НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
82
резултата в
46
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Котката, когато е пред дупката, мижи, но като хване
мишката
- не мижи вече.
Но ако беше някоя млада сестра, а тогава ние бяхме двадесет - двадесет и пет годишни, то Михаил Иванов започваше със същото, но включваше безброй комплименти по всички направления и те успяваха. Някои от нас устояваха и се противопоставяха, а някои се изкушаваха и влизаха в клопката. А защо ли? Ето какво казва Учителят за тях: "Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят.
Котката, когато е пред дупката, мижи, но като хване
мишката
- не мижи вече.
Те имат тактиката на Черната ложа. Те гледат и мижат, аз нямам нищо общо с хора, които мижат. Човек, който мижи, не е добър. Той е вечерно време. Това са цели фокуси-опити, за да бъде погледът ти силен.
към текста >>
2.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Котката, когато е при дупката на
мишката
- мижи.
Не е само Каров, а и тия там двамата - Кръстю и Михаил - те са във властта на Черното Братство. Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте, вие ги прибрахте и вие им отпуснахте пари. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят.
Котката, когато е при дупката на
мишката
- мижи.
Но когато хване мишката - не мижи вече. Те имат тактиката на Черната ложа. Те гледат и мижат, а после казват: "Ти си Тонко и т.н." Михаил е без сърце. Гоъблашев им е писал да ги пита дали да отиде в Америка, а те идват при Мене и по един околен път Аз да им кажа, а те да му пишат, че те са му предсказали. Аз им казах: " Нали знаете, кажете му." Това е общо течение, да използуват.
към текста >>
Но когато хване
мишката
- не мижи вече.
Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте, вие ги прибрахте и вие им отпуснахте пари. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят. Котката, когато е при дупката на мишката - мижи.
Но когато хване
мишката
- не мижи вече.
Те имат тактиката на Черната ложа. Те гледат и мижат, а после казват: "Ти си Тонко и т.н." Михаил е без сърце. Гоъблашев им е писал да ги пита дали да отиде в Америка, а те идват при Мене и по един околен път Аз да им кажа, а те да му пишат, че те са му предсказали. Аз им казах: " Нали знаете, кажете му." Това е общо течение, да използуват. Никой не ги е вързал.
към текста >>
3.
102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Цочо Диков е бил негов лаборант, завеждал е аквариума, в който се отглеждали онези животни, с които биолозите правили своите опити - бели
мишка
, зайци и т.н.
Те не искаха да четат книгите на Дънов. Ето такива бяха годините, когато Божията Правда действаше като Закон Божий! Този професор бе Стефан Консулов, биолог от Софийския университет. През 1926 г. издава една книжка: „Човекът за теософията и за науката", 89 стр., която се нарежда редом с противниците на Учителя.
Цочо Диков е бил негов лаборант, завеждал е аквариума, в който се отглеждали онези животни, с които биолозите правили своите опити - бели
мишка
, зайци и т.н.
След 9.1Х.1944 г. проф. Консулов бе уволнен и работеше в една фабрика като обикновен работник. Божията правда действуваше като закон Божий.
към текста >>
4.
ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и
мишката
, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер.
А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост. За УЧИТЕЛЯ живота на малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък. Своите опити, наблюдения, дори и разговори с различни представители на животинското царство Той споделяше с нас и са описани в Неговото слово.
Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и
мишката
, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер.
Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен. Тези разкази за животинския свят ще останат най-ярката илюстрация за великата разумност, за единния живот, общ за всички същества, но изявен с по-малко, или повече изразни средства. Формата е език в живата природа. УЧИТЕЛЯТ познаваше този език.
към текста >>
5.
56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Помислих, че е
мишка
, стреснах се и скочих веднага с метлата в ръка.
Дали е така? Веднъж чета книга от Скрижовска, рускиня, която е била медиум, пише окултни книги, в които е изнесла тайни от Черната ложа. Така тази уважаема Черна ложа я направлява и ръководи. И затова тя преминава много тежък и драматичен живот: умира мъжа й, умира дъщеря й, а самата тя умира в крайна бедност и мизерия. Когато четях книгата в бараката на Изгрева изведнъж полицата, където държах съдове и посуда за готвене започна нещо да шуми.
Помислих, че е
мишка
, стреснах се и скочих веднага с метлата в ръка.
Нямаше мишка. По едно време цялата посуда започна да се движи напосоки - ту наляво, ту надясно, ту нагоре, ту надолу. Тя се движеше както по полицата, така и по въздуха. Аз отскочих. След малко и масичката ми изтропа и за секунди тя започна да се движи на една педя разстояние във въздуха, като че ли невидими ръце я движеха.
към текста >>
Нямаше
мишка
.
Веднъж чета книга от Скрижовска, рускиня, която е била медиум, пише окултни книги, в които е изнесла тайни от Черната ложа. Така тази уважаема Черна ложа я направлява и ръководи. И затова тя преминава много тежък и драматичен живот: умира мъжа й, умира дъщеря й, а самата тя умира в крайна бедност и мизерия. Когато четях книгата в бараката на Изгрева изведнъж полицата, където държах съдове и посуда за готвене започна нещо да шуми. Помислих, че е мишка, стреснах се и скочих веднага с метлата в ръка.
Нямаше
мишка
.
По едно време цялата посуда започна да се движи напосоки - ту наляво, ту надясно, ту нагоре, ту надолу. Тя се движеше както по полицата, така и по въздуха. Аз отскочих. След малко и масичката ми изтропа и за секунди тя започна да се движи на една педя разстояние във въздуха, като че ли невидими ръце я движеха. Да не смятате, че ми се е присънило?
към текста >>
6.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ
,
,
ТОМ 5
Ако мостът над реката е строшен, не може да мине по него един слон, но една
мишка
може.
Те приличат на такива, които искат да дадат богато угощение с всичките подробности и ако някой малки неща не могат да се доставят, те се отказват да дадат угощение. Бедният човек пък, който няма нищо всякога е готов да даде угощение. Ти понякога имаш желание да получиш шест. Смяташ, че е възможно. Възможно е, защо не.
Ако мостът над реката е строшен, не може да мине по него един слон, но една
мишка
може.
Сто мухи може да нахраниш с една бучка захар, но един слон ти трябва шест крини жито. Значи малките желания човек може да ги задоволи лесно, но ако има едно голямо желание, мъчно може да го задоволи. Един поет се качвал из планината и си мислел, че е сам. Имало и други, но те били след него. Един ден се спрял на едно място, дето се мислел, че никой не може да дойде и написал на една скала няколко стиха за това, че животът нямал смисъл и е безсмислено да се живее.
към текста >>
7.
90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ
,
,
ТОМ 5
Учителят веднъж среща Кирчо-лъвчето пред салона и му казва: „Иди в стаята ми, вземи машата и под леглото ми има една
мишка
и я хвани с машата и я извади и я изхвърли в гората".
Учителят мълчеше, беше строг, но винаги и за всеки случай поотделно си казваше тежката дума и тя беше необратима, раздвижваха се съдби, развързваха се вековни връзки и винаги всяко нещо строго и отмерено той осъждаше правдата на всекиго. Сега ще ви разкажа няколко примера от великото опорочение. И опо-рочението може да бъде велико. Някои от жените на Изгрева поискаха да се доближат физически до Учителя. Имаше най-различни примери.
Учителят веднъж среща Кирчо-лъвчето пред салона и му казва: „Иди в стаята ми, вземи машата и под леглото ми има една
мишка
и я хвани с машата и я извади и я изхвърли в гората".
Кирчо взима машата и лека-полека пристъпва, за да не уплаши мишката, мишка е това - ще се стрелне и ще избяга и после ходи, че я гони по другите стаи. А Кирчо го наричат лъвчето заради други работи, но Кирчо не е котка, която да лови мишки. Кирчо-лъвчето се навежда, вдига покривката на кревата и какво да види - под леглото се е завряла една от сестрите Мечеви. Лежи и чака. Какво ли чака тя си знае.
към текста >>
Кирчо взима машата и лека-полека пристъпва, за да не уплаши
мишката
,
мишка
е това - ще се стрелне и ще избяга и после ходи, че я гони по другите стаи.
Сега ще ви разкажа няколко примера от великото опорочение. И опо-рочението може да бъде велико. Някои от жените на Изгрева поискаха да се доближат физически до Учителя. Имаше най-различни примери. Учителят веднъж среща Кирчо-лъвчето пред салона и му казва: „Иди в стаята ми, вземи машата и под леглото ми има една мишка и я хвани с машата и я извади и я изхвърли в гората".
Кирчо взима машата и лека-полека пристъпва, за да не уплаши
мишката
,
мишка
е това - ще се стрелне и ще избяга и после ходи, че я гони по другите стаи.
А Кирчо го наричат лъвчето заради други работи, но Кирчо не е котка, която да лови мишки. Кирчо-лъвчето се навежда, вдига покривката на кревата и какво да види - под леглото се е завряла една от сестрите Мечеви. Лежи и чака. Какво ли чака тя си знае. Кирчо се ококорва: „Ей, мишко, излизай от там изпод леглото, защото държа в ръката си маша и ще те прасна с нея, а тя бие на две места".
към текста >>
Учителят ми каза, че има
мишка
под леглото." „Ами аз бях решила да видя какво ще прави през нощта Учителя." Ето ви едно обяснение.
Какво ли чака тя си знае. Кирчо се ококорва: „Ей, мишко, излизай от там изпод леглото, защото държа в ръката си маша и ще те прасна с нея, а тя бие на две места". Но тя не иска да излиза. Но като вижда машата как се замахва заплашително тя накрая изпълзява изпод кревата. "Какво правиш тук?
Учителят ми каза, че има
мишка
под леглото." „Ами аз бях решила да видя какво ще прави през нощта Учителя." Ето ви едно обяснение.
Тя беше една от онези така наречени „слънчогледи", бяха две сестри от Стара Загора и стояха по цели часове на двора, за да зърнат за миг Учителя. Друг пример е случаят с Магдалена Попова. По едно време си беше втълпила в главата, че ще се жени за Христа и ще бъде невеста на Учителя. Започна да се облича в копринени рокли с къси ръкави, с големи деколтета като онези жени, които се разхождаха по улиците на София, за да си намерят любовник. По едно време тя заявяваше, че непременно трябва да зачене от Духът и че ще роди синът Христос.
към текста >>
8.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
За тази чешма казваха, че е изворна и че водата идва откъм Образцовия чифлик на една малка жп спирка до Русе -
Батмишка
вода.
