НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
113
резултата в
76
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като 11 години обикаля и държи сказки по френология, за хигиената и въпроси за храненето и природен, и
целесъобразен
живот.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА" 66 В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните Превозни средства: влак, кола с волски или конски впряг, пешком и повече пеша.
Като 11 години обикаля и държи сказки по френология, за хигиената и въпроси за храненето и природен, и
целесъобразен
живот.
Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседа на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплащала таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел и в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул. „Леге", който е бил предназначен за техни хора, които са идвали в столицата. Когато Учителят се свързвал с приятелите създава се кръжок и случва се така, че Гумнерови го поканват у тях.
към текста >>
2.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
За нас Извора, великият първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и
целесъобразни
и за това не може и дума да става за каквото и да е противопоставяне, съперничество и принципално различие.
Наистина, това което Учителят Мория дава чрез някои синове и дъщери на руския народ не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но все пак явно е, че главните усилия са насочени натам, към „Народа Богоносец" и главните роли се играят от неговите деца. За нас последователите на Всемирното Братство в България факта, че още един Велик Учител е натоварен от Божествената йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на Славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за Новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост. „За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения." „За нас тези две движения са едно и също нещо. За нас това е едно и също единно движение.
За нас Извора, великият първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и
целесъобразни
и за това не може и дума да става за каквото и да е противопоставяне, съперничество и принципално различие.
Нека очистим съзнанието си от тия нисши, земни човешки представи и стремежи." „Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единният произход с това, което той знае да се дава тук в България. А от това става ясно като бял ден, че тук имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината..." Ето от тук и от тази година 1935,3 януари идеите на Мория навлизат в Братството, първо чрез Сава Калименов чрез в-к „Братство", след това чрез издадената книга „Агни Йога" от него и след това се явяват и други застъпници на Мория. До този момент никой не отива да пита Учителя кой е Мория и какво представлява Неговото учение и Школа. Когато се донася на Изгрева новината от някои приятели, че ще се издава такава книга и съобщават на Учителя, то Той изпраща последователно няколко човека да съобщят на Сава Калименов, да не се издава тази книга. Но той я бил сложил под печат и я издал.
към текста >>
3.
17. ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Паневритмията създадена от нашия безкористен Учител е един архитектурен храм, изграден с математическа, художествена и
целесъобразна
точност.
Браун насърчен от книгоиздателството „Бяло Братство" и с нейно съдействие прави радикални корекции на Паневритмията издадена от Боян Боев през 1936 г. одобрена лично от Учителя. Изглежда, че Браун не е бил достатъчно уведомен или сам убеден, че Учителят прилага нови начини при композиране и нотиране в своето музикално творчество. Тези негови нововъведения откриват за бъдещите композитори много по-богати и широки възможности, които ще изразят новите идеи, мисли и чувства на следващите поколения. Разбира се, че тези нови начини на Учителя са в разрез със сегашните установени академически теории.
Паневритмията създадена от нашия безкористен Учител е един архитектурен храм, изграден с математическа, художествена и
целесъобразна
точност.
Кой музикант би се осмелил да коригира деветата симфония от гениалния Бетховен? А какво да кажем за творчеството на Учителя? Паневритмията от Учителя е един изключително нов педагогически метод, достатъчно ефективен, да събуди Божествените заложби внедрени вчовешкото естество, за да възкреси новият човек, човек на хармония и мир. В името на тази хармония и мир нека запазим оригиналното творчество на Учителя с което Той благоволи да благослови всички човешки души. Август, 1997 год.
към текста >>
4.
23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Ако беше такава, тя би се превърнала в еднородна маса, в безформена материя, без всякаква
целесъобразност
.
Самият човек е синтез от слънчева светлина, т.е. от слънчеви продукти. Ние се греем на слънце, живеем на светлина и се храним директно и косвено от нея. А през зимата, когато слънцето е оскъдно, ние ползваме дърва, газ, ток и други слънчеви продукти, с които компенсираме неговата липса. Но слънчевата светлина не е само механични трептения.
Ако беше такава, тя би се превърнала в еднородна маса, в безформена материя, без всякаква
целесъобразност
.
А ние виждаме точно обратното. Светът се строи целесъобразно планомерно, според плана на един Велик Архитект, че всичко, което става, е целенасочено, защото всички органи и системи в човешкия организъм действат синхронно между сили, здраве, съзнание и разумна дейност, насочена към неговото съвършенство. Така, слъчевите лъчи са трептения и напрежения, предизвикани от всемирния живот. Те са живи и разумни и осъществяват волята на разумния архитект. Те стават това, което той е замислил.
към текста >>
Светът се строи
целесъобразно
планомерно, според плана на един Велик Архитект, че всичко, което става, е целенасочено, защото всички органи и системи в човешкия организъм действат синхронно между сили, здраве, съзнание и разумна дейност, насочена към неговото съвършенство.
Ние се греем на слънце, живеем на светлина и се храним директно и косвено от нея. А през зимата, когато слънцето е оскъдно, ние ползваме дърва, газ, ток и други слънчеви продукти, с които компенсираме неговата липса. Но слънчевата светлина не е само механични трептения. Ако беше такава, тя би се превърнала в еднородна маса, в безформена материя, без всякаква целесъобразност. А ние виждаме точно обратното.
Светът се строи
целесъобразно
планомерно, според плана на един Велик Архитект, че всичко, което става, е целенасочено, защото всички органи и системи в човешкия организъм действат синхронно между сили, здраве, съзнание и разумна дейност, насочена към неговото съвършенство.
Така, слъчевите лъчи са трептения и напрежения, предизвикани от всемирния живот. Те са живи и разумни и осъществяват волята на разумния архитект. Те стават това, което той е замислил. Този свят е замисъл на Божествената разумност, а човекът е лъч от това живо слънце. Съзнание. Свързани сме с него и получаваме живот, енергия, разум и светлина за живота.
към текста >>
5.
IV.14 август, неделя
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Най-добрият, най-практическият и
целесъобразен
път за вас е да направите таен договор с Бога, за да ви помага.
Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия, а пък в контракта знаете, че ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо отношенията в контракта между вас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има 200 000 лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак на Господа ще уповава за избавление, такъв непременно ще бъде избавен. Та, всеки от вас, които сте в тежко състояние, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философско-научна школа. Християнска - да можем да приложим закона за другите, окултна - да можем да приложим закона за наша полза, научна - тя е опитната страна.
Най-добрият, най-практическият и
целесъобразен
път за вас е да направите таен договор с Бога, за да ви помага.
Иван Кронщадски беше повидимому глупав човек, но като се посвети, Господ разтвори ума му. Така стана и с Толстоя, който кулминира само след като се посвети. Същото и вие: Господ ще ви помогне само ако Му се посветите. Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата, сте в съприкосновение с висши същества и работите ви ще отиват, на това ще ви кажа следното: Господ действува чрез хората и ние в ръцете Божии трябва да бъдем като здрава ръчка на мотиката. И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия, даже такава, която е най-проста в очите на света.
към текста >>
6.
IV.7 август, петък 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Това практическо и
целесъобразно
.
А вие, които не вярвате, живеете между тези микроби. Ние вярваме в духовете на виделината, които гросвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца, в тях вярваме ние. А долу са ония духове, които ни мислят злото. Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него.
Това практическо и
целесъобразно
.
Така цялата Земя ще се преобрази в една градина и ще станем хора плодоядци, а не месоядци. Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, защото сме имали кучешки зъби. Когато Господ направи човека, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде.
към текста >>
7.
Наряди за 1928 г.
,
,
ТОМ 12
Всяка част трябва да бъде
целесъобразно
изработена.
Котаров и др. София, 27 Август 1928 год. 6) УСТОИТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления. Трябва да се вземат предвид много неща и преди всичко - съпротивление на материалите, добра изработка на съответните части и правилно съпоставяне. Не може да се избере какъв да е материал - той трябва да бъде здрав и издръжлив.
Всяка част трябва да бъде
целесъобразно
изработена.
Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място. И техниците знаят, че и най-малката погрешка води често пъти до нежелателни последици. Ала не само специалистите-техници знаят това. Най- обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя бу йна планинска река, ще се пазят да не турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво.
към текста >>
Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър „материал", да бъдат
целесъобразно
подготвени за специална работа и да бъдат на място поставени.
Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организъма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по- дълбок и по-просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят на чело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните.
Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър „материал", да бъдат
целесъобразно
подготвени за специална работа и да бъдат на място поставени.
А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да* бъдат справедливо поставени всеки на своето място. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските опори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в „борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал и най-вече справедливост - все качества от морално естество.
към текста >>
8.
26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ
,
,
ТОМ 12
Когато човек влезе в този път, той трябва да намери именно онези
целесъобразни
методи, с които природата си служи, с най-малко труд да изкара повече работа, за да му остане достатъчно време да се занимава с полезни работи в живота.
У жените има един род предубеждения. И вие, като се съберете на едно място, човек трябва да има един фонограф, за да чуе какво приказвате. Като се съберете в интимния си живот, за какво приказвате? За новини, нали? В туй отношение хубаво е човек да учи новините, да говори, но трябва разумно говорене.
Когато човек влезе в този път, той трябва да намери именно онези
целесъобразни
методи, с които природата си служи, с най-малко труд да изкара повече работа, за да му остане достатъчно време да се занимава с полезни работи в живота.
И всякога, когато ученикът дойде до известна фаза на развитие, той се излага на известни изпитания, съзнателни изпитания, излагат го вече. Така е в законите на природата. Туй и в живота е вярно. Когато имате едно малко детенце, никъде не го пращате, нито на бакалина, нито другаде, по-далеч. Но като стане на 15-16 години, вие го пращате и на бакалницата, и някъде вън, по- далеч. Защо?
към текста >>
9.
ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !
,
6 юли 1923 г.
,
ТОМ 12
С това аз искам само да ви покажа
целесъобразността
, да видите, че вътре в природата съществува една
целесъобразност
, че всяко нещо трябва да бъде на своето място.
Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло? Запример мишката, ако влезе в един сандък, тя ще изяде всичките дрехи. Защо? По причина на това, че предните им зъби растат много. Затуй мишките трябва да гризат дървета и всичко друго, за да се спъва растенето на техните зъби. Затуй те са постоянни гризачи, зъбите им растат чрезмерно усилено.
С това аз искам само да ви покажа
целесъобразността
, да видите, че вътре в природата съществува една
целесъобразност
, че всяко нещо трябва да бъде на своето място.
Вие не трябва да правите една размяна, да смесвате сърдечния си живот с душевния или мисловния с душевния, да размествате местата на тия проявления. Тогава няма да имате една представа за онзи вървеж, за онова развитие, което става в духа ви. Някои, които са влезли да изучават духовния свят, почват да се оплакват: „От как сме влезли, сме станали по-лоши.“ По-лоши са станали, понеже не са взели прави методи. Прави методи трябва. Сега, ето къде седи малката опасност: да допуснем, че вие имате една малка вадичка.
към текста >>
10.
1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Скоро се убедих в следните качества на Учителевото Слово: възвишеност, дълбочина, оригиналност, свободно изказване без всякакви задръжки, освен разумната
целесъобразност
за изнасяне на дадена истина.
Той не каза: „Елате пак", но цялото му същество говореше само това: „Елате и идвайте пак, защото съм приготвил велико угощение за гладните души! " По-късно с неколцина приятели направихме ново посещение на Учителя. В разговора ние отразихме естествено младежки интереси и пламенни въжделения и проекти. След като ни изслуша внимателно, накрая Учителят с усмивка, смесена с достойна сериозност ни каза: „Хубаво, но трябват още много знания! " Задържах дълбоко в съзнанието си този съвет и започнах грижливо и настойчиво да проучвам печатаните беседи от Учителя, да слушам осторожно беседите, на които можех лично да присъствам.
Скоро се убедих в следните качества на Учителевото Слово: възвишеност, дълбочина, оригиналност, свободно изказване без всякакви задръжки, освен разумната
целесъобразност
за изнасяне на дадена истина.
Необходимо е, мисля, да отбележа, че запознаването ми с Учителевото Слово, с идеите и схващанията му съм получил повече от четене и проучване на беседите му, отколкото от лично слушане. Живял съм винаги вън от града, а освен това прекарах и следването си в чужбина, така че контакта ми със Словото на Беинса Дуно е бил и е предимно от четене. Това положение има определено отражение - сигурно с преимуществата и недостатъците си; но това е твърде личен въпрос, на който не е тук мястото. Големите и важни според мен въпроси на живота си съм разрешавал след съвет от Учителя. За всичко, за което съм го послушал, съм имал положителен резултат.
към текста >>
11.
9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
Същевременно
целесъобразността
на прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили.
ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с невидимия свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е загатване за етерното тяло.
Същевременно
целесъобразността
на прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили.
Така постепенно се идва до приемане на скритото зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област. Постепенно започва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр. - от друга. По този начин възкръсва в модерна научна форма астробиологията.
към текста >>
12.
8. ЮПИТЕР
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
От това гледище, Слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Като основа на този размисъл идваше влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които Астрологията тъй внимателно проучва. В сегашният век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородна с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува едно тяло. Нямаше да се разпръсква, да се обособява на Слънце, планети и общо на 32, а може би и повече спътници към тези планети.
От това гледище, Слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Учителят казваше: „Разхищение и безсмислени неща в природата няма". Оттук е явно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармониращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, от по-друго качество, от грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце. Известна е от Астрологията, грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказва с изтичащите от тях сили, върху Земята и живота върху нея, на първо място човека. Оттук имаме най-ярко потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество СИЛИ.
към текста >>
13.
24. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА - ПЛАНЕТАТА ЮПИТЕР
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
От това гледище слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Като основа на този размисъл идваше и влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които Астрологията тъй внимателно проучва. В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувало веществото на слънцето и това на планетите беше еднородна, с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно тяло. Нямаше да се разпръсква на слънце, планети и общо 32 спътника към тези планети.
От това гледище слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Учителят казваше: „Разхищение и безсмислени неща в природата няма. От тук е явно, че силите, които са образували веществото на слънцето и това на отделните планети и техните спътници, но са били еднакви по своето естество. Силите, които са образували всяка една планета и техните спътници, са се отделили като нехармониращи, като сили от по-друго естество от грамадното силово поле, образуващо самото слънце". В.К. Сега, тука въпрос за Юпитер, планетата на най-големите заблуди и например в човека, в неговия хороскоп, ако е застъпен как се изразява? Н.Д. Да, ще ти кажа.
към текста >>
14.
5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
И методите на живота им са
нецелесъобразни
.
1921), с. 33-35 Управниците и ръководителите на съвременните народи, като не знаят законите, които регулират развитието им, влияят се от случайни настроения и временни интереси, за да насочват своята обществена и политическа дейност. Те нито за един момент не са си задали за задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват неуклонно с тях в нареждането на социалния и културен живот на всеки народ. И за това виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да прахосват своята материална и духовна енергия почти безполезно. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, мочурлива.
И методите на живота им са
нецелесъобразни
.
Приложението на тия методи не дава никакъв практически разултат. В това отношение народите приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове и последните от година на година се увеличават. Постига ли се целта с това? - не, защото така дълговете стават непоносими и неизплатими. Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички и народите, и управниците им, и отделните индивиди, е образеца на природата.
към текста >>
15.
6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един
целесъобразен
закон вътре в самата природа.
Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява.
Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един
целесъобразен
закон вътре в самата природа.
Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите.
към текста >>
Законосъобразността и
целесъобразността
се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето.
Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа.
Законосъобразността и
целесъобразността
се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето.
Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно.
към текста >>
Запример:
целесъобразно
е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея.
Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето.
Запример:
целесъобразно
е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея.
Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
към текста >>
И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и
целесъобразна
, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите.
Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм.
И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и
целесъобразна
, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите.
При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата.
към текста >>
16.
8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Разумността, следователно, макари да се проявява в едва забележим размер, управлява
целесъобразно
живота на тоя организъм.
Действително, претеглена с едни везни, с който се теглят всички Божествени неща, ние ще намерим загуба на една хиляда-милионна част от милиграма, но туй ще покаже липсата не на действителността, а на символите, образите и характерите. Следователно, по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е признак на езика на живота природа и показва, че организмът е погрешил и се отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположна посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и може би, след един час, един-два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир.
Разумността, следователно, макари да се проявява в едва забележим размер, управлява
целесъобразно
живота на тоя организъм.
Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тяжестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най-низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето - способности, които всички одушевени същества имат.
към текста >>
17.
7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и
целесъобразни
, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи.
Терминът „социална солидарност и правда" е непонятен. Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България. А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи.
Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и
целесъобразни
, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи.
Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по най- рационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания.
към текста >>
18.
26. ИСТИНСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и
целесъобразни
.
И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога.
Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и
целесъобразни
.
Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив. Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа. Непоколебимата увереност, че Небесният ни Отец, който ни е родил от преизобилието на своята Велика Любов и Благост, постоянно промишлява за нашия живот, за нашето благо и за нашето преуспяване, трябва да бъде основата на цялото ни съществуване. Може ли нашият Велик Баща да остави вечно чадата си в мрак, забрава и нещастие? Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога, както той ни е възлюбил, да работим разумно за Него и за ближните както Той работи за нас, и да се стремим постоянно към Него - към вечната и безгранична Любов, Мъдрост и Истина!
към текста >>
19.
1929 година
,
,
ТОМ 16
Трябва да се съединим с тях и в съжителство с тях, те ще ни разведат из най-хубавите екскурзии и курорти, ще ни покажат новите Божествени училища с всичките им подразделения, учители, с методи на обучение и възпитание най-методично и
целесъобразно
.
19.II.1929 год., вторник Станах в 7 ч. Накладох печката и след измиването започнах наряда си. Мислих върху много въпроси из живота на земята и Великия живот, който се открива пред духовния взор на окултния ученик. Защото всичко най-съществено, което искаме, само Бог може да ни го даде. Новото ни дават тия велики светли същества-ангелите и светлите духове.
Трябва да се съединим с тях и в съжителство с тях, те ще ни разведат из най-хубавите екскурзии и курорти, ще ни покажат новите Божествени училища с всичките им подразделения, учители, с методи на обучение и възпитание най-методично и
целесъобразно
.
Ще ни покажат истинското изкуство и реалното в науката. В Бога се крие всичката пълнота и богатство, в Него е всичкото щастие и Любов, с Него да се свържем и другаруваме, с Него да се разговаряме и беседваме по различните въпроси, защото Всичката светлина е в Него и Той ще ни изпраща само тогава по един светъл лъч, който ще осветлява винаги непреривно ума ни и стоплюва сърцето и душата ни. Сестрата Еленка ми писала ред наставления и дала ми е една хубава рецепта: Да съзерцавам винаги Висшето и всякога с Него да се занимавам, и то ще въздействува върху ми. Понеже по-голямата част от учениците бяха заболели от подушка, на брой 65, то аз ги разпуснах до 25.П. т. г. и съставих списък и го изпратих на фелдшера в Опака, за да даде нареждане, че тогава да съобщя на училищната инспекция.
към текста >>
20.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Казваме, че много са методите и различни, както са много пътищата за Рим, но за нас е важно сега от тия пътища кой е най-прекият,
целесъобразният
и през кой именно човек ще може да бъде най-сигурен, точен и с най-малки загуби, каквито и да бъдат те, да постигне целта си.
2.2 I школна лекция на специалния окултен клас Най-разумният метод за работа Най-първо да се поляризираме. Ще работим по Божественому, ще прилагаме навсякъде и във всяка работа, била тя физическа, духовна или умствена, без разлика, Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Ще работим, ще се молим и ще пеем. 28.Х. 1923 год., неделя вечер Най-разумният метод за работа Много са методите, по които човек може да работи. Всеки човек, в зависимост от външни, друг - от вътрешни условия, трети - в зависимост от умствения сиуровен, ще действува по известни методи за осъществяването на идеала си.
Казваме, че много са методите и различни, както са много пътищата за Рим, но за нас е важно сега от тия пътища кой е най-прекият,
целесъобразният
и през кой именно човек ще може да бъде най-сигурен, точен и с най-малки загуби, каквито и да бъдат те, да постигне целта си.
Ако поставим точни рамки и кажем, че движещият се ученик в тях постъпва и действува по най-разумния метод, то ние ще изпаднем в грешка, защото не всеки е в състояние при дадени условия да работи. От окултно гледище най-разумният метод за работа е този, при каквито обстоятелства и условия да се намира ученикът, той трябва да помни всякога целта си. И че тези условия, вътрешни и външни, може да са най-забъркан лабиринт, но ученикът, подкрепен и стимулиран от силната си воля, с истината в душата, мъдростта в ума и любовта в сърцето, въоръжен с шлема на вярата и надеждата, ще преодолява всичко и ще постигне целта. Така че, най-разумният метод за работа е: с ясно съзнание, определена цел, с усилие, постоянство и неуклонно вървене все напред и напред! (с почерка на Пеню Ганев) 2.4 Кой е най-добрият метод за работа?
към текста >>
21.
28. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.XI.1933 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Нещата са
целесъобразни
.
