НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от
дарови
тата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от
към текста >>
2.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много
дарови
ти музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон. Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф. От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво!" изразяваха
към текста >>
3.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
при беседите и при даването на концерти. Трябва още да добавя, че като музиканти, Асенчо и Кирил си завиждаха и се ревнуваха. Но Асен не записа песните и не направи песнарката, а Кирил стори това. Кирил беше изпълнен целият със свещено чувство пред Учителя. Колко пъти е плакал пред мен и съпруга ми Митко за някои грешки, които бе направил. Но беше малко нервен и това му пречеше понякога. Постепенно се започна разработка на дадените песни за хор. Пръв започна тази разработка
дарови
тият наш брат Христо Дързев, дошъл от Казанлък, за да следва музика. Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "Скръбта си ти кажи", "Благост" и "Духът Божий". Христо Дързев създаде смесен хор тогава, когато бе построен братският салон на "Оборище" 14. Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство. Всички вземаха участие, особено младите студенти. Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум. Концертите, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства. Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев. Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните. Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб. Но поради различни причини, това не се осъществи. Продължихме да пеем и
към текста >>
4.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши
дарови
ти художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята". За българите Учителят бе казал много неща. Ще ги намерите в Словото Му. А ние се виждахме какво представляваме като българи на "Изгрева", тук, при Него. Някои работеха, а някои не работеха. "Българинът е мързелив, но когато се хване да работи, той работи. Най-трудното е да го накараш да работи за Бога, даром. И българинът, веднъж излъжеш ли го, повече не ти вярва." С нашето несъвършенство и слабости, ние създавахме много затруднения за Учителя. Можехме да ги изправим сами с послушание и изпълнение на Неговите съвети. Но и това не правехме. Веднъж ни каза: "Аз не искам вече да нося нито вашия товар, нито товара на човечеството, нито товара на Космоса". Беше строг и думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на
към текста >>
5.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека. Един стар живот се ликвидира и отминава. На човека предстои да излезе от един свят и да влезе в друг по-висок. Тогава Божият Дух слиза и осветява това време - това е посещение на Духа и посвещение на човека. Нема по-голямо благословение от това да посети Господ един народ. С Него идат безброй работници. Те обхващат от вътре човечеството - раждат се
дарови
ти, талантливи, способни души, силни и самоотвержени, приготвени от векове за това. Те са носители на културата. Това е велика духовна вълна. Тя прониква и изпълня формите на живота. Но ако този народ противодейства, ако остане равнодушен, затънал в удоволствия, погълнат всеки от грижа само за себе си, ако посрещне с насмешка и прения новото, уверен в своето превъзходство - ще го постигне „участта на града". Тъй са загивали древните култури, които не са имали сила да се възродят, да приемат Новия Дух, който слиза. - „Не са узнали времето когато са били посетени." Този закон важи и за всеки човек отделно. Господ се изявява по хиляди начини. Всичко в природата служи, за да се изяви Той - но ако не го узнаеш, ако не го приемеш, върху теб ще дойде участта на града. Какво ще придобие човек ако се бори с Господа? В първите дни от живота на Братството, когато Учителят още пътуваше из страната и държеше своите сказки, идва в Бургас. По онова време имаше там малка група приятели - от първите ученици
към текста >>
6.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА Майката на Савка беше германка. Казваше се Тереза. А баща й беше македонец, казваше се Георги. Рожденият й брат Филип бе
дарови
т младеж, знаещ немски и бе изпратен в Германия да следва инженерство. Но след 9.1Х. 1944 г. поради това, че беше работил за някаква германска фондация го бяха затворили, после го изпратиха в Белене на концлагер, защото беше напсувал публично Червената Армия. А това бе голямо престъпление тогава. Жена му Милка беше без работа. Аз я взех в моята мозайкаджийска бригада и тя работи при мене пет години. Изкарваше насъщния си хляб. Когато Филип излезе от Белене аз и него взех в бригадата на работа. С мен той работи доста време и добре работи. Тогава три години работихме в град Русе по разни строителни обекти. Той постъпи много честно с Учителя и с оставените неща от Савка, която си замина през месец май 1945 г. Той извика всички приятели на Савка на една вечеря в една от бараките на Изгрева и обяви на всички какво е поръчала Савка. „Савка ми поръча да предам всички нейни неща и нейния архив на брат Борис Николов." Всички се оглеждат, но не казват нищо, защото знаеха, че Савка и Мария Тодорова не бяха в добри отношения още от времето на Учителя. Но Савка знаеше, че Мария бе предан ученик на Учителя. Затова превъзмогна всичко, прескочи личните си отношения спрямо Мария, а Мария беше моя съпруга. Така Савка си реши задачата. Но тя я реши по начина, по който начин Учителят бе решил една друга задача. Преди да си замине Учителят беше
към текста >>
7.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
идва при УЧИТЕЛЯ, подава Му ръка и тръгват да работят за Бога, за ближния, за духовна пробуда, за просветление, за нов живот, обилен от даровете на Духа. Само пробудената душа работи, само тя работи. Само тя разбира УЧИТЕЛЯ. Само тя приема словото като реалност и път. Пеню Киров бе един от любимите ученици и работници на УЧИТЕЛЯ. Известно е още едно прераждане с богата историческа основа. Бележитият ученик на Кирил и Методий - славянските просветители, Климент Охридски, идва като
дарови
т детски писател и ученик на УЧИТЕЛЯ, това е Стоян Русев, наричан още Дядо Благо. Климент е ревностен и
дарови
т следовник на двамата братя и утвърждава тяхното просветно дело. С богата и прозорлива мисъл, поетичен език и добро перо той възвисява глас, приканва следовници, поучава ги на Кирилова мъдрост и знание, и става център на просвещение и добродетели. Изгражда школа. Повежда последователи. Пробужда духът на славяните. И Дядо Благо има перо. Вдъхновен е. Умее да разказва. Обича децата. На тях предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч. Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време. Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и
към текста >>
8.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от
дарови
тата пианистка. Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, Луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от
към текста >>
9.
ІІ.42. ДЯДО ПЕТЪР ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ, разказва следното: - След седемгодишно следване в Америка, г-н Дънов се завръща в България и отсяда във Варна при сестра си Мария. Веднага евангелистите в града обявяват, че е пристигнал
дарови
т богослов от Америка, и че ще бъде назначен за пастир в църквата им. На поканата обаче, да държи първата неделна проповед, Той не се явил и така отклонява платеното назначение. Евангелистите, ядосани от отказа, почнали да злословят по Негов адрес, като го обвинили, че не ще да се назначи на работа. Това беше повод да се обърна към сестра Му с писмо, като запитвах - още ли г-н Дънов е без работа и още ли Го храните наготово. От нея получих писмо, в което тя ми отговаря: Жалко, че и ти си се подвел от тази клевета. Бъдещето ще покаже, дали ние храним Петър, или Той храни нас. Всички ще разберете
към текста >>
10.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
тревата, с очи към тревата. По едно време чух бавни стъпки, с леко докосване по главата ми от една нежна ръка. При докосването чух и думите на една жена, подканвайки ме да стана от влажната трева. Учудено погледнах нейната красива осанка и дълбокия траур в нейния тоалет. След разговора с нея разбрах, че този траур произтича от смъртта на видния български писател - Пенчо Славейков. Тази среща споменавам, защото Мара Белчева стана една от най-преданите последователки на Учителя и нейното
дарови
то перо написа много прекрасни сонети и стихове за красивия живот на Изгрева. До голяма степен у нас има много
дарови
ти хора. Но когато другите разберат, че те кръжат към Бялото Братство и Учителя Дънов, създава се едно скептично отношение и едно отрицателно мнение. Това се дължи на невежеството и недооценяването на Учението на Учителя. Хора, които нямат понятие към онова, което идва като Ново Учение, а живеят със старото, затова естествено те се противопоставят. Мара Белчева отначало беше много известна. Но като дойде при Учителя, общественото мнение се настрои срещу нея. Тя беше майстор на сонетите. Аз съм я виждал в мое присъствие как тя ги създаваше. Дори написа и за мен. Тя имаше представа, че аз съм някакъв отшелник и ме чертаеше в едни особени краски, което не отговаряше на самата действителност. Мара Белчева беше красива жена и още по-талантлива поетеса. Запознава се с Учителя в един летен ден, когато е била с траурна рокля по случай смъртта на съпруга си - младият писател Пенчо
към текста >>
11.
220. ГЕОРГИ РАДЕВ И ОТКЛОНЕНИЕТО
,
,
ТОМ 5
да се вливат в една такава малка глава. Чудо е природата. Но това чудо остана само като пример за чудноватите неща в Школата. Той се занимаваше с френология, написа „Лица и души". Занимаваше се с астрология, преведе една астрология на Сефариал, Работеше по различни теми и публикува много статии в „Житно зърно". Беше редактор на същото списание. За да се покаже, че младежите не са случайно хванати от гората и доведени в Окултната Школа и че са малко по особени от другите и по-
дарови
ти то като доказателство бяха направени много преводи от чужди автори. Жорж се захвана да превежда един западен окултист Бо-Ин-Ра и в разстояние на няколко години той поместваше в „Житно зърно" тези статии. Дойде време и тези преводи той ги издаде на собствени разноски в три отделни книги. Към всяка от тях той поместваше предговор, доказвайки как небесните откровения отначало чрез „Житно зърно", а сега чрез тези три книги се вливат в душите на учениците като Небесна манна. Един ден една сестра взима трите книги на Бо-Ин-Ра, преведени и издадени от Жорж и ги занася на Учителя, за да му се похвали понеже лично Жорж й ги е надписал с посвещение. Тя хвали усърдието на Жорж, че ги е превел и издал на собствени разноски. Учителят само мълчи. Накрая тя иска да знае лично от Учителя с коя книга да започне най-напред. А той се намръщва, лицето му взема строг израз и заявява: „Това е окултист обърнат с главата надолу. Бо-Ин-Ра е Учител на Черната ложа". Сестрата се уплашва и побягва. След това
към текста >>
12.
16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА
,
,
ТОМ 6
пари. Без нея вие ще разсипете живота си." Ние и тримата останахме като гръмнати. Аз не бях казал нищо на Учителя. Учителят си подаде ръката за сбогом. Жената се наведе и с гореща благодарност целуна ръката Му. Приятелят ми свали почтително шапка: .Благодаря Ви!" Аз стоях занемял. Учителят със спокойни крачки се отдалечи. Те не се разделиха. Днес се радват на един хубав, спокоен, семеен живот. Тя е една побеляла, но хубава, умна, културна, приятна жена. Радват се и на двамата си
дарови
ти синове. Аз често ходя у тях. Често си спомняме и казват: „Ей, брат, ако не беше ти, ако не беше г-н Дънов тогава какво щеше да стане с нашето семейство!? Какъв човек! Какъв чуден
към текста >>
13.
5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
пее във Виенската опера през 1915 г. Та Симеон не бе чужд на пеенето. Беше направил една схема за модулиране на гамите една в друга. Беше я дал на Учителя. Аз с интерес слушах неговите ежедневни упражнения. Аз имах отношение към музиката. Ако трябва да гладувам, да мизерувам, да работя каквато и да е работа, правила съм го това, само и само той да има условия да пее. След време на една сутрешна беседа Учителят я донесе тази схема и каза: „Предайте я на Симеон Арнаудов. Той е много
дарови
т ученик". Симеон е бил по времето на Христа. Четеше непрекъснато Евангелието и винаги търсеше милостта Божия. И я получаваше. А аз чак сега навлизам в Учението. Първите ученици на Учителя, които са дошли при Него са и първите ученици дошли при Христа. Кой, до където е стигнал при Христа, от там започва на Изгрева. Това е закон. А аз чувствам, че съм в началото. Накрая искам да приключа кармата си с него. Съпружеството не е лошо, ако две съзнания работят в една посока. Но дребните неща ни пречат. Ако не отговаряме един на другиго по сила и по дух не бихме издържали досега. Той е на 75, а аз на 70 години. Затова много се допълваме и то по различни начини. Но два воденични камъка, за да мелят брашното единия от тях трябва да бъде по-остър. Ако и двата са остри или и двата меки не могат брашно да смелят. Какви воденични камъни бяхме не знам. То ще се види дали сме смелили някакво брашно и какъв хляб сме
към текста >>
14.
14. ИЗГРЕВЪТ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
в която живееше Мария Тодорова. Тя същевременно имаше къща на „Велико Търново", където живееха родителите й. Там тя имаше пиано и няколко пъти аз ходих да ми преподава уроци, но до тука беше. Срещу Славчовата къща на запад пред гората имаше голяма къща на Пеню Ганев. Там той живееше с другарката си, която си спомням смътно, после тя почина. От ляво на него беше къщичката на Стоянка Илиева, която пишеше стихове. Беше хубава жена и при нея отиде да живее брат Илия Узунов, млад и
дарови
т, с разни патенти за разни неща. На ляво от нея, малко по на юг бе къщичката на Гена Папазова, почти под Борисовата къщичка. Тя беше много работлива, научен работник по земеделието. Надолу още по на юг беше къщичката на Ана Каназирева и Димитрий, който имаше отделна стая. Той свиреше на цитра и аз толкова бях очарована от цитрата, понеже не можах да осъществя мечтата си за арфа, като нещо непостижимо, нали, и започнах да се уча при Димитрий на цитра. Той имаше две цитри и ми даде едната за мене. Репетирахме и даже веднъж излязохме на концерт в салона на две цитри. По-късно когато се омъжих за Жоро, той ми поръча по Митко Кочев една цитра от палисандрово дърво, с която си свирех от време на време, но която си седи сега неподвижно в гардероба. Тя спи летаргически сън. Веднъж брат Лулчев ме спря и ми погледна ухото и ме попита дали свиря на цигулка. Аз не го познавах почти. А той каза: „Веднага да вземете цигулка, защото ще омаете света с тоновете си". Но не стана нищо. Нито започнах цигулка,
към текста >>
15.
4. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ПАСТИР
,
Райна Каназирева
,
ТОМ 6
Друг спомен: Същият дядо Петър ми разправи следното. След седем годишно следване в Америка (Учителят заминал за Америка в 1888 година, а се върнал в 1895 г.), дето завършил два факултета - богословие и медицина Петър Дънов се върна в България и отседна във Варна при сестра си Мария, семейна. Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка
дарови
тия богослов Петър Дънов и ще бъде назначен пастир в църквата им в града. Същевременно Го поканили да държи проповед в църквата им в неделя. Той обаче не се явил и отклонил това платено назначение. Мина така известно време в очакване, евангелистите се ядосваха и почнаха да говорят против Него, че Го мързи да се назначи на работа и пр. Подведен от тия слухове и аз писах на сестра Му: „Мария, още ли Петър ще стои без работа, още ли ще Го храните наготово?" Тя ми отговори; „Петре, жалко, че и ти си се подвел от тая клевета. Бъдещето ще покаже, дали ние храним Петър, или Той храни нас. И всички ще разберете
към текста >>
16.
9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
„Той в щестлавничък". Докато бяха малки децата не ходех на работа, но като поотраснаха тръгнах с Ганка и Ружа да работя на Славчо Печеников, да бера малини и касис. С брат Петър Филипов и брат Боян Златарев и други братя отивахме е провинцията да берем ябълки и сливи в Кюстендил и от там си докарвахме хубави ябълки за зимата. Вършехме и друга работа. Братята ковяха паркет и аз също им помагах, но не съм ходила на държавна работа. По едно време се разчу, че ще открият интернат за
дарови
ти деца. Тогава дойдоха у нас вкъщи проф. Миланов и проф. Владко Аврамов, които изпитаха децата и одобриха и двамата като казаха при какви условия мога да ги заведа на определената дата в интерната. Така децата постъпиха да учат и аз бях вече свободна и можех да работя. Децата учеха и двете много добре и аз от време на време им занасях по нещо - някаква храна или те идваха някой път да ги изкъпя или за нещо друго. Но през това време аз ходех на работа у приятели и роднини, перях и те ми плащаха и ми даваха много дрехи за децата - палта и други. Особено, когато отивахме на Рила, а аз ги водех всяко лято на Рила и тогава ми даваха вълнени дрехи за децата и т. н. На Рила децата свиреха братски песни и вземаха участие при Паневритмията и литературните програми. След интерната децата преминаха в музикалната гимназия, но главното беше, че те имаха отношение към Братството и братския живот. Те вземаха, както казах по-горе участие във всичко, което ставаше в Братството. Братята и сестрите много им
към текста >>
17.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
потърсят из хамбарите и ще ги намерят. Политически България е в разцвета си. България сега се намира в Златния век. Нашите дипломати досега водиха дребнава политика. Вслушват се в съветите ми, но малко късно. Отговор на въпрос: Те са преродени (Начевич, Стоилов, Стамболов и Каравелов), но трябва да ги потърсят и да ги намерят. Да потърсят изворите отдето ще доде бистрата вода. Те няма да додат сами. Отговор на въпрос: Нито един народ не може да освободи другия. Свободата Бог я дава. Даровитият и при най-лошите условия ще се прояви и развие. За пример: Идва при мен един българин, който сега е голям човек и ми казва, че когато следвал в Русия, били трима другари, които живеели заедно и следвали с един костюм. Когато единият отивал на изпит обличал костюма, а другите стоят вкъщи. Така било при всички случаи, когато е трябвало да из- лезнат от къщи. И така те свършили учението си и това не им попречило да станат учени и видни хора и общественици. Българинът лесно се приспособява навсякъде. Тук в България е упорит, а навън гъвкав - славянска черта. За пример: Настрадин Ходжа построил една пещ за печене на хляб. Обаче като дошъл един намерил му кусур, че не бил построил добре пещта и той я съборил и я обърнал към страната, към която той му казал. Дошъл друг и той му намерил маана и му казал да я обърне на другата страна. Той я съборил и я обърнал към третата страна. Така той я въртял няколко пъти и най- сетне съборил я и я построил на колела и кой както искал на тази страна я
към текста >>
18.
9. Певците
,
Боян Атанасов Златарев
,
ТОМ 7
Изгрева се стекоха от цяла България много дарования. Тук се свиреше на различни цигулки и се чуваха гласове на
дарови
ти певици. Обикновено при такива случаи те се допитваха до Учителя и Той даваше своите съвети. Непременно ги препращаше към известните музикални педагози в града, за да вземат уроци по пеене. Имаше една сестра, която имаше невероятен глас. Учителят й бе дал съвети и методи за работа и бе казал да не се жени. Но нещата се развиха така, че тя се ожени и роди две деца. Покрай семейството и децата изостави музикалното си образование и занемари гласът си. Отиде при Учителя да се оплаква, че нещо не й върви нито в семейството, нито като певица, а Учителят й каза: „Рекох, ти ако искаше да станеш певица не биваше да се жениш. Сега имаш две деца, каква певица ще ставаш? Имаш глас, музикална си, но вече е късно. Певческото изкуство изисква всецяло отдаване“. Сестрата си замина попарена от мнението-на Учителя. След това започна да разказва, че не била получила съдействие от приятели и от обществото на Изгрева. Съобщиха това на Учителя. А Той им каза: „Сестра Дора Дойнова има невероятен глас и е рядко надарена. Каквото й казах нищо не изпълни, защото е немарлива със себе си и с дарованието си. Сега си е намерила оправдание и си казва: „В този живот не постигнах нищо, защото имам карма да изплащам. Като си изплатя кармата в следващия живот не само ще пея, ами и ще композирам“. Така тя си мисли ама не знае, че законът е друг. Каквото вържеш в този живот в следващия ще го
към текста >>
19.
8. Родовата карма
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
обичах. Аз не съм го обичала и това му го казах в очите. Омъжих се за него просто така, защото ми омръзна сух хляб да ям и да пера на хората.Щото съм била слугинче от осем годишна възраст, бе. Това ми е живота на мене. Това е много. Аз на дарбата си разчитам. Баща ми вика: „Ако си свирила можеше да бъдеш световно известна, като Недялка Симеонова да си станала“. Само това ми каза. Аз му викам: „Гледаш по ръцете на хората, а на мене нищо не ми казваш“. Той каза: „Ти не си постоянна, но си
дарови
та.“ „Ами защо не ме поддържаш, а на Вера даваш пари?“ Ако ме беше поддържал можеше поне оркестрантка да стана. Майка ми избяга от него, защото я биеше. А след туй Вера идва, а той живееше с нея. Той казва: „Тя ми е духовна дъщеря“. Учителят говори за духовната любов, но те не я разбират. Той говори за Божествената любов, а те я бъркат с човешката. Майка ми още в Хасково се караха с баща ми. Баща ми обичаше да пие и Вера пиеше бира с него. Ти не знаеш, тя се прави на светица, но тя е много лоша ако искаш да знаеш. На мене нищо не е направила. Тя ми казва веднъж: „Грешна съм, виновна съм“. Викам: „Далеч от мене. Аз ти прощавам, защото на онзи свят като си замина трябва да простя на всички“. Нали така казва Учителят, аз го четох това, колкото и да си работил духовно, трябва да се помириш с всички. А Вера първо не се помирява, не се признава, и после си призна. Но далеч от мене. Викам: „От далече да се обичаме“. Тя обича да заповядва, тя е много мръсна. Тя обича да командва и да дава съвети и
към текста >>
20.
