НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
173
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм,
романтика
и размисъл.
Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност.
В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм,
романтика
и размисъл.
Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши.
към текста >>
2.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Братята и сестрите бяха насядали и очакваха брата, да им гледа на ръце и да покаже своето знание по
хиромантия
.
След няколко дни беше паднала мъгла и ние се бяхме сгушили в палатките. Понякога мъглата е гъста като мляко. Едвам се ориентираме по пътеките. В такива случаи се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при кухнята. Случи се така, че ме срещна един брат и ме поведе към една група.
Братята и сестрите бяха насядали и очакваха брата, да им гледа на ръце и да покаже своето знание по
хиромантия
.
Аз тръгнах с него, но в мене нещо се съпротивляваше. Братът гледаше ръцете им подред и казваше онова, което виждаше и знаеше. Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката. Когато има мъгла, хората не са разположени за разговор. Накрая останахме сами.
към текста >>
"Не може да бъде - повтаряше на глас
хиромантът
.
Накрая останахме сами. "Дай си ръцете! " - "Не ги давам" - казвам аз. И докато се усетя, той хвана едната ми ръка, обърна дланта ми, за миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно! " Аз се стреснах.
"Не може да бъде - повтаряше на глас
хиромантът
.
- Такова нещо не може да съществува. - отсече той. - Отиваме да питаме Учителя, тръгвай с мене! " Аз се дърпах, но той беше много як и силен и направо ме повлече. Аз също не бях слабак, но се съгласих.
към текста >>
Поклонихме се и той,
хиромантът
, поиска разрешение да постави един въпрос.
- Отиваме да питаме Учителя, тръгвай с мене! " Аз се дърпах, но той беше много як и силен и направо ме повлече. Аз също не бях слабак, но се съгласих. Той ме водеше за ръка през мъглата, и ето че сме стигнали пред палатката на Учителя. Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче.
Поклонихме се и той,
хиромантът
, поиска разрешение да постави един въпрос.
Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса! " "Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на хиромантия. Погледнах ръката му и що да видя? На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота. А това е невъзможно за мене и за знанието, което имам.
към текста >>
" "Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на
хиромантия
.
Аз също не бях слабак, но се съгласих. Той ме водеше за ръка през мъглата, и ето че сме стигнали пред палатката на Учителя. Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче. Поклонихме се и той, хиромантът, поиска разрешение да постави един въпрос. Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса!
" "Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на
хиромантия
.
Погледнах ръката му и що да видя? На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота. А това е невъзможно за мене и за знанието, което имам. Не може да бъде такова нещо. Какво е Вашето обяснение в случая?
към текста >>
Като отпи няколко глътки, Учителят погледна
хироманта
: "Брат, щом е било - значи е могло.
" Учителят посяга отново към чая и решава да пие. Като видя, че е изстинал пожела да му донесат топъл чай от термоса. Сестрата, която Го обслужваше, му наля топъл чай. Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите. Тази сестра се казваше Савка Керемидчиева - една от стенографките на Учителя.
Като отпи няколко глътки, Учителят погледна
хироманта
: "Брат, щом е било - значи е могло.
Щом е могло - сега ще е теглило." Разговорът приключи. Ние се оттеглихме в мъглата. Поисках обещанието му - никому да не разказва за това. Той удържа на думата си. Респектираше го моята съдба и думите, изказани от Учителя за бича Божий.
към текста >>
Отново ме срещна
хиромантът
: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може.
Живо ме интересуваха съдбите и проблемите на изгревяни. Непрекъснато бях сред тях, носех проблемите им и страдах заедно с тях. Понякога ме се вдигаше високо кръвното налягане, понякога получавах сърдечни кризи. Знаех къде е причината и какви са последствията за мен. Но нямаше как - трябваше да вървя по своя път.
Отново ме срещна
хиромантът
: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може.
Това е пътят ми." Най-ужасното бе, когато "Изгревът" трябваше да се опразни за броени месеци и на негово място да се построят легации и посолства. Мнозина от приятелите нямаха нотариални актове, а само някакви договори без юридическа стойност. А някои нямаха дори и такива договори, а само бяха зарегистрирани, живеят в тези бараки. Аз имах юридическа подготовка и тичах непрекъснато, за да им оправям документите. А те ту бяха доволни, ту бяха недоволни към мен.
към текста >>
3.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Навремето Борис Николов и Георги Радев си хвърлиха дипломите и вместо да отидат в университетите и да станат асистенти, доценти и професори, единият остана на "Изгрева" и превеждаше разни
романи
.
Нищо не сполучи този брат. Борис не ги даде тези негативи и толкоз. А защо ли? Има си причина за това. Това беше позицията на "майстор Борис".
Навремето Борис Николов и Георги Радев си хвърлиха дипломите и вместо да отидат в университетите и да станат асистенти, доценти и професори, единият остана на "Изгрева" и превеждаше разни
романи
.
Накрая се стигна дотам, че Георги Радев преведе на български три книги и напечата най-големия враг на Учителя и на Бялото Братство. Този автор беше Бо Ин Ра. За него Учителят бе казал, че е окултист, обърнат с главата надолу и представител на Черната ложа. Пред мен лично Учителят бе казал за Георги Радев, че една от грешките му е, че си е скъсал дипломата и че не е отишъл да работи там, където е трябвало с тази диплома. И Борис Николов хвърли дипломата и стана майстор-мозайкаджия.
към текста >>
4.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Романът
"Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година.
Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести. През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря - София Андреевна - той се оженва.
Романът
"Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година.
През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието. През 1884 година той пише "В какво се състои моята вяра" - това е програмата на неговия живот. През 1901 година той е отлъчен от руската църква. През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност.
към текста >>
Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в
романите
му имат за прототип София Андреевна.
Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой.
Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в
романите
му имат за прототип София Андреевна.
Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа.
към текста >>
Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов
роман
и е започвал да пише.
А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна.
Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов
роман
и е започвал да пише.
Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка.
към текста >>
първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на
романа
.
Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е .
първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на
романа
.
Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха.
към текста >>
Апогеят на неговото литературно творчество е
романът
"Възкресение".
Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси. В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България. Понеже пътят на Учението на Учителя в следващия етап ще мине през Русия, затова аз изнасям онова, което трябва да се знае. Лев Толстой е ученик на Бялото Братство.
Апогеят на неговото литературно творчество е
романът
"Възкресение".
А финалът на романа е един истински метод за разрешаване въпросите от житейския път на човека, слязъл на земята. Ние познавахме много толстоисти в България. Те имаха право на опит. И те го направиха. Всички тези опити излязоха несполучливи.
към текста >>
А финалът на
романа
е един истински метод за разрешаване въпросите от житейския път на човека, слязъл на земята.
В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България. Понеже пътят на Учението на Учителя в следващия етап ще мине през Русия, затова аз изнасям онова, което трябва да се знае. Лев Толстой е ученик на Бялото Братство. Апогеят на неговото литературно творчество е романът "Възкресение".
А финалът на
романа
е един истински метод за разрешаване въпросите от житейския път на човека, слязъл на земята.
Ние познавахме много толстоисти в България. Те имаха право на опит. И те го направиха. Всички тези опити излязоха несполучливи. Онова, което те преведоха от руски на български, десетки години внасяше в умовете на българския читател една живителна струя от нови идеи.
към текста >>
5.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тук се изучаваха науките, изкуствата, поезия и окултните науки - астрология,
хиромантия
и магия.
Очите ти да бъдат отворени към Небето. Стреми се към Светлините на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с Божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините." 4. Халдейска култура - Асирия и Вавилон.
Тук се изучаваха науките, изкуствата, поезия и окултните науки - астрология,
хиромантия
и магия.
Учението се нарича сабеизъм, а създател на астрологията е И-Сабей-бен- Аадес. 5. Гърция. В древна Тракия Учител е Орфей. Неговото учение е орфеизъм. То имало за цел да посвети учениците си в едно висше знание за силите в природата и да посеят своите идеи в готовите за това души.
към текста >>
Всички онези приятели в Школата на Учителя, които се занимаваха с астрология,
хиромантия
, френология и окултни науки бяха представители на този първи Египетски клон.
От българите преминава в Русия и стига до Памир. И така първият клон завършва своя първи кръг. Извод: Първият, египетският клон има своя проекция и представителство в България, защото тракийските земи, където Орфей е създал своята Школа, се намират при Маричините езера в Рила. Всички знания, останали от траките като култура - легенди - се намират в българския народ: те са се пренесли от траките в славяните и от славяните в прабългарите. И оттам първият клон съществува в България и той присъствуваше на "Изгрева", в Школата на Учителя.
Всички онези приятели в Школата на Учителя, които се занимаваха с астрология,
хиромантия
, френология и окултни науки бяха представители на този първи Египетски клон.
Техните имена са известни и вие ще намерите тяхното творчество. света. Втори клон - палестинск и Мисията на втория, палестинския клон, бе да внесе християнството в 1. От Индия този клон отива в Египет и от там се създава обществото на терапевтите. Терапевтите са еврейският клон от есеите в Палестина.Учител тук е Мойсей. Той изучава в Египет знанията на Хермес, от там тръгва и повежда израилтяните през пустинята в Палестина.
към текста >>
Сега слушайте внимателно: Представителите на египетският клон в Школата, както по времето на Учителя, така и след това, основаха групи и започнаха да се занимават с астрология,
хиромантия
, физиогномия, френология и други окултни науки.
Това са всички онези, които се занимаваха със социални идеи и проблеми, всички онези, които се занимаваха с политически идеи и течения, онези които се занимаваха с организация и ръководство на Школата и които искаха с революционни методи да прилагат и реализират идеите на Учителя - това са все представители на богомилския клон. Както през време на богомилството в България те не се подчиняваха на официалната светска и държавна власт, така и през времето на Школата на Учителя те не се съобразяваха със законите на страната и държавата, в която живееха. По това ще ги познаете. Заключение: Понеже в Школата на Учителя са представени и трите клона, то взаимодействието им след заминаването на Учителя бе поставено на изпитание. А какво бе то?
Сега слушайте внимателно: Представителите на египетският клон в Школата, както по времето на Учителя, така и след това, основаха групи и започнаха да се занимават с астрология,
хиромантия
, физиогномия, френология и други окултни науки.
Ръководителите на тези групи преведоха много чуждестранна литература. И вместо да работят със Словото на Учителя и да вземат всички Негови идеи за астрологията, за хиромантията и прочие и да работят с тях, то те загърбиха и изоставиха Словото, създадоха групи, подчиниха се на чуждоземно знание и по този начин разбиха Школата отвътре на отделни групи. Ето това е голямата вина на отклонението на този египетски клон от Школата на Учителя. Палестинският клон в Школата на Учителя направи грубо отклонение. От него се явиха разни спиритисти - духовете от низшите полета ги разиграваха и с това разиграваха и Школата, но всеки показваше и доказваше, че духът който им говори на сеанси е от най-висша категория.
към текста >>
И вместо да работят със Словото на Учителя и да вземат всички Негови идеи за астрологията, за
хиромантията
и прочие и да работят с тях, то те загърбиха и изоставиха Словото, създадоха групи, подчиниха се на чуждоземно знание и по този начин разбиха Школата отвътре на отделни групи.
По това ще ги познаете. Заключение: Понеже в Школата на Учителя са представени и трите клона, то взаимодействието им след заминаването на Учителя бе поставено на изпитание. А какво бе то? Сега слушайте внимателно: Представителите на египетският клон в Школата, както по времето на Учителя, така и след това, основаха групи и започнаха да се занимават с астрология, хиромантия, физиогномия, френология и други окултни науки. Ръководителите на тези групи преведоха много чуждестранна литература.
И вместо да работят със Словото на Учителя и да вземат всички Негови идеи за астрологията, за
хиромантията
и прочие и да работят с тях, то те загърбиха и изоставиха Словото, създадоха групи, подчиниха се на чуждоземно знание и по този начин разбиха Школата отвътре на отделни групи.
Ето това е голямата вина на отклонението на този египетски клон от Школата на Учителя. Палестинският клон в Школата на Учителя направи грубо отклонение. От него се явиха разни спиритисти - духовете от низшите полета ги разиграваха и с това разиграваха и Школата, но всеки показваше и доказваше, че духът който им говори на сеанси е от най-висша категория. Отклониха се много и пострадаха много. Други представители с развити дарби за ясновидство и яснослушание се провъзгласиха за апостоли и пророци и пророкуваха съдбините на човеците по земята българска.
към текста >>
6.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Английската империя се разруши, Австро-унгарската империя се разпадна, Руската империя на
Романовци
се унищожи от болшевишката революция 1917 год.
Освобождението на България бе изпълнението на Божията Воля от страна на Русия, заради което тя се прослави и въздигна като народ и държава и стана велика държава в Европа и света. Великият Учител се роди в 1864 година, т.е. 14 години преди Освобождението. Великият Учител дойде в условията и границите, определени от Сан-Стефанския договор, за да може да се обедини българският народ в една държава, която да може да създаде условията за изявата на Божия пратеник, за да предаде Словото на Бога. Онези държави, които се противопоставиха на този Божи план, платиха скъпо.
Английската империя се разруши, Австро-унгарската империя се разпадна, Руската империя на
Романовци
се унищожи от болшевишката революция 1917 год.
Там, където бе разделена България на две части чрез Берлинския конгрес на Бисмарк, там по-късно, в 1945 година - същият град и германският народ бяха разделени четиридесет и пет години от онези, които трябваше да изпълнят волята Божия и да възстановят Божията правда, защото тези два народа вървят заедно от векове. Болшевишка Русия изпълняваше волята Божия като бич Божий през 1945 год. Съдбата на света започва от дома Господен. Българският народ бе дом Господен, защото Всемировият Учител бе тук. Той работи и подготвяше двадесет и две години този народ, докато се родят и дойдат онези, които са изпратени за ученици - от 1900 до 1922 година.
към текста >>
7.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Хиромантът
34.
Той заповядва и на добрите и на злите 29. Огнените стрели 30. Овцете 31. Сеансът 32. Малките случаи на едно пророчество 33.
Хиромантът
34.
Строежът 35. Послушанието 36. Жеглото 2 37. Бомбардировките 38. Учителят разказа за онзи свят 39.
към текста >>
8.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Урс из
романа
на X.
То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата. Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но както и да е успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата. Понеже е на високо случи се кобилицата на отпреде ми и хоп по главата му и то се строполя на земята. Благодарение, че не му стана нищо. Пак на бой и убийство ми върви както някога брат.
Урс из
романа
на X.
Сенкевич „Камо градеши". Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати. Колкото за прехраната на мен и децата то не се грижа. Щом Господ ми е дал живот и здраве то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли.
към текста >>
9.
104. НАЧАЛОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Третият етап продължава 11 години, когато Учителят пътува из България и държи сказки по френология,
хиромантия
и по хигиена.
Човек може да бъде обсебен и години в него и в неговото тяло да живее един друг дух, да живее чрез сеанса. Какви ли не истории ние знаем от онова време. И забавни и много трагични за приятелите. По-късно Учителят ги извежда от спиритизма и ги насочва в друга насока. Да изучават Евангелието и разучават Неговите беседи.
Третият етап продължава 11 години, когато Учителят пътува из България и държи сказки по френология,
хиромантия
и по хигиена.
Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Има много опитности с Учителя в тези пътувания из страната и много от тях са записани. Притежаваме френологични карти от Учителя. Тези карти са отпечатани, има графи, раздели и са обозначени всички центрове на главата. В тези карти Учителят е нанасял своите бележки.
към текста >>
10.
105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И от тогава Петър Дънов започва да пътува между народа и изнася сказки по френология,
хиромантия
, окултни науки и сказки върху пътя на човешката душа.
По нея днес съдим за много неща за първоначалната дейност на Учителя. След три години мълчание излиза с една сказка в градчето пред цялото гражданство. С туй започва Неговата проповед пред българския народ. Тази сказка я имаме записана лично от Учителя собственоръчно, защото Той я изпраща после на Пеню Киров, да му каже каква сказка е държал, какви мисли и идеи е развил пред народа. Разбира се сказката се посреща с въодушевление.
И от тогава Петър Дънов започва да пътува между народа и изнася сказки по френология,
хиромантия
, окултни науки и сказки върху пътя на човешката душа.
Така Той пробва идеята на учението и вижда как народа реагира на него при тези Му пътувания по градове и села. Намира малки духовни групи, които работят самостоятелно, някои са спиритически групи, други религиозни групи, които се подвизават като верующи хора. Всички тези групи Учителят ги посещава, поставя ги във връзка едни с други, обединява ги и полека лека започва да се оформя Братството в България. Така се запознават след време с Айтоската група на Георги Куртев. Те Го приемат с отворени обятия и разбират, че в духовните работи трябва да има ръководител.
към текста >>
11.
106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ Учителят по онуй време пътуваше из България и държеше сказки било по френология или
хиромантия
.
106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ Учителят по онуй време пътуваше из България и държеше сказки било по френология или
хиромантия
.
Това бяха духовни сказки. В градовете където имаше малки общества, които бяха религиозни с духовен интерес или с някакви духовни задачи, то Учителят започваше с тях. Първо на тях говореше. После като се разшири кръга, говореше в някое малко салонче, или обстановка, в която те можеха да организират. Учителят държеше общи сказки.
към текста >>
Държи беседи на педагогически теми, понякога по
хиромантия
, засяга въпроси с живота на човека.
И това така смайва учителите. И те повярваха, френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: „Г-н Дънов държи беседа на един каква си тема", и читалищните салони се пълнят с публика.
Държи беседи на педагогически теми, понякога по
хиромантия
, засяга въпроси с живота на човека.
Така Той 11 години пътува из България, повечето пешком. Използваше понякога влакове, понякога конски каруци, както и селски коли теглени от волове и така посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и в селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България. Голяма част от техните представители присъствуваха на съборите в Търново.
към текста >>
12.
33. ХИРОМАНТЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
33.
хиромантът
Преди години имаше един
хиромант
, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръцете и с това се препитаваше.
33.
хиромантът
Преди години имаше един
хиромант
, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръцете и с това се препитаваше.
Един ден идва и при Учителя. Учителят ни разправяше после. „Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: „Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи.
към текста >>
Казвам на
хироманта
: „Тази сутрин ти си бил при един лекар.
33. хиромантът Преди години имаше един хиромант, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръцете и с това се препитаваше. Един ден идва и при Учителя. Учителят ни разправяше после. „Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение.
Казвам на
хироманта
: „Тази сутрин ти си бил при един лекар.
Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му излязла и ти казала: Ей сега излезе. От там отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при мене." Хиромантът казва после на приятелите: „Сега вече вярвам в Учителя! Прочете ме като книга на светло." На"-Изгрева бе пълно с хироманти.
към текста >>
След това дойде при мене."
Хиромантът
казва после на приятелите: „Сега вече вярвам в Учителя!
„Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: „Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му излязла и ти казала: Ей сега излезе. От там отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него.
След това дойде при мене."
Хиромантът
казва после на приятелите: „Сега вече вярвам в Учителя!
Прочете ме като книга на светло." На"-Изгрева бе пълно с хироманти. Всеки гледа, пророкува и никой не улучва макар че на всеки му се иска. Питат Учителя защо не улучват. „Истинският хиромант гледа с други очи, а не с физическите. Под физическите линии има други линии.
към текста >>
Прочете ме като книга на светло." На"-Изгрева бе пълно с
хироманти
.
Казвам на хироманта: „Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му излязла и ти казала: Ей сега излезе. От там отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при мене." Хиромантът казва после на приятелите: „Сега вече вярвам в Учителя!
Прочете ме като книга на светло." На"-Изгрева бе пълно с
хироманти
.
Всеки гледа, пророкува и никой не улучва макар че на всеки му се иска. Питат Учителя защо не улучват. „Истинският хиромант гледа с други очи, а не с физическите. Под физическите линии има други линии. Той гледа с духовните си очи.
към текста >>
„Истинският
хиромант
гледа с други очи, а не с физическите.
