НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
не си ги давам". И правеше един театрален жест. Та да не се чудите, когато след двадесет, тридесет, четиридесет години излязат и тези три песни. А може да има още. Те са също от Учителя, дадени чрез нея. Аз имам доказателства и затова ги поместих в песнарката. Те ми бяха дадени от нея с големи уговорки, за което ще разкажа в следващата глава. Най-интересното бе, че всички приятели без изключение не можеха да ми простят, че съм поместила песните на Табакова, защото чрез тях щяла да се
възнес
е до облаците. Та това са песни на Учителя и аз отговарям за това. А че Учителят избра лично да работи с нея, за това си има причини. А че на някого не му е приятно, че Лиляна Табакова трябва да се
възнес
е до облаците - това е друга работа. Упрекваха ме, че е дала песните съобразно нейния глас, който бе колоратурен сопран. Там има такива височини, които нито една певица не може да вземе, а тя ги взимаше и ги пееше. Каква вина имам аз, че Учителят лично е работил с нея и с нейния глас, който има такива височини? А че тя наистина прекаляваше, това го виждах и аз. Но какво може да се направи? Учителят е разрешил много добре въпроса като й е казал, че тези песни могат да се дадат и за друг глас, в друга тоналност и гама. В такъв случай спорове няма да има. Искам да кажа и нещо друго. Една от причините да се стигне до такива конфликтни положения след издаването на песнарката и тя да не се приеме, беше и моят съжител, съквартирант и съпруг Борис Николов. Той ми направи най-голямата беля!
към текста >>
2.
11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
създава типа на българина като тип на отрицанието. Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина." Учителят беше много недоволен от това развитие на нещата. Трябваше да има равновесие. Затова Учителят поръчва на Михалаки Георгиев да напише разказ с положителни черти на българина. Доста време той умува какво да напише. Не можал да измисли нищо. Тогава Учителят го подсеща: „Нали описахте тази история, както си ни я разказвал за онзи „Митар-пророка", който умрял, който се
възнес
ъл и отново се върнал пак като „Митар-пророкът". Михалаки се ударил по челото. Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на запада може да пасва или го има в българския живот. Така той е описал през 1893 г. историята на Митар-пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна и истинна. На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература. В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души". Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на
към текста >>
3.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
всичко със Силата на Своето Слово" (Евр. гл.1, ст.3) СВЯТИЯТ ДУХ - АДОНАЙ Христе, Святия Дух, Адонай, Духът на Завета, Словото на Завета, Словото Господне. 1. Говори Господ Бог Саваот (Исая гл. 17, ст. 3)Говори Господ Израилевия Бог (Исая гл. 17, ст. 6) 2. Словото Господне. „Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето до века" (пс.119, 89) 3. Словата на Бога Израилева. „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми (пс. 199, 105) 4. Защото така говори Всевишний и Пре
възнес
ений, Който живее във вечността, на Когото името е Святий (Исай гл. 57, ст. 15) 5. Думите на Святаго Израиля. Святий Израилев. (Исая гл. 30, ст12, ст.15) 6. Свят, свят, свят Господ Саваот (Исая гл. 6,ст. 3) ЕЛИ-БОГ Ели - това е Бог. Върховното Божество. Бог Всевишний (Битие гл. 14., ст.20) Защото Йеова Бог Ваш е Бог на Боговете (Елохим) и Господ на Господарите, Бог Великий, крепкий и страшний, Който не гледа на лице и не приема дар (Второзаконие гл. 10,ст17) Когато говорим за Гопода, трябва да разбираме колективност от Духове (Господ е Множество, защото е Господ на Силите). Когато говорим за Бога, трябва да разбираме Единствено число. Бог е един. Бог е Едного и Самаго. Бог е Един и Самин. Господ е Множество. Господ е Войнство. 1. Ели-Бог, Бог Всевишни 1. Бог е Един 2. Елохи Йехова - Единнаго Господа на Силите 2. Господ на господарите 2. Господ е множество. 3. Елохим-Отец на Светлините, 3. Бог на Боговете Заветът на Бога, 4. Бог - син Елохим 4. Синът. Бог първороден 5. Емануил - Божествената
към текста >>
4.
7. Гробар и конкурс за концерт-майстор
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
написано по идея на Славчо Печеников-Славянски. Аз го поставих до краката на тялото на Учителя. Тогава започнаха всички да хвърлят по бучка пръст според обичая. Но всички хвърляха към краката, а не към главата на ковчега. Хвърляха що хвърляха, натрупа се една камара земя. По едно време се чу някакво срутване. Всички се огледаха и изтръпнаха. Всички търсеха да стане някакво чудо. Искаше се на мнозина пред техните очи да се види как Учителят се въз- нася до Небесата. Учителят се беше
възнес
ъл преди няколко дни и напуснал тялото си, а ние малките човеци трябваше да го погребем. Та Той се беше погрижил за това. Мен ме определи да копая гроба, на Боянчо, го подготви да Му направи ковчега, трети подготви, да знаят къде да бъде погребан. Той се беше погрижил за всичко приживе, а ние сега трябваше да го изпълним. После мнозина питаха защо е станало това срутване и дали е било срутване. Ами това беше срутване. Защото всички хвърляха пръст върху мястото на ковчега от кръста надолу към краката. А към главата и към гърдите никой не смееше да хвърля. Тази тежест натегна. А гробът беше хем дълбок, хем широк и се натрупа много пръст върху дъските и гредите, които трябваше да послушат като покров върху ковчега. И още нещо, което е също важно. Почвата беше песъклива и там където направихме дупки за гредите беше с жълт пясък. А като сложихме гредите в тези дупки, то пясъка не можа да издържи от тежестта, от голямата купчина земя. Това подсказа, че там е било някога дъно на море или речно
към текста >>
5.
11. Възнесение Господне
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Сега какво ми минава през ума, да кажа за една стара наша сестра от Айтос, която след 9.IX.1944 г. я наградиха като „Народна учителка“, звание й дадоха „Народна учителка“ и с всичките ордени я накичиха. Тя се казва Елена Цочева. Било е една година, още тука преди Изгрева да е заселен, но вече мястото е взето. Взели са решение първа пролет да се празнува тука на Изгрева. А тя е от Айтос. А от Айтос е също сестра Василка, която переше на Учителя дрехите. А тя беше плетачка, плетеше на машина такава. Но това става на ул. „Опълченска“ 66. Тя е долу в мазето, там в кухнята, там готвят, там се хранят. И тази леля Елена Цочева от Айтос, учителката гдето ви казвам, че е и ясновидка. Тя самата идва на 22.март тука за първа пролет и естествено тя е от Айтос, а от Айтос е и леля Василка. А леля Василка не знам дали я знаете, тя е подарила мястото си на градината на Айтос гдето сега се събират. Тя го е подарила, нейно е било. И вечер говорят си, сладки приказки, ще си лягат вече, готови да си лягат. Елена Цочева си метнала нощницата на ръката, готова да се облича за спане. И в това време както си говорят, Учителят влиза при тях и какво им казва: „Рекох, която иска от вас тази вечер да будува, за да не се затваря външната врата“. Мисля знаете как е „Опълченска“ 66. „Тази вечер голямо закъснение ще има влака от Бургас или Варна ли и затова ако иска някоя от вас, да не се заключва външната врата, да е отворена, за да не ми чукат гостите на прозореца, а да влизат направо вътре.
към текста >>
6.