21. Разговор с Учителя
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
УЧИТЕЛЯ На 22.12.1937 г. сряда в големия салон след лекцията и след гимнастиките. „Човек, който обикне Бога става
дарови
т. Тогава ако ти искаш музика ще дойдат отгоре музиканти и ще те учат. Ако искаш да станеш художник ще дойдат отгоре да те учат. Човек не може да стане учен ако не дойде при тебе Любовта, не можеш да станеш добър ако не дойдат при тебе добри. Само когато дойде Бог отвътре, тогаз ще дойде Любовта в тебе. Ти ще влезеш вътре в себе си и ще отидеш при Господа. Обичаш някого и намираш една добра черта в него - това е Любовта. Каквото направи той намираш добро в това - това е Любов. Три вида целувки има: физическа, астрална и умствена. Астралната е като изпратиш към него едно хубаво чувство, а умствената е като изпратиш към него една хубава мисъл. Старото учение е злоба, ненавист, омраза и пр, а Новото учение е Любов, Милосърдие, кротост, въздържание, вяра и пр. Има един организиран и един неорганизиран свят. Грехът произтича от неорганизирания свят. Грехът е извън Божествения свят. Като правите пог- решки ще съзнаете, че сте в неорганизирания свят. Всички слабости на човека произтичат от „сиромашия“. Богат човек наричаме оня, който има ум, чувство и воля на място. Кой човек е мъдър? Оня, който изпълнява волята Божия е мъдър. Силен човек наричаме оня, у когото започва да се проявява Неговата воля.А пък всеки,който греши няма воля. Ти мислиш, че като целунеш някого ще придобиеш нещо. Там е заблуждението. Нищо няма да придобиеш. Ти мислиш, че като забогатееш ще
към текста >>
21.
2. Среща със Словото на Учителя
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Приятел и то много добър на семейството ми беше скулпторът Васил Ставрев. При мои първи братовчеди от брат и сестра деца е учил Ставрев скулптура именно известния през 20-те години в цяла България Кирил Шиваров, мой братовчед. Моят род се славеше със своето меценатство и обичаше да помага на нуждаещите се хора и предимно на
дарови
ти хора. Така правеше моят баща, после сестра ми, особено и аз като поотраснах продължих делото на моят род в широк мащаб. Имах добро, отзивчиво сърце, не минаваше ден да не ознаменувам някое направено добро. Наследствена черта, няма що. Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много уважаван и почитан от моите роднини, от моите братовчеди. Той е, казваха ми те, че е дъновист много добър и учен човек и е вегетарианец, знае да гледа на ръка и разказва много верни работи из областта на скулптурата, медицината, из областта на изкуството и музиката. Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров. Последовател съм на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов. Хората ги наричат дъновисти, а би трябвало да ги наричат окултисти или ученици на Бялото Братство. Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“. Една неделя след обед ходих у братовчедите си, там дойде Ставрев, скулптура. Той знаеше да гледа на ръка, хиромантия. Ние, децата му протягахме ръчички да ни гледа на ръка. Помня, като ми взе моята ръка, погледна линиите на ръката ми,
към текста >>
22.
45. ЗА МОЛИТВАТА
,
,
ТОМ 8
обезсърчавай. Пак се помоли и ще получиш отговор; молитвата ти ще бъде приета. Майката казва, че не й остава време да се моли, понеже сече дърва.Онзи, който пише, казва същото. Та всеки казва, че не му остава време за молитва, съзерцание и размишление. А пък то трябва да бъде най-пър-во молитвата и после другите работи. Защото най-първо ще ядем и после ще работим. Иначе не можем да довършим работата. Ония хора, които не се молят, са много неспособни ученици. Най-неспособни и най-не
дарови
ти ученици са тия, които не се молят. Например, дайте една тема на един неспособен ученик и той ще каже: "Отде се намери тази тема?" Да се молите и когато сте разположени и когато сте неразположени. Няма да чакате разположение. Ще се молите когато сте в противоречие, когато сте в тъмнина на съзнанието. Човек може да се уедини и когато е всред хората. Уединението не е външен процес. При всяко миене на ръцете, можете да кажете едно хубаво изречение. Ще ви дам едно правило: За всеки човек има една Божествена вълна, която го повдига. Станеш ли сутрин, не бързай веднага да отидеш на нивата. Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и почни работа. Ти може да си един прост човек, но посети ли те Божественият Дух, от тебе ще стане нещо. Ако в молитвата не участвува мисълта, чувството и действието, тя не е истинска. При молитвата ще влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в твоята девствена душа. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата:
към текста >>
23.
14. КАТЯ ГРИВА
,
,
ТОМ 8
И след това карахме доста тежки години. А ние бяхме вече родени. Катя се ражда в 1902 г. Аз съм в 1914 г. В: Колко деца сте? Д: Последното дете съм аз. Четири. Третата, най-интересното и
дарови
то дете й правят една операция в София, 16-17-годишна, почива и аз съм единствения, последния. Значи Катя, след това Еленка, която почина, след това Стефанка, русата, и последният съм аз. През 1909 г. се ражда Стефанка и след това аз. В: Майка ти от къде е? Д: Майка ми по фамилия се казва Попова. Те имат доста попове в рода и нейният брат беше адвокат в Пловдив. Баща й се е занимавал с търговия. В: Тя от къде е? Д: От Пещера или Пазарджик. Свършват войните и баща ми напуска Сливен и идва в Пловдив. Взема една къща под наем. Знам, че беше чудно хубава, но много тежко карахме тия години. От друга страна националната катастрофа се отрази много лошо на баща ми. Той изгуби всякаква надежда. Националната идея за обединение на отечеството бе много голяма при офицерите. Така че просто рухна и нямаше усмивка на лицето му. След това той стана експерт по тютюните, макар че той не пуши. И ходеше в Гърция, Турция и Мала Азия долу и купуваше тютюни. И ние ходихме в Цариград и имаме много хубави спомени. Той направи една къща в Пловдив. Катя завърши музикално училище в Пловдив. Тя учеше в гимназия, но се прехвърли в музикалното училище, което обаче като го завърши не го признаха. Защото беше частно. Тогава баща ми я изпрати в Италия да учи музика. Пеене. В: Коя година замина?
към текста >>
24.
33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ ПРЕД ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 8
Учителя. В: Прави това впечатление на всички, които четат Словото, от моето поколение, така че аз после запитвах и онези, които са били в салона. Отговорът на възрастните приятели, че Учителят говори на една тема, прехвърля се на друга, защото обяснява на онзи, който мислено му задава въпрос. Д: Така, затуй нямало логика, нямало тема, нямало последователност. Точно така. Затова става много интересно Словото в това отношение. Например, ако прочетеш произведението на един
дарови
т човек може да те подхрани няколко дена, на един талантлив повече, на един гениален още повече може. Вземи Евангелието, например. Някой ще каже: „Не може, ама аз не съм го чел". Има момент когато ти е необходимо да го прочетеш, то ти решава някакъв проблем. Така и Словото на Учителя. Една беседа съм я чел не знам колко пъти. Може да я прочета в едно време, да я прочета след десет години и да видя, че всякой път тя ми казва нещо ново. Това е именно Божественото в нея, това е храна, духовна храна като от Вихърния връх, която не се разваля, развала няма като другите храни. Тъй както медът, поставен в пирамидата 2000 години, той си е пак мед и с нищо не може да го повреди. В: Сега Учителят открива малко от тази загадка, като казва, че „светлината на вашите съзнания, когато четете една беседа е едно, а светлината на съзнанието след време е друга" и така го обяснява. Д: Точно така. В: Ама как стават тия процеси вътре у нас. Д: Не ги знаем. В: Ние не знаем. Д: Виж какво, що се
към текста >>
25.
31. СТЕФАН КОНСУЛОВ
,
,
ТОМ 8
моя приятел Боян". Това бяха в последните му години най-топлите думи, които отправяше към един човек, когото познава от младини. В: Аз си спомням, че са ми разказвали възрастните приятели, че Учителят на времето е казал: "Трябваше да дойдат много хора, учени, интелигентни хора, те бяха дошли в България, за да дойдат на Изгрева, но се страхуваха от общественото мнение". Веска: Мнение, да. Сега аз знам такъв случай, че Той, Учителят, на много от нашите културни, събудени така,
дарови
ти хора е отправил послание, писма, покана. Но не дойдоха. В: Консулов има написана книга срещу Учителя и беше издигната като знаме в борбата им срещу Учителя. Веска: За съжаление. Това е пътят на отклонената душа, заблудената душа, тръгнала по погрешен път. Преминава през страдания, разочарования, докато му се пробуди съзнанието за Истинския път. А той е в Словото на
към текста >>
26.
3. ИРИНА КИСЬОВА
,
,
ТОМ 8
дървените стъпала с цигулка в ръка, влизаше в салона и даваше своята поредна песен. Майка ми, Ирина Кисьова нотираше песните, изсвирени от Него. Аз също съм присъствала на тези мигове. Майка ми е седнала на пианото, Учителят свири с цигулка, а аз съм до тях и наблюдавам. После майка ми изсвирваше песента на пианото и Учителят даваше своите забележки. Особено впечатление ми направи тайнството при озвучаването на песента "Марш на Светлите Сили". Майка ми беше много скромна,
дарови
та и музикална. Свиреше на пиано, а неин пръв учител бе дядо ми. Тя взимаше живо участие в музикалния живот на Изгрева. Тя дирижираше Братския хор, който изпълняваше нейни хар-монизации за хор на някои от песните на Учителя. Имаше и хубав глас. Пееше като солистка. Особено й харесваше "Пролетна песен" с неин акомпанимент, както и "Ранен час". Един ден Учителят дойде у нас и каза: "Рекох, сестра, вие да хармонизирате моите песни!" Но тя изненадана отговори: "Но как, Учителю, аз не съм учила хармония?" Тя беше учила музика и пиано при баща си, бе завършила музикалното училище в София, но не завърши консерватория. Рано бе станала домакиня и майка на две дъщери. Това поглъщаше времето й. Тогава Учителят отговори: "Вие сте способна и хармонизацията е у вас, тя живее у вас!" Тя свиреше добре на братския хармониум в салона. Няколко пъти тя пя по радио София песни от Учителя. Тогава предаването беше пряко без предварителен запис. Но понеже официалните власти тогава преследваха
към текста >>
27.
22. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ
,
,
ТОМ 8
я свири на цигулката си. Асен Арнаудов слуша и записва. По едно време Учителят губи връзката си с Невидимия свят на музиката. Спира. Асен Арнаудов чака какво ще стане. Учителят се забавя малко, но изведнъж връзката е възстановена. Той продължава песента до края. Това е една чудна песен, която е записана от Асен Арнаудов.Той стана по-късно професор по арфа в Консерваторията. Жалко е, че Асен не написа, не остави нито една своя аранжировка, хармонизация на пиано.А беше много
дарови
т музикант. Татко ми ходеше редовно в София при Учителя. Един ден ми донася в Пловдив нотите на "Първият ден на пролетта". Първия мотив от 16 такта аз ги солфежирах, запях ги, седнах да ги пея с китарата си, пея и плача. Все едно, че аз присъствах на раждането на Паневритмията. Нашият брат, капелмайсторът Атанас Д. Ковачев е дал три чудни песни, които са напечатани в първия раздел на песнопойката, тъй наречения раздел Братски песни. Това са песните: "Сърдечния зов", "Милосърдието" и "Небето се отваря". Това са любими братски песни. Необяснимо ми е защо редакторката на голямата песнопойка Мария Тодорова не е вписала цялото име на този отличен музикант, а само неговите инициали. Според мен това е неуважение към творческата личност Атанас Ковачев. А така не бива. Ние сме брънки на веригата музиканти, които слизаме от Невидимия свят, раждаме се тук като българи, за да работим с музиката на Учителя. Магнетофонен запис от Вергилий
към текста >>
28.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
за контрабас и пиано, в Дома на офицера. 4. Иван Кавалджиев, цигулар, известен събирач и композитор на народни песни, постави началото на Държавния ансамбъл за песни и танци, който по-кьсно продължи работа с Филип Кутев. 5. Музикант И.Г. - капелмайстор. С тези инициали е регистриран в коментара на песнопойката. От него са песните "Към Сион", "Росна капка", "На белия цвят". 6. Георги Байданов - цигулар и капелмайстор в Стара Загора. 7. Христо Дързев - от Казанлък, много
дарови
т млад музикант, починал рано. От него има хубави аранжировки за смесен хор на песните "Благост", "Сила жива" и др. Автор е на хубавата песничка "Аз съм бялото кокиче", по тест на П. Славейков и на "91 псалм", две любими братски песни. Христо Дързев е бил най-надеждният ученик по композиция на Добри Христов. Искам да спомена всички други участници музиканти: Мария Тодорова, Кирил Икономов, Ангел Янушев, Асен Арнаудов, Лиляна Табакова, Мария Златева, Гавраил (Галилей) Величков, Симеон Симеонов, Данко Симеонов, Филип Стоицев, Ирина Кисьова, Весела Несторова, Емилия Михаиловска, Тодор Маринчевски, Любка Стефова, Юлия Минчева, Таня Икономова, Митко Сотиров, Дора Карастоянова, сем. Капитанови, Атанас Минчев, Гита Стратева, Ружинка и Данчето Кисьови, Георги Сотиров, Иван Хантов, Верка Куртева, Възкресен Анастасов - извинявам се ако към забравил някого. - Това са музикантите, които са вземали малко или повече участие в изнасяните концерти на Изгрева. От този списък четирима души са
към текста >>
29.
6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
,
ТОМ 8
велик инквизитор, чийто портрет, нарисуван между 1596 и 1601 г. от Ел Греко, се намира в Метрополитен Музеум оф Арт в Ню Йорк, а тайате е била изгорена като циганка-вещица от същия), за личността на самия Кристо не можах да се добера до никакви данни, макар че имах възможност да го видя съвсем отблизо - както междувпрочем и за "вожда и учителя на българския народ". При всички тях обаче, както вече споменах, не се касае до личности, които сами движат нещата, а до повече или по-малко
дарови
ти артисти, които с помощта на суфльори само изпълняват ролята, за която са ангажирани, и за която им се плаща. Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безо-бидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на преден план Германия, във връзка с предстоящите събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г. ще бъдат отново в центъра на събитията. Същата мисъл, но този път съзнателно, имат и организаторите на строежа на паметник на избитите евреи, който се предвижда да се построи между Бранденбургската порта и бункера на Хитлер, т.е. двора на двореца Радзивил. Строежът обаче досега се бави поради несъгласието на всички засегнати страни с нито един от проектите. В момента в едно от зданията около бившия дворец е направена изложба на проектите, но още не се знае
към текста >>
30.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
Старозагорско - ?) 1.Първи срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на змията 8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г. 6.Списък на членовете на Бялото Братство в град Айтос и селата за внесените суми за литература /Словото на Учителя Дънов/ 7.Начало на спиритическите сеанси в Айтос 8.Ръководители на Бяло Братство в град Айтос – Мисли на Учителя за девет дни ИСТОРИЯ НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО. ПОУЧЕНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И НЕБЕСНИ / Вергилий Кръстев 1.Чествуването на 120–годишнината от рождението на Георги Куртев /1870 – 1990 г./ 2.Първият концерт от музика на Учителя Дънов в камерна зала “България” 3.Излизането от печат на книжката “Георги Куртев – животопис” 4.Концерт в читалище “Васил Левски”, Айтос, по случай 120-годишнината на Георги Куртев 5.Работата ми с Георги Събев 6.Как бе спасена и как се отпечати кореспонденцията на Георги Куртев с Учителя? 7.Кой и защо
към текста >>
31.
09 - 46. КОНЦЕРТИ ВДЪХНОВЕНИЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
характер. Това са наши предположения за първия публичен концерт на приятелите с музика на Учителя. Но за вдъхновението, идващо отдалече, можем само да добавим, че то представлява живата връзка, която се прокарва между музикантите и онзи извор, от който произхожда музиката. По нея протича истинската музика. Вдъхновението е колективен акт на музикалните същества, чрез които е дошла песента. Чрез вдъхновението, по тази жива връзка те слизат от висшите музикални полета и посещават
дарови
тите музиканти, онези, които са прокарали в себе си връзката с духовния музикален свят на
към текста >>
32.
12 - 51. КАК СЕ ОТГЛЕЖДАТ СИРАЦИ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
кандидатстваха, щото Христо нали войник беше, после арестуван като комунист и осъден на доживотен затвор, излезе и тогава се записа той. Тогава вика: „Надке, чакай поне една година, недей веднага да следваш, че много ще натежим на дядо." Баща му, друга майка, трудно беше. В.К.: За него съм слушал, че от Айтос са отпуснали стипендия. Надка: Не от Айтос. Братството в Айтос отпуснаха, обаче като комунист му дадоха издържка, стипендия и той се отказа. В.К.: Аз знам, че е образуван фонд за
дарови
те младежи. Надка: Те после коментираха тука разни, нали знаеш, клюки, но това е истината. В.К.: И вие сте ги издържали същевременно. Надка: О-о, ние всички. Христо ще дойде, бедно момче. Добри ще купи плата или пък тати ще купи плата, Добри ще го ушие. Дора ще купи шалче, ръкавци, това. В.К.: Ще го облечете. Надка: Да. И бяхме си направили къщата и имахме още някой лев да си довършваме, обаче Добри, като вижда Христо, пък баща му дал само за път пари и тати предполага, че Христо, като идва с баща си, му е дал и не им даде много. И гледам, балтон му ушиха, а няма шалче, пък тогава с купон Добри ми беше купил едно шалче, с купон, от плат така направено, много хубаво. И аз, като видях Христо облечен с палтото, викам: „Хинко, ти нямаш ли, бе леля - викам - шалче?" Ние тъй му викаме. - „Нямам, лельо." И аз веднага отивам да го давам. И като отидох да го давам, Добри влезе с мен горе. Имали сме 3000 лева, то не е хубаво да ги разправят тези подробности, не е голяма работа направено, но ето как
към текста >>
33.
17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
МЛАДЕЖИ" По идея на Жечо Панайотов от София, изнесена пред Братския съвет за създаване на фонд „Даровити младежи", одобрена и с известия изпратена по Братствата в страната. Следват преписки със съвети и разяснения. Тук представяме етапите в Братството в Айтос. За кандидат е представен внукът на Георги Куртев, син на дъщеря му Цветанка, починала през 1925 година. Внукът му преди 9 септември 1944 година при някаква комунистическа конспирация, в която е участвувал, е заловен и осъден на доживотен затвор. След 9 септември 1944 г. той се е записал студент по медицина, завършва, работи като лекар и се изкачва на едно голямо стъпало. Става главен лекар в окръжната болница в град Бургас. Ето неговата визитна картичка: Доктор ХРИСТО КОСТОВ КАРАБАДЖАКОВ Главен лекар Първостепенна окръжна ул. „К. Фотинов" 8 Болница - тел. 2-49-81 тел. 4-40-44 Бургас * * * София, 21 декемврий 1945година Любезни брат Георги Куртев, Гр. Айтос Заедно с настоящето Ви изпращаме правилника за фонда „Даровити младежи", основан при Братството. Този правилник е одобрен в тази му форма от Братския съвет в София, съгласно мандата, даден му на събора тази година. Надяваме се, че през настъпващите празници ще ви се отдаде случай да поканите братята и сестрите от кръжока Ви /както и кръжоците из селата в околията/ да внесат по някоя сума за засилване средствата на фонда. Доста подходящи дарители за фонда се оказаха нашите братя и сестри, които празнуват свой имен или рожден ден. Вместо да изхарчат суми за
към текста >>
34.
17 - 3. СПИСЪК НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - АЙТОС ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
ЧЛЕНОВЕТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - АЙТОС ФОНД „ДАРОВИТИ
към текста >>
35.
Наряди за 1937 г.
