НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
110
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха
почетните
места в двата салона.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани.
Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха
почетните
места в двата салона.
Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти.
към текста >>
2.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Каляваше и духа си до
почетна
старост.
А сега да се разделим." Той протяга ръка и двамата се прегръщат. Така двамата се разделят и всеки тръгва по своя си път. Игнат се връща в своята барака и така там остана щур до края на живота си. Често приятелите го срещаха на екскурзии по Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки. Каляваше тялото си.
Каляваше и духа си до
почетна
старост.
Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за Учителя. Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах. Учителят имаше много главоболия с мен. Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Аз го поглеждам учудено. Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва.
към текста >>
3.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му Тази вечер се събрахме, за да
почетем
светлата памет на нашия обичан брат Георги.
Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му Тази вечер се събрахме, за да
почетем
светлата памет на нашия обичан брат Георги.
Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни. Аз дойдох тук не само от свое име, но и от името на брат Борис, който е в затвора за Божието Дело на Учителя. Защото трябва да подчертаем, че искрената дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот. Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги. Кръстът на брат Борис го изпълни със скръб.
към текста >>
4.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Предпочете
да командува така, както си беше - без основно образование.
Ето защо, едни са учени, а други - прости. А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в "парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи.
Предпочете
да командува така, както си беше - без основно образование.
Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат гимназия и висше образование. Много сестри сториха това и станаха учителки. Още по време на Школата, в общия окултен клас Учителят изнесе беседата: "Първото задължение на учениците". Тя е поместена като Четвърта школна лекция на общия окултен клас от 16 март 1922 година, четвъртък, Стара София, 7.30 ч.
към текста >>
5.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Дочака, но не след дълго си замина от този свят в
почетна
възраст.
И да искаха, не можеха, защото той имаше вече кредит от Невидимия свят. С неговия подпис бе дадено разрешение за погребване тялото на Учителя на "Изгрева." И то точно там, където Учителят беше посочил пред нас с думите: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Да, ето една хубава история за поучение и подражание. Забележка на редактора: Антон Югов дочака 10 ноември 1989 година, когато бе свален от власт Тодор Живков, който, като генерален секретар на Комунистическата партия, беше управлявал тридесет и пет години. Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе отстранил от държавния пост, който заемаше.
Дочака, но не след дълго си замина от този свят в
почетна
възраст.
към текста >>
6.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Вие какво ще
предпочетете
- да реализирате една Божествена Мисъл, която е дошла във вашия ум или да реализирате човешки мисли, минали през главите на седемчленен Братски съвет, избран пожизнено?
Чрез своята жертва ти си използувал условията, които са ти дадени, в този ден и Духът е работил в теб, за да реализираш тази мисъл. Е, тогава трябва ли ти настоятелство и Братски съвет от седем члена, избрани пожизнено, за да те командуват и да ти казват какво да вършиш? Ами ако те те карат да вършиш неща, които един човешки ум може да измисли? Ако през него преминават онези мисли, които са човешки, а не Божествени? Е, тогава?
Вие какво ще
предпочетете
- да реализирате една Божествена Мисъл, която е дошла във вашия ум или да реализирате човешки мисли, минали през главите на седемчленен Братски съвет, избран пожизнено?
Помислете върху това и си отговорете сами. Как ги решава тези неща Учителят, ще научите, когато прочетете посочените беседи. А Той завършва въпросната беседа така: "Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! " През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство". Тогава беше направена една фатална грешка.
към текста >>
7.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Така всички
предпочетоха
да си запишат на свое име собствените къщи, а братските имоти бяха отчуждени и одържавени чрез закон.
Настана голяма суматоха в Братството. Консултираха се с адвокати. Те препоръчаха всеки да си запише собствената къща, защото, ако държавата иска да остави непокътнат "Изгрева" - ще го остави. Но ако иска да го изземе и да го одържави, ще го направи, защото властта може да си издаде каквито си иска закони. Накрая може да се случи така, че братята няма да имат нито собствени къщи, нито ще го има "Изгревът".
Така всички
предпочетоха
да си запишат на свое име собствените къщи, а братските имоти бяха отчуждени и одържавени чрез закон.
Така се постъпи според съветите на адвокатите. А ние бяхме Школа и имахме на разположение Словото на Учителя по тези въпроси. Дали се постъпи разумно или попаднахме в клопка? Смятам, че като ученици, ние не си разрешихме правилно задачата. Защо бе така?
към текста >>
8.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Той
предпочете
душевните чувствувания и облаги пред духовните.
Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух.
Той
предпочете
душевните чувствувания и облаги пред духовните.
Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него.
към текста >>
9.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
Да Ви не смущава
почетта
, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб.
Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум.
Да Ви не смущава
почетта
, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб.
Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби? То е невъзможно. Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех.
към текста >>
10.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Дори и досега, когато сме на
почетна
възраст.
Отиди с тях." Той я насочи към нас. Тя дойде и ни помоли.да я приемеме и тя започна да идва с нас на Витоша. Така се създаде една връзка между нас тримата. Създаде се приятелство между Жорж и нас двамата, което продължи десетилетия. Много ни критикуваха за нашата дружба с Мария.
Дори и досега, когато сме на
почетна
възраст.
Чудна работа, ще ме критикуват те мене, че от мене по-голям критик има ли? Че ти знаеш ли нещо за мен, имаш ли моето съзнание, имаш ли моят ум, имаш ли моето знание? Как ще ме критикуваш тогава? В Младежкия Клас бяхме около 60 човека братя и сестри. Ние дружехме с Мария, а всички се питаха какво ли търсим още там?
към текста >>
11.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Единият от тях Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея той
предпочете
да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши.
Целият ми род живееше много разпуснато". Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: „Рекох над астрологията стои Бог". Съветите на Учителя не бяха спазени. А те бяха много. Освен Жорж и още двама братя се разболяха от туберкулоза.
Единият от тях Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея той
предпочете
да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши.
Другият брат бе Христо Дързев- цигулар и музикант. Не го приеха в музикалната академия, понеже беше две години по-възрастен. Това го поболя. Много тежко го понесе. А беше музикант по дух.
към текста >>
12.
83. ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в
почетна
възраст, но съдейс-твува на младите поети.
Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на масата на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя. И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява." Ето защо така се е случило, че съвсем случайно Олга отива да взима уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината.
Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в
почетна
възраст, но съдейс-твува на младите поети.
Според думите на Олга Славчева Иван Вазов имал положително отношение към Учителя. Нашата добра сестра Олга Славчева си замина на 2 януари 1967 г. в 4 ч. сутринта. Тя пееше 53 Псалом.
към текста >>
13.
17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тогава Учителят
предпочете
да отидем на Витоша, в местността „Яворови пресои".
Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние турихме начало на богатия туристически живот, на който днес сме свидетели. През 1932/33 г. през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила. Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо.
Тогава Учителят
предпочете
да отидем на Витоша, в местността „Яворови пресои".
Това е към Бистришката част. Там има чудесни поляни, има големи витошки гори, запазени вековни гори. И там, на тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата на 1932 и 1933 г. Опънаха палатките, направиха лагер и прекарваха чудни вечери покрай огньовете. Учителят държа ред беседи там.
към текста >>
14.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Чл. 5.3а
почетни
членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение.
Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда. Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи. Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство. Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав. След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение.
Чл. 5.3а
почетни
членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение.
УПРАВЛЕНИЕ Чл. 6.На чело на обществото седи управителен съвет. Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин. Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание. В случай на разногласие - решава се чрез жребий.
към текста >>
Чл. 11.Общото годишно събрание се занимава главно: а) преглежда и одобрява отчета на управителния съвет; б) избира управителен съвет и освобождава същия след изтичане мандата му; в) разисква и взема решения по направени предложения; г) изменя устава; д) провъзгласява
почетни
членове; е) приема нови членове; ж) изключва провинилите се.
наема помещения, поканва говорители и пр. е) дава отчет за своята дейност пред общото събрание и ж) представлява и подписва обществото пред всички учреждения и лица. ОБЩО СЪБРАНИЕ Чл. 10.Общо годишно събрание се свиква веднъж в годината на 1 януари, но то може да се състои всякога, когато управителния съвет счете за нужно. Дневния ред и дата на събранието се съобщават един месец по-рано.
Чл. 11.Общото годишно събрание се занимава главно: а) преглежда и одобрява отчета на управителния съвет; б) избира управителен съвет и освобождава същия след изтичане мандата му; в) разисква и взема решения по направени предложения; г) изменя устава; д) провъзгласява
почетни
членове; е) приема нови членове; ж) изключва провинилите се.
Забележка 1.3а изменение устава е нужно болшинство най-малко 2/3. Забележка 2.Събранието се счита за редовно ако присъстват най-малко 2/3 от всички членове. Забележка 3.3а разискванията и решенията на събранията съставлява се протокол, подписан от председателя и всички членове на управителния съвет. Чл. 12.Извънредно събрание на членовете става по решение на Управителния съвет. ПОСТЪПВАНЕ Чл.
към текста >>
15.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Почетна
възраст.
Аз ги спасих от отклонеието им от Школата, защото до този момент не бяха написали нито ред за Учителя и Школата Му. През 1986 г. бях се завърнал от работа в чужбина. Посетих Борис Николов. Той беше вече 86-годишен.
Почетна
възраст.
Седнахме на пейката отвън, на двора. Изведнъж Борис стана. В него влезна Дух и Сила и той изрече: „Аз бях до тук. От тук нататък си ти. Завърши си работата и никому няма да отстъпваш.
към текста >>
16.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Всички музиканти по времето на Школата бяха в
почетна
възраст.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА След 1957 г., след затварянето салона на Изгрева, властта ограничи дейността на Братството. Беше спряна Паневритмията, забранени братските събрания, на които се четеше Словото на Учителя и се пееха песните Му. Накрая музикалния живот на Братството беше преустановен.
Всички музиканти по времето на Школата бяха в
почетна
възраст.
Но случи се най-неочакваното. Младите музиканти - певци и инструменталисти не отидоха при възрастните, за да поемат онзи огън, чрез който живееше Школата на Учителя. Няма нито един случай, където млад и школуван музикант да е отишъл при възрастните музиканти, от времето на Школата и да настоява, за да му предадат това, което са научили лично от Учителя. Аз бях свидетел на огорчението на възрастните приятели музиканти. Аз работих с тях дълги години, макар че не съм музикант и свърших тяхната работа.
към текста >>
А той бе в
почетна
възраст и не можеше да се справи с тази задача.
Това бяха музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова. Д-р Филип Стоицев имаше съвсем друга постановка за нещата. Единствено той беше готов със своите музикални разработки на песни от Учителя за инструментален състав. Инструменталистите бяха на лице и бяха готови да изпълняват разработените му песни. Но той тук направи една груба грешка, като пожела сам да дирижира.
А той бе в
почетна
възраст и не можеше да се справи с тази задача.
Не пожела да се вслуша в съвета ми и да отстъпи мястото си на Петър Ганев, който беше професионалист и можеше отлично да се справи като диригент. Стоицев не послуша и сам се провали. Времето го отвя. Следващият проблем след осъществения концерт през м. април 1990 г., който бе пръв концерт, бе как да Се организира музикалната изява на музикантите.
към текста >>
17.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ, след този разговор,
предпочете
една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата".
Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция.
УЧИТЕЛЯТ, след този разговор,
предпочете
една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата".
Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия.
към текста >>
18.
ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха
почетните
места в двата салона.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани.
Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха
почетните
места в двата салона.
Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на УЧИТЕЛЯ. Понякога музицираха концертиращи артисти.
към текста >>
19.
7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Така вечерно време като
почета
малко, пък то се унасям и като гледам, станало вече два, три часа.
„Ние, като младежи, разни проблеми ни вълнуват, като почнем да четем от всички тия неща, които са дадени вътре, така се поучаваме и така ни е леко, и се отправяме по един сигурен път, да не се отклоняваме". Толкова много са поучителни тия книги и толкова много са доволни хората от това. Единствен брат Стратев не е доволен от тая книга. Сега вече имаме втория и третия том. Много ми харесва това, което е писано, много силно преживях особено разговорите на Учителя с Духа.
Така вечерно време като
почета
малко, пък то се унасям и като гледам, станало вече два, три часа.
И си казвам, чакай, защото утрешния ден ме чака друга работа. Значи на мене това ми е направило най-силно впечатление, да разбера точно какво нещо е Учителят - Божий Пратеник и това, което е казал, се отнася за нашия живот - как да живеем, как да се храним, как да си подновяваме живота. Той просто ни е очертал пътя, а ние само да се стремим, да вървим и да изпълняваме. Много съм доволна от тези книги, пожелавам на брат Вергилий да му дава Господ сили и здраве да продължава това. Пак повтарям: За мене това е: Не му се признава сега, но аз го почувствах вътрешно - като първият Евангелист, който дава живота на Братството и история на Братството ли да кажа - с всички тези подробности, падане и ставане на ученика.
към текста >>
20.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то
предпочетох
салона на театър „София, който побира 500 души.
През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт-рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им.
Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то
предпочетох
салона на театър „София, който побира 500 души.
След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1Л/11.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство". На стр. б.бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават.
към текста >>
21.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то
предпочетох
салона на театър „София, който побира 500 души.
През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт- рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им.
Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то
предпочетох
салона на театър „София, който побира 500 души.
След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1.VII.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство". На стр. 6 бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават.
към текста >>
22.
22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА
,
,
ТОМ 5
Те трябва да се зарадват и да отидат и кажат „Ти получи една хубава книга,
почети
ни малко от нея".
