НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
6.24. Пред прага на мъдростта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
целия свят, да разнесем Неговите идеи. Даже те двамата ми предложиха, като знак на примирение, едни галоши. Както винаги, моята критичност и моят реализъм и в този случай не ме напуснаха. Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден. Спиридонова предложи Михаил и аз да отидем и да живеем заедно с тях. Още същият ден аз отидох при Учителя и Му разказах всичко. След като ме изслуша, Той със свити вежди ми даде следния
лаконич
ен отговор: „На теб не ти трябва подарък, нека той отиде да живее при нея, а ти ела при Мен да живееш". От този ден действително започна новата линия в моя живот. Там, при Учителя, след два-три дни, както преди с Магдалина, Той направи връзката ми със сестра Гръблашева. Аз в този момент разбрах, че тази е втората артистка, която започва своята роля във второто действие в Школата на Учителя. Напущането ми на Изгрева и отиването ми да живея при сестра Гръблашева ме постави в положението на една съвсем друга обстановка, диаметрално противоположна на изгревската. Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше. Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един свят на традиции и обществено мнение, свят на човешки закони и ограничения. Това беше светът на самосъзнанието - един свят, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а
към текста >>
2.
25. ПОДЛОСТТА
,
Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността
,
ТОМ 8
на Величка Няголова за доверието и предаността 29.01.98 г., Франция Само Божията Любов е Любов! Здравей Вергилий, Ето, че днес ще ти напиша това писмо. Забавих се, защото нямам вече с месеци новини от Жан-Луи и Арлет Гобо. Всъщност той ми отговори (на твоето и мое дълги писма) с едно кратко и
лаконич
но писмо, без да отговаря на нито един от засегнатите въпроси. Пише само, че той не се плаши от възмездието на Небето за делата си. Какво да ти кажа? Тези хора не са виновни, че материалите на Анна Бертоли попаднаха у тях. Първо - Анина не желаеше да се занимава с българи, странеше, нямаше им никакво доверие и казваше, че тя е във Франция, за да разпространява Словото на латинските народи, а не да се занимава с българи. Може би и много си беше патила като например от тази Мария Христова. Анина беше безкрайно уравновесен, порядъчен и почтен човек, безкрайно предана на делото на Учителя, но не всички бяха такива. Може би слабостта й беше, че смяташе, че тя е центърът на всичко, че тя трябва да свърши всичката работа, т.е. другите не заслужават доверие, че не са кадърни и т.н. Имаше ревност в нея и силно развито „его". Второ - то са нейните приятелки - французите, които решиха след заминаването й да предадат всички нейни материали на Гобо. Аз в момента нямах място да ги приема. Но не ми бяха и предложени. Приятелките й и съра-ботнички по издаването на нейното списание "Житно зърно" взеха такова решение. Но никой не знаеше, че в тези материали има и братски ценности като копия
към текста >>
3.
20 - 9. ПИСМА НА ЙОРДАНКА ПОПОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.
,
ТОМ 10
А и нашата къща приличаше на клуб, идваха много гости. Радвам се, че имах възможността, когато събирането беше невъзможно, организирано искам да кажа, да се радвам на изключително интересна та компания на приятелите и съидейниците на баща ми, изтъкнати наши братя, които идваха през летата у дома като Томалевски, Н. Нанков, Кирил Икономов, когато това беше все още възможно, макар и трудно за него, а и много други-брати сестра Грива. Та Учителят, който е бил много често в такива случаи
лаконич
ен, много строго е казал на баща ми: „ Застанал си между две мощни течения, ще те унищожат. Или само тук, или само долу." Баща ми казал и на останалите от групата, всички отишли при С. Ников, върнали си дипломите, подписани от Ани Безант, извинили му се и се прибрали на Изгрева. Това е. Приемам критиката Ви, чувствам се виновна, че не намерих време да изпълня обещанието си поне що се отнася за това, което зная за и от баща си. Ще го напиша и изпратя в най-кратък срок. Помолила съм и другите, които знаят нещо, по-възрастните от мене, но и те досега нищо не направиха, затова настоявам за Вашето присъствие. Верно е, че когато човек се съсредоточи, повече спомени изплуват в съзнанието му, след време се връща и допълва някои пропуснати неща. Но заети с братските работи, пренебрегваме други. И тук сме обхванати от лидерски амбиции, нещата не вървят гладко, а биха могли, сега сме една шепа хора, но когато няма съгласие, и отгоре не помагат. Бях ръководителка една година, исках да въведа някакъв
към текста >>
4.
