НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види не
честн
остта и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене. Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме
към текста >>
2.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
Жечо, жми!" Затваря си очите. Стиска ги. Стиска клепачите. Слуша само музиката на оркестъра и въздишките на мъжете в залата. След малко се чува гласът на Боян Боев: "Жечо, отвори си очите!" Жечо ги отваря и се оглежда смутено и сконфузено. Другите приятели, които са около тях, чули и видяли всичко, се усмихват, но нищо не продумват. Не трябва да се възразява на възрастния и старши брат Боян Боев. Щом е казал нещо, значи така трябва да бъде. Думата на брат Боев беше образец на
честн
ост и почтеност. След представлението, приятелите вкупом се връщат на "Изгрева", а Учителят ги пресреща и ги пита: "Хареса ли ви оперетата?" И след като забавя малко, добавя: "И балетът?" Всички отговарят: "Много ни хареса! Много ни хареса. Само на Жечо не му хареса и той си затвори очите да не гледа "Танца на изкушението"!" Всички прихват да се смеят. Учителят също се усмихва. Накрая на общия смях се чува гръмогласният глас на Боян Боев: "Учителю, на сцената се зададе едно изкушение и трябваше да му се затвори вратата. На сцената нямаше врата, затова извиках на Жечо да си затвори очите, та да не се изкушава. Да се затвори вратата на изкушението за Школата!" Всички се смеят. Учителят също се смее. Една сестра се обажда: "Абе, брат Боян, ти забрави ли, че Жечо се е оженил и има жена в къщи?" Смехът се увеличава. Учителят се смее. Боян се чуди какво да отговори, но накрая изтърсва: "За това не се сетих. Той ми беше под ръка и седеше отляво ми, нямаше време да мисля дали е виждал жена или не.
към текста >>
3.
3_61 Каналът, през който изтичаше Злото
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила. Накрая се разделили. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата. Да се подхлъзне ли по пътя на едно велико изкушение или да отстъпи пред истината. Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за новия Христос. Постъпи
честн
о и почтено. Но заслугата беше на Магдалена. Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като измислица. Жалко е, че не ги записахме всички неща и сега предаваме това, което сме запомнили. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му "цепех басма" и му казах всичко направо в очите. И накрая той повярва." Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая. "Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя тук едни врели- некипели за Холандия и за Кришнамурти. Какво да правим с нея?" Учителят отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас. А там не бе сбъркана и направи това, което трябваше. Там тя измете със своята метла цялата заблуда на човечеството. А тук за вас нейните думи са врели и некипели. Това е защото вашият ум още не
към текста >>
4.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
с него, и свирехме с него, и всичко това бе предназначено за Учителя, за братята и сестрите. Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили. Отношенията ни се запазиха дружески и досега. През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат
честн
и и да не лъжат момите. Сестрите трябва да са внимателни, да не изкушават братята. Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога. Това бяха незабравими изживявания чрез песен и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи свят, който бе сътворен от музика и хармония. За нас любовта ни бе песен, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и
към текста >>
5.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
и издадоха песните на Учителя" След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев, доктор Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов. Тя бе озаглавена "Учителят". След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи
честн
о и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази
към текста >>
6.
7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
движи, но е бил приятел на чорбаджи Пенчо-Сеяша. Та той го моли да му даде адреса на един честен и млад човек от Габрово, който познава Балкана много добре, за да му направи една услуга, за да търси нещо оставено от времето на неговото четничес тво. Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-Житото, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но
честн
о. Един ден моя дядо получава писмо от този стар румънец на български език, който е бил четник в България. Как така румънец пък знае български да чете и пише. По онова време в Румъния има десетки хиляди българи изселили се още през време на войните, особено през 1828 г. В това писмо се пише, че в Габровските пещери, където река Янтра прорязва високата стена, тези скали, които отиват от Габрово до Севлиево и тук в пещерите на устието се намират съкровищата на Търновските боляри, заровени преди да дойдат турците. Тези земи били на владетеля боляра - Драгула и са били от Юмрук Чал до Медер - безкрайни гори. Тогава Габрово е наброявало 20 къщи. Болярите скриват тук и хазната на Второто българско царство. Този четник пише на дядо ми, описва всичко, дава плана, имало скица както и знаците, които са обозначени в пещерите. А дядо ми като прочел всичко става му ясно къде са тези неща, защото е познавал лично тези пещери, когато по турско време там са се криели и са укривали разни неща - ту стока,
към текста >>
7.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
в Казанлък и Ст. Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя. Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха. Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от
честн
и хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше. Управлението откри, че нашите хора са
честн
и, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. До тогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха
честн
и хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури. Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство
честн
о и хора работливи. Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като
към текста >>
8.
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското мляко на бай Иван. Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите дойдоха от продажбата на биволското мляко. Това бе благословението, което се изсипа върху домът му заради
честн
остта му. Беше урок за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова хора търсят само неговото мляко, а подминават другите биволици. Та и от биволица до биволица има разлика. Разликата я създава стопанинът. Ние само я
към текста >>
9.
26. ЕДИН ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИК
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИК Учителят казва: „В моите изследвания, намерил съм четирима българи, които ако бъдат слети в едно, ще образуват един държавник. Ще ви кажа кои са: като дипломат - Григор Начевич, за външна обхода - Константин Стоилов, за смелост - Стефан Стамболов, за
честн
ост - Петко Каравелов. Ако ги съедините в едно ще образувате един истински държавник. Учителят даде идеалният образ на Новия държавник. През тези години що държавни мъже се смениха, чет нямат. Нито един от тях не можа да се доближи поне за малко до едно от тези четири качества, които посочи Учителят. Колко време още трябва да чака този народ? Що е време, все за него
към текста >>
10.
147. ИСТИНСКИЯТ ДЪРЖАВНИК
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
За истинският държавник Учителят спомена в Неделната си беседа 32 държана на 13 май 1934 г., която беше седем дни преди държавния преврат. „Според Моите изследвания имаше само четирима души български управници, качествата на които, ако се слеят в едно ще образуват един ИСТИНСКИ ДЪРЖАВНИК. " Да ви кажа кои са тия като образци: 1. Григор Начевич, като дипломат. 2. Константин Стоилов - за външна обхода. 3. Стефан Стамболов - за смелост. 4. Петко Каравелов - за
честн
ост." Добре, че България остана да съществува като държава до ден днешен. Това българите дължат на Учителя. Те днес не го осъзнават и затова не могат да го оценят. Но ще дойде това време, когато ще им се отворят очите и ще видят светлината, която иде от Словото на Учителя. Тогава ще прогледнат. А дотогава ще се чака. А учениците на Школата на Бялото Братство ще вървят по своя път чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса
към текста >>
11.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
наемодатели. Така скромно и незабелязано Учителят работеше. Винаги започваше с най-скромничката, с най-незабелязаната и малка величина. Лични изисквания нямаше. Никога не казваше: „Направете това!" Ако се усетят приятелите да го направят - направят го. Иначе Учителят си мълчи. Така Той бе поканен лично от Петко Гумнеров и от кака Гина Гумнерова. От 1905 г. до 1926 г. през тези години Той остава в техния дом и се чувстваше в тяхната среда много добре. Те бяха скромнички хора,
честн
и, хубави, обикновени. Гумнеров беше един предан брат. Като усети, че ще си замине Гумнеров от този свят, Учителят го изпрати в Арбанаси. Гумнеров се помина в Търново, а не тука в София до Учителя, защото щеше да се получи едно сконфузно положение. Щеше да стане неудобно, понеже там където Учителят изнася беседа да има и мъртвец. Затова Той нареди на двама братя да го заведат в Арбанаси. Поживя там Гумнеров известно време и след това си замина. Той не беше захвърлен там, понеже тогава там бяха се настанили семейство Камбурови, които по онова време правеха опит с комуната. Той се помина там и приятелите го погребаха. Но той като образ и като историческа проекция остана. Имаше архив както и собственоръчно написани протоколи от първите събори на Братството. Но по време на гоненията, след заминаването на Учителя, голяма част от тези архиви, които пазехме бяха иззети чрез обиск от новата комунистическа власт и бяха унищожени. Изобщо властта и правителството на този народ както по времето на
към текста >>
12.
40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
човек в Учението. Скромен човек, честен и простичък в об-ходата си с другите. Ти него не можеш да накараш да направи компромис с каквото и да било. Дума каже ли, значи е дума. Много го уважаваха селяните. Беше авторитет по въпросите за здравето им и за вярата им. Всички го знаеха, че е човек на Бялото братство. По селата имахме много последователи благодарение на неговата работа там. По време на съдебния процес срещу Братството 1957/58 г. той дойде и застана зад нас доблестно и
честн
о. Целият съдебен процес от началото до край беше монтиран по сценарий. Бе позорен процес за властите и за онези, които измениха на Учението. Това не ни засяга, не ни обижда, защото измяната не е срещу нас, а срещу Делото Божие. Изкарах четири години в затвора и през цялото време съм работил. Имаха толкова много облаги от моята работа. Но процесът бе един политически скалъпен процес срещу Братството. През този процес брат Георги Куртев се държа като истински ученик на
към текста >>
13.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
го бяха затворили, после го изпратиха в Белене на концлагер, защото беше напсувал публично Червената Армия. А това бе голямо престъпление тогава. Жена му Милка беше без работа. Аз я взех в моята мозайкаджийска бригада и тя работи при мене пет години. Изкарваше насъщния си хляб. Когато Филип излезе от Белене аз и него взех в бригадата на работа. С мен той работи доста време и добре работи. Тогава три години работихме в град Русе по разни строителни обекти. Той постъпи много
честн
о с Учителя и с оставените неща от Савка, която си замина през месец май 1945 г. Той извика всички приятели на Савка на една вечеря в една от бараките на Изгрева и обяви на всички какво е поръчала Савка. „Савка ми поръча да предам всички нейни неща и нейния архив на брат Борис Николов." Всички се оглеждат, но не казват нищо, защото знаеха, че Савка и Мария Тодорова не бяха в добри отношения още от времето на Учителя. Но Савка знаеше, че Мария бе предан ученик на Учителя. Затова превъзмогна всичко, прескочи личните си отношения спрямо Мария, а Мария беше моя съпруга. Така Савка си реши задачата. Но тя я реши по начина, по който начин Учителят бе решил една друга задача. Преди да си замине Учителят беше наредил на Савка да ми се предадат непечатаните беседи за съхранение. А това решение на Учителя бе закон за Савка. Значи, щом Учителят ми бе гласувал доверие да съхранявам непечатаните беседи, тя решава да прескочи всичко и цялата си неприязън към Мария и да ми гласува също доверие. Всички
към текста >>
14.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
постоянно изискваха текстове за набор, Паша работеше до късно през нощта и сутрин ставаше рано, за да може да успее да направи коректурите. Така печатарската работа вървеше и за шест години от 1945 г., когато отворихме печатница до 1951 г., когато национализираха всички печатници, ние успяхме да издадем петдесет и един том беседи. Това е един актив на Братския съвет и това бе една работа, която свършихме и сме благодарни за това. Паша Теодорова беше отлична работничка, съвестна,
честн
а, прилежна и много работлива. Тя успяваше да се справи с тази трудна задача, обаче пресили очите си, зрението й отслабна и най-после ослепя. Но това стана след като бе затворена печатницата през 1951 г. След туй не виждаше нищо 20 години и не предприе никакви мерки, за да се лекува. Остана така в туй положение по нейно желание. Но тя винаги имаше бодър дух, беше общителна, разговорлива и винаги положително настроена. Не беше нито мрачна, нито песимистична. Изобщо беше весел човек, общителен човек и всеки имаше желание да говори с нея. В последните години, когато ги изгониха от Изгрева тя се затрудни за жилище. Тогава аз й отстъпих една стая в нашия дом като я ремонтирахме и подготвихме за нейните изисквания и престоя тук шест месеца и после отиде в апартамент, където завърши живота си. Елена Андреева и досега е жива и здрава. Тя е добър работник. Тя дешифрира беседите, които не бяха дешифрирани, които бяха на стенограми и положи много труд и ги дешифрира. Така до 1957 г. всички беседи
към текста >>
15.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
450 000 лв. за издръжка на семейството им тук в София. Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили. Но ето след като му изпратиха много писма от тук да не издава книгата, то той се отказа. А той знаеше много добре, защото Лучия му пишеше редовно, че ние изплащаме уговорената вноска. Ние спазихме всички споразумения, а той се вслуша и подчини на противниците ни. А ние си бяхме платили всичко и тук и там в Париж. Не
честн
а работа. Непочтена. Измяна към една идея и към онези 100 души, които редовно си внасяха братския влог, защото знаеха, че тези пари ще отидат за една работа за Делото на Учителя. През това време аз бях много болен. Беше ми се обострила язвата на стомаха, повръщах непрекъснато, не можех да се храня, отслабнах извънредно много и нямах сили. Накрая мозайките бяха готови, но военните не се издължиха и останаха да дават 1 500 000 лв. на цялата група от 100 човека. От тук имахме много несгоди, работниците бяха разочаровани от възнагражденията, но срещу военните не можехме да сторим нищо. И те ни излъгаха. Изобщо време на лъжи. Тогава Бертоли се обяви срещу мен съвсем официално с писмо от Париж, докато ние хранехме тука семейството му, а и за него бяха осигурени средства в Париж за препитание. Какво се случи по-нататък? Бертоли се върна и разбрахме, че нищо не е станало. Разказаха ни други как стоят нещата. Ние не се отказахме. Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези
към текста >>
16.
18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ако биха искали. За разпределение и пазене на братските средства, оставени от Учителя присъстващите братя и сестри се изказаха, че финансовия съвет и Братския съвет са постъпили правилно и съобразно разбирането на новите отношения, прокламирани от Учителя през време на работата му всред нас, именно -указване доверие на предани на Братството негови членове. Учителят знаеше, че като укаже доверие към свой последовател, възложената работа ще бъде извършена според неговите указания,
честн
о и почтено. Така той е поверявал братски суми за пазене, купувал е братски имоти на Изгрева и ги е поверявал на братя и сестри, на имената, на които са издадени нотариални актове. Тези имоти и до днес се владеят по този начин, чрез братя и сестри, пълномощници на Братството, което единствено се ползва от тях. Този начин на владение е възприет от Учителя, тъй като Братството не е юридическа личност. Така финансовия съвет и Братския съвет са били принудени да възприемат и приложат това начало, завещано от Учителя - да разпределят между верни членове на Братството пазенето на братските средства. При обстановката през 1945 г. те са се ръководили от това правило на Учителя. Внезапната загуба на нашия обичен Учител и наставник, грижата за запазване целостта на Братството, запазване оставеното имущество и легализиране по-нататъшното съществуване на създаденото от Учителя общество „Бяло братство" са наложили този начин на действие. Факт е, че предадените на съхранение братски суми са върнати при
към текста >>
17.
20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
документ не получавахме. Плащахме с парите от второто счетоводство, което бе вътрешно счетоводство. Бяхме заплатили 1 719 478 лв. за тази хартия. По време на процеса вината хвърлиха върху мен. Аз не възразих на това обвинение. Обвиняват ме, обвиняват ме. „Да, хартия купувахме на каквато цена намирахме." И обвинителите в съда използваха това положение да ме натоварят с 12 години затвор. Всъщност те искаха да обвинят Братството в злоупотреба и да кажат всички: „Виждате ли, говорят за
честн
ост, а вижте какво вършат". Искаха да ни накарат със самообвинение и самопризнание едни други да се упрекваме, да се осъждаме и да се организира една голяма мрежа от скандали. Аз не го допуснах. Поех всичко върху себе си. Казах: „Никой не е виновен!" В действителност аз бях главния двигател за издаването на беседите. Аз разрешавах за отпускането на средствата, а те ме слушаха. Антов тогава се вслушваше и за Братството бе готов да направи всичко. Имаше интерес. Беше директор на печатницата и получаваше заплата. А жена му работеше в книговезницата и също получаваше заплата. И то в ония години, когато имаше безработица и където страната бе в разруха след войната. Взимаше заплати и трупаше години за пенсия. Освен това Антов имаше основание да мълчи и да съдействува. Много по-късно ние разбрахме, след като дойде ревизията през 1957 г., че той беше обсебил доста средства. Пример: От онази история с касетката с 800 000 лв., които Учителят бе ми предал, той задигна 300 000 лв., а беше завел, че е
към текста >>
18.
26. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
от 18 до 20 март 1957 г. и се отложи. Още не е съобщено за кога е насрочено. Брат Борис с държането и с хубавата защита направи дълбоко впечатление и на съдии, и на адвокати и на всички, които го слушаха. С това той потвърди думите на Учителя, Който беше казал за него така: „Борис е ученикът, който ще даде пример, как ученикът трябва да държи изпитите си." И у Жечо няма вина, защото за него Учителят каза: „Когато потърсите касиер на Братството, най-подходящ е Жечо, поради своята
честн
ост." Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени. Приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че винаги са служили безкористно на Божествената идея. Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях. И великата сила на любовта, която им се изпраша ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител. Да се изпълни Божията Воля над тях. С братски поздрав ваш верен: Боян
към текста >>
19.
49. ДЕЛОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
работници и издавах обекта да го работят. Те го изработваха и с получените пари си подпомагаха за насъщното преживяване, дори им оставаха пари за тяхната нелегална работа. Аз това го знаех, а те също знаеха, че аз им помагам именно за това, да оцелеят, понеже бяха идейни хора. Имаха идеи и чрез тези идеи те искаха да променят стария свят в нов свят. Сега беше дошла тяхната власт, те бяха заели големи постове в държавата и когато Мария Тодорова се обърна към тях за помощ, те съвсем
честн
о и доблестно се явиха като свидетели и ме защитаваха. А ето имената на доблестните българи, които укривах, хранех и закрилях, когато бяха в нелегалност като комунисти, но които дойдоха да свидетелстват и да ме защитят: 1. Борис Крумов Влаев - подполковник от. милицията, член на БКП 2. Борис Сотиров Тепешанов - от окръжен комитет на БКП, ул. „Жданов" 52 3.Борис Стоянов Бъчваров - политзатворник и партизанин 4. Златан и Стефан Андонови Тафраджиеви - братя партизани от село Долна Диканя, Радомирско 5. Борис Милев Колев - директор на гимназията в гр. Самоков 6. Димитрина Георгиева Василева, ул. „Зелен синур", N 19 7. Тодор Василев Михайлов Един дори се възмути. „Какво съдите този човек? Че той ни е помагал, когато бяхме в нелегалност!" Тогава прокурорът Руменов се вбеси: „Вие какво правите? Ние искаме да го осъдим, а вие го защитавате." Да, това не беше правосъдие. Никакво правосъдие. Процесът беше изкуствено монтиран, те знаеха, че ние нямаме вина, но така им беше заповядано. Трябваше да ни
към текста >>
20.
65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
от нещо". Братството е израз на Идеята за Единния Живот. За тази епоха Братството беше създадено в България. То е самобитно, оригинално духовно движение, възникнало и развило се всред този народ. Бялото Братство е носител на Идеята за Единството през вековете, където и да се е появявало. Братството е светло явление. То води човечеството напред, примирява и обединява народите. Хората на Братството са отлични работници във всички области на живота, където и да работят. Те са трудолюбиви,
честн
и, добросъвестни - те са един здрав обществен елемент. Братството прави чест на българския народ и той му дължи почит и уважение. Учителят даде едно Учение за живота - Учение проверено и опитано. Животът е Велика Наука. Тя трябва да се изучава и прилага с Любов. Тогава човек се чувства здрав, радостен и щастлив, приобщен към Големия Всемирен Живот. И тъй, Новата Идея, която Учителят донесе, е: „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО" Послание От Братския Съвет до братята и сестрите, по случай Деня на Учителя -12 юли 1973 г. София, юли, 1973 г. Борис
към текста >>
21.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
от Словото на Учителя. Така те си създадоха съдба с Небето и с Бога. И от сега нататък не ние ще им бъдем противници, а те ще бъдат богопротивници и ще разберат какво значи, че Бог поругаем не бива. 9. Наказанието. Комунизмът, който дойде в България след 1944 г. е наказание на българския народ за това, че той не узна времето кога беше посетен от Бога. Ние подавам ръка на всички идейни хора в света. Хората, които служат на една свещена идея, те са едно. Ние подаваме ръка на всички
честн
и хора по света и с тях ще работим. Но с лъжата, лицемерието, интригите, с користолюбието и алчността нямаме нищо общо. За всички онези, които искат да устроят живота си без Бога, наказанието е - комунизъм. 10. Силата на комунистите. Не се заблуждавайте да мислите, че сега сте силни, а ние сме слаби и можете да правите каквото си искате с нас. Това е само за момента и е за кратко време. Всъщност ние сме силните, а вие сте слабите. Тъй е в голямото време. В нас е Истината, Правдата, това са Силите, които са необорими. Те всякога съществуват. Въпрос е само на време, докато се развие този процес. Разумният човек държи за Истината и Правдата. Той е едно с тях. Тогава той е силата. 11. Комунистите и нашето място. От комунистите нищо не искаме и не очакваме. Те ни отрекоха. Зачеркнаха ни. Не ни отделиха място в тяхната общественост. Единствено, което желаем е, да ни оставят на мира. Великият, разумен свят е определил нашето място. Това е важното. Ние разчитаме на Бога, който всичко е промислил
към текста >>
22.
7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Братския съвет за всички имоти, София, кв. Изгрев Под/N314/48 г. V район Другарю Министре, Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С. са имоти собственост на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците. Това се вижда от приложените тук клетвени декларации. Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези
честн
и лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър". Обществото Бяло Братство вече е признато за верска общност, видно от приложеното тук удостоверение от 11.VI.1948 г., издадено от Министерството на външните работи. По силата на чл. 2 от З.О.Е.Г.П.Н.С. се отчуждават само имоти на частни лица и дружества, а не обществени, каквито са въпросните имоти. Ето защо, молим, декларираните имоти да бъдат изцяло освободени от отчуждение. Тук прилагаме: Едно удостоверение от Министерство на Външните работи, осем клетвени декларации на частни лица, заедно с техните молби. февруари, 1949 г. С почит: София Братски съвет на общество;„Бяло братство" ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Мария Михайлова Тодорова, от гр. София, декларирам, че имотът парцел N 21 и 22 кв. 19, на Градоустройствения план на гр. София, нот. акт N 147 т. VI. р. N1227 д. 1164/914 г„ предмет, на дело N 317/1948 г. V р-е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1.1949 г. Декларатор: Мария
към текста >>
23.
5.14. Лепта за Господа
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
си?" А пък ние нямаме пари. Брат ми беше останал без работа. Адвокатите по време на бомбардировките нямат работа. Баща ми и майка ми също са възрастни и не работят. Само аз и сестра ми Цвета работехме като учителки и получавахме заплата. А учителската заплата тогава бе много малка. „Учителю, ще потърсим заем от някого." „Да, пожелавам ви да намерите." А Йорданка Жекова е там при Учителя и присъства на нашия разговор. Той се обръща към нея: „За пръв път виждам такава скромност и такава
честн
ост. Аз знам, че те нямат пари и нямат с какво да се върнат. А тук братята и сестрите грабят. Тук братята и сестрите идват и взимат, без да питат, от парите, оставени за Господа. А виж каква скромност и каква
честн
ост от тези две сестри. Аз знам, че нямат, но не поискаха. Кажи им, ако искат, то аз ще им дам." Йорданка Жекова тича след нас и ни разказа всичко. „Не, срамота е, грехота е. Вместо ние да дадем, то да вземаме от Учителя - не можем това да сторим." Не се върнахме. Отидохме си у дома. А тогава идваха богати евреи, търсеха помощ от Учителя и в знак на благодарност оставяха хилядарки по масите на двора. Отгоре поставяха някое камъче, върху банкнотите, за да не ги отвее вятъра. Имаше и богати братя и богати българи, които бяха спасени от бомбардировките, благодарение помощта от Учителя. Те това го знаеха, бяха го оценили и сега идваха и благодаряха на Учителя за спасението си. Искаха да оставят своята лепта за Учителя. Той им казваше: „Оставете лептата си за Господа върху масите." Та
към текста >>
24.
6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка. Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа. В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън,
към текста >>
25.
6.11. Елипсата около котвата
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
народите се обличат и когато времето ги износи - се заменят с други. Военното лице, което правеше елипсата, беше призвано да бъде връзката между външния свят и Учителя. Учителят беше крайно изискан в своите преценки относно ролите, които имаха да играят различните индивидуалности в Неговото опитно поле. Тази личност, която беше подбрал, имаше известно обществено положение и необходимите съответни качества, за да бъде подобен проводник. Тази личност се отличаваше със своята крайна
честн
ост и безкористие, със своята справедливост, смелост - черти, които бяха изразени върху неговото лице. Разбира се, налага се да подчертаем, че извън тези черти, в холеричния темперамент на една такава личност, имаше голяма доза от силно развити лични чувства, които често пъти даваха големи поражения при изпълняване задачите, които Учителят му даваше. От друга страна също така причинността беше слабо развита в него и затова понякога му липсваше онази далновидност, за да вижда последствията от дадени прибързани действия. За сметка на това той притежаваше едно от много силните качества: привързаност и безподобна готовност за работа, разбира се това са характерните качества на един войн - да изпълнява винаги волята на големия авторитет. Магичната воля на Учителя - да постави тази характерна индивидуалност в подобна роля - се изрази в следното действие. Учителят в мое присъствие взе неговия нож и го наточи със своя. Това като че ли беше начало на един мълчалив договор. Този човек, от този
към текста >>
26.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората. Новите социални идеали на справедливостта, на
честн
ост, крайна интелигентност и високо благородство, особено в специалния клас, където лекциите добиваха характер и подготовка за влизане във великите мистерии на истината. Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж. Лайтмотивът в този период на Неговите беседи беше следният: „Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." Еволюцията е закон за свободата на духа. Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със
към текста >>
27.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
и привички. Имаше един архитект, който съдействаше при строежа на салона. Учителят цитира един негов случай. Една чужда фирма го привлякла да бъде неин представител и му определила една скромна сума, според тях. А тя не е била малка за българските условия. Но той отказва. После същата фирма увеличава 5-6 пъти възнаграждението му и той се съгласява. Значи е бил честен до една сума, а оттам нагоре той има вече нови съображения. Тогава за старите приятели Учителят казва: „Честността на българите е границата до един милион. Над тази граница те забравят
честн
остта и се продават." Ето, това означава цената на чуждия капитал, което е резултат на чужд труд и на друго поколение. Кирил Паскалев. „Основни въпроси на ученичеството". (III Млад. събор, стр. 58) Той изнесе реферат като каза, че в съзнанието на всекиго от нас лежи по един образ на идеалния ученик. Ученикът се учи от Словото на Учителя и мястото, където той прилага своите познания, е неговият собствен живот. Там е неговата вътрешна Школа. Паскалев представяше важен обект за наблюдение. Беше много скромен, възнисък, мълчалив, винаги внимателен. Следваше медицина и после стана гинеколог. Професия, която не съответстваше на онова, което изучаваше в окултната Школа на Учителя. Той написа една книга "Въведение в Асоциатизма" през 1931 г. Тя направи едно много силно впечатление на професор Михалчев. Той даде добри отзиви за него в списание „Философски преглед". Михалчев имаше едно отрицателно отношение към Учителя
към текста >>
28.
6.38. Следването ми в чужбина
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
кимион върху българското ястие." Кимион беше подправка, която се слагаше към гозбите. А извършителят на преврата се казваше Кимион Георгиев. И от тук Учителят дава своето заключение. Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше. Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма необходимост за един държавен мъж -
честн
ост, справедливост, крайна интелигентност и благородство. Тези качества не се отнасяха само към българските общественици, но и към обществениците на всички държави. И действително, всичките народи, в лицето на цялото човечество, минаваха през едни неестествени пътища в своето развитие. Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество. При тази обстановка аз отново се завърнах в Полша, след като престоях тук 6 месеца, за да си взема университетските изпити и закръгля висшите си образования с докторска титла. Тезата ми беше отпечатана и аз отново се завърнах в България в края на 1937 г. Отначало се отдадох на публицистична дейност, подготвях някои малки книжки с не особено значение. Вземах участие в разните кръжоци по международни проучвания, без да имам някакви
към текста >>
29.
6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
окултна ерудиция се явява като предвестник на Великото Дело на Учителя. Още тогава Щайнер му загатва за голямата историческа мисия на славянството. Боян Боев ми каза лично, че когато е проявявал голям интерес, то самият Щайнер го подсетил лично, че центърът, към който трябва да се приближи, е България. И че той трябва да си отиде там, защото там е Великият Учител. А това, което е правил Щайнер, е само една подготовка, предназначена за европейския ум. Той е постъпил много скромно и
честн
о. Беше много интересно, че когато правихме небесната карта на Щайнер и Бояв Боев видяхме, че между двамата има голяма аналогия. Щайнер по външен вид не прилича на германец. Вероятно в него има славянска и източна кръв. Боян Боев също не прилича на българин. Наполовина е българин, наполовина арменец. Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се. Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството. Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край. Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях. Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество. Преди да изложа този
към текста >>
30.
6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
ми каза, че той е крайно честен човек, като че ли съчетава най-хубавите качества, докъдето е достигнала бялата раса. Той винаги придружаваше Учителя, когато отиваше в провинцията. Брат Стоименов беше един от най-първите последователи на Учителя. Мястото след заминаването на брат Стоименов беше заето от брат Борис Николов. Брат Борис Николов наистина се ползваше с един голям морален кредит, както между старите братя, а така също и между младите. Никой не се съмняваше в неговата
честн
ост, в неговата интелигентност, неговия мълчалив характер и до известна степен изолацията му от широките братски среди, или по-право - неговото индивидуализиране събуждаше в някои известна доза от неприязненост, почиваща на известна доза завист. Основният тон за борбите в братството бяха сигнализирани от Михаил Иванов, който беше представител на братството на тъмните сили на Луцифер. Михаил Иванов даде първия сигнал на староезичния свят да се надигне и както в началото на християнството е взел надмощие, отново да продължи да държи човечеството в своите ръце, особено след като заграби духовните богатства, които Учителят остави за всичките
към текста >>
31.
6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
пишеща машина и аз й диктувах на „прима виста" моите трудове. Всичките мои трудове излезнаха под нейните пръсти. То е едно същество, което бе така предано към Учението на Учителя, че стигаше до фанатизъм. В нея имаше чистота, въздържателност и преданост. Тя е играла роля не само за моето творчество, но и спираше всички околни домогвания към мене. Тя ме ревнуваше и пазеше. Втората сътрудничка е Цанка Екимова. Един закръглен характер. Радваше ме нейната точност, постоянство, трудолюбие и
честн
ост. Тя беше направила много извадки от беседите на Учителя с най-съществените неща. Тя ми ги предаваше и те много ми помогнаха. Третата под ред е д-р Янка Попова. Тя е сътрудничка, която бе много критична към моите книги. Тя прочиташе материала и правеше известни забележки, които съм вземал под внимание. Челото й издаваше една научна стойност, конструкция, маниер и излъчваше живот, който е подходящ за един сътрудник. Обичаше свободата и красотата. Когато напиша нещо, аз й го давам да го прочете. Винаги ми е била огледало, в което съм се оглеждал. Не мога да не се възхитя от нейното търпение и постоянство. Тя се яви накрая в моя път. Беше като редактор на това, което пиша. Надя Гръблашева бе дъщеря на Мария Гръблашева. Тя е един светски човек с голяма култура и знаеше много добре френски. Тя винаги ми помагаше със своите преводи. В нея имах необикновена вяра. Благодаря ти, Надя! В заключение ще кажа следното: Ложата на лявото посвещение търси две категории хора - обожатели и почитатели.
към текста >>
32.
7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
г. нямаше да има такъв процес. Тогава щяхме да знаем какво ще се иска от нас и как да изпълним изискванията на финансовите органи. Беше се сменила властта и тя въвеждаше нови правила и ново счетоводство. Ние не познавахме всички тези нормативни актове. Освен това аз бях вече пенсионер." „Но нали ти си счетоводител?" „Аз съм самоук счетоводител. Аз нямах завършена гимназия. Учех се на счетоводство при разни фирми, които имаха много малко счетоводство. Те ме държаха заради моята
честн
ост и изпълнителност. Тогава това много се ценеше. Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в спомените си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в спомените си. Дано дойде и това време да ги публикуваме. Запитах го: „Защо не направихте финансовата ревизия през 1947 г.? „Аз исках и тримата от финансовия съвет настояваха: Жечо Панайтов, Никола Антов и Манол Иванов, но другите не позволиха. Имаха причина за това. Не смееха. Чакаха да минат години и да се заличат много неща. Но накрая всичко се обърка. Дойде време да се плаща по всички правила на законите." Отначало финансовият съвет е работил без разногласия. Според Жечо причината и повода за големия провал започва оттам, когато решават да затворят книговезницата и с това да се отстрани жената на Никола Антов, която е била работничка
към текста >>
33.
19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
г. нямаше да има такъв процес. Тогава щяхме да знаем какво ще се иска от нас и как да изпълним изискванията на финансовите органи. Беше се сменила властта и тя въвеждаше нови правила и ново счетоводство. Ние не познавахме всички тези нормативни актове. Освен това аз бях вече пенсионер." „Но нали ти си счетоводител?" „Аз съм самоук счетоводител. Аз нямах завършена гимназия. Учех се на счетоводство при разни фирми, които имаха много малко счетоводство. Те ме държаха заради моята
честн
ост и изпълнителност. Тогава това много се ценеше. Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в спомените си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в спомените си. Дано дойде и това време да ги публикуваме. Запитах го: „Защо не направихте финансовата ревизия през 1947 г.? „Аз исках и тримата от финансовия съвет настояваха: Жечо Панайтов, Никола Антов и Манол Иванов, но другите не позволиха. Имаха причина за това. Не смееха. Чакаха да минат години и да се заличат много неща. Но накрая всичко се обърка. Дойде време да се плаща по всички правила на законите." Отначало финансовият съвет е работил без разногласия. Според Жечо причината и повода за големия провал започва оттам, когато решават да затворят книговезницата и с това да се отстрани жената на Никола Антов, която е била работничка
към текста >>
34.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Учителя 272. Човешката скръб и мировата скръб на Учителя 273. Божията благодат и мировата привилегия 274. Кой какво обича в реалния и идеалния свят 275. Недостатъците 276. Красивите черти у ученика 277. Астрология и хиромантия 278. Американският колеж 279. Ще напишеш! 280. Пост 281. Разплащане на родовата карма 282. Лечение с млечен компрес и вяра 283. Физическо и духовно лечение 284. Лечители и лекарства 285. Верка Куртева 286. Руският пратеник Владо 287. Славчо Печеников – изпит по
честн
ост 288. Съдбата на книгоиздателя Светослав Славянски 289. Необикновеният план за един дом 290. Тодор Стоименов и първородството 291. Никола Антов 292. Лъжепророците 293. Дисхармония в Братството 294. Писма на Учителя до учениците на Всемирното Велико Бяло Братство 295. Писмо на Учителя до изгревяни СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИКИ ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София
към текста >>
35.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
къде сме ние тогава? Аз съм попарена отвън и изгоряла отвътре и едвам се дотътрих у дома. Няколко дни не мога да се оправя от онова, което чух от Учителя. По-нататък този скандал се разрасна и мъжът й потърси отговорност пред държавните власти и се оплака, че му отнели жената. Беше написал писмо и до синода понеже имаше църковен брак с нея, беше направил молба и до съда. И всичко това се прехвърли върху Учителя и че всички негови последователи са развратници и отнемат жените на
честн
ите граждани. Това бе една такава атака срещу Учителя, която бе предизвикана не от някой друг, а от ученик от специалният младежки клас от Школата на Бялото Братство по време на Учителя Дънов. Ще кажете лесно ли му е било на Учителя за тези грехове, опущения и нарушения на учениците му? Накрая Тодора се раздели с Тошо-гледача, той си остана при децата, а Тодора се премести да живее при Ангел. Отива Тошо-гледача при Учителя и се кара с него: „Ти си виновен, чрез теб ми откраднаха жената и кой ще ми гледа децата?" Учителят му отговаря: „Отдавна тя е престанала да ти е жена. Но ние ще ти намерим жена, която да ти гледа децата. Остави я и се върни при децата си, за да дойде онази, която ще ти бъде изпратена да гледа както децата, така и тебе до стари години". Тошо-гледача няма какво да прави, отива си у дома. Скандала затихва. След няколко месеца се запознава с една жена, която решава да му гледа децата, отива да живее при него и тя живя с него толкова дълго, че му отгледа децата, че и накрая
към текста >>
36.
60. УЧЕНИК НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
срещна с Христа и Учителят остана и той се сбъдна и реализира. А доколко съм успяла аз не мога да определя, преценката е в друг - в Учителя. По този повод той заяви: „Всичко, което правя отвън са методи, но по външните методи не може да се съди за Учението". Това нещо го опитах лично и другояче не можеше да бъде. По външните методи човек не може да познае Учителя, защото познанието е вътрешен процес на душата и духът человечески. Впоследствие наблюдавах, че към учението се приближаваха
честн
и хора с най-искрени намерения, с чисти съзнания, които не бяха още оцапани от обществената клевета срещу братството и Учителя. Приближаваха се, слушаха по някой и друг път в салона Учителя, беше им приятно и интересно. Опитваха се да четат беседите, но не намираха нещо особено у тях, защото онова, което бе написано там според тях бе повторение на едни и същи неща до безконечност. Когато се запознаваха от обикновено любопитство с нашите методи, то за тях те бяха безпредметни, дори бяха мнрго наивни. По този начин чрез външните методи те не успяха да Дойдат до учението на Учителя. Оловото за тях беше скрито и покрито. Това беше и една предохранителна мярка на Учителя. Бисерите не се даваха направо, те се изработваха вътре у човека и се съхраняваха за душите. Спомням си, че първите приятели бяха споменали, че в един от първите събори Учителят най-тържествено заявил: "Това учение е допуснато да има външни препятствия с единствената цел да не дойдат в него любопитни, а онези, които са
към текста >>
37.
85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО
,
,
ТОМ 5
Учителя, че какво ще научи, когато не се отказала от своя стар свят в себе си, че и краде отгоре на това. А в Школата много се държеше на чистотата. Дори ако е загубена една носна кърпа, дори игла имаше място, където се оставяха загубени и намерени вещи. Та като идваха от града непознати и като поглеждаха онази пейка, на която слагахме загубените и намерените вещи цъкаха с език, клатеха с глава и казваха: „Я виж ти какви работи има тук, че да не повярваш". После разказваха за нашата
честн
ост и почтеност. А и така беше. Когато разбираха, че сме дъновисти даваха ни на кредит много неща. а нашите после се издължаваха. Бяхме станали еталон на
честн
и и добри хора. А ето тук кражба и то посред пладне. Пладнешки хайдутлук. Навремето най-отвратителното бе някой да дойде и да те обере посред пладне, когато ти си отишъл на нивата да работиш. Това тогава беше толкова грозно, че се възмущаваше цяло село. А ако те някой те окраде през нощта имаше някакво извинение - през нощта излизат зверовете и има оправдание заради самият звяр. А мен ме бяха обрали посред пладне, от сестра, която ми беше дошла на гости, която посрещнах, нагостих с най-добро разположение. Ами сега? Този въпрос го оставих да го разреши Учителя. На следващият ден имаше беседа и на беседата, която той започна по едно време спря и каза: „Всеки, кой каквото е взел от другиго да го върне незабавно". Този израз беше насочен към крадливата сестра и към всички онези, които бяха взели нещо на заем и не бяха го върнали и сега
към текста >>
38.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН
,
,
ТОМ 5
качество - различаване. А от вън тези два пътя могат да останат незабелязани, но ученикът трябва да различава. Веднъж аз трябваше да занеса един билет в полицейския участък да го заверявам, за да ми послужи за пропуск по онези полицейски години. Чудех се на кого да възложа тази работа, защото не бе уместно жена да се вре по разни полицейски участъци. Споделих с Учителя: „Ще възложиш на брат Боян Баев". Аз го погледнах недоверчиво, а той продължи: „Той ще ти свърши безкористно работата". Честните безкористни хора се брояха на пръсти на Изгрева. Когато преглеждах и разглеждах по молба на Учителя лицата от Младежкия окултен клас само две лица намирах, че са братя, а другите бяха мъже. За сестрите - там всички бяха жени - няма какво да се замазват нещата, бяха жени, наричайки себе си сестри. Учителят ме попита: „Кои признаваш за братя?" Аз отговорих: „Само двама - Боян Боев и Борис Николов". И така беше, само тези двамата имаха братски отношения към другите, а останалите бяха мъже и жени, но се назоваваха с имена: братя и сестри. А Братството и Сестринството бяха символи на идеи, които се намираха в Духовния свят. Братството бе символ на идеята за чистотата на човешкия дух, а Сестринството бе символ за чистотата на човешката душа. Последните години Учителят беше почнал да ходи всеки ден у дома, бяха времена на бомбардировките над града и онези от горе от Черната ложа търсеха чрез английските и американски самолети да бомбардират и Изгрева, включително и Учителя. Та Учителят често
към текста >>
39.
140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Това беше плач на учениците, плач на срама и плач за непослушанието. Непослушанието на един ученик е непослушание за цялата Школа. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Тук всичко е свързано. Там където присъствува Божият Дух от там започва съдбата на човека. После този случай стана достояние на всички. Немееха всички. На съборите имаше един дърво и всеки, който загубваше нещо я слагаха и заканваха на това дърво. На Рила, на лагера бяхме определили един камък на
честн
остта - там се слагаха изгубените вещи. Така че беше приятно да се виждат такива хубави постъпки и те не бяха малко. Всеки се стремеше да бъде изряден в отношенията си към другите, макар че не всеки можеше да бъде честен спрямо себе си. Но имаше един общ стремеж и това бе важното. Постепенно този стремеж след заминаването на Учителя загасна докато не се изпепели. Причините могат да бъдат намерени, поводите също, но това нищо не допринася в нашия случай. Това не може да промени нещата и не може да оправдае онези, които останаха със загубеният идеал. Човек, който загуби идеала си е загубен както за себе си, така и за околните, така и за Небето. Защото Небето се интересува само за хората с Висок идеал. Високият идеал представлява връзката между хората на земята с Невидимия свят. Чрез хората с Висок идеал става онзи непреривен психически и духовен обмен между земята и Небето, между човеците и Невидимият разумен свят. Там където в един народ се родят хора с Висок идеал, то този народ е
към текста >>
40.
164. ТАКСА ЗА КОНЕ И НАЕМ ЗА ПЛАНИНАТА
,
,
ТОМ 5
на приятелите да потърсят друг път, като се казва, че предишният е много дълъг и заобикалящ. Това е било обяснението. Но причината беше тази, че Учителят нареди повече да не се минава през Сапарева баня. Братята отидоха до Самоков, намериха коне и там откриха Янко, който се оказа съвестен работник и служител на Божието дело. Не беше българин, какъв беше, само той си знаеше, но надмина онези българи стократно както от Сапарева баня, че от Самоков, че и от Говедарци по своята
честн
ост. А знаете ли колко много години минавахме през Самоков и Говедарци? От там купувахме хранителни продукти, селяните припечелваха някой лев от нас, но нито един от тях не дойде при нас и не влезна в Братството. Не вярвам да има друга местност и друго население, през което да сме минавали толкова много пъти, което е било облагодетелствувано от нашите лагери, защото те продаваха продуктите на своя труд. Но нито един от тях не дойде при нас. Това трябва да се отбележи и да се знае. Все едно, че минавахме през чужда територия и през чужд народ. Спомням си една сестра я изпращат като учителка в Самоковско и след време тя отива при Учителя да се оплаква от тъпотията и простотията на тези селяни, както и на децата им. Учителят казал: „Не се сърди, а търпи, защото това са преродени английски духове и ти сега като ги обучаваш, подготвяш си бъдещите връзки с тези души в Англия, когато те се преродят отново там". Тя стои, мига и недоумява: „Ами, Учителю, наистина ли са англичани тези тъпаци?" „Да,
към текста >>
41.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
си, нямам нужда от нищо друго, не се нуждая от пари. Ако в мене се яви най-малката.мисъл за възнаграждение, аз напущам работа си. Ще отида в една гора, както направи Мойсей там да се подвизавам. Че са ме отлъчили от църквата, не е вярно. Пръв аз съм се отлъчил от всички лъжи и неправди, от всякаква злоба и омраза. Питат: православен ли си ти? няма защо да бъда православен. Ние сме Синове Божии. Единственото име, с което кръщавам моите последователи е синове Божии. Това са най-
честн
ите слуги, които искат да служат на Бога, които не лъжат, и които служат по Любов. И на мен искат да кажат: защо си дошъл, да си губиш напразно времето в България? Ние си имаме църква - когато дойде Христос да проповядва своето Учение, евреите нямаха ли църкви? И те не Го ли питаха защо е дошъл? Със свещениците няма защо да се борим. Ако е за борба, нека знаят, че аз ще направя едно заявление до Бога. Ако е да се защитавам, има Кой да ме защитава. Онези, Които ще се застъпят за мене са толкова силни! Зад мене са милиони. Те представят такова войнство, което би разтърсило земята. То е Божественото войнство. Питате: Де са да ги видим? - Ще ги видите. Техните ножове пронизват навсякъде, невидими са те. Като ги гледам ножовете им са готови, аз им казвам: Почакайте още. Ще кажете: Той ни плаши. - Не, с това искам да ви покажа, че тези интелигентни, благородни общества могат да направят много нещо, но те са толкова снизходителни и Бог е толкова търпелив, че оставят хората сами да дойдат до
към текста >>
42.
201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД
,
,
ТОМ 5
повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата и в човека, като съвест. Всичките примери, които ние сме превеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв смисъл да обидим това, което е добро, разумно,
честн
о, справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй нашето желание е било винаги то да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно. Относно българската армия. - Тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата. Каквото казваме за държавата, това включва и армията. За военните сме привеждали много добри примери. Относно брака. - Този институт е най-стария в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота: „В началото Бог създаде мъжки и женски пол". Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца - брат и сестра. Семейството е образ, каква трябва да бъде държавата, религията, народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, а майката, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които за в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които представляват основа и строителите на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда и омраза към когото и да
към текста >>
43.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 5
както и на другите работници. Идва Борис опечален, изморен, изтощен, показва ми парите и разказва целият случай. Парите са малко, а те не стигат за нищо. А бяхме си правили сметки без кръчмар, че с тези пари трябва да отидем на Рила на почивка заедно с Учителя и след като се върнем да купим зимнина за зимата и да се закупи някоя и друга дрешка. Планове и сметки без кръчмар. Та дойде кръчмаря и отряза сметката - солено и пресолено. Аз цялата съм възмутена. За мен това не бе
честн
а постъпка на човек, та дори това не го правеха и най-алчните предприемачи, те винаги се съобразяваха и даваха освен надницата при такива случаи, но и нещо отгоре, част от печалбата. А това беше безбожна експлоатация и пладнешки обир. Като разбрах, че това е обир посред пладне в мен узря една мисъл, че на един окултен ученик не му е позволено да постъпва така и да ограбва труда на другите. А Бертоли минаваше за окултен ученик. Не спах цяла нощ от възбуда и от възмущение и от това, че целят ни план за лятото и есента рухна изведнъж. С тези пари, които Борис бе получил от Бертоли не бяхме на никъде. Сутринта отивам на Изгрева при Учителя, той ме приема и аз разказвам целия случай от край до край. Той ме изслуша и каза: „Това ще му се върне на Бертоли в троен размер". Аз се връщам у дома успокоена, че съм споделила с Учителя и че е изречена пред мен Божията правда. След няколко дни дъщерята на Бертоли, която имаше отношение към Братството, казваше се Анина, споделя пред нейна близка, че тази
към текста >>
44.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
- ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Когато започна да се устройва Изгрева Учителят беше наредил да се закупят местата от селяните в един голям периметър - от шосето за Дървеница до Диана бад. Но какво правеха възрастните приятели, какво умуваха, но те не изпълниха това нареждане. Ние бяхме тогава млади, нас ни интересуваха други неща, а пък възрастните приятели бяха авторитети, познаваха законите на обществото и движеха всички организационни въпроси на Изгрева. А главен ковчежник беше Тодор Стоименов, който не даваше лев без знанието на Учителя. Пари можеха да се намерят, но стана така, че местата се изкупиха от външни хора, заселиха се чужди хора около нас, които впоследствие ни пречеха. Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма. Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо
към текста >>
45.
288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ
,
,
ТОМ 5
и дойде новата. Той искаше да ходи в Америка, защото си беше чист американски дух и който нямаше нищо общо с каузата на българския народ както и с каузата на Учителя, Школата и Словото на Учителя. Ние бяхме го видели, защото бяхме негови съвременници, а пък Учителя го провери няколко пъти и той се провали и не издържа на изпитите. Един път се провали с Неделчо, когато реши да търси печалба от отпечатаните беседи на Учителя. Втория път се провали с нас, когато постъпи много не
честн
о, за което Учителят ме предупреди да се пазя от него, защото е опасен човек. Той разви трескава дейност и пред Братството излезе с декларация, с която му се искаше да му се прехвърлят правата за издаване беседи на Учителя, че като отиде в Америка да издава непечатаните беседи. Искаше да му се даде официално разрешение, да му се подпомогне с пари и да се изпрати там по живо и по здраво. Тогава беше още възможно да се пътува свободно понеже имаше икономическа емиграция, която официално заминаваше за Америка с американски паспорти и с разрешение от властите. Значи неговият път бе свободен, а що се отнася за пари тогава Братството имаше още пари и можеха да му ги дадат, а той щеше да отиде там и да ги похарчи. Ако бяха му ги дали той щеше да замине и след това тук Братството нямаше да има пари, с които да печати. А с тези пари те отпечатаха от 1945 до 1950 г. 51 томчета и то на Изгрева, където бе направена братска печатница. Значи всичко беше готово и Братският съвет беше почти решил да му се
към текста >>
46.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
- ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Когато започна да се устройва Изгрева Учителят беше наредил да се закупят местата от селяните в един голям периметър - от шосето за Дървеница до Диана бад. Но какво правеха възрастните приятели, какво умуваха, но те не изпълниха това нареждане. Ние бяхме тогава млади, нас ни интересуваха други неща, а пък възрастните приятели бяха авторитети, познаваха законите на обществото и движеха всички организационни въпроси на Изгрева. А главен ковчежник беше Тодор Стоименов, който не даваше лев без знанието на Учителя. Пари можеха да се намерят, но стана така, че местата се изкупиха от външни хора, заселиха се чужди хора около нас, които впоследствие ни пречеха. Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма. Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо
към текста >>
47.
288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ
,
,
ТОМ 5
и дойде новата. Той искаше да ходи в Америка, защото си беше чист американски дух и който нямаше нищо общо с каузата на българския народ както и с каузата на Учителя, Школата и Словото на Учителя. Ние бяхме го видели, защото бяхме негови съвременници, а пък Учителя го провери няколко пъти и той се провали и не издържа на изпитите. Един път се провали с Неделчо, когато реши да търси печалба от отпечатаните беседи на Учителя. Втория път се провали с нас, когато постъпи много не
честн
о, за което Учителят ме предупреди да се пазя от него, защото е опасен човек. Той разви трескава дейност и пред Братството излезе с декларация, с която му се искаше да му се прехвърлят правата за издаване беседи на Учителя, че като отиде в Америка да издава непечатаните беседи. Искаше да му се даде официално разрешение, да му се подпомогне с пари и да се изпрати там по живо и по здраво. Тогава беше още възможно да се пътува свободно понеже имаше икономическа емиграция, която официално заминаваше за Америка с американски паспорти и с разрешение от властите. Значи неговият път бе свободен, а що се отнася за пари тогава Братството имаше още пари и можеха да му ги дадат, а той щеше да отиде там и да ги похарчи. Ако бяха му ги дали той щеше да замине и след това тук Братството нямаше да има пари, с които да печати. А с тези пари те отпечатаха от 1945 до 1950 г. 51 томчета и то на Изгрева, където бе направена братска печатница. Значи всичко беше готово и Братският съвет беше почти решил да му се
към текста >>
48.
13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
образование. Нещо в мен радостно трепна. Но как? Аз съм толкова нова и нищо не разбирам. Ще ме поканят ли? Ще се реша ли да вляза сред тази елитна, културна младеж? Аз се чувствувах толкова неука, глупава, стеснителна. И докато разсъждавах, той каза: „Наталия, и ти можеш да влезеш." Въздъхна и рече: „Но аз не мога." „Защо да не можеш?", извика майчински загрижено кака Райна. „Защо да не можеш? Ти ще влезеш. Ти пръв ще влезеш. Ти ще го организираш. Ти си най-културния, най-добрия, най-
честн
ият и т.н. Ако ти не влезеш, кой ще влезе?" „Не." Тъжно поклати глава той. „И защото съм честен, аз не мога да вляза. Аз не мога да се самоопределя още. Поне за сега, аз не мога да реша ще се жена ли или не. Ти знаеш, че аз имам деликатно здраве и не зная, не ще ли ми е необходима другарка в живота, след като си замине майка ми. А за там са нужни свободни хора, свободни от семейни връзки и задължения, всеотдайни ученици на Учителя и служители на Бога. Аз трябва да мисля още по това. Да, мнозина навлязоха без много да мислят, а утре може да излязат. Аз не искам така. Наталия, ти влез. Ти можеш да влезеш", каза пророчески той. От де ме познаваше. Ние от толкова малко време се познавахме. Аз се зарадвах макар и да съзнавах, че той не иска да влезе. Но аз се зарадвах и у мен се породи копнеж да вляза в този клас. Разбира се като го организираха това не стана, защото заминах за село Учителю, но по-късно влязох. А той след няколко години се сгоди за една сестра и преди да се ожени си замина.
към текста >>
49.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
комунистите!", като блъскаше с юмруци по бюрото. След като се насити да ме ругае, иззвъня на дежурния писар и му каза: „Направи наредба, новият караул да постъпи в 6 часа, вместо в 2 часа след обед". На мене каза да си оставя оръжието на бюрото. След като го оставих, казах му: „Господин полковник, не мога да си обясня защо така грубо се отнасяте с мене. Всички знаят, че аз никога не позволявам да се дават арестувани извън работното време. Аз съм се клел два пъти да служа вярно и
честн
о и да пазя реда и законите в страната. Това, което правя е според законите, а вие карате да престъпвам клетвата си. Правете каквото искате с мене". Той се замисли. В това време влезе писаря с новата наредба, за да я подпише, понеже беше 5 часа и комендантския адютант не бе дошъл. Писарят каза: „Господин полковник, да подпишете наредбата". Той му отговори: „Иди си, ще остане същия караул". После се обърна към мене и ми извика: „Гръблев, с християнски чувства не се управлява тоя народ". От това разбрах, че той не знае, че са идвали при мене хора от София. Понеже виждах, че ме грози голяма опасност, особено, ако са узнали, че са идвали при мене хора от София, бях скрил малък пистолет у мене и щом видя неминуемия край щях да се застрелям". Написал и записал: Петър Радев (подпис) „Орехова гора" 68, София
към текста >>
50.
22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
ЧЕСТНОСТ Като се завърнахме в Арбанаси намерихме, че работата не беше придвижена напред. Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие. А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме вършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи. Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката! На портала застанал като Цербер, вратарят не пропуска пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и влязох. Отидох право в канцеларията на шефа. Тъкмо се канех да почукам, вратата се отвори и отвътре излезе един едър селянин. Аз
към текста >>
51.
29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
дъщеря на моят брат Николай. Оставих й пианото, един хубав инструмент. Накрая бях искрено разочарована от поведението на големия ми брат Борис и извиках другият ми брат Никола и в присъствието на други приятели заявих, че не е вече разумно да му се дават пари и да движи нещата по братските проблеми, защото е вече стар и прави груби грешки, които виждаме всички. Всички се учудиха на това мое категорично решение. Подкрепи ме и рождения ми брат Николай. Исках да бъда чиста и
честн
а пред Школата на Учителя. Това го направих, защото аз бях работник на Школата на и на
към текста >>
52.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
ул. „Зелен синур" № 18 кв. „Изгрев" По повод изложението ви от 23 май 1961 г. до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета. Председател: (п) М. Кючуков Вярно с оригинала: (п.) Н. Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани,
честн
и и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда. Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права. Борис К. Дойнов - 15 години, а Жечо П. Жеков -10 години. Съобщавам Ви и присъдата: 1. Борис Николов Дойнов е осъден от Соф. гр. съд по Н.О.Х. дело № 4/1959 г. с присъда № 31 - VII от 19 май 1959 г., потвърдена от Върховния съд на HP България с присъда № 851 от 21.I.1960 година, както следва: 1. Осъден на 12 години затвор; 2. Осъден на 15 години лишаване от граждански и политически права. 3. Осъден на 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лева сегашни пари, злоупотреба - обсебил на бялото Братство - дъновисти. 4. Осъден на 40 000 (четиридесет хиляди) лева за причинени вреди и загуби
към текста >>
53.
7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
правила. Затова една нейна близка ми изпрати декларация, но тук не се признава, защото аз не съм роднина с нея. Това е проблема. Един ме вика на гости, но не може да ми изпрати покана. Друг не ме вика, но ми изпраща покана." Генерала се смее, потупва ме по рамото и казва: „Другарю Въжаров, аз гарантирам за вас! " За една седмица ми приготвиха документите и аз заминах. Тогава бях на 74 години. И от 14 години бях вече пенсионер и бях се отделил от обществения живот. Ето какво означава
честн
и и почтени връзки и отношения с подчинени. Идва един момент, когато си свързан с тази верига, когато идва времето и изпраща някой човек от тази верига, за да ти съдействува. Ще кажете случайни неща и случайни срещи. Но за да протекат тези действия е необходима сила, да ги насочи в дадена посока. Но тази сила трябва да премине и да протече през този център, който направлява всичко. Този център се нарича Центъра на Надеждата. Разбрахте ли защо на времето Учителят ей така с пръст напипа и натисна по главата ми мястото, където беше мястото на надеждата? Там щракна една лампичка, която и до днес свети. По същия начин ме намери онзи приятел, който записва моят разказ в последните дни на моят житейски път на земята. Това са опитности изживявани, изстрадани и с благодарност към Учителя, бяха оценени по достойнство. Важно е да оцениш навреме и по достойнство. Веднъж го попитах: „Учителю, защо ми са къси ръцете?" Навремето си бил философ и със своето учение си станал причина да се отклонят много
към текста >>
54.
25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
татко платил, майка ми се успокоила и той отишъл отново в Русе. После ние дойдохме тук на Изгрева при Учителя и един ден майка ми разправила този случай на сестра Елена Андреева - стенографката, а пък тя го разказала на Учителя и Учителят казал на сестра Елена: „Сестрата много добре е постъпила. Молитвата й призовала и извикала висшите същества и те дошли да й помогнат. Те изпратили другаря й да дойде и разреши въпроса. И той добре го е разрешил. Всичко е станало много добре." Да,
честн
ият труд се благославя и малкото принася тогава плод преизобилно. (Записала Марийка
към текста >>
55.
З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
От там. След много години сега всичко това се е извратило и дойдохме на тоя ред". Той самия беше много чист, много искрен човек. Но имаше и прекрасни хора комунисти. Но преди 9.IX. 1944 г. членове на Партията и съмишленици са били около 100 000 души в България. А след това Партията стана от един милион души. Какви са те? Това са бояджии, кариеристи и сега същите тия забъркаха България и я направиха на нищо. Тия кариеристи. Те не са чисти хора тия. Старите комунисти бяха скромни,
честн
и хора, а това вече накрая се изроди та стана на нищо. Тодор Живковите и там другите истории и в Русия. Цялото нещастие дойде от КГБ-то от Русия. От там почна падението. И опорочението на идеите им. Пропуснах това, че лично Учителят е казал на Желю. Понеже той казал на Учителя: „Г-н Дънов, аз нито познавам Вас, нито познавам Учението". А Учителят му отговорил: „Истинските мои ученици са в света, а тези, които са дошли тука, ако не са дошли при Мене да ги спася или ще са по затворите или ще са по улиците като уличници". Думата е много грозна и не искам да я споменавам. „Или ще са по затворите или там, където са падналите жени." И това той лично ми е казал чичо Желю, че тъй му е казал Учителя още първия път. Имахме приятели, които имаха на Цариградското шосе вила и с тяхната дъщеря бяхме приятелки и съученички, а ние живеехме в града, но идвахме тука на гости. Аз съм софиянка. Идвахме на гости, а срещу тях живееше брат Боянчо Златарев, старата им къщичка с двете сестри. Между Цариградското
към текста >>
56.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
беше му написал годината 1929. Та баща ми за известно време се сдружил с това семейство, с които отворили вегетарианска гостилница. Имам дори една снимка от гостилницата. Наели майстор-готвач и работата започнала. Първоначално вървяло добре всичко, но по-късно навярно нещо са пообъркали, та не могли да си покрият разноските, Тогава решили да уволнят главния готвач и с помощник-готвача и един помощник се хванали сами да работят и се оправили за някое време. Тия хора, Гулабчеви бяха
честн
и и добри. В гостилницата се редуваха да дежурят (Пантелей Гулабчев с майка ми и Динка Гулабчева с баща ми, наедно с помощник-готвача). Баща ми така нареждал работата си в гостилницата, та пазарен ден да бъде свободен, да излиза на пазар да продава на сергия. По едно време дойде от Румъния баба ми Марийка, майката на татко. Старата Добруджа и сега е румънска. Но баба ми като дошла дала на майка ми една златна пара като й поръчала да не я дава на татко, да остане за спомен, но след като си отишла баба ми, майка ми я дала на баща ми и той купил тогава повече стока. Спомням си, че с една голяма палатка сме ходили на панаир с каруца пълна със стока. Спали сме върху стоката, покрити с някое одеало. Дори ходихме в Ески Джумая (Търговище) на панаир. Там бякме гости на дядо Желю и баба Иванка, родителите на майка ми. Пропуснах да кажа, че през 1925 г. баща ми ме заведе на събор в Търново. Когато ме завел при Учителя, не зная колко съм могла да говоря, но на всички, които били в момента при Учителя
към текста >>
57.
5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
интересуваме вече да приберем ценностите на Учителя, които Петър ги съхраняваше в своя дом като отидохме, със списъка, който имахме от сестра Елена Андреева то в дома му нищо няма. Това няма, онова няма, всички издигано, изкрадено, изчезнало и останаха някои работи, които почти не са необходими. Тъй че Учителювите думи се сбъднаха. Щом Учителят е Бог, Божествен Дух, Голям Учител, Който е дошъл на земята да свърши една такава Божествена работа и трябва да има сигурни ученици, така нали
честн
и, сигурни. А такива малко имахме. Жалко. В. К. Сега за братя Маркови, какво ти си спомняш? Нещо друго спомняш ли си за братя Маркови? Г. Й. Да, след като дойде 9.IX.1944 г. дойдоха комунистите на власт и национализираха всичко и на братя Маркови им взеха земята, вземаха всичко, тъй че тази местност, тези места ги взема държавата както Учителят е искал да се дадат на държавата. Сбъднаха се думите му. Но държавата изпълни волята на Учителя, а не Неговите ученици. Това е важно да се знае. В. К. Сега един въпрос. Вашата бригада, ще можеш ли да ни разкажеш нещо за вашата бригада, за живота във вашата бригада в ония години? Или не ти е приятно! Г. Й. Не една година имахме работа там в Русе. Какво да ви кажа и при нашата бригада нямаше единство и в самото ръководство отгоре имаше несправедливи неща, обаче благодарение на огромния труд, на търпението, защото когато се даде дума трябва да се изпълни. Както, например аз бях именно от тези, които можеха да напуснат бригадата като видях неразбориите,
към текста >>
58.
6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА В местността „Свирчовица" са имали комуна най-напред анархистите, после комунистите и след това Бялото Братство. „Свирчовица" е на 7 км от Русе, а липнишката гора е на 10 - 12 км от Русе. И двете местности са източно от Русе. Баща ми Велико Марашлиев е бил в комуната в Русе само в началото и то за кратко време. Забелязал не
честн
и работи. Ватев бил председател. Той имал трима сина и две дъщери, но неговите деца считали братския имот като да е на баща им, а в комуната трябва да бъдат крайно
честн
и, за да успее общата работа и да бъде резултатна, затова баща ми се е оттеглил. Според Колю Йорданов през 1935/36 г. Учителят изпраща брат Асен Райчев, пенсионер, бивш военен, счетоводител в Русе. По-късно Колко Йорданов и Йордан Андреев и тримата от София и след това Петър Арабаджиев от Варна. Тяхната задача била да контролират къде отиват приходите от стопанството. Братя Маркови, които работели братския имот не давали никакви приходи. Били изпратени от Учителя, а изгонени от братя Маркови. Аз, Марийка, си спомням много добре, бях в трети прогимназиален клас, когато брат Райчев беше в Русе на „Свирчовица" и се беше разболял от неприятностите, които е имал с братя Маркови. Тогава на баща ми бяха дали от братството една голяма стая на „Свирчовица", където прекарвахме през лятото 2 - 3 години в голямата къща до къщата и работниците на брат Ватев. Тя е била използвана известно време за обор на
към текста >>
59.
4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
ям". „Ами кажи какво ядеш." „Добре, един какво си". Добре, ама отивам аз в стола и ми поднасят една чиния с боб. Специално една от готвачките ми го носи. Казвам: „Ама аз не съм поръчвала боб." „Извинявай, отговори тя, но домакинята, без да иска бръкнала с лъжицата в другата манджа, бръкнала, без да иска и в боба, затова вземи от тоя боб, в който не е бъркано". Значи виж до каква степен са внимателни. Тя може да ме мине както си иска, да не ми каже и аз да не зная, обаче колко е важно
честн
о да ги настройваш хората за това вегетарианство. Ами да оставим това, ами в кораба, казвала съм ти го, да не го повтарям. Но тук сега се записва, ще го повторя. Права си. Мисля, че много дълго стана. Отивам при главния директор - красив, елегантен. Но аз съм с дочената престилка. Викам: „Вижте какво, аз ще се пенсионирам, може ли да направя един рейс" и казвам с кой кораб, туристическия кораб. А тоя красивия мъж, той интелигентния мъж става, идва при мене, хваща ми с две ръце ръката. Не като мъж и казва: „Геновево, как може да се съмняваш?" И на туй отгоре когато отивам в кораба ми дават цял апартамент. Мога много да говоря. С това се потвърждава Словото на Учителя, че двете ложи са непрекъснато една до друга. Непрекъснато. И както седя така в салона, мястото, където се хранят моряците идва един моряк - Сашко мисля, че се казваше и носи пет чинии. В това време моряците се хранят на масите. Идва и всички го гледат и аз също го гледам. Идва при мене и аз го питам: „Какво бе, Ангелчо?" „Ами,
към текста >>
60.
6. Да те пързулнат на паркет
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Илия направи съдружие с един наш приятел. От приятеля К.С. парите, а от Илия трудът: завеждане фабрика за паркет, намиране материали, изработка, продажба, с една дума цялата организация. Илия има дарба да организира и всичко тръгна бързо с добри печалби. Но К.С. като че ли не беше доволен да печели Илия и настоя да постави двама свои хора на своето място. Илия дълго се противеше, но най-после се съгласи, защото братът на К.С. е B.C. е в братството и пред мен и него обеща - даде
честн
а дума, че няма да остави тия двама непознати на Илия, да го изиграят. И тъй, влязоха тия двама хора на К.С. Предприятието стана дружество О.О.Д-во от трима души, Илия и тези двама. Продължи се пак тъй успешно с печалба добра. Не се мина и няколко месеца, те го предизвикаха да напусне сдружението, като не му платиха нищо. А неговите акции, които трябваше да му изплатят, взе същият този брат B.C. Илия беше много отчаян, толкова труд беше положил. Почна да отива всяка заран на Изгрева при Учителя. Учителят му поръчва да каже на брата B.C. да изпълни дадената
честн
а дума. Но то не стана (нали той взе акциите на Илия). Излъгаха го. Измамиха го. Изпързаляха го на паркета и той падна и загуби всичко. Под указания на Учителя Илия почна да работи същата паркетна индустрия сам. Помогна му парично брат му. Имаше на четири места складове с готов паркет. При индустриалния квартал, през бомбардировките изгоряха складовете на всички наоколо. Запалителни бомби паднаха и върху бараката с паркет и на Илия
към текста >>
61.
9. Бракът в Школата
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
му? Г.Д.: Въобще. В.К.: А, въобще. Но ти отиваш и Му казваш, че брат Калудов си е заминал. Г.Д.: Да. В.К.: А Той ти казва друго. Г.Д.: Да. В.К.: Сега, не ти ли направи впечатление, че ти съобщаваш на Учителя, че брат Калудов си замина, а Той дава съвсем нещо друго. Това може би се отнася и за неговия брак. Г.Д.: За чий? В.К.: На Калудов. Г.Д.: Въобще. Въобще говори. Брака е това. Защото съм съвременник и всички онези, които направиха такива бели като живяха с жени, като постъпиха не
честн
о, след това платиха чрез страдание и мъчение, защото това е Школа нравствена и духовна Школа за възпитание. И тука е една Божествена Школа и не се позволява като обикновените хора да живеят по обикновен начин в Школата. Той е казал, че това е Божествена Школа. Който иска да живее като в света - вънка. Но за учениците - физическа и нравствена чистота. Тука е Школа само за ученици. В.К.: А не за мъже и жени. Г.Д.: Не за мъже и за жени. Който иска да живее като мъж и жена там в света да отиде. Тука няма място за женени братя и омъжени сестри, защото в брака те престават да бъдат братя и сестри. В.К. По въпроса за брака на Изгрева: много хора бяха оженени и омъжени. И ти спомена, че хора, които живееха като мъже и жени от света в Школата , си заминаха от този свят по-рано. Г.Д.: Виж много хубаво задавате тоя въпрос и по такъв начин много ми помагате, за да кажа неща по-за- дълбочено и да ги кажа както са. Да обясним и другата страна. Значи женитбата прилича на тия в дама, яхъра - вързаните,
към текста >>
62.
13. Никола Антов и Дантон
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
заинтересован, участвуваше в Братския съвет, като негов член след 9.IX.1944 г., а в последните години не го искаха заради неговата грубост. Но той беше справедлив, дори и повече от тях. В.К.: Защо справедлив? Г.Д.: Затуй искаха някак си да го премахнат и Борис не беше съгласен с него никога. И винаги в братските решения, тъй го казваше и брат Галилей излизаха срещу него, бламираха го, пречеха. Не искаха той да изпъкне и той да ги командва. А той искаше просто да работят солидарно,
честн
о по отношение на идеите на Братството. Той уважаваше Учителя. В.К.: Аз съм слушал, че Учителят бил казал, след като вече се сменя строя, той да бъде посредник между властта и Братството, има ли такова нещо? Чувал ли си ти такова нещо? Г.Д.: He. В.К.: Не си чувал такова нещо. Г.Д.: Не, но казал, че той може да пази стадото. Той може да бъде, да пази стадото в случай, че му гласуват доверие. А той действително можеше да пази стадото. Той беше по- трезвен. Тези искаха парите, парите пазеха, а Учителят всякога тачеше закона на държавата. Туй го зная от много опитности както виждате и за други работи, за местата там е и държал за държавата Учителят. В.К.: Имал правилно отношение към държавата, да си плащат данъците. И какво се случи накрая? Г.Д.: Чудел се как така да стане, че да може всичко да се прехвърли на държавата както Учителя държал. В.К.: А Учителят. Г.Д.: И като тъй, даже Учителят може би е наредил тъй, че да остане мястото на държавата и целия Изгрев. Да го вземе нали държавата и да
към текста >>
63.
14. Видимита и невидима братска каса
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
приятели, които са виждали. В.К.: И защо не са ги дали на държавата? Г.Д.: Иди ги питай! В.К.: Защо не са ги дали? Ами дай ги на държавата. Г.Д.: Даваха, на тоз на онзи, раздаваха все на своите и през съществуването на живота ни пак даваха на едни, на едни хич не ги поглеждаха, не помагаха на всекиго. Тъй са още. В.К.: Значи на тези, които им са симпатични, които са техни. Г.Д.: На тях дават, на другите - не. Това е. Нечовешка работа. Как няма да го вземат тогава Изгрева. В.К.: Не
честн
о постъпване. Г.Д.: Не
честн
о, разбира се. В.К.: Да, така. Г.Д.: Случка с един брат. През един зимен ден, студен ден, вървят с Учителя из софийските улици, бързат така от студеното и една бедна жена вика след тях: „Господине, господине, моля ви се, моля ви се, господине!!“ Те се спират, гледат жената. Казва: „Моля ви се помогнете ми, аз съм бедна жена, имам две деца и нямам нито пари за хляб, нито въглища, нито дърва и ето студено , помогнете ми!“ Учителят с този брат поглеждат я, съжаляват я и казва брата: „Учителю, аз ще отида да взема пари да й дам да си купи жената, да я улесним“. Учителят казал:“ Върви, върви! Върви! Аз, казва ще наредя в моята кантора, ще се обадя на моята кантора да изпратят на жената. До довечера ще има и въглища и дърва и пари за хляб и всичко ще има до довечера“. Значи той ще се обади в неговата кантора. В.К.: Неговата невидима кантора. Г.Д.: Да, ще наредя всичко, казва. В.К.: И накрая? Г.Д.: Това е. Накрая то си е направено. В.К.: Тя получава. Как се казва този
към текста >>
64.
41. Чуждите - вън в света
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
може, няма сила, не може и той му казва: „Хайде, бе, хайде, влизай“. „Не мога. Той е много силен. Невъзможно е. Много е силен, той ме вцепени така, замръзнах, аз не мога да прекрача. Бре-е-е голяма сила е Той. Той не ме иска“. Тъй казал: „Не ме иска“. Това казал, а онзи се чуди защо стои. Учителят ги гледа, гледа. Ония полека-лека се върнали обратно. Та това характеризира каква сила притежава Учителят. Какъв е Учителят. Той не е обикновен Учител, обаче където трябва ще помогне на
честн
ите, на добрите хора. Той проявява своята сила, своето знание. Той не се занимава с черна магия. В.К.: С черна магия. Г.Д.: Не. Не ги пуска вътре, не ги пуска вътре в туй Бяло Братство. Затуй се отнася туй не само за случая за него, ами за всички и за нас. Който не е със Словото на Учителя - вън в
към текста >>
65.
42. Двата свята - два морала
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
войните, благославят войните, убийства благославят, гдето създават една религия лъжлива, фалшива. 500 години във въздуха ще ги държа“. В.К.: По онова време пречеха ли много поповече? Г.Д.: Поповете много пречеха на Учителя. Много пречеха. Те Го правеха демон. Те Го правеха с какви ли не епитети. Те създаваха всички тези писатели, които се явяваха срещу Учителя, настървени от лъжите на поповете, църквата. Владиците искаха диспути с Учителя, искаха това с Учителя. Учителят ги кани
честн
о и почтено заедно с владиците да отиде на Мусала, там да си поговорят малко за истинското Учение на Бога. Караше ги на Мусала да отидат горе. Та това е една напаст с тази стара религия. Тя датира от толкова хиляди години обаче е съвсем изопачена. Къде е Христовото Учение, кога е говорил Христос за кръстове, за благославяне на войните и за техните тия църковни обреди. Цялата тази система на тяхната религия, тя е създадена от тях, противниците на Христовото Учение, казва Учителят. „Религията е партия, деление. Религията е човешко изобретение, а истинската религия, истинското Учение, това е Христовото Учение, Божественото Учение, това е истинското Учение.“ Днес Учението на Учителя е същото Христово Учение. Днес Христа е с нас. Той бе тук с нас на Изгрева. Христовият Дух бе тук на Изгрева. Ние го видяхме как работи чрез Слово и чрез Сила в Дух и
към текста >>
66.
23. На лагер на Рила
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
НА РИЛА Да се изнесе цялото Братство на Рила не бе лесна работа. Участвуваха много хора в организирането и всеки си знаеше мястото. Камионите ни изсипваха в зависимост от времето или на Гюлечица или при хижа „Вада“. Нагоре багажа се извозваше с конски керван. Имаше един бай Янко. Той беше много сериозен човек и с голяма любов изпълняваше всичко. Той и неговите синове бяха
честн
и хора. Толкова години той качваше и сваляше багажа и нищо не се изгуби. Това бяха каракачани и бяха скотовъдци. Те си говореха на техен език, който ние не разбирахме. Една година изглежда те имаха някакъв празник и жените им се бяха облекли в техните народни носии. Тогава зърнахме и видяхме пъстри носии. Очите ни останаха в красивите и пъстри носии. Те ги слагаха само при празника. Ние улучихме този момент, за да ги видим. Друг път не ни се удаде такава гледка. На терасата при второто езеро, където изтичаше водата по склона за първото езеро имаше едно пространство от около 30-40 метра, което не ни позволяваше да се приближим. Тогава бе решено да се наредят камъни и да се направи брод, по който да минаваме. Приятелите работеха дълго време и нареждаха камък след камък и се получи нещо като мост, по който ние можехме свободно да минаваме. Представляваше наредени камъни един до друг, а по тях се стичаше водата от второто езеро надолу към първото езеро. Този мост го нарекохме „Моста на народите“. Имаше едно магаре. Това бе магарето на Станке от Сапарево. Той донасяше продукти с него и след това ги
към текста >>
67.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
пак не се е загрижил за Гради. Изобщо когато започнах работата по записване спомените му се намери жената, която да му почиства и изпира и изобщо се завъртяха много хора около него и почнаха да му съдействуват несъзнателно. От друга страна се явиха и противоречия. Като научиха, че Гради получава по-голяма пенсия се явиха такива, които искаха да им даде за самите тях или пък за други някаква помощ без дори да му направят каквато и да е услуга. Жената, която го обслужва е много скромна и
честн
а, работила е на много места да гледа деца, да готви и чисти и е сръчна. Но когато стане дума за възнаграждението й Гради й казва да си вземе от парите, т.е. от пенсията му, които знае къде са, но тя взема много малко и не дава да се меся за това, което взема, а разбирам, че взема по 2-3 лв. Когато получи допълнително за минало време, Гради й даде по мое настояване 100 лв. еднократно. Тя се зарадва тогава много, че могла да си посрещне някои разходи. Гради я кара да си вземе от някои продукти, които му донасят, които той не може да консумира за кратко време, а те се развалят. Той разбира, че е задължен към нея. Понеже бяхме дали обявление, че търсим човек за гледане на болен се явиха нахалници, които дебнеха и направо гледаха да бръкнат в чекмеджето му и да си вземат пари, но той навреме се досети и помоли да извадим част от сумата и да я скрием, та по такъв начин да не могат да се доберат до нея и т.н., и т.н. да не се впущам в подробности за това. Срамни и недостойни неща. На тия, които
към текста >>
68.
38. Висше образование и занаят
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
се подчини. Ами като не се подчини ще го изхвърлят. Аз като не се подчинявам с мене ще бъде същото. В тази служба, в която в момента работя знаеш как съм тих, мирен, слушам, изпълнявам и т.н. И никой не ме е виждал да възразявам на началниците там където сега работя и там където съм работил 20 години, никой не е чувал от мен нещо за Бога, за Учителя, за еди какво си. Изпълнявам си задълженията точно. И което е най-важното причина, за да се ориентирам правилно бяха ония,които бяха много
честн
и и почтени и ми казаха така: „Така го направихме, обаче е грешка. Учителят го каза така, но ние го направихме иначе, обаче ни е срам в момента да си признаем грешката“. Това е голяма трагедия. Тодор Ковачев: То в беседата, която аз цитирам е точно така казано: Ти си свършил, нямаш условия. Щом нямаш условия за това няма да идеш в кръчмите, няма да си губиш времето. Прочетеното от мен е точно в тая насока, че човек трябва да получи максимално образование, трябва да го използва максимално това, но ако съдбата не му дава тая възможност в момента, той трябва да търси друг изход. Учителят говори за изхода и разрешението. Не всеки един за себе си може да да си реши въпроса, но да подвежда другите няма право. Вергилий Кръстев: Е, там е цялата работа, че подведоха други. Аз мога да ти изброя десет човека от моето поколение, които си изпуснаха времето, хвърлиха си дипломите и сега са нищо. Нито може да работи, нито нищо. А предишната власт ги караше насила да работят. Сега пък нали има безработица
към текста >>
69.
7. Истинският хляб
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
но не се отказва. Тя не е от тези гдето да спира. Тя веднага прави един пакет, един колет и изпраща хляба на Учителя в Русе. „Добре, но в работата ми с беседата се оказа, аз непрекъснато ходех и се консултирах с Учителя във време на работата си върху дадена беседа. Ами трябва ми Учителя сега. Ами сега,какво да правя? Учителят Го няма, Учителят е в Русе. И заставам сама и се питам. Решавам да ида в Русе. Обаче така както решавам, заставам и най-сериозно се питам: Пашо, я кажи най-
честн
о, ти заради беседата ли искаш да идеш в Русе или искаш да отидеш заради Учителя, че е там? Отговорих си най-
честн
о и точно, че искам да ида само заради беседата, а не за да видя Учителя. Качвам се на влака и се озовавам в Русе. И като отивам, заварвам ги там, то около Учителя имаше винаги много хора, то беше празници, какво ставаше, голема работа беше, то радост, то на земята не стъпваше човек тогава. И Учителят: „О-о, Паша“, радвам се вече, радва се и Учителят вади от джоба си един ключ и й го дава: „Рекох, там в стаята ми има на масата един хляб, донеси го! И когато отивам, какво мислиш, хлябът, който аз съм го изпратила по пощата на Учителя. И го ядохме всички заедно“. Ех, тая Паша, тая Паша. Тая мила Паша. Тя е първата, която ме е завела на Бивака. Въпреки, че съм планинско чедо, израсла съм из Стара планина, ама така тука не съм ходила. Вървим и питам: „Има ли още, Паша?“ „Още малко.“ „Има ли още.“ На нема и петдесет крачки. Има още един хвърлей, още един камък, още една плюнка, още
към текста >>
70.
8. Родовата карма
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
не мога да стана, че едни кадъни като чувам, че пеят и тогава право при Гита отивам. „Гита, баща ми го няма, съвсем съм сама, ще спя при тебе.“ Тя беше насреща. А пък баща ми и Гита, ние все пеем братски песни. Викам: „Гита, пей!“ Тя най-обича това: „Аз в живота ще благувам“. Ей това й харесвам на Гита, много пееше. И като беше болна. И много беше загрижена за децата. Е, и за това я хвалеха. Обаче тя работа не знае. Дрън, дрън, свири на китара, само това. Обаче не беше^ музикална. Честно ти казвам. Имаше глас, обаче фалшиво пееше. Това и Йоанна го признава. Йоанна на кого се е метнала, на баща си сигурно. Не бе, всеки дух си идва с капитал. Знаеш ли какво казва Лиляна Табакова: „Може един гениален да се роди в циганска колиба, при най-лоши- те пияници. Какъв дух слиза в момента е важно“. Виж Стефчо какъв даровит, пък на, отиде в наркоманията, хайде де, можеше да стане гениален. Така му пишеше, казва Дора, че е съвършен. Той какво работеше? Той беше шивач и го научи тази, на Игнат приятелката - Дора. Тя е ясновидка. Тя ще го посрещне сега. Имаше една Дора Кръстева, на фанчето Русева роднина. Тя ходеше с Игнат. Ама той, Игнат, той шареше навсякъде. Но след като Лиляна, жена му на Игнат си замина. Той Лиляна си обича, да. Дора и по-рано го обичаше, но той не й обръщаше внимание. Както и да е. И аз имах любов с Игнат. Аз обичам да си признавам. И той ми е преподавал уроци в началото. Значи аз смених много учители и си вземах каквото ми трябваше и после аз съм си аз,
към текста >>
71.
53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
поискал, казва? Една стая, един стол, една маса. Цял живот това ще имаш". И действително, както виждаш аз нищо повече нямам от тогава, но и не ми трябва. За мен имаше една беседа. Той ми го каза това нещо, повечето му се даде и едно шише вода на масата. Разбира се шишето с вода на масата сам да си го поставя, няма що да си го искам и Него. В: Трудно разбираемо. Д: И ако смятаме, че всичко можем да си обясним, то ще изпаднем в едно заблуждение. Трябва много искреност, много
честн
ост и много смирение ако искаме да вървим така бавно напред. И след като човек се изправи пред Великото трябва да стане смирен. В: А какъв беше състава през времето на Школата? Имаше доста интелектуалци, които са били в града. Д: Имаше, и интелектуалци имаше, и военни имаше, всякакви хора имаше. Много различни хора имаше. Най-важното, даже хора дошли от различни окултни школи стари. Знаеш колко интересно. Тези, които идваха от източни школи имаха най-много противоречия. В: Защо? Свикнали са да бъдат водачи. Д: Едно е това, а и друго християнството например защо даде такъв голям импулс на културата? Защото Христос казва: "Както горе на небето, така и долу на земята". Значи трябва да ги направиш тук долу на земята, да го приложиш. А онези са съзерцателни духове. Той си съзерцава така. Освен източните, друго имаха противоречие гръцките школи, да. Ние си идваме тука с кармата, ние сме с една нагласа. Ние тука сега вземаме направление към едно нещо ново, което се е изразило днеска
към текста >>
72.
79. ОБИЧЕН И СКЪП
,
,
ТОМ 8
се приготви въжето, с което ще спуснеш кофата, за да извадиш вода. И за всяка мисъл пет хиляди обиколки. И тук Учителят пак прави връзка с думата обичен. Тази дума показва, че трябва да се движим вечно около своите колци. Който се движи в кръг, всякога свършва работа. Думата скъп е отиването напред и назад на войника. Той казва, че пази, но никаква работа не свършва. Тук Учителят дава едно практическо правило. Който иска да успее в работите си, не трябва да излиза бързо из къщи. Честният и добър човек излиза бавно и постепенно ускорява хода си. Това е пак във връзка с въпроса за контролиране на движенията, с което можем да си помогнем в много случаи. Внеси хармония в мислите си, внеси хармония в чувствата си, внеси хармония в постъпките си! Щом усетиш тежест в стомаха си, стани прав. Тури ръцете си на корема: дясната върху лявата, с палци един срещу друг. Кажи си: Всичките ми работи са уредени. Изговори тази мисъл без никакво съмнение и раздвояване. Усъмниш ли се, ти сам разваляш формулата. Ако не се съмняваш, формулата ще проработи: стомахът ще се поправи, и в тебе ще се яви желание за ядене - ще имаш добро разположение. Трябва да се започне с волевите движения. Те се контролират най-мъчно. Стомахът трябва да се държи в изправност. Учителят съветва да се пости по два-три дена. През това време, казва Той, ще пиете само гореща вода - да промивате стомаха си. След поста ще ядете умерено. Ще кажеш на стомаха си: Днес няма да ядеш! Законът на Мойсея за
към текста >>
73.
ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4. VIII.1969)
,
1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА
,
ТОМ 8
библиотеката си подвързани томчета от Словото на Учителя, като тя ни предаде тези беседи. Аз работих с д-р Вергилий Кръстев по една определена програма за събиране и подреждане на опитностите на учениците от Школата. Споделих с него за тези останали беседи и предложени ми беседи, които той реши да откупи, като сумата равняваща се на една лекарска заплата, той я връчи на мен, а аз от своя страна трябваше да я предам на втората съпруга на Данко -Надка. Смятахме, че постъпваме
честн
о и почтено. Но какво беше учудването ни, когато тя най-категорично отказа да приеме тази сума като каза, че не може да търгува с нещата на Данко, които са останали от времето на Школата. За пръв път имахме такъв случай и си задавахме въпроса кому дължим за такъв подарък - на Данко или на нея. Вероятно и на двамата. След това се реши със същите пари да закупим хартия, с която да работим при обработване материалите на заминалите приятели. Хартията бе закупена, нещата се успокоиха и чак тогава тя ни разказа онези данни, които вие може да прочетете. По този начин Данко продължи да работи след своето заминаване не само чрез съпругата си Надка, но и чрез нас, той взима живо участие в нашата работа сега или утре, защото ние пишем на закупена от него хартия. Това е пример за онези, които са дали обещание пред Учителя, че ще работят и долу на земята и горе на небето в Школата. Школата на Бялото Братство е една и съща от векове, днес и утре, а душите, които работят с нея са едни и
към текста >>
74.
8. „УПАНИШАДАТА НА ЕЗЕРАТА 1939 Г.
,
,
ТОМ 8
сухи клечки от клек и чайник и малко храна и тръгвахме край всички езера до връх Дамга и оттам до връх Мальовица "да си пием чая" както се шегувахме. Сега разбирате защо си носим дърва в раниците, защото на Мальовица има само трева и разкошен изглед във всички посоки. Там запалвахме огън и завираше чая ни. В "Упанишадата" за известно време бяхме приютили и един мой съученик Тодор Рунев. Той беше от комунистическо семейство, сам беше комунист и атеист, но по душа чист, честен и
честн
о устояваше своите идеи. Беше гонен от полицията - говоря за годините преди 9.1Х.1944 г. Той дори нощуваше на Изгрева в малката къщичка на "Упанишадата". Присъстваше на нашите събирания на песни, молитви и четене на беседи от Учителя. След известно време той напусна "Упанишадата", отиде в провинцията, ожени се и му се родиха две деца: Ани и Камен. Ани стана известна след 9.IХ.1944 г. и доскоро като подполковник Ани Крулева - известна в полицията. Искам да разкажа нещо за синът му Камен. Той като малко дете се покрива с известните "слепи циреи". Лекарите не могат да го излекуват и го изписват от болницата като неизлекуем. Бащата - Тодор е в ужас за умиращото си дете, прегръща го и си спомня за Изгрева и за молитвите, които помни. Атеистът Тодор с такова вдъхновение и вяра се е молил, че детето Камен почва постепенно да се подобрява и се самоизлекува и оздравява без всякакви медикаменти. Оздравява напълно и в момента е хубав момък, здрав и жизнен. След 9.IХ.1944 г. Тодор Рунев
към текста >>
75.
17. ЗА КАРМАТА НА БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 8
българите мислят, че може да се повдигнат против Мен. Това, което Аз говоря са Божии думи. Това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята. Те казват: този човек е самозванец. Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към Мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ако те изменят отношението си към Мене, и външният свят ще измени отношенията си спрямо тях. Външният свят ги счита за не
честн
и хора, за разбойници. Ще кажете как може това? Ще ви кажа: Всеки, който се обяви против Божите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще!" (това е цитатът!) Сега тълкуванието: Знаете от историята, че евреите, тълпата евреи, викаха против Христос: "Разпни го!" Имаше и тогава хора, които не виждаха нищо лошо в Христа. Сам Пилат с името на когото се е злоупотребявало е казал на тълпата, че не вижда никаква вина в Христа, но отстъпил против бунта на масите евреи, представители на еврейския народ, които приели кръвта на Христа да падне над главите им и над техните деца. И падна над главите им. Римският император Тит разруши Ерусалим, изора го и по целия път към Рим висяха трупове на евреи разпънати като шпалир. Да се върнем и у дома в България. Духовния елит на България, хората, които бяха начело на управлението, добре или не винаги добре, но запазиха границите на България, дори я увеличиха
към текста >>
76.
ДОКУМЕНТАЛНО ОЗНАЧАВА ИСТИНСКО
,
НИКОЛА НАНКОВ
,
ТОМ 8
НИКОЛА НАНКОВ "Глава на Твоето Слово е Истината!" "Всичко що е истинно, е
честн
о и чисто и всичко що е
честн
о и чисто, е истинско!" "Една история - пише Тацит историкът, - изопачавана по някакъв начин, и то не само от онези, които са живели тогава, но тъй също и в по-сетнешни времена; защото истина е, че всички велики дела са обвити в съмнение и неяснота, докато едни са готови да приемат за неоспорими факти най-невероятни слухове, други пък превръщат фактите в измамни лъжи; а сетне и едното и другото бива преувеличавано от потомството". Тацит Тацит Корнелий е бележит латински (римски) историк, роден между 54-56 година преди Христа, умрял към 120 години след Него. "Българска енциклопедия" от братя Данчеви, книгоиздателство Стоян Атанасов, София, 1936 г., стр. 1509 ВМЕСТО ПРЕДГОВОР Сред нашите среди, през последните няколко години се разпространиха трудове на пишеща машина с биографични данни за Учителя, Словото Му и Братството - братския живот с ред събития в него. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: "Моят роден град София" от Райна Костанцева, Д.И. "Отечествен фронт"' и "Червената ескадра" от Недю Недев, "Военно издателство", София. Както в труда на пишеща машина "Учителят на Бялото Братство", така и в тия две книги, са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме застави да напиша за труда "Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда за отделни моменти в тях,
към текста >>
77.
16. ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
е и за тези Драгалевчени, ами Симеоновчени. Ама никакъв интерес, никакъв, никакъв, да, никакъв интерес. В.К.: Това много работи означава. Прави ми впечатление, че никакъв интерес не проявяваха. Как се държаха там към планината Говедарци? Е.А.: Говедарчани първата година мисля, че даже като отидохме през Говедарци, взехме от Говедарци коне, но ни поокрадоха. На кого, каквото могли да измъкнат от джобовете на раниците бяха бъркали. И затова взехме пак власите, защото бяха
честн
и хора и нищо не ни се е губило. А тези говедарчани, този опит не беше похвален за тях, но повече не ги извикахме. В.К.: Какви постройки правихте горе на езерата? Първо кухнята. Е.А.: Кухнята, заслонът, ние го работихме доста време, нали камъни трябваха, братята ги наредиха, то е само вградени камъни, а горе за покрива носехме плочи от шестото езеро. Под шестото езеро има плочи и там отивахме. Ще отидем на петото езеро, ще направим Паневритмията, ще се изкачим горе, ще вземем по една плоча и ще я свалим. Така няколко пъти като отидем, много народ, занасяхме плочите за покрива. Но мястото където ходехме, много бури има и почти всяка година събаряше заслона. Аз не знам защо не сме направили от платно покрива тогава! В.К.: И там вие готвехте. Е.А.: Там имаше два казана. Един за вода, един за готвене. Голям казан, щото като се съберем сто души правиме. Доста казани трябва. В.К.: По-нататък вие правехте там баня. Е.А.: Правехме. Той, Димитър Стоянов ги измисли тия бани. Той беше така уредник,
към текста >>
78.
45. КАК СЕ СТЕНОГРАФИРАШЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
и до края съм работила него, а тя Младежкия клас, а Паша Неделните беседи. След като почнаха Неделните, „Утринни слова" Савка пожела тях да работи. И тогава другите си разпределяхме. И аз после отидох учителка и тогава само по една трета бяха изработили в годините когато аз бях учителка. И тях ги дешифрирах чак след като си замина Учителя. А брат Боев беше моите поел на Общия клас. В.К.: И сега издръжката на тези три стенографки се поемаше от Учителя. Е.А.: Виж как беше. И за това
честн
о и почтено ще го разкажа. Най-напред Той ни даваше продукти. След това започна да ни дава пари. Ама ги даваше на мене. Не знам защо. В.К.: Те не могат да се оправят другите две. Е.А.: Да. В.К.: Както ги виждам не могат да се оправят. Е.А.: Мисля че за това беше. И аз се грижах за домакинството, за реда, повечко аз, затова Мария Борисовата беше казала че съм била слугинчето в „Парахода". Мен не ме засяга това. Щото аз съм служила разбира се и съм служила на Учителя. Пък че съм била на Учителя слугинче, охо, това ще ме радва. Не ме засяга абсолютно това нещо. Но аз се чудя, че тя е могла така да мисли за мене. В.К.: Ами тя вижда че слугуваш, пък ония не работят. Ти работиш и затова. Аз също бих казал, че ти си слугинята, понеже ти слугуваш. Е.А.: Ами слугувам. В.К.: Защото слугуването е едно, служенето е друго. Е.А.: Ами разбира се. В.К.: Тя го гледа като слугуване. Е.А.: За там не съм имала капка ядове. Не ме е засягало. Защото аз си имах една мъка, която исках, имах си една болка, дето ми
към текста >>
79.
49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)
,
ТОМ 9
по един начин мислят, после по друг. Учителят не се е развивал.Той изявявал едно учение. Но това Учение е у Него от първия ден ясно. Когато другите хора имат известни промени, влияния. И много съм слушала и външни хора, да мислят, че Учителят беше същество, което изявяваше едни висши принципи, дадени Му по чист вътрешен път, проекция на Божествения Дух. В.К.: Какво ще кажете за хората около Него? Е.А.: Леля Гина беше скромничка женица, чистосърдечна, простичка, искрена, но много
честн
а. Тя направо си казваше на всичките в очите. Когато при Учителя започват много хора да идват,да Го търсят, тя е била връзката да Го извика, Учителя: „Еди кой си Те търси,ще го приемеш ли?" и т.н. Естествено, че това й е отнемало доста време. После в нейния дом идват нали. Всичкото това на нея е било като благословение. Тя го правеше с хубаво чувство, с хубаво съзнание. Сега някои имаше, като отидат при Учителя стоят с часове, други чакат вънка, притесняват се. Пък сега може да са имали нужда, може би не. А може така да са желаели да стоят повече,ние това не можем да знаеме коя е причината. Учителят ли ги е задържал или те са желаели да стоят. Защото в изказванията си в беседите си личи: „Дойде казва Учителят само за пет минути, пък стоя каза три часа". Значи той не стои вече защото Учителят го задържа, Той нямаше да каже ако го е задържал,стоя три часа. Значи Той е желаел после. Отворил се е, приказвал много, защото много хора искаха да се изяват, да си изкажат туй което им тежи при
към текста >>
80.
54. БРАТ РАДИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
нещо характерно в себе си, чувство на достойнство имаше и той заради своето достойнство не си позволяваше много неща, разбирате. Такива хора мъчно понасят лъжата и клеветата и ако някой им каже нещо, което да засегне това чувство у тях. И бяха му казали, че от градината нищо не се печели. И той много старателно работеше и не знам дали не се попресили малко от работа и след това заболя и т.н. Това е мое предположение, но аз ще Ви кажа сега няколко случая където съм виждала неговата
честн
ост даже в нашите отношения. След като боледува, Тодор Стоименов и брат Борис дойдоха при мене. Казват ми: „Еленке, виждаме че вие с брат Ради имате хубави отношения. Брат Ради боледува скоро, щото храната не е лоша, ама така по-силна храна готви му казват, нека той да идва да се храни при тебе. Съгласна ли си?" Предложиха ми. И казват: „Каквото има нужда, ето от градината да носи на тебе и да се храните заедно. И ако има нужда от пари казва, и пари ще ви дадеме". А тогава Братския съвет на мене даваха по някакви суми, само за прехраната ни. Аз съм Ви казвала, че братството никога не ни е давало, да и за брат Ради беше същото. Брат Ради се хранеше при мене. Нито веднъж не донесе нещо, нито пък аз му поисках нещо. Разбирате ли? Купувахме си и той ми носеше от градината неща, той ги работеше, естествено че имаше право. Но аз имам и друг един случай. Моите родители ми бяха дошли на гости. Аз нямах нищо за обяд една неделя, нямах зарзават, нищо и казах, отидох в градината да го помоля, ако има
към текста >>
81.
60. ПРИЕМНАТА СТАЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Той за да не го безпокоят, спокойно да си седи горе, тогава поиска пердета да Му направиме, само от към онази страна, а не отпреде. Щото там някак по се вижда сигурно, аз не зная, но Той това помоли да Му направя, помня, че ми даде пари и каза направи Ми, иди вземи мярка и направи това и аз го направих. В.К.: Ставаше въпрос за заключването на вратата и забравения ключ. Е.А.: А пък Учителят и долната стая направи със секретен ключ и горната, защото не всички които идваха бяха
честн
и хора. Един път когато чистихме на Учителя стаята и когато боядисвахме изчезна една Негова шапка. Бяхме багажа го наредили отпреде. Е сега, много багаж, нали от долната стая бяхме извадили и кой направи това не зная, кой си позволи такова нещо да направи, че тогава Учителят почна да слага ключове. И долу заключи, и горе беше секретен ключ, но като се мие. Той държеше ключа в панталона и като слезе някога, сменил си панталона, забравил да смени ключа и се заключваше. И тогава имаше една дълга стълба, слагаха я на балкона и прескачаха балкона, и отваряха отвътре вратата. Щото отвътре нали такава беше секретна. В.К.: Кой го правеше това, дядо Ради? Значи Учителят не минаваше през стената както на някои окултисти им се иска. Слага се стълбата? Е.А.: Дядо Ради, братя, а един път даже и мене ме извика. Изглежда, че никой нямаше и Савка вика: „Еленке, Учителят те вика". Викам: „Добре". Даже аз бях в банята и веднага се облякох и тичам. „Еленке, каза, забравил съм си ключа. Можеш ли да се
към текста >>
82.
74. ИВАН АНТОНОВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Иван Антонов беше от младите братя. Той него знам от Пашини. Когато Паша се разболява майка й е парализирана, сестра й Надя остава да гледа домакинството, голямата сестра. А двете Паша и Аня са учителки, те имат нужда от някаква помощ. Вкъщи едно момче или момиче да вземат, но предпочели момче да помага на сестрата, когато я дига парализираната майка, тя по-тежичка жена е била, да й помага когато я обслужват. Нейна първа братовчедка казва: „Знаеш ли, аз познавам едно момче, много
честн
о. Да ти кажа как беше: Ходих казва на пазар до халите да купя и като излязох казва взех едно момче, което да ми носи". Тогава дамите не носеха товари и мрежи, както сега. Не беше почтено да носи дамата. И тя върви и след нея носи багажа, или детенце, или момченце, най-често момченца, по-беднички, за да могат да си изкарат някой лев. „И аз казва прибрах се вкъщи, но като извадих, аз имах само 20 лв. цяло. Не бях обърнала внимание че нямам пари. И казах: Ха момченце иди ги развали и ми върни парите. Та казва като изтича, аз рекох, дали ще се върне това момче? Щото ще се съблазни. Де ще го позная, де ще го видя друг път. Почаках, почаках и понеже се забави мислех че няма да се върне. Но след туй се върна, даде ми парите и аз му дадох колкото искаше". Или колкото тя намерила за добре вече. И по този случай, с тая препоръка го взимат у тях. И той живеел у тях и работи. И когато се отваря Първата световна война, манифестът, който издава цар Фердинанд е обявен по улиците. И той се спрял на едно
към текста >>
83.
75. ИВАН РАДОСЛАВОВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
защото пък сам брат Радославов го разказва това нещо, как му се е карал адвоката, че го води при Учителя, който много добре разбира тези работи. Учителят казваше така: „Материалните работи ще ги уреждате по материалните закони на земята. Духовните работи те не принадлежат на материалните, но материалните работи ще ги уреждате така". И затуй даже сега като не бяхме юридическа личност, затова Той даваше на отделни лица да запишат на свое име братски имоти, които смяташе че ще бъдат
честн
и, че няма да кажат че е тяхно. Защото имаме друг случай, дето така наследниците, аз не знам 100%, но чух че когато наследниците на Моис Коен заминали, нещо Братството е трябвало да плати, неговия дял. Само за тоз случай съм чула, щото него го убиха и той беше фабрикант, нищо не знам защо работниците му го убиха. А наследниците му търсеха от нас имот, понеже той нали има нотариален акт. Те нотариалните актове стояха в Братството, щото ние бяхме само пълномощници, които имаме такива имоти, ние не бяхме нищо. После нито данък плащахме, всичко това Братството си плащаше. Но имаше такъв случай съм чула, за което Учителят каза: „По-добре е държавата да ги вземе, отколкото наследниците, имотите". И то наистина така стана, държавата взе всичко. Сбъднаха се неговите думи още през 1947
към текста >>
84.
85. ДЯДО РАДИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
че той сам погребал жена си, сам изкопал гроба й, сам всичко, защото холера имало и никой не смеел, пазили са се хората. И ходел честичко на гроба на жена си, почти всеки ден, но после го подхванали някои мъже да му казват: „Ти казват ходиш на гробищата заради младите булки, вдовиците". Разбира се, че той не е ходил за това, защото след това той не стъпва, като му казват тъй, той не стъпва на гроба. Той имаше характер, имаше принципи брат Ради в живота си, брат. Той имаше нещо така
честн
о, почтено, прямо, недвусмислено, не да каже едно, пък да се разбира друго. Не такива неща нямаше. Той беше един правдив човек. Учителят го прецени и затова може би Той даде доверие на него, голямо доверие даде на Ради. Когато сме ходили на Рила Той ще каже: „Е, Ради, оставаш да пазиш Изгрева нали?" Когато бяха бомбардировките, като отидохме да се евакуираме пак на него Го остави целият Изгрев да гледа, да пази цялото имущество братско. В това отношение той беше предан и верен и Учителят го оцени, което е хубаво така. Той му даде доверие. На Изгрева се правеше зелето в каци. Тук имаха една грамадна каца, вътре цял човек влизаше и сестрите казали: „Учителю, нека да го правим сестрите, ние, защото Ради, така му се мръсни ръцете". „А-ах", казал Учителят, „Не му са мръсни ръцете. Те му са засечени от работата". И не даде да му вземат работата. Щото ако бяха я взели щеше да му стане криво, понеже той се грижеше за зелето, грижеше се. Ще купи зелките, ще ги насече, всичко сам правеше. Сега, при
към текста >>
85.
93. ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ КАКВО?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
е изнасял многократно. Многократни обяснения има дадени. Е сега не сме ли разбрали че не трябва да лъжем? Че лъжата Учителя абсолютно я отрича? Че методите, които ги е дал не ни ли са ясни? Ясни ни са. Така че, даже с тези неща, които са допуснати като наши грешки, те не са от такъв характер, да попречат за възприемането на учението и за прилагането му. Аз лично така го разглеждам. Щото там, ако пречат, за това нещо вярно е, тогава има отговорност, но смятам, че един който искрено и
честн
о чете Словото, той ще го разбере, къде е Истината и как трябва да бъде. В.К.: За мен този проблем за разрешаване бе голяма бариера. Но аз успях да я прескоча, защото взех свое вътрешно решение за в бъдеще ще се занимавам с него. Решението е в мене, но трябва да дойде подходящо време и моето време. Е.А.: Но аз намирам и така. Аз да ви кажа и когато и по-рано така съм говорила, за да защитя Паша съм казвала: Пречи ли ви да разберете Словото на Учителя това? Аз разбирам там, там е вече пакостно, ако пречи. Сега някой път има променени тънкости, вярно е, нюанси, вярно е, има такива неща, но един, който работи вътрешно, той отвътре ще го получи как трябва да бъде. Щото това Слово е свързано с Учителя свързано е с всички същества, които носят в душата си това Слово и човек като чете, той се свързва с тях и като получи вътрешната светлина, той ще знае къде е Истината. В.К.: Учителят говори, че онзи който чете Словото Му и го прилага ще дойде време да влезне в четвъртото посвещение, и тогава ще
към текста >>
86.
95. НИКОЛА АНТОВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
а не тези, които си довел тука". Така ясно стана и се разбра, три дена се разглежда едно шумно дело за „Оня дето духа, беше". Но какво да ви кажа, сега такъв си беше Антов, но осъдиха го 3000 лв. да ни плати обезщетение. Разбира се, че три пари не даде и никой от нас не повдигна въпрос за това. Имаше така, той не беше безкористен човек, гледаше си своите интереси. Да ви кажа чула съм, че така доста неща, където има възможност е използвал. И такъв човек не може да вярва в
честн
остта на другите. Не може. Всеки мислеше, че всички така сме изкористявали. В.К.: Какъв бе конфликта между него и другите? Е.А.: Той беше написал някакво изложение по финансовите въпроси на Братството и искаше да го чете. Може би грешката е тук, която направихме. Бяхме се събрали в едно събрание и той искаше да прочете това. Не го прочете, не му позволиха всички, получи се така срещу него едно голямо настроение. Изказвания от някои приятели имаше, доста остри срещу него и той напусна, и оттогава насетне стана враг. И това стана причината той да предизвика и ревизия, и въобще се дойде до провала. БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Това е тъй нареченото историческо събрание на 9 юни 1957 год. в салона на Изгрева. Протоколчик на събранието е Елена Андреева, която е стенографирала изказванията на присъствуващите след като са изгонили Никола Антов, който е бил председател на финансовия съвет, официално избран още на 1.1.1945 год., с легитимни права поред властта и законите на страната.
към текста >>
87.
102. БОЯН БОЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
услужи, а се заемаше с това този, който търси вместо него той да търси, той почваше да му търси, да му услужва. В туй отношение беше единствен. Ще го видите по Изгрева да тича насам-натам, да моли за едно, за друго. Така беше трогателен в тази си ревност. Някои не го разбираха. Не го разбираха и другояче го тълкуваха, но това не беше вярно. Смятаха че иска да угоди, че има интереси някакви. Хората винаги опорочават. Аз в живота си едно нещо научих: Крадецът не може да вярва на
честн
ия! Непочтеният човек не може да вярва на почтения! Разбирате ли и затуй тези неща са несъвместими. Затуй злото и доброто са несъвместими. Не могат да съжителстват заедно. Те за да съжителстват, то е за да се търкат, но не за съжителство не може. Един човек, който говори истината и един който лъже, това са абсолютно различни неща. Брат Боев като не искаше нещо да каже, ставаше, мълчеше. Никога нищо не казваше. Аз не съм го чула за един човек да каже лошо. А ние живяхме седем години в съседство както съм сега с Ружа. Не ни бяха отделни стаите, но една до друга, разбирате ли, общували сме. После в това време вече и той пишеше, дежурили сме заедно, работили сме заедно. Но в това отношение беше образец и пример. Той беше връзката на Братството с провинцията. Интелектуалната връзка. Петко Епитропов ходеше и той така, правеше връзка, но брат Боев ходеше и говореше сказки на приятелите в провинцията. А те бяха жадни за това нещо, да чуят Слово. И сега приятелите жадуват, нали? Искат да чуят, да
към текста >>
88.
114. ЦАРЯТ И ЛУЛЧЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
на Учителя това, което той ми говореше, може би трябваше да отида, но аз не исках, не можех да кажа наУчителя това, което ми говореше. В.К.:Той се съмняваше, че Дънов е Учител? Е.А.: Не, че е Учител. Някакви недостатъци виждаше в Учителя. По отношение поведението ми е говорил, за което съм се борила стопроцентово. Никога не съм приела, защото Учителят имаше изрядно поведение във всяко отношение, но какво значи, когато имаш очила и гледаш? Всички хора, които не могат да гледат искрено и
честн
о не могат да видят това, което беше Учителят. Лулчев изкара такива едни съмнения и тогава Учителят ме прати учителка даже, аз затова бях учителка пратена. Щото той ме отрови с думите си и аз докато смеля всичко това ми трябваше няколко месеца. А то е един спомен
към текста >>
89.
171. КАфЕДЖИЙСТВО И ЯСНОВИДСТВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
какво са ми казали. Аз абсолютно нямам афинитет към едно нещо да запомня от туй, което са ми казали. В.К.: Спомням си, че са ми разказвали за Варна, хей всички медиуми там въртят, правят протоколи, че Стоицев там в Пловдив също. Е.А.: А Пловдив беше голямо. Там имаше една медиумка. В.К.: Какво е било мнението на Учителя към тия работи? Не четат беседи, не разучават Словото, занимават се с медиумство. Е.А.: Ние много неща не направихме, които трябваше да правим, да ти кажа искрено и
честн
о. Ние въобще нямахме ученическо съзнание. Тук-таме имаше хора по-задълбочени, няколко души, така. Оттам нататък всичко беше повърхностно и незадълбочено. Това, което съм видяла и себе си вътре слагам, че и аз не съм направила това, което е трябвало да правя. В.К.: Такава е била епохата, такова е било времето. Е.А.: Сега знам ли? В.К.: Млади хора сте били при тая аура, Учителя направо ви опиянява и екзалтира много хора. Е.А.: Какво? В.К.: Аурата на Учителя опиянява, аурата на Учителя. Всичко което хвърчи се гълта и след това полита. Е.А.: Да. Сега Учителят беше друго същество. В.К.: Сега друго искам да питам, за едно увлечение на младежите в ония години. Захвърлят си факултетите, някои завършват висше образование, не искат да ходят да работят, стават общи работници и т.н. Какво беше мнението на Учителя по тоя въпрос? Е.А.: А не, не одобряваше. В.К.: Не одобряваше. Ето Методи Константинов, че Борис Николов, че Георги Радев и някои други. Завършват, а отиват да работят съвсем друга работа,
към текста >>
90.
180. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Да, хората си отидоха, заминаха си, не знам. В.К.: Какво ти имущество, това са вещи. Е.А.: Вещи са. В.К.: Минаха, заминаха. Е.А.: Някои много държаха затова. В.К.: Това бе една задача за разрешаване. Е.А.: Аз съм благодарна, че не взех. Не, само едно нещо съм взела, лично за мене. Само едно нещо. Нищо друго не взех. Имаше един такъв шал плетен и аз си го разплетох, и си направих една блузичка и си я оплетох. Казвам ти, от Учителя това ми беше. С открито лице си го казвам,
честн
о си го казвам, пък затова няма да ме съди Учителят. Пък и да ме съди! Но няма да ме съди. В.К.: Чета. Имаше един брат, който беше получил по този ред дрехи от Учителя. Лично го бях чула като казваше: „Като умра да ме погребат с тях". Стана ми мъчно и обидно, не беше разбрал нищо от Школата. Е.А.: Ами как може да каже такова нещо? Как може да каже, като умра, значи дрехите, които Учителят е носил ще ги носи за гроба. Е защо ще ги носи? Виж аз ти казвам, аз си взех и още си я имам тази блузичка, една жилетка си оплетох. В.К.: Чета. Учителят имаше брошка, която Му служеше вместо връзка, ланец около врата и златен часовник. Това бяха Неговите лични вещи, които ги виждахме 30-40 години. Когато си замина братята Го изкъпаха, облякоха Го с нови дрехи и Савка беше взела брошката, ланеца и часовника и ги беше прибрала. По-късно братята питаха мен къде са. Казах им, че не са у мен. Питаха и Савка, тя им ги предаде допълнително. Е.А.: Да. В.К.: Какво представляваше тази брошка? Е.А.: Брошка -
към текста >>
91.
185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА
,
ТОМ 9
позволяваше да се придвижва освен с патерици. Ето защо ви предоставяме нейната астрологическа карта, както и справка за аспектите в нея. За астролозите, след като прочетат нейните спомени, ще бъде интересно да тълкуват астрологичните аспекти от съвсем друго измерение. ХОРОСКОП НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ИНДИВИДУАЛНОСТ: Властна природа със значителна степен себеконтрол. Силно чувство за чест, постоянност и справедливост. Ще се стреми да бъде в ръководно положение и командува другите, но вродената й
честн
ост, не ще й позволява да се възползува от слабостите им. Чувствата й ще са дълбоки и трайни, ще е добър защитник на онези, които обича, но доста силна ще е и в антипатиите си. Упорита и фиксирана ще е в целите си, благодарение на което ще достига успех. Като приятел ще е лоялна, а като враг великодушна. Успех като учител, публицист или издател. Слънце в Лъв, тригон с Уран. Интуитивна, оригинална, независима природа. Ще се увлича от учения и вярвания, които другите смятат за странни, като окултизъм, астрология и др. Ще е чувствителна към по-висшите сили на природата и ще може да им бъде проводник. Ще се ползва много от помощта на приятели и чрез тях може да осъществи целите и амбициите си. Темпераментът й ще е доста високо акордиран, но ще умее да се контролира и рядко ще проявява гневът си. Слънце тригон със Сатурн. Ще притежава ред, предвидливост, организаторски, изпълнителски и дипломатични способности с морална устойчивост да доведе проектираното до успешен завършек, въпреки
към текста >>
92.
21. Учителят е бдял над нас
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
разбираме, за да можем да го приложим. Това не всякога ни се отдаваше, имаше случаи, в които не можехме да разберем, някаква светлина ни липсваше, изпитвахме вътрешни лутания. Много пъти ни пречеха лични недостатъци, неизяснени положения в самите нас, плод на нашето несъвършенство. Това учение има изисквания от нас, които трябва да изпълним. Всеки от нас съзнава, че трябва да завладее своята нисша животинска природа. Това изисква анализ, контрол на своя вътрешен живот. Едно абсолютно
честн
о отношение към себе си и към другите. Ние трябваше да различим, да опознаем своите положителни и отрицателни качества, да видим недостатъците си и добрите си страни, а това не е никак лесно. Когато човек види и осъзнае лошите си страни, своето несъвършенство, то потиска човека, както когато постъпи неправилно към себе си и към другите. В такива състояния ние изпадахме в затруднение. Те предизвикваха в нас страдание, напрежение. Трябваше ни светлина, за да намерим път и начин да разрешим затрудненията, в които сме изпаднали. Колко пъти съм си казвала: никак не е лесен духовния път. Много сериозни задачи ни поставя. Учителят разбираше нашите състояния, той непрестанно и многократно ми е изяснявал по най-различни начини как да излезем, за да получим вътрешна светлина на съзнанието и да разбираме по-правилно. Всеки е преживявал състояния от този род, преживявал е вътрешни борби, обезсърчения, разочарования от себе си и от другите. Такъв е духовния път. Всеки, който се е опитал да върви в
към текста >>
93.
24. След като Учителят напусна земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Еленка". Паша ми предаде сумата, аз я дадох на баща си. Случи се така, че баща ми ми ги предаде да ги върна на Учителя, когато той не беше добре, към последните му земни дни и аз не успях да ги предам. След като Учителят напусна земята, споделих с Паша и Савка кому да предам сумата. И двете казаха: „Не ги давай, защото Учителя нямаше да ги вземе". Помислих си: „Учителят има право да ги вземе и да не ги вземе, но аз съм длъжна да ги предам, защото, ако не ги предам аз постъпвам не
честн
о". Затова предадох сумата на старшия брат Тодор Стоименов, като му разказах случая. Не мина много след като предадох парите и сънувам сън: Аз съм отишла при Учителя в неговата стая. Той седи на леглото си и казва: „Ти защо предаде онези пари?" Казах му: „Това никак не е важно Учителю, важно е, че вие сте пак при нас". Бях много радостна на съня, че Учителят се е върнал при нас. Не се мина много време след този сън, един брат, който работеше в Държавната печатница -Неделчо Попов, дойде и ми предложи да направя препис на една таблица, която е от Държавната печатница, срещу заплащане. Преписах таблицата за три дни. Те ми платиха богато за работата - дадоха ми 10 000 лева тогавашни пари. Аз си помислих: „Като ми платиха за труда 3000 лева, който не струваше повече, а седемте хиляди лева Учителят ми ги върна". Братът поиска още веднъж да ми даде да препиша таблицата, но я дадоха на друг да я препише. За мене беше достатъчно
към текста >>
94.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-3
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
време забелязах, че една сестра, която беше учителка и ми беше близка започна да посещава Любомир. Учителят казал на сестрата да се пази, защото планини от страдания ще има. Тя го послуша и навреме се отдели". Коя беше тази? Е.А.: Буча Бехар. В.К.: Леле, леле, ама за всички, които ги познавам всички са ходили при него, хе, хе ... Значи отстрани се навреме. Е.А.: Да, навреме се отстрани. В.К.: Тоя еврейски дух. Е.А.: Практичен. Тактичен. В.К.: Отстрани се значи навреме. Е.А.: Казвам
честн
о и почтено както е било. В.К.: Значи отстрани се навреме. Е.А.: Да. В.К.: Четем: „Любомир беше задържал за себе си само 200 кв.м. и не искаше крепостният акт да бъде на негово име, затова актът беше изваден на един инвалид, който минаваше за наш брат". Кой беше този? Е.А.: Антоний се казваше. В.К.: Какъв беше този Антоний? Е.А.: Едно недъгаво човече беше, с къси крака, даже един път Лулчев го носи на рамо по Витоша като беше в един сняг, че не можеше да се движи. В.К.: И накрая му присвои бараката. Е.А.: Да, накрая му взема мястото. В.К.: И той сега като видя, че е недъгав реши да бъде благодетел, когото изиграха. Е.А.: Не, той Лулчев нищо не направи. В.К.: Като вижда, че е недъгав. Е.А.: Не, че щото е недъгав, но, е няма да се съди. Хайде де сега. В.К.: По-нататък. Е.А.: Имаше нещо за това момиче, Невена Неделчева беше. В.К.: Сега по-нататък: „При един разговор с него той ми каза: „Аз зная, че пущам една змия в пазвата си, но ще го направя". Казах му: „Когато се стопли тя ще те ухапе".
към текста >>
95.
РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -3
,
ГАДНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ МИНИСТРИ И ЦАР
,
ТОМ 9
при моите настоявания за поддържане на мира. Сигурно щеше да ми каже да не го принуждавам да се бори със съдбата. Той се отчайваше много често от вътрешното положение. Казваше, че нямал хора, на които да се довери. С моите мнения почти винаги се съгласяваше, но не винаги ги изпълняваше. Беше безволев и в него имаше едно раздвоение. За министрите си не казваше нищо хубаво. Някои му се налагаха, а някои пък така сервилничеха, че и той се гнусеше. Обикновено казваше: „Докато съм вън са
честн
и и добри, а като ги направим министри оглупяват". - Препоръчвали ли сте му вие министри? - пресича председателят. Да, препоръчвал съм, аз му посочих ген. Недев за м-р на железниците, а Михалчев на просветата. Той назначи Heдeв за министър на Вътрешните работи, а МихалчеВ не Взе. Освен това препоръчвал съм и Савов. Препоръчвал съм му за директор на полицията Кирчев, когото той наричаше Винаги „кайзера". Аз ги препоръчвах като
честн
и и добри хора. Царят не беше доволен понякога от тях и ме упрекваше. - „Чести ли бяха вашите срещи с царя?" - пита народния обвинител Армянов. - Да, доста чести. През 1938 год. съм имал с царя 30 срещи, през 1939 г. - 31, през 1940 г. -22, през 1941 г. - 21, през 1942 г. -13, през 1943 г. - 9 срещи. Те са ставали на различни места: в двореца София, в Чам Кория, във Врана, при княгиня Евдокия, при ген. Стоянов В ботаническата и зоологическата градина и пр. През 1939 год. Върху цар Бориса започнаха да упражняват натиск Англия и Германия за определяне. На 21.Х.1939
към текста >>
96.
XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
,
ТОМ 9
седнала на кревата, подпряла се, аз гледам през прозореца, понеже се крия, да не дойде някой посетител да ни завари, питам и разпитвам. Ще питат как е било точно. Е.А.: Ха, ха, ха. В.К.: Да знаеш. Затова разпитвам. Разпитвам. И това ти подчертавам. Е.А.: В 1923 год. за пръв път Учителят говори в собствен салон на градската улица „Оборище". В.К.: На „Оборище". На ул. „Оборище" N 14 от 1923 год. до 1927 год. Защо го загубихте тоя салон? Там са станали такива мошенничества? Е.А.: Не
честн
и работи, защото този брат, който беше предприемач. В.К.: Той е мошеник, предприемач е бил. И той изигра и Радославов. Е.А.: И Братството. В.К.: Сега да не би да има друго някакво прегрешение на учениците, по отношение на Школата? Е.А.: He. В.К.: За да им се отнеме салона. Е.А.: Е, то вече е друг въпрос. Аз, то вече е от по-висше естество, аз не съм компетентна. В.К.: Значи дотогава, беше ваш, взеха го и край. Е.А.: Да. В.К.: А как сега, отнеха го и продадоха ли го, какво стана? Е.А.: Просто го опропастиха, взеха го. В.К.: Други го взеха. Е.А.: Не, хората, които се занимаваха с него мълчаха. Не знам как стана, не ни казваха на нас. Тези неща лично на мене не ми е казано. Аз само от чуто, каквото съм чула. В.К.: Вие тогава сте били млада. Млади сте. Е.А.: Кой ще казва на млади хора. В.К.: Възрастните приятели в ония години са били важни и недостъпни. Е.А.: Е-е, те авторитетни. В.К.: Вие сте млади момичета. Е.А.: После момичета още повече. Не сме момчета. В.К.: Момичета, ха, ха, ха. Е.А.:
към текста >>
97.
XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
,
ТОМ 9
нямаш право да влезеш в салона". Е.А.: Него пускат? В.К.: Него пускат. В.К.: И Антов се обърнал и казал: „Аз на този салон ще му сложа катинар". Е.А.: Да. В.К.: И той после го сложи катинара. Веднъж Антов си беше купил костюм. Понеже имаше повече пари, купи си костюм, два костюма си купи и за тези два костюма онези поревнуваха, дигнаха скандал на Антов, почнаха разправии нали за пари и т.н. Е.А.: Виж какво да ти кажа всякога, когато има пари и има безчестие, малко, едно зрънце от не
честн
ост, скандалите са готови. В Братския живот, в Братските отношения трябва абсолютно, стриктно, абсолютна
честн
ост. Има ли безчестие, има ли лъжа, има ли това, то е загубена работа. Да ти кажа, за мене така е било. За мене. В.К.: Да, там където има користолюбие, непочтенност, там нещата вече вземат друга посока. Е.А.: Не, мен ме е страх, аз се страхувам. Знаеш ли, някога имам две каси нали? За нарядите и за... В.К.: Ваше лично ползване. Е.А.: Да. Някога забравям от коя каса съм взела и тогава слагам всичко, което е останало, за да не бъда отговорна пред себе си. Не пред другите. Аз за пред себе си искам да бъда. Щото аз не мога да кажа, че не съм взела. Ами, ако съм сбъркала? Като съм сбъркала може да съм взела от Братската каса. И щом е от Братската каса всичкото там да отиде. За мое спокойствие. В.К.: Това е много важно нещо, защото онези отгоре от Невидимия свят наблюдават. Е.А.: Ама не, страх ме е бе. Аз се боя да не сбъркам, защото как ще се явя пред Учителя? В.К.: Да, по отношение
към текста >>
98.
XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
молим явете ни веднага. Изпратеният Ви през м. март каталог „Нови мисли" имаше за цел да прокара общото схващане, да разпространим нашите книги не толкова между членовете на кръжоците, колкото между всички обществени хора, които ни симпатизират и трябва да бъдат запознати с новото велико учение. Молим Ви всички да имате присърце тази работа. За разпространители и продавачи на книгите, описани в каталога, може да се заемат лица и не от братството, доста е да бъдат добре напътени,
честн
и и изправни в сметките си. На всички, които продават нашите издания, ще се прави 25 на сто отстъпка от цената показана в каталога. Тази отстъпка ще се прави и на книгите от школата, описани в изпратения Ви отделен списък, за набавяне само от школниците. Поръчки на книги, молим да се правят само от настоятеля, който е във връзка с нас. Молим по-често да ни уведомявате за хода на абонирането като подписката продължава непрекъснато; желателно е да знаем броя на редовните абонати, а внесените от тях абонаменти, ще очакваме да ни се внасят своевременно. В началото на годината беше открита подписка за абонати на лекциите от Младежкия клас - пета година. Със съжаление трябва да се признае, че се отзоваха едва 35 абонати и са внесени от тях 3500 лв. можахме да издадем 3 лекции, които се изпратиха на всички. При това положение, апелираме особено към младежите и към всички останали братя и сестри, да се абонират за тия лекции, по този начин да ни се даде възможност да издадем останалите лекции от
към текста >>
99.
2.Изпратено писмо - препоръчано до Георги Кръстев
,
,
ТОМ 9
че само след пет минути Борис не само, че не слуша и не записва, но се разсейва. И всеки ще види и ще се убеди в лъжата на Вашите методи. Ще бъде изпратена и снимка на Боян Боев с Учителя, за да се убедят всички какво е трябвало да се сложи на корицата на „Извора на Доброто". Това смятам да направя. А защо смятам да го направя ще се убедите в следващата точка. 6. Книгата Ви има предговор, който не е точен и не е верен. Вие пишете за Боян Боев, а му откраднахте труда. Що за морал и
честн
ост? Ами, ако аз не бях се намесил Вие нямаше да коригирате и щеше да остане, че автор е Борис Николов. Ето Ви една лъжа, че Борис Николов е дешифрирал материала. Всички изнесени неща в този предговор не са верни и Вие използвате терминология и понятие на чужди окултни школи, които Бялото Братство и Словото на Учителя нямат нищо общо. А това е един провал за издателите. Школата на Учителя има Слово, която е дадена чрез българския език, има свой начин на изразяване и не може да се пишат предговори с език и с понятие взети от окултните школи на Черната ложа. Вие това именно правите. Прави впечатление, че във Вашите издания във Варна при издаването на някои беседи от Учителя помествате предговори за учението на Учителя и Школата Му, което няма нищо общо с истината за Школата. Добива се впечатление, че Вие издавате тези беседи от Учителя само и само да си включите Вашият предговор. Това се методи на Черната ложа и вие може да сте подведени случайно от незнание. А може и да го правите нарочно.
към текста >>
100.
III. КАК СЕ ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Бележка на редактора Вергилий Кръстев.
,
ТОМ 9
лично от Кралю. Но защо тогава ще те поставят в неудобно положение и ще търсят начин да те компрометират. Ако това е така и ако ти не си предавал никакъв материал нито на Кралюви, нито на Мария Кисова, то тогава трябва да се защитиш от тази лъжа. В единия или в другия случай има лъжа и кражба. За мен тези неща са ясни, защото са методи на мозайкаджийската бригада. А каква е Истината, то ти я знаеш. Ако ти в случая не си предавал материал никому, то тогава с теб е постъпено не
честн
о и подло. Но, ако ти си предал материала на тях, то ти си постъпил не
честн
о и подло спрямо Лалка. Но, ако те са получили материала от теб и сте се споразумели да не се редактира текста на Лалка и не са си удържали на думата, то нещата са ясни. 13. Какъв е извода досега? Има хора, които искат да работят с идеална цел, но не са запознати как стоят нещата. Други знаят как са нещата, но ги изкористяват за свои лични цели, като заблуждават останалите. А има и малцина, които знаят целият проблем. Един от тези лица съм аз. Но аз не одобрявам методите, с които се работи до този момент. Това не са методи на Учителя. 14. Според мен неиздадените беседи трябва да се отпечатат в своя оригинал. И никакви редакции и имена на редактори. Но преди това е необходимо да се запознаят подробно с историята на издаването беседите на Учителя. Тя е дълга, поучителна и драматична. Всеки, който е нарушил духовните закони е платил скъпи и прескъпо и то с живот. 15. Преди години Борис лично ме заведе на Витоша и ми
към текста >>
101.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Пример I
,
ТОМ 9
Аз съм сит вече и моят живот и всяка една минута заради мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук, има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова 10 години ти си едно отражение на това, което съществува в братството. И аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър, ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко. Ти си
честн
а за себе си, но не за другите. Не си само ти, зад тебе седят и други. Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя. Аз М-и (Марий) не мога да търпя! И такава любов не искам. Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога! Пък вие можете да си живеете, както искате. Ще ви дойдат други учители, да се разправяте. Ще дойдат някои да ви бият. Аз не искам никой да взема моята страна. Учителят прекъсна и излезе. Вдигна си ръката, дясната. Ние лявата. Класът остана дълбоко замислен и раздрусан. Часовникът престана да работи от 7 без 20. А времето е 7 и 20." (Стр. 14-15 в оригинала и стр. 155 в
към текста >>
102.
ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА
,
ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА
,
ТОМ 9
донесе ми оригиналите обратно, изтриха от компютъра набраните текстове. Стоян Кючуков не пожела да прочете или да чуе моето нареждане. Той задържа дискетите, както от набора на том II на „Неделните беседи" 1940-1941 год., така също и от набираният материал на Боян Боев. И сега се канят заедно с Мария Панова и групата около Симеон Симеонов да ги издадат. А те забравят, че Словото на Учителя Дънов е Слово на Истината и то е съградено на Светия Дух. И искат с лъжа, измама, не
честн
ост и с подлост да издават Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Това е изключено. Нека да направят опита и ще проверят как действуват небесните войни, които съхраняват това Слово. Казано е: „Мечът на Духът е Словото" и всеки който посяга с нечисти ръце към Словото, то Мечът на Духа се издига и се стоварва върху него. Такива примери има стотици описани в „Изгревът". А сега описваме историята на един свинарник в Стара Загора, за неговия Свинепастир и свинете му. А ръководителят на програмата си прибра оригиналите и ще ги даде на друг екип да ги набере. Но предварително ще проучи дали мястото където ще се набира, някога да е имало връзка с онзи свинарник и с онзи Свинепастир на Свинете. Ще следи зорко. А над него ще бди „Мечът на Духът", Който е Словото на Учителя Петър Дънов. А колко хубаво е казано в Евангелието Матея гл. 7, ст. 6 „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат." Тук
към текста >>
103.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
убият 49. Двете деца и гръмотевицата 50. Гледай, ще видиш истината 51. Опитът на сестра Василка от Варна 52. Приятел на истината 53. Заключената врата 54. Влак по минирана линия 55. Как Учителят ме излекува 56. Стопила се буцата в корема 57. Обгореният от бензин спасен 58. Изпит на смелостта 59. Формулите 60. Турците искат дъжд 61. Сбъднатият сън след два часа 62. Два черпака супа 63. Устрой екскурзията ни 64. Направете една жертва 65. Как брат Пеню получил помощ 66. Овчар – учител по
честн
ост 67. Урок по
честн
ост 68. Влияние на лошите мисли 69. Клетвата на майката 70. Да идеш, да се не върнеш 71. Бог да те благослови 72. Влязох болен, а излязох здрав 73. Както казваш, така да бъде 74. Утре ще вали – 75. Учителят е навсякъде 76. Как атеистът повярвал 77. Молитва за лошия съпруг 78. Стая за Учителя 79. Лек от Учителя 80. Една диня вместо две 81. Кажете на Учителя, че ни трябваш 82. Отстъпила си реда 83. Среща между Георги Димитров и Учителя 84. Телеграма от Москва 85. Избягала от болницата за матура 86. Дрехи с намалени цени 87. Гъби за Учителя 88. Какво да правим с децата 89. Ако има Бог, да ме порази 90. Махнете иконата 91. Овъгленият покойник 92. Обрал пеленаче 93. Камшикът на природата 94. Жестокият облог 95. Отложи пътуването си 96. Заровеното богатство 97. И друг път така да правите 98. Операция насън 100. Мирът иде 101. Как Жеко бе спасен 102. Спомен от миналия живот 103. Рекох, вече няма да гърми 104. Аз вече дойдох 105. Под крилото на съдбата 106. Отплата с огън 107.
към текста >>
104.
01 - 02. ГЕОРГИ КАТО ЧИРАЧЕ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
ЧИРАЧЕ През есента на 1882 г. малкият Георги постъпил на работа в кръчмата на бай Тома Вълчев. Чирачето било
честн
о, акуратно и трудолюбиво момче, поради което бай Тома бил доволен от него. Но за да услужи на клиентите си, той често го пращал по домовете им да им носи покупките. Тази допълнителна работа почнала да омръзва на Георги и той я вършел без желание. Ето защо веднъж, след като изпълнил поръчката на бай Тома, не се върнал в кръчмата, а се спрял да брои пироните на една нова сграда. Когато се върнал в дюкяна, бай Тома го запитал защо се е забавил толкова. Георги му отговорил откровено, че вече му било омръзнало да го праща по домовете на клиентите. Бай Тома си взел бележка и вече по-рядко го
към текста >>
105.
01 - 04. ТОРБА С ПАРИ В С. СКАЛАК
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
ПАРИ В С. СКАЛАК Като секретар-бирник в с. Скалак, Георги бил повикан в гр. Айтос от държавния бирник, който му посочил една торба с пари и му казал: „Това са ваши пари, които са събрани от отчисления. Тези пари никъде не се водят, нито някой ще ги търси. Решете с кмета как да ги оползотворите. " Георги взел пълната торба с пари, върнал се в общината и казал на кмета, който бил турчин - неграмотен, обаче много честен човек. Както кметът, така и секретар-бирникът били
честн
и хора и вместо да си поделят парите, употребили ги за обществени нужди за селото. Разчуло се между турското население, че бирникът донесъл торба с пари и вместо да ги закопае като имане, ги предал на техния турски кмет. Благодарили в джамията на следващия ден на Аллаха, че им изпратил такъв бирник, а не обирджия посред бял ден. Георги бил бирник в това село от 1887 г. до 1901 г., след което отива да отбива редовната си военна
към текста >>
106.
01 - 30. НАМЕРЕНАТА КЕСИЯ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
организират преследването. Един от поповете се изказал, поканили и други да се изкажат. Никой не взел думата. Тогава взел думата един от тримата търговци, като им разказал историята на намерената кесия. След което казал: „Граждани, кого да гоним и преследваме? Тези ли, които нито крадат, нито лъжат, нито на някого зло правят, но и загубените кесии носят на общината... Помислете, господа. " Никой след него не взел думата. Хората се разпръснали, без да се вземе някакво решение. И тъй,
честн
остта на дядо Вълко обезсилила злото. Вече никой не обръщал внимание на поповете, а Божието дело растяло и крепнело, не толкова в численост, а в духовно израстване на всеки един от членовете
към текста >>
107.
01 - 74. НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
ГЕОРГИ КУРТЕВ Един живот дълъг, преминал в несгоди с пример да ни свети, Бог го нам проводи. На тънещите в мрака, той беше светило, че здраво държеше духовното кормило. Честността му грее. Животът му свети. Пазеше свещено Божиите завети. Тялото му тленно, може би е прах, но духът му с нас е и не ни е страх. Бог ще ни помага, кога сме в беда. В пътя на доброто, чертаем следа. Заветът му беше от кратки слова, които отекват във всяка душа. Люби, учи, мълчи. Брата си прости и пътя си напред продължи. Георги Събев -1961 г. НЕГОВИЯТ ЗАВЕТ Бъдете вий будни всеки ден и час само тъй ще може Бог да бди над вас. Всякога във всичко Любовта търсете, времето ще дойде и за плодовете. Един към друг бъдете с преданост верна, с топлота в душата и любов безмерна. На Учителя верни. С дела си светете, на слабите братя опора бъдете. Деца мои, мили братя и сестри, във любов живейте със всички души. Георги Събев -14 ноември 1961 г. /На деветия месец след заминаването
към текста >>
108.
07 - 02. ЗАПАЛЕНИТЕ ЛАМПИ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
слязъл от горницата и запалил всички лампи: в салона, в трапезарията, на поляната и по всички алеи. И пак се прибрал в стаята си. Случайно закъснели изгревяни видели, че всички лампи горят и се прибрали в жилищата си. По целия Изгрев било тихо. Всички спели спокойно, без никой да подозира грозящата ги опасност. Никой не е знаел, че се готви за Изгрева нова Вартоломеева нощ от фашистката организация „Родна защита". Бил подготвен заговор срещу живота в това мирно обиталище на
честн
и, справедливи и добри хора. През гората към Изгрева се придвижвали тъмни сенки, като привидения. Това били заговорниците, носещи хладно оръжие, дебели бастуни и бидони с бензин или газ, да подпалят дървените жилища на тези почтени и добри хора. Времето, добре подбрано, тъмна безлунна нощ. Но за голяма изненада на съзаклятниците, когато наближили Изгрева, видяли, че всички лампи горят. „Чудна работа", казали си те, „късна нощ, а навсякъде е светло. Наистина хора не се виждат, но тези лампи? Сигурно заговорът е разкрит. Те може би чакат, готови за отбрана. Планът ни пропадна. Отлагаме за други път", си казали заговорниците и тихо и незабелязано се оттеглили и се завърнали по домовете си. След два-три часа Учителят слязъл и угасил лампите и пак се прибрал в стаята си. Може би някой ще каже: Откъде се знае, че е имало заговор? Пишущият тези редове е бил уведомен от един от съзаклятниците за този заговор, когото е имал намерение да завербува в организацията. Само му било съобщено за заговора,
към текста >>
109.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Дойнова и на баща й работа - на Николай Дойнов. Аз ако не бях, той нямаше да напише нищо. Г. С.: Неговата биография е от 300 страници. В. К.: Ама знаеш ли какъв зор беше, какви сили аз използвах, колко години ходя при него да се разправям, та да ги напише и най- накрая ги написа и накрая знаеш каква грешка направи? Той като ги написа, даде ги на Цанка Екимова. Цанка ги написа и ги пръсна и ония всички скочиха срещу Николай. О-о, ама той така, той иначе. Но понеже той ги описва реално и
честн
о, и почтено, Учителят казва така, аз направих еди-какво си, направих грешки и аз си понесох последствията. Той ги описва. Обаче аз видях как реагираха онези приятели, които бяха негови съвременници. Защото той за тях не е само Николай, той си е с плюсовете и минусите. И понеже му знаят и някои и други работи, нали грешки и пакости, бели и почнаха да ги разправят течно тия работи, какво правил, какви бели правил и т.н. И той вместо да си направи добро, направи по-голямо зло по отношение на тия неща и ги опорочи. И аз му казвам: Не ги давай! Той не ме слуша. Той слуша Цанка. Ама Цанка не го накара да ги напише. Аз го накарах. Та той направи беля. И в момента тия случки искаха да ги поместят. Ама те не могат да ги публикуват, защото аз съм работил с него две години върху тях. Та има подробности, аз съм го питал, той е богат отвътре, има какво да разказва. Всичко съм записал на магнетофон. Като давам пример, в момента на тоя етап тия и тия неща вземи и си ги подреди. Освен че ги подреди, и
към текста >>
110.
08 - 30. ЗА СБОРНИКА „ЖИВОТОПИС НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
заради туй той го вижда в една мантия сребърна или златиста мантия. Така, като тия, които ги тургат на врата поповете. Не му знам името на това - попски одежди. В. К.:По отношение на заглавието. Аз направих първата коректура и отбелязах всички грешки и той направи втора коректура и аз му казах, ще поправиш всички заглавия по-големи. Ще поправиш грешките и той обеща. Това трябваше - големи заглавия. Всички трябваше да бъдат големи заглавия, обаче той нищо не направи. Г С.: Не е постъпил
честн
о и по тоя начин дава лош вид на книгата. В. К.. И тогава ние бързахме да излезе на събора в Айтос - 12 юли и така стана. И те печатиха го на фолио и вече не можеше да се поправи. То чакаш 5-6 месеца и не можеше да се поправи, защото трябват много пари, но грешката е моя в какъв смисъл, че аз започнах работа с хора, на които съм имал доверие, а те нищо не са изпълнили. Аз исках всички тия неща да бъдат с по-големи букви, нали. Ей тука, например, много по-големи букви трябваше да бъдат по-силно подчертано и т.н. Много трудно излезе тази книжка, измъчих се. Ето сега тука, на тази голяма твоя тетрадка, на страница 39 пише следното; „През 1912 година, като войник в град Чорлу, аз станах вегетарианец. Ето защо писах писмо на жена си със следното съдържание ... " Г. С.: Това нещо може да се провери чрез Тодорка Куртева, която е жива. Тя знае кога е станал вегетарианец. В. К.. Значи аз тука вина нямам. Г.С.: Да, разбрано. Туй може да се провери. А 1912 година е Балканската война, не е
към текста >>
111.
08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Пеню бил благ и прилежен в делото Божие и може да ни бъде за пример във всяко отношение. Неговият личен пример може да ни крепи, импулсира и вдъхновява, за да можем и ние да израстнем като него работници в служба на Божието Дело. В лицето на брат Пеню ние виждаме човек от нов тип, човек на Любовта, Мъдростта и Истината, на Правдата и Добродетелта, чрез които добродетели ще дойде свободата, братството и единството, също и виделина, че да могат всички човеци да станат добри, умни,
честн
и и справедливи. Да може всички народи да се обединят в един народ и в една държава, че да няма войни и недоразумения по цялата земя. Още през 1898 година нашите приятели от Бургас, ръководени от една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя /когото тогава са наричали още г-н Дънов/, са заработили за духовното издигане и пробуждане на българския народ, като се е разнасяла духовната просветна литература, каквото е било списанието „Виделина", редактирано и издавано от д-р Миркович в гр. Сливен, а също и други брошури с духовно съдържание, устройвали се срещи, водели се разговори, като се обменяли мисли и опитности. Работело се за пробуждането на готовите души, които първи ще поемат този светъл и благороден път. След като Козловски напуснал България, мястото му в кръжока било заето от най-младия брат - Тодор Стоименов от Бургас кръжокът бавно се развива, но не толкова в численост, колкото във вътрешна убеденост и непоколебимост. Брат Пеню Киров се поминал на 18 януари 1918 година в
към текста >>
112.
09 - 35. ПЕТТЕ ГРЕДИ-ОПОРИ НА УЧЕНИЕТО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
от важните основи на живота." - „Да, признавам", отговорил той. - „Тогава да преминем по-нататък. Втората важна греда на учението е Мъдростта. Ще ви обясня защо. Какво предпочитате да бъдете - заобиколени с хора прости и глупави или с хора умни, интелигентни, които имат знания и мъдрост?" - „Разбира се, че предпочитам за приятели хора умни, интелигентни и мъдри." - „Добре, значи вие признавате и втората греда - Мъдростта. Продължавам. Бихте ли желали да бъдете заобиколени от лъжци, не
честн
и хора или пък от хора, които обичат истината и винаги само истината говорят?" Отговорил: „То се знае, че предпочитам хора, които не лъжат, които обичат истината." - „Значи вие признавате и третата греда - Истината." - „Е, това ли е всичко?", казва материалистьт. „Какво ще кажете за другите две?" - „Почакайте, имайте търпение. Ето и за тях ще ви говоря. Ако вие имате за приятел или съсед, който обича себе си и гледа на всяка цена и във всичко да ви ощети, ще ви бъде ли приятно? Или ще предпочетете приятел, който винаги е честен и справедлив?" - „Разбира се, че предпочитам справедливия пред несправедливия. Трябва да съм много глупав, за да не желая справедливия." - ,Добре, значи вие признавате четвъртата греда, Правдата. Сега минавам към петата греда. Желаете ли вие да имате в семейството си или между вашите близки такива, които да ви правят добро или такива, които да ви правят зло и пакостят?" - „Как мога да желая хора, които ще ми пакостят? Това никой човек със здрав ум няма да допусне.
към текста >>
113.
09 - 66. ОВЧАР-УЧИТЕЛ ПО ЧЕСТНОСТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
ЧЕСТНОСТ Приятелката на наша позната отива на гости в Швейцария при свои близки. Веднъж в нея се явило желание да посети един връх в Алпите. Намерили й и водач, който да познава пътя, и една сутрин рано тръгнали към желаната цел. След като изминали 6-7 часа път, увлечени в красивите природни картини, тя, за свой ужас забелязала, че кесията й липсвала, а там й било цялото съкровище. Кесията съдържала 10-15 златни монети. Изтръпнала от ужас, че остава без стотинка в чужда страна и помолила водача си да се върнат, за да я потърсят, но водачът й не се съгласил по две съображения: първо, че вече наближили върха, на който искали да се качат и че връщането е неразумно, и второ, за това, че не е сигурно дали ще могат да намерят изгубената кесия. Съгласила се тя и продължили пътя. Скоро стигнали върха. Оттам се открили нови гледки, нова красота, но нямали повече време да се радват и поели пътя за връщането. По пътя гледали и двамата, взирали се, но нищо не намерили. Тревогата на сънародницата ни била голяма. Помрачила се радостта от екскурзията. Кесията с цялото й състояние не се намерила. „Защо ми трябваше екскурзия, защо ми трябваше да идвам в Швейцария?" Вайкала се тя, но нищо не помагало. На следния ден завели пострадалата при пастора. Казала му тя, че загубила кесия със златни монети, които съставлявали цялото й състояние. „Кажете каква беше кесията ви и какво съдържаше тя?" - попитал пасторът. След като тя направила подробно описание на кесията и на съдържанието,
към текста >>
114.
09 - 67. УРОК ПО ЧЕСТНОСТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
ЧЕСТНОСТ Един българин - инженер /Щ./ разказва следната своя опитност: По време на моето следване в Швейцария, един неделен ден излязох с файтон извън града, за да се поразведря, както и за да поразгледам местността. За тази цел наех файтон и след около час и половина бях сред полето, заобиколен от хубави овощни градини. По пътя, отгдето минавахме, имаше дръвчета, обсипани с плодове, голяма част от които бяха нападали на земята. Колите минаваха през тях и ги мачкаха. Да ти е жал за тия хубави плодове. Ето защо, аз спрях файтона, слязох и събрах десетина круши в една кърпичка от тия, които колите прегазваха и пак се качих на файтона, за да продължа разходката си. Но за голяма моя изненада файтонджията отказа да ме вози. „Слезте от файтона ми!" - „Защо? Нали ви наех за цял ден?" - възразих в недоумение аз. - „Тази овощна градина ваша ли е?" - „Не, не не е моя." - „Тогава защо събирате плодове от дървета, които не са ваши? Значи вие не сте честен човек. Ето защо, аз не мога да ви возя повече." И файтонджията не тръгна, докато аз не слязох и не оставих плодовете, които бях събрал. Завърших следването си и се върнах в България. Започнах работа като инженер. Срещах се с много хора, но този файтонджия никога няма да забравя, защото от него аз научих какво значи
честн
ост. Това бе урок по
към текста >>
115.
09 - 142. КЪДЕ СА ПАРИТЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
всичко", му казал Голиат. Събличай се и лягай по корем на пода. Легнал брата на пода и отправил искрен зов към Учителя за помощ. Голиат замахнал с бича, но видял, че нечия ръка хванала ръката му. В същия момент потекло струя от искри от бича. Изплашил се Голиат и казал на брата сърдито: „Ставай, обличай се и си отивай." По този начин брат Теню бил изгонен от участъка. Поражда се въпросът дали е трябвало брат Теню да тича подир каруцата, за да им дава намереното портмоне. Неговата
честн
ост го зъдължавала. По тоя начин той придобил една изключителна опитност, един бисер, който краси челото
към текста >>
116.
09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
гимназия Всеки от тях си имаше свое убеждение, по което се различаваха, но като колеги и граждани те се уважаваха. Докато Тахчиев бе бял брат, Тошко бе върл атеист. Тошко обичаше да спори и да доказва, както всички атеисти, правотата на своите убеждения. Брат Тахчиев. не по-малко ревностен към своите убеждения, знаеше от опит, че полемиката не дава резултат, отбягваше спора, като повече изслушваше противника и с въпроси го насочваше към ония области, дето атеистите остават без основа и
честн
ите от тях капитулират. Тошко сипеше ураганен огън срещу противника, докато брат Тахчиев си пестеше патроните за по-късно, когато противникът вече си е хвърлил гранатите. Той оставяше противника да се наприказва. „Колега Тахчиев - казваше веднъж Тошко - чудно ми е как вие, интелигентни хора, вярвате в някакъв Бог и душа, които не могат да се докажат. Това са попски работи", заключавашеТошко. Но болестта на племенницата му промени обичайния ход на нещата. Росица се нуждаеше от лекуване и трябваше да се търсят лекари- специалисти. Росица се нуждаеше от лекуване, а не от умуване. Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда. Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква. Тошко не бе човек, които лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи кураж, като неговата вяра във всемогьществото на медицината взе да се
към текста >>
117.
09 - 178. СИЛАТА НА ДОБРИЯ ПРИМЕР
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
бяхме стигнали до уредбата, ето вече се съобщаваше че е загубен дамски часовник, като се посочваше и прилично възнаграждение за оня, който го е намерил и предаде в службата. В това време виждаме, че едно момиче плаче. Оказа се, че то е загубило часовника си. Като го разпитахме какъв е часовникът му, оказа се, че е същият. Дадох му го. Тя искаше да ме възнагради, но аз не приех. Как ще приема възнаграждение за това, че съм предал намерена от мене вещ? Това е мой дълг. Моето чувство за
честн
ост ме задължава. Много хора се бяха насъбрали набързо около нас и разбраха, че аз съм намерил и предал часовника, без да приема каквото и да било възнаграждение. От този ден бяха минали три-четири години, когато друг наш съгражданин бе намерил часовник пред входа на ресторанта. Никой не го видял и той прибрал часовника в джоба си. като мислел да го присвои. Седнал да се храни, но хапките му засядали в гърлото. В това време той си бил вече спомнил за мене, когато бях намерил часовник и го предадох на собственика, като си рекъл: „А бе Крум самаржията намери часовник и го върна на собственика му, че аз да не съм победен от него? Защо да не го предам?" Станал и заявил на всеуслушание, че е намерил джобен часовник. Който го е загубил, да му се обади. В момента никой не се явил, защото потърпевшият го нямало там. След двадесетина дена бил потърсен от непознат човек, който се оказал, че е собственикът на намерения часовник. След една година този съгражданин ме среща и ми разказа за горната
към текста >>
118.
09 - 285. АКО СРЕЩНЕШ ХРИСТА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
и обичаше да спори относно правилното разбиране на Евангелието. Той много си служеше с цитати от пророците, от апостолите, от Откровението. Аз го слушах с часове. Изпитвах търпението си. Веднъж пак дойде при мене и почна да казва какво говорили пророците и апостолите. След като млъкна най-после, аз го попитах: „Ти много добре си запомнил кой пророк или апостол какво е казал. Ти хубави работи ми говориш, затова благодаря ти, братко. Сега аз ще те попитам нещо, искам да ми отговориш
честн
о. Ако те срещне Христос на улицата като беден просяк, ти ще го познаеш ли?" - "Не, не мога да го позная." Като казал това, евангелистът затворил Библията и млъкнал. „ Щом като е така, тогава да не спорим, а да се учим да можем да го познаваме, когато го срещнем." От него ден той престана да идва да спори с
към текста >>
119.
09 - 294. ТРИ ДНИ СЪН (В ДРУГИЯ СВЯТ)
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
намерили, той още спял. Когато той се пробудил, ризата на гърба му била станала корава, като импрегнирана. Това било вследствие от многократното изпотяване през време на дългия сън. Веднага след пробуждането си, овчарят почнал да разправя за своето посещение в невидимия свят. По цели дни разправял какво видял там, където живеят умрелите. Превели го през Долината на мъките /Ада/, през Чистилището, т.е. Астралния свят, след което го извели и в по-горните светове, където живеят добрите,
честн
ите и справедливите хора, които тук, на земята са били гонени, преследвани, мъчени и изтезавани за правдата и истината. Овчарят толкова много видял и запомнил, че думи не му стигали да разкаже всичко, което видял в отвъдния свят. Той видял такива неща, за които и не бил помислял. Най-интересното е това, че той след пробуждането от транс вече можел да чете. Разказала: Деспина Александрова от Ахтопол. 1958 г. -
към текста >>
120.
09 - 353. ГЛОБАТА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
на ж.п. бюро, взех си билет и се връщам на Изгрева. Проверявам за билета, няма го, заедно с паспорта и портмонето с 200 лева, Портмонето ми бе откраднато. Взех пари в заем и купих друг билет. Дълго време след това не можах да намеря причината за тая голяма неприятност - билет, паспорт и пари. Едва след две-три години ми стана ясно защо небето ме глоби. Глоби само мене, защото аз бях най-възрастния и при това ученик на Учителя. Аз не трябваше да вземам никакво участие в тази не
честн
а сделка. Аз платих цялата глоба стократно, за да си науча урока. Момчето не беше виновно. Вината му беше само предполагаема. То бе болно при това и трябваше да бъдем по-снизходителни. Разказал: брат Георги
към текста >>
121.
11 - 8. ЖИВОТЪТ МИ С ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
и по едно време рекох, искам да видя ада. Искам да видя, и ада да видя. Той ме въведе в един султански дворец, в баня как се къпят мъже, жени, такова нещо и един султан се приближава към мен. Аз седя до Жорж и идва един султан, но моята коса е дълга, доста дълга, косата на една плитка сресана и седя до Жорж и гледам, султанът се приближи до мен, обаче едно светло същество слезе и го махна, не позволи да се приближи до мен. Излизаме. Казвам: „Жорж, какво значи моята коса?" - „Твоята
честн
ост, която те брани. Чистотата." И ме поведе, изведе ме навън. Много хубави сънища имах аз с Жорж, много хубави. Много. Аз си бях записала в едно тефтерче, трябва да си ги припомня, да си ги видя ида си ги запиша, защото са много ценни и ме въведе във всичките светове. Една вечер пък сънувам Учителя. Сънувам все с Учителя. Пък всички светове. Учителят отгоре тръгва и ми казва: „Във всеки свят Учителят е със специфичен костюм". Аз само с една рокля беличка, а той във всеки свят със специфичен костюм, специален такъз и като наближаваме земята, със сивия си костюм беше и каза: "Като отидем на Изгрева, Галилей ще ни посрещне." Аз го сънувам и действително води ме натам и Галилей става и ни посреща. Сутринта отивам на Паневритмия, първият човек, когато срещам, беше Галилей. Казвам: „Гали, много поздрави от Учителя. Сега Учителят е тук. Аз и Учителят сме с теб." Той се зачерви, зарадва се и се ръкувахме. То беше действителност. Аз го сънувам и сутринта намирам Галито, казвам: „Гали, в тоз момент
към текста >>
122.
12 - 12. БЛАЖЕНА ДУША
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
я уважавал. Когато е идвал, отивал е у нас, даже напоследък мисля мама е била бременна с мен и с Верка, и той казал, Учителят: „Георге, две дъщери ти идват." Казал и друго нещо, но няма да ти го кажа. В.К.: И сега аз искам точно това да го кажете. Надка: Него - не. В.К.: Защо? Не ви е удобно или какво? Надка: Учителят казал: „От висок свят идват." И какво беше? В.К.: Учителят казва, че идват две дъщери от висок свят. Надка: По въпроса за майка ми. Мама е била скромна, но
честн
а и умна и предана в делото Божие. И така си караха живота. Мама се разболя много от възпаление на гръбначния мозък. Отидохме на лозето. Снаха ми поискала да се качи на гърба й, че от гърба й да се качи на черешата. А тя тежка е била. Стъпила на прешлените тука и там се поражда вече това възпаление на гръбначния мозък и девет месеца лежа болна, аз я гледах. Много тежки страдания, ужас. В.К.: Нямали стълба, ами да се качи на нея? Надка: Е, на, тогава поискала и се качила на гърба й, какво мислиш. В.К.: Кармична развръзка. Надка: Разболя се вече много зле, ние живеехме у баща ми. Сестрите ми: Донка е в Бургас, другата ми сестра, Дора, е в друга къща и една вечер тати хлопа на нашата врата и казва: „Станете, мама ви е получила нещо като удар, въпреки туй страдание." Но девет месеца беше на легло и отидохме, ръцете й, краката й, така се вижда цялото й тяло. И Добри, и аз, и тати направихме молитва около нея. Ние имахме портрета на Учителя, как излиза прав след беседата от Салона. Аз и другаде
към текста >>
123.
12 - 21. ЧЕСТНОСТТА НА ДОБРИ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
ДОБРИ В.К. Сега друг въпрос. А на Добри някакви опитности да си спомняте? Надка: Добри, съпругът ми има една опитност, много интересна. Той беше технически ръководител на шивашката кооперация и той решаваше какви платове да идват от Сливен, те въобще със Сливен работеха, с фабриката, какви се изразходват, кога пак трябва да се отиде. И един плат от 200 метра за дамско манто - много хубав, обаче в кооперацията, като идва платът и го дават на магазинерката зачислен, че е получен, обаче намират, че платът не е много хубав и трябва да го върнат. И Добри взема плата от нея и й казва, че ще се върне в Сливен. Тя забравила да отметне, че този 200 метра плат е върнат в Сливен. Баща й учител. Тя малко тъй, не може да си прави нещо сметките. Казала: „Бати Добри взема 200 метра плат за манто, донесе го, пък го взе и вече не го върна. Сигурно го поделиха помежду си." И този, бащата, отива в милицията, то вече след 9 септември 1944 година, и съобщава там. И една вечер, там наши братя с жените си, имат близко до града лозе, имаше кайсии да зреят, поканиха ни. Минаваме покрай МВР-то, един от милицията пък го познават, семейството ни много добре го знаят. „Бай Добри - казва - неприятно, но викат те в МВР-то," - „Така ли? Отивайте - вика - Наде, аз ще дойда." Отива там, тоз, като го почва, един груб такъв комунист, от едно село - грубиян. Като го почва, отива началникът, който е на МВР-то и казва: „Бай Добри, дай си следствения лист, дознанието, от това нещо нищо няма да излезе "
към текста >>
124.
12 - 44. КАК СЕ ПОСРЕЩАТ ГОСТИ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
й инженер беше, не беше от Братството, един двор ни делеше помежду и казвах на мъжа й на кака Цонка: „Цоне, бай Георги има много деца. Сега другите, като дойдат от града, посрещат ги, а Надка не прави разлика от село, беден-богат, прост, с голяма любов ги посреща." Така бях по природа. Тати много ме ценеше, много ме обичаше. И като се ожених, всички приятели у дома. Един ден сега ще дойде Добри, мъжът ми, а аз с малко дете - отиде да пазари от един магазин пак на кредит, а те
честн
и. От един дюкян пазари кашкавал, масло, сирене, каквото е на кредит. Там затваря кредита, отваря друг, той този месец като получи, плаща там, но ние другия месец отиваме на друг магазин. И веднъж, колкото вижда от приятелите от селата, дошли по своя работа, хайде у дома. Веднъж ги доведе 7-8 души приятели. Живко беше на една годинка и аз, като ги видях, нито захар, нищо нямам, нито хляб, чакам той да донесе. И като видях така малко, той ми даде знак: „Бъди спокойна." Отива на магазина - носи хляба, кашкавал, един гювеч кисело мляко, не знам още какво, сирене, кашкавал, всичко. Аз, като видях, не мисля че той прави борчове, че трябва да ги плащаме, ами се радвам, че имаме да посрещнем гости. С такава широта се гледа. Идваше време да се плаща, така бе с нашия кредит, с мъжа ми, Добри. В.К.: Добри взима кредит. Надка: Добри след това плаща. Ние се оженихме, отидохме отделно, а приятелите, понеже много любезно ги посрещаме, тука се трупаха. В неделен ден погледни бати Крум, бати Киро, брат
към текста >>
125.
12 - 45. ТВОЯТА ЧЕСТНОСТ ЩЕ БЛЕСНЕ В ГРАДА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
ЩЕ БЛЕСНЕ В ГРАДА В.К.: Вие разказвахте някаква случка с някакъв костюм ли? Там, където беше работил ли, нещо ми се струва. Надка: Добри разправяше един случай, ако е този, ще си спомниш. Срещу един празник „Кирил и Методий" една баба, внученце има. Майката, бащата умрели. Таи баба с малка пенсийка живяли и му поръчала, вече е голяма момченцето, ученик може би в първите класове на гимназията. И отива да си вземе костюма и понеже тогава скъпи са били платовете, отива и казва: „Кирил и Методий" е утре, пак ще ви донеса парите. В момента има човек, който приема стоката, при него се плаща и дава костюмите. И той казал: „Не, не мога да ви дам." Още 400 лева трябвало да даде. „Немота да ви го дам." И бабата плаче, и детето плаче и Добри пък, технически ръководител беше тогава, отива. Казва: „Защо плачат, бай Стамене?" Той е възрастен шивач. Казва: „Абе не могат да платят 400 лева, костюмчето на детето." - Дай костюмчето, плащам парите." И така полека, полека, от банка ли ще изтеглим, какво ще правим, ще плащаме после, той ги плати и аз, като дойде и ми казва Добри, аз така се зарадвах, че се хвърлих на врата му. Викам: „Добри, поздравлявам те, това е над, над всичко." Пък няма жената. Казва: „Дай костюма, аз плащам." Пък какво се случи после. Туй пак негова опитност. Той е технически ръководител в шивашката кооперация. Той раздава платовете, но има едно момиче отвън; тя вписва колко плат се приема, колко пък се взема за работа. Но при един случай един топ плат, който е
към текста >>
126.
12 - 53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
фелдшер, но секретар-бирник чичо ми Митю, чичо ми Андон секретар-бирник. чичо ми Панайот - свещеник. И когато съдели в Бургас един секретар-бирник, който злоупотребявал, имаше един д-р Симеонов, който е правист и гледа делото в Бургас и казва: „Аз съм от Айтос и този, който го съдят в Бургас, и той е айтозлия и, казва той, не знае подсъдимия, братята, казва, Георги Куртев, Димитър Куртев и Андон Куртев са секретар-бирници, може да имат на коленцата си ямички, но челата им чисти. Такава
честн
ост, така е била
към текста >>
127.
13 - 00. МОЯТ БАЩА, ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
Дора Куртева (1900 - 1997 г.)
,
ТОМ 10
„Ще се развеселя" - песен от пророк Исайя. Баща ми често споменаваше, че негов духовен ръководител е пророк Исайя. В молитвите си в 12 часа, полунощ, той пееше: „Ти си ме, мамо, човек красив родила" - от Паневритмията. Обичаше да пее една евангелска песен от първите години на неговото духовно подвизаване: „Честит тоз ден, кога стана". Последните думи на нашия баща Георги Куртев бяха: „Деца мои, следвайте и прилагайте делото на Учителя. Бъдете верни на Делото Божие. Бъдете умни, добри,
честн
и, любящи, справедливи, обичайте се и си помагайте. Посрещайте с любов гости и изпълнявайте задълженията си. Бъдете будни за всички. Стъпвайте по моите стъпки и не бойте се! Аз няма да ви оставя никога. Вие сте моето богатство и съм доволен, че всички възприехте делото на Учителя. И стремете се да го прилагате в пълнота. Когато си замина, вземете снимката ми и изливайте болката си, и аз ще ви помагам." За мен днес той е жив, както преди, така и сега, и в бъдеще. Необходимо е само чиста и здрава връзка. Накрая, в последните си дни на земята пред брат Добри Ганев той си е предсказал и деня на заминаването и лично си е написал некролога. При заминаването си се е ръкувал с дъщеря си Донка и брат Добри Ганев. Вдигнал си е ръцете нагоре и казал: „Господи, приеми душата ми и предавам духа си в Твоите ръце." И тихо, мирно, спокойно си замина и с това приключи земния си живот. Тези мои думи за вас ще бъдат спомени за брат Георги Куртев, а за мен, неговата дъщеря, са живи случки и събития в моя
към текста >>
128.
14 - 5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
връзка с Великия Учител - създател на Великото Всемирно Бяло Братство, което възприема с цялата си Душа и следва всеотдайно до края на живота си. Той е един от първите ученици на Учителя. Да се говори за окултизъм и да се прилага Учението на Учителя в онези времена е било нещо изключително трудно, и въпреки отричането му тогава, нищо не е могло да го принуди да се откаже. Поради убежденията си е бил преследван от църквата, уволняван от работа и пак назначаван, заради изключителната му
честн
ост. Той следва неотклонно великото дело на Учителя. Отначало се създават малки групички от съмишленици, които възприемат идеите и Учението на Учителя, докато с течение на годините Айтоското братство наброява 200-300 души още преди 1944 година. Така той много млад влиза във Великата школа на Всемирното Бяло Братство и става неин ревностен и всеотдаен последовател. Още от ония години, когато стават съборите във Велико Търново, той е получавал покана и е един от първите и редовни посетители. Там той е присъствал на създаването на песните от Учителя, изпети или изсвирени от него. За тези съборни дни той разказва с голямо вълнение и въодушевление. Те бяха най-съкровеното нещо за него. Голямо значение имаха срещите му с Учителя в София, на Изгрева и на Рила, които са били много знаменателни. За тях той разказва, подобно на библейски книгописец с най-точни подробности и тълкувания, нещо много свещено, което само той можеше да преживее и разкаже. Особено когато Учителят е бил болен, той
към текста >>
129.
15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА
,
Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/
,
ТОМ 10
за цялото семейство. Татко беше изключително любящ и нежен баща. Мъката и болката за батко бяха толкова силни, че той помолва да бъде освободен от тази длъжност. Продължи да работи като ръководител на отдел за мъжки облекла към шивашката кооперация. Татко беше човек с изключително добро сърце, като че ли беше изтъкан само от добрина. Дори много често съгражданите казваха: „Името му, Добри, отговаря напълно на доброто, което носи в себе си " Отличаваше се с голяма щедрост и безмерна
честн
ост. Когато си замина, айтозлии казваха: „Честността на Добри Ганев блести като диамант на челото му." Но най-важното у него беше непоклатимата му вяра в Учителя, в Божието дело. Каква мистичност имаше в татко, какъв богат вътрешен духовен живот, без пози и парадиране. След заминаването на дядо ми, Георги Куртев, като ръководители останаха други, по-възрастни братя, но фактически духовен продължител на делото на Георги Куртев беше моят баща, Добри Ганев. До него пристигаха нарядите от София, до него се допитваха всички братя и сестри. Той остава стълба на Братството в Айтос. Не е имало случай някой да е потърсил помощ и той да е отказал. Нещо повече - сам издирваше кой е нуждаещ се, кой е сирак и мълчаливо помагаше. Знаеха само той и мама. Ще опиша един случай, когато у дома дойдоха майка и дъщеря, изпаднали в тежко материално положение. Помолиха татко да помогне на дъщерята да получи работа в шивашката кооперация. Но тъй като нямаше никакъв опит като шивачка, в отдела за дамско облекла не
към текста >>
130.
23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
този комплекс от процеси са дело на човешкия дух през вековете. Но и самият човек не принадлежи на себе си, той е продукт на цялото битие, рожба на мировия Дух. Неговият разум е път, изминат и огряван от законите на мировия разум. Човек принадлежи на цялото, защото усилията на цялото е проектирано и живее в него, свързано е с него и не може да живее извън него. Ние днес обичаме природата, но сме длъжни да обичаме и човека, ближния си. Тази любов ни задължава да бъдем искрени,
честн
и, справедливи, да помагаме на слабите. Любовта, това е езикът на живата природа, говор на мировия дух в човека. Когато се пробуди този миров дух, ще настъпи новата епоха, ще настъпи пробуждане на ново съзнание - нова пролет в човешкия живот. Зазорява се, пролетното слънце изгрява, ледът ще се стопи и то ще стопли сърцата на човеците. Царството Божие ще слезе на земята и ще настане Царството на
към текста >>
131.
І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
нямат общение с Духа Христов. Ще предложим два примера за доказателство. Из литургията на Св. Василий Велики: „Като предлагаме вместо образите на Твоето свято тяло и кръвта на твоя Христос, ти се молим и тебе призоваваме, най-светий, по благоволението на Твоята доброта, да дойде Твоят свят Дух върху нас и върху тия лежащи пред нас дарове, да ги благослови и покаже този хлаб, прочее да бъде самото пречисто тяло на нашия Господ, Бог и Спасител Исуса Христа..." А тая чаша - самата
честн
а кръв на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, проляна за живота и спасението на света," Тук, в Евхаристията, първостепенно значение има молитвата. Това е възношение на молитвите към Бога, за да изпрати Святия Дух. Но това са молитви, които не се приемат от Бога, защото вече не слиза върху тях Святият Дух. Друга подобна литургия (благодарствена служба) е тази на Свети Иван Златоуст: „Принасяме Ти още тая словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и най-предано умоляваме, изпрати Твоя свят Дух върху нас и върху тия дарове, които лежат пред нас. И направи, прочее, щото този хляб да стане
честн
о тяло на Твоя Христос, и това, което е в тази чаша -
честн
а кръв на Твоя Христос." Тези текстове говорят за онзи етап, през който преминава вече християнството, когато Святия Дух не слиза и всичко остава като един спомен. Свети Игнатий Антиохийски пише: „Ние вземаме това (хляба и виното) не като обикновен хляб или обикновено питие, но както сме научени - като плът и кръв на въплътилия се
към текста >>
132.
І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
борбата за свободата на своето отечество. Кълна се да пролея последната капка кръв за защита на своята религия и на своята родина. Кълна се собственоръчно да умъртвя своя кръвен брат, ако узная, че той е изменник на отечеството. Кълна се пред тайнствената Евхаристия ида не се сдобия ида не взема участие във вземането на такова тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Всички имали един общ символ и едно знаме:
честн
ият кръст и „Сражавай се за вярата и отечеството!" Схващало се за борба срещу турците за християнска вяра. Започнали да го наричат „за вяра" и после се видоизменило в„завера". Организацията имала три начала: абсолютна преданост на делото, желязна конспиративна дисциплина и организационна структура, филики Етерия имала следните степени в посвещението на Антиминса: побратими, препоръчани, йереи, пастири. С шифрово писмо те са въвеждали в редовете на организацията. Ето едно писмо „За свещеник": „В името на бъдещото спасение, огласявам за свещеник на филики Етерия и посвещавам обичта на филики Етерия, в защита на великите свещеници на Елевзинските тайни гражданина .... (еди кой си), като горещ защитник на организацията и на родината (огласен) от мене и положил клетва. Подпис." В началото на 1817 г. започва широко единодействие между сърби, гърци и българи с планове за обявяването едновременно въстание в Сърбия, Гърция и България. Били определени за апостоли лица, пълномощници да работят в
към текста >>
133.
II.02.04. Българска община във Варна
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
което торжествено направили нашите единородци в Цариград, ний излязохме из търпение и с радост ще ся отречем и ний от богоомразната власт на Гръцкото Духовенство, като изхвърлихме из църковните си молитви имято на патриарха и на проводения от него архиепископ, на място които ще турнем да се молим за благоденствието на чадолюбивейшаго Царя нашего султан Абдул Меджита и за Ваше Високопреосвещенство, като за църковен наш началник. За това наше справедливо желание ний известихме
честн
ото правител ство с особень! махзари, с които го и молим да припознай за наше духовно начялетво онова, което нашата съвест, съобразно съ законите на Вярата, ни кара да припознаваме, сиреч църковното начялетво при Българската наша народна църква в Цариград, която считамь! за истинна наша духовна майка. Това и Вам, В. Пр. Владико, известявами и Ви потвърдявами с нашите подписи и печати, че ний с драго сърце от сега нататък имами да припозна-вами за църковно начялетво начялетвото при Българската наша народна църква и от която са обявлявами зависими, според както искат и законите на нашата вяра и да него ще ся обръщами за всичките си религиозни нужди и дела. Това наше общо религиозно писмо Ви дава право да действувате като пълномощен от наша страна за утвърждение от Високото Правителство на нашата зависимост от Църковното Начялетво на речената църква в Цариград и за да ся припознай от Високата Порта Подновената наша иерархия. Надеюще ся че ще на приемити и не щете ни откажите и оставите без
към текста >>
134.
II.02.12. Борба за подялба на владищината
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
тяхната ревност е чрезмерна, та вместо успех докарват спънки. Единородци! Елате в съзнание, съобразявайте се по духа и по мнението на правителството, зачтото другояче имате да отговаряте пред църковните закони и пред правителството. - Вий ако и да не проумявате или пък искате да се преструвате, то Ви казваме последян път, че когато и да е, все сте подчинени и днес и довека на тукашната Главна Община, която е в пълно право да Ви управлява и съди по църковните закони, а
честн
ото правителство - за граждански и политически работи. Зачтото не позволява всеки веки да отива по волята си и върви башибозушки. Научихме са от достоверно място, че и преди няколко дена са ходили по селата, както и първо някой си от младите, та да предумват простите селяни и зачто? Не знаем! - Ния по правителствена длъжност Ви питаме и искаме затуй да ни са изтълкувате, а напротив, на вази тежи отговорността пред правителството и общината .Писмата Ви от 28 прошлаго имаме на ръце, в тези имаме една между другите твърде непростителна погрешка, за която имаме да Ви съдим, тогава, когато времето дойде и то не е късно. Варненската Община". И така Добришката община се прогласила за самостоятелна, не искала да признава архимандрита Панарета, който отишел в Добрич да изглади недоразуменията и в добришките села да събира владищината, сама събрала преди това владишкия данък и отказала да даде нито дори половината от него за Главната община във Варна, като подбуждали и селата против същата.
към текста >>
135.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
същата година, ощетявали следователно още повече Варненската епархия, като й отнемали освен града Варна рще и други 20 села. Това предизвикало нови протести от страна на варненските българи, които заповядали на своя представител в града да противодействува. Те подали на 5 октомври от страна на цялата епархия един протест до правителството, подписан от 663 подписи и подпечатан с главния общински и с казалийските печати. Този протест гласи така: „Ваше Височество! Позната е вече на
честн
ото императорско правителство распрята, която от няколко години съществува между гръцката Патриаршия от една страна и верноподания български народ от друга, туй е распрята, която породи черковния въпрос. Императорското правителство крайно беше об-радвало всинца ни с двете онези Височайши решения, които преди едина-десят месеци съчини и официално съобщи, и които за нашия народ бяха удовлетворителни в сяко отношение. Но последните известия от столицата много наскърбиха и нас, българите от Варненския санджак, като гледами, че една смесена комисия изработила нов един проект, който не само не удовлетворява на народните желания по въпроса изобщо, но в частности иоще обижда някои Епархии, като ги изключва от тъй наречения Български Екзархат. Затуй ний, смирените поданици на Н. И. В. Султана и българе по народност, всепокорно просим Ваше Височество да ни дозволи да Ви изразим нашите смирени чувства, че едногласно не приемаме практикото на смесената комисия по черковния въпрос като противно на
към текста >>
136.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
си звание да развия духа на Българизма в тоя погагаузен народ, и ... же Впрочем макар и старание то ми да беше твърде утекчително почувствовано..., вечна народна награда - Като в това... разстояние тригодишно намирам (в учили)щето днес около до 150 ученика по(вече). Това е прочее моето най-първо преиму(щество), което сполучих чрез Господство ви. Тъй също и аз в будущем ще изпълня Отеческити си длъжности, до като бъда в това звание. Впрочем като на бързо стана, желая Ваший
честн
ий отговор и наставление, за които ще ви бъда вечно признателен за всичките благодеяния. Оставам с всичката си към вас почтенност и преданност като съм честит да бъда завсегда Ваш покорний ученик. Варна 23 април 1863 година. (под.) К. Теодоров." През петата учебна година 1864/5 от съществуването на училището Варненската община е имала щастието да спечели за учител Петко Р. Славейков, който дотогава учителствувал известно време в Ески-Джумая. Изглежда, че през януарий, а може би и в първите дни на февруарий 1865 г. той е бил още учител във Варна. В едно писмо от Ески-Джумая, от 12 февруарий 1865 г., бившият му ученик Жеко Иванчов Мараджиев му пише във Варна, като му иска книги. Това писмо е запазено в архивата на г-н Б. Даскалов в Трявна. В него се казва между другото и следното: „За туй днеска, умислен какво да правя, зех перото писмено да ви попитам за здравието ви и за доброто ви име, че сте станал по общо мнение Даскал във Варна, и дано са продължи за дълго време. Ако виждаш да си
към текста >>
137.
9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
и заявлението, за което става дума. То е написано на турски и на български. Размерът му е дължина 1.90 м и ширина 0.48 м. Съхранява се в рамка в залата на археологическия музей. Тоя важен исторически документ се е запазил в архива на бившето мютесарифство в града ни (сегашнсто окръжно управление), а подарен на музея от покойния Варненски свещеник Христо Върбанов. Тук предаваме изцяло неговото съдържание, при спазване на правописа му. „Ваше Високопревъзходителство! Известно е на
честн
ото Правителство на Негово Императорско Величество, че тукашния Български народ преди седем години, като нямаше свои народни представители в Царски-те мезлиши, посрещаме големи спънки в нужди-те си; затуй, ся уплака на преждебившия Управител на Дунавския Велият Н. П. Митхат Паша, който добродетелно послуша уплакванията му и благоизволи да замести и от наший народ в секи мезлиш по един представител. Затуй смиренни-те поданници на Н. И. В. Султана и българи по народност от Варненския Санджак всепокорно просим и молим Ваше Високопревъсходи-телство да ни дозволи да Му изразим наши-те смиренни чувства, че едногласно желаем занапред да ся приемнат в Царски-те Мезлиши по двама български представители, именно: в темизи-хукук и търговския; защото днешния в темизи-хукук, като ся намерва повече в Джинает мезлиши, неможе постоянно да се намерва в съдби-те у темизи-хукук; също и в търговская да бъдат двама, от които единия да ся намерва постоянно, а другия само когато има мезлиш. Уверени, че Царското
към текста >>
138.
III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
съдите, ще се оправдаете ли? Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого възставате - против Мен ли, против Моята света воля ли? Против кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите. Дали сте изгубили всяка искра на
честн
ост и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на сърдцата си? Ето жив съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им си насмея и поругая и ще ги направя плешиво и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките на свойственната им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връз беззаконие, престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на отробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ. Ето
към текста >>
139.
IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
освежава. И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мене." И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа." Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче и когато ви връхлети някоя нощ лоша мисъл, не й позволявайте да вземе мира ви. Може да каже някой: „Ами ако умрат моите деца?" По-добре умрете
честн
о и почтено, отколкото да умрете като един лъжец. Какво ще каже светът за нас, е малко важно. Най-важно е какво ще каже Господ за нас и дали сме изпълнили Неговите заповеди. Най-после, всичките богатства сега хората са ги взели и казват, че са техни. Но това е цяла лъжа и заблуждение, защото силата Господ я [нам] дава. И всичките хора са глупци, ако мислят, че със своята сила и знание и ум са придобили тия неща, които са в ръцете им. Един слуга няма правото да злоупотребява с нещата на своя господар. Нито пък можем да заповядаме на един секретар или касиер на някоя банка, защото на тях се плаща само за работата. Те не могат да разполагат, тъй като банката е, която отпуска кредити. Когато Господ ви праща някъде, Той ще отвори и вратата там и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всички ваши нужди. В най-дребните неща Господ се вмества и даже в дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото в големите нужди. Така, ако имаш нужда от обувки, Той по-скоро ще ти ги даде,
към текста >>
140.
IV.17 август, петък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
може да има, често пъти то е в реда на нещата, но съмнения ако допуснете, то, вече да ви кажа, е червей. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, дали следваме Господа и пр. Защото аз зная, че всички вие ще излезете от това блато, в което се намирате. Има хиляди ръце на ваши братя, които се простират от невидимия свят, за да ви помогнат. После, не давайте съблазън на другите, бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете
честн
и, откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата с вас, тя е, която ще ви спъне. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затваряме цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си и на всяка лоша мисъл не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всеки добър човек дайте място при себе си, а на лошия само пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи; не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите капитала и лихвите. Вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата около нас и в нас. Затова, като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. Като е тъй, ние трябва да имаме
към текста >>
141.
V.II.33 МОЛИТВА ЗА НАРОДА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
лозе. 5. Господи на Силите подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти си подател на всяко добро. 6. Творче непостижимий, изпроводи на българското духовенство истинско съзнание да започнат да служат така както изисква истинското Твое неизвратено и светло учение. 7. Молим Ти се, изпрати на българските управници, силата Си и законът Си в сърдцата им, за да бъдат
честн
и, умни и добри, та да управляват съгласно Твоите заповеди и повеления. 8. Създателю наш и упование наше, благослови ръцете на земеделците и отвори сърдцата им да възприемат семето на Благодатта Ти. Амин. Сливен, 20 октомври 1919
към текста >>
142.
Наряди за 1928 г.
,
,
ТОМ 12
учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър „материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на място поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат
честн
и и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да* бъдат справедливо поставени всеки на своето място. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските опори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в „борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества -
честн
ост, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата „морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да
към текста >>
143.
Наряди за 1947 г.
,
,
ТОМ 12
път, за да го оберат. Днес пред човека стои една важна, една съществена работа - да даде ход на силите на новото в себе си. Учителят казва: „През всеки едного от вас ще протекат известни сили на новата култура, необходими за нея." Всеки човек днес се ползува от това велико благословение, което новият живот носи, но и една голяма отговорност има той, ако му противодействува. Ученикът не се смущава от противоречията, които изпъкват в неговия път. Когато се разрешават разумно и
честн
о, те се превръщат в благословение. Учителят казва: „Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и грее." Учителят казва: „Поливай дървото и то ще даде добър плод. Поливай цветята и те ще се разцъфтят с всичката си красота. Когато човек изпраща любов към света, той полива дърветата и цветята в човешките души." Учителят казва: „Изпращайте всеки ден по една вълна на любов към човечеството." Това става чрез молитвата. Нека навсякъде да се образуват молитвени групи, които да бъдат светли центрове, чрез които да се праща красив потик към всички. Поздрав до всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев-София 12. III. 1947 г. 5) Изгрев, 10. IV. 1947 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТ, .../Михаил Краев/..., Ще ви изпратим в най-скоро време .../5/... екземпляра от книгата „Учителят". Единична цена 600 лв. Които от приятелите желаят, могат да си я набавят. Сумите изпращайте с пощенски запис на адрес: БОРИС
към текста >>
144.
Наряди за 1949 г.
,
,
ТОМ 12
човека, толкова повече той чувствува своите връзки с всички хора. Ето защо колективното съзнание води към правилно разпределяне на благата и побратимяване на всички народи, като членове на едно голямо семейство. Съвременната епоха е епоха на обединяване, групиране, коопериране и взаимопомощ. Човечеството мина през две катастрофални световни войни, които му струват скъпо. Затова днес носителите на прогресивни идеи трябва да се борят с всички сили за траен мир по цялата земя. Нека
честн
ите хора дигнат високо глас за тържеството на тоя мир и срещу войните, които винаги са били против развитието и културата. Разумните хора по целия свят желаят мир. Той е прекрасен плодна творческия дух. Прогресивните хора желаят мир, за щото за тях човеците са братя, а брат е всеки, който желае да сподели благата със своя ближен. Ние отправяме апел към народите за любов, братство и мир! Поканваме всички членове съмишленици на обществото „Бяло Братство" да се присъединят към акцията за защита на мира. БРАТСКИ СЪВЕТ НА ОБЩЕСТВОТО „БЯЛО БРАТСТВО" София 27 март 1949 г. 4) ПРОТОКОЛ на редовния годишен конгрес на верската общност „Бяло Братство", състоял се на 26 април 1949. г. в гр. Айтос Днес, 20 април 1949 г., 8 часа сутринта, се откри в гр. Айтос, в братската градина, конгреса на Върховния съвет на верската общност Бяло Братство. Откриването на конгреса стана от старшия брат Георги Куртев с няколко приветствени думи. След това се избра бюро в състав: председател на конгреса - Стефан Тошев и
към текста >>
145.