,
,
ТОМ 12
I от VIII година на Общия окултен клас - под печат). „Лъчи на живота" (Рилски беседи, 1937 година - под печат). Моля, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с отворена карта. Поздрав от Учителя на всички братя и сестри. 14 септемврий 1937 г. Изгрев - София С братски поздрав: П. Епитропов 5) РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ в големия салон след лекцията и след гимнастиката на 22 декември, сряда Човек, който обикне Бога, става
дарови
т. Тогава, като искаш музика, ще дойдат отгоре музиканти и ще те учат. Ако искаш да станеш художник, ще дойдат отгоре да те учат. Човек не може да стане учен, ако не дойдат при него учени! И не можеш да станеш човек любящ, ако не дойдат при тебе любящи. Не можеш да станеш добър, ако не дойдат при тебе добри! Само когато дойде Бог отвътре, тогава ще дойде любовта в тебе! Ти ще влезеш вътре в себе си и ще отидеш при Господа! Сега за Новата година да пеят квартет 4 стари сестри, 4 млади сестри, 4 стари братя и 4 млади братя. И ще ви кажа какво да пеете. Пейте тия думи: „За пръв тът ще пеем квартет в живота си!" Ако не може квартет, тогава соло. Ако не може и това, тогава нека четирите стари сестри да изберат една стара сестра, една млада, един стар брат и един млад. Като се повдигнеш, няма да гледаш погрешките на хората. Това не е захласване. Цяла школа има. Ние казваме: „Да се обичаме." Но това е механически. Искаш да прегърнеш някого, ще го целунеш. Това е механически. Обичаш някого и
към текста >>
36.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
VIII. 1945 г.Любезни братя и сестри, 27. VIII. 1945 г. - доклад- резюме пред ръководителитеОбични братя и сестри, 3. IX. 1945 г. - наряд за 23. IX.1945 г.Лично за ръководителите, 3.IX. 1945 г.Обични братя, 5. IX. 1945 г. - наряд по случай 9 месеца от заминаването на УчителяОбични братя и сестри, 12. XII. 1945 - наряд по случай 1 година от заминаването на УчителяОбични братя и сестри, 12. XII. 1945 г.Любезни брат, 25. XII. 1945 г.Из живота на Братството, 31. XII. 1945 г. (За фонда „Даровити младежи") Бележка на редактора: В „Изгревът", том III, настр. 347/357са публикувани: - „Обичнибратя"от 21.I. 1945г. (N4) - „Обични братя" от 20. III. 1945 г. („Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки...") (N8) - „Обични братя и сестри" от 12. XII. 1945 г. („Ако ме любите, ще опазите моите заповеди... ")(N22) - „Изживота на Братството", 31. XII. 1945г. (N24) Ето защо тук те се публикуват отново за прегледност. 1) МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ МОЛИТВА Господи Боже Наш, Вечна Красота и Виделина на всички ни. Нека съзвучието на Твоя живот да обгърне нашите души. Отправяме нашите души към Тебе, извор на всяка благодат, Който даваш живот и радост на своите деца и ги утешаваш във всяко време. Благословен си, Господи, Който ни ръководиш в пътя на Своята Виделина и ни благославяш чрез Духа на Своята безкрайна Милост и безмерна Любов, чрез която се изявява Твоята Слава. Сърцата ни имат тихо упование в Любовта Ти, която ни съживява. Благодарим Ти за хубавия живот, който си ни дал, за всички добрини, които
към текста >>
37.
13. ПРИЗОВАХА ИСУСА
,
,
ТОМ 12
наказва, но следствията са плод на самите наши действия и затова ние не може да ги избегнем. В самата наука, култура първо трябва да се създаде един морален живот, т.е. сърцето трябва да се приготви, за да може умът да възприема неговите желания и да ги произвежда като мисъл. Това е факт. Проверено е например в Америка, че ако жените на някои мъже са добри, те са се издигнали до положение на проповедници; мъже, на които жените са лоши, са паднали до много долно положение. Ако имате един
дарови
т ум, но сърцето ако не му подхожда, то ще свали ума на нисък уровен. Ето защо Бог трябва да живее в сърцето ви, за да го измени. Не давайте никому другиму да обръща сърцето ви. Често говорим, че еди-кой си обърнал сърцето на жена си. В света само обръщания стават и от това днес страдат всички хора. Обръщането е движения на колело. На тази сватба се дадоха общи принципи, по които човек може да се издигне и облагороди. Често някои стоят и плачат за свои минали погрешки, за това, че са били много грешни, че се отнасяли зле с майка си, а днес им дават добри условия за живот, за работа, но той се отказва и казва: „Аз съм грешил и пак ще греша.“ Ти си човек и може да измениш действията на закона, защото тези действия са подобни на движенията на колелата, които се движат механически и то само в две посоки - от дясно към ляво и от ляво към дясно. И нашият живот, тъй, както е направен, може да се движи в същите две посоки. И в такъв случай, ако не се движиш в едната посока, ще се движиш в другата.
към текста >>
38.
27. ИСТИНА И ЖИВОТ
,
,
ТОМ 12
кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има. Бог, Който ми е дал всички блага, Който ми е дал живота и тялото, аз трябва да работя заради Него.“ Колкото години имам още, ще посветя на Бога, защото, като отида на Небето, големият живот ще свидетелствува за работата, която [съм] свършил. Другите пък, които са гледали, те ще свидетелствуват за моя начин на работата. В начина на работата ти има други, които те наблюдават. Нали в едно училище, за един способен ученик, който е
дарови
т, цялата гимназия го знае. Аз като съм ходил при разни учители, те са посочвали на някои ученици и казват: „Тези са много способни, много
дарови
ти.“ А като дойдат до някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.“ Ако си тъпак, всички знаят, че си тъпак; ако си
дарови
т, всички знаят, че си
дарови
т. Законът е верен и в духовно отношение. Ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш волята Божия, пак ще те сочат с пръст. Правилото не се мени. Та, сега, всички трябва да свършите първото учение. И вие добре започнахте, но се спряхте на едно място. Един свещеник, от най-добрите свещеници в България, една вечер му се явява неговият ръководител, съботен ден било, и го бутнал по окото, като му казал: „Едното ти око почнало по земята да гледа.“ Като станал сутрин, дето го бутнал ръководителят му, почерняло. - „Не те харесвам. Де си се ударил? Като че окото ти е ударено. Де се удари снощи?“ - „Кадя тамян на Господа.“ Не му казва причината, че го предупредил да гледа
към текста >>
39.
33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 12
се обърнете към мъдростта, да я повикате да ви говори. Вслушвайте се в доброто, което живее във вас. Не казвайте, че във вас няма добро. Във всеки човек има добро. Човек трябва да се вслушва вътре и да вярва в това добро. Като каже, че в него няма добро, значи не е развил доброто, не го е използувал. Сега бъдете силни в словото. Прилагайте словото, прилагайте търпението, говорете тогава на себе си. На себе си да говори човек е най-интересно. Да кажеш на себе си: „Ти си много
дарови
т, но дарбите ти не са развити. Много любов имаш, но не си я проявил. Много сила имаш, но не си я развил. За Небето си кандидат, но не си готов още. Дълго време имаш още да учиш на Земята и ще се стегнеш да учиш.“ Ако трябва да отидете на царските врата, трябва да нарисувате една хубава картина. Ако работите, тогава ще ви приемат. Ще трябва да изпеете една хубава песен, да изтъчете едно хубаво платно, да напишете едно хубаво произведение, за да ви приемат. Ако поискате да кажете нещо от Евангелието и не можете. Някои от вас даже и Евангелието не знаете. Запример в десетия стих от десетата глава от Евангелието на Йоана какво пише? Ще кажете: „Духът да ми проговори!“ Какво има в петнадесета глава, първия стих? „Аз съм истинната лоза, а Отец ми е земеделецът.“ Трябва да знаете поне първия стих от всяка глава. От вас искам от всинца ви първия стих от 21 -ва глава от Евангелието на Йоана и първия стих от всичките глави. За идната седмица засега ще научите първите стихове на първите 7 глави. Няма
към текста >>
40.
7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.
,
Четвърти урок от Учителя
,
ТОМ 12
Представете си Земята, както е валчеста, че я огрява Слънцето отвсякъде. Наистина, има високи върхове, има и малки върхове, но Слънцето всички огрява. И когато Слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени. Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен. Пък, щом не е осветлен, и голям да е, и малък, това се казва: той е в забвение. Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за теб, че ти си
дарови
т и талантлив или пък цял един народ да признае, че ти си талантлив? Каква е разликата? Разликата е само в твоето съзнание. Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят, за тебе е все едно. Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много да говорят за него. Когато обича човек себе си, той иска много неща да има за себе си: много говеда, много овци, къщи. По този начин можеш да знаеш всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи. Ама Любовта не е проявена още у него, но един ден тя ще се прояви. А някои хора, които са опитали този закон, те отиват към другия закон - раздай на другите! Това, дето Христос казва: ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите и те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов. Защото всяка любов си има своите неща. Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията
към текста >>
41.
2. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИ С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 13
си там. Та през август 1911 г. се срещнахме на два пъти с него в Търново и водихме обширни разговори. Убедих се, че той много дълбоко разбира духовните и теософски въпроси и разбрах от него, че след два-три дена се открива събора на обществото Бяло Братство в една голяма вила в търновските лозя. Там се запознах и с няколко от учениците на Учителя от Търново. След това разменихме с Учителя няколко писма. През лятната ваканция на 1912 г. министерството на просветата откри курс за
дарови
ти учители в Образцовия чифлик при Русе по различните отрасли на земеделската наука, за да подготвят в две летни ваканции помощници на агрономите, които да изнасят сказки из околията. Всяка седмица отивах в Русе. Там се запознах с ръководителя на Бялото Братство, Никола Ватев и първия негов помощник - Илия Стойчев, който имаше много книги по окултизма на френски. Той минаваше за най-големия хиромант в България. Брат Ватев ми съобщи, че получил писмо от Учителя, че е предстоящо неговото посещение в Русе. Уговорихме се: щом Учителят пристигне в Русе, той да ме уведоми по телефона. Бях поканен на обед у брат Ватев, дето водих обширен разговор с Учителя. След няколко дена получих писмо от Ил. Стойчев да отида веднага при него. Той ми каза, че получил писмо от Учителя ,че съм поканен да присъствам на Събора на Братството на 19 август 1912 г. в Търново. Казах му, че макар курсът да завършва на 25 август, на 18 август аз ще бъда в Търново. Длъжен съм да кажа, че от този събор аз останах с отлични
към текста >>
42.
МИЛКА ГОВЕДЕВА - ДВАТА ПЪТЯ I. ЕДИНИЯТ ПЪТ 1. ДЪЩЕРЯ НА ПЕВИЦА И ВНУЧКА НА ГРАФ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
14 години когато е бил. А пък другите не са се занимавали с това. А когато той се ражда, баба ми, бидейки вече със седем деца, някои съседи дошли и казали: „Еленице, имаш толкова деца, ще ги осиновим, дай тия двете близнета." Значи всички са били момчета, само едно момиче, и тия двете пак момчета. „Ще ги отгледаме в София, ще ги изучим." - „А, они ми са кротки като говедата, не си ги давам." В.К.: Като говедата. М.Г.: И оттам идва прякорът Говедевите, Говедевите. Щото Гове
дарови
има, но Говедеви няма в цяла България. От това, че са били кротки като говедата. А баба ми е била доведена от хранениче момиче, взето от някоя си баба Стокя, но която не е имала деца. В.К.: Те бяха от...? М.Г.: Баба ми е от Чамурли, село Чамурли - Самоковско. А пък дядо ми е от Разлог. И той се е казвал Разлоглийски. Но впоследствие ставаме Говедеви, поради тая именно причина, че били кротки като говедата. В.К.: Как се казваше дядо ви? М.Г.: Разлоглийски. Той се казва Георги Разлоглийски. Другият ми дядо, той пък е граф. В.К.: По линията на...? М.Г.: По линията на майка ми. Той е дошъл с Батенберг в България и това са само шест семейства, научих, когато на времето се връщах от Румъния аз - окончателно за България, че такива семейства са само шест. Дошъл с Батенберг - приятели, бягали там от Австро-унгарската революция и дошли тука да станат министри. Но минават през Русе, баба ми, която била оженена от 15 или 14 години, съвсем млада за някакъв си, който бил пияница и го изоставя и бяга, и
към текста >>
43.
2. БОРИС ГЕОРГИЕВ - УЧЕНИК НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
е бил преподавател на Борис Георгиев в художествената Академия в Петербург. Така е според Учителя Дънов. Според Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които излизали оттам. Не е могъл да почне да Го рисува. Ето защо Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. А защо е направил това, ще прочетете от пасажа, който Ви прилагаме от една беседа: „Един от
дарови
тите български художници е Борис Георгиев. Той знаеше, че при духовно повдигане, само при връзка с Божествения свят може да се създадат картини, които да повдигат душите и затова твореше във височините на Алпите, в една свещена атмосфера, дето по-лесно можеше да се свързва с Бога. Там прекарваше и зимно време, като си имаше една колиба всред снеговете. Живееше там със сестра си. Той казваше: „Не мога да рисувам в градска обстановка." В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение. И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите." /Из резюметата/ „Днес дойде при мене един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тия картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убеждение. Той за нищо на света не продава своите картини. Духът работи в този човек. Като го
към текста >>
44.
3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
добро и висшата красота. Чрез висшата красота ние почваме все повече и повече да разбираме Бога. Значи изкуството е едно от средствата да проникнем до същността на Бога. Художникът, за да твори под ръководството на висшето, безсмъртното в себе си, трябва да живее чист живот. Вдъхновение, майката на всяко истинско художествено произведение, може да има само чистият по душа. Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е
дарови
т, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа. Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най-висшите нравствени сили. Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор. По този начин стават понятни думите на Борис Георгиев, че изкуството е религиозна дейност. Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то разбира се ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение. Оттам идваме до
към текста >>
45.
3. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Спомени на Марийка Марашлиева Запознаването ми с художничката Цветана Щилянова или както я наричаше брат Петър Филипов - Цветка, датира от 1973 г. Преди това бях чувала за нея, че е известна художничка, много
дарови
та и т.н., но това беше времето, когато съм живяла в Русе до 1972 г. А там, в Русе, имахме братски салон на ул. „Мария Луиза", сега ул. „Станке Димитров", в който салон имахме два портрета, рисувани от Цветка: единият на Учителя, а другият на Христа. Това бяха всъщност копия на портрети, рисувани пак от Щилянова. Портретите бяха поръчвани от брат Петър Филипов, който влизаше във връзка с Цветка Щилянова. Трябва да добавя още нещо. Цветка Щилянова прави два пъти копие от портрета на Учителя за братския салон в Русе, тъй като първия път портретът беше иззет и вероятно унищожен. Брат Новаков Йордан, който беше ръководител на Братството в Русе, казваше за портрета на Учителя, че е бил взет в милицията на 6.12.1956 г., когато бе иззета и литературата на Учителя по нареждане на Тодор Живков. Понеже рамката на портрета беше много хубава, той отишъл в милицията да я поиска и там като извадили портрета от рамката, започнали да го тъпчат с крака. След това поръчахме нов портрет на Учителя, който стоеше в салона ни в Русе, докато последния беше продаден от собственика му Боян Ковачев, син на Тодор Ковачев. Бащата Тодор Ковачев построи салона със собствени средства и на свое място в двора си, който ползвахме до 1971 г. И тъй, брат Петър Филипов се познаваше с Цветка
към текста >>
46.
2) Второ тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
ли връзка с Първопричината. Щом имаш тази връзка - ти имаш всичко необходимо в живота, за да развиеш своите дарби и способности. Разумният човек трябва да има храна за ума си. Да нахрани всичките свои чувства и способности. Ако ние страдаме и не можем да използваме страданията - животът ни е безсмислен. Упражнение: за осезанието и зрението. 21 ден - три пъти на ден. Цигуларят чрез своята аура може да улеснява вибрациите на тоновете (фиг. 3). Слабият като се упражнява, силен става,
дарови
т става, добър става. Животът на великите хора - това са все методи, през които трябва да минете. ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО! Всичко онова, което разумният човек желае, може да се реализира, стига да намерим разумните методи. Най-първо ти трябва да любиш Бога, та след туй идва вярата. Любовта не трябва да става натрапчива. Направиш ли погрешка - използвайте я, поправете я. Не богатство, ум и сърце правят човека щастлив. Употребението на ума, сърцето и богатството правят човека щастлив. * * * 15 април 1928 г., Великден. Ние живеем дотогава, докато съществуват всички условия за развитие на живота. Трябва да вярвате едно: че в живота съществуват всички условия! Един велик идеал освежава човешката душа. Честността - това е първото качество на човека. А като душа той трябва да бъде благороден. Всякога да остава да замине от него. Всякога, когато човек реши да служи на онова Великото, в него се заражда един талант. Факторът е Любовта. Трябва да имаме винаги една непреривна връзка на съзнанието ни с
към текста >>
47.
3) Трето тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
може. Целият наш живот е едно движение, едно изражение. Лицето ви да бъде красиво, изразително. Прави добро, мисли добре - да станеш красив! Да имаш една свещена идея: едно същество, в което ще вярваш и няма да се съмняваш. В Бога няма да се съмняваш! Аз искам да ви дам подтик да учите! Всяка сутрин ще ходите при Бога! Послушанието е качество на човека - животното се бои, а човек слуша. Сутрин благославяй Бога и след това вземи книжката си и учи - така ще станеш любим на всички и
дарови
т. Любовта ви е според степента на вашето развитие. Сега аз ви пожелавам да бъдете
дарови
ти! Когато се освободим от гъстата материя, ще станете животни, а когато целият свят се освободи - ще станете хора. 1. Ще имате една свещена идея за Бога. Каквото и да ви даде, с благодарност ще го приемате, никакво кисело чувство. 103 псалом. 2. В Неговия Дух няма да се съмнявате! 3. В себе си няма да се съмнявате! Всичко имам! Всичко е вложил Бог в мене! Смел ще бъдеш! Поправянето на грешките е една необходимост! Онзи, който е правил погрешки и ги е поправил, е по-велик, отколкото онзи, който никога не е грешил. * * * Сряда, 21 ноемврий 1928 г. По какво се отличава силният човек от слабия? Ученият от неучения? Всякой, който осъжда другите - той не е човек. Личното (личните чувства) у човека като изпъкне, спира се всеки прогрес. Бог е една величина постоянна и неизменна. (А непостоянните величини ту се увеличават, ту се намаляват.) Материалният свят е променчив. Студът е един прогрес, чрез който
към текста >>
48.
5. ОТЗИВИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
ВПЕЧАТЛЕНИЯ Независимо от дружеството на жените художнички, една негова членка, Цветана Гатева Симеонова в салона Ars излага свои картини самостоятелно. Завършва нашата академия, ученичка на професор Иван Мърквичка и на Цено Тодоров, Симеонова излага за втори път в София самостоятелно. Излагала е често обаче в провинцията. Даровита художница, изложителката Цветана Гатева Симеонова е представителка на реалистичната живопис с подсилена изразност на багрите. Работите й излъчват весело настроение, съгласувано с леката светла багра. Разнообразна със сюжетите, тя е разнообразна и в материалите; работи с акварел, маслени бои, пастел и молив. Разнообразна е и по художнически интереси. У нея се срещат религиозни сюжети с неизяснени идеи; най-много обработва обаче пейзажа - предимно планински пейзаж - пожънат от Рила и Витоша. Пейзажът й обикновено е откъс с вода, чиито светлинни отрази твърде много допадат на багровата песен, която трепти в пейзажите на Симеонова. Изложителката разработва с любов и портрети: фигура и композиция. Нейните портрети не са разрешение на психологически задачи, но светлите ярки тонове на пейзажа и заложеното в тях весело настроение са присъщи и на портрета. Все тая особеност носи и натюрморта - цветя и плодове. И натюрмортът у Симеонова е повече багрова песен, отколкото реалистични фигури. Нейните картини имат свой облик, зад който стои установена художница със свое определено място в съвременната живопис. Н. Т. Балабанов Сп. „Завети", г. 3 (1936), с.
към текста >>
49.
9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
едновременно проникват навсякъде - в много умове, на много места, наглед независими едно от друго. Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват. Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свят? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е
дарови
т, може да живее какъв да е живот, може да има какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемляющата любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от Божествения свят! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч. Само той може да разбира какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините. Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни
към текста >>
50.