Затова, като се молите, си дигате ръцете, за да види вашият Баща дали имате пришки на ръцете си, значи - дали сте работили. Изведнъж не може да бъдете в университета. Какво лошо има, като страдате? Да се примириш, се разбира само в дадения момент или случай, за най-малката част от времето. Бог, Който е създал всичко, е навсякъде, Той присъствува навсякъде: и в радостта, и в скръбта.
Нещата са
целесъобразни
.
Сега сме по-близо до Царството Божие, отколкото едно време. На нас ни трябват ангели, които носят торби с хляб. Продължение на писмото ми [от 1.XI.1933 год.] Във време, когато очаквахме появяването на Учителя, подадоха ми твоето писмо. Прочетох го. Наистина, влизам ти в положението.
към текста >>
22.
5. Наука и метафизика
,
V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'
,
ТОМ 17
Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост, с еднаква сложност, закономерност, точност и
целесъобразност
, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им.
Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото. Днес не малко интелигентни биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделяха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета-прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост, с еднаква сложност, закономерност, точност и
целесъобразност
, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им.
Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чиито размери не се поддават и на ултрамикроскопа; че нашата Земя, в своя привиден покой, лети в пространството със скорост 100 000 км в час и едновременно извършва 12 различни движения; че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30 000 000 км и повече; че най-малката от тях е 1 000 000 пъти по-голяма от Земята, а най-близката се намира на 204 000 000 000 000 км от нас - разстояние, равно на 1 375 000 пъти разстоянието от Земята до Слънцето? Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот, за първопричините, които чрез законите го управляват? физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил.
към текста >>
След закономерността, планомерността и
целесъобразността
на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота?
Е, добре. Каква е реалността, която материалистът вижда? Той вижда материята, която е една измама на несъвършените ни сетива, а не вижда ума, който му дава абсолютна истина, каквато е например тази: 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое - добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която, чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък вселената: той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват. Е, може ли тогава да се каже, че материята е реална, а това, което се крие зад нея и което я създава и трансформира, е нереално? Може ли да се вземе съвкупността от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество?
След закономерността, планомерността и
целесъобразността
на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота?
И когато човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да са обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини"? Духът съществува и може да се открие от всеки желающ да го търси. Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем са и физическите явления, само че от по-грубо естество). В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр. и пр.
към текста >>
23.
34. Магелан - покорителят на моретата
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Тая първа европейска коалиция представяла едновременно първото логично и
целесъобразно
усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството.
Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че „кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места. Божия гроб от ръцете на неверниците.
Тая първа европейска коалиция представяла едновременно първото логично и
целесъобразно
усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството.
И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите, и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия.” Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломея - този „geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието. С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломея и неговите почитатели, заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв-годе морски проток между тях.
към текста >>
24.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА I.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Защото животът е проява на Разумното начало в космоса и всичките му проявления са разумни и
целесъобразни
.
Животът прониква и оживява целия космос, и е същина на космоса. Така че и въпрос не може да става за произхода на живота. Въпросът се свежда следователно към това: да се проучат законите и пътищата, по които животът се проявява, да се изучат всички онези елементи, които вземат участие в проявлението на живота, да се изучат всички условия, които обуславят проявите на живота. Животът, като едно велико космично течение, прониква и обновява целия космос и разнася благата на космоса по цялата космична система. Както видяхме в кратките бележки върху херметичната наука, целият космос е един жив организъм, и този именно жив организъм е проникнат от Живота, който в своето проявление се диференцира на много течения с различни задачи.
Защото животът е проява на Разумното начало в космоса и всичките му проявления са разумни и
целесъобразни
.
Остава значи да проучим законите на живота, като разумен процес в Битието, за да разкрием тайната, която той носи в себе си. Животът е една велика космична симфония, която изпълня с хармонията си цялото космично пространство. От грамадните слънчеви системи в пространството, до микроскопичния атом, звучи хармонията на Единния живот. Животът е единен и неделим по същина, но разнообразен в своите проявления. За нас животът не е един механичен или биологичен процес, но е един чисто разумен процес на космоса.
към текста >>
25.
Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя
,
,
ТОМ 18
В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено,
целесъобразно
и в хармония с общия ритъм на природата и живота.
А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: Той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителят е едно велико огледало, в което всеки един вижда себе си. Външно Учителят беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено златното сечение на древните гръцки скулптури. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония, и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които той привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, спокойна, отмерена, царствена, каквито бяха всеки жест и движение в него.
В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено,
целесъобразно
и в хармония с общия ритъм на природата и живота.
Само като го погледнеше човек, виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като с привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен и естествен. Но както в обходата му, така и в целия му външен изглед и маниер имаше нещо величествено, нещо, което поразяваше, което завладяваше. Това се чувстваше особено на беседите, където той, като седнеше на стола през маса, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните си целебни лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува, вдъхновява и внася ентусиазъм. Когато излизаше на беседа, Учителят се озаряваше и лицето му, както и цялата му фигура, излъчваха светлина, топлина и сила, и той представяше едновременно нещо импозантно, могъщо, силно и същевременно скромно и смирено.
към текста >>
26.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Хармонията между Слънцето и Уран може да се прояви съзнателно,
целесъобразно
, разумно и ползотворно след 30-та годишна възраст, когато Слънцето започва да влияе върху духовната същност, живота и съдбата на човека.
Не може човек да стане астролог и да разбира правилно астрологията, без да има в хороскопа си хармоничното влияние на Слънцето и Уран. Степента на хармонията между Слънцето и Уран обуславя възможностите и условията за развитие и проява на ясновидски дарби и способности у човека. Силата на тази хармония определя любовта му към Бога, ревността му за служба на Бога и човешкия напредък, любовта му към окултното познание. Под силна хармония между Слънцето и Уран се раждат и проявяват велики люде със силно подчертана индивидуалност, с изключителни творчески и откривателски способности, с прометеевски дух и прояви. Прометей от древността е типът на Ураново-Слънчевата хармония.
Хармонията между Слънцето и Уран може да се прояви съзнателно,
целесъобразно
, разумно и ползотворно след 30-та годишна възраст, когато Слънцето започва да влияе върху духовната същност, живота и съдбата на човека.
До тридесетгодишна възраст Урановото влияние се изразява главно в своеобразни прояви. При сегашното развитие на човека най-силните и най-благодатните прояви на човека могат да се получат само от хармоничното съчетание на Слънцето и Уран. Само посредством хармонията на Слънцето с Уран висшият разум на човека придобива вечната и всепроникваща светлина, както и творческите сили на вечната небесна премъдрост, която дава истински знания за същността на небето и земята, за разумните и целесъобразни връзки и отношения между небесните и земните светове. Хармоничното съчетание между Слънцето и Уран има отношение към правилното устройство, развитие и дейност на горната, коронната част на гладния мозък, където са разположени най-висшите творчески дарби и способности, чрез които човек възприема, усвоява, проявява и оползотворява висшите идеи, замисли, благословения, идващи от света на Мъдростта. Силата на хармоничното съчетание между Слънцето и Уран в хороскопа на даден човек определя количеството и силата на неговите творчески дарби и способности.
към текста >>
Само посредством хармонията на Слънцето с Уран висшият разум на човека придобива вечната и всепроникваща светлина, както и творческите сили на вечната небесна премъдрост, която дава истински знания за същността на небето и земята, за разумните и
целесъобразни
връзки и отношения между небесните и земните светове.
Под силна хармония между Слънцето и Уран се раждат и проявяват велики люде със силно подчертана индивидуалност, с изключителни творчески и откривателски способности, с прометеевски дух и прояви. Прометей от древността е типът на Ураново-Слънчевата хармония. Хармонията между Слънцето и Уран може да се прояви съзнателно, целесъобразно, разумно и ползотворно след 30-та годишна възраст, когато Слънцето започва да влияе върху духовната същност, живота и съдбата на човека. До тридесетгодишна възраст Урановото влияние се изразява главно в своеобразни прояви. При сегашното развитие на човека най-силните и най-благодатните прояви на човека могат да се получат само от хармоничното съчетание на Слънцето и Уран.
Само посредством хармонията на Слънцето с Уран висшият разум на човека придобива вечната и всепроникваща светлина, както и творческите сили на вечната небесна премъдрост, която дава истински знания за същността на небето и земята, за разумните и
целесъобразни
връзки и отношения между небесните и земните светове.
Хармоничното съчетание между Слънцето и Уран има отношение към правилното устройство, развитие и дейност на горната, коронната част на гладния мозък, където са разположени най-висшите творчески дарби и способности, чрез които човек възприема, усвоява, проявява и оползотворява висшите идеи, замисли, благословения, идващи от света на Мъдростта. Силата на хармоничното съчетание между Слънцето и Уран в хороскопа на даден човек определя количеството и силата на неговите творчески дарби и способности. Всички велики произведения, проникновения, откровения, изобретения, вдъхновения, идеи, замисли и постижения в областта на философията, изкуството, науката и електротехниката са родени в умовете на лица, които имат в хороскопа си хармонично влияние на Слънце в съчетание с Уран. Основателите, ръководителите и добрите ученици на окултните школи, особено добрите астролози, са родени под същата благотворна връзка на Слънцето с Уран. Накратко казано, люде с хармоничното съчетание на Слънцето с Уран, в зависимост от силата на това съчетание, съзнателно или несъзнателно, в по-голям или по-малък размер извършват Прометеевска работа и Прометеевски подвизи.
към текста >>
Такъв човек е имал винаги правилно и
целесъобразно
отношение със земята и нейните плодове, отношенията му изобщо към природата са били правилни.
Такива люде са лишени от ангелска светлина и от редица духовни дарби и способности, поради което не могат да напреднат в духовно отношение. Те са загубили ангелските благословения, не възприемат ангелските сили, скъсали са връзките и отношенията си с ангелския свят. Когато липсват всякакви съчетания между Слънцето и Юпитер, в такъв случай човек няма още пробуден висш ангелски разум, защото в минали животи не е правил никакви усилия и не е придобивал Божествената светлина, която дава творческите сили на ангелския разум. САТУРН е представител главно на Божествената правда. Когато Слънцето и Сатурн са хармонично съчетани, това показва, че в продължение на много минали животи човек е прилагал Божествената правда на земята, ръководил се е в мисли, чувства и желания, слова и дела от Божествената правда и отношенията му с човеците са бивали изобщо правилни и добросъвестни.
Такъв човек е имал винаги правилно и
целесъобразно
отношение със земята и нейните плодове, отношенията му изобщо към природата са били правилни.
Той е спазвал законите на природата и ги е прилагал навсякъде в живота си. Хармонията между Слънцето и Сатурн показва, че такъв човек всякога се е стремял да изпълни волята Божия и да живее съобразно Божествените закони. Според силата на хармонията между Слънцето и Сатурн човек може да има кредит от земята, да има благоприятни възможности и условия за дълъг живот, добро здраве и достатъчно материални блага. Хармонията между Слънцето и Сатурн показва, че човек е минал през големи изпитания, издържал е сполучливо своите изпити и природата му има доверие да разполага с нейните блага. Когато между Слънцето и Сатурн има дисхармония, в зависимост от нейната сила се съди за нарушенията на човека спрямо Божествената справедливост, направени от него в минали животи.
към текста >>
27.
8. ЛУНАТА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МЕРКУРИЙ ЛУНАТА в съвпад, паралел, тритон, 72° или секстил с МЕРКУРИЙ При тези хармонични съчетания на Луната с Меркурий впечатлителността, възприамчивостта и въображението, които се управляват от Луната, биват съзнателни, разумни,
целесъобразни
, защото Меркурий има отношение към Луната.
Луната определя външните форми, формите определят пречупването на светлината във възприемащото съзнание, следователно и хармоничното или дисхармоничното въздействие върху другите човеци. ЛУНАТА в хороскопа символизира човешката ДУША с всичките й дарби, способности, условия, възможности и прояви изобщо. Луната с добрите й съчетания и доброто й разположение по знак и дом в хороскопа показват до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с душата си в миналите си животи, доколко е работил човек с душата си под ръководството на Господа, доколко е изпълнявал Божествените закони и до каква степен и в какво отношение човек е придобил Божествената мъдрост с душата си, до каква степен и в какво отношение човек познава и може да познава проявите на Господа като мъдрост вътре в себе си и вън от себе си в природата и в другите светове. До каква степен и в какво отношение човек в миналите си животи е имал правилни връзки, отношения и обмяна с Бога, с всички ангелски светове, и какви, и колко сили, богатства, знания, добродетели и качества е придобил човек с душата си от Бога и всички висши светове. Лошите съчетания на Луната с другите светила, както и неестественото й положение по знак и по дом - човешката душа в миналите и животи е попаднала в заблуждения, в грешки, неизпълнения на Божествените закони и е проявявала дейност без ръководството на Господа. 8.1.
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МЕРКУРИЙ ЛУНАТА в съвпад, паралел, тритон, 72° или секстил с МЕРКУРИЙ При тези хармонични съчетания на Луната с Меркурий впечатлителността, възприамчивостта и въображението, които се управляват от Луната, биват съзнателни, разумни,
целесъобразни
, защото Меркурий има отношение към Луната.
С други думи, хармонията между Луната и Меркурий надарява човека с творческо системно въображение, с научна наблюдателност, целесъобразна и разсъдъчно организирана впечатлителност, със съзнателна възприемчивост. ЛУНАТА в опозиция, квадрат, лолуквадрат с МЕРКУРИЙ При дисхармоничните съчетания на Луната с Меркурий въображението на човека е разсеяно, безсистемно, неподчинено на системна мисъл, лишено от творчески възможности, възприемчивостта и наблюдателността са несъзнателни, нецелесъобразни, ненаучни. Вниманието е несъсредоточено и повече или по-малко блуждае, в зависимост от силата на дисхармоничния аспект на двете светила. Хармонията между Луната и Меркурий говори за хармонична, съгласувана дейност между чувствата и разума, между мислите и желанията. Дисхармонията между Луната и Меркурий говори за разногласие между желанията и мислите.
към текста >>
С други думи, хармонията между Луната и Меркурий надарява човека с творческо системно въображение, с научна наблюдателност,
целесъобразна
и разсъдъчно организирана впечатлителност, със съзнателна възприемчивост.
ЛУНАТА в хороскопа символизира човешката ДУША с всичките й дарби, способности, условия, възможности и прояви изобщо. Луната с добрите й съчетания и доброто й разположение по знак и дом в хороскопа показват до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с душата си в миналите си животи, доколко е работил човек с душата си под ръководството на Господа, доколко е изпълнявал Божествените закони и до каква степен и в какво отношение човек е придобил Божествената мъдрост с душата си, до каква степен и в какво отношение човек познава и може да познава проявите на Господа като мъдрост вътре в себе си и вън от себе си в природата и в другите светове. До каква степен и в какво отношение човек в миналите си животи е имал правилни връзки, отношения и обмяна с Бога, с всички ангелски светове, и какви, и колко сили, богатства, знания, добродетели и качества е придобил човек с душата си от Бога и всички висши светове. Лошите съчетания на Луната с другите светила, както и неестественото й положение по знак и по дом - човешката душа в миналите и животи е попаднала в заблуждения, в грешки, неизпълнения на Божествените закони и е проявявала дейност без ръководството на Господа. 8.1. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МЕРКУРИЙ ЛУНАТА в съвпад, паралел, тритон, 72° или секстил с МЕРКУРИЙ При тези хармонични съчетания на Луната с Меркурий впечатлителността, възприамчивостта и въображението, които се управляват от Луната, биват съзнателни, разумни, целесъобразни, защото Меркурий има отношение към Луната.
С други думи, хармонията между Луната и Меркурий надарява човека с творческо системно въображение, с научна наблюдателност,
целесъобразна
и разсъдъчно организирана впечатлителност, със съзнателна възприемчивост.
ЛУНАТА в опозиция, квадрат, лолуквадрат с МЕРКУРИЙ При дисхармоничните съчетания на Луната с Меркурий въображението на човека е разсеяно, безсистемно, неподчинено на системна мисъл, лишено от творчески възможности, възприемчивостта и наблюдателността са несъзнателни, нецелесъобразни, ненаучни. Вниманието е несъсредоточено и повече или по-малко блуждае, в зависимост от силата на дисхармоничния аспект на двете светила. Хармонията между Луната и Меркурий говори за хармонична, съгласувана дейност между чувствата и разума, между мислите и желанията. Дисхармонията между Луната и Меркурий говори за разногласие между желанията и мислите. Липсата на всякакъв аспект между Луната и Меркурий говори, че такъв човек още не е правил усилия за изграждане на постоянна връзка между мисли и желания.
към текста >>
ЛУНАТА в опозиция, квадрат, лолуквадрат с МЕРКУРИЙ При дисхармоничните съчетания на Луната с Меркурий въображението на човека е разсеяно, безсистемно, неподчинено на системна мисъл, лишено от творчески възможности, възприемчивостта и наблюдателността са несъзнателни,
нецелесъобразни
, ненаучни.
Луната с добрите й съчетания и доброто й разположение по знак и дом в хороскопа показват до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с душата си в миналите си животи, доколко е работил човек с душата си под ръководството на Господа, доколко е изпълнявал Божествените закони и до каква степен и в какво отношение човек е придобил Божествената мъдрост с душата си, до каква степен и в какво отношение човек познава и може да познава проявите на Господа като мъдрост вътре в себе си и вън от себе си в природата и в другите светове. До каква степен и в какво отношение човек в миналите си животи е имал правилни връзки, отношения и обмяна с Бога, с всички ангелски светове, и какви, и колко сили, богатства, знания, добродетели и качества е придобил човек с душата си от Бога и всички висши светове. Лошите съчетания на Луната с другите светила, както и неестественото й положение по знак и по дом - човешката душа в миналите и животи е попаднала в заблуждения, в грешки, неизпълнения на Божествените закони и е проявявала дейност без ръководството на Господа. 8.1. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МЕРКУРИЙ ЛУНАТА в съвпад, паралел, тритон, 72° или секстил с МЕРКУРИЙ При тези хармонични съчетания на Луната с Меркурий впечатлителността, възприамчивостта и въображението, които се управляват от Луната, биват съзнателни, разумни, целесъобразни, защото Меркурий има отношение към Луната. С други думи, хармонията между Луната и Меркурий надарява човека с творческо системно въображение, с научна наблюдателност, целесъобразна и разсъдъчно организирана впечатлителност, със съзнателна възприемчивост.
ЛУНАТА в опозиция, квадрат, лолуквадрат с МЕРКУРИЙ При дисхармоничните съчетания на Луната с Меркурий въображението на човека е разсеяно, безсистемно, неподчинено на системна мисъл, лишено от творчески възможности, възприемчивостта и наблюдателността са несъзнателни,
нецелесъобразни
, ненаучни.
Вниманието е несъсредоточено и повече или по-малко блуждае, в зависимост от силата на дисхармоничния аспект на двете светила. Хармонията между Луната и Меркурий говори за хармонична, съгласувана дейност между чувствата и разума, между мислите и желанията. Дисхармонията между Луната и Меркурий говори за разногласие между желанията и мислите. Липсата на всякакъв аспект между Луната и Меркурий говори, че такъв човек още не е правил усилия за изграждане на постоянна връзка между мисли и желания. Луната може да приема благотворни влияния от Меркурий, когато самият Меркурий има преобладаващи хармонични съчетания с другите светила, особено с добротворците.
към текста >>
Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и
целесъобразност
.
Липсата на всякакъв аспект между Луната и Меркурий говори, че такъв човек още не е правил усилия за изграждане на постоянна връзка между мисли и желания. Луната може да приема благотворни влияния от Меркурий, когато самият Меркурий има преобладаващи хармонични съчетания с другите светила, особено с добротворците. Когато, обаче, Меркурий има преобладаващи съчетания с другите светила, особено със злосторниците, в такъв случай хармоничното съчетание на Луната с Меркурий не придава нищо от неговите положителни качества. Когато между Луната и Меркурий има хармонично съчетание, а поотделно и Луната и Меркурий имат преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, в такъв случай благотворното влияние на Меркурий върху Луната бива най-силно и най-благотворно. Луната управлява впечатлителността, въображението и желанията.
Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и
целесъобразност
.
Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и целесъобразност. 8.2. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, 72° или секстил с Венера Понеже както Луната, така и Венера имат отношение към женския принцип, всяка хармония между Луната и Венера е твърде благотворна за сърцето и за духовния живот на човека. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта. Венера дава семената на щастието, а Луната е почвата, където семената на щастието се посяват, израстват и дават своите плодове. Според силата на хармонията, която Луната получава от Венера, човек възприема Венерините качества, сили и свойства чрез въображението, впечатленията и по пътя на желанията.
към текста >>
Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и
целесъобразност
. 8.2.
Луната може да приема благотворни влияния от Меркурий, когато самият Меркурий има преобладаващи хармонични съчетания с другите светила, особено с добротворците. Когато, обаче, Меркурий има преобладаващи съчетания с другите светила, особено със злосторниците, в такъв случай хармоничното съчетание на Луната с Меркурий не придава нищо от неговите положителни качества. Когато между Луната и Меркурий има хармонично съчетание, а поотделно и Луната и Меркурий имат преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, в такъв случай благотворното влияние на Меркурий върху Луната бива най-силно и най-благотворно. Луната управлява впечатлителността, въображението и желанията. Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и целесъобразност.
Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и
целесъобразност
. 8.2.
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, 72° или секстил с Венера Понеже както Луната, така и Венера имат отношение към женския принцип, всяка хармония между Луната и Венера е твърде благотворна за сърцето и за духовния живот на човека. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта. Венера дава семената на щастието, а Луната е почвата, където семената на щастието се посяват, израстват и дават своите плодове. Според силата на хармонията, която Луната получава от Венера, човек възприема Венерините качества, сили и свойства чрез въображението, впечатленията и по пътя на желанията. Колкото е по-голяма хармонията между Луната и Венера, толкова по-големи са вероятностите за придобиване на щастие в семейния живот чрез любовта и толкова по-големи биват условията и възможностите за успех в изящните изкуства.
към текста >>
Хармонията между Луната и Венера, според нейната сила, е свидетелство, че такъв човек в много от миналите си животи е работил усилено, честно, идейно и
целесъобразно
в областта на изящните изкуства, водил е образцов семеен живот, бил е почтен към приятелите си, оценявал е всички блага и добрини, идващи чрез изкуствата, семейния живот и приятелството, стремил се е винаги да бъде верен носител, служител и изявител на любовта и на всички благородни качества.
ЛУНАТА в опозиция, квадрат или полуквадрат с ВЕНЕРА Колкото е по силна дисхармонията между Луната и Венера, толкова повече такъв човек е лишен от положителните качества на Венера или пък няма условия и възможности да ги придобива и проявява. Дисхармонията между Луната и Венера е свитетелство, че красивите апечатления, образи и желания у даден човек не са толкова силни, за да бъдат постоянни, а често биват нарушавани от противоположни изживявания. Силата на дисхармонията между Луната и Венера определя доколко човек е лишен от любовта, нежността и грижите на майка си и сестрите си, понеже Луната символизира в хороскопа майката и женското потомство в къщи. При такава дисхармония човешкото сърце няма условия да придобие Венерините сърдечни добродетели. Естествено, такъв човек няма да се радва на положителни, сърдечни дружби, няма да печели симпатиите и обичта на околната среда, не ще има лично сърдечно щастие или то ще бъде често нарушавано от преобладаващите дисхармонии и промени, условията за работа и успех в областта на изкуството ще срещнат много пречки и много промени и разочарования ще придружават изживяването на сърцето.
Хармонията между Луната и Венера, според нейната сила, е свидетелство, че такъв човек в много от миналите си животи е работил усилено, честно, идейно и
целесъобразно
в областта на изящните изкуства, водил е образцов семеен живот, бил е почтен към приятелите си, оценявал е всички блага и добрини, идващи чрез изкуствата, семейния живот и приятелството, стремил се е винаги да бъде верен носител, служител и изявител на любовта и на всички благородни качества.
Дисхармонията между Луната и Венера, в зависимост от нейната сила, показва, че в редица минали животи такъв човек е нарушавал правилата по отношение на изящните изкуства, семейния живот и приятелството. Когато Луната получава дисхармония от Венера, а самата Венера е с преобладаващи дисхармонии от злосторниците, тогава Венериното влияние върху Луната е доста тежко. Когато Луната получава дисхармония от Венера, а самата Венера има преобладаваща хармония от добротворците, в такъв случай Венерините влияния върху Луната не са много тежки. Липсата на всяко съчетание между Луната и Венера е свидетелство, че такъв човек още не е направил никакви усилия съзнателно да придобива Венерините добродетели и да ги проявява спрямо другите, било чрез изкуствата, било чрез семейния живот. Когато има хармония между Луната и Венера, а поотделно Луната и Венера имат преобладаващи хармонии с добротворците, в такъв случай Венерините добродетели се придобиват в пълнота и съвършенство, и щастието в служенето на изкуството и в семейния живот е голямо и сигурно.
към текста >>
Съчетанията между Луната и Нептун въздействат най-силно върху човека до тридесетгодишна възраст, но тогава човек не може напълно да ги използва съзнателно, разумно и
целесъобразно
.
В мъжки звездослов дисхармонията между Луната и Нептун показва нещастен семеен живот, лошо отношение с жените, неестествени и пакостни схващания за брака изобщо. Ако освен лошия аспект от Нептун Луната получава хармонични съчетания от добротворците, лошите качества на Лунно-Нептуновия аспект се намаляват и видоизменят към по-добри. Но ако към лошото съчетание на Луната с Нептун се прибави и лошо съчетание от злосторниците, тогава лошите качества, произтичащи от дисхармонията между Луната и Нептун, се засилват още повече. Ако Луната има силна дисхармония с Нептун, а получава силен хармоничен аспект от Слънцето, тогава дисхармонията между Луната и Нептун действа като хармоничните съчетания на двете светила, поради по-силното хармонизиращо въздействие на Слънцето. Липсата на всякакви съчетания между Луната и Нептун показва липса на всякакви мистични дарби, заложби, способности и стремежи.
Съчетанията между Луната и Нептун въздействат най-силно върху човека до тридесетгодишна възраст, но тогава човек не може напълно да ги използва съзнателно, разумно и
целесъобразно
.
Хармонията между Луната и Нептун може да бъде оползотворена главно след тридесетгодишна възраст. Дисхармонията между Луната и Нептун е най-съдбоносна и пакостна за съдбата и живота на човека до тридесетгодишна възраст. 8.8. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ПЛУТОН ЛУНАТА в тригон, 72° или секстил с ПЛУТОН Това са хармоничните съчетания на Луната и Плутон. Според силата на хармонията между Луната и Плутон може да се съди до каква степен човек има правилни връзки, отношения и обмяна със съществата, които работят в дълбините на Земята. Тази хармония показва, че човек е имал всякога правилни отношения към подземните богатства, към животните и към земята изобщо.
към текста >>
В такъв случай добрите или лоши влияния на Луната могат да бъдат възприети и проявени съзнателно или
целесъобразно
.
Точно обратно имат преобладаващите дисхармонии на Лунат със злосторниците. Общо казано, според количеството, качеството и силата на аспектите, които получава Луната от останалите светила, биват хармонично или дисхармонично развити женствените и матерински качества у жената. При разглеждането на хороскопа всякога трябва да се има предвид положението на Луната по дом, както и нейната фаза. Когато Луната се намира на изток от меридиана, т. е. към страната на асцендента, нейните влияния са под контрола на съзнанието и волята на човека.
В такъв случай добрите или лоши влияния на Луната могат да бъдат възприети и проявени съзнателно или
целесъобразно
.
Когато Луната се намира на запад от меридиана, т. е. откъм страната на десцендента, тогава нейните добри или лоши влияния въздействат върху подсъзнанието, т. е. върху инстинктите и не са под контрола на човешката воля. Когато в момента на раждането Луната е празнеща се, т. е. отива от пълнолуние към новолуние, тогава нейните влияния въздействуват повече върху субективния ум на човека, хармонично или дисхармонично - според аспектите.
към текста >>
28.
9. МЕРКУРИЙ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Докато Луната управлява инстинктите у човека, Меркурий има отношение към специфичните дарби и способности на ума, с който човек работи съзнателно и
целесъобразно
.
Според количеството и силата на съчетанията, които получава Меркурий от другите светила съдим за силата и количеството на светлината, която получава природния ум, за начина, по който той използва тази светлина, за условията, възможностите, развитието и постиженията на този ум в областта на природните науки. По Меркурий съдим за това, как човек вижда външния свят, как възприема впечатленията от него, как схваща и разбира този свят, съдим за придо - бивките, които може да има от този свят. Накъсо Меркурий с неговите аспекти ни показва какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с природата, как човек разбира и оползотво - рява нейните закони, сили и богатства. За Луната и Меркурий Учителят казва: „Луната е майката на всички идеи, замисли, мечти, стремежи и желания. Меркурий е техният възпитател”.
Докато Луната управлява инстинктите у човека, Меркурий има отношение към специфичните дарби и способности на ума, с който човек работи съзнателно и
целесъобразно
.
По естество Меркурий е неутрален. Той всякога, подобно на Луната, взема силите, качествата и свойствата на онова светило, което има най-силен аспект с него. Това светило определя насоката и главните прояви на природния ум на човека. Естеството на Меркурий и на управлявания от него ум можем да уподобим на водата, която няма цвят, вкус и мирис, но тези свойства могат да й се придадат. По същия начин Меркурий взема качествата на другите светила, с които образува аспекти, като предимство на въздействие има светилото, с което той прави най-силен аспект.
към текста >>
Мисленето и разсъдителността на такъв човек могат да бъдат бавни, умственото развитие също може да бъде бавно, но мисълта всякога е дълбока, обоснована, сериозна и
целесъобразна
.
Сатурн символизира земната мъдрост, знанията и опитността, които могат да се придобият от силите, качествата и свойствата на материята. Следователно, хармонията между Меркурий и Сатурн е свидетелство, до каква степен човешкия ум е познал силите, законите и свойствата на материята и може правилно да си служи с тях, Сатурн има отношение към надземните богатства и подземните такива, затова всяка хармония между Меркурий и Сатурн показва до каква степен умът на човека може да се ползва от плодородието на земята и нейните изкопаеми богатства. При хармония между Меркурий и Сатурн, в зависимост от нейната сила, човешкият ум придобива следните по-важни положителни Сатурнови качества: справедливост, търпеливост, постоянство, умствена работоспособност, вярност и постоянство в идеите, замислите, стремежите, намеренията, настойчивост в осъществяването на идеите и в преследването на целите, критично гледане върху всички неща и явления, проверка на всичко чрез опит, съсредоточеност, дълбоко мислене, положителни схващания и разбирания, последователност, системност, тактичност и ползотворност във всяка дейност. При хармония между Меркурий и Сатурн човешкият ум се отличава със стремеж да се издирват причините на всички явления и на всяко нещо изобщо. При такава хармония изключено е човек да проявява каквито и да е било лекомислие или повърхностност.
Мисленето и разсъдителността на такъв човек могат да бъдат бавни, умственото развитие също може да бъде бавно, но мисълта всякога е дълбока, обоснована, сериозна и
целесъобразна
.
В този случай може да се каже, че цялата умствена и практична дейност на човека е основана върху камък, стои на непоклатими основи. Между люде с хармония на Меркурий със Сатурн не може да се срещнат никога Донкихотовци. Ако при хармония между Меркурий и Сатурн най-силният аспект, който получава Меркурий е този със Сатурн, тогава този аспект е ръководещ, той определя главните насоки, стремежи, цели, схващания и разбирания на ума. Главните успехи и постижения на такъв човек ще бъдат на материалното поле, т. е. дейността и придобивките на такъв човек ще бъдат във връзка със земеделието, използването на горите или изкопаемите блага.
към текста >>
Ако човек е артист, учен или философ и има в хороскопа си хармония между Меркурий и Сатурн, неговата наука или изкуство ще се отличават със строга обоснованост, системност и
целесъобразност
.
Хармонията между Меркурий и Сатурн дава много силна памет, но тази памет е свързана с дълговременно помнене на събития и изживявания от материалния свят. Такива люде имат силно развити наблюдателни способности и могат да станат добри естественици, при условие, че освен хармонично въздействие от Сатурн, Меркурий получава и хармоничен ръководещ аспект от Слънцето, Юпитер или Уран. Невъзможно е човек да бъде добър естественик, химик, физик, лекар, да има успех в областта на тези науки, ако неговият Меркурий освен добри аспекти с висшите светила няма хармония на Меркурий със Сатурн. Царството на Сатурн е земята и всички богатства, които съдържа земята, могат да бъдат придобити и оползотворени само когато съществува хармония между Меркурий и Сатурн, т. е., когато умът може добре да овладее и използва законите на физическата природа.
Ако човек е артист, учен или философ и има в хороскопа си хармония между Меркурий и Сатурн, неговата наука или изкуство ще се отличават със строга обоснованост, системност и
целесъобразност
.
Накратко казано, при хармония между Меркурий и Сатурн мисълта на човека всякога е положителна, неговият ум се стреми всичко да изпитва, да подлага на опит и проверка, за да бъде всичко проверено и доказано чрез петте усетоспособности. МЕРКУРИЙ в опозиция, сьвпад, съвпад в скоби, паралел, квадрат или полуквадрат със САТУРН Дисхармонията между Меркурий и Сатурн е една от най-лошите в много отношения, защото тази дисхармония прави човешкия ум податлив на много заблуждения, изопачавания, ограничения, понеже лишава ума на човека от светлина и от благоприятни условия и възможности да разбира правилно нещата и да има добро умствено развитие и добри постижения. Колкото по-голяма е дисхармонията между Меркурий и Сатурн, толкова по-голям е мракът на човешкия ум, толкова по-вече са склонностите към умствени заблуждения. Люде с такава дисхармония като че ли гледат света с черни и криви очила. Те всякога виждат нещата и явленията изопачени, изкривени, вдъхващи отвращение или страх.
към текста >>
Всякога да се помни и знае, че хармонията между Меркурий и Нептун може да се изрази съзнателно и в пълнота, системно и
целесъобразно
в пълната й сила и съдържателност едва след тридесетгодишна възраст на човека.
Най-прекрасните и съдържателни творения на изкуството са създадени от люде, които имат силна хармония между Меркурий и Нептун, защото умът в такива случаи се стреми към широка духовност и всестранни прояви на красотата. Само при хармония между Меркурий и Нептун човешкият ум прониква в Нептуновия свят, човек може да преживее висше вдъхновение и да предаде творческите видения и чувствата на висшата красота, възприета в този свят. Хармонията между Меркурий и Нептун прави ума силно склонен към отдаване на романтична съзерцателност, към общочовешки и висши мечтания, към търсене на духовността и красотата във всички неща. Хармонията между Меркурий и Нептун е твърде важна за всички религиозни реформатори, създатели на религиозни системи, за всички пророци, съновидци с пророчески съновидения, за всички ясновидци и философи-идеалисти, носители на общочовешки идеали, за всички окултисти, за всички служители на Божествената любов, защото когато умът на човека, управляван от Меркурий, е ръководен от благотворното влияние на нептуновия свят, тогава човек най-добре схваща и разбира и оползотворява всички благословения на Божествения свят. При такава хармония между Меркурий и Нептун човек може да бъде първостепенен артист, първостепенен философ, окултист, пророк, ясновидец, психометър, телепат и пр.
Всякога да се помни и знае, че хармонията между Меркурий и Нептун може да се изрази съзнателно и в пълнота, системно и
целесъобразно
в пълната й сила и съдържателност едва след тридесетгодишна възраст на човека.
Преди тридесетгодишна възраст хармонията между Меркурий и Нептун се проявява главно в красиви, но нецелесъобразни, идейно неизбистрени романтични настроения или в любов към изучаване на изкуствата и всичко прекрасно. Всичко казано по-горе за хармонията между Меркурий и Нептун може да бъде вярно и сигурно, ако Нептун е в хармония с Меркурий и в същото време е хармонизиран, т. е. е хармонично съчетан със Слънцето или има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците. Когато, обаче, Меркурий е в хармония с Нептун, но сам има преобладаващи нехармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай хармонията между Меркурий и Нептун може да се сведе до безплодност. МЕРКУРИЙ в опозиция, квадрат или полуквадрат с НЕПТУН При дисхармонията между Меркурий и Нептун, в зависимост от силата на дисхармонията можем да съдим до каква степен човек с ума си е направил прегрешения спрямо идеите и замислите на Нептуновия свят, спрямо вдъхновението, внушението и ръководството, идещи от този свят.
към текста >>
Преди тридесетгодишна възраст хармонията между Меркурий и Нептун се проявява главно в красиви, но
нецелесъобразни
, идейно неизбистрени романтични настроения или в любов към изучаване на изкуствата и всичко прекрасно.
Само при хармония между Меркурий и Нептун човешкият ум прониква в Нептуновия свят, човек може да преживее висше вдъхновение и да предаде творческите видения и чувствата на висшата красота, възприета в този свят. Хармонията между Меркурий и Нептун прави ума силно склонен към отдаване на романтична съзерцателност, към общочовешки и висши мечтания, към търсене на духовността и красотата във всички неща. Хармонията между Меркурий и Нептун е твърде важна за всички религиозни реформатори, създатели на религиозни системи, за всички пророци, съновидци с пророчески съновидения, за всички ясновидци и философи-идеалисти, носители на общочовешки идеали, за всички окултисти, за всички служители на Божествената любов, защото когато умът на човека, управляван от Меркурий, е ръководен от благотворното влияние на нептуновия свят, тогава човек най-добре схваща и разбира и оползотворява всички благословения на Божествения свят. При такава хармония между Меркурий и Нептун човек може да бъде първостепенен артист, първостепенен философ, окултист, пророк, ясновидец, психометър, телепат и пр. Всякога да се помни и знае, че хармонията между Меркурий и Нептун може да се изрази съзнателно и в пълнота, системно и целесъобразно в пълната й сила и съдържателност едва след тридесетгодишна възраст на човека.
Преди тридесетгодишна възраст хармонията между Меркурий и Нептун се проявява главно в красиви, но
нецелесъобразни
, идейно неизбистрени романтични настроения или в любов към изучаване на изкуствата и всичко прекрасно.
Всичко казано по-горе за хармонията между Меркурий и Нептун може да бъде вярно и сигурно, ако Нептун е в хармония с Меркурий и в същото време е хармонизиран, т. е. е хармонично съчетан със Слънцето или има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците. Когато, обаче, Меркурий е в хармония с Нептун, но сам има преобладаващи нехармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай хармонията между Меркурий и Нептун може да се сведе до безплодност. МЕРКУРИЙ в опозиция, квадрат или полуквадрат с НЕПТУН При дисхармонията между Меркурий и Нептун, в зависимост от силата на дисхармонията можем да съдим до каква степен човек с ума си е направил прегрешения спрямо идеите и замислите на Нептуновия свят, спрямо вдъхновението, внушението и ръководството, идещи от този свят. Колкото по-силна е дисхармонията между Меркурий и Нептун, толкова повече такъв човек с ума си е внесъл изопачения, неяснота, тъмнина, безредие и забърканост в областта на изящните изкуства, философията или религията, главно в схващанията и разбиранията за Божествената любов.
към текста >>
Липсата на всякакъв аспект между Меркурий и Нептун показва, че такъв човек още не е направил системни и
целесъобразни
усилия с ума си да бъде служител, изявител и носител на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота на човеците. 9.7.
върху човешкия ум, бива твърде силно и пакостно. Но когато Меркурий има дисхармония с Нептун, а Нептун е с преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, в такъв случай лошото му влияние върху Меркурий е слабо и не е толкова пакостно. МЕРКУРИЙ в съвпад, паралел, съвпад в скоби с НЕПТУН Когато човек вярва в Бога и има силна любов към него и доброто, т. е., когато в живота си се ръководи от принципите и законите на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, гореказаните съчетания на Меркурий и Нептун действат като най-силните хармонични аспекти между тези две светила. Когато човек не вярва в Бога и не се ръководи в своя живот от Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разглежданите съчетания на Меркурий и Нептун действат като най-силни дисхармонични аспекти между двете светила.
Липсата на всякакъв аспект между Меркурий и Нептун показва, че такъв човек още не е направил системни и
целесъобразни
усилия с ума си да бъде служител, изявител и носител на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота на човеците. 9.7.
АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С ПЛУТОН МЕРКУРИЙ в тригон, на 72 или в секстил с ПЛУТОН Плутон е представител на подземните светове, на черната ложа и на всички паднали духове, които са най-големи противници на Божествения порядък, организатори и ръководители на всички революции и големи войни, които засягат цялото човечество. Когато Меркурий е в хармонично съчетание с Плутон, това показва доколко човек се е научил да познава идеите, замислите и внушенията, идващи от Плутоновия свят, до каква степен се е научил да не им се поддава, а да преобръща тези влияния в ползотворна дейност. Когато Меркурий е в хармония с Плутон, а самият Плутон е с преобладаващи хармонични съчетания от добротворците, особено от Слънцето, в такъв случай Плутоновото влияние върху човешкия ум е благотворно, умът на човека е твърде активен, неуморим и плодовит. При хармония между Меркурий и Плутон, ако самият Плутон има преобладаващи лоши съчетания със злосторниците, тогава влиянието на Плутон върху Меркурий, т. е. върху човешкия ум, се изразява като дисхармонично, неплодотворно.
към текста >>
Когато липсва всякакво съчетание между Меркурий и Плутон, това показва, че такъв човек още не се е занимавал съзнателно, системно и
целесъобразно
да търси причините и последиците за големите злини в живота и природата. 9.8.
