НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
97
резултата в
78
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те бяха представители на едно съсловие от хора, към които Учителя нямаше
симпатия
.
После станаха промени с тях. Новата власт, която дойде през 1945 г. им взе парите и те останаха както всички други - бедни. Ако беше построена тази вила, нямаше къде да се погребе тялото на Учителя. От богатите хора Учителя не прие нищо.
Те бяха представители на едно съсловие от хора, към които Учителя нямаше
симпатия
.
Богатството е труд на стотици хора събрани от едного и ползващ се от благата на другите. А това не е по Учението на Учителя.
към текста >>
2.
15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Чиновникът, който проверяваше паспортите почувствува към мен
симпатия
, усмихна ми се и мина без проверка.
15. пътят е отворен Разправяше ни брат Тодорчо Стоименов, един от първите ученици на Учителя: „В живота си съм имал три съдбоносни момента, където Божият промисъл се е проявявал към мен." Първо, на младини исках да се самоубия. Как бях дошъл до това отчаяно решение, не зная. Скептицизмът беше помрачил живота ми. Обаче Бог ме спаси. Второ, отивам в Цариград, но паспорта ми не беше в ред.
Чиновникът, който проверяваше паспортите почувствува към мен
симпатия
, усмихна ми се и мина без проверка.
Третия случай. След първия събор във Варна Учителят изпраща приятелите, а те бяха само трима души - д-р Миркович, Пеньо Киров и брат Стоименов. Брат Тодорчо Стоименов като целува ръката на Учителя, казва му: „Им желание да мина пеша през планината от Провадия до Айтос." Учителят му казва: „Пътят ти е отворен". Брат Тодорчо тръгва. Тогава 22-годишен, момчерлак, селяните го питат: „За къде?
към текста >>
3.
6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Гледаха със
симпатия
към мен.
Аз бях техен гост. Те чуха изказването ми, което поднесох на Учителя, но и чуха отговора на Учителя и останаха много доволни от това. Имаха възможност да наблюдават пред очите си, как ще узрее моята глава до десет години, които Учителят ми бе дал като срок. Аз съм бил тогава на 15 години и съм могъл да задам такъв сериозен въпрос. Затова възрастните приятели само се усмихнаха.
Гледаха със
симпатия
към мен.
Съчувстваха ми, че търся онова, което не знаех до тогаз с моите 15 години. В изложението си аз употребявам думата "Мъдрец". Но когато говоря за Учителя, то се състои от три компонента: от висшата Личност, от чувствата пред онази велика Мъдрост и пред мисълта на онази необятна Истина. Те са три компонента. Аз употребявам думата "Мъдрост" засега.
към текста >>
4.
6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Не след дълго време той спечели
симпатията
и вниманието на братята и сестрите.
Тази идея стана действителност. Учителят долови моя копнеж и след три дни, в навечерието на първия пролетен ден - 22 март, на китната цветна поляна кацна една бяла палатка. Тази палатка беше подарена на Братството от италианеца Бертоли, за когото впоследствие аз ще поговоря. Този ден беше за младия момък една от най-красивите страници - написан в дневника на неговия живот. Този ден стана начало на едно ново раждане, на един нов живот.
Не след дълго време той спечели
симпатията
и вниманието на братята и сестрите.
Така започна романтичната повест на неговия нов живот, като някаква стара непозната приказка. Тази малка бяха къщичка на ул. „Опълченска" 66, днес е музей на Георги Димитров, понеже двете семейства на Димитров и на Гумнерови живееха под един и същ покрив. За пръв път аз отидох там, в Юч Бунар, един краен квартал. Учителят живееше при семейство Гумнерови.
към текста >>
5.
6.78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Отговори ми, че аз съм висш служител в Дирекцията на пропагандата, че тя се приема със
симпатия
от германците, че в мен имат доверие и накрая, че аз съм учил в Полша и знам полски език.
Българското правителство тук изпълняваше волята на цар Борис, който се стремеше да се укрива зад правителството и министрите и да се оправдава, че решенията се взимат от Правителството, а не от него. По това време аз работех в Дирекцията на пропагандата и заемах важен пост. Един ден ме извиква по телефона министърът на вътрешните работи Габровски в неговия кабинет. Отивам там и той ми връчва една заповед, в която е написано моето име, и че аз съм определен да придружавам всички евреи, които ще бъдат изпратени на еталони в Полша. Питам го, защо аз съм назначен за тази работа, а не някой друг?
Отговори ми, че аз съм висш служител в Дирекцията на пропагандата, че тя се приема със
симпатия
от германците, че в мен имат доверие и накрая, че аз съм учил в Полша и знам полски език.
Бях не само изненадан, но и шокиран и не можах да кажа нито една дума повече. Взех заповедта и уплашен забързах на Изгрева при Учителя. Като служител в тази дирекция през мен минаваха всички новини от 120 чужди радиостанции. Аз узнах, че германците избиват евреите в концлагери в Полша. Значи аз трябваше да заведа всички български евреи да бъдат избити там.
към текста >>
6.
65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
Едно нещо са чувствата и
симпатията
, а друго е когато цялата ти вътрешна природа се въздига в теб от дълбочината на вековете.
Трябва да се отговаря и за втората смърт". И трите уплашени извикват: „Учителю, да бъде така както вие сте решили". Но до края на Школата, а и след това носеха в себе си неодобрението за нашата връзка и по най-различен начин го показваха, когато имаха такава възможност. Когато Учителят ме изпрати при Борис Николов за съвместен живот, аз усещах в дълбочината на цялото си същество, че тук ще се развие нещо страшно около мен и изпитвах едно неспокойство и вътрешно напрежение и страх от неизвестното. А иначе харесвах Борис.
Едно нещо са чувствата и
симпатията
, а друго е когато цялата ти вътрешна природа се въздига в теб от дълбочината на вековете.
А това предвещаваше една неизвестност и още по-драматична развръзка. Ето защо аз се смущавах и се страхувах. Учителят ме извика и каза: „Ако аз имам една приятелка и те изпращам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш? " Така Учителят разреши този кардинален въпрос за нас двамата. Аз се съгласих да занеса това писмо.
към текста >>
7.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
5 за тях, но като че ли търсех някаква отплата от тях изразена в някаква
симпатия
към мен и благодарност.
Отивам при Учителя и разказвам случая. „Давай, давай колкото можеш и не чакай да ти се плати, защото губиш." Аз бях дала, но чаках някаква човешка благодарност, която е все пак заплащане за услугата. Услуга за благодарност - това е заплащане. И тук разбрах, че онова, което правех аз го правех 385 25. Изгревът..., т.
5 за тях, но като че ли търсех някаква отплата от тях изразена в някаква
симпатия
към мен и благодарност.
Но така се развиха нещата, че те двамата се опълчиха срещу мен. И това ме доведе до вътрешно противоречие и при Учителя разбрах, че в тези два случая бяха допуснати нарочно тези неща с мене, за да се добера до една истина. А тя бе следната. Трябваше да се науча да обичам Бога над всичко, да Му служа беззаветно, самоотвержено и да Му оставя Той да се грижи за мене. Тогава Учителят ми каза следното за разрешаване на този случай: „Ти работи за Бога и остави Той да работи за тебе".
към текста >>
8.
215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА
,
,
ТОМ 5
Жорж също имаше
симпатия
към нея и те дружаха.
А на тази нейна дъщеря хич не й вървеше. Удари на камък при Борис, че после се спъна и на много други камъни. Беше ми жал за нея, но не и за майката. По това време на Изгрева имаше едно много фино същество, което харесваше Жорж. Беше много фино като фигура и беше много добра по сърце и по природа.
Жорж също имаше
симпатия
към нея и те дружаха.
Но само дружаха и нищо повече. Но тези от фарисейската група като ги видяха поискаха да ги разделят, та да могат да си вземат Жорж за домашно ползване, а Дафинка да си бере сама грижата. Така се наричаше тази сестра - Дафинка Доганова. Бяхме на Рила на екскурзия и групата се беше събрала около Учителя: Бяхме се скупчили до Учителя на земята и закусвахме. В тази група присъст-вуваха всички замесени в тази случка като поръчка на съдбата.
към текста >>
9.
243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР
,
,
ТОМ 5
А ние се движехме от личните човешки чувства на
симпатия
и антипатия.
И това ни пречеше много. И от тогава започна голямото съперничество със Савка. Веднъж аз бях недоволна от нея, че Учителят я предпочита пред другите и отивам лично пред него, за да му се оплаквам. Изслуша ме и ме пита: „Какво има в нея, за да я предпочитам пред другите? " Това ме успокои, защото ми показа, че други начала има, които движат Учителя, за които ние нямахме представа понеже ние нямахме знания.
А ние се движехме от личните човешки чувства на
симпатия
и антипатия.
Учителят в Словото си непрекъснато подчертаваше, че физическият човек е проекция и съотношение на духовния човек, който е горе в Невидимия свят. И какъв е човек горе, такъв е и долу и че има съответствие между вътрешният и външният човек и това е много добре изразено с физическата структура на човешкото тяло. Този закон го знаех и веднъж при една от поредните пропуски на Савка аз изведнъж се загледах в нея с по-особени очи и виждам, че това не е онази Савка, която трябва да бъде до Учителя. Тя бе с дебели крака, с дебел задник, беше тромава, непохватна външно и като се движеше вървеше тромаво. Реших, че това нещо не е случайно и отивам при Учителя и го питам като визирам, че въпросът ми се отнася за Савка: „Нали, Учителя, всеки човек си изработва тяло в зависимост от това, което е съградил в себе си по-рано като духовно тяло?
към текста >>
10.
253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ
,
,
ТОМ 5
Те, обикновените деца по съзнание се опитваха в своята детска упоритост и чрез детска
симпатия
да определят на Учителя с кого да се среща, с кого да говори и какво да прави.
А Милка Аламанчева, която бе от сподвижниците на Савка я защитава. Гледам и не вярвам на очите си. За мен беше загадка. Неразрешима загадка. Те искаха да наложат на Учителя с кого да се среща и с кого да говори.
Те, обикновените деца по съзнание се опитваха в своята детска упоритост и чрез детска
симпатия
да определят на Учителя с кого да се среща, с кого да говори и какво да прави.
Та тези големи жени в зряла човешка възраст, с мозък и ум в главата се опитваха в своята женска упоритост да правят своеволие в присъствието на Учителя, на Всемировия Учител дошъл за пръв път на земята между българите. Това беше за мен кощунство. Та те стояха пред Бога и вместо да коленичат и искат прошка, че са сгрешили, те се обясняваха и се разправяха С него по махленски. А Учителят беше ядосан. Като свърши разправията, тогава той се обърна към мен и ме помоли да сложа чинията на масата.
към текста >>
11.
268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Затова ще забележите, че много хора, които живееха в света, долу в града и които външно не смееха да изявяват
симпатията
си към Братството и Учителя поради страх от общественото мнение, то тези хора понякога идваха при него и за наше най-голямо учудване той ги приемаше веднага докато ние трябваше да чакаме с часове и дни.
Този въпрос Учителят го е засегнал в беседите си и ще го намерите по-подробно описано и обяснено от него. Така всички се движехме по тази вътрешна елипса към Учителя и се приближавахме и се отдалечавахме съобразно времето, с което се движехме и с бързината, с която разполагахме. А това зависи главно от това как разрешаваш своите задачи и как работиш. Но винаги ставаше така, че за всеки от нас имаше строго определено отделно време, за да се доближим до Учителя. Всеки, който имаше нужда и беше му дошло времето на движение в онази вътрешна елипса, то той се приближаваше до Учителя, срещаше се с него и това бе срещата на една човешка душа с Бога и така се разрешаваше отношението на онзи човек, който се приближава към Бога, Разговорът приключваше, братът се отдалечаваше от Учителя по своята вътрешна и външна орбита на движение.
Затова ще забележите, че много хора, които живееха в света, долу в града и които външно не смееха да изявяват
симпатията
си към Братството и Учителя поради страх от общественото мнение, то тези хора понякога идваха при него и за наше най-голямо учудване той ги приемаше веднага докато ние трябваше да чакаме с часове и дни.
Тяхното време бе дошло и се осъществяваше срещата им с Учителя, защото те чрез своята вътрешна елипса идваха до онзи момент и до онази точка, където трябваше да се осъществи връзката им с Бога. Те идваха на Изгрева, срещаха се с Учителя, осъществяваха тази връзка и после си заминаваха по своят житейски път. След време те се явяваха пак и отново изчезваха. И техните опитности с Учителя са много интересни, защото те живееха и работеха в света, в различни сфери на общественият и политически живот. Те заемаха различни постове, имаха различни професии.
към текста >>
12.
270. ЛУЧКА
,
,
ТОМ 5
Онези по-упоритите се стараеха да подчертаят своята близост до Учителя и без изключение по един или друг начин търсеха свои привърженици и приближени, което ставаше по принципа на
симпатията
по между им.
Оставаше само ревността към Бога, онази свещена, неопетнена, чиста ревност към Учителя и Бога. Тогава ти се стремиш към необятното, което е у теб и около теб не може да има обект и нещо материално, а само един вътрешен, реален, но субективен свят. По отношение на Бога да бъдеш субект на Бога, но по отношение на тебе това е обективен свят. По отношение на Бога да се стремиш към него, но той по отношение на тебе да бъде един обективен свят на реализирани твои идеи и планове. Тогава това бе изцяло ново разрешение на тази задача с ревността.
Онези по-упоритите се стараеха да подчертаят своята близост до Учителя и без изключение по един или друг начин търсеха свои привърженици и приближени, което ставаше по принципа на
симпатията
по между им.
Понякога тези т.нар. групировки взимаха големи размери и застрашаваха да се направи школа в Школата още приживе при Учителя. Но винаги така се случваше, че нещо ставаше и онзи, който бе станал тартор на групата, нещо се случваше с него и всичко се разтуряше. Имаше безброй такива примери през толкова много години и за тях ще научите от разказите на другите. Аз ще се спра тук на нещо друго, защото освен моя път има и път на останалите ученици.
към текста >>
13.
33. ЖИВОТЪТ НА СЕЛО
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Там имало някаква душа, близка моя от миналото, която страдала много в момента и аз по
симпатия
съм чувствувала нейното състояние.
Но аз бях трогната и възхитена от тази постъпка, не заради това, че бях действуващо лице в този случай, но заради Неговото величие. И заради хубавия урок, който им даде. Той, най-големият човек на земята е занят с най-малките и те „големите" не трябва да ги пренебрегват, а да се научат от Него на обхода към тях. Не зная дали да кажа какво обяснение даде Учителят за моето състояние на тъга и мъка. Това беше по времето на революцията в Испания.
Там имало някаква душа, близка моя от миналото, която страдала много в момента и аз по
симпатия
съм чувствувала нейното състояние.
За мене това беше чудно и непонятно, но бях доста стеснителна, да Го разпитвам, как стават тези неща и защо и има ли някакво облекчение страдащата душа. Едно разбрах, че за мене не е било добре, било е опасно, защото Той тъй настойчиво ме извика да ми смени състоянието и дори каза: „Ако не беше дошла щеше да стане по-голяма авария." Аз се зарадвах само да Му благодаря за Неговата бащинска грижа и доброта към мен
към текста >>
14.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Някой път вие мислите, че страдате, но това страдание не е ваше, по
симпатия
страдате.