Сега хората са попаднали там. Хората навсякъде представляват една развалина, има едно разкапване. Те са претърпели корабокрушение и сега всеки се е заловил за една дъска и тя ще го изтласка например на брега. Вашите чувствуват, че ти нещо ново придобиваш, ще им въздействаш с живота си. Като дам на някого някоя хубава книга хората вместо да се радват, то завиждат.
Те трябва да се зарадват и да отидат и кажат „Ти получи една хубава книга,
почети
ни малко от нея".
„Учителю, вие сте ми казвали, че тясна връзка може да се образува само с дванадесет души." „Да, казвал съм. Представи си, че една река със водите си е събрана в един кюнец. Този кюнец изсипва водата си в два кюнеца. Те от своя страна изсипват в други кюнци и се получават много разклонения. Необходимо ли е първият кюнеца да пълни всяко едно разклонение?
към текста >>
23.
69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ
,
,
ТОМ 5
Те всякога когато отидат при някой Учител почнат да гледат коя е по-хубава, по-силна и смятат, че нея ще
предпочете
Учителят.
Ето защо Небето и Учителя промени решението си и позволи жена от народа да се ожени за принцът от приказките. Аз съм при Учителя на разговор. „Трябва да знаеш, че въшкавите хора в небето ги не щат, защото ще ги напълнят с въшки. Затова недей да уповаваш на хората и да оставаш те да ти помагат и да ти бутат колата. Ученичките на Изгрева аз ви зная кои сте и какви сте.
Те всякога когато отидат при някой Учител почнат да гледат коя е по-хубава, по-силна и смятат, че нея ще
предпочете
Учителят.
Аз всички ви обичам еднакво. Наистина, има отношения, които зависят от учението на учениците. Ти не си използвала досега условията, които съм ти дал. Твоите условия са много добри. Те са по-добри от тези на другите стенографки - Савка и Паша.
към текста >>
24.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 5
А сега моята съперница в любовта и за Борис е
предпочетена
пред мене от Учителя.
Ако възразя не можех да изкарам изпита си. Накрая идва и ми казва много важно и съвсем тихо: „Марийке, сестра Стефанова ме чака". А тя беше сестра, която се беше халосала по Борис, беше се влюбила в него и когато правеха комуните тя беше се провъзгласила, че уж е била майката на комуната, а пък Борис е бащата на комуната. Като чух какво ми каза на мен ми заседна някъде отвътре на гърлото и разбрах накъде бие и накъде сега е насочена тежката артилерия. Досега бях отстояла четири пъти да дохожда и да ми казва, че някоя много важна сестра го чакала и затова не може да ме приеме.
А сега моята съперница в любовта и за Борис е
предпочетена
пред мене от Учителя.
Но аз стиснах зъби и си рекох, че трябва да издържа та каквото ще да стане, не само майката на комуната да се яви, но да се явят всички бащи и сестри на комуните и всички сестри и бащи на Братството. Учителят ме въртя и ме изпитва още дълго време. Да не мислите, че това е продължило един-два часа? Моля ви се. Това започна от сутринта от осем часа та чак до вечерта, когато се стъмни - аз седя на пейката и се пържа на изпит - ни вода, ни хлеб, а се пържа на огън отвън и отвътре.
към текста >>
Бях научила този урок и беше ми необходим особено след като си замина Учителя и след това се нанизаха тридесет години, точно толкова години колкото пъти той ме върна, за да
предпочете
други пред мен.
Та за него чаках от сутринта до вечерта 12 часа и бях върната към тридесет пъти като предпочиташе други пред мен. А фактически аз бях отишла да ми се разреши един главен въпрос, който ме занимаваше цяла седмица, но се оказа, че Учителят ме сложи на изпит, за да реша друг въпрос, който според него бе по-важен. А това беше за търпението на ученика пред Божественото. Минаха години и когато вече другите около мен в Братството ме омаловажаваха, игнорираха, отхвърлиха, незачитаха ме за нищо аз се усмихвах и си казвах „Е, мене Учителят ме е изпитвал тридесет пъти за дванадесет часа и получих добра оценка". Та се оказа, че тогава най-важният зъпрос, който съм имала за разрешаване не е бил този, който съм носела в себе си и за който съм хлопала на вратата на Учителя, а беше друг въпрос, който за него беше най-главен „Да се научи ученикът на търпение и смирение пред Божественото".
Бях научила този урок и беше ми необходим особено след като си замина Учителя и след това се нанизаха тридесет години, точно толкова години колкото пъти той ме върна, за да
предпочете
други пред мен.
И в тези измивали тридесет години предпочитаха други изказвания, други идеи, други приказки, а мен не искаха да чуят. А точно така се развиха нещата както по онова време. По някой път идва Борис Николов и ми казва: „Ш-шт - еди коя си сестра и еди кой си брат имат такова съображение и мислят това и това и ще ги послушаме тях". Аз седя и мълча. Аз съм мълчала пред Божественото, но пред човеците, не мълча и то пред онези дето ми викат „шт" и им казвам как са нещата, защото според мен еди как си трябва да бъде.
към текста >>
25.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ
,
,
ТОМ 5
Ако те оставят да си избираш от тези две положения кое ще
предпочетеш
?
А онези, които много работят ти ги гледаш, че са се лъснали, но те са се изтрили от работа. Сечиво, което работи само се лъска, а което не работи ръждясва от влагата. Същото е и с човека. Да речем, че ти стоиш при майка ти у дома и тя постоянно те милва и гали и друго положение, че ти ходиш на училище и там се срещаш с твоите другарчета. Идеш, научиш един урок, след това научиш други и после се върнеш при майка ти и тя те погали.
Ако те оставят да си избираш от тези две положения кое ще
предпочетеш
?
Първото е по-хубаво, но там нищо не научаваш и това е лошото. При второто положение раздялата с майката е мъчна, но пък печелиш знание, което ти е необходимо затова е за предпочитане. Човек трябва да бъде естествен всякога и да не се смущава от присъствието на други хора. Той да е тъй свободен в държанието си както е свободен, когато ги няма. Това може да стане ако си погълната само от една възвишена идея."
към текста >>
26.
128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 5
Та тук символично ми бе показано, че стоейки пред къщичката означаваше какво ще
предпочета
- света ли или Бога.
На мен ми отне петдесет години и повече. И дано го разплета докрай и да си свърша работата, че в другия живот не искам да имам задължения към този човек наричан днес Борис Николов и комуто аз нарочно наричам с думата „братче". А другите като чуваха това ме оглеждаха и се питаха какво означава това: брат, съпруг или нещо трето. Третото беше важно и то е, което ще разберете накрая на моят разказ. \ Та в разказа за съня ми или видението имаше момент когато аз бях застанала в двора пред тази къщичка и чаках младежа да си свърши работата, която така или иначе не свършваше, а Христа ме чакаше вече изнервен от моето забавяне и заради което си тръгна бавно, полека-лека по своят път.
Та тук символично ми бе показано, че стоейки пред къщичката означаваше какво ще
предпочета
- света ли или Бога.
Предпочетох Бога и тръгнах след Христа. А щом тръгнах след Христа и онзи младеж след време постоя, постоя, замисли се и тръгна след Христа. Щом човек предпочита Бога, то онзи, който е свързан с него кармически ще трябва да тръгне или към Бога, или към света. А въжето, което е завързано за човешката съдба и карма може да се скъса ако онзи вторият реши да остане в света. Тежък е света и остава долу под краката ни.
към текста >>
Предпочетох
Бога и тръгнах след Христа.
И дано го разплета докрай и да си свърша работата, че в другия живот не искам да имам задължения към този човек наричан днес Борис Николов и комуто аз нарочно наричам с думата „братче". А другите като чуваха това ме оглеждаха и се питаха какво означава това: брат, съпруг или нещо трето. Третото беше важно и то е, което ще разберете накрая на моят разказ. \ Та в разказа за съня ми или видението имаше момент когато аз бях застанала в двора пред тази къщичка и чаках младежа да си свърши работата, която така или иначе не свършваше, а Христа ме чакаше вече изнервен от моето забавяне и заради което си тръгна бавно, полека-лека по своят път. Та тук символично ми бе показано, че стоейки пред къщичката означаваше какво ще предпочета - света ли или Бога.
Предпочетох
Бога и тръгнах след Христа.
А щом тръгнах след Христа и онзи младеж след време постоя, постоя, замисли се и тръгна след Христа. Щом човек предпочита Бога, то онзи, който е свързан с него кармически ще трябва да тръгне или към Бога, или към света. А въжето, което е завързано за човешката съдба и карма може да се скъса ако онзи вторият реши да остане в света. Тежък е света и остава долу под краката ни. Но че тръгна онзи младеж с мен, след Христа, бе едно правилно разрешение на задачата.
към текста >>
27.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Те
предпочетоха
чрез човешката съдба да си развържат възела.
Те същото искаха да направят с Учителя - той да се подпише под тяхната полица. Но Учителят не я подписа и мълча през цялото време. Бяха дошли с едно свое решение, предварително взето без да го питат. Какво им беше казал по-нататък не зная, но явно по думите му, които изрече пред мен, че това не беше правилното решение на тяхната задача. Съдби човешки, кармически възел и път Господен, който стоеше пред тях.
Те
предпочетоха
чрез човешката съдба да си развържат възела.
Излезна опита им несполучлив и те се разделиха. Не знам кой яде от баницата им, но Учителят не се докосна до нея. Не пожела да даде ход на тяхното решение и затова не яде от баницата. Те си го бяха взели, те си го изпълниха, те си го проведоха и те си го провериха, че беше неудачно. А такива случаи имаше много - решават си сами, провеждат си решението и после отиват при Учителя да му съобщят какво са направили.
към текста >>
28.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
Но ако имаш и трите ще
предпочетеш
последният - да отидеш в университета и да учиш.
" „Има три вида желания: на настроението, на разумността и на Любовта. Желанията на настроенията са за човека и с тях и без тях е все едно. Колкото ще ти донесат радост, толкова и скръб. Ако нямаш билет за университета добре е да отидеш в театъра. Ако нямаш билет за Божественото то отиди в университета.
Но ако имаш и трите ще
предпочетеш
последният - да отидеш в университета и да учиш.
Ще дадеш на другите двата билета - туй е жертва, а жертвата е нещо велико." „Но ако аз нямам билети? " „Ти имаш Божествен билет. Щом дойде настроението един глас ти каже: „Марийке, не правиш добре". Воините ги събуждат с тръби, за да идат на работа, а други ги събужда един сън и той отива също на работа. Някъде човек трябва да бъде положителен.
към текста >>
29.
170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 5
В
почетната
глава се говори за крадеца.
Някой път хората искат да бъдат големи. А пък от големите започват всички противоречия. Всички спорове са все между големите хора. Любовта започва най-после. Животът, който не е озарен от Любовта, остава в тъмнина и тогава никакъв живот не може да се използва.
В
почетната
глава се говори за крадеца.
Крадецът - това са големите хора. В човека има едно същество вътре, което постоянно роптае, критикува, каквото направят хората, все ще намери някоя погрешка, все ще каже: „Не трябваше да бъде такъв". И сам като останеш той пак ти разправя за погрешките на този, на онзи, все те занимава с отрицателните работи. Та казвам: Този е крадецът. Човек като го хване, трябва да го отстрани.
към текста >>
30.
251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Те се успокоиха, че бяха зачетени,
предпочетени
и особено доволни, че им се връчва чинията пред мене, като се показва по този начин кого предпочита Учителя и кому се излива благословението му и кои са най-приближените му.
Те не ме помолиха да седна при тях и да опитам поне парче или пък някоя цяла мекица. Мекиците свършиха. Учителят ме погледна с една усмивка говореща: „Видя ли! " За тях това беше цяло благословение и особено зачитане от страна на Учителя. Те това го изискваха от него, казвам, те го изискваха, а не го искаха и Учителят им го даде.
Те се успокоиха, че бяха зачетени,
предпочетени
и особено доволни, че им се връчва чинията пред мене, като се показва по този начин кого предпочита Учителя и кому се излива благословението му и кои са най-приближените му.
Те го изискваха и го получиха, а особено те държаха това да бъде пред мен и аз да видя всичко това и да си налегна на парцалите и да си седна на задника и оттам да не ставам и да не им съпернича. Не случайно Учителят ме погледна и с поглед каза: „Видя ли? " Аз мислено му отговорих: „Видях, Учителю! " Времето на Учителя празно не течеше и Словото му - имаше един външен разговор и един вътрешен разговор. Словото му течеше непреривно, но се изразяваше ту с външен разговор, ту с вътрешен.
към текста >>
31.
256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Ако Учителят не е наредил и не я сложил и не е поставил по нейно желание на
почетно
място нямаше да работи.
Не, според мен то беше написано, за да ме охрабри в моят път, да покаже, че пътят ми е строго определен от него, че не трябва да се отклонявам и че работата, която върша в този път бе пътят на ученика. Придобих по-голяма увереност в себе си, че мога и трябва да издържа по своя път. Да продължим с външното подреждане на ученичките при Учителя и в Школата му. На първо място бе Савка. Савка имаше един недостатък.
Ако Учителят не е наредил и не я сложил и не е поставил по нейно желание на
почетно
място нямаше да работи.
Ето защо Учителят веднъж ни събра трите и ни каза недостатъците на всяка една от нас. Ние си ги записахме. „Савка - ако не е наредено по нейно желание, няма да работи. Паша - чрезмерно развита личност. Марийка - ще направи баницата по всички правила, ще я сложи във фурната и няма търпение да я опече.
към текста >>
32.
45. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Поднесените страници имат голяма стойност, те са достоверни и имат своето
почетно
място в поредицата на „Изгревът".
Ето такова бе положението след заминаването на Учителя от 1945 г. досега. Поднасям спомените и изнесения материал на Цанка Екимова с голямо задоволство, защото й доказах, че аз бях този, който бе изпратен при тях. Бях изпратен, но те не ме приеха. Аз си влезнах сам и сам си свърших работата, за която бях изпратен. И много съм доволен от това.