15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА
,
,
ТОМ 12
лъжливо учение. Господ не иска да мислим, да чувствуваме криво. Ако мислим и чувствуваме криво, това е наше, а не от Бога. „Господ тъй ме е създал“ - казва някой. Не те е създал Господ тъй, а ти сам си се създал. Ние сме налепили толкова много мазилки върху това, което Бог е създал, че трябва дълго време да ги разлепяваме, докато намерим Божественото. В съвременните хора много добродетели не може да се забележат веднага, но има външни признаци, по които може да се забележат. Например
честн
остта у някои хора е изразена с две черти на челото, а с една черта по средата на челото - справедливостта. Тези черти, както и чертите на любовта у някои хора са тъй загладени, че за тях казват, че мязат на месечинка. Това аз наричам „джунгур-лунгур-пух“, т.е. пълнички хора и нищо повече. И тъй, ще се стараем да въдворим простота и хармония в нашите обноски. Между мене и вас трябва да има най-прости, най-естествени действия и обноски. Всяко действие на ръката, на главата, трябва да се стреми към най-правилни форми. Например ръката, насочена напред и свита на юмрук, както кога мушкат някого, изразява движение на зло. Правилно движение е, когато свиеш трите пръста на ръката, а палеца и показалеца доближиш един до друг във вид на колелце. Защо е правилно това движение? То означава змията, която е хванала своята жертва, то е колело, движение, в него няма опасност. Щом се отвори колелото, започва съскане и казва: „Пази се, защото мога да те ухапя.“ Следователно, когато един ученик се разгневи,
към текста >>
146.
17. ВЯРА
,
,
ТОМ 12
на Божественото възпитание, набива го. И тъй, когато Господ ни храни, ще ядем; когато ни пои, ще пием; когато ни учи, ще учим и така ще избегнем неприятностите в живота. Кой е ключът в нас, къде се крие той? Ключът е в знанието. Как заключи Бог небето? Какво направи Илия, за да се отвори? Помоли се и каза да се отвори. Трябва да имате вяра и знание. Ако човек не знае, как ще се моли? Молитвата подразбира знание. А има за какво да се молите. Трябва да се молите да бъдете умни, добри,
честн
и и справедливи. От човек се изисква много работа, обработване на човешката душа. Това, което човек може да направи за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дълго време да мисли, да отстранява постепенно всички онези чувства, които го спъват, и да внесе положителни чувства. Да не внесе страх, за да не греши, а да внесе безстрашие, да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави; не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва. Събирайте се в размишления и всяка да намери в себе си най-слабата си страна, най- слабата си черта. Всеки човек има поне едно слабо място. Забелязали ли сте как прасето, когато иска да си намери излаз, как обикаля натук-натам, докато намери някое слабо място на оградата и оттам мине? Всеки си има слабо, недобре заградено място, затова ще гледате да го заградите. Това прасе, като го намери, ще мине през него. Лесно се намира тази дупка. Всеки си има такава слаба страна, един в едно отношение, друг в
към текста >>
147.
23. ПРИЛОЖЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
трябва да се задоволят вътрешните нужди на всички ви. Трябва да бъдете внимателни. Вечерно време, като си седите, няма да мислите само заради вас, но ще размислите за кого мисли Господ и вие ще мислите за него. Тогава аз ще ви задам следующия въпрос. Вие следвате в един клас и сте около 30 ученика - възможно ли е, след като сте следвали няколко години заедно, да бъдете груби едни към друг? Следователно, като ученици на Всемирното Бяло Братство, трябва да се отличавате най-първо с
честн
ост. Знаете ли какво нещо е
честн
остта? То се отнася до личното достойнство на човека. То не е едно спомагателно средство. Честността е нещо морално. Като мислите разумно, не ви подобава да бъдете без
честн
и! Обещаеш - трябва да бъдеш верен на думата си. Кажеш дума - на думата си трябва да стоиш. При това, ученикът на Бялото Братство трябва да бъде добър. Това е вече едно морално качество. Ученикът на Бялото Братство трябва да има една висша интелигентност, трябва да бъдем толкова досетливи, че да можем да дадем на всекиго отговор в това, което вярваме. При това, трябва да бъдем доблестни и благородни и да имаме една воля възвишена, неумолима, постоянна, тъй, както е постоянна волята на Бога. Туй е желанието ми. С това трябва да се различавате. И като минавате, да казват: „Учениците на Бялото Братство са
честн
и хора, те са хората, които, каквото започват, и свършват.“ Каква друга препоръка трябва? Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава.
към текста >>
148.
3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК
,
Втори урок от Учителя
,
ТОМ 12
до хора, които живеят в нирвана и ти чувствуваш хармония. Ако вземем нирвана като място, ти можеш да влезнеш и да излезнеш, когато си искаш, тъй е. И вие все в годината имате един ден, дето сте в нирвана и тогава се самозабравяте. Разберете правилно: човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея, каквато и да е тя. Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път? Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна
честн
ост! Знаеш какво значи
честн
ост? Абсолютно без никаква лъжа. Знаеш какво значи? Туй е първото. Туй е на първо време една необходимост. Ето беседата, която аз говорих. (Учителят показа този чертеж.) Фиг. 1 [Физически и духовен човек. А. - духовен; Б. - физически. m - центрове, n - излъчват енергия. Бел. на Вергилий Кръстев.] [Означенията на цветовете на фигурата са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.] Сега ще ви приведа един символ. Да допуснем, имате един инструмент тъй съвършен както цигулката. Да допуснем, че този инструмент Бог го е създал. Питам: трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един профан? Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал. Кому трябва да се повери тя? Цигулката, този инструмент, трябва да се повери в ръцете на един виртуоз, който знае да свири, и той трябва да пази инструмента. И под неговия лък инструментът ще се развива. Този виртуоз ще вложи нещо ново в този инструмент. А този новак, който не знае да свири
към текста >>
149.
Бележки на Елена Хаджи Григорова
,
Съдържание на втория урок - „Физическият и духовният човек'
,
ТОМ 12
вие не можете да знаете кой ви обича, нито кого обичате.Любов и проява.Какви преживявания трябва да имаме?Човешката лудория край няма.Да бъдем доволни от деня.Живата Пентограма. Всичко за приложение от втория урок от Учителя - „Физическият и духовният човек": 1. Вие ще следите по какво познаваме дали се приближаваме или отдалечаваме от центъра на живота. 2. Нирвана, като пълнота на съзнанието. Трябва да се стремите към нирвана. I. Пазете следния закон: абсолютна
честн
ост! II. Ние трябва да предадем нашите тела и души в ръцете на Бога. (Вътрешно да се приложи, всяка една за себе си по отношение на Бога.) 3. Едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно... Обяснение. 3. Не бутайте нещата поотделно. 4. Ако речем да реализираме желанията си, ще попаднем в една уловка, която ще развали цялото наше щастие. III. Послушание: значи да слушаш, като ти кажа нещо, да го направиш. Най-първо вие съзнавате, че в света съществува известен разумен закон. Вие ще се домогнете до тоя разумен метод. Послушанието трябва да следва слушането. Ученикът трябва да е слушал дълго време, да е разумял какво се говори и тогава да бъде послушен. Вие не можете да бъдете послушни без любов. IV. Божественото вие не го отлагайте, прилагайте го! 5. Ако ти вземеш ябълката на някого, то е насилие; ако детето само си даде ябълката, то е вече благородство. Ами че всеки ден вие вършите същите погрешки... Не бутайте на човека състоянието. Пример: дайте си отчет на
към текста >>
150.
5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ
,
Трети урок от Учителя
,
ТОМ 12
в самия тебе. И моралната лъжа произтича от това: ако аз искам вие да внесете нещо в мене, без аз да внеса нещо във вас, или привидно само да внеса. Например, ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея“, обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че ти си я посял. Обаче идущата година не израсте житото. В това положение аз ще схвана, че ти си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а ти страдаш, че не си постъпил
честн
о. Аз губя на физическото поле - нямам прихода от нивата си, а ти си изгубил духовно, понеже няма да имам вече доверие в тебе, за в бъдеще (*нищо) няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи в това, че онова, което е обещано, не е изпълнено. И спрямо себе си е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи вече, ако не я внесе, тя не работи. Затуй, законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и спед туй ще искаш да ти платят - а не преди да си посял, да ти платят. Тъй законът работи по най-правилен начин. Българите тъй постъпват и те са намерили едно правилно разрешение. Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина. Те не си служат с пари и това е хубавото. Защото парите не
към текста >>
151.
15. НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 12
за да е упътва в Пътят на животът. Пази този светилник да не угасне за да ти е добре през всичкия твой живот на твоето пребъдвание на земята. Псал. 119; 65-72 10. С Милостта Господ съгради жилището на душата и с нея е пази от всички злини; Затова Той е постави целител на нейните болки и грешки; Затова пази милостта в твоето сърдце за да си здрав и щастлив през дните на животът си, не е отдаличавай от вратата на жилището си. Псал. 119; 73-80 11. Следвайте, което е истино, което е
честн
о, което е праведно което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте. И Господ ще съхрани сърдцата ви от всяко зло и лукаво помишле- ние и ще ви придаде сила за да струвате което е Нему угодно. Псал. 119; 81 -88 12. Заради това възлюблен и изрботвайте спасението си с благочестие; Защото Бог е Който действува в вас хотението и действуванието според Неговата добра воля. Да бъдите безукоризнени и незлобиви чада Божии непорочни да светите пред светът да сте пример на всички. Псал. 10; 3 13. А сега отхвърлете и вие всичко това, гняв, ярост, злоба, хуление, срамотии речи от устата си. Недейте говори лъжа един на друг като се съблекохте вече от стария человек с делата му. И като избрани Божий, облечете се в Милосердие, благост, смиреномудрие, кротос, дълготърпение. Псал. 17; 6 14. Претърпявайте си един на друг, и един на друг си прощавайте, ако би някой да има тъжба върх някого; Както Христос е простил вам, така и ви; И над
към текста >>
152.
ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ
,
,
ТОМ 12
това трябва да изтече, но чрез вашите слуги тук и идейни застъпници. Ще изтече мътната вода, но трябва и време, за да изтече. А ние ще продължим да описваме тези истории, защото те са предметно учение на всички българи - и от едната ложа, и от другата ложа. Голямо обучение. Необучен няма да остане нито един! Необучен не може да премине нататък. А аз ви благодаря, че ги прекарахте през унижението и за обучението им. Време им е да различават какво е кражба, какво е лъжа, какво е не
честн
ост, какво е измама, какво е подлост и какво е поквара. Това не са думи, а това са състояния на съзнанието им, през които те днес преминават благодарение на вас. И затова те никога това няма да забравят. Ще го помнят. А другите, които идват след тях, ще си го прочетат от „Изгревът". Ето защо ние поместваме историята на откраднатия от вас архив на Анина Бертоли. Думата е точна: откраднат. Та вие нищо не знаехте за него, не знаехте нищо. Узнахте чрез мен и веднага Господарят, на когото служите, ви нареди да извършите предателство към Словото на Учителя Дънов. Днес е времето на предателите. И на покварата! Да живеят предателите и тяхното време! Така те ще се разкрият, оголят и видят от всички. И като премине времето, създадено от Духа на Заблуждението и неговите слуги, то ще дойде друго време! Аз чакам Новото време, създадено от Духа на Истината, което е в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно. Амин. Новото време ще бъде времето на готовите души, изпратени от Невидимата Школа да се
към текста >>
153.
14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
съвещание, Дисциплинарният съвет обяви присъдата си, че „ме оправдава, защото няма доказателства, че аз с моите религиозни убеждения съм изложил престижа на службата, която заемам." И след това министерството на правосъдието на няколко пъти ме сондира по телефона: Приемам ли да ме назначат за окръжен прокурор в този или онзи окръжен град. От докладите на инспекторите, които са ме ревизирали, министерството на правосъдието беше добре осветлено, за моите способности, експедитивност и
честн
ост! Но аз все отклонявах повишението си, защото семейни връзки и прочее ме свързваха в Севлиево. И най-после министерството ме повиши - без да ме
към текста >>
154.
22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
занимавах и със земеделие. Имах 20 декара овощни градини, десетина декара лозя, 14 декара люцернови ливади и доста първокачествени ниви и повече от 30 декара ценни гори. (Една 26 дек. първокачествена мешова гора на разстояние 1 час от града ни.) Разбира се, от всичко това нищо не ми остана, освен една скромна двуетажна вила и около 1 декар лозе. Един пазарен ден дойдоха в кантората ми двама млади турци от село Крушево, които често ми биваха работници по имотите - трудолюбиви и
честн
и хора, които много ме уважаваха и всякога точно изпълняваха, което ми обещаят. Запитах ги могат ли да дойдат рано, около изгрев слънце следния неделен ден на овощната ми градина от 17 декара на местността „Крушевския баир", за да ми работях (казах им какво и какви инструменти да носят). Отговориха ми, че както всякога и сега ще дойдат и по-рано, отколкото им поръчвам. И аз отидох, с разчет да ги изпреваря. Мина уговореното време, гледам слънцето, гледам и часовника си, но турците ги няма. Работата ми беше належаща и реших да попитам Духа ще дойдат ли турците. Такива отговори на мои запитвания при важни случаи аз съм получавал всякога от преди повече от 20 години. И всякога отговорът се изпълняваше точно. Заставам на изток, вдигам ръцете си и питам: „Ще дойдат ли турците?" Отговори ми се, че турците непременно ще дойдат. Мина около един час, но турците все още не идват. А те всякога биваха най-точните от всичките ми работници, защото аз ги възнаграждавах добре. Реших пак да запитам Духа ще
към текста >>
155.
12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
благочестива мисъл за менталното тяло. Който води такъв живот, като награда или като неизбежен плод ще проявява: ясновидство, издържливост; проповедничество и всецяло упование в Бога. Кортеза има тези неща. Който е изучавал Житията на Светиите, знае, че половината от светиите, които нашата църква тачи, не са стояли по-горе от Кортеза. За мене: Понеже виждах, че времето е назряло за теософска пропаганда, и понеже владиците взеха да ме въздържат да говоря свободно, аз видях, че е най-
честн
о да си дам оставката. Доброволно постъпих в редовете на свещеничеството, та имах право и доброволно да напусна. Никой не ме е раздяквал и пр., защото по отзива на моите началници аз бях много достоен духовен. „Пътят": Мавродинов ми писа преди няколко време че спис. излязло, и защо не го изпращат, не зная. Запитвам ги днес. Бележката ти за миналогодишния „Пътят" съм изгубил. Ще видя да ги пратя. Дипломата ти трябваше да я получиш досега. Ще запитам в София. С братски поздрав, Твой Софроний * * с. Дикилиташ, 15.04.1910 г. Драгий брат Тошев, Това писмо е общо за трима ви в с. Кръвеник. Писмата с декларацията на брата Пенкова получих. В Русия за „ Теософия и Новая Психология" ще пиша. Едно нещо ще трябва вие тримата да направите. Като трима, вие може да съставлявате един теософски център. Като център, както и като ложа, вие трябва да правите следното. Непременно вие трябва да се събирате по веднъж в седмица, вечерно време на теософски разговори. Назначете си за изучаване една книга, която и
към текста >>
156.
22. ПИСМО ДО ДРУГАРЯ ЛЮБОМИР ПИПКОВ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
ДРУГАРЯ ЛЮБОМИР ПИПКОВ Ако в чиста, изворна вода се сипе капка силна отрова, всичката вода се заразява. Ако към Истината се приложи микроскопическа частица от чужд на нея елемент, тя губи своята красота и сила, и мощ. Тези дни ми попадна една мисъл, мнение на покойния Илия Бешков за едно няколко-хилядно общество от
честн
и, почтени граждани на Народна Република България, които живеят всред българския народ и работят във всички области на живота. Това мнение ме силно изненада. От мнозина се знае, че покойният Илия Бешков, високо ценен и уважаван като голям художник, често е ходил в квартал Изгрев, един оазис в София, дето живеят дъновисти, така наречени от мнозина. Покойният е ходил там на разходка да диша чист въздух, да се любува на хубавите малки градинки, насадени с красиви ароматни цветя и да посети там някои свои приятели, на чиято трапеза е сядал заедно с тях и хапвал от техния хляб. Ако мнението на покойния за тия хора е истинно и правдоподобно, той би се отровил от техния хляб още тогава. Това не е станало. Питам се тогава: Как е станало, че в тази книга, издадена от приятели, да се вмъкне нещо непроверено? Да се е вмъкнало още в печатницата, това е невъзможно - всичко печатано минава през корекция. Да го е вмъкнал някой, който има лошо мнение за тия хора, без да държи сметка, че излага доброто име на покойния, за което име държат всички, които го познават, и това ми се вижда невъзможно. Цялата книга е работена от приятели на покойния, чиито имена са налице, и то
към текста >>
157.
14. ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
прослави Бог! Една мисъл, състояща се само от четири думи, илюстрира дейността на един цял живот. Тази е дейността на нашия обичен, велик Учител. Целият Негов живот във всички посоки и направления се свеждаше към една единствена цел, към едно единствено съкровено желание, движени от една единствена Любов - да се прослави Бог! Една светла, красива нишка пъстреше Неговото дело - работа за Слава Божия. Кое е Бялото Братство, всички знаем. Радваме се, че в целия свят има светли, добри,
честн
и, справедливи, вярващи, любещи души, които работят и служат на Господа в едно Братство и под едно име - Бели братя. Всеки, който работи от името на Бога и с неговата любов с радост приемаме за наш брат. Каква по-голяма радост за човека от тази, да знае, че не е сам на земята. В момент, когато човек се чувствува съвършено сам на земята, изоставен от всички, някъде далеч в света, зад гори и планини, зад реки, морета и океани, стои един човек, подобен на тебе, дълбоко замислен и съсредоточен, търси път, начин, как да ти помогне, да ти докаже, че не си сам... Отдалече някъде той ти подава своята ръка и в името на онази Любов, която и за двамата представя един и същ импулс, един и същ стремеж и идеал в живота. За това Бяло Братство ни говори Учителят, към тези Бели братя ни насочваше. Много, много пъти сме повтаряли и ще повтаряме думите: „Да се прослави Бог." Чрез какво да се прослави? Чрез Словото, чрез онова Слово, с което създаде Небето - с безброй слънца и планети, с безброй звезди и
към текста >>
158.
4. СТЕНОГРАФ КАТА НА УЧИТЕЛЯ - ПАША ТЕОДОРОВА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
продава. В.К.: И си изработва заплатата чрез табелата, която носи на главата, защото ония плащат. Г.П.: Да. Морал. В.К.: Значи така. Мария - захарната и Мария другата, с табелата и надписа. Г.П.: Ама те съвсем са различни. В.К.: Да, различни. Г.П.: Имаше и други. Чувайте, там беше събрано всичко, на което нямаше място. За което нямаше място в обществото. И разстроени хора имаше. И всякакви хора имаше. От философи до не знам какви. От една страна имаше хора без образование, обаче
честн
и. Търси простият човек и селяк нещо, каквито бяха селяните от Айтоско. Дойде, той целият трепери, да чуе и да види. Много тукашни хора бяха така без образование. Имаше и високо-образовани. Имаше един Белев, за него сигурно сте чували вий. Аз не знам, той не беше директор на банка, но беше по-важен от директор на банка. Знаеше много езици - Белев. В.К.: Да. Семейство Белеви. Г.П.: Семейство Белеви. И те обичаха да сядат най-отпред в салона. Добре, ама една от слушателките, приятелките, вика: „Какво е туй първо, второ място и т.н. Тук няма да делим местата. Всички могат да сядат на първо и на последно място. Няма граница." И нещо им разместили столовете и той се обижда и не идва, няколко време не идва. И по едно време някой идва. Някой от близките вика: „Чакай сега бе, ти хем се разсърди, хем пак идваш." - „Къде да отида, бе? Къде другаде аз мога да намеря духовна храна?" Ето, това е нашият Белев. Много интелигентен човек. Ето. В.К.: Вие сте познавали много хора. А за Тодор Стоименов
към текста >>
159.
14. СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ В ПАРИЖ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
после ще дойда." И то се свърши. В.К.: И после видяхте ли го този човек някога? Г.П.: Видях го, щях да припадна, видях го на ул. „Мария Луиза" срещу киното сега „Цанко Церковски", бях вече женена, бях с Велизар и д-р Антонов и етърва ми. Семейно така бяхме и там аз щях да припадна при тази среща. В.К.: И той какво каза? Г.П.: Не се спрях и не говорих с него. А преди да вземе парите, че жена му ме кани, че баници прави, че какво ли не, ама глава има да пати, защото аз съм живяла между
честн
и хора. Човек трябва да живее при всякаква среда, да има опитност от живота, а не по вяра да стане това нещо. Та отивам аз в Париж и там намирам една приятелка на мои приятелки тука, една шивачка, от бедно, победно горкото и при това ги пъдят вече. Пъдят ги от Париж, защото не им дават право да работят. А тя отива при една белогвардейка. Тина Палма, Тина Палма. Боже, Тина Палма. Тя е Павловна, а пък Тина, кой знае какво й е името - Христина ли, какво. Тина Палма, Тина Палма, толкова знае, съвсем неграмотно същество, шивачка, пък със златни ръце. Но тя ме запознава с едно момче, македонче. Туй момче македонче работи в една кръчма, ориенталска. Мръсно, тясно, димно. Там ходят такива немили, недраги работници. И той скоро ще се върне в България. Има пари. Тогава мойта сестра праща пари на негова сестра - пари тука в София. Тя му пише и той ми дава там пари. И така започвам оскъдно да живея в Париж. В туй време стават тука политически промени. Ново правителство и мен ме отзовават. В.К.: Кое
към текста >>
160.
9. СРЕБЪРНАТА БЮЛЕТИНА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
конспирация, така, как да кажа, тия задачи, които имах аз в Партията. По-късно, когато минах към ЦК, имах връзка с тоя Стефчо, нали с един от Партията, забравих как се казваше, Кекевски, Кекевски. Той, Кекевски, е истинското му име, а тогава не му помня името, което беше. Оказа се, че тоя Кекевски, на когото аз бях връзка с него, е бил шеф на генерала, който сега е до мене на вилата. Та аз съм била шеф на генерала. Та както и да е. Бяха нелегални времена, а бяха, как да кажа, някак
честн
и хората бяха. Ние мряхме един за друг, да си помагаме. Когато отидеше в някой дом, имаш нямаш, слагаш трапеза. После, след 9.09.1944 г. вече се отчуждихме. Станахме един към друг чужди. А за да каже генерала, когато ходих при Рада Тодорова: „Ама приема ли я Рада?" - Защото станала министър. Жена си, пита я. Аз чух това, той тихо го каза, но аз го чух. Не. С други думи, как, тя не е никаква, защо да я приема? А в нелегално време не беше така. Милеехме един за друг. По това време, през нелегално време, а не в затвора. После ще кажа за женитбата си. Значи така карах до 1934 година и 1934 година. Може би някои важни факти да съм пропуснала, не може за всичко да се сетя, то беше много. Не е едно, не е две. През 1934 година моят шеф попада в затвора и ме издава той, Стефчо, и им казва и квартира, и всичко. А той беше казал: „Парче по парче да те режат, ти няма да казваш нищо. Ще мълчиш." Даже ходихме с него на екскурзия и един ден той ми разказваше разни истории от ЦК горе, че ходел с някаква
към текста >>
161.
11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
обадила там, леля му казала, нали се обадила там, обаче може би предполагам ръката на Учителя е била, не друг. Чрез тоя, оня, ръката на Учителя е била, се обажда. А той казва, нисичък този: „Аз й дадох, вика, - сигурно са питали за мастила за печат и т.н. - аз й дадох мастилата, аз й дадох всичко." Пък за мастила не е ставало дума, сега което е верно, друго може да ми е дал, но мастила не ми е давал. „И тя ръководеше това, тя ръководеше", издава. И аз не можех да се стърпя, нали съм
честн
а, бутнах полицая, тоя между нас, и викам: „Пфу, не те е срам, другар, революционер." И се издадох. А пред Гешев това става. В.К.: Гешев кой, онзй легендарният? М.Г.: И Гешев ме потупва по рамото и казва: „Хайде, моето момиче, седни и напиши сега какво каза." Чак тогава нещо ме удари в главата и аз разбрах, че съм се издала. И сега какво да пиша? И почвам да лъжа. И пиша. Но така бях, дръзка, с тоя и оня имах връзки, ама единият сляп, другият куц, третият не знам какъв е, какъвто не е. И той чете и вика: „Пиши втори." И пак повтарям. „Пиши трети." Имам случай за студентите. Да разправям, ама много стана. В участието ми там, когато студентите дигаха стачка преди години. Не бях студентка, но взимах участие. „Абе, г-н началник, дай да я цапна с тая цепеница един път." - Един Хари, един Бончо, те просто полицаи са, които биячи са там. А той хвана един камшик, на който пише: „Всичко знам, всичко ще кажа." Той беше изложен в музея. Мен ме има в музея и сега ме има, ако не са го разтурили. И
към текста >>
162.
17. КАРМАТА НА РАЗУЗНАВАЧИТЕ И ШПИОНИТЕ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
вие сте русофил, Вие държите за тях, а пък ето милиони се избиват по фронтовете, не ви ли е жал?" Казва: „Да, ама те защо изгониха Господа от себе си? Той беше най- религиозният народ и те изгониха Господа. Защо си убиха най-добрите хора, като Тохачевски..." Викам, колко е аполитичен Учителят, си мисля аз. Той не знае ли, че Тохачевски предаде планове? За да се срещна с една жена, на която разправих тоя случай и тя да каже, че тя познава другите. И каза: „Да, Тохачевски е бил най-
честн
ият човек, въпреки че от миналата армия, но Сталин го убил. Те го наклеветили, защото не търпят
честн
ите хора." А-а, когато аз на един обед там присъствувам и пак казвам на Учителя: „Учителю, Вие може да спрете войната. Спрете я. Умират милиони хора." И се разплаках. И Олга, и другите казват: „Виж, Учителю, Милка плаче." - „Не, казва, тя не плаче. Тя полива онова хубавото, което ще дойде след войната там." Кой съм аз, да поливам онова, което ще дойде, не знам. В.К.: Вие казахте, че Учителят ви казал: „Добре, че не сте взели пари." М.Г.: А-а, и тогава аз Му казах: „Ама Учителю, аз за тоя случай не съм вземала нито един лев, казвам. Аз така безкористно." - „Добре, че не си взела лев! Че ако беше взела лев, лошо щеше да бъде за тебе. Добре, че не си взела лев!" Това ми каза тогава, когато ми предложиха. В.К.: То се плаща много скъпо. М.Г.: Да. А в бръснарницата когато дойде, той ми остави 5000 лева като бакшиш и чиракът вика: „А, г-це, какъв е този голям бакшиш?" Викам: „Бързай, той си
към текста >>
163.
23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
пък после каза: „Аз повече не мога." Искаше да се плаща, а пък аз нямах възможност. Същата история беше и с Митко Грива по пианото, нали? А иначе какво. Тя добра беше, Ирина Кисьова. Тя идваше винаги на нашите песни, когато Учителят даваше нова песен, разучавахме я с нея. Добре. В.К.: Боян Златарев. М.Г.: Боян, той беше много изпълнителен брат, много тих и скромен, тих и изпълнителен към Учителя. Каквото казваше Учителят, изпълняваше го. Той завърши гимназия заедно с мене. Един от
честн
ите, почтените, скромните братя беше той. И Гради Минчев, мога да кажа, нали, но Гради беше малко така по-инак, изпълняваше задачите, които му се възлагаха. Аз с него нямам добър спомен, със Стефан кога работеха. Той се плашеше от Стефан, щото като партизанин, да не го измести като бригадир, нали, и там този, Петър Филипов, нали работеха заедно мозайките и те все се включваха, ако дойде някой журналист. Стефан го елиминираха. В тоя смисъл нямам добър спомен. А от Петър нямам добър спомен това, че той ни свърза с един Желю, какъв беше не знам, от Пловдив, нали, който уж да ни помогне да се съберем, пък оня прави магиите. Та Стефан си замина. Ха-ха. В.К.: Със Стефан кой? М.Г.: Стефан Тафраджийски. В.К.: Вие не бяхте женени. М.Г.: Официално не успяхме. Той водеше разводни дела, не успя да се разведе и така остана. В.К.: Е, каква беше целта и задачата на тоя Желю? М.Г.: Желю щеше официално да го разведе и да се съберем ние. Ама, каза, дай 5000 лева. И тук Стефан малко сгреши, Бог да го прости.
към текста >>
164.
4. ОЧЕРК ЗА ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ГОВЕДЕВ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
от това, интересите му са всестранни. Недоволен от редуцираната по него време педагогическа гимназия, в града се отварят млекарско, пчеларско и дърводелско училище, които Петър завършва успешно. А по-късно, през войната той става и фелдшер, интереси към лекарства и пр. Но наред с всичко друго Петър е създател и ръководител на Профсъюзите в град Самоков, той е, както го наричат, душата на профсъюзната организация. Обичан и тачен от работническата класа заради своята
честн
ост към нея и преданост в родния си град, бива изпратен във Виена на специализация 1908-1909 година, където намира и своята другарка - Ана Каролева, изучаваща там музика. Ана Каролева, закърмена от семейството си с марксическите идеи, продължава борбата, свързвайки живота си с Петър Говедев. Във Виена Петър се свързва с отговорни за онуй време немски и български другари на социал-демократическата партия (тесни социалисти). След завръщането си, като добър масовик и оратор и организатор той бива избиран неколкократно в местната листа на съветниците на Самоковската комуна, е по-късно и за главен помощник-кмет на 3-та Самоковска комуна. Знаейки немски език и добър специалист в своята занаятчийска професия, много от местните чорбаджии му правят преложение да го субсидират финансово за коалиционни печалби, които Петър отхвърля с възмущение. Семейството на Петър и Ана бива често посещавано от Комунистическата партия: В. Коларов, Г.Димитров, Хаджисотиров, Д. Благоев и дЛ. Още като младеж Петър
към текста >>
165.
II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
много идеи, които ще се опитаме да разгадаем. В тази картина на преден план виждаме една тъмночервена мантия, която сякаш застрашава да залее света. Тази мантия не е нищо друго, освен вълната на безбожието, атеизма, които искат да завладеят света с терор и насилие върху човешката мисъл. Техните изпитани средства са лъжата и измамата, фигурата под мантията е без глава, което ще рече, че правдата е разпната, а справедливостта потъпкана, погазена, обезличена. Добродетелта, правдата и
честн
остта като атрибути на религията, са отречени. Какво остава тогава? Злоба, завист и отмъщение, от които всеки съвестен човек се възмущава. На първи план пред червената мантия се виждат две фигури, от които едната: сребролюбец, разперил ръце над богатството си, а други ръце посягат да го душат и да му отнемат съкровището. Втората фигура представлява човек, седнал на царски трон, държи високо в ръка короната, пази да не му я отнемат. А много ръце се протягат към нея, символ на властта. Зад мантията се виждат самолети, пушеци и пожари, причинени от бомби, които всяват страх и ужас. Война, узаконено човешко убийство. Далеч някъде вляво се виждат кръстове. Това са гробища - края на човешкото безумие. Вдясно долу се виждат три символа: корона и жезъл, шлем и меч, попско расо и килимявка. А ето и значението им: Корона и жезъл - символизира монархизма в света, който си е изживял времето. Шлем и меч - това е милитаризмът, военщината, които се крепят на страха от война. Но вече човешкото съзнание е
към текста >>
166.
III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ
,
Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 13
от Вашия вестник и чрез него са получили подтик да напишат това писмо до Вашата Редакция. С уважение: (подпис) Д-р Вергилий Кръстев Д-р Вергилий Кръстев Ул. „Васил Друмев" N1 София 1505 10.01.1994 г. 3. ДЪНОВИСТИТЕ И НАШЕТО ОЦЕЛЯВАНЕ Бр. 5 от 4.03.1996 г. на вестник „Еврейски вести" Бях още дете, когато при разходки край Семинарията майка ми и баща ми ми показваха горичката, в която рано сутрин дъновистите ходели по росата и посрещали с песни слънцето. По техните думи, това били хора
честн
и и почтени, заслужаващи уважение, които боготворели слънцето и природата, и се отнасяли един към друг като към братя. Трудно ми е само по тези мои детски спомени да дам оценка на едно религиозно течение, което надхвърли границите на България, а и не тази е целта ми. В енциклопедията дъновизмът е определен като секта, като мистично учение, съчетаващо в себе си християнските догми с елементи на будизма и на древноиндийския окултизъм, появило се у нас сред Първата световна война. Основано било от Петър Дънов (1864-1944 г.), който причислявал себе си към новосъздаващата се „шеста раса", чиято най-висша способност било ясновидството. Именно с това Дънов влияел върху Борис III, главно чрез съветника на царя Лулчев. Това влияние не бива да се надценява. Борис имал достатъчно високо мнение за себе си, за да се доверява на чужди внушения. Но в минути на слабост и колебание царят бил склонен да сподели отговорността си със своите съветници, в това число и с Лулчев. От запис на 15 ноември 1940
към текста >>
167.
7. ОФИЦЕРЪТ НА КЕСАРЯ И СЛУЖИТЕЛЯТ БОЖИЙ - Никола Гръблев
,
Никола Гръблев
,
ТОМ 13
Ще пазим комунистите...", като блъскаше с юмруци по бюрото. След като се насити да ме ругае, позвъни на дежурния писар и му каза: „Направи наредба, новият караул да постъпи в шест часа, вместо в два следобед." На мене каза да си оставя оръжието на бюрото. След като го оставих, казах му: „Господин полковник, не мога да си обясня защо така грубо се отнасяте с мене. Всички знаят, че аз никога не позволявам да се дават арестувани вън от работното време. Аз съм се клел два пъти да служа
честн
о и вярно на царя и отечеството и да пазя реда и законите на страната. Това, което правя, е според законите, а Вие ме карате да престъпвам клетвата си. Правете каквото искате с мене." Той се замисли. В това време влезе писарът с новата наредба, за да я подпише, понеже беше пет часа и комендантският адютант не бе дошъл. Писарът каза: „Господин полковник, да подпишете наредбата." Той му отговори: „Иди си, ще остане същият караул." После се обърна към мене и ми каза: „Гръблев, с християнски чувства не се управлява тоя народ." От това разбрах, че той не знае, че са идвали при мене хора от София. Понеже виждах, че ме грози голяма опасност, особено ако са узнали, че са идвали при мене хора от София, бях скрил малък пистолет у мене и щом видя неминуемия край, щях да се застрелям. През лятото на 1934 г. завеждах обучението на запасните офицери. В курса бе и зап. фелдфебел школник Петър Тодоров от град Поморие. Още в първите лекции разбрах, че е комунист. Проверих в атестацията му и видях, че през
към текста >>
168.
4. ИСТОРИЧЕСКАТА СЛЕДА НА БОРИС ГЕОРГИЕВ НА „ИЗГРЕВА В СОФИЯ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
като автор ще участва също в този колективен труд. Това е необходимо и трябва да се зачете неговия труд, защото той имаше много голямо огорчение от неговите съвременници, които използваха негови материали и след това се подписваха под своите публикации, като той изобщо не беше споменат като лице, което е съдействувало. Освен това той е сега в невидимия свят и много точно ще следи какви са помислите на всекиго, който иска да се добере до неговия архив. Затова е необходимо чистота и
честн
ост, понеже ние не работим за Борис Георгиев, а работим за Школата на Учителя. А Борис Георгиев е бил една проекция в дадено време, като един от представителите на българския народ, изпратен пред Мировия Учител. 5. „Допълнителни идеи, мотиви и материали, които ще възникнат при обработката на материалите от посочените четири точки, като бъдат обособени в отделни теми.'' По този начин се дава възможност на Христон Захариев да работи творчески и всяка една идея, която дойде до него да може да я подкрепи с материали и факти и съответно да я изрази в четмо и писмо. В случая той има възможността свободно да работи в тази насока. Ако в своята работа издирване на материали се добере до лица, които имат познания за тези събития, може спокойно да ги охрабри и подпомогне да напишат също нещо по този въпрос. Така ние откриваме този раздел свободно и за всички ония, които биха могли да напишат сега, както и след години, като написаните материали се прикачат към този колективен труд, наречен
към текста >>
169.
2) Второ тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
да се поддържа в душата му оня свещен огън - стремежа към Бога. Ще имаш само един приятел! Смисълът на скръб и радост е добиване на опитност. Това са две математически числа, с които ти работиш, а резултатът е опитността. Любовта не може да се прояви без скръб и радост. Човек при сегашните условия непременно трябва да има Мир в душата си - то е да има едно убеждение, което да се не поклати при, никакви условия в живота. Разумно е човек всякога да мисли, че другите хора са толкова
честн
и, колкото и той самия. Бог всякога внася по нещо в тебе, всякой ден ти изпраща по едно благословение, но ти чакай, докато мине цялата вечност, за да узнаеш Неговия план. „Гневете се, но не съгрешавайте!" Гневът дава ширина на главата. Който не се гневи, не е човек. Тази енергия, като я впрегнеш, ще даде широчина на вашия ум. Всякога след радост, вторият момент, ако ти не вървиш по Божествения закон, ти ще дойдеш в едно почиващо положение. Докато обичаш някого намираш, че говори разумно. Докато някой те обича, той внася нещо Божествено чрез своя говор в тебе. Който те мрази, ще ти предаде един волев акт, усилва вашата воля. Който те обича, ще те направи мек, а който мисли за тебе, ще те направи разумен. Човек трябва да страда и като страда - да се радва; и като се радва - да мисли. Ще бъдете доволни от живота си, тъй, както сега сте създадени! Всичко, което можем да направим! * * * Неделя, 11 март 1928 г., 10 ч. с. 19 глава от Евангелие от Марка. „Почитай баща си и майка си и люби
към текста >>
170.
X. ЗАЩО СЕ ОСПОРВАТ СПОМЕНИТЕ НА МАРИЯ ЗЛАТЕВА В „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
предаваме в оригинал дословно. 7. Следващият ход бе да поискам от нея да ми предаде нейния архив. Тя беше преписала големия си апартамент на Лили Граматикова. Отново бе изпратена Марийка Марашлиева да се занесе моето писмо на 26.12.1995 г. Тя го прочете и се съгласи да ми предаде нещата от архива й. 8. Беше написано писмо от нея до Лили Граматикова да ми се предадат нещата по нейния архив след нейното заминаване. Дойде време и тя си замина. Наследницата на апартамента беше
честн
а жена и след като й показахме писмото с подписа на Мария Златева, тутакси се съгласи да ни предаде нейния архив. И това бе сторено. Публикуваме нейното писмо копирано на скенер за документация. 9. А кой и защо върви и говори срещу „Изгревът" е въпрос, който всеки трябва да си го зададе. А отговорът е в документите, които тук предоставихме. Ще дойде време и подред да публикуваме това, което сме работили години наред с нея, т.е. с Мария Златева, и всички ще се убедят, че Силите на Разрушението, които сега са се развихрили, се управляват от Духа на Заблуждението чрез своите слуги. А Духът на Истината е в Словото на Учителя Дънов. Амин. 26.12.1999 г. София. Уважаема сестра Мария Златева, 1. Изпращаме ти една книга „Изгревът", том IV. Там е поместена една твоя снимка от езерата. Такива са възможностите за печат. След време ще публикуваме другата твоя снимка, където си със същата носия и калъфа в ръка, и си на по-едър план на снимката. Сега предпочетох да публикуваме тази. 2. Ти имаш и други
към текста >>
171.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 701-720
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
сега, а ангелите проверяват - слугуват. Той трябва да е бил ученик, за да може да слугува. Хората са ученици, а ангелите - служители. В това отношение ученикът се учи, а Учителят служи. Казано е: „Син человечески не дойде да му послужат, а дойде да послужи." Проявата на Любовта. 714 Гледай със свещен трепет на всяка проява на Любовта, защото там е Бог, там е силата. Божествен да бъдеш. 715 Помни сега едно: Божествен да бъдеш! За добро няма вече да мислиш. Ще мислиш да бъдеш Божествен. Честността. 716 Честността разбира човешкото. Човешките отношения да бъдат прави. Честността се отнася само до себеподобните. Бог обича като кажеш нещо, да го направиш и никога да не го отлагаш. Златни правила: 717 1. Човек трябва да носи душата на едно дете. 2. Човек трябва да бъде умен. 3. Има тревоги в живота, които нямат ни- какъв смисъл. 4. Станала някаква погрешка - тя може да се поправи. 5. Човек не трябва да живей за себе си, Той трябва на всяко място да осветява Името Божие. Съсредоточване 718 Мисли само Бог, а човек отбелязва. Когато ви казвам да проектирате мисълта си, това значи да се съсредоточите Невъзможното и непостижимото. 719 1. Радвай се, че си намерил своя Учител. 2. Безконечните дарования на Духа - вярвай в тях и ще видиш вечната реалност и постижимост. Истинската реалност и постижимост е в тях. Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. 3. В непостижимото е Бог. 4. Със своето Слово, Той изпълва небесата с милиардите слънца. 5. Пътят на Невъзможното и Непостижимото е
към текста >>
172.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1241-1260
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
душата, за да я упътва в пътя на живота. Пази този светилник да не угасне, за да ти е добре през всичкия твой живот на твоето пребъдване на земята. X. (73-80 стих) С Милостта Господ съгради жилището на душата. С Нея я пази от всички злини. Затова Той я постави целител на нейните болки и грешки; затова пази Милостта в твоето сърце, за да си здрав и щастлив през дните на живота си. Не я отдалечавай от вратата на жилището си. XI. (81-88 стих) Следвайте, което е истинно, което е
честн
о, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте. И Господ ще съхрани сърцата ви от всяко зло и лукаво помишление и ще ви придаде сила, за да струвате, което е Нему угодно. XII. (Псалом 10: 3 стих) Заради това възлюблени изработвайте спасението си с благочестие. Защото Бог е, който действува във вас. Желанието и действуването е според Неговата добра воля. Бъдете безукоризнени и незлобливи чада Божии, непорочни, да светите пред света, да сте пример на всички. XIII. (Псалом 17: 6 стих) А сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хуление, срамотни речи от устата си. Недейте говори лъжа един на друг, като се съблякохте вече от стария человек с делата му. И като избрани Божии, облечете се в милосердие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение. XIV. (Псалом 6: 4 стих) Претърпявайте си един на друг и един на друг си прощавайте. Ако би някой да има тъжба връх някого; както Христос е
към текста >>
173.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1681-1700
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
изучавате през цялата година „Пътят на ученика." Каквото и да ви се каже, по-хубава за вас книга от нея няма - „Пътят на ученика", онези правила, които са вложени в нея. В „Пътя на ученика" ще намерите разрешение на мъчнотиите си. Собствеността. 1689 Ние имаме друго разбиране за собствеността. Има един разумен свят, който определя кому какво принадлежи и отдава правото на всеки човек. Той възстановява правдата. Той може да направи богатия беден и бедния богат. За него това е най-лесно. Честност 1690 Има нещо, което като прибавите към хората, всички лица стават красиви. Едно качество е то, което ако хората го имаха, биха били красиви и щастливи. Това опитвам върху всяко лице. Представете си, че имате това качество - ако употребя думата „
честн
ост", тя не изразява туй качество, не външна
честн
ост, но
честн
ост в целия наш вътрешен живот. Мъчението. 1691 Искам всички вий да сте мъченици. Когато ви попитат какво се изучава в тази школа? - Мъчението, основа на Царството Божие, нищо повече - за онези, които не разбират, а за онези, които разбират - начало на Великата Божия Мъдрост в пълната нейна хармония и красота. Формула: 1692 Любовта на Христа в нас ще свърши всичко започнато. Най-добрата молитва. 1693 Да мислиш, че Бог е добър, че Бог е Любов, това е най-добрата молитва. Ученикът. 1694 Ученикът трябва да преживява всичко като душа, която люби Бога. Моралът на ученика е Божествената любов. Ученикът има характер, щом не изменя любовта си. Изменя ли я, той трябва да знай, че тя не
към текста >>
174.
VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ТОМ 14
стои между тия грешни жени. - Туй учение като че няма приложение, помага, помага, нищо не излиза. - Ти си с една слаба воля. Ученикът сега на ученик ще говори. Ти, когато не желаеш нещо, имаш много силна воля. Но, когато желаеш нещо, имаш много слаба воля. Ти имаш една приятелка, не ти е приятно да те целуне, но те целуне и мине. Пък може и приятел да е, и неговата целувка може да мине. А такива целувки ти имаш повече от сто. Ти кажи: „Ако ме цениш, не ме целувай!" Вземете богата мома,
честн
а, справедлива, досега никой не я е докосвал, понеже има средства, независима е. Но изпадне в беднотия баща и, пропадне, влюби се тя в някой момък, трябват й пари за дрехи, но тя не може да проси, отива при банкера, иска на заем без гарант, банкерът казва: „Ако ми дадеш да те целуна, ще ти дам." Тя даде и взима 1000 лева. Туй морал ли е? Целувката е гарант. Чист човек при грешник не трябва да седи. Две неща ще държиш: Бог е във всички и Той е момента, който е мярка на времето и пространството. В този момент, с който се мери времето и пространството, Бог пребъдва в него. Туй, което,мери в него, е Бог, а не, което се измерва. Бог не е в мисълта, но в туй, което прави мисълта. Бог не е в Любовта, но в туй, което произвежда Любовта. Туй, което се проявява, проявеното, то проявено си остава. А туй, което само остава, туй е същината на живота. Запиши туй, да го не забравиш. Прилича ли то на Вашия Учител? - Не, туй не прилича на моя Учител. - И същевременно има и много други работи, които не Ви
към текста >>
175.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Еднообразието подразбира дисхармония. Природата постоянно когато ние грешим, тя туря своя печат. Та тази майка, тя е много строга, тя иска да сте разнообразни. Не искайте хората да бъдат като вас. Ние трябва да бъдем за другите едно разнообразие и другите трябва да бъдат за нас едно разнообразие. Та първото нещо е да се върнем към природата. То е най-хубавото нещо - разнообразие. Всичко е велико в света. Тъй щото нещата, които по видимому са славни и приятни в действителност са без
честн
и. Турете нишката в Бога, свържете се с вяра, па не бойте се. Дръжте се за Бога. Турете Волята. Лъжата е книга, която показва, че истината отсъствува. Тя казва, че: „Истината дойде аз свърших своята мисия". Лъжата не е качество на човека. Лъжата е символ. Отсъствието на една добродетел явява се лъжата. И тъй аз опровергавам, че лъжата не е качество на децата, а е на старите хора. Да изучите лъжата обективно. Когато мислим, че хората са лоши, ние се поставяме на една плъзгава плоча. Ако тъй не мислите, вие не можете да се възпитавате. Първото нещо трябва да мислите, че всичко в природата е добро. Нещата едновременно могат да представят и добро, могат да представят и зло. Всичките хора са въоръжени. Туй, което може да даде едно приятно настроение на човека, то е природата. Дотогава, докогато стомаха е нормален, главата мисли много добре. Някои питат: „Какво е вашето учение." Между главата и стомаха трябва да има разнообразие. Аз ви намирам, че вие сте много добри и богати хора. В този
към текста >>
176.
V. ПАША ТЕОДОРОВА ЛОЗИНКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
Из архива на Тереза Керемидчиева
,
ТОМ 14
- сърадвай му и като работи - помагай му. 11.06.1941 г В проявлението на добри мисли, нежни чувства, благородни желания и постъпки се познава Любовта - която носи вечния живот. 12.06.1941 г. Всяка сутрин, като станеш от сън, благодари на Бога и искай да те посети Любовта, с която да работиш през целия ден. 13.06.1941 г. Пребъдвай в Любовта, защото тя носи живота. Пребъдвай в Мъдростта - тя носи светлина и знание. Пребъдвай в Истината - тя носи свободата. 14.06.1941 г. Благородност,
честн
ост и справедливост се изисква от човека, който служи на Бога. 15.06.1941 г. Люби и обичай всичко заради Бога. 16.06.1941 г. Да любиш Бога значи да любиш и обичаш всичко, което той е създал. 17.06.1941 г. Благоденствието на човека иде от Бога, чрез прави мисли, нежни чувства, благородни желания и постъпки. 18.06.1941 г. Когато злото и доброто ти говорят вътре в тебе, откажи се от злото, а приеми, послушай и изпълни доброто. 19.06.1941 г. Когато Бог ти говори отвътре, слушай го и с любов го посрещай и изпращай. 20.06.1941 г. Стори и направи всичко за славата Божия и за радост на своя ближен. 21.06.1941 г. Заменяй омразата с любов, лъжата с истина, неправдата с правда и злото с добро, тогаз живота ти бива осмислен. 22.06.1941 г. За да изявиш благостта си, думите ти трябва да бъдат подсладени, за да бъде задоволен, който те слуша. 23.06.1941 г. Не давай място на отрицателни мисли и чувства в себе си, за да не сбъркаш пътя на живота си. 24.06.1941 г. Винаги помни Божията милост и благост,
към текста >>
177.
БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
богатство, с което ние можем да разполагаме сега, това е само Божията Любов. Това е чисто, кристално. Има един, който ще ни каже: „Ела с мене". Това е Бог. И ние ще отидем и после ние ще даваме на другите. И аз ви казвам: „Излезте от дома на баща си и елате на земята, която аз ви посочвам". Ще тръгнете към Ханаанската земя - това е първият закон. В дома на баща си - това е вторият закон. Ще бъдете между хората. Това, което казвам е само вътрешно изменение. Да имаме абсолютна
честн
ост, доброта, интелигентност и благородство - тога з добиваме качеството на смирението. Всеки един, който може да приложи този закон, той е вече избран. А пък, който не може да го приложи, сега няма да ви кажа какъв е. Сега това учение е за приложение. Знаете ли защо ви го давам? За съвременните хора иде такова едно изпитание, че ако на тези съвременни хора бихме обяснили какво има да стане, на всички тези хора косите биха побелели за 24 часа от страх. Този свят на сегашните хора си отива и няма какво да съжалявате вече. Ние ви извеждаме 24 часа преди да се събори зданието. Всички хора седят на една паяжина сега. Тези, които идат да формират света, идат със своите чукове и ще съборят света. Такова събаряне ще има каквото никога не се е случвало. Това, което става то е най- великото в човешката история откак се е започнала човешката еволюция в слизането и качването на човешкия дух досега, по-велика от тази няма. А за в бъдеще от тази ще има по-велика епоха. Но от миналите епохи до сега по-
към текста >>
178.
ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
повече винцето? Един - хляба, друг - месцето и т. н.? Виното е било първоначално сладко, но човека го направил кисело. Да обикнем винцето повече, то е почнало от 3000 години. Оттогава са почнали да го обичат и сега се опиват. Ожените се, жена ви постепенно вкисва соковете ви и ставате кисели. Така се е вкиснало постепенно и виното. Знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената? - Абсолютно чисти! Абсолютно чисти един към друг! Това е съдружие и се иска да бъдат взаимно
честн
и. Това аз наричам чистота. Нечистотата в един дом води към разрушение. А в едно духовно общество, не само чистота, но е потребно и абсолютно доверие. В религиозното общество, считат, че Магдалина има право да влиза през прозореца и да взема неща от стаята - то било морално! Тя е религиозна, но полъгва, покрадва, просията е изучила. Три години аз опитвам доколко мога да я търпя. Три години е това, разбирате ли? И ако другите имаха моето търпение тя щеше да се оправи. Тъкмо се пооправи, дойде някоя и й каже: „Защо не отиваш да работиш?" Тя кипне и всичко се развали. Оправя малко един навехнат крак, дойде някой и го повреди наново. Е, може ли да се оправи при това положение! Тя идва в стаята ми и се оплаква, че имала дяволи, с които се борила. Сплашва някои, че ще им се схванат краката - те се уплашат - страх ги е от нея. На такива души, които са паднали, изостанали в своята еволюция, трябва да се помогне. Има един закон за помагание. Вашите отношения към мене са продиктувани от другаде. Кое
към текста >>
179.
3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
не малък излишък. Това се е дължало предимно на тогавашния обичаи, при мерене житото с шиник, на всеки 40 шиника, единият се дава „доврук", т.е. пресипан над мярката с жито и така се е изсипвал в склада. Ето тогава, на какво изкушение е бил поставен баща ни, от един търговец, който често закупувал храни от складовете. Казва на баща ни: „Тези излишеци, които остават, ще ми ги даваш без да влизат в сметката, а на тебе ще давам някаква сума да се ползуваш". Ето где проявява баща ми
честн
остта си! Пропъжда изкусителят с думите: „Предпочитам да ме похвали началника на Земеделската каса, без да ми даде възнаграждение! Твоите пари не ги искам! Ще оставя на децата си моето
честн
о име". Може би сме взели нещо в наследство от
честн
остта На баща ни. В мен никога не е минала мисъл да обсебя чужди пари, макар че през живота, макар че в службите ми в разни предприятия, много пари са минавали през ръцете ми, бил съм доверено лице. И в мен надделяваше чувството, да бъде похвален за
честн
остта ми, а не да взема чуждото и да го употребя за охолен живот. Така бяхме възпитани от деца - не познавахме сладостта на парите. Баща ни, със своята заплата ни гледаше добре. Бяхме нахранени, обути и прилично облечени. През лятото, вземаше мен и брат ми, завеждаше ни в дюкяна за обуща и ни купуваше по един чифт „еминийки" /леки обувки от тънка кожа и подметки/, та с тях прекарвахме лятните месеци; бяха и евтини - около два лева. През зимата, купуваше ни друг вид леки обуща, наречени „местюфи", топло
към текста >>
180.
53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
ръководителите се разотидоха по градовете си. Поменатите седем братя от София, действуващи като Братски съвет, имахме първо заседание на 5 януари 1945 г. Тогава, естествено се промисли за най-належащите работи, а именно, кой какво ще върши. За себе си ще кажа, че изобщо включването ми в Братския и Финансовия съвети, бе изненада за мен. Направената ми чест ме зарадва, бях вече на възраст над 50 години, значи преценен съм, че ще мога да бъде полезен с познанията ми, а най-вече с
честн
ото ми отношение към парични и други блага, които ще ми бъдат поверени. В това първо заседание, видях се натоварен с длъжностите: главен касиер, счетоводител и протоколист. Такъв бях в продължение на 14 години /1945-1958 г./ По него време, у брат Боян Боев се намираше наличност пари, постъпили от братя и сестри след завръщане от с. Мърчаево. Когато той на няколко пъти е искал да ги предаде на Учителя, отказвано е получаването им. Така, той сега ми ги предаде и това беше първото постъпление в касата към 800 000 лв. Внесох ги влог в Софийска популярна банка, на мое име, както бе нареждането на Братския съвет. По тази сметка работехме в продължение на няколко години. По-късно, можахме да открием сметка и на името на Верска общност „Бяло Братство", гдето прехвърлихме сметката ни, но тогава вече разполагахме с малки суми. Тримата членове на Финансовия съвет, още в следващите дни на м. януари, пристъпихме към преброяване паричните суми, оказали се в жилището на Учителя, на 27.XII.1944 г. Следва
към текста >>
181.
14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
и всички вие трябва да изучавате тази книга. По-голямо благо от нея няма. Когато идете при Господа, във Великата Школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да е било. Законът на Любовта трябва да се приложи. Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е Мъдростта. Любовта носи живот, а Мъдростта - Светлина и Знание. Тези два Закона работят заедно в Света". - „Всемирното Бяло Братство, казва на своите ученици: „Бъдете абсолютно
честн
и, без никакво изключение, бъдете абсолютно добри, без никакво изключение, бъдете абсолютно интелигентни, без никакво изключение. Ако по живота ви не се познава, че сте ученици на Бялото Братство, то по някаква табела ли ще ви познават? Всеки брат трябва да ходи прав, като свещ, гърбица да няма. Очите на ученика от Бялото Братство, не трябва да бъдат премрежени, а любов, енергия да блика от тях, да светят денем и нощем, светлина да блика от тях, гърдите да бъдат отворени, изпъкнали, а не така хилави, лицето да бъде светло, бодро, да показва, че в него има добродетели, устните да бъдат отворени, да се вижда, че в тях има живот, а не така стиснати затворени. Щом ви погледнат да кажат, че в лицата на тези хора има някаква идея. Всички да казват за вас, че сте особени хора. После гледайте да сте мускулести, да не ви е страх, та като хванете противника си за краката, той да усети, че сте го хванали. Ще се стремите да бъдете силни. Силни да бъдете значи да контролирате всички свои клетки да
към текста >>
182.
64. ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ВЛАСТИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието, ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека, като съвест. Всички примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят, какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери, за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв смисъл да обидим това, което е разумно, добро,
честн
о и справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй в страната, нашето желание е било винаги да се подобри, без ненужни сътресения и всичко да стане разумно. Относно Българската народна армия, тя е орган на държавата, за запазване на реда и порядъка в държавата. Каквото казахме за държавата, това включва и армията. За военните сме включвали много добри примери. Относно брака: той е най-старият институт в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълната семейна чистота. В начало Бог създаде мъжки и женски пол. Поддържаме също, че всяко семейство трябва да има две деца, брат и сестра. Семейството е образец каква трябва да бъде държавата, религията и народа. В семейството, бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която охранява и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали някого към вражда и умраза към когото и
към текста >>
183.
80. ЗЕЛЕНЧУКОВАТА ГРАДИНА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
безкористен до крайни предели. С неговото идване, малкото ни стопанство, доби напълно своя оформен вид. Да се натори добре и обработи мястото, навреме да се положат необходимите грижи по прекопаване, напояване, почистване от плевели и ред други от този род грижи, за засетите култури е най-важното за успеха на всяка земеделска работа. А Ради в това отношение беше образцов. Когато през есените дни се прибираха плодовете от засетите култури, рафтовете в мазето тежаха от тях. За неговата
честн
ост и безкористност, имаме един случай, който ми разправи един наш брат - Желю, много близък с Ради и често го е посещавал на приказки. Един ден през есента, брата намерил Ради в мазето да подрежда събраните продукти и плодове. „Погледнах зад брата хубавите и добре узряли круши наредени в щайгите, извадих си джобното ножче и започнах без стеснение да режа и ям от тях, като се възхищавах от вкуса и аромата им. Разбира се, отрязах и парче от една особено качествена круша и подадох на Ради. Моята изненада беше особено голяма, когато Ради отказа да вземе парчето. Повторих и потретих поканата си към него с нови парчета, но той упорито отказваше да приеме и най-малкото. Това подсили моята изненада, още повече, че не се е случвало от негова страна така упорито да ми отказва, когато съм му давал нещо, освен това, деня не беше ден, през който почивахме откъм храна. Мълчах и се учудвах. Когато Ради привърши работата, излезнахме от мазето и отидохме в стаята му. Загложди ме мисълта да разбера защо
към текста >>
184.
97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
отношения?" Няма да бъде излишно, ако се каже по нещичко и за останалите членове от избраният вече братски съвет. За Боян Боев и Симеон Симеонов, казахме вече преди това. Брат Тодор Стоименов - беше висок на ръст, сух, слабичък, с добре оформена глава, истински тип на арийската раса: чело високо, с добре развити центрове на разсъдъка и фини черти по него показващи остра проникваща мисъл; очните дъги изразяваха голяма пресметливост към материалните ценности; нос изразяващ крайна
честн
ост и коректност в обходата си, за което нещо Учителят е казвал; Финно оформени скули, изразяващи устой; Добре сложена брада - воля. Целият му вид изразяваше благородство. Той е бил, както вече казахме, един от тримата първи ученици на Учителя още от началото на века, когато Учителят е започнал своето дело. Единственият останал досега жив от тримата първи ученици. По професия беше чиновник. Борис Николов - висок, строен Слънчев тип, голямо чело, чело на големи идеи и планове. Изразът на лицето му носеше белезите на интелигентност, темпераментност,
честн
ост, грижовност и добра обхода. Беше завършил висше образование по естествените науки, но се посвети като майстор по мозайките в строящите се постройки. За него казваха, че по-голям майстор в този занаят няма. Мозайките на много представителни сгради в София и провинцията са негово дело. Централната гара в Русе, хотел „Тримонциум" в Пловдив, Сатеричният театър в София, Министерството на транспорта и много други. Той беше участник във всички
към текста >>
185.
8. ЮПИТЕР
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
най-добре организиран. Бързото му около осно движение, завърта се за около десет часа. Ъгълът между плоскостта на екватора и тази на орбитата му е само три градуса, което ще рече, че там е вечна пролет. Светлите му ивици и топлинно излъчване, което той има и интензивното магнитно поле, което има около него, говорят за голямата култура, която има там. Тези най-добри влияния имаме, когато Юпитер е облагороден, когато е в хармонични ъглови разстояния със Слънцето, Луната и планетите. Честността, произлиза от Юпитер. От главните Богове, само той може да каже: „A3" имам достойнство. Юпитер казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен, доблестен, щедър, без да употребява някакво насилие. Той прави човека практичен, но и щестлавен. При силно влияние на Юпитер, ще бъдете сдържан, умерен, мълчалив, ще се стремите към свобода и братство. Той обаче се подкупва със слава. Оказва влияние на личните чувства и донякъде на милосърдието. Под влиянието на Юпитер се намират: висшата търговия, финансите, дипломацията. Силите на Юпитер организирват стомаха и слънчевият възел. Под негово влияние се намират бедрата. Той управлява също и Тимусната жлеза. От металите, калаят има отношение към
към текста >>
186.
4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А съвременното общество е пълно с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете на своите близки. Защо? - Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има
честн
и, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници или да има любящи бащи и майки? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат
честн
и, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал.
към текста >>
187.
1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските съединени държави, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички
честн
и и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е. философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г. Уйлсона и средството за приложението й в международния живот. Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички народи, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия народи. Тази негова концепция обгръща, анализирана в своите подробности, всичките поменати 14 точки. Тя е резултат от едно дълбоко проучване живота на човечеството тъй, както той се проявява.
към текста >>
188.
2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква
честн
ост в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно:
честн
ост, откровеност, правдивост,
честн
ост, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти,
към текста >>
189.
4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри,
честн
и и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос. За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X. ------------------------------------------------------- [1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23. [2]Виж и Лука, гл.
към текста >>
190.
5. ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
да разпределя получената добре. Това именно става постоянно по настоящем, при съвременното развитие на човечеството. Всичките болести на отделните индивиди и на народите водят началото си от тия три причини: от разстройството на стомаха, белите дробове и мозъка, респ. от алчността на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и учителството). Народът, който трупа богатства и не ги препраща в другите части на своя организъм, се лишава от умни, добри и
честн
и държавници и става жертва на апетитите на окръжаващите ги съседи. По-нататък - държавниците, ако използуват само за себе си всичките ресурси на народа, последният постепенно обеднява, докато най-сетне той банкрутира, а с него заедно и държавниците му. В последен анализ, ако духовенството и учителите на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди. И това е най-голямото падане. Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с учителите - трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка. Но по какъв начин държавниците и духовниците с учителите трябва да действуват за развитието на народа? Аналогията с дейността на земеделеца ще ни покаже това: както у него се стимулират енергиите, чрез разните култури, които той
към текста >>
191.
7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство" не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда" е непонятен. Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и без
честн
о забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България. А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи. Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени,
честн
и и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато
към текста >>
192.
8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще. Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура. Към тая цел трябва да се насочат усилията на всички искрени и
честн
и обществени дейци. Проектът на договора за мир с България* На 19 септември в Париж, при обичайния церемониал, е бил връчен на българските делегати проектът на мирния договор с България. Според една телеграма от българската делегация, условията, които се опитват да наложат на българския народ, изключват всяка правда и право. Принципите на териториалната неприкосновеност и на националността са пожертвувани, за да се задоволят исканията на разните съседи на България, по някакви „стратегически" съображения. Така, откъм Сърбия се предвижда изправление на границата с отнемане градовете Цариброд, Босилеград и Струмица, със съответния на тях хинтерланд. Според това, предполагат, че проектираната бъдеща граница ще минава по височините между селата Гор. Криводол и Комщица, а следователно, сръбските дългобойни оръдия могат да владеят столицата, която, в такъв случай, би останал граничен град. Към Босилеград, известната медна мина би останала в територията на Сърбия, а гр. Кюстендил ще остане в един
към текста >>
193.
9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия. Нашето управление се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум. Начело на управлението изпъкват не най-умните, най-способните и най-добрите, а най-тъпоумните, най-посредствените и най-без
честн
ите елементи, стига да успеят, със своето нахалство и изпитаните методи, да ескамотират народното доверие. Лъжата и заблудата са ръководещи основни принципи в държавното управление. Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното
към текста >>
194.
11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
обработват задружно и имат право да се ползуват еднакво от плодовете на своя труд. „Не!" - провикват се хората със старите идеи - „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците вълци или народите вълци". Вместо благородно съревнование в полето на
честн
ия труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или някой народ. Викът „vae victis" - тежко на победения - се повтаря, след толкова векове, и днес! Учителят на Бялото Братство обаче издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло! Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи - това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите. Поради тия стари идеи, изучаването на живата природа е дало възможност на хората, например, да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с
към текста >>
195.
15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика", т.е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните" архиереи, и служителите на „светата православна църква", които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант"... Време е да настъпи едно общо отрезвление. Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро,
честн
о и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот. Изисква се да се въдвори, преди всичко, социален мир и правов ред в страната и да се предприемат коренниреформив цялата обществена и държавна организация. Но това не е задача за разрешение от късогледите и дори заслепени материалистични умове: те не знаят великите закони, които регулират живота на народите и на отделната личност, лутат се в мрака, правят пакости и чупят собствените си глави. Задачата на народното и държавно преустройство може да се разреши само От ония, които са вникнали в дълбокия смисъл на живота, знаят законите и владеят силите. А тия хора са окултистите, пълни с действителни знания, с вяра в бъдещето и с любов към
към текста >>
196.
16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питието, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов е преданост, от себеотрицание и самопожертвуване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета,
честн
ост, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! -------------------------------------------------------------------------------------------- [1]Вж Всемирна Летопис, год. I, кн. II (месец май 1919 г.) статията: Болшевизмът като идейно движение. [2]Вж. статията ни: Новото човечество - фалитът на старите идеи - белият комунизъм. („Всемирна Летопис, год. II, кн. I-II). [3]А ВС illustre d' Occultisme. Premiers Elements d Etudes des grandes traditions initiatiques, стр. 19вислед. Вж. по същия въпрос и редицата статии в отдела Кабала (I год. на Всем. Летопис). [4]Вж. подробно изложение на системата на Сент-Ив-д 'Алвейдър във Всемирна Летопис,
към текста >>
197.
22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
или посегателството върху продукта на чуждия труд, или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.) от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на без
честн
о спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работнишкия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита" на съвременната държава, чрез заплашвания с най- строги физически наказания, т.е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най- сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да са предлози, и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, например един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате,
към текста >>
198.
XV. МАРИЯ ХРИСТОВА - ЖЕНАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА
,
Величка Няголова
,
ТОМ 15
е използувала да й работи там. Нали е братско - всеки отива да й помага. Че и Грива (когато е бил тук, че и Крум Въжаров, като дойде, че и Никол Филасие /сега жена на Павел Желязков/) и всеки българин, който дойде и я потърси. Да не говорим за мене и за сина ми Благовест, колко много сме й работили там. А всъщност това място си беше нейно и на никакво Братство не беше го завещала. Искаше уж да го остави на Жан Луи Гобо - не се хванаха на въдицата й. После искаше да го продава, но все не
честн
о си служеше. Говорила с мъжа на Росица Янчева - Грабер, уж да им го остави на тях, а като се срещнали тя му го предложила да го купи. Той й отговорил: „Аз нямам нужда да купувам място". И на мене по телефона все ми говореше за „Братското място". Аз веднъж й казах: „Ти, толкова вече години никога не си го дала на Братството, че сега ли ще го дадеш". Тя се разсърди. А беше вече много възрастна. Накрая чух, че била дала някакви суми пари на някои българи, те знаят кои са, да не казвам имена. И с тези „непочтени пари" били закупени места край Витоша в Бистрица. Тежко и горко им. Особено, ако са купили „Братско място" с тези пари. Защото тази сестра не ги печелеше почтенно. И Учителят няма нужда от такива пари и места. Но нека се знае, за тези купени места, и да се проверят тези мои думи, дали са напълно верни. Знайте, че тя и да ви е дала парите, те за тук са много малко, в сравнение с нейното богатство и този и огромен терен. Още, тя веднъж извика полиция за мене, наклевети ме нещо. Хората
към текста >>
199.
23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА КОРТЕЗА
,
,
ТОМ 16
ДЪНОВ ЗА КОРТЕЗА „Вие говорите за чистота или говорят ви за чистота. Сегашните хора не могат да говорят за справедливост, за чистота, за
честн
ост. Един човек, който десет пъти лъже, за каква
честн
ост ще говори? Аз не говоря сега за вас. Вие ще кажете: „Той говори за другите, но и за нас се отнася това." Не. Аз ви казвам нещата както са си. Някои казват: така дяволът правил. Този въпрос - дявола, аз го наричам един търговец, голям търговец, усулджия* е той. Като го туриш на работа, той е философ, планове ще каже: така или иначе трябва да се направи това, за да може да се изклинчи. Накарай дявола да ти направи една услуга и той ще те увърти и ако речеш да се съветваш с него за доброто на някого, дяволът ще каже: „Остави тази работа, занимавай се със себе си, остави другите." Българите казват: „Накарай дявола на работа, за да те научи на ум." Казвам: Много време трябва още, за да изучите тактиката на дявола, да видите какъв е герой - майстор е той! Някой път го гледам, той се поусмихне като първокласен актьор. Представя се като един светия, със смирението му. Няма форма, която той да не може да вземе. После, една усмивка има! От една страна се усмихне като светия, а от друга страна си казва: „Да те хвана само аз!" Той като се усмихне на тебе, мед ти падне на сърцето. Той много се докача. Не съм срещал същество, по-докачливо от него. Като дойде, най-първо започва да ти се изповядва, че е голям грешник. А пък като го попиташ: „Защо грешиш?", той казва: „Не е твоя
към текста >>
200.
38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ
,
,
ТОМ 16
н. Оплаках му се също, че при мен дойде и мъжът на една учителка, пред която бях говорил вечерта, и каза: „Вие ли сте учителят от Казалджик-Кафтан?" - „Аз съм." - „Слушай, ти снощи си говорил, нещо против либералите, ще видим, тая работа." А главният прокурор Тошев ми каза така: „Този мръсник аз преди един месец съм го пуснал, лично аз ходих да го пусна от затвора. Той прави тук поразии. Либералите са разделени тук, в Кърджали, на две. Околийският управител е от едно крило, които са
честн
и и почтени либерали, а пък ей-тоз уволнява разни чиновници и им взема рушвети и ги назначава. Аз мога сега много лесно да го наредя. Щети дам белязани банкноти, ти ще му ги дадеш, аз ще го обискирам след това и ще го туря пак в затвора. Но в съдилищата ние, съдиите, имаме едно правило: в рядко биволско лайно камък недей хвърля, защото ще те опръска. Понеже и съдилището е под Министерството на либералите, ще ме намерят мене виновен нещо и ще ме уволнят от службата. Затова го търпя, този човек. Той се мъчи по всякакъв начин да се запознае с мене, но аз даже не му отговарям на поздравите. И сега, да знаеш, той седи хей в оная кръчма, гдето е срещу прокуратурата, и знае, че ти си дошъл тук. Той те наблюдава. Като излезеш оттук, той ще излезе от кръчмата и ще те пита къде си бил. Него го е страх от околийския управител, па и от мен го е страх. Ти ще му кажеш само: „Бях при главния прокурор!" - "Ами какъв ти е?" като те запита, ще му кажеш: „Роднина сме." И повече няма да му даваш никакви
към текста >>
201.
53. ГОЛЕМИЯТ РАЗКОЛ
,
,
ТОМ 16
тури пак сам, така, се назначи, да отговаря за печатницата - за тези, които печатаха братските беседи, на Изгрева, в бившата къща на Йорданка Писинова. Той командваше и положението на Рила, когато се качваше през лятото. Той назначаваше отговорници за домакинството. Така се назначаваха няколко години, обаче на Рила все приключваха с дефицит, със загуба накрая, по няколкостотин лева. Сметките не излизаха, въпреки че в магазина се работеше с малко печалба. Това показваше, че има някои не
честн
и сметки, които се водеха по това време. И затуй едно лято, само че не помня кое лято беше, дойде Никола Антов у дома и каза: „Пеньо, ти ще станеш магазинер на Рила и да знаеш, че всяко лято приключват с 400-500 лв. загуба. Да видиш къде се правят грешки, че се приключва със загуба лагерът на Рила." Аз рекох: „Добре. Поемам това." И станах една година магазинер на Рила. И завърших, като предадох накрая лагеруването, мисля, че бяха 650 лв. чисти печалби от Рила, „Е, защо, казва, има загуби от минали години?" - „Защото, рекох, магазинерите не са ти гледали
честн
о сметката и са яли и пили за сметка на братството. И затуй, рекох, братството приключваше със загуба. Ето ви, рекох,
честн
о водена сметка. Една бучка захар не съм изял аз, като бях магазинер." И моята захар, с която пия чай, си пиша. И я изписвах и плащах. Та затуй от не
честн
и магазинери се приключваше със
към текста >>
202.
1931 година
,
,
ТОМ 16
се да чета беседата „До окончанието на века" - 8 беседа от VIII серия. „Няма по-страшно нещо в света от пресищането. Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат да поризведат пресищане. Пресищането често произвежда втръсване. Втръсването произвежда отвращение. Отвращението произвежда бездействие. Бездействието произвежда смърт. Смъртта произвежда разлагане, а разлаганато - воня. От съвременните учени, които имат по няколко диплома, се изисква да имат диплома за разумността,
честн
остта, справедливостта и най-после и четвъртата диплома - за интелигентността." „Казва Христос: «Идете и учете ги.» На какво? На съвременния свят се е втръснало вече от учения." *** 22.IX.1931 г. Извадка от лекцията, държана тая заран* (Савка ни я прати в Равна). *Лекцията е държана от Учителя на 22.IX,1931 г., вторник, извънредна, непечатана. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Тази година ще се размишлява върху всички Божествени добродетели, които работят за човека. Добрата молитва. Молитвата на Царството. Отче наш. Беседата е озаглавена: Закон на безсмъртието Докато човек е обременен с непотребни неща в живота, той не може да има правилни разбирания. Докато човек има предмети пред своето зрение, които той смята за ценни, за важни, светлината не може да действува правилно върху него. И затова, за всеки даден случай и момент, човек трябва да се освободи от ненужното, от непотребното. Това изисква моментът. Простотата седи в това, че в даден случай вие искате да знаете всичко, а това не
към текста >>
203.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма
честн
и хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение. Да бях подлец, лъжец, пияница, блудник, щях да бъда добър, защото щях да съм в кръчмите и там, с тези, които уволняват и назначават, щях да си възстановявам поведението си. А сега, не се съгласявам рушвет да давам - то съм за тия просветители в днешното просветно министерство лош. Но не ще се отчая и никому зло не ще помисля и не ще пожелая зло никому. Дано Бог озари съзнанието им, та да видят положението си, в което изпаднаха! Рано се приготвих за града. Дойде и Еленка и се отправихме за Учителския съюз. Г-н Д. Негенцов бе болен от инфлуенца и не дойде днес. След това Еленка отиде у Янков, а аз ходих в инспекцията при г-н Николов. Той ме увери, че не е питан за нашето уволнение. И обеща, ако се оваканти място някъде, да ми съобщи, за да отида да взема постановление и се назначи. Явих се и при Косачев. Той ми каза, че
към текста >>
204.
1934 година
,
,
ТОМ 16
и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма
честн
и хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение. Да бях подлец, лъжец, пияница, блудник, щях да бъда добър, защото щях да съм в кръчмите и там, с тези, които уволняват и назначават, щях да си възстановявам поведението си. А сега, не се съгласявам рушвет да давам - то съм за тия просветители в днешното просветно министерство лош. Но не ще се отчая и никому зло не ще помисля и не ще пожелая зло никому. Дано Бог озари съзнанието им, та да видят положението си, в което изпаднаха! Рано се приготвих за града. Дойде и Еленка и се отправихме за Учителския съюз. Г-н Д. Негенцов бе болен от инфлуенца и не дойде днес. След това Еленка отиде у Янков, а аз ходих в инспекцията при г-н Николов. Той ме увери, че не е питан за нашето уволнение. И обеща, ако се оваканти място някъде, да ми съобщи, за да отида да взема постановление и се назначи. Явих се и при Косачев. Той ми каза, че
към текста >>
205.
1934 година Продължение
,
,
ТОМ 16
Губеш и от заповедта за приемането на главенството в Губеш. Писах и до общинския кмет гр. Кърджали да събира пари за училището. След това отидох в книжарницата на Ангел Ив. Видев. Тук слушах разговори на Видев с разни други негови другари в Кърджали за това-онова, изобщо за госпожици. И целият въпрос на интереса на важността се свежда до това да се намерят такива, свободни в нравите си. И чух как упрекнаха някоя си, че не била както другите свободна. Цени се от тия хора разпуснатите, а
честн
ите и порядъчните се упрекват за това, че имат нещо ценно в себе си, че са порядъчни. И си мисля, че ако бих имал такива от тия господа за другари, за близки тук, в Кърджали, що ще науча от тях? Или обратното -бих имал за близки от женския пол тия компаньорки, които, ако имат за другар приятел един порядъчен човек, те ще го упрекнат, зарежат и изоставят. И това тия хора го наричат живот. И с едно дълбоко спокойствие се потопих до дълбокото значение на нашия Учител на братята, сестрите и т. н. на деня грея топло слънце. Все се изпратената ми от Сава Калименов все положителни мисли се тонирах Следобед ходих в общината и извадих имената на подлежащите за идущата година деца, родени през 1927 год. След това внесох на държавния бирник 163 лв. за данък занятие. Занесох бюджетите в основното училище и си тръгнах замислен и радостен за това положение, че нямам близки тук, в тоя град. И че Небето като ме е пратило, То е предопределило, че тук аз да работя над мене си, а не си губя времето. Тъкмо си
към текста >>
206.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
ги поробили през април месец, след като ги разбиха германците. И всички в себе си чакат да се повторят събитията от 1918 година. И че българите временно пак щели да бъдат тук. Въпреки всичката си скрита, па даже и явна омраза, все се намират мъже да ни канят на гости. По характер са весели, гостоприемни. Черпят с що имат. Ракията пият като вода. Яде хляб и пие ракия. И последствията на всичко е - нравствена разпуснатост. Мъже ходят по чужди жени. Девойките си по пазят, защото не
честн
ата девойка в деня на сватбата бивала подлагана на бой, презрение, ругане. Така че момичетата са запазени, а женените - разпуснати, и мъже, и жени. Училището не обичат. Под предлог, че са гладни, голи и боси, не си изпращат децата на училището. От 164 подлежащи за I отделение идат само около 35 и то идат, защото се боят, че ще ги глобим, ако не идат, и от ден на ден още повече намаляват. Колегите ми са госпожица Мария Кончева, учителка в с. Алтимир, Белослатинско, а родом от гара Левски; Никола Колев Василев от гр, Троян и Стефан Гюзелев от гр. Севлиево, учител в с. Кътина - Софийско, а аз дойдох от с. Чепинци, Софийско. На 10 ноемврий Кончева получи преместване в гр. Враня. Хляба до известно време ни даваха от фурните на гр. Сурдулица, а после свърши. Търсим да купуваме, хората не дават, който има. Купих 10 кгр. жито. И от София Еленка изпрати. Сега съм купил 60 кгр. пшеница и ще я смеля. Комисарството ни даде по 15 кгр. брашно и ще ни дадат още по 13 кгр. На квартира съм у Косара
към текста >>
207.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 3
,
ТОМ 16
работи може да изнася, но лошите не трябва. Може, но пред някой философ. Българинът мяза на американеца, обича разнообразието. Американецът казва: „Пари да има, музика ще си купя, радио, грамофон." (1.ХII.1937год, сряда) 245. Всеки един от вас трябва да се упражнява, трябва да се учи. Без музика не може да се молиш. Като се молиш, да забравиш себе си, да забравиш всички скърби и несгоди. Работите ще ти тръгнат, ти си спънка. Като тръгне твоята работа, на стотина други ще тръгне. Честният човек е музикален човек. Ти трябва да си туриш в ума си да се научиш да пееш. (10.II.1937год., сряда) 246. Първата музика е на старите, хармоничната - на младите, а третата е на красотата с постижения. Много от вас са музикални, но не работят. Не оставяйте за друго прераждане, защото няма да ги има тези условия. Животът е един мелодичен кръг. Всички певици, които искат да пеят, искат да се харесат на хората. Не се пее така. Певецът е един проводник. (10.II.1937год, сряда) 247. Пазете се, има и астрални крадци, има и астрално знание. Ако твоят дух, душа, ум, сърце пее, ще ти остане ли време да се караш? Дълбока история е пеенето на птиците. Има песни без разрешение . Има и песни с разрешение. Песните с разрешение тонират. Песните без разрешение* детонират. Духовните песни тонират, а светските - обратното. Неуспехът ви се дължи на непеенето. Във вярата е разрешението, а в Любовта е постижението. (10.II.1937 год., сряда) * разрешение - в смисъл решаване на проблем, задача. (Бел. М. И.)
към текста >>
208.
Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.
,
,
ТОМ 16
правите извънредно щастлив. Аз ще нося този скъп спомен, където и да бъда по света. Ще помня тия вечери. Чувствувам се горд, че съм българин..." Триумфът е вихров, неописуем! Стъпките и шепотът дори на този голям български певец, на който името се разнесе по света само в няколко мига, показват какво е личното му и обществено обаяние. Възторзите на публиката дойдоха като отговор на неговите страдания. За него няма и не може да има по-голяма награда. Това е всенародното отблагодаряване за
честн
о и достойно служене. Тъжно и болно е, че първи други народи го нарекоха Карузо. Мазаров има всички заложби на един световен първенец в тоновото изкуство. Той има гласовата мощ и техническите ширини на едно истинско българско дарование... Един нов световен вълшебник! Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация? Не е ли това едно свръхизвихряне на могъщите всебългарски идеали към дните на бъдащето ни? Не са ли тия истинските мотиви, приказки и песни, които ни непрестанно нашепват родните балкани? Не е ли това безсмъртната мисъл на великия пълководец Наполеона, който една хиляда години след езиковата прослава на Симеоновите българи, заяви на юнаците си, че всяка войнишка редица съдържа по един маршалски жезъл? Не е ли това самата божествена песен на природата между Бялото, Ионийското и Черно морета... Не са ли това заветите на миналото! Не е ли това, най-после, вечната и нетленна душа на майката-земя, която е родила толкоз много
към текста >>
209.
29. [Разговор с Учителя на] 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
чувство да наблюдаваш. През тези чувства трябва да виждаш света, да манипулираш с тях. Прозорлив, чист трябва да бъде човек. Това са чувства. Ако чувството за чистота у тебе не е развито, не може да бъдеш чист. Има чувство на нежност, справедливост. Човекът, който живее в тялото, не трябва да спи, винаги трябва да бъде буден. В Божественото училище човек трябва да бъде здрав, болен човек не може да учи уроците. Гордостта е болест. Някога гордостта суши, когато я развиваш чрезмерно. Честността не е морално чувство. Гордостта е общ принцип. Ний сме точно такива, каквито трябва да бъдем. Не е важно сега, че си в един клас, но как ще свършиш класа. За всеки клас има матура с диплом - така е в Божествения свят. Всякой иска да поправи другите хора, не гледа, че той е причината, все другите гледа да поправи. Сега ще ви се чете една лекция, каквото разберете, като ученици. Онзи, който дава пари назаем, дава условия за престъпления, понеже онзи, който е взел, не може да ги върне и почва да лъже. Който има любов, той е освободен. Между четенето и приложението има съотношение. Не само да прочетете, но и да приложите
към текста >>
210.
19. Писмо от Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 15.11.1929 с резюме на лекцията от Учителя на 13.II.1929 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
бръкна!" Имаш желание да направиш пакост и като видиш тази мома, туй желание да изчезне. Но ако тази мома те стимулира да бръкнеш в касата, от тази красота стой малко по-настрана! Такава красота съществува у нас. Казваш: „Обидиха ме!" Обидата е качество, което съществува у всичките животни и у човека специфично. От много малко се обиждат хората. Питам: каква е онази идея, която се съпоставя в ума ви и която предизвиква негодуванието ви? Да бъде човек честен не значи, че е морален. Честният човек е изправен във всичките си външни отношения, но зад туй той може да има някои користолюбиви черти. Красотата успокоява човека - колкото и да е паднал духом, като се погледне в огледалото, изкушенията изчезват. Хората се поставят на изкушения само тогава, когато станат грозни. Всякога, когато на човека не му дадат това, което иска, веднага се изменя неговото лице. Аз бих считал едно дете морално, когато го оставиш да бръкне най-последно в кошницата и да му дадеш най-малката ябълка и туй дете да е много благодарно. И Бог сега употребява този метод за праведните. Когато човек живее нечисто и за Бога живее, той не говори истината. Той или няма вкус за хубавото и красивото, или няма подтик за кого да живее, затова не се облича. Онази мома за кого се облича? - За момците. Или работиш - все за някого трябва да работиш. Когато изгубиш вътрешния стимул, у тебе се заражда желание да ходиш тъй неглиже. Когато дойдем до Божествения свят, ще настане едно трансформиране на тия наши
към текста >>
211.
114. Противоречията
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
учение е: Плащай си дълга, не търси си заема! По-добре е 10 пъти да се родиш, отколкото един път да умреш. Радвайте се на всички противоречия. Частично противоречията са зло. Злото е в егоизма. Взел ни някой парите - че те не са наши, на земята са. Минаваме за много
честн
и. Не разбираме какво Господ иска от нас. Ти, като същество, си на второстепенно място, Бог е на пръв план. Да страдам - народят му се децата и го коригират. А ти поправи своите работи! Бащата може дъщеря си да поправи, а майката - сина си. При възпитанието всичко може в начало. Кой за що е роден. Едно дете плакало и викало на майка си: „Маро, маро!" Тя не знаела какво иска. Дошла една циганка и казала: „Детето иска хляб, дай му хляб!" Това дете е било ученик някъде из Индия в окултна школа. Циганите са изпъдени ученици от окултните школи, защото са употребили учението за лични цели. Със своето скрито лошо предизвиква лошото у другия, а със своето скрито добро предизвиква доброто у другия. Не критикувай Господа, не критикувай разумните същества! И мравята не критикувай! Не са лоши, но ни препятствуват, не гледат Божественото. За водолаза ще ти турят едни дрехи особени. Вие гледате само красивата страна, а опакото не виждате. Не са лоши, неразбирания има. Как обичта я накарала да стане майка? Обичта на сина й я накарала да стане майка. Огънят дава свободата на барута. Други правят разни мисли и чувства и ние сме виновни. Подписвай източника на желанието! Нашето щастие е като на мравите.
към текста >>
212.
Спомени за милата ми майка Анка Атанасова Шишкова
,
II. Спомени на Донка Славкова, дъщеря на Ана Шишкова
,
ТОМ 17
от премръзване на краката през зимната битка и починал в пълно съзнание на 3.III.1885 г., със завещание на жена си да помни тази дата -3 март: Освобождението на България (съвпадение със смъртта му). Поискал да се измие, пременил се, прегърнал двете си дечица, момиченца, и издъхнал. Това ни е казвала баба, майката на мама. И тя е героиня жена в живота. С малка пенсия от мъжа си, с непосилен ръчен труд на чужди работи, морално подкрепяна от брат си, тя отгледала и възпитала в
честн
ост и труд двете си момичета и ги изучила за учителки. Като ученичка в Калофер, Стара Загора и Пловдив, майка ми се отличавала и по поведение, и по успех, особено по литература и пение. Свирила е хубаво на цигулка и поддържала в хора втори глас и т.н. и завършила успешно за начална учителка. За издръжката й е помагала и по-голямата й сестра, която вече била учителка в Калофер. За майка ми нямало учителско място нито в Калофер, нито наблизо нейде. Предложили й такова чак в с. Мухово, в Западна Средна гора, между Панагюрище и Ихтиман, селце с 5-6 къщи, малка черква и при нея - училището с две учебни стаи. Наоколо по хълмовете имало махали с по няколко къщи, отдето идвали по няколко ученици в центъра - селото. Майка ми, голяма идеалистка, в момента жадна за работа и просвета на народа, заема това учителско място, учителка надве отделения (класа). Имало е от селото още един учител, семеен, Живяла е при една баба в черковния двор, прислужница на църквата. Въоръжена с педагогически знания, с
към текста >>
213.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
друга вера, а кога там: всичките наедно… все на един кантар ги мерят… Ама там не са отделени богатите и големците от фукарията; не, все са заедно. До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята… Тук ще прекъсна теткиния разговор, за да ви разкажа неколко думи за Иго кърпача. Неговият живот беше чуден и пълен с произшествия, бури, сътресения и приключения. Син на много имотни родители,
честн
и, почитани от всекиго, той беше стигнал до кърпачлъка. Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо. Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст!… Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната!… Чиракува, що чиракува, не довтаса да
към текста >>
214.
12. Учителят Дънов и Неговото учение
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
Бога, аз вярвам само в човещината." - Много добре! Че, няма нищо по-хубаво от човещината. Ние с тебе вече можем да се разберем." Учителят Петьр Дънов не отрича никое мировозрение, стига то да подтиква човека към неговото духовно усъвършенствуване; не отрича каквито и да е било убеждения, стига този, който ги изповядва, да черпи от тях сили, за да служи на доброто в света, да служи на Бога. „Всички хора, от каквато и да е религия и учения, които носят в себе си един висок идеал, които
честн
о и безкористно се борят за доброто, за великото в света, за благото на цялото човечество, трябва да си подадат ръка. Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието." Явно е, че към такова учение думата „секта" няма място. Но като не отрича нищо, Учителят Дънов сам сочи един път-това е пътят на любовта. - „Само Божията Любов носи пълния живот." Това е пътят на вътрешното усъвършенствуване, който всеки сам трябва да измине. Но оттук индивидуализмът се синтезира с колективизма. Твоят път е проправен от тези, които са по-напреднали от тебе. И ти трябва да проправиш път на тези, които са по-назад от тебе. Големият помага на малкия. Голям е не този, комуто служат, а който служи. Невидимите помагачи стоят по-горе от хората. „Човек е работник Божий. Колкото расте, толкова по-отговорни задачи му се поверяват." Който дири съвършенство и благополучие за себе си, остава на едно място, защото се е отделил от цялото, защото е излязъл от общия план. А живот има само в цялото и
към текста >>
215.
II. Към моето сърце
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
ден на ужасна смърт, която простираше своя безжалостен сърп из света. Виждам страшна картина: човеци горят, пламтят като факли, подпалени от силен взрив, бягат по полето и с вик искат помощ. Горят долини, горят дървета, горят камъни и треви, птичките лудо хвърчат, а животни бягат и реват. Жалки човече, ти пръв обрече на жертва своя брат! Ти сътвори това адско оръдие, което в миг изгаря всичко по земята и оставяш следи на скръб и печал. Превива колене, пречупва врат на неправдата не
честн
а, а продава брата си в тегло. Всичко в света се омърси и обезсрами. Окото привикна на зрелища най- низки и най-долни! Ето, идат майки обезумели, със сила кат същи вихър, изсъхнали, почернели, опрашени, побелели от прах, тичат по стръмен път, викат отчаяно, чупят ръце към небото, викат за помощ... Боже!... Стига! Спри!... О, Боже святи и прави, повели и спри!... Не си ли Ти Бог на любовта?... Не си ли Бог на милостта?... Не страда ли за тез, що съдиш сега?... Ти понесе тежкия Си кръст към Голгота с радост и изранен от тежки удари и прости на тези, които викаха след Тебе: „разпни го, разпни!..." Но и за тази кръв Ти тогава предрече и за тия страшни дни каза. „Горко на тия майки, които ще раждат в тия дни и които ще кърмят чадата си." Но колкото и да е оскърбено Твоето Божествено сърце, то пак е пълно с любов. Покажи, о Боже Велики, че Ти си силен, че любиш чадата Си, даже и вероломните, които вършат престъпления. Напомни им, че се забравят в своята гордост и като хала се въртят по
към текста >>
216.