Когато Меркурий е в дисхармония с Плутон, а самият Плутон е с преобладаващи дисхармонични съчетания главно със злосторниците, в такъв случай Плутоновото влияние върху човешкия ум е най-пакостно, най-съдбоносно, най-мъчително, може би и катастрофално. Умствените противоречия, ограничения, заблуждения, изопачавания и помрачавания в този случай биват трагични за човека. И при най-жизнени и най-добри условия такъв човек ще се бои и безпокои от въображаеми опасности. Такъв човек е предразположен да възприема внушенията на най-престъпните духове и да извърши най-големи престъпления, особено ако Меркурий няма никакви подпомагащи съчетания от добротворците. При дисхармония между Меркурий и Плутон, ако самият Плутон има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, пакостното влияние на Плутон не е много силно.
Когато липсва всякакво съчетание между Меркурий и Плутон, това показва, че такъв човек още не се е занимавал съзнателно, системно и
целесъобразно
да търси причините и последиците за големите злини в живота и природата. 9.8.
ОБЩО ЗА СЪЧЕТАНИЯТА НА МЕРКУРИЙ Меркурий има главно отношение към устройството, развитието, здравето, силите, качествата, дейността и свойствата на главната нервна система - възприемател, носител и оползотворител на всички жизнедателни и творчески сили на Слънчевата и звездната светлина. Следователно, колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Меркурий с другите светила, особено с добротворците, толкова по-правилно е устройството, развитието и дейността на главната нервна система, по-добро е нейното здраве, по-издръжлива е тя, по-правилно и по- изобилно възприема и оползотворява жизнедателните творчески сили на светлината. По количеството и силата на хармоничните съчетания, които Меркурий получава главно от добротворците, съдим за количеството и силата на висшите дарби и способности, чрез които прави връзка и има отношение и обмяна с висшите светове, откъдето получава най-висшите благословения, вдъхновения, просветления и ръководство. Хармоничното съчетание на Меркурий с добротворците показва още, какви са благоприятните условия и възможности на човека за развитието, проявите и постиженията на висшите дарби и способности. Според количеството на хармоничните съчетания на Меркурий и добротворците и силата на тези съчетания се съди, доколко човек е правил съзнателни, системни и целесъобразни усилия да се учи от висшите светове, до каква степен е възприел, разбрал и приложил знанията, които е получил от висшите светове, доколко човек се стреми да живее и работи съобразно Божествените закони, вложени в живота и природата, в каква степен човек правилно възприема и разбира идеите, замислите и внушенията на висшите светове, доколко се стреми и може да бъде носител, изявител и служител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
Според количеството на хармоничните съчетания на Меркурий и добротворците и силата на тези съчетания се съди, доколко човек е правил съзнателни, системни и
целесъобразни
усилия да се учи от висшите светове, до каква степен е възприел, разбрал и приложил знанията, които е получил от висшите светове, доколко човек се стреми да живее и работи съобразно Божествените закони, вложени в живота и природата, в каква степен човек правилно възприема и разбира идеите, замислите и внушенията на висшите светове, доколко се стреми и може да бъде носител, изявител и служител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Когато липсва всякакво съчетание между Меркурий и Плутон, това показва, че такъв човек още не се е занимавал съзнателно, системно и целесъобразно да търси причините и последиците за големите злини в живота и природата. 9.8. ОБЩО ЗА СЪЧЕТАНИЯТА НА МЕРКУРИЙ Меркурий има главно отношение към устройството, развитието, здравето, силите, качествата, дейността и свойствата на главната нервна система - възприемател, носител и оползотворител на всички жизнедателни и творчески сили на Слънчевата и звездната светлина. Следователно, колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Меркурий с другите светила, особено с добротворците, толкова по-правилно е устройството, развитието и дейността на главната нервна система, по-добро е нейното здраве, по-издръжлива е тя, по-правилно и по- изобилно възприема и оползотворява жизнедателните творчески сили на светлината. По количеството и силата на хармоничните съчетания, които Меркурий получава главно от добротворците, съдим за количеството и силата на висшите дарби и способности, чрез които прави връзка и има отношение и обмяна с висшите светове, откъдето получава най-висшите благословения, вдъхновения, просветления и ръководство. Хармоничното съчетание на Меркурий с добротворците показва още, какви са благоприятните условия и възможности на човека за развитието, проявите и постиженията на висшите дарби и способности.
Според количеството на хармоничните съчетания на Меркурий и добротворците и силата на тези съчетания се съди, доколко човек е правил съзнателни, системни и
целесъобразни
усилия да се учи от висшите светове, до каква степен е възприел, разбрал и приложил знанията, които е получил от висшите светове, доколко човек се стреми да живее и работи съобразно Божествените закони, вложени в живота и природата, в каква степен човек правилно възприема и разбира идеите, замислите и внушенията на висшите светове, доколко се стреми и може да бъде носител, изявител и служител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Идеите и мислите, които човек възприема, допуска в ума си, занимава се с тях, са за ума храна, от която той черпи своите сили. Те са строителния материал за устройството, силата и дейността на умственото тяло на човека. По количеството и силата на хармоничните съчетания, които Меркурий получава от различните светила, съдим за количеството и силата на добротворните идеи и мисли, които човешкият ум възприема и придобива от тях, за творческите сили и светлината, които възприема за развитието, дейността и проявите на висшите дарби и способности. По количеството и силата на дисхармоничните съчетания, които Меркурий получава от другите светила, особено от злосторниците, се съди за количеството, силата на нечистотата и противоестествената храна, която възприема ума, т. е. нечистите, противоестествени, разрушителни идеи и мисли, които умът е предразположен да възприема и проявява.
към текста >>
29.
10. ВЕНЕРА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
От количеството, силата и естеството на съчетанията, които образува Венера с останалите светила, съдим до каква степен човек може да получи благословенията на Венера, правилно, разумно и
целесъобразно
да ги разбере, възприеме и оползотвори.
Венера е също „богиня - покровителка на семейния живот”, защото всяко щастие в семейството идва пак чрез нея. Венера е „богиня на изящните изкуства”, защото като такава тя обуславя проявяването на артистичните дарби и способности, и успехите и постиженията във всички изкуства. Освен това Венера се нарича „богиня на младостта”, защото най-силните и най-благотворни нейни влияния се проявяват през първата половина на човешкия живот, т. е. в младостта на човека. В природата тя проявява своето пълно влияние през пролетта, която е тържество на младостта, любовта и красотата.
От количеството, силата и естеството на съчетанията, които образува Венера с останалите светила, съдим до каква степен човек може да получи благословенията на Венера, правилно, разумно и
целесъобразно
да ги разбере, възприеме и оползотвори.
Венера в хороскопа на човека символизира човешкото сърце с всички видове прояви на Божествената любов чрез човешкото сърце. Добрите съчетания на Венера с другите светила, както и положението й по знак и по дом показват до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа със сърцето, доколко в миналите си животи той е обичал Господа и е работил със сърцето си и какви Божествени добродетели, сили и качества е придобило човешкото сърце от Господа. Показва още какви условия, възможности ще има човешкото сърце в настоящия си живот да придобива и изпитва радости и щастие. Лошите съчетания на Венера с другите светила и недобрите и положения по знак и дом е свидетелство до каква степен и в какво отношение човек в миналите си животи е направил прегрешения със сърцето си, като е нарушил Божествените закони и не се е ръководил от любов към Господа. Лошите съчетания на Венера с другите светила, показват още до каква степен и в какво отношение човек в настоящия си живот ще има сърдечни изпитания, изкушения, ограничения, лишения и нещастния изобщо.
към текста >>
30.
11. МАРС
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Същото важи и за Марсовото влияние: ако човек съзнателно, разумно и
целесъобразно
използва Марсовата енергия за развитието на ума си, за работа на сърцето и волята си, тогава той може да има голяма полза, но ако човек не знае да се справя с Марсовите влияния, да управлява Марсовите сили, тогава той ще стане техен роб, Марсовото влияние ще му причини много пакости, ще внесе голямо безредие и нечистота в мислите, чувствата и действията на човека, каквото правят животните, когато не се контролират от човека.
11. 6. ОБЩО ЗА МАРС И СЪЧЕТАНИЯТА МУ С ДРУГИТЕ СВЕТИЛА Марс управлява животинското царство и дава на човека неорганизираните сили на материята, и силите и качествата на животинския свят. Човек трябва да преработи, пречисти и организира и оползотвори чрез своя разум тези сили в умствено, духовно и физическо отношение. Когато човек притежава животни, предназначени да му вършат работа, той трябва да ги храни, респектира и управлява, за да му бъдат полезни. Ако човек остави домашните животни на съвършена свобода, те, без да искат ще му причинят много пакости и не ще му принесат никаква полза.
Същото важи и за Марсовото влияние: ако човек съзнателно, разумно и
целесъобразно
използва Марсовата енергия за развитието на ума си, за работа на сърцето и волята си, тогава той може да има голяма полза, но ако човек не знае да се справя с Марсовите влияния, да управлява Марсовите сили, тогава той ще стане техен роб, Марсовото влияние ще му причини много пакости, ще внесе голямо безредие и нечистота в мислите, чувствата и действията на човека, каквото правят животните, когато не се контролират от човека.
Влиянието на Марс има четири основни разновидности: силно хармонично, силно дисхармонично, слабо хармонично, слабо дисхармонично. Марсовото влияние и Марсовите сили могат да бъдат най-идеално хармонизирани и оползотворени от Слънцето, защото Слънчевото влияние, както и Слънчевата светлина, може всичко да пречиства, преобразява, обновява, обогатява, оползотворява и оплодотворява. От най-големите нечистотии Слънчевата светлина прави най-полезните торове. Поради това, когато има хармония между Марс и Слънцето, Марс бива хармонизиран в най-висша степен и енергиите му биват също най-добре пречистени и оползотворени. При хармония между Марс и Слънцето умствената, духовната и физическата енергия биват най-изобилни, човек е най-работоспособен, активен, предприемчив, смел, предвидлив, способен за разнообразна дейност.
към текста >>
31.
12. ЮПИТЕР
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Хармонията между Юпитер и Плутон показва още до каква степен човек разумно, съзнателно и
целесъобразно
е използвал подземните богатства в редица минали животи, а дисхармонията им, открива доколко човек е злоупотребил с подземните богатства. 12.5.
Когато Юпитер и Плутон са в хармония, тогава както корените, така и клоните, и листата са при най-благоприятни условия. Когато Юпитер и Плутон са в дисхармония, тогава или корените, или клоните и листата са в неблагоприятни условия и развитието на растението не става правилно. Хармонията между Юпитер и Плутон е свидетелство до каква степен човек се е ръководил от светлината, знанията, мислите и внушенията, идващи от висшите светове чрез Юпитер и доколко той е станал господар на низшите сили и влияния, идещи от Плутон. Дисхармонията между Юпитер и Плутон показва до каква степен човек е проявил непослушание, неразумност и е допуснал прегрешения спрямо висшите светове, действащи чрез висшия разум и Юпитер и доколко се е поддал на низшите желания и чувства, идващи от света на Плутон, т. е. доколко човек е станал слуга и роб на низшите светове.
Хармонията между Юпитер и Плутон показва още до каква степен човек разумно, съзнателно и
целесъобразно
е използвал подземните богатства в редица минали животи, а дисхармонията им, открива доколко човек е злоупотребил с подземните богатства. 12.5.
ОБЩО ЗА ЮПИТЕР И СЪЧЕТАНИЯТА МУ Юпитер всякога и от всички астролози е наричан „големият добротворец”, „голямото добро”, „голямото щастие”, носител на всички най-благоприятни условия и възможности за постигане на най-голямото щастие и на любимите идеали на човека, защото при сегашното умствено и духовно развитие на човека, под неговото хармонично влияние, той може най-правилно, най-всестранно и най-пълно да възприема, разбира и оползотворява както благословенията, идващи от всички висши светове, така и неорганизираните сили, идващи от всички низши светове. Юпитер управлява висшия творчески разум на човека, чрез който разум ангелите ръководят човечеството в неговото развитие, понеже ангелите са най-близко до човека от всички висши светове и са най-понятните за него учители и ръководители. Затова, каквото човек разбере с висшия си Юпитеров разум, то е най-добре разбрано и най- полезно за човечеството. Юпитер приема влияния и се ръководи от Слънцето, Уран и Нептун. На всички други светила, обаче, Юпитер оказва влияние и той ги ръководи.
към текста >>
Дисхармонията на Юпитер със злосторниците показва доколко човек се е объркал и отклонил от доброто, доколко не е работил разумно, правилно и
целесъобразно
, не се е умил прилежно и не знае как да се справи с всичките низши сили и влияния.
от това съдим до каква степен висшият творчески разум на човека е с творчески сили и творческа светлина. Когато Юпитер е в хармония с другите светила, от това научаваме, доколко човек се ръководи от ангелския свят, доколко човек е работил с висшия си разум във всички светове, стоящи под ангелския. По хармоничните съчетания на Юпитер с другите светила вадим заключение каква светлина, какви сили и богатства съдържа висшия разум на човека и до каква степен той има условия и възможности да се проявява като творец в различните области на човешкия дух. Дисхармонията на Юпитер с добротворците показва доколко човек е изгубил доверието, благоразположението и доколко се е лишил от благословенията на висшите светове, вследствие на непослушание, недобросъвестност и неизпълнение в минали животи на зададените му задачи като ученик в окултните школи. Хармонията на Юпитер със злосторниците е свидетелство, в каква степен човек е станал господар и добър учител на всички по-низши светове под себе си, на низшите духове, сили и влияния, които може да трансформира, организира, хармонизира и да оползотворява за добро.
Дисхармонията на Юпитер със злосторниците показва доколко човек се е объркал и отклонил от доброто, доколко не е работил разумно, правилно и
целесъобразно
, не се е умил прилежно и не знае как да се справи с всичките низши сили и влияния.
Тя показва още опасностите от заблуди, изопачавания, погрешни схващания и разбирания за силата и значението на висшите светове. Хармонията на Юпитер с добротворците, главно със Слънцето, Нептун и Уран, свидетелства до каква степен човек в много от миналите си животи е бивал добър ученик и добър слуга по отношение на висшите светове, т. е. доколко е бивал носител, изявител и служител на благословенията, идещи от Божествената любов, мъдрост и истина. Когато Юпитер е в хармония със Слънцето според силата на хармонията, съдим за силата, богатството, условията и възможностите за проява и постижения на висшия творчески разум. При хармония между Юпитер и Слънцето, ако Слънцето е пo-високо в хороскопа и по-силно от Юпитер по дом и знак, в такива случаи Юпитер усилва положителните, благотворни Слънчеви влияния.
към текста >>
Съзнателно, разумно и
целесъобразно
човек може да получава хармонични въздействия от Юпитер по много начини: като дружи с лица, които имат силно хармоничен Юпитер в хороскопа си, като проучва задълбочено творчеството на писатели със силно хармонично влияние на Юпитер, какъвто е например Л.
По количеството и силата на хармоничните съчетания, които Юпитер образува с добротворците, особено със Слънцето, а също и с останалите светила, съдим в каква степен са правилно устроени, доколко са здрави и правилно действат органите и системите, които се намират под влиянието на Юпитер: артериалната кръвоносна система, обонянието, слуха, горните странични части на главния мозък, горната част на малкия мозък, белите дробове и дихателната система изобщо. При хармоничните съчетания на Юпитер с повечето светила човек може правилно да възприема и оползотворява жизнедателните сили на въздуха. Обратният на този резултат имаме при преобладаващи дисхармонични съчетания на Юпитер със злосторниците, особено със Слънцето. В такива случаи органите и системите, управлявани от Юпитер, са неправилно устроени и слаби, предразположени към разстройство и заболяване, в зависимост от силата на дисхармониите, които Юпитер образува със злосторниците. Светилото, с което Юпитер образува най-голямата хармония, показва откъде може да дойде най-голямото добро, какво може да бъде то по количество, качество и трайност, както и в коя област човек може да има най-голямо творчество, успехи и постижения.
Съзнателно, разумно и
целесъобразно
човек може да получава хармонични въздействия от Юпитер по много начини: като дружи с лица, които имат силно хармоничен Юпитер в хороскопа си, като проучва задълбочено творчеството на писатели със силно хармонично влияние на Юпитер, какъвто е например Л.
Н. Толстой. Всички философи, които се занимават с религиозни въпроси, попадат под влиянието на Юпитер. Литератори със силно хармонично влияние на Юпитер се занимават с религиозни и обществени въпроси. Основният цвят на Юпитер е синият. Той има отношение към вярата.
към текста >>
32.
13. САТУРН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Както земята може да ражда добри и ползотворни плодове, само чрез разумната,
целесъобразна
и правилна работа на човека, така също и Сатурновите влияния могат да станат хармонични, благотворни и плодоносни за човека, когато Сатурн има хармонични съчетания с добротворците в неговия хороскоп.
Колкото повече човек нарушава Божествените и ангелските закони, толкова повече той потъва в гъстата материя на низшите светове, където ограниченията и лишенията, налагани от Сатурн, са по-големи. По количеството и силата на нехармоничните съчетания, които Сатурн образува с другите светила, определяме количеството и силата на човешката карма, както и средата, в която се проявява тази карма. Обратно, по количеството и силата на хармоничните съчетания, които Сатурн образува с добротворците, съдим в каква степен човек се е научил от висшите светове да управлява по- низшите светове и да се ползва от тях. Сатурн има отношение към тъмнината, към смъртта и безплодието. Следователно, неговите влияния са диаметрално противоположни на влиянията на Слънцето.
Както земята може да ражда добри и ползотворни плодове, само чрез разумната,
целесъобразна
и правилна работа на човека, така също и Сатурновите влияния могат да станат хармонични, благотворни и плодоносни за човека, когато Сатурн има хармонични съчетания с добротворците в неговия хороскоп.
Сатурн упражнява най-силно влияние върху Луната, Меркурий и Марс, а върху него упражняват влияния Венера, Юпитер, Уран, Нептун и Слънцето. 13.1. АСПЕКТИ НА САТУРН С УРАН САТУРН в тригон, на 72°или в еекстил с УРАН (За съчетанията на Сатурн със Слънцето, Луната, Меркурий, Марс, Венера и Юпитер, виж по- напред, в съответните глави за аспектите на всички тези светила със Сатурн.) Хармонията на Сатурн с Уран има много голямо значение в хороскоп, защото в такъв случай Сатурн, който символизира крайния човешки егоизъм, е хармонизиран и управляван от Уран - висшата Божествена мъдрост. При хармонията на Сатурн с Уран, ако Уран е по-силен в хороскопа по знак, дом и положение, в такива случаи Сатурновите влияния ще усилят развитието и проявите на Урановите дарби и способности, които всякога се изразяват в големи успехи и постижения в областта на окултните науки. При хармонията на Сатурн с Уран, Сатурн придава устойчивост и твърдост, постоянство и търпение, системност и последователност в идеите, замислите и стремежите в областта на окултните науки. Колкото е по-голяма хармонията между Сатурн и Уран, толкова по-големи и постоянни са стремежите на човека към изучаването и оползотворяването на окултните науки.
към текста >>
Такъв човек навсякъде в живота и природата вижда безредие, неразумност,
нецелесъобразност
, безсмислие.
Такъв човек е наклонен да вярва в сбъдването на злини и нещастия, не вярва в сбъдването на доброто, омаловажава неговата стойност и неговото значение. Колкото повече са дисхармониите на Сатурн, толкова повече страхлив, слабодушен и безверен е човек. Според силата и количеството на Сатурновите дисхармонии човек повече или по-малко живее с постоянно еднообразие в мисли, чувства, желания, дела и слова. Еднообразието довежда такъв човек до бездействие и инертност, а бездействието поражда болести и води към смърт. Според силата на дисхармоничното Сатурново влияние, човек е изразител на недоволството от всичко в живота и природата.
Такъв човек навсякъде в живота и природата вижда безредие, неразумност,
нецелесъобразност
, безсмислие.
Люде с дисхармонично Сатурново влияние имат винаги слабост да надценяват своята разумност, а да подценяват тази на другите. Всички диктатори, съдилища, затвори, наказателни заведения, всички идеи за ограничаване на човешката свобода и човешките природни права са изявени от люде с преобладаващи дисхармонични Сатурнови влияния. Трябва да се помни, че силата на Сатурновото влияние е най-голяма и съдбоносна до тридесетгодишна възраст, защото силата на Сатурновото влияние е изключително върху човешката личност, върху материалното естество на човека, а тъй като до 30-годишна възраст човек живее предимно със своята личност, затова най-много чувства влиянието на Сатурн. През това време той живее главно с идеите, замислите, чувствата, желанията и делата, които са свързани с материята и върху които Сатурн удря най-силен отпечатък. Учителят казва: „От най-голямо значение е по кое време на денонощието е станало раждането на човека, дали Слънцето е било над хоризонта и раждането е станало при светлина или е било под хоризонта и раждането е станало при тъмнина.
към текста >>
33.
18 ЗНАЧЕНИЕ НА АСТРОЛОГИЧНИТЕ ДОМОВЕ И ГРАДИНИ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
VIII ДОМ Значението на VІІІ астрологичен дом и градина VІІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките им данни, е свидетелство и указание за количеството, качествата, мощността, трайността и плодотворността на силите, които човек е придобил от умствения свят чрез дейността на разума си, както и законите, които е усвоил и познал за
целесъобразно
използване силите и дейността на разума.
