НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
125
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само благодарение на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна
гибел
.
Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме възрастните приятели, които без изключение имаха познание и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми. Освен това много от членовете на младежкият клас при Учителя бяха преди това посещавали сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, който им издаваше специални грамоти с печати за завършеното си теософско образование. Впоследствие някои, които отиваха при него и едновременно посещаваха Учителя, трябваше да се определят или за единия, или за другия. Много от тях дойдоха при Учителя, но запазиха познанията си от теософите, като през времето на цялата Школа поглеждаха с едно око към тях, а понякога и с две очи. Трудно можеха да се освободят от влиянието на теософите.
Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само благодарение на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна
гибел
.
Ще ви разкажа два интересни случая с двама наши приятели. Единият от тях беше Никола Нанков, който по онова време посещава едновременно сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, но също и младежкия окултен клас при Учителя. След време се разболява и получава голямо и нетърпимо главоболие, което го сваля на легло. Накрая решава да търси помощ от Учителя. От бараката, в която лежи болен, решава да отиде на петдесет метра от нея - до стаичката, където е Учителят.
към текста >>
2.
СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание
,
,
ТОМ 2
Скоро или късно, краят ще е
гибелен
.
Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение.
Скоро или късно, краят ще е
гибелен
.
В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се.
към текста >>
3.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Но, казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са
гибелни
за детето.
Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно? Или може ли да роди няколко деца изведнаж? Не, това е невъзможно. Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение.
Но, казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са
гибелни
за детето.
В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината.
към текста >>
4.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една
гибелна
мисъл.
А преди всичко, служете Господу усърдно. Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух.
Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една
гибелна
мисъл.
Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот. Ето, това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от Него? Не. Той е съвършената пълнота.
към текста >>
5.
10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ето и закона: „Гордостта предшествува на
погибелта
(падението) и високоумството предшествува на падението" Притчи Соломонови (гл.
" Брат Боян остана смаян. След толкова победи и след толкова тържества Учителят каза само това изречение. И от тогава на немците тръгна назад. Ние знаем и сме свидетели как завърши всичко това. Падение и разгром на Германия през 1945 г.
Ето и закона: „Гордостта предшествува на
погибелта
(падението) и високоумството предшествува на падението" Притчи Соломонови (гл.
16, 18) Имахме и опасни моменти. Един път един брат се подхлъзна по пряспата, която никога не се стопяваше и която се намираше над „Окото". Бяха изкопали стъпала в преспата. Но стъпката се позагубила, хлъзна се и полетя през преспата и щеше да връхлети направо в езерото. Но по чудо се спря точно на брега на езерото и стъпи на краката си.
към текста >>
6.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не желайте тяхната
гибел
, а желайте Господ да ги спаси.
Какви ли не престъпления лежат върху тях. Мисля и за нашите предатели и лъжесвидетели, които на времето аз предупредих за това, което искат да извършат. И те не устояха. Виждам за човека, че грехът е тъй привлекателен както и добродетелта, Злото, както и Доброто. 44. Молете се за онези, които са обсебени от Злото, да ги освободи Господ!
Не желайте тяхната
гибел
, а желайте Господ да ги спаси.
„Господи, научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да те славословим винаги! " 45. Синовете Божии трябва да бъдат пренесени в жертва за спасение на човеците. Нали в жертва се принася всичко най-хубаво. Чистият трябва да бъде пренесен в жертва, защото той влиза в живота на всички и ги привлича като магнит.
към текста >>
7.
ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Силата му даваше живот на тези подвизи, които го тласкаха към
гибел
, но не го погубваха.
109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ В него имаше сила, която извираше от недрата на неговите корени, пуснали се дълбоко в родовете му. Силата му даваше самочувствие и го подбуждаше за подвизи.
Силата му даваше живот на тези подвизи, които го тласкаха към
гибел
, но не го погубваха.
Като наблюдател на връх Мусала решава бос да отиде до връх Белмекен и да се върне. Отива и се връща с изранени крака. От наблюдателницата на самия връх Мусала прави скок над заснежения улей. Предизвиква лавина, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и лавината го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала. От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер.
към текста >>
8.
7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на
гибел
„нечестивците"?
Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други.
Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на
гибел
„нечестивците"?
(том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали.
към текста >>
9.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 4
Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на
гибел
„нечестивците"?
Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други.
Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на
гибел
„нечестивците"?
(том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали.
към текста >>
10.
151. УРВАТА И СКАЛАТА
,
,
ТОМ 5
Тя обичаше много да скита, да върви като коза по най-непристъпните скали и места, че учудваше всички със своето безразсъдство, защото имаше няколко случаи където се беше стигнало до явна
гибел
от падане от скалите в пропастта, но благодарение на помощта на Учителя тя бе успяла да се спаси.
Усещахме едни трептения във въздуха и в гледката, която те кара да преживяваш нещо интимно, свързано с дълбоки чувства на сърцето и неосъществени мечти. Проверете и вие това - отидете там и си записвайте всички мисли и чувства, които ще преминат през вас и ще видите, че съм права. На следващата сутрин разказахме на всички, включително и на Учителя, че си заслужава да се отиде там. Той се съгласи и всички след Паневритмия се запътихме към Калинините езера. Цанка изведнъж излезе напред, поиска да води групата и да командва.
Тя обичаше много да скита, да върви като коза по най-непристъпните скали и места, че учудваше всички със своето безразсъдство, защото имаше няколко случаи където се беше стигнало до явна
гибел
от падане от скалите в пропастта, но благодарение на помощта на Учителя тя бе успяла да се спаси.
При една такава неприятна случка тя полетява от скалата надолу и извиква: „Учителю, загивам" и по най-невероятен начин тя се обърнала, закрепила се за скалата и цялата охлузена се бе върнала в лагера. Отначало тя с гордост споделяше пред Учителя къде е ходила и какво е правила, но той няколко пъти й направи строги забележки и дори веднъж й се скара люто да бъде по-внимателна. Цанка тогава смяташе, че това е геройство и че това са духовни опитности, които тя трябва да придобие в такива трудни моменти. За мен не беше геройство, а безразсъдство. Геройство има тогава когато се жертваш за една идея.
към текста >>
11.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 5
То спаси от явна
гибел
и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта.
Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души.
То спаси от явна
гибел
и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта.
И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата. Тези хора са подобни на отделни мравки от един голям мравуняк. Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество. Те са вдъхновявани от живото слово на Учителя. Днес те представляват едно духовно семейство, в което всеки се чувствува на своето място и работи според силите си.
към текста >>
12.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ
,
,
ТОМ 5
Използвано е събирането на гражданството по случай тържествата на връх Бузлуджа във връзка с
гибелта
на четата на Хаджи Димитър, който на 18 юли 1878 г.
Дори е присъствувал на първата конференция на Бузлуджа когато са се оформили социалдемократите в Българска социалдемократическа партия (БСДП). Тогава той е бил на двадесет години и отишъл на връх Бузлуджа на тази конференция. Изведнъж били нападнати от селяни събрани се от съседните села, нападнали ги с тояги и ги разпръснали и ги пребили. Той бил пребит и едвам се спасил. Този Бузлуджански конгрес на БСДП се състоял на 20 юли 1891 г.
Използвано е събирането на гражданството по случай тържествата на връх Бузлуджа във връзка с
гибелта
на четата на Хаджи Димитър, който на 18 юли 1878 г.
е убит и четата унищожена. Та доктор Жеков е един от присъст-вуващите на тази конференция и често ни показваше една голяма снимка където е заснет с брадати социалисти, а в средата личната фигура на Димитър Благоев, а в страни е усмихнатото лице на доктор Иван Жеков, на около двадесет години. Та той е бил със социалистически, та дори и с комунистически идеи. По-късно Учителят изпраща едно писмо до него, в което споменава следното: „Днес дявола се е разделил на болшевизъм и капитализъм. И при едните ще учите един закон, и при другите ще учите друг закон, но ненаучени няма да напуснете земята".
към текста >>
13.
28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО
,
,
ТОМ 6
Запретна се здраво да ме азубеждава, да ме спасява от
гибелния
път, в който съм тръгнала.
Тя е много по-умна от всички момичета, които познавам. Тя знае къде ходи. Ако вижда нещо лошо, тя не би останала там. Ти не я познаваш. Аз я познавам много-добре." Но този млад човек не се успокои.
Запретна се здраво да ме азубеждава, да ме спасява от
гибелния
път, в който съм тръгнала.
И разгърна цялото си красноречие и патос: „Ах, загубена, загубена за живота! Разбирам да си престаряла, та да отиваш там да откупваш греховете си, а ти млада си, хубава си, живот те очаква." А-а-а! - Останах гръмната аз. Същите думи. Толкова скоро.
към текста >>
14.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
Тя е все
гибел
за народите.
Думата ми беше, че аз и не подозирах голямата и страшна вълна, която се надигна от запад и грозеше да залее и разгроми света - голямата Световна война, която започна още в края на 1939 г. и се разрази в годините 1939-1944 г. И дали е спряла сега? - Не! Топла или студена, тя е все война.
Тя е все
гибел
за народите.
- Омрази, вражди, революции, гонения, лоши условия и т.н., и т.н... Всевъзможни беди! Учителят виждаше тогава това и затова каза: „Тези условия повече няма да ви се дадат! " И не ни се дадоха! При едно летуване, една група братя и сестри, в която бях и аз си тръгнахме за София един ден преди Учителя. Друг път съм пътувала винаги с Неговата група.
към текста >>
15.
2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ, НЕОБЯЗДЕН КОН
,
,
ТОМ 6
Като ми съобщи това сестра Иларионова аз останах поразен: Явно ви дях намесата на Учителя и си казах: Какви сили владее Учителят, за да може от София, като го извиках мислено тук в Търново, да ме спаси от явна
гибел
.
„Нищо", казах аз, без да отдавам голямо значение на вчерашното произшествие. „Как нищо, каза тя. - Аз вчера към 11 часа отидох при Учителя да си взема сбогом и сестра Савка излезе от стаята на Учителя и ми разпра ви следното: Както четях на Учителя стенограмата от беседата за корекция от Учителя, Той изведнъж каза: „Брат Гръблев е в голяма опасност" и замижа за известно време. След няколко секунди си отвори очите и каза: „Мина опасността".. Аз след 2-3 секунди трябваше да полетя заедно с коня в пропастта. 139 Учителят за тези 2-3 секунди от София взема в ръцете си управлението на коня, оправя го да върви по моста, той вдигна кон от 700-800 кг във въздуха, за да не убие жената, да прелети над главата на жената и да мине всичко благополучно.
Като ми съобщи това сестра Иларионова аз останах поразен: Явно ви дях намесата на Учителя и си казах: Какви сили владее Учителят, за да може от София, като го извиках мислено тук в Търново, да ме спаси от явна
гибел
.
Случилото се, което забравих веднага като слязох от коня, много дни не се махваше от ума ми. Мислех за Учителя и за Силите, които Той владее. Това затвърди моето доверие и обич към Него и когато отивах при Него, просто отивах като при Бога, виждах, че Той е нещо много голямо!...
към текста >>
16.
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Но за сина на
погибелта
Христа бе казал: „По-добре да не беше се раждал".
Но Христа избра третия път - пътят на страданието и отиде на кръста. Благодарение на Юда, Христа се прояви. Христа бе казал: „Един от вас ще ме предаде, т. е. чрез един от вас ще се проявя". Така седят нещата според Учителя.
Но за сина на
погибелта
Христа бе казал: „По-добре да не беше се раждал".
Така седят нещата според Учителя. Дойде този брат, разказа ми това, което бе чел в една беседа от Учителя и той ме освободи. Ето това е разбиране на нещата. Видях, че той има познание за нещата. И аз се отворих към него и започнах да му разказвам патилата на моят живот, за да ги запише.
към текста >>
17.
9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
родих Виола, хубаво, едно дете, но което заболя повторно още на 14-тия ден от жълтеница с
гибелни
последици.
Квартирантите, които излязоха освободиха една голяма стая с малка кухня. Брат ми и снаха ми вкараха веднага багаж в стаята и я заеха. За нас с моят другар останаха малката кухня и една малка стая и то на едно разстояние 10 метра. Това нещо чувствувах като наказание. На 13 март 1962 г.
родих Виола, хубаво, едно дете, но което заболя повторно още на 14-тия ден от жълтеница с
гибелни
последици.
Последва възпаление на подкорието на главния мозък (енцефалит) вследствие на което детето по-късно не можеше да върви и да говори. Главата му беше увиснала. Ходих с него при много лекари, в Букурещ, в София. В края на декември 1968 г. почина съпругът ми и след това на 1 юни 1969 г.
към текста >>
18.
3. Заканата
,
Боян Атанасов Златарев
,
ТОМ 7
Дойде се до там да им сложат значките по реверите на саката, да ги носят, че всеки, който ги срещне да знае, че среща човек от класа обречена на
погибел
.
3. ЗАКАНАТА В Германия бе подето гонение срещу евреите. Първо започна официалната пропаганда срещу тях, а по-късно започнаха да ги изселват от всички окупирани страни от германците и да ги насочват в специално отредени лагери. Отначало казваха, че ги пращат в Германия като работници по мините и да вършат тежката работа, понеже германските мъже са войници и са на фронта. По това време в България също се заговори, че трябва да бъдат заличени евреите. У нас те бяха търговци, банкери и част от интелигенцията.
Дойде се до там да им сложат значките по реверите на саката, да ги носят, че всеки, който ги срещне да знае, че среща човек от класа обречена на
погибел
.
Започнаха закани и срещу Братството. Отива Методи Константинов при Учителя и предава онова, което е чул от политическите лица. Казали му: „Като свършим с евреите и ги изгоним от България ще дойдем и до вас, до дъновистите и ще ви изгоним също от България“. Съобщава това на Учителя и чува следния отговор: „До нас като дойдат, то България ще бъде заличена от картата на Европа. Тогава тяхното наказание ще бъде 2-3 пъти по-лошо от това на евреите.
към текста >>
19.
7. КЪДЕ Е УЧЕНИКЪТ?
,
,
ТОМ 8
Занони казва така: "За общественото мнение, което казва с еднаква сила гледа да те отклони както от
гибелните
последствия на порока, така и от опасните рискове на добродетелта".
Аз например, не мога да се съблазнявам от това, че всички мои приятели си направиха апартаменти, имат и вили, а аз нямам нищо. Мен ми тежи ако го имам това нещо. Другото, това не ме смущава. Учителят много държеше човек да не робува на общественото мнение. И помня, че когато четох тогава Занони и Учителят ми говори за него, аз подчертах само една мисъл.
Занони казва така: "За общественото мнение, което казва с еднаква сила гледа да те отклони както от
гибелните
последствия на порока, така и от опасните рискове на добродетелта".
И мога да ти кажа, сега ще се върна към Морфова, защото Той й пращаше ученици, имаше едно уважение към нея, към таланта й и пр., но тя беше обещала да даде един концерт на Изгрева и не го даде заради общественото мнение. Не можа да го прескочи това нещо и виж как хубаво го определя това Занони. Учителят искаше свободен човек, освободен отвътре. Ако ти робуваш даже на чувствата си и не можеш да контролираш мислите и постъпките си, ти си един роб. Това е робът всъщност.
към текста >>
20.
25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА
,
,
ТОМ 8
Другото мнение, обществено мнение как да ти го формулирам, онова, което с еднаква сила гледа да те отклони, както
гибелните
последици на порока, така и опасните рискове на добродетелта.
На общественото мнение Учителят много не държеше. В Питагоровата школа нали знаеш как са ги поставяли, за да се освободят от това нещо. Гледай сега, има две обществени мнения. Едното е онова, което има една култура, едно изискване, което респектира хората на изкуството, защото има изискване, нали? Даже там има един творчески снобизъм.
Другото мнение, обществено мнение как да ти го формулирам, онова, което с еднаква сила гледа да те отклони, както
гибелните
последици на порока, така и опасните рискове на добродетелта.
И ги тика така по средата към нищо. Такъв човек като има контакт с такова обществено мнение, той действително вече робува на нещо. Катя не робуваше на това. Катя можеше да се изправи срещу цяло едно обществено мнение когато е уверена в каузата си, което много ми харесваше в нея това. Обаче ходела нехайно облечена.
към текста >>
21.
46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН
,
,
ТОМ 8
Но има и друго обществено мнение, което да кажем със някаква сила гледа да те отклони, както да кажем от
гибелните
последици на порока, така и от опасните рискове на добродетелта и те тика някъде по средата към нищо.
Като си посее семето един ден то ще поникне. И така именно тука ние преживявахме някоя така трудност около Питагоровата школа както се казва, защото ако едно време в Питагоровата школа, учениците са знаели, че трябва две години там да устояват на обидите и униженията, на които ще ги подложат техните съученици, а в нашата "Питагорова школа" беше със самият живот. Държеше ученикът да издържи на общественото мнение. Разбира се, има две обществени мнения. Едно обществено мнение, което е градивно, което е авторитетно, което изгражда култура, което респектира и учи ни и хора на изкуството, което има изискване, това да.
Но има и друго обществено мнение, което да кажем със някаква сила гледа да те отклони, както да кажем от
гибелните
последици на порока, така и от опасните рискове на добродетелта и те тика някъде по средата към нищо.
Когато човек се случи на едно такова обществено мнение или е зависим от такова обществено мнение, той може да дойде направо до гибел или до унищожение. Тия методи на Питагоровата школа ги имаше и тук на Изгрева. В Школата имаше да кажем особено от тези, които държаха така малко на общественото мнение, като Методи имаше такива опитности. Много хора са ги имали, имаше ги помня Тахчиев, който като млад студент идва и Учителят му дава от ул. "Опълченска" 66 две кофи с кисело зеле да ги пренесе до дома на Гръблашева до турската легация, като мине точно по средата на "Цар Освободител".
към текста >>
Когато човек се случи на едно такова обществено мнение или е зависим от такова обществено мнение, той може да дойде направо до
гибел
или до унищожение.