IV.12 август, вторник 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
нас. После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно. Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли? - Ами че те ви черпят всеки ден. защото праната, която поглъщате ежесекундно и подкрепя и освежава вашата жизненост, се намира в тяхното царство. След това царство ще преминем през царството на саламандрите - духове на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде
лаконич
ни. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят. От тях угощение няма да очакваме, но ако имате лекета, те ще ги изчистят. И най-сетне ще стигнем до ангелите, отдето ще ни [се] даде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл. Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане отгоре вие сте виждали тези царства, но сте забравили и всичко от вас е изчезнало. Сега ви е ясно, но като премине човек от този свят, не отива направо на Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало едно смътно понятие. Георги Давидов: - Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? - Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцели: „Едно знам: че бях сляп, пък сега виждам." (Йоана 9:25.) Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден, и неговото грехопадане се състои именно там.
към текста >>
5.
3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова
,
,
ТОМ 24
за имот, хляб, дом, деца, нека от днес да мислим и се приготвим за вечността. Пастир Цв. Литов Б) Страж на своя пост Помен ДафинкаДоганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г. София, Методистка епископална църква, 1938, с. 6-7. Тома Стефанов Томов Тежък и непоносим закон, стар колкото и света, виси неумолимо над всички нас и подтиска сърце, чувства и ум; това е неумолимият закон на смъртта, който в своята колкото
лаконич
на, толкова и брутална формула, гласи: "Който се е родил, той ще и да умре"! Това ние знаем, това сме чели в книги, особено в книгата на книгите, Библията, където ясно е казано: "Определено е на човеците веднъж да умрат"... (Евр. 9:27); "Пръст си и в пръст ще се върнеш" (Битие 3:11)! И все пак: когато видим да лежи пред нас наш близък, когото сме добре опознали и когото сме научили да ценим в характер, отношения и дела, нещо се счупва в нас, ние свеждаме глава, сърцето потръпва, сълзите бликват и ние плачем за скъпия покойник, оплакваме въобще и човешката съдба... Животът ни се струва някак си изгубил своето значение и важност, щом трябва да завърши там, в пръстта. Обезнадеждени и безпомощни стоим ние пред загадката на смъртта, плячка на най-черни мисли. Ние наистина, бихме останали в тая душевна тегота, ние бихме скърбили чрезмерно за нещо, което загубваме завинаги, ако светъл лъч от надежда и утеха, не ни идеше от този извор на живота, който на друго пък място ни казва: "Не всичко тук на
към текста >>
6.
50. Сказки за България
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
силни, смели и добри. На този език се просвети цялото славянство, както и други близки народи. Той пръв пална искрата на будното съзнание в целия славянски род. Обичам го, защото на него прозвучаха и химните на родния ми баща, който майсторски го владееше и с патос ни четеше своята космична поема. Език на мъдростта и на величието, на който Великия Вселенски Дух избра да излее вечното си Слово. "Език на Духа" го нарече Той. Английският език, създаден от хора практични, се стреми към
лаконич
ност, към малки сбити форми на речта, като е създал трудната за заучаване от чужденци
към текста >>
7.
2.2.4. ЗАДАЧА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА 10 ИЗВОРА В ПЛАНИНАТА
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
Нозете ми червени - сини. Направих вадичка и - беж да ме няма! Ох, мъчно ми е, не съм весела... Седмият - сякаш дракон черен... Простирам се на слънце да се поизсуша. Хрускам корица от хляб. Трябва да вървя. Обувам сандали, грабвам лопатката и торбичката си. - Стой! Внезапно някой ми извика от близкия храст - горският. Уж усмихнат, уж другарски - пък със зъл глас ме запитва: „Какво правиш? Цели два часа те наблюдавам - какво само се навеждаш, а?” Никак не се смутих, но реших да бъда
лаконич
на: „Извори чистя за здравето си”, рекох и се спуснах надолу като планинска коза. Сякаш хвърчах. Тъй тичах надоле, едвам, че не се търкалях. Нищо ми няма - нито паднах, нито се охлузих. Стигнах до Ел-Ше-дар. Нямаше никой. Само чешмичката ни шурти, шурти с пълна сила и сякаш ми вика: „Отивай си, отивай си.” Слънцето забоде остен на Люлин и аз вече се смъквах към монастиря. Изтичах през селото. Сега, по равно шосе. Не виждам никого. Но светът ми се видя тъй красив, както никога. В гърдите ми пее десетострунна арфа. (Да си призная, на седмата струна сякаш... черен дракон бълва, бълва черна тиня. Но мисля, че го прочистих.) Дома - простирам се за сън, мъртво уморена. На другия ден - при Учителя. „Кажи нещо за изворите?” - пита. Оплаках му се от седмия. А Той: „Като ги чистите, на кого ги наричате?” „Никому” - невежествено отвърнах. „Не знаех, че трябваше да се наричат.” Тези извори и сега са пред очите ми, а също и онзи любопитен горски, комуто много се искаше да му поразказвам нещо за
към текста >>
8.