19. ПЛОВДИВСКИЯТ КРЪЖОК НА ЛОГОСИТЕ
,
,
ТОМ 8
и други такива случки на приятели от провинцията, които отиват и питат Учителя какво е Неговото мнение за сеансите и в провинцията и в София и Неговото мнение е категорично, от този характер. Отрицателно. Иванка: Но кажи за Еленка, за логосите. Че логосите бяха, като че и ние бяхме скептични към тия логоси, защото например в един логос Еленка ми беше определила, че на някакъв февруари 1942 г. ще стане края на света и те само те осемте души ще застанат на Джумаята и ще се
възнес
ат. Обаче това не стана и така смятахме, че е малко лъжовно. В.К.: Разиграване на духовете. Иванка: Разиграване на духовете и не така висши духове са били приявявали чрез нея. Това зависи и от нейното духовно издигане, колко духовно е била свързана и с кои същества е контактувала. В.К.: Но мнението на Учителя е категорично. Хвърли чоп и чопа е отрицателен. Това е важно. Ф.С.: Вярваше баща ми много на тези логоси. Той казваше: "Това ще бъде второто Евангелие". Но нищо не остана от тях. В.К.: Щото се махна, щото не е от Учителя. Ф.С.: Остана Словото на Учителя. В.К.: Това е много интересно, всич ки първи приятели са имали пиетет към спиритизма, щото такава е била епохата. И сега има спиритизъм, но за нас най-важното остава Словото на Учителя. Ф.С.: То е документирано. В.К.: Това е Слово на Учителя. Ф.С.: Няма лъжа, няма измама. В.К.: Това е Слово на Божествения Дух, Който е в Него. Но понеже те не знаят кой е Учителят и как се изявява Учителя и не знаят какво представлява това
към текста >>
7.
13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Никога, аз не си спомням да я прескачал, освен някога по други съображения да не дойде на беседа. Но понякога е отсъствувал, когато сме на Рила или другаде. Иначе много редовно ги държеше и тогава още пък и нямаше класове. Това са първите години. Празниците, това бяха църковните празници, когато хората бяха свободни, например: трети март беше празник, 25 март е Благовещение - официален празник, Великден - втория ден, Гергьовден, ако не е в неделя, „Св.св.Кирил и Методи", Възнесенеие,|св. Дух, Богородица. А през пролетта много често тука когато дойдохме на Изгрева, ходехме и четвъртък. Редовно в четвъртък, които са свободни. Казваше, който е свободен нека дойде, утре ще направиме екскурзия тогава идваха някои, които могат да се освободят да дойдат, сестрите бяха домакини повече и идваха. В.К.: Как се разгласяваше? Е.А.: Веднъж като се каже, до вечерта всички знаят. Нали са близки едни с други. По-бързо от телефон се разпространяваше. Не е имало случай някой да каже, че не е знаел. Когато бяха празници ходехме много. Били до 100-150-200 човека. Беше върволица, но гражданството знаеше. Ние сме първите, които правехме такива масови екскурзии, да. И да ви кажа, тогава нямаше така екип туристически. Ходехме си с каквото имаме. За съжаление, някои смятаха, че за да не си цапат дрехите, отиваха с по-вехтичко, някои сестри бяха по- небрежни към тоалета си. В това отношение малко ни се подсмиваха софиянци. Особено, когато виждаха самоварите, които като заврят, започваха да
към текста >>
8.
09 - 333. МЪЛЧАЛИВА ПРОПОВЕД
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
а после отново се появи Учителят в целия си ръст. Стоя и си мисля: „Господи, колко си велик и неузнаваем, а си се облякъл във формата на човек, работиш над нас и чакаш да се пробудим, помагаш ни да порастнем, да те познаем". След тия размишления Учителят ме погледна, сякаш ме питаше: „Имаш ли нещо да питаш?" - „Не, Учителю." Станах, целунах му ръка и си излязох, като му благодарих за това, що видях. Това, което този ден видях, бе чудо и то не по-малко от онова, когато Христос се
възнес
е на планината и апостол Петър каза: „Господи, добре е да направим три шатри... " Това, което видях този ден с очите си, вече не се повтори, но то дойде да ме освободи от всяко съмнение. Аз познах Учителя. Това беше една мълчалива проповед. Какво велико смирение! Разказано от Н. Шиваров на Михаил Ангелов Варна, 1954
към текста >>
9.
І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30). И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков. Не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще бъде името ти." И нарече името му Израил. И рече му Бог: „Аз съм Бог Всемогъщий, плоди се и умножавай се. Народ и множество народи ще бъдат от тебе и царе ще излязат из чреслото ти. И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И
възнес
е се Бог от него, от мястото, дето говори с него. И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 10-15). И помаза стълба каменен с елей, така, както се помазват главите на свещениците и царете за посвещението им на службата Богу. Това означаваше, че благодатта Божия се е изсипала на това място върху главата на Якова. И продадоха Йосифа за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл. 37, сТ. 28). И те го продадоха в Египет на началника на телохранителите на фараона (Битие, гл. 37, ст. 36). Но Бог го изведе от тъмницата и го направи наместник на египетската земя. А на умиране им каза: „Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от таз земя в земята, з.а която се кле Авраму, Исаку и
към текста >>
10.
І.01.06. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Е ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА СИНА ЧЕЛОВЕЧЕСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
на трапезата се преломява хляба и се пие червено вино, което оприличава безкръвната жертва с приношение за грях. От дурга страна се прави връзката чрез хляба и виното за новия Голготски агнец, Който ще пролее кръвта си за изкупване греховете на людете. Но голготския агнец е син человечески, Който е изкаран и разпнат на заколение. Исус поръчва на учениците си да извършват това жертвоприношение с хляба и виното в памет на Неговата смърт, и в памет на Неговото възкресение и Неговото
възнес
ение, след като се среща с учениците си. По-късно учениците са се събирали по домовете, разполовявали са хляба, вдигали са чаши с вино, правили са молитви и са викали Духът, който Исус бе им изпроводил след Неговата смърт. Светият Дух е слизал върху тях и те бивали кръстени от Святия Дух. Тогава са разбрали, че Исус Христос е Син Божий. Така че, Исус Христос става Нова Пасха (I послание към коринтяни, гл. 5, ст. 7). Той ще пие новия лозов плод в Царството Божие. Старият лозов плод, виното, символизира кръвта на пасхалния агнец и Агнеца на Голгота, Който дава кръвта за изкупване на греховете. Новият лозов плод е Светият Дух, Който Исус изпраща върху учениците си (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 24). Той ги изпраща да научат всички народи и да ги кръщават в името на Отца и Сина, и Светия Дух. (Евангелие от Матея, гл. 28, ст.
към текста >>
11.
І.01.10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
те го познават, но Той става невидим за тях, Това е вече Пасхата на Новия завет с преломяването на хляба, същото, което Исус бе направил на Тайната вечеря. (Евангелие от Лука, гл. 24, ст. 30-31). След това се явява на 11 ученика, когато са били на трапезата. И тогава Той им отваря ума, за да разбират писанията, че всичко написано трябва да се изпълни чрез Исуса. Посъветвал ги да стоят в Ерусалим, докато се облекат със Сила отгоре. И после, като ги благословил, се отделил от тях и се
възнес
ъл на небето. (Евангелие от Лука, гл. 24, ст. 45, 49). Възкръсналият Исус започва да им се явява в продължение на 40 дни и да им говори и разяснява писанията и за Царството Божие. След това Той се явява на Галилейската планина пред 11 ученика. Оттам, след като им говори, изпраща ги между всички народи да ги кръщават в името на Отца, и Сина, и Святия Дух. (Евангелие от Матея, гл, 28, ст. 19), Това е на 40 ден и след това се възнася на небето. (Евангелие от Марко, гл. 16, ст. 20). И като ги благославя, отдели се от тях и се
възнес
е на небето (Евангелие от Лука, гл. 24, ст. 51). Възнесението се отнася за Духа Господен. „И никой не е възлязъл на небето, тъкмо Този, Който е слязъл от небето, Син Человечески, Който е на небето." (Евангелие от Иоанна, гл. 3, ст. 13). Защото роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух и никой не може да влезе в Царството Божие, ако не се роди някой от вода и Дух. Тук евангелист Йоан препраща ни там, когато Йоан Кръстител кръщава с вода Исуса и върху Исуса
към текста >>
12.