Поднесените страници имат голяма стойност, те са достоверни и имат своето
почетно
място в поредицата на „Изгревът".
Вергилий Кръстев
към текста >>
33.
4. ТЪРГОВИЯ И КОМУНАЛЕН ЖИВОТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
По това време ме поканиха на работа при една фирма като кореспондентка, но аз
предпочетох
да ида в немското училище, където също ме поканиха като чиновничка в канцеларията.
Половината къща беше свободна, а в другата живееха две семейства. Аз завърших гимназия през 1941 г. и същата година през септември се преместихме в новата къща да живеем. Понеже вуйчо беше работил някога бояджийство се зае и боядиса с постна боя стаите, в които да живеем занапред. И тъй ние се настанихме в подновената и боядисана къща.
По това време ме поканиха на работа при една фирма като кореспондентка, но аз
предпочетох
да ида в немското училище, където също ме поканиха като чиновничка в канцеларията.
Аз предпочетох училището и постъпих там същия месец. През това време стоката в дюкяна все намаляваше и трябва да кажа, че накрая през м. декември 1937 г. баща ми купи с вуйчо в съседство с братското лозе едно място от 20 декара, на което засадиха най-напред четири декара овощни дървета и около 12 декара лозя. В мястото имаше и два декара салкъмова гора.
към текста >>
Аз
предпочетох
училището и постъпих там същия месец.
Аз завърших гимназия през 1941 г. и същата година през септември се преместихме в новата къща да живеем. Понеже вуйчо беше работил някога бояджийство се зае и боядиса с постна боя стаите, в които да живеем занапред. И тъй ние се настанихме в подновената и боядисана къща. По това време ме поканиха на работа при една фирма като кореспондентка, но аз предпочетох да ида в немското училище, където също ме поканиха като чиновничка в канцеларията.
Аз
предпочетох
училището и постъпих там същия месец.
През това време стоката в дюкяна все намаляваше и трябва да кажа, че накрая през м. декември 1937 г. баща ми купи с вуйчо в съседство с братското лозе едно място от 20 декара, на което засадиха най-напред четири декара овощни дървета и около 12 декара лозя. В мястото имаше и два декара салкъмова гора. Построиха и една колиба от две стаи с навес и една щерна за дъждовна вода.
към текста >>
34.
10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Аз
предпочетох
на шестия етаж.
Повишение обаче на мене не дадоха и през лятото на 1978 г. ме извадиха от жилището ми като ме настаниха в оборотно жилище в ж. к. „Лкзлин". Като собственица имах правото на избор за апартамент в един блок на БОДК. Всъщност предложиха две гарсониери на четвъртия и на шестия етаж.
Аз
предпочетох
на шестия етаж.
Но сега имаше други неприятности и построяването се забави. Строителното петно, което беше за нашия блок го дадоха за построяване на легация и след това трябваше да се водят дела и да се освобождава ново строително петно докато се построи нашия блок. По това време, още докато не бях извадена от жилището ми се опознах по-отблизо с една сестра от братството Донка Проданова. Донка идваше при брат Петър, помагаше, изплакваше се на него като пред баща, съветваше се с него. Той й казваше често да спре работата, защото тя имаше възраст за пенсия и да си гледа здравето, защото беше много болна, но тя не искаше да остави ресторанта, в който работеше.
към текста >>
35.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Съдията очаквал кралят да го гони и му отмъсти за смелостта му да го осъди като престолонаследник, обаче за учудване на всички кралят дал най-
почетна
служба на съдията.
За пример: В Англия имало един престолонаследник, който живеел много разпуснато. Веднъж той извършил някакво нарушение при своя разгулен живот и трябвало да отговаря пред съда. Всички смятали, че не ще има съдията кураж да го осъди. Обаче за изненада на всички съдията го осъдил на глоба и три дни затвор. Минало време и този принц наследил престола и станал крал.
Съдията очаквал кралят да го гони и му отмъсти за смелостта му да го осъди като престолонаследник, обаче за учудване на всички кралят дал най-
почетна
служба на съдията.
Сега хората мислят трезво. Мирът трябва да доде да намести изкълчените крака на народите. Остава още една война да има в далечното бъдеще. Когато народите станат с изкълчени крака и негодни повече да се бият, те по неволя ще се побратимят, защото няма да има кой да се бие. В 1870-1871 г.
към текста >>
36.
27. Майсторите
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Предпочетох
да работя самостоятелно разни фонтанки с един помощник.
Веднъж в един разговор споделих това, че Гюдеров ми обеща да ме извика да направя мозайките на университета в Свищов, а после е предложил на Борис Николов тая работа. След тоя разговор мина известно време, през което Ванков и Гюдеров били поканени на един банкет. Между другото Ванков запитал Кюранов как е станало това, че обещал на Гради Минчев да направи мозайките на университета, а после ги дал на друг. Тогава Гюдеров споделил, че наистина е обещал на Гради направата на мозайките, но Борис Николов бил пуснал оферта след това и тогава той предоставил тая работа на трети човек - значи нито на Гради, нито на Борис Николов, който извършил работата. Дори гарата в Русе ми бяха предложили да я работя, но аз отказах.
Предпочетох
да работя самостоятелно разни фонтанки с един помощник.
Тогава инж. Кюранов предложил на Борис Николов тая работа, нали аз го бях запознал с него. Изобщо майстори и майсторлъци всякакви под небето. Известно време работих при брат Борис в Габрово. Там бяхме трима- четирима души.
към текста >>
37.
3. Как се записах чрез другиго в музикалното училище
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Обаче директора Никола Абаджиев, тогава
предпочете
да запише един свой племенник преди мене, а мен да запишат резерва.
Аз ще те занимавам. Ти напредваш с часове, а не с дни“. Минават още месец-два и ми казва: „Аз съм ученик в музикалното училище и скоро има изпити. Ако се явите на конкурс имам чувството, че ще ви приемат“. Той ми даде музикален материал за тия изпити - концерта на Кох и се явявам на изпит и го издържам.
Обаче директора Никола Абаджиев, тогава
предпочете
да запише един свой племенник преди мене, а мен да запишат резерва.
Но аз като разбрах това отидох при Учителя и споделих с него болката си. Той ме изслуша и каза: „Твоята работа ще се нареди, но чрез другиго“. Аз тръгнах да търся кой ще бъде този друг, защото не попитах Учителя. Но като почнах да търся, оттук оттам с познати, че стигнахме до министъра на културата Радев и по негово настояване се записах като редовен ученик. Не минава дълго време, на един годишен изпит Сашо Попов ме наблюдава и казва: „Атанасе, ще ти дам един инструмент и едни ноти.
към текста >>
38.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Като отидеш при някой по-възрастен човек да го
почетеш
, да поднесеш така уважението си към него.
В.: То е хубаво така да дойде човек, да поприказваш с него. Т.: Как не, как не, с човек да се срещнеш. Та животно с животно се среща, а къде е човек по-горен от тях. В.: Ти знаеш ли, спомням си, че някои от възрастните приятели се оплакват и с право ми казват: „Ти знаеш ли как бавно минава времето, никой не се мярка“. Понеже живота на хората се промени, хората се пръснаха от родните им места и всеки работи насам-натам.
Като отидеш при някой по-възрастен човек да го
почетеш
, да поднесеш така уважението си към него.
Така е по-трудно да си сам. Иначе е много лошо - сам си и никой няма. Т.: Лошо е да си сам и да кукаш сам. В.: Ти знаеш ли колко хора нямат деца, ти поне имаш деца. А колко хора имат деца, а все едно, че ги нямат.
към текста >>
39.
22. Величка Стойчева и Стефка Няголова
,
Стефка Няголова (от Величка Няголова)
,
ТОМ 7
“ Така, че днес брат ми Светозар избра пътя на ученичеството, докато другия ми брат Костадин
предпочете
света.
Спомням си, след заминаването на Учителя, когато се слагаха братски трапези по време на братските празници, то нас винаги слагаха накрая на масата. По средата седяха заслужили братя и сестри и масите пред тях бяха отрупани с плодове, с баници, сирене, кашкавал, маслини, което ние като многодетно семейство, тези лакомства за нас като деца не ги виждахме в скромния ни дом в онези бедни години. Е, разбира се за онези, които седяха накрая на масата също достигаше по нещо, но в нашите детски очи остана запечатано, че лакомствата и изобилието се слагат само пред заслужилите братя и сестри. Независимо от това от нашата бедна къщичка успяха да излезнат трима инженери от четирите деца на майка ми. Спомням си, че майка ми разказваше, че веднъж брат ми Светозар, като деца си играели в двора и Учителят се доближил до него и казал: „Как се излъга да дойдеш тук на земята?
“ Така, че днес брат ми Светозар избра пътя на ученичеството, докато другия ми брат Костадин
предпочете
света.
А ние с брат ми Любомир оставаме верни на Учителя през всички времена. В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква. Баща ни отива и пита Учителя и търси Неговия съвет. Учителят казал: „Не ти трябва. Остани си тук“.
към текста >>
40.
55. Разводът
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
И след малко добави на останалите: „Тя излезе умна и
предпочете
да излезе от домът си, да пострада малко, но Тодор да остане жив.
55. РАЗВОДЪТ Един ден след обед, в малкия салон, т.е. в трапезарията Учителят на излизане се обърна към Тодор и му каза: „Тодоре, жената ти се взима, понеже зле си я третирал“.
И след малко добави на останалите: „Тя излезе умна и
предпочете
да излезе от домът си, да пострада малко, но Тодор да остане жив.
Иначе ако беше останала при него, него щяха да го задигнат в другия свят. Небето е решило да я освободи“. Тогава не само мъжът й Тодор, но и всички ние, останалите на Изгрева разбрахме не само какво е решението на небето, но и проумяхме, че ние нямаме никакви познания относно живота на човека на земята с неговите себеподобни. Тя фактически го спаси. И той го проумя.
към текста >>
41.
12. Змията и новото учение
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
За окултистите змията заема
почетно
място и когато я нарисуват, че змията е захапала опашката си означава, че човек е победил нисшето начало в себе си.
Учителят се спря, погледна я и каза: „Махни се от пътеката, защото ще те убият! “ Змията ни гледа и не мърда. „Махни се от пътеката, защото ние сме от новите хора, а след нас идват други, които са от старото учение и ще те претрепят.“ Змията погледна, изплези език и полека се измести в храсталака. Змията като твар служи за символика при различни случаи. За медиците змийската отрова са я ползвали за лечение и тя седи в тяхната емблема.
За окултистите змията заема
почетно
място и когато я нарисуват, че змията е захапала опашката си означава, че човек е победил нисшето начало в себе си.
За света змията е символ на злото и има само един начин да се справиш с нея. Или да избягаш от нея или да я претрепеш. А в Новото Учение на Учителя змията също заема свое място. Христос е казал: „Бъдете незлобиви като гълъбите и умни като змиите“. Значи със злото трябва да се работи с методите на гълъбите.
към текста >>
42.
12. Занаят за прехрана
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
„Ах, по начина както се изучава сега.“ Друго казва: „Ами, Учителю, естествена история.“ „А да, може.“ В: И вие какво
предпочетохте
?
В: Значи Учителят пожела да ви даде някоя и друга книга. А: Е, книги. „Имам каза много книги в библиотеката, ще ви ги дам.“ После пак отидох, то беше вече след 9.септември 1944 г. Медицината тъй ме привличаше. Казвам: „Медицина, Учителю“.
„Ах, по начина както се изучава сега.“ Друго казва: „Ами, Учителю, естествена история.“ „А да, може.“ В: И вие какво
предпочетохте
?
А: Естествена история следвах. В: И това го изкарахте? А: А, нищо не изкарах. Научих и изкарах естествена история наистина и останаха ми няколко изпита, но като разбрах, че няма да ми послужи за нищо, защото съм италианка, трябваше да стана българска поданичка преди всичко. Трябваше да вляза в партията.
към текста >>
43.
7. Силата на астрологията
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Завидяха му и един ден като отива в двореца, директора последния на двореца му казва: „Другарю Симеонов, имайте предвид вие вече сте възрастен, да не се измаряте, решихме да останете
почетен
диригент.От сега нататък ще има един млад диригент, който ще поеме работата“.
Аз ги имам думите записани. Това е цивилизацията на България, а не на Влади Симеонов! Това да беше в друга страна, щяха да го позлатят.А той като се върна тука, именно тогава с тази „Елка“ щяха да го изядат на митницата. И обърнаха всичко така... Всички си отидоха, ние останахме още половин час да ни ровят, да ни въртят куфарите, да нямаме двойно дъно нещо, нещо да не би да е скрито. Ей това ти казвам за нашите, вечно са му яли душата и именно малко преди да си замине, той сигурно вече тогава получи този първоначалния инфаркт, като се научиха, че му предстоят такива турнета в Англия, в Щатите и Австралия.
Завидяха му и един ден като отива в двореца, директора последния на двореца му казва: „Другарю Симеонов, имайте предвид вие вече сте възрастен, да не се измаряте, решихме да останете
почетен
диригент.От сега нататък ще има един млад диригент, който ще поеме работата“.
Той си идва вкъщи, аз го виждам още като влиза хемен, хемен ще падне. „Какво има, бе Влади? “ Така и така. Та Лучия, дъщеря ми работеше тогава в Министерството на културата, тя отговаряше за симфоничните оркестри. Казва, недей така присърце вземай, ти ще получиш инфаркт и ще умреш и те само ще се радват.
към текста >>
44.
