НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
137
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Отначало кашляше сухо, но накрая изкарваше храчки и плюеше в кърпичката си пенливи храчки с
розов
оттенък.
Беше слънчев ден, есенен слънчев ден в Мърчаево. Учителят беше седнал на слънце. Обичаше да се пече. Аз се приближих до Него. Той кашляше често и изкарваше храчки.
Отначало кашляше сухо, но накрая изкарваше храчки и плюеше в кърпичката си пенливи храчки с
розов
оттенък.
Аз ги поглеждам и казвам: "Учителю, тези храчки говорят за белодробно възпаление и бронхопневмония." Откъде знаех аз тези неща? По онова време белодробната туберкулоза бе голям бич за младите хора и нямаше семейство в България, където да нямаха погинали млади хора от туберкулоза. Тогава се бяхме научили да различаваме различните видове храчки. Знаехме кои са туберкулозни и кои са от бронхопневмония. Освен това аз бях много любознателен, контактувах с много лекари и непрекъснато ги питах за различни неща.
към текста >>
2.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От тях имаше бели,
розови
и с различни краски.
Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача. След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи. Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор. Те бяха с различни цветове и фигури.
От тях имаше бели,
розови
и с различни краски.
Дадоха ми помещение, в което работих спокойно. Имаше един милиционер, който ме контролираше. Изпращах редовно мостри на началника на затвора. Той ги хареса. И те мислеха, че могат да вземат завода в Пазарджик в затвора и да произвеждат мраморни плочи чрез затворниците.
към текста >>
3.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на
розово
масло.
Почти бях забравил за предното изпитание. Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-добросъвестно изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез цигулката. Нямах основание да се оплаквам от възникнали трудности, защото успявах да ги преодолявам. Но, имало е очи, които са следили моето поведение и решават да ме привлекат в полза на свои интереси. Това не закъснява.
Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на
розово
масло.
Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа. След като дълго е търсил верен човек за пласьор и уредник на фирмата си, спира се наново на мен. Повика ме на разговор. Заговори за моята лична съдба и не скри, че банкерските среди, в които се движех, дават израз на доволство от моята работа. Направо постави въпроса.
към текста >>
Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество
розово
масло, определено за известни търговски центрове в Европа.
Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-добросъвестно изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез цигулката. Нямах основание да се оплаквам от възникнали трудности, защото успявах да ги преодолявам. Но, имало е очи, които са следили моето поведение и решават да ме привлекат в полза на свои интереси. Това не закъснява. Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло.
Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество
розово
масло, определено за известни търговски центрове в Европа.
След като дълго е търсил верен човек за пласьор и уредник на фирмата си, спира се наново на мен. Повика ме на разговор. Заговори за моята лична съдба и не скри, че банкерските среди, в които се движех, дават израз на доволство от моята работа. Направо постави въпроса. Ще работя при него с твърде високо възнаграждение и около два месеца от годината ще трябва да отделя за пласиране на розовото масло по фирмите в чужбина, а след това, както се изрази: - свири, пей и учи!
към текста >>
Ще работя при него с твърде високо възнаграждение и около два месеца от годината ще трябва да отделя за пласиране на
розовото
масло по фирмите в чужбина, а след това, както се изрази: - свири, пей и учи!
Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа. След като дълго е търсил верен човек за пласьор и уредник на фирмата си, спира се наново на мен. Повика ме на разговор. Заговори за моята лична съдба и не скри, че банкерските среди, в които се движех, дават израз на доволство от моята работа. Направо постави въпроса.
Ще работя при него с твърде високо възнаграждение и около два месеца от годината ще трябва да отделя за пласиране на
розовото
масло по фирмите в чужбина, а след това, както се изрази: - свири, пей и учи!
Вярвам, че сега не ще ми откажеш! Наново го помолих за малко отдих, след такова вълнуващо предложение. Разделихме се с надежди - той - да стана негов служител, а аз - да поема онзи път, определен от УЧИТЕЛЯ! Такъв изключителен „шанс" не смеех сам да реша. Имах вече опит.
към текста >>
4.
5.06. Чудесата
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Малко по малко
порозовя
, оправи се и след десет минути стана от леглото.
Брат ми не се съгласил. Единият лекар се разсърдил и го накарал да се разпише, че отказва инжекция и си тръгва. Другият лекар останал, за да види какво ще стане. Ние двете извикахме: „Учителят каза - никаква инжекция." Майка ни беше жълта като лимон. Повдигнахме я на възглавница и започнахме да й даваме с лъжичка топла вода.
Малко по малко
порозовя
, оправи се и след десет минути стана от леглото.
А лекарят извиква: „Каква е тази работа? " Ние всички с глас отговаряме: „Учителят я излекува! " „Кой е този Учител? " „Ами Петър Дънов е този Учител." „А, така ли? И аз трябва да отида да Го видя.
към текста >>
5.
5.20. Старият брат
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Той даде и три цвята на роклите:
розов
, светло син и бял.
Но и ние, които гледаме тези бедра с панталони, знаем също защо ги показват. Но това вече не е Паневритмия, а е нещо съвсем друго. Затова аз казвам: „Вън панталоните на сестрите от кръга на Паневритмията". Учителят е дал кройка на роклите за Паневритмията. Намерете я, ушийте си рокли и с тях играйте.
Той даде и три цвята на роклите:
розов
, светло син и бял.
Ето една поучителна история от Савка, която трябва да запомните. Ученикът трябва да си научи урока.
към текста >>
6.
6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Много често Учителят ми казваше, че „
Розовата
долина е пъпът на България".
Аз съм роден през 1902 г. на 13 февруари в 8 ч. и 30 минути вечерта. Моите родители, което много ме радва, че са хора, чийто произход е от Балкана. А за мен това е една легенда, която е свързана не само с тогавашния живот на България, но и с оня мистичен живот, който ще се разгръща от българския народ.
Много често Учителят ми казваше, че „
Розовата
долина е пъпът на България".
Градът, в който бях роден, гр. Казанлък, интелектът на хората бе много характерен. Оттам са излезнали много видни личности. Моят братовчед бе един от големите композитори на България - Петко Стайнов. Друг братовчед, който бе голям художник, бе Трингов.
към текста >>
7.
6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
А от двете му страни единият образ е в червено-
розово
, а другият образ е в жълто.
Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле. Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели. Държат юздите на този змей. По туй време, по средата на змея се явяват три образа с ореоли на светии. Единият образ по средата е в синьо - той е висок.
А от двете му страни единият образ е в червено-
розово
, а другият образ е в жълто.
Те са по-малки. Този образ в синьо доминира над тях. Сега змеят иска да хване тези два образа, но третият образ го респектира и той не се мърда. Обаче змеят следи тези два образа: в розово-червено и жълто. За мен образите представяха трите принципа на Учението - Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Обаче змеят следи тези два образа: в
розово
-червено и жълто.
Единият образ по средата е в синьо - той е висок. А от двете му страни единият образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто. Те са по-малки. Този образ в синьо доминира над тях. Сега змеят иска да хване тези два образа, но третият образ го респектира и той не се мърда.
Обаче змеят следи тези два образа: в
розово
-червено и жълто.
За мен образите представяха трите принципа на Учението - Любовта, Мъдростта и Истината. Когато змеят искаше да хване тези два образа, слизаше един гълъб от небето и с крилете си ги предупреждаваше и те леко се вдигаха нагоре. Оставаше само образът на Истината, който го респектираше. Змеят направи десетки опити, но не успя. Винаги гълъбът идваше на помощ точно навреме.
към текста >>
8.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ
,
,
ТОМ 5
Тогава един възрастен приятел, за да омекоти и да промени неприятната миризма дойде веднъж и в една кана носеше вода, намокряше с носната си кърпа и пръскаше встрани, След това се разнеше миризмата на
розова
вода, а тогава се наричаше гюл вода.
Как ни издържаше Учителят не знам. Но това беше след войната, страната беше разорена и бедна, всички бяха бедни и така с такава храна хората преживяваха. Младите хора нямаше къде да работят. Младите девойки също. Единствено можеше да станеш слуга някъде или слугиня в някой богаташки дом.
Тогава един възрастен приятел, за да омекоти и да промени неприятната миризма дойде веднъж и в една кана носеше вода, намокряше с носната си кърпа и пръскаше встрани, След това се разнеше миризмата на
розова
вода, а тогава се наричаше гюл вода.
Но двете миризми се смесваха и положението бе още по-трагично. Какво се случи не зная, но и немците негодуваха, че ние сме им вмирисвали салона, по-късно започнаха спорове и трудно ни отстъпваха салона. И така накрая ние го напуснахме. Отивам при Учителя и го запитвам: „Как можахте да изтърпите всичко това". Отговори ми: „Търпението подразбира да оставиш свободен да се проявява този, който действува разумно, а от този, който постъпва глупаво да се пазим.
към текста >>
9.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ
,
,
ТОМ 5
Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти червени,
розови
.
Учителят ме погледна, кимна леко и промълви: „Е, някои път остават и някое друго мънисто в кошницата". Останах изненадана. Такъв израз не очаквах и това наподобяване с мънистата. А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя дреха или на някоя носия селска. Така чрез иглата и конеца малките мъниста се прикрепват чрез отвора им и се зашиват на плата, за да бъде роклята представителна.
Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти червени,
розови
.
Селските моми използваха много мънистата и с тях украсяваха своите носии. Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно. А да се остави това мъничко мънисто в една кошница означаваше много неща. Кошниците се плетяха от лозови пръчки, за да се слагат в тях гроздове, след като се обираше лозето. Така че една кошница събираше около десет килограма грозде.
към текста >>
10.
1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Хоризонтът на запад необикновено красив, с
розоворезедава
нежна краска.
Не можех да мисля. Не можех и да уча. Затворих книгата и излязох да се разходя. Беше привечер. Слънцето току-що залязло.
Хоризонтът на запад необикновено красив, с
розоворезедава
нежна краска.
Бях особено чувствителна към тези краски. Те сякаш подсилиха мелодията на душата ми, която ме понесе на криле... Колко ми е хубаво! Колко ми е хубаво! Защо ми е така хубаво? Недоумявах. За пръв път в живота си изпитвах такова състояние!
към текста >>
11.
20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА
,
,
ТОМ 6
Вечерта беше синя с
розови
отсенки, а земята бяла.
Файтонът спря и ние задъхани от студ и бързане спряхме пред входа -голямата порта. „Тука ли е? Ще ни приеме ли? Утре си заминаваме в провинцията", питаме един брат, който се мерна из двора. Учителят е на двора и ни покани с кимане на глава още отдалеч.
Вечерта беше синя с
розови
отсенки, а земята бяла.
Витоша се очертаваше красиво на хоризонта. В полите й трептяха електрическите лампи, а на небето - тук-там звезди. Имаше нещо величествено и светло. Тишина и мир се разливаха наоколо. От Него вееше благост и бащинска нежност.
към текста >>
12.
68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ
,
,
ТОМ 6
Изтока се багри в
розово
.
Седнали са с групичката да ни чакат. Сядаме и ние да починем. Блестящи звезди, тъмни силуети. Леко, сребристо зазоряване. Една чучулига се издигна над нас и запя.
Изтока се багри в
розово
.
Учителят говори тихичко. Продължаваме по сипеите. Там на полянката над тях Той пак е спрял и ни чака. Ще посрещнем слънцето - този символ на Великото Слънце, което дава живот на всичко. Той е изправен с шапка в ръка.
към текста >>
Изтока е красив със своите
розововиолетови
багри, които се менят всеки миг и стават все по-бледи и по-бледи, почват да златят и първият лъч ги пробожда и заиграва в пространството.
Там на полянката над тях Той пак е спрял и ни чака. Ще посрещнем слънцето - този символ на Великото Слънце, което дава живот на всичко. Той е изправен с шапка в ръка. Той е тържествен, загледан в далечината и сякаш не гледа в тази точка, от където ще изгрее слънцето, а някъде далеч, далеч - шеметно далеч зад нея. Ние се нареждаме край Него.
Изтока е красив със своите
розововиолетови
багри, които се менят всеки миг и стават все по-бледи и по-бледи, почват да златят и първият лъч ги пробожда и заиграва в пространството.
След него два, три, четири... Светлото око трепти от радост и буди радост в нас. Ние започваме молитва, а то се издига, издига пред нашите възхитени очи и бърза да обгърне с лъчите си всичко и всички, да ги поздрави, да ги целуне, да ги зарадва и ободри. Когато завършихме молитвата, картината беше прекрасна и толкова различна от преди половин, един час. „Светлината разкрива славата на деня, а тъмнината - величието на нощта", каза Учителят тихо и продължихме нагоре. Сега разбрах какво беше онова, което дирех да назова, което чувствувах, особеното, което ме вълнуваше в нощта - нейното величие.
към текста >>
13.
71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
,
,
ТОМ 6
Западът е
розов
и резедав.
Прииждат гости от всички краища на България... Вратите са отворени и приемат, приемат... още и още, и още... Има място за много, много хора. Стените се разтягат, леглата се умножават, благата изобилствуват, защото сърцата са отворени и пълни с любов. Най-после пристигам от затънтеното селце и аз. Много закъснях. Привечер е.
Западът е
розов
и резедав.
Витоша синкава и бяла. Електрическите лампи блясват разноцветни скъпоценни камъни по бялата й одежда. Изгревът тържествуващ - чист, блестящ от красота и радост. С тре- 94 петно сърце пристигам и търся Него - Учителят. Няма Го в стаята Му.
към текста >>
14.
73. НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
" Изтокът светлее,
розовее
, червенее.
Да, бряг. Защото долу е море от вълнисти, гъсти мъгли. А над нас е небесният тъмносин океан, с 99 бледнеещите вече едри звезди, които една по една изчезват. Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето. 5]„През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала?
" Изтокът светлее,
розовее
, червенее.
Потичат потоци, реки -огненочервени, виолетови, синкави, розови, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци. Картините се менят, цветовете - също, бързо, не смогваш да ги отпечатваш в себе си. Целият хоризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик художник слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи. Картините се сменят бързо, защото трябва да отстъпят място на последната картина-чудо. Всичко се успокоява в един нежно златист тон.
към текста >>
Потичат потоци, реки -огненочервени, виолетови, синкави,
розови
, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци.
Защото долу е море от вълнисти, гъсти мъгли. А над нас е небесният тъмносин океан, с 99 бледнеещите вече едри звезди, които една по една изчезват. Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето. 5]„През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала? " Изтокът светлее, розовее, червенее.
Потичат потоци, реки -огненочервени, виолетови, синкави,
розови
, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци.
Картините се менят, цветовете - също, бързо, не смогваш да ги отпечатваш в себе си. Целият хоризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик художник слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи. Картините се сменят бързо, защото трябва да отстъпят място на последната картина-чудо. Всичко се успокоява в един нежно златист тон. От там една бистра, бистра сълзица, после око, после светла топка се издига и затъркаля нагоре по златистия и нежно резедав, нежнолазурен небесен свод.
към текста >>
15.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Невидим художник мени картините пред очите ни ежеминутно в най-нежни тонове и краски -
розови
, златисти, пурпурни, виолетови и им придава най-причудливи фантастични, форми.
Гледаш Го човек като човек! Седнал редом с нас в студената утрин, наметнат с шал. А такива нечовешки, Божествени слова чуваме от Него и такива нечовешки, Божествени дела видяхме от Него. Изтокът светлее. Хоризонтът почва да се багри.
Невидим художник мени картините пред очите ни ежеминутно в най-нежни тонове и краски -
розови
, златисти, пурпурни, виолетови и им придава най-причудливи фантастични, форми.
Всяка сутрин картината е нова и неповторима. Над нас е лазур, а под нас - океан, вълни - мъгли. Или пък долу картината е ясна, а над нас са облаци. Понякога мъгли пропълзяват завчас от долу към нас и ни обгръщат така гъсто, че ние не можем един друг да се разпознаем. Понякога ръми.
към текста >>
Това са нашите сестри облекли своите бели,
розови
, жълти, небесни, пъстри рокли.
Ние трябва да го запазим, обработим и приложим. Това ще бъда задачата ни за днес, за утре, за бъдните дни на живота ни. Закусваме, преобличаме се в по-леки дрехи и поемаме пътечката към Балдер-дару - третото езеро. Картината е живописна. Целият хълм залян с мека слънчева светлина като да е изпъстрен с най-разнообразни цветя.
Това са нашите сестри облекли своите бели,
розови
, жълти, небесни, пъстри рокли.