І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ Учениците на Исуса, след като получиха Светия Дух, започват да се събират по домовете си, на трапеза, където са принасяли хляб и вино, преломявали са хляба в името на възкръсналия Исус, който се
възнес
ъл на небето и е седнал отдясно на Отца. Те са празнували това тайнство, чрез което са извиквали Святия Дух да слезе върху тях и върху даровете на трапезата, да ги освети и да ги превърне от спомен за плътта и кръвта Исусови в жив Небесен хляб и живо Слово. Те са празнували тази Евхаристия, тази благодарствена служба с радостни сърца (Деяния, гл. 2, ст. 46) всеки ден по домовете си. Светият Дух слизаше върху тях, кръщаваше ги и ги запечатваше със Сила. И те започнаха да проповядват Исуса като Син Божий чрез Светия Дух. И тези, които приемаха учението, се увеличаваха. „И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско и в общението, и в преломяването на хляба и в молитви." (Деяния, гл. 2, ст. 42). „И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани и изпълниха се всички Духом Светий и проповядваха Словото Божие с дръзновение." (Деяния, гл. 4, ст. 33). „И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса и голяма благодат бе над всички тях." (Деяния, гл. 4, ст. 33). „И всеки ден не преставаха да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма, и по къщите." (Деяния, гл. 5, ст. 42). Апостолите започват да проповядват, че Исус е Христос. А Христос е Месията, който юдеите са
към текста >>
13.
І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Йоан е син на галилейският рибар Зеведея и от майка му Соломия. Той е бил отначало ученик на Йоан Кръстител. Той е първият, който е чул от думите на Иоанна, че Исус е „агнец Божий", Ето защо той държи в ръката си Стария завет на пророците. В другата си ръка държи Новият завет. Той е присъствувал при Преображението на Исуса в образ Господен, бил е на Тайната вечера, бил е на разпятието на Исуса, където Исус му поверява майка си да се грижи за нея като за майка. Присъствувал е на Възнесението Господне, след което започва да проповядва евангелието в Ерусалим. Проповядвал е в Мала Азия и накрая е заточен на остров Патмос, където му са дава Откровението чрез Духът Христов. Образът му е също обграден от сияние небесно. От едната страна са вписани инициали на името му на гръцки, а от другата му страна името му е написано на славянски - Йоан. Ето така четиримата евангелисти стоят на четирите краища на Антиминса. Матей - с ангела - поюще - с пение ангелско, което се явява като ангелски говор и благовествуване за Царството Божие. Марка - с лъва - вопиюще - с гласа на Вестителя, с вопиющ глас, който идва от пустинята на живота, за да благовествува, че Вестителят, който носи в себе си, е Духът Господен, който е Всесилен в дело и Слово. Лука - с телеца - взивающе - чрез Евхаристията ще взискат, ще измолят и ще приемат Святият Дух и ще бъдат кръстени в Святия Дух и запечатани от Святия Дух. Иоанна - с орела - глаголюще - говорейки от висотата на Небесната твърд, където е Славата
към текста >>
14.
І.02.12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
пасхален Агнец. Преди да издъхне, казал: „Свърши се. Отче, в Твоите ръце предавам Духа си." Тялото Му е лежало в гроба около 30 часа - петък, събота и първия ден, неделя. Възкресението станало сутринта. Двамата архангели оповестили Възкресението. Възкръсналият се явява още в първия ден, неделя, на учениците си. И след това в продължение на 40 дни се явява и им говори, отваря им ума, за да разбират писанията на пророците, че това е трябвало да стане, за да се изпълнят пророчествата. Възнесението на Исуса става на Елеонската планина. След като говорил на учениците си след Възкресението си, Той ги благославя, отделил се от тях и се
възнес
ъл на небето. Възнасянето на Исуса на небето съставлява последен етап от земния Му живот. Той се намира в строга последователност със слизането на земята и обличането Му в плът, раждането му, слизането на Святият Дух върху Него, преображението Му с Христовия Дух, разпятието, напускането на тялото, предавайки Духа си на Отца, Възкресението Му и след това Възнесението на Исуса Христа. Защо е строго последователно? Защото то се основава на следния закон: „И никой не е възлезал на небето, тъкмо Този, Който е слезал от небето, Син человечески, Който е на небето." (евангелие от Иоанна. гл. 3, ст. 13). Син человечески принася Себе Си като пасхален Агнец и със своите плът и кръв трябва да бъде изкупителна и умилостивителна жертва пред Небесния Олтар, пред самия престол на Бога. И там на небето да стане Глава на всичко земно и небесно. Учениците са
към текста >>
15.
І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
на Антантата щели да бъдат натоварени в Солун и оттам ще бъдат прехвърлени на западния фронт срещу германците. Така с намесата на германците, тази армия не е изхвърлена в морето от българските войски и тук впоследствие се създава Южния фронт. А на следващата година, 1916, той наброява 200 000 войници, които отнемат живота на хиляди български войници, но отговаря на германското командване да задържи чрез България тези войски тук, на Солунския фронт. Ето това е годината 1915 на Възнесението на кръста Господен на небето. С него се възнасят хиляди български убити войници. Разрушена България е разпъната на кръста от една страна от съюзниците си - германците, а от друга страна е пробождана с копие от Антантата. Накрая й е окачен трънен венец на главата, тя губи войната. На 14/15.IX.1918 г. е направен пробивът на Добро поле и България капитулира. Отново по вина на цар Фердинанд. Така че с навлизането на България във войната, онзи Свят Дух, който охраняваше България се
възнес
е на небето и я остави да премине през страданията на кръста Господен. 6. Турското царство наистина се разделя, като този процес започва през 1912 г., минава през 1913 г., а след започването на Европейската война от 1914 г., Турция също преминава през войната и накрая се разпада Турската империя. Получават независимост арабските територии - Сирия, Йордания, Палестина, вследствие на примирието в Мудрос на остров Лемнос на 30.X.1918 г. А на 10 август 1920 г., съгласно договора в Севър, те окончателно губят
към текста >>
16.
I.03.31.НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
върху платното. Това бил неръкотворният образ на Исуса, Той му предал платното и казал: „Иди и го предай на оногова, който те е пратил." Освен това му изпратил писмо, в което четем: „Блажен си ти Авгаре, че си повярвал в Мене, без да Ме видиш. Защото е писано за Мене, че които са Ме видели, няма да повярват в Мене, за да могат невиделите Ме да повярват и бъдат живи. Ти ми пишеш да дойда при тебе. На мен ми предстои да извърша тук всичко, за което съм пратен и след това да се
възнес
а при Оногова, който Ме е пратил. А когато се
възнес
а, ще ти пратя едного от моите ученици, който ще те излекува от болестта и ще дарува живот и на тебе, и на другите с тебе." Анани се върнал при своя цар Авгар и положил платното с Неръкотворния образ върху тялото му, който тутакси оздравял. Не останало следа по лицето му. Но после един от 70-тех апостола на име Тадей, пратен в Едеса след Христовото
възнес
ение да проповядва благовещението, е положил ръцете си върху него. Слязал Светият Дух и чрез Него Авгар окончателно оздравял от проказата. Тогава цар Авгар със семейството си се покръстил в името на Исуса Христа, че е син Божий. А той дълбоко вярвал в Него за сторените чудеса, като изпратил писмо до Исуса. Той написал: „Като чух това за тебе, аз си рекох, че ти или си Бог, слязъл от Небето, или син Божий." Цар Авгар оказвал дълбоко благоговение към Неръкотворният образ и заповядал да го поставят в Едеса над градските порти, за да охранява града. През 313 г. император Константин чрез
към текста >>
17.
III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
треба да бъде истина непоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето душата ми е в смущение. Няма правда и не обитова светост без Негова дух. Желае душата ми мирът Господен, но Той не е дошел в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърдцето на тия мои братя. Ето, говорил си и повярвах. Твоите думи са живот вечен. Ще Те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се пре
възнес
еш и въцариш во век. Когато всяка твар горе в небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол. Защото си свет и праведен. Боже, да дойде Твоето царство; Отче, да бъде Твоята воля, както горе в небето, така и на земята. И рече Господ, Господу моему: Аз съм светилник, който осветява душата ти, защото съм истинен сияещ в тъмнината. От преизобилието на живота Си те родих, за слава Моя, и от пълнотата на любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш волята Ми. А понеже благоволявам в тебе по причина, че съм Бог вечен, Който те призовах според съизволението на светия Си Дух, от дълбочините на Своята душа и ти дадох види рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то и затова те и призовах чрез Духът Си, за да Ме познаеш, че съм Бог Вечний. Единвсеобемящ, Който съм и Който създавам и движа, от Когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
към текста >>
18.