V. КОНСТАНТИН ТРИНГОВ (1907-1981 г.)
,
,
ТОМ 13
За тази цел през 1929 г. го изпраща в София да следва Свободния университет. Коста обаче се записва студент едновременно и в Художествената академия. Болестта на бащата през 1929 г. принуждава младия човек да прекъсне временно образованието си. След това сам поема издръжката си и в 1937 г. завършва. Решителната стъпка е направена - той никога вече няма да се отклони от избрания път. В Академията негови професори по живопис са Цено Тодоров и Никола Ганушев. Те високо ценят своя
дарови
т ученик. Още като студент Трингов устройва две самостоятелни изложби в Казанлък - през 1934 и 1936 г. - в които преобладават пейзажи от родния край. В тях е изявена трескавата жажда на твореца да се потопи в атмосферата на родното и близкото, до което по-късно Трингов се докосва с чувството за неговата трайна и истинска красота. Първият контакт с произведенията на световното класическо и модерно изкуство се осъществява през време на едномесечната екскурзия до Италия в 1939 г. Тази страна със своята природна красота и културни съкровища оставя незаличими впечатления у художника. Тя открива за него нови светове, събужда поетични възприятия и дава тласък за развитие на таланта му. Макар да е известен предимно като пейзажист, Константин Трингов има прояви и в други жанрове. Той създава богата поредица от цветя, обикновено полски букети, които разполага на тъмни контрастни фонове. В последно време, за да внуши художествената си идея, творецът търси убедителна въздушна обемна среда, в която
към текста >>
51.
54. ДВЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ БРАТСКИЯ СЪВЕТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
му се отдаде да се включи както трябва и затова тази служба се възложи на Никола Антов. Второто предложение, което направих пред Братския съвет, също бе прието, макар и с известна реакция от някои членове. Самият аз, малко се позасрамих в себе си и се упрекнах впоследствие за тази идея. тя се появи у мен в дните, когато Учителя се разделяше от този свят. Занимаваше ме мисълта, как да ознаменуваме името на Учителя по пътя на братска благотворителност. Именно - да се образува фонд „Даровити младежи", от който да се дава стипендия на младежи от братски семейства, за получаване висше образование. Когато съобщих в Братския съвет това предложение, получи се една изненада. Може би се счете като светска проява да имаме такъв фонд, а най-вече не се възприе фонда да бъде и на името на Учителя. Беше наклонено почти да се изостави тази работа. Бях споделил идеята и с Антов, който я възприе, затова взема думата и настоя непременно да имаме такъв фонд. При наличността и на неговата подкрепа, Братския съвет възприе идеята и ми възложи да изработя правилник с нужните подробности по функционирането на фонда. Такъв бях вече обмислил и на следващото събрание го прочетох, възприе се с малки промени. Напечатан бе в печатницата ни и се разпрати из провинцията по братските кръжоци. Раздадох правилника и на някои братя в София. Ето в този случай се позасрамих, когато един брат след прочитане ми направи бележка: „Какво ще е положението на даден степендиант, който на някой братски празник ще
към текста >>
52.
82. 91 ПСАЛОМ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
/Размишления -1969 год./ Постепенното проникване в съдържанието и темата на 91 Псалом, могат да послужат като огледало на нашето ученическо придвижване към Истината. Ако бях поет, бих написал една отлична поема за този Псалом, ако бях музикант и композитор, бих композирал една симфония или опера, а като писател - да напиша една поема. Като добър и
дарови
т режисьор, да поставя пиесата и да пресъздам съдържанието на Псалома в една видима форма. При обикновено прочитане на Псалома, човек застава в недоумение. Чувствува се нещо неправилно в строежа на изказването. Първоначално прозвучава някаква констатация, идваща от далечината на вековете, мъдрост отнасяща се до всички: „Които живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго!" Следващото изречение може да се вземе като поука от тази мъдрост, изказана от автора на поемата, но както ще видим по-нататък, тук се крие началото на цялата идея на този Псалом: мъдростта на вековете е доловена от човек и той проговаря, той прави известно признание за отношенията си към Бога: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мои, на него ще се надея". И така, имаме изказване в „първо" лице, във „второ" лице, а почти в целия останал текст на Псалома пак говори първото лице, докато най- после взема думата някой съвсем нов, но присъствувал там, за да изкаже своите одобрителни мисли и обещания. Разбира се всичко това ще бъде последователно разглеждано, като ще се възползуваме от ценните указания на
към текста >>
53.
97. СПАСЕНИЯТ ПАРАХОД
,
,
ТОМ 16
съм сякъл и даже Учителят ми е помагал на Рила. Един път, де, ама през другото време все аз сека клекове, И от клековете направили много пейки, така-магаренца, за да можем да сядаме вечерно време от 6 ч до 10 ч - нашите братя и сестри имат разкази, стихове, някои певици има, изобщо всяка вечер можем да се забавляваме, правим нещо като вечеринка. Някои пеят, други свирят, трети прочитат свои разкази, които през деня са написали. Значи, творчеството, което през деня е направено. Имаше
дарови
ти братя и сестри. Докато те пееха, свиреха и четяха свои работи, аз бях седнал до Учителя от лявата Му страна. И както слушахме изнесеното от братя и сестри, Учителят клюмна глава, заспа и се облегна на моето дясно коляно. Всички се изумиха. Как тъй Учителят допреди малко слушаше какво пеят или какво изнасят артистите, а пък заспа и се облегна на Пенювото коляно! Той само се облегна на мене и настана гробна тишина. Всички бяха като гръмнати: на Учителя лошо ли Му стана, какво - и мълчат. А клековете пращят, горят много силно. И всички мълчим и се чудим какво да правим. След малко Учителят се раздвижи и каза: „Спасихме един параход от погиване." Значи, Учителят седи при нас, но се излъчва духом и отива при капитана на кораба и го упътва как да обърне кораба, защото морето било развълнувано и имало опасност корабът да загине. И той бил дал тревога да му помогнат. Учителят, значи, му помага, като му внушава как да възвие парахода и спасил хората от удавяне. А ние през това време бяхме пред
към текста >>
54.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
мене, всички съвременни хора напразно губят времето си. Казвам: Не само тук, но и в живота всичко е изгубено. Та, за да не изгубим живота си, ние трябва да дойдем до правилните вярвания. Не е въпросът да се отказваме от живота, от богатството и т. н. Казва някой: „Аз не искам богатство." Не е въпросът там. Ние трябва да бъдем богати и здрави. И това богатство, и това здраве трябва да ги употребим на място. Ние не трябва да бъдем бедни хора. Освен това, ние трябва да бъдем
дарови
ти. Кой каквато дарба има, той трябва да я развие. Сега вие седите и чакате, като дойде Христос, тогава да постигнете нещо. Мислите ли, че като дойде Христос, ще ви повика така, каквито сте? Не, Христос никога няма да дойде в света по начина, по който вие разбирате. Щом приемеш храната си, Христос е дошъл вече в тебе; щом имаш желание да изправиш живота си, Христос е дошъл вече в тебе; щом имаш желание да учиш, Христос е дошъл вече в тебе. Това аз разбирам под идването на Христа. Вие казвате: „Като дойде Христос, Той ще обсъди работите." Оставите ли Христос да ви съди, вашата работа е вече загазена. Вие съвсем сте закъсали. Христос не е дошъл на земята да съди хората. Там е важното, че съдбата ще започне от дома Господен. Обаче, едно трябва да знаете: Учениците не трябва да бъдат съдени. Останели ученикът да го съдят, той вече не е ученик. Единствените хора, които няма да бъдат подложени на съдба, това са учениците. За ученика съдба няма. Щом ви съдят, вие не сте ученици. Ученикът сам
към текста >>
55.
1934 година
,
,
ТОМ 16
мене, всички съвременни хора напразно губят времето си. Казвам: Не само тук, но и в живота всичко е изгубено. Та, за да не изгубим живота си, ние трябва да дойдем до правилните вярвания. Не е въпросът да се отказваме от живота, от богатството и т. н. Казва някой: „Аз не искам богатство." Не е въпросът там. Ние трябва да бъдем богати и здрави. И това богатство, и това здраве трябва да ги употребим на място. Ние не трябва да бъдем бедни хора. Освен това, ние трябва да бъдем
дарови
ти. Кой каквато дарба има, той трябва да я развие. Сега вие седите и чакате, като дойде Христос, тогава да постигнете нещо. Мислите ли, че като дойде Христос, ще ви повика така, каквито сте? Не, Христос никога няма да дойде в света по начина, по който вие разбирате. Щом приемеш храната си, Христос е дошъл вече в тебе; щом имаш желание да изправиш живота си, Христос е дошъл вече в тебе; щом имаш желание да учиш, Христос е дошъл вече в тебе. Това аз разбирам под идването на Христа. Вие казвате: „Като дойде Христос, Той ще обсъди работите." Оставите ли Христос да ви съди, вашата работа е вече загазена. Вие съвсем сте закъсали. Христос не е дошъл на земята да съди хората. Там е важното, че съдбата ще започне от дома Господен. Обаче, едно трябва да знаете: Учениците не трябва да бъдат съдени. Останели ученикът да го съдят, той вече не е ученик. Единствените хора, които няма да бъдат подложени на съдба, това са учениците. За ученика съдба няма. Щом ви съдят, вие не сте ученици. Ученикът сам
към текста >>
56.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
Първа част
,
ТОМ 16
растат. В бъдеще те ще имат плодове. Всички професори заучават първо лекциите си, па после ги говорят. Аз гледам да изпъкне Истината, а в една моя беседа не гледам на формата. При сегашното време, ако се говори красноречиво, изгубва се Истината. Има два живота. Религиозният живот е животът на звездите, а истинският живот е животът на слънцето. Всички слънца са лампички, които осветяват Божия град. А нашето Слънце е най-голямата лампа, която осветява всички. От Изгрева да изкараме един
дарови
т певец. В България има музикална атмосфера, на нея се дължи туй хубаво време. Ако сега в България, ако сега не станете музиканти, никъде другаде не можете. Музикална мисъл има. Самата България не е музикална, но атмосфера музикална има. Сега времето тук се равнява на това, което е в Италия. От камъка вода и огън можеш да извадиш. (Това бе отговорът на Учителя на въпроса: „Какъв музикант може да изкараме?") Римската империя се създаде, за да роди християнството. В еволюцията е нещастието на хората. Човек трябва да се реши да се качва нагоре. Там има 1000 хляба, още по-нагоре са 15 000 хляба и пр. Да се решиш да се качиш нагоре, това е революция. Не се бори! Нищо не се постига в борбата. Приеми борбата в умствения свят, а не на физическото поле. Който работи с ума, е по-силен. Земетресенията са причина на анормалната човешка мисъл. Туй е подпушване на естествените сили на земната кора. Ако ти не живееш и не мислиш както трябва, земята ще ви избълва. Бог не е допускал никакво нещастие и
към текста >>
57.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 2
,
ТОМ 16
моето добро на ваше разположение. Който ходи при Господа, човек става. Казаната дума на Мойсея: „Изуй обущата си!" - то значи изуй животинското, изуй човешкия характер и така се яви при Бога. Отсега нататък трябва да имаш кой да те учи, да имаш модел. Досега сами сте се учили. Пееш - трябва да имаш модел. Аз на всинца ви мога да поправя живота, но това няма да е за ваша полза. Как да обичаш Да обичаш някого значи да имаш една добра черта за него - че е способен талантлив,
дарови
т; а да го прегърнеш, това не е любов. Целувка Може физически, астрално да целунеш, но Божествено не целунеш ли, не е целувка. На физическото поле най-после се целува. Там има бомби, взривни вещества. Момците не жертвуват от себе си, не дават, а това е кражба. Взимаш само с целувката. Работите в любовта не са разбъркани, а в безлюбието са разбъркани. Грехът е едно болезнено състояние. Ако една твоя постъпка ограничава другиго, държат те отговорен; ако го освобождаваш, възнаграждават те. Женитбата Както вие се жените тук, това не е Божествено. Еднобрачието значи само една жена ще имаш; и като си замине тя, ти за друга няма да се жениш. Тя ще ти бъде във всичките полета и животи. Това е Божествено. И като твоята жена друга няма. Това е строг морал, ако искате да знаете. Има една своеобразна свобода, която не е на място. За брата и за сестрата трябва да имаш едно свещено чувство. И после, не трябва да ставаш съблазън, Най-първо ти и жена ти трябва да станете слуги на Бога. И след като вършите
към текста >>
58.
V. Учителят за музиката
,
Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 16
чувствуване, щом искам да ме хвалят. Няма защо да ходиш да се оплакваш на хората, когато имаш едно недобро състояние, но ще седнеш и ще започнеш да пееш и веднага ще се измени състоянието. Изкусните музиканти, артистите, дават само картини с музика, а аз измъщам яйцата, измътям яйцата и се излюпват пилците. Вие всички пеете хубаво, но искате да се харесате на хората. Знаете ли какво значи да се харесвате на хората? Всеки ще иска да се потърка до вас, а това знаете ли какво е? Много
дарови
ти музиканти са изгубили своята дарба от това. Вие не трябва да харесвате света, да им обръщате внимание. Това е опасно, вие губите. Нищо не печелите. Оставете сцената за артистите. Те не са музикални, а са само представители на музиката. Душата до тенора може да слезе и като дойде дотам, духът й казва: „Стига до тука." „Господи, Боже мой". (Пее Учителят и ние - с Него.) Ще пеете без правила. С правила нищо няма да научите. Ще мислите при пеенето и ще се вслушвате. Такова не сте слушали, което сега ви пея и свиря. Като запеете, бурите на сърцето да се изгубят. (5.V.1937год., сряда) 97. Още като се събудиш, изпей нещо - което ти дойде на ума. Никой няма да ти държи сметка, че хубаво не си пял. Каквото ти дойде на ума, съчини го. Може да попееш на някой извор, на цвете, на храната. Жената, мъжът и децата. като седнат, да си попеят. Тъй интимно, каквото ти дойде, без да ги слушат отвън, знаете ли какво ще стане? С разумното сърце като мисли човек, правилно мисли. Ако пеете всяка сутрин,
към текста >>
59.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 4
,
ТОМ 16
нея знаете. Тонът -това са организираните трептения на живота. Музиката е начин за правилно организиране на материята, на мислите, чувствата. Ти, като произнасяш тоновете, като пееш, се тонираш. Да се научите да говорите музикално. Сила Божия е то! За да печелите, трябва да имате знание. Благото на живота не седи в изобилието, а в малкото. Научете се да обичате Бога. (18.II.1936 год., петък) 296. Трябва да обработвате идеите, които имате. Защото не е достатъчно човек да е само
дарови
т певец. Необходими са упражнения. На сегашния език липсва музикалност. За да се даде истинският образ на нещата, трябва говорът да бъде музикален. Противоречията и страданията, които човек сега живее, произтичат от това, че езикът му не е музикален. Като кажете на някого, че го обичате, той се съмнява, защото думите не съдържат обичта, те са като книжните пари, А една музикална дума е силна, динамична. Чрез нея всякога може да се прояви реалността. Тя е като кибритена клечка. Щом я драснеш, и се появява огън. Въздействието на музикалната дума е върху всички еднакво. При сегашните условия, докато човек не се научи да говори музикално, любов не може да има, нито щастлив може да бъде. Бъдещият език ще бъде построен върху основата на музиката. Дотогава човек не може да живее реално. В невидимия свят, във вътрешния свят, не може да говориш, докато не чувствуваш и не мислиш. Музикалният език е мощен! Научете поне една музикална дума - тя е ключът. При музикалния език можете да се родите изново.
към текста >>
60.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 5
,
ТОМ 16
е дал всичко и всичко може да направи за вас, и Му се помолете. Всеки един певец, който може да пробуди желание да пееш, той е гениален певец. (25.II.1938 год., петък) 350. Желанието на хиляди хора да пеят се проявява чрез някого. Да се радвате на постиженията на другите, за да дойде и вашето време по-скоро. Да научиш хората да живеят добре, ти си музикантин. В този живот ако се научиш да вземаш чисти тонове, в бъдеще ще дойдеш като голям музикант и голяма оперна певица. Вие сте
дарови
ти, но сега личните ви чувства ви спъват. (25.II.1938 год., петък) 351. Етерното, жизненото тяло е, което свири. Всякой ден казвай: „Аз мога да пея по-добре." В музиката не е ангажиран само един човек. Щом пееш хубаво, не си сам. Много с тебе пеят. Има музикални часове. Не всякога може да се свири и пее. Като дойде до 12 часа вечер, трябва тихо да се свири, със сурдинка. Ако не зная да пея, аз ще си представя, че съм голям певец и почвам да мисля за този, за онзи гениален певец. Отивам и обикалям всички певци. И аз пея като тях. След 2 ^ 3 години ще видите какъв преврат ще стане у вас. (25.II.1938 год., петък) 352. Науката и музиката Науката е съществувала преди човека. Тя е съществувала и преди ангелите, херувимите и серафимите. Божествената наука, поезия, музика, художество са съществували преди всякаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днес се говори. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представят вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които
към текста >>
61.
23. Размишление
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
която има П., това благородство, тази самоотверженост и готовност да се жертвува и да даде всичко, което има, всичкото си време и спокойствие, за да допринесе да повдигне този народ, тези благородни, възвишени, Божествени, първи по своего рода пориви, които се крият в глъбините на тази красива, добра и искрена душа, при едно по-високо съзнание и разбиране в какво именно седи служенето и изпълнението волята на Бога, той ще бъде един от най-способните, един от първите, силните,
дарови
тите, достойните ученици на нашия Учител. Нека Христос проектира и изпрати по един лъч светлина в неговото и моето съзнание, за да ни се уяснят нещата, да разберем в какво именно седи изпълнението волята на Бога и всеки според своите специфични сили и възможности, които са вложени в глъбините на душата от Първоизточника на живота, да ги приложи във всичката пълнота и красота в своя живот, така че Бог да се весели в Своите Си дела, а душите ни да се радват с пълното съзнание, че действително изпълняват волята на Бога! Мирът, радостта и хармонията да бъде средата, в която да пребивават през всичките дни на своя живот, при всички степени на своето развитие, при всички йерархии в еволюцията на своя живот! Амин! Така да
към текста >>
62.
XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова
,
26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
е да премахва препятствията, които се явяват на неговия път. Всяка промяна на физическия свят се дължи на разумните същества. В дадения случай даден човек може да ви бъде или граница, или после да сее нещо. (1 и 2.) От 2 няма по-добро и по-лошо число. Двама души като се скарат, числото 3 може да ги примири. Човек някой път има една отлична мисъл и щом се раздвои и мисли що да прави, става слаб. Главата и сърцето са две стомни, които човек трябва да ги пълни. Мислите, че не сте
дарови
ти. Идете при Божествения извор и ги напълнете и ще ви тръгне. Силният всякога доказва, а слабият приема. Ако слабият стане силен, налага нещата; ако силният стане слаб, възприема. Господ прави човека слаб, за да възприеме една идея, и го прави силен, за да я прилага. И двете са потребни. Не разрешавайте противоречията в природата, защо са на мястото си. Радвайте се на всичко, което ви се случва. Никога не се повтарят нещата. Туй, което е станало във вашия живот, е ценно. Два пъти млад, стар, учен, сиромах и пр. - само веднаж идва, не се страхува[й]те! И богат само веднаж можете да бъдете. Сега е пълен светът с невежи слуги. Лекарите са кандидати за слуги, също и музиканти, художници, а които не са музиканти и пр., сега са кандидати за господари - невежите господари. Ако има способен цигулар, му трябва един невежа господар. Трябва да използуваме Бож. инструменти. Нещата не се повтарят. Новите времена, които идат сега, нещата само по веднаж ще стават, няма да се повтарят. Сиромашия,
към текста >>
63.
103. Усилие и благословение
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
изучиш, колко ще се изпотиш! Който учи, благо дава. Без да си работил нещо, няма благо. Щом пеете, има причина. Щом не пееш, има причина. Един германски император посетил един проповедник. Много му се харесал и увеличил заплатата му. Но той вече не проповядвал тъй хубаво. Когато петелът затлъстее, не пее. Дадат ли се на човека много добри условия, като на еванг. проповедник, вече не работи, не проповядва както по-напред. Всяко усилие все се благославя. Нищо не се губи. И сега сте
дарови
ти. Увит е дарът (дарбите ни). Да почне да се отвива. Залае ли те куче, запей! Задухали вятър - мъчнотии, запей! Ще образуваш навик. Лаят на кучето показва, че то е
към текста >>
64.
