НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
стане известно като „Знаме на победата“. Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности. На площада пред огромната сграда загиват 37 автомат- чици от поддържащата ги рота. Това са осемдесет процента от тръгналите за изпълнение на задачата. Страшен кървав данък! И то само два дни преди окончателното падане на Берлин. Но знаме N 5 плющи на най-високата точка на Райхстага, а на площада кънти мощно руска „ура“,
надмог
нало невъобразимия грохот... Предсказанието на Учителя се изпълнило. Решението на Бога и чрез Учителя проведено било и изпълнено. Ние го проверихме. ЧЕТВЪРТИ РАЗГОВОР ВОДЕН С УЧИТЕЛЯ НА 6 ЮНИ 1944 Г. Говорил по задавани въпроси от мен. „Хората не могат да надраснат личните си чувства. Сведенията, които се дават за войната са 25% верни и затова не може да се базираме на тях. Когато един търговец закъса, той почва да търси малките си вересии. И в политиката е същия закон. Миналото обаче е опит и трябва да бъде използван в бъдещето. Един търговец ако иска да му върви трябва на десет души да оставя да има да му дава един. Защо човек трябва да бъде щедър? За да си подготви условия утре да може да напълни хамбара си. Житото хвърлено на нивата е загубено, но то ще напълни после хамбара, но може и да не стане. Германия е поставена на изпитание. Гърбът й не е свободен. Един оратор когато говори не трябва да има зад гърба си хора, а да има на какво да се опре. Войната в Европа е безпредметна, а
към текста >>
2.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
на Слънцето. За лекуване има особена Божествена наука, но тя е само за посветените. За нея по- нататък ще се говори. Има неща, които могат да се предадат само чрез живото Слово. Работи разумно за Господа без колебание, без съмнение, с пълно душевно смирение. Само на смирените Бог дава благодат. Моя Мир да пребъде с тебе. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 14.XII.1923 г. Любезна Елена, Любовта към Бога, своя Учител и Духът в себе си дава възможност човек да
надмог
не. Стегни връзките. Думите лесно излизат, делата мъчно стават. Съборянето идва като водата, а съграждането като кога из баир. Желая да имате познания истински за живота. Живота не е в богатството, ни в сиромашията, не е в силата и безсилието. Живота е в Любовта, в Бога висшето благо. Не огорчавайте Духа, казва Писанието. Не отнемайте условията на проявлението Му. Враговете на душата само смутове внасят. Сега държиш зрелостен изпит за принципите и добродетелите на живота. Извадете основното от всичко казано досега от всичките ваши съществувания. Разберете съвършено думите на вашия Учител, вложете ги в сърцето си, посейте ги в умът си. Желая ти да растеш и плод да дадеш. Една е Любовта у Бога. (Свещеният подпис) София, 3.1.1924 г. Любезна Еленке, Доброто в живота всякога тържествува, а Любовта всякога побеждава. Да се служи на Господа, това е смисълът на живота. Скърби и страдания, това е само менене на сцената. Трагичните случки, съвпадения, това са действия на духовната драма на живота.
към текста >>
3.
111. БОМБИ И КАМЪНИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
като, че ли една задача има като я прекарва. После някой друг я изкарва същата задача, та разбрах, че някаква зависимост има между тези отношения надушите, ама не ми беше така съвсем ясно на времето. Чудех се какво значи това и после в този период Учителят даде песента „Аз в живота ще благувам". И тази песен след като човек е бил в едни такива притеснителни състояния да каже, че „Аз в живота ще благувам", трябва да се освободи, да ги забрави, да ги хвърли зад себе си, да ги
надмог
не, за да може да каже такова нещо. И слава Богу в известни отношения стана. Той тогава за Маргаритка Мечева каза именно това: „Ти се освободи, но тя сега носи това". Спомням си, че веднъж в клас дойде Учителят, изправи се на катедрата и каза: „Днеска няма да правим молитва" и седна и почна. Изпяхме една песен и си почна работата както ставаше. На мен ми направи впечатление това, че направи това веднъж без молитва. Това беше, за да ни освободи, да не се фанатизираме, че някога човек може да почне и без молитва работа, защото по-страшно е когато човек е фанатизиран. Така всяко нещо да не го прави така по програма, а да го прави по дух, по разположение, по свобода вътрешна. Лично аз го почувствах като освобождаване, тая постъпка на Учителя. Той с нея като че ли искаше да ни освободи от скованост. В.К.: Имало ли е случай, когато да не позволявал да се стенографира и записва? Е.А.: Имаше два случая. Единият случай беше:„Ще ви говоря нещо, искам, никой няма да пише, само ще слушате и ще
към текста >>
4.
ПЪРВИ МЕСЕЦ
,
22 август - 22 септември 1922 г.
