НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
13
резултата в
6
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА
,
,
ТОМ 5
" Той ме поглежда наскърбен, умъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните мисли, които ми изпращат ми излизат
пришки
по краката и ме сърбят".
Ще възкликнете как може Всемировия Учител да си събуе обувките, да бъде с боси крака и да си чеше краката? Такива въпроси идват от незнанието и изопачените постановки на източния и западен окултизъм, където Учителят се описва по начин, който изобщо не отговаря на действителност и на някаква истина. Та ние тук прекарахме цяло едно поколение при Учителя и мога да твърдя много добре какво е Учител и че Учителят имаше физическо тяло и че това тяло се подчиняваше на физическите закони на земята. Но той можеше да ги управлява тези закони, имаше сила, имаше знания, имаше методи, но се съобразяваше с физическото си тяло. Приближавам се към него, питам го: „Какво има, Учителю?
" Той ме поглежда наскърбен, умъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните мисли, които ми изпращат ми излизат
пришки
по краката и ме сърбят".
Стоя аз, оглеждам се и казвам: „Учителю, да ви помогна ли, да ви донеса ли вода в легена, за да си измиете краката в хладка вода? " Знаех от опит и от неговите методи, че сърбежите се успокояват от миене с хладка вода. Той кимна с глава и се съгласи. Аз донесох легена, коленичих и започнах с ръце да обливам краката на Учителя с вода. Изпитвах голяма мъка, чувствувах се виновна и аз и се стараех да му помогна.
към текста >>
Ще кажете „
пришки
".
Светът навън гъмжеше от слухове и всяка наша погрешка и опущение се раздухваше от гражданството и всичко се отправяше за сметка на Учителя. Обвиняваха го за всичко - за политиката на България, за икономическият живот в страната, за неразборията в българските домове, за несполуката на мало и голямо. Все каквото имаше да се случи лошо, преписваха го на Учителя. Ами нашето държание като последователи на Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би помислил, а камо ли да ги направи. Ето тази обща колективна мисъл на отрицание, насочена срещу Учителя беше причина за неговото страдание в момента.
Ще кажете „
пришки
".
Че на кого не излизат днес пришки при голямо нервно напрежение, дори му измислиха име - някой път му казват невродермит, друг път копривна треска (уртикария). Сърби те, хапе те, боли те, мажеш го с разни мазила, но ползата - много малка. И аз по-късно получавах такива пришки, когато се притеснявах много от братските проблеми на Изгрева. Учителят беше изложен приживе на непрекъснати атаки. Както казват военните - атаки по земя, по въздух и по море.
към текста >>
Че на кого не излизат днес
пришки
при голямо нервно напрежение, дори му измислиха име - някой път му казват невродермит, друг път копривна треска (уртикария).
Обвиняваха го за всичко - за политиката на България, за икономическият живот в страната, за неразборията в българските домове, за несполуката на мало и голямо. Все каквото имаше да се случи лошо, преписваха го на Учителя. Ами нашето държание като последователи на Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би помислил, а камо ли да ги направи. Ето тази обща колективна мисъл на отрицание, насочена срещу Учителя беше причина за неговото страдание в момента. Ще кажете „пришки".
Че на кого не излизат днес
пришки
при голямо нервно напрежение, дори му измислиха име - някой път му казват невродермит, друг път копривна треска (уртикария).
Сърби те, хапе те, боли те, мажеш го с разни мазила, но ползата - много малка. И аз по-късно получавах такива пришки, когато се притеснявах много от братските проблеми на Изгрева. Учителят беше изложен приживе на непрекъснати атаки. Както казват военните - атаки по земя, по въздух и по море. Дори атаки и през деня, и през нощта.
към текста >>
И аз по-късно получавах такива
пришки
, когато се притеснявах много от братските проблеми на Изгрева.
Ами нашето държание като последователи на Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би помислил, а камо ли да ги направи. Ето тази обща колективна мисъл на отрицание, насочена срещу Учителя беше причина за неговото страдание в момента. Ще кажете „пришки". Че на кого не излизат днес пришки при голямо нервно напрежение, дори му измислиха име - някой път му казват невродермит, друг път копривна треска (уртикария). Сърби те, хапе те, боли те, мажеш го с разни мазила, но ползата - много малка.
И аз по-късно получавах такива
пришки
, когато се притеснявах много от братските проблеми на Изгрева.
Учителят беше изложен приживе на непрекъснати атаки. Както казват военните - атаки по земя, по въздух и по море. Дори атаки и през деня, и през нощта. Имам един случай за атаки през нощта, то е от по-друг характер, но много е показателен при каква обстановка живееше Учителя и с какви неща трябваше да се справя. Този случай го зная още от първите години, когато ходех на ул.