Някои минават по хълма, някои го заобикалят, вървят по ниско и равно. Като го превалиш, зад него е третото езеро със своята зелено кадифена поляна - обширна, чиста, мека, приветлива. В средата й са вече музикантите със своите инструменти и чакат. Те не са само музиканти, но и веселяци. Заливат се за нещо в смях, тъй както и поляната е заляна с меката утринна слънчева светлина.
към текста >>
16.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
Поляната до него е обширна, мека като кадифе и осеяна с безброй дребни,
розови
карамфилчета, представлява голям двор, в който ние идвахме често да се разхождаме и печем на слънце.
И доволни! Нито помен от бурята. Само споменът е запечатан за през вековете, споменът и може би урокът - в по-чутките души! За третото езеро, което Учителят назова Балдердару, споменах пре- 112 ди малко, като за най-близко.до второто и с обширна до него мека поляна, на която обикновено, почти всеки ден идвахме да правим паневритмичните упражнения. То не е много дълбоко, широко разляло водите си, огрявано от слънцето цял ден понеже близо до него не стърчат високи върхове, водата му е мека, топличка и мнозина любители на езерните бани идваха тука да се къпят.
Поляната до него е обширна, мека като кадифе и осеяна с безброй дребни,
розови
карамфилчета, представлява голям двор, в който ние идвахме често да се разхождаме и печем на слънце.
Близо е и чешмичката ни. Близо до нея е и четвъртото езеро - Близнаците. Не зная защо Учителят не даде за него санскритско име. Може би, то е, както се казва за децата „дошло е с името си". То само си носи, определя името, то представлява две отделни езера съединени помежду си с тесен и плитък провлак.
към текста >>
И
розова
омара!
От тук се ширва безкрайна поляна.която неусетно води до връх Дамга, от дето се открива хоризонт до Пирин. Пирин се възправя пред тебе снежен и горд със своя Ел-Тепе. Струва ти се, че ако простреш ръка и ще го докоснеш. От тука, от Дамка се виждат и Урдините езера, Еленин връх, Рупите, Попова шапка, Мусала и много други малки и големи върхове на Рила. Кадифе и лазур!
И
розова
омара!
И лек сребрист воал! А под краката ти килим от най-ароматната мащерка, която разлива щедро и щастливо аромата си под стъпките ни. Особено под Неговите стъпки! Боже, колко красота си създал Ти за човека! А човекът?
към текста >>
17.
16. ЦЪФНАЛАТА ПРАСКОВКА
,
МАРИЯ РАЙЧЕВА
,
ТОМ 6
Разперила
розовите
си вейки към небето,стои на открито като че ли вика: „Ето ме, Господи!
16. ЦЪФНАЛАТА ПРАСКОВКА През май 1944 година ми предстоеше да замина за село Долни Раковец. Отидох в Мърчаево да се сбогувам с Учителя. Оплаках Му се, че съм недоволна от себе си, дето изпитвам страх от бомбите и се крия. Казах му: „До нас в двора има у едни съседи цъфнала една прасковка.
Разперила
розовите
си вейки към небето,стои на открито като че ли вика: „Ето ме, Господи!
Ти ме постави тук да цъфтя. Ето ме! Аз изпълнявам Твоята воля. Тук съм, не бягам! " Учителю, срам ме е пред това малко дръвче.
към текста >>
18.
22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Както виждам и твоето положение не е много
розово
.
Ризата му дупка до дупка - съдрана, панталона му - също. Повика ме настрана и ме заговори: „Господин Камбуров, както виждаш положението ми е окаяно. Работя с цялото си семейство: четири деца, жена ми и аз и не мога една риза да си купя! Гладуваме на общо основание! А ония там (във фабриката) на меките кресла ядат труда ни, смучат кръвта ни.
Както виждам и твоето положение не е много
розово
.
И ти си един бедняк като мене. Те и твоят труд ще използват стопроцентово, а на тебе ще подхвърлят един къшей. Слушай, г-н Камбуров! Така не бива да се оставяме да ни експлоатират - да ни пият потта и кръвта! Но да направим следното: Аз ще докарам примерно 1000 килограма цвекло, ти ще го запишеш 1200 килограма.
към текста >>
19.
2. НЕОБИКНОВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
След него вървяха малко по-ниски по двама в неземна светлина бледо
розово
, бледо небесно, бледо кремаво и всички носеха по нещо в ръцете си.
По-късно нещата се измениха, защото този възрожденски дух се оттегли. Така възрастните отидоха на църква, а аз бях сама в голямата стая, легнала на леглото, бях разбудена от родителите ми и будувах в момента. Както си лежа и будувам, по едно време виждам, че се отвориха вратите на стаята и започнаха да влизат в строен ред същества неземни, движещи се във въздуха, а телата им цели от светлина. Напред вървеше голямо същество, облечено в млечно бяла светлина, стройно и много красиво и застанало в средата на това множество. То беше жрец.
След него вървяха малко по-ниски по двама в неземна светлина бледо
розово
, бледо небесно, бледо кремаво и всички носеха по нещо в ръцете си.
Застанаха на средата на стаята в кръг, поставиха в средата някакъв съд неземен, той висеше във въздуха, целия светещ и извършиха някакво тайнство. След като свърши ритуала, жрецът дойде до мен и като ме благослови по особен начин, ме намаза с някакъв елей по челото. След това вратите на стаята отново се отвориха и в същия строен ред светлите същества безшумно излезнаха. Аз останах в спокойно състояние. Не се изплаших.
към текста >>
20.
1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
А лордът бил дошъл с няколко куфара и като наизвадил и
розови
хубави перденца и столчета надувни и т. н.
Другият дядо ми е бил търговец на платове, копринени платове и чаршията се наричала Печеникова чаршия. Там имало една голяма грамадна къща на Печеникови и до нея голяма чешма. Те са били много заможни. На времето бил дошъл от Англия един лорд и станало въпрос къде да отседне и всички казали, ами в печениковата къща. Пристигнал лордът и баба ми София била се развълнувала и се чудела къде и как да го посрещне, а лордът рекъл: „Не, не, искам само пуста, празна стая" и баба ми просто се поболяла как ще даде на лорд гола стая.
А лордът бил дошъл с няколко куфара и като наизвадил и
розови
хубави перденца и столчета надувни и т. н.
и като влязла баба ми всичко било наредено. Тя се хванала за главата. Не можах да отида в Щип да видя къде и как са живели моите най-близки роднини. Това е по рода на баща ми. А по рода на майка ми: Тя е родена в Силистра.
към текста >>
21.
З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
Една къщичка боядисана в
розово
, другата в синьо, третата в жълто - много разкошно.
Учителят беше изправен така цял ръст, изправен с балтон. Съжалявам много за този портрет. А той Михаил го взе, за да си прави актив с портрета на Учителя, че уж му го е подарил. На Лазурния бряг бил много устроен. Къщички, а между къщичките хубави алеи с цветя.
Една къщичка боядисана в
розово
, другата в синьо, третата в жълто - много разкошно.
Поднасяли, сервирали и риба се ядяло. Ядели риба, трапезарията разкошно направена, по всички правила на аристокрацията и той му задал въпроса: „Ами на Изгрева братята живеят много скромно? " Отговорът бил: „А, французите имат друг начин на живот" и той отделно съвършено се хранел. В салона той седял на високо там на една катедра, влизал от отделна врата и т. н. Това ми е разказвал.
към текста >>
22.
1. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА МАЙКАТА
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
СПРАВЕДЛИВОСТТА НА МАЙКАТА Родена съм в село Рахманлии, сега наречено
Розовец
, Пловдивски окръг от баща Георги Иванов Молдов и майка Рада Тодорова Молдова.
ДОНКА ГЕОРГИЕВА КЪНЕВА, МИЛЧЕВА ПО МЪЖ 1.
СПРАВЕДЛИВОСТТА НА МАЙКАТА Родена съм в село Рахманлии, сега наречено
Розовец
, Пловдивски окръг от баща Георги Иванов Молдов и майка Рада Тодорова Молдова.
Майка ми е втора съпруга на баща ми. От първата си съпруга, която е починала, той има две момичета. Моята майка така ги е обичала и възпитала, че аз не знаех и не можех да разбера, че те са от първата съпруга на баща ми. Тя и не би ми казала, ако аз това не бях научила от съседките, които винаги обичат да разказват тайни на децата си. Преди мене майка ми е родила две деца - момче и момиче, но и двете са умрели в съвсем ранна възраст - деца.
към текста >>
23.
3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Той беше рядко честен и добър човек, но без да иска беше попаднал в ръцете на един мошеник, търговец, който се беше появил в селото да закупува
розовото
масло.
Той идва при мене, хваща ме за раменете и ми казва: „Стани и се моли за мене! Отнех живота си от страдание, но се озовах в още по-страшно страдание и мъка. Търсят тялото ми, но ще го намерят в избата, между бъчвите". Събудих се много разтревожена. Наистина чичо Никола го нямаше от два-три дни.
Той беше рядко честен и добър човек, но без да иска беше попаднал в ръцете на един мошеник, търговец, който се беше появил в селото да закупува
розовото
масло.
Завъртял се около чичо да изкупи неговото масло. След това поискал ходатайството му пред селяните и те да дадат своето масло от розите на него. Разбира се, чичо ми като не знаел, че търговецът е мошеник, настоял пред съселяните си да дадат и те своето масло от розите на него. Разбира се, селяните, познавайки чичо ми като честен и добър човек, осланяйки се на неговите думи, дават на търговеца всичкото розово масло. Но търговецът изчезнал и не се върнал.
към текста >>
Разбира се, селяните, познавайки чичо ми като честен и добър човек, осланяйки се на неговите думи, дават на търговеца всичкото
розово
масло.
Наистина чичо Никола го нямаше от два-три дни. Той беше рядко честен и добър човек, но без да иска беше попаднал в ръцете на един мошеник, търговец, който се беше появил в селото да закупува розовото масло. Завъртял се около чичо да изкупи неговото масло. След това поискал ходатайството му пред селяните и те да дадат своето масло от розите на него. Разбира се, чичо ми като не знаел, че търговецът е мошеник, настоял пред съселяните си да дадат и те своето масло от розите на него.
Разбира се, селяните, познавайки чичо ми като честен и добър човек, осланяйки се на неговите думи, дават на търговеца всичкото
розово
масло.
Но търговецът изчезнал и не се върнал. Никой не получил от него и стотинка. Чичо ми от страшна мъка, че е станал причина за загубата на толкова много хора, посегнал на живота си. Този път като разказах съня си на баща ми той вече повярва и отиде при синовете на чичо ми и им каза: „Досега не сте търсили Никола в мазето, нали? Хайде да го потърсим там".
към текста >>
24.
2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
После майка ми казваше, че преди да отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала
розови
страни.
Искаше ми се да ме запита нещо. А майка ми беше донесла едно бурканче сладка и специална чинийка за целта. Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса на Учителя. Последният прие сладкото, а после говори с майка ми и запитал как съм дошла до бивака, дали на кон или съм вървяла. Майка ми казала, че съм вървяла, а Той обърнал внимание, че е добре всяка година да ме водят на Рила.
После майка ми казваше, че преди да отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала
розови
страни.
Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева, дъщерята на бай Иван-каруцаря, с която бяхме връстници. Веднъж се бях подхлъзнаха на един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше да пазя палатката докато изсъхнат последните или да ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо. Тогава покрай езерото имаше много попови лъжички, с които се забавлявахме. Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка. Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка.
към текста >>
25.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
" А след заминаването на татко, мама сънува, че я водят някъде далече и високо, високо, където последователно й предлагат като награда за грижите и вниманието проявени от нея към татко три одежди:
розова
, небесно синя и бяла.
Баща ми Иван Петров, спадаше към вторите, второстепенните. Рано останал сирак, без баща, после и без майка - обикновен работник- електротехник. Завършил е във Варна в Морското училище. На службата си честен, изключително съвестен, неподкупен и за тези си качества ценен и уважаван от началниците си, но не проявен в обществената стълба - вътрешно вглъбен, непрактичен, неспособен да търси и да намира лична изгода в отношенията си с околните. Веднъж, когато мама - Веска Петрова се срещнала с Учителя и споделила за грижите си към татко, Учителят казал: „Не знаеш на какъв дух служиш!
" А след заминаването на татко, мама сънува, че я водят някъде далече и високо, високо, където последователно й предлагат като награда за грижите и вниманието проявени от нея към татко три одежди:
розова
, небесно синя и бяла.
Мама ми разказа съня си през 1946 или 1947 г. Дават й една дреха, тя казва, че не иска награда за труда си. Казват: „Дайте й друга! " И така три одежди, толкова красиви, че тя не можа с думи да ми ги опише. У мен остана само впечатлението от сиянието, което тези одежди са излъчвали.
към текста >>
26.
16. РОЗОВОТО СЛАДКО
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
16.
РОЗОВОТО
СЛАДКО Още една случка с брат Велко: Това се бе случило отдавна, когато Учителят беше още между нас.
16.
РОЗОВОТО
СЛАДКО Още една случка с брат Велко: Това се бе случило отдавна, когато Учителят беше още между нас.
Един ден, някъде по обед брат Велко почувствувал силни болки в корема. Едвам дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед. Казали му, че апендиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция. Върнал се вкъщи брат Велко, мисли, охкал, пъшкал и най-после решил да отиде при Учителя. Взел първия влак и се озовал при Учителя.
към текста >>
Стана ми неприятно, но нямах време да й обяснявам случая с брат Велко и мълвата на Изгрева, които повярвали случката с
розовото
сладко по буква.
До обяд брат Велко бил съвсем здрав и вечерта взел влака и пристигнал във Варна. Отишъл направо на работа. След известно време бях на Рила с една група. След като се наобядвахме решихме да отидем на езерото на съзерцанието, Минавайки по една пътека, видях 7 - 8 сестри, които не познавах да се разговарят. Една от сестрите с доста убедителен тон каза: „Учителят е казал, че апендиситът се лекува със сладко от рози".
Стана ми неприятно, но нямах време да й обяснявам случая с брат Велко и мълвата на Изгрева, които повярвали случката с
розовото
сладко по буква.
Не розовото сладко е излекувало брат Велко, но мисълта на Учителя вложена в него. Разбрали по буква те излагат Учителя. На друг това сладко няма да подействува. Колко трябва да бъдем внимателни. Трябва да познаваме Словото на Учителя и вътрешната Школа.
към текста >>
Не
розовото
сладко е излекувало брат Велко, но мисълта на Учителя вложена в него.
Отишъл направо на работа. След известно време бях на Рила с една група. След като се наобядвахме решихме да отидем на езерото на съзерцанието, Минавайки по една пътека, видях 7 - 8 сестри, които не познавах да се разговарят. Една от сестрите с доста убедителен тон каза: „Учителят е казал, че апендиситът се лекува със сладко от рози". Стана ми неприятно, но нямах време да й обяснявам случая с брат Велко и мълвата на Изгрева, които повярвали случката с розовото сладко по буква.
Не
розовото
сладко е излекувало брат Велко, но мисълта на Учителя вложена в него.
Разбрали по буква те излагат Учителя. На друг това сладко няма да подействува. Колко трябва да бъдем внимателни. Трябва да познаваме Словото на Учителя и вътрешната Школа. А тя се създава от опитностите и живота на учениците.
към текста >>
27.
15. Мухлясалата Библия
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
И бела,
розова
, а па едни очи сини и чисти като на незабравки, на едно дете.
Тя се казваше Донка, леля Донка. Една едра жена, хубава жена, засмяна. Някъде мисля, че е откъм Плевен ли, откъм този край е тя. Но тази леля Донка, тя някаква чорбаджийска дъщеря е била, нещо църковница, но така като Ана Шишкова бе така висока, едра, само че и пълна, а не така слаба. Ана беше слаба.
И бела,
розова
, а па едни очи сини и чисти като на незабравки, на едно дете.
Такива хубави очи имаше. И все засмяна, все засмяна. И сега тя казва, че мъжът й на Централна гара будка имал и в будката пак чукал там като чичо Колю нещо, обувки поправя, токчета, това си-онова си, работел нещо обущарлък .А пък Донка, толкова се интересувала от политиката и сутрин най-напред като дойде пощата, почвала да ги чете вестниците и гледа войната докъде е стигнала, ll-рата световна война. Гледала и един ден таман се е загледала, къде е това и тогаз некой по рамото я потупва: „Чедо, какво правиш ли, какво четеш ли? “ Обърнала се, един старец.
към текста >>
28.
17. Кой ходи по въздуха
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Така бяла,
розова
, ония очички сини като незабравки.