,
ТОМ 12
по отношение еволюиращото съзнание на човека изглежда несистематизирано и разхвърляно. Кръгът на неговата проява е ограничен и в това ограничение той вижда едното раздвоено. Един кръг и две точки. Вътре в кръга те са две. Вън от кръга - някъде в безкрайността те са една. А може този лъч, който иде от безкрайност, да претърпява хиляди пречупвания и се явява тогава като пъстро многообразие. „В света има само една жена" (29.10.1922г., беседа, неделя) Та задачата на човека седи в
надмог
ване граничното съзнание и заживяване в безграничното. Или заживяване в това, което чака да се прояви. „Защото безгранично е това, което още не се е проявило." „И подобно е Царството Божие на житено зърно, посадено в добрата земя." „И подобно е на квас, който го взе жена и го турна в три мери чисто брашно... " Защото Царството Божие е това безгранично, което чака да се прояви..." Защото Царството Божие ето вътре във вас е." А кое е Царството Божие? То е Любовта. „Ние живеем в безграничната любов" (29.10.1922г., неделя) Нашата цел е да проявим това безгранично. А всяка цел трябва да има плод в себе си. Плодът на нашата цел е добродетелта. Защото Любовта се проявява като Добродетел. Любовта - майката, Добродетелта - дъщерята. Да проявя добродетелта в моя живот. Сърцето ми трябва да блика от любов. Само в Любовта има светлина, а само на светлина плодовете зреят. Само мъдрият може да бъде добродетелен, защото само в мъдрия има любов и светлина. Да бъда мъдра! Да бъда Амриха! Нека едно от лицата
към текста >>
5.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1841-1860
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
Само чистата, Божествена Любов прави душите съвършени. Великото и малкото са в хармония само в Любовта, в която Бог се проявява. Истината. 1854 Бог е светлина, в която зреят плодовете на Добродетелта. Само Бог е Любов. Учителят носи тази Истина. „Скръбна е душата ми". 1855 Всички велики души са страдали. „Скръбна е душата ми до смърт", казва Христос. Но любовта към Бога стои по-горе от всичко. Животът носи два дара в ръцете си: скръбта и радостта. Но Господ, Който живее в душата,
надмог
ва всичко. Мирът Божий. 1856 В съзнателния живот всичко работи за добро. Само Доброто разкрива Любовта, в която Абсолютното Начало се проявява като Бога, Който поддържа всичко. Благодари на благия Бог за всичко! Да се учи човек, да живее - това е велика наука. Люби! Добър бъди! Мисъл светла бъди! Работи! Свободен бъди! В разумното слово, в малката светлина се носи благия живот. Там е Мирът Божий. Волята Божия 1857 Учи се! - Учи, прилежен бъди. Добро сърце, светъл ум, добра воля - това е Волята Божия. Живот Вечен. 1858 Всеки, който е роден от Духа, расте, придобива знание и мъдрост, превръща своите изпитания и страдания в опитност, която обогатява сърцето и душата му с познание. „Това е живот вечен - да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил в нашите души." Радвайте се за доброто на всички. Всяка душа има да разрешава свои задачи. „Идете, казва Христос, и аз ще бъда с вас до скончанието на века". Той е с всички, които работят над себе си и за всички. Непостижимото
към текста >>
6.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение. Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да
надмог
не мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „Зорница" бр. 17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета. Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор" „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „Вести" „А г. Ватралски, който лично е изслушал сказката на проф. Консулов, ето какво пише и как
към текста >>
7.
14. Писмо на Георги Тахчиев до Елена Хаджи Григорова от 20.11.1927 год.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Георги Тахчиев до Елена Хаджи Григорова от 20.11.1927 год. 20.11.927г. Сестра Елена, Двата плика получих. Писмото на брат Лулчев предадох; той те поздравява и каза, че ще уреди работата по ангажимента. Това, което си извършила при добро разположение на духа, то е разумното. Нека бодърстваме в светлия път на Бога и трудностите да бъдат
надмог
нати; да чакаме, според закона на ритъма нови трудности и съзнателно да летим от победа към победа. Ние сме щастливи, че има кой да ни показва, че силата е в самите нас, Бога, щастието е во самите нас, а не [вън], в нас, в душата ни е Божественото. Следователно светът обижда Бога в себе си, като навън търси щастието и затова щастието отвън е преходно - човешко. Всичко во света е Божествено и ако светският човек, гледайки на външното во света, а не на Божественото, което се крие во него, той ще върви все още от мъка во мъка. Блажени сме, че ни е показан законът и остава само да го приложим. Които братя или сестри учители са към твоя край и ожидат за блага дума на близка душа, то с предизвикано чувство на любов препрати му от резюметата, които намериш за добре. Давам ти само идеята, а ти какво ще успееш да свършиш, остава ти да решиш при твоята действителност. Бъди бодра, с устремен поглед в неизменния Бог на Любовта! Твой брат Г. Тахчиев. От сестрата Янкова взех 115 лева само за френския учебник, без внесените 15 лева. А есперантският учебник остава на моя сметка. Абонаментът 60 лева за „Житно зърно" също платихме. Всичко 175 лева взех
към текста >>
8.
5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета, от мене пъстри птици отлетяха. Мъглите като песен прелетяха на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото. Поетесата не живее с тревогите на своето време. Тя се е
надмог
нала над действителността. Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания. Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито. То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни. В тях острият вик на отчаянието е заглушен, сподавен, за да отстъпи място на една смирена резигнация: На свое слънце грее се душата. И във кристалний дом на тишината Не влиза времето с човешки час. Мъглата радостта й не смущава, Не чуе стъпки на човешка слава - Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба. У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света. Облъхната от идейните и
към текста >>
9.
XI. Призов към майките
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
е смисълът на живота. Скърби и страдания, това е само менение на сцената. Трагичните случки съвпадения, това са действия на духовната драма на живота. Бог е Любов и велика и непонятна е тази Любов в своите прояви. Весел Дух. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис) 3.1.1924 София [2] Писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева (вж. „Изгревът" том VII, стр. 62): София, 14. XII. 1923 г. Любезна Елена, Любовта към Бога, своя Учител и Духът в себе си дава възможност човек да
надмог
не. Стегни връзките. Думите лесно излизат, делата мъчно стават. Съборянето идва като водата, а съграждането като кога из баир. Желая да имате познания истински за живота. Живота не е в богатството, ни в сиромашията, не е в силата и безсилието. Живота е в Любовта, в Бога висшето благо. Не огорчавайте Духа, казва Писанието. Не отнемайте условията на проявлението Му. Враговете на душата само смутове внасят. Сега държиш зрелостен изпит за принципите и добродетелите на живота. Извадете основното от всичко казано досега от всичките ваши съществувания. Разберете съвършено думите на вашия Учител, вложете ги в сърцето си, посейте ги в умът си. Желая ти да растеш и плод да дадеш. Една е Любовта у. Бога. (Свещеният
към текста >>
10.