Всички хармонични съчетания на светилата в VІІ-я астрологичен дом и градина и особено на добротворците са указания за умствената светлина, която човек е придобил от умствения свят, както и знанието, което има за устройството и значението на формите във всичките си тела. Накратко казано, VІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни показва правилното или неправилно устройство, развитие, дейност, прояви и постижения на умственото човешко тяло, а също така е указание за условията и възможностите, каквито човек има за умствено развитие и придобивки. VІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни е свидетелство и указание колко и какви са законите, на които се подчинява човешката воля и се ръководи от тях. Също така VІІ-ят астрологичен дом и градина е указание до каква степен човек е имал правилни връзки, отношения и обмяна с ближните си, т. е. със съдружниците си в умствения, духовния и материалния свят. 18.10.
VIII ДОМ Значението на VІІІ астрологичен дом и градина VІІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките им данни, е свидетелство и указание за количеството, качествата, мощността, трайността и плодотворността на силите, които човек е придобил от умствения свят чрез дейността на разума си, както и законите, които е усвоил и познал за
целесъобразно
използване силите и дейността на разума.
VІІІ-ят астрологичен дом и градина е указание още до каква степен човек познава проявите на любовта в умствения свят и чрез разума на човека и до каква степен човек в миналите си животи е работил и е жертвал за любовта, която се проявява чрез законите на умствения свят. VІІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни е свидетелство и указание за количеството и качествата на всички видове умствени богатства, които човек е придобил в миналите си животи и които богатства в настоящия му живот могат да му послужат за още по- голямо умствено развитие и постижения. VІІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни е свидетелство и указание до каква степен и в какво отношение в миналите си животи човек е възлюбил законите на умствения свят, ръководил се е от тях, до каква степен е възлюбил умствения свят със сърцето си и ума си, какво е жертвал за умствения свят, т. е. какви капитали е внесъл в банката на умствения свят, или какви семена е посял в умствения свят, от които семена в настоящия си живот може да очаква плодове. В този смисъл именно VІІІ-ят астрологичен дом и градина е указание за всички видове умствени, духовни и материални наследства, т. е.
към текста >>
34.
3.4 СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ
,
,
ТОМ 19
Тези преобразования трябва да станат в светлината на новия космичен мироглед, който дава най-
целесъобразен
и разумен критерий при разглеждане на големите световни проблеми.
За решаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички и специално - искрените и доброжелателни усилия от страна на великите държави, които днес са обладатели на стопанските блага и на материалната сила. Ето защо, при разглеждането на тези големи световни проблеми не е достатъчно само една суха юридическа трактовка, а трябва да се прояви една компетентна, спонтанна реална политика, пропита от схващанията на един нов космически мироглед, който ние сме достатъчно изтъкнали в предходните страници на настоящия труд. Международното право досега се е изграждало при едно геоцентрично философско разбиране на стопанските и политически междудържавни отношения. В нашата съвременност човешката мисъл вече навлиза в новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота. Старата теза на капиталистическата система, подкрепяна от клерикализма и милитаризма ще трябва да извърши основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота.
Тези преобразования трябва да станат в светлината на новия космичен мироглед, който дава най-
целесъобразен
и разумен критерий при разглеждане на големите световни проблеми.
Този критерий има отношение към практиката на живота, която е от естество да даде нова насока на международното право. При новата световна федерация, или Общество на Новото Човечество идеята за санкции и правна принуда ще бъде неприложима. Тя има отношение при националната юрисдикция, или в по-гопемите креации от държави, които ще бъдат звена в тази международна федерация. Въпросната световна федерация ще почива върху принципа Живот за цялото. Тя ще бъде извън обсега на национално-шовинистическите, класови или олигархични влияния.
към текста >>
35.
ДОПЪЛНЕНИЕ СВЕТОВНАТА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ 1. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
,
,
ТОМ 19
В природата съществува не само една механистична закономерност, но и една
целесъобразност
, дирижирана от Космичното начало.
Техните хороскопи, разгледани в по-големите звездни карти на колективитетите, съдържат основни идентични биопсихични комплекси. Гениите, които работят в дадени духовно-културни сектори, нямат универсалността на великите посветени, наричани Учители на човечеството. Гениите, талантите, културните души и обикновените хора са изпълнители на големите основни подтици, които се донасят от Учителите на човечеството. Последните, като изразители на дадена епоха, разкриват философско- метапсихичния мироглед на епохата. Те са главните антени на звездния свят.
В природата съществува не само една механистична закономерност, но и една
целесъобразност
, дирижирана от Космичното начало.
В хороскопите на големите личности, които личности се явяват като важни двигатели в историята, са отразени подсъзнателните метапсихични комплекси на расите и на народите. Гладната ськровищница, която кредитира народите, е Универсалната душа на космичния свят. И основателно е изтъкнато в докладите на международния астрологически конгрес във Виена, че * Окултации на планетите имаме, когато техните центрове преминават през светилата - Слънцето и Луната. Това са перфектни съвпади. Стр. 118/943 великите хора, като могъщи пружини на историята, се явяват като медиуми на колективния психически заряд на епохите и културите.
към текста >>
36.
15. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 19
От това гледище слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Като основа на този размисъл идваше и влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които астрологията тъй внимателно проучва. В сегашният век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувало веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородна, с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно тяло. Нямаше да се разпръсква на слънце, планети и общо 32 спътника към тези планети.
От това гледище слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Учителят казваше: „Разхищение и безсмислени неща в природата няма.” Оттук е явно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по своето естество. Силите, които са образували всяка една планета и техните спътници, са се отделили като нехармониращи, като сили от по- друго естество от грамадното силово поле, образуващо самото Слънце. Известно е от астрологията голямото различие във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея на първо място - човека. Оттук имаме най-ярко потвърждение за това, че всеки един член на слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество сили. За Юпитер едно от основните качества на силовото му поле е заблудата.
към текста >>
37.
ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ
,
,
ТОМ 20
Така хорото може да е нещо приятно и полезно, но ако не си разбрал, да речем, че си в църкова, и заиграеш - всичките ти движения ще станат
нецелесъобразни
, както, да речем, и когато влезеш в една аптека и искаш да купиш цървули.
Пълно е това, което има Божественото в себе си. И дворецът без свобода става затвор. Свободата дава цена на всичко. Без нея всичките условия се обръщат на клетки, в които като затворени птици трябва да пеем или като злочести хора - да въздишаме. Щом един човек няма основна идея за мястото или положението, в което се намира, всичките му движения ще станат по резултат несъобразни.
Така хорото може да е нещо приятно и полезно, но ако не си разбрал, да речем, че си в църкова, и заиграеш - всичките ти движения ще станат
нецелесъобразни
, както, да речем, и когато влезеш в една аптека и искаш да купиш цървули.
Така също, ако влезем в една школа и забравим каква е основната идея на школата, в постъпките ни ще се яви противоречие. И в живота, като забравим главната цел, за която сме дошли на земята, също ще се поставят стълкновения и противоречия. И целият днешен живот с неговата култура и противоречия е резултат тъкмо на изгубената основна идея на нашия живот - идеята за целокупния живот, за волята Божия, а не живот по нашите лични желания, прищевки и идеалчета. Здравето и времето са две съществени ценности в разумния живот. Особено времето, което никой не може да върне, макар тъй често всеки да може да ти го отнеме... Ако някой е недоволен от живота си, нека остави всичко онова, от което е недоволен, за да получи другото, което чака.
към текста >>
Машината е образец на
целесъобразна
мисъл.
Истината не се защищава, а само изнася. А човек може да я приеме или отрече - и с това да реши съдбата си, както някога евреите - с Христа. Онова, което съчетава нещата, то е вътрешният смисъл, това, което дава идея на всяко движение. За да разберем всяко нещо, трябва да влезем в мисълта на тоя, който го е направил и тогава ще видим, че всяко нещо е на своето място и върши своята функция. И ако има някакви отклонения, скърцания - ще се види и причината за това.
Машината е образец на
целесъобразна
мисъл.
Гледайки нейните движения, човек може да се научи на много работи, независимо от това, че тя повтаря все едни и същи движения - мисълта на изобретателя. Но тази мисъл работи по един най-икономичен начин, съчетава движения и постига една цел. Може да имаме модел на правилна мисъл, независимо от това, че реализирането е било грубо или по-деликатно. Дохожда време, когато человек чувствува телата си като ръкавица, дреха, която облича и съблича. И тогава ясно разбира, че това, което цапа дрехата, не може да нацапа и другото.
към текста >>
Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена
целесъобразност
, разумна и съзнателна.
И вярно е, че всичко без Бога - Любовта, е празно и суета. Всичката вода дунавска не е на Дунава. Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога. Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението.
Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена
целесъобразност
, разумна и съзнателна.
Който иска да заповядва някому, трябва да го храни и носи тъй, както носи и храни ръката си или крака си - другото е насилие, срещу което се отвръща с насилие. Радостите и скърбите на един обикновен живот са като долините и хълмовете на един обикновен пътешественик - лесни са слизанията, трудни са каченията. Но за един авиатор това е само разнообразие на пейзажа - толкова по-красиви, колкото контрастите са по силни. Когато една причина не обяснява всички явления («енергетизъм», «психизъм» и пр.), то значи, че тая причина сама е следствие на някоя по-обща причина. Ако постигнеш това, което чакаш - знаеш.
към текста >>
38.
V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА
,
СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА
,
ТОМ 20
Новото е
целесъобразно
.
Новото е това, което внася живот в човека, в обществото, в държавата. То е необходимо както въздуха, който дишаме, както светлината, която е съществена основа на всичко. То носи живот на всичко. То носи живот, светлина, свобода. При новото няма недоволни, няма и излишно.
Новото е
целесъобразно
.
Изхожда от общото добро - доброто за всички. - Това е много общо казано - каза царят. - Ето, ний имаме в обществения живот две системи, по-право - три, които се борят за съществувание -демократическата, авторитарната и болшевишката. Коя според вас носи новото? - Всичките имат по малко ново в себе си и затова съществуват.
към текста >>
39.
2. Ангела на живота
,
(В. «Живот», г. I, бр. 1, 22.III.1929 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
В живата природа всичко е
целесъобразно
.
1, 22.III.1929 г., стр. 1) «Дето съзнанието се проявява, там животът се ражда.» «Законите на живота са скрити във всяко семе.» От «Книгата на Живота» «Силата не е в твърдението или отричанието, а в самия живот.» Всеки жив човек знае що е живот, всеки съзнателен индивид - откъде иде животът, а всеки мъдрец умее как най-разумно да го употреби за своя полза и на околните. Както е водата за растенията, така е животът за човека: където липсва - всичко залинява и повяхва. Слабостта е проява на недостатъчен живот; грубостта - на низша форма; скръбта, страданието и болестта - на отклонение от законите на Живота. Когато човек или общество обезсилее или боледува, то е признак, че животът - индивидуален или колективен - е намерил други изход, други пътища и прояви.
В живата природа всичко е
целесъобразно
.
Ако една форма е изгубила своето първично съдържание, значи животът е оставил тая форма и твори нова. Тогава старите форми съществуват, но не творят - безсилни са. А животът, където и да мине, той винаги донася нещо ново - и по форма, и по съдържание, и по смисъл. И колкото по-висш е животът, който иде - толкова формата, в която се изявява, е по-съвършена. Сега пролет иде!
към текста >>
40.
32. В неспирна борба минава животът...
,
(В. «Живот», г. I, бр. 19, 27.VII.1929 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
Тогава не е ли най-естествен, най-разумен, най-
целесъобразен
начин именно тоя - да се накарат хората да разберат, че едничкият закон, който ще разреши всичките тежки проблеми на днешните измъчени народи, не е смъртта, насилието, непосилните данъци и страшни оръдия и отрови, а законът за любовта, за взаимната обич и братство, които ще съборят всички граници, ще повдигнат всички до великото съществено разбирание на свещеното име «човек»!
От «Книгата на Живота» В неспирна борба минава животът на човека. От сутрин до вечер той търси прехрана, работи, за да постигне своите идеали, да осъществи своите мечти. Колко разнообразни са те и колко много закони трябва да се пишат, за да се накара «разумният» човек да постъпва справедливо, естествено, искрено поне колкото животните... И чудното е, че человек сам се приравнява с животните - той приема техния принцип - борбата, като основа на живота. А забравя, че дори те - дивите животни, се сдружават на стада, за да си подпомагат... Много закони, много идеали, еднакво неосъществени от хиляди години... За да се бори и брани срещу своя подобен, човек е измислил толкова много оръдия, оръжия, най-страшни средства, а за да го обича - тъй малко е мислил и работил! А нали всичките най-заплетени въпроси - най-остри икономически отношения, се свеждат към нищо между двама братя, които искрено се обичат и които мислят само как да си помогнат един други?
Тогава не е ли най-естествен, най-разумен, най-
целесъобразен
начин именно тоя - да се накарат хората да разберат, че едничкият закон, който ще разреши всичките тежки проблеми на днешните измъчени народи, не е смъртта, насилието, непосилните данъци и страшни оръдия и отрови, а законът за любовта, за взаимната обич и братство, които ще съборят всички граници, ще повдигнат всички до великото съществено разбирание на свещеното име «човек»!
Чрез единствения закон, който може да донесе благоденствие на отделния човек, семейство, нация, е всеки от тях да постъпи с другите тъй, както би искал в дадения случай да постъпят с него. Обич трябва днес между хората, а не външни ограничения, сковани на- бързо закони, които дори тия, които ги пишат, често не изпълняват. И тогава за тия, които истински обичат, няма никакви прегради. А нали ний всички се считаме християни, т.е. последователи на Тоя, Който тъй възлюби света, че даде едничкия Си син за него, а последният, като верен пастир, положи живота Си за Своето стадо?
към текста >>
41.
9. Новото
,
(В. «Братство», бр. 164, 28.VI. 1936 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и общественото здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл), повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна,
целесъобразни
движения (гимнастики), които ще уравно-весяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие.
Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново. Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо -иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена. Нашата родина се нуждае също от ново. Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота.
Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и общественото здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл), повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна,
целесъобразни
движения (гимнастики), които ще уравно-весяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие.
Всяко насъскване, гонение, омраза, преследване, шовинизъм са наркотици, които временно може да дадат някакъв ефект, но се изкупват прескъпо. Съществуването на един народ е доказателство, че в него преобладават жизнените и положителни сили - както издържането на едно въже сочи, че покрай гнилите нишки има здрави, които именно вършат работата. Трябва само да се отделят едни от други. Работата в един народ трябва да се насочи както в една градина: сеене на семето, култивирание на израсналото, употребление разумно на плода. Това е въпрос на разни институти, които винаги могат лесно да се създадат, стига да има основна идея.
към текста >>
42.
33. Из науката и живота: Влияе ли войната върху климата
,
(В. «Братство», бр. 2 (297), 15.Х.1942 г., стр. 4)
,
ТОМ 20
Какво би казало едно същество за човека, ако го срещнеше и започнеше да го изследва поотделно: червата с нечистотиите в тях; дробовете, сърцето с кръвта, мозъка... И въпреки това видимо различие, ние все пак знаем, че те образуват нещо единно и
целесъобразно
в своята проява.
Гледането на нея като на нещо механично според нас е съществена погрешка. За едно будно съзнание, в природата стават непрекъснати процеси и това, което ние наричаме «вещи», «събития», «явления», това е само откъслечното, ограничено разбиране на тия процеси, поради ограниченото наше съзнание, което ги прекъсва, за да му станат понятни. И което е още по-странно, човек, мислейки за природата, изключва себе си в момента от нея и затова и тъй малко я разбира. Оттам видимата разхвърляност и противоречия, които среща на всяка крачка в нея. Това е лесно обяснимо.
Какво би казало едно същество за човека, ако го срещнеше и започнеше да го изследва поотделно: червата с нечистотиите в тях; дробовете, сърцето с кръвта, мозъка... И въпреки това видимо различие, ние все пак знаем, че те образуват нещо единно и
целесъобразно
в своята проява.
Методът на обикновения човек да противопоставя на себе си това, което изучава, създава едно положение, което из основа е невярно една несъществующа перспектива, резултатът на която е чувство на време и пространство мрежа, върху която се алага тая перспектива на «тук» и «там». След това иде и новият «хикс» в това сложно уравнение нашите сетива, чрез които схващаме нещата и които ни турят своите «очила»... Благодарение на тия погрешни методи, въпросът за адекватността на познанието, датуващ от хиляди години, не се е приближил за официалната наука нито с една крачка към своето решение. Ученият и досега, в повечето случаи, е като чужденец пред природата, пълна с неумолими и страшни закони, от които той иска да изтръгне тайните и завладее силите. А при това, освен тия външни методи за изучаване на явленията, има и вътрешни, при които съзнанието се слива с изучаваното. Нашата цел сега не е да разкриваме този метод, но той е известен на мнозина; за него се загатва в свещените писания на всичките народи.
към текста >>
43.
4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)
,
ТОМ 20
Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и
целесъобразност
, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор.
Колкото и да са видоизменящи модните теории, ние все пак можем да цитираме най-последната. Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения.
Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и
целесъобразност
, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор.
Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра.
към текста >>
[11] Гледай Das problem des Lebens Hartman „Първичната
целесъобразност
" на Волф.
[9] Гледай проф. А. Айнщайн - „Етерът и теорията за относителността" 1922. Само за етера в 50 години са дадени до сега 5-6 все „доказани" научно теории и хипотези: на Херц, Максуел, Лоренц, Мах и най-после на самия Айнщайн- който отначало „доказа", че няма етер, а после в общата теория на относителността го измъдри наново, като „среда", лишена от механически кинематически свойства, но с определяща механическите (и електромагнитните) явления. [10] Гледай Проф. Риги - Съвременната теория на физическите явления (радиоактивност, йони, електрони).
[11] Гледай Das problem des Lebens Hartman „Първичната
целесъобразност
" на Волф.
„Първичното знание" на Дриш, Суперперсоналната ентелехия, Ектропията (в противоес на ентропията) на Ауербах, H. Driesch Wirkchreitslehre 1928 r. E. Becher - Naturphilosophie 1917 r. [12] Гледай бр. Ауербах - Ектропизъм илй физическата теория за живота.
към текста >>
44.
5. Землетресенията и тяхното предсказване (Продължение и край)
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 8-9, стр. 232-235, 265)
,
ТОМ 20
И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също
нецелесъобразният
живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа.
232-235, 265) В този вечно вариращ по интензивитет електрически океан, стават всичките световни сбития на нашето битие, а също и тия явления, които ние наричаме природни - включително и землетръсите. Слънчевите петна и ерупции, които заемат грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили. Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата.
И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също
нецелесъобразният
живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа.
Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата. Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4]. Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с метеорологическите, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления. Малцина са човеците, които днес в нашия материалистичен век се занимават с наблюдения на тия връзки и отношения, които съществуват между нашия живот и околната природа.
към текста >>
„Лошите" навици, сиреч
нецелесъобразния
, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния.
на същинските от значение за науката факти. Един съществен закон е обаче очевиден - материалното рушене винаги иде след идейното - както и решенето на една къща се предшествува от плана за нея. Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя.
„Лошите" навици, сиреч
нецелесъобразния
, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния.
Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка.
към текста >>
45.
14. Прекатурената кола (Истински случай). 15. В светлината на Учителя
,
(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62); (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25)
,
ТОМ 20
* Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който, като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред
целесъобразността
на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които впоследствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото знание ще е винаги по-малко, по-ограничено от това на неговата майка - Природата, - и в най-възвишения си личен стремеж той все ще остава назад в своите схващания и ще предизвиква нови безредия.
Това, от което доброволно можеш да се откажеш отвън, го имаш вътре. Два вида хора има - такива, които идат от Центъра към периферията - те ламтят за придобиване на външното - богатство, слава, власт. И други, които се приближават към Центъра. Тяхната светлина се увеличава, чувството на близост с околните нараства, идеята за единство в природата става все по-ясна. Колкото първите се индивидуализират все повече и егото и личното благо стават алфата и омегата на живота им, толкова тия, които се стремят към Центъра, все повече и повече добиват чувството на общност, братство, единство на цялото, чувство за силата на Бога и божествеността на всичко видимо и невидимо.
* Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който, като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред
целесъобразността
на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които впоследствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото знание ще е винаги по-малко, по-ограничено от това на неговата майка - Природата, - и в най-възвишения си личен стремеж той все ще остава назад в своите схващания и ще предизвиква нови безредия.
Само с кротостта и смирението можем да влезем в разумна връзка и правилни отношения с великия план на Естеството и без сътресения и страдания да постигнем това, което Бог е предвидил за нас. Тогава и Великите старши братя ще ни помагат да го реализираме. * Няма чудеса - има непознати закони, с които работят знаещите, а незнаещите говорят за чудеса. _________________________ * Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>
46.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
,
,
ТОМ 20
Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «
целесъобразно
»*.