23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО)
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
в най-големия обществен салон в Русе или в протестантската църква - тя беше християнка от евангелска принадлежност. Няма да кажа нищо от това, което ни говори Исус Христос или другите духове в този сеанс, защото считам това от интимно естество. След свършването на сеанса Дафинка каза: „Ни най-малко не се съмнявам, че тази вечер се удостоихме сам Господ Христос да ни посети и да ни говори. Това е ставало в тесен кръг в много от древните християнски общества наскоро след Неговото
възнес
ение. Той е обещал пред апостолите си, че Той ще бъде непрекъснато със своите верни и предани последователи до второто Негово пришествие." По-горе споменах името и на брат Никола Ватев. И той беше говорящ медиум от категорията на брат Ахил Ванидов. Когато духовете говореха чрез него и той биваше в пълно съзнание. Но преди това и той е говорил в транс, като брат Минко Костакев. На една от братските вечери на 22 март (празника на пролетта) бяхме седнали с него при масата един до друг. Към края на вечерята се изредиха чрез него и ни говориха неколцина от нашите заминали отвъд сестри и братя. Пръв говори любезния наш брат дядо Петър Тихчев. Той в турско време е бил православен свещеник. След освобождението на България той хвърля расото и става протестантски проповедник. След завръщането на Учителя Дънов от Америка той приема напълно неговото Учение: за прераждането, за кармата, за Царството Божие, за окултния строеж на човека и пр. - напуща службата си като протестантски проповедник, става
към текста >>
19.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 2
,
ТОМ 16
на нивата - това е възраждане. Като отиде да работи, той ще бъде осиновен. Новораждане е това. После иде посвещение и възкресение. Грешникът трябва да се покае, но праведният каква нужда има от покаяние? На болния ще му кажеш да се лекува. Но на здравия - няма нужда. Първо да изпълняваме волята Божия, да славим Бога, да желаем да дойде Царството Божие. Като възкръсне човек, той ще дойде на земята да работи. Христос нали след като възкръсна, явяваше се на учениците и след като се
възнес
е, пак се явяваше. Цялото знае какво нещо е частта, но частта не може да знае какво нещо е цялото. И Христос знае какво нещо сме ние, а ние не знаем какво нещо е Христос. Христос е цялото, а ние - частите. Религията представя една богата трапеза, но никой не може да се произнесе за яденето какво е, докато не е ял. Много ядене има в нея. Хората не носят еднакво съдържание. Едни имат по-много и по-ценно съдържание, а други - не. Както едни страница на Библията са по-съдържателни, а други - не. Но всяка страница все има нещо. Така и всеки човек е една страница от Библията. 37. Из разговор с Учителя на 16.II.1938 год., сряда Изгрев аз наричам да не мине ден от да не направиш микроскопическо добро, а вечер, когато залезе слънцето - най-голямото добро. При скръбта отиваме към центъра, стесняваме се, а при радостта се разширяваме, отиваме към периферията. Добрият Добрият човек има здрав гръбнак, той раздава. По-добре е [човек] да излезе с товар, а да се върне без товар. Без работа нищо не се
към текста >>
20.
6. „Явно говорих - Исус
,
XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
не остане възпоминание от разпъването Му. Хората се раждат, учат, живеят, умират, страдат, радват се без любов. Но, казвам ви: Има един свят на Любов, дето Бог живее и царува с Мир и Радост се разлива. Този е светът на Любовта. И всеки, който дойде там, е приет. Всички трябва да знаете, че сте в мира на промените и да не тъжите за тях. Но има в човека нещо съществено. То е Любовта. А този център още не е развит. Неговото развитие е пробуждане на Бога у човека, новорождение, възкресение,
възнес
ение - просветление - различни имена. Докато не придобиете Любовта, все ще знаете, че нещо ви липсва. Още няма на земята дом, в който да се чете от всички свещената книга на Любовта. То ще бъде едно чудо да го има: там ще царува: мир, радост и веселие, обилие пълно. Вечна, непреривна светлина ще свети там. За този дом говори Апостол Павел: „Око не е видяло..." „И отсега не искам вече да живея аз, но Христос, Любовта." Небето иска от вас да минете този свят и герои да бъдете. Бъдете щедри както чешмите: любете, давайте, и Бог ще ви пълни отново: кой люби, любовта тече чрез него. Човек в каквото вярва, това става с него. Ако вярваш, че Бог е в сила да въздигне всяка душа до Себе си, то и тебе ще въздигне. Вярвайте - и според вярата ще ви бъде всичко. Едничката осигуровка на живота е работата за Бога. ,,[В] изпълнението волята Божия е силата на човешката душа." Правете опити, без да говорите, за да се убедите; опити последователни, докато се изпълни волята Божия, тъй както Той иска. „Опитайте
към текста >>
21.
105. Съотношения
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
е. (Фиг. 12) Линията „а" и линията „b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас. Вълк имал кост в гърлото. Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади. Щъркелът му я извадил. После щъркелът казал: „Обещаното?" Вълкът казал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всичко, което до днес е влизало в моята уста, съм го разкъсвал." Има сега една религиозна нива, неработена, с много бодили. Трябва да се обработи. Ти трябва да обработиш своята нива. Никой не може да
възнес
е молитва за тебе. И ти трябва с него да се молиш заедно. Ако не си туриш и ти ума, заедно с него да се молиш, не
към текста >>
22.
1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263
,
II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева
,
ТОМ 17
толкова да й разкаже! II . Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта - от всички минало най-рано през портите на пролетта! Ела ми научи душата как да цъвти в снега и тя, и да извади из земята сълзиците на радостта. III . През рамо хвърлих чашата световна; разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега - и нейна жрица - понесох тежкото й бреме. И влезох с теб да служа служба мирна на хубостта във храма, - души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да
възнес
еме. IV. Тука е тихо. Седни да починем на кипарисите сънни в дъхат. Скоро на другия бряг ний ще минем; тъй ароматен е тука часат. Той е обрал на цветята мечтите, - с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, - дивната нощ ще ни грей обичта. V. Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден, той пак отмина я нехаен, - за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стьмените скали. VI. Планински мили цветенца, на слънце бяха ви посели светите божии ръце, и вие бехте му запели псалома тих на хубостта. И в миг градушка сви жестока и ви обрули радостта - и бляна тя смути на Бога... VII. Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя отцежда: през нея младият ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян - душата й той разговаря. От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на
към текста >>
23.
А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
в този ден, когато се постави скинията облак покри скинията, шатъра на свидетелството, и от вечер до заран имаше над скинията като огнено явление.”(Числа 9:15) „По повеление Господне тръгваха израиловите синове и по повеление Господне разполагаха стан.”(Числа 9:18) „И води ги денем с облак, а всичката нощ с огнена виделина.”(Псал. 78:14) Господният Дух е Духът на Силите небесни. „Господ е цар във век веки.”(Псал. 10.16) „Господи, с твоята сила ще се весели царят.” (Псал. 21:11) „Възнеси се, Господи, със силата си.”(Псал. 21:13) „Защото на Господа е царството. Той владее кад народите.”(Псал. 22:28) „И ще влезе царят на Славата. Кои е тоз цар на славата? Господ крепкий и силний, Господ силний на бран.”(Псал. 24:8) „Кой е тоз Цар на славата? Господ на Силите,той е Цар на Славата.” (Псал. 24:10) Славата, това е небесната и нетленната светлина. „Господ е Бог и показа ни видело.”(Псал. 118:27) „Господ е виделина моя и спасение мое. От кого ще се убоя? Господ е сила на живота ми. От кого ще се устраша?”(Псал. 27:1) „Защото Господ Бог е слънце и щит. Господ ще даде благодат и слава. Няма да лиши от никакво добро ходещите снезлобие. Господи на Силите, Блажен онзи человек, който се надее на тебе.” (Псал. 84:11 ÷ 12) „Защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.”(Псал. 96:3) „Блажено онова племе, на което Бог е Господ.” (Псал. 33:12) В Стария завет Господният Дух е облечен в светлина и Господ е цар на Славата и Господ на Силите небесни. В Новия завет Исус като
към текста >>
24.