5.7. Съборите в София
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
колектив тая песен - „На Учителя", пред мене изпъкваше картината: за кой и за какъв „Учител" се пее. Нашият Учител, макар и стоящ пред нас като човека, когото наричахме „Учител", всъщност е само условен знак, конкретизиран образ на оня далечен Идеал, към който се стремеше нашето сърце, най-хубавата част от нашия душевен живот. Когато някои се чудят на авторитета, който си беше спечелил нашият Учител всред нас и всред нашата общественост, аз никак не съм се чудил. Той беше успял да
надмог
не дребнавото човешко, да заживее в съгласие със своя идеал, с идеалите на човечеството изобщо. Той нямаше лично желание, лични амбиции, дори свой личен живот. Той го беше слял със своя идеал. Смешно е да се говори за някакво користно лицемерие, поза, блъф, фалш, както понякога обичат да приказват външни, повърхностни многознайници. Не! фалшът, лъжата, блъфът биха създали неприкриваемо противоречие между думите и делата, биха причинили провал както на личността, така и на нейното дело. Учителят беше пред нас десетки години, по всяко време, през дни и нощи и нито веднъж, нито в един случай не беше доловено противоречие между неговите думи и неговите дела. Той стоеше на поста си вярно дори до последните дни от живота си: мъдър, убедителен, усмихнат в страданията
към текста >>
11.
34. Магелан - покорителят на моретата
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си, и че всички морета са свързани в едно единствено море. Космографията на гърци и римляни е окончателно
надмог
ната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си. Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният й образ е даден от Магелана. Сега земята е една неограничена област, и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд. Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал
към текста >>
12.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
твърдост и издържливост, и да се научи да мисли, и да се вслушва в своя вътрешен глас. Това не може да се постигне без Сатурна. В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага”, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен. Докато човек не е подчинил на висшето, Божественото в себе си, всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурна и които обуславят развитието на личността, човек на може да мине по-нагоре. Т. е. докато човек не
надмог
не своята личност, т. е. докато не мине през всички изпитания и противоречия, докато не изпие до дъно горчивата чаша, той не може да мине зад орбитата на Сатурна, не може да мине през „пазача на прага”, не може да влезе във висшия живот, Сатурн е последната от седемте планети, в които са локализирани седемте творчески течения. Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение към висшия живот. Но за да дойде човек до този висш живот, живот на свобода, той трябва да мине през „пазача на прага”, през Сатурна, който държи всичката му карма в ръката си — да изплати всичките си дългове и тогава, като свободна душа, да влезе в новия живот, който любовта и мъдростта разкриват пред него. Сатурн е онази енергия в природата, която стои зад виолетовия лъч в спектъра и отговаря на тона si в гамата. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила, а в нечист вид малодушие. Посредством спектроскопа учените са установили, че различните цветни лъчи имат вълни с различна дължина, с различен
към текста >>
13.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VIII.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
по-горно поле и чака само подтик, за да се изяви на физическото поле. Полусвкстилът 30° - представя вече развита склонност, която обаче още не се е превърнала в качество, защото не се е още калила в огъня на изпитанията. Този аспект се проявява повече като мисъл, отколкото като дело. Само в много напреднали хора може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителния огън на следващия аспект. Полуквадратът 45° представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното
надмог
ване на тези мъчнотии, които действуват повече върху умственото и астрално полета, следователно върху мислите и чувствата, ще зависи дали склонността ще се превърне в качество или не. Секстилът - тук вече склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на помощ в живота. Този аспект ни представя случай за пo-нататъшни издигания и ни подпомага да напредваме. Квадрат. Но за да стане това качество неделима част от нашето „аз”, то трябва да бъде подхвърлено на изпитанията на квадрата. При квадрата става едно пречистване, не толкова върху астралното и умственото полета, колкото на физическото поле. И тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба - съпротива в най-силна форма. Всичко, каквото се стремим да докараме до какъв годе край, има склонност към несполука, за да смогнем да победим навред тази съпротива: Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умре. Квадрат, следователно, е аспектът на смъртта на
към текста >>
14.
5. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ
,
,
ТОМ 19
на планетите. Според нас съвпадът символизира посятото зърно, което в секстила пуска корени. Колкото до квадрата, ако става дума за идеологическа, философска, обществена или научна система, посятото зърно ще се сблъска с отживелите схващания, т. е. растението пробива почвата и системата добива гражданственост. За да бъдем по-точни, ще отбележим, че квадратът посява семената на идеите, които ще бъдат подложени на изпитание, за да докажат вътрешната си сила, която трябва да
надмог
не външното препятствие, за да стигне до кулминационната точка на своето развитие. Тази кулминация се проявява чрез тригона. След това идеята кристализира в своята съпротива срещу опозицията; тогава потенциалът се изразява в своята пълнота, т. е. той е изчерпан и настъпва есента, през която се берат плодовете. Даваме този пример, за да обясним, че аспектите трябва да бъдат разглеждани като фази на процеса на един планетен цикъл. След като отбелязахме това, ще пристъпим към разглеждането на най-важните планетни цикли, а именно циклите на тежките планети: Плутон, Нептун, Уран, Юпитер и Сатурн. Препоръчваме на читателя да направи справка в учебника по Световна астросоциология, в който ще намери точни сведения за всички планетни цикли. В този труд ще се ограничим до разглеждането на циклите, отнасящи се до тежките планети. Юпитер - Сатурн Този цикъл, както и циклите на другите тежки планети, има много важна роля за развитието на материалната и духовната култура на човечеството. Цикълът Юпитер -
към текста >>
15.
I. Въведение
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Обикновените хора казват за нептунианците, че техните блянове са само утопии, които нямат никакво значение за реалния живот. Нептунианецът постига неща, които в бъдеще ще се осъществят. Те са хора много чувствителни и с тънка естетика. Те не са обикновени реалисти, а се мъчат да проникнат във вътрешността на живота. Тези хора схващат природата не като хората с 5 сетива, а по-дълбоко, понеже имат силна интуиция. Съзнанието на тези хора оперира в 4-то измерение. Раждането на окултизма,
надмог
ването на съвременната действителност се дължи на Уран и Нептун. Нептун представлява вместо Венера - висшата Любов, любовта без обект. Затова истинските уранианци и нептунианци са почти ангелски
към текста >>
16.
Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.