И да се върнеме, бре на най-малкото като му призля, ама така му призля, че вече падна, дето се казва. Не може на краката си да се държи. Аз се изплаших. Взех го на ръце, че то мъничко, взех го на ръце. И от Стоянка Драгнева до нея го занесох на ръце, А тя на вратата седи и засмяла се.
Така бяла,
розова
, ония очички сини като незабравки.
„Ах, какво? “ „Мамо Донче, лельо Донче, детето ми е много зле. Много ми е болно детето.“ Едвам говоря. „Ах, чакай, чакай, сега, сега, сега.“ Влезе вътре, изнесе една лъжица, супена лъжица. Какво имаше в тая супена лъжица аз и до днеска не знам.
към текста >>
29.
4. На екскурзия до Черни връх
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
На вълни и цвета беше нито много, нито
розов
, нито син, а бляда лъчиста светлина.
Сепнах се. Как Учителят в този момент когато аз съм размишлявала прочел мисълта ми и смятам, второ чудо преживяхме много бързо. В това време цигулката ни подкани пак да пеем.А преди това, когато пристигнахме на Черни връх Учителят седеше в стаята. Аз отивам да Му целуна ръката и както отивам виждам ореол над главата Му, но нямаше тука кръг и тука кръг, ами така, така, така, така. На вълни, на вълни.
На вълни и цвета беше нито много, нито
розов
, нито син, а бляда лъчиста светлина.
Видях го за секунди и после изчезна. Сутринта, когато отиваме вече да посрещнем слънцето. Аз съм се събудила, но закъсняхме малко, другите бяха отишли вече за изгрев слънце. Учителят все се обръщал да ни види къде сме. Най-после няколко секунди преди да изгрее слънцето пристигам аз с Георги Йорданов.
към текста >>
30.
16. Причастието
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Правят като процесия от двете страни, тъй вървят тези и се молят и аз по средата вървя, бяха ме облекли като ангелче, с една
розова
рокля и
розови
такива крила и съм пред входа, ама си спомням като че ли е днеска.
16. ПРИЧАСТИЕТО Майка ми беше болна и баща ми ме беше сложил в сиропиталище и там бяха ме избрали да участвувам в един празник „Божи празник“.
Правят като процесия от двете страни, тъй вървят тези и се молят и аз по средата вървя, бяха ме облекли като ангелче, с една
розова
рокля и
розови
такива крила и съм пред входа, ама си спомням като че ли е днеска.
Така се чувствах сама като един ангел, че съм паднала от небето. Ама тъй самичка, въпреки че е пълно с хора от двете страни и така едно вътрешно усещане, една мъка, нещо такова почувствах. И втори път пак същото в Италия. Също бяха ме сложили тъй в средата тъй да хвърлям цветя от розите, изпитах същото чувство. На два пъти и тогава съм почувствала, не зная като че се чувствах като някоя корабокрушенка и още го чувствам така силно беше в мен, една болка в мен.
към текста >>
31.
5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Милите, приветливи лица, по които грееха усмивки, белите дълги и широки рокли на сестрите, семпло украсените със сребърни галони на пояса и ръкавите, а у братята - белите рубашки препасани с копринени жълти, сини или
розови
шнурове, това бе гледка неописуема, ненадмината и ненарисува-на и описана досега.
За пръв път в живота си присъствувах на един такъв голям обяд на открито, в хубав слънчев ден при сдържано веселие и топлота. Това беше атмосферата му, това беше нешо ново, което ме порази и завладя. Това беше меката, любовна атмосфера, центърът, на която бе един голям магнит, който като че ли я излъчваше, а множеството я отразяваше. Та тук всичко за мен беше ново! не много угледните палатки, някъде дори навеси, под които се виждаха раници, куфари наредени едно до друго одеала с по една възглавница за временно нощуване.
Милите, приветливи лица, по които грееха усмивки, белите дълги и широки рокли на сестрите, семпло украсените със сребърни галони на пояса и ръкавите, а у братята - белите рубашки препасани с копринени жълти, сини или
розови
шнурове, това бе гледка неописуема, ненадмината и ненарисува-на и описана досега.
А големите бакърени казани, около които блестяха наредени калайдисани баки, панерите с хляб, първите дежурни, които разнасяха топлото ароматно ядене по масите, за мен това всичко беше ново, просто и красиво, естествено и задушевно. След обед към четири часа ме представиха на Учителя. Моята благосклонна съдба се усмихваше и откриваше нови страници в живота ми. Когато пристъпих към Него, изпитах в първият миг някаква боязън, сърцето ми се изпълни със силен странен трепет, а стъпките ми бяха плахи и колебливи. Трябваше да ме подкрепи кроткия Му проникващ поглед, който като че ли говореше: "По-смело стъпвай, по-сигурно".
към текста >>
32.
87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
фиданките отдавна са дървета, от плод обилен, сочен, всяка пролет короните им
розовеят
, но чужди ръце ги обират. 5.
Ще отнесат те Изгрева в душите, не се обсебва светлината, и като слънчеви лъчи ще будят готови пъпчици да цъфнат. 10. Ще отнесат те семена, ще пръснат, навред където обич грее, а Изгрева ще бъде светло знаме на любовта и братството в света. 1. Когато ги посаждаха в земята бе ранна пролет, слънце, радост, небето се синееше спокойно и равен беше пулсът на живота. 2. Грижливите ръце на градинаря заботеха с любов усърдно, а две очи замислени, дълбоки, присъствие велико бяха. 3. И всички те черешови фиданки разлистиха се неусетно, струеше от един балкон наблизо за тях любовна, топла мисъл. 4.
фиданките отдавна са дървета, от плод обилен, сочен, всяка пролет короните им
розовеят
, но чужди ръце ги обират. 5.
Заграбиха ги тъй, без правда, милост, и не едно сърце простена глухо, то жертва ли, насилие ли бе? съдете, огорчени братя! 6. Годините донесоха промени, преминал е отвъд и градинаря, и светлите очи далеч и близо и те и те не са ли тъжни? сега са бурни дни на разрушение. 7. И пак е пролет, навъсено небе в градината черешова - секири жестоки удари кънтя едно след друго повалени лежат издъхнали дървета по тях сълзят неразцъфтяли пъпки.
към текста >>
33.
38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА
,
,
ТОМ 8
Малките
розови
и сини цветенца някак по-нежно и загадъчно се усмихват.
Празник в планината На Марето Сияещи лазури! Ведросини небеса! Най-чистия кристал не е тъй прозрачен както въздуха днес, пропит с лек и сладък мирис! Скалите, върховете, сякаш са измити. Тревата е по-мека и по-крехка от всеки друг път.
Малките
розови
и сини цветенца някак по-нежно и загадъчно се усмихват.
Вадичките самодоволно ромолят. А изворчето -нашето бяло, приказно изворче и то пее някаква нова и сладка песен. Защо днес небето е толкова синьо? Защо въздухът е тъй благоуханен? Защо всичко се усмихва и пее?
към текста >>
34.
19. ПОКЛОНЕНИЕ НА ПОЧИНАЛИЯ ЦАР
,
,
ТОМ 8
Встрани от ляво се виждаха великолепни венци от най-хубави цветя, бели,
розови
и други.
Валеше слаб дъжд, при все това имаше доста дълга редица народ. Бавно пристъпихме прага, чу се тържествения хор, който още повече ни разчувства. Почнаха да плачат. Всички полюлеи светеха. Купихме си свещи.
Встрани от ляво се виждаха великолепни венци от най-хубави цветя, бели,
розови
и други.
Изведнъж съзрях лицето на царя, сякаш спокойно бе заспал. Стражарите подканяха народа да се не бави. Трябваше да слизаме надолу между хиляди свещи запалени. Букети и цветя навсякъде. Последна почит на добрия ни бивш цар.
към текста >>
Върху трите цвята на трикольора имаше отгоре
розов
фонд.
След това обиколих ул. "Търговска" и ул. "Леге". Всяка витрина беше украсена с черно и в средата портрета на царя и почти навсякъде имаше бели цветя. Даже имаше витрини с кандилници. Една витрина ме зарадва много, това беше витрината с изложение на малкия цар Симеон.
Върху трите цвята на трикольора имаше отгоре
розов
фонд.
Изправен Симеончо весело ме поглеждаше от там. Та наред с бащата, т.е. починалия цар стоеше портрета и на Симеончо с кандилници. Царят си замина от този свят, а дойде време Симеончо с майка му царицата да бъдат прогонени от България. Но преди да се случи това, аз го видях изложено на тази витрина.
към текста >>
35.
37. ТРОХИ И УКРОХИ ОТ БОГАТАТА ГОСПОДНЯ ВЕЧЕРЯ
,
,
ТОМ 8
N0 95, кръгла тенекиена кутия обвита с плат и съдържа: а) Знамето на Бялото Братство; б) пет пентаграми на копринен плат - бяла, жълта, синя,
розова
, бежова. 10.
N0 52, металическо кръгло огледало. 7. Инв. N0 70, целулоиден гребен. 8. Две кутии с по 4 ключа за цигулка. 9. Инв.
N0 95, кръгла тенекиена кутия обвита с плат и съдържа: а) Знамето на Бялото Братство; б) пет пентаграми на копринен плат - бяла, жълта, синя,
розова
, бежова. 10.
Две палки за диригент. 11. трийсет репродукции от портрета на Учителя от Борис Георгиев. 12. Дървен стол-кресло от антрето на Учителя. 13. Инв. N0 15, изкуствени зъби.
към текста >>
36.
4. ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО
,
,
ТОМ 8
Лицето Му
розово
, гледаше лъчезарно.
Рано на другия ден виждам, че идват отдолу хора единично и на групи. Не знаех тогава, че това е обща екскурзия на братството. Тогава аз тръгнах откъм храстите, където бях престояла цяла нощ отсам изворчето на Бивака и минавам край кошарата, а това беше една ограда от камъни, висока над един метър, която ограждаше Бивака от постоянните ветрове, идващи от северо-запад. Виждам Учителя при запаления огън. Седнал, току-що пристигнал.
Лицето Му
розово
, гледаше лъчезарно.
Аз се спирам пред Него, навеждам глава и Го поздравявам. И Той ме поглежда особено. А защо ли? Ето защо. В момента, когато слънцето започна да изгрява, всички се бяхме наредили за молитва с поглед вперен в изгрева.
към текста >>
37.
5. СЛЪНЧЕВИТЕ СЪЩЕСТВА
,
,
ТОМ 8
Виждам се заобиколена от някакви
розови
фигури, излъчващи светлина.
5. СЛЪНЧЕВИТЕ СЪЩЕСТВА Беше ранна пролет и бях се качила на Бивака на Витоша. Бях легнала между храстите към любимите ми скали на Бивака. По едно време съм задрямала без да се усетя.
Виждам се заобиколена от някакви
розови
фигури, излъчващи светлина.
Схващам ги, че са слънчеви фигури. Чувам се да казвам в просъница: "Та това са значи Слънчевите Същества, за които говори Учителят". Ставам и отивам при големия камък, където Учителят е поседнал, а около Него група от четири-пет ученика. Приближавам се и аз да послушам. Учителят говори: "Понякога от Невидимия свят взимат човека и го качват на слънцето, свързват го със слънцето и му показват понякога жителите на слънцето, чийто тела са от светлина.
към текста >>
38.
2. ПРОТЕСТАНСКАТА ИДИЛИЯ
,
,
ТОМ 8
И този индус беше тръгнал да обикаля Европа със своето индуско одеяние, с едно, помня го, много хубаво
розово
наметало, с бял копринен пояс.
Понеже тогава имаше много случаи на изпращане в странство със стипендии за пастори, тази вълна някакси го отмина. Отмина го тази вълна, предполагам, че Учителят е имал намеса и в живота на майка ми, за да може да изживее тези много силни сътресения. Мизерията по обсадата на Одрин, тревогите от самолетите, които така са хвърчали върху къщите, спускали някакви бомби ръчни. В 1928 г. в светлата сряда, когато отидохме на черква, помня че тогава говори един индус, който е приел християнството.
И този индус беше тръгнал да обикаля Европа със своето индуско одеяние, с едно, помня го, много хубаво
розово
наметало, с бял копринен пояс.
Тя той държа една много хубава проповед и се завърнахме вкъщи и си лягаме. В 9 часа ужасен тътен разтърси цялата къща, стана голямото земетресение в Пловдив, 1928 г. Къщата ни не пострада, защото беше на скала. А насреща ни имаше хълм, на който всеки пет минути земята се тресеше, а в равнинната част на Пловдив лумнаха пожари, огньове. Знам, че цар Борис тогава дойде още на сутринта да види какво е положението.
към текста >>
39.
33. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
,
ТОМ 8
Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в
розово
цялата, в
розово
и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение.
Видял в хороскопа на детето, което ще дойде, ми се струва, че е забавил неговото идване, за да не се случи онова, което хороскопа предрича. Нещо такова ми е разказвано. И така той успява нали, да улови хората в тая мрежа като голям астролог и може би хората там държат на сензациите. Той улавя тая тяхна страна, обкръжава се обаче с магнати, финансови магнати, които щедро дават за неговата школа. И доколкото си спомням, срещайки една чужденка, беше на гости у мои близки, и стана въпрос за Михаил, тя каза: "Да, да, ние сме били в Севър, в това имение, което се проявява Михаил, там е неговата ложа, неговата школа.
Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в
розово
цялата, в
розово
и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение.
Значи успял е да им се наложи там. По едно време брат Боев му писа след като разбраха, че той имал така от един нисш астрален порядък прояви. Даже имало заради него скубане на коси между жените. Това е било едното. Другото, някакво момиче си извадило очите заради него.
към текста >>
40.
2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО?
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Докато четях заглавието в паметта ми изплува сънят ми от предидущата нощ: един житен клас заобиколен от сияйна
розово
-слънчева светлина.
След като се измина пролетта и лятото, една сутрин през зимата се събуждам в особено настроение - не ми се отива в Академията. Мама ми позволи да остана в къщи. Но какво да правя сега? Разхождам се от стая в стая и най-после реших да прегледам книгите в нашата скромна библиотека. Погледът ми попадна на една книга, озаглавена „Житно зърно".
Докато четях заглавието в паметта ми изплува сънят ми от предидущата нощ: един житен клас заобиколен от сияйна
розово
-слънчева светлина.
/Само тази част от съня можах да си припомня/. Поразена от това съвпадение бързо изтеглих книгата. Започнах да разрязвам и чета страниците напълно погълната от тяхното съдържание. Една неописуема радост ме обзе, че най-после намерих живото Слово, което ще ми покаже как да вървя по „Пътя". Мама се завърна - беше вече обед.
към текста >>
41.
15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)
,
,
ТОМ 8
Ето ние вече сме на върха, изток цял
розовей
, смълчани в тоз тържествен миг заедно с природата и светлите разумни същества в молитва, тишина, ние чакаме слънцето да изгрей.
Млечния път свети във простора. Вега, небесната кралица, Сириус трепти на изток, Безброй слънца, звезди. Вървим ний сред тази красота и тишина. Изкачваме върха, о, Господи, И размишляваме за Тебе и Твоето Величие. Струи от светлина се сипят като бистър поток в ума ни И образуват светла нишка, Която ни свързва с Тебе, наш Баща.
Ето ние вече сме на върха, изток цял
розовей
, смълчани в тоз тържествен миг заедно с природата и светлите разумни същества в молитва, тишина, ние чакаме слънцето да изгрей.
О, прекрасен миг, най-тържествен, най-велик за човека. О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството. Та както научавам, на 7-те рилски езера всяко лято за Великия събор се събират по хиляди души. Това разбира има предимството, че за тези, които действително с душата си отиват има това предимство, че молитвата на толкова много хора се чува. Но от друга страна това води до замърсяване на целия лагер, на цялата околност, тъй като от хигиенична гледна точка няма добри условия за запазване на чистотата.
към текста >>
42.
5. ГОДИНИ НА НЕДОИМЪК
,
,
ТОМ 8
Изнасяше
розово
масло в цял свят, чушки, домати, дини, пъпеши.
Те национализираха фабрики и заводи, но оставиха бившите собственици като директора на фабриките и им казаха: "Само ако видим, че искате да правите саботаж, ще си изпатите много". В България вместо да благодарят на малкото български фабриканти, специално на фабрикантите на цигари, те са създали фабриките си от нищо. Те даваха на работниците си тринайсета заплата. Те им взеха фабриките и решиха, че България трябва да стане индустриална държава и построиха много фабрики, между които и Кремиковци. Отровиха земята на пловдивското поле и България, която до тогава се славеше като земеделска страна.
Изнасяше
розово
масло в цял свят, чушки, домати, дини, пъпеши.