И ако ний бихме искали да обясним вътрешния идеен живот на личността като основен motiv-power за всички негови постъпки и дела - би трябвало да приемем една предпоставка - че всяка идея включва в себе си динамическо състояние, явява се като импулс със съответен тон, напрежение и проява; съдържа, така да го речем, творческа мощ, под влияние на която околните условия, материални или духовни, се значително видоизменят, моделират или отместват по нови направления. Дейността на една личност, а следователно и нейното въздействие върху околното винаги зависи от реално възприетите идеи, от компонентната, образувана между ново насаденото и това, което се е намирало по-рано в душевния живот на индивида. Сумиранието на сродните идеи - разбирано алгебрически, т.е. в положителна и отрицателна смисъл, дава като резултат оная дейност и въздействие, което е обще прието да се нарича интелектуален живот. Интелектуалният живот обаче не е още «реалност» - в материалистич-ния смисъл на думата, както и метафизичните блянове на утопистите не са действителни царства на щастие, гдето измъчената човешка душа може да намери отдих и покой.
Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «
целесъобразно
»*.
В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея. Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!...
към текста >>
47.
СЪВПАД НА ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ И ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ
,
,
ТОМ 20
Висшето гледище, че съвпадение на човешката дейност с природните закони е най-разумният път за проява изобщо на битието (частот което ний наричаме психичен живот, наука, чувства, воля, възпитание и пр., и пр.), дава онзи липсващ импулс, който въздига личността, надминала своето лично «аз», да стигне до съзнанието на колективитета; да се слее макар за малко с него, да изпита и прочувствува великата
целесъобразност
, която надхвърля индивидуалния живот и носи със себе си дълбокото чувство - скръб или радост на хиляди индивиди, а същевременно и мощта и интензивността на всички ония същества, които макар и временно са се коснали със своите трептения към това поле на мисъл, където поне за малко е могло да се попадне!
СЪВПАД НА ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ И ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ето, в тази многостранна проява и дейност, психически живот, интелектуален свят, в който са цъфтели и цъфтят хиляди цветя, които мамят двигателите на съвременната култура и цивилизация, наука и войни, търговия и поезия, художество и начин на ловко законно обирание своите подобни, истинските дълбоки съзнания, които работят с оглед не да достигнат лични изгоди и добрувания, а чиято душа гори, въодушевявана от големите идеи за безграничното човешко постижение в тайните на заобикалящия ни свят - тия личности именно са намерили, че человеческата дейност, колкото по-малко е деформирана от личната среда, от «егото» на индивида, толкова по-често следва вътрешните пътища, които повече или по-малко се отклоняват от една дейност, която би могла да се вземе за нормална и законите на която съвпадат с общите природни закони - поне в тоя вид, в който ни са дадени от великите прозорливци на човешката мисъл.
Висшето гледище, че съвпадение на човешката дейност с природните закони е най-разумният път за проява изобщо на битието (частот което ний наричаме психичен живот, наука, чувства, воля, възпитание и пр., и пр.), дава онзи липсващ импулс, който въздига личността, надминала своето лично «аз», да стигне до съзнанието на колективитета; да се слее макар за малко с него, да изпита и прочувствува великата
целесъобразност
, която надхвърля индивидуалния живот и носи със себе си дълбокото чувство - скръб или радост на хиляди индивиди, а същевременно и мощта и интензивността на всички ония същества, които макар и временно са се коснали със своите трептения към това поле на мисъл, където поне за малко е могло да се попадне!
Всеки един, който е имал това преживявание поне веднъж в живота си, той може да черпи от него като от някакъв резервоар и да въздействува върху другите в една или друга смисъл. Без това прониквание в свръхиндивидуалния живот, без това вдъхновение, бихме го рекле - всеки опит да се въздействува от страна на една личност върху друга, ще бъде само напразно усилие, повторение на банални фрази и постъпки с посредствени резултати. Огън може да запали само тоя, който има огън в себе си - симулиранието може да има някакво значение за сцените на театрите, но в неумолимата игра на жизнената сцена няма никакво значение - нещо повече дори - дава отрицателни резултати с много горчивини за тия, които мислят, след като са измамили себе си и хората, че може да измамят и природата. Сега хората вярват в едно, учат друго и правят трето!...
към текста >>
48.
СЪЩЕСТВЕНИ РЕФОРМИ
,
,
ТОМ 20
Ако в една обикновена машина всяка нейна част има, освен своята форма, и съдържание, винаги и основен смисъл - идея, която тя реализира в общия комплекс от движение - а цялата тя представлява материализиране
целесъобразна
комбинация на инженер-конструктора; не е ли смешно да мислим, че заобикалящият ни свят е лишен тъкмо от този вътрешен смисъл и се състои само от случайно струпани «факти»?
СЪЩЕСТВЕНИ РЕФОРМИ Налага се, крайно време е да се направят съществени реформи в изуч-вание явленията на живата Природа - от забавачницата - до университета. Това справедливо мнение, изказано от много видни авторитети в чужбина, па даже и в нас, ний само повтаряме със слабия си глас. Сега всичко в нас се проучва по форма, понякога и по съдържание, а почти никога не се разкриват нещата в техния смисъл. И затова ний си оставаме повърхностни в своите знания, складове от факти, несвързани с живата природа, факти често даже без ясно видим смисъл и връзка или пък много изкуствено наредени.
Ако в една обикновена машина всяка нейна част има, освен своята форма, и съдържание, винаги и основен смисъл - идея, която тя реализира в общия комплекс от движение - а цялата тя представлява материализиране
целесъобразна
комбинация на инженер-конструктора; не е ли смешно да мислим, че заобикалящият ни свят е лишен тъкмо от този вътрешен смисъл и се състои само от случайно струпани «факти»?
Наистина ний не всякога можем да проникнем достатъчно дълбоко в самите факти, за да схванем «вътрешния» смисъл, който често е от по-горна категория, стояща над обикновените наши разбирания - но все пак той е възможен да бъде постигнат, ако не като несъмнена и завършена ценност, то поне като една възможност, която отваря широка перспектива на човешкия ум и дух. Ако си представим, че сме една свещ запалена и изживяваме всекими-нутно своето стопявание и превръщание в «нищо», мислим ли, че сме се добрали до същината на живота? Но едно разумно същество, което е запалило тая свещ и чете на нея, дава смисъл и на нашия собствен процес, ако ний можем само да се свържем с него. Себепожертвуванието, колкото и да изглежда противоестествено от чисто физическа гледна точка, винаги е логично и целесъобразно явление, щом се погледне от едно по-висше идейно схващание. Изучванието на един часовник от външна форма, или по вътрешното му съдържание - сбор от разнородни колелца, никога няма да ни даде истинската представа за часовника.
към текста >>
Себепожертвуванието, колкото и да изглежда противоестествено от чисто физическа гледна точка, винаги е логично и
целесъобразно
явление, щом се погледне от едно по-висше идейно схващание.
И затова ний си оставаме повърхностни в своите знания, складове от факти, несвързани с живата природа, факти често даже без ясно видим смисъл и връзка или пък много изкуствено наредени. Ако в една обикновена машина всяка нейна част има, освен своята форма, и съдържание, винаги и основен смисъл - идея, която тя реализира в общия комплекс от движение - а цялата тя представлява материализиране целесъобразна комбинация на инженер-конструктора; не е ли смешно да мислим, че заобикалящият ни свят е лишен тъкмо от този вътрешен смисъл и се състои само от случайно струпани «факти»? Наистина ний не всякога можем да проникнем достатъчно дълбоко в самите факти, за да схванем «вътрешния» смисъл, който често е от по-горна категория, стояща над обикновените наши разбирания - но все пак той е възможен да бъде постигнат, ако не като несъмнена и завършена ценност, то поне като една възможност, която отваря широка перспектива на човешкия ум и дух. Ако си представим, че сме една свещ запалена и изживяваме всекими-нутно своето стопявание и превръщание в «нищо», мислим ли, че сме се добрали до същината на живота? Но едно разумно същество, което е запалило тая свещ и чете на нея, дава смисъл и на нашия собствен процес, ако ний можем само да се свържем с него.
Себепожертвуванието, колкото и да изглежда противоестествено от чисто физическа гледна точка, винаги е логично и
целесъобразно
явление, щом се погледне от едно по-висше идейно схващание.
Изучванието на един часовник от външна форма, или по вътрешното му съдържание - сбор от разнородни колелца, никога няма да ни даде истинската представа за часовника. Неговото собствено въртение и функционирание е също само част от оная основна идея, която е вложена в него да координира нашата мисъл с вървението на небесните тела и в това движение да намери мярка и регулатор за собствените ни дела. С тия малки примери ний искаме да наведем будната мисъл към по-дълбоко схващание на ежедневния живот, а също тъй - към една преоценка на обикновените методи за преподавание «науки» и знание в съвременните школи - които понякога достигат до профанира-ние и светотатство с науката. Най-ценното в изучвание науките нека не бъде сбор от факти, които може да съхранява всяка книга и шкаф в коя да е библиотека, а развивание на умствения и сърдечен психичен живот на тия, които тепърва има да влизат в живота; да приемат правилно направление в унисон с природните закони; да се стремят към високи и благородни цели; да са готови на самопожертвува-ние, което ще рече да може да влизат в колективното съзнание на обществото, следователно да бъдат действителни негови членове; най-после, да имат онзи постоянен импулс на идеен стремеж към реализирание на някой идеал в живота, без който той се обръща в обикновено вегетирание. Идеалът - това е моторът на живота!
към текста >>
49.
(87) Мнения и информации (за Царя, 28.VIII.1940 г.)
,
,
ТОМ 20
Нека се не чака друго подканяне, за да се взимат решения, които се мислят за
целесъобразни
в момента.
Видни германци се изказали интимно в едно семейство, че България ще се болшевизира не от работниците, а от неумелите ходове на управляющите.556 7.С гражданската мобилизация ще е добре да се приключи - ликвидира някак. Това е един трън, забит в живо тяло, от който никой няма полза. 8. Интернирането на фабрикантите направи впечатление, но от мнозина работници то се смята като блъф - само прах в очите. Но на повечето от тях е произвело положително впечатление. 9. Увеличението на всички работнически надници, дадено от Министерския съвет с 15%, трябва да се последва от същото увеличение и за работниците от военните фабрики, защото скъпотията е еднаква за всички.
Нека се не чака друго подканяне, за да се взимат решения, които се мислят за
целесъобразни
в момента.
Още по-добре ще е във военните фабрики [да] се възстанови старият правилник, който имаше сила от 1919 г. до 1934 г., според който работниците участвуваха в печалбите и загубите на заведението. Това ги правеше много по-старателни и привързани към държавата Изобщо с воденето на работниците в държавата трябва да се обърне по-голямо внимание, защото то ще има съществено значение за бъдещето на страната. По този въпрос подробности - лично. 10. Със закона за организирането на] младежта нека не се бърза.
към текста >>
50.
II. УКАЗ № 22 ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАРОДЕН СЪД
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Тези състави заседават в областните центрове или, когато министърът на правосъдието намери това за
целесъобразно
, в някой от околийските центрове на областта.
Член 7. Разпределението на съставите на Народния съд става от министъра на правосъдието със спазване на следните правила: а) образуват се един или повече състави от по 13 члена за съдене регентите, министрите, народните представители, дворцовите съветници и висшите духовни и военни лица: четири[ма] от съдиите са от назначените, а останалите - от посочените от областните комитети. Тези състави заседават в София. Старшият от назначените съдии е председател на състава. б) за всяка област се образуват състави според числеността на подсъдимите, състоящи се от един назначен съдия - за председател, и четири, посочени от съответния областен комитет.
Тези състави заседават в областните центрове или, когато министърът на правосъдието намери това за
целесъобразно
, в някой от околийските центрове на областта.
в) в случай, че някой от назначените съдии бъде възпрепятствуван да участвува в съда, той се замества с друг от министъра на правосъдието. Член 8. Обвинителният акт се изпраща на съответния съд, който връчва преписи на подсъдимите. Последните могат да направят своите възражения и да посочат доказателствата си в седемдневен срок от получаване на преписа. Народният обвинител изисква обвинените военни лица чрез военния министър.
към текста >>
51.
1. Предисловие
,
д-р Методи Константинов
,
ТОМ 23
Учените, философите, икономистите, обществениците, изобщо, цялата творческа интелигенция във всички народи и държави е отправила всичкото си внимание и усилие да намери най-
целесъобразните
методи за излизане от духовните и материални противоречия, т. е.
I. Предисловие След двете световни войни човечеството напряга своя духовен и материален гений да търси нови пътища, за да може резултатно да се справи с тежките духовни и материални последици от разрушителното дело на тези две войни.
Учените, философите, икономистите, обществениците, изобщо, цялата творческа интелигенция във всички народи и държави е отправила всичкото си внимание и усилие да намери най-
целесъобразните
методи за излизане от духовните и материални противоречия, т. е.
от тъмните сфери на настоящата всеобща криза. В тези усилия на творческата интелигенция, импулсирана също така от социалния устрем на народите, на преден план изпъква и се поставя за разрешение икономическият проблем, който е тясно свързан със самата структура на съвременната обществена действителност. Повикът и неудържимият стремеж в народите да се разреши социално- икономическият проблем е една от големите задачи на съвременното културно човечество. Наистина, социално-икономичният проблем ще бъде разрешен, тъй като човечеството е изправено пред една нова ера, в която то ще дойде съзнателно и разумно в досег с духовния свят, т. е. ще се направи една правилна връзка със законите на живата природа.
към текста >>
52.
В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Ажи, която днес се чувствува съвършено здрава, бодра и жизнерадостна, благодарение на вашето методично лечение,
целесъобразно
наложената диета и прецизните Ви наставления относно всека стъпка от периода на лечението.
чекова с/ка 25-15 София 2 октомврий 1937 г. Телефон: 2-36-57 Поч. Г-н Д-р Иван Жеков гр. София ул. «Опълченска» 64 Многоуважаеми Господин Доктор Жеков, Изпитвам голяма радост, че мога с настоящото да Ви изкажа моите сърдечни благодарности за напълното излекувание на моята майка, госпожа Кум- бру Б.
Ажи, която днес се чувствува съвършено здрава, бодра и жизнерадостна, благодарение на вашето методично лечение,
целесъобразно
наложената диета и прецизните Ви наставления относно всека стъпка от периода на лечението.
Майка ми страдаше от Cholangitis litiasica и за нейното лекувание прибег- нахме до съветите на един лекар специалист - интернист, който в желанието да бъде добросъвестен, потърси многократно консултациите си с видни наши професори. За съжаление, обаче, въпреки страданията на всички нас, въпреки многото лекарства и инжекции, не постигнахме никакъв резултат, и вместо подобрение, получихме едно такова влошение на здравето, че ние и самите лекари бяхме загубили всяка надежда. При тези тежки обстоятелства имах случаен разговор с един мой интимен приятел. Последният, след като му изложих всичките тревоги, които имахме с майка ми, поради болестта й, посъветва ме да се допитам до вас. Именно благодарение на тази случайна препоръка ний получихме ценната Ви помощ, и благодарение на упорития Ви труд и неуморност, стигнахме до този щастлив край.
към текста >>
53.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Паневритмията през погледа на Учителя представлява
целесъобразно
съставено хармонично единство между слова, музика и движения, при съзнателното изпълнение на които се установяват връзки и се извършва обмяна на енергия между човека и силите на Живата Природа.
Обмяната на сили между човека и природата е под влиянието на два космически центъра - център на Слънцето и център на Земята. За да ги използува, човек трябва да ги познава, да ги различава, да може да се свързва правилно с тях. Това е великото изкуство на живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Паневритмията е начин, чрез който човек да може да възстанови и укрепва връзките си с природата, да общува активно с нея.
Паневритмията през погледа на Учителя представлява
целесъобразно
съставено хармонично единство между слова, музика и движения, при съзнателното изпълнение на които се установяват връзки и се извършва обмяна на енергия между човека и силите на Живата Природа.
Всички упражнения на Паневритмията са спокойни, които предразполагат към хармония и размисъл. Те са прости, в духа на великата простота на космичните закони и са чисти откъм външни ефекти, за да дадат възможност за душевно съсредоточаване и духовно извисяване на изпълняващите ги. По своята духовна същност, упражненията на Паневритмията способству- ват за ползуване от човека на ония невидими очи на космични излъчвания, които по своята същност и функция изпълват Вселената с диханието на нейния Създател. С помощта на дадените в Паневритмията упражнения, човек би могъл да постигне съзнателното провеждане на своите физически и духовни сили в състояние да възприемат мощните излъчвания, които протичат във всемира и го изграждат като организирано разумно цяло. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно, ако упражненията се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство.
към текста >>
54.
4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
-Мисионерският комитет възобновява обсъждането за
целесъобразността
на закриването на мисията.
Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 127. "1863.- Евангелизирането на народа се считаше за невъзможно без отделна организация и един по-нататъшен курс на действие.. .1866. -... Мисията при българите бе фактически преустановена . .1871.-Мисията бе изоставена... 1883.
-Мисионерският комитет възобновява обсъждането за
целесъобразността
на закриването на мисията.
Най-остра съпротива на протестантите...": The Minutes of the Bulgaria Mission Conference of tne Methodist Episcopal Church, held at Loveth, 1896. Mission press,Rustchuk, 1896. Apendix. Mission almanac p. I-IV). Това е онзи "зъл" за тях български дух, който е пречил за възхода на "евангелското дело". Той е предизвиквал дори у българските методистки ръководители неприязнени оценки за народа, окачествяван от тях като "невежествен" поради нежеланието му да възприеме учението им, като неразбиращ уж собствения си интерес и затъващ под "гибелното" влияние на враговете на евангелието, особено на социалистите, които са отявлени атеисти". (Заб.
към текста >>
55.
IV. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ПОРУЧИК ЦВЕТАН ГРОЗДАНОВ; 1. ПРЕДГОВОР
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Биографиите намерихме за най-
целесъобразно
да издадем на отделни свитъци от по 5-6 коли всеки, под съображение да може да се почне печатането им веднага след войната, додето още интереса и впечатленията от нея са пресни и по-силни, а следователно и моралния- им възпитателен ефект ще бъде по-интензивен.
За горната цел ние се заехме да напишем и издадем биографиите на загиналите през войната офицери. Сведенията сме черпили от най- достоверни източници. Особено тези за бойните им подвизи и геройската им смърт сме събирали на самото бойно поле от очевидци-свидетели. Фактите са описани така, както са ни предадени, без никакво преувеличение. Независимо от туй, много от биографиите са развити почти изцяло от близки другари и приятели на починалите, които са познавали най-добре живота, дейността и душевните им качества.
Биографиите намерихме за най-
целесъобразно
да издадем на отделни свитъци от по 5-6 коли всеки, под съображение да може да се почне печатането им веднага след войната, додето още интереса и впечатленията от нея са пресни и по-силни, а следователно и моралния- им възпитателен ефект ще бъде по-интензивен.
Като съзнаваме напълно, че предприетото от нас начинание е твърде трудно и деликатно и че, и при най-голямата грижливост от наша страна се пак са възможни известни непълноти и грешки - ние ще бъдем крайно благодарни на тази от читателите и близките на загиналите, които биха ни посочили тия непълноти й грешки, за да ги имаме пред вид при едно ново издание на книгата. От автора.
към текста >>
56.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
” Значи чистенето е Божествен процес, в преодоляване на страданията, което става последователно, бавно,
целесъобразно
.
На мястото на изскубнатия плевел, Той минутно посажда красива роза и мигновената болка изчезва пред омаята от чудния аромат на красивото цвете. Когато ме видя най-напред, Той ми каза: „Имате много нечистота! ” Но как Го каза! Той ме обърна към светлината и аз сама видях, че това е така, но тая нова светлина - ме примами и аз оттогава вървя към нея, без още съвършено да съм се очистила. Когато след няколко години Му казах, че искам „изведнъж” да се очистя, Той каза: „Не може, ще се вкоравите!
” Значи чистенето е Божествен процес, в преодоляване на страданията, което става последователно, бавно,
целесъобразно
.
О, Добринке, приемам Вашите укори, защото ми се чини, че Вие сте някоя Дясна ръка сега на Учителя, ако не и самата Му Любима Десница. Затова се навеждам и я целувам и благославям. Бийте ме, но ме направете човек, както Пушкин е казал на Державина, подавайки му бастуна: „Бийте ме, но ме научете! ” Ела, прекрасни мой бял гълъб при Бога! Ела да се молим двама Нему да благослови нашето приятелство, да бъде чисто и свято, да бъде безкрайно, както е безкрайна Неговата любов.
към текста >>
57.
3.2.3. Статия във вестник „БРАТСТВО” 1942 г.
,
3.2. Проза: Разкази, статии, съобщения
,
ТОМ 26
Но в тая колосална работилница, гдето се чува само адски шум от чукове, наковални, пили, където зеят искрящите очи на разкалени огнища, гдето под зоркото око на техника металът се разтопява и става удобен за всевъзможни форми, гдето са разхвърляни безчетни материали, като че ли безсмислено натъркаляни в огромната мастерска - там, в тоя привиден хаос, се готви изграждането на нещо ново, разумно,
целесъобразно
.
