НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
134
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Неделчо Попов и Борис Николов бяха
искрени
приятели, но тук Неделчо се противопостави на Борис.
13) Всички стояха втрещени и се чудеха този брат откъде се яви, кой му даде тази беседа да редактира и откъде намери сили да прочете всичко това. Накрая той върна оригиналните беседи, до които не бе се докоснал поради страхопочитание към Бога и ги сложи на масата. Другите братя върнаха подготвените от тях редакции. Накрая Борис Николов реши, че щом и другите са редактирали и променяли свободно Словото - по- добре да се остави Паша да работи, както е работила досега. Само Неделчо Попов не беше съгласен и протестираше.
Неделчо Попов и Борис Николов бяха
искрени
приятели, но тук Неделчо се противопостави на Борис.
Борис наложи своето решение на задачата, защото беше председател на Братския съвет. Тогава ние познавахме по физиономия този брат. Някои му знаеха името, но други не го знаеха. Онези, които го знаеха, скоро го забравиха. А този незнаен брат с незнайното име реши задачата.
към текста >>
2.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и
искрено
се разкаят и поправят.
Нито името му се чу, нито пък той се видя. Къде изчезна, къде се дяна? Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Жестоко, нали? Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му.
За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и
искрено
се разкаят и поправят.
Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и за предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Опитности и закони вървяха заедно- ръка за ръка.
към текста >>
3.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Защото трябва да подчертаем, че
искрената
дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот.
Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му Тази вечер се събрахме, за да почетем светлата памет на нашия обичан брат Георги. Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни. Аз дойдох тук не само от свое име, но и от името на брат Борис, който е в затвора за Божието Дело на Учителя.
Защото трябва да подчертаем, че
искрената
дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот.
Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги. Кръстът на брат Борис го изпълни със скръб. От този момент той беше в непрекъсната молитва за него. Всяка нощ точно в 12 часа той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат. Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на легло.
към текста >>
Аз съм дълбоко трогната, благодаря
искрено
на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат.
Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги. Кръстът на брат Борис го изпълни със скръб. От този момент той беше в непрекъсната молитва за него. Всяка нощ точно в 12 часа той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат. Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на легло.
Аз съм дълбоко трогната, благодаря
искрено
на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат.
Труден е земният път на всяка една душа. Още по-труден е земният път на оная душа, която е решила да служи- на Бога. Казано е в Писанието: "Подвизавайте се в Господа". И наистина, няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята. Този именно подвиг е основният мотив, който характеризира земния живот на брат Георги - на първо място Волята Божия.
към текста >>
4.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко,
искрено
чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея.
Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят.
Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко,
искрено
чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея.
Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние.
към текста >>
Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко,
искрено
чувство.
Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея.
Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко,
искрено
чувство.
Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е.
към текста >>
5.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
То не беше привидно, а непосредствена
искреност
на тяхното духовно начало, на тяхното същество.
Всички без изключение получаваха от Учителя по нещо в своето музикално поприще и след това осъзнаваха явно Неговото присъствие и намеса. Но за някои от тях това бе импулс временен в техния живот. Други оценяваха този импулс и вътрешно благоговееха към Него. Трети не смееха официално да Го признаят, страхувайки се от официалното обществено мнение, което бе отрицателно настроено срещу Учителя и то главно подклаждано от свещениците и от други сили, които воюваха срещу Учителя. Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него.
То не беше привидно, а непосредствена
искреност
на тяхното духовно начало, на тяхното същество.
Някои от тях се усещаха задължени да се отблагодарят на Учителя по различен начин. Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя. Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му. И понеже те бяха музиканти, усещаха и бяха свидетели и съпричастници на това духовно изявление на песните Му, които отваряха човешките души и ги подготвяха да направят общение с Божествения Дух.
към текста >>
6.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което
искрено
благодаря на съдбата си и на Бога.
А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя.
И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което
искрено
благодаря на съдбата си и на Бога.
В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните.
към текста >>
7.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Трябва
искрен
стремеж, за да се добереш до вътрешната връзка, по която е слязла тази музика, за да може да влезе в нея целия онзи ритъм на онзи свят, чийто изразител е мелодията.
Учителят обичаше да казва: "Песента си замина". Или: "Трябва да се чака, за да дойдат съществата, за да я донесат". Това бе едно знание, което Учителят ни беше дал, то е записано в различните беседи. Това го знаехме. Това го знаеше и Beca Несторова и затова беше недопустимо човек да се поддава на своите лични настроения и лични намерения, когато изпълнява музиката на Учителя.
Трябва
искрен
стремеж, за да се добереш до вътрешната връзка, по която е слязла тази музика, за да може да влезе в нея целия онзи ритъм на онзи свят, чийто изразител е мелодията.
Друг един път, Боян Боев, който се намираше при Учителя в Мърчаево, извиква мен и Борис Николов, понеже ние живеехме в София, в нашия малък дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. Ние отиваме веднага и Боян Боев ни връчва написана на едно листче от него и нотирана "Песен за двете сестри". Тази песен по-късно я поместихме, след заминаването на Учителя. А Беса Несторова я беше научила така, че беше направила от нея шлагер от онзи тип шлагери, които се пееха в града.
към текста >>
8.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Те гледаха оригиналите, поглеждаха към Кирил,
искрено
му съчувствуваха, но заставаха на страната на оригинала.
Трябваше да се преклонят пред Словото на Учителя. Комисията се бе събрала да даде песните в оригинал, а не така, както на онези личности в нея им се искаше. Личността трябваше да отстъпи пред Истината. Казах им: "Да не се коригира Божественото. Това е Волята на Учителя и Волята на Бога." Когато започнаха да мрънкат, да шикалкавят, аз им казах: "Не коригирай Божественото!
" Те гледаха оригиналите, поглеждаха към Кирил,
искрено
му съчувствуваха, но заставаха на страната на оригинала.
Кирил отстъпваше песен след песен. И това се вписваше в протокола. По едно време, към края, Кирил не се стърпя, не издържа и каза: "Е, пък направи най-сетне и ти една отстъпка! " Аз скочих: "Кириле, какви отстъпки? Това не е лична работа, а работа на Бога.
към текста >>
9.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След това аз извиках фотографа Васко
Искренов
и той засне всички упражнения, които ние играехме с Ярмила.
Името й е Магдалена Иванова Петрова. Тя ги играе, а ние седим отстрани и коментираме всяко движение - как трябва да се играе и как трябва да се запише. Така работихме няколко месеца и свършихме тази важна работа за Паневритмията. Направихме протокол и се подписахме трите: аз - Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Менцлова. Във всяка от нас остана по едно копие от текста, направен за обясненията на упражненията.
След това аз извиках фотографа Васко
Искренов
и той засне всички упражнения, които ние играехме с Ярмила.
На всяко упражнение ние позирахме и заставахме в характерна за това упражнение поза и така той направи всичко може би към 80 пози. После той направи снимки, които бяха номерирани и прибрани. Така ние, трите сестри, свършихме една голяма работа. И Ярмила успя да изпълни задачата, която й бе дадена от Учителя. Вече знаехме - каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е уреден и няма да има никакви спорове.
към текста >>
След това братът дойде и представи своя план - че иска всички негативи или снимки от Васко
Искренов
, за да направи албум, който да приложи към текста.
Погледна той една снимка, поразгледа я и видя две фигури, облечени в бели дълги носии, с разперени ръце да танцуват. Разпитва ме и аз му казах, че това сме аз и Ярмила през времето, когато бяхме млади и когато работехме върху новия текст на "Паневритмията", който дадохме трите - Елена, Ярмила и аз. Братът си записа всичко. След това отиде при Елена и Тя му разказа онова, което знаеше. Освен това тя му подари и му надписа едно копие от онзи текст, над който ние бяхме работили.
След това братът дойде и представи своя план - че иска всички негативи или снимки от Васко
Искренов
, за да направи албум, който да приложи към текста.
Накрая нещата се сведоха дотам, че Борис Николов, който бе прибрал негативите и снимките, не пожела да ги даде. Братът упорствуваше - настояваше и убеждаваше, че само след двадесет години никой няма да знае тази история и че сега е времето да се подредят нещата и материалите, докато сме живи. Той беше прав, аз го поддържах, но Борис отказа да ги даде. А защо ли? Той отказа по същия начин, както навремето, след издаването на моята песнарка, отказа да ми позволи да събера на вечеря у дома приятелите, на групи по десет души, и да им покажа оригиналите на Учителя.
към текста >>
За да се разрешат споровете, ще вземете оригиналния труд на трите сестри - Ярмила, Елена и Мария - и ще намерите онези снимки или негативите, които Васко
Искренов
направи.
Той отказа по същия начин, както навремето, след издаването на моята песнарка, отказа да ми позволи да събера на вечеря у дома приятелите, на групи по десет души, и да им покажа оригиналите на Учителя. Ако беше това станало, нямаше да има спор досега. Но той не ми позволи и сега - спорове колкото искаш. Сега Борис отново махна с ръка и не позволи да се реализира този план. Аз съм напълно убедена, че след двадесет години, когато нашето поколение си замине, вие няма да знаете как да играете правилно Паневритмията, а ще се появят много спорове.
За да се разрешат споровете, ще вземете оригиналния труд на трите сестри - Ярмила, Елена и Мария - и ще намерите онези снимки или негативите, които Васко
Искренов
направи.
И тогава проблемът с Паневритмията ще бъде разрешен. Ще си направите албуми и ще следите как ние сме показвали упражненията. Ако не ви харесваме, ще намерите някой художник да направи скици по нашите движения и така ще ги отпечатате като приложение към нашия - на трите сестри - труд. Единственото, което остана за вас, е да се доберете до оригиналите на тези четири копия от текста, който ние ви оставяме, както и оригиналните снимки. Дано този, който ги съхранява, проумее, каква беля за втори път ми направи моят брат и съжител Борис.
към текста >>
1. Ще се укрият снимките, които правихме с Ярмила и с фотографа Васко
Искренов
.
Когато се намеси личността и индивидуалността у човека и ако това не е съобразено с Божия план, всичко се обръща наопаки. Трябва личността да се впрегне да работи за Бога, а индивидуалността на човека да даде своя богат опит от миналото в името на онази работа, която се върши за Бога. Та по този случай мога да кажа, че двете бели, които ми бяха направени, бяха последица от едно своеволие и непослушание на ученика към Учителя. Друго обяснение няма. Сега е 1970 година и знаете ли какво ще стане с всичко това?
1. Ще се укрият снимките, които правихме с Ярмила и с фотографа Васко
Искренов
.
Ще се държат нарочно скрито и покрито и няма да се показват, за да се появят множество спорове за Паневритмията. 2. Оригиналният текст за обясненията на упражненията от Паневритмията, които бяха направени от Елена Андреева, Ярмила Менцлова и Мария Тодорова, ще се захвърли и ще се държи като апокриф. Никой няма да знае какво представлява този труд и кой го е направил и има опасност дори да се загуби. Елена Андреева наистина го умножи в няколко броя, но тя не отбеляза авторите и не направи коментар в едно предисловие към труда, за да обясни как и по какъв повод е създаден. Преди известно време идва един брат и ми показва този свитък.
към текста >>
И накрая, като приложение, пред вас щяха да бъдат снимките на Ярмила и Мария, направени от фотографа Васко
Искренов
.
И ако това не знаете, и ако тези неща не сте ги виждали, знаете ли кой ще бъде виновен тогава? Ще бъде виновен онзи, който сега, през 1970 година не разреши да се направят от снимките най-малко десет албума и да се раздадат на десет места. Ако беше направено това, към тези десет албума щяха да се приложат умножени десет текста на оригиналния труд на трите сестри. И тогава въпросът за Паневритмията за следващите поколения щеше да бъде разрешен. Щяхте да имате нотния текст от "Паневритмиите", които са издадени по времето на Учителя, щяхте да имате думите на "Паневритмията" от Олга Славчева и щяхте да имате обясненията на упражненията от трите сестри - Елена, Ярмила и Мария.
И накрая, като приложение, пред вас щяха да бъдат снимките на Ярмила и Мария, направени от фотографа Васко
Искренов
.
И всичко щеше да бъде направено така, както Учителят бе наредил да се направи. А сега работата се обърква. Сега разбрахте ли кой ми направи най- голямата беля пред Учителя? И не ми позволи да си изпълня задачата така,както трябва пред Него. Това е човекът, когото истински съм обичала и обичам и за когото жертвувах себе си вече над петдесет години в съвместен живот с него.
към текста >>
10.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата
искреност
и чистота.
Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята. Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя. Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов".
От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата
искреност
и чистота.
Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията. Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки. Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа. Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада. А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти.
към текста >>
11.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А ние с Ярмила и с фотографа
Искренов
заснехме всички упражнения.
И това бе пътят на подхлъзване - Михаил започна да си дава свои неща, които бяха плод на онези сили, с които беше свързан. Стана проводник на Черната ложа. И той използува хищнически някои от методите на Учителя. Въведе Паневритмията, а чрез нея създаваше поле на сили и аура, чрез която привличаше французите, които играеха Паневритмията малко по французки - малко по-танцувално и по-бързо. По-късно там отиде и Ярмила, която бе балерина и знаеше вече добре упражненията, защото бе участвувала в онази група с Елена Андреева и Мария Тодорова, която записа точно упражненията.
А ние с Ярмила и с фотографа
Искренов
заснехме всички упражнения.
Така че, тя бе най-подходящата да предаде точно Паневритмията за французите. Но Михаил я отхвърли, защото не му изнасяше тя да показва и ръководи Паневритмията - тя знаеше Кой е дал Паневритмията и Кой е Учителят. А французите не знаеха Кой е Учителят, те познаваха Михаил, който им даваше Паневритмията и когото смятаха вече за свой "Учител". Затова Михаил изгони и Ярмила. Михаил въведе пеенето на песните на Учителя на български и това бе също с цел да създаде фокус на едно общо течение от духовна сила и мощ, за да бъде използувана от него за лични цели.
към текста >>
12.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но когато дойдоха, те Го намериха положен на смъртното ложе и
искрено
съжаляваха, че се е измъкнал от тяхното възмездие.
По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "Благодаря за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата. Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа. Учителят беше много огорчен от отношението на българите към Него при пребиваването Си в този народ. Много пъти, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело. И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват.
Но когато дойдоха, те Го намериха положен на смъртното ложе и
искрено
съжаляваха, че се е измъкнал от тяхното възмездие.
По такъв начин могат да се обяснят тези думи на Учителя. Ще намерите и други обяснения, когато проучвате Словото Му. И тогава ще проумеете много неща! Имаше часове в последните дни на Учителя, когато, със затворени очи, Той разговаряше не с нас, които бяхме около Него и бодърствахме, а с някаква невидима комисия, с невидим генерален щаб горе, в Невидимия свят. Ние стояхме до Него и Борис Николов стенографираше.
към текста >>
13.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Бил извикан фотографът Васко
Искренов
, който заснел всички упражнения, показани от двойката Ярмила и Мария.
