърнато в тогата на науката, със своя фалшив авторитет, отрича и заклеймява вечните, основни истини на живота — в тази мрачна и смутна епоха на тъмнина, безправие и насилие, на всякакви човешки слабости и заблуждения, аз виждам — като в теменужена предутрин — първите проблясъци, предвестница на изобилната светлина на идващите ново небе и нова земя.
Лъчи на живота. (из съборната беседа – 18 юли 1937 г.) Използване силите на живата природа В страната на розите - на гости у великия Учител (продължение от бр. 209) – Елисавета Кидалова Из науката и живота. Витамини – из в-к „Здрава раса“ Пролетно настроение – Мария За книгата „проблемите на храненето“ – М. Стоицев Преди да заспи - унгарка, а след пробуждането – испанка – Ел.
Кидалова Хроника Книжнина СЛЪНЧЕВА КУЛТУРА В епохата на готвещите се страшни световни бури, в която живеем; в епохата на хаос и лутане в
умовете
, когато царува непрогледният мрак на материализма; в епохата, когато невежеството по основните и най-важни въпроси на живота е изпълзяло до университетските катедри, и от там, загърнато в тогата на науката, със своя фалшив авторитет, отрича и заклеймява вечните, основни истини на живота — в тази мрачна и смутна епоха на тъмнина, безправие и насилие, на всякакви човешки слабости и заблуждения, аз виждам — като в теменужена предутрин — първите проблясъци, предвестница на изобилната светлина на идващите ново небе и нова земя.
Моят взор пробива мрака на настоящето, подига завесата на бъдещето и пред него се разкрива вълшебната картина на това, което идва — тъй сигурно и неотменно— както идва ден след тъмнота нощ. Царство на щастието, Слънчева култура. Свободна земя и свободен човек — така мога да нарека аз това, което виждам че се готви да замени в бъдещето мрака на невежеството, братоубийството и робството на настоящето. Събудете се, деца на Светлината! Тя ви зове!
към текста >>
Отворете душите си, сърцата си,
умовете
си и волите си, да я посрещнете и приемете.
Когато Светлината дойде, границите изчезват. Когато Светлината дойде, има изобилен живот за всички. Когато Светлината дойде, противоречията изчезват. защото и тъмнината,— тяхната причина, — е изчезнала. Тя идва!
Отворете душите си, сърцата си,
умовете
си и волите си, да я посрещнете и приемете.
Пламен СЛЪНЦЕТО И ЖИВОТА В живота на природата и на всички същества в нея има много тайни и чудеса, които удивляват умовете на человеците, и много сили и блага, за чието придобиване всички невежи человеци винаги са водили и водят жестоки борби. Ала най-голямото чудо, от което зависи живота на природата и на всички същества в нея, това е слънцето, а най-големият източник и носител на животворящите сили и на великите блага за человеците и за всички същества в природата, това е слънчевата светлина. Защото слънцето е, което с могъщата си сила кара земята непрестанно да се върти около себе си и постоянно да обикаля около него с шеметна бързина. А слънчевата светлина е, която стопля земята, влага в нея живи сили и неизброими блага и учи всички растения как да никнат, да растат, да се разцъфтяват и да раждат плодове. Тя е, която показва пътищата и води человеците и другите същества да намират благата за живота си.
към текста >>
Пламен СЛЪНЦЕТО И ЖИВОТА В живота на природата и на всички същества в нея има много тайни и чудеса, които удивляват
умовете
на человеците, и много сили и блага, за чието придобиване всички невежи человеци винаги са водили и водят жестоки борби.
Когато Светлината дойде, има изобилен живот за всички. Когато Светлината дойде, противоречията изчезват. защото и тъмнината,— тяхната причина, — е изчезнала. Тя идва! Отворете душите си, сърцата си, умовете си и волите си, да я посрещнете и приемете.
Пламен СЛЪНЦЕТО И ЖИВОТА В живота на природата и на всички същества в нея има много тайни и чудеса, които удивляват
умовете
на человеците, и много сили и блага, за чието придобиване всички невежи человеци винаги са водили и водят жестоки борби.
Ала най-голямото чудо, от което зависи живота на природата и на всички същества в нея, това е слънцето, а най-големият източник и носител на животворящите сили и на великите блага за человеците и за всички същества в природата, това е слънчевата светлина. Защото слънцето е, което с могъщата си сила кара земята непрестанно да се върти около себе си и постоянно да обикаля около него с шеметна бързина. А слънчевата светлина е, която стопля земята, влага в нея живи сили и неизброими блага и учи всички растения как да никнат, да растат, да се разцъфтяват и да раждат плодове. Тя е, която показва пътищата и води человеците и другите същества да намират благата за живота си. Тя е, която на търсещите истината разкрива величието, порядъкът, красотата, разумността и смисъла на миросъзданието.
към текста >>
Затова онези человеци, които непреривно с любов устремяват мислите и копнежите си към слънцето и с обич посрещат светлината му,
умовете
им стават източници на велики знания, а в сърцата им винаги живеят доброто и радостта.
Тя е, която показва пътищата и води человеците и другите същества да намират благата за живота си. Тя е, която на търсещите истината разкрива величието, порядъкът, красотата, разумността и смисъла на миросъзданието. Но никое същество не може по своите си желания да накара слънцето да му се покорява или да застави слънчевата светлина да му служи. Само на Великата и Вечна Разумност, която е създала и устроила вселената — на Бога — Любов и Мъдрост, всичките слънца доброволно се подчиняват и всичката светлина с радост служи. Любовта е майка на слънцето, Мъдростта е негов баща, а Истината живее в сърцето му.
Затова онези человеци, които непреривно с любов устремяват мислите и копнежите си към слънцето и с обич посрещат светлината му,
умовете
им стават източници на велики знания, а в сърцата им винаги живеят доброто и радостта.
Не е потребно человеците да се покланят на слънцето, да му четат молитви и да му строят храмове, защото всичко това е безполезно. Слънцето изпраща светлината си, която всеки ден донася богати дарове и прави живота красив, радостен и смислен на тези человеци, чиито умове познават и слушат словото на Любовта, а сърцата им служат на Мъдростта. Но от даровете на слънчевата светлина не могат да се ползват людете със спящи умове, и в чиито сърца живеят лъжата, насилието, недоволството и неблагодарността. Всяка пролет върху крилете на слънчевата светлина се носи Любовта и донася хиляди Божии благословения за земята и за нейните жители. Всички вие, които обичате и копнеете да имате силите на живота, на здравето, на младостта, на красотата и радостите, ще ги намерите само в колесницата на любовта, която идва от слънцето.
към текста >>
Бог живее в
умовете
, сърцата и в телата на хората, т. е.
Човек трябва да люби не себе си, а Бога. Тази любов ще осмисли живота му, ще го освободи от всички ограничения. Божията Любов е огън, който и водата на океана не може да изгаси. За да придобие великата любов, човек трябва да има светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в тялото си. Ако искате да имате резултати, вършете всичко с любов.
Бог живее в
умовете
, сърцата и в телата на хората, т. е.
в тяхната сила Умът, сърцето и волята са три връзки на човека с първата причина. Те са трите допирни точки на човешката душа с великия пулс на живота. Искате ли да чувствате този пулс, отворете сърцата, умовете и телата си за Бога; отворете сърцата си за любовта, умовете си — за мъдростта и телата си за силата на Духа. За Христа ще знаете, че е човек на изобилната вяра, на изобилната сила, на изобилната любов. Живейте в любовта!
към текста >>
Искате ли да чувствате този пулс, отворете сърцата,
умовете
и телата си за Бога; отворете сърцата си за любовта,
умовете
си — за мъдростта и телата си за силата на Духа.
За да придобие великата любов, човек трябва да има светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в тялото си. Ако искате да имате резултати, вършете всичко с любов. Бог живее в умовете, сърцата и в телата на хората, т. е. в тяхната сила Умът, сърцето и волята са три връзки на човека с първата причина. Те са трите допирни точки на човешката душа с великия пулс на живота.
Искате ли да чувствате този пулс, отворете сърцата,
умовете
и телата си за Бога; отворете сърцата си за любовта,
умовете
си — за мъдростта и телата си за силата на Духа.
За Христа ще знаете, че е човек на изобилната вяра, на изобилната сила, на изобилната любов. Живейте в любовта! Щастието се придобива при изпълнение волята Божия. Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия за придобиване висшите блага на живота.
към текста >>
57.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От нас не се иска много, а само да отворим очите,
умовете
и сърцата си, за да видим, и разберем, за да влезем в хармонията и възприемем музиката като спасител.
Да останем ли в него? — Не! Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата мисъл, светлината, възвишеното чувство, любовта и доброто. Ще се колебаем ли още? Ще се съмняваме ли още в състоятелността, годността и здравината на тия материали?
От нас не се иска много, а само да отворим очите,
умовете
и сърцата си, за да видим, и разберем, за да влезем в хармонията и възприемем музиката като спасител.
Иде пролет – да бъде вечна пролет! Иде пролет – да бъде вечна пролет В градините, в полето и в леса В душата и сърцето на човека По цялата земя! * Да се стопи снегът, да си замине, От юг да лъхне топлина! И слънце да изгрее на небето, В сърцето — Любовта! * Треви, цветя уханни с усмивка Да бликнат вред по китната земя Със сладост да наситят те окото, Душата — с доброта!
към текста >>
Ще ли приобщим и ние
умовете
и сърцата си, за да коленичи духът ни пред свещения олтар, където стъпките на живия Бог се докосват и чертаят величествената сграда на Новия Йерусалим?
