НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
116
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Онези, които изпратиха самолетите и които
внушаваха
полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото.
На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия. Настъпи една нова епоха. След войната, Британската империя се разпадна. Всички нейни колонии получиха независимост и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров. Една империя се разруши отвътре, макар че бе една от победителките във войната срещу Германия.
Онези, които изпратиха самолетите и които
внушаваха
полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото.
Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя. Аз дочаках да се сбъднат думите на Учителя. Остана да се сбъдне и другото пророчество на Учителя. В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София. Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас.
към текста >>
2.
2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една
внушителна
група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона.
Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му. По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират. Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено." Наистина, не я бомбардираха, макар че около "Изгрева" бяха пуснати и паднаха няколко бомби. Казаха на Учителя, а Той: "Те са умни и не посмяха.
Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една
внушителна
група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона.
Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком. Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа. Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува? Нали бомбите ще паднат връз главите ни и всички ще хвръкнем с целия "Изгрев" във въздуха? " Тогава се реши всеки да се моли кой ка|< може, стига молитвата му да бъде приета от Невидимия свят.
към текста >>
3.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие
внушение
, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев".
И тогава Учителят и Словото Му ще бъдат от една страна, а вие ще бъдете откачени и ще стоите на тъмно. Тогава ще настане най-голямото ви изпитание. Защото тъмнината в съзнанието на ученика не се просветлява с външни методи и средства. Просветлява се само чрез Словото на Учителя и знанията от Словото Му. А за ученика е необходимо само едно: послушание и изпълнение на волята на Учителя.
Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие
внушение
, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев".
Така че се сбъднаха думите на брат Галилей Величков. Проведоха изборно събрание и се разцепиха на две. Очакваме решението на Учителя за отрязване жиците и откачването им от общия електромер на Братството. Братството е в Словото на Учителя. Словото на Учителя е Слово на Бога.
към текста >>
4.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След този събор, по
внушение
на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти".
"Съборът през 1926 година и военната блокада" През 1925 година, през месец август, във Велико Търново се провежда съборът на Бялото Братство, както става всяка година.
След този събор, по
внушение
на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти".
Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов. Тази подписка се изпраща по надлежен път на правителството и то забранява съборите на Бялото Братство в Търново. Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град София. И следващите събори продължават да се свикват в София, на "Изгрева". През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година.
към текста >>
5.
3_01 Чужди по дух хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно
внушение
много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата.
В нея нямаше духовен елемент. Всичко, което имаше в песента на четири гласа, бе изчезнало в четирите посоки на света. Защо ли? Той - Добри Христов - бе голям композитор, но бе от други среди, той бе от друго поле, не бе от полето на Школата, неговото съзнание боравеше с друго поле, с друг егрегор, витаеше в други сфери. Освен това той бе композирал сполучливо песни на българската православна църква, беше потопен в нейното поле.
А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно
внушение
много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата.
Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя. Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика. Творческият акт на Божествения Дух е музиката. И музиката на Учителя е именно този творчески акт на Божествения Дух. Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"?
към текста >>
6.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И аз отстъпих, защото групата бе много
внушителна
, застъпи се за него и аз какво да правя - отстъпих мястото си.
Та по тази логика приятелите доведоха този Говедаров на "Изгрева" - искаха да се изфукат и да му покажат какво можем и какво знаем. А той на мнозина от нас преподаваше уроци по хармония, така че от негова гледна точка, за него бяхме начинаещи. Та го доведоха при мен, а аз бях седнала в салона и свирех както винаги, преди всяка лекция на Учителя, на хармониума. Запознаха ни без да знаят, че ние се познаваме и ме помолиха да му отстъпя мястото си и да свири в клас преди беседа. Отначало аз се стъписах, как така ще свири, та той не е нито от Младежкия, нито от общия окултен клас, нито пък е идвал някога на беседа при Учителя.
И аз отстъпих, защото групата бе много
внушителна
, застъпи се за него и аз какво да правя - отстъпих мястото си.
Ама нашите даваха мило и драго, само и само да дойде някой чужд и да им засвири като че ли е слязъл от небето - че като засвири песните на Учителя, ще засвирят всички музиканти по света и ще разнесат музиката Му, и веднага ще дойде шестата раса, за която Учителят даваше Словото Си сега пред нас. Такова схващане имаше тогава, такова има и сега, такова ще има и след нас. Един заведе Говедаров пред органа, друг му поднесе стол, трети му сложи нотите и с голямо уважение той бе настанен на моето място. Защо моето ли? Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място.
към текста >>
7.
3_04 Росни китки
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но откъде му хрумна това не зная, вероятно бе
внушение
от Черната ложа, но му се
внуши
да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя.
"Росни китки" Имаше един брат, казваше се Асен Вапурджиев и беше музикант, изпълнител на контрабас. Беше добър музикант и имаше бъдеще.
Но откъде му хрумна това не зная, вероятно бе
внушение
от Черната ложа, но му се
внуши
да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя.
Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и, без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство и за още много други неща. Та, този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие. Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и много можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя и всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне.
към текста >>
8.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Вероятно Учителят му бе
внушил
по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас.
Направо ми призля, защото знаех, че ще упорствува цяла нощ. Тогава реших да потърся помощта на Учителя. Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа. Учителят ме успокоява и ми казва: "Отиди си, той няма да свири вече". Връщам се от стаята на Учителя, току-що се разделих с Него, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири.
Вероятно Учителят му бе
внушил
по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас.
Прибрах се и дълго време не можах да заспя от свиренето на Игнат. На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея. Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, не че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това, че свири нечисто, фалшиво, дразнеше ме и ми свиреше по нервите. А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва.
към текста >>
9.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Освен това, попречиха ми най-близките хора, които в най-важния момент станаха обект на
внушение
от страна на Черната ложа и ми измениха в решителния етап.
Попречиха ми някои обстоятелства, които винаги се явяват и пречат на Божието Дело. Попречиха ми също някои хора, които бяха сложени да противодействуват от другата ложа, от Черната ложа. Тя също присъствуваше на "Изгрева" - имаше си свои представители. Учителят нееднократно ги бе изобличавал. Ние знаехме имената им от Него и познавахме делата им от самите тях.
Освен това, попречиха ми най-близките хора, които в най-важния момент станаха обект на
внушение
от страна на Черната ложа и ми измениха в решителния етап.
Ето заради това не можах да си свърша работата както трябва. За което много съжалявам и имам определена вина пред Учителя. А сега ще спомена някои интересни събития по песните. Защо събития ли? Защото бяха изпълнени с драматизъм и трагизъм.
към текста >>
10.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Обяснявам си го с това, че бяха под влияние на Кирил и на онези
внушения
от Черната ложа, които объркаха много работи след заминаването на Учителя.
Според тях аз се налагах. Представяте ли си такова нещо, такава мисъл, която се бе загнездила у тях? Аз им давам оригинала и защищавам оригинала и те трябва да се подчинят на оригинала. А те възприемат, че аз им се налагам, като че ли песните са мои, а не на Учителя. Аз това нещо с моя ум навремето не можех да го възприема, а и сега, тридесет години след това, не мога пак да го възприема.
Обяснявам си го с това, че бяха под влияние на Кирил и на онези
внушения
от Черната ложа, които объркаха много работи след заминаването на Учителя.
Всички ахнаха в глас и зачакаха какво ще стане сега. Предугаждаха голямо събитие - нещо голямо, че ще се случи. А то взе, че стана не само събитие, но и инцидент и накрая избухна като бомба, защото това бе последното събиране на комисията. Изведнъж аз се сетих, че в комисията е и Георги Томалевски и че тази песен беше дадена в негово присъствие от Учителя. Той се бе отдалечил от "Изгрева" за цели десет години.
към текста >>
11.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това бе
внушението
на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата.
Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели. Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред. Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя. Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша. А имаше и по-страшно нещо.
Това бе
внушението
на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата.
Ето това бе най-страшното и непоправимото. След заминаването на Учителя станахме свидетели на едно друго явление. Ние бяхме свикнали с Учителя - да Го питаме за всяко нещо и за всеки наш проблем. Той беше си заминал и вече Го нямаше. Ами сега, кого да питаме?
към текста >>
12.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А освен това, там имаше методи и
внушения
на Черната ложа.
Имаше преводач и стенограф. След това проповедта му се написа и се разнесе по целия "Изгрев" и по приятелите в София и провинцията. Всички ахнаха, отвориха уста и ококориха очи, понеже пред тях се изсипва цялото Божие откровение. Показаха ми и прегледах написаното. Онова, което сами бяха напечатали първите приятели през 1914-19 година превъзхождаше стократно онова, което четях.
А освен това, там имаше методи и
внушения
на Черната ложа.
Аз захвърлих този свитък и се възмутих от онези, които отиваха и му целуваха ръка. Това бе гавра и кощунство към Школата на Учителя. Вместо да вземат и да четат Словото на Учителя и вместо да вземат да си прегледат всички бележки и тетрадки, които имаха от времето на Учителя и да извадят и напечатат онова, което не е казано досега за Учителя, то те тръгнаха и се юрнаха подир йогите, да им целуват ръка и да бъдат тяхната аудитория. А в града по-заможни приятели ги канеха на гости, че провеждаха духовни разговори и по този начин даваха пример на по-младите за отклонение от Школата. Всички тези през време на Школата бяха на "Изгрева", слушаха Учителя и Му целуваха ръка.
към текста >>
13.
3_66 Ясновидци и светци
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе
внушено
- и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България.
А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко. После започнаха да използуват приятелите, и то възрастните, да им слугуват, за което още не могат да проумеят всички как стана така.
Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе
внушено
- и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България.
За нас те бяха лентяи, а за тях бяха ясновидци, светци и пророци. Освен това, те си служеха с нещо по-лошо - служеха си с лъжа и заблуждаваха онези, които бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното преобразяване на човека. Това се даваше чрез Словото на Учителя. По този начин те загърбваха Словото на Учителя и подвеждаха, заблуждаваха и лъжеха с единствената цел да привлекат приятелите на своя страна, за да им слугуват. Така започнаха да ги ограбват чрез средства, чрез време и чрез сили.
към текста >>
14.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Сега вече Бялата ложа приспа Черната и затова няма да идват
внушения
от Черната ложа между хората." Следващите събития показаха, че онези, които бяха приспани, бяха събудени и направиха поразиите в България.
За да прекара човека през страдания, дa отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички, от малък до голям, ще познаят Бога, ще чуят Неговия Гпас." ("Начало на мъдростта" ,общ окултен клас, год. 11, том III, беседа "Любов, почит и обич", държана на 1 юни 1932 год., стр. 220) Цитирам тези думи, за да се знае какво бе отношението на българите към Учителя. Учителят ми каза: "Досега имаше борба между Бялата и Черната ложа.
Сега вече Бялата ложа приспа Черната и затова няма да идват
внушения
от Черната ложа между хората." Следващите събития показаха, че онези, които бяха приспани, бяха събудени и направиха поразиите в България.
"Вторият фронт ще затрудни Германия. България, Холандия и други страни ще се освободят. България ще използува момента, за да сключи мир с Англия и Америка и да затвърди отношенията си с Русия. Русия ще бъде уморена от войната и няма да иска в България комунистически строй. В България ще се засили кооперативното дело.
към текста >>
15.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Под
внушение
на чужди сили - на църквите и на определени обществени среди, правителството на Александър Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 година.
Не се убиват идейни хора." Ние бяхме свидетели на тези събития. Стамболийски бе изкушен и направи едно нарушение към Братството. Учителят по този повод каза: "Каквото трябваше, Аз му казах в Чамкория. Който не се вслушва в думите на Бога, сам се подлага под закона на кармата. Кармата сега е тази, която разрешава неговата съдба." И това го проверихме.
Под
внушение
на чужди сили - на църквите и на определени обществени среди, правителството на Александър Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 година.
А на 9 юни 1923 година той бе свален от власт чрез преврат и бе убит. Приятелите бяха направили постъпки през месец май за разрешение на събора в Търново - така, както се получи разрешение предната година. Стамболийски отказа и нарече дъновистите с много обидна дума, която не можем да напишем. На 9 юни стана превратът, той бе убит, бяха убити и много земеделци. Минаха няколко седмици и приятелите поискаха разрешение за свикване на събор на Бялото Братство на 9 септември 1923 година.
към текста >>
Анархизмът, като течение, бе доста
внушителен
тогава.
В Русе бе образувана комуна на Бялото Братство. Първият ден на комуната в Русе е 8 юли 1923 година. Преди това заварихме анархистите - към десет човека - които бяха направили комуна в Русе. Между тях и нас имаше добра дружба. Те имаха къща срещу местността "Свирчовица" където беше тяхната база за преминаването им в Румъния, защото имаше моменти, когато властта ги преследваше за техните анархистични идеи и действия.
Анархизмът, като течение, бе доста
внушителен
тогава.
Ние тук бяхме богато семейство, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита. Имахме дълги разговори с тях. Това беше идеен живот. По това време в Русе дойде Учителят и отседна в дома на братя Маркови. Там всичко беше уредено, докато комуната в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна.
към текста >>
16.
5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991
,
ТОМ 1
То подготви условията и
внуши
на руския император Александър II да обяви война на турците.
"Учителят и Английската империя съгласно Божия план" Учителят даде тълкувание - открехна завесата на вековете пред нашите очи и показа някои съдбини от историята на българския народ - така, както Той ги виждаше. За османското владичество над България Той каза следното: "Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение от страна на тогавашните български власти- феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години." "Освобождението на България от турско робство се дължи на Бялото Братство.
То подготви условията и
внуши
на руския император Александър II да обяви война на турците.
Александър II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а Небето помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави. Белият цар освободи България. Руският цар Александър II бе един велик дух на славянството. Той бе ученик на Бялото Братство. Той първо освободи собствения си народ от крепостничеството и помещичеството, разкрепости селяните и им даде земя.
към текста >>
17.