Но то не можа да се изпълни, тъй като сестра Ярмила замина за чужбина. Учителят й каза, че тя трябва да работи тук, за България, а не в чужбина. Тя напусна България, защото тук не можа да си изработи пенсия, а се намесиха и някои други причини от личен характер. Години по-късно научих, че била създадена една работна група от Елена Андреева - стенографка на Учителя, Мария Тодорова - музикант и Ярмила Менцлова - балерина, която е дала ново, подробно и точно описание на упражненията от Паневритмията. Така те изпълняват поръчението на Учителя.
Бил извикан фотографът Васко
Искренов
, който заснел всички упражнения, показани от двойката Ярмила и Мария.
По този начин вие днес имате точен текст и имате документирано на фотографии изпълнението на упражненията от Паневритмията. Освен това имате, отбелязани с метроном и хронометър от Кирил Икономов, темпата и времетраенето но отделните упражнения. А от мен имате онова, което Учителят каза за Паневритмията - кога и как да се съкращават някои упражнения, при положение, че времето е малко и онези, които играят трябва да бързат, за да не закъснеят за работа. От мен имате и доказателство за това, че Сам Учителят нареди на Ярмила да оправи гимнастиките, но не сама, а с помощта на онези сестри, които ги бяха научили лично от Него и ги знаеха безупречно. Аз мога да засвидетелствувам също как Божественият Дух като сноп светлина се всели в Учителя и развърза езика Му в онзи паметен ден - 19 август 1936 година, след побоя, нанесен Му от злосторници и след получената парализа.
към текста >>
14.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Учителят много обичаше
искрените
, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях.
Житото не се свършвало, нито даже намалявало. Изорал цялата нива и останало също толкова жито, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още жито за посев. Този брат беше жив дълги години и ние го срещахме до 1972 година, когато идваше на Седемте езера на Рила. Той казваше: "Аз съм този, който с една трета от житото в шиника посях цяла нива." Младите го гледаха, учудваха се и се питаха дали това е вярно. Този брат беше свидетел и очевидец на това време, защото чудото стана чрез него.
Учителят много обичаше
искрените
, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях.
Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев. Понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи Той ни поглеждаше развълнувано и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Това беше около 1930 година. Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота.
към текста >>
15.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Това говореше за едно
искрено
и отворено отношение към Учителя, като на син към Бога.
Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели. Асен ми е разказвал, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче.
Това говореше за едно
искрено
и отворено отношение към Учителя, като на син към Бога.
Другите биха се срамували да направят това. Веднъж, Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата.
към текста >>
Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно
искрено
отношение на едно човешко сърце, което се отварящо пред Учителя и пред Бога.
Веднъж, Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не.
Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно
искрено
отношение на едно човешко сърце, което се отварящо пред Учителя и пред Бога.
Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губел времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева". Той участвува в записването на Паневритмията и на много песни. Влади Симеонов, в един много кратък период, участвува като цигулар и диригент на братския оркестър.
към текста >>
16.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ярмила и Мария извикаха фотографа Васко
Искренов
и той фотографира всяко едно упражнение така, както те го показваха.
Един екземпляр предадох на Анина Бертоли заедно със скиците, за да бъде преведен на френски и да се издаде във Франция. Тя го издаде в нейното издателство, но нейният превод бе доста свободен и аз не останах доволна от него. Тя имаше навика да превежда свободно от български на френски, като правеше своеобразна редакция, защото смяташе, че ако не се редактирал текстът, то французите нищо нямало да разберат. Защо тя мислеше така, това не мога да кажа. Така тя превеждаше свободно някои текстове от Словото на френски и ги издаваше в едно редактирано от нея списание, наречено "Житно зърно".
Ярмила и Мария извикаха фотографа Васко
Искренов
и той фотографира всяко едно упражнение така, както те го показваха.
Направиха го сами, без да ме извикат. Не ми казаха, може би смятаха, че за мен няма място. Трима са много. Направиха снимките и тогава аз им казах, че трябва да видя всички снимки, за да проверя дали не са сбъркали някъде. Дойдоха двете у дома и ми ги показаха.
към текста >>
17.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Фотографът Васко
Искренов
е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи.
Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията.
Фотографът Васко
Искренов
е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи.
Друг път излизахме на Петото езеро. Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток.
към текста >>
18.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
Още през 1973 година, Борис Николов лично ми издиктува къде се намира и кой съхранява негативите на Васко
Искренов
, където са заснети всички упражнения, показани от Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова.
Техният опит трябва да служи като предупреждение към всички! В сборника е поставен въпросът за Паневритмията. Тя има история, която трябва да се знае, поради което се изнася за пръв път чрез спомените на учениците. Тя има оригинален нотен текст, оригинален текст от думи и Слова, както и оригинални написани упражнения. Оригиналният текст на упражненията от работната група на Елена Андреева, Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова бе предаден от мен на работната група, съставена от мен чрез протокол, която бе съставена за работа и обучение на Паневритмията.
Още през 1973 година, Борис Николов лично ми издиктува къде се намира и кой съхранява негативите на Васко
Искренов
, където са заснети всички упражнения, показани от Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова.
Аз написах писмо до въпросното лице и го уведомих да предаде снимки от негативите, за да се направи албум и да се приложи към оригиналния текст. Но въпросното лице излъга, послужи си с лъжа и измама и не пожела да ги даде. А защо? Защото същото лице е свързано със среди и сили, които в настоящия момент издават "Паневритмия" в чужбина, като не се съобразяват с оригиналния текст, който ние имаме. Освен това, скиците и описанията на упражненията в техните издания са неточни и неверни.
към текста >>
19.
10_02 ПРОТОКОЛ
,
,
ТОМ 1
Третият участник от групата - Мария Тодорова - извиква фотографа Васко
Искренов
и той заснема всички основни пози, като двойката показва позите, т.
Тя предаде на своите приемници целия този материал и ние го притежаваме за работа. А Ярмила Ментцлова също успя да реализира задачата, поставена от Учителя и според думите на Крум Въжаров Учителят й бил заявил следното в присъствието на Мария Златева: "Сестра, вие ще оправите гимнастиките", на което тя отговорила: "Дали ще може да се справя? " и тогава Учителят й отговорил, че тя трябва да се справи. По-късно Ярмила издаде през 1983 год. в Париж "Ръководство по Паневритмия", което днес ние притежаваме и по този начин тя изпълни дълга си към Учителя и следващите поколения.
Третият участник от групата - Мария Тодорова - извиква фотографа Васко
Искренов
и той заснема всички основни пози, като двойката показва позите, т.
е. фигурите. Тази фотографска продукция е била запазена и съхранена, но до този етап, въпреки нашите усилия, ние не притежаваме всички снимки, а притежаваме три снимки, показващи метода на работа. Въпреки че не притежаваме снимките, групата може да работи въз основа на ръководството на Ярмила и труда на трите. Ще добавим, че кройката на роклите е направена по наставления на Учителя. Затова в бъдеще, когато се оформи показна група, би било добре да се използува тази традиция.
към текста >>
Но той не се издаде, понеже лицето, което пазеше снимките на упражненията на Паневритмията, в изпълнение на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова, направени от фотографа Васко
Искренов
, не пожела да ги предаде.
Йоанна Стратева 8. Веселина Маркова 9. Мария Митовска София, 27. май 1990 г. Забележк а на редактора: След съставянето на този протокол, скрепен с подписите на участвуващите лица, трябваше да се издаде оригиналът на трите сестри: Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева.
Но той не се издаде, понеже лицето, което пазеше снимките на упражненията на Паневритмията, в изпълнение на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова, направени от фотографа Васко
Искренов
, не пожела да ги предаде.
А защо? Защото това лице бе свързано с Крум Въжаров. По този начин не се издаде оригиналът, за да може да се отпечата "Паневритмия" на Крум Въжаров и Мария Митовска през 1993 година. А същите се подписаха, че признават както "Паневритмията" на Ярмила Ментцлова, издадена в Париж през 1983 година, така и неиздадения оригинален труд на трите сестри. Вместо поне да издадат труда на Ярмила, като коригират направените в него пропуски, то те си издадоха своя книга за Паневритмията и отхвърлиха труда на предишните поколения.
към текста >>
20.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 2
Ето и надписа: „В знак на
искрена
братска Любов подарявам за спомен лика си на Мария П. Стамова.
Освен това Той й връчва три Негови оригинални портрета от Неговите ранни години. Първият портрет е заснет в гр. Русе при фотографа Бауер. На обратната страна на картичката Учителят собственоръчно е написал, че я изпраща на своята рождена сестра Мария П. Стамова. А това е снимка, когато Учителят е учителствувал в основното училище в с. Хотанца.
Ето и надписа: „В знак на
искрена
братска Любов подарявам за спомен лика си на Мария П. Стамова.
Помнете ме в Исуса. Ваш искрено Любящ брат. П.К.Дънов. Русе, ноември 24.1887 год. Хотанца. Блажени онези души които живеят в Небесна Любов." Втората снимка е изпратена до Неговата рождена сестра, когато Учителят е бил студент в Съединените Щати. На обратната страна на портрета е написано „До моята любезна сестра Мария П.
към текста >>
Ваш
искрено
Любящ брат. П.К.Дънов.
Русе при фотографа Бауер. На обратната страна на картичката Учителят собственоръчно е написал, че я изпраща на своята рождена сестра Мария П. Стамова. А това е снимка, когато Учителят е учителствувал в основното училище в с. Хотанца. Ето и надписа: „В знак на искрена братска Любов подарявам за спомен лика си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса.
Ваш
искрено
Любящ брат. П.К.Дънов.
Русе, ноември 24.1887 год. Хотанца. Блажени онези души които живеят в Небесна Любов." Втората снимка е изпратена до Неговата рождена сестра, когато Учителят е бил студент в Съединените Щати. На обратната страна на портрета е написано „До моята любезна сестра Мария П. Стамова от П.К.Дънов. Ноември 16.1891 год." Отгоре е добавил на английски език следното: P.K.Dunoff.
към текста >>
21.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Снимката е на фотографа Васко
Искренов
, а изработката на чешмата от Бертоли.
Преди това тук имаше една дървена чешма. И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата. Учителят я харесваше много. Сега тази чешма я има само на снимка. Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма.
Снимката е на фотографа Васко
Искренов
, а изработката на чешмата от Бертоли.
На двора имаше една каменна маса, където сядаха около нея на столове приятели за разговори. Имаше и пейка. Дворът се разделяше от съседния двор с една ограда от сковани дъски, а историята на тази дървена ограда аз съм я разказвал и вие я знаете. Цялата обстановка бе от скромна по-скромна. След заминаването на Учителя аз помолих фотографа Васко Искренов и ние с една група приятели отидохме в стария дом на ул.
към текста >>
След заминаването на Учителя аз помолих фотографа Васко
Искренов
и ние с една група приятели отидохме в стария дом на ул.
Снимката е на фотографа Васко Искренов, а изработката на чешмата от Бертоли. На двора имаше една каменна маса, където сядаха около нея на столове приятели за разговори. Имаше и пейка. Дворът се разделяше от съседния двор с една ограда от сковани дъски, а историята на тази дървена ограда аз съм я разказвал и вие я знаете. Цялата обстановка бе от скромна по-скромна.
След заминаването на Учителя аз помолих фотографа Васко
Искренов
и ние с една група приятели отидохме в стария дом на ул.
„Опълченска" 66 и там бяха направени художествени снимки и едновременно исторически снимки и по този начин оставихме на следващите поколения заснет домът, в който живееше Учителят. Заснехме всички стаи, двора и цялата обстановка. Направихме албуми и ги оставихме на следващите поколения. Към албумите аз съм направил коментар на снимките, един брат ги надписа и след това ще бъдат съответно прибавени като текст към самите албуми. От брат Борис толкова.
към текста >>
22.
79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава възложих на фотографа Васко
Искренов
да отиде в къщата на Герасимов и да фотографира скиците на ръцете на Учителя.
" „Ръцете не ги продавам, те са ми талисман! " Не ми ги продаде. Аз му давах голяма сума за двете скици, около 100 хиляди лева. Те са запазени тези скици. Но ръцете останаха у Герасимов.
Тогава възложих на фотографа Васко
Искренов
да отиде в къщата на Герасимов и да фотографира скиците на ръцете на Учителя.
Но Искренов не можа да намери време и да се свърже с Герасимов и да ги преснеме. Дойде време, помина се Герасимов и аз изпратих човек да отиде да види в неговата сбирка от скици и да потърси скицата от ръцете на Учителя. Щяхме да я откупим каквато и сума да искат. За най-голяма жалост не се намериха тези скици от ръцете на Учителя. Вероятно друг ги е прибрал.
към текста >>
Но
Искренов
не можа да намери време и да се свърже с Герасимов и да ги преснеме.
" Не ми ги продаде. Аз му давах голяма сума за двете скици, около 100 хиляди лева. Те са запазени тези скици. Но ръцете останаха у Герасимов. Тогава възложих на фотографа Васко Искренов да отиде в къщата на Герасимов и да фотографира скиците на ръцете на Учителя.
Но
Искренов
не можа да намери време и да се свърже с Герасимов и да ги преснеме.
Дойде време, помина се Герасимов и аз изпратих човек да отиде да види в неговата сбирка от скици и да потърси скицата от ръцете на Учителя. Щяхме да я откупим каквато и сума да искат. За най-голяма жалост не се намериха тези скици от ръцете на Учителя. Вероятно друг ги е прибрал. Може би Герасимов да се е похвалил на някого и въпросното лице да ги е откупило или да му са предадени за съхранение.
към текста >>
23.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тя даде подробен текст, който е записан, а след това бе извикан фотографа Васко
Искренов
и направи по 5-6 снимки на всяко упражнение на Мария Тодорова и Ярмила Менцлова, които хванати за ръце показваха отделните упражнения.
След заминаването на Учителя и когато дойдоха други поколения се разбра, че описанията на упражненията не са пълни и по тях трудно човек може да научи движенията на Паневримтията. Ние, учениците от Школата бяхме учили Паневритмия от Учителя. След това я показвахме на други. Но когато прочетохме обясненията разбрахме, че по тях не може да се научи Паневритмията. Тогава се събра една група от Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Менцлова.
Тя даде подробен текст, който е записан, а след това бе извикан фотографа Васко
Искренов
и направи по 5-6 снимки на всяко упражнение на Мария Тодорова и Ярмила Менцлова, които хванати за ръце показваха отделните упражнения.
Бяха извадени снимки от тези упражнения. Къде са те сега не мога да кажа, защото не зная къде съм ги укрил. Предадох ги на приятели, които ги укриха, за да се съхранят. Не са загубени, но не зная къде са в момента. И да искам да ви ги покажа не мога.
към текста >>
24.
107. КОТКАТА
,
,
ТОМ 2
107. КОТКАТА Имаше на Изгрева в първите години много напреднала сестра, ревностна, усърдна в молитва, пост и подвизаване, с дълбок и
искрен
стремеж.
107. КОТКАТА Имаше на Изгрева в първите години много напреднала сестра, ревностна, усърдна в молитва, пост и подвизаване, с дълбок и
искрен
стремеж.
Сестрата си замина. Беше вече много възрастна. Първият неделен ден след нейното заминаване, когато Учителя държеше беседата си, на стола на сестрата през всичкото време стоя котката на Учителя и все гледаше към Него по време на беседата. Като свърши беседата Учителя каза: „В котката беше сестра Анна Динова". Този пример показва, че формите на живота могат да бъдат изпълнени с различно съдържание.
