НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин. Избираха не случайни хора, а заслужили в комунистическото движение. Накрая се сещат и за Игнат Котаров. Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка. Но той отказва. Онези са изумени. "Защо?" - го питат те. "Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл. Но тук, да застана пред нещо,
сътвор
ено от човешки ръце, аз не искам. Това е идолопоклонство. Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли. Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва. Извикват го на онова място, откъдето човек в ония години не се връщаше назад. Разпитват го. Той повтаря същото. Накрая идва един голям началник. Оказва се, че той е един от същите, които са идвали в неговата барака при нелегалните събрания на "Изгрева" преди 9 септември 1944 година. Онзи го вижда и започва веднага да му вика: "Игнате, ние знаехме, че си щур, още от онова време, когато бяхме в нелегалност и когато ти ни прибираше в твоята барака на "Изгрева". Ние знаехме, че си щур по Дънов и дъновистите. Ние знаехме, че ти си верен и предан на нас. Ама сега се убедих, че ти не си само щур, но си и пощурял с тоя твоя дъновизъм. И спасение за теб няма. Ти ще си умреш като пощурял дъновист. Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и по дело и никой по онова
към текста >>
2.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен. Той не може да бъде безучастен към съдбините на Света. Защото Духът е този, Който движи Света и Духът е този, Който го устройва отвътре и съгражда отвън. Духът във всички времена е един и същ. Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да
сътвор
и идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все!" Аз мълча пред откровението на Духа Божий, на Духа Господен и на Духа
към текста >>
3.
2_27 Кога твоята любов е божествена?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
е Божествена. Живот - значи те да чувствуват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята любов е Божествена ! Същият ден Савка Керемидчиева ми подаде едно нейно тефтерче, в което лично Учителят бе написал следното: "15. 11. 1925 год., неделя Ем-Руха - Ангелът на светлината Вел-Мур ъ - Царят Давир а - дъщерята Комура -
сътвор
ение на света Вехади,
към текста >>
4.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар. Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши. "Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз. "Хубаво - това е така. Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал?" Аз промълвих: "Милиони години". "Добре. Ами за този бръмбар?" "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да
сътвор
и този кристал или да създаде този бръмбар?" Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?" Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената. Какви величини за сравнение и каква простота
към текста >>
5.
3_01 Чужди по дух хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
хармонизации" Може би най-интензивен в Школата на Учителя бе животът на музикантите. Всички ние, които минавахме за музиканти, бяхме онези, школуваните, минали през музикалната образователна система тогава в България, а това бе Консерваторията в София. За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит. Навярно се досещате, че един музикант не се
сътвор
ява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две. Онези, които бяхме завършили консерваторията, се считахме за музиканти. При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани. И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент. Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София. Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само
към текста >>
6.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дошло, прелетяло и отлетяло. Какво нещо е непослушанието на ученика! Голямо нещо е непослушанието на ученика към Учителя. Голямо е непослушанието на ученика към Божествения Дух и към Бога. Толкова голямо е това непослушание, колкото и огорчението, колкото и цената, с която трябва да се заплати. Някои заплащат с едно, други - с друго. Но всички, при всички случаи заплащат с най-ценното, което имат и което изработват у себе си. Или по-точно, заплащат с онова, с онези плодове, които са
сътвор
ени от присъствието на Духа. Аз също платих. Това вдъхновение, което получих от Духа, го изразих чрез музика и хармония и то излизаше под моите пръсти на пианото или на хармониума. Но не го записах и то отлетя. Сега то не може да се върне, точно онова в онзи момент от онази дивна епоха. Сега има друго време. То не е същото време, което бе при Учителя. Но Словото е живо, то
сътвор
ява форми и живот. Животът се изразява във времето и пространството чрез различни форми. Когато изтече това време, формите умират и остават като мидена чурупка, изхвърлена от морските вълни на брега. Тук при мен се случи същото. Така времето изтече, остана една черупка и сега тя е на брега на морето. Който се интересува от черупка и може да чете - да чете и проумява. Та сега, като седна на пианото да свиря, винаги се стремя да влезна в онази епоха и в онова време и да уловя мига на Духа, който се е излял в музиката, която беше записана чрез нотни знаци. Та за вас тези ноти са черупки от миди, изхвърляни на брега от
към текста >>
7.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите,
сътвор
ени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е
сътвор
ил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни. А сега ще ви кажа още по-интересен пример, от който ще ахнете. През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога. Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата. Преди да си замине, беше ни казал: "Не се обличайте в други форми, освен в тези, който съм ви дал." Ние спазвахме това. Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат. Взеха ни
към текста >>
8.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
моли, Учителят добави: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости." А защо Бог да му прости? Защото само Бог може да заличи неговото престъпление и да покрие неговия грях. Защото Бог се изявява чрез Божествения Дух, проявява се чрез Господния Дух на Силите и оживява всичко чрез Христовия Дух на обединението, който събира в едно Небето и земята на Битието. Ето, това бе новата Голгота на земята българска. Не римски войници, а българи по плът, ръце български, посегнаха върху Учителя и
сътвор
иха новата Голгота на човечеството. А на България това няма да се размине току-така, защото тук се издигна Голгота срещу Всемировия
към текста >>
9.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога. Това бяха незабравими изживявания чрез песен и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи свят, който бе
сътвор
ен от музика и хармония. За нас любовта ни бе песен, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и
към текста >>
10.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
разбирам какво нещо е любовта." А Асен бе опитал много неща, които предлага светът. Не беше се лишил от нищо. Както по времето, когато бе на "Изгрева", така и по времето, когато отиде в света, потъна в него и работи за него. Но "нишките" на Димитрина бяха изтъкали в него вълшебна тъкан. Благодарение на тази вълшебна тъкан и на тези "нишки", той създаде тази симфония, която не записа. А трябваше да я запише. Учителят му бе казал само една дума: "Работи!" А човек, когато работи, той
сътвор
ява, съгражда и чрез творчеството си представя нещо на себе си и на ония, за които работи. Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той
сътвор
и благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и
сътвор
или хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен
към текста >>
11.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река Марица за част от Родопите. Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила. В старите географии е част от Родопите. Ние няколко пъти сме летували на Маричините езера - там, където според думите на Учителя е била Школата на Орфея. Беше невероятно летуване и мистично изживяване - вглъбяване в онези Начала, от които идва Духът на Орфея, който
сътвор
и Школата си, дала подтик на гръцката цивилизация чрез неговия ученик Питагор. Направете и вие същия опит и летувайте на Маричините езера. Ще имате подобно преживяване като нас. Старинна песен Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език. 1. МЕР ХАИНЗИ 2. ВЕХЕР ДЕ ХАНЗИ 3. СИЛМЕН BE ХАНЗУ 4. ХИДАР КОНЗУ 5. ТИЛ ШИАМЕН ХАРЕНЗУ 6. ЗИА КУК МЕХРЕНЗУ 7. ТИА ЛУ ФАР ДАРУ 8. ШАНТАЛИ МЕР БЕХУР. В превод от Учителя, това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. В Доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Бялата магия на песните на Учителя Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително. Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това
към текста >>
12.
5_34 Къде е Изгревът?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Та по-късно някои от нас разбраха какъв е Духовният "Изгрев" и какъв е Божественият "Изгрев". Божественият Дух е този, който изгрява в душите на хората. Христовият Дух е този, който изгрява в сърцата на хората. Та "Изгревът" е мястото, където Божественият Дух и Христовият Дух се срещат. "Изгревът" на Бялото Братство е онова място, където Божественият Дух и Христовият Дух обитават. Ученикът трябва да създаде условия в себе си и да създаде, и
сътвор
и "Изгрева " в себе си. Това е мястото, където Словото на Всемировия Учител ще влезне в него и ще
сътвор
и новия "Изгрев" на ученика. Ученикът само чрез Словото на Учителя може да се добере до "Изгрева" и оттам да дочака изгрева на слънцето, тоест изгрева на Божествения Дух, да го огрее Виделината, която е
сътвор
ение на Христовия Дух. На физическото поле "Изгревът" е мястото, където слънцето изгрява, където слънцето и Светлината от Словото на Учителя влизат в човешкия ум. Духовният "Изгрев" е мястото, където Словото на Учителя влиза като Виделина в душата на ученика. Божественият "Изгрев" е мястото, където Христовият Дух и Божественият Дух чрез Силите Господни
сътвор
яват новия човек на земята. Това са Синовете Божии, които се кланят в Дух и Истина. Ето, това е "Изгревът" на Всемирното Велико Бяло Братство. Той е недосегаем за човешките
към текста >>
13.
7_06 Как Катя Грива разреши задачата си
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
показваше упражненията на желаещите да ги учат. Онези, които са научили упражненията от нея, по-късно ги играеха най-правилно. Да се прехласнеш от видяното - пластика и хармония! Бащата на Катя Грива е бил полковник от пехотата през време на Балканската и Европейската война. Чрез нея на "Изгрева" идва нейният брат Димитър и сестра й Стефанка. Веднъж тя сподели с мен: "Прекараното ми на "Изгрева" време е истинското ми време. Другото е слама. Видях Рим, Париж, Венеция. Видях красоти,
сътвор
ени от човешката ръка. А тук, на "Изгрева", видях и срещнах чудеса,
сътвор
ени от Божествения Дух. Затова за мен истинското ми време е тук, на "Изгрева". Другото е слама и плява в този ми живот". Катя Грива бе дребничка, нежничка. Към края на живота й нейното поведение ме развълнува. Казаха ми, че е болна и аз отидох да я посетя. Попитах я: "Катя, какво ти е?" Отговор: "Нетърпимо и тежко ми е положението. Имам рак в едната гърда. Лекарите ми предложиха да се оперирам, но аз не пожелах. Ако ме оперират, ще поживея десет-петнадесет години, ако не се оперирам, ще си замина скоро от земята. Какво от това дали сега или после ще си замина? Реших да не се оперирам. И затова сега съм на легло". Аз рядко съм срещал такава куражлия жена. Предпочита сега да си замине, неоперирана, отколкото след десет-петнадесет години, оперирана. На мен ми се видя, че това е смелост, от която се възхитих. Но нейното решение ме смути. Това ли бе най-правилното решение? Та ние бяхме ученици от Школата. Ние имахме
към текста >>
14.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него. Така я научихме по слух. По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух. Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я
сътвор
яваше, като почваше да пее. Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее!" С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал
към текста >>
15.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма. Тогава на него не му е необходима религия, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи. Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да
сътвор
и у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа. След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува
към текста >>
16.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
държавата. Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в червения азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "Александър Стамболийски" 5. Така беше по наше време. А по ваше време може и да го няма. Но да знаете, че това го е имало и е било. Било е, когато сме били и сме живели като българи по земята българска. Днес, физическият "Изгрев" го няма. До края на декември 1972 година, той бе окончателно разрушен. Остана Духовният "Изгрев", който е
сътвор
ен от Словото на Учителя. Ако запазите Словото на Учителя, чрез Него може да се доберете до Духовния "Изгрев". А Божественият "Изгрев" представлява свалянето на Царството Божие на земята чрез претворяване на Словото на Учителя в Сила и Живот. Но това е за една друга епоха, епоха на човеците на Шестата раса, която трябва да дойде. Веднъж се бяхме събрали около Учителя. Занимаваха Го приятелите с нашите човешки неуредици на "Изгрева". Той беше много недоволен. Изгледа ни и строго каза онова, което трябваше да каже. А ние трябваше да го запомним: "Ако българите разберат кои сте вие тук на "Изгрева" и че тук е Великият Учител и Бялото Братство, ще станат всички и ще дойдат да ви огледат така, както трябва. Ще ви претеглят и оценят, без да им трепне окото. Ако българите разберат кои сте тук на "Изгрева" и че вие нищо не сте приложили от Моето Учение, тогава със сила ще ви изметат от тук. Ще ви натирят по света. И вие ще се загубите по света. Ако българите проумеят това кои сте вие тук на
към текста >>
17.
10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно
,
студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ
,
ТОМ 1
пророци от Стария Завет в даден народ. Не само да се родят в него, но и да се изявят. За да дойде Мировият Учител, второ - трябва да се преродят всички апостоли от Новия Завет в даден народ. Не само да се родят, но и да се изявят. За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси, философи, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са
сътвор
или старата и новата цивилизация от историята на човечеството. Не само да се родят, но и да се изявят. Едните представляват основата на Хеопсовата пирамида, вторите - средата, третите - върха на пирамидата. И чак тогава, най-накрая, на върха на тази общочовешка пирамида на земната цивилизация откакто свят светува застава Всемировият Учител. Всемировият Учител е от Божествена еволюция. Всемировият Учител идва от Божествения свят. Всемировият Учител е изпратен от Бога. Този народ, който бе подготвен за идването на Всемировия Учител на земята, е българският народ. Този народ съществуваше като една Божествена монада още от предисторическо време. Българският народ бе подготвен от Небето от 5 400 години за идването на Всемировия Учител. Днес той представлява една трояка здрава сплав. Траките от тази сплав донесоха мистичната и духовна нагласа на този народ. Славяните донесоха духа на жертвата и саможертвата за общото. Прабългарите внесоха своите знания за окултизма и волевия елемент. Днешният
към текста >>
18.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Който ви говори. Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които
сътвор
яват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух. „Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви. Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма. Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат. (Писмо от 21.1.1899г., гр. Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици. Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно
към текста >>
19.
72. КОКОШЧИЦАТА И КУЧКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
кръчмарят я наби, изруга я, нарече я „дъновистка" и я изпъди. Тъй тя остана в Братството. Учителят търпя кръчмаря година, две, после изведнъж стана някакво произшествие и кръчмата се затвори. Тъй се отървахме от това неприятно съседство. Но Учителят ни предаде нагледно един хубав урок. Търпение. Пример на ТЪРПЕНИЕ И САМООБЛАДАНИЕ. Бяхме си заплатили за яйцата и разплатили с онзи, когото бяха изпратили тук, за да пречи на Братството и да тормози Учителя. Приехме между нас онази
сътвор
ена твар - кучето, която ни позна и остана при нас. Приехме всичко и чакахме да се задвижи окултния закон на Божията Правда. И той се задвижи и въздаде всекиму според
към текста >>
20.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
се направи устав на Бялото Братство, който устав бе направен, но за наше щастие или нещастие не се одобри от властта. И добре стана така, защото щяхме да попаднем в клопката на организацията и всяка една власт можеше спокойно чрез нейни хора да управлява всяка една организация. Така запазихме своята независимост. Ние трябваше да останем като Школа. След време външната проекция на Школата бе унищожена с изземването на Изгрева, но ние трябваше да запазим в себе си Вътрешната Школа
сътвор
ена от Учителя. Тодорчо беше много слаб и деликатен с обноските си. Представляваше тип на англичанин и на английски лорд. Това се вижда от неговата фотография. След бомбардировките в София бе паднала бомба и разрушила тавана на къщата му в града. Отивам аз при него и го намирам отчаян, не може сам да си поправи тавана, не е по силите му. Хващам го за рамото и му казвам: „Не се притеснявай, всичко ще оправим". Взех работниците от моята бригада и за един месец ремонтирахме тавана и покрива. Когато беше болен нареди на онези, които се грижеха за него да ми се предаде неговият архив. Той беше малък, но аз го укрих и запазих. След като си замина аз бях поставен и взех неговото място като председател на Братския Съвет. Тодорчо имаше деликатна фигура, беше слабоват. В младини често е боледувал. Учителят му бе дал съвети за здравето му. Единствено на него Той бе позволил да яде риба, за да може чрез нея да внася фосфор в тялото си, за да съхрани нервната си система и да може мозъка му да работи.
към текста >>
21.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г. Той създаде детската литература. А какво творчество има само. То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч
сътвор
ена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж
към текста >>
22.
30. СКАЗАНИЯ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК НАЧАЛО 1. Бог наш е океан безбрежен, Неизмерим връх белоснежен, От всички богове най-прежен. 2. Бог наш е слънце на слънцата, Величието в небесата, Красивото във светлината. 3. Бог наш е Бог Любов предвечна, Любов велика, безконечна, Свещена и неизреченна. 4. Той управлява всички сили, Които вечно са творили, И
сътвор
еното красили. 5. Не стига се Бог в съвършенство, Непостижим е той в блаженство, неподражаем в президентство. 6. От Бога по-реално няма! Вселената макар голяма, Открай докрай я Той заема. 7. Навред проникнува горите, Цветята, билките, тревите, И облаците, и звездите. 8. Той е у всичките животни Живота - в форми разнородни. Единство - в членове свободни. 9. И ето, Той и в нас живее! Честит е, който съумее Със Него в себе да се слее. 10. Весден ще слуша словото му, Ще изпълнява волята му И ще пребъдва в лоното му. 11. Бог наш е жив Бог повсеместен, Всемъдър, благ и милосърден, И пак невидим, неизвестен. 12. От Бога всеки само иска: Един за всяка душа близка. А друг за себе си - да лиска. 13. Далеч от Бога в тъмнината, Пред Него близу - в светлината А ти върви си след душата. 14. Извън съзнанието Божие Народ, човек и дом не може! Така си Вседържител Боже. 16. Ще видиш Бога ако вярваш; Ще вярваш без да се съмняваш, Ще вярваш и ще се надяваш. 17. Без вяра щастие не иде, Без слънце светлина не биде, Без Бога благодат не сниде. 18. Светът без вяра не успява, Тя ни крепи и утешава, Задачи много разрешава. 19. Любов, хармония, надежда,
към текста >>
23.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона. Такива хора вървяха и проповядваха за Доброто. Но едно е да проповядваш, друго е да живееш с проповедта. В една от беседите си Учителят споменава за него, че когато се поминал и заминал в Невидимия свят той очаквал да го посрещнат както трябва, понеже цял живот проповядвал Писанието между народа. Посрещнали го горе, сложили го на една маса и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е
сътвор
ил долу на земята. Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде. Пита ги: „Аз съм Божи служител и какъв е този цървул в тази чиния. Да нямате грешка?" Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници. Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен. А през време на Школата ние имаме десетки примери, които надвишават по стойност скъсания цървул на дядо Димитър от
към текста >>
24.
10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
се. Мълчание. Всички видяхме това и се зарадвахме много на този знак. След като си направихме молитвата и благодарихме, на излизане заваля ситен, приятен дъждец. А това беше благоприятен знак, че дарът на петимата ни е приет от Учителя. След няколко дни поднесохме книгата като дар на Братския съвет. Те всички скочиха и в глас ни обвиниха, че сме ги излъгали, защото сме издали книга скришом от тях. Те не приеха дара от нас, въпреки че беше книга за Учителя. Яви се ураган
сътвор
ен от ревността, която се превърна в злоба и помете всичко. Повече този Братски съвет не можа да
сътвор
и нищо. А онези, които не приеха дара в следващите десетилетия не направиха нищо за Делото. Те не приеха дара. Но Учителят го прие. Ако го бяха приели, нещата по друг начин биха се развили в Братството. Благословението се изсипва по благодат от Свише и то върху онези, които Духът избере. Ето това е
към текста >>
25.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели. Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна, и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия. Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя всред народа. Ще завършим със следните думи от Учителя: „Съвременните хора се намират пред светло бъдеще. Всичко лошо ще изчезне. Бог ще
сътвор
и нов свят, нови условия. Нови, светли дни пристигат. Иде нов порядък в света, за който всички трябва да бъдете готови. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството, поради любовта, която ще се изяви. Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране. Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел. Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравяват и ви
към текста >>
26.
03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи. От думите на Учителя Дънов става напълно ясно, че Константин е създателят на Кирилицата, така както Черноризец Храбър споменава за годината 855. Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия. Константин превежда Евангелието, а Черноризец Храбър казва: „Българската литература е свята, защото свят мъж я е
сътвор
ил". Той знае много добре кой е Константин Философ и че Святият Дух е в него. Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: "Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. НЕ БЯХ, БИДОХ И СЪМ ВО ВЕКИ. АМИН". Не той, а Святият Дух бе над него, който даде буквите и чрез тях ще бъде ВО ВЕКИ ВЕКОВ. След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в манастира „Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли". Това е 861 година и той е на 34 години. Там е живял безмълвно и се молел Богу. Тук той довършва започнатите преводи на богослужебните книги, започнати от 855 година и прекъснати с Хазарската мисия (859-861г.) Тук Константин създава своя Школа и ученици. От тук те отиват на река Брегал-ница. В „Успение Кирилово" и „Солунска легенда" се говори, че Константин философ е посетил славяните на река Брегалница, между които е намерил много некръстени. Той ги е кръстил и им написал
към текста >>
27.
11.СЪБОТА - ДЕН ЗА ГОСПОДА
,
,
ТОМ 4
ЗА ГОСПОДА Според Писанието, Бог
сътвор
и света в шест дни и почива в седмия ден. А това е събота и означава почивка. Тя произлиза от еврейската дума „ша-бат", което значи - почивка. Евреите са празнували съботния ден от петък вечер до събота вечер. „Помни съботния ден, да го осветяваш". (Изход гл. 20, ст. 8; Второзаконие, гл. 5, ст. 12). Той се освещава с благотворителност, с молитви, славословия, изучаване на Божието Слово. В този ден не се работи. Събота е ден на Сатурн. През втория век от новата ера римският император Адриан забранил на християните да празнуват в събота. Денят за почивка бил пренесен следващия ден от седмицата, в деня на Слънцето. А това е неделя. През 321 г. римският император Константин, след като приел християнството, узаконил неделята от седмицата като държавен празник. Неделята означава ден, в който не се работи. Думата "неделя" се състои от две срички: „не" и „деля". „Деля" означава "работа". А „не" „деля" означава "не" "работя". Учителят, по време на Школата, в съботния ден не е приемал гости и посетители както от Изгрева, така и от града. Казвал е: „Това е ден за Господа". Обикновено е бил в Горницата, стаичката Си и не е приемал никого. Сестрите са Му оставяли блюда с храна, които Той не винаги е докосвал. Понякога по спешност и при големи настоявания от нуждающите, Той ги е приемал и в този ден, макар че е събота, и е разрешавал някой техен въпрос. Защото и Христос казва, че Син Божий е Господар и на съботата. А Учителят е Господар не само на
към текста >>
28.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива
сътвор
ения свят. Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот. Често млечно-бялата пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги. Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата. Такива дни наричаме библейски, понеже напомнят Сътворението. Учителят е назовал някои от езерата с имена на стар и древен език. Махарзи е първото езеро. Елбур е второто. Третото езеро е Балдер-Дару. Четвъртото носи познатото име Близнака. Петото - Махабур, шестото езеро, подобно на човешкото сърце и затова носи името Сърцето, а седмото езеро е назовано Шемхаа. Достатъчно е да прошепнеш тези имена, за да се потопиш в един свят, одухотворен от присъствието на същества от по-висока еволюция, които обичат езерата, посещават ги и вземат участие в живота на Школата с присъщите им измерения. Тогава езерата стават обширна аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от физическия свят и от Невидимия
към текста >>
29.
ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ще станат извор на вдъхновения на бъдещи музиканти, за да се създаде нова окултна музика. Създаването на Учителевите песни ние считаме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм, една идея се превръща в музика. Това е причината, че всяка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите. В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в два отдела. В първия отдел има песни от Учителя, но има и такива,
сътвор
ени от ученици по негови мотиви. Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението и всеотдайното отношение към Небесната Милост. Упражненията във втората част, наречени „окултни музикални упражнения" имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектура, които беле-жат вътрешната сила и дълбочина. Това не са обикновени песни, а мелодии, които ни свързват със словото, тъй като между словото и музиката има връзка и е възможно да се постигне една еднозначност. В окултните школи на миналото музиката не е вземала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се заражда. Окултните упражнения, за който стана по-горе реч, са зародишът на бъдещата окултна музика. Дадените окултни упражнения са за концентриране на мисълта. Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване. Всеки
към текста >>
30.
4.30. Последната екскурзия с Учителя на Рила
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
1942 г. Сутринта излезнахме на Молитвения връх. След изгрев слънце Учителят произнесе неповторими Слова. Боян Боев и Савка стенографираха. Тези Слова бяха издадени в книгата „Опорни точки на живота." Това е Словото, произнесено от Учителя от 21 юни - 3 юли 1942 г. Там имаше едно такова изречение: „Тази сутрин на върха са дошли всичко 7 души. Числото седем представя дните на седмицата. Бог е създал света в седем дни. Значи всеки от вас представлява един ден от седмицата - от дните на
сътвор
ението на света." (Опорни точки в живота, стр. 7). Значи числото седем не беше избрано случайно и ние също не бяхме повикани поименно случайно от Учителя. Всеки от нас трябваше да бъде представител на един свят, комуто трябваше да бъде отправено Словото на Учителя и на Бога. Това бе голяма привилегия за нас. Спомням си думите Му: „Изучавайте Словото, което иде от Бога!" На следващият ден бе 22 юни 1942 г. Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите. Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не посмяха да го
към текста >>
31.
5.12. Изгревът и Духът на Словото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
да изгрява всеки ден. Остана слънцето, което в Словото на Учителя е символ на Духа. Значи Изгревът е в слънцето. Значи Изгревът е в Духа от Словото на Учителя. Ето как всичко се сбъдна. Не стана ли това? Стана. След заминаването на Учителя много хора отпаднаха и не си издържаха изпита. Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот. Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е
сътвор
ен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя. А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства. Така се смесиха и тръните, и високата трева, която закри някогашния Изгрев. Сбъднаха се думите на Учителя. Значи ми бе дадено на сън да видя, че физическият Изгрев ще се разруши. Учителят това в Мърчаево го потвърди. А истинският Изгрев е в Слънцето. А онази Богородица от съня ми каза: „Ето го Изгрева!" Точно така стана. Днес Изгревът е в Духа от Словото на Учителя. Това е план на Небето и план на Учителя, да не остави физическата форма, за да не се изкушават в нея, и за да не се опорочи Учението Му. А трябва да остане Словото Му и Духът на Словото. Който иска да Го прилага, ще Го прилага чрез живота си. Това е пътят на ученика от Школата. Всички опити да се правят Салони са
към текста >>
32.
5.16. Кошница, пълна с кайсии
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
войничето, обуто с голи налъми. Той, офицер, целият излъскан, с ботуши, с шпори, със сабя, издокаран като на парад, със същата ръка, която подаде кошницата с кайсии, със същата ръка удари войничето. Ето затова Учителят не пожела да вкуси от неговите кайсии. Но взе от нас, от трите рождени сестри по три джанки, които всяка една от нас откъсна от джанката, която бе узряла в двора на брат Темелко. Благословението не се дава току така. Благословението може да се изсипе само в чист съд,
сътвор
ен от светъл ум, чисто сърце и праведна постъпка. Ето, това е Законът на
към текста >>
33.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
другите, които следва да бъдат привлечени като актьори в новото действие, което предстои. Това е едно приблизително обяснение на този факт. Завършване на Младежките събори. Освен произнесените реферати от учениците и беседите на Учителя, съществуваше и друг живот при съборите. Организираха се братски вечери, както и братски концерти от музикантите. Правеха се литературни четения. Това беше една много важна част, защото всеки искаше да покаже най-красивото и най-ценното, което е
сътвор
ил. Беше атмосфера неповторима, а Учителят активираше онова, възвишеното у тях, което те го отразяваха в своята поезия и проза. А когато я рецитираха пред нас, всичко се сливаше в едно. Поезия и творчески дух. Всеки един Младежки събор завършваше с обща екскурзия до Мусала. Освен младежите, присъстваха и други желаещи. Кръстю Тулешков. „Идеалът на ученика" (IV Младежки събор, стр. 37) Беше написал, че без идеал еволюция е невъзможна, и че идеалът на ученика е един и вечен. И че идеалът на ученика е идеал на природата. Минаха много, много години. И той успя да реализира тези неща. Той завърши естествени науки и стана професор по зоология, и накрая стана директор на зоологическите градини. Написа една книга „Любовта в природата", с която реализира мисълта си от реферата, че идеалът на ученика е идеал на природата. Имаше много характерни черти. По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на бялата раса („Зороастър") -
към текста >>
34.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
в болницата. Тук на Изгрева е място за здравите! Тук е Школа на Бялото Братство и тук е Школа за учение и приложение на здрави хора. Тук не е болница, а тук е училище за ученици". Така Учителят разрешил въпроса. Сестрите занесли отговора на братското семейство. Те го чули и казали смирено: „Ще си носим теглото си, до когато можем." По този начин те разрешават този свой кармичен проблем. Това бяха семейство Бошкови. Днес физическият Изгрев го няма. Но го има Духовният Изгрев и той е
сътвор
ен от Словото на Учителя. И този Духовен Изгрев е
сътвор
ен и се управлява от окултни закони, и който ги нарушава, ще носи последствията си. Ето тук разказахме за едно такова нарушение и за едно назидание. А сега ще цитираме от Словото на Учителя от томчето „Смени в природата" на Общият окултен клас, 8-ма година, том II, стр. 304: „Произволно нещо ли е съдбата? Съдбата не е произволна, но е строга, а понякога е и безпощадна. Когато човек нарушава Божествените закони, съдбата го преследва до 9-ти род. Тя иска да му даде добър урок, да го научи как да постъпва с Великите закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който го е предвиждала за даден човек, но никога няма да го забрави." „Трябва да знаете, че при това непременно ще минете през своя минал живот и ще платите за всички свои погрешки. Докато не се справите с миналото си, вие няма да се освободите от страданията." (Стр. 306 от същия том) Ето с това приключваме очерка си за Стоянка Илиева и разказахме как един чужд човек идва да
към текста >>
35.
7.10. ДИМИТЪР ГРИВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Славова, където живееше като заврян зет. Там успях да запиша неговите опитности. Домът беше много уютен, с широки помещения и много светлина, а това предразполагаше за една творческа работа. Съпругата му Мария бе отлична домакиня, гостоприемна и през време на почивката ни поднасяше кафе и вкусен кекс. На друго място такъв кекс не съм вкусвал. Пианото бе поставено на лично място и Грива имаше условия за творческа работа като композитор. И може би най-хубавите неща той в този дом бе
сътвор
ил. Това беше около 1974 г. Още оттогава той бе документиран с магнетофонен запис, филм, снимки за следващите поколения. Беше в изключително добри отношения с Борис Николов и Методи Константинов. Дори си спомням, през 1974 г. аз летувах с Борис Николов и Мария Тодорова на Рила, в местността Секирица. Бяха ни дошли на гости Димитър Грива, Мария Славова, Методи Константинов и Янка Попова. Разположихме се на поляните и какви разговори се водеха там? Аз носех камера и фотоапарат и успях да заснема част от този живот, който водеше това поколение. Те бяха единомишленици в дух и дело. Бяха съвременници от Школата на Учителя. Те не можаха да се ориентират в новата епоха: важи за всички, без изключение. И така направиха своите лични неблагополучия и всички се провалиха накрая. Димитър Грива, като композитор и музикант, е имал за задача от Учителя да работи върху Паневритмията и да я подготви да се изпълнява от симфоничен оркестър. Бе работил дълги години и беше направил един опит, при едно излизане
към текста >>
36.
7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
които не са запознати с такъв материал, не трябва да бързат и да изместват ония, които са изпратени да свършат тази работа, защото се пречи на общата работа. А Георги Кръстев е свободен и може да издаде и други неща на Цветана Табакова. Аз не съм против това. Той и другите не знаят, че на всеки материал, който тя бе написала, то за него бе разказвала и обяснявала подробно. На никого тя не е разказвала тези неща и има опасност, ако се публикуват от някого, да се провали онова, което е
сътвор
ила. Ще ви дам най-невероятния пример. Около нея мнозина музиканти са я спохождали. Но тя не можа да има нито един ученик, на когото да предаде своя опит и да направи от този ученик един певец. Тя имаше Школа по пеене като труд и Школа на практически правила, чрез които да се
сътвор
и един певец. Но тя не нам,ери този ученик и не направи такъв певец. Онези, които пристъпваха при нея не можеха да издържат повече от три посещения като ученици и я напускаха. Причините са много, да не говорим за тях. Ще говорим за нещо друго. А това е, че тя на никого не позволяваше да се доближи до нейния нотен материал. Освен това тя имаше няколко песни от Учителя, които ги бе запазила като талисман още от 1945 г. и не бе ги дала на Мария Тодорова да се издадат в песнопойката като песни на Учителя. Накрая тя склони и ми каза кои са тези песни. И бе се съгласила да ми предаде да ги преснема на ксерокс. Но други дойдоха и й попречиха, и тя се отказа. И тези, които попречиха, не знаят кои са тези песни. Дори
към текста >>
37.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
тя? Отговорете си сами. Атанас Янчев. Той в момента се е обявил за лектор и изнася лекции в клубчето, където се събират последователите на Учителя Дънов. Може ли да има лектори в една Окултна Школа, когато там има Учител? Учителят Дънов е отворил Своята Школа от 1922-1944 г. През това време имаше само един Учител. Имаше само едно Слово на Всемировия Учител, което е Слово на Бога. Имаше една Школа и след Неговото заминаване се закри физическата Школа, а остана Духовният Изгрев
сътвор
ено от Неговото Слово. Затова в Духовно общество Бяло Братство не се разрешава да има никакви лектори, никакви проповедници, никакви ръководители. В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват й да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт-рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох
към текста >>
38.
