НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
90
резултата в
77
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя" Какви ли не люде имаше на "Изгрева": тихи и буйни, скромни и нахални,
тактични
и безочливи.
"Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя" Какви ли не люде имаше на "Изгрева": тихи и буйни, скромни и нахални,
тактични
и безочливи.
Имаше всичко. Каквото искаш - това ще намериш. Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе. Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени. А тук на "Изгрева", те намериха тих пристан.
към текста >>
2.
5_57 Кой спаси българските евреи?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След няколко дни посланикът на Германия, Бекерле, съобщава на външното министерство, на Райха за решението на царя, но казва, че този ход е
тактически
правилен за него.
Полша не граничи с Дунав, но понеже съм българин, одобриха тази тема." Учителят го пита: "А къде е твоят докторат? " "Окачил съм го в рамка на стената." Учителят го поглежда строго и казва: "От утре ще свалиш от стената своя докторат от Полша. Днес ти защити своя докторат пред мен. С него се спасиха хиляди хора и не се позволи да се скверни името на Великия Учител и на Бога. А сега изгорете това парче хартия от указа." Методи и Лулчев се отдалечават и всеки отива в своята барака.
След няколко дни посланикът на Германия, Бекерле, съобщава на външното министерство, на Райха за решението на царя, но казва, че този ход е
тактически
правилен за него.
Доктор Делиус, шефът на нацисткото разузнаване, също съобщава, че България не желае да поеме върху плещите си еврейската ненавист и проклятия. А изпратеният германски съветник по еврейските въпроси, Данекер, през месец август 1943 година е отзован. Така Учителят спаси евреите. Тъй седи въпросът. След заминаването на Учителя, новата комунистическа власт си приписа заслугата за спасяването евреите.
към текста >>
3.
7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Това беше един
тактически
и стратегически ход на германците по отношение на българите, в случай, че войната завърши в тяхна полза.
"С арфа под бомбите в града Мюнхен" Сега ще ви разкажа един случай от времето на Втората световна война. Исторически се знае, че ние бяхме окупирани "доброволно" от Германия. Тогава германските фондации решиха и даваха стипендии на българи желаещи да отидат в Германия и да се усъвършенствуват, да придобиват знания в областите, които ги интересуват.
Това беше един
тактически
и стратегически ход на германците по отношение на българите, в случай, че войната завърши в тяхна полза.
Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и, специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо. Това, което ще ви разкажа, ни го разказа нашият брат, един от най-добрите, най-способните музиканти, които имахме в нашето Братство в София. Той ми разказа своя случай подробно. Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа.
към текста >>
4.
84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ 14
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той работеше педагогично и
тактично
.
Много лесно можеше да се сложи машинка и нож за рязане на хартията, но никой не се сети да го направи. А Учителят оставяше инициативата на учениците. Не даваше нареждане - направете това или онова. Разбира се ако кажеше някоя дума всичко щеше да се изпълни. Той искаше да види каква инициатива ще възникне в нас и как ще я изпълним.
Той работеше педагогично и
тактично
.
Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройка и с всички удобства. Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачка и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печатница.
към текста >>
5.
ІІІ.93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Най-
нетактично
поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи.
Но те не бяха жестоки към нас, защото много често през облачните завеси проникваше слънцето и ни даряваше своята топлина. А когато заръмяваше дъждец, зад нас водните капчици изписваха красива дъга. Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия цветен полукръг над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни. Истината ще победи." Бяхме вече преполовили пътя до селото, когато от облака над нас зарося. Лоденът на Учителя бе оросен от множество капчици, в момента светещи в цветовете на дъгата.
Най-
нетактично
поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи.
С други очи разглеждах сребристите капчици от роса по лодена на Учителя, които пречупваха светлината в различни краски. Небесната дъга бе слезнала отгоре и преминаваше през Учителя. Очите ми съзряха и видяха украса небесна. Видях как Небесната дъга бе в Учителя и се претворяваше в Словото Му.
към текста >>
6.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно
тактичен
, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата.
Написа една книга „Любовта в природата", с която реализира мисълта си от реферата, че идеалът на ученика е идеал на природата. Имаше много характерни черти. По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на бялата раса („Зороастър") - персийската култура. Беше отначало в комуната в село Ачларе. Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология.
Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно
тактичен
, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата.
Остана верен на живота на учението със своя живот и своите писания. Христо Койчев. "Будност". В своя реферат той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки.
към текста >>
7.
84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА
,
,
ТОМ 8
Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма
тактичност
и смелост да се провежда новото в училищната практика.
Поставили кутия на видно място с надпис: "Тук се поставят изгубени вещи". И за малко време кутията се напълнила с изгубени вещи и кражбите престанали. Изказа се желание да се образуват овощни, цветни и зеленчукови градини в училищния двор или вън от него, с възпитателна цел. Препоръчва се да се създаде методика на Паневритмията. Изтъкна се нуждата да се снеме музиката на Паневритмията на плочи, които да се използват в училищата.
Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма
тактичност
и смелост да се провежда новото в училищната практика.
Някои учители изтъкнаха важни свои педагогически опитности: В учебните предмети, дето му е мястото, подчертано се изнасяли идеите на новото учение. Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учениците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература. Подобни книги се разпространявали между учениците, колегите и обществото. Използували са хиромантията, френологията и физиогномията за запознаване с характера и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото. Един брат-учител е използвал и радиостезията за същата цел.
към текста >>
8.
41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
И тази ясновидка започва така по един много
нетактичен
начин да привлича към своята аудитория братята и сестрите от класа на Учителя като им заявява, че при нея се явяват много велики духове, които разкриват велики тайни и неща, които са действително за вече напреднали ученици, а Словото, което Учителят давал в Школата е за начинаещи, за по-неинтелигентни, за по-слабите.
СЕСТРА ГРЪБЛАШЕВА Една от добрите ученички на Учителя беше сестра Гръблашева, с чийто съпруг Учителят още в Америка имал връзки, познавали са се. Тя имала сестра ясновидка. В: Как се казваше сестра й? Веска: А, не зная, аз не я познавам, дори не я познавам. Тя може би си е заминала много по-рано.