Българските цигари се търсеха във всички държави на света. Но тъй като в индустрията са необходими да се сменят често машините, когато остареят и да се заменят с нови, а ние нямахме достатъчно средства, за да поддържаме конкуренцията и сме бедна страна, не можехме разбира се да конкурираме европейската индустрия. А пък колективизацията на земята, насила вкарването на земеделски стопани в ТКЗС-тата, беше най-голямата и непростима грешка на комунистите. Съветските колхози и софхози се провалиха. Съветският съюз внася сега редовно пшеница от Америка.
към текста >>
43.
07. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА В ТЪРНОВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сутрин за топла вода за чай, грамадни
розовари
, които сте виждали на Рила.
Значи веднъж седне при Ямболци, веднъж при Бургазлии и т.н. Така беше. Сядаше при всички, за да ги посети. Готвеха сестрите. Имаше три казана.
Сутрин за топла вода за чай, грамадни
розовари
, които сте виждали на Рила.
Даже мисля че четири бяха в Търново, които предварително ги вграждаха. Те бяха вградени. И сутрин имаше дежурни, които ще накладят огъня. Вода всички носеха - братя и сестри. Щото в Търново няма вода.
към текста >>
44.
09. УЛ. „ОБОРИЩЕ №14 И ПЪРВИЯТ „ИЗГРЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Даже смеехме се, че имаме един салон от борове, които правят
розова
краска, така от листата които падат, други друг цвят имаха, та на различни места ни е говорил Учителя след изгрева.
И като идвахме ний така за изгрев, се нареждахме, като минехме Дървенишкото шосе, понеже най- високата част беше малко по-нагоре, дето сега идва пътя от Семинарията. Нали там е най-високото и там се нареждахме да посрещаме изгрева, щото всеки искаше да види изгрева, а пък гимнастики нямаше къде да правим. И тогава, понякога из гората ходехме, в боровата гора и там на някои поляни ги правехме. Както сега правят на поляните Паневритмията. Имаше там няколко места.
Даже смеехме се, че имаме един салон от борове, които правят
розова
краска, така от листата които падат, други друг цвят имаха, та на различни места ни е говорил Учителя след изгрева.
Не сме правили така официални молитви. Всеки се молеше лично. След като изгрее слънцето посрещнеме изгрева и приказвахме помежду си, правим гимнастиките, ако сме малко. Ако сме повече трябва повечко място. И знаете ли, честичко се случваше тогава, като идваха хората от града, гевреците ги вадеха по туй време рано-рано и много често някой ще купи двайсетина геврека, ще ги донесе, ще ги даде на Учителя и Учителя ги чупи и на всички ни е давал гевреци.
към текста >>
45.
34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тя обикновено
розова
става.
Аз например когато си правя трахана слагам сирене и масло. Тази е трахана с кисел квас, която е. А другата се прави „Суха трахана". Та се прави пак с кисел квас, но тя се меси няколко дена. Една се прави бяла само с квас, а друга се замесва със сокове от зарзават.
Тя обикновено
розова
става.
В.К.: Как се приготовлява кваса? Е.А.: Хлебчетата се месят три пъти и после се оставят да изсъхнат, и после се слагат на решете и така се изсушават хубаво. И тя се натопява, една-две лъжици в студена вода преди да се свари, ако искаш по- бързо да стане, пък ако не и право да ги туриш така в това, но трябва повече време да ври тогава, за да омекне и да стане пак така рядка каша. В.К.: Такова нещо аз не съм ял. Чувал съм, но не го зная.
към текста >>
46.
08.През един зимен ден
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Обичам когато вали сняг и така, както вървяхме и се разговаряхме изведнъж видях, че всичко около нас беше обляно с
розова
светлина.
През един зимен ден бях отишла в инженерната работилница и след свършване на работното му време излязохме заедно. Валеше едър, хубав сняг. Беше красива зимна картина.
Обичам когато вали сняг и така, както вървяхме и се разговаряхме изведнъж видях, че всичко около нас беше обляно с
розова
светлина.
Снегът, въздухът, всичко беше в розов цвят. То не трая повече от половин минута, но беше много хубав розов цвят. Никога след това не видях този цвят. Тогава си помислих: Дали това не е цветът на любовта? Защото окултистите казват, че цветът на любовта е розов.
към текста >>
Снегът, въздухът, всичко беше в
розов
цвят.
През един зимен ден бях отишла в инженерната работилница и след свършване на работното му време излязохме заедно. Валеше едър, хубав сняг. Беше красива зимна картина. Обичам когато вали сняг и така, както вървяхме и се разговаряхме изведнъж видях, че всичко около нас беше обляно с розова светлина.
Снегът, въздухът, всичко беше в
розов
цвят.
То не трая повече от половин минута, но беше много хубав розов цвят. Никога след това не видях този цвят. Тогава си помислих: Дали това не е цветът на любовта? Защото окултистите казват, че цветът на любовта е розов. Този цвят внесе радост и подем в мене.
към текста >>
То не трая повече от половин минута, но беше много хубав
розов
цвят.
През един зимен ден бях отишла в инженерната работилница и след свършване на работното му време излязохме заедно. Валеше едър, хубав сняг. Беше красива зимна картина. Обичам когато вали сняг и така, както вървяхме и се разговаряхме изведнъж видях, че всичко около нас беше обляно с розова светлина. Снегът, въздухът, всичко беше в розов цвят.
То не трая повече от половин минута, но беше много хубав
розов
цвят.
Никога след това не видях този цвят. Тогава си помислих: Дали това не е цветът на любовта? Защото окултистите казват, че цветът на любовта е розов. Този цвят внесе радост и подем в мене. През 1920 год.
към текста >>
Защото окултистите казват, че цветът на любовта е
розов
.
Обичам когато вали сняг и така, както вървяхме и се разговаряхме изведнъж видях, че всичко около нас беше обляно с розова светлина. Снегът, въздухът, всичко беше в розов цвят. То не трая повече от половин минута, но беше много хубав розов цвят. Никога след това не видях този цвят. Тогава си помислих: Дали това не е цветът на любовта?
Защото окултистите казват, че цветът на любовта е
розов
.
Този цвят внесе радост и подем в мене. През 1920 год. Учителят държа три беседи вечер, на които аз не можах да отида, защото баща ми не ме пусна. Аз послушах, но ми беше много тъжно. В 1921 год.
към текста >>
47.
III. КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЕЧАТ?
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Розоварите
за чай, за закуска и вечерите, казаните за готвене за обед.
„Опълченска" 66. Всичко вървеше така до 1926 год., когато Учителят каза, че съборът ще се проведе на Изгрева. На Изгрева нямаше нищо построено общо за всички. Имахме само полянката и другите братски места, на които впоследствие се построиха салона, мястото на братската градина. За уреждането на съборите се донесе една част от инвентара от търновските събори, който беше необходим тук за уреждането Му.
Розоварите
за чай, за закуска и вечерите, казаните за готвене за обед.
Винаги на събора всички се хранехме общо - закуска, обед и вечеря. Когато Учителят каза, че съборът ще се проведе на Изгрева, на нас стенографките Учителят ни каза да се настаним в празното място сред боровата горичка, от северната страна, на поляната. Това място имаше форма на полукръг. Като северната страна беше права, а южната кръгла. От всички страни имаше пейки, като южните бяха в кръгла форма.
към текста >>
48.
09 - 125. ДОБРИЯТ УРОК
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Същата нощ тя сънувала, че Учителят идва при нея, като носи в ръка една
розова
пъпка и й казал: „Направете я да цъфне!
125. ДОБРИЯТ УРОК Една от възрастните сестри от София, твърде ревностна в Божието дело, имала две дъщери, които не проявявали никаква наклонност към делото. Това обстоятелство създавало тревога в нейното любещо майчино сърце. Но каквито усилия и да правила добрата майка, всичко отивало напразно. Една вечер добрата майка се помолила и поискала Учителят да й помогне.
Същата нощ тя сънувала, че Учителят идва при нея, като носи в ръка една
розова
пъпка и й казал: „Направете я да цъфне!
" - „Не, не може, Учителю! " - „Рекох, опитайте се, накарайте я да цъфне, да се развие, да ухае." - „Учителю, ако аз взема насила да я разтварям лист по лист, ще се изхаби цвета и пак нищо няма да стане", казала сестрата, - „Е, добре. Ако розовата пъпка не може да накарате да цъфне преди време, то какво остава с човека? Ти също искаш твоите дъщери да се пробудят преждевременно. Оставете ги, животът ще ги научи." - „Благодаря ви, Учителю, за добрия урок." Разказал: Георги Радев 10.01.1965 г.
към текста >>
Ако
розовата
пъпка не може да накарате да цъфне преди време, то какво остава с човека?
Но каквито усилия и да правила добрата майка, всичко отивало напразно. Една вечер добрата майка се помолила и поискала Учителят да й помогне. Същата нощ тя сънувала, че Учителят идва при нея, като носи в ръка една розова пъпка и й казал: „Направете я да цъфне! " - „Не, не може, Учителю! " - „Рекох, опитайте се, накарайте я да цъфне, да се развие, да ухае." - „Учителю, ако аз взема насила да я разтварям лист по лист, ще се изхаби цвета и пак нищо няма да стане", казала сестрата, - „Е, добре.
Ако
розовата
пъпка не може да накарате да цъфне преди време, то какво остава с човека?
Ти също искаш твоите дъщери да се пробудят преждевременно. Оставете ги, животът ще ги научи." - „Благодаря ви, Учителю, за добрия урок." Разказал: Георги Радев 10.01.1965 г. - Варна.
към текста >>
49.
15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА
,
Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/
,
ТОМ 10
Семейството се е занимавало с производство на
розово
масло, изнасяно за Франция.
Каква прелест биваха винаги срещите с нашите братя и сестри. Всичко вървеше някак естествено. непринудено. Започваха разговори, спомени, опитности с Учителя, песни и музика, и се идваше до онова молитвено състояние, което те отвежда в друг свят. Моят баща, Добри Ганев Милчев, е роден на 1 август 1910 година в село Казанка, Старозагорски окръг, в семейството на Гани и Събка Милчеви. Имали са три деца - чичо Милчо, татко - Добри и чичо Димитър, който си е заминал много млад.
Семейството се е занимавало с производство на
розово
масло, изнасяно за Франция.
Българското розово масло е използвано като база на известните в целия свят френски парфюми. Не си спомням коя година са се преселили в Айтос, където са се занимавали със земеделие и откога са в Братството, но зная, че татко Добри от ранните си младежки години е член на Бялото Братство и до края на живота си служи всеотдайно на Божието дело. Татко е бил много силен ученик с големи математически възможности, но поради липса на средства, родителите му са били принудени да го изпратят да учи занаят. Работил е като чирак и усвоявал шивашкия занаят. По-късно става председател на шивашката кооперация в Айтос - до 1952 година, когато си заминава брат ми Живко.
към текста >>
Българското
розово
масло е използвано като база на известните в целия свят френски парфюми.
Всичко вървеше някак естествено. непринудено. Започваха разговори, спомени, опитности с Учителя, песни и музика, и се идваше до онова молитвено състояние, което те отвежда в друг свят. Моят баща, Добри Ганев Милчев, е роден на 1 август 1910 година в село Казанка, Старозагорски окръг, в семейството на Гани и Събка Милчеви. Имали са три деца - чичо Милчо, татко - Добри и чичо Димитър, който си е заминал много млад. Семейството се е занимавало с производство на розово масло, изнасяно за Франция.
Българското
розово
масло е използвано като база на известните в целия свят френски парфюми.
Не си спомням коя година са се преселили в Айтос, където са се занимавали със земеделие и откога са в Братството, но зная, че татко Добри от ранните си младежки години е член на Бялото Братство и до края на живота си служи всеотдайно на Божието дело. Татко е бил много силен ученик с големи математически възможности, но поради липса на средства, родителите му са били принудени да го изпратят да учи занаят. Работил е като чирак и усвоявал шивашкия занаят. По-късно става председател на шивашката кооперация в Айтос - до 1952 година, когато си заминава брат ми Живко. Загубата на батко беше страшен удар за него, както и за цялото семейство.
към текста >>
50.
I.03.33. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА В ПРОФИЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Казват, че
розовото
Му лице с брада, разделена по средата е несравнимо красиво и че никой не може да се загледа в Него дълго, поради греещото изящество на Неговите черти.
Султанът го е подарил на папа Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея, до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го великия Пророк, а учениците Му казват - Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден, без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкресява мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина. Той има прекрасен образ, излъчващ благост и един величествен изглед, по начин, че всички, които го виждат, се боят и го обичат едновременно.
Казват, че
розовото
Му лице с брада, разделена по средата е несравнимо красиво и че никой не може да се загледа в Него дълго, поради греещото изящество на Неговите черти.
Със своите сини очи и светлоруси коси Той прилича на своята майка, която е най-красивата и най-меланхоличната фигура в тоя край. Неговите сбити, тежки, неоспорими слова са израз на най-чистата добродетел и на една наука, която далеч надминава знанията на най-големите учени. Когато Той осъжда, когато поправя, Той е страшен, но когато подканва и поучава, Той е нежен, убедителен, завладяващ. Той върви бос и е гологлав, и когато Го гледат отдалече мнозина Му се смеят, но когато Го приближат, те треперят и се удивляват. Никой не Го е видял да се смее, но мнозина са Го виждали да плаче.
към текста >>
51.
14. СПОМЕНИ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ К. Т. АРАБАДЖИЕВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
и с подписите на: Иван Банко Чорбаджи (Мухтар Евело); Дядув Митюв Димитр (Мухтар Сани); Марко Славе; Койче Добре; Стойчу Николов; Стоян Желес; Стойку
Розов
и Михал Стойку.
Козлуджа, Гевреклер, Кумлуджа и Чатма. Първият от тях носи дата 10 септемврий 1865 г.; той е подписан от: Стоян Чорбаджи: Радул Кюсо-олу; Димо Кара Нидялков; Желез Чорбаджи (Мухтар Сани), Никола Кара Пенов и Хузун Петр. Вторият документ (без дата) е приподписан от Койчу Русюв (Мухтар Евел); Желес Златков (Мухтар Сани); Чобан Кетелия и Недо Николов. Третият документ (пак без дата) е с подписите на: дяду Стойку; дядо Дечу (Мухтар Сани); дядо Панайот (епитроп); поп Геворчи; Конди и дядо Стоян. Четвъртият е с дата 24 септемврий 1865 г.
и с подписите на: Иван Банко Чорбаджи (Мухтар Евело); Дядув Митюв Димитр (Мухтар Сани); Марко Славе; Койче Добре; Стойчу Николов; Стоян Желес; Стойку
Розов
и Михал Стойку.
Гевреклерският документ се започва така: „село Геврек, обаче старци и чорбаджии и сички сродници, почитаме славно Българско общество Варна... да на неуставете..., на ли знайте, че немаме освен вази и Българската черква наша майка." Издръжката на училището (от 1860/61 до 1865/66 уч. год.) Разходът през първата учебна 1860/61 година бил 1540 лева. През тази година се купило за 2720 л. едно място, върху което се построило после училището. Мястото се купило на името на Сава Георгиевич и Коста Михаилов Тюлев; крепостният акт, с денословие 6 юлий 1861 г., се съхранява във варненския музей.
към текста >>
52.
IV.17 август, петък
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват
розовата
.
За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия и за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще въздействувате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска.
Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват
розовата
.
И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основа на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие. И тогава, за да се възпита сърцето, употребена е розовата краска; за волята -жълтата; за мъдростта-синята. Първо е жълтата, после синята, после розовата.
към текста >>
И тогава, за да се възпита сърцето, употребена е
розовата
краска; за волята -жълтата; за мъдростта-синята.
Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основа на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.
И тогава, за да се възпита сърцето, употребена е
розовата
краска; за волята -жълтата; за мъдростта-синята.
Първо е жълтата, после синята, после розовата. В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония; и у вас когато се намери дисхармония, антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Някой ти открадне, например, парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и той си ги е взел, тогава ще настане успокоение у вас. Добродетелният човек е богат, той не се гневи. И ако у вас има някакъв недостатък, вие сте сиромаси.
към текста >>
Първо е жълтата, после синята, после
розовата
.
Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основа на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие. И тогава, за да се възпита сърцето, употребена е розовата краска; за волята -жълтата; за мъдростта-синята.
Първо е жълтата, после синята, после
розовата
.
В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония; и у вас когато се намери дисхармония, антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Някой ти открадне, например, парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и той си ги е взел, тогава ще настане успокоение у вас. Добродетелният човек е богат, той не се гневи. И ако у вас има някакъв недостатък, вие сте сиромаси. Сега само учите начините как да забогатявате.