Бог наново ще посети человека и царството на възкръсналия Христос навеки ще се утвърди. Но ние, мирните воини от вси страни, чийто сърца вече; предвкусват тоя живот, ще трябва да образуваме фронт срещу общото зло, за да върнем на майката земя първичната й красота. И ще засвети тя в лъчистата аура на любовта, а всичко нечисто по нея ще изгори в огъня, който ще предшества тая любов. Блажен е оня, който копнее да види и последния си брат пробуден и готов за великото свещенодействие. Скъпи братя и сестри!
Ще ли приобщим и ние
умовете
и сърцата си, за да коленичи духът ни пред свещения олтар, където стъпките на живия Бог се докосват и чертаят величествената сграда на Новия Йерусалим?
- Да! Да станем тогава малките песъчинки за нейната спойка и градеж. А Вечният ще благослови тия песъчинки да извършат своята работа в целокупния живот. Прочие, на работа, за да при-готвим пътя за децата на светлината и на великата Любов. Auroro В.
към текста >>
58.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека просветлим
умовете
си, за да не падне тъмна сянка върху божествено озареното му чело.
вместо да се опитвате да го водите по своите пътища, пригответе се да се учите от него. Вместо да му давате, пригответе се да получите от него великото благо, което то носи. Новото дете идва! Напускайки царството на светлината, то се ражда на земята чрез нас, старите, грешни, несъвършени, слаби хора. Затова нека ние изчистим ръце те си, за да не изцапаме неговата Божествена чистота.
Нека просветлим
умовете
си, за да не падне тъмна сянка върху божествено озареното му чело.
Нека отстраним всичко старо, всичко отрицателно, всичко зло, от средата, в която то ще се развива. Нека се приготвим достойно да го посрещнем и приемем. Защото то е надеждата на света! Пламен Песента на майката Спи, почивай, мила рожба, в сладък сън се унеси и, пред образа на Бога ти с душа си отлети! * С благост Той ще те приеме, с бащин, нежен, любещ зов!
към текста >>
59.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Умовете
на хората от стария и новия свят почнаха да се замислят над тайните на задгробния свят, чиито прояви не винаги можеха да се обяснят с измамата и шарлатанството.
Консулов, „съществуването на такава душа, която са приемали хората от всички векове“ е ненаучно обяснение на живота. (следва) Паневритмични упражнения, правени в местността „Боровец“, Ямбол НА ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развитието на съзнанието на хората и подготовката им за възприемане на истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата „окултизъм“ означава „таен, скрит“. Това тайно знание е съществувало винаги, но то е било известно на много малко хора; за широката маса то е било предмет или на недоверие и присмех, или такъв на суеверен страх. И едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня Елена Петровна Блаватска, (основателка на Теософското общество) подигна знамето на духовността срещу широко разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като широка вълна се разля над Европа и Америка, Теософията бе предшествана от спиритизма.
Умовете
на хората от стария и новия свят почнаха да се замислят над тайните на задгробния свят, чиито прояви не винаги можеха да се обяснят с измамата и шарлатанството.
По такъв начин, стената на недоверието бе пробита. Много учени преминаха в лагера на спиритуалистите, и със своите съчинения и експериментални трудове, направиха неоценима услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващата се духовност. Магнетизъм, хипнотизъм, телепатия, психометрия, метапсихика, научна астрология и други науки, млади по времето на своето възникване и стари по своята основа — всичко това са средства, с помощта на които се изостря и разширява човешкото съзнание и се отваря път към новия светоглед. Светлите имена на професор Крукс, Камил, Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, Ланселен, Алан Лео и др., се явиха като провъзвестници на нова ера — всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, и за победа на духовното начало над материализма. Окултизмът е също такава наука, каквато е и всяка друга наука, само че методите на нейните постижения са други.
към текста >>
Русите бидейки винаги в своята основа духовни и стремящи се към велики идеали, към огъня на милосърдието и алтруизма, се призовават и днес да спомогнат щото светлите начатки на Духа да израснат в
умовете
и сърцата.
Любовта и музиката са тясно свързани. Те са сестри. Подробни сведения за това Учение може да се намерят в многобройните лекции на Учителя Дънов, и в книгите издадени от неговите ученици. Всички светли умове, всички благородни сърца са поканени. Поканват се и многочислените руски души, разпръснати по цялото земно кълбо.
Русите бидейки винаги в своята основа духовни и стремящи се към велики идеали, към огъня на милосърдието и алтруизма, се призовават и днес да спомогнат щото светлите начатки на Духа да израснат в
умовете
и сърцата.
(превод от руски) Е. К. (Елисавета Кидалова) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Някой си стотник (из неделната беседа „Някой си стотник“ – 1.V.1938 г.) Ще прочета само един стих от 8 глава от Ев. Матея: „Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее“. Ще се спра върху думите: „Някой си стотник“. Кои са отличителните черти на стотника?
към текста >>
60.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Простота, която изпълва сърцата и
умовете
на учените и интелигентните повече, отколкото тия на „простия“ народ!
Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане гръб на фактите, кара днешните учени и интелигентни да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат. Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен“ и „интелигент“ да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото! Това било област за фантазьорите и шарлатаните! . . Свещена простота!
Простота, която изпълва сърцата и
умовете
на учените и интелигентните повече, отколкото тия на „простия“ народ!
Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проечават една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания. Или, както казва г. Консулов, „защото били извън границите на нейните методи за изследване.“ Не! Науката още не е дошла до това положение, да сложи такива неестествени граници на своята дейност. Ако има учени, които се страхуват да навлизат в „забранената зона“, то има и такива, за които подобен страх е с нищо неоправдан фалимент, с нищо неоправдано бягство пред свещените задачи на науката.
към текста >>
61.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ала само този огън е в състояние да пречисти сърцата и
умовете
на хората и да подготви земята за разцвета на една нова култура.
Огънят, който сега е на земята, ще възпламеня материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на новия живот. Всичко което устои на мощните токове на божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено, като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на живота. Разбира се, температурата на този огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на слънцето.
Ала само този огън е в състояние да пречисти сърцата и
умовете
на хората и да подготви земята за разцвета на една нова култура.
Само след като земята мине през този огън — а това ще трае векове — тя ще навлезе в една нова епоха. Което е вярно за земята на човечеството, като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него новият живот, докато не се запали в душата му свещеният огън. Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетически привлекателен за всички, и всички хора са готови да се притекат ма услугите му. Мислете за свещения огън, в който Бог се проявява.
към текста >>
62.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Казвам:
Умовете
на сегашните хора трябва да бъдат групирани.
“ —и стана светлина. Само една дума трябва да се каже на човека от Божествения език. Бог казва само по една дума. През шестте дни, когато е създавал света, Бог е казвал само по една дума, а на седмият ден си е починал. И каквото е казвал, е ставало.
Казвам:
Умовете
на сегашните хора трябва да бъдат групирани.
Навсякъде са нужни хора на мира. Всички хора трябва да воюват за мира. Ние ще водим война, която ще има предвид възстановяване на мира. Писанието казва, че който спечели тази война, той ще се спаси. Затова трябва да се воюва за мира.
към текста >>
Следователно. Христос трябва да дойде в сърцата и в
умовете
на хората като любов, която сближава, която споява сърцата и
умовете
им, и им дава живот, дава им такива чувствания които спояват човешките възможности.
Христос трябва да дойде вътре в хората. Представете си, че имате милиони прашинки от желязо. Ако ги доближите една до друга, те няма да се съединят. Обаче, ако ги нагорещите До 400о-500о те веднага ще станат в един ум и ще образуват едно тяло. Значи, за да се съединят в едно цяло, трябва да дойде огънят, като вътрешна сила, която да действа между тях!
Следователно. Христос трябва да дойде в сърцата и в
умовете
на хората като любов, която сближава, която споява сърцата и
умовете
им, и им дава живот, дава им такива чувствания които спояват човешките възможности.
Някой казва, че се е помрачила душата му, или се е помрачил ума му. Това показва, че слънцето в този човек е престанало да свети. Със своите мисли вие можете да помрачите своето небе. Със своите мисли, със своите неестествени желания, със своите тревоги и дребнавости, вие помрачавате вашето слънце. Има умни хора в света, които, поради някакво неестествено желание в себе си, помрачават небето на своето вътрешно слънце.
към текста >>
63.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос ще дойде в сърцата, в
умовете
и в душите на хората.
Ако Христос би дошъл днес, и Той би ви казал същото. Кога ще дойде Христос? — Когато и да дойде, Той ще ви каже същото, и вие ще го проверите. Когато дойде Христос на земята, Той проверяваше какво с казали пророците преди Него, и цитираше това, което те са казали. Но днес Христос няма да дойде по този начин както хората Го очакват.
Христос ще дойде в сърцата, в
умовете
и в душите на хората.
За някой хора Христос е дошъл вече, но за някои още не е дошъл. И в такъв случай, всеки друг който дойде в сърцата, в умовете и в душите н а хората, не е истински Xристос. Онзи Христос, Който ще възкреси човечеството, Той ще дойде в сърцата, в умовете и в душите на хората. Той ще внесе любовта в сърцата на всички хора и народи, и ще се познават. Този, Който може да накара всички хора да съгласуват своите интереси, Той е истинският Христос.
към текста >>
И в такъв случай, всеки друг който дойде в сърцата, в
умовете
и в душите н а хората, не е истински Xристос.
— Когато и да дойде, Той ще ви каже същото, и вие ще го проверите. Когато дойде Христос на земята, Той проверяваше какво с казали пророците преди Него, и цитираше това, което те са казали. Но днес Христос няма да дойде по този начин както хората Го очакват. Христос ще дойде в сърцата, в умовете и в душите на хората. За някой хора Христос е дошъл вече, но за някои още не е дошъл.
И в такъв случай, всеки друг който дойде в сърцата, в
умовете
и в душите н а хората, не е истински Xристос.
