НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
186
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Живеехме бедничко, но нали бяхме
вегетарианци
, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията.
"Опит за отвличане от Школата" В Школата на Учителя аз дойдох като подготвен музикант. В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка. Тримата изкарвахме с една скромна заплата.
Живеехме бедничко, но нали бяхме
вегетарианци
, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията.
Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея. Ето дойде и това време. Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как? Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски. Това бе приемливо за мен, защото като чиновник и с моята малка заплата, не виждах никакво бъдеще и кариера в обществото.
към текста >>
2.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" Та ние бяхме
вегетарианци
, как да примирим всичко това в себе си?
" Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото. Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай!
" Та ние бяхме
вегетарианци
, как да примирим всичко това в себе си?
На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи.
към текста >>
На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида
вегетарианци
- по дух и по буква.
Ние сторихме същото. Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си?
На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида
вегетарианци
- по дух и по буква.
Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи. Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци.
към текста >>
Има
вегетарианци
по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват.
Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква.
Има
вегетарианци
по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват.
Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи. Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци. А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол.
към текста >>
Има
вегетарианци
по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди.
Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват.
Има
вегетарианци
по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди.
Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи. Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци. А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол. Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието.
към текста >>
3.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Нали сме
вегетарианци
.
Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре. Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато. Не можем да ядем тази храна.
Нали сме
вегетарианци
.
Не че не искаме да я ядем. Харесва ни, но като я изядем, веднага започваме да я повръщаме. Не понасяме месото и ястията, сготвени с него. Затова ядем само хляб и сме гладни. И всички ни се смеят." Бащата нищо не казва.
към текста >>
А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били
вегетарианци
досега, затова повръщали.
Не понасяме месото и ястията, сготвени с него. Затова ядем само хляб и сме гладни. И всички ни се смеят." Бащата нищо не казва. Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо. Какво да прави?
А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били
вегетарианци
досега, затова повръщали.
Учителят го изглежда и му казва: "Слушай какво, брат. Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история. Това не може вече да се повтори. Нещата и формите не се повтарят. Те сега имат друга задача в този си живот.
към текста >>
4.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си
вегетарианска
храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е.
Накрая се дойде до процеса от 1957/58 година. Борис Николов, като председател на Братския съвет, бе задържан под следствие девет месеца и заедно с Жечо Панайотов бе осъден на четиринадесет години затвор, от които пролежаха четири години и бяха освободени на 1 януари 1963 година. По време на следствието аз отидох при един комунист - от онези идейни комунисти, които се укриваха на "Изгрева". Преди 9 септември 1944 година Борис Николов беше наел един строителен обект в Княжево и го бе предоставил на тези идейни комунисти, които работеха на обекта като работници. Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири.
Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си
вегетарианска
храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е.
на Учителя. Накрая строителството на обекта свърши и Борис им раздаде парите, без да взема за себе си нищо. Те бяха много доволни от това. Разбраха нагледно какво значи Братство и комунален живот. Та ръководителят на тази бригада и на този обект бе един от онези идейни комунисти.
към текста >>
5.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са
вегетарианци
, че ходят на екскурзии.
Онова ,което вижда Гръблашев, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля. Учениците на Дънов са сбор от всички слоеве на обществото. Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството. А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие.
Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са
вегетарианци
, че ходят на екскурзии.
Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия. От всичко, което изнася, Гръблашев идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек. "И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство". Така завършва Гръблашев своята книга.
към текста >>
6.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те имаха комуни, имаха
вегетариански
ресторанти и много опити правеха за съдружен труд и живот.
Те имаха право на опит. И те го направиха. Всички тези опити излязоха несполучливи. Онова, което те преведоха от руски на български, десетки години внасяше в умовете на българския читател една живителна струя от нови идеи. Но идването на болшевизма в Русия помрачи ентусиазма на толстоистите в България.
Те имаха комуни, имаха
вегетариански
ресторанти и много опити правеха за съдружен труд и живот.
В тези опити имаше чист идеализъм. Но те нямаха знанието за разрешаването на онези проблеми, с които се сблъскаха. Това знание бе дадено в Словото на Всемировия Учител. Когато следващите поколения започват да разучават толстоизма, първо трябва да се запознаят с всичко онова, което е казал Учителят за Лев Толстой, за неговия живот, за неговото дело и за неговото творчество. А този материал не е малко.
към текста >>
7.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме
вегетарианци
и ядяхме само чушки, домати и картофи.
В по-късните години Учителят не даваше на приятелите да излизат срещу нападките явно във вестниците. Той само казваше: "Истината е една и тя няма нужда от защита! " Много от приятелите възприемаха това като възбрана, а много им се искаше да се втурнат в тази борба. Имаше много борбени братя. Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки.
Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме
вегетарианци
и ядяхме само чушки, домати и картофи.
Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата. А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас. Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас.
към текста >>
8.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А това са: дълбокото дишане, пиенето на гореща вода, редовното посрещане на изгревите на слънцето,
вегетарианската
храна, природосъобразният начин на живот и т.н.
Друг, още по-интересен случай е с брат Тодор Попов от Ямбол. Той също бил член на теософското общество на Софрони Ников и също е имал диплом от теософите, окачен на стената. През 1922 година започва да страда от силно главоболие. Но решава да се лекува с методите на Учителя. Забележете тук добре, че той не отива веднага да търси помощ, както прави това Никола Нанков, а започва да се лекува с методите на Учителя, които са дадени в Словото Му.
А това са: дълбокото дишане, пиенето на гореща вода, редовното посрещане на изгревите на слънцето,
вегетарианската
храна, природосъобразният начин на живот и т.н.
Но нищо не му помага. Значи той е едновременно член и присъствува в две Школи - тази на теософите и Школата на Учителя. Не се определя отначало нито за едната, нито за другата, не търси отначало помощта и съвета на Учителя, а започва да се лекува сам с Неговите методи, като едновременно е член и присъствува на две различни места. След това отива при Учителя и търси Неговата помощ за главоболието си. Учителят вижда и знае как е постъпил и нищо не му казва.
към текста >>
9.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Въведе
вегетарианството
, общите обеди, посрещането на изгрева на слънцето.
А французите не знаеха Кой е Учителят, те познаваха Михаил, който им даваше Паневритмията и когото смятаха вече за свой "Учител". Затова Михаил изгони и Ярмила. Михаил въведе пеенето на песните на Учителя на български и това бе също с цел да създаде фокус на едно общо течение от духовна сила и мощ, за да бъде използувана от него за лични цели. Стана точно така, както Учителят бе казал в онзи частен разговор за него и Кръстю Христов през 1921 година - че те използуват течението на Бялото Братство за свои користолюбиви цели. И той го използуваше много добре.
Въведе
вегетарианството
, общите обеди, посрещането на изгрева на слънцето.
Дотук добре. Но после? Той не четеше беседите на Учителя, а започна да взима някоя Негова идея и да си я развива както си иска и в каквато посока си иска. Той зае мястото не на проповедник, а на ръководител и Учител на Бялото Братство. Да, точно така беше.
към текста >>
10.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А всички бяхме
вегетарианци
.
А парите не ги даваха те - даваше ги Учителят. Не изпълниха. И какво стана ли? Ето какво: поповете, в своята омраза към Братството и Учителя, направиха така, че накараха и финансираха един кръчмар, да вземе под наем мястото, което опираше в северната страна на салона и там направиха кръчма и кебапчийница. Тук печеха вечерно време кeбanчeта, носеше се дим, който отиваше към салона и направо към стаята на Учителя.
А всички бяхме
вегетарианци
.
Носеха се шум и викове на пияниците, провлечени звуци на грамофонни плочи, виеха зурли и кларнети и биеха тъпани. Цяла дандания. Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са изпълнили думата на Учителя. Те се оправдаваха. После се направиха опити да се закупи мястото, но собствениците не го продаваха, защото печелеха повече от наема, а плюс това и поповете им даваха допълнително възнаграждение за кръчмата, за да бъде точно на това място.
към текста >>
11.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко
вегетариански
" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки.
След като упражненията свършиха, той ме покани да отида с него в министерството на конференция. Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й. Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство. Той ги одобри.
Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко
вегетариански
" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки.
Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона.
към текста >>
12.
9_01 Времето, което не бе дошло
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Под тяхното влияние аз станах
вегетарианец
и въздържател и към края на 1922 година започнах редовно да посещавам събранията.
И действително, аз ги заведох, отворих им вратата на стаята, в която видях Учителя вътре с още няколко души. Те влязоха, а аз се върнах. Значи, човекът, когото сме срещнали в лозята, беше същият този Дънов. След като завърших училището, понеже не се намираше лесно работа, аз се прибрах на село при баща си. Там вече събранието на Бялото Братство функционираше и аз започнах да чета от беседите на Учителя.
Под тяхното влияние аз станах
вегетарианец
и въздържател и към края на 1922 година започнах редовно да посещавам събранията.
Цялото ни семейство беше включено в Братството. Големият ми брат Михал беше ръководител на събранието в село. Не беше дошло още времето за първата ми среща с Учителя. За да се срещнеш с Учителя, трябва подготовка. И точно в тези години аз започнах да чета беседите Му.
към текста >>
13.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като наближихме Търново, той ми каза: „Сега в Търново има събор на
вегетарианците
и на толстоистите.
Във влака между множеството виждам един познат. Той беше пътен книжар, продаваше книги, посещаваше град след град и от него съм купувал много книги и то все философски и исторически. Той се казваше Илия Ставрев. Като ме видя седна веднага до мене. Разказах му къде отивам и за какво отивам в Търново.
Като наближихме Търново, той ми каза: „Сега в Търново има събор на
вегетарианците
и на толстоистите.
Хотелите сега са пълни, защото са ангажирани за съборяните и няма да намериш място за пренощуване. Но ела с мен, аз ще те заведа при едно познато семейство, където ще намерим да пренощуваме." Съгласих се. И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща, може би преди хиляда години направена. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде.
към текста >>
14.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Никой не ми беше проповядвал
вегетарианство
.
Обаче като погледнах всичките тия лакомства отведнъж ми се отвориха очите и видях, че това е мърша. А приятелите ми станаха на зверове, които поглъщат мършата. Стана ми противно и рекох на приятелите: „Яжте вие пуйката! Яжте вие месото. От сега месо не ям!
" Никой не ми беше проповядвал
вегетарианство
.
Не бях чувал още думата вегетарианство. Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена. Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш. Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо.
към текста >>
Не бях чувал още думата
вегетарианство
.
А приятелите ми станаха на зверове, които поглъщат мършата. Стана ми противно и рекох на приятелите: „Яжте вие пуйката! Яжте вие месото. От сега месо не ям! " Никой не ми беше проповядвал вегетарианство.
Не бях чувал още думата
вегетарианство
.
Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена. Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш. Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо. Казвам: „Няма да ям вече месо!
към текста >>
Аз си заверих семестъра, но търсех вече
вегетарианска
храна, а тук имаше
вегетариански
гостилници и на пазара плодове колкото искаш.
От сега месо не ям! " Никой не ми беше проповядвал вегетарианство. Не бях чувал още думата вегетарианство. Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена.
Аз си заверих семестъра, но търсех вече
вегетарианска
храна, а тук имаше
вегетариански
гостилници и на пазара плодове колкото искаш.
Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо. Казвам: „Няма да ям вече месо! " Всички скочиха срещу мене. Майка ми изпадна в паника. „Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо?
към текста >>
Така че с
вегетарианството
успях да се справя.
" Всички скочиха срещу мене. Майка ми изпадна в паника. „Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо? " Тя държеше на общественото мнение много. Но майка ми упорстваше и не ми даваше друга храна, а аз ядех само хляб.
Така че с
вегетарианството
успях да се справя.
Родителите ми след това вдигнаха ръце и ме оставиха. Знаеха, че не могат да излязат на глава с мен. Заради войниклъка и да отбия военната си служба аз се записах да следвам. По-късно минах в трудовата повинност, където можехме срещу определена сума да се откупим от временна трудова повинност. Така през 1932 г.
към текста >>
15.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вегетарианец
първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение.
Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир. В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен.
Вегетарианец
първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение.
Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна. Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка. Към Братството беше резервиран, но толерантен. По-късно в Братството влезнаха сестра ми Цанка и братята ми Николай и Стефан. Родителите ми се примириха.
към текста >>
16.
64. КРЪЧМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А ние бяхме
вегетарианци
.
По всякакъв начин те се стараеха да пречат на Учителя. Кръчмата заработи и по цял ден там гърмяха грамофони, скандали ставаха често, а побоищата не бяха рядкост. Стана пивница и половина. От там бълваше пушек от скарата на кебапчийницата, а на скарата се печеше риба и черен дроб. От тях се издигаше пушек, прехвърляше салона и слизаше пред двора и каква миризма и какъв тормоз изпитвахме само.
А ние бяхме
вегетарианци
.
Учителят често негодуваше и веднъж каза: „Те поповете отвориха тази кръчма, но тази кръчма ще отиде у тях и жестоко ще съжаляват за това." Минаха много години, дойдоха комунистите на власт и точно в тяхната сграда на площад „Баба Неделя" изхвърлиха тяхната книжарница и там направиха гостилница, а отзад имаше ресторант и кръчма. Така че ние проверихме как им се връщаше след 35 години това. Направиха свинарник, за да. използват храната,която оставаше и хранеха свинете. Грухтяха свине,разнасяше се воня.
към текста >>
17.
85. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Други, които бяха
вегетарианци
искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, че да приготвят месото на наденици и още такива суджуци и тем подобни.
Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди той беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност.
Други, които бяха
вегетарианци
искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, че да приготвят месото на наденици и още такива суджуци и тем подобни.
Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха. Пропаднаха не само финансово, но и като хора. Те се заличиха от Братството сами. Споменавам го това, за да знаете, че го е имало и да знаете как действува окултния закон на Школата. Имаше една банка „Гирдап" и някои решиха да вложат в нея пари, да купят акции, да станат рентиери и от рентата да се издържат.
към текста >>
18.
112. КОМУНАТА В РУСЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше
вегетарианска
храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе.
Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние. Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия.
Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше
вегетарианска
храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе.
Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова. Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва.
към текста >>
19.
135. ЧАШАТА ВИНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А до тогава Учителят държи за пълно
вегетарианство
, въздържание от алкохол и пушене на цигари.
Той държеше за тях, но останалите ученици са свободни да се проявят както искат. Това трябва да става по свобода отвътре, а не чрез налагане отвън. Когато е по свобода участва вътрешния человек, пробужда се съзнанието му и чак тогава има смисъл. За механичното приложение няма място. Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането.
А до тогава Учителят държи за пълно
вегетарианство
, въздържание от алкохол и пушене на цигари.
Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал. „Учителю, ами дали може по една чашка вино на ден? " Учителят го поглежда, става строг и отсича: „Не, не може! " Давидов е бил обзет от желание да пие. С намръщена глава той се връща назад и си мърмори.
към текста >>
20.
187. ТОР ЗА НИВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Обикновено се сервираше картофена супа,
вегетариански
ястия, сладкиши и плодове.
187. ТОР ЗА НИВАТА Понякога приятелите поканваха Учителя на вечеря.
Обикновено се сервираше картофена супа,
вегетариански
ястия, сладкиши и плодове.
Тази вечер Учителя е в дома на Симеон Симеонов. Той е пожелал да му се приготви само чай. Учителят отпива от чая си и в този момент в стаята влиза Методи Константинов и поднася някаква книга на Учителя. „Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива". Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал.
към текста >>
21.
194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Нямаше какво да се яде, особено бяхме затруднени ние
вегетарианците
.
194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ През време на войната беше много трудно да преживяваме.
Нямаше какво да се яде, особено бяхме затруднени ние
вегетарианците
.
Животните бяха реквизирани за държавата. Големи наряди плащаха селяните в натура и не оставаше за преживяване на самите тях. Това сирене, кашкавал, мляко, масло, олио, което имаше до 1939 г., то на следващата година с започването на войната изчезна. Всеки се спасяваше, кой как може. Аз работех на едно място, на една постройка - правеше се къща.
към текста >>
22.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят преведе приятелите във
вегетарианството
.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ Отначало в първите години до 1918 г.
Учителят преведе приятелите във
вегетарианството
.
Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядеха риба. Идва един момент когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца.
към текста >>
И понеже бяхме
вегетарианци
, то той можеше да бъде внесен в човешкия организъм чрез храната - или чрез млякото и млечните продукти, или чрез свареното яйце и неговия белтък.
По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искаше да се върне към птичия свят и с това да се върне в своята еволюция на човек. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови. Той трябваше да се внесе отвън чрез храната.
И понеже бяхме
вегетарианци
, то той можеше да бъде внесен в човешкия организъм чрез храната - или чрез млякото и млечните продукти, или чрез свареното яйце и неговия белтък.
Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина за една друга еволюция. Животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да охранява и съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. През 1943/44 г. Учителят беше възрастен и беше към 78-79 години.
към текста >>
23.
60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН В първите години някои от старите братя и сестри, които бяха
вегетарианци
, риба още си похапваха.
60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН В първите години някои от старите братя и сестри, които бяха
вегетарианци
, риба още си похапваха.
На един от търновските събори братята от Русе донесоха голям, тлъст дунавски шаран, 6-7 кила. Към тях се присъединиха още няколко братя, образува се компания, със силното желание да си похапнат шаран. Брат Епитропов дава нареждане на сестра Иларионова как да се приготви шарана. Как да го изчисти, изкорми, да го напълни и как да го увие в пита от тесто и да го прати на фурната. Със строго поръчение на фурнаджията, кога и колко да го пече и на каква фурна.
към текста >>
24.
130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА
,
,
ТОМ 2
Станах
вегетарианка
, влязох в Братството, брат Боян ми е кръстника." Малко преди да си замине брат Боян, сестра Гунка, която е вече на 85 години и едва ходи, почувствала силно желание да види брат Боян.
Отиват на сказката. Сказката изнася брат Боян Боев. След сказката Гунка се среща с брат Боян. „Като се върнах вкъщи, разправяше сестра Гунка, не мога да забравя гласа на този човек. Не мога да се отърва от образа му.
Станах
вегетарианка
, влязох в Братството, брат Боян ми е кръстника." Малко преди да си замине брат Боян, сестра Гунка, която е вече на 85 години и едва ходи, почувствала силно желание да види брат Боян.
Да го посети, но как да го посети, не може да ходи? Няма и кой да я заведе. „Имам роднини, които имат кола, но как да им съобщя и дали ще се съгласят? " Но този ден един глас повелително й казва: „Слез долу! " Слиза от четвъртия етаж едвам, присяда пред входа на пейката.
към текста >>
25.
141. КОКОШАТА КЪЛКА
,
,
ТОМ 2
Той още не знаеше нищо за Учението и че ние сме
вегетарианци
.
Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя, приятелите изтръпват. Как, месо? Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителят се освободи от нея, освободи и нас, а селянина бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя.
Той още не знаеше нищо за Учението и че ние сме
вегетарианци
.
Ако Учителят не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре. Но сега го прие и пътят му бе отворен за Школата. Зависеше от него дали ще влезне в Школата или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг.
към текста >>
26.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Нали всички бяхме
вегетарианци
?
Тодорчо имаше деликатна фигура, беше слабоват. В младини често е боледувал. Учителят му бе дал съвети за здравето му. Единствено на него Той бе позволил да яде риба, за да може чрез нея да внася фосфор в тялото си, за да съхрани нервната си система и да може мозъка му да работи. Това бе изкушение за мнозина на Изгрева.
Нали всички бяхме
вегетарианци
?
Рибата бе за него лекарство, заместителна храна, с която той си доставяше необходимите елементи за организма. Това бе негов път. А когато излезна книгата „Учителят", дойде да се кара с мен: „Защо за нас първите тримата ученици на Учителя си написал само едно изречение? А за мен споменаваш само името ми. Та аз съм живата история на Братството!
към текста >>
27.
113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Докато не станеш
вегетарианец
и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам
вегетарианец
." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам
вегетарианка
." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван.
Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец. А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него. Руси си стои пред него и чака.
„Докато не станеш
вегетарианец
и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам
вегетарианец
." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам
вегетарианка
." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван.
След това му се раждат още две деца. Минали години, но роденото дете пораснало и отишъл войник. Същата година той с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение. Когато се сбогували Учителят му казал: „Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е войник. Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе.
към текста >>
28.
50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Царят Симеон е също завършил Магнаурската школа, владеел е древногръцки език, латински език, бил е
вегетарианец
и не е употребявал спиртни напитки.
И тримата братя са завършили прочутата Магнаурска школа в Цариград. Те са били просветени хора. За туй време те са били учени хора. Така за историята на тези трима братя нашите историци много малко знаят. Обаче данните, които имаме и с които разполагаме показват, че са трима братя, царски синове на цар Симеон.
Царят Симеон е също завършил Магнаурската школа, владеел е древногръцки език, латински език, бил е
вегетарианец
и не е употребявал спиртни напитки.