И така именно тука ние преживявахме някоя така трудност около Питагоровата школа както се казва, защото ако едно време в Питагоровата школа, учениците са знаели, че трябва две години там да устояват на обидите и униженията, на които ще ги подложат техните съученици, а в нашата "Питагорова школа" беше със самият живот. Държеше ученикът да издържи на общественото мнение. Разбира се, има две обществени мнения. Едно обществено мнение, което е градивно, което е авторитетно, което изгражда култура, което респектира и учи ни и хора на изкуството, което има изискване, това да. Но има и друго обществено мнение, което да кажем със някаква сила гледа да те отклони, както да кажем от гибелните последици на порока, така и от опасните рискове на добродетелта и те тика някъде по средата към нищо.
Когато човек се случи на едно такова обществено мнение или е зависим от такова обществено мнение, той може да дойде направо до
гибел
или до унищожение.
Тия методи на Питагоровата школа ги имаше и тук на Изгрева. В Школата имаше да кажем особено от тези, които държаха така малко на общественото мнение, като Методи имаше такива опитности. Много хора са ги имали, имаше ги помня Тахчиев, който като млад студент идва и Учителят му дава от ул. "Опълченска" 66 две кофи с кисело зеле да ги пренесе до дома на Гръблашева до турската легация, като мине точно по средата на "Цар Освободител". То ще бъде, когато излизат студентите и той му е било доста неприятно, но няма как, ха-ха, минал.
към текста >>
22.
18. КОЛЕДА
,
,
ТОМ 8
А да се върна или да остана на едно място, това е
гибел
за мен.
Да се върна назад - смисъл няма. И пак напред. Изваждам крака си от снега, другия се забива по-дълбоко. И него изваждам. В едно е спасението, да вървя.
А да се върна или да остана на едно място, това е
гибел
за мен.
Накрая пристигам до пътя, който води до Учителя. Поемам го. Ето едно момченце ме посреща и ме упътва към къщата, гдето е Учителя. То върви напред, а аз се мъкна отзад. Виждам го, извърнало глава към мен, а по лицето му нещо като смях.
към текста >>
23.
22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и
гибелни
.
То значи понижение, което свършва със загубване на човешката форма и съдържание." - „Не, не, г-н Дънов, като гледам нашият българин колко е мързелив, само това му трябва да му се каже, че той пак ще идва на земята, то да стане още по-мързелив. Не, аз не вярвам и не искам да се уверявам с никакви опити и проверки." Учителят се усмихна и само каза тихичко: „Ех, както обичаш." Разговорът мина на друга тема, не след много свърши и ние се разотидохме. По пътя, преди да се разделим, Учителят каза: „Ако Кортеза беше образована, тя щеше да надмине и Ани Безант, но сега ето докъде е стигнала. Ех, и тя ще се научи." Кортеза живя дълго, но нейното ясновидство постепенно намаляваше, а заедно с това се стеснязаше и кръгът на нейната дейност. Накрая тя остана само една обикновена и проста старица и умря потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички, включително и от нейните попове.
Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и
гибелни
.
Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа. Но нейното невежество и постоянното й общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите. И нейният фанатизъм не можа да бъде пречупен дори и от един авторитет, какъвто беше Учителят. А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини. Редно е да се зададе въпросът, как става човек фанатик.
към текста >>
24.
23 - 1. СПИРИТИЧЕСКИ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Той се явява и като спирачка за предпазване на човечеството от падане и
гибел
и да го въведе в пътя на светлината и прогреса." Преди всеки сеанс се прочита молитва за успешното му провеждане и за връзка с членове на Всемирното Бяло Братство.
Този случай заинтересувал всички присъствували и на другата вечер се прави втори сеанс по инициатива на представителя на фирма за шевни машини „Сингер" в Ямбол. След този сполучлив сеанс, Бъчваров събрал доста хора, които се интересуват от спиритизма. „Спиритизмът, казал той, не е е едно просто, безсъдържателно явление. Неговите корени са в древността - от великото учение на Буда, Кришна Зороастър, Хермес и техните ученици Питагор, Платон, богомилите, розенкройцерите, Щайнер и др.Тези велики учители са членове на Всемирното Бяло Братство, което ръководи човечеството. Спиритизмът е един от начините, да се покаже съществуването на душата и след смъртта.
Той се явява и като спирачка за предпазване на човечеството от падане и
гибел
и да го въведе в пътя на светлината и прогреса." Преди всеки сеанс се прочита молитва за успешното му провеждане и за връзка с членове на Всемирното Бяло Братство.
Така, в продължение на две години, от дом на дом, според желаещите правехме сеанси, които се ръководеха от Тодор Абаджиев и се изнасяше по една беседа. През това време на два пъти от Сливен идва една ясновидка на име Кортеза, направо в нашия дом и сутрин в неделя излиза пред къщата, на поляната и се качва на маса. Събираха се много хора около нея, които я познаваха. Тя посочваше отделни лица от публиката, казваше им имената също и на техните близки починали, отношенията им и пр. След това отиваше на гробищата и на всеки гроб казваше кой е погребан, името, дрехите, с които е погребан и посочваше техни близки, ако имаше наблизо.
към текста >>
25.
„Изгревът том IX пристига с небесна колесница
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
А това може да бъде
гибелно
за търговеца на книги.
1999 година. А в провинцията, разпространителите на издаваните от нас книги също работеха срещу нас. Те получаваха книгите с 20% търговска отстъпка. Но ги получаваха на консигнация, т.е. не заплащаха предварително за тях, както това се прави на книжната борса, където плащаш, купуваш книги, но не знаеш дали ще ги продадеш.
А това може да бъде
гибелно
за търговеца на книги.
Освен това започнаха с нашите книги да си правят замяна с други книги. Продаваха ги на завишени цени, далеч по-високо от обявените от нас цени. Нашите книги бяха евтини, но ние не можехме да контролираме към 26 разпространители в цялата страна. Но ни докладваха. Започнаха да задържат парите от продадените книги, работеха с нашите пари.
към текста >>
26.
II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
По-вярно е обаче, че и двете взаимно обвиняващи се страни, било от незнание, било от непростимо безразличие, са сторили каквото са могли за общата
гибел
.
Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното достойно за оплакване положение. Това обаче премина и никаква полза няма от риданията и плача, освен щото съзнаването на грешките да способствува за поправяне на останалото. Никой не може да отрече, че през тези две епохи, когато е било възможно да се действува, изпъкнаха в Църквата между първенците на народа ни хора уважаеми, които са работили мъдро в църква и общество, мъже, чиято памет е вечна, а похвалата велика. Обаче добрите сетнини от добрите техни дела са повлияли твърде малко върху цялото. Тази епоха може, наистина, да се нарече иначе и епоха на взаимни обвинения, защото първенците на нацията сочат остро и убедено водителите на църквата като виновници на нещастията, а последните - тях, заради това, дето се стремят да направят църквата светска.
По-вярно е обаче, че и двете взаимно обвиняващи се страни, било от незнание, било от непростимо безразличие, са сторили каквото са могли за общата
гибел
.
Никога клирът не е направлявал сам и самоволно работите на църквата, нито и в най-дребните дори неща. Понякога той е бил прост зрител, съдействуващ против волята си на вършеното от ония в чисто църковни работи. Но с взаимни обвинения нищо добро не се постига. Всяка от обвиняемите страни дължи да призпае с християнска изповед, че е способстоувала така или иначе за катастрофата. Светият клир на Великата църква трябва да разбере, че неговото предназначение, неговата мисия е велика и твърде важна, е мисия религиозна, обществена и нравствена, която има предвид цялата църква, цялото православно изпълнение.
към текста >>
27.
II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Йоаким е бил поначало против идеята за отделна, автономна българска църква, защото я считал
гибелна
за Патриаршията.
При тогавашните обстоятелства той не е постигнал и не е могъл да постигне резултати. Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи. Тя е допущала наистина български училища и българско богослужение, не обаче и отделна българска църква и българска църковна иерархия. Ние видяхме, че митрополит Йоаким се опитал отначало да накара самите българи да затворят своя параклис във Варна, и когато не успял в това, не само отказал на подигнатото чрез Митхад паша тяхно искане да им отстъпи в тяхно владение една от гръцките църкви, но направил чрез Патриаршията постъпки да се затвори от властта българският параклис, а Варненският български свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Св. Гора, без обаче да успее в това.
Йоаким е бил поначало против идеята за отделна, автономна българска църква, защото я считал
гибелна
за Патриаршията.
В едно свое писмо той признава изрично това, като казва: „От момента, когато тя (т.е. Патриаршията) косвено или пряко, безразлично дали официално или неофициално е явила на тогавашния изобретателен (интригант) пръв министър и разисква с него възможността за образуване на полу-независима българска църква, имаща за началник титлофорен екзарх, заедно с управителен синод, казах с душевна болка, Църквата е загубена." С други думи, митрополит Йоаким е бил против лансирания през пролетта на 1867 г. проект на Григорий VI за отделна, полу-независима българска църква. Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и характерно за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия. Добре, но това становище не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех.
към текста >>
28.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
„По отношеьие пък към църквата, пише той, от всичко казано става несъмнено едно: че тя се намира в опасност, че привнасянето в работите й народни и политически разчети, заплашва с нарушение на църковния мир, с
гибелно
за православното раздвоение на православната Църква на Изток.
Обаче бележката на Александра II, че „това го вече има", т.е., че българите вече са заговорили за своите права да имат автокефална Църква, и че „и сам патриархът цариградски не вижда в това нещо разрушение на православието", открито говори, че императорът вече е знаел за настроението на българите да се сдобият с автономна Църква, като се откажат да признават патриарха, а може би и за самия акт от 3. април. Оттук явно става, че предричанията на обер-прокурора не могли да произведат нужния ефект и да въздействат върху императора да промени становището си по българския църковен въпрос. Макар че обер-прокурорът да признава, какво „да се разсъждава по това какви могат да бъдат при тия обстоятелства политическите намерения и задължения, опасения и надежди на руското правителство, не влиза в компетенцията на духовното ведомство", относно което императорът право заявява: „това е моя работа и, като следя за него бдително, аз верно нема да принеса в жертва православието", все пак гр. А. П. Толстой счел за свой дълг да нарисува в Записката си какви могат да бъдат сетнините изобщо за Църквата от новата фаза в развитието на гръко-българската разпря и какво положение тряба да държат русите в нея.
„По отношеьие пък към църквата, пише той, от всичко казано става несъмнено едно: че тя се намира в опасност, че привнасянето в работите й народни и политически разчети, заплашва с нарушение на църковния мир, с
гибелно
за православното раздвоение на православната Църква на Изток.
[Срещу тези думи Александър II пише: „В това аз намирам погрешен възглед, защото за разединение и дума не може да става, обаче славяните желаят да имат своя национална православна Църква, както и ние, русите, я имаме"]. А за да не увеличаваме с участието си в работите на Изток опасностите, които застрашават Църквата, ние сме длъжни всякога да помним високото наше призвание, като на едничък мощен православен народ, да се явяваме на Изток не защитници на коя да е партия, а покровители на всички православни и на цялото православие изобщо [срещу това императорът пише: „не ние защищаваме партиите, а гърците"] и да бъдем миротворци за осички враждуващи единоверци наши. [Императорът бележи: „Съвършено справедливо, и ние така и действуваме."] Опасно е за нас под влиянието на политическата разпря да внасяме нашето самовластно намисане в работите на старинната православна иерархия, да се явяваме не нейни защитници, а само съдии и обличители и да преследваме злоупотребе-нията й с такава строгост, която не всякога е применима в нашето собствено отечество". Императорът протестира срещу тия думи, като пише: „Ние сме не съдии и не обличители; ако пък посочваме на злоупотребенията на гърците, то това е само за полза на общата православна Църква". От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития.
към текста >>
29.
11. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ И НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на
гибел
народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем.
Гевреклер, с. Чатмата и с. Козлуджа. Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи. Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети. Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение.
Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на
гибел
народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем.
В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц. Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство. Недсброжелатели обаче някои като искат да ся ползуват от висимото неизвестно положение на работи-ти ни, незнаим с каква си цел, начнаха явно да ни пррповядат друга идна вяра полагат с обещание за чуждо силно покровителство.
към текста >>
30.
IV.14 август, неделя
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от
гибел
, добре струваш, че се доброволно утесняваш.
Права е поговорката, която казва: „Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе, нищо не можем да сторим." А то значи, че ние само отблизо посрещаме нашите материални нужди, когато според тоя закон следва да искаме и „Господ да поможе", защото действително е, че на физическото поле човеку му трябват материални средства и ум. И както всякога, така и тази година ние ще имаме работа с лоши хора, които знаят да ни въздействуват. Като например, яви се у нас мисъл да помогнем някому, но мислите на лошите хора парализират тази наша добра мисъл и ние като че ли неволно някак отлагаме доброто ни дело. Една мома се явява пред мене и ми разправя следната история: Принудена била да излезе от дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си, но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството. Пита се: Добре ли е сторила, като се е така хванала в дълг, когато не е имала средства при себе си?
Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от
гибел
, добре струваш, че се доброволно утесняваш.
И питам тази мома: откъде ще вземе тези пари, за да ги изплати? Тя отговори спокойно: „Господ ще ми помогне." Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление, за да се притичаме на помощ на другите и тогава Господ ще ни помага. И после, ние всички трябва да имаме стремеж да се приближим един до друг, без да имаме желание да се използуваме едни други. На въпроса на Симеон Драганов г-н Дънов отговори: - Ако един човек събира богатство, за да го употреби за славата Божия, то е право; но ако събира за себе си, тогава такова събиране на богатство не е благоугодно Господу.
към текста >>
31.
слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година
,
,
ТОМ 11
Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде
гибелна
слабост за вас.
От 1913 година насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за • вас голяма опасност. Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле?
Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде
гибелна
слабост за вас.
Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен характер - характер, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупуват от външните работи. А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате Младоженеца. Колко ще живеете тук?
към текста >>
32.
V.II.3 ПСАЛОМ 91
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
От мор, който ходи в тъмнина, От
погибел
, която запустява всред пладнина. 7.
А 3. Защото той ще те избави от сетта на ловеца И от губителен мор. 4. С перата си ще те покрива, И под крилата му ще имаш прибежище. Неговата Истина е щит и всеоръжие. 5. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене. 6.
От мор, който ходи в тъмнина, От
погибел
, която запустява всред пладнина. 7.
Тисяща ще паднат от страната ти, И десет тисящи отдясно ти: Но при тебе нема да се приближи. 8. Само с очите си ще гледаш, И ще видиш въздаянието на нечестивите. 9. Понеже ти си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище. 10. Няма да ти се случи никакво зло, И язва няма да се приближи при жилището ти, 11. Защото ще заповеда на ангелите си за тебе, Да те пазят във всите твои пътища: 12.
към текста >>
33.
НАРЯД за 1913 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Обаче това ще бъде
гибелна
слабост за вас.
Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за вас голяма опасност. Ако Господ рече и постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в Тройния съюз, напущаме Тройната антанта.
Обаче това ще бъде
гибелна
слабост за вас.
Това няма да ви препоръча пред небето захора със силен характер -характер, на който небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупват от външните работи. А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате младоженеца. Аслъ колко още ще живеете тука?
към текста >>
34.
13. ПРИЗОВАХА ИСУСА
,
,
ТОМ 12
Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за тебе, то те води към
погибел
, защото не изпълняваш Божията воля.“ Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива бяха родителите му, прадедите му и така нататък.
Всяко сърце поначало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът. Като се поусмихна някому, кажа му някоя блага дума, веднага и вие сте доволни от мене, намирате, че съм добър. Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил характера. Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество. Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност.
Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за тебе, то те води към
погибел
, защото не изпълняваш Божията воля.“ Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива бяха родителите му, прадедите му и така нататък.
Учителят може да те обича, но като правиш грешки, той ще ти забелязва. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме? “ Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, неправилното й решение компрометирва и мене. Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и им казах, че всяко откъсване на 10 цветчета води след себе си смъртта на някой човек.
към текста >>
35.
8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
,
,
ТОМ 13
В Лука, 13:23-24 четем, че когато бил запитан: Малцина ли са, които ще се спасят, Той отговорил: „Подвизавайте се, да влезете през тесните врата." А в Евангелието на Матея, 7:13-14 това изказване на Господа Христа е записано по-подробно: „Влезте през тясната врата, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в
погибел
, и мнозина са ония, които минават през тях.
стихове 18-21. Христос оприличава Царството Божие на нещо динамично, което подлежи на растене, на развой: „Зърно синапово", „квас" и пр. И в Лука, 17 глава, четем, че Исус Христос обяснява, че това Царство Божие не е нещо външно: човешка организация, човешка общност или държава но че Царството Божие няма да дойде с изглеждане. Царството Божие вътре във вас е. И че Христос стои на становището, че да се въдвори, да се развие Царството Божие в човека, е нужна работа над себе си, нужни са усилия, нужно е „подвизаване".
В Лука, 13:23-24 четем, че когато бил запитан: Малцина ли са, които ще се спасят, Той отговорил: „Подвизавайте се, да влезете през тесните врата." А в Евангелието на Матея, 7:13-14 това изказване на Господа Христа е записано по-подробно: „Влезте през тясната врата, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в
погибел
, и мнозина са ония, които минават през тях.
Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който извежда в Живота и малцина са ония, които ги намерват." В Евангелието на Матея, 6:25-33 Исус Христос разглежда въпроса за Царството Божие и от друга гледна точка, като го свързва очевидно с преди малко казаните от Него Слова: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Вашият Небесен Отец." (Записани в последния стих 48 от петата глава на същото Евангелие.) Той успокоява тези, които станат „ученици на Свещенния, Тесния Път", че за тези, които са влюбени в Идеала: изработване с копнеж, поставяне на този въпрос на първо място в живота си: да засияе в техния душевен мир, в сърцето, ума и волята им Царството Божие - Божественият Дух да се проявява в тях в Любов, Мъдрост и Истина; че за такива человеци Небесният Отец има специален промисъл: Те трябва да бъдат спокойни, да не живеят с грижите на невярващите, за които е чужд Идеала за Царството Божие. Господ Христос изрично казва: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си - какво ще облечете. Но първом търсете Царството Божие и Божията Правда и всичко това ще ви се прибави, ще ви се даде." От гореказаното за духовно прозорливия е ясно, че мислъта на Христа е: Човек е призван да прави героични усилия, да се подвизава (от думата „подвиг"), за да се развият в него ония скрити заложби: образът и подобието Божие, които стоят като Идеал пред човека, за да се издига по стълбата към духовното съвършенство, наречено от Христа Царство Божие. Защо Христос е употребил този израз? - Защото „Царят" (Божият Дух) след новораждането на човека живее в душата на човека, която става негов храм.
към текста >>
36.
39. ТЕСНИЙ ПЪТ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
А които се окажат упорити в земния си живот (редица животи подред!) и не желаят да влязат в пътя на истинския прогрес, тях ги чака
погибел
, разрушение, унищожение!...
А това се постига само чрез любовта, чрез живот на подвизи, на жертви от любов и чрез предана любов към Бога. Само така се достига до Царството Божие в нас." (Лука 17:21). Затова нека пеем с чувства песента „Тесний път" и тя ще ни въздействува магически! Догдето е достигнал в развитието си човек на земята, на същото поле ще се намери и след своята земна смърт и с такива същества ще общува. Добием ли от тука висшия живот, след смъртта си ще влезем в общество на ангели и светии и ще имаме наслади от висша музика и поезия, от небесна мъдрост и в нова, Божествена наука и работа - от любов към по-малките по прогрес души, да се подигнат.
А които се окажат упорити в земния си живот (редица животи подред!) и не желаят да влязат в пътя на истинския прогрес, тях ги чака
погибел
, разрушение, унищожение!...
Защото те са дали гърба си на тъмните сили да ги яздят и да им служат... Б. От деветия куплет. (Прочети си Матея 5:48 и 6:23: „Ако виделината в тебе е тъмнина, то колко голяма е тъмнината! ") Мисълта на Христа е: туй, което човек носи в съзнанието си, като морален кодекс за ръководство в живота си: неща, принципи, които той трябва да осъществява, да прилага в проявите си, като счита, че така той е прогресивен човек, идеалист, а не материалист, груб егоист, който не признава морал и следва по разума на турската грубо егоистична пословица в живота си: „Ачколсун бижарине." И Христос слага въпроса: това вътрешно ръководство на човека, виделина ли е или тъмнина? Но човекът трябва да не изпуска изпредвид, че никой човек не достига в проявите си да осъществи напълно туй, което за него е образец, идеален живот, желание на душата му.
към текста >>
37.
15. ИЗГРЕВЪТ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Главите си бихте заровили в земята да не видите тази
гибел
!...
Ние, които чухме Словото и пихме от Извора на живота. Които тичахме в ранни зори към свещения салон, Ние, които играхме Паневритмията под звуците на новия ритъм, Ние знаем какво беше Изгревът за целия свят. О, братя, ако знаете какъв грях сторихте! О, хора, ако знаете какъв позор отпечатахте! Сърцата ви биха се стопили от срам и свян.
Главите си бихте заровили в земята да не видите тази
гибел
!...
Отбихте пътя на Любовта, който изобилно ви поливаше. Отбихте знанието, което разтваряше умовете ни. Предпочетохте тъмнината - да живеете в мрака. Братя българи, разпръснахте светлината, която ви водеше нагоре. Къде ви бяха мозъците и не видяхте зората, която ви будеше!
към текста >>
38.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 2
,
ТОМ 14
Скоро или късно краят му е
гибелен
.
Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си - няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си. Той вече е извършил грехът в своето сърце. Той вече създава път и план на живота си, който с всички непростими средства почва да се изпълнява. Такова едно дело, колкото и успешно и да е, няма в себе си Божието Благословение.
Скоро или късно краят му е
гибелен
.
В света само Бог има правото да създава или урежда животът, според както Той иска. Когато една душа възпира Духът в себе си да стори доброто, което може да направи и възпира Господа да го извърши чрез него, той е вече осъден. Не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като виделина в душата си - да ти покаже кое е добро и кое е лошо. Грехът се почва в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята. И ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е.
към текста >>
39.
82. 91 ПСАЛОМ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
От мор който ходи в тъмнина, От
погибел
, която запустява всред пладнина." Всякога трябва да се стремим да си служим с Истината, защото както и да се видоизмени животът ни, тя действително е щит, който ни пази, същевременно е оръжие срещу духовните ни врагове.
Споменава се и за състоянието, което преследва човечеството при някоя епидемия. През ония времена - „губителният мор", епидемиите са били страшилища за хората, но ученикът ще бъде запазен, както от нападението на вечния враг на човечеството, „ловеца с мрежата", така и от всички други опасности. Не ще и дума, че „перата и крилата" на Всевишния са символи за необикновения начин за запазване верующите и учениците. Ангелът продължава: „Неговата Истина е щит и всеоръжие. Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем.
От мор който ходи в тъмнина, От
погибел
, която запустява всред пладнина." Всякога трябва да се стремим да си служим с Истината, защото както и да се видоизмени животът ни, тя действително е щит, който ни пази, същевременно е оръжие срещу духовните ни врагове.
По-нататък в Псалома се говори за „нощния страх". Наистина, не е било лесно на човека в далечното минало, па не му е лесно и днес, да се избави от угнетяващото чувство на боязън, която самотата в някоя тъмна нощ, налага на човешкото самочувствие. Ония от нас, които изпълниха задачата на Школата, дадена от Учителя през 1922 г. да отидат в тъмна нощ в планината, знаят какво са преживяли при нейното изпълнение. Човек е сам, всичко около него е непознато, необикновено в планината.
към текста >>
От мор, който ходи в тъмнина И от
погибел
, която запустява всред пладнина. 7.
/Ангела към обещалия се/ 3. Защото Той ще те избави от сетта на ловеца И от губителен мор. 4. С перата Си ще те покрива И под крилата Му ще имаш прибежище. Неговата Истина е щит и всеоръжие. 5. Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети деня. 6.
От мор, който ходи в тъмнина И от
погибел
, която запустява всред пладнина. 7.
Тисящи ще падат от страната ти, И десет тисящи от дясно ти, но при тебе няма да се приближи. 8. Само с очите си ще гледаш И ще видиш въздаянието на нечестивите. /Пак ангела кьм обещалия се/ 9. Понеже ти си направил Господа, моего упование, Вишнаго, свое прибежище. 10. Няма да ти се случи и никакво зло, И язва няма да се приближи до жилището ти. 11.
към текста >>
40.
12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Разбираики
гибелта
, към която го води лакомията и несправедливостта към материалните ценности, то отправи поглед и към по-идеалното и по-духовните ценности.
При сключването на Версаиския договор край Париж след Първата световна воина, Уилсон е бил пренебрегнат, изолиран от съюзниците и се връща в САЩ ядосан и унижен. Американските дипломати се заклеват да си отмъстят. Това те правят по време и след Втората световна война. Тогава Англия и Франция, като империи се разпадат и загубват колониите си. Урокът, които човечеството получи през Първата световна воина, за малко време го опомни.
Разбираики
гибелта
, към която го води лакомията и несправедливостта към материалните ценности, то отправи поглед и към по-идеалното и по-духовните ценности.
След Първата световна воина се създаде и общочовешкия институт, наречен Общество на народите, което имаше за задача, да провежда на първо място справедливостта между народите. По времето на Учителя, много често се събирахме на общи обеди и вечери, в многото случаи дадени от братски семейства, по различни поводи. Те бяха извън общия стол, които ние имахме. При такива случаи, често се случваше да бъда седнал до Учителя. И докато траеше неизбежната суетня в началото на такива събития, когато вниманието на домакините пък и на другите е отвлечено около подреждането му, обичах тихичко да подхващам с Него разговор около любимата ми тема - международното положение.
към текста >>
41.
15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Учителят не обичаше да се намесва в тази програма, освен когато това е крайно необходимо, за да се спасят надеждни ученици от непоправима
гибел
.
Мнозина биха запитали, нима Учителя не е знаел за тези заблуди, обхванали неговите последователи? И защо не се е намесвал своевременно, за да предотврати, страданията, неприятностите, загубеното време, тежките последици и ред други сътресения, които се преживяват от хората, тръгнали по един погрешен път? Имал съм случая да се убедя по един безспорен начин, че Учителят не обичаше, спазвайки някакъв висш закон, да се меси в личните подтици, устрем за действие на своите последователи. Всеки човек си идва с определена съдба, определен път, път в който той ще трябва да изправи погрешките на едно свое минало съществувание. Минава по една програма, на една необходимост за изправяне, получаване опитности и знание.
Учителят не обичаше да се намесва в тази програма, освен когато това е крайно необходимо, за да се спасят надеждни ученици от непоправима
гибел
.
Когато виждаше, че в мозъка на ученика няма подготвени условия, за да разбере Неговата мисъл, неговото предупреждение, това, което Той му казва, едно такова намесване е безпредметно. Най-после както вече споменах, често пъти устрема към дадена цел, който се създава у даден човек е с такава сила, че е опасно да се възпре. При такъв един устрем, едно спиране би създало непоправимо сътресение и би оставило нещо неудовлетворено, което ще тлее и смущава съзнанието на човека. Разумният свят, подчертава Учителя, се ръководи от правилото, че всяко нещо преживяно от ученика ще му донесе опит поне малко знание, мъдрост и освобождение от ограниченията. За тези случаи той казваше: „Природата пет пари не дава за вашето щастие.
към текста >>
42.
20. МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Но благодарение на Учителя и топлите му грижи към мене, аз минах само на косъм от чудовищната
гибел
.
Тежко преживявах някакви смътни тъжни предчувствия, които създаваха у мене едно мъчително настроение, за което нямах представа и не можех да си ги обясня. При такива случаи често отивах там, когато нямаше други. Един път, пак при такъв случай, отидох там, нямаше никой, седнах на пейката, която имаше и ето след малко дойде Учителят, седна до мене погледна ме някак мило, нежно като любещ баща и ми каза: „Николай, всичко което човек е направил се плаща, закон е това". Аз го погледнах и разбрах, че всичките ми тези състояния на мъка и тежест, не са нищо друго, освен предчувствия, за тежката съдба, която имам, суровият път по който ще мина. Капнаха само няколко сълзи от очите ми и аз се прибрах.
Но благодарение на Учителя и топлите му грижи към мене, аз минах само на косъм от чудовищната
гибел
.
Тук ще изнеса някои от спомените си свързани с намесата на Учителя. Това бе третото чудо за мен. Учителят казваше, че събитията, които човек има да мине са едни от тях неизбежни, такива, които са по закона на необходимостта или както се казва, по закона на КАРМАТА, трябва да станат. Те са плод на извършени вече деяния от човека в един минал живот. Това са вече станали неща, факти, които неминуемо носят своите последствия.
към текста >>
43.
21. НА ЛОВ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Той ме погледна така нежно, с бащинско чувство, в което се четеше такава мъка и покруса от
гибелният
път, по който искаше да мине неговият ученик.
Оставих го, платих и си излезнах. Беше вече много късно и оживлението навън по тази улица преминаваше. Бавно се затътрих към Изгрева. Когато стигнах там беше вече в часовете след полунощ. Завивайки към салона, където се хранехме, гледам пред себе си Учителя.
Той ме погледна така нежно, с бащинско чувство, в което се четеше такава мъка и покруса от
гибелният
път, по който искаше да мине неговият ученик.
С тих нежен глас Той ми каза: „Къде ходи Николай? " От тези думи разбрах, целия бащински трепет, с който Той ме е следил и усилията му да ме предпази от гибел. Така се засрамих, както никога през живота си, и не знам как се довлякох до леглото си. Но тази среща и тези думи на Учителя, пометоха без остатък и завинаги желанието ми да опитам тоз живот. Така завърши моя лов за приключения.
към текста >>
" От тези думи разбрах, целия бащински трепет, с който Той ме е следил и усилията му да ме предпази от
гибел
.
Бавно се затътрих към Изгрева. Когато стигнах там беше вече в часовете след полунощ. Завивайки към салона, където се хранехме, гледам пред себе си Учителя. Той ме погледна така нежно, с бащинско чувство, в което се четеше такава мъка и покруса от гибелният път, по който искаше да мине неговият ученик. С тих нежен глас Той ми каза: „Къде ходи Николай?
" От тези думи разбрах, целия бащински трепет, с който Той ме е следил и усилията му да ме предпази от
гибел
.
Така се засрамих, както никога през живота си, и не знам как се довлякох до леглото си. Но тази среща и тези думи на Учителя, пометоха без остатък и завинаги желанието ми да опитам тоз живот. Така завърши моя лов за приключения. А Учителят ме посрещна по долно бельо, надянал един халат върху себе си.
към текста >>
44.
50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Колкото пъти обаче отивах там, всякога се срещах с Учителя и Той все така унило, с мъка и тревога, ще ме запита за моята търговия, без да разбирам
гибелта
, към която тя ме тласка.
След излизането на закона, своята търговска дейност продължих с голямо внимание. Самите производители обаче, поради липса на материали, не всякога можеха да се придържат, до определения грамаж и качество на даден артикул. Това все пак беше подсъдно, но вината не беше моя. Пример. Един метър плат американ трябва да тежи 150 грама, а той го прави на 100 грама, а цената му е същата. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много пътувах из провинцията.
Колкото пъти обаче отивах там, всякога се срещах с Учителя и Той все така унило, с мъка и тревога, ще ме запита за моята търговия, без да разбирам
гибелта
, към която тя ме тласка.
Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже, пропастта, към която отивах. Сам да се сетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те, само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава това и продължих.
към текста >>
45.
63.ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ 1923 - 1925 г.
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Тя мина по ръба на жестока гражданска война, само на косъм от нея, спря я само чудото от такава
гибел
.
събори въобще не е имало. През тези години Учителят не е провеждал никъде братски събори. През годините 1923 и 1924 г. и първата половина на 1925 г. България преживя много тежки политически сътресения.
Тя мина по ръба на жестока гражданска война, само на косъм от нея, спря я само чудото от такава
гибел
.
На 9 юни 1923 г. стана преврата. Управляващата тогава земеделска партия, начело с нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски, беше свалена от военните, а Стамболийски обезглавен. Това създаде голямо напрежение. Самонадеяният, изненадан, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можеше да окаже някаква сериозна съпротива при този преврат.
към текста >>
46.
106. ЗЛОКОБНО ЗНАМЕНИЕ - 1949 год.
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Имаше голяма опасност, да вземем погрешна посока ида затънем някъде из клековете и скалите към хижа „Ловна", а това щеше да бъде много лошо, ако не и с
гибелни
последици за нас.
Като наредих, върху обущата и гуменките, които имаха на краката си да ги увият с парчетата бризент и ги притегнат с ивиците, тъй както селяните си увиват навущата. Тъй увитите крака имаха вид като че ли си бяха обули руски валенки. Това беше едно добро и сполучливо разрешение на този въпрос. Хвърлих поглед и към пътя, по който трябваше да минем. Платото на първото езеро, покрито с дебел сняг с нищо не издаваше и не се разбираше, къде точно почваше пътеката за хижа „Вада".
Имаше голяма опасност, да вземем погрешна посока ида затънем някъде из клековете и скалите към хижа „Ловна", а това щеше да бъде много лошо, ако не и с
гибелни
последици за нас.
Това беше нова и голяма тревога за мене. Но, разчитах на опитните наши планинари, между които на първо място и по- малкият ми брат Стефан, който като голям планинар, отлично познаваше Рила и пътищата по нея, пък и съм се убедил, че има много остро чувство за ориентация. Повиках него и още някои добри познавачи на пътя и ги помолих, като тръгнем да вървят пред групата с най-голямо внимание за пътя, особено при първото езеро. Дойдоха при мене и десетина братя и сестри, здрави, смели, юначни, които доброволно си предложиха услугите, да останат да пазят багажите до неговото прибиране - отпадна и тази грижа. Към девет часа всички бяха готови, събрани на площадчето пред кухничката за тръгване.
към текста >>
47.
11. „ЕЛ - ЕЗИКА НА МАЙТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Учителят често казваше, че най-малкото насилие в една работа и тя е обречена на смърт, на
гибел
.
Тези думи явно са съществителни. Имал съм случай да разбера от Учителя, че на езика, на онези висши същества, когато слагат име на нещо, то това име определя качествата и службата на този предмет или на това същество, на което е дадено. От всичко това, не е мъчно да се извади извода, че тези думи и текстове на песните, на тези пълни с мистика песни, са от езика на онова велико общество, което е било на Земята - на Атлантида, първата раса. Когато гръцкият учен и философ - Солон е бил при египетския жрец, който му е разправял за Атлантида, между другото му е казал: „Вие сте деца, в сравнение с онези, които бяха преди вас". Тези разумни представители на човешкия род са разбирали много добре законите на ненасилието в живота.
Учителят често казваше, че най-малкото насилие в една работа и тя е обречена на смърт, на
гибел
.
Ето затова те не са си послужили със сила, с насилие срещу тези пристъпи на злото, а и не са могли да ги убедят, че този път на злото ще ги доведе до гибел, както и станало. Това е историята за потапянето на Атлантида, когато Учителят ми каза: „Ние изгубихме сражението тогава, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на Черната ложа, но сега ще победим. Два пъти ние грешка не правим". Тогава голяма част от хората с по-ниско ниво на развитие са убивали високото интелигентни хора. Но след потапянето на Атлантида те са избягали и са взели със себе си високата си култура.
към текста >>
Ето затова те не са си послужили със сила, с насилие срещу тези пристъпи на злото, а и не са могли да ги убедят, че този път на злото ще ги доведе до
гибел
, както и станало.