Има едно изказване на брат Йордан Новаков (предадено ми от Таню Танев наш съмишленик, който гостуваше често на Новаков, а той беше ръководител на братството в Русе в последните години). Иван Вълчанов Явашев бил подарил на братството 180 декара ниви. По това време имало в Русе хора, които имали желание да живеят комунален живот и брат Иванчо бил склонен да даде имота си за тая цел. Неговото място, където живееше както и нивите му се намираха в местността „Свирчовица" край град Русе. В тая местност има и сега една каменна чешма с корита, от които да може да пие вода добитъка.
За тази чешма казваха, че е изворна и че водата идва откъм Образцовия чифлик на една малка жп спирка до Русе -
Батмишка
вода.
Водата беше много хубава и студена, казваха също, че била лековита и мнозина ходеха да си наливат вода от нея специално за пиене и лекуване. На едно разстояние от 500 м брат Иван Явашев имаше къща, а под нея дам за конете. Имаше и каруца. С помощта на конете той обработваше нивите си и сееше разни земеделски култури. Като се запознал с новите идеи на Учителя той пожелал да подари имота си на братството тъй като те са нямали деца.
към текста >>
9.
6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Въздухът тогава беше много чист, чудно хубава вода, най-хубавата вода -
батмишка
вода, идваше от Образцов чифлик - пивка и студена.
Братя Маркови, които работели братския имот не давали никакви приходи. Били изпратени от Учителя, а изгонени от братя Маркови. Аз, Марийка, си спомням много добре, бях в трети прогимназиален клас, когато брат Райчев беше в Русе на „Свирчовица" и се беше разболял от неприятностите, които е имал с братя Маркови. Тогава на баща ми бяха дали от братството една голяма стая на „Свирчовица", където прекарвахме през лятото 2 - 3 години в голямата къща до къщата и работниците на брат Ватев. Тя е била използвана известно време за обор на конете, но майка ми я беше варосала и макар и пода да беше от пръст ние си сложихме едно голямо легло, маса и няколко стола, малко покъщнина и така там бяхме като на курорт.
Въздухът тогава беше много чист, чудно хубава вода, най-хубавата вода -
батмишка
вода, идваше от Образцов чифлик - пивка и студена.
Братя Маркови работеха градината (зеленчуковата) и ни продаваха хубав пресен зарзават. Баща ми имаше дюкян за платове в Русе и с колелото сутрин отиваше и вечер се връщаше от града. Тогава бяха ни дали от братството три декара място, на Иван Петров 5 декара, на Георги и Васил Константинови десетина декара и на Георги Димитров и Никола Ватев не зная колко декара земя. Стою Марков облагороди пръчки лозови, а раздадените места бяха обърнати два пъти с лопати и през пролетта бяха засети с лозя. Целта беше да се обработят местата и да не стоят празни обрасли с бурени.
към текста >>
10.
14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Отворил прозореца и пуснал внимателно една
мишка
, която била хваната в един капан.
Оттогава - казваше дядо ми - аз не вкусих месо. След това дядо се подвизава в Учението на Учителя. Редовно посещавал съборите в Търново, за което често говореше. Така например разказваше един обикновен случай, който ми е правил силно впечатление като дете. Като били на събора в Търново, Учителят бил на горния етаж в една стая.
Отворил прозореца и пуснал внимателно една
мишка
, която била хваната в един капан.
Има и други спомени, които аз не помня. Спомням си само, че когато майка ми умира, той бил на събор в Търново с баба ми. Получила се телеграма и дядо ми попитал Учителя как да постъпи. Учителят казал само баба ми да отиде на погребението, а дядо ми да остане. И така направили.
към текста >>
11.
22 - 8. БУТИЛКАТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Тя го привлече и той се хвана в нея точно като
мишка
в капан.
Няколко пъти му казах да си върви, но не иска. Казах му, че ще го накажа, ако не се махне, той си плези езика и се подиграва и с мене. Вчера за последен път го предупредих, че ако не се махне, аз ще го махна, но тъй, че да ме помни хиляди години, и че никакви молби за помилване не ще ме трогнат. На това той ми отговори пак с плезене на езика и ми каза, че нищо не мога да му направя, само съм се хвалел. „Добре - казах му аз - ще видим какво мога да направя,", Магнетизирах, без да ме види, водата в тавата и я внесох при него.
Тя го привлече и той се хвана в нея точно като
мишка
в капан.
Разбра какво стана и започна горещо да се моли, но аз му казах, че съм глух за молитвите му и налях водата в бутилката, където влезе и той, точно като оня дух от хиляда и една нощ, който бил извлечен от морското дъно от един рибар. Сега той е там, в трапа и чак след 700-800 години, когато тия места станат ниви и почнат да ги орат, ще го изровят и ще излеят водата, за да видят още какво има в бутилката. Тогава той ще бъде освободен, но вярвам, че ще бъде вече малко по-друг. Да, който плези език на любовта, влиза в бутилката, това всеки трябва да го знае." Махна с ръка и ми каза довиждане. Ето, брат Тодоре, какви работи стават още на Събора ни, освен песните, проповедите и молитвите.
към текста >>
12.
23 - 5. КАК ЩЕ СЕ РЪКОВОДИ БРАТСКИЯ КРЪЖОК
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Един котарак обаче ги подушил и всеки ден изяждал по една
мишка
.
На въпроса дали жълтата раса ще залее Европа, Учителят отговори: „Това събитие е минало вече. Тези, които са го писали, са видяли неговото отражение и го отчитат като бъдеще." - „Защо поскъпва храната? " Той отговори, че Бог е дал достатъчно, но хората го задържат, за да получат по-висока цена. За войната каза, че Европа прилича на голям хамбар. Научили се мишките и го нападнали.
Един котарак обаче ги подушил и всеки ден изяждал по една
мишка
.
Събрали се те да обмислят какво да правят. Решили да закачат звънец на котарака, за да го чуват когато идва. Но възникнал проблемът, кой да закачи звънеца. Този въпрос и до днес не е разрешен. На въпроса България ще влезели във войната, Учителят отговори, че засега пази неутралитет, но няма да издържи.
към текста >>
13.
IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Във Варна наблюдавах как една котка улови една
мишка
, с която като си играеше, аз размишлявах: да, ето един случай, когато никой не може да помогне на
мишката
.
Бог знае всички ваши нужди. В най-дребните неща Господ се вмества и даже в дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото в големите нужди. Така, ако имаш нужда от обувки, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някой казва: „Аз не се занимавам с малки работи." Да, но Господ е, Който се занимава с малки работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност.
Във Варна наблюдавах как една котка улови една
мишка
, с която като си играеше, аз размишлявах: да, ето един случай, когато никой не може да помогне на
мишката
.
Но котката в играта си уж заспа и мишката започна да бяга, котката скочи, сграбчи я втори път, като че ли нарочно я беше пуснала, после пак пусна мишката, която значително се отдалечи, но котката наново я достигна и пак я сграбчи. Трети пък пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път котката рече да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя и се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси отново да си поиграе с нея, вече не я намери. Аз си рекох: значи това не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл, какво във всичко и всякога вие трябва да уповавате и да се надявате на Господа, трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи.
към текста >>
Но котката в играта си уж заспа и
мишката
започна да бяга, котката скочи, сграбчи я втори път, като че ли нарочно я беше пуснала, после пак пусна
мишката
, която значително се отдалечи, но котката наново я достигна и пак я сграбчи.
В най-дребните неща Господ се вмества и даже в дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото в големите нужди. Така, ако имаш нужда от обувки, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някой казва: „Аз не се занимавам с малки работи." Да, но Господ е, Който се занимава с малки работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност. Във Варна наблюдавах как една котка улови една мишка, с която като си играеше, аз размишлявах: да, ето един случай, когато никой не може да помогне на мишката.
Но котката в играта си уж заспа и
мишката
започна да бяга, котката скочи, сграбчи я втори път, като че ли нарочно я беше пуснала, после пак пусна
мишката
, която значително се отдалечи, но котката наново я достигна и пак я сграбчи.
Трети пък пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път котката рече да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя и се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси отново да си поиграе с нея, вече не я намери. Аз си рекох: значи това не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл, какво във всичко и всякога вие трябва да уповавате и да се надявате на Господа, трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото [в] земята, в която отивате, има и хетейци, и гергесейци, и хаморейци, и хаханейци, и херезийци, и евейци, и исувсейци (Второзаконие - 7 гл., 2 стих), които представят човешките грехове и които вие трябва да изтребите.
към текста >>
Трети пък пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път котката рече да се престори на заспала и не гледаше в
мишката
, последната успя и се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси отново да си поиграе с нея, вече не я намери.
Така, ако имаш нужда от обувки, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някой казва: „Аз не се занимавам с малки работи." Да, но Господ е, Който се занимава с малки работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност. Във Варна наблюдавах как една котка улови една мишка, с която като си играеше, аз размишлявах: да, ето един случай, когато никой не може да помогне на мишката. Но котката в играта си уж заспа и мишката започна да бяга, котката скочи, сграбчи я втори път, като че ли нарочно я беше пуснала, после пак пусна мишката, която значително се отдалечи, но котката наново я достигна и пак я сграбчи.
Трети пък пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път котката рече да се престори на заспала и не гледаше в
мишката
, последната успя и се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси отново да си поиграе с нея, вече не я намери.
Аз си рекох: значи това не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл, какво във всичко и всякога вие трябва да уповавате и да се надявате на Господа, трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото [в] земята, в която отивате, има и хетейци, и гергесейци, и хаморейци, и хаханейци, и херезийци, и евейци, и исувсейци (Второзаконие - 7 гл., 2 стих), които представят човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима, вяра, вяра, вяра, вяра.
към текста >>
Аз си рекох: значи това не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде
мишката
.
Но някой казва: „Аз не се занимавам с малки работи." Да, но Господ е, Който се занимава с малки работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност. Във Варна наблюдавах как една котка улови една мишка, с която като си играеше, аз размишлявах: да, ето един случай, когато никой не може да помогне на мишката. Но котката в играта си уж заспа и мишката започна да бяга, котката скочи, сграбчи я втори път, като че ли нарочно я беше пуснала, после пак пусна мишката, която значително се отдалечи, но котката наново я достигна и пак я сграбчи. Трети пък пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път котката рече да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя и се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси отново да си поиграе с нея, вече не я намери.
Аз си рекох: значи това не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде
мишката
.
Искам с това да ви кажа, че тази мисъл, какво във всичко и всякога вие трябва да уповавате и да се надявате на Господа, трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото [в] земята, в която отивате, има и хетейци, и гергесейци, и хаморейци, и хаханейци, и херезийци, и евейци, и исувсейци (Второзаконие - 7 гл., 2 стих), които представят човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима, вяра, вяра, вяра, вяра. Няма друго средство.
към текста >>
14.
ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !
,
6 юли 1923 г.