5_43 Учителят за Втората световна война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Те действуват чрез методите на Черната ложа - чрез
внушение
.
За втори път ще имате такива благоприятни условия чак през 1999 година. Онези,които днес са тук, ще пренесат благословението на Бялото Братство за следващите поколения, които ще дойдат, за да могат да ги реализират тези идеи, които днес се дават, чак през 1999 год." На следващата година -1940 - Учителят каза следното: "Днешната война се дължи на източните братства, които натикаха европейските народи във война, за да могат да се отърват техните народи от европейския гнет. Но това са методи на Черната ложа на тези източни братства. Сега е борбата между двете ложи - между Бялата и Черната ложа. Адептите на източните народи са причина за раздухване на войната между европейските народи.
Те действуват чрез методите на Черната ложа - чрез
внушение
.
Те предизвикаха стълкновение на интересите на европейците и предизвикаха войната, за да ги омаломощят. Сега се лее кръв. Невидимият свят ще тури контрибуции за пролятата руска и пролятата германска кръв." "Ако Германия спечели войната, ще спечели насилието. Ако Англия спечели - ще спечели лицемерието и лъжата. Но Бог ще избере този народ, който да проведе Божиите решения и да бъде бич Божий.
към текста >>
18.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руския цар Александър II и не му беше
внушил
да освободи България.
За да не изпаднем в положението на евреите, на които като възмездие им дадоха, според Учителя, наказание да бъдат две хиляди години под робство. Според Учителя, също така направиха българите, когато изгониха богомилте от България. За наказание те паднаха под робство от турците и така преживяха петстотин години. Толкова години, колкото евреите преживяха, след като паднаха под робство и бяха преселени във Вавилон. Във връзка с това Учителят каза: "Свободата на българите е дадена от Бялото Братство и ако злоупотребят с нея, да му мислят.
Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руския цар Александър II и не му беше
внушил
да освободи България.
Манифестът на руския цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България. Така че българите дължат освобождението си, първо на Бога, второ - на Бялото Братство, трето - на руския цар и четвърто - на руския народ". На друго място Учителят каза, че Бог реши да свали своята Скиния на земята и затова избра България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя. Ето, това бе времето, когато Бог Сам посети земята и следите на Неговите стъпки са останали по "Изгрева" в София.
към текста >>
19.
Разговор Третий. Храната и Словото
,
,
ТОМ 2
Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши
внушения
.
Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого“. Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого“. И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително.
Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши
внушения
.
Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си, че я няма. Но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волею и неволею да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувствуваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай прочее.
към текста >>
20.
25. ПРОРОЧЕСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Внушиха
лъжепророчество на ясновидеца Янко.
Значи нашето пророчество се изпълни. И с това вече напълно спечелихме сърцата на селяните. Нашият авторитет порасна. Ето виждате ли сега, как онези сили, които воюват срещу идеята за общ братски живот първия път не успяха чрез кръчмаря и попа. Този път решиха да ни атакуват по въздуха.
Внушиха
лъжепророчество на ясновидеца Янко.
Той изрече това пророчество, което не се сбъдна. А се сбъдна моето пророчество. Но то бе казано и изречено чрез дух и сила. Някаква сила влезна в мен и категорично изяви чрез мене своето пророчество.
към текста >>
21.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Под влияние на духовенството и под
внушенията
и подстрекателствата на някои военни, той издаде една наредба, според която не се приемаше на държавна работа човек от Бялото Братство.
Каза ни: „Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте както намерите за добре." После той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи в университета. А ние бяхме добри студенти. Когато завършихме и трябваше да си вземем дипломите беше 1925 г. и тогава управляваше Александър Цанков, който бе направил преврат на 9Л/1.1923 г., бе свалил Стамболийски, след което последва кървава разправа както с него така и със земеделците. Той не обичаше Учителя и Неговите последователи.
Под влияние на духовенството и под
внушенията
и подстрекателствата на някои военни, той издаде една наредба, според която не се приемаше на държавна работа човек от Бялото Братство.
Който даде декларация, че се отказва от идеите си, можеше да бъде приет. Ето с какво се засрещнахме ние тогава. А бяхме свободолюбиви хора, много чувствителни за свободата си и тази наредба ни възмути до дъното на душите ни. Ние отхвърлихме и отрекохме всяко ограничение и всякаква декларация и с това отхвърлихме всяка държавна работа. В протест и други приятели не си взеха дипломите, които останаха в чекмеджетата на канцелариите.
към текста >>
22.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й
внуши
, че те трябва двамата да ги издадат като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях.
Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея.
И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й
внуши
, че те трябва двамата да ги издадат като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях.
А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия порядък. Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя отидохме с Мария при Табакова и й казахме: „Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор. Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й на оперна певица и реши да даде песните.
към текста >>
Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой
внуши
да не даде и другите песни на Учителя.
Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава.
Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой
внуши
да не даде и другите песни на Учителя.
Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. А останалото вие ще проверите. А Тодор Павлов бе председател на БАН десетки години. Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна грешка да е допусната било в темпото, било в тактовото разпределение. При едно ново издание трябва да се включат и онези песни на Цветана Табакова, които не ги даде на времето.
към текста >>
23.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Братът разбира, че Учителят е видял цялото положение там, че сам го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е
внушил
думите: „Сега или никога!
Учителят го приема в стаичката Си и му посочва стола да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава без да промълви и дума, обзет предварително от необикновено вълнение. Учителят го взима, оглежда го и казва: „Ако не пишеше музиката на тази песен когато падаха гранатите около палатката ти, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси." Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, не е отворил устата си да каже дума, а ето Учителят пред него знае при какви условия е писал песента там на фронта в онази палатка.
Братът разбира, че Учителят е видял цялото положение там, че сам го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е
внушил
думите: „Сега или никога!
" Разбира се, че Учителят го е охранявал и предпазвал от опасността през време на сражението там на фронта. Той пада на колене пред Учителя както започва песента: „Пред Теб припадаме Господи днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: „Да видим как звучи песента". После изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да я свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша.
към текста >>
24.
167. ОБЪРНАТА КОЛА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но той смятал, че това не е глас, а е чуждо
внушение
и може да го пренебрегне.
Той поканва няколко приятели да ги закара от София до Говедарци и от там през Гюлечица до Вада, за да могат на следващия ден да бъдат горе на езерата. Качили се и тръгнали. Но той бил преуморен, не спал предната нощ и от време на време като шофирал очите му се затваряли. Един път, два пъти и като си отваря очите колата все била на прав път и вървяла направо. По едно време чул някакъв глас: „Спри, и отпочини, ще се обърнеш".
Но той смятал, че това не е глас, а е чуждо
внушение
и може да го пренебрегне.
Но за трети път му се затварят очите и след секунди колата се обръща в канавката. Излизат и какво да видят, колата се обръща на един малък завой. Само след 50 метра е имало остър завой, а долу една пропаст дълбока 40-50 метра. Всички уплашено гледат и се ободряват. „Добре че се обърнахме в тази канавка, а не в онази пропаст, където щяхме да загинем".
към текста >>
25.
169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това не било
внушение
, а образно описание на онова мъчително състояние, на което той бил подложен няколко месеца.
Работеше в печатницата на Сава Калименов във Севлиево. Един ден той идва на Изгрева, за да се види с Учителя по свой проблем. Минавал през много противоречия и трудности, които стигали до едно велико страдание и още по-голямо мъчение. Имал усещането, че е разпънат на кръст и мъчителите му забождат копие в гърдите. Цяла Голгота.
Това не било
внушение
, а образно описание на онова мъчително състояние, на което той бил подложен няколко месеца.
Едва се дотътрил до Изгрева след обед и отседнал при един брат. Имал желанието на следващия ден да се срещне с Учителя, да сподели своето мъчително състояние и да иска помощ от Него. Случва се така, че същия ден привечер било пълнолуние. А небето чисто и луната изгрява като тепсия. Учителят наредил да се извади телескопа и да се насочи към луната.
към текста >>
26.
140. ИЗГРЕВЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички
внушения
произтичащи от света на самосъзнанието!
140. ИЗГРЕВЪТ На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западният и източен окултизъм. Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката. Излезе вятър.
Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички
внушения
произтичащи от света на самосъзнанието!
" Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен.
към текста >>
27.
47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Понякога по чужди
внушения
те се нахвърляха върху Учителя и върху Школата.
47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ През време на Школата наблюдавахме как стремглаво препускаха събития и политически личности, които управляваха тази страна.
Понякога по чужди
внушения
те се нахвърляха върху Учителя и върху Школата.
След това следваха други събития и от онези заплашителите, насилниците и рушителите нищо не оставаше. На пух и прах оставаха, разпиляваше ги времето, което управляваше събития и народи. Наблюдавахме как се поляризират сами силите около Учителя. А това бяха силите на Доброто и силите на Злото. Какви отношения имаше Учителят към представителите на Злото?
към текста >>
28.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Младежката група беше доста
внушителна
в началото на Школата.
Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време проф. Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. Значи от двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи.
Младежката група беше доста
внушителна
в началото на Школата.
Бяхме и студенти и ученици. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти.
към текста >>
29.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като пчеличка съм събирала факти,
внушения
, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА Писмо от Олга Славчева до Борис Николов „Любезний брат Борисе, Ден не минава да мислим за тебе. Ти си нашето страдание, а ти си и нашата радост и наша Надежда. Въпреки всичко, ние те виждаме смело изправил глава над противоречията и светиш на тия, които нямат нашето упование. На 26.11.т. г. завърших близо 40-годишния си труд по моята книга.
Като пчеличка съм събирала факти,
внушения
, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак.
Десет пъти най-малко досега съм правила основна преработка, но все рисуваното конче с креда по стената ме окуражаваше... И Този, Който даде основната идея настоява: Работи! Напред върви! Много ми послужиха твоите „Астрономически Вечери", Джейнс, Д. Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 2611.т. т.
към текста >>
30.
94. ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Може би това бе
внушение
на самата Савка и на майка й.
94. ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО През 1939 г. от Латвия дойдоха много гости на Братството. Пампоров бе направил връзката с тях, бяха разменени писма и те дойдоха по покана на Савка. Много от тях знаеха немски и понеже Савка знаеше езика, тъй като майка й беше гермапка, то след като дойдоха на Изгрева, те се прилепиха към Савка и майка й. Но тъй фанатично, че не поглеждаха други братя и сестри и не поддържаха връзка с тях.
Може би това бе
внушение
на самата Савка и на майка й.
Те гледаха на тях като на свещени особи и с голямо уважение. Веднъж една сестра им каза: „По някой път като ви гледам, виждам, че Вие идвате от далеч. Изразходвате време, пари, средства. И като дохождате тук определяте се само за едно място. Не държа и не претендирам да се обърнете към мене.
към текста >>
31.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така по
внушение
на Лалка Кръстева и нареждане на Петър Филипов, Боянчо се подчини на тях и свали материалите отгоре.
Отношенията с Боянчо се развалиха, а с Петър Филопов се обтегнаха и се скъсаха. Дойде се до пълен разрив. А защо ли? Защото освен тази кражба бе извършена още една кражба. А това бяха материали, непечатани беседи, които бях укрил на Витоша, в областта „Резньовите" и бяха поставени в същите такива буркани.
Така по
внушение
на Лалка Кръстева и нареждане на Петър Филипов, Боянчо се подчини на тях и свали материалите отгоре.
А само той знаеше къде са укрити. Освен Боянчо, същият млад брат знаеше мястото на скривалището, което аз лично му бях показал. От разместването на пластовете горе имаше само един счупен буркан. Това бе втората кражба, която разкъса връзките между хора, с които съм работил 30 години. Настъпи озлобление и те се разделиха с мене като с врагове.
към текста >>
А онова, което остана и аз съхранявах 35 години до 1980 г., моите най-верни сътрудници ги откраднаха под
внушение
на жена и провалиха всичко.
Петър Филипов си замина от този свят през 1984 г., а Боянчо през 1986 г., а аз останах и преживях всички, защото трябваше да остане онзи, който Учителят бе определил да съхранява Словото. Всички мои опоненти и врагове си заминаха. Аз също ще си замина, но някой трябва да провери как действува окултния закон. И така нещата на Савка се пръснаха. Тя приживе си ги пръскаше и тогава сама си раздаваше тефтерчетата на този или онзи, на своите познати.
А онова, което остана и аз съхранявах 35 години до 1980 г., моите най-верни сътрудници ги откраднаха под
внушение
на жена и провалиха всичко.
Влезне ли жена в една Окултна Школа и започне ли да управлява, то се проваля всичко. Така една жена провали Боян Златарев и Петър Филипов. Така изгоряха много братя в Братството от жени и заради жени. Изгоряха в борбите, които водеха помежду си подтиквани и направлявани от жени. Аз съм свидетел на всички тези неща и преживях всички и дочаках когато младите трябваше да видят как се изпълнява Окултния закон за съхранение Словото на Учителя.
към текста >>
32.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А той това не можеше да го измисли, а го повтаряше защото го бе чул от онзи, който му
внуши
да открадне материалите.
С тези материали може да работи само онзи, комуто аз съм ги предал в името на Учителя, да ги съхранява и ги пази за следващото човечество. Приемствеността се осъществява по други духовни закони. Приемникът се определя от Духа. А за потвърждение на това ще ви разкажа какво говореха онези, които откраднаха материалите по онова време: „Материалите са при нас и ние сега командваме Братството". И това го разказваше на длъж и на шир Боянчо.
А той това не можеше да го измисли, а го повтаряше защото го бе чул от онзи, който му
внуши
да открадне материалите.
Той извърши три кражби: едната е кражбата на архива на Савка Керемидчиева, другата е кражбата на материалите от „Резньовете" и третата кражба е присвояването на онези шест куфара. Отговорност ще носят всички онези, които бяха около него и му внушиха да стори всичко това. Това е предателство. Накрая всеки се изпитва и отговаря пред Учителя. След като закупихме печатарска машина аз организирах веднага отпечатването на непечатаните беседи.