18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА
,
,
ТОМ 4
които не са запознати с такъв материал, не трябва да бързат и да изместват ония, които са изпратени да свършат тази работа, защото се пречи на общата работа. А Георги Кръстев е свободен и може да издаде и други неща на Цветана Табакова. Аз не съм против това. Той и другите не знаят, че на всеки материал, който тя бе написала, то за него бе разказвала и обяснявала подробно. На никого тя не е разказвала тези неща и има опасност, ако се публикуват от някого, да се провали онова, което е
сътвор
ила. Ще ви дам най-невероятния пример. Около нея мнозина музиканти са я спохождали. Но тя не можа да има нито един ученик, на когото да предаде своя опит и да направи от този ученик един певец. Тя имаше Школа по пеене като труд и Школа на практически правила, чрез които да се
сътвор
и един певец. Но тя не нам,ери този ученик и не направи такъв певец. Онези, които пристъпваха при нея не можеха да издържат повече от три посещения като ученици и я напускаха. Причините са много, да не говорим за тях. Ще говорим за нещо друго. А това е, че тя на никого не позволяваше да се доближи до нейния нотен материал. Освен това тя имаше няколко песни от Учителя, които ги бе запазила като талисман още от 1945 г. и не бе ги дала на Мария Тодорова да се издадат в песнопойката като песни на Учителя. Накрая тя склони и ми каза кои са тези песни. И бе се съгласила да ми предаде да ги преснема на ксерокс. Но други дойдоха и й попречиха, и тя се отказа. И тези, които попречиха, не знаят кои са тези песни. Дори
към текста >>
39.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
тя? Отговорете си сами. Атанас Янчев. Той в момента се е обявил за лектор и изнася лекции в клубчето, където се събират последователите на Учителя Дънов. Може ли да има лектори в една Окултна Школа, когато там има Учител? Учителят Дънов е отворил Своята Школа от 1922 ÷ 1944 г. През това време имаше само един Учител. Имаше само едно Слово на Всемировия Учител, което е Слово на Бога. Имаше една Школа и след Неговото заминаване се закри физическата Школа, а остана Духовният Изгрев
сътвор
ено от Неговото Слово. Затова в Духовно общество Бяло Братство не се разрешава да има никакви лектори, никакви проповедници, никакви ръководители. В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват и да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт- рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох
към текста >>
40.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА
,
,
ТОМ 5
проявява духовния закон от Словото на Учителя. Учете сега, за да знаете какво ви предстои и ако искате днес някои неща да знаете, че те могат да ви се дадат, но тогава трябва да ги издържите докрай. Учителят даде своето Слово, а то бе за онези проекции и сечения на светове, които изпълваха духовния свят над Изгрева, защото тук бе слязъл Учителя и чрез него се проявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух. Днес Изгрева го няма, но съществува духовният Изгрев, който е
сътвор
ен от Словото на Учителя. Спомням си сестра Стоянка Илиева, поетесата, отива при Учителя и му се оплаква от неприятностите, които е имала с къщичката си на Изгрева. Казала: „Учителю, тази къщичка ще издържи ли и ще ми изкара ли през този живот?" Учителят изрекъл: „Каква къщичка, какъв Изгрев. Изгревът вие ще го видите след хиляда години". И тази сестра, която имаше философска жилка в кръвта си, извиква: „Ами, Учителю, ще съществуваме ли ние тогава?" „Ние винаги сме съществували като души." И това е бил отговорът на УчИтеля и това е закон на Бялото Братство. По онези години когато Учителят определи моят път, че ще бъда най-хулената, най-чернената, най-гонената тогава аз се отказах от своите амбиции за някаква роля. Трябваше да се смиря. Но имаше моменти когато това не можех да направя и отивах да се оплаквам пред Учителя, че гоненията върху мен не се подчиняват на никакви правила - нито на кавалерство, а безогледна атака от всички страни. Аз смятах, че във всяко нещо трябва да има ред и
към текста >>
41.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ
,
,
ТОМ 5
казал: „Отидох, видях, победих". Та величието на Цезаря се върна само с файтона без да види Учителя, без да се срещне с него, без да говори с него и без да го победи. Ето такива неща изобилствуваха през първите години. А знаете ли какви други величия имаше? Хората се гиздеха с титли, окачваха си ордени, преписваха си привилегия като подсигуряваха титлите си с богатство и смятаха, че светът е в техните ръце и ще управляват вечно светът на човеците. Така смятаха, живееха в един свят
сътвор
ен от техните ръце и техните нрави, който след време свят се разби на пух и прах, защото бе една илюзия създадена от величията, че те са онези, които управляват живота и направляват съдбините на човечеството. През годините виждах много пъти Учителят как се държеше с величията: просто не ги приемаше и ги отклоняваше от себе си. Когато посредством някои наши приятели се опитваха да заведат някое величие при Учителя или пък му определяха среща без да го питат Учителят беше недостъпен както външно, така и вътрешно, както за нашите приятели, така и онези посетители. На тях не бе им дадено от вътре да разберат какво представлява този Петър Дънов, около който се събираха толкова много хора. Учителят се затваряше, издигаше преграда между себе си и тях, а те оставаха озадачени, че разговорът е толкова обикновен и си отиваха без да пожелаят да дойдат втори път. Ние виждахме това, дори го запитахме веднъж, че ето тези външни хора като дойдат и като си заминат ще имат погрешна представа за него. А той
към текста >>
42.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО
,
,
ТОМ 5
това аз бях и образована и школувана музикантка и което е най-важното моята работа щеше да се оцени както трябва и то на високо ниво от компетентни личности и институции. Но аз отидох при Учителя, където се бяха събрали не толкова културни, дори простовати понякога, но невероятно амбициозни хора, с изключително развити индивидуални качества. И веднъж се учудих, че в университета имаше преизобилно интелект и ако към него се беше прибавила амбицията от Изгрева то големи неща биха се
сътвор
или там, където се събере амбиция и интелект. Но се случи обратното - интелекта в университета остана без амбиция, а пък амбицията и българския инат дойде и се прикачи към тъпотията и накрая дойде тук на Изгрева. Много по-късно разбрах, че Учителят е писал писма и е канел лично някои от тези интелектуални личности да дойдат при него, защото те като души бяха се родили и бяха слезнали в този народ само и само, за да бъдат аудиторията на Учителя. Но те не дойдоха, защото ги посрещна на нож общественото мнение, което бе настроено срещу Учителя. Спря ги срамът и те не посмяха да дойдат, а на тяхно място дойдоха онези, които бяха недоучени и прости и те взеха техните места на Изгрева. А онези, които бяха изпратени от Небето да бъдат ученици на Учителя останаха в света, напълниха факултетите и тръгнаха всеки да създава кариера и всеки да твори нова съдба, защото техните съдби бяха предопределени да бъдат при Учителя. Но всичко се обърка и местата бяха разменени и онези, които трябваше да дойдат
към текста >>
43.
105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
не може да спре и отношенията между нас се зациментира-ха с чистота. Това са отношения между ученици. Това е подвизаването в Господа. А къде е Школата на Учителя и къде са приятелите? Външната школа на Учителя изчезна, а приятелите ги няма вече, те си заминаха онези от моето поколение, а тези, които останаха не се подвизават като приятели, защото не се подвизават в Господа. Та къде е Школата на Учителя, вътрешната му Школа и къде са приятелите. Грамадна разлика. Тази разлика я
сътвор
и самият живот изживян от тях. Каквото живяха от вътре, това излезе навън на яве и се прояви. Остана само вътрешната Школа и онези, които влезнаха в нея и бяха допуснати до нея. Но времето отся всичко, плевелите бяха отвеяни на страна, ситното сито успя да отстрани зърната от плевелите и остана само чистото зърно и то се отдели за вътрешната Школа и за идните поколения. Ето от това чисто зърно днес ви предоставям като спомени от времето на Школата. Грамадна разлика има между вътрешната Школа на Учителя и това, което сега ни заобикаля. Животът ще отсее всичко непотребно. Така правеше и Учителя. За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него. Затова не случайно по друг повод, когато аз ревнувах Савка от него той се спря и ми каза: „Ела тук при печката". Отвори я, а вътре имаше жарава и въглени, които светеха. „Ще можеш ли с ръка да бръкнеш вътре и да извадиш един въглен от жарта?" „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Виж сега как аз ще
към текста >>
44.
142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ
,
,
ТОМ 5
трябваше да мина пътя като всички хора, имаше един общ път на земята, има физически закони, с които човек трябва да се съобразява. Но има и духовни закони, които управляват физическите закони. Но има и Божествени принципи, които обхващат всичко и движат всичко - и земята, и човека, и световете. Затова бе дошъл Учителя, за да обедини закони, принципи и хора чрез Словото си и чрез закона на Любовта, който обединява и земята, и Небето, защото Любовта е плод на Духа, а Духът е онзи, който
сътвор
ява световете - световете горе на небето и световете долу на земята в умовете на
към текста >>
45.
165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА
,
,
ТОМ 5
не може да се изгуби. И че те просто не са го видели при многото денкове. Тръгват да го търсят, а него го няма. Завеждат сестрите до една палатка и им казват: „Затворете си очите!" Затварят ги, а онези казват: „фокус, мокус, препаратус" и ги вкарват в същата палатка. Отварят очи и какво да видят - вътре техния багаж. А понеже палатките ги правеха по един и същ тертип отвън, трудно можеха да ги различат при първо виждане. Сестрите подскачат от радост, виждат чудо на чудесата
сътвор
ено от ръцете и труда на младежите. Понякога се наемаше един автобус, над чийто покрив имаше багажник и се слагаше багаж. Побираше 80 човека, а шофьора бе Начев. С него транспорта бе най-добре организиран, защото вътре сядаха около 30 човека и имаше място за багаж. Понякога време не беше благосклонно към нас. Имаше мъгли и за да не се загубят конете ги връзваха по два коня с въже. Не смееха да завързват повече коне да не би някой да се подхлъзне и да повлече и другия кон, Янко като се изкачи горе с конете отива при Учителя, целува му ръка, докладва му колко коне и колко багаж е докарал и какво е докарал за кухнята. Учителят се интересуваше живо за проблемите на Янко, за конете му и за семейството му. Това беше една двупосочна грижа. Янко се грижеше за лагера, а Учителят се грижеше за него. С него работеха и двамата му сина. За два месеца припечелваше с честен и непосилен труд солидна сума, Разплащаше се със своите съседи за онези коне, които беше взел под наем, изхранваше семейството си и
към текста >>
46.
178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 5
художници и Учителят разговаряше с тях строго индивидуално и на техен професионален език. Той им разрешаваше проблеми и им даваше насока в тяхното творчество. Много братя и сестри престояваха на Изгрева и бяха подслонявани в братските стаи. Преспиваха по няколко дни, виждаха се с приятелите, посещаваха Учителя на беседа и си заминаваха. Носеха на Учителя като дар плодовете от своя труд. Беше много мило да се види как изваждаха от кошниците си плодовете, които сами са
сътвор
или с ръцете си. Но имаше посетители и от чужбина. При Учителя идваха арменци, гърци, турци, сърби, италианци. Те идваха, правеха контакт с Учителя и всеки поемаше от него онова, което можеше да поеме. Важното е, че те правеха връзка със Словото на Учителя. Ние сега това не можем да оценим. Веднъж на Изгрева бяха дошли мъж и жена французи,, високо интелигентни, мили и фини хора. От къде знаеха адреса ни, как се бяха нака-нили да дойдат при Учителя, това никой не разбра. Отведнъж се разчу на Изгрева, че са дошли чужденци. Всички излезнаха по чехли, по престилки, по домашно му и това представляваше една пъстра тълпа облечена кой как свари и обул се кой с какво намери. Всеки бързаше да види французите, че и французите да могат да ни видят. Ако сте виждали на времето как по селата минаваше мечка и около нея се събират всички деца. После мечкаря почва да свири с кеменето, мечката играе, прави разни движения и разсмива мало и голямо. Та тук видях същото. Но нещата се обърнаха. Чужденците стоят
към текста >>
47.
178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 5
художници и Учителят разговаряше с тях строго индивидуално и на техен професионален език. Той им разрешаваше проблеми и им даваше насока в тяхното творчество. Много братя и сестри престояваха на Изгрева и бяха подслонявани в братските стаи. Преспиваха по няколко дни, виждаха се с приятелите, посещаваха Учителя на беседа и си заминаваха. Носеха на Учителя като дар плодовете от своя труд. Беше много мило да се види как изваждаха от кошниците си плодовете, които сами са
сътвор
или с ръцете си. Но имаше посетители и от чужбина. При Учителя идваха арменци, гърци, турци, сърби, италианци. Те идваха, правеха контакт с Учителя и всеки поемаше от него онова, което можеше да поеме. Важното е, че те правеха връзка със Словото на Учителя. Ние сега това не можем да оценим. Веднъж на Изгрева бяха дошли мъж и жена французи,, високо интелигентни, мили и фини хора. От къде знаеха адреса ни, как се бяха нака-нили да дойдат при Учителя, това никой не разбра. Отведнъж се разчу на Изгрева, че са дошли чужденци. Всички излезнаха по чехли, по престилки, по домашно му и това представляваше една пъстра тълпа облечена кой как свари и обул се кой с какво намери. Всеки бързаше да види французите, че и французите да могат да ни видят. Ако сте виждали на времето как по селата минаваше мечка и около нея се събират всички деца. После мечкаря почва да свири с кеменето, мечката играе, прави разни движения и разсмива мало и голямо. Та тук видях същото. Но нещата се обърнаха. Чужденците стоят
към текста >>
48.
214. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 5
нито един човек на Изгрева да каже защо корабът потъна. Останаха корабокрушенците, някои потънаха, други се спасиха и се пръснаха по широкия свят. Сега можете да видите кораба на снимка и остана споменът за някакъв.Изгрев. Това бе външният Изгрев, а вътрешният Изгрев остана на заден план. Само онези, които се доберат до този вътрешен Изгрев имат бъдеще. Онзи Изгрев, където изгрява Божественият Дух и човешката душа очаква този миг и може да се съедини с него. Тогава Божествения Дух ще
сътвор
и в Него човека - нов вече Изгрев на живота. Ето, това е важното. И от тук ще почне да се пише нова книга за ученика. А това е книга за вътрешната Школа на Учителя. Втората част на тази книга ще се нарече „Светът на Великите Души". Ето, от там ще започне. А това е свят на онези Велики Души, които са в пространството, които са в Божествения свят и които слизат да помагат на човечеството, обличайки се и слизайки в плът и кръв, за да превъплътят и пресъздадат Словото на Учителя в живот. За да покажат, че Словото на Учителя е живот на тези Велики Души и че онзи човек, който е достигнал до Изгрева на Божествения Дух в себе си, то душата му ще се съедини с него и той ще получи крилата на Духа и ще тръгне да превъплъщава Словото на Учителя в плът и кръв, защото величието на Духа е превърнало човешката душа в свят на велика, необятна нова Вселена. Ето, това е светът на Великите Души. Те създават вътрешната Школа на
към текста >>
49.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА
,
,
ТОМ 5
рожби от петел и кокошка. Като че ли Жорж не беше роден на земята в тяло, а като че ли беше паднал от Небето. Той също беше плод на такъв петел и кокошка, беше роден от майка и заченат от баща. Но разни хора и разни заблуди по криво разбрани идеали. Учителят му казва - яж яйца, за да оздравееш, а той умува, че те били произведение от петел възкачен върху кокошка. Веднъж виждам такава картина: петел върху кокошка и Жорж ми посочва с пръст и ми казва: „Ти смяташ ли, че от това, което те
сътвор
иха сега ще дойде моето изцеление?" Аз го гледам и му казвам: „Жорж, отвори си очите и отиди да видиш как от родилния дом хората изнасят новородените си деца. Ти как мислиш, че чие произведение са? на човека или на Бога?" А на този въпрос той не можа да ми отговори. Ето какво го спъна - петел връз кокошка. Но важното беше непослушанието му към Учителя. Аз му носех супа застроена с яйце, а той не искаше да я яде. Аз нося от същата супа на Учителя, приготвена по същия начин и Учителят я изяжда, а понякога си поисква да му сипя и втори път. учителят яде от супата ми, а Жорж не иска да яде. Казвам му: „Жорж, с дясната си ръка току-що занесох чиния от тази супа на Учителя и той я изяде пред мен като ми каза да ти донеса от същата супа и на теб. Той я изяде, а ти не искаш. Ти по-горе ли си от Учителя? Той мълчи и отбива чинията със супата. Ето виждате ли упорството до къде води? Много по-късно когато отслабна,Борис го заведе на Куртово, местност под Белмекен и престоя с него 15 дни. После го
към текста >>
50.
226. ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Школата на Учителя и по-точно за успешните действия и представители на Черната ложа. Трябва да се знае и помни, че на Изгрева и в Братството имаше представители както на едната ложа, така и на другата ложа. Едните работеха с едни методи, другите с други, а се познаваха освен чрез методите на действие така и по делата. И най-накрая видяхме плодовете. А какви бяха те? Днес Изгрева е разрушен и го няма, Ето това е плодът на Черната ложа. Днес съществува духовният Изгрев, който е
сътвор
ен от Словото на Учителя. Благодарение на неколцина стенографи и на още толкова, които отпечатаха Словото на Учителя днес това Слово съществува. Ето това е плодът на Бялата ложа. физическият Изгрев не съществува, той е разрушен, това бе дело на Черната ложа, а духовният Изгрев съществува чрез Словото на Учителя - това бе дело на Бялата ложа. И вие ще бъдете принудени да се определите в кой път да хванете и чии служители да бъдете. Тогава чрез Господаря ви ще бъдете познати, а по Делата хората ще ви
към текста >>
51.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
обърна към мен и изсъска така, че ми смрази кръвта. Тя беше змията на изкушението и тя беше онази, която повлече зад себе си Никола Антов и Коста Стефанов. Един след друг след като си свършиха работата и поръчението на свят господар те си заминаха от този свят. Най-дълго изтрая Антов, защото Невидимия свят трябваше чрез него да покаже какъв е пътят на Школата. И Небето го показа. Антов остана жив, живееше в бараката си, а Изгрева вече бе разрушен. Остана Словото на Учителя, което
сътвор
ява духовният
към текста >>
52.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
обърна към мен и изсъска така, че ми смрази кръвта. Тя беше змията на изкушението и тя беше онази, която повлече зад себе си Никола Антов и Коста Стефанов. Един след друг след като си свършиха работата и поръчението на свят господар те си заминаха от този свят. Най-дълго изтрая Антов, защото Невидимия свят трябваше чрез него да покаже какъв е пътят на Школата. И Небето го показа. Антов остана жив, живееше в бараката си, а Изгрева вече бе разрушен. Остана Словото на Учителя, което
сътвор
ява духовният
към текста >>
53.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
и както винаги се съпровождаше с изпълнение на песни от Учителя и съпровод на музиканти. Аз изпях няколко песни, свирих с цигулката си заедно с Петър Камбуров. След това ходихме на аязмото и там играхме Паневритмия. Контакта ни с Петър Камбуров беше на чисто идейна основа, контакт на души в полето, в което Бялото Братство оперира и владее. Това бяха чудни дни и чудни срещи. Това е едно изживяване, което не може да се опише, защото това е изживяване на човешката душа в полето
сътвор
ено от Словото на Учителя. Само ония,които са имали подобно изживяване могат да разберат какво значи общение на душите чрез Словото и в Словото на Учителя. По-късно чрез него получих една хубава цигулка и отидох лично в Казанлък да я получа и там се запознах с неговите родители и брат му Марин Камбуров тази среща остави трайна следа в моето съзнание. Следващите години контактите с Петър Камбуров продължиха и той в определен момент беше в Русе на работа в бригадата на Борис Николов, който правеше мозайките на гарата. Следващите години контактите ни продължиха чрез писма и чрез братски срещи. Той беше умел музикант, майстор на цигулковото изпълнение и с удоволствие слушахме неговия дар слово. А за изпълнението на „Идилията" от Учителя, за нас това беше най-висшия подарък, който можеше да бъде направен. Аз произхождах от братско семейство и това улесняваше контакта ни с цялото семейство Камбурови. Когато за пръв път прочетох неговите спомени, за мен беше едно откровение и имах усещането, че
към текста >>
54.
28. ТЕЛЕСКОПЪТ НА ИЗГРЕВА И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
планета земя. Един път надвечер съм на полянката и съзерцавам облаците. Учителят застана до мен и аз споделям: „Колко е интересен шрифта на облаците!" Той ме погледна и каза: „Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците". Имаше много срещи на Изгрева под звездното небе с Учителя. Тук ние се чувствувахме като прашинки от безкрая на Вселената. Имахме усещането, че възприемаме небето над Изгрева като начало и край на цялата Вселена, която бе
сътвор
ена от Духа на Битието, защото тук при нас бе Всемировият Учител Беинса Дуно, който бе повелител на тази
към текста >>
55.
36. ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА, ЧОВЕШКИЯТ РАЙ И УЧИТЕЛЯТ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Учителя ходихме за плочи, които трябваше да послужат за покрива до петото езеро - Бъбрека. Когато завършихме строежа с навеса и се оформи кухнята, а до нея се построи склад за продукти, Учителят ни огледа и каза: "Всички, които днес работихте тук сте работили на времето при Хеопсовата пирамида". Огледахме се и видяхме нашият скромен строеж. А къде ли беше нашата Хеопсова пирамида? Тогава разбрахме причината за нашето вдъхновение за строеж. Присъствуваха същества и сили, които бяха
сътвор
или една минала цивилизация на земята. Хеопсовата пирамида още съществува, но онази цивилизация отдавна я няма. Нашата кухня и навес по-късно бе разрушена от злосторници, а ние бяхме възрастни и днес описваме този живот с Учителя за една епоха на бъдещата цивилизация. На горният край на второто езеро в скалите Учителят откри извор. Той каза, че водите на този извор идват откъм езерото на „Чистотата". Работихме седмица наред и направихме чешмата. Поставихме чучур от мрамор - две ръце, които щедро дават вода. Пред изворчето имаше естествена плоча, върху която много ясно от бял мрамор бе очертано числото десет. Учителят го изгледа и каза." Този знак показва, че тук обитават ангели, тъй като числото десет е число на ангелите". На няколко метра срещу чешмичката имаше голяма скала. Учителят изглади върха на скалата, за да може да сяда на нея. И много често той сядаше на него в размишление. Има направени снимки на Учителя на тази скала. Един път каза: „Тук е един от входовете на Агарта". За
към текста >>
56.
15. БОЯН БОЕВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
чрез Боян Боев и съответно за всеки едного дава специален отговор. Прочетете писмото и ще може ли да проумеете какво е състоянието на Учителя в момента. Той знае, че Му предстои да си замине, Той знае, че трябва да подготви тялото си за заминаване, а на физическото поле има строги закони, чрез които едно човешко тяло се проявява на земята, да не говорим за човешкия дух и човешката душа, които обитават това тяло. А при Учителя - тук Божествения Дух и Христовия Дух обитаваха тялото
сътвор
ено от Петър Дънов. За нас Той беше Миров Учител, но този Миров Учител трябваше да се съобрази със законите на човешкото тяло на земята и съответно да го подготви. В тези дни Учителят започва да боледува, да отпада, разболява се и си замина. За нас, обикновените човеци това е така. За Учителя имаше други измерения и Той в последните дни отронваше по някоя дума; „Труден въпрос, бавен процес! " Тези неща ние не можем да ги схванем с нашите човешки съзнания. Можем да схванем само любовта на Учителя към своите последователи до последния си дъх на земята. Това е видно от писмото на Учителя чрез Боян Боев до мен. То е показателно за всичко, което написахме по- горе. След заминаването на Учителя Боян Боев, който бе на Изгрева беше живата история на Братството. Той знаеше наизуст всички адреси на приятелите в провинцията. Познаваше всички и водеше обемиста кореспонденция с всички. Случваше се така, че приятелите продължаваха да му пишат писма и да го питат за съвети по същия, начин както през
към текста >>
57.
23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
запазят къщите си. Според тогавашния закон, вторият имот върху който нямаш право се одържавява. По същия начин се взима салона на Изгрева в София. (Виж „Изгревът", том I, стр. 608, 611 и том III. стр. 367 - 368.) Според адвокатът Георги Драганов е съществувало законно основание да се запази, но неговите съвети са били пренебрегнати. А защо? Защото през това време Духът на Заблуждението е движил някои хора, които пък са движили братските въпроси. Повтаря се същият сценарий, който е бил
сътвор
ен и в София. Защо? Защото единия крак на Духът на Заблуждението е в София, а другия крак крачи по провинцията (виж „Изгревът", том I., стр. 646). За доказателство предлагаме откъси от писмата на Георги Драганов.: „5 ноември 1966 г., Ямбол Сега по други въпроси: Преди няколко дни бях във Варна. В разговор с Велко Петрушев той ми каза, че твоят идеен брат Николай Дойнов е бил там и след неговото заминаване в милицията са извикали Стоянчо - презимето му не зная, който има лека кола и са го питали защо е идвал Николай, какво е говорил и дали други хора са идвали от София. Питали са го и за братските имоти. Научавайки това, казах на някои приятели да кажат на Стоянчо да се видим у брата на Цанка, гдето той е идвал и с него са се виждали, той обаче не дойде. Бил зает. Но между другото научих, че в милицията са му казали още, че когато някой иска да говори в братския салон, да съобщават на нея, за да изпраща човек на събранието. Повече не научих и не успях да се видя с други, понеже били заети и
към текста >>
58.
26. Вратите при Паневритмията
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
на останалите хора. Веднъж беше строг и каза: „Вие тук на Изгрева сте виновни за това, което става в света. Вашите дисхармонични мисли и чувства се разпространяват от този Божествен Център чрез Божествената вълна създала се от идването на Великия Учител. И вместо човечеството да приеме идеите на Словото като хармония и чистота, то възприема вашите недостатъци като дисхармония и несъвършенство“. Тогава ние разбрахме каква беше нашата роля на Изгрева. В нас имаше Сила, която можеше да
сътвор
ява и съзижда Новия живот. Имаше Сила, която можеше да разрушава. Ние опитахме и двете неща. А резултатите ги
към текста >>
59.
39. Великите композитори и космогонията на тяхната музика
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
на слънчевата светлина в материалния свят, която го организира и създава. Музиката на Моцарт слиза от Слънцето, като част от слънчевите лъчи и част от слънчевата светлина изразена в музика, цвят и красота. Слизането на човешкия дух на земята и борбата му да организира материята, в която е облечена човешката душа е великото посвещение на Бетовен и неговото прозрение за великата реалност, която ръководи живота на човека, прави неговата музика като откровение за онези, за които
сътвор
ението на човешкото Битие започва от проявлението на Божествения Дух в Сила и Живот. Тониране на ума, сърцето и волята Един брат идва на Изгрева от града и отива при Учителя и го запитва: „Може ли да ми кажете една дума, която да изразява цялото Ви Учение, защото ми е много трудно да го обяснявам на моите близки и познати?“ Учителят отговорил: „Чистота!“ Братът се изненадал и не могъл да разбере значението, което вложил Учителя и само повдигнал рамене. Учителят го изгледал и продължил: „Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действията“. Братът разбрал. Във връзка с това бях слушал лично от брат Иван Антонов да разказва за значението на три братски песни, т.е. песни на Учителя. 1. Песента „фир-фюр-фен“ е за тониране на ума. 2. Песента „Махар Бену Аба“ е за тониране на сърцето. 3. Песента „Давай, давай“ е за тониране на волята. Всеки ден човек трябва да изпява тези песни, за да настрои (тонира) ума, сърцето и волята си, за да бъдат те в хармония с Божественото. Песента на ангелите
към текста >>
60.
22. От къде не са дошли българите
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
ли кой е бил първият учител на траките - духовен учител? В: Кой? И: Професор Селмоксис, най- добрия ученик на Питагор. Той е бил там. Преди много годни ми попада на ръката едно книжле, издадено във Виена преди освобождението ни от турско. Автора е Иван Момчилов, събрал и написал двете български азбуки, глаголицата и кирилицата. Не ме интересуваха азбуките, но ми направи силно впечатление забележката на една страница при глаголичното писмо, че старото Далманско духовенство отдавало
сътвор
ението на глаголицата на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313, умрял в 420 година и Момчилов добавя тук: „Това съвсем си няма мястото“. И действително, как може българите в IV. век да имат своята глаголица, да са християни, когато още не бяха дошли тука и до IX. век са останали фанатични езичници. Ето какво зло ни е нанесъл този Шафарик на българската история за своята т.нар. волжки българи, че били 600 000, а пък после се коригира, когато числото се оказа над 5 милиона. Защото в началото на XVIII. век когато в Европа започваше бурния подем, разцвет на науките и изкуствата, политиката и Коперник вече беше открил мястото на земята във Вселената, а мястото на старовековна България непосредствено намираща се до Европа бе изчезнало, затрито от османското робство и трябваше тепърва да ги търсят. Българите бяха изчезнали от историята и трябваше да бъдат тепърва откривани. Първият откривател на изчезналата в историята България, многовековна България е със свой независим политически,
към текста >>
61.
19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
изправена и Го поглеждам. Той се смее. Аз хващам комичното и трагичното в този миг с тази кофа и се разсмивам. Смеем се двамата. Всичката ми неприязън към кофата и сестрата изчезна. На раздяла Учителят ми каза: "Когато си в такова състояние - пиши! Излей го в проза и поезия. Напиши го на хартия и го изкарай вън от себе си и тогава го проучавай внимателно". И така правих впоследствие. Най-интересното бе, че след време когато го препрочитах, направо го изучавах като нещо
сътвор
ено чрез мене, но не беше мое, но нещо преминало през мене и отишло в размисъл и отпечатало се в думи и реч. Така се раждаха моите есета, поезия, проза и размишления. Аз не се родих като поетеса от богинята на вдъхновението, но аз се родих чрез една кофа с разлята вода. От там дойде моето раждане на земята като поетеса. След като се родих срещнах Учителя и Той вдъхна в мен чрез Духът си началото на моята поезия. Това беше дъхът на Животворящият Му Дух чрез Словото, което бе Сила и Живот за всички, които Го заобикаляха. Родена бях чрез една кофа с вода, а ожитворена чрез Духът на Словото на Учителя. Словото му бе Дух, а Духът му бе Сила и
към текста >>
62.
48. ГЛАДНИТЕ УЧИТЕЛКИ
,
,
ТОМ 8
се запътила така вихрено, че онези чакащите тутакси ми направиха път, за да мина към вратата. Като че ли някоя невидима ръка ги отмести и те ми направиха път към вратата на Учителя. Разбрах, че Той бе направил това, за да ми помогне, за да не се създадат караници пред Неговата врата. Колкото време беше необходимо аз престоях при Него. Той ми разреши въпроса и аз бях като възродена в едно необикновено, възвишено състояние на духа. Изпитвах неописуема радост и бях се качила на небе
сътвор
ено от радост и хармония. В такова състояние аз напускам стаята на Учителя и започвам да слизам по завитата дървена стълба. Долу изведнъж онези, които ме бяха пуснали доброволно скочиха и се нахвърлиха върху мен. Започнаха да ме обвиняват във всички сторени грехове на Изгрева, като че ли бяха лично
сътвор
ени от мен. Изведнъж паднах от онова небе на блаженство, на което се намирах и се строполих в краката им от техните хули по мой адрес. Бавно се надигнах и се затътрих към дома. Почувствувах се ограбена от тях. Тогава разбрах, че те се бяха нахвърлили върху мен, за да ме оберат и да приберат към себе си онова,което носех в себе си като обита-телка на небесния рай. Това го направиха несъзнателно. За вас този факт е може би непознат. Но за тези души, които чакаха Учителя с часове, това не беше случайно. Те бяха ожаднели, те бяха гладни за онази небесна храна, която хранеше душите ни на Изгрева и която небесна манна ние получавахме само когато бивахме в Неговото присъствие чрез
към текста >>
63.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
да каже кой е автора. Ще го чуем как ще излезе. Защо ще правим разработки преди да сме ги чули - въздействието им така изнесено от големи професионалисти. Аз искам да чуя например "Бершид Ба" от един Борис Христов. Тогава ще разбера силата на тая песен. В: Ние сме заварили много певици на Изгрева. Едната беше Катя Грива. Другите кои бяха? Д: Табакова беше. В: Вие сте слушали нейното изпълнение. Д: Слушал съм, да. Табакова, според нея, тя казва, че Учителят е дал на нея "Сътворението на света" ли какво беше. В: Да, Битието. Д: Битието. Тя обаче казваше, че това което е дадено на мене е дадено и го криеше някак, може би под въздействието на Кръстю Христов. За мен нямаше такова нещо. Аз признавам онези песни, които излязоха в историята на Школата, които се пяха от всичките и в беседите и т.н., но така "На мен дадено" това ми звучи някакси, не знам що така стана, че бе публикувано в песнарката. Борис Николов ги постави. Ако е въпрос - за мен дадено и на мен Учителят даде един текст и аз направих една песен. Но това е друг въпрос вече. Няма да я поставя в песнарката. В: Какъв текст ви даде Учителят? Той ви даде тема за песен, нали? Д: Не, един текст и аз направих една песен, която даже забравих. Даже Калименов я издаде в издателството в Севлиево. В: Как се казваше песента. Д: Имам даже екземпляр. "Светъл ден", да. Светли дни бяха тогава. Но това, което е участвало в Школата, което се пееше по беседите, по сьборите, за мен това е музика на Учителя.
