НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
8
резултата в
8
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
32. ПРОРОЧЕСКИ СЛОВА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Законът на Опуленса гласи: „Пусни
петачето
и вместо него ще получиш златен наполеон." (В пророк Исайа, 58:9 четем: „Тогава ще призовеш Господа и Господ ще ти отговори.
32. ПРОРОЧЕСКИ СЛОВА Божието благословение ще ви следва в живота.
Законът на Опуленса гласи: „Пусни
петачето
и вместо него ще получиш златен наполеон." (В пророк Исайа, 58:9 четем: „Тогава ще призовеш Господа и Господ ще ти отговори.
Ще извикаш към Него и Той ще каже: Чувам вика ти.") Брат Боян Боев в сказката си на 11 август 1945 година, която е държал на събора на Братството ни на Изгрева, между другото е казал: „В 1932 г., когато бяхме при Седемте Рилски езера, през месеците юли и август, една група чешки студенти посетиха езерата и Учителя. Той ги прие с голямо внимание и любов. Тогава Учителят каза следното: „След няколко десетки години ще почне търсенето на Бога в Русия. Русия има важна мисия в света." Защо Бог е допуснал да мине Русия през материализма? Материализмът дойде да измете старите предразсъдъци и по този начин се създава почва за идването на Новото учение на любовта, братството и свободата.
към текста >>
2.
3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
" Той не ме запита нищо, но извади от джоба си една монета /
петаче
, или десетаче/, даде ми я и аз продължих по-нататък към училището.
До нас имаше една височника, наречена „боклучката"; От тази височинка се спускахме с шейни, получаваше се известна бързина, а това състояние е много приятно за всички момчетии. Не липсваха падания, приятно търкаляне из снега, пак ставай, тичай - до насита. В Карнобат правеха и едни по-особени шейни, високи като столче - около 20 сантиметра; може би чрез тях имаше друго удоволствие, наричаха тези шейни „казак". Искам да подчертая, че на нас децата, баща ни никога не ни даваше пари за харчене, да си купуваме закуски или сладки за училище. Помня един път, като отивах на училище, застигнах баща ми по пътя и му поисках: „Тате, дай ми някоя пара, да си купя нещо!
" Той не ме запита нищо, но извади от джоба си една монета /
петаче
, или десетаче/, даде ми я и аз продължих по-нататък към училището.
Как се разви по-нататък службата на баща ми в неговата Земеделска каса? Тогава е излязъл закон, всички земеделци да заплащат данъка си към държавата, с така нареченият „десятък" - даване в натура една десета от произведеното жито. Земеделската каса в градовете, бе натоварена да приема в свои складове донесеното от земеделците жито. Ето, че работата в тази област бе възложена на баща ми. Предадоха му големи складове за жита, а от сутрин до вечер пристигаха селяни с коли, предаваха житото и получаваха документ, с който се справяха по-нататък.
към текста >>
3.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
„Дала баба
петаче
, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си.
„Дала баба
петаче
, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр.
към текста >>
4.
Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.
,
Думите на Видния Странник Буди-Са
,
ТОМ 20
Болката може да е много голяма, но лекът ѝ да струва
петаче
- стига да го намериш навреме и като го намериш - да го употребиш.
Когато работиш, дръж ръцете си винаги спокойни. Не изгасяй свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява. Не късай цветята, когато цъфтят. Обичай Светлината и Свободен бъди! - Вие сте слушали много хора, имайте търпение да изслушате и мен.
Болката може да е много голяма, но лекът ѝ да струва
петаче
- стига да го намериш навреме и като го намериш - да го употребиш.
Сега на всяка крачка се срещат недоволни хора - всеки търси по нещо, чака нещо, надява се, че може да стане нещо. И с тая надежда живее. И това е хубаво - без надежда човек не би могъл да живее. Но всичкият въпрос е там - това, на което се надява, може ли да оправдае надеждите му? Веднъж един човек обтегнал телено въже и минал по него от единия бряг на реката до другия, над самия водопад Ниагара; най-напред с върлина в ръка, после с един човек, качен на гърба му.
