НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
131
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани
възможности
на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията.
Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура. Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост.
Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани
възможности
на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията.
Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. Учителят обича певческото изкуство. Той сам пее. Това предразполага певеца.
към текста >>
Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва
възможностите
на таланта.
Той сам пее. Това предразполага певеца. Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата. Навсякъде другаде многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на "Изгрева". Сполучливите и несполучливите опити радват еднакво както изпълнителя, така и слушателя.
Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва
възможностите
на таланта.
Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка песен, всяка ария се постига след упорит труд. Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство? На "Изгрева" всеки певец се учеше как да осмисля вокалното изкуство. Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар. А това респектира.
към текста >>
Онези, които веднъж са имали
възможността
да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява.
Изгревяни знаят как да пеят и свирят. Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции. Тогава ще се уверите, че песента е неделима от Словото. Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духа. Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка.
Онези, които веднъж са имали
възможността
да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява.
В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата. Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му. След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото.
към текста >>
2.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
- А има ли
възможност
да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса?
Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина".
- А има ли
възможност
да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса?
- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът. Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"?
към текста >>
Свирих по
възможност
най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!
Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката?
Свирих по
възможност
най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!
РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.
към текста >>
3.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна
възможност
.
Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха. Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли.
Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна
възможност
.
В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло. Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр. Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави.
към текста >>
4.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени
възможности
за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен.
В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите. След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител. Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят. Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога.
В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени
възможности
за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен.
А Господ сега е в България." Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това. И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен. Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания. През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света. Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това.
към текста >>
5.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Характерна за него е непосредствената
възможност
да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето.
Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция.
Характерна за него е непосредствената
възможност
да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето.
Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.
към текста >>
Музиката на Учителя е характерна с
възможностите
за такова единство.
Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството. Често Неговата музика привлича онези съзнания, в които е зародена. Тогава Той ни запознава с авторите на дадена песен. А тези автори са души, които са завършили своята еволюция. Обаче песента отзвучава в дивно единство и прави неделими световете и техните обитатели.
Музиката на Учителя е характерна с
възможностите
за такова единство.
Той бе и изпълнител. Баритоновият Му тембър бе твърде мек и високо благороден. Той изпълняваше песните и като цигулар. Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят. Музиката е дихание на душата.
към текста >>
6.
2_31 Едно мнение
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според
възможностите
на своя глас.
Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти. Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт. Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал. Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко.
При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според
възможностите
на своя глас.
Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие. Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение. Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика. Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали. Не само е смешно, но е музикално обидно.
към текста >>
7.
2_32 Най-новото в музиката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
То открива
възможности
, които са постижение за душите.
Музиката е онзи странен свят, в който душата проявява най- възвишени, хармонични отношения. В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно. Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи. А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност. В този смисъл, музиката носи едно откровение.
То открива
възможности
, които са постижение за душите.
С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души. Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят. Често се питаме как е възможно едновременно да се проявяват две, три и повече души? Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично. В този смисъл, Светлината е хармонично съотношение на множество прави мисли, които извират от Света на Мъдростта.
към текста >>
8.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
За сестрите това бе условие и
възможност
да приложат някои идеи от Словото на Учителя във връзка с възпитанието на новото поколение.
Това го видяхме всички. Аз, който бях според тях от света, научих урока си за еволюцията на човешкия дух и за еволюцията на Духа и получих мир в себе си. А какво стана по-нататък? Още по времето на Учителя мнозинството от сестрите бяха учителки по селата. Учителят бе казал, че това е най-благородната професия за една жена.
За сестрите това бе условие и
възможност
да приложат някои идеи от Словото на Учителя във връзка с възпитанието на новото поколение.
Но при тях също се получи опит за отклонение от Школата. Започна да си пробива път едно мнение, че те трябва да напуснат учителските си професии, да вземат мотики, да отидат да копаят по селата и да обработват земята, като садят картофи, лук и пипер, да орат, да сеят, да жънат и вършеят. По този въпрос Учителят каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат учителските си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и зеленчук. Питам аз, кое е по-важно - да обработваш главите и умовете на българските деца с идеите от Словото на Бога или да копаеш и да садиш картофи и други неща, които може да свърши един обикновен човек? Вие сте призвани в тази Школа и имената ви са записани както на Небето, така и на земята.
към текста >>
9.
3_01 Чужди по дух хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде
възможност
да си издържи приемния изпит.
"Чужди по дух хармонизации" Може би най-интензивен в Школата на Учителя бе животът на музикантите. Всички ние, които минавахме за музиканти, бяхме онези, школуваните, минали през музикалната образователна система тогава в България, а това бе Консерваторията в София.
За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде
възможност
да си издържи приемния изпит.
Навярно се досещате, че един музикант не се сътворява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две. Онези, които бяхме завършили консерваторията, се считахме за музиканти. При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани. И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент.
към текста >>
Е, онези приятели с по-скромните
възможности
се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика.
Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София.
Е, онези приятели с по-скромните
възможности
се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика.
Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика! " Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях. Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител. Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни.
към текста >>
10.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от
възможността
да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока.
Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи.
Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от
възможността
да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока.
Трябваше да им се признае, че знаят какво да правят онези сили, които бяха развързани да действуват срещу нас. А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше. После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото. Но тогава дойде най- голямата изненада и трагедия за мен. Аз бях забравила всички хармонизации от времето на Учителя, които знаех наизуст и които не бях записала на нотен лист.
към текста >>
11.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и
възможност
да си поправи грешката.
Къде изчезна, къде се дяна? Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Жестоко, нали? Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят.
Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и
възможност
да си поправи грешката.
Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и за предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Опитности и закони вървяха заедно- ръка за ръка. Вторият случай е с певицата, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа и България.
към текста >>
12.
3_12 Христо Дързев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А трябваше да се намери някой, който да организира, да образува комисия, за да го изпитат и да му се даде
възможност
да влезе в Консерваторията и да следва.
"Христо Дързев" Брат Дързев беше музикант, добър музикант. И много талантлив. Той имаше силно желание да следва в Консерваторията, но беше - кой знае защо- загубил години и се оказа, че е по-възрастен от съвипускниците си. Затова не го приеха в Консерваторията. Никой не му помогна.
А трябваше да се намери някой, който да организира, да образува комисия, за да го изпитат и да му се даде
възможност
да влезе в Консерваторията и да следва.
Тази пречка го спря. Тя го спъна, той се омърлуши, заболя от белодробна туберкулоза и си замина. Туберкулозата бе бич в онези времена и посече много младежи от нашите братски среди. Но според мене, той не можа да се справи с тази вътрешна разруха, в която попадна, след като не можа да влезе в Консерваторията. Беше роден музикант.
към текста >>
13.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На отиване му благодарих и казах: "Брат Георге, благодаря ти, че имах
възможност
да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка".
След това той ме покани да влезна в неговата молитвена стаичка. Влезнах в нея и усетих нещо особено, една духовна атмосфера. Той ме заведе да се помоля там. Остави ме сама. Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа.
На отиване му благодарих и казах: "Брат Георге, благодаря ти, че имах
възможност
да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка".
Разделихме се. Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа.
към текста >>
14.
3_17 Истинското подвизаване
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
То беше специфично за него, съобразно неговия път и неговите
възможности
.
"Истинското подвизаване" В Школата на Учителя всеки ученик си имаше своето място.
То беше специфично за него, съобразно неговия път и неговите
възможности
.
Друг не можеше да заеме неговото място. Това място бе определено от Учителя. Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон. Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева". Така, веднъж бе дошъл един брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев.
към текста >>
Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше
възможност
да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева".
"Истинското подвизаване" В Школата на Учителя всеки ученик си имаше своето място. То беше специфично за него, съобразно неговия път и неговите възможности. Друг не можеше да заеме неговото място. Това място бе определено от Учителя. Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон.
Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше
възможност
да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева".
Така, веднъж бе дошъл един брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Този брат Васил бил назначен за пазач на градината и на сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос. А това е някъде от 1922 до 1927 година. През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: "Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа!
към текста >>
15.
3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични
възможности
.
В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката.
То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични
възможности
.
Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна. Първата следва обикновения еволюционен път. Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм. Еволюционната музика тръгва от мелодията и преминава през хармонията, за да се слее с хармонията на живата природа на земята. След това тя се насочва чрез Светлината и преминава във Виделината в Духовния свят.
към текста >>
16.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път
възможността
да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий.
Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти. Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента! Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента.
Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път
възможността
да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий.
Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване. Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души. Ето, това е пример за послушание. Послушанието се проявява тогава, когато има съзвучие на човешките души към Бога. А послушанието се реализира пред Учителя с изпълнение Волята на Бога от ученика.
към текста >>
17.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха
възможността
да усетят въздействието на песните Му.
Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него. То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество. Някои от тях се усещаха задължени да се отблагодарят на Учителя по различен начин. Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя.
Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха
възможността
да усетят въздействието на песните Му.
И понеже те бяха музиканти, усещаха и бяха свидетели и съпричастници на това духовно изявление на песните Му, които отваряха човешките души и ги подготвяха да направят общение с Божествения Дух. Това общение понякога траеше миг за някого, но това му беше достатъчно да го помни цял живот. Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха цигулката, то не се получаваше нищо от тяхното изпълнение. А те бяха школувани музиканти и изпълняваха безупречно написаното на нотния лист, но стигаха дотук. Не можеха да прескочат бариерата на петолинието и да влезнат в Духа на песните.
към текста >>
18.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бях по едно време разработила четиридесетминутна пиеса, бях я изсвирила на Учителя и Той ми каза: "Главата ти е малка за
възможностите
, с които разполагаш".
" Но аз не ги записах. Те звучаха в мен, докато дойде времето да изчезнат от мен. А това аз го разказах в предишния разказ. Понеже се занимавах с музиката на Учителя, Той ми каза: "Всеки пасаж, който ти дойде в главата, вземи и го запиши! " Но аз и това не направих.
Бях по едно време разработила четиридесетминутна пиеса, бях я изсвирила на Учителя и Той ми каза: "Главата ти е малка за
възможностите
, с които разполагаш".
Но аз и това не записах. След това всичко се загуби от съзнанието ми. Но песните на Учителя бяха издълбани с длето и не се заличиха до днес. Това беше длетото на Духа, който дълбае по гранитен камък. Учителят беше дал песента "Аум".
към текста >>
19.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А те бяха допуснати поради
невъзможността
да бъде направена коректура.
А ние бяхме заплатили на човек, който трябваше да изпише точно нотите. След като излезе песнарката, приятелите видяха, че са включени и песните от Учителя, дадени чрез певицата Лиляна Табакова. Всички без изключение се нахвърлиха върху мене, защо съм публикувала песните на Табакова? Приятелите не я обичаха, макар че тя беше певица от кариерата, а щом Учителят работеше с нея, това означаваше, че Той знае много добре какви качества притежава тя. Но наместо това, Табакова се опълчи срещу мен, като показваше наляво и надясно, че съм допуснала грешки в нейните песни.
А те бяха допуснати поради
невъзможността
да бъде направена коректура.
Освен това, Кирил Икономов и другите музиканти откриха фронт срещу мене само поради ревност. Спомням си, че беше свикан така нареченият "Голям братски съвет", в който участвуваха хора от Просветния съвет и от Братския съвет. Започнаха да се разглеждат песните една подир друга и всички се нахвърлиха върху мен, че аз съм променила песните на Учителя. Най-тържествено им заявих, че песните са дадени, както са по оригинал. Всички извикаха в един глас: "Къде е оригиналът?
към текста >>
20.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме
възможности
за работа.
Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите! " Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък. След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ. И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата.
Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме
възможности
за работа.