,
Думите на Видния Странник Буди-Са
,
ТОМ 20
всички сърца: и кръвожадната тигрица има тихо кътче в своето сърце за своите тигрета. И най-лошият човек има слънчево място в своя живот, когато и той е гледал с други очи на света. И ако светът му се струва сега не такъв слънчев, причината си е пак в него. Може ли риба да се удави във водата? Може ли нещо да смути любящия? И самата смърт се спира пред него и му струва път! В неговия живот има светлина и доволство - въпреки всички несгоди, въпреки всички препятствия. Всяко
надмог
нато препятствие е мерило за неговото уси- лие и сила. Без тях в целия си живот ще бъдеш хилав несретник! Но каквото и да ти дадат, ако ръцете са ти нечисти - те ще изцапат и най- хубавия хляб; ако умът ти е нечист - и най-висшата идея, най-светлото чувство. И не толкова, че самите тях ще изопачат, а образите, които вие имате за тях. А с такива изопачени образи вие никога не можете разбра това, което е. Затова чистете тялото, ума и сърцето си. Или, по-право, не ги цапайте наново - живо- тът, който е в тях, сам ще ги изчисти. А помнете, че никой човек не живее сам за себе си. Не е важно, че той може да мисли така, а важно, е че чумавият може и предава чумата, злият - злото; но и добрият - доброто, което носи. Цветята не благоухаят и слънцето не грее само за себе си. Винаги около тях, далече или близо, има някои, които им се радват. И за тях е и тая радост. И животът е за тия, които искат да го живеят тъй, както е даден. Ако го изопачат, те ще носят последиците. А винаги се
към текста >>
17.
10. ВЪВ ВИДЕЛИНАТА ТИ ЩЕ ВИДИМ ВИДЕЛИНА (бр. 3, 1.ІІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
За това се иска воля - да се преодолееш сам себе си - най-мъчното нещо. Но зад прошката винаги трябва да седи любовта. И тоя, който от сърце прощава, той добива светлината в ума, чувството на широта и мощ в душата. Някои мислят, че времето ще оправи всичко, други слагат надеждите си върху Бога; трети - че ний ще сторим това. Но всичко туй е заблуждение. Всеки трябва сам да изправи живота си, като покаже своята любов към брата си. Прошка не ще каже да забравиш, но разумно да се
надмог
неш в душата си - и тогава той ще ти стане приятел. Някои дават 100 000 лева - и после те причакат край село, и теб убиват, и парите си взимат; други подаряват само десет ябълчени семки, които след години стават градина. Да бъдем разумни - разумна прошка ще донесе мир на всички. Прошка на всички и любов към всички! - „Казва му Иисус: - Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по
към текста >>
18.
19. ОТВОРЕТЕ ТЪМНИЦИТЕ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
- бъдете и великодушни. В името на тая обществена солидарност, която караше и колибаря да се бие на фронта рамо до рамо със сина на царя и слага живота си за тази държава - спомнете си това! - бъдете справедливи! Ако вие не надвишавате по благородство, себеотрицание, човещина и милост вашите предшественици - има ли смисъл вашето дохождане? Ако вий правите добро само на вашите партизани, не правеха ли и те това - вашите предшественици, същото? Ако вий в името на цялото не може да
надмог
нете личните неприятности и лошите възпоменания - мислите ли, че сте надминали и надраснали другите, да бъдете техни избраници? Помислете добре, не се поддавайте на мисли, които няма да донесат нищо добро. Някои ви казват: ако ги простите, пак същото ще направят! Това са разсъждения на деца! Ако ли не простите, ако не разтворите тъмниците и границите, ако не им покажете високото на характера и благородството във вас - вий ще ги убедите, че всички средства на борба са позволени. Но ако постъпите с тях благородно - те не са дървета или мъртъвци: както злото се помни и остава впечатление, така и благородната постъпка дава своите плодове в душите и на най-заклетите врагове, защото те са живи и те мислят и разсъждават както всеки друг человек. А това не са чужденци, а българи, които заедно с вас проливаха кръвта си за тази земя. Разтворете тъмниците, освободете границите, за да се върнат прокудените синове на нашата обща майка! Бъдете като разумния баща, посрещнете сина си, върнал се от
към текста >>
19.
XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
инкарнации. Щом Величка даде ход на Божията любов (Нептун), всичко ще се уреди идеално. (Марс точен квадрат МС). Говори за големите вътрешни противоречия в нейната душа и постоянната борба между духа и плътта, ума и сърцето. При тези борби се пробужда свръхсъзнанието и тя започва да работи с висшия си идеал и великите идеи, които идват в ума й, носени от зодиакалния знак Стрелец, (който се намира на МС), знака, на който Юпитер е господар, знакът на Бялото Братство. Така Величка
надмог
ва низшите си животински чувства, желания и се издига на оная висота, на която може да борави с ангелската мъдрост (Юпитер), който е отлично аспектиран в нейния хороскоп. (Марс съвпад с опашката на Дракона). Още с раждането й, на първата година се опложда марсовата карма и започва да тече, останала отпреди 2000 години, да оправи отношенията си с мене, което се реализира по-късно. Като малка много ревеше и се надуваше да плаче. Аз не можех да уча и намерих лекарство - духна в носа й, и тя преставаше да плаче. Поради непослушание се навря да се омъжи за разведения Данаил, навря се в този пиратски род, който много пъти е отнемал живота й. Аз й казах, че върху сълзите и нещастието на първата му жена тя не може да гради своето щастие. (Юпитерполусекстил Слънце, полуквадрат Венера, квинтил Марс, съвпад и паралел Уран, квинтил Асцендента и тригон Прозерпина). Юпитер е поставен в трети дом на радикса и дава оптимистичен характер и във всяко проявление в живота си родената вижда само добрата страна,
към текста >>
20.
4.3.2. Федерация на Балканските държави
,
,
ТОМ 24
низка култура и слабохарактерност, техните отровени, едни срещу други умове, техните взаимни от минали ежби ожесточения, тяхната липса на съзнание за човешка, балканска или обществена солидарност - за граждански добродетели и дух на справедливост - ще се съгласите, вярвам, че тук се крие голяма, може би, най-мъчно преодолима пречка пряко пътя на нашата Балканска Федерация. Ето ви, тогаз, четирите най-главни пречки: династична, езикова, политиканствующи и невежество. Мъчни за
надмог
ване, ала не невъзможни. "Стига да има Воля, намери ще се Начин". Главното условие да добием тая популярна воля. Тъй, дали последната е най-голямата пречка или не, тук е очевидно ключа на тоя хубав и величествен проект: настроението на масите. Тая груба и недорасла демокрация, нейната липса на обществен дух и гражданско съзнание, внушаваща на вярващите во федерацията - нашата двояка длъжност: Организация и Агитация: просвета чрез агитация (запример: образуване кръжоци от федералисти, не само във всеки български град, но и във всеки балкански град, които да държат годишни конгреси по ред из 7-те държави); просвета чрез агитация, докато се оценят великите за всички Балканци преимущества на федерацията. И докато се разбере, че пречките, колкото и да са сериозни, били ти династични, езикови, народности и дипломатични, от вътре и от вън, не са непреодолими - стига да има Воля. Вкратце, нашата - на съзнателната интелигенция - длъжност, - и патриотична и хуманна длъжност е, организация и агитация.