към текста >>
25.
127. ЧИСТОСЪРДЕЧИЕТО
,
,
ТОМ 2
Обаче ако не си
искрен
и премълчиш някои неща или ги скриеш няма да ти помогне.
127. ЧИСТОСЪРДЕЧИЕТО Когато изкажеш пред Учителя чистосърдечно положението си и поискаш помощ от Него, Той непременно ще ти помогне.
Обаче ако не си
искрен
и премълчиш някои неща или ги скриеш няма да ти помогне.
Един брат хвърля мрежите си около една сестра, иска да я оплете. Усеща сестрата, че е повлияна от него, а същевременно нещо неприятно, мъчително има в това влияние. Отива сестрата при Учителя и простичко и чистосърдечно Му казва: „Учителю, ще Ви помоля едно нещо, освободете ме от този брат." Учителят казва само една дума: „Хубаво! " Още същият миг сестрата се почувства освободена отвлиянието на този брат и той вече никога не можеше да има влияние върху нея. Тази сестра бе Мария Тодорова, а братът с мрежите - Кръстю Христов, първият приятел на Михаил Иванов.
към текста >>
26.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Васко
Искренов
- 97 82.
Стоил Стефанов и неговата молитва - 92 77. Александър Кръстников - 93 78. Брат Ради и парите - 94 79. Побойиците и брат Ради - 95 80. Генчо яде череши на тъмно - 96 81.
Васко
Искренов
- 97 82.
Начо Петров - 98 83. Олга Славчева (-1967) -100 84. Взимане-даване -100 85. Защитата -101 86. Испанската болест -101 87.
към текста >>
27.
18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Опълченска" 66, където фотографа Васко
Искренов
засне Петко Гумнеров и цялото разположение на стаите горе и долу в трапезарията в приземния етаж.
Какво направи Галилей след като държа в ръцете си портрета на дядо поп. Той написа очерк за дядо поп Константин Дъновски. Какво направих аз с кристалите? Едни запазих, други ми ги откраднаха. Но след заминаването на Учителя аз организирах една група и отидохме на ул.
„Опълченска" 66, където фотографа Васко
Искренов
засне Петко Гумнеров и цялото разположение на стаите горе и долу в трапезарията в приземния етаж.
Документирахме и направихме два албума. А сега това е вече история. Хубава история. Онези, които запазих бяха укрити на скришни места и сега не зная къде се намират. Но дойде онзи, който бе мой приемник и той записа моите опитности.
към текста >>
28.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Снимките от това време направени от фотографа Васко
Искренов
най-добре ще ви заведат в онези години.
Плана на чешмата беше разработен от брат Бер-толи и брат Борис. През 1928 г. строежът бе приключен. Тази чешма бе една символика на братския живот и тя изигра своята роля в онези години. Не само като чешма, а като образец на едно братско начинание, защото там ние почнахме от руините на един римски извор и направихме една прекрасна чешма.
Снимките от това време направени от фотографа Васко
Искренов
най-добре ще ви заведат в онези години.
С брат Георги Куртев съм се виждал много пъти. Той разказваше своите опитности от първите години с Учителя през време на двете войни - Балканската и Европейската, просто и увлекателно. Аз исках да ги запиша, но той се смущаваше, когато виждаше, че аз изваждам молив, за да стенографирам. Той млъкваше и прехвърляше разговора на друга тема. Тогава направих следното: при друг случай аз го подканвах и той разказваше и аз го слушах най-съсредоточено и в същото това време, аз бях сложил тефтерчето на коленете си под масата и записвах, като той не виждаше моята малка хитрина.
към текста >>
29.
74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но аз ви казвам
искрено
: „Никой не може да управлява българския народ освен комунистите".
Живота ще ги коригира." По мое време те не се коригираха към Братството, макар че минаха вече 30 години. Но те ще се коригират, думата на Учителя на две не става, защото духовният закон гласи: „В едно Божествено решение няма изключение". А решението на Учителя бе решение на Божествения Свят, чийто представител бе Учителят тук на земята. Аз също бях в затвора четири години. Видях и претърпях много неща.
Но аз ви казвам
искрено
: „Никой не може да управлява българския народ освен комунистите".
Те после ще се коригират. А защо ли? Защото сега е тяхното време и те са чакали 8000 години за онова тяхно презимяване и слизане на земята. Имат мисия. А каква е тяхната мисия?
към текста >>
30.
81. ВАСКО ИСКРЕНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
81. ВАСКО
ИСКРЕНОВ
Васко бе фотограф по професия.
81. ВАСКО
ИСКРЕНОВ
Васко бе фотограф по професия.
Живееше в Лом и идваше често в София на Изгрева. Той беше художник-фотограф. Пътува с нас по екскурзии беше и на Рила. Направи много снимки от Братския живот на Изгрева и на Рила. Беше разумен, кротък и способен брат.
към текста >>
Бъдете спокойни, всички негативи на Васко
Искренов
са запазени и съм ги предал на сигурно място.
Той ми донесе негативите и аз ги запазих. По-късно няколко негатива се бяха повредили, но ние намерихме същите снимки, които той беше направил и от тях преснех на негативи и така ги възстанових. Като подгониха Братството и унищожиха беседите на Учителя търсиха и негативите на Васко. Аз им извадих повредените негативи, казах им, че са били на таван, че е била счупена керемида на покрива, че са се намокрили и така са се повредили, след което съм ги изхвърлил. И до сега приятелите ме упрекват, че не съм съхранил негативите.
Бъдете спокойни, всички негативи на Васко
Искренов
са запазени и съм ги предал на сигурно място.
Предал съм списък на един млад брат, в който е отбелязано къде са негативите. Него ще търсите, а аз съм свободен. Когато е бил в Лом Васко Искренов, появява му се на носа малка, червена пъпчица. Той я приел, че е обикновена, а тя била Червен вятър. Разчовър-кал той пъпката, а тя инфекцията отишла към окото.
към текста >>
Когато е бил в Лом Васко
Искренов
, появява му се на носа малка, червена пъпчица.
Аз им извадих повредените негативи, казах им, че са били на таван, че е била счупена керемида на покрива, че са се намокрили и така са се повредили, след което съм ги изхвърлил. И до сега приятелите ме упрекват, че не съм съхранил негативите. Бъдете спокойни, всички негативи на Васко Искренов са запазени и съм ги предал на сигурно място. Предал съм списък на един млад брат, в който е отбелязано къде са негативите. Него ще търсите, а аз съм свободен.
Когато е бил в Лом Васко
Искренов
, появява му се на носа малка, червена пъпчица.
Той я приел, че е обикновена, а тя била Червен вятър. Разчовър-кал той пъпката, а тя инфекцията отишла към окото. Положението му става тежко. Вдига температура, бълнува. Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко Искренов е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото.
към текста >>
Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко
Искренов
е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото.
Когато е бил в Лом Васко Искренов, появява му се на носа малка, червена пъпчица. Той я приел, че е обикновена, а тя била Червен вятър. Разчовър-кал той пъпката, а тя инфекцията отишла към окото. Положението му става тежко. Вдига температура, бълнува.
Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко
Искренов
е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото.
Изведнъж от носа му протича кръв. Олеква му. Болестта му минава. Васко почувствал присъствието на Учителя. По онези години „Червения вятър" беше много опасна, като инфекциозна болест.
към текста >>
31.
36. СТЪПАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Савка доволна от отговора на Учителя отива и извиква фотографа Васко
Искренов
, за да заснеме стълбата отгоре заедно с изгледа към второто езеро и върхът Кабул отсреща.
Накрая, когато я построихме сестра Савка се качи по нея, преброи стъпалата и те се оказаха 72.0тива при Учителя и зарадвана казва откритието си. Учителю, знаете ли че пътеката, която построиха братята има точно 72 стъпала? " Учителят се усмихва. „Знам. За нея се грижеше един архитект изпратен от Невидимия свят. Тя символизира стълбата на Яков, по която са се възкачвали и слизали ангелите небесни, за да му донесат откровението на Бога".
Савка доволна от отговора на Учителя отива и извиква фотографа Васко
Искренов
, за да заснеме стълбата отгоре заедно с изгледа към второто езеро и върхът Кабул отсреща.
Тази снимка днес показва Савка с раница на гърба, с шапка и със свитък листове слиза от палатката на Учителя към лагера. Тя е била на посещение при Учителя и е записала поредният разговор с Него. Тези 72 стъпала извеждат от палатките на Второто езеро до мястото на Учителя. По нея се качваха вече приятелите, за да Го посетят. А вечерно време Той слизаше по стъпалата осветявайки ги с джобно фенерче, за да дойде на лагерния огън.
към текста >>
32.
42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Долината предразполага към мистични преживявания, фотографът Васко
Искренов
е направил може би най-сполучливите снимки на Паневритмията.
Ние играем пред третото езеро на една голяма поляна и кръгът е достатъчно голям. По средата десетина музиканти свирят мелодиите от Паневритмията. Тука през 1939 г. се играеха най-големйте Паневритмии. Но през всички години тук сме играли.
Долината предразполага към мистични преживявания, фотографът Васко
Искренов
е направил може би най-сполучливите снимки на Паневритмията.
Панорамата е необикновена на фона на върховете, които заобикалят третото езеро. Над това езеро по посока към петото езеро - „Бъбрека" се вижда един връх и това е върхът където в първите години са се изкачвали, за да посрещат изгрева. Оркестърът се състоеше от десетина човека. Имаше години, когато тревата беше мокра и намокряше обувките ни. Някои предвидливо се събуваха и играеха боси.
към текста >>
33.
26. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Вярвам, че всеки
искрен
брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях.
и се отложи. Още не е съобщено за кога е насрочено. Брат Борис с държането и с хубавата защита направи дълбоко впечатление и на съдии, и на адвокати и на всички, които го слушаха. С това той потвърди думите на Учителя, Който беше казал за него така: „Борис е ученикът, който ще даде пример, как ученикът трябва да държи изпитите си." И у Жечо няма вина, защото за него Учителят каза: „Когато потърсите касиер на Братството, най-подходящ е Жечо, поради своята честност." Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени. Приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че винаги са служили безкористно на Божествената идея.
Вярвам, че всеки
искрен
брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях.
И великата сила на любовта, която им се изпраша ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител. Да се изпълни Божията Воля над тях. С братски поздрав ваш верен: Боян Боев"
към текста >>
34.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Срещнах човек скромен, простичък,
искрен
.
А то иде по неизменни закони на Живота за Цялото. В Божественият план всичко е предвидено. Затова ученикът се моли така: „Господи, да се изпълни Твоят Божествен План за делото Ти." 63. Силите, които поробват човека, ако не дойдат отвън като завоеватели, надигат се в самия народ. Откъдето идат обаче, те идат върху човека поради това, че той ги носи в себе си. 64.
Срещнах човек скромен, простичък,
искрен
.
С какво достойнство устояваше той правото си да живее и мисли както разбира. Това свое право той устояваше спокойно, с примирение - приема всички жертви, плаща с цената на свободата. Има хора, които носят ограничението и робството в себе •си. Каквото и да приказват, те не са свободни, а и на другите не дават свобода. Който може да живее при мъчните условия, може да живее и при добрите условия.
към текста >>
35.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Според степента на
искреността
ви, ще бъде и благословението на Бога.
Мойсеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение и Моето. Онзи Христос, Който беше в Исуса е същият Който е в Мене. Един е Духът. Едно от тия Учения в пълнотата Му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите.
Според степента на
искреността
ви, ще бъде и благословението на Бога.
Аз ви уча на законите на природата, това е днешното Учение. Аз не ограничавам никого. Затова другите ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведния седем пъти ще мине през огън. То ще трябва да се приготвите за това мъчение.
към текста >>
36.
4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Искрен
Котленско 29.
„Станев" 12 Троян 26. Геран Вълков с. Липница Оряховско 27. Христо Иванов Тиквеников с.Градец Котленско 28. Георги Стоянов Пейковски, шивач с.
Искрен
Котленско 29.
Рашо Ралев Болашиков с. Мъглиш Казанлъшко 30. Руси Иванов Караиванов, билетопродавач спирка Ветрен Казанлъшко 31. Йордан Славов Шопов, земеделец с. Имренчево Преславско 32.
към текста >>
37.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и
искрени
борци на земята, но и цялото небе.
Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството. Днес сме свидетели на едно небивало раздрусване на света. От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път.
В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и
искрени
борци на земята, но и цялото небе.
Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде.
към текста >>
38.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Да ми се върнат и предадат негативите на Васко
Искренов
и снимките, които той беше направил на различните упражнения на Паневритмията с Мария Тодорова и Ярмила Менцлова.
Това е окултен закон в Школата на Учителя. Накрая имам следното изискване към онези, които по един или друг повод съзнателно или несъзнателно прибраха материалите на Борис Николов: 1. Да ми се върнат осемте куфара с непечатани беседи, които открадна на времето Боян Златарев и ги укри на място, което не пожела да каже. Има опасност те да бъдат продадени и след това да се явят редактори, които да променят Словото на Учителя. Отговорността ще носят всички, като се почне от Борис Николов и се свърши до този, който ги съхранява до този момент. 2.
Да ми се върнат и предадат негативите на Васко
Искренов
и снимките, които той беше направил на различните упражнения на Паневритмията с Мария Тодорова и Ярмила Менцлова.
Тези снимки са необходими, за да могат да се приложат към онзи оригинален текст, който се съхранява и е с подписа на Елена Андреева, която лично ми го връчи. След това ще бъде издадена Па-невритмията в своя оригинал. До този етап излезнаха под печат няколко Па-невритмии, които не са точни. А снимките се укриват, за да се попречи на оригиналното издание. Те бяха определени от Борис Николов да ми се предадат, но те бяха отклонени от мен по недопустим начин, от онези, които се смятат, че са ученици на Учителя.
към текста >>
39.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Фотографът Васко
Искренов
39.
Ангели ходят по земята 33. Сутеренът и общото хранене 34. Нестор от село Тресонче идва в България 35. Среща с Учителя 37. Теофана Савова 38.
Фотографът Васко
Искренов
39.
Френската палатка 40. Македонци на Изгрева 41. Трифон Кунев 42. Мария – захарната 43. Пътят за Латвия е свободен 44.
към текста >>
40.
ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Към това същество в женска форма запазих
искрени
чувства.
Ще загубите и двамата условията си за работа. Ако имаше карма с нея, отдавна, преди три години, щеше да почне да се разплита. Първо щеше да ви оплете, а после щеше да ви накара сами да си я разплитате. А сега нямаш карма с нея. Благодари на Бога за това." Аз целунах ръката Му и си тръгнах.
Към това същество в женска форма запазих
искрени
чувства.
По-късно тя срещна онзи, с когото имаше карма. Отначало всичко се заплете, че се оплете и като започна да се разплита, какво ли не се чуваше - караница, чуваше се вой, плач и ридание. Проверих думите на Учителя на живо с очите си, като виждах страданията на другите, престъпили закона, който създава общение на душите в Школата на Учителя. А това беше най-важният урок за мен в онези години. Оставам ви го на вас за поука и размишление.
към текста >>
41.