към текста >>
2.
34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО
,
,
ТОМ 12
Казват, че човек като работи, има мазоли,
пришки
на ръцете.
Щом почват да влизат обикновени мисли, огрубява лицето на човека. Целия ден той се занимава с обикновени мисли. Обикновени мисли аз наричам всички мисли от материален характер, свързани са само със земния живот. Така човек свързан, огрубява. Как някой човек работи?
Казват, че човек като работи, има мазоли,
пришки
на ръцете.
Силата на един учен седи в това, че учените хора познават нещата. Мнозина от вас правите известни разлики, но някои от плодните дървета вие не може да ги оправите по какво се различават. Запример листата на една ябълка, череша, на една слива, зарзала, череша, мушмула и други. Хората считат, че тези неща са маловажни. Някои от вас не може да правите разлика между една физиономия и друга.
към текста >>
3.
1925 година
,
,
ТОМ 16
Там първия и втория ден прекарах такива мъки и душевни борби под влиянието на тежкия чук, който ми направи на ръцете десети на-петнайсет
пришки
, мен ми дойде тъга, и до плач, защо аз да се мъча като грешен тука.
Той ми казва, че „най-добре е да служиш на Бога, но за да не почнеш да съжаляваш, че не си следвал, то започни с учителството, после със студентството и после с живота. Защото много важно е това, ако ти кажа, то после ще има каене, че защо не си направил това и това." И затова ми каза да следвам сега музикалните курсове. Имайки всякога мисълта, че като чиновник, аз постоянно съм ограничен, то мен начесто ми идеше мисълта да скъсам с учителството. А от друга страна, мен ми бе жал за училището, понеже обичах децата и да имам работа с тях и мислех, че човек може да работи на Божията нива и като учител. И така, из ден в ден в борби, в съмнения аз следвах Академията и след като ми съобщиха, че съм изключен, аз, като изкарах Академията, отидох да чукам камъни на брат Бертоли в мозаичната му циментова работилница.
Там първия и втория ден прекарах такива мъки и душевни борби под влиянието на тежкия чук, който ми направи на ръцете десети на-петнайсет
пришки
, мен ми дойде тъга, и до плач, защо аз да се мъча като грешен тука.
Но изтърпях нея седмица, докато се науча, че се разрешава съборът да бъде в Търново, на 23 август сутринта да се открие. Аз си дойдох, за да доведа всичките братя и сестри от нашия край на събор. Дойдох си и заварих Иван и Иванца болни, няма кой да им вършее. Дойдоха батю и буля и ни вършаха и аз вършах 2 дни и потеглихме в петък вечерта за Ковачевец и преспахме там и в събота по обед потеглихме от дядови Ганчови за Попово. 23.VII.1925, неделя Се намирам в Търново в братската градина между хилядите братя и сестри бели братя.
към текста >>
4.
21. Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г. в големия салон при новото пиано
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Моите ръце са нежни, хубави, но когато копая с мотиката, излизат ми
пришки
, значи има страдание.
Златото е много добър проводник. Ти седиш в това положение като беден и казваш: „Какво може да стане от мене, почернял съм, никой не ме иска, който се допре до мене, почернява, подритват ме." Но ако този въглен го прекараш през 20 000 градуса температура и го стопим, ще го направим голям брилянт и нали той тогава става ценен? Ти си въглен, готов си за диамант, трябва да те нагреят на една голяма температура само и после ще ти трябва човек, който ще те тури за украшение. Страданието е работа. Всеки, който страда, значи работи.
Моите ръце са нежни, хубави, но когато копая с мотиката, излизат ми
пришки
, значи има страдание.
И казвам: „Де се намери тая мотика? " Но като пораснат дините и другите плодове, забравям пришките и се компенсира. А пък ние не искаме да излязат пришки. Без страдания не може. Има едни страдания, при които няма резултати.
към текста >>
" Но като пораснат дините и другите плодове, забравям
пришките
и се компенсира.
Ти си въглен, готов си за диамант, трябва да те нагреят на една голяма температура само и после ще ти трябва човек, който ще те тури за украшение. Страданието е работа. Всеки, който страда, значи работи. Моите ръце са нежни, хубави, но когато копая с мотиката, излизат ми пришки, значи има страдание. И казвам: „Де се намери тая мотика?
" Но като пораснат дините и другите плодове, забравям
пришките
и се компенсира.
А пък ние не искаме да излязат пришки. Без страдания не може. Има едни страдания, при които няма резултати. Аз говоря за едни страдания, дето има резултати. Когато дървата горят, а не се пече хлябът, страданията са безпредметни.