Музикантина е един маг. Като слушаш един музикант, ти като се върнеш дома си, си разположен, всички в дома са разположени, работите ти се оправят. Това е магията на музиката. Страданието не е лошо нещо, само да знаеш как да страдаш. В страданията всякога си взел нещо, което не ти трябва.
Някой път вие мислите, че страдате, но това страдание не е ваше, по
симпатия
страдате.
Ако Господ те носи на гърба си, какво има тебе да те е страх. Когато провидението те носи на гърба си и те прекарва през опасни места - мълчи. Някой страда, но не знае за какво страда. Страдай = стра - дай. Не можеш да вземеш един тон, ако няма в тебе определена идея, ако не мислиш.
към текста >>
15.
41. Никому ненужен
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Разбрах, че минават по своя младежки път и мислят, че брат Гради - тая му е
симпатия
и сега нарочно им казвам, че ми е братовчедка.
Та намерихме друг човек на когото заплатих предварително една хубава сумичка, за да ни закара. После последния се похвалил на братовчеда, Колю се казваше той, че съм заплатил за превоза толкова пари и той съжалявал после, че не ни е закарал, за да вземе той парите. Както и да е отидохме във Варна, седяхме един ден и потърсих едни възрастни сестри, но ги срещнахме по пътя като вървим. Аз ги запознах с Иринка и казвам, че това е моя първа братовчедка от еди кое село и т.н. Гледам, те се правят малко на ударени и се подхилват.
Разбрах, че минават по своя младежки път и мислят, че брат Гради - тая му е
симпатия
и сега нарочно им казвам, че ми е братовчедка.
Направи ми много лошо впечатление това. На другия ден си вземах довиждане с Иринка, оставих й нужните средства и я оставих у скулптора брат Васил Ставрев, да може да се върне до Айтос. Аз пък минах през сегашния Толбухин и отидох в Силистра да си продължа работата. Пропуснах да кажа, че във Варна ходихме с моята братовчедка у един мой братовчед и неин роднина чичо Стоян. Той имаше майка, леля Кера се казваше.
към текста >>
16.
14. КАТЯ ГРИВА
,
,
ТОМ 8
Лекарят имаше една
симпатия
към мене за държането ми, после казал даже на баща ми.
Щото той имаше големи симпатии към мен, защото мен като ме раниха нямаше вкъщи никой и идва лекаря и казва: "Тук трябва да се подпише протокол, това е малолетно момче и после плюс това е опасно, има опасност за живота". "Докторе, давайте операция, нямам никого, дайте аз ще подпиша? " И понеже каза, че има опасност, аз казах, че искам, поисках операция. Можело е сигурно да се направи с местна упойка. Цялото това разбиване на черепа, изваждане на куршума, всичко това нещо издържах.
Лекарят имаше една
симпатия
към мене за държането ми, после казал даже на баща ми.
Действително сутринта нямаше никаква опасност и след една седмица той позволи да свирят музикантите и след 20 дена ме изписаха. Това беше в католишката болница в Пловдив и чудесни сестри бяха католичките, сам в стая бях, плащах по 150 лв. на ден. В: Спомням си, че разправяше Катя, че Учителят казал: "Сега се борят за него горе". Д: А, да, и на мен ми каза.
към текста >>
17.
54. БРАТ РАДИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
" Той правил тогава тухли в тоя период преди да се ожени и някоя мома като минавала покрай тях като правят тухли, такъв бил обичаят сигурно за да изразят
симпатията
си, оставяла китка.
На кого колата закъсала по пътя, него викат да даде рамо да помага. Той беше много услужлив човек, както беше услужлив и брат Боев. Двама души на Изгрева много услужливи. Но брат Ради имаше много интересни неща, ако искате да Ви ги кажа в личния му живот. В личният живот той като разказал Учителя му рекъл: „Разказвай ги на младите тези неща!
" Той правил тогава тухли в тоя период преди да се ожени и някоя мома като минавала покрай тях като правят тухли, такъв бил обичаят сигурно за да изразят
симпатията
си, оставяла китка.
И другите, по-възрастни казали: „Ради, за теб остави момата китката" Сега той не може да допусне че това е за него. А той харесвал тази мома, пък той си рекъл, та тя мене ли ще хареса. В.К.: Пък той як, здравеняк. Е.А.: Ама той беше хубавец. Той беше хубав мъж убедена съм че ще го е харесала момата, разбирате?
към текста >>
18.
62. КОМУНИТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Една има
симпатия
към един, друг има
симпатия
към друга, млади хора, естествено и една сестра, която след като дойде да живее при мене Дафинка, която си замина много рано милата, тя ми каза, че е написала на Учителя едно писмо и Му разказала какво става.
В.К.: Не върви. Е.А.: Е не, Учителят на Паша е казал: „Ти знаеш ли какви погледи се хвърлят в Младежкия клас? " Вече Учителят е казал това. Значи щом го е казал, Той го е видял. Но там като отишли вече почват.
Една има
симпатия
към един, друг има
симпатия
към друга, млади хора, естествено и една сестра, която след като дойде да живее при мене Дафинка, която си замина много рано милата, тя ми каза, че е написала на Учителя едно писмо и Му разказала какво става.
Моментално Учителят отива в Русе. И тогава вече и те тогава дойдоха на събора, но тогава там на комуната беше друга мода, на сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета. Даже Учителят тогава каза: „Не се разголвайте, защото братята не са ангели! " Да, така беше казал. И затуй Паша, до края на живота си не тури къс ръкав.
към текста >>
19.
88. ИЗБОР НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той се ползваше с много голяма
симпатия
на приятелите.
Така той се наложи да влезе в Братския съвет. Иначе той беше много непопулярен в нашия братски живот и така да влезе един човек, който нали чужд беше на всички. Сега един Симеонов, може по-друг характер да си има, но той ръководеше музиката в Братството. Брат Боев беше един от най-активните братя особено в отношенията в провинцията и София и Учителя. Брат Борис Николов е взимал участие в много братски прояви в Братството.
Той се ползваше с много голяма
симпатия
на приятелите.
И брат Боян Боев също се е ползвал с много обич и с много уважение. Той е бил един брат, когото софиянци и провинцията обичаха и го почитаха. И с характерните черти които имаше, той можеше така да примирява хората, а не да ги разделя. И тези приятели останаха и така тръгна Братския живот, но имаше така още в самото начало някои неразбирания от страна да речем на брат Антов. Преди даже да го изберат в съвета, той два пъти ме е питал, понеже знаеше че аз съм ходила при Учителя да чистя и така съм влизала в стаята на Учителя.
към текста >>
20.
120. РОДОВАТА КАРМА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
" И да му кажа къде е задържан и ми каза: „Ако те попитат и видят, че го следиш, ще кажеш че Андро ти е
симпатия
".
Значи две години. И когато съм се молила при случаите, които съм си спомнила и когато убиха бащата на Гела, генерал Радойков в черквата „Св.Неделя" при атентата, връщаме се от погребението пешком, щото много хора бяха тогава избити и нямаше даже файтони. На файтон занесоха тялото на гробищата, защото катафалки, всичките бяха ангажирани с много други смъртни случаи. И се връщаме и както си вървим: Гела, Андро, Лулчев и аз и още един човек имаше. Петима бяхме и не помня кой беше и така вървим по шосето на улицата, и един агент настига Андро, и го повика, разбрах, че го арестуват, тогава Любомир ми каза: „Проследи го, да видиш къде ще го закарат!
" И да му кажа къде е задържан и ми каза: „Ако те попитат и видят, че го следиш, ще кажеш че Андро ти е
симпатия
".
Аз понеже слушах, тогава то беше един период когато трябваше да го слушам и отидох. И след това и Лулчев имаше нещо като домашен арест и тогава бях връзката между двамата братя. Пък и Андро получи домашен арест, както и Лулчев. Когато първия път ме прати Лулчев да отида при брат му, Андро ме видя и ми рече: „Брей момиче, аз какво мислех, а то какво излезе". Тогаз вече разбрах, че това което е казал Учителя е станало нали.
към текста >>
21.
160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Преди да дойде Невена той ми каза на мене, че той сега има една
симпатия
ли, не помня думата.
В.К.: Нова приятелка. Е.А.: Нещо такова. В.К.: Нова възлюблена. Е.А.: Нещо такова каза. В.К.: Но преди да дойде Невена на Изгрева.
Е.А.: Преди да дойде Невена той ми каза на мене, че той сега има една
симпатия
ли, не помня думата.
И тогава ми каза де, тогава ми каза да кажа да я върне. В.К.: Тя не беше още дошла на Изгрева? Е. А.: Беше дошла на Изгрева. Даже тя живееше у тях - Невена. Щото то беше след атентата -1925 год.
към текста >>
22.
ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
Елена помоли да отстъпи някой и бай Петър Шишков отстъпи своето, но тоя, който ръководеше тая работа, /На Дора
симпатията
/не позволи.
Сега ще почна да ти разправям подробно пътешествието ми до тук. На гарата моя багаж /гърми се/ не бе предаден с общия, а отделно, не го знаем, защото вечерта не бил отнесен на местоназначението. Пътуването с влака бе леко и свободно, само сестри бяха в купето. На гарата в Дупница имаше само два автомобила и прочетоха имената на тия, които да се качат. Там бяха и трите стенографки, но мен нямаше.
Елена помоли да отстъпи някой и бай Петър Шишков отстъпи своето, но тоя, който ръководеше тая работа, /На Дора
симпатията
/не позволи.
Елена и тя остана с мене. След това дойде камион. И когато погледнахме, вътре като сардели натъпкани един до друг 30 души в камиона с всичките му зверове и животни. Аз казах на Елена, че тук се не качвам за нищо на света. Подробности ще ти разказвам, че не е за писане.
към текста >>
23.
II.02.12. Борба за подялба на владищината
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
когато дойдоха Вашите двама младежи, на които постъпките, като не намериха никаква
симпатия
.
Господа членове на бълг. общ. в Пазарджик! От идванието на двамата младежи, които се представиха за членове на мнимото Ви общество от една страна, и от друга в двете Ви последни писма, виждаме да ся твърде гневливи и незадоволни показвате и зачто? не знаем! По тази причина, за общонародна полза и братска любов счетохме за благословно да Ви направим няколко замечания връх недостатъчните дела и походът (постъпката) на Вашето младежко общество, което не малко негодувание причини в последно время.
когато дойдоха Вашите двама младежи, на които постъпките, като не намериха никаква
симпатия
.
Постоянствувате йоще и да правите раздор между гражданите, умраза между синове към бащи, зетьове към деди и даже между простите селяни, за непрепознаването на Нашаго Архимандрита (който е духовен глава), и давате вули на бяла книга, зачто това тъй? Докога тези нередовности? Не знаете ли, че тия постъпки са противозаконни, както на правителството, тъй и на църковните закони? В тоя случай се пренудихме да ви предварително посъветваме братски и да Ви кажем веднъж за всегда - недейте става пречина за раздор и умраза -зачтото напоследък каквото и да ся случи, оставате под отговорност пред правителството, църквата, народа и пред Бога. Много късно ся събудихти, Господа, а искате да достигнете до там, дето предел няма, нъ знайте, че пътищата Ви са затворяни.
към текста >>
24.
ВТОРИ МЕСЕЦ
,
,
ТОМ 12
Добродетелта не е чужда за мен, но констатирам със скръб, че аз съм добродетелна само към тези, към които питая известни чувства на
симпатия
.
Даваш безвъзмездно, кому? - Когото обичаш, а Добродетелният човек не прави разлика, той помага с Любов на всичко живо. Добродетелта и Любовта са неразделни! През този месец имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието. Благоразумието трябва да бъде спътник в делата ни, то е което контролира нашите постъпки.
Добродетелта не е чужда за мен, но констатирам със скръб, че аз съм добродетелна само към тези, към които питая известни чувства на
симпатия
.
През изтеклия месец виках на помощ Благоразумието в своите постъпки, макар и късно понякога, което се отзоваваше на моя зов. Невенка 22. 08. 1923 г. София II 2 Правда Да имаш правда ще рече да бъдеш велик, справедлив съдия както към себе и, така си към околните. Всяка постъпка, всяка дума, трябва да бъде добре преценена да няма никакво съмнение и в основата да лежи винаги Истината.
към текста >>
25.
VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
След построяването на чешмата цялото село гледа със
симпатия
на Бялото братство.
Борис Николов (от Габрово). Стилът е много красив. В цяла България не вярвам да има такава красива чешма. Тя е с два чучура и 15 корита. Издълбали са 7 от зодиакалните знакове.
След построяването на чешмата цялото село гледа със
симпатия
на Бялото братство.
Разноски за постройката 50,000 лева. Там има и две братски ниви: едната 19 декара, а другата 5декара. Тая година ще ги засеят с царевица. Поздрав от Учителя. С братски поздрав, Б.
към текста >>
26.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1641-1654
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Шибой -
симпатия
.
1648 Прояви своята доброта навреме. Като проявим доброто, ние сме във връзка със съзнанието на Природата и всички хора в света. Значението на цветята: 1649 Глог - мъжество, смелост. Метличина - меланхолия. Истравниче -смирение Орлов нокът- приятелски връзки.
Шибой -
симпатия
.
Хортензия- трайна обич. Невен - вечна вярност. Перуника- доверие. Жасмин - непорочна любов Зокум - хубост. Белият крин - невинност.
към текста >>
27.
5. ТРУДНИ ДНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НИ, ЗА ДА СЕ ОТВОРИ ПЪТ КЪМ НОВИЯ ЖИВОТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Той изглежда, че не е гледал със
симпатия
на леля ми а сега го беше яд, че тя наследява брата му, че тя и майка ми получиха две хиляди лева от застраховката.
Каква беше заплатата ми? Освен че бях при роднините ми на пълна издръжка, но в края на всеки месец ми се отпущаше един чувал жито, което се смилаше на близката моторна мелница. Брашното веднага отиваше на гарата, за да отпътува за Сливен, с това се осигуряваше поне хляб на моите близки в Сливен - майка ни, децата, леля ни. За да се очертае морала на хората от онова време, ще опиша какво се случи с леля ни Анастасия, как се отнесе с нея братът на свако ни Андон. Казваше се Димитър Царев.
Той изглежда, че не е гледал със
симпатия
на леля ми а сега го беше яд, че тя наследява брата му, че тя и майка ми получиха две хиляди лева от застраховката.
Така, решава и завежда дело за наследство от имуществото на брата си. Леля ни не се е противила на това, той спечелва делото и взема изпълнителен лист. Съдебният пристав се явява у дома, описва някаква скромна мебел и покъщнината на леля ми; едно вехто писалище-бюро и една черга от „чеиза" на леля ми. Тя и тук не обжалва, за да запази правата си. Той взема тия неща като свои дял и с това се задоволил.
към текста >>
28.
47. ПОСТРОЯВАНЕ НА КЪЩАТА НИ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Понеже към Парлапанов Учителят имаше
симпатия
, съгласи се и каза да го предвидят и него като купувач.