IX. Жената като майка и нейната задача
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
ми минава, а животът тъй тежко минаваше за мен. Но душата пак отговаря: не е животът в глупостта. Ти трябва да разбереш защо си дошла. И когато някогаш сърцето лудо по сила, като сляпо се хвърляше в греха и хвърляше душата ми на жестоки изпитания, то трябваше с години да изплаща. Едно трябваше да благодаря на моите родители, ако и прости, но бяха морал за нас, макар и бедни и не можеха да ми дадат образование, но чистотата на техния живот, и думите на баща ми бяха: „умрете
честн
и и бедни, но не богати, а с име лошо". Тия думи бяха врязани в душата ми и те идваха в такива моменти, когато бях слаба да се боря с назрялата си карма (съдба). [4] И тъй, аз говоря на тия нещастни като мен и не правя разлика между богати и бедни,
честн
и и не
честн
и. Аз зная хиляди начини, с които хитрият лукав дух се мъчи да улови душата на човека. Преди две хиляди години, когато развратът бе стигнал до края на своя предел, когато едни се бяха завили в своите топли и меки легла, други облечени в знание на най-последна наука, заровени в своето богатство, влачеха немилостиво жената, като престъпница на закона Мойсеев, влачеха я по камъните, и най-после я убиваха с камъни. Христос дойде в онова време и когато донесоха пред Него една жена, хваната в прелюбодейство, и Му рекоха: „Учителю, ето хванахме я на местопрестъплението; да я убием ли?", Той отговори: „Който от вас е най-безгрешен, пръв нека хвърли камък върху нея." И те всички си излязоха един по един, защото нямаше между тях нито
към текста >>
217.
XI. Призов към майките
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
бяха очи на блудник, но бяха очите на баща ми, чрез които ми проговори: „Дотук ли стигна, дъще?" И аз преглътнах. Той се доближи до мене и ме попита: „Откъде си, момиче?" И аз казах. - „Ами кой те накара да тръгнеш в този път?" Аз му разправих цялата си история и всичките си страдания. Той се дръпна от мене и каза: „Ти, момиче, не си за такава професия, в тебе има и чистота, и свян. Ти си попаднала между такава среда, но може да излезеш от това положение. Намери си работа и почни
честн
о и с труд да изкарваш своята прехрана и ще се прехвърлиш в друга среда. Вземи този наполеон от мене и си погаси първите нужди, докато намериш работа. Не се похабявай по този начин, защото последствията са страшни. Ако пък аз, че върша това, върша го, защото съм болен и неизлечим, затова, искам да забравя мъката си. Затова искам жени леки, непоправими, а ти върни се от пътя и никога не търси лесния път." О, мила, когато излязох оттам, за мене просветна целият живот, пред мене се явиха хиляди други пътища за работа, макар и трудни, но имаше изход. Излъгана, но аз няма да лъжа. И дадох дума пред себе си, че не само няма да хвана този път, но когато видя някоя нещастница пропаднала, ще се мъча да я отклоня." И наистина тя беше се поправила, ожени се и стана една добра майка, но стана жертва при едно раждане и си замина. Нейните деца бяха деца на кротост, състрадание и самопожертвувателност. Тя вложи нещо скъпо в тях. Тя намери своето място и остана вярна на него. „И тогава разбрах, каза тя,
към текста >>
218.
XIII. Елена Казанлъклиева
,
Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 17
жена. Тогава, ако извадим от 1919 год. 28 години, се получава 1891 год. Това е годината, от която тя изучава жената. Дали това е рождената й дата за духовно раждане или е датата, от която изучава този въпрос, засега е само загадка. Това може да установим с нейните снимки, заснети с нейни съвременници. Това ще направим по-късно. 4. Тя самата описва в брошурата, че родителите й са били бедни, необразовани, прости, но със запазен морал, като думите на баща й били: „Умрете
честн
и и бедни, но не богати с име лошо." Те не са могли да й дадат образование. Това тя получава, когато я взима семейството на Кортеза Гешева. Там тя посещава училището в гр. Сливен с другите деца на семейството. 5. Тя е имала много тежко детство, още от „малка, тя е била играчка на съдбата до деня на нейното освобождение". Нейният живот е бил живот на мъчения. „Но аз говоря онова, което изпитах в моя толкова измъчен живот." „Младостта ми минаваше, а животът тъй тежко минаваше за мен." Тя се схваща като нещастна жена, подхвърлена от съдбата. Тя е трябвало да плати много скъпо, докато разбере смисъла на този живот на земята, за да го оприличи по-късно на Божествен живот. Но това става след като се ражда отново за духовния живот. 6. „Като дете, аз не познах детската радост и не можах да се радвам." „В училище - същото нещо. Всичко е настроено против мен и ме дебне всяка минута, за да убие в мене всяка надежда за успех и знание. Като мома - в беди, сама, отритната от всички, аз трябваше да
към текста >>
219.
5.6. Как се събираха парите
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
събираха парите Честното отношение на съборяните се проявяваше особено ярко при доброволните вноски, които всеки съборянин, по добра воля, правеше в „горницата". В нея се влизаше поединично, сам. Затова пред вратата чакаше дълга опашка от хора. Обущата се оставяха пред вратата и се влизаше по чорапи - както обикновено се влизаше при Учителя. Върху източната страна беше сложена някаква картина - мъж, Христос, в по-голяма от естествена величина. На другата стена висеше ограден в хубава рамка Пентаграмът- петоъгълникът със символичните саби, чаши, плодни дървета, котви и с обичайния кръстосан надпис: „Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел", обградени от кръгъл надпис: „В изпълнението на Божията воля е силата на човешката душа." Всеки съборянин трябваше да потъне в размишление и да си изтегли по свобода някоя страница от Евангелието, да си избере някой текст, чиято основна мисъл трябваше да остане като водеща мисъл през идната година. Тая мисъл той трябваше да съхрани колкото се може по-дълбоко в душата си. Едновременно с това всеки следваше да направи своя еднократен за цялата година принос към братската каса. В лявата страна на масата имаше поставена купчина с празни пликове. А на средата на масата ние лично видяхме вече натрупана грамада от попълнени и запечатани пликове. Това беше внушителна грамада от 30-35 сантиметра дебелина и то почти по цялата маса. Тогава и ние сложихме нашата вноска - цяла банкнота от 500 лева. Вноската се правеше без всякаква
към текста >>
220.
54. Мария Здравкова Милева. 54.12. Как се изпразни салонът на Изгрева
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
и могат да заблудят човека и да му напакостят. Спомням си, когато веднъж в беседа Учителят каза: ЗАБРАНЯВАМ НА МОИТЕ УЧЕНИЦИ ДА ХОДЯТ ПО ЯСНОВИДЦИ И МЕДИУМИ И САМИ ТЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ С МЕДИУМСТВО! Всеки ученик трябва сам да развива интуицията си, ясновидството си, да разработва своите духовни способности, а така, като уповава на разни ясновидци и медиуми, той не работи върху себе си, чака наготово и се спъва - допълни сестра Милева. Бог да я благослови за нейната искреност и
честн
ост, вярност и преданост към Учителя с хилядите си благословения през нейния вечен
към текста >>
221.
7. Кратки сведения за общество „Бяло Братство, Изгрев - София
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
на природата, да зачита правото и свободата на всяко същество. Братството създава в човека светъл жизнерадостен мироглед, да знае човек, че живее в един уреден разумен свят, в който действуват законите и силите на разумната природа, които той трябва да зачита, да изучава и с които трябва да бъде в съгласие. В този живот на Цялото, човек участвува, свързан е с него с дълбоки родствени връзки, той е едно с него. Бялото Братство има последователи в цялата страна, те са съзнателни,
честн
и, добри работници във всички области на стопанството. Братството има малко селище край София, наречено Изгрев, непосредствено до парка на Свободата. Тук е молитвеният дом на Братството, паркът, в който е положено тялото на Учителя, полянка за гимнастически упражнения, овощни градини - необходим терен за живота на обществото. Напоследък отечественофронтовската власт предприе акция против Братството, като иззе и унищожи голяма част от литературата на Братството: беседи на Учителя, портрети, песни и др. - акция, съвършено ненужна и с нищо неоправдана. [1] Бялото Братство работи за сближение, мир и братство между човеците. То е едно светло обществено явление, предвестник на новия живот, който иде на земята. ----------------------------------------------------------------------------------- [1] Това бе извършено на 6.XII.1957 г. в 6 ч сутринта, (бел. на съставителя Вергилий
към текста >>
222.
10. Освобождението на Хасково
,
VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'
,
ТОМ 17
получат политическа свобода. Ние добре знаем какво струва нашата свобода, винаги ще помним плеядата съзнателни български синове от рода на Ботева-Лев- ски, които жертвуваха кръвта си зарад свободата на народа. Ние не можем да забравим кръвта на братското руско тяло, пролята пред олтаря на същата свобода. През тежкия път на труд, упорито постоянство, сериозни мъжки усилия, върви и пътят на икономическото освобождение. Наистина разменената монета в него не е кръвта, а потта. Потта на
честн
ия работник е сложената пред олтаря на целокупното човечество изкупителна жертва, която създава човешките блага. Без тая жертва природата ще дължи своите съкровища заключени за гладуващото човечество. Икономическа свобода може да си създаде само едно трудолюбиво, разумно население. Без това, материалното бреме ще гнети хората и ще се чуват само протести и роптания, стачки и революции, които не ще внесат подобрение. Най-важна, най-ценна, най-мъчно добиваема е духовната свобода. В нея разменната монета е сълзата. Този, който не е страдал, не може да разбере ближния, не може да се облагороди, не може да бъде полезен член на обществото. Той прилича на твърд камък, който не може да получи удобна форма за обществената сграда: Той знае само своите права, а не изпълнява своите задължения, не уважава правата на другите. Общество, съставено от такива членове, ще бъде вечно роб на интриги, клюки, само ще кове собствените си окови, собственото си нещастие. Как да се снемат тогава тия окови? На
към текста >>
223.
14. Вместо сбогом
,
VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'
,
ТОМ 17
В тая процесия, всемирното съзнание е предвидяло всички етапи. Епохата, в която живеем, е именно преходна; затова тя е много бурна - много убийства и самоубийства, заплетени народни и международни отношения. 3. Да не се забравя: българският народ има много добро бъдеще. Всички негови страдания - външни и вътрешни - са временни. Не униние, а доверие в провидението, упорита творческа работа, сговорливост, самоотверженост, жертва на личното заради общото, благородство в характера,
честн
ост - това са качества, които българинът трябва да придобие. С тия качества българинът безусловно ще сломи всички вътрешни и външни прегради по пътя на светлото си бъдеще. 4. Народът ни има нужда преди всичко от просвета. Само просветата ще разкрие природните богатства в страната ни, ще ни научи как да избягваме злините, как да наредим живота си така, че да има повече радости и по-малко страдания. 5. Една от първите прегради за това е алкохолизмът. Народът ни трябва час по-скоро да се освободи от лапите на Цар Алкохол. Частно за Хасково. Нашите съграждани са по душа добри хора. Не сме сравнявали престъпността на нашия град с тая в другите. Ако е вярно, че не можем да спим с отключени врати, както било например в Белоградчик, вярно е също, че престъпленията ни са сравнително редки и най-често от чужденци. Засега градът ни има нехомогенно население, което е разделено на множество племена - нямащи нищо общо помежду си. Но общата работилница, тютюневият склад, бързо влияе и след десетина
към текста >>
224.
II. Учителят Дънов за любовта, брака и женитбата
,
VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески
,
ТОМ 17
писма. За тази умира, за онази умира, и всяка си мисли, че той за нея умира. И те тъй пишат. Е, кой за кого умира тогава? Аз бих отишел малко по-далеч, но хайде сега да скрия ножа си. Не мислете, че аз съм решил да ви направя една такава операция. Аз се смея, но като дойде да ви правя операция, ще бъда много сериозен. Сега, понеже няма да правя операция, аз се смея. (Един от братята: - Един брат днес казваше, че Учителят решил да ни направи светии). Не, не, искам да ви направя
честн
и граждани, то за светия много се изисква. Добре, ако ви кажа: Този няма да гледаш, онзи няма да гледаш, това няма да правиш, онова няма да правиш, ами какво ще правиш? Не е само в отрицателната страна на живота. Има едно състояние, може би всеки един от вас го е изпитал. Едно състояние: когато обичаш някого, под лъжичката усещаш едно разширение, и той, като ни говори, приятно ни е да го слушаме, неговият глас е музикален, та и ние се въодушевляваме. Като се изгуби туй състояние, усещаме една натегнатост." 6. Из „Сила и живот" IV серия - из беседата „Синът Божий", държана на 30 октомври 1921 г., с. 68-70: „Първото нещо е следното: тази енергия, която слиза от горе и произтича от Любовта, тя може да се използува само от ония, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашата душа. Вие можете да направите в един живот отличен опит. - Някой ме пита: „Аз мога ли да бъда ученик?" Казвам: „Ти можеш ли да любиш?" - „Че аз досега все
към текста >>
225.
22. Сфера на Юпитера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чедо, е бил успешен, благополучен човек. „Господ беше благословил Авраама във всичко”, се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане „отец на вярващите”. Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата
честн
ост и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките и типични функции. И тогава би станало ясно, как „Юпитер” означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към „обетованата земя”, където цари един напълно йерархизуван социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения. Ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на
към текста >>
226.
25. Сфера на Луната
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
от плътски апетити, но ги прави някак „по-мозъчни” - прекарва ги през ума. Брадата е обла, тлъста, мека - ней й липсва енергия. Лунните типове са, преди всичко хора на въображението - имагинативни натури. Те са кротки, тихи, мечтателни, боязливи и обичат спокойствието. Те са общителни, любезни към другите, весели и приличат на деца. Лунните типове не са създадени за люти борби в живота - та са съзерцателни натури. Тях ги бива за чиновници и, като такива, те са приятни, послушни,
честн
и, добросъвестни. Те добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност. Жената-Луна е очарователна. Тя сладко се усмихва, старае се да ви се понрави, макар че си остава все свенлива и сдържана. Погледът й е пълен с поезия. Той разказва ония приказни блянове, с които е пълна душата й. Боязлива, суеверна често пъти, тя обича да се притиска до мъжа когото чувствува силен. Винаги религиозна, тя чувствува Бога в природата, вълнува се от хубавата музика, от хубавите картини, от хубавите момци. Тя има силни предчувствия, силна интуиция и усет за хармония. „Доста студена по чувства, тя е сластна във въображението си”. (Льодо). Психически, тя се твърде различава от венерианката, на която прилича понякога, и с която един новак във физиогномиката може лесно да я смеси. Зле белязаните лунни типове са лъжливи, лениви, глупави, клюкари, хитри. Лошите жени от тоя тип са лицемерки, те лъжат мъжете си, дори кога ги обичат. Невинността им е присторна: животът им е лошо играна комедия.
към текста >>
227.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Нептун хармонични - Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхармонични - Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност,
честн
ост, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични -
към текста >>
228.
10. Главни значения и аналогии на планетите
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство,
честн
ост, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран - Необикновеното;
към текста >>
229.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
развита. Биенето на сърцето е силно и ритмично. Дишането е ритмично, силно, пълно и свободно. Тялото им е пълно и горещо. Изпотяването е обилно. Изпотяването у тях става главно на челото и гърдите. Апетит добър и храносмилане отлично, физиологическите процеси у тях стават правилно. Много обичат да спят. Сънят им е дълбок и спокоен. Те са привикнали към приятни и сладки сънища. Често сънуват, че летят из въздуха. Те са вежливи, учтиви, откровени, експанзивни и твърде разговорчиви,
честн
и, миролюбиви. В тях има едно разширение — в мисълта, в чувствата и в действията се разширяват. Всякога преувеличават нещата. Силно изживяват и радостите, и скърбите. В тях смяната на състоянията става бързо. Към съдебните процеси имат отвращение, затова винаги са готови да жертват своите интереси, за да запазят мира. Те са големи оптимисти и виждат във всичко хубавото. Избягват всякакъв повод за печал и обичат приятните общества, радостта и веселието. Търсят общественото мнение и одобрението на света. Лесно се разгневяват и са като бурята, но лесно им минава. Лесно се обиждат, но скоро прощават обидата. Те са силно честолюбиви. Тяхната природа е много страстна и се стремят към радостите и удоволствията в живота. Те обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие. Предпочитат спокойното и мирно съществувание и са трудолюбиви. Те обичат златото и собствеността и се стремят към почести и ордени. Но те са скромни и нерешителни
към текста >>
230.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове
,
,
ТОМ 18
като опразнена като че ли е изгубила сама себе си. И това чувство трае докато душата съзнае, че истинския човек не се състои в тялото. В четвъртата област, следователно, се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея. Тези хора, които в земния живот се отъждествяват с тялото, не се интересуват от никакви по- високи идеали и неща, а се занимават с неща свързани с тялото и неговия живот - те сами по себе си може да са
честн
и и справедливи, но нямайки по-високи интереси от своите материални работи, остават в четвъртата област. За тях животът в духовния свят е едно състояние на ужасна монотонност. Те прекарват много мъчително, тъй като нямат по-висши интереси, нямат с какво да се занимават. Също е състоянието на онези, които са мислели, че със смъртта на тялото, се свършва всякакъв живот. Те са очаквали разрушаване на съзнанието и не могат да се помирят с мисълта, че като са умрели, пак са живи. До тях обикновено не достига никаква помощ, защото те са се оградили като в крепост в своето самочувствие и страдат от всички най-много. И понеже те са водили един живот напълно материалистичен, те едва ли имат някакъв съзнателен живот в по- висшите области на духовния свят и още по-малко в умствения свят, където душите изучават изкуството да си построяват тела по първообразите, които съществуват в умствения свят. И затова материалистично настроените хора, които се издигат най-много до четвъртата област на духовния
към текста >>
231.
Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата
,
,
ТОМ 18
условия. Всички учители са минали през смирението. Ако великият Учител Христос казва, че е смирен по сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото братство, трябва да придобиете смирението. Един ден и вие трябва да кажете: „Ние сме смирени по сърце”. Понеже отворихме широко вратата на школата, смирението на ученика ще се познае по неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен Смирение за ученика се иска още четири качества. Абсолютна
честн
ост, каквото каже да го изпълни, след това да бъде добър. Добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички потънкости, да не се лъже. Каквато задача му се даде, веднага да я реши. Ученикът трябва да бъде благороден и великодушен. Значи ученикът трябва да притежава: смирение,
честн
ост, доброта, интелигентност, благородство. Това са петте качества, присъщи на ученика. Всеки трябва да се стреми да изработи тези качества в себе си. По какво се познава
честн
остта? Той върви изправен, строен, с изправено лице. Всяко деформиране на тялото се дължи на нарушаване на закона на
честн
остта. Доброто пък дава стабилност на човека. Добрият има тяло, което издържа и на най-високата температура. Добродетелта изменя тялото на човека. Тя го прекарва през вода и дух и го калява. Водата е елемент на новия живот, а Духът
към текста >>
232.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
човек във всичките си мисли, чувства и действия. Такъв човек вижда най-напред собствените си грешки и пръв сам се съди. При несполуки той също търси преди всичко вината у себе си и се стреми да поправи грешките си. Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност, достойнство, безукорна
честн
ост, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост. С една дума, това е образец на идеален началник на много отговорна служба и на скромен и безупречен човек, работлив, точен, изправен, честен, почтен, изпълнителен, амбициозен. СЛЪНЦЕТО в опозиция, съвпад, квадрат със САТУРН Това са най-лошите аспекти, които могат да се случат в хороскопа на даден човек. Дисхармонията между Сатурн и Слънцето е съдбоносна във всяко отношение. За да се получи такава дисхармония, в миналото човек е извършил множество големи пакости, които не са грешки, а престъпления. Всяка дисхармония между Слънцето и Сатурн, според
към текста >>
233.
8. ЛУНАТА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
се радва на положителни, сърдечни дружби, няма да печели симпатиите и обичта на околната среда, не ще има лично сърдечно щастие или то ще бъде често нарушавано от преобладаващите дисхармонии и промени, условията за работа и успех в областта на изкуството ще срещнат много пречки и много промени и разочарования ще придружават изживяването на сърцето. Хармонията между Луната и Венера, според нейната сила, е свидетелство, че такъв човек в много от миналите си животи е работил усилено,
честн
о, идейно и целесъобразно в областта на изящните изкуства, водил е образцов семеен живот, бил е почтен към приятелите си, оценявал е всички блага и добрини, идващи чрез изкуствата, семейния живот и приятелството, стремил се е винаги да бъде верен носител, служител и изявител на любовта и на всички благородни качества. Дисхармонията между Луната и Венера, в зависимост от нейната сила, показва, че в редица минали животи такъв човек е нарушавал правилата по отношение на изящните изкуства, семейния живот и приятелството. Когато Луната получава дисхармония от Венера, а самата Венера е с преобладаващи дисхармонии от злосторниците, тогава Венериното влияние върху Луната е доста тежко. Когато Луната получава дисхармония от Венера, а самата Венера има преобладаваща хармония от добротворците, в такъв случай Венерините влияния върху Луната не са много тежки. Липсата на всяко съчетание между Луната и Венера е свидетелство, че такъв човек още не е направил никакви усилия съзнателно да придобива
към текста >>
234.
10. ВЕНЕРА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
сериозно отношение и дейността му, свързана с изкуството ще бъде оценена, приета и наградена от по-стари човеци. Хармонията между Венера и Сатурн в хороскоп на учен човек или на философ, показва бавен, но сигурен успех. В такива случаи учените ще внесат и поезия в своята наука. Хармонията между Венера и Сатурн в хороскоп на мъж или жена, свързани семейно, показва, че любовта на тези съпрузи ще бъде трайна и на старини ще се задълбочи и засили. Такива семейства са образец за вярност,
честн
ост, добродетелност и примерен живот. Хармонията на Венера и Сатурн в хороскопа на музиканти ще се изрази в голяма дълбочина и сериозност в творческото и изпълнителското им изкуство, в съвършено строежно майсторство и безупречна форма. Такава хармония между Венера и Сатурн има в хороскопите на Бетовен и Чайковски. Изобщо, колкото по-голяма е хармонията между Венера и Сатурн, толкова по-силна, по- дълготрайна, по-устойчива и по-сериозна е любовта на човека към човеците, изкуството, науката и философията. ВЕНЕРА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, или квадрат със САТУРН Дисхармонията между Венера и Сатурн, според своята сила, показва до каква степен човек е нарушавал принципа на Правдата и нейните закони в стремежа си да постигне своите чувства, желания и копнежи, т. е. до каква степен неправилно е възприемал, разбирал и проявявал любовта. Всяка дисхармония между Венера и Сатурн, според нейната сила, ще се изрази в разочарования, нещастия, страдания и скърби, причинени от любимото същество,
към текста >>
235.
11. МАРС
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
сили да защитава своите убеждения, говори всякога енергично и се старае по всякакъв начин да убеди своите слушатели. Хармоничното влияние на Марс, съчетан с Юпитер, правви артистите самоуверени, смели и преуспяващи в изкуството. Хармонията между Марс и Юпитер прави идеите, схващанията и разбиранията на философите борчески. Обществениците с тази хармония между Марс и Юпитер са много деятелни, работливи амбициозни, стремящи се към най-високи постове и служби изпълнителни в службата си,
честн
и в работата си, дисциплинирани, услужливи, пожертвувателни. Ако хармоничното съчетание между Марс и Юпитер е много силно и заема важно място в хороскопа, а Марс е господар на хороскопа, в такъв случай човек се стреми към най-високите поетове във военната служба, които лесно постига. МАРС в опозиция, съвпад, съвпад в скоби, паралел или квадрат с ЮПИТЕР При тези съчетания между Марс и Юпитер, в зависимост от тяхната сила, Марс повече или по-малко разваля благородните качества на Юпитер, внася дисхармония, безпорядък, нечистота, бруталност, арогантност, грубост, прибързаност и припряност в характера. Тези дисхармонии дават също диктаторски стремежи и прояви на човека, той прилага насилнически методи и средства при осъществяване на своите замисли, при догонване на своите желания и стремежи, при спечелването на благата, които желае да постигне. Насилническите наклонности и прояви на такъв човек са толкова по-големи, колкото по- силна е дисхармонията на Марс с Юпитер. Люде с такива аспекти имат
към текста >>
236.
12. ЮПИТЕР
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
и Юпитер заема високо ръководно положение, в такъв случай положителните Сатурнови качества ще послужат за усилване на Юпитеровите качества и добродетели, за пълно проявяване на благотворното Юпитерово влияние, като: успех в областта на религията, философията, социалните и правни науки, успех в държавните ръководни служби. Такива люде са най-добри философи, най-добрите общественици, управници, духовници, най-добрите законодатели на държавното устройство и общовалидния ред, най-
честн
ите, най- почтените, най-неподкупните и най-изисканите в службата си и в отношенията си човеци, които са образец на добродетели, идеализъм и безупречно служене на обществото. При хармонията между Юпитер и Сатурн човешкият егоизъм, представян от Сатурн, се облагородява, просветлява и се ръководи от висшия разум за служба на общочовешко благо. Основните добродетелни качества, дарявани от Юпитер, са следните: вродена силна вяра и любов към Бога, любов към човечеството, човеколюбив, вродено милосърдие, съзнание за дълг и отговорност пред Бога, природата и човечеството, пожертвувателност, дружелюбност, жизнерадост, оптимизъм, вярност, благоразумие. Към тези положителни качества, при хармонията между Юпитер и Сатурн се прибавят и следните основни положителни Сатурнови качества: умствена дълбочина, съсредоточеност, търпеливост, издръжливост, голямо постоянство и дълготрайност във всички прояви, справедливост. При хармонията между Юпитер и Сатурн, ако Сатурн заема ръководно място в хороскопа, т.
към текста >>
237.
13. САТУРН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
стоящ високо в хороскопа, показва, че такъв човек е способен да извърши най- чудовищни по садизъм престъпления, ръководен от най-низшите си желания и инстинкти. Такъв човек няма никакви идеали в живота. Той се движи само от неудържими низши и престъпни подтици. Сатурн в дисхармония с Плутон, при което Сатурн има преобладаващи дисхармонични съчетания с другите светила и стои по-високо в хороскопа, показва, че човек е склонен към всички възможни диктаторски прояви, към насилие и не
честн
и средства, за да може да придобие богатства и слава. 13.4.ОБЩО ЗА САТУРН И НЕГОВИТЕ СЪЧЕТАНИЯ Всички видове влияния на Сатурн са свързани с физическото, материалното естество на човека и главното влияние на Сатурн е върху личността на човека. Хармоничните влияния на Сатурн усилват дейността, устойчивостта и постоянството на всички добродетели, дарби и способности, а дисхармоничните съчетания на Сатурн действат обратно, т. е. отслабват развитието, дейността и постиженията на всички видове добродетели и способности. Сатурн в хармония със Слънцето прави човека носител на висши идеали, готов да премине всички видове изпитания и страдания, като служи всеотдайно и неизменно на идеалите и убежденията си. Колкото no-голяма е хармонията между Сатурн и Слънцето, толкова повече и по- силни са висшите идеали, творческите дарби и способности на човека. Домът на такъв човек, неговите убеждения, познания и опитност, са построени на здрави основи. Когато Христос казва, че трябва „да съградим дома си на
към текста >>
238.
4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ
,
,
ТОМ 19
първостепенна роля в живота на народите. В резюме, може да се каже, че през епохата на водния знак Риби, човекът доби господство над моретата и океаните; разкриха се нови земи и цялата земна повърхност стана достъпна за човека. Още през първите векове на християнската епоха настъпи период на висша мистика, лъчеща се от планетата Нептун. Тази мистична вълна бе използвана от адептите на лявото посвещение. Учредени бяха първите християнски събори, които изиграха сковаващо влияние върху
честн
ата християнска идеология чрез техните канони; внесен бе елемент от езическия култ и се утвърдиха йерархии. Думите на Исуса от Назарет да не се кланят, нито пред този храм, нито Стр. 48/943 пред тази планина, си останаха глас в пустиня. Наместо неговото Живо Слово, което беше изразено в една простота преливаща от любов и алтруизъм, неговите служители издигнаха храмове и образа му изляха от бронз и дялан камък. Те използваха невежеството на народите като източник на материални изгоди и духовно потисничество. Те продължаваха да следват старата морална максима на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб”, като отхвърлиха в своите действия новата висша етична максима на Христа: „Обичай ближния си, обичай врага
към текста >>
239.
6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ
,
,
ТОМ 19
е висок финансов просперитет и изобилие на блага. Изобщо, създава се дух на доверие и светла перспективност. Отрицателен полюс: Несрета, морален и материален крах. Гласуване на закони, ограничаващи народните свободи, особено правата на жените Издаване на несправедливи присъди, наличност на морални скандали, на общо обедняване и обществена нестабилност. Луна - Сатурн Трайност на цикъла 28 дни. Орбис - 24 часа. Стр. 131/943 Положителен полюс Създава се една вълна на благоразумие,
честн
ост, пестеливост, постоянство и търпение. Изискана бюрокрация под знака на компетентност и трудоспособност и методичност. Има специално отношение към работническата класа. Носи добри финансови операции и създава здрави обществени инициативи. Отрицателен полюс: Тежки последици от епидемии и финансови рискове. Корупция и бюрократизъм, недобро изпълнение на инициативите в работническите среди. Възцаряване на недоверие спрямо управляващите фактори. Народът е изпълнен с песимизъм за утрешния ден. Луна - Уран Трайност на цикъла 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс Отнася се до народа, до жените и до колективните социални движения. Създава условие за благоприятни и успешни популяризации на инициативи на ултрамодерните науки, а също и в прогресивните обществени синдикати и кооперативи. Отрицателен полюс Спомага за разширяване на социалното недоволство и създава условия за борби, граничещи с революционни движения. Дисонанси в кооперативните и синдикални движения и инициативи. Увеличаване на
към текста >>
240.
7.1. НОВОЛУНИЯТА В ДОМОВЕТЕ
,
,
ТОМ 19
престижа на държавния глава, на правителството и на международното положение на народите, с оглед на аспектите. Новолунието в единадесетия дом има отношение към дейността на парламента на страната. То е свързано също с международния престиж, който, може да бъде подсилен от протекцията на известни издигнати личност, в съседните или в други държави. Благоприятните условия създават възможност за издигане на високи постове на личности в държавния апарат, притежаващи качества на
честн
ост, справедливост, компетентност и благородство. Новолунието в дванадесетия дом създава условия за разкриване на съзаклятия, политически заговори, застрашаващи обществения живот на
към текста >>
241.
4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ
,
,
ТОМ 19
е съвсем естествено, без натиск и сурово задължение. Това говори за едно самоовладяване. То е най-хубавото от всички чела. Долу то завършва с едни почти хоризонтални или леко дъгообразни вежди, които имат артистичен вид и са доста гъсти. Тези вежди изразяват контролирана енергия и когато човекът е във възбудено състояние. Очите са сравнително големи, отворени, но не кръгли, и са украсени с хубави ресни. Те ясно говорят за всичко онова, което искат да кажат. Гледат прямо,
честн
о, без закана, без принуда, но не и слабо. Погледът е магнетичен, приятен, с подтика за справедливо отношение към онова, което се разглежда, Носът на Вулкановите типове добре хармонира с изпъкналото чело. Той е дълъг, леко извит и на върха е нормално широк. Устата е хубава, със среден размер. Устните са с красиви извивки, като горната е по-добре изразена. Те едва се допират, не са стиснати, което е израз на песимистично, мрачно, подозрително гледане на всичко. Говорят за достойнство, себевладеене, спокойствие, доброта. Усмивката е трезва и приятна, Брадата е добре оформена и не е издадена напред, за да показва твърдост и инат. Тя потвърждава и подчертава равновесието, които всички части на лицето изнасят, нито пък е къса, хлътнала, което е израз на променливост, безволие - хармонира с овалното лице. От цялото лице на Вулкановите типове се излъчва едно равновесие, хармония, спокойна сила, приятност. В морално отношение Вулкановите типове стоят твърде високо. Те са интелигентни, спокойни,
към текста >>
242.
8. МАРС
,
,
ТОМ 19
са. По-чистите и интелигентни Марсови типове са способни да посрещат и най-големите опасности в живота си и да се пожертват за успеха и славата на някое велико дело. Те са самоуверени, самодоволни, оптимисти, горди, говорят високо, ясно, чисто. Обичат да командват, да разпореждат, но самите те да изпълняват тези команди и разпоредби не са много разположени, друг да го свърши това. Отличават се с рицарска храброст, добри войници са. Верни на дадената дума, верни на отечеството си,
честн
и в делата си, верни на дълга си към семейството. От тях стават добри съдружници. Сантименталните мотиви не играят при тях главна роля. Не обичат съзерцанието, заниманието с отвлечени въпроси - като задгробният мир, неосезаемите светове, разбиранията за висшите порядки и ръководство, а също и молитвите. Мозъчните центрове, които създава и оформя Марс, както вече отбелязахме, се намират в долната задна странична част на мозъка около ушите. Те са в непосредствена близост с мозъчните центрове, които управляват половия нагон. Затова голямата енергия на Марсовата енергия тласка към половия контакт. Поради малкият размер, който Марс има, всички негови прояви във влиянието му са
към текста >>
243.
1. Значението на 12-те домове
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
брака, отношението на родения vis-a-vis към другите хора, които ще бъдат приятели и неприятели. Осми дом - смъртта, свидетелствата, наследствата, пари от съдружник или човек, с когото е в брака. Девети дом - дълги пътешествия в далечни страни, религията, философията, висшето образование и възпитание, публичната дейност - издаване на книги и пр. Сънуването, виждането насън, мистицизма, църквата, шурей, баджанак, зет от сестра и снаха и пр. Десети дом - завладяванията (постиженията),
честн
остта, почитта, общественото положение, амбицията, покровителите, учителите, бащата или майката. Единадесети дом - приятелите, познанието (съзнание, съвест) другаруването, компанията, съдружниците, печалбите или загубите, удоволствията, радостите и болките, скърбите. Дванадесети дом - симпатиите, съчувствията, състраданията, даване милост (любов) и помощ или получаване частни и тайни неща; ако бъде зле аспектиран - тайни врагове, предателство, измяна, изгубване на свободата, затвор, принуждение, насилие, притеснение, смущения (които могат да бъдат от болести, сиромашия и пр.), частни терзания и преследвания. Ъглови домове са І. IV, VII, X. Те са свързани с главните знакове - кардинални - Овен, Рак, Везни и Козирог. Последующи домове са: II. V, V1I1. XI. Те са свързани с неподвижните знакове. Кадентни (последующи следващите) домове са III, VI. IX. XII и са свързани с общите или подвижни знаци. Ъгловите домове са
към текста >>
244.
2. Планети, домове, аспекти
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
отделяне на бащата или на сина. Един конфликт с високопоставени (началство) и загубване уважение във фамилията, пред началствата (и по-високопоставените) или в обществото, треска, премеждие (нервност), караници, раздор. Със съвпад може да се получи наследство, при лоши аспекти може да го изгуби. Съвпадьт не винаги е лош. Слънце в съвпад или добри аспекти (полусекстил, секстил, тригон) с Юпитер. Благоприличие, почтеност, учтивост, симпатии, надежда, упование, великодушие, благородство и
честн
ост. Благоприятен за здравето и жизнеността, сполуки в живота, популярност и обществени сполуки, сполучливи завладявания, зависещи от религията, църквите, пътуванията, законите, мореплаването, забавленията и пр. Благоприятен за неща, управлявани от домовете, където са поставени тези две планети и въобще честит. Слънце в лоши аспекти (полуквадрат, квадрат, квадрат и полозина, опозиция) с Юпитер. Смущения или загуби от религията, законите, пътуванията и всички неща, владани от Юпитер. Tend. дръзновеността и подбуждението, лишени са от такт, съобразителност, налудничави и понякой път липса на откровеност. Tend, причинява болести, управлявани от Юпитер. Неговите религиозни възгледи не хармонират с тези на другите. Слънцето в добър аспект (полусекстил, секстил, тригон) със Сатурн. Усилва характера, придава въздържаност, трезвеност и повеление върху бъдещето, придава предвидливост и благоразумие. Може да организира и нарежда, да управлява и ръководи другите. Способен за длъжност или публични и
към текста >>
245.
6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
в Риби дава схватлив ум, плодовито въображение, склонност към удоволствия, изкуство и музика, на която, ако се отдаде, ще музицира с вдъхновение. Това става в края на живота му. Петър е представителна личност, търсена от противния пол, поради добротата, любезността и съчувствието, които проявява. * Забележка на съставителя: За Петър Филипов виж в „Изгревът”, т. XIX - Летопис за астролозите. (Луна точен секстил Юпитер) дава оптимистична благородна природа с отворено сърце и
честн
ост, която го прави много популярен. Има буден ум и здраво тяло (здрав дух в здраво тяло) и впоследствие голяма лична привлекателност, с които качества започва да лекува болни. Има висок идеал, участва в човеколюбиви начинания и постепенно богатството му се увеличава. Има успехи в материално и духовно отношение. (Луна квадрат Сатурн) е признак за тъжовен живот, поради безпокоината си и меланхолична натура, с която създава около себе си мрачна атмосфера. Ще има много разочарования и протакания във всички области на живота си. Ще изпитва мъчнотии от страна на условия и хора, представени от Сатурн (вероятно родителите му). Сатурн в I дом в Близнаци (в квадрат с Луна) показва много трудно оцеляване в детския му период. Подобно на Учителя ( - Сатурн съвпад Луна), той има ( - Сатурн квадрат Луна), който е още по-остър аспект и Сатурн пак е в I дом. Като юноша е преживял много болести и е бил много слаб. Живял е при родителите си в град Горна Оряховица. Имали крава и кози, от които доили мляко и
към текста >>
246.
7. ИВАН АНТОНОВ ИЗВОРСКИ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
глава, която контрастира на долната нежна част на тялото му, което притежава извести котешки черти. Кожата му е румена, очите големи и кръгли, сини на цвят и изразяват веселие, фигурата му е много добре сложена, силна, издръжлива, с добра възстановителна сила. Има желание да бъде забелязан, проявява агресивност и привлича вниманието на околните. По характер е честен, верен, дете на Слънцето, което обича светлината и истината, не обича шмекериите. Иска да постигне всичко с
честн
и средства. Може да се прояви като добър оратор. Привлекателен за противния пол, но аспектите му на Венера и други не му позволяват да прояви низшата си природа. В едно изказване пред приятелите, Учителят отбелязва, че Иван Антонов e бил 11 пъти китайски император. Затова на Асцендента му изгрява зодиакалният знак Лъв, 1°25', което показва царския му произход, както и на Николай Дойнов - Лъв, 29°28'. Още от малък той е вегетарианец и яде предимно варен ориз. Тази чиста храна и Слънцето, Меркурий, Венера, Прозерпина в Дева, му дават отлични умствени способности и изключителна силна памет. Това се подсилва и от факта, че Меркурий, секретарят на боговете, изгрява преди Слънцето на хоризонта и той носи светлината на ума, следван от окото на Бога, Слънцето, подобно на Учителя. Той е помнел беседи, държани от Учителя, наизуст, и паметта му остава много будна и силна до края на живота му. (Слънце квадрат Луна, съвпад точен Венера, квадрат Сатурн, квинтил Уран, квадрат Плутон, паралел
към текста >>
247.
8. ГЕОРГИ ХРИСТОВ ТОМАЛЕВСКИ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Меркурий) облагоприятства паметта и интелекта. Като млад е имал забавяне в умственото си развитие, което после бързо го е наваксал, след 20- годишната си възраст. (Слънце секстил Сатурн) му дава методичност, усет за уточняване, организаторски дар, деловитост, дипломатичност и духовна сила, достатъчна да доведе докрай всяко начинание, независимо от пречките. Има благородство на душата и е изпълнен с добра воля и отзивчивост към благосъстоянието на другите. Има искреност и
честн
ост и не се унижава с долни постъпки, така не си създава неприятели. Вземе ли някое решение, след дълго размишление, нищо не може да го отмени. Ще има успехи в съдебни, политически и образователни длъжности във втората половина на живота си. (Слънце съвпад Юпитер) в X дом му дава добро здраве, богатство и щастие. Има изобилни жизнени сили, които превъзмогват и най-тежките болести. Излекуването става бързо и почти невероятно. Има жизнерадостност и весел характер, което прави всички около него да го обичат. С добрите си дела той спечелва доверието на околните, понеже проявява съчувствие, добра воля и подкрепа за нуждаещите се. Изпълнен е с ясно съзнание, здрав разсъдък и голяма деловитост. Създаден е хармонично да помага на хората. Той е стълб в обществото, благосъстоянието му се подобрява и забогатява, но богатството му никога не е опетнено с нещо негативно. Този аспект го довежда при Учителя в младежкия клас, където намира отлични условия за духовното си развитие - има много силна връзка с
към текста >>
248.
9. ПЕТЪР МАНЕВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Младежкия клас, главно с астрологията. Коренно се изменя характера му. (Слънце в перихелий тригон Сатурн ретрограден). Роденияте надарен с най- хубавите качества на тези две светила: методичност, усет за уточняване, организаторски дар, деловитост, дипломатичност и духовна сила, достатъчна да доведе докрай всяка работа, независимост от пречките, които ще се явят. Този тригон му дава благородство на душата, изпълнена с добра воля и отзивчивост към благосъстоянието на другите. Проявява
честн
ост и никога не се, унижава с низки постъпки в отношенията си. Когато обмисли и реши нещо за добро, то е неотменимо и никой не може да го отклони от решението му. Дава му математически способности, необходими за астрологията. Ще има успех и признание във втората половина на живота си, след 30 години. Ще има държавна служба, успех в съдебни и политически длъжности и работа, свързана с мини и земеделието. (Слънце в перихелии тригон Уран ретрограден) дава на родения интуитивен самобитен характер и изобретателен дух. Независим е в поведението си спрямо външните прояви в живота. Притежава известна превзетост в храненето. Обича определени храни, които ги предпочита. Крайно свободолюбив, не търпи никакво ограничение. Този аспект го стимулира към астрологията, изучаването на непознатото и тайните на природата. Ползвал се е от най-фините духовни енергии на природата и е служил като проводник за протичането им към приятелите от Братството. Бил е в унисон с етерните вълни, които носят новите идеи.
към текста >>
249.
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.
,
ТОМ 19
представят 12 природни сили, които управляват и ръководят всички живи същества. Христос каза на болния; „Стани, вдигни одьра си и ходи!” това значи: Вземи тази кутийка, намери пружинката й и тръгни по света да прилагаш наученото. Смисълът на живота се крие в числото 38 - в Сина и в Духа. Това е проповядвал Христос на евреите, с цел да се превърнат в израилтяни, те. от гъсеници в пеперуди. Всички сегашни хора са евреи, а трябва да станат израилтяни, да придобият четирите качества:
честн
ост, справедливост, доброта и разумност.” 5. ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: 22 беседа от Учителя, държана на 10 ноември 1918 г., София. В: Дали може: [Неделни] беседи. София, 1942, с. 350 ÷ 353 „Слизането на човека на земята, между слабите и немощни същества, не е нищо друго, освен преминаване на душата през иглени уши, за които се говори в Писанието. Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият в Царството Божие.” Наистина, преди да влезе в Царството Божие, и бедният и богатият минават много пъти през гроба – през иглените уши, дето оставят всичко земно. Каквото е спечелил човек на земята, на земята го оставя. Единственото нещо, което взима със себе си, това е мотиката, т. е. оръжието, с което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на небето, и на земята. Докато е на земята, човек трябва да благодари за тялото си - най-голямото богатство, с което може да разполага. В него са вложени дарби и способности, които трябва да развива. Така той придобива
към текста >>
250.
1925 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
човекът, които е на физическото поле: най-напред той трябва да има здраво тяло. После - просветен ум; и трето - една възвишена, благородна душа, в която се крие такава религия, която да обхваща цялото човечество, без никаква разлика. И тъй, ние с ангелите ще се свържем чрез разумността, а с Бога ще се свържем чрез Любовта. Щом имаме Любов, Бог е в нас, щом има идеалност, ангелите са с нас. Щом проявяваме Любовта, ние сме в Бога: щом проявяваме разумността, ние сме с ангелите.” 69. ЧЕСТНОСТТА: 20 лекция от Учителя, държана на 1 март 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. III. София, 1928,с. 41, 48 ÷ 51 „Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия? - Трябва да обърнете към вашето слънце тази страна, именно, в която се е събрала излишната енергия. Ще кажете: де е това слънце? Вън от общото за всички слънце, всеки човек има свое вътрешно слънце. И дотогава, докато вътрешното слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло. Когато външното сльнце грее, а вътрешното слънце у човека не грее, той казва: тъмно ми е нещо, слънцето не грее. Защо? - Неговото сльнце не грее. Често се случва, че и външното слънце грее, и вьтрешното слънце у човека грее, и тогава той казва: светло ми е днес, радостно ми е на душата. Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно сльнце. Следователно, духовната светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно слънце. Колкото
към текста >>
251.
Любомир Лулчев (1886-1945 г.)
,
I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение
,
ТОМ 20
навътре някъде, без да щат, бяха се проникнали с неволна почит и затова сега, когато Той пристъпи няколко крачки настрана, те се отдръпнаха и Му сториха път. Тълпата, която дотогава безспирно крещеше подире Му, сега замлъкна, очакваща да види нещо ново, да разбере какво има да казва или прави «Юдейският Цар». «Лудият», Който толкова време смущаваше реда в Иерусалим, говореше странни слова, събираше блудници, грешници и бедняци и им обещаваше царство някакво и власт над
честн
ите хора и почетните изпълнители на закона и преданието. Далечните редове се блъскаха върху по-близките и само яките мишци и безцеремонността, с която римските легионери отблъскваха евреите, гледащи на тях с нескривано отвращение, като да бяха някои мръсни животни, а не хора, сдържаше любопитните и желающите да изругаят или заплюят Този, Който беше направил най-голямото светотатство - бидейки човек, да се нарече Божи Син! И те предаваха от уста на уста, един другиму, че кръстът е оставен на земята, че «Онзи» се е спрял и Му е лошо нещо, че се обляга върху стената на една къща. Като рокота на далечни морски вълни се носеше това предавание от уста на уста, като екот в планина се чуваше и подновяваше пак. А римските войници, изправени в полукръг, с потни груби лица, невъзмутими като статуи, гледаха на тая картина като да беше нарисувана, а не действителност. Само от време на време тежкото копие се слагаше неочаквано върху главата на някой по-нахален зрител, който искаше да се
към текста >>
252.
Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.
,
Думите на Видния Странник Буди-Са
,
ТОМ 20
И тогава ще дойде Тоя, Който може да ви отвори очите! И ако ти не си готов тогава да жертвуваш живота си и всичко за Него, ти нямаш никакво верую! Но да дадеш всичко без колебание и без трепет. Закривените нокти на орела и сокола показват тяхната мисъл, и твоето лице - твоята. Ако носът ти и ноктите ти са закривени надолу, а очите ти са отворени с жадност - вътрешно отклонение имаш от верния път. Дошъл си донякъде в живота и си рекъл: «Не може все с истина, с чистота, с
честн
ост.» И така станало. Но сянката на лъжата, омразата, нечистотата е страданието, нещастието, болестта. Ако те тичат подире ви и ви следят непрестанно, сами ще знаете вече какво ви липсва, накъде сте излезли от пътя... И ако куцаш или си сакат, пак също е! Добре е, когато човек види погрешката си и е готов да я изправи. От чуждите грешки се учете - своите поправяйте! И помнете, че докато не изпълните волята на домакина, трапеза няма да ви се сложи. Защото и слънцето като милва одраната кожа на човека - той пак страда. Но тъкмо това, страда нието, е едничкият път, по който Слънцето може да ви помогне - без това ще бъде още по-лошо. А тоз, който обича, е винаги радостен. И виден човек става само тоя, който работи с обич, каквото и да е. И когато работите по закона на любовта, вие няма да се нуждаете от пари. Зная, че не вярвате това, но питам - какво ви плаща детето, за да го храните ? Но ще кажете: за бъдеще... Но това е още само ваша мисъл - вие и без нея пак
към текста >>
253.
II. БУНТ
,
,
ТОМ 20
да бъде хванат, за да не му пречи на писанието на билетите. - За какво е това отделение? - запита Генко, след като му дадоха билетчето. - Как за какво? За записвание. - За какво записвание? - запита пак Генко. - За какво! - За реве... реце... вътре ще разбереш - отсече той. Генко разбра, като влезе - попаднал бе в бюро за записвание рециди-висти-престъпници от миналия режим, за които някому бе потрябвало да се държи сметка, защото повечето затворници бяха ги пуснали само под
честн
а дума на познати, които бяха гарантирали за тях. Колкото се отнася за сегашните затворници, то това е в другото отделение, но кое? - чиновникът, който чешеше с писалката си оголялото си теме, не можа да каже точно. - Те там ще Ви упътят - каза той неопределено и пое друго билетче, което носеше мастилените следи на писаря отвън. Но това «там» беше по-лесно да се каже, отколкото да се намери. Учреждението го затвориха преди Генко да се ориентира достатъчно. И когато удариха звънеца за прекратяване на работата, всички врати се отвориха почти едновременно и с шум изхвръкнаха десетки чиновници, бързащи да слизат по кривите и разклатени стълби с изтрити дървени стъпала. Като че ли някое конско стадо препускаше. Неочаквано, в слабо осветения коридор той видя Аня. Тя вървеше с наведена глава. Без да си дава отчет, той я викна и веднъж, и дваж. Тя трепна, като го чу, обърна се, изгледа го съвсем равнодушно и преведе погледа си на другата страна, като да й бе съвсем непознат. Генко
към текста >>
254.
3. ГОСПОДИН ДЪНОВ И ЖЕНИТЕ
,
,
ТОМ 20
живот? - Духовниците и управниците -отговаряме ние. И защо? Защото, според официалните статистически данни, само в София има повече от 20 000 проститутки, защото в затвори и лудници умират и чезнат хиляди наши сестри, защото крепителите на днешния морал преследват всеки, който не споделя техния. А какъв е техният морал и какъв е нашият? Моралът на днешните властници - духовни и светски - е: търговия с Божиите дарове и добродетели, насилие над всичко свободолюбиво и
честн
о и смърт на враговете. Думите и делата на кроткия Исус останаха много надалеч в миналото. Но, макар и много далечни, макари отдавна забравени, тези думи и дела днес наново се разнасят по света, и то от мнозина - нашият Учител е само един от тез, които напомнят на майките, жените и дъщерите за тяхната свята роль113 на земята. Нашият Учител издига жената над всякакъв попски морал и задължения, защото забранява проституцията и в семейството, против която поповете не само не се борят, но и узаконяват. Нашият Учител издига жената над всякакви писани и неписани човешки закони, защото й посочва закона на нейната истинска красота и сила - закона на чистотата. Нашият Учител издига жената по-горе, отколкото поповете биха я издигнали, защото осмиля напълно нейното съществувание - той й посочва мястото, а заедно с това - и работата в света. Вземете нашите беседи и четете какво той говори за жената. Нашият Учител очертава напълно Божествено красивата душа на жената, тъй велика в нейната
към текста >>
255.
22. НА ЕДИН БРАТ ОТ ВЕСТНИК «СВОБОДА»
,
,
ТОМ 20
че «Алфа» излиза за защита на г-н Дънов. «Алфа» няма цел да защищава никого. Истината се защищава сама. Животът е, който доказва или опровергава нейната стойност. Най-голямата привилегия обаче, която мислим, че можем да имаме, то е да изнесем тази истина в света. А тя не е монопол на никого, следователно - и на г-н Дъ-нов. Ако ний даваме извадки от беседите му, то е защото има достатъчно же-лающи да знаят нещо за този човек, така щедро оплют от нашата «независима» преса и
честн
и «християни», а също защото учението му само по себе си е интересно толкова поне, колкото всяко друго учение. А хубавите думи за него от страниците на самата «Свобода» ни показват, че то не е едно заблуждение, а има нещо в него, защото променя живота на тия, които са около този човек -сиреч буди нов живот. Начинът, с който ни по необходимост - липса на място -си послужихме - взимание, откъснати отделни пасажи - е всякога съпроводено с недоразумения, изкълчвания на мисълта. Така е станало и с фразата «во-юването е случайно». Господин Детелин правилно се догажда, че се касае за дума, вметната - «случайно» - не в смисъл на случайност, а на нещо акциден-тно, т.е. неотговарящо на общия характер на събитието, не в даден ред на нещата, а противоположно по смисъл и направление, нелогично, нехармонично с неговия основен смисъл, извратено, преходно. А «ред и порядък» ний знаем само един: Божия ред и порядък, а не тоя на Тамерлана, на Наполеона, на Атила. Много се чудим, че
към текста >>
256.
26. «МИСТИЧНОТО» ПРОЗРЕНИЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР И КЛЕРИКАЛИТЕ
,
,
ТОМ 20
освободи от опеката на държавата. Политиците у нас се лъжат, че калугери и попове, със своето езическо православие, ще могат да им дадат подкрепа. Колкото държавникът стои по-далеч от фанатиците калугери, толкоз по-добре за него, защото на него ще сочат с пръст и гръдните деца, като възродител на реакцията. Ние вярваме, че Цанков в дванадесети час ще се отърси от калугеро-попския хипноз за доброто на себе си и на отечеството. В противен случай той ще настрои против себе си всичко
честн
о и идейно мислещо. Достатъчно са грешките и гоненията, които той извърши над учители и чиновници, все под давлението на черната ин-квизаторщина. Това, което «Църковен вестник» бръщолеви, е за първия министър в България една дискредитация, която не би направил най-опозиционният вестник у нас. Нужна е пробуда! Неполитик Б. Р. Горните мисли са частно мнение на един
към текста >>
257.
40. СТАРОТО И НОВОТО
,
,
ТОМ 20
крепители отново въстават против Божественото учение и искат да го спрат, да го задушат. Кои са те? Представителите на християнската черква - съвременните фарисеи, които комаря прецеждат, а камилата поглъщат, които любовта забравиха, а обрядите точно спазват, които войните, клетвите, насилията благославят, а носителите на новите идеи проклинат, отново те се опитват да се борят с лъжи, преследвания, гонения. Всички свободно-религиозни общества - духовната сила на България, най-
честн
ите, най-умните, най-добрите нейни синове - са прогласени за опасни еретици, сектанти, бацили за държавата и църквата. Последователите на Толстоя, вегетарианците, теософите, въздържатели, евангелисти, свободомислящи, студенти - християни, «дъновисти» и пр. всички, които не са в лоното на православната черква. Но кои са в православната черква сега? С изключение на духовниците и семинаристите, повечето от които - висшите сами не вярват, - къде са искрените вярващи в православната черква? Къде е младото поколение? Къде са комунистите? Къде е народът? Православни ли са? По-голямата част от православните - не са ли такива само по име? Горчива истина - но факт. И ето - това духовенство, чието назначение е да възвестява истината за Царството Божие на земята - то също се опълчва против всичките онези, които правят това. То в Русия отлъчи Толстоя, най-великия ученик на Христа на XX в., то също отлъчи Дънова в България, който възвестява същите принципи, които Христос донесе. Но тази
към текста >>
258.
Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка
,
(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)
,
ТОМ 20
няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-
честн
и ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и
към текста >>
259.
II. НИШКАТА, ЧРЕЗ КОЯТО СЕ РАЗПЛИТА ЦЕЛИЯТ ЧОРАП
,
,
ТОМ 20
«Или може би атентатът е не върху хората, а върху техните политически стремежи - провокаторска постъпка, за да се упражни влияние там, гдето трябва, предлог да се суспендират гражданските свободи, а под тревожния вик на заплашеното Отечество и проектираното военно положение, да се постигнат тъмни партизански цели, тикне безвъзвратно Родината ни отново в кърви! Нека се пазят хората, които случайността е повикала да държат съдбините на Отечеството си! Има още
честн
и хора в тая страна!» Помни той всяка дума, защото сам писа тази статия, за която говореха всички на другия ден. Президентът го вика при него си, говори му за важните моменти на държавата, помена му дори за коалиция... Почвата под краката му още трепереше страшно и тоя, в тия първи моменти на смущение, бе готов на много отстъпки. Попов дори се виждаше министър, салонът му почна пак да се препълва от забравени просители и нови приятели, когато всичко тръгна полека, неочаквано, на друга посока... А от някое време като че ли вървеше вече към сгромолясване. Като камък от някой връх, който започваше своето падане с едва видимо помръдване - и който свършваше с бързината на светкавицата! А тъй страшни бяха миналите дни за правителството и такова тържество за него. И когато всички бяха изгубили надежда, предлагащи напусто хиляди левове томува, който открие нещо по атентата, необмислените думи на един бяха послужили за началото, за нишката, която разплете целия чорап! И тръгна...
към текста >>
260.
IV. НОВИТЕ ХОРА ЗА НОВОТО ВРЕМЕ
,
,
ТОМ 20
оставихме омразата, без да ви дадем нужните характери... Старото поколение враждуваше и се бореше с ярост, новото - с всички средства. А това значи край на нашето Отечество, Станиславе, край на самостоятелния живот! - Новото време иска нови хора, с нови похвати. И напразно ти мислиш, че вий сте имали повече в себе си, отколкото имаме сега ний. Политическата борба се налага и не виждам в какво искаш да ме упрекнеш. - Политическата борба, Станиславе, както всяка борба, иска
честн
и хора, па били те ново или старо поколение. А
честн
а борба ли е, ако ти не избираш средствата, с които си служиш, ако ти приготовляваш гладна смърт на Родната си земя, ако ти хвърляш в кръв самата й столица и причиняваш смърт на невинни хорица?... - И ти вярваш на всички тези клюки и мълви? - Аз не вярвам, аз зная, Станиславе... Аз те познавам много добре, за да не се съмнявам, нито минута... Ти не се спираш пред нищо... Но мисли, че иде часът, в който за всичко ще жалиш... Ще проклинаш и себе си, и мен, който ти е дал живот... Остави всичко и се махни от България, догде не е още късно. - Няма ли да престанеш? Стига вече! - скочи ядосан Попов. - Почти всякога, когато мисля, че се открива нов път в живота ми, ново стъпало към успех, все ти ще дойдеш, като стара врана, да ми кобиш злото. Махни се от пътя ми веднъж завинаги! Разбери, аз ще вървя тъй както аз разбирам живота си. Ще мина през хиляди трупове, ако трябва; ще постеля пътя си с кърви и сълзи; ако стане нужда,
към текста >>
261.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
страна на България, от страна на всички български сърца дойдох аз да ви кажа «добре дошли» и да ви уверя, че днес няма честен българин, който да не иска да стисне юнашката ви десница и да приветствува от сърце тия, които с велико себеотрицание носиха тежкия кръст за свободата на своя брат и изпиха горчивата чаша, за да спасят България. Юнаци! Вие докрай изпълнихте дълга си. С високо дигнати чела идете сега сред вашите близки; те ви чакат с трепетни сърца. Бог вижда, че вие
честн
о служите на святото дело за родната свобода. За вас, за щастието на България, ура!» Гръмко ура изпрати трогателните думи на Царя. Довчера заложници, измъчвани и ругани, когато тия окъсани герои-свет-ци видяха своя върховен вожд, веднага се преобразиха и сърцата им радостно затуптяха, защото почувствуваха, че Родината не е загинала, че България е спасена, и че млад, изпълнен с вяра и надежда, стои пред тях любимият им Цар, както довчера стоеше пред очите им в окопите като Престолонаследник. Един ден историкът ще прецени и отбележи, че България едва ли би могла да оцелее от сполетялата я страшна катастрофа, ако Провидението не бе я сдобило с този мъдър, благ и даровит Държавен глава. И наистина, възцаряването на Бориса III спаси България от явна гибел. Цар Борис е надарен с редки качества. Той е добросърдечен, демократичен, еднакво внимателен към всекиго. Вродената скромност, наследена от майка му, и простотата в неговия живот са най-скъпите и блестящи брилянти на неговата корона. Неговото
към текста >>
262.
(5) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 6.VII.1938 г.
,
,
ТОМ 20
намират в голяма активност. Във всички държави се чувствува голямо напрежение - особено в авторитарните. Ония държави, които постъпват най-справедливо, ще успеят. В другите вътрешните противоречия ще се изострят и ще ги обезсилят. Да се пазим да се не повтарят [грешките]* от миналото, защото загубите сега ще бъдат двойни. Нека уповаваме на здравото, а не на болното, на разумното, а не на невежите. Мнозина сте слушали досега, послушайте и нас. Имайте постоянството на германеца,
честн
остта на англичанина, обходата на французина, предаността на русина и веселието на италианеца.8 Ако е добре на народа, и на Вас ще бъде добре, но ако той е зле, и Вие не може да сте добре. Ония, които вършат волята Божия, сиреч най-разумното в дадения момент, те имат успех в живота си. Личните разбирания водят към неминуеми стълкновения с други лични разбирания и неуспехи. Тоя свят не е без ръководител. И тия, които схващат това, което Той иска, носят новото в живота. Новото се чака от всички. То носи винаги повече справедливост, повече свобода, повече радост и обич между хората. Онова, което потиска, преследва, руши, е само старо в нови дрехи. Имайте присърце мъките на бедните и потиснатите. Познавам милостивото Ви сърце - дайте му ход и изберете хора, които да Ви разбират, и започнете това, което Ви е присъщо - едно по-справедливо управление, гдето грижата на властта ще стигне и до последнята колиба. Спомнете си, там живеят при най-лоши условия обикновено ония,
към текста >>
263.
(15) Среща на 26.XII.1 938 г. с Царя, от 6 и 30 следобед до 8 и 30
,
,
ТОМ 20
ще бъда на разположение както лекарят на болния, но вече нямам какво да му говоря. - Какво казвате, бе Лулчев, че какво съм направил? - Той беше много изненадан и видимо нажален. - Ако съм направил нещо, ще го поправя. Най-после, хора сме... - Не - казах му, - няма какво да се говори повече. Вие оставяте добрите хора неподкрепени, а на лошите давате ход. Това не може повече. България не може да бъде играчка в ръцете на петнадесетина търговци и разбойници. В България има още
честн
и хора, а Вие им препречвате пътя. Те ще излязат въпреки Вас! В тоя дух продължихме. Той се оплакваше от Кьосето, че го лъже. - Ама Вие сте като някои семейства, които се оплакват по два часа от слугините си, а като ги питате защо не ги изпъдят, казват: «Свикнали сме с тях.» - Да, това е много вярно - каза той. Заговорихме за Пращилов. - И Вие, и аз, и той е оклеветен човек, затова се застъпвам за него. Вас хубаво ли Ви беше, когато Цанков каза: «Ще вдигна завесата», и няма[ше] нито един да му каже: «Вдигнете я, да видим кой е зад нея!», а всички останаха с впечатление, че сте Вие! Говорихме по много работи и аз бях много агресивен, но сега не ми се спомнят - просто като отровен бях снощи и сега не искам да ги пиша. Казах му между другото, че не може да се тури лошото да възглавява нещата, че в живота те са смесени, но че доброто води. И тук така трябва да се нареди. Да смени кмета, директора на пощите, директора на здравето, на полицията и пр., и тогава ще разберат, че
към текста >>
264.
(22) СРЕЩА С ЦАРЯ НА 12.I.1939 г., 9 и 30 до 11 ч преди обед
,
,
ТОМ 20
и 15 мин. Евдокия беше хремава и ме чакаше вътре, а не, както обикновено, при вратата на двора. Докато дойде царят, поговорихме си с нея. Тя също е недоволна от кмета Иванов, който излъгал, че тя искала залесителният пояс да минава край нея. Тя го изобличила чрез слатинския кмет. Каза ми, че началството (брат й) не обичал добрите хора и пр.107 Преди два-три дена тя бе минавала на «Изгрев», а преди два дни идва при мене Надя и Беби (най-близката на царицата, която беше взела от нея
честн
а дума да не идва при мене, но изглежда, че сега друг вятър вее, та и Евдокия ми каза: - Аз питах вече Надя къде живеете - защото аз я поканих да ме споходи. - Аз - казвам - живея в една малка барака при сеното. И Христос някога се роди при сеното. Аз съм далеч от Него, но близо до сеното... Дойде Царят и прекъснахме разговора. Той се извини, че закъснял малко, понеже блъснал на идване с автомобила си един велосипедист, който тъкмо носел в «Дневник» на цензура, но нищо лошо не станало. Разговорът беше доста дълъг и имаше следните точки: Устно: положението на разправиите с баща му. Писмено: поверителното писмо на Момчилов от Лондон108 за разговора му с един секретар (името му не запомних) и писмото на Ванситар109. После - за срещите му с Де Корси110 , англичанин, и с шефа на германската мисия. Прави ми впечатление колко пом--ни царят и колко хубаво и смислено говори. Истинско Баро! В главни черти работата се състои в следното: Баща му е бил във връзка с Дочев111. Това му е казал и
към текста >>
265.
(35) Среща с Учителя на 21.III.1939 г.
,
,
ТОМ 20
да омиротворяват България и си взеха Добруджа като пай адвокатски; Германия сега го взима в аванс, преди да е свършила работата си. Румъния дойде да омиротвори - това е Божията воля; но да взима - това е човешкото.189 А Германия беше обещала, че ще помогне на България, а си взима наградата за изпълнение [на] волята Божия, преди да я е изпълнила (значи да ни помогне е воля Божия, но тя предварително си взема хонорара). Чехия190 ... Ще видите какво ще ви говори. Трябва сега
честн
а политика, никаква лъжа отвътре. Божиите закони действат сега в света, и то много бързо. Сега Германия иска да се отзема със заграбването, което Англия е направила някога - ако Англия е направила нещо лошо, защо и Германия иска сега да го повтаря? И на това ли дължи Англия величието си?191 Това не е изпълнение [на] волята Божия. Много внимателни трябва да бъдат, защото работите са сложни и добре вървят. Германия се старае, за да може да издържи обсадата. Изслушай хубаво царя, то ще ти дойде какво да му кажеш. Те отстъпиха на Германия, а сега е по-лошо. Италия си устройва работата с Полша и Унгария, а англосаксонците вярват в юмрука. Ако хората не постъпят Божествено, може да имат лоши последици, защото сега има в света дуализъм, който е едно зло, но само любовта е в състояние да го примири. От невидимия свят планът е добре скроен: Германия, Франция, Англия, Русия - всички са засегнати индивидуално и будят съзнанието в тях - ако не работят, ще изчезнат!192 ... С чехите германците направиха
към текста >>
266.
(53) ПИСМО
,
30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:
,
ТОМ 20
причина детето да плаче поради въпроса кога да чете молитвата и коя. Казах му да остави детето свободно. Говорих му и върху него самия, да се не колебае вътрешно, че разбирам защо скита по манастири и черкви, но да остави това колебание. Външно нека се държи както иска, но да знае, че докато има контакт с Божественото, ще има и резултати. После му заговорих вече и за назначаванията - за д-р Боев и алармата, че е дъновист, че трябва да тури край на този начин на борение
честн
ите хора. Посочих му преписката за Пращилов и анонимните доноси, въз основа на които е уволнен, и че е време, когато му говорят за дъновисти, да пита нас, ние ще му кажем кой какъв е. Ще дойде време, че ще целуват земята, по която сме ходили. - Ний не искаме от Вас помощ или закрила, но справедливо отнасяне с нещата, защото после пак Вие ще страдате от тия несправедливости. - Зная това - каза той. - Сега и ти ме наоножда. - А, пардон - казах му, смеящ се, - с подобни работи не се занимавам. Говоря за това, от което утре може да страдаш. Има неща, които трябва да се променят. Докога ще държиш това старопиталище около тебе? Защо не ги смениш с по-млади и дейни хора? Той обеща и започна да ми говори за оръжието, че от месец било изпратено и никой не се загрижил да го потърси и сърбите го забутали. Хитлер отказал да даде подводниците засега, а когато благоволял. - Аз лакей ли съм му? Ние трябва да приберем каквото може, но министрите спят. Дойдох тук, разтърсих ги и
към текста >>
267.
(59) Среща с Царя на 13.Х.1939 г. от 9 и ½ вечерта до 11 и ½ в двореца [в] София
,
,
ТОМ 20
с Багрянов и Стоил в Чамкория. Прегледахме неговите законопроекти и говорихме за политиката - вътрешна и външна. Останахме съгласни върху: неутралитет строг, за да се запазим по възможност по-дълго настрана от огъня; мерки за подобрение [на] положението на народа, икономически преди всичко и после - други. Остава да се вземат мерки и за търговията, която е стигнала да обира малките сметки на себе си - нещо, което може да се избегне. Вътрешната политика да се прокара с
честн
и хора. Недоволен е от Кьосето, защото им губи много времето в министерския съвет с празни работи. Снощи дойде Севов, под поканата сигур на Багрянов, и дойде уж да си поговорим, но целта му беше друга. Той искаше да ме подготви да стане промяната преди камарата, защото аз съм бил дал тоя съвет, а той не бил съгласен преди, но сега вече разбрал, че така ще е по-добре, защото новото министерство щяло да разпусне камарата и ще иска да прави избори, както някога в старо време ставаше. Казах му, че всичко е добре, ако добре се изманипулира. Трябва всичко да стане с най-малко сътресение - тогава ще е от полза за държавата. При това му казах, че не мога да се съглася да се сменя вътрешният министър точно преди избори, както досега е ставало: в продължение на пет години - сменени 8 министри на вътрешните работи! При това му заявих най-категорично и абсолютно (което просто го преряза, това видях), че по никой начин няма да [се] съглася да се смени Недев. - Не, той нека си остане в
към текста >>
268.
(61) Среща с Царя на 22.Х.1939 г. във Враня, от 8 и 15 ч сутринта до 13 и 20 ч
,
,
ТОМ 20
хитър и внимателен. Хвалел Кьосето, за да разбере противното, царят не се поддал на тая уловка и го оставил в неведение. Ал. Цанков е бил тоя път «по-човечен и ненапомпан», каза царят, че «не е имал време да го напомпат». Говорил е против парламента, не изобщо, а срещу някои похвати. Чувствал се е донякъде виновен за неговия скандал там, където щеше да «вдига завесата», но царят се е отнесъл внимателно с него. Всички държавници без изключение са препоръчали неутралитет, и то
честн
о да се пази, като някои от тях (Гичев413, Буров и др.) са искали да бъде с отговорни лица, за да се пази и не изтощава царят и пр., стара песен - да се наместят те... Никола Мушанов е бил доста претенциозен, но не и умен. Говорил е, че трябва ново правителство, което да се възглавява от него (това не е казал, но е дал да се разбере, че той има най-много връзки и че други не може). Между другото е казал, че Дамян («Виждате ли, Лулчев!» - удари се царят в челото), Дамян стоял при него пет часа и му се оплаквал, че чакал да бъде военен министър, а те турили Пенчо Златев. - То беше моя работа - каза царят, - която аз сторих по вдъхновение, като посочих на Кимона Пенчо - виж каква съдба... Гичев е бил много язвителен и е оставил впечатление на голям егоист. Той, каза ми, [че] работи със своя баджанак Вергил414, който е по-сърдечен човек. Най-озлобен и дребнав е бил Стоян Костурков415. Той просто се задушавал от злоба и е стигнал дотам, че да каже: ако бил по-млад, щял да хване гората
към текста >>
269.
(65) Среща с Царя на 9.ХII.1939 г. от 8 и 20 до 10 и 10 сутринта, в Стоянови
,
,
ТОМ 20
Го пратиха, за да влиза в положението на хората. Войната е такова наказание449 - един Божествен език. Хора ранени, осакатени, не разбрали Божествения (език) закон - най-голямо безобразие е това, а те говорят за отечеството, дават им кръстове и пр., и все за народа, а то е за забогатявания. Разправяха как в царска Русия един търговец подарил 100 000 одеяла за войниците, а после пак му ги продали обратно - изкрали ги. Корупция... Не може ли в нас да се въведат инспектори на
честн
остта, за да се проверява колко се изпълняват законите, да се инспектират чиновниците, за да се взимат мерки... Сега трябва практически умствени деятели (?) да държат сказки и проповеди, религиозни - от какво може да произлезе благото на един народ - светът ще се поправи с най-прости средства на сложните лостове. Животът учи: маймуните си правят живи мостове, за да минат реката. Кой ги е учил? Сега машината е сложна - да се опрости, и ще действува по-добре, с по-малко загуба на енергия - не е в сложността, а да се предава по-добре енергията. Хората на земята се заблуждават, обличат се с богатства, пари, говеда, а като дойде смъртта, колко малко остава от всичко това! - то е скритото, на което може да се разчита - ще остане семката, която може да възстановява. Сега Багрянов, който е Венерин тип, търси пътя на най-малката съпротива, но той нищо не прави да го намери, а иска да бъде пътят на най-силните съпротивления - най-лекият. Всяко семе расте, само да знаеш де да му туриш
към текста >>
270.
(78) Срещи с Учителя и с царя на 22.V.1940 г.
,
,
ТОМ 20
мислел, но сега мислел за варненския Попов, който бил най-старшият, та да не можел и Петков да протестира нещо, като щял да го махне и изпрати в Плевен. - Имай предвид неговата амбиция и дебелата му глава - и на тая тема приказвахме доста. Още като бяхме в градината с царя, че после влязохме в кабинета му, той ми показа едно писмо, пратено от някого до Евдокия с характеристика на 52 министри след 19 май 1934 година. Остана после да ги чета. В него най-жестоко са се отнесли с най-
честн
ите хора - Сапов и Недев... а Габровски го хвалят и даже пророкуват, че щяло нещо да става с него... гениално... После той ми разправи доста надълго за разправиите, които е имал със сестра си и с царицата и как можал да ги предума да се помирят и да се разберат. Много ми хареса неговото търпение и такт, с които се е отнесъл към тоя въпрос. Разправи ми и за една роднина на жена му, която е черногорка и която видяла в Станимъка как народът го посрещнал спонтанно, му казала, че сега разбрала, като видяла с очите си как го обича народът и как той без всякаква стража се движи навсякъде, но това, разбира се, не можела да го каже на Джо (Джована)536, която знае само въздуха на вилата Савоя да диша и не може да разбира другите хора. За Даскалов бях му казал да го вика и да му каже, че е по-добре засега да не [се] карат, а да вземат принципно уж две становища - всеки с една страна от воюващите, както правеха гърците, та във всеки случай печелят (защото и без туй те се карат, ами да не
към текста >>
271.
(89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня
,
,
ТОМ 20
фабрики и пр. - тогава народът, като знае, че работи за държавата, ще бъде друго. Вие трябва да се облегнете на селяните и работниците и да поставите всички тия кожодери на местата им. - Нямам хора. - Хора има, но Вие търсите големи фирми, а те са свързани и с големи далавери - всеки от тях носи подире си верига разбойници, които са му помогнали да дойде на тоя пост и на които трябва да се отплаща с помощта на държавата... От Вас се иска един кураж - да турите десет
честн
и и почтени хора, па макар с малки фирми;
честн
и - да не крадат, и почетни [почтени] - да те слушат и каквото обещаят, да го правят. Три дена ще трябва да издържите напора на критиката, но след това по работата им всеки ще види, че носът Ви се е поправил и че работата си е намерила майстора си... - Не мога, Лулчев, аз съм меланж между две епохи и не мога да работя така коренно. Това иска сили, аз съм вече съсипан. Аз съм уж началник гарата, а трябва да тичам да местя стрелките... Ето, сега щяха да се сблъскат трено-вете, ако не бях [аз], но това не мога повече да издържам. Трябва да тупам тъпана до обед, за да върви управлението на държавата следобед; аз съм се обърнал на всичко. И с калпак, и с цилиндър, и с цървули, и с туристически обуща и шпори върху тях, пояс и фрак, и всичко това - едновременно...557 Почнах да се смея. - [Трябва] да кажете така да Ви нарисуват, тогава няма нужда да Ви се пише история... Като видят тая картина, ще разберат... - Не мога повече, нямам хора,
към текста >>
272.
(95) Молби. (96) Среща с Царя на 18.Х.1940 г. в генерал Стоянови от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта
,
,
ТОМ 20
се занимава вече с разни предаватели, че може да му се случи нещо много лошо и пр.... Да сте разпоредили Вие това, не ми се вярва. Но ако наистина е невъзможно да се стори нещо за това нещастно момче изобретател -извинете за безпокойството. Мен лично се струва, че то би свършило отлична работа, стига да му се даде една малка подкрепа. А сега го преследват като бясно куче и искат да се отказва тъкмо от това, което дава смисъл на живота му... Колко труден е пътят в България на
честн
ите и способни хора! Вие може би получавате много молби и Ви е дотегнало да се занимавате с тях. Но все пак е хубаво да се молят на Вас, отколкото Вие - някому. Когато имате разположение, сторете нещичко. 4. При помилванията, моля, не забравяйте тия, за които говорихме, които са в Централния затвор, а също и тия, които са интернирани в Рибарица. (96) Среща с Царя на 18.Х.1940 г. в генерал Стоянови от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта Положението преди срещата беше такова (гледай отделен лист за това): На 14-и този месец английският крал беше пратил писмо-телеграма, с което пише, че се радва за Добруджа, че си спомня словата за мир и че и Англия не е безусловно за статуквото, а за споразумения по мирен начин между народите, без насилие.564 На 15-и германският Рихтхофен беше заявил на Попов да побързаме да се наредим до Унгария, Румъния и Япония, за да не закъснеем, ако утре стане нужда да се водят преговори, на което Попов му беше отговорил, че е срамота и че той се обижда да го сравнят
към текста >>
273.
(100а) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 9.ХI.1940 г.
,
,
ТОМ 20
закони хората нямат бъдеще. Всеки закон да е израз на известен принцип и да се диктува от необходимост. Никой народ не е имал толкова закони, колкото еврейският - а [прокопсал] ли е? [... Едно изречение не се чете.]** Колкото по-малко изключителни закони има в една държава, толкова по-добре е за нея - и за населението, и за управляващите я. В нас не закони липсват - имаме такива, за износ даже, - а изпълнение на законите! Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на
честн
ите и почетните хора, които не липсват в България. Тогава и без много закони животът ще върви по-добре, с по-малко корупция и мизерии. (Ако нея стане това, рискуваме да се задушим всред несгоди и безредия, създадени от... много закони... и от желаяющи да се разпореждат и без нужда подражават на чужди държави саморасли «гении»... ) Вътрешното ни положение и без туй не е много цъфнало, нека пазим да не завърже без време някой неочакван плод! С почит: Любомир Лулчев 9.XI.1940 г., Изгрева, София __________________ ** Текстът, ограден с **, е добавен от Любомир Лулчев на ръка. (бел.
към текста >>
274.
(100) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 9.ХI.1940 г.
,
,
ТОМ 20
я «защищават»? С подобни закони хората нямат бъдеще. Всеки закон трябва да е израз на известен принцип и да се диктува от необходимост. Никой други народ нямаше повече закони от еврейския, а какво е днес положението му? Колкото по-малко изключителни закони има в една държава, толкова по-добре е за нея - и за населението, и за управляващите я. В нас не закони липсват - имаме за износ даже, - а изпълнение съвестно на законите! Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на
честн
ите и почетни [почтени] хора да влязат в управлението на държавата - такива не липсват на България. Тогава, и без много и изключителни закони, животът ще върви по-добре, с по-малко корупции и мизерии. Във въпросния закон се дава широко място на еднолични и безапелационни решения, които ще отворят широко вратата на произволи. Защо да се създадат нови страдания - и без туй те са предостатъчно днес навсякъде; нови насилия - те и без туй ги има... Благото на един народ трябва да бъде общо за всички - всеки[му] според степента на развитието му, но всеки да може да се ползува! Пишем Ви всичко това, защото желаем доброто както на Вас лично, така и на народа си - в никой случай не бихме искали да имате участта на баща Ви. Вътрешното ни положение и без туй не е много цъфнало, нека пазим да не завърже без време някой неочакван плод! С почит: [подпис] Любомир Лулчев 9.ХI.1940 г., Изгрева - София Изпратено на 10.XI.1940 г. Свиждание на 9 ч - 10 ½ ч на 11.XI.1940 г. в [генерал Стоянови]* по
към текста >>
275.
(112) Среща с Царя на 26.I.1941 г. от 8 и 30 до 10 и 10 ч във Враня
,
,
ТОМ 20
е, че ние сме ключ, обаче тоя ключ го не държим ние. Че сме добър народ, е така, но нашето положение зависи, че сме тук, от Провидението. И странно е, че ние, които от толкова години държим за мира и го запазихме за нас, на нас се държи сметка и за най-малкото мърдане, когато нашите съседи правят всевъзможни промени и измени - на тях не се държи никаква сметка и утре, ако седнат на зелената маса, пак нас изкарват виновни - ние, които повярвахме на демокрациите, плащахме си най-
честн
о, бяхме най-ревностни членове на Обществото на народите и пр., пр. И сега - пак също. И ако това е правдата, която чакаме, тогава в света ще дойде непременно анархията. Може би ние няма да бъдем живи, но тя ще дойде. Защото аз още в 1936 година казах на английския министър-председател Макдонапд: «Дайте на германците колониите, за да имат с какво да се занимават, това са 70 милиона Народ, не може да стоят и умират.» Той се съгласи с мене, но не можа да го прокара.609 Като знаех, че все ние изглежда че ставаме криви, като исках да защитя мира, аз още в 1938 г. тръгнах да обикалям и да хлопам за тоя мир. Срещах се с всички държавни глави и колкото и да бях малък, се мъчех да сторя нещо за мира. Това докара до срещата в Мюнхен, след което немного последва и обратът за война.610 Досега мойто отечество е правило всичко, което е било възможно, да запази тоя мир. И аз само съжалявам, че вие, които сте най-голямата държава, вместо да станете арбитър и опомните тия влудени народи,
към текста >>
276.
І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов
,
,
ТОМ 21
е в тригон със Слънцето, тригон с Венера (), преодолява лесно тези мъчнотии и заяква. Главната характерна черта е голяма амбиция и подозрителност. Имал е много силно желание за признаване на претенциите му за напредналост и превъзходство, а и подозрителност, че околните му се опитват да отнемат или оспорват желаната за него награда. Това му е причинявало ненужни тревоги и разправии в обществото. Когато в 1914 г. неговият командир го уволнява от армията, понеже Лулчев го изобличил в не
честн
ост, той потърсил правото си. Осъдил го и е възстановен като капитан в армията. Може отлично да изучава нещата и като хване нещо, никога не го изоставя. Има търпение и постоянство докрай да изучава нещата и да види казуалността в живота. В хороскопа на Любомир Лулчев има четири планети в перихелий (П) - най-близо до Земята: Слънце, Луна, Марс, Юпитер. В перихелий планетите се движат по-бързо от средното им движение. (За Слънцето - повече от 58'08", за Луната - повече от 12°, за Марс - повече от 38' и за Юпитер - повече от 4'59".) Тези планети в перихелий имат голяма активност и сила в живота, когато са добре аспектирани и обратното - при лоши аспекти. Най-добре са Слънцето и Марс. Има и две ретроградни планети: Сатурн и Нептун, които изменят естеството на основните им качества, забавят и пречат на живота му. Сатурн ретрограден -кармата му, в края се проявява със затвор и смърт. Нептун ретрограден му дава големи бъркотии в психиката (Нептун опозиция Слънце), непослушание и
към текста >>
277.
20. ЩО Е ТОВА, КОЕТО НИ КАЗВА (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
при гробовете на тия „величия” и искаме да ни научат как да живеем. Но те самите умряха - как нас ще научат на живот? Съвременните хора не са се научили още да говорят истината. Излязъл младият рак, върви пред стария: - „Слушай - казва му старият - знаеш ли, че ти вървиш заднишком? Право трябва да се върви! Не може тъй!” – „Е, покажи ми тогава как!” - казал младият. И днес синът ходи, както бащата е ходил. Съвременните хора се нуждаят от един нов морал - самият живот налага това. Честността днес на един человек е много ограничена и условна. Теоретически всички учения са много добри, но същността не е в говоренето, а в приложението. Смешно ще е да се молим Бог да изоре нивите ни. Но когато свършим нашата работа, Той ще започне Своята. Неспокойствие е обхванало света. Причините на злото не са нито в църквите, нито в държавите. То може да се проявява там, но не там е изворът му. И доброто, и злото са вън от нас - ний можем само да ги проявим. Едничкото нещо, което има в човека, то е любовта. То е най-реалното. Започнете с нея, и тя ще ви даде ключовете на света. Сговор в света може да има само при възвишена любов, когато законите са написани в нас вътре. Но ще кажете: това учение е неприложимо. Ум трябва. Ако свържем вълка с въже - той го прегризва и избягва. Конят ще умре вързан, обясняващ си, че това е неговата съдба. Но вълкът е прав, защото става свободен. Днешните държави приличат на къщи, пълни с паяци, които правят съглашения как ще ловят мухите, като мислят, че
към текста >>
278.
22. ИМАШЕ ВРЕМЕ, КОГАТО... (бр. 7, 4.ІІІ. 1924 г.)
,
,
ТОМ 21
КОГАТО... (бр. 7, 4.ІІІ. 1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 4.ІІІ. 1924 г., София, стр. 2) Така ни се иска да почнем както приказки се приказват. Защото нашата действителност приказка стана, странна приказка, пълна с кошмари, кървави съновидения и невероятни факти... Имаше време, когато престъпниците пълнеха тюрмите, а
честн
ите хора ги пазеха и съдеха. Това бе някога отдавна, отдавна. Но сега хиляди българи пълнят занданите, гният по затворите, тънещи в мръсотия, ядени от въшки. И новият министър на правосъдието, потресен, види се, от тази картина, е издал разпореждане да им се подобри положението и им се даде възможност да пазят по-голяма чистота. Това бе дълг не министерски, а общочовешки, на всекиго, който бе повикан да пази и изпълнява закона. Но в нас всичко това е тъй рядко, че ний с радост отбелязваме тази човешка черта.Но имаше време, когато... нам се иска да продължим - когато екна тръба бойна по всичките полета балкански, народ призова в кървави боеве юнашки, подвизи и славни страници на историята да пише със собствената си кръв... „Вървете, юнаци, орли балкански, смажете врага! Тоз, който падне, той не умира, за него”... хм, за него... Знаете ли какво става за него? Който е умрял, той е виновен за катастрофата, а който пък е имал късмета да окуцее, или стане нещо инвалид, за него... „певците пеят за него песни”... Да, пеят, но знаете ли кои певци? Елате да ви ги покажа. Ако имате ботуши, обуйте ги, а ако не сте застраховани в някое дружество,
към текста >>
279.
37. ИМА ЛИ НУЖДА ОТ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ? (бр.14, 22.IV.1924г.)
,
,
ТОМ 21
2 ÷ 3 учители народни вдигнаха знамето за организирване на селячеството. Всички тези единици преди години бяха осмивани, преследвани, затваряни, а цялата тогавашна преса им предричаше идейна смърт, но въпреки това новите идеи се наложиха и възприеха от българина. Днес нас, Ратниците на свободата, ни се присмиват, гонят и преследват, но въпреки това и макар че нямаме големи политически фирми в нашите среди, но принципите, на които служим, са велики и големи и те ще се наложат на
честн
ите души на млади и стари българи. Някои днес казват, че сме били незначително количество; но кои са били в своето начало много? Нека тия, които поменяват за малочислеността, разгърнат историята си на собствените си партии, и се уверят. Нас не ни трябват мнозинството, засега нас ни трябва качеството. Ний викаме братя хора, а не вълци в човешки кожи. Всички партии във власт имат с хиляди, но паднат ли от власт, остават само шефовете им. Празни бутилки ний не викаме, ний търсим пълните, а празните ги оставяме за другите, да наливат каквито си щат цветове в тях. Говорят някои, че сме цепели и разделяли силите на България и ни карат да влезем в техните „нови” политически партии. Ние не цепим силите, а сгрупирваме хора
честн
и на едно място. Ний обединяваме и готвим се за бъдещия политически живот, да му дадем нов път и смисъл на братска Христова обич и чрез нея да творим, а не да се колим помежду си, тъй както черкезите не са ни клали. Ний не отиваме при другите „нови” партии, защото видяхме
към текста >>
280.
40. ЗАЩО СЕ ПОЯВИ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ (бр. 15, 26.ІV.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
из села и градове не демагогия, а истинска братска обич и задружност. Ратниците се явиха да донесат на България истинска свобода, братска обич, труд и взаимни отстъпки. Ний се явихме да сеем истината, безкористна работа, почит към жените и ратуваме за техните правдини, грижи за прокудените и любов към братята хора, и да насърчим труда, и възвърнем господаря да си стане господар, а министри, депутати, кметове да станат слуги народни. С бавни крачки, без пушки и картечници, ние викаме
честн
ите българи да донесем народу си добри дни и братска обич. Андро
към текста >>
281.
41. ЗА ПАДНАЛИТЕ ЖЕНИ И ПОДХВЪРЛЕНИ ДЕЦА (бр. 16, 13.V.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
16, 13.V.1924 г., София, стр. 1) Jeanne W. От някое време, особено след войната, столицата е пълна и с едните, и с другите. Не минава ден да не отбелязват в хрониката на вестниците новите граждани и гражданки на столицата от „неизвестни родители”, дошли по също тъй неизвестни пътища пред портите на някои къщи, или по ъглите на улиците. А що да кажем за падналите жени? Колко са те? Къде са? Кои са? - ето това са въпросите на съвременния човек, треперящ за семейната си чест, на
честн
ия вестникар, проникнат от желанието да подпомогне съгражданите си, от обществените власти и държавници, натоварени с тежката задача да бранят обществото. Справедливо възмутени, те с истинска ревност търсят пътища и закони за премахването на това зло, което расте постоянно и става заплашително. Строги закони и драконовски мерки, ревизии, претърсвания нощем, интернирания на падналите - всичко това е правено в миналото - и все пак виждаме, че паднали жени съществуват и незаконно родени деца - все има. Человечеството се е борило с едно следствие, вместо с причината, която го е предизвикала - там е било всичкото, - затова и резултатът не може да бъде успешен. И наистина, ако се потърсят дълбоките причини на съвременния разврат, плод на който понякога са и незаконно родените деца - и ако те бъдат намерени - то самите те ще подскажат средствата, най-рационалните пътища за борба срещу това несъмнено зло. По нашите разбирания, причините за разврата са първо в самия човек, после в средата и
към текста >>
282.
63. АМНИСТИЯТА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
23, 21.VII.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VII.1924 г., София, стр. 1) Нявга землевладелците, за да можат да се задържат на власт, дадоха амнистия на всички свои партизани, които заради партийни интереси бяха жертвали интересите на Отечеството. Тази тяхна постъпка се протълкува от всички
честн
и хора чисто котерийна. Голям шум се вдигна навремето по този въпрос. Днес Демократическият сговор набързо вотира амнистия на бившите радослависти. Хора, които по една или друга причина бяха осъдени от един съд и признати за виновни според тяхната конституция, за която тъй много плачат. Въпреки присъдата, въпреки настроението сред народа, Демократическият сговор гласува амнистия. С тази си постъпка те показаха за лишен път в България, че гарга на гарга око не вади. Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета. Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият. Виновни са и запасното войнство, че не дезертира от фронта, за да дойде в София и се справи с тези, за които отечеството бе само пари и разгулен живот. Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918 ÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им. Демократическият сговор даде амнистия на провинени хора не
към текста >>
283.
70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
когато и да е, победени, защото те могат само да си купят недостигащите защитници, а купеният защитник ще гледа преди всичко себе си и след това другите. Тъй че интересите на всичко здравомислящо диктуват в тоя важен момент на държавния ни живот, пълен с пертурбации, едно установяване истинските съотношения между реално съществующите сили в страната. А то може да стане само при едни избори съвършено свободни, произведени от кабинет д'афер, не от чиновници-играчки, а от
честн
и общественици, почитани и кредитирани не от партии само, а и от народа, короната, армията и дипломатическото тяло, които са днес истинските явни и неявни фактори в нашата държава.* Ако България няма такива десет лица, тя действително не заслужава да живее. Но тя ги има - и то не само десет - животът скоро ще покаже това. Проверка общественото мнение чрез избори се налага. Това е тъй очевидно, че са излишни всякакви доводи за не заслепения гражданин, а за прононсирания партизанин - всички доводи са без всяко реално значение, щом се касае да напусне властта, на която той гледа само като средство за лично добруване. Опитът коя да е партия, или партийна групировка да произведе такива избори, само ще изхаби силите й - и, от друга страна, ще я постави пред онова голямо изкушение, на което никоя политическа партия не е устояла: да влияе с властта върху изборните резултати, за да получи нужното й болшинство - а това пак ще даде едни нереални отношения на сили, сиреч крива основа, крива и
към текста >>
284.
3. ПОЗИВ (бр. 1, 1.І.1930 г.)
,
Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.