26. ИЗПИТ ЗА ВЯРНОСТ
,
,
ТОМ 8
В: Духова музика, върви и свири,
почетоха
му паметта, да това беше за Калудов - военният капелмайстор.
Той от Варна мисля, че беше. Бил е капелмайстор, обаче като пенсионер идва на Изгрева. Като пенсионер идва тука и аз помня, че на погребението му го взеха от тук, от Изгрева, имаше и военна музика. В: На погребението на Учителя? Д: Не, не, на Калудов и минаха пред салона и Учителят беше горе на балкона.
В: Духова музика, върви и свири,
почетоха
му паметта, да това беше за Калудов - военният капелмайстор.
В: Искам да те питам, какво е твоето мнение, понеже има две песнопойки, които са записани от музикантите "Песни на Учителя" на Кирил Икономов и после на Мария Тодорова. Аз заварих много от музикантите, спореха и т.н. Какво е твоето мнение по този въпрос? Д: Виж какво ще ти кажа. Има някакви грешки, някои различия и мен ме повикаха да ги поправим.
към текста >>
45.
29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-художничката да
почетем
паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото.
Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-художничката да
почетем
паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
към текста >>
46.
ПАША ТЕОДОРОВА
,
,
ТОМ 8
Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да
почетем
паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото.
Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да
почетем
паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
към текста >>
47.
2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО
,
,
ТОМ 8
Тая била главната причина Данко да
предпочете
да живее на Изгрева.
Имало е и друга основателна причина. Данко не се разбирал със съпруга на Цветка, който не бил психически добре. В апартамента те са имали пиано, което в последствие след смъртта на Данко, Надка е оставила на Цветка. Настоящият съпруг на Цветка първоначално бил дошъл с майка си на квартира, но понеже те не са били вегетарианци, Данко не е могъл да съжителства с месоядци, така че те не са могли да имат хармоничен живот. Данко бил направил забележка на майка му, което обстоятелство довело до скарване между Данко и съпругът на Цветка.
Тая била главната причина Данко да
предпочете
да живее на Изгрева.
Цветка си е останала вегетарианка. Тя се примирила с това положение. Уместно е да се каже нещо за Анастасия, майката на Цветка и Роза. Тя била много способна. Рисувала и шиела много хубаво и както самата Цветка казва, че дарбата си е наследила от майка си.
към текста >>
48.
8. „УПАНИШАДАТА НА ЕЗЕРАТА 1939 Г.
,
,
ТОМ 8
Той
предпочете
да работи между работниците, които винаги бе защитавал като бригадир в завод.
Оздравява напълно и в момента е хубав момък, здрав и жизнен. След 9.IХ.1944 г. Тодор Рунев попада при арестуваните тъй наречени фашисти, вижда всички изстъпления над тях от новата власт и призна пред мен един ден, че той е бил изтезаван и бит от властите преди 9.1Х.1944 г., но такова жестоко отношение от неговите комунисти към арестуваните след 9.IХ.44 г. не е могъл да си представи. Жестоко разочарован остава със своите си идеи за братство и справедливост и не иска никаква служба от новата власт, въпреки че чу предлагаха като ръководни длъжности в България и дори в чужбина.
Той
предпочете
да работи между работниците, които винаги бе защитавал като бригадир в завод.
Типичен случай за неговата почтеност. Един ден в завода идва Тодор Живков с антуража си, вижда го (а те се познавали още от 1934 г,), изненадан е и го пита защо се е отделил от старите си приятели и казва: "Камене (а Камен е нелегалното име на Рунев), ела при нас, ще ти дадем пост какъвто желаеш". Рунев му отговаря: "Гледай си работата, аз тук съм си добре! " И като работник се пенсионира. Историите с излекуването на сина си и срещата с Тодор Живков ми разправи, когато му гостувах в Горна баня, където живееше, бих казал в една мизерна къщичка с дъщеря си и синът си.
към текста >>
49.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Но когато се касае до въпроса за установяване правилното нотиране на песните, трябва да се
предпочете
колективния метод на работа.
В случая сравнението не е уместно, защото както казах, творците на народни песни са били простовати, но музикални хора от народа, докато при Учителя ние имаме един Миров Учител, Който е дошъл на земята със задача да оглави Всемирното Бяло Братство и дава подходяща музика за пълнота на своето Учение. Той няма за задача да бъде композитор, иначе сам би записвал и хармонизирал песните си. Участващите в процесите на записване, хармонизиране, аранжиране и разработване песните му музиканти вършат една много високо благородна дейност за Братството и за себе си. Тази задача е обаче много отговорна и най-правилно е да се подходи към нея не еднолично, а колективно. Трябва да кажем, че поотделно всеки от нас има добри музикални постижения и е свободен да работи с песните на Учителя според своите възможности.
Но когато се касае до въпроса за установяване правилното нотиране на песните, трябва да се
предпочете
колективния метод на работа.
Песните имат означени темпа, макар и не винаги удачни. Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя характера й. При такива случаи трябва да се помолят приятелите да пеят по-тихо и да се вслушват в цигулката. Трябва обаче и ръководителите-музиканти да са наясно относно темпата на песните. Искам да обърна внимание на това, че при започване записване на една песен е необходимо предварително да се даде тон на певците.
към текста >>
50.
43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз казвам зная, че тя след като е живяла две години сама, естествено ще
предпочете
да бъде сама.
Ще сляза там да живея, защото Паша иска да остане сама. Не съм я питала защо. Щото тя живя сама и видя колко е по-удобно и по-свободно. Все пак аз съм човек, аз взимам място и после, аз съм човек, който живея с мойто си, разбирате ли? При мене идват хора, лично за мене, идват родителите ми, идват мои близки, и пречи й на работата, напълно съзнавам.
Аз казвам зная, че тя след като е живяла две години сама, естествено ще
предпочете
да бъде сама.
За мен това нещо не беше нито оскърбително, нито нищо. И когато казали на Учителя че ще сляза в града: „А-а, рекох, няма да пуснем Еленка в града да слезе". И тогава Той ми предложи една стая, две и три места братски. Имаше една стая за гости, за чужденци, дето живееше Стоянка Илиева, предложи ми малката стаичка, която беше два на два метра. Все едно че в палатка ще живея.
към текста >>
Непосредствено до брат Боев и аз
предпочетох
там да отида.
А пък Стоянка живее в другото отделение. Пък Стоянка Илиева беше по-нервен човек, тя не искаше да й се тропа, тя си беше човек на реда и аз рекох в никакъв случай не мога да живея при Стоянка. Едно че е много тясно, но и тъй както я познавах, викам, аз мога в 12 часа да си легна, мога в един. При мене могат да дойдат хора по всяко време и затуй там викам не може да се отиде. Втората беше една барака много невзрачна, а третата беше една стая от пловдивските, при брат Боев.
Непосредствено до брат Боев и аз
предпочетох
там да отида.
Те бяха две стаички, предното беше като палатка два на два и половина, а другото беше три на два и половина. И там отидох. И там живях седем години ли колко. От 1937 до 1945 год. повече, докато си замина Савка.
към текста >>
51.
110. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Защо сега, може би като
почетна
длъжност й го дадоха, но тя не можеше да се грижи.
Добре викам, че взеха нея, на мене дойде по-хубавата. Когато Учителят си замина Братският съвет взе всичките права за ръководство на всичко. И те оставиха да се грижат за дрехите на Учителя жената на Манол Иванов, Паша и Мария Тодорова. Сега на Иванов съпругата беше уредна жена. Но Паша, тя много малко виждаше, тя не беше човек който може да се грижи затова.
Защо сега, може би като
почетна
длъжност й го дадоха, но тя не можеше да се грижи.
Мария според мене и тя не беше голяма домакиня, така за изискване и много непрактично беше това, което го направиха. Паша ми предложи, аз да я заместя. Но това трябваше да стане с решение на Братския съвет, пък аз не исках това, къде викам като подаяние ми го дават. Щом нямат доверие в мене, казвам не искам. И какво се получи, още когато не бяха минали вече годините, когато дойдоха за оценката на вещите, която година беше това -1957 год., тогава видяхме, че има дрехи на Учителя, едни от най-хубавите изядени от молци.
към текста >>
52.
181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Почете
така една седмица,
почете
втората седмица.
Помислих, че някакво разплитане ще стане, което много ме зарадва. И което стана. И тогава дадох му едно голямо томче. Знаеш ли кое е то, сега не ми идва на ума. Дадох му го и почна да чете.
Почете
така една седмица,
почете
втората седмица.
„Ленче ма, как му иде на Дънов такива умни работи да говори? " В.К.: Как Му идва на ум. Е.А.: Да как Му идвало на ум, както си казваше. Аз казвам, както татко го казваше. Чете, чете и пак.
към текста >>
53.
XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
,
ТОМ 9
Паша след време
предпочете
къщата и не иска салона и салона го взеха, къщата й остана".
Е.А.: На нас, трите стенографки. В.К.: Имате ли нотариален акт или нямате? Е.А.: Имахме. В.К.: Имахте нотариален акт. Така. Аз съм слушал много, чувал съм, аз заварих, мен са ми разказвали така: „Ами казва салона беше на името на Паша.
Паша след време
предпочете
къщата и не иска салона и салона го взеха, къщата й остана".
Е.А.: Не е така. В.К.: Сега така съм го чувал. Е.А.: Не е така. В.К.: Как стоеше въпроса? Е.А.: Въпросът беше следният: адвокатите казаха: „Ако властта иска да ви вземе имота, тя ще го вземе при всички условия.
към текста >>
54.
01 - 07. ЗАПОЗНАВАНЕ С БИБЛИЯТА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Веднъж Георги, като заварил Библията пак отворена, поискал позволение да
почете
малко от нея.
7. ЗАПОЗНАВАНЕ С БИБЛИЯТА През времето от 1901 -1907 г., Георги е бил секретар-бирник в с. Люляково. Когато отивал в града по служба, пътят му минавал през с. Череша. На всяко минаване се отбивал при бай Петър абаджията за малка почивка на коня, който яздел. Там често намирал една Библия отворена, от която майсторът четял на калфи и чираци, като ги учел освен на занаят, но ги и възпитавал в християнската вяра и добродетели.
Веднъж Георги, като заварил Библията пак отворена, поискал позволение да
почете
малко от нея.
Прочел една глава, прочел втора, но все му се искало да продължи, а път го чакал. Ето защо още същия час решил да си купи Библия. И когато наскоро намери и купил, много се зарадвал, че вече със себе си има неразделна спътница. Тя го придружавала през целия му живот. Една среща може да промени пътя на човека, ако човек е тръгнал наистина на път.
към текста >>
55.
01 - 77. СЛОВО ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЕДНА ГОДИНА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
СЛОВО ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЕДНА ГОДИНА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ Тази вечер се събрахме, за да
почетем
светлата памет на нашия обичан брат Георги.
МАРИЯ ТОДОРОВА ГЕОРГИ КУРТЕВ И ИСТИНСКОТО ПОДВИЗАВАНЕ В БОГА 77.
СЛОВО ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЕДНА ГОДИНА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ Тази вечер се събрахме, за да
почетем
светлата памет на нашия обичан брат Георги.
Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни. Аз дойдох тук не само от свое име, но и от името на брат Борис, който е в затвора за Божието Дело, на Учителя. Защото трябва да подчертаем, че искрената дружба и любов свързва двамата братя Георги и Борис и тази любов не само че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, за което посветиха своя живот. Съдебният процес срещу братството 1957/58 г. и ударът, нанесен на брат Борис отекна със същата сила в сърцето на брат Георги.
към текста >>
56.
09 - 35. ПЕТТЕ ГРЕДИ-ОПОРИ НА УЧЕНИЕТО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Или ще
предпочетете
приятел, който винаги е честен и справедлив?
", казва материалистьт. „Какво ще кажете за другите две? " - „Почакайте, имайте търпение. Ето и за тях ще ви говоря. Ако вие имате за приятел или съсед, който обича себе си и гледа на всяка цена и във всичко да ви ощети, ще ви бъде ли приятно?
Или ще
предпочетете
приятел, който винаги е честен и справедлив?
" - „Разбира се, че предпочитам справедливия пред несправедливия. Трябва да съм много глупав, за да не желая справедливия." - ,Добре, значи вие признавате четвъртата греда, Правдата. Сега минавам към петата греда. Желаете ли вие да имате в семейството си или между вашите близки такива, които да ви правят добро или такива, които да ви правят зло и пакостят? " - „Как мога да желая хора, които ще ми пакостят?
към текста >>
57.
11 - 5. ОТ ВЕКОВЕ В ШКОЛАТА
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
„Ех, толкоз пък синкопи ще те питат." - „Бе чакай да ги прегледам."
Почетох
ги.
Беше маестро Атанасов и други имаше, но и Цанко Цанков, който беше по теория на музиката и малко хармония. С Жорж вече отивам аз, той ме води в музикалната гимназия, на ул. „Будапеща" беше консерваторията. Отивам на изпит и из пътя викам „Синкопи". Гледа ме, чуди се Жорж.
„Ех, толкоз пък синкопи ще те питат." - „Бе чакай да ги прегледам."
Почетох
ги.
Точно вече ми казват, че там е професорът, маестро Атанасов, много мил човек, тогава беше директор професор Стефанов. Там беше професор Стефанов. Той беше флейтист, много мил човек и като отивам, накрая вече е свободно. Изпитват ме по тая фигурка, пък то се вижда синкоп. Кажи какво е синкоп, пък аз из пътя я прегледах.
към текста >>
58.
12 - 45. ТВОЯТА ЧЕСТНОСТ ЩЕ БЛЕСНЕ В ГРАДА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
И се разчува това нещо и всички тия от управата, а той е технически ръководител, и отиват целият отдел на ръководството, отиват и тоз бай Таню отива и той да
почете
с присъствието си.