Тук нямахме условия за работа от музикално естество. Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в салона - правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и салона. Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят. Те не се молели като друг път тихо, както по времето на Учителя, а всеки от тях се надпреварвал с останалите да вика колкото може по-силно, та молитвите им по-бърже и по-добре да стигнат до ушите на Бога. Когато този приятел отиде в Мърчаево и разказа на Учителя всичко това, Учителят се усмихнал и казал: "Ако "Изгревът" трябва да разчита на техните молитви - отдавна да е пометен.
към текста >>
21.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но Борис ми попречи и всички тези приятели не можаха да дойдат, отне им се
възможността
да се доберат до Истината, поради което бяха заблудени от другите, застанаха на страната на Кирил Икономов и се обявиха против мен.
Нямах вече сили да му се противопоставя и да настоявам за своя план. Така всичко се провали. Ако се беше осъществил моят план, нямаше да има след това никакви приказки, защото всички приятели, които щяха да минат през моя дом, щяха да научат за оригинала, да го видят, да го пипнат. А всички изгревяни бяха музикално грамотни и четяха нотен текст свободно. Тогава те трябваше да избират и да се определят на коя страна ще застанат - на страната на оригинала или на страната на Кирил Икономов.
Но Борис ми попречи и всички тези приятели не можаха да дойдат, отне им се
възможността
да се доберат до Истината, поради което бяха заблудени от другите, застанаха на страната на Кирил Икономов и се обявиха против мен.
Но ако бяха минали през моя дом и бяха видели оригинала, те трябваше да се определят. Всеки един щеше да определи самостоятелно на чия страна да застане. Ето това исках. Всеки да види оригинала и след това да се определи. А дали ще бъде на моя страна или срещу мен - за мен това нямаше никакво значение.
към текста >>
22.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А този младеж Гриша, който се опитва да коригира Божественото, създадено и дадено от Учителя, той ще има
възможност
да научи своя урок и да разбере какво значат окултни закони в Школата на Учителя.
Сега е 1970 година. Изминали са двадесет и пет години от заминаването на Учителя. След двадесет години ние може и да не сме живи, но тогава ще има ли кой да ви покаже как се играе Паневритмията? Едва ли. Тогава ще си намерите оригиналния текст и снимките, които правихме с Ярмила и въпросът е разрешен за вас и за нас, които ще бъдем вече в Невидимия свят.
А този младеж Гриша, който се опитва да коригира Божественото, създадено и дадено от Учителя, той ще има
възможност
да научи своя урок и да разбере какво значат окултни закони в Школата на Учителя.
Например, проверете след десет години какво е станало с неговата професия като литератор. Проверете какво е станало с неговия личен живот и със семейството му. Проверете какво е направил с професията си, с какво се занимава и с какво си изкарва прехраната. Сега е 1970 година, а проверете след двадесет години какво е направил той за себе си и за близките си с професията си, със семейството си, с таланта си и т.н. Има едно правило в Школата - когато човек започва да прави бели и пакости още в самото начало, когато влезе в Братството, той продължава да ги прави тези бели до края на живота си.
към текста >>
23.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това са условия, това е среда, това са
възможности
, които се свързват в едно.
Учениците не разрешават въпросите на света. Ученикът влиза в Школата да научи идеите от Словото, а след това отива в света, за да ги реализира. Те трябва да се реализират без насилие, а чрез Свобода и Любов. Така работи житното зърно. То покълва при неблагоприятни условия, но му са необходими светлина, въздух, топлина и храна.
Това са условия, това е среда, това са
възможности
, които се свързват в едно.
Всички методи се намират в Словото на Учителя. Намираме се на ул."Оборище" 14, в салона. Всички пеем и очаквамеУчителят да пристигне всеки момент. Обикновено Учителят пристигаше и изчакваше в една малка стаичка, докато дойде уреченият за беседа час. Този ден Учителят не идва, но предварително извиква на ул."Опълченска" 66 Методи Константинов и му казва: "Днес аз няма да присъствувам на беседа.
към текста >>
24.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така че, представителите на Габрово дадоха
възможност
да се прояви чрез тях отклонение от Школата.
Центърът на града, много предприятия и сгради бяха разрушени и потопени във вода. Вестниците, телевизията и радиото даваха обширни репортажи за това събитие. Всички умуваха и се чудеха каква ли ще е причината, че да се разгневи Небето, Природата и да се изсипят водните стихии от Небето върху земята. А отговорът бе много прост. Бяха нарушени окултни закони от Словото на Учителя и на Школата, заради което това нарушение можеше да се коригира само с онези закони, които управляват Живата Природа.
Така че, представителите на Габрово дадоха
възможност
да се прояви чрез тях отклонение от Школата.
Този опит е правен още по времето на Учителя от жителите на Габрово по един съвсем сходен начин. Учителят по онези години посещава Габрово, заради което Цанка Евтимова иска от от читалищната управа да се даде под наем за една вечер салонът на читалището, за да може Учителят на следващия ден да държи беседа за гражданството на Габрово. Отговорът е бил следният: "За господин Дънов място в Габрово няма." Само за шест месеца всички членове на управата си заминават скоропостижно, изпратени с тържествени погребения. Какво излезе накрая? Че за тези също няма място в Габрово.
към текста >>
25.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни
възможности
и смешни познания, които така силно рекламират.
Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята. Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята. Но къде е - не можаха да разберат.
А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни
възможности
и смешни познания, които така силно рекламират.
Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада. Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат ръка. Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле.
към текста >>
26.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Трето, сведоха до минимум
възможността
някой да вреди на Учението, понеже нямаше условия за това да се разгръща някаква дейност.
И ела да гледаш какво значи опошляване. Та тези, гдето ни направиха процеса срещу Братството, гдето ни иззеха "Изгрева", че пратиха някои в затвора да си учат някои уроци ненаучени, то тези ни направиха най-голямото добро. А какво добро? Първо ни накараха да се определим - кой за къде е и за какво е. Второ, премахнаха всичко, чрез което можеше някой да прояви своето своеволие.
Трето, сведоха до минимум
възможността
някой да вреди на Учението, понеже нямаше условия за това да се разгръща някаква дейност.
Та това не е малка работа, извършена от Небето. Веднъж Учителят ни каза: "Този път Невидимият свят е взел всички мерки да не се опорочи нищо и никой да не отклони Школата и изопачи Словото." Та сега сме в този етап. Затова няма условия. Те се пазят за нова епоха, за нови хора с готови души, които ще дойдат и веднага ще се хванат за работа. Защото те ще дойдат не само като готови души, но като знаещи и можещи.
към текста >>
27.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тя съдържа всички
възможности
, в които той може да се прояви.
Ето думите на Му: "Има три порядъка: Идеален, Реален и Материален. Към първия принадлежат: Бог, Природа и Човека. Към втория спадат: Народ, Държава и Личност. Към третия спадат: мозъчната, симпатичната, дихателната и храносмилателната система. Българската държава е външната страна на българския народ.
Тя съдържа всички
възможности
, в които той може да се прояви.
Държавата е отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си към другите народи. Българската държава е едно благо за народа. Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата.
към текста >>
28.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните
възможности
на човека чрез Учението на Учителя,
възможности
, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности.
Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение.
Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните
възможности
на човека чрез Учението на Учителя,
възможности
, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности.
За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него. Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.
към текста >>
29.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала
възможност
да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат.
Той много се зарадва на поздрава на Учителя. Веднага се разтича, за да уреди приемния ми изпит. Още на другия ден се явих пред комисията, която бе съставена от него и професор Абаджиев. Изсвирих "Испанска симфония" от Лало. Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка.
Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала
възможност
да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат.
Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов. Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов. Без този поздрав не зная какво щеше да бъде. Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си.
към текста >>
Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите
възможности
в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов.
Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си. На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха. Отново пред мен изпъкна образът Му и затворените Му очи.
Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите
възможности
в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов.
Неговата бащинска милост и грижа ми стоплиха душата. Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по цигулка, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца.
към текста >>
30.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Тези две изказвания имах
възможност
да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това.
Пращаше ми и колети. За благодарност аз му помагах да учи музика. А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее. Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата. Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах.
Тези две изказвания имах
възможност
да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това.
Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча. После добави: "Сега ще работите, ще учите, ще пеете, ще свирите и за друго няма да мислите." Минаха десет години. Любовта на Митко угасна и неговите стъпки ме отминаха. Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго. Не е искал предварително да ме огорчи.
към текста >>
31.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Да се свали тази безмензурна музика е във
възможностите
само на Божествения Дух, Който бе в Учителя.
Когато музиката стане безмензурна ще има пряко съобщение на музикантите с Невидимия свят. Музиката е свят на хармонията. За да стане музиката реален израз на Истината, както казва Учителят, тя трябва да се свали от по- горен свят - от Божествения. Божественият свят е Свят на Истината, Свят на Свободата, там пространството е безпределно и времето безконечно, там музиката е безмензурна. Тази музика там вече е безмензурна, защото пространството е безпределно и времето безконечно.
Да се свали тази безмензурна музика е във
възможностите
само на Божествения Дух, Който бе в Учителя.
Ето там е разликата между безмензурната музика на висшите светове и на онази музика, която слиза и се облича долу на земята в мелодия, ритъм, текст. Кирил Икономов беше усърден в работата си. Учителят му даваше музикални задачи да разработи, да довърши, да сложи музика на даден текст и прочее. Кирил със свещено чувство търсеше да долови и изпълни това, което Учителят искаше, като се вглъбяваше и молеше. Но не във всичко сполучваше.
към текста >>
32.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Но не мога да се примиря с това, че ето - изминаха четиридесет и пет години от заминаването на Учителя, а той нищо не написа за Него, нито публикува свои разработки на песните на Учителя, при положение, че имаше условия, имаше
възможност
да стори това.
Учителят работеше с него и оценяваше таланта му. Но след заминаването на Учителя, той се загуби в ежедневието си. Накрая ми разказваше, че у дома си имал един куфар със записани от него песни на Учителя, както и негови разработки. За мое голямо учудване, той сподели, че не знаел къде го е сложил и не можел да го намери. Това дали беше ирония на съдбата или пък беше истинската му съдба - не мога да кажа.
Но не мога да се примиря с това, че ето - изминаха четиридесет и пет години от заминаването на Учителя, а той нищо не написа за Него, нито публикува свои разработки на песните на Учителя, при положение, че имаше условия, имаше
възможност
да стори това.
Коментарите са излишни, защото се предхождат от непослушанието на ученика към Учителя. През всичкото време, докато бях в Братството, аз преподавах уроци по цигулка на братските деца. Помагах им да влязат в Музикалното училище и да продължат да учат. Сега младите братски музикални деца израснаха. Станаха добри музиканти и продължават музикалния живот на Братството.
към текста >>
33.
5_25 Таксата
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Срокът наближаваше, той от никъде не виждаше
възможност
да намери.
Те бяха скромнички, стеснителни, срамежливи. От село, изведнъж попаднаха в столична среда. Единият от братята имаше голямо желание да постъпи в Музикалната академия. Подаде документи, приеха го. Но трябваше да внесе таксата, а той нямаше пари.
Срокът наближаваше, той от никъде не виждаше
възможност
да намери.
Не смееше да поиска от братята. Още беше непознат и стеснителен. Дойде последният ден. Братът ходеше разтревожен, отчаян. Идва на "Изгрева", посреща слънцето, участвува в общата молитва и гимнастическите упражнения, но умът му е зает само с таксата.
към текста >>
34.
5_33 Никакви места
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души, носещи в себе си онези условия от Небето и онези
възможности
, които са вложени в тях.
И те погълнаха онези сили, онази енергия на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа. Така че тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условя само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там. Учителят каза, че в бъдеще местата ще станат без пари.
Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души, носещи в себе си онези условия от Небето и онези
възможности
, които са вложени в тях.
Тогава за тези души местата ще станат без пари, за тях няма да има нужда от места, защото за тях Небето ще бъде салон, а земята, по която ще вървят, ще бъде подножие, по което ще крачат техните добродетели и добрите им дела ще ги следват. Ето това е разрешение на задачата.