Онзи Христос, Който ще възкреси човечеството, Той ще дойде в сърцата, в умовете и в душите на хората. Той ще внесе любовта в сърцата на всички хора и народи, и ще се познават. Този, Който може да накара всички хора да съгласуват своите интереси, Той е истинският Христос. Когато Христос дойде, Той ще се всели в човека и той ще стане нов човек. В Писанието е казано: „ Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“ .
към текста >>
Онзи Христос, Който ще възкреси човечеството, Той ще дойде в сърцата, в
умовете
и в душите на хората.
Когато дойде Христос на земята, Той проверяваше какво с казали пророците преди Него, и цитираше това, което те са казали. Но днес Христос няма да дойде по този начин както хората Го очакват. Христос ще дойде в сърцата, в умовете и в душите на хората. За някой хора Христос е дошъл вече, но за някои още не е дошъл. И в такъв случай, всеки друг който дойде в сърцата, в умовете и в душите н а хората, не е истински Xристос.
Онзи Христос, Който ще възкреси човечеството, Той ще дойде в сърцата, в
умовете
и в душите на хората.
Той ще внесе любовта в сърцата на всички хора и народи, и ще се познават. Този, Който може да накара всички хора да съгласуват своите интереси, Той е истинският Христос. Когато Христос дойде, Той ще се всели в човека и той ще стане нов човек. В Писанието е казано: „ Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“ . Няма друга сила в света, освен любовта, която може да примири всички противоречия.
към текста >>
64.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То ще произведе много противоречия в
умовете
и сърцата ви.
Изпълнението пък от своя страна поражда и закрепва доверието, което се превръща в гражданска добродетел. „Да изпълним всички обещания, които не спъват нашето развитие“. Обещай и изпълни. Това да ни бъде за практика. Г. Събев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Любовта дава живот (из неделната беседа „Любовта дава живот“ – 2.X.1938 г.) Това, което ще ви говоря, е мъчно за разбиране, то не е млечна храна.
То ще произведе много противоречия в
умовете
и сърцата ви.
Животът не седи само в хармоничните работи, в това, което не е приятно. Като отивате на екскурзия, всичко не е равно, Някъде има слизане в долини, минаване реки без мостове, някъде пък ще срещнете водопади — много неприятности ще срещнете. Онзи, който иска да изучава планините, той трябва да мине през всякакви пътища. Обаче, в разбиранията си, религиозните и светските хора представят две крайности, две разбирания, два полюса. Светските хора представят религия на света, а религиозните — религия на духовния свят.
към текста >>
65.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Умовете
на стария и на новия свят почнаха да се замиел ят върху тайните на задгробния свят и върху многото тайнствени явления, които не винаги можеха да се обяснят с лъжа и шарлатанство.
Думата окултизъм значи нещо скрито, тайно. Това тайно знание е съществувало винаги, но е било известно само на малцина. За широките маси то е било само предмет на присмехи, на недоверие или на суеверен страх. Едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня, Елена Петровна Блаватска, основателка на Теософското общество, издигна знамето на духовността пробив всеобщо разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като една широка вълна се разля в Европа и Америка. Теософията бе предшествана от спиритизма.
Умовете
на стария и на новия свят почнаха да се замиел ят върху тайните на задгробния свят и върху многото тайнствени явления, които не винаги можеха да се обяснят с лъжа и шарлатанство.
По този начин в преградата на недоверието и скептицизма бе направен известен пробив. Много учени минаха в лагера на спиритуализма и със своите съчинения и експериментални трудове направиха скъпоценна услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващото се духовно светоразбиране. Магнетизма, хипнотизма, телепатията, психометрията, метапсихиката, научната астрология и др. науки, млади по времето на своята поява, но стари по своята основа, — това са оръжия, с помощта на които се изостря човешкото съзнание и се проправя пътя за непосредното действие на човешкия дух. На хоризонта на съвременната наука се появиха светлите имена на професор Крукс, Камил Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, проф.
към текста >>
Русите, бидейки винаги в своята основа духовни, стремящи се към великите идеали, към огъня на милосърдието и алтруизма, се призовават и сега да помогнат за посяването на светлите истини на Духа в
умовете
и сърцата на хората. Ел.
Те са сестри. Подробни сведения за това Учение могат да се намерят в многобройните беседи и лекции на Учителя Дънов и в книгите, издадени от неговите ученици. Всички светли умове, всички благородни сърца се призовават. Призовават се също така и многобройните руски души. разпръснати по цялото земно кълбо.
Русите, бидейки винаги в своята основа духовни, стремящи се към великите идеали, към огъня на милосърдието и алтруизма, се призовават и сега да помогнат за посяването на светлите истини на Духа в
умовете
и сърцата на хората. Ел.
Кидалова (превод от руски) ПОКАЯНИЕ И НОВОРАЖДАНЕ Покаянието и следващото след него новораждане са стъпала по пътя на духовното растене. Чрез тях се започва усиления строеж на духовното тяло в нас, което преди това е било в зародишно състояние. А само чрез него Азът може да прояви своите божествени качества. . . Щом човек различава доброто от злото; щом при извършената от него неправда съвестта му го изобличава; щом той е почнал да чувства в себе си проявата на строга съвест, у него вече назряват условията за покаяние.
към текста >>
66.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Погрешни схващания и течения, които водят към взаимно изяждане, си пробиват път в
умовете
на хората навсякъде по свята.
Тахчиев Астрология. (продължение от бр. 230) – Влад Пашов Дафинка Д-р Л. Доганова – Стефан Тошев ПРЕХОДНИ ВРЕМЕНА Живеем в дни на увлечения след лъжливи богове. Тълпите, навсякъде по света, вървят слепешката след водачи, които ги водят към гибел.
Погрешни схващания и течения, които водят към взаимно изяждане, си пробиват път в
умовете
на хората навсякъде по свята.
Преходно време! . . . Какво ново има в егоизма, бил той личен, семеен, класов или национален? Допустимо ли е да се разрешат правилно болните въпроси на днешното време, въз основа на егоизма и алчността? Правото принадлежи на силния, защото той винаги може да се наложи и ще се наложи!
към текста >>
67.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той ще дойде в
умовете
на хората.
Ако и днес дойде, какво особено Го очаква? Христос е казал, че отива при Отца си да ви приготви жилища. При това положение, какво още Го очаквате? Хората Го очакват да дойде отгоре с множество ангели. Не, както и да Го очакват, Христос няма да дойде втори път на физическия свят.
Той ще дойде в
умовете
на хората.
Когато Христос влезе в човешките умове, мисълта им ще просветне и нещо велико ще се разкрие пред тях. Тогава те ще видят света такъв, какъвто никога не са го виждали. Сега всички хора трябва да дойдат до онзи дух на любознателност, който всички деца имат и да се радват и на най-малките придобивки в света. Всеки ден ще ви се открива по нещо, което е важно за вас. Всичко, каквото става във всички общества, по целия свят, е полезно и на място.
към текста >>
68.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Много от новите теории са недостъпни за
умовете
на всички хора, вследствие на което некой са разстроили нервната си система.
Нормалната топлина на сърцето е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържи напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържи високата температура на любовта. Също така човек не може да издържи и високата температура на знанието.
Много от новите теории са недостъпни за
умовете
на всички хора, вследствие на което некой са разстроили нервната си система.
Теорията на Айнщайн, например, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура. Мнозина се стремят към духовния живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната.
към текста >>
69.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тази идея трябва да залегне в
умовете
ви.
Подигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя. Съвременните хора мислят, че трябва да работят, да живеят, но всичко това да става по изкуствен начин, вън от любовта. Не. така не може да се живее. Вън от любовта животът не съществува.
Тази идея трябва да залегне в
умовете
ви.
Днес хората се питат: Ти имаш ли вяра? Не, питайте се имате ли любов. Вярата е в зависимост от любовта. Колкото повече любов имаш, толкова повече вяра ще имаш. Колкото повече вяра имаш, толкова повече надежда ще имаш и обратно.
към текста >>
Да се обърнем към Слънцето на живота, което носи вечна пролет за сърцата и
умовете
, за душите и телата.
Ако я пропуснем да мине напразно за нас пропуснали сме целия си живот. Ако отстъпим пред човешките слабости, ако се уплашим от хорските предразсъдъци, ако се спрем пред необходимостта от жертви, ние ще трябва да вървим вечно по стария отъпкан път. Нов път обаче се открива пред нас, които сме озарени от светлината на Учението. Да престанем да обръщаме внимание на това, какво ще кажат хората за нас. Да тръгнем по пътя на любовта и на жертвата, без да се спираме от нищо.
Да се обърнем към Слънцето на живота, което носи вечна пролет за сърцата и
умовете
, за душите и телата.
Ямбол К. В. ПОСРЕЩАНЕ НА ПРОЛЕТТА На една малка полянка, в брестовия храсталак, живееха три скромни тревици. Те не се грижеха за своето облекло. Бяха голички, като еднодневно птиченце. Храстът не беше голям, зла за тях бе достатъчен.
към текста >>
70.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той изпраща свои посланици, учители и ученици, само да може в
умовете
на тия хора, които сега живеят, да внесе една нова идея, да оценят това, което е създадено заради тях.
И тия двамата. които до преди малко бяха непознати, сега стават близки подават си ръка и образуват помежду си една хубава връзка. Любовта не се създава в този живот. Ако някой ви обича, знайте, че тази любов се е развивала в течение на хиляди години, а сега й се дава възможност да се прояви. Любовта е акт на Божествения свят, който от милиони години мисли, как да направи хората на земята щастливи.
Той изпраща свои посланици, учители и ученици, само да може в
умовете
на тия хора, които сега живеят, да внесе една нова идея, да оценят това, което е създадено заради тях.