3.22. Брат Темелко иска прошка
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Обаче като наш съмишленик, той се загрижил и идва при Учителя и Му предлага: „Учителю, ще се радвам и ще се радва цялото мое семейство, заповядайте в нашето село сега, по това време, докато е войната, защото има бомбардировки над София." И понеже
искрено
и много мило било това предложение, Учителят се съгласява и отива в Мърчаево, в неговия дом в една малка стаичка.
22. Брат Темелко иска прошка Сега ще ви разкажа за брат Темелко от село Мърчаево, Софийско. По време на II-та Световна война от 1939-1944 г. имаше бомбардировки над София и над България над някои и други градове и места.
Обаче като наш съмишленик, той се загрижил и идва при Учителя и Му предлага: „Учителю, ще се радвам и ще се радва цялото мое семейство, заповядайте в нашето село сега, по това време, докато е войната, защото има бомбардировки над София." И понеже
искрено
и много мило било това предложение, Учителят се съгласява и отива в Мърчаево, в неговия дом в една малка стаичка.
Но имахме и други наши сестри, които както в София, така и в Мърчаево стояха пред вратата на Учителя. Често пъти те посрещаха и казваха на посетителя, който иска да се срещне с Учителя. Спираха посетителя: „Днеска е зает Учителят". Обаче брат Темелко, собственика на къщата, не е знаел тези неща и един ден казва на тези сестри: „Моля ви се сестри, защо стоите сега тук, пред вратата на Учителя, да Го безпокоите? " Те се обидили.
към текста >>
42.
3.38. Фотографът Васко Искренов
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
38. Фотографът Васко
Искренов
На Изгрева, в Бялото Братство при Учителя имахме няколко души фотографи, но най-добрият майстор, който направи най-хубави снимки на Изгрева и в живота на Братството, е Васил
Искренов
, Васко
Искренов
.
38. Фотографът Васко
Искренов
На Изгрева, в Бялото Братство при Учителя имахме няколко души фотографи, но най-добрият майстор, който направи най-хубави снимки на Изгрева и в живота на Братството, е Васил
Искренов
, Васко
Искренов
.
Васко Искренов е родом от Ломско село. В начало в Лом е бил книжар, след това идва в София и така препитава се от правенето на снимки като фотограф. Така че през живота си той няма държавна служба и нямаше трудов стаж, и съответно нямаше и пенсия, когато вече надвиши своята възраст. Обаче имаше дъщеря, която се омъжи за един художник и отидоха с мъжът си в Италия, и последствие ги поканиха там на гости за известно време. Разбира се, че остават там и не се върнаха.
към текста >>
Васко
Искренов
е родом от Ломско село.
38. Фотографът Васко Искренов На Изгрева, в Бялото Братство при Учителя имахме няколко души фотографи, но най-добрият майстор, който направи най-хубави снимки на Изгрева и в живота на Братството, е Васил Искренов, Васко Искренов.
Васко
Искренов
е родом от Ломско село.
В начало в Лом е бил книжар, след това идва в София и така препитава се от правенето на снимки като фотограф. Така че през живота си той няма държавна служба и нямаше трудов стаж, и съответно нямаше и пенсия, когато вече надвиши своята възраст. Обаче имаше дъщеря, която се омъжи за един художник и отидоха с мъжът си в Италия, и последствие ги поканиха там на гости за известно време. Разбира се, че остават там и не се върнаха. Тука държавата им отне апартамента, който имаха в кв.
към текста >>
Нашият брат Васко
Искренов
им отговорил - на властта: „Нямаме нужда от брутна сума, имаме нужда само от храна и от подслон".
„Ние сме българи, от България сме дошли тука." „Ами имате ли пенсия? " „Нямаме". „Ами имате ли германско поданство? " „Имаме". „Ако не бяхме имали, щяхме да ви дадем една брутна сума, за да може да имате средства".
Нашият брат Васко
Искренов
им отговорил - на властта: „Нямаме нужда от брутна сума, имаме нужда само от храна и от подслон".
Веднага им дават пенсия и така преживяват в Западна Германия. В този момент, когато прави този запис, нашият брат Васко Искренов е 90-годишен. Неговата съпруга е германка, починала, неговата дъщеря е починала и така кореспондирам с него и правя извод на неговия живот. Ние бяхме приятели, преди да отиде вън от България. Правя следния извод: всеки един от нашите приятели, братя и сестри, които са взели участие в братския живот при Учителя, тези хора са покровителствани от небето за тяхната безкористна дейност.
към текста >>
В този момент, когато прави този запис, нашият брат Васко
Искренов
е 90-годишен.
„Ами имате ли германско поданство? " „Имаме". „Ако не бяхме имали, щяхме да ви дадем една брутна сума, за да може да имате средства". Нашият брат Васко Искренов им отговорил - на властта: „Нямаме нужда от брутна сума, имаме нужда само от храна и от подслон". Веднага им дават пенсия и така преживяват в Западна Германия.
В този момент, когато прави този запис, нашият брат Васко
Искренов
е 90-годишен.
Неговата съпруга е германка, починала, неговата дъщеря е починала и така кореспондирам с него и правя извод на неговия живот. Ние бяхме приятели, преди да отиде вън от България. Правя следния извод: всеки един от нашите приятели, братя и сестри, които са взели участие в братския живот при Учителя, тези хора са покровителствани от небето за тяхната безкористна дейност. Днес никой не е останал нито гладен, нито без подслон. Прави ми впечатление, че всичко, което Учителят говореше, говореше само сериозно.
към текста >>
43.
6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Те проявяваха толерантност към моята
искреност
и младост.
Сприятели се с мене и започна да ми дава литература. Там се запознах с Кузман Кузманов, който беше син на директора на гимназията, в която и аз бях. Впоследствие Кузман изигра голяма роля за мен, защото той ми даде най-добра и ценна информация. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя в България, за който аз съм посветил много страници в туй изложение. Приятелите имаха хубаво чувство към мен.
Те проявяваха толерантност към моята
искреност
и младост.
Аз бях техен гост. Те чуха изказването ми, което поднесох на Учителя, но и чуха отговора на Учителя и останаха много доволни от това. Имаха възможност да наблюдават пред очите си, как ще узрее моята глава до десет години, които Учителят ми бе дал като срок. Аз съм бил тогава на 15 години и съм могъл да задам такъв сериозен въпрос. Затова възрастните приятели само се усмихнаха.
към текста >>
44.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В техния поглед се чете
искреност
, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство.
Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината.
В техния поглед се чете
искреност
, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство.
При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше. Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух.
към текста >>
45.
6.38. Следването ми в чужбина
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тук давам тези няколко бележки, за да изтъкна дълбокия и реалистичен поглед на Учителя по отношение на тези безрезултатни социални опити, извършени от хора, на които не само липсва онзи дълбок и
искрен
интерес и дълг към народа, но и хора, които вършеха своите лични сделки върху гърба на народа и го използваха най-користно.
При тези събития, които ставаха в България, аз се завърнах отново в отечеството си, за да мога на самото място да се ориентирам и си извадя съответните заключения. Предприетите стопански реформи, чрез рецептите на монополистите, нямаха тази творческа сила, за да оставят някакви дълбоки следи в стопанската структура на България. Силните удари, нанесени срещу синдикалните организации, които дотогава имаха дълбоки корени в обществото, не оказаха никакво социално преобразование чрез казионните професионални организации. Изобщо борбите, които се водеха, от една страна - от обществено - политическите сили, а от друга - армията, в лицето на Военния съюз, имаха повече личен характер, в който голяма роля играеше и короната, без да има някакви дълбоки устреми за социални преобразования в страната. При тази обстановка на нещата, която проверих на самото място, особено с безрезултатните опити на Дирекцията на обновата, най-вече от дребнавите лични и кариеристични амбиции на нейните главни функционери, аз получих едно пълно разочарование.
Тук давам тези няколко бележки, за да изтъкна дълбокия и реалистичен поглед на Учителя по отношение на тези безрезултатни социални опити, извършени от хора, на които не само липсва онзи дълбок и
искрен
интерес и дълг към народа, но и хора, които вършеха своите лични сделки върху гърба на народа и го използваха най-користно.
По този повод отидох при Учителя и настоявах да ми каже Своето мнение по всичко, което става в българската действителност. След като ми направи един дълбок анализ на целия хаос, който цареше в българската действителност, Той много фигуративно, в края, заключи със следната фраза: „Всичко, което става в България, слага малко кимион върху българското ястие." Кимион беше подправка, която се слагаше към гозбите. А извършителят на преврата се казваше Кимион Георгиев. И от тук Учителят дава своето заключение. Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше.
към текста >>
46.
6.43. БРАКЪТ В ШКОЛАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тя издаде една моя книга на полски „В долината на розите" и искаше
искрено
с мен да се свърже и омъжи.
Аз не знаех за този неин ход. Ако бях го знаел, щях да й кажа, че това няма да стане. В моят живот и около мен е имало много жени, с които съм дружил периодически. Но винаги съм търсил модул, идеологически да оправдая тези мои връзки с жените. И тази жена изигра голяма роля в моя живот.
Тя издаде една моя книга на полски „В долината на розите" и искаше
искрено
с мен да се свърже и омъжи.
Но Учителят й бе казал, че не съм за Полша, а за България, и че тук имам работа. Тя ми зададе последния си въпрос. „Искаш ла да дойдеш с мен завинаги в Полша, или не." „Мога да идвам на гости". „Щом не е завинаги, ще се разделим." И се разделихме. В братството много са ме критикували за тези връзки с жените.
към текста >>
47.
6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или
искреният
духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или
искреният
духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея.
към текста >>
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или
искреният
духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или
искреният
духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>
48.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Като започна да ми изпраща литературата и списанието си, и аз като видях това, то моята преценка бе, че аз напълно го отъждествявах това с нашето Учение (на Учителя Дънов) с Учението на Доброто и на Окултизма, и най-
искрено
писах така в началото на книгата, която аз преведох.
Лично аз съм направил една грешка, като съм издал „Агни Йога". Направил съм я. Но абсолютно несъзнателно, защото в моето съзнание не беше ясно тогава. Като ми изпратиха книгите на Агни Йога, техен разпространител беше д-р Александър Алексеев, който живееше в Сърбия и там издаваше списание „Окултизъм и йога" като същевременно и разпространяваше литературата на „Агни Йога". Той се свърза с мене.
Като започна да ми изпраща литературата и списанието си, и аз като видях това, то моята преценка бе, че аз напълно го отъждествявах това с нашето Учение (на Учителя Дънов) с Учението на Доброто и на Окултизма, и най-
искрено
писах така в началото на книгата, която аз преведох.
„Агни Йога" аз я преведох. Само в една малка страничка с няколко реда е казано, че това е същото Учение, както на Учителя (Дънов). Трябваше много години да минат, за да разбера, че това не е било така, и не че лично аз съм могъл да дам преценка, но благодарение на туй, че Учителят (Дънов) е отворил очите на някои и други като мен. Въпрос: Чувал ли си от някои и други какво е казал точно Учителят за това? Отговор: Сега виж какво ще ти кажа.
към текста >>
49.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Към него трябваше да се прибавят оригиналните снимки на Васко
Искренов
за Паневритмията, където Мария Тодорова и Ярмила Менцлова показват упражненията и да се отпечати всичко това в една нова, пълна с всички пропуснати неща книга „Паневритмията".
По този начин получих и други практични съвети от небето и нямах изненади при летуването на Рила". Няколко години тя ръководеше един лагер в местността „Вада", където възрастни братя и сестри, които не можеха да се качат на 7-те езера, опъваха тука палатките си за общ братски живот. Елена Андреева бе ми връчила оригинала на текста на работната група, съставена от Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева, отнасяща се за Паневритмията. Аз го предадох на музикантите през 1990 г. да обучават следващите поколения.
Към него трябваше да се прибавят оригиналните снимки на Васко
Искренов
за Паневритмията, където Мария Тодорова и Ярмила Менцлова показват упражненията и да се отпечати всичко това в една нова, пълна с всички пропуснати неща книга „Паневритмията".
Но снимките ги укриха и не ги предават, с цел някои хора да си издадат отделни техни Панев-ритмии. Така те атакуват оригинала, за да изтъкнат себе си като автори и издатели. А те не са запознати с нея. И няма откъде да знаят това. Елена Андреева в разстояние на десет години бе дешифрирала стенограмите на непечатаните беседи и лично ги бе направила в четири екземпляра на пишеща машина.
към текста >>
50.
7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Които укриха заснетите снимки от Васко
Искренов
за Паневритмията, за да не може да се издаде оригиналния текст на Паневритмията съставена от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова.
Непрекъснато събират на съвещание ръководителите на Братствата, за да гласуват устави и регистрации и накрая им плащат пътни пари, събрани от десятъка за Господа предназначен за печатане Словото на Учителя. А оригиналното Слово не се печати поради липса на пари. 4. Които променят Словото и изопачават Словото на Учителя и го отпечатват, като случаите са отбелязани в томовете на „Изгревът". 5. Които не изпълниха общото решение и волята на ръководителите на Братствата в България, които с подписите си узакониха, че трябва да се издава Словото на Учителя без никакви изменения. Имената ги знаете. 6.
Които укриха заснетите снимки от Васко
Искренов
за Паневритмията, за да не може да се издаде оригиналния текст на Паневритмията съставена от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова.
Онзи, който ги държи вие знаете името му. Той бе посочен лично от мен. 7. Които държат оригиналната тетрадка-тефтер от времето на Учителя за песните на Учителя, както и двете папки с оригинални текстове с песни на Учителя и не ги предоставят, за да се издаде едно пълно издание на песни на Учителя. Онзи, който ги държи - името му го знаете от мен. 8. Които прибраха архива на Лиляна Табакова, както и музикалния архив без да знаят и без да могат да разберат кои са останалите песни от Учителя, които трябва да се издадат, за да се оформи цялостното музикално творчество на Учителя. 9.
към текста >>
51.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
фотографът Васко
Искренов
- 266 39.
Ангели ходят по земята - 261 33. Сутеренът и общото хранене - 262 34. Нестор от село Тресонче идва в България - 263 35. Среща с Учителя - 264 37. Теофана Савова - 265 38.
фотографът Васко
Искренов
- 266 39.
френската палатка - 266 40. Македонци на Изгрева - 267 41. Трифон Кунев - 268 42. Мария - захарната - 269 43. Пътят за Латвия е свободен - 270 44.
към текста >>
52.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
За нас последователите на Всемирното Братство в България факта, че още един Велик Учител е натоварен от Божествената йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на Славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за Новото, не може да бъде освен извор за гореща,
искрена
радост.
Тя е една подготовка да се посрещне с интерес и внимание сложената под печат книга „Агни Йога" от Мория. Споменава се в статията, че до този момент Сава Калименов е смятал, че има само един източник, т.е. Учителят Дънов, от когото може да се черпи сила, знание и мощ, но вече е видял, че има и „други Велики Учители да работят за подготовка на Славянството, за неговата велика Мисия в живота. С тия си думи имаме предвид дейността, която Учителят Мория, обитаващ в Хималаите развива за духовното просветляване и издигане на руския народ. Наистина, това което Учителят Мория дава чрез някои синове и дъщери на руския народ не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но все пак явно е, че главните усилия са насочени натам, към „Народа Богоносец" и главните роли се играят от неговите деца.