Мястото, което е определено за мен, ми се видя доста далече от салона, обаче другите места бяха вече определени за кого ще бъдат. Отидох при Учителя да Му благодаря, че ме е предвидил да взема и аз място. Казах Му, че ще съм далече от салона, но Той ме успокои да се съглася. „Няма значение далечината, там ще стане най-хубавия квартал". Запитах го още, може ли да се даде един декар и на Георги Парлапанов, за когото сестра ми Надежда беше женена.
Понеже към Парлапанов Учителят имаше
симпатия
, съгласи се и каза да го предвидят и него като купувач.
Оставаше сега да събирам пари. Всичко друго, така или иначе ще се нареди, но аз как ще събера 19 000 лева! Може би, казах и на Учителя тия мои опасения. Мястото се продаваше по 19 лв. квадратен метър, а заплатата ми беше 5 000 лв.
към текста >>
29.
15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Тогава вече селяните почнаха да проявяват и
симпатия
към нас.
Кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде деня. Беше чист, ясен безветрен ден. Никакво облаче по небето. Изпълни се нашето предсказание.
Тогава вече селяните почнаха да проявяват и
симпатия
към нас.
Постепенно ние свикнахме с полската работа. Даже някои неща правехме по-добре и от селяните. Тежки класове бяха увиснали по нивите. Но пролетните посеви, царевицата и слънчогледа искаха големи грижи, окопаване, почистване от плевели, работи, които много ни изморяваха. А Жечо беше засял 60 декара нива с тези култури, а те искаха грижливо окопаване.
към текста >>
30.
97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Като такъв и още преди това, като ръководител на Западно-европейското бюро на Комунистическият интернационал, той изпраща едно поверително нареждане до комунистическите партии във всички страни, според което членовете на партията трябва да проникнат във всички сдружения и човешки групировки, от какъвто род и характер да са те - идейни, въздържателни, религиозни, спортни, стопански и каквито и да било други - където те с внимателна агитация да печелят хора за партията, като за това не изпущат случая, предпазливо да критикуват някои неудачни ходове на управляващата противна за тях партия и с това да успяват да привлекат
симпатията
на някои кръгове, и се стараят още, всякога, да не изпущат случая и при най-малката възможност да вземат управлението на това сдружение.
За него бяха предложени и избрани следните братя и сестри: Тодор Стоименов Боян Боев Борис Николов Паша Теодорова Симеон Симеонов Жечо Панайотов и комуниста Никола Антов[/left] От пролетта на 1929 г. водачът на комунистите в България Георги Димитров, който още преди това време пребивава в Берлин, е назначен от Коминтерна, като ръководител на Западно-европейско бюро на Комунистическия интернационал. Един изключително важен организационно-политически орган на Коминтерна, в най-невралгичният по това време район в света. След процеса в Лайпциг към края на 1933 г., в началото на 1934 г. той е в Москва и там е назначен като генерален секретар на Коминтерна.
Като такъв и още преди това, като ръководител на Западно-европейското бюро на Комунистическият интернационал, той изпраща едно поверително нареждане до комунистическите партии във всички страни, според което членовете на партията трябва да проникнат във всички сдружения и човешки групировки, от какъвто род и характер да са те - идейни, въздържателни, религиозни, спортни, стопански и каквито и да било други - където те с внимателна агитация да печелят хора за партията, като за това не изпущат случая, предпазливо да критикуват някои неудачни ходове на управляващата противна за тях партия и с това да успяват да привлекат
симпатията
на някои кръгове, и се стараят още, всякога, да не изпущат случая и при най-малката възможност да вземат управлението на това сдружение.
Това нареждане както разбрах особено ревностно беше проведено у нас в България. Такова едно проникване на комунисти, от мъже и жени имаше и в нашето общество, начело с Никола Антов, който като активен и изтъкнат член на партията беше назначен, както вече казах, за председател на Отечествено-фронтовския комитет в квартала на и около Изгрева. Един много голям пост за онова време. Преди 9 септември аз въобще не знаех за Антов нищо, не съм го виждал и срещал в някаква братска изява. И тогава само един път ми се мярна пред мене и ми се представи като брат.
към текста >>
31.
2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Той не продизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със
симпатия
и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си.
Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател.
Той не продизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със
симпатия
и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си.
Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г.
към текста >>
32.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
С много заобикалки се допитва аз не ще ли се женя, имам ли си
симпатия
и ред други въпроси.
И тя, с една Емирогларска кадъна, женена в Кърджали, дохожда в Емироглар, та след като приспала тая нощ, сега дошла да види К. Кафтан. До следобед към 3 ч тя стоя и се разговаряхме по разни въпроси. Тя е вургасна* мома. Единствената й мечта е сега да се ожени. Разправя си преживелиците, теглилата и мъчилата, че сега била изоставена, понеже била стара, заслабяла и т. н.
С много заобикалки се допитва аз не ще ли се женя, имам ли си
симпатия
и ред други въпроси.
Тая госпожица се казва Надежда Иванова, ул, „Радецки" № 140. Казанлък, учителка. Чак глава ме заболя от прекалената й упоритост да повтаря, че страдала, че да се ожени ли за един сега, който й предлагал. Но той пиел и пушел, че дали ще си уйдиса с него и ред други. Едва към 5 ч се завърнах, едва се разделихме.
към текста >>
33.
8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 23.XII.1936 г.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Значи по
симпатия
сънят неин дойде при мене, законът на скачените съдове и без да искаш, изтича от тебе това, което имаш, и се втича от онова, което имат хората, с които дружиш.
Та ме възлюби и понеже в пост беше толкова чувствителна, че не можеше и не искаше никой да отиде при нея. Не можеше да ги търпи, а мойте стъпки отдалече ги усещаше и познаваше и ожидаше за мене, леко й ставаше. Нали и другите са сестри и братя! Но! Не можеше цели нощи да спи, пък аз така спях, чак ме беше яд на себе си.
Значи по
симпатия
сънят неин дойде при мене, законът на скачените съдове и без да искаш, изтича от тебе това, което имаш, и се втича от онова, което имат хората, с които дружиш.
Закон е това. И сега се уверявам защо духовните хора не издържат присъствието на всекиго едного и защо обичат да се поизолирват, обичат самота, защото само в самотата си те не са сами. После, те са по-чувствителни, по- фини. Нали и затова правят толкова усилия и работят над себе си! И ти сега се сравняваш с онзи Пеньо, който е бил преди 5-6 прераждания учител, как скачал и играел и барабар със селските ергени по седенки с момите и пр.
към текста >>
- и после по
симпатия
ще потича помията от всекиго едного, който ще те обикне, у тебе, защото любовта дава, а те това имат, и справяй се, ако можеш, с тези мътни, буйни потоци, които щети пращат.
Нали имаш една опитност от миналата година с Годеча, с оркестъра, да помагате на бедните. Е, помогнахте ли? Има кой да помага на бедните: беднотията е дадена като една задача - докато не я разрешат, никой не може да им помогне. Те са стари начини на помагане. Ще говориш, ще събираш момите и пр., ще те харесват, защото си изнасяш брилянтите на пазар - кой не обича богатството, красотата, брилянтите и пр.?
- и после по
симпатия
ще потича помията от всекиго едного, който ще те обикне, у тебе, защото любовта дава, а те това имат, и справяй се, ако можеш, с тези мътни, буйни потоци, които щети пращат.
Аз искам един да ме обича и като ме обича, аз съм щастлива. Не искам хората да ме обичат! Но разумните, напредналите същества, всеки миг искам да бъда при тях и те при мен. Бъди разумен, мисли, чети и моли се. „Хвалата" по няколко пъти [на] ден прочитай.
към текста >>
34.
1. Езикът на природата
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по
симпатия
ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техният език.
Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява. И когато казват: „очите са огледало на душата” - това не е само поетичен образ. Защото ириса на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими. То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Като в тия плаки, и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание.
И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по
симпатия
ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техният език.
Днес за днес съществува особена наука за окото. По цвета и белезите на ириса — резчици, петна — се прослеждат болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т. н. Ще рече окото се явява един от най-верните диагностични апарати. И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват. Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма.
към текста >>
35.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Дом на Венера - планета на жизнения афинитет и привличането по
симпатия
.
Призванието им е в областта на армията, индустрията, техниката, хирургията и приложните изкуства. Амбициозни — те обикновено се издигат в своята професия, макар и не без пречки и борби. По-оригиналните измежду тях изпъкват като пионери - било в интелектуално отношение, било в общественото или военно поприще. ТЕЛЕЦ Слънцето преминава през този знак от 21/22 април до 21/22 май. Пръв знак от елемента Земя.
Дом на Венера - планета на жизнения афинитет и привличането по
симпатия
.
Сфера на инстинкта за продължаване на рода, половите, семейни, домашни и приятелски чувства. Символ на любовта. Родените под знака Телец са хора средни, дори ниски на ръст - добре сложени, набити. Имат здрав, жизнен вид. Отличават се с къс и дебел врат, обло лице, с не особено високо чело.
към текста >>
Отношенията си към хората те определят по
симпатия
.
Работят бавно, но методично и с постоянство. Работата им - спокойна, трезва, търпелива - прилича на мудното преживяне на храната от тревопасните. Пресметливи са, практични и трудолюбиви. Тяхната твърдост и постоянство, особено у по-неинтелигентните натури, често се изражда в упорство, твърдоглавие и педантизъм. Чувствата са силно развити у тях.
Отношенията си към хората те определят по
симпатия
.
Но „телците” изобщо не издават лесно своите чувства - те са сдържани, скрити и мълчаливи. Склонност към охолност и чувствени удоволствия - ето слабостите на родените под тази зодия. Една черта, която почти всички последователи изтъкват у родените под Телеца, е особено характерна за тях - тия люде мъчно се разгневяват, но ядосат ли се веднъж, стават яростни и бавно се укротяват. Затова у тях нерядко се заражда желание за мъст. Родените под тоя знак, са изобщо чувствителни натури, с добре развит природен ум, с поетични, музикални и литературни дарби.
към текста >>
36.
22. Сфера на Юпитера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по
симпатия
и на другите, когато Юпитерианецът подканя!
Просто и чисто добре ушит, нов костюм. Вечерята започва. Трапеза буквално пищна. Вижте домакина! Той целият се е отдал на свещенодействие.
Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по
симпатия
и на другите, когато Юпитерианецът подканя!
Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодие. Там е слабата им страна. Оттам и тяхното затлъстяване, техния „буржоазен”, „чорбаджийски” вид, тяхната тежка, важна походка. Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинкта за придобиване на материални блага, за забогатяване.
към текста >>
37.
23. Сфера на Меркурия
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Те често правят големи пакости, но са така остроумни и находчиви, когато дойде ред да се оправдават, така ловко се изплъзват от затруднението, в което са попаднали, че неволно будят
симпатия
у околните.
Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем засега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурия. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук ще е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурия, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум.
Те често правят големи пакости, но са така остроумни и находчиви, когато дойде ред да се оправдават, така ловко се изплъзват от затруднението, в което са попаднали, че неволно будят
симпатия
у околните.
Иска ти се да отдадеш техните пакости на една невинна игривост, на един преждевременен изблик на умствена енергия, която търси по някакъв начин да се прояви. Симпатията си към тоя род деца народът изказва с израза „хитро дете”. Но да се върнем в нашето заведение. Ако се вгледаме в един от машинописците, който в момента замества и е седнал на неговото писалище, ще видим, че той е типичен меркурианец. Не ще и дума, че чисти меркуриеви типове се срещат твърде рядко — повечето хора са обикновено смес от няколко планетни типа.
към текста >>
Симпатията
си към тоя род деца народът изказва с израза „хитро дете”.
Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук ще е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурия, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум. Те често правят големи пакости, но са така остроумни и находчиви, когато дойде ред да се оправдават, така ловко се изплъзват от затруднението, в което са попаднали, че неволно будят симпатия у околните. Иска ти се да отдадеш техните пакости на една невинна игривост, на един преждевременен изблик на умствена енергия, която търси по някакъв начин да се прояви.
Симпатията
си към тоя род деца народът изказва с израза „хитро дете”.
Но да се върнем в нашето заведение. Ако се вгледаме в един от машинописците, който в момента замества и е седнал на неговото писалище, ще видим, че той е типичен меркурианец. Не ще и дума, че чисти меркуриеви типове се срещат твърде рядко — повечето хора са обикновено смес от няколко планетни типа. Така че, да се възползуваме от тоя рядък случай и да снемем една скица „от натура” на чистия меркуриев тип. Лице овално, твърде продълговато, с изострена брада.
към текста >>
38.
24. Сфера на Венера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Те излъчват обайния магнетизъм на любовта и у високо развития в душевно отношение венерин тип лъчеизпускат доброта,
симпатия
, топло участие.
Те обичат животът да тече като вода, да се лее като песен. Веждите, макар в случая да са подправени чрез скубане на космите - едно явно неудобство при физиогномичния анализ - все пак са запазили своята основна дъговидна линия. Скубането, може би, е отнело малко нещо от гъстотата им. „Венера” няма защо да подхранва и подправя своите ресници - те са си естествено дълги, гъсти и образуват една фина завеса, която още по-вече увеличава с движението си чара на очите. Тия бадемовидни Венерини очи, пълни с нега, ласкави, разтапящи!
Те излъчват обайния магнетизъм на любовта и у високо развития в душевно отношение венерин тип лъчеизпускат доброта,
симпатия
, топло участие.
Носът е не особено дълъг, към ноздрите - трептящи често от чувственост - той е по-месест. Не рядко той е излеко вирнат нагоре. Устата - ето оня рай, който обещават венерините очи. Те са хубаво моделирани, румени, меки и сочни. Долната устна е по-месеста от горната.
към текста >>
39.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Обратно, въпреки
симпатията
, която съществува между благотворните небесни тела Венера и Слънцето, последното е слабо във венериния знак Везни, понеже Везни е знакът на неговото падение.
102 ÷ 104 рубрика Елементарни астрологични комбинации Дадените в миналия брой общи правила нямат абсолютна стойност, както не е абсолютно и самото разделяне на планетите на добри и лоши. Така, че не трябва да ни учудва, че в отклонение от последното правило Меркурий се счита сравнително добре поставен в сатурновите знаци Козирог и Водолей, поне доколкото се касае за умствените способности и развитие на индивида, докато в друго отношение същата комбинация може да даде по-малко благоприятен резултат. Не трябва да се забравя, при това, че споменатите правила важат само за планетите в перегринно състояние, но не и за планетите в знаковете на своето достойнство или слабост. Така, въпреки че имаме работа с неблаготворни планети, Марс се чувства добре поставен в знака на Сатурна - Козирог, защото там той има своя „подем”. Макс Хайндел обяснява тоя факт с хипотезата, че буйната енергия на Марс се обуздавала от сдържания владетел на Козирог - Сатурн.
Обратно, въпреки
симпатията
, която съществува между благотворните небесни тела Венера и Слънцето, последното е слабо във венериния знак Везни, понеже Везни е знакът на неговото падение.