Дали? Който е бил в корабостроителница, в железопътно, или в аеропланно депо, видял ще е навярно различни части от проектирания обект, който отсетне инженерът знае как да съедини. Те изпърво са разхвърляни в безпорядък тук и там, и непосветеното око ще се чуди за какво е всичко туй! Какъв безпорядък! - би казал невежествения педант, който само в статичния порядък - мъртвото бездействие - вижда един хармонично устроен свят.
Но в тая колосална работилница, гдето се чува само адски шум от чукове, наковални, пили, където зеят искрящите очи на разкалени огнища, гдето под зоркото око на техника металът се разтопява и става удобен за всевъзможни форми, гдето са разхвърляни безчетни материали, като че ли безсмислено натъркаляни в огромната мастерска - там, в тоя привиден хаос, се готви изграждането на нещо ново, разумно,
целесъобразно
.
И светът днес не прилича ли на огромна работилница, гдето се чува адския пукот на изтребителните оръдия, гдето хвърчат навсякъде, като ненужни вече развалини от стари социални постройки негодни вече за новата човешка мисъл материали - които трябва да минат през огън, да се претопят и отлеят на нови форми, необходими за новия замисъл на великия Строител - природата, в която всички действуващи сили са целесъобразни, гдето няма произвол, както нам се чини, а ред и дивна хармония. Кой непосветен би помислил, че от разхвърляните форми в една огромна мастерска в края на краищата ще се създаде една „Нормандия" или „Куин Мери", тая мечта-утопия още на Жюл Верна, ония плаващи градове, снабдени с всички удобства за едно отбрано общество, което, носено от величествения параход, често пъти няма никаква идея за всичкия огромен труд на хиляди техници: инженери и работници - изпълнители на първоидеята на главния инженер, който е изработил плана? Днешните събития на приличат ли също така на една велико замислена драма, изпълнена в няколко кървави действия, играна от велики в света артисти, от която драма са ни известни само първите актове, а последующите още се не знаят и напразни са опитите на несведующите да ги предугадят? И ако за „Нормандия" бдят интелигентни съзнания за нейната цялост, издръжли-вост и рекордност всред четирите елементи на природата, та здрава и невредима да обслужва движението по мощните океани, колко по-велики, пропорционално на величието на природата, интелигентни съзнания, свръхгениални инженери и архитекти пазят този грандиозен параход - земята, да пристигне навреме на своето отвеки определено място, пазят стъпка по стъпка, действие след действие, да се изпълни мощния план на ония интелигентни сили, които управляват природата, които са велики и прекрасни, както в атома, така и във вселената, и които имат за цел само благото на човечеството? Нека спокойно чакаме да се изпълни замисъла на Великия творец - Автор.
към текста >>
И светът днес не прилича ли на огромна работилница, гдето се чува адския пукот на изтребителните оръдия, гдето хвърчат навсякъде, като ненужни вече развалини от стари социални постройки негодни вече за новата човешка мисъл материали - които трябва да минат през огън, да се претопят и отлеят на нови форми, необходими за новия замисъл на великия Строител - природата, в която всички действуващи сили са
целесъобразни
, гдето няма произвол, както нам се чини, а ред и дивна хармония.
Който е бил в корабостроителница, в железопътно, или в аеропланно депо, видял ще е навярно различни части от проектирания обект, който отсетне инженерът знае как да съедини. Те изпърво са разхвърляни в безпорядък тук и там, и непосветеното око ще се чуди за какво е всичко туй! Какъв безпорядък! - би казал невежествения педант, който само в статичния порядък - мъртвото бездействие - вижда един хармонично устроен свят. Но в тая колосална работилница, гдето се чува само адски шум от чукове, наковални, пили, където зеят искрящите очи на разкалени огнища, гдето под зоркото око на техника металът се разтопява и става удобен за всевъзможни форми, гдето са разхвърляни безчетни материали, като че ли безсмислено натъркаляни в огромната мастерска - там, в тоя привиден хаос, се готви изграждането на нещо ново, разумно, целесъобразно.
И светът днес не прилича ли на огромна работилница, гдето се чува адския пукот на изтребителните оръдия, гдето хвърчат навсякъде, като ненужни вече развалини от стари социални постройки негодни вече за новата човешка мисъл материали - които трябва да минат през огън, да се претопят и отлеят на нови форми, необходими за новия замисъл на великия Строител - природата, в която всички действуващи сили са
целесъобразни
, гдето няма произвол, както нам се чини, а ред и дивна хармония.
Кой непосветен би помислил, че от разхвърляните форми в една огромна мастерска в края на краищата ще се създаде една „Нормандия" или „Куин Мери", тая мечта-утопия още на Жюл Верна, ония плаващи градове, снабдени с всички удобства за едно отбрано общество, което, носено от величествения параход, често пъти няма никаква идея за всичкия огромен труд на хиляди техници: инженери и работници - изпълнители на първоидеята на главния инженер, който е изработил плана? Днешните събития на приличат ли също така на една велико замислена драма, изпълнена в няколко кървави действия, играна от велики в света артисти, от която драма са ни известни само първите актове, а последующите още се не знаят и напразни са опитите на несведующите да ги предугадят? И ако за „Нормандия" бдят интелигентни съзнания за нейната цялост, издръжли-вост и рекордност всред четирите елементи на природата, та здрава и невредима да обслужва движението по мощните океани, колко по-велики, пропорционално на величието на природата, интелигентни съзнания, свръхгениални инженери и архитекти пазят този грандиозен параход - земята, да пристигне навреме на своето отвеки определено място, пазят стъпка по стъпка, действие след действие, да се изпълни мощния план на ония интелигентни сили, които управляват природата, които са велики и прекрасни, както в атома, така и във вселената, и които имат за цел само благото на човечеството? Нека спокойно чакаме да се изпълни замисъла на Великия творец - Автор. Нека знаем, че въпреки шума и грохота на разрушителните инструменти, се строи един НОВ СВЯТ, чийто замисъл не е още на всички изявен, но досегашните действия на великата световна драма са вече хвърлили чистите и здрави семена за едно ново бъдаще в едно ново човечество, сбъдването на отвека изказаните копнежи за щастие и благоденствие на земята.
към текста >>
58.
Послесловие
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Така ли просто учените щяха да обяснят великата архитектура, великата закономерност и
целесъобразност
на Вселената с отживялата форма -случайността - или с нещо друго набързо измислено и евтино пуснато в обръщение?
Светът този път нямаше да успее да се освободи от Неговата мисъл, от идеята за Реалността, от идеята за Бога, от идеята за Любовта и братството, неща, които станаха видими, реални през нашето сгъстено материалистическо време. Бавно се събуждаше човекът от вековната си дрямка и през някое пролетно утро щеше да отвори очи и щеше да каже: Колко е светло! Тогава, къде щеше да се скрие заблудата и дали щеше да има място за лъжливата идея, че светът бе конечен, че животът граничи със смъртта, че безсмъртието е идея, лишена от достоверност. Един огромен прозорец беше отворен и една врата стоеше открехната. Небето с всичкото си великолепие разкриваше безбрежността, където милиони галактики се рееха, съществуваха и се подчиняваха на един идеален ред й на един Велик Разум, Който стоеше зад всичко и проникваше необятния живот.
Така ли просто учените щяха да обяснят великата архитектура, великата закономерност и
целесъобразност
на Вселената с отживялата форма -случайността - или с нещо друго набързо измислено и евтино пуснато в обръщение?
Така ли бързо учените смятаха да открият тайната на Вселената и да станат господари на космическото пространство и неговите тайни? Времето стоеше огромно и неизмеримо в безконечните си полети. На човекът му предстоеше много усилия и много учене, много труд и работа, докато се добере до “тайната”. Да се живее на земята с материалистичната идея за произхода на земята, на Вселената и на човека е крайна сиромашия, то е последното стъпало до което една култура стига за да залезе и се разпадне. Такава култура няма какво да вещае и какво да даде.
към текста >>
59.
6. Неуязвим за злото
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
6. НЕУЯЗВИМ ЗА ЗЛОТО Всичко, което става в природата е на място, разумно,
целесъобразно
.
6. НЕУЯЗВИМ ЗА ЗЛОТО Всичко, което става в природата е на място, разумно,
целесъобразно
.
Нищо в този обширен свят на ред, хармония и разумност не става случайно. Може да се каже дори, че зло не съществува, а отрицателните сили, които действуват представляват покорни агенти, които в крайна сметка съдействуват за крайното тържество на доброто. При това злото никога не е бил всевластен господар, никога не е живял вечно, властта му е била уточнена, определени са били границите до които то може да стигне, нататък вече действуват други закони. Там е и разликата между злото и доброто: Едно тяло, поставено в пълно равновесие е неуязвимо. Няма сила, която може да наруши равновесието на една везна например, законите на механиката са точно определени.
към текста >>
60.
18. Цялото
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
За човека, за ученика няма нищо по-красиво, по-разумно, по-
целесъобразно
от това, да координира живота си с живота на цялото, да се съобразява с целите, идеалите на Цялото, на Божественото.
Човешкият организъм правилно изпълнява своите функции до тогава, докато органите са на своето място и изпълняват по отделно своите преки задължения - приобщени към цялото. Няма ли връзка, няма ли единство, даден е път на смъртта. Какво би станало, ако ръката или крака се откъснат от тялото и решат да живеят самостоятелно, какво би станало с дървото, ако дънера се отдели или с реката, ако се отдели от главата? По същия начин ако човек се откъсва от цялото подписва смъртната си присъда. Затова всичко, което става в живота на ученика не става според неговите желания и мисли, а според начертания план на Цялото, съобразен с принципите на живота, целящи благосъстоянието не само на отделния човек, но на всички.
За човека, за ученика няма нищо по-красиво, по-разумно, по-
целесъобразно
от това, да координира живота си с живота на цялото, да се съобразява с целите, идеалите на Цялото, на Божественото.
Не неговия план, а Божествения да се изпълни. Ученикът трябва да има просветено съзнание, за да обхване значението на тази идея, идея за единството. Само при единството свободата като принцип получава своя дълбок смисъл и значение. Когато ограничи своята личност за интересите на цялото, той добива своята свобода. Страданията идват, когато човек се опитва да се отдели от Цялото.
към текста >>
61.
24. Едно от нейните чудеса (25.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Целият мир, устроен по някакъв незнаен план, разумно, хармонично,
целесъобразно
, представлява една жива книга, отлично написана, за да има какво да чете и учи човек през вечността.
Той прониква всичко. Бог е жив, мисли и говори непрестанно. Формите и образите на Неговата мисъл ни обикалят. Отвсякъде, накъдето и да се обърнем, ние се срещаме с тях, те ни учудват, трогват, будят мисли и чувства, за да се превърнат не само на източници, но и за да ни накарат да мислим, да работим, да творим. Нещо величествено се разкрива, ако рече човек да огледа тая действителност, тоя обективен свят, в който сме потопени, тая жива природа, която непрекъснато упражнява своето давление не само през нашите сетива.
Целият мир, устроен по някакъв незнаен план, разумно, хармонично,
целесъобразно
, представлява една жива книга, отлично написана, за да има какво да чете и учи човек през вечността.
Водата, тя привлече сега нашето внимание, тоя жив поток на енергия, на свежест, на чистота, на красота. Човек трябва да се изкачи по високите планини, една от тях - Рила, не случайно назована: “Водна планина”, за да се срещне с водата, с душата на водата, казваме ние и нехаем за онова, което материалистите могат да кажат. Само да застане човек на брега на едно от нейните многобройни езера, и да се потопи в нейната кристална чистота, една прозрачност те посреща и по незнайни пътища всичката красота на тия води отразяват двата тона синьо на небето и зелено-сиво на скалите, навлизащо дълбоко в тебе. Може да отседна под някой водопад и да гледа цялата феерия на водите, които се спущат и се разбиват като пеещ облак, пеещ по свой начин и различни гами. Получените звуци са и шумни, чисти и свежи, дъхащи на бели цветя.
към текста >>
62.
28. Запознанството с Толстой
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Тая форма на протест и борба, непозната ми дотогава, ми се видя единствено вярна и
целесъобразна
.
Един ден, споделяйки мисли и чувства с един от фелдшерите в честта, Д. Ц. той ми даде да прочета книжката „Времето наближава” от Лев Толстой. Това бе историята на един отказ от военна служба на белгиеца Вандервеер. Много се зарадвах, като огледах своя вътрешен мир в тая книжка. Всичките ония смътни мисли и чувства, които вълнуваха душата ми аз ги видях канализирани, оформени теоретично, а практично изразени чрез един отказ от военна служба.
Тая форма на протест и борба, непозната ми дотогава, ми се видя единствено вярна и
целесъобразна
.
Все пак, това не бе достатъчно да ме обоснове тъй здраво, за да започна и аз борбата си с милитаризма по тоя път. Преработвайки идеите в себе си, аз си противопоставях вътрешно всички съображения за и против. Смущаваше ме обстоятелството, че всички хора на науката както у нас, така и другаде, се гордеят със съвременната общественост в различните и нюансировки, теоретизират я и я поддържат на практика с личното си участие в нея. Нима професорите, Владиците, съдиите, писателите, журналистите - нима, казвах си аз, тия хора не разбират, че войната е зло и че срещу нея можем да се борим само с личен отказ от военна служба; нима - продължавах да си мисля аз - само аз мога да мисля и разсъждавам правилно. В тоя род на вътрешен самоанализ и критика протече цял месец.
към текста >>
63.
44. Статията „Ново учение” / П.Г.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Трудно е за нас, обикновените хора, да добием макар и смътна представа за разумността, за
целесъобразността
, за предвидливостта, за пълната хармония, с които е проникната тя и които регулират всички нейни прояви.
И най-малките неща са свързани и оказват своето влияние върху всичко и всичко от целия космос оказва своето по-силно или по-слабо в зависимост от разни причини влияние върху отделната част. А всяка една от тия части, както най-дребната, така и огромното слънце, което блести в далечината, както „мъртвата”, както ни се струва частица, така и „най-жизнената” - са проникнати от Божествения живот, който е разлян навсякъде и който съставлява самата същност на всички тия неща. Всичко чувствува, всичко е живо в тая Природа, част от която сме и самите ний. Има едно дълбоко скрито съзнание, което дреме в глъбините и на най-„мъртвата” вещ и което може да се прояви в известни действия, а също и да почувствува и отговори на това, което му се изпраща - омраза или любов. Вън от това - Природата е дълбоко разумна!
Трудно е за нас, обикновените хора, да добием макар и смътна представа за разумността, за
целесъобразността
, за предвидливостта, за пълната хармония, с които е проникната тя и които регулират всички нейни прояви.
Трудно е затова, защото - толкова малка е нашата светлина относно целите, средствата, методите, с които работи тя; толкова малко разбираме нейните настойчиви предупреждения към престъпилите законите й, нейните лекарства и операциите, които тя прави на болните поради това престъпване общества, народи, индивиди; в такъв ужас изпадаме, когато тя ни сложи в своите реторти за да ни пречисти и обнови, тъй се замайваме, когато сложи целия наш живот с неговите мисли, чувства, действия в своите умно направени сита, с които отделя зърното от къклицата, тъй-малко разбираме ний въобще от всичките й действия, че сме наклонни да виждаме навсякъде в тях безмслици, отсъствие на предначертаност, на хармония и целесъобразност. Нещо повече - по причина на това, че сме изгубили мярката за реално и нереално, за временно и вечно, която би ни научила, че страданията са необходимо условие за раждането на нещо ново, нещо по-добро в нас или вън от нас - ний сме готови по-скоро да я обвиним в жестокост, отколкото да я признаем за нежна майка, която в своята грижливост, проникната от безкористна любов, оставя своите деца сами да добият опитност, да изпитат както сладките, така и горчивите плодове на своята деятелност, за да могат да застанат сами на нозете си. Така, всички страдания, които тя ни изпраща и които констатираме навсякъде в живота, са необходимост за нашето растене и, при това, са следствия от минали наши погрешки. Природата нищо не дава даром и никого не наказва незаслужено и без това да е необходимо за негово добро, за негова поука. Понякога, като всеки грижлив настойник, тя задържа капитала на своите деца за известно време, но тя знае своите сметки и в края на краищата никому на остава длъжна.
към текста >>
Трудно е затова, защото - толкова малка е нашата светлина относно целите, средствата, методите, с които работи тя; толкова малко разбираме нейните настойчиви предупреждения към престъпилите законите й, нейните лекарства и операциите, които тя прави на болните поради това престъпване общества, народи, индивиди; в такъв ужас изпадаме, когато тя ни сложи в своите реторти за да ни пречисти и обнови, тъй се замайваме, когато сложи целия наш живот с неговите мисли, чувства, действия в своите умно направени сита, с които отделя зърното от къклицата, тъй-малко разбираме ний въобще от всичките й действия, че сме наклонни да виждаме навсякъде в тях безмслици, отсъствие на предначертаност, на хармония и
целесъобразност
.
А всяка една от тия части, както най-дребната, така и огромното слънце, което блести в далечината, както „мъртвата”, както ни се струва частица, така и „най-жизнената” - са проникнати от Божествения живот, който е разлян навсякъде и който съставлява самата същност на всички тия неща. Всичко чувствува, всичко е живо в тая Природа, част от която сме и самите ний. Има едно дълбоко скрито съзнание, което дреме в глъбините и на най-„мъртвата” вещ и което може да се прояви в известни действия, а също и да почувствува и отговори на това, което му се изпраща - омраза или любов. Вън от това - Природата е дълбоко разумна! Трудно е за нас, обикновените хора, да добием макар и смътна представа за разумността, за целесъобразността, за предвидливостта, за пълната хармония, с които е проникната тя и които регулират всички нейни прояви.
Трудно е затова, защото - толкова малка е нашата светлина относно целите, средствата, методите, с които работи тя; толкова малко разбираме нейните настойчиви предупреждения към престъпилите законите й, нейните лекарства и операциите, които тя прави на болните поради това престъпване общества, народи, индивиди; в такъв ужас изпадаме, когато тя ни сложи в своите реторти за да ни пречисти и обнови, тъй се замайваме, когато сложи целия наш живот с неговите мисли, чувства, действия в своите умно направени сита, с които отделя зърното от къклицата, тъй-малко разбираме ний въобще от всичките й действия, че сме наклонни да виждаме навсякъде в тях безмслици, отсъствие на предначертаност, на хармония и
целесъобразност
.
Нещо повече - по причина на това, че сме изгубили мярката за реално и нереално, за временно и вечно, която би ни научила, че страданията са необходимо условие за раждането на нещо ново, нещо по-добро в нас или вън от нас - ний сме готови по-скоро да я обвиним в жестокост, отколкото да я признаем за нежна майка, която в своята грижливост, проникната от безкористна любов, оставя своите деца сами да добият опитност, да изпитат както сладките, така и горчивите плодове на своята деятелност, за да могат да застанат сами на нозете си. Така, всички страдания, които тя ни изпраща и които констатираме навсякъде в живота, са необходимост за нашето растене и, при това, са следствия от минали наши погрешки. Природата нищо не дава даром и никого не наказва незаслужено и без това да е необходимо за негово добро, за негова поука. Понякога, като всеки грижлив настойник, тя задържа капитала на своите деца за известно време, но тя знае своите сметки и в края на краищата никому на остава длъжна. Природата има своята външна и вътрешна страна.
към текста >>
64.
117. Невежеството на учения и отрицанието на духовната същност на живота. Статията
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването на безброй загадки и непознати истини в него; по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили; по-скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата
целесъобразност
в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения.
Тъкмо там е голямото заблуждение, тъкмо там е основната грешка на К. Ч. както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че всъщност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност. Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, всъщност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени” тайни и че изобщо, той, животът, в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват. Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота. Ние нямаме намерение нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление.
По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването на безброй загадки и непознати истини в него; по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили; по-скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата
целесъобразност
в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения.
Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а значи да отречеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и изобщо, да превърнеш живота на една непонятна безмислица, каквато той не е и не може да бъде. Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и непознаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това. Всяко разглеждане, всяко изследване на които и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение”, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа. Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези й твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка. Материалистичното схващане на света е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения”.Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране - за нереално, за „халюцинации", и да го смяташ за признак на психопатични заложби.
към текста >>
65.
3. Югославянско братство и Балканска федерация 3.1 Статията „Балканска федерация / Сава Калименов. – В: Братство, Севлиево. Г 2 бр 19
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Следователно, това общество, тия народи, които искат да облекат своя живот в една по-висша, по-
целесъобразна
форма, трябва да бъдат готови на жертви.
То значи още: освобождаване, на първо време само частично, от огромната тяжест на военните бюджети, които тегнат на народния гръб, освобождаване на огромни сили за творческа, а не разрушителна дейност. То значи, най-после, разрешение на болния национален въпрос на Балканите и сериозна стъпка към осъществяване на още по-големия идеал - Паневропа, Европейски Съединени Щати. Всички знаем, че живота се проявява в най-разнообразни форми и че нищо не може да задържи една вече надживяна, станала вече излишна форма. Обаче, също така трябва да се знае от всички, че всяка една нова, т.е. по-висша форма се достига, се изкупува единствено с цената на жертвата.
