НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
162
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и
навлезете
в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и
навлезете
в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.
към текста >>
2.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги
запазете
.
Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака. Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук. Лицето й не трепва. Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й.
Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги
запазете
.
Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител". Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава. Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно. Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ. Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата.
към текста >>
3.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при
нозете
.
Стоя като часовой на стража пред Духа на Истината. Вместо пушка с дясната ръка прикрепвам изправената цигулка. На стража съм пред Духа Господен. Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва.
След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при
нозете
.
Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен! " Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините. Усетих лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката. Приятелите също се раздвижиха. Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си.
към текста >>
4.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Предишният го няма - той е
взет
отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят.
А как ли? Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек. В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите. След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител.
Предишният го няма - той е
взет
отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят.
Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога. В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен. А Господ сега е в България." Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това. И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен. Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания.
към текста >>
5.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Немският дух пееше своят военен марш пред
нозете
на Великият Учител.
А отговорите ги няма. Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой. Аз бях представител на този народ. Аз бях представител на Школата на Учителя. Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ.
Немският дух пееше своят военен марш пред
нозете
на Великият Учител.
Той Му се покланяше. Но Бог бе предопределил друга съдба на света. Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен. Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през София. Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома.
към текста >>
6.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И то при
нозете
на този умен човек, който е бил ваш Учител!
Трето, и да е искал някой съвет от мене, нямаше да го изпълни. Четвърто, аз, както и другите финансови експерти, които работят в града, не бяхме допуснати до братските въпроси. Пето, там други, които нямаха ценз, се разпореждаха и управляваха. По този въпрос аз имам мнението на Учителя." И му разказах цялата история, която описвам и на вас. Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво невежество.
И то при
нозете
на този умен човек, който е бил ваш Учител!
" Аз също вдигнах рамене. По онова време имаше трима-четирима братя, Които работеха като финансисти, експерти във висши държавни учреждения и бяха запознати с всички финансови закони. Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга посока. Може да се каже, че тя провали Братството. Имаше години, когато те опразваха целия "Изгрев".
към текста >>
7.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха и електрически сили и други влияния, които действуват разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе
иззет
и разрушен до основи.
Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше един урок за всички. При един друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение. "Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи.
С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха и електрически сили и други влияния, които действуват разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе
иззет
и разрушен до основи.
Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението. Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията. Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората.
към текста >>
Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да
влезете
в някой трафопост.
Но които бяха - за, Учителят ги откачи от общия електромер на Братството и те много бърже, скоропостижно си заминаха. Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте. Не мислете, че чрез вашите песни и молитви ще ги вкарате в пътя и ще трансформирате техните състояния и полета. Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото. Вашето място не е там и пътят на Школата не е в салон, а в Словото на Учителя.
Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да
влезете
в някой трафопост.
Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение. Тогава ще ви кажа "браво" за вашите окултни знания. Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало". Казах му: "Внимавай сега. Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи.
към текста >>
Отпред да
влезете
, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение.
Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте. Не мислете, че чрез вашите песни и молитви ще ги вкарате в пътя и ще трансформирате техните състояния и полета. Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото. Вашето място не е там и пътят на Школата не е в салон, а в Словото на Учителя. Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост.
Отпред да
влезете
, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение.
Тогава ще ви кажа "браво" за вашите окултни знания. Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало". Казах му: "Внимавай сега. Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи. Казвам му: "Видя ли какво става и къде искаш да ни вкараш?
към текста >>
Ако утре вие
влезете
в салон с трафопост, да знаете, че това е бунт срещу Школата.
Обяснявам му, че това е най-простият уред за засичане на електричеството. Обясних му, че има уреди, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле. Препоръчах му да намери онази служба, която измерва тези неща и така да си реши задачата. Той не беше съгласен с мен, но задачата я реши Онзи, който управлява това Братство. Случи се така, че властта не разреши.
Ако утре вие
влезете
в салон с трафопост, да знаете, че това е бунт срещу Школата.
И този бунт ще се прояви и реализира. Този бунт ще ви разцепи на две. Едни - за, други - против. Такъв е законът. И накрая, Учителят ще нареди на своите служители да ви отрежат жиците, с които сте прикачени към братския електромер на "Изгрева".
към текста >>
8.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Първите четири опитности и последният текст са
взети
от собственоръчно написани спомени.
Да възлезе молбата ми към Тебе! " "Благословен от Бога, Ти, Учителю на Любовта, загдето тъкмо в тези дни донесе мир и светлина! Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта! "... Опитностите на Галилей Величков са записани през 1970-1983 год. от д-р Вергилий Кръстев с право на печат.
Първите четири опитности и последният текст са
взети
от собственоръчно написани спомени.
към текста >>
9.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при
нозете
на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст!
Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя.
Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при
нозете
на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст!
Това за мен е великият провал. През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя. И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас.
към текста >>
10.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към него да го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при
нозете
на Учителя.
Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствувал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя.
Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към него да го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при
нозете
на Учителя.
Защо казвам това ли? Ще разберете. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар, че беше канена от ученичките си.
към текста >>
Ако тя, която не иска да стъпи при Учителя е ученичка, то ние какви сме тогава, когато сме денем и нощем на "Изгрева", при
нозете
на Учителя?
Когато накрая споменахме на Учителя за нея, че приема изгревяни и им предава уроци, но не желае да дойде и да изнесе концерт тук, на "Изгрева", Той каза: "Морфова беше ученичка на Бялото Братство". Ние се ококорихме, изгледахме се един-други да не би да сме чули погрешно или да не сме разбрали Учителя правилно. Оказа се, че сме чули много добре. Но не разбирахме нищо: как така ученичка на Бялото Братство, когато не иска да стъпи на "Изгрева" и да дойде да зачете Учителя и Школата Му! Нали този Учител е тук, на земята, и се намира на "Изгрева".
Ако тя, която не иска да стъпи при Учителя е ученичка, то ние какви сме тогава, когато сме денем и нощем на "Изгрева", при
нозете
на Учителя?
Ние какви сме тогава? А за нас Учителят бе казал веднъж: "Вие още не сте кандидати за ученици, ще ви трябва цяла вечност за това". Ние не бяхме достойни да се наречем кандидат-ученици, а Морфова беше ученичка. Да се чудиш и да се маеш. В думите на Учителя нямаше обратна страна - щом каже нещо, значи е така.
към текста >>
Знаехме от беседите Му, че Той има друга Школа в Невидимия свят, че истинските Му ученици са горе, а ние, долу, сме се сгушили в
нозете
им.
Той знаеше какво мислим в този момент, какво ни спира и защо не можем да го прескочим. Та това бе голяма, изпречила се греда - бариера: прескочи я, ако можеш. А ние не можехме и толкоз. Учителят бавно и твърдо каза: "Морфова беше ученичка горе! ". Отново изтръпнахме.
Знаехме от беседите Му, че Той има друга Школа в Невидимия свят, че истинските Му ученици са горе, а ние, долу, сме се сгушили в
нозете
им.
Значи тя беше ученичка горе? Добре, нека да е така. Но защо говори в минало време? Нали нея я има още тук, на земята, в центъра на София, заобиколена от слава и разкош! Загадка и толкоз.
към текста >>
11.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След като беше унищожено Братството, беше
иззет
салонът, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите.
Виждам, че горницата на Учителя - стаята, в която Той спеше - е разнебитена, разстроена и разрушена и че той - Симеонов - дирижира пред една развалина, дирижира развалянето и разрушаването на "Изгрева". Антов и Симеон - двамата стоят, а Учителят се е изправил до тях, гледа ги иронично и пита: "Е, никой ли не ви слуша? " По този начин на сън ми се показа, че ако той ръководеше, Братството щеше да стане една развалина. Показа ми се също - ако те двамата бяха ръководители, нищо нямаше да остане от Братството. И този сън се сбъдна.
След като беше унищожено Братството, беше
иззет
салонът, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите.
Същото направи и Симеон. При него също започнаха да се събират някои стари приятели, но постепенно се махнаха оттам. Запитах веднъж Жечо Панайотов, който бе подсъдим заедно с Борис Николов и който пролежа също толкова години, както и Борис. Питам го: "Е, как е при Симеонов? " А той ми отговаря, че много лошо четял, че не се четяло с израз и с чувство и като слушал - нищо не получавал от беседите, както бил свикнал при Учителя.
към текста >>
12.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на
лозето
на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година.
Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване му благодарих и казах: "Брат Георге, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка". Разделихме се. Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя.
Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на
лозето
на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година.
А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя.
към текста >>
13.
3_17 Истинското подвизаване
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Нали си чувал, че
лозето
не ще молитва, а иска мотика?
Кажи му само каква молитва съм ти дал". "Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". "По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй, без работа, кой ще те храни?
Нали си чувал, че
лозето
не ще молитва, а иска мотика?
Аз ти дадох и молитва, и мотика". Брат Васил стана и си излезе. Върнал се в Айтос, отишъл и разказал всичко на брат Куртев: как Учителят не го разбрал и как, вместо да му даде метод за подвизаване, му дал превод на "Отче Наш" на езика на мотиката. А къде е по-горен човек от мотиката? И къде е по-горен човекът от молитвата?
към текста >>
14.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но ако вие уловите този миг и уловите част от това време, когато Духът се е влял в тези песни и ако чрез тези ноти успеете да влезнете в Духа на песните на Учителя, то ще изживеете същото като мен, ще
влезете
в живото Слово и тогава ще бъдете ведно с Духа на песните.
Така времето изтече, остана една черупка и сега тя е на брега на морето. Който се интересува от черупка и може да чете - да чете и проумява. Та сега, като седна на пианото да свиря, винаги се стремя да влезна в онази епоха и в онова време и да уловя мига на Духа, който се е излял в музиката, която беше записана чрез нотни знаци. Та за вас тези ноти са черупки от миди, изхвърляни на брега от морето, но за мен са живи Слова и образи от Духа на Словото на Учителя и на Бога. Това е разликата между мен и между вас.
Но ако вие уловите този миг и уловите част от това време, когато Духът се е влял в тези песни и ако чрез тези ноти успеете да влезнете в Духа на песните на Учителя, то ще изживеете същото като мен, ще
влезете
в живото Слово и тогава ще бъдете ведно с Духа на песните.
Това състояние, което ще изпитате, трябва да знаете, че се обозначава като съзвучие на човешките души, направили общение с Бога. Има два начина да направите общение с Великия Учител - или чрез Духа на песните Му, или чрез Духа на Словото Му. И двата начина водят до общение с Бога. А това понякога е цел не за един живот, а за цялата вечност, в момента, когато човешката душа се е отделила от Бога и като лъч Божествен е дошла на земята, и се е въплътила в тяло от плът и кръв. Ние бяхме человеци, слезли на земята, дошли в Школата на Учителя, за да изпълнят Волята на Бога.
към текста >>
А първият плод се принася пред
нозете
на Великия Учител с Любов.
И двата начина водят до общение с Бога. А това понякога е цел не за един живот, а за цялата вечност, в момента, когато човешката душа се е отделила от Бога и като лъч Божествен е дошла на земята, и се е въплътила в тяло от плът и кръв. Ние бяхме человеци, слезли на земята, дошли в Школата на Учителя, за да изпълнят Волята на Бога. Едни успяха, други не успяха. Всеки се познава по плодовете на своя труд.
А първият плод се принася пред
нозете
на Великия Учител с Любов.
Това е отплатата на ученика.
към текста >>
15.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бяхме като малки прашинки - живи крачещи човеци, които имаха необикновената привилегия ла бъдат при
нозете
на Всемировия Учител.
Гледам ги със собствените си очи, слушам ги с вътрешните си уши и разбирам, че те не пеят, а че други същества пеят чрез тях. Но признавам, че не виждам други, освен физическите им тела, образи и лица. Наблюдавам и виждам, че учениците от духовната Школа на Учителя бяха влезнали в тях и тези ученици от тази духовна Школа, невидима за нас - за нашите очи, пееха за Учителя чрез тях. Това отначало не бе ми много ясно, но по-късно го проумях, след като и аз имах някои опитности с онази вътрешна Школа на Учителя, с онази духовна Школа на Христа, която не бе на физическото поле. Тогава разбрахме, а по-късно се убедихме, когато имахме опитности с тази вътрешна Школа на Христа и на Учителя, че ние сме една мъничка проекция на големия живот, че сме една малка точица и рязка от онзи Всемирен живот, който обхващаше цялото Битие.
Бяхме като малки прашинки - живи крачещи човеци, които имаха необикновената привилегия ла бъдат при
нозете
на Всемировия Учител.
Тази привилегия не я осъзнавахме отначало. С годините започнахме да я осъзнаваме, да я преосмисляме, да я оживяваме в нас и тези опитности станаха "жив живот", част от живота на Школата на Бялото Братство и част от проявлението на Всемировия Учител на земята. След като видяха всичко това моите очи, след като чуха всичко това моите вътрешни уши и след като съзерцавах дълго време върху тези възторжени песни, накрая реших, че трябва да споделя това с Учителя. По едно време песните секнаха. Работата беше свършена за този ден и сестрите леко се надигнаха, започнаха да шетат и да прибират нещата.
към текста >>
16.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За доказателство представях към всяка една песен оригинала,
взет
като лист от папката или от тетрадката.
При приемането на песните, много от тях се коригираха от самата комисия. Как ставаше това ли? Много просто. Разглеждаше се всяка песен. Аз казвах къде е различието на песента в "синята книжка" - изданието на Кирил Икономов - като наблягах на това и доказвах къде е различието: дали в мелодията или в текста.
За доказателство представях към всяка една песен оригинала,
взет
като лист от папката или от тетрадката.
Забележете, че вече никой не възразяваше срещу оригинала, сверяваха песните на Кирил с оригинала и след като изслушваха от мен обяснението, обръщаха се към Кирил и той отстъпваше. Да, той отстъпваше, нямаше какво да прави. Не можеше да упорствува срещу оригинала, макар че в комисията влизаха негови верни приятели. Но когато дойде време да се определят дали да застанат зад Словото на Учителя и зад оригинала - те не поискаха да правят хатър на никого, макар индивидуално всеки един от тях да симпатизираше на Кирил повече, отколкото на мен и всеки един от тях да искаше вътрешно в себе си да ни бъдат разменени местата. Аз да се защитавам със синята песнарка, за да ме сразят окончателно, а Кирил да защитава оригинала, за да го възвеличават.
към текста >>
17.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Песнарката с песните на Учителя се отпечата през 1949 година.Луксозната хартия, която бе откупена с наши собствени пари, тайно посред нощ бе закарана в печатницата, защото няколко пъти с милиция тази хартия бе търсена на "Изгрева", за да бъде конфискувана и
иззета
, за да ни се попречи за издаването на песнарката.