Българите са го наричали полугрък и не са били доволни от него отначало. Но когато е започнал войните срещу Византия са се стъписали и уплашили от него. Тъй че едно влияние от бащата е останало в синовете. И тримата тръгват по свой път. Иван Рилски е отшелник и създава цяла школа около себе си, която има връзка с исихазма по онова време - отшелничество, самовглъбяване и е молитвен дух връзка с Бога.
към текста >>
29.
14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Изпращаха ме в самотни килии, в карцер, носеха ми месо и риба, като знаеха, че аз съм
вегетарианец
.
Да се знае и помни. Непременно ще ви потрябва по ваше време. Силите на Опустошението още съществуват. И в бъдеще ще ги има! По време на следствието Се държаха много грубо с мене, но физически насилия, побои и други неща не са правили срещу мен.
Изпращаха ме в самотни килии, в карцер, носеха ми месо и риба, като знаеха, че аз съм
вегетарианец
.
Опитаха се с други изтънчени методи да ме сломят. Но не са ме били. Като ме осъдиха и изпратиха в затвора много хубаво се държаха с мене началниците. Не съм чул груба дума да ми кажат, нито да направят нещо, което да ме огорчи. С уважение и почитание се отнасяхме един към други.
към текста >>
30.
22. БРАТСКИ ПАРИ ЗА СВИНАРНИК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А той беше
вегетарианец
.
22. БРАТСКИ ПАРИ ЗА СВИНАРНИК Братският съвет реши да предаде една сума на Панайот Ковачев от Стара Загора от 500 000 лв. за съхранение. Но Ковачев решава да вложи тези пари за стопанство и прави свинарник и други стопански сгради и започва да отглежда животни с цел да ги продава и да печели пари.
А той беше
вегетарианец
.
Ето ви пример, че вегетарианството е не само идея, но и живот на ученика. А какво се получи? Той смяташе, че с братски пари може да търгува. Разбира се свинете и добитъка не му донасят печалба, а дори започва да губи. И когато го подсещат, че трябва да върне сумата, той идва през 1948 г., приспива у Антов и какво са се разговаряли никой не знае.
към текста >>
Ето ви пример, че
вегетарианството
е не само идея, но и живот на ученика.
22. БРАТСКИ ПАРИ ЗА СВИНАРНИК Братският съвет реши да предаде една сума на Панайот Ковачев от Стара Загора от 500 000 лв. за съхранение. Но Ковачев решава да вложи тези пари за стопанство и прави свинарник и други стопански сгради и започва да отглежда животни с цел да ги продава и да печели пари. А той беше вегетарианец.
Ето ви пример, че
вегетарианството
е не само идея, но и живот на ученика.
А какво се получи? Той смяташе, че с братски пари може да търгува. Разбира се свинете и добитъка не му донасят печалба, а дори започва да губи. И когато го подсещат, че трябва да върне сумата, той идва през 1948 г., приспива у Антов и какво са се разговаряли никой не знае. По-късно Жечо Панайотов иска да се възстанови сумата, а той отговаря, че няма пари и че не може да върне нищо.
към текста >>
31.
35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всички знаеха, че съм
вегетарианец
и това не им правеше впечатление.
Трябваше да стана затворник, та да ям мляко и попара с хляб." Та затворниците бяха предоволни. Кучетата бяха също доволни от хляба. Овчарите бяха доволни от парите, а аз бях доволен, че мога да се разхождам. А началникът на охраната също беше доволен, че нямаше да се грижи за нашата закуска, защото за обед ни носеха обща храна за всички затворници. А аз си отделях в моето канче мляко и за обед.
Всички знаеха, че съм
вегетарианец
и това не им правеше впечатление.
Като свършихме този строеж за награда бе освободен онзи затворник, който дойде да ми благодари, че като затворник за пръв път яде мляко от както се е родил. Като се сбогувахме аз извадих една банкнота и му я подадох. „С тези пари като излезнеш първото нещо, което ще направиш е да си купиш кило мляко и един хляб и да го изядеш на свобода да почувствуваш, че си свободен човек". Той плачеше, прегърна ме и се отдалечи наистина като свободен човек.
към текста >>
32.
48. ГЛАДЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
За храна започнаха да ми слагат месо, защото знаеха, че съм
вегетарианец
.
48. ГЛАДЪТ Поставиха ме в килия три етажа под земята. Без прозорец и без осветление.
За храна започнаха да ми слагат месо, защото знаеха, че съм
вегетарианец
.
Аз не се докосвах до тяхната храна. Пиех само вода. Те ми се чудеха и знаеха, че така сам ще падна в клопката, защото гладът ще ме свали на колене и аз сам ще им се предам. Минаха 20 дни, аз отслабнах, едвам се държах на краката си и се олюлявах, когато трябваше да вървя. Придържаха ме под лактите, когато ме водеха на разпит, защото щях да се строполя на земята.
към текста >>
33.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
С тези риболовни билети учениците от Русенското Бяло Братство, които са
вегетарианци
могат да ловят риба в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав.
Нали той трябва да им помогне? И наистина той им помага по следният начин: На 31 декември 1957 г. пред Русенския Градски съд се прекратява дейността на Общество Бяло Братство в гр. Русе с партиден N 3 от 20 ноември 1933 г. и преминава към Народно Ловно-рибарско дружество като всички членове на общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни билети за лов на риба.
С тези риболовни билети учениците от Русенското Бяло Братство, които са
вегетарианци
могат да ловят риба в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав.
Ето, по такъв начин членовете на Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата на Русенското Братство и получават риболовни билети. Дори на Председателя им Георги Димитров му се дава ловна пушка. За какво може да му послужи? Нали са вегетарианци и не убиват жива твар и не ядат месо? Георги Димитров влиза в Братството през 1934 г.
към текста >>
Нали са
вегетарианци
и не убиват жива твар и не ядат месо?
и преминава към Народно Ловно-рибарско дружество като всички членове на общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни билети за лов на риба. С тези риболовни билети учениците от Русенското Бяло Братство, които са вегетарианци могат да ловят риба в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав. Ето, по такъв начин членовете на Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата на Русенското Братство и получават риболовни билети. Дори на Председателя им Георги Димитров му се дава ловна пушка. За какво може да му послужи?
Нали са
вегетарианци
и не убиват жива твар и не ядат месо?
Георги Димитров влиза в Братството през 1934 г. За да се противопостави на братя Маркови, които заграбват имота, той събира около себе си свои съмишленици за нови членове и с тези членове избират нов съвет със седалище София. В този съвет и около него той привлича свои роднини. Идва се до следващия етап. Той прехвърля имота на своите роднини, за да изпревари братя Маркови, които преди него също посягат на Братския имот.
към текста >>
34.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Цената на
вегетарианството
10.
Папа Пий ХI и Учителя Дънов 5. Владиката Стефан и Учителя Дънов 6. Обещаното заминаване 7. Оздравяване 8. Болните сливици 9.
Цената на
вегетарианството
10.
Чорапите и бомбите 11. Рудолф Щайнер и Боян Боев 12. На бодлива крава Господ рога не дава 13. Изгонената болест 14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта?
към текста >>
35.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Разбрахме, че си
вегетарианец
от детски години.
- За мен - продължи Тодор Стоименов - твоята кандидатура не бе проблем. Бях вече те проучил. Разбрахме, че работиш и се грижиш за старите си родители. Разбрахме, че не изхождаш от теософски и спиритични среди. Разбрахме, че не си от окултните спекуланти, нито поклонник на древните науки- астрология, хиромантия и други.
Разбрахме, че си
вегетарианец
от детски години.
Приятно ни бе да установим, че проявяваш интерес към школата, и че търсиш словото на УЧИТЕЛЯ и за мен не бе трудно да приема отговорността. А по-сетне от теб зависи, как ще се представиш като ученик в тази Божествена Школа! Споделям този момент от първите стъпки в класа, за да се види, че школата, оглавявана от УЧИТЕЛЯ, имаше вътрешен ред и дисциплина на завидна висота. След първите стъпки, последваха още много други. Бях приет от всички среди на обществото.
към текста >>
36.
ІІІ.49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Вижда също, че не пуша, не пия,
вегетарианец
съм.
Стопанката шета по двора. Аз съм седнал и чета. Отворил съм джобното си евангелие и чета редовно всеки ден от него по няколко причини - хем се обучавам, размишлявам, хем се старая да се охранявам чрез Евангелието, като го чета съсредоточено и внимателно, защото зная, че Христовият Дух на времето и сега е един и същ. И той е, който охранява и пази. Стопанката ме вижда, че чета задълбочено, вижда ме, че понякога се моля и ме наблюдава скришом.
Вижда също, че не пуша, не пия,
вегетарианец
съм.
Клати глава и се чуди, какъв съм такъв и откъде съм дошъл, баш такъв, в нейната къща. Накрая решава да погледне какво чета. Аз съм оставил книжката на стола захлупена, там, на онази страница, докъдето съм стигнал. Тя посяга с ръка, взима книжката, заглежда се и извиква: "Я види, па овде се пише за наш Тита. Е-ли е познат наш Тита у Бугарску?
към текста >>
37.
ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ
,
,
ТОМ 4
Бях
вегетарианец
и не се доближавах до месо.
Така аз веднъж тръгнах разкрачен към Изгрева и полека - полека стигнах до Учителя. Той ми беше дал преди това съвети, които изпълнявах, но без никакво подобрение. Учителят ме прие, изслуша ме и каза: „Трябва да опитаме и друг начин. Трябва да излъжем духовете. Затова ще купиш парче сланина, ще го нагрееш на печката, ще изстине и ще го сложиш отдолу на дупето, така ще го държиш през нощта и после ще го хвърлиш в реката, където има течаща вода, за да ги отнесе тези духове." Аз Го погледнах учудено.
Бях
вегетарианец
и не се доближавах до месо.
Ами как така, нали ще ми мирише на сланина. Нали ще се омърся с тази свинска сланина. Той прочете мисълта ми и каза: „Трябва да им се сложи примамка, за да се хванат духовете". Аз наведох глава и послушах. Имах подобрение.
към текста >>
38.
ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Тя е от 40 години
вегетарианка
и не желае да бъде подведена сега, в края на живота си.
Жлъчната криза преминава, жлъчният камък се пропуска в червата и сестрата спира да повръща и болките намаляват. Този метод Той го прилага и на други, включително и на мен при моята бъбречна криза, която описах подробно. Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: „Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва.
Тя е от 40 години
вегетарианка
и не желае да бъде подведена сега, в края на живота си.
Освен това тя не вярва, че такова нещо може да каже Учителя. Тя изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съвета е същият - трябва да яде месо. Но сестрата добавя: „Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " „Знам, но на нея й липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя.
към текста >>
Но сестрата добавя: „Учителю, но тя е
вегетарианка
цял живот?
Той дава съвет: „Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега, в края на живота си. Освен това тя не вярва, че такова нещо може да каже Учителя. Тя изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съвета е същият - трябва да яде месо.
Но сестрата добавя: „Учителю, но тя е
вегетарианка
цял живот?
" „Знам, но на нея й липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина.
към текста >>
А тази сестра си замина преждевременно." Сега къде отидоха вашите познания по окултизма - за
вегетарианството
и за онова, което ние съграждаме в себе си през време на цялата Школа?
Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: „Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване.
А тази сестра си замина преждевременно." Сега къде отидоха вашите познания по окултизма - за
вегетарианството
и за онова, което ние съграждаме в себе си през време на цялата Школа?
Няма го. А защо го няма? Защото се движихме по буквата на нещата. Когато се доберем до Истината, ще разберем живота на земята в неговата цялост и пълнота. Следващият пример е също за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото.
към текста >>
И освен това тя е
вегетарианка
." Учителят я изглежда и казва: „Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви.
Следващият пример е също за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя за сестрата. „Рекох, кажете й да яде риба! " Но сестрата се удивлява: „Учителю, в София няма риба. Рибата е в морето.
И освен това тя е
вегетарианка
." Учителят я изглежда и казва: „Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви.
От там ще яде." „Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго? " „Ето човек, който за пръв път задава въпрос. Много просто. На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент.
към текста >>
Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде
вегетарианка
." Сестрата занесе и предаде точно думите на Учителя.
Много просто. На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент. Единствено в рибата има фосфор. И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба.
Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде
вегетарианка
." Сестрата занесе и предаде точно думите на Учителя.
Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна. Купиха консерва от риба, отвориха я и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко, за една седмица, състоянието на сестрата се подобри. На втората седмица тя вече играеше Паневритмия. Приближавам се до нея и казвам: „Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играехте днес Панеритмията." Тя се обръща засмяна: „Днес аз не играех, а плувах в Небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана.
към текста >>
На много от тях Учителят им препоръча да станат
вегетарианци
и да се откажат от месото.
За мен това е Небесен океан от слънце, въздух и вода. А аз пред теб не съм сестра, а една златна рибка от приказките." Аз занемявам. Не очаквах такъв отговор и такова обяснение. Приказката за златната рибка от морето се бе пренесла на Изгрева и се бе реализирала в своята пълнота. Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя.
На много от тях Учителят им препоръча да станат
вегетарианци
и да се откажат от месото.
Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяха, идваха да благодарят. Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожни изделия, защото са били чувствителни от влиянията на убитите животни. Случаите бяха най-различни.
към текста >>
39.
3.05. Владиката Стефан и Учителят Дънов
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Но както обикновено става при такива случаи, понеже аз съм
вегетарианец
и на мен не ми сервираха както ракия, така и от супите, които бяха приготвени с месо.
5. Владиката Стефан и Учителят Дънов След като решихме да продължим нашите разговори и кратки спомени за нашия любим Учител, за голяма моя радост и привилегия, лично Го познавах, разговарял съм, слушал съм Неговите беседи, затова сега ще продължа да ви разкажа какво ми разказа на мен писателят Александър Беровски. Така се случи, бяхме поканени на гости при един музикант-диригент на Македонския ансамбъл Димитър Динев и Александър Беровски седеше до мен, без да се познаваме.
Но както обикновено става при такива случаи, понеже аз съм
вегетарианец
и на мен не ми сервираха както ракия, така и от супите, които бяха приготвени с месо.
Той понеже е общителен човек, казва на домакините: „Защо не давате тука на човека чашка за ракия, защо не му давате чиния за супа? " Те му отговориха, че "той не пие ракия, пък и вегетарианец е". И както той седеше до мен, в профил, се обърна към мен в анфас и под сурдинка, тихо ме пита: „Извинете, Вие толстоист ли сте, или дъновист? " На такъв въпрос аз му казах: „Бих искал да бъда дъновист! " „А-а, чудесно, аз познавам г-н Петър Дънов, Учителя и лично Той ми е подарил книга с Неговия автограф.
към текста >>
" Те му отговориха, че "той не пие ракия, пък и
вегетарианец
е".
5. Владиката Стефан и Учителят Дънов След като решихме да продължим нашите разговори и кратки спомени за нашия любим Учител, за голяма моя радост и привилегия, лично Го познавах, разговарял съм, слушал съм Неговите беседи, затова сега ще продължа да ви разкажа какво ми разказа на мен писателят Александър Беровски. Така се случи, бяхме поканени на гости при един музикант-диригент на Македонския ансамбъл Димитър Динев и Александър Беровски седеше до мен, без да се познаваме. Но както обикновено става при такива случаи, понеже аз съм вегетарианец и на мен не ми сервираха както ракия, така и от супите, които бяха приготвени с месо. Той понеже е общителен човек, казва на домакините: „Защо не давате тука на човека чашка за ракия, защо не му давате чиния за супа?
" Те му отговориха, че "той не пие ракия, пък и
вегетарианец
е".
И както той седеше до мен, в профил, се обърна към мен в анфас и под сурдинка, тихо ме пита: „Извинете, Вие толстоист ли сте, или дъновист? " На такъв въпрос аз му казах: „Бих искал да бъда дъновист! " „А-а, чудесно, аз познавам г-н Петър Дънов, Учителя и лично Той ми е подарил книга с Неговия автограф. И аз съм обещал да напиша нещо за Него и за Учението Му." Аз му казвам: „Вече това си е Ваша работа". „Г-н Дънов дори ме посъветва, да не се наричам Беровски, а да съкратя „ски" и да се наричам Беров".
към текста >>
40.
3.09. Цената на вегетарианството
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
9. Цената на
вегетарианството
Една наша сестра, наша съмишленица, живееше в София, имала родна сестра, омъжена в гр.
9. Цената на
вегетарианството
Една наша сестра, наша съмишленица, живееше в София, имала родна сестра, омъжена в гр.
Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен и вижда болезненото й състояние, и й казва: „Имаш ли нещо против, да попитам Учителя за твоето оздравяване? " „Ама разбира се, стига да може да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни, колкото поседяла на гости, пристига в София и се озовава при Учителя и Му казва: „Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да й помогнат, все така в едно болезнено състояние е, можете ли Вие да й помогнете, Учителю?
към текста >>
" „Кажете й само да смени храната, да се храни само с
вегетарианска
храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен.
" „Ама разбира се, стига да може да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни, колкото поседяла на гости, пристига в София и се озовава при Учителя и Му казва: „Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да й помогнат, все така в едно болезнено състояние е, можете ли Вие да й помогнете, Учителю? " „Разбира се". „Какво да й кажа, Учителю?
" „Кажете й само да смени храната, да се храни само с
вегетарианска
храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен.
Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предположение, а е категорично за оздравяването на сестра й. И казала: „Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, единствено само да смениш храната от месоядство към вегетарианство, плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, то тя си пристига в София. След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата, сконфузена от това, че сестра й не изпълнява съветите на Учителя, извинява Му се за непослушността на сестра си и благодари на Учителя, и разбира се, след известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: „Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " „Е, мъжът ми, казва, настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: „Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение - да продължавате да се храните с месна храна." И така, тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала.
към текста >>
И казала: „Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, единствено само да смениш храната от месоядство към
вегетарианство
, плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, то тя си пристига в София.
Сестра ми е болна и лекарите не могат да й помогнат, все така в едно болезнено състояние е, можете ли Вие да й помогнете, Учителю? " „Разбира се". „Какво да й кажа, Учителю? " „Кажете й само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предположение, а е категорично за оздравяването на сестра й.
И казала: „Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, единствено само да смениш храната от месоядство към
вегетарианство
, плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, то тя си пристига в София.
След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата, сконфузена от това, че сестра й не изпълнява съветите на Учителя, извинява Му се за непослушността на сестра си и благодари на Учителя, и разбира се, след известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: „Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " „Е, мъжът ми, казва, настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: „Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение - да продължавате да се храните с месна храна." И така, тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието на ученика към Учителя е условие за връзка на човека с Бога.
към текста >>
Ще си замине." Сестрата, сконфузена от това, че сестра й не изпълнява съветите на Учителя, извинява Му се за непослушността на сестра си и благодари на Учителя, и разбира се, след известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: „Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с
вегетарианска
храна, а продължаваш да се храниш с месна?
„Какво да й кажа, Учителю? " „Кажете й само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предположение, а е категорично за оздравяването на сестра й. И казала: „Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, единствено само да смениш храната от месоядство към вегетарианство, плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, то тя си пристига в София. След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо.
Ще си замине." Сестрата, сконфузена от това, че сестра й не изпълнява съветите на Учителя, извинява Му се за непослушността на сестра си и благодари на Учителя, и разбира се, след известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: „Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с
вегетарианска
храна, а продължаваш да се храниш с месна?
" „Е, мъжът ми, казва, настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: „Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение - да продължавате да се храните с месна храна." И така, тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието на ученика към Учителя е условие за връзка на човека с Бога.
към текста >>
41.
3.35. Среща с Учителя
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Аз бях месоядец, без да зная нищо за
вегетарианството
и за етичната страна на живота и за храненето.
Много интересно е, заповядайте да чуете тези беседи." „Как се отива там." Тя ми посочи по какъв начин - по ул. „Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе; и аз наистина отидох, като ми каза, че в неделя от 10 - 11часа има там беседа. И аз отидох. Още първият път като отидох, аз съм разбира се от православно семейство, пял съм като ученик в отделенията, в църквата в нашето село, но това, което чух от Учителя Петър Константинов Дънов, не бях чул такова нещо от никой друг пастор или свещеник. Разбира се, не беше без значение и това за мен до тогава.
Аз бях месоядец, без да зная нищо за
вегетарианството
и за етичната страна на живота и за храненето.
Тогава за пръв път това чух, тъй като в Белград, където съм живял 9 години, нищо не съм знаел и съм ял месо, за голямо съжаление. Но оттогава - 1940 до 1944 г. до края, докато беше Учителят, до 27 декември, имах възможност да слушам лекциите, беседите на Учителя и разбира се душевно да се радвам, че имам тази привилегия, слава на Бога. Нямам думи да изразя моята благодарност към Бога, че дойдох в България да видя Учителя, да чуя Неговото Слово и така, през целия живот, да ми се осмисли моят земен живот. Моят брат и приятел настоява да кажа още нещо.