От там отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при мене." Хиромантът казва после на приятелите: „Сега вече вярвам в Учителя! Прочете ме като книга на светло." На"-Изгрева бе пълно с хироманти. Всеки гледа, пророкува и никой не улучва макар че на всеки му се иска. Питат Учителя защо не улучват.
„Истинският
хиромант
гледа с други очи, а не с физическите.
Под физическите линии има други линии. Той гледа с духовните си очи. И по тях чете. Но трябва да знае тази писменост." Ето какво значи да си с духовни очи и светът да е отворена книга за теб.
към текста >>
13.
11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: „Кажете ни г-н Дънов според Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и
романи
?
Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителят имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път. Това ще го прочетете в неговата биография. Причината се дължи на неговата книга, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в руския народ. Ето това е една поука за българските писатели.
На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: „Кажете ни г-н Дънов според Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и
романи
?
Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно като „Епопея на забравените". Учителят отговорил така: „Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ - всички онези, които той описва са негови познати, приятели, а те сега отдавна са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото идват и му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т. н.
към текста >>
14.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Преведе големият окултен
роман
на английския писател Булвер Литон - „Занони".
Това бе един непосилен труд, който се заплащаше много малко от издателството. Парите не му достигаха. Предаваше и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици. От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от Вреде", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков. Преведе „Биография на Ганди" и биография на „Жан Жак Русо" от Ромен Ролан.
Преведе големият окултен
роман
на английския писател Булвер Литон - „Занони".
Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности. Една малка книжка ,Живите сили на слънцето". В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието". По-късно той издаде книга „Живот за Цялото".
към текста >>
15.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Когато Жорж преведе „Занони" тогава Учителят каза: „Лицата, героите и събитията в този
роман
са истински".
Ето защо ние отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа като в последствие се издигнаха високо в кариерата си. А ние завършихме живота си като занаятчии, но бяхме свободни хора. Георги Радев завърши като преводач.
Когато Жорж преведе „Занони" тогава Учителят каза: „Лицата, героите и събитията в този
роман
са истински".
Жорж имаше деликатно здраве и една есен се намокря на дъжда, простудява се, започва да кашля, разболя се от възпаление на белия дроб и след това го докопа туберкулозата и за няколко години го смля. Накрая той пожела да излезе от града като ми каза: „Нямам въздух и не мога да дишам! " Тогава по съвета на Учителя аз го изведох в Родопите горе под Юндола има големи поляни, покрити върхове с гори и местността ре казваше Куртово. Та държавната печатница, в която работеше Неделчо Попов там имаше летовище. Отделни бараки, които ние използвахме.
към текста >>
16.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Олга имаше мечта да напише един
роман
за отиване на луната.
С привет: Олга Славчева Бележка от брат Борис: Това писмо и стиховете от Олга Славчева бяха ми изпратени на 12.Х11. 1961 г. -18 дни преди да излезна от Софийския затвор. Онзи, който пише на затворник заслужава след като излезне затворника на свобода да отблагодари. Затова помествам това писмо.
Олга имаше мечта да напише един
роман
за отиване на луната.
А това бяха години, когато изобщо не се допущаше, че човек ще стъпи на луната, което се случи през 1969 г. Романът на Олга е написан след дълги проучвания върху всички научни астрономически постижения, както и съвети, които тя бе получила от Учителя. Това беше труд на целия й живот. В поетическото изкуство тя е ученичка на Иван Вазов. Тя бе много енергична, работлива, весела, подвижна, винаги тичаше.
към текста >>
Романът
на Олга е написан след дълги проучвания върху всички научни астрономически постижения, както и съвети, които тя бе получила от Учителя.
-18 дни преди да излезна от Софийския затвор. Онзи, който пише на затворник заслужава след като излезне затворника на свобода да отблагодари. Затова помествам това писмо. Олга имаше мечта да напише един роман за отиване на луната. А това бяха години, когато изобщо не се допущаше, че човек ще стъпи на луната, което се случи през 1969 г.
Романът
на Олга е написан след дълги проучвания върху всички научни астрономически постижения, както и съвети, които тя бе получила от Учителя.
Това беше труд на целия й живот. В поетическото изкуство тя е ученичка на Иван Вазов. Тя бе много енергична, работлива, весела, подвижна, винаги тичаше. На екскурзиите тя бе на първо място. Не зная откъде тя получи идеята, но тя е единствената, която описа подред и по дати всички екскурзии на Учителя с Братството по време на цялата Школа.
към текста >>
17.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Хиромантия
и човешката съдба 49.
Среднощен посетител на Учителя 44. Гаранция 45. Събрание за осъждане 46. Политическа криза 47. Заспалите часовои и запазените глави 48.
Хиромантия
и човешката съдба 49.
Послание към Тита 50. Нямаш карма – свободен си 51. Часовникът, който не бе курдисан 52. Колко трябва да бъде висок на ръст Мировият Учител? 53. Длъжност – куриер 54.
към текста >>
18.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Разбрахме, че не си от окултните спекуланти, нито поклонник на древните науки- астрология,
хиромантия
и други.
Той ме попита: кой ще отговаря пред невидимия свят за този младеж, кой ще бъде гаранта? - За мен - продължи Тодор Стоименов - твоята кандидатура не бе проблем. Бях вече те проучил. Разбрахме, че работиш и се грижиш за старите си родители. Разбрахме, че не изхождаш от теософски и спиритични среди.
Разбрахме, че не си от окултните спекуланти, нито поклонник на древните науки- астрология,
хиромантия
и други.
Разбрахме, че си вегетарианец от детски години. Приятно ни бе да установим, че проявяваш интерес към школата, и че търсиш словото на УЧИТЕЛЯ и за мен не бе трудно да приема отговорността. А по-сетне от теб зависи, как ще се представиш като ученик в тази Божествена Школа! Споделям този момент от първите стъпки в класа, за да се види, че школата, оглавявана от УЧИТЕЛЯ, имаше вътрешен ред и дисциплина на завидна висота. След първите стъпки, последваха още много други.
към текста >>
Напълно
романтична
мечта за обикновени авантюристи.
Това бе през следобедните часове. УЧИТЕЛЯТ ме прие. Поведох разговора. Допълних диалога с интересното изказване, свързано с търговските връзки в чужбина. Казах, че ще имам богато възнаграждение, достатъчно свободно време, главно за музициране и съдействие в известни работи на Изгрева.
Напълно
романтична
мечта за обикновени авантюристи.
В шеговит тон добавих - много пари, малко работа, повече приказки и веселия! Усмихнат от последните шеговити изрази, с известна доза на хумор, УЧИТЕЛЯ отбелязва: - Много пари, празни приказки, никаква работа за братството! Със сериозен тон Той продължи: - Ние нямаме нужда от леко припечелени пари. Те нямат стойност и цена. Добри плодове поднасят припечелените пари с честен труд и пот на челото.
към текста >>
19.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
16. ДВЕТЕ РЪЦЕ Следващите редове не са лекция по
хиромантия
, нито таят откровение за линиите на ръцете.
16. ДВЕТЕ РЪЦЕ Следващите редове не са лекция по
хиромантия
, нито таят откровение за линиите на ръцете.
Ползвам възможността да отбележа момент от среща с УЧИТЕЛЯ - а това значи - да се надникне във взаимните отношения на учениците и приятелите, приели да бъдат рамо до рамо с Него. Годината бе една от началните на четиридесетилетието. Войната бушуваше в пълна сила из Европейските страни. Ние, българите, не бяхме директно засегнати. Бомбардировки още нямаше.
към текста >>
20.
ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
„Как бих желал УЧИТЕЛЯ да ми каже, кои души работят с Иван Вазов и как му помагат в
романа
, в разказите, в стиховете!
завърши УЧИТЕЛЯТ. Михалаки Георгиев е виден български белетрист, съвременник на патриарха на българската проза и поезия - Иван Вазов. Михалаки Георгиев е съидейник на УЧИТЕЛЯ. Познава живота, изявен в двете гами на видимото и невидимото. Знае за възможностите на УЧИТЕЛЯ, Който прониква в света на четвъртото измерение, дешифрира го и то става разбрано.
„Как бих желал УЧИТЕЛЯ да ми каже, кои души работят с Иван Вазов и как му помагат в
романа
, в разказите, в стиховете!
" - споделя Михалаки Георгиев с един от нашите братя. Не след дълго УЧИТЕЛЯТ отговаря: - ИВАН ВАЗОВ Е ТАЛАНТ! Той привлича много от заминалите - революционери, възрожденци, които му диктуват своите истории, стремежи, идеали... Те са съавторите на Вазов! Музикалният живот на Изгрева ме задължаваше да се занимавам като цигулар. Редовно поддържах формата си.
към текста >>
21.
ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Пълни френологични данни, плюс
хиромантичните
за добра и сръчна ръка, са основата на творческата изява на човека като скулптор и живописец.
Без френологична основа, не може да се радваме нито на художник, нито на музикант. Окото трябва добре да вижда, а ухото добре да чува. Вие също така добре знаете, че даден художник има по-богата представа за цветовете, отколкото обикновения човек. Разбира се, нямам предвид патологичните нарушения на далтонистите и други, с оскъдни представи за цветовете. Художникът има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек.
Пълни френологични данни, плюс
хиромантичните
за добра и сръчна ръка, са основата на творческата изява на човека като скулптор и живописец.
По-очебийна е необходимата връзка между отделните качества, които трябва да има един музикант. Всеки изпълнител, било той певец, или инструменталист, трябва да има изработено ухо, чувствително към музикалните тонове. Наред с подобен център за тона, трябва да е изработен и центъра за метриката и ритмиката. Ако към тези центрове прибавим и чувствителна ръка, готова да претворява звука чрез музикалните инструменти, можем да очакваме изявата на добрият музикант. Нали има певци, които детонират.
към текста >>
22.
ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм,
романтика
и размисъл.
Темпото на места бе бурно и бързо и пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят. Свят, изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност.
В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм,
романтика
и размисъл.
„Блудния син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказа завърши.
към текста >>
23.
ІІІ.45. СЪБРАНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Имаше познания по
хиромантия
.
Примери, колкото искаш. Ето един от тях. Имаше една сестра, казваше се Тодора. Тя имаше мъж, с три деца. Мъжът й, който се казваше също Тодор, беше противник на учението, но се занимаваше с окултни науки и гледаше на ръце.
Имаше познания по
хиромантия
.
Казвахме: „Тодор - гледача". Семейството им се разби. Тодора отиде да живее при брат Ангел Вълков, който бе ученик от Младежкия Клас. Тя остави мъжа си и децата си и отиде при Ангел. Всички настръхнаха срещу двамата.
към текста >>
24.
ІІІ.48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
48.
ХИРОМАНТИЯ
И ЧОВЕШКАТА СЪДБА Нашата военна част пътуваше и трябваше да преспи някъде.
48.
ХИРОМАНТИЯ
И ЧОВЕШКАТА СЪДБА Нашата военна част пътуваше и трябваше да преспи някъде.
Валеше дъжд. Отседнахме в края на селото. Намерихме изостанала плевня, без да има вътре някакво сено. Налягахме вътре, а навън валеше дъжд. Едни спяха, други дремеха.
към текста >>
Аз реших да използвам моите окултни познания по
хиромантия
и започнах да им гледам на ръце.
Едни спяха, други дремеха. Дъждът продължаваше - продължаваше вече доста време. По едно време войниците се разшаваха и започнаха приказки. Войнишки приказки, какво ли нямаше в тях. Всичко беше събрано в един кюп.
Аз реших да използвам моите окултни познания по
хиромантия
и започнах да им гледам на ръце.
Един след друг те ми подаваха ръцете си. Аз говорех, те слушаха, клатеха с глави. Онези, на които гледах, казаха: „Позна ми, това е така. Има нещо вярно." От смях и закачки разговорът започна да става сериозен. Пред мене един войник ми подаде дясната си ръка.
към текста >>
25.
ІІІ.55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
При една среща между приятели, Михалаки Георгиев се обръща към Учителя с думите: „Г-н Дънов аз се опитвам да пиша разкази,
романи
, но нямам добър успех.
55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ Името на Михалаки Георгиев се среща още от първите години на века, заедно с други сподвижници на Учителя. Ще го намерите в първите протоколи на съборите. Творчеството му е своеобразна плетеница от китни, благозвучни народни слова и непосредствен народен говор. Според Учителя, най-добрият разказ в българската литература е този, на Михалаки Георгиев, озаглавен „Митар - пророкът". Наистина в този разказ има всичко и е събрана във финален акорд цялата съкровищница на българския дух.
При една среща между приятели, Михалаки Георгиев се обръща към Учителя с думите: „Г-н Дънов аз се опитвам да пиша разкази,
романи
, но нямам добър успех.
А ето, Иван Вазов може да пише с успех и романи, и поезия, и особено „Епопея на забравените". На какво се дължи всичко това, събрано у него като в „рог на изобилието". Тогава Петър Дънов е още млад с физическото си тяло - около 40 години. За събеседниците си Той е млад човек, образован, понеже е учил в странство. Учителят отговаря по следният начин: „Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория.
към текста >>
А ето, Иван Вазов може да пише с успех и
романи
, и поезия, и особено „Епопея на забравените".
Ще го намерите в първите протоколи на съборите. Творчеството му е своеобразна плетеница от китни, благозвучни народни слова и непосредствен народен говор. Според Учителя, най-добрият разказ в българската литература е този, на Михалаки Георгиев, озаглавен „Митар - пророкът". Наистина в този разказ има всичко и е събрана във финален акорд цялата съкровищница на българския дух. При една среща между приятели, Михалаки Георгиев се обръща към Учителя с думите: „Г-н Дънов аз се опитвам да пиша разкази, романи, но нямам добър успех.
А ето, Иван Вазов може да пише с успех и
романи
, и поезия, и особено „Епопея на забравените".
На какво се дължи всичко това, събрано у него като в „рог на изобилието". Тогава Петър Дънов е още млад с физическото си тяло - около 40 години. За събеседниците си Той е млад човек, образован, понеже е учил в странство. Учителят отговаря по следният начин: „Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория. Освен това той е съвременник на онази епоха и всички убити революционери са негови познати и приятели.
към текста >>
26.
ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Ту бурно и игриво в разновиден ритъм, ту напевно в
романтичен
минор, или светъл мажор.
Странен е този музикален свят на тоновете. Необхватен и несъизмерим. Слово, изказано с тонове, преливащи се в предимно многообразие на гами и съзвучия. Чистота, прецизност, изящество, красота и богата звучност. В границите на три октави се разказваше един живот.
Ту бурно и игриво в разновиден ритъм, ту напевно в
романтичен
минор, или светъл мажор.
Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало. В едва чуто пианисимо, с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце. В разложени акорди с необходимата сила се изявяваше далечна традиция за изпълнението на Висша воля. От светове в светове преминаваше пътят на блудния син. Съдбата му бе един голям живот, разказан с езика на тоновете, изтръгнати със завидно майсторство от подвижните пръсти на Учителя.
към текста >>
27.
5.37. Михаил Иванов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Какви ли не любовни
романи
имаше със сестрите и какви ли не сълзи се ронеха и когато се оплакваха на Учителя, Той им се караше, че сами са се натикали в неговите ръце.
Тогава от Търновското Братство започнали да им носят храна в стаята, отделно от другите, за да могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание. А другите се хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре към младите светци, които били на горния етаж. Като научил това, Учителят забранил да им носят храна. Те упорствали и не искали да слизат долу, но на третия ден те огладнели, слезнали долу и седнали на общата трапеза. Михаил Иванов беше женкар.
Какви ли не любовни
романи
имаше със сестрите и какви ли не сълзи се ронеха и когато се оплакваха на Учителя, Той им се караше, че сами са се натикали в неговите ръце.
Михаил все искаше да командва. Веднъж Учителят му каза: „Ако искаш да командваш - ето, ходи във Франция, в Англия, но тука - не, не може." Дойде време и той замина за Франция. Но Учителят го изпрати там. Беше казал: „Аз тук имам Школа. Не може и ти тук да имаш Школа.
към текста >>
28.
6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Така започна
романтичната
повест на неговия нов живот, като някаква стара непозната приказка.
Учителят долови моя копнеж и след три дни, в навечерието на първия пролетен ден - 22 март, на китната цветна поляна кацна една бяла палатка. Тази палатка беше подарена на Братството от италианеца Бертоли, за когото впоследствие аз ще поговоря. Този ден беше за младия момък една от най-красивите страници - написан в дневника на неговия живот. Този ден стана начало на едно ново раждане, на един нов живот. Не след дълго време той спечели симпатията и вниманието на братята и сестрите.
Така започна
романтичната
повест на неговия нов живот, като някаква стара непозната приказка.
Тази малка бяха къщичка на ул. „Опълченска" 66, днес е музей на Георги Димитров, понеже двете семейства на Димитров и на Гумнерови живееха под един и същ покрив. За пръв път аз отидох там, в Юч Бунар, един краен квартал. Учителят живееше при семейство Гумнерови. Петко Гумнеров беше секретар на Върховния Касационен съд на България.
към текста >>
29.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Георги Марков - студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше,
романтик
по природа и краен идеалист.
Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди. Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман. Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти.
Георги Марков - студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше,
романтик
по природа и краен идеалист.
Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Третият - Георги Томалевски, очертаваше се като поет, писател и добър оратор. По естествени науки изпъкваше образът най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж. Той беше висок, снажен, с големи мощни ръце и красива овална глава. Той беше винаги мълчалив, неизказано трудолюбив, готов да направи винаги услуга на всеки нуждаещ се.
към текста >>
30.
6.13. Двата разностранни триъгълници
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези три клона са изразени в
романските
народи, англо-тевтонските и славянските.
Както човекът психологически е едно единство от три координати на съзнания: интелектуално, емоционално и волево, същата троичност се отнася и към съзнанието на даден народ. В най-едри линии това се характеризира чрез трите фактора на обществения живот: религията, науката и политиката. Тези три области представляват поле на дейности: на духовенството, учените и политиците. Същата троичност е изразена и в човечеството. Бялата раса, която в настоящата епоха играе най-важната роля като етап в човешката еволюция, се състои главно от три клона, специално в последната, западноевропейска култура.
Тези три клона са изразени в
романските
народи, англо-тевтонските и славянските.
В романските народи доминира емоционалното съзнание, в англо-тевтонските - интелектуалното и в славянските - волевото съзнание. Тези три съзнания, както в човека, така и в народите, така и в човечеството, представляват идеята на равностранния триъгълник - където имаме една висша хармония на съгласуване в техните действия. В това се състои отклонението на човечеството и народите от разумните велики закони на Битието. Понеже народите и човечеството взимат участие както в живота на слънчевата система, така също и чрез живота на слънчевата система в колективното единство на нашия Космос. Затова именно слизат Великите посветени на нашата планета, за да възстановят хармоничната връзка на човечеството с Великото космично единство.
към текста >>
В
романските
народи доминира емоционалното съзнание, в англо-тевтонските - интелектуалното и в славянските - волевото съзнание.
В най-едри линии това се характеризира чрез трите фактора на обществения живот: религията, науката и политиката. Тези три области представляват поле на дейности: на духовенството, учените и политиците. Същата троичност е изразена и в човечеството. Бялата раса, която в настоящата епоха играе най-важната роля като етап в човешката еволюция, се състои главно от три клона, специално в последната, западноевропейска култура. Тези три клона са изразени в романските народи, англо-тевтонските и славянските.
В
романските
народи доминира емоционалното съзнание, в англо-тевтонските - интелектуалното и в славянските - волевото съзнание.
Тези три съзнания, както в човека, така и в народите, така и в човечеството, представляват идеята на равностранния триъгълник - където имаме една висша хармония на съгласуване в техните действия. В това се състои отклонението на човечеството и народите от разумните велики закони на Битието. Понеже народите и човечеството взимат участие както в живота на слънчевата система, така също и чрез живота на слънчевата система в колективното единство на нашия Космос. Затова именно слизат Великите посветени на нашата планета, за да възстановят хармоничната връзка на човечеството с Великото космично единство. Учителят е дошъл тука на земята в един от най-важните моменти на човешкото развитие, именно при създаването на една нова раса, която е призвана да развърже тези големи кармически възли на отклонения от законите на Великата Разумна Природа.