За нас последователите на Всемирното Братство в България факта, че още един Велик Учител е натоварен от Божествената йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на Славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за Новото, не може да бъде освен извор за гореща,
искрена
радост.
„За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения." „За нас тези две движения са едно и също нещо. За нас това е едно и също единно движение. За нас Извора, великият първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и целесъобразни и за това не може и дума да става за каквото и да е противопоставяне, съперничество и принципално различие. Нека очистим съзнанието си от тия нисши, земни човешки представи и стремежи." „Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единният произход с това, което той знае да се дава тук в България.
към текста >>
53.
7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Към тях има изваден снимков материал на всички упражнения, направен от фотографа Васко
Искренов
, при което Мария Тодорова и Ярмила Менцлова са били онези, които са показвали отделните упражнения и които са заснети.
И досега тя е запечатана в мене така, както я възприех отначало. Идеята е следната. По времето на Учителя е издадена Паневритмия с музикален текст, както и книжка с нотния текст и отдолу е обозначен поетичния текст, даден от Олга Славчева. Освен това Боян Боев бе публикувал и обяснения и указания за начина как да се играят упражненията. Аз бях запознат с работата на групата, съставена от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова, които дават ново разширено обяснение и описание как да се играят отделните упражнения.
Към тях има изваден снимков материал на всички упражнения, направен от фотографа Васко
Искренов
, при което Мария Тодорова и Ярмила Менцлова са били онези, които са показвали отделните упражнения и които са заснети.
Това беше 1972 г. и аз тогава търсих усилено тези снимки. Борис Николов тогава отказа да ми ги предаде, но ми посочи лицето, което ги държи. Това лице вече двадесет и три години ги задържа и не ги предава, за да се приложат към оригиналния текст и да могат да се отпечатат в отделна книга. Този проблем не е разрешен досега.
към текста >>
Искал да приложи снимки, направени от Васко
Искренов
на Рила, с общи изгледи на Паневритмията.
След време отивам и виждам, че той беше изрязал снимките по начин, който не очаквах, по който начин се нарушаваше първоначалния замисъл. Изказах недоволство. Той започна да развива теории и да философства. Разбрах, че нищо няма да направи. Упрекна мнозина, че никой не му съдейства със снимки.
Искал да приложи снимки, направени от Васко
Искренов
на Рила, с общи изгледи на Паневритмията.
След една седмица му занасям 52 оригинални снимки на Васко Искренов с формат 6/9 см от рилския живот. Зарадва се, че ще му послужат. След това искаше да залепи изрязани ленти, на които да са записани отделните упражнения с нотния текст, за да може да ги залепи над снимките и да бъде показано кои пози и снимки се отнасят към дадено упражнение и даден музикален текст. Реших да му съдействам. Следващия път пристигнах заедно с Милка Кралева, която беше моя съпруга и след тримесечен брачен живот тя замина за Бургас, като юридически бе законна съпруга около девет години, през което време тя получи софийско жителство за себе си и дъщеря си.
към текста >>
След една седмица му занасям 52 оригинални снимки на Васко
Искренов
с формат 6/9 см от рилския живот.
Изказах недоволство. Той започна да развива теории и да философства. Разбрах, че нищо няма да направи. Упрекна мнозина, че никой не му съдейства със снимки. Искал да приложи снимки, направени от Васко Искренов на Рила, с общи изгледи на Паневритмията.
След една седмица му занасям 52 оригинални снимки на Васко
Искренов
с формат 6/9 см от рилския живот.
Зарадва се, че ще му послужат. След това искаше да залепи изрязани ленти, на които да са записани отделните упражнения с нотния текст, за да може да ги залепи над снимките и да бъде показано кои пози и снимки се отнасят към дадено упражнение и даден музикален текст. Реших да му съдействам. Следващия път пристигнах заедно с Милка Кралева, която беше моя съпруга и след тримесечен брачен живот тя замина за Бургас, като юридически бе законна съпруга около девет години, през което време тя получи софийско жителство за себе си и дъщеря си. Тогава без софийско жителство не можеше нито да се живее в София, нито да се работи каквато и да е работа.
към текста >>
А междувременно материалът му беше преминал през още няколко ръце и някой бе задържал и обсебил оригиналните снимки на Васко
Искренов
.
ми предстоеше заминаване на работа в чужбина. Отидох при него и му заявих да предаде целия материал на Милка Кралева, защото е моя законна съпруга и тя също е съдействала на този етап. Той наистина след време го е предал на Милка. Не след дълго време, както се случва, някой го разколебава и той си взима обратно материала. Когато се върнах след три години, той не беше направил нищо.
А междувременно материалът му беше преминал през още няколко ръце и някой бе задържал и обсебил оригиналните снимки на Васко
Искренов
.
Той не можа да разбере кой ги е прибрал и откраднал, с една дума. И досега не се знае това. Ето колко лесно се работи с онези, които са целували десницата на Учителя. Направо казано: Невъзможно е! Минаха години.
към текста >>
54.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
Към него трябваше да се прибавят оригиналните снимки на Васко
Искренов
за Паневритмията, където Мария Тодорова и Ярмила Менцлова показват упражненията и да се отпечати всичко това в една нова, пълна с всички пропуснати неща книга „Паневритмията".
По този начин получих и други практични съвети от небето и нямах изненади при летуването на Рила". Няколко години тя ръководеше един лагер в местността „Вада", където възрастни братя и сестри, които не можеха да се качат на 7-те езера, опъваха тука палатките си за общ братски живот. Елена Андреева бе ми връчила оригинала на текста на работната група, съставена от Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева, отнасяща се за Паневритмията. Аз го предадох на музикантите през 1990 г. да обучават следващите поколения.
Към него трябваше да се прибавят оригиналните снимки на Васко
Искренов
за Паневритмията, където Мария Тодорова и Ярмила Менцлова показват упражненията и да се отпечати всичко това в една нова, пълна с всички пропуснати неща книга „Паневритмията".
Но снимките ги укриха и не ги предават, с цел някои хора да си издадат отделни техни Панев-ритмии. Така те атакуват оригинала, за да изтъкнат себе си като автори и издатели. А те не са запознати с нея. И няма откъде да знаят това. Елена Андреева в разстояние на десет години бе дешифрирала стенограмите на непечатаните беседи и лично ги бе направила в четири екземпляра на пишеща машина.
към текста >>
55.
27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР
,
,
ТОМ 4
Които укриха заснетите снимки от Васко
Искренов
за Паневритмията, за да не може да се издаде оригиналния текст на Паневритмията съставена от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова.
Непрекъснато събират на съвещание ръководителите на Братствата, за да гласуват устави и регистрации и накрая им плащат пътни пари, събрани от десятъка за Господа предназначен за печатане Словото на Учителя. А оригиналното Слово не се печати поради липса на пари. 4. Които променят Словото и изопачават Словото на Учителя и го отпечатват, като случаите са отбелязани в томовете на „Изгревът". 5. Които не изпълниха общото решение и волята на ръководителите на Братствата в България, които с подписите си узакониха, че трябва да се издава Словото на Учителя без никакви изменения. Имената ги знаете. 6.
Които укриха заснетите снимки от Васко
Искренов
за Паневритмията, за да не може да се издаде оригиналния текст на Паневритмията съставена от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова.
Онзи, който ги държи вие знаете името му. Той бе посочен лично от мен. 7. Които държат оригиналната тетрадка-тефтер от времето на Учителя за песните на Учителя, както и двете папки с оригинални текстове с песни на Учителя и не ги предоставят, за да се издаде едно пълно издание на песни на Учителя. Онзи, който ги държи - името му го знаете от мен. 8. Които прибраха архива на Лиляна Табакова, както и музикалния архив без да знаят и без да могат да разберат кои са останалите песни от Учителя, които трябва да се издадат, за да се оформи цялостното музикално творчество на Учителя. 9.
към текста >>
56.
4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Аз бях принудена да извикам един свещеник да направи водосвет у дома, да прикади с тамян и да чете молитви на майка, а той се оказа, че беше
искрено
верующ свещеник и при това ясновидец.
Аз плачех много от неправдата и се възмущавах много. Чувствувах, че един черен дух беше в къщата и ме гонеше. По-рано беше за мен като кавга, а сега черен дух, който ме гонеше безспир и нашир. Но аз още не разбирах тези неща. Майка ми преди да си замине от този свят й се отвориха очите и тя виждаше разни духове, които й говореха и им, вярваше и я разиграваха едновременно.
Аз бях принудена да извикам един свещеник да направи водосвет у дома, да прикади с тамян и да чете молитви на майка, а той се оказа, че беше
искрено
верующ свещеник и при това ясновидец.
Този човек не взимаше пари за службите. Беше интересен свещеник. Аз после разбрах, че той чете скришом беседите на учителя Дънов. Имаше някои от тях, които ги четяха скришом. Аз попитах свещеника: „Не може ли да се изпъдят тези духове?
към текста >>
57.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Ще си кажеш: „Аз трябва да бъда
искрена
и да говоря истината при всички положения".
Аз съм пред Учителя за разговор. „Господ те е поставил в тези условия заради греховете ти. Това не са само твои грехове. Хората са свързани и грехът е колективен. Сега ти си поставена да страдаш заради всички, после ще дойдат други, които да поемат страданието.
Ще си кажеш: „Аз трябва да бъда
искрена
и да говоря истината при всички положения".
Хората искат всичко да им е наред, че тогава да започнат да учат. Не. Има велики Духове на небето, които идват на земята във формата на дете, за да претърпят всичките унижения и след това се издигнат и разрешат задачата си. Някои я разрешават, а някои не. Тебе Господ ти е дал специална задача при тези условия да я решиш. И на всекиго е дал специална задача, която той има да реши.
към текста >>
58.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Ще си кажеш: „Аз трябва да бъда
искрена
и да говоря истината при всички положения".
Аз съм пред Учителя за разговор. „Господ те е поставил в тези условия заради греховете ти. Това не са само твои грехове. Хората са свързани и грехът е колективен. Сега ти си поставена да страдаш заради всички, после ще дойдат други, които да поемат страданието.
Ще си кажеш: „Аз трябва да бъда
искрена
и да говоря истината при всички положения".
Хората искат всичко да им е наред, че тогава да започнат да учат. Не. Има велики Духове на небето, които идват на земята във формата на дете, за да претърпят всичките унижения и след това се издигнат и разрешат задачата си. Някои я разрешават, а някои не. Тебе Господ ти е дал специална задача при тези условия да я решиш. И на всекиго е дал специална задача, която той има да реши.
към текста >>
59.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
В такива случаи аз
искрено
благодарях на небето, че ми даде този дом.
Ето защо Учителят се измъкваше понякога от Изгрева, идваше при нас, полегваше на малкия креват, за да си почине. Аз винаги в такива моменти бях на вьрха на небето, бях в неописуема радост и изживяване. Докато Учителят почиваше на кревата аз приготовлявах ястията. Бях добра в това изкуство. Учителят опитваше от гозбите ми, харесваше ги, понякога даваше някой съвет как да се сготви някое ядене следващият път.
В такива случаи аз
искрено
благодарях на небето, че ми даде този дом.
Веднъж Учителят беше пристигнал на гости. Без да искам му казвам: „Учителю, чувствувайте се като у дома си". А той: „Та аз съм у дома си". Та може ли да има по-добро пожелание за домакинята, за стопанката на един дом, за ученика, когато Учителят му каже: „Та аз съм у дома си". След посещението изпращахме Учителя до Изгрева, понякога го изпращахме до средата на пътя и по негово желание той се прибираше сам.
към текста >>
60.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ
,
,
ТОМ 5
Веднъж един брат фотограф, а това бе Васко
Искренов
реши да ни фотографира в столовата как се храним.
Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни му перяха бельото, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я поднасяха и всеки се стараеше да съдейства и да му бъде в услуга. Обикновено Учителят не се хранеше много, понякога оставяше храната, дори не я вкусваше. Но когато се хранеше правеше го с разположение. Беше приятно да се наблюдава как се храни Учителя. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония.
Веднъж един брат фотограф, а това бе Васко
Искренов
реши да ни фотографира в столовата как се храним.
Беше си поставил и разположил фотографския си апарат така, че да ни заснеме със залъци в уста или нещо подобно. Учителят влезна, поздрави насъбралите се братя, които се бяха почтително изправили на крака, хвърли поглед към фотоапарата и забеляза неодобрително: „Разберете, че има свещени неща и тези неща не се изнасят на показ. Едно от тези неща е яденето". Братът-фотограф се сконфузи, бързо прибра фотоапарата и друг път не посмя да ни снима как се храним. Може би да видите в снимките от онова време как сме застанали на масите за обяд, но това е преди самото хранене или след това, но някои фотографи не бяха чули мнението на Учителя по този въпрос и ни заснемаха по всякое време.
към текста >>
61.
60. УЧЕНИК НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
Впоследствие наблюдавах, че към учението се приближаваха честни хора с най-
искрени
намерения, с чисти съзнания, които не бяха още оцапани от обществената клевета срещу братството и Учителя.
Минах през всичко, което бе възможно да се случи, но онзи вътрешен стремеж на душата ми да се срещна с Христа и Учителят остана и той се сбъдна и реализира. А доколко съм успяла аз не мога да определя, преценката е в друг - в Учителя. По този повод той заяви: „Всичко, което правя отвън са методи, но по външните методи не може да се съди за Учението". Това нещо го опитах лично и другояче не можеше да бъде. По външните методи човек не може да познае Учителя, защото познанието е вътрешен процес на душата и духът человечески.
Впоследствие наблюдавах, че към учението се приближаваха честни хора с най-
искрени
намерения, с чисти съзнания, които не бяха още оцапани от обществената клевета срещу братството и Учителя.
Приближаваха се, слушаха по някой и друг път в салона Учителя, беше им приятно и интересно. Опитваха се да четат беседите, но не намираха нещо особено у тях, защото онова, което бе написано там според тях бе повторение на едни и същи неща до безконечност. Когато се запознаваха от обикновено любопитство с нашите методи, то за тях те бяха безпредметни, дори бяха мнрго наивни. По този начин чрез външните методи те не успяха да Дойдат до учението на Учителя. Оловото за тях беше скрито и покрито.
към текста >>
62.
65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
Но вместо за разрешение на този много важен въпрос да се отнасят до Учителя и да го запитат, то те по човешки съгласно своите си разбирания предприемаха стъпки, които бяха кобни за себе си и за другите, за онези които
искрено
желаеха да бъдат щастливи в брака.
Всички бяха против нашето съжителство. Едни не ме одобряваха и бяха срещу мен и дори не ми позволяваха да се доближа до Борис, защото смятаха, че той е изгодна партия за някои други, а пък аз недостойната щяла съм да се осигуря, да спечеля и да се ощастливя. А други пък искаха да привлекат Борис и да го направят жених на дъщерите си. Това бе един голям проблем както на младежта на Изгрева, така и на техните родители. Всеки искаше да осигури за дъщеря си подходящ жених и все си правеха сметки, които бяха без кръчмар.