към текста >>
42.
3.50. Истинското лекарство
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Учителят ги приема и Той й казва само едно изречение: „Тя ще оздравее, само да смени храната, да се храни с
вегетарианска
храна." И след като постояли известно време, виждат, че Учителят не казва нещо друго повече, напускат помещението - приемната на Учителя.
Тя ми разказа следната опитност с една нейна съседка, където живееха сестрите й в града, както и тя по-рано е живяла, докато не беше настанена на Изгрева. Съседката я помолила и й казала: „Паша, дъщеря ми, която е вече 16-годишна, болна е и медицината, лекарите не могат да я излекуват. Може ли да помолим Вашият учител, дали ще може да помогне? " И разбира се сестра Паша казала утвърдително и тогава тръгнали от града, сестра Паша, съседката й и нейната дъщеря. Пристигат на Изгрева при Учителя.
Учителят ги приема и Той й казва само едно изречение: „Тя ще оздравее, само да смени храната, да се храни с
вегетарианска
храна." И след като постояли известно време, виждат, че Учителят не казва нещо друго повече, напускат помещението - приемната на Учителя.
При излизане навън съседката пита Паша: „Паша, нищо той не спомена за лекарство". Тогава сестра Паша й казва: „В това изречение, да смени храната и да се храни с вегетарианска храна, в това е лекарството. И наистина, момичето приложило съвета на Учителя да се храни с вегетарианска храна и оздравяло. „Всичките физически болести са резултат на духовни състояния. Чистата храна за тялото, светлите мисли за ума, възвишените чувства за сърцето, благородните постъпки за волята - всички те създават здрав дух в здраво тяло.
към текста >>
Тогава сестра Паша й казва: „В това изречение, да смени храната и да се храни с
вегетарианска
храна, в това е лекарството.
Може ли да помолим Вашият учител, дали ще може да помогне? " И разбира се сестра Паша казала утвърдително и тогава тръгнали от града, сестра Паша, съседката й и нейната дъщеря. Пристигат на Изгрева при Учителя. Учителят ги приема и Той й казва само едно изречение: „Тя ще оздравее, само да смени храната, да се храни с вегетарианска храна." И след като постояли известно време, виждат, че Учителят не казва нещо друго повече, напускат помещението - приемната на Учителя. При излизане навън съседката пита Паша: „Паша, нищо той не спомена за лекарство".
Тогава сестра Паша й казва: „В това изречение, да смени храната и да се храни с
вегетарианска
храна, в това е лекарството.
И наистина, момичето приложило съвета на Учителя да се храни с вегетарианска храна и оздравяло. „Всичките физически болести са резултат на духовни състояния. Чистата храна за тялото, светлите мисли за ума, възвишените чувства за сърцето, благородните постъпки за волята - всички те създават здрав дух в здраво тяло. Духът е този, който предхожда." (Учителят)
към текста >>
И наистина, момичето приложило съвета на Учителя да се храни с
вегетарианска
храна и оздравяло.
" И разбира се сестра Паша казала утвърдително и тогава тръгнали от града, сестра Паша, съседката й и нейната дъщеря. Пристигат на Изгрева при Учителя. Учителят ги приема и Той й казва само едно изречение: „Тя ще оздравее, само да смени храната, да се храни с вегетарианска храна." И след като постояли известно време, виждат, че Учителят не казва нещо друго повече, напускат помещението - приемната на Учителя. При излизане навън съседката пита Паша: „Паша, нищо той не спомена за лекарство". Тогава сестра Паша й казва: „В това изречение, да смени храната и да се храни с вегетарианска храна, в това е лекарството.
И наистина, момичето приложило съвета на Учителя да се храни с
вегетарианска
храна и оздравяло.
„Всичките физически болести са резултат на духовни състояния. Чистата храна за тялото, светлите мисли за ума, възвишените чувства за сърцето, благородните постъпки за волята - всички те създават здрав дух в здраво тяло. Духът е този, който предхожда." (Учителят)
към текста >>
43.
4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Влязох във връзка с тях и приех
вегетарианството
.
Но като излязох вън, направиха ми впечатление хората със своята походка и своето хубаво, весело настроение, светло облечени, и си казах: „Това не са търновци, това са хора, дошли от другаде." Така започна моята среща с великият Учител. Не след дълго време случайно ми попадна една брошурка и като четях тази брошурка, правеше ми впечатление, че това нещо някъде съм го слушал, или чел и продължавах да чета. Когато прочетох брошурката, накрая там пишеше: „Беседа, държана от Дънов в читалище „Надежда" - Велико Търново, 1919 г., 19 август." От тази брошурка аз научих името на този човек, когото съм слушал в читалище „Надежда" и онова, което си бях припомнил чрез нея. След известно време аз отидох ученик във Варна. Там вече знаех името Дънов и се запознах с хора, които са образували Братство.
Влязох във връзка с тях и приех
вегетарианството
.
И тогава вече знаех, кой е Учителят и какво е Братството, понеже четях книги и контактувах с приятелите. През това време ръководител на Братството във Варна беше брат Манол Иванов. В началото на 1926 г. аз бях на работа в София, в Министерството на благоустройството. Не познавах никого от Братството.
към текста >>
44.
5.03. Слънцето на Цялата Вселена
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Жената ще ти даде второто пиле от редицата, закачено на ченгел." „Ама, Учителю, нали сме
вегетарианци
, как ще ядем заклани птици?
Баща ти те чака на вратата. Кажи му от Мене много здраве. Утре ще отидеш на ул. „Граф Игнатиев", там има един магазин, където се продават птици. Ще влезеш в магазина.
Жената ще ти даде второто пиле от редицата, закачено на ченгел." „Ама, Учителю, нали сме
вегетарианци
, как ще ядем заклани птици?
" „Нищо, че сте вегетарианци. Някога баща ти се е жертвал за това пиле, а сега то се жертва за баща ти. Ще направите от пилето супа и ще му дадете да хапне веднъж. Ще му дадете компот от печени сливи." Брат ми целува ръка на Учителя и се връща в три часа през нощта у дома. Баща ми го чака на вратата.
към текста >>
" „Нищо, че сте
вегетарианци
.
Кажи му от Мене много здраве. Утре ще отидеш на ул. „Граф Игнатиев", там има един магазин, където се продават птици. Ще влезеш в магазина. Жената ще ти даде второто пиле от редицата, закачено на ченгел." „Ама, Учителю, нали сме вегетарианци, как ще ядем заклани птици?
" „Нищо, че сте
вегетарианци
.
Някога баща ти се е жертвал за това пиле, а сега то се жертва за баща ти. Ще направите от пилето супа и ще му дадете да хапне веднъж. Ще му дадете компот от печени сливи." Брат ми целува ръка на Учителя и се връща в три часа през нощта у дома. Баща ми го чака на вратата. „Ти къде беше?
към текста >>
45.
5.07. Кой и как си търси белята
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Той отначало ядеше месо, после обеща да стане
вегетарианец
, но ходеше тайно по гостилниците и си ядеше пак месо.
Значи не е съгласен да се женя." А Учителят беше казал за нея на Кръстю Христов, че от минал живот е била духовно много издигната, и че ако не се омъжи сега, ще продължи духовния си път нагоре. Това Го каза пред мене, а аз й го написах в писмо. Но в Скопие, онзи там кондуктор продължавал да настоява, и тя се омъжва за него. Не послуша Учителя и се ожени за кондуктор, и то, 16 години по-млад от нея. Не живееше добре с него.
Той отначало ядеше месо, после обеща да стане
вегетарианец
, но ходеше тайно по гостилниците и си ядеше пак месо.
Нямаха деца. Осиновиха едно дете, а то излезе лошо дете, непослушно, диво, диваче дете. Създаде им много ядове. Детето се разболя от грип и понеже тя много го обичаше, целуваше го по устата и го прегръщаше. Така тя се зарази от него, разболя се и след това бърже почина, на петдесет години.
към текста >>
46.
5.19. Савка Керемидчиева и Ученикът Аверуни
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Казал, че е
вегетарианец
и че не яде месо.
Та вместо да представи дъщеря си, то сега дъщеря й говори на санскритски с Учителя. Тереза се чуди. Направо е смаяна. Като сядат на масата, Учителят отрязва едно малко триъгълно парче от гъската и казва: „Да се благослови! " Сложил го пред себе си на чинията, но не го ял.
Казал, че е
вегетарианец
и че не яде месо.
После поискал маслини, хляб и вода. Оттогава Тереза се запознала с Учителя и с Неговото Учение. Братството е на екскурзия на Мусала. Разположили се около първото Мусаленско езеро. Седят и разговарят, пият топъл чай и се греят на огъня.
към текста >>
47.
6.10. Младежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В България, за разлика от другите страни, силен израз получи
вегетарианството
чрез толстоизма, даде се подтик за въздържание от алкохол и тютюнопушене, както и се насърчи туризма.
Или, по-точно, искаха да сложат и да вместят Новото Учение на Учителя съобразно обществените течения. Бяха изнесени реферати: Теофосията и Новото Учение, Толстоизмът и Новото Учение, Анархизмът и Новото Учение, Окултизмът и Новото Учение и т.н. Учителят след всеки реферат взимаше думата и казваше своето мнение по повдигнатите въпроси. Когато идва един Учител и носи нещо ново на човечеството, той трябва да има подпорни точки. А тези подпорни точки са в по-прогресивни течения, които изброихме.
В България, за разлика от другите страни, силен израз получи
вегетарианството
чрез толстоизма, даде се подтик за въздържание от алкохол и тютюнопушене, както и се насърчи туризма.
За Учителя това представляваха опорни точки, върху които да се опре и да изрази и изгради големият идеал, който Той носеше. Затуй той оставяше младежите да се изкажат свободно, като носители на различни идейни течения. Той казваше, че пълното шише с вода, докато не се изпразни, не може да се напълни с нова, жива вода. Докато човек не се освободи от старите възгледи и учения на света, не може да се добере до Учението на Учителя. Тези реферати се явиха не случайно.
към текста >>
48.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Където се спре и седне, говори за
вегетарианство
, за есперанто, за толстоизъм.
Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя свят, като се отправи към космичния център. Петър Пампоров. Аз живях с Петър Пампоров и Георги Марков в една и съща квартира. Тогаз турихме начало на списанието „Новият живот" и което се замени по-късно със списание „Житно зърно". Пампоров е един ентусиаст, който е роден просто за проповедник.
Където се спре и седне, говори за
вегетарианство
, за есперанто, за толстоизъм.
Имаше условия да ходи в чужбина като есперантист. Дори и комунистите го пускаха да ходи на есперантски конгреси, като изнасяше по някой доклад за мира и сътрудничеството между народите. А това бяха политически идеи, които застъпваха комунистите. В него имаше някакъв наивитет. Замина за Лондон на някакъв конгрес по есперанто.
към текста >>
49.
6.48. БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той се движеше във
вегетарианските
среди.
48. БОРИС ГЕОРГИЕВ С този художник имах личен контакт, познавах се с него. Дори станах причина той да нарисува Учителя.
Той се движеше във
вегетарианските
среди.
Запознах се в един от многобройните тогава вегетариански ресторанти в София. Беше ми крайно симпатичен, много внимателен човек, много способен художник. Видях картините му, те ме плениха и реших да го запозная с Учителя. Аз съм този, който го заведе при Учителя и помолих Учителя да му позира, за да Го нарисува. Учителят неохотно се съгласи да му позира.
към текста >>
Запознах се в един от многобройните тогава
вегетариански
ресторанти в София.
48. БОРИС ГЕОРГИЕВ С този художник имах личен контакт, познавах се с него. Дори станах причина той да нарисува Учителя. Той се движеше във вегетарианските среди.
Запознах се в един от многобройните тогава
вегетариански
ресторанти в София.
Беше ми крайно симпатичен, много внимателен човек, много способен художник. Видях картините му, те ме плениха и реших да го запозная с Учителя. Аз съм този, който го заведе при Учителя и помолих Учителя да му позира, за да Го нарисува. Учителят неохотно се съгласи да му позира. Може би упражниха влияние и моите молби към Учителя, защото исках един художник да нарисува образа на Учителя.
към текста >>
50.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Неделчо Попов го познавам много отдавна като студент през 1924 г., когато като студент по философия ходех в една
вегетарианска
гостилница да се храня.
Един от практическите двигатели в този съвет беше Неделчо Попов, който впоследствие стана технически уредник на книгата „Учителят". Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница, от дълги години познавах и го привлякох към себе си с мисълта, че той ще бъде действително един добър работник за делото, което впоследствие се оправда. Този млад енергичен момък, пълен с практически инициативи, създаде на Изгрева една скромна печатница, която навремето изигра много важна роля при отпечатване беседите на Учителя - отпечатаха се повече от 50 тома от неиздадените беседи. Просветният съвет организира изнасянето на сказки, които трябваше да третират Учението на Учителя и неговото приложение. Аз също съм изнасял сказки по астрология.
Неделчо Попов го познавам много отдавна като студент през 1924 г., когато като студент по философия ходех в една
вегетарианска
гостилница да се храня.
Виждах го там. Той беше ученик и бяха съученици с Тодор Живков в училището по графика. Още като го видях направи ми впечатление неговата бърза съобразителност и разпоредителност. Той е роден в едно от красивите кътчета на Родопите. Произхожда от скромно семейство, любознателен е, не е имал условие да учи висше образование, приели са го в графичното училище, но са го оценили, че действително може да върши работа.
към текста >>
51.
7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
И така по-късно ние със сестра ми Гита станахме
вегетарианци
.
След това идва и четиринадесето дете - Лили, сестричката ми, която беше съпруга на брат Атанас Николов. Чрез Атанас Лили се запозна с Братството. Тя четеше книги, с които после и ние се запознахме, и ние четяхме. После тя, Лили, ни разказваше най-различни интересни случки от беседите и от живота с Учителя. Оттогава ние получихме една подготовка, в смисъл, какво е полезно да се яде и кое не, да не се убиват животните, за да се яде месото им.
И така по-късно ние със сестра ми Гита станахме
вегетарианци
.
Оттогава започна началото на нашия идеен живот. Основното си образование, както и прогимназията получих на село, а след това гимназиалното си образование в София. Гита също учеше гимназия в София. Аз живеех при сестра си, а Гита при брат ни в София. Гита се запозна в София със съпруга си Емил Стратев.
към текста >>
52.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Това беше
вегетарианска
храна, която се сервираше задължително на болните, които не я ядяха, защото им беше омръзнала.
Накрая всичко мина благополучно. Разплатих се с Пеню. Отидоха мои четири лекарски заплати, плюс две заплати на един мой познат от провинцията, който също така бе привлечен от мене да ми помогне. През това време аз работех в Своге в болницата като лекар и там сестрите и санитарите ме хранеха. Оставяха ми от вечерята, която бе постна - зелен фасул, грах, ориз с домати и кисело мляко.
Това беше
вегетарианска
храна, която се сервираше задължително на болните, които не я ядяха, защото им беше омръзнала.
Аз тогава бях млад лекар - гладен, жаден и беден. Онези, които ми оставяха храната знаеха, че имам някакви задължения да изплащам и съм без пари. С получените пари Петърчо си купи един хубав костюм, риза и обувки и се облече като истински студент. Целият лъщеше и блестеше. А беше хубав младеж.
към текста >>
53.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Цената на
вегетарианството
- 248 10.
Папа Пий XI и Учителя Дънов - 244 5. Владиката Стефан и Учителя Дънов - 245 6. Обещаното заминаване - 246 7. Оздравяване - 247 8. Болните сливици - 248 9.
Цената на
вегетарианството
- 248 10.
Чорапите и бомбите - 249 11. Рудолф Щайнер и Боян Боев - 249 12. На бодлива крава Господ рога не дава - 250 13. Изгонената болест - 250 14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта?
към текста >>
54.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА Преди да отида при Учителя две години бях се записала като член във
вегетарианското
дружество, където в него повечето бяха толстоисти.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА Преди да отида при Учителя две години бях се записала като член във
вегетарианското
дружество, където в него повечето бяха толстоисти.
През 1921 година те бяха решили да направят събор в град Търново. По някаква случайност техният събор се съчетава със събора на Учителя. За мен тогава беше случайност, но сега като разказвам виждам, че не беше никаква случайност, защото много млади хора, които бяха се записали във вегетарианското дружество, след като бяха пристигнали на техния събор в Търново впоследствие се присъединиха към нашия събор и много от тях влезнаха в Братството. А освен това много от младежите използваха прикритието на вегетарианския събор, за да дойдат на събора, който Учителят бе свикал в град Търново. Така че нямаше случайни работи.
към текста >>
За мен тогава беше случайност, но сега като разказвам виждам, че не беше никаква случайност, защото много млади хора, които бяха се записали във
вегетарианското
дружество, след като бяха пристигнали на техния събор в Търново впоследствие се присъединиха към нашия събор и много от тях влезнаха в Братството.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА Преди да отида при Учителя две години бях се записала като член във вегетарианското дружество, където в него повечето бяха толстоисти. През 1921 година те бяха решили да направят събор в град Търново. По някаква случайност техният събор се съчетава със събора на Учителя.
За мен тогава беше случайност, но сега като разказвам виждам, че не беше никаква случайност, защото много млади хора, които бяха се записали във
вегетарианското
дружество, след като бяха пристигнали на техния събор в Търново впоследствие се присъединиха към нашия събор и много от тях влезнаха в Братството.
А освен това много от младежите използваха прикритието на вегетарианския събор, за да дойдат на събора, който Учителят бе свикал в град Търново. Така че нямаше случайни работи. И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето невежество и неразбиране. Пред роднините и пред домашните си казвах, че отивах на вегетариански събор, а аз отивах на събора на Учителя. Една квартирантка и майка ми ме изпратиха официално на гарата, а аз тогава бях млада - на 23 години.
към текста >>
А освен това много от младежите използваха прикритието на
вегетарианския
събор, за да дойдат на събора, който Учителят бе свикал в град Търново.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА Преди да отида при Учителя две години бях се записала като член във вегетарианското дружество, където в него повечето бяха толстоисти. През 1921 година те бяха решили да направят събор в град Търново. По някаква случайност техният събор се съчетава със събора на Учителя. За мен тогава беше случайност, но сега като разказвам виждам, че не беше никаква случайност, защото много млади хора, които бяха се записали във вегетарианското дружество, след като бяха пристигнали на техния събор в Търново впоследствие се присъединиха към нашия събор и много от тях влезнаха в Братството.
А освен това много от младежите използваха прикритието на
вегетарианския
събор, за да дойдат на събора, който Учителят бе свикал в град Търново.
Така че нямаше случайни работи. И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето невежество и неразбиране. Пред роднините и пред домашните си казвах, че отивах на вегетариански събор, а аз отивах на събора на Учителя. Една квартирантка и майка ми ме изпратиха официално на гарата, а аз тогава бях млада - на 23 години. Аз се качих на влака заедно с майка ми и придружителката, защото те много държаха, за да видят къде ще бъде настанена дъщеря им и в какво купе ще седне и при кого ще седне.
към текста >>
Пред роднините и пред домашните си казвах, че отивах на
вегетариански
събор, а аз отивах на събора на Учителя.
По някаква случайност техният събор се съчетава със събора на Учителя. За мен тогава беше случайност, но сега като разказвам виждам, че не беше никаква случайност, защото много млади хора, които бяха се записали във вегетарианското дружество, след като бяха пристигнали на техния събор в Търново впоследствие се присъединиха към нашия събор и много от тях влезнаха в Братството. А освен това много от младежите използваха прикритието на вегетарианския събор, за да дойдат на събора, който Учителят бе свикал в град Търново. Така че нямаше случайни работи. И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето невежество и неразбиране.
Пред роднините и пред домашните си казвах, че отивах на
вегетариански
събор, а аз отивах на събора на Учителя.
Една квартирантка и майка ми ме изпратиха официално на гарата, а аз тогава бях млада - на 23 години. Аз се качих на влака заедно с майка ми и придружителката, защото те много държаха, за да видят къде ще бъде настанена дъщеря им и в какво купе ще седне и при кого ще седне. По онова време тези неща бяха много важни, сега за вас може да са смешни, но тогава всички любовни романи започваха със случайни срещи в купето на влака. А по улицата ако някое младо момиче си изпусне случайно кърпичката то непременно някой господин ще се намери, който да вдигне кърпичката, да изтича да достигне младата госпожица и най-тържествено да й я поднесе. Така започваха случайните запознанства.
към текста >>
55.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА
,
,
ТОМ 5
Преди да отида при Учителя две години преди това бях станала
вегетарианка
.
И не даде друг път изобщо тази дума да се изрече пред нея. А след време когато споделях този случай с Учителя той ми каза: „В далечното минало много хубаво си играла". И повече нищо не ми каза. Вероятно така е било. А си спомням, че в по-минало време според думите на Учителя съм била вествалка и съм играла около огъня.
Преди да отида при Учителя две години преди това бях станала
вегетарианка
.