към текста >>
Отговорност ще носят всички онези, които бяха около него и му
внушиха
да стори всичко това.
Приемникът се определя от Духа. А за потвърждение на това ще ви разкажа какво говореха онези, които откраднаха материалите по онова време: „Материалите са при нас и ние сега командваме Братството". И това го разказваше на длъж и на шир Боянчо. А той това не можеше да го измисли, а го повтаряше защото го бе чул от онзи, който му внуши да открадне материалите. Той извърши три кражби: едната е кражбата на архива на Савка Керемидчиева, другата е кражбата на материалите от „Резньовете" и третата кражба е присвояването на онези шест куфара.
Отговорност ще носят всички онези, които бяха около него и му
внушиха
да стори всичко това.
Това е предателство. Накрая всеки се изпитва и отговаря пред Учителя. След като закупихме печатарска машина аз организирах веднага отпечатването на непечатаните беседи. От 1945 г. до 1951 г.
към текста >>
33.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След свалянето на архива на Борис Николов от „Резньовете" на Витоша от Боян Златарев под
внушението
на Лалка Кръстева и Петър Филипов, той поема неизвестни пътища.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След свалянето на архива на Борис Николов от „Резньовете" на Витоша от Боян Златарев под
внушението
на Лалка Кръстева и Петър Филипов, той поема неизвестни пътища.
Архивът представлява годишнини от непечатаните беседи на Учителя, които стенографката Елена Андреева в разстояние на десет години е разчитала и написала на пишеща машина. След пленяването на архива той отива у Лалка Кръстева, която започва да работи върху всяка беседа на Учителя по следният начин. Задрасква с химикала някои думи, които не й харесват и ги заменя със свои измислени думи и изрази. Премахва цели изрази и изречения. Понякога променя словореда на цели изречения, задрасква думи и изрази на Учителя, че дори и изречения.
към текста >>
Ето така един
внушава
, втори краде, трети запленява, четвърти редактира и променя Словото, пети си откупва с пари получено от другиго доверие и пази променени копия, които връчва на шести да ги редактира втори път, който пък ги дава на седми да ги набира и т. н.
Накрая това томче е издадено под заглавието „ИЗНОВО" на издателска къща „Сила и Живот" гр. Бургас с главен организатор Крали Кралев с ! 5В^954-8146-02-9.Това са неделни беседи от 1931/32 г. Ето това е пътя на една кражба и съдбата на откраднатия архив на Борис Николов и всички лица наредени в една верига. И всеки извършва онова, което „ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО" му повелява.
Ето така един
внушава
, втори краде, трети запленява, четвърти редактира и променя Словото, пети си откупва с пари получено от другиго доверие и пази променени копия, които връчва на шести да ги редактира втори път, който пък ги дава на седми да ги набира и т. н.
докато се стигне до главния организатор. Доказателство? Вземете оригиналния текст и проверете с отпечатания текст. Ще заплачете от жалост. Ами къде е верният ученик на Учителя? Своевременно бяха уведомени тези лица за действията си, но те отхвърлиха предупрежденията.
към текста >>
34.
13. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да
внушат
на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите.
Следващата среща със Стела и Тони Белмен бе на 15 юли 1956 г. Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил". А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях. При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого. Може техните мисли да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях.
Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да
внушат
на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите.
А в всъщност Михаил не може да представи Учението, защото сам той не го разбира. А това, което им говори е една обикновена окултна каша. Когато на Учителя донесоха експозетата на Михаил Иванов на френски език, когато ги донесоха в стаята Му, той нареди да се махнат и изхвърлят. По повод на Михаил във Франция Учителят каза: „Истинския ученик оставя на първо място Учителя си, а на последно място себе си". Това, Учителят каза за него.
към текста >>
35.
51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Някой им бе
внушил
това и вярваха, че ние сме им най-големите врагове.
Ако това беше станало преди една година, когато го имаше този член 18 щях да ви избеся всички! " Това не бяха празни думи и празни закани. Щяха да го сторят това без да им мигне окото. Тогава така се разправяха със своите противници. За тях ние им бяхме противници.
Някой им бе
внушил
това и вярваха, че ние сме им най-големите врагове.
А това не бе вярно. Лично Учителят пусна болшевиките на земята и лично аз бях в Мърчаево, когато Учителят излезна на балкона и заяви, че е решил да пусне комунистите в България. Те дойдоха и дойде това време да ни съдят като врагове. Хайде сега кажи им, че не сме техни врагове. Ето защо Небето се беше погрижило и затова този член 18 бе премахнат преди една година.
към текста >>
36.
XI. ПРОРОЧЕСТВО НА ЮДИНОТО ПОСЛАНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„А вий възлюбени назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим" (стих 20)Падналите ангели, които напуснаха едно време небето и бяха изгонени от там и понеже много добре разбирам окултните закони, обсебват днес човеците и ги поставят в хипнотическо състояние и по тяхно
внушение
се управлява днес човечеството.
Всички, които воюваха по времето на Школата срещу Учителя направиха съдба с домът Господен. 4. „Царството Божие е Царство на избраните. Това са хората на шестата раса, които ще установят Братството на земята и всички народи ще бъдат едно цяло. Но това ще бъде, когато Духът святий ще слезне до званите, осветени от Бога Отца и съхранени в Исуса Христа. Това ще бъде Царство, където Славата Господня ще бъде нейното величие и Царствтото Божие ще бъде от нине и във вся веки." 5.
„А вий възлюбени назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим" (стих 20)Падналите ангели, които напуснаха едно време небето и бяха изгонени от там и понеже много добре разбирам окултните закони, обсебват днес човеците и ги поставят в хипнотическо състояние и по тяхно
внушение
се управлява днес човечеството.
Човешката душа днес е поле, арена и върху тази арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всички добри и светли духове имат интерес да избавят човечеството. Затова днес всички трябва да се назидават чрез вяра и да се молят да дойде Духът Святий и да съгради в тях Новият духовен човек."
към текста >>
37.
І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ... Между последователите, приятелите и учениците на УЧИТЕЛЯ, най-
внушителна
бе групата на педагозите, а нейното сърце - учителките.
11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ... Между последователите, приятелите и учениците на УЧИТЕЛЯ, най-
внушителна
бе групата на педагозите, а нейното сърце - учителките.
Не случайно професията им бе люлка на идейни привърженици. Завършили висше, полувисше образование, те имаха солидна теоретична и практична подготовка по сложните психологични процеси, през които преминава детската душа, да придобие знание и израсте като характер. Методите на възпитанието и самовъзпитанието бе път, през който ден след ден, децата добиват добродетели, етични отношения, оформен мироглед, познания за живота, за да бъдат полезни на себе си и на обществото. Идеите не са нещо материално, а душевните процеси не са измерими с обикновени мерки, а пробуждане на съзнанието е много труден и стръмен път. Когато за първи път учителите бяха чули УЧИТЕЛЯ да разглежда проблема за пътя и развитието на душата и човешкия дух, те се убедиха, че подобни теми им са разбрани и близки.
към текста >>
38.
ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Той идва да даде първа просвета и първо знание на
внушителна
група от деца, примесени и с такива, които са оставили зад себе си детството.
При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По-заможните търсят науката в другите села и големия град. Останалите деца...чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек, с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка.
Той идва да даде първа просвета и първо знание на
внушителна
група от деца, примесени и с такива, които са оставили зад себе си детството.
За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застава очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямото знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание, втъкано в природните процеси, на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.
към текста >>
39.
ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Те се поддадоха на
внушенията
на Черната ложа и всички ще платят за това." Идва се до там, че Учителят не е имало с кого да седне на масата горе на Изгрева, за да обядва.
Напускат Школата. За мен, който дойдох по средата на Школата, това бе кощунство. Но за тях нещата са стояли по иначе в самото начало. Учителят бил крайно недоволен, но никой не Го пита. Пред стенографката Савка казва: „Те напуснаха Школата и ще отговарят за това.
Те се поддадоха на
внушенията
на Черната ложа и всички ще платят за това." Идва се до там, че Учителят не е имало с кого да седне на масата горе на Изгрева, за да обядва.
Обикновено е извиквал д-р Жеков, за да му прави компания: „Кажете на д-р Жеков да дойде, за да раздели трапезата и Божието Благословение от хляба, защото Небето ще си оттегли благословението от българския народ." Отиват и му казват. Той идва и вече е редовен сътрапезник на Учителя. На Изгрева се виждат тук - там хора. Той запустява от младите. Те бяха онези, които живееха горе.
към текста >>
40.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
През годините, по времето на Учителя, Паневритмията се изпълняваше от
внушителен
брой цигулари (6-7 души), подготвени на професионално ниво.
А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав. Примерно -представяте ли си как биха звучали песните на Учителя, изпълнявани от добър солист, придружаван от камерния състав на прочутите в страната ни и чужбина „Софийски солисти"? Ще отбележим още, че има опити да се изпълнява Паневритмията само в един глас, с акомпанимент на китара. Но и при най-доброто съчетание от изпълнители подобен запис ще звучи бледо и незадоволително. На „живо" ние сме практикували едногласното изпълнение, но тогава когато на поляната, в гората, или на планината не е имало кой да изпълнява вторият глас.
През годините, по времето на Учителя, Паневритмията се изпълняваше от
внушителен
брой цигулари (6-7 души), подготвени на професионално ниво.
Импровизираният от тях двуглас бе доста сполучлив. Впоследствие, при отпечатване на първото издание на Паневритмията, музикалният редактор Кирил Икономов написа и втора цигулка, но тя е нагласена предимно като акомп. Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ необходимостта, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас. Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония. По този начин на изпълнение Паневритмията въздейства за пробуждане вложеното дълбоко в душата на всеки чувство за хармония.
към текста >>
41.
6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми
внушителния
образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл.
Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята.
В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми
внушителния
образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл.
За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба. Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди. Там имаше един игумен на манастира, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия.
към текста >>
42.
6.05. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тук нямаше някакво
внушение
.
Както слънцето изгрява и огрява навсякъде, така беше и Неговото Слово. Ако ние със завеса закрием прозорците на къщата си, то няма да видим светлината. Но когато ние открием завесите, то огрява ни слънцето. Така беше и с Неговото Слово. Който бе отворил душата си за Него, огряваше го Словото.
Тук нямаше някакво
внушение
.
Той оставяше човека свободен. Това е най-великата черта на Неговото Слово. Истина, която освобождава отвътре и отвън човека. Трябва да спомена, че на този ден - 22. 03.1922 г.
към текста >>
43.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното
внушение
: „Брат мой, виждал ли луната как свети -не чувстваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя, какво значат тези думи.
Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин.
Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното
внушение
: „Брат мой, виждал ли луната как свети -не чувстваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя, какво значат тези думи.
Учителят, с една тънка ирония, ми каза следните думи: „Има много фантазии в света". Този кратък отговор ми даде критерий за отношението ми не само към Михаил, но и с Кръстю. Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството. Лековерните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г. да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка.
към текста >>
44.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Те са
внушение
на теологическите заблуждения,
внушение
на тълкувателите на Учението на Христа.
Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Всички адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път". Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат.
Те са
внушение
на теологическите заблуждения,
внушение
на тълкувателите на Учението на Христа.
Например, идеята за разпятието, за която толкова много книги са писани през вековете. Учителят по този въпрос казва: „Онзи велик Учител на Любовта не може да бъде разпънат. Разпънат беше човекът, а онзи Велик Учител, който беше разпънат в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект. Божественото начало да не виждаме в никаква форма!
към текста >>
45.
6.24. Пред прага на мъдростта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тя, в присъствието на двама ни, ни говори цял час да се примирим, като ни
внушаваше
, че някога, в далечното минало в Египет -ние двамата сме били нейни синове.
Но на мен нищо не ми стана - нито замръзнах, нито пукнах, а останах жив досега. За моя изненада, първите посетители, които дойдоха на сутринта, бяха Михаил Иванов и сестра Спиридонова. Няколко думи за тази сестра - Донка Спиридонова. По професия тя беше учителка. На пръв поглед човек в нейното лице виждаше една разумност, сдържаност и възпитаност.
Тя, в присъствието на двама ни, ни говори цял час да се примирим, като ни
внушаваше
, че някога, в далечното минало в Египет -ние двамата сме били нейни синове.
Също така ни увещаваше, че някакъв вътрешен глас й нашепва за нашата голяма мисия, която ни предстои, че ние двамата, след заминаването на Учителя от физическия свят, ще разнесем Неговото учение по целия свят. Буквално тя ни каза, че Учителят ще ни остави материални блага и духовните Си ценности, като по този начин ни отвори пътя по целия свят, да разнесем Неговите идеи. Даже те двамата ми предложиха, като знак на примирение, едни галоши. Както винаги, моята критичност и моят реализъм и в този случай не ме напуснаха. Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден.
към текста >>
46.
6.25. Змията ментора
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В този момент Учителят взе съчинението, хвърли го във въздуха, бурята го грабна и разнесе по цялата поляна и чух думите, които Учителят произнесе: „По този начин ще се разпръснат всички
внушения
, произтичащи от света на самосъзнанието." Ние знаем не само от теорията на окултизма, но и от самия досег, който имаме непосредствено с Учителя, че всяко действие, което имаме на физическия свят, има отражение в духовния, и в самите проекции на бъдещето.
Георги Радев носеше със себе си едно окултно съчинение, което наистина даваше един пълен израз на могъществото на самосъзнанието, което винаги изхожда от своите лични интереси, без да държи сметка за окръжаващата среда, нито да си дава отчет, че не трябва да се разточителства с творческите енергии на живата разумна природа. Съчинението беше на коли, без подвързия, от известен западен окултист. Този автор бе Папюс и бе писал за висшата магия. След разговора останахме само двама - Учителят и аз, Георги Радев отиде някъде. Не след дълго време излезе голяма буря.