към текста >>
53.
IV.11 август, понеделник
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Всички поред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгълник с 4 ленти -
розова
, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли.
11 август, понеделник В 4 и половина сутринта се събрахме за молитва.
Всички поред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгълник с 4 ленти -
розова
, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли.
Така под следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, Петко, Гина, Голов, Елена, Илия, Бойнов, Казакова, Т. Стоянов, Пеньо, Иларионов и Желязкова, като първите четирма държаха синята лента, вторите четирма - бялата, третите трима - жълтата, а последните двама - розовата. Г-н Дънов ни поясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена, а пък дванадесеттях бели ленти на стената над масата означавали 12 месеца в годината.
към текста >>
Стоянов, Пеньо, Иларионов и Желязкова, като първите четирма държаха синята лента, вторите четирма - бялата, третите трима - жълтата, а последните двама -
розовата
.
11 август, понеделник В 4 и половина сутринта се събрахме за молитва. Всички поред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгълник с 4 ленти - розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли. Така под следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, Петко, Гина, Голов, Елена, Илия, Бойнов, Казакова, Т.
Стоянов, Пеньо, Иларионов и Желязкова, като първите четирма държаха синята лента, вторите четирма - бялата, третите трима - жълтата, а последните двама -
розовата
.
Г-н Дънов ни поясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена, а пък дванадесеттях бели ленти на стената над масата означавали 12 месеца в годината. Понеже всичките ленти са бели, означавало чистота, а също и 12 зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образува с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохождало да ни подигне, когато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което значело, че Божественото туря вече основа за нашето подигане. - Защо дохождате на годишното събрание? - попита г-н Дънов.
към текста >>
54.
IV.15 август, неделя
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господствува
розовата
краска - цифрите 1 и 5, значи днес сме ние, хората.
Библията се даде най-напред на Пеню Киров и заобиколи масата. На Тодор Стоименов се даде написана на лист „Хвалата" (Хваление) със задължение да я прочете и да я даде на Димитър Голов, та да се предава от ръка на ръка, също както Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и,.Хвалата", които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете, прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете Петко Гумнеров, и като чели изглеждаше, че и тя ще пътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата", обаче г-н Дънов я прибра, щом Петко Гумнеров я прочете и сам на всеослушание я прочете пред всички на двора, дето се бяха събрали на почивка, докато се изредят всички в десетминутна молитва в олтаря. За тази прочетената от г-н Дънов молитва сам той се изрази: - Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата, и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли на почивка в двора, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: - Вчера, 14 август, събота, господствуваше портокалената краска -цифрите 1 и 4, т.е.
животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господствува
розовата
краска - цифрите 1 и 5, значи днес сме ние, хората.
Утре, 16 август, понеделник, ще господствува жълтата краска - цифрите 1 и 6, значи духовете; другиден, 17 август, вторник, ще господствува синята краска -цифрите 1 и 7, значи синовете Божии. В 8 часа и половина сутринта всички свършиха десетминутната молитва и от двора, дето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, нарисувана на страница, пръчката, която се даде миналата година, на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: - Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и подразделенията на емблемата, но аз не разбрах и не останаха освен следните откъслечни мисли: Всички души, които са излезли от Бога, пречупват правата линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение.
към текста >>
55.
IV.18 август, сряда
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Розовата
, синята и жълтата ленти все още са на масата.
18 август, сряда Днес е последният ден на тазгодишната среща на Веригата. Това ни се каза още вчера преди обяд. Времето е отлично, ясно навсякъде, тихо и приятно. В 7 часа и 15 минути преди обяд бяхме в определените отначало места.
Розовата
, синята и жълтата ленти все още са на масата.
Преди всичко г-н Дънов нагледно ни показа как да направим гимнастическите упражнения, които ни се дават тази година от Духа, като сам той направи тия упражнения пред всички и за които упражнения ни се каза от него още вчера подир обяд, че ще ни се дадат. Тези телесни упражнения се състоят в следните 7 прийома: 1 упражнение: Ръцете опънати назад и надолу с дланите, движим ръцете кръгообразно отзад, нагоре и се навеждаме заедно с тялото, докато по възможност пръстите на ръцете опрат до земята, след което се изправяме и ръцете се повдигат нагоре, като се изнасят назад, докато дойдат в първото положение. Прави се 3 пъти. Това упражнение е за стомаха. 2 упражнение: Изнасят се ръцете напред успоредно, после се разширяват встрани хоризонтално, като се гледа дланите да бъдат обърнати към земята.
към текста >>
Най-сетне всички станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и
розовата
, и след като се помолихме с „Добрата молитва", подържахме лентите в мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение на всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде утешител." В 9 часа вечерта Веригата, с изключение на Граблашев и Ив.
Осмият петък - за плодородието на България. Деветият петък - за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху този предмет. Десетият петък - за подобрение на всички народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия петък ще посветите да ви научи Господ как да мълчите. Дванадесетият петък - за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.
Най-сетне всички станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и
розовата
, и след като се помолихме с „Добрата молитва", подържахме лентите в мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение на всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде утешител." В 9 часа вечерта Веригата, с изключение на Граблашев и Ив.
Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всичките други се събрахме на молитва в олтаря и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: - Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром. Край на годишната среща на Веригата в гр. Търново през 1910 г.
към текста >>
56.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем
розовата
краска, в която Христос живее.
Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всички наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска - любовта. Да, любовта е краска и който не я е виждал, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат.
Но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем
розовата
краска, в която Христос живее.
И аз искам всички да видите основната краска, в която Христос живее. Не трябва да хвърляме разните отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници! " Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Пък и да иска, не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията, затова именно е умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество.
към текста >>
57.
IV.17 август, петък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Тук г-н Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите, като поясни: - Най-важните краски са червената,
розовата
, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също аметистовата и диамантовата.
За да бъдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по определени закони, та няма да има никакво противоречие. Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде каквото никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка година ние трябва да употребяваме името Божие като една сила и Той ще ни бъде страж. Да започнем сега пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера.
Тук г-н Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите, като поясни: - Най-важните краски са червената,
розовата
, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също аметистовата и диамантовата.
На физическото поле небето представя свръхсъзнанието, земята -съзнанието, а морето - подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате, което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови. Подир изпяхме „Благословен ecu, Господи Боже наш" и г-н Дънов продължи: - Законите в духовния свят се различават от ония, които съществуват на Земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът в Небето е съвсем противоположен от реда на Земята. В Небето силните и умните слугуват на слабите, а на Земята слабите и безумните слугуват.
към текста >>
58.
IV.18 август, събота
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
И преди да започнете вашите упражнения, питайте се имате ли някакво неразположение, и ако имате, употребявайте
розовата
краска и четете съответствуващите стихове.
зелената и портокалената краска, първата от които е на душата. Най-хубавите и естествени краски са дадени в дъгата. Затова вие наблюдавайте дъгата, защото там ще намерите петте основни краски. Можете да ги наблюдавате даже с призма, та когато денят е хубав, можете върху бяло ниво да прекарате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте. Така ще усвоите и петте основни краски.
И преди да започнете вашите упражнения, питайте се имате ли някакво неразположение, и ако имате, употребявайте
розовата
краска и четете съответствуващите стихове.
Първо трябва да се възстанови вашият мир, защото само тогава ще можете да действувате. Затова ние ще направим първия опит и то с най-безопасния метод, защото има и други по-скъпи методи, които като се направят веднъж, няма вече да искате да ги повторите. Този метод е метод Христов и като такъв резултатите му ще бъдат прекрасни, при все че повидимому са много прости. И щом с това образуваме хармония помежду си и се свържем с братството - с Бялото братство, което, нека ви кажа, ви е помагало и много помагало. Вие след Св.
към текста >>
59.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха
розовата
(Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) ленти.
10 август, неделя При откриването на срещата, 10 август, времето е тихо, ясно и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни рохави облаци нарушават еднообразието на небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна сутрин. в 10 часа сутринта всички присъстъуващи члеиове, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: Дълга маса във форма на правоъгълник, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента (Сила). На източната страна на салона отдясно личат: ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, и над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота.
Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха
розовата
(Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) ленти.
Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският триколъор с една лента върху него и цветът й - смес от розова и портокалена, или както я наричат, фрез. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първо навлязоха жените, които насядаха пред масата. Повикването на едните и на другите става по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва", изпяхме малкото славословие, „Благословен Господ наш" и Учителят възгласи: - Аз ви приветствувам като добре дошли от името на всички наши приятели.
към текста >>
Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският триколъор с една лента върху него и цветът й - смес от
розова
и портокалена, или както я наричат, фрез.
Само тук-там разни сигналообразни рохави облаци нарушават еднообразието на небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна сутрин. в 10 часа сутринта всички присъстъуващи члеиове, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: Дълга маса във форма на правоъгълник, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента (Сила). На източната страна на салона отдясно личат: ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, и над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) ленти.
Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският триколъор с една лента върху него и цветът й - смес от
розова
и портокалена, или както я наричат, фрез.
На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първо навлязоха жените, които насядаха пред масата. Повикването на едните и на другите става по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва", изпяхме малкото славословие, „Благословен Господ наш" и Учителят възгласи: - Аз ви приветствувам като добре дошли от името на всички наши приятели. Приветствувам ви от името на Господа нашего Исуса Христа.
към текста >>
60.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и
розова
краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д".
Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обвзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др.
Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и
розова
краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д".
До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски. На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска. След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза: -Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воля Обаждат се: - Благодарим. - Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората.
към текста >>
На самата входна на салона врата личат ленти с
розова
и портокалена краски.
В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция.
На самата входна на салона врата личат ленти с
розова
и портокалена краски.
На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска. След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза: -Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воля Обаждат се: - Благодарим. - Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувствуват и схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което днес върши, вършил го и в миналото хиляди и милиони години, творил е и е приготвял Земята и небето, можем да кажем, заради нас, дали тази дума ще вземете обективно или единично, законът е верен.
към текста >>
61.
IV.5 август, сряда 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Ковачев: -
Розовата
линия на прозореца, формата й, както е направена.
На спиритически език казано: един дух или теософски учител - все едно - да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия, та ще се излее като извор и ще прояви известни форми. Желателно е растителността на астралния свят, когато кажете „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са ви окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще почнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: В тая стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми ви най-много харесва? Искам да кажете истината. П.
Ковачев: -
Розовата
линия на прозореца, формата й, както е направена.
- И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а тя апелира към вас. И тъй, да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. С това Христос е разбирал именно тези вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение.
към текста >>
62.
НАРЯД за събора 1910 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Розовата
, жълтата и синята лента все още личат на масата.
ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ 18 август 1910 г., сряда. Днес е последният ден на тазгодишната среща на Веригата. Това ни се обяви още вчера преди обед. Времето е отлично, ясно навсякъде, тихо и приятно. В 7 часа и 15 минути преди обед всинца бяхме на определените отначало места.
Розовата
, жълтата и синята лента все още личат на масата.
Преди всичко г-н Дънов нагледно ни показа как да правим гимнастическите упражнения, които ни се дават тази година от Духа, като сам той направи тия упражнения пред всички и за които упражнения ни се каза от Него още вчера преди обед, че ще ни се дадат. Тези телесни упражнения се състоят от следните седем прийома. 1 -во упражнение. Ръцете опънати назад и надолу с дланите се движат кръгообразно отзад нагоре и се навеждат заедно с тялото докато, по възможност, допрат пръстите на ръцете до земята, след което се повдигат нагоре като се изнасят ръцете пак назад, докато дойдат в първото си положение. Прави се три пъти.
към текста >>
63.
26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ
,
,
ТОМ 12
Сега аз няма да ви разкривам начина, но представете си, че аз виждам още от улицата, че идете тъй раздразнени и аз зная, че вие обичате
розовото
масло.
Вие казвате: „Туй нещо само Господ може да го направи.“ Но вие може да накарате вашите домашни да бъдат доволни. Сега няма да ви казвам как, туй е най-голямото изкуство. Можете да направите и децата си, и мъжа си, всички доволни. Туй е най-голямото изкуство, но няма да го кажа сега. Не е мъчна работа, но наука е това.
Сега аз няма да ви разкривам начина, но представете си, че аз виждам още от улицата, че идете тъй раздразнени и аз зная, че вие обичате
розовото
масло.
Влезеш вътре, помиришеш, приятно ти става. Веднага твоето настроение се изменя, нали така? Значи, розовото масло спаси положението в този случай. Но туй не е моето изкуство, казвам само, че може да употребите този начин. Ако пък този човек има отвращение към розовото масло, вие можете да попаднете в грешка, че съвсем да загубите.
към текста >>
Значи,
розовото
масло спаси положението в този случай.
Туй е най-голямото изкуство, но няма да го кажа сега. Не е мъчна работа, но наука е това. Сега аз няма да ви разкривам начина, но представете си, че аз виждам още от улицата, че идете тъй раздразнени и аз зная, че вие обичате розовото масло. Влезеш вътре, помиришеш, приятно ти става. Веднага твоето настроение се изменя, нали така?
Значи,
розовото
масло спаси положението в този случай.
Но туй не е моето изкуство, казвам само, че може да употребите този начин. Ако пък този човек има отвращение към розовото масло, вие можете да попаднете в грешка, че съвсем да загубите. Не, вие трябва да знаете какво обича този човек: розово масло ли, масло от теменужки ли или друго някое. В Америка аз зная, един господин напуща жена си и знаете ли само защо? Той имал отвращение към червения цвят.
към текста >>
Ако пък този човек има отвращение към
розовото
масло, вие можете да попаднете в грешка, че съвсем да загубите.
Сега аз няма да ви разкривам начина, но представете си, че аз виждам още от улицата, че идете тъй раздразнени и аз зная, че вие обичате розовото масло. Влезеш вътре, помиришеш, приятно ти става. Веднага твоето настроение се изменя, нали така? Значи, розовото масло спаси положението в този случай. Но туй не е моето изкуство, казвам само, че може да употребите този начин.
Ако пък този човек има отвращение към
розовото
масло, вие можете да попаднете в грешка, че съвсем да загубите.
Не, вие трябва да знаете какво обича този човек: розово масло ли, масло от теменужки ли или друго някое. В Америка аз зная, един господин напуща жена си и знаете ли само защо? Той имал отвращение към червения цвят. Един ден той отишъл за някакви търговски сделки и жена му в негово отсъствие мобилирала стаята с червен цвят. Като се връща и вижда това, той скъсал всичко с нея.
към текста >>
Не, вие трябва да знаете какво обича този човек:
розово
масло ли, масло от теменужки ли или друго някое.
Влезеш вътре, помиришеш, приятно ти става. Веднага твоето настроение се изменя, нали така? Значи, розовото масло спаси положението в този случай. Но туй не е моето изкуство, казвам само, че може да употребите този начин. Ако пък този човек има отвращение към розовото масло, вие можете да попаднете в грешка, че съвсем да загубите.
Не, вие трябва да знаете какво обича този човек:
розово
масло ли, масло от теменужки ли или друго някое.
В Америка аз зная, един господин напуща жена си и знаете ли само защо? Той имал отвращение към червения цвят. Един ден той отишъл за някакви търговски сделки и жена му в негово отсъствие мобилирала стаята с червен цвят. Като се връща и вижда това, той скъсал всичко с нея. Човек ще изучава и себе си, какво обича.
към текста >>
64.
Бележки на Елена Хаджи Григорова
,
Съдържание на първия урок от Учителя: „Най-малкото“:
,
ТОМ 12
Добродетелите и съответните им цветове: ИСТИНА - бледо-синият цвят ПРАВДА - бледо-зеленият цвят ЛЮБОВ - бледо-
розовият
цвят МЪДРОСТ - бледо-жълтият цвят ДОБРОДЕТЕЛ - белият цвят И общо на всички добродетели съответствува белият цвят.
XI.Започни с най-малкото въодушевление и колкото отиваш по-нататък, да растеш и в усърдие, и във въодушевление. Почни с малкото, за да свършиш с голямото. ----------------------------------------------------- I, II, III, IV, V... - точки или места, дето Учителят директно казва какво да правим - приложение. 1,2,3,4,5... са места в урока, които можем и затова трябва да ги приложим. * - места, които ми направиха силно впечатление.
Добродетелите и съответните им цветове: ИСТИНА - бледо-синият цвят ПРАВДА - бледо-зеленият цвят ЛЮБОВ - бледо-
розовият
цвят МЪДРОСТ - бледо-жълтият цвят ДОБРОДЕТЕЛ - белият цвят И общо на всички добродетели съответствува белият цвят.
