НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
161
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “
Поздрав
на Учителя” 18.
Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител 13. Старинната цигулка на Учителя 14. Великата симфония на теменужките 15. Духът на Истината и часовоят с цигулката 16. Пълководците от миналото 17.
Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “
Поздрав
на Учителя” 18.
Кой управлява света 19. В чии ръце е съдбата на света 20. Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога 22. Военните маршове на немските дивизии 23.
към текста >>
2.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват
здраве
и мощ на човека, поел пътя към новия живот.
Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше Учителя. Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари.
Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват
здраве
и мощ на човека, поел пътя към новия живот.
Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите. А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър.
към текста >>
3.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Наред със
здравото
ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява.
Наред със
здравото
ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше.
към текста >>
4.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят вдигна ръка за
поздрав
, а това означаваше, че разговорът е приключен.
За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му. След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток. Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество. И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение. Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога".
Учителят вдигна ръка за
поздрав
, а това означаваше, че разговорът е приключен.
Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците. Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят. Това го бе казал веднъж Учителят. Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят?
към текста >>
5.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи
поздравления
.
Така веднъж отседнах в Айтос. Там бе най-голямото Братство в страната. Негов ръководител бе брат Георги Куртев. Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя". Свирих с вдъхновение почти всички песни от Учителя.
Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи
поздравления
.
Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото. Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много. Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите. Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред. Благодарим ти за свирнята.
към текста >>
- Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със
здраве
!
Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда? А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам". "Каква дарба? " "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество? " "Не, нямам такава дарба - сърдито отговарям аз.
- Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със
здраве
!
Но твоето свирене наистина ни хареса много. Утре пак ще ни посвириш - а искаме от тебе да научим някоя и друга песен на Учителя." Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба. Затова исках пророческа дарба от Учителя. Как съм се осмелил да пиша това, не мога да си представя. Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество за личните си проблеми.
към текста >>
6.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се
поздравяваха
, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му.
Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи. Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя. Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията. Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения.
След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се
поздравяваха
, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му.
Това бе знак на общение с Него и с Бога. Така получавахме благословението Му. Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга.
към текста >>
7.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го
поздравявали
с възторжени възгласи: "Вечна слава!
Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън.
Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го
поздравявали
с възторжени възгласи: "Вечна слава!
" Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия. Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички.
към текста >>
" Учителят приемал
поздравленията
на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка.
В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!
" Учителят приемал
поздравленията
на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка.
На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия. Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички. Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали.
към текста >>
8.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей,
здравей
, Петре, какво правиш?
По едно време някой каза: "Вижте кой се задава? " В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителят също го наблюдаваше. То се приближаваше към пейката, на която бяхме седнали с Учителя.
Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей,
здравей
, Петре, какво правиш?
Живи бяхме да се видим. А бе, чувам, че наш Петър станал Учител, та отдавна се канех да те видя. Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб? " Той вече се приближи на два метра от нас. Ние мълчим.
към текста >>
Хайде, остани си със
здраве
и всичко хубаво от твоят съученик." Старчето отминава пейката.
" Учителят мълчи, гледа го и нищо не казва. Ние също мълчим. "Ама Петре, май и ти си остарял като другите. Та малко ли години минаха оттогава? Ех, нищо, Петре, щом не ме познаваш и не си спомняш за мен, аз ти прощавам, защото и на теб не ти са малко годините.
Хайде, остани си със
здраве
и всичко хубаво от твоят съученик." Старчето отминава пейката.
Ние се обръщаме и го наблюдаваме как се отдалечава от "Изгрева". После обръщаме поглед към Учителя. Той е строг. Мълчи - нищо не говори. Мина известно време и Той продума натъжено: "Той мисли, че тук е Петър Дънов.
към текста >>
9.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента" "
Поздрав
на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя.
"Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента" "
Поздрав
на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя.
Беше му нанесен побой от нарочно подготвен и изпратен човек. Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си. След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак. Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори.
към текста >>
Този ден Учителят
оздравя
.
Савка си водеше дневник за всеки ден от състоянието на Учителя. Всеки ден тя му подаваше едно тефтерче и Той с молива, с ръката, която не можеше да движи, с мъка отбелязваше по една чертичка. Тази отбелязана с молива на савкиното тефтерче чертичка показва различни посоки. След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите. Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов".
Този ден Учителят
оздравя
.
Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте! " - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов". Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала.
към текста >>
Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят
оздравя
!
След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите. Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов". Този ден Учителят оздравя. Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте! " - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов".
Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят
оздравя
!
Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея. Там Го наобиколихме. Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина.
към текста >>
Изведнъж всички запяхме Неговата песен "
Поздрав
на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина.
Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея. Там Го наобиколихме.
Изведнъж всички запяхме Неговата песен "
Поздрав
на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина.
Учителю на Мъдростта. Тази песен е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева. Подхванахме една след друга песни. Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител. Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение.
към текста >>
Ние бяхме млади,
здрави
и по брой преобладавахме над възрастните приятели.
Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце. Като научихме това, ние младежите се разбунтувахме и се възпротивихме. Какъв беше доводът ни, не знаехме. Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му. Скочихме, въоръжихме се с тояги и застанахме около палатката на Учителя на стража и готови за бой.
Ние бяхме млади,
здрави
и по брой преобладавахме над възрастните приятели.
Накрая старите братя отстъпиха и казаха: "Добре, но вие поемате отговорността, ако се случи нещо на Учителя." Казахме: "Приемаме". Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на Учителя. Да, направо като часовои. Имахме си караулен началник. Отначало на всички им беше смешно, но после ги достраша от нас, като видяха как караулният началник развеждаше и сменяше часовоите.
към текста >>
А когато Учителят
оздравя
, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога.
Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на Учителя. Да, направо като часовои. Имахме си караулен началник. Отначало на всички им беше смешно, но после ги достраша от нас, като видяха как караулният началник развеждаше и сменяше часовоите. До палатката допускахме само Савка и сестрите, които се грижеха за Учителя през тези дни.
А когато Учителят
оздравя
, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога.
Савка беше записала думите Му на нейното тефтерче:" Тук имаше повече от Голгота! " Да, това беше втората Голгота. Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия Учител. Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата! " Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него.
към текста >>
Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече
оздравялото
Си тяло.
А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Святият Дух на Словото. Сега всичко бе тук, в Него. И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята.
Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече
оздравялото
Си тяло.
Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя. Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации.
към текста >>
Това бе нашият
поздрав
от песента на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас.
Божията Правда трябваше да бъде приложена и някой трябваше да я приложи. Точно в този момент болшевишка Русия изпълняваше Волята на Бога и прилагаше Божията Правда на земята. Това беше втората Голгота на земята. Това бе втората Голгота за Христовия Дух и за Учителя, за българския народ и за Русия. Това бе второто Възкресение на Духа Христов и Възкръсването на Русия от пепелищата и разрухата на войната.
Това бе нашият
поздрав
от песента на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас.
И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата. Поздрав от мен, Учителю любим, Учителю на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
към текста >>
Поздрав
от мен, Учителю любим, Учителю на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
Това беше втората Голгота на земята. Това бе втората Голгота за Христовия Дух и за Учителя, за българския народ и за Русия. Това бе второто Възкресение на Духа Христов и Възкръсването на Русия от пепелищата и разрухата на войната. Това бе нашият поздрав от песента на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас. И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата.
Поздрав
от мен, Учителю любим, Учителю на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
към текста >>
10.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го
поздрави
за неговото прозрение.
Така че, той се е домогнал до Истината. Истината и за мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник! " Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине.
Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го
поздрави
за неговото прозрение.
Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".
към текста >>
А сега да се разделим по живо по
здраво
." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си,
здрависват
се и се разделят.
След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша. "Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса! " - "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител. Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя. И не само ще ти я изсвиря, но и ще ти я изпея.
А сега да се разделим по живо по
здраво
." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си,
здрависват
се и се разделят.
Отива на "Изгрева" и разказва всичко на Учителя. Учителят казва: "В този живот е голяма привилегия някой да се добере до Истината и да се доближи до Духа на Истината". Иван Антонов кимва в знак на съгласие. Учителят се усмихва.
към текста >>
11.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Игнат Котаров бе висок, едър, мускулест,
здрав
човек.
Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе. Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени. А тук на "Изгрева", те намериха тих пристан. Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители. И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя.
Игнат Котаров бе висок, едър, мускулест,
здрав
човек.
Буен и невъздържан. Беше с леви и комунистически убеждения, които отстояваше през време на Школата. Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат. Затова той беше благодарен на Учителя. С нас се държеше дружелюбно, приятелски и беше всеотдаен.
към текста >>
12.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През ноември
здравето
Му е значително подобрено.
Не ми харесва това. Споделям опасенията си със сестра Савка, която е непрекъснато при Него. След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал. Това се забелязва от мнозина приятели. Учителят се завръща в София на 19 октомври.
През ноември
здравето
Му е значително подобрено.
Но към края на месеца получава остри бодежи и поисква да Му се сложи хардал на гърба. А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно. Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа. Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля. После се намазва гърбът със зехтин.
към текста >>
13.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж
здраво
ключа в ръцете си.
Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас.
А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж
здраво
ключа в ръцете си.
А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата.
към текста >>
14.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Само че те са сбъркали много и имат много
здраве
от нас, съвременниците на Школата.
Той ги изпревари. Те се явиха много по-късно и проведоха своя план, плана на онези сили, които стояха над тях, в тях и които се проявяваха чрез тях. Тези сили си докараха свой собствен архитект. Той им направи архитектурен план и вие можете днес да видите с очите си какво е неговото изкуство. Така че, тези сили първо се проявиха чрез разрушение и след това решиха да обсебят "Изгрева", за да се настанят на него и да живеят вечно на него.
Само че те са сбъркали много и имат много
здраве
от нас, съвременниците на Школата.
Защото "Изгревът" беше тогава, когато Великият Учител бе на земята и когато Неговата Школа бе тук, на "Изгрева". Той си замина и закри Школата. Но остави Словото. Тези сили посегнаха и върху Словото и започнаха да го унищожават, да го горят - искаха да го заличат, да няма и помен от него. Но това Слово е живо и те ще разберат какво значи Словото на Бога, което е "Огън Всепояждащ".
към текста >>
15.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си
здраве
.
Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева". След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си. За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година.
Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си
здраве
.
На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор. В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията. Тук са и онези, които са пристигнали от гарата, след като е свалена блокадата. Тук са и софиянци, които свободно могат да дойдат на "Изгрева".
към текста >>
16.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Честито и
поздравления
!
Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година. До тази дата Духовно общество "Бяло Братство" не беше признато като юридическа личност. От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл. 16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172. Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност.
Честито и
поздравления
!
Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр. 10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място.
към текста >>
17.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След свършването на беседата, всички отидоха да
поздравят
Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика.
Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място. Това не беше лесно да се разбере, защото Учителят оставяше всеки да се определи свободно дали иска да учи. Говедаров започна да свири, за него това не беше никакъв проблем, загледа нотите и започна да хармонизира от прима виста. Той беше школуван музикант и добър изпълнител. Учителят влезна в клас, направи се, че не забелязва кой е на органа, направи знак с ръка, че започва беседата и всички се умириха.
След свършването на беседата, всички отидоха да
поздравят
Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика.
Учителят ме извика при Себе Си чрез една сестра, която ме заведе при него, защото аз стоях като замаяна от целия този случай. Застанах пред него, а Учителят ме изгледа строго и каза: "Друг път няма да му даваш да свири! " Аз стоях като закована, но едва промълвих: "Учителю, аз не се съгласявах, но братята и сестрите от салона ме накараха насила и ми се наложиха! ". "Те какво искат, той да докара всички католически духове тук в Школата ли? Те знаят ли, че ние с поповете едва държим фронта, а тия ще ни ударят в гръб и ще ни унищожат!
към текста >>
18.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме
поздравява
.
И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта. Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка. Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога.
Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме
поздравява
.
Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята. Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават. Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя.
към текста >>
19.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща,
поздравява
ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия.