Любомир Лулчев (1886-1945 г.)
,
I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение
,
ТОМ 20
Му растеше. Приближаваше се нещо, което Той знаеше, но което сега идеше в непознат образ. И тоя образ растеше все повече и повече, притуляше хоризонта, закри околността, прихлупи очите Му... Страшна тъга изпълни сърцето Му-тъй силна, че при нея физическите болки бяха като играчка - и Той извика с горестен глас: - Елой, Елой, лама савахтани? Размърда се тълпата. Наставаха всички, трепнали. - Ето, проговори ... - Илия вика! - Илия ще дойде и ще Го спаси. Ще Го снеме от кръста и
възнес
е на колесница, както се с качил и самият Той. Мислещи, че иска нещо, войниците Му поднесоха една гъба, потопена с питие, да Си облекчи жаждата, но Той отвърна глава настрана. А в туй време цяла тълпа жени бе успяла да се промъкне през кордона, водена от опрашената жена, която стискаше до гърдите си някакъв вързоп дрехи. Римският войник се приближи да я отблъсне, но като съзря това, което носеше в ръце, се отдръпна с отвращение. - Господи! - викна жената. - Господи, търсих Те - три дена вече как Те търся, Господи! Ето детенцето ми, Господи, умря - рожбата ми, единствената ми любима рожба, Господи. Търся Те, а никъде Те няма! Ти в нашето село вдигна болни и възкреси Лазаря. Ето, Господи - въздигни детенцето ми! Вдъхни в него живот! Ти можеш, Господи! Можеш, Можеш! - И тя подигаше напред увитото в дрехи трупче, почерняло вече, по устата и очите на което се трупаха десятки мухи. - Господи, търсих Те навсякъде, но никъде Те нямаше... Намерих учениците Ти... Петра намерих.
към текста >>
25.
III. МАЛКИЯТ БРАТ
,
Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА
,
ТОМ 20
облечени с бели дрехи. Те ще го турят на чин, като ученик, дето трябва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могат да отложат изпита му, но временно. Кога да е, той трябва да мине през тази врата. Друг път за отиване на небето няма. Някои мислят, че могат да отидат на небето по друг път, да избегнат смъртта. Засега историята помни само два случая за специално възлизане на небето: единият случай е бил с Енох, а другият - пророк Илия, който се
възнес
е с огнена колесница. Обаче Илия пак се върна на земята и този път мина през същата врата, през която минават обикновените хора. Всеки човек може да бъде приет като слушател в някое училище, но иска ли да бъде редовен ученик, той непременно трябва да мине през изпит. Да замине човек за другия свят без изпит, с огнена колесница, това беше само едно изключение. Сега, да дойдем до ценността на нещата. Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движения, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът - в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън, да действуват върху костилката. Хората отричат именно тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа - същината
към текста >>
26.
XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
нея, тя да го отгледа и възпита. Връща се в черквата, взима детето с име Стоянка и по-късно оформя документите. По-късно с позволението на Учителя тя променя името на детето на Стефка, а Учителят променя буквата „ф” във „в” - Стевка. Преди 2000 години в християнската епоха баба ми Величка е била мъж и римски патриций, началник на римската войска.Тя получава заповед да преследва и залавя християните и без съд да ги изпраща на кладите, където да бъдат изгорени. По това време, след
възнес
ението на Христос, аз съм бил ръководител на група от около 400 християни, с които заедно сме бягали от римляните и сме се криели в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта). Величка се оказва много умна и хитра и ни залавя и ни изпраща на кладата да изгорим. (На Изгрева аз се срещнах с почти всичките тези приятели от тази епоха и се обичахме и си помагахме в живота. За тези връзки има астрологически признаци, които ги обуславят. Това бяха Методи, Галилей, Райна Калпакчиева, Неделчо, Петър Филипов, Стоянка и Колю Драгневии много други - над 150 души, които съм ги изследвал.) След този варварски насилнически акт към приятелите и мен като християни, аз напуснах своята земна хижина и вече като дух се вселих във Величка, възлюбих я и накарах да стане християнка. Тя става християнка, приема Христовото учение и си заминава от този свят. Скоро се преражда в Палестина, като жена християнка. Там се омъжва и си ражда момиченце и при последвалите големи гонения тя е хваната и осъдена да изгори на
към текста >>
27.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
целия човешки род, а не само за християните, т. е. Той е Пътят, Истината и Животът за спасението на всяка човешка душа. Така говори Апостол Павел в 15 гл., Първо послание към Коринтя- ните; 3. че Неговото зачатие и рождение е станало по един Божествен начин; 4. че Неговите чудеса: изцеряване, възкресяване и пр., които Той е вършил, са досущ верни, защото и апостолите вършиха подобни чудеса, и 5. че Неговото възкресение, Неговото явяване на учениците Му след възкресението, Неговото
възнес
ение, не са легенди, не са суеверия, а факти. Ако и ние живеем този чист живот, имаме любовта Му, знанието Му, и ние можем да добием тези сили, защото това са природни закони. Тайно за човека е само това, което не му е явно. А щом е явно, т. е., знае го и го притежава, то не е вече тайно! Както един фокусник и един факир чрез изкуствени упражнения могат да достигнат придобивки, някои от които не са заблуда, както е например свиването и разширението на едната и двете зеници на очите, ускорението на пулса от 70-72 на 140 и забавянето му от 70-72 на 40-42 (но въпреки това много учени и обикновени хора считат тези явления, пък и някои други сериозни прояви от духовно естество, все за заблуда и плод на човешки хитрости. Защо? Защото нямат духовна светлина), така, по същия този закон на постоянство, един духовен человек[2], чрез телесна и духовна чистота, прегърнал въздържанието и вегетарианството, може чрез своите чисти и възвишени мисли и чувства в живота си да придобие много възвишени сили
към текста >>
28.
XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ
,
д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 23
видя тази работа.» До пролетта той си замина от този свят. След смъртта се явява на един брат и казва: «Молете се заради мене - аз съм в мъчително положение, във вериги. Учителят да ми помогне, да ми прости - Учителят ми каза, че това не може да стане, освен [да го реши] висшият [небесен] съвет.» Ние не знаем какво е това положение. Моята задача сега е всички ние, които сме в Бялото Братство, да повярваме, че има реален свят, че както Христос се е явявал на учениците и след като дойде
възнес
ението и [...], и че Христос е говорил като материализиран. Сега и ние, ако не прогледнем и не повярваме, не бива да сме в тъмнота по тези въпроси. Имате задача, този материал, който е събиран и запазен, ако един ден не го разберем, гдето ще се допълни всеки дял от науката. Това учение ще бъде над всичко, ако външни хора го вземат. За Учителя: - Ние сме родени чада чрез духа на Христа. На земята има и Каиново племе, защото Ева зачна от Сатанаил и първом роди злото, а после чрез Адама се роди Авел. После почна Сит и ние сме от това поколение. Така почва доброто и злото на Земята. Ние, родените в Христа, сме минали чрез Адама и Ева, чрез Слънцето, чрез всички планети, и сме дошли на тази Земя. И понеже носим отрицателните качества от Адам и Ева, примесени с отрицателните качества на Каиновото племе, и ние сме се отклонили. Сега при Учителя сме се събрали, за да разберем самата истина. И на Земята, като завършим своята еволюция, по пътя на Слънчевите планети, ще отидем пак в Слънцето и оттам
към текста >>
29.