И тази ясновидка започва така по един много
нетактичен
начин да привлича към своята аудитория братята и сестрите от класа на Учителя като им заявява, че при нея се явяват много велики духове, които разкриват велики тайни и неща, които са действително за вече напреднали ученици, а Словото, което Учителят давал в Школата е за начинаещи, за по-неинтелигентни, за по-слабите.
Тогава тя затова помолва сестра Милева, която също е учителка, да отиде да развива тази теза между учениците в Общия клас и сестра Милева най-съвестно изпълнява тази задача. В: И разказва на учениците от Общия клас. Веска: Разказва на учениците, че по-добре е, елате при сестра не знам как се е казвала тя, при сестрата, ясновидката, чрез която ще получим много по-велики откровения. А Учителят говори по-обикновени неща, за по-необразованите, за по-неинтелигентните. И така се изпразва класа.
към текста >>
Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някакси залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много
тактични
хора също.
Един темпераментен човек с много живот изнасяше от музикалното творение на Учителя. Тя самата аранжираше много от песните на Учителя и имаме добри аранжименти от нея на пиано. Изпълняваше на всички наши празници музикални моменти от песенното творчество на Учителя. Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна.
Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някакси залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много
тактични
хора също.
И Данушка заболява психически, много сериозно и безспорно те вече прибягват към помощта на Учителя и в момента, когато Учителят се отправя към техния дом, за да помогне на Данушка, Данушка Го среща и казва: "Ти си невежа! " Така, че духът, който я обсебил нея така посреща Учителя с тези думи: Невежа. Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така. В: Разстроена. Веска: Не е съвсем.
към текста >>
9.
СЕСТРА ГРЪБЛАШЕВА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
И тази ясновидка започва така по един много
нетактичен
начин да привлича към своята аудитория братята и сестрите от класа на Учителя като им заявява, че при нея се явяват много велики духове, които разкриват велики тайни и неща, които са действително за вече напреднали ученици, а Словото, което Учителят давал в Школата е за начинаещи, за по-неинтелигентни, за по-слабите.
СЕСТРА ГРЪБЛАШЕВА Една от добрите ученички на Учителя беше сестра Гръблашева, с чийто съпруг Учителят още в Америка имал връзки, познавали са се. Тя имала сестра ясновидка. В: Как се казваше сестра й? Веска: А, не зная, аз не я познавам, дори не я познавам. Тя може би си е заминала много по-рано.
И тази ясновидка започва така по един много
нетактичен
начин да привлича към своята аудитория братята и сестрите от класа на Учителя като им заявява, че при нея се явяват много велики духове, които разкриват велики тайни и неща, които са действително за вече напреднали ученици, а Словото, което Учителят давал в Школата е за начинаещи, за по-неинтелигентни, за по-слабите.
Тогава тя затова помолва сестра Милева, която също е учителка, да отиде да развива тази теза между учениците в Общия клас и сестра Милева най-съвестно изпълнява тази задача. В: И разказва на учениците от Общия клас. Веска: Разказва на учениците, че по-добре е, елате при сестра не знам как се е казвала тя, при сестрата, ясновидката, чрез която ще получим много по-велики откровения. А Учителят говори по-обикновени неща, за по-необразованите, за по-неинтелигентните. И така се изпразва класа.
към текста >>
10.
ИРИНКА КИСЬОВА
,
,
ТОМ 8
Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някакси залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много
тактични
хора също.
Един темпераментен човек с много живот изнасяше от музикалното творение на Учителя. Тя самата аранжираше много от песните на Учителя и имаме добри аранжименти от нея на пиано. Изпълняваше на всички наши празници музикални моменти от песенното творчество на Учителя. Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна.
Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някакси залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много
тактични
хора също.
И Данушка заболява психически, много сериозно и безспорно те вече прибягват към помощта на Учителя и в момента, когато Учителят се отправя към техния дом, за да помогне на Данушка, Данушка Го среща и казва: "Ти си невежа! " Така, че духът, който я обсебил нея така посреща Учителя с тези думи: Невежа. Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така. В: Разстроена. Веска: Не е съвсем.
към текста >>
11.
10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Кратка биография
,
ТОМ 8
Когато Лулчев се сближава с Царя малко
нетактично
, както той сам си го признава, е казал в разговор с Борис III.
Лулчев единствен от Изгрева е бил във връзка с Царя. Учителят правилно е преценил, че като интелект и бивш офицер Лулчев е можел да разговаря с Царя по всички въпроси. Мек е бил, когато Царят е в криза и твърд, когато Царят му опонира. Кой може да си позволи от Изгрева да говори на един Цар на "ти" и да му каже в един момент, когато Царят иска да абдикира, че в България ще се намери и друг, който може да управлява! Това само смелият Лулчев може да си позволи без да мисли дори, че Царят има власт и в затвор да го прати, а и главата му да падне.
Когато Лулчев се сближава с Царя малко
нетактично
, както той сам си го признава, е казал в разговор с Борис III.
"Вие ме уволнихте, но Стамболийски ме възстанови! " Царят се смутил и изчервил, но замълчал.
към текста >>
12.
54. БРАТ РАДИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Той, когато си замина Учителят, след това нали Братския съвет така поеха братските работи, даже му правеха някои забележки,
нетактичност
проявиха някои хора от Братския съвет, да не споменавам имената им и брат Ради пък беше иначе амбициозен човек, не амбициозен, а с чувство на достойнство.
връщане. В.К.: 20 км. Е.А.: Да, И сега, нали той знае какво е направил. И като е казала че духът й казал, то той разбрал вече, че не е Духът, щото Духът на Истината знае как е работата. Това нещо го отдели от нея, да. Щото той беше самичък чистосърдечен, никога и никого не лъжеше, никога.