Имах приятелка, която беше вегетарианка и беше член във вегетарианското дружество. Веднъж споделих с нея, че ми е втръснало да ям месо и тя ми подхвърли: „Ами защо тогава не станеш вегетарианка? " На следващия ден накупих вегетариански книги, зачетох се, после прегърнах тази идея и станах член на вегетарианското дружество. Така като член на това дружество ме Пуснаха родителите ми на вегетарианския конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство. Аз тръгнах на вегетарианския конгрес, а отивах при Учителя.
към текста >>
Имах приятелка, която беше
вегетарианка
и беше член във
вегетарианското
дружество.
А след време когато споделях този случай с Учителя той ми каза: „В далечното минало много хубаво си играла". И повече нищо не ми каза. Вероятно така е било. А си спомням, че в по-минало време според думите на Учителя съм била вествалка и съм играла около огъня. Преди да отида при Учителя две години преди това бях станала вегетарианка.
Имах приятелка, която беше
вегетарианка
и беше член във
вегетарианското
дружество.
Веднъж споделих с нея, че ми е втръснало да ям месо и тя ми подхвърли: „Ами защо тогава не станеш вегетарианка? " На следващия ден накупих вегетариански книги, зачетох се, после прегърнах тази идея и станах член на вегетарианското дружество. Така като член на това дружество ме Пуснаха родителите ми на вегетарианския конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство. Аз тръгнах на вегетарианския конгрес, а отивах при Учителя. Да се добере човек до идея на вегетарианството не бе лесна работа както тогава, така и днес.
към текста >>
Веднъж споделих с нея, че ми е втръснало да ям месо и тя ми подхвърли: „Ами защо тогава не станеш
вегетарианка
?
И повече нищо не ми каза. Вероятно така е било. А си спомням, че в по-минало време според думите на Учителя съм била вествалка и съм играла около огъня. Преди да отида при Учителя две години преди това бях станала вегетарианка. Имах приятелка, която беше вегетарианка и беше член във вегетарианското дружество.
Веднъж споделих с нея, че ми е втръснало да ям месо и тя ми подхвърли: „Ами защо тогава не станеш
вегетарианка
?
" На следващия ден накупих вегетариански книги, зачетох се, после прегърнах тази идея и станах член на вегетарианското дружество. Така като член на това дружество ме Пуснаха родителите ми на вегетарианския конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство. Аз тръгнах на вегетарианския конгрес, а отивах при Учителя. Да се добере човек до идея на вегетарианството не бе лесна работа както тогава, така и днес. Учителят веднъж каза: „Идеята за вегетарианството се намира на три километра височина".
към текста >>
" На следващия ден накупих
вегетариански
книги, зачетох се, после прегърнах тази идея и станах член на
вегетарианското
дружество.
Вероятно така е било. А си спомням, че в по-минало време според думите на Учителя съм била вествалка и съм играла около огъня. Преди да отида при Учителя две години преди това бях станала вегетарианка. Имах приятелка, която беше вегетарианка и беше член във вегетарианското дружество. Веднъж споделих с нея, че ми е втръснало да ям месо и тя ми подхвърли: „Ами защо тогава не станеш вегетарианка?
" На следващия ден накупих
вегетариански
книги, зачетох се, после прегърнах тази идея и станах член на
вегетарианското
дружество.
Така като член на това дружество ме Пуснаха родителите ми на вегетарианския конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство. Аз тръгнах на вегетарианския конгрес, а отивах при Учителя. Да се добере човек до идея на вегетарианството не бе лесна работа както тогава, така и днес. Учителят веднъж каза: „Идеята за вегетарианството се намира на три километра височина". Да ти се изкачи съзнанието до три хиляди метра височина над земята също не беше лесна работа.
към текста >>
Така като член на това дружество ме Пуснаха родителите ми на
вегетарианския
конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство.
А си спомням, че в по-минало време според думите на Учителя съм била вествалка и съм играла около огъня. Преди да отида при Учителя две години преди това бях станала вегетарианка. Имах приятелка, която беше вегетарианка и беше член във вегетарианското дружество. Веднъж споделих с нея, че ми е втръснало да ям месо и тя ми подхвърли: „Ами защо тогава не станеш вегетарианка? " На следващия ден накупих вегетариански книги, зачетох се, после прегърнах тази идея и станах член на вегетарианското дружество.
Така като член на това дружество ме Пуснаха родителите ми на
вегетарианския
конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство.
Аз тръгнах на вегетарианския конгрес, а отивах при Учителя. Да се добере човек до идея на вегетарианството не бе лесна работа както тогава, така и днес. Учителят веднъж каза: „Идеята за вегетарианството се намира на три километра височина". Да ти се изкачи съзнанието до три хиляди метра височина над земята също не беше лесна работа. След две години време бях поканена на сватба, женеше се моя приятелка и да не откажа взех, че топнах с хляб в гозбата направена с месо от кумова срама.
към текста >>
Аз тръгнах на
вегетарианския
конгрес, а отивах при Учителя.
Преди да отида при Учителя две години преди това бях станала вегетарианка. Имах приятелка, която беше вегетарианка и беше член във вегетарианското дружество. Веднъж споделих с нея, че ми е втръснало да ям месо и тя ми подхвърли: „Ами защо тогава не станеш вегетарианка? " На следващия ден накупих вегетариански книги, зачетох се, после прегърнах тази идея и станах член на вегетарианското дружество. Така като член на това дружество ме Пуснаха родителите ми на вегетарианския конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство.
Аз тръгнах на
вегетарианския
конгрес, а отивах при Учителя.
Да се добере човек до идея на вегетарианството не бе лесна работа както тогава, така и днес. Учителят веднъж каза: „Идеята за вегетарианството се намира на три километра височина". Да ти се изкачи съзнанието до три хиляди метра височина над земята също не беше лесна работа. След две години време бях поканена на сватба, женеше се моя приятелка и да не откажа взех, че топнах с хляб в гозбата направена с месо от кумова срама. Два дена след това имах разстройство.
към текста >>
Да се добере човек до идея на
вегетарианството
не бе лесна работа както тогава, така и днес.
Имах приятелка, която беше вегетарианка и беше член във вегетарианското дружество. Веднъж споделих с нея, че ми е втръснало да ям месо и тя ми подхвърли: „Ами защо тогава не станеш вегетарианка? " На следващия ден накупих вегетариански книги, зачетох се, после прегърнах тази идея и станах член на вегетарианското дружество. Така като член на това дружество ме Пуснаха родителите ми на вегетарианския конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство. Аз тръгнах на вегетарианския конгрес, а отивах при Учителя.
Да се добере човек до идея на
вегетарианството
не бе лесна работа както тогава, така и днес.
Учителят веднъж каза: „Идеята за вегетарианството се намира на три километра височина". Да ти се изкачи съзнанието до три хиляди метра височина над земята също не беше лесна работа. След две години време бях поканена на сватба, женеше се моя приятелка и да не откажа взех, че топнах с хляб в гозбата направена с месо от кумова срама. Два дена след това имах разстройство. Едвам се справих с него.
към текста >>
Учителят веднъж каза: „Идеята за
вегетарианството
се намира на три километра височина".
Веднъж споделих с нея, че ми е втръснало да ям месо и тя ми подхвърли: „Ами защо тогава не станеш вегетарианка? " На следващия ден накупих вегетариански книги, зачетох се, после прегърнах тази идея и станах член на вегетарианското дружество. Така като член на това дружество ме Пуснаха родителите ми на вегетарианския конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство. Аз тръгнах на вегетарианския конгрес, а отивах при Учителя. Да се добере човек до идея на вегетарианството не бе лесна работа както тогава, така и днес.
Учителят веднъж каза: „Идеята за
вегетарианството
се намира на три километра височина".
Да ти се изкачи съзнанието до три хиляди метра височина над земята също не беше лесна работа. След две години време бях поканена на сватба, женеше се моя приятелка и да не откажа взех, че топнах с хляб в гозбата направена с месо от кумова срама. Два дена след това имах разстройство. Едвам се справих с него. И след това никога не направих подобен опит за нечий хатър - останах си вегетарианка.
към текста >>
И след това никога не направих подобен опит за нечий хатър - останах си
вегетарианка
.
Учителят веднъж каза: „Идеята за вегетарианството се намира на три километра височина". Да ти се изкачи съзнанието до три хиляди метра височина над земята също не беше лесна работа. След две години време бях поканена на сватба, женеше се моя приятелка и да не откажа взех, че топнах с хляб в гозбата направена с месо от кумова срама. Два дена след това имах разстройство. Едвам се справих с него.
И след това никога не направих подобен опит за нечий хатър - останах си
вегетарианка
.
Идеята за вегетарианството бе турена доста високо и затова по-късно в Школата на Учителя, когато той беше недоволен от живота на възрастните приятели, той сподели с мен така за тях: „Ако не друго, то поне в този живот те станаха вегетарианци. А това не е малко. Толкова можеха - толкова и постигнаха". Така някои успяха само да се доберат до идеята за вегетарианството. Нищо повече.
към текста >>
Идеята за
вегетарианството
бе турена доста високо и затова по-късно в Школата на Учителя, когато той беше недоволен от живота на възрастните приятели, той сподели с мен така за тях: „Ако не друго, то поне в този живот те станаха
вегетарианци
.
Да ти се изкачи съзнанието до три хиляди метра височина над земята също не беше лесна работа. След две години време бях поканена на сватба, женеше се моя приятелка и да не откажа взех, че топнах с хляб в гозбата направена с месо от кумова срама. Два дена след това имах разстройство. Едвам се справих с него. И след това никога не направих подобен опит за нечий хатър - останах си вегетарианка.
Идеята за
вегетарианството
бе турена доста високо и затова по-късно в Школата на Учителя, когато той беше недоволен от живота на възрастните приятели, той сподели с мен така за тях: „Ако не друго, то поне в този живот те станаха
вегетарианци
.
А това не е малко. Толкова можеха - толкова и постигнаха". Така някои успяха само да се доберат до идеята за вегетарианството. Нищо повече. Макар че идваха и се причисляваха като последователи на Учителя.
към текста >>
Така някои успяха само да се доберат до идеята за
вегетарианството
.
Едвам се справих с него. И след това никога не направих подобен опит за нечий хатър - останах си вегетарианка. Идеята за вегетарианството бе турена доста високо и затова по-късно в Школата на Учителя, когато той беше недоволен от живота на възрастните приятели, той сподели с мен така за тях: „Ако не друго, то поне в този живот те станаха вегетарианци. А това не е малко. Толкова можеха - толкова и постигнаха".
Така някои успяха само да се доберат до идеята за
вегетарианството
.
Нищо повече. Макар че идваха и се причисляваха като последователи на Учителя. Какво да се прави? Човешки съдби. Това е отговора - вчера, днес и утре.
към текста >>
56.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Един от младите братя се ожени за една красавица в града, отиде да живее в нейния дом, но понеже беше станал
вегетарианец
, беше дал ултиматум пред бъдещата си съпруга, че ще се ожени за нея ако тя му готви
вегетарианска
храна.
Сестрите влезнали в Школата възприеха Учителят отвътре със сърцето си много по-добре, отколкото братята с ума. Те умуваха за това и за онова. Ние, жените го възприехме направо и като умувахме, не умувахме дали това е Учителя - за нас този проблем бе решен един път завинаги. Думата ми е за онези верни, предани сестри, които останаха до края. Спомням си имаше един много смешен и забавен случай, който накрая стана трагичен.
Един от младите братя се ожени за една красавица в града, отиде да живее в нейния дом, но понеже беше станал
вегетарианец
, беше дал ултиматум пред бъдещата си съпруга, че ще се ожени за нея ако тя му готви
вегетарианска
храна.
Тя казала: „Ами това е най-лесното. Слагам зеленчука, варя и пека в тепсията и манджата е готова. Важното е да ме обичаш и да мога да живея с теб". Минали години. Как са се обичали не зная, но живяха сносно.
към текста >>
„Е, рекох жена ти готви ли ти
вегетариански
гозби без месо?
Всички се чудиме какво е станало с него. Обикновено в неделя прихождаше горе на Изгрева да чуе някоя беседа от Учителя и след време като видяхме, че той вече започна да се загубва, отидохме при Учителя и го помолихме да го приеме. Учителят го прие. Пита го: „Е, братът има ли нещо да каже или да попита? " Братът мълчи.
„Е, рекох жена ти готви ли ти
вегетариански
гозби без месо?
" „Готви ми, Учителю, удържа си на думата и ми готви." Учителят продължава: „Е, рибарят като отиде да лови риба сложи стръв на въдицата, па я хвърли в реката, рибата я захапе, той извади рибата, сложи я в торбата и после на тиганя да я пържи. Е, някой път и някои хора стават на риби, та ги пържат и от вътре и от вън. Брат, и ти си сега една такава риба дето я пържат с мазнина всеки ден." Братът излиза целият зашеметен и не може да разбере за какво става дума. А вътре са няколко човека с него и след това се опитват да тълкуват какво е искал да каже Учителят. Накрая една сестра се приближава при него, вторачва се и му казва: „Абе ти не разбра ли, че тебе те пържат отвътре и отвън.
към текста >>
" „Как какво, готвят ми
вегетарианска
храна." „Готвят я, ама те пържат отвътре." Слиза брата в града, прибира се при жена си и жена му сложила да готви и излязла за малко на вън понеже някаква съседка я извикала.
Накрая една сестра се приближава при него, вторачва се и му казва: „Абе ти не разбра ли, че тебе те пържат отвътре и отвън. Че те пържат отвън е ясно. Като те види човек - заприличал си на живи мощи. Ами с какво те пържат отвътре. Я провери какво ти дават да ядеш?
" „Как какво, готвят ми
вегетарианска
храна." „Готвят я, ама те пържат отвътре." Слиза брата в града, прибира се при жена си и жена му сложила да готви и излязла за малко на вън понеже някаква съседка я извикала.
Той влиза в кухнята и какво да види. Тя в гозбата слага половината олио и половината свинска мас. Той се скрива и наблюдава как тя готви Сложила този път повече мас. Поднася храната на обед, той вече разбира каква е работата, вдига скандал и я пита: „Ти откога ми слагаш свинска мас храната? " Отговаря му: „Ами ти мен за каква ме смяташ, аз да не съм щура като теб.
към текста >>
57.
76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ
,
,
ТОМ 5
Аз изтръпнах, как така животински живот, нали бяха вече около Учителя, нали се молеха, нали слушаха беседи, нали бяха станали
вегетарианци
, бяха престанали да пият вино и ракия и бяха още от самото начало на века с него?
Та ние бяхме дошли за Школата от 22 години, а пък те бяха дошли, за да я подготвят. Всяко поколение си имаше своя задача. Ние, младите имахме нееднократно сблъсъци с тях. Не веднъж съм ходила при Учителя, за да споделя своите наблюдения за тях. Каза ми: „Те живеят още животински живот".
Аз изтръпнах, как така животински живот, нали бяха вече около Учителя, нали се молеха, нали слушаха беседи, нали бяха станали
вегетарианци
, бяха престанали да пият вино и ракия и бяха още от самото начало на века с него?
Тези неща ме вълнуваха много. Като схвана мисълта ми, той продължи: .А че в този живот те приеха идеята за вегетарианството и че станаха вегетарианци - това съвсем не е малко, дори е много." Разбрах, че те бяха стигнали дотук. Всяко поколение имаше свой връх на изкачване и свое време, за да се прояви с онова, което бе научил. Наблюдавах ги как те идваха като личности, носеха в себе си всичко онова от една минала епоха на личността и идваха като търсеха първите места при Учителя. По този повод той ми каза веднъж: "Всеки един от тях се определя сам още от вкъщи, когато идва към салона кое място иска от мен.
към текста >>
Като схвана мисълта ми, той продължи: .А че в този живот те приеха идеята за
вегетарианството
и че станаха
вегетарианци
- това съвсем не е малко, дори е много." Разбрах, че те бяха стигнали дотук.
Ние, младите имахме нееднократно сблъсъци с тях. Не веднъж съм ходила при Учителя, за да споделя своите наблюдения за тях. Каза ми: „Те живеят още животински живот". Аз изтръпнах, как така животински живот, нали бяха вече около Учителя, нали се молеха, нали слушаха беседи, нали бяха станали вегетарианци, бяха престанали да пият вино и ракия и бяха още от самото начало на века с него? Тези неща ме вълнуваха много.
Като схвана мисълта ми, той продължи: .А че в този живот те приеха идеята за
вегетарианството
и че станаха
вегетарианци
- това съвсем не е малко, дори е много." Разбрах, че те бяха стигнали дотук.
Всяко поколение имаше свой връх на изкачване и свое време, за да се прояви с онова, което бе научил. Наблюдавах ги как те идваха като личности, носеха в себе си всичко онова от една минала епоха на личността и идваха като търсеха първите места при Учителя. По този повод той ми каза веднъж: "Всеки един от тях се определя сам още от вкъщи, когато идва към салона кое място иска от мен. Аз приемам мисълта му и му давам съответното място. Той седи доволен и мирува, за да мога да си върша моята работа".
към текста >>
58.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото
вегетарианските
ястия са много по-трудни за приготовляване.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА Към последните години на Школата някъде към 1940 година около мен се събра много работа, бях заета много и не можех да се справям дори с най-обикновените задължения в дома ни. Имах задължения към Школата, работех върху песните на Учителя, работех върху Словото, а ежедневието изискваше своето - да се сготви, да се почисти къщата и да се посрещат и изпращат гости. А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на вечеря. А само да се разтреби и да се измият чиниите означаваше много време.
А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото
вегетарианските
ястия са много по-трудни за приготовляване.
Изморявах се и едвам се справях. Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден. А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни. А да се подготви това е изключително трудоемка и трудна работа. Уморявах се много.
към текста >>
59.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото
вегетарианските
ястия са много по-трудни за приготовляване.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА Към последните години на Школата някъде към 1940 година около мен се събра много работа, бях заета много и не можех да се справям дори с най-обикновените задължения в дома ни. Имах задължения към Школата, работех върху песните на Учителя, работех върху Словото, а ежедневието изискваше своето - да се сготви, да се почисти къщата и да се посрещат и изпращат гости. А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на вечеря. А само да се разтреби и да се измият чиниите означаваше много време.
А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото
вегетарианските
ястия са много по-трудни за приготовляване.
Изморявах се и едвам се справях. Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден. А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни. А да се подготви това е изключително трудоемка и трудна работа. Уморявах се много.
към текста >>
60.
93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ
,
,
ТОМ 5
По-късно той стана толстоист,
вегетарианец
, държеше най-големият
вегетариански
ресторант в София, беше много интересна личност.
Това беше една постановка на един живот, в който човек трябваше да служи. Трябваше да се започне с малките величини. Този урок за малките величини го учих цял живот. А какво научих още не съм сигурна. Спомням си, че имаше един брат Чаушев, който отначало в младите си години беше наш брат, въртеше се около нас и беше усърден в началото.
По-късно той стана толстоист,
вегетарианец
, държеше най-големият
вегетариански
ресторант в София, беше много интересна личност.
Та, в годините на Първата световна война той отива при Учителя и го пита как да направи така, та да не служи войник, защото не искал да постъпва във войската, а тогава момците ги мобилизирали за фронта. Учителят седи и мълчи. Чаушев решава, че трябва да зададе въпроса по-конкретно и пита как да направи, че да избяга през фронта и да дезертира в друга страна, защото не иска да служи във войската. Учителят го погледнал строго и му казал: „На този въпрос мога да ти отговоря след хиляда години." Чаушев чул отговора, останал много изненадан от неопределеният отговор и не могъл да разбере защо Учителя му казал точно това. Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина.
към текста >>
Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше
вегетарианец
, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина.
По-късно той стана толстоист, вегетарианец, държеше най-големият вегетариански ресторант в София, беше много интересна личност. Та, в годините на Първата световна война той отива при Учителя и го пита как да направи така, та да не служи войник, защото не искал да постъпва във войската, а тогава момците ги мобилизирали за фронта. Учителят седи и мълчи. Чаушев решава, че трябва да зададе въпроса по-конкретно и пита как да направи, че да избяга през фронта и да дезертира в друга страна, защото не иска да служи във войската. Учителят го погледнал строго и му казал: „На този въпрос мога да ти отговоря след хиляда години." Чаушев чул отговора, останал много изненадан от неопределеният отговор и не могъл да разбере защо Учителя му казал точно това.
Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше
вегетарианец
, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина.
Учителят не обичаше хора, които бягат от трудностите и отговорностите. На фронта по ония години много братя преминаха с преписан 91 псалм и зашит в куртките си, преминаха под покрива на Всевишния и под закрилата на Учителя и на Бога. Никой не бе ранен и всички се върнаха живи. Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини. Затова го разказвам този случай.
към текста >>
61.