В този момент Учителят взе съчинението, хвърли го във въздуха, бурята го грабна и разнесе по цялата поляна и чух думите, които Учителят произнесе: „По този начин ще се разпръснат всички
внушения
, произтичащи от света на самосъзнанието." Ние знаем не само от теорията на окултизма, но и от самия досег, който имаме непосредствено с Учителя, че всяко действие, което имаме на физическия свят, има отражение в духовния, и в самите проекции на бъдещето.
Разбира се, кръгът на действието му зависи от съществото, което го извършва. То е подобно - както суверенът - бил личност, или колектив, в една държава, неговият подпис има една стойност, а подписът на един архивар - стойност от съвсем друго качество. Георги Радев знаеше много езици и се занимаваше с преводи. Преведе романа „Занони" от Булвер Литон, английски окултист. Той притежава колосална култура и крайна начетеност.
към текста >>
47.
6.26. Погледът на мъдреца
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят
внушително
ме погледна и аз светкавично разбрах Неговата повелителна мисъл.
Съборът беше разрешен, по искане на ръководителите, от министър-председателя на България. Сутринта, в деня на откриването на събора, който щеше да се състои на Изгрева, аз придружих Учителя от дома му на ул. „Опълченска" 66 към Изгрева. Пристигайки в гората, почти на средата на пътя за Изгрева, една сестра ни среща и ни каза, да не отиваме на Изгрева, понеже целият Изгрев е обкръжен от стражари, които не позволяват нито да се влиза вътре, нито да се из-лиза навън. Моментът беше много интересен.
Учителят
внушително
ме погледна и аз светкавично разбрах Неговата повелителна мисъл.
Аз помолих сестрата да придружи Учителя обратно до ул. „Опълченска" 66, след което се отправих направо за дома на министър-председателя Андрей Ляпчев. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах към дома на министър-председателя. И наистина, ако бях закъснял само с 2-3 минути, нямаше да го заваря, понеже той тръгваше със своя автомобил за Варна. Флуидът, с който ме изпрати Учителят, беше така силен, че когато аз се приближих до министъра, той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая.
към текста >>
48.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на
внушението
".
По пътя се разболя и почина. Но и българите го обичаха. Бяха превели много негови книги. Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди. Не всеки може да издържи такава проповед.
Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на
внушението
".
Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят. Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска. Тя е рускиня. Имала е един много бурен живот.
към текста >>
49.
6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя
внушение
, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата.
Това беше един много важен момент. И когато вдигна ръката си нагоре и чух думите Му, почувствах, че дойде в мене една голяма сила. Но същевременно и една отговорност за всички мои дела, които трябваше да върша и онова, което трябваше да напиша. Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа. Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела.
Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя
внушение
, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата.
По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо. Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>
Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви
внушения
, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа. Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо.
Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви
внушения
, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>
50.
6.38. Следването ми в чужбина
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След дългият разговор, който имах с Учителя, след като му представих в този разговор диспозицията на една книга, под заглавие „Светът пред нова ера", Той стана прав, погледна ме много
внушително
, повиши тона на гласа си и твърдо заключи: „Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име".
На 26.IX. 1939 г. Хитлер направи следната декларация: „Ако на 1 октомври (1938 г.) Судетската област не бъде предадена на Германия, то аз, Хитлер, сам ще се отправя като пръв войник против Чехословакия". Изобщо политическата атмосфера в България се тонираше от германс-ката. Тази вечер аз бях отишъл при Учителя, точно от Него да добия критерий за всичките тези политически движения, които претендираха, че ще дадат правилно разрешение не само на междудържавните отношения, но и на социалния въпрос, който чакаше своето разрешение.
След дългият разговор, който имах с Учителя, след като му представих в този разговор диспозицията на една книга, под заглавие „Светът пред нова ера", Той стана прав, погледна ме много
внушително
, повиши тона на гласа си и твърдо заключи: „Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име".
Тези думи се запечатаха така дълбоко в моето съзнание, че през целия период на Втората световна война, те бяха критерий във всичките ми обществени начинания. Като резултат от този разговор, Учителят ме накара да напиша една книга за Балканското споразумение, а другата книга - „Светът пред нова ера" да остане за след войната. Действително аз написах една малка книга за Балканското споразумение под заглавието „Нашата външна политика", издадена през 1939 г. Никога няма да забравя този важен разговор с Учителя, защото Той ми отвори очите да виждам истината, без всякакви украшения и заблуждения. Свидетел на този паметен разговор беше музикантът Асен Арнаудов.
към текста >>
51.
6.45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Когато следвах философия, той ми
внуши
, че мога да стана голям цигулар и виртуоз.
45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА Имаше един преподавател по музика - Пенков, много известен в София, а жена му беше една от последователките на Учителя и беше певица.
Когато следвах философия, той ми
внуши
, че мога да стана голям цигулар и виртуоз.
Аз не питах Учителя, но сам се хванах на туй нещо и цели две години свирих на цигулка. Вземах частни уроци при него. Напуснах университета. Учителят дори ми подари една цигулка полуконцертна. Понеже аз не бях Го питал, Той ме остави свободен, та аз да дойда сам до известни заключения.
към текста >>
52.
6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
" Учителят не одобряваше убийствата, защото онези, които ще бъдат убити, като заминат горе в Невидимия свят, стават по-опасни, защото не са вързани с телата си, както когато са на земята, а могат да пътуват през пространството и чрез
внушение
да накарат други да извършат престъпление, в знак на отмъщение." Но това не бе спазено от комунистите, когато те дойдоха на власт.
В състава на този център влязоха комунистите, земеделците, социалдемократите и звенарите. Отечественият фронт търсеше изход от това непоносимо вътрешно и външно положение на България. След като чухме, че се е образувал Отечествен фронт, то и Учителят заяви публично: „И сега горе в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт. И никакви убийства. Заставете ги да работят!
" Учителят не одобряваше убийствата, защото онези, които ще бъдат убити, като заминат горе в Невидимия свят, стават по-опасни, защото не са вързани с телата си, както когато са на земята, а могат да пътуват през пространството и чрез
внушение
да накарат други да извършат престъпление, в знак на отмъщение." Но това не бе спазено от комунистите, когато те дойдоха на власт.
Учителят държа един строг тон срещу шовинизма и срещу милитаризма. Програмата на Отечествения фронт бе съставена от Георги Димитров, който беше в Москва и бе обявена по радио „Христо Ботев" от Москва на 17.VII.1942 г. На 10.VIII.1943 г. се форми първият състав на Националния комитет на Отечествения фронт в България. В него влизаха: Драмалиев (БРП -комунисти), Никола Петков от БЗНС "Ал.
към текста >>
53.
6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
По този начин ще могат да се разбият ония вековни
внушения
, че човек не е осигурен за утрешния ден по отношение на благата, необходими за неговото съществуване.
Последните нови открития в това направление са първите проблясъци за онези колосални технически открития, които ще дойдат, за да освободят човечеството от икономическото робство. Невидимият свят ще разкрие на човека нови източници на сили, ще даде редица открития, които ще създадат условия за придобиване на повече стопански блага, при харчене на по-малко физически усилия и време от страна на човека. По този начин стопанските блага ще станат достояние на всеки индивид, както свободните блага: светлина, въздух, вода. Стопанските блага няма да бъдат в такова ограничено количество, което да създава съревнование за тяхното добиване. Изобилието разрешава икономическия въпрос.
По този начин ще могат да се разбият ония вековни
внушения
, че човек не е осигурен за утрешния ден по отношение на благата, необходими за неговото съществуване.
Днес човек се смята осигурен по отношение на светлината, въздуха и водата, които в стопанската политика са наречени "свободни блага". Остава и по отношение на стопанските блага, при чието създаване взима известно участие човешката воля, човек да бъде също така осигурен. Това е именно една от важните задачи на новата култура, която ще даде разрешение на този въпрос. Физическият труд е бил „мъчение" за миналите раси, като едно отклонение от Божествения ред. В Шестата раса мъчението и трудът ще бъдат заменени с „работата", която вече подразбира хармонично съчетание на мисълта, чувството и волята.
към текста >>
54.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
При издаването на това съчинение аз взех живо участие, даже по
внушение
на Учителя написах един предговор на книгата, в който Учителят също взе участие.
Даже като се върнах от чужбина, след като имах вече доста събрани материали, Той пак ми подчерта, че не е още подходящ момента за излизане на такъв труд. Разбира се дълбоко в душата си интуитивно долавях, че този труд ще излезе на бял свят. Както подчертах в предшестващите глави, още през 1924 г. Учителят ме насочи да работя с брат Боян Боев. Тази мисъл на Учителя намери приложение най-напред в едно съчинение, което брат Боев състави от обилните материали, взети от беседите и от неговите частни разговори с Учителя, под заглавие „Учителят за образованието".
При издаването на това съчинение аз взех живо участие, даже по
внушение
на Учителя написах един предговор на книгата, в който Учителят също взе участие.
През 1924 г. Боян Боев беше дошъл за събора и макар че аз познавах неговите статии във „Всемирна летопис", но не го познавах лично. Запознах се с него и тогава Учителят ми обърна внимание, че в бъдеще ще работя с него. Боян беше събрал всички материали, които ги беше писал и бяха разхвърляни по различни списания, особено във „Всемирна летопис". Като ги събра аз видях, че от тях може да излезе едно крупно съчинение.
към текста >>
Тази идея беше
внушена
от брат Георги Томалевски.
Цялата тази работа така се нареждаше, че се чувстваше не само намесата на Учителя, но и подкрепата на много наши заминали приятели, които със своята творческа мисъл подпомагаха тази велика идея. Тази книга ми разкри една велика тайна - тайната на колективното творчество. Действително при колективното творчество се образува един общ дух, един общ критерий, една изискана прецизност. Преди да направя краткото изложение за излизане от печат на книгата „Учителят", ще дам някои допълнителни сведения. По това време най-вече в по-интелигентните среди на братството - в средите на творческите натури, изникна една идея за създаване на един просветен съвет.
Тази идея беше
внушена
от брат Георги Томалевски.
Той е един от доста надарените братя. Притежава перото на един талантлив писател. Външният му вид е твърде симпатичен - рус, синеок, с добре оформена глава и високо чело. Завършил физико - математическия факултет и по професия бе гимназиален учител. Брат Томалевски имаше амбицията от този просветен съвет, чрез различни секции, да образува една Духовна академия.
към текста >>
55.
6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Когато книгата беше представена в просветния съвет от страна на брат Борис Николов, нейният външен
внушителен
вид е внесъл неописуема изненада.
Така замислена, книгата имаше за задача да въведе българския народ в същността на едно учение, което е имало съдбата, както в древността на окултните школи да бъде цапано, да бъде подценявано и отричано от всички онези заинтересовани обществени фактори, които постепенно губеха устоите си в съзнанието на народа. Това беше, от една страна - духовенството, от друга - казионата наука и трето - партийната държава. Няма да описваме онези творчески моменти, преживяни в тази малка група, която се вдъхновяваше изключително от чисти идейни подбуди, без всякакви комерчески или кариеристични намерения. Тази книга, като всяко зачатие, се зачена в пълна тайна. Докато не беше излязла на бял свят, не беше станала достояние на никого, освен в тесния кръг от сътрудници.
Когато книгата беше представена в просветния съвет от страна на брат Борис Николов, нейният външен
внушителен
вид е внесъл неописуема изненада.
Най-силно били засегнати по-изтъкнатите личности, които имаха известно обществено признание в литературата или в музиката. В обществото около Учителя, както и в средите на българския народ книгата беше приета с отворени обятия. Нескончаемите отзиви, които постъпваха особено от будните души, бяха доказателство, че книгата не само оправдава своето съществувание, но ще изиграе и своята предначертана роля. Какво силно влияние упражняваше книгата „Учителят", каква силна светлина хвърляше в съзнанието на хората по отношение живота и идеите на Учителя, ще посочим като се ограничим само с два примера. Един известен наш професор - Димитър Кацаров, педагог, не само пред нашата общественост, но и в чужбина, със своите новаторски схващания в областта на педагогиката, имаше отрицателно отношение към Учителя и учението.
към текста >>
Може би това се дължеше и на обстоятелството, че обичах да оставям хората свободни, сами да дойдат до известни схващания, без да им се правят някакви
внушения
.
Веднъж, връщайки се от Швейцария, където е бил на един педагогически конгрес, ме среща и ми казва: „Интересно, на конгреса ме запитаха доста за вашето учение." Изглежда това му е направило силно впечатление, понеже един от авторитетите на този конгрес - професор Фериер, много изтъкнат педагог на Запад, е написал една малка брошура за Учителя и учението Му. Току-що беше излязла книгата ни от печат и аз му я предложих. Книгата е оказала такова силно въздействие на професор Д. Кацаров, че после при една среща той ми каза следното: „Рядко съм чел книга, написана с такава любов. Наистина аз не съм бил добре осведомен за това учение." Един мой близък родственик цели двадесет години ни критикуваше по отношение учението.
Може би това се дължеше и на обстоятелството, че обичах да оставям хората свободни, сами да дойдат до известни схващания, без да им се правят някакви
внушения
.
След като прочел няколко пъти книгата „Учителят" така силно се привърза към учението - подобно на Павел, когато чул гласа на Христа: „Защо ме гониш? " Някои наши приятели от просветния съвет по редица съображения, които не искаме да изтъкнем, надигнаха гласа си, не по същината на книгата, но по маниера на нейното издаване, т.е. затворения кръг на издателите и запазване мълчание около изготвянето й. Доста болезнено изживях тази крайно тенденциозна критика, по простата причина, че те нямаха правилна представа за онези дълбоки подбуди, в които няма нито капка корист, нито тщеславие за някаква прослава. Ние само желаехме да споделим тези големи съкровища с будните души, които действително обичат истината и ще бъдат едни добри работници.
към текста >>
56.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Той това го научи по-късно, но по чуждо
внушение
.
Бяха опаковани и прибрани и предадени на синът му Петърчо да ги съхранява, защото всички снимки са вече номерирани. Подредих му всички негативи, които бяха сложени в един голям сандък. Аз работех сам в стаята му. Петърчо и жена му знаеха, но не се бъркаха. Синът му не смееше още тогава да пристъпва през волята на баща си.