,
ТОМ 21
поемем в собствените ръце съдбата и поведем народа ни по нов път - пътя на доброто. Християнска България трябва да се управлява от християни - единствен останал още път за спасение на народа ни и страната ни. Християни от всички села, градове, организирайте се! Християни, да си изберем свои народни представители, свои управници, свои министри, които да ни разбират болките, страданията, езика, и ний да им разбираме техния език и знаем делата. От Централния комитет * Безспорно е имало
честн
и водачи и чиновници, служители народни, но те са малцина, народът ги знае, цени и разправя за това легенди от поколение на поколение (бел.
към текста >>
285.
7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.I.1930г.)
,
,
ТОМ 21
дойдат на власт, за да правят „далавери” – „пестят бели пари за черни дни”. Ний не искаме подкрепа и на тия, които викат на всички „силни” „осанни”, защото при нас „силни” няма. Ний не ще чакаме подкрепа и от онези, които отиват при всяка властвующа партия - зестра, защото власт при нас няма. Не чакаме подкрепата и на тези, които живеят около властта с „далавери”, защото при нас ортаци на далаверджиите няма. Но ний бяхме безрезервно подпомогнати от много селяни и граждани, които живеят
честн
о, мислят правилно, обичат народа си, живеят с истината и я поставят над всичко в живота си. Новите идеи, новите методи - по новите пътища. Новите времена искат нови хора. Всяко време си иска свой водач и всяка работа - своя майстор. Ново вино - в нови мехове. Християнска България трябва да се управлява от християни, които обичат народа си, поставящ над всичко истината. Те се грижат за бедните и болните, прокудените от родни огнища, за права на жените, искат и живеят с всички в братство, желаят на всички свободата, а между всички - юридическо неравенство - но социално равенство - а не както е сега. Ето нашия път, ето единствения път да се спаси родната ни земя и народа ни от бъдещо робство. На България трябват сега, в тези дни, не партизани, не мащехи, не грабители, не убийци, а хора-човеци, които еднакво да обичат Народа и Родината си. които да са показали на дело, че пазят всяка глава човешка, била царска или пъдарска. Които знаят и помнят, че сме всички деца на една майка голяма -
към текста >>
286.
8. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 2, 11.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
стане горчив - друго брашно си купувате. А сега, ето животът ви е станал горчив - тъй много, че едва го търпите - ново трябва да потърсите. Това ново е около вас - ще го научите и ще го живеете. И ако сегашните ви знания и сегашните водители, които са ви водили, не са могли да дадат това, което чакате от тях - ще ги смените; но помнете едно: често и водачът е като тоя, който го е избрал: ако ний сме умни, и той ще е; ако ний послъгваме, той - повечко от нас. И тъй, ако станем пък
честн
и, добри и умни, тогава и водачът, който ще изберем, ще бъде по- честен от нас, по-умен, по-добър. Да направим
честн
и, умни другите изисква и време, и закони, а да направим себе си това, което искаме, зависи от нас самите. Пък помнете: Злото със закон се не унищожава и Любовта, обичта - с насилие се не насажда. С братски поздрав:
към текста >>
287.
10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
народа, тъй като самите те - партиите, констатират, че пътят, по който сме тръгнали, е гибелен, на този страшен кръстопът, когато цял народ прилича на разбита армия без водач и път, и се лута и пита: накъде? Ний, Ратниците на свободата, сочим новия път: по пътя на Христа, който без пушки, топове, без силна ръка, без явни и тайни полицаи успя да наложи новото над старото, обичта над омразата. В днешните тежки дни за народа ни налага се повече от всеки друг път усилията на всички
честн
и, справедливи синове и дъщери в родината ни да оставят стария път и обединени около новите принципи, новата програма, която издигаме ний - Ратниците на свободата, да тръгнем из новия път, който ще ни доведе до утрешна Нова България. Не България на скоковете. Не България на регреса! Не България на силните ръце на диктатурите. Не стара България - на омразата, лъжата, убийствата, но България на обичта, братството, взаимната помощ, истината над всичко, неравенството между Всички - утрешна Нова България. Това ще могат да сторят хората, които реално са възприели и живеят христовото учение, гладните, жедните, бедните, справедливите,
честн
ите, онеправданите, гонените, преследваните за истината, правдата, защото Исус Христос на тях е обещал царството небесно, които с делата си ще възвърнат вярата, обичта, братството на народа и поемат съдбините си в собствените си ръце и поведат народа по новия път, който ще донесе на всички Обич в сърцата, Мир в душите, Братство, сносен живот на всички. Не
към текста >>
288.
17. ОПОМНЯНЕ ТРЯБВА (бр. 5, 1 февруари 1930 г.)
,
,
ТОМ 21
помага, докато станат възрастни и сами могат да работят, казвам - да се отглеждат със средства от държавата деца на здрави майки, които обичат децата и сами лично се грижат за тях. Децата са богатството на държавата, Те са нейното бъдеще, семето, което утре ще даде своя плод за целия народ. И колкото те са по-добре гледани, по-правилно научени на това, което ще им трябва утре в живота, толкова по-добре ще върви всичко в тая държава: държавниците й ще бъдат умни; търговците -
честн
и; съдиите - безкористни; адвокатите - правдиви; духовенството - духовно; професорите - разумни; работниците - работни; майките - любящи; богатите - милостиви. И тогава няма да имаме ужасните картини на убийства, отцеубийства, самоубийства. Днес сиромашта храни своите деца с хляб, напоен с омраза и с озлобение, полят с горчиви сълзи на безпомощие, сред духовен мрак на взаимна ненавист и завист... Утре това семе ще покара... и всеки каквото е сеял, ще пожене. Примерът на руските князе и „барини” е пред очите ни - но изглежда, че мнозина гледат и не виждат... Да не мислят, че съдбата ще направи изключение за нас? Иде времето, когато тя ще запита: „Каине, що стори с брата си?” И тогава всеки, който има излишно, ще разбере, че е взел необходимото някому - но ще бъде късно... Опомняне с време трябва! София, 25.І.1930 г. Л. Л. [Любомир Лулчев] Стр.
към текста >>
289.
18. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 5, 1 февруари 1930 г.)
,
,
ТОМ 21
си недояждат... Чудна магия наистина! А един ден тя може да се премахне временно, поне докато се разбере кой има право да печати тия шарени книжки. Тогава ще се въведе размяната - само който е изработил нещо, ще може да си вземе каквото му трябва - тогава паразитите и шмекерите, щат - не щат, ще трябва да работят. И тъй, трябва да се разбере, че работните ръце са, които създават капитала - те сами са тоя капитал. Бедният не трябва да се страхува, ни срамува от своята беднотия; сега
честн
ите и добрите хора са повечето бедни. В душата си да не желае парите на богатия, защото ще стане като него - то е все едно да вземеш дрехите на чумавия. А и да си богат не значи да имаш много - богат може да бъде всеки, който е доволен от това, което има; не е ли доволен, и милиарди да има, той се ще трепери над парата и ще живее и ще умре като свиня - ползата от нея започва да се вижда само след смъртта й... Смели бъдете - търсете истината и знайте, че на тоя, който иска да върви по правия път нему Господ и природата помагат - стига да спазвате законите им - а те са: 1) Не мисли никому лошо; 2) Не вземай за себе си нищо излишно; 3) Каквото е добро за тебе, сподели го истия, които обичаш; 4) Помагай където можеш всякога безкористно; 5) Дръж Истината над всичко. С братски поздрав: Любомир Стр.
към текста >>
290.
19. ЗА ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ НАШИТЕ МИСЛИ (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
че другите - европейците, имат нещо по-хубаво от неговото - съблече потурите и япанджака - но фрака и панталоните не му дип прилепнаха - и той днес, полуоблечен, дочаква несгодите на живота. От човека е орането и сеенето - но берекетът е от други. И докато ний, българите, не разберем това - и то не само на думи, ами тъй, от все сърце и всички - от Царя до пъдаря, не преклоним глава и се помолим в душите си и не решим да бъдем поне на един косъм по-добри, по-истинолюбиви, по-
честн
и, и не станем по-братолюбиви - да не мразим и преследваме някого за това, че не мисли като нас - много министри и партии все ще „спасяват положението”, докато един ден осъмнем с чужденци пред вратите си... Но нека вярваме, че това няма да стане. Будните бдят и будят заспалите. И когато дойде времето, достойните синове на тая страна ще се сплотят като жива стена, в която ще се разбият всички опити на тъмните сили да турят ново иго над измъчените и без това души. Стр.
към текста >>
291.
20. ДВАТА ДЪЛГА (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
синове изпълняват два дълга: военния и гражданския. България не прави изключение. Една голяма част от народа ни изпълни своя военен дълг по бойните поля с такова себеотрицание, с каквото рядко друга нация би могла да се похвали. Едно малцинство, благодарение на партийната си принадлежност, роднинските си връзки, манкиране по „болест”, изхитри и предпочете цензурата, болниците, комендантства и пр., и пр. Една голяма част от тях вършеха такива злини, та покрусиха душата на
честн
ия народ и духа на бойците... Дойде Добро поле, а заедно с това - и краят на тиловите герои. Техните шефове, едни побягнаха в чужбина, други отидоха в затворите на почивка. Завърналият се българин от бойното поле се погнуси от партизанщината, що се върши тук, и нека не ни бъде чудно, че героят от бойното поле, който така храбро се би срещу войските на цял свят, сега дошъл да изпълни другия си дълг - той няма кураж. Той побягна да изпълни другия дълг - гражданския, и отстъпи мястото на чапкъните*, авантюристите и тиловаците. Нека всеки си направи преценката сам; с малки изключения, почти всички наши бивши министри, депутати не бяха изпълнили първия си дълг - военния. Почти всички си имат ценз за министри - минаване през затвора, съдене. Е добре, щом те правят тези скокове, щом техният ценз, за да заемат пост, е централният затвор, а кога видят зор - вдигат чужди знамена над къщите си, прехвърлят границата без паспорт, какъв граждански дълг на изпълнение искаме от тях? А там, гдето водачите
към текста >>
292.
21. ПОЗИВ КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 21
всички, любяща общото както люби себе си, своето си, частното. Страданията са резултат на човешкия егоизъм, който е вонящо блато, а е привлякъл по-голямата част от человеците и те са забравили своя образ и подобие, забравили са, че имат един Общ Баща - Твореца, Който държи всичко в ръцете Си, всички сили управлява, всичко дирижира и всички сили респектира. И в това забравяне хората са дошли до днешното морално падение. Драги селяни, Вие имате във вашето село хора добри, умни,
честн
и, справедливи, смели в живота, решителни пред спънките в живота, прилежни и трудолюбиви в своята дейност, каквато и да бъде тя: земледелец, занаятчия, бивши учители и пр. Помолете тях, заставете тях, те да застанат начело на една селска обща листа. Стр. 143/1036 За тях подайте гласа си - братската ръка - те са вашите ратници на свободата. Те ще насочат вашето селско благосъстояние в добър път. Драги избиратели, Пресечете пътя на измамата, на лукавството, на хитростта, на моралните изроди, на изчадията человечески да ви управляват. Техният егоизъм и алчност за забогатяване с узаконени и незаконни средства доведоха българското племе до днешното положение, неговите живи меса да бъдат разпокъсани и разхвърляни по всички страни на света и да носят робския тежък хомот под чуждо владичество. Тяхната духовна тъмнота ни доведе до днешната тежка криза в парично, материално, умствено-просветно и духовно, културно отношение и физическо израждание. Те забравиха, че тялото, умът и сърцето - душата са
към текста >>
293.
22. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
нареждат се - вземат инструментите си, започват... но хората запушват ушите си - не харесват... - Знаеш ли - казва мечката - нашата музика не излиза хубава, защото не сме седнали добре, я се преместете - ти седни тук, а петелът - там. Разместили се петелът и магарето и веднъж, и дваж, но музиката все не върви... Та, и нашите партии - все току мислят, че ако седнел тоя или оня на министерското кресло или в общината - кмет, музиката ще тръгне... Музика има, когато свирят музиканти. Честният човек, където и да отиде, е честен - но при хайдути той дълго няма да стои - или ще се скара с тях и напусне, или ще стане като тях... Не се лъжете - партии никога не са управлявали, защото на всички програмите им са отлични, а са управлявали хората - и затуй резултатите са тъй плачевни... Който спи - да спи; но който е събуден, нека вече работи. Гърнето си е все гърне отвън, но друго е, когато е пълно с мляко и когато е пълно с помия. Касата е ценна не поради боята, с която е боядисана отвън, а от стойностите, които крие в себе си вътре. Не мислете, че ако накичите отвън един хилав, болен или глупав човек, той от това ще стане здрав, умен или дееспособен. Толкова думи ви се изказаха досега - научете се вече да цените дървото по плода. Време е вече - инак пак ще оплакваме дните си. София, 1.ІІ.1930 г. С братски поздрав: Любомир Стр.
към текста >>
294.
29. „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
От тази дата започнаха да злоупотребяват с и в името на България. В това болно време много тилови герои, хлапаци и други, които ни фронт, ни пушка са виждали, взеха да се бият в гърди по мегдани и паради, гдето трябва и не трябва, и да викат: „България над всичко”, и тежко и горко на тези, които с тези „спасители” не викат: „България над всичко”... Но коя България и що е България? Има една България на тези, що я браниха с телата си по бойните поля и служиха и служат тук
честн
о на своя народ и има България за онези, които гледаха и гледат на България като на собствена градина, в която може да берат, без да са сели нещо в нея. Първите мълчат и творят, а вторите - прикрити зад един фалшив патриотизъм, вземат и алармират. За да се говори от името и в името на България, трябва да си дал нещо за тази България. Защото Стр. 151/1036 думи без дела са мъртви и не е все едно да извика пъдарят на мобилизация и да извика царят на мобилизация. Думите имат сила само тогава, когато се говорят от авторитетни личности, а че в мътна вода може да се лови риба, и то го има. Съзнателно или не, в днешното болно време много търсят път, а една част търси и гради своя път над един фалшив патриотизъм, като се провиква: „България над всичко”! За нас, Ратниците на свободата, тези, които градят своя път върху насилието, фалша, омразата, са на неверен път. И ние милеем за България и ще оставим делата ни да говорят, но ние обичаме народа си и истината, затова в тези болни дни, в тази напоена
към текста >>
295.
40. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
е надвил или Осман - вие все сте платили; все като се върнете вкъщи, ако е сварен, боб ще ядете; ако нямате дърва - ще ви е студено; ако ви е разграден дворът - пак ще си е разграден... Та, от вас - гледането и плащането, а от пехливаните – борбата - понякога престорена - тъй за тонковците - да гледат и да плащат, а те отначало още знаят кой ще падне сега, кой - другия път, защото ортаци са... Така и в нашия политически живот. Борят се нашите политически пехливани, все бабаити, все
честн
и хора, все за добро на България... Растат къщите в София и другаде, растат милионите на частните чужди и наши - със стотици веч все напълно внесени - (а отгде се вземат - историята мълчи!). Растат и дълговете на България, растат кризите, расте сиромашията за тия, които нямат, а за пехливаните всичко си е наред - и къщите, и милиони, и автомобилите... Но има и Божи закон освен човешкия - а той казва: наследникът на сиромашията е богатството; и където е било богатството - ще дойде сиромашията. Но човекът, истинският човек, е по-горе от сиромашията и от богатството. Парите винаги могат да дойдат като следствие на разумния живот - но не са те, която могат да направят живота разумен - инак не бихме имали оскотели богаташи. Истинският смисъл на живота е в работата - то е най-възвишеното на земята. И човек, който не работи, нищо не може да разбере от живота. Но работа - а не мъчение, което създава инвалиди, и не труд, който създава недоволници, а работа, която прави хората здрави, жизнерадостни,
към текста >>
296.
46. ОТГОВОРНОСТИ (бр. 13, 1.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
носят Водачите на партиите, управници, опозицията, които не могат да намерят доволно сили в себе си и поведат народа в духа на новото и на времето и нуждите на народа, а не интересите на партията. Виновни са всички, които от личен егоизъм и други подбуди стоят далеч от „политическото блато”, а те не са малко, гласуват според настроението си за този или онзи и така лекомислено решават своята и тая на цял народ - съдба. Отговорности носят за днешните и утрешни дни всички
честн
и граждани, които са в партиите и от страх пред партийна дисциплина мълчат, затварят очи, когато техните шефове са си разпасали пояса и заради лични и партийни интереси жертват интересите на цял народ. Виновници сме всички за днешното тежко положение, кой повече, кой по-малко, защото сме българи и носим в душата си онова останало още от турско време: „Покорна глава сабя не сече! Кажи му „аго”, да му е драго.” Дошло е крайно време да се погледне истината право в очи и вземат мерки да се помогне на народа днес, за да не стане късно утре за всички. Налага се на всички
честн
и и справедливи хора, които обичат истината повече от партийната дисциплина, народа си, повече от партията си - хората на новото да се организират, да си подадат ръка и заедно поведат народа по новия път - на истината, обичта, братството, търпимостта - път, по който Ратниците на Свободата вървят. Защото грозни облаци са се надвесили над Родна земя, а когато загърми и засвятка - то гръмотевиците най-напред падат върху
към текста >>
297.
49. ДОКОГА? (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
и сносен живот да настане, ако всеки по своему си решава когато и както си иска всички въпроси. Ето защо трябва сега повече от всеки друг път с пълно съзнание, след като всеки изпълни своя военен дълг, според съществуващите закони, да изпълни и своя граждански дълг. Да остави партизанщината настрана. Тя ни доведе до просяшка тояга. Да постави народните интереси по-горе от партийните: партии, които тровят, разединяват народа. Да не бяга от „политическото блато”, защото когато
честн
ите и съвестни синове бягат от политическия живот, остават да решават съдбините народни политическите чапкъни и акробати, а те винаги са решавали всичко в своя полза. Да не решава въпросите лекомислено и пуща гласа си за този или онзи, според моментното си настроение, защото това е гибелно за народа. Да има един здрав и установен мироглед по всички въпроси, защото само такива хора носят за народа си и за себе си щастие. Да бъде твърд на решенията си, а не да се люшка според вятъра и чашата, защото този, който се продава за чаша, той е безхарактерен, а от хора без характер можем да чакаме оръдия на този или онзи и престъпници, а не творци. Стр. 172/1036 Да има едно добре оформено политическо съзнание сред народа, за да не се допускат кланета и авантюристи да вършат беззакония. Така изпълнен съзнателно политическият дълг, ще излязат истински народни водачи да поведат народа, които ще творят и градят, а не да крадат и избиват. Когато народът дойде до това съзнание на политическа отговорност,
към текста >>
298.
52. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
„Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 2) „Когато обичаш, ти осмисляш живота си; когато хората те обичат - те осмислят твоя живот.” „Съвременното човечество се нуждае от
честн
и управници и от
честн
и духовници. Те са поставени от Бога да управляват, да ръководят хората, затова носят на съвестта си голяма отговорност.” Най-първо човек трябаа да бъде честен и справедлив! Да бъдеш честен, значи да служиш на себе си, на своята личност, на човешкото. Да бъдеш справедлив, значи да служиш на Божественото начало в себе си, на Бога. Само така човек може да се ползува от благата, които Бог му е дал, както за да може да опита благата, които храната му дава, той трябва да има здрав стомах; да може да опита облагата, които облеклото му дава, трябва да има здраво тяло. Някои човеци приличат на пукнати стомни. Пълни ги колкото искаш - те все са празни. Това са недоволните, вечно недоволните, които сами не знаят какво искат. Стр. 176/1036 Други има, които са като здрави стомни, пълни са, но за себе си - докато го не хванеш за врата и го не понаведеш - нищо не пускат! Третите хора - те са по-редки, но те са истинските човеци - те са като извора, който постоянно блика. Той еднакво пои тия, които го харесват й тия, които му хвърлят кал и камъни, а после, изжаднели, забравили какво са правили, пият от водите му... Той минава навсякъде - пътува, търси море и по пътя си се събира с подобни на себе си, пои градини, носи живот, работи... Знай, когато работиш, Бог е с теб,
към текста >>
299.
54. НЯКОГА И СЕГА (бр. 15, 15.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
и сега отговорни и неотгоаорни фактори и апелираме за опомняне, за да не повтаряме както някога и сега същите грешки, защото страшни са дните, които идат, голяма е отговорността пред историята и идните поколения. Да почерпим поука от миналото, да изоставим стари пътища и методи за работа и тръгнем по новия път, по пътя на търпимостта, обичта, Христовите закони, в които човекът за човека е брат, път, по който ний - Ратниците на Свободата, вървим и зовем всичко
честн
о и справедливо да тръгне и изградим нова утрешна България, защото не се ли опомним и сторим това, както някога, така и сега ви казваме, че страшни дни идат, безредието, робство и подялбата на България хлопат на вратата ни. Който има очи, да чете. Който има уши, да слуша. Който има сили, да ни следва и помага за изграждане на нова утрешна
към текста >>
300.
67. НОВА БЪЛГАРИЯ ИДЕ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
и сега. То взе връх в Австрия, Германия, Белгия, Дания, Швеция, Норвегия, то ще залее и България. Християнска България трябва да мине в ръцете на християните, но не по форма, а по съдържание, които да поемат управлението на страната - и да дадат свобода на народа, сносен живот, братско отнасяне към всички, с бързи реформи да донесат новото, което времето и животът го изисква. Да се сринат всички бентове и всички изкуствени препятствия да паднат, вериги, и с помощта на всички
честн
и селяни и граждани да изградим нова свободна България, каквато ни диктува да бъде времето, историческият еволюционен път. Нова утрешна България иде! Народът намери сили да разкъса турски вериги, да се справи с чорбаджиите, агите, терора, демагогията, убийствата, превратите; той ще намери сили да донесе и поеме новото. Тежко и горко на този, който се опита да спре новото, той скъпо ще плати, защото законите на еволюцията са неумолими, неподкупни, те пред нищо не се спират, а всичко пред себе си помитат. Малкото семе, носено в душата на народа от Ратниците на Свободата, никне и ще донесе нова свободна България, за каквато работиха, бориха и умряха Левски, Ботев, Бенковски, Хаджи Димитър и
към текста >>
301.
70. ЧИЯ Е БЪЛГАРИЯ? (бр. 20, 26.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
кресла отиват в Централния затвор на почивка. България не е на тези, които чрез Вътрешното министерство изнасилват и фалшифицират доверието народно. България не е на тези, които избиват народа си, защо не мислели като тях и не вървят из техните пътища. България не е на разните боляриисти, които чакат да дойдат на власт, за да спестят бели пари за черни дни. България не е на тези, които мамят и избиват народа си. България е неделима, тя принадлежи на цял народ и на всички
честн
и, справедливи, милостиви селяни и граждани, а най-напред тя принадлежи на младото, на живото, идейното - утрешното. Тя принадлежи както на тези, които вярно служат на цял народ и чрез делата са показали това, а не с приказките, красивите, никога неизпълними програми. Чия е днешна България? Тя е България на старото, лъжата, измамата, насилието, превратите, убийствата, човекът за човека е вълк. Утрешна България е на новото, младото, идейното, на обичта, братството, свободата, юридическо неравенство, социално равенство, бързите реформи, сносен и спокоен живот, човекът за човека – брат. Ний каним всички млади, идейни към новото да съзнаят дните, които са, и които идат да възмъжеят и усилят своята дейност и се подготвят за новото, утрешно градене на нова България и
честн
ите да се организират. Свободните да пръскат свободата и новото. Справедливите да съдят справедливо, милостивите да помагат - всички организирани под знамето на Ратниците на Свободата за образуване на онзи политически центрум,
към текста >>
302.
78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха. Хиляди други гласуваха с бели бюлетини, хиляди - с лозунги, а други, от нямане накъде, гласуваха за този или онзи човек в тази или онази партия. Тези са всички хора, които имат едно по-силно съзнание и по-здрава воля и те са много повече от всяка властвующа партия, само че те не са се организирали и са по-пасивни. Тези пасивни хора, които не одобряват реформите на едните, превратите на другите, са хиляди, хиляди
честн
и, справедливи хора са изложени на цепениците отляво и на куршумите отдясно. Едните им викат: „Който не е с нас, той е против нас”, а другите крякат: „Които не са с нас, са предатели.” Едните ги гониха, другите избиваха, а те, разединени,
честн
и, ненаучени, несвикнали на компромиси, гледат като неми свидетели как всеки ден чезнат, гинат техни справедливи другари и родна земя върви към робство само затова, че не са одобрявали тези отляво, не са подкрепяли тези отдясно и не са се обединили в една здрава организация за защита собствения си живот и да протегне братски ръка и на тези отляво, и отдясно, да ги помири и донесе новото и нужното за народа. Като изследваме пътя на еволюцията, историята и живота в нас, налага се да дойдат новите хора с определена цел, които да помогнат на народа и донесат новите дрехи, в които е време да се промени българският народ и посрещне новото, утрешното. Нашата цел е да организираме тези всички хора от паланки, села, градове в здрава политическа, обществена
към текста >>
303.
82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
дели на разни партии, но да изучи историята ни, да се опознае добре и да тръгне по новите пътища, които ще донесат новото, утрешното в България. * От направената анкета на един столичен адвокат на земледелските народни представители след 9.VІ1923 г. се е оказало, че са чели конституцията едва 3 ÷ 5 человека; вярваме че и сега е същото - това води към грешки, които ний всички ги плащаме, и то много скъпо (бел. а.). Досега на болярите девизът беше: „Разделяй и владей”, а ний ви казваме: Честните, справедливите, християните обединете се, подгответе се за служители народни, служете и давайте за народа си време и труд даром. Досега ви учеха: „Който не е с нас, той е против нас”, а ний ви казваме: Който не помага на съседа си, на брата си, на нуждающия се, който не върви с доброто, истината, обичта, братството, той сече клона, на който е стъпил. Дава лош пример на младите, готви собствената си гибел и тази на нацията си. Досега всички агитатори ви говориха: „По-хубава от нашата партия няма, други всички са апашки, катастрофаджии” и пр., а ние ви казваме: Във всички партии има добри и лоши хора, във всяка партия има вълци и агнета. Агнетата да се сдружат и да оставят вълците да се самоизядат. Добрите, справедливите да се сгрупират, организират, а лошите или ще трябва да станат добри, или ще ги напуснат. Добрите да подкрепят доброто и злото да коренят. Досега ви казваха: „Ние” сме „
честн
и” и „опитни”, а всички други - лоши, предатели, неспособни. А ние ви казваме: във всички партии
към текста >>
304.
82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
тегли, докато дойде някой друг боляр и му хвърли рибки, за да улови шаран, поведе го, смъкне управниците и седне той да управлява и върви по стари пътища. Ний страдаме от липса на знания и познания за живота, но крайно време е народът от села и градове да престане да се дели на разни партии, но да изучи историята ни, да се опознае добре и да тръгне по новите пътища, които ще донесат новото, утрешното в България. Досега на болярите девизът беше: „Разделяй и владей”, а ний ви казваме: Честните, справедливите, християните обединете се, подгответе се за служители народни, служете и давайте за народа си време и труд даром. Досега ви учеха: „Който не е с нас, той е против нас”, а ний ви казваме: Който не помага на съседа си, на брата си, на нуждающия се, който не върви с доброто, истината, обичта, братството, той сече клона, на който е стъпил. Дава лош пример на младите, готви собствената си гибел и тази на нацията си. Досега всички агитатори ви говориха: „По-хубава от нашата партия няма, други всички са апашки, катастрофаджии” и пр., а ние ви казваме: Във всички партии има добри и лоши хора, във всяка партия има вълци и агнета. Агнетата да се сдружат и да оставят вълците да се самоизядат. Добрите, справедливите да се сгрупират, организират, а лошите или ще трябва да станат добри, или ще ги напуснат. Добрите да подкрепят доброто и злото да коренят. Досега ви казваха: „Ние” сме „
честн
и” и „опитни”, а всички други - лоши, предатели, неспособни. А ние ви казваме: във всички партии
към текста >>
305.
84. НОВОТО ВРЕМЕ ИДЕ (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
на Александър Велики, на Цезаря, на Наполеона - а делото на Дърводелеца Исуса, ходещ бос и преследван от „учени” и свещении, охулен и разпънат на своето време, днес се е разрасло дотам, че милиони хора чакат от Него помощ и спасение. И нам, носещи Неговото име - Християни, предстои да тръгнем по Неговия Път, да възприемем Неговата Истина, за да намерим онзи вечен живот, който Той живее и направи достояние и нам. И тогава ще бъдем добри не защото ще има кой да ни гледа; и
честн
и - защото стражарят стърчи някъде наблизо; справедливи - защото законът наказва... Не. Ний ще бъдем любящи, които почитат и обичат, които ценят живота на другите както своя собствен, които искат тяхното добро да бъде достъпно на всички, които истински го желаят. Ново време иде, с нови, разумни водачи, които обичат своите братя и са готови живота си да положат за тях. Дни на светлина и слънце ще се заредят - да бъдем будни и
към текста >>
306.
6. ИЗХОД (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
на свободата, казваме: за да се намери изход за днешното положение, евентуално за утрешното не трябва на народа нова власт от хора, които 61 година досега ни все управляваха по 2 ÷ 3 пъти и все „помагали” на народа и докарваха народни катастрофи, за които народът скъпо плаща с кръвта си, а те - управляющите, хитро си потриваха ръцете и играеха на „Кой ти е виновен?”, „Стани ти, да седна аз”, „предатели и спасители”. Нови хора, нови методи, нови пътища и бързи реформи, вярно и
честн
о служене народа, а не служене с народа. Ето изхода. Народът да се откъсне от политическите циркове, да изостави политическите акробати. Да престане да чака министри, депутати и пр. да му оправят селските работи, а да си възвърнат вярата, че те сами, както нявга в турско време, когато сме нямали министри, депутати, кадии, владици, сами си уреждаха всички работи, така и сега могат да си свършат работите пак сами. Държавният глава да вземе другарката си и да иде сред народа - но не „народ”, докаран за зрелища, а истинският, измъчен народ, измъчен народ от колиби, села и градове, с тях без да поприказва, без да има адвокати, „народни представители” (??) и стражари - и народът, истинският народ, ще му каже истината повече от всички тези, които сега, в тези дни, ще заблуждават, икономисват (фактите), ще го възхваляват, а утре, като се обърне, не дай Боже, каруцата, както в миналото, ще се бият в гърди и разправят кой какво Му е казал и кой го е изгонил. Пред нас е историята и в нея имаме два
към текста >>
307.
11. СЪДБОНОСНИ ДНИ (г. III, бр, 3, 9.ІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
как да помага за развитието на человечеството, а как по-леко да го унищожава. В тези съдбоносни дни за Европа, мъничка България преживява тежки дни. Народът трябва добре да разбере съдбоносните дни в Европа и да се опомни. Откъсне от старите политически акробати и старите отъпкани пътища. Да намери сили в себе си, тръгне по нови пътища, изгради в себе си повече вяра в доброто, повече обич между всички и силна воля и истинско служене най-напред пред самия себе си, а след това вярно и
честн
о служене на цял народ, да изградим в тези съдбоносни дни за Европа силна по дух, здрава по разбиранията си, пълна с обич, нова България, такава, каквато я изисква и носи
към текста >>
308.
12. ПАЗАРЛЪЦИ (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
все с катастрофи и кризи, безбройни кризи. Народът трябва да се организира около новото знаме на Ратниците на свободата и извика на тези, които досега го водеха: Стига, стига пазарлъци по София, ний тук, в селата и градовете, сами ще си намерим, изберем хората, които ще ни водят и следваме. Досега ний ви опитахме, управлявахте, правихте пазарлъци по един и няколко пъти и дадохте това, що имахте, и ви видяхме, сега ред е да видим нови хора, без пазарлъци за нашия кожух, а
честн
о служене на народ и отечество, а не както досега - служене с народ и отечество. Един Ратник на
към текста >>
309.
15. ЕДНА ИСТИНА (бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Правителството на „Висшата интелигенция” напълни касите на своите приятели за „културни нужди” на гърба на народа и сега не може да посрещне най-елементарните материални задължения на държавата. Пенсионният фонд изчерпан, чиновническите заплати мъчно се плащат, бюджетният дефицит надминава милиард лева! Всичко това има нужда от един психологически отдушник на днешното положение, но не във вид на нов заем в странство, разбира се... Промяната на правителствата, когато управниците са
честн
и и съвестни хора, не става само чрез блам в парламента или чрез изгубването на изборите, но и по ред други причини, които налагат това: често пъти смяната на едно правителство облекчава едно обтегнато положение, раздвижва противоположните сили и избягва катастрофи. Господин Ляпчев със своя бльоф, макар и в Женева сам да отиде, не може да се справи със стопанската финансова криза, защото психологическото му настроение изказа слабите му карти и бльофът се разбра: безсмислено е да се затъва още повече. Според нас Д.С. не може и не трябва да направи изборите. Разните комбинации, които лансират от отцепниците и опозиционни министри по лични подбуди и цели за коалиции с Демократическия сговор е гибелно, вредно и опасно за бъдещето на страната. Демократическият сговор трябва да излезе временно от политическата арена, докато страстите са по-заглъхнали и докато народът мисли за своето бъдеще, а не за отмъщение. Новото правителство трябва да направи избори по реда, предвиден в Конституцията, за да
към текста >>
310.
16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
много семейства да лягат без светило, ядат хляб без сол, захар децата да не знаят що е, дават 2 ÷ 3 яйца за един кибрит; 2 кила* жито (пшеница), за чифт цървули. Бирници черги да продават; бели менци на момите от раменете да вземат, за да ги наддават за данъци. Учители бледи, слаби ще видите да ядат на обяд и вечеря сух хляб с орешки и водица наместо чай, защото заплати често не получават редовно, а за чай и захар пари трябват. Много, много има да се види по села и градове... Всички
честн
и синове и дъщери на българи изживяват днес тежки дни. Навестете ги тях - някогашните герои – „прусаци на Балканския полуостров”, както ги всички наричаха, за да се уверите, че от тях и помен не е останало. Много души се покриха с мрак. Много характери - покрусиха. Много силни личности - погубиха. Доблестта отстъпи мястото на мерзавщината, мърсотията;
честн
остта - на кражбата, рушвета, разврата. Но всичко това са съпътници на войните, тежките дни са на стара България, която си отива по силата на еволюционния, исторически път и пътя на живота, а заедно с нея и всички нейни съпътници отиват в архивата-историята. Някога и Германия изживяваше, вследствие на несполучлива война, тежки дни. Но дойдоха верни, доблестни синове, не политици по занаят, а хора, решили да служат вярно и
честн
о на народ и отечество. Намериха сили в себе, обединиха цял народ около новото, което те носеха, и създадоха мощна, силна Германия за цял народ,... изчезнаха тежките дни за тях. България днес преживява тежки дни,
към текста >>
311.
18. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. ІІІ, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
това е старият му портрет - сега и той се е модернизирал: ходи с цилиндри и се вози на автомобили... Оставете настрана всички тия донесени отвън програми, глупави ненависти и караници за тоя- оня - с тях затънахте до гуша вече в блатото на партизанщината. Погледнете шефовете и шефчетата на партиите и партийките, как пият и ядат заедно (когато им падне, разбира се), а вие за тях се карате, спорите, и даже избивате. Търсете человеци измежду вас си - ако ще да са и най-прости, но да са
честн
и. И да държат думата си. На парчета да ги правят - да не изневеряват на селото си, на идеалите си и поетите задължения. Стига се сте били по мостове, по които даже невменяеми хора са стигали до министерски кресла... Малко ви казвам, много разбирайте! Умни бъдете. Обич имайте помежду си - другото ще дойде от само себе си! С братски поздрав:
към текста >>
312.
22. ПОЗИВ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
от затворите и се качваха пак на министерските места, за да ни причинят още по- големи вреди и катастрофи. Това ставаше досега, защото всеки честен и достоен син на Родната ни земя не искаше да се цапа в политическото блато, а се оставяше да го цапат, затварят, гонят, бият оцапаните до гуша политически акробати! Но стига, стига бездейност, стига индиферентност! По силата на историческия път, еволюционния път и пътя на живота, ний, ратниците на свободата, зовем, всички
честн
и нови, справедливи хора, стоящи вън от партиите и вътре в партиите, да си подадем ръка и обединим около новото чисто знаме на „Нова България” и издигнем онзи мощен християнски политически център, който ще извика на тези отляво: „Скрийте пушките!”- А на тези отдясно: „Приберете картечниците, че този, който нож вади - от нож умира.” Един е наш баща - Бог. Една е нашата майка - България. Пред техните завети и в тяхно име трябва да си подадем ръка и изведем народа по новите пътища и се опомним. Защото страшен ще бъде часът, когато ни запитат: „Каине, Каине, що стори с брата си?” Да не вървим по старите пътища и да не повтаряме стари грешки (през 1918, 1923, 1924, 1925 години). Ний апелираме към всички гладни и жадни за правда и мир,
честн
и справедливи нови хора, които имат сили в себе си, вяра в доброто и новото, да ни подкрепят, та с общи усилия да изградим нова България.* * Нови хора има из България между всички - вегетарианци, въздържатели, Толстоисти, ново общество, източноправославни,
към текста >>
313.
36. СНАХИ НИ ТРЯБВАТ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
пр. пр. Днес българският народ на 21.VI е повикан да избира свои управници. При народа ще идат от всички партии, партийки, крилца и перца и ще искат доверието им. Ний казваме на нашите Ратници на Свободата, нашите съмишленици, четци: Оставете свекървите, тъщите, грохналите родители да си почиват; изберете си снахи и зетьове - Нови хора, те ще ви донесат новото, берекета; ще прочистят родината ни от хищни птици свои и чужди, които са ни нападнали, и създадат хубав дом за всички - за
честн
ите комунисти, демократи, сговористи, земледелци, социалисти, радикали, занаятчиите, работници, офицери, чиновници, за стари и млади, за да престанем да се гоним както турци не са ни гонили и клали. Днес е моментът да извикаме: Не щем свекърви и тъщи, а искаме зетьове и снахи. Стига ни хора, на които политиката е фалирала и правят блокове за места в парламента; хора, които едно говорят, друго вършат; плюват върху принципи, морал, програми, липсват чест и доблест, а силата им е толкова, колкото и на вътрешното министерство. Новото време носи, иска своето. То ще донесе и нови управници на Българския народ. Ще дойдат снахите, въпреки всички пречки, които ни се правят. Снахите идат и те ще чистят, прошетаттази страна, в която кой пие, кой плаща - не се знае. Никой дом не е останал без млади снахи и зетьове - няма да остане и родна България. И този, който е в своя дом, той принася в него - по това, ще го познаете; а ако е чужденец - отвлича каквото може, крие „за старини”. А онези, които само
към текста >>
314.
1.3. ТРЕТА РЕЧ
,
Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом
,
ТОМ 21
но и българските политици тогава учудиха света със своята неподготвеност. И това, което бе спечелено с толкова много кърви, страдания и жертви по бойните поля, рухна за един ден през тежките септемврийски дни на 1918 г. Как и защо стана така, кои са причините, за да рухнат идеалите и придобивките на цял народ, аз не ще се спирам и не е време да говорим за това сега. Едно зная аз и вярвам, че и Вие същото знаете: че тилът разруши фронта в 1918 г. Настана мрак. Смути се душата на
честн
ия боец и гражданин. Мнозина от Вас може би ще си спомнят как политиците тогава взеха да играят на държавен съд - търсене на виновниците за катастрофата - и взаимно да се обвиняват, да хвърлят всичко на онзи, който една октомврийска нощ беше напуснал България и нямаше възможност поне за момент да каже истината и да изобличи онези, които бяха му се кланяли до земята. Нему хвърлиха кривите дърва и всичко друго на войската ни. Победеният, изгубил шанса, няма приятели. Дълго, дълго търсиха нашите политици отговорностите и най-послеги намериха - онзи, който работи 30 години и не пожали ни средства, ни време да учи малки и големи общественици на всичко! Разбира се, и тия, които бяха по бойните поля - защо се бавят още, та не превземат по налъми и без дрехи Солун? И друг един, не политик, трябваше да играе ролята на „козел опущение”. Това бяха убитите по бойните поля, ранени - военно-инвалидите, жените, майките, децата на нашите светци и родната ни армия. В тия тежки дни за племето ни се появиха
към текста >>
315.
15. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ 1914 ÷ 1918 Г.
,
КАТО ЧУХА: Беседа от Учителя, държана на 17.ХІ.1918 г. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 371 ÷ 373.
,
ТОМ 21
своята дан на Бога. Когато приложат този закон, те ще бъдат към Бога в отношение на син към баща. Спогодете се с Бога, Който е ваш Баща. Обикнете Го, за да Го познаете. Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери. Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството. – „Искаме да бъдем щастливи.” -Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието. Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи! Горко вам, лицемери!” България се нуждае от
честн
и и достойни българи, от
честн
и мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа.* Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства. Не питайте кой е крив и кой - прав. Това е старият монархизъм. Това не са Божествени постъпки. Желая всички българи да са ангели, с мотики и рала, отколкото първенци, короновани в лъжа и кражба. Те са дали вече своята дан на лъжата и на кражбата. Нова страница трябва да отворят и да напишат доброволно и с любов: „Отсега нататък ще даваме своята дан на Бога и на народа, на любовта и на новото име на нашия народ.” * На 28 ноември 1918 г. министър-председателят Александър Малинов си подава оставката в знак на протест срещу решението на съюзниците на Европа, спечелили войната 1914 ÷ 1918 г, които предават Добруджа на Румъния (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий
към текста >>
316.
16. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВОЙНИТЕ 1914 ÷ 1918 Г.
,
И РЕЧЕ БАЩА МУ: Беседа от Учителя, държана на 15.ХІІ.1918 г. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 416 ÷ 417.
,
ТОМ 21
на всеки човек е да възстанови този образ. - Как ще постигне това? - Като работи върху себе си, да изправи прегрешенията си, които са помрачили съзнанието му; като придобие онези добродетели, които някога е загубил; като изправи кривите линии на лицето си. Помагайте на всеки паднал, тъжен и нещастен човек, без да го критикувате и осмивате. Бъдете снизходителни едни към други, както е снизходителна майката към погрешките на своите деца. България се нуждае от добри, разумни,
честн
и и справедливи българи. Не се страхувайте от това, което преживявате днес. Всичко ще се превърне на добро. Велико е предназначението на индивида. Народът е условие за развитието на индивида. България е създадена за добрите българи, Англия - за добрите англичани, Германия - за добрите германци и т. н. Желая още днес вашите бащи да ви дадат нова премяна, нови обуща и пръстен на ръката. След това да заколят най-охраненото теле за вас: да ядете и да се веселите. Когато по-големият ви брат се върне от нивата недоволен, да му кажете: „Не се сърди, братко, аз дойдох при баща си не с права на негов син, но като един добър слуга между многото негови слуги.” Христос донесе това учение на света - учението на Любовта. Приемете го и
към текста >>
317.
20. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914÷ 1918 Г.
,
ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Беседа от Учителя, държана на 7.III.1920 г., София. В: Ще управлява всички народи: [Неделни]беседи. София,1948г.
,
ТОМ 21
И Бог ще бъде на ваша страна. Казано е, че ако България приеме новото учение, границите й ще се разширят и ще получи всичко, каквото й е нужно. Ако не приеме Божественото учение, нищо няма да й се даде. Такова е политическото положение на България. Всеки народ, който иска да бъде поставен добре между другите народи, трябва да има четири качества: да бъде честен, справедлив, добър и разумен. На всеки дом, на всяко училище, на всяка черква, на всяко съдилище трябва да стои надписът:
честн
ост, справедливост, доброта и разумност. Ако живеете така, всички народи ще отворят обятията си за вас. Кой не обича добрите и разумни хора? Казвам ви това, за да се поправите. Свещениците трябва да знаят, че Бог не бива поругаем, не се шегува. Не искам да ви плаша, но не искам да гледам страданията на хората. Казвам: Съществуват Божествени закони, от които нищо не може да избегне. Питам: За колко време беше затворено небето? - За три години. Това предсказаха и пророците, и Йоан. Така беше определено. И аз не искам да ви плаша, но казвам: Вие сте разумни, имате ум, сърце и воля. Турете волята си в действие и потърсете вашия Господ, в Когото вярвате. - Де е Той? - Потърсете Го, и ще Го намерите. Който Го намери, става силен, здрав, радостен. Душата му се разширява, а духът се закрепва. Когато Бог проговори на човека, сиромашията, страданията, болестите изчезват. Навсякъде царува братство и сестринство, мир и съгласие. – „Ние сме религиозни, стремим се към усъвършенствуване.” - Имате ли
към текста >>
318.
ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
[Държавен] вестник, в който се виждаше напечатано решението на Народното събрание да се опростят 200 милиона на „Горска индустрия”, 150 милиона- на „Захарна фабрика” в Горна Оряховица и други подобни на обща сума 2 милиарда и нещо. Това беше една възмутителна история. По тоя повод царят каза, че има партии, които го не щат, а има и други, които пък той не ще - та няма на кого да се облегне и затова трябва да търпи понякога такива неприятни работи. Когато му казах, че трябва по-
честн
и хора да се турят в управлението на държавата, той каза: „Где ги?” Когато един мост наглед е гнил, а по него минават камиони и той издържа, то значи в него има и здрави дървета, които именно издържат. Честните хора трябва да се намерят и насърчат. Той само поклати глава безнадеждно. Понякога той биваше крайно песимист и даже отчаян, като на два пъти ми е заявявал, че ще се самоубие като своя чичо Белгийския крал и даже веднъж, още като престолонаследник, правил опит за това. Случаят бил такъв (според както царят ми го разправя и доколкото помня подробностите.) Баща му се отнасял често грубо към него и много мъчно можел да му угоди. Третирал го много сурово. Това той разправил на един свой познат или възпитател швейцарец (името му не запомних) в двореца. Същият водил дневник, в който записвал тия оплаквания.11 (Става дума за Константин Шауфелбергер - възпитател на княз Борис от 1909 г. до 1915 г. ) Цар Фердинанд се научил затова, дал на швейцареца отпуск, накарал, че му отворили бюрото и
към текста >>
319.
VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
стражарят, който стои там, казва: “Кого търсиш?” – “Сапов,” – “Ами той е при дъновистите. Той си даде къщата на Бялото Братство. Там е, не е тук.” А той си е вкъщи, никога не е стъпвал в нашето братство. Сапов не знае нищо за дъновизма, освен само името. - Значи не беше дъновист? - Абсолютно никога. Това е моята честа дума на човек. Аз сега съм арестантин, но съм честен човек. - Защо го препоръчахте? - Той беше почтен човек. Беше началник на школата в Скопие и се държеше много храбро и
честн
о. Много честен човек. Понеже времената бяха такива, че всички крадяха и имаше нужда от честен човек, затуй препоръчах Сапов. - Не си ли е давал къщата на дъновистите? - Това нещо почитаемият съд може да провери. - Аз Вас питам? - Не е. Той нямаше нищо общо с нас. 15. (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 961, № 385, т. 1 и т. 2, стр. 984, № 564) - Писмото на английския крал беше по случай един празник, не мога да си спомня точно. В това писмо имаше нещо, което ми направи впечатление и аз го помолих по този повод да напише един отговор, в който да иска мирът да се продължи. Защото, доколкото си спомням, английският крал беше казал буквално следното: “Ние с радост си спомняме думите за мира, които Вие ни говорихте.” Защото, когато в 1938 г. царят беше ходил в Лондон, той беше говорил много хубаво. Какво е говорил - не зная, но това, което ми каза, че е говорил на англичаните, то беше много хубаво за германците. Той беше казал: “Господа, .ние сме работили заедно с германците. Ние познаваме тяхната
към текста >>
320.
I. ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев*
,
ТОМ 21
тяхното освобождаване от концлагерите или от затвора, било за отменение на смъртните им присъди и съм успявал много пъти, че между освободените е бил и регентът Т. Павлов и пр. 6. Юрдан Ж. Андреев от София, живущ в с. Саранци, Новоселско, който ще установи, че при разни разговори през годините на войната съм се изказвал, че Германия ще изгуби войната, че където е Англия, там ще спечелят, че съм поддържал мир без победа и пр. Същият ще установи и моя частен живот на скромност,
честн
ост и в изключителна помощ на страдущите и пр. 7. Сава Калименов от град Севлиево, редактор на в. “Братство”, който ще установи - като сътрудник на вестника му аз съм давал статии, които не са прогермански, а общославянски и общочовешки, и че съм дал статии в броя му от 2 октомври 1944 г. със същото съдържание. 8. Минко Михов от с. Преслав, Пловдивско, Директор на кооперативното вегетарианско стопанство, който ще установи, че осъден като комунист, по мое ходатайство е бил освободен, както и че съм помагал на много други осъдени или интернирани комунисти. 9. Доктор Геновски, адвокат от София, ул. Цар Самуил № 32, който ще установи, че и той е идвал при мене и молил да се застъпя за арестувани, осъдени комунисти, че при разговора, който е имал с мен, той е извлякъл отлични впечатления за моите разбирания, че те не са прогермански и пр. 10. Запасен полковник Максимов от София, Директор на автомобилния превоз сега, ще установи за моите разбирания за работничеството и работническите проблеми,
към текста >>
321.
B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
си, за да го отгледам - него и трите си други по-малки деца: две дъщери и един син, който сега служи в редовете на войската Ви, Ваше Величество. Работила съм за 20 лева дневно, за да им дам образование. И сега, когато милият ми и незаменим Иван порасна, и макар да студентствува, работи и ми се яви като отмяна в семейството, искат да ми го отнемат, да ми отнемат последната утеха. Децата ми са расли в бедност, недояли, недооблечени, но съм ги възпитала да бъдат добри граждани и
честн
и хора. И колко пъти моят Иван е декламирал стихове от Вазов, каква любов е показвал към България и всичко българско! Трябва ли сега, Ваше Величество, да изпитам най- голямото разочарование в живота си, да умра със съзнанието, че синът ми е станал жертва на една жестока несправедливост? По цели дни и нощи лежа и плача: очите ми ще изтекат. Броя дните и всеки ден ме приближава към страшното, как ще се лиша от детето си, което с такава мъка, с такъв труд и с такава любов съм изгледала. Ако би било възможно, бих взела върху себе си неговото наказание, само той да ми остане, едничка закрила на другите ми деца. По цели нощи сънувам бесилки и разстрели. Непрекъснато виждам ръцете на нещастното ми дете, прострени към мен, за да го защитя. Последната ми надежда е във Вас, Ваше Величество. Вашето милостиво сърце не може да не се трогне, само като знаете, че син ми е едва 22-годишен. Пред него стоят толкова години - цяла младост, за да може да изкупи грешката, дори и престъплението, ако го е
към текста >>
322.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
е, че безнравст-веността се е стремяла да изпие до дъно чашата на нечестието, а несправедливостта - да вземе вече един по- обуздан безвъзвратен път. Престъпленията царували навсякъде като обществен задължителен закон за всички и никой не е могъл да намери цяр за това зло на грозния ужас и гибелта, що обхващало хиляди сърца. Человечеството толкова покварено е станало като безчувствено: навсякъде се съзирало затъпяване на нравственост. Тиверий в това време осквернявал с без
честн
ите си дела трона на империята, а Пилат Понтийски - с неуместната си самоугодливост, с гоненията и убийствата. Ирод Антипа показвал пример на отстъпничество и ненаситно лихоимство, Каиафа и Анна споделяли помежду си едно Архирейство, което безчестили с делата си. Такова е било времето и положението, когато Бог изпратил Своя Единороден Син. Животът на всички нас се намира под същия закон, под който и историческият на цялото человечество, т. е. под закона на Божествената Любов - това срещаме в 3. гл., от Йоана, ст. 16. Бог от Любов изпрати Своя Единороден Син, когато всичко е било разкапано и крайно заблудено от езическите богове и как е подействувало това благовестие на езичниците, когато те считали боговете си не за същества, които трябва да любят своите почитатели и да бъдат любими, а да се страхуват от тях, божества, които преследват обожателите си, тия божества все изисквали жертви от тях; а колко и какви са биле жертвите на тия езически божества? Историята говори много малко, или
към текста >>
323.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
,
ТОМ 21
един сън, който е сънувала майка му Стевка на 10.11.1983 г. за него самия как стои изправен на изгревската полянка и пее следната песен: „Аз съм Дух Божий, Духът Божий живее в мен. Къщата, в която живея, е свята, Изпълнена е с присъствието на Божия Дух.” Споделените при това посещение неща бяха нови и важни за нас. Важни за този период, тъй като, съсредоточен върху беседа на Учителя, Светозар разбира, че много хора ще си заминат и ще останат само тези, които искат да работят
честн
о и безкористно. Отново за справка потърсил прочетения текст, но странното е, че не могъл да го открие. Информацията е била написана в паралелна гама, но в хармония с беседата. За да повиши вниманието ни, Учителят я свежда до нас чрез един наш брат: „Ако искаш да служиш на Бога, Бог веднага заличава цялата ти карма. Повечето от нашите приятели на Изгрева живяха на дотации. Срещнеш една хубава мома, но я пожелаваш. Не я отклонявай от пътя й, от Бога. Който не се ожени от МОК (Младежкия окултен клас), се избави от кармата. Човек е излязъл от Бога и ще се върне в Бога. Жената е излязла от мъжа и ще се върне в мъжа. Но трябва да се изравнят по вибрации, да станат едно цяло, тогава стават една душа. Бог 10 пъти е казал „Любов” и на 10-я път създал човека, Неделята е ден на изявения Бог в природата и живота. Понеделник: ден на душата, която търси Бога и преодолява всички трудности. Вторник: Ден на пътя на ученика във всичките му трудности и противоречия, чрез които се свързва с Бога. Сряда: Ден
към текста >>
324.
XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
в брака. Даже в знак на безплодие, например Лъв, Луната ще облагоприятства раждането, когато се намира в пети дом (нейната Луна е в зодиакалния знак Лъв на 12°26'). Това положение на Луната показва, че родената обича много децата и има хубави отношения с тях. Съзнанието й се прояснява, има силен характер, самоувереност, смелост и редки организаторски способности. Тази е причината, че хора с това положение на Луната обикновено ръководят своите близки. Родената е абсолютно
честн
а, както в материално, така и в обществено отношение. Проявява благородство и великодушие към другите хора и затова е много търсена от тях. (Луна полусекстил Меркурий). Придава на родената схватлив ум, добра памет и редки способности. Този аспект е указател за успех в живата - най-вече в литературата, духовенството и пътуванията. Обикновено много е бъбрива. Винаги гледа на хубавата страна на живота и понякога внезапно променя своето мнение по даден въпрос. Обича удоволствията и най- много - пътуванията. (Луна съвпад Плутон). Хората с този аспект обикновено пренебрегват и премахват всякакъв ред, който им пречи на пълното изживяване на своите инстинкти и низши чувства. Това показва също многобройни и чести заболявания, свързани със сърцето. Аспектът причинява хаотичност в идеите, мислите, чувствата, желанията. Аспектът влияе много силно до 30 години на родената, която води непрекъсната борба между духа и плътта, ума и сърцето. Показва големи недоразумения в брака и нещастен или невъзможен
към текста >>
325.
XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
Слънцето увеличава жизнеността и способства да прави правилна асимилация на енергиите. То озарява детинството й уякчава телесната й природа, като я прави весела и изпълнена с желания за успех в живота. Тя притежава голяма смелост, която проявява при всяка трудност, явила се в живота й. Животът й протича радостно и оптимистично, което увеличава възможностите й за успех. Тя обича да ръководи другите и да упражнява върху тях въздействие. Родената търси оценката на околните и е
честн
а и почтена в постъпките си. При лошо съчетание на Слънцето (Слънце квадрат Сатурн) се намалява жизнеността й, има плахост, нерешителност и липса на амбиция и смелост. Поради тези обстоятелства възможностите й за охолен живот са ограничени и ще има периоди на оскъдица и бедност. Слънцето в 12 дом в Скорпион говори, че родената притежава големи окултни знания, които скрива от света и умело ги използва при нужда. Повечето от знанията й са преминали в мен и аз ги проявих на физическото поле. Освен това Слънцето в 12 дом (на 40 минути от Асцендента) е знак за уединение на душата й, която като отшелница се затваря в себе си, далеч от света, и усърдно работи за Бога. Това положение на Слънцето говори за опасност от сблъскване с властта и известни мъчнотии при приспособяването и към условията на семейния й живот. Последната част от живота си тя ще изкара като в изгнание, като чужденец между чужди, понеже има силна връзка със съществата от невидимия свят и постоянно работи с тях, и стои далеч от
към текста >>
326.
I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
блага на всички нуждаещи се. Говорят само истината и никога не проявяват каквото и да е насилие или убийство. Често Инквизицията по това ги познава. Папата и някои ръководители на големи италиански градове правят няколко кръстоносни похода - Папа Инокентий IV, 1254 г. срещу богомилите, като прилагат инквизицията, въведена най-напред от папа Григорий IX в 1231 г. в град Флоренция. Цели области са обезлюдени. Богомилите с песни и радост отиват на кладите и така дават пример за
честн
ост, себеотрицание и смелост. Съществата от невидимия свят желаят да вземат участие в пробуждане съзнанието на човечеството и затова се вселяват в обречените на изгаряне богомили и последните не чувстват никакви болки, а с песен отиват на кладите, жертвайки се за общото благо на човечеството. Много богомили отдават живота си, за да се пробуди съзнанието на европейските народи и да се стигне до Ренесанса и новите идеи, които сега идват в света, (по 61) Прогонването на богомилите от България и тяхнот о физическо унищожени е предизвикват гнева на небето. Заради лошит е мисли и чуства, коит о българите хранят към тези свети хора като наказание за техните престъпления, Бог изпраща мохамеданските орди и България пада под близо 500-годишно турск о робство.*********** За трети път в наши дни, България става люлка на велико духовно мистично движение с идването на Дух а на Истинат а - Учителят Петър Дънов, с неговата обширна духовна и просветителска работа. ************ Всичко това
към текста >>
327.
III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
в който жената става робиня - царица на кухнята и грижите за семейството. Решава да живее един чист, разумен живот. Нейният буден дух за знания я отвежда в Русия, където тя следва и завършва литература. Тамошният чувствен живот я кара да се вглъби дълбоко в себе си и да медитира. Така развива силна интуиция, с която познава хората, с които има досег. Затова е страняла от много привидни нейни «приятели». Завръща се в България и става учителка, обича много децата и се учи от тях на
честн
ост, искреност и невинност. Нейната интуиция я завежда при Учителя Петър Дънов и започва с Него усилена кореспонденция. От Него тя научава много неща по интересуващи я въпроси, и чувства неговото осезателно влияние в писмата Му. Тя го познава и при трудни положения често отправя телепатично своите молби към Него и получава отговор. До своето заминаване на 25 ноември 1908 г. тя има богата лична коренспонденция с Учителя, чрез която успява да се доближи до вътрешната същина на този мощен дух. При едно събиране на Търновския спиритически кръжок на 20 октомври 1904 г. Мария Казакова получава следното послание от Божия дух за работата и мисията на Петър Дънов в България: „Духът ми да пребъдва във вас. Той е велик помощник. Аз съм с вас. Силата на слабите. Вашият Учител е мой посланик. Петър Константинов Дънов служи за пример на всички ви. То.й носи моя мир. Вие всички ще видите Неговата голяма сила. Той е, който усмирява всички. Неговият дух стои над серафимите. Той е лъчът на моя Дух. Той е
към текста >>
328.
3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
в който жената става робиня - царица на кухнята и грижите за семейството. Решава да живее един чист, разумен живот. Нейният буден дух за знания я отвежда в Русия, където тя следва и завършва литература. Тамошният чувствен живот я кара да се вглъби дълбоко в себе си и да медитира. Така развива силна интуиция, с която познава хората, с които има досег. Затова е страняла от много привидни нейни «приятели». Завръща се в България и става учителка, обича много децата и се учи от тях на
честн
ост, искреност и невинност. Нейната интуиция я завежда при Учителя Петър Дънов и започва с Него усилена кореспонденция. От Него тя научава много неща по интересуващи я въпроси, и чувства неговото осезателно влияние в писмата Му. Тя го познава и при трудни положения често отправя телепатично своите молби към Него и получава отговор. До своето заминаване на 25 ноември 1908 г. тя има богата лична коренспонденция с Учителя, чрез която успява да се доближи до вътрешната същина на този мощен дух. При едно събиране на Търновския спиритически кръжок на 20 октомври 1904 г. Мария Казакова получава следното послание от Божия дух за работата и мисията на Петър Дънов в България: „Духът ми да пребъдва във вас. Той е велик помощник. Аз съм с вас. Силата на слабите. Вашият Учител е мой посланик. Петър Константинов Дънов служи за пример на всички ви. То.й носи моя мир. Вие всички ще видите Неговата голяма сила. Той е, който усмирява всички. Неговият дух стои над серафимите. Той е лъчът на моя Дух. Той е
към текста >>
329.
3. ЗАСЕЛВАНЕ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 22
за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин ***** Учителят приема предложението им и беседите почват на Изгрева точно в 5 часа. Общият окултен клас започва в 5 ч. сутринта от 28 март 1928 г., а Младежкият клас от 27 април 1928 г. От 21 октомври 1930 г. започват Утринните слова в неделя, в 5 часа. Школата се разраства. Съборите и съборните беседи са посещавани от над 1200 души. Това са оглашените, които харесват учението и търсят светлината. В школата има
честн
и, предани и вглъбени в Словото същества, за които всичко са Учителя, Словото и Школата. Една такава сестра е Анка Шишкова - Миличката .****** Тя има отлична обхода с всички приятели. Тя е родена в Калофер през месец февруари 1886 г. Баща й е бил опълченец на Шипка и е от малцината останали живи. Шес т месеца след раждането на Анка той си заминава. Заминава си и брат им - тригодишен, и остават две сестри, които майка им изучава за учителки. Анка научава да свири на цигулка и пее добре, което много й помага в училището. Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното село Мухово в гр. Панагюрище. Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва. Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици. 1918 г. в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм. Той е учител в гимназията. Анка става вегетарианка, отива на събора в Търново и се запознава с Учителя. Почива една от дъщерите й, а нея я
към текста >>
330.
14. НАЙ–БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУХОВНИ УСЛОВИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ
,
,
ТОМ 22
всичките капаци и построява магазина. Много от приятелите се настройват срещу него. В следващата група идва Боян Боев и Гради му се оплаква от неприятностите, които има. Боев му казва да остане да работи в магазина. Гради извиква на помощ Васил Константинов, уволнен бивш полковник, и Кольо Йорданов. Скоро идва и Учителят. Той е крайно недоволен от разправиите в лагера. Гради отива при него и го помолва да го освободи от тази неблагодарна работа. Учителят казва, че в магазина трябват
честн
и хора и дава една верига и катинар да заключва лодката, за да се ползва само от дежурните по кухня за доставяне на вода от извора. На другия ден при лодката отива Георги Йорданов, измъква кола, за който е вързана лодката. Качва приятелките си - няколко сестри, и ги разхожда по езерото. Гради ги моли веднага да върнат лодката, но те не го слушат и тогава той започва да хвърля камъни по тях.**** Те се връщат и оставят лодката. Гради пак отива при Учителя, омъчнен от многото конфликти, които се създават. На молбата му да бъде освободен Учителят казва да остане на мястото си и да работи. Понеже в лагера има над 600 братя и сестри, магазинът е отворен от сутрин до късна вечер. Тримата служители в магазина, решават да обявят почивка от 1:30 до 14:30 часа, за да могат да обядват. Лагеруващите не искат да спазват и това положение. Идва Мечева след 13,30 часа, за да си купи нещо. Гради излиза и й казва, че се хранят и в момента не работят. Тя си отива и по-късно пак идва, облечена в най-хубавата
към текста >>
331.
16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ
,
,
ТОМ 22
братствата от провинцията, да им дадат по един милион лева, които чрез хората в братствата в провинцията да ги обменят в банката. Тогава се обменят по 10 000 лева от човек. Така е могло средствата да се запазят и да отидат там, откъдето са дошли - у братята и сестрите. След това те ще ги върнат в касата на Братството. Даже да би се получило някакво отклонение, то щеше да бъде много малко и незабележимо. Трябва да спомена, че почти всички братя и сестри от провинцията са
честн
и и всеотдайни в делото. Тази постъпка на Братския съвет мъчно може да се извини на този и на другия свят. Това е първият резултат от непослушанието към Учителя и Бога - за правилното използване на братските средства. След това последва разрушаване на салона и Изгрева, разпръсване на братята и сестрите по цяла София немили- недраги, без салон и елементарни условия за общ живот и духовна работа. Не съдя никого, но жалко, че дотам е стигнало съзнанието на цвета на Братството и че ние още не сме готови за общ живот - живот за цялото. Една малка наглед причина - непослушанието, довежда до фатални последствия братския живот, които продължават и сега. Какво сме научили ние от Духа на Истината през тия 44 години, в които той излива обилно Словото Божие в нас? Животът ни изпита и показа, че малко сме научили. Това учение - новото е в приложението и когато го прилагаме и опитваме в живота, то става наша плът и кръв, то става наше знание, от което могат да се ползват всички. Вместо по благодат, сега
към текста >>
332.
3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ
,
3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата
,
ТОМ 22
върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец. Един ден тя предлага на мъжа си да отидат на разходка до Борисовата градина. Към обяд стигат до Изгрева. Учителят с братята и сестрите обядват. Семейството минава край масите, а мъжът изведнъж се спира учуден и казва: „Това е онзи старец, който ме накара да се върна от Америка и на гарата се изгуби някъде." Да, Бог има грижа за всяко свое дете. То да живее разумно и да изпълни
честн
о задълженията в живота си. **** Двама приятели учат заедно и като завършват образованието си, се разделят. Единият отива в Америка, а другият влиза в братството при Учителя. Този, който отива в Америка, се свързва с тамошното Общество на розенкройцерите и започва да работи при тях за духовното си развитие. След известно време се връща в България и се среща със своя добър приятел. Нашият брат го моли да му разкаже нещо за дейността му там. Дошлият от Америка българин се вглъбява в себе си и след малко казва: „Братко, говори ти." Нашият брат го пита: „Защо аз да говоря?" Приятелят му отговаря: „Като се помолих, аз се свързах със своята духовна ръководителка и тя ми каза, че ти си ученик на най-великият Дух, въплътил се на Земята, до когото аз не мога да се приближа. Моля ти се, попитай го дали пътят, по който вървя, е правилен." След разговора братът отива при Учителя и му описва подробно всичко. На зададения от приятеля му въпрос Учителят отговаря: „Пътят, по който върви е правилен и нека
към текста >>
333.
3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ
,
3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата
,
ТОМ 22
върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец. Един ден тя предлага на мъжа си да отидат на разходка до Борисовата градина. Към обяд стигат до Изгрева. Учителят с братята и сестрите обядват. Семейството минава край масите, а мъжът изведнъж се спира учуден и казва: „Това е онзи старец, който ме накара да се върна от Америка и на гарата се изгуби някъде." Да, Бог има грижа за всяко свое дете. То да живее разумно и да изпълни
честн
о задълженията в живота си. **** Двама приятели учат заедно и като завършват образованието си, се разделят. Единият отива в Америка, а другият влиза в братството при Учителя. Този, който отива в Америка, се свързва с тамошното Общество на розенкройцерите и започва да работи при тях за духовното си развитие. След известно време се връща в България и се среща със своя добър приятел. Нашият брат го моли да му разкаже нещо за дейността му там. Дошлият от Америка българин се вглъбява в себе си и след малко казва: „Братко, говори ти." Нашият брат го пита: „Защо аз да говоря?" Приятелят му отговаря: „Като се помолих, аз се свързах със своята духовна ръководителка и тя ми каза, че ти си ученик на най-великият Дух, въплътил се на Земята, до когото аз не мога да се приближа. Моля ти се, попитай го дали пътят, по който вървя, е правилен." След разговора братът отива при Учителя и му описва подробно всичко. На зададения от приятеля му въпрос Учителят отговаря: „Пътят, по който върви е правилен и нека
към текста >>
334.
По разкази на ученици от Школата
,
Случки на Учителя с отделни личности
,
ТОМ 22
върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец. Един ден тя предлага на мъжа си да отидат на разходка до Борисовата градина. Към обяд стигат до Изгрева. Учителят с братята и сестрите обядват. Семейството минава край масите, а мъжът изведнъж се спира учуден и казва: „Това е онзи старец, който ме накара да се върна от Америка и на гарата се изгуби някъде." Да, Бог има грижа за всяко свое дете. То да живее разумно и да изпълни
честн
о задълженията в живота си * /*Виж« Изгревът» том ІІ стр. 377, N103;, том VI стр.59-61, N41; том XVI стр. 110-111./ Двама приятели учат заедно и като завършват образованието си, се разделят. Единият отива в Америка, а другият влиза в братството при Учителя. Този, който отива в Америка, се свързва с тамошното Общество на розенкройцерите и започва да работи при тях за духовното си развитие. След известно време се връща в България и се среща със своя добър приятел. Нашият брат го моли да му разкаже нещо за дейността му там. Дошлият от Америка българин се вглъбява в себе си и след малко казва: „Братко, говори ти." Нашият брат го пита: „Защо аз да говоря?" Приятелят му отговаря: „Като се помолих, аз се свързах със своята духовна ръководителка и тя ми каза, че ти си ученик на най-великият Дух, въплътил се на Земята, до когото аз не мога да се приближа. Моля ти се, попитай го дали пътят, по който вървя, е правилен." След разговора братът отива при Учителя и му описва подробно всичко. На зададения
към текста >>
335.
Лекуване на хора - Мария Андонова Стефанова-Маркова
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора
,
ТОМ 22
погледнах между очите и изпратих силна мисъл към душата и, тя отвори красивите си сини очи и ми каза: „Ама ти си ми дошъл на гости, ще стана да те нагостя." Скочи и отиде в кухнята и приготви ядене, което с баницата хапнахме. Възстанови се, не беше яла няколко дена. При нея имаше много квартирантки, които я ограбват - крадат лъжици, ножове, чинии и други. Катя, като беше в София ме попита за сестра Стойка - дъщеря на Златка от Айтос. Аз и казах, че познавам майка и и баща и. Те са много
честн
и и добри хора. Катя взе като квартирантка и досега продължава да живее в квартирата и и да я пази. През есента дойдоха на смяна Захари и Райка, които се пенсионираха да гледат Мария. През март 1998 г. Учителят ми каза веднага да отида при двете Марии - Шопова и Маркова. Отидох при Маркова (за Шопова съм описал). В хола заварих Захари и Райка и подехме разговор. Аз прекъснах и им казах, че съм дошъл да видя сестра Мария и отидох в стаята й, и видях, че е в кома. Пратих и мисъл, но тя не се върна. Разтрих и малкия мозък, въздъхна, взе да диша и отвори сините си очи и ме погледна. Нямаше сили да говори. Изправихме я на леглото и постояхме около нея. Мария обичаше много Екатерина, а с Райка имаше по-студено отношение, имаха някаква карма да разрешават от миналото. Ние с Еленка си тръгнахме, а тя легна в леглото си да си почива. По едно време прави опит да се изправи, но не може. Райка я вижда и казва: „Мамо, ти искаш да седнеш, аз ще ти помогна", и я повдига и завива с одеялото. Мария я
към текста >>
336.
10. Никола Ватев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
грама." Проповедникът пожелава да се провери теглото им. Ватев веднага донася кантара, премерва ги и излиза точно така, както е казал Учителя. Проповедникът не се явява повече да спори с Учителя. Ватев е ръководител на Русенското братство почти до края на живота си. Организира издаването на беседите в печатницата на Борис Малджиев, тяхното разпространение и съхранение. Последните си дни преживява в местността Свирчовица. Заминава си през 1967 г. Неговият активен братски живот,
честн
остта и добротата му оставят хубави спомени в братята и сестрите от
към текста >>
337.
13. Никола Гръблев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Тогава Гръблев им нарежда в срок от 2 минути да напуснат вагоните. Заповядва на караула да приготвят бомбите и да се подготвят за стрелба. Полицаите добре познават този капитан, който не си поплюва, и бързо се оттеглят. Планът им да избият комунистите на групи, преди да бъдат съдени, не успява. Началникът на гарнизона - полковник Пенев, иска да го хвърли в морето и му заповядва да остави оръжието си на бюрото. Гръблев смело му казва, че два пъти се е клел на Борис и Фердинанд да служи
честн
о на родината и точно е изпълнил получената от него заповед да не допуска никой през нощта да вземе от задържаните, без негова писмена заповед. „Клетвопрестъпник и изменник на Отечеството си не съм бил. Правете с мене каквото искате. Ето ми оръжието." Влиза писаря на полка със заповедта за смяна на караула. Пенев се замисля и с глух глас казва: „Не, няма да подпиша." Нарежда на Гръблев да се опаше и довърши дежурството до вечерта. Сяда, замисля се и му казва: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява. Свободни сте да продължите носенето на гарнизонния наряд." Гръблев отива да си довърши дежурството. След обяд идва нареждане от София задържаните да бъдат откарани в Сливенския затвор, което се изпълнява след няколко дена. Смелостта му не позволява на Пенев да смени караула, за да бъдат изведени и избити комунистите без съд. През есента на 1921 г. Гръблев е преместен в Търново, където му е възложено да отговаря за санитарните материали и лекарства,
към текста >>
338.
50. Ангел Керемедчиев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
се осъществи. Той не подписал заповедта за назначение. Тогава го помолили да оправи над сто водни помпи, върнати от цяла България като дефектни. Ангел им поискал 100 работни часа за мотор. Отначало нормировчика искал да го наблюдава и да му определи нормата. Ангел казал на ръководството да си ги правят те. Тогава се съгласили. Ангел разглобил един мотор и видял къде е грешката. Ангел взел двама ученици от техникума, в който преди това той и Филка преподавали. Момчетата били много
честн
и и умни и виждали всичките дефекти в майсторите, и им ги казвали направо в очите. Затова никой от тях не искал да работи с тях. Ангел поискал стая, да му направят тезгях за работа и му дадат необходимите инструменти, и той започнал работа с двамата си помощници. Двата диска на помпата се допирали под известен ъгъл и тя не можела да засмуква вода. Ангел взимал на струг горната част на диска, докато двата прилепвали плътно и пуснал една помпа да изпомпва вода 200 литра от един варел 200 литра в друг. Помпата за няколко минути изпомпвала водата, докато преди това с часове използвали 200 литра. Поправил помпите и ги изпратили в местата, от където били върнати. Платили му и го накарали да оправи хлебопроизводството. Машините закъсали и щели скоро да спрат и да няма хляб за града. Отишъл и разбрал причината за излизането на машините от строя - нередовното смазване на лагерите. Бъркалката за тестото била най-отгоре и бързо се изнасяли лагерите й. Ангел сложил на нея двойни, но ролкови лагери.
към текста >>
339.
65. Лидия Аладжем
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
тя живее на Изгрева, където се сприятелява с Васил Георгиев (Вуйчото), който продава беседи в салона. Често те ходят заедно на екскурзии на Витоша, а лятно време посещават рилския лагер. Брат Васил отива в Южна България с беседи да проповядва новото. Без да знае, попада в граничната зона, където граничарите го хващат и го мислят, че е шпионин и го бият много. Пускат го, но той е много изтерзан и скоро след това почива. Учителят не беше доволен от това, че не продаваше беседите
честн
о, а по-скъпо и взимаше пари за себе си, независимо, че Братството му даваше като на разпространител на Словото. Тя се занимава активно със Словото и музиката на Учителя. Имаше хубаво пиано, свири и пее братските песни. Превежда много беседи на еврейски и ги занася в Израел, където Цион Елиазер е образувал Братство. Лидия живееше в блок близо до нас и ние често и ходехме на гости. Тя ни свиреше на пианото братски песни. Аз и носех редовно от храните, които получавахме в Братството. Тя получаваше постоянно ежемесечно помощ от еврейското дружество в България. Когато се почувства не добре, подари цигулката си на Павел, а тя отиде да живее в гр. Видин. Живя при племенницата си в град Видин и си замина на 22 септември 1998
към текста >>
340.
7. Организирано качване до лагера
,
,
ТОМ 22
до лагера* Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на багажа си от село Сапарева баня. Селяните се оказали не
честн
и и много лакоми и на втората и третата година започнали да искат невъзможни цени за превоз. Тогава Учителят нарежда на братята да не вземат повече коне от тях. Запознават се с бай Янко от Сапарева баня, който става наш постоянен и много стабилен коняр със своите 16 коня, а и с тези на роднините му стигаха до 30.* * Беше много честен в сметките и с много хубаво отношение към нас. Сутрин, още по тъмно, той е на Вада, и чака да дойде камионът с багажа. Щом пристигне багажът, той натоварва конете и тръгва нагоре. Редовно правеше по З курса на ден. Така успяваше да извози багажа и продуктите на многото приятели, които посещаваха Рила. Учителят ни разказа, че по времето, когато сме били в робство на египтяните като евреи, и сме правили кирпичи със слама, бай Янко редовно ни превозвал кирпичите до приемните складове. И сега беше дошъл пак да ни помага в рилския живот. През 1934 г. ние отидохме през Сапарева баня за езерата. Мен и брат ми Косьо ни поставиха в един кош от круши от едната страна на магарето, а в другата страна в коша беше Иван - син на Симаня Андреева, който беше значително по- тежък от нас. На следващата година баща ни ни носеше в раницата. Като наближихме лагера, се мръкна и ние загубихме пътеката в клека. Виждахме огъня в кухнята и чувахме песните, които пееха братята и сестрите, но не можехме
към текста >>
341.
Светозар Няголов 1.Епохата на Водолей
,
,
ТОМ 22
, да чувстваме и действаме безпристрастно. Справедливостта, която ще се проявява тотално от синовете на истината, ще даде възможност на човешките дарби и способности да се развият и проявяват в широта, като внасят навсякъде мир и вътрешен покой. При проявата на справедливостта, няма място за престъпления, защото справедливостта поддържа живота. Душите на истината ще са смели и дръзки в проявите си, готови на всички изпитания за постигане каузата на своя идеал. По характер те са
честн
и, интелигентни, благородни - съвършеният образ на разумния реформатор. Те гледат да прилагат най-ефикасните методи за социалната организация и подобряване отношенията между индивидите, обществата и народите. Ще изчезне насилието и тиранията. Синовете на истината носят свобода на душите и ако човек се движи успоредно с живота за цялото, то в него ще се възцари истинската свобода. Такъв човек ще бъде носител на светлината, познанието, мъдростта и великата идея за „живот за цялото". Синовете на истината са силата на земята, основата от която ще продължи великият живот на човечеството в седмата раса. Учителят казва за тях: „В погледа им ще се чете искреност, чистота и невинност, добре отразена интелигентност, справедливост, благородство. Единственият идеал на тези велики души е свободата на всички същества. Според тяхното схващане еволюцията е закон, който ще освободи човешкия дух. Свободата е право на всеки
към текста >>
342.
2. Съборите на Бялото Братство на Слънцето и на Хималаите
,
,
ТОМ 22
В този смисъл, смъртта е едно случайно явление. Като умре , човек се трансформира , минава о т едно състояние в друго . Който разбира законите и ги прилага, той върви към центъра на Слънцето, т.е. отива в областта на живота. „Ако думите ми пребъдват във вас, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Да пребъдват думите ми във вас, това е първото условие, за да се избавите от смъртта. С други думи казано: За да се избави от смъртта, човек трябва да бъде честен. Честността изключва лъжата. Тя е антипод на лъжата. Значи, само
честн
остта се справя с нея. - Ами доброто? - То има друга задача. Доброто изключва злото, като свой антипод. - Интелигентността какво прави? - Тя изключва заблуждението, невежеството и неправдата. Следователно, на
честн
ия човек казваме да не лъже; на добрия да не прави зло, а на интелигентния - да не се заблуждава и да не върши неправди. Истински човек на мисълта е онзи, който не лъже. Щом лъже, той не е човек. Лъжата е животинска проява. И животните лъжат. Когато кучето направи някаква голяма пакост, то започва да се свива, сгушва се, да не го забележат. Котката пък се глади, умилква се, да не я бият. Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях. Който ги обича, може да
към текста >>
343.
3. Българите и Новото учение на Учителя Дънов
,
,
ТОМ 22
човека. Хората на старата култура ще останат на мястото на млекопитаещите, да опитат тяхното положение. Светещите хора ще им покажат как трябва да живеят. „Да не се смущава сърцето ви." И аз казвам: Не се смущавайте. В света ще станат чудни неща. Не казвам да вярвате, но сами ще ги проверите. Един ден като видите всичко, което става, ще кажете: Наистина , каквото Бог е казал, то става. Не ви казвам да затворите магазините си, да напуснете мъжете и жените си, но да работите
честн
о и с любов. Разработвайте добре замята, да няма бедни хора в България. Всички трябва да работят. Свещениците трябва да излязат от църквите с хоругвите и да покажат на хората как трябва да се работи. Живият Господ казва, че светът не се нуждае от сегашните молитви на хората. Той казва, че молитвата трябва да излиза от сърцата. Вие не знаете каква промяна може да стане с вас. Каквото става с гъсеницата, това ще стане и с вас. Като наблюдавате какви промени стават с вас, вие ще се уверите в моите думи. Каквото стане, ще бъде за ваше благословение. *3абележка на съставителя: Виж „Откровението на Йоана", глава 19, ст. 11-16. Ездачът на белия кон е Всемировият учител Беинса Дуно: „И видях небето отворено, и ето кон бял, и онзи, който седеше на него наричаше се Верен и Истинен, и с правда съди и воинствува; а очите му бяха както пламик огнен, и на главата му корони много, и имаше име написано което никой не знаеше тъкмо сам той; и облечен беше с дреха обагрена в кръв. И зовеше се името му Слов о
към текста >>
344.
част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
15' във Водолей за 1897 г. Тази звезда проявява сатурново и юпитерово влияние. Денеб е гърба на съзвездието Козирог. По-рано тази звезда са я наричали Насхирой I. Тук Юпитер смекчава значително влиянието на Сатурн, като дава много промени в живота на родения по пътя към целта, която преследва. Тази звезда прави родения да е доволен от всичко. Да е съветник на всички хора, с които има отношение и да се ползва пред тях с особено доверие. Учителят проявява силен стремеж към
честн
ост, справедливост и отлично разбира и познава човешките натури и жизнения им път в развитието им на земята. Има много тънки и дълбоки вътрешни схващания за живота на всяка душа, което се дължи на извънредно високите вибрации на аурата на Учителя, която поема влиянията на всички заобикалящи го същества в пълнота. Тази звезда е добре поставена и аспектирана в хороскопите на крупни писатели, учени, физици, атомисти, като Бертолд Брехт и Сведенборг има съвпад със Слънцето - съвършени типове личности. Вернер фон Браун, Хайнц Гертман - конструктор на реактивни системи и Йохан Волфганг фон Гьоте имат съвпад с Уран. Томас Алва Едисон има тази звезда съвпад с Меркурий. Значи Учителят с този съвпад на Асцендента с Денеб поставя в основата на земния човешки живот едно ново знание, много по-високо от цялата човешка култура - най-великото от Божествения свят - Словото Божие за развитието на човешките души. За тази цел е и откриването на школата на Бялото братство, единствена на земята и цялата
към текста >>
345.
част III Вселяването на Господният Дух в Петър Дънов 576-
,
,
ТОМ 22
ви припомням онова, което вие отдавна сте учили и сте го позабравили." (Слънце квинтил Сатурн) е щастлив аспект за Учителя, защото фокусира в себе си най-добрите качества и способности на двете планети; методичност, интуитивен усет за уточняване, богат организаторски дар, деловитост, дипломатичност и духовна сила да доведе до победен край всяка работа, започната от него. Душата на Учителя е изпълнена с голямо благородство (Слънцето е в знака на Луната - Рак), добра воля, искреност и
честн
ост в отношенията си към всички същества. Той неотклонно следва Божествената повеля, в определеното му от Бога време да изнесе определените му беседи. Затова в 1942 г., 1943 г. той най- активно, дори ежедневно е изнасял беседи и когато го питали защо прави това, той отговаря, че няма време. Учителят ще има успех във всичките си начинания при пълното съдействие на небето. (Слънце паралел Меркурий). И в този четвърти хороскоп на Учителя Меркурий изгрява на Асцендента преди Слънцето и озарява пътя на Бога, представен символично от Слънцето в живота на Учителя. Той се ползва от високо проявен интелект и неотказна свежа памет. Мисълта му е много пъргава и изключително будна, както във външния физически свят, така и в богатия му вътрешен живот. Той е изключително практичен, точен и в обикновения човешки живот, не допуска никакви грешки. (Слънце точен тригон Лилит). Учителят, определен като космичен Учител на вселената след третото вселяване, е вързал здраво тъмните лукави сили - не могат да му
към текста >>
346.
2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - БИРНИЦИ НА БОГА
,
,
ТОМ 22
разбират Божествените закони . Религията трябва да се проповядва добре. Днешните свещеници и учители носят отговорността за неизпълняване на Божиите закони. Те са подписвали и подписват всичко, което Бог казва.Сега идат болшевиците в света и питат свещениците и учителите на какво основание се подписвал и под Божите закони , без да ги изпълняват . Така казва Бог, не казвам аз. В бъдеще няма да се допусне никаква лъжа. За най-малката лъжа ще се плати скъпо. Всяка партия трябва да бъде
честн
а, да работи за благото на своя народ. Делата и проявите на партиите, на църквите и на училищата трябва да отговарят на Божествените. С това не искам да настройвам хората, не обвинявам никого, но казвам, че всеки трябва да изпълни поетото задължение. Всички свещеници и учители, всички партии са изпратени от Бога да изпълнят един велик дълг. Ако съзнаят това и се пожертвуват за благото на своя народ, съдбата на Европа ще бъде друга, а не като сегашната. -Трябва ли да се жертвувам? - Ако ти е проговорил Бог, жертвувай се; ако не ти е проговорил, не се жертвувай. Ако Бог е говорил на момата и на момъка за любовта, нека Го слушат. Момъкът, на когото Бог е говорил за любовта, трябва да каже: Аз слушам само Бога. Тая е момата, която обичам - никоя друга. По същия начин и ние трябва да кажем: Това учение е Божествено - никое друго.Сега, като говоря за Божественото учение,не мислете ,че то изведнъж ще преобрази света .За да се реализира това учение , нужни са хиляди години . Когато дойде Шестата
към текста >>
347.
12. НОВИТЕ ИДЕИ ЗА БРАТСТВОТО И КОМУНИСТИТЕ
,
,
ТОМ 22
братя." Аз ли създавам това учение? Аз казвам: Ако не искате да изпълнявате Христовото учение, изпълнявайте Мойсеевото; ако не искате да изпълнявате и Мойсеевото, тогава изпълнявайте законите на вашата държава, но във всеки случай, постъпвайте като честен и справедлив човек, не изменяйте на думата си. А вие постъпвате ту според Мойсея, ту според Христа. Смесвате законите. Някои ме запитват: „Ти говориш ли винаги истината?" - Да, аз съм мислил върху всяка дума, която казвам. Ако говоря
честн
о, справедливо, говоря за своето добро, защото не искам да опозорявам своята чест, не искам да позоря своите братя, не искам да позоря името Божие, а искам един ден, като ви срещна, да зная, че съм бил всякога справедлив спрямо своята душа и ум, та и вие да вървите по тоя път. Само така, с това учение, ще може да се подобрят майките и бащите, а всяко друго учение носи страдания, страдания,
към текста >>
348.
6. НОВИЯТ ЖИВОТ В НОВИ ФОРМИ
,
,
ТОМ 22
поддържаме новия . Следователно, онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да и направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравя, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят. А сега казват: Какво, не съм убил никого, аз съм честен и почтен човек. Да, „
честн
и", „почтени", но всички умираме. Я ми кажете, кой дом е този, в който днес царува любовта? Тук духовниците искат да спорят с мене. Няма какво да спорят с мене. Били ли сте в София? Онези хиляди хора, които ходят там по кръчмите, какво ще правите с тях? Онова младо поколение, което бяга от църквите, какво ще правите с него? Ще кажете, те са безбожници. Не са безбожници. В тях има един копнеж за нови идеи, и аз споделям техните мисли. Може да има в тях някои крайности, които не споделям. Копнеж, обаче, има в младото поколение, може да учи, в него има самопожертвувание, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философствуват. Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се наиграват". Новият живот ще се изрази в нови форми. В новия живот неврастения няма да има, ревматизъм няма да има, хора с болни стомаси няма да има, глухота, слепота няма да има, със счупени крака хора няма да има, а ще бъде живот на пълна хармония. Всичко това може да го приложим на опит. Но
към текста >>
349.
14. СВЕТЪТ СЕ ИЗДЪРЖА НЕ С КАПИТАЛИ И ПАРИ, А С ТРУД
,
,
ТОМ 22
маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души , които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това „свещения труд" , който подържа света . И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета. Не, трудът е, който оправя света. Когато всички почнат да работят
честн
о и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешният.„Горко на света от
към текста >>
350.
Вергилий Кръстев 1.Физическата земна ос.Свят на фактите
,
,
ТОМ 22
В Агарта се прониква с Чистота. Чистота в мисли, Чистота в чувства, Чистота в действия. Само в Чистите слиза Духът и само във Виделина пребъдва Духът, и само в Слава се изявява Духът. А Славата е Божествената светлина. 5. Тази беседа е изнесена по молба на приятелите, за да им говори Учителят за Агарта. Тя е останала непозната за мнозина. 6. Тази беседа не е отразена в Каталога на Елена Андреева. На 13 май 1938 г. под номер 2578 е изнесена беседа в петък пред младежкия окултен клас „Честност и справедливост". На 15 май 1938 г. е изнесена в неделя сутрешно слово „Главните точки". Тази беседа не съществува и в държавния архив. 7. Агарта има няколко входа в България. Два входа има на 7-те рилски езера - единият е вътрешният близнак, а другият е при езерото Бъбрека. След време ще ги покажем на снимки. Аз съм ги посещавал и оглеждал, но само отвън. 8. Третият вход на Агарта е на Витоша на Бивака „Ел Шадай". На 26 март 2005 г. бе изнесен концерт - рецитал „С Учителя Дънов на Бивака „Ел Шадай" - пред вратите на Бога - Витоша. По спомени от Изгрева за бивака с Учителя и музика от Учителя. Бяхме направили изложба от снимки на Учителя, посещаващ Бивака. Те бяха с голям формат 30/40 см. и сложени на големи картони 100/70 см. по 4 броя на 1 картон. И окачени на две големи стълби по 3 картона на стълба, на които отгоре ни бяха високоговорителите. Отпред също имаше 3 картона по 4 броя снимки. Всички, които бяха на концерта видяха, усетиха, разбраха, какво означава когато Духът се изяви.
към текста >>
351.
Д-р Михаил Стоицев (1870-1962 г.) Познание на Бога, Еволюция на човешката душа
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
небесни II. Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа (1933 г.) III. За брака (1936 г.) IV. Проблемата на храненето (1938 г.) Отдел VII: Някои психични причини, които влияят лошо V. Ново послание на Слънцето (1940 г.) VI. Власт и наредби... (1941 г.) VII. Новият път (1947 г.) 1. Предисловие от д-р Методи Константинов 2. Въведение 3. За възпитанието 4. За дишането 5. За слънчевата енергия, топлината и въздуха 6. Основи на морала 7. За
честн
остта 8. За милосърдието 9. Някои характерни черти на българския народ и славянството... 10. Основната идея на новия път 11. Обяснителна бележка 12. «Физкултурен марш» от Пеню Ганев, издаден от д-р Михаил Стоицев... VIII. Хълмовете на Пловдив (1956 г.) 1. Добри съграждани 2. Скромен дар 3. Добри съграждани и случайни гости IX. А. Десет зрънца Б. «Пробудените за Словото на Учителя» X. Три песни от д-р Михаил Стоицев: «Песен за Седемте рилски езера», «Морето, небето, сърцето» и «Блага дума» XI. Публикации на Михаил Стоицев във в. «Братство» 1. «Лев Толстой и войната» (бр. 144, 22.XII.1935 г.) 2. «Един плодовит курс по есперанто» (бр. 272,15.II.1941 г.) 3. «Химн на пролетта» - песен с текст от Михаил Стоицев (бр. 189, 23.V.1937 г.) 4. «За прераждането на човешката душа и за възмездието» (бр. 157, 19.IV.1936 г.) XII. Биографични бележки за Михаил Стоицев от Стефан Кадиев XIII. Михаил Стоицев - Бележки на съставителя Вергилий
към текста >>
352.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
пълна вяра с дела. Владането пък на мистиката, плод на вярата и живота, е върхът на духовното съвършенство. Всеки ще добие това съвършенство, и то с труд и усилие, но всеки на свой ред. Думите на Апостол Павла по този въпрос в 15. глава на Първото му послание към Коринтяните са много силни и верни. Ето защо, който има вярата, трябва да прояви и живота; а който има живота, да придобие и вярата. След това иде придобиване на мистицизма. Това е то пълното християнство! Ако се считаме
честн
и хора, хора културни, благородни и учени, ние не бива да се водим сляпо по ума на този или онзи учен, или да вярваме като този или онзи философ, само защото единият бил учен, а другият - философ, когато виждаме ясно, че по една или друга причина, неговата вяра е извратена, когато констатираме положително, че поради лични отклонения, той разбира своеобразно петте основни добродетели в живота и отрича мистицизма. За ясен пример в това отношение може да ни послужи светлият живот на великана на покаянието и смирението, дядо Лев Николаевич Толстой. Той изнесе хубавата страна на живота; разтълкува от свое гледище много добри неща, особено 6-ата заповед - «Не убий» «Ненасилието» и за «Любовта». Той вярваше в Христа, но не вярваше абсолютно и не повярва за зачатието, рождението, чудесата, възкресението, явяването Му след възкресението на учениците Си, възнесението, а също и в чудесата, вършени от апостолите, както са изложени в Свещеното Писание. Според дядо Толстоя това било легенда, заблуда,
към текста >>
353.
ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
братския югославянски народи, ще добавим, че това учение, появило се преди 44-45 години, на чисто българска почва, ръководено от Учителя на Всемирното Братство, е една велика школа, едно практическо училище за живота на земята. То е високо научно, нравствено-философско учение, чрез което се хвърля една светлина и един мост между официалната наука и мистичната страна на Христовото учение, за да се разбере у\ приложи то в неговата пълнота и чистота. Това учение е за всички, добри,
честн
и и трудолюбиви люде от всички народности, религии, професии, които искат доброто не само на себе си, но и на семейството, обществото и всички човеци. С методите на това учение, пригодени според интелекта, схващанията и условията на европейските народи, цели се и падналият човек в отрицание да стане добър, а християнинът - истински такъв, с което ще се премахнат всички противоречия в живота и хората ще заживеят в братолюбие. То зачита и уважава човешката личност, защото Бог живее в нея. Чрез това учение се цели да се създаде пълна свобода на мисълта и личността, но не изразени в слободия, а в рамките на любовта, мъдростта, истината и правдата. Чрез същото се цели да се постигне: 1. Истинското търпение, чрез което се идва до положение да се обича всяка човешка душа и да се не прави насилие; 2. Истинската кротост, чрез която ще се добие един чист външен и вътрешен живот, с което да се заглуши гневът и яростта у човека. 3. Истинското смирение, като основа за заглушаване на алчността и
към текста >>
354.
III. ЗА БРАКА
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Затова молитвата и вътрешният глас са много важни. И ако този брат или сестра се абстрахират от материалните блага и външната красота, а подирят вътрешните духовни богатства в дирящата душа, те вече са избегнали доста от неприятностите. Но това са още въдици и за единия, и за другия, защото има и маски, докле се постигне целта. Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към Бога и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали. Честните хора по това се познават. За
честн
ия човек истината и правдата са ръководните нишки в живота им! За
честн
ия човек казаната дума е закон. Ако пък някой се реши да вземе другарка или другар от широкия свят, гдето смята, че е намерил хармоничната си душа, трябва да е юнак, да носи на гърба си и голям товар. Защо? Защото изненадите са големи, особено когато се съединят две души, които фре- нологически и физиогномически не се съчетават. При това положение, обязателно се явява пак ангажиментът на тия две души да вървят по пътя на Бога. При подобни случаи, външната красота и материалните интереси и пр. пак трябва да отстъпят пред Божественото! Затова всеки брат или сестра би трябвало да подирят първо своята хармонична душа в обществото, в което са. И макар външно да не е тъй красива, и материално богата, а дирещата душа е само духовно богата, то щом я намери, то е щастие. Това, обаче, е добрата страна. В действителност ние виждаме, че докле се оженят двама млади, има обещания, наклонност,
към текста >>
355.
2. Въведение
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
въздържанието, храненето, болестите и морала. Накрая, поради времето, в което ние живеем, ще кажа и няколко думи за мисията на Славянството и частно за Българския народ, като средище на напредничави идейни движения. Изложеното се придружава и с рисувани картини, за по-ясно илюстриране на говореното - главно, как се отразяват отрицателните и добрите навици върху децата, юношите, както и при зрялата възраст. Крайната и основна цел на сказката е, да станем всички: здрави,
честн
и, разумни, добри, справедливи. Като работим с любов и като живеем в братолюбие, всички блага ще се разпределят справедливо между хората. Какво по-велико и по-красиво от това? Обаче, за придобиване на горните качества, любовта, истината и правдата трябва да бъдат основа в нашия живот. Вие знаете много неща, но ще чуете и някои нови, научни неща, доказани чрез ред опити. Тъй щото, това, което ви приляга на сърце, приложете го, за да се радвате на добри
към текста >>
356.
3. За възпитанието
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
дава само едно или две; добрият обаче, колкото му дадат или сторят, стреми се и той да се отплати по същия начин. Обаче идеалистът, алтруистът, издигнатият духовно човек, е като извор - той дава, без да иска, върши доброто заради доброто, обича хората, без да чака да го обичат. И такъв човек, действително, заслужава да се обича. Стореното добро е наш капитал. 4. За богатството Материалното богатство е нещо преходно, относително и несигурно. При все това, придобитото богатство по не
честн
и пътища е неморално. От такова богатство няма радости, освен временно и все с вътрешно гризане на съвестта. Богатство, придобито на гърба на други, е анормално. А това, придобито по правилен начин, е благословение. При това, всички богати хора са и касиери на природата, на провидението. И ако те не станат щедри и добри, да раздават на другите, ще развият скъперничеството, ще станат по-алчни и нищо не ще разберат от живота. Те са привидно щастливи. Те си въобразяват, че са нещо, а всъщност са едно голямо нищо. И затова именно в напредналите държави, в които сме и ние, съзнават тази аномалия и гледат трудът да стане свещен дълг за всички, а благата, които се произвеждат, да се разпределят справедливо между всички. Ето защо, Христос е препоръчал: «Не събирайте съкровища, които молец ги яде, крадец ги краде и ръжда ги хваща.» Това са материалните богатства, в които да не се съблазняваме и самозабравяме. В замяна на това, да развиваме добродетели, които не се унищожават от напасти. Човек,
към текста >>
357.
5. За слънчевата енергия, топлината и въздуха
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
мир и спокойствие. Той е равно- действуващата сила между червения и синия цветове. Ако жълтият цвят е нечист, развива се гордостта. Зеленият цвят действува върху физическото и духовно растене на човека. Чрез него се развиват упованието и надеждата. Зеленият цвят от природата влияе добре и върху очите. Човек закрепва индивидуално. Тъмнозеленият цвят пробужда в човека алчност към материалните неща, към грубия егоизъм. Синият - небесен цвят влияе върху вярата, истината, правдата,
честн
остта на човека. Той засилва също твърдата и устойчива воля. А тъмносиният цвят води към съмнение, безверие, малодушие. Виолетовият цвят, както и ултравиолетовият, влияят изобщо върху психическото състояние на човека. Влияят главно върху неговите чувства и силата на характера. Описаните неща не са приказки, а опитани научни истини. И ако някой се съмнява, нека си спомни само за влиянието на Луната върху моретата и океаните - приливите и отливите, за да се смири. Не напразно известни хора ги влече червеният, други - синият, трети - жълтият и разни още цветове. Червеният, жълтият, синият цветове са носители на най-възвишените прояви на нашия живот. И от влечението да носи едни или други цветове може да се познае и характерът на човека. Разумните хора, при добри условия, да избягват черните цветове. Ето защо разбиранията на тия хора са за похвала и подражание. И когато големият процент от хора съзнаят това и почнат да използуват тия безплатни блага, много от болестите ще намалеят, ще
към текста >>
358.
6. Основи на морала
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
този, когото считат атеист, безбожник. Обаче, ако безбожникът вярва в доброто, проявява безкористна любов към всички, живее в истината и правдата и ги проявява на дело, такъв човек е много по-горе и от религиозния. Следователно единият има етикет - религиозен, но няма дела - съдържание; друг - безбожник, няма етикет, но има дела - съдържание, което е красиво. По моему, и двамата имат нужда от повече съзнание: религиозният - от дела, а другият - от истинска вяра. Аз чакам, а и всички
честн
и и добри люде чакат - християните, славяните, да проявят основите на Христовото учение, заедно с новите и хубави идеи, в тяхната пълнота и чистота. Стига вече тия лъжливи етикети! Стига вече някои, със свещеното Писание в ръце, шест дни лъжатсвета, а седмия - и Твореца, а вършат разни престъпления и пак парадират, че са християни. Това е гавра с великото учение. И затова, когато човек се отклонил от правилния път на живота, забравил е своите задължения, явява се моралът, като правило, да се не отклонява от тия задължения. Моралът в живота на хората е общ и индивидуален. При това, за едни хора известна постъпка се счита за морална, за други - не. А това е защото нещата се гледат субективно, през личните чувства, върху базата на егоизма. И затова, човек, който говори за морал, а не го живее, за него казваме, че е неморален. Учените хора - психолози, физиолози, физиогномисти, френолози - са открили, че моралните качества и добродетели на човека се намират на горната част на главата. Това
към текста >>
359.
7. За честността
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Ако бихме имали всички други добродетели и ги проявяваме в живота, нужно е да сме и
честн
и! Що е
честн
ост? Що е съвестта у човека? Това е онзи вътрешен, интуитивен глас, който всякога ни подтиква да преценяваме нещата и да постъпваме така, че да бъде общо благо за всички. И когато сторим едно добро, то ни шепне тихо: «Много добре стори, върши все така!» Тогава ние чувствуваме радост, доволство, спокойствие. А при сторено зло, чувствуваме се гузни, неразположени, страхуваме се от обществото и от законите. Тогава този глас ни шепне: «Защо стори това? Нали знаеш, че то не е добро? Ами ако те видят, ако те хванат?» Ето защо,
честн
ият човек се познава и по лицето, и по главата, и по проявите си. Преди всичко,
честн
ият човек проявява безкористна любов към всяка човешка душа и обича всекиго по смисъл, по съдържание и по форма. Той работи винаги с истината и правдата. Неговата дума е хвърлен камък - точен е той във всичко. Честният човек е интелигентен. А интелигентността не се състои само във външността: красив, добре облечен, учен - свършил макар няколко факултета, състоятелен и привидно галантен и вежлив, може да бъде и нечестен. Интелигентният човек има светъл ум, да обхваща широките проблеми на живота, да работи за благото на всички. Той има едно благородно сърце, с нежни чувства към всички, и избягва вънкашните суетности. Той е справедлив, не само иска това от другите, но гледа да бъде образец в живота си. Той не се подкупва с нищо и от никого. Той не заграбва
към текста >>
360.
9. Някои характерни черти на българския народ и славянството
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
защо, Славянството ще изиграе тази роля. То носи обширна душа, в лицето на руския народ и другите славянски народи. Не че другите народи нямат тези качества, но те са специфични за славянските народи. И когато Славянството даде тези качества на другите народи, тогава ще чакаме истински мир между ума, сърцето и волята и ще се прояви онова братолюбие, за което светът копнее. И ние, българите, ще дадем от своите положителни качества. Иска се обаче съзнание, просвета, за да станем
честн
и, разумни, добри, справедливи, трудолюбиви. Не напразно РабиндранатТагор през 1928 година изказа ценни мисли за Славянството, когато посети България. Той каза: «Аз не намерих душата на Европа, тя като че ли е излетяла. У вас, в България, виждам духовно пробуждане. И макар да не съм ходил в голяма Русия, бъдещето е на Славянството.» И това е казано преди 18 години. Ето защо ние трябва да се радваме. А като се вземе пред вид, че у нас има идейни движения, каквито са: Въз- държателното, есперантското, Толстоисткото, Всемирното Бяло Братство и др., които работят за новите идеи, ние трябва да се радваме, че у нас има труженици за провеждане на доброто. И ако искаме България да изиграе своята роля, а ние да се покажем достойни българи, нека всички се стремим да поставим: Доброто, като основа в живота си, в дома си. Безкористната любов, като огърлие за развиване на братолюбие. Правдата, като мерило във всичко и Истината - като светилник. Приложено всичко това с мъдрост, нека бъдем сигурни, че
към текста >>
361.
10. Основната идея на новия път
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
страна на любовта. Само човек, просветнал в правдата, може да приеме Божествената любов. Любовта е за велики души! Тя е само за здрави хора! Най-великото, най-мъдрото и най-разумното е проявената любов! Любовта признава само една религия - това е религията на любовта. Многото религии на земята са като метод за възпитание, те са се родили в разни епохи. Но в Божествения свят има само една религия - тя е религията на любовта. Любовта може да се приложи само като се приложат:
честн
остта, справедливостта, чистотата и безкористието в живота. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее под лъчите на Божията любов. Няколко минути, преживени в Божията любов, струват много повече, отколкото хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Който люби, обичаните го препоръчват на други, и той расте! В присъствието на онзи човек, който по Божествено ви обича, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, ще изчезнат! На вас ще ви олекне и просветне! В любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася с него така, както със себе си, и е готов винаги да прощава. Истинската любов е по-силна и от смъртта. Спасението и успехът на човека зависят изключително от любовта, която той проявява към другите. Любовта е магическа сила, която може
към текста >>
362.
11. Обяснителна бележка
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
да се приложат истината и правдата, в тяхната абсолютна чистота. Само след това може да се открие, че Творецът е и в светлината, и във въздуха, и във водата, и в храната. И когато разберем това, няма да търсим този Творец някъде във въздуха, в облаците, а в сърцето на човека, в проявите на доброто. Тогава ще схванем, че човек за човека е брат. След това, по пътя на опитите и вярата, ще открием, че има Творец. Ето защо, ако ние не вървим по този път - да се усъвършенствуваме и станем
честн
и, разумни, добри, справедливи, да работим всичко с любов и да разпределяме благата справедливо за общото благо на цялото, както изтъкнахме и по-рано, нищо не сме, макар да носим етикет, че сме религиозни, християни или комунисти. Ние ще бъдем като в бурно море в параход, без капитан. Вървейки само по този път, ние ще дойдем до истинската свобода, която се добива само в живот за истината, която изключва насилието. Ще дойде равенството, което почива на справедливостта, добита чрез правдата. Ще дойде братолюбието, което почива на безкористната любов. А истинската свобода, равенство и братство почиват върху хармонията на ума, сърцето и волята. Ето защо, стремил съм се в своите сказки, особено в учебните заведения, да засягам вярата в доброто и в проявата на една безкористна любов, братолю- бие и живот в истината и правдата, за да се прояви разумният живот. И действително, кому не са нужни тази четири елемента, или тези четири магически сили? Нали те са, чрез които ще се прояви истинската
към текста >>
363.
IX.A. ДЕСЕТ ЗРЪНЦА
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
да проникне светлина в умовете и топлина в сърцата, за да проучат безкористно Словото, и всичко ще се обърне на добро! Моля, прочетете си 8-а глава от първото послание на апостол Павел към Коринтяните, в Свещеното Писание, гдето е казано: «Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние - чрез Него.» Но това знание не всеки го знае - казва Апостолът. Нека ние, които вярваме в това, да се радваме и благодарим, а и всички добри,
честн
и и трудолюбиви хора, които работят и за цялото, да прилагаме и следното: а) Да се стремим да не грешим, а ако случайно съгрешим, да се разкаем и искаме прошка. Ако някой ни съгреши или ни обиди, да прощаваме. б) Да живеем само с положителното - доброто в живота си. в) Да виждаме и съзнаваме, че в най-малкото живо същество е и най-Големият, и да не му правим насилие. (Но не и паразитите - плод на лошите човешки мисли.) И най-Големият живее и в най-малкото живо същество. г) Всичко, което вършим, да бъде безкористно и за благото на цялото, а не само за себе си - егоистично. Това е истинският человек! Ние не само сме създадени, но и събудени от Този, който ни е дал и живота. Той е и Който ни помага с Духа Си, заедно със светлите братя. Че има някои, които не вярват и не вършат волята Божия, нищо от това. Те са наши мили братя, ние ще ги обичаме, но не ще се тровим с техните отрицателности. У тях също са вложени всичките добродетели в душата им, но те ще се пробудят, когато времето им
към текста >>
364.
4. За прераждането на човешката душа и за възмездието
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
сказката на г-н проф. Дюлгеров, на 8-ма страница срещаме: «Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко места, които са необясними без съкровена мисъл за прераждането: Матея 5:48,19: 10; Йоана 8:32,9:1-2; Галат. 6: 7; Матея 16: 13; Марка 8: 27 и Лука 9: 18. Пита се човек: защо се не спомня нищо за 11. и 17. глави от Матея? Далеч е от нас мисълта да се хвалят или укоряват тези или онези. Нашите братски уважения и почитания към говорителите, като чисти души. Но, като хора
честн
и, ние трябва да оставим мисълта свободна на всяка човешка душа и тя вътрешно да схване кое е право. Това е Божественото! Щом се прави насилие, има и отговорност за този, който говори. Не само това, но той взема отговорността и за другите. Има един природен закон, който гласи: «Външната свобода можем да ограничим на една човешка душа, но вътрешната свобода на човека - никога!» Ето защо, добре е да се изнася истината изцяло, т.е. да се изнася и едното, и другото по тези въпроси от Св. Писание, 14 всеки да си разсъждава сам. А ние виждаме, че това не се върши, с цел да се докаже, че говорителят е знающ и силен. Нима не е ясно и категорично казано от пророк Малахия, в 4-та глава, и то още 387 години преди Христа, за прераждането? Стихове 5. и 6. гласят: «Ето, аз ще ви проводя Илия пророка, преди да дойде денят Господен, великият и страшният. И той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата към бащите.» А пророк Илия живя 1050 години преди Христа! Нима не е ясно и
към текста >>
365.
I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
ключ досега не се е дирил и тайната му загадка не се е разбирала. Сега вече Бог не ще се церемони - той ни дава да разберем тайната на този ключ, за да се приближим до него; а който не обърне внимание, горко му! Който има уши да слуша, нека слуша! С изказаните дотук накратко някои мисли за новото учение, ние направихме и едно нарушение, като споменахме и някои дребни неща от него, но това го правим само за славата на Господа, да видят непросветналите и клеветниците истината, и ако са
честн
и хора, нека се засрамят и разкаят. Молбата ни пък към всички вярващи в Бога и дирящи истината не е да ги направим непременно окултисти, а да разберат, че Господ иска вече от нас активна работа за нашето духовно издигане, та да бъдем не само по форма, но и по съдържание истински християни и така да предпазим света от катастрофа. Ето защо ние оставяме въпроса открит, и който се интересува, съветваме го, освен Евангелието нека подири и друга подходяща литература, гдето ще намери ценни упътвания. А това ще направи всеки добър человек, щом си зададе въпроса: Бог вляво не може да бъде, защото е абсолютен. А щом Той е вдясно, всеки вярващ в Него, и всички тия, които само в опасни моменти са Го дирили и дирят да им помогне и да им оправи забърканите работи, трябва да Го подирят, да Го изучат, да Го разберат, да заживеят по Неговите желания и тогава не е важно, че не ще се числят в Бялото братство, защото всъщност те са пак истински окултисти и Бог ще ги има винаги под Своята закрила. Но ако след
към текста >>
366.
V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
едного, но в кръга на възможното - не могат да станат всички учители, проповедници, професори и пр.; но тя е пък вратата, пътят, условие за духовното у човека. А духовното е наложително да се знае и прилага от всекиго. Някои се съблазняват и казват: «Аз съм добър човек, държа си златната среда.» Да, добър е. Яде всичко безразборно, пие безразборно, държи златната среда, която е «и овде, и онде», с която може всичко, стига да го не прекали. Дойде ли се, обаче, с тази златна среда до
честн
остта, там за по-малките неща може да не се поддаде, но за по-големите и целият се продава. И това ми било добър человек! Не, братя мои, сестри мои! Ние сме на крив път и Бог не ще ни търпи вече - помнете! Иска се нови разбирания в живота, ново приложение. Иска се жертва, от старите и жертва от младите. А млад е всеки, който се учи и прилага доброто, възвишеното. Стар е всеки, който се не учи и не го прилага. Няма и златна среда - има лява - инволюция, към отрицателното, и дясна - еволюция, към доброто, към възвишеното, към Бога - нищо повече. Ето защо, когато человечеството, в лицето на управници, интелигенция, народ, го удари «през просото», както го казват, и се отклони от Извора на живота, то Бог - този извор на живота, е бивал и бива милостив и праща между учените хора на науката и свои пратеници за духовното издигане на туй чедовечество. Такива учители е имало, има и ще има, докле светът светува, и то по цялата земя, макар и да са рядкост. Не е важно да се цитират имена и народи. А
към текста >>
367.
IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
как гледам аз на някои неща. За физическия свят има значение пред хората колко беседи или реферати е държал някой и според това ще го класират, но невидимият свят се интересува от съвсем друго нещо. Той иска да види какви са резултатите от тия реферати! Колко души, които са били пияници, пушачи, алкохолици, лакомци, женкари, крадци, лъжци, разбойници, болни, търговци и пр. пр. глупави и смахнати, болни и разнебитени, са се изменили, са оздравявали, станали умерени, умни, добри, чисти,
честн
и или духовни? Ето кое е важното! Какви са трансформациите, които се произвеждат в човешките души! Тия, които живеят според духовните закони, даже и когато не държат беседи, осветляват, лекуват, възкресяват навсякъде! Както Учителя! Сега, относително писмото на Боев, диктувано от Учителя, където е казано, че ме изпраща с мисия при окултистите, спиритуалистите и др. Това подразбира, че за да се убедят и привлекат към учението окултистите, трябва да им се покажат знанията, които те имат, и нещо повече, което те нямат, иначе е безсмислено човек да убеди за възприемането на новите Учителеви идеи, методи, упражнения и пр., такива големи учени в окултните науки, ако човек е невежа! Мнозина оттам си мислят, че когато им се говори само за любовта и се произнасят няколко Учителеви формули, тия големи окултисти ще останат зяпнали, възхитени и очаровани от невежеството на човека. Само да знаете, мили брат, какви хора срещнах, с какви познания и с какви сили! Вие нямате ясна представа! Даже човек няма
към текста >>
368.
12. Неделна беседа от Учителя на 1 ноември 1931 г. «Изново»
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
светлина. Един човек трябва да съзнае, че преди всичко има един дух, душа, ум и сърце. Те са съществените неща; да съзнае човек, че той има сила да послужи на Великото. Има толкоз знание в света, има толкоз начини! Аз бих ви дал някои начини за изследване, но ако сега се дадат някои начини, ще се употребят за зло; ако ви дам ключа да познавате кой човек ви обича, то вие ще намерите не онзи, който ви обича, но онзи, който ви е изневерил. Ако ви дам правила, как да познавате
честн
ите хора, вие ще търсите без
честн
ите. Направихте велика погрешка, когато забравихте източника на живота - Бога, и дойдоха големите нещастия. И цялото човечество върви по обратен път. И едвам сега хората сега се питат накъде да тръгнат. Не бъдете раби на човеци, а бъдете синове Божии! Един човек, който иска да излезе да помага на човечеството, той е син Божий. Не да го хвалят хората. Когато станем всички свободни, тогаз ще се изменим. Всички да бъдем свободни, както когато Бог ни е направил първоначално. Адам направи- погрешка, като каза при създаването на Ева: «Плът от плътта ми, кост от костта ми.» А трябва да каже: «Ум от ума ми, сърце от сърцето ми, душа от душата ми и дух от духа ми.» И сега един мъж на една жена да каже: «Ти си излязла от моя ум, сърце, душа и дух.» И, когато една дева срещне един момък, да каже: «Ти си, който си излязъл от моя дух.» Пак същият закон, значи. Тогаз ще дойде новата култура, Царството Божие. Ако хората не разбират така, тогаз ще останат да крякат както
към текста >>
369.
В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Вас признателност. Пожелавам Ви крепко здраве и много успехи във Вашата благородна дейност: Юр. Овчарова 25. Писмо до д-р Иван Жеков от Ю. Георгиева от 18.111.1952 г. Уважаеми Д-р Жеков, Дължа да изкажа пред Вас моята признателност и големи благодарности за грижите, които положихте при лекуването на мъжа ми, а главно и заради подобреното му здравословно състояние в последно време. След дългите страдания и лутания, които преживяхме от редица години, ние намерихме единствено при Вас
честн
о отношение и успокоение. С това мое писмено обръщение към Вас аз бих искала да Ви окуража и с нова вяра във Вашия начин на лекуване да продължавате да помагате на нуждающите се като нас хора. Ето затова аз накратко желая да споделя и разкажа за пътя на болестта на моя другар. Първите признаци на болестта - припадъци с изпадане в пълно безсъзнание - започнаха още през 1944 г. Той беше подложен на прегледите и лекуването от редица лекари - специалисти на сърдечни, вътрешни и психиатрични заболявания. Никой от тях не определи правилна диагноза. Тяхната констатация беше отчайваща, безнадеждна. Действително, състоянието му не се променяше, докато те го лекуваха. Тогава се насочих към народните билкари. Свързах се с няколко, но и те не ми помогнаха. Когато дойдох при Вас, д-р Жеков, Вие ме успокоихте и предупредихте, че ще му помогнете, но в продължение на повече време. Аз упорито следвах Вашия метод на лекуване и давах редовно от посочените от Вас.билки. Разбира се, че и към всичко
към текста >>
370.
А. ПИСМА ОТ Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
с условие, че ще пазят голяма чистота, ред и благоприличие в цялото имение. Стаята на Учителя, таванската стая и таванът ще останат заключени за нас, гдето ще прибереш всичко наше, докато се върнем във Варна. След една година, когато трябва, ако стане нужда, да освободят кьошка. А Станчо, помоли го от моя страна да има грижата да гледа лозето и плодните дръвчета в кьошка и другото лозе и според плодородието и труда му за тях ще си вземе възнаграждението. Аз вярвам в неговата
честн
ост и добросъвестност. Той ще разполага с бараката, но ще се грижи за чистотата й и за замазванието й. С една дума, да се грижат като стопани за всичко, което им се доверява и дава на разположение, за да не се грижим ние тука за нищо. Както ти писах, Юрданке, в последното си писмо, не те поздравих телег- рафически, както ти стори за мен, на именния ти ден, защото вярвах, че писмото ми по-скоро ще пристигне, отколкото телеграмата ми. Но не че не съм искал или че съм те забравил!!? Постоянно умът ми с теб..., защото се радвам, че си ми другарка и постоянно това говоря тука на всички сестри, че само една бяла сестра познавам - тя е моята Юрданка, моята вярна другарка.... както и аз съм към нея верен, искрен, чист и благ винаги... Некои вече чели и писмото ти до Сафка, което си писала по покана и диктовка на некой дух. Това ти писмо е четено и на Учителя от Сафка, та, колкото Учителят и аз ти се радваме за него писмо, толкова некои сестри те завиждат... Но добър е Господ. Амин. Ти да не се
към текста >>
371.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Хората - също. Колкото имат по-много желания, се изтощават. Любовта, и тя има проявления. Опитай Любовта в милосердието, във вяра, в разумност, добродетел. Оставете природата, кога рисува нещо, да си довърши работата. И аз зная да нарисувам щъркел, (фиг. 46.1) Такива са и вашите желания - щъркели. Когато изхарчим енергията, в природата има отгоре инспектори, които следят всичко и ни търсят обяснения. Казвате: тежка карма. Що е тежка карма? Човек, който не изпълнил дълга си
честн
о. Вършил много престъпления; и когато е убивал, и тогава пак не е постъпвал
честн
о. Пазете се отличните достойнства! Изпълнявайте своите задължения, но и не вземайте пари назаем! Честният човек е, който изпълнява задълженията си. Ще каже някой, че е мръсно, неморално да се говори при младите. Кое е мръсното за младите? Дъщерята пише любовно писмо и го крие от майка си. Неморалното стои в лъжата. Ако аз по любов ти давам пари, и ти по любов ще ми ги върнеш. Образите развращават. Лошият образ развращава. Трябва съзнанието да е будно. Всяка погрешка можем да поправим. Постът е за пречиствание на нервната система. Да почне да приижда енергия в тялото и да се чистим от утайките. Това става и с храната. Да знаем каква храна възприемаме. Ще изхвърлите пясъка, а да остане и ще събирате златото. Някой каже: «Хора няма да станете» - какво разбирате? Човек, който постоянно се занимава с буквата X, той няма да успее. Какво означава дъгата, двете дъги? Съединени, образуват цял кръг, който се
към текста >>
372.
33. НЕПОСЛУШАНИЕТО
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
да няма никакви мрежи. Всичките изгревяни аз ги наричам помаци. Казвам: не може да стане, то беше. Казват: «Да направим кооперация.» Още по-лошо ще бъде, ако направим кооперация. «Да турим правило.» Каквото правило туриш, ще бъде по-лошо. Ако искате закон, светът е пълен със закони. Да вземем, тия закони са много хубави. Всеки трябва да бъде закон за себе си. Сегашният порядък е отличен. Ако се тури справедливост, онези чиновници, които са на работа, всеки да извърши работата си с
честн
ост, да се намали трудът, отличен е този порядък. Не е необходимо да работиш 8 часа. Чакаме ние да дойде бъдещето. За бъдеще, умните хора като дойдат, ще се измени редът. В Русия приложиха, но пак насила. В руския порядък, както изнасят германците, 13 милиона хора станаха жертва, за да се тури редът на болшевизма. Всички казват: «Да очистим богатите, да останат сиромасите.» Сиромасите като останат, пак същият порядък ще бъде. Малкото вълче, малкото мече, което е безопасно като малко, може да го милваш, но като стане мечка, носи същия характер, непоправимо е вече. Най-първо хората като сиромаси са малки мечета, тогава човек всичко обещава. Ние очакваме да се оправи светът. Ще дойде едно оправяне на света. Но сега какво трябва да се прави? Онези от вас, които сте умни, трябва да се направи един опит. Да опита човек кое е възможно. Изгревчани може да се опитат да махнат всички телени мрежи. Казвате: «Ще изгубим мястото.» Като се махне телената мрежа, мястото му къде ще бъде?»[1]
към текста >>
373.
7. Писма до моя брат
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
си разбрал, че не можеш да свържеш живота си, защото тя не е това, което би искал да бъде и затова вашият съвместен живот би бил невъзможен. А тя те обикнала и те обича така много... И твоето отдалечаване неминуемо би й причинило много и много страдания... Тя не можела да си представи едно безконечно приятелство, което няма да свърши с брак, а ето, ти се отдръпваш и не можеш да й обещаеш това... И ти страдаш и заради нея, и заради себе си... Защото все пак, тя е била едно добро и
честн
о момиче, което би била добра другарка за другиго, но не и за теб. Ето какво, хубаво е човек да мисли преди да е скочил във водата, защото като е вече във водата и не знае да плава, излизанието е по-трудно. Бих казала, че по-добре би било да мислиш по-рано дали да се сближаваш с това момиче, отколкото като си се сближил вече. Защото знай, че в живота всичко се плаща - и че това, което ти направиш на другите, ще се направи и теб. Хубаво би било, ако твоите отношения с момичетата оставят в душите им красив и светъл спомен за теб, когато се разделяш с тях, а не скърби и страдания. Скърбите и страданията показват, че ти си се приближил повече, отколкото трябва и че човешкото се е намесило. Защото там, гдето е само Божественото между хората, там няма скърби, няма страдания - там има само светлина и радост. Бих желала твоята дружба с приятелките ти да им носи импулс за работа и вдъхновение, но не и сенки и горчивини. Радвала бих се, ако всяко едно момиче, което те е познавало колко-годе, да си
към текста >>
374.
3. Моята мечта
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
раздухвани от младата енергична преподавателка. Осени ме отведнъж велика мисъл: ето, ето как ще се изпълнят моите мечти, моите крилати блянове - чрез есперанто! Приятелката на майка ми усърдно ме подтикваше към изучаването на езика, като ми казваше всякога, когато ми гледаше на кафе, че щастието ми е в чужди езици. Ах, Другарю Редактор, да знаете с какви мечти лягах и ставах! С какви бързи крачки бързах към курса по есперанто, да не изпусна дума, по-скоро да го науча. И, съвсем
честн
о казано, напредвах. И няма да е нескромно, ако Ви кажа, че бях една от първите. На кафето все по-често се показваше образът на чужденеца, точно такъв, какъвто беше в моите мечти. А покрай сами него се извиваше дългият път, по който щяхме да пътуваме заедно, отвеждащ ни в далечни, незнайни страни, пълни с чудесата, сътворени от моите блянове. Понякога на кафето се показваше и образът на една жена. С времето тя се оформи в приятелката на майка ми. Значи, няма да отида сама в София. Това беше много добре. Сърцето на мама се отпусна. И ето, дойде желаният час. Стана както предсказваше кафето - дойдохме двете, аз и приятелката на майка ми, в София, точно когато бяха пристигнали гости чужденци -есперантисти. Сърцето ми щеше да изхвръкне. Сега, сега вече мечтите ще станат реалност, бляновете-действителност! Предполагам, че знаете какво стремежът към нещо прави човека оживен, очите му са изпълнени със светлина и блясък. Усмихнат е, сияе. Точно такава бях аз, като отивах на срещи с есперантистите.
към текста >>
375.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)
,
,
ТОМ 24
живота си, които си позволявал да споделя, като свидетелство на Божията промисъл и милост. Упорството, трудолюбието и Божието благословение в живота му, стават причина Гаврил Илиев да стане известен в занаята си, но и в започналата търговия. От Татар Пазарджик той се премества в Сливен, като по-голям търговски център. Там той наел един голям хан за работилница и 200 души работници. Като виден търговец Гаврил Илиев установил контакти с Цариград и Солун. Той бил почитан със своята
честн
ост, познания и ум. В Цариград, Гаврил Илиев още разширил търговията си. Там той отсядал в хотел "Пера", където в знак на уважение го наричали "Барон Гаврил". През време на Кримската война (1851-1854 г.)той става доставчик на френската войска. В тези години на изключителен материален успех и влияние в обществото, посятото семенце в душата му от неговата набожна баба, растяло и се развивало. Освен това, в 1851 г. в Габрово, Гаврил Илиев става щастливия притежател на Новия Завет, преведен от Неофит Рилски. Този превод бил на българския западен диалект със силното влияние на самоковския говор, отпечатан през 1840 г. в гр. Смирна (Турция), претърпял шест издания с общ тираж 30,000 екземпляра. Той започнал да го чете с голяма ревност и усърдие. Гаврил посещавал гръцката църква, но тя не го задоволявала. Той жадувал за повече светлина във вярата си. Естествено надарен с богат ум, Евангелието повлияло върху живота му. Истините, които Гаврил Илиев научил от Евангелието били нещо ново за него. На
към текста >>
376.
Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце
,
,
ТОМ 24
Братя, дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата. Които копнеят за "братство-единство". Пластични души, защото са пияни с виното на едно ново-старо-ново учение на братолюбието (27). За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчаря-учител да прави от нея, какъвто си ще съсъд. И той, изглежда, че не е злоупотребил със своя небесен мандат. Създал е от тях
честн
и люде. Искате пример? Ето го. В лагера "Изгрев" имаше до едно дърво поставен сандък или долап, наричан "пощата". Всеки изгубен предмет, от игла до часовник, се подирваше и намерваше там. Защото, който намери нещо чуждо, там на пощата го оставя (28). И "нищо", казаха ми, "през всичкото време на събора не се загуби". Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е както у нас, а именно: близо половина от плодовете на моето стопанство аз неволно деля с "нощни ортаци". Онзи ден цяла прогимназия ученици ми обраха две дървета круши. Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение и обяснение. Изобщо, хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни люде,
честн
и българи! Това е чудо и истинско благодеяние "Честният човек", казва английският поет, "е
към текста >>
377.
Статия 3. Благословен. Зорница, Г. XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1.
,
,
ТОМ 24
дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина,
честн
ост, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си. Това, обаче, не беше нищо ново, защото ап. Павел отдавна беше казал: - Не гледайте само за себе си, но всеки за другите. Онова, което направи Павел велико благословение за света, се изразява най-сполучливо в тия две думи: - За другите! В това отношение, християнството не е само привилегия, но то е и длъжност. То наистина ни дава повече, отколкото коя да е религия. Но най- великото, което ни дава, след спасението и оправданието чрез вяра е, съзнанието за своя дълг и силата за изпълнението му. В него дълг и привилегия се взаимно преплитат Облечени с разбирането, че най-великата привилегия е нашия дълг, ние се издигаме на високо
към текста >>
378.
Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.
,
,
ТОМ 24
намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината. Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната църква и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на
честн
и и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници. Конкретно засега няма да говорим, но сме готови с материала. Ако това целяттия прекалени светии, то имаме да има направим следния комплимент: постигнали сте целта си, но с най-несъобразителни с религията и здравия ум средства. Ако туй е успех, постигнали сте го. Тържествувайте. Ако попитате историята, обаче, тя ще ви каже: оставете тия хора на мира, не се занимавайте с ограничения и насилия на съвестта; това е неправда, а неправдата винаги носи наказанието си за виновниците. Поетът казва: "Ти не си ли чул за будна Немезида, Що преследва злото всякога с успех, Руши люто все що се без правда зида, И наказва всяка глупост или грях?" Драконовските мероприятия на Людвиг XIV, който прокуди от Франция хугенотите (евангелисти), лиши Франция от трудолюбивото, събудено и трезво население, което съставяше най-добрата кръв на Франция. Тия отидоха в Англия и Холандия, за което Англия и доднес е
към текста >>
379.
4.3.1. Човекът Стоян Ватралски
,
,
ТОМ 24
Красно село живот, по Толстоевски - сменяващ умствената работа с физическата и обратно - като само отвреме навреме, по покана отнякъде излиза да чете някоя сказка или да печати някоя статия. Прочее, Стоян Ватралски все още работи безспира и чака без колебание своя ден, който приживе или подир неминуемо ще дойде. А този знаменателен негов Седемдесетгодишен юбилей, не изглежда ли като пукване на зората? Все-таки, ние знаем неговото битово вероую: "Аз живея, за да мога Да подкрепям
честн
остта, Да сътруднича на Бога В тоз живот и вечността: Да се боря вред с лъжата, Светский дух и суетата: Всички болести в душата, Що слугуват на смъртта". София, 25 март, 1930 г. София, 25 март, 1930 г. Уредникът. * * * Б) Стоян Кръстов Ватралски. Общественик и родослужител Библиотека Стоян Ватралски. T. Уводни. София, 1933, с. 11. Общественик и родослужител Поздрави от Братя Бъкстон (от Лондон) Любезни г. Мишков, Предайте на г. Ватралски моите най-горещи поздравления при достигането му Седемдесетия си рожден ден. Много се радвам, че един поет, който е толкова много заслужил на своето отечество, така достойно се чествува от своите съотечественици. Аз го смятам за чест, чрез настоящето си приветно съобщение, да имам дял в това хубаво тържество. Лондон, 14 март, 1930 г. Искрено ваш, Ноел Бъкстон. (Лорд Бъкстон е сега член на Горната Камара, а в 1930 г. беше вече втори път Министър на Англия в кабинета на Макдоналд). * * * В) Харвардски бакалавърски химн. Библиотека Стоян Ватралски. Т.
към текста >>
380.
4.3.2. Федерация на Балканските държави
,
,
ТОМ 24
има в нашия Федерален Парламент. * * * Ние сега се отбихме идейно в насока и перспектива на Уилсоновия велик блян. Блянът на всички поети и пророци. Ние се занимаваме за миг с неговия величествен и славен проект. Аз ви говоря за Съединените Държави на Балканите, като предидещи Съединени Държави на Европа, пътьом към Съединените Държави на планетата Земя! Ние летим мислено към предсказаната от пророк Исаия епоха, когато: "Войната ще престане, ще изчезне, Кога изчезне вред не
честн
остта: Когато всички общества, държави, Народ и власт, повишат своите нрави, По Словото и Духа на Христа... Как мил ще е животът на земята Когато престъпний мени своя нрав; Признавайки Отца си в небесата, Ще тачи на съсед и брат правата: Ще бъде умен, милостив и прав!... Войната ще престане - ще изчезне, И ще настъпи траен, вечен мир; Войната безчовечна ще престане: Народ народу мил съсед ще стане, Човек човеку брат - а не вампир!" Б. Сега нека се попитаме много по-съществения въпрос: Една Балканска Федерация осъществима ли е? И, ако да - как? Няма голяма нужда да се убеждаваме: че държавна мощ и чувството, което тя доставя, икономичен напредък, пълни хамбари и тлъсти кесии; умствено и нравствено издигане, социално и културно развитие, при атмосферата на гарантиран мир са състояния благодатни и преимущества крайно желателни. Но тук се изправя пред ума твърде сериозния въпрос: - Федерация на балканските народи, идеал възможен ли е? Държавна Балканска Федерация на дело осъществима ли е? Или
към текста >>
381.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
човек е правдив, дотолкова е той и божествен; неуязвимостта, безсмъртието и величието на божествеността се засилват в човека заедно с неговата правдивост" - Емерсон. "Трябва справедливост Защото на дъното на всяка социална проблема ние намираме социална неправда". - Хенри Джордж. "Аз (правдивия казва) ще стоя тук за човещината: ако и да ми се иска да бъда любезен, аз ще бъда истинен". - Емерсон. "Няма добродетел, тъй истинно велика и богоподобна, .като правдата." - Едисон. "Честният човек е най-благородното на Бога изделие". - Ал. Поп. "Макар човек и да не е, Бог е справедлив и правдата в конец тържествува." - Лонгфело. "Незиблемата основа на властта е справедливост, а не състрадание." - Президент Уилсон. "Ако Бог е само милостив, Той, тогаз, е Бог несправедлив." - Йънг. "Той уврежда добрите, който щади лошите." - Сирус. "Милостта е често пъти неправдива; Правдата е винаги и милостива." - "Първом Правда." "Първом търсете Божието царство и неговата правда; а всичко това (което е вам потребно) ще ви се прибави." - Исус Христос. "Думата правда е бележита и в двата библейски завети. С едно от блаженствата Исус облажава онези, които гладуват и жадуват за правдата. Това означава, предполагам, онези, които над всичко друго копнеят да бъдат правдиви и да постъпват право. "Те ще се наситят". Човек, който повече от всичко в света желае да бъде правдив, ще бъде правдив." "Ала какво значи туй правда, право, правдивост? Ние казваме, че света или всемира е морален, което значи,
към текста >>
382.
6.11. Моята църква
,
,
ТОМ 24
членовете си, а чрез тях и между обществото за пълното въздържане от опивни пития и никотин, и 3. Да осмисля живота от гледището на Исусовата Религия. Впрочем, нашите гости, туземни и чужди, нашите събори и конференции при наличността на хубав Евангелски Молитвен Дом ще спомогнат за стопанското и културното издигане на града. А Бургас се нуждае от тия неща - да не говорим за мерзките факти от рода на "Континенталната" афера по хотелите и кръчмите.. Затова ние подаваме
честн
а, искрена и братска ръка на всички духовни и културни движения - ние ги каним към подвизи и лаври и трънени венци - ние разтваряме сърдечните си двери за Вас, братя и сестри. Да, в името на Един, който е по-велик от всички нас! Елате сред тия критични времена за Отечеството ни-да изпълним най- геройски свещения си дълг! На всички църкви в града пращаме специална покана за взаимно съдействие! Помогнете ни и така вие ще помогнете най-добре на себе си: - Дайте ни вашата лепта и името ви ще се увековечи на златна плоча със златни букви.. Защото ние искаме да съградим едно модерно здание за Молитвен Дом с широк салон и сцена в сутерена за публични сказки и пр. Голяма е нуждата в Бургас от един евтин подходящ салон. Ние ще искаме да отворим културно- просветни курсове, да подберем хубава библиотека и да поддържаме читалня и пр. и пр., та църквата ни да бъде между другото и един Народен Дом, Народен Университет за бедни и богати, за учени и прости... Ще завърша незавършващият в душата ми апел, с
към текста >>
383.
6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас
,
,
ТОМ 24
на п-р Марков от Бургас Български бранител (Бургас), Г. X, бр. 103 (102) (111.1939), с. 5-7. "Министър не е бил така изпращан... " - Отзиви на пресата и пр. Не изпращане, а сякаш погребение с припадъци и сълзи. - Какво са казали видни граждани? Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае... Бойни,
честн
и, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка църква, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр. Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в църквата Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова". Тяхното ръководство - с труд и безпримерен идеализъм и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума. Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир? Не беше лесно за църковните сестри и деца да се разделят току-тъй и от своята любима пастирка. И като при мобилизация, градът се стече в Църквата край морето, както се стича народът под знамената. През май 1930 г. пастор Марков дойде в града ни, за да почувствува последният, както се изрази г. К. Петров - "своята съвест и да стане живото обществено мнение на Бургас". Малката църква се оживи. От малка, замираща, почти сектантска, тя стана обществен фактор и
към текста >>
384.
6.15. Български бранител, Методи Жеков Марков и Учителят Дънов. Бележки
,
,
ТОМ 24
Дънов в "Български бранител" 1939 г., то неговите противници се съюзяват срещу него и той бива принуден да напусне окончателно Бургас. В един от последните броеве на вестника има снимка и бележки от неговото заминаване и раздяла с Бургас. 19. Запитваха ме, защо държа толкова на Методи Марков, понеже не бил правоверен към ръководството на Евангелската Църква и е бил отцепник. Може и да е така. Но той е онзи, който се е качвал на Рила и на Изгрева с Учителя Дънов и всичко е публикувал
честн
о и почтено. Ето затова помествам неговия материал в "Изгревът". 20. Така по достойнство той сам си е определил мястото да присъства в «Изгревът», защото е бил при Учителя и с приятелите на Изгрева. А къде са доказателствата ли? Приготвил съм ги. Осем на брой. Има снимки на Методи Марков с Учителя и с братството. С най-голямо задоволство ще ги публикувам. Защото го е имало и ще го има в историята на «Изгревът» и на Бялото Братство. А другите пастори евангелисти не ги е имало. И толкоз.
към текста >>
385.
7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ
,
,
ТОМ 24
за изпълнение на задачите му. Тогава той започва работа като журналист-кореспондент към вестник "National Herald" излизащ на български език. Усилено учи вечерни курсове по английски език. Междувременно Милка е в София с две деца: Йордан на 6 години и Росица на 2 години. След един ясен сън за Милка, Йорданчо заболява от менингит и умира. В Америка Драгомир остава до 1932 г. С прибирането си в България, Драгомир организира издателство "Родина"-АД. Установява, че съдружниците му са не
честн
и, изоставя книгоиздателството и започва стаж, по-късно и свободна адвокатска практика. Става редовен член на Института на заклет експерт-счетоводителите в България. Отзивчивият му характер, големите му правни и счетоводно-финансови познания му спечелват приятели всред колегите и уважението на клиентите. В продължение на близо 25 години Драгомир Василев е непрекъснато заангажиран в най-сложни финансово-счетоводни процеси като адвокат. Постоянно е търсен и назначаван от съда като вещо лице по тежки углавни дела за начети, по които се иска и смъртно наказание. Драгомир Василев е търсен от търговци и банкери за постоянен консултант. Включен е в управителни съвети на редица акционерни дружества. Много граждани, особено евреи, при тяхното изселване за Израел, го ангажираха за свой пълномощник по отношение стопанисване на имотите им и защита на техните правни и финансови интереси. Обществото имаше доверие в него. Драгомир Василев никога не направи компромис със съвестта си. Държеше на своята,
към текста >>
386.
35. Мис Пери построява две нови здания
,
,
ТОМ 24
и ума ни. Това направи тя. Името й е записано в умовете на всички, с които тя работи пет неуморни години. Тя понесе тежката загуба на сестра си героично. Не е видяхме да лее сълзи, не продума дума на съжаление и огорчение. Не осъди нито лекарите ни, нито съдбата си. Гробът на сестра й остана в нашата страна. Героична жена, която ни показа как да носим страданията си в живота. Само очите й и страните й хлътнаха, косите й се прошариха и бръчки попълзяха по гладкото и високо,
честн
о чело, напрегнато от мисъл, което сякаш ни говореше. Издигнаха се две нови здания с удобни и големи стаи, които приютиха двойно повече ученички от преди. Създаде се и прогимназия. Разрасна се училището ни. Дойдоха и нови учители - все добри и благи хора, които обичах от
към текста >>
387.
45. На обиколка в щата Ню Йорк
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
земя. Така са преминали множество чуждоземци от Канада в Щатите, където емиграцията е по-ограничена. Беше лято и фермите излагаха зрелите си плодове край шосетата. На места имаше сергии с измерени опаковани плодове, с цената на тях, и който искаше да си купи нещо, оставяше парите в кутията, вземаше си пакета и си отминаваше. Чудех се на доверието на продавачите. Америка е страна, създадена от преселници, много от които идват от скандинавските и североевропейските страни. Знаем
честн
остта на скандинавците. Те вярват, че всички хора са
честн
и като тях. До самото шосе стояха изправени като часовои големи гюмове мляко, оставени там от фермерите да бъдат събрани от специален камион, който ги отнася до най- близкия град. Те получават празните гюмове обратно, а парите - по пощата. Харесваше ми всичко това. Лъхаше доверие и човещина от целия този начин на действие, тъй непознат у нас, за съжаление. Вечер изпитвах страх и ужас от белите кръстове, които стърчаха на места покрай шосето, обозначавайки броя на жертвите от автомобилни катастрофи. Това караше шофьорите да карат внимателно. Но най- неприятното на американските пътища е тяхната отегчителна върволица от реклами от двете им страни. "Пийте кока-кола!" - дразнеше и ме караше никога да не пия това страшно рекламирано питие. "Пушете Кемъл!" Да не изброявам какво препоръчват американците да се пуши! Като че ли те само пият и пушат Но не по- малко бяха рекламирани парфюмираните дъвки - там всеки дъвче - деца, мъже, старци!
към текста >>
388.
61. Завръщане в България
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
когато се качих на влака в Шербург и показах на кондуктора билетите си, той ми каза, че не са ми дали билет от Шербург до Берн. В купето седеше една възрастна жена сръбкиня, която пътуваше със същата линия и когато показа билетите си, кондукторът й каза същото нещо. В Париж ни посрещна представител от "Бялата звезда" и аз му казах, че не са ни дали билети до Берн. Той каза, че трябва да си купим нови билети. Аз се възмутих и му се заканих, че ще изложа линията като не
честн
а, ако веднага не ни достави билети, които сме си платили. На сутринта рано-рано той ни донесе билети от Париж до Берн. Сръбкинята бе особено доволна, защото това не са малко пари. Тя просто
към текста >>
389.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
руската атмосфера той няма никак да се съпротивлява да подпише вече решеното, или ще се създаде нищожен повод за нахвърляне. Един друг злетовски инцидент не е трудно да се създаде. Няма що, д-р Данев ще отива. Там неизбежно ще се подписва смъртта на Македония, но не подозирайки и въоръжения натиск, който е бил готов да се упражни, правителството предприема 17 юни. Тъкмо това и се чакало от противниците. 17 юни е един последен опит на спасение. Един протест от страна на подло измамената
честн
а България. И пак тук вярата в "матушка" Русия, вярата в императора - лице свещено за русин и русофил - тласка нашите държавници да направят "един инцидент", може би да улеснят руската мисия, като с потупване "непослушните"сърби ги принудят да се подчинят на царствения арбитър". Защото, ако се мислеше за редовна борба, как ще се обясни, че я почваме без снаряди и. посред тържеството ни, да се спрем? Защото, ако се следваше борбата, на 18 вечерта IV-a армия щеше да бъде господарка на Велес, на 20 Скопие щеше да бъде в наши ръце, и може би до 25 от сръбската армия не щеше да се остави нищо, а до 30-й щеше да настигне същата участ и гръцката. На 18 юни ние спираме. Но поканата на Русия до Сърбия и Гърция да спрат и те, не се изпълнява. Последват подред три покани за спиране; Сърбия нито на една не реагира. И какво е било естеството на тези официални явни телеграми се вижда много хубаво от това, че когато телеграмата на руското правителство гласи, че която страна не спре военните действия ще
към текста >>
390.
III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
- този съюз бил "дипломатическо тържество" на Русия (в. България). С него тя туряла солидна преграда на пътя на своята вековна неприятелка Австрия на юг. Естествено, Русия трябваше да трепери над своята многожелана рожба, над своето "дипломатическо тържество". Но сръбският циркуляр от 15 септември копаеше гроб на този съюз. Русия не може да не го е знаяла. Защо тя не му се е противопоставила? Или защо не е предупредила за него България? Това тя трябваше да направи като една
честн
а гарантка. И тук се явяват две или: Или Русия наистина е имала нужда от тоя съюз, но не се е бояла от разстройството му надявайки се на авторитета си да принуди България да остане в съюза и след ограбването й; или е нямала нужда от него, а той е бил съставен само да се излъже България, за да влезе във война с Турция. При неуспех само България ще пострада и навярно ще требва второ руско спасение, а при успех Сърбия може да бъде уголемена за сметка на изтощена България. 3. От двадесет и повече години насам, явно за цял свят, руската политика на Балканите гонеше даването Македония на Сърбия, Назначаването на еп. Фирмилиан за Скопски митрополит, изпращането в Македония консули с инструкции да третират населението като сръбско, или македоно-славянско, мъката да премахнат схизмата, като изпъдят Екзарха от Турция и др., всичко това се виждаше и знаеше от всички. Със създаването на Балканския съюз, Русия изведнъж променяше своята политика; с § 2 от тайното приложение към съюзния договор тя даваше
към текста >>
391.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
благосъстояние. Това благосъстояние на народа, размерите на чието повдигане много ясно се вижда от размерите от растенето на бюджета - от 40 милиона на 200 - не можеше да дойде у нашия беден народ, неимащ никакви капитали, освен благодарение кредита. Кой създаде кредите? - Мъдрото управление и силната армия. Благодарение на тия два фактора и банките и фабрикантите на Европа не чувствуват нужда да се борят и пращат своите пари и стоки у нас, които ние правилно като използуваме и
честн
о като посрещаме нашите задължения още повече повишаваме кредита си и натрупваме собствени капитали. Можем ли ние да имаме смелостта да откажем, че няма тук заслуги цар Фердинанд, като толкова важен фактор в нашето мъдро управление, както и като главнокомандующия на армията, комуто едничък е подчинен меняющия се военен министър? Само заслепеният партизанин може да откаже това. 7. Един достоен цар не трябва да гледа само да управлява добре; той трябва, доколкото зависи от него да осигури добро управление и за дълги години напред. Той трябва да остави добре приготвени наследници след себе си . Не малко ли са случаите в историята, гдето велики империи са пропадали благодарение преминаването им в ръце на недостойни царе? Имаме ли да кажем нещо по това против цар Фердинанда? За майка на бъдещите царе той доведе дъщеря на виден царски род и на синовете и дъщерите си той даде наистина добро царско възпитание и образование. Когато децата настигнаха на възраст, когато трябваше да се въведат в
към текста >>
392.
V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
отстъпи. Даже тогава Сърбия предаде на Австрия нашето с акламация прието решение за митнически съюз, и тъй ни изложи пред империята. И въпреки тези две обиди ние пак, в 1912 год., се притичаме да влезем с нея в съюза, за да я пазим от унищожаване от страна на Австрия. С Гърция в новата история сме нямали нищо. И Турция ни дължи едно коректно съседство от 1897 год., когато във войната си с Гърция тя беше изложила нам своя гръб. През самата война? - Също нищо. Не се ли бихме с Турция
честн
о? Ако в първата схватка тя можеше да претендира, че не е била още готова, с дълго примирие ней и се даде възможност да се организира, но и втори път беше сломена. Към съюзниците? - Не бяхме ли ние дори до престъпност великодушни, като възложихме страшната работа на турското разбиване само върху нашия гръб, като ги оставихме тях да почиват в тила ни? Не се ли отказахме от облагите, които ни предлагаха турците за сключване мир, само ако се откажем да поддържаме гърците в претенциите им за островите? Да, нигде, нигде, грешка от морално естество! Някои искат да кажат, че грешките са в нашите държавници, че те са виновни в погрома. Такова едно твърдение не е разумно. Никога едно всенародно нещастие, както и щастието, не може да се дължи на отделна личност. То би било твърде голяма чест за нея. Съдбините на народите се намират в ръцете на здрави исторически закони, като разбира се двигателните сили са в самия народ. Отделните личности играят второстепенната роля на агенти, оръдия, но не и на
към текста >>
393.
VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
наежени неприятели тя си спечели с подлостта си през миналото лято. Това опасно състояние, при големите нужди сега от капитали за управление два пъти по-широка територия -всичко това ще докара Гърция до още по-голямо икономическо робство под Франция. Какви са условията на последния 350 милионен заем, ако не такива на пълно робство? А такива условия тя е принудена да подпише, защото никак не е сигурно положението й пред вид новите четири разсърдени врага. Ако Гърция беше по-скромна и
честн
а, подкрепата и кредита на България щеше да й помогне да се отърве от робството. В това отношение и Сърбия изгуби неизказано, когато вместо да пази съюза с България като очите си, тя си създаде от нас един смъртен враг. Това днес ще й бърка на кредита, а с време и ще я съсипе. За Турция не трябва да се говори дълго; в нейните предели и самите турци не са доволни от управлението. Държавният механизъм е повреден и затова няма оная свобода и гаранция, която, на първо место една държава трябва да има. И там преторианството има пълен простор. И там финансите граничат почти с фалимент. Виждаме, следователно, колко жизнен организъм имаме ние, и следователно не от там можем да се надяваме за идването на злото. Сега да минем към третия закон. 3. Стои ли България на пътя на някоя по-голяма от себе си държава, която по необходимостта на своето развитие или съществувание трябва да я глътне. Нуждата на народа в една държава е закон. Но не прищевките на короната или на някаква преторианствующа армия.
към текста >>
394.
II. ЕПОПЕЯТА НА БДИНЦИ ПРЕЗ ВЕЛИКАТА ВОЙНА (1915-1918 г.)
,
авт. и състав. Александър Петков Игнатиев
,
ТОМ 25
ПРЕЗ ВЕЛИКАТА ВОЙНА (1915-1918 г.) авт. и състав. Александър Петков Игнатиев Господин Полковник, Младите Бдинци наследниците на титаните - светци, които Ви водихте по бранните поля през Великата война 1915 - 1918 год., Ви поднасят бойната си история, написана с изобилната им кръв, която ляха за светлия народен идеал: "Обединението на племето ни." Издигнатите незиблеми паметници при Връшка Чука, Струма, Битоля, Брачин Дол, к. 1248 и пр., ще говорят на вечни времена за бойната слава и
честн
о изпълнен дълг към Короната и Родината, от Вас и безсмъртните герои Бдинци. Ний младите Бдинци, въодушевявайки се от геройските Ви дела, които не са засенчени от нищо, а са оградени с ореола на безсмъртието, даваме свещен обет, че догдето слънце грее над Родната земя, няма да престанем да работим за "Обединението на целокупния български народ." 1.I.1927 г. гр. Видин Подполковник: Командир на 3-а пех. Бдинска
към текста >>
395.
1.6. В БЕЛАСИЦА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Честните и както винаги, съвестни и предани усилия на Бдинци бяха добре оценени и от командващия армията и за да бъдеше близо до бойното разположение на македонските полкове, заемащи стратегическите масиви на Беласица планина, полкът биде привлечен в подножието на същата и тук той извърши една колосална работа, която съперничи по своите свръхчовешки усилия с историческите постройки на Древния Изток. Някогашните кози или най-много конски пъти днес са солидни 8-метрови шосета, които дават възможност и на тежката артилерия да се движи свободно по непрестъпните нявга масивни гърди на величествената Беласица, обрасли с буйни кестенови и букови гори. Дълги години туристите или природоизпитателите, както и историкът, които ще посетят тези места, ще се удивляват пред свръхчовешките усилия на строителите на тези монументални добивки, без дори и да подозират, че те са дело на калените и докрай издръжливи в трудностите на войната Бдинци. Вдълбоченият и не повърхностен наблюдател не можеше да не се въодушевява, когато виждаше тези дребни по ръст, но високи по дух и носещи в съзнанието си наследието на едно славно минало, хора на равнината и на производителния труд да се приспособяват и съперничат и на най-изпечените планинци. От друга страна, този труд - не бива да се отрече - подейства благотворно върху душите на бъдещите, получили вече своето бойно кръщение, труженици. Тук витаеше духът на Самуила: от белоснежните върхове на китната Беласица се откриваха далечните хоризонти за
към текста >>
396.
III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО
,
Лазар Михайлов Котев
,
ТОМ 25
при Стара планина; Все за нея аз милея В тази чуждата страна. За да се пак завърна там, Съм готов живот да дам. Ах, колко си ти драг за мен О, земен рай, рай най-блажен! Ах, дали ще пак да видя Дунава тих и засмян, И високи, горделиви С вечен сняг покрит Балкан. В блаженство бих потънал цял, И нищо веч не бих желал. Ах, колко си ти драг за мен, О, земен рай, рай най-блажен! Щом е толкова скъпо Отечеството ни, света длъжност ни се налага да го обичаме от все сърце и душа, да му служим
честн
о и предано и да работим с всичките си сили и средства за неговото преуспяване, благоденствие и величие. Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен живот под чуждо иго. Петвековното ни робство под турците е най-красноречив пример в това отношение,пример известен и на децата у нас. Това трябва да ни накара да възлюбим Родината си страстно и да я пазим като зеницата на очите си. Както е известно, нашето Отечество е било някога велико и силно
към текста >>
397.
1.4 ВОЙНИТЕ И ЧОВЕКЪТ КАТО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА БОГА
,
КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕН : Неделна беседа; 16 март, 1924 г.
,
ТОМ 25
че религиозните хора са умопобъркани. - Всички хора са умопобъркани. - Целият свят е потънал в грях - казва Писанието. Щом е така, хората не знаят, какво правят. Те са като умопобърканите. - Ние сме хора на 20 век, културни хора сме. - Аз познавам само една култура, според която не се позволява абсолютно никакво престъпление! - Невъзможно ни е да приложим тази култура в абсолютния й смисъл. Ние живеем на земята, имаме деца, трябва да се грижим за тях. Не можем да бъдем абсолютно
честн
и, все ще послъжем, ще пооткраднем нещо. - Че имате деца, че живеете на земята, това не е оправдание. Ще живеете без лъжа, без
към текста >>
398.
4.5. ПЛАТЕТЕ СВОЯТА ДАН НА ГОСПОДА
,
КАТО ЧУХА: Неделна беседа; 17 ноемврий, 1918 г.
,
ТОМ 25
дават своята дан на Бога. Когато приложат този закон, те ще бъдат към Бога в отношение на син към баща. Спогодете се с Бога, Който е ваш Баща. Обикнете Го, за да го познаете. Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери. Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството. - Искаме да бъдем щастливи. - Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието. Христос казва: "Горко вам книжници и фарисеи! Горко вам лицемери!" България се нуждае от
честн
и и достойни българи, от
честн
и мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа[1]. Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства. Не питайте, кой е крив и кой - прав. Това е старият монархизъм. Това не са Божествени постъпки. Желая, всички българи да са ангели, с мотики и рала, отколкото първенци, короновани в лъжа и кражба. Те са дали вече своята дан на лъжата и на кражбата. Нова страница трябва да отворят и да напишат доброволно и с любов: Отсега нататък ще даваме своята дан на Бога и на народа, на любовта и на новото име на нашия народ... " ------------------------ [1] Бележка на съставителя: На 28 ноември 1918 г. Министър председателя Александър Малинов си подава оставката в знак на протест срещу решението на съюзниците от Европа спечелили войната 1914-1918 г., които предават Добруджа на
към текста >>
399.
4.6. БОРБАТА МЕЖДУ АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ И ЗМЕЯ
,
ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Неделна беседа; 7 март, 1920 г.
,
ТОМ 25
И Бог ще бъде на ваша страна. Казано е, че ако България приеме новото учение, границите й ще се разширят и ще получи всичко, каквото й е нужно. Ако не приеме Божественото учение, нищо няма да й се даде. Такова е политическото положение на България. Всеки народ, който иска да бъде поставен добре между другите народи, трябва да има четири качества: да бъде честен, справедлив, добър и разумен. На всеки дом, на всяко училище, на всяка черква, на всяко съдилище трябва да стои надписът:
честн
ост, справедливост, доброта и разумност. Ако живеете така, всички народи ще отворят обятията си за вас. Кой не обича добрите и разумни хора? Казвам ви това, за да се поправите. Свещениците трябва да знаят, че Бог не бива поругаем, не се шегува. Не искам да ви плаша, но не искам да гледам страданията на хората. Казвам: Съществуват Божествени закони, от които нищо не може да избегне. Питам: За колко време беше затворено небето? - За три години. Това предсказаха и пророците, и Йоан. Така беше определено. И аз не искам да ви плаша, но казвам: Вие сте разумни, имате ум, сърце и воля. Турете волята си в действие, и потърсете вашия Господ, в когото вярвате. - Де е Той? - Потърсете Го и ще Го намерите. Който Го намери, става силен, здрав, радостен. Душата му се разширява, а духът се закрепва. Когато Бог проговори на човека, сиромашията, страданията, болестите изчезват. Навсякъде царува братство и сестринство, мир и съгласие. - Ние сме религиозни, стремим се към усъвършенствуване. - Имате ли
към текста >>
400.
4.9. ВОЙНАТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
,
ЖИВИЯТ ГОСПОД: Неделна беседа; 1 октомври, 1922 г.
,
ТОМ 25
за една-две години, скоро ще го изгубиш. Питам онези българи, които забогатяха през войната, какво им направи член 4? Един казваше: Глупав бях аз, искаха ми 6000 лв., не дадох, а като влязох в затвора, дадох и 20 000 лв. Като ти искат, ще дадеш. И Господ има член 4, по който съди хората. Като те хванат по този член, ще ти охлузят костите, само главата ти ще остане. И после попът ще чете: "Благословен раб Божи." За член 4 няма "благословен" Една грешна душа, която е живяла без
честн
о и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузят костите й. Ако питате, защо умират хората, казвам: Защото не се обичат. Говоря ли истината? - Говоря, член 4 има. Ето един метод да се освободите от член 4: Ще се присадите на тази лоза! Никакви свещеници, никакви владици! Видяхте тяхната култура. Нито на мене ще се присаждате. - А на какво? - На любовта. Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта. Правило е: Учителят показва, а ученикът следва подире му. Учителят решава, а ученикът върви подир учителя си. Свещеници и учители ще работят заедно. Вие казвате: Покажете ни, как се живее. Ако дойдете при мене, аз ще ви покажа, как се живее. Нека дойде при мене някой нещастен, да живее с мене цяла седмица, след това ще се почувствува радостен и ще се разхождаме заедно. Тъй постъпвам аз...
към текста >>
401.
6.4. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД И ВОЙНИТЕ
,
ТОЙ ГИ ИЗПИТА: Неделна беседа; 16. XII. 1923 г.
,
ТОМ 25
хора. Не, аз проповядвам друго учение, учението на онази велика абсолютна Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика. Аз проповядвам онази Истина, приятели, на чийто пламък турям вашия пръст. И като го турите, няма да изгори. Сега, ще ми кажат някои, че са културни хора, че са християни. Да, мене може да ме изпитате, до колко съм културен, но и аз мога да ви изпитам. И до колко любите, също може да се изпита! Невидимият свят всеки ден може да ни изпита, до колко сме
честн
и, до колко можем да кажем: аз съм благороден човек. Да, смисълът на живота е да сме благородни. Всички може да се
към текста >>
402.
7. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВОЙНИТЕ; 7.1. БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВОЙНАТА 1914 - 1918 г.
,
И РЕЧЕ БАЩА МУ: Неделна беседа; 15 декемврий, 1918 г.
,
ТОМ 25
на всеки човек е да възстанови този образ. - Как ще постигне това? - Като работи върху себе си, да изправи прегрешенията си, които са помрачили съзнанието му; като придобие онези добродетели, които някога е загубил; като изправи кривите линии на лицето си. Помагайте на всеки паднал, тъжен и нещастен човек, без да го критикувате и осмивате. Бъдете снизходителни един към други, както е снизходителна майката към погрешките на своите деца. България се нуждае от добри, разумни,
честн
и и справедливи българи. Не се страхувайте от това, което преживявате днес. Всичко ще се превърне на добро. Велико е предназначението на индивида. Народът е условие за развитието на индивида. България е създадена за добрите българи, Англия - за добрите англичани, Германия - за добрите германци и т.н. Желая, още днес вашите бащи да ви дадат нова премяна, нови обуща и пръстен на ръката. След това да заколят най-охраненото теле за вас; да ядете и да се веселите. Когато по-големият брат се върне от нивата недоволен, да му кажете: Не се сърди, братко, аз дойдох при баща си, не с права на негов син, но като един добър слуга между многото негови слуги. Христос донесе това учение на света - учението на Любовта. Приемете Го и вие...
към текста >>
403.
8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ
,
ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.
,
ТОМ 25
ми е да говоря, и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне нито на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това! Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила. След мене ще дойдат милиони и милиони същества със своите мечове. Те ще пометат всичко. Няма да остане един богат българин в България. Така казва Господ, така казва Небето. Не се лъжете да мислите, че има още време. Всички трябва да бъдете
честн
и и справедливи! Аз искам да намеря онези
честн
и, справедливи, благородни българи, които не крадат, не лъжат, не злословят. Те са здравите и добри българи. На тези българи аз ще измия краката, ще им дам угощение и ще ги нарека мои братя. Днес всички седят и казват: Нищо лошо няма да стане. - Не, никой няма да се избави от Господа. Голяма отговорност пада на духовенството. Всички ще бъдат съдени за престъпленията си по правилата и законите на Бялото Братство. Така говори Живият Господ, на Когото аз служа. И те ще проверят Неговите думи. Мнозина казват, че обичат Господа. - Никого не обичат те. Казвам: Със своите постъпки хората опозориха Божието име, Божията Любов и братството на земята. Това е разврат, проказа в света. Това е гибел, която носи органически болести. След всичко това ще се проповядва за Христа, ще се казва "Христос възкресе!" Тази година ще помнят българите, че за тях няма "Христос възкресе", няма да им дам червено яйце. Червеното яйце подразбира Божествения живот. Българите
към текста >>
404.
12. УЧИТЕЛЯТ ЗА НОВАТА КУЛТУРА, НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ; 12.1. НОВАТА КУЛТУРА И НОВАТА ЕПОХА
,
СЕЯТЕЛЯТ: Неделна беседа; 27 март 1921 г.
,
ТОМ 25
всички възвишени и благородни мисли и чувства. Той е Божественото във вас. Когато този сеятел посее семето си у вас, ще почувствувате една свръхчовешка сила в себе си и ще бъдете винаги силни в света. Сега сте малко малодушни. - Защо? - Защото вярата ви още не е дала тези резултати, които се очакват. За да се създаде един човек, има определени закони, по които се създава. Христос не е говорил по този въпрос... " "... Новото учение изисква от вас да сте герои, да ходите боси, но вървите
честн
о и справедливо в живота. Аз предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и с това да й причиня страдания. Това значи да има у нас велики действия, това значи да дойде у нас сеятелят на Новото семе. А какво става в света? Един създава нещо, а друг го разваля. Така се опитват и с мене, аз градя, а някои искат да развалят, но това не може. И цял свят да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи тавата, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сее навсякъде, във всички обществени слоеве са заговорили за него. И какво още - ще видите след 10 години! Няма да ви казвам, какво има да видите. Ще ви кажа, както казват турците: И който влезе вътре, ще се разкайва; и който не влезе, пак ще се разкайва. Така и вие - който е дошъл на света, ще се разкайва и който не е дошъл, пак ще се разкайва. Освободете се от заблужденията, от всички връзки.
към текста >>
405.
12.3. ИЗПИТЪТ В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ - ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА НОВАТА ЕПОХА
,
В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: Неделна беседа; 24 април 1921 г.
,
ТОМ 25
своя дълг, като отива да се бие, да не отива. Ако вярва, че изпълнява дълга си, да се бие! Всяко нещо трябва да се извърши съобразно това да бъдеш верен на себе си. Когато някой вярва едно нещо, а върши друго, той прави най-голямото престъпление. Сега, как ще се подигнем ние? Някой казва: "Да бъдем българи, да бъдем Християни!" Добре, но това са само методи, чрез които човек може да се повдигне, но човек трябва да се постави на един изпит, за да се подигне. Ще се изпита неговата
честн
ост и ако той не краде, ако не лъже, той е честен. Кажете ми, ако днес потърсим един човек, който никога не е излъгал, ще го намерим ли? Казвам, ако в България намерим само един такъв човек, тя ще бъде най-великата държава и този човек ще бъде един скъпоценен камък, какъвто никъде го няма Този човек, мома или момък, ще бъде най-ценен. Питам, де е тогава нашата култура? И вие си говорите за небето, казвате: "Господ да ни прости греховете!" Няма прощаване повече! Господ е приключил с вас и казва: "На тези лъжци, които са ме лъгали 999 пъти, не прощавам повече!" Не че ви мрази, но ще ви тури на един изпит да изкупите тези ваши 999 лъжи. Знаете ли за колко години ще ги изкупите? По една година ще ви тури за всяка една лъжа. Значи, за лъжите - 999 години. Ако сте крали, за всяка кражба - по една година. За 999 кражби - 999 години за изплащане. Съберете ги 999+999=1998 години. След това, вие сте убивали. За всяко убийство - по една година. Направили сте 999 убийства, значи 999 години ще
към текста >>
406.
1. МОЛИТВАТА
,
записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)
,
ТОМ 25
аз искам да ви кажа как да съградите къщите си. Христос казва, че всички българи от царя до последния бедняк, за да подобрят положението си, трябва да влязат в скришната стаица. Земледелецът да влезе в тази тайна стаица и да помоли на Отца си тайно, за да му въздаде на яве. И тогава ние ще имаме един много разумен обществен живот. Нали целта на всички ни е да живеем в едно общество? Защо се създава един народ? Коя е отличителната черта на англичанина? Кое го прави англичанин? Неговата
честн
ост. Махнете от него
честн
остта и той не е англичанин. Кое определя руснака? Неговата самоотверженост. Той може да пиянствува, може да прави много други престъпления, но в душата на този човек има самоотверженост. Всички народи мога да определя с по една дума. Питам сега, коя е отличителната черта на българина? Аз няма да кажа лошото. Това е една велика философия в живота, която трябва да разбираме. Да не мислите, че можете да съградите живота по друг начин? Всичко можете да направите, можете да градите колкото искате, но да пресъздадете вашия живот по тия разбирания - това е невъзможно. Може да живеете сто хиляди години, но нито с една стохилядна част няма да го поправите. След сто хиляди години едва ли ще повдигнете една сто милионна част към небето българите, които се намират в такова лошо положение, кой може да ги спаси. Ако искате да знаете какво ще направи Господ с българския народ, отворете историята на еврейския народ и ще видите какво направи Господ. Хората искат да грешат и Бог
към текста >>
407.
2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
ревност в приложението на Божествените закони, готовността му за жертва всестранна в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благхарактер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсирват, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото ново, което идва вече в света и е дошло и работи, за да се сформира Новия човек - новия тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Братството, Единството, Виделината, за да станат всички хора добри, умни,
честн
и и справедливи по лицето на Земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До преди 1907 г. брата Пеню Киров е посещавал Странджа планина в свръзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от Велико Търново - Арбанаси - Куш бунар - Сините камъни (Сливенско), Айтоско, Бургаско, "Белия връх", към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (в. в. Казбук, Елбрус) и към Хималайте - Монт Еверест. През една от тия обиколки, към село Коджа бук, гдето има старинни святи, от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества, му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Която идва със ускорен темп на Земята, за да даде свобода, братство, светлина, правдини и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на Земята, и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще
към текста >>
408.
3. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
София и бива произведен в чин подпоручик. В полето на военщината е работил най-усърдно, вдъхновяван от Божествените идеи - закони, като истински последовател на Христовото учение. Вземал е живо участие в боевете през 1912-1913-1915 г. Като командир на 3-ти Пехотен Бдински полк в гр. Видин се ползувал с най-добро име между войниците, другарите си и началството, като прилагал Словото, законите на Великото Всемирно Бяло Братство-закони на Висша Божествена Любов, жертва, справедливост,
честн
ост. Закони на братство и равенство, на приятелски отношения между всички. Като командир на 3-ти бдински полк (Пехотен) е бил пленник около 2 години във французкия лагер около Солун. В боевете е спасил знамето на полка и го е носил като пленник съшито между хастара на куртката си през цялото време на пленничеството. И най-после успява да го прехвърли в България - по един войник, който го предава на полка. Запознал се е с любимия ни Учител през 1904-1905 г., и оттогава до последния момент на Неговото пребиваване тук на Земята е бил верен последовател и изпълнител на живото Му Слово. Преселен в духовните светли селения на 10 декемврий 1954 г. в с. Тополица, Айтоско на 79 годишна възраст и 2 месеца - петък сутринта, по предположение към 6-7 часа, съвсем сам. Намерен същия ден вечерта между 6-7 часа (18-19 ч.) мъртъв от наши 2 сестри, застанал на колене пред Пентограма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав. Погребан бе неделя - 12 декемврий, с.л. в с.
към текста >>
409.
III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова
,
ТОМ 25
защото съм от антифашистко семейство. В: Значи, българин дойде да помогне. Л: Значи, вместо да помогне, те ми отнеха премията на Университета. Да. В: То е обикновено така, българина винаги идва да попречи. Л: И то в момент, когато трябва да приготвям теза, тезиси, дисертации, всичко това, мен ми вземаха премията и тогава вуйчо ми даде пари и накрая като завърших, имах 119 000 лв. да давам на вуйчо си да давам с лихвите и му ги изплатих до стотинка. X: Изплати му ги най- най-
честн
о. Ха-ха-ха! Л: Да, веднъж му дадох 50 000 лв. В: Значи така накрая. Л: Така ме наредиха. Дойде Иван Вълков, за да каже, че аз съм от антифашистко семейство. Защо? Да навреди на вуйчо ми. Защо на вуйчо ми? Аз съм съвсем отделно от вуйчо си. Така ме наредиха. X: Жестоко. В: Не, не, вижте сега, тука намерихме нещо. Ето сега този плик, нали, понеже аз като тръгна да търся нещо, не върви. М: Ето го, ето го. X: Браво, браво. М: Ето. В: Хайде прочетете го писмото, прочетете го. Л: "Любезна Райна Грозданова, изпращам песента "Благославяй". Надявам се да я заучите. Пейте я по възможност плавно, тя ще внесе в душите ви бодрост и утеха. Нещата, които човек не трябва да забравя в тоя живот. Моя поздрав на всички. Живейте с вяра жива, непоколебима, с Любов непрестанна, която е като светлината, що внася радост и наслада в душата. /И-и поезия, да, да/. Възход на всичката пълнота, да ви благослови всички, що вървите в пътят. Ето го подписа на г-н Дънов. В: Знаеш ли какво значи това? Жив е тоя, който Ви
към текста >>
410.
Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева
,
ТОМ 25
имате ли?" - "Имам." - "И вие как ще ги възпитавате, в материалистическа или в идеалистическа философия?" - "В материалистическа." - "Е, доста ами тогава викам защо аз да не възпитавам моето дете?" Той се зае - Накрая след като ме разпитва по тия въпроси каза: "Сега аз ще ви прочета общите точки, които съм скицирал и ще искам да се подпишете." И ги прочете. Действително това, което аз му отговорих, това е писал човека. Прочете ми, аз се подписах и ми каза така: "Аз виждам, че сте
честн
и хора, млад сте сравнително от другите хора, но виждам, че не сте някой воляджия, затова при тия стари хора им трябва да има някой млад, да им шета. Беседвайте си, вика както си намирате за добре, виждам, че няма а нещо лошо да правите, но аз съм държавно лице, събирам данните. Така че съм доволен. Разделихме се много приятелски освободиха ме, окол; два часа трая. И след известно време дойде регистрацията, имаме до днеска пълна свобода на събиране в тоя смисъл, в който се дава и на другите религиозни учения. Това е, което. В: Какво ще ми разкажете за вашите контакти с приятели с провинцията, с тези от Айтос, Тополица, ходихте ли им на гости? К: Да изкажа моето мнение, малко. Сега да ви кажа право, още като влязо в Братството дали защото излязох от евангелските среди, имах едне естествено разбиране за духовните работи, но някак си така някои неша не ми допадаха. А за съжаление в Тополица и в Айтос се дочуваше и после се разбра, че има малко спиритизма има оставени някои корени, които се
към текста >>
411.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
на Партията. Аз няма да направя молба да бъда ревизирано от изключването ми, оставям да го утвърдите." Утвърдиха го, и веднага като се изпращат от театъра, отиват в Комитета при Румен Аврамов да му кажат да бъда освободен, тъй като заместник-директор е все пак секретна работа. Много секретни неща минаваха през мене. Той вика директора, вика партийния секретар и профпредседателя и ги пита: "Какво ще кажете за Сотиров?" Пита най- напред профпредседателя. Тя беше жена - много
честн
о постъпила. Казала - много добър и като човек, и като работник, обаче, религиозни убеждения има. Туй Румен Аврамов, после ми каза директора, казал: "Проповядва ли си убежденията в театъра?" - "А-а, не казва, за него си." Партийния секретар и той същото казал, питали директора и директорът казал: "Ако пуснете заповед за Сотиров, аз оставам без 2 ръце, следователно ще подпишете и моето напускане в театъра." И останах да си дослужа там, даже последните ми 3 години ме извикаха в Народния театър с още по- голяма заплата." В: Ха! Ха! Ха! Д: И се сбъдна туй на Учителя за 20-те години. Тука пише: "На ученика Димитър Сотиров за добрия му успех през учебната 1917/18-та година от татко му от позицията, западно от Битоля - северните склонове на величавия Пелисте от царя Самуила. Това е само останало от него, което намерих случайно между книгите. В: И всичко се пръсна. Е-е, как? Д: От чифлика не е останало нищо. М: Той си е имал една стая заключена. Д; Когато тате почина, аз тогава не съобразих да
към текста >>
412.
II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,
,
ТОМ 25
като момиче. И, че моят баща пет години след женитбата, преди моето раждане е влязъл 1905 г. в това общество. Аз съм се родил, отгледан съм в такава среда и следователно съвсем не е за учудване, че имам и тези разбирания. И аз ще ги устоявам, както съм ги устоявал до сега. Аз им казах, вярвам, ако нещо съм постигнал в живота си, това съм го постигнал благодарение на съветите и напътствията на Този човек, Който вие сега охулвате и казах, че вие трябва да знаете, че за всяка не
честн
а постъпка, която е отправена към известно лице, носи отговорност да, да, да и, че туй, което съм придобил, го дължа само на Него. - "Но ти си присъствал и на беседи и на туй. Не само това, аз съм чел беседи след Неговото заминаване, и не го считам за мое престъпление. Казах им, аз не вярвам в, това ми бяха и думите като заключение, този Господ, гдето го рисуват по иконите, но вярвам в едно начало, което движи и регулира цялата Вселена, което не позволява да стане никаква катастрофа, освен със знанието и желанието на това същество. За мене това същество, то е Бог, а Учителят, това е Негов пратеник, и4 аз не мога да нямам добро отношение. Те ми казаха: "Добре, няма да се откажеш, но ще изнесеш една беседа във вашия салон, че туй не е материалистично общество, и че ти не се чувстваш задължен да бъдеш в него." Казвам: "Не, това нещо няма да бъде. Аз такова нещо няма да изнеса. Аз трябва да знаете, най-напред съм човек, след туй съм служител и на трето място съм партиен член. И моля ви да ми
към текста >>
413.
8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
бъдеще, когато целият строй се измени, когато дойдат нови хора, тогаз друго. Тогаз ще имаме обратното. Но при сегашната култура ние трябва да се приготвим, да посрещнем някой път неща, които ще бъдат неприятни. Ние ще бъдем умни, всичките тези неприятности да ги използуваме. От друга страна аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото Братство. И то ето как: когато помислите за най-възвишените качества: ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, СМИРЕНИЕ, КРОТОСТ, ВЪЗДЪРЖАНИЕ, ЧЕСТНОСТ, ПОСТОЯНСТВО - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите и ще кажете: "Това е в тях." Тогаз вие ще ги привлечете. Когато във вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас. ЕДНО ВИСШЕ СЪЩЕСТВО СЕ ПРИВЛИЧА, КОГАТО НИЕ МИСЛИМ ДОБРО ЗА НЕГО. Ние казваме: "Имаме воля, имаме силна мисъл." Може да направите опит за това. Един ваш брат ще легне и 6 души от вас, от най-силните ще се наредят около него. Ще го държат отдолу с пръстите си така: двама братя ще поставят пръстите под нозете му, други двама под слабините и други двама под главата. Така държейки го, ще го дигнат нагоре с концентрирана мисъл. Като го издигнете до известна височина, ще почнете да си сваляте пръстите надолу, и той ще остане във въздуха. Но няма съвсем да си отделяте пръстите. Между пръстите ви и тялото му да има четири пръста разстояние. Ако той остане във въздуха, това ще ви докаже, че имате сила. Ако направите този опит еднаж-дваж, може да нямате
към текста >>
414.
10. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 31 август - 2 септември 1924 година
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
своите знания навън, по-широка общност с обществото, време е да заработите и навън от нашата среда и вашите знания да ги дадете и на света, гдето няма морална устойчивост. Пречките, които сега ни се правят са временни: Салон не дават, беседи пречат и др. Вашите въпроси вие разрешете, а духовните въпроси оставете на Мене, Аз ще ги разреша. Знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената? - Абсолютно чисти един към друг. Това е съдружие и се иска да бъдат взаимно
честн
и. Това аз наричам чистота. Нечистотата в един дом води към разрушение. А в едно духовно общество не само чистота, но е потребно и абсолютно доверие. Няма народ, който да не е пометен заради противението си на Божието дело: Асирия, Вавилон и колко други култури са пометени. Там дето има много електричество, Земята е гола, камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква, а под повърхността има буйни текущи води. Водата привлича, урегулира движението на електричеството. Там, гдето има магнетизъм, има хубава буйна растителност, трева зелена и текущата вода е тиха, спокойна. Магнетизма глади, оглажда повърхността. Ще вложите в себе си НИКАКВА ЛЪЖА, и по Божественому ще ликвидирате сметките си. Ние живеем за Бога и умираме за Бога, живеем един за друг, но за да изявим Божията Любов. В сегашния строй ЛЪЖАТА има гражданство, и това е едно нещастие. Тия малките грехове са, които съсипват живота! Тия малките грехове с време причиняват големи пакости, в бъдеще. Лъжа да нямаш в себе си. НЯМА
към текста >>
415.
9. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 29 декември 1912 г., село Подима
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 29 декември 1912 г., село Подима "Слава в вишних Богу И на земли мир в человечех благоволение"[1] Учителю, Прослави Всемогущий Отец Сина Си. Истинното Учение, порази в най-къс период време мрака, невежеството, лъжливото Учение. Ти, великий Учителю на живота порази Мохамеда. Честний и животворящий Кръст сломи полумесеца. Твоите ангели небесни провъзгласиха вече Славата Божия в висините небесни. Остава още да се провъзгласи мирът на Земята между человеците. Благоволението Божие е прозърнало вече и в тая посока. Да настъпи О, Иисусе Царството Ти на Земята. По волята на Благия Небесен Отец да изчезне завинаги лъжливото Учение и да настъпи Светлината, Истината, Правдата. Нека О, Христе, пояждающий огън да огори всяка пръчка, която не дава плод. Учителю, с настъпванието на Новата 1913 г. поднасяме пред Вас нашите най-покорни и послушни със слабите ни сили поздрави от все душа! Приемете ги Учителю! Съдействувайте ни с настъпванието на годината да принесеме своята слаба мощ на Божествената нива, като последни слаби работници по волята на Отца. И слабите труженици, подкрепени с Божията десница правят чудеса. Настоящата война ежечасно това доказваше. Вам всичко е известно. Нека О, Господи Иисусе Христе настъпващата година донесе светлина на поробените Твои верующи, като съзнаят, че само милостта Божия им дарува тая жива светлина и се поклонят пред Твоя свят образ, а господарите на поробените да съзнаят, че не е тъмнината и лъжовното учение, физическата сила
към текста >>
416.
65. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО СТЕФАН НЕЙКОВ, 19 август 1917 г,, неделя, Вардище
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
нашите успехи се дължат на моралните сили всадени от Него, в тия що самоотвержено отстояват на неприятелските удари. Неговите проповеди са биле, по въпроса за българите, привършвани: "Сега се извършва обединението на българското племе. Ако бъде ме чисти непорочни, скоро ще се привърши, ако ли не, ще се продължи и не може да се отмени. Българското племе е благословен народ, има мисия от небето и трябва да я изпълни. Вие имате задължения към тоя народ. Работете и служете му
честн
о и ще му помогнете да изпълни своята велика задача, която Господ му е възложил да разреши." И все в тая посока е бил Неговия говор, Неговите мисли, Неговите желания. И в замяна вместо да намери подкрепа в нашите управници или обществени служители, те Го гонят, ненавиждат, бичуват, отстраняват, интернират! Нещастен народ с глупави водачи без всякаква духовна култура! Ето нашето духовенство - то води народа в пропастта със своето материално стремление за забогатяване. Защото бичува всичко покварено в страната, затова ли е лош и Го интернират? Грешка голяма, която ще доведе до печални последствия! Почти бяхме на прага да завършиме своето свято дело, ето нова пречка, която може би недай Боже ще ни коства нови загуби, нови пакости. Да не бъде! Стефане, пиша ти по тоя въпрос и те моля говори гдето трябва до най-високо стъпало с молба задушевна да се поправи тая грешка и се върне в София или Му се даде право, свобода да остане там гдето намери за добре. Моята съкровена гаранция не може да
към текста >>
417.
66. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО ДИМЧЕВ, 20 август 1917 г., понеделник
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
отложи благословението не може. Ако българите бъдеме всякога чисти в мисли, желания и дела, скоро ще се завърши всичко и българите ще се успокоят и с много малко загуби. Ако ли не, ще се отложи края на обединителното дело, но не може да се отложи." Законите в духовния мир са еднакви и в тясна връзка с физическия свят. Съветите, наставленията към неговите слушатели послушници са биле всякога силни и с апел: "Вие имате всички задължение към Българския народ и трябва да му слугувате
честн
о, предано, верни на дълга си. Ще изпълните всичко най-точно и вашето задължение към Небето и света не можете да пренебрегнете. Тоя народ ви дава всички блага и условия, за да работите за него и много малко сте му направили от това що сте в състояние да сторите." А вземете Г-н Димчев всички верни слушатели на Г-н Дънов, вземете ги в боевете и те ще ви се проявят с духа си, пламенността и бодрост в боевете. Първи са водили и окуражавали своите другари, а вън от боевете са биле мирни, скромни, смирени труженици, винаги са подържали духа в околните. Имали са весели души, възвишен, бистър, трезвен ум, а това е чистия истинския българин. И сега Г-н Димчев към вас по моя инициатива ръководен от вътрешния глас, обръщам се и апелирам, направете потребното и да се отмени това интерниране, оставете свободен Г-н Дънов, да остане там, гдето желае Той да бъде свободен. Неговото отделение по световен начин и закон от София е да изпъдиме Господа от Българската държава и да се оттегли благословението,
към текста >>
418.
24. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
и бива произведен в чин подпоручик. В полето на военщината е работил най-усърдно, вдъхновяван от божествените идеи, закони, като истински последовател на Христовото учение. Взимал е живо участие в боевете през 1912-13-15 години... Като командир на 3-ти пехотен Бдински полк - Видин, се е ползувал с най-добро име между другарите си, началството и войниците, като е прилагал словото, законите на великото всемирно Бяло Братство - закони на висша Божествена любов-жертва, справедливост,
честн
ост, закони на братство и равенство, на приятелски отношения между всички. На него е посветен Маршът на бдинци по случай непосредственото му участие в отбиването на атаките след осем дневния барабанен артилерийски бой на висотата 1248. Като командир на Бдинския полк е бил заложник около 2 години във французкия лагер около Солун. В боевете е спасил знамето на полка и го е носил като пленник съшито между хастаря на куртката си цели 2 години. И най-после успява да го прехвърли в България - в полка си. Запознал се е с любимия ни Учител през 1904-1905 г. и оттогава до последния момент на неговото пребивание тук на Земята е бил верен последовател и изпълнител на живото Му Слово. Преселен в духовните светли селения на 10 ноември 1954 г. в с. Тополица, Айтоско на 79 г. и 2 месеца - петък сутринта по предположение между 6-7 часа сутринта - съвсем сам. Намерен същия ден вечерта между 18-19 часа мъртъв, от две наши сестри, застанал на колене пред Пентаграма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с
към текста >>
419.