25. Да знаеш и да можеш
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
се скъпят да посветят целия си живот за изучаването и изследването на една микроба например, или крилете на някой вид пеперуди, или нервните влакна на мозъка. Ние нямаме желание да даваме съвети на едните и на другите, нито да показваме пътища - учените за това са учени сами да си ги намират, но нямаме желание нищо да не казваме на тези, които се изправят пред Учителя и чакат да им се обясни учението с две думи. На такива Учителят отговаря и отговорът е толкова ясен и прост, колкото
лаконич
ен и правдив. Ние, които сме любители на острата и правдива мисъл, не можем да не се вслушаме с вълнение в разговора на учения мъж и Учителя. Речта на Учителя е била винаги ясна и определена с тенденция да направи истината достъпна не само за учения мъж, но и за простия човек от равнината, който сутрин подкарва ралото и вечер се връща уморен от дългия работен ден. Да, истината трябва да докосне всички. Големите учени, които “всичко” знаят и всичко искат да научат от “две думи” Учителят наричаше големи сомове и много нехаеше за тях. По-близко до Него стояха обикновените хора, с чисти сърца и с жадни умове, които търсеха искрено истината. Ето отговора на Учителя, когато Го питат, "Не може ли с две думи да ни обясните Вашата философия?” - “Ако можете да съберете всичката вода на земята в една чаша. Познанията на най-големия учен няма да помогне да се налее тази вода в една чаша. Невъзможно е. Съдържанието на моето учение не може да се каже с две думи”. И не е нужно, казваме ние, защото
към текста >>
9.
Въведение
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
думата. Тогава се изправяш пред нещо, което не смееш да назовеш, нещо огромно, което не искаш дори да докоснеш с пръст, защото стигаш до интимната страна на един голям проблем, който засяга същността не само на Учението, но и на Учителя. Думата, явлението, понятието “Изгрев" получава своята универсална украса. В нея вече фосфорират много светлини, които те отвеждат до големи височини и дълбочини. Причината следователно лежи далеч от оная необходимост да се изразяваме образно и
лаконич
но. Къде отиваш? На Изгрева, за да посрещна изгрева на слънцето. Спираш до отговора и не слушаш вече етимологическото значение на думата, и вече си развълнуван от нещо друго. Едно откритие, до което едва се докосваш, спираш се задъхан от вълнение, защото то изразява същината на нещо голямо, скрито в една дума от седем букви. То престава вече да е дума, наименование, име, а е нещо повече от съдба, разсипва се като зора и не тази, която съзерцаваме в ранния час на пролетния ден, разсипваща се на изток, а една друга - необикновена, чисто духовна зора - засягаща цялото човечество, озарила нашия небосклон, позлатила нашия век. В света идваше нещо ново - то приличаше на зора, приличаше на Изгрев. Езикът на символа става ярък, когато светлината обилно се разлива и вече нямаш желание да прибавиш нещо, или да коментираш. Времето времето на Неговите школи и историческото време, което щеше да хроникира духовната култура, която се раждаше тук, всичко това не можеше да се излее в едно обикновено понятие,
към текста >>
10.
17. Шепота на Великото: есе (9.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
готвеше да залее света и да задуши с грубите си лапи насоките дори на духовния живот. Не се намери сега един Петър да каже нещо от този род в евангелския стил. Сега, когато годините тичат към нас, и разкриват своята внушителна панорама, когато преминали през огньовете на едно изпитание, ние се чувствуваме крепки и будни със здрава сетивност да огледаме панорамата открай, до края, да виждаме и да слушаме добре много неща, които някога стояха далеч от нас - и между тях и този кратък
лаконич
ен отговор: Питайте Господа! - решението е взето - Няма да оставим думата да виси на въздуха - нека Петър не е между нас и пред него. Принципен и точен, дава отговор начаса. Ние учениците заставаме там през онова рано утро през 1935 г. на Рила - езерата, на оня връх, наречен молитвен в 5 ч. сутринта. Думата бе казана, чухме я, съхранихме я дълбоко някъде в скритата скривалищница и тя мина в забвение, сякаш спотаена там, за да чуем ехото след толкова години -четиридесет [Сочни храни: 25.VIII.1935 г., 5 ч.с. - В: Царският път на душата: беседи от Учителя, държани при 7-те Рилски езера през лятото на 1935 г. София, 1935, с. 155-169.] Нищо, казваме сега, времето, атмосферата,ситуацията сдържана, скромна, респектираща - никой тогава не дръзна да отговори, да каже, да коментира. “Кой си Ти?”... Въпросът ни повлече. Движението край Него винаги е било неудържимо и нека сега не кажем със закъснение, ние се връщаме на това рилско утро, на тоя школен час и съвсем сериозно сме решили с академичен тон
към текста >>
11.