Казано е в Писанието: „Бог ще ни се открие“. Как ще ви се открие? Чрез въздуха, чрез светлината. Като дишате, направете следния опит: мислено произведете в себе си цялата гама от долно „до“ до горно „до“ и като издишате пак я възпроизведете. Като приемете външния въздух, с него заедно вие възприемате Божествената енергия във вид на електричество и магнетизъм, които влизат във вас и носят живот.
към текста >>
Ще отворите душите си, сърцата си и
умовете
си и не-бесният извор ще протече през вас.
Да станете проводници на Божествената красота, проводници на Божествената истина и любов. Затова изучавайте правилата на Духа. Те са безпощадни към колебанието и двойствеността и затова бъдете изцяло техни служители и издигнете високо знамето на правдата. Може би в ума ви ще изпъкне мисълта: постижимо ли е да се запазим винаги будни — да долавяме винаги Божията мисъл? — Да, това е постижимо, то е доказано и засвидетелствано с живота, с усилията и с кръвта на хилядите, които преди вас бяха проводници на Божественото вдъхновение.
Ще отворите душите си, сърцата си и
умовете
си и не-бесният извор ще протече през вас.
С поглед отправен напред и нагоре, вървете по тоя път и вие ще бъдете достойни ратници от светлото Христово войнство. Не се страхувайте от препятствията, които ежедневният живот ви поставя. Научете се да лекувате вашето тяло и вашата душа. Застанете в центъра на вашето съзнание като призовете всички обременени клетки и ги вдъхновете. Подигнете техния дух, усилете тяхното сцепление, помогнете им да изтрият тъмните петна, внесени от вън.
към текста >>
71.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичко това е едно малко прозорче към отвъдния свят, чиято реалност не можем да унищожим, колкото и да я отричаме с
умовете
си.
— непосредствени наблюдатели. Колкото и да са редки те, събрани, обаче, в своята целокупност, изследвани в тяхното разнообразие, те представляват вече огромна тежест в полза на тезата, че човешката душа преживява разпадането на физическото тяло. Разбира се, само окултната наука може да даде правилно осветление на тези прояви, в техните отделни, разнообразни случаи. Днес хората, невярващи, или сляпо вярващи, без да знаят и без да разбират, се задоволяват само или да отричат с насмешка тия явления, или пък да се страхуват от тях, без да могат да кажат в какво именно се състоят те. В същност, това са привързани към земния живот души, които са научили изкуството да се материализират повече или по-малко, да стават видими или да могат да произведат някакви физически явления като чукане, преместване на предмети и т. н.
Всичко това е едно малко прозорче към отвъдния свят, чиято реалност не можем да унищожим, колкото и да я отричаме с
умовете
си.
към текста >>
72.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Знам добре, че този израз може да предизвика безброй криви представи в
умовете
на теисти, атеисти и пантеисти.
Нито пък волята би могла да предизвика правилна мисъл в ума. ако не съществуваше мъдрост И затова ний можем да кажем: Вселената е резултат на комбинираното действие на мисълта, волята и мъдростта. И никоя от тези трите не би могла да създаде нещо, ако пожелаеше да действа самостоятелно, независимо от другите. Те непременно трябва да бъдат едно цяло и това цяло проявяващо се в три различни аспекта, като Творческа Мисъл, Творческа Воля и Творческа Мъдрост, обикновено се нарича Бог. Следователно, най-правилно е да се каже: Вселената е проява на Бога.
Знам добре, че този израз може да предизвика безброй криви представи в
умовете
на теисти, атеисти и пантеисти.
Защото всички те си имат свои собствени представи за „Бога“, забравяйки, че ограниченият ум не може да схване Безграничното и че вселенският Бог стои далеч над всяко разбиране, освен на своето собствено Божествено себе. Живота на човека не е вън, а вътре в неговото тяло. Също така и Бог не живее вън от своето собствено творение — неговата сила действа вътре в природата. Бог е във всичко в природата, но също така Той е и във всичко, което стои над външната, видимата природа — във Вечната Истина, Правда и Любов. И все пак, природата не е Бог.
към текста >>
Този свят за който ви говоря, е невидим, но той е пълен със същества,
умовете
на които са отворени.
Както е изключена възможността един човек ще бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни, така е изключена възможността един народ да бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни. Това ще се опита. Всички народи трябва да залегнат едни за други. Ние трябва да бъдем благодарни, че има един възвишен свят над хората, който управлява народите. А то да остане на народите на земята сами да се управляват, светът моментално би изчезнал.
Този свят за който ви говоря, е невидим, но той е пълен със същества,
умовете
на които са отворени.
Този свят разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят. Този свят е вън и вътре в нас. Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно. Но какво ще се постигне с това приспиване? Разумният свят иска по-скоро да убеди хората, да ги накара да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива.
към текста >>
73.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колкото и да са властни заклинанията на най-големия магьосник в наши дни — науката, която е затворила
умовете
ни в магичния кръг на своя „научен мироглед“, ние трябва да имаме силата да разкъсаме този омагьосан пръстен и да излезем на свобода вън от него.
Но те с опити, които водят вече към нещо съвсем ново, към нещо излизащо вън от границите на досега общоприетото. Нека оставим автора, цитирайки неговия „Предговор“, сам уясни характера на новия кръг, в който навлиза човешкия ум, движещ се безспирно напред по безгранична спирала на живота и знанието: „В тези есета, читателят ще се натъкне на известни схващания, които явно излизат из кръга на днешния официален мироглед. Но нека това не го смущава. Нека не забравя, че този кръг, в който съвременните хора, обхващаме действителността, е очертан от самите нас. Нищо не ни задължава следователно, да останем вечно в него.
Колкото и да са властни заклинанията на най-големия магьосник в наши дни — науката, която е затворила
умовете
ни в магичния кръг на своя „научен мироглед“, ние трябва да имаме силата да разкъсаме този омагьосан пръстен и да излезем на свобода вън от него.
Всъщност, ние няма какво да разкъсваме този кръг. Защото животът отдавна е сторил това. Животът не обича затворените кръгове—той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални — ние ще видим, че омагьосаният кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитьк на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва.
към текста >>
74.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дойде ли този пророк в сърцата и в
умовете
на хората, всички недоразумения, страдания и мъчнотии ще изчезнат и Син Человечески ще се яви в облаците.
както и живота на своите ближни. Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически. „Пророк от Галилея не е възстанал“. Дошло е време този пророк да възстане във всеки човек.
Дойде ли този пророк в сърцата и в
умовете
на хората, всички недоразумения, страдания и мъчнотии ще изчезнат и Син Человечески ще се яви в облаците.
Това значи: Син Человечески ще влезе.в умовете, в сърцата и в душите на хората. Те ще се почувстват братя, ще си подадат ръка за взаимна работа и ще заживеят, както Бог иска. Тогава Божието благословение ще потече в света като река. която има стремеж към морето, към вечния живот. Беседа от Учителя държана на 16 февруари 1930 год.
към текста >>
Това значи: Син Человечески ще влезе.в
умовете
, в сърцата и в душите на хората.
Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически. „Пророк от Галилея не е възстанал“. Дошло е време този пророк да възстане във всеки човек. Дойде ли този пророк в сърцата и в умовете на хората, всички недоразумения, страдания и мъчнотии ще изчезнат и Син Человечески ще се яви в облаците.
Това значи: Син Человечески ще влезе.в
умовете
, в сърцата и в душите на хората.
Те ще се почувстват братя, ще си подадат ръка за взаимна работа и ще заживеят, както Бог иска. Тогава Божието благословение ще потече в света като река. която има стремеж към морето, към вечния живот. Беседа от Учителя държана на 16 февруари 1930 год. София, Изгрев.
към текста >>
75.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Достигнали до последно, крайно напрежение, светли искри трябва да изскачат от
умовете
ни, да пронизват пространството и да кажат там, където трябва, това.
Не, това зависи преди всичко и повече от всичко от нас, които четем тези редове: бъдещето на народа ни, на Европа и на света, зависи преди всичко от ония живи брънки от духовната верига, непосредствено свързана с живото Слово, което иде от Небесата, за България и за света, чрез устата на Учителя. Днес, поне днес, никой не може и не трябва да си въобразява, че съществуват някакви граници, някакви непреодолими препятствия за силата и действието на Духа. Поне днес, във века на радиото, ние трябва да знаем, че нашата мисъл е жива, че за нея граници и пространство не съществуват, че тя веднага отива там, накъдето е отправена, че за нея затворени врати няма. Крепко затягайте редиците! Всека жива брънка от светлата верига на Духа трябва да бъде във всеки момент извор на светлина, на мощ и сила, на духовно въздействие върху света, който се готви да полудее!
Достигнали до последно, крайно напрежение, светли искри трябва да изскачат от
умовете
ни, да пронизват пространството и да кажат там, където трябва, това.
което трябва! Не с нужни думи! Не с нужни външни съвети и речи. Вглъбете се в себе си, влезте в тайниците на Духа, свържете се с океана на Безграничната Божия Сила и с нея, посредством мисълта си, действайте върху света! Вий знаете!
към текста >>
76.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в
умовете
на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите.
Това е свещена радост за всеки, който знае, че живее в един свят на ред и порядък, в свят на велики закони. Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса? Кървавите стълкновения между народите на нашия континент, идеологичният хаос със съпровождащите го морални и материални напрежения, са една апокалиптична картина за „окото, което гледа и вижда“. Ние не сме вече във времето, когато истините трябваше да се доказват, а доказателствата да се приемат или отхвърлят. Онова, което днес става, може само да се преживее.
Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в
умовете
на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите.