Имал съм случай да разбера от Учителя, че на езика, на онези висши същества, когато слагат име на нещо, то това име определя качествата и службата на този предмет или на това същество, на което е дадено. От всичко това, не е мъчно да се извади извода, че тези думи и текстове на песните, на тези пълни с мистика песни, са от езика на онова велико общество, което е било на Земята - на Атлантида, първата раса. Когато гръцкият учен и философ - Солон е бил при египетския жрец, който му е разправял за Атлантида, между другото му е казал: „Вие сте деца, в сравнение с онези, които бяха преди вас". Тези разумни представители на човешкия род са разбирали много добре законите на ненасилието в живота. Учителят често казваше, че най-малкото насилие в една работа и тя е обречена на смърт, на гибел.
Ето затова те не са си послужили със сила, с насилие срещу тези пристъпи на злото, а и не са могли да ги убедят, че този път на злото ще ги доведе до
гибел
, както и станало.
Това е историята за потапянето на Атлантида, когато Учителят ми каза: „Ние изгубихме сражението тогава, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на Черната ложа, но сега ще победим. Два пъти ние грешка не правим". Тогава голяма част от хората с по-ниско ниво на развитие са убивали високото интелигентни хора. Но след потапянето на Атлантида те са избягали и са взели със себе си високата си култура. Естествено е, да се запитаме, защо това висше общество не е намерило начин да се наложи над тези пристъпи на злото.
към текста >>
За да се излекува от този подтик човек да прави зло, той трябва да бъде убеден, че правенето на зло е
гибелно
, както за другите, така и за самия него, че само в доброто е истинския живот. В.К.
Но след потапянето на Атлантида те са избягали и са взели със себе си високата си култура. Естествено е, да се запитаме, защо това висше общество не е намерило начин да се наложи над тези пристъпи на злото. Вярно е, че ако ние вържем един престъпник, той няма да прави зло, но това не значи, че злото е ликвидирано в този човек. Ако той се намери при свобода и условия, пак ще се прояви такъв, какъвто си е. Значи, по този начин нищо не се постига.
За да се излекува от този подтик човек да прави зло, той трябва да бъде убеден, че правенето на зло е
гибелно
, както за другите, така и за самия него, че само в доброто е истинския живот. В.К.
Сега, искам да попитам друго нещо. Това е поредицата „ЕЛ" - езика на майте. Какво точно означава „ЕЛ"?. Н.Д. Не мога да ти кажа какво. В.К. Това нещо е писано 1964 г.
към текста >>
48.
20. СЪН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Ясно беше усилията, които беше направил, за да ме спаси от
гибел
.
Християнството в Русия се получи по-късно и Боян Мага го е занесъл там. В.К. В онази повест за княз Игор, има сведения за Боян Мага. НД. Което посочва, че моето твърдение е верно. Един период от живота ми мина под знака на много тежки изпитания, които при други случаи отдавна биха ме пратили пред вратата на Свети Петър. Един ден, когато навярно съм бил вече към края на този период, Учителят се обръща към мене, с измъчено, загрижено лице, уморено някак от свършване на някаква голяма работа и ми казва: „Добре, че в градината ти се намира всичко каквото поискаш".
Ясно беше усилията, които беше направил, за да ме спаси от
гибел
.
В този именно свят, понякога двойника на човека може да отиде по време на сън и при случай за негова полза да му показват събития, засягащи самия него или обществото, в което той живее. В този свят обаче, най-често си служат с образен, символичен език за разбирането, на който трябва една добра подготовка. Разбирането на този образен език в една цяла наука, която трябва задълбочено и старателно да се изучава. Това е науката за тълкуване на сънищата. Една трета от живота си човек прекарва в сън.
към текста >>
49.
23. НЕПТУН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Долавяне на нови полезни идеи, те в многото случаи подхранват и центровете на честолюбието, което нещо е извънредно опасно, то може не само да смъкне човека, но и да го тласнат в една
гибелна
за него посока.
Аз с голямо съмнение поставям тяхното казано, защото тези разумни същества, вярно, че казват на човека, но те го казват така майсторски, внимателно, че няма да усетят, че някой друг ти го казва. Туй е моето впечатление и разбиране за контакта на хората с висшите духове. А защо е така? В човешкият мозък силовите полета на Нептун имат отношение към най-горните центрове непосредствено пред центровете на честолюбието. Ето защо, когато тези връхни центрове са добре развити и правилно реагират на Нептуновите вибрации, при които човек има известни постижения, като прозрение в известни области, вдъхновение да създаде нещо инициативно, долавяне в известни области.
Долавяне на нови полезни идеи, те в многото случаи подхранват и центровете на честолюбието, което нещо е извънредно опасно, то може не само да смъкне човека, но и да го тласнат в една
гибелна
за него посока.
Става играчка на изостаналите духове от отвъдния свят, които обичат особено много да раздухват центровете на честолюбието в човека. Учителят казва: „Гордостта предхожда падението". Това го казва Учителя Дънов на Мусала на Боян Боев, когато той слуша радио, където немския говорител е говорил за непобедимостта на немската армия, като непрекъснато се чували военни маршове. И Боян Боев доживява да види краха на немската армия и капитулацията на Германия на 9 май 1945 г.
към текста >>
50.
ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - II раздел
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
УПАДЪК И
ГИБЕЛ
НА НАРОДИТЕ Всемирна летопис", Г.
1 -3 6. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ Всемирна летопис", Г. I, кн. 3 (1 .VI.1919), с. 3 7.
УПАДЪК И
ГИБЕЛ
НА НАРОДИТЕ Всемирна летопис", Г.
I, кн. 4 (1 .IX.1919), с. 1 -2 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР Всемирна летопис", Г. I, кн.
към текста >>
51.
5. ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
И отделните личности, и народите, които злоупотребяват с тия закони, неизбежно свършват с
гибел
.
5. ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС Законите на развитието - Условията на истинската култура „Всемирна летопис", Г. I, кн. 3(1.VI. 1919), с. 1-3 Хората са извратили живота си, защото не разбират напълно законите, по които тоя живот се развива в природата.
И отделните личности, и народите, които злоупотребяват с тия закони, неизбежно свършват с
гибел
.
Историята на всички народи, племена и раси е красноречива свидетелка на тоя факт. За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната поука за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот. Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик. Домът е началото на всяка обществена организация. Той е зародишът, от който пониква дървото, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод.
към текста >>
52.
7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
7. УПАДЪК И
ГИБЕЛ
НА НАРОДИТЕ Закони и исторически факти - Поука за българите „Всемирна летопис", Г.
7. УПАДЪК И
ГИБЕЛ
НА НАРОДИТЕ Закони и исторически факти - Поука за българите „Всемирна летопис", Г.
I, кн. 4 (1.IX. 1919), с. 1-2 Историята на всички народи, от най-старо време до днес, е велика учителка. Който може да проникне във вътрешния смисъл и логическата връзка на събитията, той лесно може да открие незиблемите[1] закони, които са действували и действуват непрекъснато, с ненарушима последователност, в процеса на развитието.
към текста >>
Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват
гибелно
върху живота и съдбините на целия народ.
1-2 Историята на всички народи, от най-старо време до днес, е велика учителка. Който може да проникне във вътрешния смисъл и логическата връзка на събитията, той лесно може да открие незиблемите[1] закони, които са действували и действуват непрекъснато, с ненарушима последователност, в процеса на развитието. Тия закони са естествени и за това не могат да се изменят от индивидуалната воля, освен ако всяка отделна личност, като съзнае грешките и престъпленията си в миналото, чистосърдечно се разкае за тях и съобрази напълно живота си за напред с великите принципи на Христовото учение. Само така законите за причините и последиците, известен в източната философия под името закон на карма, може да смекчи ударите си и да докара добри резултати. Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ.
Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват
гибелно
върху живота и съдбините на целия народ.
Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава.
към текста >>
Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на
гибел
.
И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи - в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала - за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:„Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература". При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас". (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години.
Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на
гибел
.
Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности. Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувствува потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и ромънинът. А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме.
към текста >>
53.
8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна
гибел
на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие.
За тях човечеството е едно тесто, от което може да се правят най-разнообразни фигурки, по веленията на своя егоизъм и по прищевките на тия или ония приятели и любимци. Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители. А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия.
Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна
гибел
на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие.
Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни права. Каквото и да се върши сега за негова сметка, мирът не може да бъде, макар и формално, свършен факт, без подписа на Русия. Особено въпросите на близкия изток, които тъй живо интересуват цялото славянство, ще могат да добият своето естествено разрешение само при участието на Русия. Всяка друга политика, е късогледа и ефемерна: тя предварително е осъдена на неуспех. Доказателство за съзнанието на тая истина служи отлагането на въпроса за Цариград, който е възела на източния въпрос и свързания с него спор за Тракия, Така, мирът, за който толкова време се работи в Париж, не е още даже в началото си.
към текста >>
54.
13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Една неудържима стихия тласка човечеството към
гибел
, от която не могат да се спасят и тия, които се смятат силни.
5 (VI. 1921), с. 97-100 Народите продължават да воюват помежду си, на бойното и икономическото поле, кръвта още се лее, по-силните потискат по-слабите. Няма нито правда, нито пощада. Всички пъшкат под общия гнет и никой не се вразумява.
Една неудържима стихия тласка човечеството към
гибел
, от която не могат да се спасят и тия, които се смятат силни.
Бъдещето на всички е застрашено. Всеки отделен народ преживява най-тежки вътрешни кризи. И българският народ не прави изключение. Утрешният ден е пълен с изненади за ония, които поставят всичко на карта и не държат сметка за строгата последователност на събитията. Даже опустошителните градушки в България не са в състояние да стреснат ръководните кръгове, за да помислят върху дълбоките причини на създаденото положение и да потърсят най-разумния модус за изход от него.
към текста >>
55.
29. ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Като че ли една вълна на безумие ги е обхванала и ги тласка фатално към
гибел
!
Те тепърва проучват живота и в това си занятие се натъкват на постоянни и катастрофални несполуки. И чудно е, защо не вземат поука от тия свои несполуки и не теглят неизбежните заключения! Всички констатират, с искрена или фалшива скръб, че няма действителен вътрешен мир в държавите, няма мир и между държавите. Народите пъшкат под бремето на невъобразимо тежки условия на живота, но, при все това, конкуренцията за материални завоевания е главоломна. При ужасната скъпотия и обезценяването на всички национални валути, политиците, вместо да се помирят, кроят обширни планове за нови въоръжения и нови катаклизми!
Като че ли една вълна на безумие ги е обхванала и ги тласка фатално към
гибел
!
Само от време навреме се чуват изолирани гласове за опомняне и апели за „прераждане душата на народа", която била „покварена" пак от самите тия политици (едно самопризнание, което се прави от немай-къде!), дават се съвети за ново възпитание и с това се свършва всичко: гласовете изчезват като в пустиня. Опитаха се международните войни - резултатите бяха обща покруса и разруха, опитаха се и гражданските междуособици - последиците се оказаха още по-страшни; брат против брата се насочи и нахвърли с невидено и нечувано ожесточение и свирепост. Краят на задушната атмосфера не се вижда. Небето не е още разведрено. Какво да се прави?
към текста >>
56.
30. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Тъй също и обществото и народите, които нарушават незиблемите закони на живата природа, в която Бог се проявява, са осъдени на страдания и
гибел
.
Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои. Защото, даже и когато прилага свободната си воля, тя не може безнаказано да се противопоставя на тия закони. В тая неразумна съпротива тя неизбежно се сблъсква с по-висши сили и неминуемо пада.
Тъй също и обществото и народите, които нарушават незиблемите закони на живата природа, в която Бог се проявява, са осъдени на страдания и
гибел
.
„Не ти е лесно да риташ против ръжен", бе казано на апостола Павла, който гонеше и преследваше учениците на Христа. И той чу тоя мощен и внушителен глас в момента, когато блесна пред очите му светлината! Тая светлина са оказа толкова силна за неговите материалистични очи, че той веднага ослепя от нея и трябваше да отиде при него един от последователите на истинското учение на Христа, за да снеме люспите от очите му и да повърне зрението му. Павел позна ефекта на истинската светлина, и от върл гонител на Христа и неговото дело превърна се на негов предан апостол. Той разбра, че да живееш действително в Бога, това значи да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила.
към текста >>
57.
32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и
гибел
... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X.
Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използуване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел.
Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и
гибел
... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X.
към текста >>
58.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Принципът на волната, но
гибелна
обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание.
И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства.
Принципът на волната, но
гибелна
обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание.
Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество. За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г.
към текста >>
Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези
гибелни
еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън.
„Слово", „Пасторско дело" и на Ст. Михайловски, даже и по-надменно, но любовта и чувството за изпълнение дълга към Бога и родината не отбират от страх. Понеже мнозина питат, кой е и каква мисия има този човек, ще кажа преди всичко следното за него. Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън, мисионер, да проповядва на българите евангелието и да учителствува. Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството.
Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези
гибелни
еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън.
Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница". И тук дейността му беше в някои отношения противохристиянска, макар че пишеше и много изрядни, и полезни статии. Движението обаче против него продължаваше и най-после 50 г.
към текста >>
Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее
гибелни
семена по разни направления - религиозни, политически и другояче.
Охапването на една ехидна е съвсем дребна работа и отровата, която тя хвърля в тялото е в нищожно количество, но ухапания погинва, ако веднага не почне да се лекува. Това може печатът и книжнината да направи изобщо. Една отровна статия всред много други хубави статии, или едно едничко отровно предложение в една (едничка), другояче прекрасна, статия могат да отровят душевно читателя. С тъга казвам, че именно това г-н Маркъм върши. Съзнателно или несъзнателно не знам.
Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее
гибелни
семена по разни направления - религиозни, политически и другояче.
Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ.
към текста >>
Нека и самата младеж се пази от такива
гибелни
влияния в интереса на милата си родина.
Такава дейност на иностранец няма да се търпи в никоя самостоятелна и мъдра държава. Въобразете си например, че един французин или германец отива в Лондон, почва да издава английски вестник и в него осъжда английския строй, и обругава най-светите чувства и вярвания на този народ. Мислимо ли е такова нещо? Такъв чужденец или ще се накара да замлъкне, или ще изхвръкне като фишек из пределите на великата английска империя. Следователно, длъжност е на нашето правителство, на домът, на църквата и училището да запазят невинната българска младеж от влиянието на такива дейци.
Нека и самата младеж се пази от такива
гибелни
влияния в интереса на милата си родина.
В никоя просветена и съзнателно патриотична страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира. Но г-н Маркъм бил внушил следната мисъл. Той по разни начини заявява, че обича българския народ и българската родина. И за да убеди всякого още повече в тази си любов, ето какво би било добре да направи. В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука.
към текста >>
Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв
гибелен
мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда.
Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв
гибелен
мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда.
Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите.
към текста >>
59.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний
гибелни
и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г.
3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец. - Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората и светна в тях залутаният, земният прашец... - Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: "Давиде, проречи на тия твари - часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!...
Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний
гибелни
и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г.
II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 135 - рубрика Нова естетика Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието. "Ново слънце" и "нов град" - вж. Откров.
към текста >>
Тогава, в борбата с противодействуващите вражески сили, орелът може да бъде ранен, но той никога не умира, тъй като невидимите божествени сили постоянно бдят във време на падението и спасяват всяка душа от бездната на
гибелта
: душата не може да бъде погубена. Вж.
10 (31.XII. 1922), с. 239 - рубрика Нова естетика Орел - Орелът е едно от седемте магически животни. Съставна част на символичната фигура на сфинкса, който представлява синтеза на четирите елементи. Езекиил (в пророчеството си) и Йоан (в Откровението) поставят орела над главата на човека, за да означат с него владетеля на въздуха и полета на Духа или волята и смелостта (изчезването на всеки страх у човека) - качество, което се е добивало и в една от стадиите на египетското посвещение - при духовния изпит.
Тогава, в борбата с противодействуващите вражески сили, орелът може да бъде ранен, но той никога не умира, тъй като невидимите божествени сили постоянно бдят във време на падението и спасяват всяка душа от бездната на
гибелта
: душата не може да бъде погубена. Вж.
Окултните печати на Откровението във Всемирна Летопис, год IV. За мото на тоя сонет са цитирани два стиха от псалом 91 на Давида. Тоя псалом е магически. Неговото тълкуване е следното: "Който живее под покрива на Всевишняго, ще пребивае под сенката на Всемогьщаго". Индивидуалният дух говори: Който знае и прилага законите на Бога, т. е.
към текста >>
сборът на нечестивите духове, за които се говори в следните стихове на псалома: "Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, и от
погибел
, която запустява всред пладнина.
Закрилата на Бога е крайната цел на духовната еволюция. Това е осъществяване на "сливането" на индивидуалния дух, микрокосмоса, с всеобятния Божи Дух, т.е.-, Макрокосмоса. "Неговата Истина е щит и всеоръжие". Истината, това е Христос - проявеният Бог на живата природа или живият Бог, според Писанието. А Христос, който обгръща пречистения човешки дух с своята светла и мощна аура, е щитът и всеоръжието лротив всички посегателства, ухищрения и уловки на падналия сатана, т. е.
сборът на нечестивите духове, за които се говори в следните стихове на псалома: "Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, и от
погибел
, която запустява всред пладнина.
Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от дясното ти, но при тебе няма да се приближи, само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите". Сега вече индивидуалният дух иска защита и за физическото си тяло, което е неговото и на душата жилище, основавайки се пак на упованието или надеждата си в Бога: "Понеже ти си направил Господа свое упование, Вишняго свое прибежище, нема да ти се случи никакво зло и язва нема да се приближи при жилището ти, защото ще заповеда на ангелите си за тебе да те пазят в вейте ти пътища, на ръце ще те повдигат, да не би да препънеш о камък ногата си". Земният живот на обикновения човек е изпълнен с грехове и престъпления, които са "камък за препъване" на душата и духа, защото "светът", т. е. земята, "лежи в лукавия". "Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя" - емблемите на злото в света (вж.