Встъпвайки в тоя знак, Слънцето слиза на юг от екватора и по тоя начин неговото влияние отслабва в северното полукълбо. Меркурий в Стрелец, макар че се намира на разположение на „големия благодетел” Юпитер, не се проявява добре, понеже Стрелец е знак на заточение за Меркурий; в Риби, дето Меркурий комбинира своето влияние пак с това на Юпитер, също така не е добре поставен, понеже Риби е знакът на заточение и падение за тая планета. Връзката между владяната планета и нейния владетел е един вид съвпад, силата, на който е по-малка от тая на обикновения съвпад, но - според Морен - по-голяма от силата на един тригонален аспект. Ето защо, трябва да се държи сметка за тая връзка, нещо, което неоснователно се пренебрегва често пъти. * Нека сега разгледаме за пример положението на Сатурн в знака Стрелец, както го намираме в хороскопа, даден в един от миналите броеве на списанието.
към текста >>
40.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VI.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
И хармонични отношения и връзки имаме тогаз, когато има
симпатия
, сродство между природата на знака и природата на планетата, т. е.
ГЛАВА VI - 6. Отношения между знаците и планетите Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите. Но тъй като планетите са в постоянно движение и минават през всички знаци на зодиака, по такъв начин се създават известни връзки и отношения между знаците и планетите, които са от голямо значение за проявата и елементар - ното естество на планетите. Според древната астрологична традиция, тези връзки и отношения между знаците и планетите са два вида: хармонични и дисхармонични, положи - телни и негативни. При разглеждане на елементарното естество на знаците и планетите, видяхме, че както знаците така и планетите са разпределени между четирите елементарни тритона.
И хармонични отношения и връзки имаме тогаз, когато има
симпатия
, сродство между природата на знака и природата на планетата, т. е.
принадлежат към един тригон или към хармонични тригони. Така огнената планета, например Марс, в огнен знак, например Овен, е хармонично отношение, защото и знака и планетата принадлежат към огнения тригон. А дисхармония и неприязненост, както се изразяват астролозите, имаме там, където природата на знака и планетата не си хармо - иират, т. е. не принадлежат към един тригон, нито към сроден тригон, например Марс, който е огнен, не е хармоничен във водни знаци, с изключение на Скорпиона, който, при все че е воден, има огнен характер. Имаме два вида хармонични отношения и два вида дисхармони - чни, така че правят всичко четири групи отношения.
към текста >>
Така че, всеки знак има по една планета за управител или господар, което значи, че естеството на този знак и на тази планета са в хармония, в
симпатия
- сходни по естество.
А огънят и земята са дисхармонични и въздухът и водата също. А огненият и въздушният елементи, като проявления на активния принцип, са симпатични, защото както виждаме и във физическия свят, въздухът е необходим за проявата на огъня; и земният, и водният елементи са симпатични, защото земята е необходима за проявата на водата. Изтъквам тези отношения между елементите, защото те са необходими да се изяснят някои отношения между знаците и планетите. Така една планета, като е управител на един знак от даден елемент, управлява също така един знак и от допълнителния му елемент. Например Марс управлява знака Овен от огнения тригон и знака Скорпион от водния тригон, който е допълнителен на огнения.
Така че, всеки знак има по една планета за управител или господар, което значи, че естеството на този знак и на тази планета са в хармония, в
симпатия
- сходни по естество.
Кои планети кои знаци управляват? Ще почна с Марс, понеже той управлява знака Овен, който е първият знак на зодиака и принадлежи към огнения тригон. Видяхме също така, че и Марс е огнена планета - значи, Марс и Овен имат сходна природа - хармонират си. И затова се казва, че Марс управлява или е господар на знака Овен. Но понеже всяка планетна енергия е поляризирана, то Марс, освен Овена, управлява и знака Скорпион: той е воден знак, но с огнени качества, явява се един вид като отражение на огнения тригон във водата.
към текста >>
41.
Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството
,
,
ТОМ 18
Това е било в зависимост от
симпатията
, която всяка една душа има към дадена енергия, която
симпатия
идва от това, че човешките души периодически са излизали от Божествения център и в зависимост от това, какви космични сили са действували в този момент, се е давало основния тон на живота на душата, който оставил дълбоко в подсъзнанието.
През тях са минавали последователно всички човешки души, за да влязат в контакт с онези енергии, които се изливат в школата, за да развият съответните дарби и способности. Така, постепенно преминавайки през всички школи, човешките души влизали в контакт с енергиите на напредналите същества и така постепенно са развили и изработили в себе си известни дарби, способности и добродетели. В тази далечна епоха под влияние на планетните сили, изливани в школата, е станало постепенно диференциране и обособяване на човешките типове. Някои индивиди са се развили по- силно под влиянието на известни планетни сили и са се оформили като тип на тази планета. Други са се развили по-благоприятно под друго планетно влияние.
Това е било в зависимост от
симпатията
, която всяка една душа има към дадена енергия, която
симпатия
идва от това, че човешките души периодически са излизали от Божествения център и в зависимост от това, какви космични сили са действували в този момент, се е давало основния тон на живота на душата, който оставил дълбоко в подсъзнанието.
И когато този тон зазвучава отново в космоса, тази душа е по- отзивчива към него. Затова, което е вложил, като наследствена дарба във всяка душа, постепенно се изявява при съответните външни условия. Има още един факт, който способствува за диференциране на типовете. Той е следният — към средата на Лемурийската епоха, преди отделянето на Луната от Земята, условията на Земята са станали много лоши за развитието на човешкото тяло и рискували да изчезнат всякакви зародиши на органическия живот. Тогава човешките души били разселени по другите планети на Слънчевата система - всяка според космичното си предразположение.
към текста >>
42.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове
,
,
ТОМ 18
Силите, които действат в този свят, произтичащи от Любовта, са
симпатията
и антипатията.
Преминаването на душата през всички области на духовния свят е процес на пречистване и освобождаване на душата от всички земни желания и връзки. В различните области тя има да се справя с различни желания, страсти и чувства. Защото различните области се различават по характера на силите, които действат в тях и материята, от която са направени. В този свят действат две големи сили, които произтичат от Любовта, която както казах, е основа на този свят. Това е светът на най-ниското проявление на Любовта.
Силите, които действат в този свят, произтичащи от Любовта, са
симпатията
и антипатията.
В различните области те се намират в различно отношение с една тенденция на постепенно преобладаване на симпатията и антипатията, докато в седмата област антипатията е напълно победена и душата е освободена от всякакъв егоизъм. Трите долни области от духовния свят образуват това, което в религията наричат чистилище, защото там душите се пречистват от всички земни връзки и желания. В първата област на горящите желания симпатията и антипатията са в непрестанна борба с известен превес на антипатията, от което идват и големите страдания на душата. Във втората област симпатията и антипатията са в равновесие. Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно от събитията на деня, речено казано, къде какво е станало, те трябва да го знаят - отличават се с едно силно развито любопитство и лекомислие.
към текста >>
В различните области те се намират в различно отношение с една тенденция на постепенно преобладаване на
симпатията
и антипатията, докато в седмата област антипатията е напълно победена и душата е освободена от всякакъв егоизъм.
В различните области тя има да се справя с различни желания, страсти и чувства. Защото различните области се различават по характера на силите, които действат в тях и материята, от която са направени. В този свят действат две големи сили, които произтичат от Любовта, която както казах, е основа на този свят. Това е светът на най-ниското проявление на Любовта. Силите, които действат в този свят, произтичащи от Любовта, са симпатията и антипатията.
В различните области те се намират в различно отношение с една тенденция на постепенно преобладаване на
симпатията
и антипатията, докато в седмата област антипатията е напълно победена и душата е освободена от всякакъв егоизъм.
Трите долни области от духовния свят образуват това, което в религията наричат чистилище, защото там душите се пречистват от всички земни връзки и желания. В първата област на горящите желания симпатията и антипатията са в непрестанна борба с известен превес на антипатията, от което идват и големите страдания на душата. Във втората област симпатията и антипатията са в равновесие. Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно от събитията на деня, речено казано, къде какво е станало, те трябва да го знаят - отличават се с едно силно развито любопитство и лекомислие. Понеже след смъртта те са лишени от възможността да задоволят своето любопитство, те изпитват страдание.
към текста >>
В първата област на горящите желания
симпатията
и антипатията са в непрестанна борба с известен превес на антипатията, от което идват и големите страдания на душата.
В този свят действат две големи сили, които произтичат от Любовта, която както казах, е основа на този свят. Това е светът на най-ниското проявление на Любовта. Силите, които действат в този свят, произтичащи от Любовта, са симпатията и антипатията. В различните области те се намират в различно отношение с една тенденция на постепенно преобладаване на симпатията и антипатията, докато в седмата област антипатията е напълно победена и душата е освободена от всякакъв егоизъм. Трите долни области от духовния свят образуват това, което в религията наричат чистилище, защото там душите се пречистват от всички земни връзки и желания.
В първата област на горящите желания
симпатията
и антипатията са в непрестанна борба с известен превес на антипатията, от което идват и големите страдания на душата.
Във втората област симпатията и антипатията са в равновесие. Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно от събитията на деня, речено казано, къде какво е станало, те трябва да го знаят - отличават се с едно силно развито любопитство и лекомислие. Понеже след смъртта те са лишени от възможността да задоволят своето любопитство, те изпитват страдание. Чрез тези страдания душата се освобождава от илюзиите, които са я ограждали през време на физическото й съществувание. В третата област господства симпатията и тази област е наречена област на желанията.
към текста >>
Във втората област
симпатията
и антипатията са в равновесие.
Това е светът на най-ниското проявление на Любовта. Силите, които действат в този свят, произтичащи от Любовта, са симпатията и антипатията. В различните области те се намират в различно отношение с една тенденция на постепенно преобладаване на симпатията и антипатията, докато в седмата област антипатията е напълно победена и душата е освободена от всякакъв егоизъм. Трите долни области от духовния свят образуват това, което в религията наричат чистилище, защото там душите се пречистват от всички земни връзки и желания. В първата област на горящите желания симпатията и антипатията са в непрестанна борба с известен превес на антипатията, от което идват и големите страдания на душата.
Във втората област
симпатията
и антипатията са в равновесие.
Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно от събитията на деня, речено казано, къде какво е станало, те трябва да го знаят - отличават се с едно силно развито любопитство и лекомислие. Понеже след смъртта те са лишени от възможността да задоволят своето любопитство, те изпитват страдание. Чрез тези страдания душата се освобождава от илюзиите, които са я ограждали през време на физическото й съществувание. В третата област господства симпатията и тази област е наречена област на желанията. Тук душата преживява всички видове желания и като не може да ги задоволи, страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря.
към текста >>
В третата област господства
симпатията
и тази област е наречена област на желанията.
В първата област на горящите желания симпатията и антипатията са в непрестанна борба с известен превес на антипатията, от което идват и големите страдания на душата. Във втората област симпатията и антипатията са в равновесие. Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно от събитията на деня, речено казано, къде какво е станало, те трябва да го знаят - отличават се с едно силно развито любопитство и лекомислие. Понеже след смъртта те са лишени от възможността да задоволят своето любопитство, те изпитват страдание. Чрез тези страдания душата се освобождава от илюзиите, които са я ограждали през време на физическото й съществувание.
В третата област господства
симпатията
и тази област е наречена област на желанията.
Тук душата преживява всички видове желания и като не може да ги задоволи, страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря. Така че трите долни области на духовния свят представят чистилището, където душата се пречиства от всички земни страсти, инстинкти и желания. А трите горни области на духовния свят образуват това, което в християнството наричат първото небе. В четвъртата област, която се намира между чистилището и първото небе, която някои наричат средна Земя - нито чистилище, нито небе. Тази област е областта на чувствата и предлага на душата едно особено изпитание.
към текста >>
В нея
симпатията
за другите добива висока стойност.
Учителят дава в това отношение следния съвет: всяка вечер ученикът преди да си легне, да си даде отчет за извършеното през деня, като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря. Така човек постепенно се пречиства и при смъртта си ще замине направо за небето и няма да преживее страданията на чистилището. Също при преценка на направеното през деня да отбележим и доброто и да пожелаем на другия ден да го увеличим. Така чрез разкаянието и поправянето на погрешките още през време на физическия живот, като сме съзнали погрешките си, ние изгонваме от подсъзнателната памет картините за извършените погрешки и те няма да се отпечатат в астралното тяло на панорамата от миналия живот. Петата област в света на душата е тази на душевната светлина.
В нея
симпатията
за другите добива висока стойност.
Душите влизат във връзка с тази област дотолкова, доколкото през земния си живот не са се задоволявали само с удоволетворяването на своите нисши нужди, не са намирали радост само в света, който ги заобикалял, а са се стремили към един по-възвишен свят и живот. Чувството на любов към природата и към другите, които са пропити с един егоистичен характер, тук се пречистват. Не трябва да се смесва тази любов към природата с онзи възвишен живот в природата, който е от духовно естество и който вижда в предметите и явленията в природата откровение на духа. В това отношение няма нищо общо с чувството на удоволствие, което някои хранят към природата. Душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всички други чувства и склонности, които произлизат от физическото съществуване.
към текста >>
Силата на
симпатията
, която царува в петата област на душевния свят и за която липсват средства да бъде задоволена, тука също трябва да бъде излекувана.
Душите влизат във връзка с тази област дотолкова, доколкото през земния си живот не са се задоволявали само с удоволетворяването на своите нисши нужди, не са намирали радост само в света, който ги заобикалял, а са се стремили към един по-възвишен свят и живот. Чувството на любов към природата и към другите, които са пропити с един егоистичен характер, тук се пречистват. Не трябва да се смесва тази любов към природата с онзи възвишен живот в природата, който е от духовно естество и който вижда в предметите и явленията в природата откровение на духа. В това отношение няма нищо общо с чувството на удоволствие, което някои хранят към природата. Душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всички други чувства и склонности, които произлизат от физическото съществуване.
Силата на
симпатията
, която царува в петата област на душевния свят и за която липсват средства да бъде задоволена, тука също трябва да бъде излекувана.
Тук душата ще познае, че трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Също така, душите, които на Земята се отдават на различни религиозни обреди с цел да подобрят физическите условия на живота си, ще бъдат пречистени тука, защото техният идеал е бил чисто земен и облякъл формата на някакъв небесен рай. Те ще намерят този рай в тази и в следващите две области, но само да разберат неговата суета. Шестата област на душевния свят е тази на душевната сила. Тук става пречистване на жаждата за дейност, която една душа притежава.
към текста >>
Тук душата ще познае, че трябва да търси нови пътища за своята
симпатия
.
Чувството на любов към природата и към другите, които са пропити с един егоистичен характер, тук се пречистват. Не трябва да се смесва тази любов към природата с онзи възвишен живот в природата, който е от духовно естество и който вижда в предметите и явленията в природата откровение на духа. В това отношение няма нищо общо с чувството на удоволствие, което някои хранят към природата. Душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всички други чувства и склонности, които произлизат от физическото съществуване. Силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят и за която липсват средства да бъде задоволена, тука също трябва да бъде излекувана.
Тук душата ще познае, че трябва да търси нови пътища за своята
симпатия
.