към текста >>
21.
165. Закъснение има в духовния свят, когато не разбираш законите
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
то кара земята да се върти. От теб, обаче, зависи да накараш слънцето да изгрее или да залезе. Скръбен си, залез е, радостта е изгрев, но и двете, скръб и радост, зависят от самия човек. Не можеш от фактите да направиш скок-да разкриеш принципите. Закъснение има в духовния свят, когато не разбираш законите - не прилагаш навреме и на място Любовта, а отлагаш и пропускаш шансовете. Голямото закъснение се дължи на големите препятствия, които по пътя си не си могъл с волята си да
надмог
неш. Трябва с времето на слънцето да живеем. Аз съм 101:100 сигурен, че слънцето ще изгрее - най-много прави закъснение 8 минути, но пък затуй залязва 8 минути по-късно. Да имаме положителна вяра в Любовта на Бога. Американските проповедници повтарят все едни думи - "Спасение", казват те, ами после? Като се спасиш, ще работиш, за да храниш гладните. Волът оре на нивата, за да изхранва гладните. Светът на сенките - това е човешкия порядък, който е скеле за изграждане на зданието. Щом се изгради, вече скелето е непотребно и се събаря. Зданието е Божествения порядък на земята, който се гради - света на реалността е той. Когато възлюбеният на някоя мома почне да закъснява, аз мога точно да изчисля кога ще свърши с хубавите им отношения. Когато има закъснение, иде зима - слънцето слиза от северното полушарие в южното. Трябва да разпределиш всички факти в съответните им светове: физически, духовен и Божествен. Хората, още не могат да им узреят главите, да разберат, че което те търсят на земята, е
към текста >>
22.
Съдържание
,
,
ТОМ 26
3.1.4.17. Дарове 3.1.4.18. Сама 1940 г. 3.1.4.19. Учителката 3.1.4.20. Духът 3.1.4.21. Последна и първа 3.1.4.22. Духът 3.1.5. Стихотворения, отпечатани във вестник „БРАТСТВО” (1934-1943) 1934 г. 3.1.5.1. Съновидение 1935 г. 3.1.5.2. Учителят 3.1.5.3. Напред! 3.1.5.4. Радост 3.1.5.5. Вечно слово 3.1.5.6. Хваление 3.1.5.7. Любов 3.1.5.8. Създател 3.1.5.9. На българският еделвайс 3.1.5.10. Води ме Ти! 3.1.5.11. Извикай силно! 3.1.5.12. Честит! 3.1.5.13. Ти трябва да
надмог
неш! 3.1.5.14. Не се обръщай веч! 3.1.5.15. Ще победим! 1936 г. 3.1.5.16. Бог 3.1.5.17. Дордето слънце грей 3.1.5.18. Оръжие 3.1.5.19. Ураган 3.1.5.20. Стълбище 3.1.5.21. Орел 3.1.5.22. Прошка 3.1.5.23. На Божията нива 1937 г. 3.1.5.24. Учителят 3.1.5.25. Учителю! 3.1.5.26. Беседи 3.1.5.27. И в бурята 3.1.5.28. Бран 1938 г. 3.1.5.29. Къде отиват 3.1.5.30. Без страх 1940 г. 3.1.5.31. Той 3.1.5.32. С избраните 3.1.5.33. Непоклатима 1943 г. 3.1.5.34. Душа ми литва 3.1.5.35. Паневритмия 3.1.5.36. Любимец 3.1.5.37. Обетована земя 3.1.5.38. О, мисъл моя! 3.1.5.39. Напред, нагоре... 3.1.5.40. Гражданка 3.1.5.41. Пази Той... 3.1.5.42. Но ти познай 3.1.5.43. Промисъл благ 3.1.5.44. Не си ли Ти 3.1.5.45. Отново пак 3.1.6. Други стихотворения и поеми. Ръкописи 3.1.6.1. Вечното слово 3.1.6.2. Работници безстрашни 3.1.6.3. Завет от “Изгрева” 3.1.6.4. На сестра Пенка [Кънева] 3.1.6.5. Дъбът 3.1.6.6. Станете всички 3.1.6.7. Светлият капитан 3.1.6.8. Двадесети век
към текста >>
23.
4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
но при случай може да Ви се набави от някой вестник, гдето бе печатано това писмо. Всеки случай, той получи толкова много от Вас, а същевременно бе „храненик” на народа ни, казано в най-мека форма. Колкото за вниманието му към сестра Ст., ето нещо което щом узнах ме много озадачи, как Вий ще го понесете! Но дерзайте! Това ще Ви даде възможност да опитате силата на характера Ви! Нима не бях и аз някога изложена да намразя съперницата си, не беше ли близко до мен отмъщението! И когато
надмог
нах всичко това, вкусих насладата да видя колко е приятно да възлюбиш своите съперници. Ония, на които спираше внимание моят възлюблен, веднага ставаха интересни за мен, бивах тяхна приятелка и търсих красивото в душите им, което бе пленило моето съкровище! Вий имате всички условия в тоя случай да постъпвате както мен. А той ще страда! Защото волностите в любовта не са позволени и страданията причинени някому, нам се връщат рано или късно! Мислих и за сестрата! Изглежда, че ней е потребна такава опитност, защото Учителят по повод на тия връзки ми каза: „В любовта има страдание, а в безлюбието - мъчение, така че по-добре е да страдат!” Интересувам се какво бихте ми казали сега за Коломбо, дойде ли при Вас при заминаване? И тъй, как прекарвате след почивката подир изпитите, какви са изгледите за новата учебна година и как ще се справите с това, което Ви предстои. Очаквам да споделите с мен. Желая да виждате изобилната красота в живота, да сте доволна и жизнерадостна. Тогава и бъдащето ще е
към текста >>
24.