---------------------------------------------- [1] от нейната тетрадка, из архива на Пеню Ганев.
към текста >>
65.
3. ПЕНТОГРАМЪТ
,
22. 03.1932 г.
,
ТОМ 12
Ясно
розовият
цвят е за сърцето и дробовете и е на върха на Любовта.
Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка - Мъдростта, левият крак е Добродетелта, лявата ръка - Любовта. В Пен- тограма се виждат три букви: „В", „У" и „Ж". Това са началните букви на думите: Велико училище на живота и още: „В" значи Ръководител, Вожд в Небето; „У" - Учител, Спасител, значи Вожд и Учител на живота - това са буквите на Христа, Който е ръководител на Всемирното Бяло Братство. Виждаме и числата 1, 2, 3, 4, 5 - числата на добродетелите. Ясносиният цвят е за духовния човек на върха на Пентограма, там където е Истината.
Ясно
розовият
цвят е за сърцето и дробовете и е на върха на Любовта.
Ясно жълтият цвят е на върха на мястото на Мъдростта. Ясно зеленият цвят е там, където е Правдата и е за жлъчката и черния дроб. На мястото на Добродетелта е цветът на узрялото жито, но в златно и е за краката и изобщо за цялото тяло. Външният кръг, в който е вписан Пентограмът, представлява цвета, опитността, земното училище, самият кръг е символ на безкрайност и говори, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Когато човек е млада душа, когато добива опитност, той извършва външния кръг на Пентограма, където се намират: сабя, чаша, книга, свещ или свещеник и жезъл, те са вън от петолъчката.
към текста >>
66.
9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА
,
,
ТОМ 12
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата със зеления цвят - това е материалния свят, Любовта с
розовия
цвят - това е астралния свят, а в по-висшите му проявления, той се губи в полето на Нирвана.
Туй е тъмнината, в която всички се движат. Това са двата пътя, през които хората влизат. Този е третия път (на дясно) - пътя към съвършенството, той е новата епоха, новия живот. А тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. Туй е пътя.
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата със зеления цвят - това е материалния свят, Любовта с
розовия
цвят - това е астралния свят, а в по-висшите му проявления, той се губи в полето на Нирвана.
Истината - със синия цвят или висшето ментално поле. И Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят. Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта - жълтия и Истината - синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате. VIII.
към текста >>
Правдата - зеления, Любовта -
розовия
, Мъдростта - жълтия и Истината - синия.
Туй е пътя. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата със зеления цвят - това е материалния свят, Любовта с розовия цвят - това е астралния свят, а в по-висшите му проявления, той се губи в полето на Нирвана. Истината - със синия цвят или висшето ментално поле. И Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят.
Правдата - зеления, Любовта -
розовия
, Мъдростта - жълтия и Истината - синия.
Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате. VIII. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМАТА [Свещениците упрекват Учителя Дънов, че си е направил икона и че е нарисуван образа му като Христос. Под тяхно внушение и постъпки, то полицията прави обиск в Горницата в Лозето в Търново и прибира Цветната Пентограма. По-късно фотографи я преснимат и я поместват във вестниците с цел да се обругаят върху нея. Това е около 1922 г.
към текста >>
67.
16. ЦВЕТНАТА ПЕНТОГРАМА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 12
18 - 21 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете и проучава за жълтите лъчи.Любовта е нарисувана с
розов
цвят, защото чрез него цвят се изявява Духът на живота, който е
розов
цвят от дъгата.
40.) След като се изкаже формулата 1., тогава се отваря на посочената стр. 40-41 и се работи с тях. Чете се за Диамантовите бели лъчи.Мъдростта е нарисувана с жълт цвят, защото чрез нея се изявява Духът на Виделината, която е с жълти лъчи на Дъгата. След като се изкаже формулата 2. Тогава се отваря на стр.
18 - 21 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете и проучава за жълтите лъчи.Любовта е нарисувана с
розов
цвят, защото чрез него цвят се изявява Духът на живота, който е
розов
цвят от дъгата.
След като се изкаже формулата 3., тогава се отваря стр. 49 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете за Розови лъчи, както и на стр. 60 и се чете за Розовия цвят.Правдата е нарисувана с зелен цвят, защото чрез нея се изявява Силата на Духа управляващ живота на Битието, който е Вечния Дух. След като се изкаже формула 4., тогава се отваря на стр. 22-29 и се чете от „Завета на цветните лъчи на светлината" за зелените лъчи.Истината е нарисувана със син цвят, защото чрез нея се изявява Духът на Истината, който ни води в Духа на Свободата, който се проявява като животворящ Дух на живота.
към текста >>
49 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете за
Розови
лъчи, както и на стр.
Чете се за Диамантовите бели лъчи.Мъдростта е нарисувана с жълт цвят, защото чрез нея се изявява Духът на Виделината, която е с жълти лъчи на Дъгата. След като се изкаже формулата 2. Тогава се отваря на стр. 18 - 21 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете и проучава за жълтите лъчи.Любовта е нарисувана с розов цвят, защото чрез него цвят се изявява Духът на живота, който е розов цвят от дъгата. След като се изкаже формулата 3., тогава се отваря стр.
49 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете за
Розови
лъчи, както и на стр.
60 и се чете за Розовия цвят.Правдата е нарисувана с зелен цвят, защото чрез нея се изявява Силата на Духа управляващ живота на Битието, който е Вечния Дух. След като се изкаже формула 4., тогава се отваря на стр. 22-29 и се чете от „Завета на цветните лъчи на светлината" за зелените лъчи.Истината е нарисувана със син цвят, защото чрез нея се изявява Духът на Истината, който ни води в Духа на Свободата, който се проявява като животворящ Дух на живота. Като се изкаже формулата 5., отваря се на стр. 30 - 32 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете за Сините лъчи.
към текста >>
60 и се чете за
Розовия
цвят.Правдата е нарисувана с зелен цвят, защото чрез нея се изявява Силата на Духа управляващ живота на Битието, който е Вечния Дух.
След като се изкаже формулата 2. Тогава се отваря на стр. 18 - 21 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете и проучава за жълтите лъчи.Любовта е нарисувана с розов цвят, защото чрез него цвят се изявява Духът на живота, който е розов цвят от дъгата. След като се изкаже формулата 3., тогава се отваря стр. 49 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете за Розови лъчи, както и на стр.
60 и се чете за
Розовия
цвят.Правдата е нарисувана с зелен цвят, защото чрез нея се изявява Силата на Духа управляващ живота на Битието, който е Вечния Дух.
След като се изкаже формула 4., тогава се отваря на стр. 22-29 и се чете от „Завета на цветните лъчи на светлината" за зелените лъчи.Истината е нарисувана със син цвят, защото чрез нея се изявява Духът на Истината, който ни води в Духа на Свободата, който се проявява като животворящ Дух на живота. Като се изкаже формулата 5., отваря се на стр. 30 - 32 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете за Сините лъчи. После се отваря на стр.
към текста >>
ЦВЕТОВЕТЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ПЕТ РАМЕНА НА ПЕНТОГРАМА I рамо - Добродетел е с Белия цвят II рамо - Мъдрост е с жълтия цвят III рамо - Любов е с
розовия
цвят IV рамо - Правда е с зеления цвят V рамо - Истина е бледо (светло) син цвят Така са дадени в оригиналната цветна Пентограма от Учителя и нарисувани от художника Ф.
60-61 и се чете за Плодът на Любовта, който се сътворява от Седемте Духа на Дъгата, които сътворяват Седемте цвята на Дъгата. Накрая се чете заповедта на Учителя от стр. 61. Ето така се работи с цветната Пентограма, свързваща се с Дъгата на седемте Божии Духове на „Завета на цветните лъчи на светлината". Амин. 10 ч. с. 10.01.2000 IV.
ЦВЕТОВЕТЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ПЕТ РАМЕНА НА ПЕНТОГРАМА I рамо - Добродетел е с Белия цвят II рамо - Мъдрост е с жълтия цвят III рамо - Любов е с
розовия
цвят IV рамо - Правда е с зеления цвят V рамо - Истина е бледо (светло) син цвят Така са дадени в оригиналната цветна Пентограма от Учителя и нарисувани от художника Ф.
Шламбора на 19 август 1922 г. Цветовете на рамената са такива каквито са дадени от стр. 854 „Изгревът" том XII Потвърждението се намира и в книжката на „Завета на цветните лъчи на светлината". Думата „Добродетел" има значение, че се е реализирало най-малкото Добро чрез човешката воля. Най-малкото Добро и Добродетел са в единствено число.
към текста >>
68.
Антиминсът и Бялото Братство
,
,
ТОМ 12
Така
розово
-червеният цвят на
розово
-червените лъчи от Дъгата се движи от Духа на Любовта (стр.
ВРЪЗКАТА МЕЖДУ АНТИМИНСА, „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА" И ПЕНТОГРАМЪТ В следващия етап ученикът работи със „Завета на Цветните лъчи на Светлината" и чрез тях, чрез лъчита на Дъгата, той може да влезе в петтях Добродетели от Цветната Пентограма. Така портокаленият цвят, на портокалените лъчи от Дъгата, от Святия Дух, преминава в диамантовите бели цветове на Христовия Дух, Който обединява всички Добродетели от Небето и Земята и е даден в белия цвят в рамото на Пентограмата - Добродетелта (стр. 15-17,40-47, 49-50, 58 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината"). Така жълтият цвят на жълтите лъчи от Дъгата е представен от Духа на Мъдростта (стр. 18-21 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината") и заема рамото на Мъдростта от Цветната Пентограма.
Така
розово
-червеният цвят на
розово
-червените лъчи от Дъгата се движи от Духа на Любовта (стр.
8-11 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината") и заема рамото на Любовта от Цветната Пенто- грама. Така зеленият цвят от зелените лъчи от Дъгата се движи от Веч- нийт Дух на Вселената, Който движи Дървото на Живота на Небето и Земята (стр. 22-29 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината") и Който преминава в Духа на Живота (стр. 12-14 от книжката „Заветътна Цветните лъчи на Светлината"), който управлява Живота Вечен с Божествената Правда. Правдата осъществява опознаване на Вечния живот с познанието на истинния Бог и утвърждаване на Неговия Дух във вътрешния человек на Земята и Небето.
към текста >>
69.
26. АУРАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: Светлите багри не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше
розовата
багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н.
Нали още от детство виждах образи на светии в църква - образи с ореол около главата. Обаче това, което видях при Учителя, беше друго: Цветна обвивка с багрите на спектъра обграждаха цялото тяло на Учителя и тялото като че се губеше в нея. Ясно виждах образа на Учтиля, но вниманието ми се приковаваше от хармонично преливащите се цветни нюанси около него. Светлинната обвивка остана до края на молитвата, която редовно правехме след завършване на беседата. Тя може би се е запазила и след това, но аз вече не я виждах, вероятно поради разсейването на вниманието ми, причинено от движението и шума, които настъпват след беседата.
Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: Светлите багри не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше
розовата
багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н.
Защо беше така? Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата: когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше розовата багра; когато той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената багра и пр. Но и която багра от спектъра и да доминираше, останалите повече или по-малко бяха запазени. Така че ако някой не чува беседата, а вижда аурата, стига да я разбира, би могъл да каже коя е основната тема на беседата. По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна.
към текста >>
Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата: когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше
розовата
багра; когато той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената багра и пр.
Ясно виждах образа на Учтиля, но вниманието ми се приковаваше от хармонично преливащите се цветни нюанси около него. Светлинната обвивка остана до края на молитвата, която редовно правехме след завършване на беседата. Тя може би се е запазила и след това, но аз вече не я виждах, вероятно поради разсейването на вниманието ми, причинено от движението и шума, които настъпват след беседата. Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: Светлите багри не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н. Защо беше така?
Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата: когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше
розовата
багра; когато той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената багра и пр.
Но и която багра от спектъра и да доминираше, останалите повече или по-малко бяха запазени. Така че ако някой не чува беседата, а вижда аурата, стига да я разбира, би могъл да каже коя е основната тема на беседата. По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна. Светлите багри се пръскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъствуващите са ги чувствували.
към текста >>
70.
21. ЕДИН НЕНАДМИНАТ ВРЪХ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
То излъчваше светлина, а пред него се виеше малко трицветно знаме: с
бледорозов
цвят, златистожълт и син като цвета на истината.
21. ЕДИН НЕНАДМИНАТ ВРЪХ Преди 99 години се роди дете в света, което по тогавашному нарекоха Петър, което значи камък, основа на живота, а по-късно носител на любовта. Роди се дете като всички деца, но не беше така.
То излъчваше светлина, а пред него се виеше малко трицветно знаме: с
бледорозов
цвят, златистожълт и син като цвета на истината.
Растеше детето, но и знамето се увеличаваше, огъваше се и се развяваше нашироко и нависоко в простора, обгръщаше цялото човечество, а най-малко цялата земя. Порасна то и сочеше пътя на човечеството към вечния живот, към Великия Творец на вселената. Роди се той на земята, но и нас роди. Видяхме го ние като бременна жена, като многодетна майка, като майка на безброй деца от различни епохи и нации, с различна култура и възпитание. Донесе той на хората живот и то преизобилно, даде им безброй методи, закони и правила, с които да запазят този живот от крадеца, който не иде освен да открадне, заколи и погуби.
към текста >>
71.
5. ЧАСТНИТЕ УРОЦИ НА ПАША
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Надя беше по-ниска от Паша, набита, много стройна, много пъргава, хубави
розови
бузи, винаги пък тя засмяна.
Но тя беше обаятелна. А Аня беше строга, тънка, висока, а отвътре толкова мека. Надя не е така напълно проявена. Тя беше малко подтисната, защото не можела да учи поради мигрената, от дете която има. Но интересно е, че Аня е страдала от главоболие, Надя е страдала определено от мигрена и след като стават вегетарианци, това страдание изчезва.
Надя беше по-ниска от Паша, набита, много стройна, много пъргава, хубави
розови
бузи, винаги пък тя засмяна.
Тя пък много лесно понасяше забележките на Аня. Защото Аня винаги й правеше забележки, че не е достатъчно готвела. Но то за друго, ами защото трябва да се раздава. Горката. Това беше, исках да коригирам, след това да допълня някои фигури. Говорихме за Колю Каишев, който трудно учеше и който по химия рисуваше апаратурата, но нищо не разбираше какво има вътре.
към текста >>
72.
6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Пашината се боядиса небесно синя, Анината
розова
и на Надя беше с букети цветя, така по тапетите.
Котката беше шарена с черно и бяло. Паша я кръсти „калугерка". Ха-ха-ха. А за по-съкратено я наричаше „калу". Направихме долу къщата. Тя имаше отначало три стаи и всяка от тях си избираше по една стая и казваше как да си я боядиса.
Пашината се боядиса небесно синя, Анината
розова
и на Надя беше с букети цветя, така по тапетите.
То тапети не бяха, но стените. И Паша веднага ги кръсти. Нейната - небесна светлина, Анината - розова долина, а Надината - росна китка. Беше изобретателна, духовита. Веднъж Надя беше пресолила лещата.
към текста >>
Нейната - небесна светлина, Анината -
розова
долина, а Надината - росна китка.
Направихме долу къщата. Тя имаше отначало три стаи и всяка от тях си избираше по една стая и казваше как да си я боядиса. Пашината се боядиса небесно синя, Анината розова и на Надя беше с букети цветя, така по тапетите. То тапети не бяха, но стените. И Паша веднага ги кръсти.
Нейната - небесна светлина, Анината -
розова
долина, а Надината - росна китка.
Беше изобретателна, духовита. Веднъж Надя беше пресолила лещата. Аня беше злоядо същество, ама злоядо същество, то не може да му се угоди да яде. Хапва и не може вече, свършено, какво ще правим. Идва Паша, тя след тази среща между Аня и Надя.
към текста >>
73.
20. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Явявам се пак така, но бях с една
розова
рокля, нова и с нея ходих даже на Мусала, па ме валя един сняг, и се разперваше по снега като чадър.
Изкарах изпитите, имах поправителни два, взех поправителните и без поправителни изкарах и отивам долу на пощата, взимам една картичка и пиша на брат Боев до Мърчаево: „Брат Боев, кажи на Учителя, че без поправителни си взех изпитите и с по-високи бележки, отколкото в София." Щото аз взимах по два класа на година - пролет, есен, и така завърших за две години и половина. В.К.: Гимназия. М.Г.: Гимназия. Това беше, когато в осми клас е по старому. В смисъл 12-ти клас от гимназията, защото тогава бяха 12 класа.