Дързост е в днешни дни да се поставят определени идеи, дързост е да се защитават „стари“ вярвания, но онова което хората на спекулативната мисъл наричат дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини. Д. СЛУЖИТЕЛИ, А НЕ ГОСПОДАРИ Надали има човек на земята, който да не е изпитал с огорчение в известни моменти на живота си, че между хората няма правда. Затова у мнозина се е сложило убеждението, че ако си беден, ако си слаб, ако нямаш подкрепа от някоя силна ръка, даже и да имаш всичките права, които ти дава закона, пак ще бъдеш онеправдан. И наистина, не с малко случаите в живота, които за съжаление потвърждават тоя краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз.
към текста >>
77.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Любовта е сила, която отваря
умовете
и сърцата на всички хора.
Следователно, за да се прояви Духът, той се нуждае от любов. Без тази вътрешна сила човек не може да постигне нищо. Сега някой мислят, че трябва да се влюбят в един човек. Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота. Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека.
Любовта е сила, която отваря
умовете
и сърцата на всички хора.
Който люби по този начин, когото срещне, той е готов да му помогне. Този човек внася едно разположение на духа във всички хора. Нали сте имали такава опитност? Срещнеш един чужденец, непознат човек, но ти е приятно да го срещнеш. Само една среща ти е достатъчно, приятно ти е.
към текста >>
78.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това говори за онова силно въздействие, което Орфей е упражнил върху душите и
умовете
на древността.
Хомер, учил се в Тир и познаващ теологията на Санониатон и Хезиод, роден близо до Парнас, трябва да са познавали добре Орфей. Интересен образ на Орфей е създал Есхил в недостигналата до нас трагедия „Басаридите”. посветена нему. За Орфей говорят почти всички стари гръцки и римски писатели. И занимателното е там, че всички те ни дават един и същи образ на великия тракиец.
Това говори за онова силно въздействие, което Орфей е упражнил върху душите и
умовете
на древността.
Дори и в ранното християнско изкуство той се преобразява в образа на Добрия пастир, около който, както виждаме на една равенска мозайка, дивите зверове са заменени със стадо кротки, търпеливи овце. Образът на безбрадия Христос в Мала-Азия, по Стриговски, е повлиян от Орфей. Умното дете напредвало бързо. Гласът и лирата му звучали вълшебно, думите му будили почуда. Затова младият вече Орфей е изпратен за висши знания и голямо тоново изкуство в Египет.
към текста >>
79.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
София — Изгрев НА РАБОТА В ЛОЗЕТО На работа в братското лозе, Айтос
Умовете
и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета на възвишените мисли и благородните чувства.
Надали е имало човек в света, който да е бил толкова щастлив, като Христа. Няма човек в света, към когото Бог да е изпратил своето благословение така изобилно, както към Христа. И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство. Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1939. год.
София — Изгрев НА РАБОТА В ЛОЗЕТО На работа в братското лозе, Айтос
Умовете
и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета на възвишените мисли и благородните чувства.
Сейте красивото, светлото, чистото! Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли на Любовта и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви на безкористие да разорават народната нива и да сеят семената на новите мисли! Колцина от образованите люде у нас са тръгнали между народа като негови служители и просветители — безкористно да му служат? — пита Учителя в една беседа. Имало е и има такива служители.
към текста >>
80.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всемирното братство вече съществува в
умовете
и сърцата, в Душите и духовете на милиони люде от две хиляди години Искаме да живеем и ще живеем в правда, радост, мир и братство, защото това е естествено, разумно, целесъобразно.
Не е ли лудост и безумие — християнски народи да се унищожават взаимно и да унищожават за милиарди натрупани блага? Защо им е даден умът, защо им е дадено сърцето, защо им е дадена волята, защо проповядват Евангелието и четат „Отче наш“, когато не искат да се съобразяват ни най-малко с вечния нравствен закон, написан в душите и сърцата от нашия Баща — Бога? Ние сме мислещи, любящи и свободни същества, деца на един Баща — защо тогава трябва да решаваме своите икономически, политически, международни въпроси по първобитному, по езическия морал? Та това са предпотопни схващания — че човек за човека или народ за народа е вълк. Човек за човека и народ за народа е брат.
Всемирното братство вече съществува в
умовете
и сърцата, в Душите и духовете на милиони люде от две хиляди години Искаме да живеем и ще живеем в правда, радост, мир и братство, защото това е естествено, разумно, целесъобразно.
И цялото човечество ще бъде една голяма кооперация, една велика задруга, където големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи ще бъдат малките братя. И всички ще бързат да служат на своите братя, защото най велик е онзи, който най добре слугува на цялото. Ето, това е великата епоха на Любовта, която се ражда вече в света. Искате доказателства? Та къде са границите между отделните народи за радиото например?
към текста >>
Божията мъдрост в
умовете
ни, а Божията сила в организма ни и постоянно го обновява, но въпреки това хората остаряват преждевременно. Защо?
Вие гледате огъня на огнището, виждате как горят дървата, гледате светлината на слънцето, но нищо не ви радва. Вие искате да бъдете щастливи. Какво щастие търсите, и вие не знаете. Щастието постоянно тече. Божията любов тече в сърцата ни.
Божията мъдрост в
умовете
ни, а Божията сила в организма ни и постоянно го обновява, но въпреки това хората остаряват преждевременно. Защо?
Постоянно се тревожат. Всички се питат какво ще стане с тях. Който служи на Бога, той постоянно се подмладява. Ако служи на Бога, и на 65 — 90 години да е, човек пак ще бъде млад. Та казвам: Помни, че и при най-големи изпитания, когато никой не може да ти помогне, ти можеш да се обърнеш към Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и макар да не Го виждаш, Той ще ти помогне.
към текста >>
Умовете
на богоизбраните всякога са били носители за человечеството на велики божествени откровения и светли творчески мисли, сърцата им са били непреривни източници на жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене на добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо.
И при тия, които мислят като тебе. — Какво щастие е тогава да мисли човек хубаво и красиво! — Да, най-лесното и най-достъпното щастие, което определя целият бъдещ живот, каза Учителя. Любомил РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОГОИЗБРАНИТЕ Откакто светът се помни, във всички времена, у всички напредничави народи, са се раждали богоизбрани и боговдъхновени люде, предназначени за общочеловечески учители, духовни преобразователи, обновители и ръководители, или общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята Божия и Неговите заповеди и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци.
Умовете
на богоизбраните всякога са били носители за человечеството на велики божествени откровения и светли творчески мисли, сърцата им са били непреривни източници на жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене на добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо.
Те всякога са живели и работили всред народа като учители-мъдреци, гениални писатели, поети, музиканти, художници, учени и високо даровити, любящи народа общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните винаги са учили народа да познава законите на Божията любов, Мъдрост, Истина, Правда и Свобода и съобразно тези закони да устройва личния си и обществен живот, та всички да са щастливи. Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята Божия и Неговите закони. Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова. Душите, умовете и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им.
към текста >>
Душите,
умовете
и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им.
Умовете на богоизбраните всякога са били носители за человечеството на велики божествени откровения и светли творчески мисли, сърцата им са били непреривни източници на жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене на добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо. Те всякога са живели и работили всред народа като учители-мъдреци, гениални писатели, поети, музиканти, художници, учени и високо даровити, любящи народа общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните винаги са учили народа да познава законите на Божията любов, Мъдрост, Истина, Правда и Свобода и съобразно тези закони да устройва личния си и обществен живот, та всички да са щастливи. Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята Божия и Неговите закони. Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова.
Душите,
умовете
и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им.
словото им, живота им и делата им да изявяват волята Му на света. Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си. Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят. Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия. Всички человеци, общества и народи, които са устройвали личния си и обществен живот съобразно ученията на богоизбраните и боговдъхновени люде, са бивали благославяни от Бога, имали са големи умствени, духовни и материални придобивки, и с напредъка и благоденствието си са служили за образци на другите народи.
към текста >>
81.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос ще дойде отвътре, в
умовете
и в сърцата на хората.
В изпитанията и страданията се изпитва любовта на човека към Бога, към неговите ближни и към самия себе си. Казвам: Сега пред вас стои едно велико бъдеше. Днес вие очаквате отново да дойде Христос на земята, да постави ред и порядък в света. Вие очаквате Христа да дойде отвън. Той отвън няма да дойде.
Христос ще дойде отвътре, в
умовете
и в сърцата на хората.
Христос ще дойде в душите и в духовете на хората. Христос ще дойде и в тяхната воля. В Англия ли ще дойде Христос? Там си имат учители. В Германия ли ще дойде Христос?
към текста >>
Днес Христос ще дойде в
умовете
, в сърцата, в душите и в духовете на хората и ще им покаже, че те не вървян в правия път.
В Англия ли ще дойде Христос? Там си имат учители. В Германия ли ще дойде Христос? В България ли ще дойде? Външно Христос никъде няма да дойде.
Днес Христос ще дойде в
умовете
, в сърцата, в душите и в духовете на хората и ще им покаже, че те не вървян в правия път.
И Той ще им покаже, че това, което те вършат, не е добро, нито за индивидуалния човек, нито за семействата, нито за обществата, нито за народите, нито за цялото човечество. Това, което те вършат, не е Божествено И ако те искат. по пътя, по който днес вървят, да бъдат щастливи, трябва да знаят, че щастието е изключено в този път. Всичко може да дойде по този път, но не и щастие. Ако вие мислите, че можете да бъдете щастливи извън любовта, извън знанието и светлината, извън истината и свободата, вие сте на крив път.
към текста >>
Има случаи, когато човек може и трябва да работи и с
умовете
на другите хора.
Във волята са късите вълни, които проникват навсякъде. Като дойдат тия вълни, там няма много бучене, там работите стават лесно. Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух Вие трябва да познавате хода на вашия ум Защото понякога човек не мисли със своя ум, но с някой чужд ум. Понякога човек не работи със своята воля, но с чужда. И това не е лошо, но успехът на човека зависи от това, дали той работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля.