към текста >>
35.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Стамболийски лично има
възможност
да чуе и да види Учителя и остава доволен.
Пристига адютантът при групата, предава молбата на Учителя, Той се съгласява и възсяда белия кон, изпратен специално за Него. Петко Епитропов и адютантът яздят кафяви коне. Пристигат към пет часа. Провежда се разговор между Учителя и Стамболийски. Той е записан (26 юли 1922 година).
Стамболийски лично има
възможност
да чуе и да види Учителя и остава доволен.
И което е най- важното съгласява се с Учителя. Това е една от причините правителството му да не предприеме действия срещу Него. Тук той спечели, за тази 1922 година, защото съборът на Братството през 1922 година не беше спрян така, както искаха свещениците и други обществени среди. Но той загуби на друго място. Това бе фатално за него.
към текста >>
36.
5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991
,
ТОМ 1
Но те не знаеха Божиите закони, че Духът създава условията и
възможностите
на този народ. 7.
А те се заклеха от своя страна да си отмъстят на Англия и да я разрушат като империя. Ако бяха изпълнили тези 14 точки, нямаше да се стигне до тези грешки и несправедливият Версайлски договор спрямо победените. Чрез този договор най-много се отрязаха територии от България. И това не бе случайно. Те искаха да попречат на Великия Учител, като Му отрежат условията да работи между този народ.
Но те не знаеха Божиите закони, че Духът създава условията и
възможностите
на този народ. 7.
Избиването на комунистите в България бе тяхна английска политика. 8. Учителят нареди през 1936 година да се каже на цар Борис III, а той да го предаде на английския министър-председател Макдоналд: "Върнете на Германия колониите в Африка, които взехте чрез Версайлския договор през Първата световна война." Съгласиха се. Но не го направиха. Едуард VIII също обеща, но не направи нищо. И той бе принуден да абдикира през 1936 година заради това.
към текста >>
37.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава
възможност
да се спаси.
Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре.
Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава
възможност
да се спаси.
Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасявал живота. Има един случай със сестрата на Георги Димитров - Елена Баръмова, която е търсена от полицията. Тя преминава през капандурата на тяхната къща и през приемната на Учителя отива при Него и Го моли да я спаси. Учителят извиква Василка от Братството, която я облича като сестра от Братството - с бяла рокля и бяла кърпа на главата и заедно с нея излиза през портичката. Минават през насрещния кордон от полицаи, без някой да ги спре - всички смятали, че това са дъновистки и ги пуснали да минат.
към текста >>
Духът на Истината ще ви създаде условия за работа според вашите
възможности
.
Има два пътя за вас. Или ще ви управлява Духът на Истината, или ще ви управлява Духът на заблуждението. Изберете си сами пътя! Ако ви управлява Духът на Истината, вие ще бъдете свободни по Дух и по Форма. Ще можете да прилагате Словото на Учителя чрез живота си и ще бъдете свободни отвътре и отвън.
Духът на Истината ще ви създаде условия за работа според вашите
възможности
.
На някои ще отреди повече, а на други по-малко, съобразно техните способности и усърдие. Ако ви управлява Духът на заблуждението, ще ви вкара в своя калъп и излизане оттам няма. Припомнете си какво направиха със салона на "Оборище" 14. Разделиха го на три и направиха касапница, кръчма и клуб на комунистите. Спомнете си какво направиха от салона на "Изгрева"?
към текста >>
38.
6_01 Концерт
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш
възможност
да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене не беше Киселков".
Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и всякога, когато слушах музика, си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя. Стана въпрос за музиката. Бях близо до Него и след като използувах една малка пауза, Му казах: 'Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков в салона на улица "Оборище" 14, преди да почнете лекцията си на общия клас, не съм чувал никога след това".
Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш
възможност
да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене не беше Киселков".
Това ме изненада и разбрах какво искаше да каже с това Учителят. А кой беше тогава цигуларят, който бе влязъл в Киселков и свиреше с Учителя? Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как е преживял и какво ще каже за този концерт. Търсех доказателство. По това време този приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас.
към текста >>
39.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Тази й популярност дава
възможност
през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детската градина при "Близкоизточната фондация".
Тази идея бе дадена от Учителя. Но за да се осъществи, беше необходимо специално време в тези размирни години и хора, които трябваше да я осъществят до края. Проводници на тази идея за приложение на Паневритмията в училищата стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев. Милка Периклиева е била една от най-изтъкнатите учителки в детските градини в София. В педагогическите среди тя се е ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като например "Възпитанието и заниманието на децата от предучилищна възраст".
Тази й популярност дава
възможност
през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детската градина при "Близкоизточната фондация".
Милка проявила особен интерес към Паневритмията, тъй като упражнения от такъв род са в най-голяма близост с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движение и музика. Тя много добре проучила както самите упражнения, така и музиката, която ги съпровожда. Това я прави подходяща за провеждането на тази идея. Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и от инженерните войски. Още като такъв е слушал беседите на Учителя и е бил запознат с идете на Новото, което се изнася в тях.
към текста >>
"Помислете като как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази
възможност
при пръв удобен случай." Разбрах задачата си, станах и напуснах министерството, изпратена любезно от главния секретар.
" Аз не отговорих. Мълчах. След минутка мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате? Знаете ли за нея? " "Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата. Въздъхнах с облегчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения".
"Помислете като как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази
възможност
при пръв удобен случай." Разбрах задачата си, станах и напуснах министерството, изпратена любезно от главния секретар.
Оттам като с криле се озовах на "Изгрева" при Учителя. Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България.
към текста >>
" Аз предложих да имам помощник и то по
възможност
- с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение.
" Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детски градини. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза: "Ти как мислиш?
" Аз предложих да имам помощник и то по
възможност
- с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение.
Тогава с Учителя почнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне са сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща именно за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Познавах я още повече като много музикална, певица. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше.
към текста >>
Ето защо Милка Периклиева не случайно се спира върху Весела Несторова, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните
възможности
.
Следват дни на творчески подем и висше откровение на Духа. Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка. Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап.
Ето защо Милка Периклиева не случайно се спира върху Весела Несторова, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните
възможности
.
След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабат, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. На този разговор Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабат и започват работата с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното.
към текста >>
Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и
възможности
за творческа работа.
Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост всички са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и как я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъствува на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ.
Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и
възможности
за творческа работа.
Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения.
към текста >>
40.
7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
За неговия и за всички други случаи важи следният закон: "Всеки един, който е дал
възможност
да се прояви чрез него Господ и е дал нещо за Него - каквото и да е, било парично, било с усърдие, било с дарбата си, ще бъде защитен - Силите Господни застават зад него и го съхраняват".
Искам да кажа още няколко думи. Защо, на какво се дължи тази постановка на Учителя? "Асен ще отиде, аз съм зад гърба му! " Да бъде покровителствуван един човек от Учителя, това не е случайна работа. В такива случаи отговорът е единствен.
За неговия и за всички други случаи важи следният закон: "Всеки един, който е дал
възможност
да се прояви чрез него Господ и е дал нещо за Него - каквото и да е, било парично, било с усърдие, било с дарбата си, ще бъде защитен - Силите Господни застават зад него и го съхраняват".
Асен Арнаудов записа Паневритмията. Той записа доста песни от Учителя на "Изгрева". В случая Учителят не каза, че застава зад Асен, понеже е направил това и онова за Братството. Това е извод за нас, защото Учителят казва: "Ако по времето на Христа, човек бе дал само един лев за Господа, той щеше да е сега милионер, заради своята вноска тогава". Асен Арнаудов с голяма любов записа Паневритмията и учеше братските песни.
към текста >>
41.
7_05 Бракосъчетание на музиканти
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Само чистите отношения между хората дават
възможност
на техните души да създадат правилно отношение към Словото на Учителя и Школата Му.
И ако някой беше им написал и дал нотен текст, единият от тях щеше да акомпанира чудесно, а другият още по-чудесно щеше да изпълни тази песен. Щеше да се получи хармонично съчетание на две изкусни изпълнения - инструментално и вокално. И тогава щяхме да ги аплодираме като музиканти. Но те се ожениха, въпреки съвета на Учителя да не правят това и не можаха да съжителствуват в хармонични отношения. Поне изпълниха това, което им каза Учителят - да се разделят по взаимно споразумение, със съгласие и да останат с чисти отношения помежду си.
Само чистите отношения между хората дават
възможност
на техните души да създадат правилно отношение към Словото на Учителя и Школата Му.
към текста >>
42.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Песните бяха записани според способностите и
възможностите
на нашите музиканти от "Изгрева".
Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят!
Песните бяха записани според способностите и
възможностите
на нашите музиканти от "Изгрева".
Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българският народ я свири. След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени.
към текста >>
" По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и
възможности
.
Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това! Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия!
" По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и
възможности
.
Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци.
към текста >>
43.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Но, когато започнах да превеждам от български на френски, разбрах какво представлява този език със своето разнообразие и с
невъзможността
мислите на Учителя да се преведат с адекватни изразни средства на френски език.
Но тя се претовари, заболя от умствена преумора, разстрои се. Накрая дойде при Учителя на "Изгрева", а Той й даде метод за лечение и тя оздравя. За благодарност към Учителя, тя започна да превежда от български на френски книгата "Учителят говори". За да се справи по-добре с българския език й помагаше Георги Радев, който също знаеше добре френски. Сестра Маркова няколко пъти е споделяла с мен следното: "Преди смятах, че българският език е обикновен, прост, нелогичен, език с малко изразни средства.
Но, когато започнах да превеждам от български на френски, разбрах какво представлява този език със своето разнообразие и с
невъзможността
мислите на Учителя да се преведат с адекватни изразни средства на френски език.
Добре, че се заех да превеждам тази книга, за да просветне в мен истината за величието на Словото на Учителя. Той случайно не е избрал този език, за да предаде Своето Слово на Бога за човеците по земята". След като оздравя, сестра Маркова се вслуша в съветите на Учителя да преустанови тези непрекъснати курсове за изучаване на френски език. Така се оказа, че тази черна дъска, с която тя си служеше, вече не беше й потребна и тя я подари на Братството. А тя ни вършеше много голяма работа, защото бе направена изкусно с две подвижни плоскости, които се движеха вертикално и едната можеше да се вдига нагоре, а другата да се сваля надолу.
към текста >>
44.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По едно време той бе министър на просветата и не даде
възможност
на Паша Теодорова да работи като учителка.
Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него. Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя. Само свидетели и нищо повече. Александър Цанков много мразеше Учителя.
По едно време той бе министър на просветата и не даде
възможност
на Паша Теодорова да работи като учителка.
Тогава я бяха уволнили, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа. Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми.
към текста >>
45.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Всичко, което трябваше да се направи, за да нямаме
възможност
да се събираме, те го направиха така, както трябва.
И това ни забраниха. Там, на Бивака, в местността, наречена от нас "Ел Шадай", още от времето на Учителя бяхме построили със суха зидария една каменна стена, висока един метър, за да ни пази от ветровете, които идваха от запад. Там бяхме на завет. Но изпратиха войници да изхвърлят надолу камъните и да разрушат каменния зид. За зимата имаше една примитивна землянка, построена още по времето на бомбардировките - и нея разрушиха.
Всичко, което трябваше да се направи, за да нямаме
възможност
да се събираме, те го направиха така, както трябва.
По план, целенасочено, разрушиха всичко, за да няма помен и следа от Школата на Учителя. Нашето Братство е идейно Учение, с идейна вътрешна организация. Ние сме последователи и ученици на Учението на Учителя Беинса Дуно. Това е Учение за висша духовна култура. То е предназначено за хора с висш интелект.
към текста >>
Отне ни всякаква
възможност
за изява и премахна всички условия за работа по методите на Учителя.