Но вместо за разрешение на този много важен въпрос да се отнасят до Учителя и да го запитат, то те по човешки съгласно своите си разбирания предприемаха стъпки, които бяха кобни за себе си и за другите, за онези които
искрено
желаеха да бъдат щастливи в брака.
Така една комисия от три сестри, включително и старата Анка Динова, майка на Сийка Динова се събират, за да осъдят мен и Борис, защото сме се събрали, за да живеем заедно. Взимат решение - или да ни разделят и всеки да си отиде по своят път, или да ни накарат да напуснем Изгрева ако откажем да се разделим. Аз научавам за тяхното решение което бе ми връчено ултимативно и отивам при Учителя и му разказвам всичко. Учителят ме изслуша внимателно и рече: „Канят го Борис, канят го на гости, черпят го с това и онова, докато го годят за дъщеря си". Разбрах, че това се отнася за старата Динова, която бе от възрастните сестри, една от сериозните, с много опитности и добро отношение към Школата на Учителя Беше много стриктна към своите неща, имаше тетрадки, които бяха за пример със своята изрядност и написани неща в тях.
към текста >>
63.
66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Разбрах, че Учителят отговаря според
искреността
на ученика дотолкова, доколкото той е бил
искрен
.
Не можах да разбера защо Учителят ме задържа, обикновено тези разговори ставаха пред Учителя лично. Той рядко допускаше друг някой да присъства. Не се изтърпях и запитвам: „Учителю, защо не й кажете направо, че тя ви лъже? " Тогава той рече: „Разправят те..., но в общи черти". Той не я изобличи пред мене, че е лъжкиня, но изказа мнението си по горния начин.
Разбрах, че Учителят отговаря според
искреността
на ученика дотолкова, доколкото той е бил
искрен
.
Печелят онези - искрените. Бог не съди, но ще ти даде най-хубавия и най-подходящия съвет. Ето тук разказах няколко опитности, които имах около онзи изпит за безпогрешното мнение. Но то също не разрешава въпроса, можеш да го имаш и пак да не си си решил задачата. Зависи дали ще го приложиш в подходящ момент и на подходящ човек, за да му помогнеш в неговия път.
към текста >>
Печелят онези -
искрените
.
Той рядко допускаше друг някой да присъства. Не се изтърпях и запитвам: „Учителю, защо не й кажете направо, че тя ви лъже? " Тогава той рече: „Разправят те..., но в общи черти". Той не я изобличи пред мене, че е лъжкиня, но изказа мнението си по горния начин. Разбрах, че Учителят отговаря според искреността на ученика дотолкова, доколкото той е бил искрен.
Печелят онези -
искрените
.
Бог не съди, но ще ти даде най-хубавия и най-подходящия съвет. Ето тук разказах няколко опитности, които имах около онзи изпит за безпогрешното мнение. Но то също не разрешава въпроса, можеш да го имаш и пак да не си си решил задачата. Зависи дали ще го приложиш в подходящ момент и на подходящ човек, за да му помогнеш в неговия път. Ето това е същността на задачата.
към текста >>
64.
67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ
,
,
ТОМ 5
Той беше заобиколен с едно внимание както от братя, така и от сестри, което според мен прерастваше в
искрена
обич.
Според мен няма. А сега ще ви направя съпричастни на едно съжителство изпълнено с поредица от живи окултни истини, идващи от хилядолетията. Борис беше висок, строен, с осанка, носеща едно величие от собствения си дух, дошъл непосредствено от духовния свят. Беше хубав, привлекателен и имаше магнетично излъчване и затова бе приятен, желан от онова поколение млади сестри, населяващи Изгрева, виждайки в него не само брат, но евентуален бъдещ съпруг. Той се движеше в онази среда на онези млади студенти, които със собствен труд изкарваха прехраната си и следваха.
Той беше заобиколен с едно внимание както от братя, така и от сестри, което според мен прерастваше в
искрена
обич.
Споделих веднъж това общо мнение на младите към него с Учителя, а той каза: „Той мисли, че го обичат. Ами ако това не е така? " Това обърна в мен наопаки всички поставени в мен представи за обичта на другите към личността Борис. А това нещо се потвърди впоследствие в съвместния живот и особено през големите изпитания през време на процеса срещу Братството през 1957 г. и след това.
към текста >>
65.
97. ГЛАСЪТ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
Накрая един наш приятел - Васко
Искренов
се съгласи да я вземе втората гургулица и я занесе при него като пойна птичка.
Изведнъж слезна от небето един облак в стаята ми, мина през тавана и ме обхвана цялата и чух един глас: „Я да чуя какво ще се помолиш? " И усетих лицето на Бог-Отец и му разправих всичко. „Господи, разреши въпроса ми най-добре." И облака си отиде, вдигна се и изчезна така, както бе дошъл. След това се зачетох в Библията и направих сравнение как същият облак се е явявал на Моисея и на евреите когато Господ Йехова с огнения стълб е водел евреите през пустинята. Но тук времето беше друго и нямаше и не можеше да има никакво сравнение.
Накрая един наш приятел - Васко
Искренов
се съгласи да я вземе втората гургулица и я занесе при него като пойна птичка.
Аз не знаех как той ще се държи с нея. След два-три дни гургулицата излетя от тях и не се върна повече. Че чух гласа на Бога в облака чух го, в това няма съмнение, но се и потвърдиха думите на Бандерски, че моите молитви се приемат направо от Бога. Може би не всякога, но понякога. А това не е малко.
към текста >>
66.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 5
Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и
искрена
благодарност за светлината, която са получили от тук.
В много държави като например Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените щати и др, Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползуват от беседите на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни.
Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и
искрена
благодарност за светлината, която са получили от тук.
Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта.
към текста >>
Изказваме нашата обща признателност и
искрена
благодарност на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината.
То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия.
Изказваме нашата обща признателност и
искрена
благодарност на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината.
Латвия - Рига, 17.01.1937 г. Николай Каллертс В-к. „Братство", бр. 178 от 24 януари 1937 г. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ Впечатления от Рила „И тъй казвам ви: Създава се ново небе и нова земя.
към текста >>
67.
178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 5
Аз
искрено
се радвах на това прозрение на брат Сава Калименов.
В историята на човечеството той ще остане като класически български език посредством който е дадено Словото на Учителя. Имаше един брат - Сава Калименов, в момент на поетическо вдъхновение беше написал поема и в нея бе казал: „Народи по земята, учете български за да познаете Словото! " Всички тогава се смееха и казваха: „Абе, брат Сава, ти отиде 2000 години напред в бъдещето! " Той се усмихваше и казваше: „Така ми се даде. Този път няма да могат да се изхитрят и щат не щат ще учат български и трябва да минат през България".
Аз
искрено
се радвах на това прозрение на брат Сава Калименов.
На времето Учителят бе казал за него така: „Колкото е дълъг и висок Савата, десет пъти е по-висок неговият идеал! " Неговият ръст беше към два метра и стърчеше с по една и две глави над нас. Аз виждах, че идваше нова епоха, епоха на Словото за останалото човечество. Но ние учениците от Школата трябваше да извървим своят път. Следващите поколения ще изминат своят отрязък от пътя определен им от Словото на Учителя.
към текста >>
68.
178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 5
Аз
искрено
се радвах на това прозрение на брат Сава Калименов.
В историята на човечеството той ще остане като класически български език посредством който е дадено Словото на Учителя. Имаше един брат - Сава Калименов, в момент на поетическо вдъхновение беше написал поема и в нея бе казал: „Народи по земята, учете български за да познаете Словото! " Всички тогава се смееха и казваха: „Абе, брат Сава, ти отиде 2000 години напред в бъдещето! " Той се усмихваше и казваше: „Така ми се даде. Този път няма да могат да се изхитрят и щат не щат ще учат български и трябва да минат през България".
Аз
искрено
се радвах на това прозрение на брат Сава Калименов.
На времето Учителят бе казал за него така: „Колкото е дълъг и висок Савата, десет пъти е по-висок неговият идеал! " Неговият ръст беше към два метра и стърчеше с по една и две глави над нас. Аз виждах, че идваше нова епоха, епоха на Словото за останалото човечество. Но ние учениците от Школата трябваше да извървим своят път. Следващите поколения ще изминат своят отрязък от пътя определен им от Словото на Учителя.
към текста >>
69.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
Аз съм
искрен
и направо казвам мнението си за духовенството.
А сега ще дадем извадки от различни беседи на Учителя където той говори за духовенството и за българската православна църква. „Питам ви: Знаете ли от къде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път. Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши да не им отнема богатството.
Аз съм
искрен
и направо казвам мнението си за духовенството.
В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 г., докато дойде Новата Култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на земята, да видят как се работи с Любов. Новата култура изисква нови хора.
към текста >>
Аз искам да бъда
искрен
към себе си и вас.
Аз нося в ума си съвсем друга мисъл, не се занимавам с тях. Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да бъдат благодарни. Но аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля за благото, но само на човечеството, но и на всички животни и растения. Желая на всички същества да живеят в Любов и да придобиват добродетели.
Аз искам да бъда
искрен
към себе си и вас.
Да ви обичам, както обичам божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което не обичам това е измамата.
към текста >>
70.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха
искрено
, без да са чели и знаят нещо от нашата литература: „Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал.
Това е Божествен закон. Който иска положителна обнова, този е пътя. Ние напразно искаме безукоризнени управници, безукоризнено общество, дом, личност, без тази обнова. Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността. Ние знаем още, че много души чувствуват същото и ще споделят писаното от нас, остава само да се направи крачка напред от всекиго.
Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха
искрено
, без да са чели и знаят нещо от нашата литература: „Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал.
Дайте ни, обаче, светлинка да видим вашите принципи на живота, защото ние знаем, че това което се пише против вас е невярно". „Да, прави сте, брат, Му отговаряме. Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате". Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света.
към текста >>
Това беше една
искрена
изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света.
Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха искрено, без да са чели и знаят нещо от нашата литература: „Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал. Дайте ни, обаче, светлинка да видим вашите принципи на живота, защото ние знаем, че това което се пише против вас е невярно". „Да, прави сте, брат, Му отговаряме. Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате".
Това беше една
искрена
изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света.
Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература. На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй Учение от книжките: „Где е истината", „Новото Духовно Учение", а после от сериите беседи и отделни номера от последната серия и други още, от Учителя на Бялото Братство. Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом, ул. „Оборище" 14 в София, за да си достави и други.
към текста >>
71.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
И когато говорим трябва да бъдем крайно
искрени
.
В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък. Да се върнем в райската градина. Човек по-рано 6 живял в рая и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички ние не трябва да употребяваме нито бяла, нито черна лъжа.
И когато говорим трябва да бъдем крайно
искрени
.
За любовта трябва да имаме само едно убеждение всички. Един ученик запита: „Как ще го постигнем това? " Учителят каза: Как постига цигуларят нещата? С упражнения, постепенно, като свири. И учителят ще му показва.
към текста >>
72.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
И когато говорим трябва да бъдем крайно
искрени
.
В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък. Да се върнем в райската градина. Човек по-рано 6 живял в рая и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички ние не трябва да употребяваме нито бяла, нито черна лъжа.
И когато говорим трябва да бъдем крайно
искрени
.
За любовта трябва да имаме само едно убеждение всички. Един ученик запита: „Как ще го постигнем това? " Учителят каза: Как постига цигуларят нещата? С упражнения, постепенно, като свири. И учителят ще му показва.
към текста >>
73.
206. ПЕНКА БЕЛЕВА
,
,
ТОМ 5
Молете се
искрено
, усърдно за успехът на Божието дело.
Всичко друго е само баласт опаковка на времето. Първо тялото после дрехите; Първо душа та поел е тял ото; Първо Духът после душата; Първо умът после мислите; Първо сърцето после чувствата; Първо волята после действията. Изглаждайте, измазвайте, изправяйте, за да ви намеря пригодни за обичта. Вършете всичко от Любов към Бога. Всичките противоречия ще престанат.
Молете се
искрено
, усърдно за успехът на Божието дело.
Господ Бог мой да благослови всичките добри мисли и желания. Помнете: силата е в Бога и когато ние сме свързани с Него всичко съдействува за добро. Четете, проучавайте моите беседи и ще намерите много правила за работа, ще почерпите сила и мощ. Но всичко да е съобразено с Духът, а не да бъде по буквата. Прочитайте всяка седмица по една беседа и я обсъждайте.
към текста >>
74.
241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 5
Сега не може." Аз не съм доволна от отговора му, стоя, прехвърлям се от крак на крак, а той ме поглежда и казва: „Сега ти давам една задача: ти сама да намериш начина, по който можеш да направиш
искрени
отношенията между Паша, Савка и теб.
Учителят направи трета група, в която влизаха: Сийка Динова, Пенка Михайлова, Цветка Щилянова, Невенка Петкова (Капитанова) и Марийка Петкова (Дренска). Учителят не беше доволен от това разгласяване на нашето самоизтькване и когато се събраха много хора увеличи се съперничеството и съревнованието, разгоряха се единоборства и накрая Учителят затвори този „Клас на Добродетелите" и разтури трите групи. Отивам при Учителя и търся отговор на този въпрос. „И в „Класа на Добродетелите" знаеш ли защо се развалиха отношенията ви? Ще ви кажа друг път.
Сега не може." Аз не съм доволна от отговора му, стоя, прехвърлям се от крак на крак, а той ме поглежда и казва: „Сега ти давам една задача: ти сама да намериш начина, по който можеш да направиш
искрени
отношенията между Паша, Савка и теб.
Вие най-напред бяхте пет и добре започнахте. После и Мария Радева излезе от групата, а тя работеше много добре. Нея други причини я накараха да излезе от този клас." „Учителю, докато ние не влезнем в духовния свят няма да можем да се погодим, защото Савка схваща нещата по свой начин, Паша също по свой и аз по свой." „То е хубаво когато има разнообразие, но най-важното е когато това разнообразие се обединява в едно цяло. Трябват хора с положителни мисли. Всички все отрицателното мислят и все критикуват.
към текста >>
Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на
искрен
отговор даваха по една златна монета.
В знак на общение с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи. А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от морените на Витоша. После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше.
Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на
искрен
отговор даваха по една златна монета.
По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма. Бяха направени златни синджир-чета ние сестрите окачвахме тази Пентаграма на вратовете си. А пък за братята беше направена същата Пентаграма със специална игла, която можеше да се закопчава на ревера на саката им. По този начин Пентаграмата се превърна в златна, тя беше окачена на гърдите от лявата страна на реверите на костюмите на братята и на вратовете на сестрите.
към текста >>
75.
279. ЩЕ НАПИШЕШ!
,
,
ТОМ 5
За мен този живот, който те прекарваха на Изгрева бе свещен и човек може да се докосне до него само с
Искреност
и с Чистота и да покаже как са се реализирали някои закони от Словото на Учителя в целокупния живот на Изгрева.
Другата ми работа бе да се занимавам с домакинство и да откликвам на всяка нужда на Учителя и да участвувам в разрешаването на някои братски проблеми доколкото можех и доколкото знаех за тях. Веднъж Учителят се спря пред мен и каза: „Да пишеш романи, ако не романи то разкази". Никога не съм чувствувала вътрешна потребност да пиша романи, да се занимавам с писателство, стихове, проза, дори нямах такава наклонност и такъв талант. Но думите на Учителя ме озадачиха и те останаха една неразрешима загадка в моят живот. Имах възможност да наблюдавам живота на хората, които идваха на Изгрева, имах способността да вниквам по-дълбоко в техните опитности, през които минаваха, знаех за някои изказвания на Учителя за техния път и за техните задачи, но смятах, че това не е тема нито за разкази, нито за романи.