към текста >>
60.
1925 година
,
,
ТОМ 16
Новите семена, които трябва да се посеят в човешките сърца, умове и души, за да се избегне от
гибел
Европейската цивилизация.
16.V.[1925 год.], събота Станах на разсъмване. Умих се и си посвирих на цигулката. След това прочетох една беседа от беседите „Двата природни метода", именно „Скръб и Радост". В нея аз намерих много светли мисли и благородни идеи за прилагане и които ще дадат истинско знание и истинска опора в живота. Също -описване бъдещето, и сегашното, което иде да реформира.
Новите семена, които трябва да се посеят в човешките сърца, умове и души, за да се избегне от
гибел
Европейската цивилизация.
След това отидох на училище, но като минах покрай дядо Рали, се запознах с Поповския полицейски пристав Сапунджиев, който ме запита защо бягам. Отговорих му, че е страшен - на джумбиш но той бе решителен и каза, че в делото му трябва учителството да му се притече на помощ. Казах, че действително трябва да се мисли и че мисълта ми е всякога в това как да се помогне и излезе от това положение, в което е сега народът. На днешния ден не учихме, защото с окръжно ни се определя денят за траурен, също и да се отслужи панахида по случай атентата в София от комунистите и за убитите в развалините. После говорихме всеки класен в класа си на учениците си защо не учихме и ги разпуснахме.
към текста >>
61.
24. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 29.II.1938 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Ценни слова, пълни със знания и мъдрост, пълни със закони и принципи за живота, които са нужни като насъщния хляб; нищо не ми се пропуска, понеже всеки един принцип и закон, всяко наставление от Учителя за мен е една ценна монета, един брилянт, който в някой труден момент ще спаси живота ми от
погибел
.
[получено]) 29.II.38 г., Изгрев Драги Пеньо, Тази сутрин станах в 4 ч. Сега е 5 ч. Добро утро! Здрав и весел бъди! Вчера, понеделник, след като свирих няколко часа и си взех урока, от 2 ч следобед до късно вечерта, докъм 9 ч, писах резюметата.
Ценни слова, пълни със знания и мъдрост, пълни със закони и принципи за живота, които са нужни като насъщния хляб; нищо не ми се пропуска, понеже всеки един принцип и закон, всяко наставление от Учителя за мен е една ценна монета, един брилянт, който в някой труден момент ще спаси живота ми от
погибел
.
Аз когато преписвам словата, тогава остават и се запечатват в моето съзнание и остават като едно богатство, което душата ще носи със себе си през вековете! Като ги пиша, аз ги заучвам, мисля върху тях, ползувам се от светлината, с която озаряват моето съзнание, и ми стават ясни много неща, изваждат ме из много заблуждения и криви разбирания, които съм имала за живота. Четири урока в седмицата ми се предават от най-големия професор, който направлява цялото битие, който реди живота на безброй слънца, вселени и планети и който се спира и реди живота и на най-дребната буболечица, която пълзи по земята - и за нея промисля. Като ги преписвам, резюметата, не считам времето за изгубено, понеже това са уроци, които аз ги заучавам по този начин и знанието остава в мен. Нали това са били свещените копнежи на моята душа, молитвите, които някога съм отправяла да ми се дадат тези условия, да намеря Учителя и да бъда приета във великата школа, дето се предава Божията мъдрост и знание!
към текста >>
62.
IX. Жената като майка и нейната задача
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Да останем ли в това положение, което ни води към
гибел
, или да идем на своето място, на което Бог ни е оставил?
Излезе от дивия живот на своите деди и прадеди, които проляха кръв, за да я освободят от робство, а днес тя е роб на сатани нека измама, която я влече от край до край, за да опита всичката нечистота. Днес плодът на жената се превръща в престъпници, от които едни лежат в тъмници, други висят по бесилки и из разни домове нечисти. Това показва доколко добре сме живели. Не е ли време да се върнем към първото си място? Не е ли време да се запитаме каква е нашата задача?
Да останем ли в това положение, което ни води към
гибел
, или да идем на своето място, на което Бог ни е оставил?
Мнозина ще кажат: „каква глупава жена е, че пише такива работи", но аз казвам: когато овцата е заклана, каква полза да се крие! Няма ли да се вмирише и да стане болест за другите? А друг ще каже: „Тя ще оправи света! Какви хора се бориха и какво направиха? Светът така си върви." Всеки, който се е борил с чиста душа, с чисто сърце и ум, и се е пожертвувал от любов към ближния си - той е направил нещо, и така и аз ще направя.
към текста >>
63.
XI. Призов към майките
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Ний вървим в един
гибелен
път!
И всеки си кротува и мълчи, пържи се в своята мас. Но с мълчание и с тъпкане по стария път няма да стане нищо. Иска се от нас да се запретнем, ний, жените, като преди Велик-ден, да изхвърлим от нас всички стари навици и отрицателни мисли, чувства и постъпки и да изстържем старото от нас, тъй както излющените стени биха се изстъргали. И да турим нова музика, за да се преобрази нашият ум, сърце и воля и да станем чисти за работа. Защото, ако вървим така, стените ще рухнат, таваните ще се съборят, подовете ще потънат, а ний, къде?
Ний вървим в един
гибелен
път!
Жената-майка се губи отпред очите ни. И малкото останали, които желаят да излязат от този път, няма откъде да узнаят. Не емансипация ни трябва на нас, жените, нито права на някакво равноправие с мъжа, тя и без това носи това велико право в себе си, дадено й е от природата, но тя е понижила всичко в себе си, защото се е възпротивила на нейния закон. Трябва ний, жените, да си подадем ръка от всички краища на света и да заработим на това свещено поле. Войникът пролива кръвта си, за да извоюва свободата на своя дом, мирно и тихо да подслони главата си при своята другарка, майка и своите мили деца.
към текста >>
64.
1. Изгревът - дом на молитвата, песента и Словото
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Подобен бе и въпросът и на редица общественици, станали преки свидетели на
гибелта
на мнозинство синове на нашия изстрадал народ, повалени от пукотевицата на войните и настъпилите след това страдания и нищета.
Учениците очакват Учителя да обяви откриването на Школата, но Той не бърза. Следи развитието на обществената и международната обстановка в страната и изчаква доброто време, когато Школата ще навлезе в своето благовремие. Но ето че над небосклона на неукрепналата и ненарадвала се на придобитата свобода наша родина се задава мрачният облак на кръвопроливната Балканска война, а след нея се зареждат: Междусъюзническата война, последвана от Общоевропейската война, които не само попречиха на Учителя за подготовката и работата на започнатото Божествено дело, но в поредица от доста години, в редиците на воюващите български армии влизаха като войници и офицери мнозина от тези, които Той призова да бъдат начатък на Школата. През тези години на всички е правило впечатление, че докато един по един приятелите отиваха на бойните полета да воюват по фронтовите позиции, а ето, че през време на всички проведени мобилизации Учителят бе освобождаван да се облича във военни дрехи, да воюва и да бъде намесен в тежката национална и международна кървава карма. Често приятелите са се запитвали: на какво Той дължи свободата си?
Подобен бе и въпросът и на редица общественици, станали преки свидетели на
гибелта
на мнозинство синове на нашия изстрадал народ, повалени от пукотевицата на войните и настъпилите след това страдания и нищета.
Такъв въпрос е зададен на Учителя и от полковник Минчо Сотиров - верен и предан ученик. А ето отговора на Учителя: - Преди да замина да следвам в Щатите, през 1885 г. бях повикан на преглед от съответната наборна комисия. Бях одобрен. За щастие, числото на войсковите поделения бе попълнено и последните трима младежи, между кои то бях и аз, бяхме поставени в групата на войсковия резерв.
към текста >>
65.
4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)
,
VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Благодарният турчин не може да се примири с
гибелта
на благодетеля си и му помага, в буквалния смисъл на думата, да избяга от бесилото.
Така веднъж Съдбата го срещнала с мъката и отчаянието на един баща-турчин, за чието болно дете учителят намерил спасителния цяр. Като член на един от революционните комитети, основан от Васил Левски, Иван неколкократно пренася през кордони от турска охрана комитетски пари. По трагикомична случайност го разкриват. Осъден е по бърза процедура и отведен да бъде публично и за назидание обесен в град Сливен. По пътя към бесилото, обаче, го среща стар познат - бащата на излекуваното с негова помощ дете.
Благодарният турчин не може да се примири с
гибелта
на благодетеля си и му помага, в буквалния смисъл на думата, да избяга от бесилото.
Перипетиите на Иван не свършват дотук. Оказва се, че от града, около който има голо поле, не е лесно да се излезе. Храбра жена му помага да се укрие и да намери път към Русия. Но цената, която плаща за помощта си, е висока - мъжът й и тримата й сина са арестувани и отведени в Диарбекир, откъдето се връщат едва след Освобождението. Иван се завръща в родината заедно с руските войски по време на Освободителната руско-турска война като преводач.
към текста >>
66.
9. Енергията на атома
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било
гибелно
за тях.
Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню-Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли.
При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било
гибелно
за тях.
Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичино усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества” от всички природни царства - и то с главната цел да се въоръжат до зъби - какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя”, както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите й дарове в жертва на Молоха, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува.
към текста >>
67.
20. Сферата на Марс
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее
гибел
и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения.
Цялата земя днес, в която царува желязото, машината, чукът и ножът, е проникната дълбоко от енергиите на марсовата сфера. И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга. Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята. Активна дейност, изпълнена с напрежение, със сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели — това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили със същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера.
Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее
гибел
и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения.
Красив е Марс, който действува у хероя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, седна реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи. И колко е съдържателен астрологичният симбол на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена огнения знак на Марса, за да се извърши свещената мистерия на жертвата. Марс, без Слънцето - неговият цар, и без Юпитер - свещеникът на слънчевата воля, който му вдъхва волята и вярата да се бори за възтържествуване на Истината и Правдата, е една необуздана, стихийна сила, която руши и пояжда като огън. И наистина, страшен е Марс на Скорпиона - знака на смъртта. В Евангелието той е символизирай чрез Юда, който предава Христа на смърт чрез разпятие.
към текста >>
68.
30. Сфера на Нептун
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на
гибелните
, но упоителни блаженства.
Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”. Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят.
В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на
гибелните
, но упоителни блаженства.
Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти” на един „зле поставен” в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в някакви „висши сфери” на духовния свят, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в „нептуновата сфера”.
към текста >>
69.
34. Магелан - покорителят на моретата
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карла, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил довчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на
гибелта
, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като „аделантадо” и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива.
Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният й образ е даден от Магелана. Сега земята е една неограничена област, и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд.
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карла, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил довчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на
гибелта
, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като „аделантадо” и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива.
При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
към текста >>
70.
2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА
,
,
ТОМ 19
Дълбока скръб помрачила сияещият Хелиос от трагичната
гибел
на сина си и цял ден не се показал по Небесните простори.
Великият Зевс в миг изгасил страшните пламъци, които обвивали Земята. Вдигнал тежката си десница, хвьрлил ослепителна светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата. Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в реката Ередан, далеч от родината си.
Дълбока скръб помрачила сияещият Хелиос от трагичната
гибел
на сина си и цял ден не се показал по Небесните простори.
Изтъкнахме, че Слънцата се високо организирани светове, даващи светлината, живота, условията за изява на този живот, изобщо даването на много още сили, които изтичат от тях, без ние да ги констатираме и разбираме. Но ние се натъкнахме и на други фактори, които носят тъмнината, разединението, разрушението, безредието, смъртта. Изобщо да поглъщат всичко - вземането, И тук ще трябва да приемем, че също тъй има напълно изразени фактори, които създават тези противоположности. Че наистина съществуват такива светове, това е било изнесено още от Саабеи и неговите ученици, отбелязвано в свещените книги на всички народи, включително и в Библията, макар да е вяло и непълно. Там в първата глава на книгата „Битие” се казва: „В начало Бог създаде Небето и Земята - два свята.
към текста >>
71.
1. ЕРИТЕ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ
,
Николай Дойнов Статии
,
ТОМ 19
В сегашната Ера, големите открития могат да послужат и за човешкия възход и за неговата
гибел
.
Водата от реките и моретата заляла Земята и всичко по нея загинало. Навсякъде се виждало само вода, всред която се носел корабът. Девет дни се люшкал корабът и едва достигнал до показващ се врьх над водата, Най-после водата започнала да спада и се показала земята - безлюдна, гола без поля и ливади, без цветя и дървета, като безкрайна пустиня, Страх обзел двамата от чудовищната самота. Замолили се те на Бога да насели отново Земята. Така и станало.
В сегашната Ера, големите открития могат да послужат и за човешкия възход и за неговата
гибел
.
Но ще приемем, че вече е имало пълната гибел на човешкия род в предишната ера на Водолея пред 25,000 години. Но сега това няма да стане, защото казват Боговете, които управляват човешкия род: „Ние два пъти грешка не правим, за да допуснем злите хора да залеят света”. Юли 1979 г.
към текста >>
Но ще приемем, че вече е имало пълната
гибел
на човешкия род в предишната ера на Водолея пред 25,000 години.
Навсякъде се виждало само вода, всред която се носел корабът. Девет дни се люшкал корабът и едва достигнал до показващ се врьх над водата, Най-после водата започнала да спада и се показала земята - безлюдна, гола без поля и ливади, без цветя и дървета, като безкрайна пустиня, Страх обзел двамата от чудовищната самота. Замолили се те на Бога да насели отново Земята. Така и станало. В сегашната Ера, големите открития могат да послужат и за човешкия възход и за неговата гибел.
Но ще приемем, че вече е имало пълната
гибел
на човешкия род в предишната ера на Водолея пред 25,000 години.
Но сега това няма да стане, защото казват Боговете, които управляват човешкия род: „Ние два пъти грешка не правим, за да допуснем злите хора да залеят света”. Юли 1979 г.
към текста >>
72.
7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА
,
,
ТОМ 19
Но внимание: и мътните слънца, които има в небесната сфера, дават идеи, които носят
гибел
.
Онази стихия, която създава тихия, мълчалив, изненадващ подтик да клъцнеш, да отровиш. На деветия дял те дадоха името Стрелец. В този дял от небесната сфера се намират най- гъстия рояк слънца. Там е центърът на целия звезден мир. Там се намирай централното Слънце, около което се въртят всички останали слънца, всички звезди, които ние виждаме от нашата Земя, Този дял носи обилието на идеите и ти ще улучваш, ще можеш да привличаш великите идеи, идващи от ярките слънца.
Но внимание: и мътните слънца, които има в небесната сфера, дават идеи, които носят
гибел
.
На десетия дял те дадоха името Козирог. Силите, които носят мрака, тъмнината, каквато има в тесния по вид козирог, сили на недоволството и отричане на радостта, отричане на красотата в природата. На единадесетия дял те дадоха името Водолей. Великият разумен принцип, носещ обилието, щедростта, онзи красив подтик да даваш, защото твоето е онова, което си дал. На дванадесетия дял те дадоха името Риби.
към текста >>
Злото няма да може да простре ръката на разрушението и
гибелта
там.
Усърдието, с което вие търсите знанието и Божията мъдрост, е похвално. Тях и знанията, които ще ви дам сега, трябва да запазите за идващите поколения, за душите, които ще търсят светлината. Там, където идва Любовта, голямото добро, светлината, там идва и голямото зло, тъмнината, омразата и разрушенията. Затова вие трябва да занесете всичките тези съкровища от знания и мъдрост там далеч на Изток, в земите на Индия, там в гънките на високите Хималайски планини, защото там живее народ, който може да пази светлините. Там вълните на разрушението няма да може да стигнат.
Злото няма да може да простре ръката на разрушението и
гибелта
там.
След мене князът на този свят, обладан от небивал гняв, ще направи всичко възможно да заличи стъпките ми и делото на светлината. Злоба и разрушение ще залеят земите тук и вашите земи, и от цветущият ви град, и от дьржавата ви и помен няма да остане, и пустиня след това ще покрие цветущите ви земи. Аз пръв ще понеса жестоките удари на този княз и ще понеса небивали страдания, за да поема най-големият дял от страданията на човешкия род, с което ще го спася от надвисналата гибел. Много още им говори Христос и много мъдрости им разкри там. Даде им дарове, каквито никъде никой не може да им даде: Да виждат бъдещето, да носят и дават живот, и всякога да имат това, което им е нужно.
към текста >>
Аз пръв ще понеса жестоките удари на този княз и ще понеса небивали страдания, за да поема най-големият дял от страданията на човешкия род, с което ще го спася от надвисналата
гибел
.
Затова вие трябва да занесете всичките тези съкровища от знания и мъдрост там далеч на Изток, в земите на Индия, там в гънките на високите Хималайски планини, защото там живее народ, който може да пази светлините. Там вълните на разрушението няма да може да стигнат. Злото няма да може да простре ръката на разрушението и гибелта там. След мене князът на този свят, обладан от небивал гняв, ще направи всичко възможно да заличи стъпките ми и делото на светлината. Злоба и разрушение ще залеят земите тук и вашите земи, и от цветущият ви град, и от дьржавата ви и помен няма да остане, и пустиня след това ще покрие цветущите ви земи.
Аз пръв ще понеса жестоките удари на този княз и ще понеса небивали страдания, за да поема най-големият дял от страданията на човешкия род, с което ще го спася от надвисналата
гибел
.
Много още им говори Христос и много мъдрости им разкри там. Даде им дарове, каквито никъде никой не може да им даде: Да виждат бъдещето, да носят и дават живот, и всякога да имат това, което им е нужно. Накрай Христос им каза: - Не се връщайте през Ерусалим, не отивайте при Ирода, минете на връщане през пустинята, покрай южните брегове на Мъртво море. Макар, че оттам пътят ви е по- дълъг и по-труден, не се страхувайте. Ангели ще ви пазят и ще ви улесняват във всичко.