Той, когато си замина Учителят, след това нали Братския съвет така поеха братските работи, даже му правеха някои забележки,
нетактичност
проявиха някои хора от Братския съвет, да не споменавам имената им и брат Ради пък беше иначе амбициозен човек, не амбициозен, а с чувство на достойнство.
Той имаше нещо характерно в себе си, чувство на достойнство имаше и той заради своето достойнство не си позволяваше много неща, разбирате. Такива хора мъчно понасят лъжата и клеветата и ако някой им каже нещо, което да засегне това чувство у тях. И бяха му казали, че от градината нищо не се печели. И той много старателно работеше и не знам дали не се попресили малко от работа и след това заболя и т.н. Това е мое предположение, но аз ще Ви кажа сега няколко случая където съм виждала неговата честност даже в нашите отношения.
към текста >>
13.
55. НИКОЛИНА БАЛТОВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Но
нетактично
ли беше, ние с Неделчо се връщаме на Изгрева с раниците, а Балтова стои на вратата и ни чака.
Че се спретнахме с Игнат, аз се почувствах здрава, силна. Че измихме всичко, че изчистихме и прекарахме един ден прекрасен. Щото бяхме малко хора, уютно беше. На нас ни дадоха с туй девойче една стая да спим отделно, щото само двете останахме, Катя и аз. Те спаха в кухнята ли, не знам как бяха и после слезнахме долу, върнахме се.
Но
нетактично
ли беше, ние с Неделчо се връщаме на Изгрева с раниците, а Балтова стои на вратата и ни чака.
Представяте ли си какво стана след това? Скандал.
към текста >>
14.
93. ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ КАКВО?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Затуй така от
тактичност
съм го правила, но после, когато работихме другата вече годишнина там повече изисквания налагах по отношение разбирането си, нали.
Тук-таме аз не смеех така нали, не исках. Вижте, за една работа не може отведнъж всичко да се каже, за да бъде по-спокойно между мен и нея. Аз държах да си запазиме хармонията в работата. А не да станеме полюси. Щото станеме ли полюси, борбата почва.
Затуй така от
тактичност
съм го правила, но после, когато работихме другата вече годишнина там повече изисквания налагах по отношение разбирането си, нали.
А там, в тези съм оставила Паша както каже, щото вярно е, тя имаше повече опит, нали, аз не бих смеяла така да направя. Така свободно както тя го правеше. И така този опит остана така, но Паша много болезнено го преживя. Тя страшно много беше засегната от критиката която й направиха. В.К.: Преди година аз бях се приготвил и исках да й занеса оригинали и преработени нейни беседи и да я питам: Кое от двете е вярно, защото едното няма нищо общо с другото.
към текста >>
15.
94. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Не въобще не беше
тактично
.
Викам този списък той пак не е за мене, той е пак за Братството. А пък никак не беше удобно това, което тя искаше. Още повече дрехите бяха много лошо поддържани, понеже там още така имаше спорове, да не ходела само едната - Мария, че да ходели двете Мария и Люба, за да ги почистват. Да ви кажа, когато ги взех дрехите, много нещо беше изядено от молци. Още тогава и аз казах, .я когато ни беше под ръка не го запазихме, че сега ще ходим у хората да го проверяваме.
Не въобще не беше
тактично
.
По много линии не беше тактично. Но вижте, не влязохме в спор. Така изживя се, изживя се така. В.К.: Много трудно и на нея е било. Борис е в затвора, Братството е разбито.
към текста >>
По много линии не беше
тактично
.
А пък никак не беше удобно това, което тя искаше. Още повече дрехите бяха много лошо поддържани, понеже там още така имаше спорове, да не ходела само едната - Мария, че да ходели двете Мария и Люба, за да ги почистват. Да ви кажа, когато ги взех дрехите, много нещо беше изядено от молци. Още тогава и аз казах, .я когато ни беше под ръка не го запазихме, че сега ще ходим у хората да го проверяваме. Не въобще не беше тактично.
По много линии не беше
тактично
.
Но вижте, не влязохме в спор. Така изживя се, изживя се така. В.К.: Много трудно и на нея е било. Борис е в затвора, Братството е разбито. Е.А.: На нея е трудно, знам че трудно е било, но ако беше малко по-искрена да дойде при мене, аз щях да и обясня всичко, защо постъпвам така.
към текста >>
16.
115. РАБОТА С ЕДНО ОКО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Как толкова
нетактичен
е бил доктора не знам.
Паша от дете имала слабо зрение и току що завършила университет така нещо почувствала някакво намаление на зрението и отива при д-р Пашев. Пашев беше един от лекарите, които бяха известни и другият лекар беше Гергинов. Те бяха двама видни лекари в София и впоследствие Пашев даже стана професор в университета по очни болести и той на Паша казал, питал я нали тя е учителка по химия: „Вие сте учителка по химия, но за вас най-добре е да не учителствате, но да отидете да работите някаква работа във връзка с природата, в гората, в полето, защото иначе има опасност да ослепеете". И когато се връща вкъщи, тя имаше много добър брат с когото се разбираха хубаво и той вижда, че тя е паднала в една голяма депресия и затова отива предварително при д-р Гергинов и му казва случая както е и казва, че ще му додаде пари, но го моли да й каже, че това не е верно, за да може тя да си възстанови равновесието. Щото на един 22 годишен човек да кажеш, че ще ослепее, това е страшно нещо.
Как толкова
нетактичен
е бил доктора не знам.
Даже да е така, не се казва всичко на човека. Ами то съвсем се обезнадеждава. И той наистина те отиват при Гергинов и той й казал, не се безпокойте, може дълго време да гледате. И наистина Паша след това се запознава с Учителя и тя от 1915 год., е била 22 годишна, когато й казва Гергинов това. От 1915 год.
към текста >>
17.
117. ОСТАВЕН НА КАРМАТА СИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Намерих, че това е най-
нетактичното
, което можаха да направят в този случай.
