НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
26
резултата в
21
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Защото
нищото
не е точка, то е нещо, което е непроявено.
А ако намериш Школата, не се отклониш, но не издържиш? А ако дойдеш и напуснеш, и не си бил верен докрай? Тогава какво? Тогава от тебе става едно голямо нищо. Става нищо и половина.
Защото
нищото
не е точка, то е нещо, което е непроявено.
А половината от нищото е онзи идеал, който е писала твоята душа горе в пространството, преди да се въплъти в плът и кръв и който остава тук неосъществен. Та това е едно голямо нищо и половина. Е, може и по друг начин да се изрази, но аз го изказвам така с моите изразни средства. Да тръгнеш по пътя на ученика в търсене на Духа на песните на Учителя - това е един голям идеал на човешката душа и голяма задача за всеки музикант. За да се добереш до Духа на песните, трябва твоята човешка душа да направи общение с Духа на Учителя, чрез който са се излели тези песни.
към текста >>
А половината от
нищото
е онзи идеал, който е писала твоята душа горе в пространството, преди да се въплъти в плът и кръв и който остава тук неосъществен.
А ако дойдеш и напуснеш, и не си бил верен докрай? Тогава какво? Тогава от тебе става едно голямо нищо. Става нищо и половина. Защото нищото не е точка, то е нещо, което е непроявено.
А половината от
нищото
е онзи идеал, който е писала твоята душа горе в пространството, преди да се въплъти в плът и кръв и който остава тук неосъществен.
Та това е едно голямо нищо и половина. Е, може и по друг начин да се изрази, но аз го изказвам така с моите изразни средства. Да тръгнеш по пътя на ученика в търсене на Духа на песните на Учителя - това е един голям идеал на човешката душа и голяма задача за всеки музикант. За да се добереш до Духа на песните, трябва твоята човешка душа да направи общение с Духа на Учителя, чрез който са се излели тези песни. Затова през времето на Школата Той ни запозна с основните положения от Духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед.
към текста >>
2.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Нищо. И само когато изпълни Волята на Бога - всички онези неща, които включихме в графата на "
нищото
", могат да се превърнат в нещо - това "нещо"е изпълнението Волята на Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и сила.
И то на всички. Защото, когато ученикът тръгне да изпълнява Волята на Учителя и Волята на Бога, той държи в съзнанието си само едно нещо - да изпълни Волята на Бога без никакви изключения. Какво е личният живот на човека пред Волята на Бога? Нищо. Какво са неговите лични амбиции и стремежи пред Волята на Бога? Нищо. Какъв е резултатът от целия негов живот пред Волята на Бога?
Нищо. И само когато изпълни Волята на Бога - всички онези неща, които включихме в графата на "
нищото
", могат да се превърнат в нещо - това "нещо"е изпълнението Волята на Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и сила.
Аз се убедих, че "в изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа". И аз тръгнах оттук да изпълнявам Волята на Учителя и на Бога. Иначе не бих могла да издържа и един ден онова противодействие и атаки, които се насочиха срещу мен. Това беше жестоко - да виждаш, че от една страна изпълняваш Волята на Бога и се стремиш да вършиш нещо, а от друга -всички останали се стремят да ти противодействуват, като се почне от най-ближните ти, та до явните ти противници. И виждах как те също се стремяха и бяха усърдни да изпълняват, но - друга воля.
към текста >>
3.
23 - 11. НАРЯДЪТ В ТЪРНОВО
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
„Тогава значи сте изпълнили 1/365 част, която е много по-голяма от
нищото
.
Поглеждам го и му казвам: „Учителю, не мога да изпълня този наряд. Той ме попита според наряда колко часа трябва да изработя. Аз му отговорих, че часовете се 365. Като приспаднахме празниците и други дни, той каза: „Поне един час не можеш ли? " Отговорих му, че мога.
„Тогава значи сте изпълнили 1/365 част, която е много по-голяма от
нищото
.
Тази задача, която ви се дава, няма да се повтори никога, но от нея, колкото и малко да изпълните, ще изгради у вас известна волева сила." Както вървеше с мен, не усетих кога се е отделил и не го видях наоколо.
към текста >>
4.
IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
И тъй това
нищото
, празното според сегашния свят подига човека.
Те са подигнали човека на сегашното негово развитие. Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива. Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на движението, първия звук, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата. И тъй числото 10 става ясно. Едното, Мировия човек изправен и нулата, Божественото, с която човек съединен, нараства, развива се и облагородява се.