Накрая аз продадох едно много хубаво немско радио "Блаупункт", а Борис Николов продаде една много хубава своя флейта, прибавихме и други пари, за да финансираме издаването на песнарката. Главна заслуга за това имаше Неделчо Попов. Неделчо Попов беше технически оценител в държавна печатница. Ние работехме с него - с негова помощ бе излязла книгата "Учителят", както и "Учителят. Разговори при Седемте рилски езера".
Песнарката с песните на Учителя се отпечата през 1949 година.Луксозната хартия, която бе откупена с наши собствени пари, тайно посред нощ бе закарана в печатницата, защото няколко пъти с милиция тази хартия бе търсена на "Изгрева", за да бъде конфискувана и
иззета
, за да ни се попречи за издаването на песнарката.
Но случи се така, че бе прибрана на един таван, отдолу имаше една стълба и когато решиха да се качват по нея, за да търсят хартията, стълбата се счупи и онзи падна на земята. Тогава решиха, че по тая стълба, която не може да издържи и един човек, едва ли ще може да се качи човек с пакети и то с тежка хартия. Така те се отказаха да проверяват на този таван и хартията бе запазена. През това време сестрата вътре в малката стаичка е била непрекъснато в молитва към Учителя. Неделчо Попов предаде да се печата в печатница, където се печатаха военните карти - това беше картографски институт.
към текста >>
18.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на
лозето
- там, където бе съборът.
В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут. Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов. Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие.
В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на
лозето
- там, където бе съборът.
Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр.
към текста >>
Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглен и уши, отколкото вие да
влезете
в школата, докато не издържите изпита си.
Отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва на половината са го издържали. И аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй.
Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглен и уши, отколкото вие да
влезете
в школата, докато не издържите изпита си.
Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света.
към текста >>
Аз бях на събора в Търново, във вилата на
лозето
- помагах за нейното разтребване и почистване.
В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън.
Аз бях на събора в Търново, във вилата на
лозето
- помагах за нейното разтребване и почистване.
Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието.
към текста >>
19.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред
нозете
на Христа.
Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал. След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят. Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека. Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?
" Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред
нозете
на Христа.
През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно.
към текста >>
" След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при
нозете
на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче?
" След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при
нозете
на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа. И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков.
към текста >>
Бяхме отново тук, пред
нозете
на Всемировия Учител, пред
нозете
на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?
И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
Бяхме отново тук, пред
нозете
на Всемировия Учител, пред
нозете
на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?
" С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа. И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков. Минаха години, Учителят си замина.
към текста >>
И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при
нозете
на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа.
И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при
нозете
на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков. Минаха години, Учителят си замина. Минаха още години. Думите на Учителя се сбъднаха. Едни напуснаха "Изгрева", други се съблазниха в света и останаха там.
към текста >>
20.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А вие, следващото поколение,
пазете
се от невежеството и простотията, защото то е голяма сила и помита всичко пред себе си.
И знам какво да говоря." Нашите приятели - подсъдими, свидетели и зрители от съдебната зала, се смееха самодоволно, пъчеха се и се тупаха геройски по гърдите. Аз се срамувах и плачех. Всичко бях изстрадала, защото знаех откъде започна отклонението в Школата. Това отклонение ни доведе на този процес. И след процеса ни отведе по-нататък - в безизходица за нашето поколение.
А вие, следващото поколение,
пазете
се от невежеството и простотията, защото то е голяма сила и помита всичко пред себе си.
За тях няма закон и няма правила! Особено когато управляват! В човешкия организъм има строго специализирани системи и органи. За това е говорил апостол Павел. Ако си глава, ще бъдеш глава - ще мислиш и ще вземаш решения.
към текста >>
21.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На процеса се повдигна въпрос, че е незаконно
взет
и че искаме салона, за да провеждаме и да четем беседите от Словото на Учителя.
Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата. Преди да си замине, беше ни казал: "Не се обличайте в други форми, освен в тези, който съм ви дал." Ние спазвахме това. Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат. Взеха ни имотите, отнеха ни салона, а през време на процеса срещу Братството го запечатаха.
На процеса се повдигна въпрос, че е незаконно
взет
и че искаме салона, за да провеждаме и да четем беседите от Словото на Учителя.
Какво бе учудването ни, когато прокурорът Руменов, който ни обвиняваше, изведнъж ни каза: "Аз имам лична кореспонденция с господин Петър Дънов. И от него знам лично как стоят нещата и как ще бъдат. В бъдеще салон за вас ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието. Ние замряхме и изтръпнахме. Спомнихме си опитността на Тодор Стоименов с Учителя, когато Учителят му показвал небето - че това е храмът Господен, че слънцето е олтарът и че Словото на Бога протича като Сила и Живот и оживява и разцъфтява цялата Природа.
към текста >>
22.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той се опита да разгледа и да докаже, че Учението на Учителя е
взето
от теософията и от йогите.
Запомнете това добре. През 1924 година един приятел издаде една книжка "Дъновизмът. Окултизмът. Теософията". Искаше да защити Учението на Учителя. Как ще го защити, когато не знаеше какво представлява.
Той се опита да разгледа и да докаже, че Учението на Учителя е
взето
от теософията и от йогите.
За доказателство разгледа четирите главни клона на Йогата и направи сравнение със Словото на Учителя. И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него. Да, но това не е така. Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от теософията, излиза от философията на йогите. А това е една голяма лъжа.
към текста >>
Само в Неговото име ще работите и ще
излезете
от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр.
Той изисква и абсолютна Светлина и абсолютна Свобода в душите ви. Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото и положение да си, ще кажеш: "Заради Него! ". Туй е правило. Сега ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот.
Само в Неговото име ще работите и ще
излезете
от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр.
322-323) Това е истината за философията на йогите и Учението на Учителя. Затова ще завърша с цитат от същата книга, стр. 299: "А щом дойдем да кажем истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големият приятел на човека в света, това е Истината." Аз бях длъжна да кажа истината, а вие сте длъжни да се определите.
към текста >>
23.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При
нозете
на Учителя".
Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос. Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада? А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка.
В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При
нозете
на Учителя".
Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят, а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия. Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се събираха в гр. Омен - Холандия.
към текста >>
Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при
нозете
на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка.
Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България." Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани и огорчени от неговото изказване.
Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при
нозете
на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка.
На третия ден се разпуска конгресът и всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете, на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом. Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата мозайкаджийска бригада.
към текста >>
Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при
нозете
на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България.
След като дойде в България трябваше да го отпечата в многобройните си издания, за да каже истината. Значи Кришнамурти се определи за истината и призна, че Всемировият Учител е в България. Но забележете, че нито един теософ в Европа и в България, начело със Софрони Ников, не призна това и не го обяви, като изключим изказването на Софрони Ников тайно на ухо на брат Георги Куртев. Но истината така не се казва, за истината човек се бори и когато се добере до нея, той живее за нея. Какво стана по-нататък със Софрони Ников?
Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при
нозете
на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България.
След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си. Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие? Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа. Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература.
към текста >>
24.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред
нозете
на Учителя.
Аз знаех как да ги хващам. Посягах с ръка и като замахвах към главата им, те политаха напред и се хващаха в шепата ми. И аз с голямо нетърпение след това им откъсвах главата. Така излових и убих десет-дванадесет мухи. Това не бяха малко мухи, които се опитваха да Го жилят и да смучат кръвта Му.
Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред
нозете
на Учителя.
Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му. После два пъти Му четох пасажи от някои книги. Той ме слушаше внимателно и си даваше мнението. Беше започнал да говори по-малко, заваляше говора и фъфлеше. Още не можеше да си движи добре ръката и крака.
към текста >>
25.
3_66 Ясновидци и светци
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А те бяха заели вилата на
лозето
- там, където ставаха съборите.
Дотук всичко беше хубаво. Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа. Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев. Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали.
А те бяха заели вилата на
лозето
- там, където ставаха съборите.
Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание. А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методий не признавам.
към текста >>
Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на
лозето
, предоставяха им средства и препитание.
Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев. Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези.
Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на
лозето
, предоставяха им средства и препитание.
А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методий не признавам. Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях.
към текста >>
26.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ние стояхме и наблюдавахме какво ще каже Учителят за тези
експозета
на Михаил Иванов и за неговата дейност.
Той не четеше беседите на Учителя, а започна да взима някоя Негова идея и да си я развива както си иска и в каквато посока си иска. Той зае мястото не на проповедник, а на ръководител и Учител на Бялото Братство. Да, точно така беше. Започнаха да се печатат неговите лекции, които изнасяше на френски език. Разбира се, че те бяха изпратени в България и бяха донесени от неговите приятелки, с които той поддържаше връзка, да се покажат пред Учителя.
Ние стояхме и наблюдавахме какво ще каже Учителят за тези
експозета
на Михаил Иванов и за неговата дейност.
Бяхме няколко човека. Брошурите бяха сложени върху масата Му. До този момент мненията на някои от Школата бяха противоречиви. Защо ли? Ние помнехме 1922 година и цялата тяхна история.
към текста >>
Учителят погледна нас, погледна
експозетата
на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата.
Ние помнехме всичките им цели и знаехме, че Сам Учителят разреши на Михаил Иванов да замине за франция. Знаехме за дейността му. Но сега какво ще каже Учителят за него? Издържал ли си е изпита? Ние чакахме да чуем това лично от Учителя.
Учителят погледна нас, погледна
експозетата
на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата.
Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му.
към текста >>
Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите
експозета
, но и дейността му.
Но сега какво ще каже Учителят за него? Издържал ли си е изпита? Ние чакахме да чуем това лично от Учителя. Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата. Урокът бе даден.
Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите
експозета
, но и дейността му.
Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му. Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си. И винаги в такива случаи имаше и такива свидетели, които не одобряваха дейността на Михаил и които го познаваха много добре.
към текста >>
Но се намериха сестри, които Му занесоха нови
експозета
и ги оставиха на масата Му.
Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата. Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме.
Но се намериха сестри, които Му занесоха нови
експозета
и ги оставиха на масата Му.
Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си. И винаги в такива случаи имаше и такива свидетели, които не одобряваха дейността на Михаил и които го познаваха много добре. Това бе втората група от приятели, които разбраха по-категорично мнението на Учителя за лекциите на Михаил и за дейността му. И трябваше дотук да се спре с това. Но кой да слуша?
към текста >>
Отново Му занасят от тези
експозета
- от следващите броеве.
Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си. И винаги в такива случаи имаше и такива свидетели, които не одобряваха дейността на Михаил и които го познаваха много добре. Това бе втората група от приятели, които разбраха по-категорично мнението на Учителя за лекциите на Михаил и за дейността му. И трябваше дотук да се спре с това. Но кой да слуша?
Отново Му занасят от тези
експозета
- от следващите броеве.
Учителят ги захвърля на пода до стената и се обръща към една от сестрите, която се грижеше да почиства стаята Му, с думите: "Махнете този боклук от тук! " "Ама, Учителю,това са експозетата на Михаил от Франция! " "Рекох, махнете тези трици и този боклук оттук! " Сестрата - стресната, но няма какво да направи друго, освен да ги изнесе навън. Имаше и други истории с тези експозета, което е срамно да го повтаряме, защото другите не ни вярваха и всеки сам искаше да чуе от Учителя мнението Му за дейността на Михаил.
към текста >>
" "Ама, Учителю,това са
експозетата
на Михаил от Франция!
Това бе втората група от приятели, които разбраха по-категорично мнението на Учителя за лекциите на Михаил и за дейността му. И трябваше дотук да се спре с това. Но кой да слуша? Отново Му занасят от тези експозета - от следващите броеве. Учителят ги захвърля на пода до стената и се обръща към една от сестрите, която се грижеше да почиства стаята Му, с думите: "Махнете този боклук от тук!
" "Ама, Учителю,това са
експозетата
на Михаил от Франция!
" "Рекох, махнете тези трици и този боклук оттук! " Сестрата - стресната, но няма какво да направи друго, освен да ги изнесе навън. Имаше и други истории с тези експозета, което е срамно да го повтаряме, защото другите не ни вярваха и всеки сам искаше да чуе от Учителя мнението Му за дейността на Михаил. Те го получиха, но мълчаха, защото не им изнасяше. И то особено в онзи ¡момент, когато се дойде до фаталната развръзка.
към текста >>
Имаше и други истории с тези
експозета
, което е срамно да го повтаряме, защото другите не ни вярваха и всеки сам искаше да чуе от Учителя мнението Му за дейността на Михаил.
Отново Му занасят от тези експозета - от следващите броеве. Учителят ги захвърля на пода до стената и се обръща към една от сестрите, която се грижеше да почиства стаята Му, с думите: "Махнете този боклук от тук! " "Ама, Учителю,това са експозетата на Михаил от Франция! " "Рекох, махнете тези трици и този боклук оттук! " Сестрата - стресната, но няма какво да направи друго, освен да ги изнесе навън.
Имаше и други истории с тези
експозета
, което е срамно да го повтаряме, защото другите не ни вярваха и всеки сам искаше да чуе от Учителя мнението Му за дейността на Михаил.
Те го получиха, но мълчаха, защото не им изнасяше. И то особено в онзи ¡момент, когато се дойде до фаталната развръзка. Няколко години след като си замина Учителят, онзи хубавец Михаил се провъзгласи за Учител на Бялото Братство и тръбеше, че Духът на Учителя работи в него и чрез него. Продължи да развива дейността си и за по-голяма правдоподобност, че е Учител, се дегизира и прие образа на Учителя, Когото ние познавахме. Изпрати ни снимки в профил, анфас - така, както се снимат артистите след някоя премиера.
към текста >>
27.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава слиза по стъпалата, носейки пакета и отива в
мазето
, което представляваше приземният етаж на къщата.
Дори и онези сестри, като Теофана Савова, Мария Савова и други, които непрекъснато висяха пред вратата на Учителя по всяко време, в този момент бяха отишли някъде по своя работа. В този момент около Учителя няма никой. Той се провиква: "Има ли някой тук? " Но няма никой. Оглежда стаите - няма никой.
Тогава слиза по стъпалата, носейки пакета и отива в
мазето
, което представляваше приземният етаж на къщата.
Там намира сестра Йорданка Жекова, която нещо работи в мазето, чисти някакви продукти за храна. По това време сестра Йорданка Жекова се грижеше за приготвянето на храната на всички и всеки ден трябва да готви за двадесет-тридесет човека, които идваха на обед. Тогава обедът при хубаво време ставаше на едни сковани маси на двора и там можеха да се наредят тридесет- четиридесет човека. При лошо време обедът ставаше в една голяма стая, която се намираше срещу стаята на Учителя. Учителят се обръща към Йорданка и казва: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." Йорданка казва: "Идвам, Учителю" - но продължава да почиства продуктите за храна, понеже смята, че Учителят няма да й избегне, защото Го чува как се качва по стъпалата за Своята стая.