3.1. Поезия
,
ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
ТОМ 26
3.1.4.17. Дарове 3.1.4.18. Сама 1940 г. 3.1.4.19. Учителката 3.1.4.20. Духът 3.1.4.21. Последна и първа 3.1.4.22. Духът 3.1.5. Стихотворения, отпечатани във вестник „БРАТСТВО” (1934-1943) 1934 г. 3.1.5.1. Съновидение 1935 г. 3.1.5.2. Учителят 3.1.5.3. Напред! 3.1.5.4. Радост 3.1.5.5. Вечно слово 3.1.5.6. Хваление 3.1.5.7. Любов 3.1.5.8. Създател 3.1.5.9. На българският еделвайс 3.1.5.10. Води ме Ти! 3.1.5.11. Извикай силно! 3.1.5.12. Честит! 3.1.5.13. Ти трябва да
надмог
неш! 3.1.5.14. Не се обръщай веч! 3.1.5.15. Ще победим! 1936 г. 3.1.5.16. Бог 3.1.5.17. Дордето слънце грей 3.1.5.18. Оръжие 3.1.5.19. Ураган 3.1.5.20. Стълбище 3.1.5.21. Орел 3.1.5.22. Прошка 3.1.5.23. На Божията нива 1937 г. 3.1.5.24. Учителят 3.1.5.25. Учителю! 3.1.5.26. Беседи 3.1.5.27. И в бурята 3.1.5.28. Бран 1938 г. 3.1.5.29. Къде отиват 3.1.5.30. Без страх 1940 г. 3.1.5.31. Той 3.1.5.32. С избраните 3.1.5.33. Непоклатима 1943 г. 3.1.5.34. Душа ми литва 3.1.5.35. Паневритмия 3.1.5.36. Любимец 3.1.5.37. Обетована земя 3.1.5.38. О, мисъл моя! 3.1.5.39. Напред, нагоре... 3.1.5.40. Гражданка 3.1.5.41. Пази Той... 3.1.5.42. Но ти познай 3.1.5.43. Промисъл благ 3.1.5.44. Не си ли Ти 3.1.5.45. Отново пак 3.1.6. Други стихотворения и поеми. Ръкописи 3.1.6.1. Вечното слово 3.1.6.2. Работници безстрашни 3.1.6.3. Завет от “Изгрева” 3.1.6.4. На сестра Пенка [Кънева] 3.1.6.5. Дъбът 3.1.6.6. Станете всички 3.1.6.7. Светлият капитан 3.1.6.8. Двадесети век
към текста >>
25.
2. Аз съм човекът
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
което притежаваше Той стои неизмеримо и неуловимо за обикновеното човешкото мислене, за да може да се улови с перо. В желанието да бъдем точни и да спазваме до максимум казаното от Него, ние се стараем да построим нашите теми изключително върху документацията - беседите и лекциите. Една скоба се открива, една завеса се открехва, мимоходом сякаш Той казва няколко думи за себе си и следите са вече ярко очертани, следи, които водят до високи върхове чиято височина се опитваме да
надмог
нем. Без да сме искали, без да сме мислели, че можем да се натъкнем на тия сигнали, ние се отзоваваме пред този необозрим свят, където езика звучи необикновено, а облаците стоят непознати и пречудни. Знаем ли ние докъде ще стигнем и пред какво ще се отзовем? Може би е късно да си задаваме този въпрос. Старателно Той е скривал Своята личност, Своята самоличност в духовен смисъл, познавал добре възможностите на човека и градусите на неговата топлина и светлина. Нещо се е случило с нас, което трудно бихме могли да обясним, нещо като непобедим кураж и нужда да тръгнем по обозначените сигнали и да се спираме очаровани и пленени от картините които се разкриваха пред нас. Величието на един път и живот, който ни говореше на познат език, ясен и точен, и премного съкровен за нас. Картината е цялостна и богата жадно днес я съзерцаваме, за да оставим следа от преживяния миг. Бихме желали, когато говорим за Него да говорим без въведение и направо. Ала поетичните хрумвания бликват спонтанно, нашите
към текста >>
26.
9. В името на какво ще ме съдите.
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Учителят, “опитайте всичко, което ви говоря. Не случайно ви го казвам, опитано е , всичко, каквото ви казвам е опитано. Нищо, което не съм опитвал не ви поднасям.” Принципите, истините, правилата, методите, законите, цялото идейно и духовно богатство, което Той беше донесъл на Земята, можеше да се опита след като се приложи. Едва тогава всеки би могъл с право да се произнесе и да съди. Но, за да се приложи и опита се изисква голямо усилие и воля да промениш живота си из основи, да
надмог
неш личното, старото, установеното, човешкото е изкачване на висок връх. Не всеки е готов за такава експедиция. Кои бяха готови и дали ония, които задаваха този въпрос бяха готови? Кой си ти? И защо питаха? Дали от дълбок вътрешен интерес, дали, за да Го познаят истински, дали, за да приложат учението Му, или, за да Го проверяват и съдят?... За всички, които питаха в миналото и за тия, които питат сега и за ония, които щяха да питат в бъдеще, Той беше дал отговор, класически отговор. Ще разгънем страниците на Неговото Слово и ще потърсим ония знаци, които ще ни отведат до целта. Отговорът е ясен и определен, звучи като документ, който щеше да помогне да се възстанови образа. Този образ щеше да сияе през вековете. Отделните контури са дадени от Него, нашата цел е само да съпоставим тези контури, за да се даде цялото. Благодарни сме, че в известни моменти, бегло и между другото по силата на известни обстоятелства, Той е бивал принуден да говори за себе си, разтварял е скоби, за да ни покаже
към текста >>
27.