И тъй това
нищото
, празното според сегашния свят подига човека.
Дотогава, докато Божественото седи като основа в съзнателния живот, дотогава, докато Любовта топли сърцето, душата, животът има смисъл. Тия светли лъчи на Божественото винаги да поздравяват твоите очи, да прегръщат твоето сърце, да целуват твоята душа и ти да чувствуваш, че тука е пълната чистота. Чистите по сърце, казва Христос, сърца, които са прегръщани от тая светлина, винаги стават чисти. Така е в живата природа. Там, гдето тя обгръща.
към текста >>
5.
2) Второ тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Кажете например някоя дума... В
нищото
се създават условия за творчество.
Вселената е съградена върху мисълта на две разумни същества. Свободен е човек само когато се движи между две точки - той е свободен. Движи ли се между три - той не е свободен (фиг. 2). Ако имаш един приятел, една жена - свободен си - но имаш ли повече, не си свободен. Нашите страдания се дължат на най-дребнава причина.
Кажете например някоя дума... В
нищото
се създават условия за творчество.
Като се изпразни човек от всички суеверия и пр., всички човешки недостатъци, ще остане само Божественото. Музиката - това е една разумна връзка в Духа. „Каквото в живота ми се случи, то е за добро" - това е музика, една хармонична мисъл. Всеки човек, който е музикален, у него има стремеж към добро. Човек трябва да бъде музикален, за да се поддържа в душата му оня свещен огън - стремежа към Бога.
към текста >>
6.
16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Дупка е ограничено празно пространство, в което няма нищо, а
нищото
не може да дава нещо.
Оттук ние виждаме, колко е тясна границата на възможностите, за възприемане на вибрации, от най-съвършеният човешки орган окото. Тези частици, които излъчват по-дълги и по-къси от тях вълни, не се долавят от нашето зрение. Зад виолетовият цвят, идват вибрациите с още по-къси вълни, тези на ултравиолетовите и чак след тях следват рентгеновите. Такива частици, с дължината на вълната от рентгеновият спектър е излъчвало това невидимо за нас небесно тяло. Тези тела учените решават да ги нарекат „Черни дупки".
Дупка е ограничено празно пространство, в което няма нищо, а
нищото
не може да дава нещо.
Следователно там има нещо, което Учителят нарече „Черни Слънца". То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия. Защото е установено от физиката, че колкото дължината на вълната е по-къса, толкова и силата, която те носят е по-голяма. Тези черни слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко, каквото им попадне в своя път и светлината и живота, които светлите слънца дават. Една могъща обсебваща сила имат те.
към текста >>
7.
24. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА - ПЛАНЕТАТА ЮПИТЕР
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Дупка е ограничено празно пространство, в което нищо няма, а
нищото
не може да дава нещо, следователно там има нещо, което Учителят нарече „Черни слънца".
Оттук ние виждаме, колко е тясна границата на възможностите за възприемане на вибрации от най-съвършения човешки орган - окото. Тези частици, които излъчват по-дълги и по-къси вълни не се долавят от нашето зрение. Зад виолетовия цвят вибрациите са с още по-къси вълни, тези на ултравиолетовото и чак след тях следват, рентгеновите. Такива частици с дължина на вълната от рентгеновия спектър е излъчвало това невидимо за нас небесно тяло. Тези тела учените решават да ги наричат „Черни дупки".
Дупка е ограничено празно пространство, в което нищо няма, а
нищото
не може да дава нещо, следователно там има нещо, което Учителят нарече „Черни слънца".
То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия, защото, колкото дължината на вълната, която тези частици дават е по- къса, толкова и силата, която те носят е по-голяма. Това чудно откритие хвърли учените в голяма възбуда. Те почнаха да търсят и неговото обяснение. Известна е силната гравитация, взаимното привличане, която сила има всяко тяло. Тази сила е толкова по-голяма, колкото тялото има по-голяма плътност.
към текста >>
8.
XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
И той им внушава, че те са нещо, а аз съм
нищото
.
Така е. г) И сега, което е най-важното, че към този материал аз съм прикачил извадено на копирна машина копие с почерка на Борис Николов, който собственоръчно е записал „Трите образа на Великия". А сестри Шкодреви го познават този почерк, защото са вече въвеждали предишните раздели I-III, които са написани собственоръчно с неговата ръка. А защо възразяват? Защото имат нов и стар Господар и ги насъсква срещу програмата на „Изгревът" и срещу мен.