Но навремето да намериш тенекия бе голяма рядкост - продаваха газ в тенекии, продаваха олио в тенекии, продаваха сирене. И ако имаше някой тенекия, пазеше я, за да си слага в нея разни неща. Търся, но не мога да намеря. Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни, като казах, че ще слагам прежда в нея, за да не се цапа, когато я навивам на кълбо. Аз наистина имах прежда в къщи и се чудех в какво да я сложа, за да не се цапа, така че не излъгах.
Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща,
поздравява
ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия.
Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си. Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта. След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката.
към текста >>
20.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той прие
поздравленията
ни и така Учителят му заплати с нашата благодарност.
Бяхме минали в една друга епоха. Ние не бяхме устроени, не бяхме подготвени за тази нова епоха. Защото новата епоха бе друга, тя бе за други хора, а не за нашето поколение. Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък". След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка.
Той прие
поздравленията
ни и така Учителят му заплати с нашата благодарност.
По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник! Представяте ли си? Всемировият Учител да остави свой заместник. Това означаваше, че той не знаеше нито кой е Учителят, нито откъде идва Словото Му. Това Слово бе Божие и Бог бе слязъл на земята, между человеците, да им чете Словото.
към текста >>
21.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
Е, това на Жечо няма да му навреди, а ще му
заздрави
духовната връзка в семейството".
" Смехът се увеличава. Учителят се смее. Боян се чуди какво да отговори, но накрая изтърсва: "За това не се сетих. Той ми беше под ръка и седеше отляво ми, нямаше време да мисля дали е виждал жена или не. Трябваше по най-бързия начин да се затвори вратата на изкушението за Школата.
Е, това на Жечо няма да му навреди, а ще му
заздрави
духовната връзка в семейството".
Смехът на приятелите достига своя апогей. Учителят е извадил носната Си кърпа. Държи я в дясната Си ръка, приближена до устата Си. Така понякога, когато се смееше до захлас, Той слагаше кърпата до устата Си. Накрая всички се разделихме, бяхме преживели общия смях.
към текста >>
22.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще
оздравее
." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране.
Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек.
Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще
оздравее
." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране.
Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята.
към текста >>
23.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всички онези привички, всички навици, които той носи от древността, влезнали
здраво
в неговия характер, оформят неговата индивидуалност и се проявяват в личността му.
"Музиката на Светлината" В Пътя на ученика има различни етапи. Тези неща подробно са дадени в книгата "Пътят на ученика". Това са исторически периоди в живота на ученика, това са епохи в неговия живот.
Всички онези привички, всички навици, които той носи от древността, влезнали
здраво
в неговия характер, оформят неговата индивидуалност и се проявяват в личността му.
Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от Библията. Човек носи в себе си и онзи свят на новозаветния, който ще го откриете в Евангелието. Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите. Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него. За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение.
към текста >>
24.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така веднъж песента "Сила, живот,
здраве
", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя.
А послушанието е връзката между ученика и Учителя. Друга връзка на физическото поле няма! Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на цигулка и пял след това. Учителят одобряваше моето изпълнение на песните. Одобряваше също и хармонията, която поставях, защото чрез тях Духът на песните не се нарушаваше, а се изявяваше и илюстрираше правилно в своята широчина, дълбочина и височина.
Така веднъж песента "Сила, живот,
здраве
", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя.
Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти. Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента! Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента.
към текста >>
25.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той дойде,
поздрави
ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс.
А защо ли? Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония. Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно изпълнение. Но аз знаех, че това не бе мой успех, а на този, който бе отворил крана. Оказа се, че същата вечер на концерта присъствували нашият познат и директорът на Академията.
Той дойде,
поздрави
ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс.
На следващия ден аз отивам при Учителя и Му благодаря за това, че Той отвори крана. Учителят се усмихва и казва: "А сега учи, защото на нас ни трябват грамотни музиканти. Предстои ни голяма работа с музиката." По такъв начин влязох и по още по-необикновен начин, с голям труд и усърдие, завърших Консерваторията. Имаше години, когато, работейки върху музиката на Учителя, правех хармонизация на песните, получиха се някои пиеси, които бяха разработени от мен. Винаги, при всеки повод, аз Му показвах разработеното и наученото от мен.
към текста >>
26.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги
поздравя
, но нямам сили.
Питах Го какво да правя. Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това.
За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги
поздравя
, но нямам сили.
Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица. От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият.
към текста >>
27.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Танцът е свършил, светлите същества се събират,
поздравяват
се, събират се вкупом в центъра и после като едно огнено кълбо се отдалечават в пространството.
Тя е жива, трепти и тази светлина се движи в кръг. Всичко се движи в кръг - и елипсата, и светлината в нея, и фигурите в светлини, а песнопението и музиката ги съпровождат. Методи Шивачев е унесен и прехласнат и само наблюдава. Минават минути, почти час. По едно време горе кръгът от светлина придобива по-силен блясък.
Танцът е свършил, светлите същества се събират,
поздравяват
се, събират се вкупом в центъра и после като едно огнено кълбо се отдалечават в пространството.
Светлината горе над главата му изчезва. Настъпва отново тъмнина. Звуците от песните и музиката още звучат в ушите му. След малко се развиделява. Методи наблюдава величествения изгрев на слънцето.
към текста >>
Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за
поздрав
и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.
Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно.
Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за
поздрав
и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.
Ще го свалим, за да бъде "както горе на небесата, така и долу на земята". За да се въдвори Царството Небесно, което е на Небесата, в Царството Небесно долу на земята, между человеческите синове". Ние запомнихме това. Някой го записа. Най-вече го запомни Методи Шивачев.
към текста >>
28.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А трите сестри- стенографки ме
поздравяват
и искат да ме разцелуват за това.
След две години ще започнеш да учиш прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия. След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки." Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене.
А трите сестри- стенографки ме
поздравяват
и искат да ме разцелуват за това.
Ние помежду си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми бе казал Учителят. Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз.
към текста >>
29.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Веднъж при нея дошла една сестра и разказала, че в града има много хубав плат за рокля и са пуснали много
здрави
обувки.
Те знаеха, че работят за Бога. Според правилата на Школата, всяка една от стенографките, след като получаваше своята заплата в белия плик, отделяше една десета част от сумата и я оставяше като десятък, предназначен за Господа, за делото на Учителя и за Школата. Всяка една от тях събираше този десятък и после го предаваха най-тържествено на Учителя. Така веднъж Паша Теодорова отделяла своя редовен десятък няколко месеца в един плик и чакала удобен случай да го връчи на Учителя най-тържествено. Но се случило така, че имала неотложна работа с напечатването на една беседа и забравила да се отчете с десятъка пред Учителя.
Веднъж при нея дошла една сестра и разказала, че в града има много хубав плат за рокля и са пуснали много
здрави
обувки.
Паша решава, че не трябва да изпусне този момент и отваря онази малка кутия, в която си държи парите. Но вижда, че парите ги е похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по средата на стаята си безпомощна. По едно време се сеща, че има плик със заделен десятък от няколко месеца и решава да вземе от него. Но в нея нещо я възпира и тя решава да отиде при Учителя, за да Го пита. Учителят й казал: "От определения за Господа десятък не се взима.
към текста >>
30.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Винаги разпитвах подробно и винаги се идваше до един и същи извод - при всички случаи тези млади хора плащаха скъпо с увреждане на
здравето
си и с психическо разстройство.
Дори се увлякоха много други млади българи. И те, вместо да дойдат при нас, защото бяха с духовна нагласа, отклониха се и тръгнаха след йогите. А след време отклонението бе заплатено с жестока цена. Отклонението от Школата се заплаща с изземването на жизнения кредит от човека. Наблюдавах много млади хора, които бяха започнали да се занимават с Йога и които идваха понякога в моя дом за различни разговори.
Винаги разпитвах подробно и винаги се идваше до един и същи извод - при всички случаи тези млади хора плащаха скъпо с увреждане на
здравето
си и с психическо разстройство.
Давах им съвети, но те не възприемаха, защото не можеха да проумеят как е възможно, в една малка страна като България, да се е родил Великият Учител. И тези хора бяха загубени за нас и за себе си. За следващите поколения искам да цитирам онова, което Учителят каза при отварянето на Школата през 1922 година, на събора в Търново. "Онези от вас, които са ученици, да знаете че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на Когото Духът раздава всички дарби, всякога изисква абсолютна чистота.
към текста >>
31.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На следващия ден на беседа Учителят беше
оздравял
, беше бодър, както преди.
Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите. Чудех се какво да правя. Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху тялото, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага. Учителят беше изморен много. Полека-лека се оттегли и си легна на кревата.
На следващия ден на беседа Учителят беше
оздравял
, беше бодър, както преди.
Продължаваше да говори и изведнъж вметна едно изречение: "Важно е, когато го разтриват човек, този, който го разтрива, да го разтрива музикално." Това беше определено и казано за самата мен. Нали аз Го разтривах снощи? Та нали аз съм музикантка? Та нали аз сутринта преди беседа свирех на пианото в салона, съпровождайки песните на Учителя, които пееха приятелите? Ако някой външен, страничен човек сега слушаше Учителя и чуеше това вметнато изречение, би Го упрекнал, че тук няма никаква логика и никакъв смисъл.
към текста >>
32.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по
здраво
в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел.
Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания. А вие имате право да се определите кому да служите. Ние се определихме и останахме верни на Учителя. От нашето поколение мнозина бяха онези, които се подкупиха от него. Някои - за мъниста и огледалца, а други - с ухажване.
Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по
здраво
в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел.
Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до Небесата. А това са уловки за наивници и невежи. Мога ли да попитам как е спечелено това имущество и кому принадлежи то? То е набирано от наследствени имоти на французи в името на една идеална цел. Този метод е порочен.
към текста >>
И винаги, когато ми се влошаваше
здравето
, аз знаех, че има нещо подхвърлено или в двора, или на покрива.
Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа. По това време срещу мен се започна една атака, дирижирана от Михаил, и то от Париж. Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от София и от страната, които съдържаха различни заплахи. Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат. Забележете, че те бяха правени в Париж и изпращани по нелегален път.
И винаги, когато ми се влошаваше
здравето
, аз знаех, че има нещо подхвърлено или в двора, или на покрива.
Тогава го търсехме упорито, намирахме магията, изнасяхме я навън и я изгаряхме. Много наши приятели се убедиха в това, когато и те самите ни помагаха в търсенето. Какво да кажем? - Каквито са делата, такъв е и човекът. По това спор няма.
към текста >>
Моят
поздрав
вам и на всички приятели.
В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса.
Моят
поздрав
вам и на всички приятели.
София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма. Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството. От Учителя се иска показание и Той собстеноръчни пише. Ето думите на Му: "Има три порядъка: Идеален, Реален и Материален. Към първия принадлежат: Бог, Природа и Човека.
към текста >>
Абсолютно нищо няма да им давате, всичко
здраво
ще се определи в мълчание.
Силата Ми не е в тия хора, които ме следват. Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си. Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина. За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото - там съм лош. Ще му смажа главата.
Абсолютно нищо няма да им давате, всичко
здраво
ще се определи в мълчание.
Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение. Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при Кръстю и Михаил.
към текста >>
Да се каже на всички приятели: Няма да
поздравяват
никого, който отива при Кръстю и Михаил.
Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение.
Да се каже на всички приятели: Няма да
поздравяват
никого, който отива при Кръстю и Михаил.
Човек, който иде от горе, той е смирен. Това разделение е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор. Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи.
към текста >>
А пък тази формула ще се измени (
поздравът
"Няма Любов като Божията Любов" - Н.Л.К.Б.Л.).
Братчета няма - има Братство. Да се внимава някой от младите да не прелазя през плета. Ще го хванем за опашката и ще го смъкнем от плета. Когато някой дойде и каже, че Господ тъй казва, ще кажем: "Както Господ е казал, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си.) Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духът. И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си.
А пък тази формула ще се измени (
поздравът
"Няма Любов като Божията Любов" - Н.Л.К.Б.Л.).
За вътрешен кръг ще турим друга формула. Като дойде - брат, сестра, млад, стар - ще се поставя на изпит. "Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития. Проучете го добре. И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа.
към текста >>
33.
3_69 Сватбата на Големия брат
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За броени дни
здравето
на Учителя се разклати и Той ни напусна с физическото Си тяло.