към текста >>
31.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За мен окултните науки, например
хиромантия
и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения.
За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство.
За мен окултните науки, например
хиромантия
и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения.
За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството.
към текста >>
32.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична
романтика
, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма.
Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична
романтика
, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати навремето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там.
към текста >>
33.
6.25. Змията ментора
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Преведе
романа
„Занони" от Булвер Литон, английски окултист.
Не след дълго време излезе голяма буря. В този момент Учителят взе съчинението, хвърли го във въздуха, бурята го грабна и разнесе по цялата поляна и чух думите, които Учителят произнесе: „По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието." Ние знаем не само от теорията на окултизма, но и от самия досег, който имаме непосредствено с Учителя, че всяко действие, което имаме на физическия свят, има отражение в духовния, и в самите проекции на бъдещето. Разбира се, кръгът на действието му зависи от съществото, което го извършва. То е подобно - както суверенът - бил личност, или колектив, в една държава, неговият подпис има една стойност, а подписът на един архивар - стойност от съвсем друго качество. Георги Радев знаеше много езици и се занимаваше с преводи.
Преведе
романа
„Занони" от Булвер Литон, английски окултист.
Той притежава колосална култура и крайна начетеност. Когато написа туй съчинение, направи много силно впечатление на света. Била е много пъти издавана. Георги Радев го преведе, а един приятел, Славчо Славянски, го отпечата към библиотека „Безсмъртни мисли". Този роман има особен чар.
към текста >>
Този
роман
има особен чар.
Преведе романа „Занони" от Булвер Литон, английски окултист. Той притежава колосална култура и крайна начетеност. Когато написа туй съчинение, направи много силно впечатление на света. Била е много пъти издавана. Георги Радев го преведе, а един приятел, Славчо Славянски, го отпечата към библиотека „Безсмъртни мисли".
Този
роман
има особен чар.
Особена мистичност и загадъчност. Когато се чете, упражнява много силно въздействие на човешкото съзнание. Навремето изигра голяма роля за една подготовка към окултното знание, което беше предадено в по-достъпна форма на читателя. Учителят не се е изказал отрицателно за този роман. Имах личен разговор с Него.
към текста >>
Учителят не се е изказал отрицателно за този
роман
.
Георги Радев го преведе, а един приятел, Славчо Славянски, го отпечата към библиотека „Безсмъртни мисли". Този роман има особен чар. Особена мистичност и загадъчност. Когато се чете, упражнява много силно въздействие на човешкото съзнание. Навремето изигра голяма роля за една подготовка към окултното знание, което беше предадено в по-достъпна форма на читателя.
Учителят не се е изказал отрицателно за този
роман
.
Имах личен разговор с Него. Имаше известна пресиленост, надценяване на известни неща, разгледани от гледна точка на Учителя и на някои места представляваха една фантазия. Понеже в Школата на Учителя влизаха хора от разни култури, различни индивидуалности, по различни начини устроени, носещи в себе си представи от различни Школи, затова всичко трябва да се приема с резерви, критичност и предпазливост. Иначе можем да завещаем на поколенията неща, които нямат нито правдивост, нито автентичност. Георги Радев преведе и автобиографията на Ганди.
към текста >>
34.
6.29. Светлият салон на Изгрева
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Имаше известна
романтика
и идилия.
Аз, когато дойдох през 1922 г. на Изгрева, поляната бе купена от слугата на английския журналист Баучер. От един комунист закупиха съседните места. Казваше се Грънчаров, който беше много известен в село Дървеница. Наистина Учителят не позволяваше да се правят големи сгради, затова ние първоначално ползвахме палатки, а след това си построихме бараки.
Имаше известна
романтика
и идилия.
Но импозантност той не позволяваше. Аз си обяснявах това по два начина. Пример: Моят баща направи една триетажна къща в Казанлък, която искаше да я направи преди това горе на Изгрева, за да има място и за мен. Но Учителят категорично ми заяви: „На теб не ти трябва апартамент. Ти ще живееш в томовете - в книгите".
към текста >>
35.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Блестеше, но по природа бе
романтик
и краен идеалист.
А за тях е необходимо да се оперира повече с възприемателните способности. Учителят винаги го караше да отиде при Георги Радев, за да му предава уроци. Но и той беше доста чувствителен и смяташе за несвойствено за него, да отиде и да иска помощ от Георги Радев. Накрая той завърши математика и физика. Беше масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, което е център на интуицията.
Блестеше, но по природа бе
романтик
и краен идеалист.
Ще цитираме неговото изказване, което е отпечатано на стр. 27 на Първия Младежки събор: „Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1. През кометното, което представлява една скитаща звезда и се движи от система в система. 2. Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса, единият представя неговата личност, другият представя Бога. З. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител".
към текста >>
Той бе една легендарна личност, бе много забавен,
романтичен
, общителен и свиреше на китара.
Винаги присъстваше на екскурзиите с Учителя. Александър Стрезов. Той беше също участник в Ачларската комуна. Бе роден в Ст. Загора, а родът му идва от Македония.
Той бе една легендарна личност, бе много забавен,
романтичен
, общителен и свиреше на китара.
Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен. Бе голям приятел на Георги Томалевски и Борис Николов. Накрая, на IV-я Младежки събор, Александър Стрезов апелира за редовност в изплащане абонамента на списание „Житно зърно".
към текста >>
36.
6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В тези политически моменти Учителят ме извика: „Кажи на Лулчев да не се бърка в политиката, а да си пише мемоарите и
романите
".
Това нещо Учителят го изнесе и ги изобличи в Словото Си. Учителят изобщо гледаше на политиката и на политическите схващания като дрехи, които се слагаха върху тялото на народите и след като се износят, се заменят с други. До този момент авторитетът на Учителя се засенчваше чрез човека, който направи елипсата около котвата. А това бе Любомир Лулчев, който много често правеше лични грешки и засечки на техните правителствени намерения. Но в този момент чашата вече преля и човекът Лулчев изгуби своята роля, неговата интервенция стана безпредметна.
В тези политически моменти Учителят ме извика: „Кажи на Лулчев да не се бърка в политиката, а да си пише мемоарите и
романите
".
Действително неговият дневник, който той написа, изигра голяма роля по време на Народния съд, есента на 1944 г. и заради него той бе осъден на смърт. Години по-късно, въз основа на този дневник, излезе една книга „Възмездието" от Иван Пауновски през 1971г. и чрез Лулчев се атакуваше Учението на Учителя. Отново чрез тази книга се опитаха да насочат българското обществено мнение срещу Учителя и последователите Му.
към текста >>
Ето защо Учителят тогава ми каза: „Кажи на Лулчев да не се бърка вече в политиката, а да си пише
романите
и мемоарите".
Действително неговият дневник, който той написа, изигра голяма роля по време на Народния съд, есента на 1944 г. и заради него той бе осъден на смърт. Години по-късно, въз основа на този дневник, излезе една книга „Възмездието" от Иван Пауновски през 1971г. и чрез Лулчев се атакуваше Учението на Учителя. Отново чрез тази книга се опитаха да насочат българското обществено мнение срещу Учителя и последователите Му.
Ето защо Учителят тогава ми каза: „Кажи на Лулчев да не се бърка вече в политиката, а да си пише
романите
и мемоарите".
Защо ли? Защото наближаваше времето България да направи този исторически завой след 9.IХ. 1944 г., за да се излезе от този магически кръг, в който беше влезнала сама. Учителят остави нещата да следват своя логичен кармичен път. Германия все повече и повече навлизаше в политическия и стопански живот в България.
към текста >>
37.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
И чак накрая, когато предстоеше завоят в политиката на България, то Учителят ми каза да му предам - да не се меси вече в политиката и да стои настрана, и да си пише
романите
и мемоарите.
Лулчев идваше и ме питаше, къде е Учителят. Аз се съсредоточавах и веднага му казвах къде се намира. Лулчев отиваше там и Учителят беше на посоченото място. Той се удивляваше много. По този повод имаше респект към мене и едно много хубаво отношение към мене.
И чак накрая, когато предстоеше завоят в политиката на България, то Учителят ми каза да му предам - да не се меси вече в политиката и да стои настрана, и да си пише
романите
и мемоарите.
Той много жестоко изживя туй нещо. Действително той се сви в своя пашкул и нещата се движеха по други линии. Но той не можеше да забрави това нещо. Ето как го изрази. Когато Багрянов падна от власт на 1 септември 1944 г., аз отивам в Мърчаево и искам да говоря с него.
към текста >>
38.
6.68. САМОЗВАНЕЦЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той смяташе, че чрез своите беседи, които не представляват подражание на Учителевите, но някаква пародия от смесица на западния окултизъм и тук-таме някои идеи от Безбрежния океан на знанието на Учителя, да разпространи учението на Учителя между
романските
народи.
Иванов, не търсеше онези импозантни пози и жречески предсказания и закани, а напротив, под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на Учението. При така създадената обстановка във Франция, просветният съвет не можа да изиграе ролята на посредник, тъй като тези три центъра не само че стояха на различни полюси, но всеки един от тях се стремеше да заеме първенствующо положение. Учението на Учителя минаваше в една решителна фаза - то трябваше да бъде популяризирано както сред българския народ, така и в другите народи и в цялото човечество. Беседите на Учителя, които са най-главният източник за идеите на учението, представляваха един безбрежен океан от знания, от методи за работа, затова мъчно можеха да се представят пред външния свят. Михаил Иванов смяташе, че формата, в която ги е дал Учителят била неподходяща да се представят пред крайно изискания поглед на Запада.
Той смяташе, че чрез своите беседи, които не представляват подражание на Учителевите, но някаква пародия от смесица на западния окултизъм и тук-таме някои идеи от Безбрежния океан на знанието на Учителя, да разпространи учението на Учителя между
романските
народи.
Разбира се, правилно беше становището на просветния съвет, че един такъв не само несигурен, но даже и опасен начин, може да изопачи първичната чистота на учението на Учителя. В този човек беше вече сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела - да играе ролята на някакъв заместник. Просветният съвет в София в това направление не изигра никаква особена роля, освен няколкото престрелки във вид на писма, които се размениха между него и центъра на Михаил Иванов.
към текста >>
39.
6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Един крайно надарен човек,
романски
тип.
Тя не е само мъченик при тези трудни условия, да живееш в една страна като Франция със своята професия, но и същевременно е един герой, който може да отстоява и да преодолява всички пречки. Тя е била една от големите ми сътрудници. Тя имаше една приятелка, която се казваше Жанин. Тя е една писателка, която преди 15 години бе издала приказки за инките. Тя имаше особено виждане за светлините.
Един крайно надарен човек,
романски
тип.
Още като я видите - главата, нейната стройна фигура, нейното овално лице, нейните тънки черти, всичко това показва един изтънчен вкус. Родена е като творчески тип, макар че милосърдието е силно застъпено у нея. Тези две сътруднички играят голяма роля в моето творчество. Ще спра вниманието ви към един човек, който има моята благодарност. Това е издателят на книгата: „Новата култура в ерата на Водолея".
към текста >>
40.
6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ
,
От редактора и съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
На Методи Константинов съм направил няколко филма и негативи, които могат да дадат данни за френологическо изучаване на неговия образ и материал за онези, които познават
хиромантията
, да разчитат линиите на двете му ръце.
Този труд аз го поставям на най-високо място от неговите трудове. Запознат съм с онова, което той бе написал. Но това, което се изнася сега, е един поглед от висотата на едно просветено съзнание за Школата на Учителя. Разглежда се Школата с нейната проекция на личности от Лявото и от Дясното посвещение. Дава се картина, как представителите на Лявата и Дясна Ложа изпълняват своите задължения в присъствието и на служителите от Космичната ложа.
На Методи Константинов съм направил няколко филма и негативи, които могат да дадат данни за френологическо изучаване на неговия образ и материал за онези, които познават
хиромантията
, да разчитат линиите на двете му ръце.
Веднъж бяхме на Рила и той беше в своята палатка. Наоколо бяха разположени палатките на негови съвременници. Стана, посочи ги с ръка и каза: „Виждаш ли тези хора тук наоколо. Всички се смятат преродени апостоли на Новия и Стария Завет. Може и да е така.
към текста >>
41.
7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Олга Славчева е написала един
роман
за Луната, като е вложила идеи, изказани от Учителя за Луната.
Биография на Бялото Братство. Дори лично Олга се е гордеела, че е успяла да подготви този материал. Искала е Сава Калименов да я издаде биографията, понеже е бил издател. Тя е била доста подробна в описването на нещата. Тази биография била в ръкопис на тетрадки. 2.
Олга Славчева е написала един
роман
за Луната, като е вложила идеи, изказани от Учителя за Луната.
Тя Го е разпитвала и Той е отговарял на нейните въпроси. Този материал е също много интересен. 3. Екскурзиите на Бялото Братство с Учителя по времето на Школата от 1922-1944 г. Те са били в ръкопис на тетрадки. 4. Личен дневник.
към текста >>
42.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят
роман
; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3.
на 3.06.1983 г. от V РУ гр. София. Аз, Елена Щерева Андреева, впоследствие напредналата си възраст и осъзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътстващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде на поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното, в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящото завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г.
спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят
роман
; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3.
В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г.
към текста >>
43.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Хиромантия
и човешката съдба -149 49.
Дядо Петър Тихчев -143 Под небесната дъга на Словото, част III 43. Среднощен посетител на Учителя -144 44.Гаранция -145 45. Събрание за осъждане -146 46. Политическа криза -147 47. Заспалите часовои и запазените глави -148 48.
Хиромантия
и човешката съдба -149 49.
Послание към Тита -150 50. Нямаш карма - свободен си -151 51. Часовникът, който не бе курдисан -152 52. Колко трябва да бъде висок на ръст Мировия Учител? -153 53.
към текста >>
44.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят
роман
; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3.
на 3.06.1983 г. от V РУ гр. София. Аз, Елена Щерева Андреева, впоследствие напредналата си възраст и осъзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътстващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде на поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното, в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящото завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г.
спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят
роман
; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3.
В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г.
към текста >>
45.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Астрология и
хиромантия
278.
Човешката скръб и мировата скръб на Учителя 273. Божията благодат и мировата привилегия 274. Кой какво обича в реалния и идеалния свят 275. Недостатъците 276. Красивите черти у ученика 277.
Астрология и
хиромантия
278.
Американският колеж 279. Ще напишеш! 280. Пост 281. Разплащане на родовата карма 282. Лечение с млечен компрес и вяра 283.
към текста >>
46.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
По онова време тези неща бяха много важни, сега за вас може да са смешни, но тогава всички любовни
романи
започваха със случайни срещи в купето на влака.
Така че нямаше случайни работи. И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето невежество и неразбиране. Пред роднините и пред домашните си казвах, че отивах на вегетариански събор, а аз отивах на събора на Учителя. Една квартирантка и майка ми ме изпратиха официално на гарата, а аз тогава бях млада - на 23 години. Аз се качих на влака заедно с майка ми и придружителката, защото те много държаха, за да видят къде ще бъде настанена дъщеря им и в какво купе ще седне и при кого ще седне.
По онова време тези неща бяха много важни, сега за вас може да са смешни, но тогава всички любовни
романи
започваха със случайни срещи в купето на влака.
А по улицата ако някое младо момиче си изпусне случайно кърпичката то непременно някой господин ще се намери, който да вдигне кърпичката, да изтича да достигне младата госпожица и най-тържествено да й я поднесе. Така започваха случайните запознанства. А отвличанията ставаха на младите госпожици непременно с файтони в непозната посока. Коя госпожица можеше тогава да язди кон? Тогавашното превозно средство бе файтона.
към текста >>
47.
50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ
,
,
ТОМ 5
Хората написват цели
романи
от една единствена опитност, която имат и я разработват, и я разкрасяват, че вмъкват купища герои, докато накрая дойдат до някакъв финал на развръзка и до едно поучение, разбира се ако има такова.
50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ Ето ме отново при Учителя. Вие да не мислите, че аз непрекъснато седя там и всеки ден се отбивам при него. Тези опитности, които разказвам са от 25-годишното ми пребиваване при Учителя.
Хората написват цели
романи
от една единствена опитност, която имат и я разработват, и я разкрасяват, че вмъкват купища герои, докато накрая дойдат до някакъв финал на развръзка и до едно поучение, разбира се ако има такова.
А тук аз ви давам опитност след опитност - това са стъпките от пътя на моето ученичество. Ето тук си спомням едно изказване на Учителя за Шекспир: „Цялото творчество на Шекспир иде да покаже, че има Божие провидение, което бди и въздава възмездие". Ето тук има три неща - Божие провидение, Божието око, което не спи и всичко вижда и записва и накрая Божието възмездие. Ето ви три принципа, залегнали в цялото творчество на Шекспир. А знаете ли колко е голямо неговото творчество, че на един човек не му стига един живот, за да го прочете и изучи.
към текста >>
48.
52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК
,
,
ТОМ 5
Ето пример, тук имаше астролози, после
хироманти
, трето гледачи на кафе, на боб, четвърти гледаха на карти, пети станаха ясновидци и когото хванеха за слушател му разкриваха тайни земни и неземни.
Освен това в Школата имаше противоречия, които идваха не само от нейните членове, но и от самите нас с нашите несъвършенства и разбира се от нашето непослушание към думите на Учителя. Че какви ли нямаше при нас. Това бяха представители и души преминали всички окултни школи на земята, че Източни, че Западни, че африкански, че хималайски и не знам какви си още. Души въплътили се и родили се като българи и дошли при Учителя да учат. Но каквото и да правеха и как да учат, когато все избиваха натам от където бяха дошли и носеха не само влиянията от миналото, но и със своята деятелност се насочваха натам и отклоняваха мнозина.
Ето пример, тук имаше астролози, после
хироманти
, трето гледачи на кафе, на боб, четвърти гледаха на карти, пети станаха ясновидци и когото хванеха за слушател му разкриваха тайни земни и неземни.
На други казваха, че имат възможност да слушат как чрез техните уста говори Духа и човек отстрани като ги гледаше се чудеше от къде накъде дойдоха всички тези неща. А да не говорим за разните медиуми, за спиритизма, който беше се настанил на Изгрева и за още много-много такива отклонения. След заминаването на Учителя се явиха ясновидци и всеки един говореше как чрез него говори Учителя. Явяваха се духове, които взимаха името на Учителя и говореха общи неща, понякога взимаха някаква негова терминология, но ако по-специално човек реши да разучи това, което те говореха ще види, че това не беше никакво знание. Това бяха изречения и приказки наредени едно след друго.
към текста >>
49.
56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
После добави: „
Романите
й са окултни трици, а могат да станат и отрова".
Да не смятате, че ми се е присънило? В никакъв случай. Аз се уплашвам, затичвам се при Учителя и му разказвам всичко. А той ме успокои: „Ти с книгата си ги привлякла онези от Черната ложа. Хвърли я".
После добави: „
Романите
й са окултни трици, а могат да станат и отрова".
Та имах вече две опитности с Учителя с два различни автора и оттогава, когато исках да чета един автор аз го запитвах предварително и той си даваше мнението и едновременно ми казваше каква е задачата на този автор и на неговата литература, какво иде да покаже на света. Имаше много такива случаи на Изгрева с тази окултна литература, докарана отвън и вкарана в България и в библиотеката на Изгрева. Ето ви два случая, когато Учителят ме предпази от големи грешки поради незнание. Така че не мога да бъда упрекната в непослушание. А за другите не мога да кажа.
към текста >>
50.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Мъжът й - Тошо, беше дошъл от някаква далечна окултна школа и се занимаваше с
хиромантия
, гледаше на ръце и затова му казваха "Тошо-гледача".