И той им внушава, че те са нещо, а аз съм
нищото
.
А нищото е онзи, който им внушава и който ги обработваше месеци по телефона от София срещу мен. Те смятаха, че аз не зная това. Знаех го. д) Борис Николов е извадил тази глава собственоръчно от стенограма в една тетрадка. Отгоре е написал на стенограмата заглавието.
към текста >>
А
нищото
е онзи, който им внушава и който ги обработваше месеци по телефона от София срещу мен.
г) И сега, което е най-важното, че към този материал аз съм прикачил извадено на копирна машина копие с почерка на Борис Николов, който собственоръчно е записал „Трите образа на Великия". А сестри Шкодреви го познават този почерк, защото са вече въвеждали предишните раздели I-III, които са написани собственоръчно с неговата ръка. А защо възразяват? Защото имат нов и стар Господар и ги насъсква срещу програмата на „Изгревът" и срещу мен. И той им внушава, че те са нещо, а аз съм нищото.
А
нищото
е онзи, който им внушава и който ги обработваше месеци по телефона от София срещу мен.
Те смятаха, че аз не зная това. Знаех го. д) Борис Николов е извадил тази глава собственоръчно от стенограма в една тетрадка. Отгоре е написал на стенограмата заглавието. Лично преписва на пишеща машина стенографския текст.
към текста >>
9.
IX. Бележки от Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 16
Говореха, пишеха, за да покажат
нищото
за нещо и да заблуждават хората с празни прирказки и измислени от тях думи.
В говоримия български език няма граматика, няма подлог и сказуемо. Мисълта тече през българската глава, устата му говори и другият до него слушали, слуша. Аз съм слушал български говор по селата - то е нещо неизказано и цяло чудо. Има невероятна сила. Аз заварих три политически строя и всеки от тях си измисли литературен език, говорим език, политически език.
Говореха, пишеха, за да покажат
нищото
за нещо и да заблуждават хората с празни прирказки и измислени от тях думи.
Така че съм преминал през тези етапи, И затова в „Изгревът" се дава така, както всеки е говорил или мислил. Има сила в това. Има дух в тази реч. Българският език е окултен език и е най-старият език на земята според Учителя Петър Дънов. Само на него може да се изкажат окултните закони. 36.
към текста >>
10.
137. Страданието и скръбта
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
В
нищото
може да налееш нещо.
Да живее човек добре, всякога да изпълня Волята Божия. По-добре да страдаш, отколкото да вземеш 20-те лева. Чакала да дойде кондукторът. Намериш 100 лева - вземи 5 лева, а онези по 5 лева ги раздай. За най-необходимото имаме право, да се не осигуряваме за утре.
В
нищото
може да налееш нещо.
Дето има нещо, изпразни го и налей! Като се изучат законите на природата, животът ще се улесни. Хиляди години мислят какво е добро и зло. - Старост и младост. Старост е натоварен много кон.
към текста >>
11.
5. Материалистичният мироглед
,
VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'
,
ТОМ 17
3) Смъртта е потъване в
нищото
: молекулите се разпадат и атомите се разпиляват, от човека не остава нищо.
Опита ли се да обобщи всички теории в едно, науката все се лишава от своята „научност", тъй като попада в област, неподатлива на непосредствен опит. Опити за обобщения в областта на науката виждаме у мнозина учени, от които най-виден и модерен е германският учен философ Ернст Хекел. Мнозина са чели преведената на български книга „Седемте мирови загадки" (Бог, време, пространство, живот, смърт и прочее). Заключението от цялата книга е: „Не знаем, не знаем и не знаем." Въпреки това материалистичният мироглед води неминуемо към следните логически крайни заключения: 1) Всичко, което се вижда, близко и далечно, е сбор от 78 елементи (които всяка минута могат да се умножат), случайно съчетани в съединение, чието случайно съчетание в миналото е дало живата протоплазма, а оттам чрез еволюция и борба за съществувание се е дошло до днешния човек. 2) Животът е физиологията на случайно съчетаните по особено сложен начин протоплазмени елементи.
3) Смъртта е потъване в
нищото
: молекулите се разпадат и атомите се разпиляват, от човека не остава нищо.