Учителят там, на извора, се навежда и казва: "Време е да открием втория фронт на запад." И Той собственоръчно прави едно отверстие и вадичка, по която започва да изтича водата на каптирания извор. Следващите дни, на 5 юни 1944 година, съюзниците със своята флота дебаркираха и откриха втория фронт. И попаднахме в тази залисия с проблемите на войната. Това не бяха случайни и маловажни неща в живота на българите тогава, защото милиони умираха по бойните полета, а жертви на фронта даваха и българските войници. Цялата тази залисия ни намери изведнъж напълно неподготвени.
За броени дни
здравето
на Учителя се разклати и Той ни напусна с физическото Си тяло.
Тленните Му останки бяха погребани на "Изгрева". Замина си на 27 декември 1944 година, в 5 ч. и 45 мин. сутринта. Всички бяхме в покруса. Изживявахме го тежко.
към текста >>
34.
3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят се беше завърнал на "Изгрева",
здравословното
Му състояние се бе влошило и Сам Той бе наредил да изпратят телеграма на мен и на Бориса до село, за да дойдем на "Изгрева" незабавно.
Отстранява ме. Така приех нещата и решихме да заминем на село. Бях написала писмо на Учителя, което по- късно, след заминаването Му, бе намерено и го разнасяха насам-натам и го показваха всекиму - че съм си позволила да се сърдя на Учителя и да изказвам недоволството си от Него за това, че не ме иска и ме отстранява от Мърчаево. Ами вие как бихте постъпили в такъв период. Сега е лесно да се умува и да се правят заключения, но тогава, в онзи водовъртеж на събития и хора, аз само послушах Учителя - взех си багажа и напуснах Мърчаево.
Учителят се беше завърнал на "Изгрева",
здравословното
Му състояние се бе влошило и Сам Той бе наредил да изпратят телеграма на мен и на Бориса до село, за да дойдем на "Изгрева" незабавно.
Получихме телеграмата и пристигнахме веднага при Него. Той ни беше извикал, имаше нужда от нас. Оказа се, че не Той имаше нужда от нас, но ние имахме нужда от Него, защото станахме свидетели на едно от най-малките откровения на Учителя и един от най-великите мигове на тази епоха. Последните три-четири дни бяхме непрекъснато при Него. Около Него имаше и други братя и сестри.
към текста >>
Ами онова старание на сестрите да Му направят така наречения "млечен компрес", та дано
оздравее
!
Петър Димков беше започнал да Му прави от неговите дълги-предълги лечебни процедури като природолечител. Учителят отначало не протестираше, но приятелите Го измъчваха със своето настояване за едно такова лечение с разни компреси, хардали и прочие и накрая Той махна с ръка и каза: "Махнете тези заблуди! " Ние всички изтръпнахме. Как така тези заблуди? Та нали Сам Той ни беше дал методи за лечение по природосъобразен начин?
Ами онова старание на сестрите да Му направят така наречения "млечен компрес", та дано
оздравее
!
Ние всички искахме да Му помогнем да оздравее, да стане на крака и да продължи да изнася Словото Си и да продължи животът на Школата. Но "Големият брат трябваше да се ожени", сватбарите бяха дошли, младоженецът беше подготвен, булката също беше готова, надуваха се зурли и трябваше булката да преведе едно булчинско хоро по мегдана. Тогава това не разбирахме, но по-късно го разбрахме. А мегданът бяхме самите ние. Затова Учителят каза: "Махнете тези заблуди!
към текста >>
Ние всички искахме да Му помогнем да
оздравее
, да стане на крака и да продължи да изнася Словото Си и да продължи животът на Школата.
Учителят отначало не протестираше, но приятелите Го измъчваха със своето настояване за едно такова лечение с разни компреси, хардали и прочие и накрая Той махна с ръка и каза: "Махнете тези заблуди! " Ние всички изтръпнахме. Как така тези заблуди? Та нали Сам Той ни беше дал методи за лечение по природосъобразен начин? Ами онова старание на сестрите да Му направят така наречения "млечен компрес", та дано оздравее!
Ние всички искахме да Му помогнем да
оздравее
, да стане на крака и да продължи да изнася Словото Си и да продължи животът на Школата.
Но "Големият брат трябваше да се ожени", сватбарите бяха дошли, младоженецът беше подготвен, булката също беше готова, надуваха се зурли и трябваше булката да преведе едно булчинско хоро по мегдана. Тогава това не разбирахме, но по-късно го разбрахме. А мегданът бяхме самите ние. Затова Учителят каза: "Махнете тези заблуди! " Освен това, на няколко братя и сестри Учителят беше казал по явен начин, че си заминава и че е дошло времето Му за това.
към текста >>
35.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Режимът се беше сменил и комунистите
заздравяваха
властта си.
Но накрая и тази изкривена, залутана и загубена българска пътека ще отиде при широкия път. Жалко за загубеното време, жалко за многото поколения, които ще се отклонят и ще загубят благоприятните си условия при слизането си и при раждането си при българите на земята. Защото ще изпуснат мисията, ще се отклонят от мисията, заради която са дошли през времето на Учителя. А да се роди човек в България е много трудно. Има много кандидати на Невидимия свят, но малцина са избраните, допуснати да слязат долу и да се родят чрез българите.
Режимът се беше сменил и комунистите
заздравяваха
властта си.
Учителят се беше върнал от Мърчаево и беше дошъл да се изкъпе в банята в малкия ни дом на ул."Симеоновско шосе" 14. На "Изгрева" бяха преградили нещо като баня, но тя беше много мизерна. А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и студена вода. Бяхме приготвили едно помещение три на три метра за баня. След като се изкъпа, Учителят дойде при нас, почерпихме Го с чай и курабии.
към текста >>
Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го
поздравяваха
с вдигната дясна ръка, свита в юмрук.
Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание. Досега 8 000 години те са чакали в Невидимия свят да бъдат пуснати на земята. Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. А защо ли?
Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го
поздравяваха
с вдигната дясна ръка, свита в юмрук.
Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм.
към текста >>
Тогава и те, като
поздравяваха
Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи.
Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. А защо ли? Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите.
Тогава и те, като
поздравяваха
Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи.
Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм. А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш.
към текста >>
А ние си имахме
поздрав
с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм.
Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание.
А ние си имахме
поздрав
с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм.
А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш. А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия. Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана.
към текста >>
А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за
поздрав
.
Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм.
А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за
поздрав
.
Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш. А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия. Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана. Вари го, печи го, в Школа го слагай , учи го, но накрая той си показва това, което е в него, защото в себе си носи същината на своето си предназначение.
към текста >>
36.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Ако учителствуваш, ще имаш Моето благословение, а ако решиш да учиш, ще
поздравиш
Сашо Попов от Мене." Така може да ми каже само Учителят, Който никога не настояваше и не ограничаваше, а даваше свобода на всекиго, както Бог я дава.
В това време знаех, че Той разглежда със своя вътрешен взор зигзагите на моя живот, не само досегашния, но и моя бъдещ жизнен път. Като си отвори очите, каза: "Всеки човек, като разрешава някои въпроси, нека се вслуша тук." - и посочи с ръка слънчевия възел. "Там има един глас, който ще му каже правото. Ти забрави това, което ти казах. Вслушай се във вътрешния си глас и каквото решиш, направи го.
Ако учителствуваш, ще имаш Моето благословение, а ако решиш да учиш, ще
поздравиш
Сашо Попов от Мене." Така може да ми каже само Учителят, Който никога не настояваше и не ограничаваше, а даваше свобода на всекиго, както Бог я дава.
Той само казваше, а всеки от нас решаваше свободно какво да направи. Аз не зная какъв щеше да бъде моят път в живота, ако учителствувах, може би щеше да бъде най-добър, като път благословен от Учителя. Но в мен желанието да уча беше по-силно от всичко. На другия ден казах на майка си, че желанието ми е да уча. Може би Небето и чрез нея искаше да ми каже, че като работя като учителка, ще бъда по-добре и че ще мога да си изкарам пенсия.
към текста >>
Намерих там Сашо Попов,
поздравих
го от Учителя и му казах за съкровеното си желание да продължа да уча.
Но в мен желанието да уча беше по-силно от всичко. На другия ден казах на майка си, че желанието ми е да уча. Може би Небето и чрез нея искаше да ми каже, че като работя като учителка, ще бъда по-добре и че ще мога да си изкарам пенсия. Но този неин довод, който бе малко материалистичен, ме накара да мисля, че тя не може да разбере голямото ми желание - да уча. Затова прескочих нейния съвет и на следващия ден мълчаливо отидох в Музикалната академия.
Намерих там Сашо Попов,
поздравих
го от Учителя и му казах за съкровеното си желание да продължа да уча.
Той беше прочут цигулар и диригент. Познаваше Учителя отдавна. Той много се зарадва на поздрава на Учителя. Веднага се разтича, за да уреди приемния ми изпит. Още на другия ден се явих пред комисията, която бе съставена от него и професор Абаджиев.
към текста >>
Той много се зарадва на
поздрава
на Учителя.
Но този неин довод, който бе малко материалистичен, ме накара да мисля, че тя не може да разбере голямото ми желание - да уча. Затова прескочих нейния съвет и на следващия ден мълчаливо отидох в Музикалната академия. Намерих там Сашо Попов, поздравих го от Учителя и му казах за съкровеното си желание да продължа да уча. Той беше прочут цигулар и диригент. Познаваше Учителя отдавна.
Той много се зарадва на
поздрава
на Учителя.
Веднага се разтича, за да уреди приемния ми изпит. Още на другия ден се явих пред комисията, която бе съставена от него и професор Абаджиев. Изсвирих "Испанска симфония" от Лало. Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка. Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат.
към текста >>
Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез
поздрава
, който Той изпрати на Сашо Попов.
Изсвирих "Испанска симфония" от Лало. Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка. Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат. Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов.
Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез
поздрава
, който Той изпрати на Сашо Попов.
Без този поздрав не зная какво щеше да бъде. Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си. На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха.
към текста >>
Без този
поздрав
не зная какво щеше да бъде.
Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка. Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат. Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов. Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов.
Без този
поздрав
не зная какво щеше да бъде.
Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си. На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха. Отново пред мен изпъкна образът Му и затворените Му очи.
към текста >>
Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил
поздрав
до Сашо Попов.
Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си. На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха. Отново пред мен изпъкна образът Му и затворените Му очи.
Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил
поздрав
до Сашо Попов.
Неговата бащинска милост и грижа ми стоплиха душата. Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по цигулка, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца.
към текста >>
37.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
И всички те се съхраниха и се върнаха живи и
здрави
от войните.
Важен е Духът на нещата, а не буквата. През време на бомбардировките се оплакахме на Учителя, че от големия страх забравяме думите на "Деветдесет и първи Псалом". Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на "Деветдесет и първия Псалом" и "Добрата молитва". Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си. Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги.
И всички те се съхраниха и се върнаха живи и
здрави
от войните.
Но сега самолетите и бомбите над София бяха ни завързали и ума, и устата. След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето. Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение. Веднъж, когато летувахме на Рила, на Седемте езера, брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече в огнището.
към текста >>
38.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Връща се жив и
здрав
.
Учителят помълчал, казал да размислят и ако твърдо е решил, да дойде утре сутринта да му отговори. На другия ден Асенчо дошъл и Му съобщил, че иска да замине. Учителят казал: "Ти свиреше на Паневритмия, акомпанираше песните Ми, помагаше Ми при записването безвъзмездно, тъй че имаш кредит там горе. Отиди и аз ще те пазя." Асен отива в Германия. Учи две години и не му се случва нищо.
Връща се жив и
здрав
.
Ето как отгоре помагат на тези, които работят безвъзмездно. Така че, по препоръка на Учителя започна да учи арфа, след като замина в Германия и усвои арфата. А след като се върна, продължи да свири в оперни и симфонични оркестри. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта.
към текста >>
39.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Другият му казва: "Остави, не виждаш ли, че ако някой се е качвал горе, щеше да счупи стълбата, а тя е
здрава
, значи никой не се е качвал." Логическо разсъждение- поне три години никой не бе се качвал горе.