Тя се казва Тодорка Йорданова Станчева. Беше родена в град Лозенград през месец юни 1900 г. А мъжът й се казваше Тодор Петров Пецанов. Те имаха четири деца, три момичета - Мария, Стефка, Анка и син Димитър. Бяха дошли да зеят на Изгрева.
Мъжът й - Тошо, беше дошъл от някаква далечна окултна школа и се занимаваше с
хиромантия
, гледаше на ръце и затова му казваха "Тошо-гледача".
А жена му се казваше Тодора и не можеше да се справи нито с мъжа си, нито като домакиня, нито като майка на четири деца. Децата пораснаха и всеки тръгна по своя път. Тодора беше малко и повече меди-умична и през устата й излизаха думи, които не бяха нейни и правеше доста поразии. Спомням си веднъж бе застанала на стъпалата, които водеха до горната стая на Учителя, Учителят не искаше да я приеме в това нейно състояние - имаше си съображения. Тя се бе вкопчила в перилата и не искаше да се откачи оттам.
към текста >>
51.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА
,
,
ТОМ 5
Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от
хиромантия
и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете.
Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина". Сега ще ви разкажа и един друг случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат ако не се вземат в предвид неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава при Учителя ежедневно го посещаваха приятелите от Варна и за него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората.
Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от
хиромантия
и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете.
Но се уговорили, че ако той ги излъже и започне да говори разни небивалици то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен, онзи който дойде по време на Школата беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание „Житно зърно" за Школата и беше вещ по различни духовни въпроси, но след като си замина Учителя се обяви срещу него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Но тогава като младежи те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но той ги посрещнал, засмял се и им казал: „Значи вие идвате да ви гледам на ръка ама сте се уговорили, че ако не ви кажа истината ще ми турите един бой, за да ми дойде акъла в главата". Те се сепнали изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план.
към текста >>
52.
198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Но понеже Учителят започва да изнася сказки в България по френология,
хиромантия
и по други окултни духовни въпроси и кръга на посетителите в тези салони се увеличава, то изведнъж свещениците виждат в него човека, който ще им отнеме пасомите от техните храмове.
В онези години той е съветвал това събиране на приятелите да става в църквите където свещениците изпълнявали своите църковни служби. Първите приятели са били изрядни църковници, пеели са много хубаво и са участвали в местните църковни хорове, които по онова време са наброявали от пет до десет човека. Правили са усърдни молитви, коленичили са пред олтарите. Дори са ставали много рано и в пет часа сутринта са събуждали църковните служители да им отварят на здрач църквите. Получил се един невероятен подем и наплив,в църквите в първите години на века.
Но понеже Учителят започва да изнася сказки в България по френология,
хиромантия
и по други окултни духовни въпроси и кръга на посетителите в тези салони се увеличава, то изведнъж свещениците виждат в него човека, който ще им отнеме пасомите от техните храмове.
Силите на противодействие и враговете на Учението, които се намират в Невидимия свят тутакси навлизат и обсебват голяма част от свещеничеството. То се опълчва срещу Учителя. Започва се яростна атака и то от църковните амвони както и повсеместно навън там където по една или друга причина са се събирали повече хора. Онези от приятелите, които са посещавали храмовете тутакси се оттеглят, църквите се изпразват. Изчезва онзи молитвен дух в църквата, който са внесли първите приятели.
към текста >>
53.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 5
След първата им среща с Учителя той им е гледал на ръка понеже в онези години той е четял сказки по
хиромантия
, френология и други окултни науки.
Имаше още две рождени сестри. На 18 години те двамата се запознават с Петър Дънов през 1920 г. където той е държал сказки в Военния клуб в град Пловдив. Те се запознават с Учението посредством техният учител Теню Стефанов, който е бил учител на Жорж още от първо отделение. Теню е бил епитроп в църквата „Света Марина", станал после окултист, теософ и е давал теософска литература на двамата да четат.
След първата им среща с Учителя той им е гледал на ръка понеже в онези години той е четял сказки по
хиромантия
, френология и други окултни науки.
Те са си записали в една бележка предсказанието на Учителя, което впоследствие според Жорж всичко се е изпълнило точ в точ. По онова време в Пловдив е семейството на Петко Епитропов. Там се образувал спиритически кръжок и се занимавали със сеанси като Мария и Жорж са присъствали на тези кръжоци. По онова време Учителят е дал няколко наряда на Мария Радева в смисъл да изкара тридневни пости понеже психически е била уязвима на различни влияния. И след спиритическите сеанси провеждани в Епитропови Мария е била уязвима на различни влияния.
към текста >>
54.
232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ
,
,
ТОМ 5
Савка се увлече по други неща, нея я обожествяваха приятелите за близостта, която имаше с Учителя, която я допусна до себе си, а пък Елена се увлече в своят любовен и драматичен
роман
с Любомир Лулчев.
Да се дешифрира стенографирания материал, когато другите едва ли поглеждаха в тетрадките онова, което сами бяха записали беше един огромен труд. Да се проверяват трите тетрадки, стенограмите от трите стенографки, след това от тях да се прави една дешифрирана беседа беше един огромен труд като всяка една от стенографки-те влагаше своят дан и постепенно беседите бяха дешифрирани. След това те биваха предавани на Паша Теодорова, която от своя страна правеше нова редакция и така получената беседа се предаваше за печат. А това бе колосален труд и аз се чудя как тя издържа на това непосилно бреме. Тя, Паша бе най-работливата, а Савка мързелуваше както и Елена понякога също мързелуваше, но когато я накарваха и пришпорваха тя работеше.
Савка се увлече по други неща, нея я обожествяваха приятелите за близостта, която имаше с Учителя, която я допусна до себе си, а пък Елена се увлече в своят любовен и драматичен
роман
с Любомир Лулчев.
Така че само Паша успя да издържи до края. Савка си замина от този свят през май 1945 г., остана Елена Андреева, която бе впрегната от Борис Николов за една огромна работа и тя успя да дешифрира в разстояние на десет години всички останали не-дешифрирани беседи, те бяха напечатани на пишеща машина в четири екземпляра и така останаха неиздадени и нередактирани, така както ги бе оставил Учителя. Та по тях ще съдите след време за оригиналността на езика на Учителя, както това се вижда от неговите първи беседи „Сила и живот" от I, до V том включително, които томове бяха издадени по стенографски бележки без редакторска намеса. Та Учителят не случайно се грижеше за стенографките като накрая техния труд остана за следващите поколения българи. Тяхната работа беше дело за Бога в преносен и абсолютен случай.
към текста >>
55.
277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ
,
,
ТОМ 5
277. АСТРОЛОГИЯ И
ХИРОМАНТИЯ
Много често в частните разговори и в беседите Учителят споменаваше за астрологията като наука.
277. АСТРОЛОГИЯ И
ХИРОМАНТИЯ
Много често в частните разговори и в беседите Учителят споменаваше за астрологията като наука.
Той говореше за обикновената физическа астрология и споменаваше за онази астрология, която се намираше в Невидимия свят. На Изгрева имаше доста астролози и почти всички бяха взели нашите рождени дати и часове и ние притежавахме т.нар. астрологически карти. Учителят бе споменал също, че човек трябва да знае своите астрологически аспекти, трябва да познава добре с какви капитали идва от миналото, а това са неговите хармонични аспекти в хороскопа му, така също и онези полици, които носи от миналото и сега в този живот трябва да ги изплаща на своите кредитори. А тези полици бяха онези дисхармонични аспекти в неговата астрологическа карта.
към текста >>
Това е, което имам да кажа за твоят хороскоп." Учителят бе говорил многократно и за
хиромантията
и беше дал много ценни напътствия в беседите си, които бяха ключове за едно ново познание, което за пръв път се даваше в съвременната окултна наука.
У тебе е развита повече фантазията. Въображението създава форми, от които може да се изгради нещо трайно, фантазията образува мъгла, а въображението образува облаци, които имат вече форма. Когато реката се превърне в извор, то е по-хубаво. Малкото изворче е за предпочитане пред реката, която всичко завлича. Когато обработва човек желанията си някой път ще върви в посока на течението на реката, а някой път ще отива и против течението.
Това е, което имам да кажа за твоят хороскоп." Учителят бе говорил многократно и за
хиромантията
и беше дал много ценни напътствия в беседите си, които бяха ключове за едно ново познание, което за пръв път се даваше в съвременната окултна наука.
Понякога ние му подавахме ръката си, той взимаше дясната ни ръка, оглеждаше я, понякога слагаше лупата, за да види и някои едва забележими линии и даваше своите напътствия. Така при едно от моите посещения аз си подадох дясната ръка, той я взе, огледа я и ми каза следното: „У тебе хълма на Венера на ръката ти не е много издут. Онези, у които има сладострастие тя е издута и много набраздена. А у тебе е умерена. У теб долината на Марс е силно развита.
към текста >>
56.
279. ЩЕ НАПИШЕШ!
,
,
ТОМ 5
Веднъж Учителят се спря пред мен и каза: „Да пишеш
романи
, ако не
романи
то разкази".
279. ЩЕ НАПИШЕШ! В Школата се занимавах с изучаване Словото на Учителя по начин, който той ми показа от самото начало. Имахме метод и знаех как това трябва да става. Бях завършила Консерваторията, бях дипломирана музикантка, имах познания по много неща и това пораждаше в мен малко самочувствие. Другата ми работа бе да се занимавам с домакинство и да откликвам на всяка нужда на Учителя и да участвувам в разрешаването на някои братски проблеми доколкото можех и доколкото знаех за тях.
Веднъж Учителят се спря пред мен и каза: „Да пишеш
романи
, ако не
романи
то разкази".
Никога не съм чувствувала вътрешна потребност да пиша романи, да се занимавам с писателство, стихове, проза, дори нямах такава наклонност и такъв талант. Но думите на Учителя ме озадачиха и те останаха една неразрешима загадка в моят живот. Имах възможност да наблюдавам живота на хората, които идваха на Изгрева, имах способността да вниквам по-дълбоко в техните опитности, през които минаваха, знаех за някои изказвания на Учителя за техния път и за техните задачи, но смятах, че това не е тема нито за разкази, нито за романи. За мен този живот, който те прекарваха на Изгрева бе свещен и човек може да се докосне до него само с Искреност и с Чистота и да покаже как са се реализирали някои закони от Словото на Учителя в целокупния живот на Изгрева. Веднъж една сестра идва при мен и казва: „Ама вие сте били съвременничка на Учителя, защо не опишете някоя своя опитност?
към текста >>
Никога не съм чувствувала вътрешна потребност да пиша
романи
, да се занимавам с писателство, стихове, проза, дори нямах такава наклонност и такъв талант.
В Школата се занимавах с изучаване Словото на Учителя по начин, който той ми показа от самото начало. Имахме метод и знаех как това трябва да става. Бях завършила Консерваторията, бях дипломирана музикантка, имах познания по много неща и това пораждаше в мен малко самочувствие. Другата ми работа бе да се занимавам с домакинство и да откликвам на всяка нужда на Учителя и да участвувам в разрешаването на някои братски проблеми доколкото можех и доколкото знаех за тях. Веднъж Учителят се спря пред мен и каза: „Да пишеш романи, ако не романи то разкази".
Никога не съм чувствувала вътрешна потребност да пиша
романи
, да се занимавам с писателство, стихове, проза, дори нямах такава наклонност и такъв талант.
Но думите на Учителя ме озадачиха и те останаха една неразрешима загадка в моят живот. Имах възможност да наблюдавам живота на хората, които идваха на Изгрева, имах способността да вниквам по-дълбоко в техните опитности, през които минаваха, знаех за някои изказвания на Учителя за техния път и за техните задачи, но смятах, че това не е тема нито за разкази, нито за романи. За мен този живот, който те прекарваха на Изгрева бе свещен и човек може да се докосне до него само с Искреност и с Чистота и да покаже как са се реализирали някои закони от Словото на Учителя в целокупния живот на Изгрева. Веднъж една сестра идва при мен и казва: „Ама вие сте били съвременничка на Учителя, защо не опишете някоя своя опитност? " Погледнах я, побутнах я по рамото и без да искам изрекох: „Сестра, ако напиша своите опитности за живота на Изгрева то цялото Братство ще се обърне наопаки и трябва да тръгне да се движи обратно".
към текста >>
Имах възможност да наблюдавам живота на хората, които идваха на Изгрева, имах способността да вниквам по-дълбоко в техните опитности, през които минаваха, знаех за някои изказвания на Учителя за техния път и за техните задачи, но смятах, че това не е тема нито за разкази, нито за
романи
.
Бях завършила Консерваторията, бях дипломирана музикантка, имах познания по много неща и това пораждаше в мен малко самочувствие. Другата ми работа бе да се занимавам с домакинство и да откликвам на всяка нужда на Учителя и да участвувам в разрешаването на някои братски проблеми доколкото можех и доколкото знаех за тях. Веднъж Учителят се спря пред мен и каза: „Да пишеш романи, ако не романи то разкази". Никога не съм чувствувала вътрешна потребност да пиша романи, да се занимавам с писателство, стихове, проза, дори нямах такава наклонност и такъв талант. Но думите на Учителя ме озадачиха и те останаха една неразрешима загадка в моят живот.
Имах възможност да наблюдавам живота на хората, които идваха на Изгрева, имах способността да вниквам по-дълбоко в техните опитности, през които минаваха, знаех за някои изказвания на Учителя за техния път и за техните задачи, но смятах, че това не е тема нито за разкази, нито за
романи
.
За мен този живот, който те прекарваха на Изгрева бе свещен и човек може да се докосне до него само с Искреност и с Чистота и да покаже как са се реализирали някои закони от Словото на Учителя в целокупния живот на Изгрева. Веднъж една сестра идва при мен и казва: „Ама вие сте били съвременничка на Учителя, защо не опишете някоя своя опитност? " Погледнах я, побутнах я по рамото и без да искам изрекох: „Сестра, ако напиша своите опитности за живота на Изгрева то цялото Братство ще се обърне наопаки и трябва да тръгне да се движи обратно". „Ами как така да се обърне обратно? " „Обратно трябва да се върне до мястото и времето, от където бе направено отклонението от Школата на Учителя и чак тогава всеки един трябва да тръгне по своят житейски път и да го извърви като ученик на Учителя." Да, трябваше да се върнат всички обратно.
към текста >>
Учителят веднъж ме спря и каза: „Да напишеш
роман
от твоя живот".
По този начин личността отива на заден план, тя се явява само като едно действуващо лице на сцената на живота, но всъщност важното е вътрешният човек, който е поставен да се учи от духовните закони на Битието. Тогава опитността на дадена личност остава назад, а изпъкват методите и законите дадени от Словото на Учителя. Не зная дали ще успея в това свое начинание, което не можах да го изпълня по младите си години поради различни събития. Но тези опитности бяха диктувани от мен цяло десетилетие и те идваха чрез спомените ми направо от пространството, влизаха в мен, оживяваха и задвижваха живи картини от живота на Школата. Дано съм ги предала правилно и дано не изневеря на повелята на Учителя.
Учителят веднъж ме спря и каза: „Да напишеш
роман
от твоя живот".
Аз го гледам, мигам, как така да напиша роман, та аз не съм писателка и нямам писателско кредо? Учителят ме изгледа и повтори два пъти: „Да напишеш роман от твоя живот". Отново мигам, гледам Учителя и срамежливо казвам: „Учителю, не мога да го напиша. Аз не съм писателка". А той твърдо и строго ми говори: „Ще напишеш!
към текста >>
Аз го гледам, мигам, как така да напиша
роман
, та аз не съм писателка и нямам писателско кредо?
Тогава опитността на дадена личност остава назад, а изпъкват методите и законите дадени от Словото на Учителя. Не зная дали ще успея в това свое начинание, което не можах да го изпълня по младите си години поради различни събития. Но тези опитности бяха диктувани от мен цяло десетилетие и те идваха чрез спомените ми направо от пространството, влизаха в мен, оживяваха и задвижваха живи картини от живота на Школата. Дано съм ги предала правилно и дано не изневеря на повелята на Учителя. Учителят веднъж ме спря и каза: „Да напишеш роман от твоя живот".
Аз го гледам, мигам, как така да напиша
роман
, та аз не съм писателка и нямам писателско кредо?
Учителят ме изгледа и повтори два пъти: „Да напишеш роман от твоя живот". Отново мигам, гледам Учителя и срамежливо казвам: „Учителю, не мога да го напиша. Аз не съм писателка". А той твърдо и строго ми говори: „Ще напишеш! " Направо ми заповяда.
към текста >>
Учителят ме изгледа и повтори два пъти: „Да напишеш
роман
от твоя живот".
Не зная дали ще успея в това свое начинание, което не можах да го изпълня по младите си години поради различни събития. Но тези опитности бяха диктувани от мен цяло десетилетие и те идваха чрез спомените ми направо от пространството, влизаха в мен, оживяваха и задвижваха живи картини от живота на Школата. Дано съм ги предала правилно и дано не изневеря на повелята на Учителя. Учителят веднъж ме спря и каза: „Да напишеш роман от твоя живот". Аз го гледам, мигам, как така да напиша роман, та аз не съм писателка и нямам писателско кредо?
Учителят ме изгледа и повтори два пъти: „Да напишеш
роман
от твоя живот".
Отново мигам, гледам Учителя и срамежливо казвам: „Учителю, не мога да го напиша. Аз не съм писателка". А той твърдо и строго ми говори: „Ще напишеш! " Направо ми заповяда. Наистина аз не можах да напиша роман, но аз исках да напиша историята за вътрешната Школа на Учителя.
към текста >>
Наистина аз не можах да напиша
роман
, но аз исках да напиша историята за вътрешната Школа на Учителя.
Учителят ме изгледа и повтори два пъти: „Да напишеш роман от твоя живот". Отново мигам, гледам Учителя и срамежливо казвам: „Учителю, не мога да го напиша. Аз не съм писателка". А той твърдо и строго ми говори: „Ще напишеш! " Направо ми заповяда.
Наистина аз не можах да напиша
роман
, но аз исках да напиша историята за вътрешната Школа на Учителя.
А как да напиша за нея, когато учениците в тази Школа бяха въглените от една жарава и от един огън, който гореше и през деня, и през нощта на Изгрева. Учителят бе ни показал навремето, че да борави човек с въглени и с жарава трябва да има маша, а аз я нямах тази маша. Трябваше да се изнесе живота на Школата не като роман, а като низ от опитности от моят път. Аз все отлагах с годините, но Небето ми изпрати един помощник и ето аз сега диктувам, а той записва, събира по-малко опитности от мен, събира ги и всяка седмица си пълни торбата с някоя и друга опитност. Дано ги предаде както трябва, че да се види вътрешният път на ученика в Школата на Учителя.
към текста >>
Трябваше да се изнесе живота на Школата не като
роман
, а като низ от опитности от моят път.
А той твърдо и строго ми говори: „Ще напишеш! " Направо ми заповяда. Наистина аз не можах да напиша роман, но аз исках да напиша историята за вътрешната Школа на Учителя. А как да напиша за нея, когато учениците в тази Школа бяха въглените от една жарава и от един огън, който гореше и през деня, и през нощта на Изгрева. Учителят бе ни показал навремето, че да борави човек с въглени и с жарава трябва да има маша, а аз я нямах тази маша.
Трябваше да се изнесе живота на Школата не като
роман
, а като низ от опитности от моят път.
Аз все отлагах с годините, но Небето ми изпрати един помощник и ето аз сега диктувам, а той записва, събира по-малко опитности от мен, събира ги и всяка седмица си пълни торбата с някоя и друга опитност. Дано ги предаде както трябва, че да се види вътрешният път на ученика в Школата на Учителя. За мен това е важното, а че тук участвувах и аз - нали трябваше да го има такъв човек, който да бе заел това място, на което аз бях. Но че не съм представена някой път в благоприятна светлина, то това бяха сенките на един образ, за да се покаже светлината на слънцето, а това бе Божествения Дух в лицето на Учителя. Дано се сбъднат пророческите думи на Учителя: „Ще напишеш!