Тя макар че неграмотна, малко простовата, беше им казал: „Тя не може едни сметки да напише," Казал в милицията, защото го обвиняват и той се прехвърлил с думите си малко, защото е чист. И като отива, те с очи го измерват. Пък началникът на МВР-то бил там и казал: „Добри, от тази работа няма нищо да излезе.' Те го знаят. „Обаче дай си показанията." Но оня, един от партизаните в това казал: „Ти какво, ти тъй, ти тъй", така ужасно го хокал, че като отива, той казва - срам го е да ме погледне. „Добри, извинявай, много те обидих." Тогава като се разчуха пък тез правят разследване в МВР-то, без да съобщат в кооперацията.
И се разчува това нещо и всички тия от управата, а той е технически ръководител, и отиват целият отдел на ръководството, отиват и тоз бай Таню отива и той да
почете
с присъствието си.
Те отиват и казват: „Как може вий да го държите така, така, да не ни осведомите нас." Там председателят, който бил, почнали кавгата с МВР-то. В това време бай Таню отива и тъй си сложил ръцете: Кой, казва, обвинява Добри за злоупотреба? Я ми кажете вий, пък партийци. Ти ли бе, хей, не зная как го нарекъл, когато никога няма да направи от вас като комуниста, от нас като комуниста, което Добри го е направил. Едно сираче не можеха да си платят, плаче бабата и момченцето и той каза: Дай костюма, аз плащам.
към текста >>
59.
22 - 5. ВРАТАТА НА АГАРТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Дошъл един брат и казал: „Учителю, дошли са софийски дами, желаят да се срещнат и разговарят с Вас." - „Кажете им да
почетат
малко теософска литература и тогава да дойдат, тогава ще се разберем." Завърших университета, станах учител по естествена история, химия и физика, учителствах няколко години в провинцията, поддържах тесни връзки с братството.
Чудех се какво ще последва - критика или похвала. След беседата Учителят каза: „Братя и сестри, един наш млад брат е превел „Учението за Кармата", който се интересува, може да си купи." Жестът беше трогателен. Някои от приятелите имаха отрицателно отношение към теософската литература, но в първото томче на Младежкия окултен клас, в беседата за кармата, Учителят казва: „За кармата ще ви кажа толкова. Който иска да научи повече, да чете, има по този въпрос литература на немски, френски, английски, италиански." Група братя и сестри, заедно с Учителя, насядали на пейките пред салона, разговаряли на различни теми. Била и съпругата ми, Мария Попова.
Дошъл един брат и казал: „Учителю, дошли са софийски дами, желаят да се срещнат и разговарят с Вас." - „Кажете им да
почетат
малко теософска литература и тогава да дойдат, тогава ще се разберем." Завърших университета, станах учител по естествена история, химия и физика, учителствах няколко години в провинцията, поддържах тесни връзки с братството.
На власт дойде Кимон Георгиев, който за да направи икономии на държавата, уволни единият от семейните двойки. След съвет с Учителя, реших да замина за Франция и следвам зъболекарство. Не беше леко нито на мен, нито на семейството ми, но с Божията воля и помощта на Учителя завърших и се завърнах в Ямбол.
към текста >>
60.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Дъновски заема
почетно
място и неговата дейност е неразривно свързана с тях. Конст.
Той назначава, премества свещеници, учители и върши други подобни неща, разглежда съпружески дела и дава разводни писма, позволителни за бракове, пандахуси, още и освещава храмове, събира владишкия данък безпрепятствено. За тази именно цел свика главно събрание от свещениците и първенците на българските села около юлий месец, и наложи 7 1/2 гроша на венчило и други два гроша като емватикия, дан, давана от всеки свещеник. Събра, както с положителност ни е известно, през тази година повече от 50 000 гроша, освен житото и други някои работи за в полза на църквата им в града. Освен това този добър свещеник, с някои други съмишленици, възбужда против църковните порядки и самите гърци, наречени гагаузи, защото говорят турски, от които мнозина, по-простите, се отделят от митрополията, за да не плащат малкия внос на владишкото право." И така, след дълги усилия и борби, българите от Варна и околността успели да се откопчат от властта на гръцкото влияние и да се сплотят и организират в свое училище, в своя църква, в своя нация. В тези епични борби на българския народ във Варненско името на Конст. А.
Дъновски заема
почетно
място и неговата дейност е неразривно свързана с тях. Конст.
Дъновски е останал начело на варненската българска община до месец септември 1868 г. По своя път младата варненска община трябвало да срещне и преодолее още много пречки. Особено в началото тя имала да се бори с големи финансови затруднения, защото не била тъй многобройна и била финансово слаба. Тя не броела между своите членове, както варненската гръцка община, извънредно богати търговци, готови на големи жертви, нито разполагала с богати завещания, нито с мощното съдействие на Атина и Цариград. За посрещане на своите разноски тя разчитала на приходите от епархията, особено на владищината.
към текста >>
61.
8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Николай", построен от капиталите, завещани от починалия одески
почетен
градоначалник Николау, от което храмът получил названието „Москов Клисеси", българите в прошението до Екзарха, изявяват претенция за всички останали градски храмове, от които два големи и два малки, за които се съобщава, че варненци са ги строили до възникване на съществующите сега двойни несъгласия.
Това виждаме от едно поверително писмо на варненския руски вицеконсул под №40 от 30 април 1874 г. до А. Н. Мошкин, руски генерален консул в гр. Русе, което се пази в архива на музея. Ето какво се пише в писмото: „Имам чест да донеса за Ваше сведение, че с миналата поща българската община изпрати в Екзархията едно прошение с 220 подписа, с което общината възлага на Негово Блаженство Антима да ходатайствува пред когото следва, да се отстъпят за българското население на Варна две от петтях градски църкви и един от двата монастира, които се намират на север от Варна, на разстояние 7-10 километра, на брега на морето, които монастири се намират изключително в ръцете на варненци." „Като се изключи от числото на петтях църкви храмът „Св.
Николай", построен от капиталите, завещани от починалия одески
почетен
градоначалник Николау, от което храмът получил названието „Москов Клисеси", българите в прошението до Екзарха, изявяват претенция за всички останали градски храмове, от които два големи и два малки, за които се съобщава, че варненци са ги строили до възникване на съществующите сега двойни несъгласия.
Преимуществено българите указват в своето прошение, на подворието и митрополитския храм, при постройката на който, през 1840 г.. те взимат най-деятелно участие, както със своите парични вноски, така и необходимия за зданието материал, бил доставян от селяните българи, както за това свидетелствуват съхраняващите се в ръцете на селяните и джумалиоглар (джумалийци), които са внесли 90 хиляди пиастри (гроша) срещу квитанции от тогавашните старей и архиерея. На това основание те искат един от големите и един от малките градски храмове, както и един от двата монастира и чифлика, защото нито в един от тях няма монаси. Освен означените църкви и монастири, общината на варненци владее в града няколко дюкяни и магазина и една от градските обществени бани, доходът от които отива изключително в полза на гръцките училища, тогава, когато по уверението на българите, всичко това е било придобито, докато те не съставляват отделна от варненците община, са били наедно". „Макар че домогванията на българите, изказани в прошението до Екзарха, са сравнително умерени и по справедливост съставляват безпрекословна неотменимост на българския народ, обаче привеждането им в изпълнение ще срещне от страна на варненци силно противодействие. Не ще мине без биеница, а може би даже и без кръвопролития.
към текста >>
62.
III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
За това предпочити я пред всичките богатства, каквито те и да са, и където и да са, защото ако я
предпочетеш
, тя ще те възлюби с пълнотата на сърдцето си и любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот.
И ако имаш Неговите думи на живота, то си спасен; а спасението е дело на любов. И тъй, не презирай това, което любовта върши, защото ще отщетиш душата си. Знай, че да си человек, значи все едно да си Син на Бога; а да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина, защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е знанието, а целта на знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е добродетелта, а добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в поредъкът на света. И тъй, ако я притежаваш, ще си в безопасност от всичко. И когато всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи.
За това предпочити я пред всичките богатства, каквито те и да са, и където и да са, защото ако я
предпочетеш
, тя ще те възлюби с пълнотата на сърдцето си и любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот.
Знай, че двете вечни цели на живота са добродетел и любов, а Онзи, Който ги е родил, е Баща на всичко, Комуто името никой не знае. И тъй, разумей Истината, че целта на живота е ражданието, а целта на ражданието е любовта, а целта на любовта е страданието, а целта на страданието е характера, а целта на характера е добродетелта, а целта на добродетелта е Бог, а целта на Бога е любов, а любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в мир и радост. В мир, защото вечната воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий, управлява; в радост, защото добродетел и любов царуват. Следователно, за да можеш да живееш тъй, както е потребно, нуждни са тия две начала на живота, които да го освежават и повдигат; защото без техните съдействия не може да има живот. Пази душата си от празнословие, защото в него грехът е неизбежен; а там, дето има грях, не може да има спокойствие; следователно всякой, който желае мирът и веселието, необходимо му е да отбягва грехът.
към текста >>
Защото той е разрушителят на всичко добро; а там, дето доброто се разрушава, нещастието е готово; понеже зло и добро са невместими едно в друго: ако
предпочетеш
грехът, нещастието е готово; защото те са две неща, свързани в едно, като причина и следствие и с възприеманието на едното ще възприемеш и другото.
Знай, че двете вечни цели на живота са добродетел и любов, а Онзи, Който ги е родил, е Баща на всичко, Комуто името никой не знае. И тъй, разумей Истината, че целта на живота е ражданието, а целта на ражданието е любовта, а целта на любовта е страданието, а целта на страданието е характера, а целта на характера е добродетелта, а целта на добродетелта е Бог, а целта на Бога е любов, а любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в мир и радост. В мир, защото вечната воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий, управлява; в радост, защото добродетел и любов царуват. Следователно, за да можеш да живееш тъй, както е потребно, нуждни са тия две начала на живота, които да го освежават и повдигат; защото без техните съдействия не може да има живот. Пази душата си от празнословие, защото в него грехът е неизбежен; а там, дето има грях, не може да има спокойствие; следователно всякой, който желае мирът и веселието, необходимо му е да отбягва грехът.
Защото той е разрушителят на всичко добро; а там, дето доброто се разрушава, нещастието е готово; понеже зло и добро са невместими едно в друго: ако
предпочетеш
грехът, нещастието е готово; защото те са две неща, свързани в едно, като причина и следствие и с възприеманието на едното ще възприемеш и другото.
А ако възприемеш доброто, ще възприемеш и щастието, защото целта на доброто е щастието. И тъй, знай, че във вечния поредък всяко нарушение води и своите последствия и ако мирът ти се е нарушил, нарушил си някоя заповед на добродетелта. За това гледай по-скоро да изправиш погрешката си, защото другояче раната ти ще стане по-голяма. Слушай гласът на твоя Ангел Хранител - съвестта, за да си спокоен и блажен всякога. За това гледай как ходиш в пътя на живота.
към текста >>
63.
III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
При всичкото туй, както и да бъде, нашите съществувания ни водят и ще ни заведат всякога там, дето се следва;
предпочетително
е, следователно, ние сами да се подчиним на общите изисквания: дето и да сме, под каквито условия и да сме, не можем да избегнем.
Действително, непрекъснатите съществувания са средството да можем да умножим количеството и качеството на нашите интелектуални и морални способности, които ще бъдат потребни да ни съдействуват в нашето усъвършенствуване. Спирани от смъртта, която ненадейно дохожда да заспре продължението на нашите опити и земни занятия, тези. съществувания са като станциите на едно дълго пътуване, във време нa които се определя за всеки едного от нази баланс, съставен от актив и пасив, който да представлява сбора (сумата) на нашите добри и лоши дела. По тая причина ни се налага материалния успокоителен отдих, за да ни позволи да преценим справедливо стойността на нашето поведение и причините, които са го определили. Нуждата от напредък, която не е наложена от непрекъснатите съществувания, е избегнала от нашия разум.
При всичкото туй, както и да бъде, нашите съществувания ни водят и ще ни заведат всякога там, дето се следва;
предпочетително
е, следователно, ние сами да се подчиним на общите изисквания: дето и да сме, под каквито условия и да сме, не можем да избегнем.
По тая причина ние съжеляваме слепотата на нещастните, които търсят чрез смъртта да се укрият от задълженията, които са наложени на нашата душа. Следователно най-умното е да се подчиним на опитите, от които не можем да избегнем. Всяко въплътяване е като едно горнило, в което душата се пречиства. Всяко въплътение е, следователно, едно ново поверено средство и благоволение от върховната справедливост, за да послужи на личния ни напредък. Действително ние сами сме творителите на нашето бъдаще и собственно благополучие.
към текста >>
64.
НАРЯД за 1904 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ще бъде ли прилично да се
предпочете
недостойният пред достойния, болният пред здравия, злият пред добрия, злоезичният пред праведния?
Когато говорих, вие не внимавахте, когато ви съветвах, вие не слушахте и когато ви заповядвах, вие не изпълнявахте. Ако вие оставяте да израснат тръните наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив за това? Ако аз говоря и вие събаряте, кой ще спечели? Обърнете очите си на тоя свят, погледнете на всички неща наоколо ви, погледнете на това множество, което се движи наоколо ви, кой промишлява за техните нужди? Не говори ли това всичко вкупом, всичко според заслугите на всекиго?
Ще бъде ли прилично да се
предпочете
недостойният пред достойния, болният пред здравия, злият пред добрия, злоезичният пред праведния?
- Не, небето и земята са наследство на кротките и чистосърдечните, Който има ум да слуша, нека слуша. Не викайте само „Господи, Господи, Господи", но изпълнявайте волята на Отца ми. Не са думите, които скланят небето, но е доброто и чисто сърце. То е единственият залог, който важи. И ако вашите сърца принадлежат на света, с какво остава да ме привлечете към себе си?