към текста >>
Там намира сестра Йорданка Жекова, която нещо работи в
мазето
, чисти някакви продукти за храна.
В този момент около Учителя няма никой. Той се провиква: "Има ли някой тук? " Но няма никой. Оглежда стаите - няма никой. Тогава слиза по стъпалата, носейки пакета и отива в мазето, което представляваше приземният етаж на къщата.
Там намира сестра Йорданка Жекова, която нещо работи в
мазето
, чисти някакви продукти за храна.
По това време сестра Йорданка Жекова се грижеше за приготвянето на храната на всички и всеки ден трябва да готви за двадесет-тридесет човека, които идваха на обед. Тогава обедът при хубаво време ставаше на едни сковани маси на двора и там можеха да се наредят тридесет- четиридесет човека. При лошо време обедът ставаше в една голяма стая, която се намираше срещу стаята на Учителя. Учителят се обръща към Йорданка и казва: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." Йорданка казва: "Идвам, Учителю" - но продължава да почиства продуктите за храна, понеже смята, че Учителят няма да й избегне, защото Го чува как се качва по стъпалата за Своята стая. Йорданка продължава да чисти продуктите - за нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед.
към текста >>
Ако искате да
влезете
в Царството Божие, ще следвате този път.
Ще приведа някои мисли от споменатото томче "Начало на мъдростта", стр. 214: "Мнозина от вас казват: ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувствуваме, както разбираме. Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствувате и ще постъпвате като мене. Защо? Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие.
Ако искате да
влезете
в Царството Божие, ще следвате този път.
Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствувате и да постъпвате както искате. Помнете! Който не иска да изпълни Божията Воля, ще бъде вън от Царството Божие. Законът е строг и безпощаден. " (Беседа, държана на 1 юни 1932 год.) При една среща на Начо Петров с Учителя, в последните Му дни, Учителят бе казал: "Причината за моето заминаване ще намерите в беседата Ми от 1 юни 1932 година" По-късно, през 1946 година, тя бе отпечатана под заглавие "Любов, обич и почит" в томчето "Начало на мъдростта" и ще го намерите на стр. 215. В онези драматични политически събития, Учителят бе много строг и напрегнат.
към текста >>
28.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред
нозете
на Учителя.
" И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го вдига и го повежда в стаята Си. След него влиза и Боян Боев. А Руси остава отвън. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя.
Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред
нозете
на Учителя.
Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия Учител, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света. Руският народ заплати с милиони жертви - над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременният бич в ръцете на Бога. Достойно е да се отбележи, че този руски офицер, четейки страници от Словото на Учителя в село Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по Дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло на света. А там на "Изгрева", когато зърна Учителя, за миг той Го позна и разбра, че се намира пред Бога и затова извика: "Отец мой!
към текста >>
Ние бяхме при
нозете
на Великия Учител.
Защото Великият Учител бе слязъл в плът и кръв между българите. Защото Великият Учител бе Светата Троица - в Дух, в Сила и в Живот - чрез Словото на Бога. В Него бе Божият Дух - Изяви се чрез Духа на Словото Му. В Него бе Господният Дух - прояви се като Сила на Словото Му. В Него бе Христовият Дух - претвори се като Живот на Словото Му.
Ние бяхме при
нозете
на Великия Учител.
Ние бяхме с отворени очи, отпушени уши и зрящи духове, и жадни души и се пояхме от Извора на Неговото Слово. Ние трябваше да засвидетелствуваме с живота си за пребиваването на Великия Учител и Неговата Школа. Ние затова дойдохме, затова живяхме и затова описахме част от това, което беше, за да се знае от вас, человеците на петата раса. А за человеците от шестата раса оставяме Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. Тов а Слов о е на Бога.
към текста >>
29.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Това бяха сценки по идеи на Учителя,
взети
от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната.
По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде. После ще дойде другият турист, с новите разбирания. Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще благодари.
Това бяха сценки по идеи на Учителя,
взети
от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната.
Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика. Имаше моменти, които са записани в съзнанието ни като очевидци на онази епоха. Но те идват понякога спонтанно и ни връщат назад във времето на Учителя. Те се явяваха като музикална пауза в живота на ученика. Затова ние се спираме пред тях - защото те бяха част от нашия живот, те са уловени мигове от онзи миг на Вечността, когато Божественият Дух се изля чрез Всемировия Учител, дошъл между българите в Сила и Живот.
към текста >>
30.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
При обиска на 7 декември 1957 година на "Изгрева" бяха
иззети
шестстотин броя от нея.
После пък критикуваха песнопойката заради други неща - повечето от лични амбиции. Сестра Мария имаше желание да я преиздаде и да коригира допуснатите грешки, поради това че тя не можа навремето да направи корекцията на шпалтите. Тя не доживя да го направи, защото си замина през 1976 година, но беше си отбелязала на песнопойката, с която работеше всички необходими поправки. Навремето ние отпечатахме 4 000 екземпляра от песнопойката. А това не беше малко.
При обиска на 7 декември 1957 година на "Изгрева" бяха
иззети
шестстотин броя от нея.
Тогава от "Изгрева", от нашите складове, беше иззета цялата литература - беседи на Учителя. Бяха натоварени деветнадесет камиона с книги, които бяха закарани за претопяване - от тях направиха хартиена каша, от която си направиха хартия да си печатат разни неща. Унищожиха беседите, които ние бяхме напечатали, за това ще отговарят пред Бога. Не само това - с този акт, според окултните духовни закони на Школата, те поеха задължение пред Бога държавата да отпечата Словото на Учителя. Не стори ли това, тази власт и тази държава, и този народ не го очаква нищо добро.
към текста >>
Тогава от "Изгрева", от нашите складове, беше
иззета
цялата литература - беседи на Учителя.
Сестра Мария имаше желание да я преиздаде и да коригира допуснатите грешки, поради това че тя не можа навремето да направи корекцията на шпалтите. Тя не доживя да го направи, защото си замина през 1976 година, но беше си отбелязала на песнопойката, с която работеше всички необходими поправки. Навремето ние отпечатахме 4 000 екземпляра от песнопойката. А това не беше малко. При обиска на 7 декември 1957 година на "Изгрева" бяха иззети шестстотин броя от нея.
Тогава от "Изгрева", от нашите складове, беше
иззета
цялата литература - беседи на Учителя.
Бяха натоварени деветнадесет камиона с книги, които бяха закарани за претопяване - от тях направиха хартиена каша, от която си направиха хартия да си печатат разни неща. Унищожиха беседите, които ние бяхме напечатали, за това ще отговарят пред Бога. Не само това - с този акт, според окултните духовни закони на Школата, те поеха задължение пред Бога държавата да отпечата Словото на Учителя. Не стори ли това, тази власт и тази държава, и този народ не го очаква нищо добро. Вие ще проверите това в следващите години чрез поколенията българи, които ще дойдат след нас.
към текста >>
31.
5_02 Теориятя на музиката и Учителят
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Защото сме човеци пред лицето на Учителя, пред
нозете
на Великия Учител и пред лицето на Бога.
" Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, гръм ще падне - Кирил Икономов ще го порази гръм и светкавици ще го изгорят, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух като Слава, Виделина и Светлина и проявлението им чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той не казва нищо, Той е дошъл по закона на Свободата - тя е в Него и извън Него. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни нему, макар че сме в Школата на Учителя. Защо ли?
Защото сме човеци пред лицето на Учителя, пред
нозете
на Великия Учител и пред лицето на Бога.
Затова аз се обръщам към Кирил и го гоня: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Мария Тодорова трепереше всичко, което беше дал Учителят, да се запази в своята същност. Като орлица бдеше. Минахме през големи борби за запазване на чистотата на песните на Учителя.
към текста >>
32.
5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
За да
влезете
в този Път имате всичко: Паневритмията, песните на Учителя, Словото на Учителя и Пентаграма като емблема на вашия Път.
С песните и музиката на Паневритмията, чрез слънчевите лъчи, които ги носят, с които те пристигат, ние на земята я играем като танци на слънцето. Ние пеем песните на Паневритмията като песни на слънцето. Чрез песните и танците на Паневритмията ние слизаме от слънцето и създаваме Школата на Бялото Братство на земята. Това е Паневритмията за нас. А Пентаграмът, който Учителят ни даде, е емблема на Пътя на ученика.
За да
влезете
в този Път имате всичко: Паневритмията, песните на Учителя, Словото на Учителя и Пентаграма като емблема на вашия Път.
Затова учете, работете и прилагайте Словото на Учителя!
към текста >>
33.
5_18 Краят на войната е близо
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща
нозете
Му и ги целува.
Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш.
Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща
нозете
Му и ги целува.
После става и си тръгва. Излиза през вратника и се загубва по своя път в града. Ние останахме и бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя - те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в песента "Мирът иде! ". С нея Учителят спря войната, защото Силите Господни слязоха от Небесата, за да въдворят мир между человеците.
към текста >>
34.
5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Салонът бе построен в неговото място, но тъй като ние нямахме никакъв документ, и той беше
иззет
.
Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него. Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш салон. Но тук стана нещо, което бе една невероятна загадка. Иван Радославов се свърза с един предприемач на къщи, онзи го примами, подлъга го и той ипотекира своята къща и мястото. След това, този предприемач фалира и за да се платят дълговете му, банката сложи ръка върху къщата и мястото на Иван Радославов и му ги отне.
Салонът бе построен в неговото място, но тъй като ние нямахме никакъв документ, и той беше
иззет
.
Бяхме принудени да се изтеглим разочаровани от "Оборище" 14 и да се прехвърлим на "Изгрева"през 1927 година, когато бе построен салонът там. Учителят бе предвидил всичко - както непослушанието на Радославов, така и мошеническите похвати на предприемача. Бяхме огорчени всички. А какво стана със салона? След като ни го отнеха, той бе преграден на три стаи.
към текста >>
Салонът на "Оборище" бе
иззет
по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя.
Това съответствуваше на онази стая с месарницата от "Оборище" 14. До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден. Пред салона на "Изгрева" един книжар бе сложил маса, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха. Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14.
Салонът на "Оборище" бе
иззет
по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя.
Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан. Накрая бе разрушен. На мястото на "Изгрева" бяха построени легации на комунистическа Русия. Смятам, че всички сравнения пасват едно с друго и могат да се направят изводите, че това са методи на Черната ложа, която намери свои служители както в Братството, така и извън него и изпълни своя план за унищожение на "Изгрева". Какво ще стане сега с тези духове?
към текста >>
Салонът на "Изгрева" също бе
иззет
от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан.
До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден. Пред салона на "Изгрева" един книжар бе сложил маса, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха. Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14. Салонът на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя.
Салонът на "Изгрева" също бе
иззет
от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан.
Накрая бе разрушен. На мястото на "Изгрева" бяха построени легации на комунистическа Русия. Смятам, че всички сравнения пасват едно с друго и могат да се направят изводите, че това са методи на Черната ложа, която намери свои служители както в Братството, така и извън него и изпълни своя план за унищожение на "Изгрева". Какво ще стане сега с тези духове? Навремето Христос ги изпрати в свинете и те се удавиха в морето.
към текста >>
35.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
И така, на това място,
взето
под наем, ние си направихме бараката.
Приятелите идваха от провинцията, идваха на "Изгрева" и отсядаха в тази голяма палатка. После започнахме да строим бараки. Тогава нямахме пари да си купим място. Бяхме бедни студенти. Наехме мястото, за да си построим барака.
И така, на това място,
взето
под наем, ние си направихме бараката.
Селянинът беше добър човек и ни каза: "Вземете го под наем, щом нямате пари, а после, като спечелите пари, тогава ще видим." Беше нива от три декара. В първото съдружие се включихме: аз, Борис, Димитрий, Никола Нанков и Георги Радев. Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена. Отвътре бе облепена с хартията от чувалите за цимент, за да не ни духа. Първите години нямахме пари за дърва.
към текста >>
36.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
До 25 октомври 1912 година е
превзет
Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас.
Но Фердинанд проигра всичко. Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата.
До 25 октомври 1912 година е
превзет
Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас.
От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции. На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир. Турция иска мир.
към текста >>
От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са
превзети
турските позиции.
Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата. До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас.
От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са
превзети
турските позиции.
Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции. На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир. Турция иска мир. Фердинанд укрива предложението.
към текста >>
37.
5_42 Британската империя и германския парен котел
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в София при
нозете
на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен.
" Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана. Британската империя се разруши. Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати. Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя.
Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в София при
нозете
на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен.
"Изгревът" бе Домът Господен. Ние знаехме това, ние проверихме тридесет години след това думите на Учителя и видяхме как светът се промени. Пред мен още стои като жив символ онази Библия, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе библията по целия свят. Тя не изпълни ролята си да разнася библиите по света, а разнесе силата на своето оръжие, предизвика Силите Господни и те предопределиха съдбата й.
към текста >>
38.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тук в България при
нозете
на Всемировия Учител беше дошло най-голямото зло на Европа.
Нашите бащи, които бяха воювали през войните от 1912-1918 година и бяха преживели две национални катастрофи заради Кобургите, гласуваха за република. Бащите ни бяха воювали, гладували, умирали за една идея, за обединението на този народ, а Кобургите провалиха всичко. Ние, синовете на този народ, преживяхме царуването на цар Борис III и също гласувахме за република. Всички въздъхнаха, че се отърваха от династията на Кобургите. Царското семейство с престолонаследника бяха изпроводени вън от България.
Тук в България при
нозете
на Всемировия Учител беше дошло най-голямото зло на Европа.
Тук бе и най-голямото добро, идващо чрез Бялото Братство . Учителя т казва : "Злото и доброто са в едно дърво. Това са две противоположни течения в природата. Злото е в корените на дървото, а доброто е в неговите клони. Злото отива към центъра на земята, а доброто отива към слънцето.
към текста >>
При експлозията на една от бомбите, през малкото прозорче на
мазето
преминава шрапнел и я убива на място.
За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов. Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и храни с лъжица. Нейният път премина през невероятни страдания. Другата близначка, красавицата Вяра, която също не предаваше там каквото трябва да предаде, като писма за царя от "Изгрева", трябваше да научи също един урок. През време на английските бомбардировки над София, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите.
При експлозията на една от бомбите, през малкото прозорче на
мазето
преминава шрапнел и я убива на място.
По-късно Любомир Лулчев стана съветник на царя, но той си провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил. Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава : "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да му се казва.
към текста >>
Оказа се, че Лулчев е имал два дневника - единият бе
иззет
от милицията от неговата барака, а другият бе потънал в вдън земя.