5) Задгробен живот, това е едно страшно суеверие, внушено от поповете на човечеството за успокоение на жалеещите майки и бабички. 6) Бог, това е фаталната измислица на царе и попове, с цел да се приспиват народните маси, да се държат те в покорство. „Ако нямаше Бог, той трябваше да се създаде", казвал Балтер [? Волтер]. Толкова е необходим тоя хашиш за народното съзнание. Трябва ли положителната наука да търпи тоя средновековен анахронизъм?
към текста >>
12.
10. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Тук, при тая врата на тайната, живеят заедно краят и новото начало,
нищото
и множеството на световете, Гетсиманската градина и Възкресението.
Безмълвно тя трепти като рубин върху тъжната корона на есенната вечер. Настъпва часът на великото изпитание. Душата е претеглена на небесните капони, начертан е пътят на безсмъртието й, който води през тясната пролука на смъртта. Там, където се докосват върховете на два конуса и свършва един, за да начене друг свят, там е точката, през която може да премине само голата искра на аза, без смъртното си име, без почестите, без венеца на шумната земна власт, без горестите и без радостта. Там, където чистата ядка на Всевечното се съблича от всички дрехи, няма никой друг, освен любовта, която е и в живота и в смъртта, любовта, която е родена преди световете, любовта, която пребъдва и след смъртта.
Тук, при тая врата на тайната, живеят заедно краят и новото начало,
нищото
и множеството на световете, Гетсиманската градина и Възкресението.
Тук, зад мълчаливата врата, чака най-кроткият ангел, когото никой не е видял. И защото е най-прекрасен от всички и целувката му е по-нежна от трепета на среднощните съзвездия, затова той е обвит с тайна и със страх. Там, в тая синя точка, която е край и начало, душата ни ще опознае великата истина. Тя ще види пътя си, ще види извора, реките, по които е текла, и океана, в който ще се влее пак. Есен е на земята.
към текста >>
13.
15. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 19
Дупка с ограничено празно пространство, в което нищо няма, а
нищото
не може да дава нещо, следователно там има нещо, което Учителят нарече „черни слънца”.
Оттук ние виждаме колко е тясна границата на възможностите за възприемане на вибрации от най- съвършения човешки орган - окото. Тези частици, които излъчват по-дълги и по-къси вълни, не се долавят от нашето зрение. Зад виолетовият цвят вибрациите с още по-къси вълни, тези на ултравиолетовите и чак след тях следват рентгеновите. Такива частици с дължина на вълната от рентгеновия спектър е излъчвало това невидимо за нас небесно тяло. Тези тела учените решават да ги нарекат „ черни дупки”.
Дупка с ограничено празно пространство, в което нищо няма, а
нищото
не може да дава нещо, следователно там има нещо, което Учителят нарече „черни слънца”.
То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия, защото колкото дължината на вълната, която тези частици дават, е по-къса, толкова и силата, която те носят, е по-голяма. Това чудно откритие хвърли учените в голяма възбуда. Те почнаха да търсят и неговото обяснение. Известна е силната гравитация, взаимното привличане, която сила има всяко тяло. Тази сила е толкова по-голяма, колкото тялото има по-голяма плътност.
към текста >>
14.
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.
,
ТОМ 19
14 ÷ 15 „И тъй, вие можете да съберете единицата с
нищото
.
Следователно, човек, който се е родил, трябва да има една основна идея.” 37. УПЪТВАНИЯ, ОБРАЗИ: 10 лекция от Учителя, държана на 23 декември 1923 г., София. - В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IIІ (1923 ÷ 1924), т. I. София, 1926, с.
14 ÷ 15 „И тъй, вие можете да съберете единицата с
нищото
.
В света съществува само една единица - тя е Бог. В света съществува само една вечност - тя е нищото. Проявлението на целия космос пък, е проявление на единицата, проявление на вечността. Той представлява част от цялото. Думата „част”, обаче, не означава същинската идея.
към текста >>
В света съществува само една вечност - тя е
нищото
.
- В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IIІ (1923 ÷ 1924), т. I. София, 1926, с. 14 ÷ 15 „И тъй, вие можете да съберете единицата с нищото. В света съществува само една единица - тя е Бог.
В света съществува само една вечност - тя е
нищото
.
Проявлението на целия космос пък, е проявление на единицата, проявление на вечността. Той представлява част от цялото. Думата „част”, обаче, не означава същинската идея. В такъв случай, ние можем да се изразим другояче, а именно, в света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно. В това отношение всеки човек е една идейна форма на тази първоначална единица.”