към текста >>
57.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
Неповторими са страниците от
романа
„Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа.
" Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят? Те всички са били дълбоко религиозни и озарени свише. Те са били истински служители на Бога. Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века. Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата?
Неповторими са страниците от
романа
„Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа.
Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!? И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?! Ами какво да кажем пък за онези адепти - възвишени същества, за които говори Учителят, служители и съработници на Бога, които са участвували и участвуват в създаването на Вселената и на нашата земя?! Но аз се отвлякох.
към текста >>
58.
34. НА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА МИНУТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
34. НА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА МИНУТА За да не се превърне описанието ми в
роман
на моя личен живот, много подробности пропущам, за да дам предимство само на онези моменти, свързани с Учителя, с идеите на Бялото Братство.
34. НА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА МИНУТА За да не се превърне описанието ми в
роман
на моя личен живот, много подробности пропущам, за да дам предимство само на онези моменти, свързани с Учителя, с идеите на Бялото Братство.
Ползувах домашен отпуск и на път за Арбанаси се отбих в София да се видя с Учителя. Пред входа на приемната на Учителя се бяха събрали няколко братя. Чакаха ред да се срещнат с Учителя. Аз ги помолих да ми отстъпят, да ги прередя и вляза преди тях, като им казах, че никак няма да се бавя. „Искам само да се обадя на Учителя и да се сбогувам.
към текста >>
59.
40. ХИРОМАНТИЯ И ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
40.
ХИРОМАНТИЯ
И ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ Обичах да изучавам
хиромантията
.
40.
ХИРОМАНТИЯ
И ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ Обичах да изучавам
хиромантията
.
Това, което беше написано в една книжка-превод, бях научила наизуст за линиите на ръката. Изваждах всичко, което беше казал Учителят за хиромантията. Следващият етап бе да проверявам чрез ръцете на приятелите какво зная и какво трябваше да науча. Всеки искаше да знае за себе си и за съдбата си, затова всеки протягаше ръка от любопитство или от нужда. Прочух се като добра гледачка на ръка.
към текста >>
Изваждах всичко, което беше казал Учителят за
хиромантията
.
40. ХИРОМАНТИЯ И ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ Обичах да изучавам хиромантията. Това, което беше написано в една книжка-превод, бях научила наизуст за линиите на ръката.
Изваждах всичко, което беше казал Учителят за
хиромантията
.
Следващият етап бе да проверявам чрез ръцете на приятелите какво зная и какво трябваше да науча. Всеки искаше да знае за себе си и за съдбата си, затова всеки протягаше ръка от любопитство или от нужда. Прочух се като добра гледачка на ръка. Смятах, че съм напреднала много. Така веднъж пожелах да видя ръката на художника Борис Георгиев, който бе рисувал Учителя и беше прочут художник в нашите братски среди както и в света.
към текста >>
Вече имах друго знание за
хиромантията
.
Те са отдолу, които са действени и не се виждат. Те са отдолу под кожата. А има и такива линии, които са невидими и които са над кожата и които също не се виждат и които са живи и действени. Затова трябват отворени очи и отворени уши да се види и разучи космическия живот извън човека и вътре в човека". Поблагодарих на Учителя и си тръгнах.
Вече имах друго знание за
хиромантията
.
А Борис Георгиев продължаваше да рисува и да се изкачва по стъпалата на един преуспяващ художник. Неговите живи линии водеха по този път.
към текста >>
60.
45. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Но духът, който беше в нея, той пророкуваше за моята ръка, а не нейните познания по
хиромантия
.
45. ЦАНКА ЕКИМОВА С Цанка Екимова се познавам от 1970 г. Прие ме радушно след като разбра, че съм приет в дома на рождения й брат Борис. Спомням си, че се запознахме с нея на една екскурзия на Витоша и поиска да ми види дясната ръка. Разгледа я и каза някои неща, които бяха пророчески.
Но духът, който беше в нея, той пророкуваше за моята ръка, а не нейните познания по
хиромантия
.
А това е една голяма разлика. По това време тя прихождаше в София и отсядаше по няколко месеца в дома на другия й брат Стефан. Всеки свободен ден тя употребяваше за преписване на извадки от Словото на Учителя по различни теми, които тя бе изваждала на времето. Тя ги изваждаше на пишеща машина по четири-пет екземпляра, а бай Юрдан с едно шило и голяма игла и здрав конец ги подвързваше. Беше добродушен старец.
към текста >>
61.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Този
роман
е цяло откровение за всички, които го четат.
Той каза, че за да свикне братчето ви да диша през носа най-хубаво е да прави упражнения: в определени минути планомерно, съзнателно да диша през носа си, макар и с големи усилия от своя страна. И така това постепенно ще му стане навик. Това е дело на навика. Чрез обратния навик, чрез упражнение човек добива нови привички. Четох „Глупецът" от Келерман.
Този
роман
е цяло откровение за всички, които го четат.
Вие вече знаете, че младежкият събор почва на 14 август, общият на 19, а след това ще има екскурзия до Мусала. По-долу ще ви приведа някои мисли от последните лекции и беседи на Учителя: „В природата има еднообразие за хората, които не спазват Божия закон. Втори път, ако дойдат без да работят сега, пак ще приличат на сегашното си състояние. Дето има съпротивление, човешката мисъл се развива. Тогаз защо са тези мъчнотии?
към текста >>
Най-хубаво е
романите
на Крижановска да се четат по хронологическия ред на написването им, но понеже този ред не го знаем, можем да ги четем както искаме.
Димитрина, Борис Пенев и всички други приятели. С братски поздрав: Боян Боев Адрес: Б. Боев, булевард „Дондуков", № 71 - София. София, 23.IХ.1927 г. Любезна сестро, Получих двете ви писма.
Най-хубаво е
романите
на Крижановска да се четат по хронологическия ред на написването им, но понеже този ред не го знаем, можем да ги четем както искаме.
Разбира се, само при приложенията трябва да се спази ред: „Гневът Божий" трябва да се чете след „Маги". Скоро ще ви изпратя на френски „La mission des Jnder" (за Агарта). Преди няколко деня ви изпратих първия номер от астрономическата библиотека. На Изгрева е много красиво сега: също като пролет. Гледката става особено красива от новата трева, която поникна.
към текста >>
Днес ви изпращам още два
романа
от Крижановска: „Гнев Божий" и „Немезида", От нея има още следните
романи
: „На рубеж", „Царица Хатасу", „С неба на землю", „Голгота женщинь", „Адская чарь", „Фараон Манефта", „В инном мир", „Железньш канцлер древняго Египта", „Бенедиктинское аббатство", „Паутина", „Смерть планетм", „Завоеватели" и пр.
В неделя преди обяд се чете в салона беседа, а вечерта лекция от Младежкия клас. След обяд имаме концерт. Имаме много гости, между които и 5 ^ 6 души вегетарианци, привърженици на Толстоевите идеи. Една от тях е работила в колонията им при Мечкюр до Пловдив. Напоследък идат доста гости на Изгрева, например дойде един руски поет-мистик Колосовски, ученици от една прогимназия с учители и учителки и пр.
Днес ви изпращам още два
романа
от Крижановска: „Гнев Божий" и „Немезида", От нея има още следните
романи
: „На рубеж", „Царица Хатасу", „С неба на землю", „Голгота женщинь", „Адская чарь", „Фараон Манефта", „В инном мир", „Железньш канцлер древняго Египта", „Бенедиктинское аббатство", „Паутина", „Смерть планетм", „Завоеватели" и пр.
Те се печатани преди войната в Петербург, но сега са изчерпани. Сега се препечатват наново в Берлин и Рига, но всички още не са препечатани. Сърдечен поздрав до домашните ви и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев Из разговор с Учителя: „Ще изучавате вашите чувства. Наука е това.
към текста >>
Романите
от Крижановска получих.
Радваме се, че Школата в сряда почна. Онзи ден (на 9. т. м.) Учителят държа първата си лекция в общия клас. Тогаз се раздадоха и съборните беседи с упътванията за наряда, от които вярвам, да сте вече получили. Учителят особено наблегна на важността на тая година и важността от изпълнението на наряда.
Романите
от Крижановска получих.
Изпращах ви „Паутина". Тези дни чета по хиромантия. Сърдечен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев София, 3.ХII.1927 г.
към текста >>
Тези дни чета по
хиромантия
.
м.) Учителят държа първата си лекция в общия клас. Тогаз се раздадоха и съборните беседи с упътванията за наряда, от които вярвам, да сте вече получили. Учителят особено наблегна на важността на тая година и важността от изпълнението на наряда. Романите от Крижановска получих. Изпращах ви „Паутина".
Тези дни чета по
хиромантия
.
Сърдечен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев София, 3.ХII.1927 г. Любезна сестро, В руската книжарница получиха трилогията на Крижановска. Трите романа заедно струват 330 лв.
към текста >>
Трите
романа
заедно струват 330 лв.
Тези дни чета по хиромантия. Сърдечен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев София, 3.ХII.1927 г. Любезна сестро, В руската книжарница получиха трилогията на Крижановска.
Трите
романа
заедно струват 330 лв.
Понеже ги получих преди една седмица, вярвам, че след 5 ^ 6 деня ще пристигнат. Има и една руска хиромантия (200 лв.). Ако желаете, мога да пратя и нея. Тук има изложба от Борис Георгиев. Картини проникнати от новия дух.
към текста >>
Има и една руска
хиромантия
(200 лв.).
С братски поздрав: Б. Боев София, 3.ХII.1927 г. Любезна сестро, В руската книжарница получиха трилогията на Крижановска. Трите романа заедно струват 330 лв. Понеже ги получих преди една седмица, вярвам, че след 5 ^ 6 деня ще пристигнат.
Има и една руска
хиромантия
(200 лв.).
Ако желаете, мога да пратя и нея. Тук има изложба от Борис Георгиев. Картини проникнати от новия дух. Той скоро ще държи сказка на тема „Изкуство и живот". След свършването на изложбата на 10 декември ще посети „Изгрева".
към текста >>
Харесва ли ви се руската
хиромантия
?
Борис Георгиев е устроил втора изложба в Пловдив. И самият той е там. Ще се върне след десетина дена. Тогаз ще говоря с него за репродукциите и ще ви пиша. Получих „Паутина".
Харесва ли ви се руската
хиромантия
?
Изпращам ви новата песен „Тъги скърби". Другата песен „Син Божий" не е още нотирана. И песента „Изворът на живота" не е още готова. Сега, когато пеем в салона песните, едновременно свири и един малък оркестър. Вие коя част от човешкото лице ще си изберете за проучаване?
към текста >>
62.
3. ЛОДКАТА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
След като лодката бе готова, тя също се заключваше с катинар, защото много бяха желаещите за
романтични
разходки с нея по езерото.
Водата студена, езерото дълбоко и всеки момент детето ще се удави. Тогава един приятел от Русе брат Никола Николов, също като мене моряк и плувал по водите на Дунав, веднага се съблече, хвърли се във водата, извади детето и го спаси. След това го заведоха в банята да се напари с топла вода и го наливаха са се напие с гореща вода. Там имахме две бани направени от платнища и се къпехме с гореща вода, която получавахме от собственоръчно направени бойлери, направени от братята, а затопляхме водата с дърва от клек. Имахме вече такъв инцидент и вече сала се заключваше с катинар.
След като лодката бе готова, тя също се заключваше с катинар, защото много бяха желаещите за
романтични
разходки с нея по езерото.
Тази лодка се оказа толкова стабилна, че и да искаш не можеш да я обърнеш. Тогава решихме да я пуснем свободно за разходки по езерото при едно условие: който я вземе ще отиде до чешмичката да напълни десетина-петнадесет кофи за вода и да ги закара до кухнята. С това условие задавихме с вода кухнята, защото приятелите изпитваха удоволствие да носят вода като се возят с лодката. След това много пъти сме канили Учителя да се вози в лодката. Има направени много снимки с тази лодка.
към текста >>
Освен, че ни свърши полезна работа, то с нея задоволихме една своя мечта за
романтика
, където човек сам гребе с греблата своята лодка и я направлява във водите на своя днешен и утрешен живот.
Тези снимки и до сега висят на стената над моето легло. Приятно ми е да ги гледам и да се връщам към онези млади години. След като свършваше лагера лодката я скривахме между скалите и я заравяхме, защото туристи и рибари можеха да я повредят. Когато започваше лагера на Рила, ние я изваждахме от затрупалите камъни и на ръце отново я поставяхме в езерото. Тази лодка ни изкара доста години.
Освен, че ни свърши полезна работа, то с нея задоволихме една своя мечта за
романтика
, където човек сам гребе с греблата своята лодка и я направлява във водите на своя днешен и утрешен живот.
Колко въздишки, колко блянове прекарахме с тази лодка. Имаше много несбъднати мечти и блянове в нашият младежки живот. Но това вкупом се събираше в общия братски живот на Братството, което бе на Рила заедно с Учителя. За вас това е само една снимка на брат Крум по млади години с Учителя. Но за мен това е живот славен и преславен, защото бе живот, когато Великият Учител пребиваваше в плът и чрез Дух между българите и славянството и бе с нас на Рила.
към текста >>
63.
11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Музиканти, поети, писатели,
хироманти
, френолози и астролози - всички се надпреварваха в усвояване на знание от Учителя.
Дали за удара срещу Учителя или за удара срещу Братството? През времето на Учителя ударът срещу Братството не се повтори, но след заминаването на Учителя ударът се повтори и разруши Братството и Изгрева. На времето около Учителя всичко вреше и кипеше. Онзи, който трябваше да се опече се опичаше, онзи, който трябваше да уври - увираше, онзи, който трябваше да узрее - узряваше. Нямаше застой, а всичко бе в движение.
Музиканти, поети, писатели,
хироманти
, френолози и астролози - всички се надпреварваха в усвояване на знание от Учителя.
Учиха това, което бе писано в книгите и после отиваха и запитваха Учителя. И Той даваше своето мнение и становище. Ето тези неща трябваше да се запишат и изнесат. Но всички приятели ги знаеха за себе си, разказваха ги понякога при някои случаи и толкова. А трябваше да се запишат и опишат, за да се знае какво е казал Учителят при различни случаи.
към текста >>
64.
13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Обикновено Учителят ме караше да Му пея руски
романси
в салона.
По-важно е при всички случаи да изпълняваш Волята Божия, защото Бог управлява и двете ложи". А аз стоя пред Бога и слушах Неговите съвети и не изпълних нищо, дори когато бях ту в една посока, ту в друга посоча насочен от силите, които преминаха през мен. Е, сега какво ще кажете? Случаен ли беше Симеон-дякона на Изгрева при Учителя? Бях голямо изпитание за Учителя.
Обикновено Учителят ме караше да Му пея руски
романси
в салона.
Аз ги бях научил към десетина. Веднъж Учителят е седнал с Катя Грива и ми казва: „Ха, братът сега ще ни изпее някой руски романс". Тогава имаше много хубави руски романси. Пял съм Му и братски песни „Излязъл е сеяч да сее". По едно време Учителят ми каза, че трябва да вземам уроци по солфеж.
към текста >>
Веднъж Учителят е седнал с Катя Грива и ми казва: „Ха, братът сега ще ни изпее някой руски
романс
".
Е, сега какво ще кажете? Случаен ли беше Симеон-дякона на Изгрева при Учителя? Бях голямо изпитание за Учителя. Обикновено Учителят ме караше да Му пея руски романси в салона. Аз ги бях научил към десетина.
Веднъж Учителят е седнал с Катя Грива и ми казва: „Ха, братът сега ще ни изпее някой руски
романс
".
Тогава имаше много хубави руски романси. Пял съм Му и братски песни „Излязъл е сеяч да сее". По едно време Учителят ми каза, че трябва да вземам уроци по солфеж. И ме изпрати при Морфова. На следващия ден Учителят в клас каза, че всички имаме нужда от уроци по солфеж.
към текста >>
Тогава имаше много хубави руски
романси
.
Случаен ли беше Симеон-дякона на Изгрева при Учителя? Бях голямо изпитание за Учителя. Обикновено Учителят ме караше да Му пея руски романси в салона. Аз ги бях научил към десетина. Веднъж Учителят е седнал с Катя Грива и ми казва: „Ха, братът сега ще ни изпее някой руски романс".
Тогава имаше много хубави руски
романси
.
Пял съм Му и братски песни „Излязъл е сеяч да сее". По едно време Учителят ми каза, че трябва да вземам уроци по солфеж. И ме изпрати при Морфова. На следващия ден Учителят в клас каза, че всички имаме нужда от уроци по солфеж. И всички тръгнаха да учат и да вземат уроци по солфеж.
към текста >>
65.
8. ПОЛИЦИТЕ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
8. ПОЛИЦИТЕ Веднъж около Учителя се бяха събрали приятели и стана дума за науката
хиромантия
, доколко тя е вярна и доколко може да тълкува миналото и да предсказва бъдещето на човека.
8. ПОЛИЦИТЕ Веднъж около Учителя се бяха събрали приятели и стана дума за науката
хиромантия
, доколко тя е вярна и доколко може да тълкува миналото и да предсказва бъдещето на човека.
Тогава Учителят започна да си служи с примери, като започна на всеки един от присъствуващите да му разглежда линиите на ръцете и да дава своя преценка. Дойде ред и на ръцете на Симеон Арнаудов. Той започна да Му показва някои линии на пръстите и накрая обобщи: „Братът има много полици да плаща". Аз като чух това се уплаших и избягах, да не би и на мене да каже същото. А по-късно Савка ми прочете от стенограмата си какво е казал Учителят за мен: „Тя обича хората".
към текста >>
66.
13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
И като имахме гости ние се строявахме и баща ми молеше да изпеем някои стари
романси
.
А тя била на среща с Дико, бъдещия й съпруг. Изяде две такива плесници, че й тече кръв от носа. Милка ходеше често при Линчето да й помага. Всички имахме хубави гласове. Сашка - много хубав и сочен сопран, Линчето - алт, Милка и аз - сопран, а имахме и две китари, на които свиреше Линчето.
И като имахме гости ние се строявахме и баща ми молеше да изпеем някои стари
романси
.
Бяхме цял хор. Преди да отиде Славчо, а той пееше тенор, а той учеше във II мъжка гимназия. Линчето завърши I девическа гимназия. За войниклъка на Славчо нищо не помня. Май че не е бил войник.
към текста >>
67.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Написал е също
романа
„Албигоя" в 323 страници с тема обединение на цялото човечество в едно семейство.
Програма на литературната част на инициативната вечер на 10.V.1956 г. Въпроси, поставяни на Учителя в Държавна сигурност на 2.11.1937 г. Въпроси и отговори съхранени в Жорова папка, също съхранени поздрави за Новата година към всички през 1914 г. в Търново - също в папка. Лично негови много стихотворения в папка.
Написал е също
романа
„Албигоя" в 323 страници с тема обединение на цялото човечество в едно семейство.
Братски и сестрински писма от Учителя в папка. Ценни мисли от Учителя I, II и III част. При един конкурс за портрети той е получил златен и бронзов медал за най-добра снимка. Участвувал е в много фото-изложби с голям формат снимки. Имаше сейф в БНБ, където съхранявал романа си „Албигоя", ценни материали като медали и др., поезия.
към текста >>
Имаше сейф в БНБ, където съхранявал
романа
си „Албигоя", ценни материали като медали и др., поезия.
Написал е също романа „Албигоя" в 323 страници с тема обединение на цялото човечество в едно семейство. Братски и сестрински писма от Учителя в папка. Ценни мисли от Учителя I, II и III част. При един конкурс за портрети той е получил златен и бронзов медал за най-добра снимка. Участвувал е в много фото-изложби с голям формат снимки.
Имаше сейф в БНБ, където съхранявал
романа
си „Албигоя", ценни материали като медали и др., поезия.