На отиване, онези решиха да проверят малкото таванче с малко отворче, където беше скрита хартията. На гърба на бараката бе подпряна една стара дървена стълбичка. Онези, които проверяваха, взимат стълбата, подпират я на прозорчето на таванчето и тръгват да се качват по нея, за да проверяват на тавана. Но онзи е малко тежък, стълбата е стара и тя се счупва. Онзи едва не се утрепва.
Другият му казва: "Остави, не виждаш ли, че ако някой се е качвал горе, щеше да счупи стълбата, а тя е
здрава
, значи никой не се е качвал." Логическо разсъждение- поне три години никой не бе се качвал горе.
Аз бях добре опаковал хартията, покривът беше сигурен и не течеше и така ние изчаквахме удобен за печат момент. Сестрата през това време е в непрекъсната молитва към Бога. Така те прескочиха и другата, съседна барака с останалата хартия, защото онзи, който се бе покатерил по стълбата и падна, беше се ударил здравичко и реши, че е по-важно да е жив и здрав, отколкото да търси нещо, което я го има, я го няма. Така Невидимият свят ни запази хартията. Ако я бяха намерили, двете сестри щяха да пострадат и накрая аз и Неделчо Попов трябваше да отговаряме пред властите.
към текста >>
Така те прескочиха и другата, съседна барака с останалата хартия, защото онзи, който се бе покатерил по стълбата и падна, беше се ударил
здравичко
и реши, че е по-важно да е жив и
здрав
, отколкото да търси нещо, което я го има, я го няма.
Но онзи е малко тежък, стълбата е стара и тя се счупва. Онзи едва не се утрепва. Другият му казва: "Остави, не виждаш ли, че ако някой се е качвал горе, щеше да счупи стълбата, а тя е здрава, значи никой не се е качвал." Логическо разсъждение- поне три години никой не бе се качвал горе. Аз бях добре опаковал хартията, покривът беше сигурен и не течеше и така ние изчаквахме удобен за печат момент. Сестрата през това време е в непрекъсната молитва към Бога.
Така те прескочиха и другата, съседна барака с останалата хартия, защото онзи, който се бе покатерил по стълбата и падна, беше се ударил
здравичко
и реши, че е по-важно да е жив и
здрав
, отколкото да търси нещо, което я го има, я го няма.
Така Невидимият свят ни запази хартията. Ако я бяха намерили, двете сестри щяха да пострадат и накрая аз и Неделчо Попов трябваше да отговаряме пред властите. Издаването на песните беше една смела акция. Ние рискувахме живота си. Ако бяха намерили хартията, веднага щяха да ни изпратят в концлагер без всякакъв съд, а тогава, непосредствено след 9 септември 1944 година, малцина се връщаха живи от тези концлагери.
към текста >>
40.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Бяхме млади,
здрави
, хубави.
"Златните копринени нишки на Димитринка Антонова" В Школата на Учителя навлязохме и дойдохме като една голяма група млади хора още през 1922 година. По-късно дойдоха още млади хора, а старите братя и сестри си заминаваха. Такъв бе кръговратът на живота в Школата - онези, които бяха дошли по-рано при Учителя, трябваше и по-рано да си заминат, а ние младите трябваше да останем през цялото време на Школата. Вероятно такъв бе планът на Небето. И ние останахме.
Бяхме млади,
здрави
, хубави.
Какви братя и какви сестри имаше тогава! Всичко трепти във въздуха от младост и светлина, трепти навън от тебе, трепти отвътре в тебе. Общият стремеж на всички се извисяваше към Високия Идеал. Високият Идеал е Словото на Учителя в Сила и Живот! Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова.
към текста >>
41.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ако се свири на болния - той може да
оздравее
.
Божият Дух твори с песен" - казва Учителят. Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век. Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота. В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората. Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят.
Ако се свири на болния - той може да
оздравее
.
Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци на Божественото! Божествения живот търсим във всичко. Него изучаваме, него искаме да проявим. В милувката на майката, в добрата и силна ръка на бащата, в помощта на брата виждаме Божествения живот. Ето малкото, скрито птиченце, ето розичката, която цъфти, ето толкова цветя около нас.
към текста >>
Те са
здравословни
.
В Доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Бялата магия на песните на Учителя Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително. Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила.
Те са
здравословни
.
Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом Царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Веднъж Учителят каза: "Вие не сте свирили още.
към текста >>
42.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде
здрав
, щастлив и радостен.
Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот.
Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде
здрав
, щастлив и радостен.
Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга.
към текста >>
43.
5_13 Най-малкото добро
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Учителю,
оздравях
, преминаха болките.
Идва Той, присяда до сестрата, разговаря за това, за онова, после казва: "Имате ли цигулка? " Донасят Му цигулката. Учителят настройва цигулката и почва да свири. Свири Той "Благославяй, душе моя, Господа". Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото.
"Учителю,
оздравях
, преминаха болките.
Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти! Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си? " Учителят казва: "Направи най-малкото добро! " Сестрата се казва Толева - съпруга на Иван Толев, редактор на списанието "Всемирна летопис".
към текста >>
44.
5_21 Диригентскат а пръчица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Раната не
заздравявала
, измъчвала го толкова много, че се отчаял.
"Диригентската пръчица" Брат Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция.
Раната не
заздравявала
, измъчвала го толкова много, че се отчаял.
Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира. Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят.
към текста >>
Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго
оздравява
напълно.
"Диригентската пръчица" Брат Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция. Раната не заздравявала, измъчвала го толкова много, че се отчаял.
Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго
оздравява
напълно.
След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира. Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят. Господи, дивни са Твоите дела: песни и танци на слънцето, които Ти свали на земята и ги даде в Школата на "Изгрева".
към текста >>
45.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
В Него ще намериш своето
здраве
, своето щастие, своето блаженство.
"Изгревът" и Бялото Братство Трите велик и закона на Бялото Братство Закон Първи: Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила.
В Него ще намериш своето
здраве
, своето щастие, своето блаженство.
Зако н Втори: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на своето повдигане. Зако н Трети: Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот - извор на всички блага. "Изгревът" и Бялот о Братство Учителят отвори Школата на Бялото Братство.
към текста >>
46.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Всички, които са били на събора, всички без изключение са участвували във войната и всички са се върнали живи и
здрави
.
Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има? " Учителят отговорил строго: "Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителят е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.
Всички, които са били на събора, всички без изключение са участвували във войната и всички са се върнали живи и
здрави
.
Те донесоха със себе си невероятни опитности, които са имали по време на Балканската война, опитности, които говореха за силата на Духа, Който ги бе проводил на война и Който стоеше над тях. Това бе Христовият Дух. При раздялата на събора Учителят бе препоръчал всеки да носи в себе си собственоръчно написана и преписана "Добрата молитва" и "Деветдесет и първи Псалом", зашити във военните куртки. Войнишката форма тогава се състоеше от войнишко кепе, куртка, брич с ботуши и шинел. Войната между България и Турция е обявена на 5 октомври 1912 година.
към текста >>
47.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Аз съм млад, як,
здрав
и мога да работя.
Не бе случайно, а се подчиняваше на строги окултни закони. И сега ще ви разкажа финала на този закон. Веднъж аз бях на "Опълченска" 66 при Учителя. Той ме извика и ми заръча да направя ограда там, където дворът се разделя на две - от едната страна бяха баба Парашкева и Георги Димитров, а от другата страна - Петко Гумнеров и Учителят. Бяха закупени колове, дъски, пирони и започнахме работа.
Аз съм млад, як,
здрав
и мога да работя.
Отмерихме мястото и опънахме канап. Забихме колове в земята и заковахме напреко дъски, които да ги свързват, като върху тези дъски щеше да се накове истинската ограда. Оградата се очертаваше да бъде повече от солидна. Започнах да кова дъските по нея. Направих цялата ограда.
към текста >>
48.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тя
оздравява
.
Но нещо не разбира и отново пита: "Учителю, нали трябва да се обединим с останалото човечество? " "Човечеството си е точно на място. Христос дойде само за загубените овце на Израиля. Ти си тази загубена овца. Останалите са си точно на мястото." Накрая Учителят й дава метод за лечение.
Тя
оздравява
.
След това се върна в Божието стадо на "Изгрева". Често, като виждаше други, които тръгваха на път да проповядват в света, казваше: "Внимавайте да не наливате вода в чужда воденица." И им разказваше своята опитност. Някои я слушаха, а други, на които не им изнасяше, си правеха каквото искат, но след това дойде време и останаха без Живата вода на Словото, понеже онази вода, която бе определена за тях, те я наляха в чужди воденици. След това пострадаха и платиха жестоко за непослушанието си. Какъв е изводът?
към текста >>
49.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
" После свали издигнатата Си в
поздрав
дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата.
Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога!
" После свали издигнатата Си в
поздрав
дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата.
Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше. Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си.
към текста >>
50.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Тогава, в присъствието на сестра Донка Проданова, която беше домашна прислужничка на семейството на генерал Стоянова и имаше безпрепятствен достъп в двореца, каза следното за болестта на Борис: "Ако има някой, който да даде на цар Борис да изпие само една чаша гореща вода, той ще
оздравее
!
Тази група бе наречена "Упанишадите". Учителят не одобряваше дейността на групата, ръководена от Лулчев. По всяка вероятност при отиване и връщане от срещите си с царя, но не всякога, Лулчев отиваше при Учителя, навярно за да се посъветва и да сподели впечатленията си от царя. Пишещият тези редове по-късно чу един път в клас по тоя повод Учителят да казва: "Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха, не ги изпълняваха точно." Това означаваше много и за това отклонение бе платено. След завръщането на царя от последната му среща с Хитлер, той слязъл от самолета и след няколко дни се разболял.
Тогава, в присъствието на сестра Донка Проданова, която беше домашна прислужничка на семейството на генерал Стоянова и имаше безпрепятствен достъп в двореца, каза следното за болестта на Борис: "Ако има някой, който да даде на цар Борис да изпие само една чаша гореща вода, той ще
оздравее
!
" Но се случи така, че тя не можа да се добере до цар Борис и да му поднесе тази гореща вода и той си замина. Освен че това бе истина, но бе и една символика, която трябваше да стигне до онези, които управляваха България. Всяка една човешка душа, която е зажадняла за Божествената Правда, може да се напои само с чашата, която е вместила в себе си истината за Словото на Всемировия Учител. Така че, никой не се намери и не му поднесе тази чаша топла вода и той си замина от този свят. На България й предстоеше съвсем друга политическа развръзка.
към текста >>
Петров и Кънчева възторжено ме
поздравиха
, като Петров каза весело: "Какви чудеса се правят тук!
По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят. Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя. Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат. След определените два часа, урокът свърши.
Петров и Кънчева възторжено ме
поздравиха
, като Петров каза весело: "Какви чудеса се правят тук!
При мене курсистите бягат и гледат по-скоро да свърши часът, а тук се работи без прекъсване два часа, като при това искат да им се увеличават часовете при тези игри". Изразиха своето възхищение и за това, че е могло така добре да се съчетае движението с музиката. Кънчева, от своя страна, се изрази, че всичко й много харесва, само че, ако може, обръщането на упражнението "Евера" да бъде с подскачане. Отговорих, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е авторът им. Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше.
към текста >>
Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично
здраве
, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа.
Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост всички са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и как я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъствува на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ.
Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично
здраве
, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа.
Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения.
към текста >>
51.
5_11 Блудният син
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Студентите идват при мен,
поздравяват
ме и питат: "Какво беше това парче?
"Блудният син" В някои от Своите беседи Учителят разказва следния спомен: "Когато бях студент в Америка, студентите решиха да дадат концерт. Поканиха и мене да изсвиря нещо с цигулката. Изсвирих им импровизация в момента "Блудният син". Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време. След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона.
Студентите идват при мен,
поздравяват
ме и питат: "Какво беше това парче?
Откъде го вземахте? Дайте ни го да го препишем, да го имаме и ние." Аз им казвам: "То не е записано още. Импровизирах го сега, в момента." Учителят ни е свирил тази мелодия два-три пъти в клас. Много сложна, трудна и драматична пиеса, в която се очертават образите на бащата и синовете - големият и малкият. Жалко, че не можахме да я запишем.
към текста >>
52.
7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Така че покрай мене и къщата остана
здрава
и читава и стърчеше сред развалините и разрушенията като някакъв паметник.