95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА
,
,
ТОМ 5
Та дедо Влайчо сеше накарал Руси Караиванов да стане
вегетарианец
понеже му беше казал, че за да има деца трябва да престане да яде месо и така той стана
вегетарианец
, народиха му се деца и по този начин се доближи и до Учителя Изгрева.
Та този древен пророк дедо Влайчо на края на живота си беше дошъл на Изгрева при Учителя няколко седмици преди той да напусне физическия свят и чул думите му: „Много късно дойде. Къде се загуби в пустинята? Защо не дойде след огнения стълб на Йехова? " Та дедо Влайчо разбира, че е закъснял и че се размина с Учителя и Школата му, но пътуваше от града на град и помагаше на хората със своите ясновидски предсказания, които бяха доста точни и едновременно насочваше някои от тях към Братствата в Нова Загора, Айтос и Тополица. Някои се задържаха, други се заинтересоваха от учението и и след това оставаха в него.
Та дедо Влайчо сеше накарал Руси Караиванов да стане
вегетарианец
понеже му беше казал, че за да има деца трябва да престане да яде месо и така той стана
вегетарианец
, народиха му се деца и по този начин се доближи и до Учителя Изгрева.
Та той разказваше така: „Братя, разбрах, че с оръжие и насилие не може да освободиш човека, а само го препращаш от едно робство в друго все едно, че препродаваш едно стадо овце от един господар на друг, докато третия господар се яви, остриже вълната, издои млекото и накрая одере кожите на овците." Та брат Руси отива при Учителя и му казва: „Учителю, нали казвате и говорите, че славянството има мисия за идното човечество, а ето сега германците са пред Москва. Какво ще стане с Русия? " Учителят му отговорил: „Отговора си ще намериш в следващия брой на вестник "Братство" и ще разбереш какво има да стане". Руси не казва никому, но отива и изкупува към 600 броя от вестник „Братство" и започва да го разнася по цяла България и го дава на своите приятели комунисти, които тогава се бяха скрили и уплашили от така развилите се събития. А редактор на този вестник бе Сава Калименов, който получава едно вдъхновение за мисията на Славянския Дух, който ще залее целият свят и което ще представлява една бъдеща програма на идното човечество.
към текста >>
62.
108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
От къде на къде вино ще носи, когато на Изгрева не се пиеха спиртни напитки, ние бяхме
вегетарианци
и зъздържатели, а изведнъж това шише с вино остана необяснима загадка за мен.
108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ Намирам се в стаята на Учителя и разговарям. Изведнъж в стаята на-хълтва Граблашева и носи едно шише с вино.
От къде на къде вино ще носи, когато на Изгрева не се пиеха спиртни напитки, ние бяхме
вегетарианци
и зъздържатели, а изведнъж това шише с вино остана необяснима загадка за мен.
Учителят взе шишето от ръката й, наведе й главата и изсипа цялото шише с вино върху врата, че виното потече не само по главата й и косите, но и ю роклята. Тя смяташе, че аз кой знае какво правя при Учителя. Той беше свободен дух и от това не се смущаваше кой какво мисли за него. А тя беше медиумична и май духовете бяха влезнали в нея и я бяха довели с това шише вино. А защо дойде с него, да ни почерпи ли или по-точно беше взела нещо в ръка само и само да се намери на работа, да има повод и да дойде при него?
към текста >>
Имаше един брат, който беше учител в едно училище и се казваше Жечо, Всички негови колеги знаеха, че е
вегетарианец
, че е дъновист като в разговорите си помежду си непрекъснато са го подигравали.
По-добре да имате една душа в Невидимия свят, която да ви помага, отколкото да я свалите долу на земята, да й дадете плът и да започнете да минавате един път, познат ви досега. По-добре вашите деца да са онези чисти мисли, чисти чувства, чисти стремежи в духовния свят, така ще се повдигнете по-бърже. А има кой да ражда деца. Вие не сте дошли за това. Дошли сте за Школата".
Имаше един брат, който беше учител в едно училище и се казваше Жечо, Всички негови колеги знаеха, че е
вегетарианец
, че е дъновист като в разговорите си помежду си непрекъснато са го подигравали.
Но накрая той решил, че повече така не може да продължава и че трябва след като е посветил живота си на учението и на Бога, то трябва да защити учението и да се жертва за Бога. Изчакал удобен случай и онзи, който го подигравал бил хванат с ръка и пред всички и го сбил за най-голямо учудване на околните, защото преди това бил изключително смирен, любезен и добряк. А иначе той бил як и здрав като вол. След този случай никой не му продумвал вече, но започнали да се плашат от него и престанали да говорят по негов адрес. А той смятал, че така защитил учението на Учителя и бил горд с това и започнал да ходи гордо с вдигната глава в училището, защото по-рано вървял от смирено, по-смирено.
към текста >>
63.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия свят е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е
вегетарианец
.
Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава. А когато него го гощават е лошо за самият него".
Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия свят е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е
вегетарианец
.
Когато венчават някого или се жени това е много лошо за него, означава че той ще си замине от този свят. В Словото на Учителя са дадени много такива примери, много обяснения за съня и сънищата, а ние учениците имахме много опитности като всеки един от нас по време на Школата има десетина такива примери със сънища, които са тълкувани от Учителя и след това ние сме проверявали как те са се сбъдвали в нашият живот.
към текста >>
64.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
Обикновено се поднася обща
вегетарианска
гозба сготвена в големи казани.
След една седмица постройката е вече готова, слагат се керемидите на покрива, боядисва се от вътре и ето идват съборните дни. Учителят му казал: „Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне при него и да се хранят заедно на масата.
Обикновено се поднася обща
вегетарианска
гозба сготвена в големи казани.
Поднася се чиния на Учителя както и на студента, а той казал: „Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ме боли стомаха от нея". Учителят го погледнал, усмихнал се и казал: „Ние нали построихме салона, нали сложихме покрива и керемидите, нали бе-лосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоят стомах. Яж спокойно". Той, студента изгладнял от недо-яждане лека-полека с известен страх вкусвал от яденето.
към текста >>
65.
126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 5
Велко Петрушев по онова време е вече се е запознал с Учението на Учителя, става
вегетарианец
, но в онези години военни за
вегетарианци
беше много трудно - ядяха само чай и сух хляб.
Ето сега един пример. Имаше един брат - Велко Петрушев, който навремето по времето на Европейската война е бил моряк в българската флота. През септември 1916 г. България влезна във война с Румъния и от ноември започнаха епичните боеве в завоя на Черна. Трета армия в Добруджа напредваше с победоносен ход и развяваше българските знамена на новоосвободените български земи.
Велко Петрушев по онова време е вече се е запознал с Учението на Учителя, става
вегетарианец
, но в онези години военни за
вегетарианци
беше много трудно - ядяха само чай и сух хляб.
Той е чувал само за Учителя, чел е нещо от него, но изобщо не бил се срещал с него. По онова време руски самолети са дошли да бомбардират Варна поради това, че България беше във война с Русия, а и затова, че българската конница посече в Добруджа цяла казашка дивизия - кавалерия. По това време войниците са ги накарали да копаят окопи, но той нали бил гладен едвам се движел. Започнал да се моли на Учителя за помощ и съдействие. На следващия дент идва фелдфебела, който се наричал Байданов и като ги видял, че той и неговият приятел не могли да копаят и не могли да държат копач и лопата взима, че ги изпраща на някаква по-лека работа.
към текста >>
66.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ
,
,
ТОМ 5
Идваха и гладни и бедни от града, за да похапнат една
вегетарианска
супа и парче хляб.
Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. В последните години Учителят бе наредил на Изгрева да се готви общ обяд и всички да се хранят безплатно. Беше започнала войната, настъпи оскъдица и гладни години.
Идваха и гладни и бедни от града, за да похапнат една
вегетарианска
супа и парче хляб.
А това не беше малко. За да се подготви храна за стотина човека освен продукти, трябваше и хора, които да приготвят и сготвят гозбата в казаните. Беше учредено дежурство, като обикновено по три или четири сестри дежуреха по един месец. Като свършваше месеца, свършваше и тяхното дежурство. Един път се случва така, че не се явяват хора да поемат дежурството за следващия месец.
към текста >>
67.
175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Пампоров пристигнал в Рига и четял лекции по есперанто за
вегетарианството
и новото Учение на Учителя Дънов.
Родителите му са се занимавали със земеделие. На 12 години се запознава с окултизма чрез книги на Йог Рамачарака. През 1932/33 г. се запознава с Учението на Учителя Дънов посредством Пампоров и чрез Амалия Вайланд и феликс от Литва. През 1930 г.
Пампоров пристигнал в Рига и четял лекции по есперанто за
вегетарианството
и новото Учение на Учителя Дънов.
На тези лекции при-съствували няколко латвийки, на които им харесали изнесените идеи и се запознали с Петър Пампоров. Не след дълго време той организирал един кръжок, пред който четял на есперанто и на руски беседи на Учителя Дънов. Някои започнали да изучават български език, за да превеждат беседите на руски и латвишки език. След заминаването на Пампоров латвийците започнали да се събират и да четат преведените беседи. Окултните лекции били четени при Паулина Якобсон.
към текста >>
Тя открила тогава
вегетариански
ресторант в Рига и там имало голямо помещение.
На тези лекции при-съствували няколко латвийки, на които им харесали изнесените идеи и се запознали с Петър Пампоров. Не след дълго време той организирал един кръжок, пред който четял на есперанто и на руски беседи на Учителя Дънов. Някои започнали да изучават български език, за да превеждат беседите на руски и латвишки език. След заминаването на Пампоров латвийците започнали да се събират и да четат преведените беседи. Окултните лекции били четени при Паулина Якобсон.
Тя открила тогава
вегетариански
ресторант в Рига и там имало голямо помещение.
Тук идвали много желаещи и някои предлагали да ги посетят по домовете им и там да се четат тези беседи. Ръководител на нашия кръжок била Амалия Вайланд. Тя е работила като стоматолог и живеела в Рига. Тя заедно с две латвийки - Емилия Вилумсон и Анна Мазурс били в България, видели Учителя, говорили с него, запознали се с живота и деятелността на неговите последователи. Амалия донесла от София много беседи на български език и започнала да ги превежда на латвишки език.
към текста >>
68.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
- Вие се обявихте против
вегетарианството
.
Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение.
- Вие се обявихте против
вегетарианството
.
И това ли трябваше да чуем от един православен монах? Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие 1.29). Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино. Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в манастирите. 11. Вие казвате: „Може ли учителят Дънов да бъде Божи пратеник.
към текста >>
Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста
вегетарианска
храна (Битие 1.29).
- Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах?
Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста
вегетарианска
храна (Битие 1.29).
Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино. Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в манастирите. 11. Вие казвате: „Може ли учителят Дънов да бъде Божи пратеник. Нека си признаем като българи, че нямаме нищо хубаво. Ние нямаме даже умни управници.
към текста >>
69.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА
,
,
ТОМ 5
А за
вегетарианците
най-удобно е да ядат сварени кокоши яйца, защото там има най-много белтък.
Ето, ще ви разкажа как. Когато Жорж се разболя Учителят му каза да яде по едно яйце на ден, като всеки ден от седмицата увеличава по едно яйце, така че седмия ден да изяде 7 яйца. От следващата седмица трябваше да почне да яде отново по едно яйце всеки ден и отново ще увеличава с по едно яйце. При туберкулозата на белите дробове има отворени каверни и чрез тях се губи много белтък в организма. Затова трябва да се внася белтък чрез храната.
А за
вегетарианците
най-удобно е да ядат сварени кокоши яйца, защото там има най-много белтък.
Но Жорж не пожела да яде яйца нито варени, нито пържени, защото са били рожби от петел и кокошка. Като че ли Жорж не беше роден на земята в тяло, а като че ли беше паднал от Небето. Той също беше плод на такъв петел и кокошка, беше роден от майка и заченат от баща. Но разни хора и разни заблуди по криво разбрани идеали. Учителят му казва - яж яйца, за да оздравееш, а той умува, че те били произведение от петел възкачен върху кокошка.
към текста >>
70.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО
,
,
ТОМ 5
Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал
вегетарианец
.
Владо се захвана на работа ама на му се работи. Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е спасението на Русия". Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив. А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон. Заобиколиха го Владо братята и сестрите, започнаха да търсят неговата помощ и полека-лека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира.
Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал
вегетарианец
.
А това не беше малко. Учителят забеляза промяната у него, а ние му докладвахме за това, защото чакахме какво ще стане по-нататък с Русия. Да, с Русия, а не с Владо. Бяхме стигнали до епохата на велики обобщения. А между другото цялото пребиваване на Учителя в Мърчаево беше обобщение на неговото пребиваване на земята.
към текста >>
Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и
вегетарианец
.
А пък той нямаше нищо против да бъде съблазнен. Учителят ги изгледа двамата, после нареди нещо на Владо да му донесе, ние останахме при Учителя и след това се разотидохме. След този случай Учителят взе Владо до себе си, беше му непрекъснато под ръка за всяко нещо като по този начин не му позволи да попадне под влиянието на Весела. Една от най-слабите черти на славянството и Русия според Учителя това е разврата и пиянството. А Учителят чрез Владо работеше и върху тези недъзи на руския народ.
Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и
вегетарианец
.
И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на руския народ при Великият Учител. Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство. Учителят беше вече много зле и дишаше много тежко. Последните дни при Учителят идват Владо и Весела Несторова хванати за ръце и чакат да ги приеме Учителя. Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим страданието на неговото изнемощяло физическо тяло.
към текста >>
71.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО
,
,
ТОМ 5
Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал
вегетарианец
.
Владо се захвана на работа ама на му се работи. Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е спасението на Русия". Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив. А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон. Заобиколиха го Владо братята и сестрите, започнаха да търсят неговата помощ и полекалека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира.
Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал
вегетарианец
.
А това не беше малко. Учителят забеляза промяната у него, а ние му докладвахме за това, защото чакахме какво ще стане по-нататък с Русия. Да, с Русия, а не с Владо. Бяхме стигнали до епохата на велики обобщения. А между другото цялото пребиваване на Учителя в Мърчаево беше обобщение на неговото пребиваване на земята.
към текста >>
Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и
вегетарианец
.
А пък той нямаше нищо против да бъде съблазнен. Учителят ги изгледа двамата, после нареди нещо на Владо да му донесе, ние останахме при Учителя и след това се разотидохме. След този случай Учителят взе Владо до себе си, беше му непрекъснато под ръка за всяко нещо като по този начин не му позволи да попадне под влиянието на Весела. Една от най-слабите черти на славянството и Русия според Учителя това е разврата и пиянството. А Учителят чрез Владо работеше и върху тези недъзи на руския народ.
Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и
вегетарианец
.
И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на руския народ при Великият Учител. Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство. Учителят беше вече много зле и дишаше много тежко. Последните дни при Учителят идват Владо и Весела Несторова хванати за ръце и чакат да ги приеме Учителя. Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим страданието на неговото изнемощяло физическо тяло.
към текста >>
72.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
Сестра Василка ни представи: „Учителки, Учителю, от Стара Загора,
вегетарианки
, дошли да Ви видят." Това научи преди малко от нас, това Му каза.
Но докато се бунтувах всички влязоха бързо и безшумно и аз млъкнах. След тях влезе в антрето, където имаше чешма бързо и безшумно и Учителят, изми си ръцете и влезе при нас. Всички станаха и Го посрещнаха радостно и почтително. Аз стоях смутена, объркана, сериозна. Той се приближи право при нас.
Сестра Василка ни представи: „Учителки, Учителю, от Стара Загора,
вегетарианки
, дошли да Ви видят." Това научи преди малко от нас, това Му каза.
Той ни подаде ръка и после каза: „Заповядайте, рекох, седнете, да пием чай." Лице на светия, не, на нещо повече, на какво? не съм виждала до сега такова лице, не мога да го оприлича на нещо видяно на яве или на сън, или на картина. Не лице обикновено, човешко - нещо Божествено. Кога и какво съм виждала та изплува в съзнанието ми този израз „лице Божествено"? И после глас - музика, музика някаква дълбока, тиха, приятна като на дълбок поток слизащ от планината.
към текста >>
73.
64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ
,
,
ТОМ 6
64. КАК СЕ СТАВА
ВЕГЕТАРИАНЕЦ
Иска ми се да не пропусна и още един интересен случай от подобен характер, който илюстрира как, като се послуша съвета на Учителя, идва доброто.
64. КАК СЕ СТАВА
ВЕГЕТАРИАНЕЦ
Иска ми се да не пропусна и още един интересен случай от подобен характер, който илюстрира как, като се послуша съвета на Учителя, идва доброто.
В селото, в което учителствувах дълги години - Каменна река имахме и един брат заквасен в Учението от мене. Още в първите години на учителствуването ми там, той дойде при мене, прояви интерес към Учението, поиска беседи, четеше, увлече се, радваше се, идваше често при мене на разговор, виждах го, че разбира много работи, но вегетарианството не можеше да приеме. Оправдаваше се с родителите на жена си и своите, че те не давали и дума да се издума за вегетарианство и той не искал да ги огорчава, докато са живи. Минали се бяха няколко години. Една вечер преди заминаването ми за София за Великденска ваканция, той дойде у дома да се сбогува с мене и каза, че имал повиквателно за трудовак и че ще замине един ден след като аз се върна от ваканцията.
към текста >>
Още в първите години на учителствуването ми там, той дойде при мене, прояви интерес към Учението, поиска беседи, четеше, увлече се, радваше се, идваше често при мене на разговор, виждах го, че разбира много работи, но
вегетарианството
не можеше да приеме.
64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ Иска ми се да не пропусна и още един интересен случай от подобен характер, който илюстрира как, като се послуша съвета на Учителя, идва доброто. В селото, в което учителствувах дълги години - Каменна река имахме и един брат заквасен в Учението от мене.
Още в първите години на учителствуването ми там, той дойде при мене, прояви интерес към Учението, поиска беседи, четеше, увлече се, радваше се, идваше често при мене на разговор, виждах го, че разбира много работи, но
вегетарианството
не можеше да приеме.
Оправдаваше се с родителите на жена си и своите, че те не давали и дума да се издума за вегетарианство и той не искал да ги огорчава, докато са живи. Минали се бяха няколко години. Една вечер преди заминаването ми за София за Великденска ваканция, той дойде у дома да се сбогува с мене и каза, че имал повиквателно за трудовак и че ще замине един ден след като аз се върна от ваканцията. Радваше го това, че ще може да ме дочака, да чуе новини от Изгрева, да му разкажа как съм прекарала, какво е говорил Учителят, как са приятелите и т.н., неща, които винаги му разказвах, когато се връщах от ваканция. Той слушаше винаги с интерес и много се радваше.
към текста >>
Оправдаваше се с родителите на жена си и своите, че те не давали и дума да се издума за
вегетарианство
и той не искал да ги огорчава, докато са живи.
64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ Иска ми се да не пропусна и още един интересен случай от подобен характер, който илюстрира как, като се послуша съвета на Учителя, идва доброто. В селото, в което учителствувах дълги години - Каменна река имахме и един брат заквасен в Учението от мене. Още в първите години на учителствуването ми там, той дойде при мене, прояви интерес към Учението, поиска беседи, четеше, увлече се, радваше се, идваше често при мене на разговор, виждах го, че разбира много работи, но вегетарианството не можеше да приеме.
Оправдаваше се с родителите на жена си и своите, че те не давали и дума да се издума за
вегетарианство
и той не искал да ги огорчава, докато са живи.
Минали се бяха няколко години. Една вечер преди заминаването ми за София за Великденска ваканция, той дойде у дома да се сбогува с мене и каза, че имал повиквателно за трудовак и че ще замине един ден след като аз се върна от ваканцията. Радваше го това, че ще може да ме дочака, да чуе новини от Изгрева, да му разкажа как съм прекарала, какво е говорил Учителят, как са приятелите и т.н., неща, които винаги му разказвах, когато се връщах от ваканция. Той слушаше винаги с интерес и много се радваше. Още не беше виждал Учителя, но Го беше много обикнал и винаги Му пращаше поздрав по мене.
към текста >>
И сега пак Му прави поздрав и каза, че е решил вече да стане
вегетарианец
, но след като изкара службата и се върне.
Минали се бяха няколко години. Една вечер преди заминаването ми за София за Великденска ваканция, той дойде у дома да се сбогува с мене и каза, че имал повиквателно за трудовак и че ще замине един ден след като аз се върна от ваканцията. Радваше го това, че ще може да ме дочака, да чуе новини от Изгрева, да му разкажа как съм прекарала, какво е говорил Учителят, как са приятелите и т.н., неща, които винаги му разказвах, когато се връщах от ваканция. Той слушаше винаги с интерес и много се радваше. Още не беше виждал Учителя, но Го беше много обикнал и винаги Му пращаше поздрав по мене.
И сега пак Му прави поздрав и каза, че е решил вече да стане
вегетарианец
, но след като изкара службата и се върне.