Явявам се пак така, но бях с една
розова
рокля, нова и с нея ходих даже на Мусала, па ме валя един сняг, и се разперваше по снега като чадър.
С тази същата рокля се явявам на изпит, но един ми беше взел мерника, тоз по немския език, Иванов ли се казваше, какъв. Той знаеше, че аз съм дъщеря на убит комунист и още не беше дошъл 9.09.1944 г., когато се явявах, и искаше да ме скъса, но една Солева, която е била партизанка в тези югославянците разбра, че съм била по затворите и беше в комисията. Щото на частните ученици най-големите класове са отпред, после другите по-малките назад, назад, назад. И той дава темата най-напред, мисля „Писмото на Шопен до майка си" или нещо такова беше на немски език да се напише, пък Аня ме държеше изкъсо, наизуст да научавам това и да ги пиша на лист. Добре, ама аз като си имах разните листчета развити така, викам трябва да съм хептен будала да не го препиша, защото той като отиде нататък.
към текста >>
74.
23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Та на тази череша, която беше в градината, хубава,
розова
.
А имаше една череша, Паша ми разправяше, там до самото лозе накрая. И аз от нея съм вземала издънки. От Ангел взех, той ми даде две издънки от череши от братската градина и си ги насях, но то трябвало да се ашладисат. Аз не съм знаела за това и те раждат сладки, но мънинки, дребни, такива, толънки. Та едната ще я махна.
Та на тази череша, която беше в градината, хубава,
розова
.
И Паша ми казва: „Един ден отивам при Учителя, не ме среща Учителят в приемната и аз го намерих в градината. И аз така погледнах към черешата и Той каза: „Рекох, може да си откъснете, но само трички череши", нали. Можем да си откъснем само трички с позволение от черешата, разбира се. Значи казва, когато искаш да вземеш плод от някое дърво, ще му искаш разрешение, да ти даде и тогава ще вземеш. Но семките трябва да посееш обезателно.
към текста >>
75.
7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г. - ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (РОЗОВОТО КЪТЧЕ)
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
- ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (
РОЗОВОТО
КЪТЧЕ) Беше края на април 1935 година.
7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г.
- ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (
РОЗОВОТО
КЪТЧЕ) Беше края на април 1935 година.
Наскоро падналият сняг изстуди въздуха, но се оказа безсилен да спре ведрия полъх на пролетта. Дори през тъмничните решетки проникваше отвън дъх на цъфналите в близост дворове сливи, нахлуваха жизнерадостните птичи хорове. Пролетта пораждаше копнеж, вълнуваше младите сърца на 23-те полит- затворнички от двете килии в източното крило на Централния затвор. Идваше празникът на международния ден на труда на пролетарската солидарност - Първи май. Необходимо бе да се отпразнува тоя светъл ден от политическите затворници в Централния затвор, така че да се почувствува непокорената им борческа воля при тъмничните условия.
към текста >>
Така нашите килии се превърнаха в гнездо на любовни копнежи - „
розово
кътче".
Необходимо бе да се отпразнува тоя светъл ден от политическите затворници в Централния затвор, така че да се почувствува непокорената им борческа воля при тъмничните условия. Тази година Първи май почти съвпадаше с християнския празник Великден. Грижите и вниманието на другарите вън от затвора и на нашите близки, улеснени от отслабналата поради църковния празник бдителност на надзиратели и тъмнична управа, се оказа в струпване на големи количества хранителни продукти в килиите ни - традиционните червени яйца, козунаци, печено агнешко и т.н. Това особено радваше двете малки затворничета - деца на двете майки другарки, за които не се бе намерил приют и топла грижа и те споделяха затвора на своите майки. Решихме да уговорим с другарите политически затворници празнуването на Първи май по твърде оригинален начин: няколко от най-младите политзатворнички - Ася, Рачето, Милка (аз -б.а.) и Елена се обявихме за годеници на неоженени другари от мъжкото политическо отделение.
Така нашите килии се превърнаха в гнездо на любовни копнежи - „
розово
кътче".
Управата бе уведомена. Разреши се на годениците да се срещнат в тъмничната приемна на свободно свиждане. Те получиха партийната задача да предадат някои материали и пренесат инструкциите за отпразнуването на 1 май. На Великден „срещата на годениците" се състоя: Рачето и Йордан, Ася с Нецо, Милка с Христо Ников и Елена със Стефан се спуснаха поривисто един към друг и в процеса на умишлена удължена прегръдка получихме необходимия материал. Целувахме се така „жадно в младенчески порив" да изпълним партийната задача, че ключарите вулгарно отбелязаха: „Стигате бре, изядохте ги вече тия моми!
към текста >>
76.
5. ДЯДО БОЖЕ Мария Димитрова
,
Вяра Христова
,
ТОМ 13
За живота си с моя съпруг мога да кажа, че не беше много
розов
.
Гонела го полицията и той дошъл при Учителя и Му казал: „Гонят ме, Учителю." Той рекъл: „Седни тука, на стола." И те полицаите влизат и викат: „Тук да е влязъл някакъв мъж? " А Учителят казал: „Както виждате, ако виждате такъв." А те си излезли, защото не видяли такъв. Къде ще го видят? Той как ще даде да го видят? Учителят много пъти го е спасявал.
За живота си с моя съпруг мога да кажа, че не беше много
розов
.
Той беше голям домакин, само че пиеше много и беше груб, направо груб. Заради децата търпях всичко. Много обичах децата си. Той си замина преди две години. Много го сънувам и все ми говори: „Маре така, Маре така." Ами на третия ден като умря и като звъни телефонът и аз като вдигам телефона и той, гласът му: „Мара, Мара, Мара." Аз като се уплаших и като оставих слушалката и тичам при комшийката и викам: „Цеце, ела да чуеш, бати ти Коци се обажда." Много го сънувам и какви ли не работи ми разправя.
към текста >>
77.
10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Значи на Катя Грива е предадено знамето на Братството, Пентаграми на копринен плат, бяла, жълта, синя,
розова
, бежова.
В.Кр.: При Митко Грива. Елена: Да. Митко Грива, вижте сега, все пак трябва да се приберат тези неща. Ама Митко е разбран човек. В.Кр.: Аз се познавам с Митко добре.
Значи на Катя Грива е предадено знамето на Братството, Пентаграми на копринен плат, бяла, жълта, синя,
розова
, бежова.
Елена: Да. В.Кр.: Какво представляваха тези Пентаграми? Елена: Е, пак Пентаграми такива, рисувани. В.Кр.: Обаче не си спомняте какви са? Не можеш да си спомниш.
към текста >>
На бяла, кремова светлосиня, жълта и
розов
цвят отпечатани пентаграми 57/53, жезъла с по две колена 59 и 36 см.
Едната част е у Райна. В.Кр.: Да се съберат на едно място. Елена: На едно място, да. Това казвам. В.Кр.: Ето, тази кутия съдържа: на бял копринен плат с жълта подплата избродирано знамето на Бялото братство с подписа на Духа.
На бяла, кремова светлосиня, жълта и
розов
цвят отпечатани пентаграми 57/53, жезъла с по две колена 59 и 36 см.
Елена: Всичо е писано. В.Кр.: 25 м. панделки широки еди-колко си, небесносиня, светлосиня и т.н, това са всички неща, а репродукция от портрета на Учителя и пр. и пр. Това са всички неща, които Учителят ги е наслагал през време на съборите.
към текста >>
78.
15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Казват, че
розовото
му лице с брада, разделена по средата, е несравнимо красиво и че никой не може да се загледа в него дълго поради греещото изящество на неговите черти.
Султанът го подарил на папата Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го Великия Пророк, а учениците Му казват Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкръсва мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина. Той има прекрасен образ, излъчващ благост и един величествен изглед, по начин, че всички, които го виждат, се боят и го обичат едновременно.
Казват, че
розовото
му лице с брада, разделена по средата, е несравнимо красиво и че никой не може да се загледа в него дълго поради греещото изящество на неговите черти.
Със своите сини очи и светло руси коси той прилича на своята майка, която е най-красивата и най-меланхолична фигура в тоя край. Неговите сбити, тежки, неоспорими слова са израз на най-чистата добродетел и на една наука, която далеч надминава знанията на най-големите учени. Когато той осъжда, когато поправя, той е страшен, но когато подканва и поучава, той е нежен, убедителен, завладяващ. Той върви бос и е гологлав, и когато го гледат отдалече мнозина му се смеят, но когато го приближат, те треперят и се удивляват. Никой не го е видял да се смее, но мнозина са го виждали да плаче.
към текста >>
79.
Приложение Десето
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Започна да се смрачава, една особена
розова
тъмнина.
Ето, аз я качих и понеже никой не пожела да си купи книга, го помолих поне това момче, което каза, че ще вземе книгата на езерата („Изгревът", том V) да я вземе. Бях готов да му я подаря и да платя цената, само да продам една книга горе на езерата. С малко пазарлък и пари на заем въпросът беше уреден и един том от поредицата „Изгревът" беше продаден на езерата. Това все пак беше вече нещо. Бяха около 400 човека, а купиха един том!
Започна да се смрачава, една особена
розова
тъмнина.
Пренощувахме на тавана на новата хижа и на сутринта решихме да допродадем останалите книги. Излизаме от хижата и попадаме в почти непрогледна мъгла. Какъв контраст с вчерашния слънчев безоблачен ден. Пристигаме в лагера, а там се готвят за снимки. Дошъл е телевизионен екип и ще снима живота в лагера.
към текста >>
80.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 351-400
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Краската на Любовта е
розова
.
375.Убеждение. Ученикът трябва да прави всичко от убеждение. За него убеждение е: Любов към Бога! За него убеждение е, че Бог царува в света! За него убеждение е, че Любовта крепи света! 376.Краската на Любовта.
Краската на Любовта е
розова
.
Краската на висшата Любов е светлосиня. Краската на Божествената Любов е Бялата Светлина! 377.Екскурзия. Земният живот на ученика трябва да представлява една хубава екскурзия. Той ще мине през много места, ще разгледа всичко, което срещне на пътя си, и ще си отмине. 378.Програма. Ученикът трябва да знае определено програмата на своя живот и да я изпълни правилно.
към текста >>
81.
ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 141-160
,
,
ТОМ 14
Живот -
розови
лъчи.
Цветовете на дъгата в Добрата молитва. 141 „Господи, Боже мой" - диамантовите и виолетовите лъчи, „Който си ни подарил живот" - червените лъчи, „и здравие" - портокалените лъчи, „да ти се радвам" - жълти и зелени лъчи, „животът," - червени лъчи, „който посвещаваме" - аметистови лъчи, „на Тебе" - диамантови лъчи. Най-голямата истина. 142 Най-голямата истина в живота - това е Бог! Истина - диамантови лъчи.
Живот -
розови
лъчи.
Бог - диамантови лъчи. Словото на Учителя и цветовете на Небесната дъга. 143 Противоречията в живота произлизат ту от новото граматическо построяване на нашата реч, ту от новото логическо схващане на нашия ум, ту от онези етически мерки,с които мерим нещата, ту от онези педагогически правила, с които си служат в живота. Всички тези неща ни водят към погрешни изводи. Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл.
към текста >>
82.
86. ПРИВЕТ ЗА СРЕЩАТА НА НИКУЛДЕН
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
В този букет виждаме не по-малко пъстрите цветя на полето, израстнали сред китни братски домове и градинки, край цъфналите овощни градини, изпълнени на пролет с белите краски на вишни и череши,
розовото
сияние на бадемовите и праскови дръвчета.
86. ПРИВЕТ ЗА СРЕЩАТА НА НИКУЛДЕН Нашите изказвания при подобни братски срещи, приличат на красив букет от свежи цветя. Там ще срещнете и разноцветните планински цветенца, израстнали край снежни преспи, край бистри шумящи поточета, облъхвани от тихия ветрец и често свеждащи главици пред силни планински бури, но същевременно те ни носят и влиянието на ултравиолетовите лъчи на слънцето, заедно с вдъхновението на ония братя и сестри, които ни ги поднасят.
В този букет виждаме не по-малко пъстрите цветя на полето, израстнали сред китни братски домове и градинки, край цъфналите овощни градини, изпълнени на пролет с белите краски на вишни и череши,
розовото
сияние на бадемовите и праскови дръвчета.
Виждаме в тях мечтите, навеяни от далечни и близки очертания на Старопланинските върхове, на Витоша, Родопите, Рила и Пирин. Те също са олицетворение на вдъхновението, което братята и сестрите са приемали при прочитане Словото на Учителя, пеейки Неговите песни, изпълняваики в ранни утрини Паневритмията, или когато в моменти на радости и скърби са се молили с вдъхновяващите молитви на Братството и са намирали отговор на своите земни и духовни нужди. В този днешен букет, радостен съм и аз да вложа някое и друго цветенце, като имам предвид, че Учителят ни е научил да украсяваме домовете си само с живи цветя, без да ги късаме от градинки и вази. Та и нашият букет ще бъде вечно жив, доколкото изказванията, които ще чуем останат живи в нашите спомени. Често да се виждаме в съзнанието си така събрани, ще чувствуваме и благоволението на Учителя, Белите Братя и Възвишените същества винаги да са около нас.
към текста >>
83.
58. ДИНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Платих динята и когато е срязахме, оказа се, че е едва
зарозовяла
- бе зелена.
В това нещо особено добре се убедих, когато една група познати се бяхме спряли пред камара дини. Един от познатите се препоръча, че е син на градинар и можел безпогрешно да познава узрялите дини. Той почна да изброява белезите, по които човек може да направи сигурния избор: лъскава кора, опашката лесно да се откъсва, малко дънце и мисля, че каза още някои белези. Когато привърши изброяването на белезите, аз се обърнах към него и му казах: „Добре покажи, че е така, избери една диня от камарата, аз ще я платя". Запретна се той, гледа, избира, най-после взема една голяма диня и каза: „Ето това е вече узрял и превъзходен плод".
Платих динята и когато е срязахме, оказа се, че е едва
зарозовяла
- бе зелена.
Един ден, сме се събрали пак около Учителя и стана нещо въпрос за дините. Аз използувах случая и насочих въпроса за тяхното познаване. Учителят почна да изброява белезите, по които те се избират. Слушах с внимание и разбрах, че все пак разбирането е по-скоро вътрешен усет. Изброените белези не се отличаваха от тези, които бях вече чул.
към текста >>
84.
9. САТУРН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Тази жлеза представлява, малко
розово
телце.
Върху духовните хора, със своите добри влияние действуват планетите Уран, Нептун и Плутон. Ако Уран ви влияе, ще се усили вашето сърце. Платината има отношение към Уран. Нептун управлява пениалната жлеза. От анатомията ни е известно, че пениалната жлеза се намира в централната част, между двете хемисфери на главния мозък, в черепната кухина.
Тази жлеза представлява, малко
розово
телце.
Каква е функцията на тази жлеза, на това телце, каква роля играе тя в човешкият организъм, учените все още не са установили. Ролята й не е изяснена. Видни окултисти обаче казват, че тя е един орган, който в сегашният стадий на човешкото развитие е в своята начална фаза. Този орган, при своето пълно развитие ще даде възможност на човека да има едно по-съвършено виждане, за което няма прегради, или както най-често се казва, ще даде на човека ясновидството. От гледище на Астрологията, това нещо напълно се подкрепя и потвърждава.
към текста >>
85.
17. КРИСТАЛИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
По същият начин до същият извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата съветски учени Гончаров, Макаров и
Морозов
преди да са били запознати със становището на античните мъдреци.
Сандърсън е открил 12 такива района, включващи Северният и Южен полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на екватора. Древногръцият философ Платон, живял между 427 и 374 г. преди нашата ера е отбелязал, че ако Земята се погледне отгоре тя прилича на топка съшита от 12 парчета кожи. Така са приели както Платон, така и неговите последователи, а също и Питагор със своите ученици.
По същият начин до същият извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата съветски учени Гончаров, Макаров и
Морозов
преди да са били запознати със становището на античните мъдреци.
Как Платон е могъл да види Земята така, то е друг въпрос. Онова, което трябва да се приеме по един безспорен начин е, че Платон не лъже. Той наистина е видял Земята, като топка съшита от 12 парчета, един грамаден кристал с 12 стени, всяка от които представлява правилен петоъгълник. Известно е, че Земята е сфера, но не съвсем идеална. Тя не само че е сплесната при полюсите, но има и други отклонения от правилната сферична форма, които някога са били по-големи.