Има случаи, когато човек може и трябва да работи и с
умовете
на другите хора.
Тогава те ще бъдат като условия в неговия живот. Но най-първо работи със своя ум, който Бог ти е дал: работи със своето сърце. което Бог ти е дал; работи и с твоята воля, която Бог ти е дал. След това работи и с всички условия и възможности, които Бог е вложил в твоята душа. Тогава всичко ще се разреши по един правилен начин.
към текста >>
82.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Казвам: онази религия е истинска, която дава здраве на хората, която дава светлина на
умовете
им, която дава топлина на сърцата им и която дава сила на волята им.
Довечера, ако искаш, пак се прибери. Ако не искаш, можеш да останеш в гората Ако те е страх от вълци, ела при мене. Ако ти е добре в гората, остани там да си починеш. Толкова време вече си носил юлар, сега можеш да бъдеш свободен. Сега хората се запитват, коя е истинската религия в света.
Казвам: онази религия е истинска, която дава здраве на хората, която дава светлина на
умовете
им, която дава топлина на сърцата им и която дава сила на волята им.
Това е истинската религия, в правия смисъл на думата. Вие можете да приложите този закон и в частния си живот, в своя личен живот, в семейния си живот. Навсякъде можете да приложите този закон. Сега ние сме дошли в една епоха да опитаме истината, която ще ни намрази свободни. Всички хора проповядват истината, всички говорят за нея, всички се застъпват за нея и се бият за нея.
към текста >>
Тези идеи, който днес се по-раждат в
умовете
на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал.
(следва) НОВАТА КУЛТУРА Било е време, когато човечеството е живяло в ледената епоха на своето развитие. За тези времена говорят историческите сведения. Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“. Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел.
Тези идеи, който днес се по-раждат в
умовете
на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал.
Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“. И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии. Днес Христос зове целия християнски свят на работа, на свещена работа за освобождение на умовете и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога. Да впрегнат всички изобретения в полза и добро на човечеството, за да се осмисли живота на земята. Ако християнските народи се вслушат в този зов и го приемат, те ще бъдат благословени от техния небесен Баща.
към текста >>
Днес Христос зове целия християнски свят на работа, на свещена работа за освобождение на
умовете
и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога.
Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел. Тези идеи, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал. Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“. И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии.
Днес Христос зове целия християнски свят на работа, на свещена работа за освобождение на
умовете
и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога.
Да впрегнат всички изобретения в полза и добро на човечеството, за да се осмисли живота на земята. Ако християнските народи се вслушат в този зов и го приемат, те ще бъдат благословени от техния небесен Баща. Човечеството ще се освободи от сегашното си тягостно положение на раздори, воини, размирици и др. Земята ще се превърне на райска градина, в коя го ще живеят човеците, ще хвалят и славят своя Бог в пълнотата на своето сърце, ум, душа и дух, и ще бъдат истински братя и сестри. Велики блага са приготвени за тия народи и племена, които изпълняват волята Божия.
към текста >>
83.
 
-
Следователно, всяко нещо, което повече или по-малко разколебава тази почва, всяко нещо, което подхвърля на съмнение здравината, целостта и солидната обосновка на изгражданата с толкова усилия и труд научна постройка, е посрещано като нежелано, като внасящо смут и разколебаване в
умовете
и душите, и бива отхвърлено като такова.
Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни подигравки от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството. При откриването сателитите на Юпитера, учените астрономи са отказали да гледат в телескопа, защото са вярвали, че тяхното съществуване е теоретически невъзможно. Когато Едисон с открил фонографа, академия на науките, която трябваше да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама (говорене чрез стомаха) и т. м. Изобщо, всяко истински ново нещо, всяко по-важно и противоречащо на пръв поглед с дотогавашните схващания откритие е било посрещано враждебно от хората на науката... Защо това е така, не много трудно да се разбере. Известно е, че както в човека изобщо, така и частно в учените, съществува един консерватизъм, един стремеж да се запази достатъчно почва под краката им, върху която да могат да се обосноват досегашните техни знания и схващания.
Следователно, всяко нещо, което повече или по-малко разколебава тази почва, всяко нещо, което подхвърля на съмнение здравината, целостта и солидната обосновка на изгражданата с толкова усилия и труд научна постройка, е посрещано като нежелано, като внасящо смут и разколебаване в
умовете
и душите, и бива отхвърлено като такова.
Но кои и какви са били тези учени, които винаги са отхвърляли откритията, нововъведенията, които винаги са се държали враждебно към всяка нова истина, която идва да осветли, да разкрие нова област в живота на човека или на природата? И дали и нашето време не гъмжи от такива „учени“, които не са способни да направят нито крачка напред, от това, до което веднъж са се домогнали и което за тях е една непоклатима основа и несъмнена истина? Най-сетне, кой с истинския учен? Да натрупаш в главата си една голяма маса от знания, доказани, проверени, систематизирани и подредени в една стройна, логична система, да се специализираш в известен клон на науката, като обремениш паметта си с безброй факти и подробности, с цяла редица положения, закони и изключения на законите в дадена област на науката или живота, според нас това не е отличителния белег на истинския учен. Това са по-скоро машини за запаметяване, „натоварени камили“ с разкрити и обработени вече знания, както казва един мъдрец на нашето време, отколкото учени в истинския смисъл на тази дума.
към текста >>
84.
 
-
Ч истини и изходни положения на днешната наука и философия, не съществуваха още и такива, които не са познати или не са признати, защото, все пак, еволюцията на научната мисъл върви, в известни направления, извънредно бавно, и защото хипнозата на материализма е сковала
умовете
на учени и неучени, на даровити и бездарни, на здрави и болни, на нормални и психопати.
Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни с възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма“ от защитници на православната църква, ние ще трябва да заявим, че, чисто и просто, манията на Д-р Кир. Чолаков да търси „психопатични заложби“ в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството — самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатнчност“ или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум. Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на Д-р К. Ч. в областта, която е избрал за свое призвание; ние не можем да не подчертаем, че той е създал и ръководи едно отлично и издържано във всяко отношение (като изключим само галерията на „именити психопати“) списание; ние не можем, също така, да отречем и стойността и последователността на неговата логика, която не би била повърхностна, не би била само видима, а би била безпогрешно вярна, ако животът, действителният живот, не съдържаше нещо повече от това, което нашият материалистичен век е свикнал да счита за реално и ако, освен всеобщопознатите и много добре познати на Д-р К.
Ч истини и изходни положения на днешната наука и философия, не съществуваха още и такива, които не са познати или не са признати, защото, все пак, еволюцията на научната мисъл върви, в известни направления, извънредно бавно, и защото хипнозата на материализма е сковала
умовете
на учени и неучени, на даровити и бездарни, на здрави и болни, на нормални и психопати.
Тъкмо там е голямото заблуждение, тъкмо там е основната грешка на К. Ч. както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че, в същност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност. Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, в същност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени“ тайни и че изобщо, той, животът в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват. Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота. Ние нямаме намерение, нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление.
към текста >>
Достатъчно е само човек да коригира основните си схващания за живота, достатъчно е да прозре и да види веригите, с които общопризнатия и „научен“ материалистически мироглед е сковал
умовете
на хората, достатъчно е да разбере, че животът не се състои само във видимата и очевидна за всички реалност, и той, лека полека, ще разкрие белите конци, с която са изкуствено съшити различните материалистични теории, подобни на тия на Д-р К. Ч.
Ако се заловим да оборваме по точки отделните твърдения и доводи на г. Д-р К. Ч., за това не биха стигнали страниците на нашия вестник. Нужно е да се каже много, дори извънредно много, за да се обясни, да се осветли и докаже на един човек това, което той никого не е допускал и което е свикнал, по инерция на ума, да отрича. Ние не ще си правим този труд.
Достатъчно е само човек да коригира основните си схващания за живота, достатъчно е да прозре и да види веригите, с които общопризнатия и „научен“ материалистически мироглед е сковал
умовете
на хората, достатъчно е да разбере, че животът не се състои само във видимата и очевидна за всички реалност, и той, лека полека, ще разкрие белите конци, с която са изкуствено съшити различните материалистични теории, подобни на тия на Д-р К. Ч.
И тогава, преди да търси психопатични заложби у гениите на човечеството, както и у окултисти и теософи, той, преди това ще се постарае да потърси в себе си това, което подлежи на коригиране. Геният не е ненормален. Ненормален може да бъде по-скоро този, който се осмелява до твърди това. Как може извора на върховните блага за човечеството, дори и тогава, когато той е само техен проводник, да бъде заклеймен с печата на отрицателното, с печата на психопатичиостта? Не е ли тук, по скоро, крива мярката на този, който мери гемиите на човечеството с тази шаблонна, несъответстваща на предмета мярка?...
към текста >>
85.
 
-
Въпреки страшните „научни предразсъдъци“, с които като с китайска стена са се оградили мнозинството от учените на днешното време по всички части на света, въпреки факта, че
умовете
на болшинството от образованите хора на днешното време е хипнотизирани от „научните“ схващания на материализма, действителността си е действителност и все пак се намират хора.
че убеждението за продължаването живота на личността след разпадането на физическото тяло почива на действителни факти, на многобройни хилядолетни опитности и наблюдения, и че, следователно, по своята същност. то представлява истинско знание същността на нещата, а теоретична вяра, изградена на предположения, каквато е материализмът. Както споменахме и в предишните си статии, от милионни години вече, от времето откакто съществува съзнателния човек на земята, човечеството е вярвало в безсмъртието на човешкия дух. Естествено, ако това беше едно суеверие, едно заблуждение, една лъжа, то не би имало толкова дълговечен живот, не би изтраяло толкова хилядолетия. Но, независимо от опитностите, изследванията и наблюденията в миналото, ние днес имаме такива и на настоящето.