Защото това бяха разговори с Учителя, записани от него. С Лулчев аз не съм имал никакви отношения, както и вземане-даване по времето на Учителя. По-късно не минаваше година във вестниците и в различни списания да не се атакува Братството и то заради Лулчев. Поставяха ни на една плоскост с него и гонеха Братството заради него. Години след това започнаха да публикуват части от неговия дневник.
Оказа се, че Лулчев е имал два дневника - единият бе
иззет
от милицията от неговата барака, а другият бе потънал в вдън земя.
Аз намерих и предадох за съхранение на Невена Неделчева вероятно втория дневник. Към личността на Лулчев аз нямам отношение, защото знам какви бели докара на Братството - гонеха ни и преди и сега ни гонят, и в бъдеще ще ни гонят заради него. Но не бива да се отхвърлят записаните разговори с Учителя, защото те се отнасят за някои политически събития в света от онова време. След време този народ трябва да види кой е бил Великият Учител, да види и да узнае имената и лицата на онези, които не изпълняваха съветите Му и работеха срещу Бялото Братство и срещу българския народ. Защото Бялото Братство бе дошло в България заради идването на Всемировия Учител, Който трябваше да предаде Словото на Бога.
към текста >>
Те дойдоха в България, за да я разрешат и смекчат при
нозете
на Великия Учител.
И този народ трябваше да го поеме и да се въздигне с него, като го приложи в живота си. Затова трябва да знаете имената на тези, които съдействуваха, както и на тези, които пречеха за това. Трябва да знаете също и за силите, които противодействуваха и за онези проводници от личности, които чрез делата си провеждаха разрушителните сили сред този народ. Учителят не обичаше Кобургите. Беше казал: "Кобургите имат тежка европейска карма.
Те дойдоха в България, за да я разрешат и смекчат при
нозете
на Великия Учител.
Но поради неизпълнение на думите на Великия Учител, тяхната карма не само, че не се смекчи, а се задълбочи и те ще плащат за това! " Това са думи на Учителя, които изнасяме и които българският народ трябва да знае, защото сега България е република. И ако някой български политик и умник реши да докарва отново тук наследниците на Кобургите за царе, то трябва да знае, че тяхната карма е жестока и предварително определена. Тя е предопределена поради непослушанието към Великия Учител, което доведе до драматични развръзки в историята на този народ. Техните деяния бяха насочени срещу Бялото Братство и срещу бъдещето на този народ.
към текста >>
39.
5_47 Окултна литература на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той остава потресен от окултното знание, съкрушен събира всичката окултна литература, опакова я в сандъци и я оставя в
мазето
си.
Това е от брат Борис, а другото е от вас. Друг пример: Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература. Той изучаваше астрология и направи хороскоп на сина си, който му е единствено дете и е на десет години. Прави го и вижда, че има един фатален аспект и му е определено да си замине по хороскоп. Детето си заминава в определеното от астрологичния аспект време.
Той остава потресен от окултното знание, съкрушен събира всичката окултна литература, опакова я в сандъци и я оставя в
мазето
си.
След кратко време и той умира. Жена му иска да се освободи от литературата и я продава. Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при Учителя и Му предлагат да я купят. Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят.
към текста >>
40.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Та утре те ще решат да се коригират, ще решат да ви дадат някой техен партиен клуб, за да
влезете
в него и да провеждате своите събрания там.
Аз също вярвам в това. Но как ще стане това аз не знам. Те са свободни да се коригират към нас. Но между нас и тях е направена ограда лично от Учителя, в която няма аралък. Защо ли?
Та утре те ще решат да се коригират, ще решат да ви дадат някой техен партиен клуб, за да
влезете
в него и да провеждате своите събрания там.
Ще ви определят един-два дни в седмицата да се събирате и ще ви определят да плащате наем. Така направиха и с нас. Взеха ни салона на "Изгрева" и ни накараха да си плащаме наем за него. После в този клуб ще бъдат окачени плакати, лозунги, портрети на техните партийни вождове. Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този салон, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми.
към текста >>
41.
5_50 Отклонението
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Това бяха
експозета
на онова, което е говорил пред французите на френски език.
Но трябва да се отбележи, че те вършеха много добре работата на мястото, където бяха поставени от онези сили, който противодействуваха на Учителя. След време ще четете мнението на Учителя, ще се запознаете с писмата Му и нещата ще ви бъдат ясни. Но сега ще ви разкажа нещо от времето на Учителя. Михаил Иванов бе заминал за Парижкото изложение през 1937 година и остана там. Създаде група, създаде общество и започна да издава окултна литература от свое име като автор.
Това бяха
експозета
на онова, което е говорил пред французите на френски език.
Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали с това, че не е случаен човек. Че не беше случаен - ние знаехме това много добре от опит. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя вземат получените книжки на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това. Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването.
към текста >>
Тези
експозета
бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали с това, че не е случаен човек.
След време ще четете мнението на Учителя, ще се запознаете с писмата Му и нещата ще ви бъдат ясни. Но сега ще ви разкажа нещо от времето на Учителя. Михаил Иванов бе заминал за Парижкото изложение през 1937 година и остана там. Създаде група, създаде общество и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език.
Тези
експозета
бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали с това, че не е случаен човек.
Че не беше случаен - ние знаехме това много добре от опит. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя вземат получените книжки на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това. Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук".
към текста >>
42.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Други се бяха заселили на различни места в освободени и
взети
под наем от местните селяни стаи.
В третата стая живееше семейството на Темелко. В зимника бе складирана храната. През лятото се готвеше навън. Тук имаше голямо множество от хора. Идваха от София, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно.
Други се бяха заселили на различни места в освободени и
взети
под наем от местните селяни стаи.
Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в София. Освен това, времената бяха усилни, историческите събития се движеха бързо и всички бяхме напрегнати от неизвестността за утрешния ден. Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила. Отдавна германците бяха отхвърлени от Москва. Сталинград бе гробница за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си.
към текста >>
43.
5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тогава разбрахме, че друг говори чрез него, за да се застъпи за символите от скинията на евреите, които бяха донесени и оставени при
нозете
на Всемировия Учител.
" Аз не мога да крада, а вие, ако ги задържите, значи крадете и сте престъпили и газите тези десет заповеди и сте противни на Йехова, на Саваот, на Бога, което е едно и също. Бог поругаем не бива. Амин! " Евреите стояха като гръмнати. Те плачеха на глас от тази проповед на Боян Боев и неговото застъпничество. След малко и Боян заплака.
Тогава разбрахме, че друг говори чрез него, за да се застъпи за символите от скинията на евреите, които бяха донесени и оставени при
нозете
на Всемировия Учител.
Това бе най-чудното явление, което ни се случи след заминаването Му и което засвидетелствуваме в Дух и Истина! Диамантите с епруветката бяха предадени на еврейската делегация. Те се поклониха и си тръгнаха. На сбогуване ни казаха, че когато имаме нужда от нещо и ако е в тяхна власт да сторят това, винаги могат да направят услуга на Братството в името на онзи Бог, който запази и спаси техните символи и скрижали от скинията на Мойсея в София. Ние се разделихме и нашите пътища се разделиха.
към текста >>
44.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Книгоиздателство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и
иззето
от комунистите.
На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Но понеже той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната от Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща.
Книгоиздателство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и
иззето
от комунистите.
А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че развръзките бяха много драматични и поучителни. Сава Калименов доживя досега - четиридесет и пет години след заминаването на Учителя. Аз също доживях. В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината.
към текста >>
45.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
И така, определените за занимание два часа бяха
взети
без прекъсване.
В първата ни среща, в първите ми определени два часа, говорих на курсантите върху теорията за ритмиката и музиката. И то ритмиката като стимул в живота. Следващият път пристъпихме към практиката. Курсантите възприемаха много лесно и с радост всичко, което им се показваше. Като свърших първия час от определените ми за този ден два часа, предложих им почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка.
И така, определените за занимание два часа бяха
взети
без прекъсване.
Работата тръгна много леко. Курсантите заявиха, че това са най- приятните им часове и споделиха също, че вечер в салона на училището ще ги играят, като пеят мелодиите. Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки от курсантите похвалите за игрите, пожелаха да присъствуват на някой час. Поканих ги и те дойдоха още на следващия ден. Заниманията започнаха, засвири оркестърът и всички започнахме да играем.
към текста >>
46.
7_06 Как Катя Грива разреши задачата си
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Аз бях поставена от Небето да бъда представител на съвременното човечество, което трябваше да излъчи своя представител пред
нозете
на Великия Учител, за да може този представител да му бъде посланик пред Всемировия Учител и пред Бога.
Ние днес не знаем каква работа се е вършила там пред салона с тяхното присъствие. Тези думи, които Учителят е казал на Теофана показват, че нашите обикновени човешки разсъждения не съвпадат с тия на Учителя. Понякога Теофана разказваше, че е стояла там само за да има човек, който да посреща посетителите, които идват при Учителя, да ги упътва, да ги насочва и да Му съобщава своевременно всичко. Тоест, да бъде връзка между външния свят, идващ от града и Школата на Учителя. А в един друг случай, тя категорично каза своето мнение: "Ще ви кажа едно откровение на Небето.
Аз бях поставена от Небето да бъда представител на съвременното човечество, което трябваше да излъчи своя представител пред
нозете
на Великия Учител, за да може този представител да му бъде посланик пред Всемировия Учител и пред Бога.
В това се състоеше моето служение в Школата - да бъда посланик на човечеството. Това е откровение за онези, които знаят Кой е Всемировият Учител, какво представлява Неговата Школа и какво значи да си ученик в тази Школа", факт - неоспорим! Катя Грива бе изпратена от Учителя да стане учителка по Пеене. При една от училищните ваканции, тя идва на "Изгрева" и казва на Учителя: "Учителю, нямам едно от томчетата на беседите. Искам да го имам".
към текста >>
47.
7_08 Благославяй, душе моя, Господа
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Тя е
взета
от 103 Псалом.
"Благославяй, душе моя, Господа" Тази песен е дадена от Учителя във Варна още през 1918 година.
Тя е
взета
от 103 Псалом.
От 1918 до 1936 година, а това са цели осемнадесет години, Той не е позволявал да се запише. Чак през 1936 година Учителят казал: "Запишете я! " И като я изсвирил, казал символично и образно така: "Е, скроихме й тесни дрешки". Преведено на днешен език, това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. И Учителят казва в беседи: "Добре е да се изпълнява широко песента!
към текста >>
48.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
"Изгревът" беше
обзет
от едно необикновено затишие.
Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха.
"Изгревът" беше
обзет
от едно необикновено затишие.
Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко.
към текста >>
49.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Коста Русев беше банкер и
зет
на Борис Малджиев от Русе.
Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме. Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и където през 1926 година бе построена приемната на Учителя. Около 1922-23 година, Той ни каза на трите стенографки - Паша, Савка и Елена - така: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете".
Коста Русев беше банкер и
зет
на Борис Малджиев от Русе.
Ние отидохме и се подписахме, но не знаехме за какво се подписваме. Тази нива беше на брат Русев. Той я беше купил преди това, но не знам по какъв повод и защо я продаде. Тя беше записана на името на трите стенографки, това го разбрахме много по-късно. На тази нива по-късно бе построен салонът.
към текста >>
Ето как онази шега ни излезе пресолена с толкова много упреци, че ние, стенографките, сме били виновни салонът да бъде
иззет
от държавата, понеже никой не го декларирал на свое име.
Тя декларира къщата си, а салонът остана висящ и държавата го взе. Аз бях гола като пушка, нямах нищо. Декларирах моя дял - една трета от салона и една трета от мястото, но държавата пак го взе. Савка си беше заминала, а майка й декларира собственото си жилище. Така че делът на Савка - една трета идеална част от салона и една трета от мястото - остана за държавата.
Ето как онази шега ни излезе пресолена с толкова много упреци, че ние, стенографките, сме били виновни салонът да бъде
иззет
от държавата, понеже никой не го декларирал на свое име.
Нещата стоят другояче и следващите поколения трябва да ги проучат, защото ще се сблъскат със същия проблем. Тогава, както и през време на цялата Школа, Братството не беше юридическа личност. А защо стана това - трябва да се проучи много добре, защото имаше хора от нашето поколение, които знаеха как стоят нещата, но не го казаха и не го написаха, защото не им изнасяше. Накрая, това хвърли в заблуда онези, които трябваше да решават проблемите на Братството и всички платиха така, както трябва по окултните закони. Знанието е сила, а незнанието е още по-голяма сила, но - разрушителна!
към текста >>
50.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
А онези, истинските стенографи на Учителя, които са седнали при
нозете
Му, са Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева.
На корицата на книгата е поставена цветна снимка от фотографа, който не е обозначен и не е искано разрешение за отпечатването от съпругата му, Надежда Кьосева. Тази снимка има история, която не се познава и не е отбелязано. Тази снимка е от Молитвения връх на Рила, а не от Мърчаево. Онези, които стоят зад Учителя, имат свои имена и са личности, взели дейно участие в братския живот. Тя е поместена, за да се види, че Борис Николов, застанал прав, стенографира на тефтерче.
А онези, истинските стенографи на Учителя, които са седнали при
нозете
Му, са Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева.
Но на снимката на корицата те са изрязани, за да не се видят, а за да остане само този, който стенографира на тефтерче. Борис Николов не е бил в Мърчаево, освен на една екскурзия с Учителя по време на събора, август 1944 година, на връх Острец, защото е бил мобилизиран. Стенографи в Мърчаево са били Елена Андреева и Савка Керемидчиева, които са стенографирали Словото на Учителя, което бе отпечатано в три последователни тома, отбелязани като "Заветът на Любовта". Освен това, фотографът Жорж Кьосев е направил и други няколко снимки, в разстояние на пет минути, при което се вижда, че Борис Николов не само че не записва, но и не слуша какво говори Учителят. Защо не беше поместена една такава снимка?
към текста >>
51.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
На 30 ноември 1950 година, от "Изгрева" бяха
иззети
пет пишещи машини, с които работехме.
Ако утре някой от вас създаде устав на общество "Бяло Братство", трябва да знаете, че това са сили, които работят срещу Словото на Учителя и срещу Школата Му. А какъв ще бъде резултатът от това, ще намерите в Словото Му, където се говори за неизпълнение на Окултните закони и за онези, които огорчават Божествения Дух. В бр. 65 от 1950 година на Държавен вестник, с Постановление 620 на Министерския съвет от 13 март 1950 година, печатницата "Житно зърно" на "Изгрева" бе отчуждена. С това се спря отпечатването на Словото на Учителя.
На 30 ноември 1950 година, от "Изгрева" бяха
иззети
пет пишещи машини, с които работехме.