,
ТОМ 12
Запример
мишката
, ако влезе в един сандък, тя ще изяде всичките дрехи. Защо?
Тя е по-голям майстор от котката. Има миши дупки, тя изгонва всичките мишки. Котката трябва да пази отвън стратегия, а змията влиза и излиза свободно. Е, в какво седи злото? Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло?
Запример
мишката
, ако влезе в един сандък, тя ще изяде всичките дрехи. Защо?
По причина на това, че предните им зъби растат много. Затуй мишките трябва да гризат дървета и всичко друго, за да се спъва растенето на техните зъби. Затуй те са постоянни гризачи, зъбите им растат чрезмерно усилено. С това аз искам само да ви покажа целесъобразността, да видите, че вътре в природата съществува една целесъобразност, че всяко нещо трябва да бъде на своето място. Вие не трябва да правите една размяна, да смесвате сърдечния си живот с душевния или мисловния с душевния, да размествате местата на тия проявления.
към текста >>
15.
3. ПИСМА ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Знаеш какво искаш и право гледаш, добре мериш, обаче „що мисли
мишка
, котка развали." „Презряха хората пътека тясна, що извежда в блажен земен рай", но пък „реши съвета Божи последен път да възвести високо в света" и то чрез „мъничка група свясна, която стои вярна до край".
Ядене ще има само сутрин между 7 и 8 часа и вечерта тоже между 7 и 8 часа и то лека храна. Това се отнася за всички. С братски поздрав до всинца ви Петко Ив. Гумнеров София, 15 октомври 1918 Любезни г. Тошев. Едва вчера получих писмото ти заедно с труда на твоята психика.
Знаеш какво искаш и право гледаш, добре мериш, обаче „що мисли
мишка
, котка развали." „Презряха хората пътека тясна, що извежда в блажен земен рай", но пък „реши съвета Божи последен път да възвести високо в света" и то чрез „мъничка група свясна, която стои вярна до край".
Аз съм много доволен, че ти неуморно боравиш в каузални култури. Изпратеният труд те изявява. И добре струваш, защото разсадника е голям, сезонът наближил и работниците са необходими. Говори, пиши, живей! И извънземните великани ще ти се притичат в помощ и подкрепа.
към текста >>
16.
33. КОТКИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
Магдалина Стефанова Григорова
,
ТОМ 13
Другият случай е, когато котката държала в устата си жива
мишка
и я разхождала около Салона.
33. КОТКИТЕ НА ИЗГРЕВА Сестра Ганка Бончева ми разказа следния случай: В салона на Изгрева, първия ред в полукръг пред катедрата винаги се заемал от старите братя и сестри, които са имали и възглавнички върху столовете си. Дори и да отсъства някой, мястото му стои празно и никой няма право да седне на него. Веднъж на беседа влиза в салона котката на Учителя и присъстващите започват упорито да я гонят. Обаче Учителят им казал: „Недейте да я пъдите, тя ми каза, че една сестра от града няма да дойде, затова иска да седне на нейното място." Котката се качва върху меката възглавничка на стола, свива се удобно на кравайче и спокойно си стояла до края на беседата.
Другият случай е, когато котката държала в устата си жива
мишка
и я разхождала около Салона.
В това време сестра Ганка решила да вземе мишката от устата на котката и да я освободи. Но в този момент Учителят открехнал вратата и казал: „Сестра, оставете я, тя ще я заведе на училище."
към текста >>
В това време сестра Ганка решила да вземе
мишката
от устата на котката и да я освободи.
33. КОТКИТЕ НА ИЗГРЕВА Сестра Ганка Бончева ми разказа следния случай: В салона на Изгрева, първия ред в полукръг пред катедрата винаги се заемал от старите братя и сестри, които са имали и възглавнички върху столовете си. Дори и да отсъства някой, мястото му стои празно и никой няма право да седне на него. Веднъж на беседа влиза в салона котката на Учителя и присъстващите започват упорито да я гонят. Обаче Учителят им казал: „Недейте да я пъдите, тя ми каза, че една сестра от града няма да дойде, затова иска да седне на нейното място." Котката се качва върху меката възглавничка на стола, свива се удобно на кравайче и спокойно си стояла до края на беседата. Другият случай е, когато котката държала в устата си жива мишка и я разхождала около Салона.
В това време сестра Ганка решила да вземе
мишката
от устата на котката и да я освободи.
Но в този момент Учителят открехнал вратата и казал: „Сестра, оставете я, тя ще я заведе на училище."
към текста >>
17.
24. КАПАНЪТ ЗА МИШКАТА И ГОСТЕНИНА
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
24. КАПАНЪТ ЗА
МИШКАТА
И ГОСТЕНИНА През 1917 г., Първата световна война, бях войник на фронта.
24. КАПАНЪТ ЗА
МИШКАТА
И ГОСТЕНИНА През 1917 г., Първата световна война, бях войник на фронта.
Към края на месец ноември ми дадоха отпуск и аз побързах да се озова в стара България, да вкуся от множество неща, немислими всред несгодите на войнишкия живот. Прекарах няколко дни при домашните ми и се запътих към гр. Варна, гдето от няколко месеца се намираше Учителя на заточение. Тогава беше интерниран от Фердинант -1917 г. и остана там близо десет месеца - октомври 1918 г.
към текста >>
Хвана се в капана една
мишка
".
Покани ме, подадох му изпратените от няколко сестри колетче и като целунах ръка започна гостуването ми. Последното ми гостуване при Учителя беше през 1916 год., когато пак като войник Го посетих в София на ул. „Опълченска" 66. Той знаеше къде съм и как преживявам. Една от първите му думи бяха „Аз разбрах, че тази сутрин ще имам гостенин.
Хвана се в капана една
мишка
".
Схванах в смисъла на тези думи, че това, което би изяла мишката трябваше да го отстъпя на гостенина. Затова съдбата я отстранява от стаята на Учителя. Това бе случката с мишката, когато го посетих във Варна. Главно му съобщих, че Пеню Киров и Величка Стойчева са много болни в Бургас. Те питаха Учителя да им помогне, особено сестра Стойчева каза: „Кажи на Учителя, че аз винаги чета книжката на Учителя „Завета на цветните лъчи на светлината" и права я чета.
към текста >>
Схванах в смисъла на тези думи, че това, което би изяла
мишката
трябваше да го отстъпя на гостенина.
Последното ми гостуване при Учителя беше през 1916 год., когато пак като войник Го посетих в София на ул. „Опълченска" 66. Той знаеше къде съм и как преживявам. Една от първите му думи бяха „Аз разбрах, че тази сутрин ще имам гостенин. Хвана се в капана една мишка".
Схванах в смисъла на тези думи, че това, което би изяла
мишката
трябваше да го отстъпя на гостенина.
Затова съдбата я отстранява от стаята на Учителя. Това бе случката с мишката, когато го посетих във Варна. Главно му съобщих, че Пеню Киров и Величка Стойчева са много болни в Бургас. Те питаха Учителя да им помогне, особено сестра Стойчева каза: „Кажи на Учителя, че аз винаги чета книжката на Учителя „Завета на цветните лъчи на светлината" и права я чета. Всичко това Му казах.
към текста >>
Това бе случката с
мишката
, когато го посетих във Варна.
Той знаеше къде съм и как преживявам. Една от първите му думи бяха „Аз разбрах, че тази сутрин ще имам гостенин. Хвана се в капана една мишка". Схванах в смисъла на тези думи, че това, което би изяла мишката трябваше да го отстъпя на гостенина. Затова съдбата я отстранява от стаята на Учителя.
Това бе случката с
мишката
, когато го посетих във Варна.
Главно му съобщих, че Пеню Киров и Величка Стойчева са много болни в Бургас. Те питаха Учителя да им помогне, особено сестра Стойчева каза: „Кажи на Учителя, че аз винаги чета книжката на Учителя „Завета на цветните лъчи на светлината" и права я чета. Всичко това Му казах. Той се интересуваше за тях. Но беше им определено не след дълго време да си заминат.
към текста >>
18.
35. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В ХОТЕЛ „ЛОНДОН - ВАРНА
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Така започна гостуването ми, но едни от първите думи на Учителя бяха: „Аз разбрах тази сутрин, че ще имам гостенин - хвана се в капана една
мишка
".
В един момент радостно изненадан зърнах Учителя, че дойде до чешмата, взема от водата и пак се прибра в стаята си. Знаех, че трябва да почакам още, но нали в такива случаи човек е нетърпелив, едва минаха 40-50 минути, реших да почукам на вратата на Учителя, да се представя най-после! Дочул-недочул „Влез", поотворих вратата и влязох. Учителя погледна към мен, но изглежда че в момента беше на молитва, държеше в ръка молитвеното си тефтерче. Покани ме и като му целунах ръка, предадох му едно колетче, което някой сестри му изпращаха чрез мен.
Така започна гостуването ми, но едни от първите думи на Учителя бяха: „Аз разбрах тази сутрин, че ще имам гостенин - хвана се в капана една
мишка
".
Схванах от смисъла на тези думи, че това което бе изяла мишката, трябва да го отстъпи на гостенина, затова съдбата я отстранява от стаята на Учителя. Когато на другия ден ме изпрати, Учителя ми подари половин козунак.
към текста >>
Схванах от смисъла на тези думи, че това което бе изяла
мишката
, трябва да го отстъпи на гостенина, затова съдбата я отстранява от стаята на Учителя.
Знаех, че трябва да почакам още, но нали в такива случаи човек е нетърпелив, едва минаха 40-50 минути, реших да почукам на вратата на Учителя, да се представя най-после! Дочул-недочул „Влез", поотворих вратата и влязох. Учителя погледна към мен, но изглежда че в момента беше на молитва, държеше в ръка молитвеното си тефтерче. Покани ме и като му целунах ръка, предадох му едно колетче, което някой сестри му изпращаха чрез мен. Така започна гостуването ми, но едни от първите думи на Учителя бяха: „Аз разбрах тази сутрин, че ще имам гостенин - хвана се в капана една мишка".
Схванах от смисъла на тези думи, че това което бе изяла
мишката
, трябва да го отстъпи на гостенина, затова съдбата я отстранява от стаята на Учителя.
Когато на другия ден ме изпрати, Учителя ми подари половин козунак.
към текста >>
19.
50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Един ден гледам от една дупка да излиза голяма
мишка
, толкова много се зарадвах - живо същество до мене!
Сам бях, дойде нощта, за сън не можех да мисля. Приседнах малко на един нар, по който имаше дебела кора от мръсотии. През нощта, като се огледах по едно време, останах поразен, по стените и по нара една до друга хиляди дървеници: Станах и цяла нощ останах прав. Интересно е, че призори, те изчезнаха и можах само за малко време да поседна на единствения нар и да подремна. Дни и нощи изкарах там сам, измъчен.