7. Герои на вярата. Божий свидетели и мъченици
,
,
ТОМ 24
2. Йоан - апостолът и Евангелистът От Витсаида в Галилея. До повикването му от Исуса, бил ученик на Йоана Кръстителя и прост рибар (Map. 1:20,1:5-10). По характер кротък, но решителен. Пълен със смирение и братска любов. Обичаше Исуса повече от всички - наричан апостол на любовта. Твърд и неустрашим - свидетел на Преображението, Гетсимансште страдания и на разпятието на Спасителя и затова ги описва като очевидец (Йоана 19:35). Един от първите свидетели на възкресението и след
възнес
ението смело проповядваше Евангелието из Ерусалим (Деян. 4:13), не се уплаши от затвор, биене и заплашване със смърт. Той за много години и след смъртта на апостол Павел изобилно е сеял семето на Божията любов из цяла Мала Азия, докато император Домициан около 95 г. сл. Р. Хр., го заточил на о. Патмос, където имал виденията на чудната-книга "Откровение". После се върнал в Ефес, където поради дълбоката старост, бил носен на ръце от учениците в църква. Казва се, че последните му проповеди съдържали само думите: "Деца, обичайте се един друг". Той умрял на 94 годишна възраст в 100 г. сл. Хр., надживявайки всички апостоли. Написал е Евангелието на Божията любов, 3 Послания и книгата "Откровение". 3. Джон (Йоан) Бънян Автор на безсмъртния сън, наречен "Пътешественикът от този свят до онзи", най-четената книга след Библията. Той е роден в 1628 г. в Елстоу-Англия, син на тенекеджия. В 1649 г. бива спасен от един много греховен живот и започва смело да проповядва Евангелието. Защото това вършил без
към текста >>
30.
1. Откровенията на Бога и Духът на Заблуждението
,
,
ТОМ 24
трябва да мине най-малко през десет среди, за да се трансформира така, че да се приеме от него без никаква опасност. Тъй щото, за да получи човек известно откровение и да го разбере напълно, то трябва да е минал през десет среди, през десет стъпала: през херувимите, серафимите, ангелите, светиите, гениалните, талантливите, праведните, добрите хора и т.н. След това откровението ще дойде до обикновения, до малкия човек на земята. Един от еврейските пророци казва: "Видях Господа
възнес
ен". Когато запитали пророците, кой е готов да съобщи нещо на царя, той казал: Аз съм готов да му съобщя всичко, каквото Бог ми каже. Силен бил този пророк. - Защо? - Защото имал откровение. Като отишъл при царя, да му предаде думите Господни, царят заповядал на слугите си да го хванат и да го заведат при него. Пророкът се обърнал към царя с думите: Да остане ръката ти неподвижна във въздуха! Както казал, така станало. След това трябвало царят да се моли на пророка да вземе думите си назад и да освободи ръката му. Кой обикновен човек може да направи това? Кой от нас, ако го хване стражар, ще може с една дума да направи ръката му неподвижна? Не само, че не може да направи това, но отгоре на всичко стражарят ще го набие. Днес не може даже да се говори за откровение. Днес може да се говори само за плащане на карма, но не и за откровение. Тези, които пожелаха да изплатят кармата си, станаха мъченици. Христос им даде ред методи, как да живеят правилно, за да изплатят кармата си и да влязат в
към текста >>
31.
14. Религиозните общности
,
,
ТОМ 24
в Свищов живота на свещенослужителите и паствата, запознава се още по дълбоко със свещените книги на Християнството. Методистката протестантска мисия е представена в това съжителство с другите религии с църква към която има жилище за пастора и методистко училище с Богословски отдел и пансион за учениците. Най-многобройна е традиционната православна църква с храмовете "Св. Димитър", "Свети Петър и Павел", "Свети Пророк Илия", "Свето преображение", "Св. Св. Кирил и Методий", "Свето Възнесение", Съборната църква "Света Троица" и манастирската църква "Света Богородица". Нейните свещенослужители са били опозиционно настроени към мисията и прокарали в общината местни нареждания според които всеки, който провежда каквато и да е било публична проява, трябва да получава специално разрешение, а чиновниците просто не ги издават. [3-142]. Малка част от населението посещава Римокатолическата църква. Това са главно търговци римокатолици, които били поданици на западно европейски държави и имали привилегировано положение в Турската империя, както и 5-6 семейства от местното население. Юдаизма е изповядван сред придошлите от Румъния в Свищов 15-20 израелски семейства, които за религиозните си нужди имали хавра и свещенослужител при нея. Те се установяват в града покрай търговията им с храни - били са посредници на румънски търговски къщи в Браила и Галац, закупували са храни в града и ги изпращали по Дунав. Многобройното турско население посещава мюсюлманските джамии - храмовете на
към текста >>
32.
12. Пролетна царица в детска оперета
,
,
ТОМ 24
голямото тържество. Поканих мама и татко да дойдат да ме видят на сцената, където щях да бъда облечена в хубава цветна рокля и където поне за малко време мечтата ми да бъда артистка щеше да се сбъдне. Вълнения, трепети, чиста детска радост изпълваха сърцето ми. В последната минута преди да тръгна разбрах, че нито мама, нито татко ще присъстват на тържеството ни. Натъжена тръгнах за театъра. Но когато стъпих на сцената, се изпълних с незнайно вдъхновение. Звуците на оркестъра ме
възнес
оха на седмото небе. Стиснах здраво ръката на другата пролетна царица, защото тя трепереше като лист и й шепнех насърчителни думи: "Не се плаши от хората, представи си, че са грънци." Аз се чувствах като у дома си. Но когато дойде време да пеем дуета пред княгинята ни-майка, моята партньорка не можа да започне партията си. Аз, която пеех втори глас на дуета, започнах нейната партия, като здраво стиснах ръката й. През малката оркестрова пауза й казах гласно да започне да пее с мен и тя наистина, сякаш пробудена от сън, започна да пее. Дуетът ни не се провали, но първата му част излезе соло сопран. В края получихме бурни овации. Хвърляха ни цветя от страничните ложи, които се осмелих да събирам по сцената и си тръгнах към къщи с пълни ръце. Но сърцето ми беше празно. Мама и татко не ме бяха видели на сцената, те не бяха споделили моя успех, не бяха чули бурните ръкопляскания - и аз вървях към къщи още развълнувана от току-що преживяното, но тиха тъга отново обви сърцето ми - отивах си сама!
към текста >>
33.
103. Шепотът на Утешителя
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на живота. На 12 януари Учителят каза в беседата си: "Вслушвай се пасивно и чакай! Има нещо, което на никого не трябва да се дава - то е само за Бога. Сърцето си дай на Бога, а хората си дават и обменят сърцата. Бог не дава да се обсеби любовта. Ако обичаш някого, ще му дадеш условия за растеж. Да изградим домове за вселяване на велики души в себе си. Възкресението е влизане в нов живот, а
възнес
ението - отиване към Бога Дай на Бога славата. Имаш добра мисъл, приложи я заради Бога. Човешкото е въплотяване, а Божественото - вселяване." Сутринта ми се даде изречението: "Само разумното е ценно; разумното се изявява като красота." А на 18 март: "Талантите са вътрешните условия за растеж и
към текста >>
34.
279. Нашата любов е безлюбие за по-висшите светове
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
за някого. Не прави злото, да те забрави. Да не те забрави доброто, прави го. Злото е мъж, доброто е жена. Злото е господар. Всички слуги трябва да станем доброволно. Тогава човек работи. Когато е с пари, е труд, а неволята е закон. Нашата Любов е безлюбие за по-висшите същества. Когато всичко ви се вижда опак, намалили сте движението и всеки ви блъска. В първия рунд смъртта улови Христа, във втория - Христос я улови, а в третия - Той се издигна нагоре - възкръсна и се
възнес
е. Има един Баща и един Син. Всеки господар, който не е баща, е насилник, а всеки слуга, който не е син, е лентяй. Господарят трябва да е баща, а слугата - син. Това е разрешението на
към текста >>
35.