към текста >>
64.
13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ
,
,
ТОМ 8
Асен Арнаудов и като дойде при мен започна да ми ги преразказва. Имаше вмъкнати неща и за самата мен. Не обърнах внимание в момента, но после като си помислих и за двамата, успях да отхвърля онзи облак от отрицание, който се беше навел над главата ми. Така ми дойде една ясна мисъл, как така може да се говори за едни братя и да се запознава младежта само с най-отрицателните неща в живота на възрастните приятели. Та човек не е само отрицание, не е само от грешки
сътвор
ен. В него има и добри неща. Ами положителните неща къде отидоха? Тогава си спомних някои неща от времето на Школата на Учителя и ще ги споделя с вас, младите, които трябва да заемете нашите места, когато ние си заминем в Невидимия свят. При една среща с Учителя чух няколко изказвания за тях. Учителят каза за Ангел Янушев, че има висока глава обаче тясна, а това означава, че има отношение към Бога. За Асен Арнаудов каза, че има добра широчина на темето, което означава, че в разбирането е добър. А за тях каза: "Двамата ще свършат добра работа". Аз, в този момент, когато чух това, не разбрах каква важна и добра работа ще свършат двамата. Помислих, че има работа в градината на Изгрева при брат Ради, който бе градинарят. Там обикновено Учителят изпращаше някои млади братя да си поразкършат снагата, като по-копаят малко с мотиките. Понеже аз и няколко сестри бяхме непрекъснато на "стража" около Учителя, знаех кой идва при Него и какво Учителят желаеше да се свърши. Много пъти
към текста >>
65.
68. ПЪРВИЧНАТА МАТЕРИЯ И ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ
,
На Рила 17.08., петък
,
ТОМ 8
всички неща се преливат. Първичната материя. Където водата, слънцето, твърдта и въздухът се преливат. Животът, който не прави разлика, тъй както става между хората. Богат и беден. Колко мисли идват, когато се гледа скалата! Ето тази скала, на която аз съм сложила краката си: зелен мъх, черен мъх, фигури, много фигури! Този скрит живот, който се излъчва от нея! Книга,която можеш да четеш. Да, както казва Учителя: „Написана е на скалите в планината историята на земята, на
сътвор
ението на света. Като гледаш по-дълго, или като се концентрираш, като се свържеш с нея, влизаш във връзка с душата на тази скала, на този камък и започва да ти говори". Какво разбрах от нея и какво от други скали? Че е жива. Че в нея има живот, но съвсем особен от живота на хората. Това е живота на планината. Живота на съществата, които тук обитават. Това е именно, което ме поразява! Ех, какъв свят! Всички човешки изобретения изглеждат като детска играчка, като забавления! И човек се гордее, че е измислил нещо! Ще преминат години-,светът ще стане друг, да, съвсем друг! Като че долових вътре в мен някакъв спомен. За детство, за люлка, за новородено дете, което спи, но над което вече трепти пробуждането. Как е съвсем друг живота тук! Каква чистота! Колко е смешно всичко долу! За какво говоря? Не ли за тоя свят на скалите, на водата, на тревичката, на малката птичка, живота на върха? А долу? Човекът, човешкият живот, какво има там? Любовта. Припомням си мама, Милка, зимата.
към текста >>
66.
82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА
,
,
ТОМ 8
расте. 2. И всички, които сега Го познаха, видяха се в новия път, където слънцата предвечни пламтяха. Синът на Всемира 3. Топяха се бързо навред ледовете. Земята направи завой, в ръцете си вече Той взе вековете. Синът 1. О, колко хубав е синът, кога застане пред Бащата, Бащата, Който е любов, Чието слово песен е и Чийто поглед е вселена, усмивката Му - слънчев зов. 2. Кат арфа нежна той трепти, кога Бащата го погледне. Красив и вдъхновен, разцъфва неговият образ -свят пре
сътвор
ен. 3. О, как се радва той, кога говори със Бащата! Великият Баща, възлюбил своя син, и към безсмъртие повел го през творчество и красота. Зимата, 1940 г. Благодаря 1. Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде от този грозд, откъснат в есента, през слънчевия ден, разпръснал златни краски, разискрени по трепетни листа. 2. Благодаря за сладките зърна на грозд откъснат от Твоята ръка, ръка на щедростта, зърна с обилен сок от слънцето налени, брилянтен дар на любовта. 3. Благодаря за тези златни чашки с нектар на капчици налян; и вътре в мен, и в кръвта и мисълта ми чрез пламъка на чудото прелян. По мистичната пътечка 1. На небето със усмивка август метнал е воал. От горичката лещакът пълни клонки е подал. 2. Ти вървиш, вървиш нагоре по пътечката сама. И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина. 3. Някой ли ти е разправил, или спомняш си го ти. По пътечката нагоре към Бивака Той върви. 4. На полянката отдясно седнал е и пие чай. Групичката ученици слушат Словото безкрай. 5. Думи някакви не
към текста >>
67.
18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Тези изисквания са еднакво необходими както за преводача, така и за аудиторията. Преводач и аудитория трябва да бъдат на еднакво духовно ниво, за да общуват добре /ефективно/. Сега, бих желала да отговоря на Вашите специфични въпроси: ПЪРВО: „Първият ден на пролетта" е кръг /цикъл/ и бидейки такъв, важно е да се тръгва с десния крак. Обаче, следвайки музиката, някои движения в кръга започват с левия крак, което е правилно. ВТОРО: За 28-те движения, стихотворната част,
сътвор
ена от Олга Славчева е превъзходна. Поетичните думи на Олга описват добре процеса на духовния растеж, който се извършва през време на Паневритмичния танц. Всеки играещ, през време на разговора си с природата става като дете отварящо в почуда очите си, разбирайки все повече, че един Божествен Дух на Любовта и Мъдростта оживотворява целия мир. Този вид поезия изисква респект /уважение/. ТРЕТО: Поетичният текст на „Слънчевите лъчи"
сътвор
ен от Весела Несторова е също превъзходен. Възможно ли е за някого да мисли, че Учителят не е познавал и други поети по времето когато Той сам е избрал Олга Славчеа и Весела Несторова? Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на тялото при изпълнението на Паневритмията. ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на тялото се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията. При изменението на мензурите се изменя и ритъма
към текста >>
68.
18. „БЕЗ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НЕ МОЖЕ
,
БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА
,
ТОМ 8
има свободен печат! 12. Тези бележки бяха написани понеже аз нося отговорността за поредицата "Изгревът". Аз не съм я създал, а тя е създадена и родена от спомените на онези, които са били последователи на Учителя Дънов. Днес физическият Изгрев вече го няма. Историята за него може да бъде съхранена чрез онова, което е останало като документи, снимки и филми. Духовният Изгрев днес е запазен чрез спомените на учениците на Школата, които са отпечатани в "Изгревът". Божественият Изгрев е
сътвор
ен от Словото на Учителя Беинса Дуно. Ето защо в момента моя милост е задвижила издаването на неотпечатаното Слово на Учителя Дънов и то само по неговия оригинал. За следващите поколения оставаме историческият Изгрев. Оставяме и духовният Изгрев от спомените на учениците. Неръкотворен остава Божественият Изгрев, който е в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно. Амин. Вергилий
към текста >>
69.
6. МУЗИКАТА НЕ ТРЯБВА ДА СТАВА ПРОФЕСИЯ
,
,
ТОМ 8
например цигулката, със всичките си сили, с цялата си душа, цигулар няма да стане. Той трябва да свири по 5-6 часа на ден, за да получи техника. Хубавият тон на цигулката не се учи. Той е вродена дарба. Ако един цигулар свири шест часа дневно, кой ще го храни? Той трябва да дава концерти, за да се изхранва. Аз така си обясних това изказване на Учителя. Той мисли за онова далечно бъдеще, когато човек, освободен от тежкия физически труд, благодарение на машините, които ще
сътвор
и, ще работи по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото време ще посвети на музика, поезия, художество, балет, наука, пътуване по света. Ако ви попитам кое изкуство според вас стои най-високо, сигурно един от вас поне ще ми отговори: "Музиката!" Друг ще каже -поезията, трети - художсетвото. Моят приятел Иван Антонов, който обича много музика, поставяше балета като едно от най-висшите изкуства. Сега и аз съм склонен да открия в балета едно голяма изкуство. В него има музика, пластика, грация, красота. Великите балерини са много по-малко от великите музиканти, броят се на пръсти. Например: Изидора Дънкан, великата Ана Павлова и много
към текста >>
70.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
опери. Хоровото ни пеене е на голяма висота и печели международните хорови конкурси, а нашата танцова самодейност е най-голямата ни гордост и предизвиква възторзи навсякъде по света. Корените на тези успехи трябва да се търсят преди всичко в голямата природна музикалност на нашия народ, но и в щедрата подкрепа, която изкуството въобще и в частност музикалното изкуство получава от страна на държавата след 9.!Х.1944 г. В нашия музикален фолклор има безброй песни-бисери,
сътвор
ени от безименни народни творци. От тази неизчерпаема съкровищница българските композитори черпят вдъхновение и създават прекрасни произведения. Тези музикални успехи ни изпълват с най-чиста радост и утвърждават нашата увереност, че българският народ развива качества, които трябва да има, за да изпълни своята историческа мисия в семейството на славянските народи. Ние, последователите на Бялото Братство, приемаме, че за този музикален подем на българския народ е дал своя принос и Учителят, който повече от 40 години иска от своите последователи да пеят непрестанно и сам е
сътвор
ил 150 песни, между които 14 са в български стил. Музикалното творчество на Учителя е още малко известно, но ние вярваме, че то ще бъде достойно оценено за в бъдеще. Както вече казах, Учителят ни даде едногласно своите песни. Цяло щастие е за нас, че имаме свободата да хармонизираме, аранжираме и разработваме това богато музикално наследство, което нямаше да бъде така, ако Той ни беше дал песните си с
към текста >>
71.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ
,
Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр
,
ТОМ 8
тя свири много години в салона на Изгрева за общо пеене. Изнасяше концерти. Беше и певица. Кирил Икономов направи много песни за смесен хор. Спомням си за дядо Матей Калудов, Мария Тодорова като творчески надарени музиканти. Сега се проявяват двама млади отлични музиканти и хармонизатори-аранжори - Георги Стратев, Ина Дойнова, Петър Ганев. Щафетата е в сигурни ръце. Вие знаете чия е тази щафета. Музиката на Учителя не е самоцелна музика, тя не е и програмна музика. Тази музика е
сътвор
ена от Него и е дадена като необходима съставна част към религиозно-философския светоглед на Учителя. Без нея Неговото Учение би било немислимо. Учителят няма за задача в сегашния си живот да бъде композитор. Негови са думите: "Когато дойда пак на земята ще се родя като музикант". Той обичаше всички музиканти, специално онези около Него, които му съдействаха за записване и хармонизиране на песните му. Каква скромност и величие има в думите му: "Ще се родя следващия път като музикант". Досега прилагаме за хармонизиране музиката на Учителя само класическа хармония. Чух плоча - запис на нашите френски приятели от хорови песни на Учителя с български текст, изговаряни от французи, последователи на Михаил Иванов. Той отиде в 1938 г. във Франция, пратен от Учителя, създаде там голямо духовно общество, французите пеят песните на Учителя на български, иначе не би могло. Тяхната хармония ми хареса, но е малко по модерна и необичайна за нас. Сега вече благодарение на дейността на Михаил Иванов има
към текста >>
72.
129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
тогава туй музикално парче ще бъде изсвирено или изпято по всичките правила на музиката и хармонията. Най-първо трябва да се приготвят условията, за да дойде Божията Воля ида се прояви в тебе. И когато понижиш своята воля, тогава Божественото ще проговори у тебе и Волята Божия ще се изяви чрез тебе. Сега, волята, която ни е създала е извънка нас, тогава ние трябва да слушаме, какво Бог ни говори и е определил да стане за нас. В нашето създаване нашата воля не е взела участие, Бог е
сътвор
ил света, и трябва да приемем Неговата Воля, тя да действува в нас, а с ума и сърцето си, ние ще държим тази Воля Божия да присъствува винаги в нас. Ако ние не пазим това гърне, чашата, която имаме, значи, не държим Волята Божия в нея, а искаме своето, своята воля; тогава тази чаша я очаква явна катастрофа. Сега, де се крие злото, лошото у хората? То иде, когато вопишим своята воля нагоре. Злото е в твоята воля, а не във Волята Божия. Имаш едно лошо състояние, то зависи, че имаш едно неестествено състояние на ума си и на сърцето си, и на състоянието, че си повишил волята си. Законът е, винаги умът си и сърцето си ще повишиш нагоре, а волята си ще понижиш с половин тон. Когато ще повишите ума си и сърцето си, а волята си ще понижите, тогава вие сте добър човек! Когато понижа ума си и сърцето си, а повиша волята си, аз съм лош човек. А когато повиша ума си и сърцето си, а волята си понижа, тогава аз съм добър човек. Който понижава волята си, той е добър. Сега ще помните едно: щом понижите ума
към текста >>
73.
183. РАВНОСМЕТКАТА НА ЕДИН ЖИВОТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
ЕДИН ЖИВОТ. В.К.: И така дойдохте и заварихте първите събори. Какво ви правеше впечатление на съборите по онова време? Е.А.: Имаше голям ентусиазъм у всички. Всички ставаха и тръгваха. Кой каквито пречки имаше - те се отстраняваха. Имаше пълно съдействие на небето. Имаше Дух тогава. В.К.: Имало е Дух и той е този, който е
сътвор
ил това. Но е имало противодействие и спиране на съборите от властите. Ето става преврата на 9 юни 1923 год., Стамболийски е убит и стотици негови последователи също. Следват септемврийските събития на 1923 год. - въстания и убийства. Ето защо няма събор 1923 год., няма понеже не Му позволяват да се прави събор. Е.А.: Не, затова, защото нещо някой казал, че не било събор, ами било сбор. В.К.: Кой казал, от нашите? Е.А.: Да, и Невидимият свят не позволил събора. В.К.: Щото 1923 год. са събитията тука в София. На 9 юни 1923 год. са събитията с преврата. Е.А.: Е, добре, добре. Може и от преврата да е, аз не мога да ти кажа. В.К.: Някой казал от нашите, че не било събор, а сбор. Така ли? Е.А.: Някои си, да бяха казали. В.К.: Може затова да е спрян. Е.А.: Да, някой беше казал. В.К.: Значи това е по отношение на Търново. А тука по отношение на Софийските събори? Аз съм виждал една снимка Учителят още от първите години. Не е имало нищо на Изгрева - гола поляна. Един стол, една катедра, отгоре сковани летвички и едно платно. Е.А.: Да, да. Този събор е от 1926 год. Защото много късно Учителят каза, че ще има събор в София. И едва донесоха само
към текста >>
74.
ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА
,
ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА
,
ТОМ 9
чел „Изгревът", а от друго място няма откъде да го научи. „Битието" е дадено от Учителя Дънов в Мърчаево на певицата Лиляна Табакова, която е била действуващ сопран в Софийската опера. Освен това тя е колоратурен сопран и с обхват на гласа си 4 октави. „Битието" е дадено за женски глас. Тя беше го записала съобразно възможностите на своя глас и други певици едва ли могат да го изпълнят по отпечатания музикален текст. А защо е дадено „Битието" за женски глас? Това музикантите не знаят. Сътворяването на Битието от 7 дни е рожба на Духът. Духът ражда „Битието". Духът в арамейския език, на който са говорили древните евреи и то в Галилея е от женски род. И оттам започва цялата трагедия за изследователите на Евангелието. Там Духът е от женски род и той ражда. В „Битието" гл.1, ст. 2-3 четем: „Духът Божий се носеше над водата. И рече Бог: „ Да бъде виделина"". В българският език Духът е от мъжки род, а ражда онова, което е от женски род. Ето това е една от основната причина, поради която Учителят Дънов дава „Битието" за женски глас и то на колоратурен сопран с 4 октави на гласа и затова то е за женски глас, и затова „Битието" е за женски глас, а не да се изпълнява от мъж. Ето това не го знаят днешните музиканти и няма откъде да го знаят, защото само аз съм работил с Лиляна Табакова, а другите които се въртяха около нея бяха временни посетители и пришълци. /Виж„Изгревът", том. I, стр. 199-201,201-204, стр. 391-392; „Изгревът", том III, стр. 248-249; „Изгревът", том IV, стр. 595-600/.
към текста >>
75.
23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
и окултиста-ясновидец, който вижда причините, силите и разума, който обуславя фактите, явленията и връзката им с цялото. Окултистът-ясновидец вижда тяхния ритъм във Всемира и хармонията, която звучи и превръща светлина и цвят и всичко, където минало, сегашно и бъдеще е едно. Когато разглеждаме човешкото тяло, формата и съдържащото се в нея, виждаме чудеса, които човешкият разум не може да си обясни. Този механизъм не е още изучен, няма архитект, механик, скулптор, химик да
сътвор
и такова удивително устройство като човешкото тяло. Тогава кой е строителят? Очевидно вътрешният човек. Ние го усещаме като Аз, който възприема отвън навътре, преработва възприятията и излъчва мисъл, чувство и творчество. За своите мисъл, чувство и воля, той е изработил съответни органи. Ние знаем ли за силите, знанието и възможностите, които проявява това A3? Нищо не знаем, смесваме го със своето тяло. На вратата на древния Делфийски храм в Елада имало надпис: Човече, познай себе си. защото който познае себе си, ще познае Бога и вселената." Той напомня за древните египетски окултни школи. Азът е нещо безсмъртно, то не умира, а продължава своята дейност и през живота. Това се забелязва чрез живота на тялото. То многократно сменя своето съдържание чрез подмяна на клетките. А вътрешният архитект - свидетел на тези промени и пазител от външните разрушителни влияния, е винаги един и същ. „Аз съм бил, съм и ще бъда!" Но когато се наложи да посетим починал и да отидем на гробищата, в нас нещо
към текста >>
76.
25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.
,
ТОМ 10
Керанка, нейна приятелка, която дава наставление на своите да живеят в братолюбие; казва, че поради молитвите в сеанса й е помогнато да излезе 6 месеци по-рано от чистилището. Вие, които не вярвате ни в чистилище, ни в моление за мъртвите, как ще обясните тия случаи? На 15 ноември същият медиум вижда св. Дух, който я изобличава, че не правила всяка вечер по три поклони, както й е поръчал насън! Наставлява яда не мисли в св. Неделя да върши оставената поради сеанса работа. Защото Бог
сътвор
ил света в 6 дни, а седмият осветил - ден за почивка и хваления Богу! - В понеделник аз ще ти помогна по-лесно да свършим работата си. Духът кани медиума да коленичи и се моли за стоящите до нея г-жа и г-н Б-ви. После става на крака, по 3 пъти прекръсти горните лица и се моли Бог да ги прости, като се разкаят за своите грехове. Сяда на стола, св. Дух й казва да се върне и медиумът се събужда. И това ли ще отдадете на халюцинация? Ами заповедта за неделята на що отдавате? Друг спящ медиум, Б. вижда духа на М.Т. която съветва медиума да е последователен в обещанията си. Същият пита: Защо не сме канили мъжа й, понеже имала много да му говори. А тоя случай? Чрез пишущ медиум се яви Киранка, която поздрави и моли да поздравим домашните й, като им кажем по-добри съвети да дават на децата, за да не бъдат в мъки, както аз съм била една година и 40 дни. Съветва медиума да се опрости с Б., защото не е добре да се сърдят. На А. каза да бъде с по-добро сърце. С гордостта нищо не печелиш, а кога дойде
към текста >>
77.
І.01.04. ПАСХАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
свещеника и роди син. Така трябваше да роди убития египтянин и пасеше овцете 40 години. Веднъж Мойсей пасеше овцете си при гората Хорив. „И яви му се Ангел Господен в пламен огнен отсред къпината и погледна, и ето къпината гореше в огън, и къпината не изгаряше." (Изход, гл. 3, ст. 2). И рече му: „Аз съм Бог на отца ти, Бог Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов" и Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. (Изход гл. 3, ст. 6). И Ангел Господен Йехова го проводи да
сътвор
и 10-те чудеса пред фараона и да извади евреите от Египет. Върна се с жезъла Божий, който се превръщаше в змия. И рече Господ Моисею да предаде на фараона, че Израил му е син: първороден и да пусне на свобода първородния син. И ако не го пусне, ще умъртви първородния син на фараона. Това бе Заветът на Господа към Мойсей, че ще го изведе от Египет. „Аз съм Йехова, Господ Бог ваш, Който ви изваждам от Египет." И Господ умножи знаменията, които направи Мойсей пред фараона. Първо знамение - превърна жезъла си в змия. Второ знамение - превърна реката в кръв. Трето- излязоха жаби от реките и покриха египетската земя. Четвърто - удари с жезъла си по земята и дойдоха въшки по человеците и скотовете. Пето - дойдоха мухи. Шесто - дойде мор и измряха всички животни на Египет, а на евреите останаха живи. Седмо - надойдоха струпеи по египтяните. Осмо -надойдоха язви по хората. Девето - падна град по земята и изпочука всичко. И гръм огнен от небето падаше на земята. Десето - скакалци по земята бяха
към текста >>
78.
III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
думата Духове, ни откриват, че населяват вселенната вън от материалния свят; те ни известяват за естественния ход на сегашното тяхно положение и върху назначението, за което те са призвани; те ни учат законите, що управляват тяхното и нашето съществуване. Това ние наричаме духовно поучение или философия. Духовността е също един морален кодекс, на когото възвишеността и чистотата са неуспорими. Тълкуванията, които тя ни дава върху законите, които управляват човечеството и цялото
сътвор
ение, задоволяват най строгия рационализм. Авторитета на духовното учение се състои още в неговата всеобщност. Действително, тази наука се открива във всичките социални класове, във всичките народи, на каквото поколение, секта или религия те и да принадлежат; всякога една и съща, тя потвърдява безсмъртието на душата, множеството на съществуванията, привлича хората едни към други, като ги поучава взаимно да си помагат и да се обичат, като им внушава същия закон от любов и солидарност. Поръчките, или съобщенията, които ни дават върховните Духове, които ние узначаваме по името водачи и хранители, имат такова свойство да се вземат приблизително, и то справедливо, като Божествено откровение; те съдействуват на искупителната мисия, що Христос дойде да изпълни на земята. Съществуването на тези души се явява посредством медиумизма. Тези явления, безконечно разнообразни, без съмнение се распознават. Те се състоят във възможността на медиума да отдалечи душевните си способности, тъй щото не само да
към текста >>
79.
IV.16 август 1909 г., 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Първо: Люби Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство. Второ: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигане. Трето: Бъди съвършен, както е съвършен Отец твой! В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всички блага. След това г-н Дънов добави едно малко обяснение на първия закон: - Отношението на първия закон има връзка със
сътвор
ението на света. Нему се дължи произхождението на света. Когато се каже любов, това показва за всичките светли духове, които са излезли да търсят своите братя е материята, това е техният глас. Те казват: „Ние любим Господа, ние ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженството на своята душа и на своя дух." Всеки, който има живот в себе си, както слънчевите лъчи произвеждат най-благоприятни резултати, така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни, когато тия духовни братя дохождат на подобните братя, намират това, което човечеството търси. На физическия свят ние търсим здраве, а в духовния свят не можем да живеем без Бога. Можем да живеем между духовете и Бога, когато сме с Господа навсякъде. Вторият закон: - В него ще се намерят основите на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли от горе и тях трябва да любим, понеже те са наши ближни,
към текста >>
80.
IV.18 август, 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
твоя дух, е вярно. „Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще ви го направя." Може ли Земята или Слънцето да пропадне, когато законът царува? Те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините в ръцете Си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа,
сътвор
ена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душата, така и животът на душата служи за Божието съзнание. Както душите се изпитват в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма, прочие, никоя причина, която да те застави да се боиш и плашиш от някого. Не си обязан никому, нито си длъжен някому освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар, дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за добро както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже Своя си път и ще ти покаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще да мине дълго време да не се чуе
към текста >>
81.
IV.18 август, сряда
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
не ви плашат, защото те ще дойдат и все пак ще принесат известна полза. Забележете, че във Веригата има 12 петъци и ако някой пости повече, той е свободен, но няма да го ползува нищо. Бързането на някои не може да бъде от Бога. При някои от кръжоците дохождат духове, които си налагат волята и те ги слушат, но не знаят какво вършат, защото не знаят закона. А това, което се дава тук, което се преподава в годишната среща на Веригата, е по образеца, който Господ е устроил в началото на
сътвор
ението на мира и са го преживели хората от памтивека. Няма човешко същество, на което да сме направили добро, да не е признателно - повидимому може да не е признателно, но в душата си дълбоко не може да не е признателно. Този, който търси кусура на хората, и той сам не е много келепир. Неговото идване при тебе е като някое придошло наводнение, та затова ти се отстрани, за да не те завлече. От един метър по-близо не се приближавайте един до друг. защото инак ще се измесят вашите аури, та ще започнете да се нервирате. И когато виждате, че вашите вибрации не са като вибрациите на някого си и не мислите еднакво, тогава се повдигнете над него и тутакси ще се измени настроението ви. С други думи: да сте готови да правите самоотричане. Запример един човек върви из улицата и без никаква причина ви накаля - бива ли от тоя случай и ти да го накаляш? Не е ли по-добре да се заемеш и сам да се очистиш от калта? В много такива предизвикателни случаи да знаете, че се изпитва вашето търпение и според
към текста >>
82.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
от 21 страница. Така, който е на 7 години, ще му прочете 7 страници; а който е на 21 година, ще му прочете 21 страници. В тази книга ще намерите всички правила за новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената любов. Любовта, това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством любовта. Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е
сътвор
ила света. Затова и ние търсим Христа, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всички зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на Земята, съществува вътре в душата. Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест. Ето как се пораждат болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава, значи, ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, ако ги гледаме на небето, това са живи същества, които са живели по-рано в нас, а сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че вие ще бъдете звезди и планети и за вас ще питат за бъдеще астрономите, както питат за днешните звезди и планети. Колкото една планета е по-далеч от Земята, толкова нейното развитие е по-дълго. По-далечната планета е по-близо до Бога и
към текста >>
83.
IV.16 август, събота 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
- Интересно е защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са били трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелието, като например каквато е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една молба. Исус Христос ги повика и ги попита: Какво искате? Те отговориха: „Искаме да ни отвориш очите". Знаете ли кои бяха тези слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за
сътвор
ението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в рая, знаете още и за тяхното грехопадане и пр. Но Писанието мълчи и не знаете как те са завършили своя живот. Символически тия двамата слепци представляват Адам и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те като съгрешиха в рая, ослепяват. Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда]. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в
към текста >>
84.
V.IV.Скрижалите на Духа Беинса Дуно Формули за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство ОТ Учителят Петър Дънов -Духът Беинса Дун
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
да постъпвам.(Когато не постъпват добре някои хора към тебе.) 62. Господи, дай ми едно светло сърце да разбирам нещата. Дай ми един светъл ум да разбирам нещата. Дай ми една силна воля да бъда свободен. 63. Господи, прости ми за лошото използуване на мисли и желания. И помогни ми да ги приложа правилно Господи, аз те познавам. Ти си все любящ и ние пред Тебе да бъдем все любящи. 64. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм добро. Аз съм Истина, Ние сме добро. Ние сме Истина. 65. Сърце чисто
сътвор
и в мене Боже и дух прав обнови вътре в мене. 66. Щом дойдеш в едно противоречие вътре в себе си, до една невъзможност за тебе. Ще кажеш: „У Бога всичко е възможно! Аз живея в Него и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна." Щом туриш това, Бог, който живее в тебе ще почне да действува. Щом си в съгласие с Него, Бог работи с Тебе. Щом не си в съгласие с Него, Той не работи. Защото ние сме образ на Бога. Бог работи в нас за да се прояви. И щом ние работим с Него, ние сме в хармония с Него, и Той ще се прояви в нас. Този закон може да проверите само когато се намерите в едно безизходно положение. 67. „Господи Боже мой, който ръководиш и благославяш всяка копнееща за светлина и съвършенство душа, огради ме и запази ме от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ми яви Истината по въпроса, за който жадува душата ми. В името на разпятието, погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ми Истината, за която ти се моля. Амин. 68. Господи, огради ме с бронята на
към текста >>
85.
НАРЯДИ за 1909 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
твоето здравие, твоето щастие, твоето блаженство. 2. Люби ближния си както себе си: в Него ще намериш основите на твоето повдигане. 3. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен: в Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всички блага. Все, що попросите в мое име Аз ще го стора. Не бой се, малко стадо, Отец наш е благоволил да ви даде Царство. (Свещеният подпис)- След това г-н Дънов добави едно малко обяснение за първия закон. Отношението на първия закон има връзка със
сътвор
ението на света. Нему се дължи произхождението на света. Когато се каже „любов", че всичките светли духове, които са излезли да търсят своите братя в материята, това е техният глас. Те казват: „Ние, които любим Господа, ние ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженството на своята душа и на своя дух. Всеки, който живее в себе си, както слънчевите лъчи произвеждат най-благотворни резултати, така е, когато и пръчките на едно духовно лозе са силни, когато тия духовни братя дохождат в сърцата на подобните братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве, а в духовния свят не можем да живеем без Бога. Можем да живеем между духовете и Бога, когато сме с Господа навсякъде. Вторият закон: В него ще се намерят основите на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли отгоре и тях трябва да любим, понеже те са нашите ближни, понеже те са, които са
към текста >>
86.
НАРЯДИ за 1914 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
богаташ направил житница и събрал вътре житото си, без да го използува по Божественому. Затова пък Бог му извадил душата в същата нощ. Елмазът е скъп, лъскав, но той събира и чупи слънчевите лъчи, без да ги умножава. Житното зърно е скромно, евтино, но то, посято в земята, се умножава. Такъв е духовният човек. Добрият е верен раб, умножава талантите на господаря си - изпълнява Божествения закон. Семето, паднало в добрата почва, се умножава на 30, 60, 100. Когато Бог
сътвор
ил човека, дал му заповед „да расте и да се умножава". Имате ли у себе си добри дарби, трябва да ги умножавате. Жената да вижда у мъжа си добрите черти, които да гледа да умножи. Вследствие на това пък мъжът почва да дели с нея чувства и признателност, ще дели усилията си, като ще й върне със същата мярка, Тъй трябва да постъпва и мъжът. Види ли единият у другия лоши качества, да не ги изважда пред хората, а да ги обърне в добри и като станат такива, да ги умножи. Ако е казано, че Царството Божие прилича на квас и синапово зърно, то значи, че щом елементите на това Царство влязат в човешката душа и дух, те се умножават. Бог ще раздели с тях Царството Си. Изхождайки от това гледище, като се казва, че ние трябва да бъдем Синове на Виделината, значи, че трябва да умножаваме и да използуваме всички условия, в които сме, за доброто на нас и на ближните си. Както умножението на растенията и животните е възможно само при светлината, тъй и умножението, т.е. действията човешки по Божествения закон,
към текста >>
87.
VII.7. ЗАЩО ВЪРВИМ ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
подписа в „Отвореното писмо" - виж „Изгревът", том IV, стр. 622-624, както и стр. 636-637. Той влезе в онази комисия, която създаде Устав на общество Бяло Братство и кой то бе узаконен със заповед № Р-40 от 26 май 1995 год. на основание заповед № КВ-15 от 06.02.1995 год. на Министерския съвет във връзка с чл. 6 от Закона за изповеданията. Неговият подпис стои под името на Иван Цветинов с ЕГН 4108017163. Изкараха си устав и сега си избират ръководство чрез този устав. А Учителят Дънов е
сътвор
ил и дал песента „Писмото" срещу уставите. Виж „Изгревът", том I, стр. 513-514 и стр. 541-550. Песента е публикувана на стр. 685. От тази група на Крум Въжаров има още няколко лица, за които ще се спрем при друг случай. На всички без изключение главната им цел бе да работят срещу Паневритмията и да я опорочат. И на този етап успяват. А защо? Отговорът е даден. 13. В старите времена българите са избивали дори и целите семейства на онези ханове, които са се проваляли във войните срещу Византия. На всеки един велик подвиг в историята на всеки български владетел е съответствало и едно велико предателство, извършено от претенденти за ханския престол или боляри. Предателите са бягали във Византия ,която ги е приемала, поставяла ги е на високи постове и управители на земите с българско население. По-късно са го използвали в борбите срещу българската държава. Навремето са посичали с меч предателите. Посичали са ги с брадва на дръвника. Изправяли са ги до стената в по-други времена и са ги
към текста >>
88.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели. Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия. Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя всред народа. Ще завършим със следните думи от Учителя: „Съвременните хора се намират пред светло бъдеще. Всичко лошо ще изчезне. Бог ще
сътвор
и нов свят, нови условия. Нови, светли дни пристигат. Иде нов порядък в света, за който всички трябва да бъдете готови. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради любовта, която ще се изяви. Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране. Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел. Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравляват и ви
към текста >>
89.