Един ден гледам от една дупка да излиза голяма
мишка
, толкова много се зарадвах - живо същество до мене!
Тя се обърна, и като ме видя, избяга отново в дупката си. „Чакай, не си отивай! " - завиках аз изпълнен с радост. Но разбира се тя не схващаше моята мъка и си отиде. Замислих се и се усмихнах за първи път от толкова време.
към текста >>
Боговете бяха изпратили
мишка
, за да ми донесе радост.
„Чакай, не си отивай! " - завиках аз изпълнен с радост. Но разбира се тя не схващаше моята мъка и си отиде. Замислих се и се усмихнах за първи път от толкова време. Какви чудни са Божиите пътища и методи.
Боговете бяха изпратили
мишка
, за да ми донесе радост.
Радвах се, че не бях забравен. Минаха още дни и нощи при това мъчително състояние и обстановка. Най-после вратата се отвори и ме извикаха в стаята на следователя. Връчиха ми обвинителният акт. В него се посочваше, че ме обвиняват в нарушение на закона за цени и снабдяването.
към текста >>
20.
7. МАРС
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Той може да постави главата си между тях, както
мишка
туря главата си в капана.
В тях силно е развит центъра на самозапазването, който.се намира зад ушите. За да запази живота си, те са готови да извършат престъпление. Който мрази е под влиянието на Марс. Силите на Марс правят главата кръгла. Когато Марс е в неблагоприятно съчетание със Сатурн, тогава се явяват такива стечения на обстоятелствата, при които човек е лишен от опитност и разбиране.
Той може да постави главата си между тях, както
мишка
туря главата си в капана.
Силите на Марс организирват жлъчката и половите органи. Желязото има отношение към Марс. Човек, който има повече желязо в организма си, отколкото трябва престава да работи, става мързелив. Човек, който има много желязо е физически силен, но сила без разум всякога разрушава. Лютивите храни се отнасят към Марс.
към текста >>
21.
18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Един ден, от една дупка излиза една
мишка
, завъртя се, озърна се и като ме видя, избяга отново в дупката си.
Самотата е най-голямото изпитание, най-голямото страдание, при което една душа може да се постави - казваше Учителя. При тези страдания, човешката душа разкъсва тази плътна обвивка, двойникът се отваря и търси връзка със същества, търси да обича. Един ден разправям една своя опитност на Учителя. Затворен, хвърлен за първи път в един чудовищен мръсен арест, в един останал още от турско време зандан, в който по-късно разбрах, че са лежали и някои от нашите възрожденци като Тодор Каблешков. Прекарвах дни и нощи сам, измъчен, захвърлен, непотърсен от никого.
Един ден, от една дупка излиза една
мишка
, завъртя се, озърна се и като ме видя, избяга отново в дупката си.
Една радост, една светлина трепна в мене. Като я видях и извиках: „Чакай, стой, не бягай, остани тук! " От тогава аз обикнах повече, и станах по-добър. Учителят ме гледаше и се усмихваше доволен от урока, който съм научил. Беше много мръсен задан, останал от турско време и нощно време като дойдат дървеници не можеш да седнеш.
към текста >>
Онзи случай, където си бил в затвора, с
мишката
, тогава под какво въздействие си бил, под Сатурн или?
Той действува на мисълта и затуй човек, когато се намери в ограничени условия, както в Лондон мъглата да не може да взема възприятия той почва да мисли, задълбава се във вътрешния живот, търси дълбочината във всяко едно явление. Ако човек приема външни възприятия, както при Меркуриевото действие, тогава такъв човек няма възможност да се задълбочи към онуй, което го приема. Трябва след като има известни впечатления, възприятия той трябва да се замисли, да спре, да възприема впечатленията и възприятията, за да може да проникне по- дълбоко във всичко онуй, което той вижда. Затуй именно лондончани след като работят или нещо друго идва мъглата за да ги накара да се замислят по-дълбоко върху онуй, което те са приели. Туй е действието на Сатурн. В.К.
Онзи случай, където си бил в затвора, с
мишката
, тогава под какво въздействие си бил, под Сатурн или?
Н.Д. Понеже за първи път се случва и то в много тежко състояние, значи тогава бях под действието на Сатурн. Да бъда подтиснат, измъчен. Сатурн създава мъките, които кара човека да се замисли и да възприеме по-висшето. Той създава у човека преди всичко една устойчивост, както на неговата психика, така и на неговите интелектуални способности. В.К. А когато човек е под действието на Уран?
към текста >>
22.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Като хванеш една
мишка
, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш.
Да се откажете от лъжата, това значи да бъдете искрени спрямо себе си. Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, какво ли ни се смееш? " Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш.
Като хванеш една
мишка
, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш.
И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Какво трябва да се направи?
към текста >>
23.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Като хванеш една
мишка
, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш.
Да се откажете от лъжата, това значи да бъдете искрени спрямо себе си. Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, какво ли ни се смееш? " Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш.
Като хванеш една
мишка
, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш.
И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Какво трябва да се направи?
към текста >>
24.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Не можах да заспя от силно скърцащата
мишка
, която иска да си пробие дупка, та да достигне, да има свободен достъп в моята стая, именно до благата, които аз имам относно яденето.
Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год. 22.IV.1934 год., с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско Неделя е. Събудих се в 2 ч след полунощ.
Не можах да заспя от силно скърцащата
мишка
, която иска да си пробие дупка, та да достигне, да има свободен достъп в моята стая, именно до благата, които аз имам относно яденето.
Тия нищожни животинки цяла зима работиха и досега не са успели но не се отчайват, все скърцат, работят и един ден те все ще успеят. Лежа и си размишлявам. Аз, човек със съзнание и познания, каквото рядко има от хората, защото Учителят отдавна работи, за да развие в нази разсъдителните способности, и що ли не се менят като вятъра моите мисли и състояния, какви ли посоки не вземат, но натам, където ще се открие нов живот там, където ще намеря най-ценното в живота, най-желаното щастие, там аз не постоянствувам. Учителят говори, че щастието е в общото, в колективното, в Бога, в свръхсъзнанието на човека, а не в индивида, в личността. Личността е частичка, а частта, отделена от цялото, тя ще загине, затова стремежът ни трябва да бъде към общото, колективното.
към текста >>
-
Мишка
, откак съм дошел, всячески се старае да се домогне до даскалските ми блага, покътани в особен долап, заработен в стената.
Аз изядох супата без хляб и в 10 ч вънка на хубавото слънце започнах да чета от втория том на X серия беседата „Да пожертвуваш живота си". Аз исках да споделя някои мисли с Еленка, понеже скоро не съм й писал. Писмо Любезната в Господа сестра Еленка, Числото 22 април възможно да изразява две успоредни прави, език и символ на великите същества, които работят във вселената, тая сутрин да е действувало и над мене, та по една или друга случайност да бъда още в 2 ч сутринта станал със запалена лампа. Легни в 10 и стани в 2! И то що?
-
Мишка
, откак съм дошел, всячески се старае да се домогне до даскалските ми блага, покътани в особен долап, заработен в стената.
Тя във всичко свободно време все скърца невидена, а само чута, и силна вяра има, че някога ще пробие дупката и ще се намери в даскалската стая, а в нея, все да няма, то ще се намери нещо за ядене. Станах, чуках на пода, та дано се изплаши, за да си полежа, но неразбрана гад и запалих ламбата - 2 ч сутринта. Всичко спи. Тая мишка ме наведе на много мисли, от които до 4 ч записах част от тях. С каква упоритост и постоянство работи тая гадина, за да се добере до едни блага, та по-лесно да преживява.
към текста >>
Тая
мишка
ме наведе на много мисли, от които до 4 ч записах част от тях.
И то що? - Мишка, откак съм дошел, всячески се старае да се домогне до даскалските ми блага, покътани в особен долап, заработен в стената. Тя във всичко свободно време все скърца невидена, а само чута, и силна вяра има, че някога ще пробие дупката и ще се намери в даскалската стая, а в нея, все да няма, то ще се намери нещо за ядене. Станах, чуках на пода, та дано се изплаши, за да си полежа, но неразбрана гад и запалих ламбата - 2 ч сутринта. Всичко спи.
Тая
мишка
ме наведе на много мисли, от които до 4 ч записах част от тях.
С каква упоритост и постоянство работи тая гадина, за да се добере до едни блага, та по-лесно да преживява. А аз снощи, на лягане, вънка на двора, седнал на стола, загледал се в небесната шир, се бях отчаял по едно време. Но то бе още преди да бях в съзерцание на небесния свод. Обаче спомних си Учителювите мисли, че човешкият род не е сам на Земята, а във всички тия безбройни небесни тела, слънца, планети и че един ден, когато развием в нази новото съзнание, свръхсъзнанието, то с това ново съзнание ние ще общуваме с цялата вселена... и ред от подобни мисли ме понесе по небесната шир. След това свирих, пях и си легнах.
към текста >>
Ред подобни мисли забързаха през съзнанието ми, като буйна вода и като че в мен дойде един друг Пеню, кой знай где е бил досега, и се зарадва много на всичко, което досега е било, и най-важното - на дадения момент, на тая малка работничка (
мишка
), хубавата пролетна утрина, на шума на Арда и най-вече на птичия хор от славеи в гората зад Арда.
А сега тая гадинка със своята упоритост ме разбуди и то такова скърцане, като че с някой силен инструмент стърже, че и умрял да си, пак ще се събудиш. Толкова малка гадина, а работи, а аз чакам някак да ми се нареди по-добър живот, по-добри условия от тия тук. Чудна твар съм аз! Такъв голям човек, който може за хиляди мишки да работи, а седнал сега да разсъждава за други условия! Какво не е добро на тия условия?
Ред подобни мисли забързаха през съзнанието ми, като буйна вода и като че в мен дойде един друг Пеню, кой знай где е бил досега, и се зарадва много на всичко, което досега е било, и най-важното - на дадения момент, на тая малка работничка (
мишка
), хубавата пролетна утрина, на шума на Арда и най-вече на птичия хор от славеи в гората зад Арда.
Аз видях, че сега съм в условията, които аз мечтаех, кога бях в Равна. Много пъти аз си казвах, кога моята любима ме ядосваше за моите деяния, че да съм някъде сам, уединен, небезпокоен от жената, защото, когато тя е до мен, аз повече се радвам, но по някакъв каприз, тя не се радваше и си създавахме тревоги и излишни страдания. И ето, сега обектът на моята любов е там, където тя всякога е говорила и искала да е - при Учителя, при братята, при сестрите, а аз - уединен, с никого почти неразговарящ, а само с турците: „Как си, бе, даскале? " -„Добре съм" - и толкова. А умът ми, въпреки това, че исках да съм далеч от някоя, то пак съм при нея.