17. Победен химн / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев.
,
Весела Несторова, Весела Несторова
,
ТОМ 24
си на 27 декември 1944 г. Месеци, години и десетилетия размишлявах какво се бе случило на 17 декември 1944 г., когато чух звуците на тържествените фанфари. Кой ги изпрати и кому бяха предназначени и какво прогласяваха? Бях написала "Победен химн", това бе химн на светлината, химн на Всемирният Вожд на светлината, химн на Всемировият Учител, който с мощните крила от Светлина понесе света към върха на Безсмъртния нов живот, живот преминал от Мировата Любов и слезнал на земята и
възнес
ъл се с Космичната обич на вселената. Преминал е от Слава към Виделина и оттам в Светлината на Словото и след това
възнес
ъл се от светлина към Слава на небесните висини и небесните селения на Божествения свят. Това ли бе денят, в който Мировия Учител на земята и Всемировият Учител на Вселената напусна Изгрева? Тези въпроси останаха за мен най-важните, които трябва да разреша в този си живот. "Победният химн" бе факт неоспорим, одобрението на Учителя за него - също. Преглеждах беседата на Учителя, държана на 17 декември 1944 г., търсех разрешение на загадката. Там намерих и разрешението. Накрая беседата завършва така: "Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Любов. Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Мъдрост Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Истина. Какво бе хубаво нещо от тия подаръци?" За мен най-добрият подарък, който можех да направя бе написването на този "Победен химн" на светлината,
към текста >>
36.
Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
се осъзнава в шумния водовъртеж на живота. На 12 януари ... В.К.: Коя година? Весела: 1939 г. още, Учителят каза в беседата си: "Вслушвай се пасивно и чакай! Има нещо, което на никого не трябва да се дава - то е само за Бога. Сърцето си дай на Бога, а хората си дават и обменят сърцата. Бог не дава да се обсеби любовта. Ако обичаш някого, ще му дадеш условия за растеж. Това е любов. Да изградим домове за вселяване на велики души в себе си. Възкресението е влизане в нов живот, а
възнес
ението - отиване към Бога. Дай на Бога славата. Имаш добра мисъл, приложи я заради Бога. Човешкото е въплотяване, а Божественото - вселяване." Това са думи на Учителя. Сутринта ми се даде изречението: "Само разумното е ценно; разумното се изявява като красота." А на 18 март следното: "Талантите са вътрешните условия за растеж и развитие." По това време преведох "Свещени думи на Учителя" и му я предадох. На 19 март се върнах в къщи за празника 22 март, като бях получила телеграма сутринта от брат Гавраил, с покана от Учителя и брат Боев. Първото нещо след пристигането ми бе да посетя Учителя. Когато приближих салона, той излезе на горната площадка да ме посрещне и ми каза: "Ще говорим, рекох, останете за 22 март". На 22 падна сняг и не можахме да играем Паневритмията. Бях непрестанно радостна и вдъхновена и цял ден свирих на пианото в салона и няколко души пяха песни от Учителя. След обяд бях на разговор с Учителя. Прочетох му преведените на английски две новогодишни лекции "Големия брат",
към текста >>
37.
II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,
,
ТОМ 25
ми стана един от номерата, които редовно изпълнявах на Изгрева. В: Тоя "Псалом 13", по музика на кого? Д: На Асен Арнаудов, "13 Псалом" по негова музика. В: Какво стана с нещата на Асен Арнаудов бе? Имал някакъв куфар с разработки. Никой не можа да се добере до тях, изчезнаха. Д: Нищо не зная. Тя беше, аз го позабравих, ако го видя /лее/: "Докога Господи ще ме забравяш съвсем, докога ще криеш лицето си от мен. Докога ще имам бодрост и душа, болезни всеки ден в сърцето си, докога ще се
възнес
е врага в мен?" И така, неговият Псалом на Учителя никой не го пееше, освен аз. И Учителя, аз Му го ... когато моите концерти, които ги изнасях, аз ги изнасях само за Учителя, докато беше и след Неговото заминаване в Негово име. Негови песни ми бяха редовно в репертоара. В: Сега, след като се разделихте вие с Мария Златева, вие продължавахте да изнасяте концерти. Д: Да, до 1954 година, докато слязох от Изгрева, редовно съм изнасял, даже в името на Единната пак съм изнасял братски песни. Единната организация. Да, аз изнасях братски песни, не се сърдя. Аз им казах, аз бях секретар на Единната. Председател беше един комунист голям и му казах: "Донков, аз живея тук, ще изнеса и братска песен." И никой не се е сърдил. Не зная друг да е изнасял толкова концерти както аз съм изнасял. В месеца два концерта винаги имаше след Неделна беседа. В: Сега аз имам една идея, Вие така да се съсредоточите и да дойда някой път и изобщо за музикалния живот на Изгрева да ми разкажете. Ще помислите така няколко
към текста >>
38.
Съдържание
,
,
ТОМ 26
[Рила] 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар] 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша]. Екскурзия на четирите правила 2.1.38. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар] 2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.46. Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 г. [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.51. 17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.52. На Еди гьол, 10 август 1932 г., [Рила] 2.1.53. Летуване на Рила, 20 юли - [...] август 1936 г., [Еди гьол - Елбур] 2.1.54. Летуване на Рила, 14 юли - 25 август 1939 г., [Еди гьол - Елбур] 2.1.55. Речник/ състав. Николай Бояджиев; ред. Е. Ангелова-Пенкова 2.1.56. Песни с нотен текст.
към текста >>
39.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
като капки вода. Аз нямам нито едно видение. Но какво по-велико видение от това, да срещнеш Човека, който носи светлина за живота ти, към когото можеш да имаш безгранично доверие! Саша Гладиева е много скептична по отношение на моето Слънце. Тя намира, че там ходят само отчаяни от живота и може би си губят времето. Черквата дава всичко. Забравям да кажа за молитвената стая на Иванова - завидно домашно параклисче. Картини, картини - св. Богородица, Тайната вечеря, Възкресение, Възнесение, Петдесетница и др. Кандило гори и пред Разпятието. Тайната вечеря обхваща половин стена - обкръжена с тежка бронзова рамка. Разбирам отгде идват „виденията”. Обстановката създава и блянове и сънища, па и видения. Защото и аз сънувам Люси Стоянова, какината зълвичка, а по някой път, Господи Боже, и моята родителка. Но, чакай, има изключения. Сънувам наскоро: Земята гори от всички краища. Купища развалини и овъглени трупове. Безпътица. Лутам се да си найда път, но напразно. Далече и високо сякаш над земята множество народ със светли дрехи отминава и пее... Сърцето ми бе с тях. Внезапно някой застана до мене и ме изведе. Още един скоро след този. Намирам се в подземие, обградена отвредом с дебели, яки стени. Никакъв изход. Един тесен тунел води нагоре. Ужасна мъка. Задушвам се. Искам да излезна от тука. Олеквам, промъквам се нагоре. Пред очите ми блясват хиляди светлини - политам. Тялото ми остава доле. Разказвам това на Човека. Той каза да си го запиша. - Носите ли нещо за прочит,
към текста >>
40.
2. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ОЛГА СЛАВЧЕВА ЕКСКУРЗИИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
[Рила] 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар] 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша]. Екскурзия на четирите правила 2.1.38. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар] 2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.46. Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 г. [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.51. 17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.52. На Еди гьол, 10 август 1932 г., [Рила] 2.1.53. Летуване на Рила, 20 юли - [...] август 1936 г., [Еди гьол - Елбур] 2.1.54. Летуване на Рила, 14 юли - 25 август 1939 г., [Еди гьол - Елбур] 2.1.55. Речник/ състав. Николай Бояджиев; ред. Е. Ангелова-Пенкова 2.1.56. Песни с нотен текст.
към текста >>
41.