към текста >>
15.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Господ, когато работи, от
нищото
може да направи нещо; от малкото да направи голямо.
Не се смейте на погрешките на другите! Ако ви зададат въпроса: защо се раждате, защо растете, защо умирате, как ще отговорите? Защо млади и стари умират? Ражда се, да научи великия закон на самопожертвуванието. Смирява го Господ в малка форма!
Господ, когато работи, от
нищото
може да направи нещо; от малкото да направи голямо.
Всякой да стане написана книга и ангелите, като ви видят, ще ви ценят. Като ученик, идеалът ви да бъде - да сте написана книга, в която да са писали ангелите, светиите, Господ да е писал. Красиво е това, да се опростите с миналото, а с новото ще постъпвате. Аз ви виждам, че сте все сухи сливи, круши. Кое предпочитате - пресните плодове или сухи?!
към текста >>
16.
224 в. Как се въздигат двата синове от нищото
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Как се въздигат двата синове от
нищото
В.К.: Аз си спомням, че сте ми разказвали, че сте го питали: какво правите, ами нищо.
224 в.
Как се въздигат двата синове от
нищото
В.К.: Аз си спомням, че сте ми разказвали, че сте го питали: какво правите, ами нищо.
Ами той без работа. Весела: Ами той без работа, ама те дори магарищарник не го назначиха в Боянския детски дом, да кара хляба и млякото. Не го назначиха. Щом разбраха, че е син на емигрант и не му дадоха магарищарска работа. И тоз човек го поех изцяло.
към текста >>
17.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Ето идва
нищото
.
Всичко боли - и кости, и жалки мускули. Защо живея, защо жадувам за „глътка водица”, значи животът ми все таки ми е мил. О, не, нищо не искам. Нищо, нищо. С мъка се обръщам на леглото, с мъка изтеглям завивките върху вкочаненото си тяло.
Ето идва
нищото
.
Оттатък стените кипи живот; отсам - искрица над пепелта. Дълга нощ, страшна, жестока нощ. Поне да съмне. Тъй ще си изтлея. Да мога да отида до вратата само и да отключа вратата, иначе трябва да ги счупят... Утрото бавно провира пръските си в студената стая.
към текста >>
18.
14. Важни моменти в природата
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Случайността, необходимостта,
нищото
ли стоеше зад всичко това и те ли можеха да родят хармонията, разумността, красотата, движението?...
Човекът, който не познава нито сметачната машина, нито астрономическите уреди и таблици, нито геометрическите пособия щеше да тръгне именно от себе си - от най-близкото и най-познатото, което можеше да се наблюдава, да се съзерцава, да се разбира, за да стигне чрез този идеален микрокосмос до Великия първообраз. От клетката до човека и от човека до Цялото пътищата лежаха открити и великите мечтатели и съзерцатели, които притежаваха способността да мислят, щяха да тръгнат по тези пътища и по обозначените сигнали се домогваха до законите и принципите, които обогатиха човека не само отвън. Да, не бе нужно човек да бъде математик или астроном, за да долови ритмичния пулс, който прониква и оживява всичко, което носи дъх на живот, за да го приведе във вечно и нестихващо движение - от пукването на пролетта, която ни разкрива вътрешните писмена на тия закони до падането на първия сняг ние щяхме да съзерцаваме неумолимия ход на едно точно и неизменно разписание, поникването на семето, разлистването на гората, цъфтежът на плодните дървета, бликването на изворите, раждането на младенеца и ред още събития, които стават край нас не бе нищо друго, а величествен апотеоз на Един Разум, Който спазваше абсолютен ред, точност и хармония, за да открият на човека, че законите на математиката, на астрономията и на живота бяха еднакви, закони, които определяха науката. Ние не сме математици, нито астрономи - желанието бликна спонтанно, когато решихме да пристъпим към природата с очите на математика, астронома, за да открием не велики тайни, но за да открием нея - хармонията, точността на разписанието и неизменността на законите. Няма място, кътче, клетка, атом, които да не са докоснати от магическия жезъл на Битието - ритъмът бе един, ударът бе еднакво мощен и живителен и за житното зрънце и за първичния зародиш в утробата на майката.
Случайността, необходимостта,
нищото
ли стоеше зад всичко това и те ли можеха да родят хармонията, разумността, красотата, движението?...