Пък според мене трябваше да го стегнат да им каже кой го е пратил, да се знае кой стои зад него. Защото този човек не познава Учителя, бил е някой див и нахален човек, който е готов да прави такива насилия и понеже такива хора могат да нападат. Защото той не беше дошъл на екскурзия, на Изгрева тъй като е бил Учителя. Учителят можеше да си отиде, защото той Го бил с юмруци по главата и то беше дълго време синьо около очите и лицето си. Той имаше деликатна конструкция, пък и не беше млад нали.
Намерих, че това е най-
нетактичното
, което можаха да направят в този случай.
И накрая онзи дошъл отново на Изгрева. Побойникът искал извинение. Учителят му казва: „Аз ти прощавам. Но моли се Бога да ти прости, да ти заличи греха, защото си дигнал ръка срещу Него". Та Учителят ги остави да им се разплита кармата.
към текста >>
18.
120. РОДОВАТА КАРМА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Много
нетактично
беше от негова страна, но аз отидох, търсих го, но не можах да намеря никъде брат му и когато се връщах вече, настигна ме един агент и ме арестува, и ме заведе в участъка, който е срещу Държавна сигурност.
По-после Невена остана да живее при него и аз му казвам: „Тя ми казва, че иска да добие висше образование и тъй ще стои при тебе, ще я храниш, защото да не казва един ден, и да не те обвинява, че си загубила годините при тебе, и не е получила образование, прати я да учи в университета". Знаех, че нищо няма да му коства. Таксата в университетите беше много малка и можеше той да го направи това. Но той не иска да я пуска да ходи при други, беше ревнив. Когато убиха жена му Лулчев прати един брат да ми каже, да отида да кажа на брат му, че е арестуван.
Много
нетактично
беше от негова страна, но аз отидох, търсих го, но не можах да намеря никъде брат му и когато се връщах вече, настигна ме един агент и ме арестува, и ме заведе в участъка, който е срещу Държавна сигурност.
Като влязох там, влизам в една стая и там Невенка Неделчева намерих. И тя арестувана и седнала с очи към стената и агента ми казва: „Виж я как стои, арестувана, как не ще да ни гледа". Рекох: „Кой знае какво сте направили вие, че така момичето стои". Аз веднага взех нейната страна. След малко докараха и Лулчев в същата стая.
към текста >>
19.
128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Толкова е скромен и семпъл, че няма да пречи комуто и да е и за в бъдеще, стига и нашите хора да бъдат
тактични
и да не се събират групово.
И колко останаха градовете, гдето се събират - Бургас, Айтос и Тополица. Другаде - не. Има и известна опастност и за градината, но по този въпрос не искам да занимаваме никого от София и не го прави въпрос пред когото ида е. Оттук ще си уреждаме работата по-добре без намесата на софиянци. Гообът ще си остане така, ако не ровим много около него.
Толкова е скромен и семпъл, че няма да пречи комуто и да е и за в бъдеще, стига и нашите хора да бъдат
тактични
и да не се събират групово.
А и защо ще се събират? Там е тялото на Учителя, но той там ли е? Трябва да се съобразяваме с дадената обстановка и да бъдем повече умни, а не ръководени от фикс идеи, като направата на ограда и др. Много поздрави. Георги
към текста >>
20.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-3
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
Тактичен
. В.К.: Отстрани се значи навреме.
Е.А.: Буча Бехар. В.К.: Леле, леле, ама за всички, които ги познавам всички са ходили при него, хе, хе ... Значи отстрани се навреме. Е.А.: Да, навреме се отстрани. В.К.: Тоя еврейски дух. Е.А.: Практичен.
Тактичен
. В.К.: Отстрани се значи навреме.
Е.А.: Казвам честно и почтено както е било. В.К.: Значи отстрани се навреме. Е.А.: Да. В.К.: Четем: „Любомир беше задържал за себе си само 200 кв.м. и не искаше крепостният акт да бъде на негово име, затова актът беше изваден на един инвалид, който минаваше за наш брат".
към текста >>
21.
02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
Вместо да разбере своята
нетактичност
, този господин й каза още по-натъртено: „Г-це, малко искам да зная.
Енергична, духовита, доста възрастна, но твърде добре запазена, г-ца М-вич, живяла дълги години в Европа, като секретарка на едно грамадно българско предприятие във Виена и други градове, се почувства живо засегната от тази дебелащина и тутакси му отговори. -„ Г-не, не ви познавам! Дръжте Вашите предсказания за себе си. Не съм от тия лековерни, които може да смутите с думите си! " И наистина, тя дишаше жизненост, радост, здраве - пълна, красива, засмяна, тя владееше, там където се явеше.
Вместо да разбере своята
нетактичност
, този господин й каза още по-натъртено: „Г-це, малко искам да зная.
Длъжен съм, обаче да Ви кажа, че Вие се смеете, но във Вас вътре всичко е разрушено. Вие Ще скитате от град на град, но мир на душата си никъде няма да намерите и най-после ще свършите с катастрофа! " Сянка мина през лицето на госпожицата, която беше вече седнала на мястото си, без да му подаде ръка. Цяла зачервена от яд, тя стана малко виолетова и му каза много сърдите: „Господине, повтарям Ви, не Ви познавам и не Ви позволявам да ми говорите по този начин. Дръжте Вашите предсказания за тия лековерни, които могат да ги приемат.
към текста >>
22.
01 - 40. ПОКАНЕН ЗА СЪБОР
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Той бил умен и
тактичен
и упорито следвал веднъж избраната цел.
На другия ден лекарят среща Куртев на улицата и му казва да си подаде молба за отпуск и ще му бъде разрешен. „Аз и без ваше разрешение мога. Аз вече си взех отпуск и утре заминавам" - казал Куртев. И опипал с ръката си в джоба едно малко четириъгълно картонче, на което с почерка на Учителя било написано, че се поканва на събор в гр. Търново. Така че той вече е получил и покана за събора, и отпуск за него Свише, от Оня, който разполага със съдби, събития и времена Когато брат Куртев е трябвало да предприеме нещо, първо добре го обмислял и след това предприемал намисленото.
Той бил умен и
тактичен
и упорито следвал веднъж избраната цел.