Въпреки страшните „научни предразсъдъци“, с които като с китайска стена са се оградили мнозинството от учените на днешното време по всички части на света, въпреки факта, че
умовете
на болшинството от образованите хора на днешното време е хипнотизирани от „научните“ схващания на материализма, действителността си е действителност и все пак се намират хора.
между които и такива с най-големи заслуги в различни области на науката, които констатират тази действителност, приемат я и я изявяват на всеослушание. Няма никакво значение, че хиляда души ще се дигнат против едного, и че единственият и слаб глас на истината ще бъде заглушен от громките викове и хули, от хилядите гласове на тържествуващото днес заблуждение. Нема никакво значение, че хиляда души подържат лъжата, а само един под държа истината. Все пак, истината ще победи, защото правото е на нейната страна. Само истински свободни умове.
към текста >>
86.
 
-
Да напрегнем всичките сили на мишците си, на
умовете
си, на волите си, на сърцата си!
Има ли живот в другите планети – Мара Лулчева-Аврамова Какво казва цялостния хляб – Из „Библ. за Природолечение“ брой 2 Малката Лилянка – А. Пехливанчева ТВОРЧЕСТВО Днес, когато най-културните, най-напредналите народи на Европа и на света са обгърнати от потока на разрушението, който заплашва всекиминутно да обгърне и цялата земя; днес, когато гигантски, страхотни сили унищожават с един замах благата, натрупани в течение на десетилетия; днес, когато досегашните водачи на човечеството по пътя на културата и напредъка — великите западноевропейски народи — явно отиват към самоунищожение, към регрес, към гибел; (защото ний не трябва да гледаме само настоящето, но трябва да знаем, че последиците от тази война ще останат да се чувстват още десетки години след нея, а може би и завинаги ще наложат своя съдбоносен отпечатък върху залязващите страни на Запада, според думите на един техен пророк от 20-ия век — Осв. Шпенглер); днес, когато всичко е напрегнало сетни сили да разрушава, да унищожава, да убива скъпоценния човешки живот и натрупаните с пот на чело национални богатства, днес, малката скромна, незначителна и сравнително изостанала назад България, трябва да даде пример не творчество, на мир, на ентусиазирано изграждане на . оня нов свет, за който другите говорят, но който ние, без да очакваме от никого пример или подкрепа, трябва без отлагане да изградим.
Да напрегнем всичките сили на мишците си, на
умовете
си, на волите си, на сърцата си!
Сега е времето! Тъкмо сега е времето! Докато другите спят в безумния сън на братоубийството, ний не само да посочим пример за идеално, разумно, и мирно разрешение на междудържавни вземания и конфликти, но и да напрегнем всичките си сили в такава, насочена навътре в нашата страна творческа дейност, с която, макар и малък на-род, да дадем пример на всички, да застанем начело, да станем духовно и културно първи. Не е илюзия това! Стига да го схванем, да го разберем добре и без колебание да се заловим на работа!
към текста >>
87.
 
-
Но ако ги попитате, те ще кажат: Ние не искаме тази война, ние сме миролюбиви Има нещо извън нас, което не е миролюбиво, и като дойде, то обърква
умовете
ни.
Ако влезете в някоя гора, ще чуете един шум, който се образува от дърветата. Спор има между тях — клонищата им се блъскат. Виждаме, че има война между дърветата, в резултат на което долу падат листа. Как ще обясните вие това? Колко некултурни са тия дръвчета — ще си кажете вие.
Но ако ги попитате, те ще кажат: Ние не искаме тази война, ние сме миролюбиви Има нещо извън нас, което не е миролюбиво, и като дойде, то обърква
умовете
ни.
Тогава ние. мирните същества, се хванем за косите, налагаме се. Но после, като утихне вятърът, те се чудят как е станала тази работа — да се блъскат едни с други. Как стои тази работа тук? Защо е тази война между дърветата?
към текста >>
— Всяка нова мисъл виси в пространството и тежи над
умовете
, додето се приеме и се разтопи в съзнанията.
Отношенията между тия числа показват безпогрешно връзката между причина и последици. — Добре. Каква е причината, за да паднат българите под турско робство? — Причината е избиването и гоненето на богомилите. — Но каква връзка има между двете явления?
— Всяка нова мисъл виси в пространството и тежи над
умовете
, додето се приеме и се разтопи в съзнанията.
Оная мисъл, която е правдива, но отхвърлена или осъдена, виси като присъда над лицата или над обществата, които са я осъдили. Не е ли ясно? Ония. които са гонили, изтезавали и убивали богомилите, а и мнозината, които са се радвали на тия изтезания е трябвало, според закона за причинност — да страдат под турци цели пет века. В историята има крайна справедливост. Светът е овеществена мисъл.
към текста >>
88.
 
-
Новото има отношение към пробуждането на човешкото съзнание — приемането на върховната справедливост в
умовете
, приемането на оная велика любов.
Новия свят ще се роди. Тон се е родил вече за мнозина. — Човекът на новото се отличава със своята щедрост, със своята широка душа. Новият свят изисква хора с отворени очи. Хора, които не са вързани за земните богатства като слепци.
Новото има отношение към пробуждането на човешкото съзнание — приемането на върховната справедливост в
умовете
, приемането на оная велика любов.
която има предвид благото на всички. Обикновено след вятър и буря настава тишина и спокойно ведро небе излива благослов над земята. Така и днес развихрената буря ще разруши оковите на егоизма, сковал живота на човека. Ще разведри човечеството. и ще му покаже светлия път на свободата и любовта.
към текста >>
Имаме ли оня творчески огън, имаме ли волите,
умовете
, имаме ли ония елементи и сили, които са първото и необходимо условие за това?
Не една статия, а цели книги, огромни томове биха могли да се напишат върху това — как будният и деен човешки дух е превръщал дори необитаемите пустини и голи безплодни скали в земни райове, и как там, гдето се е явил огъня на творчеството, винаги е из-бликвал буен нов живот, макар до тогава там да било печална пустиня. Нещата се творят от човешкия дух, а не от капиталите. Те изискват ум, воля и сърце, а не пари. Последните, без първите, не струват и не са годни за нищо. И така, имаме ли ний днес на лице в нашето село истинските предпоставки за неговото коренно пресъздаване и издигане?
Имаме ли оня творчески огън, имаме ли волите,
умовете
, имаме ли ония елементи и сили, които са първото и необходимо условие за това?
Да, хиляди пъти да! Тези сили, този творчески огън живеят в сърцата и умовете преди всичко на будната селска младеж, — те търсят път за проява, те се стремят да се проявят в творчество, в завършени дела, в достигане на идеали, в изграждане на нещо съвършено ново и хиляди пъти по-хубаво от старото. На къде ще бъдат отправени тези сили? Дали ще им се даде свободен път за творчество? Дели те ще могат да бъдат насочени по правилния път, вместо да бъдат прогонени по различни начини или тласнати към дейност на разрушение?
към текста >>
Тези сили, този творчески огън живеят в сърцата и
умовете
преди всичко на будната селска младеж, — те търсят път за проява, те се стремят да се проявят в творчество, в завършени дела, в достигане на идеали, в изграждане на нещо съвършено ново и хиляди пъти по-хубаво от старото.
Те изискват ум, воля и сърце, а не пари. Последните, без първите, не струват и не са годни за нищо. И така, имаме ли ний днес на лице в нашето село истинските предпоставки за неговото коренно пресъздаване и издигане? Имаме ли оня творчески огън, имаме ли волите, умовете, имаме ли ония елементи и сили, които са първото и необходимо условие за това? Да, хиляди пъти да!
Тези сили, този творчески огън живеят в сърцата и
умовете
преди всичко на будната селска младеж, — те търсят път за проява, те се стремят да се проявят в творчество, в завършени дела, в достигане на идеали, в изграждане на нещо съвършено ново и хиляди пъти по-хубаво от старото.
На къде ще бъдат отправени тези сили? Дали ще им се даде свободен път за творчество? Дели те ще могат да бъдат насочени по правилния път, вместо да бъдат прогонени по различни начини или тласнати към дейност на разрушение? От разрешението на този въпрос зависи фактически бъдещето на българското село. Защото парите, капиталите, напредъка, творчеството, просветата, културата, всичко, цели-ят живот в неговия победен ход, отива само там, гдето са хората, надарени с творчески огън, хората, способни да мислят, да чувстват и да осъществяват своите мисли и идеали.
към текста >>
89.
 
-
Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в
умовете
на ония.
Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне. Има мъчнотии, чувства, мисли и постъпки, които се явяват в живота на човека като школовка. Ако той не може да понесе тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън? Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите? Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си.
Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в
умовете
на ония.
на които говориш. До колкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и други хора около тебе. Доколкото си силен ти. дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите. Човек е мерило на нещата.
към текста >>
90.
 
-
Всичко зависи от
умовете
и от сърцата на хората.
Децата обещали да слушат. И наистина, когато не слушали, тя ги заплашвала с чудовището и те веднага се изправяли. Казвам: страданията на хората не са нищо друго, освен това чудовище с гуглата на главата. Ако и вие не служите на Божествената любов, ще дойде гуглата За да не дойде гуглата, трябва да имаш добри мисли и чувства и правилни постъпки. От тях зависи личното щастие на човека, на обществото, на народа, на цялото човечество.
Всичко зависи от
умовете
и от сърцата на хората.
Ако всички ние обичаме Бога, ако и народите обичат Бога, всички ще се развиват правилно. Щом обичаме Бога, ние ще бъдем проводници на ония блага, които Той ни изпраща. Христос възкръсна, за да научи хората как да бъдат проводници на Божията любов. Ако вие сте възлюбили Бога, както Христос го люби, кажете и вие като Христа: както ме Отец възлюби, така и ние любим. Само по този начин вие можете един на друг да предадете любовта и да станете проводници на Божията любов.