Аз се зарадвах и като си отидох на Изгрева и посетих Учителя първата ми работа беше да споделя тази моя радост с Него, да Му кажа, че вече е решил да стане вегетарианец, след като се върне. Учителят стана прав и с повелителен тон и жест на показалеца, каза: „Не когато се върне. Сега, още като отиде. Да не отлага". Когато се върнах след ваканцията, още същата вечер братът дойде да ме поздрави с „добре дошла" и да ми каже „сбогом".
към текста >>
Аз се зарадвах и като си отидох на Изгрева и посетих Учителя първата ми работа беше да споделя тази моя радост с Него, да Му кажа, че вече е решил да стане
вегетарианец
, след като се върне.
Една вечер преди заминаването ми за София за Великденска ваканция, той дойде у дома да се сбогува с мене и каза, че имал повиквателно за трудовак и че ще замине един ден след като аз се върна от ваканцията. Радваше го това, че ще може да ме дочака, да чуе новини от Изгрева, да му разкажа как съм прекарала, какво е говорил Учителят, как са приятелите и т.н., неща, които винаги му разказвах, когато се връщах от ваканция. Той слушаше винаги с интерес и много се радваше. Още не беше виждал Учителя, но Го беше много обикнал и винаги Му пращаше поздрав по мене. И сега пак Му прави поздрав и каза, че е решил вече да стане вегетарианец, но след като изкара службата и се върне.
Аз се зарадвах и като си отидох на Изгрева и посетих Учителя първата ми работа беше да споделя тази моя радост с Него, да Му кажа, че вече е решил да стане
вегетарианец
, след като се върне.
Учителят стана прав и с повелителен тон и жест на показалеца, каза: „Не когато се върне. Сега, още като отиде. Да не отлага". Когато се върнах след ваканцията, още същата вечер братът дойде да ме поздрави с „добре дошла" и да ми каже „сбогом". На другата сутрин заминаваше за гр.
към текста >>
Разприказвахме се пак, както винаги, аз му разказах всичко по-забележително и му казах, какво каза Учителят за неговото
вегетарианство
.
Сега, още като отиде. Да не отлага". Когато се върнах след ваканцията, още същата вечер братът дойде да ме поздрави с „добре дошла" и да ми каже „сбогом". На другата сутрин заминаваше за гр. Елхово, където щеше да отбива трудовата си повинност.
Разприказвахме се пак, както винаги, аз му разказах всичко по-забележително и му казах, какво каза Учителят за неговото
вегетарианство
.
„Добре", каза той, „щом Учителят казва така, ще Го послушам." И ето как са се развили нещата по-нататък, които той по-късно ми разказа. Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане вегетарианец още сега, да не отлага. Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово. 82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм вегетарианец, какво ще правя за храна?
към текста >>
Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане
вегетарианец
още сега, да не отлага.
Когато се върнах след ваканцията, още същата вечер братът дойде да ме поздрави с „добре дошла" и да ми каже „сбогом". На другата сутрин заминаваше за гр. Елхово, където щеше да отбива трудовата си повинност. Разприказвахме се пак, както винаги, аз му разказах всичко по-забележително и му казах, какво каза Учителят за неговото вегетарианство. „Добре", каза той, „щом Учителят казва така, ще Го послушам." И ето как са се развили нещата по-нататък, които той по-късно ми разказа.
Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане
вегетарианец
още сега, да не отлага.
Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово. 82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм вегетарианец, какво ще правя за храна? Ще ми позволите ли да си купувам от града? " Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н.
към текста >>
82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм
вегетарианец
, какво ще правя за храна?
Разприказвахме се пак, както винаги, аз му разказах всичко по-забележително и му казах, какво каза Учителят за неговото вегетарианство. „Добре", каза той, „щом Учителят казва така, ще Го послушам." И ето как са се развили нещата по-нататък, които той по-късно ми разказа. Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане вегетарианец още сега, да не отлага. Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово.
82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм
вегетарианец
, какво ще правя за храна?
Ще ми позволите ли да си купувам от града? " Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н. каквото имате". Той благодарил на началника, а в себе си на Учителя, че така лесно и хубаво се наредило. Но кой знае как назначили го артелчик, да разнася храна, да мие баките и казаните и т.н.
към текста >>
" Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е
вегетарианче
, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н.
Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане вегетарианец още сега, да не отлага. Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово. 82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм вегетарианец, какво ще правя за храна? Ще ми позволите ли да си купувам от града?
" Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е
вегетарианче
, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н.
каквото имате". Той благодарил на началника, а в себе си на Учителя, че така лесно и хубаво се наредило. Но кой знае как назначили го артелчик, да разнася храна, да мие баките и казаните и т.н. Това не му тежало, но минала се една седмица и дошъл при него началника му и му казал: „А бе, момче, как не се сетих, бе, как не ме подсети и ти? Ами, че ти като си вегетарианец, сигурно ти мирише на лошо и не ти е приятно да миеш баките и казаните".
към текста >>
Ами, че ти като си
вегетарианец
, сигурно ти мирише на лошо и не ти е приятно да миеш баките и казаните".
" Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н. каквото имате". Той благодарил на началника, а в себе си на Учителя, че така лесно и хубаво се наредило. Но кой знае как назначили го артелчик, да разнася храна, да мие баките и казаните и т.н. Това не му тежало, но минала се една седмица и дошъл при него началника му и му казал: „А бе, момче, как не се сетих, бе, как не ме подсети и ти?
Ами, че ти като си
вегетарианец
, сигурно ти мирише на лошо и не ти е приятно да миеш баките и казаните".
Братът се засмял1 но нищо не казал. Той има много хубава, широка, чиста, детинска, подкупва.ща усмивка. От този ден го освободили от тази служба и му дали друга.% След един месец го заболяла една стара болка, която имал в дясната страна на корема. Прегледали го лекари, какво са установили, не зная, но го освободили и той се върнал в село. Аз бях вече в лятна ваканция и той ми писа всичко.
към текста >>
74.
67. ЗАМИНАЛИЯТ РОЖДЕН БРАТ
,
,
ТОМ 6
По едно време чух, че Той рече: „Сега ти ще се родиш
вегетарианец
".
Каза също, че нашата връзка с брат ми датирала от векове. Най-интересното, което беше в този разговор бе това, че по едно време Учителят говореше и говори дълго време, а аз бях разсеяна и не слушах какво говори. Съзнанието ми се разхождаше и се спираше на разни предмети из стаята, спираше се на някои от приятелките ми, отиваше в село при учениците и колегите ми, а Учителят не слушах и не чувах нищо каквото говори, само Го виждах, че е седнал до мене на стола и говори и повече нищо. На няколко пъти се сепвах и упреквах: Учителят е тука и ми говори, а ти се разсейваш. Обаче, невъзможно ми беше да си прибера и завладея съзнанието.
По едно време чух, че Той рече: „Сега ти ще се родиш
вегетарианец
".
Аз се сепнах, защо ще се раждам, не съм ли родена, не съм ли жива? Не' съм ли вегетарианка от 17 години? И тогава разбрах, Той го каза това на брат ми. Съзнанието на брат ми е било досега в мене ,и'Той е говорил на него, затова моето се разхождаше тук и там и не чух нищо. Какво му говори не зная.
към текста >>
Не' съм ли
вегетарианка
от 17 години?
Съзнанието ми се разхождаше и се спираше на разни предмети из стаята, спираше се на някои от приятелките ми, отиваше в село при учениците и колегите ми, а Учителят не слушах и не чувах нищо каквото говори, само Го виждах, че е седнал до мене на стола и говори и повече нищо. На няколко пъти се сепвах и упреквах: Учителят е тука и ми говори, а ти се разсейваш. Обаче, невъзможно ми беше да си прибера и завладея съзнанието. По едно време чух, че Той рече: „Сега ти ще се родиш вегетарианец". Аз се сепнах, защо ще се раждам, не съм ли родена, не съм ли жива?
Не' съм ли
вегетарианка
от 17 години?
И тогава разбрах, Той го каза това на брат ми. Съзнанието на брат ми е било досега в мене ,и'Той е говорил на него, затова моето се разхождаше тук и там и не чух нищо. Какво му говори не зная. Но се радвам, че му говори и го прие в школата. Защото каза на мене: „Сега брат ти ще учи чрез тебе".
към текста >>
75.
70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
Животните някога са били
вегетарианци
, но човекът ги е направил месоядци.
Те бяха приказка, която вдъхновяваше десетки художници, които идва ха да ги рисуват. , Всичко, на което обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, обилно, ароматно, сладко и т.н... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума, да го подпомогне, улесни, да го подигне, да го зарадва, да го вдъхнови. 93 Та нима не е чудно когато отделяше време да възпитава своята котка да лови мишките от стаята Му, но да не ги яде, а да ги изнася вън и да ги пуща далеч в гората? Затова биваше възнаграждавана с големи парчета кашкавал, баница, яйца и др.
Животните някога са били
вегетарианци
, но човекът ги е направил месоядци.
Сега той трябва да ги върне към вегетарианството. Това не е лесна и близка задача за нас, обикновените хора. Тя е за по-далечното бъдеще. Но за Него тя беше настояща задача. Той беше за ненасилието.
към текста >>
Сега той трябва да ги върне към
вегетарианството
.
, Всичко, на което обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, обилно, ароматно, сладко и т.н... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума, да го подпомогне, улесни, да го подигне, да го зарадва, да го вдъхнови. 93 Та нима не е чудно когато отделяше време да възпитава своята котка да лови мишките от стаята Му, но да не ги яде, а да ги изнася вън и да ги пуща далеч в гората? Затова биваше възнаграждавана с големи парчета кашкавал, баница, яйца и др. Животните някога са били вегетарианци, но човекът ги е направил месоядци.
Сега той трябва да ги върне към
вегетарианството
.
Това не е лесна и близка задача за нас, обикновените хора. Тя е за по-далечното бъдеще. Но за Него тя беше настояща задача. Той беше за ненасилието. Той беше за Л1обовта.
към текста >>
76.
5. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО
,
,
ТОМ 6
5.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО
Желанието ми да спра да ям месо се яви изведнъж.
5.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО
Желанието ми да спра да ям месо се яви изведнъж.
Но срещнах у себе си и близките си противодействие. Отидох у Гумнерови. Бях при г-н Дънов със сестра Ковачева. Казах Му, че имам голямо желание да спра да ям месо, но не мога да го направя при сегашните условия на живота си в дома, в който живея. Отговорът Му беше в смисъл да не бързам, всичко ще дойде на свой ред и на своето си време.
към текста >>
77.
11. СВИНСКИТЕ ПЪРЖОЛИ
,
,
ТОМ 6
Разбрах, че освен външното
вегетарианство
по форма, съществува и друго
вегетарианство
по съдържание, по смисъл и в дух.
11. СВИНСКИТЕ ПЪРЖОЛИ Веднъж бях при Учителя и между другото Го попитах: „Учителю, защо не мога да постя, та винаги свършвам с главоболие, което продължава още един-два дена след постенето". Той ми отговори: „Постите, а пък ядете свински пържоли". Погледнах Го с усмивка на недоумение, защото от двадесет години не бях хапвала никакво месо. Той продължи: „Да! Отрицателните мисли и чувства са свински пържоли".
Разбрах, че освен външното
вегетарианство
по форма, съществува и друго
вегетарианство
по съдържание, по смисъл и в дух.
към текста >>
78.
22. ХИТЛЕР .
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Изказвах учудването си и разочарованието си от това, че Хитлер, за когото казваха, че водел чист живот и даже бил
вегетарианец
, започна това жестоко гонение против евреите.
22. ХИТЛЕР . Бях при Учителя. Разговаряхме сами.
Изказвах учудването си и разочарованието си от това, че Хитлер, за когото казваха, че водел чист живот и даже бил
вегетарианец
, започна това жестоко гонение против евреите.
Учителят каза: „Хитлер изпрати хиляди свои съотечественици на фронта, които останаха без ръце, без крака, без очи или бяха убити. Той не изпрати там евреите. Разберете, че това е второ пришествие". Тълкувам думите на Учителя „второ пришествие" - ликвидация на века, ликвидация на вековна карма. Едни ще я изплатят по един начин, други по друг.
към текста >>
79.
1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)
,
МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 6
Тази именно характерна черта у тати стана причина за окончателно да стана
вегетарианец
и да приема Учението на Учителя, което по-късно ще опиша.
Баща ми беше печатар. Имаше собствена печатница, която отчасти играеше ролята на клуб, дето след работно време се събираха приятели на баща ми на разговор. Много често се случваше баща ми, който беше добър цигулар, със същите приятели да се отбиват вечер на път за вкъщи, в някоя кръчма дето гуляеха до късно през нощта. Не помня някога тати да ни е правил строги забележки или да ни е наказвал за някои провинения. Напротив, винаги е намирал смекчаващи вината обстоятелства и е гледал, макар и виновни, да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше.
Тази именно характерна черта у тати стана причина за окончателно да стана
вегетарианец
и да приема Учението на Учителя, което по-късно ще опиша.
Животът на нашето семейство до около 1909 година протече по обикновеному. Ние бяхме малки и родителите ни освен всекидневната си работа отделяха и доста грижи за нас. Но точно по това време - около 1909 година в града пристигна един ветеринарен фелдшер - Панайот Ковачев, със семейството си, идещ от Казанлък и делегиран на служба по ветеринарното дело в Стара Загора. Той бил един от пионерите на новото учение „Бяло Братство" и предан негов радетел. Чичо ми - Никола Камбуров, също печатар в Казанлък и последовател на същото учение, дава на Ковачев адреса на баща ми и пристигайки намира го в печатницата.
към текста >>
От този момент баща ми заживява вече нов живот - приема
вегетарианството
, напуща гуляите и пиенето, а с това заедно и старите си приятели - гуляйджии.
Чичо ми - Никола Камбуров, също печатар в Казанлък и последовател на същото учение, дава на Ковачев адреса на баща ми и пристигайки намира го в печатницата. Ковачев информира баща ми относно мисията си и апели ра да стане член на Братството. Баща ми, който до това време бил голям атеист-социалист, неусетно, без сам да съзнава, приема предложението на Ковачев, като в момента почувствувал голяма радост. Нещо топло се разляло в душата му. Първото молитвено събрание направили в печатницата.
От този момент баща ми заживява вече нов живот - приема
вегетарианството
, напуща гуляите и пиенето, а с това заедно и старите си приятели - гуляйджии.
Рано се прибираше вкъщи и всичкото си свободно време употребяваше за духовно обогатяване. Така двамата братя, Панайот и баща ми сложиха началото на Братството в Стара Загора, което по-късно достигна до 60 души членове. За мама промяната, станала с тати бе истинско щастие. Сега те и двамата бързо усвояваха идеите на братството, четяха, учеха песните, които тати свиреше на цигулката си. Същата година Учителят, който по това време правеше своите обиколки из цялата страна, пристигна и в Стара Загора като отседна в Ковачеви.
към текста >>
80.
7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
аз приех
вегетарианството
и окончателно се приобщих към Учението на Учителя.
" С това той ме остави сам да преценя постъпката си - дали е права или не. И наистина, аз прогледнах. Реших в себе си: „Край на месоядството, пушенето и пиенето! " Приех наряда и напълно се отдадох на новия духовен живот, какъвто водеше тати и по-младият ми брат Марин, който също помагаше в печатницата на тати. И тъй към септември 1919 г.
аз приех
вегетарианството
и окончателно се приобщих към Учението на Учителя.
към текста >>
81.
23. СКАЗКАТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Той бил
вегетарианец
и отчасти запознат с идеите на Бялото Братство.
23. СКАЗКАТА Един ден дойде при мене един млад човек на име Йордан Делинешев.
Той бил
вегетарианец
и отчасти запознат с идеите на Бялото Братство.
Запознахме се и си поговорихме. От тогава идваше почти всеки ден след работно време на разговор. Един ден той ми каза, че в селото имало условия да изнесе една сказка за Бялото Братство. Без да мисля много, аз веднага се съгласих, макар че това щеше да бъде първата ми сериозна сказка. Отидохме в общината при кмета и му казах желанието си.
към текста >>
Започнах с храненето, като застъпих
вегетарианството
като етап към познаване на духовните истини.
Той се поусмихна и разбира се, прие моето предложение. На следния ден след обяд барабанът разгласи из цялото село за предстоящата сказка в салона на читалището. Вечерта в определения час салонът беше препълнен. Повечето от посетителите бяха ученици от реалната, студенти, дошли във ваканция и граждани, между които кмета, секретаря, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива.
Започнах с храненето, като застъпих
вегетарианството
като етап към познаване на духовните истини.
Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя. Накрая очаквах да зададат въпроси съгласно изказването на секретаря, но никой не се обади. Тогава аз им раздадох доста екземпляри от сп. „Житно зърно", в-к „Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса. Всички протягаха ръце да вземат.
към текста >>
82.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Дядо беше вече в Братството и беше
вегетарианец
.
Като се пукне пролетта, та до късна есен. В градината имаше много дървета: орехи, круши, ябълки, череши и др., а в средата на мястото имаше извор, най-хубавия извор, от който половината от мястото можеше да се полива. На това място сега има мина и трябва да отида някога, да го обиколя, да видя какво е станало там. Та веднъж дядо ми нещо го бяха разсърдили, не зная кой го беше разсърдил, но той искаше да иде да бие Стамболов, когато изгонили Батемберг. А дядо ми беше голям русофил и казваше: „Са ида и на тоя пич, ще му ударя два шамара" - гдето изгонили Батенберг.
Дядо беше вече в Братството и беше
вегетарианец
.
Жена му - баба Таня, всички негови синове и дъщери са били в Братството. Те са били трима братя: чичо Никола, тата - Стефан и чичо Слави и три сестри: леля Марийка, леля Анка и леля Ружка. Дядо доживя до 99 години. Накрая беше вече болен и разправяше, че е вегетарианец, но преди това на един обед изяждал по половин агне. Беше много силен човек и много е защитавал българите.
към текста >>
Накрая беше вече болен и разправяше, че е
вегетарианец
, но преди това на един обед изяждал по половин агне.
А дядо ми беше голям русофил и казваше: „Са ида и на тоя пич, ще му ударя два шамара" - гдето изгонили Батенберг. Дядо беше вече в Братството и беше вегетарианец. Жена му - баба Таня, всички негови синове и дъщери са били в Братството. Те са били трима братя: чичо Никола, тата - Стефан и чичо Слави и три сестри: леля Марийка, леля Анка и леля Ружка. Дядо доживя до 99 години.
Накрая беше вече болен и разправяше, че е
вегетарианец
, но преди това на един обед изяждал по половин агне.
Беше много силен човек и много е защитавал българите. Бил е го- лям родолюбец. Неговият по-малък брат Иван е бил заточен в Диар Бекир. Веднъж дванайсет момчета от Стара Загора били арестувани като комити през турско време. Баща ми отива с баба си, значи моята прабаба, да занесе нещо на момчетата да хапнат и те го запитали - баща ми: „Стефане, ти от къде си бе?
към текста >>
баща ми стана
вегетарианец
.
Имал манифактурен магазин. Стефан Желев и Колю Кюмюрджиев бяха търговци. Зная ги, но аз съм бил дете тогава. Живеехме в Стара Загора,но нищо не мога да кажа за тях. (Към N 1) През 1912 г.
баща ми стана
вегетарианец
.
Тогава започна войната. Та ние още от деца бяхме в Братството. У Панайот Ковачев ставаше събранието. И Учителят беше дошъл там в Стара Загора, а ние играехме отвън и Учителят попитал: „Чии са тия деца? "'„На Стефан Камбуров", му отговорили.
към текста >>
83.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
След това сестра им Радка и майка им също стават
вегетарианки
.
Била е приятелка на Анка Каназирева и Сийка Дойнова от София. Прекарваше продължително време в София при Анка и заедно са ходили на Рила с палатка. Брат й Илия е бил първоначално в Стара Загора откъдето се е познавал с Райна Каназирева. Оттам и Васка чрез Райна Каназирева влиза в Братството. Илия Халаджов е бил женен за дъщерята на Никола Камбуров от Казанлък.
След това сестра им Радка и майка им също стават
вегетарианки
.
Костадинка имала много милозливо сърце и също е вегетарианствувала, но след като се омъжила, за да избегне неприятностите в семейството си е яла и месо. Васка и Петър Камбурови са били на квартира у Стефана Мирчева - известна в Стара Загора като ясновидка между приятелите. Спомените на Петър Камбуров дължим на нея, която е съдействувала при записването им. ОБЗОР След заминаването на Учителя през 1944 г. на 27 декември, всички без изключение бяхме повече или по-малко смутени от отсъствието на Учителя от физическото поле.
към текста >>
Костадинка имала много милозливо сърце и също е
вегетарианствувала
, но след като се омъжила, за да избегне неприятностите в семейството си е яла и месо.
Прекарваше продължително време в София при Анка и заедно са ходили на Рила с палатка. Брат й Илия е бил първоначално в Стара Загора откъдето се е познавал с Райна Каназирева. Оттам и Васка чрез Райна Каназирева влиза в Братството. Илия Халаджов е бил женен за дъщерята на Никола Камбуров от Казанлък. След това сестра им Радка и майка им също стават вегетарианки.