Човек трябва да развие в себе си всички заложби, вложени от природата. Учението на Учителя поддържа еволюцията на човечеството, а не революцията! То е против насилието, под каквато и форма да се проявява то. Ние зачитаме законите на страната и мислим, че всички спорни въпроси могат да се уредят по мирен път, без насилие. Смятаме, че сегашната комунистическа власт постъпи несправедливо към нас и към Братството.
Отне ни всякаква
възможност
за изява и премахна всички условия за работа по методите на Учителя.
Остана всеки от нас да прилага тези методи от Словото на Учителя в собствения си живот. Тази власт има само едно положително качество. Като видят, че са направили грешка, те са готови да се изправят. И след като са направили фатални грешки и са разрушили всичко, те пак са готови да се изправят. Това съм го забелязала и съм убедена в него.
към текста >>
46.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
А тук всеки правеше това, което искаше и според
възможностите
си.
Те можеха да бъдат и по двама-трима собственика на парцел, но парцелите трябваше да бъдат поне по един декар. Но се получи едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите,гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не Го питаха. Учителят беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици и под конец.
А тук всеки правеше това, което искаше и според
възможностите
си.
Значи и за това не Го питаха. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". И се появи следващото своеволие. Като закупи местата и ги раздаде на хората, доктор Жеков дълги години не даваше на приятелите крепостните актове. Защо ли?
към текста >>
47.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Учителят разполагаше със знание и с
възможности
да посещава различни планети от нашата слънчева система.
Така че българите дължат освобождението си, първо на Бога, второ - на Бялото Братство, трето - на руския цар и четвърто - на руския народ". На друго място Учителят каза, че Бог реши да свали своята Скиния на земята и затова избра България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя. Ето, това бе времето, когато Бог Сам посети земята и следите на Неговите стъпки са останали по "Изгрева" в София. А ние целувахме десницата Му.
Учителят разполагаше със знание и с
възможности
да посещава различни планети от нашата слънчева система.
Ние Го разпитвахме и Той ни разправяше какво има там, какъв е животът там. А науката едва сега предприема първите стъпки в това направление. Учителят казваше, че съвременната наука е още в своите пелени. Учителят ни разказваше и за живота на другите слънчеви системи и ни описваше какво представлява Вселената. Веднъж една сестра Го попита: "Учителю, ама всичко това, което ни разказвате, кой го управлява?
към текста >>
Веднъж се учудихме на Неговите
възможности
.
Другите и да искат, не могат да се ползуват от тях. По този повод Учителят каза: "Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са.
Веднъж се учудихме на Неговите
възможности
.
Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя. Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за Себе Си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света.
към текста >>
Веднъж попитаха Учителя с какви
възможности
разполага Великият Учител.
Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя.
Веднъж попитаха Учителя с какви
възможности
разполага Великият Учител.
Тогава Той каза за Себе Си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място, други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, Аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек. Но Аз не искам де живея такъв живот.
към текста >>
Това бе нагледен урок за
възможностите
на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг.
Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен.
Това бе нагледен урок за
възможностите
на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг.
И урок от Учителя. Един ден бяхме на обяд в трапезарията. Преди да си излезем след обеда, Учителят каза: "Някога българите са направили на Господа едно цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее.
към текста >>
48.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
Поради
невъзможността
да се обхване този материал и да се представят опитностите на всички ученици, то той ще бъде представен в няколко тома.
Обратното е от лукаваго! Този труд е авторски труд и е плод на многогодишен труд. Материалът е истинен и верен. Той бе записан чрез магнетофонни записи, както и чрез записки, направени от мен през различните години на моето издирване. Поместваме една незначителна част от спомените на тези приятели като смятаме, че с това няма да накърним техния авторски труд, който ще излезе поименно след много време.
Поради
невъзможността
да се обхване този материал и да се представят опитностите на всички ученици, то той ще бъде представен в няколко тома.
Тези спомени се отнасят за музикалния живот на "Изгрева" и за някои спешни актуални проблеми за разрешаване от днешното поколение. Така то ще се запознае с опита на предишното поколение и ще разбере мнението на Учителя по тези въпроси. А дали това поколение ще си вземе поука от всичко това, това е съвсем друга работа! Всеки ще бъде оставен свободен да прецени и да се определи! С настоящия сборник се цели всеки един от Общество "Бяло Братство" да се определи!
към текста >>
49.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Всяка една душа носи
възможностите
на човешкия дух.
Той се занимава със собственото си повдигане чрез приложението на идеите от Словото на Учителя. Повдигне ли се, с това той повдига всички онези, с които е свързан. Повдигането му е вътрешен процес, изискващ многогодишен труд, обучение и изучаване Словото на Учителя. Защото знанието в Словото на Учителя е знание на Божия Мир и на Божествения свят. Всички души, родени и дошли в плът между българите и дошли като ученици в Школата на Учителя, идват във верига и са свързани помежду си.
Всяка една душа носи
възможностите
на човешкия дух.
Той създава условията на земята, за да се изяви и прояви. Затова всяко едно поколение родени души на земята имат различни възможности, които създават различни условия за тяхната работа. Оттук излиза един много важен закон за Школата: Възможностите на Великия Учител не са възможности на ученика. Условията, които създава Великият Учител за Школата Си, не са същите за учениците от следващите поколения. Божественият кредит на Великия Учител е един, а човешкият кредит на ученика е нещо съвсем друго и е микроскопичен в сравнение с Вселената на Всемировия Учител, която Вселена Той управлява.
към текста >>
Затова всяко едно поколение родени души на земята имат различни
възможности
, които създават различни условия за тяхната работа.
Повдигането му е вътрешен процес, изискващ многогодишен труд, обучение и изучаване Словото на Учителя. Защото знанието в Словото на Учителя е знание на Божия Мир и на Божествения свят. Всички души, родени и дошли в плът между българите и дошли като ученици в Школата на Учителя, идват във верига и са свързани помежду си. Всяка една душа носи възможностите на човешкия дух. Той създава условията на земята, за да се изяви и прояви.
Затова всяко едно поколение родени души на земята имат различни
възможности
, които създават различни условия за тяхната работа.
Оттук излиза един много важен закон за Школата: Възможностите на Великия Учител не са възможности на ученика. Условията, които създава Великият Учител за Школата Си, не са същите за учениците от следващите поколения. Божественият кредит на Великия Учител е един, а човешкият кредит на ученика е нещо съвсем друго и е микроскопичен в сравнение с Вселената на Всемировия Учител, която Вселена Той управлява. През времето на Великия Учител имаше Школа, имаше Класове, имаше Общество, имаше "Изгрев", имаше ученици. След заминаването на Всемировия Учител от земята, си замина и Божественият Кредит на Учителя.
към текста >>
Оттук излиза един много важен закон за Школата:
Възможностите
на Великия Учител не са
възможности
на ученика.
Защото знанието в Словото на Учителя е знание на Божия Мир и на Божествения свят. Всички души, родени и дошли в плът между българите и дошли като ученици в Школата на Учителя, идват във верига и са свързани помежду си. Всяка една душа носи възможностите на човешкия дух. Той създава условията на земята, за да се изяви и прояви. Затова всяко едно поколение родени души на земята имат различни възможности, които създават различни условия за тяхната работа.
Оттук излиза един много важен закон за Школата:
Възможностите
на Великия Учител не са
възможности
на ученика.
Условията, които създава Великият Учител за Школата Си, не са същите за учениците от следващите поколения. Божественият кредит на Великия Учител е един, а човешкият кредит на ученика е нещо съвсем друго и е микроскопичен в сравнение с Вселената на Всемировия Учител, която Вселена Той управлява. През времето на Великия Учител имаше Школа, имаше Класове, имаше Общество, имаше "Изгрев", имаше ученици. След заминаването на Всемировия Учител от земята, си замина и Божественият Кредит на Учителя. Човешкият кредит на учениците е друг.
към текста >>
Всяко едно поколение има свои
възможности
и свои условия.
Затова те изгубиха условията, изгубиха салона, изгубиха "Изгрева". Те имаха за задача само да запазят Словото Му. И те Го запазиха. Затова поклон пред тях! На колене пред тях!
Всяко едно поколение има свои
възможности
и свои условия.
Условията на едно поколение не са условия на следващото. Това трябва да се знае много добре. Затова Школата премина през различни етапи, които ще споменем. Когато в едно поколение се родят души, които по професия са учители - то възражда се просветното дело и просветата чрез Словото на Учителя. Такива бяха първите ученици на Учителя.
към текста >>
Затова е необходимо да бъдат подпомогнати, подкрепени и да им се даде условие и
възможност
за творческа изява.
А становището на Учителя по този въпрос ще го намерите в Словото Му. Когато в едно поколение се родят музиканти, то се засилва музикалният живот на Школата. И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична среда за работа върху идеите на Словото. Това е най-идеалното положение и когато се родят музиканти, то трябва да им се съдействува и да се подпомагат на всяка една цена. В настоящия период между последователите на Учителя има родени много .талантливи музиканти.
Затова е необходимо да бъдат подпомогнати, подкрепени и да им се даде условие и
възможност
за творческа изява.
Те трябва да бъдат качени на концертния подиум и да изпълняват музиката на Учителя. Но те трябва да бъдат качени на онзи концертен подиум, който е предназначен изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя. Те нямат право да участвуват в начинанията на други окултни, религиозни и обществени организации, заедно с програмите на други участници, защото по този начин те наливат вода от живото Слово на Учителя в чужди воденици, които след това работят срещу делото на Учителя и Неговата Школа. Това трябва да се знае много добре. Те могат да изнасят музикални програми навсякъде по света и пред всички хора, но концертът да е подчинен изключително на Високия Идеал от Словото на Учителя.
към текста >>
50.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА
,
,
ТОМ 2
Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви
възможности
има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
Петър Дънов започва да изнася първите си сказки още през 1902 год. пред гражданството в читалищните салони по села и градове. А такива съществуват поради възрожденския дух на българите за наука и възпитание. Обикновено оповестяването на една такава сказка става чрез отпечатване на подходящи афиши, които се разлепват, а входът е с минимална такса, за да може да се плати наемът за наетия салон. През 1903 год.
Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви
възможности
има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му.
към текста >>
По този начин Учителя вече знае с какви
възможности
разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му.
Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа.
По този начин Учителя вече знае с какви
възможности
разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му.
Тези придобити практични знания от Учителя са най-добрите Му помощници в Неговата полувековна работа с българите. Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 год. А в 1922 год. Той откри своята Школа, която просъществува също 22 години и бе закрита 1944 год. с Неговото заминаване от физическия свят.
към текста >>
51.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам
възможност
да опиташ всичките блага и горчиви неща.
Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство.
Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам
възможност
да опиташ всичките блага и горчиви неща.
Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последния ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мене.
към текста >>
52.
10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
За първи път имах
възможност
да Му хвана ръката и да я целуна.
Започнаха разговори и размяна на мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя.
За първи път имах
възможност
да Му хвана ръката и да я целуна.
Учителят ни прие, беше много разположен като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя.
към текста >>
53.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Младежи от всички страни нямали
възможност
да следват през време на войните около 3-4 години, понеже са били войници, сега всички се устремили да следват.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА Отиваме на следващия ден в университета в Прага, за да се запишем за студенти. Знаеш ли какво значи опашка? Никога не съм виждал такава голяма опашка.
Младежи от всички страни нямали
възможност
да следват през време на войните около 3-4 години, понеже са били войници, сега всички се устремили да следват.
Разбира се в Прага нямаше свободни места. Къде ще приемат толкова външни хора. Обявиха, че местата са запълнени. Питаме в кой университет има място. Отговориха: „В град Грац, но в Австрия".
към текста >>
54.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тази лепта беше давана в бял плик съобразно
възможностите
на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура.
Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, даваха Му в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Значи, те си правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почваха да се набират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по-простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби на хората, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от живот от тогавашните лекари. Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога.
Тази лепта беше давана в бял плик съобразно
възможностите
на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура.
Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето така се издържаше този дом, който не беше Аврамов дом, но дом на Бога, рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин. Всеки посетител идваше и носеше нещо без никой да го кара или да го задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул. „Опълченска" 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там.