Той това го научи по-късно, но по чуждо
внушение
.
Тогава аз също потърсих онази тетрадка със спомените. Не я открих. През многото години, които минаха, запитвах жена му и Пеню: „Запазена ли е тетрадката? " Усмихваха се и казваха: „На сигурно място е." Вероятно я бяха дали на съхранение при голямата им дъщеря Елена, която живееше в същата сграда. Дойде време, Пеню си замина от този свят и в един хубав ден ми се съобщава, че тетрадката е намерена.
към текста >>
57.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Някой му беше
внушил
, че ще бъде ръководител.
Мълчеше виновно пред мен. Нямаше какво повече да се каже. Провалът си е провал. И аз проверих думите на Борис. Петко Кралев отначало работеше на държавна служба, но поради своята криво разбрана деятелност за Братството беше уволнен, стана причина да се пише по негов адрес във вестниците в Бургас и Варна и да се хвърля кал върху Братството.
Някой му беше
внушил
, че ще бъде ръководител.
И тези Сили, които влезнаха у него, го разрушиха отвътре. Той психически се разруши. Дойде време да тръгне по психиатрични болници, да лежи тук и там. Пусна си дълга брада и дълга коса и тръгна да проповядва, през онези светли периоди, когато не беше в психиатрията. През 1981 г.
към текста >>
58.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Но тя под чуждо
внушение
се обяви срещу този пасаж.
Днес Бащата е на Изгрева и Всемировия учител е тук". За този пасаж Йоанна Стратева ме обвиняваше, че съм я подвел, защото и тя участваше при финансирането на 1.том с една сума. Беше ми заявила, че ако е знаела, че това ще се публикува, нямало да финансира. А тя бе прочела предварително целия материал за публикация. След шест месеца аз й върнах цялата сума заедно с лихвите за шест месеца както се плаща от банката.
Но тя под чуждо
внушение
се обяви срещу този пасаж.
И дори днес ми съобщи, че се е подписала в „Отвореното писмо" заради този пасаж. Но това никъде не е отбелязано в „Отвореното писмо"? А това, което съм изнесъл е Светая Светих, но то се отнася за учениците по Дух в Словото на Учителя. На стр. 632-667 в том 1.е даден раздел „Космогония и Слово на Всемировия Учител".
към текста >>
59.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Попречи и подведе синът на Пеню Ганев - Петър Ганев, който е неин съпруг и му
внуши
да не ми се даде онази тетрадка със спомените на Пеню Ганев, когото аз бях накарал да ги напише и чиято работа аз съм свършил.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО" Божанка Ганева. От две години тя възглави няколко лица на война срещу мене.
Попречи и подведе синът на Пеню Ганев - Петър Ганев, който е неин съпруг и му
внуши
да не ми се даде онази тетрадка със спомените на Пеню Ганев, когото аз бях накарал да ги напише и чиято работа аз съм свършил.
Тя попречи да се довърши онова, което съм работил с Пеню Ганев. Тя подведе Петър Ганев и го настрои срещу мен и в края на краищата го провали по всички линии. Тя е застъпник за редакция на Словото на Учителя и за промяна Словото на Учителя като смята, че има качества да прави това. Тя с Елена Николова организираха атака по всички линии срещу мен и се опитаха да настроят мнозина. Така те подведоха онези, които се подписаха и по този начин ги натикаха в „Тресавището".
към текста >>
Това го направи под
внушение
на жена си Божанка.
Когато накарах баща му - Пеню Ганев да напише опитностите си, той заедно със семейството си се противопоставяше на това от страх да не би да попаднат тези материали в милицията и да бъде изключен от Консерваторията. Пеню Ганев повярва на мен и не отстъпи на никого. Така аз и Пеню Ганев свършихме една огромна работа за ужас на цялото семейство. Всичко бе прибрано и в разстояние на 23 години тези материали се пазят на скришни места и никой не е пострадал от семейството му. Петър Ганев задържа и укри тетрадката на баща си, която бе предназначена за мене, защото аз работех с баща му.
Това го направи под
внушение
на жена си Божанка.
Доколкото го познавах преди това той не бе способен на такава постъпка. Но сега това е естествено за него. Предложих му няколко идеи за организиране на музикалния живот на Братството с музика на Учителя, но той отказа пак под влияние на жена си. Тогава аз реших сам да действувам и това не е малко, което направих. Петър Ганев се яви на сцената на три мои концерти, които аз организирах и финансирах.
към текста >>
60.
7.31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV. НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди
внушения
на някои Негови последователи.
Когато в някоя къща се запушат комините и печките димят и опушват и задушават всички, то стопанинът на къщата извиква един човек наречен „коминочистач", който ги отпушва и изчиства. Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях. А коминочистачът понякога се очерня от саждите и от пушека на комините. Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре.
Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди
внушения
на някои Негови последователи.
Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина.
към текста >>
61.
7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
По
внушение
на чужди лица Илия Узунов отстрани мен и Милка Кралева и вече двадесет и три години тази прекрасна идея не може да се реализира.
Аз знаех къде е грешката. Но нищо не можеше да се направи на този етап. Когато се задвижи една работа, за да се реализира, тя минава през различни етапи. Всеки един човек, който участва в един отделен етап, без него не може. Трябва всички да участват в реализацията.
По
внушение
на чужди лица Илия Узунов отстрани мен и Милка Кралева и вече двадесет и три години тази прекрасна идея не може да се реализира.
Дано Мария Арсова реализира нещата докрай. Ако не ги реализира, имам пълномощно от Илия Узунов да прибера нещата и тогава аз ще си избирам сътрудниците. Разказах това, за да видите колко трудно се реализира една идея. Веднъж Илия направи една изповед: "Ние от Братството направихме фатална грешка след 9.IХ.1944г., че се отделихме и отдалечихме от обществото. Сами се изолирахме.
към текста >>
След всяко негово обидно писмо по три дни се мъчех да изхвърля от себе си негативните му
внушения
.
Аз окайвах съдбата си в Бургас, за това че бракът с Вергилий ми донесе една стресирана бременност, и не ми донесе спокойствие и нормален живот. Но и сама се справих с трудностите, които неговия егоцентризъм ми създаде. Изгледах дъщеря ни без негова помощ, защото съзнателно се отказа от такава. И се радвам на внуците му сега, макар и далеч от България. Но Паневритмията не съл преписвала.
След всяко негово обидно писмо по три дни се мъчех да изхвърля от себе си негативните му
внушения
.
С него не съм имала никакъв творчески контакт след като бях прогонена от сприхавостта му, бременна с Богдана. Възмутена съм, че той коментира така превратно събитията и ми приписва неща които не съм правила. Аз не съм живяла в София с него, а в Своге. Софийското жителство не съм ползвала никога, както той се опитва да намеква. Никога не съм одобрявала каквито и идеи за работата на Вергилий с материали от Учителя.
към текста >>
62.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Но тя под чуждо
внушение
се обяви срещу този пасаж.
Днес Бащата е на Изгрева и Всемировия учител е тук". За този пасаж Йоанна Стратева ме обвиняваше, че съм я подвел, защото и тя участваше при финансирането на І том с една сума. Беше ми заявила, че ако е знаела, че това ще се публикува, нямало да финансира. А тя бе прочела предварително целия материал за публикация. След шест месеца аз й върнах цялата сума заедно с лихвите за шест месеца както се плаща от банката.
Но тя под чуждо
внушение
се обяви срещу този пасаж.
И дори днес ми съобщи, че се е подписала в „Отвореното писмо" заради този пасаж. Но това никъде не е отбелязано в „Отвореното писмо"? А това, което съм изнесъл е Светая Светих, но то се отнася за учениците по Дух в Словото на Учителя. На стр. 632 ÷ 667 в том І е даден раздел „Космогония и Слово на Всемировия Учител", На стр.
към текста >>
63.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Попречи и подведе синът на Пеню Ганев - Петър Ганев, който е неин съпруг и му
внуши
да не ми се даде онази тетрадка със спомените на Пеню Ганев, когото аз бях накарал да ги напише и чиято работа аз съм свършил.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО" Божанка Ганева. От две години тя възглави няколко лица на война срещу мене.
Попречи и подведе синът на Пеню Ганев - Петър Ганев, който е неин съпруг и му
внуши
да не ми се даде онази тетрадка със спомените на Пеню Ганев, когото аз бях накарал да ги напише и чиято работа аз съм свършил.
Тя попречи да се довърши онова, което съм работил с Пенка Ганев. Тя подведе Петър Ганев и го настрои срещу мен и в края на краищата го провали по всички линии. Тя е застъпник за редакция на Словото на Учителя и за промяна Словото на Учителя като смята, че има качества да прави това. Тя с Елена Николова организираха атака по всички линии срещу мен и се опитаха да настроят мнозина. Така те подведоха онези, които се подписаха и по този начин ги натикаха в „Тресавището".
към текста >>
Това го направи под
внушение
на жена си Божанка.
Когато накарах баща му - Пеню Ганев да напише опитностите си, той заедно със семейството си се противопоставяше на това от страх да не би да попаднат тези материали в милицията и да бъде изключен от Консерваторията. Пеню Ганев повярва на мен и не отстъпи на никого. Така аз и Пеню Ганев свършихме една огромна работа за ужас на цялото семейство. Всичко бе прибрано и в разстояние на 23 години тези материали се пазят на скришни места и никой не е пострадал от семейството му. Петър Ганев задържа и укри тетрадката на баща си, която бе предназначена за мене, защото аз работех с баща му.
Това го направи под
внушение
на жена си Божанка.
Доколкото го познавах преди това той не бе способен на такава постъпка. Но сега това е естествено за него. Предложих му няколко идеи за организиране на музикалния живот на Братството с музика на Учителя, но той отказа пак под влияние на жена си. Тогава аз реших сам да действувам и това не е малко, което направих, Петър Ганев се яви на сцената на три мои концерти, които аз организирах и финансирах. Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба.
към текста >>
64.
31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV НА „ИЗГРЕВЪТ
,
,
ТОМ 4
Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди
внушения
на някои Негови последователи.
Когато в някоя къща се запушат комините и печките димят и опушват и задушават всички, то стопанинът на къщата извиква един човек наречен „коминочистач", който ги отпушва и изчиства. Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях. А коминочистачът понякога се очерня от саждите и от пушека на комините. Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре.
Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди
внушения
на някои Негови последователи.
Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина.
към текста >>
65.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА
,
,
ТОМ 5
Та Учителят
внуши
на майка ми да ми се оплете нова фанела и с това да се отсрочи идващия голям конфликт, когато ми прибраха всички рокли.
След обяд майка ми вижда, че се движа със старата фанела, скача и се развиква: „Ти знаеш ли, че аз лично съм купила тази прежда и платих на жена да ти я изплете, а ти я захвърли, а ходиш с фанела облечена от незнам кого си". Аз се засмях, но нищо не казах. Прибрах фанелата на Учителя и облякох новата фанела и отидох при него с току-що оплетената дамска фанела. Учителят ме посрещна и каза: „Сестрата е днес с нова фанела". Замълча малко и: „Е, добре може и с нова фанела".
Та Учителят
внуши
на майка ми да ми се оплете нова фанела и с това да се отсрочи идващия голям конфликт, когато ми прибраха всички рокли.
Но аз фанелата на Учителя я пазех, бях я скътала в долапа си и ми напомняше думите на Учителя „Е, добре може и с нова фанела", което означаваше, че нещата ще се уравновесят временно поне засега. Майка ми водеше отначало голяма борба срещу мене. Тя беше светска жена, искаше да ме води на гости, за да ме показва, за да може да се хвали с мене и да се перчи с такава дъщеря. Аз отбивах това нейно желание, стоях си у дома и четях книги. Бяха решили след като брат ми Станислав се ожени за немкиня и работеше във Виена да ме изпратят във Виена и там да уча музика.
към текста >>
66.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
,
,
ТОМ 5
Те като виждат, че си малко по-забогатяла уловили са те тебе и постоянно ти
внушават
разни мисли.
Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми пътища и чрез своето познание, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на родителите ми, за да ме вземат обратно. Това и стана. Това беше моя победа. Това бе победа на Учителя, това бе спасение на една душа от едно бъдещо отклонение и спасяване на един дом от разруха и разрушение. На следващия ден отидох да благодаря на Учителя, той ми каза: „Ти си свързана с духове близки на вашето семейство.
Те като виждат, че си малко по-забогатяла уловили са те тебе и постоянно ти
внушават
разни мисли.
Дойдат и искат от тебе казват ти, че си длъжна да им помогнеш. Като дойдат ти ги питаш „Колко искате? ", те отговарят „две хиляди лева", а ти им казваш „на ти две хиляди лева". Идват други ти и тех питаш „Ти колко искаш? ", „три хиляди лева".
към текста >>
67.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
Човек постоянно е изложен на
внушение
, а това са течения, които той не може да избегне, защото се движи в такава среда.
Човек се съмнява, когато е гладен, но той трябва да запази и тогава мирът си. Може човек да търпи лишения отвън, а отвътре да изпитва една радост. То е Божествено състояние. В Божественото едновременно присъст-вуват и скръбта, и радостта, присъстват и двата контраста. Ето защо човек трябва да бъде справедлив: някой и да се проявява лошо към него той пак да постъпва с него добре, защото това са два контраста.
Човек постоянно е изложен на
внушение
, а това са течения, които той не може да избегне, защото се движи в такава среда.
Но той може да се справи с тях. Но той може да по-дигне съзнанието си нагоре и да направи връзка с Бога. Човек трябва да изпълнява Волята на Бога."
към текста >>
68.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД
,
,
ТОМ 5
Разбрахме, че тяхната неприязън се дължеше на едно
внушение
срещу нас, което идваше от града.