2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар] Тоз път тръгвам от пансиона към Изгрев, че оттам - с цялата група. Ала, късно. Съвсем сама. Как ще мина през тъмния горски коридор? Косата ми настръхва. Обадих се по къщичките на заспалия Изгрев - всичко спи. Но ето и друг като мене закъснял търси другари за Витоша. Часът е два и половина. Настигаме и други двоица, които разправяха, че преди малко една двойка била нападната в гората, но апашите, като чули идващи стъпки, скрили се навътре из гората. Минаваме коридора благополучно. Над нас отново засия звездното небе. На запад Сириус блести, а над Витоша Стрелец запънал златния си лък - гони нощта. В този ранен утринен час славеите и синигерите се надпяват. О, те не са само един и два - безброй певци, сякаш имат някакво празненство. Какъв възторг, каква омая от жизнерадостните им гласове; сякаш са се отървали от някаква голяма беда и сега не могат да изкажат своята радост. Ведрина. Въздухът е тъй приятен, сякаш поръчан за този ден. Бавно се очертават планините, дърветата и буйната ръж. А ръж ли е тя! Надминава човешки бой и гъста, чиста и с едри класове. Нощният зефир я люлее, сякаш да поспи още, че има доста време до съмнало, до жътва. Някаква полска птичка запява звучно, вълшебно. Ще ти се да я намериш и да я питаш, що казва тя в това ранно утро, с омайния си глас! Планината от мрачна просветва. Дори почва да става тъмнозелена, яснозелена... Тук-таме цъфнали глогове като млади булки, готови да се впуснат на работа.
към текста >>
42.
2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спят човешките твари. Звездите пък будни бдят, вглъбени в разчитане небесните тайни... Ние пък напущаме града преди 3 ч. и потегляме към нашата приятелка. Кое да гледаш - нея ли, тайнствена и далечна в нощния мрак, или звездите, посипани горе в чудни геометрични чертежи... Кой ги постави там, кой със звезден резец начерта небето? Може би, ще дойде време, и нови чудни халдейци ще ги разгадават по нов начин и ще предрекат ново бъдеще на земното човечество. Тогава ще се яви и нова физика, нова астрономия, нова математика и химия. Но, кога ще стане това? Нивите изкпасили. Ранният ветрец люлее сеитбите като в сън. Като че ли той им шепне: - Растете, порастете пълнокласи и едрозърнести! Вас чакат гладни люде. Над самата Витоша мрачен облак; стои неподвижен, сякаш някой юнак, заканително очакващ борба. По небето нежни, едва уловими мрежици... Какви ли са? Но скоро те се събират и - затъмняват небето. Развиделява се, но по бисерните капки на росата не играе светлият лъч на слънцето. Макар, че то изгрява, но като, че не е весело - бледен е неговият лик. Сякаш е тъжно. Като че няма лъчи. Главата му е покрита с дебела облачна качулка, та не може да се види ясно лицето му. То като че е покрито със сива пепел, като че ли е загаснало... От запад червени облаци се събират като петли бойци. Те се тълпят над земята и бързо, диво се движат един срещу друг, като нетърпеливи бойци, жадни за победи, жадни да се сбият върху небесната
към текста >>
43.
8.1.3.3. Концерт-рецитал на 27 март 2010 г.
,
8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV
,
ТОМ 26
лично и собственоръчно е написал Учителя Дънов на собствената си Библия на с. 64, на заглавната страница на Новия завет, издадена във Виена, 1885 г. Поднасяме го като посвещение за "Изгревът", т. XXIV, който е за методистката, евангелска мисия в България Амин 6 октомври 2007 г., събота, София д-р Вергилий Кръстев Духът Господен 1. Господният Дух е Духът на Силите небесни. Господи Боже на Силите, кой е като тебе. Силен си Господи и Истината ти е около тебе (Пс. 89:8) 2. Възнеси се Господи със силата си. (Пс. 21:13) Господ на Силите, той е цар на Славата (Пс. 24:10) 3. Господ е цар във век века (Пс. 10:16) Господ ще царува във век. (Пс. 146:10) 4. Защото Господ е Бог велик, и цар велик над всички богове. (Пс. 95:3) 5. Блажено оново племе, на което Бог е Господ. (Пс. 33:12) Блажен е този народ, комуто Господ е негов Бог. (Пс. 144:15) 6. Защото на Господа е царството и Той владее над народите. (Пс. 22:28) Господ е висок над всичките народи, Над небесата е неговата слава (Пс. 113:4) 7. Благословен, който иде в името Господне. (Пс. 118:26) Не нам Господи, не нам, Но на името си дай слава. (Пс. 115:1) 8. Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божия... (Рим. 15:19) Изпълних с проповедта на Христовото евангелие (Рим. 15:20) 9. Защото Царството Божие не е в Слово, но в Сила (I Кор. 4:20) В. Сценарий на концерт-рецитала на 27 март 2010 г. - част I Детство, юношество и учение за Петър Дънов 1. Мълчаливото дете Петър Дънов - от Цанка Екимова 2. Бурята и
към текста >>
44.
84. Статията „По въпроса за Трудовата Братска Задруга“ / Филип Стоицев. – В: Братство. Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
любов между нас. Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот. От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и
възнес
ението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо? Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви. Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира. Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал. Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй? Защото двата фактора - вярата в Бога и любовта между хората са още слаби. Вярно е, че грамадна е разликата между доброто и злото, защото доброто тегли от периферията към центъра, а злото от центъра към периферията. Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в съзнанието и живее с отрицателни качества. Но ако се попитаме, при това различие, може ли да има туй братство и единодушие между хората? Може!
към текста >>
45.
3.21. Земетресението - момент на разрушение и пречистване.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
трябва да мине най-малко през десет среди, за да се трансформира така, че да се приеме от него без никаква опасност. Тъй щото, за да получи човек известно откровение и да го разбере напълно, то трябва да е минало през десет среди, през десет стъпала: през херувимите, серафимите, ангелите, светиите, гениалните, талантливите, праведните, добрите хора и т.н. След това откровението ще дойде до обикновения, до малкия човек на земята. Един от еврейските пророци казва: „Видях Господа
възнес
ен." 6) Днес може да се говори само за изплащане на карма „Днес не може даже да се говори за откровение. Днес може да се говори само за плащане на карма, но не и за откровение. Тези, които пожелаха да изплатят кармата си, станаха мъченици. Христос им даде ред методи, как да живеят правилно, за да изплатят кармата си и да влязат в правия път. Пророците пък са хора, които са завършили своето развитие на земята. Истински пророк е онзи, който разбира добре Божественото учение и го прилага. Апостол Павел имаше видения и откровения и след това само можа да каже: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не
към текста >>
46.
4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.
,
,
ТОМ 35
на митрополията. Тяхната задача е била чисто обирническа, те са служили на патриаршията като потисници на народа и събирачи на българско злато за целите на гръцките „велики планове”. Ето защо врачаните скоро им се наситили и са ги прогонили от епархията. Те имали в цяла Турция една истинска мрежа за експлоатация на наивното население. Останали са в града светогорските и рилските таксидиоти, които са стояли почти до освобождението, имали са свои собствени метоси, в съседство с Възнесенската църква. Врачанските първенци и народът са се спогаждали с таксидиотите на тия два монастири. Светогорските пратеници са били по някога и килийни учители на малките врачани; те са учили при тях словено-българския език и църковното пение. А когато някой от таксидиотите е кривнувал по други пътища, неприятни за врачаните, то първенците са искали немедленото им отзоваване, какъвто е бил случая с калугера Похомий и други. Не може да се откаже фактът, че срещу жертвите на града Вратца в полза на двете български светини в Хилендар и Рила, той е имал за това полза. Те са държали бодро духът на гражданите и са затвърдявали у тях праотческата вяра в един период на невежество и потисничество. Когато образованието се разшири в града, тогава първенците сами взели инициативата да искат от съответните монастири премахването на таксидиотите. Как е станало наново отцепването на Врачанската епархия от Видинската митрополия и присъединяването й към Търновската, за това досега не са намерени данни.
към текста >>
НАГОРЕ