към текста >>
86.
10. БОРБИ И НАСИЛИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Стрелите на тъмно-червените гневни мисли се притъпяват и стопяват, когато се обгърнат от светло-
розовите
любовни мисъл-форми.
Съединени чрез връзките на братството, хората от всичките времена и народи са предназначени да работят, да си помагат взаимно и да се самопожертвуват един за другиго, за да се постига винаги и постоянно обществената солидарност и общото благо, което, в последното си развитие, се проявява в духовното съвършенство. А за да работи, да помага и се пожертвува за ближния, човек трябва да се вдъхновява и потиква от чистото и безкористно чувство на мировата любов, без което е немислим никакъв смислен живот на земята и никакво развитие. С любовта се отварят и заключените, и най-коравите сърца, с любовта се укротяват и побеждават, и най-жестоките врагове, с любовта се завладяват и убийците[2], с любовта се отстраняват и даже предупреждават всички спънки в живота. Велика е силата на любовта! Нейните вибрации са в състояние да парализират всички противодействия.
Стрелите на тъмно-червените гневни мисли се притъпяват и стопяват, когато се обгърнат от светло-
розовите
любовни мисъл-форми.
И можете да си представите, какъв би бил ефектът и колко благотворни биха били последиците от него, ако тия любовни мисъл-форми биха излизали не само от редки и малобройни индивиди, а от едно многолюдно общество или от цял -народ! За таково общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3].
към текста >>
87.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
3 рубрика Нова естетика ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и
розови
венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
3 рубрика Нова естетика МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с.
3 рубрика Нова естетика ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и
розови
венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние.
към текста >>
Wells, който е изследвал разните видове поезия, е писал: "The poetry of the passions may be energetic, the poetry of the intellect may be scholarly, but the poetry of the spiritual sentiments is something above the reason - it is inspired." НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре - към върха, като видение във светло-
розово
сиянйе, и в вие надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчание... И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата.
Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта. Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед. В преражданията си - посещенията на храмовете (физическите си тела) - поетът минава всички стадии и социални положения в живота Един самозван учител у нас бил казал: "поетът заема най-високото положение; той е художник в духовния свет, където рисува форми, по които хората се учат" (вж. по същия въпрос нашата статия: "Окултна естетика" в списанието "Всемирна Летопис", год . III). А американският писател Samuel R.
Wells, който е изследвал разните видове поезия, е писал: "The poetry of the passions may be energetic, the poetry of the intellect may be scholarly, but the poetry of the spiritual sentiments is something above the reason - it is inspired." НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре - към върха, като видение във светло-
розово
сиянйе, и в вие надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчание... И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата.
"Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта! Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там - към Любовта!... 4. III. 1922 г. "Всемирна летопис", Г.
към текста >>
Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в
розови
вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!...
II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях. Говорът на любовта е тих.
Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в
розови
вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!...
21. VII. 1922 г. Царска Бистрица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с.
към текста >>
ЗАВЕЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може-би, при теб не ще се върна пак... Сърдце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърдце ми и нашата раздяла дълго ще да трай... но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, - в сиянйе от лъчи и в
розова
омая... И аз скъп дар, в замяна, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа - последнята, пролеяна от мен, сълза!...
1 (IX. 1923), с. 5 Открий се! - Някои, лицемерно и користолюбиво, казват: "душата никога не може да се открие съвършено". Тя показва само отчасти лъчистия си образ, за да достави от ужасното дъно на живота червени (кървави) корали, а от висините му - звезди... Любовният лъч, обаче, прониква в дълбочините и на най-скритата душа... И колко красив и пълен е животът тогаз!...
ЗАВЕЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може-би, при теб не ще се върна пак... Сърдце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърдце ми и нашата раздяла дълго ще да трай... но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, - в сиянйе от лъчи и в
розова
омая... И аз скъп дар, в замяна, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа - последнята, пролеяна от мен, сълза!...
"Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Завещание - Всичките жалби подир заминалите спъват техната еволюция, забавят кръговото движение и даже го разстройват.
към текста >>
88.
Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.
,
Пеню Ганев
,
ТОМ 16
Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От
светлорозовмх
ее лучей.
Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной... Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает... Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!. Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето, Хочу всех благословлять! Магический ключ Ключ ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил. Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.
Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От
светлорозовмх
ее лучей.
Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!... О, Боже мой, м научи любить! Любить всего, что вижу перед собой, Что ухом слмшу, трогаю рукой, И что понять нельзя еще моей душой!...
към текста >>
89.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Тя бе облечена с хубава
розова
дълга рокля, с високи токове обуща и без да забележа аз, тя ме наблюдава.
Докато той ми извика, аз прецапах и се вече бях пипнал в бравата на вратата и бях стъпил на прага. Всеки случай, не се нацапах много, а само ходилата на белите си обуща. Повърнах се, като тясната зона от нечистотиите прескочих и през друга врата влязох в салона. Ето много наши братя и сестри. Измежду тях забелязах и забавачката от Кърджалийската забавачница, чието име още не знам, че ме следи.
Тя бе облечена с хубава
розова
дълга рокля, с високи токове обуща и без да забележа аз, тя ме наблюдава.
След това ето, тя, Кирков и други колежки от Кърджали минаха. Заговориха, какво че Асен Кирков го назначили някъде за секретар-бирник и че ще заминава. Днес нямах настроение да пиша канцеларската си работа, а повече на размисъл на прочетеното тая сутрин върху лекцията „Най-малката Любов". Най-малката Любов, от която трябва да започнем, то е да не огорчаваме Бога в нази си. - „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани." „Искаш ли да бъдеш щастлив и весел всякога, устоявай на вярата и на решенията си." Тази вечер си пях вънка пред училището окултни песни и в 10 ч си легнах вече.
към текста >>
90.
I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.
,
Елена Хаджи Григорова.
,
ТОМ 17
сестра Мария Златева ме сънувала в един басейн на баня, стояла съм в средата, уж се мия, пък съм облечена в хубава бяла рокля и
розова
кърпа на главата.
А на 16.XII. т. г. срещу неделя сънувах: Пеньо, Владо и аз пътуваме по брега на морето, на едно място спряхме, казаха: да се събуваме, уж за да прегазим, да отидем на другата страна. Никой не знае към средата каква дълбочина има водата, но те са с мисълта, че знаят да плават. Казаха на мене да се кача на рамената на Пеньо и тъй прегазихме морето без плаване, защото не беше дълбоко много. През месец ноемврий същата 1933 г.
сестра Мария Златева ме сънувала в един басейн на баня, стояла съм в средата, уж се мия, пък съм облечена в хубава бяла рокля и
розова
кърпа на главата.
Била съм хубава, като ангел. Няколко дни след това, след този сън, сънувах, че с Пеньо се връщаме пак в Равна, но Равна не е такава, каквато я знам, и училището - белосано. След заминаването на Пеньо за турското село сънувах, че пак двама сме в Равна, събираме и опаковаме вече багажа, ще си отиваме. На тръгване госпожа Бояджиева подари на Пеньо една бяла копринена кърпа и на мене - също, но на мене даде и една кърпа и една ешарпа копринена, бяла, в знак на благодарност - тъй разбрах сама, - че задето им оставихме местата. На 6ти срещу 7ми февруарий 1934 г.
към текста >>
91.
3. Методи за работа
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Изтокът -
розов
. Сряда.
9. VIII. 1933 г. Изгрев. В стаята, 7 ч след пладне. Време хубаво, слънце. Небе чисто.
Изтокът -
розов
. Сряда.
Методи на работа 7. Духовна работа върху млади братя от Изгрева и провинцията с молба към небето да ги пази чисти и верни на Учителя и да работят безкористно за Неговото дело. 8. Да се правят кръгове из града и другаде, дето трябва, за да възприемат новото учение, да се изпълни мисията на Учителя и се реализират идеите, както Бог ги е проектирал в Своя план. „Никога не предавай твоя начин на молене, защото това е един специфичен начин за тебе. Всеки човек си има един специфичен начин за себе си, по който той трябва да работи." Учителят.
към текста >>
92.
30. Писмо от лагера - Рила
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
От средата на далечния хоризонт се появи една
розово
-червена точка, която постепенно се уголемяваше и се издигаше нагоре в небето.
На главата си имаше бяла сламена шапка, а в ръката държеше книгата на живота. Всички като един се дигнахме прави. Той ни поздрави. Седна на един камък всред нас. Мълчание. Чакахме изгрева на слънцето.
От средата на далечния хоризонт се появи една
розово
-червена точка, която постепенно се уголемяваше и се издигаше нагоре в небето.
Това беше слънцето, което ни носеше живот, светлина и топлина. Молитва. Учителят прочете 15 глава от Йоана, от 15 стих до края. След това Той изрече следните слова: „Младият извира, възрастният тече, а старият се влива. Младият се ражда, възрастният расте, а старият умира. Младият пее, възрастният работи, а старият пари събира.
към текста >>
93.
3. ( 5. VII. 1935 г., петък. 3.30 ч сутринта, Изгрев.)
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Зората на изток се показва и хоризонтът
розов
.
3.30 ч сутринта, Изгрев. В 3.30 ч сутринта потеглихме. Небето ясно и звездно. Време приятно. В 4 ч сме вече пред нивата, красивата, пълна с наедрели класове жито.
Зората на изток се показва и хоризонтът
розов
.
Стояхме до 4.30 и си потеглихме за клас.
към текста >>
94.
4. ( 6.VII. 1935 г., събота. 3.30 ч сутринта, Изгрев.)
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Източният хоризонт беше ясен, първо
розов
, после почна да става оранжев и при изгрева - оранжевожьлт, златист.
Потеглихме в 4.05 ч сутринта и отидохме до седмий километър. Простор чудесен. Отбихме се навътре в нивите, спряхме се до една нива, засята със захарно цвекло. Слънцето ни огря по пътя. Изгревът беше великолепен.
Източният хоризонт беше ясен, първо
розов
, после почна да става оранжев и при изгрева - оранжевожьлт, златист.
Небето чисто, ясно, синьо. Спряхме се до цвеклото, направихме си молитвата, след това седнахме на размишление. Направихме един опит: за 5 минути отидохме на Слънцето. Там, преди да навляза в светлите вселени, в района на Слънцето, минах една тъмна страшна зона - границата между Земята и Слънцето - й влязох в слънчевия район. Тамошната красота, изящност и светлина не се поддават на човешко перо.
към текста >>
95.
6. Изгревът на слънцето
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
На изток хоризонтът изпърво
розов
, после взе да става оранжев, жълт и тук изведнъж над бреговата линия се яви оранево-жълта завеса, слънцето се показа всред завесата и картината все продължава да се променя.
6. Изгревът на слънцето 11. VII. 1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта, Изгрев Четири часът, зора се зазорява, ние тръгваме. Небето ясно, прошарено тук-таме с бели малки облачета. Време приятно, свежо, топло, лятно утро! Отбихме се наляво от шосето при кръстци жито към 5 ч, за да посрещнем изгрева, първия лъч на слънцето.
На изток хоризонтът изпърво
розов
, после взе да става оранжев, жълт и тук изведнъж над бреговата линия се яви оранево-жълта завеса, слънцето се показа всред завесата и картината все продължава да се променя.
Прекарахме няколко минути в наблюдения на изтока и слънцето, на бързите промени и съзерцание и към 5.15 напътихме се нататък към 7 км. Стигнахме, поогледахме се наоколо и към 6.15 потеглихме за връщане. Пред една нива видяхме щъркел изправен, като че ли прави ревизия. В 7 ч бяхме на Изгрева. На поляната направих си упражненията и поканих Ангел и Пеньо на закуска, на мляко.
към текста >>
96.
7. Петровден
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Яви се
розова
линия на светлото поле, съединяваща облаци, които изобразяват разни фигури в човешки образи.
В 4 ч тръгнахме, спряхме на малката нива през първото шосе. Изправихме се пред кръстците срещу източния хоризонт. Зора се зазорява. Хоризонтът чист, ясен. Над бреговата линия малки разпръснати облаци.
Яви се
розова
линия на светлото поле, съединяваща облаци, които изобразяват разни фигури в човешки образи.
Тази линия в зората на изтока, очертаваща път, шосе, взехме като символ - пътя, който бяхме решили да извървим по Цариградското шосе до село Горубляне след клас в чест на Именния ден на Учителя. Потопени в размишление, направихме си утринната молитва пред зората и в 4.40 ч бяхме в салона, в клас, по местата си, чакаме Учителя. Изпяхме няколко песни и Учителят влезе. Всички на крака прочетохме молитвата „Отче наш" и седнахме. В клас присъствуваха и старите братя и сестри от общия окултен клас.
към текста >>
97.
11. Разговор със Савка
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Хоризонтът на изток
розов
.
Там седнахме и тя през целия път, на отиване и връщане, и там Савка много ми говори, много свои опитности сподели с мене, с цел да ми помогне да трансформирам състоянието, което беше ме нападнало. Искрена, чистосърдечна, пропита с дълбоко приятелско чувство, всячески се стремеше да ми помогне, за да намеря ключ, разковничето, чрез което да мога да се хвана пак за въжето, да направя прям контакт, връзка с Учителя. Много ми беше мила и симпатична, като виждах голямото й съчувствие и любов към мен. Сряда вечер бях се срещнала с Учителя на изповед за погрешките, които бях направила по въпроса за разширението на моята стая. Времето беше приятно прохладно.
Хоризонтът на изток
розов
.
Великолепен изгрев имаше. Небето ясно, чисто, звездно. Върнахме се към 8.30 ч сутринта.
към текста >>
98.
25. Деца на слънцето
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Небе ясно и тук-таме прошарено с леки, бели и
розови
облаци.
25. Деца на слънцето 10 октомврий 1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта Четива, глави: 19. гл. Матея. 14., 15., 16. Лука В 6.20 ч потеглихме със Савка към нивите. Време приятно, топло.
Небе ясно и тук-таме прошарено с леки, бели и
розови
облаци.
Изтокът в светла омара. Бреговата линия, откъдето слънцето ще се покаже, очертана със златиста линия. Оранжево-жълто сияние. При стъпването ни на нивата с обрания слънчоглед, слънцето показа първата си усмивка на светлото си лице и преди да кажа думата си, то ме изпревари тази сутрин и пръв ми продума, каза: „Деца на слънцето ще се назовете, ако постоянствувате да ме посрещате всяка заран, ако слушате и работите като мен." Особени чувства на радост, на мир и на подем на духа си почувствувах. Едно рядко блажено състояние изпитвах.
към текста >>
99.
26. Гласът на слънцето
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Източният хоризонт
розово
-червен.
1935 г., четвъртък. 5 ч сутринта Четиво, глави: 26. гл. Матея, 11., 12., 13. Йоана Небето ясно, чисто, звездно. Времето топло, приятно.
Източният хоризонт
розово
-червен.
Омара гъста, че бреговата линия не се вижда. В 7.15 ч слънцето се показа величествено, като червено кълбо. Цветът стана оранжево-розово и постепенно по-светло и по-светло, бяло. Днес слънцето ми каза: „ 1. Не гледай с пренебрежение и унижение към никого. 2.
към текста >>
Цветът стана оранжево-
розово
и постепенно по-светло и по-светло, бяло.
Йоана Небето ясно, чисто, звездно. Времето топло, приятно. Източният хоризонт розово-червен. Омара гъста, че бреговата линия не се вижда. В 7.15 ч слънцето се показа величествено, като червено кълбо.
Цветът стана оранжево-
розово
и постепенно по-светло и по-светло, бяло.
Днес слънцето ми каза: „ 1. Не гледай с пренебрежение и унижение към никого. 2. Пази достойнството на другите, тъй както пазиш своето. 3. Почитай другите, така, както почиташ себе си. 4. Отнасяй се към всички така, както искаш да се отнасят към тебе.
към текста >>
100.
8. Сп. „Житно зърно, год. IV, кн. 8-9 (XI-XII.1928 г.)
,
III. Стихове от Мара Белчева в сп. „Житно зърно'
,
ТОМ 17
Над
розовите
снежни висини, пред мене се усмихваше дъгата.
8. Сп. „Житно зърно", год. IV, кн. 8-9 (XI-XII.1928 г.) Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когато бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента. Молитвата си къпех във зората.
Над
розовите
снежни висини, пред мене се усмихваше дъгата.
Дружах с орли, елени и сърни. Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девственни платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях. Под ясний свод, в чаровната градина, берях цветя за скръбните сърдца. От Божий образ всякоя картина - прилиташе с невидими крилца...
към текста >>
НАГОРЕ