11. НАЧО ПЕТРОВ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Тези думи бяха в унисон и в потвърждение на думите на Учителя, казани няколко месеца преди това. Учителят също отдавна си беше заминал. Трябва да подчертая, че на времето думите на Учителя успокоиха и мене и внесоха в мен мир, хармония и вътрешно спокойствие. Брат Начо Петров остана твърд, не се разколеба в своята вяра и години наред след това той работи, за да утвърди и запази семейството на сина и своето такова и с голяма енергия и справедливост до края на своя живот работи
честн
о и безкористно за доброто на
към текста >>
420.
24. СЛЕПИ И ГЛУХИ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
някой народ, който би се похвалил с някакви придобивки от всичко това? - Едва ли. Казано е в писанието: "Благодарим Ти, Господи, че Си открил на нас, простите и глупавите това, което Си го скрил от умовете на учените и мъдрите." Истината е проста и достъпна само за тия, които живеят в светлина и чистота, а не за слепи и глухи хора. Там, край София, на най-високото място, зад гората, в малки къщички и бараки живееше една неголяма група хора. Те бяха тихи, скромни, мирни, добри,
честн
и и справедлив, живееха в мир и хармония, по братски, без претенции, винаги доволни, радостни и щастливи, без омраза, злоба, завист, насилие, клевети, обаче неоценени и неразбрани. Някои ги съжаляваха, други ги смятаха за ненормални, а някои лоши хора от света ги смятаха за опасни и ги мразеха, и искаха да ги премахнат, като опасни и вредни за обществото. Духовенството беше техния най-голям враг, въпреки че говореха за Бога, за любовта към ближния, за доброта, кротост и смирение в името на Христа. И това чудно за света общество се наричаше Бяло Братство, а хората ги наричаха "дъновисти", а мястото, където живееха наричаха "дъновисткия квартал." От 1926 година те бяха почнали да се устройват на това място и то на съвсем примитивни начала - сред природата, далеч от света и далеч от тия, които се смятаха за много нещо, а всъщност бяха "Вълци, облечени в овча кожа." Тук, при тях беше и техният Велик Миров Учител, Учителят на Всемирното Бяло Братство на Земята, който беше известен и познат за
към текста >>
421.
27. СПОМЕНИ ОТ НАШЕТО ПРЕБИВАВАНЕ В МАКЕДОНИЯ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
НАШЕТО ПРЕБИВАВАНЕ В МАКЕДОНИЯ Не казвам окупация, защото Македония е българска земя и там българите бяха при своите родни братя на своя българска земя. Това ние можем да го кажем и трябва да го кажем смело, пред себе си и пред света, пред Бога и пред историята, за да го чуят и най-големите ни врагове, защото това е голямата, чистата и святата истина. И ако ние нямаме смелостта и дръзновението да кажем това, ние не сме достойни да се наречем българи. Ние не сме
честн
и хора. Въпросът е обаче, бяхме ли достойни да направим и дадем на нашите братя в Македония това, което те чакаха от нас или не? Думите, които Учителят ми каза, когато по служба трябваше да замина за Македония, бяха: "Сега българите трябва да бъдат умни, добри и да не отмъщават." Малко думи, но те съдържаха всичко, те бяха цяла програма, политика, живот, пример и държавнически усет и подход. Аз лично се убедих в това, колко съдържателни и уместни за случая бяха тези думи и какво съдържание и смисъл се съдържаше в тях, както за нас. така и за тия, които ни очакваха там в Македония. Аз бих могъл върху тия думи да напиша цяло съчинение, защото те бяха непоклатима, здрава основа, върху която можеше да се изгради материалното и духовно единство на нашата национална кауза за братство, доверие и неразделна любов. И трябва да кажа. че в началото беше така. Почна се добре и резултатите бяха отлични. Учителят беше вложил в нас по свой неизвестен начин разбиранията си за приложението на дело на тия свои думи и те
към текста >>
422.
29. НАЙ-ГОЛЯМОТО ДОБРО
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
едно такова развитие на политическата и военна обстановка. Но ето, че и тези думи на Учителя, казани много по-рано, се сбъднаха. "България взе участие в последното действие." "И тя един път се нареди с това в числото на победителите!" Сега може да се правят много и различни тълкувания, да се изтъкват всевъзможни заслуги и предварителни преценки, но не, истината, чистата истина е съвсем друга. Истината е над всякакви човешки схващания и тя е над даже и на най-добросъвестните и
честн
и хора. Истината беше достъпна само за Учителя. Благодарение на Учителя, България беше спасена от една много тежка карма, която можеше да я потопи в кръв и да я обърне в развалини и пепелища. Но засега повече по този въпрос не може да се каже. Тази истина е неразбираема и недостъпна, дори и за най-
честн
ите, големите наши духовни и светски ръководни лица. На 27.XI 1.1944 г. Учителят сам, доброволно, тихо и безмълвно, съвсем незабелязано напусна този свят. Напусна го и на дело показа и потвърди думите си: "Аз ще направя на българския народ най-голямото добро, което никой не му е правил досега и след това ще му кажа Сбогом!" И аз мога да кажа, с чиста съвест, че всичко това е абсолютна истина. Аз зная, че това може да се оспори от някои лица, но нищо. Вярно е, че имаше и други фактори, които съдействуваха в това дело на Учителя, но истината е само една, и тя е така, както я каза Той и както я изпълни с живота си. И затова завършвам с думите: "Поклон, Учителю! Поклон пред твоята сила, знание,
към текста >>
423.
37. БЕШЕ СЪДБОНОСНО И НЕПОПРАВИМО
,
,
ТОМ 25
Братство в България, което беше известно за гражданството под името "дъновисти", а за религиозните среди беше известно като "Верска общност Бяло Братство в България". Територията на това братско общество обхващаше едно голямо пространство от Дървенишкото шосе до гората, и на юг до ж.п. линия при Дианабад. Тук Братството разполагаше с общи и частни имоти на голямо пространство земя, възлизащи на десетки декари, където имаше построени и много частни къщички на бедни, скромни,
честн
и и добри граждани, верующи хора, събрани около своя Учител, където живееха за Бога и с труд, учение и личен пример, в задружност, взаимна обич и доверие имаха благородния стремеж да приложат на дело Великото учение на своя Учител. Тук имаше два големи салона за беседи, а за хранене, летен външен стол, обширна слънчева поляна за специални окултни упражнения и гимнастика, градини с плодове, лозя, ягоди и зеленчук и братски пчелни кошери. Поради изменилите се нови обстоятелства в тези 30 години станаха големи промени. Измени се обликът на някогашния квартал Изгрев. Застроиха се нови сгради, дойдоха нови хора, чужди на идеите на Братството. Пръснаха се братята и сестрите в разни посоки. Кварталът промени физиономията си, измени се и духът, който бе оставен на това място от Великия Учител. Кварталът постепенно се оформи като легационен, а в крайните му места се установиха комплекси за художници, скулптори, борци против фашизма, заслужили дейци на партията и народа, журналисти и пр. Остана само
към текста >>
424.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
и още нещо... Не ми вярва за Бахаровия подарък, не ми вярва за извънредните заплати и говори каквото й дойде на езика. Нищичко не разбирам от Иполит Тен. Отново се заемам с Berlitz. Ледовете се трошат, снеговете се топят и смъкват към полята. Но има ли край моята скръб и моята тежка участ. Животът ми тук е невъзможен. Изкачвам се към гробищата. Сядам на снега върху гроба на самоубития офицер Кантарджиев. Оплаквам чужд, непознат мъртвец. Оплаквам себе си. През 1914 г. той е служил
честн
о; гърдите му обнизани с ордени и медали. А тук сега, някой го обвинил в недобросъвестност. Не издържала
честн
ата душа - не издържал срама и горчивината. Плача сега над клетото братско сърце, не срещнало съчувствие, не оценено. Сълзите се ронят и аз тихо нареждам. Никого няма - няма жива душа. Няма ги нито врабците, нито черните врани. А небето е облачно - гъсто заслано с непроницаеми облаци, обвива ме бяла мъгла и сякаш изчезва всичко. Той - градът до мен, сякаш моят гроб, моето тяло заровено тук и отгоре безприютна моята клета душа. Мрак се спуща върху земята. Изправям се на нозете си, притиснати върху снега. Дрехата ми се отпечатила върху него. Бавно слизам. Ето пушека от циганските къщи. Минавам край църквата, училището. По тъмно съм у дома. Заварих гости. Излизам да донеса вода в котлите, дърва и съчки за утре. Плаха сядам в ъгъла и се заемам с плетиво за „мамините ангелчета”. Тя харесва моите ръкоделия, харесва моето шиене. Не напразно ме е пращала три години в стопанско училище.
към текста >>
425.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
заедно с тайнствените планове, поверени му от полуумен затворник старец. Тия документи в които Дантес изпърво не вярва, подире наистина го отвеждат до небивало скрито съкровище - баснословно по обем и съдържание. Станал техен собственик героят намира и друго щастие - верността и обичта на една прекрасна жена, която го обича. Мене ми се чини, че тази жена символизира висшата душа, съкровище на тогава, който успее да издържи на изпитанията с цената на лично благородство и
честн
ост. Намереното богатство спада също към онова процъфтяване и умъдряване на душата - възкресението на Христа. Но пак ще я прочета и ще видя що още би ми разкрила тя. 8 МАЙ 1923 г. Ръкописно изпращам лекции от специалния клас в провинцията. Така се свързвам с много братя и сестри, с които си пиша. Всички ме имат за своя и ме канят на гости. Шия тук и там и така заработвам по малко за хляба си. Направихме чешмичка на Ел Шадай - тъй Учителят нарече този наш нов и постоянен бивак. Наредени на верига един на друг си подаваме уломъци камъни - едни копаят, други нареждат камъните, трети поставят и циментират желязно дуло от което веднага бликва могъща струя чиста планинска вода. Такова оживление! Той е с нас и ръководи цялата работа, затова ние сме така окрилени и никаква работа не ни тежи. Той ни е пътеводната звезда. Той ни е духовното слънце. При Него всички сме бодри, радостни и щастливи. Сън беше тази ужасна зима. Дано никога не се повтори. Сега е топло. Храстите в боровата гора нацъфтяли и
към текста >>
426.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
душичка познава. Ето свърших приказката; сега идва неговия ред. И Славчо почва да разправя, че видял в Чам Кория автомобил с крила и змийска опашка, и че той, Славчо, взел един камшик и усмъртил чудовището. После дошла Милка, сестричката му, поляла чудовището с кисело мляко, сложила го в чиния и го изяли. Когато аз искрено се чудя на такъв особен автомобил, който може да се сложи в чиния и да се изяде, той скача, възпламенява се и вика уверявайки ме: „Истина, истина, како Олге,
честн
а дума!” Да, Славчо е моят утешител - ангел, който едничък идва да ме разсее с детските си измислици. Страдам. Но пада ми се. Не дадох ли обещание да служа на Бога? А сега, човек е пленил сърцето ми и не го пуща. Страниците от урока отдавна са изместени в ума ми от мисли за него. Защо? Има ли той нужда от моите мисли? Що съм аз? Едно трудящо същество, което иска да се издигне. Богат е той, много богат - италиански дипломат и граф отгоре. Аз съм бедно девойче - дори много бедно. Но, сърцето ми е обезумяло. То непрестанно се стреми към него, а умът ми е помрачен. Току-що пробудилия се разсъдък отново потъмнява. Напразно е усилието на моите учители; слушам разсеяно и погледът ми е занесен. Паша ми се кара. Значи неговото същество помрачава съзнанието ми. Сиреч, той ще стане голяма пречка за моето истинско издигане! Под робство! Защо? Значи тия смело извървени стъпки са загубен труд... заради него. Не, не, Господи, ела ми на помощ! О, искам и него, и свободата си! Той е винаги с мен. Не, но
към текста >>
427.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
бялото сребърно шалче. Не, не, само това няма да бъде. - Вземи го, вземи - молех го със сълзи на очи. Той се съжали над мен, питаше ме какво да мисли върху моите внезапни решения. Пръскала се главата му от вчера, той не знае какво да мисли - неговата интелигентност не му достигала да ме разбере... Как да му разкрия душата си, че го обичам безумно, но че се боря за живота си. Че не мога да си позволявам волности както други жени и момичета, че нямам нищо друго на света освен едно добро,
честн
о име. Че ако той иска мога да му стана съпруга, но не и така, не и така; че обичам шоколад, но не смея да го приема да не би да е подкуп на чувствата ми. Той си отиде. Добрият мой гълъб. Навярно ние никога вече няма да се видим. Писмата ми са тук. Той ги е подредил по дати. Как грижливо ги е запазил, моите пламенни, глупави и често зли писма. Ето ме в градината при цветята. Всяка теменужка ми говореше - за някого. Аз можех да набера цял букет от тях, но не исках да пострада нито една. Нека и мен небето запази тъй. Дълго стоях над тях и плаках, плаках. Всяка една от тях ми се усмихваше. Запитвах ги нежно: - Коя от вас, коя едничка от вас доброволно ще се съгласи да отиде при него? Тъмно морави кадифяни, черни с жълти точки, сини с жълти шарки, жълти с черни перца, чисти кремави, бели, тъмно алени, черни. Големи парцаливи теменуги ме гледат живо като човешки очи. Тъкмо до челото ми една бяла мъничка - тя прилича на'дете, прилича на агне, на звезда. Лицето й е бяло като светлата Вега.
към текста >>
428.
21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Ще очаквам отговора Ви към 17-того. Привет и сестринска целувка на милата ми сестра. В. В.: Добринка. 27 СЕПТЕМВРИЙ 1926 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 27 септемврий 1926 г. Мила Добринке, С ужас ме изпълни писмото Ви от 22 септемврий. И макар че получих и други след това, които приличат на тихо слънчево време след буря и гърмотевици, все пак съм под впечатление на първото и тръпки лазят по жилите ми от него. Тъй ли ме мислите слабоволна, че ще приема наистина не
честн
а робиня да стана някому, та дори и на един италиански граф. Не помислихте ли за Великата школа в която се уча? Не знаете ли, че над всичко в света обичам Бога и Учителя, и макар че обичам Colombo, дори да умра от мъка, аз ще остана вярна на принципите и законите на Бялото Братство. По-добре сетна сиромахкиня, бедна и отритната от доволния свят, но любимка на Бога. Една усмивка на Учителя струва хиляди пъти повече, отколкото милувките на преходното щастие и удоволствие. Схващам от Вас, че искате да ме приближите към съученика ми, а това ми е противно. Там е всичката ми болка и затова тъй силно извиках. Не го обичам! Няма в сърцето ми никак място за него, макар че служи на Моя Бог, макар че ме обича. Какво да правя? Ако аз съм му сторила в миналото добро, защо той не го прояви още от начало. А че той дълго от преди ме е познавал, срещал, а с нищо не е проявил каквото и да е внимание, съчувствие, напротив. Когато, аз щом срещнах моят Colombo, веднага трепнах, обикнах го, както никого преди
към текста >>
429.
3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
варих си гозба върху печката и й посветих три стихотворения: Зората на живота Майко, недей скърби и Хубавата щерка. 23 ДЕКЕМВРИ 1925 г. Ето ме с топли обувки и галоши. Колко приятно е това чувство!” Ето Ви тогавашните ми бележки. Никога не съм мислила, че ще искате да ги четете. Питате ме за „Гълъба”. Не крия,че той не ми дава никакви надежди, поднасям някои думи, изказани от него: „Ние сме добри, истински приятели; аз те обичам, както никога и никоя в света, защото ти си добра,
честн
а и разумна. Ти работиш всред ужасни мъчнотии, и при това си тъй сериозна и трудолюбива. Твоята интелигентност ме възхищава. Твоят научен интерес ме заразява. Да бих могъл, бих записал и аз някой нов факултет. Но аз не мога да ти дам заслуженото щастие; друг ще ти го даде; друг по-добър от мене... Аз трябва да отида в своята родина. Моята престаряла майка ме чака. Знаеш ли колко е тежко далеч от свои? Нима ти би могла да сториш това? Далеч от мен ти ще бъдеш пак щастлива. Ти имаш Учител, Школа. Ти ще следваш университет. Ще издадеш други книги, ти...” Тогава аз ридая. Той ме прегръща и бърше сълзите ми. „Ще мисля винаги най-хубавото за тебе; ти ми даде истинска радост; ще си спомням с благодарност и възхищение за едно чисто предано сърце, за една пламенна душа. Но аз нищо повече не мога да направя за тебе, това, което ти с право го изискваш като всяка любяща душа. Друг ще ти го даде...” Едвам вървейки се отделих от него. Нозете ми трепереха. Стоях за да си почивам. Ридания разтърсваха
към текста >>
430.
7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ни само с поглед и усмивка, и каза ни да седнем. Тя седна на стол, а аз се прислоних до нозете й. След малко и Той седна на красиво дървено столче върху пъстра възглавница. Нозете Му обути в бели ликови сандали, като два закона бяха те. Тя каза аз да почна първа жалбата си. Казах Му, че мама е болна и тъжна. Казах Му за неизказаната й горест, за разсеяната участ на домът ни. Също Му разказах за Тодорка - сестра ми, че е станала безгрижна... О, кога ли ще намерят жилище при добри
честн
и хора; и те са съвсем сами, самотни в живота. Така говоря на Учителя и безспирно плача. Помня, когато тя беше малко детенце, с малката си ръчичка ме галеше и казваше: „Защо плачеш, Оле?” Езичето й още не можеше добре да изговаря думите, но милозливите й очички и глас ми я уподобяваха на ангел утешител. За нея ти се моля, Учителю! Моля се и за него. Нима навеки ме отчуждава ръката Ти от него? Моля Ти се за моя слабо паметлив мозък. Училището е добро нещо и брат Боев ми направи любимо знанието. Моля Ти се, моля Ти се! О, сладко ми е пред Твоето лице да стоя и да се моля. Богу се моля, а Ти, Учителю стоиш и слушаш, и затова толкова ми е сладко. Каква радост, че мога да Ти кажа: „Учителю!” Благодаря Ти, Боже за Асавита! Тя ми помогна да идвам при Вас! И така ще мога да изкажа това, което може да се изкаже, и бих желала да Ти кажа и това, което не може да се изкаже. Той слуша. Бяла светлина е обградила дългите Му бели коси и благ образ. И в тая светлина, като че ли и облеклото Му става бяло.
към текста >>
431.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
се видим лице с лице. Защо? - Защото то трябва да бъде. Това е един метод на природата и тя знае защо постъпва тъй. 11 АПРИЛ 1927 г. Никъде не виждам Гълъба. От последното ни необикновено свиждане той вече не ми се обади нито чрез писмо, както правеше винаги, когато е много зает. Целта постигната ли е? Асавита, доволна ли си? Спасена ли съм вече. Изпратих му нова слугиня. О, тя е тъй наперена; нарича се „окултистка”, а едва ли е грамотна. Но бедна вдовица е - нека му работи. Дано е
честн
а поне както първата, иначе, нека си е „окултистка”. Той я приел на радо сърце, щом като аз съм я пратила и определила заплатата си. Интересно, слугините му се ползват далеч с повече привилегии от мен пред него. Да, но аз съм му любима! 12 АПРИЛ 1927 г. ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 12 април 1927 г. Хелмира, дево преизбрана ! Само Божията Любов е Любов ! „Стани, свети, защото светлината ти дойде!” Исайа 60. Знаете ли, че Ви приготвих писмо, но в последствие размислих, че то ще изиска да ми отговаряте, а тогава ще трябва да отделите доста скъпоценно днес за Вас време. Ето защо, ако сте съгласна до деня на изпитите Ви да се задоволим само с нашите разходки всеки четвъртък и работата, която извършваме в това време. Ако ли сте на друго мнение съобщете ми като поставите писмото Ви в дванадесетата подвързана книга в братската библиотека, на горната полица левия край. Там поставете и загубеното писмо, ако Ви е повърнато. Въобще с няколко реда съобщете ми нещо от онова, което Ви
към текста >>
432.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
моята поезия. Това разбрах днес. Запита ме, кой пише в „Житно зърно” такива стихове и се подписва „X.” Аз я погледнах въпросително. Тя сви устни презрително. - Мои, казах аз. Тя се помъчи да се коригира, но казаното не се заглади. О, тя пише много хубаво. Даже има великолепна дикция. Лъх на капещи есенни листа ми навява нейната поезия. Ние се различаваме. Но аз я обичам премного. Тя е най-добрия говорител жена от всички, които познавам. С нея аз се гордея. Тя е тъй искрена, пряма,
честн
а, умна! Ах каква умница е тя! Милата, и тъй слабичка! Има едно мъничко сърчице, което постоянно я боли, но блясъка на лъчистите й очи и тогава е жив и закачлив. Тя е учителка. Блазе й. Дали ще станем някога колеги? Тя обича да ми разказва за живота си с учениците и тогава става очарователна. Да, много братя и сестри имали пречки за събора, но Бог им съдействувал да дойдат. Идването на събора е истински празник за тях. Представете си какъв ужас изживях. Дафинка Доганова ми подари сребърно синджирче за Пентаграма ми. Но тия дни ходих на Витоша и ги изгубих и двете. Няма да Ви описвам преживяното, но то се равняваше на безумие. За мене изгубването на Пентаграма е лош символ, защото ми е даден от Учителя и защото... Кръстосвах Витоша да го диря, като чели милионите тревички знаеха това. Вървях кръстом километри - там гдето бях минала. Нигде - нищо. Най-сетне уморена, заспах под една сянка. Когато станах, спомних си за загубеното и отново заридах. „Господи, Ти имаш хиляди свои служители,
към текста >>
433.
4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
екскурзии, творчество. Имаш още да учиш - навярно ще влезеш и в университета. Аз искам да живея свободен, разбери! Колко много жени ме обикалят - винаги. Една рускиня (Нина Гриньова) до полуда е влюбена в мен, а още и българки, постоянно ме канят на гости, пишат ми, молят ме... Но аз ги изпъдих всичките, защото искам да бъда свободен и да работя. Теб предпочитам пред всички, защото си чиста душа - ученичка на Учителя. Ти имаш морала, който аз обичам. Ти имаш трудолюбието,
честн
остта, добротата, които ми са мили. Ти си моя истинска приятелка, но защото си ми такава, не искай от мене това, което другите искат. (Отличен урок по немски език беше това, научих много нови думи!) Но ние ще се разделим рано или късно. Ти бъди готова. Аз копнея за моята родина.” Най-напред крещеше, постепенно утихна и замлъкна. Исках да си отида веднага, но нозете ми трепереха и пак седнах. Като че ли пропадах в земята. „Учителю, Учителю!”, шепнех само. Уплаши ли се или съжали той? Веднага сложи вечеря, прегърна ме и ме заведе на трапезата. О, аз исках да си отида. Как ме канеше той с всичко: „Вземи, това е хубаво. Вземи, това е топличко! Вземи, това е полезно.” Нито аз, нито пък той докоснахме вечерята. После ме гали, прегръща и целува. Но, думите му бяха решителни и ясни. Забрави, сърце мое, върви си, завинаги си върви! Но що е виновен той; щом като цени свободата над всичко! Не е ли същото и с мен дордето не бях го срещала. О, колко много го обичам въпреки всичко, въпреки всичко. О,
към текста >>
434.
2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
към чистите планински висоти, но Учителят казва: .Дългът преди удоволствието.” А от утре трябва да отработя и наема на хазаите - четири дена непрекъсната работа. Лили Антикова е последователка на Григорий Петров. Навярно, когато завърши ще отиде между народа да го поучава. Ах, тя е обиколена от най-лървокласните гимназиални учители. Но мен светило ми е Б. Боев и Аня. Ах, тя колко хубави анализи прави на четивата! Не напразно е свършила философия. Колко хубави очи има тя, колко много
честн
ост и доброта. Нейните деликатни ръце, колко хубаво свирят на пианото и колко сърдечно се подават за здрависване. Те са мои светила - обичам ги и те ме обичат. 3 МАРТ 1928 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 3 март 1928 г. Асавита, Получих писмото Ви, поставено в книга. Благодаря Ви за това, което сте ми писали и че сте говорили с Учителя за мене. Радвам се, че Учителят харесва нещо в А. Едно зная и уверена съм в това, че моето място е винаги с Учителя! Винаги! Безкрайно! - Вечно ли, шепне гласът на съмнението - ами ако Той напусне земята! - О, не, Учителят е вечно жив! Той вечно грей в душите ни като слънце. Пък отде да зная, времето върши чудеса; може би и А. някога да се нареди измежду първите негови ученици. Кому сте ме обещали след 6 г. и сте взели обещанието му за мен? Чудя се как правите това, без да сте уверена дали аз ще желая. Защо пак ми носите скърб и съмнение? Университет ли!? Нима аз ще имам великата чест да вляза в тая свещена сграда, да се уча при нашите именити
към текста >>
435.
4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
е? - Пратеникът на Асавита. - Защо идеш? - Изпратиха ме да те заведа на школата, защото е много тъмно и вали. Облякох се, излязохме. Той тихо искаше да ме увери, че нищо не желае и очаква от мен. Не, нищо. Той знае скърбта ми и би искал само да ми помогне. Аз му повторих думите, които мен каза Алесандро. Той ги чу. Как ще ги понесе? Ще отиде при Учителя. Той може на всяка рана лек да даде. Мен не допусна до себе си, а чрез трансфор-матор - Асавита. Колко хубаво слушаше Е. Даде ми
честн
а дума никога да не настъпва към мене - даже ще се моли за моето щастие. В този миг отново го обикнах, както преди 6 год. дордето не беше казал, че иска да съм негова, само негова. Като че ли воденичен камък се смъкна от гърдите ми и аз отново го обичах като добър брат. Наистина, чрез тая жертва Е. показва колко много ме обича. Не трябва ли и аз същото да сторя за А.? Не ме ли учи той сега на подобна жертва? Наистина той заслужава хубавото име Емил, което му дадох. Емил, Емил, благославям те! Твоята жертва пълни гърдите ми с нови и никога не изплакани сълзи. Бог да те благослови! 10 МАЙ [1928 г.], четвъртък 10 май [1928 г.] четвъртък Час с Асавита. Час на размисъл и на ридание. Жертвата на Е. е велика. Тя къса душата ми... Виждам го в школата тих, нежен, замислен. Прекрасна съм за него аз, както Colombo за мене. Изпитът наближава. Гадая си в Библията - Еремия, гл. 15. Колко хубаво! Днес подадох заявление за изпит. Вместо такса приложих бедно свидетелство. Значи спестих на Асавита една
към текста >>
436.
6.4. Бъдещето на България и българите
,
6. УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТА, БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
,
ТОМ 26
е необходима, даже и повече, отколкото очаква. България ще се превърне в райска градина. (Дали може", с. 255) Какво ще стане с българския народ? Велико бъдаще го очаква. Той трябва да повярва в Живия Господ и да каже: „Щом Бог е с нас, никой не може да е против нас." Живият Господ ще ни ръководи. Той ще внесе и хармония между всички народи. Всичко, което проповядвам ще се сбъдне. Голямо благо иде за всички. Бог носи това благо от Небето. Едно се иска, да бъдем истински българи -
честн
и, интелигентни, благородни и добри. Не мислете зло и прилагайте Новото учение. Бог ще бъде с вас. Той е всесилен, всемъдър и всеблаг. Не се плашете от страданията, защото пропастта под вас в само 15 см. (Да възлюбим Господа", 1916, с. 30) Страданията показват, че хората трябва да изменят живота си и да приложат Божественото учение, (с. 180) Аз ви уча как да изпълнявате Волята на Живия Господ, в когото се крие вашата свобода. Той ще ви накара да се почувствувате братя помежду си, да се приготвите за Велия живот, който сега иде. (с. 162) Живият Господ е достъпен за всички. Неговата мисъл осветява ума на всички хора, облагородява сърцето им и повдига техния дух. (с. 185) Казвам: Ако България приеме моето учение, ще стане Велика държава. Това е Божественото учение. („Новият Човек", с. 21) Аз проповядвам едно: Всички хора да се обичат; любовта съгражда дома, семейството, обществото, държавата, (с. 21) Моята задача е да предам Божественото учение на вас. Вашата задача е да предадете
към текста >>
437.
4. За тази дума
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
да са били отклонявани от основния въпрос, един ден трябваше да си отговорят и да открият истината. Държавите винаги са пъплели като мравки, когато се отнася до въпросите на етиката, отделният човек по-скоро стига до равносметката, когато държавата я разтягаха до безкрайност. Отлагането, обаче, на падежния срок, не значи, че дългът е забравен или опростен - напротив, колкото по-рано се ликвидира, толкова по-добре. Защо фактите не се виждат, и защо към тях не се пристъпи смело и
честн
о?... Българският народ има нещо общо с еврейския. Разлика има само в размерите на нарушенията. Нямаме намерение да ги сравняваме. Нашата цел е друга и когато пристъпваме към нея, детайлите, които не са детайли спират вниманието и въпросът следва неизбежно: Причините? Какво се случи тогава? Къде лежат причините? Ние сме дъвкали достатъчно историята. Знаем всичко, което историците ни поднасят. Знаем какво се говори в нея, какво се лансира и в какво искат да ни убедят, знаем още, колко истинските причини се премълчават. Нека “майсторите” редят своите исторически кубове, нека се пишат”удобни” истории, но кога да е се раждат хора, които търсят истината, раждат се и такива, които могат да я кажат , без да се страхуват от човешките закони и наредби. Навремето пък и късно след това на еврейските историци не е било удобно да кажат истината, религиозната власт също е мълчала грубо безскрупулна - народът нищо не е чул от тях, което да има блясъка на истината по дадени въпроси. Великите закони се
към текста >>
438.
1. Един образ в обикновения живот
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
В ОБИКНОВЕНИЯ ЖИВОТ ... Един образ в обикновения живот лежи чист и неопетнен. Когато става нужда от честен, правдив и благороден човек, спират се на него. Всред бурите и острите политически и обществени конфликти до този образ се прибягва, като символ на
честн
ост, неподкупност и благородство. При известни мероприятия държавата прибягва до тях, когато са нужни незаинтересовани и
честн
и хора. Народът за тях е запазил най-ценното и най-хубавото, което може да се даде на човека - доверието. В негови ръце народът поверява най-ценния си капитал - децата. Няма човек на земята, който да не пази в душата си образа на първия учител, който му разкрива с обич картината на света, като го въвежда в тоя свят. Детето обича народния учител, не само поради това, че го запознава с буквите и цифрите, не и затова, че го въоръжава със основното познание на света, а защото му показва ценностите на живота. С образа на народния учител, искаме да си послужим, когато разглеждаме отличителната черта на Великия Учител - Истината, за да направим темата конкретна и я приближим до нашето виждане. Образът на този народен труженик, който стига често до пълна всеотдайност ни е добре познат. Той не би могъл да бъде друг, защото не би изпълнил отговорната си задача, която народ и държава му възлага, да въоръжи поколенията със знания и най-вече да ги изведе на чист и прав път. Няма човек на земята минал през народното училище да не помни и да не знае голямото Назначение на народния учител Ние ще се спрем на
към текста >>
439.
6.4. “Духът Божи”
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Бога, развенчаха цялата терминология свързана с духовния живот на човека, но думата дух настървено си я запазиха. По неведоми пътища почувствуваха, че ако се откажат от употребата на тази дума в говоримата и писмената реч, ще се видят много обеднели, крайно бедни. Затова думите дух, душа и духовен живот триумфират и развяват знамената, нека по замисъл да са отречени и нека идеологически да нямат съдържание. Би трябвало наистина да намерят други думи с които да ги заместят и би било по-
честн
о да не си служат с тях, след като ги отричат или за утеха казват, че за тях те съдържат друго нещо. Ала в живота на човека те имат точно определено значение и своята роля, независимо от това дали учените, философите, авторитетите ги признават или не. Между всичките песни на Учителя е песента “Духът Божи”, дадена на 13.XI.1922 година в Общия клас II год. 7 лекция. Текстът на тази песен е своеобразен, звучи особено и ти разказва за нещо, което за пръв път сякаш чуваш. Когато пристъпва човек към тази песен усещаш че се намираш в светилище, където ти предстои среща с Великото. Душата ожида светлината, свободата, красотата; успял е да разбере човекът, че след дълги пътешествия в пустинята на живота, най-после се е добрал до един оазис, където може да отседне и спокойно да отдъхне. Намерил е най-после онова, което желае, за което сърцето копнее. Обстановката не е обикновена, вън и вътре в него като фокус събрал всичките светлини, той проумява великата идея, разбира съкровения език на една нова
към текста >>
440.
3. Братството
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
опита и да се увери, колко “големите” постижения, големите обещания и монументи губеха своята цена, ако липсваше в тях облика на истинския човек. Каква цена има цялата материална култура, голямата техника, големите богатства и големите удобства на бита, когато го няма човека, човека, който нищо не разбира от колективно съзнание? Каква цена има безпринципността на един човек, ако и да е той силен на деня, богат и знатен? Ценен капитал за живота бяха разумните, организираните, добрите и
честн
ите хора, които бяха готови да възприемат и да приложат идеята за колективното съзнание. Когато човек гради жилище, той започва от основите, когато детето тръгне на училище, за него е приготвена програма,, цели се най-първо да се слага основа. Разумните процеси започват с определено начало. Неудачите се дължат на простата причина, че се бърка началото - основата - първите букви на азбуката и първите числа в десетичната бройна система - те образуват основа. Тук лежеше цената на опита, който Учителят направи, за да доведе до едно хармонично цяло учениците от които щеше да направи братство. Той положи основите камък по камък като ги спои здраво с най-здравата спойка -спойката на Любовта. Идеята за колективното съзнание трябваше да получи своята форма, своето тяло изградено, здраво и дееспособно. Затова Той започна от основата - човекът, неусетно и бавно, за да доведе работата до благополучния си разцвет. Човекът трябваше да получи нов облик с обновени ум и сърце, готови да приемат новото и да
към текста >>
441.
7. Малкият плюс
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
ги подаде. Странно ми се видя желанието й. София беше пълна с кюстендилски сливи, ала тя искаше именно от тези. Защо се учудих? Толкова здраво лежеше у нас идеята за общото имущество. Градините стояха нестъпкани от човешки крак-само берачите на есен влизаха. При известни случаи и с позволение, като горния може би се правеха изключения. Този установен ред беше естествен. Идеята беше залегнала здраво. Всичко, което Той изграждаше у нас беше Здраво, устойчиво, безупречно. Един ден патент за
честн
ост щеше да бъде отреден за Неговите ученици по предприятия, стопанства и учреждения. Бяха преминали през школа и знаеха точно какво трябва да се прави и как да се пази основната линия при колективния живот. Наглед тези неща изглеждаха прости, дребни, обикновени. За Него обаче нямаше дребни и неважни неща. Много важно нещо беше да си откъснеш шепа череши без позволение. Ония, които смятаха да строят ново общество, трябваше да дойдат при нас, за да се учат на елементарните правила, да проследят нашия работен ден, сезон, година, живот, където неминуемо беше отразен вътрешния облик на човека - неговата етика и степента на съзнанието. Слагаше се основа и тази основа беше здрава - думата братство не беше празна - тя подразбираше много неща и задължаваше още толкова. Учителят държеше всичко да бъде в пълен ред и сам Той не си позволяваше да бере плодовете; за един случай четем в беседите: “Хванаха един, който си позволи без позволение да бере череши” и продължава Учителя: “Аз, който съм
към текста >>
442.
1. Търново
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
за братството лежи близо до човека. Всеки човек на земята, който е имал брат знае какво значи братството. Друг е въпросът дали братството е реализирано; хиляди са примерите, когато в едно семейство братята живеят като врагове, проявявайки краен егоизъм. За да се осъществи идеята, нужни са материали и те да бъдат висококачествени. Братство не може да има между хора неразумни, не
честн
и и несправедливи, между хора, които не разбират нищо от любовта и от жертвата. Не е достатъчно група хора да са събрани на едно място да живеят общо и да се хранят общо, за да образуват братство. Нужни са други елементи. Механически образувани групировки, могат всеки момент да се разформироват, ако интересите изискват това; едно явление, което се среща дори и между тези народи, които се заклеват в братска дружба. Братството е висш университет за който се иска ценз, любовен ценз. Отношенията между членовете на едно братство трябва да почиват върху искрена обич, доверие, безкористие. Епохално събитие е на земята да бъде учредено братство. Една причина отвътре и един център стоят там и по законите на любовта се образува братство. Когато физиономията на братството е вече очертана, Учителят свиква събор. На този пръв събор са поканени трима души. Те се поглеждат озадачено и се питат: Събор с трима души?... Изворната вода се събира капка по капка, докато скритото водохранилище се напълни и тогава бликва. Всичките процеси в природата започват с малки величини, започват бавно, медлено като
към текста >>
443.
1. Планината
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
да стигне до тази форма на живот в планината. Бяхме уверени, че здрава ръка ни води, Неговата ръка на най-добрия водач и ръководител, организатор, Който през всичкото време остана скрит и незабелязан. Всичко ставаше естествено, безшумно, хармонично. Планината се превръщаше неусетно на школа в която учехме най-сложната наука, наука на човечността. Опитвахме най-живите принципи на живота и се стараехме да ги отразим в ежедневната си практика. Затова приятелите бяха добри работници и
честн
и граждани в една държава, която не искаше да ни познае, и всред един народ, който се мъчеше да ни познае, и всред приятели, които ни обичаха и ценяха заради нещо, което “рядко се намираше”. Би трябвало да оставим обикновения начин на повествуване или на писане на дневници - животът беше необхватен и човек се намира пред една огромна панорама на живот и не знае откъде да започне, за да даде правилна представа за прекараното време на Рила в продължение на един месец. Като безбройни ручеи се стича този живот и всеки по отделно говори на специфичен език, разкривайки не само вътрешното съдържание - душата на тези дни, но и тяхната блестяща външна форма, която напълно се покриваше със съдържанието. Да, ние бяхме хора, които преди всичко търсеха Него, хора, които бяха привлечени само от Него. Имаме чувство, че само за него избрахме този век и тази година, да улучим разписанието и хванем дирята на този богат живот в който се потопихме и който ни погълна, както красотата на Йеди-Гьол. Всичката
към текста >>
444.
22. Един модел [1925 г.]
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието, ние имаме почитание, понеже такъв инструмент съществува и в природата и в човека като съвест. Всичките примери, които ние сме привеждали в своите лекции имат за Цел да уяснят, какъв трябва да бъде човек и ония на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никаква смисъл да обидим това, което е добро, Разумно,
честн
о, справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй в страната, нашето желание е било винаги то да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно. Относно българската армия - тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата. Каквото казахме за държавата, това включва и армията. За военните сме привеждали много добри примери. Относно брака - този институт е най-старият в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота. “В началото Бог създаде мъжки и женски пол”. Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца - брат и сестра. Семейството е образ - каква трябва да бъде държавата, религията, народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, а майката онази, която охранява и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които представляват основа и строителите на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда или омраза
към текста >>
445.
23. Не други, а те...
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
или полемика, приличаше на голям водопад и нямаше време да се вслуша в празнословията на обикновените съзнания, приличаше на голям извор, чиято вода никаква кал не можеше да замърси. Църквата, свещениците и Владиците трябваше, нужно беше това да опитат, да проверяват, да видят, както това се случи с нас, за да кажат някога на народа: Той беше праведник, ние напразно го хулехме, ние сбъркахме. Малко щяха да смекчат съдбата си и поколенията щяха да им отдадат малко почит за проявената
честн
ост и доблест. Той работи безкористно за тоя народ - работи неуморно. Целият му живот може да се подложи на проверка. Историята е длъжна да осветли този въпрос и да го докаже. Народът трябва да знае истината не само от нас и от Него. Говори, работи и живя най-много за Любовта и за Истината, за Мъдростта и за Правдата. Идваше ден и този ден нямаше да закъснее, когато на Земята щеше да настъпи истински глад не за друго, а за Любовта, за Истината, за Мъдростта и за Правдата. Велики съкровища са те. Върху тях животът единствено може триумфално да се развива и
към текста >>
446.
2. Окултизмът и човека
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
наличие - златен капитал. Окултизмът от такива ученици никога не е пострадал, пострадали са те, пренебрегнали са основното. Окултната наука е като огън всепояждащ, не търпи нищо нечисто, себично, егоистично. В пламъците на този огън или всичко изгаря, или всичко расте, цъфти и дава плод. Пред вратите на окултната школа човек трябва да се спре и да се запита притежава ли такъв капитал, способен ли е на великата жертва, готов ли е да учи и работи упорито, прилежно, за да изкове характер. Честно трябва да си отговори и тогава да пристъпи прага на школата. Школата, това е свещен храм. За да влезе вътре, трябва да притежава нужния ценз. В това отношение школата на Учителя не прави никакво изключение. Разликата е само в методите и стила на работата. Ще се опитаме Да изразим новото и великото в Неговата
към текста >>
447.
11. Животът - школа
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
които ученикът изкусно ги заобикаля-места, които зловонят и пренасят само зараза, болезнени състояния от които векове не може да се излекува. Да се спре ученикът при такива самозвани учители е губене на времето, то е среща между разбойник и мирен търговец, натоварен със скъпоценности, то е среща между вълк и овца. За тях, именно, е говорил Христос, наричаше ги: “Крадци и разбойници, които прелазят през прозореца. “Те нямат куража да минат през вратата, те са лишени от
честн
ост, толерантност, търпение, чистота. Затова Учителят нееднократно предупреждава учениците, като ги въоръжава отвътре с изпитани средства и оръжия. Ученикът може да изглежда отвън обикновен и неугледен, но решил да пази чистотата на сърцето си и светлината на ума, верен на принципите и въоръжен с послушание, той сам може да опази съкровищата на душата си. Животът за него е велика школа, а той всеки момент изправен пред изпитната комисия. Между многото уроци, които животът му поставя, той ще учи и важния урок да разчита на Бога, на Своя Учител и на себе си. За всичките гласове, които идат отвън и за всичките обикновени глашатаи, той трябва да бъде глух. За него е важно само да добие изкуството да слуша и да разбира тихия глас, който идва от дълбочината на сърцето му, на душата - той никога не трябва да пие вода от десетия извор след като е пил от първия. Въоръжен с търпение, самообладание и разумност, той ще види края на всяко насилие, на всяко човешко начинание, на всяка човешка власт, на
към текста >>
448.
5. Ученикът и изпитите
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
той и кому ще бъде полезен, ако няма търпение, самообладание, благородство, чистота, справедливост и пр.? Къде ще търсим човека, ако не в тези отличителни качества на ученика? Окултната школа има точно определена програма и за нищо на света тя няма да се промени. Както се справят учениците и студентите с програмите на учебните заведения в които учат, така също и ученикът трябва да се справи с програмата на школата, която следва. Изпитите следователно са неизбежни. Ще бъдат изпитани:
честн
остта, справедливостта, чистотата, безкористието, любовта, разумността, търпението, самовладането и пр. пр. Ученикът не е изпитан и трябва да се изпитва, за да расте и се кали. Програмата в една окултна школа е съобразена с великите закони на Битието и с възможностите на човека - нейните резултати са ефикасни, ако ученикът учи, възприема, разбира и прилага. Всичко в школата е естествено и непринудено - там не си служат нито с насилие, нито дори с убеждаване, там действуват два закона, този на любовта и този на свободата. Методите на Учителя са ясни, точни, естествени: действуват ритмично, като силите на природата, като слънчевите лъчи, като бистрите води, като чистата храна, като въздуха, като светлината. Словото на Учителя за ученика е храна, хляб наш насъщний с който се храни всеки ден - “Яжте плътта ми и пийте кръвта ми.” - стихът е ясен за ученика и той разбира мистичния смисъл. Учението в този смисъл не е нищо друго, а духовно хранене, което поддържа живота на душата, на ума, на
към текста >>
449.
14. Кладата
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Горението започна. Кои изгоряха, кои оцеляха не е наша работа. Всеки за себе си нека открие това. Мярката обаче стои неумолима и заплашителна като меч. Истината и лъжата се състезават вътре в човека. Учениците за себе си щяха да си помислят преди да си отговорят, докъде са стигнали. Трябва да се надвесим над себе си и да се вдълбочим, за да стигнем до скрижалите на нашата светая светих, да оглеждаме глъбините на сърцето си, да се извисим до върховете на ума и да си отговорим
честн
о на поставения ребром въпрос. За истината ли съм, готов ли съм да я изявя, готов ли съм да живея за нея, да й служа? Интимен въпрос на живот и смърт. Не се прощава лъжата. Всичко друго се прощава, но лъжата никога. Към нас се връщат тези тридесет и пет години, за да се изправим, както тогава пред Него, да слушаме това огнено слово, на места със светкавици и гръмотевици при едно силно наелектризирано небе и да огледаме живо процеса, да го погледнем дълбоко в самите нас - горящата клада върху която щяхме да бъдем поставени, за да се опита нашата лоялност, нашата етика, нашата чистота, нашето безкористие, нашата истина. Не стига само желание, не стига и копнежа. Никой не иска да гори и ние не искаме да горим от действието на силно запалителното вещество и от една невинна наглед искра. Нищо не ни спасяваше. Процесът беше пренесен отвътре и горението беше неизбежно. И ще кажем сега - нека горим, и трябва да горим и нека това горение бъде предизвикано не от друг, а от Него. Ако някой ще ни
към текста >>
450.
1. Ученичество
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
си послужиш, когато намериш за нужно.То е пособие и ключ, който навреме трябва да се използува. Когато ученикът борави със знанията, трябва да бъде внимателен с будно съзнание и с чувство на отговорност. Само тогава задачите могат да се решат правилно, и само тогава ще се види с какво богатство разполага ученикът. Мъчнотиите и страданията са пробен камък. Затова животът на ученика трябва да бъде образец на търпение, на самообладание, на деликатност, на благородство, на доброта, на
честн
ост. Само тогава обикновените хора ще видят в лицето на ученика необикновения човек, който не само говори, но и живее идеите си. Отвън нека е като всичките, но в живота си, трябва да се различава. Образът е чист и изваян от чертите на справедливостта, искреността, деликатността. Думи и дела се покриват напълно. Голяма рядкост и голяма ценност представлява днес човекът, който не знае що е лицемерие, що е грубост и що е насилие. Да срещнеш такъв човек е празник за сърцето и ума. Ученикът е такъв човек. Ученикът е буден. Изважда от дълбочината на сърцето си благородното, доброто, светлото, за да помага на ближните си. Той знае, че непрекъснато дефилира пред очите на Великата Реалност. Животът му трябва да бъде достоен за тези очи, които го посрещат и изпращат с обич и доверие. Знанието крие магическа сила. Използувай тази сила, за да преживееш дълбоката радост, че не напразно си учил при Велик Учител във Велика школа, не напразно си копнял за този път, не напразно си излял живота си в нови
към текста >>
451.
4. Петият час
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
вредна. Всичко у Него беше живот, думи и живот бяха неразривно свързани, идеи и дела имаха пълно покритие - на това ни учеше Той. Било ли е време, когато едно общество, един народ да няма нужда от едно съсловие, от едно духовно общество, което държи в ръцете си факлите на чистотата, на правдата, на почтеността. Прави са ония, които казват, че величието на един народ не се мери нито с квадратурата на територията, нито с богатствата скрити в нея, нито със златното наличие, а с
честн
остта, със смелостта, с героизма и с готовността да живее за другите; там лежи ценния капитал на отделния човек, на отделните общества и на целите народи. А Той беше успял да създаде безшумно и скромно едно подобно общество, което непрекъснато работеше за култивиране в себе си тъкмо тези добродетели. Не беше малко това. Отношението, което бе проявено към това общество, накара всички да се стъписат, да огледат създалото се положение и да ревизират становището си за свобода и демокрация, проявени към тях. Имахме чувство, че живеем вън от законите, когато през онова мрачно утро осъмнахме без нашите скъпи библиотеки. Абсолютно нищо не можехме да очакваме от никоя инстанция. Ударът беше единен, глобален. Той щеше да се вдига и слага периодически, неизвестно до кога. На Рила не можехме да летуваме. Паневритмия не можехме да играем - поляна нямахме. Салон, където да се събираме нямахме, на Витоша не можехме също да се събираме и празнуваме нашите празници, свързани с равноденствените дати.
към текста >>
452.
8. Трапезарията: малкият салон
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
някъде в мъгла, неоформен и нестабилен. Може би, ще ни попитат, какво вие направихте? Трудно е да кажем; ако има нещо, което нарушава нашата линия, това е когато трябва да кажем нещо за себе си. А ония, които много се интересуват, ние ще ги изпратим при директори на заводи, на училища, при началници, при председатели на ТКЗС-та - навред в цялата наша администрация и промишлена база, нека ги попитат, нека вземат досиетата на нашите приятели за трудова дисциплина, за почтеност, за
честн
ост, за изпълнителност и стига да кажем само едно мнение: Добри производственици". Нека проследят и строителните ни бригади - нека, нека видят дали тези хора имат облик на хора изработени. Нека да проверят: Може да стигнат дори и до затворите - дали там има някой от нашите приятели. Казали сме и на друго място: Ковеше се новия човек отвътре навън. Той държеше за това и цялото Му учение бе изцяло насочено изключително върху човека. Всеки минал през школата на Учителя имаше нещо отличаващо, нещо специфично, което се хвърляше на очи - човек издържан в убежденията и морала - ние пак се отклонихме - просим извинение, но мисъл е това, не е конец де срежеш с ножица. Трапезарията е вече история - скромна с нисък таван - приветлива вътре и светла като дом и ето, ние не искаме просто да я забравим, искаме дори да я увековечим, да я скрием някъде, да я закопаем в утробата на земята, или да я заключим в тези листи, които знаем ли, кой ще ги опази, като всички ние вече сме на път да напуснем земята и
към текста >>
453.
12. Къщата с верандата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Нашите обични братя Борис Николов и Жечо Панайотов, бяха лежали и излежали в затвора след процеса четири години и четири месеца от 3.IX.1958 година до 1.I.1963 година. Софийските затвори едва ли някога са отваряли вратите за толкова невинни и безупречни хора. Никой от онези, които познаваха тези хора, можеха някога да допуснат, че някога те ще бъдат съдени за криминални престъпления - обвинени в злоупотреба на братски пари. Жечо Панайотов беше стар и изпитан счетоводител, образец на
честн
ост във всичките фирми, където беше работил. За него Учителят беше казал: “Търсите ли честен човек, това е Жечо”. Началниците и надзирателите бяха успели да ги познаят, а другарите им по съдба едва ли някога ще ги забравят. Те бяха минали през школата на Учителя и си останаха дисциплинирани граждани, съвестни и с чувство на отговорност. Първоначалната присъда беше осемгодишна, но се случи нещо, което засегна не само тях, не само нас, а целия български народ - предварително знаехме, че ще има амнистия и вратите на затворите ще се отворят за 4000 души, които с опърпани дрехи и с торбички или куфарчета ще излязат от затвора, ще въздъхнат, гърдите им ще се изпълнят със свежата струя на януарския въздух и ще се попитат: Вярно ли е, за да се упътят към своите домове при жените, при майките, при децата си. Не бяхме съвсем сигурни, че имената на нашите братя фигурират в списъците, но всички се надявахме и вярвахме. Изгрева през това време приличаше на развълнувано море, както винаги при такива
към текста >>
454.
16. Бате Ради
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
искаше от него. Само когато някои нощем се промъкваха на поляната, или шетаха из градините, той ставаше истински войн и гонеше хулиганите с тояга. Беше прям и простодушен в отношенията си и си остана като едно голямо и мъдро дете, винаги готов да ти каже добра дума и да подложи рамото си за всякакъв товар. Бате Ради беше типична изградена индивидуалност на български селянин от равнината, наследил всичките качества на древните българи: обич към труда и земята, почтеност, искреност,
честн
ост. Беше радост да общуваш с него и странно винаги имаше какво да ти каже с което да те зарадва или укрепи. На Рила единствен той не идваше през лятото, когато всички бивахме там. Понякога се мяркаше за ден два, но толкова рядко и вероятно служебно. Като войник на пост той стоеше при градините, при изгревския имот на Братството, при земята, при дърветата, за да бъде всичко наред. А когато се спущаше нощта, той си грабвал някакви одеяла и си постилаше на дървената площадка горе пред прага на Учителювата стая, или долу пред приемната. Спеше или не, никой не знаеше, ала вардеше, както се варди стадо, верен и точен на своя дълг. Летните нощи меки и топли, вероятно са охранявали неговия сън и изливаха в душата му нощния си покой. Да спиш вън под открито небе на Изгрева беше наистина нещо красиво. В общия фон на Изгрева Бате Ради заемаше значително място, което той успя да запази до последния си ден. Само един единствен път - злополучен бихме го нарекли, той направи опит да напусне Изгрева,
към текста >>
455.
20. Като ято прелетно
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
на нашите ученици - ние ги обичахме и бяхме обичани. Това не беше малко. Искахме в този фрагмент за учителките и Изгрева да кажем нещо малко като въведение, за да пристъпим към същественото, а то излезе много. Сега ние се връщаме към този живот, не за друго, не, а за да подчертаем отношението, което Учителят имаше не само към нас като учители, а към оная голямата роля и работа, която засягаше най-съществената, бихме казали главната задача на нацията. Беше важно за Него да има будни,
честн
и, всеотдайни, съвестни, готови за жертва учители - образец, като ония, които още витаеха край нас от възрожденската епоха. Колко повече сега, когато се очакваше нещо много повече от целия народ. Ние самите бяхме ученици с една будна съвест и силно изострено чувство на отговорност, принципност и безкористност. Всичко у нас лежеше гладко, чисто, неподкупно с пълното съзнание за една свята служба. Стараехме се да бъдем истински учители проникнати от този идеализъм с който епохата ни закърми, като правеше от нас неуморими труженици. Всичко казано до тук излезе почти педагогично, а поставената цел в началото беше съвсем друга - да нарисуваме с меки тонове един акварел от който лъхаше всичката чистота и нежност на един пролетен пейзаж - нашия живот. Бяхме група, истинско ято прелетно, което прииждаше и отхождаше, прелиташе и отлиташе като прелетни птички от север на юг и обратно. Прекосявахме разстоянията, където и да се намирахме, пътувахме с всички превозни средства с които можехме да
към текста >>
456.
27. “Жена, кога ражда ...: есе (8.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
пламъка на тези четири свещи, само се греем на топлината на тия четири слънца. Тогава ставаш, изправяш се с целия си ръст и шептиш: сега ще ги поставя на четирите ъгъла на моето жилище. И като магьосник редиш едно гладко, чисто и хармонично заклинание. Ти радост ще ме извисяваш, ти Мир, ще ме успокояваш, ти Светлина, ще ми светиш, ти Любов, ще ме крепиш. “От коя държава и от кои управници ще се плашите?!” От кои, казваме сега по време на най-сгъстения час за нас и за всички добри,
честн
и, самоотвержени люде, които са готови да жертвуват всичко, за да се възстанови потъпканата правда и погазената свобода. Там сме и ние, на тая мирна барикада, добре екипирани, добре въоръжени да браним най-скъпите за човека права, дадени не от държавните управници и властници, а то Бога. Да пием от извора на радостта. Да живеем мирно и тихо - спокойно и безтревожно под крилете на Мира. Да имаме обилно светлина, за да учим, да работим и безопасно да се движим.., Да имаме любовта като основа на живота ни, като извор и като въздуха, за да живеем истински. “Не бойте се, скръбта ще се превърне на радост”. “Да имате вяра, бъдещето е ваше”. “Бъдете смели и решителни, че Бог е на нашата страна”. Казано е всичко, както Той само може - какво може да се прибави към това величествено цяло?... Само една страничка от нашия дневник, дневник на ония, които не дръзват да се нарекат ученици. Нека простена бъде нашата
към текста >>
457.
32. Първият и десетия извор: есе (20.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
казано го вземем за увод и нека ни бъде простено, че е толкова дълъг. Учителят го каза кратко между другото: “Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на развитието. Днес човек трябва да се интересува от ръката, защото там е написано всичко. Четмо е това. Окултният ученик трябва да са проучва, да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но до колко в лицето му са написани чертите на
честн
ост, на справедливост, на добрина, на дружелюбие, на верност на приятели и т.н.” За нас това бе едно кратко въведение към същността на Неговата тема, оттам и на нашата като ученици. Той започва с йероглифното писмо на ръката, колкото ръце в света, толкова различни съдби, толкова различно писмо ситно начертано в дланта. Навеждаш се и гледаш съсредоточено, учудено дори и развълнувано пред тайните чудеса на природата, която стриктно се придържа “нищо скрито, покрито да няма”, оставила цяла сигнална система във всичките си творения над и под земята, по всичките обекти, които образуват нейната повърхнина, като не е подминала най-вече човека - най-главния обект, грижливо набелязан, старателно нарисуван с неизвестна четка и палитра, изваян с длето и чук, за да не бъде неотбелязан, непознат, скрит за очите на ония позна това йероглифно писмо, наречено хиромантия - една положителна наука, нека да е непризната от официалната наука. За очите на ония, които могат да четат по формата на главата, на
към текста >>
458.
Тефтерче 6. Правила и методи за лекуване
,
Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар
,
ТОМ 28
служители на доброто, на Любовта, на Истината и да станем истински човеци! 26. Не очаквайте от никого нищо. Бъдете доволни от това, което Бог ви е дал. Уповайте само на Бога. Бъдете вътрешно силни. Законите на Божията Любов и Мъдрост ще се приложат. Да служиш на тия закони, това значи да чувствуваш, че нещо те закриля и повдига. 27. За мен е важно дали аз обичам, дали аз съм мъдър, истинолюбив. Какво правят другите хора и как постъпват, това не ме интересува. 28. Любов, в която няма
честн
ост, справедливост, чистота, безкористие, не е Любов. Без тези качества, Любовта е статична. 29. Не се спирайте на дребнавостите на живота. Не се спъвайте от изискванията и разбиранията на вашата личност. Така вие пречите на Господа да работи във вас. Всяка крива мисъл и чувство, произвежда реакция в съзнанието на Бога. Кой каквото ви каже, да не ви смущава. Потопете се в Божественото съзнание и забравете всичко, което сте чули, което са ви казали. Цялото никога не се дели, то е вечно и неделимо. 30. Формула: "Всеблаги Отче, на всичката пълнота и благост, в името на Твоята Любов, озари ни с благия си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир. 31. Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: “Днес се възцарява Господ в света! Елате, благословени от Отца Моего и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието!” 32. Вложете в ума си следната мисъл: почит към себе си, обич към ближния си и Любов към Бога! 33. Ако не искате злото да ви тъпче,
към текста >>
459.
3. Максим Горки и Леонид Андреев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Тяхната политика е до голяма степен, може би техен пасив - кой знае! А може би политическата история на Русия ще отбележи с големи букви техните имена - за добро или за зло. И ние, съвременниците им, които следим с внимание обществения живот, които държим сметка за добродетелите и пороците на големите личности - също тъй се мъчим да проникнем в мрака, който крие трагедията, що се разигра на великата руска земя, трагедия, която постави на изпитание толкова големи умове и
честн
и сърца! Истината, за жалост, идва късно. Нея ние, може би, няма да научим. В предлаганите спомени на Максим Горки няма политика. Те са чиста литература: и с техния обект, и с начина по който са написани, и с истините, които носят. На ония, които имат по при сърце делото на Анреева и Горки, те ще кажат много нещо. Но, освен това, тия спомени имат и друга цена - написани с рядко спокойствие и обективност те, като ни говорят за две големи и противоположни по характер личности, като ни рисуват някои инак скрити подбуждения на техните души - представяйки ни ги в ред изключителни, трагични и интимни настроения - ни дават ценни указания за благодатни психологични заключения. Като ни разкриват душите на тия две големи личности, те разтварят и нашите, разширяват кръгозора ни. В тях ще намерите и красивата външна, словесна игра и рядката понякога дълбина на мисълта и настроението, които така характеризират Андреева - изразявани тъй често не само в разговорите му, но и в произведенията му, с рядка,
към текста >>
460.
22. Александър Кръстников. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
основна на сегашния Димитровград. Димитровград се състои от три села, които са съединени и след туй става един голям център. Обединяват се селата и почва индустрията. Та гара Раковски беше един голям център на „кръстниковистите”, много хора беше спечелил там и те си имаха кооперация, мисля, че се казваше „Братско дело”. Тази кооперация работеше извънредно много. Може да е била главната му крепост там на кръстниковистите и в стопанско отношение, иначе и в идейно. Та имаше много
честн
и и духовни хора, които влязоха в неговото учение и така подир него и така не му са намирали махна, кусури, и знам, че са го наричали учител. Макар, че по моя преценка не беше истински Учител, а действителното положение е, нали е бил енергичен, бил е много деятелен, обаче сам по себе си доста ограничен е бил. Но главно по селата се разпространи неговото движение, а може би в градовете, като Нова Загора, може би в Сливен. Повечето бяха от селата в южна България. Той в северна България не се е проявявал. Вестникът му се е разпространявал навсякъде. Та това е за Кръстников. Поместваме три негови стихотворения: „На окултистите”, „Власт” и „Възмездие”, публикувани във вестник „Витлеемска звезда”, орган за „Общество за психични издирвания и духознание” в България. 22.1. НА ОКУЛТИСТИТЕ Витлеемска звезда, Бургас. Г. 9, бр. 3,10.11.1929, с. 1. „Защото земята, която е била поена от дъжда, що пада често на нея и която ражда трева полезна на тези, за които се и обработва, приема благословение от
към текста >>
461.
23. Боян Боев. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
В.К.: Срещал съм и списание „Всемирна летопис” на Иван Толев. С.К.: Въпросът за Толев е един щекотлив въпрос, въпрос, който наистина трябва да го разгледаме в неговата същина доколкото аз съм можал да проникна, да го разгледаме така напълно,
честн
о, обективно и искрено. Аз, когато влязох в Братството, той беше почнал вече да издава „Всемирна летопис”. „Всемирна летопис” излиза не знам колко, дали 4-5, дали повече, дали по-малко години, но излиза. Виждал ли си броеве от него? В.К.: Да, виждал съм. С.К.: Голям формат, така с външност, която прави впечатление, винаги имаше така фигура на Христос или нещо друго така на кориците и изобщо правеше много силно външно впечатление това списание. Лично аз като се запознах със списанието, абонирах се още в Севлиево докато бях и там съм получавал може би една година. След туй, като се прехвърлих в София, или една или две. В София не си спомням дали съм го получавал. Какво стана, то спря по-нататък, но както и да е, отнасях се напълно сериозно. Защото то имаше действително много хубави работи, плюс туй брат Боян Боев, който имаше статии в списанието. Аз тогава не съм имал представа за него, ама който по-късно и завинаги остава в съзнанието ми. Последовател на Учителя, като една фигура, която тъй да се каже е непосредствено след Учителя. Той разбира се не е от тази величина, ама между нашите хора брат Боев беше човека, на когото можеш да имаш абсолютно доверие, защото той абсолютно забравил себе си и абсолютно живее само за духовното,
към текста >>
462.
28. Запознанството с Толстой
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
с милитаризма, но не и по отношение неговото съдържание. Служех в с. Княжево. Един неделен ден идвам в отпуск в София. Спирам у своите съграждани и приятели братята С. и Н. Б. На въпроса, къде си, леля им ми отговори, че току-що излезли, защото цялата нощ чели една книга, която ги просто „влудила” и ми посочи книгата „Какво трябва да правим” от Лев Толстой, превод пак от Сава Ничев. Жадно почвам да я чета, докато се върнат те. Наистина, тая книга може да „влуди” човека, който
честн
о мисли. Връщат се за обяд моите приятели и споделяме взаимно възторга си от тая книга. Като не можах да я дочета в града, аз я вземах със себе си, и като пътувах пешком за Княжево, продължавах да я чета, не виждайки никого около себе си. При Павлово чувам глас: „Войник, защо не отдаваш чест?” Вдигам очи и виждам пред себе си подпоручика от нашата част Давидов, сега убит генерал в църквата „Св. Неделя”. Извиних се, че съм се увлякъл в четене. Той взе книгата, прегледа я и ми я върна със забележка да внимавам относно даването чест, а за книгата нищо не каза. Навярно, защото не познаваше нито автора, нито съдържанието й. Мръкна се, стана проверка, но книгата остана недочетена. Не мога да заспя, искам да дочета книгата, но как? Издебвам дневалния, когато стои на външната врата, издърпвам войнишкото си сандъче изпод кревата, поставям го под снишената лампа и с усилие на зрението продължавам да чета. Сварва ме в това време дежурният фелдфебел, смъкна ме и ме блъсна в кревата, а книгата и той не
към текста >>
463.
75.1. Статията „По повод гоненията срещу Бялото Братство” / С. Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 4, бр. 41, 1.12.1931, с.3
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
ПОВОД ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ БЯЛОТО БРАТСТВО” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ ПО ПОВОД ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ БЯЛОТО БРАТСТВО Братство, Севлиево. Г. 4, бр. 41, 1.12.1931, с. 3. Българската православна църква счита за свой дълг да се бори срещу Бялото Братство, срещу неговото учение, неговите последователи и неговия водител и основател? Това добре. Да предположим, че тя се намира в положение на законна самоотбрана. Но защо църквата, защо нейните свещеници и владици не водят борбата си на
честн
и начала? Защо те си служат с клеветата и насъскват чрез нея властта и своите пасоми против Братството? Който е силен идейно и духовно, който е сигурен, че истината е на неговата страна, той не ще вземе да си цапа ръцете, служейки си с най-долнопробни измислици, съчинявайки всевъзможни обвинения, призовавайки грубата сила да се намеси на негова страна. А тъкмо това прави православната църква в лицето на нейните владици и попове. Под тяхно давление се забраняват съборите на Братството, под тяхно давление се започват следствия срещу Братството. Те също кроят различни планове да разтурят, под един или друг предлог, поселението на Братството край София - „Изгрева”. Жълтата продажна преса често пъти се пълни с тенденциозни съобщения и обвинения против Братството. Различните шовинистически организации също се настройват против него. За никого не е тайна, кой стои зад всичко това. Но да видим, след десетгодишни преследвания, след хиляди ровения, съгледателства, разпити, шпиониране, доносничества и т.н. - да видим
към текста >>
464.
93. Статията „Кооперация или задруга” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 10il 14.10.1934.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
в това, което някои на подбив наричат обикновена „бакалска” дейност. Нима сериозно се мисли, че с няколкото лева месечно, които подлежат на връщане на консуматора във форма на дивиденти, се прави нещо от естество да премахне или поне да намали противоречията на днешния стопански живот? Не е лошо да се работи и така, защото и малкото все пак е нещо, но да се мисли, че с това се разрешават големите въпроси на живота, е глупост и самозабрава. Потребителната кооперация, в ръцете на
честн
и и способни хора, т.е. когато това име не служи за параван, зад който се охраняват интересите на функционери, може да донесе една минимална справедливост в разпределение печалбите от консумацията, т.е. една малка икономия за консуматора; тя би могла, ако това се желае от върховете на управата й, да помогне за регулирането цените на пазаря, за избягване свръхпечалбите на безбожни спекуланти, и за изнасяне на по-доброкачествени продукти на пазаря. Но вън от това, общо взето, потребителната кооперация не може да допринесе нещо повече. Нека я подкрепяме за доброто, което тя носи, нека бдим над нейното правилно ръководство и насочване, нека я пазим от посегателства и от ловки използвачи, но да не очакваме от нея някакво спасение, да не очакваме от нея разрешението на световните стопански проблеми. Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез
към текста >>
465.
100. Братският живот в страната и чужбина.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
[Виж „Изгревът”, том XXIII, с. 49-60 и с. 50]. В.К.: Вестник „Братство”, брой 159. Тука имаме от Олга Славчева „Ураган". Какво ще ми разкажеш за Олга Славчева? Понеже имаме вече много стихове. С.К.: Аз съм помествал почти всичко което тя ми е пращала, ама така нещо особено да кажа, не зная. Защото иначе личен контакт не съм имал много, докато бях в София, тука те много хора с кого най-напред да контактуваш. Туй мисля, че ти ми го беше казал, че баща й бил Славков там един от Ботевите
честн
ици. Тя беше един енергичен, влиятелен, активен човек така, външните им прояви, но така нещо подробно не бих особено нещо могъл да кажа. В.К.: Вестник „Братство”, брой 167. Чужденец се запознал с Братството и пише едно писмо там до всички братя и сестри в България. Подписал се е, че е от Белгия. С.К.: Белгиец обаче идвал е тука, запознал се е с Братството и пише така едно писмо. В.К.: Вестник „Братство”, брой 170, „Грижа от другия свят” от Benit-ta. С.К.: По истинска случка е писано. Това е от Невена Неделчева. Неин псевдоним. В.К.: Любомир Лулчев от този брой започва статии „Изучаване на човешкия характер”. С.К.: Те продължават и в брой 171, 172, 173, 174 175, 176 и 180. В.К.: Сега тука продължават тези статии в брой 172, „Изучаване на човешкия характер”. С.К.: От Иван Антонов има статия, този който е направил първия контакт с оня от Централния затвор със Стоил Стефанов. В.К.: Кой е тоя Светослав от брой 173, „Основи на възпитанието ? С.К.: Не мога да ти кажа. В.К.: За Димитринка
към текста >>
466.
114.5. На изпращане французите. Приветствие към Учителя. Изгрев, 28.8.1939 г.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
всеки ден, при общение с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем един с други, но въпреки това. нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега. Напред на хоризонта ние виждаме големите задачи; които има да изпълним между нашите братя-човеци и естествено пред нас изпъква слабостта на нашите лични, индивидуални средства. Въпреки, че нашите желания са добри и
честн
и в основа, но когато наблюдаваме с откровеност нашата практика в живота, ние намираме и в най-малките си действия толкова слабост и празнини и погрешни постъпки, че понякога мъгла ни обикаля, скривайки истинския път. Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде. Без това братство, ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, когато обаче в братството всичко става възможно и всичко се нарежда. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други в нашите сърца, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и разрешава най-трудните човешки задачи. Сега всички ние чувствуваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е
към текста >>
467.
7. Отговорност / Пламен.- В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 253, 14.01.1940 с.1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби по отделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, не
честн
а, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всяка такава постъпка, всяка мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим, да не мислим, че това, което ний мислим и чувствуваме в душата си, няма връзка със световните събития. Не! Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвокупността от делата на милионите. Никой да не мисли, че е без значение. Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидим път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички. Будно съзнание и напрегнато внимание се изискват днес от всички. В бурно развълнуваното море всички трябва да
към текста >>
468.
8. Съвременният морал и това, което стои над него. - В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 255, 18.02.1940, с. 1, 3.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за истина и лъжа, са относителни, са лишени от една абсолютна мярка, от една всеобща приложимост. Кое например ний днес според нашите правни и морални схващания, считаме за кражба и кое не? - Не считаме ли за кражба само най-видимата, външна форма на отнемането на една вещ, а всички други, умело скрити, но действуващи много по-ефикасно и в много по-голям размер форми на кражбата считаме като една нормална проява на напълно
честн
и и благонадеждни люде! Коя е, най-после нашата истинска, правилна и справедлива мярка в любовта? Кое според нас в отношенията на двама обичащи се хора, кога и при какви условия е морално или не? Въз основа на кой абсолютен, Божествен, несъдържащ противоречия и двусмислености закон, ний даваме морална санкция на любовта или я отричаме? Колко смешно е дори! Любовта е „морална”, когато е узаконена, а е „неморална”, когато не носи санкцията на църковния и граждански ред. Без да се впускаме в подробности, ще кажем само, че и тук нашите схващания са напълно несъстоятелни, противоречиви, неиздържащи никаква критика и несъдържащи никаква стабилност. Защото днес хората са подчинили една абсолютна ценност, каквато е Любовта, на една относителна, променлива, често фалшива величина, каквато е „моралът” - човешкият морал, с всички негови противоречия, заблуждения и ограничения. Всяка мярка и всеки закон са добри за своето време и за своето място. Ние не отричаме днешните морални схващания, както и
към текста >>
469.
2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
обхваща много и много хилядолетия, обгърнати засега в тайната на неизвестността, и че съкровеното, истинското значение на думата „Българин" от гледището на Божествената филология значи: „Човек, който търси и намира своя Велик Учител, за да приложи Неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее." „Има два вида българи - по плът и по Дух. По плът са повече, а по Дух са по-малко." Българите по Дух - това са истинските българи. Те са добри, умни,
честн
и и справедливи. Към тях, към истинските българи се отправя Божествения зов. Към пробудените Души, към душите, които жадуват за красотата, за Свободата и Любовта. Спящите ще продължават да спят. А тия души, които се приближават към края на своя сън, Божественият зов, Божественото Учение ще ги пробуди.Станете! Събудете се! Отворете очите си! Вижте Великата Красота, Великата Мъдрост, Великата Любов, с които Нашият Небесен Баща е създал всичко, което ни заобикаля и цялата тази безгранична Вселена. Изпълнете се с радост и Благодарност за Великата задача, за Великата Благодат, която ви се дава - да станете съработници на Бога, да станете носители, проводници на Неговата Велика Любов, на Неговата Велика Мъдрост, на Неговата Велика Истина. Да станете носители на този Нов Живот, на тази Нова Култура, на тази нова Ера, която е пред прага на нашите дни. Спящите ще продъължават да спят. Тия, които не желаят да станат, които не желаят да отворят очите си, за да видят Светлината и Красотата, да приемат
към текста >>
470.
5.12 Добре дошли братя!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Великата Истина: нека служим на Бога! Да служим на Бога: да служим на човека и човечеството, на доброто и любовта, на истината и справедливостта. Да служим на Бога: да служим на мира, на братството, и човещината, на свободата. Да служим на Бога: да служим на Великата Разумност, на Великата Мъдрост, на върховното благо за човека и за всички същества. Не ще бъде лесна борбата! Упорити са, мощни са още силите на злото. Лъжата е свила гнездо навред в умовете. Има в света много добри,
честн
и, искрени хора, които са се подали на лъжата, вярват в нея. отричат истината. Има още много заблуда, много тъмнина в света. Но в нашата борба ний не ще бъдем сами. Ний ще бъдем подпомагани, подкрепяни, вдъхновявани от нашите идващи от другите планети Братя. От силите на Светлината и Доброто. Идва края на нощта, на тъмнината. Заслепените хора ще се пробудят, очите им ще се отворят. Ще видят истината, реалността, красотата, великия смисъл, великото съдържание на живота: великата Разумност, великата Любов. Затуй идват нашите Братя от другите светове, от другите планети: да ни помогнат в борбата, да ни спасят от злото, да осуетят страшната катастрофа, която би ни постигнала без тяхната намеса. Да очистят земята. Да отправят нейните жители по пътя на истината и доброто. Благодарим Ви, Братя! Благодарим Ви за вашата отзивчивост към нашите нужди. За вашата готовност да ни помогнете. За жертвата, която правите за нашето спасение. За любовта, грижите и съчувствието ви към нас. Благодарим ви за
към текста >>
471.
5.4. Цветана (Лилиана) Табакова ни очаква цели 24 години!. Вергилий Кръстев за работата си с Цветана (Лилиана) Табакова
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
7. Учителят за щастието; 8. Учителят за женитбата; 9. Учителят за живота; 10. Списък на материалите ми; 11. Учителят какво говори за Себе Си - първи и втори том; 12. Дните на седмицата. Аз продадох пералня, прахосмукачка, за да платя една част от това, което ми искат и ще продам и други неща. В чужбина на ръце ме носеха! Моля върнете ми материал ите ми. Сега пакпиша други преживявания с Учителя във връзка с моята творческа работа на сцената. Аз не изменям доверието си във Вашата
честн
ост и почтеност, защото безкористието е знак, че каквото прави човек, е направено с Любов, а не със сметка и интерес. Аз Ви благодаря за усилията, които Вий проявихте в нашата съвместна работа! „Господ и в Ангелите Си намира недостатък, колко повече в нас", казва Учителя в Словото Си. Привети! Сестра Цветана - Лилиана Табакова. 4) Приемно-предавателен протокол - 14.06.1991 Днес, 14 юний 1991 г. аз, Цветана - Лилиана Табакова получих от Вергилий Кръстев обратно материалите, които бях му дала за печат, по мое искане, както следва: 1. Срещи и разговори с Учителя; 2. Орфей; 3. Учителя за живота; 4. Учителя за Себе Си 5. Дати и събития през земното пребивание на Учителя; 6. Писмо на Бр. Хр. [Брат Христо] до Мориц Басан; 7. Въведение към писмата на Бр. Хр. [Брат Христо] до мене; 8. Последната ми среща с Учителя; 9. Учителя за пеенето; 10. Учителя за музиката; 11. Прибавка към Школата по пеене; 12. Прибавка към окултно-мистичната Школа по пеене; 13. Учителя за дните на седмицата; 14. Учителя за
към текста >>
472.
6.7. Писмо за връщане на материалите получени от нея за работа
,
Цветана - Лилиана Табакова
,
ТОМ 31
7. Учителят за щастието; 8. Учителят за женитбата; 9. Учителят за живота; 10. Списък на материалите ми; 11. Учителят какво говори за Себе Си - първи и втори том; 12. Дните на седмицата. Аз продадох пералня, прахосмукачка, за да платя една част от това, което ми искат и ще продам и други неща. В чужбина на ръце ме носеха. Моля върнете ми материалите ми. Сега пак пиша други преживявания с Учителя във връзка с моята творческа работа на сцената. Аз не изменям доверието си във вашата
честн
ост и почтеност, защото безкористието е знак, че каквото прави човек е направено с Любов, а не със сметка и интерес. Аз ви благодаря за усилията, които вий проявихте в нашата съвместна работа. „Господ и в Ангелите Си намира недостатък, колко повече в нас", казва Учителя в Словото Си. Привети: сестра Цветана - Лилиана
към текста >>
473.
4. Бичът Божий срещу българите се задействува (7.02.2012 г., София)
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
сега българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи; това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята. Те казват: този човек е самозванец. Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ако те изменят отношенията си към мене, и външният свят ще измени отношенията си спрямо тях. Външният свят ги счита за не
честн
и хора, за разбойници. Ще кажете: как може това? Ще ви кажа. Всеки, който се обявява против Божиите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще. И казва Христос: „Всички, които се обявяват против Мене, т.е. против Любовта, те са крадци и разбойници." Българите мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората. Това не може да бъде. Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги Той? - Не. Христовото учение е Божествено. Значи, Бог призовава хората. Щом е така, Христос, който привлече толкова хора, от Бога е дошъл. Буда, Мохамед също тъй са дошли от Бога, Негови пратеници са те. Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мене; не трябва да обръщам внимание на умразата в света. Зная, че има готови хора, в този народ, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между този народ има старозаветни,,има новозаветни, има праведни хора, има и
към текста >>
474.
8. Бележки към материала на Минчо Сотиров от „Изгревът, том 25
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
После ги направихме на големи портрети и ги слагахме на сцената за концерт-рециталите. 8.49.4. От д-р Тюлева съм взел 3 писма от Учителя до майка й Райна, преснех ги и после ги върнах. Тя ми предаде албума на майка си със снимки, като от тях съм включил в „Изгревът", том XXV. 8.49.5. Като се върнах от Либия 1986 г., занесох един порцеланов сервиз за кафе, на който много се зарадва. После се забравихме. Но днес е включена в „Изгревът", том XXV. 8.49.6. С Димитър Сотиров съм работил
честн
о и почтено. Всичко, което записах на магнетофон - ролков, бе прехвърлен на касетки и бяха предадени на Марийка Марашлиева, която ги извади на машинописен текст. И бяха включени в „Изгревът", том XXV. 8.49.7. Сестрата на Димитър Сотиров, на име Мария влизаше в стаята и слушаше и от време на време допълваше. Тя била омъжена за голям комунист, защото видях специална червена карта за София за транспорт за безплатно движение. Даваше се само на активните борци срещу фашизма. Заснех ги на снимка. Тя приличаше на майка си - беше одрала кожата й. 8.49.8. Поисках едни снимки, които ги преснех, направих ги на негативи и му ги върнах. След време ги поисках да ги прибера за архив. Каза ми, че всичко, което е имало у него го е предал на Военния архив. Питам го: „Защо направи това? Нали мен ме изпратиха при теб!" Те не можеха да разберат, че аз съм този, който реализира. Вижте „Изгревът", том XXV с всички военни текстове и снимки. 8.49.9. Имало е в един сандък събрани на тавана ордените на баща му. Но
към текста >>
475.
11. Комунизмът и анархизмът - двата едноутробни братя близнаци. 11.1. Болшевизмът (1945-1989 г.)
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
един ключ и да свирите заедно. Всички можем да бъдем носители на една идея. Сега всички сте обременени от въпроса за прехраната, а това разединява." „Помнете: Спасението иде от самите вас, от всеки едного. Ако всички се обедините в името на Бога, аз мога да пророкувам какво ще стане с България. Всяко пророчество има две страни: лоша и добра. Казвате: България я чакаше добро, но доброто не дойде. Казвам: Ако България изпълнява Божията воля, ако всички българи бъдат добри, разумни,
честн
и и справедливи, добро иде за нея. Ако не изпълнява Божията воя и не прилага доброто, разумността,
честн
остта и справедливостта, никакво добро не я очаква. Следователно, всяко пророчество се обуславя от известни условия. Всички сте призвани да помагате. Някои очакват деня, когато ще придобият чистота и светост, за да отидат на небето, да ги посрещнат с песни и венци. Не очаквайте такива неща. Верно е, че човек трябва да се спаси, но работа се иска от него. На готово нищо не се дава." 11.1.6. Болшевиките са деца на монархистите. След като Учителят Дънов пуска от Небето да слезнат болшевишките духове на Земята в Русия чрез Октомврийската революция 1917 г., отърваване от тях няма! А защо? Защото тези духове са чакали 8 000 години да бъдат пуснати на Земята, да влезнат в човеците и да ги управляват. И от тях отърваване няма да има нито от вчера, нито от днес, нито от утре. А какво ще стане? Ще ви покажем накрая какво има да дойде върху главите на българите. Непрекъснато последователите на
към текста >>
476.
13.3. Какво казва Господ на българите чрез Учителя Дънов?
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Щом съзнавате, че дължите, ще плащате. Аз не дължа на никого. Аз нямам никакво задължение към българския народ. - Защо дойде тогава в България? - Дойдох да ви попея, да ви посвиря и да ви кажа, че Бог създаде света, не както вие мислите. Вашите закони не са в съгласие с Божиите. Тъй, както живеете, това не е българщина, това не е човещина. Едно време, когато тръгвах от слънцето за земята, запитах Господа, какво да кажа на българите. Той ми отговори: Ще им кажеш да бъдат добри, умни,
честн
и и справедливи. Ако хората на стомаха спазят тия изисквания, ние, чрез своята артериална система, ще им изпращаме нуждната енергия. Ако не живеят, както трябва, ние ще затворим крановете си и ще ги лишим от своята енергия. Това изискват слънчевите жители от вас. Това изисква Бог от вас. Сега всички се оплаквахте, че нямате плодородие. - Защо? - Защото не проявихте това, което се искаше от вас. Тая година се отпуща голям кредит на България - ще има голямо плодородие. Ако българите бъдат добри,
честн
и, умни и справедливи, изобилието ще е все по-голямо. Като казвам, че съм дошъл от слънцето, вие мислите, че това е мъчна работа. Едно се иска от вас: Да отворите очите си, т.е. да прогледате. Отвориш ли очите си, ти си вече на слънцето. Отваряй очите си за доброто и за любовта." „Аз дойдох в България да кажа на българите истината, да им посоча правия път. И, вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: лъжец, самозван пророк и др. Като се върна на слънцето, ще взема със себе си
към текста >>
477.
3.11. „Землетресението е закон, който възстановява хармонията в света, уравновесява противодействуващите сили на земята
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
ледените планини, създадени от мислите и чувствата на човешкия егоизъм." 3) „И тъй, съвременните народи в цяла Европа трябва да съзнаят, като главни фактори в живота си, следните две положения: всеки народ да проявява любовта си към другите народи, но и тия народи от своя страна да проявяват любовта си към дадения народ. Днес Бог изпитва любовта на европейските народи към българите, като им казва: „Много е дадено на вас, сега идете вие да помагате!" Съвременното човечество се нуждае от
честн
и управници, от
честн
о духовенство. Те са поставени от Бога да управляват, да ръководят хората, затова носят на съвестта си голяма отговорност. Пред кого? - Има една власт в света, пред която те ще дават отчет. Всички тия хора трябва да знаят, че те не са главните фактори в света." 4) „Казва се в Писанието: „Ще им дам нови сърца." Каменното, жестокото сърце на съвременния човек, трябва да се видоизмени, да придобие нова, по-хубава, по-фина материя. Божественото Слово, което слушате всеки ден, трябва да стане за всички хора жива, положителна наука. Постигне ли ви някакво нещастие или страдание, трябва да знаете как да си помогнете. Намерите ли се пред някой неразрешен въпрос, веднага трябва да направите връзка с по-висши и разумни същества от вас, от които да получите отговор на въпроса. Вие трябва да бъдете напълно убедени в това, дали правилно сте направили тази връзка. Често ви говоря за невидимия свят, но вие убедени ли сте в неговото съществуване? Имате ли радио в себе си, вие ще
към текста >>
478.
3.12. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за ГЛАС ОТ ГРАДА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА „ГЛАС ОТ ГРАДА" 1). Господ говори на България чрез земетресенията. Това е гласът на възвишеното, на Божественото, което туря нещата в ред и порядък. 2). Господ разтърсва земята и се произвежда грамадна енергия. Това е Божествена сила, създадена от Божествената енергия. Земетресенията се създават от мислите, чувствата на човешкия егоизъм. 3). Човечеството се нуждае от
честн
и управници, от
честн
о духовенство. Има една власт в света, пред която ще даваш отчет. Това е гласът на Божественото, което говори във всеки човек. Да бъдеш справедлив, значи да служиш на Божественото в себе си. Ще разрешите противоречията си във вашия живот, като измените чувствата и мислите си, така както Учителят мисли, чувствува и действува. 4). Ако имате вътрешно радио в себе си, ще да можете да разговаряте със съществата от Невидимия свят. Всеки човек го има, но трябва да го развие, за да се ползува от него. 5). Землетресението в България показва, че дявола се връзва, така както е дадено в 20 глава на Откровението на Йоана в 1-2 стих. Между всички явления в света съществува тесна връзка. Всяко нещо, което става в света не е произволно. 6). За разумните хора землетресението е глас на Господа. Землетресението е закон, който възстановява хармонията в света, уравновесява противодействуващите сили на земята. 7). Нека се чува гласа на Господа, Който туря всичко в ред и порядък. Всички страдания на нашите физически тела, всички изпитания и противоречия на нашите сърца и
към текста >>
479.
17. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СИЛИ В ПРИРОДАТА.
,
1 школна лекция на Общия окултен клас (2 година), 6.Х.1922 г.
,
ТОМ 31
че аз съм праведник? Да, пред хората, но кокошките ще кажат: „Заради този праведник отиде една от нашите сестри." Заколят едно агне, казвате: „Овците тъй се жертвуват." Но горе овцата казва: „Този праведник е много добър, но една от нашите сестри отиде жертва заради него, изядоха я." Е, где са праведните хора в света? Сега, злото не е там, че ние ядем овците. Но, когато аз изям една кокошка, ще й кажа: „Слушай, сестро, сега ти ставаш жертва заради мене, но бъди уверена, давам ти
честн
а дума, че един ден, като дойдеш в положението, на което съм аз, тогава аз ще стана кокошка, и ти ще ме изядеш, тъй както аз те изядох. Запиши това добре, и дето и да съм, викай ме, аз ще дойда, и ще спася живота ти от явна смърт." Като заколя едно агне, пак тъй ще кажа, то е закон. Сега, в туй общество, ние казваме: „Защо между нас да съществуват лоши хора?" Питам: Защо в Божествения свят да съществуват тия лоши хора? Защо Бог, който е толкова всемъдър, силен, изпълнен с Любов и знания, защо е допуснал Той злото? Не е ли Той всесилен? Ако Той го е допуснал, Той го е допуснал по такива съображения, за които ние нямаме понятие, ние не знаем защо, но Господ, като е разгледал всички възможни начини, по които животът може да се постави, намерил е, че този е единственият начин, най-добрият, при сегашните условия, при които ние живеем. Щом го е допуснал, ние ще го приемем този факт тъй, както си е, и ще спазим закона. И няма да преувеличаваме нито за добрите, нито за лошите хора. Но между лошите
към текста >>
480.
2. Любомир Лулчев като офицер. Очерк
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 31
КАТО ОФИЦЕР очерк По времето на пребиваването на Учителя чрез физическо тяло в България, присъстваха в братските среди десетина офицери, които взимаха участие в братският живот. Някой от тях идваха на беседа с военната си униформа. Те бяха възпитани в
честн
ост, изпълнителност и точност. Един от тези възпитани в казармата офицери, който беше най-близък до Учителя след 1919 г., е Любомир Лулчев. Той е роден в град Кнежа на 13.11.1886 г. в семейството на Христо Андреев, който има 6 деца. Баща му е бил пощенски чиновник и често се е местил от град в град. На Асцендента* на Любомир изгрява зодиакалният знак Козирог, който показва мъчно детство, от много болезнени състояния. Той е слаб, с ниско тяло и тесни гърди. В детският му период говорът му е бил спънат. Има Меркурий опозиция Плутон. Понеже господарят на хороскопа му Сатурн е в тригон със Слънцето и Венера, Любомир скоро излиза от това мъчително детство, заяква и отива на училище. Завършва гимназия в град Русе. Слънцето му е в 10 дом в знака Скорпион, което му дава голяма енергия, смелост при всички изпитания и крайно независим характер. Мисълта му е много активна и го насочва към медицината или военното дело, където ще има успех. Слънцето в 10 дом му дава благоразположението на издигнатото общество - царя, където ще има служба, свързана с голямо доверие и отговорност. Ще бъде много ценен от околните и ще бъде удостоен чрез избор на висок пост. Такова е избирането му от 1 000 офицери само той да отиде в Англия и да се
към текста >>
481.
1. Мисли на Учителя Дънов от Съборни беседи, 1927 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
сега българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи; това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на Земята. Те казват: „Този човек е самозванец." Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ако те изменят отношенията си към мене, и външният свят ще измени отношенията си спрямо тях. Външният свят ги счита за не
честн
и хора, за разбойници. Ще кажете: „Как може това?" Ще ви кажа. Всеки, който се обявява против Божиите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще. И казва Христос: „Всички, които се обявяват против Мене, т.е. против Любовта, те са крадци и разбойници." Българите мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората. Това не може да бъде. Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги Той? - Не. Христовото учение е Божествено. Значи, Бог призовава хората. Щом е така, Христос, който привлече толкова хора, от Бога е дошъл. Буда, Мохамед също тъй са дошли от Бога, Негови пратеници са те. Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мене; не трябва да обръщам внимание на умразата в света. Зная, че има готови хора, в този народ, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между този народ има старозаветни, има новозаветни, има праведни хора, има
към текста >>
482.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
душите и сърцата и умовете на Синовете Божии. Това е великия Божествен живот на Всемира. Ангели Божий ходят по Земята. Често те вземат най-скромната форма. Човекът много пъти може да извърши неправди, но един ден ще извърши неправда в присъствието Божие. Тогава ще плати за всичко. „Той ми е съсъд избран и драгоценен.” Учителят живее в сърцата и душите на своите ученици. Трябва мярка във всяко нещо. Мярката е качество на Божествения живот. Човек трябва да работи хубаво, добре,
честн
о. Тогава Бог участва в неговата работа и се весели в нея. Човек се радва и се благославя. Всички хора бозаят от Любовта, а на малцина тя се открива. Малко хора са надзърнали в нейния свят, усетили са нейната глъбина, красота и сила, нейната вездесъщност и беззаветна жертва. Малко писатели са се докосвали до Любовта, макар че всички пишат за нея. Малцина са доловили искрица от нейната същина: Куприн, Леонид Андреев, Зудерман, Толстой, Достоевски, Келерман, Селма Лагерльоф, Соломон. Великите Учители идат от света на Любовта. Пророците, мистиците, праведници, те я съзерцават, пият от извора на Любовта. Великите творци, художници, музиканти, скулптори, строители познават творческата сила на Любовта. Мъртвият ритъм на машината опиянява съвременния човек, хипнотизира го, приковава го към земята без полет към небето. Какво струват всички технически постижения, когато човек не знае как да живее. Как да живее, това е наука! Може ли някой да ни отдели от Слънцето? Нито времето, нито пространството,
към текста >>
483.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
чертите му, овала, израза, погледа, разгледайте характера му. Това е проекция на един живот във Всемира, живот на далечни светове, на далечни човечества. Животът е един и всички човечества в Космоса общуват помежду си. Времето и пространството Времето е движение, сложно, многоизмерно движение. Пространството е съдържание. Времето е изявление на съдържанието. Чуден е живота, тайни ни обгръщат. Да благодарим и за това! Времето и пространството са загадки. Стари мехове С не
честн
ите комунисти няма да работим. Не са
честн
и, не са добри. Нищо ново не носят. Те са завършек на стария живот, негови ликвидатори. „Не наливайте ново вино в стари мехове” е казано в Евангелието. Печатът на Духа Писател не се става по назначение. Писателят трябва да има печата на Духа. Божия Дух да почива на него. Както и на природата. Три свята Човешкият свят е малък - света на малката човешка личност. Света на ангелите е велик. Те са Божии служители, те пътуват в целия Всемир. Света на Синовете Божии, това е животът за Цялото. „Аз и Отец ми едно сме” е казано в Писанието. Един живот Творците, героите на човечеството, святите, учените хора идат от Слънцата на Всемира. Те слизат по законите на ритъма и хармонията. Те идат периодически, на групи. Какви чудни същества са посещавали Земята, каква красота, сила, мъдрост, изкуство, знание, готовност за жертви, какви примери са ни оставили те, какво са донесли от неизброимите светове на Всемира! От някъде сме дошли и ще се върнем там откъдето сме
към текста >>
484.