Сякаш природата го била предопределила за водач. А Учителят го определил за ръководител.
към текста >>
23.
01 - 70. ДВАТА ПОРТРЕТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Брат Куртев бе умен,
тактичен
и предвидлив.
Мустаци увиснали. Ръце малки, но красиви - израз на неговата голяма справедливост. Духовният образ на Георги Куртев: Този образ бе много интересен. Той изразяваше благородство, търпение и великодушие. Брат Георги Куртев дълго наблюдаваше и проучаваше нещата, преди да реши да предприеме нещо, но след като веднъж проучаването е свършило, той пристъпваше към действие като следваше неотстъпно поставената цел.
Брат Куртев бе умен,
тактичен
и предвидлив.
Добър общественик.. Знаеше как да работи с големи групи хора. Той умееше да печели душите, без да проповядва. Неговото влияние бе не толкова в словото му, колкото в личния пример и жертвоготовност. Той не притежаваше голямо образование, но имаше природна интелигентност, която заместваше недостига на образование. Неговият почерк и ръкопис бе много четлив и особено красив - по онези години се изучаваше краснопис и писарите трябваше да го владеят и прилагат.
към текста >>
24.
09 - 17. ЗАКОНЪТ НА ДАВАНЕТО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Братът е постъпил
нетактично
, като със своето даване, без да се иска от него, той е подценил онова, което вече Учителят е направил.
Учителят го погледнал, от което той разбрал, че е недоволен от постъпката му. Когато си заминал човекът, който е донесъл писмото, Учителят му казал: „От тебе никой не иска. Ти не знаеш на кого трябва да се дава и колко. Има един закон, който гласи: Не давай, преди да ти поискат." Разказал: P. К. Братът си помислил тъй: Щом Учителят дава, то нека и аз да дам, като мислил, че Учителят ще одобри постъпката му, но не излязло така.
Братът е постъпил
нетактично
, като със своето даване, без да се иска от него, той е подценил онова, което вече Учителят е направил.
Братът е направил грешка, отчитаме я, за да не я повторим, за да не я допускаме вече.
към текста >>
25.
20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва
тактично
да подведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за живота след смъртта и че всъщност, смърт не съществува.
Четвъртаков, по моя преценка, ще живее още около една седмица." Зографов се върна с него. Прислугата ме заведе при Четвъртаков. Той лежеше сам с стая. Извиних се, че тъй късно идвам, защото съм претрупан с работа, понеже освен моето завеждам и другото мирово съдилище, тъй като титулярът му е болен. Четвъртаков се трогна, че не съм го забравил.
Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва
тактично
да подведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за живота след смъртта и че всъщност, смърт не съществува.
И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в живота им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога. Че за тях Небето има специално благоволение. Той остана много доволен от разговора, който водихме. Преди да си тръгна му предложих да ми каже какво му се яде, което друг мъчно би могъл да му достави. Той се стесняваше да каже, но аз настоях, и наблегнах, че моите възможности в това отношение са широки.
към текста >>
26.
11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Представително нещо, а умна,
тактична
, а търговка.
Голямата ми сестра се помина 1962 година, през март. В.К.: Тя как се казваше? Г.П.: Монка, красавица. Е, красавица беше тя. Аз много търсех неин портрет тука.
Представително нещо, а умна,
тактична
, а търговка.
Тя се занимаваше с износ на пулпове. Как организираше всичко това, надарен човек бе, надарен човек. Какво искаш да прави, един по един начин, друг по друг начин, но надарено. В.К.: Да. Г.П.: Малката не можа да се прояви, тя умря веднага при раждането и не можа да се прояви.
към текста >>
27.
ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Иска се
тактичност
.
Сега по плана за 10-те души, които да съветват всеки брат или сестра, които искат да проповядват за Бога. Ще му дадат една задача да излекува един болен. Ако излекува болния добре, от Бога е. Има опасност, от тия десет души, да се не помислят за третейски съд! Трябва всеки да си признае грешката и тогава се поправя иначе трудно е за тия десет души да го убедят.
Иска се
тактичност
.
Един брат се отделил с жената на един световен човек, който е идвал на нашите екскурзии, за да я обърне в нашето общество. Мъжът се съблазнява, смущава се, съмнява се в тия им отношения и не идва повече. Всичко, което Бог иска може да направи, но разумни да бъдеме в обноските си. Сега на вас ще дам по една задача за една година. Да видим как ще я изпълните.
към текста >>
28.
9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
- „правилното и
тактичното
отстъпление" на Куропаткина.
Следователно, точилото и ножът - това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така, русите, след като повече от 40-50 години заплашваха Англия с дрънканията на своя нож, какво спечелиха? - спечелиха японската война, общоевропейската война и болшевизма. Какво добро им донесе японската война?
- „правилното и
тактичното
отстъпление" на Куропаткина.
Какво им донесе всеобщата война? - вземането на Цариград на книга. А знайте ли това на какво прилича? - когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш". Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята.
към текста >>
29.
20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Грешката, в случая, е едновременно принципиална и
тактическа
.
Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея. Тогава, нека бъдат уверени, синархическата форма на социално и държавно устройство ще им се види като напълно естествена и даже ще се удивляват, от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък. Почти същото обяснение трябва да се даде и на хората от противоположния лагер, т.е. на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнаж небето на земята и затова, нямат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин.
Грешката, в случая, е едновременно принципиална и
тактическа
.
Развитието на всеки жив организъм върви постепенно, по етапи. Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период. Трябва да се поникне, да се възрасти, да се разцъфти и след това да се завърже плод. Същият закон действува и в развитието на обществения организъм: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата. Първата бавно се преобразява, за да създаде органите на новата.
към текста >>
30.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и
тактично
преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа.