През лятото бяха хигиенични, но през зимата бе студено и там се слагаха печки или кюмбета, прокарваха се комини и така се отоплявахме. Носехме съчки, събрани от екскурзиите, купувахме си дърва, а понякога и въглища. В бараката имаше едно легло и това бе достатъчно за нас. Така живеехме скромно и много простичко, и много бедничко. За вода отивахме до разсадника, но ако имаше някой от града, когато отивахме там,то работниците се отнасяха с нас по един враждебен начин, А когато нямаше никой от града те ни приемаха радушно.
Разбрахме, че тяхната неприязън се дължеше на едно
внушение
срещу нас, което идваше от града.
Това бе причината да се потърси и да се открие вода за Изгрева на друго място. При една разходка към околностите на Изгрева, може би на един километър разстояние в посока на Диана Бад в присъствието на Учителя и няколко човека, то Учителят откри близо до рекичката едно изворче, което веднага братята каптираха и направиха чешмичка. Всеки, който е бил на екскурзия с Учителя е имал възможност да наблюдава как Учителя ей така съвсем случайно намира къде някъде има извор. След което, казваше: „Тук трябва да има вода". И ние търсехме и някой от братята извикваше радостно и Учителят се насочваше към него.
към текста >>
69.
59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ
,
,
ТОМ 5
Ние се женехме не по своя воля, а по
внушение
на онези, които искаха да се преродят чрез нас.
И човешката любов не ни подмина. Особено когато се намеси един друг фактор. Онзи, който според Учителя бе фатален. Той каза: ..Вас ви женят духовете, които искат да се преродят чрез вас". Ето, по този начин нещата вече придобиваха друга насока.
Ние се женехме не по своя воля, а по
внушение
на онези, които искаха да се преродят чрез нас.
Имаше един интелигентен брат, засмян, весел, любознателен, красив и беше с писателски наклонности и пишеше. Казваше се Георги Томалевски. Беше написал книга, бе я занесъл на Учителя и му я подава, за да чуе какво е мнението на Учителя за нея. Той е смятал, че Учителят ще я вземе, ще прочете нещо от нея и ще си каже мнението. Учителят я взима в лявата си ръка, а с дясната ръка с палеца и показалеца я подхваща отстрани в краищата и лекичко я накланя и лист по лист започва да се разлиства и то в краищата.
към текста >>
70.
69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ
,
,
ТОМ 5
И втората причина бе, което е най-важното, че Борис беше много чувствителен към чужди влияния и
внушения
.
А причината беше много проста. Борис нямаше, ама никакви опитности от човешкия свят на земята и за него той беше един лист хартия, бяла, ненаписана. Беше чист отвътре и отвън и в тази си чистота беше беззащитен от посегателствата и на глед изглеждаше наивен за земният човешки свят. Аз имах опитностите и знанията от този свят и затова Учителят ме изпрати при него и каза: „Давай колкото можеш и помагай му". Затова може би Небето е коригирало първоначалния план.
И втората причина бе, което е най-важното, че Борис беше много чувствителен към чужди влияния и
внушения
.
Достатъчно беше да постои в една среда от минути, дори час и поемаше техните мнения, мисли, внушения и ги смяташе, че са негови и искаше да ги провежда в действие. На друг език казано, беше много медиумичен и това качество го правеше уязвим към онези пакостливи духове, които се вкопчваха в него и го обсебваха. Връщаше се Борис у дома, понякога след среща с приятели по братски въпроси, връща се, но само фигурата му бе негова. Гледам го отвътре не е той, носи чужди влияния, говорът му е различен, мисълта му друга, отвътре беше чужд и започваше да ми говори неща, които първо не бяха негови, второ не са верни и трето бяха грешни от начало до край. Тогава аз го посрещах и започвах да му отварям очите.
към текста >>
Достатъчно беше да постои в една среда от минути, дори час и поемаше техните мнения, мисли,
внушения
и ги смяташе, че са негови и искаше да ги провежда в действие.
Борис нямаше, ама никакви опитности от човешкия свят на земята и за него той беше един лист хартия, бяла, ненаписана. Беше чист отвътре и отвън и в тази си чистота беше беззащитен от посегателствата и на глед изглеждаше наивен за земният човешки свят. Аз имах опитностите и знанията от този свят и затова Учителят ме изпрати при него и каза: „Давай колкото можеш и помагай му". Затова може би Небето е коригирало първоначалния план. И втората причина бе, което е най-важното, че Борис беше много чувствителен към чужди влияния и внушения.
Достатъчно беше да постои в една среда от минути, дори час и поемаше техните мнения, мисли,
внушения
и ги смяташе, че са негови и искаше да ги провежда в действие.
На друг език казано, беше много медиумичен и това качество го правеше уязвим към онези пакостливи духове, които се вкопчваха в него и го обсебваха. Връщаше се Борис у дома, понякога след среща с приятели по братски въпроси, връща се, но само фигурата му бе негова. Гледам го отвътре не е той, носи чужди влияния, говорът му е различен, мисълта му друга, отвътре беше чужд и започваше да ми говори неща, които първо не бяха негови, второ не са верни и трето бяха грешни от начало до край. Тогава аз го посрещах и започвах да му отварям очите. А това ставаше трудно, но после успях да се добера до един метод, който ми бе даден от Учителя.
към текста >>
71.
72. ГОНЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Това са роднински духове и духове на фамилия Русчеви и други, които са се отклонили и които ти
внушават
тези мисли.
За да не се компрометира учението, издръж си изпита." „Учителю, имам усещането, че не мога да се справя и че ще полудея." „Така ли зле ще се отплатиш на Бога за всичкото добро, което ти е направил? Ако досега при всички доказателства не си повярвала, от сега нататък няма какво да ти доказвам. Вече нямам време да се занимавам с доказателства. Ти си въобразяваш, че съм те напуснал. Това е една илюзия у теб и с нея не трябва да се занимаваш.
Това са роднински духове и духове на фамилия Русчеви и други, които са се отклонили и които ти
внушават
тези мисли.
Те са временни състояния, които трябва да се издържат. Ще изгрее пак слънцето. А пък аз го наричам вашето състояние разглезеност, всички сте се разглезили. Аз досега Любовта си още никого не съм я дал. Няма нито един, който да е достоен за моята любов.
към текста >>
72.
97. ГЛАСЪТ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
По това време под
внушение
на църквата и на други среди започна се една кампания срещу Учителя.
Но аз бях вече готова и отвътре, и от вън -бях преминала през страданието и мъчението на този обективен свят. Та това човек, което изгаря в себе си чрез страданието и мъчението става храна за Невидимия свят и чрез него се осъществява общението на човека с Духа. През време на Европейската война мъжете бяха на фронта, а пък жените останаха да орат, да копаят, да сеят, да вършеят и с малки невръстни деца и със старците успяваха да подготвят зимнина за многолюдните семейства. В София Учителят държеше своите беседи на „Опълченска" 66. Идваха много посетители от провинцията както и редовните софиянци, които всяка неделя от 10 часа пълнеха двора на „Опълченска" 66.
По това време под
внушение
на църквата и на други среди започна се една кампания срещу Учителя.
Изпращаха се писма до войниците на фронта, че уж техните Жени са били завербувани и подлъгани от някой си Петър Дънов, който ги събирал на едно специално място и правел не знам какво си с тях. От своя страна войниците препращаха протестни писма с военната поща до градоначалника на град София. Това даде повод на този градоначалник да извика Учителят и да го предупреди да не събира в двора на дома на Петко Гумнеров свои почитатели. Учителят му бе казал следното: „Ти не си страшен, защото ти си от нашите". А преди това градоначалникът бе го заплашил, че може да го тури в затвора.
към текста >>
73.
120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Тя беше дъщеря на ръководителя на Братството в Нова Загора -Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста
внушителна
.
И сега като си спомням с какво голямо внимание сме обграждали братските деца като смятахме, че това са деца на шестата раса и какво ли още не, то направо се усмихвам с огорчение. Пътищата на онези, които дойдоха при нас бяха различни, някои от тях дойдоха, заеха своето място и станаха ученици на Школата. Сега ще ви. разкажа един интересен случай. Тя беше девойка и се казваше Ричка.
Тя беше дъщеря на ръководителя на Братството в Нова Загора -Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста
внушителна
.
Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за Учителя. Посещавала е редовно братските събрания, на които нейният баща е ръководител. Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години. Тогава прочела в една беседа на Учителя една мисъл, че да се сбъдне едно желание човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път, да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя и да го види. Минало два месеца, изведнъж родителите й предложили да отидат в Сливен на гости.
към текста >>
74.
170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 5
Но понеже тя беше малко медиумична, минаваше за ясновидка и пророчица, то вероятно бе доловила нещо или бяха й
внушили
отгоре, че това е последната екскурзия и трябва да качи бялото знаме.
Бяхме наели няколко коня, които ни изкачиха багажа, носехме няколко палатки, храна и най-необходимите неща. В групата присъстваше Савка, която се грижеше за него. Аз също знаех какво му е необходимо и бях приготвила и занесла онези необходими вещи, без които той не можеше. По едно време идва Николина Балтова и носи едно бяло знаме. От къде го взе и защо го донесе никой не разбра.
Но понеже тя беше малко медиумична, минаваше за ясновидка и пророчица, то вероятно бе доловила нещо или бяха й
внушили
отгоре, че това е последната екскурзия и трябва да качи бялото знаме.
Тя няколко пъти изнася това бяло знаме горе на планината когато имахме лагери, дори може да го видите на някои от снимките, побито на мачта високо и се вее. Това беше едно обикновено бяло знаме. Това не е знамето на Бялото Братство. А такова Бяло знаме на Бялото Братство има. Такова знаме беше ушито на времето по чертежи на Учителя, извезано с различни по цвят конци, но то никога не бе развявано на прът.
към текста >>
75.
182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ
,
,
ТОМ 5
Беше много трудно да се окопитим и да видим, че това бяха
внушения
, натрапени състояния от вън и че това нямаше нищо общо със самите нас и е Учението на Учителя.
После те ни се усмихваха подигравателно, когато се връщаха в града. Е, как няма да се ядосвате, как няма да дойде онази мисъл у вас на онзи приятел, който искаше да я хване за гушата, да я вдигне във въздуха и да я изпрати в пространството и да отиде в друга галактика. А ние тогава смятахме, че сме длъжни и че сме определени да предадем Учението на българския народ. А такива като Попова имаше много - един правеше едно, друг правеше друго, трети правеше трето и винаги се намираше един, който да развали хармоничното състояние и аурата около Учителя. Това бе работа на онези сили, които воюваха срещу Учителя и срещу Школата и тези наши „приятели" ставаха понякога оръдия и то неосъзнати проводници.
Беше много трудно да се окопитим и да видим, че това бяха
внушения
, натрапени състояния от вън и че това нямаше нищо общо със самите нас и е Учението на Учителя.
Имаше много братя и сестри, които в строго определен момент се изявяваха със своите отрицателни и дисхармонични прояви, стигаше се до там да правят забележка на Учителя, възразяваха му, опонираха му в салона, понякога правеха скандали както в салона, така навън на поляната когато се играеше Паневритмия или на събора. И там, на най-тържественият момент, в сублимният момент, когато се изявява Духът в своята хармония, съвършенство и светлина чрез Учителя тогава някое магаре ще изреве и ще си покаже магарията. И това магаре бе от нашите редици, а не външно магаре от света. Минаха много години след заминаването на Учителя и се ядосвахме на големите противоречия, които ни сполетяха. Това една сестра ме среща и успокоява: „Сестра, аз не разбирам защо се ядосвате за тези магарешки работи и за тези магарета, та не помните ли как през времето на Учителя все някой ще се намери да ни развали празника".
към текста >>
76.
184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
Изведнъж разбрах, че това беше чуждо
внушение
в главата на Борис и това бе дошло от сестра му Цанка и на онези около нея.
Аз тогава се срамувах от тях. И днес се срамувам, че се оказахме толкова малки и нищожни пред Учението на Учителя. По-късно аз се запознах с Борис Николов понеже Учителят ме изпрати при него. Дойде и това време, че Борис веднъж ми заяви, че бил ме спасил от тресавището на Толев като ме измъкнал и ме взел при себе си. Аз от начало стоях като втрещена.
Изведнъж разбрах, че това беше чуждо
внушение
в главата на Борис и това бе дошло от сестра му Цанка и на онези около нея.
Каза ми: „Ти на брат Борис трябва ръка да му целуваш, че те извади от тресавището на Толев, не само ръка, но и краката трябва да му целуваш". Аз стоя като вкаменена. Изведнъж виждам от къде идва всичко това и изкрещявам: „Аз целувах навремето ръката на Учителя и ако някой ме е спасявал от тресавище това е той, а не някой друг. А кой днес е затънал в тресавището това е друг въпрос, но знай, че аз не съм в тресавището, а съм на брега и съм с Учителя". Ето, това е финала за тресавището и за историята на редактора на „Всемирна летопис".
към текста >>
77.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
За целта трябва да се вземат надлежни църковни мерки срещу Дънов и да се
внуши
на българското православно папство, че Учението на Дънов е поставено на една нога с различните секти, всяващи религиозна заблуда и оказват пагубно влияние за духовния напредък на народа.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА На 19 и 20 юли 1922 г. българските вестници оповестяват решение на заседаващият в София архиерейски събор за противодействие срещу сектите в България. Осъждат лъжеучението на Петър Дънов и го обявяват за „са-моотлъчил от светата православна църква" (виж. „Дневник", бр. 6804 от 20 юли 1922 г.) Това архиерейско решение заклеймява решението на Петър Дънов като еретическо и опасно за вътрешния мир и обществен морал на страната.
За целта трябва да се вземат надлежни църковни мерки срещу Дънов и да се
внуши
на българското православно папство, че Учението на Дънов е поставено на една нога с различните секти, всяващи религиозна заблуда и оказват пагубно влияние за духовния напредък на народа.