към текста >>
И една
мишка
цяла нощ трака из етажерката. Потеглихме.
След вечеря, ние, 7 души, се върнахме в с. Терзикьой да пренощуваме, а другите останаха в Юглюк разквартировани. Нашата групичка си правиха шеги и късно заспахме. 29.IV.1934год. Станахме от сън в 3 1/2 ч. Нощес не можах да заспя, понеже легнахме с Димана на един креват.
И една
мишка
цяла нощ трака из етажерката. Потеглихме.
Директорът на Кърджалийската прогимназия и основното училище Янчев останаха да събуждат компанията, а ние потеглихме. В 7 ч вече бяхме на Шейтан Кьопрю. Направихме си снимка и аз сам долу си направих при Арда и отидохме на мостчето. След това се настанихме при Су-пунар. Хубав извор с много студена вода и оттам си носи името Соук-пунар.
към текста >>
25.
3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
Отишъл в църква - изпъдили го, казали му, че там не е църква; отишъл в съдилището - и оттам го изпъдили; отишъл в бакалницата - и оттам го изпъдили; отишъл в гората - една
мишка
изскочила.
На вас ви трябват 125 милиона в злато. Ще направите тук сума неща. Тогаз всеки ще има по 2 стаи и кухня. Навсякъде можеш да се разговаряш с Господа, ако искаш. Някой търси място да се моли.
Отишъл в църква - изпъдили го, казали му, че там не е църква; отишъл в съдилището - и оттам го изпъдили; отишъл в бакалницата - и оттам го изпъдили; отишъл в гората - една
мишка
изскочила.
Той казал: „Никъде не позволяват да се молиш." Обаче, човек навсякъде може да се моли, но да не казваш на хората, че се молиш. Това е като фотография - то не се изисква много да се молиш. Ще речеш „щрак", и свърши се, всичко е излязло. А ти на Господа ще Му разправяш, ще Му разправяш... Окултно трябва да се работи. На някои неща за 5 пари струва церът им, но като ги изоставиш, за хиляди струва церът им.
към текста >>
26.
39. Времето на малката мисъл
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
на обеда в малкия салон Един човек видял
мишка
в капан.
II. тетрадка: Из разговорите с нашия любим Учител на Изгрева и на планината Слушала сестра Ана Д. Шишкова Из разговорите с Учителя на обеда в малкия салон, след гимнастичните упражнения в големия салон, на обеда при масите на двора и при екскурзиите. 39. Времето на малката мисъл 3 февруари 1935 год.
на обеда в малкия салон Един човек видял
мишка
в капан.
- Ела ме пусни - замолила се мишката - и аз ще ти направя добро. - А, какво добро ще ми направиш ти, една мишка? - засмял се той и казал, но я пуснал. След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво. Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила.
към текста >>
- Ела ме пусни - замолила се
мишката
- и аз ще ти направя добро.
II. тетрадка: Из разговорите с нашия любим Учител на Изгрева и на планината Слушала сестра Ана Д. Шишкова Из разговорите с Учителя на обеда в малкия салон, след гимнастичните упражнения в големия салон, на обеда при масите на двора и при екскурзиите. 39. Времето на малката мисъл 3 февруари 1935 год. на обеда в малкия салон Един човек видял мишка в капан.
- Ела ме пусни - замолила се
мишката
- и аз ще ти направя добро.
- А, какво добро ще ми направиш ти, една мишка? - засмял се той и казал, но я пуснал. След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво. Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила. Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я.
към текста >>
- А, какво добро ще ми направиш ти, една
мишка
?
II. тетрадка: Из разговорите с нашия любим Учител на Изгрева и на планината Слушала сестра Ана Д. Шишкова Из разговорите с Учителя на обеда в малкия салон, след гимнастичните упражнения в големия салон, на обеда при масите на двора и при екскурзиите. 39. Времето на малката мисъл 3 февруари 1935 год. на обеда в малкия салон Един човек видял мишка в капан. - Ела ме пусни - замолила се мишката - и аз ще ти направя добро.
- А, какво добро ще ми направиш ти, една
мишка
?
- засмял се той и казал, но я пуснал. След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво. Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила. Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я. Тя ще ти донесе щастие.
към текста >>
Мишката
отишла, прегризала въжето и го освободила.
на обеда в малкия салон Един човек видял мишка в капан. - Ела ме пусни - замолила се мишката - и аз ще ти направя добро. - А, какво добро ще ми направиш ти, една мишка? - засмял се той и казал, но я пуснал. След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво.
Мишката
отишла, прегризала въжето и го освободила.
Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я. Тя ще ти донесе щастие. Ако вървиш из гората в тъмно и някой те бутне, та паднеш да си удариш крака, да не можеш да вървиш бързо, то е за добро, че си се забавил и избавил от разбойниците. Появява се един малък облак. Дохожда буря.
към текста >>
27.
XI. Призов към майките
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Когато туриш в капана някое парче пастърма за
мишката
, от любов ли я туряш?
А сега, от ранна възраст още, на нея е втълпено, че ще се жени, говорят й за мъж, за прикя, за учение, че ще стане видна и добра дама, ще има богат мъж, но никога никой не я приготвя за тази свещена задача - майка. Тя всеки ден се реши и глади, пудросва и пише вежди и по 10 пъти на ден се оглежда в огледалото, дали е хубава, красива, дали ще я хареса богат момък. Когато видя такава мома, аз се спирам, погледна я и казвам, не на нея, но на душата й: сестро, гледаш се отвънка и си така старателна да се докараш на момъка, който, може би, няма да те разбере и да ти даде правото като на човек. А душата й, виждам, плаче в нея и казва: и аз така й говоря, но не ме слуша, излага ме на много срамни неща. Търси тя любовник по форма, която форма е изпълнена с духове на удоволствия, които, като я вземат, ще й развалят лицето, ще й смачкат сърцето и още на втория, на третия ден ще се счепкат и сбият и всичката любов изчезва.
Когато туриш в капана някое парче пастърма за
мишката
, от любов ли я туряш?
- Не. Ти я туряш, за да я хванеш и да се освободиш от нея, понеже ти прави пакост. Мишката не може да разсъждава повече, тя гледа, че има ядене и си казва: „те ядат и аз ще ям". Влиза в капана и щрак, затварят я. Така също и котката, като прегръща мишката с лапите си, от любов ли прави това?
към текста >>
Мишката
не може да разсъждава повече, тя гледа, че има ядене и си казва: „те ядат и аз ще ям".
А душата й, виждам, плаче в нея и казва: и аз така й говоря, но не ме слуша, излага ме на много срамни неща. Търси тя любовник по форма, която форма е изпълнена с духове на удоволствия, които, като я вземат, ще й развалят лицето, ще й смачкат сърцето и още на втория, на третия ден ще се счепкат и сбият и всичката любов изчезва. Когато туриш в капана някое парче пастърма за мишката, от любов ли я туряш? - Не. Ти я туряш, за да я хванеш и да се освободиш от нея, понеже ти прави пакост.
Мишката
не може да разсъждава повече, тя гледа, че има ядене и си казва: „те ядат и аз ще ям".
Влиза в капана и щрак, затварят я. Така също и котката, като прегръща мишката с лапите си, от любов ли прави това? Обича я тя, но взема живота на мишката за нея си и не й дава да живее отвън. Така и хората. Момъкът обича някоя мома, но като я взема, днес я груби, утре я хока, изтезава я и за една, две години изяда живота й.
към текста >>
Така също и котката, като прегръща
мишката
с лапите си, от любов ли прави това?
Когато туриш в капана някое парче пастърма за мишката, от любов ли я туряш? - Не. Ти я туряш, за да я хванеш и да се освободиш от нея, понеже ти прави пакост. Мишката не може да разсъждава повече, тя гледа, че има ядене и си казва: „те ядат и аз ще ям". Влиза в капана и щрак, затварят я.
Така също и котката, като прегръща
мишката
с лапите си, от любов ли прави това?
Обича я тя, но взема живота на мишката за нея си и не й дава да живее отвън. Така и хората. Момъкът обича някоя мома, но като я взема, днес я груби, утре я хока, изтезава я и за една, две години изяда живота й. Каква е тази любов? Ако не му е по волята, да й каже: „Не може да живеем двама, давам ти свобода да се разделим." Не, той ще я мачка, ще я върти, на негова калъп да я пригоди, за да може да си играе с нея.
към текста >>
Обича я тя, но взема живота на
мишката
за нея си и не й дава да живее отвън.
- Не. Ти я туряш, за да я хванеш и да се освободиш от нея, понеже ти прави пакост. Мишката не може да разсъждава повече, тя гледа, че има ядене и си казва: „те ядат и аз ще ям". Влиза в капана и щрак, затварят я. Така също и котката, като прегръща мишката с лапите си, от любов ли прави това?
Обича я тя, но взема живота на
мишката
за нея си и не й дава да живее отвън.
Така и хората. Момъкът обича някоя мома, но като я взема, днес я груби, утре я хока, изтезава я и за една, две години изяда живота й. Каква е тази любов? Ако не му е по волята, да й каже: „Не може да живеем двама, давам ти свобода да се разделим." Не, той ще я мачка, ще я върти, на негова калъп да я пригоди, за да може да си играе с нея. Да го чака до среднощ, за да се върне от механата; когато закача чуждите жени, тя да мига и мълчи, а той да се разкриля като петел и да кукурига - мъж съм тук.
към текста >>
28.
14. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА
,
,
ТОМ 19
Един ден, от една дупка излиза една
мишка
, завъртя се, озърна се и като ме видя, избяга отново в дупката си.
Самотата е най-голямото изпитание, най-голямото страдание, при което една душа може да се постави - казваше Учителят. При тези страдания, човешката душа разкъсва тази плътна обвивка, двойникът се отваря и търси връзка със същества, търси да обича. Един ден разправям една своя опитност на Учителя. Затворен, хвърлен за първи път в един чудовищен мръсен арест, в един останал още от турско време зандан, в който по-късно разбрах, са лежали и някои от нашите възрожденци като Тодор Каблешков. Прекарвах дни и нощи сам, измъчен, захвърлен, непотърсен от никого.
Един ден, от една дупка излиза една
мишка
, завъртя се, озърна се и като ме видя, избяга отново в дупката си.
Една радост, една светлина трепна в мене. Като я видях и извиках: „Чакай, стои, не бягай, остани тук! ”. Оттогава аз обикнах повече и станах по-добър. Учителят ме гледаше и се усмихваше доволен от урока, който съм научил.* Уран е още no-отдалечен. Движи се с една легнала ос.
към текста >>
29.