към текста >>
55.
54. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Разказва всичко на снахата и снахата решава да продължи долу в града, да се грижи за дома и да даде
възможност
на свекървата да служи и трети месец на Господа.
Защо не идва никой не знае. Ужким правят списъци, явяват се кандидати, но на определения ден не идват, за да застъпи смяната и да поеме нещата в своите ръце. Тогава сестрата отива при Учителя и съобщава, че втори месец няма смяна и ето се задава трети месец без никой да се е явил. Учителят я поглежда строго и отсича: „Рекох, сестра, ще дойде време когато ще искат да служат някои, но няма да има кому! " Сестрата чува отговора и продължава да дежури трети месец без смяна.
Разказва всичко на снахата и снахата решава да продължи долу в града, да се грижи за дома и да даде
възможност
на свекървата да служи и трети месец на Господа.
Изминават се години, Учителят си замина, Школата се затвори, дойде време и Изгревът бе разрушен. Срещнах веднъж снахата Мария Шопова и тя разказа, че преди известно време си заминала свекървата и добави: „Е, моята свекърва служи три месеца на Господа, а сега и да искаш и да служиш няма кому! " И тогава тя разказа целия случай. Е, харесва ли ви този финал за общите братски кухни и за времето когато Учителят бе казал, че на Изгрева не трябва да има гладен човек? Да, тук нямаше гладен човек.
към текста >>
56.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така ни показа какви
възможности
има Той при ходене.
„И аз ще бягам." А Учителят надбяга всички. Бягаше като вятър. Докато видим ние, Той беше отсреща. Стигна на финала и се върна. Никой не можа да Го стигне.
Така ни показа какви
възможности
има Той при ходене.
Аз този случай съм ви го разказвал по-подробно. Ходили сме в планините дълго време. Умора не знаеше и не показваше. Не даваше да се пресилваме. Обикновено даваше почивка, наклаждахме огън, пиехме чай и си отггочивахме хубаво.
към текста >>
57.
87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тъй че този просветен съвет, който имаше по-големи финансови
възможности
, защото това бяха заможни братя, не можаха да направят това, което направи сам Гълъбов.
Всеки си имаше разбиране за него си, свой темперамент, свой начин за изказване и тези неща не се съгласуваха в хармония. Така че този просветен съвет не можа да свърши много работа. Той подготви няколко серии беседи за печат „Сила и живот" IV, V и VI серия. Това беше един колективен труд, но книгите не бяха изработени така както първите три серии, които Гълъбов изработи. Не бяха добре оформени дори като книги.
Тъй че този просветен съвет, който имаше по-големи финансови
възможности
, защото това бяха заможни братя, не можаха да направят това, което направи сам Гълъбов.
Тъй че съветът не можа да се прослави много, а работата му беше посрещната с критика. Някои се обидиха и го напуснаха. Така той се разтури. По-късно през 1928 г . беше направена една Старо Загорска сбирка на приятели и по молба на участвуващите в нея поискаха да се определят шестима братя, които да се грижат за книжнината.
към текста >>
58.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Георги Марков имаше богати родители и това му даваше
възможност
със средствата, които отделяше да издава това списание.
Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете. Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство. Той беше студент във физико-математическия факултет. Беше приятел с Методи Константинов и двамата решиха да издават едно списание „Нов живот", което излезна през 1923 г. три-четири броя.
Георги Марков имаше богати родители и това му даваше
възможност
със средствата, които отделяше да издава това списание.
Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за издаване на братско списание. Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха. Ходеха с една кошничка и вътре е списанието. Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой. Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно.
към текста >>
59.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава като евенгелисти те са имали
възможност
да изпращат студенти да учат било богословие, било философия, било друга наука.
След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие. Петър Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите. Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти.
Тогава като евенгелисти те са имали
възможност
да изпращат студенти да учат било богословие, било философия, било друга наука.
Разбира се имали са фондове и средства за това.
към текста >>
60.
104. НАЧАЛОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Пътува пешком, пътува с волски, с конски коли, пътува с каквато има
възможност
.
Тази сказка я имаме написана от самия Учител. Защото Той написва писмо до Пеню Киров, както и самата сказка. Той я предава на Пеню Киров написана собственоръчно и ние я притежаваме. Тъй че един ден ще бъде изнесена. След туй Учителят тръгва из България, посещава градове и села.
Пътува пешком, пътува с волски, с конски коли, пътува с каквато има
възможност
.
И повечето пешком. Така Той тури основите на Братството. Където намери духовна групичка, хора верующи, които се събират, четат Библията, размишляват или се молят, то Той се запознава с тях -и ги насочва в работата им. Свърже ги и с други групи и така се направи връзка между всички духовни общества в България и се положиха основите на Братството. Това бе първият етап.
към текста >>
61.
106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В тези сказки Той демонстрираше как може по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите
възможности
, дарби, способности и всичко.
В градовете където имаше малки общества, които бяха религиозни с духовен интерес или с някакви духовни задачи, то Учителят започваше с тях. Първо на тях говореше. После като се разшири кръга, говореше в някое малко салонче, или обстановка, в която те можеха да организират. Учителят държеше общи сказки. Изначало главно това бяха сказки по френология, наука за черепа.
В тези сказки Той демонстрираше как може по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите
възможности
, дарби, способности и всичко.
Учителят на някои хора измерваше главите и им правеше френологични карти. Там в нея бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Тогава Учителят на тези центрове в тази отпечатана карта слагаше оценка, както се слага на един ученик. Например на даден център Той сложи бележка 2, 3 или 5 в зависимост дали е развит. Ако е много добре развит слага отлична оценка.
към текста >>
По тези бележки, които слага на центровете на френологичната карта, Той описва целият му характер, неговите сили, способности, дарби, състояния на здравето и
възможност
за работа в живота.
Там в нея бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Тогава Учителят на тези центрове в тази отпечатана карта слагаше оценка, както се слага на един ученик. Например на даден център Той сложи бележка 2, 3 или 5 в зависимост дали е развит. Ако е много добре развит слага отлична оценка. Ако не е развит, тури му 2.Ако никак го няма сложи му единица.
По тези бележки, които слага на центровете на френологичната карта, Той описва целият му характер, неговите сили, способности, дарби, състояния на здравето и
възможност
за работа в живота.
Тъй че даваше упътвания този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Но тези карти в Търново се държаха в дома на Иларионови. И тогава имаше гонение на Братството срещу Учителя от духовенството и правителството.
към текста >>
62.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Деца по
възможност
да не се водят, а така също и по липса на удобства и болни приятели да не се водят.
„Любезни брат, Няма Любов като Божията Любов! По нареждане: Съобщавам Ви, че тазгодишната среща на Всемирното Бяло Братство ще се състои от 23-20 август т. г. в гр. Велико Търново. Поканвате се да присъствате на тази среща като поканите вси братя и сестри, които са били редовни в Школата, на беседите и са проявявали духовен интерес както от града така и от околията Ви.
Деца по
възможност
да не се водят, а така също и по липса на удобства и болни приятели да не се водят.
Всеки един ще си вземе: канче за чай, лъжичка, вилица, чиния и храна за първите три съборни дни. Умоляват се приятелите от гр. Айтос и околията да донесат по 10 кг грухано жито на булгур, което ще им се заплати от Братството, а тия от Нова Загора и Ст. Загора да донесат тоже по 10 кг очистено жито за варене. Понеже въпросът за квартирите е труден, умоляват се братята да си вземат палатки и покривки, а тия които ще искат квартири да изпратят списък най-късно до сряда вечерта, 19 . того.
към текста >>
63.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При заучаването им естествено като оперна певица и като колоратурен сопран и с такива невероятни
възможности
на нейния глас, Учителят е могъл да използва
възможностите
на гласът й за някои моменти.
Те съвпадат напълно. Нямаше съмнение, че това ги е дал Учителят. Савка бе записала думите, а Цветана Табакова записа мелодията на песните. Ето така кръгът се затваря. 6. Цветана Табакова на своя глава не е включила нищо в песните.
При заучаването им естествено като оперна певица и като колоратурен сопран и с такива невероятни
възможности
на нейния глас, Учителят е могъл да използва
възможностите
на гласът й за някои моменти.
Но тези моменти са дадени с Негово съгласие и по Негово желание. А не е произволно направила такова изменение Цветана Табакова. Тя за нищо на света не би направила това. Тя имаше едно свещено отношение към творчеството на Учителя. Така че в тези песни може да има колоратурни моменти дадени поради тази възможност на нейния глас да ги изпълни, но те са дадени от Учителя.
към текста >>
Така че в тези песни може да има колоратурни моменти дадени поради тази
възможност
на нейния глас да ги изпълни, но те са дадени от Учителя.
При заучаването им естествено като оперна певица и като колоратурен сопран и с такива невероятни възможности на нейния глас, Учителят е могъл да използва възможностите на гласът й за някои моменти. Но тези моменти са дадени с Негово съгласие и по Негово желание. А не е произволно направила такова изменение Цветана Табакова. Тя за нищо на света не би направила това. Тя имаше едно свещено отношение към творчеството на Учителя.
Така че в тези песни може да има колоратурни моменти дадени поради тази
възможност
на нейния глас да ги изпълни, но те са дадени от Учителя.
Той използва една нова възможност. Една обикновена певица не може да изпълни колоратурите. Но една певица като нея може да ги изпълни. И те са създадени много сдържано и са малки моменти, но хубави и на място. Тъй че тук Цветана Табакова не е изменила нищо.
към текста >>
Той използва една нова
възможност
.
Но тези моменти са дадени с Негово съгласие и по Негово желание. А не е произволно направила такова изменение Цветана Табакова. Тя за нищо на света не би направила това. Тя имаше едно свещено отношение към творчеството на Учителя. Така че в тези песни може да има колоратурни моменти дадени поради тази възможност на нейния глас да ги изпълни, но те са дадени от Учителя.
Той използва една нова
възможност
.
Една обикновена певица не може да изпълни колоратурите. Но една певица като нея може да ги изпълни. И те са създадени много сдържано и са малки моменти, но хубави и на място. Тъй че тук Цветана Табакова не е изменила нищо. Но Учителят е използвал нейния глас и някои моменти, които позволяват да се дадат колоратури. 7.
към текста >>
Но при корекцията на нотния текст правото си запази лично Цветана и това условие ние приехме, но при печата осъществен на скрито място нямахме
възможност
да прегледаме коректурите/ Някои малки грешки се допуснаха, които при следващото издание могат да се поправят.
В последствие след години ако бъдат дадени, дали ще повярват приятелите, не зная. Но тя, музиката на Учителя си личи. Един опитен музикант, който познава музиката на Учителя, мотивите и начините, по които изразява музикално нещата, ще види дали тези песни наистина са от Учителя или има примеси в тях. Този въпрос седи открит за следващото поколение. 10. Ние приехме, че тези песни дадени чрез Цветана Табакова са от Учителя и след като ги прегледа Мария Тодорова основно, видя и се убеди, че са на Учителя.
Но при корекцията на нотния текст правото си запази лично Цветана и това условие ние приехме, но при печата осъществен на скрито място нямахме
възможност
да прегледаме коректурите/ Някои малки грешки се допуснаха, които при следващото издание могат да се поправят.
След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че.всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера.
към текста >>
64.
150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те разполагат с повече
възможности
от тия, с които вие разполагате.
Те започват добре, свършват зле. За да не се оплетеш ще държиш съзнанието си будно да не заспиш. Тогава по-добре да не се занимаваме с духовния свят, казвате вие. Ще се занимавате, но ще бъдете разумни. Ще знаете, че и духовете са като вас, но са с по-фини тела.
Те разполагат с повече
възможности
от тия, с които вие разполагате.