Наряди за 1946 г.
,
,
ТОМ 12
и околията. В околията я раздайте само на тия села, които получават беседи чрез вас. Сумите за левчетата и приносът се изпращат до брат Боев. ОТ БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев, 27. IX. 1946 г. 12) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 декемврий, по случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, точно в 5 ч. с., ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният ред:„В начало бе Словото".Добрата молитва.Пътят на живота.„Духът Божий".Евангелие от Йоана, 17 гл.Възпоменателно слово.„Сътворението на света" от Учителя. (Пее Цветана Табакова.)„Красотата на живота" (от тома „Опорни точки на живота", стр. 6263).„Царският път на душата" (от тома със същото заглавие, стр. 4-5).„На Учителя покорен".Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов " (Зпъти). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. На братската вечеря ще се повторят молитвите и песните от утринната програма, а четивото ще бъде: „На работа" (от „Свещените думи на Учителя", стр. 123). Молим, съобщете настоящето и на околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 18. XII. 1946 г. Изгрев-София 13) ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО От старшия брат Тодор Стоименов към учениците на Великото Всемирно Бяло Братство - София, по случай две години от преминаването в безсмъртие на обичния ни и светъл Учител „И за тях, учениците, Аз осветявам Себе Си, да бъдат и те осветени в Истината." Иоанна, 17 гл., 19 ст. Обични братя и сестри, Преди две години, на 27
към текста >>
90.
Наряди за 1947 г.
,
,
ТОМ 12
5 часа сутринта ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният дневен ред:„В начало бе Словото".Добрата молитва. 3.91 псалом.Пътят на живота.„Духът Божи".Евангелие от Йоана, гл. 15.Възпоменателно Слово за Учителя от брат Тодор Стоименов.„Лъчи на живота", стр. 277-278.„Двигатели в живота", стр. 340-341.„На Учителя" (песен).Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти.) След това сестра Цветана Табакова ще изпее „Сътворението на света" (по Учителя). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. Преди концерта - приветствено Слово за Учителя от брат Кирил Икономов. В провинцията възпоменателното Слово сутринта и приветственото при братската вечеря ще се произнесат от някой брат или сестра. Молим, съобщете настоящото и на околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 15. XII. 1947 г. Изгрев- София 14) ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО от старшия брат Тодор Стоименов към учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, по случай три години от преминаването в безсмъртие на обичния ни и светъл Учител „Аз съм лозата, вие пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод. Защото без Мене нищо не можете да сторите" Евангелие от Иоанна, 15 гл., ст.5. Обични братя и сестри, Преди три години, на днешната дата 27 декември 1944 година, в ранни зори, нашият добър и светъл Учител напусна тесните предели на физическия живот, облече се в светлата дреха на безсмъртието, литна в
към текста >>
91.
14. УПЪТВАНЕ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМАТА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 12
Пентограмата не може да спазва чист живот с чисти чувства, светли мисли и праведни постъпки, то по-добре е за него да не я окачва в дома си. По-добре да стои навита на руло и да чака своето време, когато ще има условия да бъде окачена.Пентограмата е могъщо оръжие за съзидание и за добро. Пентограмата е могъщо оръжие за разрушение и за зло. Затова бъдете внимателни с нея.Човек може да се ползува от съзидателните сили, които са в нея, както за своята еволюция, за духовното си
сътвор
яване и за вътрешния духовен път, през който трябва да премине. А етапите на Пътя му са обозначени в Пентограмата. Всички материали за Пентограмата бяха подготвени, събрани в едно цяло в дните 7 януари (петък) и 8 януари (събота) през 2000 година. Амин. II. КОГА СЕ ДАВА И СВАЛЯ ОТ НЕБЕТО ПЕНТОГРАМАТА Пентограмата се предава на Учителя Дънов на 13 февруари 1900 година от Господ Емануил. Ето какво е записал Учителят Дънов в едно свое тефтерче: „Февруари 13,1900 год. Господният Дух говори: Познавам аз сърцата на всички. Не са толкова чисти и свети както си ги мислите. Тези които ви заобикалят са развратни до корен, те всички са чада на беззаконие, синове на блу- деяния, но нито един не ще успее против Моето решение. Защото съм Аз, Който сам те водя, нема ухищрение против мене, което да може да успее. Ти си победител! Ето ще приемеш един знак от мене: в тоз месец. Говори ясно. Господ те чува. Той беше отгоре ти и наблюдаваше твоите мисли и желания. Това Слово, което ти се дава, е верно. Да
към текста >>
92.
16. ЦВЕТНАТА ПЕНТОГРАМА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 12
нощя в стълп огнен, за да им свети, та да вървят деня и нощя." Изход гл.13. ст.21 Отдолу извън кръга на Пентограмата са нарисувани 5 ангели с крила в детски образи, изобразяващи, че са носителите на 5-те добродетели на Пен- тограмата. Буквите, изписани в малките триъгълници, образувани от 5-те върха и рамената на триъгълниците означават: „Исус Христос син Божий Спасител". Другото останало съответствува на черно-бялата Пентограма. II. КАК СЕ РАБОТИ С ЦВЕТНАТА ПЕНТОГРАМА В Пентограмата е
сътвор
ено цялото Битие на Вселената. И ученикът тръгва сам с помощта на Учителя или по-точно казано човешката душа, излязла от Битието на Духа се връща отново към Божествения Дух, като по пътя си минава през Пентограмата през Добродетелта, Мъдростта, Любовта, Правдата, Истината. Като преминава през всеки един свят от петте свята на Пентограмата е потребно да изпълнява винаги Волята на Бога.Каква е Волята на Бога през света на Добродетелта? - Да се изявява Христовата Слава като Дух на Словото в живот и плът.Каква е волята на Бога през света на Мъдростта? - Да се изяви Силата на Виделината като Дух на Виделината за човешката душа.Каква е волята на Бога през света на Любовта? - Да се изяви Силата на Любовта чрез Светлината като Дух на живота.Каква е волята на Бога през света на Правдата? - Да се изяви силата на Духът Божий като Сила, управляващ живота на Битието чрез Вечния Дух-Каква е волята на Бога през света на Истината? - Да се изяви Свободата на Духа, като живототворящ Дух на живота. III.
към текста >>
93.
ПАДНАЛИЯТ ИДОЛ
,
,
ТОМ 12
на съставителя: Словото на Учителя Дънов е Великият идеал на човешката душа. Деянията на человеците земни и человеците подземни са деяния на падналите идоли на човешкото опорочение. Падналият идол в своето падение опорочи мнозина и унищожи стотици хора. Чрез него те бяха изпитани и бяха опорочени и отклонени от пътя им. Падналият идол има само минало. Но няма настояще. Нито бъдеще. В него няма живот! Само високият идеал на Словото на Учителя Дънов има настояще и бъдеще, защото той е
сътвор
ен от Духа на Словото за човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля, за да претвори себе си в живот и Словото да стане плът и кръв на человека земен и человека небесен.
към текста >>
94.
12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
в потенция. Материалистите казваха, че условията създавали всички форми и нямало нищо предварително приготвено. Това не е вярно, защото при каквито щеш условия поставят желъда, той все дъб ще даде, макар условията да спомагат или да попречат малко или много. Тъй е и с човека. В зародиш той непременно е възможност на това, което ще стане един ден като съвършен. В Първата глава на Битието се казва тъй: „Да направим човека по наш образ и по наше подобие."А подир един стих прибавя: „И
сътвор
и Бог човека, по своя образ
сътвор
и го." Тук подобие не се поменува. Желъда е образ на дъба, но не и подобие. Подобието той достига, когато сам стане дъб. Ние сме семе Божие, „чада Божии" и ние ще станем един ден съвършени „в мярката на пълнотата Христова". Четете „Към Римляните" за Царския отрок, който докато е млад има наставници и е подчинен на същите, но като дойде на възраст, всичко му се подчинява. Тъй че човек си има Духа още от началото (туй го казва и ап. Павел: „ Човек е Дух, Душа и тяло"), но у грамадното болшинство още не е развит. За Йоана 8:44 - нямам Евангелие у мене. Цитирайте ми го и ще ви отговоря. 7-8 - принципи са тъкмо Духа, за който говорим горе. Имат ги всички човешки същества. Напредналите хора са ги развили, защото по-дълго са живяли, повече са се прераждали, когато диваците не са направили още никакъв прогрес. За второто пришествие ще ви пиша друг път, но ще трябва да ме подсетите. Въпросът е дълъг. За изкуплението. Великият an. Павел не е бил заблуден. Нито
към текста >>
95.
I. ЧИСЛОТО 13
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Дух. А Той се носи от Словото на Учителя Дънов. 11. Само ученикът има връзка със Словото на Учителя Беинса Дуно. Пряка - чрез Слово и чрез Дух. Само ученикът има връзка с Бога чрез Словото на Учителя Беинса Дуно. Само ученикът може да живее с другите ученици, управлявани от Духа на Словото на Учителя Беинса Дуно, в общност на братя в Единомислие. Единомислие чрез Духът на Словото. Амин! Духът на Единението, който обединява земята и Небето, съединява человека земен с Небето и го
сътвор
ява на человек небесен. Само Духът на Единението и на Обединението съединява человеците небесни в Духа Христов. И чрез него с Бога. 12. Само человекът небесен изяви, че има Един Бог, Един Учител, Едно Слово и Една Школа. Само человекът небесен може да живее с другите подобни нему, като братя в Единомислие. Единението се извършва само в Духът
към текста >>
96.
X. ЗАЩО СЕ ОСПОРВАТ СПОМЕНИТЕ НА МАРИЯ ЗЛАТЕВА В „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
която прехвърляше на пишуща машина твоите опитности. Затова предай веднага твоите неща, да не се загубят и да не ги разпилеят враговете на Братството. Аз съм този, който ги събира и ги отпечатва. Благодарение на мен ти вече имаш историческа проекция и следа в историята за Школата на Учителя. Вече никой не може да те забрави. Но това го дължиш на мене и на никой друг. Затова предай ми нещата, които са останали, за да довърша твоята работа. Освен мене никой не знае какъв ценен труд ти си
сътвор
ила за песните на Учителя. Това ще се публикува по-късно от мен. Чакам твоя отговор чрез Марийка и предаването на горните неща в точка 2. и 3. Предай и твоите направени записи от теб с твоето вокално изпълнение. С уважение:
към текста >>
97.
ПОСЛЕСЛОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
приключваме с XII глави рубриката "Духът на Заблуждението и деянията на человеците земни и подземни". И така се случи, че трябваше да се публикува в "Изгревът" том XIII. И случайно ли беше това? Братя в Единомислие могат да живеят само в Духът на Истината . В един и същий Дух, в едно и също Слово и в Един и Същий Учител - Беинса Дуно. А Духът на Заблуждението
сътвор
и тази рубрика, която също има право да види бял свят. Този последен огромен отдел от случки, събития и факти беше изчакал достатъчно дълго време, за да се включи в „Изгревът" и да види бял свят. А защо? Това са едни и същи етапи, през които е минало ранното християнство и което е описано от апостол Павел в неговите послания. Всички тези етапи ги имаше след заминаването на Великия Учител. И те се явиха с онези преставители на Черната ложа, които бяха изпратени да изпълнят нарежданията на своя Господар - Духът на Заблуждението. Изпълниха всичко и не оставиха нищо неизпълнено. Духът на Заблуждението от времето на апостолите и от сега бе един и същ! Кому е необходима тази рубрика? Тя е необходима, за да преминат през нея всичките деяния на человеците земни и подземни. Трябва да изтече мътната вода и тинята след нея. А за человеците небесни оставяме оригиналното Слово на Великия Учител. А за человеците небесни оставяме „Изгревът", историята на человека земен и неговото подвизаване в земята Българска. Амин! 11 юни 2000 г., неделя Вергилий
към текста >>
98.
„Изгревът том XIII и числото 13
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
живеят братя в Единомислие могат само онези, които приемат и признават Словото на Учителя Дънов - Беинса Дуно, че е Слово на Бога! 6. Да живеят братя в Единомислие могат само онези, които чрез Неръкотворната връзка на Духът Божий са свързани със Словото на Бога на Учителя Беинса Дуно! 7. Да живеят братя в Единомислие могат само онези, които чрез Словото на Учителя Беинса Дуно се добият с вътрешно Единение с Духът Христов, който е Духът на Обединението на человека земен с Небето и го
сътвор
ява в человек Небесен! 8. Да живеят братя в Единомислие могат само человеците Небесни, защото са свързани с Духът Христов! И чрез Него с Бога! 9. Да живеят братя в Единомислие могат само человеците Небесни, които имат Един Бог, Един Учител, Едно Слово и Една Школа! А Единният Учител е Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно! Амин! 18-18,15 часа на 26 юни 2000 г., София Вергилий
към текста >>
99.
III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
? 140. Само чрез чистата Божествената Любов може да се въдвори хармония между хората . 141. Само който преживява нещата, той истински живее и разбира живота в неговата пълнота и красота . 142. Който иска да поправи нравствено и духовно обществото, в което живее, трябва да поправи преди всичко себе си . 143. Всяка форма в чертога на времето и пространството е една необходима илюзия за една велика идея на мировата хармония . 144. О, вечна светлина, безпределна , по-висша от всяка
сътвор
ена светлина, нека един от твоите лъчи се спусне отгоре като гръм и проникне до дълбочината на душата ми. 145. Най-голямото благо, което Бог ни е дал на физическото поле е самопожертвованието . 146. Любов, Правда и Истина трябва да царят в нас - за тяхното възтържествуване трябва да работим . 147. Мир, спокойствие на собствената съвест, това е щастие. Прося благословението в работата си от Учителя. 148. Водата е изворна, на Бога е угодно да сме в Бога. Бог е Любов . Бог обича. Христос е на земята . Човек се ражда, живее и умира. 149. Живей със светла радост в душата си всред красота и добродетели . 150. Недостоен ученик на Бялото Братство е този, който не може да изповяда с живота си и делата си това учение, при който и да е случай, а лицемерства пред хората за мили очи, неговото идване в училището на това братство е вредно за всички и него. 151.В Божествената хармония, гдето висшата Божествената Любов е атмосферата гдето душите сливат в Божествената душа молеща пред Божествения
към текста >>
100.
10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Един от най-важните и сериозни етапи от развитието на човека по неговият еволюционен път е встъпването му в творческият импулс на природата. Влизайки в този път, той вече с право може да приеме, че е
сътвор
ен по образа и подобието на Бога. Защото великото начало не е нищо друго, освен едно непрекъснато движение, плод на което се явява творчеството. Влизайки човек в този път, той приема нови качества и способности, които дават своя подчертан израз и в неговият външен вид. Известно е от Анатомията, че най-много нервни окончания имаме по лицето и ръката. Оттам и възможността мислите, чувствата и подтиците, които се възбуждат в човешкия мозък при идването и реализирването на една идея, да намерят един осезаем за нашите очи израз във форма, размер и линии, върху ръцете и лицето на човека. И на друго място съм отбелязал казаното от мъдреците на древността, че силите, които са създали Слънчевата система са създали и човека. От тях силовите течения изхождащи от планетите Юпитер и Сатурн, слагат началото на творческият подтик в човека. Под тяхното въздействие, развитието на човека влиза в нов етап. Тези планетни влияния създават и оформят в човешкия мозък, онези центрове, които определят човека вече като творец. В човешкият мозък започват да прииждат ред идеи, които го тласкат и събуждат подтик за тяхното реализиране. А това раздвижва мисълта, чувствата и волята. Цялата тази дейност създава едно разширение на човешката глава и преди всичко на
към текста >>
101.
16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват. Каква е обаче задачата на тези тъмни слънца? Каква им е службата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а доброто, вторичната сила ги организирва и облагородява". В подкрепа на това, ето и една старинна поема за
сътвор
ението на света, изнесена в символична форма. Тя е написана на седем плочки, някога в дълбока древност. Тези плочки написани хилядолетия преди нашата ера са намерени при разкопките на древният Вавилон. Успешно разчетени, там се казва: „В началото на създаването на света, се намирало една тъмна хаотична материя, която се е наричала „Тиамат". Боговете гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда решават да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиамат е чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове трепват от страх, се казва по-нататък в поемата. Само Мардук, Богът на Светлината се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той величав, пълен със сила и могъщество
към текста >>
102.
20. СЪН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
някои препоръки, които целят колкото може по-малък ангажимент на жизнените функции по време на сън. Вечер, преди лягане краката да се измиват в топла вода. Това е извънредно важно за правилното кръвообръщение. Да се вечеря преди залеза на слънцето, което нещо между другото ще даде възможност на стомаха да се справи със задачата си преди заспиването. Отбягване да се ядат късно някои мъчносмилаеми храни. Учителят казва: „Човекът е бил, преди да се създаде слънчевата система". Той е бил
сътвор
ен от онези космични сили, които след това създали слънчевата система. Всяка една от тези сили се изявява в един член от това семейство. Всяка една от тези сили създава и се изявява в отделни области от човека. Човешкият двойник е поле, място за изява на тези сили. Там всяка сила за всеки човек е определена със своето естество и напрежение. Изявяването на тези сили подлежи на едно усъвършенствуване, ръководено от една по-висша природа. Задачата на човека е да облагородява тези сили включени в него. Оттам е и връзката между Слънцето, Луната, планетите и човека. Разпределението на всички членове от слънчевото семейство, за времето и мястото, в което даден човек се ражда, отговаря на разпределението на тези космични сили в двойника на човека. Тяхната изява там определя формата, израза, размера на физическото му тяло. Също така качествата, способностите, плана на живота и задачите, които човек има да изпълни, за да направи крачка напред по пътя на своята еволюция. Момента, в който човек влиза в
към текста >>
103.
3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за
сътвор
ението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, tie; в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се
към текста >>
104.
14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
и най-великият гений, не може да препише и преведе на някой от живите езици, освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по-малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания. Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най- висшия принцип в живота. Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато
сътвор
и света, излъчи всички души в чисто състояние. Тогава те са били сродни. От това тяхно сродство произтича и връзката им. Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата. Човечеството тръгнало в крив път или така наречения левия път. За да го спаси, Бог изпратил много пророци, чрез които е изразил волята си, но тия пророци били избити или останали неразбрани. Между „избрания" народ - евреите - се яви пророк Мойсей, който прие и предаде десетте заповеди Божи. И тия заповеди, които съставляваха законът Божи, останаха мъртва буква. Израилският народ не се поправи. Дойде Христос. Чрез него се даде на света истината: „Законът чрез Мойсея бе даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде". (Йонна -1:17). Но „що е истина?" запитал Пилат. - „Истина е Словото на Бога" (Ibidem -17:17). А що е Словото? - „Словото бе Бог, то бе отначало (Ibidem -1:1). Следователно, истината е Бог, проявен в
към текста >>
105.
22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
между титаните и боговете", а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на Земята. В християнството то се нарича още грехопадение. Люцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на Божествената мъдрост и в устройството на Божествения план, се е възгордял и възбунтувал. Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да
сътвор
и и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнствуващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Люцифер с Лилита (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Люцифер създал една звезда между Марса и Юпитера, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се саморазвива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на Божествената и планетна иерархия. Борбата се свършила с поражението на Люцифера: образуващата се планета била разрушена на
към текста >>
106.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
правилен развой. Един атом само да би липсал от вселената - тя би се превърнала в куп развалини. Това що липсва във вселената е самата липса, според енергичните думи на Лапласа. Отистина, живи тела, оживени организми, престават да живеят. Тялото влиза тогава в нов състав, в ново веществено съчленение. То променя форми. Исто така, дума космогонията, световете остаряват и умират. Но тяхното умиране е друго нещо освен образуване на нови световни организми, сиреч преустройване, пре
сътвор
ение. Е добре, както няма изтребителна смърт за телата - няма изтребителна смърт и за душите. Материалистите думат: душата не е друго нещо освен една свойщина на плътта, една преходна дейност или атрибуция на мозъка. Не. Подобно твърдение е противно на истината - както я узнаваме чрез изучаване на всичките явления в природата ив човешкия живот. И действително, какво виждаме в природата, кое е онова общо явление, което констатирваме на всяка крачка във вънкашния свят, в окръжаващите нас тела, сили и стихии? Една реч може да ги определи и охаректеризува - движение. Всичко пред нашите очи, всичко в земни и свръхземни среди, цялата вселенска уредба - всичко е подвижност. Проявата, видимият атрибут, постояният, несъмненият израз на всемирния живот е движението. Нека вземем сега живото човешко същество, в неговия повсеминутен и неизменен подвиг като мислещо същество. То обладава ум, разум, разсъдък, дух. То обладава една мисляща и чувствуваща мощ, една самоуправляваща се сила. То се различава от
към текста >>
107.
1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл. 1; 20. "Защото видимите са привременни, а невидимите вечни" (II Коринт. - 4; 18). "Бог е Дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят" (Ев. Йоан - 4; 24). Следов., видимата материална вселена е проява на невидимата, духовната. Астралният (звездният) свят разказва за света на божията слава. Видимият и невидимият светове са
сътвор
ени от Словото на Бога. Всички светове (планети и звезди) са въплътени мисли на Бога. Мисълта, изразена в Слово, предхожда творението. Мойсей в "Сефер Берешит" (Битието) казва същотог Бере-шит или, на санскритски, Бара-шат значи Слово и творчество. И евангелист Йоан, както видехме по-преди, е писал на сирийски: "в начало бе Словото" . А Исус е казал, "аз съм началото". Оттам и обяснението, че физическата вселена или небесната твърд е тялото на Бога. А хората са удове, т. е. микроорганически частици от това тяло, живеещи върху един от световете - планетата Земя - и свързани с цялата вселена. "Сам Духът свидетелствува наедно с нашия дух, че ние сме чеда или синове божии" (Ibidem - 8, 16). Макрокосмосът - големият организъм и храм - обгръща микрокосмоса: човека, малкия храм. "И какво спогаждане има храмътбожи с идолите?". "Защото вие сте храм на Бога живаго, както рече Бог, ще се заселя в тех, и в тех ще ходя, и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ" ( II Коринт. - 6; 16). "Но, о човече, ти
към текста >>
108.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII. 1922 г, Шумнатица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества,
сътвор
ени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях. Говорът на любовта е тих. Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора
към текста >>
109.
XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
пише за Божествената Любов, която иде от Космоса, преминава през него и я предава на нея, за да я запали и тя да му отвърне с космическа обич, да дойде при него, да се слеят в едно и да влезат в Царството Божие - като една човешка плът, една кръв и като една душа. Хубаво е нали? Хубаво, но е лъжа. Чете писмото на този хубостник и питам сестрата: „Е какво стана, сляхте ли се в една плът и в една душа?" Отговаря ми: „Сляхме се, но нищо не излезе от това." Е, как ще излезе и ще се
сътвор
и нещо от лъжа. Ето това е. Обикновено винаги цитирам имена. Но тук не ги изваждам на показ. Познавах ги, защото аз им бях изповедника. Жестоко е да бъдеш изповедник на някого. Цялата кал остава при теб. А аз бях изповедник на целия останал от Учителя Дънов т.н. „Изгрев". Е бихте ли могли да издържите на всичко това? Ако можете - то заповядайте да ме заместите и да заемете моето място. Да видя какво ще остане от вас - перушина или оглозгани кости. А моето място и моето време бе определено от Онзи, който създаде поредицата„Изгревът". 18. А за любовните истории да не говорим. Когато впоследствие се намесва полицията за разнищване на някои истории всички мълчат и казват, че това е клевета. А не е клевета, но е истина. И всичко се стоварва върху главата на Учителя Дънов. Той е бил виновен във всичко, че е допускал такива неща. Той не ги е допускал, но всеки е правел каквото си иска. Той е говорил за Високия Идеал, а те са вършили опорочението му. 19. Тук въпроса не е за морала. Такива са хората
към текста >>
110.
II. Към моето сърце
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
и разстила се огънят по черната огоряла земя. Големи пропасти се отваряха и жадно обгръщаха хвърчащите млади сили. О, тежък ден е днес, ден на ужасна смърт, която простираше своя безжалостен сърп из света. Виждам страшна картина: човеци горят, пламтят като факли, подпалени от силен взрив, бягат по полето и с вик искат помощ. Горят долини, горят дървета, горят камъни и треви, птичките лудо хвърчат, а животни бягат и реват. Жалки човече, ти пръв обрече на жертва своя брат! Ти
сътвор
и това адско оръдие, което в миг изгаря всичко по земята и оставяш следи на скръб и печал. Превива колене, пречупва врат на неправдата нечестна, а продава брата си в тегло. Всичко в света се омърси и обезсрами. Окото привикна на зрелища най- низки и най-долни! Ето, идат майки обезумели, със сила кат същи вихър, изсъхнали, почернели, опрашени, побелели от прах, тичат по стръмен път, викат отчаяно, чупят ръце към небото, викат за помощ... Боже!... Стига! Спри!... О, Боже святи и прави, повели и спри!... Не си ли Ти Бог на любовта?... Не си ли Бог на милостта?... Не страда ли за тез, що съдиш сега?... Ти понесе тежкия Си кръст към Голгота с радост и изранен от тежки удари и прости на тези, които викаха след Тебе: „разпни го, разпни!..." Но и за тази кръв Ти тогава предрече и за тия страшни дни каза. „Горко на тия майки, които ще раждат в тия дни и които ще кърмят чадата си." Но колкото и да е оскърбено Твоето Божествено сърце, то пак е пълно с любов. Покажи, о Боже Велики, че Ти си силен,
към текста >>
111.
16. Астрологията в огледалото на Гьотевото творчество
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
„във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. „Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина.” Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческата промисъл, е дадено в стиховете: „Още като е лежал света На Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз, И после рекъл е „Да бъде!” И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, въздишка, „ах!”” Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: „И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека в гърдите.” Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: „Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хорите се чува Ясна за духовни сетива. Ражда се и новий ден. Песен ни донася светлината!” (Фауст II, 1 част) Докогато човек не
към текста >>
112.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Битието. От тяхното съчетание, от тяхното взаимодействие се ражда плода, който съдържа тези две начала и е подчинен на постоянното им влияние. В идейния свят активното начало се нарича Огън, който не е създаден, а е самороден, вечно съществуващ. Това е Бог Отец на гностиците. Другояче казано, в принципа на огъня, в неговото най-висше проявление сам Бог пребъдва. Пасивният принцип се нарича Вода - Син Божи на гностиците, като резултат от взаимодействието на тези 2 принципа се явява
сътвор
ената Светлина - третото начало на всичко създадено, онова, което ги поддържа и крепи. На езика на алхимиците тези три начала се наричат: Световен Дух, Световна Душа и Световно Вещество. Изис, Озирис и Хорус на египтяните. В зодиакалното небе, или в реалния свят, горните три начала се отразяват в нови три, които на езика на алхимиците носят следните имена - философски живак (огненото начало), философска сяра (водното начало) и философска сол (създаденото начало). Третото начало се нарича още дух на телата. В планетното небе намираме ново отражение на тези три начала, които на езика на химиците се наричат - първобитният огън, наричан понякога етер, който оплодява първобитната вода - тинята, за да се роди живота на телата, животоносното начало, зародишът, кълнът. От идейния свят създанията получават най-важното - идеята, според която са създадени. В тази идея се съдържа плана на тяхното съществувание и целта на тяхното Битие. Съществените отлики на формата и особените свойства, които те имат,
към текста >>
113.
ПОСВЕЩЕНИЕ
,
,
ТОМ 19
когато е в клоните на човешката душа. Стр. 4/943 Космическият човек представлява това дърво на живота с корените си във физическия човек и с клоните си в духовния свят. 9. Слънцето, което не залязва е от възвишения Божествен свят и принадлежи на човешката душа. Значи душата има свое слънце, което ни показва пътя към Бога. В душата на човека се включват и Луната и звездите, и всички небесни светила, които ние виждаме на небето. Чрез тях се вливат в човешката душа като притоци на река
сътвор
ени от живот и любов. Така човек чрез своята душа представлява в миниатюр един велик свят. Така се доказва, че човек е микрокосмос. 10. Човек трябва да проучи себе си, той трябва да проучи това място, с което да се съобщава с Бога, с всички свои напреднали братя и с братството на Правдата в света. Човек има разни центрове в мозъка си и в тялото си, чрез които може да се съобщава с тия по-висши светове. Ако човек може да развие живота си по този начин, той ще има един отличен живот. Той ще отвори клапите на миналото си и ще види как е живял. Той ще отвори клапите на бъдещето си и ще види, какво го очаква, и най-после ще отвори клапите на настоящето и ще знае как да върви. И той вече няма да ходи в тъмнина и с пипане, а ще ходи с виждане. Амин. Из Словото на Всемировия Учител - Бепнса Дуно. Съставил: Вергилий Николов Кръстев от 7 ÷ 9 часа, 24 януари 2004 г.,
към текста >>
114.
3. ВЪЛНАТА НА ИСТИНАТА СОЦИАЛНИЯТ ДЕКАНАТ НА ВОДОЛЕЯ 3.1 ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
,
,
ТОМ 19
(държавният глава) изглежда, че неговият режим е неприложим, поради голямото превъзходство на неговото извънредно блестящо достойнство, което го отдалечава премного от необходимия контакт с народа в нашите модерни времена. Луната - (народът) е много непостоянен, много емоционален, много пасивен фактор, за да може да управлява. Меркурий - е или много скован в своята интелигентност, или е чрезмерно зает в своите „малки” работи, за да може да държи здраво юздите на властта. Венера - (
сътвор
ена, за да се подчинява и да се радва на живота) няма нито едно качество, необходимо за пост в управлението. Марс - е много опасен и твърде войнствен и би донесъл със своя реализаторски динамизъм твърде много рискове в управлението. Юпитер - разбира се, има голям афинитет към властта, но той клони към патриархалност и режимът би бил извънредно добър за нашата епоха. Сатурн - е много привързан към консерватизъм и би могъл да предложи само своята изсушаваща старост. Той би бил много жалък, за да му се възложи да уреди хода на нещата. Уран - (капитализъм) е революционен, но му липсват принципи на необходимата авторитетност за управление. Той изглежда много разрушителен, несигурен, брутален, за да може да приложи нещо положително. Нептун - (социализъм) е много мъгляв и хаотичен и с рискове в опитите за утрешния ден. Плутон - обратно, изглежда, че носи синтезата, добре наситена от това, което е желателно за управлението на сегашните народи. Той носи всичкия живот, целият динамизъм за
към текста >>
115.
3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА
,
,
ТОМ 19
да си подадат ръка в името на новия космичен мироглед, издигащ максими по-хуманни и по-високи, които неминуемо ще им донесат едно истинско освобождение. В Обществото на Новото Човечество материалните богатства, средствата за производство ще бъдат общи. Тези материални и духовни богатства са резултат на вложените усилия на милиони човешки същества. Тези блага не са лични; те не са обществени, нито расови, нито национални; те принадлежат на цялото човечество. Това са световни блага,
сътвор
ени през хода на историята на народите и те трябва да се ползват от всички човеци, от всички народи и от всички раси. Това са основните повели на новия космичен мироглед, който е универсален и безусловен. Пред този мироглед се изключват и отпадат личните, обществените, класовите, народните и расовите егоистични домогвания. Расова, класова, национална или обществена сила, която би се опитала да се противопоставя на това мощно идеологично течение ще бъде пометена без остатък. Така чертаят звездите пътя на народите и на човешката култура. Великите държави СССР, САЩ, Англия и Франция са първи които трябва да дадат пример за новия космичен мироглед, който носи свобода, по-висока хуманност и пълна закрила на малките народи. Учителят казва: „Съществува една велика мирова държава. По нея се устройва човешкото общество сега. Всичко което не е в съгласие с този миров ред, прехожда или преминава. Само той е вечен. В този космичен, съвършен ред на живата природа са предвидени нуждите на всички
към текста >>
116.
15. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 19
попадне в своя път, и светлината, и живота, които светлите слънца дават. Тази обсебваща сила е изразена и в човека, и носи името егоизъм. Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел. Виждаме, че светлите слънца дават и подхранват живота със своите елементарни частици, които те непрекъснато изхвърлят. Каква е, обаче, задачата на тези мъгливи слънца? Каква им е службата във вселената? В това отношение, път към отговора на тези въпроси може да ни даде една поема за
сътвор
ението на света, изнесено в символична форма, написана на седем плочи, някога в дълбока древност. Тези плочи, написани много хилядолетия преди нашата ера, са намерени при разкопките на Вавилон. Успешно разчетени, в които се казва: „В началото на създаването на света се намирала в непрекъснато движение една тъмна, хаотична материя, която се наричала Тиамат. Боговете гледали тази неустроена пуста и безжизнена среда, решават да създадат там един правилно устроен и носещ живот свят. Тиамат е чудовищен дракон със седем глави, пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове треперят от страх, се казва по-нататьк в поемата, само Мардук - бог на светлината - се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук простира грамадна мрежа на изток, запад, север и юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава Той, величав, пълен със сила
към текста >>
117.
А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
или в поредицата „Духът на Истината и Духът на Заблуждението.” В този период трябва да завърши поредицата на „Изгревът”. 50. А сега ще ви открия една космическа тайна за въплътяването на човешката душа и за нейната след това лична, родова, обществена, народностна карма. Карма е това! Не е случайна работа. Учителят Дънов е говорил много за нея. 1). Студентите по медицина във II курс заедно с хистология, която е наука за тъканите на човешкото тяло изучават и една друга наука за
сътвор
яване на човешкия зародиш за неговото развитие в разстояние на 9 месеца, та да може от ембрион да се превърне в човешко тяло. Тази наука се нарича Ембриология. Много важна наука. Но не се знае. А мен ме накараха да я изуча и запомня основния й закон. 2). След като студентът изучава накрая му се дава един закон: „Онтогенезата повтаря филогенезата.” Това означава, че индивидуалното развитие на човешкия зародиш в разстояние на 9 месеца повтаря историческото развитие на живота на Земята от самото му зачатие и
сътвор
ение. 3). При изучаване на човешката оплодена клетка тя преминава от „моруля” в „бластули” и т. н. и повтаря за 9 месеца всички форми на живот на Земята, като се почне от едноклетъчни, многоклетъчни, растения, земноводни, животински видове, птици, та докато се стигне до човешката форма. Значи се повтаря цялата човешка еволюция на слизането на човешката душа на Земята, преминала през различните форми на живот, докато се стигне до човешката форма. 4). Човешката душа се преражда.
към текста >>
118.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 19
да прибави за тази книга още - възвръщане в България на частица от самораздаващата се по света българска култура. И ако към идеята, че Доброто и Злото са две велики сили, можем да се отнесем като към поведенчески избор за всяка отделна свободна личност, то нека си спомним думите на Константин Кирил Философ. По време на мисията си при сарацините той предлага най- напредничавата и човеколюбива формула за природата и предназначението на човешкото същество: „Бидейки творец на всичко, Бог
сътвор
ил човека между ангелите и животните... И кой към която част повече се приближава, към нея се приобщава - към низшите или към висшите.” София, август 1991 г.” Защо тук употребявам израза „една кратка подсказана биография” на д-р Методи Константинов? Защото в годините, когато се запознах за пьрви път с оставеното от него, аз със сигурност имах единствено вътрешното си знание в тази си среща. Тогава още не се публикуваше богатата поредица томове на „Изгревът” и поради това не разполагах с нищо документално защитимо за автора на „Световна астросоциология”. 3. През 1992 г. и след това неведнъж имах възможността да говоря за д-р М. Константинов, да отговарям на поставяни ми въпроси и по повод изданието на Университетското издателство. В този смисъл ще припомня интервюто, поискано ми от тогавашния вестник „Модерен свят”, и публикувано под заглавие „Безкрайната вътрешна духовна свобода” в неговия брой 8 от 1992 г.: - „- Моля, представете д-р Методи Константинов и книгата му на читателите... -
към текста >>
119.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)
,
ТОМ 20
в ума ни, как Вие ставате това, което аз зная за Вас - как сянката дава знание за предмета? - Много ясно - чрез светлината. - Да, много вярно - чрез светлината, но тук дойдохме, откъдето почнахме - що е самата светлина? Как тя ни помага да превърнем онова «реално» в «нереалното», което виждаме вън, или от нереалното - в реално, когато си спомняме нещата. И къде се грамадят всички тия спомени? Къде те съществуват? И къде се намират всичките тия форми, които пък ние бихме
сътвор
или с нашата фантазия - нали ти можеш да си представиш далечни слънца и хиляди върхове като тези - къде ще се съберат всички те? Къде те съществуват, и съществуват ли изобщо някъде? И ако съществуват, реални ли са те? И ако ги няма никъде, как тъй Вие си ги спомняте? И ако те не са, то какво е това, което си спомняте? Това, което си въобразяваме? - Вие ме засипахте с въпроси. Чакайте малко - казах аз. - Имах и имам всичкото желание да следя Вашата мисъл, но ако е вярно, че науката не е могла да реши всичко това, как моята глава ще го побере и ще го реши? Виждам, че Вие сте прав - има нещо между това, което наричаме образ, спомен, въображение, понятие, и това, което го извиква, и самите нас, но... Навярно тук се крие тайната, която някои знаят. - Да, тук е тайната и тия, които я знаят, те могат да добиват чудни резултати, за които обикновените хора нямат и понятие. За тях светлината е метод за работа, проява на сила магическа, която движи, трансформира, ражда, унищожава, но има
към текста >>
120.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината
,
Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ
,
ТОМ 20
пантеизъм? - Пантеизъм! Ами всички милиони машини, които ни заобикалят, не се ли дължат все на вложената в тях мисъл на човека изобретател, но той в машините ли е? Ами всичките картини, всички милиарди книги, не съществуват ли и през векове тъкмо не защото са само един сбор от листове или нацапано с бои платно, а защото в тях има мисъл и идеи на хора, на които самите телеса отдавна са се обърнали на прах, а нетленното, вечното тъкмо се подчертава -идеята, мисълта, вложена в тях! Но
сътвор
ил и творящ всичко това, човекът, влагал във всичко това своята мисъл - престанал ли е самият той да е човек или е изгубил себе си? Та и Бог - видимата или знайната вселена е неговата осъществена реализирана мисъл - има по нещичко от Него във всичко, както има и от художника в картината, от поета в стихотворението; но самият Той е нещо все пак «пребъдващо», но неспиращо своето развитие, по-право развръщание, защото в него няма развитие, т.е. ставане на по-съвършен, а само развръщание на съществуващото, пребъдване във вечното и безкрайното. - Та каква смисъл има всичко това? - Би ли могла да каже нещо за смисъла на Вашия живот, култура и задачи тая малка мравка, която пълзи на ръкава Ви? Възможно, но то ще бъде нейно, мравчено разбиране. И ние, каквото и да говорим за Бога, само ще сочим неволно своето нищожество, както клетката по отношение на целия организъм, като същевременно трябва да признаем, това е и най-голямото възможно величие и възвишаване на човека: да мисли за
към текста >>
121.
12. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РЕДАКТОРА НА «ДУХОВНА КУЛТУРА»
,
,
ТОМ 20
на Бога, защото Го вижда и Му служи и кога е буден, и кога спи, и когато е пред нас, и когато вече Го няма... Знам, че ще наречете всичко това утопия, мания, хипноза и пр. Да, така е. Така е било и така ще бъде за едно мнозинство (между което сте и Вие сега) с всичко ново, което иде на света. Но това не ще спре малцината, които са тръгнали по тоя труден и опасен път. Тях няма да спрете нито Вие, нито всичките попове по земното кълбо, защото този път не е вънкашен. Когато Бог е
сътвор
ил човека и му вдъхнал душа, а заедно с нея - и стремежа да Го търси, Той е знаял, че ще се намерят хора като Вас, да му преграждат пътя към висините, и затова е затворил тоя път и тия висини вътре в него. Вие, господине, който заедно с поповете сте потомци на Средновековието, никога не сте успявали, и сега не ще успеете. Защото ония, които са направили макар и една малка крачка по тоя път, знаят какво ги чака. Те знаят, че ако за изкачването на един висок планински връх човек трябва да напрегне всичките фибри на тялото си и от всичките пори на това тяло да блика пот за изкачването на оня връх, който е вътре и от който той ще съзре лицето на Бога, ще трябва да напрегне това тяло дотам, че вместо пот, от него да потече кръв. И другояче не би трябвало да бъде. Такива ученици иска г-н Дънов, и когато ги намери, ще даде на българите това, което досега още не е дал. Ще ми възразите може би пак: «Ами той направил ли е това за себе си?» Да, направил го е, и то много отдавна. Откъде
към текста >>
122.
44. КАК ЖИВЯ НЯКОГА УЧИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 20
отхвърлените от закона и обществото, между болните и немощните. Чист в живота си, той като някоя птица прелиташе от място на място, нищо не искаше и винаги имащ всичко. С няколко думи той очароваше, оздравяваше, повдигаше духовете, възраждаше надеждите. Кой бе той, какъв бе? Кой бе му дал тая сила и власт да гледа на света така извисоко и да не почита никакъв кумир, от които трепереха всички? Несвързан с нищо, той отричаше всичко, освен един: Небесния Баща, Който бе
сътвор
ил всичко, отгледал всички и Когото всички бяха забравили. За него страшният Иехова, сипящ светкавица, гняв и нещастия, бе се обърнал на благ Баща, без волята на Когото ни един косъм от главата не можеше да падне. Той бдеше връх всичко, обичаше всичко. Человеците братя са, защото един е техният баща горе на небето. Всичко друго е от хората. И той сам с живота и делата доказваше думите си. За него всички бяха равни - нещо повече: немощните, болните, нещастните, отританите или заклеймените от обществото имаха правилегията да бъдат предпочитани. Лекарят за болните е -твърдеше Той. И при самаряните, при рибарите, при падналите жени - Той беше всъде все същият: тих и чист като слънчев лъч, който наднича и в най-омърсените места и си остава винаги неопетнен. Жени, изцерени от Него или увлечени от Неговата сладка реч, която обайваше, която караше да се вгъват небесата и разтварят пред жадните им погледи, която одухотворяваше невидимото и го правеше осезаемо, като дигаше завесата на
към текста >>
123.
Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка
,
(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)
,
ТОМ 20
топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня,
сътвор
ен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко
към текста >>
124.
4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)
,
ТОМ 20
от много тъй наречени нервни хора. На що се дължи то? Кой е елементът посредник между животното и човека от една страна - и землетресението от друга страна? Океани от електричество, в който са потопени и едните, и другите и които образуват средата, в която ще се развиват събитията. И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята? Колкото и да са видоизменящи модните теории, ние все пак можем да цитираме най-последната. Но не са ли чудни съвременните хора, че
сътвор
яват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото,
към текста >>
125.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
груба сила - са работи суетни и недълготрайни. Да, Цар Борис е роден между нас, расъл е между нас - изповядва религията на нашите деди, - той мисли по български, както мисли всеки български ум, чувствува по български, както чувствува всяко българско сърце! О, да, ний справедливо наричаме Цар Бориса «народен цар» - и вярваме, че той ще запази туй прозвание в историята. Днес той е символ на нашата морална мощ! Днес той олицетворява пред нашите очи тройното начало, което ще пре
сътвор
и българщината - и ще обнови нашата държавна мощ: политическия ред, нравствената дисциплина, социалния равновес.» Стоян Михайловски е имал няколко срещи с младия Цар. При друг случай той се произнесе за цар Бориса така: «Сегашният образец на Цар у нас може да се назове така: Народен Цар. Той е Цар, който царува само над сърцата на българите. Българският Цар носи корона, както носи корона един епископ в храма. Тая корона не е символ на властолюбие, а символ на человеколюбие.» На 25 октомври 1920 г., когато се празнува юбилеят на народния поет Иван Вазов, Негово Величество Цар Борис се яви в дома на поета и като му връчи най-големия български орден «Свети Свети Кирил и Методий», произнесе хубава реч, в която между другото каза: «Народни поете, като син на своя народ, споделящ чувствата, които вълнуват днес неговото сърце, аз ида с гордост да стисна ръката, която е написала една скъпа съкровищница в нашата книжнина. В памет на днешния тържествен ден особено съм честит, че мога да Ви връча
към текста >>
126.
(25) Срещи с Учителя 22.I.1939 г.
,
,
ТОМ 20
на Великите сили Германия,Италия, Русия, Франция не са случайни хора. Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език. И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество. Лисицата е символ на
сътвор
ената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа. Това е характерно за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г. до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия?Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония е сключен на 27септември 1940 г. в Берлин. А подготовката започва на Мюнхенската конференция на 28 и 29 септември 1938 г., където Германия получава от Чехословакия Судетската област, населена с немци. Веднага Словакия се обявява за автономна област с правителство на кардинал Йосиф Тисо. От 30 ноември1938 г. започва Втората чехословашка република, просъществувала 4 месеца.А защо? На 15 март 1939 г. Германия окупира Чехословакия. Гражданската война между комунисти и монархисти в Испания завършва с това, че на 28 март 1938 г.генерал Франко превзема Мадрид. Това става с военната помощ на Германия и Италия и «петата» колона. Понеже генерал Франко е атакуван с четири военни колони и с четири удара, то «петата» колона са били онези, които отвътре
към текста >>
127.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
на Великите сили Германия, Италия, Русия, Франция не са случайни хора. Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език. И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество. Лисицата е символ на
сътвор
ената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа. Това е характерно за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г. до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия? Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония е сключен на 27 септември 1940 г. в Берлин. А подготовката започва на Мюнхенската конференция на 28 и 29 септември 1938 г., където Германия получава от Чехословакия Судетската област, населена с немци. Веднага Словакия се обявява за автономна област с правителство на кардинал Йосиф Тисо. От 30 ноември 1938 г. започва Втората чехословашка република, просъществувала 4 месеца. А защо? На 15 март 1939 г. Германия окупира Чехословакия. Гражданската война между комунисти и монархисти в Испания завършва с това, че на 28 март 1938 г. генерал Франко превзема Мадрид. Това става с военната помощ на Германия и Италия и «петата» колона. Понеже генерал Франко е атакуван с четири военни колони и с четири удара, то «петата» колона са били онези, които
към текста >>
128.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
САЩ. През 1932-1939 г. живее в СССР. Работи в Института по генетика в Ленинград. През 1939 г. е в София. Преподавател по обща биология в медицинския факултет в София, завежда катедра по дарвинизъм, генетика в Агрономическия факултет - 1946-1949 г. в София. 475. За Кенет де Кореи вж. бел. №110. 476. В българската история продажността на политици и държавници е всеизвестна. В историята на Първата българска държава и на Втората българска държава на всяко едно велико дело,
сътвор
ено от народ и държава, съот-ветствува едно голямо предателство, направено от българи. Така България пада за 500 години под турско робство. Сега се повтарят същите събития, защото действуват едни и същи сили, проводници са продажните българи. Виж «Изгревът», том XIX, стр. 929-934. 477. Лулчев разбира, че неговата дейност няма полза за него и за държавата. Споделя с Учителя, Който му казва, че се дължи на това, че не е поставен на мястото си и е седнал на чуждо място. Но той си го е искал, за да се реализира като политик, макар че Учителят не е одобрявал това. Искал е да опита. И е опитал и е заплатил след това с живота си. 478. Духовете на тъмнината ръководят днешната политика. А духовете на светлината движат живота на хората, те осветляват пътя им с идеите на Словото Божие. 479. Австро-Унгария на Франц-Йосиф разруши Балканското споразумение между България, Сърбия, Гърция, за да вземе Босна и Херцеговина от Сърбия и да властвува. Сега същите сили си служат с други народи. Те сега действуват
към текста >>
129.
60. БОЖЕСТВЕН ЗАКОН (бр. 17, 5.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
(бр. 17, 5.V.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 17, 5.V.1930 г., София, стр. 1) „Човек сам избира на кой закон ще служи. И ако избере човешкия - той ще страда и ще умира; а ако избере Божествения – всяка скръб ще се превръща в радост.” Преди да съществуват каквито и да са човешки закони, съществували са законите на природата, а преди да съществуват природните закони - съществували са законите, по които е
сътвор
ена и се управлява самата вселена (природа) - Божествените. Какво мислим ний, хората, за тия закони, дали признаваме тяхното съществувание или не, е толкова от значение за тях, Големите и Великите, колкото за нас мнението на мравките за нашата култура и живот. Но ако те построят своите мравуняци на нашите пътеки - те биват безмилостно стьпквани; мравуняците - разрушавани - и всичко това за тях е бедствие, катаклизми, земетресения, разрушения от незнайни сили... Разумният човек разбира, че не е сам в света, че има и други като него, които искат да живеят и да се радват на тоя живот със същото право, каквото и той самият има. Той разбира, че не е сам, че над тия променчиви купища закони, които всяка камара гласува, и които често отменят, преди да са съумели да ги изпълнят или реализират- седят други закони - природните, а над тях - Божествените; че преди да изпълним законите на слугите, трябва да изпълним исканията на Господаря! И ако бъдат разбрани и изпълнени, то животът му ще бъде съобразно тях и ще даде много по-добър резултат, отколкото сега. Най-малко,
към текста >>
130.
13. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
безумно е да вземеш да подрязваш житото, за да ти роди класове! Това, вярвам го, разбирате много добре и ще кажете, че такива безумни хора няма да се намерят. А пък мен се струва, че тъкмо такива излязохме ний, българите: подрязахме си житото, а си оставихме лозата да дава саморасляк - и тя доста се вкисели, вгорчивя -и едва - едва ражда по някое грозденце... Кое е житото и кое - лозата? Мисля, и сами вий се сещате. Лозата - това сте вий самите, вашата вяра в Тоя, Който ни е
сътвор
ил и Който постоянно се грижи за нас. Това е вяра в нещо, какво ще да е, но стига да вярваш и се надяваш - ти все ще работиш и вървиш напред. Тя е крепила нашите деди, когато те не са имали ни школи, ни църкви, ни попове - те твърдо са вярвали в своите ръце, че могат да орат и да изкарат хляба за своите деца; те са вярвали в своите волове, че като ги нахранят, те ще орат с леснина коравата земя и оттам ще се вдигне златен клас, който ще нахрани гладните - и свои, и аги различни; те са вярвали в своята челяд, която като малки пилци не е бягала далеч от родното гнездо, а се е прилепяла при бащин дом и е работила с истинска любов и предано те са вярвали на своята стопанка, неуморна работница отсутринни зари до късна вечер, която е била и майка, и предачка, и тъкачка, и шивачка за своите рожби и стопан; те са вярвали в своите комшии, обичали са ги и винаги са казвали: „Като е на съседа ми добре, и на мен ще е добре.” Най-после те са вдигнали своя взор и към звездното небе, тогавашната Българска
към текста >>
131.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
- Господа нашего Исуса Христа. Амин. гр. Бургас, 26 юлий 1909 г. 2. Ролята на жената в повдигането на човечеството (Сказка, държана от В. К. Стойчева пред Бургаската духоведска дружба) Сп. „Виделина”, г. VIII, 1910 г., кн. 2, стр. 34 ÷ 38. Братя и сестри, След като създал Бог цялата Вселена, с всичко видимо и невидимо в нея, и видял, че е добро, наумил, че трябва да има кой, освен Него и ангелите, да се радва на световете по Свой образ и подобие. От библейския разказ се учим как е
сътвор
ен първият човек, когото Бог наименовал Адам, което ще каже - мъж, направен от пръст. И видял Бог, че не е добро за Адама да бъде сам сред красивата природа и наумил да му даде другар... Нанася му, както се повествува в „Битие”., изстъпление (транс) и [той] заспива*... Из реброто му излиза жената - другарката на Адама, и той възхитен нарекъл името й Ева, което ще каже „майка на всичко, що живее”. Добрият Бог поставил първата човешка двойка в Едемския рай, за да живеят там, да се радват и наслаждават от един напълно щастлив и блажен живот. Но преди още да се появи на свят видимата форма на човека, съществувала борбата между мрака и светлината, доброто и злото. Могъл ли е неприятелят, гонителят на всяко добро, да търпи блаженството на първия човек? - Естествено е било, че той проснал своите мрежи и лукави ухищрения, за да погуби новото разумно същество. Геният на злото намира подходяща за своите замисли змията**, взема нейния образ и примамва жената - Ева. Дяволът видял, че жената по природа
към текста >>
132.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
Чистотата - нагоре по лекия баир до полянката на Паневритмията. И после, надолу по стръмната пътека, направена още при Учителя, се слиза до бивака. Навсякъде има палатки! Белеят се! Какъв възвишен, свят живот! И после - стигаме бързо, че в 2 ÷ 3 часа - отново на върха! Молитвения връх! И наново ще започне ден тържествен по стъпките на Учителя. А вечер на Рила, гледаме звездното небе. И някой брат ни обяснява: Плеядите, Телеца, Алдебаран, Касиопея, Ориона, Сириус. Красиво небе е
сътвор
ил Нашият Баща! А в голямата палатка на кухнята - Светозар разказва случаи за Учителя. И всички го слушат с отворена уста. Той е сладкодумен и мисълта му блика като извор, тече като река. И така - с часове. Лягаме да спим, че утре пак рано върха ще изкачим! Години наред Светозар участвуваше в работата на първата работна група на Езерата. Идваха 15 ÷ 20 братя и подготвяха лагера. Кухнята, казаните, тоалетната, изворът от Молитвения връх, че е наблизо и е удобен за нуждите на кухнята. Приготвяха дърва, построяваха палатки и тъй - цял ден работа. Тази група идваше към края на юли, за да подготви лагера за август. По това време все валеше, рядко имаше слънце. Идваха и някои сестри, за да готвят. И аз веднъж отидох, сестра Жейнова, Надя, тя беше главният готвач. И готвеше много вкусно. А братята работеха по цял ден - плочи, дървета, поправки на пътеките, изворите. Имаше много работа. И Светозар редовно участвуваше в този братски живот. 7. Светозар и брат ни Костадин Както вече казах, те са били
към текста >>
133.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
,
ТОМ 21
понеже в съзнанието ми започна да идва образ на човек, който в голяма степен по един чуден начин материализира пред нас, приятелите, тази изказана от Учителя мисъл, давайки изражение на едно такова любящо същества. Братството е обич извън сегашния покварен свят, а също и мерило за хармонично единение с онази реалност, в която божественият свят изпраща своите послания и формули за разумен живот. Тя иде незнайно в душите и ни намира във времето и условията според формите, които сме
сътвор
или и продължаваме да ваем. Има хора, с които с лекота ни въвеждат до онова състояние на себеуважение, което бързо преминава като самоосъзнаване в един по-висок свят, в който процесът на зреене вдъхновява и едновременно ни утешава. Словото Божие дотолкова е проникнало в тях, че ги прави да изглеждат пред нас като нещо, което е самото изражение на Светия Дух. В това невинно състояние се съзира една постоянно самодоказваща се в Бога същност, която не търпи компромис. Пътят на такива хора обикновено е необичайно труден, изпълнен с жертва. Докосването до такъв извор е подарък, а краткото общуване - радост и непресъхващ оптимизъм в доброто. Многобройни са ни срещите със Светозар и трудно различими в постоянно топлото и благо отношение към нас. Когато сме заедно с него на Рила, Витоша или Айтос, всичко преживяно е по- различно, богато и автентично. Аурата му е пропита със Словото на Учителя и слушайки го, човек усеща не само приятност, но и вяра, че и той самият е в събитието на казаното. От
към текста >>
134.
XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
подземните разрушителни жители на земята и техните пакостливи сили, които няма да могат повече да се изявяват и да й пречат на нейното духовно развитие. (Нептун точен квинтил Меркурий, точен секстил Венера, опозиция Марс, точен тригон Сатурн, тригон Уран, паралел Марс, латитюд Венера и тригон Лилит). Нептун в седми дом, добре съчетан, дава брак с лице, имащо високи окултна тежнения, изобщо - платонична любов, която удовлетворява желанията на душата - един съюз на две души, наистина
сътвор
ени една за друга. Това е мъжът й от втория й брак, сключен през август 1991 г., Истиан, с когото, както споменах, са били албигойци, приятели, които са се обичали и заедно са изгорели на кладата, хванати от Инквизицията. Истиан е окултист с големи познания, крайно мълчалив. Притежава голяма библиотека с окултни и медицински книги и при нужда веднага намира цяр за някоя болест на Величка, от книгите си. Това е човек на Божията любов, с голямо топло сърце, което без шум и глас намира нуждаещите се и им помага всестранно. Нептун е господарят на хороскопа на Величка, заточен в земния знак Дева и както казахме, на върха на седми дом Нептун в Дева смесва своите духовни окултни и пророчески сили с тези на Меркурий, който е в екзалтация в Дева и има точен квинтил с Нептун. Това силно съчетание между Нептун и Меркурий дава извънредно изтънчени духовни способности, интуиция, сънища и много видения от духовния свят. Нептун е Божията любов, вложена всестранно в душата на родената, който има
към текста >>
135.
XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
нямала пари, решава да открадне бижу от богатата си приятелка, защото знаела къде тя държи своите бижута. Но как да открадне бижуто? Тогава тя се решава да извърши престъпление. В деня на престъплението двете приятелки отиват при брата на Изгрева, минават през парка, ядат долу, на моста, кебапчета, и после отиват. Братът предчувства нещата. Той казва на жена си да остане тази вечер при него. Но тя отказва. Братът настоява. Тогава нейната приятелка, понеже вече е решила как да действа и
сътвор
ила плана си, за да открадне бижуто, се престорва, че е болна, присвива се, че й е лошо, и Гела казва на мъжа си: „Как да я оставя болна?” Тогава братът предлага да я заведе долу, в София, в дома й, и след това той да отиде и да доведе жена си отново в къщичката си, в бараката си, на Изгрева. Но жена му отказва категорично. Вечерта момичето, подпомогнато от майка си, извършва престъплението. Гела бива убита зверски и цялата преса пламва. Вината за убийството, разбира се, пада върху брат Любомир Лулчев. Той бива задържан в затвора десет дена под арест. И той казал: „Втори път вляза ли в затвора, няма да изляза.”* Братът жалил жена си три години и ходел с брада.** С жена си нямали еднакви идеи. Тя не възприемала неговите идеи, не го слушала в нищо. Той не обичал баловете и посрещанията в дома им, на които бил задължен да присъства. Той се скривал в сутерена и четял. Жена му казвала, че не знае къде се намира. Но веднъж един офицер го намерил, открил го, и казал на всички. Гостите казали: „Щом
към текста >>
136.
I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
Земята, има на Слънцето, друга една ложа от велики Посветени, които знаят положително не само миналото на нашата планета, но и нейното бъдеще. Но и едната, и другата ложи са само оогани на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно братство.» (62, с. 103) Под неговото ръководство и на Бога е създадена цялата Вселена. Глава на това Велико братство е Христос и то ръководи и направлява развитието на световете, които е
сътвор
ило. Членовете му в продължение на 200 милиона години не правят нито една грешка. Те стриктно и точно изпълняват Божиите закони, вложени в Космоса, и осъществяват Божествения план. На Земята те се изявяват като Природа, с всичките й разновидни прояви: слънчево време, облаци, дъжд, сняг, бури. В своята Божествена работа те никога не допускат повторение на природните явления и сили. Божественото работи с великото разнообразие на живота, в което е скрита красотата. Всеки изгрев на Слънцето и всеки ден са коренно различни от предишните и специфични за себе си, В техния план не са предвидени бурите, градушките, земетресенията, наводненията и катаклизмите, но лошият живот на хората създава в определени области на Земята силни негативни магнитни и електрични полета, които членовете на братството неутрализират със съответни природни стихии. Те организират и поддържат реда и еволюцията във физическия, духовния и Божествения свят - изграден от най-фина и висша материя. Членовете на Бялото Братство са
към текста >>
137.
3. ЗАСЕЛВАНЕ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 22
(52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч. Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от
сътвор
ението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът
към текста >>
138.
2 . Съзвездие Дева и Риби . Духовната земна ос.Свят на законите
,
,
ТОМ 22
на Вайзак , оставят физическите си тела и заминават с етерните и духовните си тела. И така поставя се въпроса за „Космичният и земния човек" . От една страна са възвишените същества, които са без форма и без плът, без земна плът, които вкупом всички представляват Великият космичен човек . А от друга страна е земният човек, който чрез Зодиака е представен в своето тяло и чрез планетите, представляващи неговите удове, трябва да създаде тялото на новия окултен ученик, новият Адам,
сътвор
ен чрез Дух и плът. А как става това ще научите в „Изгревът", том XVIII , стр. 426-438 в „Космичният и земният човек". 38. Духовното ръководство на човека и човечеството се движи от Христовия дух, който е Мировият Учител, който обединява Битието и Небитието. Христовият дух, като Христос, е глава на Великото Бяло Братство, чието централно седалище е Слънцето и от там ръководи всички видими и невидими същества по цялата планетна система. Виж „Изгревът", том XVIII, стр. 439-451. За Мировият Учител виж „Изгревът", том I, стр. 642-643. А за Исус Христос - глава на Великото Бяло Братство виж „Изгревът", том I, стр. 647-654. Изявеният Христос, духът Христов - това е проявеният Святий Дух - Словото Божие. Това е живият хляб, слезнал от Небето, което е безсмъртната храна на Великите Учители. А 2 риби е универсалната Риба, която означава, че всички тези 144000 души от невидимия свят, завършили своята еволюция, се обединяват чрез Христовия Дух, реализират се чрез Господния Дух, който е Силата на Духа
към текста >>
139.
4. Разпятието на Христа. Защо оста Исус - Христос, защо оста Риби - Дева доведе до разпъването на Христа ?
,
,
ТОМ 22
изучава закона на жертвата съзнателно или несъзнателно. Тук човек е принуден да се разплати чрез полагане на живота си като пасхален агнец - да се жертва в името на Ангела Господен. Този дом има отношение към знака Риби от Зодиака, който е знак на жертвата и Пасхалния агнец. А при Исуса при неговото раждане в този дом е имало съвпад между Юпитер и Марс в съзвездие Риби, което означава, че предварително е определено да мине от пасхален агнец чрез Ангелът Господен и чрез Светия Дух да
сътвор
и Новия завет на Ангела Елохил, който е Ангелът на Завета Господен. А освен това Рибите от Зодиака са съзвездие на Юпитер и това усилва изпълнението на всичко това, което изброихме за 12 дом. Ту се изплаща кармата на человеческия син. 55 . В) Оста Риби-Дева е оста Исус Христос . Какво представлява 6 дом в знака Дева ? Девата от знака на Зодиака е свързана с Чистотата, с чистата природа, с плодородието на земята и възраждане на живота. Тя най-добре е олицетворена в житните класове на нивата, която очаква жетварите. Тя много добре е описана в „Изгревът", том XVIII, стр. 244-245. Тя е съзвездие на Меркурий. Девата създава вечния син на човечеството, който е Божият син, роден от Духа Божий. Само Божият син има власт над времената и съдбите на хората. Шести дом . В него се намират здравето на човека, болестите, медицината с лекарствата, лекуване, отношение на господаря към слугите и подчинените му. А Меркурий в 6 дом дава разправии с братята и сестрите, близките и познатите във връзка с
към текста >>
140.
VIII. ХЪЛМОВЕТЕ НА ПЛОВДИВ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
писал: От тези скали гигантски пред моя смаян взор разстила се простор от гледки великански и безконечний хор на Алпите балкански Какви прекрасни гледки, какви картини редки, какъв безкраен шир от нови небосклони, в които мечтата гони вълшебен някой мир! Тези хълмове са не само най-голямото украшение, но те са и предимство на Пловдив. Те задължават всички нас пред природата, пред народа и пред човечеството да ги пазим, украсяваме, залесяваме и да не ги рушим. Защото всичко може да се
сътвор
и и създаде от човешката ръка, но не и планина, не и чудните сиенитови дипли и вълни, с вулканичен устрем издигащи се сред равното поле. Дълбока благодарност на гражданите и на външните посетители заслужава Градският народен съвет за грижите, които полага за благоустрояването и залесяването на хълмовете, и тази благодарност най-добре ще изразим, като не чупим клоните на дърветата, не късаме цветята, не рушим стъпалата, скамейките и оградите, като бдим с любов над тези гигантски вентилатори и охладители на нашия горещ град и като култивираме подобно отношение във всички подрастващи поколения. Тези хълмове обаче са и една природна лечебница за онези граждани, които са телесно слаби, нервно разстроени, с леко разстроени сърца, с начално кръвно налягане и други започващи смущения на здравето, които изискват само леко усилие, нежно засилване на дишането и кръвообращението, за да изчезнат. Хълмовете на Пловдив са един леко достъпен и безплатен планински курорт сред града, в който всеки
към текста >>
141.