За мен този живот, който те прекарваха на Изгрева бе свещен и човек може да се докосне до него само с
Искреност
и с Чистота и да покаже как са се реализирали някои закони от Словото на Учителя в целокупния живот на Изгрева.
Веднъж една сестра идва при мен и казва: „Ама вие сте били съвременничка на Учителя, защо не опишете някоя своя опитност? " Погледнах я, побутнах я по рамото и без да искам изрекох: „Сестра, ако напиша своите опитности за живота на Изгрева то цялото Братство ще се обърне наопаки и трябва да тръгне да се движи обратно". „Ами как така да се обърне обратно? " „Обратно трябва да се върне до мястото и времето, от където бе направено отклонението от Школата на Учителя и чак тогава всеки един трябва да тръгне по своят житейски път и да го извърви като ученик на Учителя." Да, трябваше да се върнат всички обратно. Обратно към Истината и Словото на Учителя.
към текста >>
76.
19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН
,
,
ТОМ 6
Който се е опитал
искрено
да поработи върху себе си, той е търпелив и снизходителен към другите и взискателен и упорит към себе си.
И трябва учене, и учене, и учене. Непреривна работа над себе си и учене. Не е лесно да работиш над себе си, да се самовъзпитаваш и самообразоваш. Не е лесно да добиеш самоконтрол и самодисциплина. Който не е работил над себе си, само той не знае, че не е лесна тази работа и иска веднага с един замах да придобие всичко, или изисква това от другите, изисква съвършенство от тях и си позволява да ги критикува.
Който се е опитал
искрено
да поработи върху себе си, той е търпелив и снизходителен към другите и взискателен и упорит към себе си.
Той не се отчайва при несполуки и върви напред. Той знае, че не е лесно да се справи човек с атавистични навици натрупани от хилядолетни поколения, с кривите изопачени мисли, разбирания, идеи на своите предци, със заобикалящата го среда, условия и т.н. Затова той е смирен и тихо, и спокойно, задълбочено, мълчаливо работи и работи, учи и учи. С един организъм болезнен, с една наследственост обременена, с една тежка карма, не е лесно да организираш себе си: да изправиш челото си, да продължиш носа си, да оформиш брадата си, да изправиш гърбицата си или изкривения си крак и въобще всеки телесен и душевен недъг, както се сочи и изисква в беседите. Никак не е лесна тази работа.
към текста >>
77.
72. НА МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ
,
,
ТОМ 6
Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната
искреност
и естественост.
Няма столове за всички. Мнозина стоим прави до стената. До мене е сестра Мария Тодорова, също ангелски красиво момиче, с бяла рокля, лека, ефирна, сякаш още малко и ще излети. Шепнем си, споделяме си с нея, току-що запознали се. Впоследствие станахме добри приятелки.
Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната
искреност
и естественост.
Всички сестри и братя са в бяло облечени - подвижни, ефирни -същински ангели. Особено хорът ми се стори хор от ангели. Не само пеенето под диригентството на брат Кирил Икономов ми се стори ангелско, но и самите те - хористите, сякаш бяха неземни същества. А Учителят! '?
към текста >>
78.
82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС
,
,
ТОМ 6
" От коя уста можех тъй хубаво, тъй
искрено
, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме!
" Или „Другата седмица пак да дойдеш! ". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра, надежда... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме! " Беше при една среща, след като загубих своя единствен роден брат, когото обичах и който ме обичаше. Бях много скръбна и отпаднала духом и Той покрай много други хубави работи, които ми говори, каза: „Е, тебе ти е мъчно, че няма кой да те обича сега. Ами, че Ние те обичаме!
" От коя уста можех тъй хубаво, тъй
искрено
, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме!
" „Ние! " Що значи „Ние"? Кои са те „Ние"? Той много пъти за себе си не казваше „аз", но „ние". Такива и ред още други въпроси си задавах аз, задавали са си ги и други, и всички може би, и някъде дълбоко, дълбоко вътре в душата се е прокрадвал отначало по-слабо, едва забележим шепот, а после все по-силен и по-силен: „Пак Аз!
към текста >>
79.
7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Искрено
пожелах да имам такава цигулка в молитвите си, после в мечтите и накрая, татко ми купи цигулка.
7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА Дядо ми беше свирил на цигулка. Аз примирах с благоговение при звуците, излизащи от струните му.
Искрено
пожелах да имам такава цигулка в молитвите си, после в мечтите и накрая, татко ми купи цигулка.
Аз започнах с просълзени очи от радост, вълнение и благодарност да уча. Взеха ми учител по цигулка и бях прилежна ученичка. В гимназията в Габрово беше създаден училищен оркестър и аз свирих в него първа цигулка. Явявах се на концерти на читалищната сцена.А това беше голямо събитие в един провинциален град, когато нямаше още радио, нито телевизия, а само един-два грамофона с големи фунии, които се навиваха ръчно и то предимно в богатите семейства и предимно с плочи от популярни шлагери. Когато влезнах в Школата на Учителя през 1921 г.
към текста >>
80.
23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Остана да ги обслужва само една, която
искрено
ми съчувстваше, но не можеше да се бори срещу тях.
На следващия ден една от трите се разболя и легна на легло. Аз продължавах да свиря - на втория ден се разболя и втората. И тя легна на легло. Аз продължавах да свиря. На третия ден легна и третата.
Остана да ги обслужва само една, която
искрено
ми съчувстваше, но не можеше да се бори срещу тях.
Накрая Юрдан като разбра, че всичките са се тръшнали на легло, дойде при мен и каза: „Слушай какво, спри с тази цигулка, защото всички се тръшнаха и разни болести ги повалиха и сега остава да измрат". Аз му отговарям: „Те не могат да измрат, такива като тях не умират, те живеят вечно, защото са служители на змея. Но са легнали, защото животното и звера у тях се мъчи, защото музиката на Учителя го укротява". Юрдан за пръв път ми се усмихва: „Слушай какво, я намери някоя друга песен та им изсвири, та ги съживи, да могат да станат и да шетат из къщата, че тук всичко замря и стана на боклук". Аз му обещах, че лично ще мина и след като се убедя, че те са пред умирачка, тогава ще им изсвиря песен за възкресение.
към текста >>
81.
29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Накрая бях
искрено
разочарована от поведението на големия ми брат Борис и извиках другият ми брат Никола и в присъствието на други приятели заявих, че не е вече разумно да му се дават пари и да движи нещата по братските проблеми, защото е вече стар и прави груби грешки, които виждаме всички.
Исках да оставя къщата си в Габрово за братски цели, но братството вече не съществуваше, къщата я бях оставила да я ползват приятелите. Но когато видях, че те най-безотговорно бяха предали на външни лица моята съпружеска спалня и я бяха изнесли от къщата, аз преживях това жестоко. Видях и разбрах, че няма хора, на които да разчитам. Тогава реших и я предадох юридически на моята племенница, голямата дъщеря на моят брат Николай. Оставих й пианото, един хубав инструмент.
Накрая бях
искрено
разочарована от поведението на големия ми брат Борис и извиках другият ми брат Никола и в присъствието на други приятели заявих, че не е вече разумно да му се дават пари и да движи нещата по братските проблеми, защото е вече стар и прави груби грешки, които виждаме всички.
Всички се учудиха на това мое категорично решение. Подкрепи ме и рождения ми брат Николай. Исках да бъда чиста и честна пред Школата на Учителя. Това го направих, защото аз бях работник на Школата на и на Учителя.
към текста >>
82.
12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Но бях
искрен
.
Сила излизаше от мене. Имах хубав глас и Учителят ме насърчаваше за това. Всички ме познаваха и знаеха името ми - дякон Симеон, защото бях дякон от православната църква. Моят живот бе много противоречив. В него имаше много големи възвисявания и много големи снижавания, които приемах като падение за мен и за моят път.
Но бях
искрен
.
Виждах всичко това като моя слабост, като грешки и виждах, как една сила, която насила ме тикаше в този път на противоречие. Не всякога можех да й се противопоставя. Понякога успявах, а понякога - не можех. Беше жестоко за мен. Така веднъж бях направил една погрешка.
към текста >>
83.
4. КАРМИЧЕСКИ СЛУЧАЙ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Аз
искрено
изтръпнах, обхвана ме студ.
Жени се, но бракът й не вървя. Остана с две деца. Веднъж вървя с децата. Учителят се зададе, спря ме и ме запита: „Майка ти жива ли е? Ти идваш по линията на майка си".
Аз
искрено
изтръпнах, обхвана ме студ.
Аз имах голяма почит към баща си. Той държеше идейната страна на живота - бе вегетарианец със сърдечно, външно отношение към хората, с една широта, която много ме пълнеше с доволство. Уважавах го, обичах го. Майка ми бе един провинциален тип, къщата й бе подредена, беше по-ограничена, но морала й бе здрав и устойчив. Тя не лъжеше, докато баща ми може да излъже.
към текста >>
84.
13. ПОСЛЕСЛОВ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Той ги разказваше
искрено
, чистосърдечно и непрекъснато споменаваше, че ако е бил послушал Учителя щяло да стане еди какво си, но понеже е правел, каквото си иска, то от него е станало едно магаре.
Аз бях на 30 години, а те бяха на 70 години. Всички без изключение ме приеха като равен на тях. Моята възраст не им пречеше, пък и аз така бях устроен, че с тях влизах направо в контакт без предварителни въведения. Направи ми впечатление как Симеон непосредствено разказваше. Случките му идваха отвътре и направо изкачаха от устата му и пред нас се разтваряха различни картини.
Той ги разказваше
искрено
, чистосърдечно и непрекъснато споменаваше, че ако е бил послушал Учителя щяло да стане еди какво си, но понеже е правел, каквото си иска, то от него е станало едно магаре.
Всички се смееха добродушно от това заключение. По-късно имах възможност да го срещна няколко пъти в дома на Мария Младенова и неговите разкази продължаваха и те никога не се повтаряха. Пред ония период може би чух от него към стотина опитности и аз исках да извадя молив, за да си отбелязвам, но той не позволяваше като казваше, че това ще стане при подходящ случай. Няколко пъти си определяхме срещи у Младенови, за да записвам опитностите му, но той не дойде. Няколко пъти ходихме с Мария Младенова в с.
към текста >>
85.
З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
Той самия беше много чист, много
искрен
човек.
Защото той беше член на Партията. И даже неговите другари все му викаха: „Абе, Байрамов, ти не си комунист, бе, ти си християнин". А той им казваше: „Най- старите християни са започнали от комуните. От там. След много години сега всичко това се е извратило и дойдохме на тоя ред".
Той самия беше много чист, много
искрен
човек.
Но имаше и прекрасни хора комунисти. Но преди 9.IX. 1944 г. членове на Партията и съмишленици са били около 100 000 души в България. А след това Партията стана от един милион души.
към текста >>
86.
4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
На всичко, което виждах се радвах
искрено
.
Всички бяха внимателни, вежливи едни към други. Не се чувствуваше разлика между учени и прости, между богати и бедни. Всички се радваха едни на други, като родни братя, близки. На мене всичко това ми правеше силно впечатление още и затова че аз идвах от село далеч от ж. п. линията и не бях виждала още влак, а също така и за първи път видях град, особено такъв голям като Пловдив.
На всичко, което виждах се радвах
искрено
.
Особено ми беше интересно как ще се обърне тази голяма кола - влакът. Ние до тогава сме се превозвали само с каруци с коне. Като тръгнах да се връщам на село, качих се на влака и застанах на прозореца. Гледах през прозореца, възхищавах се на тичащата пред мене красива природа и се радвах на самия факт, че пътувам с влак. Както стоях на прозореца при мене дойде Иван Милчев, един млад вегетарианец, с когото се бях запознала във вегетарианския ресторант Пловдив.
към текста >>
87.
6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Но моят другар и брат Слави са съобщили на събралите се братя и сестри и са направили обща
искрена
молитва.
Там ще дойдат Братствата от Нова Загора, Казанлък и Мъглиж." „Ти няма да отидеш, каза ми той, защото детето ти е болно, но ще кажеш на братята Иван и Слави да съобщят на всички братя и сестри събрали се на върха, да се помолят за мене." След тези думи аз се събудих и веднага отидох в стаята на децата, за да проверя наистина ли детето ми е болно. Заварих малкия ми син горящ от температура. Веднага се втурнах да го лекувам, за да се смъкне температурата. Наистина не можах да отида на братската среща. Стана както ми каза Христо Ботев.
Но моят другар и брат Слави са съобщили на събралите се братя и сестри и са направили обща
искрена
молитва.
Тя била чута и още същата нощ и брат Слави сънувал Христо Ботев, който дошъл при него и му благодарил за направената молитва. Бил вече освободен от тежкия патрондаш и пушката. Наистина молитвата на събралите се братя и сестри е голяма, мощна сила, още повече, когато тя се прави в една хармонична среда, където хората живеят в обич един към друг. Помня какви хубави срещи бяха тогава. В очите на всички сияеше светлината на високите идеи, на които служехме, сърцата ни изпълнени с обич към Учителя, към ближните, усмивката не слизаше от устата ни в радост и в скръб - разбрали защо идва радостта и скръбта.
към текста >>
88.
6. НАЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
" Добре, но като отишла тя при лекар или акушерка заплакала и казала, че никак не иска да махне детето, така най-
искрено
се изказала.
" и така посочил, а майка ми помислила, че като се обърне ще види Емил, а като се обърнала видяла, че зад нея е брат ми, който си играел. Може би, затова майка ми имаше невероятна слабост към брат ми и някакси в негово лице това чувство се трансформираше. Брат ми прилича на нея, докато аз приличам на баща си. Когато е ставало дума за живота на баща ми, тя била ходила при Учителя и казвала: „Учителю, той е много способен, знае езици, той ще превежда, ще работи за Братството", а Учителят отговорил: „Е, и горе трябват такива хора". А когато дали път на мене да се родя, баща ми бил казал категорично: „Повече деца не, иди на лекар!
" Добре, но като отишла тя при лекар или акушерка заплакала и казала, че никак не иска да махне детето, така най-
искрено
се изказала.
Тогава те й казали: „Остави на нас, ние ще уредим тоя въпрос". Така вероятно са изтъкнали някои факти, според които аборт не можело да стане и баща ми повече не отворил дума за това. Майка ми лесно ни е раждала, но и най-важното е, че тя е обичала деца. По проблема с мене аз много съм се интересувала как е било станало всичко. Гита: С преживяното при обесването на Емил и след това аз бях съсипана.
към текста >>
89.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Значи, чрез него - забогатях с нови
искрени
приятели, а това е по-скъпоценно от злато и сребро.
Вие с Иванчо сте добри деца, Иванчо познах още в София на Изгрева преди 1 - 2 години. Много го обикнах, помня че доста се занимавах с него. Радвам се, че станахме приятели. Значи до Петра намерих Гого, Илия, тебе, баща ти, майка ти, Иванчо. Ако не беше Петър, никого от поменатите нямаше нито да видя, нито да опозная, нито да обикна.