По-късно, той ми предава своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато аз учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години, когато аз учех арфа. Жертви и разрушения имаше навсякъде, а хазайката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойни, аз тук ще остана".
Така че покрай мене и къщата остана
здрава
и читава и стърчеше сред развалините и разрушенията като някакъв паметник.
Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини и познати. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното и непознатото явление, поради което не можаха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но с такава дефиниция и категоричност, както бе казал на Асен, аз не познавам и не съм чувал досега. Така Асен Арнаудов завърши курс по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. Искам да кажа още няколко думи.
към текста >>
53.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Накрая дойде при Учителя на "Изгрева", а Той й даде метод за лечение и тя
оздравя
.
Той се пропи и тя, за да изхрани децата си и себе си, преподаваше уроци по френски език. Който е бил неин ученик, проговорваше френски. Тя беше добър педагог. Аз също съм учила при нея. Но тя се претовари, заболя от умствена преумора, разстрои се.
Накрая дойде при Учителя на "Изгрева", а Той й даде метод за лечение и тя
оздравя
.
За благодарност към Учителя, тя започна да превежда от български на френски книгата "Учителят говори". За да се справи по-добре с българския език й помагаше Георги Радев, който също знаеше добре френски. Сестра Маркова няколко пъти е споделяла с мен следното: "Преди смятах, че българският език е обикновен, прост, нелогичен, език с малко изразни средства. Но, когато започнах да превеждам от български на френски, разбрах какво представлява този език със своето разнообразие и с невъзможността мислите на Учителя да се преведат с адекватни изразни средства на френски език. Добре, че се заех да превеждам тази книга, за да просветне в мен истината за величието на Словото на Учителя.
към текста >>
След като
оздравя
, сестра Маркова се вслуша в съветите на Учителя да преустанови тези непрекъснати курсове за изучаване на френски език.
За да се справи по-добре с българския език й помагаше Георги Радев, който също знаеше добре френски. Сестра Маркова няколко пъти е споделяла с мен следното: "Преди смятах, че българският език е обикновен, прост, нелогичен, език с малко изразни средства. Но, когато започнах да превеждам от български на френски, разбрах какво представлява този език със своето разнообразие и с невъзможността мислите на Учителя да се преведат с адекватни изразни средства на френски език. Добре, че се заех да превеждам тази книга, за да просветне в мен истината за величието на Словото на Учителя. Той случайно не е избрал този език, за да предаде Своето Слово на Бога за човеците по земята".
След като
оздравя
, сестра Маркова се вслуша в съветите на Учителя да преустанови тези непрекъснати курсове за изучаване на френски език.
Така се оказа, че тази черна дъска, с която тя си служеше, вече не беше й потребна и тя я подари на Братството. А тя ни вършеше много голяма работа, защото бе направена изкусно с две подвижни плоскости, които се движеха вертикално и едната можеше да се вдига нагоре, а другата да се сваля надолу. Благодарение на тази дъска, няколко песни от Учителя бяха записани с тебешир от музикантите и днес ги имате документално заснети. Затова разказах историята на черната дъска. Обикновено след беседа в клас се изпяваха няколко песни.
към текста >>
54.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание,
здрав
и да държи непрекъснато връзка с Бога.
Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й е давал по една ябълка. Но на десетия ден едвам отишла, защото била отслабнала и краката едвам я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя.
Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание,
здрав
и да държи непрекъснато връзка с Бога.
Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно без разрешение от Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре. Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си си завършила гимназията".
към текста >>
55.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по
здраво
по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен.
И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по
здраво
по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му.
към текста >>
56.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го
оздравил
и му спасил живота.
Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави. Не очаквал това. Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос. Познавах го лично.
Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го
оздравил
и му спасил живота.
Беше ми казал: "Знаеш ли какво значи да миришеш на пръст и земя и после да оживееш? " Той имаше много хубаво чувство към Учителя, защото му бе помогнал с някакви методи за лечение. Тъй че той имаше хубаво и предано чувство към Учителя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да спасява Учителя, не зная. Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие.
към текста >>
Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой
здрав
и смелчага до Себе Си, да Го защитава.
Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя. Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя. Но това зависи от характера на човека. И накрая - зависи от Учителя.
Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой
здрав
и смелчага до Себе Си, да Го защитава.
А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона.
към текста >>
Стоянчо дърводелецът беше с деликатно
здраве
, но Йордан шофьорът беше як и
здрав
и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил.
Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни.
Стоянчо дърводелецът беше с деликатно
здраве
, но Йордан шофьорът беше як и
здрав
и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил.
А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев.
към текста >>
Учителят
оздравя
.
Те дори останаха да летуват горе при езерата. Бяха пет сестри. За тях това бе един изпит. За всеки нов човек, който идваше при нас беше изкушение тази гледка около Учителя. Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят е Велик.
Учителят
оздравя
.
На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе?
към текста >>
Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със страданието и ще
оздравееш
.
Това беше празник за нас и празник за Него. С много радост посрещнахме всичко това. Много радост имаше в Учителя. Защото Той ни показа как приема и преминава през страданието. Това беше един голям урок за нас.
Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със страданието и ще
оздравееш
.
Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите.
към текста >>
57.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Аз все продължавах да мисля, че има някакво нарушение в
здравето
Му.
Виждах Го, като че ли се беше смалил. Но друго бе онова, което ме заблуди. Като дойдеше Учителят в клас да държи Словото Си, Той се оживяваше и сила и бодрост лъхаше от Него. Никаква слабост, никаква отпадналост не виждахме. Но това беше само, когато беше на катедрата и държеше беседа.
Аз все продължавах да мисля, че има някакво нарушение в
здравето
Му.
Това поддържаше безпокойството ми и бях нащрек. Последните два месеца при Него отиваха сестри да Му помагат. Говореше се, че не се чувствува добре. В началото на декември ме срещна доктор Иван Жеков и ми каза: "Еленке, виждаш ли, че Учителят си отива? " Казах му: "Брат Жеков, това е временно нещо и всичко ще си отиде и замине, както и друг път се е случвало".
към текста >>
Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за
поздрав
.
Тогава в салона бе прочетена една от вече напечатаните беседи. След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено. Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения. Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха.
Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за
поздрав
.
Учителят ми отговори също с вдигане на ръка. Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не поздрави с вдигане на ръка. Може би не са се сетили. Като излизахме от салона, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава. Само след пет дни, след като Учителят напусна земята, разбрах, че това бе сбогуването Му с учениците от Школата.
към текста >>
Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не
поздрави
с вдигане на ръка.
Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения. Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха. Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка.
Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не
поздрави
с вдигане на ръка.
Може би не са се сетили. Като излизахме от салона, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава. Само след пет дни, след като Учителят напусна земята, разбрах, че това бе сбогуването Му с учениците от Школата. В последните дни при Учителя дежуреха братя и сестри. Аз не отидох при Него по-рано, когато Той изкарваше боледуването Си.
към текста >>
58.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Здрави
, яки мъже бяха тези братя, които носеха по двадесет литра вода на ръце или на кобилица с кофи.
Започнаха да строят сградата. Вода на "Изгрева" нямахме и носехме от Танушев, където беше бирарията. Там имаше вода. А по-късно нашите братя издействуваха и изкараха чешма на шосето до разсадника. Оттам с бурета, кофи и стомни се пренасяше вода.
Здрави
, яки мъже бяха тези братя, които носеха по двадесет литра вода на ръце или на кобилица с кофи.
Имахме две бурета по сто литра. Бяхме ги сложили на две колелета и ги бутахме. Аз докарах веднъж сама едно буре, но беше много тежко. Салонът бе построен за две седмици. Братята успяха да го измажат отвътре, постлаха дюшемето в салона - успяха да го изковат, но прозорците не бяха сложени.
към текста >>
59.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
(Последният посочва Стоян Русев, той - Елена Иванова, тя - Коен, той - Илия Стойчев,
Здравка
Попова и Тереза Керемидчиева)".
Днес можете да прочетете беседата в томчето "Трите живота" на общия окултен клас, 13 школна лекция от 26 май, четвъртък, 1922 година, държана на Витоша от 11 до 12 часа и озаглавена "По пътя". В тази беседа, на стр. 313, четем следното: "Изберете сега една комисия по вдъхновение от Братството от седем души да следи за общия ред. За една година да бъдат избрани, а след една година - други. (Приятелите се обаждат: първият да бъде избран от Учителя, вторият - от първия, третият - от втория и така нататък.) Добре, аз избирам Начо Петров.
(Последният посочва Стоян Русев, той - Елена Иванова, тя - Коен, той - Илия Стойчев,
Здравка
Попова и Тереза Керемидчиева)".
Това нещо ще го намерите в първото издание на това томче. През 1942 година бе направено второ издание на този том, но тази лекция от 26 май 1922 година е озаглавена "Правият Път" и всичко, което цитирах, е изхвърлено. А защо ли? За това си има причина и вие ще си отговорите сами защо? Значи тук се поставя въпросът за ръководство, избрано от седем човека за една година и то, избрано по метод, одобрен от Учителя.
към текста >>
60.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Учителят беше красив, с дълги коси, с брада,
здрав
, строен, пъргав.
Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на "Изгрева", е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните.
Учителят беше красив, с дълги коси, с брада,
здрав
, строен, пъргав.
Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така.
към текста >>
61.
10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно
,
студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ
,
ТОМ 1
Днес той представлява една трояка
здрава
сплав.
Всемировият Учител идва от Божествения свят. Всемировият Учител е изпратен от Бога. Този народ, който бе подготвен за идването на Всемировия Учител на земята, е българският народ. Този народ съществуваше като една Божествена монада още от предисторическо време. Българският народ бе подготвен от Небето от 5 400 години за идването на Всемировия Учител.
Днес той представлява една трояка
здрава
сплав.
Траките от тази сплав донесоха мистичната и духовна нагласа на този народ. Славяните донесоха духа на жертвата и саможертвата за общото. Прабългарите внесоха своите знания за окултизма и волевия елемент. Днешният българин е съставен от тези три елемента, но е застъпен различно при всеки един от тях. Общото, което обединява тези три елемента е, че този народ е определен за своята историческа мисия за днешното и идното човечество.
към текста >>
62.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 псалом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и
здрави
след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 год.
На една от първите страници на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год. От Другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител! Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител. Есента, 5 октомври 1912 година, започва Балканската война, която има за цел освобождението на балканските народи от Турската империя, а България да се обедини в границите, посочени от Сан-Стефанския договор.
Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 псалом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и
здрави
след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 год.
Есента на 1914 година, на 29 септември, България влиза в Европейската война на страната на Централните сили - Германия, Австро- Унгария, Османската империя и която завършва с погром, с пробив на Добро поле на 14/15 септември 1918 год. На 29/30 септември 1918 година са разбити войските на войнишкото въстание при Владая, целящо да срине омразната Кобургска династия и нейния представител цар Фердинанд, виновник за двете национални катастрофи. Пропускат се условията за обединението на българския народ в неговите исконни земи. Отхвърлят се съветите на Мировия Учител. Управниците на този народ се явяват като най- големите врагове на този народ и делото на Мировия Учител.
към текста >>
63.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Когато в едно поколение се родят души и по професия са лекари - засилва се
здравната
просвета чрез идеите на Учителя.
Условията на едно поколение не са условия на следващото. Това трябва да се знае много добре. Затова Школата премина през различни етапи, които ще споменем. Когато в едно поколение се родят души, които по професия са учители - то възражда се просветното дело и просветата чрез Словото на Учителя. Такива бяха първите ученици на Учителя.
Когато в едно поколение се родят души и по професия са лекари - засилва се
здравната
просвета чрез идеите на Учителя.
Тези ученици работеха през времето на цялата Школа, както и след това. Когато в едно поколение се родят като души писатели, поети, те създават среда, чрез която се проявява творческата им изява чрез идеите на Учителя. Създаденото литературно творчество през време на Школата говори за това. Част от това творчество е напечатано. Останалото чака своето време, да се отпечата.
към текста >>
64.
2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Родиха се .живи и
здрави
.