Също така, душите, които на Земята се отдават на различни религиозни обреди с цел да подобрят физическите условия на живота си, ще бъдат пречистени тука, защото техният идеал е бил чисто земен и облякъл формата на някакъв небесен рай. Те ще намерят този рай в тази и в следващите две области, но само да разберат неговата суета. Шестата област на душевния свят е тази на душевната сила. Тук става пречистване на жаждата за дейност, която една душа притежава. Макар и лишена от егоизъм, душата все пак търси да изпита едно чувство на задоволство, което самата дейност носи.
към текста >>
43.
3. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СИМПАТИИТЕ И АНТИПАТИИТЕ МЕЖДУ ДВЕ ЛИЦА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Когато Слънцето, Луната, Юпитер или Венера се намират в един и същи знак в двата хороскопа, също имаме условия за постоянна
симпатия
между тези лица.
Когато Луната от единия хороскоп образува съвпад, тригон или секстил с Венера или Юпитер от другия хороскоп, тогава симпатиите са също по-силни или по-слаби, в зависимост от силата на аспекта. Когато Слънцето или Луната от единия хороскоп образуват повечко хармонични аспекти с добротворците от другия хороскоп, т. е. с Венера, Юпитер, Луната и Асцендента, тогава симпатиите са много силни, дълготрайни и постоянни. Когато ВЕНЕРА от единия хороскоп е в съвпад, тригон или секстил с Юпитер от друг хороскоп, тогава симпатиите са също силни и дълготрайни и тяхната сила и трайност зависят от силата на аспекта. Когато Венера или Юпитер от единия хороскоп са на отстой до 5° от Асцедента на другия хороскоп, тогава симпатиите са силни и дълготрайни.
Когато Слънцето, Луната, Юпитер или Венера се намират в един и същи знак в двата хороскопа, също имаме условия за постоянна
симпатия
между тези лица.
Когато Слънцето, Луната, Юпитер или Венера от единия хороскоп се намира в асцендентния знак на другия хороскоп, също е налице условие за симпатия между тези две лица. Всички гореказани случаи свидетелстват, че връзката между такива лица е предимно умствена и духовна. Подобни лица в минали животи са имали роднински връзки помежду си и в продължение на хиляда години са работили задружно и в хармония, за да изработят тези хармонични резултати, т. е. вътрешна близост, която разкриват техните здездослови. Горните определения важат при съпоставка на рождени хороскопи.
към текста >>
Когато Слънцето, Луната, Юпитер или Венера от единия хороскоп се намира в асцендентния знак на другия хороскоп, също е налице условие за
симпатия
между тези две лица.
Когато Слънцето или Луната от единия хороскоп образуват повечко хармонични аспекти с добротворците от другия хороскоп, т. е. с Венера, Юпитер, Луната и Асцендента, тогава симпатиите са много силни, дълготрайни и постоянни. Когато ВЕНЕРА от единия хороскоп е в съвпад, тригон или секстил с Юпитер от друг хороскоп, тогава симпатиите са също силни и дълготрайни и тяхната сила и трайност зависят от силата на аспекта. Когато Венера или Юпитер от единия хороскоп са на отстой до 5° от Асцедента на другия хороскоп, тогава симпатиите са силни и дълготрайни. Когато Слънцето, Луната, Юпитер или Венера се намират в един и същи знак в двата хороскопа, също имаме условия за постоянна симпатия между тези лица.
Когато Слънцето, Луната, Юпитер или Венера от единия хороскоп се намира в асцендентния знак на другия хороскоп, също е налице условие за
симпатия
между тези две лица.
Всички гореказани случаи свидетелстват, че връзката между такива лица е предимно умствена и духовна. Подобни лица в минали животи са имали роднински връзки помежду си и в продължение на хиляда години са работили задружно и в хармония, за да изработят тези хармонични резултати, т. е. вътрешна близост, която разкриват техните здездослови. Горните определения важат при съпоставка на рождени хороскопи. Когато такива връзки нарастват в прогресивния хороскоп, т. е.
към текста >>
Такива същества започват сърдечната си връзка с голяма
симпатия
, а я завършват с голяма антипатия, особено ако между светилата и техните хороскопи няма никакви хармонични връзки.
Понякога такива именно връзки носят изпитания. За силни симпатии и влечения между представителите на двата пола се съди по съчетанията между Марс и Венера в двата хороскопа. Когато Марс от единия рожден хороскоп е в съвпад с Венера от другия рожден хороскоп или обратно, влечението между такива същества е силно, бързоразвиващо и мъчнопреодолимо. Когато Марс от единия хороскоп е в тригон или секстил с Венера от другия хороскоп, тогава влечението между двата пола също е много силно и дълготрайно, следователно, когато има силни връзки между добротворците на съпрузи и между Марс и Венера, в зависимост от количеството и силата на съчетанията между техните светила - любовта е повече или по-малко силна, дълбока и дълготрайна. Когато Венера и Марс в хороскопи на лица от противоположен пол образуват опозиция или квадрат, тогава влеченията между двете лица също могат да бъдат силни и непреодолими, но имат временен характер.
Такива същества започват сърдечната си връзка с голяма
симпатия
, а я завършват с голяма антипатия, особено ако между светилата и техните хороскопи няма никакви хармонични връзки.
Когато в прогресивния хороскоп на мъж или жена се получават опозиция или квадрат между от единия и от другия, тогава между такива съпрузи настава временно охлаждане. II. АНТИПАТИИ МЕЖДУ ДВЕ ЛИЦА ИМАМЕ: Когато СЛЪНЦЕТО от хороскопа на едно лице образува съвпад със Сатурн, Марс или Плутонот хороскопа на другото лице. В този случай между тези две лица има най-силна враждебност, която е дълготрайна и неизменна. Когато Слънцето от единия хороскоп образува опозиция със Сатурн, Марс или Плутонот другия, тогава антипатиите са също силни, постоянни и дълготрайни, но по-слаби от тези при съвпад. Когато Слънцето от единия хороскоп образува квадрат със Сатурн, Марс или Плутонот другия, антипатиите пак са дълготрайни и постоянни, но са пo-слаби от тези при опозицията на същите планети.
към текста >>
44.
4. СЪИЗМЕРВАНЕ НА СИМПАТИИТЕ И АНТИПАТИИТЕ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Когато в два хороскопа има много указания както за симпатии, така и за антипатии, в такъв случай първоначално може да възникне
симпатия
, която отпосле да завърши с антипатия.
4. СЪИЗМЕРВАНЕ НА СИМПАТИИТЕ И АНТИПАТИИТЕ Като разглеждаме сравнително хороскопите на две лица, почти винаги ще се намерят признаци, както за симпатии, така и за антипатии. В такъв случай дали симпатиите или антипатиите са по силни съдим от количеството и силата на едните и другите аспекти, като ги съпоставяме и сравняваме. Добре е да се помни в този случай, че Слънце в съвпад с Луна е аспект по-силен от съвпад между Слънце и Марс; четири квадратури по сила са равни на един съвпад.
Когато в два хороскопа има много указания както за симпатии, така и за антипатии, в такъв случай първоначално може да възникне
симпатия
, която отпосле да завърши с антипатия.
При съображенията за такава възможност взема се предвид, кои светила, образуващи аспекти, имат по движение по-предно място. Възможни са случаи, когато само от едната страна има симпатия, а от другата антипатия. В този случай указанията са следните: Ако добротворците на единия хороскоп заемат Асцендента на другия, тогава лицето, чийто Асцендент е зает от добротворците на другото, ще има симпатии към последното. Ако обаче злосторниците от хороскопа на лицето, което има симпатии, стоят на Асцендента на хороскопа на другото лице, тогава последното ще има антипатии. С други думи, взаимодействието между светилата на два хороскопа може да поражда у техните носители точно противоположни чувства.
към текста >>
Възможни са случаи, когато само от едната страна има
симпатия
, а от другата антипатия.
4. СЪИЗМЕРВАНЕ НА СИМПАТИИТЕ И АНТИПАТИИТЕ Като разглеждаме сравнително хороскопите на две лица, почти винаги ще се намерят признаци, както за симпатии, така и за антипатии. В такъв случай дали симпатиите или антипатиите са по силни съдим от количеството и силата на едните и другите аспекти, като ги съпоставяме и сравняваме. Добре е да се помни в този случай, че Слънце в съвпад с Луна е аспект по-силен от съвпад между Слънце и Марс; четири квадратури по сила са равни на един съвпад. Когато в два хороскопа има много указания както за симпатии, така и за антипатии, в такъв случай първоначално може да възникне симпатия, която отпосле да завърши с антипатия. При съображенията за такава възможност взема се предвид, кои светила, образуващи аспекти, имат по движение по-предно място.
Възможни са случаи, когато само от едната страна има
симпатия
, а от другата антипатия.
В този случай указанията са следните: Ако добротворците на единия хороскоп заемат Асцендента на другия, тогава лицето, чийто Асцендент е зает от добротворците на другото, ще има симпатии към последното. Ако обаче злосторниците от хороскопа на лицето, което има симпатии, стоят на Асцендента на хороскопа на другото лице, тогава последното ще има антипатии. С други думи, взаимодействието между светилата на два хороскопа може да поражда у техните носители точно противоположни чувства.
към текста >>
45.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
И ако човек може интиутивно да схване тия живи образи, те по
симпатия
ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език.
Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява. И когато казват: „очите са огледало на душата” - това не е само поетичен образ. Защото ирисът на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими. То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Като в тия плаки, и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание.
И ако човек може интиутивно да схване тия живи образи, те по
симпатия
ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език.
Днес за днес съществува особна наука за окото. По цвета и белезите на ириса - резчици, петна - се прослеждат болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т. н. Ще рече, окото се явява един от най-верните диагностични апарати. И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват. Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма.
към текста >>
46.
16.1. ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛОТО НА ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 19
Оттук при младежа ще имаме по-силното влияние на Луната, която ще му даде по-голяма контактност, приятно и непринудено отношение с околните, по-голяма памет, по-голяма привлекателност, разположението му към услуги, по-голямата му интуиция и готовност към усет за помощ при нужда на околните и близките, оттам и по-голямата
симпатия
към него от всички.
При направените хороскопи и сравнени разстояния на Слънцето, Луната и планетите до границите на домовете, защото за 20 минути ъгловите разстояния - аспектите, за практиката няма да се променят, за да се вземат под внимание. То при младежа Сльнцето е на 8 градуса от границата на дом - сектор. Докато при девойката е на 15 градуса. Оттук е и по-силното, благодатно влияние на Слънцето върху създаването и оформянето на качества и способности при младежа, а също и по-доброто и силно въздействие върху условията му в живота, отколкото това е при девойката. Луната при младежа е само с 5 градуса от границата между двата дома, докато при девойката е на 10 градуса.
Оттук при младежа ще имаме по-силното влияние на Луната, която ще му даде по-голяма контактност, приятно и непринудено отношение с околните, по-голяма памет, по-голяма привлекателност, разположението му към услуги, по-голямата му интуиция и готовност към усет за помощ при нужда на околните и близките, оттам и по-голямата
симпатия
към него от всички.
Докато всичко това е в по-слаба форма при девойката. Меркурий при младежа е на 17 градуса, докато при девойката е на 10. Въздействието на Меркурий при девойката е по-силно. Вярно е, че тя ще има по-голяма сила на интелекта, но това ще я тласка с по-голяма сила към загриженост и търсене на отговора на всеки поставен въпрос, което ще сьздава тревоги. Докато при младежа ще бьде с по-слабо изразени грижи и мисъл в търсене и разрешаване на всеки въпрос, което няма така силно да го угнетява.
към текста >>
47.
25. ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ХОРАТА
,
,
ТОМ 19
Когато между двама или група хора има контактност между техните Слънца, Луни, Венери, Нептун, то между тях възникват добрите чувства на привлекателност,
симпатия
, любов.
За пояснение ще взема следният пример. Ако два камертона вибрират на една и съща височина, то при контакт на техните вибрации ще имаме засилване на звука. И тук, между хората имаме същия ефект. В звездното тяло на човека Слънцето, Луната, планетите вибрират всеки със своите качества и дължина на вълната. Ако дължините на вълните и техните качества са еднакви с тези на другия човек, то ще имаме контактност, което ще даде израз на чувства, привлекателност, интелектуална обмяна.
Когато между двама или група хора има контактност между техните Слънца, Луни, Венери, Нептун, то между тях възникват добрите чувства на привлекателност,
симпатия
, любов.
Ако между техните Меркурий, Сатурн, Уран, то ще имаме връзка на интелектуална основа, добро разискване на научни въпроси. Ако е между Марс и Плутон, то ще имаме контактност - разискване по спортни въпроси. Ако е между Юпитер и Плутон, връзката ще бъде на стопанска основа - придобив на материални ценности. Всички тези контакти имаме, когато членовете в Слънчевото семейство между двама са в съвпад, 30, 60, 72, 120, 150 градуса. Ако между техните Слънца, Луни, планетите няма тези ъглови разстояния, то връзките между тези хора не може да има, имаме едно безразличие в техните отношения.
към текста >>
48.
I. Въведение
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Марс е в
симпатия
или в хармония със знака Овен и Скорпион.
Огнен тригон: горещ и сух; 2. Въздушен тригон: горещ и влажен; 3. Земен тригон: сухота и студ; 4. Воден тригон: влажен и студен. Връзка на планетите със зодиакалните знакове 1.
Марс е в
симпатия
или в хармония със знака Овен и Скорпион.
Казваме, че Марс управлява Овен и Скорпион. 2. Венера управлява Телец и Везни. 3. Меркурий управлява Близнаци и Дева. 4. Луната управлява Рак. 5. Слънцето управлява Лъв. 6.
към текста >>
49.
2. ЕССЕ HOMO
,
,
ТОМ 20
Тогава всичко става естествено, а мъдростта и знанието - присъщи качества, заедно с голямата Божествена любов, която сега человеците напипват по части като слепци и я наричат: «всемирна гравитация», «сцепление», «химическо сродство», «любов», «
симпатия
» - много имена на една само същност - качество, с които человечеството, зърнало Първичният лъч от прозорците на своя тленен затвор, е накичило своята «наука».
С проницателност, която учудва, той разбира законите и ги чете във вечната книга на вселената. Един просветен ум, наблюдаващ земните предмети и явления, и да не би имал никакво понятие за тежината като сила, би я прочел по самите форми на предметите, би схванал законите ѝ по явленията, ставащи пред очите му. Едно възвишено съзнание, вдигнато да почувства и види нещата от височината на своята безконечна същина, не може освен да мисли поне с най-малките мисли на Исуса, да разбере думите Му и вътрешните причини, които са Го заставили така да говори. Природните или Божите закони са написани във всички същества, във всички предмети и вселени - защото те, в своята съвкупност, са качества на Бога, в Когото живеем и се движим и няма момент, в който те да не ни въздействат и не се отпечатват върху нас и околното. И достатъчно е да имаш уши, за да чуеш и очи, за да видиш.