Като се отекчат от нещо, те започват да се занимават с хората на земята, шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Един познат ми разказваше своя опитност как един дух се подигнал с него. Това се случило в Плевен. Един дух му нашепнал: „Вземи довечера една свещ и едно огледало. Като дойде 12 часа през нощта запали свеща и започни да гледаш в огледалото.
към текста >>
65.
181. МЕСТА В СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След като Му показахме онова чудно място в Симеоново, което Той нарече „Райски кът", Той възприе идеята да се проучи
възможността
да намерим места.
181. МЕСТА В СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ Изгревът беше станал тесен. Надойдоха много хора, построиха се бараки безразборно и на Учителя това не Му харесваше. След като започнаха бомбардировките животът на Изгрева също се промени. Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново, понякога приспиваше в Симеоново или в нашия дом.
След като Му показахме онова чудно място в Симеоново, което Той нарече „Райски кът", Той възприе идеята да се проучи
възможността
да намерим места.
Местата, които Му показах зад Симеоново бяха от 10-20 декара. Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: „Идете към Бистрица и проучете какви места има там". Аз отидох от Симеоново към Бистрица. По склоновете на Витоша има чудесни места и хубави заравнени поляни.
към текста >>
66.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА
,
,
ТОМ 2
Какви чудесни сили крие човек в себе си и какви неограничени
възможности
, особено когато ги задвижи Духът Господен.
Но чудното е, че от умората му няма нито следа. Усеща се силен, здрав, бодър, освежен. Като си отива вкъщи, поглежда се в огледалото. От жълтеницата нито следа. Лицето и очите му - чисти.
Какви чудесни сили крие човек в себе си и какви неограничени
възможности
, особено когато ги задвижи Духът Господен.
Братът бе Неделчо Попов.
към текста >>
67.
20.Лудият кон
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" „Аз извиках към Учителя, нямах друго спасение." Какви
възможности
има Духът, неограничени.
Както разговарят, изведнъж Учителят спира думата си, затваря очи и после като ги отваря казва: „Спасихме брат Гръблев! " Сестрата се учудва на думите му, но записва в тефтерчето си датата, часа, минутата и думите, които Учителят казва. След два-три дни в Търново сестрата се среща с брат Гръблев и го пита: „Брат Гърблев, на тази и тази дата, в толкова часа не Ви ли се е случвало някакво премеждие? " Брат Гръблев й разправя случая с коня. А Елена Иларионова добавя: „Да, Учителят каза тогава: „Спасихме брат Гръблев!
" „Аз извиках към Учителя, нямах друго спасение." Какви
възможности
има Духът, неограничени.
Той владее силите, и условията. Когато идва в София Гръблев благодари на Учителя за спасението си. А Той му посочва строго с пръст: „И друг път да не изкушаваш Господа Твоего с неблагоразумието си." Какви задължения има Духът! Към всички и дори към Едного.
към текста >>
68.
107. КОТКАТА
,
,
ТОМ 2
Разбира се ще се прояви ограничено, според
възможностите
на тази форма.
Беше вече много възрастна. Първият неделен ден след нейното заминаване, когато Учителя държеше беседата си, на стола на сестрата през всичкото време стоя котката на Учителя и все гледаше към Него по време на беседата. Като свърши беседата Учителя каза: „В котката беше сестра Анна Динова". Този пример показва, че формите на живота могат да бъдат изпълнени с различно съдържание. Като иска да се прояви една душа може да я турят в едно растение, а може и в едно животно.
Разбира се ще се прояви ограничено, според
възможностите
на тази форма.
Но за Невидимия свят, за Разумния свят, това е естествено и той често го прави и затуй отношенията ни към животните и растенията трябва да бъдат крайно деликатни и внимателни. Ти не знаеш в момента кой е поставен в тази форма. Може да е някой твой близък, някой приятел. А понякога и твой неприятел. Бъдете внимателни към малките братя по форма на живот.
към текста >>
69.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Избраха се пожизнено, за да не се дава
възможност
за борби за ръководство.
Аз бях негова противоположност за хубаво и лошо. След заминаването на Учителя започнаха редовно да се събират ръководителите на Братството от градовете, а те бяха много на брой. Към тях се присъединиха някои дейни приятели от София и провинцията. После се разбра, че трябва да се избере по-малък съвет, за да се работи добре. Така се дойде до идеята за избиране на Братски Съвет от седем човека, чийто председател бе Тодор Стоименов.
Избраха се пожизнено, за да не се дава
възможност
за борби за ръководство.
Но борбите дойдоха от друго място. Други сили ги движеха. Тодорчо разказваше, че когато Пеню Киров си заминал през 1918 г., то след погребението му, жена му, хубавата гъркиня Ерифели започнала да разказва много интересни неща за живота на Пеню, които тя е наблюдавала. Тя имала с него непрекъснати разправии заради неговия странен характер и чудновати приумици. Освен това тя го е ревнувала и искала да го запази само за себе си, а не и за приятелите му.
към текста >>
70.
51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това за Него бе едно предметно проучване за
възможностите
, които боравеха българските глави и черепи, доколко бяха развити мозъчните им центрове.
51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА Първите кълнове на Братствата в провинцията израснаха след отварянето на Школата. Тези семена Учителят ги бе посял още при първите си обиколки преди Балканската война, когато единадесет години Той бе обикалял България и бе се занимавал с френологически проучвания на главите на българите.
Това за Него бе едно предметно проучване за
възможностите
, които боравеха българските глави и черепи, доколко бяха развити мозъчните им центрове.
Пръв личен помощник и приятел на Никола Камбуров в гр. Казанлък бе Захари Желев, който бе началник на пощата. Беше много уважаван гражданин. Той поддържаше връзка с Учителя и имаше кореспонденция с Него в отговор на Неговите писма. Обичаше да говори хубаво и да проповядва на големи хора.
към текста >>
71.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако частта им минаваше през София или имаха
възможност
, те идваха при Учителя да си вземат сбогом.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ. „ВЯРА ЖИВА" „До сега нищо не сте искали в мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна". Ев. от Йоана, глава 16, ст. 24 Когато се обяви Първата световна война, мнозина от братята бяха извикани във войската.
Ако частта им минаваше през София или имаха
възможност
, те идваха при Учителя да си вземат сбогом.
Брат Стефан Камбуров дойде при Учителя облечен вече в униформа -частта им заминаваше за Южния фронт. Учителят го прие - остави го на обед, разговаря с него. На прощаване братът се оплака на Учителя: „Учителю, страхувам се, оставям жена с невръстни деца". Учителят му казва: „Когато се намериш в опасност или в трудно положение, повикай ме". Братът замина.
към текста >>
72.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше
възможност
да се задушат житните класове.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА На Изгрева имаше много хубави и красиви хора. Срещаха се и обикновени лица. Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица.
Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше
възможност
да се задушат житните класове.
Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото. И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове.
към текста >>
Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше
възможност
на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си.
Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица. Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове. Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото. И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня.
Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше
възможност
на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си.
Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове. Имахме знание, имахме методи и трябваше само да се работи със Словото на Учителя. Идеалът на ученика беше - светъл ум, чисто сърце и правилна постъпка. Имаше една сестра Дафинка Доганова.
към текста >>
73.
73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така бяха спасени хиляди българи и бе избегната
възможността
руско военно оръжие да бъде употребено срещу българите.
Те се бунтуваха, че бяха гладни, боси, без всякакво обезпечаване от военното интендантство. А в София имаше една руска батарея с катюши, които чакаха заповед за стрелба и целия този полк щеше да бъде изгорен и изпепелен с ракетен огън ако бяха настъпили към София. Подполковник Младенов разговарял с генералния щаб на армията, обяснил причините, предал ултиматума на войниците и накрая се върнал с разрешение за случая. Полкът бил зачислен на редовна храна, облекло и др. продоволствие. А думите на Учителя: „От София нищо няма да стане" се сбъднаха.
Така бяха спасени хиляди българи и бе избегната
възможността
руско военно оръжие да бъде употребено срещу българите.
А тогава в България не пукна нито една пушка срещу руснаците. Така също не пукна нито една руска пушка срещу българите. Учителят спаси двата народа от братско кръвопролитие.
към текста >>
74.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След това тя паднала на пода без да има
възможност
да се движи.
Тя помолва сестра си да напише писмо на Учителя, че е на смъртно легло. Писмото е изпратено, а тя започнала да повръща червена кръв от възпаления бял дроб и се проснала на земята. По едно време както била сама в стаята изведнъж усеща, че някаква светла вълна влиза в стаята, минава през нея, влиза в нея и й дава прилив на живот. Казва си: „Умирам, но за Тебе Господи още не съм живяла. Искам за Теб да живея и на Теб да служа".
След това тя паднала на пода без да има
възможност
да се движи.
Близките й я намират на земята и я вдигат на леглото. Тя е в едно състояние предизвикано от онази необичайна вълна от светлина и сила, която влязла в стаята. Изпитвала безкрайно блаженство. Майка й и сестра й са поискали да я облекат в приготвените дрехи за умирачка, но тя казала: „Аз няма да умра. Аз ще живея!
към текста >>
75.
107. ПЕТЪР МАНЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше
възможност
да проследява аспектите ни и да ни наблюдава лично.
107. ПЕТЪР МАНЕВ Петър Манев беше астролог. Като задача имаше да вземе рождените дати на всички младежи от Окултния Клас и на всеки един от нас да направи хороскоп. Следеше хороскопите на всички и когато имаше някой неблагоприятен аспект той се приближаваше, подаваше едно листче, където бе отбелязана датата, какъв е аспекта и от какво трябва да се пазим. Това беше жива астрология и жива лаборатория.
Имаше
възможност
да проследява аспектите ни и да ни наблюдава лично.
Когато в моят хороскоп има някой зловещ аспект, ще дойде при мен, ще ми подаде листчето и ще каже няколко думи във връзка с аспекта. И най-интересното е, че той беше изключително точен. Пример: един път на езерата с един дълъг нож режа една дъска, за да направя от нея една дълга лъжица за бъркане казаните за храна, за да не загори храната в казана. Изведнъж ножа ми изхвръква от дланите ми и се заби в ръката ми. С едната ръка аз държа раната, от която тече кръв, а той ми тика листчето пред очите, на което е написано, че днес в еди колко си часа имам някаква квадратура и че има днес условия и опасност да се порежа.
към текста >>
76.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние имахме
възможност
да видим за първи път царя непосредствено до нас и да разговаряме като с обикновен човек.
Тръгва със своя адютант и няколко човека и с осем коня, за да ни спасяват. Но като видя как сме се разположили той върна конете назад, а той остана с двама придружители. Размени някоя дума с Учителя и повечето разговори бяха с нас, понеже сестрите непрекъснато го разпитваха. Като ни видя както сме се устроили, той се учуди много, защото бяхме закътани в заслон от платнище. Говорихме с него, пихме чай и разговаряхме за разни неща.
Ние имахме
възможност
да видим за първи път царя непосредствено до нас и да разговаряме като с обикновен човек.
Царят бе до нас, а ние бяхме в присъствието на Учителя. Учителят седеше спокойно, пиеше чай и се усмихваше. Размениха с царя по няколко обикновени думи на учтивост. Разговорите бяха повече между сестрите и царя, които го запитваха за най-обикновени неща, при което той се учудваше на въпросите им, но им отговаряше. А това не бяха глупави въпроси.
към текста >>
77.
44. ПАНЕВРИТМИЯ НА ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това беше необикновен, голям кръг и имахме
възможност
да се съединим със всички върхове и езера наоколо.
44. ПАНЕВРИТМИЯ НА ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА" По пътеката на 122 стъпала излизахме на една голяма поляна. От едната страна на поляната е „Харамията", а от другата страна е едно малко езерце, което нарекохме „Езерото на Чистотата". Това име го даде Учителят. Тази поляна се разполагаше на върха на хребета, беше голяма, равна, открита отвсякъде и беше едно от най-хубавите места на езерата. Тук ние разполагахме нашият кръг на Паневритмията.