3. Задачи и правила в планината
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
В науката са правени опити - инжектирана
мишка
с човешка пот за 2 минути умира, а куче - за 5 минути.
Важно правило е щом някой се изпоти, трябва веднага да се преоблече в сухи дрехи. Учителят подчертава: „Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да засъхне на гърба ви.""Закони на доброто",с.379/ И в друга беседа: „Като се изпотявате, веднага се преоблечете. Никога не оставяйте с потната риза на тялото си." /"Петимата братя", с. 207/ Човешката пот представлява силна отрова, която, ако изпотеният не се преоблече, се поема отново от организма и го отравя още повече.
В науката са правени опити - инжектирана
мишка
с човешка пот за 2 минути умира, а куче - за 5 минути.
Затова за лечение се препоръчват потни бани, които най-естествено стават в планината. Важно правило е да се движим бавно и спокойно в планината. Учителят ни учи: „Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно без бързане. На всеки сто метра спирайте за малка почивка на крак, около 30 секунди. Във време на почивка ще придобивате енергия.
към текста >>
30.
13.3. Разговор с Учителя
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Котката, когато е при дупката на
мишката
, мижи.
Тези там - Кръстьо и Михаил, те са във властта на Черното братство. Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте и вие им отпуснахте пари да дойдат. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да лежат и да не работят.
Котката, когато е при дупката на
мишката
, мижи.
Но като хване мишка, не мижи повече. Те гледат и мижат. Михаил е без сърце. Граблашев им е писал да ги пита дали да замине за Америка, а те идват при мене и по обиколен път питат, аз да им кажа, а те да му пишат, че те са му предсказали. Аз им казах: «Нали знаете, кажете му!
към текста >>
Но като хване
мишка
, не мижи повече.
Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте и вие им отпуснахте пари да дойдат. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да лежат и да не работят. Котката, когато е при дупката на мишката, мижи.
Но като хване
мишка
, не мижи повече.
Те гледат и мижат. Михаил е без сърце. Граблашев им е писал да ги пита дали да замине за Америка, а те идват при мене и по обиколен път питат, аз да им кажа, а те да му пишат, че те са му предсказали. Аз им казах: «Нали знаете, кажете му! » Това е общо течение за използуване.
към текста >>
31.
VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Например котката как изчислява как да хване
мишката
?
Беседата се прочита първо в софийска група и веднага я препращаме. 6. Сряда, 10.XII.1924 г.* (кратки бележки от школната лекция) (Тайна молитва.) Това, което се говори, трябва да се разбира. Трябва да го разбирате, (cos х + i sin х )n = cos nx + i sin nx Това е една теорема написана. De Moivre's.* Ако я разберете тая теорема, какво ще научите? Който не разбира, ще каже: «Нищо не разбирам.» Животните много добре разбират математиката.
Например котката как изчислява как да хване
мишката
?
У животните работи интуитивната, а не разумната математика. Друга задача: ixixixi i 4 - една единица, умножена 4 пъти сама на себе си. « i » е въображаема единица. Всяко положение има разумно обяснение на нещата. -500 + + 500- + 500 -500 Една величина, отрицателна у теб, става положителна у другиго.
към текста >>
32.
III. ГОДИНА 4768 ПРЕДИ НАШАТА ЕРА ГОДИНА ПЪРВА НА БЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Мишка
(Водолей). 2.
Златарски останаха като опити. Големите противоречия от хронологичен порядък, на каквито същите учени се натъкнаха, посочиха ясно, че първобългарското летоброене не принадлежи на никоя от досега познатите календарни системи на древността. Като форма то предхожда всички. Различаваме две вида слънчеви зодиаци: а) Близкоизточен, или директен, който подрежда зодиакалните съзвездия в същата последователност, в която Слънцето преминава видимо-годишно през тези съзвездия3, б) Далекоизточен, или ретрограден, който подрежда същите зодиакални съзвездия в обратна последователност. Вторият зодиак е даден със следните имена: 1.
Мишка
(Водолей). 2.
Крава (Козирог). 3. Тигър (Стрелец). 4. Заек (Скорпион). 5. Дракон (Везни). 6. Змия (Дева). 7.
към текста >>
Сомор (
Мишка
). 7.
Текуч (Овен). 2. ... (Маймуна). 3. Тох (Кокошка). 4. Етх (Куче). 5. Докс (Свиня). 6.
Сомор (
Мишка
). 7.
Шегор (Вол). 8. ... (Тигър). 9. Дванш (Заек). 10. ... (Дракон). 11 Дилом (Змия). 12.
към текста >>
Докато първата година на първия шестдесетгодишен китайски цикъл е Дърво-
Мишка
, първата първобългарска година (на Авитохол) е Дилом-Твирем.
На това изображение зодиакът е поделен на 12 равни части съответно на броя на слънчевите зодиакални съзвездия и на 10 части (8 еднакви и 2 различни на първите и помежду си). Последните деления тук считаме като едно успоредно десеторно деление на лунния зодиак, който има същото звездово съдържание, както и слънчевият. С това първобългарският двоен (слънчев и лунен) зодиак може да се схематизира с чертежа (показан по-долу). С тези два вида деления първобългарското летоброене придобива определен астрономичен смисъл: на двойка светила (Слънце и Луна) съответствуват двойка зодиаци (слънчев и лунен), а на тях двойка имена (слънчево о лунно), съответни на всяка отделна първобългарска година. Зодиакалното съзвездие Virgo (Дева) се отъждествява със зодиакалното първобългарско съзвездие Дилом (Змия) от слънчевия зодиак, а звездата Virginis (Spica)6 [може] да се приеме като граница между деветото (Твирем) и десетото (Ени Алем) деление на лунния зодиак.
Докато първата година на първия шестдесетгодишен китайски цикъл е Дърво-
Мишка
, първата първобългарска година (на Авитохол) е Дилом-Твирем.
Тук първото (слънчево) име означава, че в началото на същата първобългарска година Слънцето се е намирало в зодиакалното съзвездие Дилом (Virgo), а второто (лунно) име показва, че Луната е заемала лунното зодиакално деление Твирем (девето). В първобългарското летоброене фигурират периоди от по 300 и 60 първобългарски календарни години, които са свързани с видимите периодични движения на планетите Сатурн и Юпитер, респективно с тези на Слънцето и Луната. Същите връзки могат да бъдат отчетени и в най-дългия промеждутък от 6328 първобългарски календарни години, посочен в Откъслечния надпис на Омуртаг [от] 823 година от н. е. Излизайки от тази приблизителна година, за началото на промеждутъка може да се изчисли година 4768 преди нашата ера. Същата година може да се счита като начало на първобългарското летоброене.
към текста >>
33.
48. Години на интензивен труд и обществена дейност
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Навсякъде говорех безплатно, та пари никога нямах, дрехи нямах, но не съзнавах, че съм бедна като църковна
мишка
.
През ден ме канеха да говоря и пея на какви ли не дружества и в какви ли не църкви! Едва успявах да се справя с учебната си програма от тази интензивна странична дейност. А и в самия колеж какво стана! Чула ме някаква милионерка от Елмайра да пея и дала сума пари на колежа да взимам уроци по пеене. Започнах и тези уроци отгоре на всичката друга работа.
Навсякъде говорех безплатно, та пари никога нямах, дрехи нямах, но не съзнавах, че съм бедна като църковна
мишка
.
Първата година се паднах в една стая с красиво русо момиче, годено за милионер, което имаше цял гардероб рокли и голяма кръгла кутия с шапки. Лилиан беше избрана за майска царица поради красотата си. Тя бе безгрижна като птичка. Не учеше, а излизаше постоянно с колата на годеника си и се връщаше вечер с цветя и кутии шоколадови бонбони. Почти не я виждах.
към текста >>
34.
1. Братство единство
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Хилядолетия още можем да приказваме за братство, но ако всеки дърпа, както казва нашия народ, чергата само за себе си, нищо няма да стане - играта между котката и
мишката
с пословичното котешко лицемерие може да продължи векове, ала истински отношения никога не могат да се реализират.
Двадесетият век ще си остане забележителен с усилието и устрема да сведе идеята за братството до живото равнище на практиката - да се живее братството, да се поддържат искрени връзки, зад които да не стоят прикрити врагове, които се мерят и дебнат, готови всеки миг да изменят на принципа, а истински партньори и сътрудници при изграждането на новото, реализиране братството като задача на бялата раса, за да се радват поколенията на истинското братско сътрудничество и мир между народите в света. В едно семейство всичките членове не са еднакво надарени, не са еднакво здрави, хубави, добри, ала майката никого не пренебрегва -напротив към по-слабото си дете във всякакво отношение тя е по-внимателна. Големите, силните народи трябва да дадат пример - да покажат готовността, че искрено се стремят към сътрудничество и разбирателство, без оглед само на личните си интереси. Егоистичното отношение, както на отделния човек, на обществото и на държавата е изиграло вече своята роля, то лежи вече далеч в историята на човечеството и няма вече място за него в света; както отдавна е изместено от семейството, така трябва да се измести и в обществата и народите. Не се постигат връзки на сърдечно и искрено приятелство между врагове, които облечени в дрехата на лицемерието се дебнат.
Хилядолетия още можем да приказваме за братство, но ако всеки дърпа, както казва нашия народ, чергата само за себе си, нищо няма да стане - играта между котката и
мишката
с пословичното котешко лицемерие може да продължи векове, ала истински отношения никога не могат да се реализират.
Всичките народи трябва да ратуват за това братство и единство, които по силата на общите интереси двадесетия век ги налага. Народите трябва да сменят не само валутните стойности, не само материалната продукция, а чувства на взаимно доверие, мисли по важни социални, икономически и духовни въпроси. Всеки народ притежава духовни ценности, те трябва да станат достояние на всички народи, за да се обогатят по този начин духовно. Човечеството духовно трябва да се обмени, да се проследи пътя на известни постижения, да са преценят усилията, борбите, изпитанията за реализирането на идеи, които могат да ползуват всички. Голямата мъдрост станала лозунг на много народи, включително и нашия: “Съединението прави силата” не трябва само да си остане надпис или да се отнася само до поданиците на една държава.
към текста >>
35.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 31
Сладкишите и капана за
мишката
– стр.101 13.1.
Кой беше този дух в котарака, който ми пречеше ... – стр.98 12.8. Писаната мацана на капандурата – стр.98 12.9. Пребитият котарак – стр.99 12.10. Котаракът Мачо изчезва – стр.99 12.11. Котаракът Мачо и врагът – стр.100 13.
Сладкишите и капана за
мишката
– стр.101 13.1.