Тогава всичко става естествено, а мъдростта и знанието - присъщи качества, заедно с голямата Божествена любов, която сега человеците напипват по части като слепци и я наричат: «всемирна гравитация», «сцепление», «химическо сродство», «любов», «
симпатия
» - много имена на една само същност - качество, с които человечеството, зърнало Първичният лъч от прозорците на своя тленен затвор, е накичило своята «наука».
С вдъхновени думи на истински виждащ в далечината на миналото человек, Дънов разкрива на своите най-разнообразни слушатели същността на света, законите, които го управляват, сиреч Бога. Някои от тях, расли в мъките на живота, в безнадеждието и липсата на духовна перспектива на съвременния материалистичен живот, поглъщат жадно словата му. Други, изпили до дъно разочарованията на суетата, усещат струите на надеждата да ги облъхват; трети, работили изключително чрез мозъка си и достигнали до неразрешимите въпроси за съвременната наука, със затаен дъх ловят думите му, които дигат було- то на незнайното и разкриват неограничени простори за изследвания и знания. И всичко това е обвито с една атмосфера на любов, която обгръща всичко, разбира всичко, прощава всичко. В неговите уста и думите, обикновените всекидневни думи, добиват дълбок смисъл, когато ги погледнете от височина- та, на която ви е увлякъл.
към текста >>
50.
(28) 6.III.1939 г.
,
,
ТОМ 20
Проявата на Цанковото движение с клетвените листове и други не среща никаква обществена
симпатия
, освен в собствените им кръгове.
(28) 6.III.1939 г.
Проявата на Цанковото движение с клетвените листове и други не среща никаква обществена
симпатия
, освен в собствените им кръгове.
Но даже и там, както ми казват мнозина, са почнали да казват, че са симпатизирали на Цанкова, но без да знаят нищо за разкритите престъпни проявления. Колкото се отнася до всички други, едни гледат със злорадство, а други повдигат даже въпроса (левите елементи) за отнемане депутатския мандат на Цанкова, чрез анкета от комисията по изборите. Разсъждават, че щом за комунисти и пладненци при много по-незначителни улики станаха касирания, защо ще се прави изключение за Цанкова. От тая гледна точка, изглежда ще е неудобно за правителството да спре работата, без да се приложи законът и към г-н Цанкова. Заговорва се, че и съдебните власти ще трябва да се произнесат.
към текста >>
51.
(76) Срещи с Учителя и с царя на 25.IV.1940 г.
,
,
ТОМ 20
Че и една стара
симпатия
го издала на мъжа си - пак сега, и то му дошло от невидело.
Нима Христос не счетоха за луд? Я чети Евангелието от Йоана, глава 10, ст. 20. Тъй че, сега именно започва твоето изпитание с въздух. Ако беше чел Щай-нера518, щеше да го знаеш - и му говорих по тоя повод доста, за да може да се поуспокои малко и да разбере, че той, като овчар, ще минава изпитанията си със стадото заедно. Говори ми за жена си, за сестра си и за брат си, които сега, вместо да му помагат, се намерили да му правят въртели.
Че и една стара
симпатия
го издала на мъжа си - пак сега, и то му дошло от невидело.
Посмяхме се, но се поуспокои малко след разговора, който мина пак на държавна тема. Каза ми: Рен-дел е обещал, но дали Англия ще удържи на декларацията си да зачита неутралитета ни, докато другите ни зачитат ... Говорихме върху общото положение. Посъветвах го да държи по-тесен контакт с американския пратеник, който е интелигентен човек, и при това не е заинтересуван и ще му даде добри сведения и съвети. Но казах му и това, което Учителят е казал за него, и добавих, че той трябва да внимава много да се [не] поддава на това, което гони само свойте странични лични интереси, и че трябва да предпочете да има несполука в своя личен живот и сполука в общото, отколкото обратно. Личната жертва ще се наложи, но заедно с това и ще има общо повдигане.519 Каза ми, че понеже говорил на Сакаров, че Мушанов Стойчо му писал едно писмо, в което се оправдавал, че той не е бил говорил срещу дъновистите и пр., царят обеща да ми го изпрати по Надя да го прочета.
към текста >>
52.
4. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3290, 27.VІ.1930 г., стр. 1
,
,
ТОМ 21
В отговор на обвинителния акт сега Малина Тимева и майка й отричали приписаното им престъпление и искали да установят, че убийството не било извършено от тях, и че Малина Тимева не е откраднала скъпоценностите, а г-жа Лулчева сама й ги е подарила, понеже хранела голяма
симпатия
към нея и даже имала намерение да я осинови.
1 Днес почва делото по убийството на дъновистката Лулчева. Базата, на която обвиняемите построяват защитата си. Днес преди обед Първо Наказателно отделение започва разглеждането на шумното дело по убийството на Ангелина Лулчева. Както се знае, обвиняеми по това дело са майката и дъщерята Тимеви. Пред полицейските следствени власти и пред съдията-следовател и двете направиха признания, че са убили Ангелина Лулчева с цел да заличат следите на кражбата на скъпоценности, която Малина Тимева по-рано извършила в дома на Лулчева.
В отговор на обвинителния акт сега Малина Тимева и майка й отричали приписаното им престъпление и искали да установят, че убийството не било извършено от тях, и че Малина Тимева не е откраднала скъпоценностите, а г-жа Лулчева сама й ги е подарила, понеже хранела голяма
симпатия
към нея и даже имала намерение да я осинови.
към текста >>
53.
9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1
,
ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРИСЪДАТА ПРОТИВ ТИМЕВИ
,
ТОМ 21
Всички наблюдаваха, без да изразяват било
симпатия
, било антипатия към осъдените.
Тълпата бе най-пъстра и се състоеше от мъже, младежи, жени от разни възрасти и др. Усилена стража охраняваше вратите на съда. Към 1 ч, когато подсъдимите напущаха съда, за да бъдат отведени в затвора, цялата „Мария Луиза” гъмжеше от народ, въпреки че ръмеше дъжд. Подсъдимите бяха изведени откъм ул. „Цар Симеон” и бързо вмъкнати в камионетката, дето се бе натрупал много народ.
Всички наблюдаваха, без да изразяват било
симпатия
, било антипатия към осъдените.
Близкостоящй до подсъдимите, когато те влизаха в автомобила заявиха, че чули майката Тимева да казва на дъщеря си: - Видя ли какво ни донесе нашето много знаяне. Младата Тимева се опитала да успокои майка си. Най-безмилостна бе борбата на стражата в левия коридор на съда, дето се намираше съдебната зала на Второто наказателно отделение. Половин взвод стражари се бореше с публиката, докато я отстрани и направи път на лицата, които са дошли по работа в съда. Стана нужда да се раздели публиката на две части: едната, която има входни карти; и другата, която е без карти.
към текста >>
54.
6. КАК СЕ ИЗОПАЧАВА И СКРИВА ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ Вергилий Кръстев
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
Освен това липсата на
симпатия
у Филов към бедите на евреите беше добре позната и не е възможно той изведнъж да е заповядал на Габровски да пощади българските евреи.
А точно това не желаят всички и до днес. Ето, цитираме един пасаж от стр. 390: „Какво се случи между 17 и 19 часа този следобед на 9 март [1943 г.], за да накара Филов и Габровски да спрат заповедта за депортирането на 6000 до 8000 евреи от стара България? Дали получиха заповед от царя? Имайки предвид, че това беше период на личното управление на цар Борис, когато той имаше последната дума във всички важни решения, почти немислимо е Филов и Габровски да не са го консултирали този ден.
Освен това липсата на
симпатия
у Филов към бедите на евреите беше добре позната и не е възможно той изведнъж да е заповядал на Габровски да пощади българските евреи.
Докладът на германската легация, заверен от Бекерле, изяснява тази загадъчна внезапна промяна. Написан след намесата на Пешев, той гласи: „Повече от сигурно е, че на вътрешния министър бяха дадени наставления от най-високо място да преустанови изпълнението на планираното депортиране на евреи от стара България. Във всеки случай на 9 март вътрешният министър - без каквото и да било участие на комисаря по еврейските въпроси - заповяда освобождаването на евреите от стара България.” В България през 1943 г. „най-високото място” можеше да значи само един човек: цар Борис.” 3. Тук ще ви изнесем най-голямата изненада.
към текста >>
Лулчев изпитваше
симпатия
към българските евреи (негов брат-депутат от правителственото мнозинство, беше между подписалите писмото-протест на Пешев).
Няколко дни по-късно царският свещеник му каза, че цар Борис дал уверението си, че евреите няма да бъдат изпратени извън границите на България. Еврейската консистория обаче, смутена от тази по-скоро оригинална инициатива на равина, го уволни. Сега, в тази драматична сутрин в деня на „Св. Св. Кирил и Методий”, равинът Цион се появи отново в центъра на сцената в роля, не по-малко необичайна от предишната. Придружен от един ционистки водач, той беше отишъл на разсъмване до дъновисткия лагер „Изгрев”, да срещне на ритуалните танци при изгрева на слънцето съветника на царя Любомир Лулчев, за да поиска неговия съвет.
Лулчев изпитваше
симпатия
към българските евреи (негов брат-депутат от правителственото мнозинство, беше между подписалите писмото-протест на Пешев).
Според неговото мнение заплануваната еврейска демонстрация трябваше да се състои. Избързвайки до затворената централна Синагога, Цион утеши събраните там евреи и след това ги поведе към Синагогата в Ючбунар, на ул. „Клементина”, където той и софийският главен равин Ашер Хананел говориха на тълпата. После, докато се правеха приготовления за манифестацията, двамата равини, придружени от малка група еврейски първенци, се запътиха към жилището на митрополит Стефан. Владиката вече напускаше дома си за празненствата на площад „Св.
към текста >>
55.
VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
948, № 303; стр,988, № 593.) - Можете ли да обясните царят какво отношение е имал към Багрянов, отношение на
симпатия
или отношение на подозрение?
И един такъв човек да го хване на мястото, да вземе й да го прати в затвора. Това ще създаде легенда за тебе из целия народ.” 31. (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 897, № 32; стр. 938, № 235; стр.
948, № 303; стр,988, № 593.) - Можете ли да обясните царят какво отношение е имал към Багрянов, отношение на
симпатия
или отношение на подозрение?
- Отношенията на царя към Багрянов са отбелязани точно в дневника ми. - Значи само това, което е отбелязано в дневника. Тогава може ли да си спомни подсъдимият, след като произнесе Багрянов речта си през януари 1941 г., какво впечатление се сложи в двореца въобще? Подсъдим Лулчев: - Царят беше извънредно ядосан. Случаят беше такъв.
към текста >>
56.
А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Поведението му предизвиква спонтанна
симпатия
към него.
Участвувал е в македонското движение на страна на протогеровистите и федералистите, В Балканската война е бил доброволец. Участвувал е като редовен войник във втората война. Платил е скъпа дан на македонските междуособици. При разговор проявява качества на уравновесен и здравомислящ човек. Фанатик в идейното си приобщаване - държи здраво и неотстъпно онова, което веднъж е приел.
Поведението му предизвиква спонтанна
симпатия
към него.
5) Борис Николов Миланов, роден от с. Стрезимировци, Царибродско, Бил е кореспондент на чужди вестници. Връзката му с д-р Димитров е на идейно-политическа основа. Тих, скромен, трудолюбив и отдаващ се всецяло на този, когото обича и уважава. Искам да се възползувам от случая да Ви изкажа очарованието си от срещата и разговора с Вас.
към текста >>
57.
7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
И днес, ако има една проявена
симпатия
във Франция към България, то това се дължи не малко и на нашия Учител Дънов, на когото учението се посрещна и се разпространява толкова, че видни личности, общественици учат български език, за да изучават основно учението му.
Министерски съвет - ЗА ХАРТИЯ, за да можем да печатаме нашия вестник «Вечната любов» и в него да изнесем печатно пред народа великите слова на Всемирния Учител ПЕТЪР ДЪНОВ, който увековечи България за вечни времена. Събитията, които преживява човечеството от толкова години, той ги предсказа, или по-право - ги пророкува, още от 1917 г. до смъртния си час - 27.XII.1944 г. в беседите си, които е държал редовно и програмно през време на половин век. Ако и да беше зле ненавиден, преследван и осмиван в Отечеството си, той обаче не престана да проповядва на български език - на цялото челове- чество - за висшия морал - БОЖИЯТА ЛЮБОВ между человеците, което е чест за Отечеството ни - България.
И днес, ако има една проявена
симпатия
във Франция към България, то това се дължи не малко и на нашия Учител Дънов, на когото учението се посрещна и се разпространява толкова, че видни личности, общественици учат български език, за да изучават основно учението му.
Историята се повтаря - както едно време Богомилството намери почва във франция, така и днес учението на Учителя ДЪНОВ се цени най-много там. България е разсадник на велики идеи и тя ще играе ролята на новата Ханаанска земя; в нея се роди Духът на ХРИСТА, а ще възкръсне във ВЕЛИКАТА СЛАВЯНСКА ЗЕМЯ и ще се назове СЛАВИЯ. И, за да не бъда голословен, нека спомена някои негови пророчества и уверения за съдбата на нашето Отечество България и на света, като направя няколко цитати от беседите му без коментарии от моя страна. Ето какво е говорил в беседите си, както следва: «Защото тия са дни за отмъщение, за да се изпълни все, що е писано.» - Лука, 21: 22. Тия думи се отнасят и до всички съвременни общества и народи.
към текста >>
58.
3. Моята мечта
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
- И не сте имали
симпатия
?
- Не, не. Първата крачка води втората - така ми е казала мама. Той се разсмя силно, с глас. После ме запита: - Та вие досега с никого ли не сте излизали на разходка? - Не съм.
- И не сте имали
симпатия
?
Поклатих само отрицателно глава. - Как е възможно това? Та вие сте хубаво момиче. Стоях с наведена глава и пламнали бузи. Нима можех да му кажа, че съм мечтала само за чужденец?
към текста >>
59.
4.3.6. Себепосланник в Англия
,
,
ТОМ 24
Изобщо, като се има предвид психиката на англичанина, заедно с вървежа или обрата на събитията, да се бие на религиозните им хуманни чувства, за което нещо ни е дал изряден образец сам Гпадстон, - чието име, бидейки свързано с нашето освобождение, аз съвсем лесно и досущ естествено ще използвам в моя апел за помощ и
симпатия
.
Ето защо, макар сега да съм дванадесет години по-възрастен, аз мисля, че имам разумно основание да вярвам, че да бях сега в Англия, би ми се удало посредством навременни писма и приспособени за целта речи, да сторя нещо - да не кажа много нещо - към повлияване общественото в Англия мнение в полза на нашата права кауза. Фактът, че съм евангелист ще даде достъп, както не би дал на никой православен българин, до английските амвони. В началото ще ми послужат готовите у мен свидетелства из вестници и всеизвестни лица в Америка. Амвонът между англосаксите, както знаете, е мощен инструмент за въздействие върху публиката. Освен статиите и речите може да се отпечатат и раздават ръчно моята ода "To-day's Macedonian Cry" и други подобни позиви.
Изобщо, като се има предвид психиката на англичанина, заедно с вървежа или обрата на събитията, да се бие на религиозните им хуманни чувства, за което нещо ни е дал изряден образец сам Гпадстон, - чието име, бидейки свързано с нашето освобождение, аз съвсем лесно и досущ естествено ще използвам в моя апел за помощ и
симпатия
.