16. Да опитаме новото
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
през последните години по четири, а на планината всеки ден. Не Му се плащаше за това. Той даваше съвети и освобождаваше хората от много противоречия, помагаше по най-различен начин, не връщаше никого - този огромен труд не се заплащаше. Думата заплата и ведомост, думата доходи, за Него не съществуваха. Наистина, как нашия материалистичен век не обърна внимание на тази подробност! Нищо не говореше Той, което не беше опитал и нищо не изискваше от човека, което Той не беше направил и
надмог
нал. Една важна тема за Него беше взаимопомощта между хората, поемането на чужда вина, плащането на чужди дългове, опрощаването на тези дългове за Него не бяха голи фрази. Често казваше: ”Не говорете лошо за човека, дори и когато греши. Помолете се за него, изпратете му една светла мисъл, оградете го с едно топло чувство.” Не една легенда превеждаше Той, където героите бяха израз на саможертва и благородство. Не веднъж превеждаше примери на приятели, които взаимно си плащат дълговете. Да дадеш без да приказваш, без да питаш, за Него беше жива практика. Много пъти Той се обръщаше към пазителите на законите, съдии и адвокати и редеше едно ново съдопроизводство, където основата ще бъде не закона, а любовта, не наказанието, а възпитанието, не затвора, а работата и труда. Колко много мисли и идеи събуди моя колега. Можех да му ги кажа, можех да споделя много, много примери из Неговото всекидневие, но не го направих - аз мълчах през всичкото време, за да говоря сега на всички. Той беше убеден в
към текста >>
28.
13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
които не се окисляват. Ако ли пък недоволството в сърцето е като малко своенравно дете постоянно хленчи, оплаква се, нищо няма да научи, местото на такива не е в този клас. Изключени са неблагодарността, користолюбието, нетърпението, себичността и много недъзи от този род. Тогава, ще кажат някои, там е мястото за съвършени. Какво съдържание има в думата “съвършен" - съвършен може да бъде ученика, ученик може да бъде всеки, който се поглъща от учение, от работа, от усилия да
надмог
не себе си и всичко това с дълбоко чувство на отговорност и любов. Любовта разредява гъстотата на атавистичните навици, които човек носи като наследство от миналите поколения. Жаждата да бъде ученик разтопява всичко, което е твърдо, неподатливо и отрицателно, в процеса на усилена работа, ученикът се освобождава от всичко отрицателно. Специалният клас не е място за деца, за своенравни, за упорити, за недоволни, за недисциплинирани, за хора с обикновен морал. Веднъж влязъл в този клас ученикът трябва да има непреодолима жажда за учение, абсолютна вяра и доверие, с любов към работата, която му предстои. Той е длъжен да се съобразява както с програмата на този клас, така също и с дисциплината. Това е важно за обикновените училища, колко е по-важно за окултните школи, където атмосферата трябва да бъде наситена с доверие, с чистота, с любов. Ученикът в Специалния клас свещено трябва да пази отношенията с Учителя, както и тези със съкласниците си. Характерния белег на ученика от Специалния клас и
към текста >>
29.
3. Трите фази
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
към Любовта. Идеал, който последователно получава своето последователно разрешение във трите фази на неговия живот. За ученика е важно да намери прекия път и да изгради мост здрав и солиден, за да направи връзка между два свята и се домогне до скритите сили на своята душа, дух, сърце, ум. Човекът е роден богат и богатството му е скрито в неговите прави мисли и чувства - с тях му предстои единствено да оперира, ако иска да се развива правилно. Чака го упорита и трудна работа - да
надмог
не себе си, да изработи правил на обхода към ближните си, да извае добродетелите, да поддържа непрестанно огъня на своята душа, копнежа й към съвършенство. Отдавна той е научил изкуството да прави преводи, иносказателния език, езикът на притчите, езикът на символите, това са ключове, които трябва да използува при откриването на истината - една от неговите основни задачи - свободата ще го направи свободен, свободен да учи, свободен да люби, свободен да служи на ближния и на себе си. Да утешава ближния си, както утешава себе си, да помага на ближния, както помага на себе си, да си създаде отношение към съучениците си. “Помагайте и утешавайте се в час на скръб". Въоръжен със своята обич, той трябва да провери до колко тя е силна и безкористна - това може да стане само когато я приведе в движение, когато я приложи. На места ученикът ще остане сам. Пътят е безкрайно самотен. Настигат го студени нощи, дълги, полярни, бурни. Всичко у него се преоценява, светлината му се увеличава и грижливо като
към текста >>
30.
18. След празничната трапеза
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
какво е било някога, какво е преживял, какво е притежавал, какво е можел, а строго делово се придържа към настоящето и говори по същността на въпроса и не мълчи на зададените му въпроси. Ония, които го изпитват не се интересуват от миналото, за тях не е важно, къде е стоял далеч или близо до Учителя си, отляво или отдясно, при нозете или къде да е. Абсолютно нищо от миналото, а всичко от настоящето. Какво е учил, какво е правил през това време, на какво е способен, какво е
надмог
нал, с какво се е справил, как е разрешавал задачите на своето необикновено всекидневие - до колко е успял да реализира търпението, самообладание и ред още много други неща от стълбицата на добродетелите. Строги и взискателни са тези, които участвуват в изпитната комисия, но са крайно справедливи и никак не са жестоки. Те преценяват добре какво е притурил, как е учил, бил ли е достатъчно трудолюбив, пламъка за знанията увеличил ли се е или се е намалил. Нищо друго. На края те си дават оценката от която първата бележка гласи: Не смесва миналото с бъдещето; учил е усърдно, добре е използувал всичко, което му е било дадено, готов ли е сега и той да дава. Защото водите на езерата се вливат отнякъде, а после се изливат пак на някъде. Човек вдишва и издишва, морето приема реките и връща след това водите, земята първо поглъща семето, а после дава плода. Така тече и животът на ученика - от този живот протекъл естествено по всичките закони на развитието може да се очаква нещо. На него може да се
към текста >>
31.