Учителката от седем, а учителят от три години са били най-добрите съветници и напътвачи в живота ни. Научихме се от Министерството на Народното просвещение, че ги уволняват под претекст, че били дъновисти, излизали били да посрещат изгревите на слънцето, че са водили неморален живот и др. Долуподписаните жители на с. Равна единодушно протестираме за тая измислица и клеветнишка лъжа! Ний от толкова години досега сме били предоволни от учителите и с радост очаквахме да се срещнем тях на забава, вечеринка или родителско-учителска среща, за да подсладят с нещо хубаво и смислено еднообразния ни и загрижен живот.
Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и
тактично
преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа.
Учителите ни не са само учители в обикновения смисъл на думата „учител", а учители и възпитатели в пълния смисъл на това понятие. Като излагаме горното, най-настоятелно Ви молим, Господине Министре, веднага да ни се възвърнат горепоменатите учители. С почит: 8.Х1.1933 год. с. Равна Препис Акт за напущане длъжност Днес, деветий ноемврий 1933 година, с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Пеню Ганев, съгласно заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 гад., издадена от господина Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с.
към текста >>
31.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Аз съдех себе си за
нетактичното
ми постъпване тук, в Кърджали.
След като се разделихме, отидох при Тошев. Разказах му що се бе току-[що] случило с първото мм дохождане в Кърджали. Той ми каза, че ще предупреди околийския началник, ще предупреди и училищния инспектор. Излязох след това и си дойдох. Мъка изпитваше душата ми и рой мисли се въртяха в съзнанието ми, които съзнателно пропъждах и търсех нещо положително, нещо Божествено, тихо, хубаво, като зората, нещо като чистата вода, като сладкопойната мелодия на пойните птички в ранна утрина пролет.
Аз съдех себе си за
нетактичното
ми постъпване тук, в Кърджали.
Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина. Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България. Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пенго Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация. Стреми се, Пеню, денонощно, неуморно, да се самопросвещаваш, да придобиваш светлина, знания, за да си полезен на народа си, а последствията си ще видиш гонение, уволнение, че си неудобен за училищата. Ти, който денонощно се чудиш с що да бъдеш полезен, също да помогнеш на народа, ще те махнат, че си „неудобен".
към текста >>
32.
6. Братска учителска среща, състояла се на 13 и 14 август 1945 г. на Изгрева
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма
тактичност
и смелост да се провежда новото в училищната практика.
За изкореняване на кражбите в училището, приведе един брат един свой опит. Поставили кутия на видно място с надпис: „Тук се поставят изгубени вещи." И за малко време кутията се напълнила с изгубени вещи и кражбите престанали. Изказа се желание да се образуват овощни, цветни и зеленчукови градини в училищния двор или вън от него, с възпитателна цел. Препоръчва се да се създаде методика на Паневритмията. Изтъкна се нуждата да се снеме музиката на Паневритмията на плочи, които да се използуват в училищата.
Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма
тактичност
и смелост да се провежда новото в училищната практика.
Някои учители изтъкнаха важни свои педагогически опитности: В учебните предмети, дето му е мястото, подчертано се изнасяли идеите на новото учение. Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учениците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература. Подобни книги се разпространявали между учениците, колегите и обществото. Използували са хиромантията, френологията и физиогномията за запознаване с характера и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото. Един брат-учител е използувал и радиестезията за същата цел.
към текста >>
33.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Работейки предпазливо и
тактично
, те рядко се оставят да бъдат изненадани.
Хората от този тип са сериозни, затворени в себе си натури, които не обичат да се бъркат в чужди работи, но още повече не обичат другите да се месят в техните работи. Ако пък обстоятелствата им наложат да се заинтересуват за другите, те правят това или тайно, или по дипломатичен път. Там не им са чужди хитрината и лукавството. Търпеливи, издръжливи и сдържани, действуващи скритом и с голям такт, те постигат накрай своите цели. Техният девиз е „бавно, но сигурно”.
Работейки предпазливо и
тактично
, те рядко се оставят да бъдат изненадани.
Не обичат резките промени и революционните похвати. Възгледът им за живота е чисто утилитаристичен — във всичко те дирят практичната полза. Имат здрав разсъдък, макар че мисълта е мудна и мъчноподвижна. Стараят се да проникнат по-дълбоко в нещата и да ги овладеят здраво, с оглед на практичното им приложение. Повърхностните познания им са чужди.
към текста >>
34.
22. Сфера на Юпитера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност,
тактичност
и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия, на всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо.
Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинкта за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага, и то в широк мащаб.
Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност,
тактичност
и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия, на всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо.
Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намираща такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на „законността и реда”; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се „обуржоазяват”, стават по-тежки, по-мъчноподвижни.
към текста >>
35.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост,
тактичност
, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие.
Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост.
Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост,
тактичност
, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие.
Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>
Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност,
тактичност
, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие.
Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност,
тактичност
, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>
36.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен,
тактичен
, търпелив — дава меланхоличен темперамент.
Неподвижните владеят душата и волята. Подвижните знаци владеят, тялото и сетивните органи. Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен - дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм.
Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен,
тактичен
, търпелив — дава меланхоличен темперамент.
Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците навъздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак значи има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две крайни степени има много други преходни. След това общо описание на елементите и знаците ще изложа накратко учението за темпераментите във връзка с 4 елемента, и физиогномичните типове, които четирите елемента ни дават. .
към текста >>
37.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VI.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Марс в екзалтация в Козирога ще рече, че огнената природа на Марса е комбинирана тук с аргументиращата,
тактична
природа на Козирога, затова тук Марс е в екзалтация.
Според това правило: Сатурн е силен в земните знаци; Юпитер е силен в знаците с благородна и плодоносна природа; Марс е силен в огнените знаци; Слънцето е силно в огнените знац; Венера е силна в плодоносни знаци; Меркурий е силен във въздушните знаци; Луната е силна във водните знаци. Горното показва, че само Марс в Скорпиона прави изключение от това правило. Той ни дава следната таблица за силата и способността на планетите. Тези две схеми, противоречащи в някои пунктове, всъщност само се допълват. Ето как Либра обяснява екзалтацията на Марс в Козирога и на Луната в Телец, като казва, че в екзалтацията планетата има едно облагородяващо действие.