Мисля още, че ще бъде по-добре, ако действувам от свое име, като частно лице. Прочее, аз моля, да бъда пратен незабавно в Англия, където ще мога да изпълня заповедта на моята съвест. Потребно е да се поспеши. Зная, уважаеми Г. Министре, че сте обременен с решаването на преважни въпроси.
към текста >>
С искрена почет и сърдечна
симпатия
: Стоян К. Ватралски.
Според мене, в. предложения за пропаганда опит едва ли може да има някакъв риск; когато пък забавянето му ще бъде грешка, а отхвърлянето му, или неизползуване случая, едно непоправимо, да не кажа непростимо, дипломатично опущение. Аз, ето, изпълних първата стъпка на моя дълг като българин, и чакам да ми се даде случай да продължавам. Красно село, при София. 22 септември 1912 г.
С искрена почет и сърдечна
симпатия
: Стоян К. Ватралски.
След дванадесет дневно чакане и миткане по високите канцеларии, като същински службогонец, аз приех от Председателя на Народното Събрание, който по онова време редовно заседаваше с министрите, следващото писмо: София, 2.Х. 1912 г. Уважаемий г. Ватралски, Говорих с г-да министрите. Всички Ви благодарят за готовността да услужите на общото народно, дело.
към текста >>
60.
4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски
,
,
ТОМ 24
Такива мили, трогателни сцени, за
симпатия
към нас, съм имал много.
Като ме видяха станал - буря от всеобщи ръкопляскания ме поздравиха. Събранието се свърши и аз бях като арестуван, заобиколен от съчувствените англичани. Всички искаха да се ръкуват с мен и да ми честитят "успеха на българите". Неколцина ме завлякоха на вечеря. Тая неочаквана и неподготвена демонстрация ме убеди, че английското с нас съчувствие беше общо, сърдечно и дълбоко.
Такива мили, трогателни сцени, за
симпатия
към нас, съм имал много.
Да ви кажа още една. Веднъж говорих за 1/2 час пред Младежкото Християнско Дружество в г. Йорк. Имаше може би до 150 деца. За да ги заинтересувам, приказвах им опитността си под турско иго като дете и като овчарче в село Вакарел. За овцете - как не знаеха, че в гората има вълци, та бяха спокойни; ала ние, децата, знаехме, че в града има турци, та бяхме неспокойни и нещастни.
към текста >>
Обаче, каузата, която представлявам, освободителното балканско дело, заслужава всяка чест и пълната ви
симпатия
.
То се председателствуваше от г. Уилям Гладстона. Държаха се тостове. Моят бе къс. Заявих им, че не съм освен физично, висок или високопоставен човек, та да ми се правят такива почести.
Обаче, каузата, която представлявам, освободителното балканско дело, заслужава всяка чест и пълната ви
симпатия
.
В името на тая светла кауза, на която сам служа и заради нея, аз приемам стореното тая незабравима вечер. Аз мога само да ви благодаря. Върнах се доволен от постигнатото. Извърших повече, отколкото очаквах. Общественото мнение в Англия е на наша страна.
към текста >>
61.
8. ГЕНЕРАЛИТЕ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Ние стрижем върховете и затова и генералите у нас общо взето не се ползуват с общопризнатото уважение любов и
симпатия
.
8. ГЕНЕРАЛИТЕ За някои наши български генерали и за някои мои наблюдения и опитности искам да разкажа в това изложение. Нашите генерали не са добре оценени от нас българите. Ние изобщо, като народ не се уважаваме. Много наши генерали по достойнство и военно майсторство стоят на световно равнище.
Ние стрижем върховете и затова и генералите у нас общо взето не се ползуват с общопризнатото уважение любов и
симпатия
.
Генералите и те носят човешко сърце, и те край чисто своя специфичен живот на командири имат и свой обикновен човешки живот. Всеки човек има свой вътрешен окултен живот, основан на интуиция, на предвиждания, на вътрешно ръководство, на вяра, убеждения, характер и пр. Оттук и различията в проявите на тези качества. Ето защо, без да споменавам имена, ще спомена за някои характерни случаи. 1. Бяха ми очертани от Учителя някои много важни, дори съдбоносни положения за развоя на някои събития у нас в годините, непосредствено преди Втората световна война.
към текста >>
62.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
С колко
симпатия
ме обгражда благородната й майка!
Сега той седи там и работи. О, само аз зная колко е той съсредоточен в работата си. Как хубаво държат книгата неговите дълги бели пръсти! Ще го видя ли пак? Работих у Лили Антикова няколко дена и получих добри надници.
С колко
симпатия
ме обгражда благородната й майка!
Наистина, там, няколко дена се почувствувах удобно и сигурно, както избраниците на съдбата. Вечер, връщайки се у дома, минавам край жилището му и дълго гледам в осветления му прозорец. Не, няма да мисля за това, мен работа ме чака! 11 ОКТОМВРИ 1927 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 11 октомври 1927 г. Хелмира, сестрице!
към текста >>
63.
4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Разпитваха ме със
симпатия
.
Ах, пропадам. Не мога, тая радост е като гръм от ясно небе. Г-жа Чанкова ме вика в канцеларията да ме види. Тя се чудела как е могла да не освободи такава способна ученичка по литература. Но после видяла горе „частна” и разбрала, че аз не съм нейна.
Разпитваха ме със
симпатия
.
Колко хубаво беше. Г-ца Драмолиева не беше особено доволна от превода ми по немски, но все пак. Г-ца Георгиева доволна по математика, Тасева по физика. Не, ужасно беше по физика. Приемам, че силите небесни по милост ме пуснаха по физика, защото проявих ужасна тъпотия.
към текста >>
64.
3. Човекът с една пушка
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
А началниците му един ден щяха да си спомнят със
симпатия
и щяха да се радват, че през последните години бяха казали да бъдат меки, когато го наказват.
Добре е да се знае тази черта на българите. И този войник може би на края би направил нещо и началниците му щяха да опитат рогата му, но това не се случи, войната се свършила. И той се прости еднакво любезно с другарите си, както и с биячите. Човекът издържа. Полкът нямаше да го забрави лесно.
А началниците му един ден щяха да си спомнят със
симпатия
и щяха да се радват, че през последните години бяха казали да бъдат меки, когато го наказват.
Сега, т. е. след войната те биха му стиснали ръка. Някой път може да се срещнат и той би им разказал интересни неща, облечени вече в цивилни дрехи. Например би им разказал, как се воюва с една пушка, без да стреляш и без да убиваш брата си. Учителят ще е харесал този човек, иначе, не би разказал случая така трогателно и не би похвалил човека, който решително се бе отказал да воюва с две пушки.
към текста >>
65.
4. Как се ражда атеизма и анархизма
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
В семейството ни изобщо имаше заложено една
симпатия
, една любов към Русия, към славянството, която и този ми чичо и баща ми, аз от баща си съм я приел.
Но туй, което искам да подчертая бе, че в него живееше една страшна омраза към Фердинанда, разбираш ли. Той говореше против него, а същевременно боготвореше Александър Батемберг, този, който е бил начело 1885 г. Тогава беше Батемберг и понеже Батемберг е бил непосредствено до войниците си. Той не е стоял в София, а е бил с тях и затуй те са го обикнали и този го много обичаше, и го възхваляваше, а пък постоянно говореше против Фердинанда. Туй ми са спомените и те са детински.
В семейството ни изобщо имаше заложено една
симпатия
, една любов към Русия, към славянството, която и този ми чичо и баща ми, аз от баща си съм я приел.
И той боготвореше русите и така сме учили и песни руски от баща си, песни, които се отнасят до Освобождението. Зная една руска песен, която е характерна и която съм научил от баща си. Тя я пееше дълго време сестра ми Иванка. Аз може да бъркам малко, но тя е така: Ще я пея. Може да има и други куплети, но аз това съм запомнил.
към текста >>
66.
33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Антонов, с един кръг от едномишленици, опитал да възпита себе си в духа на Нитчше - да убие в себе си всяко чувство на
симпатия
, жалост и любов към хората и животните и да развие вместо тях жестокостта към всичко и всички, запазвайки уважение само към себе си.
От това време Антонов стана наш близък другар и постоянен сътрудник на „Възраждане”. Във всички номера на нашето списание започнаха да се явяват негови стихове -хубави, обмислени, дишащи живот и вяра в живота. Нашият мрачен поет откриваше малко по малко пред нас своята душа и своя минал живот. Увличайки се в младостта си от социализма, той скоро се разочаровал от него, като не намерил в него смисъл на своя живот. След това го увлича Нитчше със своята проповед за „свръхчовека".
Антонов, с един кръг от едномишленици, опитал да възпита себе си в духа на Нитчше - да убие в себе си всяко чувство на
симпатия
, жалост и любов към хората и животните и да развие вместо тях жестокостта към всичко и всички, запазвайки уважение само към себе си.
В тази кампания на „последователи” на Нитчше съзрява плана да отидат заедно с революционните чети в Македония и там убивайки, да възпитават у себе си безразличие към хората и техните страдания. „Аз - разказваше Антонов - изпитах възторг и радост при преминаването на пограничните планини. „Ето, скоро ще настъпи часа на великия урок” - мислех си аз. Но още не успели да стъпим в Македония и турците ни оградиха. При вида на това люлеещо се море от червени фесове, слушайки бесните викове на турците и свиренето на летящите куршуми, аз замрях на мястото си от ужас.
към текста >>
67.
114.5. На изпращане французите. Приветствие към Учителя. Изгрев, 28.8.1939 г.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
При нашето пребиваване, ние бяхме приети и обиколени с толкова доброта и благосклонност, че не знаем вече как да изразим нашата признателност и
симпатия
.
114.5. НА ИЗПРАЩАНЕ ФРАНЦУЗИТЕ ПРИВЕТСТВИЕТО ИМ КЪМ УЧИТЕЛЯ Изгрев, 28.VIII.1939 г. Скъпи Учителю, Голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големите промени, които ще станат в нашия живот, когато ще бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.
При нашето пребиваване, ние бяхме приети и обиколени с толкова доброта и благосклонност, че не знаем вече как да изразим нашата признателност и
симпатия
.
Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден, при общение с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем един с други, но въпреки това. нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.
към текста >>
68.
130. Мисията на Славянството и духът на творчеството. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев. Статията „Мисията на славянството”
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
" Щото знаеш, че и той имаше една
симпатия
към комунистите.
С.К.: Туй е за славянството. Аз съм писал и други работи. Веднъж, след 9.IX. 1944 г. брат Стоименов, Учителят си беше заминал вече, а брат Симеонов четеше беседите и други, и брат Стоименов, той беше ръководител така, идва при мене, поканва ме да седна при него след беседа в салона на Изгрева и ми казва: „Абе, брат Сава, ти как ги пишеш тез работи, казва, във вестника?
" Щото знаеш, че и той имаше една
симпатия
към комунистите.
Крил е брата на Георги Димитров, бил е много близък със сестрата на Георги Димитров и с майка му даже. Успокоявал ги, утешавал ги, има връзка със самото семейство на Георги Димитров, този брат Стоименов и изобщо имал към комунистите една симпатия така. И ме пита: „Брат Сава, как ги пишеш тези работи? " „Абе викам, как ги пиша, то си идва само, аз вземам перото и то си иде само така и аз го напиша без някакъв труд". И така е, де, щото то е друго нещо, когато човек се мъчи, че как, че що така, нали понякога има такива да речем, но то само си идва.
към текста >>
Успокоявал ги, утешавал ги, има връзка със самото семейство на Георги Димитров, този брат Стоименов и изобщо имал към комунистите една
симпатия
така.
Веднъж, след 9.IX. 1944 г. брат Стоименов, Учителят си беше заминал вече, а брат Симеонов четеше беседите и други, и брат Стоименов, той беше ръководител така, идва при мене, поканва ме да седна при него след беседа в салона на Изгрева и ми казва: „Абе, брат Сава, ти как ги пишеш тез работи, казва, във вестника? " Щото знаеш, че и той имаше една симпатия към комунистите. Крил е брата на Георги Димитров, бил е много близък със сестрата на Георги Димитров и с майка му даже.
Успокоявал ги, утешавал ги, има връзка със самото семейство на Георги Димитров, този брат Стоименов и изобщо имал към комунистите една
симпатия
така.
И ме пита: „Брат Сава, как ги пишеш тези работи? " „Абе викам, как ги пиша, то си идва само, аз вземам перото и то си иде само така и аз го напиша без някакъв труд". И така е, де, щото то е друго нещо, когато човек се мъчи, че как, че що така, нали понякога има такива да речем, но то само си идва. Отговорих на брат Стоименов, как идват. В.К.: На мен също ми е правило впечатление, че това идва от един висок идеен свят.
към текста >>
69.
Човек
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
Всяка една клетка в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни - това са млечните пътища на Космоса - буйните небесни реки; а нашите органи и органни системи - представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища... И - всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя орган, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка - връзката на
симпатията
, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас.
Всичко, което съществува в нея, съществува и в теб. Всички земни и небесни неща имат своето отражение, своето подобие в твоята душа и тяло". Човек представлява от себе си една малка вселена, един микрокосмос, в който няма абсолютно нищо, нито една резчица и точка, които, в извънмерно увеличен вид, да не се срещнат и в голямата Вселена - Макрокосмоса и обратно. Обърни погледа си към атома - най-малката, химически неделима частица на всяко едно тяло. Ти ще видиш, че тя е миниатюра на цяла една слънчева система в тялото на Великия Небесен Човек - Вселената, в която буйния бяг на планетите около централното светило се сравнява само със същия бяг на електроните около централната ядка на атома.
Всяка една клетка в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни - това са млечните пътища на Космоса - буйните небесни реки; а нашите органи и органни системи - представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища... И - всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя орган, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка - връзката на
симпатията
, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас.
И всяка една звезда планета, система, си има също такива станции, такива отражения, и центрове в нашето тяло, където се концентрира и през където минава тяхното влияние. По такъв начин, човек представлява от себе си един кръстопът, един център, в който се срещат влиянията, едни по-силни други по-слаби, на всичко, което съществува се намира отражението на всичко съществуващо. И сам той е една неразривна част от това Цяло -Безграничната Вселена, докато всяка мисъл за отделност и всеки стремеж за егоистично обособяване за сметка на другите, представлява самоизмама, която по-рано или по-късно ще се разбие в прах пред категоричния глас на единството на живота. Човек е част от Вселената, човек е част от Човечеството и затова всяко зло, което той прави на други части от тая Вселена, от това Човечество, рано или късно ще се струпа на главата му, и всяка негова егоистична дейност, в която не се държи сметка за интересите на Цялото, ще му докара в края на краищата гибелни за него последици. Това се отнася не само до отделния човек, но и до всяка група, класа, съсловие, народ и т.н., егоистичната дейност винаги носи гибел, както за другите, така и за този, който се отдава на нея.
към текста >>
70.
19. Из неделни беседи: от 23 до 28 ноем. 1941 г.
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
Някой други страда, и понеже сме в
симпатия
с него, във връзка с него, и ние ставаме тъжни.