към текста >>
5.
4.8. ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
,
АКО ПРЕБЪДЕТЕ В МЕНЕ ...: Неделна беседа; 18. VI. 1922 г.
,
ТОМ 25
Той ви се моли, вие вместо да му дадете едно
петаче
, разсъждавате, философствате: "Велик е Господ, колко е чудна природата!
Аз нямам нищо против тия форми, които съществуват. Те са изгубили онова вътрешно значение. Тия форми сега трябва да се изчистят и да се създадат нови форми в света. За пример, каква трябва да бъде нашата форма за милосърдието? Вие минавате покрай пътя, виждате един беден, сакат, слаб човек.
Той ви се моли, вие вместо да му дадете едно
петаче
, разсъждавате, философствате: "Велик е Господ, колко е чудна природата!
" А утре, като ви се счупи крака, питате, защо се счупил. Когато си счупят другите краката, то е в реда на нещата, а ако се счупят с хиляди крака за отечеството, хора измряха, питам: тия, измрелите, като мъченици, подтикнаха ли този народ? Аз не казвам, че не са го подтикнали никак, но често даваме жертви не на място. И ние, съвременните хора, не сме се оправили още. Войните това е жертва.
към текста >>
6.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Край тях мойта милост се губи и не струва нито
петаче
.
С нас идват и няколко генералши - Стоянова, Недялкова, Дикова. Последната е най-скромна. Другите две. са много надменни и самоуверени. Стоянова дъвче думите си сякаш говори на китайски език, а другата - и за нея, добре произнася думите си и добре стреля с очите си.
Край тях мойта милост се губи и не струва нито
петаче
.
Полковник Цветанова ми казва, че в миналото съм имала много лош съпруг и затова в този живот избягвам женитбата. Когато втори път я помолих да ми разясни това, тя отказа да ми е отправила такива думи. Мисля си, а ти каква ли си била, щом сега туряш един пръст пудра на лицето си и си боядисваш косите. Иванова разправя за новите си видения и разговори със св. Богородица. Другите сестри не говорят за видения, не си спомнят ничие минало.
към текста >>
7.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Пак по някое
петаче
- хлебец.
Връщам се в София и закръглеността ми почва да се изтънява. Отново гладът, Господи, Боже мой. Едвам събрах да платя таксата, едвам събрах пари за Габрово и пр. Що да правя? Взимам коли от братската печатница зад нашия салон и нагъвам, също както д-р Тригубенко в Казанлък.
Пак по някое
петаче
- хлебец.
Давам на плетачка да ми оплете тънко бяло костюмче с копринен ширит по края и нещо отработвам за труда й, защото тя е наша сестра и знае, че уча. Ето го, бяло, чисто, сякаш плисирано, изгладено - обличам го. Чудесно, чудесно! Оглеждам се в голямото си огледало и как искам в този миг да съм при него, да ме види - да ме помилва. Жечо не ще да учи.
към текста >>
8.
2. ВЯРА И СЪМНЕНИЕ.
,
,
ТОМ 35
Той имаше единъ стиснатъ характеръ за пари,
петаче
не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си.
Отива до Сливенъ, връща се въ Бургазъ, нѣма никакъвъ дъждъ. Това сѫ символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Азъ му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра. Той е много лъганъ отъ тия духове.
Той имаше единъ стиснатъ характеръ за пари,
петаче
не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си.
Кажешъ ли „азъ искамъ пари”, той казваше: „Е, не може, тукъ има смѣтка”. Но като му говорятъ духоветѣ, широки отваряше кесията си. Дойде при него единъ изпадналъ евангелистъ, младо момче, и духоветѣ му казватъ: „Да помогнешъ на това момче”. Викна го той въ кѫщи, цѣлъ мѣсецъ го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарантъ да му даватъ книги да чете, да се развива. Казва: „Духоветѣ тъй казватъ, не може другояче”.
към текста >>
НАГОРЕ