А след големите противоречия и неразбории в Братския съвет и в Братството и след едно събиране от 9 юни 1957 година, от събранието бяха изгонени членовете на финансовия съвет Никола Антов и Коста Стефанов, като не им бе позволено да прочетат своя отчетен доклад за финансовото състояние на Братството. Те напуснаха събранието и изпратиха доклада си на онова място, където го прочетоха -други, понеже това им бе работата. Това е, което предизвика в Братството финансовата ревизия от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година. Трима финансови ревизори представиха своя ревизионен акт на властите и след това започна съдебен процес срещу Братството. В този период се инвентаризира цялата братска литература.
към текста >>
На "Изгрева", по домовете на братята и сестрите бяха извършени много обиски и всичката им литература беше
иззета
.
75 238 лв. Общо 163 004 книги за 779 017 лева Тогава заплатата на един учител беше 585 лева. Сравнете колко беседи бяха неизкупени от учениците на Школата и колко струваха те, като се има предвид, че всяко томче излизаше в тираж от 3 000 до 3 500 броя. След инвентаризацията складовете бяха запечатани и се дойде до черния ден 6 декември 1957 година, когато, чрез решение на прокурора и властите, всички тези беседи на Учителя бяха инкриминирани, бяха обявени за ненужни и вредни за обществото. Цялата тази литература беше натоварена на 19 камиона и бе откарана за претопяване.
На "Изгрева", по домовете на братята и сестрите бяха извършени много обиски и всичката им литература беше
иззета
.
От моята барака бяха изнесени три чувала с книги. От един протокол от 8 януари 1958 година се вижда, че заплатите на стенографките Паша и Елена са 325 лева, на Ганка Бончева, като градинар- специалист, е 500 лева, а на домакина Влад Пашов е 485 лева. За всеки клас, тоест прослужена година, се дават по 20 лева.. Тези пари се даваха от братската каса. Но това бе до процеса. След това всичко бе прибрано от държавата.
към текста >>
52.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Значи ние, учениците от Школата, бяхме при
нозете
на Великия Учител и слушахме, и нищо не изпълнявахме!
Начо Петров искаше да изпълни поръчението на Учителя и да бъде представител, но Димитър Грива не се съгласи. Начо Петров непрекъснато упрекваше Димитър Грива, че му е попречил с отказа си да изпълни поръчението на Учителя. А защо Димитър Грива не се съгласи, за това трябва де питате него. Той имаше някакво обяснение за случая. Но аз смятам, че щом Учителят е казал нещо, значи това трябва да бъде.
Значи ние, учениците от Школата, бяхме при
нозете
на Великия Учител и слушахме, и нищо не изпълнявахме!
Велико беше нашето непослушание! И всеки правеше това, което му изнасяше. Учителят много добре знаеше как стоят нещата, макар че видимо не се намесваше в политиката на страната. Мина известно време и след като тези двама приятели не изпълниха поръчението на Учителя, партийната група продължи да умува кой де бъде излъчен от нейните редици като представител пред властта. Тогава, в един разговор между приятели, вероятно след като видя, че Начо Петров и Димитър Грива не изпълниха нищо, Учителят каза следното: "За представител пред властта трябва да бъде избран брат, който да познава комунистическото учение и да бъде мост между Братството и властта.
към текста >>
Борис Николов и Жечо Панайотов заминаха за затвора, братският салон се разтури, тури му се катинар и той бе
взет
за други нужди.
В своето поведение Никола Антов не беше цвете за мирисане. Отношението му към братята и сестрите беше повече от грозно и обидно. Дори на самата мен той нанесе ужасен побой с бастуна си и аз едвам оживях! Казвам това, за да не смятате, че съм на негова страна. Но това е друга тема за разказване.
Борис Николов и Жечо Панайотов заминаха за затвора, братският салон се разтури, тури му се катинар и той бе
взет
за други нужди.
В затвора трябваше да бъде научен ненаученият урок, даден чрез закона на Христа: "Кесаревото - Кесарю, а Божието - Богу". А ние бяхме Школа и всички бяха изумени, че не знаем този закон. След това, Николай Дойнов бе арестуван и замина за концлагер в Белене да научи също друг закон, че никой няма право да застава пред вратата на салона и да не пуска онзи, който желае да слуша Словото на Учителя. "Изгревът" се разтури и започна неговата ликвидация. На 13 ноември 1960 година, Паша Теодорова беше изгонена от "Изгрева".
към текста >>
53.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
6 от закона за собствеността те бяха
иззети
, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии.
Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти. Така тези имоти се запазиха от 1949 до 1957 година. Но след като започна процесът, властта реши да вземе всички имоти, които бяха останали на името на така наречените "скрити пълномощници" Техните нотариални актове бяха обявени за незаконни. По чл.
6 от закона за собствеността те бяха
иззети
, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии.
Защото законът не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Тази практика на скритите пълномощници отдавна беше широко разпространена в България и се практикуваше от всички религиозни общества, които нямаха утвърден устав и не бяха юридическа личност. Те владееха имоти чрез такива скрити пълномощници. Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение.
към текста >>
По този начин останалите имоти, които не бяха
иззети
през 1949 година, бяха
иззети
през 1958 година.
Такова беше нашето възражение. По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в кюпа на религиозните секти и църквите. Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център. Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година.
По този начин останалите имоти, които не бяха
иззети
през 1949 година, бяха
иззети
през 1958 година.
А защо стана така? Отговорете си сами. През есента на 1957 година на "Изгрева" дойдоха финансови ревизори от Министерството на финансите и Държавен контрол. Те извършиха ревизия на Братството за периода от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година. Понеже Братството не беше юридическа личност, нямахме право да събираме членски внос, като десятък и други подобни вноски.
към текста >>
Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и
иззети
техните дялове.
Савка Керемидчиева си беше заминала през 1945 година. Наследи я нейният брат, Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите, заради някакви прегрешения пред тях и там си замина. Наследница остана майката на Савка Керемидчиева, Тереза Керемидчиева. Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото.
Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и
иззети
техните дялове.
Това бяха две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото, върху което бе построен салонът. Какво стана с останалия една трета дял от салона и от мястото? Аз, Елена Щерева Андреева, понеже нямах нищо друго, защото дойдох на "Изгрева" гола като "македонска пушка", запазих на свое име и записах една трета дял от салона и една трета дял от мястото, което бе 500 кв.м. А за одържавените две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото Братството плащаше на общината годишен наем в размер на 3 000 лева до 1957 година. Това не бяха малко пари.
към текста >>
След процеса през 1957 година, неотчуждената площ на поляната бе
иззета
.
Така че, ние играехме Паневритмията от 1949 до 1957 година на това място. Заслугата бе на брат Начо Петров и всички от Братството го даваха за пример, а упрекваха Паша и Савка, че са се отказали от салона. Боян Димитров Боев с нотариален акт № 164, том V, дело № 759 от 1938 година притежаваше 3 000 кв.м, от които с държавен акт № 1094/2177 бяха отчуждени и одържавени 1 500 кв.м, като останаха неотчуждени 1 500 кв.м. Константин Русев, с наследница Николаида Димитрова Христова, имаше неотчуждени 1 000 кв.м. Така че от 1949 до 1957 година бяха отчуждени 1 500 кв.м на Боян Боев и 3 560 кв.м на Тодор Стоименов или всичко 5 060 кв.м, а за братско ползуване останаха 6 060 кв.м, като това място бе и поляната, на която продължавахме да играем Паневритмия.
След процеса през 1957 година, неотчуждената площ на поляната бе
иззета
.
На горното място, освен поляната, имаше и дворно място, където бяха построени следните бараки: барака на Елена Андреева от 35 кв.м; барака на Паша Теодорова от 38 кв.м\ братски склад с две отделения - 30 кв.м барака с две отделения 11.80 кв.м, заслон от 14.20 кв.м, или общо 129 кв.м. След процеса, ние - Паша и Елена, бяхме изгонени от бараките и от "Изгрева". III. Дворн о място То се владееше чрез брат Васил Атанасов Славов чрез нотариален акт № 174, том XX, регистър 4071, дело № 1336 от 1936 година и нотариален акт N2 109, том XXII, регистър 4632, дело N2 3528 от 1937 година. Неговата площ беше 2 500 кв.м. На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева.
към текста >>
След това те бяха
иззети
от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти.
Без знанието на пожизнения Братски съвет Никола Антов ги подари от името на Братството за музей на Георги Димитров. Единствено тази къща е запазена като веществено доказателство, че тук на земята някога е пребивавал Великият Учител. За българите това е един преголям успех. Запомнете това! Равносметката: Онова, което бе отчуждено през 1949 година, бе одържавено, но остана салонът, който ползувахме до 1957 година, както и поляната за Паневритмия.
След това те бяха
иззети
от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти.
Дойде онова време, когато всичко бе отчуждено, всичко бе изселено от "Изгрева" и накрая бе разрушено. "Изгревът" бе изметен и след това на негово място бяха построени цял комплекс от сгради на легацята на Съветския съюз и на други страни. Трябва да се отдаде дължимата заслуга на държавата, че настани всички без изключение в апартаменти с парно отопление, топла вода, осветление. И тези, които имаха нотариални актове и тези, които нямаха - всички бяха устроени с жилище. За това никой не може да се оплаче от държавата.
към текста >>
Ние бяхме представители на българския народ, които бяха при
нозете
на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Така се дойде до процеса през 1957-58 година и Братството бе унищожено. А по-късно целият "Изгрев" бе разрушен и изметен. Ето защо днес го няма. Аз бях очевидка и свидетелствувам, че казаното от Учителя се изпълни и извърши до последната буква. Написах това, за да се знае, че "Изгрев" е имало, че е имало ученици и че всичко това се случи на българска земя, в София, когато имаше българи, които говореха на български език и записваха Словото на Всемировия Учител с българско писмо.
Ние бяхме представители на българския народ, които бяха при
нозете
на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Ние бяхме, защото сме били и защото отново ще бъдем с Него, с Всемировия Учител през следващите векове и хилядолетия, докато човечеството на земята съществува, за да изпълним и претворим в себе си в Живот и Сила Словото на Учителя, което е Слово на Третия Завет на Бога към човечеството. Амин. Записал през годините 1970-1980 д-р Вергилий Кръстев
към текста >>
54.
9_02 Божият огън и Силите Господни
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Ние бяхме при
нозете
на Бога и Бог можеше да ни издуха като прашинки из пространството.
Бяхме свидетели как Той ни показва едно явление след друго, все по-замайващи. На събора в София Го видяхме в Огън и Слово, а тук, когато се качвахме по пътя към Мусала, видяхме Силите Господни в гръм и буря, както по времето на Мойсея на Синайската планина. Косите ни и главите ни бяха наелектризирани от електричество и целите светеха и бяхме като живи факли, които пътуваха нагоре към Върха Господен. А тук, на върха, Словото на Учителя беше строго. Той не бе доволен от нас и от онова, което носехме в себе си.
Ние бяхме при
нозете
на Бога и Бог можеше да ни издуха като прашинки из пространството.
Единствено защото ние не се върнахме от пътя, по който бяхме поели, Бог благоволи да покаже милостта Си над нас. Впоследствие, когато слънцето изгря и времето се стопли. Ние насядахме на върха и хубаво се стоплихме, след което слязохме при хижата. На другия ден на лагера при хижата падна гъста, непроницаема мъгла. Едвам се виждахме.
към текста >>
55.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Бяха
иззети
имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител.
Пред ученици в село Мърчаево Великият Учител заяви: "Когато решихме да пуснем руснаците в България и комунистите с тях, те обещаха горе в Невидимия свят да не закачат, да не ограничават Бялото Братство в България и да не го гонят. Обещаха пред Бога. Ако не изпълнят обещанието си, ще проверят какво значат думите Господни, че в Божиите решения няма обратни действия". Великият Учител си замина на 27 декември 1944 година и тялото Му бе положено на българска земя и бе погребан на "Изгрева" на 31 декември 1944 година. Започна една нова епоха.
Бяха
иззети
имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител.
Разрушен бе салонът на "Изгрева", където бе Школата. Започнаха се гонения, образува се процес съдебен и чрез него, и покрай него се унищожи цялата събрана книжнина от отпечатани беседи, следваха обиски и унищожаване на Словото на Учителя. Накрая цялото пространство на "Изгрева" бе изчистено и там се построи легация и посолство на СССР, т.е. на Болшевишка Русия, онази, на която бе даден в ръцете Бичът Божий през време на войната и който Бич тя не прибра, а го стовари върху Дома Господен. Всички знаеха за думите на Великия Учител и за обещанието, което тя бе дала пред Бога.
към текста >>
56.
10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Когато се върнете от вашето физическо пътешествие, тогава ще
влезете
във второто Небе, втория рай на ангелите от ангелския свят, в така наречения Духовен свят.
А Вселената обхваща Битието и Небитието - физическия свят на всички слънчеви системи, Духовния свят на всички слънчеви системи, както и Божествения свят. А Божествените светове са слънчеви системи, създадени от най-висша Божествена материя и от най-фин Божествен елемент. В нашата Вселена има десет милиона Слънца, около всяко Слънце има по 12 планети, те са един милиард и двеста хиляди. Всичките Слънца трябва да ги обходите и да живеете по един милион години. Учителят е Учител на Битието на тези слънчеви системи.
Когато се върнете от вашето физическо пътешествие, тогава ще
влезете
във второто Небе, втория рай на ангелите от ангелския свят, в така наречения Духовен свят.
В Духовния свят има духовни планети, духовни слънца има. Във всяко Слънце ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките, като се върнете, вие сте завършили вашето развитие в Духовния свят, в Ангелския свят. Мировият Учител е Учител на този Ангелски свят, Духовен свят, представляващ Небитието, което обхваща и обгръща Битието. Затова Той е Учител и на двете - Небитието и Битието. След това ще влезнете в третото Небе на ангелите.
към текста >>
Идеите, които изнася Великият Учител в беседите си и лекциите, са
взети
от Божествения извор на Бога.
То е Божествено учение. То е Христовото учение. То е Учение на Бога. Великият Учител е изпратен от Бога, за да работи за въдворяване Царството Божие на земята. Бог говори чрез Божествения Дух, Бог действува чрез Силата Си, Бог говори чрез Христа, Бог говори чрез Великия Учител - Беинса Дуно.
Идеите, които изнася Великият Учител в беседите си и лекциите, са
взети
от Божествения извор на Бога.
Каквото е говорил Христос, каквото говори Той, Великият Учител, е от Един и Същ Източник. Той е дошъл на земята, за да изяви Любовта като Мирова Любов и да я прояви като Космична Обич. Това е Абсолютната Любов на Бога, излязла като Мирова Любов и върнала се като Космична Обич. За да се прояви Великият Учител, трябва да се събере в един фокус всичко и отвсякъде от Вселената. Той става Бащата на Вселената - Все и вся.
към текста >>
57.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Лозето
и събора на Бялото Братство 11.