към текста >>
73.
8. ЗОДИАК
,
,
ТОМ 19
Всеки един акт, който няма за резултат едно творчество, е
гибелно
разпиляване на енергията.
В издигнатият индивид, това силово поле развива чувство, усета към красивото, изящното, един стремеж да можеш да го създаваш. Този дял има отношение към задната тилна част на мозъка. В по-напредналите хора, тази част на мозъка събира енергиите и ги препраща в по- висшите мозъчни центрове, а у примитивните остават там. Тези центрове там играят ролята на врата, там е пропуска на силите, които кръвта носи към мозъчните центрове. Мъдростта отрича всяко удоволствие.
Всеки един акт, който няма за резултат едно творчество, е
гибелно
разпиляване на енергията.
Древните египтяни са боготворили Бика, те са отдавали изключителна почит към този дял от зодиака, към това силово поле, към развитието на това тяло в човека, като за примитивните хора е бил устрем към ненаситна жажда за удоволствие, а за издигнатите, подтик и стремеж кьм красотата и възможностите за нейното създаване. Затова и това високо развитие на изкуствата у тях. 3. На третият дял от 30° те дадоха името и образа на БЛИЗНАЦИ. Първият дял от зодиака, на който е даден човешки образ. Този дял, това силово поле, създава и оформя у човека тяло, което го поставя над животните.
към текста >>
Но има и тъмни слънца в небесната сфера, които дават
гибелни
идеи.
Оттам могат да дойдат и най-великите идеи и човек трябва да се свърже с тях, за да могат поне някои от идеите, които идват оттам, да се приемат. Този дял е израз на идейния свят. Силовите полета от този дял дават едно разширение на мозъка, на челото, подхранват горните странични негови центрове, които дават творческия замах, големите идеи, идеите на големите постижения. Такива хора са способни да поемат големи и отговорни задачи и умението им да ги изведат на благополучен край. Те са материално и духовно богати.
Но има и тъмни слънца в небесната сфера, които дават
гибелни
идеи.
Затова в древността този дял са го изобразявали с митическото същество „Кентавър”, половина човек от пъпа нагоре, половина животно. 10. На следващия дял от 30° - десетият, е даден образа на КОЗЕЛА и по-специално, рога му. Вечно недоволният козел. В примитивно устроеният човек е израз на недоволния, потъналия в мрак, не виждащ красотата и разумния строеж на света около него - това са хора без радост в живота, злъчни, подозрителни, критични, безидейни. В добре организирания човек, това силово поле създава и подхранва онова тяло в човека, което го тласка да прониква все по-дълбоко и по-дълбоко в Божествената мъдрост, за която Учителят казва: „Проникването на божествената мъдрост е най-трудната работа.
към текста >>
74.
13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА
,
,
ТОМ 19
Долавяне на нови, полезни идеи, то в многото случаи подхранват и центровете на честолюбието, което нещо е извънредно опасно, то може не само да смъкне човека, но и да го тласне в една
гибелна
за него посока.
Никой да не докосва обекта, всичко да седи далеч от него. Другият спътник, наречен Нерейда, открит в 1949 година, представя малко тяло с диаметър около 300 километра, движещ се на едно грамадно разстояние от около 5,570,000 километра и обикаля около планетата за около една земна година. Това дава като астрологичен елемент малко внимание към нещо друго, когато е налице привилегирования обект. В човешкия мозьк силовите полета на Нептун имат отношение към най-горните центрове, непосредствено пред центровете на честолюбието. Ето защо, когато тези връхни центрове са добре развити и правилно реагират на Нептуновите вибрации, при които човек има известни постижения, като прозрение в известни области, вдъхновение да създаде нещо инициативно, долавяне в известни области.
Долавяне на нови, полезни идеи, то в многото случаи подхранват и центровете на честолюбието, което нещо е извънредно опасно, то може не само да смъкне човека, но и да го тласне в една
гибелна
за него посока.
Става играчка на изостаналите духове от отвьдния свят, които обичат особено много да раздухват центровете на честолюбието в човека. Учителят казва: „Гордостта предхожда падението”.* Изгрева, м. май 1967 г. Николай * Бележка на съставителя: Това го казва Учителят Дънов на Мусала на Боян Боев, когато той слуша радио, където немски говорител е говорил за непобедимостта на немската армия, като непрекъснато се чували военни маршове. И Боян Боев доживява да види краха на немската армия и капитулацията на Германия на 9 май 1945 год.
към текста >>
75.
XI. Църквата, обществото и властите срещу Учителя Дънов. 1 .ЯЗВАТА НА СЕКТАНТСТВОТО
,
(В. «Мир», г. XXXII, бр. 7855, 6.IХ.1926 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
В това отношение именно то е опасно и може да бъде
гибелно
.
И таз хубава!! Кой човек с ума си ще повярва това? Но въпросът има друга, обществено-политическа страна. Към нея ние обръщаме нашия поглед и имаме основание да бъдем загрижени. Сектантството не застрашава толкова Църквата, колкото политическото единство, държавната мощ на народа.
В това отношение именно то е опасно и може да бъде
гибелно
.
Както е известно, преди падането на старото българско царство под турците, разни ереси разяждаха обществения живот на България. Те разкъсаха духовно българския народ, засилиха враждите и разногласията, които и без това бяха подложени на економическа почва: болярството и народът тогава воюваха. Най-забележителната ерес в онуй време беше Богомилството. Знае се какво зло, каква пакост направи то със своята противодържавна и противочерковна проповед. Богомилството раздуха и завърши процеса на гаснещата в гражданските междуособици национална идея и тури качулка на своя подвиг, като откъсна страната от църковния живот.
към текста >>
Българският народ беше напълно дезориентиран и събитията го тласкаха фатално към
гибел
.
Както е известно, преди падането на старото българско царство под турците, разни ереси разяждаха обществения живот на България. Те разкъсаха духовно българския народ, засилиха враждите и разногласията, които и без това бяха подложени на економическа почва: болярството и народът тогава воюваха. Най-забележителната ерес в онуй време беше Богомилството. Знае се какво зло, каква пакост направи то със своята противодържавна и противочерковна проповед. Богомилството раздуха и завърши процеса на гаснещата в гражданските междуособици национална идея и тури качулка на своя подвиг, като откъсна страната от църковния живот.
Българският народ беше напълно дезориентиран и събитията го тласкаха фатално към
гибел
.
Църквата първа разбра опасността, която застрашаваше народа, и овреме нададе тревога. Тя призова българите към опомняне. Тя искаше да примири, да сплоти народа, виждайки пропастта пред нозете на отечеството. Но нейния глас не беше послушан. Народът, заблуден от сектантството, не разбираше спасителния зов на родната църква и не предусети нещастието, което идеше в трагизма на събитията, докато един ден осъмна, изгубил свободата и човешкото си достойнство под петата на завоевателя.
към текста >>
76.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
Край подводни скали Цар Борис умело и предпазливо маневрираше и спаси българския кораб от явна
гибел
.
Но България най-болезнено бе сразена, когато бе принудена да пожертвува сто хиляди свои непобедими герои като заложници. А те бяха войниците от най-храбрите дивизии - Софийска и Преславска. Не стигаше скръбта по заложниците, но съглашенските войски трябваше да окупират и страната. С умелост и такт, но със стиснати зъби, мъдрият Цар Борис понасяше всичко, само за да не се отегчи още повече тежката участ на нашите заложници. Българският кораб се люлееше всред яростни вълни, готови всяка минута да го погълнат, но на кормилото бе застанал бодро младият и смел кормчия.
Край подводни скали Цар Борис умело и предпазливо маневрираше и спаси българския кораб от явна
гибел
.
Победителите всеки ден ставаха все по-дръзки и започнаха да не изпълняват задълженията си, като провъзгласяваха силата за право, но тъкмо това повлия на народа ни да съзнае повелителната необходимост от сплотяване около своя млад и любим Цар. Едва на 17 ноември 1918 г. бе освободена една малка част от Първа пехотна Софийска дивизия. Царят се отправи за гара Сараньово и там лично посрещна героите. Когато Софийци пристигнаха на гара Сараньово и с неизразима изненада видяха Августейшия посрещач, те се ободриха, бърже слязоха от влака и се построиха в четириъгълник.
към текста >>
И наистина, възцаряването на Бориса III спаси България от явна
гибел
.
Бог вижда, че вие честно служите на святото дело за родната свобода. За вас, за щастието на България, ура! » Гръмко ура изпрати трогателните думи на Царя. Довчера заложници, измъчвани и ругани, когато тия окъсани герои-свет-ци видяха своя върховен вожд, веднага се преобразиха и сърцата им радостно затуптяха, защото почувствуваха, че Родината не е загинала, че България е спасена, и че млад, изпълнен с вяра и надежда, стои пред тях любимият им Цар, както довчера стоеше пред очите им в окопите като Престолонаследник. Един ден историкът ще прецени и отбележи, че България едва ли би могла да оцелее от сполетялата я страшна катастрофа, ако Провидението не бе я сдобило с този мъдър, благ и даровит Държавен глава.
И наистина, възцаряването на Бориса III спаси България от явна
гибел
.
Цар Борис е надарен с редки качества. Той е добросърдечен, демократичен, еднакво внимателен към всекиго. Вродената скромност, наследена от майка му, и простотата в неговия живот са най-скъпите и блестящи брилянти на неговата корона. Неговото благородно сърце трепти от най-хубави чувства към всеки добър българин. У Цар Бориса няма гордост.
към текста >>
77.
67. КРИЗАТА (бр. 24, 18.VІІІ,1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Защото тези кризи, които ги преживяваме, и егоизмът на интелигентните ще доведат народа ни до изтощение и ще свърши с
гибела
на Отечеството ни.
Закони за защита на държавата и маса други напоследък закони спъват за правилното развитие на нацията ни. От бездействие се парапизирват органите на човешкото тяло. Краката и ръцете са парализирани, при такива обстоятелства ще може ли да имаме здраво тяло? Ще ли може да носят краката главата, която всичко прибира за тяхна сметка за себе си? Не ще ли един ден кризата да се усили и както в човека, така и в България, се свърши с крах?
Защото тези кризи, които ги преживяваме, и егоизмът на интелигентните ще доведат народа ни до изтощение и ще свърши с
гибела
на Отечеството ни.
Както в човешкото тяло умът не задържа всичко за себе си, нито сърцето задържа всичката кръв за себе си, а я праща по всичките части на тялото равно, според нуждите, и задържа само толкова, колкото му е необходимо да поддържа живота си, така и нашите управници и икономици трябва да разберат и се вгледат добре в своето тяло и да вземат поуки и не създадат закони и закончета за защита на шепа хора и облагодетелствуват свои партизани, а да създадат закони за цял народ, без разлика на наши и ваши, и тогава кризата ще изчезне тъй, както изчезва такава в здраво човешко тяло, когато между отделните части има пълна хармония. Андро
към текста >>
78.
3. ПОЗИВ (бр. 1, 1.І.1930 г.)
,
Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.
,
ТОМ 21
Днес ний преживяваме тежки кризи, народът бедствува, вижда тежкия и
гибелен
път и с прискърбие пита: Накъде?
„Ратник на свободата”, бр. 1, 1.І.1930 г., София, стр. 1) Днес цял свят е изправен пред нови пътища, тежки политически финансови кризи, а картата му се коренно отличава от тази, що беше преди войната. Два метода се борят от хиляди години: Доброто и злото. Мъничка България не прави изключение.
Днес ний преживяваме тежки кризи, народът бедствува, вижда тежкия и
гибелен
път и с прискърбие пита: Накъде?
Докога? Защо дойдохме до тези дни и безчетни кризи, убийства, самоубийства, кражби и пр.? Защото 50 години ний бяхме управлявани* от хора, които заради личните си интереси жертвуваха общите. Наместо да служат на народа - те си служат с народа. Наместо да му облекчат положението, те му го влошиха.
към текста >>
Всички вестници пишат, че пътят, по който сме тръгнали, е
гибелен
- катастрофален.
Ще останете ли повече глухи към болките и воплите на родната ни земя? Ще оставите ли едно малцинство, което е по-нахално, по-смело, по-активно, да взема властта и разполага със съдбата ваша и на цял народ? Ще оставите ли и този път „умниците” да докарат ново Добро-поле за България? Не, не, хиляди пъти не. Не бива да повтаряме стари грешки и ставаме престъпници спрямо народа си и Родината си.
Всички вестници пишат, че пътят, по който сме тръгнали, е
гибелен
- катастрофален.
Цял народ вижда и съзнава, шепне същото. Ще продължим ли ний стария път, път на насилието, грабежа, лъжата, измамата, убийствата? Ще останем ли ний, които не убиваме, не лъжем, да ни убиват, лъжат? Не, не, стига толкова! Нов път трябва, по нов път да тръгнем, с нови методи, реформи и трайни закони.
към текста >>
Но стига, стига гавра, стига по стария
гибелен
път.
Грижи за бедните, прокудените от родните им огнища, права за жените. Българки, българи,Ний, синовете и дъщерите на родната ни земя, които ни зоват „балами”, „идеалисти”, „непрактични завеяни”, които не сме партизани, „спасители народни”, не сме малко, само че не сме организирани. Ний, християните, справедливите, гладните, жадуващите за доброто, свободата, правдата, истината, обичта, хора - не вълци, не сме малко, но сме оставили да ни водят, управляват сега политиците, които едно мислят, друго говорят, трето вършат. Политици по занаят, фразьори, далавераджии. Които не мислят, не живеят, не страдат, както 90 на сто от народа.
Но стига, стига гавра, стига по стария
гибелен
път.
Ний, християните на нашата страна, които сме 90 на сто от народа; ний, които не лъжем, не убиваме, не крадем, трябва да се организираме, тъй както са организирани в повечето европейски държави. 90 на сто сме кръстени, венчавани и ще ни погребат по християнски - защо да не се организираме ний тогава? Ний 90 на сто бяхме по бойните полета и бранихме родната земя и народ от външни врагове - защо сега не се организираме и браним народа ни и Родината ни от вътрешните врагове, лъжата, кражбите, рушвета, убийствата, утрешното робство? Защо стоим със скръстени ръце и затворени уста? Християнска България трябва да се управлява от християни.
към текста >>
79.
10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Като имаме предвид, че всички политически партии се изредиха да управляват България един и два пъти, и които дадоха що имаха на народа, най-хубавото, което в днешното време е недостатъчно, не стига да донесе новото, да посочи новия път на народа, да разпръсне мрака, възвърне вярата, обичта между народа, тъй като самите те - партиите, констатират, че пътят, по който сме тръгнали, е
гибелен
, на този страшен кръстопът, когато цял народ прилича на разбита армия без водач и път, и се лута и пита: накъде?
Възвърнаха ли му това, що му отнеха: Обичта, доверието и приятелството, та да не се избиваме по улиците като псета? Не, не, хиляди пъти не! „Силните ръце”, „диктатурите” нито В Европа, нито В България са носили хубаво, светло, щастие за народа, а само са отстранявали временно опасността, за да ги помете и тях впоследствие. На това ни учи животът и историята. Днес, след нас остава историята, пред нас е бъдещето.
Като имаме предвид, че всички политически партии се изредиха да управляват България един и два пъти, и които дадоха що имаха на народа, най-хубавото, което в днешното време е недостатъчно, не стига да донесе новото, да посочи новия път на народа, да разпръсне мрака, възвърне вярата, обичта между народа, тъй като самите те - партиите, констатират, че пътят, по който сме тръгнали, е
гибелен
, на този страшен кръстопът, когато цял народ прилича на разбита армия без водач и път, и се лута и пита: накъде?
Ний, Ратниците на свободата, сочим новия път: по пътя на Христа, който без пушки, топове, без силна ръка, без явни и тайни полицаи успя да наложи новото над старото, обичта над омразата. В днешните тежки дни за народа ни налага се повече от всеки друг път усилията на всички честни, справедливи синове и дъщери в родината ни да оставят стария път и обединени около новите принципи, новата програма, която издигаме ний - Ратниците на свободата, да тръгнем из новия път, който ще ни доведе до утрешна Нова България. Не България на скоковете. Не България на регреса! Не България на силните ръце на диктатурите.
към текста >>
80.
49. ДОКОГА? (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Да не решава въпросите лекомислено и пуща гласа си за този или онзи, според моментното си настроение, защото това е
гибелно
за народа.
Ето защо трябва сега повече от всеки друг път с пълно съзнание, след като всеки изпълни своя военен дълг, според съществуващите закони, да изпълни и своя граждански дълг. Да остави партизанщината настрана. Тя ни доведе до просяшка тояга. Да постави народните интереси по-горе от партийните: партии, които тровят, разединяват народа. Да не бяга от „политическото блато”, защото когато честните и съвестни синове бягат от политическия живот, остават да решават съдбините народни политическите чапкъни и акробати, а те винаги са решавали всичко в своя полза.
Да не решава въпросите лекомислено и пуща гласа си за този или онзи, според моментното си настроение, защото това е
гибелно
за народа.
Да има един здрав и установен мироглед по всички въпроси, защото само такива хора носят за народа си и за себе си щастие. Да бъде твърд на решенията си, а не да се люшка според вятъра и чашата, защото този, който се продава за чаша, той е безхарактерен, а от хора без характер можем да чакаме оръдия на този или онзи и престъпници, а не творци. Стр. 172/1036 Да има едно добре оформено политическо съзнание сред народа, за да не се допускат кланета и авантюристи да вършат беззакония. Така изпълнен съзнателно политическият дълг, ще излязат истински народни водачи да поведат народа, които ще творят и градят, а не да крадат и избиват. Когато народът дойде до това съзнание на политическа отговорност, то той с радост ще вдигне глава и ще види, че по-горе от политически дълг стои общественият, който е по-хубав и по-чист.
към текста >>
81.