Каза му се, че трябва да почака. Дойде време и се срещна. При посрещането Учителят го вижда и отдалече му се усмихва лъчезарно. При тая усмивка и приятелят се усмихва и започва да се смее, макар че преди това бе угрижен и намръщен. Накрая с усмивка разказа какво го кара да дойде за съвет: "Учителю, имам двама сина, родиха се един след друг, породени са.
Родиха се .живи и
здрави
.
И сега са такива, ама са много луди и все бели правят, както у дома, така и в училището. Учителите са вдигнали ръце от тях. Искат да ги изключат за лошо поведение. Ама все се спират да го сторят, понеже са силни ученици и са отличници в гимназията. Умни са, но умът им е все в белята - каква беля да направят." Приятелят спира и след малко пита: "Учителю, какво да правя с тях?
към текста >>
65.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
„Аз ви
поздравлявам
в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.
Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.
„Аз ви
поздравлявам
в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.
Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий.
към текста >>
Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея
поздравява
учениците си.
Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий. Това чака нашето обединение за Неговата Слава. А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла.
Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея
поздравява
учениците си.
„Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват във нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене.
към текста >>
Аз работя усърдно в делото, което полека, но
здраво
се повдига.
Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух. „Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал.
Аз работя усърдно в делото, което полека, но
здраво
се повдига.
Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви. Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма. Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви.
към текста >>
66.
V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ
,
13 февруари 1899 год., гр. Варна
,
ТОМ 2
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и
здраВе
и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело?
Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел и спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и
здраВе
и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело?
Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя Глас и Моите Съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, твоят Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци.
към текста >>
67.
Разговор Третий. Храната и Словото
,
,
ТОМ 2
Здравата
храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди
нездравословните
вещества, като ги замести със
здравословни
.
Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.
Здравата
храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди
нездравословните
вещества, като ги замести със
здравословни
.
Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
към текста >>
То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със
здравото
учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.
Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие.
То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със
здравото
учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.
Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
към текста >>
68.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те
поздравя
.
Господ няма да ви лиши от нищо добро. Милостив е Той и благ. Тия неща са важни. В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участвуваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук долу, гдето бях пратен. До моето завръщане има да произлезат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук долу до уреченото време.
Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те
поздравя
.
Той засега очаква изпълнението на Божиите думи. Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни. Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и животът на всички други избраници Божии. Михаил много се радва за делото Божие.
към текста >>
69.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те
поздравим
с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те
поздравляват
в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост.
А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те
поздравим
с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те
поздравляват
в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост.
Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби?
към текста >>
Ето Ангелът на завета ще те
поздрави
и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора.
Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение. Ето верни са думите и истинни словесата на Господа, който те призовава като помощник Негов. Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога. Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва. Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си.
Ето Ангелът на завета ще те
поздрави
и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора.
Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога. 20 септември 1898 г., Варна 16 ИЗБРАНИКЪТ БОЖИИ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Бележки към дадени изречения: 1.
към текста >>
„Ето Ангелът на Завета ще те
поздрави
и е него всичкото войнство ЗаеДНО ... " (Стр.
И понеже Словото на Бога е дадено, Бог ще слезне при човеците само когато те претворят Словото Му във живота си. А Словото на Бога е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, дадено чрез българска реч и писмо. 3. „Бъди благословен ти от Бога Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските Чинове и Бог, Всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог Крепкий, Водител на всичко, който крепиш и подържаш всичко в Себе СИ. " (Стр. 103 от ръкописа.) Вождът на Истината и Спасителят на света, Избраникът Божий е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, Който се въплъти между българите и носеше човешкото име Петър Константинов Дънов. 4.
„Ето Ангелът на Завета ще те
поздрави
и е него всичкото войнство ЗаеДНО ... " (Стр.
104 от ръкописа.) Името на Ангела е дадено в „Призванието към народа ми - български синове на племето славянско". То завършва така: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен."
към текста >>
70.
Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.
,
,
ТОМ 2
Здраве
, храна, облекло.
Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението. Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. И, какво ти е нужно за живота?
Здраве
, храна, облекло.
Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти.
към текста >>
71.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Разхвърчаха се камъни, добре че къщата остана
здрава
.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ Спомням си като момче, че в игрите си сложихме в една тръба барут, поставихме фитил и това го сложихме на един дувар на една къща, за да проверим какво може да се разруши. Състезавахме се с няколко махали и трябваше едновременно да гръмнат от няколко места. Избрахме си сигнал. Едно момче трябваше да се качи на едно голямо дърво и оттам да гръмне с пищов и тогава всички три махали да запалим фитилите. Чухме сигнала, че като запалихме фитилите, че като гръмна, че целият дувар висок два метра нареден с камъни и дълъг 50 метра се срина.
Разхвърчаха се камъни, добре че къщата остана
здрава
.
Целият град се стресна, всички излезнаха уплашени, питат се война ли почна, разбойници ли ги нападнаха, а от трите махали се дими, пушеци до небето. Ние се изпокрихме и целият град се източи него ден от махала на махала да оглеждат поразиите от гърма. Нашият взрив беше най-силен и разрушенията най-големи. На следващия ден ни прибраха с полиция и ни затвориха три дни в мазето на общината. Бяхме живи и читави.
към текста >>
72.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По едно време той се поокопити и понеже беше от село,
здрав
човек, със
здрави
и трезви разбирания.
А да добиваш дървени въглища не беше лека работа. Беше трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените въглища много малко. Тогава въглищата се употребяваха за огрев в мангали. Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли. Баща ми изпадна в паника.
По едно време той се поокопити и понеже беше от село,
здрав
човек, със
здрави
и трезви разбирания.
Благороден и толерантен каза просто: „Щом си решил така, направи както си решил. При нас имаш условия да живееш колкото си искаш." Така той разреши въпроса и аз останах в Габрово.
към текста >>
73.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Обикновено, които се задомяваха другите ги
поздравяваха
и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас.
От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата.
Обикновено, които се задомяваха другите ги
поздравяваха
и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас.
Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант.
към текста >>
Здравка
Григорова 36.
Сийка Костова 31. Радка Герова 32. Дарлинг Доспевска 33. Мария Македонска 34. Гинка Манолова 35.
Здравка
Григорова 36.
Стойка Янчева 37. Софи Ламбева 38. Данушка Кисьова 39. Ружка Кисьова 40. Лиляна Атанасова 38.
към текста >>
74.
22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
22.ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ Уговорихме отиването си в село Ачларе осем души, все млади,
здрави
хора и напуснахме университета.
22.ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ Уговорихме отиването си в село Ачларе осем души, все млади,
здрави
хора и напуснахме университета.
Надигнахме книги, инструменти, взехме каквито дрехи имахме и се отправихме за там. Ние мислехме, че там ще можем да работим, да се учим, да се занимаваме с изкуство и да бъдем заедно, да споделяме трепетите на душата си и с общи усилия да изградим новия си живот. Така смятахме тогава. А сега като разказвам се усмихвам на нашата наивност и на големият ни младежки жар. На гарата в гр.
към текста >>
Ние осем души двадесет годишни младежи, все
здрави
хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея.
Ръмеше дъжд, хладен, пролетен и се смрачаваше. А до село Ачларе имаше 18 км път и се намираше на юг от Карнобат. Натрупахме багажа в колата, тя се напълни, Жечо подкара кончетата, а ние вървим пешком. За нас в колата няма място. Тя е препълнена с нашия багаж, който донесохме от София.
Ние осем души двадесет годишни младежи, все
здрави
хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея.
Ние отдавахме тогава голямо значение на външната форма. Ние не знаехме още силата и приложението й във вътрешния живот на човека, както в последствие това ни се разкри в Школата. Само Учителят в своята свобода, свободолюбивост и толерантност ни остави да направим нашият опит и сами да извадим заключението си от него. Напуснахме университета, но да се случи, че в същото време стане конфликт между правителството и професорите, които обявиха стачка на 3 март 1922 г. и университета в София се затваря.
към текста >>
75.
23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Осем млади,
здрави
хора, които работеха.
Излезе и втората работа. Трябваше да се почистят стари дъбови гори. Трябваше да се изсекат, да се извадят дънерите и да се извадят корените. И тъй изчистеното място ставаше собственик на онзи, който го беше изчистил и изкоренил и можеше да го ползва като собствена нива. И тук имахме преимущество.
Осем млади,
здрави
хора, които работеха.
Тази работа беше трудна, изискваше сили и умение. Здравите яки дъбови дънери, хванати с корени се вадеха трудно. Копачките разкървавиха ръцете ни, не бяхме свикнали още на тежка работа. Както и да е и тук успяхме да освободим 2-3 декара и да ги приобщим към нивите на Жечо. След туй започна редовната полска работа.
към текста >>
Здравите
яки дъбови дънери, хванати с корени се вадеха трудно.
Трябваше да се изсекат, да се извадят дънерите и да се извадят корените. И тъй изчистеното място ставаше собственик на онзи, който го беше изчистил и изкоренил и можеше да го ползва като собствена нива. И тук имахме преимущество. Осем млади, здрави хора, които работеха. Тази работа беше трудна, изискваше сили и умение.
Здравите
яки дъбови дънери, хванати с корени се вадеха трудно.
Копачките разкървавиха ръцете ни, не бяхме свикнали още на тежка работа. Както и да е и тук успяхме да освободим 2-3 декара и да ги приобщим към нивите на Жечо. След туй започна редовната полска работа. Жечо разора голямата нива около 60 декара. Тегли дълбоки бразди и ние я засяхме с царевица и слънчоглед.
към текста >>
76.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ще изгорим и туй-то." Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни
поздравяват
, да се усмихват, да разменят някоя и друга дума с нас.
Турихме жива верига от хора от рекичката до горящите къщи, да подават котли пълни с вода за гасене на пожара. Така почна гасенето на къщата и угасихме огъня. Селяните се опомниха чак накрая. Вече ни оглеждат по друг начин. Говорят си: „А-a ако не бяха набожните какво щеше да стане!
Ще изгорим и туй-то." Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни
поздравяват
, да се усмихват, да разменят някоя и друга дума с нас.
Очовечаваха се към нас. А бяха се озверили под въздействието на кръчмаря, попът и кмета. Ето виждате ли как работи небето? Прекара ги през неволи, за да изпита нас дали сме готови за жертва и изпита и тях, като им показа какво значи жертва за другите. Така че приказките на кръчмаря и попа заглъхнаха.
към текста >>
77.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше ни изпратил по живо и по
здраво
за първата жътва.
26. ЖЪТВАТА Жътвата на нивите започна. Но ние не бяхме хващали сърп и не знаехме да жънем. Нямаше кой да ни научи. Жечо мислеше, че ние това го знаем и умеем, както умеем да пеем, да пием топла вода и да гълтаме топъл качамак. Жечо бе останал у дома и се занимаваше с добитъка.
Беше ни изпратил по живо и по
здраво
за първата жътва.
Предаде ни сърповете, които беше наточил и ние пристигнахме до уречената нива. Но работата не вървеше. Често се порязвахме със сърповете. Почнахме да жънем една нива край пътя. Приятно ни беше да ни грее слънцето, но жътвата не вървеше.
към текста >>
Бяхме осем млади и
здрави
хора, които усвоиха жътварството и успяхме да завършим нашата полска работа преди селяните.
После с две големи маши я обръщахме, слагахме на земята, избърсвахме дъното с влажен парцал и поставяхме приготвената ечемичена пита. От горе се поставяше връшник, то е един купест похлупак, така устроен, че да покрие отгоре и подницата и питата, а върху него се поставяше жар и пепел. Така питата от топлата подница и топлия връшник се печеше. Това е най-лесният начин да се сдобиеш с вкусен хляб. Така си изпичахме ечемичените пити.
Бяхме осем млади и
здрави
хора, които усвоиха жътварството и успяхме да завършим нашата полска работа преди селяните.
Ожънахме житото, направихме го на снопи, наложихме го на кръстци и бяхме готови за хармана, да овършеем житото. И така щяхме да се сдобием с жито за хляб. Но селото се управлява от кмет и община. В селото по-рано е имало кражба на снопи, тъй че сега не се позволява да се внасят снопи от полето и да се започне хармана докато всички селяни не бъдат готови с жътвата. Денят определен за пренасяне на снопите беше след 15 дни.
към текста >>
78.
28. ХАРМАНЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Древно приятелство между него и човека, далечни
здрави
връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят.
Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат. Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да усетим аромата му. Имаше нещо свято в житото.
Древно приятелство между него и човека, далечни
здрави
връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят.
В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно. Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше. Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата. А дотогава нямаше какво да ядем.
към текста >>
79.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и
здравата
грухтят и лапат чорбата.
А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията. Добре, но Кръстю минава покрай една джанка и много му се преяждат джанки. Не иска да слезе от коня, спуска той менчето с ръка и го поставя на крака си и от там го поставя долу на земята. Стъпва на коня след това и оттам се прехвърля на джанката и яде джанки. По едно време като поглежда долу какво да види.
Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и
здравата
грухтят и лапат чорбата.
Скача той от дървото, прогонва ги, но чорбата останала по-малко от половината. Ами сега, какво ще ни каже? Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от житото. Ако го видят селяните ще го пребият. Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата.
към текста >>
80.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Приеми
поздрави
от всички ни вкъщи.
Никога не можех и да помисля, че ти ще постъпиш тъй. Аз мислех, че ти все на шега подмяташ. Умът ми не можеше да побере такива мисли. С това се погребаха всичките ни идеали, но нейсе, ... така трябвало да бъде. Пожелавам ти в новото си семейство да получиш повече радости и да прекараш весело тези велики празници.
Приеми
поздрави
от всички ни вкъщи.
Целува те майка ти.
към текста >>
81.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го
поздравих
с добре дошъл.
Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол.
Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го
поздравих
с добре дошъл.
Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил.
към текста >>
Поздрав
на Учителя Привет на братя и сестри от нас Ваш духовен брат в Христа.
Сега цената на добитъка спадна. Сега е 3-4000.Спираме пак продажбата. Имаме дълг около 6000 лв. без други странични т. е. 6000 на записи към дружества и банки.
Поздрав
на Учителя Привет на братя и сестри от нас Ваш духовен брат в Христа.
Жечо Бележка на Редактора 1. Учителят в първите години препоръчва ризи направени от коноп, затова го търсят по селата. 2. Владиците пътуват по селата и говорят срещу Учителя като решение на Синода.
към текста >>
82.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но връзката между тях не беше
здрава
, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури.
Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други.
Но връзката между тях не беше
здрава
, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури.
Остана само спомена за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите. След това Петър Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново където ставаха съборите. Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години. Но и този опит не излезе сполучлив.
към текста >>
83.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Щом Господ ми е дал живот и
здраве
то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли.
Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши". Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати. Колкото за прехраната на мен и децата то не се грижа.
Щом Господ ми е дал живот и
здраве
то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли.
Беседата ме облекчи гдето се казва, че когато те бие, който те обича, това е благословение. Бил съм жена си, добитъка, околните си, децата си, но все своите като им мисля доброто. И за това ги бия. Икономия правя във всичко, а все с дефицит привършвам. Където тръгна все пари от хора търся.
към текста >>
Май ако има някой от братята есперантисти
поздрави
го и го помоли да ми пише да се упражнявам.
Сумата е изхарчена ако се има нужда пиши ми да я събера и изпратя. Добре сме. Мирка е в Карнобат ученичка в IV клас. Между другото се залових да изучавам Есперанто, а там срещнах изречение: „Al homo, pekinta senintense.dio facile pardonas." Превеждам го: Съгрешенията на человеците без намерение Бог лесно прощава. Ха дано да е тъй.
Май ако има някой от братята есперантисти
поздрави
го и го помоли да ми пише да се упражнявам.
Писмото ми е общо: поздрави всички братя и сестри, а Учителя разбира се първо. Извинявайте, че ви пиша на събрани листчета. Тъй се случи, че се привърши книгата ми на тоя ред. Писано е и нощно време. Извинявайте за отегчението, което може би ще ви причини прочитането.
към текста >>
Писмото ми е общо:
поздрави
всички братя и сестри, а Учителя разбира се първо.
Добре сме. Мирка е в Карнобат ученичка в IV клас. Между другото се залових да изучавам Есперанто, а там срещнах изречение: „Al homo, pekinta senintense.dio facile pardonas." Превеждам го: Съгрешенията на человеците без намерение Бог лесно прощава. Ха дано да е тъй. Май ако има някой от братята есперантисти поздрави го и го помоли да ми пише да се упражнявам.
Писмото ми е общо:
поздрави
всички братя и сестри, а Учителя разбира се първо.
Извинявайте, че ви пиша на събрани листчета. Тъй се случи, че се привърши книгата ми на тоя ред. Писано е и нощно време. Извинявайте за отегчението, което може би ще ви причини прочитането. Какво да правя братя искам всичко да си разкрия пред Вас, а то още колко е останало.
към текста >>
84.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един
здрав
характер и един нов мироглед.
Срещнахме много противоречия, обаче ентусиазмът от общия братски живот падна. Не беше както при първите години. А ние се събрахме в името на идеала, за да си ус-лужваме в готвенето, прането и обикновения бит на едно домакинство, за да може да остане повече свободно време за духовна работа. Но излизаха конфликти и то в името на нещо малко, което след това се обръщаше на голямо. Видя се, че не са всъщност външните условия, които правят живота, но са важни и вътрешните качества на хората необходими за един общ братски живот.
Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един
здрав
характер и един нов мироглед.
По този повод Учителят каза: „Нито една комуна няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план." Бяхме свидетели, че това така и стана. Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот в името, на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителят знаеше, че опитът ще излезе несполучлив.
към текста >>
85.
39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК
,
Борис Николов- Блага Тачева
,
ТОМ 2
Не жалеше средства, даже и
здравето
си.
образува комуна в гр. Казанлък. Ръководейки се от своя идеализъм искаше на дело да прояви братския живот в обстановка между братя и сестри запознати с учението на Учителя. Обзаведе със свои средства работилница за изработване на покривки. Там той вложи своето изкуство и знание, като сам изнамери начин за обработването им. Вложи много усилия и обич към това, което предприемаше.
Не жалеше средства, даже и
здравето
си.
След подготвителен период покани 10 братя и две сестри. Работата започна с любов и надежда за братски живот. Обаче братята не бяха запознати с този начин на работа, не бяха свикнали да имат технически ръководител, който отбираше от тази работа и им липсваше вътрешна спойка. Всеки смяташе, че има право на собствено мнение и свобода на действията си. А в един производствен процес е необходима дисциплина, за да се осъществи крайния етап на това, което се произвежда.
към текста >>
86.
56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава младите братя, които бяхме ние,
здрави
и силни, бутаме бурето с двете колелета.
56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА Дойде време и ни пуснаха от градския водопровод разклонение към Изгрева. Докато нямахме вода на Изгрева, носехме си със стомнички от извора на Диана бад за пиене. Носехме вода също от разсадника, бяхме направили едно буре на две колелета, което събираше около 200 литра.
Тогава младите братя, които бяхме ние,
здрави
и силни, бутаме бурето с двете колелета.
Отидем на разсадника, напълним го с вода и докараме бурето до кухнята, където готвеха сестрите и където трябваше много вода. После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева.
към текста >>
87.
57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Носенето на водата действува
здравословно
, защото човек приема магнетизма от водата.
57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА Първата задача, която Учителят постави бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е и с тях да си носят вода от чешмата на Диана бад.
Носенето на водата действува
здравословно
, защото човек приема магнетизма от водата.
Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно, време, когато трябваше да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Тази задача описах, но тук ще добавим, че като си отидат в бараките отвън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода.
към текста >>
88.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това е жизнената сила на
здравия
човек.
Глава на Абсолютния Дух на Битието е Бог." Това означава Космогонията и Словото на Учителя. В долната част на хордата има петолиние с ключа сол и обозначени три цели ноти на петолинието означаващи нотите до, ми, сол. Всеки един музикант би казал, че това е един музикален акорд до, ми, сол и че това е доминантен акорд на гамата До мажор. Но фактически това е един символ. Гамата До мажор е гама на живота.
Това е жизнената сила на
здравия
човек.
Този акорд поддържа бодро настроение. И когато изпееш или изсвириш този акорд, в трите тона дава една жизнерадостна хармония. Тогава човек е енергичен и деятелен. А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален акорд до, ми, сол от гамата До мажор. Познавам един брат, който искаше да му се разтълкува какво значи тази емблема.
към текста >>
89.
70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А по време на строежа беше много взискателен, искаше да се изпълни хубаво, точно, с хубави и
здрави
материали.
Ще водиш сметка точно, подробно какво харчиш." Започнах да я правя, закупих материали, тогава имаше материали в изобилие, а за тях пари ми даваше Учителя. Започнах по един план, който споделих с Него и Той го одобри. Така направихме една барака двойно по-голяма от тази на Стоименов, която имаше две отделни помещения като пред тях имаше по едно килерче. За два месеца я направихме. Тогава като свърши строежа Учителят дойде да я огледа.
А по време на строежа беше много взискателен, искаше да се изпълни хубаво, точно, с хубави и
здрави
материали.
Бараката беше готова, с хубав вид. Тогава аз разбрах, че втората половина на бараката, която прибавих към първата беше за Стоянка Илиева, която беше учителка в провинцията и искаше да има жилище, за което беше дала пари на Учителя. При туй ние получихме едно писмо от този, който ни беше дал мястото под наем, в което ни съобщи: „Или купете мястото или ще го продам на други." Тогава влязохме в пазарлък, обединихме се няколко души, защото нямахме пари и разпределихме закупеното място по толкова метра, колкото всеки бе платил. Той ни даде нотариален акт, а и Стоян Илиева бе в тази група. Ето така една голяма нива от два декара и шестотин квадрата се разцепи на седем човека.
към текста >>
90.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Деликатното
здраве
на Учителя.
Хем да благодари, хем да Му се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те ги провеждаха на опити берекет изпълваше домовете им. И от него изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Учителят даваше на общата кухня.
Деликатното
здраве
на Учителя.
Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен. Той не беше физически грубо устроен. Имаше деликатно здраве. Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да подържа тялото си в изправност. Ние не сме Го виждали да боледува.
към текста >>
Имаше деликатно
здраве
.
И от него изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Учителят даваше на общата кухня. Деликатното здраве на Учителя. Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен. Той не беше физически грубо устроен.
Имаше деликатно
здраве
.
Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да подържа тялото си в изправност. Ние не сме Го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком.
към текста >>
После на събора в Търново Той споменава, че когато готвел тази книжка е бил атакуван и че са опитвали да посегнат на
здравето
Му онези от другата Ложа.
Учителят даде подтик на туризма като явление у нас. Тогава ни се смееха отначало. Масовото ходене по планините ние го дадохме. По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното лозе извън града. Учителят е боледувал известно време по това време както ми казваше сама Еленка.
После на събора в Търново Той споменава, че когато готвел тази книжка е бил атакуван и че са опитвали да посегнат на
здравето
Му онези от другата Ложа.
Учителят когато имаше нужда да Му се помогне и да Му се подкрепи здравето, Мария Тодорова винаги се отзоваваше и Му помагаше. Има много такива примери. Ако някой път не можеше да се храни тя Му приготвяше храна и Му я поднасяше. Някой път при екскурзия след като се върне на Изгрева е малко измокрен и изстинал, тя Му помагаше да се преоблече, дори някой път Го разтриваше и Му поднасяше топъл чай. Въпреки Неговото деликатно здраве, Учителят можа да изнесе такава огромна работа.
към текста >>
Учителят когато имаше нужда да Му се помогне и да Му се подкрепи
здравето
, Мария Тодорова винаги се отзоваваше и Му помагаше.
Тогава ни се смееха отначало. Масовото ходене по планините ние го дадохме. По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното лозе извън града. Учителят е боледувал известно време по това време както ми казваше сама Еленка. После на събора в Търново Той споменава, че когато готвел тази книжка е бил атакуван и че са опитвали да посегнат на здравето Му онези от другата Ложа.
Учителят когато имаше нужда да Му се помогне и да Му се подкрепи
здравето
, Мария Тодорова винаги се отзоваваше и Му помагаше.