Момчешки лудории 6. Моят дядо и отбраната на Шипка 7. Дядо Ботю – Житото и царската хазна 8. Богомилската къща 9. Читалище “Надежда” 10.
Лозето
и събора на Бялото Братство 11.
Пътуване на запад за наука 12. Сънят, който се сбъдна 7 13. Войник или студент 14. Духовната младежка група 15. Откриването на Младежкият окултен клас 16.
към текста >>
Лозето
52.
Първите салони в София 48. Как се построи Изгревът. Палатката на Бертоли 49. Дървените бараки 50. Овощната градина на Изгрева 51.
Лозето
52.
Пчелинът 53. Приемната на Учителя и събора през 1926 г. 54. Общата кухня 55. Чешмата и изворът на Диана Бад 56. Чешмата със сърничката 57.
към текста >>
Крадец в
лозето
66.
360 61. Към последните думи на Учителя 62. Песните 63. Срещата 64. Писано е 65.
Крадец в
лозето
66.
Пчелата – 67. Учителят в село Хотанца 68. Ръководителите 69. Руските войски 70. Странник Съм на този свят 71.
към текста >>
58.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА
,
,
ТОМ 2
Петър Дънов започва издирването на първите си ученици, изпратени от Небето, за да бъдат при
нозете
на Всемировия Учител.
През 1888-1889 год. Петър Дънов е във Варна. Отседнал е при рождената си сестра Мария на ул. Дунав. Посещава рождения си брат по плът Атанас в с. Гюлеко от Николаевската община, околия Варненска.
Петър Дънов започва издирването на първите си ученици, изпратени от Небето, за да бъдат при
нозете
на Всемировия Учител.
Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Посещава различни градове в страната. Главно отсяда в гр. Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква.
към текста >>
59.
VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 2
Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязал победител из мъртвите, Който ви отворил пътя на вечното спасение, да
влезете
в дома на Отца Моего и Бога Моего.
Благослови ги в Моето Име, за да приемат изобилието на Моя Дух. Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми, отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух, да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, моето сърце ви Люби, Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам и да ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.
Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязал победител из мъртвите, Който ви отворил пътя на вечното спасение, да
влезете
в дома на Отца Моего и Бога Моего.
Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете Моето Царство и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи стократно, сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя Вечен Дух. Аз Съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствувам.
към текста >>
60.
Разговор Третий. Храната и Словото
,
,
ТОМ 2
Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива
взети
мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди.
Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива
взети
мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал.
към текста >>
61.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
,
,
ТОМ 2
Животът и възраждането Казано е на едно място в писанието: Ако се не родите изново, не можете да
влезете
в Царството Божие.
Разговор Четвъртий.
Животът и възраждането Казано е на едно място в писанието: Ако се не родите изново, не можете да
влезете
в Царството Божие.
Роденото от Духът, дух е; роденото от плътта, плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.
към текста >>
62.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 2
„Разговорите с Духа Господен" са оригинали и са
взети
от фотокопие на тефтерчета на Учителя. 7.
С постановление на Министерския съвет бе наредена задължителна преригистрация на всички сдружения с идеална цел и фондации, регистрирани по Закона за лицата и семействата. С решение N 301 от 25 юли 1994 г., подписано от министър-председателя Любен Беров и главния секретар на Министерския съвет Веселин Благоев, на основание чл.133-а и ал.1 на параграф 1 от Закона за лицата и семействата Министерският съвет отказа да преригистрира Сдружение с идеална цел „Духовно общество Бяло Братство" и фондация „Окултен, научен, приложен и просветен център на „Бялото Братство", със седалище София. По тази причина Издателство „Бяло Братство" временно (до м. март 1995г.) преустанови своята работа. Ето защо поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" ще се продължи от Библиотека „Житен клас", която се води от д-р Варгилий Кръстев, поради това, че той още от самото начало води и представя тази поредица. 6.
„Разговорите с Духа Господен" са оригинали и са
взети
от фотокопие на тефтерчета на Учителя. 7.
Изминаха 50 години от заминаването на Учителя (1944-1994) и сега е времето, когато те трябва да се издадат. Онзи, който е готов и комуто съзнанието е будно за Словото на Учителя, ще може да се ползва от скрижалите. За останалите те са недостъпни и остават заключени за обикновеното човешко съзнание. Те ще чакат следващата епоха. Ето причината, която ни накара да осъществим тази идея, възникнала преди 30 години.
към текста >>
63.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На следващия ден ни прибраха с полиция и ни затвориха три дни в
мазето
на общината.
Чухме сигнала, че като запалихме фитилите, че като гръмна, че целият дувар висок два метра нареден с камъни и дълъг 50 метра се срина. Разхвърчаха се камъни, добре че къщата остана здрава. Целият град се стресна, всички излезнаха уплашени, питат се война ли почна, разбойници ли ги нападнаха, а от трите махали се дими, пушеци до небето. Ние се изпокрихме и целият град се източи него ден от махала на махала да оглеждат поразиите от гърма. Нашият взрив беше най-силен и разрушенията най-големи.
На следващия ден ни прибраха с полиция и ни затвориха три дни в
мазето
на общината.
Бяхме живи и читави. По някаква случайност никой не бе пострадал. Над Габрово имахме една нива, и там в далечно минало е станала голяма битка между турците и българските боляри, които са избягали от Търново. Там намерихме копия, ръждясали мечове, шлемове, ризници и какво ли още не. Когато оряха нивата ралата ги изравяха.
към текста >>
64.
10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
10.
ЛОЗЕТО
И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО По моят старинен обичай аз тръгнах да се скитам.
10.
ЛОЗЕТО
И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО По моят старинен обичай аз тръгнах да се скитам.
Беше неделен ден, учрежденията не работят, друга работа не мога да свърша, за която съм дошъл в Търново и аз реших да се скитам из природата сам, без другар. Взех една посока на запад и тръгнах. Излезнах от града и навлязох в лозята. Ходя насам, ходя натам, обикалях по пътечки, влизах и излизах докато една хубава алея ме изведе на шосето, което води за Севлиево. А на мен ми е така приятно, че ходя сред природата.
към текста >>
А сега той ме въведе в
лозето
при белите хора, запозна ме с други младежи, все приятни, весели и хубави хора.
Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но в последствие.
А сега той ме въведе в
лозето
при белите хора, запозна ме с други младежи, все приятни, весели и хубави хора.
Така, че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнахме вътре дойдоха още младежи около 15 човека. Започнаха разговори и размяна на мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално.
към текста >>
Така, че той ме въведе в
лозето
, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора.
Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но в последствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запозна ме с други младежи, все приятни, весели и хубави хора.
Така, че той ме въведе в
лозето
, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора.
Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнахме вътре дойдоха още младежи около 15 човека. Започнаха разговори и размяна на мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов.
към текста >>
Трябваше един от присъстващите да те въведе в
лозето
.
Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но в последствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запозна ме с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така, че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора.
Трябваше един от присъстващите да те въведе в
лозето
.
Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнахме вътре дойдоха още младежи около 15 човека. Започнаха разговори и размяна на мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен.
към текста >>
А след това по покана на младежите останах да живея при тях на
лозето
до края на събора.
Учителят ни прие, беше много разположен като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя.
А след това по покана на младежите останах да живея при тях на
лозето
до края на събора.
Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. В същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение. Аз отивам да си заверя книжата, за да отивам на запад да следвам, а срещам Учителя.
към текста >>
Но бях тъй възхитен от живота на Братството в
лозето
и на отношенията помежду им.
Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. В същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение. Аз отивам да си заверя книжата, за да отивам на запад да следвам, а срещам Учителя.
Но бях тъй възхитен от живота на Братството в
лозето
и на отношенията помежду им.
И най-вече от Учителя, който държеше сказки и се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моят път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес.
към текста >>
65.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в
лозето
.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА Съборът завърши и аз след като си заверих документите качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение. С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си.
Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в
лозето
.
Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. А аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от масата.
към текста >>
След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в
лозето
и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа.
А аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха.
След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в
лозето
и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа.
И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як.
към текста >>
Този урок го научих на
лозето
.
А онези които са леви-чари да се хранят с дясната си ръка. От тогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на останалите хора. Дайте на един човек, който е десничар да ви напише нещо с лявата си ръка. Едва ли ще напише буква. А аз всичко пиша на български с лявата си ръка.
Този урок го научих на
лозето
.
И понеже бях сконфузен, за да си намеря работа започнах да нося вода с големи тумбести стомни от 15 кг едната, от доста далеч. Така, че аз ги зареждах с вода. След това насякох дърва. По едно време идва онзи, който ме удари с лъжицата през ръцете. „Наблюдавам те и се убедих, че ти си левичар.
към текста >>
66.
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отивам там и виждам, че това са същите бели хора от
лозето
в Търново.
Изведнъж дочух, че се пее песен. Учуди ме това да се пее песен толкова рано. А пеят много хора. Тръгнах по песента и излязох от пътеката на една обширна поляна. Гледам хора с бели дрехи наредени край борчетата, и слушам пеят песни.
Отивам там и виждам, че това са същите бели хора от
лозето
в Търново.
Аз се зачудих много, но между тях видях и моите приятели от Търново. Така се запознах пак с тях, влезнах в средата и отново намерих Братството и Учителя. А до тогава изобщо не знаех, че има Братство в София. Като се поопознахме, като споделяхме и видяхме, че имаме общи идеи и стремеж, образувахме духовна група от 20-30 младежи и се събирахме на полянката вън от голямото Братство. Ние се насочвахме нашата младежка група към една поляна вътре в гората.
към текста >>
67.
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И земята подножие на
нозете
ми.
Ако е така нещата вече имат друго измерение. Когато през 1972 г. разрушиха салона на Изгрева и цялото селище, то ние влезнахме в следващия салон. А това е седмия салон, където покрив ще бъде цялото небе, а земята негово подножие. Това е от пророк Исая, глава 66,стих 1.„Така говори Господ: Небето ми е престол.
И земята подножие на
нозете
ми.
Кой е домът, който искате да съградите за мене? И кое е мястото на упокоението ми? " А сега стигнахме до тези времена и събития написани в тая глава на пророк Исая от време Оно.
към текста >>
68.
48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Колко тавани и колко
мазета
ние сме измели и изчистили, ние си знаем.
Ние турихме едно дебело дърво при входа. Вървим по него и от него всеки се хвърля на леглото си. Иначе трябваше да се гази. Минаха есенните валежи. Преди да почне зимата ние търсихме квартира, а такива нямаше.
Колко тавани и колко
мазета
ние сме измели и изчистили, ние си знаем.
Тази зима бяхме принудени да напуснем палатката поради тежката зима.
към текста >>
69.
51. ЛОЗЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
51.
ЛОЗЕТО
Говореше се, че София е на високо място, че климата е студен и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде.
51.
ЛОЗЕТО
Говореше се, че София е на високо място, че климата е студен и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде.
Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона. Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя.
към текста >>
Все пак
лозето
даваше грозде и есенно време узряваше.
51. ЛОЗЕТО Говореше се, че София е на високо място, че климата е студен и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде. Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона.
Все пак
лозето
даваше грозде и есенно време узряваше.
Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителят се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря". А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее. Къде ще ходи да не зрее.
към текста >>
Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при
нозете
на Учителя.
51. ЛОЗЕТО Говореше се, че София е на високо място, че климата е студен и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде. Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона. Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше.
Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при
нозете
на Учителя.
Учителят се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря". А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее. Къде ще ходи да не зрее. Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то лозето по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее. Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до лозето и влиза вътре да бере.
към текста >>
Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то
лозето
по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее.
Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителят се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря". А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее. Къде ще ходи да не зрее.
Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то
лозето
по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее.
Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до лозето и влиза вътре да бере. Брат Ради го хваща и го води при Учителя. „Учителю, какво да го правим? " „Как какво. Ти нали каза, че лозето няма къде да ходи, ще зрее и оттатък ще мине.
към текста >>
Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до
лозето
и влиза вътре да бере.
Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителят се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря". А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее. Къде ще ходи да не зрее. Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то лозето по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее.
Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до
лозето
и влиза вътре да бере.
Брат Ради го хваща и го води при Учителя. „Учителю, какво да го правим? " „Как какво. Ти нали каза, че лозето няма къде да ходи, ще зрее и оттатък ще мине. Ето то премина и си доведе гост да му опита плода." Дядо Ради се почесва по главата и казва: „Ама, Учителю, аз не исках да пророкувам, а само така го казах, защото такава е думата".
към текста >>
Ти нали каза, че
лозето
няма къде да ходи, ще зрее и оттатък ще мине.
Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то лозето по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее. Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до лозето и влиза вътре да бере. Брат Ради го хваща и го води при Учителя. „Учителю, какво да го правим? " „Как какво.
Ти нали каза, че
лозето
няма къде да ходи, ще зрее и оттатък ще мине.
Ето то премина и си доведе гост да му опита плода." Дядо Ради се почесва по главата и казва: „Ама, Учителю, аз не исках да пророкувам, а само така го казах, защото такава е думата". „Трябва да се знае, че тук на Изгрева каквото се каже се изпълнява, защото има служители небесни, които слушат и тръгват да изпълняват онова изреченото тук на Изгрева." Брат Ради мълчи, а до него стои една сестра, която слуша и трябва всичко да запомни, защото трябва да бъде разказано след време. А пък аз ви го доразказвам.
към текста >>
70.
65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ето искат Неговото разрешение и ще го направят в парка на
лозето
, където сега е мястото на Учителя.
„Учителю, ще Те занимаем с един важен въпрос." Учителят се спря, не беше доволен от тяхното идване. И те започват: „Тъй, тъй нямате удобства, нямате това, нямате онова, че и вода нямате." Изваждат плана на архитекта и разкриват пред Учителя както те мислят да направят. Една голяма вила, която архитект я е проектирал. Обясняват че те разполагат със средства и няма да се иска нищо от Братството. Само искат Неговото разрешение.
Ето искат Неговото разрешение и ще го направят в парка на
лозето
, където сега е мястото на Учителя.
Там искаха разрешение за строеж от Учителя. Сега още са тези пет човека пред очите ми. Учителят ги изгледа. „Няма нужда от такова нещо" и си излезе от салона. Те останаха с плановете си.
към текста >>
71.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА През време на Търновските събори в една от стаите във вилата на
лозето
Учителят я бе определил за Горница, като молитвена стая и като съсредоточие на Духът Господен.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА През време на Търновските събори в една от стаите във вилата на
лозето
Учителят я бе определил за Горница, като молитвена стая и като съсредоточие на Духът Господен.