Костадинка имала много милозливо сърце и също е
вегетарианствувала
, но след като се омъжила, за да избегне неприятностите в семейството си е яла и месо.
Васка и Петър Камбурови са били на квартира у Стефана Мирчева - известна в Стара Загора като ясновидка между приятелите. Спомените на Петър Камбуров дължим на нея, която е съдействувала при записването им. ОБЗОР След заминаването на Учителя през 1944 г. на 27 декември, всички без изключение бяхме повече или по-малко смутени от отсъствието на Учителя от физическото поле. Беше оставено Словото Му, което трябваше да бъде опора и знание за следващото човечество, но ние бяхме свикнали с Неговото присъствие, с Неговото излъчване, с Божествената Му аура и присъствието на Божествения Дух в Него.
към текста >>
84.
1. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.
,
ТОМ 6
Имала е сестра от село по онова време
вегетарианка
.
Родена съм на 25.септември 1902 година към 9 часа сутринта в гр. Габрово. Баща ми се казваше Никола Дойнов, а роден е в село Етър. Майка ми се казваше Кина, а баща й бе Ботю Рачев, по прякор Ботю Житото. Аз съм кръстена на името на баба ми Цанка, майката на баща"ми Никола, която си е заминала преди да се родя. Тя била много чиста, уредна жена, работлива и много религиозна.
Имала е сестра от село по онова време
вегетарианка
.
Вегетарианството тогава се е приемало отвътре по дух, а не по нечие усмотрение, защото това е непосредствено около Освобождението ни от турско иго 1877/78 г. Нейният брат е бил монах от Атонския манастир. Така че от този род са имали връзка с Атон, понеже е имало предание и поръчение всяко последващо поколение да предава първородния си син за служене на манастира в Атон. Идвали са, взимали са го като момче, ставало е послушник на игумена, а по-късно и монах. Така бе дошли ред и на семейството ни да даде този кръвен данък и затова бе определен за случая първия ми брат Борис, но майка ми не позволи.
към текста >>
Вегетарианството
тогава се е приемало отвътре по дух, а не по нечие усмотрение, защото това е непосредствено около Освобождението ни от турско иго 1877/78 г.
Баща ми се казваше Никола Дойнов, а роден е в село Етър. Майка ми се казваше Кина, а баща й бе Ботю Рачев, по прякор Ботю Житото. Аз съм кръстена на името на баба ми Цанка, майката на баща"ми Никола, която си е заминала преди да се родя. Тя била много чиста, уредна жена, работлива и много религиозна. Имала е сестра от село по онова време вегетарианка.
Вегетарианството
тогава се е приемало отвътре по дух, а не по нечие усмотрение, защото това е непосредствено около Освобождението ни от турско иго 1877/78 г.
Нейният брат е бил монах от Атонския манастир. Така че от този род са имали връзка с Атон, понеже е имало предание и поръчение всяко последващо поколение да предава първородния си син за служене на манастира в Атон. Идвали са, взимали са го като момче, ставало е послушник на игумена, а по-късно и монах. Така бе дошли ред и на семейството ни да даде този кръвен данък и затова бе определен за случая първия ми брат Борис, но майка ми не позволи. Направи всичко каквото можеше, но не разреши.
към текста >>
85.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Имаме много гости, между които и 5 ^ 6 души
вегетарианци
, привърженици на Толстоевите идеи.
Боев Сега чета „Паутина" от Крижановска София, 4 X 1927 г. Любезна сестро, Учителят отпътува в неделя сутринта за провинцията (вероятно за Русе). Няма да се бави много в провинцията. В неделя преди обяд се чете в салона беседа, а вечерта лекция от Младежкия клас. След обяд имаме концерт.
Имаме много гости, между които и 5 ^ 6 души
вегетарианци
, привърженици на Толстоевите идеи.
Една от тях е работила в колонията им при Мечкюр до Пловдив. Напоследък идат доста гости на Изгрева, например дойде един руски поет-мистик Колосовски, ученици от една прогимназия с учители и учителки и пр. Днес ви изпращам още два романа от Крижановска: „Гнев Божий" и „Немезида", От нея има още следните романи: „На рубеж", „Царица Хатасу", „С неба на землю", „Голгота женщинь", „Адская чарь", „Фараон Манефта", „В инном мир", „Железньш канцлер древняго Египта", „Бенедиктинское аббатство", „Паутина", „Смерть планетм", „Завоеватели" и пр. Те се печатани преди войната в Петербург, но сега са изчерпани. Сега се препечатват наново в Берлин и Рига, но всички още не са препечатани.
към текста >>
86.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Благодарение на Толстой бях склонен към
вегетарианство
обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана
вегетарианец
.
Аз не знаех английски, а на какъв език да го кажа? Обаче аз го написах на български. Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах. Повечето от студентите това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст. А сега идва и следващото направление в моят ранен живот.
Благодарение на Толстой бях склонен към
вегетарианство
обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана
вегетарианец
.
Под мое въздействие станахме трима души вегетарианци: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко. Започнахме здравна просвета и обявихме, че един културен човек не може да убива животни, за да ги яде. Значи се застъпихме, че от гледище на културния и цивилизован човек не трябва да се убиват животни, за да се ядат. Имахме студентски стол и готвачите се почувствуваха засегнати и решиха да не ни готвят нищо специално. Решиха да я караме на хляб и маслини.
към текста >>
Под мое въздействие станахме трима души
вегетарианци
: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко.
Обаче аз го написах на български. Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах. Повечето от студентите това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст. А сега идва и следващото направление в моят ранен живот. Благодарение на Толстой бях склонен към вегетарианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана вегетарианец.
Под мое въздействие станахме трима души
вегетарианци
: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко.
Започнахме здравна просвета и обявихме, че един културен човек не може да убива животни, за да ги яде. Значи се застъпихме, че от гледище на културния и цивилизован човек не трябва да се убиват животни, за да се ядат. Имахме студентски стол и готвачите се почувствуваха засегнати и решиха да не ни готвят нищо специално. Решиха да я караме на хляб и маслини. Веднага дойде майката на елина и се завайка: „Майка, ти ще загинеш с този хляб и маслини!
към текста >>
Почвам да агитирам другите за
вегетарианство
.
Решиха да я караме на хляб и маслини. Веднага дойде майката на елина и се завайка: „Майка, ти ще загинеш с този хляб и маслини! " Тя го принуди да се откаже. Виктор, руският емигрант също не можа да издържи - отказа се. Обаче аз съм инат и реших, че ще карам на хляб и маслинки.
Почвам да агитирам другите за
вегетарианство
.
Не знаех английски, затова помолих моят приятел Виктор, каквито възражения има по този въпрос да ми ги казва и да ми ги превежда на английски. Аз наизустявах доводите си и следващият път аз ги изтъквах като декламирах наученото предния ден. Така започна един дълъг диалог между колегите ми и мене, от което никой не стана вегетарианец, но аз налучках най-верния път да науча езика. След три-четири месеца аз можех свободно да говоря английски. Ние живеехме на брега на Егейско море.
към текста >>
Така започна един дълъг диалог между колегите ми и мене, от което никой не стана
вегетарианец
, но аз налучках най-верния път да науча езика.
Виктор, руският емигрант също не можа да издържи - отказа се. Обаче аз съм инат и реших, че ще карам на хляб и маслинки. Почвам да агитирам другите за вегетарианство. Не знаех английски, затова помолих моят приятел Виктор, каквито възражения има по този въпрос да ми ги казва и да ми ги превежда на английски. Аз наизустявах доводите си и следващият път аз ги изтъквах като декламирах наученото предния ден.
Така започна един дълъг диалог между колегите ми и мене, от което никой не стана
вегетарианец
, но аз налучках най-верния път да науча езика.
След три-четири месеца аз можех свободно да говоря английски. Ние живеехме на брега на Егейско море. Не случайно му казват Бяло море. Особено септември, октомври, ноември то е идеално гладко и няма нито една тръпка по него. Много прозрачно и от брега се виждат какви ли не красоти по морското дъно.
към текста >>
87.
1. КАРУЦАТА С ДИНИ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Там се приготвяла само
вегетарианска
храна.
Това е било при основаването на комуната в гр. Русе. Там работели и се хранели общо. Имало организация. На обед постилали на земята един мендил (дълга покривка), край която насядвали всички на колена или си кръстосвали краката. Имало жена, която готвела и насипвала на всички ядене.
Там се приготвяла само
вегетарианска
храна.
Брат Никола Ватев сядал също на специално място между работниците и се хранел с тях. На баща ми много му харесал общия живот. Брат Ватев прочитал преди и след ядене молитва, говорел за Учителя - Петър Дънов. Баща ми като гледал всичко това и слушал какво се говори, всичко много го интригувало и той пожелал да види с очите си Учителя. Две години подред баща ми отивал в Русе и работил на комуната на Бялото Братство през лятото, а зимно време прекарвал на село като продавал разни сладкарски изделия като халва, бонбони, локум и др.
към текста >>
88.
1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Русе от родители, които са вече в Бялото Братство и затова съм родена
вегетарианка
.
ЗЛАТКА ГЕОРГИЕВА (ВАЧЕВА), по баща КОНСТАНТИНОВА 1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ Родена съм през 1919 г. в гр.
Русе от родители, които са вече в Бялото Братство и затова съм родена
вегетарианка
.
Родена съм на 9 март в 8 часа сутринта, когато всички са отивали на училище, така знае майка ми. Баща ми се наричаше Георги Константинов, той е от село Хотово, мисля, че е Мелнишко. Той е завършил Солунската гимназия и е бил учител в Петрич, където е основател на ВМРО (Вътрешната Македонска Револкщионна организация). Баща ми е македонец. Дядо ми се е занимавал с търговия на шарлан и е бил добре материално щом като го е пратил да учи в Солун.
към текста >>
След като са се оженили те са се запознали с Учението на Учителя и са станали
вегетарианци
.
и запази фигурата си. Аз съм сега на 74 години и съм малко прегърбена, тя обаче не се промени. Баща ми се е запознал с Учението още преди 1919 г. Помня, че от малка са ме водили на търновските събори и че имаше една поляна заградена с дървета. По-късно почнахме да идваме в София, а също и да ходим на Рила.
След като са се оженили те са се запознали с Учението на Учителя и са станали
вегетарианци
.
Трябва да кажа, че майка ми готвеше много хубаво и веднъж беше направила кюфтета от гъби, от които занесохме на Учителя. Когато Учителят ги опита, той каза на сестрите, които бяха от антуража Му: „Идете при русенката да ви научи как да готвите". Или най-малкото да направите такива кюфтета от гъби, за което се иска не само изкуство, но и да можеш, а майка ми готвеше прекрасно. Понякога като кажа, че децата ми всички знаят много хубаво да готвят, като по това приличат на баба си Друмка, моят зет, може би от уважение казва: „Майко, защо казваш така, че приличат на баба си, ами ти си ги научила така да готвят". Но аз считам, че не мога да се сравня с нея.
към текста >>
89.
2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Те погребаха детето, аз веднага влезах при тях, макар че не бях боледувала от скарлатина, но не се заразих, нали и щото ние докато то боледуваше се срещахме във
вегетарианския
ресторант.
Добре станало, че не съм говорила. После как се разви живота на Басан? Нещо друго? Ами вижте какво. Как се разви неговия живот.
Те погребаха детето, аз веднага влезах при тях, макар че не бях боледувала от скарлатина, но не се заразих, нали и щото ние докато то боледуваше се срещахме във
вегетарианския
ресторант.
Дъщерята беше при леля си. Дъщеря беше на друго място. Веднага излязоха те двамата като разбраха, че е скарлатина, за да не ги вържат вътре под карантина. Вътре, тя беше с бабата само, неговата майка. Даже оня ден ви намерих една снимка, аз съм хванала майка му под ръка и си вървим.
към текста >>
90.
4. „ЛЮБОВТА ЧАКА
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Е, не че така ми е тумнало да се женя, ама понеже на момчето му казах, че аз съм
вегетарианка
, казах му предварително на моя мъж де, да не мислиш, че от любов ще проям месо, защото човек така може да каже, че е съгласен и че тя ще забрави, че е
вегетарианка
като ме обича.
„Той не може сега да те приеме, не може". Той отваря вратата и казва: „Влезте, сестра". Това е в Мърчаево. И влязох аз при Него. И казвам: „Учителю, така и така, нали съм решила да се женя".
Е, не че така ми е тумнало да се женя, ама понеже на момчето му казах, че аз съм
вегетарианка
, казах му предварително на моя мъж де, да не мислиш, че от любов ще проям месо, защото човек така може да каже, че е съгласен и че тя ще забрави, че е
вегетарианка
като ме обича.
Но да знаеш, че аз съм родена вегетарианка, като минавам покрай касапницата си запушвам носа, защото ми мирише на лошо и щото не мога, щото с извинение ще повърна и затуй казвам, бъди спокоен, че няма да проям. Не ти забранявам на тебе, но вкъщи не. Аз не мога да готвя месо. Не мога да го пипна даже. Нито съм пипала, нито ще пипна и той беше съгласен.
към текста >>
Но да знаеш, че аз съм родена
вегетарианка
, като минавам покрай касапницата си запушвам носа, защото ми мирише на лошо и щото не мога, щото с извинение ще повърна и затуй казвам, бъди спокоен, че няма да проям.
Той отваря вратата и казва: „Влезте, сестра". Това е в Мърчаево. И влязох аз при Него. И казвам: „Учителю, така и така, нали съм решила да се женя". Е, не че така ми е тумнало да се женя, ама понеже на момчето му казах, че аз съм вегетарианка, казах му предварително на моя мъж де, да не мислиш, че от любов ще проям месо, защото човек така може да каже, че е съгласен и че тя ще забрави, че е вегетарианка като ме обича.
Но да знаеш, че аз съм родена
вегетарианка
, като минавам покрай касапницата си запушвам носа, защото ми мирише на лошо и щото не мога, щото с извинение ще повърна и затуй казвам, бъди спокоен, че няма да проям.
Не ти забранявам на тебе, но вкъщи не. Аз не мога да готвя месо. Не мога да го пипна даже. Нито съм пипала, нито ще пипна и той беше съгласен. А имах и други кандидати, щото там имаше много мобилизирани - зъболекари, лекари, не знам си какви и всичките ми бяха кандидати ако е въпрос за жених.
към текста >>
91.
8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Ние отивахме във
вегетарианския
ресторант.
Той е имал срещи с Учителя, но е бил по-затворен и не сме чували от него нещо да казва във връзка с разговорите му с Учителя. На Рила с чичо Васил сме ходили още преди 1930 г. както и 1931 г., когато стана нещастието с детето на брат Новаков. Аз бях свидетелка на това, което се случи с момчето на Новаков. Той, Георги притича просто срещу колата.
Ние отивахме във
вегетарианския
ресторант.
Той се отскубна от ръката на майка си. Колата идваше по ул. „Раковска" отгоре, спускаше се, ние вървяхме по „Царя" и той се притече в колата, тя го блъсна и го уби. съпругата на Новаков Стефка много тежко понесе това нещастие и след смъртта на детето живееше като че без желание. А чичо Васил почина в София през 1948 г.
към текста >>
92.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Баща ми беше
вегетарианец
, не пиеше, не пушеше.
Отначало бяха седем човека, после станаха четиринадесет. Почвата тук беше камениста, трудно се обработваше и малко раждаше. Те изгладняха, комуната не вървеше, накрая се разтури и побягнаха от Арбанаси. Баща ми беше по убеждение толстоист. Имаше голяма библиотека с окултна литература и всичко издадено за граф Толстой.
Баща ми беше
вегетарианец
, не пиеше, не пушеше.
Беше много добър събеседник и обичаше да приема гости. Така той покани членовете на комуната и те му гостуваха. Колко приказки се изговориха тогава. Те пееха песните на Учителя и аз за пръв път тук научих песните на Учителя от Петър Камбуров, който свиреше на цигулка. Аз започнах да пея песните на Учителя, а баща ми все казваше: „Недей така, с тези песни ще ми направиш беля".
към текста >>
Църквата и владиката знаеха, че баща ми бе толстоист, но бяха толерантни към него, защото той беше начетен свещеник, разхождаше се свободно през Стария и Новия завет, знаеше цялото богословие и цитираше с цитати на онези, които му правеха забележка, че е
вегетарианец
, че не пие и не пуши.
Колко приказки се изговориха тогава. Те пееха песните на Учителя и аз за пръв път тук научих песните на Учителя от Петър Камбуров, който свиреше на цигулка. Аз започнах да пея песните на Учителя, а баща ми все казваше: „Недей така, с тези песни ще ми направиш беля". Аз имах много хубав глас и ги изпълнявах с вдъхновение и се пренасях в незнайни светове. Баща ми виждаше това и се страхуваше за мен, защото знаеше какво ще последва след това.
Църквата и владиката знаеха, че баща ми бе толстоист, но бяха толерантни към него, защото той беше начетен свещеник, разхождаше се свободно през Стария и Новия завет, знаеше цялото богословие и цитираше с цитати на онези, които му правеха забележка, че е
вегетарианец
, че не пие и не пуши.
Не можеха да му кажат нищо, защото той изваждаше някоя дебела книга от библиотеката си и отваряше някой богослов от първите християни и канонизирани светци и цитираше техни мисли. Така че баща ми бе оставен свободен от църквата да проповядва толстоизъм. При баща ми беше дошъл на гости и художника Борис Георгиев. С него той прекара няколко дни в разговори. Отначало баща ми беше срещу Учителя както всички свещеници по онова време.
към текста >>
Баща ми бе единственият свещеник от източно православната църква, който бе убеден толстоист,
вегетарианец
и смяташе, че учението на Толстой е велико духовно учение и че то няма нищо общо с църквата.
Още на събора в Търново Петър Камбуров представи мен и баща ми на Учителя. Приятелите бяха слушали преди няколко дни неговата беседа за толстоизма и бяха разположени към него. На следващия ден Учителят изпрати по Петър Камбуров три негови книги: „Сила и Живот", „Мировата Любов и Космичната обич" и още една друга книга. Това беше подарък от Учителя за баща ми. Баща ми по-късно след Арбанаси стана свещеник в Търново.
Баща ми бе единственият свещеник от източно православната църква, който бе убеден толстоист,
вегетарианец
и смяташе, че учението на Толстой е велико духовно учение и че то няма нищо общо с църквата.
Това той изповядваше, а мен ме записа да следвам в духовната семинария в Пловдив при архимандрит Ефтимий. Понеже рода ми до трето поколение назад бяха все попове, затова рода ми ме върза за църквата. Родът смяташе - интуитивно, че аз имам да играя някаква роля в църквата за благото на всички родови духове, но аз това не осъзнавах. Аз го осъзнах по- късно, когато Учителят за това нещо ми говори дълго, за тези попски духове. Но и това, което ми говори аз не го изпълних.
към текста >>
Всички ядяха и пиеха, а аз се черпех само с боза и ядях баклава, защото бях
вегетарианец
и нито пиех, нито пушех.
Ефтимий ме погледна, поглади си главата и каза: „Когото го вържем тука, не може да се отвърже. Правиме го поп и половина! " Но аз карах там към две години, отвързах се от въжето и побягнах. Останах със средно образование, Ведньж на един имен ден на Ефтимий беше поканил свои велможи, познати, приятели на една голяма софра с печени агнета, вина, мезета, баклави и още други лакомства. Аз бях поканен там, за да му пея, понеже имах хубав глас и той ме оценяваше заради него и бе ме поставил на стол, точно срещу него.
Всички ядяха и пиеха, а аз се черпех само с боза и ядях баклава, защото бях
вегетарианец
и нито пиех, нито пушех.
Нарушавал съм понякога само дребни работи във вегетарианството. Тогава един мой състудент семинарист подхвърли нарочно на Ефтимий и останалите, че аз съм вегетарианец и пия само боза на именния му ден с цел да покажа, колко не уважавам именника и да даде повод на Ефтимий да каже нещо срещу мен. Но Ефтимий се обърна към него и останалите и каза: „Виждате ли го този? Това е бъдещият поп Богомил? " Аз целият изтръпнах и смятах, че ще се разяри буря чрез Ефтимий и останалите на масата.
към текста >>
Нарушавал съм понякога само дребни работи във
вегетарианството
.
Правиме го поп и половина! " Но аз карах там към две години, отвързах се от въжето и побягнах. Останах със средно образование, Ведньж на един имен ден на Ефтимий беше поканил свои велможи, познати, приятели на една голяма софра с печени агнета, вина, мезета, баклави и още други лакомства. Аз бях поканен там, за да му пея, понеже имах хубав глас и той ме оценяваше заради него и бе ме поставил на стол, точно срещу него. Всички ядяха и пиеха, а аз се черпех само с боза и ядях баклава, защото бях вегетарианец и нито пиех, нито пушех.
Нарушавал съм понякога само дребни работи във
вегетарианството
.