134. Всеки свят си има свои закони
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
оставя и то мисли защо майка му не му служи. Тя му казва: „Мама, сега ти се научи да служиш!" Побие го някога. „Как е възможно?" - мисли то. Слуги бият със суха пръчка, значи сух да не си. Като не слушаш, сухата пръчка ще дойде. Що е закон? Сухата пръчка, която налага човека да учи, да прилага. Може и без суха пръчка. Всичките страдания, лошите условия, са сухата пръчка. Сухата пръчка нищо не взема за себе си. Майката само предава енергията си на детето си. Със сурова пръчка не бий! Даровитите хора имат едно съзнание: мислят и за другите. Обикновените мислят за себе си и не щат да учат. Геният учи и оценява малкото. Ако сме недоволни хора, обикновени сме. От всичко да съберем, не можем човек да направим. Божественото Бог е турил. Ние съдържаме всичките култури на миналото и не се познаваме. Ние сме в първо отделение в духовния свят. Имаме опитностите - докторат от физическия свят. Там ще слушаме и ще учим, че горе завършваме университета. Тук още ще започне. Навсякъде се иска почитание. Всеки свят си има своите закони. Педагогът със смирение в духовния свят е в първо отделение. На Земята забравя своето величие от горе. А горе помниш от тук величието и в кожата си не се побираш. Че тук цар си бил, погледнат те и казват: „Ще научиш." Душата там плаче с умиление. - „Защо плачете?" - „Изгубен съм." - „Ела с мене" - и ще го поведе, но додето не плаче, от все сърце, големия плач! Плакането е хлопане. Вярата дава съдържание на нещата, Цялото човечество има много малко вяра.
към текста >>
65.
10. Спомени за Учителя Дънов, записани от Атанас Душков, разказани от баща му Гаврил Душков
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
рисувани светии и Богородици, а пееха и пасторът, и присъствуващите. На такива събрания дохождаше и П. Дънов. И си спомням как той задаваше въпроси, как спореше. Спореше с наши свещеници и владици, които изобличаваше със своята ясна и здрава мисъл, с много доводи и цитати. Но особено впечатление правеха неговите спорове с английските мисионери и то на чист английски език. Как не се мъчеха да го пречупят, да го спечелят, но той не склони. Предлагаха му стипендии, като видимо
дарови
т човек, но той все отказваше. И спореше с тях. Но споровете му не бяха караница, а обмислени, логични, дълбоко философски, според всички правила на риториката, която ние изучавахме като предмет в училището. Това беше Петър Дънов. Спомням си го както сега - продължаваше баща ми. - Среден ръст, с буйни тъмни коси, проницателни очи и високо чело. Лицето му беше чисто и дори прозрачно като на девойка. Беше скромен и тих. Но когато започваха разискванията, той се оживяваше, вземаше пръв думата и говореше, говореше. Личеше си още от пръв поглед, че насреща ни имаме един действително надраснал годините си млад човек, пълен със знания, омъдрял преди време, високо интелигентен и начетен. Учителите го наричаха „енциклопедия", а за нас той беше истински мъдрец. Беше изчел всички книги в училищната библиотека и Свищовското читалище, което има славата на първото читалище в България. Често ние в разговор се питахме един други кой какво чете, какво го интересува. Оказа се, че Петър Дънов чете
към текста >>
66.
10. Изложение от д-р Стефан Кадиев до Комитета по културата и изкуствата
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
преди да бъде утвърден туризмът у нас. в) Разбор на самодейното лагеруване в Рила, неговото здравно-емоционално въздействие, вече известно и на много чужденци, които са го посещавали и са останали завинаги приятели на страната ни. г) Да се направи литературен разбор на оригиналните приказки и разкази, пръснати нашироко из „беседите", служещи на Дънов за илюстрация на мислите му. д) Да се направи разбор и правилна оценка на музикално-певческото наследство на тоя изключително
дарови
т българин; е) Да се направи етико-политическа преоценка на неговото „Учение" - опит за практическо приложение на хуманитарните принципи на всички времена. Навярно ще се открият елементи на древната култура на нашите прадеди - културата на Орфея и траките, на богомилите. ж) Да се намери подходяща обществено-организационна форма за легализиране на живота на „братството", съобразно с нашата социалистическа действителност; Като излагам горните лично свои възгледи, позволявам си да се надявам, че е време това ценно дело, рожба на нашия национален гений и негова гордост, да бъде правилно оценено и подкрепено според своята наистина културна ценност, а не като странно недоразумение към непризнаващия го клерикализъм. 11 декември 1965, С другарски поздрав: (подпис на д-р Стефан Кадиев)
към текста >>
67.
15. Духовната призма
,
IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство
,
ТОМ 17
незабелязан от никого в някой ъгъл. Трети забелязва, че подарената от невестата риза не е от първокачествен поплин, а от обикновена панама. „Толкова ме зачитат те мене!" - си казва обиден той и му е страшно мъчно. Четвърти от сърце протестира, загдето го даруват: - Да облечеш света ти няма да можеш, братко, а само гдето си правил луди разноски. Да не те знам как му свързваш двата края, ами се мъчиш да се отсрамиш. Пети съвсем не е и дарен. Той се радва, че приятелят му взема добра и
дарови
та домакиня, че народът е весел, че времето се случило хубаво, че родителите и на двете страни са доволни, че всички се чувствуват щастливи. Колкото различни хора живеят по земята, толкова различни пречупва- телни призми има. И при едни и същи страдания, едни се самоубиват, други изпадат в тежка меланхолия, трети забравят, а четвърти - подсвирват и отминават с усмивка. Ето тая елементарна истина трябва да се разбере. И човек трябва да се научи, преди да обвинява слънчевия лъч - условията, при които е поставен да живее, да се опита да очисти пречупвателната призма, която възприема външните въздействия, да очисти своето духовно око. Учението на Учителя, а и на целия окултизъм, не би имало никакъв смисъл, ако, чрез своите методи и чрез своята школа не допринасяме за пречистването на духовната призма, през която животът се вижда в своята истинска премъдрост и
към текста >>
68.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
заучат добре, защото без тях е невъзможна астрологическата практика. Главните знаци владеят главата и разума. Неподвижните владеят душата и волята. Подвижните знаци владеят, тялото и сетивните органи. Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека
дарови
т, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен - дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив — дава меланхоличен темперамент. Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците навъздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак значи има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две
към текста >>
69.
10. ВЕНЕРА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
си мечти и копнежи. Юпитер е касиерът на Слънчевата система, т. е. той отпуска всички средства за постижението и реализирането на замислите и желанията. Когато в женски хороскоп има хармония между Венера и Юпитер, такава жена може да бъде най-честитата в сравнение с останалите, защото тя притежава всички горе поменати добродетелни качества, за които се ползва с любовта и уважението на своя мъж, всички близки и познати. Само такива жени могат да станат майки на напълно здраво,
дарови
то и идеалистично поколение: със своите добродетелни качества те създават всички необходими материални и духовни условия за правилно физическо, умствено и духовно развитие на детето. Създадените от такива майки добродетелни и
дарови
ти деца обожават майките си, обичат природата и изпълняват Божествените закони. Хармонията между Венера и Юпитер в хороскопа на артисти, в зависимост от силата си, ще им даде богати условия и възможности за бърз и сигурен успех в областта на изкуството, ще им донесе почести, материални богатства, слава. Големият успех и тук се дължи колкото на способностите, толкова и на добродетелните качества, на голямата привлекателност, на „духовния магнетизъм” на тези артисти. Учителят казва: „Всяка идея, всяка мисъл, всяко желание и всяко дело може да успее и да допринесе добър плод дотолкова, доколкото е вложена любов в него. Но човек може правилно да възприема и проявява любовта, само когато е разумен и доколкото е разумен. Защото само разумният може да бъде носител,
към текста >>
70.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
да имаш. Дотегнали са ти и най- после хората, като минават край тебе, казват за тебе: „Какво още търси тук този старичок? Тази баба, този дядо да си вървят.” И неспособните ученици, които не ценят способните ученици, казват: „Да се махне”, защото способните ги засенчват. А пък те не знаят, че способните ученици някой път са много добри другари и когато другите не са разбрали уроците, те ги събират и им разправят по математика и по геометрия. А пък като си отидат тези, най-
дарови
тите, никой на никого не разправя и все мислят не
дарови
тите, че знаят. Та казвам: В какво седи заминаването на някого? Ние се спираме и мислим какво е направил Христос за света. Когато човек е при нас, тогава трябва да го ценим. Оценявай човека, когато е при тебе. Трябва да оценяваш любовта му, когато е при тебе, а не като замине за другия свят. Вие казвате: „Онези наши братя са заминали.” Не са заминали, но се освободиха от заблужденията си. Нашият брат Георги беше много
дарови
т. Знаеше няколко езика. Имаше особени, хубави схващания. Разбираше много добре онзи свят, но той умря от едно противоречие на своя ум и на своето сърце. Казах му по един и по друг начин и най-после му казах: „Аз мислех, че вие, младите, сте много силни хора, но вие сте били много слаби хора. Вие мислихте, че знаете най-същественото.” Казах му един прост начин как да се освободи от болестта, а той не можа. Той искаше да го подтикват. Аз нямам нищо против това, че отивате за онзи свят. И като отивате за другия свят,
към текста >>
71.
V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов
,
Иван Антонов (1899 г. -1964г.)
,
ТОМ 18
време тогава...” - край на цитата от томчето „Прав път” с, 320*. Но като баща, за добритe постъпки, след това ги е похвалявал. Похвалявал ги е за успехите, които са имали в пътя на ученичеството. Цитирам пак от „Прав път” с. 336: „Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас подобри хора няма. Ще кажете, че е подигравка. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри - то е друг въпрос. То е Ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използвате вашата
дарови
тост” - край на цитата. И още - от „Буден ум и будно сърце”, с. 48†, четем: „Сега, ако разгледаме вас, по-добри хора от вас няма в България. Даже един струва повече от българския народ. Вие сте тъй ценни, както Авраам.” И така, такива цитати мога да предложа от порядъка поне на десетици. Но всеки, който изучава беседите, нека да ги намери. Ето затова нашата благодарност трябва да е и към всички ученици, които слушаха Словото. Те струват повече от българския народ. Не трябва да си затваряме очите пред грешките им. Но не трябва и да ги критикуваме, особено с невъздържани, груби думи. Трябва да се учим от грешките им и оттехните успехи, както подобава на всеки ученик в тази Школа. Без тези ученици, как това Слово щеше да стигне до нас? Сигурен съм, че всички ще бъдат съгласни за благодарността ни към Учителя и Бога. Но за благодарността към учениците по времето на Школата, не всички ще бъдат съгласни. Критикуват ги, обвиняват ги, нагрубяват ги словесно и
към текста >>
72.
7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА
,
,
ТОМ 19
и способностите на човека, като създават в мозъка му центрове от сиво вещество, което ще ги изрази. Картината на човешкия двойник е отразена в разположението на Слънцето, Луната и членовете на неговото семейство, в момента и мястото на раждането му. Това учение проповядваше Саабей и подтикваше своите последователи да наблюдават и изучават звездния мир. Той имаше много последователи измежду най-събудените хора, защото за усвояването и разбирането на учението му трябваше събуден и
дарови
т подготвен ум. - Ето - казваше той на своите последователи, когато ги извеждаше в ясните ранни утрини - виждате ли да изгрява преди Слънцето една малка ярка Звездица? Тя само някога през годината се вижда. Това е първият най-близък, видим за нас член на нашето семейство - планетата аз я наричам Виб-бу, което ще рече, който бързо схваща и разбира - защото всякога подтиква човека да мисли, че знае повече от другите. Тези хора се смятат, че знаят колкото Бога, само че по-добре от Него, - казваше с усмивка Саабей - от нея изтичат сили, които подхранват, които изграждат и управляват онази част от човешкия мозък, която го запознава с най-близката до него среда, условията, които тя му създава за неговия живот и ползата, която той може да има от нея. В своето първично проявление, всички знания и способности, които тя създава и подхранва, човек използва само за себе си, за своето благо и за своите изгоди. Пратеният там Брат от Слънцето облагородява тези способности и тласка човека да ги използва за
към текста >>
73.
2. ГЕОРГИ ХРИСТОВ РАДЕВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
на някакви чувства и след това се отдръпва от нея. Тя се разболява от туберкулоза и си заминава в 1938 г. Когато двама се обичат, Бог ги кара да се обичат и ако се разделят, Бог ги напуска и по-чувствителният си заминава (Дафинка). Две години по-късно, Ha 22.VІІ.1940 г. си заминава и Георги Радев в Куртово на Рила, самотен, от същата болест. (Сатурн точна опозиция Нептун) показва също отравяне от храни, престояли известно време. Учителят казва за него: „Нашият брат Георги беше много
дарови
т. Знаеше няколко езика. Имаше особени хубави схващания. Разбираше много добре онзи свят, но той умря от едно противоречие на своя ум и своето сърце. Казах му го по един и по друг начин и после му казах: Аз мислех, че вие младите сте много силни хора, но вие сте били много слаби хора. Вие мислите, че знаете най-същественото. Казах му един прост начин да се освободи от болестта, а той не можа.” Георги Радев не послуша Учителя и не можа да си създаде нов хороскоп като брат Влад Пашов например, и си замина. * Забележка на съставителя: За Георги Радев виж в „Изгревът”, т. XVIII, с. 6 ÷ 161, 798 ÷
към текста >>
74.
B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ
,
,
ТОМ 19
Характерът му е весел, благороден, оптимистичен, с добро и открито сърце. Ще проявява гостоприемство в най-висша степен и е привързан и много деен в реализирането на човеколюбиви начинания. Духът му е свободолюбив, уважаващ възгледите на хората, даже и на тия, които са съвсем различни от неговите. Постоянно ще посещава красотите на природата, откъдето ще придобива знание, сили и хармонично разположение. Има отлично изработен вкус към музиката, поезията, изкуствата. Проявява се като
дарови
т музикант - цигулар. (Венера паралел Уран). Учителят с голяма любов, вдъхновение и вещина предава Божията мъдрост на братята и сестрите, присъстващи на беседите му. Надарен е с висока интелигентност, интуитивна възприеплчивост и голямо и живо магнетично влияние върху сестрите, с които работеше отлично духовно, когато те бяха разумни - не даваха ход на чувствата и страстите си. На Изгрева имаше едно постоянно отношение. 2/3 бяха сестрите, а 1/3 - братята. Сестрите имат много добри духовни качества и с тях лесно се работи духовно и бързо се прави връзка. Учителят ще има много полезни и влиятелни приятели, които ще го разбират и ще му помагат в духовната работа и той ще разчита на тях. Проявява голяма любов към музиката и често свиреше в класа с цигулката си и даваше нови песни. Беше носител на голяма платонична любов към всички приятели от братството и с Божествената си любов стопяваше големите им мъки и страдания, които бяха непосилни за душите им. (Венера латитюд Меркурий) - показва, че в
към текста >>
75.
18. Характерология (продължение от бр. 175)
,
(В. «Братство», бр. 176, 7.I.1937 г., стр. 4)
,
ТОМ 20
свършва със сълзи и пр., контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя «женски нос» и фактора на мъжа умът. Във всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действува върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже (често преувеличено в самосъзнанието им), резултатите винаги може да бъдат положителни. Зачеркнатата плоскост в 3-тия нос сочи на голямото въздействие на личните желания върху околното. Тези хора между тях има много
дарови
ти са умни за себе си, но носят и методи и пътища за постигания на някои задачи, от които се ползва и човечеството. Те са силни, амбициозни натури, жадни вътрешно да имат и постигащи това. Колкото кривата линия е по-отдалечена от правата «А» толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята), там е имало най-много опитности и следователно там е главното качество от характера на човека. Всичките чувства в такъв човек са съпроводени с желание да вземе, да има, да притежава, да обсебва и като го има, да го размени или даде съзнателно. В такива натури умът, сметката, съобразителността има голямо значение при решенията. И колкото тая линия е по-закривена, в смисъл да прави носа подобен на човка, толкова носителят на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубвание човещината си («Плюшкин», «вещиците» и пр.). Но когато такива хора надвият своето лично чувство и гордост (много са горделиви), тогава те стават забележителни хора и принасят много услуги на околните със своите знания, дарби
към текста >>
76.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
окъсани герои-свет-ци видяха своя върховен вожд, веднага се преобразиха и сърцата им радостно затуптяха, защото почувствуваха, че Родината не е загинала, че България е спасена, и че млад, изпълнен с вяра и надежда, стои пред тях любимият им Цар, както довчера стоеше пред очите им в окопите като Престолонаследник. Един ден историкът ще прецени и отбележи, че България едва ли би могла да оцелее от сполетялата я страшна катастрофа, ако Провидението не бе я сдобило с този мъдър, благ и
дарови
т Държавен глава. И наистина, възцаряването на Бориса III спаси България от явна гибел. Цар Борис е надарен с редки качества. Той е добросърдечен, демократичен, еднакво внимателен към всекиго. Вродената скромност, наследена от майка му, и простотата в неговия живот са най-скъпите и блестящи брилянти на неговата корона. Неговото благородно сърце трепти от най-хубави чувства към всеки добър българин. У Цар Бориса няма гордост. Той еднакво почита и учения, и простия. В лицето на всеки българин той вижда частица от народа, за когото е положил тържествена клетва да му служи беззаветно. И затова, по случай рождения ден на Цар Бориса, нашият именит поет и философ Стоян Михайловски публикува през 1920 г. статия, озаглавена: «Народен Цар». В нея между другото четем: «Цар Борис мина през най-великата школа на живота - през школата на злочестините. Той обладава оная драгоценна наука, което се добива само в страданията - человекознанието, светознанието. Той знае, че всяка незаслужена именитост, всеки
към текста >>
77.
(42) Среща с Учителя и с княгиня Евдокия на 26.IV.1939 г.,
,
,
ТОМ 20
Тя мисли, че Багрянов трябва да се подкрепи, и видях, че тя е осведомена за иригацията, за която дойде вчера един евреин да ми каже, че имат намерение да се свържат с Багрянов. Ней й е още криво, че сме се карали в нейната къща - сефте сме направили! - Но това е женско, да се вика и карате и двама така. - Но другояче не може - казвам. Но колко безболезнено се разделих [с] Ганев, защото вече много мирише и той беше си разбрал това. Говорихме за Иванов и проекта на Невенка за
дарови
ти деца.267 Приказвал съм и други път с княгинята, но сега имахме повече време. Седяхме на една пейка в градината. Когато миналата година се срещахме, тя приличаше в движения и израз на Каравелова268. Сега беше 20 години по-млада. Казах й това и тя призна, че тука се е възродила наново - в новата си къща. Приказвахме за царя. Тя го разбира много добре, но не знае как да му помогне. Призна, че сега е много по-добре и по-свободна, че се е опитвала да се противопостави на идването на баща си в България. - Но това е един бреш*, който аз не мога да затворя, макар че се хвърлях няколко пъти на атака, и самият той ми заяви (Фердинанд), че най-после това не е моя работа, а на брат ми, и аз си млъкнах. Но ужасно тежък човек. Той от Вас го е страх, не зная защо, но страх го е много. - Защото не е слушал и е изгубил всичко, а сега ще изгуби и останалото, ако не слуша.269 - Да, вижте какво пише в това английско списание. То е малко еврейско, но все пак то го изкарва като немски агент,
към текста >>
78.
(82) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 27.VI.1940 г.
,
,
ТОМ 20
на работите в общината. И там докога ще търпите станалия вече пословичен кмет? 4. Ако обичате, сторете нещо да се проверят навреме и внезапно военните материални складове, докато е време. Да не става нужда утре да се реквизират обуща и дрехи. 5. Радио «София» е погнало наново Георги Бочев (ул. «Чаталджа» 6) за предаването, което той направи с разрешение на генерал Бойдев - завели са наново дело (справка № 5555, Паркета*, София). Грехота е вече да се отнасят така с това
дарови
то момче дармоедците на Радио «София», които, сами бездарници, не позволяват на никого да знае повече оттях. 6. Прилагам Ви една бележка, дадена ми от верен информатор, който е видял с очите си писаното. Може да го проверите неофициално (защото официално ще прикрият всичко - мошениците в България сега са синджир марка -подкрепят [се]). Просто се чудят вече хората накъде ще стигнем с такива отношения! Много моля да ме извините, че смущавам почивката Ви, но мисля, че огънят трябва да се ограничава, докато не е взел размери на пожар. Прилагам три писма. С почит: [Подпис:] Любомир Лулчев 27.VI.1940 г., София, Изгрева ____________ * Паркет - от френски: le Parquet - Главната прокуратура. (бел.
към текста >>
79.
(88) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VIII.1940 г.