Има диапозитиви и филми от Рила, Пирин, Витоша, Симеоново при всички сезони на годината, също правеше семейни филми на децата си. Много от филмите са иззети заедно с беседи от Учителя и два филма на Учителя от МВР (милицията), които до ден днешен не са върнати. Три пъти са правени обиски в къщата ни след смъртта му през 1979 г, като при тях са били иззети филми. На много концерти на изтъкнати композитори той е правил записи с неговото Дитачи". Жорж тихо и незабелязано си вършеше огромната работа като фотограф, като писател, като преводач, като критик, добър домакин, отличен съпруг и баща.
към текста >>
68.
2. ХИРОМАНТИЯ
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
2.
ХИРОМАНТИЯ
Добре, но в града се говореше много лошо за Учителя, проверени и непроверени неща, всичко, каквото можеха да кажат лошите езици и нашите не ме пущаха да ида на Изгрева.
2.
ХИРОМАНТИЯ
Добре, но в града се говореше много лошо за Учителя, проверени и непроверени неща, всичко, каквото можеха да кажат лошите езици и нашите не ме пущаха да ида на Изгрева.
Но аз се наредих веднъж с дъщерята на една наша комшийка и дойдохме на Изгрева. Комшийката беше майката на артистката Ваня Димитрова - Саша Димитрова. Аз съм учила в немско училище, френски колеж и американски колеж. След това в музикалната академия. Пианистка бях и след това заминах за Италия и почнах пеене.
към текста >>
69.
3. В БРАТСТВОТО
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Тогава Влад ми даде литература най-различна и по физиогномика,
хиромантия
и астрология, въобще той ме посвети в много неща.
3. В БРАТСТВОТО Все пак аз започнах да си ходя горе на Изгрева. Веса Несторова не ме запозна с Влад Пашов и Димитрий Стоянов, но аз като ги срещнах веднъж им казах, че съм помолила Веса да ме запознае с тях. Влад беше много разположен.
Тогава Влад ми даде литература най-различна и по физиогномика,
хиромантия
и астрология, въобще той ме посвети в много неща.
Цялата си библиотека ми остави на разположение и аз с тях ходех след това на Симеоново. За Рила Димитрий ми отстъпи палатката си. След заминаването на Учителя ходех всяка година на Рила, направих си палатка и летувах там. Хубаво беше при огньовете, но аз не бях много контактна. Та това ми бе срещата с Учителя.
към текста >>
С Влад бяхме превели една
хиромантия
и нея му я вземаха при обиск.
Искаше да ми предава. После имаше един брат Кирил Икономов. В Пловдив сме давали концерти, във Варна с Кирил Икономов. С Веса Несторова сме правили преводи на окултна литература. Не мога да си спомня вече книгите, които сме превеждали.
С Влад бяхме превели една
хиромантия
и нея му я вземаха при обиск.
Авторът бе Кейро, една много голяма. Родена съм през 1908 година на 31.XII. в 6.40 ч. Баща ми е записвал. Новогодишен подарък бях.
към текста >>
В тази книга имаше и френология, и
хиромантия
.
Ами шест деца е родила, да не е лесно да се отгледат. Бях въведена в Учението на Учителя от Влад Пашов. Той имаше богата библиотека с наша и чужда литература. Даже имах няколко книги от библиотеката на Учителя, които преведох на български, но не мога да си спомня заглавията. Едната беше физиогномика, Крум Въжаров ми я даде, но това беше след заминаването на Учителя.
В тази книга имаше и френология, и
хиромантия
.
Чрез тях аз се запознах с тези науки и ги превеждах. Превеждах и друга окултна литература, както и други беседи от Щайнер, също и от Макс Хайндел, от Розенкройцерите в Америка. През цялото време на комунистическия режим аз събирах една група у дома астролози и окултисти, а може би повече от 50 години. Винаги бях предупреждавана от Драга Михайлова, че на моя отговорност ги събирам, че е забранено събирането ни и че мога да пострадам. На тези събрания идваха Методи Константинов, Крум Въжаров, Влад Пашов, Петър Манев и Петър Филипов е идвал, той в началото идваше, после към края - не, един Бояджиев от града, Начо Петров, Петър Димков.
към текста >>
70.
8. НА ИЗГРЕВА ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Пък си помислих: да, но аз не разбирам нищо от
хиромантйя
, за да преценя.
Или пък се е облякъл така, за да не се простуди. Също по това време аз се хранех на братския стол на обед. Навярно съм помагала при сипването, защото аз се навъртах около мястото, където беше Учителят, където седеше. Мина ми мисълта, дали Учителят ще живее дълго още, дали има дълъг живот, нещо подобно. И като Го наблюдавах, Той така си обърна дланта към мен като говореше с някого, застанал пред него, че аз можех много добре да видя линиите на ръката Му, защото бях много наблизо.
Пък си помислих: да, но аз не разбирам нищо от
хиромантйя
, за да преценя.
Исках да се срещна с Учителя, но когато отидох ми казаха, че е в градината при лозичката. Това беше след моето боледуване от воден плеврит. Учителят беше дал наставление за лекуването ми и аз се излекувах. В тая връзка носех своя десятък в плик. Като отидох целунах Му ръка и Му предадох плика.
към текста >>
71.
33. Чайникът и предсказанията
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Тодор-
хироманта
го наричахме.
Теглят я. Толкова излиза. „Ами тоз лимон колко грама е? “ „Еди колко.“ Мерят го толкова излиза. Изпитваше и проверяваше.
Тодор-
хироманта
го наричахме.
В.К.: Тошо-гледача да не е? Г.Д.: Гледача. Тодор-гледача. В.К.: А, на Тодора мъжът й. Тодор-гледача непрекъснато изпитваше Учителят. Г.Д.: Провокираше.
към текста >>
72.
12. Астрология и френология на Изгрева
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Изобщо обръщал е внимание на тая част от лекциите и беседите на Учителя където Учителят дава разяснения на френологията, на астрологията, на
хиромантията
, на тия окултни науки, които имат пряко отношение към индивида - към тялото, към мозъка и природата.
12. АСТРОЛОГИЯ И ФРЕНОЛОГИЯ НА ИЗГРЕВА Сега бай Иван в своя си живот, живота му във връзка с Братството, че освен лекциите, които е слушал от Учителя, той се е занимавал с астрология.
Изобщо обръщал е внимание на тая част от лекциите и беседите на Учителя където Учителят дава разяснения на френологията, на астрологията, на
хиромантията
, на тия окултни науки, които имат пряко отношение към индивида - към тялото, към мозъка и природата.
Бай Иван е имал привилегията, че Учителят му е предложил да му предава астрология лично на него. Бай Иван е учил астрология, занимавал се е с тая наука и непълнотите, невероятните работи в тая наука, където са се издавали много литература е навлизала у нас от запад и от западните окултисти, бай Иван я е прочел, но е чувствал, че има нещо в нея не в ред. Попълвал е празнотите с всичко, което е научавал от беседите, което е държал Учителят и в които има на много места астрология, хиромантия, френология, физиогномия. И как Учителят вероятно е разбрал, че бай Иван се занимава с това, може бай Иван и да ми е казал, но аз сигурно съм и забравил как е станало, но туй го помня много добре, че Учителят веднъж му казва: „Ама ти искаш ли да учиш астрологията? “ И Той го е викал и му е определял времето кога да отива при Него в приемната.
към текста >>
Попълвал е празнотите с всичко, което е научавал от беседите, което е държал Учителят и в които има на много места астрология,
хиромантия
, френология, физиогномия.
12. АСТРОЛОГИЯ И ФРЕНОЛОГИЯ НА ИЗГРЕВА Сега бай Иван в своя си живот, живота му във връзка с Братството, че освен лекциите, които е слушал от Учителя, той се е занимавал с астрология. Изобщо обръщал е внимание на тая част от лекциите и беседите на Учителя където Учителят дава разяснения на френологията, на астрологията, на хиромантията, на тия окултни науки, които имат пряко отношение към индивида - към тялото, към мозъка и природата. Бай Иван е имал привилегията, че Учителят му е предложил да му предава астрология лично на него. Бай Иван е учил астрология, занимавал се е с тая наука и непълнотите, невероятните работи в тая наука, където са се издавали много литература е навлизала у нас от запад и от западните окултисти, бай Иван я е прочел, но е чувствал, че има нещо в нея не в ред.
Попълвал е празнотите с всичко, което е научавал от беседите, което е държал Учителят и в които има на много места астрология,
хиромантия
, френология, физиогномия.
И как Учителят вероятно е разбрал, че бай Иван се занимава с това, може бай Иван и да ми е казал, но аз сигурно съм и забравил как е станало, но туй го помня много добре, че Учителят веднъж му казва: „Ама ти искаш ли да учиш астрологията? “ И Той го е викал и му е определял времето кога да отива при Него в приемната. И там му е говорил за астрологията и бай Иван мисля, че е един от малкото, на които Учителят пряко е давал знания по астрология. Веднъж когато бай Иван е бил на изпитание по отношение на материалните средства, Учителят го среща случайно и му казва: „Ами ти, като правиш хороскопи вземаш ли пари? “ Бай Иван казал: „Не, не вземам пари.“ „Ами защо да не вземаш пари?
към текста >>
Понеже бай Иван се занимаваше с окултни науки, то основната наука е астрологията, но тя винаги върви заедно и с
хиромантия
и с френология и с физиогномия, с всичко.
Може да се помисли. Трябва този свитък от 400-500 листа, заедно с онази тетрадка, която имах и заедно с други неща, за които може да се намерят да се попълнят, да се направят. Значи като перспектива това остава за в бъдеще. Сега това е за астрологията. Френологичната карта.
Понеже бай Иван се занимаваше с окултни науки, то основната наука е астрологията, но тя винаги върви заедно и с
хиромантия
и с френология и с физиогномия, с всичко.
Тия науки те са просто комплект и занимавайки се и с тая част бай Иван има издадена една малка книжка по френология. На нея пише: Иван Антонов Изворски. Има я издадена и в нея тая същата френологична карта я има в два варианта. На едната има черепа със съответните сектори в едър мащаб, секторите, които в себе си съдържат по-малките центрове, само тия едрите и отделно дребните. И аз я имах, а пък бай Иван на тая книжка беше пък ми начертал така просто се чертае хороскоп и беше разграфил черепа така като ще дойде всяка част от черепа към кой сектор от кой дом от астрологията има отношение.
към текста >>
73.
19. Истинският Учител и лъжепророците
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Но Учителят него го признаваше като най-добрият
хиромант
.
А пък другарят ви колко много ви обича, но вие казвате: „Не аз знам какво е обич“. И вярно, аз някакси съм изпреварила идването си на света. Много съм емоционална, но и много реална, много правдива, много здраво и на земята мога да стъпвам, но си имам нещо вътре, от което не мога да отстъпя. Например, тука беше всеизвестен този на Анчето гдето свири сега баща й (Тодор-гледача). Той знаете ли как спореше и как се с Учителя разправяше.
Но Учителят него го признаваше като най-добрият
хиромант
.
А той се смяташе за голям пророк. Той веднъж ми гледа на ръка и вика: „Е-е, философе, философе, много голем философ си. Много си щедра на духовната Любов, но си много скържава на физическата. Ама ти и двама заставяш да ухажват“. Ама това съвсем в младини.
към текста >>
74.
1. Най-добрият хиромант
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
НАЙ-ДОБРИЯТ
ХИРОМАНТ
Родена съм в гр.
АНКА ТОДОРОВА ПЕТРОВА 1.
НАЙ-ДОБРИЯТ
ХИРОМАНТ
Родена съм в гр.
Хасково на б.юли 1923 г., точно на обед в 12 часа, в петък. Майка ми, Тодора Йорданова Станчева по баща, е родена в гр. Лозенград, май.1899 г., а почина на 20.111.1972 г. Баща ми Тодор Петров Пецанов е роден в Хасково на 10.септември 1895 г. Известен е като Тодор-гледача от с.
към текста >>
В Гърция баща ми се запознал с един грък, който гледал на ръка -
хиромант
и тоя грък му казал на баща ми, че има тая дарба.
Спомням си, че след като пътувахме и пристигнахме на Изгрева, то ми стана лошо и тогава дойдоха да ми помогнат сестрите Бахчеванови, Папазов, Кисьова. Помня, че ме сложиха в една барака. И тъй къщичката, където се настанихме беше от една стая. Баща ми е бил пленник през Балканската война в Гърция. Били са шест души пленници и като пленници се било наложило да газят сняг до гърдите, от което той беше получил хроническа кашлица, от която впоследствие почина.
В Гърция баща ми се запознал с един грък, който гледал на ръка -
хиромант
и тоя грък му казал на баща ми, че има тая дарба.
Открил му значи, че има тая дарба и го упътил в гледането на ръка. Другите пленници загинали, но шест души от които и баща ми успели да се върнат в България. Гъркът му казал още, като отиде в България да намери книгата по хиромантия от Дебарол, за да може още по-добре да усвои тази наука. И наистина, той намира тази хиромантия от Дебарол и я прочита. А когато дойдохме на Изгрева, баща ми ходи при Учителя, разказал му за пленничеството си и за гърка-хиромант, който му казал, че може да стане добър хиромант, че е прочел книгата на Дебарол и че е допълнил знанията си получени от гърка първоначално и запитал Учителя какво ще му каже в тая връзка.
към текста >>
Гъркът му казал още, като отиде в България да намери книгата по
хиромантия
от Дебарол, за да може още по-добре да усвои тази наука.
Баща ми е бил пленник през Балканската война в Гърция. Били са шест души пленници и като пленници се било наложило да газят сняг до гърдите, от което той беше получил хроническа кашлица, от която впоследствие почина. В Гърция баща ми се запознал с един грък, който гледал на ръка - хиромант и тоя грък му казал на баща ми, че има тая дарба. Открил му значи, че има тая дарба и го упътил в гледането на ръка. Другите пленници загинали, но шест души от които и баща ми успели да се върнат в България.
Гъркът му казал още, като отиде в България да намери книгата по
хиромантия
от Дебарол, за да може още по-добре да усвои тази наука.
И наистина, той намира тази хиромантия от Дебарол и я прочита. А когато дойдохме на Изгрева, баща ми ходи при Учителя, разказал му за пленничеството си и за гърка-хиромант, който му казал, че може да стане добър хиромант, че е прочел книгата на Дебарол и че е допълнил знанията си получени от гърка първоначално и запитал Учителя какво ще му каже в тая връзка. Учителят му казал, че е направил много добре, че е прочел хиромантията на Дебарол и че може да стане най-добрият хиромант в България. Така на няколко пъти моят баща ходи и разговаря с Учителя и Учителят му казал: „Ти си най-добрия хиромант в България“. На много хора бил гледал на ръка и всичко им познавал.
към текста >>
И наистина, той намира тази
хиромантия
от Дебарол и я прочита.
Били са шест души пленници и като пленници се било наложило да газят сняг до гърдите, от което той беше получил хроническа кашлица, от която впоследствие почина. В Гърция баща ми се запознал с един грък, който гледал на ръка - хиромант и тоя грък му казал на баща ми, че има тая дарба. Открил му значи, че има тая дарба и го упътил в гледането на ръка. Другите пленници загинали, но шест души от които и баща ми успели да се върнат в България. Гъркът му казал още, като отиде в България да намери книгата по хиромантия от Дебарол, за да може още по-добре да усвои тази наука.
И наистина, той намира тази
хиромантия
от Дебарол и я прочита.
А когато дойдохме на Изгрева, баща ми ходи при Учителя, разказал му за пленничеството си и за гърка-хиромант, който му казал, че може да стане добър хиромант, че е прочел книгата на Дебарол и че е допълнил знанията си получени от гърка първоначално и запитал Учителя какво ще му каже в тая връзка. Учителят му казал, че е направил много добре, че е прочел хиромантията на Дебарол и че може да стане най-добрият хиромант в България. Така на няколко пъти моят баща ходи и разговаря с Учителя и Учителят му казал: „Ти си най-добрия хиромант в България“. На много хора бил гледал на ръка и всичко им познавал. Той не вземал пари за гледането, но те идвали после и му казвали, че всичко, което е казал се е сбъднало и че наистина познава.
към текста >>
А когато дойдохме на Изгрева, баща ми ходи при Учителя, разказал му за пленничеството си и за гърка-
хиромант
, който му казал, че може да стане добър
хиромант
, че е прочел книгата на Дебарол и че е допълнил знанията си получени от гърка първоначално и запитал Учителя какво ще му каже в тая връзка.
В Гърция баща ми се запознал с един грък, който гледал на ръка - хиромант и тоя грък му казал на баща ми, че има тая дарба. Открил му значи, че има тая дарба и го упътил в гледането на ръка. Другите пленници загинали, но шест души от които и баща ми успели да се върнат в България. Гъркът му казал още, като отиде в България да намери книгата по хиромантия от Дебарол, за да може още по-добре да усвои тази наука. И наистина, той намира тази хиромантия от Дебарол и я прочита.
А когато дойдохме на Изгрева, баща ми ходи при Учителя, разказал му за пленничеството си и за гърка-
хиромант
, който му казал, че може да стане добър
хиромант
, че е прочел книгата на Дебарол и че е допълнил знанията си получени от гърка първоначално и запитал Учителя какво ще му каже в тая връзка.
Учителят му казал, че е направил много добре, че е прочел хиромантията на Дебарол и че може да стане най-добрият хиромант в България. Така на няколко пъти моят баща ходи и разговаря с Учителя и Учителят му казал: „Ти си най-добрия хиромант в България“. На много хора бил гледал на ръка и всичко им познавал. Той не вземал пари за гледането, но те идвали после и му казвали, че всичко, което е казал се е сбъднало и че наистина познава. Но първо Учителят му е казал, че може да бъде голям хиромант.
към текста >>
Учителят му казал, че е направил много добре, че е прочел
хиромантията
на Дебарол и че може да стане най-добрият
хиромант
в България.
Открил му значи, че има тая дарба и го упътил в гледането на ръка. Другите пленници загинали, но шест души от които и баща ми успели да се върнат в България. Гъркът му казал още, като отиде в България да намери книгата по хиромантия от Дебарол, за да може още по-добре да усвои тази наука. И наистина, той намира тази хиромантия от Дебарол и я прочита. А когато дойдохме на Изгрева, баща ми ходи при Учителя, разказал му за пленничеството си и за гърка-хиромант, който му казал, че може да стане добър хиромант, че е прочел книгата на Дебарол и че е допълнил знанията си получени от гърка първоначално и запитал Учителя какво ще му каже в тая връзка.
Учителят му казал, че е направил много добре, че е прочел
хиромантията
на Дебарол и че може да стане най-добрият
хиромант
в България.
Така на няколко пъти моят баща ходи и разговаря с Учителя и Учителят му казал: „Ти си най-добрия хиромант в България“. На много хора бил гледал на ръка и всичко им познавал. Той не вземал пари за гледането, но те идвали после и му казвали, че всичко, което е казал се е сбъднало и че наистина познава. Но първо Учителят му е казал, че може да бъде голям хиромант. Трябва да кажа, че още в Хасково баща ми и майка ми не живееха добре.
към текста >>
Така на няколко пъти моят баща ходи и разговаря с Учителя и Учителят му казал: „Ти си най-добрия
хиромант
в България“.
Другите пленници загинали, но шест души от които и баща ми успели да се върнат в България. Гъркът му казал още, като отиде в България да намери книгата по хиромантия от Дебарол, за да може още по-добре да усвои тази наука. И наистина, той намира тази хиромантия от Дебарол и я прочита. А когато дойдохме на Изгрева, баща ми ходи при Учителя, разказал му за пленничеството си и за гърка-хиромант, който му казал, че може да стане добър хиромант, че е прочел книгата на Дебарол и че е допълнил знанията си получени от гърка първоначално и запитал Учителя какво ще му каже в тая връзка. Учителят му казал, че е направил много добре, че е прочел хиромантията на Дебарол и че може да стане най-добрият хиромант в България.