Това беше необикновен, голям кръг и имахме
възможност
да се съединим със всички върхове и езера наоколо.
Такъв простор и такова разширение на духа получава човек на тази поляна. Необикновена поляна. След Паневритмията ние отивахме към източната страна, като сядахме на скалата и тук обикновено Учителят държеше беседи. Това беше връх, който се издигаше над езерото. От тук се спуска стръмна пътека стъпаловидно до „Езерото на Чистотата", едно малко езерце с открита широка долина, добре огрявана от слънцето.
към текста >>
78.
30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Държаха ме в болницата колкото може по
възможност
повече.
Преливаха ми кръв, преливаха ми течности, и непрекъснато банката висеше над главата ми и през една система всичко това се вливаше във вените ми. По този начин ме спасиха. Едвам оживях. Но онзи период на възстановяване вървеше много бавно. Аз бях отслабнал, едвам се движех, олюлявах се и не можех да пазя равновесие.
Държаха ме в болницата колкото може по
възможност
повече.
Не мога да се оплача от лекарите. Там при тях беше слезнал ангелът Господен. От къде зная ли? Слушайте внимателно. Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха.
към текста >>
79.
31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Да, това бе живата пита и живият хляб, който ме оживи и ми даде
възможност
полека лека да се възстановя.
Затова ме извадиха от кухнята, пратиха ме на друга работа. Но в кухнята стоях три месеца и това ме спаси, защото бях вече укрепнал. И когато вече тръгвах за новата си работа готвача ще се приближи към мене, ще извади от пазвата си и ще ми напъха в торбичката прясна топла питка, опечена от него специално за мен. А това ставаше всеки ден. И никой не забелязваше това.
Да, това бе живата пита и живият хляб, който ме оживи и ми даде
възможност
полека лека да се възстановя.
Кухнята ме спаси, а топлата пита след това ме оживяваше. Ако ме бяха изпратили веднага на кариерата да чукам камъни, щях там да си загина и нямаше да ме има вече и нямаше кому да диктувам тези неща, които вие трябва да прочетете, за да знаете, че ада е на земята и че в ада слиза понякога ангелът Господен.
към текста >>
80.
56. ПРЕДАТЕЛИ И ПРЕДАТЕЛСТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А ако имаха
възможност
биха го разкъсали на парчета.
Той непрекъснато говореше с мене, че е дал неверни показания и че е вкарал в затвора невинни хора. Моята задача бе да го подпомогна да се съвземе. И аз го направих. Това бе половин от работата, която трябваше да свърша. А другата половина бе да смекча настроенията на инженерите, които го мразеха.
А ако имаха
възможност
биха го разкъсали на парчета.
И успях да им оправя отношенията. Казвам им: „И Вие да бяхте на негово място, щяхте да направите същото. Сега да сте като него и всички ще ви мразят. Благодарете, че не сте на неговото място, защото той носи и вашата омраза и съвестта го мъчи, че ви е предал невинни. Всеки ден той се вайка в моята килия и плаче, че ви е предал без да имате някаква вина, че заради неговите показания сте в затвора." Те ме оглеждат и мълчат.
към текста >>
81.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Чудни
възможности
е дал Бог на човека.
Няма какво да иска човек да завладява земята, тя си има Господар. 87. Седиш в затвора, в килията дни и месеци. Какво ще правиш? Времето бавно отминава във вечността, ти гледаш. А може и да пътуваш, затвориш очи и пътуваш в миналото, в бъдещето.
Чудни
възможности
е дал Бог на човека.
Опитва и смъртта и безсмъртието. Човек може да извика миналото или да го настигне и пак да го преживее. 88. Освобождението е възвръщане към Бога. Това е пътят, който Учителят сочи, знанието, което Той даде. Това е Школата на Учителя.
към текста >>
82.
II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние имаме ясна представа за работите, за задачите си, за
възможностите
си, за силите си.
„Сега някой иска да вземе Новото Учение и да Го унищожи. Новото Учение трябва да се приложи! Ние работим за една култура, която ще дойде след 1000,след 10 000 години. Ние разполагаме с много време. Ние не бързаме.
Ние имаме ясна представа за работите, за задачите си, за
възможностите
си, за силите си.
Ние не си правим илюзии. Вие бързате, искате за няколко години да свършите една работа. Ние разполагаме с цялата вечност. Ние прекарваме една нова инсталация в човешкия ум, за да може той да възприеме Божествените Идеи." 2. Началото и Словото.
към текста >>
83.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той, човекът е лишен от
възможност
да се бори другояче, защото силата е във властта, която помита всичко.
За тях сме готови на всички жертви. И го доказахме. 17. Борбата. Днес човек е в борба с комунизма. Системата е в противоположност с неговата природа.
Той, човекът е лишен от
възможност
да се бори другояче, защото силата е във властта, която помита всичко.
За това човек днес прилага пасивната съпротива. Тя е неуловима и несъкрушима. В нея е победата. Накрая тя ще победи. Вие ще проверите това.
към текста >>
84.
XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
съобщение от Учителя: „По
възможност
тръгнете за София." Понеже не можах да си извадя открит лист, тръгнах от Кюстендил за София само с редовен билет.
XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ Това пророчество на Учителя е дадено на д-р Радка Прокопиева Давидова, родена на 12.VII.1893 г. в гр. Русе. Тя разказва следното: „Аз получих на 19. VIII. 1944 г.
съобщение от Учителя: „По
възможност
тръгнете за София." Понеже не можах да си извадя открит лист, тръгнах от Кюстендил за София само с редовен билет.
Във влака на всички искаха открит лист, а на мене никой не ми поиска. При отиването ми на Изгрева Учителят ме посрещна вън, при входа и ме попита: „Рекох, нали не ти поискаха открит лист? Аз знаех това." И аз му отговорих: „Никъде не ми поискаха открит лист." Учителят ме покани да влеза вътре в 10 и 30 ч. сутринта. Сложи на масата лист и писалка и ми каза: „Ще пишете рекох". Той ми каза: „Кажете Видението, което сте видяли на 9 срещу 10 януари 1944 г.?
към текста >>
85.
XV. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Разумността носи всичките
възможности
на Божествения свят, Силата носи всички
възможности
на Духовния свят, Добротата носи всички
възможности
на човешкия свят.
5 1 /2 ч. с. Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта. Разумността има предвид правия път на живота, силата има предвид свободата - истината на живота, добротата има пред вид постиженията на живота - ЛЮБОВТА. Разумността носи виделина, що не гасне, ни потъмнява; Силата носи това, що побеждава - то не отслабва; Добротата носи това, що постига. Разумността води, направлява, Силата пази, Добротата въздига.
Разумността носи всичките
възможности
на Божествения свят, Силата носи всички
възможности
на Духовния свят, Добротата носи всички
възможности
на човешкия свят.
Блажен онзи, що от тях се води, пази и крепи. Той е там - в светлия ПЪТ, в светлата ИСТИНА, в светлия ЖИВОТ. Там е МИРЪТ, РАДОСТТА И ВЕСЕЛИЕТО. Моя поздрав на добрите ученици
към текста >>
86.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Сега се дава
възможност
на Славянството да заеме своето място в света.
Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми. Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход. Русия и Славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век.
Сега се дава
възможност
на Славянството да заеме своето място в света.
Българите са пионери между Славяните. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички Славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на Славяните трябва да се обедини цялото човечество.
към текста >>
87.
3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
" Ученик е онзи, който проучава Словото на Учителя и Го изпълнява безпрекословно, като го прилага в живота си според своите
възможности
и в условията, при които е поставен от своята лична съдба.
Според „Държавен вестник" в брой 65 от 1950 г. печатница „Житно зърно" се отчуждава в полза на държавата. Ето тук се постарахме да предадем тези етапи, които са важни за поучение на следващите поколения. Има два пътя: или ще се поучиш от опитнос-тите на предишните поколения и ще вървиш по пътя на ученика определен от Словото на Учителя, или ще тръгнеш по втория път, за да проучваш сам колко струва и каква е цената на опитността на предишните поколения ученици. Ние избираме първия път, където гласи законът: „Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа!
" Ученик е онзи, който проучава Словото на Учителя и Го изпълнява безпрекословно, като го прилага в живота си според своите
възможности
и в условията, при които е поставен от своята лична съдба.
Пътят на ученика е даден от Словото на Учителя. Онези, които се ръководят от Словото на Учителя, те определят пътя и съставляват Духовното общество на Всемирното Велико Бяло Братство. Амин.
към текста >>
88.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Кирил Икономов - „Граници и
възможности
на музиката".
Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък, човек, при своето издигане ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото. А чрез това става подготвянето на една нова култура и побратимяване на всички народи, членове на шестата раса. 3.
Кирил Икономов - „Граници и
възможности
на музиката".
След основната тема на Учителя - Любовта, Той е говорил най-много за Музиката. Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка. Учителят твърди, че човек в бъдеще ще може да възприема 3000 октави - около 25000 тона. Особено в славянската раса, музиката в бъдеще ще дойде до висок разцвет.
към текста >>
89.
10. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
в заседание на Братския съвет в своя протокол в точка 5 е отбелязано: „Да се проучи
възможността
за прехвърляне на нов пълномощник частта от мястото - парка на Учителя, водено на наследници на Иван Вълчанов Явашев от гр. Русе.
Братския съвет определи това да стане на името на /името ще се определи допълнително/. Да се пише на брат Върбан Христов, да изпрати пълномощно за извършване на формалностите по прехвърлянето. На 13 април 1957 г. Братския съвет с протокол N 22 взима решение в точка 2 „Да се направят постъпки за прехвърляне на името на Методи Константинов на Изгрева - София мястото водено досега на наследници на Иван Вълчанов Явашев. Възлага се на брат Петър Филипов да уреди всички формалности по издаването на нотариалния акт." В точка 3 четем: „Възлага се на брат Николай Дойнов във връзка с наследниците на Върбан Христов за евентуално уговоряне прехвърлянето на посоченото от нас лице, владението на частта от Братското място - парка на Учителя." На 15 юни 1958 г.
в заседание на Братския съвет в своя протокол в точка 5 е отбелязано: „Да се проучи
възможността
за прехвърляне на нов пълномощник частта от мястото - парка на Учителя, водено на наследници на Иван Вълчанов Явашев от гр. Русе.
Понеже целият парцел се владее по съпритежание, да се поиска за идеалната част на Иван Вълчанов Явашев да се определи съответен парцел и тогава да се извърши прехвърлянето. Братския съвет дъпълнително ще посочи новия пълномощник за частта на Иван Вълчанов Явашев. По необясними причини и това решение не се изпълнява. Ето защо на името на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе съгласно нотариален акт се водят, че са собственици на 2/3 от мястото до 1958 г. С държ.
към текста >>
90.
12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Единствената
възможност
за спасение на мястото е да се направи изложение до Държавния глава и Министър-председателя, който управлява чрез своето правителство страната в този момент.
Съмняваме се, дали съдът ще зачете тези подписи, които също не са нотариално заверени. В такъв случай делото ще бъде спечелено от 7-те „велики наследници" на още „по-велик ученик" Върбан Христов, водещ се като последовател на Учителя Петър Дънов. Тогава те ще посегнат върху мястото на Учителя, ще преместят гроба Му и на освободеното място ще построят нова вавилонска кула до небето. И от този момент ще почне новата съдба на България и на българския народ и заличаването му от лицето на земята. Ще бъдат разпръснати както евреите след Христа.
Единствената
възможност
за спасение на мястото е да се направи изложение до Държавния глава и Министър-председателя, който управлява чрез своето правителство страната в този момент.
Той е приемник на комунистическата власт, която от 1945 до 1995 г. запази мястото на Учителя. Не случайно комунистическата власт идва отново на власт след спечелването на изборите от 18.XII. 1994 г. с цел да запази и съхрани мястото на Учителя.