20. Неговото работно денонощие: есе (14.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
ДЕНОНОЩИЕ есе 14.XII.1976 г. Всички, които търсеха Неговата помощ знаеха защо бият толкова път и губеха толкова време. Идваха при Него, за да получат отговор на своите проблеми, или да намерят лек за своята болка - физическа или духовна. Потокът от хора, които Го търсеха и намираха не беше малък. Работният Му ден нямаше определени часове. Идваха по всяко време, приемаше ги по всяко време с изключение на събота, когато кратко и
лаконич
но казваше: “Занят съм”. Нямаме намерение сега да проследим този поток от хора, да проследим дори и познатите наши случаи. Те са толкова много, някои вероятно ще се погрижат да ги съберат, да ги картотекират и да ги прикачат към големите архивни материали, които едва ли ще бъдат похабени. В случая ние се спираме на принципната страна, която привлича нашето внимание и нашата мисъл. Неговото отношение и начините чрез които Той отзвучаваше и помагаше на тия, които търсеха и не търсеха Неговата помощ - учениците Той предупреждаваше. Даваше своите съвети на ония, които ги искаха. Помагаше с оглед на неща, които ние подозирахме само, и които няма да засягаме. То е област, в която само Той се движеше, нямаме право да надникнем там, нито имаше някакъв смисъл. Една скрита лаборатория, в която достъп имаше само Той. Нямаме право да питаме защо на едни даваше нещо, защо на други не даваше, приемаше един, не приемаше друг. Начините бяха индивидуални. Методите и рецептите на лечението бяха различни, както и различно бяха построени хората. Едно
към текста >>
12.
21. Пред горящата къпина — “Не коригирай божественото” (15.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
състояние, задавайки неуместни въпроси. Той отговаряше и не отговаряше, но отсичаше кратко: “Така не се говори!” “Защо моя нос има такава форма, или ухо?”... “Какво да му отговоря, да му кажа ли, че в едно близко прераждане е бил разбойник.” Друг: - Защо съдбата ме гони, какво съм направил, всичко на мене ли ще се струпа?” - “Така не се говори, ще учиш, ще търсиш!” Трети, като гледаше нещастията на хората по време на война: “Какво ще стане?” За тези и за много от този род въпроси, Той
лаконич
но казваше: “Не се месете в работата на Бога”. Сега след толкова години не смееш още да кажеш, че можеш по вътрешен начин да разбираш какво трябва да питаш и какво не, дали съзнаваме къде сме стъпили, когато се изправим пред Него, дали виждаме и усещаме пламъците на горящата къпина?... Това са неща, тясно свързани с ученика, да търсим с цялото си същество пред Кого сме застанали, да не коригираме Божественото, да не се месим в работата на Учителя и на Бога - свещени области, където не може да се пристъпи с кални нозе. То е нещо, което не може да се изрази с обикновени човешки изразни средства. Нещо дълбоко и интимно, за което ученикът трябва да има усет - един дълбок вътрешен и нежен призив, който да му подсказва какво да говори, какво да чувствува, какво да мисли и как да застане пред своя Учител и пред своя Бог. Колко безогледно постъпват обикновените хора. Невежеството и непросветеността не ги спасява от последствията, от тях наистина нищо не става и нищо не остава. Неумолим е закона.
към текста >>
13.
5.4.2.3. Писмо № 3
,
,
ТОМ 35
Васил, който види се, се е уговорил с Дорча да държи едно противно поведение, е поискал да подведе и другаря си в същия път, но като не е удобрил това негово поведение, не се е съгласил, отделя се и го зарязва. Васил отива сам в Берковица да чака Дорча. След като испраща този войвода, Манол се отделя с едно писмо до мене, в което ми казва следующето: „Ако дойде някой и ви принесе лозинката „ревност”, знайте че той е наш человек; спомогнете го, както можете и както знаете”. Това
лаконич
еско известие не ми се понрави, то ми произведе не добро впечатление и ме направи любопитен да узная какво нещо е това. Под подобно положение, аз бях принуден да поискам отпуск от 5-6 дни за да слеза до Цариград под предлог, че лекарствата ми са се довършили, да ги набавя. Азиз-паша, видинския мютесарифат, не отказа на просбата ми. В края на май аз бях в Цариград, точно в туй време, когито Т. Райнов беше отишел по Европа. Като се срещнах с Маноля, той ми разказа за испратените войводи, прочете ми и някои писма от Райнова, които обемаха съвършено въображаеми неща. Като го попитах защо към Берковица става това съсредоточение? - Защото там Балканът граничи със Сърбия, ми отговори той, дето във всеки случай, ще има средство за прибежище; без обаче да иска да ми открие, че Дорчо ще бъде помощник. Като се съмних в това, попитах го: - Моля, кажете ми откровено, Дорчо знае ли тези неща и е ли в работата? - Защо се боите от Дорча, бъдете уверени, че той е в ръцете ми. Това ми беше доволно да разумея,
към текста >>
НАГОРЕ