,
,
ТОМ 20
да се върне предавателят отново на Бочев, който, като го поправи, да го подари на флотата, тъй като той самият желае това в знак на признателност - той е сирак, възпитаник на същата флота. Самия него нека го приберат на някаква съответна на знанията му работа в Божурище. Ако и това не може да стане по някоя причина, подарете му поне на това бедно и нещастно момче един паспорт, да се пръждоса в Германия, може би там съдбата ще бъде по-милостива с него. На другите места
дарови
тостта се подтиква отвсякъде - в нас живи ги изядаме... Бъдете добър да сторите нещичко за това
дарови
то момче. 3. Моля помилването на Димитър Николов Нечев, агроном, понастоящем в Бургаския областен затвор от 4.VII .н.г., осъден на три месеца затвор, загдето не искал да положи клетва като свидетел по едно дело (по идейни разбирания, или по-право - неразбирания...). За същия Ви говорих
към текста >>
80.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
българско население. И то по вина на Фердинанд. 266. Уолтър Рънсиман - английски политик и водач на Либералната партия, който е изпратен в Чехословакия през лятото на 1938 г. за политически сондажи, но Англия решава да жертвува Чехословакия и да се споразумее с Германия с цел да я насочи на изток, в което сполучва. Целта е да отклони готвещия се удар срещу нея, като го изпрати към Русия. 267. Невенка е Невена Неделчева, приятелка на Лулчев, детска учителка. Тя е имала проект да се намерят
дарови
ти деца - музиканти, художници, математици и др. и да се обучават в отделно училище със специална програма, за да си доразвият талантите. Тази идея я реализира Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков, управлявал България 35 години по време на комунистическата власт. Такова училище се откри в Горна Баня. 268. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе, съпруга на Петко Каравелов. Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски. Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма. Останала в паметта на българите като надарена жена в служба на народа си. 269. Княгиня Евдокия - дъщерята на Фердинанд, е срещу неговото завръщане в България, както и всички от децата му, заради неговата властническа натура. Той се страхува от «дъновистите» - последователите на Учителя Дъ-нов, защото всичко, което му бе казано, не изпълни и му бе предречено, че ще
към текста >>
81.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
българско население. И то по вина на Фердинанд. 266. Уолтър Рънсиман - английски политик и водач на Либералната партия, който е изпратен в Чехословакия през лятото на 1938 г. за политически сондажи, но Англия решава да жертвува Чехословакия и да се споразумее с Германия с цел да я насочи на изток, в което сполучва. Целта е да отклони готвещия се удар срещу нея, като го изпрати към Русия. 267. Невенка е Невена Неделчева, приятелка на Лулчев, детска учителка. Тя е имала проект да се намерят
дарови
ти деца - музиканти, художници, математици и др. и да се обучават в отделно училище със специална програма, за да си доразвият талантите. Тази идея я реализира Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков, управлявал България 35 години по време на комунистическата власт. Такова училище се откри в Горна Баня. 268. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе, съпруга на Петко Каравелов. Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски. Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма. Останала в паметта на българите като надарена жена в служба на народа си. 269. Княгиня Евдокия - дъщерята на Фердинанд, е срещу неговото завръщане в България, както и всички от децата му, заради неговата властническа натура. Той се страхува от «дъновистите» - последователите на Учителя Дъ-нов, защото всичко, което му бе казано, не изпълни и му бе предречено, че ще
към текста >>
82.
13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
тези единици са понасяли всичко седна непоколебима вяра, че те са на верен път - и че техните идеали ще се осъществят, макар и по-късно... Днес из цял свят се издигат стотици каменни студени паметници на първите пионери на новото;.паметници, шито напомнят какви жестоки са невежите, егоистите спрямо хората на новото. Вечната истина започва още от Библията. Смахнатият ратай Давид, когото дълги години правиха на луд, остави едни от най-добрите дни на управление на мъдрост, като
дарови
т цар на израилтяните. Лудия Исус* разпънаха на кръст между двама разбойници за неговото ново учение, на което учеше народа. Неговите боси, голи, гладни ученици се разбягаха, а впоследствие бяха избити някои от тях за новото „утопично” учение. А завеяният Исус, разпънат от старото, не стана ли глава на църква? Кои бяха прави? Болшинството ли или дванайсетте рибари със своя завеян учител? А Ян Хус не изгориха ли? За безбожния, утописта, завеяният Лютер не се ли издигат десятки каменни паметници из Германия днес? Трагедията с умопобъркания Галилей? А дванадесетгодишното измъчване на Христофор Колумб, да установи учени академици, че пътят за Индия може да бъде и на запад? Толстой в Русия как го приеха? А днес не са ли пръснати неговите последователи из цял свят?... Ами ексцентричният полковник от Хановер - Хинденбург, не беше ли наречен от силния и авторитетен кайзер Вилхелм II „смахнат утопист” и разиграван от град в град? Този утопист не стана ли фелдмаршал Хинденбург и днешен председател на
към текста >>
83.
ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
с неприязън за нея и от това разбрах, че тя след новото си ходене в Германия е донесла още по-”тъмни очила”. Царя не можеше да му се помене, че може и тя да има верни наблюдения. “Преувеличава” - ми възразяваше той. Евдокия, сестрата на царя, ми е правила впечатление на умна и енергична жена. Тя скоро схващаше същността на въпроса и си правеше свои изводи. Така, преди доста години, при един разговор бях я помолил да вземе под свое покровителство идеята да се отворят школи за
дарови
ти деца. Тя ми посочи веднага, това е работа повече за царицата, но че тя ще подкрепи тази идея, защото, каза тя: “странно е, че в нашата държава има училища за недоразвити и слаборазвити деца, специални училища, а за това, което ще е гордост за държавата -
дарови
тите деца - никой нищо не е направил.”23 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 907, № 92, 94; стр. 942, № 267; стр. 943, №273) При друг случай заговорихме за българския народ. Тя ми каза дословно: “Грехота е за пренебрежието към този народ, който е толкова добър, че може да му направиш десет злини, но щом му направиш едно добро - готов е да забрави десеттях злини.” Изобщо, моите впечатления от нея си останаха, че тя най-трезво схващаше приближающите събития, говореше за това, но изглежда не е имало кой да я чуе. Тя ми казваше, че царският институт може да се крепи само ако е полезен народу - сега светът излишни работи не може да понася. Тя беше много демократична в своите обходи - това видях веднъж, особено при едно нейно излизане от
към текста >>
84.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
отива нагоре, се топи снегът и по ламарината между двете бараки взе да капе пред вратата към кухнята и се образува голяма ледена висулка от тавана до земята, дебела над 40 сантиметра - сталактит. Като видяха това, тримата от комисията си излязоха и веднага отпуснаха стипендия на Косю - записа втория семестър и завърши образованието си със стипендия. Направихме постъпки пред Братския съвет, да му дадат стипендия, но те отговориха, че нямат пари. Добре знаехме, че отпуснаха на 5 „
дарови
ти”, от които нищо не излезе. 77. Защо не се построи братско общежитие на Изгрева След завръщането на Учителя от Мърчаево на 19.10.1944 г., сестра Веса Козарева отива при Него на разговор. Той й заявява, че никой не иска да работи за Братството, да изпълни Волята Божия. Сестрата възразява. Тогава Учителят й предлага да отидат в дома на брат Боян Боев, където по това време се събирало ръководството на Братството, и по-известните братя и сестри като Тодор Стоименов, Борис Николов, Николай Дойнов, Гавраил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Елена Андреева, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и др. Влизат с Учителя в голямата стая и сядат между приятелите. Учителят ги оглежда всичките и казва, че в момента Братството има много пари. Желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартала до ж. п. линията. Да ги раздели на парцели по един декар и на всеки изгревянин да даде по парцел с нотариален акт. Да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с
към текста >>
85.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
Небето. Мисля, че изгря някъде към 5 часа и 45 минути. Изведнъж изскочи зад Рупите. Едър, красив, блестящ! Казваме формулата: „Да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в нашите умове и да изпълним волята Божия в този свят!” Поздрав с дясната ръка. Постепенно започва да се развиделява и братя и сестри тихо, в медитация, идват и заемат място на върха. Скоро няма да има никакво свободно място. Развиделява се на изток! Чудни цветове се преплитат в неземната картина, рисувана от
дарови
т художник! Вижда се цялата долина надолу, чак до село Говедарци и до града Самоков, който свети, осветен с лампи. Надясно, в дъното, е мощният купол на Мусала и тя е свидетел на Великия ден, когато тука, на тебе, Рила, и върха, бе Учителят! Насреща - веригата на Великана - Рупите, Мальовица, а близо насреща - Салоните, долу с Мечата долина. Всички върхове са безмълвни и участвуват в тържеството. Отзад Харамията ни пази, на запад - Купена, Остреца, Дамга! Върхове велики, святи! И всички очакват този тържествен миг - Изгрева на Слънцето! Върхът е препълнен с народ! Че и долу, по скалите, по клека! Трудно е да се види Слънцето! Ето, и то се показва! Най-великият миг в живота на човека! Това Божествено око всичко озарява, живот дава, мир и хармония раздава! Медитация, песни, молитви. Музикантите са на поста си, макар че е хладно сутрин. Но Слънцето ще ни стопли! После се чете беседата. Светозар е съставил наряда - според начина при Учителя. Чете се една от чудните беседи, които Учителят е
към текста >>
86.
XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови
,
,
ТОМ 21
ми Еленка ме водеше често при Учителя! Виждала съм Го! Познавам Го!” Аз, Величка, като малка пеех много хубаво и бях много музикална. И се явих на изпит - конкурс да вляза в този хор. Издържах изпита и ме приеха. Изпитът беше на високо ниво и се провеждаше в Пионерския дворец, сегашната Семинария. Постепенно влязох в елитния състав, който изнасяше концерти. За да участвуваш в този хор, първото условие беше да си отличен ученик в училище и с примерно поведение. Всичките деца бяха
дарови
ти, имаха дарба за музиката, а също и бяха много интелигентни и всички - с отличен успех в училище. Защото много бяхме заети - 2 пъти седмично спявки по гласове, като Лиляна ги ръководеше. Един път в седмицата - солфежи, и то по тази система на Бончо Бочев и Тричков - Стълбицата, и за кратко време ставахме „отлични” в солфежа. Дотам, че можех да го преподавам! Още имахме и общи спявки - на трите гласа, също и подготовки за концерти. И в колко концерти съм взела участие? Много! Правителствени - в зала „България”, в Операта и др. с участието на много министри и други отговорни дейци. А веднъж за Нова година, ни приеха в двореца „Врана”. И дойде и Червенков, който по това време беше Председател на България. И масите бяха отрупани с чудни неща за ядене! Не мога да забравя. И аз заявих, че съм вегетарианка и не ям месо! И веднага наредиха и ми дадоха пържени картофи и други неща. Важното е, че не се страхувах да го заявя! Бончо Бочев беше с леви убеждения. Но дъщеря му Лиляна – „другарката
към текста >>
87.
XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
снимките в „Изгревът”, том XIX Здравей, Вергилий, Както вече ти обещах, ще ти обясня коя е тази жена в том 19 с Методи Константинов - снимки № 126, 12а, 136, 13а, 146 и 14а, Отляво на Методи Константинов е българската еврейка Иза Перец, живееща във Франция - Париж от дълги години. Тя е художничка и всяка година прави изложби в Париж и има посещение. Картините й са нежни и романтични. Мъжът й Давид Перец също е бил художник. Отдавна си е заминал. Има 2 дъщери - по-голямата Ева е много
дарови
т художник, като творчеството й е повече в черно и червено - протест срещу злото. Прави изложби в Париж. По-малката й дъщеря Даниел е певица. Иза Перец е вече доста възрастна. Бележка на съставителя Вергилий Кръстев На следващата страница прилагаме изпратена от Величка Няголова статия за Иза Перец. Статията се препечатва с любезното разрешение на г-жа Лияна Кирилова, главен редактор на „Вестник за жената”, издание на Журналистическа кооперация „Отечество”. Иза Перец: Останахме си бедни, изкуството ни даряваше с духовен разкош „Вестник за жената”, издание на Журналистическа кооперация „Отечество”. 14.Х1.1997 г., стр. 10, рубрика «Завръщане при корена», интераю на Надежда Соколенко с Иза Перец. След 16 години Иза Гершон видя отново родината си и направи първата си изложба у нас. Нареди картините си до творбите на своя съпруг - известния художник Давид Перец, чиито произведения красят престижни галерии и частни сбирки. В софийския артцентър „Ирида” за първи път бяха изложени нейни и на съпруга
към текста >>
88.
42. Мария Станчева Златева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
на болните приятели. Когато лекува някого, тя казва много пъти думата „Здравка, Здравка" и приятелите от Изгрева й слагат прякор Мария-Здравка. Тя почина на 18 декември 1964 година. Мария Златева е първата и най-добра учителка по цигулка на всичките изгревски деца, много от които намериха своето признание в музикалното поприще - професор Златка Ганева, Благи Жечев, Петър Ганев и други. След заминаването на Учителя, тя постъпва в Двореца на пионерите, където подготвя десетки и стотици
дарови
ти деца в усвояване на цигулковото изкуство. Мария много обича децата и те я обичат, учат с любов и постигнат забележителни резултати. След като се пенсионира, тя влива всичките си сили в музикалния живот на Братството. Най-редовно посещава беседите и свири на Паневритмията. Обича много планината и до последно ходи на местността „Зекирица". Добра приятелка и е Стойна Христова, с която ходят из Рила. Когато лагерува на Седемте езера, обикаля всяко езеро и свири подходяща братска песен. До края на живота си - 4 февруари 1996 година с цигулката си е в салона и на Паневритмията. Тя ми беше много близка и споделяше с мен всичките си мъчнотии, които имаше в живота. При нея се завря един Минчо с жена си, цигулар, който искаше тя да му остави апартамента си след заминаването си. Аз му направих хороскоп и й казах какви качества има, и че избора й не е добър. Всичко, което й описах за него, той го прояви и тя се отказа от него. Често ходех в дома й да поправя вратите, инсталациите и, да и
към текста >>
89.
53. Асен Арнаудов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Арнаудов* Асен Арнаудов е добър цигулар и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов. Всяка година Културният отдел на немската легация отпуска по две стипендии за следване на
дарови
ти българи в Германия. Асен пожелава да отиде да учи там. Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа. Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя. Той им казва да се явят при него след седмица - петък, 15 часа. Двамата отиват при Учителя на посочения ден и час и той ги поканва в приемната си. Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум, защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки. След неговото изказване Учителят се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно - без да е взел нито един лев. Той записа и Паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него. " Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква. Хазяйката - възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба.
към текста >>
90.
3. Естеството на болестите Д-р Иван Жеков. Естеството на болестите. Библиотека за природолечение № 2, стр. 2.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
храносмилателните органи.» Voltaire предупреждава с мотото: «Regime vaut mieux que medicine», т. е. «Повече струва режимът, отколкото лекарството.» Ценните трудове на проф. Tose Castro и на Д-р Mentunis и на много други просветени хигиенисти и трофолози доказват по неопровержим начин, че не може да има здравие без едно физиологично хране- ние и че само това има даже силата да лекува най-тежки болести. Д-р Carton, председател на «французкото натуристическо дружество», един от по-
дарови
тите живи клиници, в своя трактат «туберкулозата поради артритизъм», казва: «Терапевтическите случаи показват, че предписванието на един туберкулозен артикулерен една дажба, различна в качество и количество, според степента на интосикацията му, достатъчна, разбира се, на неговия храносмилателен баланс и на неговата стомашна функционална способност, означава безусловно един принос в подобрението на неговия причинен артритизъм и в същото време и на неговите последующи туберкулозни поражения и, разбира се, е едно излекувание, ако единият или другият от тия два болезни фактора не е турил организма му вън от борбата, а когато, напротив, една силна дажба, както се казва, добавка или пресищание, която надминава неговата нужда за храна и неговата стомашна сила да я трансформира, ще остане винаги несмляна, ще го отрови с продуктите на несъвършения метаболизъм и ще влоши в същото време неговия артритизъм и неговата туберкулозна компликация.» Това, което става, именно, с окайвания днес метод силната
към текста >>
91.
XIII. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ЗА СЕЛО БРЕЗЕ
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
влизаха няколко квартала от града и някое училище. А в града имаше тогава три училища. Това го съобщавам като свидетелство, че онези идеи, преминали през главата на Невена Неделчева, можеха да се осъществят само чрез централна власт с програма и грижа за народа. Такава бе истината за това време. --------------------------------- [1] Село Брезе е към община с. Искрец, които са в района на гр. Своге. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [2] За проект за училище на
дарови
ти деца виж «Изгревът», том XX, стр. 942, т. 267, стр. 943, т. 273. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [3] За интернат на бедните деца виж «Изгревът» том XX, стр. 905, т. 82. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий
към текста >>
92.
8. Вестник Зорница и неговите редактори и сътрудници
,
,
ТОМ 24
народен учител Неофит Рилски. Свършил е Американското научно-богословско училище в Самоков. Ив. М. Цаков пое редактирането на "Зорница" в много тежки и пълни с отговорности години - през 1917 г. в разгара на общоевропейската война. През негово време "Зорница" става орган на Българското Евангелско Благотворително Дружество. Една от най-големите му заслуги е преместването на редакцията в София. Тука, в кадъра на най-деятелните сътрудници на главния редактор, се зачислява
дарови
тия журналист г. P. X. Маркъм. Пламенният дух на последния и вещото му перо, съчетани с толерантността, благостта и възприемчивостта на п-р Ив. М. Цаков, разширяват влиянието на "Зорница" всред българския народ. В София вестника увеличава числото на абонатите. И точно във вихъра на тая строителна работа, смъртта грабна труженика Ив. М. Цаков на 30 март 1925 г. И падналото знаме от ръката на бащата-покойник се поема от неговия син, Н. Ив. Цаков, настоящия редактор на "Зорница". Андрей Стоев Цанов Роден на 14 март 1842 г. в с. Равнище, Тетевенско. Свършил Американското научно-богословско училище в Пловдив през 1866 г., където след това остава учител 3 години. Следвал по-после естествени науки в Америка. Учителствувал е в Американското училище в Самоков от 1873 до 1901 г., развивал е богата книжовна дейност. Още от начало на излизането на "Зорница", той е бил неин сътрудник. Той е първият редактор българин на "Зорница", и я редактирал цели 12 години - от 1902 (когато "Зорница" се премества от
към текста >>
93.
4.3.3. Един българин в Американския литературен свят
,
,
ТОМ 24
е предал, според наклонността си, на литературна работа. Сътрудничил в някои от меродавните американски вестници и списания, като Boston Transcript, New York Tribune, Chicago Tribune, The Forum и др. Той е едничкия българин, който е писал проза и поезия на английски език, когото владее тъй съвършено, щото много от американските видни люде са го хвалили, а някои от вестниците и списанията високо ценили. Запример, Бостънския ДейлиЖурнал, в една дълга статия, озаглавена: "Ватралски, един
дарови
т син на България" говори много ласкателни думи по адреса на този наш съотечественик; а главния редактор на Бостънския Транскрипт пише: Т. Стоян Ватралски е българин, свършил Харвард и който пише английски по-добре от повечето от нас (редакторите). Той се движи в най-високите кръгове на обществото тук (Бостън) и Кеймбридж". А Чикагския Хроникъл го описва със следните думи: "Личността на Ватралски прави особено впечатление. Има нещо в този човек, което внушава сила, огън, ентусиазъм". Още в Академията г. Ватралски получил първата награда за декламация; но особено се заинтересувала в него американската публика, когато в един анонимен конкурс през 1894 година неговата химна" Baccalaureate Hymn" се избрала от назначената комисия за най-превъзходна. Комисията и публиката останали учудени, когато разбрали, че победителя конкурент бил чужденец, и то, от малко- известния на американците български народ. По този случай са писали всички Бостънски вестници, а някои печатали химна заедно с портрета и
към текста >>
94.
9. Дядо Петър Тихчев, един от първите последователи на Учителя
,
,
ТОМ 24
Тихчев, един от първите последователи на Учителя Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. T. 4. София, Библ. Житен клас, 1995, с. 143. Галилей Величков Дядо Петър Тихчев, един от първите последователи на Учителя, разказва следното: "След седемгодишно следване в Америка, г-н Дънов се завръща в България и отсяда във Варна при сестра си Мария. Веднага евангелистите в града обявяват, че пристигнал
дарови
т богослов от Америка и че ще бъде назначен за пастир в църквата им. На поканата, обаче, да държи първата неделна проповед, Той не се явил и така отклонява платеното назначение. Евангелистите, ядосани от отказа, почнали да злословят по Негов адрес, като го обвинили, че не ще да се назначи на работа. Това беше повод да се обърна към сестра му с писмо, като запитвах още ли г-н Дънов е без работа и още ли го храните наготово. От нея получих писмо, в което тя ми отговоря: "Жалко, че и ти си се подвел от тази клевета. Бъдещето ще покаже дали ние храним Петър, или Той храни нас. Всички ще разберете
към текста >>
95.