Следователно, това общество, тия народи, които искат да облекат своя живот в една по-висша, по-
целесъобразна
форма, трябва да бъдат готови на жертви.
Това е закон. Без него не може да се осъществи идеализираната по-висша форма на обществен живот. За да се отхвърли старата форма и да се приеме новата, необходимо е да се пожертвува, да се отхвърли съдържанието, което е изпълняло и изградило старата форма. Ето защо, пред нас изпъква въпроса: готови ли са балканските народи, готови ли са всички тия, които са блазнени от величието и красотата на идеята за Балканска Федерация, да направят нужните за нейното реализиране жертви? Ние имаме макар и приблизителна представа за големината и характера на тия жертви, които ще трябва да се направят от всички, и затова, на зададения по-горе въпрос сме наклонни да отговорим - не!
към текста >>
66.
8. Съвременният морал и това, което стои над него. - В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 255, 18.02.1940, с. 1, 3.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Не ги отричаме, защото ги считаме съответствуващи на духовния уровен на това общество, и следователно,
целесъобразни
и необходими.
Любовта е „морална”, когато е узаконена, а е „неморална”, когато не носи санкцията на църковния и граждански ред. Без да се впускаме в подробности, ще кажем само, че и тук нашите схващания са напълно несъстоятелни, противоречиви, неиздържащи никаква критика и несъдържащи никаква стабилност. Защото днес хората са подчинили една абсолютна ценност, каквато е Любовта, на една относителна, променлива, често фалшива величина, каквато е „моралът” - човешкият морал, с всички негови противоречия, заблуждения и ограничения. Всяка мярка и всеки закон са добри за своето време и за своето място. Ние не отричаме днешните морални схващания, както и целия ред от наредби и санкции, които регулират днес живота на обществото.
Не ги отричаме, защото ги считаме съответствуващи на духовния уровен на това общество, и следователно,
целесъобразни
и необходими.
Но пролетното кокиче не може да чака да се наканят всички цветя да цъфнат, та заедно с тях да подаде главичката си изпод земята. Не! Дори в ледения февруарски мраз то с нетърпение и трепет очаква да се стопи скриващата го снежна преспа, за да отвори веднага очи и да впие погледа си към небето, милвано от лъчите на божественото слънце. За будните души, които живеят с Новото и за Новото няма друга по-велика и абсолютна мярка вън от Любовта. Не „моралът" може да бъде мярка и да даде санкция на Любовта, а обратно, любовта е мярка и санкция за всички човешки отношения, за всички положения, в които може да попадне човешката душа. Любовта стои над всичко.
към текста >>
67.
53. Гласът на природата / С. К. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 314, 15.11.1943, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Всички нейни действия са
целесъобразни
.
53. ГЛАСЪТ НА ПРИРОДАТА Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 314, 15.11.1943, с. 1. Великата Майка на живота, великата Учителка на всички живи същества - Природата, има свой собствен език, с който винаги ни говори и ни възпитава и който понякога е тих, едва чут, а понякога е мощен и страшен като развилняла се буря. Природата е разумна и съзнателна.
Всички нейни действия са
целесъобразни
.
Пред нея стои една велика цел - и всички нейни .добри" или „зли", „важни" и „маловажни" явления и действия не са нищо друго, освен отделни, съзнателно и разумно насочени стъпки към тази, именно цел. Ако ний не познаваме разумността и съзнателната целесъобразност на природата, то ний никога не ще я разберем, никога не ще научим нейния език. Ако във всички нейни действия ние виждаме само сляпото механическо стълкновение и взаимодействие на несъзнателни, лишени от разум сили, то ние никога няма да разберем какво нещо е всъщност живота. Ако ний смятаме, че това, което нашият ум измисли (понеже ние сме съзнателни и разумни) стои по-високо и може да коригира природата, то ние жестоко се лъжем и правим грешки, които сетне скъпо изкупуваме. Човек не може да бъде по-умен от природата, защото неговият ум, неговото съзнание, са една малка, микроскопична частица от ума, от съзнанието на природата.
към текста >>
Ако ний не познаваме разумността и съзнателната
целесъобразност
на природата, то ний никога не ще я разберем, никога не ще научим нейния език.
314, 15.11.1943, с. 1. Великата Майка на живота, великата Учителка на всички живи същества - Природата, има свой собствен език, с който винаги ни говори и ни възпитава и който понякога е тих, едва чут, а понякога е мощен и страшен като развилняла се буря. Природата е разумна и съзнателна. Всички нейни действия са целесъобразни. Пред нея стои една велика цел - и всички нейни .добри" или „зли", „важни" и „маловажни" явления и действия не са нищо друго, освен отделни, съзнателно и разумно насочени стъпки към тази, именно цел.
Ако ний не познаваме разумността и съзнателната
целесъобразност
на природата, то ний никога не ще я разберем, никога не ще научим нейния език.
Ако във всички нейни действия ние виждаме само сляпото механическо стълкновение и взаимодействие на несъзнателни, лишени от разум сили, то ние никога няма да разберем какво нещо е всъщност живота. Ако ний смятаме, че това, което нашият ум измисли (понеже ние сме съзнателни и разумни) стои по-високо и може да коригира природата, то ние жестоко се лъжем и правим грешки, които сетне скъпо изкупуваме. Човек не може да бъде по-умен от природата, защото неговият ум, неговото съзнание, са една малка, микроскопична частица от ума, от съзнанието на природата. А частта никога не може да бъде по-голяма и да стои по-високо от цялото. Това, което е природно, то е Божествено.
към текста >>
68.
1.13. Псалом 53. Заповедта на Учителя.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Има
целесъобразност
навсякъде в Природата - Има Бог!
Има Велик План, Велико Ръководство, има Велико всеобгръщащо Съзнание в Света. Има Велика Красота: има цветя, има небеса. има способност за жертва, има сърца, които могат да обичат! Да затворим ли очите си, да потънем ли в мрак, да ослепеем ли, за да не ги виждаме? ... Има Велика Любов във Вселената - има Бог!
Има
целесъобразност
навсякъде в Природата - Има Бог!
Има велик, безкраен, безсмъртен, разумно устроен живот - има Бог! Има цел, смисъл, красота, хармония, има МЪДРОСТ в живота, има предвидено, запланувано от милиони, от милиарди години, всичко нужно за правилното развитие на човека, на живота - значи има Бог!... Такъв Бог наистина има! Бог - Велика Разумност, Бог - Велика Любов, Бог - Велик Промисъл, Бог - източник на Великия живот, на Великата Красота, на Великата Любов - такъв Бог наистина има! - Такъв Бог наистина съществува!
към текста >>
69.
5. Ще загине ли културата. 5.1. Ще загине ли културата?
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Човек ще разбере, че неговият живот не е някакво случайно, временно явление - „ще умрем и всичко ще се свърши" -което го лишава от смисъл, от цел, от идеал, от истинска ориентировка; но че той, животът, е нещо разумно,
целесъобразно
устроено, нещо велико, безсмъртно.
Защото идва нова музика, нов живот, нова светлина, ново съзнание, ново разбиране, нов мироглед, за всички хора на земята. Естествено, и за младежта, и може би преди всичко за нея. Защото в нея е бъдещето. Съществува този нов живот, съществува тази нова музика, съществува тази нова светлина, това ново съзнание - съществува този нов свят. Те съществуват в душите на едно малцинство, но тези души са огнища, които ще разгорят в буен пламък навред в света - навред в душите на всички хора по земята - новото, великото, красивото, което идва и което ще направи живота на човека на земята пълен с велик смисъл, с велико съдържание, с велика красота.
Човек ще разбере, че неговият живот не е някакво случайно, временно явление - „ще умрем и всичко ще се свърши" -което го лишава от смисъл, от цел, от идеал, от истинска ориентировка; но че той, животът, е нещо разумно,
целесъобразно
устроено, нещо велико, безсмъртно.
ЧОВЕК Е ДУХ, А НЕ ТЯЛО! Човек живее във Вечността, а не само в един кратък земен живот. Великото бъдеще на човека е в онази безгранична Вселена, която сияе в своите неогледни блясъци над нас, нощем, в звездното небе. Там е бъдещето на човека. Натам води неговият земен път.
към текста >>
70.
5.2. Има бъдеще!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Когато, достатъчно е само да споменем названието на новата наука, Бионика, за да разберем, че този план, тази цел, тази разумност, тази съзнателност в процесите на природата, тази
целесъобразност
, тази велика наука, съществуват, и то - безкрайно, по-велики, по-съвършени и могъщи в сравнение с всичко човешко, в сравнение с всичко, което човек може да си въобрази.
Ние сме малки частици от Божието Всеединство. Животът на Бога изпълва телата ни, душите ни, сърцата ни. Бог е единствената велика, всеобхватна, непреходна Реалност, Всичко друго е временно съществуващо, временна проява на Бога във време и пространство - безкрайното Божие творчество, на което е съдено отново да се върне някога в своя Първоизточник. Да не вярваш в Бога - значи да не вярваш в живота, във Великата Разумност, която е създала този живот, която е създала всичко; да не вярваш в Бога, това значи да не вярваш в доброто, в истината, в любовта; да не вярваш в Бога. това значи да отречеш всякакъв смисъл, всякакъв Разум, всякаква хармония, план, цел - във Вселената, в живия организъм, в човека, в безграничния живот.
Когато, достатъчно е само да споменем названието на новата наука, Бионика, за да разберем, че този план, тази цел, тази разумност, тази съзнателност в процесите на природата, тази
целесъобразност
, тази велика наука, съществуват, и то - безкрайно, по-велики, по-съвършени и могъщи в сравнение с всичко човешко, в сравнение с всичко, което човек може да си въобрази.
Достатъчен е един-единствен съзнателен поглед към Безкрайността, за да разберем, колко сме смешни и жалки с нашите претенции за материалистическо и механистично обяснение на великата действителност, която е пред очите на всички. Да не вярваш в Бога - това значи да престанеш да мислиш, да престанеш да виждаш, да престанеш да чувствуваш -да затвориш съзнателно очите си, ума си, съзнанието си, за безкрайно великата Разумност, която прониква всичко в света, която е написана, изразена ясно, очебийно, върху всеки листец, върху всяко растение, върху всяко плодно дърво, върху всяко животно, всеки човек, всяко същество, върху всичко което ни заобикаля, тук, близо до нас, и в безкрайните далечини, върху всичко видимо и невидимо, което съществува. Да не вярваш в Бога - това значи да се отречеш от способността си да мислиш, да виждаш, да разбираш; да се отречеш от себе си, да ослепееш духовно - да ослепееш със страшната, много по-страшна, по-опасна от физическата слепота - слепотата на тия, които не виждат Великата Разумност, великата Любов, великата Истина на живота. А това не би сторил никой разумен, съзнателен, мислящ човек, ако не беше огромната, страшна хипноза на невидимите тъмни сили, които действуват с всички средства върху съзнанието на хората, които са си поставили за задача да държат в мрак, в незнание, в заблуда човечеството, да го отдалечат от Бога, за да могат по-лесно да го тласнат към гибелта. Но близък е вече края на тъмнината, на лъжата, на омразата, на безверието, на злото.
към текста >>
71.
Карма
,
1. Що е окултизъм?
,
ТОМ 30
Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и
целесъобразността
, който действуват в природата.
Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си”, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота - в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко - от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи!
Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и
целесъобразността
, който действуват в природата.
И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят, че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност.
към текста >>
Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и
целесъобразност
!
И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота - в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко - от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят, че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство!
Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и
целесъобразност
!
Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си.
към текста >>
И тъй, безграничната мъдрост и
целесъобразност
, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност.
Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят, че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
И тъй, безграничната мъдрост и
целесъобразност
, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност.
Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар човек да не е сам творец на основния капитал, с който разполага - Божествения Дух, който го ръководи отвътре, и дарбите и способностите, придобити при неговата дейност, все пак нему е дадено право и възможност да работи с тоя капитал.
към текста >>
Те предвиждат и лоши” и „добри” условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и
целесъобразност
, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека.
И доброто, практикувано и опитвано дълго време, става вече неделимо и ненарушимо за човешкото съзнание. Външните условия и възможности за проява, които ний намираме в даден живот, също така се дължат на нашата дейност в миналите ни животи. Тук му е мястото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност на закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от човека същества, наречени в окултната литература „господари на карма". Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимост от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т.н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимост с неговите минали животи. Те стесняват или разширяват кръга на човешката дейност, в зависимост от това, как човек се е проявил в миналото.
Те предвиждат и лоши” и „добри” условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и
целесъобразност
, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека.
Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство. Само богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма, му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота. Човек се учи преди всичко, ако не и единствено, от своята опитност. Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи. Въпросът за човешката карма е извънредно сложен и не може по никой начин да бъде осветлен всестранно в тия няколко страници.
към текста >>
72.
Бог
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
Разумността и
целесъобразността
, които са сложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога.
За разумния и съзнателен човек такъв въпрос не съществува, защото самия негов живот е доказателство, е изявление на Божието съществуване. Всяка билка, всяко камъче, всяко растение и животно, представляват абсолютно, пълно доказателство за Бога. Цялата природа ни говори само за Бога. И най-дребното, и най-незначителното нещо във Вселената е изпълнено и осветено от Божието присъствие. Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов.
Разумността и
целесъобразността
, които са сложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога.
Какво е нашето отношение към Бога? - Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло към нас. Ние наистина „в Него живеем, движим се и съществуваме". Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот. Но, както клетките на нашето тяло, макар и да нямат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия организъм, също така и човек, макар и да не може напълно да познае Бога, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност към Цялото, към Него.
към текста >>
73.
20.4. Атаките чрез острия ревматичен пристъп
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Между другото, тя си се лекуваше също с
природоцелесъобразен
начин.
Следващият етап, се подуваха т.н. гривнени стави на ръцете. Подуваха се, почервеняваха се, получаваше се отток. Плачеше, бяха жестоки болки! И тогава аз се опитвах да я лекувам според онова, което съвременната медицина разполагаше: давах й хапчета, мазила.
Между другото, тя си се лекуваше също с
природоцелесъобразен
начин.
Налагаше се с разни компреси - с млечен компрес, и т.н. и т.н. И което беше най-важното, като премине оттока долу от краката от глезените, прехвърляше се последователно отгоре, отдолу и т.н. Целта беше, да не й дадат възможност да работи с мене! Да, а аз по това време бях задвижил и нещо друго.
към текста >>
74.
3.3. „Във време на земетресение се отделя голямо количество енергия
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
То може лесно да се поправи." 4) „Страшни са земетресенията в чувствата на човека, но и тук природата работи разумно и
целесъобразно
.
Тя чувствува, че сърдцето й е разкъсано, намира се пред развалините на своя живот и желае да умре, отколкото да живее с разрушения в себе си. Какво е станало с момата? - Земетресение в чувствата й. Външно погледнато, всичко е в ред и порядък, разрушението е станало вътре някъде. Момата мисли, че в нея е станало голямо, непоправимо разрушение, но то не е видимо, не е реално за другите хора.
То може лесно да се поправи." 4) „Страшни са земетресенията в чувствата на човека, но и тук природата работи разумно и
целесъобразно
.
Тя има пред вид да научи човека, кои желания са законни и съществени и кои - не са. Всяко чувство и желание, които не вървят по законите на великата природа, са незаконни и несъществени и са осъдени на разрушаване. Който има такива желания, той е осъден на страдания. Като страда известно време, той ще разбере, че се намира на крив път, и ще се оправи." 5) „Знайте, че за вас се интересуват множество разумни и възвишени същества и всеки момент ви помагат. Вие не ги виждате, но трябва да знаете, че успехът ви в живота се дължи на любовта и грижите им към вас.
към текста >>
75.
4. Място и време на земетресенията в България.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
С други думи, ние се натъкваме на едно съзнателно и
целесъобразно
разпределение на разрушителната артилерийска сила, благодарение на което ни става обяснима както локализацията на разрушението, така също и едновременната скорост, с която летят и пристигат гранатите.
Търново, така също и от местата, намиращи се на разстояние многократно по-голямо от същия център отколкото например казания град. Значи и в единия и в другия случай има една необяснима едновременност, една неимоверна скорост, с която лети и се предава трусовата вълна. А освен това и една, като че ли независима от тази едновременна скорост, локално проявяваща се разрушителна сила. Фигуративно тази мисъл може да бъде изразена така: например имаме една крепост, обсадена с кордон от дългобойна артилерия, чиито оръдия не са разпределени равномерно едно от друго, но на едно място по кордона са поставени оръдие до оръдие, а от двете страни на това място оръдията са наредени все по-рядко. То съвършено естествено ще е, че най-голямото разрушение, което ще причини при бомбардировката си този артилерийски кордон, ще бъде в онзи пункт, срещу който са насочени най-многото оръдия, а скоростта с която летят гранатите от целия кордон към крепост, тази скорост ще бъде едновременна поради това, че всички оръдия са поставени на еднакво разстояние от обсадената крепост.
С други думи, ние се натъкваме на едно съзнателно и
целесъобразно
разпределение на разрушителната артилерийска сила, благодарение на което ни става обяснима както локализацията на разрушението, така също и едновременната скорост, с която летят и пристигат гранатите.
1) Щастливият случай „А колкото по въпроса за малкото човешки жертви сравнително големите разрушения, които станаха в Търново, Горна Оряховица и Лясковец от землетресението през 1913 г., мнозина ги приписват на „щастливия случай" - че землетресението станало един час по-късно и около един час по-рано, т.е. в 11 V* ч. преди обед, защото тъкмо на този ден -1 юни същата сутрин към часът 101/2, по случай голямата задушница, черковите са били пълни с хора - жени, а знае се, че много от тях са значително пострадали. А ако ли пък землетресението бе станало с 1 час по-късно, значи към 12 1/4 ч. - време, когато хората са се прибрали в къщите си и гостилниците за обед, то не ще много фантазия, за да си представи човек какви биха били последствията." 2) Сляпата случайност „Значи „така се е случило?
към текста >>
76.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
Когато агентите на папството намериха за
целесъобразно
да се ръкоположи по-скоро патриарх за Българо-униятската община и хванаха да премислеват, като кое от духовните лица на тая община ще да е най-добре да се препоръчи за това звание, те дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, според тях, качества да носи патриаршеската мантия.
Силвестър и проч., на които беше нееднократно чел житието в четьиминеите. Но че отпосле папите със своето властолюбие отстъпиха от чистотата на Христовото учение и допуснаха неизвестни на древните Отци нововъведения, той не знаеше това отчетливо. Поради това той и не разбираше, защо да не бъде той ръкоположен за архиерей от папата, ако гръцкий патрик не е на това съгласен. Като стигна в Цариград, Йосиф Соколский седя няколко недели при българската църква на Фенер в очакване, че скоро ще се припознае от портата българската йерархия и той ще се бъде завладичен. Като се протакаше работата и като беше му умръзнало да седи в Цариград далеч от реките и горите на Габровската планина, за които отколе вече въздишаше сърцето му, той лесно се помами от привържениците на унията, които често слушаше да му казват, че Гърците няма никога да се съгласят да стават и Българе владици, че чорбаджиите лъжат, а пък папата, щом му се поиска българска йерархия, ще я даде незабавно, та че и него само ще направи завчас владика.
Когато агентите на папството намериха за
целесъобразно
да се ръкоположи по-скоро патриарх за Българо-униятската община и хванаха да премислеват, като кое от духовните лица на тая община ще да е най-добре да се препоръчи за това звание, те дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, според тях, качества да носи патриаршеската мантия.
Старецът Йосиф беше крайно добродушен и прост. Като гледаха, че не отбира нищо, а пък не е нито лукав, нито сребролюбив, а още и води живот благочестив и добродетелен229, дейците на пропагандата и главатарите на новата униятска община не се страхуваха от него, че ще злоупотреби с високото си положение или че не ще се води от тях. Те бяха уверени, че, при тия качества, той ще бъде в ръцете им, като едно най-послушно дете. Избраното за патриарх лице требваше да се ръкоположи от самий папа, и поради това дядо Йосиф Соколский требваше да се заведе в Рим. Тая мисия зеха на себе си началникът на лазаристите в Цариград, Боре, който беше и най-ревностен деятел на латинската пропаганда между Българете, Драган Цанков, и д-р Георгий Миркович.
към текста >>
Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-
целесъобразно
да се испълни решението за заточение българските владици.
Едно просто низложение, без заточение низложените, беше по онова време за патриаршията безцелно. Да низложи просто българските владици, без да иска заточението им, патриаршията можеше още на другий ден след постъпката им, която се зе като нарушение на каноните. Ако тя не направи това тутакси след провинението им, то беше по единствената причина, че Портата не се съгласяваше тогава изведнаж да се заточат низложените. Портата пък не склоняваше от начало да се наложи наказание на българските владици, защото искаше да види по-напред, какъв характер ще вземе българското движение, где ще отиде то и как именно ще може тя по-добре да се въсползова от него за целите си. Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква.
Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-
целесъобразно
да се испълни решението за заточение българските владици.
Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий.
към текста >>
НАГОРЕ