Възможно е, но нека побързаме да добавим - зад случайността, зад нищото, зад закона на необходимостта, зад всичко, което има вид на статичност, стоеше пак Великото сърце на Всемира - Великата Разумност, Великата Първопричина, независимо от това дали тя бе разкрита, призната или не. Имената нямаха значение. Важно беше, че зад всичко, което съществува, живее, диша, развива се, работи и мисли стоеше организирана сила - разумна, мъдра, творческа - твореше живота. Да я отречеш е лесно, ала да наблюдаваш, да мислиш, да размишляваш, да откриваш и при това да: обичаш истината над всичко беше изкуство, което трудно се овладява. Това изкуство владееха всички велики хора, които създаваха нещо - такива именно са били ония, които са поставили основите на всичките науки, затова и великите математици и астрономи никога не са били материалисти, а дълбоки мистици.
към текста >>
Възможно е, но нека побързаме да добавим - зад случайността, зад
нищото
, зад закона на необходимостта, зад всичко, което има вид на статичност, стоеше пак Великото сърце на Всемира - Великата Разумност, Великата Първопричина, независимо от това дали тя бе разкрита, призната или не.
От клетката до човека и от човека до Цялото пътищата лежаха открити и великите мечтатели и съзерцатели, които притежаваха способността да мислят, щяха да тръгнат по тези пътища и по обозначените сигнали се домогваха до законите и принципите, които обогатиха човека не само отвън. Да, не бе нужно човек да бъде математик или астроном, за да долови ритмичния пулс, който прониква и оживява всичко, което носи дъх на живот, за да го приведе във вечно и нестихващо движение - от пукването на пролетта, която ни разкрива вътрешните писмена на тия закони до падането на първия сняг ние щяхме да съзерцаваме неумолимия ход на едно точно и неизменно разписание, поникването на семето, разлистването на гората, цъфтежът на плодните дървета, бликването на изворите, раждането на младенеца и ред още събития, които стават край нас не бе нищо друго, а величествен апотеоз на Един Разум, Който спазваше абсолютен ред, точност и хармония, за да открият на човека, че законите на математиката, на астрономията и на живота бяха еднакви, закони, които определяха науката. Ние не сме математици, нито астрономи - желанието бликна спонтанно, когато решихме да пристъпим към природата с очите на математика, астронома, за да открием не велики тайни, но за да открием нея - хармонията, точността на разписанието и неизменността на законите. Няма място, кътче, клетка, атом, които да не са докоснати от магическия жезъл на Битието - ритъмът бе един, ударът бе еднакво мощен и живителен и за житното зрънце и за първичния зародиш в утробата на майката. Случайността, необходимостта, нищото ли стоеше зад всичко това и те ли можеха да родят хармонията, разумността, красотата, движението?...
Възможно е, но нека побързаме да добавим - зад случайността, зад
нищото
, зад закона на необходимостта, зад всичко, което има вид на статичност, стоеше пак Великото сърце на Всемира - Великата Разумност, Великата Първопричина, независимо от това дали тя бе разкрита, призната или не.
Имената нямаха значение. Важно беше, че зад всичко, което съществува, живее, диша, развива се, работи и мисли стоеше организирана сила - разумна, мъдра, творческа - твореше живота. Да я отречеш е лесно, ала да наблюдаваш, да мислиш, да размишляваш, да откриваш и при това да: обичаш истината над всичко беше изкуство, което трудно се овладява. Това изкуство владееха всички велики хора, които създаваха нещо - такива именно са били ония, които са поставили основите на всичките науки, затова и великите математици и астрономи никога не са били материалисти, а дълбоки мистици. Те са били верни и последователни - истински жреци не в храма на човешката наука, а в храма на живата природа, чийто език те са разбирали.
към текста >>
19.
25. Да знаеш и да можеш
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
И ето, че през най-динамичния век, науката намира, че се е добрала до “великата" тайна на космоса, че скоро всичко ще бъде овладяно, доказано дори, че всичко опира до
нищото
, че всичко е материя, че друг свят не съществува, че умрелите никъде не отиват а на земята и там червеи ги ядат, че човек не притежава душа, която е осенена от дъха на безсмъртието, че Бог не съществува и че всичко на тази тема е чиста измислица и заблуждение.