Светия синод търси подкрепа и съдействие от граждани, от военни органи и го намира. През 1917 г. Петър Дънов е интерниран във Варна. Намират се журналисти, на които след като им се заплаща добре започват да пишат статии срещу Учителя по вестниците. Започват редовно да се пишат статии в „Църковен вестник" срещу П. Дънов.
към текста >>
78.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА
,
,
ТОМ 5
Това беше груба грешка и този, който му я
внуши
тази идея още от самото начало го поведе по кривите пътища на непослушанието към Учителя.
Когато Жорж се разболя аз питах Учителя какво ще-стане с него. Учителят вдигна глава от масата си и строго ми каза: „Жорж трябваше да вземе дипломата си и да работи с нея". А той най-демонстративно не отиде дори да си я прибере и тя остана там във факултета. Не пожела да си я вземе. Второ, не пожела да работи с тази диплома, която му осигуряваше професия.
Това беше груба грешка и този, който му я
внуши
тази идея още от самото начало го поведе по кривите пътища на непослушанието към Учителя.
След като го погребаха, Учителят каза: „Жорж можеше и да не си замине, но се излъчи и не можа да се върне в тялото си, защото в последните дни все се е излъчвал. Много хора така си заминават без да им е дошло времето за това". Аз стоях втрещена пред Учителя. Не можех да проумея нищо. Проумявах само колко е малко нашето знание по тези въпроси и колко е много нашето непослушание към Учителя.
към текста >>
79.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Отначало тя се подала на
внушенията
, но изведнъж се опомнила и казала: „Аз съм вярна на приятелството си с Борис и Марийка".
А това бе тялото на Милка Периклиева. Вероятно си беше свършил работата, за което Учителят го бе върнал отново на земята. А с Милка Периклиева останахме добри приятелки. По време на събитията и на процеса срещу Братството през 1957/58 г. тя остана вярна на приятелството ни, дойде и ни предупреди, че властта посредством нея и Петър Димков са се опитвали да скалъпят обвинение срещу Борис.
Отначало тя се подала на
внушенията
, но изведнъж се опомнила и казала: „Аз съм вярна на приятелството си с Борис и Марийка".
Дойде вкъщи, обясни всичко. Не само обясни, но и показа с какъв жест и с какви думи се е отрекла от първото си показание срещу нас. Гледаме и не вярваме на очите си. Тя ни показва всички жестове, мимика, дори и чуваме гласа на Жорж Радев. Значи Учителят отново бе вкарал Жорж Радев в нея, за да свърши още една работа.
към текста >>
80.
220. ГЕОРГИ РАДЕВ И ОТКЛОНЕНИЕТО
,
,
ТОМ 5
Те бяха решили да се освободят от обществените задължения, да не се подчиняват на държавните органи в университета, а се подчиниха на
внушенията
на Черната ложа.
Сестрата се уплашва и побягва. След това Учителят извиква друга сестра и нарежда: „Изхвърлете ги навън". Казва: не приберете, а „изхвърлете". Жорж научава за тази случка. Ако бяха попитали Учителят нещата по друг начин щяха да се развият.
Те бяха решили да се освободят от обществените задължения, да не се подчиняват на държавните органи в университета, а се подчиниха на
внушенията
на Черната ложа.
След като преведе и издаде тази книга, то здравето му се разклати и той се разболя от туберкулоза на белия дроб. Веднъж Учителят заяви за Жорж: „Аз него го откупих от Черната ложа и вместо свободата да употреби за Школата на Изгрева, той я употреби за себе си, за да се занимава с неговите си неща". Могат да се изредят много примери за непослушание. Черната ложа имаше проекция на Изгрева и тя отклони много хора. Тя намери добра почва в някои умове и работеше като им внушаваше противоположни мисли, които можеха да се схванат от онези, които бяха на Изгрева.
към текста >>
Тя намери добра почва в някои умове и работеше като им
внушаваше
противоположни мисли, които можеха да се схванат от онези, които бяха на Изгрева.
Те бяха решили да се освободят от обществените задължения, да не се подчиняват на държавните органи в университета, а се подчиниха на внушенията на Черната ложа. След като преведе и издаде тази книга, то здравето му се разклати и той се разболя от туберкулоза на белия дроб. Веднъж Учителят заяви за Жорж: „Аз него го откупих от Черната ложа и вместо свободата да употреби за Школата на Изгрева, той я употреби за себе си, за да се занимава с неговите си неща". Могат да се изредят много примери за непослушание. Черната ложа имаше проекция на Изгрева и тя отклони много хора.
Тя намери добра почва в някои умове и работеше като им
внушаваше
противоположни мисли, които можеха да се схванат от онези, които бяха на Изгрева.
Разбира се в една Окултна Школа всичко се проверява чрез човешки изпити. Тогава се вижда най-добре кой е крив и кой е прав. Днес някой от вас ако прелисти първите годишнини на „Житно зърно" ще провери колко е голямо непослушанието на ученика и колко е голямо неговото отклонение. За това отклонение трябваше да се плаща. Веднъж Учителят го бе откупил, но втори път трябваше всеки сам да плаща за отклонението си.
към текста >>
81.
242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
,
ТОМ 5
За една от тези постъпки и
внушени
от майка й Тереза, дъщерята Савка и ученичката Савка трябваше да плаща.
Тя беше майката на Савка Керемидчиева. Беше немкиня по произход, един амбициозен немски дух, който чрез своята амбиция се опитваше да прокара различни лични инициативи, които бяха в разрез с братския живот. Целта бе да се прокара и да се проектира амбицията на немският национален дух в Школата на Учителя. Учителят беше категоричен и я парираше винаги. По-късно тя чрез дъщеря си Савка се опитваше да прави същото, стоейки зад нея и я подкокоросваше към различни погрешни ходове.
За една от тези постъпки и
внушени
от майка й Тереза, дъщерята Савка и ученичката Савка трябваше да плаща.
Като наблюдавах това си казваш: „Добре, че Тереза не ми е майка". А моята рождена майка по това време ме гонеше и преследваше като смъртен враг понеже съм тръгнала млада и хубава по дъновистите. Човешки съдби от човешки разбирания. Друг път Тереза изпраща една сестра при Учителя да му иска седем лимон, а забележете числото седем, за да бъдат използвани за приготвянето на обеда в общата кухня. Тогава нямаше лимони и бяха кът.
към текста >>
82.
257. ИСТИНАТА ЗА САВКА
,
,
ТОМ 5
Групата стана много
внушителна
и започна да става проблем.
Тази група се увеличи много и създаваше големи пречки за правилната работа на Школата. Започнаха да говорят: „Савка каза така, Савка рече онова" и започва да се измества на заден план Учителят и Словото му. Тя раздаваше мисли от Учителя на листчета от тефтерчета, като някаква голяма привилегия за приятелите и като някаква благосклонност от нейна страна. Казваха: „Савка ми даде това". А това бяха мисли на Учителя, а тя ги раздаваше като нейни и нейна собственост и като че ли Учителят ги е дал само за нея, за да създава около себе си ореол на величие.
Групата стана много
внушителна
и започна да става проблем.
Савка се величаеше и всички венцехваления бяха насочени към нея, а Учителят оставаше на заден план. Някои от старите приятели не бяха съгласни, но смятаха, че щом Учителят го е допуснал това, значи е с негово знание. Та нали Савка беше допусната най-близо до него? Тя можеше да влиза при Учителя по всяко време, а за другите това не бе позволено. Дори и на мен не бе позволено, пък и от вътре не ми се разрешаваше.
към текста >>
83.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират тялото му като му
внушат
да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше.
През време на поста човек трябва да се занимава с духовна работа, да чете беседи, глави от Библията и ежедневно да произнася молитви. Постът не е само физическо разтоварване на тялото от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове. Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло. Така човек става изключително чувствителен към външни дразнения и влияния. През това време човек може да се закачи за някои светове, може да вижда и друга проекция на живота, може да му се отворят ушите за друг свят, да му се отворят очите за Невидимия свят, но най-голямата опасност е някои нисши духове да не влезнат в него и да обсебят тялото му, да го окупират и след това да си послужат с него за свои цели.
Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират тялото му като му
внушат
да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше.
През толкова години наблюдавах всички възможни случаи, така че някои психически се разстройваха и не можеха да се оправят след това, други си заминаваха от този свят през самият пост, трети не спазваха правилото за отпостване и веднага се нахвърляха на храна, увреждаха се и също след това научавахме, че те са си заминали от този свят. Но главната причина бе, че нямаха ръководител на поста и всеки си правеше онова, което му скимнеше и си плащаха жестоко за това. Такива случаи съм наблюдавала близо 50 години и винаги имаше пресни примери от всички възможни положения и отклонения от поста. Та успяхме да видим всичко. Обикновено при пост се обаждахме на Учителя и той трябваше да го разреши, а това зависеше от много неща, които ние не познавахме, не подозирахме, че съществуват и нямахме поглед върху събития и от духовните окултни закони, които управляваха не само нашият личен живот, но и живота на Школата.
към текста >>
" Учителят е строг и ядосан от неговото вироглавство: „Защото това е
внушение
на тъмните сили и те искат да те примамят с поста и да те задигнат от този свят, защото им пречиш".
Та успяхме да видим всичко. Обикновено при пост се обаждахме на Учителя и той трябваше да го разреши, а това зависеше от много неща, които ние не познавахме, не подозирахме, че съществуват и нямахме поглед върху събития и от духовните окултни закони, които управляваха не само нашият личен живот, но и живота на Школата. Отива един приятел и заявява на Учителя, че иска да пости. Той не му разрешава. Братът пита: „Защо не мога да постя?
" Учителят е строг и ядосан от неговото вироглавство: „Защото това е
внушение
на тъмните сили и те искат да те примамят с поста и да те задигнат от този свят, защото им пречиш".
„Та аз толкова ли съм важен? " „За Бога всички са важни - една тревичка, едно врабче, един човек - всичко е свързано в едно." Братът си тръгва и след това разказва случая на всички. Минава време, на него отново му хрумва мисълта, че трябва да опита този пост, нали толкова хора го правят и се подвизават духовно чрез него. Започва пост без да пита никой, постът продължил дълго и той не можа да излезе от него и си замина. След един месец донесоха некролога му и искаха да го закачат.
към текста >>
84.
51. ТРЕСКАТА
,
,
ТОМ 6
" с глас дълбок,
внушителен
и убеждаващ.
От там също съм черпила и черпя както и всички наши братя и сестри и всеки, който вярва в Неговата медицина. За нея ще говорят медиците. Аз ще кажа само някои от моите опитности и впечатления от нея. Основният метод на Неговото лечение беше вярата. Да вярваш, че ще ти мине, особено след като ти е казал магическите думи: „Ще мине!
" с глас дълбок,
внушителен
и убеждаващ.
Имам една интересна и лична опитност за този случай, която ще разкажа сега.
към текста >>
85.
52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА
,
,
ТОМ 6
Като видях това
внушително
количество билки, аз си помислих: Значи работата е сериозна, значи няма да мине току-така скоро.
Без да зная аз съм пила от тази вода доста време. Мнозина заболяха в селото. Заболях и аз от някакъв чревен катар с разстройство и диария. Лекувах се каквото знаех, не минава. Писах на Учителя и Той дал на една сестра - моя приятелка, Катя Грива някаква американска билка и един голям пакет лайка да ми ги изпрати.
Като видях това
внушително
количество билки, аз си помислих: Значи работата е сериозна, значи няма да мине току-така скоро.
И наистина не минава. Не получих нито микроскопично подобрение. И слабея, и преставам да се храня и продължавам да се обезсърчавам все повече и повече. Най-после си взех отпуска и си отидох на Изгрева. Като отидох при Него, Той ми даде още някои препоръки и билки.
към текста >>
86.
59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
Величествен,
внушителен
стои и гледа към палатката.
Останало по-слабо зачервяване и синьо месо, което се лекува. Изненадах се, зачудих се, зарадвах се и благодарих на Господа и на Учителя. И пак една отчетлива мисъл ми мина: „Я погледни от палатката навън". Поглеждам. Дъждът още продължава да плющи. Учителят е на балкона с черната си пелерина, с мокра коса.
Величествен,
внушителен
стои и гледа към палатката.
Засрамена, веднага се укрих. Разбрах, какво беше станало. На другия ден обух чорап, на третия обувка и на четвъртия крачех редом с всички към Присоите на Витоша.
към текста >>
87.
63. ПОСЛУШАНИЕТО
,
,
ТОМ 6
Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и
внушения
и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината,която изучавал не можела да му помага вече.
Той имал желание да следва медицина, а също и родителите му, сигурно като най-доходна професия на времето. Учителят му казал: „Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд". Защо, за какво, не му обяснили. И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал медицина и станал лекар. Но какво излязло?
Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и
внушения
и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината,която изучавал не можела да му помага вече.
Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. „А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." НО било вече късно. Замина си млад и непослушен. Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също, именно какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература.
към текста >>
88.
70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
Този начин на изграждане първата стаичка на Изгрева, която в последствие послужи за приемна стая на Учителя,
внуши
идеята у много братя и сестри на следната година да си направим за събора салон.
70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА На другата година така за две седмици изникна големият салон.
Този начин на изграждане първата стаичка на Изгрева, която в последствие послужи за приемна стая на Учителя,
внуши
идеята у много братя и сестри на следната година да си направим за събора салон.
Разнесе се тази мълва, зарадва, вдъхнови мнозина. И през лятото на 1927 г. заприиждаха братя - майстори-зидари от селата, пристигна и нашият добър брат - инженер Руси Николов от Стара Загора. И две седмици преди събора се започна строежа на салона. Мястото се избра под ръководството на Учителя.
към текста >>
89.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
И
внушава
, наистина, известен страх!
„Колко е грандиозно тука всичко, мамо", шепти петгодишната умничка Борянка в обятията на майка си. - Става ми страшно! " Отварям очи. Наистина, колко е грандиозно всичко! И величествено!
И
внушава
, наистина, известен страх!