Тогава един мой състудент семинарист подхвърли нарочно на Ефтимий и останалите, че аз съм вегетарианец и пия само боза на именния му ден с цел да покажа, колко не уважавам именника и да даде повод на Ефтимий да каже нещо срещу мен. Но Ефтимий се обърна към него и останалите и каза: „Виждате ли го този? Това е бъдещият поп Богомил? " Аз целият изтръпнах и смятах, че ще се разяри буря чрез Ефтимий и останалите на масата. Но пирът беше в разгара си, те ядяха и пиеха и само ми се усмихнаха като приеха думите на Ефтимий като една шега.
към текста >>
Тогава един мой състудент семинарист подхвърли нарочно на Ефтимий и останалите, че аз съм
вегетарианец
и пия само боза на именния му ден с цел да покажа, колко не уважавам именника и да даде повод на Ефтимий да каже нещо срещу мен.
" Но аз карах там към две години, отвързах се от въжето и побягнах. Останах със средно образование, Ведньж на един имен ден на Ефтимий беше поканил свои велможи, познати, приятели на една голяма софра с печени агнета, вина, мезета, баклави и още други лакомства. Аз бях поканен там, за да му пея, понеже имах хубав глас и той ме оценяваше заради него и бе ме поставил на стол, точно срещу него. Всички ядяха и пиеха, а аз се черпех само с боза и ядях баклава, защото бях вегетарианец и нито пиех, нито пушех. Нарушавал съм понякога само дребни работи във вегетарианството.
Тогава един мой състудент семинарист подхвърли нарочно на Ефтимий и останалите, че аз съм
вегетарианец
и пия само боза на именния му ден с цел да покажа, колко не уважавам именника и да даде повод на Ефтимий да каже нещо срещу мен.
Но Ефтимий се обърна към него и останалите и каза: „Виждате ли го този? Това е бъдещият поп Богомил? " Аз целият изтръпнах и смятах, че ще се разяри буря чрез Ефтимий и останалите на масата. Но пирът беше в разгара си, те ядяха и пиеха и само ми се усмихнаха като приеха думите на Ефтимий като една шега. Но искам да свържа този случай с нещо, което Учителят много по-късно ми разкри, че аз през време на Богомилите в едно от своите прераждания съм бил с Учителя.
към текста >>
93.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
сподвижници на Учителя Петър Дънов искат от властите разрешение за провеждане на събора в Търново, като се използва и обстоятелството, че
вегетарианци
и толстоисти правят също такъв събор в Търново в началото на август.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН След двете национални катастрофи от 1913 и 1918 г, сполетели българския народ, страната е подложена на стопанска, политическа и духовна разруха. През 1920 г. на чело на управлението идва БЗНС на Александър Стамболийски. През 1922 г.
сподвижници на Учителя Петър Дънов искат от властите разрешение за провеждане на събора в Търново, като се използва и обстоятелството, че
вегетарианци
и толстоисти правят също такъв събор в Търново в началото на август.
На този събор се разиграват различни сцени предизвикани от духовенството, църквата и някои представители на българската общественост, насочени срещу Учителя Дънов. На този събор, състоял се от 19.VIII.1922 г. до 25.VIII.1922 г. Учителят дава отговор на тези нападки. Ще цитираме дословно в отпечатания том „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" посочените пасажи: „Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят?
към текста >>
94.
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Веднъж съм отишъл да се храня във
вегетарианския
ресторант.
Но бяха преоблечени в нова плът, бяха наложили плътта си като защитна маска и одежда и не можеха да се видят кои са и какви са. Ако се познавахме - тогава тук, на Изгрева щеше да се обърне наопаки. Така не се познаваха отвън и можехме да работим като ученици в Школата на Учителя напълно свободно. Бяха изминали към 40 години след заминаването на Учителя. Аз бях вече в почтена възраст.
Веднъж съм отишъл да се храня във
вегетарианския
ресторант.
По това време аз се занимавах с йогическите системи за възстановяване на здравето си. Идва един и сяда на моята маса, един от ония извеяни „дъновисти", които се мотаеха около Изгрева и със своето поведение настройваха гражданството срещу делото на Учителя. Този същият ми каза, че е спиритист и че са били правили сеанс и духът, който се явил при спиритическия сеанс им казал, че аз съм преродения Юда, който съм предал Христа. Гледам го й му се чудя на него, а не на себе си. Аз зная кой съм.
към текста >>
95.
8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Баща ми в този живот беше
вегетарианец
и се занимаваше с билките и знаеше много лекове.
Всичко, което беше се случило тогава по времето на Христа сега преминаваше през мен и трябваше да го разрешавам. Като малък помагах при църковните служби на баща си, а когато станах дякон и пеех в църквата в тези дни за мен бяха необикновени дни на преживявания и противоречия. По онова време имах сън, че се намирам в Арбанаси. Това беше през Великата седмица. Сънувах, че баща ми е бил голям адепт и изучава билките.
Баща ми в този живот беше
вегетарианец
и се занимаваше с билките и знаеше много лекове.
Беше хубаво облечен, беше представителен човек, който изучава природата и билките. Разправям този сън на Учителя след време и Той ми казва: „Е, рекох, било е това на времето и сега се опитва да се повтори, но други неща го спират". Наистина баща ми имаше много лекове и лекуваше безплатно. Ако аз бях научил само една от неговите рецепти за приготовление на мехлеми от билките можех сам да препитавам себе си и семейството си с това знание. Но проявих голяма немарливост в онова, което знаеше баща ми и с онова, с което помагаше на хората.
към текста >>
96.
18. ТОЛСТОИСТИ И ТОЛСТОЙ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Моят баща беше зает с идеята за
вегетарианството
и с толстоизма.
И от там не могат да преминат и прескочат бариерата, отвъд където е мистицизмът и където се намират дълбоките и високи страни на Битието. Това го слушах и от баща ми, който бе също толстоист. Тогава споделих моите разсъждения с Учителя. Каза ми: „Толстой беше посланик на Небето, да покаже на руския народ план за обновление. Но те не го послушаха и дойдоха болшевиците да им покажат другия път на насилието".
Моят баща беше зает с идеята за
вегетарианството
и с толстоизма.
Той беше много зает със себе си и това беше негов път. Баща ми имаше имущество - къща, имот. Трябваше да го препише на децата. А ние имахме нужда от тази помощ. Но той се запъна и не преписва нищо.
към текста >>
А той беше свещеник,
вегетарианец
, толстоист, знахар и за другите бе прогресивен свещеник.
Отидох и попитах Учителя: „Ще остане ли нещо от родовото имущество на баща ми? " Изгледа ме сериозно: „Е, рекох, ако остане нещо". Накрая държавата взе имота му и ни даде по нещо, да не е без нищо. Така имота му се загуби, не достигна до нас, но пък се сбъднаха думите на Учителя. При следващата среща Учителят каза: „Твоят баща не можа да свърши работата както трябва".
А той беше свещеник,
вегетарианец
, толстоист, знахар и за другите бе прогресивен свещеник.
Но не можа да изработи някои неща. Ако беше ни преписал имота си, на своите наследници, по друг начин щеше да разреши с нас поне родовата си карма. Така, че толстоистите в България не можаха да си свършат работата както трябва, така както и самият Толстой не можа да я свърши по ред причини и обстоятелства в Русия.
към текста >>
97.
19. ТЕОСОФИТЕ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Стана въздържател и
вегетарианец
, макар че накрая го хвана артериосклерозата и не помнеше нищо.
После аз се позаинтересувах и той доктора ми разказа каква е причината, че Учителят не е проговорил нищо. Ето ви един кармичен случай. А такива случаи имаше стотици. Заплетени, обърнати с главата надолу. Със своето мълчание Учителят му разреши въпроса, защото той беше принуден след тази среща да си промени живота.
Стана въздържател и
вегетарианец
, макар че накрая го хвана артериосклерозата и не помнеше нищо.
При Учителят Дънов имаше Школа. Школа има тогава, когато има Учител. А Учител е онзи, Който има Божествения Дух. Накрая Учителят разреши ето така въпроса с теософите. Нареди на няколко човека, които се занимаваха и четяха теософска и друга окултна литература: „Да се сложат всички теософски и други окултни книги в един куфар и той да се заключи с катинар".
към текста >>
98.
34. НА РАЗГОВОР ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Спомням си веднъж обядвахме във
вегетарианския
ресторант и там винаги стоеше един скромен човечец.
„Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! " Учителят подготвяше душите чрез Словото Си за Новото Човечество. А моите опитности с Него идваха от една друга епоха минала и заминала. Днешната епоха се твореше от Словото на Учителя и се изграждаше чрез опитностите ни с Учителя.
Спомням си веднъж обядвахме във
вегетарианския
ресторант и там винаги стоеше един скромен човечец.
Веднъж седнахме на неговата маса и се разприказвахме. Попитахме го какво знае за Дънов. Изведнъж той с висок глас заяви: „Петър Дънов е един от най-големите светила на света! " Всички замръзнахме. Никой не очакваше такова изказване.
към текста >>
Трети път бяхме седнали с един даскал и ядем
вегетарианска
мусака.
От изненада не можахме да попитаме каква е тази опитност и тихо, тихо се измъкнахме и се учудвахме навън на улицата на величието на Учителя, което се изразяваше чрез най-скромните неща и чрез обикновените хорица. Друг път в същия ресторант, в който се хранехме един художник заяви: „Нищо не е разбрал българския народ. Тепърва ще има да се учи от Учението на Дънов". И този човек не го познавахме. Но той имаше личен контакт с Учителя.
Трети път бяхме седнали с един даскал и ядем
вегетарианска
мусака.
Като разбра какви сме и че сме от Изгрева, каза: „Тази Мъдрост, която е дадена чрез Петър Дънов, тя не е дадена така за едно малко общество. Но ще дойде време тя е за едно друго поколение. Тя е за една друга епоха с други човеци". Спомням си Мария Младенова, при която често прихождах за съвети, защото много патила ме сполетяваха и тя често казваше: „Този живот да си платим кармата и да си заминем от този свят със съзнанието, че сме били при Учителя. Най-голямото постижение за нас е да се новородим и да дойдем с едно ново съзнание".
към текста >>
99.
1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
ВЕГЕТАРИАНСКИ
ГОСТИЛНИЦИ Аз съм родена на 29.V.1909 г.
РАЙНА СТЕФАНОВА ГЕОРГИЕВА (АРНАУДОВА) 1.
ВЕГЕТАРИАНСКИ
ГОСТИЛНИЦИ Аз съм родена на 29.V.1909 г.
в Стара Загора. Майка ми и баща ми са от Чирпан. Бях малка и си спомням, че родителите ми живееха между идейно общество - толстоисти. Баща ми - Стефан Георгиев беше едновременно домакин, касиер, готвач и всичко на това движение. Баща ми е работил през 1910 г.
към текста >>
Около тях се оформя малка група, която ратува за
вегетарианска
гостилница.
Баща ми е работил през 1910 г. в една гостилница в Стара Загора. Там е идвал и Христо Досев като младеж. Собственикът на гостилницата умира и баща ми остава да я ръководи. Там отначало идват да се хранят Андрейчин, Кацаров.
Около тях се оформя малка група, която ратува за
вегетарианска
гостилница.
По-късно Христо Досев заминава за Русия, а да се поддържа вегетарианска гостилница през зимата трябва да има консервирани зеленчуци. Ето защо баща ми отваря консервна работилница през 1914 ^ 1915 г., когато аз започнах да ходя на училище. Запомнила съм, че от вегетарианската гостилница ни носеха ядене вкъщи. После започнаха войните. Тук идваха много идейни хора от Бялото Братство - Дафинка Доганова, Деветаков.
към текста >>
По-късно Христо Досев заминава за Русия, а да се поддържа
вегетарианска
гостилница през зимата трябва да има консервирани зеленчуци.
в една гостилница в Стара Загора. Там е идвал и Христо Досев като младеж. Собственикът на гостилницата умира и баща ми остава да я ръководи. Там отначало идват да се хранят Андрейчин, Кацаров. Около тях се оформя малка група, която ратува за вегетарианска гостилница.
По-късно Христо Досев заминава за Русия, а да се поддържа
вегетарианска
гостилница през зимата трябва да има консервирани зеленчуци.
Ето защо баща ми отваря консервна работилница през 1914 ^ 1915 г., когато аз започнах да ходя на училище. Запомнила съм, че от вегетарианската гостилница ни носеха ядене вкъщи. После започнаха войните. Тук идваха много идейни хора от Бялото Братство - Дафинка Доганова, Деветаков. Те сутрин ходеха на изгрев слънце, пееха песни, четяха беседите на Учителя.
към текста >>
Запомнила съм, че от
вегетарианската
гостилница ни носеха ядене вкъщи.
Собственикът на гостилницата умира и баща ми остава да я ръководи. Там отначало идват да се хранят Андрейчин, Кацаров. Около тях се оформя малка група, която ратува за вегетарианска гостилница. По-късно Христо Досев заминава за Русия, а да се поддържа вегетарианска гостилница през зимата трябва да има консервирани зеленчуци. Ето защо баща ми отваря консервна работилница през 1914 ^ 1915 г., когато аз започнах да ходя на училище.
Запомнила съм, че от
вегетарианската
гостилница ни носеха ядене вкъщи.
После започнаха войните. Тук идваха много идейни хора от Бялото Братство - Дафинка Доганова, Деветаков. Те сутрин ходеха на изгрев слънце, пееха песни, четяха беседите на Учителя. А след 1919 г. гостилницата стана модерен вегетариански ресторант и посетителите се увеличиха.
към текста >>
гостилницата стана модерен
вегетариански
ресторант и посетителите се увеличиха.
Запомнила съм, че от вегетарианската гостилница ни носеха ядене вкъщи. После започнаха войните. Тук идваха много идейни хора от Бялото Братство - Дафинка Доганова, Деветаков. Те сутрин ходеха на изгрев слънце, пееха песни, четяха беседите на Учителя. А след 1919 г.
гостилницата стана модерен
вегетариански
ресторант и посетителите се увеличиха.
След войните баща ми го викнаха в София, за да организира вегетариански ресторант. На ул. „6-ти септември" организира една идейна и хубава вегетарианска гостилница. Там имаше идеен вегетариански живот. Там като келнер и студент работеше бъдещият професор Янко Тодоров.
към текста >>
След войните баща ми го викнаха в София, за да организира
вегетариански
ресторант.
После започнаха войните. Тук идваха много идейни хора от Бялото Братство - Дафинка Доганова, Деветаков. Те сутрин ходеха на изгрев слънце, пееха песни, четяха беседите на Учителя. А след 1919 г. гостилницата стана модерен вегетариански ресторант и посетителите се увеличиха.
След войните баща ми го викнаха в София, за да организира
вегетариански
ресторант.
На ул. „6-ти септември" организира една идейна и хубава вегетарианска гостилница. Там имаше идеен вегетариански живот. Там като келнер и студент работеше бъдещият професор Янко Тодоров. Там чувах за дъновистите по някога с хумор.
към текста >>
„6-ти септември" организира една идейна и хубава
вегетарианска
гостилница.
Те сутрин ходеха на изгрев слънце, пееха песни, четяха беседите на Учителя. А след 1919 г. гостилницата стана модерен вегетариански ресторант и посетителите се увеличиха. След войните баща ми го викнаха в София, за да организира вегетариански ресторант. На ул.
„6-ти септември" организира една идейна и хубава
вегетарианска
гостилница.
Там имаше идеен вегетариански живот. Там като келнер и студент работеше бъдещият професор Янко Тодоров. Там чувах за дъновистите по някога с хумор. Но виждах с какво уважение толстоистите се отнасяха към дъновистите. Тогава бях в прогимназията.
към текста >>
Там имаше идеен
вегетариански
живот.
А след 1919 г. гостилницата стана модерен вегетариански ресторант и посетителите се увеличиха. След войните баща ми го викнаха в София, за да организира вегетариански ресторант. На ул. „6-ти септември" организира една идейна и хубава вегетарианска гостилница.
Там имаше идеен
вегетариански
живот.
Там като келнер и студент работеше бъдещият професор Янко Тодоров. Там чувах за дъновистите по някога с хумор. Но виждах с какво уважение толстоистите се отнасяха към дъновистите. Тогава бях в прогимназията. Там идваха Олга Славчева, Ризова, които работеха във вегетарианската консервна работилница - чистеха зарзават.
към текста >>
Там идваха Олга Славчева, Ризова, които работеха във
вегетарианската
консервна работилница - чистеха зарзават.
Там имаше идеен вегетариански живот. Там като келнер и студент работеше бъдещият професор Янко Тодоров. Там чувах за дъновистите по някога с хумор. Но виждах с какво уважение толстоистите се отнасяха към дъновистите. Тогава бях в прогимназията.
Там идваха Олга Славчева, Ризова, които работеха във
вегетарианската
консервна работилница - чистеха зарзават.
Чувах техните разговори. Веднъж Олга Славчева ме заведе на тяхна спявка и там видях за пръв път Симеон Симеонов с бяла връзка да разучава песни. Собственикът на тоя дом имаше дъщеря, която беше слабоумна и блуждаеше от стая в стая. След това отидох на беседи на Учителя през 1921/22 г. когато бях ученичка в VI клас в салона на ул.
към текста >>
Както и не може в името на идеята на
вегетарианство
ти да се стремиш към печалба - тези неща са несъвместими.
Едната от тях има съдбата на моят син. Тя се разстрои психически и се движеше с една придружителка на вид много дебела. Ангел Котев, съдружникът му се повреди умствено. Тук започна да работи окултният закон. Не може в името на идеи да се печата окултна литература с цел обогатяване.
Както и не може в името на идеята на
вегетарианство
ти да се стремиш към печалба - тези неща са несъвместими.
През 1928 г. Учителят дойде във вегетарианската гостилница, която - беше на ул. „Сердика" в София. Учителят доведе три пъти по сто човека на ангелска супа в петък. Тази супа се правеше като се нарязва лук, малко картофи и накрая като се свари супата се слага и малко магданоз.
към текста >>
Учителят дойде във
вегетарианската
гостилница, която - беше на ул.
Ангел Котев, съдружникът му се повреди умствено. Тук започна да работи окултният закон. Не може в името на идеи да се печата окултна литература с цел обогатяване. Както и не може в името на идеята на вегетарианство ти да се стремиш към печалба - тези неща са несъвместими. През 1928 г.
Учителят дойде във
вегетарианската
гостилница, която - беше на ул.
„Сердика" в София. Учителят доведе три пъти по сто човека на ангелска супа в петък. Тази супа се правеше като се нарязва лук, малко картофи и накрая като се свари супата се слага и малко магданоз. За пръв път чух да се казва ангелска супа. Всички маси бяха наредени в буквата „П".
към текста >>
За мен в толстоизма и
вегетарианството
имаше хубави неща.
А Учителят бе казал за себе си така: „Аз съм най-малкият брат на земята". Какво бе отношението на толстоистите към Учителя? Отначало бе хубаво, но после се държаха на дистанция. Смятаха това Учение за неприложимо и фантастично. А Толстой го приемаха по-реално, защото ходеше с рубашка, препасана с шнур и работеше с мотика в градината.
За мен в толстоизма и
вегетарианството
имаше хубави неща.
Но когато Учителят доведе към 300 човека в гостилницата видях, че не е висок на ръст. Спретнато и ритмично ходеше. Походката на Учителя бе необикновена. Спомням си, когато веднъж се връщахме от опера от града. Бяхме четирима.
към текста >>
След няколко години съдружниците на
вегетарианския
ресторант се разделиха след три години обща работа.
Бяхме четирима. Учителят със Савка Керемидчиева и аз със Симеон Арнаудов, който бе взел билети за операта. И досега ми звучат стъпките на Учителя върху снега, които бяха ритмични. Това бе музика в движението им. Това е към 1936/37 г.
След няколко години съдружниците на
вегетарианския
ресторант се разделиха след три години обща работа.
Баща ми взе консервната фабрика в Красна поляна, а за тях остана гостилницата.
към текста >>
100.
4. КАРМИЧЕСКИ СЛУЧАЙ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Той държеше идейната страна на живота - бе
вегетарианец
със сърдечно, външно отношение към хората, с една широта, която много ме пълнеше с доволство.
Веднъж вървя с децата. Учителят се зададе, спря ме и ме запита: „Майка ти жива ли е? Ти идваш по линията на майка си". Аз искрено изтръпнах, обхвана ме студ. Аз имах голяма почит към баща си.
Той държеше идейната страна на живота - бе
вегетарианец
със сърдечно, външно отношение към хората, с една широта, която много ме пълнеше с доволство.
Уважавах го, обичах го. Майка ми бе един провинциален тип, къщата й бе подредена, беше по-ограничена, но морала й бе здрав и устойчив. Тя не лъжеше, докато баща ми може да излъже. Имаше хумор и безобидност в баща ми и не беше циник. Знаеше вицове и анекдоти, но никога не си служеше с вулгарни изрази.
към текста >>
НАГОРЕ