Учителят създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка. Учителят беше създал различни чертежи и фигури, като беше ги дал на художник да ги нарисува по Негови указания. Нарисувани бяха с цветни мастила. Всеки чертеж имаше своя символика и освен че означаваше нещо, но представляваше „Скрижалите на Духа Господен". Тези фигури и чертежи бяха запазени дълго време и аз ги бях сложил в едни дълги цилиндрични специално приготвени за целта кутии, за да се запазят от влага и прах.
към текста >>
Но само на теб казвам, да знаеш, че това ще ти потрябва, защото тези ноти са
взети
от емблемата с котвата.
„Ами ти знаеш ли с каква песен те посрещам? " Отговаря: „С песента „Бог е Любов". „Ами ето тези ноти са символите и Скрижалите на песента „Бог е Любов". Тези ноти седят тук 40 години и посрещат всички. И всички посрещам с тази песен.
Но само на теб казвам, да знаеш, че това ще ти потрябва, защото тези ноти са
взети
от емблемата с котвата.
И този музикален акорд в тази емблема означава песента „Бог е Любов". Братът запомни това, дойде и ми го каза и аз тутакси си спомних, че това е точно така. И ето вече обяснението е пълно. Но виждате ли сега как работи небето? Стотици хора са минали през вратата на Теофана Савова и стотици хора са гледали тези три ноти и на мнозина може би тя е казала какво означават.
към текста >>
72.
74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
После разказваха, че имало някаква малка стаичка в
мазето
, където били нахвърляни тези книги.
А това беше времето когато милицията правеше непрекъснато обиски на книгите на Учителя, прибираше ги и ги унищожаваше. Тогава разбрахме, че в Народната библиотека няма нищо. Беше излезнал каталог и когато проверихме видяхме, че са застъпени една десета част от книгите на Учителя. Тогава един млад брат предаде няколко кашона с книги на брат Никола Нанков и той ги занесе в Народната библиотека. А откараха 19 камиона книги за претопяване.
После разказваха, че имало някаква малка стаичка в
мазето
, където били нахвърляни тези книги.
Може и да е така. Но защо ще търсят от нас книги след като ги прибраха? И защо в техния каталог не е обозначено всичко, което е излязло от Учителя, когато сме им изпращали редовно книги? По този въпрос следващите поколения ще разберат какво е било отношението на онези хранители и пазители на българското творчество към Учителя, защото те са получавали заплата, за да съхраняват такава литература. Единствено, което имаме запазено това е списъкът на книгите в библиотеката на Учителя.
към текста >>
73.
91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ако искате да
влезете
в новия живот, трябва да си приготвите съвършени тела - духовни тела.
През целия ден да сте реално в рая! В този ден ще познаете какво нещо е възкресението! В такъв ден всички нисши същества си събират партушините и се отдалечават от тебе и те заобикалят само ангели, светии. Само те се движат около тебе. През този ден, ако направите задачата хубаво, вие не ще бъдете на земята.
Ако искате да
влезете
в новия живот, трябва да си приготвите съвършени тела - духовни тела.
Един ден на месеца да мислите защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това тяло. Целия ден да размишлявате и да сте във връзка с цялото Битие. И вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята! Един ден на месеца да благодариш на Бога, че ни е надарил с хиляди дарби. Тогава да се сбъдне стиха: „Всичко, което се случва с тия, които любят Бога, Бог го превръща за тяхно добро." Та всичко, което се случва с нас Бог да го превърне в наше добро.
към текста >>
74.
97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През тази година Учителят през лятото е прекарал два-три месеца в
лозето
на Иларионови в една малка колиба.
97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ Тази книжка Учителят е отпечатал сам със свои собствени средства. За нея Той е започнал да говори още при първите събори. Но окончателно я стъкмява през 1912 г. във Велико Търново.
През тази година Учителят през лятото е прекарал два-три месеца в
лозето
на Иларионови в една малка колиба.
През това време Учителят боледува, но точно какво ние не знаем, но знаем, че минава една тежка криза на своето здраве. По-късно Той споменава, че когато е работил тази книжка, Черната Ложа е направила опит да посегне на здравето и на живота Му. В тази книжка са подредени мисли от Библията, Евангелието и Откровението. Учителят е проследил целия този материал и е намерил онези свещени моменти, когато Господния Дух е говорил и е извадил отделно думите Му. Така са извадени всички думи на Божия Дух, изговорени чрез пророците, Мойсей и Давида, Соломона и други, както и на Исус Христос, апостолите и Йоан.
към текста >>
75.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всяко лозе, което се присъединяваше към общото имаше своя колиба и навеси, които се използваха от собственика за обработване на
лозето
.
Тогава ние младите хора охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за всяка евентуалност. По този начин не се допусна чужд човек в лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. В лозята, където бяха обединени няколко братски лозя се получи един голям имот около 100 декара.
Всяко лозе, което се присъединяваше към общото имаше своя колиба и навеси, които се използваха от собственика за обработване на
лозето
.
Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Едно от тях, което бе по-хубаво, двуетажна постройка, беше предоставена на Учителя. Там живееше Той, там имаше стаичка. А горе на етажа имаше една стаичка и отпред Той я нареди по свой особен начин и по свое разбиране. Тури някакви карти, тури чертежи и се нареди обстановка една такава изключителна.
към текста >>
76.
112. КОМУНАТА В РУСЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Към стопанството принадлежеше и
лозето
на брат Явашев -10 декара, отбрани десертни лозя.
Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва. Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара. Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година.
Към стопанството принадлежеше и
лозето
на брат Явашев -10 декара, отбрани десертни лозя.
Никъде нямаше такива лозя както в Русе. Тук в комуната в Русе започна нашето истинско приятелство с Мария. Като видяха другите, не одобриха нашата връзка и приятелство и много критикуваха и одумваха. Това го правеха и пред Учителя, за да Му покажат какво представляват младежите и чакаха Учителя да ни укори пред всички, за да бъде за назидание на другите. А Учителят им каза: „Такива ми ги е дал Господ, с тях работя." Те останаха недоволни.
към текста >>
77.
115. СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учила се на пиано
взето
под наем.
115. СБЛЪСЪЦИ Още от най-ранно детство Мария е имала желание да учи музика. През 1916 г. баща й купува пиано, което сега е тука в домът ми. А пък Кара Михайлова, която е била добра педагожка е била една от първите й учителки по пиано. Преди това е имала други учителки докато завършва гимназията.
Учила се на пиано
взето
под наем.
Чак когато бащата се убеждава, че дъщеря му е вече музикантка й купува собствено пиано, което за онези години не всеки може да си позволи. Искаха да я изпратят във Виена да учи музика, където беше големият й брат Слави. Тя, която се беше вече запознала с Учителя не прие да отиде, макар че баща й беше готов да я издържа. Тя беше се посъветвала с Учителя и Той я насочи да не ходи. Баба Недялка не се примиряваше с това, че тя ходи при Учителя.
към текста >>
78.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Общо
взето
песнарката излезна като едно отлично издание на хубава хартия, хубаво подвързана, ясно и чисто.
Около 500 бройки оставихме за Братския съвет. Когато песнарката бе готова, Братския съвет извика едно общо събрание в салона като извика членовете на комитета, които работиха по издаването на песнарката. Те направиха едно изложение пред приятелите как е протекла работата, какви са им били съображенията при подготовката на песните и как е завършила работата. Братския съвет запита приятелите: „Има ли някой да направи възражение срещу песните? " Никой, никакво възражение не направи, песните бяха приети и се направи протокол, в който Братския съвет потвърди, че песнарката е издадена добре и се приема така както е направена.
Общо
взето
песнарката излезна като едно отлично издание на хубава хартия, хубаво подвързана, ясно и чисто.
В туй издание бяха отпечатани мисли от Учителя за музиката. Това е философия на музиката. Върху тези мисли работиха някои братя и те ги подредиха. Това бе едно хубаво издание на песните издържано почти във всяко отношение. В последствие се оказа, че някои мелодийки и няколко песнички, които Учителят е дал при някои случаи не са влезнали в песнопойката.
към текста >>
79.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава без да промълви и дума,
обзет
предварително от необикновено вълнение.
Взима си нещата и той тръгва. Намира след това отстъпващите войници и по-късно научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - опозорена, унижена, разпокъсана и победена. Идва време да ги разпуснат; той отива в София на ул. „Опълченска" 66 при Учителя, за да го види и да Му занесе нотираната песен. Учителят го приема в стаичката Си и му посочва стола да седне.
Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава без да промълви и дума,
обзет
предварително от необикновено вълнение.
Учителят го взима, оглежда го и казва: „Ако не пишеше музиката на тази песен когато падаха гранатите около палатката ти, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси." Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, не е отворил устата си да каже дума, а ето Учителят пред него знае при какви условия е писал песента там на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят е видял цялото положение там, че сам го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: „Сега или никога! " Разбира се, че Учителят го е охранявал и предпазвал от опасността през време на сражението там на фронта.
към текста >>
А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със своята Сила бе ги съхранил и довел отново при
нозете
на Учителя.
Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха като войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, който когато ги изпроводи бе казал: „Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се завърнаха по домовете си.
А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със своята Сила бе ги съхранил и довел отново при
нозете
на Учителя.
Ето това е песента на „Сърдечния зов". Има и други песни от Атанас Д. Ковачев. 1. Милосърдието - текст „дядо Благо - Стоян Русев 2. „Славейчета горски" 3.
към текста >>
80.
129. БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ И ХРИСТОВИЯТ ДУХ ВРЪЗ УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на
лозето
.
И на друго място Учителят бе разказал, че Божественият Дух слиза именно на тази дата и след това се дава Обещанието Господне. През 1912 г. Учителят се бе оттеглил в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя Го е наглеждала.
После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на
лозето
.
Оздравява накрая. По-късно Той съобщава пред приятелите, че тогава Черната Ложа е правела опит да посегне на тялото Му и да го разруши. При една такава обстановка се случва следното: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище? " Учителят отговаря: „Слушам Господи! " И Христовият Дух се вселява в Него.
към текста >>
81.
134. ТРИТЕ ЖЕЛАНИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А ние ги видяхме с очите си как тези три желания слезнаха от небето при
нозете
на Учителя и как Димитър Костов се наведе, взе ги и си ги сложи в джоба.
Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя нещата бяха от ясни, по-ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя. Човек трябва да знае какво да иска и да е готов да ги иска на време и още по-навреме да ги реализира. За другите това бяха три негови желания. Но те бяха осъществени и вече не бяха желания, а реалност.
А ние ги видяхме с очите си как тези три желания слезнаха от небето при
нозете
на Учителя и как Димитър Костов се наведе, взе ги и си ги сложи в джоба.
Да, три желания сложени в един джоб. И какво направи с тях? Ние видяхме, а вие след нас ще проверите, дали е вълшебен джоба на Димитър Костов.
към текста >>
82.
135. ЧАШАТА ВИНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Давидов е бил
обзет
от желание да пие.
Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането. А до тогава Учителят държи за пълно вегетарианство, въздържание от алкохол и пушене на цигари. Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал. „Учителю, ами дали може по една чашка вино на ден? " Учителят го поглежда, става строг и отсича: „Не, не може!
" Давидов е бил
обзет
от желание да пие.
С намръщена глава той се връща назад и си мърмори. „Значи не може! Значи не може! Язък! Язък" Ние го поглеждаме и се усмихваме.
към текста >>
83.
150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ако искате да
влезете
във връзка с тях трябва да събудите своите духовни чувства и центрове.
„Не виждаш ли едно магаре? " Това се отнасяло за самият него. Значи духът искал да се подиграе с него, нарекъл го магаре. Това не трябва да ви обезсърчава, но учете се. Ако знаете законите няма да гледате духовете в огледалото.
Ако искате да
влезете
във връзка с тях трябва да събудите своите духовни чувства и центрове.
Духовете не се виждат с физическите очи, нито се възприемат с физическите пет сетива, които имаме. Духовния свят се възприема с духовни чувства и сетива. Един ден като напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди по-велики, по-славни от сегашния ви живот". Ето ще ви представим едно писмо на Учителя до Никола Ватев, ръководител на русенското Братство и голям спиритист. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ София, 25. IV.
към текста >>
84.
161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След като бе разтурена комунистическата партия, сградата бе
взета
и в нея се поместваше Дирекцията на полицията.
След няколко месеца на следователя му беше направена засада от комунисти и беше убит. Убиха го като възмездие на своите другари изгорени в огнената пещ на Обществената безопасност. Казваше се Сираков, ако не се лъжа. А сега няколко интересни съвпадения. Тази сграда на „Лъвов мост" бе изградена с помощите и средствата на комунистическата партия и беше определена като работнически дом.
След като бе разтурена комунистическата партия, сградата бе
взета
и в нея се поместваше Дирекцията на полицията.
Значи онези, които построиха сградата бяха изгаряни в подземията на същата сграда. След това дойде един период до 1944 г. когато тази пещ работеше и изгаряше избити противници на властта. След 9.IX. 1944 г., след като дойдоха комунистите на власт, те се настаниха вътре в нея и там беше тяхната милиция и бе обозначена службата като Държавна сигурност.
към текста >>
85.
179. УТЕХАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като влязла при Учителя, тя се хвърлила в
нозете
Му и плакала дълго време без да каже нито дума.
Но някаква вълна го задавила и той не могъл да се справи и се удавил. Като получила съобщението майката паднала на земята като убита. Когато се съвзела плачела по цял ден в пълно отчаяние и не могла да се примири с мисълта, че е загубила сина си. Един път една нейна приятелка казала: „Замини в София и иди на Изгрева при Учителя, там ще намериш утеха". Жената послушала, дошла на Изгрева, а това било 40 дни преди да си замине Учителя от земята.
Като влязла при Учителя, тя се хвърлила в
нозете
Му и плакала дълго време без да каже нито дума.
Учителят седял неподвижно и мълчал. Дълго време минало и най-сетне жената повдигнала глава и погледнала Учителя. Той й се усмихнал леко. Жената също се усмихнала за първи път след толкова време и всичката й тъга и тежест изведнъж паднали от нея. Тя почувствувала, че синът й не е загубен безвъзвратно, че той е жив отново.
към текста >>
86.
190. СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз помолих тези милиционери и началници когато дойдоха да правят обиска: „
Запазете
ги, това са документи!
Въпреки моето настояване казваше: „Нека поседят още малко. Нека поседят още малко". Направиха обиск и му взеха тетрадките. Около двеста тетрадки написани със стенограми от корица до корица. Никой не знае къде отидоха.
Аз помолих тези милиционери и началници когато дойдоха да правят обиска: „
Запазете
ги, това са документи!
Това е архив народен! " Те уж обещаваха, но аз предполагам, че са ги прибрали някъде. Или в архива на МВР или в Народната Библиотека. Като почнаха обиските аз подадох една молба до директора на Народната библиотека, та цялата книжнина на Учителя, както и Неговата библиотека да ги прибере Народната Библиотека. И наистина директора изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева.