Отвред ни обгръщат масивни върхове със заоблена мека линия. Някои още са облечени в клек и са тъмнозелени, други са оголени и сребреят в утринната дрезгавина. На места се белее сняг като прострени бели чаршафи на слънце. Гледаш в почуда широко отворени очи, вдъхваш лекия, но резлив въздух и не ставаш. Много е още студено.
към текста >>
" Заляна от мека слънчева светлина обстановката губи своя
внушаващ
страх облик и става приветлива, приказна картина.
„Утре, рекох, като си починат братята и сестрите, ще се изкачим на върха, (който после нарекохме Молитвен връх) да посрещнем слънцето" После отговаря на зададени въпроси, докато се приготви чая. След закуска се залавяме с построяването на палатките и устройването. Група дежурни сестри и братя приготвят общия обед. Трябва да се почисти и полянката, където ще обядваме. „Светлината разкрива славата на деня!
" Заляна от мека слънчева светлина обстановката губи своя
внушаващ
страх облик и става приветлива, приказна картина.
Най-красивото място на Рила е местността „Седемте рилски езера" и по-специално второто езеро, при което ние отсядахме. Слаби са думите да го обрисуват, затова ще кажа с думите на нашата сестра-поетеса Теофана Савова: „Идете ги вижте! " С вдъхновение и песен свършихме работата си до обед. Полянката е готова, почистена. Уморени, но вдъхновени пристигат сестри и братя с паничките си.
към текста >>
90.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Приятелите си
внушиха
, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер.
Приятелите си
внушиха
, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е.
моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Коск) и сестричката ми Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната.
към текста >>
91.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
Тези песни
внушаваха
на слушателите една неповторима оригиналност на духа Марин Камбуров.
В разстояние на 22 години тези песни се пеят в присъствието на Учителя и те са възприети като оригинал и съставляват една част от творчеството на Учителя, дадени под заглавието „Братски песни". Тези песни имат автори, но тези автори възприемаха тези песни като изява на онзи братски дух на общение със Словото на Учителя дадени най-добре в песента „Братство, единство". По този начин ние не желаем да оскърбим и унижим Марин Камбуров и неговото творчество, но желаем да поставим всяко нещо на мястото си. В песенното творчество на Марин Камбуров има мелодии, които са мелодични, има текстове, които са съдържателни и поучителни. Когато ги изпълняваше Марин Камбуров, те придобиваха свое вътрешно съдържание и имаха свое вътрешно излъчване, защото минаваха през неговия дух и се излъчваха чрез неговият етерен двойник.
Тези песни
внушаваха
на слушателите една неповторима оригиналност на духа Марин Камбуров.
Но когато се изпълняваха от обожатели на творчеството му, изглеждаха много наивни, детски и предизвикваха неодобрението на онези музиканти последователи на Учителя, защото те смятаха, че той заангажира тяхното внимание, а творчеството на Учителя остава в периферията. Марин Камбуров беше неповторима личност като оригиналност и в тази форма, в която беше се облякъл едва ли имаше втора на земята. Тези духове като него идваха от хилядолетията да присъствуват в Школата на Учителя. Когато в бъдеще се взрете в техните портрети на Марин Камбуров, на Петър Камбуров, на баща им и майка им, ще видите, че това бяха различни образи, различни френологически типове на изразяване по простата причина, че те бяха духове дошли от хилядолетията и носеха своите отпечатъци на своите лица. Но те бяха предани на Учителя въпреки непослушанието към Неговите съвети в отделни моменти в техния живот.
към текста >>
92.
23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
А сега ме остави да намеря подходяща песен от Учителя за укротяване на зверове." Юрдан ме остави и аз започнах да се моля, за да ми е даде и
внуши
отгоре от Небето коя песен от Учителя да свиря.
Но всички останали за него са измет. „Да, ама тези в другата стая като те слушат с цигулката, не се усмиряват, а пощуряват и надават вой, че не могат да те слушат". „Това означава, че аз съм сбъркала, защото аз свиря песен за укротяване на змии. Вероятно, това не са змии, а зверове и аз сега ще им изсвиря песен за укротяване на зверове. И ти ще видиш и ще се убедиш в резултата.
А сега ме остави да намеря подходяща песен от Учителя за укротяване на зверове." Юрдан ме остави и аз започнах да се моля, за да ми е даде и
внуши
отгоре от Небето коя песен от Учителя да свиря.
Започнах да свиря любимата си песен от Учителя. След това свирих и други песни. На следващия ден една от трите се разболя и легна на легло. Аз продължавах да свиря - на втория ден се разболя и втората. И тя легна на легло.
към текста >>
93.
25. БОЖИЯТА ПРАВДА, КОЯТО СЕ ВЪЗЦАРИ В ГАБРОВО
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Други сили и фактори в града им
внушиха
за възбрана и непозволение да говори Учителят на публично място.
Така сметнах и реших в себе си, че Той трябва да говори в големия салон на читалището в града, като щяхме да разгласим пред населението за беседата на Учителя. Направих постъпки за отпускане на салона като уведомих, че ще платим наем за салона. Те ме познаваха много добре, знаеха, че съм от Бялото Братство и знаеха още много добре, че съм платежоспособна и освен това съм дъщеря на фабрикант и съпруга на още по-голям фабрикант. За тях аз не бях случаен човек и щях да ги възнаградя и заплатя както трябва за салона. Но ръководството на читалището отказа.
Други сили и фактори в града им
внушиха
за възбрана и непозволение да говори Учителят на публично място.
Така и стана. Учителят дойде отново в Габрово, отседна у нас, държа ни една беседа, пяхме песни и прекарахме доволни и щастливи, че Изгревът от София бе се преселил за един-два дни и в Габрово. Всички приятели бяхме в едно възвишено усещане за присъствието на Духа Господен. Дори когато Учителят бе у дома аз направих нови постъпки пред ръководството на читалището за отпускане на читалищния салон за беседа на Учителя. Смятах, че присъствието на Учителя ще помогне да получа салона.
към текста >>
94.
37. ВИНТЯГАТА И СЪНЯТ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Точно в този момент получавам едно силно
внушение
, че трябва веднага да отида в палатката си. Послушах.
На следващата сутрин се разхождах около Харамията и намерих много хубави камъни-гранати. Показах ги на Учителя. Той сподели: „Това е огърлицата на храма на Рила". Приятелите поискаха да им ги покажа. Извадих ги от раницата и те ги заобиколиха и ги гледаха с удивление.
Точно в този момент получавам едно силно
внушение
, че трябва веднага да отида в палатката си. Послушах.
Влезнах в нея и изведнъж ми се приспа. Аз, която много трудно заспивах, легнах и заспах. Беше след обяд. Когато се събудих беше минал един ден и една нощ. Цели 24 часа в сън.
към текста >>
95.
2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
Станах, това Учителят ми го
внушава
, станах, отидох, извадих си книгата, прочетох моите три въпроса и ги запомних и отивам и си прибирам в чантата книгата, а оня се прави на ударен, че гледа в другата посока, прислужника.
Бях успял да прочета малко, но не всичко. Като се явявам тегля билетче, трите въпроса и трите ги не зная така се случи. И в това време, когато още не ми е редът, втори съм преди мене имаше друг, явява се прислужника и казва на доцента, който изпитва, че го викат по телефона, А за да отиде в канцеларията при телефона трябва да слезе от три етажа и там да говори. Остави ни на прислужника, него остави да ни наблюдава и тримата. Седим на скамейката и аз, а на първия чин ми е чантата.
Станах, това Учителят ми го
внушава
, станах, отидох, извадих си книгата, прочетох моите три въпроса и ги запомних и отивам и си прибирам в чантата книгата, а оня се прави на ударен, че гледа в другата посока, прислужника.
И цялата история бе такава, че никой не ахна. Всичко се спотайва и мълчи. И доцента си дойде. Разбрах, че това всичко е под диктовка на Учителя. Като дойде доцента аз си отговорих отлично, но той не ни пуща, щото първия студент закъса с някакъв въпрос и като аз отговорих отлично той каза: „С „да" или „не" да ми отговорите на въпроса, който той не можа да реши".
към текста >>
96.
4. ПОВИШЕНИЕТО
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
" „Като се явите ще ви
внуша
какво да кажете".
Дадох си оставката по причина на това, че ще замина за докторат в Германия. Отивам при Учителя и Му разправям всичко това. Той каза: „Рекох, ако се наложи да отидете в Германия, да отидете във Виена", понеже съм учил немски език, владеех немски език. Ако ме приемат обратно, да отида, където ме назначат. Аз му рекох: „Учителю, аз сега съм си дал оставката, какво да им кажа?
" „Като се явите ще ви
внуша
какво да кажете".
Така точно ми каза? Да. Ще ви дойде, само ще ви дойде. И аз отивам, завеждащ кадри го няма в стаята му, казаха ми, че е при директора на персонала. И аз реших да отида при директора на персонала. Отивам. Рекох: „Явява се еди кой си, скоро напуснал в Охрид като касиер III.
към текста >>
97.
20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ)
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Помня добре, че баща ми се ядосваше, че Славчо е станал „дъновист", както наричаха последователите на Учителя Петър Дънов, но брат ми не се поддаде на
внушенията
на баща ми и пое новия път, на който го учеше Учителя.
Славчо беше завършил гимназия и беше започнал работа на един циклостил на ул. „Клементина" 11. Около 1929 г. той се премести на Изгрева, където беше селището на общество „Бяло Братство" и там остана. Направил си къщичка под поляната, където играели гимнастики изгревяни до къщата на Борис Николов.
Помня добре, че баща ми се ядосваше, че Славчо е станал „дъновист", както наричаха последователите на Учителя Петър Дънов, но брат ми не се поддаде на
внушенията
на баща ми и пое новия път, на който го учеше Учителя.
Славчо вземаше дейно участие при организиране летуването на изгревяни на Рила. Той уговаряше превоза на багажа, продуктите и палатките с камиони, както и с конете на брат Янко от Дупница. Също така организираше и обратния път до Изгрева. Вземаше живо участие при устрояване на лагера. Поддържаше постоянна връзка с Учителя и по Негово нареждане изпълняваше много задачи.
към текста >>
98.
БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ
,
Йордан Георгиев Бобев
,
ТОМ 6
Те разбраха, че това е
внушение
на брат Любомир Лулчев, който беше съветник на царя по политически въпроси.
Ама ония змии, които хапят и гдето са отровни и от които умират хора. Те, побойниците бяха изпратени от Александър Цанков - онзи главорез, гдето беше избил сума народ. Тогава Александър Цанков искаше да дойде втори път на власт. Цанковистите не бяха малко, но разбраха, че царя не искаше да ги сложи на власт. Да ги сложи като управляващи.
Те разбраха, че това е
внушение
на брат Любомир Лулчев, който беше съветник на царя по политически въпроси.
А зад Лулчев те смятаха и виждаха, че Учителят е този, който им проваля плановете. Ето защо бяха решили да нападнат Учителя. За миг около Учителя се събраха много приятели и Той с кърпичката избърсваше кръвта от лицето си. На следващия ден около очите на Учителя имаше синини, а след няколко дена получи пареза на дясната ръка и десен крак, след което Братството замина след няколко дни на Рила, Учителят престоя там четиридесет дни и се върна оздравял от Рила. Няколко минути след побоя всички, които бяха на Изгрева дойдоха, след като научиха новината и заобиколиха Учителя.
към текста >>
99.
11. БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
И тъй стана една
внушителна
среща в Русе.
На другата година те решиха да направят голяма обиколка. Една по-голяма група решиха да отидат в Бургас, после във Варна и после да дойдат в Русе. Тогава аз отидох да ги посрещна във Варна, това беше през 1946 г. около Великден и с тях пристигнахме в Русе. От Варна телеграфират на брат Йордан Новаков да подготви посрещането като съобщавах колко души ще дойдат, защото освен групата с брат Влайчо се присъединиха и хора от Братството във Варна, които бяха девет души.
И тъй стана една
внушителна
среща в Русе.
От гарата цялата група се запъти към нашия дом. Баща ми беше вече болен и беше с майка ми на Хисарските бани. Леля ми Руска беше у дома и тя ни посрещна. Бяхме 30 души. Направихме молитва и след това всички приятели бяха разквартирувани.
към текста >>
Излезе брат Ватев и сестра Петранка, с която живееха и не мога да ви опиша каква
внушителна
среща имахме.
Бяхме 30 души. Направихме молитва и след това всички приятели бяха разквартирувани. Имахме уговорка сутринта да отидем всички на „Свирчовица" при брат Ватев. На уречения час поехме пътя за там. Когато наближихме голямата порта, където живееше брат Ватев и където беше работилницата му за консерви, всички започнахме песента „Братство, единство".
Излезе брат Ватев и сестра Петранка, с която живееха и не мога да ви опиша каква
внушителна
среща имахме.
Сълзи от радост и възторг близаха от очите на присъствуващите. Беше голямо тържество. Правихме молитва, пяхме песни, имаше приветствия, разговори, изказвания и т. н. Спомням си, че брат Влайчо предложи да вземат по някоя мотика и да прекопаят близките насаждения - малко ягоди и дървета. Имаше и беседа и много, много песни.
към текста >>
100.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Не говоря за майка ти - там работата е съвсем тъй велика и мощна, но внимавай вьрху
внушенията
на баща си!
Не закъснявай нито с един ден вече. Даже си позакъсняла малко, но трябваше това да стане, за да възжелаеш по-силно да стане това, да те заболи хубавичко... Радвай се, че Бог те вика в музикалната си школа! Светът ще се оправи само чрез музика. България жадува за Учители по музика, След 4 - 5 години ето те готова вече за Божата нива. Ти имаш прекрасен баща!
Не говоря за майка ти - там работата е съвсем тъй велика и мощна, но внимавай вьрху
внушенията
на баща си!
Той ти е двойникът от миналото - той ти е велик брат от миналото. Каква чудесна връзка, какво красиво, благородно минало! Поздравявам ви! Благодаря за гостоприемството! То беше по-хубаво от това, което човек може да си представи.
към текста >>
НАГОРЕ