Къщната помощница Станка – стр.101 13.2. Момичето, което бива пребивано от бой – стр.102 13.3. В търсене на домашна прислужница – стр.102 13.4. От домашна прислужница става слугиня и робиня – стр.103 13.5. Дворът на Мария Тодорова – стр.103 13.6.
към текста >>
36.
I. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА СЪВМЕСТНАТА ИМ РАБОТА С МАРИЯ ТОДОРОВА. Спомени 1972-1976 г.
,
Магнетофонен запис, 14 май - 29 юни 2006 г.
,
ТОМ 31
Сладкишите и капана за
мишката
– стр.101 13.1.
Кой беше този дух в котарака, който ми пречеше ... – стр.98 12.8. Писаната мацана на капандурата – стр.98 12.9. Пребитият котарак – стр.99 12.10. Котаракът Мачо изчезва – стр.99 12.11. Котаракът Мачо и врагът – стр.100 13.
Сладкишите и капана за
мишката
– стр.101 13.1.
Къщната помощница Станка – стр.101 13.2. Момичето, което бива пребивано от бой – стр.102 13.3. В търсене на домашна прислужница – стр.102 13.4. От домашна прислужница става слугиня и робиня – стр.103 13.5. Дворът на Мария Тодорова – стр.103 13.6.
към текста >>
37.
13. Сладкишите и капана за мишката. 13.1. Къщната помощница Станка
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
13. СЛАДКИШИТЕ И КАПАНА ЗА
МИШКАТА
13.1.
13. СЛАДКИШИТЕ И КАПАНА ЗА
МИШКАТА
13.1.
КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА Когато аз бях приет от нея - от Мария Тодорова в нейния дом, тя беше възрастна - на 72 години, но беше пъргава, можеше да се справя с домакинството на дома си. А това бе трудна работа за един обикновен дом, но тук нещата бяха по-другояче. Тук всеки ден се точеха гости. Казвам - не идваха гости, а се точеха един след друг. Защото гостите се застъпваха - едни идват, седят, задължително им се поднася чай, а с него курабии и сладкиши.
към текста >>
38.
13.10. Капанът за мишките
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Така, че
мишката
влиза вътре, лакомството, което е за
мишката
- сирене или нещо друго се закачваше на една кука,
мишката
поемаше и капака се затваряше, и тя оставаше в капана.
13.10. КАПАНЪТ ЗА МИШКИТЕ Един ден отивам, и какво да видя! Имаше сладкиши, а до сладкишите беше сложен един капан за мишки. По ония години имаше много мишки и се правеха специални капани от тел, от мрежа.
Така, че
мишката
влиза вътре, лакомството, което е за
мишката
- сирене или нещо друго се закачваше на една кука,
мишката
поемаше и капака се затваряше, и тя оставаше в капана.
Това беше капана за мишки. И аз гледам тука сложен капан - сложена стръв сирене, отворен капак. Значи - чака се мишката. За какво е този капан? Влиза Станка и питам: „Абе Станке, тука гледам сте сложили един капан." И тя казва: „Мани, мани, мани, остави, тука Мария ми се кара една седмица, не можеме да намериме капана за мишки!
към текста >>
Значи - чака се
мишката
.
Имаше сладкиши, а до сладкишите беше сложен един капан за мишки. По ония години имаше много мишки и се правеха специални капани от тел, от мрежа. Така, че мишката влиза вътре, лакомството, което е за мишката - сирене или нещо друго се закачваше на една кука, мишката поемаше и капака се затваряше, и тя оставаше в капана. Това беше капана за мишки. И аз гледам тука сложен капан - сложена стръв сирене, отворен капак.
Значи - чака се
мишката
.
За какво е този капан? Влиза Станка и питам: „Абе Станке, тука гледам сте сложили един капан." И тя казва: „Мани, мани, мани, остави, тука Мария ми се кара една седмица, не можеме да намериме капана за мишки! Едвам го намерихме, пък после два дена го мия, го стържа да го подготвя за мишките." - „Ама казвам, защо ви е този капан? Аз не виждам тука мишки." - „А-а-а, има мишки. Те ядат сладкишите, и сладкишите намаляха!
към текста >>
Аз се засмях и казвам: „Станке,
мишката
съм аз!
Влиза Станка и питам: „Абе Станке, тука гледам сте сложили един капан." И тя казва: „Мани, мани, мани, остави, тука Мария ми се кара една седмица, не можеме да намериме капана за мишки! Едвам го намерихме, пък после два дена го мия, го стържа да го подготвя за мишките." - „Ама казвам, защо ви е този капан? Аз не виждам тука мишки." - „А-а-а, има мишки. Те ядат сладкишите, и сладкишите намаляха! " Аз се засмях!
Аз се засмях и казвам: „Станке,
мишката
съм аз!
Аз ям от тия сладкиши. Много ми харесват! " И Станка отива, и довежда Мария. И казвам: „Мария, махнете този капан, мишката съм аз. Аз ям от тези сладкиши.
към текста >>
И казвам: „Мария, махнете този капан,
мишката
съм аз.
" Аз се засмях! Аз се засмях и казвам: „Станке, мишката съм аз! Аз ям от тия сладкиши. Много ми харесват! " И Станка отива, и довежда Мария.
И казвам: „Мария, махнете този капан,
мишката
съм аз.
Аз ям от тези сладкиши. Ям тези сладкиши, докато вие пеете там с онези гостите! А аз тука седя и ви чакам - неизгвернат, като роб! " Мария ме поглежда и нищо не каза. Станка се смееше и после много пъти ми разказваше, че колко време е търсила този капан за мишки, колко време го е стъргала, миела, за да го подготви, за да бъде лъснат, и да не мирише на мишки, а да мирише на някакво лакомство, за да влезне вътре в този капан въпросната мишка, защото е яла от сладкишите, които Мария беше подготвила за гостите!
към текста >>
Станка се смееше и после много пъти ми разказваше, че колко време е търсила този капан за мишки, колко време го е стъргала, миела, за да го подготви, за да бъде лъснат, и да не мирише на мишки, а да мирише на някакво лакомство, за да влезне вътре в този капан въпросната
мишка
, защото е яла от сладкишите, които Мария беше подготвила за гостите!
И казвам: „Мария, махнете този капан, мишката съм аз. Аз ям от тези сладкиши. Ям тези сладкиши, докато вие пеете там с онези гостите! А аз тука седя и ви чакам - неизгвернат, като роб! " Мария ме поглежда и нищо не каза.
Станка се смееше и после много пъти ми разказваше, че колко време е търсила този капан за мишки, колко време го е стъргала, миела, за да го подготви, за да бъде лъснат, и да не мирише на мишки, а да мирише на някакво лакомство, за да влезне вътре в този капан въпросната
мишка
, защото е яла от сладкишите, които Мария беше подготвила за гостите!
А аз не бех гост! Та в този капан за мишки аз не се хванах тогава, когато беше жива Мария. Но когато почина Мария, когато си замина Мария, този капан, който те изхвърлиха, той съществуваше на друго място. И аз се хванах като мишка в друг капан, когато тя си замина. И този капан беше сложен от Борис.
към текста >>
И аз се хванах като
мишка
в друг капан, когато тя си замина.
" Мария ме поглежда и нищо не каза. Станка се смееше и после много пъти ми разказваше, че колко време е търсила този капан за мишки, колко време го е стъргала, миела, за да го подготви, за да бъде лъснат, и да не мирише на мишки, а да мирише на някакво лакомство, за да влезне вътре в този капан въпросната мишка, защото е яла от сладкишите, които Мария беше подготвила за гостите! А аз не бех гост! Та в този капан за мишки аз не се хванах тогава, когато беше жива Мария. Но когато почина Мария, когато си замина Мария, този капан, който те изхвърлиха, той съществуваше на друго място.
И аз се хванах като
мишка
в друг капан, когато тя си замина.
И този капан беше сложен от Борис. А този капан беше сложен, и аз бех вкаран вътре в този капан. И тогава знаете ли какво правеха? Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и мишката излизаше, и побягваше от капана. И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път.
към текста >>
Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и
мишката
излизаше, и побягваше от капана.
Но когато почина Мария, когато си замина Мария, този капан, който те изхвърлиха, той съществуваше на друго място. И аз се хванах като мишка в друг капан, когато тя си замина. И този капан беше сложен от Борис. А този капан беше сложен, и аз бех вкаран вътре в този капан. И тогава знаете ли какво правеха?
Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и
мишката
излизаше, и побягваше от капана.
И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път. Това е единия случай. А втория случай? - Взимат капана с мишката и потапят капана в една кофа, пълна с вода. И така удавят мишката.
към текста >>
- Взимат капана с
мишката
и потапят капана в една кофа, пълна с вода.
И тогава знаете ли какво правеха? Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и мишката излизаше, и побягваше от капана. И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път. Това е единия случай. А втория случай?
- Взимат капана с
мишката
и потапят капана в една кофа, пълна с вода.
И така удавят мишката. Та аз бях вкаран в капана и затворен. И сега, трябваше или да ме пуснат - да излезна от капана, или да ме набутат в кофата с вода, и да загина! И те смятаха не да ме пуснат, а да ме сложат в кофата с вода. Обаче, една вечер някой дойде, отвори капака на капана, аз излезнах и си казах: „Вече съм свободен и от сега нататък вие никога няма да ме видите повече като мишка, или като мишок!
към текста >>
И така удавят
мишката
.
Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и мишката излизаше, и побягваше от капана. И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път. Това е единия случай. А втория случай? - Взимат капана с мишката и потапят капана в една кофа, пълна с вода.
И така удавят
мишката
.
Та аз бях вкаран в капана и затворен. И сега, трябваше или да ме пуснат - да излезна от капана, или да ме набутат в кофата с вода, и да загина! И те смятаха не да ме пуснат, а да ме сложат в кофата с вода. Обаче, една вечер някой дойде, отвори капака на капана, аз излезнах и си казах: „Вече съм свободен и от сега нататък вие никога няма да ме видите повече като мишка, или като мишок! А ще ме видите такъв какъвто съм, в сила и във власт да взимам решения!
към текста >>
Обаче, една вечер някой дойде, отвори капака на капана, аз излезнах и си казах: „Вече съм свободен и от сега нататък вие никога няма да ме видите повече като
мишка
, или като мишок!
- Взимат капана с мишката и потапят капана в една кофа, пълна с вода. И така удавят мишката. Та аз бях вкаран в капана и затворен. И сега, трябваше или да ме пуснат - да излезна от капана, или да ме набутат в кофата с вода, и да загина! И те смятаха не да ме пуснат, а да ме сложат в кофата с вода.
Обаче, една вечер някой дойде, отвори капака на капана, аз излезнах и си казах: „Вече съм свободен и от сега нататък вие никога няма да ме видите повече като
мишка
, или като мишок!