към текста >>
И наистина директора изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата
иззета
литература на Изгрева.
Аз помолих тези милиционери и началници когато дойдоха да правят обиска: „Запазете ги, това са документи! Това е архив народен! " Те уж обещаваха, но аз предполагам, че са ги прибрали някъде. Или в архива на МВР или в Народната Библиотека. Като почнаха обиските аз подадох една молба до директора на Народната библиотека, та цялата книжнина на Учителя, както и Неговата библиотека да ги прибере Народната Библиотека.
И наистина директора изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата
иззета
литература на Изгрева.
Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам, че тези двама чиновника качили се в този .камион да са спасили нещо включително и тези тетрадки. А може и да не са чиновници от библиотеката, а да са били преоблечени агенти, та да ни успокоят, че ужким нещо правят за съхранение. Ако не са запазени, тогава горко на българския народ и българската държава. Всички беседи на Учителя в Мърчаево, както и последните Му беседи са издадени в три тома „Заветът на Любовта". *
към текста >>
87.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А Той им рече: „Ето, щом
влезете
в града ще ви срещне човек, който носи кърчаг с вода.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА Спомням си когато заведоха Учителя за пръв път на извора при село Рударци и правя паралел на това събитие с онова пред 2000 години. Нещата не се повтарят буквално, но има паралели, има подобия. Този момент е обозначен в Евангелието така. Аз го наричам „Последната пасха". Учениците питат Христа, къде да приготвят пасхата.
А Той им рече: „Ето, щом
влезете
в града ще ви срещне човек, който носи кърчаг с вода.
Идете след него, в дома в който влезе и речете на стопанина на къщата: Учителят каза на тебе: де е гостната стая, в която наедно с учениците си ще ям пасхата? И той ще ви посочи Горницата голяма, постлана, там пригответе. И като отидоха намериха както им рече и приготвиха пасхата." (Ев. от Лука, гл. 22 ст.
към текста >>
88.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние бяхме при
нозете
на Всемировия Учител и слушахме Словото Му, което бе Слово на Бога.
" Словото на Учителя го имате. Проучвайте Го и Го прилагайте в живота си. Само чрез Него ще се доберете до Истината в живота, която ще ви направи свободни по дух и душите ви ще бъдат всеобхватни към живота на Цялото. А животът на Всемира обхваща животът на Цялото и животът на малкото. Защото Бог прониква навсякъде, ръководи и управлява този живот.
Ние бяхме при
нозете
на Всемировия Учител и слушахме Словото Му, което бе Слово на Бога.
към текста >>
89.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При една разходка, като минавали през
лозето
с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА Мястото на Учителя, където бе положено тялото Му бе посочено лично от Него.
При една разходка, като минавали през
лозето
с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място.
Действително от целият Изгрев това бе най-хубавото място. После ние взехме инициативата, това място и лозето да се включи в парк. Направихме елипсата. Идеята за елипсата е на мен и Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма.
към текста >>
После ние взехме инициативата, това място и
лозето
да се включи в парк.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА Мястото на Учителя, където бе положено тялото Му бе посочено лично от Него. При една разходка, като минавали през лозето с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място. Действително от целият Изгрев това бе най-хубавото място.
После ние взехме инициативата, това място и
лозето
да се включи в парк.
Направихме елипсата. Идеята за елипсата е на мен и Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма. Направихме в горния край Пентаграма, изработена от мрамор, от специален майстор. Казваше се Джовано Лонго - италианец.
към текста >>
90.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имаше още живи участници и свидетели, които бяха при
нозете
на Учителя в последните Му дни и те знаят как стоят нещата.
Но ще дойдат обаче в бъдеще хора готови от цялото човечество, те ще дадат правото на Учителя, ще оценят Неговото Дело, което е Дело Божие. Това ще бъдат учениците на Духа на Истината. Ние, учениците от Школата също имаме право на защита. Срещу лъжата има само едно средство: да се издигне Истината. И това ние направихме.
Имаше още живи участници и свидетели, които бяха при
нозете
на Учителя в последните Му дни и те знаят как стоят нещата.
Тогава онези лекари, които бяха в последните дни около Учителя, решиха да защитят Учителя и да обявят Истината. Събраха се и всеки един от тях написа декларация и описаха последните дни на Учителя така както всеки един от тях е видял като е присъствувал. А това бяха д-р Борова, д-р Кадиев и д-р Сает. Декларираха, отидоха в градския нотариат и завериха своите декларации. Така те изнесоха Истината, за да се противопоставят на лъжата.
към текста >>
91.
6. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
6. Елипсата Един брат заварва Учителя, че работи нещо на онова място в
лозето
, където после положиха тялото Му.
6. Елипсата Един брат заварва Учителя, че работи нещо на онова място в
лозето
, където после положиха тялото Му.
Братът се приближава с желание да помогне, но Учителят е толкова затворен и толкова строг и недостъпен, че брата не смее да се приближи. Учителят очертава нещо с мотичката. Вижда брата, че на Учителя не Му е до хора в този момент, но решава се и казва: „Учителю, дайте и на мен да помогна! " Учителят мълчаливо му подава мотичката и сяда на пейката под лозичката. Братът разчиства местото, толкова голямо колкото е днес елипсата.
към текста >>
92.
65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
65. КРАДЕЦ В
ЛОЗЕТО
Една вечер в късната есен Учителя и няколко сестри седят при елипсата в боровата горичка до чешмичката със зодиака и разговарят.
65. КРАДЕЦ В
ЛОЗЕТО
Една вечер в късната есен Учителя и няколко сестри седят при елипсата в боровата горичка до чешмичката със зодиака и разговарят.
Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при лозето, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой! " Притичват и сестрите и гледат в лозето човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове. Седи неподвижен като вкаменен. Учителят прекосява пак поляната енергично, отива в стаята си, след малко се задава и след Него върви брат Ради с голяма кошница пълна с грозде. Учителят се приближава до човека и посочва на Ради да остави кошницата до него.
към текста >>
Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при
лозето
, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой!
65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО Една вечер в късната есен Учителя и няколко сестри седят при елипсата в боровата горичка до чешмичката със зодиака и разговарят.
Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при
лозето
, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой!
" Притичват и сестрите и гледат в лозето човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове. Седи неподвижен като вкаменен. Учителят прекосява пак поляната енергично, отива в стаята си, след малко се задава и след Него върви брат Ради с голяма кошница пълна с грозде. Учителят се приближава до човека и посочва на Ради да остави кошницата до него. Казва на човека: „Нашето грозде е още зелено, ето това е узряло!
към текста >>
" Притичват и сестрите и гледат в
лозето
човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове.
65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО Една вечер в късната есен Учителя и няколко сестри седят при елипсата в боровата горичка до чешмичката със зодиака и разговарят. Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при лозето, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой!
" Притичват и сестрите и гледат в
лозето
човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове.
Седи неподвижен като вкаменен. Учителят прекосява пак поляната енергично, отива в стаята си, след малко се задава и след Него върви брат Ради с голяма кошница пълна с грозде. Учителят се приближава до човека и посочва на Ради да остави кошницата до него. Казва на човека: „Нашето грозде е още зелено, ето това е узряло! " Човекът се навежда взема кошницата и си тръгва, като колкото по се отдалечава, по-бърза, докато почва да тича.
към текста >>
93.
66. ПЧЕЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят спира за момент, влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите, чак на другия край на поляната срещу
лозето
.
66. ПЧЕЛАТА Приятели разговарят с Учителя пред долната стаичка. Изведнъж около тях се завъртява неспокойна пчела. Върти се, върти се и се удря в Учителя. Учителят спира да разговаря. Втори път пчелата се завърта около Него и пак се блъска в Учителя.
Учителят спира за момент, влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите, чак на другия край на поляната срещу
лозето
.
Дали са на пчелите сироп с хранилка отвън, но той се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителя налива вода по малко и с една клечица разбърква сиропа, разредява го и освобождава пчелите. Пчелите отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ и закрила.
към текста >>
94.
95. ИСКАЙТЕ и ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Втората задача е да застане при
нозете
на Учителя си и да иска знание." „Някой казва, Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното.
95. ИСКАЙТЕ и ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ Един ден запитахме Учителя каква е първата задача на човека. „Да намери своя Учител.
Втората задача е да застане при
нозете
на Учителя си и да иска знание." „Някой казва, Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното.
Не е така. Дава се само на този, който иска. Никой Учител не се натрапва на учениците си. Ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си, тогава Учителя отваря Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. Кога получава детето храна?
към текста >>
95.
104. УЧЕНИЦИТЕ В КЛАСА
,
,
ТОМ 2
Затова молете се и издържайте, за да
излезете
на слънце.
В това усилие то ще укрепне, ще призове силите си. Значи натиска на злото е полезен и необходим. Като превъзмогне това и излезе на повърхността, то младия кълн като го огрее слънцето, тогава той ще почне да използва соковете на злото, соковете на почвата. Но житното зърно трябва да има сила да превъзмогне съпротивлението на почвата, на злото. Ако то попадне много дълбоко може да загине.
Затова молете се и издържайте, за да
излезете
на слънце.
След това идват следващите изпити - да цъфнете, да вържете и да дадете плод. Ето така Изгревът бе разрушен. Сега какво остава ли? Сега трябва да поникнем, да пробием с главите си почвата и да излезем на Видело при новите условия. А те са без салони, но с въздух, светлина, идваща от Словото на Учителя.
към текста >>
96.
123. ЗАКЛИНАНИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Хем работи, хем учи, а един богат брат Русев й отстъпва една стаичка в
мазето
си.
123. ЗАКЛИНАНИЯТА Сестра Олга Славчева попълни образованието си. На младини не е имала условия да учи. Сега тя следва задочно.
Хем работи, хем учи, а един богат брат Русев й отстъпва една стаичка в
мазето
си.
Учи тя и си изкарва прехраната с шев. В този дом се навърта и един млад брат - Михаил Иванов, усърден поклонник на окултните науки и нещичко от тях поназнайваше. Идва при сестрата и й казва, че иска да живее в кухничката й. Сестрата отказва. Сестрата се ядосва, скача го и блъсва.
към текста >>
97.
136. ДЕНЯТ НА ЖРЕБИЕТО СЕ ОТЛАГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Няколко дни преди да си замине Учителят, един от прокурорите на Народния съд казва на една наша сестра: „
Взето
е решение Учителят да бъде задържан." Сестрата и нейния другар смутени от това идват на Изгрева и казват това на техни близки.
136. ДЕНЯТ НА ЖРЕБИЕТО СЕ ОТЛАГА Денят е 17 август 1958 г. Пак почна акцията против Братството. Пак искаха да вземат Изгрева. Както по време на Христа и сега хвърлиха жребие за дрехите Му.
Няколко дни преди да си замине Учителят, един от прокурорите на Народния съд казва на една наша сестра: „
Взето
е решение Учителят да бъде задържан." Сестрата и нейния другар смутени от това идват на Изгрева и казват това на техни близки.
Учителят си замина на 27 декември, сряда, 5 часа и 45 минути сутринта. В четвъртък идват трима души от властта с лека кола, търсят Учителя. Пипат брат Ради: „Къде е Дънов? " Брат Ради ги познал, разбрал за какво идват и им казва: „Елате с мене! " Завежда ги в салона, където вече е било изложено тялото на Учителя.
към текста >>
98.
05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тъстът на Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара
зет
си в пътя на успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало.
Това е пътят. Но това не е за съвременното човечество, а за едно друго човечество, което идва. Но опита трябваше да бъде направен. И три пъти беше правен. Първо Пеню и Тодор с двете биволици, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила.
Тъстът на Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара
зет
си в пътя на успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало.
Понеже акъла на Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари. Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години. Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки.
към текста >>
99.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А Пеню е приведен
зет
, жена му гъркиня, от богато семейство, къщата нейна, случило се в това време и Пе-ню да е без работа.
Харесал на Пеню отговора, тръгнал той с човека. Гледа - краката му мокри, цървулите скъсани. „Би ли дошел за малко с мен? " „Защо не, ще дойда." Вървят заедно, стигат до Пенювата къща. Пеню казва: „Почакай ме малко тук." И влиза вкъщи.
А Пеню е приведен
зет
, жена му гъркиня, от богато семейство, къщата нейна, случило се в това време и Пе-ню да е без работа.
Жена му сприхава, свадлива, не може да понася Пенюви-те приятели, повече бедняци, не може да понася Пеню да прави благодеяния и постоянно му прави скандали. Пеню не смей да покани човек вкъщи. Затова казал на селянина: „Почакай ме малко тук, сега ще дойда." Човекът чака. След малко Пеню излиза, и носи едни обуща, макар и носени, но здрави и едни вълнени чорапи кърпени. „Обуй ги, да ти се стоплят краката." Човекът обува чорапите и обущата.
към текста >>
100.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят известно време пребивава долу в
мазето
.
Извикали лекар, който поставил диагнозата и заповядал карантина на дома, никой чужд човек да не влиза и да не излиза. Тогава на Учителя било предложено по покана на Петко Гумнеров да се прехвърли в неговото скромно жилище, като му предостави отначало сутерена т. е. приземния етаж. Гумнеров нямаше деца и с жена си живееше в една стая. А съседната стая я бил дал под наем и имал квартирант.
Учителят известно време пребивава долу в
мазето
.
След туй квартиранта напуснал и освободената стая я предложили на Учителя. Това е около 1905 г. Долу сутерена се оформя като кухня и трапезария. Започват да идват приятели и да посещават Учителя като биват поканени в трапезарията на чай и общи приказки. Така се създава едно малко домакинство, в което се включва и Учителят.
към текста >>
Но по време на гоненията, след заминаването на Учителя, голяма част от тези архиви, които пазехме бяха
иззети
чрез обиск от новата комунистическа власт и бяха унищожени.
Поживя там Гумнеров известно време и след това си замина. Той не беше захвърлен там, понеже тогава там бяха се настанили семейство Камбурови, които по онова време правеха опит с комуната. Той се помина там и приятелите го погребаха. Но той като образ и като историческа проекция остана. Имаше архив както и собственоръчно написани протоколи от първите събори на Братството.
Но по време на гоненията, след заминаването на Учителя, голяма част от тези архиви, които пазехме бяха
иззети
чрез обиск от новата комунистическа власт и бяха унищожени.
Изобщо властта и правителството на този народ както по времето на Учителя, така и след заминаването Му вече 30 години преследва Учението на Учителя. Прави обиски и каквото намери прибира и унищожава. Каква ли съдба ще има този народ, който излъчва такова правителство, което както преди, така и сега винаги гони и преследва Учението на Учителя? Съдбата е ясна. Тя се определя от Домът Господен.
към текста >>
НАГОРЕ