Така на няколко пъти моят баща ходи и разговаря с Учителя и Учителят му казал: „Ти си най-добрия
хиромант
в България“.
На много хора бил гледал на ръка и всичко им познавал. Той не вземал пари за гледането, но те идвали после и му казвали, че всичко, което е казал се е сбъднало и че наистина познава. Но първо Учителят му е казал, че може да бъде голям хиромант. Трябва да кажа, че още в Хасково баща ми и майка ми не живееха добре. Той я биеше много и често ние ставахме свидетели на скандали.
към текста >>
Но първо Учителят му е казал, че може да бъде голям
хиромант
.
А когато дойдохме на Изгрева, баща ми ходи при Учителя, разказал му за пленничеството си и за гърка-хиромант, който му казал, че може да стане добър хиромант, че е прочел книгата на Дебарол и че е допълнил знанията си получени от гърка първоначално и запитал Учителя какво ще му каже в тая връзка. Учителят му казал, че е направил много добре, че е прочел хиромантията на Дебарол и че може да стане най-добрият хиромант в България. Така на няколко пъти моят баща ходи и разговаря с Учителя и Учителят му казал: „Ти си най-добрия хиромант в България“. На много хора бил гледал на ръка и всичко им познавал. Той не вземал пари за гледането, но те идвали после и му казвали, че всичко, което е казал се е сбъднало и че наистина познава.
Но първо Учителят му е казал, че може да бъде голям
хиромант
.
Трябва да кажа, че още в Хасково баща ми и майка ми не живееха добре. Той я биеше много и често ние ставахме свидетели на скандали. А навремето преди да се оженят баща ми я харесал и веднага решил да се ожени за нея. Баща й, т.е. моя дядо по чехли я изгонил от къщи.
към текста >>
75.
3. Хиромантът със седемте жени
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
3.
ХИРОМАНТЪТ
СЪС СЕДЕМ ЖЕНИ Пропуснах да кажа, че майка ми още отначало се беше запознала с брат Ангел Вълков.
3.
ХИРОМАНТЪТ
СЪС СЕДЕМ ЖЕНИ Пропуснах да кажа, че майка ми още отначало се беше запознала с брат Ангел Вълков.
Но най-напред майка ми е отишла в София заради Учителя. Трябва да знаеш, че всички отиват най-напред заради Учителя, а после като си харесат някого отиват при него. Това е една истина. А Ангел беше добър, хубав човек. Майка ми е родила на баща ми четири деца, но както казах те не живееха добре.
към текста >>
76.
2. Среща със Словото на Учителя
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Той знаеше да гледа на ръка,
хиромантия
.
Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров. Последовател съм на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов. Хората ги наричат дъновисти, а би трябвало да ги наричат окултисти или ученици на Бялото Братство. Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“. Една неделя след обед ходих у братовчедите си, там дойде Ставрев, скулптура.
Той знаеше да гледа на ръка,
хиромантия
.
Ние, децата му протягахме ръчички да ни гледа на ръка. Помня, като ми взе моята ръка, погледна линиите на ръката ми, после ме погледна в очите, но погледа му такъв един дълбок, слънчев, никой така още не ме е поглеждал. Така, такъв топъл, слънчев поглед, каза ми хубави работи и още рече: „Скептичка сте малко“. Дете още, не знаех що значи думата скептичка. Често после го срещах из улиците и най-учтиво ме поздравяваше и като си снемаше шапката за поздрав, слизаше от колелото и се ръкуваше най-приятелски с мен.
към текста >>
77.
50. БЪЛГАРСКОТО ДЪРВО
,
,
ТОМ 8
50. БЪЛГАРСКОТО ДЪРВО В: Разкажете ни случката за
хиромантията
.
50. БЪЛГАРСКОТО ДЪРВО В: Разкажете ни случката за
хиромантията
.
Т: Тези науки: хиромантия, те са няколко. В: Астрология, хиромантия, френология, хирология. Т: За тези науки е открил Школата. Не само за хиромантията, но за тези науки е открил и после закрил. В: Вие ми разказахте, че Учителят споменал, че открил един отдел по хиромантия, но учениците започнали да си гледат на ръцете за пари и той го закрил.
към текста >>
Т: Тези науки:
хиромантия
, те са няколко.
50. БЪЛГАРСКОТО ДЪРВО В: Разкажете ни случката за хиромантията.
Т: Тези науки:
хиромантия
, те са няколко.
В: Астрология, хиромантия, френология, хирология. Т: За тези науки е открил Школата. Не само за хиромантията, но за тези науки е открил и после закрил. В: Вие ми разказахте, че Учителят споменал, че открил един отдел по хиромантия, но учениците започнали да си гледат на ръцете за пари и той го закрил. Т: Бих казала, че тези науки освен хиромантия, те са няколко.
към текста >>
В: Астрология,
хиромантия
, френология, хирология.
50. БЪЛГАРСКОТО ДЪРВО В: Разкажете ни случката за хиромантията. Т: Тези науки: хиромантия, те са няколко.
В: Астрология,
хиромантия
, френология, хирология.
Т: За тези науки е открил Школата. Не само за хиромантията, но за тези науки е открил и после закрил. В: Вие ми разказахте, че Учителят споменал, че открил един отдел по хиромантия, но учениците започнали да си гледат на ръцете за пари и той го закрил. Т: Бих казала, че тези науки освен хиромантия, те са няколко. За тези науки е открил, не само за хиромантия, но ги закрил впоследствие, защото внимава учениците да не се увлекат в гадания.
към текста >>
Не само за
хиромантията
, но за тези науки е открил и после закрил.
50. БЪЛГАРСКОТО ДЪРВО В: Разкажете ни случката за хиромантията. Т: Тези науки: хиромантия, те са няколко. В: Астрология, хиромантия, френология, хирология. Т: За тези науки е открил Школата.
Не само за
хиромантията
, но за тези науки е открил и после закрил.
В: Вие ми разказахте, че Учителят споменал, че открил един отдел по хиромантия, но учениците започнали да си гледат на ръцете за пари и той го закрил. Т: Бих казала, че тези науки освен хиромантия, те са няколко. За тези науки е открил, не само за хиромантия, но ги закрил впоследствие, защото внимава учениците да не се увлекат в гадания. В: Вие ми споменавахте, когато ставаше въпрос какво може да стане от българския народ, споменахте, че Учителят казал: "От българското дърво повече не може да се направи. Каквото може да се направи, го направих".
към текста >>
В: Вие ми разказахте, че Учителят споменал, че открил един отдел по
хиромантия
, но учениците започнали да си гледат на ръцете за пари и той го закрил.
50. БЪЛГАРСКОТО ДЪРВО В: Разкажете ни случката за хиромантията. Т: Тези науки: хиромантия, те са няколко. В: Астрология, хиромантия, френология, хирология. Т: За тези науки е открил Школата. Не само за хиромантията, но за тези науки е открил и после закрил.
В: Вие ми разказахте, че Учителят споменал, че открил един отдел по
хиромантия
, но учениците започнали да си гледат на ръцете за пари и той го закрил.
Т: Бих казала, че тези науки освен хиромантия, те са няколко. За тези науки е открил, не само за хиромантия, но ги закрил впоследствие, защото внимава учениците да не се увлекат в гадания. В: Вие ми споменавахте, когато ставаше въпрос какво може да стане от българския народ, споменахте, че Учителят казал: "От българското дърво повече не може да се направи. Каквото може да се направи, го направих". Т: Да, точно така.
към текста >>
Т: Бих казала, че тези науки освен
хиромантия
, те са няколко.
Т: Тези науки: хиромантия, те са няколко. В: Астрология, хиромантия, френология, хирология. Т: За тези науки е открил Школата. Не само за хиромантията, но за тези науки е открил и после закрил. В: Вие ми разказахте, че Учителят споменал, че открил един отдел по хиромантия, но учениците започнали да си гледат на ръцете за пари и той го закрил.
Т: Бих казала, че тези науки освен
хиромантия
, те са няколко.
За тези науки е открил, не само за хиромантия, но ги закрил впоследствие, защото внимава учениците да не се увлекат в гадания. В: Вие ми споменавахте, когато ставаше въпрос какво може да стане от българския народ, споменахте, че Учителят казал: "От българското дърво повече не може да се направи. Каквото може да се направи, го направих". Т: Да, точно така. Това е най-точно.
към текста >>
За тези науки е открил, не само за
хиромантия
, но ги закрил впоследствие, защото внимава учениците да не се увлекат в гадания.
В: Астрология, хиромантия, френология, хирология. Т: За тези науки е открил Школата. Не само за хиромантията, но за тези науки е открил и после закрил. В: Вие ми разказахте, че Учителят споменал, че открил един отдел по хиромантия, но учениците започнали да си гледат на ръцете за пари и той го закрил. Т: Бих казала, че тези науки освен хиромантия, те са няколко.
За тези науки е открил, не само за
хиромантия
, но ги закрил впоследствие, защото внимава учениците да не се увлекат в гадания.
В: Вие ми споменавахте, когато ставаше въпрос какво може да стане от българския народ, споменахте, че Учителят казал: "От българското дърво повече не може да се направи. Каквото може да се направи, го направих". Т: Да, точно така. Това е най-точно. Къде се разрешават въпросите горе, а къде се вършат долу.
към текста >>
78.
19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ
,
,
ТОМ 8
Разбира се събираха се там, Лулчев им разправяше, хороскопи правеха, изучаваха астрологията,
хиромантията
и т.н.
Ако имам една интуиция горе-долу да кажем, ама не е достатъчно това нещо. В: Човек не може да изработи всичко в един живот. Д: Аз ти казвам какво усещане ние имаме. В: А през време на Школата на Учителя имаше ли такива действащи ясновидци, кафегледачи, спиритисти, изобщо какво беше отношение на тези хора? Д: Не, нямаше такива.
Разбира се събираха се там, Лулчев им разправяше, хороскопи правеха, изучаваха астрологията,
хиромантията
и т.н.
като окултни науки. Учителят ги препоръчваше да се знаят. Като видиш една глава да можеш да я разпознаеш гдето се казва, да дешифрираш, но нямаше много изработени личности. Тогава се учехме. Школата, която Учителят откри, тя не е да създава ясновидци, астролози, хироманти, а да изучава Словото на Учителя, да го приложи в живота, за да се развие и някой и друг център в мозъка, да изработи някои добродетели, та да разреши с нея по-добре кармата си.
към текста >>
Школата, която Учителят откри, тя не е да създава ясновидци, астролози,
хироманти
, а да изучава Словото на Учителя, да го приложи в живота, за да се развие и някой и друг център в мозъка, да изработи някои добродетели, та да разреши с нея по-добре кармата си.
Разбира се събираха се там, Лулчев им разправяше, хороскопи правеха, изучаваха астрологията, хиромантията и т.н. като окултни науки. Учителят ги препоръчваше да се знаят. Като видиш една глава да можеш да я разпознаеш гдето се казва, да дешифрираш, но нямаше много изработени личности. Тогава се учехме.
Школата, която Учителят откри, тя не е да създава ясновидци, астролози,
хироманти
, а да изучава Словото на Учителя, да го приложи в живота, за да се развие и някой и друг център в мозъка, да изработи някои добродетели, та да разреши с нея по-добре кармата си.
Е, имаше ясновидци. Аз знам, Ванга ми разправя скоро последния път като бях при нея, тя е много зле горката, как тя се среща с Влайчо. А Учителя събира Влайчо и нея и казал на Влайчо: "Ти ще кажеш нещо на нея, я тя ще каже нещо за тебе". И когато са казали, Той им казал: "Стига". А Влайчо казал на нея: "Ти ще направиш клуб вкъщи, хора ще идват при теб всеки ден".
към текста >>
79.
21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ
,
,
ТОМ 8
И тази Паневритмия на пръв поглед, тя е много семпъл като музика в един такъв
романтичен
стил, то чувства се на места, че е българска.
Имай предвид, ние бяхме започнали страшни събития. Войната и т.н., всички бяха със заангажирани съзнания, като отидем в салона, като запеят песните и почне беседата, нямаш представа нищо не остава. Като че ли ни измъква от тоя стария свят и ни вкарва в един друг свят. Такава една модулация умееше да направи Учителят и все пак това Божествено Слово имаше своята сила. Та музиката на Учителя в Школата беше една много голяма работа.
И тази Паневритмия на пръв поглед, тя е много семпъл като музика в един такъв
романтичен
стил, то чувства се на места, че е българска.
В: Аз имам една идея, може би следващия път когато дойда да ми разкажеш за музикантите на Изгрева. Аз ще донеса някои снимки да те подсетя, да разкажеш за музикантите на Изгрева. Това е една отделна тема. Д: Добре. Понеже тогава се правеха много експерименти.
към текста >>
80.
24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ
,
,
ТОМ 8
Нали като се организира нашият народ както е сега, не че не пее, защото ние нямаме градски фолклор, нямаме, пеем разни песни такива като подражание на руските
романси
или пък на виенските шлагери, но народната ни песен добре че се съхрани във хоровете, на ансамблите, защото тя щеше да загине.
В: Да. Д: Мен не ме учудва, че той защити дисертация на френски, защото западните учени например работят в тази насока. Нашето църковно пеене, както го познават английските изследователи и френските, нашите не го знаят още и книгите, които пишат нашите от там ги вземат сведенията, научните си познания. Така че Учителят когато говореше за народната музика знаеше за народната музика. Сигурно тези десет години, когато пътуваше той я изучавал, а тогава народът пееше.
Нали като се организира нашият народ както е сега, не че не пее, защото ние нямаме градски фолклор, нямаме, пеем разни песни такива като подражание на руските
романси
или пък на виенските шлагери, но народната ни песен добре че се съхрани във хоровете, на ансамблите, защото тя щеше да загине.
Нашето село загива и понеже се организира населението, отиде в градовете и българският народ престана да пее. Нашия народ, ние едно време като гимназисти пеехме, тресеше се гимназията, знаеш как пеехме. Сега тия касетофони ли, кой знае какво радио човек слуша. В: И сега тоя Стоян Джуджев отива, завършва във Франция? Д: Във Франция завършва.
към текста >>
81.
37. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ
,
,
ТОМ 8
Д: Ами една
романтична
история при един типичен български селянин, кулак дето се казва, доста скъперник голям и преживели са така много трудно.
Селянинът се съгласява и тогава те заминават там и правят тази комуна, която е описана. Аз съм нямал много интерес към тази комуна, но съм слушал за нея. Разправял ми е за нея Тюлешков, Георги Томалевски, който мисля, че е написал нещо, също и Борис Николов. От тримата поне знам нещо. В: Така сборно какво ти направи впечатление?
Д: Ами една
романтична
история при един типичен български селянин, кулак дето се казва, доста скъперник голям и преживели са така много трудно.
Другото е важно, то пък става причина за нещо друго. Вечер се събирали и пеели братски песни. Тогава там в околността, другите села едни учителки, които са слушали за тези песни и се запознали с тях и по такъв начин хората почнали да идват в Братството. Беше Буча Бехар там и някои други сестри. В: Значи чрез тях са дошли и някои хора?
към текста >>
82.
41. ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА
,
,
ТОМ 8
Д: Цветана беше художничка-пейзажист, рисуваше пейзажи и цветя, един
романтичен
художник, така много работлив също.
41. ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА В: Сега за другата художничка, Цветана Симеонова - съпругата на Симеон Симеонов?
Д: Цветана беше художничка-пейзажист, рисуваше пейзажи и цветя, един
романтичен
художник, така много работлив също.
Тя направи опит да направи портрет на Учителя. Нема успех според мен, въпреки че беше по-лесно за нея, щото го рисуваше в профил, а не в анфас, но Учителят не е позирал на нея. Тя го рисува така по снимки, по спомен. В: Аз съм виждал нейни снимки, правени репродукции на картички, една символика има в нейните. Д: Има, търси символика,която според мене, без да заангажирам някого имаше един наивитет.
към текста >>
83.
84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА
,
,
ТОМ 8
Използували са
хиромантията
, френологията и физиогномията за запознаване с характера и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото.
Изтъкна се нуждата да се снеме музиката на Паневритмията на плочи, които да се използват в училищата. Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма тактичност и смелост да се провежда новото в училищната практика. Някои учители изтъкнаха важни свои педагогически опитности: В учебните предмети, дето му е мястото, подчертано се изнасяли идеите на новото учение. Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учениците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература. Подобни книги се разпространявали между учениците, колегите и обществото.
Използували са
хиромантията
, френологията и физиогномията за запознаване с характера и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото.
Един брат-учител е използвал и радиостезията за същата цел. Той през свободните учебни часове е искал от всеки клас да му зададат писмено и анонимно въпроси, които ги интересуват, на които отговарял изчерпателно. Тези часове били най-интересните и най-възторжените, в които учениците са получавали храна, от която се нуждаели. При разговори на братя и сестри, учители с Учителя, последният е изказал следните педагогически идеи, които се изнесоха в братската учителска среща: Запитали Учителя, дали е време да заработим за новото, като учители. Той отговорил: "Време е, и не е време; който е разбрал новото и проникнат от него и го живее, за него е време.
към текста >>
84.
4. СЛЕДВАНЕ
,
,
ТОМ 8
И така полека, полека, именно когато ставаше въпрос да се тълкуват философски концепции, понеже вече слушах и Учителя, за мене бяха ясни и концепциите на
романтиците
, на Гьоте, на Лесинг, Новалис и др.
Така се чувствах там, много добре. Гали казваше: "Ама други, които са завършили немско училище и може би те ще те изпреварят". А професорът винаги ме хвалеше когато взимах изпитите. Казваше: "Така се говори немски език! " И така аз завърших германистика, същевременно следвах и философия, понеже немската литература, ако ви кажа, ама в много голяма степен е оплодена от философска размисъл и не можеш да я проумееш ако ти не познаваш най-същественото историята на философията и философските концепции от векове.
И така полека, полека, именно когато ставаше въпрос да се тълкуват философски концепции, понеже вече слушах и Учителя, за мене бяха ясни и концепциите на
романтиците
, на Гьоте, на Лесинг, Новалис и др.
на всичките и когато трябваше да се каже едно тълкувание професорът се учудваше, че имам философско становище по въпроса, че мога да го изразя и то свободно, а не на-зубрено както той го е казал да кажем, а с мое собствено отношение. Завърших философия и четирите години съвсем редовно си вземах изпитите и през март 1940 г. получих назначение за учителка в Казанлък по немски език и психология. За Казанлък ме придружи другия ми брат Апостол. Той ми даде 5000 лв.
към текста >>
85.
22. ДВАТА ОТЕЧЕСТВЕНИ ФРОНТА
,
,
ТОМ 8
Нещо стана въпрос за
хиромантия
: "Весе, ако погледна само палеца на един човек, аз мога много неща да му кажа.
Не знам защо? Портрета го видя. Както и да е, но тя дойде с цел да съобщи на Гали някакви разпоредби, някои съвети, които Учителят му дава във връзка с неговото излекуване. Това беше една много мила проява. След това аз съпроводих Савка до трамвайната линия и паметника на Патриарх Евтимий и по пътя така се разговаряхме и тогава тя именно ми каза.
Нещо стана въпрос за
хиромантия
: "Весе, ако погледна само палеца на един човек, аз мога много неща да му кажа.
За близкото, за миналото, настоящето, обаче сега трябва да мълча". Това беше. Впоследствие продължаваха беседите на Изгрева и на 22.декември 1944 г. просто по някакъв вътрешен импулс реших да отида на Витоша, просто да отидем на Изгрева, за да видя Учителя. Застанах така долу на площадката, чакам.
към текста >>
86.
31. СТЕФАН КОНСУЛОВ
,
,
ТОМ 8
" "Безспорно, казвам, извинете, аз не съм
хиромантка
, но ме интересува тази наука, занимавам се от време на време, да погледна, ако намеря нещо от моята компетентност с удоволствие ще го изтъкна" и взимам неговата ръка и виждам един белег, абсолютно категоричен белег за голяма, дълбока духовност.