1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
ще минат? - През Габрово. Ех, ще останат да спят в Габрово. Къде ще спят? - В Драговия хан, значи Драговото кафене. Тъй че то е било важен обществен център, да. Сега това метохче, което столетия е служило на града и се ползваше с най-хубаво име - и за деца, майки. Няма къде да си остави детето, трябва нейде да отиде - в метоха. Каквото и да има, метоха се притичваше на помощ на всички хора в нужда в града. И се ползваше с много хубаво име. Монахините бяха така доблестни,
честн
и, добри служители и познавачи, умееха да лекуват. Това беше много важно. Кой като закъса, някоя жена, къде ще отиде? - В метоха. Сега, сегашната власт благоволи да разруши манастирчето, събори църквата, махна сградите. И от хубавата градина на метоха, каквато нямаше друга по цветя и така по уредба, нямаше друга такава като градината на метоха. Е, направиха я сега бирария. В.К.: Значи това е Елисавета? Б.Н.: Игуменка на метоха е била. В.К.: Ти разказваше на времето, че имало много такива анекдоти по онова време. Б.Н.: Да, аз трябваше да си ги спомня. Сега изведнъж не мога да си ги спомня, но постепенно така като записваме, ще може да запишем и някои анекдоти така, истории така от габровския живот. В.К.: Като си припомниш и като дойда, ще ги запишем. Б.Н.: По билото на Стара планина отиват до Дубровник, където се заселват и остават там да живеят. В.К.: На някакъв остров, ти си ми разказвал -това са болярите от Търново. Б.Н.: Да, това е било болярството. Но имам да ти разправя нещо много
към текста >>
485.
2.17. Светлият кръг
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
бели стволи, които навяваха тъга. Бяха ни предупредили да не минаваме през върха - имало каракачанско село, а кучетата били толкова зли, че можели да разкъсат човека. Каракачаните* са овчари още от дълбока древност. Пасат стадата си по планините, а зиме отиват на юг към Бялото море, където е по-топло. Зимата прекарват там и на пролет се връщат. Те живеят затворен живот -имат свой бит, обичаи, традиции, които строго спазват. Типът им е изработен - това са хора силни, подвижни,
честн
и, но практични и хитри. По вярвания са православни и водят строг патриархален живот. Въпреки предупреждението, ние бяхме решил и да минем през върха. Бяхме четирма души. Аз и моят приятел познавахме метода за отбрана, имахме известен опит. Вървяхме двама под ръка с един от външните хора и разговаряхме. Почнахме да изкачваме стръмния склон на върха, когато отгоре към нас се устреми глутница кучета с бясен лай - бяха около двадесет. Аз приложих познатия метод. Мислено оградих и двама ни с един светъл кръг. Изисква се да бъдеш съсредоточен, напълно спокоен, без никакъв страх. Приятелят ми премря и се долепи до мене! Аз обаче подържах същата стъпка и даже продължих разговора. Когато дойдоха до нас, кучетата не можеха да преминат кръга. Те се наредиха наоколо, като продължаваха да лаят яростно. С такъв ескорт приближавахме върха. Скоро видяхме, че към нас тичат четирма-петима каракачани, да ни спасяват от кучетата. Като видяха картината, те се спряха крайно учудени, после бързо се върнаха в
към текста >>
486.
2.30. Конят
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
са стругари, те отиват на Гергьовден на Балкана и по Димитровден се връщат. Техните стружни са в планинските дебри, край бистрите балкански буйни реки... Тук се правят гаванки, танури, софри, цепят се дъски и се работят ракли, станове за домашни тъкани и др. Работата изисква здрава мъжка ръка, а кончето е необходимо за всичко. Наесен, когато тръгнат за полските села, кой ще тегли тежко натоварените каруци - къде ще отидеш без конче? В онези години, в полските села ставаше
честн
а приятелска размяна в натура. Планинците даваха дървени произведения, а получаваха зърно, вълна, масло, понякога и пари. После колите отново се връщаха, натоварени с потребното. И навсякъде кончето е редом с човека. То гледа умно, спокойно и никога нема да остави стопанина си на пътя. Конят на това семейство беше силен, умен, кротък и добър. Натовари стопанката каквото има да праща на мъжете, главно храна, стегне добре самаря, тури отгоре детенцето - то е вече на три години, кажи-речи мъж! И му каже: „Дръж се здраво!” Малките жилави ръчички се впият в самара, майката заведе коня горе до Битини, потупа го по врата, помилва го, каже му няколко думи - умното животно всичко разбира: то изпръхти, тръсне глава и поема пътя към стругарите. Там, в планинските дебри, край бистрата буйна река са стружните. Пътят е дълъг и труден. Заслужава да видите колко е предпазлив коня по стръмнините, по камънаците! Когато минава под ниски клони, които могат да засегната детето, той стъпва така внимателно, като
към текста >>
487.
1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
точка на човешкото развитие. Знакът дава на тялото му една хубава мъжка красота. Той има смел поглед, но благосклонен. Миглите му са дълги, присъщи на този знак. Челото е четвъртито -с борба разрешава всичките противоречия, които изникват в живота му, като има добро равновесие и разсъдителност. Главата му притежава мощен череп, който изразява неговата духовност. Брадата му е добре развитие и му дава определеност в нещата. Той е израз на най-издигнатия Водолеев образец на
честн
ост, понеже в знака няма планети и се проявява естественият Уранов чист тип. Той притежава силни вътрешни подбуждения, които реализира и остава неузнаваем за околните хора. Той се проявява като най-почтения приятел. Умее да привлича приятели и ги запазва за целия си живот. От тях той получава полза, подкрепа и радост. Понякога се проявява като необщителен човек със затворена природа и наклонност към тъга, но проявява голямо постоянство при преследване на целите си. Присъщи са му и паричните успехи, резултат на много дълги и търпеливи усилия. Много е разсъдлив и изключително издръжлив в напрегнатата работа. Действа без да бърза и много рядко се случва да съжалява за своите дела. Ако умът му при даден случай отстъпи на чувствата му, той лесно може да бъде измамен. Присъща му е силна влюбчивост, която не е язвителна, а спокойна. Роденият проявява понякога и животинската любов (Лъв), като отражение на урановата любов, която е предимно платонична или приятелство от най-висша степен. Тези
към текста >>
488.
2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
заминала си рано, когато решила да се омъжи, покрита цялата с цветя. Мария е представителна личност с много нови идеи и разбирания. Има женска хубост. Погледът й е смел, но благороден, миглите на очите й са дълги и говорят, че притежава силна интуиция. Челото й е четвъртито и изразява равновесие и разсъдителност. Голямата й глава очертава нейните духовни качества. Брадата й е добре развита и чрез нея тя проявява силната си воля в определена посока, без да отстъпва. Тя е образец на
честн
ост, както във външните отношения, така и вътре в мислите и чувствата си. За разлика от Борис, тя има три планети в изгряващия знак и точката на щастието. В минали инкарнации тя е била цар и е разрешила всички кармични проблеми от този период и затова сега няма планети в зодиакалния знак Лъв, подобно на Борис Николов, Николай Дойнов и други. Тя е много почтена и услужлива приятелка, особено ако се обърнеш към нея с любов. Тя умее да привлича много приятели и да ги запазва за цял живот, от които има полза и радост. Мария е работила усилено в миналото да се издигне и да извоюва да се роди със знака на епохата на Асцендента. Най-високо в хороскопа е и господарят на хороскопа Уран в съвпад с Медиум цели. По характер Мария е много разсъдлива и издръжлива. Тя действа спокойно, без бързане и рядко се случва да съжалява за своите прояви. Това може да се случи само когато умът й отстъпи на чувствата й - тогава лесно може да бъде измамена. Доста е влюбчива, но вътрешно изживява нещата - не дава
към текста >>
489.
3. Гавраил Велев Величков. Роден 21.11.1909 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
планината. Има скитнически наклонности и ако не е достатъчно развит може да заложи всичкото си състояние, за да спечели на лотария или тото. Той представлява горната човешка част на Стрелеца - човек, който се е издигнал над животинската природа и е насочил лъка си към безграничното пространство, означаващо най-високото ожидание на човешката душа. Роденият има много висок морал. Под този знак родени произхождат стълбовете на църквата и любимите управници на народите, прославени заради
честн
остта е справедливостта си. Има предразположение за счупване на костите на бедрата, което при друг изгряващ знак не се случва. Преди да се роди, когато Учителят обикаля България 11 години, посещава и техния дом и разговаря с баща му и майка му, и подготвя условията за неговото идване. Говори и с дядо му и баба му. Рождената дата на Гавраил - 21 е символ на проявената Божия любов в живота и той я проявяваше навсякъде и към всички. Ако разгледаме основно аспектите на хороскопа му, които са три вида: физически, духовни и Божествени, ние ще забележим, че аспектите на планетите определят условията, възможностите и качествата, които притежава родения и как - при какви усилия може да ги развие. По-долу ще разгледаме основно аспектите, отнасящи се до физическото поле, които определят неговия аз и условията за проявяването му на Земята, ако разгледаме аспектите, които го свързват с духовния свят - деклинациите, ще видим, че седем от тях са южни (S) - изразители на любовта и три са северни (N) -
към текста >>
490.
Спомени и стихове за Светозар
,
Георги Иванов
,
ТОМ 32
от погледа и на други търсещи сърца и умове, намерили своята истина в идеите на Учителя Беинса Дуно. Ето така „пееше и свиреше, учеше и достойно живееше” брат Светозар, един типичен изгревянин, но по дарби и способности много специален изгревски представител. Който желае, може да се срещне с неговия дух в томовете на д-р Вергилий Кръстев. През 1926 г. Стоян Ватралски, протестански проповедник, пише статия „Кои и какви са белите братя?”, с която запознава българската общественост, с
честн
ото си перо, кой е Петър Дънов и какви са неговите последователи. Това е една от редките ласкателни характеристики за Учителя и за учениците на Бялото Братство от негови съвременници и тогавашната журналистика. Не знам защо, но след като се запознах с тези писания в моята студентска младост, на този риторичен въпрос на Ватралски, аз винаги съм си отговарял: белите братя на земята са такива като Светозар! Тогава Светозар бе за мен еталон на брат и последовател на Учителя, достоен за подражание. Младостта във всяка идея търси примери в заобикалящата я действителност и когато тези примери издържат на младежките пламенни критерии, идеята се приема по-лесно чрез нейните носители. Така Светозар индиректно е участвувал във формирането на моя мироглед. Него, като еталон, го възприемаха и много, много други хора. Затова на братски срещи и беседи на Изгрева, на Витоша, на Рила, в Айтос и навсякъде, където се появеше брат Светозар, около него винаги имаше мнозина събеседници. Той беше естествен
към текста >>
491.
Бележки за съдържанието на стенограмата на Савка Керемидчиева
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
го измъчат. Мъченик е онзи, който е разбрал смисъла на страданието. Значи като му се допусне едно страдание, трябва да знае, че ще му се дадат две радости. Докато вие имате две скърби и една радост, вие сте един обикновен човек материалист, защото след всяко страдание очаквате една радост, която да балансира страданието ви, а не вземайте страданието като едно условие да се прояви вашата душа. Благодарение на това, във всички Школи през всички времена се явява една вътрешна [........] Честност трябва сега. Тя трябва да се яви между вас. Който не разбира закона, този дисонанс, дисонанса е като един цигулар, който не знае да свири, или не знае как да тегли лъка. Виждали ли сте един човек на знанието как да умее да се облече. Някой се облече, но обличането му не е на свят. Турците казват: „Циганина червеното обича, ябълките пуска.” Сега аз се навеждам на тази мисъл по следующите съображения: в света съществува един велик закон, това го наричат на немски Опуленс, или закон, който привлича и радостите и скърбите. Стоката е добра, той трябва да бъде толкова умен, че като продаде, да спечели нещо. Но сега, да кажем ти искаш да бъдеш здрав, не искате да бъдете болни и някой от вас иска да бъде учен, не иска да бъде прост, искате да бъдете талантливи, даровити, да се проявите в света. * * * Бележка за съдържанието на стенограмата на Савка Керемидчиева Борис Николов Тази беседа а печатана. Ние превеждаме стенограмата до тук, за да се направи едно сравнение, как е стенографирана, как е
към текста >>
492.
Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра
,
Стоян Ватралски
,
Събори 1926 -1927г.
Братя, дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата. Които копнеят за „братство-единство". Пластични души, защото са пияни с виното на едно ново-старо-ново учение на братолюбието (27). За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчаря-учител да прави от нея, какъвто си ще съсъд. И той, изглежда, че не е злоупотребил със своя небесен мандат. Създал е от тях
честн
и люде. Искате пример? Ето го. В лагера "Изгрев" имаше до едно дърво поставен сандък или долап, наричан „пощата". Всеки изгубен предмет, от игла до часовник, се подирваше и намерваше там. Защото, който намери нещо чуждо, там на пощата го оставя (28). И „нищо", казаха ми, „през всичкото време на събора не се загуби". Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е както у нас, а именно: близо половина от плодовете на моето стопанство аз неволно деля с „нощни ортаци". Онзи ден цяла прогимназия ученици ми обраха две дървета круши. Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение и обяснение. Изобщо, хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни люде,
честн
и българи! Това е чудо и истинско благодеяние. „Честният човек", казва английският поет, „е
към текста >>
493.
Статия 3. Благословен
,
пастор Тр. Димитров
,
Събори 1926 -1927г.
дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина,
честн
ост, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си. Това, обаче, не беше нищо ново, защото ап. Павел отдавна беше казал: - Не гледайте само за себе си, но всеки за другите. Онова, което направи Павел велико благословение за света, се изразява най-сполучливо в тия две думи: - За другите! В това отношение, християнството не е само привилегия, но то е и длъжност. То наистина ни дава повече, отколкото коя да е религия. Но най-великото, което ни дава, след спасението и оправданието чрез вяра е, съзнанието за своя дълг и силата за изпълнението му. В него дълг и привилегия се взаимно преплитат. Облечени с разбирането, че най-великата привилегия е нашия дълг, ние се издигаме на високо
към текста >>
494.
Статия 4. Защита на Религията
,
пастор Д. Н. Фурнаджиев
,
Събори 1926 -1927г.
намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината. Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната църква и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на
честн
и и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници. Конкретно засега няма да говорим, но сме готови с материала. Ако това целят тия прекалени светии, то имаме да има направим следния комплимент: постигнали сте целта си, но с най-несъобразителни с религията и здравия ум средства. Ако туй е успех, постигнали сте го. Тържествувайте. Ако попитате историята, обаче, тя ще ви каже: оставете тия хора на мира, не се занимавайте с ограничения и насилия на съвестта; това е неправда, а неправдата винаги носи наказанието си за виновниците. Поетът казва: „Ти не си ли чул за будна Немезида, Що преследва злото всякога с успех, Руши люто все що се без правда зида, И наказва всяка глупост или грях?" Драконовските мероприятия на Людвиг XIV, който прокуди от Франция хугенотите (евангелисти), лиши Франция от трудолюбивото, събудено и трезво население, което съставяше най-добрата кръв на Франция. Тия отидоха в Англия и Холандия, за което Англия и доднес е
към текста >>
495.
37. Провокацията срещу офицера
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
стрелец е! - подметна евреинът. - Аз Ви повтарям, погледнете сериозно на въпроса. Вие поне сте интелигентен, учен човек. Той не се шегува! Всички във фабриката го познаваме - щом повиши глас, преди да е позеленял, оставяме всичко и бягаме! - Защо не се оплачете, как може така? - запита евреинът загрижен. - А знаете ли инък, колко справедлив и добър е? Иска да ни направи като англииските работници-да работим без надзор, да изпипваме до най-голямо съвършенство работата си, да сме
честн
и, работливи... и никаква лъжа, никаква измама не търпи! За правдата и истината умира, а за лъжата човек убива. - Интересна правда - особен специалитет - възрази пак евреинът, но вече сериозно и още по-внимателно загледа подполковника! - Въпреки дефектите му, всички във фабриката го обичаме! Той от никого не се страхува! И генерал и министър, ако и цар да дойде, с всички се държи достойно, безстрашно! Няма да му трепне окото и тях да изобличи! Държи страната на работниците, и в никой случай не позволява да бъдат ощетени! Стамболийски му е приятел. Често идва във фабриката и осъмват в разговори. Носят се слухове, че го канили за министър на войната. - Красивото момиче, с втренчени очи гледаше и слушаше! - Много е млад за министър! - намеси се то. - Знаете ли колко е умен?! И репарационните комисии*, които идват във фабриката, се възхищават от него! Той разговаря с тях направо на френски и английски, и то много добре! Това ни казват преводачите, защото никога не ги използвал. [*Виж
към текста >>
496.
52. Англия е умът на света
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
и философи! Виждам ги в списъка на книгите Ви, но тук самите книги не виждам. - Долу са. - Защо не са тук до английските или между тях? Учителят го загледа с отегчение, сякаш му казваше: „Въпросите Ви не са ли много фамилиарни, не прекалявате ли, не считате ли това за любопитство?...” И все пак му отговори: - Англия е умът на света. Всички писатели и учени, които я познават, мислят, че тя има най-културния народ. Често се казва: „Английска политика”. Това е най-
честн
ата възможна сега политика, която устоява на всички дадени обещания и договори. Англичаните имат един мощен дух.* Всички народи имат по нещо хубаво, но англичаните се считат за възпитатели на народите... /Сфинксът, с. 15/. [*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд., с. 530-532.] Подполковникът се зарадва и Го прекъсна: - По този въпрос еднакво мислим. Учителят мило му се усмихна без дума да каже, но с усмивката Си каза много: „Нали това искам, да намерим един език, допирни точки.” - Аз съм живял във Франция, Германия, но Англия е нещо съвсем друго!... Христов говореше и гледаше книгите в библиотеката. Учителят извади от една папка добре и внимателно сгънато писмо, постави го на бюрото Си и продължи на английски: - Както главата е носител на мозъка - най-ценното в човека, затова е поставен на най-високото и почтено място, така и английските книги са на най-почтеното място в моята къща. Ето, англичаните са най-почтените хора - и му подаде писмото. - Преди войната си изписах книги от Лондон,
към текста >>
497.
54. Възнаграждението на Англия
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
АНГЛИЯ - Тук вече не съм съгласен! Не мога да разбера, защо тъкмо Вие така мислите? - Аз мисля както са фактите, а не както искам да бъдат. - Защо Англия спечели войната? - Защото англичаните са несравнено по-
честн
и от немците. В края на краищата винаги печели
честн
ият, моралният! Има статистика, ако се интересувате проверете и ще се уверите. - Тогава какво бихте казали за четиринадесетте Уйлсонови точки за мир между народите? - За това, че не приеха тези точки за мир, англичаните и французите скъпо ще заплатят! Наложеният мир на победените народи е несправедлив. - Какъв трябваше да бъде според Вас? - Победените народи да заплатят разноските по войната. - Как ще заплати Англия за тези несправедливости? - Ще има война, след която Англия ще загуби колониите си.* [*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд., с. 530-533.] На Англия и Франция беше предоставено от Невидимия свят, да уредят света по най-справедлив начин, а те уредиха своите сметки. Това ще заплатят така, както не са помислили! Господството им беше дадено, за да сложат край на войните. Идеята за мир излезе от Америка. Сега на САЩ се дава кредит, да уреди света по най-справедлив начин. Тя постави в основата на политиката си един Божествен закон - свободата на личността. - Защо е Божествен? - Защото Бог си послужи с него. Той не ограничи първите хора -Адам и Ева. Ако беше поставил пред Дървото за познаване доброто и злото един ангел с огнен меч, те нямаше да ядат от неговите
към текста >>
498.
238. Платноходът и ареста ми
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
После се обърна към мене: „Ти ще останеш у нас, докато завърши учебната година сина ми, на когото аз помагах да учи. Ще видим после какво ще правя с тебе! Щом искаш толкова да пътуваш, ще ти намеря работа на парахода.” Отново мечтите ми възкръснаха! - Какво стана с платнохода и приготвеното за пътуване? - Нищо не зная. - Виждаш, парите, които спести като експлоатираше бедните турци, секретар-бирника и платнохода - ти взеха. Да разбереш, ако искаш да ти върви, трябва да живееш с
честн
о припечелени пари! Това запомни
към текста >>
499.
241. Който изтърпи докрай
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
ме гледа, после погледна старшията, очите му се накървиха! Имах чувство, че ще се хвърли и ще ме разкъса на парчета! - Къде са другите? - Съвсем няма други - доложи старшията. - Това още повече вбеси началника. Тогава хазяина се намеси: -Андрей, кажи, не се страхувай, че сам си хвърлил неговия Марко в езерото! Удари се в гърдите и кажи: „Аз!” Какво му се страхуваш? Началника се сепна, като че се събуди от кошмарен сън, изгледа хазяина, цял занемял! А хазяина продължи: „Трябваше
честн
ите български граждани да се пазят от куршумите на полицаите, които като не можаха да хванат крадеца на цветята в Морската градина, разпищолили се по улиците!" Аз веднага разбрах, че се отнасяше за цветята, които аз бях брал. - Всичко се плаща! Макар тогава да не те хванали, сега и за това си платил. - И така да е - каза Андрей, и продължи разказа: - Твоите тулуми със стрелбата си, взели ума на момчето! Те да се благодарят, че не съм бил там, да им кажа как се стреля! Началникът беше се изпотил от гняв! - Старши, доведи Марко. - Марко! - Аз, господин началник! - Това дете ли те хвърли в езерото? - Господин началник - започна да обяснява Марко. - Млък! Не искам бабини деветини, направо кажи! - Но, господин началник... - Само с една дума! - Стражарят заекна и отговори както искаше началника му: „Да!” - И после добави: „Той!” - Как той бе - този мъж ли е, човек ли е - това е дете! Добре, хвърли те, хвърли, после не можа ли да го настигнеш и ей тъй да го хванеш за гръцмуля? - Пресегна се и ме
към текста >>
500.
243. Дребен инцидент
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
не пуши, не пие, не псува и за хубави женички още не се сеща! Истинските моряци пият, пушат, гуляят и ценят хубавите женички!... Но Бог е добър, никой не се е родил научен и той ще се научи. Началникът ме пусна, но ме гледаше учудено, а Марко го изгони и сериозно каза на хазяина: - Ще трябва да снемем дознание, а то не става лесно, затова трябва да преспи тук. - Аз бях погълнат от мечтите си, това чух като на сън. - Да де, че на нас ли тези? - застърга баса на хазяина. - Давам ти
честн
а дума, никой с ръка няма да го пипне! - В това не се съмнявам! Защо да ви болят ръцете с бичове, като можете да го налагате? И баба бийва готов, хванат, вързан! Ако вие бехте го хванали, и два дни тогава да остане - бийте колкото искате, но сега в никакъв случай! Като сте такива бабаити, защо не хванете този, който бере цветята от градината? Ето, него хванете и дръжте го колкото искате! Но не можете! Какво щяхте да хванете, ако вместо госпожицата беше излязъл той? Да се разберем като приятели - момчето ми е съвсем чуждо, живее у нас на тавана, но се застъпвам и няма да отстъпя - ти ме познаваш! И какво толкова е направило - намокрило един стражар! Голямо чудо, да не е царски син! Ако е въпросът за дознанието, направете го още сега в мое присъствие. Но съветвам ви, по-добре за вас да не правите дознание, потулете всичко да мине като дребен инцидент, защото може утре вестниците да излязат с грамадни заглавия: „До къде достигна некадърността на нашата полиция?”, „Цял взвод стражари гонят и
към текста >>
501.
244. За тебе Бог се грижи
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
взема като доверено лице - надзирател на обекти, а след някоя и друга година може да станеш и предприемач. Ще те оженим за някое роднинско момиче, и всичко ще стане от хубаво, по-хубаво! Аз вече имам предвид едно - каза инженер Киров. Христов почна с глас да се смее: - Видя ли, видя ли, ето - и работа и женитба! Нали напразни бяха тревогите ти? Ако беше се самоубил, това добро щеше да отиде на вятъра! Аз ти казвам - за тебе Бог се грижи! Нали ти казах, работа има но трябва добри,
честн
и работници. Друг път да не се безпокоиш за такива глупави работи! Христов погледна часовника и стана, стана и Андрей, и запита: - Утре в колко часа да дойда? - В осем. - Ако времето е лошо? - Лошо, добро, ще отидем - нали сме герои! Ще си вземем дебели дрехи и две ризи за преобличане. В коридора Елен беше оставила една грамадна раница, натъпкана с продукти. - Ето, Бог се погрижил и за храната ти! - Щракна ключа и на външната лампа, и отвори вратата. На площадката имаше една обемиста връзка с дърва и подпалки, добре завързана. - И за дървата ти се погрижил Бог. Какво искаш повече от това? Вземи ги, остава ти само да вървиш в Божийте пътища, да благодариш и да не мислиш за утрешния ден. Но чакай, чакай, ти забрави кошницата с Новогодишните подаръци, и най-важното - портокала от Учителя! Върна се и му ги донесе. - Запали си тази вечер печката. Андрей слушаше и си обуваше галошите. Пръв обу левия. Този път Христов не даде да се разбере, че е недоволен, защото имаше по-важно. - Хайде, всичко
към текста >>
502.
255. Защо се рецитират чужди стихове
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
- Ще умра значи наистина! Лекарят тежко и важно заяви: - Болен си момче, много си болен! Защо си чакал досега? Веднага си иди в къщи, затопли се добре и не мърдай, легни по гръб. Необходимо ти е продължително клинично лечение! А докато постъпиш в болница, ще вземаш следните лекарства. - И написа му дълга рецепта с лекарства, и накрая му каза: - Веднага трябва да почнеш да ги употребяваш, за да издържиш докато влезеш в болница! Андрей като бакалин, имал е много случай, когато
честн
и клиенти, забравяха да платят покупките - и той сега направи се на забравил да плати на лекаря, и той не му напомни. Веднага се върна в стаята си, и си легна. Студът отново го сграби с ледените си пръсти! Унесе се. Сънуваше или само му се стори - излиза от стаята си, и почна да слиза в тъмно, влажно и страшно мазе. Помисли, че е вече умрял и слиза в ада. И после почна да бълнува и да декламира различни стихове, части от разкази и романи, които когато беше чел, бяха му харесали и допаднали със свойто песимистично, отрицателно на живота съдържание, от които в будно състояние не помнеше нищо, защото беше ги прочел веднъж или два пъти, и не беше запомнил. Сега ги рецитираше безпогрешно, или така погрешно, както беше ги чел някога: „Спомен - и треска между тях оголени стени, втренчен гъстеящ полумрак наднича подава се от всеки кът. Нали без топливо отворена уста готви проклятие да изрекат. Затварям пламнали очи, ала напразно - няма сън. Не мозък, а олово сякаш в разрязан череп се разлива.
към текста >>
503.
318. Раздвояване на съзнанието чрез тези 2 Синдиката
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
месеца ме направиха магазинер на същия магазин, и Нестор ми беше помощник. При постъпването ми на работа в „Напред”, партийните деятели на Социалдемократическата партия веднага ме записаха за член на Свободните работнически Синдикати и почнаха да ми одържат от заплатата членски вноски, да ме задължават да ходя на събрания, които от никого не бяха посещавани. Оше на първото събрание почувствувах отвращение, нежелание да ходя и да плащам членски вноски. И не само аз, но и всичките
честн
и работници не желаеха и не ходеха на тези събрания. Салоните и столовете бяха празни, както бяха празни думите на ораторите. Разбира се, тук-таме по столовете имаше по някой работник добре облечен, въпреки че заплатите бяха много ниски, по-ниски от заплатите на фабричните работници. Всеки от тези работници беше затворен в себе си, разсъдлив и предпазлив и пазеше определена дистанция между себе си и другите, като че постоянно очакваше да бъде нападнат, стоеше на събранията като виновен и готов за отбрана. Всеки от тях имаше свое мнение, но много добре беше преценил, че няма смисъл да го казва, защото всички го знаят, затова даваше вид, че с всичко е съгласен. Ораторите лъжеха и работниците тихомълком, като се съгласяваха ги лъжеха. Когато трябваше, дигаха ръка, гласуваха, съгласяваха се с всичко. Съвсем други бяха работниците от общите работнически Синдикати - комунистите, с които бях се запознал още във Варна и в Софийските фабрики. Те непосредствено чувствуваха, че Синдикатите защищават
към текста >>
504.
340. Аз ти развързах езика, аз гарантирах да те пуснат от затвора на природата
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
че аз въпреки всичко правя само добро. Аз имам правото да работя и с доброто и със злото. - Господин Христов, искам още едно нещо да ми кажете, обясните: - Защо заеквам, какво лошо толкова съм направил? Знаете ли, че аз чувствувам от Вас страх, защото мисля, че сте ме омагьосали? Питам и себе си и Вас: - защо Ви съм? Моля Ви, освободете ме, искам да си отида в света, да заживея както всички останали хора! Тези неща, които ми говорите и които правите пред мен, са страшни! Давам Ви
честн
ата си дума, на никого няма лоша дума да кажа за Вас! Кажете ми, какво съм виновен, че така мисля, че не мога да мисля по друг начин? Аз също не мога и да постъпя по друг начин - освен да отмъстя. Чувствувам отмъщението като една грамадна сила в мен или зад мен, която неудържимо ме тласка към отмъщение, пък ако ще и аз да изгоря в пламъците на отмъщението! Невъзможно ми е да спра тази сила! Ако бях два пъти по-болен отколкото бях, щях да се тътря по корем като змия, и пак щях да отида да ги предам!... Христов разбра, че беше отишъл далече, затова би отбой. - Не питай защо заекваше, защото това любопитство може да заплатиш с големи страдания. Затова не мисли защо заекваш, а гледай с този език да правиш само добро, защото: „Езика кости няма, но кости троши и живот разваля.” Аз и вчера ти казах: „Напред е огън, а назад е смърт!” Ти и вчера искаше да се връщаш, но после видя, че не е толкова страшно, колкото си го мислеше. И сега ще стане същото. Ти когато искаш, можеш да се върнеш, ти нямаш
към текста >>
505.
344. Може ли един сън да предскаже голямо нещастие
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
локумджията не донесе парите! На другия ден го чаках целия ден, пак не донесе парите! На третия ден, рано сутринта идва инспектора, който правеше на магазина ми ревизия, същия на когото бях прочел писмото на Цонко. Той веднага ми зададе въпроса: - На кого си давал захар на торби и на кредит? - На никого! - Отговорих рязко без колебание и крадешком погледнах Цонко, който гузно избягна погледа ми. Инспекторът почна да ме увещава като човек, баща и брат да призная, като ми даде
честн
ата си дума, че няма нищо лошо да ми направи, тъкмо напротив - ще ми помогне да си взема от локумджията парите, защото същия локумджия и от други магазини и централния склад е взел по същия начин захар, и общо към кооперация „Напред” дължи пари за около 50 торби захар, че против него било заведено от кооперацията дело. На думите на инспектора абсолютно вярвах, защото наистина беше добър човек, но аз не признах. Нещо отвътре беше ме здраво запънало! Инспекторът се ядоса много! Взе Цонко и отиде в дома на локумджията. Като се върнаха разбрах, че не са го намерили. Той отново ме моли да призная, но аз останах непреклонен. През обедната почивка се срещнахме с локумджията и уговорихме той да твърди, че въобще не е вземал от мене никаква захар - нито с пари, нито без пари. - Той с удоволствие се съгласи, нали? А защо не ти изплати захарта? - Защото и на него не били изплатили локума, който е дал на кредит на магазин „Торино”. - Ти винаги правиш каквото не трябва! Какво може всичко това да те
към текста >>
506.
371. Ясновидка от най-висока класа
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
чул при сестра Блатова. Скоро пресече околовръстната линия, и се отправи по същото шосе, по коетс вчера отиде на село Симеоново с Христов. Но скоро почувствува, че нещо му липсва, сети се, че това беше раницата. Не му се искаше да се върне, но трябваше заради нелегалните материали и той се върна. Блатова му отвори, и почна упорито да настоява да влезе. - Не желая да влизам, защото много бързам, върнах се само защото раницата е чужда. - Тук е раницата, при мене нищо не се губи. Аз съм
честн
а и почтена сестра!... Аз отворих раницата и видях, в нея имаше 6 дюли. Веднага изтичах и ги занесох на Учителя. - Това прозвуча съвсем фалшиво и лъжливо, и Андрей едвам изтърпя да не й каже в очите, че лъже. Тя без смущение разказваше на дълго и широко как ги занесла на Учителя, как Той питал кой Му ги праща, как се зарадвал и пр. Андрей клатеше глава, с всичко се съгласяваше. Тя не чувствуваше вътрешното му състояние, затова продължаваше да му разказва какви ли не небивалици. Но в същото време в нея любопитството я разяждаше, и тя запита: - За кого бяхте донесли дюлите? - За господин Христов - спокойно отговори Андрей. - Но от това тя се ужаси: - На Христов ли? Как може на Христов? Пренебрегнали сте Учителя? Той ли Ви поръча да му донесете дюли? - Не, аз още не познавам господин Дънов. - Но тя се престори, че не чу това и продължи своята мисъл: - Христов нищо не разбира от Учението! Той е още от света. Неговото знание е светско, той няма Божията Любов! Той не обича Учителя така, както аз
към текста >>
507.
372. Когато взрива избухне, вече няма да мислите както сега мислите
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
идеи - нищо! Само нещастия на вас и на толкова други хора!... Йордан се приближи до него и тихо му заговори: -Този, който влезе при Вас сега, иска да ни предаде. Трябва да бързам! Ние всички сме приели смъртта, но трябва на всяка цена да избързаме! Той е само, който може да ни разбърка плановете. - Как, той ли? - В никакъв случай! - възкликна Христов. - Добре стана, че ми каза. Той всецяло ми е в ръцете - живота му зависи само от мене! Казвам ви, от него не се страхувайте-давам ви
честн
ата си дума. Не избързвайте, ще съжалявате! - Господин Христов, ако знаех, че имате някакви връзки с този човек, нито думица не бих Ви казал! - Добре направи, че каза... Хайде отивай, бъди здрав и разумен, пък утре рано те чакам. Ти с колата като излезеш 20 минути по-рано, и готово — ще ми направиш голяма услуга. Запомни добре, нещата съвсем не са така както ги мислите. Сега по един начин мислите, но утре след извършването на тази глупост, обстановката и вън и вътре във вас ще бъде съвсем друга. Тогава ще видите горчивата истина, но късно ще бъде! Силите които сега имате, тогава няма да ги имате, а това ще окаже влияние на мислите ви. Когато взрива избухне, вече няма да мислите, както сега мислите. Аз разбирам работите много добре, защото съм врял и кипял в
към текста >>
508.
Йордан Жечев Андреев и небесните човеци / Вергилий Кръстев
,
ЧАСТ 2
,
ТОМ 33
ОКОЛИЯ До администрацията на Министерство на вътрешните работи София Тук приложени, Ви изпращам документите на Йордан Ж. Андреев, назначен за кмет на Саранската община Новоселска околия, на 30.VIII. т.г. със Заповед №2563, както следват: 1. Свидетелство за зрелост 2. Кръстително свидетелство 3. Свидетелство за съдимост 4. Медицинско свидетелство 5. Удостоверение за класиране 6. Уволнителен билет 7. Удостоверение за семейно и материално положение 8. Удостоверение за
честн
ост и благонадеждност С почит: Йордан Ж. Андреев /подпис/ 4.IX. 1944 г. с. Саранци 6). МЕДИЦИНСКО СВИДЕТЕЛСТВО ОТ УЧАСТЪКОВ ЛЕКАР Д-Р ХИНКОВ [Разчетено от Вергилий] МЕДИЦИНСКО СВИДЕТЕЛСТВО Днес, на 3 септември 1944 г. Юрдан Жечев Андреев от гр. София, евакуиран в с. Саранци - Новоселско, прегледах и намерих, че не страда от никаква хронична болест. Молителят е здрав, с нормален сензориум. И може да заеме общинска или държавна служба. Назтоящето му се дава, да му послужи при назначаването му на служба. 3.1Х.1944г. Подпис: Саранци [не се чете] /Печат:/ Д-РЬ Д. ХИНКОВЬ МЕД. ЛЕКАР-САРАНЦИ 7). СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СЪДИМОСТ [Разчетено от Вергилий] Юрдан Жечев Андреев, роден в гр. Шумен през 1908 г., на възраст 36 години, син на Жечо Андреев, е на Софийска регистрация. Не е осъждан, и може да постъпи на служба. Секретар: /подпис/ [не се чете] 8). УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЧЕСТНОСТ И БЛАГОНАДЕЖДНОСТ СТОЛИЧНА ГОЛЯМА ОБЩИНА VI Кметско Представителство № 3217 2.IX.1944 г. София – Слатина УДОСТОВЕРЕНИЕ VI Кметско
към текста >>
509.
Разрушителите / Вергилий Кръстев
,
ЧАСТ 2
,
ТОМ 33
присъда, то спасените от него комунисти са искали да го спасят по следния начин: Те му предложили, че на негово място ше сложат друг затворник, осъден на смърт. Ще го дегизират на неговия образ, и ще го убият, вместо Лулчев. А него ще освободят, и ще го изпратят в Латинска Америка да се укрие. Но Лулчев не се съгласява, защото Учителя Дънов му се явил, и му казал да изплати кармата си. И той приема присъдата! И така, той е убит заедно с другите осъдени на смърт от Народния съд. Честно и почтено! 6. А сега ще ви разкажа как Лулчев е спасявал осъдените на смърт. Спасявал ги е, но по какъв начин и с какви средства? Слушайте сега. 3. УПАНИШАДАТА И ОПАНИШАДАТА Е ЖИВА! 3.1. За „Упанишадата”- виж в „Изгревът”, т. 8, с. 622-624, в спомените на Тодор Маринчевски. 3.2. Кратка биография за Любомир Лулчев - виж на с. 624-629 от „Изгревът”, т. 8. 3.3. Борис Николов - с. 629-632 от „Изгревът”, т. 8. 3.4. Съдът на Кесаря и за кармата на Лулчев - виж „Изгревът”, т. 8. с. 632-634. 3.5. Кармата на България - виж „Изгревът”, т. 8, с. 637. 3.6. „Без Любомир Лулчев не може” - Бележки на съставителя. Виж „Изгревът”, т. 8, с. 638-640. 3.7. Снимки на Тодор Маринчевски - виж в „Изгревът”, т. 8 - № 33, 34, 58. 3.8. Снимка на хората от Упанишадата - виж в „Изгревът”, т. 20 - № 67. 3.9. Всички снимки за Лулчев, за Маринчевски и Йордан Андреев - виж в „Изгревът”, т. 20. 3.10. Ето защо, аз лично реших да поместя протоколи от сбирките на групата „Опанишади”. Те се събират под ръководството на
към текста >>
510.
5.1. Изложение за „Идилията”.
,
Отговор на Вергилий Кръстев
,
ТОМ 33
Стратева. г) На_ с. 825-829 в „Изгревът”, т. 16, има написан обзорен план за работа с Йоана Стратева. И накрая следват подписите. Те могат да се видят от всички. д) На с. 829-833 - „Как се отпечати том първи от „Изгревът”, и писмото ми до нея - на с. 831-833. 5.1.7. Това са причините, поради които съм работил с Йоана Стратева. И затова съм публикувал на с. 686 от „Изгревът”, т. 1, първо издания от 1993 г., че Идилията е записана от нея по магнетофонен запис. Постъпил съм напълно
честн
о, че съм отбелязал също на с. 674 името на Иван Райков, който преписваше нотите. Оригиналният магнетофонен запис е при мен. С него е работено. Аз го съхранявам. Същото ще може да го прочетете в „Изгревът”, т. 1.2. изд., на с. 823. А на с. 785—787 има нещо много важно! — „Разяснения към второто издание на „Изгревът”, том I”. Те са много важни за Вас! Ако ги приемете, ще бъде много добре за Вас! Ако не ги приемете, ще бъде много добре за мен! И в двата случая, един е човекът, който ще му бъде много добре! Това съм аз! 5.1.8. Сега разбрахте ли, защо не е включено името на Милка Кралева? Аз съм свършил тази работа, а не някой друг! И аз си избирам сътрудниците и им отбелязвам имената, та да се знаят! И помнят! А Милка Кралева в момента, пише книгата си: „ЗАЛЕЗЪТ”. 5.1.9. А сега идваме до израза „сините книги”! I случай: 1). В „Изгревът”, т. 6, с. 726-727 от спомените на Люба Стойкова на с. 726-727, в разказа си „Нещо за Вътрешната школа”, тя разказва един свой сън с Учителя и приятелите,
към текста >>
511.
15.1. Годежът. Разяснение към едно недоразумение.
,
Отговор на Вергилий Кръстев
,
ТОМ 33
КЪМ ЕДНО НЕДОРАЗУМЕНИЕ. Отговор на Вергилий Кръстев - съставител на „Изгрева” 15.1.1. Тука са изписани измислици, от край до край! С цел, да бъда унижен! Не можете, защото аз играя открито, и постъпвам много чисто! И
честн
о! 15.1.2. Аз пред баща ти Кралю Кралев и в твое присъствие, му поисках ръката ти за съпруга преди месец. Беше ми отговорено, че ще помислите. Хубав отговор! И правилен! 15.1.3. След това имаше уточнения по телефона, че ще пътуваш за София. Аз те посрещнах на гарата, а ти беше смазана от тези духове и Сили, които бяха в Бургас! Наистина беше като агне на заколение! За какъв „екстрасенс” говориш? Та ти не знаеш още, какво означава тази дума! Та аз имам центрове в мозъка си, и мога да правя контакт, с когото си искам! Аз им знам дори и телефоните на стотиците лица в „Изгревът”, които отдавна са си заминали от този свят! 15.1.4. Тогава аз те питах: „Ти като каква идваш? Идваш ли като годеница?” Отговори ми, че идваш като годеница. Какво по-хубаво от такова решение! И тогава аз реших да те заведа при „майстор Борис”, за да знае. А истинският Борис - го нямаше в тялото му! От къде зная ли? Знам! Та аз контактувам с тези хора в този дом, не от вчера! А от десетки години! И познавам всичко и всички! 15.1.5. Аз не исках да се хваля с теб, като те заведа при него - „майстор Борис” като моя годеница! Аз знам, какво представлява „майстор Борис”! И той трябваше да знае. През това време в дома му, се беше настанила „малката Мария” като годеница. Не
към текста >>
512.
19. Писмо, изпратено в Бургас, за яснота
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
страни се пращаха стрели на завист и озлобление! Там където има подобна борба, винаги се проявяват негативни сили. Тези сили се проявиха, когато се яви спора. Спор за имот. Гнусен спор, в който аз нямах никакви материални стремежи. Всеки, който някога е общувал с мен, го знае. Материалното, никога не ме е интересувало. Идвайки в салона, Павел си направи добра преценка! Той видя че „двама се карат”, и че той може да е „трети”, който да спечели! Изгради си тактика, и с помощта на
честн
и и не
честн
и средства, постигна намеренията си. Аз бях хваната в клопка! Трябваше да се доверя или на лъжеца, или на враговете си, т.е. братята, които ме пратиха в съда за вътрешен проблем, лесен за разрешение по братски. Аз имах гласа на Учителя в душата си. Доверих се на една Негова мисъл: „Понякога и да те лъжат, трябва да вярваш! Остави този който лъже да отговаря за постъпката си. а ти трябва да му вярваш.” Противоречива мисъл, но в моето положение бе спасителна. Павел обеща да се намеси в спора, ида постигне в бъдеще реализиране на моята идея за духовен център на Учителя в Бургас. Виждах че вървя по острие на бръснач, но бях с отворени очи, и преценявах трезво. Прехвърлих имота на негово име, за да продължи той тази война. Той се хвалеше, че има сили да спечели. Още нещо за салона. Приех го през 1962 г. даром, за да се запази, и платих скъпа цена - близо 40 години лишаване на право да имам собствен дом. Реших така: Даром съм взела, даром ще го дам! Павел се подписа, че ми дава пари,
към текста >>
513.
31.1. Кога трябва да ти е точен кантара?
,
Отговор на Вергилий Кръстев
,
ТОМ 33
отвъд! 31.1.4. Аз съм този, който е свършил работата на рода им! Без мен, те щяха да изчезнат, и нямаше да ги има! А сега ги има в „Изгревът”, т. 20, т. 21 и в т. 22. А видяхте ли какви снимки съм сложил? 31.1.5. Ако отворите „Изгревът", т. 31, на с. 708-722, ще научите, кой е бащата на Светозар! Целият Изгрев знаеше кой е баща му, но само аз посмях да я опиша! И всички от рода им останаха доволни, и никой не протестира. Дори ми благодариха! Виж „Изгревът”, т. 31, с. 721-725. Бяха
честн
и към моя труд! 31.1.6. Аз уважавам Еленка, и знам как са истинските събития! Аз съм публикувал нейна снимка в „Изгревът”, т. 21, с № 56, 57, 58. Аз накарах Светозар да направи нейния хороскоп, който е на с. 571— 585, в „Изгревът”, т. 23. А на рожденият й брат Сава Симеонов - спомените му са на с. 559-570. А неговите снимки са от № 49-52, 57. А техните родители са под № 58. Вие виждали ли сте жътварки със сърпове? - Виж № 53. А слушали ли сте жътварките като жънат със сърповете си, как пеят? Нищо не сте слушали, и нищо не знаете! Аз съм виждал, жънел съм със сърпа с тях, и съм слушал песните им! 31.1.7. Аз лично помня и знам, как са нещата с този „Святи Дух”! Когато зачена Елена, всички упрекваха Светозар! А те не бяха женени. И да се оправдае, той казваше така: „Детето не е мое. То е на Еленка, но е дошло от Святия Дух!” И ако знаете, какви драматични събития се развиха след това! Аз ги знам, но не желая да ги споменавам! Вие виждали ли сте снимката на Елена със сина си Павел? Виж
към текста >>
514.
37.1. Козата и пръча.
,
Отговор на Вергилий Кръстев
,
ТОМ 33
подготвях след смъртта на Мария през 1976 г., „майстор Борис” се настани в тялото на Борис, и започна да раздава материалите на този или онзи, за да покаже, че е жив и работоспособен! 37.1.2. И тогава започна да раздава материалите на Кралю Кралев, с цел да привлече Милка при себе си. Три пъти ходи до Бургас, да я иска за жена от Кралю! Това трябва да се знае, а не да се укрива от всички, и да се хвърля вината върху мен! Защо я укривате? 37.1.3. Към Кралю Кралев съм постъпил напълно
честн
о, и не съм го излъгал! А Милка я посрещнах в София, и я питам като каква идва. И дали има решение? Каза, че има решение. И тогава я заведох до „майстор Борис”, за да я види и чуе за решението, което донесе. 37.1.4. Милка Кралева е имала един брак, и се е развела. Аз никога не съм я разпитвал, защо се е развела. А тук тя ми се прави на девица от 1001 нощ, от онези арабски приказки! Как Ви се струва това? 37.1.5. Аз я представих не като годеница, а като булка, и вечерта за пръв път се доближих до нея като „животно”! И тя се отдаде, без да възразява! И поиска веднага да сключим брак, за което се съгласих и го направих. И изпълних. Тя смяташе, че ще я излъжа. 37.1.6. А сватбата е била фарс. За разноските по бракосъчетанието ми, отидоха 2 лекарски заплати. За развода след 9 години, очакване да се завърне, също отидоха 2 лекарски заплати! Това са били моите възможности тогава. Лекарите и учителите, получаваха много ниски заплати! Удържаха ми от заплатата 10% данък общ доход, 10% ергенски данък,
към текста >>
515.
48. ... За да печелиш милиони
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
го посочи с думите: „Кральо, ние знаем защо създаде издателство!.... За да печелиш след години милиони!...” Присъствах на тази сцена. Но не присъствах само аз. Присъстваха много хора. Никой не проговори. Това мълчание, и до днешен е неразбираемо за мен! Десетина години по-късно, баща ми си замина от този свят. Дали спечели нещо от издателството? Не! Когато разбра, че не е по силите му, той се отказа от поста си, и основателите посочиха мен да продължа дейността му. Достойнството и
честн
остта на баща ми и до днес ми сочат правилния път! А показалецът на Георги Събев и нелепото му обвинение тогава, ще останат в историята на Бургаското братство като един нагледен урок по безлюбие! Публикувано от Milka Kraleva в
към текста >>
516.
52. Какъвто Учителят - такъв и ученикът
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
медиум, т.е. човек чието съзнание е слуга на неидентифицирана, и често нисша сила, от амбиция за власт не разделя всички около себе си по този начин? Което му е угодно приема за добро, което му е неизгодно той обявява за проява на Черната ложа. Е, ще кажете че Вергилий не е самовлюбен и няма амбиция за власт. Но аз пък ще кажа: Слепи сте. Не виждате добре. Вергилий не признава авторитет над себе си, и се старае да създаде империя с ценностите на Братството придобити от него с не
честн
и средства. Всеки който живее на гърба на другите, изисква подчинение от тях, взима тяхното, и не дава нищо в замяна, е слуга на един паразит вътре в него. Учителят на Вергилий не е този, когото брат Борис Николов следваше, и ни научи и ние да следваме. Учителят на Вергилий се е дегизирал с образа на онзи, когото ние познаваме. Понеже Вергилий е слаб духом, този дегизиран учител използва амбицията му за власт, и бълва книга след книга, една от друга по-безинтересни за съзнателно търсещият истината човек. Слушала съм дълги години Словото на Учителя. Изчела съм и всичко, което братята издадоха (чест и слава за труда им!) Няма едно изречение, в което той упреква по име някого, че е от Черната ложа. Да не би да не е виждал? Никога не е казвал: Вижте този е от Черната ложа защото прави това или онова. Когато Учителят П. Дънов е говорил за тези две противоположни универсални сили винаги е било за да научи как учениците му да се съобразяват с присъствието им, как да ги различават, с кои сили да
към текста >>
517.
294. Кой променя молитвите на Учителя?
,
,
ТОМ 34
и аз в събота вечерта ще донеса нещата, за да можем да свършим една работа. Освен това аз видях тези писма между брат Христо и Михаил Иванов. Искам да ги дадете да ги преснемем и тях, за да се запазят, щото всичко се случва. Има там и няколко писма между Мария Тодорова и брат Христов. Също ще ги дадете да ги преснема и аз ще ги върна. Аз няма да задържа нищо. Защо? Защото брат Христов горе наблюдава и пази, и съхранява. Учителят наблюдава и Господ наблюдава. Аз с Вас работя много
честн
о, почтено и не желая в моите действия да направя нещо, което да Ви изведа от равновесие. В никакъв случай. Л.Т.: Ами разбира се, ние всички сме на такова място поставени, за да работим за Бога. В.К.: И с това аз цяла нощ съм мислил за тази работа, нали. И ще стане много добре, защото те са много малко формули онези, а тука са доста и ще стане едно много хубаво издание. Отпред има една много хубава снимка на Учителя как се моли, аз я имам тая снимка. Следващия път ще Ви я донеса, да Ви я покажа. Той е затворил така с очи и се моли. Ние ще я сложим отпред. И има една друга снимка, Учителят как си е затворил очите и се моли. Той си има две снимки. И след това ние може би ще сложим една от Неговите молитви, които аз имам в ръкопис, на Учителя молитвата. Ще я преснемем, да се види Неговият почерк и ще направим едно издание, което ще го направим на ксерокс, не печатно, така, както Милка го е направила, нали. Ще бъде подвързано и така. И тези, авторите, които вътре, сътрудниците, вземат участие,
към текста >>
518.
Съдържание
,
,
ТОМ 35
2-3.; бр. 23, 4 май 1868, с. 2. 6.10.3. Мнението на Тодор Икономов за вълненията около Проекта за училищата и Наредбата. - В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 21, 20 април 1868, с. 3. 6.10.4. Един автомат. Човек-машина показан във Виена / Георги Миркович. - В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 20, 13 април 1868, с. 2-3. 6.10.5. Новини от Русчук: д-р Миркович - заместен от гръцки лекар. Размисли. - В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 22, 27 април 1868, с. 4. 6.10.6. Недоволство в Русе за не
честн
ото отношение към д-р Миркович. - В: Дунавска зора (Браила). Г. 1, бр. 26, 13 май 1868, с. 99. 6.11. Публикации: 1869 година. 6.11.1. Отношението на Гръцката патриаршия към българския църковен въпрос. - В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр. 8, 7 януари 1869, с. 30, 31. 6.11.2. Оставката на български владици и присъединяването им към българската църковна кауза. - В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр. 11, 26 януари 1869, с. 42. 6.11.3. Залавянето на Васил Ганчев, предаден от владиката Доротей. - В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр. 43,5 октомври 1869, с. 171. (Из Българско) 6.11.4. Още жертви на предателството на фанариотина Доротей. - В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр.44, 15 октомври 1869, с. 174. (Из Българско) 6.11.5. Коментар на дописка обвиняваща Г. Миркович и други лица в политически престъпления. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 3, 19 ноември 1869, с. 21. (Известия из България) 6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя
към текста >>
519.
1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).
,
,
ТОМ 35
Петко, без да смятаме още някои рано умрели деца. Дядо Русчо и брат му д-р Георги Вълков Миркович46 са били синове на средна ръка родители, преселници, както много други сливенци от близки разрушени села. Потеклото им мисля е част от с. Раково (Котленско), част от с. Ченгене-сарай, разрушено, близо до с. Стралджа. Дядо ми е бил слабо и хилаво момче, сухо и постоянно болнаво, но надарено с рядка упоритост, пъргавина, работливост. Благодарение на тези си качества и на своята пословична
честн
ост и благородство в характера, смогва полека-лека да стане заможен търговец, най-първо абаджия, после на колониални стоки. Той достигна до положението на обичан и уважаван от турците и от цялото българско население чорбаджия. Рядкост е беден работник да успее да се домогне в турско време, само с честен труд и без никакви тъмни усаци на турци и чорбаджии, до положението на млад, нов чорбаджия. Той е затъмнил старите чорбаджии и се е ползвал между турците със значението на солиден съветник и благороден човек, Турците са му поверявали пари, имоти и скъпоценности. Забележително е, че същия тоя уважаван от турците човек е бил добър патриот и се е ползвал с уважението на българското население и българските революционери. Казваха ми, че Левски когато е дохождал в Сливен се е срещал с дядо ми. Дядо много мразеше старите чорбаджии, които наричаше „турско ухо”. Мнозина българи той е отървал от бесилката и от затвора. През „страшното” (в навечерието на Руско-турската война) той е бил затворен и
към текста >>
520.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
водители, необходимо беше да се срещнат с нас, за да ги поведем и улесним. Това беше часа по девет вечер. Колкото и да бяхме за идеята, но тая ненадейна новина и нас очуди. Ний не можихме така леко да се изложим, без да ни се даде време да обмислим положението. След един сериозен разговор, ний решихме да поискаме, щото без друго да се отложи церемонията за подир един ден; но пратениците, които бяха всичко приготвили за уречения ден и които бяха твърдо уверени в сериозната и
честн
а дума на владиката, постоянствоваха и налягаха да се съобразим с желанията на Илариона. Да отричаме повече беше невъзможно от наша страна. Часа беше почти 11 по европейски, когато най-после се решихме да отидем да известим арменскиа католически патриарх Хасуна, който да благоволи да бъде като посредник за предавание новината и за съдействие в делото пред другите официални места. Той, като разгледа махзарите, които носеха с хиляди подписа, обеща се да извърши всичко, като ни помоли да го известим във всеки случай на утрината за извършванието. Отговорността не беше малка и товара, що бяхме взели отгоре си, не беше тъй лек. На утрината, двамата пратеници и ние двама с Цанкова, рано-рано, преди всички се озовахме с безпокойствие в метоха при стареца, Негово Преосвещенство Илариона. Преди да влезем при него, с прискърбие се известихме, че той бил неразположен и лежи. Догадихме, че тука има някакво друго неразположение. Влязохме при него и начнахме да се разговаряме. По изгледа и от разговора,
към текста >>
521.
2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,
,
,
ТОМ 35
и страданията на народа му бяха близки и в грижите си за изцелението им готов беше да попреиначава работите. Към хората беше добър и внимателен. Моето положение сега е твърде келяво. Парите ми се привършват и ази не зная що да правя. Едничкото нещо, що ми остава да правя, е да ида нейде да се уча, но где и как? Да приема предложението на лазаристите аз не ща, защото нито искам, нито мога да служа на техните цели. Да приема, а после да се откажа да им служа, това не ми се види
честн
о. Да ида на бълг.[арската] черква на Фенер, там няма ни що да правя, ни с кого да се посъветвам. Подир изгнанието на Владиците в метоха владее пустота и униние. Ще ми се да ида до руското посолство; но как и чрез кого да си отворя път? 20 юни 1861 г. Обърнах се към Александра Екзарха. Той биде толкова добър, щото пое на себе си да говори на посланика, княз Лобанова, за мене и да настои да се изпратя в Русия. Днес г. Екзарх ми съобщи, че посланикът писал в Петербург за мене и че аз мога да замина за Русия. На ръцете ми се даде и едно писмо до одеския генерал-губернатор. Аз се препоръчах като дякон на дяда Йосифа и макар да не беше ми това дотам приятно, приех го от немай-къде. През тези дни ще тръгна за Одеса. 29 юни 1861 г. Тая заран излязох в Одеса и се наместих в една гостилница на гръцката улица. Одеса ме порази със своите широки улици и големи домове. Тоя град е добър, богат, голям и много прилича по смешението на населението си на Цариград. Животът е скъп, въздухът е пълен със ситен
към текста >>
522.
2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията
,
,
ТОМ 35
си, в която попаднали от увещанията на униятските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били възприели унията. Разкаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да целунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христо разбра, че не ще може да се срещне нито с едного от Владиците, затова се отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто осъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за гдето унизили тъй без
честн
о високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама, и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство! И
към текста >>
523.
2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
измамата, в която попаднали от увещанията на униатските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били въсприели унията. Раскаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да цалунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христу разбра, че не ще можи да ся срещне нито с едного от Владиците, затова ся отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто усъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за дето унизили тъй без
честн
о високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, Българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици! Като някои диваци
към текста >>
524.
2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
И ЙОСИФ СОКОЛСКИ В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения. избор, характеристика и обяснителни бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 493-499. (Университетска библиотека; кн. 18) Исуитская пропаганда ся отби и отхвърли от цял Български народ с най-голямое презрение и похуление. В нейната история тая й страница оста ще въ веки зачърнена за без
честн
ите средства и предателства коихто агентите й употребиха при отоманская порта са би могли да заплашят и докарат в отчайвание българский народ та да приемни католицизма им! Никога Рим-поп не е бил тъй смешно излъган и тъй стидно понижен, както в тойзи случай. Агентите на тая пропаганда в България избират едного простака и безкнижника старца инока от Габровки манастир Соколския планини, именем Йосиф, дават му имя Соколски и представят го за едно важно и знамянито лице бългаскаго священства! Съдружва го Г. Боре с двама отчаяни зло
честн
и Българи и завождат го в Рим да го ръкоположи святи Петровий наследник за българо-католишки патрик! Поляшкий комитет прави контребуции за разноските и тръби лъжовно чрез сичка Европейска преса пред цялаго света чи три милиона и половина православни Българи веки пригърнали католицизма и чи другите остали скоро щат следова истое! Папата от голямая си радост за успеха и от любов към новообратените си Българи призовава Дяда Йосифа на обяд, де е бил и бивший Неаполитански цар Франц II ведно с царицата си. Дядо Йосиф не знай друг язик освен български и турски, щото присътствието Г.
към текста >>
525.
2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров
,
,
ТОМ 35
Как този просветен калугер, намразил гръцкото духовенство и българското невежество, намира радушен прием между шивачите на царски дрехи, настанени в т. н. Хамбар и организувани военно, на чело с първомайстора си Иван Спасов, малоучен и простодушен човек, но отличен патриот; Как той почва да държи слова пред хамбарлиите и да им чете молитви по славянски, за което му била почистена и една голяма стая, гдето той бил сигурен срещу измамите на Патриаршията; Как той събужда у тези
честн
и хора народно съзнание и им разкрива два светли идеала: издигане на народна черква в Цариград, която да бъде средище на българската колония, и изгонване на грабителското гръцко духовенство от България; Как Неофит спечелва тук на своя страна образования и влиятелен Василаки Великов (от с. Върбица, близо до Котел), както и чорбаджи Стоян Чалъков (от Пловдив), а после предлага да се поднесе на султана прошение за назначаването на български митрополит в Търново; Как Патриаршията осуетява тази милост на султана и отвлича Неофита, за да го заточи на Принцовите острови; как Неофит бива освободен, и борбата за Търновската митрополия пламва отново, и Неофит бива отново заточен - сега в Атон - от гдето ще се върне в 1844 год., за да подкачи заедно с Илариона постъпките си по народното свето дело: - тези и всички последващи епизоди на черковната борба до 1860 г. Раковски разказва с живо участие, със смяна на радост и възмущение, като историк, който съединява чистия поглед за обективно вършеното с
към текста >>
526.
2.10.15. Български вероизповеден въпрос - езуитската пропаганда. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
ВЪПРОС – ЕЗУИТСКАТА ПРОПАГАНДА В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения. Т. 3, Историография. София: Бълг. писател, 1984, с. 326-330. Езуитская пропаганда се отби и отхвърли от цял български народ с най-голямое презрение и похуление. В нейната история тая й страница оста ще във веки зачернена за без
честн
ите средства и предателства, коихто агентите й употребиха при Отоманская порта да би могли да заплашят и докарат в отчайвание българский народ та да приемни католицизма им! Никога Рим-поп не е бил тъй смешно излъган и тъй стидно понижен, както в тойзи случай. Агентите на тая пропаганда в България избират едного простака и безкнижнаго старца инока от Габровки манастир Соколския планини, именем Йосиф, дават му имя Соколски и представят го за едно важно и знаменито лице бългаскаго свещенства! Съдружва го г. Боре с двама отчаяни злочести българи и завождат го в Рим да го ръкоположи свети Петровий наследник за българо-католишки патрик! Поляшкий комитет прави контрибуции за разноските и тръби лъжовно чрез сичка европейска преса пред цялаго света, че три милиона и половина православни българи веке прегърнали католицизма и че другите остали скоро щат следова истое! Папата от голямая си радост за успеха и от любов към новообратените си българи призовава дяда Йосифа на обяд, де е бил и бивший неаполитански цар Франц II ведно с царицата си. Дядо Йосиф не знай друг език освен български и турски, щото присъствието на г. Боре е било необходимо нужно за тълмач. Сядат на
към текста >>
527.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния. Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви. Агентите на папищашството, ако бяха малко по-
честн
и, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи. Каква безсрамност! Каква низост! Тя пада единствено върху лудите глави на четирите главни агенти на противо-народната работа, която стана на 18 декемврий. Поповете се надеели, че ще служат литургия в този ден. Тъй мислели и другите, но Папищашите не вършат тъй, както мислят някои простодушни Българе. Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за свети догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение. Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски. Словото изражавало радостта на Арменский
към текста >>
528.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
български градове, 11. Колкото повече напредваше фанариотската система, толкова повече тя се вкореняваше и простираше из цяла България. Фанариотите си служеха с тези две средства: лъжата и терора. Посредством лъжата приспиваха властта и я командуваха, както си искат. С терора заплашваха народа и той не се осмеляваше да се противопостави на извършваните от архиереите непростими беззакония. С подкупи, интриги и обвинения на невинни хора, с глоби и налагане на църковните проклятия на
честн
и и християнски семейства фанариотите успяваха да упражняват абсолютен политически и религиозен деспотизъм върху всички и във всичко. Затова никой не се осмеляваше да се възпротиви на никое несправедливо и отвратително дело на фанариотския владика, за да не попадне под неговия гняв и под гнева на властта. Такъв човек го очакваше пълно загиване. С подобни средства те успяха да вземат в ръцете си най-сетне всичко, така че никаква работа в общината не се извършваше без знанието на владиката и на неговите приближени. Но всичко ставаше с много пари, което караше членовете на общината да се противопоставят на неговите интереси. Така нашият народ предусещаше злото и познаваше неприятелите си, но не се решаваше да направи каквато и да е стъпка, за да се отърве, понеже от всички страни беше заобиколен от шпионите на фанариотския владика. 12. Фанариотските владици обаче не бяха убедени в ефикасността на своята система, нито пък се покриваха напълно с целите на поддържащите ги партии. В процеса на
към текста >>
529.
3.6.9.3. Занаятите на болградчани.
,
,
ТОМ 35
големи думи, лъжи и пр. служат за пример на младото поколение, но това е все още нищо. По-долу ще видим и някои други безнравствени примери, каквито бащите дават на чедата си,. И тъй, когато болградчанин играе на карти, човек с пищимал не може да излезе пред него. За болградчани не е добър този човек, който не посещава заедно с тях кафенето. Такъв човек бива укоряван, осмиван в простотия и затова, че той не познава тяхното преуспяващо общество. Така например един от добрите,
честн
ите и трудолюбиви младежи Иван Начев се намира сега в такава немилост. Впрочем дали ще дойде време, когато те ще могат да го разберат, или пък той да тръгне по тяхната
към текста >>
530.
3.7. Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича
,
,
ТОМ 35
същата катигория с Европейците? Трудно ми е да ся изреча както ся следва: ние като първоначални, без съмнение имаме недостатки, и това е простително; но, като невежи трябва ли да земаме само учението като за орудие на просвещението без да подумаме, че въспитанието, което е самият источник, както казахме, на человеческото благополучие, е най-необходимото. Да, необходимо, даже и най-нужно за общественният живот; защото е само което съставлява най-добрите общества, което прави най-
честн
ите граждани, което изображава най-благоприятните народи. За жалост! като най-важно и най-необходимо, то е и най-рядко между нас, до толкова дето даже малко са и тези, които го добре чувствуват и проумяват. Кой от нази не знае, че вообще нашите младежи отрастят без никакво домашно въспитание? Но кой е крив, ще каже някой, когито ние не сме йоще достигнали в таз степен на развитието. Това е справедливо. С сичко това ние треба да ся старайме да го введем барем там дето ся следва. Ако при сичкото домашно негово развитие, просвещените народи го имат за необходимо в техните учебни заведения, то ние, които сме лишени йоще от това домашно развитие, треба да го имаме за най-първо дело и най-главен за нас предмет. Следователно първата наша грижа треба да е то; главната основа на нашите училища, и най-паче девическите, треба да е то. Указвам на девическите, защото от там ще излезе сърцето, което за пръв път ще захрани нежното дете не само с умекчителна храна, но и с духовна и с нравственна. В
към текста >>
531.
5.4.2.4. Писмо №4
,
,
ТОМ 35
и да го надмине. Сичко това защо ли? Да бъдат те добре, че сички други нека загинат. Евангелическо человеколюбие! До колко ми мисляха доброто, следующата им постъпка го потвърдява напълно: като ме арестуваха, аз имах да земам повече от една месечина, която пашата беше обещал да ми се плати. Като дойде архимандрит Григорий, пашата заповяда да го упълномоща за да ми ги съберат и изпратят. Това аз и направих. Навярно парите се събраха, но остана да ми ги пращат и досега още: калугерска
честн
ост! Какъв контраст, в него време, между тези два елемента: миряни и духовни! Първият се стараят да възкресят погребаните черковни правдини и да въздигнат чрез това и народа си, и духовните; кога тези последните чрез егоизма си тъпчат най-светите начала, които съставят целостта и напредъка на една народност. Какво добро може да очаква някой от такива духовни! Върху това има много да се говори, но, като не му е тук мястото, прекъсвам да си влеза в предмета. Комисия се беше назначила, за да изпита сички затворници по тая работа. Един по един ги изпитваха. Нищо сериозно, види се, не се указа, понеже сички почти се освободиха под гаранция. Също се случи и с мене. Само Васил Ганчев в железа се изпрати в Русчук преди Дунав да замръзне. Аз като знаех, че Манол е умрял, и като не мислех, че може пак да ме повикат, никак не пресметнах да премина поне временно във Влашко и то да би да задам затруднение във всеки случай на моя поръчител. Тома Младенов, който беше верният предан на пашата, беше
към текста >>
532.
5.4.2.6. Писмо № 6
,
,
ТОМ 35
от 3 месеца насам се нахожда там без да ми е възможно да узная нещо положително. Следователно аз прихождам към Ваше Височество и покорно го моля да благоволи да даде нужните си заповеди за да ми се разгледа делото час по-скоро, понеже този предварителен затвор, от 4-ри години почти насам, като противозаконен чрезмерно разстрои здравето ми; много опитаната справедливост на Ваше Височество няма да възприеме никак да остави един невинен да пропадне жертва в затвора под една без
честн
а клевета и под една неупростима немарливост. Уверен във вашето милостиво сърце, имам честта да бъда най-покорният и най-долният слуга на Ваше Височество.” При сичките вънкашни старания и усилия, да ми се спомогне нещо, било от сродници, било от приятели - даже и приятели с доволно силно влияние - не бе възможно тъй лесно и скоро да се реши този наш неопределен въпрос. При всичко туй, подир туй прошение, работата се поразклати до нейде. Появи се повиквание от страна на изследователя за разпитване върху течение на работата, която се види си остана до там открита до колкото и беше. Тая постъпка като беше станция на едно най-последньо изследвание продължи се почти една цяла година; подир която, види се, се решава и на четирима: Васил Ганчев - предателя, Георги Манчов, Брайно Кофарджиев и аз, да се заточим до живот в Диар-Бекир, а владиката Доротей, Софийския с време Митрополит, да се повика и подложи на изпит. Преди владиката да се постави на изследване, нази бързо-бързо ни изпратиха с
към текста >>
533.
5.4.2.7. Писмо № 7
,
,
ТОМ 35
се радват на моя напредък, повдигнаха се и подадоха прошение против моето свободно ходение. С което нищо като не направиха, начнаха да ми произвеждат такива пакости, които бяха срам и позор, и за които ми е отвратително даже да говоря. И кой? Тези, които аз до вчера подпомагах във всяко отношение. Тъй, аз бях принуден да дружа с туземците отколкото с тези, с които съдбата ми беше свързана. Туземците беха хора доволно разбудени и интелигентни, в които се нахождаха и търговци, и твърде
честн
и хора. Те, както и по-горе казах, изобщо подържаха всяко отношение турските привички и обичаи. Един млад търговец, който ми беше и съсед, с когото често се разговаряхме, и който знаеше да хвърга ремил416, когото той наричаше: „Ремил на пророк Данаила”, и който действително беше удивителен. Каквото и да помисляше някой, той ще му даде отговор подобен на неговата мисъл. Това като бях опитал неколко пъти през зимата, когато се зачена Сръбско-Турската война, аз една сутрина, в един празничен ден, ставам и отивам у тях с намерение да ни хвърли един ремил, като имах на ум следующето: „Тази война ще ли бъде ползовита за нази заточените или не?”. Като отидох и седнахме да разговаряме, аз между приказките му казах: „Комшу, дошел съм да ми хвърлите един ремил с едно голямо внимание за една много важна работа”. Той ми отговори: „С благодарение и голямо удоволствие”. Не се мина много време, той начна да работи върху моята мисъл, и като свърши, ето що ми каза: „Подир една ужасна война, вие ще си
към текста >>
534.
5.5.4. Д-р Георги Миркович. Писмо от Георги Кънчев (брат на Минчо Кънчев)
,
,
ТОМ 35
Те бяха затворени в Цариград. Много ни помогна д-р Миркович на болните и много болни оздрави в Диарбекир. Но валията кюрд паша, като простий дивак, имаше един билерин касапин, грък, доктор, който го убеди да махне д-р Мирковича от Диарбекир. Като седяха три месеца, проводи го в Мардин, 18 часа далеч от Диарбекир, но бяха по-свободни от нас, защото не бяха в затвор; в този град само арабски се говори и много добри християни са. ПИСМО ОТ БРАТА МИ ГЕОРГА КЪНЧЕВ Милий ми братко! Честното ти писъмце от 27 ноемврий, брой 30, което очаквах, ненадейно като го приех на 1 януарий и колкото се вселихме и славихме бога, че сме биле честити да встъпим и в 1876 год., което кого де срещнеш, казва: „За много години”,. И толкоз повече се развеселихме всички домашни, като получихме
честн
ото ти кратко писъмце. И като прочетох пред сичкома ни домашни, и като разумяхме напълно съдържанието му, крайно се благодарихме и неизказано развеселихме; ако и да си поплакахме малко, и най-много тати и мама, задето си претърпял толкози болести от треска и циреи, сега, като ни пишеш, че си бил в добро здравие и треската като те оставила, също и циреите, много се зарадвах и моля всевишний бог да ви поддържа здравието на сичкома ви, които сте заточени в Диарбекир. Също и моля Бога да поддържа здравието на д-р Миркович, който много добрина ти й направил, загдето ти й изцерил треската... През велики пости ме повтресе 3-4 пъти, но благодарение на рецептата, която имах от д-р Миркович, с нея си вземах
към текста >>
535.
6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)
,
,
ТОМ 35
2-3.; бр. 23, 4 май 1868, с. 2. 6.10.3. Мнението на Тодор Икономов за вълненията около Проекта за училищата и Наредбата. - В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 21, 20 април 1868, с. 3. 6.10.4. Един автомат. Човек-машина показан във Виена / Георги Миркович. - В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 20, 13 април 1868, с. 2-3. 6.10.5. Новини от Русчук: д-р Миркович - заместен от гръцки лекар. Размисли. - В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 22, 27 април 1868, с. 4. 6.10.6. Недоволство в Русе за не
честн
ото отношение към д-р Миркович. - В: Дунавска зора (Браила). Г. 1, бр. 26, 13 май 1868, с. 99. 6.11. Публикации: 1869 година. 6.11.1. Отношението на Гръцката патриаршия към българския църковен въпрос. - В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр. 8, 7 януари 1869, с. 30, 31. 6.11.2. Оставката на български владици и присъединяването им към българската църковна кауза. - В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр. 11, 26 януари 1869, с. 42. 6.11.3. Залавянето на Васил Ганчев, предаден от владиката Доротей. - В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр. 43,5 октомври 1869, с. 171. (Из Българско) 6.11.4. Още жертви на предателството на фанариотина Доротей. - В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр.44, 15 октомври 1869, с. 174. (Из Българско) 6.11.5. Коментар на дописка обвиняваща Г. Миркович и други лица в политически престъпления. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 3, 19 ноември 1869, с. 21. (Известия из България) 6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя
към текста >>
536.
6.2.2. Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител.
,
,
ТОМ 35
само да се случи. Бог помогна и отидохме на Видин. Явихме се пред Н. В. Превъзходителство, Исмет паша!! Ние праведни, обаче молбата зле написана. Тая молба я писаха мюдюрина с владиката заедно!!! Според писанието на молбата ни затвориха в чаушката одая. След 6 дни доде мазар от Еснафите до Исмет паша, но не хвана място. След един дойде и г. Димитър Цачов с писмо от Търновския паша. В тоя същия ден се изпитвахме на испитака, под председателството на благоразумния Сюлейман бея. Той,
честн
ий мъж, Сюлейман бей е снабден с науки и разпита по-тънко работите. Господин Илийчо х. Томакиев е тержоманин443 и добър отечественик, снабден с приятно благонравие, който тълмачеше444 твърде праведно нашите оправдания ... След като се изпитахме, не можа да се намери в нас някоя погрешка. Като доде Негово Високо Превъзходителство праведний Сандъ паша, развиди ни обвинението и ни оправда, че си дойдохме снабдени с един плам, който ни одобрява, че сме били праведни и мирни поданици на Н. И. В. султан Абдул Меджит Ефендимизе .... Не малко сме длъжни да отдадем сърдечна благодарност на Негово Високопреосвещенство г. г. Паисия, който положи искренно старание за нашето скорошно избавление. ... Но, друго, по-страшно! Доротей, след ни проводи на Видин, събрал няколко селяни и отишъл в г. Димитра Цачова, с намерение, ако намери да го пребият с камъни!!! Ето пастир! ... След някой ден отишъл пак у г. Вълчов и давал 10,000 грошове рушвет, за да му даде г. Вълчовата госпожа някое съвсем несъществуващо
към текста >>
537.
6.2.8. Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек.
,
,
ТОМ 35
си и техните родители би дошли в недоумение за тях, а особено доде се възстанови едно народно Българско училище и един пансионат долуподписаните прибързувами да явим на родителите на гореречените ученици и на секи съотечественик, че се решихме да приберем тия млади в една къща в тоя град да ги учим и храним под истите условия и цена, както са били до сега у Бебешкото училище, като се одължаваме да изпълним следующите: 1) Да им поставим един въспитател, родом българин и познат с
честн
остта си, който ще им предава новият и старият български язик, и който ще ги съпровожда в българската църква по празници, по служба и по разход. С една реч да се намира непрестанно с тех. 2) Да им поставим един от най-способните български свещеници в Цариград, който ще им преподава Катехизис, и Свещена История. 3) Да им поставим един учител за турският язик. 4) Понеже засега нито време има, нито се намират тука способни учители Българе, принудени сме да земем от най-добрите учители французи, които се намират в Цариград и колкото са нужни, за да допродължат науките на учениците ни. 5) Да пращаме секи три месеца на родителите списък за успехът в науките и за поведението на децата им. 6) Един от нас непременно ден и нощ ще се намира в заведението ради надзиранието колко за успехът на учението, толкова и за порядъка на заведението. 7) Колкото за други язици и музика, ония кои искат да ги следуват, ще им се набавляват от училището учители с една особна умерена заплата. Който убо от родителите
към текста >>
538.
6.3. Публикации: 1861 година. 6.3.1. Униатските предводители - предатели.
,
,
ТОМ 35
година 6.3.1. УНИАТСКИТЕ ПРЕДВОДИТЕЛИ - ПРЕДАТЕЛИ Из „ Последни известия по наш свещен въпрос: ...дописка от 28 декемвриа 1860 ...“ В: Дунавский лебед450 (Белград). Г. 1, бр. 16, 7 януари 1861, с. 67. ... Народная наша комисия и сички знамянити и по
честн
и българи търговци и еснафски главатари тутак си са издали едно обширно известие под надслов: „Папищашка Святокрадна измама” и са го разпроводили по цела България да известят Българскому народ, каква е тази папищашка постъпка и от каква лица се е подигнала. Тамо в него известие се описват чинно двигателите й Гиков син, прекръстен Цанков, познат века от сички Българи за предател отечества; Манол от Загря, който три пъти до сега е излязъл мюхлюзин451 и потънал от дългове до уши; Миркович от Сливен, празна една глава, която като не е можала да изучи нищо в Франция и се е върнала назад като неузрела тиква, прилепен в това от недостойнство да се прехрани другояче; Никола Ефтимов от Габрово, кому също име е Калпазанов и който е без
честн
о изгонен от Габрово. И други некой си, които и не стои да споменем имена. Това е успеха Изуитски и тия са техните почтени лица, които тия разгласяват по света на целия Български народ!!! Нашите Българи са видели народното известие и не е нужда да се продължаваме више от тому, защото нас сега занимава друго по-важно нещо, което е да даден на В. Порта да разбере за тая нейна слабост, чи не ё за полза. Същевременно же явим Европейскому ученому свету, че тая пасмина не е такава каквато тия
към текста >>
539.
6.3.4. Изобличение на агентите на католическата пропаганда д-р Миркович и Манол Иванов. Дописка от Плоешка община.
,
,
ТОМ 35
НА КАТОЛИЧЕСКАТА ПРОПАГАНДА Д-Р МИРКОВИЧ И МАНОЛ ИВАНОВ Призив към заблудените унияти да се върнат към православието Дописка от Плоешка община В: Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 22, 21 февруари 1861, с. 98. Също и в: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 124. Плоещ, 5-го февруария 1861 Господин редакторе „Дунавского лебеда”! С жалост идим да изражим нашите смъртоносни удари, които почувствувахме, като прочетохме в
честн
ият ваш лист, че няколко наши съотечественици в Цариград, станали оръдие на светотатната измама, от които първият г. Миркович, доктор на здравите и на пропагандистите; г. Манол Зааралията454, който ни е известен ради мюхлюзлукът455 си. Колкото от наша страна ние, вси плоешки българе и въобще във Влашко и Богданско намирающи ся чисти българи, казвами на нашите съотечественици в Цариград, да ся покаят и завърнат в православието, защото нигде не е останало да ся не хортува с укорение за тоя подлог, а най-паче за клетите тия подкупници, които види ся, не от някое си родолюбие или обеждение са се повели подир пропагандата, не само от голота и отчаяност. Ний мислим, че вси други наши съотечественици чисти българи ще да дадат на глупавите, за да разумеят. А колко съжаляваме г. Доктора, който преди няколко години случи ся да мине през Плоещ, щото толко родолюбив ся показваше, както не би било възможно да търпи, което още тогава ще каже, че той бил отчаян. Тряба ли да мислим, че господствому прави
към текста >>
540.
6.3.13. Софиянци изгонват владиката Доротей. Извод от една дописка.
,
,
ТОМ 35
седа е имал некое си тайно споразумение; излезва и остава тамо поп Тоша, без да продума една реч. Тогава Дорчовите слуги улавят бедния поп, а Дорчо с ножицата му остригва косата и брадата, земе му калимявката и гужда му един фес на главата, па си го отпусва като с поругание изревава: „Иди нека те види за пример народа ти!” Същият ден (на 6 декември) почва да клепе клепалото на черквата „Св. Арахангел“ и купища народ се събира тамо и почва разярен да роптае и вика противно тая без
честн
а постъпка на фенерского ученика, щото се чува до управителя, който незабавно изпраща двама турци от главните членове на съвета придружени от воения полковник с няколко войника. Тия пощо дошли в народния събор, без да изпитат каква е работата, почват да нудят народа да се разотиди, и да го заплашва, че ако не послуша това, зле ще бъде т. е. ще го ударят. Народът отговаря гръмогласно, че не може да търпи да се скверни святата му вяра от толкова безсъвестни владици фанариоти и да се обезчестяват невинните свещеници и че той ако е султанска послушна рая, няма да търпи веке да бъде похулен от фенерското духовенство. Казва че до де не изпъди того фанариота от града, не ще се разотиде. След този разговор, членовете на съвета си отиват и тутакси дохожда царската войска, сичките жандарми и самият управител Ахмед Ресим Ефенди. Народът като видял това, всички едногласно извикват и се молят да ги отърве веке от того безбожного владика. Но управителя вместо да послуша молбата им, заповеда на войниците
към текста >>
541.
6.5.3. Бесарабските българи.
,
,
ТОМ 35
доста голямо. Децата, които постъпват да слугуват в тези кръчми, изучават сичките възможни и вредни безнравия. Колонистите от година на година беднеят материално, тъй както и нравствено. Те се занимават с търговия, а пари нямат, орачлък, земя нямат, за скотовъдство - мера нямат. А от това постоянно зеха да беднеят и да си губят доверието. Те често сега зеха да си пущат со своите длъжници в хитрости. Българските колонисти, които се отличаваха, може да се каже, в сичка Бесарабия в
честн
ото си зимание-давание и данъка си плащаха с време, от тях сега се не изпразва конакът. Не ще бъде, мисля, излишно да направим едно сравнение на Българите и русите с немците колонисти, понеже помежду си са съседи и живеят в една област на занятието. (следва) Г. 1, бр. 31, 27 декември 1863, с. 123-124. Нито един път человек, който не е живял в една страна и е непознат с нейното положение, не може да знае какво влияние може да има въздухът на нея и на нейната растителност. Неопозната още в народите, с тяхното състояние и нрави, той не може да угоди на народите сдобри учреждения, с брежпивост493 да уварди народа от големи разноски, ще бъде щетно494. Напротив, секо негово предприятие, уж за добро, ще бъде несъобразно с местното требование и противно на местният народ, който ще го осъжда. Съвременните нужди и потребности на един народ, с толко силни желания и тъй се мъчно спират, колкото и подводното течение! А секоя сила, която ще се помъчи да ги спре ще е причината за големите и пагубни
към текста >>
542.
6.10.6. Недоволство в Русе за нечестното отношение към д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
РУСЕ ЗА НЕЧЕСТНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ Д-Р МИРКОВИЧ В: Дунавска зора550 (Браила). Г. 1, бр. 26, 13 май 1868, с. 99. ... Размишления .. внушени от следващите редове, които ни отправят от Русчук: „Преди няколко месеца, доктор Миркович се наименова за лекар в града ни. Българите се възблагодариха много, че тази служба се въведе на един от техните съотечественици. Но техната радост не беше за много време. Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор Миркович се проводиха в Русчук; и той сам дойде; но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар. Това дело произведе връх българите едно досадно впечатление, толкова повече, че удвоили платата на гръцкия лекар, спротив желанията на жителите, които не щат да си налагат тази излишност на разноски.” Българите имат право за дето ги докачиха с това не
честн
о наименование направено във вреда на един от техните съотечественици, с когото са обходиха съвсем неучтиво: това им се види, че искат да ги дръжат в една степен на низост с другите християни, които обаче са много по-малочислени от тех. Миналата седмица в неделя, Държавния съвет се състави; членовете му се заеха от християните и мюсулманите. Всичките общини се представляват в този съвет. Членовете на които се състоят от 28 турци, 5 арменци, 4 гърци, 2 евреи, 1 мароялит, 1 българи (Иванчо ефенди русенц). Наименоваха се членове на Висшият съвет на Правосъдието: 8 турци, 3 арменци, 1 грък и 1 българин (Гавраила ефенди).
към текста >>
543.
6.11.3. Залавянето на Васил Ганчев, предаден от владиката Доротей.
,
,
ТОМ 35
му и фес, по причина, че слушал народа, а не него, за да върши работи, каквито той искал. И тъй, речений В. Ганчев, от както се изповедал добре на дедо си Дорчо, тоя му казал един ден да не стои вече в града у него, но за по-свободно негово желание, да го препоръча до едного Егумена, негов человек, от един мънастир, който е 2-3 часа далеч от града, при полите на Балкана, и като му направил писмото, провожда го там. После това, отива на конака и казва: „аз за благоденствието на
честн
ото ви правителство, всякогаш бодърствувам, и тъй узнах че еди в кой си мънастир, намира се пашо, един от българските завераджии, да проводите за да го уловите; и покрай него, ще се уловят още много такива”, като прибавил да не отиват другояче тамо, освен да се преоблекат в български селски дрехи, като поклонници и да не влизат в одаята върху му, защото не могат го улови, ами да го вардят, като отиде някоя сутрин в нужника, само там могат да го уловят по за сигур, а иначе е неприближим, ако би да вземе известие. Правителството без да губи време, провожда 10 души, по него начин, и в една сутрин, като станал той рано и отишел в нужника, тогава наречените Поклонници, отиват върху му ненадейно и го улавят без да пострадат нищо, вързват го добре в железа, вземат му всичкия багаж и коня, и го завеждат във Видин. Там след много мъки, които му наложиле, ознали още за 20-25 души Врачане, които и закарали вързани във Видин, и сега са под страшни тирански мъки. От това какво ще излезе, Бог знае!
към текста >>
544.
6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“.
,
,
ТОМ 35
и себе си за пари, и нема ни съвсем такава гнусност, която той не би направил, ако само некой му даде за това сто гроша. Вие българските представители сте се обещали на народът да бъдете негови защитници от сека една страна; вие сте назначени да чистите секо едно зло, което би се появило между нас. А какво вие правите? Изпратихте ни о. Доротея да ни глоби и да ни пие кръвта.” „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин и затова ви молим да подадете нашата просба на
честн
ото правителство, за да ни избавите от него.” и пр. Сега да ви разкажа какво съм видел с своите очи. Един ден като се разхождам по градът, гледам повръвило се цело едно село: старци, баби, жени млади и деца и секи носи в ръката си по един кошник грозде и помежду си приказват и проклинат владиката, че зарад него са си оставиле много пъти житото не обрано, гумното под дъжд и ветър, сеното не докарано и пр. Най-после видех едно малко дете, което беше изостанало подир една жена и то с един крак куца, а другата му кръвове и не може от болка да говори, а само плаче. Аз попитах жената за това дете чие е, защо плаче и кому носи това грозде. Тя ми каза: „на проклетия владика. Нека той бъде проклет и от мене и от Бога! Ние се плачехме от гръцките владици, а тоя не е и за пара по-добър от тех, и той е езедник и кръвопиец, каквито беха и гръците. Тоя изедник не остави никого на мира и това дете му е събирало трънки и дренки за сладко и си е изболо краката по чалтите, та затова плаче. Тая сутрин
към текста >>
545.
6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
от македонските или от тракийските епархии за ползата на патриархът, то и тия ще да бъдат принудени да се откажат от нея. И така, работите се заплитат сё повече и повече. Турското правителство, което употреблява сичките си сили да разедини българският народ и да го направи неспособен за каквото и да е обществено предприятие, работи енергически. Митхад паша, който отдавна вече е усвоил австрийската система „раздели, па владей”, добива важно място в министерството. Но ще ли нашето
честн
о правителство да изпълни свето желание? Аз ви уверявам, че неговите старания ще да останат напразни. Българският народ е дошел вече до онова самосъзнание, което е в състояние да строши и най-яките стени. Това види твърде ясно и самото правителство. И така, немислимите унии, безцелните турски приследувания, гръцките клевети и цънцарските568 шпионства няма да произведат нищо друго освен нови борби, нова енергия и ново мъжество в сърцата на самият български народ. Вие казвате преди две недели в своят вестник, че „българският народ не тряба да излазя из границите на схизмата, защото тая схизма обезпечава повече от сичко българската народност”. Вярвайте ми, че почти секи българин разделя вашите убеждения. Секи из нас види твърде ясно, че както фанариотите, така и правителството ни приготовляват нови примки, следователно българското спогождение с патриархът е немислимо. Ние знаеме твърде добре, че патриарх Антим, т. е. хероят на схизмата569, падна не за това, защото искаше да се спогоди с
към текста >>
546.
2. ВЯРА И СЪМНЕНИЕ.
,
,
ТОМ 35
гонятъ? Никого нѣма да гонятъ. Тъй ще бѫде, като дойде Бѣлото Братство. Ще видите какво ще стане на земята. Бѣлитѣ Братя ще пуснатъ такава артилерия, каквато свѣтътъ не е виждалъ. Ще пуснатъ тия подземни токове, та всички хора да познаятъ, че има единъ Великъ Законъ, на който всички сѫщества трѣбва да се подчинятъ. Нѣма да остане човѣкъ, който да не каже: Господи, да бѫде твоята воля! Ние сме хора неразбрани, ние до сега не изпълнихме Твоята воля, но отсега нататъкъ трѣбва да бѫдемъ
честн
и и справедливи. Такова желание трѣбва да се зароди у всички хора, у жени и мѫже, у млади и стари, у професори и всички на единъ гласъ така ще викатъ. У всички ще се зароди такова желание. Сега се приготовлявате. На всѣкѫдѣ трѣбва да дойде едно такова учение. Всички ученици на окултнитѣ братства въ Индия, и въ Англия — навсѣкѫдѣ сега се обединяватъ. Туй обединение става вече въ духовния свѣтъ, а за тази физическа връзка, тѣ ще почнатъ да пращатъ свои депутации да се опознаятъ. Опознаването сега ще става бързо. Дойде единъ братъ отъ Чехия и разказва, че тамъ се интересуватъ за окултнитѣ братя въ България. Запитватъ какво е нашето вѣрую. И отъ Америка вече се интересуватъ. Единъ нашъ братъ ми разправя, че намѣрилъ тамъ братя. Азъ му казвахъ: като отидешъ въ Америка и тамъ ще намеришъ братя, а той ми пише, че не ги е намьрилъ още и ме пита кѫдѣ сѫ. Но сега ми пише вече, че ги намѣрилъ, какъ ги намѣрилъ, какво е тѣхното мото и т. н. Тѣ му казватъ тъй: „Ние държимъ запалени нашитѣ факли на
към текста >>
НАГОРЕ