Той не обичаше “големите сомове” - тачеше учените мъже и тяхното трудолюбие, помагаше на всички, които искрено жадуваха да открият някоя полезна и навременна тайна, ала към тия, които бързо искаха да научат всичко или да напредват бързо, Той имаше определено отношение и ги наричаше с определено име. Каква величествена картина представлява небесното пространство с милиардите светове и системи, които удивляват човешкия мозък и го кара да тръпне пред величието на безкрайността, която лежи неуловима, без начало и без край. Каква верига от време, неизброими епохи, докато се изгради един от тези светове, една Слънчева система, една обикновена планета като нашата: докато се изгради един човек, едно око, едно ухо, нос, вежда, ръка, крак?... Каква колосална работа, какъв огромен труд на милиони работници, които са участвували в тая епопея... Или и учените вярват в чудеса и в мигновения? Всичко диша живот, жива техника, живи закони и безспорно далечна и дълга история, реална и необхватна постановка, докато се изработи крилото на една пеперуда или носа на слона.
И ето, че през най-динамичния век, науката намира, че се е добрала до “великата" тайна на космоса, че скоро всичко ще бъде овладяно, доказано дори, че всичко опира до
нищото
, че всичко е материя, че друг свят не съществува, че умрелите никъде не отиват а на земята и там червеи ги ядат, че човек не притежава душа, която е осенена от дъха на безсмъртието, че Бог не съществува и че всичко на тази тема е чиста измислица и заблуждение.
Въпреки всичко, днес, да, тъкмо днес това звучи празно, кухо и някак си далечно. Някога, макар, че едно време хората вярваха повече, някак си тия полемики бяха и модерни и състоятелни, днес те са почти безпредметни, необяснимо те са вече минало, усещаш че всичко това са страници от дневниците на високомерните, гордите, непросветените, които са забравили скромността, трудолюбието и толерантността на истинските учени, които продължават да се удивляват от разума, от строгата закономерност, от установената логика на процесите, зад които не са съгласни да търсят нищото, празното; не се перчат, че са овладели тайните на Космоса, нито се хвалят, че някога то ще стане губерния на нашата обедняла земя. Тези учени, които все пак живеят и работят в нашата земя никога не смятат да вместят всичката вода на земята в една чаша. Учителят се спира и казва на тях: “Не бързайте да откривате кой е създал света и как е бил създаден, не искайте да откривате всичките тайни наведнъж, невъзможно е това. Природата е употребила милиарди години, за да създаде една форма, немислимо е да се откриват тия тайни за кратки срокове.
към текста >>
Някога, макар, че едно време хората вярваха повече, някак си тия полемики бяха и модерни и състоятелни, днес те са почти безпредметни, необяснимо те са вече минало, усещаш че всичко това са страници от дневниците на високомерните, гордите, непросветените, които са забравили скромността, трудолюбието и толерантността на истинските учени, които продължават да се удивляват от разума, от строгата закономерност, от установената логика на процесите, зад които не са съгласни да търсят
нищото
, празното; не се перчат, че са овладели тайните на Космоса, нито се хвалят, че някога то ще стане губерния на нашата обедняла земя.
Каква верига от време, неизброими епохи, докато се изгради един от тези светове, една Слънчева система, една обикновена планета като нашата: докато се изгради един човек, едно око, едно ухо, нос, вежда, ръка, крак?... Каква колосална работа, какъв огромен труд на милиони работници, които са участвували в тая епопея... Или и учените вярват в чудеса и в мигновения? Всичко диша живот, жива техника, живи закони и безспорно далечна и дълга история, реална и необхватна постановка, докато се изработи крилото на една пеперуда или носа на слона. И ето, че през най-динамичния век, науката намира, че се е добрала до “великата" тайна на космоса, че скоро всичко ще бъде овладяно, доказано дори, че всичко опира до нищото, че всичко е материя, че друг свят не съществува, че умрелите никъде не отиват а на земята и там червеи ги ядат, че човек не притежава душа, която е осенена от дъха на безсмъртието, че Бог не съществува и че всичко на тази тема е чиста измислица и заблуждение. Въпреки всичко, днес, да, тъкмо днес това звучи празно, кухо и някак си далечно.
Някога, макар, че едно време хората вярваха повече, някак си тия полемики бяха и модерни и състоятелни, днес те са почти безпредметни, необяснимо те са вече минало, усещаш че всичко това са страници от дневниците на високомерните, гордите, непросветените, които са забравили скромността, трудолюбието и толерантността на истинските учени, които продължават да се удивляват от разума, от строгата закономерност, от установената логика на процесите, зад които не са съгласни да търсят
нищото
, празното; не се перчат, че са овладели тайните на Космоса, нито се хвалят, че някога то ще стане губерния на нашата обедняла земя.