Аз виждам Господа във вас. Той ме слуша как аз ще говоря. Всеки ден Слънцето носи Божиите благословения. Когато имате някое неразположение в душата си, то може да не е ваше. Често ние приемаме мрачните мисли на някои други хора.
Някой други страда, и понеже сме в
симпатия
с него, във връзка с него, и ние ставаме тъжни.
Ние може да му помогнем, ако седим много по-високо, ще му изпратим една несърдчителна мисъл. Писанието казва: „Никой не живее за себе си, а всеки живее за общото, за цялото в света.” Щом не любиш и не обичаш правилно, ще имаш изопачени понятия за света, и болестите ще дойдат. Щом не любиш и не обичаш правилно, тогаз фокуса ти не е на място, и затова не възприемаш правилно нещата. Затова именно ще имаш изопачени понятия за света, и болестите ще дойдат. Какъвто е човек, такъв е и външния свят спрямо него.
към текста >>
71.
109. Учителят Дънов не може да Се премери с мерките, с които мерим останалите хора
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
- Рекох, всемирната гравитация, привличането, сцеплението, химическото сродство, афинитета, любовта,
симпатията
... и още много имена, са имена на една същина.
-заяви решително Христов. - Това вече може би е въпрос Учителят да Си запази свободата - отново започна да отговаря момичето - въпрос на някакви съображения и въпреки настояването Ви, може да не Ви отговори, и това съвсем да не показва, че не може. Вие не можете да разберете - тук нещата и отношенията са поставени на съвсем друга плоскост от това, което е в обикновения живот. Разберете веднаж завинаги - Учителят не е аз, Вие и останалите хора, Той не е като тях и не можем да Го мерим с мерките, с които мерим останалите хора! - Съгласен съм госпожице, но държа да ми се отговори.
- Рекох, всемирната гравитация, привличането, сцеплението, химическото сродство, афинитета, любовта,
симпатията
... и още много имена, са имена на една същина.
Това е реално и вечно, което се основава на природните закони. Природата от милиони години прави своите опити. - Но и природата ли прави опити? - апострофира Христов. - Ако тя не правеше, и ние не можехме да правим, ако природата не мисли, и ние не можем да мислим.
към текста >>
72.
237. Гладът
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Имах един приятел студент, с когото станахме приятели, защото бях единствен, който можеше да го слуша да говори все за неговата
симпатия
- Ленчето.
Следобеда и през нощта спах, на сутринта бях още погладен и имах много лошо настроение! Легнах си и реших да лежа, да не ставам докато умра! Ако има Бог, да намери начин да ми изпрати храна. Този ден беше студентски празник. Студентите бяха на разходка далече от града, хазяите ги нямаше, кухнята беше заключена, не можех нищо да си открадна както друг път правех.
Имах един приятел студент, с когото станахме приятели, защото бях единствен, който можеше да го слуша да говори все за неговата
симпатия
- Ленчето.
Този студент, когото наричаха Уруш понякога ми носеше хляб и ядене, но днес и той беше на екскурзия. Привечер толкова изгладнях, че ме хващаше лудост! И чувам, някой отвори уличната врата, после вратата на коридора и почна да се изкачва по стъпалата. Почука на моята врата. Беше Уроша!
към текста >>
- Когато отиваш при
симпатията
си - щастието, нали трябва да вървиш по разни улици?
- Ти си глупаво момче, не разбираш - това е подготовката към щастието! - Така ли? - зарадва се Андрей. - Разбира се! - тържествено заяви Христов.
- Когато отиваш при
симпатията
си - щастието, нали трябва да вървиш по разни улици?
Ако е зима, може да потрепериш, може да имаш и някакви премеждия, но отиваш при любимата - щастието. - Дано да е така, но аз Ви се чудя как измисляте тези отговори? - Гледам живота и каквото виждам, говоря го. - Нали и аз живея, защо не виждам?... - Защото вървиш в тъмнина, а аз си имам фенерче - и си светвам!
към текста >>
73.
313. Какво имаше в стаята на Христов
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- „
Симпатия
му е!
Но Христов, без да си издига главата от книгата, отново бутна вестниците на пода и продължи да чете, без дума да каже. Това направи впечатление на Андрей, но го прие защото беше вече свидетел на много особености. Над леглото имаше грамаден портрет. Христов беше нарисуван с маслени бои с пенсне на носа, а сега и вчера четеше и ходеше без него. На левия долен ъгъл на рамката беше втикнато малко портретче, снимчица на Детката.
- „
Симпатия
му е!
” - си помисли Андрей. На другите стени видя няколко картини и пейзажи, но не ги гледа, защото от художество не се интересуваше и не разбираше. Обаче се спря продължително на гипсовия френологически бюст в естествена големина, поставен на етажерка до електрическата печка, която не беше включена. В стаята нямаше друга печка, а беше топло. - „Дъновска магия” - си помисли, но друг път ще намеря корена на тази дяволия!
към текста >>
74.
331. Хората с мислите си докарват всичките си нещастия и щастия
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Също трябва да Ви кажа, че Цонко имаше
симпатия
и всяка вечер излизаха и ходеха на кино, театър и цирк, а с неговата заплата един работник не можеше да си позволи това.
Това почна да ме безпокои. Но забравих да Ви кажа най-важното-той беше анархист и в магазина идваха много често негови приятели анархисти и след работа излизаха заедно, отиваха на някакви събрания, където вземаха конспиративни решения Веднаж той ми каза: - Хайде да оберем кооперацията и парите да дадем на анархистите, защото им са много необходими за една важна работа. Не го попитах за работата, но се сещам, че им бяха необходими за някаква конспирация. Казах му направо: - Това не мога да позволя, аз съм комунист. Бих дал парите на комунистите и предложението му го вземам като шега, за да не го предам на властта.
Също трябва да Ви кажа, че Цонко имаше
симпатия
и всяка вечер излизаха и ходеха на кино, театър и цирк, а с неговата заплата един работник не можеше да си позволи това.
Една сутрин Цонко ми каза: - Днес изглежда няма да има толкова работа! Ти сам продавай, а аз ще почистя магазина и мазето, защото наближава деня в който ни правят ревизия по чистотата. Съгласих се, но си помислих: „Тук има нещо”, защото Цонко никак не обичаше да чисти, а сега сам изявява желание. Забелязах, че когато почисти и измете магазина, боклука намете в мазето, вместо да го събере в кофата за боклук и изнесе на двора. На няколко пъти се хващах, че го изпущах, не го наблюдавах и ми се струваше, че съм пропуснал нещо много важно.
към текста >>
75.
332. Парите спечелени с труд - носят сила, живот, здраве
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Той ми казваше, че за всичко това той да краде, е виновно обществото, защото не бил достатъчно платен, за да живее като човек, и че той си вземал това което изработвал и кооперацията не му давала... - „Имам
симпатия
, за която искам да се оженя, когато ме направят магазинер.” Тогава си помислих, че той иска да ме измести и веднага си обясних много неща, които дотогава не ми бяха ясни, че Цонко е, който донася в инспектората на кооперацията за по-скъпите продажби и за всичките нередности в магазина.
Кой може да се похвали, че не е крал?... Цонко беше един от тези, които най-малко бяха крали! Той ми изглеждаше на малко мишле, което току що беше близнало от кашкавала и капана щракна, то остана вътре... Големите плъхове в капан не влизат, защото на малки парченца кашкавал не налитат, а на капан не се залага цяла пита... И утре и аз може да бъда на Цонковото място. Така двамата мълчахме и се гледахме като котараци, страхувахме се да заговорим. После почнахме дълги обяснения.
Той ми казваше, че за всичко това той да краде, е виновно обществото, защото не бил достатъчно платен, за да живее като човек, и че той си вземал това което изработвал и кооперацията не му давала... - „Имам
симпатия
, за която искам да се оженя, когато ме направят магазинер.” Тогава си помислих, че той иска да ме измести и веднага си обясних много неща, които дотогава не ми бяха ясни, че Цонко е, който донася в инспектората на кооперацията за по-скъпите продажби и за всичките нередности в магазина.
Затова когато идваха инспекторите, веднага отиваха на поредните места. Чорапа беше почнал да се разплита. Спомних си един случай: в събота получих един варел със спирт, който както винаги оставих на двора, и понеделник варела беше празен. Полицията разкри, че е разлян от неизвестен злодей... Цонко беше направил всичко това и още много неща против мене, за да ме начетат и да ме сменят с него... Аз мислех, преценявах... и слушах плачливия глас на Цонко: - С парите от откраднатото кафе, щях да купя подарък на симпатягата си за именния й ден. Богатите крадат и купуват какви ли не подаръци, и никой не ги хваща - за тях никой не мисли, че са крадци.
към текста >>
76.
1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).
,
,
ТОМ 35
В една от кондиките на Сливенската черковна община смъртта и погребението на баща ми е описано много трогателно и показва с какво голямо уважение и
симпатия
се е ползвал той между всички.
Той ще да е бил около 30-31 годишен, когато се е оженил за майка ми, която е била на 16 години. В 1871 год. се е завърнал в гр. Сливен от Цариград, където е завеждал кантората на дядо си Р. Миркович, види се отслабнал вече значително, заболява от гръдна болест, навярно пневмония и на 3 юлий 1871 год. почива.
В една от кондиките на Сливенската черковна община смъртта и погребението на баща ми е описано много трогателно и показва с какво голямо уважение и
симпатия
се е ползвал той между всички.
Целият град е бил потънал в скръб и е взел живо участие в погребението. Биография за баща ми е поместена в Читалищния Юбилеен сборник. Майка ми Щилияна Русчева Миркович е била третата дъщеря на Русчо Вълков Миркович и Елена Бянова или Боянова. Те са имали шест дъщери: Иванка, Мария, Щилияна, Койна и Васила и трима сина: Георги, Тодор и Петко, без да смятаме още някои рано умрели деца. Дядо Русчо и брат му д-р Георги Вълков Миркович46 са били синове на средна ръка родители, преселници, както много други сливенци от близки разрушени села.
към текста >>
77.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
9) Клонът на Евангелский Съюз в Турция, като зема най-живо участие във всеки местен въпрос, който има свръзка с религиозната свобода, счита своя длъжност да приеме молбата за
симпатия
и поддръжка, с която се обръща към него българската община, и да изрази свето вътрешно убеждение, че императорското (султановото) Правителство, като постъпи в това обстоятелство, съгласно с припознатото от Хатти-Хумаюнът начало, ще заварди собствените си интереси и ще удовлетвори едно искане, основано върху права, които само е даровало на поданиците си.
4) Припознаването от султановото правителство независимостта на българските духовни началници от Цариградский патриарх се съвършено оправдава, според нас от фактът, че българското население е много повече на брой от гръцкото в Европейска Турция и, вероятно, се въскачва до четире-пет милиона. 5) Ние имаме основание да мислиме, че оплакванията на Българете са справедливи и че те проистичат от доказаното грабителство и непристойно поведение на повечето от гръцките владици. 6) Поддържането господството на гръцките владици в българските епархии, ни се чини, ще е твърде неблагоприятно за нравственото и умственото усъвършенство-ване на населенията, което ще може да се достига най-добре само с употребеньето народний език. 7) Очевидно е, че ако правителството на султанът не се съгласи да припознае на Българете правото да избират епископите си, една значителна част от тях ще гледа да достигне тая цел в споразуменье с папството, и така ще излезе един раскол, вреден на преобразованието, съсиплив за общината и противен на интересите на правител-ството. 8) Ние сме на мнение, че, като приеме едно толкоз справедливо искане, правителството ще спечели благодарността и ще укрепи предаността и верността на всичкий Българский народ към султанът.
9) Клонът на Евангелский Съюз в Турция, като зема най-живо участие във всеки местен въпрос, който има свръзка с религиозната свобода, счита своя длъжност да приеме молбата за
симпатия
и поддръжка, с която се обръща към него българската община, и да изрази свето вътрешно убеждение, че императорското (султановото) Правителство, като постъпи в това обстоятелство, съгласно с припознатото от Хатти-Хумаюнът начало, ще заварди собствените си интереси и ще удовлетвори едно искане, основано върху права, които само е даровало на поданиците си.
10) Ние се научихме от разни страни, че султановото правителство е добре расположено към Българете и ние се надеем, по тая причина, че представителите на протестантските държави, като искажат такова мнение върху предметът, ще му дадат една силна подпора. В заключение, ние ще прибавим, че е твърде желателно да не се продължава вече тежкото състояние на неизвестност и на безпокойствие, в което се намира българската община. За това ние и молим ваше превъсходителство да употребите всеко влияние, което ще ви се покаже добро, за ускорение решението на един толкоз важен въпрос. Цариград, 5 февруарий 1861”. Посланиците на протестантските държави не приеха да се застъпят за Българете.
към текста >>
78.
5.4.2.4. Писмо №4
,
,
ТОМ 35
Вечерта, като гостенин у Драган Цанков, разказах му сичко подробно и като разнообразно обмислихме работата додохме до заключение, че е по-добре да отида, отколкото да се откажа, защото, като сичко вече е явно как отива, ако откажа, трябва да изчезна и от турската държава, с което ще се укаже, че съществува нещо; а ако отида и се пазя добре, то няма от какво да се боя; още ако се и случи нещо неочаквано, то поне ще имам
симпатията
на пашата.
Напоследък претърпях една такава болест, от която още не съм се съвзел добре; страх ме е да не би да ме повърне там и заболея повече. - Берковица, каза той, е на полите на балкана; нейният климат е много по-добър от ломския; там именно ще се поправите, без съмнение. - Не зная, му отговорих, като помисля, че и моите градски работи в Лом ще се претрупат и ще останат назад, трудно ми е да се съглася с това що ми предлагате; при сичко туй, позволете ми, ако обичате, да си помисля до утре и ще ви отговоря. - Добре, каза той, но не забравяйте, че ако откажете, ще наскърбите много пашата, който, както зная, ви обича и симпатизира много; следователно, добре мислете. Действително, в положението, под което бях поставен, не беше лесно да се произнеса тъй или инак.
Вечерта, като гостенин у Драган Цанков, разказах му сичко подробно и като разнообразно обмислихме работата додохме до заключение, че е по-добре да отида, отколкото да се откажа, защото, като сичко вече е явно как отива, ако откажа, трябва да изчезна и от турската държава, с което ще се укаже, че съществува нещо; а ако отида и се пазя добре, то няма от какво да се боя; още ако се и случи нещо неочаквано, то поне ще имам
симпатията
на пашата.
Подир това, на утринта не ми оставаше друго, освен да отида и да кажа: „Да”, за да ми се направят нужните писма за отиване. Тъй, без да продължавам, ще каза, че за първи август аз бях в Берковица, дето не намерих Дорча; той пак беше отишел, както ми казаха, към Видин. Там намерих неговия наместник, Архимандрит Григирой, днес Русчушки Митрополит и Синодален председател. Доде се завърне Дорчо, аз хубаво-лошаво, се настаних в една къща. Градът Берковица в това време беше много труден за един чужденец, понеже ни за спане, ни за ядене намираше някой место както трябва.
към текста >>
НАГОРЕ