към текста >>
65.
НАРЯД за събора 1907 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ще бъде ли приятно да се
предпочете
недостойният пред достойния, болният пред здравия, злият пред добрия, злоезичният пред праведния?
Ако вие оставяте да израстнат тръните наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив затова? Ако Аз градя и вие събаряте, кой ще спечели от това? Обърнете очите си на този свят. Погледнете на всички неща наоколо ви, погледнете на това множество, което се движи наоколо ви - кой промишлява за техните нужди? Не говори ли всичко това вкупом - всичко според заслугите на всекиго?
Ще бъде ли приятно да се
предпочете
недостойният пред достойния, болният пред здравия, злият пред добрия, злоезичният пред праведния?
- Не. Небето и земята са за наследие на кротките и чистосърдечните. Който има ум да слуша, нека слуша. Не викайте само „Господи, Господи, Господи", но изпълнявайте волята на Отца ми. Не са думите, които склоняват Небето, но доброто и чистото сърце.
към текста >>
1907 г..Да се държи противника на
почетна
дистанция, да не се допуща, да не наближава, защото тогава трудно ще го преодолеем. 2.
Защото истината на Моите думи в живота се опитва. Останете си с МИРОМ. ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС говори чрез устата на раба си П. Дънов. (Дословно преписано от оригинала.) - 10) НАРЯД за 1907 година Велико Търново. 1. 2. IX.
1907 г..Да се държи противника на
почетна
дистанция, да не се допуща, да не наближава, защото тогава трудно ще го преодолеем. 2.
Не допускайте в очистената си и уредена къща да влизат хора с кални обувки, защото ще ви окалят. 3. В духовния живот законът е такъв, че ако знаеш повече нещо, то и отговорността ти е по-голяма. 4. 3. IX. 1907 г. Прочитане глава 15 от Евангелие на Йоана.
към текста >>
66.
VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Бог
предпочете
да бъдем свободни и да имаме воля в направянето на греха, за да бъдем свободни и да имаме воля, когато въдприемем Любовта.
За целта събирате даже и подписи от лекомислените или немислещите. Бог даде свобода на човека, а вие я отнемате! Драги забранители, вижте какво казва Учителят в томчето от лекции на Общия окултен клас, година XVI (1936-1937), озаглавено „Запалена свещ", на стр. 125: „Когато Бог тури човека в рая, Той знаеше, че човек ще съгреши. Той можеше да тури двама ангели при онова дърво да пазят със своите мечове и щяхме да бъдем праведни хсра, но не щяхме да бъдем свободни.
Бог
предпочете
да бъдем свободни и да имаме воля в направянето на греха, за да бъдем свободни и да имаме воля, когато въдприемем Любовта.
Защото, ако нямаме воля да направим прегрешението, да нарушим една заповед, то ние не щяхме да бъдем свободни, за да възприемем Любовта. Някой иска Бог да тури двама ангели да го пазят от греха." - Както се казва, коментарите са излишни. Е, Бог не тури двама ангели да ни пазят от греха. А вие? Вие слагате заповеди за забрана, подписи за забрана, контрольори за забрана!
към текста >>
67.
Наряди за 1923 г.
,
,
ТОМ 12
Ще
почетем
16 глава от Йоана и ще си изберем един стих.
Ще отворим 15 глава от Йоана и ще си изберем един стих, който най-много ни прилегне, след като прочетем цялата глава. Ако сте запазили правилата, през този ден този стих ще обзема цялото ви съществувание II седмица (Вдигнати ръцете отстрани и наравно с главата, при почването на молитвата, а след свършването - снемание на дясната, а после лявата ръка и то бавно.) 1. Сила, живот, здравие. 2. Отче наш. 3. Господи, пребъдвай с благостта си в нас. 4.
Ще
почетем
16 глава от Йоана и ще си изберем един стих.
III седмица (Ръцете на гърдите под трапчинката, със събрани пръстите безимения и кутрето.) 1. Милост, търпение, служение. 2. Молитва на свещената чистота. 3. глава от Йоана - избирате един стих. 4. Ний живеем в Царството на Любовта.
към текста >>
68.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
Тази програма важи само за 23 септемврий, а не за цялата година.През годината при всекидневната молитва ще се произнася и мотото само веднъж.Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочитат с размишление посочената страница от беседите и след това ще се
почете
по свобода известно място от Библията.В другото свободно време проучаване на Библията и беседите по свобода.Почивка всяка седмица - от четвъртък на обед до петък на обед.
сутринта, както следва:Добрата молитва.Пътят на живота.„Духът Божи"Евангелие от Иоанна, 14 гл., 1-10 ст.Евангелие от Матея, 5 гл., 1-12 ст.6.1-во посл. Коринт., 13 гл., 1-13 ст.„Заветът на новото" (из тома „Заветът на любовта", т. I).„Бог е Любов".Отче наш.„Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да вземат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие." След това ще се направят гимнастическите упражнения. При братската вечеря в 7.30 ч. ще се повтори утринният ред (без беседата).
Тази програма важи само за 23 септемврий, а не за цялата година.През годината при всекидневната молитва ще се произнася и мотото само веднъж.Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочитат с размишление посочената страница от беседите и след това ще се
почете
по свобода известно място от Библията.В другото свободно време проучаване на Библията и беседите по свобода.Почивка всяка седмица - от четвъртък на обед до петък на обед.
Настоящето да се съобщи във всички околни села, където има кръжоци. За получаването на настоящото, моля, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 3. IX.
към текста >>
69.
13. ПРИЗОВАХА ИСУСА
,
,
ТОМ 12
Обикновено на сватбата
почетните
гости стоят на първо място.
Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъствуваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца вкъщи дигат шум, то представи си дали и те са били някога на сватбата. По този начин вие до известна степен - 50% или 75%, ще може да промените неразположението на мъжа или на децата си. Тези упражнения ще уякчават добрата ви воля. Младоженеца ще поставите в ума, а невестата - в сърцето.
Обикновено на сватбата
почетните
гости стоят на първо място.
Христос е гост на сватбата. Булката посреща гостите и първа целува ръка, а после младоженикът. Какво означава целуването на ръка? Когато целуваме ръка, ние обещаваме, че ще изпълним Божията воля и закон. Ученикът, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо [да] не го отчайва.
към текста >>
70.
15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА
,
,
ТОМ 12
Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще
предпочета
пред добрия.
И в Притчите се споменава, че за раждане, за смърт, за всичко има точно определено време. В окултизма, на окултиста ученик не се позволява да прави предпочитание между добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна, нали? Ще я поясня: Ако трябва да направя една операция, аз ще си послужа с един остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият-добрият.
Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще
предпочета
пред добрия.
Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите; когато иска да корени, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда - добрите; когато иска да корени дупки, ще предпочете лошите хора, а когато ще съгражда дупки - добрите хора. В окултизма не се сърдят на хората, когато правят зло, но всяко действие трябва да се извършва точно в определеното си време. Сега аз не говоря за обществения морал тук, на Земята, защото той от окултно гледище не търпи никаква критика. Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за своите ближни; ако аз обера ближните си, това е добро за мен, а зло за другите. Тъй че в света за всяко нещо има две мерки: добро за себе си и добро за другите.
към текста >>
Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите; когато иска да корени, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда - добрите; когато иска да корени дупки, ще
предпочете
лошите хора, а когато ще съгражда дупки - добрите хора.
В окултизма, на окултиста ученик не се позволява да прави предпочитание между добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна, нали? Ще я поясня: Ако трябва да направя една операция, аз ще си послужа с един остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият-добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия.
Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите; когато иска да корени, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда - добрите; когато иска да корени дупки, ще
предпочете
лошите хора, а когато ще съгражда дупки - добрите хора.
В окултизма не се сърдят на хората, когато правят зло, но всяко действие трябва да се извършва точно в определеното си време. Сега аз не говоря за обществения морал тук, на Земята, защото той от окултно гледище не търпи никаква критика. Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за своите ближни; ако аз обера ближните си, това е добро за мен, а зло за другите. Тъй че в света за всяко нещо има две мерки: добро за себе си и добро за другите. Следователно аз имам два избора: или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите.
към текста >>
71.
28. ПРИНУЖДАВА НИ
,
,
ТОМ 12
Който служи на Мене, него ще
почете
Отец Ми.“) 8 глава, 29 стих.
Хайде, аз ще ви ги кажа:) 14 глава, 15 и 16 стих. „Ако имате любов към Мене и опазите Моите заповеди и Аз ще моля Моя Отец и Той ще ви даде друг Утешител, да пребъде с вас.“) 11 глава, 42 стих. „Аз знаех, че ти винаги ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си ме пратил.“) 12 глава, 26 стих. „Ако служи някой на Мене, Мене нека последва и дето съм Аз, там бъде и служителят Ми.
Който служи на Мене, него ще
почете
Отец Ми.“) 8 глава, 29 стих.
„И Той, който Ме е пратил, с Мене е, не ме е оставил самичък, защото Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.“) 6 глава, 63 стих. „Духът е, Който дава Живот, плътта нищо не ползува. Думите, които съм ви говорил, Дух са и Живот са.“) 3 глава, 3 стих. „Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отново, не може да види царството Божие.“) 3 глава, 33 стих. „Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.“) 20 глава, 22 стих.
към текста >>
72.
ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !
,
6 юли 1923 г.
,
ТОМ 12
То е един
почетен
капитал.
И ако го попитат, ще каже: „Такива работи мен не ме интересуват. Погледът трябва да бъде обърнат в настоящето, оставете миналото. Какво има да ви интересува миналото? ] Едно просто изяснение: да допуснем, че сте били слугини при една господарка, която ви била по 10 пъти на ден. Значи, в годината ви е ударила 360 по 10=3600 пъти, а в 10 години - 3600 по 10=36 000 удари.
То е един
почетен
капитал.
Вие влизате в душевния свят и питате: „Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36 000 удара? “ Добре, но ако тия удари сте ги пренесли според правилата и сте казвали: „Е, такава е била волята Божия, то, като влезете в душевния свят, тази ваша господарка, с тия 3600 удари, тя е разработила вашата градина. Тя е приготвила почвата и вие само ще забодете семенцата, защото господарката е разорала почвата, тъй щото вашите страдания са потребни. Значи, тия удари, които в света на сърцето и ума са причинили най-големите страдания, в душевния свят са приготвили една добра почва. Иначе, ако влезете там, трябва да работите, а тъй ще намерите вашата почва разработена, готова и ще започнете веднага съзнателно.
към текста >>
73.
23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО)
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Нарочно ги споменавам тук, да
почетем
паметта им, като едни от най-ревностните ученици на Учителя.
По това време той беше директор на дружество „Сингер" (за шевни машини) в София. А след известно време стана директор на една банка. От години преди това той получаваше френски окултни списания, а също си бяха доставили окултна литература на френски и братята д- р Христо Дуков и Захари Желев от Казанлък, с които аз бях в много близки приятелски връзки. Тези наши трима братя отдавна не са между нас на земята. А също и брат Никола Ватев.
Нарочно ги споменавам тук, да
почетем
паметта им, като едни от най-ревностните ученици на Учителя.
Дуков и Желев редактираха и издаваха в Казанлък братския ни вестник „Обновление". Мнозина от нашите заминали отвъд братя са ми се обаждали. Между тях са: Захари Желев, Никола Ватев, Никола Камбуров от Казанлък, Рудолф Земан (технически директор на тъкачни фабрики, когото аз свързах с Учителя) и др. като Лазар Котев, Стефан Цонев-Компанчето, сестра Савка Керемедчиева и пр. На последната дължа благодарност, че ни освободи от едно важно за семейството ни недоумение, обади ми се и ясновидката Параскева Енчева от Търново.
към текста >>
74.
I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Благодари му за вниманието така към нея, но
предпочете
да си остане така неомъжена.
А това е писмото на умирающия й брат Федя, който отива в Германия, там да се лекува. Там има много близка приятелка и там той пише: „Понеже завършихте с Аня висше образование, къщата да остане на Надя." Те обаче въобще не се разделиха и не стана нужда да се каже чия е къщата. Беше на всичките, там нямаше разногласия. В.К.: И те тогава учат тука... Г.П.: Надя, за нея искаше да се ожени музикантът и композиторът Добри Христов, за най-голямата - Надя. Тя не се ожени.
Благодари му за вниманието така към нея, но
предпочете
да си остане така неомъжена.
Аня също беше много хубава, много интересна, много интересен човек, с много възможности да направи семейство. И тя не се съгласи да се ожени. Паша, от същия тип. За семейство, лично семейство, раждане на деца и това не ги интересуваше. Сега Паша учи химия при професор Райков.
към текста >>
75.
3. ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ НА ПАША ТЕОДОРОВА (1887-12.02.1972 г.)
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Ние
предпочетохме
да поканим близък човек, поканихме Еленка, другата стенографка.
„Паша, казва, аз съм обядвал, ама ти знаеш ли колко е часът? Чакай, дай да ти помогна, дай да направим чорбичката." Идва при мен: „Какво ще правим с Паша? " Викам: „Чувай, Христов, аз имам съпруг и не мога да я приема в къщи, защото той няма да се съгласи." - „Ама защо няма да се съгласи? " Накрая я прибрах, защото тя беше тука, в другата стая. В нея стая живееше и Еленка, защото след смъртта на майка ми трябваше да освободим една стая, да я дадем под наем.
Ние
предпочетохме
да поканим близък човек, поканихме Еленка, другата стенографка.