Марс в екзалтация в Козирога ще рече, че огнената природа на Марса е комбинирана тук с аргументиращата,
тактична
природа на Козирога, затова тук Марс е в екзалтация.
Луната в екзалтация в Телеца. Сетивният характер на Луната, копнееща за промени, ще се обогати чрез самоуверения, постоянен и бавен Телец, чрез което ще се достигне до много добро комбиниране на качествата. Преди да завърша с тази глава, ще спомена и за така наречените съвладетели на деканатите - области от по 10° от знака. Древните са имали много деления на зодиака на терми, фази и пр., но засега астролозите си служат главно с деканатите. Всеки знак се разделя на три части от по 10 градуса, наречени деканати.
към текста >>
38.
Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя
,
,
ТОМ 18
Когато това се наблюдава в неговия живот, това е само
тактически
подход към нови победи.
Чете мислите на хората, като по отворена книга и им отговаря, като долавя мислите и от най-далечни разстояния. Познава миналото, настоящето и бъдещето, както на света, така и на всеки отделен човек, и знае дълбоките причини, които ги пораждат. Знае тайните на богатството и успеха, но всякога е господар на богатството и никога не е негов роб. Умее да се наслаждава даже и от бедността, и не изпада никога в униние и нищета. Не може да бъде засегнат от нещастия и несгоди, нито може да бъде победен от своите врагове.
Когато това се наблюдава в неговия живот, това е само
тактически
подход към нови победи.
Учителят е изпълнен с безгранична Любов към всичко живо - Любовта е среда, в която той живее и от която черпи вечния живот и сили. И понеже Любовта прониква цялото Битие и всички същества, той може да укротява и най-дивите и свирепи зверове. За всички тия окултни възможности на Учителя съм изнесъл много факти и случки из неговия живот, които са събрани под заглавие „Окултната страна от живота на Учителя”. Ще завърша тази бегла скица за духовния образ на Учителя със следната мисъл от него.Той казва: „Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в неговото учение.
към текста >>
39.
8. ЛУНАТА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
получава добри аспекти от добротворците, тогава чрез неутралната възприемчива Луна той придава на човека редица добродетелни качества и свойства, работливост, издръжливост, търпеливост, постоянство в мисли, чувства, желания и дела, съсредоточеност, самообладание, организационни дарби, методичност, системност,
тактичност
, скромност, пестеливост, икономичност, практичност, предвидливост, планомерност, точен усет за условията и възможностите при всяка работа в материалното поле.
Всяка хармония между Юпитер и Луната означава условия и възможности за развитие на висшите дарби и способности, чрез които човек има връзка, отношение и обмяна с висшите светове, които ръководят религиозният живот на човека. Обратно, всяка дисхармония между Луната и Юпитер означава нарушение на законите на висшите светове, скъсване на връзките, отношенията и обмяната с тези светове, изгубване на висшите дарби, добродетели и способности, чрез които се постигат голямото добро и голямото щастие. 8.5. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА СЪС САТУРН ЛУНАТА в тритон, 72° или секстил със САТУРН Силата на хармонията, която съществува между Луната и Сатурн, особено, когато той получава предимно хармонични съчетания от добротворците и главно от Слънцето, определя силата и количеството на добродетелните качества, които Сатурн придава на Луната, т. е. на тялото, на инстинктите, на въображението, впачатлителността, възприемчивостта и задържателността (паметливостта). Когато самият Сатурн е хармоничен, т. е.
получава добри аспекти от добротворците, тогава чрез неутралната възприемчива Луна той придава на човека редица добродетелни качества и свойства, работливост, издръжливост, търпеливост, постоянство в мисли, чувства, желания и дела, съсредоточеност, самообладание, организационни дарби, методичност, системност,
тактичност
, скромност, пестеливост, икономичност, практичност, предвидливост, планомерност, точен усет за условията и възможностите при всяка работа в материалното поле.
Колкото по-голяма е хармонията между Луната и Сатурн, толкова пo-големи са благоприятните условия и възможности за ползотворни постижения в полето на материалната култура. Особено големи успехи имат такива люде в разработването на всякакви рудни богатства и мини. Човек с хармония между Луната и Сатурн е всякога верен на думите и обещанията си, спокоен и последователен в разсъжденията и делата си, обмисля винаги свързано, подробно и пълно всичко, взема предвид най-внимателно всички условия, обстоятелства, възможности. За такива люде е казано от народа: „три пъти мери, веднъж режи”. ЛУНАТА в съвпад, опозиция, съвпад в скоби, паралел, квадрат или полуквадрат със САТУРН Едно от най-лошите съчетания, и в най-положителния мъжки или женски хороскоп, е силната дисхармония между Луната и Сатурн.
към текста >>
40.
9. МЕРКУРИЙ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
При хармония между Меркурий и Сатурн, в зависимост от нейната сила, човешкият ум придобива следните по-важни положителни Сатурнови качества: справедливост, търпеливост, постоянство, умствена работоспособност, вярност и постоянство в идеите, замислите, стремежите, намеренията, настойчивост в осъществяването на идеите и в преследването на целите, критично гледане върху всички неща и явления, проверка на всичко чрез опит, съсредоточеност, дълбоко мислене, положителни схващания и разбирания, последователност, системност,
тактичност
и ползотворност във всяка дейност.
Сатурн е създател на тъмнината, чрез която ограничава всяка дейност на човека и го лишава от всяка ползотворност. Хармонията между Меркурий и Сатурн, според нейната сила, показва до каква степен човек е внесъл светлина в тъмнината и може да преобръща неблагоприятните условия в благоприятни, до каква степен човек има силата и светлината да се освободи от всички неблагоприятни условия, Сатурн е символ и изразител на човешкия егоизъм. Следователно, хармонията между Меркурий и Сатурн показва до каква степен посредством ума си човек се е освободил от своя егоизъм. Сатурн символизира земната мъдрост, знанията и опитността, които могат да се придобият от силите, качествата и свойствата на материята. Следователно, хармонията между Меркурий и Сатурн е свидетелство, до каква степен човешкия ум е познал силите, законите и свойствата на материята и може правилно да си служи с тях, Сатурн има отношение към надземните богатства и подземните такива, затова всяка хармония между Меркурий и Сатурн показва до каква степен умът на човека може да се ползва от плодородието на земята и нейните изкопаеми богатства.