Значи, чрез него - забогатях с нови
искрени
приятели, а това е по-скъпоценно от злато и сребро.
Радвам се, че свирите братските песни! Прекрасно е да звучат задружно вашите цигулки и ти скъпа ми, сестро, нежна и добра, сестро, да пригласяш на братята си да славите заедно Господа на Силите. Слушайте се един други, защото има любов към Бога у всички ви, а това е най-важното. Избрала си добър път за следване музика в София. Цяло лято се приготовлявай и дойде ли есен, да те няма вече в Русе чу ли, чу ли!
към текста >>
90.
15. БОЯН БОЕВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Нашите контакти с брат Боев продължиха и по-късно в едно
искрено
приятелство.
Този Васил Харизанов беше мой свако, т. е. съпруг на сестрата на моята майка и аз ги получих от леля ми Марийка Харизанова. Те не са пълни, но показват един метод възприет от Боян Боев в момент когато на Изгрева е спряно книгопечатането и издаването на беседи. Може да се открият и други писма на Боян Боев до други приятели и те всички носят белега на една безкористност. Учителят беше казал за него, че няма по-безкористен човек на Изгрева от него и че бил „ангел в панталони".
Нашите контакти с брат Боев продължиха и по-късно в едно
искрено
приятелство.
Около брат Боев се движеха много неща, събития и съдби на хора. Така моята снаха Росица Илиева, съпруга на моят рожден брат Иван Марашлиев дойде нашето семейство чрез запознанство направено от Боян Боев във връзка с братски услуги. Услугата беше направена и се появи една връзка, която се реализира в брак. Различни бяха човешките съдби на Изгрева и на приятелите в страната. Всичко се преобърна за добро за онези, които работеха за Бога.
към текста >>
91.
СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ НА ТОМ VII
,
,
ТОМ 7
От дясно: Васко
Искренов
- клекнал, над него Матей Давидов, до него Цанка Екимова, над нея Атанас Николов - есперантист.
Снимка No 9. Учителят с приятели пред приемната. От ляво: 1. Елиезер Коен. 2. Драган Петков - отзад.
От дясно: Васко
Искренов
- клекнал, над него Матей Давидов, до него Цанка Екимова, над нея Атанас Николов - есперантист.
До Учителя е Гръблашева. Снимка No 10. Георги Йорданнов пред цветната котва. Снимка No 11. Музиканти на Изгрева. 1.
към текста >>
Васко
Искренов
.
... 4. ...Учителят. 6. Савка Керемидчиева. 7. Катя Зяпкова. 8... Снимка No 19.
Васко
Искренов
.
Снимка No 20. Ученици от Младежкия клас. От ляво: 1. Руси Петров. 2. Георги Тахчиев. 3.
към текста >>
Васко
Искренов
.
Георги Радев. 7. Пеню Ганев. 8. Верка Куртева - полегнала. Прави: 1. Стефан Дойнов. 2.
Васко
Искренов
.
Снимка No 21. Учителят на Молитвения връх. Снимка No 22. Учителят изнася слово, пред него е Ангел Вълков. Снимка No 23.
към текста >>
92.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 7
Васко
Искренов
16.
Атанас Минчев 11. Иван Антонов /от Тодор Ковачев - внук/ 12. Темелко Гьорев 13. Стефка Няголова 14. Йотка Младенова 15.
Васко
Искренов
16.
Ангел Вълков 17. Анка Тодорова 18. Юрданка Жекова /от Цанка Екимова/ 19. Юрданка Жекова/от Радка Левордашка/ 20. Любка Хаджиева 21.
към текста >>
93.
4. Разцеплението
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Отстоявайте Тая любов, в която обитава пълна чистота,
искреност
, която не дири своето си, но Божието.
То може да създаде един Юда с целувка да предаде своя учител. Само че сега Христос не може да бъде предаден, съден и распят от никоя земна власт, не може да бъде изпъден от никоя църква и заместен от другиго. Живата Любов, Живия Христос, не умира. Те носят духа на Истинния Бог, Който е Любов Нова светла. Неговата Любов не отпада, Ти добре си сторила.
Отстоявайте Тая любов, в която обитава пълна чистота,
искреност
, която не дири своето си, но Божието.
Дръжте запалената Истина светло в душата си, дигайте я високо да озарява всички и да се изявят помислите на всички лукави духове и да се слави само Господ, Който е дал живота на всичко и вън и вътре. Всичко е от Него. Сега е време за велико търпение. Сърцата трябва да бъдат топли, умовете светли, душите свежи и духовете крепки. „Ако думите ми пребъдват във вази, и вий пребъдете в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище у вази ще направим.
към текста >>
94.
1. Осиновяване
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
ВАСКО
ИСКРЕНОВ
(29.12.1899-1.07.1993) 1.
ВАСКО
ИСКРЕНОВ
(29.12.1899-1.07.1993) 1.
ОСИНОВЯВАНЕ Вергилий Кръстев: Започва разказа и повествованието на Васко Искренов. Как се казвате вие - трите имена? Васко Искренов: Васил Александров Искренов, роден във Видин на 29.декември ст.ст. 1899 г. В: Как се казваше вашият баща и вашата майка?
към текста >>
ОСИНОВЯВАНЕ Вергилий Кръстев: Започва разказа и повествованието на Васко
Искренов
.
ВАСКО ИСКРЕНОВ (29.12.1899-1.07.1993) 1.
ОСИНОВЯВАНЕ Вергилий Кръстев: Започва разказа и повествованието на Васко
Искренов
.
Как се казвате вие - трите имена? Васко Искренов: Васил Александров Искренов, роден във Видин на 29.декември ст.ст. 1899 г. В: Как се казваше вашият баща и вашата майка? И: Аз съм осиновен като Искренов.
към текста >>
Васко
Искренов
: Васил Александров
Искренов
, роден във Видин на 29.декември ст.ст.
ВАСКО ИСКРЕНОВ (29.12.1899-1.07.1993) 1. ОСИНОВЯВАНЕ Вергилий Кръстев: Започва разказа и повествованието на Васко Искренов. Как се казвате вие - трите имена?
Васко
Искренов
: Васил Александров
Искренов
, роден във Видин на 29.декември ст.ст.
1899 г. В: Как се казваше вашият баща и вашата майка? И: Аз съм осиновен като Искренов. В: Осиновен, а да, фактически вие не знаете баща си и майка си. И: На една година съм бил когато е починал първия ми баща.
към текста >>
И: Аз съм осиновен като
Искренов
.
ОСИНОВЯВАНЕ Вергилий Кръстев: Започва разказа и повествованието на Васко Искренов. Как се казвате вие - трите имена? Васко Искренов: Васил Александров Искренов, роден във Видин на 29.декември ст.ст. 1899 г. В: Как се казваше вашият баща и вашата майка?
И: Аз съм осиновен като
Искренов
.
В: Осиновен, а да, фактически вие не знаете баща си и майка си. И: На една година съм бил когато е починал първия ми баща. В: Познат ли е бил или непознат? И: Не го помня, обаче ми е оставил едно писмо. В: Какво пише в това писмо?
към текста >>
След смъртта на мъжът си се връща в Лом и се оженва за Александър
Искренов
- търговец.
В: Какво пише в това писмо? И: Е, за раздялата ни и някои съвети ми дава в живота. В: Вие сте били на една година, когато баща ви е починал. А майка ви? И: Майка ми е родена в Лом и се е оженила във Видин за моят роден баща Иван Генов.
След смъртта на мъжът си се връща в Лом и се оженва за Александър
Искренов
- търговец.
Когато ставам на шест години той ме осиновява. В: Значи този търговец се оженва за майка ви, така ли. И той осиновява детето на жена си. И: Да. В: А да, значи вие сте осиновен.
към текста >>
95.
3. Павираният път
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Той загина, после го реабилитираха, обаче Васко
Искренов
остана 19 години без работа и няма кой да го реабилитира.
Ясно нали? И след 9.IX.1944 г. с това име на фотограф ме поканиха да стана фото-журналист в министерството на транспорта при генерал Марков. Работих пет години. На петата година генерал Марков отиде в немилост по пътя на Трайчо Костов.
Той загина, после го реабилитираха, обаче Васко
Искренов
остана 19 години без работа и няма кой да го реабилитира.
А щом Държавна сигурност уволни някого, не може да намери работа, защото най-напред ще те питат къде си бил, какво си работил, който те уволни. Чуят ли Държавна сигурност, бягат от теб като прокажен. Обаче всички редакции, които ме познаваха и Държавното фото винаги ме пращаха командировки и по тоя начин аз живеех 19 години без да имам никакви затруднения. След това моят зет ме покани в Италия, беше изпратен там със знанието на нашето правителство да работи в едно книгоиздателство. Той прибра там цялото си семейство, покани и нас със съпругата ми и като отидохме ни сюрпризира, че не иска да се връща в България.
към текста >>
96.
5. Гръм от ясно небе
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Той телеграфира на Учителя, че брат
Искренов
е в опасност за живота си и както казвам чувствам, че една вълна минава през мене и един гръм от ясно небе, силен гръм ама не на слух, а на усет.
По едно време несъзнателно се изправям седешком в леглото, чувствам, че един мой брат от Лом, единствения, който имам, той е сега жив, ама на моя възраст на 91 г. на легло. В: Как се казва? И: Никола Ценов. Прекрасен, добър човек.
Той телеграфира на Учителя, че брат
Искренов
е в опасност за живота си и както казвам чувствам, че една вълна минава през мене и един гръм от ясно небе, силен гръм ама не на слух, а на усет.
Инстинктивно слагам ръката си на носа. От носа ми изтича кръв, пъпката се пукнала, гнойта изтече и в същия момент аз съм бодър, ставам, ходя си, здрав съм. На другия ден отивам на работа. Когато един ден пътувам за София и се виждам на поляната с Учителя, между разговора исках да Му благодаря. Изведнъж почувствах една стена издигнала се между двама ни.
към текста >>
97.
15. Снимките на Васко Искренов
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
15. СНИМКИТЕ НА ВАСКО
ИСКРЕНОВ
В: Вие сте правили доста снимки.
15. СНИМКИТЕ НА ВАСКО
ИСКРЕНОВ
В: Вие сте правили доста снимки.
Сутрин се ставаше, отиваше се там. И: Ами Паневритмията с планински пейзажи, който гледа тия снимки се учудва къде са, какви са. Мистична работа, прави впечатление. В: Да, самите снимки са много хубаво направени. И: Да, ама на, жалко, къде са?
към текста >>
98.
22. От къде не са дошли българите
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Декларация Аз, долуподписаният Васил
Искренов
, роден на 29.XII.1899 г.
Втори княз след него е Ирник князувал в Добруджа около 460 г., който е най- малкия му син. Пети под ред е Аспарух, който е хун и господар на хуни. Така че Кубратовата България никога не се е намирала в Приазовието, а в Трако- Илирия, където по исторически документи са показани още в IV. век. Единствено, което ни смущава днес е славянския език. Той идва от славяните, които населяват тези територии на Кубратова Велика България.
Декларация Аз, долуподписаният Васил
Искренов
, роден на 29.XII.1899 г.
в гр. Видин, присъствувал в Школата на Учителя от 1924 г. по професия фотограф- художник. През време на Школата съм правел снимки с фотоапарат Лайка - 24x36 формат като съм илюстрирал живота на братството и Учителя в София на Изгрева и на Рила. Предавам на Вергилий Кръстев правото да издаде от моите негативи албуми от снимки, като в тях се добави коментар за снимките за живота на братството и извадки - мисли от Учителя.
към текста >>
Аз, Васил
Искренов
разрешавам на Вергилий Кръстев да редактира моите спомени които той е записал на магнетофон, за братския живот и Учителя.
в гр. Видин, присъствувал в Школата на Учителя от 1924 г. по професия фотограф- художник. През време на Школата съм правел снимки с фотоапарат Лайка - 24x36 формат като съм илюстрирал живота на братството и Учителя в София на Изгрева и на Рила. Предавам на Вергилий Кръстев правото да издаде от моите негативи албуми от снимки, като в тях се добави коментар за снимките за живота на братството и извадки - мисли от Учителя.
Аз, Васил
Искренов
разрешавам на Вергилий Кръстев да редактира моите спомени които той е записал на магнетофон, за братския живот и Учителя.
Смятам, че тези документи трябва да останат за следващите поколения за последователите на Учителя. ЗО.март 1991 г . Подпис: Васил Искренов
към текста >>
Подпис: Васил
Искренов
През време на Школата съм правел снимки с фотоапарат Лайка - 24x36 формат като съм илюстрирал живота на братството и Учителя в София на Изгрева и на Рила. Предавам на Вергилий Кръстев правото да издаде от моите негативи албуми от снимки, като в тях се добави коментар за снимките за живота на братството и извадки - мисли от Учителя. Аз, Васил Искренов разрешавам на Вергилий Кръстев да редактира моите спомени които той е записал на магнетофон, за братския живот и Учителя. Смятам, че тези документи трябва да останат за следващите поколения за последователите на Учителя. ЗО.март 1991 г .
Подпис: Васил
Искренов
към текста >>
99.
6. Йордан Антов - учител по цигулка
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
Аз съм експанзивна натура и по съм
искрена
, а тя обичаше да послъгва.
Това Антов ми го разправя. „Като й казах, че си много способна, тя така, вика, скочи. Нали у всеки човек се явява завист, така.“ А бяхме много близки, приятелки, но Гита имаше много добра обхода. Колко пъти съм я обиждала, но тя никога не ме е обидила. Сега, да ме прости Господ, но Гита ме обичаше.
Аз съм експанзивна натура и по съм
искрена
, а тя обичаше да послъгва.
Сега какво да правя. Моят син пък лъжеше много - Стефчо. И станахме вече приятели с Антов и ходехме. И аз ходя, а Йоанна там спеше и той я подготви за музикалното училище. Йоанна свири по-топло.
към текста >>
100.
11. Лъжеучителят Михаил Иванов
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
А: Да, но все таки едно нещо трябва да бъдем също
искрени
, че е взел най-много от Учителя, разбира се има песните, Паневритмитяа, там не може да ги даде като свои.
В: Сега ние още през времето на Школата тука, през времето на Учителя по отношение на него има издадена беседа „Беседи и упътвания“ от 1922 г. А: Да, да, знам. В: После друго, има един разговор между трима ученика и Учителя, който аз го имам документиран и т.н. по отношение изявлението на Учителя за него и е напълно ясно тука. Но понеже той отиде там, работи при друга система, при други условия и много хора се подлъгаха и тръгнаха след лъжата.
А: Да, но все таки едно нещо трябва да бъдем също
искрени
, че е взел най-много от Учителя, разбира се има песните, Паневритмитяа, там не може да ги даде като свои.
Вече се знае. Но от Учителя чете много малко, но взел примери някакви, някои упражнения също. От Учителя всичко взе, дава го от свое име нали. Не само от Учителя, но от всички други окултни Школи е взел. И от Розенкройцерите, и от антропософи, от всякъде си взел нещо и се го дава от свое име.
към текста >>
НАГОРЕ