14. Евангелският пастир
,
,
ТОМ 24
на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. T. 6. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 543-544. Райна Каназирева Друг спомен. Същият, дядо Петър [Тихчев] ми разправи следното. След седемгодишно следване в Америка (Учителят заминал за Америка в 1888 г., а се върна в 1895 г.), дето завършил два факултета - богословие и медицина, Петър Дънов се върна в България и отседна във Варна при сестра си Мария, семейна. Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка
дарови
тия богослов Петър Дънов и ще бъде назначен пастир в църквата им в града. Същевременно го поканили да държи проповед в църквата им в неделя. Той обаче не се явил и отклонил това платено назначение. Мина така известно време в очакване, евангелистите се ядосваха и почнаха да говорят против него, че го мързи да се назначи на работа и пр. Подведен от тия слухове и аз писах на сестра му: "Мария, още ли Петър ще стои без работа, още ли ще го храните наготово?" Тя ми отговори: "Петре, жалко, че и ти си се подвел от тая клевета. Бъдещето ще покаже дали ние храним Петър, или Той храни нас. И всички ще разберете
към текста >>
96.
2. Малкото добро
,
,
ТОМ 24
ръце, запушваше ушите си и излизаше вън. Той беше Венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпратеше всичките си ученици, влизах аз и той веднага започваше да свири. Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене. И тъй, когато разумният свят ви свири, не искайте вие да свирите. Седнете и слушайте внимателно, как ви свирят. Разумният свят предава уроци и изпитва не
дарови
тите ученици. На
дарови
тите само свирят. - Какво свирят? - Симфонията на любовта. Вие слушате тая симфония и се учите. Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Любов. Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Мъдрост. Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Истина. Това са редки събития. Да благодарим, че сме срещнали такива
към текста >>
97.
1. Откъде идва Петър Дънов в Свищов
,
,
ТОМ 24
има само четири" в съответствие с Указа на Княз Дондуков - Черкаски написан от проф. Марин Дринов само година преди постъпването на Петър през 1879 г. [3-118] Благоприятните аспекти събират във варненската гимназия изтъкнати за времето просветители, с което за него става възможно да изучава достатъчен брой учебни предмети в последствие допълнени и разширени в Свищов, Медисън и Бостън. Дават се най-благоприятни условия и за музикалното му образование - Петър Дънов има бъдеще на
дарови
т музикант. Фактите потвърждават това. Тук той получава възможност наред със заниманията си в училище да взема уроци и по цигулка, с която не се разделя до края на живота си. Впоследствие Учителят, който има отлично изработен вкус към музиката дава на учениците си неземни музикални произведения, изявява се като виртуозен цигулар, композирал е над 170 музикални упражнения и песни. Чрез своите последователи прави достояние на човечеството Паневритмията - песните на хармоничните Движения. Такива благоприятстващи условия, които съвпадат с реалните исторически факти карат неговите биографи да твърдят: "Той винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия"[3-116]. Петър Дънов решава да продължи в методисткото научно-богословско училище в
към текста >>
98.
Съдържание
,
,
ТОМ 25
от Управителния съвет на Общество Бяло Братство - Русе относно разпорежданията с материалните приноси - 22.09.1935 г. 819 14. Напътствие за провеждане на молитвени събирания. Свободни общи, групови и единични молитви в 5 и 18 часа 6.10.1937 г 820 15. Молитва за България - 26.05.1943 г., Бургас 822 16. Молитва за мир 822 17. Скрижалите на Минчо Сотиров - напътствия от Учителя. Бележки на Вергилий Кръстев 823 18. Писмо от Братския съвет, София до Пенка д-р Станчева за фонд "Даровити младежи" - 25.12.1945 г., София 824 19. Писмо от Братския съвет, София до Пенка д-р Станчева за братята, които ще подписват официалната кореспонденция - 5.03.1946 г., София 824 20. Писмо от Братския съвет, София до Пенка д-р Станчева за бележка при нощуване в стаите за гости на "Изгрева" 3.09.1946 г Бургaс 825 21. Заявление от членове на Управителния съвет на Верско общество Бяло Братство, Бургас относно иск към салона на братството - 25.05.1950 , Бургас, 826 22. Писмо от Боян Боев до Минчо Сотиров - 24.01.1952 г., София 827 23. Писмо от Боян Боев до Минчо Сотиров - 24.07.1953 г., София 828 24. Кратка биография за живота на брат Минчо Сотиров Господинов 828 25. Родословие на Минчо Сотиров 830 26. Домочадие на Минчо Сотиров 830 27. Минчо Сотиров (9.10.1875, Сливен - 10.11.1954 г., с. Тополица, Айтоско) 833 28. Александра Сотирова (26.03.1880, Сливен - 8.12.1924, Бургас) 834 29. Съобщение по случай 40 дни от заминаването на Минчо Сотиров - 11.12.1954 г., с. Тополица 835 30. Списък на
към текста >>
99.
18. ПИСМО ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ, СОФИЯ ДО ПЕНКА Д-Р СТАНЧЕВА
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
БРАТСКИЯ СЪВЕТ, СОФИЯ ДО ПЕНКА Д-Р СТАНЧЕВА за фонд "Даровити младежи", 25 декември 1945 г., София (подписали: Тодор Стоименов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Манол Иванов) (машинописен текст) София, 25 декемврий 1945 г. Бургас Любезна сестра Пенка Д-р Станчева Заедно с настоящето Ви изпращаме правилника за фонда "Даровити младежи", основан при Братството. Този правилник е одобрен в тази му форма от Братския съвет в София, съгласно мандата даден му на събора тази година. Надяваме се, че през настъпващите празници ще Ви се отдаде случай да поканите братята и сестрите от кръжока Ви /както и в кръжоците из селата в околията/ да внесат по някоя сума за засилване средствата на фонда. Доста подходящи дарители за фонда се указаха нашите братя и сестри, които празнуват свой имен ден или рожден ден. Вместо да изхарчат суми за прекалено тържествено празнуване, отделят и по една сума за фонда "Даровити младежи". Също и тия, които имат някакъв радостен случай в живота си /женитба, родено дете, нова служба, материална сполука и пр./ Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден, например, да видим, че са се събрали достатъчно суми и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв. Добре е Братството Ви да си определи ден в годината, когато всеки да внесе каквото може за фонда "Даровити младежи". Когато се реши избирането на кандидат, ще Ви изпратим формуляр за попълване
към текста >>
100.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
давам на сития граф топлите чувства, що Учителят с такава грижа и любов отхрани у мен. Добринке, бъди за мене това, което аз бях за Крумчо и аз няма да лъжа вече... Не, не мога повече да работя при евреина. Той иска да източи силата ми до капка. Макар, че е „много доволен” от мен, но аз трябва да го напусна, че каквото нека да става. Вървя по разкаляните улици и се чувствувам тъй скръбна и самотна, тъй изоставена. Отмиля ми и ученето. Тия учители не са за нас. Може би за някои много
дарови
ти ученици, но не и за моята бедна тъпа глава. Само бр. Боев може да ми помогне и никой друг. Неговото търпение е безкрайно и велико. У дома е неприветно. С какво ще залъжа глада си? Чия усмивка ще ме срещне там!? Ето гълъбът идва само нощем, когато знае, че вече съм заспала... Нима той не вижда моята обстановка, нима се не досеща за това, което е хубаво за един учащ. Не забелязва ли моята посърналост. Защо не пита. Па и да не пита, нека направи една грешка да ме изненада с нещо, което би било много уместно сега. Но аз говоря глупости. Че това съвсем ще ме подчини на една чужда воля. Не, не. Палтото ми е изтъняло като цедилка. То е чисто и изкърпено, но тънко, тънко. Нашите от дома още ме подиграват. Още гледат недоверчиво на моята работа. Дали пък наистина не греша! Дали не беше по-добре да вървя по стария утъпкан път, гдето досега са вървели моите сестри от света? 19 ДЕКЕМВРИ 1925 г. Боже мой, Боже мой, велик си Ти! Велика е тая Добринка Емануилова! Ето нови 700 лв., придружени с едно
към текста >>
101.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
пак може да ми се случи същото. Сега, към VIII клас или „Erste Prima”, както казват германците. Колко е хубаво, че отново учим! Колко чудесни неща се уясняват у нас! Сега освен Соничка си имам още една посестрима - Лили Антикова -единствено дете на благородни родители. И тя, поради болест, се явява частна ученичка с мене. Но тя е чудесна! Как блестящо издържа изпита си за VII клас. Тя е обградена с най-отличните софийски учители - платени богато от родителите й, па и способна и
дарови
та е като професор. А колко е тя и красива! Соничка вече никак не може да приказва. И тя учи, и тя е не по-малко способна от Лили. Аз съм при тях - прашинка! Ах, как хубаво ме храни и пои Соничка покрай седмокласния ми изпит. Те сега живеят на „Оборище”, но всеки ден слугинята им носеше на поднос това, що Соничка изобилно нареждаше с милите си ръчички. Понякога идва да учим заедно. С шепнещ глас ми обяснява по физика - но тежко ми и горко! Здравка вече е сериозно болна, почти не става от леглото. Чудно нещо, а изглеждаха тъй здрави със Соничка! Майка им ги обожава. Те и трите четат романи и после споделят впечатленията си. Приличат на три сестри. Но от ден на ден двете момичета гаснат като цветенца с прегризани корени. Соничка е тъй хубава! Косите й копринено бакърени, а гушката й беличка и пълна. Но какво става вътре, че гласните струни не работят? 5 ОКТОМВРИ 1927 г. ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 5 октомври 1927 г. Хелмира, сестрице моя ! Само Божията Любов носи пълния живот !
към текста >>
102.
3.3.1. Спомени на Олга Славчева, записани от Мария Райчева
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
Едва-що съм изговорила само няколко думи, и усетих подухване на хладен лъх над главата ми от помахването на Неговата десница. Той не дочака да изкарам цялата молитва, рече: „Как сте?" „Облекчение, облекчение, Учителю!" Грабнах десницата Му и с изобилни сълзи, течащи еднакво и от двете ми очи, целунах ръката Му. Тогава Той ме помилва по бузата и рече: „Хайде, иди да си учиш!" Момиченцето, което роди бременната жена, стана балерина в Народния театър - необикновено красиво и
дарови
то. То умря от загнояване на слуховия нерв. Когато казахме на Учителя, Той рече следното: „Майката знае ли защо й стана това?" Завърших детските градини и съм вече студентка втора година. Взех да чета усилено за изпит. Внезапно почна да ми се вие свят. Не смеех да си повдигна главата. Една сутрин, като си решех косата, в тила усетих много силна болка от гребена. Попипах да видя какво е - буца колкото яйце в тила. Тичам на Изгрева при Учителя. Аз казах: „Как ли съм се ударила без да усетя!" А Той каза: „Не е от ударено!" и стана много сериозен. Вдигна ръката Си я допря до буцата. До вечерта от буцата не остана следа. През 1933 год. бях вече студентка 6-и семестър. Много работа и много труд по изготвянето на моята теза. Хазяите ми живееха в два етажа и тавански стаи. Аз заемах сутерена - стая и кухня. Влизаше се през кухнята в стаята ми. Учех само в кухнята, защото само там имаше комин и можеше да се постави печка. Един ден, без предупреждение, вратата на кухнята се отваря и хазяите ми, мъжът
към текста >>
103.
6. Песните на Учителя, 6.1. “Излязъл е сеяч да сее”.
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
и на здравето. Един ден тя щеше да се превърне на жив стрък в науката за възпитанието, щеше да се превърне в школа на човечността. Музиката бе средство, оръжие, метод и чакаше своето време и своите дръзновени пионери, които щяха да строят път не само към музикалните училища, като средство за препитаване, не само към концертните зали като място за музикална наслада, а към простото обикновено човешко жилище, към всяко човешко сърце и ум, към всеки човешки глас, за да пеят не само
дарови
тите, талантливите, а всички. Ни един човек на земята не бе лишен от органически, великолепен и сложен инструмент - човешкия глас. Всеки значи можеше и трябваше да пее. Да, нататък след онзи паметен ден, когато в нашия град имаше сбор, когато за първи път прозвуча оная песен - всичко остана да звучи все така живо и свежо, за да се разкрият безбройните музикални празници, които нямаше да стихнат. Възторжено щяха да звучат и маршовете този величествен апотеоз на текст и мелодия: “Братство единство” с който щяхме да посрещаме и изпращаме празниците, гостите, с него щяхме да пътуваме към планините, с него щяхме да посрещаме Учителя. Мощната вълна на Братството щеше да се влива и излива, за да стигне до всички народи зовът на Любовта, Мирът на радостта за които човечеството ожидаше. Вдълбочени в съзерцание, ние щяхме да преживеем необикновеното вълнение, че си изправен пред очите на Великата Реалност, душата е изпълнена с благодарност и в тоя миг можеше да пееш задълбочените песни: “Благославяй
към текста >>
104.
8. Нива, а не кутия
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
да вникнем в духовния мир на ученика и да разберем какво е направил той с онова, което е получил и дали е успял да го направи свое лично богатство. Ученикът има известни познания, може да са повече или по-малко в зависимост от неговата интелигентност и старание. Тези знания са негов капитал, което той се сили да тури в работа. Може ли да манипулира с него или не. Ето къде е важния момент от живота на ученика - бихме казали съдбоносен. Ученикът може да има много знания, той може да е
дарови
т, способен, талантлив, може да има гъвкав ум, силна памет, въображение и добре да е слушал Учителя, добре да е разбрал онова, което се преподава. Но ако е спрял до разбирането, без да стигне до приложението, когато друг, който има по-малко знания, туря всичко в обръщение, успява разбира се този, който има по-малко знания и прилага, отколкото другия, който има много знания, а не прави нищо с тях. Ученикът тогава прилича на онзи градинар или земеделец, който има отлични семена за посев от най-хубавите сортове. Подредил ги е в една хубава кутия, скъпоценна дори, класифицирал ги е, подредил ги е грижливо, кое за какво става, какъв сорт плодове ще дадат, ако евентуално ги посее, отбелязал е каква хранителна стойност имат, какво е качеството им и пр. пр. Ние си представяме живо този градинар - ученик, който грижливо е подредил знанията си, знания, които с не малко чувство на превъзходство ги показва след което наново затваря кутията си и я скривя. Ученикът може да блести от знания и красноречие,
към текста >>
105.
117. Невежеството на учения и отрицанието на духовната същност на живота. Статията
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
на интерес и занимания с това, което според него било „нереално” а също така и на предположения за „халюцинации” и т.н., д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати”, между които, доколкото си спомняме, то постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати” в списанието му продължава и не се знае още кои
дарови
ти представители на човечеството ще имат честта да влязат в него. Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни е възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма” от защитници на Православната църква, ние ще трябва да заявим, че чисто и просто, манията на д-р Кирил Чолаков да търси „психопатични заложби” в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството - самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатичност” или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум. Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на д-р К. Ч. в областта, която е избрал за свое призвание; ние не можем да не подчертаем, че той е
към текста >>
106.
1.16. Учителят за България и българите. - В: Калименов, Сава. На българина. Т. 1. Ръкопис.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
народ. Иде Божето благословение за всички народи. Които са готови, ще проверят това след десет години. Други някои - след сто години. А най-неподготвените - след хиляда години. Ще дойдат истинските писатели в света, които ще служат на Истината. Светът се нуждае от истински учени, музиканти, художници, които да разбират Истината и да я прилагат. Навсякъде има такива хора. И в България ги има, но няма още условия за тяхното проявяване. Народите още не могат да почитат своите
дарови
ти хора. Какво научиха българите от многото войни на своето минало? -Изхарчиха милиони и милиарди. Какво още научиха? - Станаха упорити, твърди като кремък и развиха крайно критичен ум. Всички войни, които българите направиха от началото на своето съществуване до сега, се диктуват от Сатурн, който управлява България. Да обичаме истината с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, това е първото нещо, което е необходимо за българите, без разлика от най-големия до най-малкия. Второто нещо: българинът трябва да обича светлината, абсолютната светлина за ума и да я желае с всичката си душа и с всичката си сила. Третото нещо: българинът трябва да обича чистотата на сърдцето си и да я желае с всичкото си сърдце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ако можем да приложим тия три неща в България, вътре в една година ще имаме една съвършено нова култура. В една година българите ще отидат хиляди години напред. И не само това, но в десет години
към текста >>
107.
1. „Изгревът, том 10 от 1999 г., София
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
ветераните: Д-р Миркович, Пеню Киров, Тодор Стоименов, с. 257-263. 20. Родословното дърво на Георги Събев. Заминава си на 18.Х.1992 г. в гр. Бургас, с. 263-271. VII. 21. Пред прага на загадъчното - от Георги Събев, с. 272-441. VIII. ДЪЩЕРИ И ВНУЦИ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ:. 22. Верка Куртева - с. 447^90. 23. Надка Куртева - с. 491-564. 24. Надка Боева - с. 565-578. 25. Румяна Добрева Ганева - с. 579-584. 26. Желю Танев - с. 585-602. 27. Бялото Братство в град Айтос - с. 603-643. IX. 1. Фонд „Даровити младежи" - с. 608-619. 2. Членовете на Братството в Айтос дават приноси - с. 620-624. 3. Списък на тези, които получават литература - с. 624-632. 4. Ръководителите на Бялото Братство в Айтос - с. 633-640. 5. Мисли на Учителя за 9 дни - с. 641-643. X. ИСТОРИЯТА НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО - ПОУЧЕНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И НЕБЕСНИ - „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ X, с. 645-682. 1. Чествуването на 120 годишнина от рождението на Георги Куртев (1870 - 1990 г.) Тук са поместени писмата ми с Георги Събев, показващи всички затруднения и препятствия, през които трябваше да се премине. Това трябва да се проучи добре, за да не бъдат заблудени някои человеци. За отклонилите се това не е необходимо. Връщане за тях няма. - с. 645-653. 2. Първият концерт от музика на Учителя Дънов в Камерна зала България на 15 юни 1991 г. от 11 часа, с 220 места и 100 човека правостоящи - с. 653-659. 3. Излизането от печат книжката „Георги Куртев - животопис" - с. 659-661 и „За сборника", виж с. 244-247. Поради големото съпротивление
към текста >>
108.
Спомени и стихове за Светозар
,
Георги Иванов
,
ТОМ 32
поколения, неговото и две преди него. Светозар бе участвувал в изгревския живот пълноценно, защото такава е била неговата мисия, която е диктувала житейската му съдба - да бъде неразривна част от историята на Бялото братство. Ако започнем с „пеенето и свиренето”, според заглавието на гореспоменатите томове, трябва да кажа, че брат Светозар, макар и не школувал в музикални училища и академии, макар и не пял в оперни театри, и не свирил в известни музикални състави, бе изключително
дарови
т певец с приятен и завладяващ глас. На братските събирания при пеенето на нашите песни, неговия глас винаги беше гръбнакът на общото песенно изпълнение, с неговия верен слух и тон, а и с неговата завладяваща сила и красота на гласовия му тембър. Без да влизам в ролята на музикален критик, смело мога да кажа, дори в Бялото братство, където са се подвизавали изключителни певци, Светозар бе един от най-добрите. Като изгревско чедо и според изгревската традиция, е бил в младостта си и цигулар. Не е станал музикант-професионалист, нито виртуоз, но той завеща и препредаде своята любов към цигулката на сина си и свиренето продължи да бъде семейна черта на неговия род. След пеенето и свиренето, аз с благодарност заявявам, че брат Светозар с много търпение ме научи да играя паневритмия сред божествената обстановка и райските красоти на Рила. Жаждата за учене, друга характерна черта на изгревските жители и последователи на Учителя, също беше на завидна висота при брат Светозар. Макар и не достигнал
към текста >>
109.
32. Общ окултен клас: 3 апр. 1942 г.
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
мисленето, чувстването и постъпките, дълго живеят. Човек с немузикални чувства, има къс живот. Всяка сутрин изпявайте една любовна песен по новия начин. Как ме обичат и дали ме обичат другите, това е тяхна работа, пък аз как да обичам, това е моя работа. Щастието се постига само по пътя на Любовта. Христос казва: „Прилагайте святото!” За кое свято говори Христос? - За святото на Любовта. Ще ви дам едно правило: всяка сутрин, на обед и вечер да пеете по 15 минути. Всякога за
дарови
тите души има всичко. За някой души е оскъдно, триците се дават на тях. Има един закон: природата ти дава нещо. Като си дадеш поръчката за новото, ще го употребиш. Искаш нещо от природата, природата ти казва: „Дай!” Проекта за какво ще го употребиш? Проекта е един залог. Пази в себе си спомена за най-хубавите работи. Но най-мъчните в живота идат, когато не си спомваш хубавите работи. А пък, когато си спомвате хубавите работи, отколкото лошите, тогаз живота се подобрява. Затова законът е: спомняй си хубавото в света. Четеш една книга, най-хубавото, което си прочел, запомни го в себе си и го спомняй. Без Любовта, живота е непонятен и ти не можеш да бъдеш щастлив, да обичаш някого. На гости отиваш - отивай в новолуние, т.е., когато Луната се пълни, не когато Луната се разсипва. Ако в света има десет души праведници, работите ще се оправят. Като възприемаш светлината, трябва чувства, мисълта тези напреднали същества, които я изпращат, да се радваш, че си в общение с тези същества. Има много
към текста >>
110.