41. Статията „Ново човечество” / Сава Калименов
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
нагоре, в безпомощна молба за спасение, чупят се в отчаяние, протягайки се напред, като че ли зовейки стремейки се към нещо, като че ли виждайки, предчувствувайки, че там, в тъмната още далечина, може би, се заражда нещо, което ще им донесе Свободата, за която те току що почнаха да жадуват, която едва сега, след дългия сън, заговори като една насъщна, повелителна нужда в тях. А движението расте, разширява се, разлива се навсякъде, нарушавайки нощната тишина, стремейки се да
надмог
не потискащото крило на тъмнината... И внезапно - силен остър, пронизителен вик процепва мрачините на съзнанието: „Трошете веригите!" Той се отеква във всяка душа, а всяко сърце и всеки ум го повтарят: „Трошете веригите!" - почва да се разнася навсякъде и скоро се превръща в рев, в буря, на която приглася злокобната песен на дрънчащите вериги. ...Охкания, писъци, диви викове, стонове на умиращи, ридания и проклятия на нивга не видели светлина - ужасна картина от приплетени, окървавени, борещи се тела. И смъртта коси, коси! ... Хиляди трупове, потоци кръв, грамади кости!... А веригите все тъй - здрави! - кънтят, плътно прилепвайки към месата, сякаш се присмиват над безсмисления опит за свобода на окованите роби и като че ли още по-здраво се впиват в ослабналите, изтощени тела... И чак когато и сетните усилия са изтощени в безпомощна, неравна борба, когато всяка надежда за победа над това, което не знаеш, не виждаш да е, което едновременно е в тебе и вън от тебе и не се подава на никакъв
към текста >>
32.
42. Статията „Еделвайс” / П.Г. [Пламен Градющий=Сава Калименов].
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
увенчано със звезда чело и в ръка си златна чаша носи. ...И нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх и този Път, и туй небе над тях в тебе се намират, и грее дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват. С корен впит в скалите твърди и с коронка в небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините. И чака търпеливо, ден след ден - години, векове, хилядолетия; той знае, че скали и пропасти и бездни ще
надмог
неш и ламята ужасна ще сразиш...той знае, че кога да е, с твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане!” Затварям в захлас очи- лъчите слънчеви ме галят: танцуват, пеят и шептят - а пада светлината в мен и виждам бял Връх, Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита в небето! П.Г. [- Пламен Градющий / Сава
към текста >>
33.
1.11. Еделвайс (1925 г.).
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
чело и във ръка си златна Чаша носи! И нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх, и този Път, и туй Небе над тях във тебе се намират. И грее дивно Слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки безспир разказват. С корен впит в скалите твърди и с коронка във небесна синева, там вечно Еделвайс цъфти и чака ден, уречен, когато твоят Дух ще стигне Висините. И чака търпеливо, ден след ден - години, векове, хилядолетия: той знае, че скали, и пропасти, и бездни ще
надмог
неш, и ламята ужасна ще сразиш... Той знае, че, кога да е, с твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане!" Затварям във захлас очи. Лъчите слънчеви ме галят: танцуват, пеят и шептят. А пада светлината в мен, и виждам: бял Връх, Пътека кървава, и Еделвайс с коронка впита във небето! 1925
към текста >>
34.
2.3. Давай - давай и прощавай (1972 г.). 2.3.2. Прощавай.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Равнодушието - в полет крилат. Не отмъщавай! На злото не отвръщай със зло! Забрави, че те не разбират - не знаят. Забрави, че на твоето Добро със зло, с ненавист са отвърнали. Победи мъката, че те не разбират. Разбери ги ти! - И - ПРОСТИ! Само така ти ще развържеш Гордевия възел. Древният възел, страшно заплетен, на злото. Само така твоята Карма ти ще изплатиш. Само така злото ще победиш. Само така Справедливостта ще удовлетвориш. Само така ще изплуваш над вълните на Живота. Прощавай! Надмогни себе си! Направи още една стъпка напред, нагоре. Трансформирай нещата. Превърни ги. Преобрази ги. Нали ледът се превръща във вода! Нали водата става пара! Нали парата движи всичко! Нали в теб гори безсмъртният Божествен огън! Велика Реторта е твоята Душа! Могъща Сила е скрита в твоя ум, в твоя Дух. Разпалвай свещения Огън! Издигай високо тежкия млат: Милиони градуса топлина, милиони атмосфери налягане! Великият Ковач - ДУХЪТ - ще прекове желязото в Злато: ЩЕ ПРЕВЪРНЕ ЗЛОТО ВЪВ ДОБРО. Като Простиш! Като забравиш! Като обикнеш! ПРОСТИ! ЗАБРАВИ! ОБИКНИ! - ЛЮБОВТА ПРОЯВИ! ТАКА ИМЕННО ЗЛОТО. ТИ ПОБЕДИ! 1972
към текста >>
35.
38. Защо превратът в Братството успя?
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Братството датира от годините след 1989 г. Въпросът за правото му да се нарече наследник на братските книгоиздател ски традиции е изцяло спорен, макар че и то се обяви за такъв. ГОДИНАТА Е 2000. „Сила и Живот” - спря да работи! Братството в Бургас ме заплете в съдебни разправии. От спасител на братския имот до 1989 г., братята ме обявиха за негов узурпатор. Превратът в Братството, се прояви и на местна почва. За да продължа дейността на „Сила и Живот”, направих опит с добро да
надмог
на критичната ситуация. Но не успях! С прът, сложен в колелата, издателство „Сила и Живот” просто спря. Аз напуснах страната! Кризата в живота ми, създадена съзнателно от едно войнстващо невежество, направи творческата ми дейност в България невъзможна! ГОДИНАТА Е 2012. Прочетох в интернет написаното от Диан Семов за „Сила и Живот”: „Нивото на техните издания, още не е достигнато”. Пак повтарям, годината е 2012, т.е. минали са 20 години от създаването на „Сила и Живот”, и все още нашето ниво не е достигнато... Същият автор ми даде светлина и за още един факт, свързан с преврата в Братството. Той пише: „Когато се създаваше Издателство Бяло Братство, се повдигна въпросът, дали другите, които вече издаваха материали свързани с Учителя, са от Братството или не са. Например, издателство „Сила и Живот” на Милка Кралева, Алфиола на Г. Кръстев.... Решение не се взе, но се формира мнение, че те не са братски, не са по Учителя и се игнорираха......” Малка вметка за „Алфиола”, издателството на Г.
към текста >>
НАГОРЕ