82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Дава лош пример на младите, готви собствената си
гибел
и тази на нацията си.
Ний страдаме от липса на знания и познания за живота, но крайно време е народът от села и градове да престане да се дели на разни партии, но да изучи историята ни, да се опознае добре и да тръгне по новите пътища, които ще донесат новото, утрешното в България. * От направената анкета на един столичен адвокат на земледелските народни представители след 9.VІ1923 г. се е оказало, че са чели конституцията едва 3 ÷ 5 человека; вярваме че и сега е същото - това води към грешки, които ний всички ги плащаме, и то много скъпо (бел. а.). Досега на болярите девизът беше: „Разделяй и владей”, а ний ви казваме: Честните, справедливите, християните обединете се, подгответе се за служители народни, служете и давайте за народа си време и труд даром. Досега ви учеха: „Който не е с нас, той е против нас”, а ний ви казваме: Който не помага на съседа си, на брата си, на нуждающия се, който не върви с доброто, истината, обичта, братството, той сече клона, на който е стъпил.
Дава лош пример на младите, готви собствената си
гибел
и тази на нацията си.
Досега всички агитатори ви говориха: „По-хубава от нашата партия няма, други всички са апашки, катастрофаджии” и пр., а ние ви казваме: Във всички партии има добри и лоши хора, във всяка партия има вълци и агнета. Агнетата да се сдружат и да оставят вълците да се самоизядат. Добрите, справедливите да се сгрупират, организират, а лошите или ще трябва да станат добри, или ще ги напуснат. Добрите да подкрепят доброто и злото да коренят. Досега ви казваха: „Ние” сме „честни” и „опитни”, а всички други - лоши, предатели, неспособни.
към текста >>
82.
82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Дава лош пример на младите, готви собствената си
гибел
и тази на нацията си.
Така парализирана волята и дейността при липса на светлина - знания, нашият народ загуби една след друга извоюваните си позиции, които костваха толкова кърви и сълзите на хиляди борци, а водачите всички работиха планомерно за това и дойдохме дотам, че от конституцията нито помен не остана, а в село и град почна да се слуша не гласът на справедливостта - конституцията, а на този или онзи стражар, пристав, окръжен управител, околийски началник, народен представител, министър, които често от околийското, окръжно управление, министерските кресла отиват в централния затвор на почивка. Тези партизани, често непознаващи конституцията, почват с наредби и заповеди да изменят конституцията ни, а народът не я познаваше добре, подчинява се, плаща незаконни глоби, навежда главни тегли ли, тегли, докато дойде някой друг боляр и му хвърли рибки, за да улови шаран, поведе го, смъкне управниците и седне той да управлява и върви по стари пътища. Ний страдаме от липса на знания и познания за живота, но крайно време е народът от села и градове да престане да се дели на разни партии, но да изучи историята ни, да се опознае добре и да тръгне по новите пътища, които ще донесат новото, утрешното в България. Досега на болярите девизът беше: „Разделяй и владей”, а ний ви казваме: Честните, справедливите, християните обединете се, подгответе се за служители народни, служете и давайте за народа си време и труд даром. Досега ви учеха: „Който не е с нас, той е против нас”, а ний ви казваме: Който не помага на съседа си, на брата си, на нуждающия се, който не върви с доброто, истината, обичта, братството, той сече клона, на който е стъпил.
Дава лош пример на младите, готви собствената си
гибел
и тази на нацията си.
Досега всички агитатори ви говориха: „По-хубава от нашата партия няма, други всички са апашки, катастрофаджии” и пр., а ние ви казваме: Във всички партии има добри и лоши хора, във всяка партия има вълци и агнета. Агнетата да се сдружат и да оставят вълците да се самоизядат. Добрите, справедливите да се сгрупират, организират, а лошите или ще трябва да станат добри, или ще ги напуснат. Добрите да подкрепят доброто и злото да коренят. Досега ви казваха: „Ние” сме „честни” и „опитни”, а всички други - лоши, предатели, неспособни.
към текста >>
83.
10. ЕДНА ИСТИНА (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Но нека не чака това, защото ще бъде
гибелно
за всички.
Факт е отегчението и недоверието на народа. Факт е юридическата му отговорност на незаконно заграбената власт - оставете поне народът да ви спаси, като се задоволи да оформи една нова власт, съставена по конституцията: мирно и свободно да си каже думата. Демократическият сговор през 8-годишно управление можа да си създаде съмишленици и подражатели, за да не го е страх да изпусне властта, ако постъпи с жест на достойнство и според конституцията. Даже Демократическият сговор, да допуснем, че изгуби властта, той пак ще спечели морално, защото по този начин ще омекоти настроението между партиите и ще направи да се забравят: злобата, мъстта, недоволството и юридическата грешка и отговорност от 9 юний 1923 г. Демократическият сговор трябва да разбере, че в негов интерес е да употреби тази политическа техника, защото той е агломерат, който няма и не е имал никаква идеология, затова и неговата сила ще се изчерпи напълно.
Но нека не чака това, защото ще бъде
гибелно
за всички.
Политическата техника се явява и се прилага, когато съществува едно общо зло, когато едно управление се забрави и не знае какво да прави. В такъв случай ние трябва всички да си помогнем, за да не попадне в поговорката: „Когато човек сам не иска да си помогне и Господ, не може му помогна! ” Инстинктът народен, усетът на този, който обича родината си, се надигат и проявяват в желанието да направят нещо добро и законно, за да се създаде едно правилно държавно управление. Партиите, както и народните представители, са само изпълнители на този инстинкт, на този усет. Ако те не го предугадят, не се вслушат в тази народна сила, тогава се изгубва равновесието между народ и власт и става реакция между силата и насилието, откъдето всякога е печелил народът, но за съжаление - с много невинни жертви.
към текста >>
84.
15. ЕДНА ИСТИНА (бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
То е
гибелно
и води към революция!
„Ратник на свободата”, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 1) Доктор Трифонов* Демократичността обаче не трябва да остава празен етикет, който служи да хвърля само прах в очите на народа и води след себе си потисничестбо, трудно финансово-стопанско и социално положение. Такова управление, което не може да даде свобода на мисълта и печата - не е силно. То се крепи чрез насилието - и без да ще създава реакцията, мизерията и безработицата.
То е
гибелно
и води към революция!
Днес изнемогванията на хората действуват страшно заплашително не само върху стопанството, но и върху психиката и политическите тежнения на народа. Правителството на „Висшата интелигенция” напълни касите на своите приятели за „културни нужди” на гърба на народа и сега не може да посрещне най-елементарните материални задължения на държавата. Пенсионният фонд изчерпан, чиновническите заплати мъчно се плащат, бюджетният дефицит надминава милиард лева! Всичко това има нужда от един психологически отдушник на днешното положение, но не във вид на нов заем в странство, разбира се... Промяната на правителствата, когато управниците са честни и съвестни хора, не става само чрез блам в парламента или чрез изгубването на изборите, но и по ред други причини, които налагат това: често пъти смяната на едно правителство облекчава едно обтегнато положение, раздвижва противоположните сили и избягва катастрофи. Господин Ляпчев със своя бльоф, макар и в Женева сам да отиде, не може да се справи със стопанската финансова криза, защото психологическото му настроение изказа слабите му карти и бльофът се разбра: безсмислено е да се затъва още повече.
към текста >>
Разните комбинации, които лансират от отцепниците и опозиционни министри по лични подбуди и цели за коалиции с Демократическия сговор е
гибелно
, вредно и опасно за бъдещето на страната.
Пенсионният фонд изчерпан, чиновническите заплати мъчно се плащат, бюджетният дефицит надминава милиард лева! Всичко това има нужда от един психологически отдушник на днешното положение, но не във вид на нов заем в странство, разбира се... Промяната на правителствата, когато управниците са честни и съвестни хора, не става само чрез блам в парламента или чрез изгубването на изборите, но и по ред други причини, които налагат това: често пъти смяната на едно правителство облекчава едно обтегнато положение, раздвижва противоположните сили и избягва катастрофи. Господин Ляпчев със своя бльоф, макар и в Женева сам да отиде, не може да се справи със стопанската финансова криза, защото психологическото му настроение изказа слабите му карти и бльофът се разбра: безсмислено е да се затъва още повече. Според нас Д.С. не може и не трябва да направи изборите.
Разните комбинации, които лансират от отцепниците и опозиционни министри по лични подбуди и цели за коалиции с Демократическия сговор е
гибелно
, вредно и опасно за бъдещето на страната.
Демократическият сговор трябва да излезе временно от политическата арена, докато страстите са по-заглъхнали и докато народът мисли за своето бъдеще, а не за отмъщение. Новото правителство трябва да направи избори по реда, предвиден в Конституцията, за да се спаси страната и Демократическият сговор. Това е истината - за нас една историческа аксиома, една действителност, която няма нужда от доказателства. Образът на новия кабинет трябва да бъде временен, ползуващ се от народното доверие. От голямо значение е поне този път изборите да бъдат строго конституционни, по принципите на демокрацията, а след изборите да се образува траен кабинет, в който може с другите партии и с право да влезе и Демократическият сговор, ако има нужната численост.
към текста >>
85.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
В книгата на Рут Словото повествува как тая моавка напуснала своята страна и отишла във Витлием с труд да преживява, а сетне станала жена на Вооза; от нейния род произлезе Давид и по-сетне - нашият Спасител, Също и в книгата Естир се говори как тая хитра еврейка и Мордохей, чрез молитвите и поста на юдеите, са намерили благодат пред царя и са спомогнали да се запази от
погибел
целият заробен еврейски народ.
Милостта, добротата, състраданието извират от женското сърце. Мъжката половина на духа гони развитието и усъвършенствуванието на мъдростта, чийто център е умът; умът на мъжа ни е показал що може да сътвори мощният дух; а женското сърце е посочило пътя към Божествения идеал. Бог, заедно с проклятието над първите человеци, е обещал, че ще им даде спасител чрез жената. И той не е оставил израилския народ без добри и благочестиви жени. А под понятието „израилски народ” ние трябва да разбираме целия човешки род.
В книгата на Рут Словото повествува как тая моавка напуснала своята страна и отишла във Витлием с труд да преживява, а сетне станала жена на Вооза; от нейния род произлезе Давид и по-сетне - нашият Спасител, Също и в книгата Естир се говори как тая хитра еврейка и Мордохей, чрез молитвите и поста на юдеите, са намерили благодат пред царя и са спомогнали да се запази от
погибел
целият заробен еврейски народ.
А нима Савската царица, известна под поетичното име „Южна царица” - една от бележитите сибили на езическия духовен свят, - със своята мъдрост не се е сравнявала с премъдрия Соломон? Ето що срещаме в Евангелието от Лука (11. гл., 31. ст.): „Царицата южна ще възстане на съдът с человеците от тоя род и ще ги осъди; защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова и ето тука е повече от Соломона.” Вярно е, че в първите времена злото е намирало по- добра почва в духа на жената, но, както казах, Бог не е оставил „Избрания си народ”, намирали са се светли духове, въплотени в жени, за да се проявяват като богородици. Това време е траяло до идването на Иисуса Христа, па продължава и сега.
към текста >>
Престъпленията царували навсякъде като обществен задължителен закон за всички и никой не е могъл да намери цяр за това зло на грозния ужас и
гибелта
, що обхващало хиляди сърца.
ст.) В онова наводнение на всеобщи разврат, в ония останки на нарушени свещени закони, в личбата на ония големи облаци, които все повече се сгъстявали над хоризонта, на мнозина, па и на някои благочестиви юдеи, се струвало, че приближава свършекът на света и е разкрита голямата бездна да погълне всичко нечестиво. Всичко е било в ръцете на безсъвестната Иродова династия или на лукавите книжници, фарисеи и садукеи; на народа не оставало нищо друго, с което да се утешава, освен силната му вяра в Мойсеювия закон и надеждата за идването на Месия. Наставала е епоха толкова размътена, че застрашавала всичко старо да изчезне безвъзвратно, а идеалът за новото изглеждал смътен и неизвестен, сякаш избрания народ обгръщал най-дълбок мрак. Наистина пред утринната виделина на въплътяващия се Христос идолопоклонството бе достигнало най-отвратителни и гнусни злоупотребления с плътта, а следствията от безбожието не могат да бъдат друго освен нравствен упадък на народите. Изглеждало е, че безнравст-веността се е стремяла да изпие до дъно чашата на нечестието, а несправедливостта - да вземе вече един по- обуздан безвъзвратен път.
Престъпленията царували навсякъде като обществен задължителен закон за всички и никой не е могъл да намери цяр за това зло на грозния ужас и
гибелта
, що обхващало хиляди сърца.
Человечеството толкова покварено е станало като безчувствено: навсякъде се съзирало затъпяване на нравственост. Тиверий в това време осквернявал с безчестните си дела трона на империята, а Пилат Понтийски - с неуместната си самоугодливост, с гоненията и убийствата. Ирод Антипа показвал пример на отстъпничество и ненаситно лихоимство, Каиафа и Анна споделяли помежду си едно Архирейство, което безчестили с делата си. Такова е било времето и положението, когато Бог изпратил Своя Единороден Син. Животът на всички нас се намира под същия закон, под който и историческият на цялото человечество, т. е.
към текста >>
86.
Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви
,
втора част - писма 1913г - 1914г
,
ТОМ 21
Само Господ е в състояние да даде такъв обрат на сплетните и дипломатическите козни, щото да се предотврати
гибелът
на България.
Писмо от Петко Гумнеров до Кънчо Стойчев от 15.7.1913 г. София, 15 юли 1913 год. Любезни Господин Стойчев, Подчеркнува се, че действително усилни и мъчителни са дните, които понастоящем България преживява. Дотолкоз и е опасан завоят, през който ще трябва да се премине, щото казва ни се, че и духовете не били в положение да допринесат с услугите си благоприятен изход. Всичкият развой на работите сега е само в ръцете Господни.
Само Господ е в състояние да даде такъв обрат на сплетните и дипломатическите козни, щото да се предотврати
гибелът
на България.
България е загубена без Господа. Към Него прочее трябва да се обърнем само с молитва да спаси страната, без никакви разсъждения или умувания от наша страна. Всичкия ни товар да възложим Господу. Препоръча се за тая цел да се четат следните псалми по реда, както са написани: 91, 21, 121, 115, 116 и 117. Всякой може да си ги чете по колкото пъти желае в ден.
към текста >>
87.
XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция
,
,
ТОМ 21
Ще бъдат вързани всичките пакостливи духове, които внушават на хората лоши и
гибелни
мисли.
Бог ги запази, като даде непрекъснато дъжд и студ. Една будна сестра ми каза, че нямало присъствие на съществата. Много хубаво, че сте били на Алпите с Жан-Луи. Поздрави го и му благодари от мое име. Новото, което иде, ще преодолее всичко старо.
Ще бъдат вързани всичките пакостливи духове, които внушават на хората лоши и
гибелни
мисли.
Брат Лулчев е роден на 1(13).11.1886 г. нов стил в 11 часа и 20 минути в гр. Кнежа. Асцендент - Козирог 12°37', МС - 9° Скорпион. Симеон Борисов е роден на 16.06.1937 г. в 6 часа и 40 минути в София.
към текста >>
88.
III.Вътрешният кръг на Пентаграмата и картините в него
,
,
ТОМ 22
Христос казва:" Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към
погибел
." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика.
Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите, за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска. Труден и тесен е пътят на ученика - но славен.
Христос казва:" Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към
погибел
." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика.
Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си. Друг голям изпит е този - на праведния Йов.
към текста >>
89.
V. Как се работи с Пентаграма
,
,
ТОМ 22
Преди 2000 години на Земята слиза Синът Божи - Исус Христос, с великата задача да спаси човечеството, като поеме греховете му и го отклони от
погибелния
път, по който дотогава е вървяло.
" /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа. " /3 пъти/ Когато се борим за постигане на доброто и искаме да победим известна мъчнотия чрез Истината, ще насочим върха на Истината напред. Искаме ли да оправим нещо в себе си, тогава ще насочим върха на Мъдростта напред и ще работим с ума си. И с другите върхове и добродетели ще направим същото, според случая. Когато човек се намира в опасност , нека си представи, че държи Пентаграмът пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината, и насочва върха на Мъдростта напред към обекта, който го заплашва, казвайки: „В името на Господа Исуса Христа, молим Господа на Силите да стане благоугодно пред Неговите очи." Абсолютно е забранено на ученика да използва това окултно знание с цел да атакува някои свои съученици, да им напакости, защото това, което направи, като бумеранг ще се върне върху главата му, Учителят отбелязва, че някои приятели са го атакували дори и него с тези окултни сили.
Преди 2000 години на Земята слиза Синът Божи - Исус Христос, с великата задача да спаси човечеството, като поеме греховете му и го отклони от
погибелния
път, по който дотогава е вървяло.
Неговата вътрешна, мистична задача е да обърне човешкото развитие от инволюционно - непрекъснато слизане надолу, в материята, в еволюционно - нагоре, към Слънцето на живота, към Бога. Човекът, излязъл от дома на Баща си, все повече се оплита в гъстата материя, като проявява егоизма и насилието, стигайки до краен предел на своето отдалечаване от Бога, допуснато от небето. Тогава в човека се пробужда индивидуалното съзнание, прави един обратен завой и отправя взора си към Бога - своя Отец. Христос идва на Земата при инволюционното развитие на човечеството, преди то да е достигнало най-ниската точка на падението си. Той дава мощен тласък на човешкото подсъзнание, та когато човек стигне до дъното на своето падение, да има сили да започне да се изкачва и мине в пътя на еволюцията.
към текста >>
90.
част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
Слънцето в перихелий е съвпад с Шеат точен квадрат Марс - показва големи природни катастрофи за България,
гибел
на много хора от земетресения и други природни бедствия.