към текста >>
91.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а
възможностите
на органа бяха големи и тя спокойно можеше да изяви таланта си.
Посетен от наши приятели в Пловдив и от някои любознателни. През 1992 г. софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти. Това бе една моя програма, която трябваше да осъществя почти сам. За целта закупих електрически орган с подходяща апаратура за концертни изяви в големи зали, който бе предоставен на Ина Дойнова.
Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а
възможностите
на органа бяха големи и тя спокойно можеше да изяви таланта си.
Тогава се яви ново противодействие. Защо ще ходят музикантите по градове и села да изнасят концерт с музиката на Учителя и да правят пропаганда. Доводът беше, че с Учението, със Словото и музиката на Учителя ще се прави пропаганда. По принцип, това е така. Не всеки българин може да се добере до Словото.
към текста >>
Но музикантите повярваха на онзи, който ги качи на концертните подиуми и им даде
възможност
да се реализират като музиканти и да работят за Делото на Учителя.
В последствие се явиха и други, които пожелаха да участвуват като Добрина Ставрева, Марийка Марашлиева, Стефан Кръстев, Лили Анастасова, дъщеря на Георги Събев от Бургас, Янка Ангелова от гр. Русе, Роза Енгибарова от София и други със символични вноски. Искам да обърна внимание, че идеята за концертите бе дадена от мен и аз бях първи, който започнах да я реализирам. Братският съвет няма нищо общо с тази работа. Дори в началните етапи се противопоставяше и ако имаха власт щяха да ги спрат.
Но музикантите повярваха на онзи, който ги качи на концертните подиуми и им даде
възможност
да се реализират като музиканти и да работят за Делото на Учителя.
Това не е малко, а много на този етап. Настоящите бележки бяха написани, за да се знае по какъв път трябва да се върви. Твърдя, че това е единствения път, защото аз съм този, който е работил с всички музиканти от времето на Школата и съм свършил тяхната работа. Познавам много добре техния път на извисяване и пътят им на падение. И това го имаше в Школата.
към текста >>
92.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
По този начин бе предоставен оригиналният текст и се спира
възможността
да се променя своеволно текста на Учителя.
Така че съществуват много разпръснати и видоизменени текстове на Призванието. Ето защо, по случай 130-го-дишнината от рождението на Учителя, 1864-1994 г., се организира концерт и рецитал на Призванието на 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София", на който, за пръв път, след близо 100 години, публично бе оповестено Призванието с неговия оригинален текст. Призванието бе отпечатано в отделна книжка, със стария ръкопис, през м. май 1994 г.
По този начин бе предоставен оригиналният текст и се спира
възможността
да се променя своеволно текста на Учителя.
Сега това е вторият опит за предоставяне и отпечатване на оригиналния текст с обяснителни бележки, но с новия ръкопис. 17. Учителят бе в кръв и плът между българите и славянството! Мировият Учител бе в Дух и Сила между българите и славянството! Всемировият Учител бе в Слово! Словото Му бе от Бога и Бог бе Словото Му в слава Божия между българите и славянството.
към текста >>
93.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Великолепните условия на Изгрева винаги са предлагали
възможности
за срещи и разговори с УЧИТЕЛЯ.
А дните на присъствието им са били дни, изпълнени с небивал подем на душите ни. Тези дни са известни в школата ни като "сборни". Дни на възторжени срещи между учениците от двата свята - видимия и невидимия. Такива срещи са били извор само на добрини и вдъхновение за цялото човечество. В тези няколко страници ние възстановяваме моменти от нашите срещи и разговори, възникнали по най-разновидни поводи.
Великолепните условия на Изгрева винаги са предлагали
възможности
за срещи и разговори с УЧИТЕЛЯ.
Ние слушахме лекциите Му, придружавахме Го при посещения на изложби и концерти, изкачвахме заедно с Него стръмните пътеки по планините, бивакувахме на Рилските езера, а понякога подреждахме бита на Изгрева. Преживяните моменти са историческа основа - фрагменти от един живот на многомерно общуване на УЧИТЕЛ с Ученици. Повечето от стъпките подир Него са първи по своето естество, изпълнени с изненади. Много често проличаваше нашата неподготвеност и незнание. Духовният ни ръст бе твърде малък в сравнение с преживяните събития - решения на големи проблеми.
към текста >>
94.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Видно е, че не всякога условията и
възможностите
са благоприятни.
Не всякога тя се проявява в своята пълнота. Тук действа законът на дискретността. Незримите ръководители на преражданията знаят много добре кога, къде и доколко трябва да се изяви душата. Понякога тя слиза забулена и за околната среда остава непозната. Една предпазна мярка срещу известни сили, настроени отрицателно и пречещи дори на малкото и смислено добро начинание.
Видно е, че не всякога условията и
възможностите
са благоприятни.
А в интереса на всеобщата еволюция е необходимо дадена душа да бъде изразител на Великата Разумност, и Волята Божия да бъде изпълнена. В такива случаи душата е загърната с мантията на неузнаваемостта. На физическото поле тя е непозната, но „горе" - отлично позната. Ето че в аурата на УЧИТЕЛЯ душата има щастливата привилегия да се изяви свободно, окриляна от вдъхновение и пориви. Ученикът Аверуни дава израз на богата душевност и заслужено узнава от УЧИТЕЛЯ името на своята душа - Амриха!
към текста >>
95.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В такъв случай, рилчани ще имат
възможност
не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е?
В такъв случай, рилчани ще имат
възможност
не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>
96.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Той внимателно изслушваше предложенията за водоснабдяването и не виждаше
възможност
за приложение на някакви нововъведения и оставяше единствения класически метод - пренасянето на водата на ръце, или на гръб с подходящи самари.
В такива дни умни и добри приятели предлагаха най-различни мероприятия за водоснабдяването. Едни планираха да се направи канализиран тенекиен улей край езерото. Тази идея не се приемаше поради хигиенични съображения и непрактичното поддържане на дългата канализация. Други се спираха на идеята за каучуков провод (маркуч), но за всеобщо разочарование такъв материал липсваше на пазара. Много често подобни разговори се водеха в присъствието на УЧИТЕЛЯ.
Той внимателно изслушваше предложенията за водоснабдяването и не виждаше
възможност
за приложение на някакви нововъведения и оставяше единствения класически метод - пренасянето на водата на ръце, или на гръб с подходящи самари.
При един случай на много затруднено снабдяване с вода, УЧИТЕЛЯТ споделя с дежурните: - Не може ли водата да се пренася със сал или лодка? Повечето от приятелите повдигнали скептично рамене и никак не могли да си представят по езерото да плава лодка, носеща десетки литри вода! Така идеята за лодката щеше да остане като добро пожелание, но без практично покритие. Но ето че тази идея прониква в съзнанието на Боянчо (Боян Златарев), събужда неговият конструктивен ум, облегнат на майсторски ръце и вижда съвсем ясно, че такава лодка може да се направи, и то лично той да я измайстори. Без колебание той прави задълбочени проучвания за строежа на плоскодънни лодки, подходящи за речни и езерни води.
към текста >>
Лодката ще бъде конструирана от две части - предна и задна, с
възможности
за солидно сглобяване.
Изучава как става импрегнацията, насмоляването на дървесния материал, съобразява се с необходимата здравина на веслата, предвижда кормилна уредба и се спира на дебели и добре насмолени борови дъски от бяла мура, и започва строежа на лодката. Разкроеният материал е разбичен, рендосан и нагласен за сглобяване. Но, ето че се появява нова трудност. При този строеж лодката има не само ширина, но и дължина и при това няма да бъде от леките и ще затрудни пренасянето й през тесните каменливи стръмни пътеки. Практичният и пресметлив ум на Боянчо разрешава и този въпрос. Как?
Лодката ще бъде конструирана от две части - предна и задна, с
възможности
за солидно сглобяване.
Така се решава въпроса за пренасянето. Находчиво е разрешен и въпроса с изнасянето на лодката. Боянчо предвижда натоварването на двете части да стане на каруци, които да извозят лодката до поляните на Сапаревската вада, а нагоре из горите - само на ръце! Успокоен от така подработения план, за две седмици упорита работа идеята на УЧИТЕЛЯ за лодката е претворена по всички правила на плавателното изкуство, от проектирането до насмоляването. Боядисана със свежи сини и сиви бои, тя би наподобявала онова видение, което пренася животворните изворни струи от източника на живота.
към текста >>
97.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше
възможност
да се разгънат смели философски концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра.
Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството. Единството и хармонията се раждат при общата работа. Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов. А приятелите вземаха участие с обич и умение.
Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше
възможност
да се разгънат смели философски концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра.
Винаги плодовете на общия живот бяха обилни. Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство. Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва. Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт.
към текста >>
98.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ползвам
възможността
да отбележа момент от среща с УЧИТЕЛЯ - а това значи - да се надникне във взаимните отношения на учениците и приятелите, приели да бъдат рамо до рамо с Него.
16. ДВЕТЕ РЪЦЕ Следващите редове не са лекция по хиромантия, нито таят откровение за линиите на ръцете.
Ползвам
възможността
да отбележа момент от среща с УЧИТЕЛЯ - а това значи - да се надникне във взаимните отношения на учениците и приятелите, приели да бъдат рамо до рамо с Него.
Годината бе една от началните на четиридесетилетието. Войната бушуваше в пълна сила из Европейските страни. Ние, българите, не бяхме директно засегнати. Бомбардировки още нямаше. Нашето поколение косвено участваше в международната кървава арена чрез поредица от мобилизации.
към текста >>
Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите
възможности
на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител.
УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника. Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването?
Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите
възможности
на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител.
Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор. Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове. Разменени бяха уговорки за проведените досега лечебни процедури, доктора се вслуша в съветите на УЧИТЕЛЯ и пое ангажимента за евентуална медицинска помощ. Така делово приключи нашата неочаквана среща с УЧИТЕЛЯ. Всеки един от нас двамата тръгна по своя път.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една
възможност
да спаси своя живот.
Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние. Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота.
УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една
възможност
да спаси своя живот.
Тя е силно демагнетизирана от болестта. Необходима й е жизнена сила на животинския свят. Тя трябва да се храни.С месна храна. Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи. Кажи й, че аз казвам това.
към текста >>
99.
І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
При него благоприятните аспекти не бяха само книжни знаци, но реален факт, изразен в добро обществено положение и богати
възможности
за смислен и разумен живот.
Заварих УЧИТЕЛЯ до сестрата, която опитваше сладкото. Вместо отговор на обичайния поздрав УЧИТЕЛЯТ ми посочи белите пейки пред салона, където поведохме разговор по текущите въпроси. Преди да сме разгледали някои от моментите на ежедневието, до нас се приближи един от братята, известен със своята математическа подготовка, солидни познания на историята и заучаването на няколко от европейските езици. Смелият пристъп на брата показваше за сериозен разговор с УЧИТЕЛЯ, свързан с предстоящо пътуване към една от западните страни. Този брат имаше интересен път.
При него благоприятните аспекти не бяха само книжни знаци, но реален факт, изразен в добро обществено положение и богати
възможности
за смислен и разумен живот.
- Визата за чужбина е готова - продума братът. Смятам да се отбия в Швейцария и да отделя време за проучването на един вълнуващ дипломатическите среди въпрос. Особено през настоящите години, когато бушува братоубийствената война между европейските народи, въпроса за странния обществен и международен живот на най-красивата страна на стария континент буди и възхищение, и почуда. Импонира неутралитета на швейцарците. Странно е това, че в пределите на страната - французи, немци, австрийци и италианци живеят в разбирателство, както членовете на едно голямо семейство, а вън от пределите - същите националисти воюват по всички правила на военното изкуство.
към текста >>
100.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тъкмо затова има
възможност
живота да се възстанови, т.е.
- Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат.
Тъкмо затова има
възможност
живота да се възстанови, т.е.
двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат. Освен това, от значение е и обстановката. Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание.
към текста >>
НАГОРЕ