Паша се разболява трети път от пневмония. Отивам в другата стая. Тука лекари, близки, движение. В.К.: Хан. Г.П.: Минава много време, тя вече оздравя и моят съпруг ме строява хей тука в коридора до таз врата: „Ти какво мислиш да правиш бе, тука морга ли ще правиш в къщи?
към текста >>
76.
22. КОМУНИСТИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Но защо той
предпочете
комунистите, значи за материална изгода.
Той, не мога да разбера защо беше такъв, дето викат че на Изгрева, че целувал не знам колко пъти ръката на Учителя, а пък всъщност се обяви против Учителя. Защото не можел да бъде дъновист - комунист. Е да, от гледище на комунистите, не може да бъде. В.К.: Или при едните, или при другите. М.Г.: Да, това е така.
Но защо той
предпочете
комунистите, значи за материална изгода.
Не за друго, материална изгода. И за туй той получи прозвището „Юда Искариотски". Така го кръстиха. А жена му е от Латвия. В.К.: Жена му.
към текста >>
77.
3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Той говореше за борческия Самоков, дал свидни жертви за свободата... Прочете и топлата приветствена телеграма, изпратена от Георги Димитров от Москва, в която той изразяваше съжалението си, че не може да присъствува и
почете
паметта на своите бойни другари Б.
Заклех се да се боря срещу злодеите, които отнеха детството на хиляди деца като мене! Заклех се да стана като татко борец срещу неправдата! Моят път беше вече очертан. Той водеше от бреговете на Крива вада към борбите на работниците за хляб и свобода, към нелегалните партийни събрания, където се закаляваше стоманата... След 9 септември, когато свободата озари братската могила край Крива вада, аз и сестра ми Вера с трепетни ръце поехме червеното сандъче с костите на нашия загинал баща, за да ги поставим в общата гробница в градската градина на Самоков. От площада звучеше вълнуващата бойка реч на Васил Коларов.
Той говореше за борческия Самоков, дал свидни жертви за свободата... Прочете и топлата приветствена телеграма, изпратена от Георги Димитров от Москва, в която той изразяваше съжалението си, че не може да присъствува и
почете
паметта на своите бойни другари Б.
Хаджисотиров, М. Дашин, П. Говедев... Милка Говедева
към текста >>
78.
2. КАНДИДАТ ЖЕНИХЪТ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Взимах уроци заедно с Мариета, но аз свирех по-добре и скоро тя
предпочете
други занимания.
От где е знаел Той, че аз ще порастна само с тези мисли, че съм грозна, неугледна, второ качество човек. Детските ми години протекоха тежко. Бях мълчалива, тъжна, затворена. По това време баща ми купи пиано - роял. Свирех, предпочитах го пред игрите.
Взимах уроци заедно с Мариета, но аз свирех по-добре и скоро тя
предпочете
други занимания.
Беше палаво, жизнерадостно, будно дете и занимаваше големите със своите приказки. Така растяхме аз затворена, тя отворена. Преместихме се в нова къща с много стаи, голям двор. Баща ми често уреждаше събрания при еврейски празници. Идваха еврейското общество.
към текста >>
79.
13. НА РАБОТА СЪС СВОИТЕ СЛАБОСТИ, НА СРЕЩИ С ЧУЖДИТЕ НЕДЪЗИ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Тя
предпочете
мен пред хазайката си и предложи ми да живея с нея.
Той от братството, имаше благословение. Бай Васил всяка вечер идваше при мен на вечеря. Една вечер каза: „Взеха книгите, натоварили на колко камиона." Не след дълго, ако се не лъжа, взели и салона. В този дом прекарах около една година. По това време Елиезер Коен почина и Мариана, жена му, нямаше право да живее сама в това голямо помещение.
Тя
предпочете
мен пред хазайката си и предложи ми да живея с нея.
Казах й: „Веднъж са ме изхвърлили на улицата като мръсно коте, нямах съдебно решение, без такова не идвам." Тя тича нагоре, надолу и ми извади такова. Там заживях от 1958 до 1973 година, когато ни преместиха в комплекс „Дружба". Животът ми с Мариана беше също тежък, едно голямо изпитание. Един господарски дух, интелигентен, външно чист, организиран. Често пътуваше за Русия, имала сестра, в Германия също сестра.
към текста >>
80.
14. РАЗДЯЛАТА
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Заболя, аз отидох при Аню (Йордан Андреев) да се лекувам, а той
предпочете
Борова, която го вмъкна в болницата.
Бай Васил беше чист, духовно същество от висок ранг. Когато го ядосвах, а често се случваше, казваше: „Е, моето дете, ще порастне моето дете." Усмихваше се с благата усмивка и блажено заспиваше. Аз към него имах синовно отношение. Винаги съм го чувствувала като баща. И мнозина, които са виждали, казваха ми, че в много животи ми е бил баща.
Заболя, аз отидох при Аню (Йордан Андреев) да се лекувам, а той
предпочете
Борова, която го вмъкна в болницата.
Лекарят ми даде три дена отпуска, аз останах у дома два месеца. Бях подала молба за неплатен отпуск. Моят началник не ми подаде заявлението в администрацията и получих писмо, че ако не се явя на работа, ще ме уволнят дисциплинарно. Бях много добър работник - отличник. Когато разбраха, че вината е в началника, преместиха ме в шивалнята и след няколко месеца се пенсионирах.
към текста >>
81.
15. ИЗГРЕВЪТ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Предпочетохте
тъмнината - да живеете в мрака.
О, хора, ако знаете какъв позор отпечатахте! Сърцата ви биха се стопили от срам и свян. Главите си бихте заровили в земята да не видите тази гибел!... Отбихте пътя на Любовта, който изобилно ви поливаше. Отбихте знанието, което разтваряше умовете ни.
Предпочетохте
тъмнината - да живеете в мрака.
Братя българи, разпръснахте светлината, която ви водеше нагоре. Къде ви бяха мозъците и не видяхте зората, която ви будеше! Къде ви бяха сърцата и не почувствахте топлината? Къде ви бяха душите да познаете Истината? Нямахте ли воля да победите невежеството?
към текста >>
82.
I. ГЕОРГИ ГЕРАСИМОВ (5.02.1905 - 15.04.1977 г.)
,
,
ТОМ 13
Награден с орден „Кирил и Методий" - 1-ва степен (1966),
почетен
гражданин на Пазарджик.
Хрелков" (1971, суха игла), и др. От 1930 г. участва в ОХИ, колективни и изложби в чужбина - Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Варшава. Негови творби притежава НХГ, СГХГ, ХГ в Пазарджик, Бургас и др. обществени и частни сбирки в България и чужбина.
Награден с орден „Кирил и Методий" - 1-ва степен (1966),
почетен
гражданин на Пазарджик.
Източник: Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1, А- Л - София, БАН, 1980 - с. 179-180.
към текста >>
83.
X. ЗАЩО СЕ ОСПОРВАТ СПОМЕНИТЕ НА МАРИЯ ЗЛАТЕВА В „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Сега
предпочетох
да публикуваме тази. 2.
Уважаема сестра Мария Златева, 1. Изпращаме ти една книга „Изгревът", том IV. Там е поместена една твоя снимка от езерата. Такива са възможностите за печат. След време ще публикуваме другата твоя снимка, където си със същата носия и калъфа в ръка, и си на по-едър план на снимката.
Сега
предпочетох
да публикуваме тази. 2.
Ти имаш и други снимки, които на този етап на никого не трябват и не го интересуват освен мен, за да може да се документира твоето присъствие в Школата на Учителя. Затова предай ги на Марийка, за да ги получа от нея. Ако не ги предадеш, ще се разбият и разпилеят. 3. Искам да ми предадеш твоята песнопойка, на която ти си правила различни допълнения с нотен текст. Защо ми е необходимо това?
към текста >>
84.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 101-150
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Да
предпочете
да жадува, нежели да пие нечиста вода.
За това той е смирен, Смирението го въвежда в Храма на Мъдростта. Който говори за себе си, не е ученик. 144.Спокойствие. Ученикът трябва да бъде винаги спокоен - при всички условия; той знае, че то е за негово Добро. Страхът е нещо животинско. 145.Извор. Ученикът трябва да пие Вода само от Извора.
Да
предпочете
да жадува, нежели да пие нечиста вода.
146.Който жадува. Само жадният ще намери извора в плани- ната. Само жадният отива при Извора. Само ученикът ще намери в живота си Учителя. Само ученикът ще остане при Учителя. 147.Добро.
към текста >>
85.
ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 61-80
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
75 Да
предпочете
човек да страда, отколкото да съгреши.
А който не разбира, се смее. Който разбира, работи, а който почита - мисли. Казва Христос: „Отец ми работи и аз работя." Угодно на Господа. 74 В душата на човека царува Господ. Всяко нещо, което той иска да извърши, по-рано трябва да претегли с тази мярка дали е право и дали е угодно на Господа или не. Страдание.
75 Да
предпочете
човек да страда, отколкото да съгреши.
И в затвора Господ помага. Когато минаваме през изпити, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Послушанието. 76 Послушанието е свойствено само на едно разумно същество. 15.Х.1924 г. Да бъдеш.
към текста >>
86.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 2
,
ТОМ 14
Тогава, кое ще
предпочетете
в дадения случай?!
Тогава как по външни причини може доброто да почне да се увеличава или злото да се увеличава. Въобще средният пръст дава тон всичките пръсти и те трябва да бъдат успоредни. Онези, които наблюдават, ако безименния пръст е по-дълъг от първия пръст, туй показва музикалност в лицето; ако първият пръст е по-дълъг от третия, показва, че музикалността не е толкова голяма, но показва още, че човек каквото замисли, той го направя, не се колебае. Ако първият пръст е по-къс от безименния, този човек има музикалност в него, но има и колебание - то върви като сянка подир вас и вие не можете да се избавите от колебание. И за да не се колебаете, първия пръст трябва да бъде по-дълъг.
Тогава, кое ще
предпочетете
в дадения случай?!
Аз избирах третият пръст да е по-дълъг от първия. Ако искате да станете господар, трябва да проточите първият си пръст. У всичките господари първият пръст е по- дълъг. Ако искаш да станеш музикант, трябва да поддържаш третия си пръст. Третият пръст носи голямото благословение!
към текста >>
87.
3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Повече личеше, че баща ни пак е
предпочетен
за някаква особена служба.
КАРНОБАТ Защо пък сега преместиха баща ми на служба в Земеделската каса в гр. Карнобат? Тогава можеха да гонят някой чиновник по партизански причини. Баща ни беше русофил, знаеше великото дело, която руският народ извърши като ни освободи от турците. Той не се занимаваше с партизанство; такова е съществувало в България, много хора са страдали от промени в управлението и идването на власт на тази или онази партия. Ще опиша това, което помня за живота ни в Карнобат.
Повече личеше, че баща ни пак е
предпочетен
за някаква особена служба.
Затова го преместиха в клона на Земеделската каса в този град. Пак го повишиха - знам че впоследствие вече е получавал по 150 лв. месечно. Тогавашните пари бяха още по-ценни - хубави златни наполеони! И така, покъщнината ни от Сливен пак бе натоварена на кола - „чит" и отправена по шосето от Сливен за Карнобат. Ние, вече шестчленно семейство качени във файтон-лондо, поехме към новите условия, които живота ни предлагаше.
към текста >>
88.
50. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Учителят, който излекува безброй хора, казано даже по чуден начин, можеше да предотврати своето болезнено състояние, но както казах,
предпочете
да бъде жертва за доброто на народа ни.
Неговата силна воля провеждаше това, което е трябвало да стане. Слушахме да казват впоследствие, ония които се грижеха за Учителя, че Той в студените декемврийски дни е престоявал навън много леко облечен. С моят прост ум, заключавам, че отслабналият организъм бе сполетян от пневмония и тя способствуваше да се прекъсне нишката на живота... Последните дни на Учителя, прекарани между нас, са от особено естество. Нямам право да прониквам в това събитие, напускане на земният живот, чрез което Учителят се пренесе жертва за българския народ. Знаменателни са Неговите думи - „Не искам да поставя българския народ в положението на евреите, които с постъпката си с Христа, си създадоха много тежка карма".
Учителят, който излекува безброй хора, казано даже по чуден начин, можеше да предотврати своето болезнено състояние, но както казах,
предпочете
да бъде жертва за доброто на народа ни.
Когато лекарите искаха да го лекуват при това болезнено състояние, Той казваше „Не съм болен, затова нямам нужда от вашите лекарства". Все пак, много важна е диагнозата на професор Тодоров. Повикал го е лично брат Борис Николов, за да прегледа Учителя. След като е дошъл на Изгрева и прегледал обстойно Учителя, е казал: „Оставям свободно моите колеги лекари, които са определили болестта, но моето заключение е, че г-н Дънов не е болен от пневмония, а е болен от сърцето си". Какви са наблюденията и на брат Борис Николов: „От 2-3 месеца, забелязвам, че Учителят при екскурзии, често се спира за да поеме дъх.
към текста >>
89.
56. НИКОЛА АНТОВ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Ето, тези характерни качества на Антов трябваше да имаме предвид, когато му хвърлихме ръкавицата, както се казва - когато
предпочетохме
да бъде далеч от нашата среда.
Брат Боев само е казвал: „Стига бе Антов, стига! " Благодарение, че в това време идва някоя сестра и „героят" побойник предпочел да избяга навън. Това събитие се разчува веднага из Изгрева и около жилището на брат Боев се събират мнозина. Търпи ли се това? Поискали са някои да линчуват Антов, да му запалят къщата, но благодарение, че е надделяло благоразумието!
Ето, тези характерни качества на Антов трябваше да имаме предвид, когато му хвърлихме ръкавицата, както се казва - когато
предпочетохме
да бъде далеч от нашата среда.