Има много такива примери. Ако някой път не можеше да се храни тя Му приготвяше храна и Му я поднасяше. Някой път при екскурзия след като се върне на Изгрева е малко измокрен и изстинал, тя Му помагаше да се преоблече, дори някой път Го разтриваше и Му поднасяше топъл чай. Въпреки Неговото деликатно здраве, Учителят можа да изнесе такава огромна работа. Изнасяше по четири беседи в седмицата.
към текста >>
Въпреки Неговото деликатно
здраве
, Учителят можа да изнесе такава огромна работа.
После на събора в Търново Той споменава, че когато готвел тази книжка е бил атакуван и че са опитвали да посегнат на здравето Му онези от другата Ложа. Учителят когато имаше нужда да Му се помогне и да Му се подкрепи здравето, Мария Тодорова винаги се отзоваваше и Му помагаше. Има много такива примери. Ако някой път не можеше да се храни тя Му приготвяше храна и Му я поднасяше. Някой път при екскурзия след като се върне на Изгрева е малко измокрен и изстинал, тя Му помагаше да се преоблече, дори някой път Го разтриваше и Му поднасяше топъл чай.
Въпреки Неговото деликатно
здраве
, Учителят можа да изнесе такава огромна работа.
Изнасяше по четири беседи в седмицата. Непрекъснато приемаше посетители, даваше музика, създаде Паневритмия, организира братския живот и живо участваше в него. Един обикновен човек, дори надарен с голяма физическа сила не би могъл да издържи дори и един ден на мястото, което заемаше Учителят. Но Той издържа и свърши своята работа.
към текста >>
91.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Салонът винаги беше препълнен и тук градските музиканти за пръв път получаваха толкова много аплодисменти и
поздравления
.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА Към музиката Учителят винаги имаше жив интерес. Имаше любими автори, които обичаше да Му ги изпълняваме - било на пиано, било с оркестър, било частно изпълнени от певци или певици. Много от музикантите в града преди концерт идваха и предлагаха на Учителя да Му изпълнят своята програма и да направят генерална репетиция в салона на Изгрева. Учителят се отзоваваше винаги с готовност и ценеше това.
Салонът винаги беше препълнен и тук градските музиканти за пръв път получаваха толкова много аплодисменти и
поздравления
.
Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Към българската народна музика имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни.
към текста >>
92.
90. НАРЯДИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И временно да те изостави, ти пак ще го получиш." С братски
поздрав
: подпис /Боян Боев/ Това е пример за наряд правен всяка неделя от четвъртата седмица на месеца, правен в 4 ч.
Ако го няма, този ден е изгубен за него. И ако имаш всеки ден по едно божествено състояние ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш. Ще се отвори в тебе и изворът на Божествената Любов. При размишление във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване. Това благо, което Бог ни е дал никой не може да ти го отнеме.
И временно да те изостави, ти пак ще го получиш." С братски
поздрав
: подпис /Боян Боев/ Това е пример за наряд правен всяка неделя от четвъртата седмица на месеца, правен в 4 ч.
и половина по ред и молитви и текст предварително раздаден на братствата в България. Така се осъществяваше вътрешната верига на братствата в България.
към текста >>
93.
97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През това време Учителят боледува, но точно какво ние не знаем, но знаем, че минава една тежка криза на своето
здраве
.
97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ Тази книжка Учителят е отпечатал сам със свои собствени средства. За нея Той е започнал да говори още при първите събори. Но окончателно я стъкмява през 1912 г. във Велико Търново. През тази година Учителят през лятото е прекарал два-три месеца в лозето на Иларионови в една малка колиба.
През това време Учителят боледува, но точно какво ние не знаем, но знаем, че минава една тежка криза на своето
здраве
.
По-късно Той споменава, че когато е работил тази книжка, Черната Ложа е направила опит да посегне на здравето и на живота Му. В тази книжка са подредени мисли от Библията, Евангелието и Откровението. Учителят е проследил целия този материал и е намерил онези свещени моменти, когато Господния Дух е говорил и е извадил отделно думите Му. Така са извадени всички думи на Божия Дух, изговорени чрез пророците, Мойсей и Давида, Соломона и други, както и на Исус Христос, апостолите и Йоан. Това са стъпките на Духа.
към текста >>
По-късно Той споменава, че когато е работил тази книжка, Черната Ложа е направила опит да посегне на
здравето
и на живота Му.
За нея Той е започнал да говори още при първите събори. Но окончателно я стъкмява през 1912 г. във Велико Търново. През тази година Учителят през лятото е прекарал два-три месеца в лозето на Иларионови в една малка колиба. През това време Учителят боледува, но точно какво ние не знаем, но знаем, че минава една тежка криза на своето здраве.
По-късно Той споменава, че когато е работил тази книжка, Черната Ложа е направила опит да посегне на
здравето
и на живота Му.
В тази книжка са подредени мисли от Библията, Евангелието и Откровението. Учителят е проследил целия този материал и е намерил онези свещени моменти, когато Господния Дух е говорил и е извадил отделно думите Му. Така са извадени всички думи на Божия Дух, изговорени чрез пророците, Мойсей и Давида, Соломона и други, както и на Исус Христос, апостолите и Йоан. Това са стъпките на Духа. Това е много важна книжка и Учителят препоръчваше да се чете винаги.
към текста >>
94.
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като го видя Учителят стана, отиде при него и се
здрависа
като каза следното: „Искам да
поздравя
един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени.
Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник.
Като го видя Учителят стана, отиде при него и се
здрависа
като каза следното: „Искам да
поздравя
един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени.
А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него. Ние не чухме разговора. След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ. А ние учениците на Школата видяхме, че Божият служител може да расте и вирее навсякъде само ако Духът Господен го ръководи.
към текста >>
95.
106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По тези бележки, които слага на центровете на френологичната карта, Той описва целият му характер, неговите сили, способности, дарби, състояния на
здравето
и възможност за работа в живота.
Там в нея бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Тогава Учителят на тези центрове в тази отпечатана карта слагаше оценка, както се слага на един ученик. Например на даден център Той сложи бележка 2, 3 или 5 в зависимост дали е развит. Ако е много добре развит слага отлична оценка. Ако не е развит, тури му 2.Ако никак го няма сложи му единица.
По тези бележки, които слага на центровете на френологичната карта, Той описва целият му характер, неговите сили, способности, дарби, състояния на
здравето
и възможност за работа в живота.
Тъй че даваше упътвания този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Но тези карти в Търново се държаха в дома на Иларионови. И тогава имаше гонение на Братството срещу Учителя от духовенството и правителството.
към текста >>
96.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Иларионов си подобрява
здравето
, тръгва положително към възход и
оздравява
.
Като разправя Елена на Учителя, Той пожелава да отиде при него. Живее известно време при него и го лекува. За две седмици Учителят излекувал Иларионов по Негови напътствия и по Негов начин. Той се излекувал от неизлечимата си болест. Тогава предприемат една екскурзия с Учителя.
Иларионов си подобрява
здравето
, тръгва положително към възход и
оздравява
.
После се уволни като военен и като пенсионер се отдава на братска работа. Той бе един от организаторите по стопанската част на събора. Той е и ръководител на търновското братство. Има запазена кореспонденция между Учителя, Елена и Константин Иларионови. Аз успях да прибера архива на Иларионови.
към текста >>
Поздрав
от Любезния ни Учител на всички братя и сестри, които живеят в Господа!
Градовете: Ст. Загора, Казанлък, Трявна, Габрово, Севлиево да тръгнат в петък сутринта с бързия влак и в един часа на обед да пристигнат в Търново. 4. От гр. София могат да тръгнат от четвъртък вечерта. Забележка: Умоляват се братята и сестрите при пътуването да се държат коректно, сдържано и без много излишни песни.
Поздрав
от Любезния ни Учител на всички братя и сестри, които живеят в Господа!
С братски поздрав: подпис" /Петко Епитропов/
към текста >>
С братски
поздрав
: подпис" /Петко Епитропов/
Загора, Казанлък, Трявна, Габрово, Севлиево да тръгнат в петък сутринта с бързия влак и в един часа на обед да пристигнат в Търново. 4. От гр. София могат да тръгнат от четвъртък вечерта. Забележка: Умоляват се братята и сестрите при пътуването да се държат коректно, сдържано и без много излишни песни. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри, които живеят в Господа!
С братски
поздрав
: подпис" /Петко Епитропов/
към текста >>
97.
112. КОМУНАТА В РУСЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Петимата братя Маркови бяха опитни,
здрави
, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено.
Работливи хора, способни и търговци. Те имаха най-големият колониален магазин в Русе. Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние.
Петимата братя Маркови бяха опитни,
здрави
, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено.
Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова.
към текста >>
98.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Точно тогава Учителят препоръчва на Мария, за да възстанови
здравето
си, че ще трябва да се изкачва на Витоша.
По това време ние с Георги Радев бяхме си създали и възприели един начин да поддържаме връзка с природата като ходим всяка седмица по един ден на Витоша. Първата седмица в понеделник, следващата седмица във вторник и така нататък. Но всяка седмица ние отивахме на Витоша - зиме, лете, дъжд, студ. Денят, който сме определили не отстъпвахме от него. Ако бяхме заети в университета отивахме много рано, посрещахме слънцето и успявахме да се върнем.
Точно тогава Учителят препоръчва на Мария, за да възстанови
здравето
си, че ще трябва да се изкачва на Витоша.
Казва й: „Има двама братя, които ходят всяка седмица по един ден на Витоша. Отиди с тях." Той я насочи към нас. Тя дойде и ни помоли.да я приемеме и тя започна да идва с нас на Витоша. Така се създаде една връзка между нас тримата. Създаде се приятелство между Жорж и нас двамата, което продължи десетилетия.
към текста >>
99.
117. МАЛКИЯ ДОМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Когато Учителят позападна така и
здравето
нещо Му се разклати, тя моментално се грижеше за Него.
Първото нещо е послушанието. Беше предана. И полагаше големи грижи за Него. Умееше да сготви хубаво, да се погрижи за Него, имаше едно майчинско чувство, да се грижи за другите. Тя обгръщаше Учителя с най-хубави и топли грижи.
Когато Учителят позападна така и
здравето
нещо Му се разклати, тя моментално се грижеше за Него.
Беше незаменима в грижите си. Тя беше сърце и душа. Тя знаеше как да направи всичко най-добре. Имаше добро сърце и като види, че някой страда, ще поеме грижите си за него. За Учителя умееше да се грижи така както никой друг.
към текста >>
Притесняваха я и я атакуваха хора отвън, но тя държеше
здраво
.
Нейното добро и крепко сърце издържа. Ние сме били в планината с нея при най-лоши условия. Газили сме сняг до коляно, спали сме на платнища в студ и дъжд, но не съм имал случай тя да ми се оплаче. Издържа на всичко. Прекарали сме мъчни положения.
Притесняваха я и я атакуваха хора отвън, но тя държеше
здраво
.
Беше силен човек отвътре, а отвън беше витка, нежна, но издръжлива. Не се прекърши и устоя на борбите, които аз водех. След заминаването на Учителя тя започна на всяко 27 число, всеки месец да дава вечеря на приятели в чест на деня на Учителя. Тя приготвяше хубава вечеря, поканваше поименно някои приятели и вечерята преминаваше в разговори и спомени за Учителя и всички преживяваха няколко часа с негова музика и песни. Всеки месец тя поканваше различни приятели и така от 1945 г.
към текста >>
100.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Втори пример е с Елена Казанъклиева, която даде песента „
Поздрав
на Учителя".
Тя продължила песента, след което се поклонила и отново се скрила в храстите. Била е незабравима сцена. Жива сцена сред природата, а приятелите са били нейните първи слушатели. По този повод в разговор с приятели Учителят е споменал, че Люба в миналото е била египетска жрица. А сега беше наша сестра и дъщеря на Иван Радославов.
Втори пример е с Елена Казанъклиева, която даде песента „
Поздрав
на Учителя".
Тя състави текста и мелодията. Беше от сестрите, които ние заварихме. Тя пътуваше из страната, посещаваше приятелите и беше жива проповедница в слово и в дух. Пееше много хубаво, акомпанираше си сама на китара, която носеше винаги със себе си, а имаше и ясновидска дарба, с която помагаше на приятелите. Тя написа и издаде няколко книжки.
към текста >>
НАГОРЕ