Тези учени, които все пак живеят и работят в нашата земя никога не смятат да вместят всичката вода на земята в една чаша. Учителят се спира и казва на тях: “Не бързайте да откривате кой е създал света и как е бил създаден, не искайте да откривате всичките тайни наведнъж, невъзможно е това. Природата е употребила милиарди години, за да създаде една форма, немислимо е да се откриват тия тайни за кратки срокове. Милиарди години са изразходвани за създаването на Вселената и милиарди години са нужни за да се разбере, как и кога е създадена Вселената.” Милиарди години са нужни, за да си отговори човек на този въпрос... През това време човекът ще учи, ще работи, ще изследва, ще се домогне до великата наука, как да живее правилно, за да се приготви за голямото познание. А да се обясни едно учение с две думи, това само обикновения учен може да изисква и очаква.
към текста >>
20.
7. Задачата на Школата
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
До какви невероятни и безсмислени заключения стига човек, когато се опитва да твърди, че зад човека никой не стои, а зад целия разумен мир, зад целия живот се стеле
нищото
, празното.
Към тази Велика разумност човек има отношение. Немислимо е развитието на човека без тези отношения. Човекът не е случайно същество като комета без цел и без път. Човекът е роден не само, за да живее, но и за да учи и да се развива, за да овладее един ден великата наука, как да изправи отношенията си към Великата Първопричина - това е крайната цел. Ако отношенията към бащата на земята, които за един кратък живот му е направил голямо добро, са нещо естествено, което се подразбира от само себе си, колко повече отношенията на човека към Първата причина трябва да бъдат определени, естествени, категорични, като се има пред вид, че към човека от незапомнени времена се излива непрестанно любовта?...
До какви невероятни и безсмислени заключения стига човек, когато се опитва да твърди, че зад човека никой не стои, а зад целия разумен мир, зад целия живот се стеле
нищото
, празното.
Не желаем да спорим и да убеждаваме, ние само съпоставяме отношенията, които съществуват на земята. От реалните и познатите отношения, ние изхождаме, за да поясним идеята. Отношенията между бащата и сина на земята са израз на отношенията, които съществуват между човека и Бога. Когато човек независимо дали вярва или не вярва в Бога се намери пред голямо нещастие, дори и пред лицето на смъртта, дали е случайно явление, че последната думичка до която опира е: “Боже мой”. Казват тази дума и ония, които вярват и ония, които не вярват, казват я и когато опасността мине и добавят ония, които, които не вярват - по навик.
към текста >>
21.
2. Христос и Учителят: есе (9.II.1969 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Идеите, които учат човека на великото изкуство да живее не идваха от земята, не се раждаха от
нищото
нито обикновените хора ги доставяха по някакъв начин.
И ето, че през нашето столетие книгата излиза на светло, зае лично място. Вече не я търсят старите хора, не я прелистват съсухрени пръсти - към нея се насочи младостта на един век и я затърсиха. Купуваха я, четяха я, разлистваха, работеха върху нея. Евангелието не бе вече стара и прашлясала книга - не, тя стана жива и настолна за едно поколение, което устремено се втурна към светлината на века, към извора, който бълбукаше от обилна и кристапна вада. Великите Учители се раждат на земята за да свалят Божествените идеи - Словото.
Идеите, които учат човека на великото изкуство да живее не идваха от земята, не се раждаха от
нищото
нито обикновените хора ги доставяха по някакъв начин.
Словото се носеше - велики духове го подаряваха на човека, за да го обогатят духовно, за да го издигнат до истинското призвание. Старият и Новият завет бяха книги, които никога нямаше да загубят жизнеспособността, като извори, те винаги щяха да поят отрудените души и щяха да подарят на човека светлината, вярата, надеждата. Защото те съдържаха нещо, което никъде другаде не можеше да се намери. Както нищо не можеше да замени хляба и - никое питие - водата, така също и Словото си оставаше универсално по съдържание и предназначение. Дали ние се връщаме назад през годините, или те се връщат към нас, за да оживят една картина, която ще остане като символ на нещо, което трудно човек може да назове.
към текста >>
НАГОРЕ