Бележки за съдържанието на стенограмата на Савка Керемидчиева
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
е на свят. Турците казват: „Циганина червеното обича, ябълките пуска.” Сега аз се навеждам на тази мисъл по следующите съображения: в света съществува един велик закон, това го наричат на немски Опуленс, или закон, който привлича и радостите и скърбите. Стоката е добра, той трябва да бъде толкова умен, че като продаде, да спечели нещо. Но сега, да кажем ти искаш да бъдеш здрав, не искате да бъдете болни и някой от вас иска да бъде учен, не иска да бъде прост, искате да бъдете талантливи,
дарови
ти, да се проявите в света. * * * Бележка за съдържанието на стенограмата на Савка Керемидчиева Борис Николов Тази беседа а печатана. Ние превеждаме стенограмата до тук, за да се направи едно сравнение, как е стенографирана, как е дешифрирана, и как е редактирана беседата за
към текста >>
111.
184. Трябва да имаш ясна представа за себе си какво и колко знаеш, и колко можеш
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
ИМАШ ЯСНА ПРЕДСТАВА ЗА СЕБЕ СИ КАКВО И КОЛКО ЗНАЕШ, И КАКВО И КОЛКО МОЖЕШ - Беше почнал да ми разказваш за майчиния си род - подсети Христов Андрей. - Да, той е чисто български, селски. Дядо ми бил голям земевладелец и овчар, клъвнал го петел и умрял много рано, но прадядо ми доживя 104 години, баща му - 121 години, маминка живя 95 години... - Който живее дълги години показва, че право мисли - поясни Христов. Андрей продължи: - От този род имаме много способни и
дарови
ти хора. Една издънка от него е Васил Коларов, един от главните организатори на славното комунистическо въстание през септември 1923 година, за което при по-свободно време ще го говоря. Христов се усмихна снизходително и добави леко злъчно: - Който с Георги Димитров след въстанието благополучно избягаха, а народа оставиха да се пече като риба на скара!* [*Виж „Изгревът", т. 1. 2. изд. 2011, с. 546-552, 546-553; т. 20, с. 982, № 552.] Андрей се ядоса, но не възрази, продължи да разказва: - От този род има и революционери. Едвам помня един мой братовчед, казваха го - Мъглата Милю. Той като комита през турско време бил хванат в гората Памара - Дели-Орман и окован във вериги, бил откаран в Русчук. Дядо ми - чорбаджи Христо, гарантирал и го освободили. Неговия син -бати Кръстю, забягна в Русия да участвува в революцията. Имам и двама вуйчовци, много добри хора. Единия - Димо, хванал жена си в изневяра, от мъка отишъл да освобождава Македония и там бил убит. А другия - вуйчо Димитър още е жив, на 80 години. Той е
към текста >>
112.
7. Астрологични качества на гласа. Упражнения за пеене. Характеристика на тоновете. Песента „Ти ще сполучиш в света” (Красив е живота на ангелите) (24.01.1941, петък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
второстепенни: 1) Лекота - която астрологически отговаря на Луната; 2) Обем - който отговаря на Юпитер; 3) Интензивност - която отговаря на Марс; 4) Цвят или колорит - което качество отговаря на Венера; 5) Вибрато10 - което качество отговаря на Меркурий; 6) Точност - което качество отговаря на Сатурн. Аз бързо пиша всичко, което Учителят ни говори. Брат Христо и той извади листчета и пише. Учителят каза: - Всичките тези качества трябва да притежава гласът на обикновения певец. За ДАРОВИТИЯТ ПЕВЕЦ имаме пак трите основни качества на Слънцето: 1) Топлина, 2) Светлина и 3) Сила. Останалите шест качества са: 1) Подвижност - Луна; 2) Активност - Марс; 3) Нежност, финес - Венера; 4) Широта - Юпитер; 5) Пъргавина - Меркурий и 6) Концентриран тон - Сатурн. - Значи качествата за обикновения певец и за
дарови
тия певец са девет, казах аз. Учителят продължи: За ГЕНИАЛНИЯ ПЕВЕЦ необходими са освен първите три качества: 1) Топлина или мекота, 2) Светлина или яснота и 3) Сила или метал. Освен горните девет качества, певецът трябва да притежава още качествата на седемтях добродетели: 1) Надеждата или въображението - които астрологически отговарят на Луната; 2) Правдата - на Марс; 3) Любовта - на Венера; 4) Вярата - на Юпитер; 5) Разумността - на Меркурий; 6) Мъдростта - на Сатурн; 7) Истината - на Слънцето. Когато има нарушение на едно от тия качества, гласът боледува. Има начини, с които могат да се лекуват тези дефекти (заболявания). Ученикът на новото пеене трябва да притежава добро
към текста >>
113.
59. Песента „Моето Слънце днес ще изгрее” (30.10.1943, събота, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
и всичката ми мъка изчезнаха. Възродих се при Него. Аз се вгледах продължително в лицето на Учителя и забелязах, че въпреки че лицето Му сияеше от Божествена радост и се усмихваше, но долавяше се една дълбока тъга в погледа Му. - Учителю, казах аз, не искам вече да пея в Операта. Много несправедливо постъпват с мене. Художественият съвет ми възлага роли, които не са за мене и аз не искам да ги пея. Учителят помълча малко и каза: - Ти не обичаш много да повтаряш заради другите. Ти си
дарови
та и бързо заучаваш, а те те уморяват с много повторения заради другите, които мъчно заучават. На сцената сега ти пееш ролите си, които си ги живяла в миналото, в миналите си животи на земята. Така ти бързо ликвидирваш кармата си. Заедно с това, там ти ще извършиш една Божествена работа. Сега, продължи Учителят, в Германия, в Полша и другаде, много виртуози останаха без ръце, много деца останаха без родители. Много видни професори, музиканти загубиха ръцете си, нозете си и живота си. Едни ослепяха, други оглушаха. Сълзи изпълниха очите ми. Обзе ме срам пред страданията на тези мъченици. Учителят продължи: - Днес цяла Европа гори. Ние трябва да се молим, да им помогнем с молитвите си. До мен непрекъснато достигат воплите на страдущите. - Учителю, изплаках аз, простете ми загдето Ви занимавам със себе си. Ще търпя! Заради Вас всичко ще пея. Всичко ще търпя с любов. - Ако ти не роптаеш и понасяш там всичко с любов, по-скоро ще ликвидираш кармата си. И най-долната работа да ти възложат, приеми
към текста >>
114.
9. Член на семейство Депорт
,
,
ТОМ 34
и солничката за сол - всичко. А след като си отидат американците и платят тази голяма сума, отивахме ние в Добин с кола и се получаваха чудесни есенни дни, и там правехме ний последен курорт. Тъй че в стаята, в която ме туряха да спя, беше над главата ми голям паун и всички, такива - картини - няма, самите стени са рисувани, даже и гаражът за автомобили. Вътре тя е влязла и със стълба е нарисувала прекрасен изгрев на слънцето, както излиза от морето - вътре, дето е колата. Много
дарови
та беше. Тя е моя връстница, с шест месеца по-голяма. Тя обичаше един младеж - Жак Дюпон, също пианист-виртуоз. Неговият баща беше импресарио на най-големите артисти в света, които посещават Париж. И прави големи реклами. Когато синът му изнасяше концерт в Париж, цялата tour Eiffel, Айфеловата кула, вечер се осветяваше: цък - тъмно, пак цък -тъмно. Това много пари струва. С лампички, като цъкне, се чете надпис голям, със светещи лампички: „Концерт Жак Дюпон”. И пак угасне - пак „Концерт Дюпон”. Рекламата ту светваше, ту изгасваше. Това много пари струва. Бащата го правеше. Сега, не знам дали тя се ожени за него, щото аз напуснах Париж и се върнах вече в България, но тя се среща непрекъснато с Венцислав, защото концертират заедно и е професор в Държавната консерватория в Париж. Сега и винаги ми праща много здраве. Ако искам да отида в Париж, жива е. В.К.: Колко време изкарахте там - 4-5 години? Л.Т.: В Париж четири години и половина. ______________________________ 26) Ивон Депорт / Yvonne
към текста >>
115.
124. Проваления опит за преподаване на Паневритмия в училищата
,
,
ТОМ 34
заповед да се играе Паневритмията в училищата. В.К.: Учителят казва на брат Христо? Л.Т.: Да. Отива брат Христов и казва: Учителят ми каза да издадете заповед да се играе Паневритмията в училищата. Йоцов се замисля и казва: Ще издам заповед на детските градини, на мънинките дечица. Нека почнем от тях, а че после ще видим. Тогава Милка Переклиева е имала такива малки деца и ги ръководела. Тя беше много способна. Даже имаше и книжки. В.К.: Да, за детските градини. Л.Т.: Много, много
дарови
та. В.К.: Да. Л.Т.: И една нощ тя не спала, защото получила заповед утре в еди-колко си часа да се яви при началника в Министерството на просветата. И тя помислила, че й изстива мястото, че ще я уволнят. Отива и те й казват: Има нареждане от министъра да учиш децата на нещо, чакай, как се казва - на Паневритмия. И тя почнала. Ама отивал винаги министерски пратеник да следи там, в детската градина. Ама и брат Христов отивал. Аз бях много заета с репетициите. Идва брат Христов и казва: Ах, какво се получи, сестра Лилиана! В туй време Веса Несторова влиза при Учителя и казва: Учителю, да ида ли да помагам на Переклиева? Той казал: Иди! И тя отива. И пред министерския пратеник казала: Туй движение не е тъй! Онази казала: Няма да ми се месиш! И почнали да спорят и да се дърпат за косите. В.К.: Ама са се скарали и са се сбили! Л.Т.: Двете. В.К.: За косите? Л.Т.: Е, сега брат Христов каза, стигнало до косите. В.К.: Да. Л.Т.: Сега, то не е било изведнъж, постепенно е станало. В.К.: Да. Л.Т.: И
към текста >>
116.
188. Коментар на снимките от архива на Лилиана Табакова
,
,
ТОМ 34
за мене. В.К.: Да. „Лучия ди Ламермур” - критика. Гостуване и премиера в Народната опера пак. Л.Т.: Тука както играя Паневритмия. В.К.:Да. Л.Т.: Методи Константинов, ето Неделчо Попов, ето го брат Христов. В.К.: Продължаваме по-нататък. Л.Т.: Тука са критики - „Севилският бръснар” с Едмондо де Веки, от различни критици. Ето премиерната пак. А тука имам специален концерт по радиото. Много рядко пишат критици, но моят беше стилен и голям критик, писа за този концерт. „Марта - една
дарови
та певица” - пак за мене пишат. При „Марта” най-много харесваше Учителят тази сцена: Лайонел учи Марта как да преде и Плунка пък учи Нанси как да преде. И целият оркестър снимат си лъковете, без лък, само цъкат с пръсти, за да се получи нещо като китара и свири целият оркестър с цъкане, а мъжете пеят: „Се вър-те-те ко-лел-це-то, се вър-те-те...”, а аз правя колоратури отгоре и Нанси, и тя също. Много интересно. Много харесваше тази сцена Учителят. В.К.: Вие коя сте в момента. Къде сте Вие? Л.Т.: Аз съм вдясно и изпълнявам една английска народна песен. Тука съм пак аз. В.К.: Да. Л.Т.: Сега от тази, Аделина Пати, от вестниците, ето я, аз увеличих онази, която Ви показах. Тука е, брат Христов пише как е минала премиерата. Ето ме пак първа ме слагат, въпреки че тя беше любовница на някой там, въпреки. А мене ме турят първа. В.К.: Да. Л.Т.: Въпреки! В.К.: Сега тука отзад. Л.Т.: Ето Учителя и брат Христов. Тука се намирам на „Охлюва” на Рила, на върха. На тази спирала се нареждахме да се храним
към текста >>
117.
225. Връзката с Невидимия свят при музикантите
,
,
ТОМ 34
ученици ще бъдат „петрини”, а за чужденци-ученици ще бъдат „пиерини”, на Неговото нарицателно [собствено] име. На българските - „петрини”, а на чуждите ученици - „пиерини”. Аз не съм Ви ги показала, те ще вървят заедно с Школата по пеене. В.К.: Ние не сме стигнали още до този материал. Л. Т: Аз ги имам, съм ги направила и Учителят много се радваше, че съм ги направила. В.К.: Сега друг въпрос. Следващият музикант е Митко Грива. Л.Т: Митко Грива - моите уважения. Той е много
дарови
т ученик също. Истински ученик на Учителя. Сега, той работеше и с военните в киното като композитор. Даже, когато Тодор Живков даде едно възпоминание на неговата съпруга д-р Малеева, аз прочетох името на Митко Грива, че той е написал музиката към този филм. Аз гледах този филм. Много
дарови
т ученик, много
дарови
т. В.К.: Вие заварихте ли [Матей] Калудов? Л.Т: Калудов, ето го тука на снимката. Той свиреше на флейта. От тази страна е седнал. На тая закуска той присъстваше. Възрастен беше. В.К.: Той е бил капелмайстор. Л.Т: Да, да. B.K.: Сега друг - Пеню Ганев, който свирел на цигулка. Л.Т: Пеню Ганев също. Много хубав глас имаше. Той представлява българина-ученик, нещо българско имаше в него. Много хубав глас имаше. В.К.: Весела Несторова? Л.Т: Весела Несторова, също ученичка на Учителя. Тя най-напред се свърза с Владо Николов, един руснак беше, около Учителя. Той си замина. А след това вече какво стана с нея, не знам. Но когато Учителят се излъчваше от тялото си преди да си замине, след като
към текста >>
118.
269. Музикалната критика за Лиляна (Цветана-Лилиана) Табакова
,
,
ТОМ 34
имам стихове от поети писани. Тях трябва да Ви покажа. Да видите как от най-високия връх пристъпът на завистта те отлепи. Л.Т: Туй е гостуване на маестро Де Веки. Тука е за „Севилския бръснар”, тука има написано за бившата примадона. Казва тъй: „Тя трябваше да се оттегли преди да закъса на сцената.” А на мене ми дадоха нейния будоар, нейната кушетка, нейната вана, нейното огледало. „Моцарт на нашата сцена”. „Отвличане от сарая” в нова постановка. Обновяване на „Севилския бръснар”. „Една
дарови
та певица” - пишат за мене. Никога не си служих с пари и такива работи. „Лучия” с Лилиана Табакова и Любен Минчев.” В.К.: Да. „Впечатление от гостуването на маестро.” А тука сега във или тука в Народната опера музика пише за моето пеене, казва... Да. Л.Т: От най-големия критик - Иван Камбуров261. Той казва: „В нея не се забелязват крясъци” - че давам много меки преминавания в тоновете. „Отвличане от сарая”- Моцарт”, от професор Димитър Ст. Иванов. Този професор, ако пише за някой артист, веднага изрезката от вестника я турят на вратата и го... Много държаха на неговото мнение, защото беше професор по гласовете. „Севилският бръснар” с Едмондо де Веки” - Иван Камбуров пише. В.К.: Значи той е бил музикален критик. Л.Т.: О-о, страшна работа. В.К.: Добър ли беше? Разбираше ли този Камбуров? Л.Т: Много добър, много, много разбира. За мене все хубаво пишеше. „Севилският бръснар” с Едмондо де Веки” от Илия Кръстеняков. Да не се загубят тия работи. В.К.: Как ще се загубят, няма да се загубят.
към текста >>
119.
3.6.7. Сливенци останали в Русия и Румъния.
,
,
ТОМ 35
погиват. Както се каза и по-рано, селените от Югоизточна България са основали нови села в Бесарабия със същите имена на старите си огнища, като Копаран, Пандаклий, Чомлекюю и с тия на близките до Сливен села: Чаирлий, Трапоклово, Дермендере, Бургуджий, Есирлий, Кортен, Твърдица и т. н. Мнозина сливенци, настанени в уединени кътове из Южна Русия, се загубват сред гъсти руски редове. Някои от тях се пренасят на веки там или случайно се зачуват между българите под Дунава. Такъв е случая с
дарови
тия артист от Московската опера К. Михайлов - Стоян (с родители заселени в Одеско). ____________________________ Ако българите в Бесарабия биха могли още за дълго да си „държат вярата”, не е същото обаче с тия, които се разпръснали в Ромъния. Те са на изгубване главно поради туй, че не живеят на маси - наедно, нямат свои черкви и училища и не се женят между себе си, а смесено. Впрочем, Освобождението скъса ония връзки, чрез които българите под Дунава бяха постоянни сношения с емиграцията ни в Ромъния. Градове, в които българите са сравнително най-надеждно поставени са: Браила и Тулча, дето те имат свои черкви и училища. Българската община в Браила е държала първо място по интелигентност и предприемчивост между останалите общини не само в Ромъния, но и в цяла България. Види се, за това ромъните издигнаха в Браила монумента на своя „прадядо” -император Траян. Всред ромънските градове най-много сливенци има в Плоещ, Браила и след туй по ред: в Букурещ, Галац, Тулча, Кюстенджа, Гюргево и т. н.
към текста >>
120.
4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).
,
,
ТОМ 35
бошнак по народност, син на бедни родители; баща му бил разсилен при Министерството на правосъдието в Цариград. Научил се да чете и да пише в едно от цариградските руждиета. В неволя и в тежко нямание е прекарал детинството си Вели ефенди. Баща му от простодушие пожелал да направи сина си „голям человек”, не се излъгал. Настанил го, колкото за хляба, в писалището на някой си прошенописец. Тук той слугувал и учил всевъзможните казуистични форми на турския „арзухал”. Като впечатлителен и
дарови
т юноша той скоро усвоил занаята на учителя си - прошенописец: перото му станало по-„сари” и по-„кескин” от перото на мастора му. След това постъпил в качеството си на секретар при едного от малкото тогава прочути адвокати в Цариград. След кратковременно слугувание Вели спечелил симпатиите на новия си професор и бил посветен в дяволиите на цариградската адвокатура. Масторът му по адвокатските дяволии бил прочутият на времето си грък адвокатин Александриди Хорозли, благодетел на баща му. В качеството си на секретар, Вели имал достъп в семейството на професора си. Влюбил се в една от многото негови кузини. Чувството на любовта го накара да изучи гръцкия език, за да кореспондира устно и писмено с любезната си Клия, която се съгласила да му бъде съпруга, ако той достигне „голям меснет”. Вели изпълнил нейните капризи, станал „висок чиновник”; тя се потурчила, станала му съпруга и му народила няколко гьрко-бошначета. От секретар,
дарови
тият Вели скоро станал съдружник на ментора си Александриди;
към текста >>
121.
6.5.3. Бесарабските българи.
,
,
ТОМ 35
той ги е разпъждал, но ако са в приличен, то с изпит или без изпит е награждавал сички с похвални листове и атестати. Сичко това е записано в неговото дневно разположение484. Такива листове и атестати обделани с красиви рамки, ний виждаме днес окачени по стените и служат за наредба и украшение на Болградските къщи. Курсовете на науките при Арендоренка е било да не се учат много колонистите, защото не требало на мужик много да знае, и друго, че той Българите намирал необикновено
дарови
ти, и че по това мислел, че ако некой от тях се научи, то той ще пише прошение против него. Но без да се пущам в много разкази, които ще бъдат тъжило на читателите, зимам едно от сичките училища на колонистите, на припример Болградското. Понеже неговото гонение в течение на трите години в пълно характеризува действието на Арендаренка, то заслужава повече от другите нашето внимание. (следва) Г. 1, бр. 19, 4 октомври 1863, с. 74. Село Болград е населено от Българи, които пред другите колонии се отличават със своята си наклонност към учението, а синовете им към наука. Според това ний сега срещаме много от техните синове учители и по колониите писари. Числото на децата в Болградското взаимно училище сеувеличаваше токова, колкото и пак се разпалваше желанието на Болградците, за да си учредят едно централно училище за сичките колонии. С увереност, че такова училище, което ще бъде разсадник в тойзи край, ще може да отхрани младото поколение за бъдещи деятели в България, в която да развият и
към текста >>
НАГОРЕ