3. Моята мечта
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Другарю Редактор, да знаете с какви мечти лягах и ставах! С какви бързи крачки бързах към курса по есперанто, да не изпусна дума, по-скоро да го науча. И, съвсем честно казано, напредвах. И няма да е нескромно, ако Ви кажа, че бях една от първите. На кафето все по-често се показваше образът на чужденеца, точно такъв, какъвто беше в моите мечти. А покрай сами него се извиваше дългият път, по който щяхме да пътуваме заедно, отвеждащ ни в далечни, незнайни страни, пълни с чудесата,
сътвор
ени от моите блянове. Понякога на кафето се показваше и образът на една жена. С времето тя се оформи в приятелката на майка ми. Значи, няма да отида сама в София. Това беше много добре. Сърцето на мама се отпусна. И ето, дойде желаният час. Стана както предсказваше кафето - дойдохме двете, аз и приятелката на майка ми, в София, точно когато бяха пристигнали гости чужденци -есперантисти. Сърцето ми щеше да изхвръкне. Сега, сега вече мечтите ще станат реалност, бляновете-действителност! Предполагам, че знаете какво стремежът към нещо прави човека оживен, очите му са изпълнени със светлина и блясък. Усмихнат е, сияе. Точно такава бях аз, като отивах на срещи с есперантистите. Колко е хубаво - мислех си аз, преливаща от радост, че Заменхов е измислил този език... На него ще дължа щастието си... Веднъж салонът беше препълнен с есперантисти. Оживлението беше голямо, поради гостите чужденци. И всред многото, виждам едного, който ме накара да прикова поглед в него. «Този е! - помислих си аз, - този
към текста >>
142.
XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
върна, за да го предаде на онези, които тръбят, че имат библиотека, та да ги пазят. А аз моята работа си свърших. Аз я представям в «Изгревът» по начин, който не аз, но Онзи, който ръководи «Изгревът» избра и одобри. И стана цяла приказка от Слово и поезия, от Сили и Дух чрез слово и реч. Завъртяха се събитията, лицата и времената в един кръг на истинския Духовен Изгрев. Ще се убедите, когато го четете, но само чрез «Изгревът». Е, Невена Неделчева, сега позна ли ме, че аз бях този, който
сътвор
яваше поредицата «Изгревът»? Позна ли ме? Убеди ли се накрая, че аз съм верен в думите си! Написано на 24-25.XII.2002 г. 22. При първата ни среща Невена Неделчева ми подари няколко броя от една малка брошура с жълти корици. Прочетох: «Чист и светъл». Подаде ми и ми разказа следното: - Бях ученичка във II девическа гимназия в гр. София. По това време се залесяваше едно празно пространство извън София с млади борчета. Беше денят и празник на залесяването. Изведоха ни цялата гимназия и залесявахме до обяд. По едно време се отправихме към «Мястото Ваучер» на «дъновистите». Отидохме на поляната. Насядахме на поляната. Извикаха Учителя Дънов. Аз за пръв път Го виждах. Донесоха Му стол, масичка, Той седна и започна да ни говори. До Него стоеше стенографка и стенографираше. Онова, което говори, ме порази: «Да бъдем чисти и светли като светлината.» Много ми хареса. После отидох, поисках беседата и с мои пари я отпечатаха през 1926 година. После я раздавах безплатно. Беседата бе произнесена от
към текста >>
143.
5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.
,
,
ТОМ 24
тая си задача заминава, като заклет Каин в мъртвешкия си гроб! ... Тази именно перспектива навремето си е дала замисъла и подтика на разните всесветски учени, психолози, учители по Божие вдъхновение, да рисуват тия човешки дефекти и дават своите рецепти под формата на разни религиозни догми и етически правила, за начинът, как человекът като разумно същество, трябва да се стреми и облагородява в пътя на идеалния и възвишен живот Само по който начин ще оправдае, че наистина той е
сътвор
ен за цивилизация по образ и подобие Божие! . . . Вслушвал ли се е и вслушва ли се той в мъдрите апели на тия велики мислители, философи, учители? За голямо съжаление, уви, не! А това се вижда, че от досегашния си прираст человека още с нищо не е доказал, че той е дал и дава ухо на тия светли идеи! .. . Погледнете дълбоко в душевния лабиринт на личността и вие ще видите в състоянието на какавида, култивиране на онзи, ненаситен за слава, величие, богатство и почести червей, така назован егоизъм, който бавно, но сигурно трови душата, убива тялото. Погледнете в ежедневните несъгласия, ръмжения и обиди, що царуват посред всеки дом, общество, религия, народ и чужда нация, близка или по- далечна, как злия този гений изнамира и кове все по-нови: пушки, бомби, газове, аероплани, мини и топове за братоубийствени страшни бъдещи войни, призрака на който кървав ясен ни се вижда с поглед жесток и свиреп, ненаситен жаден за кръв и мъст човешка безчет!... Виждам как той гордо марширува с кървав факел в
към текста >>
144.
Б. Евангелистите методисти в България ще започнат ли да четат Словото на Учителя Дънов и поредицата Изгревът
,
,
ТОМ 24
живи горе в Невидимия свят чрез «Изгревът» 7. Сега ще се направи другия опит след отпечатването на "Изгревът", т. XXIV, предназначен за евангелистите-методисти в България. Сега ще се види дали т. нар. евангелисти-методисти, ще си закупят този том и дали ще четат "Изгревът". Ако сторят това - то ще се прикачат за "Изгревът" и ще имат бъдеще. Ако не сторят това ще си останат едни обикновени протестанти, които ще носят в себе си Евангелието, но зад тях няма да ги има онези дела,
сътвор
ени от Христовия Дух, който е
сътвор
ил четирите Евангелия и е дал Благовестието. 8. Следващият етап - след като преминат през "Изгревът", т. XXIV, е да почнат да четат Словото на Учителя Дънов. Ще чакаме и ще проверим! 9. От тях зависи дали ще четат в САЩ онези там евангелисти-методисти историята на "Изгревът" т. XXIV, и дали ще им дойде времето да започнат да четат Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Ще чакаме и ще проверим, дори да минат десетилетия, та чак столетия! Все ще изпратят Онзи, другия Ангел, който ще провери и ще сложи печат на челата им, на онези слуги на живия Бог, така както е описано в Откровението на Йоанна гл. 7, ст. 2-4. А това са 144,000 служители на живия Бог и на Бялото Братство. Ако това стане, то ние ще кажем: Тъй да бъде!
към текста >>
145.
4. Послеслов. Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 24
трудно може да се издържи. Човек може психически да се разстрои, ако не е подготвен и ако няма изработена и калена нервна система. Много е опасно човек да се събуди, ако не е подготвено тялото му.Д(е изгори физически и психически. Ще се постараете да приемате "Изгревът" том XXIV, отворено, без предварителни настроения от различни лица. Само така той може да се отвори за ума ви и за съзнанието ви. Иначе ще остане затворена книга за вас. И ще я отхвърлите. И тогава - горко ви. Тя е
сътвор
ена от Святият Дух. 24. Аз съм се спрял за "присаждането" и за "ашладисването" на евангелистите-методисти към "Изгревът", съгласно един окултен закон описан от апостол Павел в Послание към Римляните, гл. 11. А дали са съгласни с това? Трябва да проумеят, че чрез този окултен закон бяха прикачени езичниците и учението на Христа бе прието от тях, а отхвърлено от евреите. И се създадоха две църкви - католическа и източно-православна. И то благодарение на този закон. 25. Има и един друг още по-невероятен окултен закон. В Откровението на Йоана, гл. 14, ст. 1-5 се описва, че тези, които са с Христовия Дух са 144,000. Учителят Дънов казва, че неговите ученици са 1440 в България. Повече не могат да бъдат. Това са учениците от вътрешната Школа и вътрешната верига на Духът. Много от тези ученици по времето на Школата на Учителя Дънов поради отклонението си изсъхнаха от Дървото на живота и те отпаднаха, и станаха като изрязани клони от дървото и захвърлени в огъня. А за техните съдби ще проучите
към текста >>
146.
1.14. ДОЙДИ СИ, ДОЙДИ!
,
Ал. П. Игнатиев
,
ТОМ 25
и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един достоен пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в живота! При съкровените чувства на съзнание неизразимата признателност към всички, които загинаха за прослава на Българското име и за величието на Родината, авторът, подгъвайки мислено колене в знак на израз на дълбока почит към тяхната памет, им отправя следните слова: Поклон пред делата, пред славата вечна, Що вий
сътвор
ихте в борба безконечна По урви, чукари, поля и балкани, Витязи крилати, герои - титани! Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя живот Пожертвахте също без страх, без ропот! Чада вий достойни на гордия Бдин - Свидетел ви беше сам Господ един На скъпо ни име при заший конец Сложихте и други от лаври венец. Ликувам и плача - завиждам, че с вас Съдба не споделих във великия час, Безсмъртен да бъда, в смъртта оживял - Да имам по равно и тука аз
към текста >>
147.
2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА
,
,
ТОМ 25
рота и се постави като поддръжка на тази - от 52 полк. Но и противникът - уморен и изгубил 2/3 от състава си, според казването на заловените пленници, не предприе нищо през нощта. На 8-и октомврий дружината бе сменена и с големи усилия пристигна в с. Извор-махла, където бе оставена резерв на полка и на квартири, за да се отгреят, просушат и отпочинат хората. И действително, след 4-5 дни само дружината отново бе годна способна за подвизи, за нови славни дела, които не закъсня да
сътвор
и при к. 472, гр. Болевац, на Струма, к. 1248 и пр. По разкази на сръбски пленници и дезертьори, техните загуби - в убити и ранени са били над 300 души. Те са имали заповед на всяка цена да унищожат отбраната на "В. чука", за да открият пътя за Видин, но желязната съпротива на Бдинци, макар и слаби по число, съкруши волята им. Загубите на дружината бяха 129 човека, от които 6 убити, а останалите ранени, изключително от бомби. Втора дружина доблестно и героично изпълни дълга си в тези нощни боеве - първи в тази война и постави началото на по-нататъшната си бляскава дейност. Така гр. Кула бе спасен, Видин защитен и общото положение тук затвърдено. Всички войници от 5-а и 6-а роти и 2-те картечници бяха повишени в "ефрейтори", подофицерите - по-горен чин, а офицерите - наградени с ордена за храброст. На ротите се дадоха по 70 кръста за храброст, които се раздадоха, по избор, от самите войници. Другите части на полка водеха огнев бой на първите си позиции, с изключение на 3-а дружина с майор
към текста >>
148.
4. ПУБЛИКАЦИИ НА МИНЧО СОТИРОВ; 4.1. ДУХОВНА БЕСЕДА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Бога Отца да прости неговите мъчители с думите: "Прости им Отче, защото не знаят какво правят"... Какво великодушие, каква хуманност!... Стремим ли се ний към придобиване тия велики добродетели?... Ний, человеците, Божиите чада, като че нямаме и минимална частица от неговото, от Спасителевото търпение - на най-малката обида отговаряме с десетократно по-голяма, на дадените нам мъки, на получените от нас изтезания, отговаряме с жестоки роптания против всичко человеческо, против всичко
сътвор
ено от Бога, даже и против самия Него; на една плесница отговаряме с тройна лихва и в последния момент вместо да прощаваме, ний из дълбочините на душата си казваме: проклети бъдете мои мъчители! На вас, на вашите деца, на вашите поколения, на целия ви род, десетократно да се върнат тия мъки и др. подобни клетви, а забравяме, че с тия думи ний ковем бъдещата наша съдба, забравяме още и думите Христови: "Прощавайте, за да прости и вам Отец: кога простите, сами на себе си прощавате!..." Христос прие на себе си, по волята на Бога Отца и по Своето милосърдие греховете на целия свят, а следователно и тежката отговорност за тях. Ний всякога се стараем да хвърлим нашите грехове върху гърбовете на други, ний нямаме доблестта да понесем нашия товар, нямаме смелостта да съзнаем греховете си, а колко рядко се намират хора, които с готовност вземат върху си греховете на чуждите!... На късо казано, определения от Сина Божия път за спасението забравяме и се лутаме по други трънливи и с лош край пътища,
към текста >>
149.
3. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; Януари 1915 година
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
от това не се страхува, защото е силен, характерен и търпи всичко. Не всеки, който сее, ще пожъне своите плодове. Виждаме ученици застрелват свои учители. Бог е една необходимост за човечеството. Съвременните хора нямат понятие за вяра, даже и философската страна на понятието Бог никак не го разбират. Когато човек добие истината, ще получи равновесие. В един град пратили комисия да питат Господа защо направил царете. Техният цар бил много лош. От щателната справка по книгите на
сътвор
еното се видяло, че Господ е направил само човека, а не и цар. Те са от хората, затова страдат от царете си. Един е царят, това е Господ и Христос.. "Ще дойде на облаците" - това са стихиите, бурите, дъждът. Ако можем да хвърлим една граната на 20 км, защо да не можем да хвърлим една добра мисъл към някого и тя да даде добри резултати. 1. Сега воюват: Мойсей с тояжката прилага закона, Илия, екзекутора, Йоан с книгата, закона, Библията. Тримата воюват и ще се оправи светът, те ще го оправят. 2. Вилхем Вид - ад. Хели, гилом, отрова на ада, олицетворение на Сатана, Антихрист. 3. Сега воюват десет държави от Европа, Русия, Англия, Франция, Белгия, Черна Гора, Сърбия, Австрия, Германия. От Азия - Япония и Турция. Ще воюват Италия и Румъния, Гърция ще бъде 13-та, България 14-та. България ще опита тежестта на 13-то число и сега бяга от него, като го прехвърля на Гърция. Това е по Божествения план. 4. Сърбия е желязо, Германия и Австрия - кюрюка. Като е топло желязото, България ще го превие и
към текста >>
150.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
като неприятни и влиянията на известни лица вредни за него, а техните постъпки, необясними в начало, отпосле добре се оценяват и с благодарност приемат. Не само това, но става едно пробуждане на съзнанието, което може в още един куплет да се изкаже, както е съдържанието на двата последни реда от темата. Вие впрочем сте зачекнали това, но ако може още един куплет прибавете. Простете, че предлагам това, в бъдаще бих желала творчеството Ви да е напълно свободно, това което се
сътвор
и в начало, да не иска никакви прибавки. Ще моля да ми повърнете както този екземпляр от „Гълъбица”, така и новото, което бихте написали; ще ми бъдат ценен спомен. Нещо по нашият опит с приемане на мисълта. Изглежда, че рано пристъпихме към него, обаче проверката, която направихме ни позволява да се видиме где сме. В бъдаще пак ще го повториме, а до тогава всеки четвъртък вечер ще си извършваме първоначално възприетото общение и по тоя начин ще имаме изработен път за улеснение при случаи като последния. Вие мислете как да подобриме самия този опит и бихте ли желали на една определена от Вас дата да го повториме. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА 25 ноемврий 1926 г. След като снощи - сряда изслушах беседата на Учителя, казах си: Ако ние изпълним това що ни се говори тази вечер, ако ние разберем тази страна на Любовта, целият ни живот ще бъде регулиран! Колко дълбочина има в тази съществена мисъл, че любовта на човек към човека води началото си от хиляди години, а също
към текста >>
151.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
и мрак ни обгръща потаен - Не греят отгоре брилянтни съзвездия чудно красиви, Не грей Орион на ранина сутрин в небето омаен, Нито Плеадите зърваме - златни очици над нас треперливи, Ни Сириус дивни, блестящи, великото слънце в безкрая, Което далечни лъчи си изпраща за поздрав далечен И жъдните наши души изпълва със сладка омая, И шъпне ни царствени думи за Бога - Твореца Всевечен. А тамо, те светят, пътуват по вечния път очертани - Безсмъртни огньове, тъй както ги нявга Творецът
сътвор
и. Съзвездия мили на деви прекрасни и момци засмяни, Една те на друга си нещо потайно и сладко говори. А между туй чудно небе и нашта земя кърмилница нежна Начесто се молнии и гръмове отгоре изливат. И няма ни сянка от звездната нявгашна хубост безбрежна - Така облаци тъмни светлата радост от нази закриват. Но както мъглите си вятърът буен бързо разсейва Та бягат далече като вълци в гонитбена хайка от мъже сплотени; И сетне в небе като къпан юноша млад си слънце изгрейва И почва отново на Бога да пее то химн вдъхновени. Така ще и Божията Милост мойте неволи далеко прогони И щастие на път многосълзен в домът ми самотен ще свърне. На радост везната желана към мене ще веч да наклони И Дух Въжделений отдавна жадуван в обятия ме сладко прегърне. 27 септември 1927 г., вторник. П.П. Пръв опит с александрийски стихове! Модерните стихове са по-леки и приятни, но направих този опит да видим как ще се хареса. 29 СЕПТЕМВРИ 1927 г., четвъртък 29 септември 1927 г. четвъртък Асавита, мрак е в душата ми.
към текста >>
152.
8.1.1. Защо евангелистите-методисти отхвърлиха „Изгревът”, том XXIV?
,
8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24
,
ТОМ 26
том XXIV, виж на с. 343-346. 9. Могат ли да се „присадят" и „ашладисат" евангелистите-методисти в „Изгревът"? Виж с. 399-401. 10. Ще излъчат ли свой представител, който да чете Словото на Учителя Дънов и „Изгревът"? Виж с. 402-403. 11. Връзката на евангелистите-методисти и Учителят Дънов е показана много добре с документи и снимки. По-добра концепция не може да бъде измислена и накрая да бъде осъществена. Това е моето категорично мнение. В тази книга има Дух и Сила, защото е
сътвор
ена от Христовия Дух. 12. Прибрах книгата от печатницата в тираж от 1 000 броя. Взех си всичките възможни пособия за издаването на този том в нови тиражи. Така че аз бях подготвен за всички очаквани обрати. И те дойдоха. 13. Ръководителят на евангелистите-методисти, който живееше във Варна отхвърли „Изгревът", том XXIV. По негово нареждане и другите пастори в България я отхвърлиха. Вместо да използват вълната, то те се завряха под нея. Аз бях оставил на Павел Василев към 200 броя, които трябваше да раздаде в страната, и то безплатно. 14. Нито един евангелист, получил безплатно тази книга не е попитал колко струва, кой я финансира. Няма такова нещо! - Взимат книгата, не я четат и я отхвърлят. А защо? Не искат да я има. Но тя е на видело и е отпечатана по програмата на „Изгревът". Не можете да се измъкнете, че не знаете. 15. Спомням си, че бях поканен на един концерт в салона на ул. „Раковски" в църквата на д-р Лонг. Влизам и какво виждам? Един голям цветен портрет на Д-р Лонг- широк 2 метра
към текста >>
153.
8.1.3.3. Концерт-рецитал на 27 март 2010 г.
,
8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV
,
ТОМ 26
МАРТ 2010 г. 1. Сценарият за концерта бе
сътвор
ен по обикновения за мен начин. Но той беше необикновен - аз работех, преминавах случка след случка, но никога не знаех коя ще бъде следващата. Сценарият на част I и II ще публикуваме, за да се запознаете с концепцията. Концертът е качен вече на интернет страницата на „Изгревът" и издаден на компактдискове. 2. Подготвена бе поканата за концерта и тиражирана в 600 броя, изпратена със 70 писма в София и 70 писма в страната. В София се раздадоха и на ръка около 380 покани. 3. На гърба на всяка покана има пояснения за концерт-рецитала. Без него не може. Който идва в салона трябва да знае за какво идва и каква е темата. 4. Направена беше фотоизложба. Снимките бяха обработени, подготвени и извадени от Вихър Пенков. На 12 картона са залепени (по 4 снимки A3 формат - 30/40 см на всеки) общо 48 снимки, а картоните поставени на донесените 4 стълби. Гледката беше потресающа дори за мен, а да не говорим за посетителите! Те не можеха да си представят, че такова нещо е възможно да се направи. Аз също не зная как го направих. 5. Определени бяха евангелските песни от „Изгревът", том XXIV, с. 434-454, които да бъдат изпяти на концерта. Аз ги копирах, подредих в две папки и ги предадох на изпълнителките, за да се подготвят за концерта. Едва ли в България някой е пял и изпълнявал толкова евангелски песни, подредени в такава концепция. Откъде са взети те, ще прочетете на с. 434-438. А заглавията на песните ще публикуваме, за да придобиете
към текста >>
154.
8.1.3.7. Концерт-рецитал на 4 декември 2010 г. Светкавиците и гръмотевиците за концерта на 4 декември 2010 г.
,
8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV
,
ТОМ 26
4 ДЕКЕМВРИ 2010 г. Светкавиците и гръмотевиците За концерта на 4 декември 2010 г. 1. Когато подготвях сценария за концерт-рецитала за евангелистите от гр. Свищов, не можех отначало да се ориентирам в материала, защото бе в „насипно" състояние, т.е. беше разбъркан, разхвърлен и непосилен за работа. Беше през месец август 2010 г. и аз седях в кухнята в гр. Своге на вилата и се опитвах да
сътвор
я порядък от разхвърляните случки. А отвън беше плюс 38 градуса - жега непосилна. Бях сложил ламарина на прозорците, за да се предпазя от слънчевите лъчи. Съблякъл съм се гол по едни гащета, пот се стича от тялото ми, но аз упорствам, но нищо не върви. Изведнъж небето над мен се отваря, като че ли е екран на голям телевизор. Виждам светкавици да раздират небето, придружени от гръмотевици. Изплаших се. А навън горещина и жега, а небето е ясно и само слънцето грее. А над мене се разнасят светкавици, гръмотевици и бури. Това трая около 10 минути и последствие всичко се разнесе и накрая утихна. Седя и се чудя какво означава всичко това? Предупреждение ли е или е едно пророчество? Трябва да го запомня. Аз вярвам и в предупреждения и в пророчествата. Такъв съм - виждам, вярвам и проверявам. След 3 месеца това всичко се случи и се реализира без остатък. 2. Концерт-рециталът бе заплануван в края на месец ноември. Подадохме молба до общината, разрешиха, дадоха ни салона за 27 ноември 2010 г., събота. Започнахме подготовка. Аз съм в Своге и по телефона една моя позната, София, се обажда от
към текста >>
155.
8.2.1.2. Космогония и Слово на Всемировият Учител Беинса Дуно
,
8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”.
,
ТОМ 26
ще потрябват някога. Получих някакъв вътрешен подтик да ги подредя и да напиша нещо за тях. И нищо повече. Един ден чувам, че някой ми говори и казва: „Седни и започни да подреждаш материала." Нищо не схващах. Но накрая, следобед, седнах и започнах да го подреждам. Изведнъж съзнанието ми се проясни и започнах да виждам, че тези материали са свързани с една невидима жица. И започнах да пиша. Но друг бе в мене и над мене, Който управляваше целия процес. Аз бях влезнал в един друг свят,
сътвор
ен от Слово, Дух и Сила. Писах цяла нощ. По едно време се изморих и реших да изгася лампата, да загася крушката, която осветяваше стаята, за да мога да заспя! Отивам към ключа, поглеждам към крушката и какво виждам? Крушката не свети. А цялата стая е осветена с бяла светлина, идваща отгоре. Стоя и не вярвам на очите си, че през цялото време съм писал на светлина бяла, дошла от друг свят, а не от електрическата крушка. Не можех да проумея как е станало това. Та под въздействието на тази светлина, под влиянието на Духа, който я беше
сътвор
ил, аз написах Космогонията. Беше ми още по-трудно, докато я подготвя да се отпечата в „Изгревът", том I. Представена е от с. 632-672. Тогава за пръв път се яви, че това е Космогония на Божествения Дух, на Христовия Дух и на Господния Дух. И че това е Свещената троица от Слово, Дух и Сила. Това може да се приеме само от посветените ученици от Школата. За пръв път се даде, че Петър Дънов е Учител на Бялото Братство, че е Миров Учител на Великото Бяло
към текста >>
156.
8.2.2.5. Певиците на концерт-рециталите на „Изгревът”
,
8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване
,
ТОМ 26
тя прескача първата бариера и стига, и се доближава до автора на песента. Това е много трудно и малцина са онези, които могат да прескочат тази бариера. Второ - тя прескача и втората бариера. Откъде идва музиката, от кое място пристига, че авторът я чува и я записва. Пристига тук с гласа си и черпи от този извор. Трето - тя прескача и третата бариера - музиката иде и се носи горе във висините на Невидимия свят. Тя там съществува не само като звук, а като движение на светлина. Тя тук се
сътвор
ява от Творческия Дух, от който са представени песните на Учителя Дънов. А при изпълнение на песните, тя се движи в този свят. И по тези три причини при нейното изпълнение, тя свободно преминава през тези три музикални свята и черпи със шепи онова, което е необходимо за нея. И изпълнението е нечувано досега за българските уши. 7. При концерт-рециталите тя за пръв слуша сценария. Под негово въздействие тя за 10-15 секунди се променя нейното съзнание и изпълнението й е нещо уникално. То е различно от онова, което тя е записала в своите дискове. 8. Тук има Дух и Сила, Творческа мощ и видимо присъствие от един свят, от който слиза музиката на Учителя Дънов. 9. Ето защо тя е феномен за мене. А за слушателите е цяло богатство, че я слушат, защото им сваля музиката от небесните висоти на Музикалния Дух,
сътвор
ен от Учителя Дънов, от Духа Беинса
към текста >>
157.
8.2.2.6. Как се създаваха песните на Учителя Дънов и братските песни? Сканирани документи
,
8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване
,
ТОМ 26
ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И БРАТСКИТЕ ПЕСНИ? 1. Това бе един концерт-рецитал, който бе записан отдавна. Работих няколко месеца, прехвърлих четейки спомените на музикантите, които лично съм записал и издал в „Изгревът". Извадих всички истории за това как са
сътвор
ени песните на Учителя. 2. Когато събрах материала, се оказа, че той е обемист и разбрах, че това ще бъдат за два концерт-рецитали. Единият бе на 31 май 2008 г., като част I бе озаглавена „Странник съм в този свят", а част II - „Вечният Дух на Вселената". Съдържаше историята на 7 песни в част I и 7 песни в част II - всичко 14 песни. 3. Освен мен и водещият Петър Вангелов никой не знаеше какъв е сценария, кои са песните, и за какво са дадени никой не знаеше. Освен в „Изгревът", на друго място те не можеха да ги открият. А лично на мен ми отне 20 дни да подготвя този сценарий, при положение, че този материал е минал през мене и аз съм го записвал и издал в „Изгревът". Но докато го издиря и подредя голям зор видях. 4. Като се прочетеше една история, тя бе главозамайваща за слушателите, а певицата за пръв път чуваше тези неща. Тя стоеше замръзнала. Ставаше от стола и за 10-15 секунди трябваше да се съсредоточи, и под въздействието на чутото тя трябваше да пее. И тя ги изпълняваше по съвсем друг начин. Тя виждаше, че има присъствие „свише" - духовно, зримо, а залата бе ахнала от почуда и изненада. Това, което изпяваше беше нещо различно от всички професионално направени записи. А защо? В тях имаше Невидимо присъствие,
към текста >>
158.
8. Едно житно зърно е попаднало на браздата.
,
Глава 3. Принципите на Учението.
,
ТОМ 28
любов. Новите хора нямаха време да се питат, да се чудят, да проверяват, защото веднага заживяха с идеята, а беше прекрасно да се живее, беше се случило неочаквано нещо великолепно и любовта сама тръгна да разнесе чудната вест - радостта бликна. Какво повече от това! В името на Любовта Той привлече хората и идеята за братството тръгна по света. Всичко строено от Него беше здраво и кристално чисто като великолепно произведение. Творецът бдеше над него и след като го беше
сътвор
ил, за да получи ония качества, които бяха необходими и ония ценности, които щяха да го украсяват. Новите отношения блестяха като диамант здрави, прозрачни и най-важно не лишени от топлота и мекота. Ученикът знаеше тава, не-го прочете в окултен наръчник, нито го научи от Евангелието, където действуваше същия закон, научи го непосредствено от живия опит, преживя красотата и топлотата много пъти и се увери, че зад него стои нещо много здраво и окрилящо - една силна длан и един фар над главата. Грижата и любовта на Учителя, който трепти над всичко и всички, които Той привлече, за да ги сплоти и извае това забележително цяло - братство, като му вдъхна живот, сила красота. Две същества се бяха намерили, срещата се равняваше на епохален миг през една великолепна пролет - тревогата на столетието нямаше никакво значение, нито страданията, нито изпитанията, които непременно щяха да дойдат. Беше важно, много важно това ония, които получаваха тази любов да отговорят на нея. Имаше един специфичен
към текста >>
159.
1. Животът на проявения Бог.
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
прахът на забвението никога нямаше да заличи смисъла скрит в тях, подчинени на една идея, която никога нямаше да умре. Целеше се с нея да се изрази Великото в света - животът на Проявения Бог. От неизмеримите глъбини на Битието трябваше да се изтръгне искрата, която един ден щеше да запали човека. От незнайни светове трябваше да се вземе късче квас, за да се подкваси човечеството и накрая да се поднесе на същото идеята за Единния Бог - Невидимия, Нематериалния, Който проникваше всичко
сътвор
ено не само на земята но и в цялата Вселена, изпълнена с безброй галактики. Живите идеи не се изразяват чрез статични форми, или само чрез думи. Само животът имаше това изумително свойство да оживява идеите, за да станат те плът и кръв и влязат в състава на духовното тяло и духовния живот на човека, комуто предстоеше да познае Своя Бог и опита силата на Неговата любов. Бог е любов, нееднократно щеше да се повтаря тази магическа формула и човекът щеше да опита силата й в дни на сетование, скръб и беда. Този Бог на любовта благоволи да направи в човека храм и съгради там жив олтар, за да приближи човека до себе си и го направи Свой син и наследник - достоен за името, което носеше. Бог слиза на земята. Бог се разхожда между хората. Бог обядва с хората. Фантастична мечта на простия и чистосърдечен човек, който вярва, че някога и някъде ще се срещне лице с лице със Своя Бог, за да се зарадва сърцето му, за да се насищат очите му и за да преживее неповторимата радост, че е седнал на една трапеза
към текста >>
160.
6.3. В начало бе Словото”
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
БЕ СЛОВОТО” Сверяваме коментара и намираме датите. Сигналите на времето хроникира не само нашите преживявания, не само и големите събития, но и обикновени дати, които са премного светящи, за да се забравят. Всяка песен на Учителя - история, всяка композиция събитие. Творците на изкуството най-добре разбират значението и красотата на изживения миг, когато една творба се ражда. Да
сътвор
иш музика и то такава, която се различава рязко от другата - това музикантите специалисти щяха да открият, за ония, които чувствуваха музиката, щеше да си остане преживяването. Те щяха да слушат, да се радват, да се възхищават от музиката и да живеят с нея. Истинските музикални празници започваха сега - 1922 година. От кои бяхме ние? Все някои от тези категории - ние обичахме музиката и за нас тя беше станала вече необходимост. Не искаме да смесваме личното изживяване с общото. Голямото значение обаче на музикалното дело на Учителя няма да се накърни, ако към другите коментари изказани за музиката Му, прибавим и този, който няма никакви претенции. Аз принадлежа към последната група. Музиката като изкуство преди това беше успяла да докосне сърцето и душата. Когато за първи път прозвуча песента на Учителя, животът разкри нова страница, намерил си това, което си търсил, музиката ти го каза. Трябва да е било към края на 1924 година. През една от онези есенни вечери, когато бързахме за школа. На групи или сами ние отивахме към салона. Влизаш вътре - дошъл си рано, но вътре вече има няколко души -
към текста >>
161.
7. Молитвата. 7.1. Разговор с Великото
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
необикновените извори на живота и до необикновените люде. които преди да започнат своята работа - да потопят перото в мастилото, или да вземат първия тон върху клавишите, са се разговаряли с Безконечността, отправяли са своя взор към Великата Реалност. Този предварителен разговор наречен молитва им давал полет, окрилял тяхната мисъл, разведрявал тяхната атмосфера, давал криле на въображението и фантазията. С тая искра в душата си Бетовен, Хендел, Бах и още много класици на миналото
сътвор
явали своите произведения - велики творения на изкуството, които днес ония, които не вярват поставят на видно място, правят събори и фестивали за тях и нямат намерение да ги снемат от сцената. До един тези гениални представители на класическата епоха са били в досег с Великото, вярвали са в Бога и са пиели от дълбоките извори на молитвата. Благоговейно те са чели “Отче Наш". Цялата Западно европейска култура е рожба на Християнството, което днес се отрича от половината Европа. Защо се връщат към тези гиганти на изкуството? Защо Бетовен не е слязъл от сцените на всичките театри в държавите където идеята за Бога е отхвърлена? Дали защото те са величествени или от любов към големия гений? Не, причината е само една - нямат нищо, което да ги надвишава; не е
сътвор
ено нищо, което да звучи по-хубаво, по-вълнуващо, по-величествено от музиката създадена тогава. За да се стигнат върховете на тези гиганти, нужен е тласък, нужен е импулс, нужна е душа и дух - които да могат да се извисят до там, че да
към текста >>
162.