към текста >>
А пък ние не искаме да излязат
пришки
.
Страданието е работа. Всеки, който страда, значи работи. Моите ръце са нежни, хубави, но когато копая с мотиката, излизат ми пришки, значи има страдание. И казвам: „Де се намери тая мотика? " Но като пораснат дините и другите плодове, забравям пришките и се компенсира.
А пък ние не искаме да излязат
пришки
.
Без страдания не може. Има едни страдания, при които няма резултати. Аз говоря за едни страдания, дето има резултати. Когато дървата горят, а не се пече хлябът, страданията са безпредметни. А когато дървата горят и се опича хлябът, страданията са на място.
към текста >>
5.
28. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.XI.1933 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Бащата, като изпрати сина си на работа, праща го, за да му излязат
пришки
на ръцете.
Животът скърби, без да е скръбен, и се радва, без да е радостен. При живота като дойде радостта, тя се преобръща на скръб, а като дойде скръбта, се преобръща на радост. Значи, като ти дойде една радост, ще ти дойде и една скръб. Радостта и скръбта са дали всичко, което са имали. Трябва да се раздаде радостта и на другите хора, да се ползуват от нея.
Бащата, като изпрати сина си на работа, праща го, за да му излязат
пришки
на ръцете.
Затова, като се молите, си дигате ръцете, за да види вашият Баща дали имате пришки на ръцете си, значи - дали сте работили. Изведнъж не може да бъдете в университета. Какво лошо има, като страдате? Да се примириш, се разбира само в дадения момент или случай, за най-малката част от времето. Бог, Който е създал всичко, е навсякъде, Той присъствува навсякъде: и в радостта, и в скръбта.
към текста >>
Затова, като се молите, си дигате ръцете, за да види вашият Баща дали имате
пришки
на ръцете си, значи - дали сте работили.
При живота като дойде радостта, тя се преобръща на скръб, а като дойде скръбта, се преобръща на радост. Значи, като ти дойде една радост, ще ти дойде и една скръб. Радостта и скръбта са дали всичко, което са имали. Трябва да се раздаде радостта и на другите хора, да се ползуват от нея. Бащата, като изпрати сина си на работа, праща го, за да му излязат пришки на ръцете.
Затова, като се молите, си дигате ръцете, за да види вашият Баща дали имате
пришки
на ръцете си, значи - дали сте работили.
Изведнъж не може да бъдете в университета. Какво лошо има, като страдате? Да се примириш, се разбира само в дадения момент или случай, за най-малката част от времето. Бог, Който е създал всичко, е навсякъде, Той присъствува навсякъде: и в радостта, и в скръбта. Нещата са целесъобразни.
към текста >>
6.
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.
,
ТОМ 19
Обаче, в човешкия свят, между хората произлизат недоразумения, които им причиняват
пришки
на ръцете.
Слънцето огрява и топли всички същества, макар че някои от тях вършат престъпления. Някога престъпленията са фиктивни; те съществуват само в човешкото въображение и произвеждат външна дисхармония между хората. Мразиш някого и си въобразяваш, и си въобразяваш, че той ще ти причини някаква пакост. Ти сам си създаваш зло. В Божествения свят не съществува никакво зло, никаква дисхармония.
Обаче, в човешкия свят, между хората произлизат недоразумения, които им причиняват
пришки
на ръцете.
Дълго време трябва да се лекуват пришките, докато заздравеят. Ако не заздравеят, те се връщат към ония, които са ги причинили.” „В математиката се казва, че единицата е основа на всички единици. Как е възможно мъртвата, неразумна единица да образува останалите единици? Значи, първата единица е жива и разумна. Тя може да се размножава.
към текста >>
Дълго време трябва да се лекуват
пришките
, докато заздравеят.
Някога престъпленията са фиктивни; те съществуват само в човешкото въображение и произвеждат външна дисхармония между хората. Мразиш някого и си въобразяваш, и си въобразяваш, че той ще ти причини някаква пакост. Ти сам си създаваш зло. В Божествения свят не съществува никакво зло, никаква дисхармония. Обаче, в човешкия свят, между хората произлизат недоразумения, които им причиняват пришки на ръцете.
Дълго време трябва да се лекуват
пришките
, докато заздравеят.
Ако не заздравеят, те се връщат към ония, които са ги причинили.” „В математиката се казва, че единицата е основа на всички единици. Как е възможно мъртвата, неразумна единица да образува останалите единици? Значи, първата единица е жива и разумна. Тя може да се размножава. И слънцето е единица.
към текста >>
НАГОРЕ