А ще ме видите такъв какъвто съм, в сила и във власт да взимам решения! " И това беше моето окончателно решение, и аз след това преустанових да ходя и да се срещам с Борис. Защо? Защото Борис го нямаше вече в тялото му. Той беше напуснал тялото си. А друг - Майстор Борис беше влезнал в него.
към текста >>
39.
3.3. Никола Д. Петков (21.07.1893-23.09.1947)
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
и Брегалнишко-
Струмишка
операция, в резултат на което са освободени Македония, Южна Сърбия, Косово, Метохия.
3.3.7. Отечествената война на България. Новото правителство на Отечествения фронт на 10 септември 1944 г. обявява война на Германия. Първият период - (от септември-ноември 1944 г.) Целта е да осигури левия фланг на III Украински фронт, и да прекъсне пътищата на оттегляне на хитлеристките войски от Гърция по долините на река Вардар и река Морава на север. Следва Нишката операция 1944 г., Косовската операция 1944 г., Страцинско-Кумановска операция 1944 г.
и Брегалнишко-
Струмишка
операция, в резултат на което са освободени Македония, Южна Сърбия, Косово, Метохия.
Вторият период - (декември 1944 г. - май 1945 г.) Против участието на България във втория период, открито се противопоставят опозиционните министри в Министерския съвет, начело с министъра на войната Дамян Велчев. А Никола Петков е също срещу участие във войната далеч от България, понеже войската ни е селска и селяните няма да отидат на стотици километри да се бият срещу германците. Министрите комунисти се противопоставят. А онези, които са били политемигранти в СССР, знаят много добре какво означава болшевизма на Сталин.
към текста >>
40.
2.48. Пусак
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Веднаж в кухнята гонеха
мишка
.
И по характер беше добър - чист, любезен, с нищо не дразнеше, почти не се усещаше присъствието му. Пущахме го в градината - там живот много. Веднаж хванал пойна птичка и донесъл като трофей - оставил я пред краката на другарката ми - очаквал похвала. Но тя го натупала хубаво, като му показвала птичката. От тогава не поглеждаше птичките, обръщаше главата си на другата страна - не смееше вече да хване нищо живо.
Веднаж в кухнята гонеха
мишка
.
Пусак присъствуваше, но участие не вземаше - само наблюдаваше. Мишлето бягаше обезумяло от страх - тук-там, най-после се свря в краката на котарака. То се сви на топче в самите му предни крака, а той - не помръдна, не го закача. Картината беше трогателна. Пуснахме мишлето в градината, а Пусак беше похвален и възнаграден - добре беше запомнил първия урок.
към текста >>
41.
201. Просо за врабчетата. Всички хора сме за Бога такива врабчета
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Играта на
мишка
и котка - децата пеят на
мишката
да бяга, а на котката да я гони.
” Андрей направи гримаса, че не вярва. Христов го видя, но не се спря сега на това, продължи: - Гугутките и гълъбите гонят врабчетата, за да изядат те просото; котката гони гугутките; кучето гони котката, за да изяде кашкавала й. Аз мога да изгоня всичките, имам тази власт и сила, но аз, разумното същество, на всяко от тях давам нужното да живее. На врабчетата и гълъбите, работата е да се пазят от котката, а тя да се пази от кучето!... Това е живота на животните, да се гонят едни други.
- Играта на
мишка
и котка - децата пеят на
мишката
да бяга, а на котката да я гони.
- Това е. А като се дойде до човека, той има власт да гони и убива и едните и другите, да прави каквото иска с тях, но разумния човек, човека на новата култура - на всяко по-нисшо от себе си същество дава това, от което то има нужда. Така постъпват с него и по-висшите над него същества. Андрей го слушаше, гледаше и мислеше с цялото си същество върху всичко какво му казваше, и най-различни мисли нахлуваха и изпълваха съзнанието му. И понеже Андрей по природа във всичко търсеше отрицанието, искаше винаги да възразява, затова от безбройните мисли, даде да се появи тъкмо тази, която най-много му допадаше: - Да но има хора, които гладуват, а Вие храните котките и кучетата с хляб и кашкавал, а на птичките специално купувате просо!
към текста >>
42.
220. Писателят трябва да бъде великата съвест на човечеството
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Аз не съм учен, нямам Вашето образование и знание, затова Вие си играете с мене както котка с
мишка
, казвате ми каквото искате и ми го доказвате както искате, но аз чувствам, че нещата не са така както ми ги казвате и доказвате.
220. ПИСАТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЕЛИКАТА СЪВЕСТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Господин Христов, право да Ви кажа, не зная какво да мисля! Вие сте много убедителен.
Аз не съм учен, нямам Вашето образование и знание, затова Вие си играете с мене както котка с
мишка
, казвате ми каквото искате и ми го доказвате както искате, но аз чувствам, че нещата не са така както ми ги казвате и доказвате.
Така ли бихте говорили за писателя, ако при Вас дойде един начетен комунист като например Георги Бакалов, Крум Кюлявков, Георги Димитров, Благоев, Кирков?... - Вярно, така не бих им говорил, но принципното в говоренето ми ще остане същото. Аз с тях бих говорил на техния и с техния език тези същите твърдения. Георги Бакалов, Крум Кюлявков и Георги Димитров са ми приятели и сега често ми идват на гости тук - ние си говорим като приятели. - Така ли бихте говорили и на Димо Казасов - най-големия политически въжеиграч и голям журналист?
към текста >>
43.
272. Поставяше образа на Учителя на един висок пиедестал
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Защото Учителя следваше законите на природата, която на
мишката
казва: „Бягай!
Всичко правеше за тяхно добро. Неговите интереси не бяха от света на тези, които идваха при него. Те нищо не можеха да му дадат, нито той нещо можеше да вземе от тях, техните ценности не бяха негови ценности. Благовест все пак се съвзе от бързите и светкавични удари, прецени още веднъж, че няма смисъл да се връща след като беше тичал толкова, но тази мисъл беше му изпратил Христов, за да подкрепи неговото желание да не се връща. Благовест си събра разбитите сили, за което му помогна Учителя, дойде му на помощ.
Защото Учителя следваше законите на природата, която на
мишката
казва: „Бягай!
”, а на котката: „Дръж! ” Благовест забеляза важно и многозначително: - Но, изпраща ме господин Дънов - Вашия Учител! - Така ли? - С учудване и някак виновно запита Христов и продължи: - Тогава въпросът е съвсем друг. Защо не ми казахте веднага това?
към текста >>
44.
327. Уволнените 20 учители - едни се молят на Дявола, други се молят на Бога
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Христов я изгледа както лъв изглежда
мишка
и остана спокоен, и поне външно непроменен.
- Щом съм го говорила, аз мога и в очите да Ви го кажа. - Пък щом толкова искате да ми го кажете, кажете ми го да видим -каза Христов както би казал баща на дъщеря си. - Вие за мен не сте брат, а развратник! В бараката си прибирате разни жени!... Не мога да разбера как Вие можете да говорите за волята на Учителя, как може да се докосвате до тази абсолютна чистота?!...
Христов я изгледа както лъв изглежда
мишка
и остана спокоен, и поне външно непроменен.
Пенка зачака с нетърпение ефекта, защото този метод беше опитала много пъти, и очакваше многоочакваната буря в Христов. Тя не го познаваше, само беше чувала за него. И понеже за Христов тя с тази откровеност кокетираше, затова я поласка, задоволи това нейно желание и с това отвлече будността на съзнанието й: - Сестра, аз те поздравявам за откровеността! Ти си първата, която се осмели да ми кажеш това в очите! Но това са дреболии, на които аз не се спирам, не обръщам внимание.
към текста >>
45.
216. Имитаторът Михаил Иванов
,
,
ТОМ 34
Учителят казва за него: „Котката някой път жуми, за да хване
мишката
”, казва за нея.
В.К.: Ето сега например той, когато се обявява за Учителя, започва да имитира и да се дегизира като Учителя. Л.Т: Точно, точно. В.К.: Ето, гледайте сега тука една снимка, една снимка. Л.Т: Тука той е дегизиран. В.К.: Дегизиран като Учителя. Жуми.
Учителят казва за него: „Котката някой път жуми, за да хване
мишката
”, казва за нея.
Ето виж сега, сложил си, направо имитира Учителя в тази снимка. Сега ето друга снимка - пак имитира Учителя. Учителят има една снимка на Присоите и той имитира тази поза на Учителя. Л.Т: Да. В.К.: Ето, виждате тука сега.
към текста >>
46.
5.4.2.2. Писмо №2
,
,
ТОМ 35
Какво направи Дорчо, който за да постигне желателната си цел, да се преизбере за Екзарх на нашата самостоятелна черква, предаде брата си комуто се беше обещал християнска верност; после политически раздор между двама везири на Султан Азиза: Али-паша и Къбръзлията, за дано се произведе некакъв преврат, чрез който той да се ублажи; без да помисли, че това което
мишката
пресмята, котката го разваля, и че, кой каквото прави намира.
Ето, изобщо, като какви са нашите пастири, духовни лица, владици! Какво направи Теофан Райнов като ходи в Женева и в Лондон и похарчи толкова пари на вятъра? Съвършено нищо, освен да може да се покаже пред света чрез печата, че е ходил в Женева, дето прекарала една неделя при Бакунина, и ходил, чрез препоръчително, в Лондон да се види с Мацини и Гарибалди! За следствието на туй свиждане дума никаква не става; достатъчно е, види се, казаното, че той се е видял и се е разговарял с такива голями хора, като: Мацини, Гарибалди и Бакунин! Целта на неговото желание е постигната.
Какво направи Дорчо, който за да постигне желателната си цел, да се преизбере за Екзарх на нашата самостоятелна черква, предаде брата си комуто се беше обещал християнска верност; после политически раздор между двама везири на Султан Азиза: Али-паша и Къбръзлията, за дано се произведе некакъв преврат, чрез който той да се ублажи; без да помисли, че това което
мишката
пресмята, котката го разваля, и че, кой каквото прави намира.
Действието на Дорча причини моя затвор и ускори естествената смърт на Маноля въпреки желанието му да ни види, него и мене, прикачени на въжето. През същата година, 1870, докато бях още в Цариградския затвор, очаквах всеки час кога ще ме сполети тая зла участ, раздаде се слух, че Али-паша умрял; подир една неделя се чу същия слух и за Къбръзлията. Това събитие беше сякаш от провидението, защото живота на тези двама държавни мъже беше моята смърт, а тяхната смърт се следваше да бъде моя живот. Това се и случи: вън от мен, сички главни актьори по тая работа измряха. ________________________________________ 405) Бележка на Вергилий Кръстев: Стоян Заимов, в книгата си „Миналото.
към текста >>
НАГОРЕ