Златото е символ на слънцето, носител на големите блага, контото изпраща по цялата наша слънчева система. Слънцето 28°47' в Риби е в съвпад с бета Пегас Шеат на 28°01' в Риби. Тази звезда по арабски е рамото на Пегас, със силно сатурново влияние. Виждам, че Учителят постоянно се за среща с ръководителя на българите, падналият бог Сатурн, който постоянно му е пречел в неговата велика духовна работа. Това е залог за голямата любов, която Бог, Учителят има и проявява към българите.
Слънцето в перихелий е съвпад с Шеат точен квадрат Марс - показва големи природни катастрофи за България,
гибел
на много хора от земетресения и други природни бедствия.
Учителят спасява българите при чирпанското земетресение, когато е трябвало да загинат стотици хиляди хора и от Чирпан и Пловдив да не остане нищо. Това е отразено в беседата му „За съдба дойдох" държана 22 април 1928 г. в г. София. Тази констелация показва най-вече неудачни войни (Слънце точен квадрат Марс), от които България е била в опасност (междусъюзническата) да падне отново под турско и гръцко робство, от което Учителятя спаси. Първата атомна бомба избухна на 18.07.1945 г.
към текста >>
91.
I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
И затова: Тези лъжливи учения, които внасят върху морала отрова и правят немо- ралността морал; тези учения, които проповядват, че человекът е всеядно животно и може да употребява всичко, чрез което внася разни отрицателни елементи, с които не само вреди на организма си, на ума си, на морала си, но става и цял звяр, а душата му губи правилната си връзка с Бога; тези учения, които са докарали човека с желанията си да бъде роб на тялото, роб на модите, роб на човешките насилия, вместо да бъде свободен господар; тези учения, които са докарали човешкия ум до една извратеност, та вместо Божествената мъдрост и правда е развил светската мъдрост и хитрости, лъжите, кражбите, лицемерието, завистта, убийствата, войните - Тези именно учения са
гибелни
и нямат почва в по-напредналите души.
Обаче, достигнем ли чистия живот, това е подготовката, това е подготвителната среда и връзка посредством нашия Дух да се домогнем и до Всемирното Божествено съзнание. Ето защо, както всяко същество и всяко растение, когато изгубят своята среда и условия, умират, по същия закон и човек умира физически, умира за разумния живот, отдалечава се и от вечния живот, когато изгуби Бога. Когато обаче човек пробуди своето съзнание, свърже своята душа и Дух правилно с Бога, усъвършенствува се, владее себе си, владее силите на природата, както Христос ги е владял, тогава ще дойдат безсмъртието и вечният живот. Затова пробуденият человек[2], а особено въздържателят и вегетарианецът, трябва постоянно да работи за своето духовно усъвършенствуване. Сега Христовият Дух работи усилено върху готовите души, които искат да Му служат.
И затова: Тези лъжливи учения, които внасят върху морала отрова и правят немо- ралността морал; тези учения, които проповядват, че человекът е всеядно животно и може да употребява всичко, чрез което внася разни отрицателни елементи, с които не само вреди на организма си, на ума си, на морала си, но става и цял звяр, а душата му губи правилната си връзка с Бога; тези учения, които са докарали човека с желанията си да бъде роб на тялото, роб на модите, роб на човешките насилия, вместо да бъде свободен господар; тези учения, които са докарали човешкия ум до една извратеност, та вместо Божествената мъдрост и правда е развил светската мъдрост и хитрости, лъжите, кражбите, лицемерието, завистта, убийствата, войните - Тези именно учения са
гибелни
и нямат почва в по-напредналите души.
Злото вече е обхванало целия свят и го тормози. Това зло е като една могъща сила, защото и то иска да живее. Иде обаче ден, когато малкото чисти души засега, в тия идейни движения в целия свят, които са като авангард на Бога, ще заразят със своя живот и пример останалите хора, които са податливи на новото, на хубавото. Тези чисти души, във всички народи, па макар някои и не още вегетарианци, са като запалени свещи. Те светят със своите души, те ще осветят своите тела, ще осветят и света.
към текста >>
92.
III. ЗА БРАКА
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Там, в широкия път, гдето настъпва
гибел
за душата.
Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка?
Там, в широкия път, гдето настъпва
гибел
за душата.
Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: «Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.» Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: «Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.» Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: «Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.» А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр.
към текста >>
93.
2. Въведение
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Да се пробуди съзнанието на всички ни, да схванем
гибелното
влияние на алкохола и да разберем благотворното влияние на трезвеността. 4.
Тези въпроси засягат всички човеци и са необходими за всяко време. Българският народ, особено сега, след последните събития, и то в големия си процент, му се налага по необходимост: 1. Да му се засили вярата в доброто, като подтик за творчество. Доброто е в сърцето на всеки човек, остава само да го проявим. 2. Да развием безкористна любов за братолюбие. 3.
Да се пробуди съзнанието на всички ни, да схванем
гибелното
влияние на алкохола и да разберем благотворното влияние на трезвеността. 4.
Да се научим по-разумно да се храним, пием, дишаме и да използуваме разумно слънчевата енергия. 5. Да поставим като основа в живота си принципите на природата, с които да градим разумно новото, хубавото! Ето защо, книжката съдържа въпроси върху възпитанието, въздържанието, храненето, болестите и морала. Накрая, поради времето, в което ние живеем, ще кажа и няколко думи за мисията на Славянството и частно за Българския народ, като средище на напредничави идейни движения. Изложеното се придружава и с рисувани картини, за по-ясно илюстриране на говореното - главно, как се отразяват отрицателните и добрите навици върху децата, юношите, както и при зрялата възраст.
към текста >>
94.
3. За възпитанието
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Защото при гнева и лошите мисли се образуват отрови, които действуват
гибелно
и върху клетките.
Даваме ли ние възможност те да ни помагат свободно? Нима в 24 часа ние не се меним безброй пъти и ставаме ту радостни, ту гневни? Не нарушаваме ли спокойствието на тия клетки с гнева, с някоя лоша мисъл, с някое анормално желание? Не убиваме ли така безброй клетки? Защо?
Защото при гнева и лошите мисли се образуват отрови, които действуват
гибелно
и върху клетките.
Нима при гнева на кърмещата майка не се образуват отрови, които влияят върху храносмилането на децата и те заболяват от детската болест - колапс? Нима при гнева на кого и да е не се убиват милиони клетки и късат нишките на идеалната любов, без да знаем това? Следователно, ако мислим, че владеем себе си, природата, ние се лъжем. Ние използуваме само благата на природата, която ни ги разкрива чрез разумните люде. А често добрите неща се използуват за зло на човечеството.
към текста >>
95.
4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
Той е предизвиквал дори у българските методистки ръководители неприязнени оценки за народа, окачествяван от тях като "невежествен" поради нежеланието му да възприеме учението им, като неразбиращ уж собствения си интерес и затъващ под "
гибелното
" влияние на враговете на евангелието, особено на социалистите, които са отявлени атеисти". (Заб.
-Мисионерският комитет възобновява обсъждането за целесъобразността на закриването на мисията. Най-остра съпротива на протестантите...": The Minutes of the Bulgaria Mission Conference of tne Methodist Episcopal Church, held at Loveth, 1896. Mission press,Rustchuk, 1896. Apendix. Mission almanac p. I-IV). Това е онзи "зъл" за тях български дух, който е пречил за възхода на "евангелското дело".
Той е предизвиквал дори у българските методистки ръководители неприязнени оценки за народа, окачествяван от тях като "невежествен" поради нежеланието му да възприеме учението им, като неразбиращ уж собствения си интерес и затъващ под "
гибелното
" влияние на враговете на евангелието, особено на социалистите, които са отявлени атеисти". (Заб.
The Minutes of the Thirteenth Session of Bulgaria Mission Conference of tne Methodist Episcopal Church, Rustchuk,1904, p. 41.) "Напредъкът на евангелското дело ще се възпрепятствува, докато имаме един невежествен народ, който няма самосъзнание и който се бои повече от хората, колкото от бога - се оплаква през 1904 г. методисткият пастор за Ловешкия край Павел Тодоров. - Друга голяма спънка за нашата работа е преобладаващото разбиране, пропагандирано от враговете на евангелието, че протестантите разединяват народа и не са патриоти. Те заявяват, че никой не може да бъде истински българин, ако не е привърженик на гръцката православна църква".
към текста >>
96.
4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
Вместо да стимулира и ориентира правилно усилията на човека в строителството на новия живот, методисткото учение разглежда подобни усилия като суета, представя ги за
гибелно
заблуждение.
Но с тази положителна промяна не се отстранява изцяло вредната социална роля на методистката дейност в нашата страна. Лоялната позиция ликвидира политическата реакционна дейност на предишното методистко ръководство, но не премахва заедно с това и идеологическата реакционност на методизма, вътрешноприсъщата несъвместимост на неговото учение и на неговата пропаганда със социализма, с обществения прогрес. Въпреки опитите да се приспособява и модернизира съобразно с условията на социализма, по своята дълбока същност методистката идеология си остава коренно враждебна на идеите на социализма и комунизма, на тенденциите на нашето съвременно развитие, явява се идеологическа спънка за осъществяването на тези тенденции. Както в символа на вярата им, така и в проповедите им, в техните молитви и песни методистите последователно поддържат и внушават разбирането за греховността и малоценността на света и на човешкия живот В духа на това разбиране вниманието на човека се отклонява от насъщните му задължения в реалния живот и се отправя към суетни усилия за постигане на миражно благополучие, спасение и щастие в отвъдния живот по пътя на безрезервната, всеотдайна вяра в бога. Този основен дух на методистката пропаганда влиза в дълбоко и непримиримо противоречие с духа на нашето време, с духа и тенденциите на развитие на социалистическото общество.
Вместо да стимулира и ориентира правилно усилията на човека в строителството на новия живот, методисткото учение разглежда подобни усилия като суета, представя ги за
гибелно
заблуждение.
В много от методистките песни например светът се обявява за тъмнина, пустиня, царство на гибел и падение и пр. (Заб. Вж. напр. 64, 74, 83,111, 224,452 и др. песни от методисткия вестник "Духовни песни", издание на Върховното управление на Българската евангелска методистка църква и на Централното управление на Съюза на евангелските съборни църкви в България, София, 1955.) За единствено спасение от тази "пустиня" се обявява вярата в Христа, следването на която е всичко, а светът в сравнение с това е нищо. "Тоз свят за нищо се брои, щом вярата изгрей" - се казва в една от песните.
към текста >>
В много от методистките песни например светът се обявява за тъмнина, пустиня, царство на
гибел
и падение и пр.
Лоялната позиция ликвидира политическата реакционна дейност на предишното методистко ръководство, но не премахва заедно с това и идеологическата реакционност на методизма, вътрешноприсъщата несъвместимост на неговото учение и на неговата пропаганда със социализма, с обществения прогрес. Въпреки опитите да се приспособява и модернизира съобразно с условията на социализма, по своята дълбока същност методистката идеология си остава коренно враждебна на идеите на социализма и комунизма, на тенденциите на нашето съвременно развитие, явява се идеологическа спънка за осъществяването на тези тенденции. Както в символа на вярата им, така и в проповедите им, в техните молитви и песни методистите последователно поддържат и внушават разбирането за греховността и малоценността на света и на човешкия живот В духа на това разбиране вниманието на човека се отклонява от насъщните му задължения в реалния живот и се отправя към суетни усилия за постигане на миражно благополучие, спасение и щастие в отвъдния живот по пътя на безрезервната, всеотдайна вяра в бога. Този основен дух на методистката пропаганда влиза в дълбоко и непримиримо противоречие с духа на нашето време, с духа и тенденциите на развитие на социалистическото общество. Вместо да стимулира и ориентира правилно усилията на човека в строителството на новия живот, методисткото учение разглежда подобни усилия като суета, представя ги за гибелно заблуждение.
В много от методистките песни например светът се обявява за тъмнина, пустиня, царство на
гибел
и падение и пр.
(Заб. Вж. напр. 64, 74, 83,111, 224,452 и др. песни от методисткия вестник "Духовни песни", издание на Върховното управление на Българската евангелска методистка църква и на Централното управление на Съюза на евангелските съборни църкви в България, София, 1955.) За единствено спасение от тази "пустиня" се обявява вярата в Христа, следването на която е всичко, а светът в сравнение с това е нищо. "Тоз свят за нищо се брои, щом вярата изгрей" - се казва в една от песните. (Заб Пак там, с.
към текста >>
97.
Статия I-ва. Моето гостуване и плен у Белите Братя
,
,
ТОМ 24
Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и
гибелно
(1 )*.
Знаменателно, защото, макар съвсем младо, едвам 25-годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите - смятат дъновистите за странни, непонятни и, може би, смахнати; вторите - за "опасни сектанти", "нови богомили" (в калугерско разбиране); а третите - за съвременните Божи Люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище.
Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и
гибелно
(1 )*.
Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос; от което било явно, че Дънов е или манияк или фокусник (2). Кои и какви са тия загадъчни хора? Кое от трите спрямо тях становища е право?
към текста >>
98.
Б) Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас
,
,
ТОМ 24
Бог не ни е създал нито за
погибел
, нито за страдания.
- В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 206-207. "... Следователно, докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас.
Бог не ни е създал нито за
погибел
, нито за страдания.
Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато вие ще търсите страданията, но няма да ги има. В бъдещата епоха вие ще давате пари за страданията, но няма кой да ви ги продаде. Ценни са тия страдания. Сега, понеже Любовта е рядкост, радостта е рядкост, знанието е рядкост, а страданията изобилни, казвам: съберете страдания за бъдеще, да ги продавате.
към текста >>
99.
4.3.11. Един следобед при писателя-поет
,
,
ТОМ 24
Добре, но неговата
гибел
не бе ли в плана на Оня, в чийто ръце се намират съдбините на човечеството?
В историята много събития не сели повтарят?! И тъкмо, когато се чувствуваше неуязвим, невидима ръка в няколко часа го порази заедно с цялата му тайфа от властолюбци и алчни за пари необуздани хора. Не е ли това пръст Божий? Авторите на 9 юни не се ли явиха като бич в ръката на Бога? Някои казват, че Стамболийски не трябваше да почине.
Добре, но неговата
гибел
не бе ли в плана на Оня, в чийто ръце се намират съдбините на човечеството?
Ако тоя необуздан и умопомрачен човек не бе погинал, можехме ли да бъдем спокойни за мира на България, за напредъка на народа и отечеството? Не хулете. Всичко, що става, е от Бога. Нека съумеем да почерпим поука от събитията и да ги оставим в ръцете на историята, да каже тя своята последна дума. И други въпроси зачекнахме, както става, когато се води свободен, непринуден разговор.
към текста >>
100.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
Михайловски с учението си за "Обща разплата": "На всеки, който люби истината - поклон и уважение; На всеки, който страда и се бори (срещу злото) - помощ И насърчение; А на деспот, от людска
гибел
що живее, Вражда, презрение." (Заб.
Правдата разпределява Всекиму, що заслужава. Който мисли, че Христос е учил да постъпваме към всички еднакво, нека прочете Словото на Гората: Мат. 5-7 глави, и главите 23 и 25. А подир, Апостол Павла (Римл. 13:7). Та не е ли прав и г.
Михайловски с учението си за "Обща разплата": "На всеки, който люби истината - поклон и уважение; На всеки, който страда и се бори (срещу злото) - помощ И насърчение; А на деспот, от людска
гибел
що живее, Вражда, презрение." (Заб.
Стоян Михайловски. Съчинения, т. I, с 51) * * * 2. Предимството на правдата. Защо трябва да се практикува и изисква от всички?
към текста >>
Това е, що Исус означаваше с думата "правда" - приложението на тези правилни отношения, които съществуват между нас и Бога, от една страна, и между нас и другарите ни човеци, от друга." "Ние не можем да твърдим, разбира се, че Исус създаде тези отношения, защото те са вродени в нашето човечество; обаче, Той по-ясно от всеки друг ни посочи факта, че таквиз отношения съществуват, като ни показа, -освен това, в какви нещастни смутове и
гибелни
неразбории всякога изпадаме, когато не зачитаме или нарушаваме тези правдиви отношения." - Уашингтон Гладен * * *.
Това означава, предполагам, онези, които над всичко друго копнеят да бъдат правдиви и да постъпват право. "Те ще се наситят". Човек, който повече от всичко в света желае да бъде правдив, ще бъде правдив." "Ала какво значи туй правда, право, правдивост? Ние казваме, че света или всемира е морален, което значи, че човеците са тъй съставени и поставени, щото потребно е да постъпват по известен начин към Отца си в небесата и братята си на земята; т.е. има прав начин за живеене, по който, когато тоя начин е налучен и последван, единиците мъже и жени достигат своето пълно развитие, стават такива за каквито са назначени да бъдат; и обществото, съставено от такива правдиви мъже и жени, се радва на пълно щастие и ненарушим мир.
Това е, що Исус означаваше с думата "правда" - приложението на тези правилни отношения, които съществуват между нас и Бога, от една страна, и между нас и другарите ни човеци, от друга." "Ние не можем да твърдим, разбира се, че Исус създаде тези отношения, защото те са вродени в нашето човечество; обаче, Той по-ясно от всеки друг ни посочи факта, че таквиз отношения съществуват, като ни показа, -освен това, в какви нещастни смутове и
гибелни
неразбории всякога изпадаме, когато не зачитаме или нарушаваме тези правдиви отношения." - Уашингтон Гладен * * *.
Прочее, изисква се: 4. Да правиш праведното първо и преди всичко; да бъдеш справедлив всякога и всякъде. Дали е лесно или мъчно, дали се хвали или осъжда, дали има сметка или не, дали е приятно или противно, дали делото е милостиво или жестоко - без изключение върши праведното, каквито и да бъдат последиците за други или за самаго тебе. Част от твоята дейност е борба против злото и неговите в живота помощници. Но дори и в борбата си с нечестните-борба неминуема на правдата с лъжата - теб не позволено да боравиш, освен с правдиви средства (чисти като оръдията за хирургична операция).
към текста >>
НАГОРЕ