Но, без жертва не можеше, ние геройски застанахме срещу козните на лукавия, на когото той беше проводник. Наистина, пострадаха и общи братски интереси, стигна се почти до разтуряне на Братството, което поради осъждането на неговите ръководители, бе един вид обезглавено. Такова положение можеше да се постигне и по други пътища, но така се случи, материалните неуредици се оказаха най-подходящи за момента. Антов, през всичкото време е трупал материали, улики, с които да ни атакува. Няма да се спирам на тях, той ги е изложил в доклада си през време на ревизията, изпратен до клоновете на Братството в провинцията, а имат го и приятели в София.
към текста >>
90.
16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Групата около Савата бяха големи
почетатели
и пропагандатори на този международен език.
Той имаше там много добре подредена книжарница и печатница. При добри условия за работа, той организира едно издателство на най-различни книги, предимно преводни с окултно-мистично съдържание. Издаваше също и седмичник „Братство"[2], в което освен статиите с окултно-мистично съдържание, се изнасяха и много случки и събития, предимно из живота на братствата в провинцията. В този вестник сътрудничеха и някои братя от София. Този вестник излизаше и на есперанто.
Групата около Савата бяха големи
почетатели
и пропагандатори на този международен език.
Активизираха се и възрастните братя. Един от тях беше по професия адвокат - Иван Толев, който отначало при отварянето на Школата правеше впечатление на много ревностен и предан към Учителя и неговото дело. Виждал съм го по време на беседи да сяда най-отпред, до масата на стенографките, а често и на самата им маса, с молив и бележник в ръка, да си взема бележки от това, което Учителя говореше. Този именно човек, по това време уж наш брат, взема инициативата и започна да издава списанието „Всемирна летопис"*. В това списание се изнасяха статии предимно преводни от Астрологията, Хиромантията, Френологията и другите окултни науки.
към текста >>
91.
38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ
,
,
ТОМ 16
", какво ще
предпочетеш
?
Учителят ме запита: „Как вървят вашите работи? " Казах Му, че ми искат 2000 лева рушвет, за да ме върнат пак в същото село. Учителят ми каза: „Ех, пък дай им ги! " Аз Му възразих, че това не мога да сторя, защото всичките учители от Годечка околия ме познават като добър учител и че това е унижение, аз да дам рушвет. Учителят ми каза следното: „Представи си, че те срещне в гората разбойник и извади срещу тебе пистолет и ти казва: „Парите или живота!
", какво ще
предпочетеш
?
Дай им парите. Те са разбойници. Сега са на власт като културни хора." Аз рекох: „Учителю, аз нямам тази сила, да дам." Носех заявление, подписано от всичките селяни, че молят Министерството да върне техния учител и учителката. Обаче той каза: „Мен заявление не ми трябва. Ако дадеш пари, ще те върна.
към текста >>
92.
1925 година
,
,
ТОМ 16
През деня
почетох
малко от „Законодателство".
17.Х.1925, събота Станах от сън и си припомних нощесния сън, то бе нещо ходих да се оплаквам на управлението за нещо. Носех една ръждива пушка на рамото си. После ходих някъде да плащам на един магазин, но като извадих банкнотите, оказаха се невалидни, фалшиви, те били банкноти само със срок. Като станахме, отидох направо у Маркови и след един човек започнахме да влачим. След това дойдоха и буля и леля Деспа, и те извлачиха и като се нахранихме си тръгнахме за село.
През деня
почетох
малко от „Законодателство".
Вечерта ходихме за конете. И най-после отидох у Съби Ганев да им съобщя, че имам от Георгя писмо, и престоях в тях до 9 ч. Щом си дойдох, си легнах. 23.Х.1925., петък Щом станах, умих се и отидох при огъня да чета „Законодателство", след това си полегнах пак и след това - молитва и започнах да чета. Ходих в прогимназията.
към текста >>
93.
1929 година
,
,
ТОМ 16
Десният крак горе ме боли в ставата в дебелото месо Снощи ме каниха на Опака, на вечеринка, но
предпочетох
да си отида в село, отколкото да отида да си губя времето с вечеринки.
Мислих все чисти възвишени мисли и изпитвах благородни чувства. Вятър нямаше, студът не бе голям. Пътуването по Сопот до Таванца бе много изморитепно. До самото училище аз все си пеех свирех с уста и мислех хубави неща. Като седнах, почувствувах, че съм се много изморил и че пътят ми много дошъл, да си отида и върна и то на бърз ход, а не както да престоя в село.
Десният крак горе ме боли в ставата в дебелото месо Снощи ме каниха на Опака, на вечеринка, но
предпочетох
да си отида в село, отколкото да отида да си губя времето с вечеринки.
27.II.1929., Сряда Станах в 6 1 /2 ч. След молитва написах хубаво писмо на сестра Еленка. Имах много хубаво настроение. До обед учих, а следобед отидох на Гарчиново [? ], за да услужа на колегите тамо в даването на една вечеринка - „Майстори", от името на читалището.
към текста >>
94.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
„На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [
почетна
?
Той се заблуждава само от външността на съвременния живот." „Всеки ден, когато човек стане, трябва да тури една основа. Не мислете, че човек само веднъж трябва да тури основа на живота си. Тая основа вечно ще се поставя." Под наука ние разбираме всякога идеите, които са излезли от Бога. А пък лъжата - това е кал, която е излязла от обущата на хората. „Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората." „Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е.
„На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [
почетна
?
] за него, без разлика дали е цар или слуга." Всички хора, които са излезли от Бога, не са ли царски синове? Сегашното състояние на човечеството е болезнено. Всеки един човек, който е склонен към зло, е болен човек. Кажи реч, не само да оздравее синът ми физически, но да се пробуди съзнанието му, че да помага на човечеството. Трябва да се внесе благородно чувство в сърцето, благородна мисъл в ума, да се измени всичко в човека, да дойде покаянието.
към текста >>
95.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Следобед
почетох
от Кабалата, а томчето беседи го взе Хугас, варненец.
Щабът на 2-ра дружина, с който аз пътувам, се разположихме на хубава полянка, разположена между кокетно бялата спретната църква и селското училище. Веднага войниците отидоха в съседните дворове и заквичаха свините. След малко донесоха заклани свине, кокошки. Носеха патка и пуйка. Плачуща жена отиде да се оплаче уж на командира, но не знам дали стигна това до неговите уши.
Следобед
почетох
от Кабалата, а томчето беседи го взе Хугас, варненец.
Щабът на дружината се настаниха в една кръчма, широка и хигиенична. До късно вечерта пак продължаваше печене, готвене и ядене. 26.Х.1943 год., вторник, с. Рогачица и Ужица Станах рано. Измих се на реката, като полу се окъпах.
към текста >>
96.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
След като се изпрах и
почетох
малко от книгата на Гр.
Внезапно, като че ли от взрив, хвърлен във въздуха, керемиди, парчета от керемиди се разхвърчаха из въздуха и почнаха да падат около ми. Отстрани имаше хора, които гледаха, че керемдите ще ме ударят, но не можаха, защото аз се запрях и си рекох: „Ако е късмет, не ще ме ударят", и така останах неповредим. * Станах в 7 ч без 25. Нишавската долина пълна с мъгла. Небето облачно, само на изток над земната линия и между небесните облаци има пояс разяснено небе, което иска да покаже на хората где е изтокът.
След като се изпрах и
почетох
малко от книгата на Гр.
Петров - „Черния Мойсей", съм позадрямал. Сънувам, че съм у Стефан Цонев пред къщата. Пред старата им къщата. Наловили се много на хоро. Хванах се и аз, но като че ли аз не играех, а само бях около хорото и разказвам на играещите, че в Ковачевец другояче играят.
към текста >>
97.
III. Вестник „Балканска трибуна, Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Баща ми не издаде последния, въпреки настояванията на властта и
предпочете
сам да лежи в затвора.
„По това време - пише синът на писателя д-р Борис М. Георгиев - баща ми попадна в Черната джамия в качеството си на отговорен редактор (на в. „Балканска трибуна" - б. м. И. С.) заради една инкриминирана статия, написана от анонимен писач.
Баща ми не издаде последния, въпреки настояванията на властта и
предпочете
сам да лежи в затвора.
Тогава бях момче на 12 години. Посещавах баща си почти всеки следобед в Черната джамия. Беше поставен и гледан много добре от управата на затвора. Спеше в стаята на ключарите, по съседство с кабинета на директора на затвора. Всички се отнасяха с него не като със затворник, а с голямо уважение.
към текста >>
98.
2. Почетна дама в двореца
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
2.
Почетна
дама в двореца 1886 година е романтична и изпълнена с надежди и щастие - омъжва се за Христо Белчев, който не е забравил интелигентното и красиво момиче, а сега чаровна млада дама.
2.
Почетна
дама в двореца 1886 година е романтична и изпълнена с надежди и щастие - омъжва се за Христо Белчев, който не е забравил интелигентното и красиво момиче, а сега чаровна млада дама.
За съжаление идва 1891 г. и Христо Белчев, вече министър на финансите, е застрелян по погрешка по време на една разходка със Стефан Стамболов, на улицата, която по-късно е наречена на негово име. 23-годишна, Мара Белчева остава вдовица. Усамотява се, но не за дълго. Поканена за почетна дама на княгиня Клементина, тя попада сред лукс, изискани обноски, балове, празненства, но настойчивото ухажване от страна на цар Фердинанд, свидетелства за което са галантните писма на френски език, запазени в Централния държавен архив, я принуждават да напусне двореца.
към текста >>
Поканена за
почетна
дама на княгиня Клементина, тя попада сред лукс, изискани обноски, балове, празненства, но настойчивото ухажване от страна на цар Фердинанд, свидетелства за което са галантните писма на френски език, запазени в Централния държавен архив, я принуждават да напусне двореца.
2. Почетна дама в двореца 1886 година е романтична и изпълнена с надежди и щастие - омъжва се за Христо Белчев, който не е забравил интелигентното и красиво момиче, а сега чаровна млада дама. За съжаление идва 1891 г. и Христо Белчев, вече министър на финансите, е застрелян по погрешка по време на една разходка със Стефан Стамболов, на улицата, която по-късно е наречена на негово име. 23-годишна, Мара Белчева остава вдовица. Усамотява се, но не за дълго.
Поканена за
почетна
дама на княгиня Клементина, тя попада сред лукс, изискани обноски, балове, празненства, но настойчивото ухажване от страна на цар Фердинанд, свидетелства за което са галантните писма на френски език, запазени в Централния държавен архив, я принуждават да напусне двореца.
Единственото, което монархът успява да получи от нея, е съгласието да направи отливка от китката на нежната й ръка, която му служи като преспапие. Мара Белчева напуска двореца, но недоволството на царя я преследва - вдовишката й пенсия е намалена наполовина. Заминава без съжаление и отива в Женева. Там продължава литературното си образование - следва филология в Женевския университет. По това време претърпява тежка операция и едва остава жива.
към текста >>
99.
3. Сп. „Българска реч, год. XI, кн. 7 (IV.1936), с. 217-219, Е.Багряна
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
За незначително време тя е
почетна
дама на княгиня Клементина.
217-219 МАРА БЕЛЧЕВА ПОЧИНА Мара Белчева е родена в Севлиево на 8 септемврий 1868 година. След като свършва 5 клас в Търновската гимназия, заминава за Виена, гдето продължава да учи. В 1883 година умира баща й и Мара Белчева се връща в България, като става учителка в Русе. После, през Сръбско-българската война, тя е милосърдна сестра и учителка в Софийската гимназия. В1886 година се омъжва за Христо Белчев, който в 1891 година бива убит като министър на финансите.
За незначително време тя е
почетна
дама на княгиня Клементина.
Но праздният живот не е за нея. Заминава за Женева, гдето следва нова литература. В 1903 год. тя се връща и съдбата я среща с Пенчо Славейков. От тук започва най-творческият живот на Мара Белчева.
към текста >>
100.
4. Учителю! Защо са тези мъчнотии сега!
,
XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Ти си заел знанието на лекар от гледището на по-завидна и платена и
почетна
служба, а не мислиш, че щом не отговаряш за нея вътрешно, грешките, които правиш на гърба на другите, се връщат от други на теб.
Отговорът: Изпитът е на своето място, той е необходим за хората, но хората са си разменили местата и много рядко са [всякой] на своето място. Ако си в първи клас и ти дадат, изпитват за предметите от първи клас, ти ще издържиш, ако си способен ученик. Но ако от първи клас си отишъл в пети или в шести, как ще издържиш? Естествено е, че ще пропаднеш. Не е важно, че влизаш в буквата първи клас, ако нямаш вътрешното разбиране на тази наука, на това знание.
Ти си заел знанието на лекар от гледището на по-завидна и платена и
почетна
служба, а не мислиш, че щом не отговаряш за нея вътрешно, грешките, които правиш на гърба на другите, се връщат от други на теб.
Понеже сега времената са размесени, хората не са на местата си, загубите стават и тези загуби се отразяват зле на природата, затова се дава този общ изпит - всеки да си отиде на своето място, или турят всички под мъка, да си помагат един на друг и да си придават от доброта, от справедливост, от любов, от знание и от всичко, което имат едни; да си предадат един на друг и тогава ще се яви една близост в хората, една хармония на мисъл, на чувство и постъпка. Сега ще се уморят да се управляват един друг и да се насилват, и ще снемат тия изкуствени служби, които сами са си ги притуряли. Бог е създал души подобни едни на други с една разлика, че не са в едно време слезли на земята, не са в една и съща идея, не са в едно и също просветление, но те са братя, души от един баща. Трябва кой в каквото може да помага, а не да се изнасилват. Сега е време, когато хората трябва да разберат, че няма господари и слуги, няма учени и прости...
към текста >>
НАГОРЕ