към текста >>
91.
 
-
Дошло е време истината за прераждането, заедно с подразбиращата се с нея истина за безсмъртието на човешката душа, да проникне в
умовете
на днешния материалистически свят и да озари неговото със знание.
Мармалада се сгъстява добре. Когато изстине се насипва в съдове, които се запазват от плесенясване с парафин. (Натопява се едно парче плат в парафин и се поставя плътно върху мармалада) Из „Народно здраве“ КНИГОПИС Прераждането надеждата на човечеството от Ървин С. Купър. с предговор: „Прераждането е факт“ от С. Калименов и приложение: „Прераждането в светлината но Учителя“ от същия.
Дошло е време истината за прераждането, заедно с подразбиращата се с нея истина за безсмъртието на човешката душа, да проникне в
умовете
на днешния материалистически свят и да озари неговото със знание.
Какво с човекът без съзнанието за своята същност? Какво е човекът, който живее с илюзията за материалния характер на своето истинско „аз“? —Той с един слепец, който не вижда величието, красотата, безкрайността, необятните простори и възможности, всред които живее и които са оставени и разположението на безсмъртната човешка душа. Той е един бог. който се мисли за червей.
към текста >>
92.
 
-
“ Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети
умовете
ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че той е Любов.
Сила можем ли да Му дадем? Не. Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, но Той никога не се поколебава. Единственото нещо, с което ний привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Него, във величието Му, се заражда едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Нагоре сега!
“ Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети
умовете
ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че той е Любов.
В Божието сърце има нещо велико. Той е, който въздига цели народи, както и отделни индивиди. Всички блага се дължат на Него и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един потик на Божия дух.
към текста >>
93.
 
-
— В
умовете
на людете ще дойдат нови светли мисли, в сърцата им ще се родят топли, нежни, братски чувства, а в волите им — благородни съвършени постъпки, които ще носят условия за живот, условия за проява на възвишеното, на Божественото.
Людете изгубиха вяра и надежда в каквото и да било. В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на Син человечески! “. Едва тогава ще дойде новия порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Това е идването на Христа. Това е наставането на Царството Божие на земята.
— В
умовете
на людете ще дойдат нови светли мисли, в сърцата им ще се родят топли, нежни, братски чувства, а в волите им — благородни съвършени постъпки, които ще носят условия за живот, условия за проява на възвишеното, на Божественото.
Това ще бъде през времето на новата раса, расата на любовта. Днес тя се ражда! Вечната Майка Една е Тази, що през вековете безспир те е люляла с нежен, майчин зов! Една е Вечната ти Майка и сестра: Една е Тя — Великата Любов! * Която във тревичката и в мъничкото цвете внедрява и раздухва искрица — живот, е тласнала там горе.
към текста >>
94.
 
-
Умовете
ни трябва да вземат правилно и да дават правилно.
Две неща има, от които зависи човешкия живот. Ако не знаеш как да приемеш нещата — аз говоря конкретно — ако храната, която приемаш, ти не я сдъвчеш добре и не я оценяваш, ти ще страдаш. Ако след като влезе тази храна, няма къде да я туриш, ако този излишък не го изхвърлиш от себе си, какво ще стане с тебе? Ако човек се задъни, че онова което яде, не може да излиза, ако не можем да се освободим от онова, което не ни трябва, ние ще страдаме. Не трябва да бъдем задънени.
Умовете
ни трябва да вземат правилно и да дават правилно.
Да дадеш всичко нечисто. Сърцето трябва да взема правилно, и онова, което не влиза в работа, да се освобождава от него. Тялото — по същия закон. Трябва да бъдем свободни. Не трябва да задържаме излишни желания, които ни създават хиляди страдания.
към текста >>
В сърцата им винаги е горял олтарът на великата, чиста безкористна любов към всички; в
умовете
им е светила Мъдростта, а в душите им Истината е давала криле, простор и сила.
Преди да знае състава на хляба, гладният иска да яде; преди да разказваме за свойствата на водата — жадният иска да пие. Дайте живият хляб на гладните, дайте живата вода на жадните, дайте живата светлина на всички. Има живо вдъхновено Слово, което пробужда в нас душата и действа магически. Такова е Словото на всички истински велики, светещи души, понеже носи светлина. Гениите, светиите и Учителите на човечеството, това са светещите, Белите братя, които през вековете са носили на човечеството светлина, любов истина.
В сърцата им винаги е горял олтарът на великата, чиста безкористна любов към всички; в
умовете
им е светила Мъдростта, а в душите им Истината е давала криле, простор и сила.
Науката и възпитанието като светлината и топлината са необходими за растежа на душата, за развоя на ума и сърцето, за едно ново поколение, за една нова култура. Но истинската наука за живота — не теории, абстракции и думи само — а жив опит, живо слово, жива Светлина. Истинското възпитание - не сух лицемерен морал — а възвишени примери на любов чистота, възход — ето кое е нужно днес. Възлюби звездите, цветята морето, всичко живо. Познай себе си, и Божественото в Природата.
към текста >>
95.
 
-
Като се върнат,
умовете
им освежени, сърцата освежени, телата освежени.
Един ден, като не си знаех урока, излъгах учителя си, че ме заболял зъб и затова не съм могъл да си науча урока. Той ме извини, но до вечерта ме заболя зъбът и трябваше да го извадя. На болните хора препоръчвам да се разхождат и да си приказват на дъжда. Да го имат за един цяр. Като дой де дъждът, всички да излязат на разходка на дъжда.
Като се върнат,
умовете
им освежени, сърцата освежени, телата освежени.
Ще благодарят на невидимия свят за добрата баня, която той им дава. Сега ще чакат да мине Божието благословение, като престане дъжда, ще излязат да си окалят обущата. Ще философстват, защо имало много кал по пътищата, не били направени. Погрешката е наша, защото не сме като птиците. Като е кално, с крилата си да се дигнем и да минем отгоре.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в
умовете
им.
Ще се възмутят ли тия, които се стремят към мъдростта и окултните сили, ако им се каже откровено самата истина? Не само полезно, но и необходимо е да се извадят от заблуждение повечето от тях и то, докато не е станало много късно. Тази истина може да бъде изказана с малко думи. Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството.
Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в
умовете
им.
Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право. Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло. В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие. Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя поразява
умовете
с математическата си точност, но и до сега е една мъртва наука, един скелет, затрупани от един куп талмудически трактати.
(Из „Initiation“). Превел: Н. В.Лашев. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те букви (Продължение от кн. 2). Ще приведем тук няколко думи по тоя предмет и на едного от главните съвременни кабалисти: „Има два вида Кабала, които се различават един от друг. Едната е книжна, известна на всичките филолози, мнозина от които са я разглеждали и класифицирали.
Тя поразява
умовете
с математическата си точност, но и до сега е една мъртва наука, един скелет, затрупани от един куп талмудически трактати.
И най-невежественият равин знае няколко откъслеци от тази наука. Тя е оная Кабала, която се изобразява на талисманите (муските) на врачките, на еврейските пергаменти и се среща на винетките на еврейските книги. Тя живее само с идеите от времето на Зохар и в най-ново време, в XVII век, тя е мистическа и загадъчна, има свой език и символи и се изразява своеобразно. Ония, които са изучвали Зохар и съчиненията на кабалистите от разните епохи, знаят, колко търпение и усилия трябва, за да се разбере значението на символите, да се установи техния произход и да се следят свръзките в тълкуванията на мъдрите кабалисти. Много малко измежду редките учени евреи и избрани умове владеят тая мъчна наука, много по-словоборчива, отколкото испанската мистика и много по-сложна от гностическия анализ.
към текста >>
Целта, която тя преследва, е развитието на
умовете
и културата на сърцето, всеобщото единение и мира.
Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползува от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация. Основата на чистата теокрация е религията.
Целта, която тя преследва, е развитието на
умовете
и културата на сърцето, всеобщото единение и мира.
Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от иерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия).
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Трябва да се разбере и втълпи здраво в
умовете
на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа.
Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България. А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи. Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи.
Трябва да се разбере и втълпи здраво в
умовете
на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа.
Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение.
към текста >>
И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя
умовете
в полза на гръцката „велика идея“.
Америка е призвана да се намеси активно в урегулирането на общочовешкия прогрес, за да се даде тласък на новата култура, която иде в света. И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария свят. Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция. Блянът за възстановяване на византийската империя, който толкова блазни критянина Венизелос и неговите покровители, ще отлети. Защото при всичкото си дипломатическо изкуство, гръцкият държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“.
И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя
умовете
в полза на гръцката „велика идея“.
Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция. Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция. Тоя начин на решаване източния въпрос крие семена за нови раздори и за ново нарушение мира на близкия Изток. На България не трябва да се попречи в нейното естествено разширение към юг. И нашата делегация отстоява тази справедлива кауза с всичката сила на своята неоспорима аргументация.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с
умовете
на богомолците.
По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите. Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости.
Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с
умовете
на богомолците.
Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни. Друг прочут „лекар“, който достигна голяма слава, е Францис Шлатер, беден обущар, който емигрирал в Америка от Германия преди много години. Той продължавал занятието си за известно време в един от големите градове на запад, като посвещавал свободното си време за изучаване религиозни и духовни въпроси. Един ден той обявил на приятелите си, че Бог го повикал да върши велика работа, за която цел се отдели.т в пустинята и в планините на уединение да пости и да се моли за великата мисия, която му предстояла.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в
умовете
на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува.
Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни. Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен. Вижда ми се по-справедливо, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието. Правия начин, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е. теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот.
По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в
умовете
на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува.
Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза.
към текста >>
НАГОРЕ