1. Движението
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
нас се превръща на живот. Ако всичко това може да се намери и в изкуството - тогава казваме движението и там е било мощно. нестихващо, красиво - трепетът се разлива като река, шуми като море. Изкуството вече не е само до нашата сетивност, не е само и до мисълта и чувствата а и до оная дълбока същност, която раздвижена и покорена. очарована и задоволена, преживява дълбокия момент, който ни дава представа за духовността у човека. С това ме искаме да намаляваме цената на изкуството
сътвор
ено от човешката ръка. поради големите ни изисквания; ние искаме само да намерим истинското изкуство с вечния и неизменен негов белег, за да уточним идеята. Думата трепет ни се стори най-подходяща, трепета, който ни извисява и ни подарява накрая хармонията и висшата наслада. Това е и смисъла на изкуството. Тогава ние правим извода и казваме: Да, ето това е истинско изкуство, творецът е успял да предаде не статичния момент, а живото дихание на движението, онова, където героите горят, живеят и творят, падат и стават, за да разрешат в последна сметка задачите и противоречията си по най-правилен начин. Това е което търсим в изкуството, това е което ни трогва и радва, това ни кара да се връщаме хиляди пъти към библиотеките, към театралните и концертните зали, към художествените галерии. И нека кажем единствено само едно нещо ни привлича, харесва, трогва - то е онова, което няма име и измерение, онова, което е живо и разнообразно, онова, което само майсторите успяват да доловят и предадат, чийто
към текста >>
163.
8. Единството
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
и не успяваш. Светът и живота край тебе те кара да мислиш, да търсиш, за да се отзовеш накрая до един закон и един величествен ред, който мъдреците наричат - единство. Виждаш тогава, че реките текат по строго установени пътища, виждаш моретата и океаните, разпростряли своята снага точно на определени места, виждаш планините, лесовете, пустините - всичко до последната педя земя са нанесени на своите места. Като хилядите малки тухли, които образуват едно здание, така също всичко
сътвор
ено е поставено там не случайно и не без план. Велик архитект, незнаен и неизвестен, с план и изумителна точност е построил този свят величествен и необхватен в който нашата малка планета заема микроскопическо място в галактичната система, която човек дори не може да си представи. Трябва да извърнем очи да погледнем най-близкото творение до нас - човешкото тяло, тая миниатюрна вселена, където мъдростта е величествено отразена, истината сияе, а любовта зад тях се е погрижила да оживи и направи за човека достъпно великото знание. Трябва да извърнем очи и да погледнем живота, който тече не само в тялото, но и вън от него, за да добием представа за значимостта на тази хармония, която е закон и принцип в цялата Вселена, а оттам и в нашата малка държава - тялото. Светът се разкрива пред нас - животът реди своите приказки и песни и в целия този ред и хармония, във всичките процеси и отношения ние виждаме дълбоката връзка, която съществува. Казваме - не случайно Тихият океан мие бреговете на
към текста >>
164.
25. Да знаеш и да можеш
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
се намери един да уточни приблизително поне колко време, векове, хилядолетия, милиони, милиарди години са били нужни, за да се направи един свят като нашата земя например, за която се казва, че е била направена за шест дни; за колко време е било направено да речем едно човешко око, ухо, нос, вежда, клепач и пр. Учените, които се ровят навсякъде и имат претенции всичко да научат бързо, защо не са се погрижили да открият поне тази тайна, защото и ние не сме съгласни, че земята е била
сътвор
ена за шест дни, а сложния механизъм на човешкото тяло за един миг. Казват на Учителя: Накратко с няколко изречения кажете ни, в какво собствено се състои Вашето учение? Това прилича досущ на желанието на учените лесно и бързо да открият тайните на Вселената, на битието и на още много други неща, които лежат в природата. В това отношение материалистите са най-припрените, те за един живот искат всичко да научат, да открият, да опитат. Те от всички най-много бързат. И за това си има разбира се причина. Една категория учени са по-умерени, по-скромни и вероятно по-умни и по-трудолюбиви, защото те не се скъпят да посветят целия си живот за изучаването и изследването на една микроба например, или крилете на някой вид пеперуди, или нервните влакна на мозъка. Ние нямаме желание да даваме съвети на едните и на другите, нито да показваме пътища - учените за това са учени сами да си ги намират, но нямаме желание нищо да не казваме на тези, които се изправят пред Учителя и чакат да им се обясни
към текста >>
165.
13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
на Учителя си, Който цели от него да направи истински човек. Ученикът на Специалния клас има стремеж да живее необикновено и като ухаещо цвете да издава приятен аромат, като съвършена цигулка да издава най-чисти тонове. Светлината и топлината изпълва ума, сърцето и душата му и те дават отражение и на делата му. Ученикът в процеса на ученичеството разбира значението и силата на правите мисли, чувства, желания и постъпки и се стреми непрекъснато де ги вае, да ги подхранва, да ги
сътвор
ява. Само така той може да бъде полезен на себе си и на ближните. Той живее богат вътрешен живот, непрестанно е зает с възвишени и светли идеи и неговите очи са отворени за красотата, за любовта, за истината и за чистотата. Бавно, но сигурно той овладява изкуството да различава истината от лъжата, доброто от злото, Великия Учител от обикновения - самозвания. Ученикът чрез методите, дадени от Учителя се стреми да внесе пластичност и мекота в своите мисли, чувства, в своята обхода спрямо другите. Така той добива меко и отзивчиво сърце спрямо страданията и неудачите на другите, като взима участие и се отзовава там, където е нужно, преди дори да му поискат помощта. По такъв начин той развива най-висшата степен ясновидство I да разбира хората, нещо, което се смята като важна и актюелна задача в живота на ученика. Чрез правите мисли и чувства той може да регулира теченията на нервната система, на кръвообращението и сам да си помага по време на болезнени състояния и физически заболявания. Негов
към текста >>
166.
12. “Вода газите, жадни ходите
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
многократни наблюдения, той е намерил за нужно да си послужи с този хиперболичен образ, за да задълбочи и изясни идеята. Защото съгласете се в края на краищата, кой би се отказал от глътка бистра вода, когато умира от жажда, а край него клокочи извор? Кой би газил вода и би стоял жаден? Или трябва да е глупав, луд, пиян, да мине със затворени очи през такава свежа местност. Човек е ударен просто е плесница, защото тъкмо такъв човек се рисува във въображението на народния творец, който е
сътвор
ил тази поговорка. Тя е изречена от първия автор в момент на гняв или остра сатира. Да гази вода и да ходи жаден в живота, не в буквален смисъл на думата, което наистина граничи с глупост, неразбиране или детинска упоритост. Вариантите са различни, многообразни, тях можем да изгребем с шепи от живота. Можем да ги открием във взаимните отношения между хората, в семейната среда, между приятели, другари, съседи, роднини, навсякъде, където се пресичат отношенията - неблагодарността на някои, не е нищо друго, а сюжет за тази мъдрост; недоволството, което съществува във всичките му форми, алчността на човека, завистта, докачението, сърденето, карането, ако щете, всичките тези отрицателни прояви на нашето ежедневие носят в основата частичка от тази мъдрост - вода газят, жадни ходят. Животът на човека може да се оцвети от нея. Тази мъдрост говори от всичките ъгли на живота, стига да него по всичките пътища и му напомня за времето, което лети и което би могло да се използува по-разумно, за многото
към текста >>
167.
4. Петият час
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
и Словото бе у Бога и Словото бе Бог”. Какво беше Словото на Учителя, ако не самия Той? И не бе ли казал Той: “Ако искате да ме намерите, търсете ме в думите, аз съм това, което говоря”. А на друго място: “Ако искате да се свържете с мене, четете Словото". Ние знаехме законите, по които духовния живот се реализира на земята, за да получи своя мистичен смисъл. Точно така бяхме схванали събитието - втория удар, стоварен върху здравия гръбнак на Братството. Един голям епос може да се
сътвор
и и една лирика, изпълнена с чувствителна тъга може да се изпее. Духовното съкровище на един народ, на една нация е хиляди пъти по-скъпо от всичкото златно наличие на държавното съкровище. Духовното е хиляди пъти по-силно, по-мощно и по-значимо; огромен извор с мощно течение, неизброими киловат час енергия, която преобразява света. Затова и духовните личности в миналото и днес, броени на пръсти дори всяват трепет и страх в сърцата на насилниците. Затова и най-богатите народи в края на краищата смирено скланят коляно и пристъпват при ония светилища, откъдето могат да запалят факлите на своята култура. Да се унищожат духовните съкровища на един народ е кощунство и насилие, най-голямото, което може да съществува в света. Защото не се ограбва само един народ, а цялото човечество. Когато се връщаме на това събитие, изпитваме дълбока скръб и бихме желали не българи, а някакви далечни племена от средновековието да бяха извършили това, за да не съществува в историята на българския народ тази
към текста >>
168.
28. Вечно сияние: есе (15.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
тунела, само ще говорите за темата, без да я разбирате”. Това значи, че има друг път. И ти решаваш да го търсиш. Защото той съществува, иначе не би говорил за него. Сега вече си уточняваш, решил си да го поемеш, заедно с риска, който подозираш, но няма време за избор. Ще тръгнеш и ще проследиш внимателно всичките сигнали. Фигуративно Той е набелязал не само пътя, но и метода. Той е даден, скрит е във формите на символа, ще проследите целия процес описан в първата глава на кн. Битие - Сътворяването на света - епохите са събрани сякаш в лешници, доведени са до дни - дните шест на брой, седмия определен за почивка: дадено е, за да бъде близо до човека, тази огромна по своите размери постановка, това огромно строителство, което дали не почива върху неясните основи на чудесата и мигновеното. Механичност не съществува, статичността е изключена. Процесите са идентични. Сътворението на света се отъждествява с пробуждане съзнанието на човека, респективно на ученика. Четеш първата глава от Битието: “Земята беше неустроена и пуста. И Рече Бог: Да бъде виделина! И стана вечер, и стана утро - ден първи!” Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Новия живот, казваме ние и някъде, далеч в годините, когато пристъпваме първите прагове на този път, с нашата бодра младежка стъпка, с нашата воля и устрем, с нашия жар да вървим напред, добре помним, че никак не бе нито лесно, нито радостно, нито светло бе нашето небе. Години на младостта ни - бяха години на буря и
към текста >>
169.
34. Запалените светилници: есе (26.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
тебе сега се разкрива един изглед, един простор, който грабва сърцето и очите. И не желаеш да го подминеш. Прикован си там и не само четеш, не само слушаш, не само чувствуваш, не само се радваш и благодариш, а мислиш. От думите, които изпущат топли искри, ти грабваш една и тя те носи и осветлява цялото това небе. Казваш сега последен дар на един събор, не, последен дар на един живот - живот на ученика, поел този път не с празни ръце. Пет дни преди това и този шестия - шест работни дни,
сътвор
ението на света приключи, слушал си само за ученика, само за новото, само за голямата работа, която те чака и която никога вече нямаше да стихне. Началният тон е вече даден, а казаното в тия последни страници звучи като заключителен акорд, който никога не трябва да бъде забравен от учениците - никога. Те ще трябва да го съхранят в най-свещения кът на душата, да го имат винаги под ръка, да бъдат винаги на своето място като ученици и като работници - жътвари. Цитираме: “Отсега нататък, каквото и да правите, вършете го заради Бога, заради Неговата Любов. Това изисква новото учение, новият живот от всинца ни. Ние трябва да се отличаваме от другите по това, че имаме един велик принцип, една велика идея, за която сме готови и на огън да ни турят и на бесилка да ни увисят и на кръст да ни разпънат - всичко можем да понесем. Ако ни турят на огън, като дървата ще горим, работа ще вършим, но няма да изгаряме. Ако ни превърнат във вода - жаждата на хората ще уталожим, но никога няма да се давим. Ако
към текста >>
170.
4. Как се ражда атеизма и анархизма
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
се както и всички с туй, че това са глупости, басни, че там някой си Господ създал за 7 дена света, че Адам и Ева и т.н., че сега науката е толкоз напреднала и че всичко туй са фантазии и т.н. И сега ний хора, млади като нас, им изглежда категорично глупаво това. Дотогава, до нашето съзнание не е имало по кой път да дойде едно по-друго обяснеие на тия неща, изобщо да ти кажат, че тия книги са символични, свещените книги и че в тях не бива нещата буквално да се разбират, както за
сътвор
ението на света, така и още много други. Защото е пояснено от големите Учители, че това не са буквално седем дена, тъй както са в нашето съзнание, а това са огромни периоди в които се е развивала еволюцията на живота, на живите същества и на цялата вселена, те са огромни периоди, милиони години, нещо което в нашата християнска литература почти не е дадено, но в индуската литература, там много добре са описани тия работи, много подробно. Дали са им названието на тия епохи, тъй че фактически това не е истина, че са седем дни и с това да опровергаят цялата вяра. Но това са символични неща. В.К. Какво става с вашите вуйчовци-анархисти? С.К. Най- възрастният Стефан доживя дълбоки старини, той е баща на така доста издигнат син Симеон Хисапчев, който е жив още, който стана голям лингвист може да се каже и особено деятел в есперанто. Тука е сега в София, но ранните години ги прекара в Севлиево. В.К. Как старите анархисти посрещнаха революцията през 1917 г. в Русия? С.К. Този вуйчо Христо, у когото
към текста >>
171.
27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Толстоя за непротивление на злото с насилие, Вазов заявява, че Толстой не знаел що нещо са турци! Толстой е видял турците, водил е война дори срещу тях на българска територия! Той е видял и много нещо по-страшно от турци... Изобщо, като се изключат Михайловски и Вазов, всички български писатели таят една дълбока почит към мислителя и апостола Толстой. За него П. Тодоров пише: „Поразителната прилика, която виждаме между един от последните портрети на Толстоя и образа на Бога в „Сътворението на Света” от Микеланжело върху свода на Сикстинската капела, не е съвсем случайна. Навярно и най-гениалните усилия на фантазията на живописеца не са могли да намерят по-висше изражение за образа на Твореца, в деня на неговия вдъхновен замах, от това, в което сияеше между нас през последните години на живота си образът на великия писател на руската земя”. /Вж. „Стихията на художника”, Златорог, Г. II, с. 317./ Всички български списания по време смъртта на Толстоя издават специални книжки, посветени на неговото дело и на неговата памет. П. Яворов, който е минавал за марксист, в своите „Хайдушки копнения”, като разсъждава за доброто и злото в живота, се сеща за Толстоя и изразява отношението си към него по следния парадоксален начин: „Аз никога не съм бил християнин в чувствата си или поне никога не съм се кланял на християнските начала: нито даже когато техните корени са в земята, като например у Толстоя, този гениален проповедник на човешкото вскотяване”. /Съчинения т. Ill, с. 63 -
към текста >>
172.
131. Великото дело. Статията „Великото дело” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 317, 1.10.1944, с. 1, 3
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
на небето и ги съпровождаха. По митингите народа побесня от възторг. И ето, това съм го написал. Това не е мое. То е дошло от висините, които докараха огнената стихия на СССР. В.К.: И после идеалът слезна на земята и всичко се опорочи. С.К.: После приятелите ме упрекваха, че съм писал това. Но много по-късно, когато започна комунистическата диктатура. Но това, което съм написал бе верно. В.К.: Аз направо се удивлявам на това, което е написано. Знам, че е велико дело, но това го е
сътвор
ил Учителят, за да дойде новата епоха. С.К.: Така е. Но това много по-късно осъзнахме, когато комунистическата власт създаде диктатура тотална. СТАТИЯТА „ВЕЛИКОТО ДЕЛО” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ ВЕЛИКОТО ДЕЛО Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 317,1.10.1944, с. 1, 3. Като звън на далечни, грамадни камбани, като гръм на стихийни вълни, свободата зове непрестанно сърдца ни към лазура на нови страни. В миг крилата за полет безумен потрепнат, в миг в очите искра заблести, и отекват гръмовно простори далечни: „Светлина! Красота! Висини!” Смирненски Тази есен, есента на 1944 г. е една Велика Пролет за българския народ. Една велика, дългоочаквана, свещена, Божествена Пролет. Може би ще се намерят неколцина, които ще погледнат с надсмивка на тия думи. Може би ще се намерят единици, чиито души, чиито сърца, чиито умове и съвести още не са засегнати, още не са стоплени и озарени от оня дивен, бурен, слънчев поток, от онова всемощно движение на колективната народна душа, която днес празнува един Велик празник -
към текста >>
173.
33. Мир, Братство и Любов между всички хора и народи по цялата земя / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 288.1.01.1942. с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
нищо не можете да намалите. Има нетленни богатства, които ще останат и ще пребъдат и тогава, когато всичко, което шуми и тържествува в момента, ще отмине, ще изчезне и ще бъде забравено. Много неща, тачени от хората като свещени и скъпи, ще се обезценят, ще изгубят съвършено своята стойност. Много идеи ще изгубят своята сила, своята притегателна мощ, своя вдъхновяващ пламък. Много идеали ще рухнат и пред лицето на истината ще се окажат само грандиозни химери, само лъжливи божества,
сътвор
ени от човека кумири, пред олтаря на който са принасяни безброй кръвни жертви... Много илюзии ще се изпарят, много заблуждения ще се изкоренят, много лъжливи, фанатични, тесногърди, противоестествени схващания ще бъдат отречени и осъдени завинаги от самия живот. Но никога, никога в живота на човека и на човечеството, никога, тук на нашата земя и в цялата вселена, не ще бъде намалена нито на косъм ценността, действителността и всемощната, спасителна, обновяваща, подмладяваща и възкресяваща сила на три велики и вечни истини в живота: Мир, Братство и Любов! Ще рухнат с вековен труд и с много усилия изградени кумири. Ще рухнат скъпи на човека заблуждения. Ще се пръсне тъмнината, която сковава човешкото съзнание и кара човека да нарича своите братя „врагове". Ще изчезне злобата, ще изчезне умразата, ще изчезне завистта, жестокостта и насилието, но никой никога и с нищо не ще може да осуети триумфа на Братството, на Мира и на Любовта и да намали поне с йота тяхната сила, тяхното величие и
към текста >>
174.
2.4. Бъди творец.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
изобилно се раздава всеки час за нас. Чрез въздуха, храната, водата, светлината, топлината, Бог ни храни всеки час, всяка минута: Бог ни обича! В Любовта на Бога, чрез Любовта на Бога ний живеем. Мислиме, чувствуваме, действуваме, обичаме, защото Бог живее в нас. Защото Бог ни Люби. Бог прати ни тук, във Великото Училище на земята, за добра сполука, за велика наука: да се научим да работим и творим, по Неговите стъпки да вървим: творци да бъдем! Подобни на Него да светим! Нов свят да
сътвор
им! Не ний - не по наш план, не с наши сили. А Бог чрез нас - по Неговия план, чрез Неговата мощна сила, света да обновим, живота да преобразим. Ето: Великият Орач раздиплил е навред тежкия чернозем на майката земя. Чрез плуга на Страданието с дълбока оран изора Той безкрайните поля на Човешката душа. Жадува тя за златно зърно. Бленува тя за свежи кълнове. Мечтае тя за тежки класове: плод обилен тя очаква. Ето: на Изток вече предутринна дрезгавина мержелее. Не далеч часът, когато Слънчевият огнен знак с първите си лъчи ще целуне Земята. Ще я прегърне, ще я обгърне в светлина и топлина. Туй Велика е Предутрин! Велико пробуждане тя предвещава. Велико, небивало, нечувано, в сън не сънувано, в мечти не мечтано, свещено Божествено пробуждане наближава: Пробуждане на Душата, събуждане на истинския човек. Заживявание на истинския живот: победа на Духа, сразяване на смъртта, разпръскване на тъмнината - на безверието. Възкресение на мъртвите, на глухите, на слепите, на спящите човешки души! Ето: на
към текста >>
175.
4.3. Заключение.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
разумен! Не искай повече от това, което Бог в момента ти дава. Той знае по-добре от тебе кога какво ти е нужно. Той знае по-добре от тебе кога какво да ти даде! Той ти е приготвил несметни богатства. Милиардите векове на бъдещето, милиардите хилядолетия на Вечността не ще бъдат достатъчни, за да обходиш всички безкрайни богатства: безграничните владения, които Господ ти е запазил, които Бог е приготвил за тебе, за твоята душа. С безсмъртие Той те е надарил. Безкрайността за теб е
сътвор
ил: Вечността, Безкрайността, са Божият подарък, са Божието наследство за теб. За тебе Той създаде Вселената. За теб е Божието Царство: за Божия Син! Невръстно дете си ти днес още. Но ще възрастнеш... Ще влезеш в своята сила. Ще влезеш в своята зрялост. Ще влезеш в своите владения. Дух слънчев да станеш: милиони души да стопляш, озаряваш, живот безспирно да раздаваш, да създаваш, - това е твоето бъдеще! Това е твоето Божествено наследство! Това те чака във Вечността! Това е твоя Дял в Безкрайността! Затуй - чети Беседите! Чети, слушай, изучавай, прилагай Словото на Бога! Възприемай Божествената Светлина! Изграждай с нея силата на Духа си, красотата на душата си, необятността на сърцето си, всеобхватността на ума си! Чети Беседите! Изграждай с тях великото, вечното в себе си! Пий от Божествения Извор! Затуй: Учете български, о вий, будни души, по цялата земя! Научете български! Езикът, на който се изля над света Божественото Слово, езикът, на който говори Учителят, езикът, на който се
към текста >>
176.
Бог
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
можем да бъдем в хармония с Него само тогава, когато запазим хармонията между нас и всички останали клетки в Божествения Организъм, т.е. между нас и всички останали същества във вселената. Тази хармоническа връзка е любовта, която изтича от Бога и която ние трябва да проявим към своите ближни. И тъй, що е Бог? - Бог е онази Безгранична Любов, която дава живот на всичко; Бог е онова Космично Съзнание, което обгръща и пребивава във всичко; Бог е онзи непостижим Творчески разум, който е
сътвор
ил и управлява всичко; Той е тази абсолютна Истина, към която ние всички можем само да се стремим, без да се надяваме, че някога ще я достигнем в нейната
към текста >>
177.
Прераждане
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
други условия за добър живот. Знаем още, че едни още от рождение са поставени в най-благоприятни материални условия, предмет на най-нежни грижи, а други още от най-ранната си възраст са изложени на мизерия, изоставени, лишени от грижи. Как бихме могли ний да хармонираме всичко това с Божествената Справедливост? Нима Бог ще бъде тъй несправедлив да обсипе едни с всичките си щедрости, да им даде материални и духовни условия, да ги надари със способности, с възвишен характер, а други да
сътвор
и идиоти, престъпници, неспособни, и да ги постави в най-лоши материални и духовни условия? - Очевидно не, още повече като се вземе предвид, че всеки един човек е длъжен да отговаря и отговаря за делата си както в тоя. така и в оня свят. Защото, какво е виновен родения с лоши наклонности човек, затова че той не може да победи със слабата си воля злото, ако той е създаден мимо неговата воля такъв? Или пък, каква е заслугата на добродетелния, на съвършения, щом добрите му качества са вложени в него от рождение? Явно е, че да упрекваме Бога в такава несправедливост, която не отговаря даже и на човешките понятия за право и справедливост, е абсурд. Остава значи, или да приемем предсъществуването и прераждането на душата или да заявим заедно с героя на Достоевски: „Бога приемам, но света му не приемам”, не можейки да разберем, какво са виновни например малките деца, които не са познали още злото в живота, за страданията на които те са подложени. И ето, прераждането разсява напълно мъглата на
към текста >>
178.
19. Изповедникът и свидетеля. 19.1. Предупреждението от небето
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
СВИДЕТЕЛЯ 19.1. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО ОТ НЕБЕТО Така се случи, че аз бях поставен в този дом като човек, който трябваше да дойде и да свърши една работа. Дали съм я свършил в онзи обем и в онази програма, която имах у себе си, и която беше създадена и
сътвор
ена от моя духовен ръководител? - Може би съм свършил към 30% от нея, а останалите 70% не свърших. Но не по моя вина! Така, че аз нямам вина за тези 70%! И вината е у другите! Вече знаете кои са тези хора! И аз, трябва да разкажа за тех, за всичко и кой носи вината. Защото имаше хора, които носеха тази вина. И те ще си понесат последствията, не само за сега, но и в бъдещите векове! Така, че всеко нещо, което бе записано от мен, бе записано и добито, чрез насилие от моя страна! Да, казвам насилие, не молба. Аз правех и се карах с тех. Накрая тя, Мария веднъж много сериозно ми каза: „Ние бяхме предупредени много отдавна, че Невидимия свят ще изпрати човек при нас, който да поеме нещата, и ние се убедихме с Борис, че този човек, това си ти!" Казвам: „Добро утро! И Добър ден! И Добър вечер! Ами като сте се убедили, защо не ми предавате нещата и защо ми пречите и се размотавате?" Никакъв отговор. А защо ли? Така, че това, което каза Мария, мен изобщо не ме учуди, че те беха убедени в това. Особено след като аз спасих Борис 1972 г., че след това той беше също много болен, че 1974 г., че още веднъж. Та три пъти съм го спасявал с моето умение като лекар, с моя жизнен кредит. Три пъти - не един, не два пъти, а три пъти! И той
към текста >>
179.
21.4. Лиляна Табакова
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
се отпечати и да го има, да не би да артиса и да се изгуби впоследствие. Ето това е причината да се яви на бял свят „Изгревът" и да вкара вътре всички ангели небесни и всички Адови изчадия! Това е най-голямата заслуга на „Изгревът". Аз също не знам как това се случи! Навремето се страхувах, че вкарвам вътре в „Изгревът" и бели и черни, и всякакви оцветени братя и сестри. Оплаквам се! Отвръщат ми: „Щом Учителят Дънов ги е допуснал на Изгрева, те си вървят с Него от началото на самото Сътворение на света. Не се плаши!" - „Не се плаша, но то си е страшно! Ама ако се хванат гуша за гуша, ще ми разрушат „Изгревът"!" - „Не бой се, те са се хванали гуша за гуша още от самото начало на човешкия род и досега още ги има и си съществуват!" Така се успокоих. *3абележка: За Лиляна Табакова виж „Изгревът", том IV, с. 595-600 и снимка № 31 в „Изгревът", том XXII. Виж „Изгревът", том I. (2. изд. 2011), с. 230-235,
към текста >>
180.
4.14.3. Кражбите на чуждоземците към музиката и молитвите, дадени от Учителя Дънов
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
за молитва ………….. 17 НЕЙНИЯ СМИСЪЛ Влиянието на музиката - Учителят …….19 Два разговора с Учителя за музиката - Б. Боев ... ….23 РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес Бургас 8001, п.к. 609 Телефон 056/20965 Набор и оформление Рекламна къща „АЯ" Цена 20 лв. (Това е първа страница) ЛЕГЕНДА Г. Томалевски Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да
сътвор
и живота и слънцето. В един величав миг от длъбините на страхотната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон. Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечния огън, който е горял без да бъде видян и чут. ...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разкуди живота, той се разлъчи и се разви в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове - различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая... Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име песен или музика. От тоя Божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл,
сътвор
и човешката душа - една хилядострунна арфа, от
към текста >>
181.
6.4. Списъци по теми. Теми от Учителя. За музиката на Учителя.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Скъпоценните камъни и планетите и месеците и седемтях цвята; 17. Музиката от Учителя; 18. Кабалата, букви и числа от Учителя; 19. Какво говори Учителя за Новото Битие?; 20. Първи том: Какво говори Учителят за Себе Си?; 21. Втори том: Какво говори Учителя за Себе Си? В следващия материал, аз съм го озаглавил „За музиката на Учителя", тя тука беше си отбелязала в 12 точки неща, които тя беше работила по музиката на Учителя във връзка с нейната симфонична оратория „Новото Битие" - „Сътворението на света". За музиката на Учителя: 1. Учителят свиреше и пееше симфоничната оратория Новото Битие -
сътвор
ението на света; 2. Окултно-мистична Школа по пеене; 3. Учителят свиреше и пееше 12 нови песни: 3.1. „Отче наш избави ни от изкушение"; 3.2. „Ти ще сполучиш в живота"; 3.3. „Вену Бахар"; 3.4. „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта"; 3.5. „Химн на Слънцето"; 3.6. „Странник Съм"; 3.7. „Обичам Те Господи"; 3.8. „Моето Слънце днес ще изгрее"; 3.9. „Молитвата"; 3.10. „Песен на Ангелите" 3.11. „Кажи ми светлий Божи лъч"; 3.12. „Божествена Любов ме озари" Учителят непрестанно ми даваше упътвания и съвети как да пея и играя ролите си в Операта и живота. Той казваше: „Всяко движение изразява един музикален тон." Той ме режисираше в ролите ми. И това, което тя беше подготвила, имаше и ноти - нотен текст, и тя беше описала и на ръка много неща във връзка с този нотен текст, тя беше дала своите обяснения. И което е най-интересното - този материал също не дойде при мене. Той беше ограбен,
към текста >>
182.
8.8. Христовият Дух
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Христовия Дух, ние сме го дали в „Изгревът", том I. 1993, в Космогонията на с. 647-654. - „Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство". А в „Изгревът", том I. 2. изд. 2011, виж с. 752-759. Този материал, трябва да се научи наизуст. Рано или късно - наизуст. Без него не можете! С една дума, Христовият Дух е Духът на Обединението, на Единението на Небето и Земята, на съединението на Невидимия свят с Видимия свят. За него няма време и пространство. Той обхваща вечността
сътвор
ена от пространство и от време от минус безкрайност до плюс безкрайност. (-∞,+∞) Така го обозначават в учебниците на учениците. 8.8.2. В „Завета на цветните лъчи на светлината" са дадени извадени стихове от Евангелието на с. 40-47. Христовият Дух развързва седемте печата, отваря седемте очи, съединява всичко в едно цяло! Вие не можете да разгадаете тези стихове, ако не усвоите онова, което сме издали за Христовия Дух в Космогонията на „Изгревът", том I. 2. изд. 2011. 8.8.3. На с. 751 от Космогонията в „Изгревът", том I. 2. изд. 2011 е дадена фигурата на Мировата Любов и Космичната Обич. 8.8.4. На с. 749 е Космогонията на Мировата Любов. 8.8.5. На с. 750 е Космогонията на Космичната Обич. Пожелавам ви много време и усилия, за да разгадаете тези слова и тези времена. Те бяха дадени чрез Небесния човек, за да се образова земния човек. На него му трябва и път и време. Затова вечността от време и път е пред него.
към текста >>
183.
18.2. Какви борби съм водил за съхранение на Словото на Учителя и историята на Школата му.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
гр. Бургас са Иван Бойчев, с. 456^467; Кралю Кралев, с. 468^490; Тодор Божков - „Образът на Учителя" от с. 843-944. 18.2.35. „Изгревът", том XXVI е за Олга Славчева. За този том не може да се говори. Той трябва да се прочете 10 пъти! Как съм го направил, аз не зная и нямам спомен за него. Друг бе Този, Който го направи. Това бе Небесният човек. Вие чували ли сте за Него, виждали ли сте Го, срещали ли сте Го? Ако не сте, то прочетете „Изгревът", том XXVI и ще Го видите какво е
сътвор
ил. На него се дължи всичко, а не на мен! Днес - 4 май 2014 година, нямам сили да разгърна съдържанието на този том! Целият треперя! Когато го прочетете, и вие ще треперите, защото е създаден от Духът Небесен! 18.2.36. „Изгревът", том XXVII е за творчеството на Олга Славчева. Защо бе създаден този том, ще прочетете в „Послепис", на с. 692-697, както и на с. 699-702. А защо този том бе назован така, ще го видите на с. 3-4 в „Посвещението", и то в точка 20 и Бележките под нея. А непременно ще завършите с материала от с. 830-861. При него можете да плачете, да си късате косите и всичко друго, което се сетите, за да измиете предателството към Учителя Дънов! 18.2.37. „Изгревът", том XXVIII е за Буча Бехар, която е по кръв и плът еврейка. На края, на с. 965-968 са публикувани страници, при които припомняме кой спаси българските евреи от хитлеристките Концлагери още през 1943 г. Това е всичко описано и се знае, че на 9 март 1943 г. се спира детронирането им. Как е станало, то трябва да се прочете.
към текста >>
184.