И един ден когато той бил на Изгрева, не по време на беседа, след беседа, влиза в големия салон и една сестра казва на Учителя: "Учителю, професор Консулов е в салона". Учителят слиза така и много деликатно поглежда през процепа на вратата и казва: "Рекох, той е духовен човек". Така. Сега с професор Консулов аз се запознах през 1948 г. Срещнахме се у наши общи приятели в домът на Георги Славянов, той е един от нашите видни общественици, морският капитан Георги Славянов, който беше дълги години директор, началник на Варненското пристанище, на когото българското параходно дело дължи извънредно много и те бяха големи приятели. Случихме така, че отидохме заедно у тях на гости и по едно време г-жа Славянова каза: "Абе, Весе, погледни ръката на професора!
" "Безспорно, казвам, извинете, аз не съм
хиромантка
, но ме интересува тази наука, занимавам се от време на време, да погледна, ако намеря нещо от моята компетентност с удоволствие ще го изтъкна" и взимам неговата ръка и виждам един белег, абсолютно категоричен белег за голяма, дълбока духовност.
И му казвам: "Г-н професоре, във вашия вътрешен свят вие имате един хълм, един връх, на който обичате да се качвате и от там да съзерцавате висшето начало, от там да мислите за висшето начало в живота". Той ми каза: "Да, нашата майка ни възпита и научи да започваме и завършваме деня с молитва. Но, казва, минаха годините, аз се отклоних от този си навик, защото ме грабна науката". Той има много научни трудове, които са били много високо оценени в Европа и в Америка. Той е известен с европейска известност учен, биолог и изследовател на водите.
към текста >>
87.
32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Тя вярваше в прераждането, даже каза, когато пиша, тя пишеше исторически
романи
.
32. ПРИЗВАНИТЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА ФАНИ ПОПОВА МУТАФОВА Една от тях е Фани Попова Мутафова, тя лично ми е казала, но тя също, по какви причини, не е дошла на Изгрева, а живота й минава в много големи страдания. И евентуално тя би се избавила от някои от тия страдания ако беше дошла на Изгрева, но път човешки. В: Вие лично я познавате? Веска: Ние бяхме приятелки с нея, с Фани Попова Мутафова.
Тя вярваше в прераждането, даже каза, когато пиша, тя пишеше исторически
романи
.
Тя казваше: "Аз виждам в себе си картините, които описвам". И тя мисля, че е взела участие при тези герои, които тя печата, между тях е може би и тя самата. От Симеоново време от времето на Иван-Асен II, дъщерята на Калоян и т.н. И тя е един великолепен човек и даже една от нейните творби "Дъщерята на Калоян" беше поставена на сцената на Народната опера като балет с музика от Марин Големинов, тя ме покани тогава специално, ходихме заедно с нея на този спектакъл на премиерата, от което най-характерното беше, че представиха една картина "Молитва на богомилите в един лес" в природата и децата, старейшината, който ръководи богомилското братство прочете тържествено много задълбочено с прекрасна дикция, с голямо преклонение молитвата "Отче наш" от начало до края. И цялата аудитория беше смълчана в театъра.
към текста >>
88.
3. Писмо адресирано на 23.февруари 1961 г. до бригадира Сър Джон Хънт - Лондон
,
,
ТОМ 8
Съхранявам вашето писмо като един много скъп дар от един герой на нашия век и от време на време, когато ме връхлитат
романтични
състояния аз го препрочитам, за да издигна душата си към онези високо области на духа, откъдето идва всяко благословение и вдъхновение.
Преди няколко дни аз имах благоприятния случай да прочета книгата на г-н Тенцинг Норгей посветена на прочутото събитие с Монт Еверест. И тази книга извика в моето съзнание онези вълнуващи моменти, които аз изпитах докато четях вашата книга. Не можех да противостоя на горещото желание да отправя моите мисли към един мъж благодарение на чиито високо морални качества и удивителна сила на волята, една мечта на поколения, стана реалност. Това заслужава първо, да отправя към вас моите най-добри благодарности за вашето любезно внимание, което проявихте към мен чрез писмото си от 25.март 1955 г. в отговор на моето от 14.март.
Съхранявам вашето писмо като един много скъп дар от един герой на нашия век и от време на време, когато ме връхлитат
романтични
състояния аз го препрочитам, за да издигна душата си към онези високо области на духа, откъдето идва всяко благословение и вдъхновение.
И сега очаквайки пролетта аз бих желала да ви предложа моите най-добри благопожелания за добро здраве, щастие като ви изпращам, според един много хубав обичай на нашия народ, мартеница, символ на най-добри пролетни благопожелания. Като ви пожелавам добро здраве, щастие, преуспяване и успех във всичко, което предприемете за постигане на високи цели, уверявам ви в моето внимание и уважение към вас, завинаги ваша. С уважение: Весела Величкова." В някои отношения те имат много богат език, и българския е богат език също, но някой път нямаме толкоз много, не се покриват някой път много българските думи.
към текста >>
89.
4. СРОДНАТА ДУША ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Той ме убеждаваше, че нашата обич датира от много прераждания, даже ми донесе
романа
„Занони" да илюстрира подобна платонична любов.
А не пропускаше да подчертае, че е добре запознат с учението на Учителя Дънов, и че той е негов най-добър и най-близък ученик. Аз го слушах унесено, забравила за моите първоначални неприятни чувства, които изпитвах от неговите фиксирани погледи. До толкова се увлякох, че даже го поканих да ни посети у дома, добавяйки че майка ми много обича да разисква на различни философски теми. Михаил нерядко оставаше при нас на вечеря, придружена с оживени разговори. Така полека аз се сближих с него.
Той ме убеждаваше, че нашата обич датира от много прераждания, даже ми донесе
романа
„Занони" да илюстрира подобна платонична любов.
Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба. Неговата обич към мене е като към душа, определена от „съдбата", аз съм неговата единствена сродна душа. Разбира се, аз всичко това го взех за вярно и си позволих да се влюбя в него напълно. Ден и нощ му изпращах най-чисти мисли и чувства и благословения с любов.
към текста >>
90.
7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 8
И ето какво казва брата по повод на моята майка, която той в някои от своите
романи
нарича с нежното име Беба: "Но аз съм непреклонен за моята Беба.
И пред Бога благоговеят. Където вечна светлина цари и новият живот е в пълни зари. Там ти иди, Любовта прослави, на Бога служи, ученик ти бъди! " Ето това беше брат Любомир Лулчев и аз с много голяма радост искам да разкажа за тези интимни моменти от живота на моята майка с този велик дух и за неговото велико преклонение пред Учителя. Той винаги казваше на майка ми, че нищо не прави без съгласието на Учителя и че е готов да чака и години решението на Учителя, когато майка ми ще напусне тази земя и ще се съберат отново във Вселената.
И ето какво казва брата по повод на моята майка, която той в някои от своите
романи
нарича с нежното име Беба: "Но аз съм непреклонен за моята Беба.
Светът ще преобърна и който се отнася несправедливо, зле с нея умишлено или егоцентрично, не може да бъде мой приятел, уважението му остава наполовина и лицемерно. Трудно е да ме излъжат. Да обичат мен, а да мразят моята Беба. Тя, това съм аз; а аз, това е тя. Но те не го разбират.
към текста >>
91.
ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ
,
1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО
,
ТОМ 8
Той владееше
хиромантията
много добре.
Това беше Йордан Андреев-Аньо, както го наричаха на Изгрева. Той ни заговори и ни предложи ако искаме да отидем към поляната, на която се провеждаха гимнастики, като ни каза, че там ще можем да видим един от по-старите ученици на Учителя и ако нещо не ни е ясно от беседата, той ще ни я разясни. Това беше Любомир Лулчев. Така влязохме във връзка за първи път с Лулчев. Той пожела да ни види ръцете и на двамата.
Той владееше
хиромантията
много добре.
Това нещо разбрахме не след дълго. На мене ми каза, че ще изненадам приятелите си в музиката, ще се изявя пред многобройна публика. А на моя приятел Ангел каза, че ще се изяви като писател, но ще има един критичен момент в живота си и да внимава много около 33-годишната си възраст. Ако премине критичния момент ще се прочуе като писател и ще забогатее. А такива бяха мечтите на времето на всички млади хора.
към текста >>
92.
10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Кратка биография
,
ТОМ 8
Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология,
хиромантия
, характерология, херметизъм и астрология.
Учителят търпеливо Го изслушва. След това при нови срещи Лулчев вече възприема идеите на Учителя - става Негов ревностен последовател и ученик. След уволнението му в 1923 г. Лулчев минава на пенсия. Усърдно се предава на изучаване Учението на Учителя.
Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология,
хиромантия
, характерология, херметизъм и астрология.
Под непосредственото влияние на Учителя развива известни душевни способности и ясновидство. Оказва се, че е и радиостезист, може да усеща къде има подземни води. Тези му качества не остават скрити и почват да го търсят за съвети и помощ. Неговите предсказания на стотици хора са известни. И доказани.
към текста >>
Литературно научни
романи
: 1.
Хигиена млад и здрав; 4. Зазоряване; 5. Когато ние живите станем; 6. В светлината на Учителя; 7. Вечният извор. II.
Литературно научни
романи
: 1.
Друг свят; 2. При адепта; 3. На планината; 4. Общественият морал и Дънов. III. Литературни романи: 1.
към текста >>
Литературни
романи
: 1.
Литературно научни романи: 1. Друг свят; 2. При адепта; 3. На планината; 4. Общественият морал и Дънов. III.
Литературни
романи
: 1.
Нови хора; 2. Генко орлето; 3. С Христа; 4. Благословение. IV Разкази: 1. Край огнището; 2.
към текста >>
93.
Съдържание
,
,
ТОМ 9
Моят
роман
................................................................................576 4.
Съдържание 1. Родена в робство под пътеводна звезда и освободена чрез Дух и Слово............................................................................3 2. Образът на Учителя през моите очи..................................... .525 3.
Моят
роман
................................................................................576 4.
Записване Словото на Учителя Беинса Дуно.........................669 5. Духът на Истината в Словото на Учителя Дънов, Всемировия Учител - Беинса Дуно и Духът на заблуждението в езиците и думите на человеците земни / Вергилий Кръстев..........756 ******* Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен набор Яна Петрова Попянева Компютърна обработка Вихър Пенков Коректор Ефросина Ангелова-Пенкова Печат „АБАГАР" ООД - Велико Търново Тираж том IX - 2000 броя
към текста >>
94.
П Р Е Д Г О В О Р ( В Ъ В Е Д Е Н И Е )
,
д-р Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Това бяха три раздела: „Записване Словото на Учителя", „Образът на Учителя през моите очи" и „Моят
роман
".
И тя бе запазена, благодарение на небето. 8. Първият етап от моята работа бе завършен, като записах всичко от начало до края на това което тя си припомняше от 1970 до 1980 год. Вторият етап бе, да прегледам нейните три текста, които тя бе приготвила в мое отсъствие от България, през 1983-1986 год., когато бях на работа в Либия като лекар. Тези три папки бяха изготвени от нея по моя програма и мое настояване. Тя ги беше записала всичко на стенограма, извикала машинописка и издиктувала стенограмата.
Това бяха три раздела: „Записване Словото на Учителя", „Образът на Учителя през моите очи" и „Моят
роман
".
Аз ги получих от нея, прочетох ги, направих си нужните въпроси и с тях и папките седнал пред нея, пред микрофона я разпитвах и тя разказваше. Така се оформиха „Бележките" след всеки един раздел, който поместваме. Третият етап бе най-трудният. Аз разполагах с една торба записки. Обикновено когато тя разказваше, аз си записвах само по 1-2 изречения по даден случай.
към текста >>
95.
ПРОТОКОЛ
,
д-р Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 година спомени от пребиваването ми в школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки както следва: а/ Моят
роман
б/ Образът на Учителя в/ Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно 3.
серия В № 0409822, изд. на 03.06.1983 г. от V р-но управление гр. София. Аз, Елена Щерева Андреева, вследствие напредналата си възраст и съзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътствуващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде за поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящето завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, накои печатни материали и други текущи написани неща. 2.
Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 година спомени от пребиваването ми в школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки както следва: а/ Моят
роман
б/ Образът на Учителя в/ Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно 3.
В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на школата както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно работейки с него успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, като за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моя стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата която му предстои да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единствения човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г.
към текста >>
96.
07. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА В ТЪРНОВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Един говори едно, да речем един познава
хиромантия
, ще говори за
хиромантията
, френологията, такива неща.
Най- много, ако има някой плод. След обяда почивка, защото рано ставахме. Полягвахме си да починем и след това след четири часа, някога се е случвало Учителят пак да държи беседа, втора в четири часа. При съборните беседи ще видите че има и такива беседи или пък разисквания между приятелите. Така всеки един на групи.
Един говори едно, да речем един познава
хиромантия
, ще говори за
хиромантията
, френологията, такива неща.
По тези окултните науки, някой ще разкаже някаква опитност. Много често събират се на групи да пеят. Много сме пяли по тия времена. Вечерта пак вечеря и пак така и пак чай. Вечер нямаше лекция.
към текста >>
97.
32. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
А иначе на снимка ръката тука е образец за линии по
хиромантия
.
Просто се виждаше. Вижте моите. Дупки нямам аз, но на Него, понеже възлите допират и така дупки. Тука, тука, тука дупки виждахме, щото ръката си тури срещу лампата в салона. Вижте, Той не говореше така за себе си, но по някакъв повод е било, да.
А иначе на снимка ръката тука е образец за линии по
хиромантия
.
Много пъти съм я гледала, но не мога да Ви кажа. Аз не съм хиромант. В.К.: Разказаха ми, че е имало отпечатък на ръката на Учителя, помолили Го, Той си сложил дланта върху прах от черен графит и после я положил на бял лист хартия и така останал отпечатъка на линийте на ръцете My. Е.А.: Може, може. Аз не съм го виждала.
към текста >>
Аз не съм
хиромант
.
Дупки нямам аз, но на Него, понеже възлите допират и така дупки. Тука, тука, тука дупки виждахме, щото ръката си тури срещу лампата в салона. Вижте, Той не говореше така за себе си, но по някакъв повод е било, да. А иначе на снимка ръката тука е образец за линии по хиромантия. Много пъти съм я гледала, но не мога да Ви кажа.
Аз не съм
хиромант
.
В.К.: Разказаха ми, че е имало отпечатък на ръката на Учителя, помолили Го, Той си сложил дланта върху прах от черен графит и после я положил на бял лист хартия и така останал отпечатъка на линийте на ръцете My. Е.А.: Може, може. Аз не съм го виждала.
към текста >>
98.
76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
В.К.: Разказваха ми едно изказване на Учителя за
романа
„Занони", че действията и лицата са истинни и верни.
На сестра Маркова помагаше, като превежда сестра Маркова от български на френски с него се сверяваше тя, дали го е превела точно българския текст, защото тя се страхуваше, че българския да не е разбрала криво. Пък той понеже и български разбираше, тя с него сверяваше. Щото той знаеше добре и френски. В туй отношение той беше един от най-образованите ни хора. Тука беше свършил математика, но разбираше от изкуство, музика, поезия, имаше усет, така богато надарена натура.
В.К.: Разказваха ми едно изказване на Учителя за
романа
„Занони", че действията и лицата са истинни и верни.
Е.А.: Не, това не съм чула, да. Възможно е. Възможно е, щото тъй както е даден, те не са дадени в своята светлина и не са идеализирани. Един Занони сбърка като човек, понятно. А пък че такива хора посветени и издигнати ние знаме че има на земята.
към текста >>
В.К.: Окултен
роман
.
Щото той преведе Занони. В.К.: Чувала ли си някакво изказване на Учителя за „Занони"? Е.А.: Не. Учителят отрицателно не се е произнесъл, да. Тя е една книга, която е окултна.
В.К.: Окултен
роман
.
Сега той вече други неща пише. Е.А.: Георги? Е те бяха вече във връзка с Братството. В.К.: Как издаваха „Житно зърно"? Идеята за „Житно зърно"?
към текста >>
99.
174. НА ИЗГРЕВА БЯХА ОБРАЗИ ВСЕВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Сега вашият
роман
вие го приключихте, нали?
Е.А.: И той няма да е такъв. Не знам сега. Не го знам. Трябва да ти кажа многолик човек беше. Аз не мога да кажа.
В.К.: Сега вашият
роман
вие го приключихте, нали?
Описахте ли подробностите такива каквито са. Е.А.: Е подробности много не съм описал, но съм описала всичко, което се отнасяше за нашите отношения. Всичко описах, защото не искам да лъжа. И Учителят ми каза: „Нито ще прибавиш, нито ще отнемеш". Постарах се доколкото можах, да го направя така.
към текста >>
Романът
си е
роман
- пътят на две души си е път на две души.
И Учителят ми каза: „Нито ще прибавиш, нито ще отнемеш". Постарах се доколкото можах, да го направя така. В.К.: Аз имам една молба към вас. Молбата ми е следната. Аз още не съм ви чел дневника.
Романът
си е
роман
- пътят на две души си е път на две души.
За тях не спорим, но цялата тая работа аз искам накрая да излезне, да не се опетни Учителят. Е.А.: И аз не искам. В.К.: И да се види къде е мястото на Учителя и къде е мястото на ученика, и къде е мястото на непослушанието на ученика. Тия три неща искам от вас. Искам от цялата тая работа тия три позиции, нали.
към текста >>
На следващият етап, нали ще можеме при положение, че вие ми връчите дневника и
романа
си, готов съм да прегледам, аз ще си отбележа по страници и след това ще ви запитам, за да могат да се изяснят някои неща.
В.К.: Да, за история. Това нещо не е предназначено за това поколение. Е.А.: Аз съм си отчела моето отношение към себе си и моята грешка към Учителя, така, че не се страхувам от това. Грешила съм, толкоз. В.К.: Значи на тоя етап ние приключваме така.
На следващият етап, нали ще можеме при положение, че вие ми връчите дневника и
романа
си, готов съм да прегледам, аз ще си отбележа по страници и след това ще ви запитам, за да могат да се изяснят някои неща.
Е.А.:Добре, ще ти дам и дневника. Толкоз, да ти кажа правото не зачитам личността си като святост. Тая моя личност не можа да бъде ученическа. Каквото е било, било. В.К.: Сега друго нещо, което искам впоследствие да ми дадете е „Образът на Учителя" за да го прочета и сетне да направя някои запитвания, за да може да се доизяснят.
към текста >>
100.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
В.К.: Аз мисля да не ви обръща гръб във връзка с
романа
с Лулчев.
В.К.: А-а, да. Е.А.: Вижте, не е в един ден. В.К.: А да, след някой и друг ден. Е.А.: Да. Пак ми обърна гръб.
В.К.: Аз мисля да не ви обръща гръб във връзка с
романа
с Лулчев.
Е.А.: А не, не, не с романа. Тука беше във връзка с моята чувствителност повече беше така. Нали, така го разбрах, щото мислено аз казах: „Учителю, благодаря ти и като не ми обръщаш внимание пак ми обръщаш внимание". И Той веднага се обърна към мене. В.К.: Ха, ха, обърна се.
към текста >>
Е.А.: А не, не, не с
романа
.
Е.А.: Вижте, не е в един ден. В.К.: А да, след някой и друг ден. Е.А.: Да. Пак ми обърна гръб. В.К.: Аз мисля да не ви обръща гръб във връзка с романа с Лулчев.
Е.А.: А не, не, не с
романа
.
Тука беше във връзка с моята чувствителност повече беше така. Нали, така го разбрах, щото мислено аз казах: „Учителю, благодаря ти и като не ми обръщаш внимание пак ми обръщаш внимание". И Той веднага се обърна към мене. В.К.: Ха, ха, обърна се. Е.А.: Много чувствителен беше към тия работи.
към текста >>
НАГОРЕ