9. Агарта и Атлантида
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
отиват от този свят, но остават 4-те Евангелия. Но Святия Дух вече не се явява! Тогава издигат едно твърдение, че човек трябва да има вяра, за да се свърже със Святия Дух. Но все пак и това не става. А защо? Вярата е връзката на човешкия ум с Невидимия свят. А Святият Дух е връзката на човешката душа с Христовия Дух. Нямаш ли ги тези неща, ти си вън от Исуса Христа, вън си от Неговия път и Слово. И нищо не остава от теб. Ти си плът и кръв, но без Святия Дух. И нищо от тебе не може да се
сътвор
и, и да се предаде на останалите. Ето защо ние извадихме някои изречения от посланията на апостол Павел и ви ги представяме, в уверение на това, че онова, което пишем е вярно. 27 Б. Двадесет и четвърто чудо: ОТКРОВЕНИЯТА ЗА ДУХА НЕБЕСЕН И ПЛЪТТА ЧОВЕШКА. Послание към Римляните, гл. 8, ст. 9: „Вие, обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой нема Христовия Дух, той не е Негов." I Послание към Коринтяните, гл. 3, ст. 16: „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?" Послание към Еврейте, гл. 13, ст. 8: „Исус Христос е Истият вчера, днес и до века." I Послание към Коринтяните, гл. 4, ст. 20: „Защото Божието Царство не се състои в думи, а в Сила." Послание към Римляните, гл. 10, ст. 9: „Защото ако изповедваш с устата си, че Исус е Господ и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш." I Послание към Коринтяните, гл. 15, ст. 40-50: „Има и небесни тела и земни тела." (40). Делото се сее в тление, възкръсва в
към текста >>
185.
63. Ядката на Божественото Учение на Учителя Дънов
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
е свят, където се осъществяват и създават формите на живота на Земята. Истината е свят, определен от Божествената Слава, което означава Светлина - Светлината на Бога.] - Още по-конкретно, ако обичате - цял концентриран помоли Христов. - Любовта е начало на всяко битие, Истината е крайният предел на битието, върховната му цел. - А зад Истината? - запита дълбоко от себе си офицерът. - Зад Истината няма нищо! Зад Истината не може да се отиде! Всяко нещо, което е
сътвор
ено, след като се движи, най-после ще опре до Истината... - Повтарям въпроса на Пилат: „Що е Истина?” - Истината не може да се каже, тя се живее. - А Мъдростта? - Това, което се движи по средата между Любовта и Истината и оформя нещата, е Мъдростта. - Много неясно, но все пак приемам. Кажете ми сега и това от Учението Ви, което по Ваше мнение е неразбираемо за мене? - Няма смисъл. - И все пак, искам. - Това, което не знаеш и не разбираш в света, е неразбираемата за теб страна на Учението ми - с шеговита усмивка му отговори Учителят. - Това не ме задоволява. - Ще ти кажа неща, които ще те задоволят. - Но още сега, за да ги включа в моя план. Извинете ме господин Дънов, че подхождам към Вас както учител към ученик, но Вие подведохте въпроса така... Учителят, Който никога не прекъсваше събеседника си, сега го прекъсна: - Формата не е важна, не е тя, която определя учителя и ученика -съдържанието и смисъла са
към текста >>
186.
106. Духовната борба в съзнанието на човека
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
тези знания не пасваха, не се хармонираха и много трудно се асимилираха, и в същото време правеха движението, еволюцията много трудни и тежки, което е също нечистота. Той непрекъснато се разпъваше между Учителя и взетото от други Школи! Учителят, за да създаде Своето Учение, беше проучил основно българина в целокупния му живот и характер. Живял дълги години в Америка, където има преселници от цял свят, Той ги проучил основно, и въз основа на тези и още много други проучвания е
сътвор
ил сградата на Своето Учение. Прекарал е всички дотогавашни учения и религии през съзнанието Си, както износените железа като преминат през пещите с висока температура възстановяват качествата си. Религиите и ученията като всичко в света и живота, се износват. Преминали през съзнанието на Учителя, Той ги претворява в съвсем нови форми, влага им нови съдържания и дава нов смисъл.* [*Виж „Изгревът", т. 12. - „ВЕРУЮ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ”, както и е т. 29.] Той е създал и нещо съвсем ново, което отговаря на новите условия, новите изисквания на новите времена и живота. Евреинът като държеше в съзнанието си старите форми, не можеше да възприеме
към текста >>
187.
124. Аз съм най-важното в тази къща
,
IV. Ритниците
,
ТОМ 33
Като се наобядва, веднага тръгна за кабинета си. Жена му го спря и замоли да отидат на гости. - Не мога, необикновено много съм зает! - Ти кога ли не си зает! - му отвърна тя сърдито, и си влезе в стаята. - Така е, но днес е нещо съвсем друго, много важно!... Влезе в кабинета си, заключи се и извика отвътре: „Няма ме! Откачи и телефона!” Тръшна се на стола. Хвана с две ръце главата си. Искаше да си събере мислите, но не можеше. В главата му беше хаос, както в първия ден на
сътвор
ението на света. Старият свят в него, из основи беше разтърсен! Беше нанесен решителен удар на старото! Даваха се планове за една нова Вселена с нови форми, съдържания, закони и принципи. Когато си отвори очите, беше полунощ. Непрогледно беше и в душата му. Запали лампата. Дълго се разхожда из стаята, без определена идея в главата си. Мислите още продължаваха да прехвъркват през съзнанието му, както гонените листа от есеняка. Спря се пред библиотечния шкаф. Разсеяно се загледа в книгите, но не можеше да се сети какво търси. После втренчено загледа златния надпис върху гърба на Библията. Извади я и зачете посочените глави от господин Дънов. Спираше се на някой стихове, размишляваше, подчертаваше, правеше забележки на полетата, изваждаше си откъси, които да има предвид при диспута или разговорите, които мислеше да води с господин
към текста >>
188.
185. Природата е неизчерпаем източник на най-разнообразни форми и идеи
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
всичко да изразява истината, защото само истината прави хората свободни, а само свободният може да види красотата и да я изрази. Художникът не трябва да преписва на действителността неверни неща, нито да съчетава несъчетани в природата неща, или пък да накачулва фактите с панделки, дрънкулки, които нищо не допринасят. Това няма смисъл, защото реалността - природата е неизчерпаем извор, океан от най-разнообразни форми и идеи, много по-съвършени от тези, които ние бихме
сътвор
или! Всяко нещо, което ние добавяме на природата, я опошлява, опорочава. Тя няма нужда нищо да й се добавя. Достатъчно ще бъде да видим и изразим нейната красота и нейното дивно разнообразие! Но затова трябват съответните очи и съответно съзнание, и най-главното - съответен живот, т.е. приложение на великото и красивото! Действуването е много важно, то трябва да се покрива с мислите и чувствата. Ако мислиш, че можеш да разказваш 24 часа, а в действителност разказваш едвам един час, тогава всичките ти мисли, чувства и постъпки са верни само една двадесет и четвърта част. Какво значение има ако кажеш, че можеш да разказваш 100 часа? Виждаш как хората под формата „художествено”, са изкривили и речта и живота си. Те лъжата наричат -художественост! Съвсем друг е въпроса, ако художественото преувеличение се покрива от този, който го казва с живота му, с моженето му, тогава то има смисъл. - Да, но е приятно и красиво!... - Христов бързо го прекъсна: - Това красиво и приятно е като алкохола! В него
към текста >>
189.
297. Вратите на посвещението, през които трябва да влезеш
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
компенсират с разказване за тези, които могат, което разбира се нищо не ги ползва. Също трябва да знаете, че някой може да бъде посветен, без да знае сам това, защото посвещението е станало от самия живот и във всяко време на сън. Така ясновидеца Влайчо от село Коньово, ясновидецът Георги Нанев и други още ясновидци и народни лечители, са наистина окултисти и посветени. - Колко посвещения има според господин Дънов? - запита Благовест. - Учителя следва линиите в природата. Светът е
сътвор
ен в седем дни, което може да разбираме като седем епохи, може да ги разбираме като слънчеви дни. Посвещенията отговарят на седемтях тона на гамата, на седемтях цветя в спектъра. И
сътвор
ението на човека следва този ред. В „Пътят на ученика” има цяла беседа върху това, прочетете я. - Кажете ни, ако обичате поне реда на посвещенията. - Първото посвещение е - търсене на Учителя; второто - намиране на Учителя; третото е да бъдеш поставен между хора, които не те обичат и да можеш да се оправиш, искрено да им простиш; четвъртото е да бъдеш поставен между хора, които те обичат, и да можеш да им благодариш; петото е разпятието и шестото - Възкресението. Но това са вече думи, това е много голяма работа, за която не може да се говори. Всяко говорене е опошляване. При Учителя самия живот поставя ученика на изпит, разбира се това има отношение към степента на съзнанието му. Ако съзнанието на ученика не е на необходимата висота, случките и събитията минават край него и отминават, без той да ги
към текста >>
190.
356. Бездушните познати
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Андрей, дано в последния момент разгадае загадката и измърмори недоволно: - Това което ми разказа, напиши го, за да го докладвам на съвета. - Широканец такъв, хитрец! Много за глупав ме мислиш - това никога няма да направя! И веднага излезе от кабинета, и тичешком изхвръкна на улицата. И тръгна без определена идея към центъра на града - „Света Неделя”. Слънцето беше огряло на най-горния етаж прозорците на една кооперация, в западната част на площада. Слънцето само за миг беше
сътвор
ило, нарисувало с бързината на светлината красив и жив пейзаж -ПОЖАР –и с лъчите и багрите на дъгата изтъка, изплете. Андрей го загледа и тръгна към него като двете деца от драмата на Метерлинг, които бяга тръгнали да търсят синьото цвете. На площада Андрей видя трамвай №1, който водеше за Семинарията. Сети се за Христов и реши веднага да отиде при него да му се накара, задето беше го изпратил да се признава пред този бездушен широканец, който абсолютно не разбираше от истина, още по-малко от човещина! Качи се на трамвая, но веднага от другата врата слезе, защото се сети, че няма пари. И пред него се простря на дължина улица „Мария Луиза”. По средата й се движеха трамваите, а от двете страни на тротоарите временно бяха построени бараки - сергии на амбулантни търговци. Те му напомниха, че след няколко дни беше Коледа - Рождество Христово. И в душата му възкръснаха много детски спомени, почувствува мъка! Страданието, като че профуча край него със силата и грохота на победния си марш. погледна
към текста >>
191.
377 Боклуците на Изгрева трябва да изгорят чрез страданията на хората
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
сте министър ли? - Ти казваш — и вдигна отворената папка на бюрото му. - Преди много години, написал съм няколко романа и нямам време да ги прегледам. Ето, този роман вече един месец откакто стои на бюрото ми, от посетителите не ми остава време! Ако аз връщам хората, за това ще отговарям пред Бога, а тя като ги връща, тя отговаря. - Интересен човек сте господин Христов! - възкликна Андрей. - А това сега пък как го измислихте? - Не съм го измислил. Аз нищо не измислям - всичко Бог е
сътвор
ил, аз само го виждам и го превеждам на твой език. Така са нещата в реалността. Ние много често се възмущаваме и сърдим за неща, за които трябва да се радваме и да благодарим, защото това е милостта на Бога, но трябват очи и светлина да се
към текста >>
192.
2. Биографични данни за Любомир Лулчев
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
нямала пари, решава да открадне бижу от богатата си приятелка, защото знаела къде тя държи своите бижута. Но как да открадне бижуто? Тогава тя се решава да извърши престъпление. В деня на престъплението, двете приятелки отиват при брата на Изгрева, минават през парка, ядат долу на моста кебапчета, и после отиват. Братът предчувства нещата. Той казва на жена си да остане тази вечер при него. Но тя отказва. Братът настоява. Тогава нейната приятелка, понеже вече е решила как да действа и
сътвор
ила плана си, за да открадне бижуто, се престорва, че е болна, присвива се, че й е лошо, и Гела казва на мъжа си: „Как да я оставя болна?” Тогава братът предлага да я заведе долу, в София, в дома й, и след това той да отиде и да доведе жена си отново в къщичката си, в бараката си на Изгрева. Но жена му отказва категорично! Вечерта момичето, подпомогнато от майка си, извършва престъплението. Гела бива убита зверски, и цялата преса пламва! Вината за убийството, разбира се, пада върху брат Любомир Лулчев! Той бива задържан в затвора десет дена, под арест. И той казал: „Втори път вляза ли в затвора, няма да изляза!” Братът жалил жена си 3 години, и ходел с брада.* [*Виж „Изгревът”, т. 21, снимки № 21 и 22.) С жена си нямали еднакви идеи. Тя не възприемала неговите идеи, не го слушала в нищо. Той не обичал баловете и посрещанията в дома им, на които бил задължен да присъства. Той се скривал в сутерена и четял. Жена му казвала, че не знае къде се намира. Но веднъж един офицер го намерил, открил
към текста >>
193.
31. Брата започва да говори в 6,30 часа вечерта за благословенията на Стефка за рождения й ден
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
ДА ГОВОРИ В 6,30 ЧАСА ВЕЧЕРТА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЯТА НА СТЕФКА ЗА РОЖДЕНИЯ Й ДЕН Липсва страница 663 (началото на 31.) В деня на престъплението, двете приятелки отиват при брата на Изгрева, минават през парка, ядат долу на моста кебапчета, и после отиват. Братът предчувства нещата. Той казва на жена си да остане тази вечер при него. Но тя отказва. Братът настоява. Тогава нейната приятелка, понеже вече е решила как да действа и
сътвор
ила плана си, за да открадне бижуто, се престорва, че е болна, присвива се, че й е лошо, и Гела казва на мъжа си: „Как да я оставя болна?” Тогава братът предлага да я заведе долу, в София, в дома й, и след това той да отиде и да доведе жена си отново в къщичката си, в бараката си на Изгрева. Но жена му отказва категорично! Вечерта момичето, подпомогнато от майка си, извършва престъплението. Там където ще отидем - вечна светлина цари! Ще бъдете окъпани с любов от един разумен и възвишен свят. Там няма никакви противоречия, ще почувствате това. Чака ви богата трапеза. Съществата чакат. Бързо да вървим. Съсредоточете се и се освободете от всичко земно. Постепенно се издигаме, и напускаме тъмните сфери. Дишайте дълбоко, все едно, че сте на Рила. Ще идем още по-високо от Рила, и по-високо от Хималайте. Вече сме в по-светли пространства. Аз ще ви водя. Бързо ще стигнем. Нямаме много време. Чакат ни. Ето, пристигаме вече на Звездата, на която трябваше да ви доведа. И тук има планини. Ще кацнем на една от тях, на едно свято място, на един Божествен
към текста >>
194.
74. Борислав Георгиев от Париж - десет мисли (фрагменти) за Учителя
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
друго би било повече? 4 Фрагмент И всеки може да вземе от Него толкова, колкото може да носи. 5 Фрагмент Без да искам, без да мисля, аз написах една песен за Учителя. И текста и мелодията дойдоха в душата ми неповикани. Аз искам да я маркирам. Не съм певец, но искам да се знае. Това е една малка песничка - 2002 г. Тя дойде неповикана. Тя се ражда в душата на поета или на композитора по един вътрешен импулс. Сякаш някой от далечни, от хубави светове ми дава това душевно състояние да
сътвор
име това мъничко произведение. Ето я песента: „Учителю, Учителю, за теб са нашите сърца, за Теб са нашите цветя. Учителю, Учителю, с тебе сме в Безкрайността, с Тебе сме във Вечността. Учителю, Учителю, обичам те Учителю!” 6 Фрагмент В едно съновидение, в един сън ми се яви Учителя. Аз много се смутих, защото не съм Го познавал приживе, и беше ми много неудобно. Засрамен Му казах: „Учителю, много искам да бъда Твой ученик, а не се чувствам достоен!” А Той ми каза усмихнат: „Ти отдавна си Мой ученик Бориславе.” Това преживяване, този сън аз преценявам като едно много важно събитие за мене и за целия ми живот, и за цялата ми душа. Всъщност бях пропуснал в началото на шести фрагмент, и сега с Величка Няголова го намерихме. Ще прочета целия фрагмент, както съм го записал: „Всичко в моя живот се завъртя някак си около Учителя. Не зная дали исках това или то дойде, сякаш някой ме повика. В едно съновидение ми се яви Учителя усмихнат, близък срещу мене. Аз се смутих много от тази среща и Му казах:
към текста >>
195.
49. Пепелянката - урок по безстрашие
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
сутрин изпълнявахме наряд, и се четеше беседа от Учителя, след което на поляната кръгът на Паневритмията приковаваше вниманието ни за още един час. Разбира се, бяхме там с цигулките си. С Радка Добрева, Петко, Божанка и Снежка от Варна, ставахме пет цигулари, почти на една и съща възраст. Караманица не беше чувала толкова ентусиазирани музиканти! Всяка сутрин подновявахме с най-хубаво чувство хубавите мелодии на Паневритмията, а пригласящите с песен играчи жестикулираха в такт,
сътвор
явайки живия кръг сред една прекрасна природа. През деня, програмата ни бе свободна. Кой каквото иска, това правеше. Едно от заниманията на възрастните бе предизвикано спонтанно, на самото място. Оказа се, че по околните поляни има много диви ягоди, които са неустоимо ароматни! Сестрите се запретнаха и започнаха да варят сладка, с което привлякоха много пчели, оси и всякакви други насекоми наоколо. В един от дните, тъй като почти обрахме ягодите в близост, ние всички се отправихме към съседна местност, с надежда да открием нови поляни с ягоди. Движехме се по тясна пътека, създадена от овчарите, предвижващи стадата си целогодишно по тези места. Майка ми вървеше точно пред мен. Изведнъж тя спря. Направи знак, и ние да спрем. — „Кральо, каза тя, ..... пепелянка! Тук пред мен! Спряла е на пътеката!...” Баща ми бе по-назад. Той само каза: „Не мърдайте!” Присегна се към клоните на дървото до него и откърши дълга пръчка с чатал накрая, раздвоена. После бавно, и съвсем тихо се доближи, и още по
към текста >>
196.
16. „Новото Битие” - Първи Божествен ден. „Петолинието е пентаграмата в музиката”. (7.12.1941, неделя, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
а тъмнината - „нощ” . И стана вечер, и стана утро, ПЪРВИ ДЕН! Тези са думите, които Учителят пееше с Божествения Си глас, като същевременно пригласяше с цигулката Си. От скоро време бях започнала да чета Библията, като започнах от началото. Аз казах, Учителю, аз чета Библията наред като започнах от началото. В Битието на Мойсея, доколкото си спомням сега, не е писано „красивата” виделина. Учителят ни обясни най-свещеното нещо, което съм чула досега от Него. - Бог, каза Той, сега
сътвор
ява света по нов начин. Бог създава нов, друг свят, по нов начин. Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината! Много неща ни говори Великият Учител, които неща не ми е позволено да ги напиша. Учителят с голямо търпение повтаряше мелодията, за да я науча наизуст. Брат Христо също пригласяше с нас. - Ние ще го изпълним в 5 часа сутринта пред братята и сестрите, каза пак Учителят. Като си отивахме в града, по пътя, още мелодията все звучеше в ушите ми. Щом влязох в стаята си, аз я изсвирих и изпях на пианото си. Бях много радостна и щастлива! Брат Христо дълбоко изживяваше всичко това. Аз му казах: - Не зная, брат Христо, ще ми бъде ли възможно да пея толкова рано, в 5 часа. Той ми отговори: - Учителят ще ви даде сили и възможности. Учителю, целувам Вашата благословена десница! Благословете гърлото ми, Учителю Великий! Аз виждам колко много Ви обича Бог!
към текста >>
197.
17. Мелодия за „Мирът”. („Мирът иде вече..”). (17.01.1942, събота, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
„МИРЪТ” („МИРЪТ ИДЕ ВЕЧЕ...” ) 17.01.1942 г. [събота], Изгрева, София Тази сутрин отидохме рано при Учителя. Спах предната вечер на Изгрева. Ние с брат Христо седнахме на посочените ни столове от Учителя и аз тихичко изпях Първия ден от „Сътворението на света”. - Аз си го свиря и на пианото, Учителю! Ако се нотира, ще може да му се направи акомпанимент. - Не, сега тази песен няма да се нотира, каза Учителят. Ти ще си записваш само думите. Първият ден започва от тона ДО; Вторият ден ще започне от тона РЕ. И така, докато се изпеят седемтях дена. Вторият ден ще бъде по-сложен, но по-къс. - Учителю, по какво познавате дали времето е музикално? - Тогава има прииждане на музикални гении. Когато нашите движения и нашето пеене е естествено, тогава от Невидимия свят слизат гении и те започват да ни преподават от Божествения свят онази висша наука на ангелското пеене. - Учителю, посещават ли Ви реално ангели? Той се усмихна и каза: - Тук на земята аз срещам въплътени ангели. Те слизат на земята, за да извършат някоя Божествена работа. - Учителю, четох в беседите Ви, че ангелите са завършили своята еволюция и че те всички са добри певци. Учителят каза: - Ангелите са светли, чисти същества. Човешкото пеене на земята е кряскане в Духовния свят. Човек живее в много гъста материя на земята. Тялото му също е направено от груба материя, която още повече огрубява от неправилния живот. Ангелите се делят на йерархии. Когато те пеят, в същото време те светят със силна, ослепителна светлина.
към текста >>
198.
30. „Новото Битие” - Четвърти Божествен ден. Школи по пеене. (12.11.1942, четвъртък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
школа не може да бъде хубава, щом ловецът е отишъл с кучето си в гората да убива животните. Той се обърна към мене и каза: АЗ ЩЕ ТИ ПОКАЖА И ТИ ЩЕ НАПИШЕШ ЕДНА НОВА ОКУЛТНА ШКОЛА ПО ПЕЕНЕ С ВЪЗХОДЯЩИ, ПОЛОЖИТЕЛНИ ИДЕИ И ДУМИ. Ти скицирай главите. - Колко да бъдат, Учителю? - Или 28, или 39 глави. Аз попитах: - Учителю, Третият ден на „Битието” от МИ ли започва? Аз си го пея, но искам точно да определя гамата. Учителят извади цигулката Си и докато я настройваше, каза: Четвъртият ден от „Сътворението на света” ще започне от тона ФА. Първият Божествен ден ще се пее andante33. Свързани да бъдат тоновете. Аз казах: - Може ли Andante cantabile34, Учителю? - Да, хубаво. Вторият Божествен ден, ще се пее Andante, но тържествено да бъде. Аз казах: - Andante maestoso. - Третият ден, продължи Учителя ще се пее както първия. Четвъртия ден сега ще определим. Учителят тържествено започна да свири и да пее Четвъртият ден от „Сътворението на света”. Брат Христо записваше думите, а аз следях мелодията, която пееше и свиреше Учителят. Ето думите: И рече Бог: Да грейнат светила на небесния простор. И стана така. И направи Бог две светила - голямото да владей деня, а малкото - нощта. И направи Бог, че грейнаха звезди на небесния простор. И виде Бог, че всичко бе добро. И стана вечер, и стана утро, ДЕН ЧЕТВЪРТИ. Учителят повтаряше мелодията и аз пеех с Него. След кратка пауза аз казах: - Учителю, тази мелодия не трябва ли да се пее moderato maestoso35, решително? Той каза: Хубаво, и пак започна
към текста >>
199.
34. Песента „Божествена любов ме озари”. (13.03.1943, събота, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
в’мен всели, и благост в’мен всели. Учителят постепенно затихваше на края песента. Аз нотирах Божествената песен. Ангелите пригласяха на Учителя. Той спря да свири и каза: - Вие ще видите ли Венцислав? Брат Христо каза: - Той ще дойде при сестрата. Учителят се обърна към нас и каза: - Вие му изпейте песента. Рекох, ти ще му я изпееш. Когато Венцислав дойде в стаята ми по обикновеното време, аз му изпях песента и той ми я свиреше на пианото. След това аз му изпях и Първия ден от „Сътворението на света”, без пиано, наизуст я пях. Учителю, Господи, как да изразя благодарността си? Учителю, помогнете ми да ликвидирам по-скоро с Операта, ако имам някаква карма с тези артисти, по-скоро да я ликвидирам. Свободна да служа на Господа и да славя с живота си и песента си Неговото Име и Вашето име, Учителю!
към текста >>
200.
48. „Новото Битие” - Пети Божествен ден. (30.05.1943 г., неделя, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
възпял любовта на девицата към Бога. Аз тихичко изпях на френски език „Chanson d’amour” [„Песен за любовта”] от Едуард Григ. Учителят настрои цигулката Си и каза: - Не всеки глас може да се предава добре по радиото. И поясни: Има гласове, които звучат грубо в радиото. И най-малките дефекти на гласа личат силно в радиото, в радиоапарата. Учителят изсвири на цигулката си Петия Божествен ден на „Новото Битие”. Той прекара лъка Си по празните струни на цигулката Си и каза: - Новото Битие, Сътворението на света се отнася за целия космос. То се отнася и за отделния индивид. Сътворението на света ще измени битието на отделния човек, на народите и на расите. В Петия ден Бог създаде рибите и птиците. Учителят свиреше мелодията без да я пее. Като изсвири първия такт, Той се спря и каза думите: „И рече Бог”. Учителят вече пееше и свиреше мелодията. Думите записваме с брат Христо: И рече Бог: Да се родят във водата риби и морски чудовища и птици да хвъркат над земята по небесния простор, всеки според вида си. И виде Бог, че всичко бе добро. И благослови ги Бог. И стана вечер, и стана утро, ПЕТИ ДЕН. Учителят повтори и потрети Петия ден. Аз тихичко пеех с Неговата цигулка и сълзи течаха от очите ми. Брат Христо тихо пригласяше. След кратка пауза Учителят ме попита: - Ти, рекох, познаваш ли брат Михаил57 от Париж? - Не, Учителю, отговорих аз. Чувала съм за него от брат Христо и от други братя и сестри да ми говорят за него. Аз лично не го познавам и никога не съм го виждала, даже и на
към текста >>
201.
50. „Новото Битие” - Шести Божествен ден. (20.07.1943, вторник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
време. Аз казах: - Учителю, дайте ми пример. Учителят ми поясни: - Ако един просяк ти протяга ръка за 5 лева, ти веднага му дай, ако ще да бъдат и последните ти пари, защото Бог ще ти върне двойно. Ти не отлагай по причина, че искаш да дадеш, когато имаш много пари, че вместо 5 лева да дадеш 1,000 лева. Не отлагай, ако гласът ти каже отвътре да направиш някое добро. Не се раздвоявай, но направи го! Ако трябва да се помолиш сутринта, не отлагай за следобед. Учителят запя Първия ден на „Сътворението на света” с вдъхновение. Аз тихо, мислено, пеех с Него. - Учителю, казах аз, след като помълчахме, всеки един ден от „Битието” започва с един тон от гамата, но с най-различно модулиране става това. Учителят каза: Шестият ден започва от тона ЛА. Бог създаде человека по свой образ и подобие. Учителят свиреше и пееше Шестия ден от „Новото Битие”. Ето думите: И рече Бог: Да дойдат на земята животни и зверове, според видовете им. И стана така. И виде Бог, че всичко бе добро. И рече Бог, и създаде человека. Сам го създаде, по Своя образ и подобие. И благослови го да владее всичко живо по земята, да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха. И рече Бог: Давам тревата със семената й и дърветата с плодовете си за храна на человека. И рече Бог: Давам и на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята и има живот. А човек да не посяга на живота им. И виде Бог, че всичко, що направи, бе добро. И стана вечер, и стана утро - ШЕСТИ ДЕН. След третото
към текста >>
202.
256. Символичните ключове за „Битието”
,
,
ТОМ 34
Да. В.К.: Христов го е преписал после. Така. Тука значи това е материалът. Аз вече имам представа какво вече представлява този материал. Това е уводът към музикалния текст, нали? Той е вече тука сложен един лист. Л.Т.: Ето тука за първи път... В.К.: Това е, да. Л.Т: В Братство... В.К.: Това е братският наряд. Пише: „Обични братя и сестри”... Л.Т:“Обични братя и сестри”. В наряда е написано и мойто име. В.К.: Къде е тука написано? А, да: „След това сестра Цветана Табакова ще изпее „Сътворението на света” от Учителя. Л.Т.: Което никога досега в този наряд не е турено никое лице. В.К.: Да. Тука е сложено и написано, че ще изпълните „Битието” с наряда. Л.Т: И аз изпях цялото „Битие”. В.К.: Това е на 15.12.1947 г“, Изгрев, София. Л.Т: След заминаването на Учителя. В.К.: Така, добре. Сега, по-нататък вече тука, когато сте го изпели: „Изпято на 27 декември 1947 г.” Така. Л.Т: И тука се обръщам към Братството. Сега, ето „Разбора”. А „Разбора” не го давам. В.К.: Няма, няма, няма. Тука е написано, че „Битието” е Десетата симфония на Всемирното Светло Бяло братство. Така. Л.Т: А Братството няма девет симфонии, че това да бъде десета. Значи Той хвърля мост с Бетховен. В.К.: Да, ясно, да. Л. Т: А и когато се явих да пея, Той ми каза: „Няма да облечеш черния цвят на Черната ложа - ще се облечеш в небесносиньо.” И всички се нахвърляха отгоре ми: „Ето я, дъновистката идва.” А ние сме четири солисти. Всички трябва да бъдем в черно, така каза Карл Бьом. А аз се явих в небесносиньо. И Карл
към текста >>
203.
257. Седемте дни на „Битието”
,
,
ТОМ 34
изобилния и пълен живот]. Неделчо”. Първият лъч в музиката - Бетховен, Девета симфония. Това е вече... Пише: „Г-н Христов, ул. „Перник” № 6, Варна.” Това е почеркът на Учителя. Л.Т.: Да. В.К.: Този почерк, това е покана на Учителя, 10.12.1919 г. Аз познавам почерка на Учителя. Така. Това е „Девета симфония на Бетховен” - това е от Илия Арнаудов250 една статия, от брат Христов донесена на Изгрева на 19.04.1946 г., срещу Великден. На Великден, 21 април, пях на братята и сестрите „Сътворението на света” от Учителя. Това е значи, да: Лилиана Табакова. Тука има: „Програма за изнасянето на Девета симфония с оркестъ ра на Държавната филхармония и Сборния хор при сътруд ничеството на оперните солисти: Лиляна Табакова, Диана Герганова, Любен Минчев и Христо Бръмбаров.” Така. Сега, Вие трябва, според мене, трябва още сега да подредите всичко това тука. „Красив е живота” е ясно, но тази мелодия няма името. Трябва да я напишете ясно как се казва. Л. Т.: Не може да се тури каквото искаш - което Той каже. В.К.: Добре, съгласен съм. Не е написано коя е мелодията, името на мелодията. Л.Т.: Аз ги знам наизуст. В.К.: Вие ги знаете, но друг не ги знае. Друг след Вас няма да ги знае. Л.Т.: Няма нужда друг след мен да ги знае. В.К.: А-а, не е така, трябва да го оставим за следващото поколение. Сега ето един пример. В момента Вие ми показахте някои неща, дадохте някои упътвания. И вече можем да се ориентираме към тази работа. Ето, това беше моята цел. Следващото. ________________________
към текста >>
204.
258. Прелюд за „Битието”
,
,
ТОМ 34
не съм го давала, защото ще го накакат (нацвъркат като врабците). В.К.: Да. Понеже това е много голям материал, той е към десет страници, значи най-малко два-три часа трябва да се чете. Л.Т.: Вижте докъде чета. Ето на,от „Битието”. В.К.: Значи от 71-а страница. Л.Т.: Виж, това, това, това, това... В.К.: До 81-а четете. ЛГ.Да. В.К.: Значи четете само тези страници: от страница 71 до страница 81. Л.Т.: Преди да почна да изпълнявам „Битието”. В.К.: Сега точно: значи „Новото Битие”, „Сътворението на света”, „Новото Небе” и „Новата земя” от Учителя. Значи Вие четете от 71-а страница до 81-а. Това трябваше да го разбера и го записах. Вижте, сега свършихме една работа. Да. Л.Т.: Вижте. [Смее
към текста >>
205.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
да се вмъкват и в турската администрация. Те винаги биваха предатели, клеветници и шпиони. Към това съсловие се присъединяваха и настанените на временно пребиваване или постоянно местожителство гърци и куцовласи. По този начин това съсловие се превърна в най-презираното от страна на нашия народ. 10. Тези погърчени българи поискали да имат особени отличителни белези. Така те въвели свой начин на обличане, дрехи и украшения, които са различни от тези на нашите богаташи. И това те
сътвор
или, за да бъдат по-близо до нравите на фанариотите. Новите им обичаи повлияха дори и върху религията. Тези нови гърци си поставяха и нови имена, с каквито наричаха членовете на семействата си и роднините си. На баща си те казваха боба, на майката - нине, на големия брат - нини, на по-голямата сестра казваха дзидзи, на кума - татас. Тези хора употребяват и други подобни и неизвестни думи, които невежите, като слушаха, мислеха, че това са най-красивите думи. Те разкрасяваха и речта си с някоя гръцка дума. Помежду си се наричаха така, че на имената слагаха гръцки окончания. Всичките тези хора, като да бяха се уговорили предварително, не се събираха да разговарят с останалите граждани, нито се сватосваха с тях, тъй като не искаха да смесват благородната си кръв с тяхната. Такова впрочем е така нареченото гръцко съсловие в нашите български градове, 11. Колкото повече напредваше фанариотската система, толкова повече тя се вкореняваше и простираше из цяла България. Фанариотите си служеха с тези
към текста >>
НАГОРЕ