При хармония между Меркурий и Сатурн, в зависимост от нейната сила, човешкият ум придобива следните по-важни положителни Сатурнови качества: справедливост, търпеливост, постоянство, умствена работоспособност, вярност и постоянство в идеите, замислите, стремежите, намеренията, настойчивост в осъществяването на идеите и в преследването на целите, критично гледане върху всички неща и явления, проверка на всичко чрез опит, съсредоточеност, дълбоко мислене, положителни схващания и разбирания, последователност, системност,
тактичност
и ползотворност във всяка дейност.
При хармония между Меркурий и Сатурн човешкият ум се отличава със стремеж да се издирват причините на всички явления и на всяко нещо изобщо. При такава хармония изключено е човек да проявява каквито и да е било лекомислие или повърхностност. Мисленето и разсъдителността на такъв човек могат да бъдат бавни, умственото развитие също може да бъде бавно, но мисълта всякога е дълбока, обоснована, сериозна и целесъобразна. В този случай може да се каже, че цялата умствена и практична дейност на човека е основана върху камък, стои на непоклатими основи. Между люде с хармония на Меркурий със Сатурн не може да се срещнат никога Донкихотовци.
към текста >>
Хармонията между Меркурий и Сатурн придава на ума редица положителни Сатурнови качества: дълбочина и сила на мисълта, идеите и замислите, дълбочина и сериозност на характера, търпеливост и устойчивост, постоянство в идеи, убеждения и начинания, съзнание за дълг и отговорност пред човеците и Бога, стремеж за довършване на всяка започната работа,
тактичност
и внимателна и предпазлива обхода.
Дисхармонията между Венера и Меркурий показва липса на тези положителни качества. Хармонията между Меркурий и Марс придава на ума положителните Марсови качества: бързо мислене, умствена работоспособност, смели замисли, борчески качества, решителност, неуморимост („ум-бръснач” - съчетание на Меркурий с Марс – „акъл море” - съчетание на Меркурий с Юпитер). Дисхармонията между Меркурий и Марс е твърде лоша, защото придава на ума низшите Марсови качества: прибързаност, припряност, грубост, побойническа избухливост, безредност, нечистота, лакомия. Хармонията между Меркурий и Юпитер придава на ума положителните Юпитерови качества: умствена и духовна широта, философски дарби и способности, религиозни схващания и разбирания, любов към Бога и Богопознанието, стремеж за служене на Бога, любов към обществото и обществената дейност, към социалните науки, към хуманитарните идеи и учения, към всичко ново и ползотворно за цялото човечество. За значението на хармоничното и пълно проявено влияние на Юпитер върху ума, Учителят казва: „Люде с това влияние са образци в изпълнението на волята Божия, каквито за в бъдеще ще се проявяват”.
Хармонията между Меркурий и Сатурн придава на ума редица положителни Сатурнови качества: дълбочина и сила на мисълта, идеите и замислите, дълбочина и сериозност на характера, търпеливост и устойчивост, постоянство в идеи, убеждения и начинания, съзнание за дълг и отговорност пред човеците и Бога, стремеж за довършване на всяка започната работа,
тактичност
и внимателна и предпазлива обхода.
Такива люде са създали всички ползотворни закони и обществени системи. Дисхармонията между Меркурий и Сатурн влияе на ума с редица пакостни качества: подозрителност, недоверчивост, мнителност, ревнивост, скъперничество, егоизъм, безсърдечност, ограничени схващания и разбирания, фанатичност, лъжовност, демагогство, всякакви умствени изопачавания, разрушителност. Това са най-жестоките човешки умове, създатели на най-пакостни идеи и учения, изпълнени от край докрай със заблуди. Хармонията между Меркурий и Уран, в зависимост от нейната сила, дарява човешкия ум с повечето положителни Уранови качества. Между митологичните герои, най-типичен представител на Урановото влияние е Прометей.
към текста >>
41.
4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ
,
,
ТОМ 19
Упоритост, пестеливост,
тактичност
, бдителност и изострена съобразителност.
Измамата и изнудването стават прийоми на търговията и във висшата съдебна държавна администрация. Знакът Стрелец се отнася към бедрата и седалищната част на човешкия организъм. Десети дом се управлява от знака Козирог. Кардинален, пасивен, земен; Сатурн - управител; Луната - в заточение; Марс - в екзалтация; Юпитер - в падение. Природа: материалистичен, сух, бюрократичен, педантичен, методичен, постоянен, търпелив, изострено чувство към дълг и отговорност.
Упоритост, пестеливост,
тактичност
, бдителност и изострена съобразителност.
Астросоциологично значение: политиката, управляващите фактори, висшият бюрократизъм, територията, планините, специално върховете, мините, кариерите, земеделското стопанство, изоставените и пусти места, пустините и едрата собственост. Положителен полюс: строгост, справедливост, изискан дълг и отговорните висши административни и политически фактори. В народа - се изразява в разумна пестеливост на благата, търпение, постоянство, цялостна методичност във всички материални инициативи. Отрицателен полюс: несигурност в политиката, подозрителност у народните маси към държавните фактори, безотговорност към висшата администрация, не методичност, несъгласуваност, неустойчивост във всички държавни и народни инициативи, особено в материалния живот на страната. В човешкия организъм знакът Козирог управлява коленете.
към текста >>
42.
6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ
,
,
ТОМ 19
Положителен полюс Управляващите среди се ползват с доверие, благодарение на своята политическа
тактичност
и икономическа съобразителност.
В световната астросоциология те играят грамадна роля. Всеки 19 години Слънцето и Луната идват в съвпад в един и същи ден и в един и същи знак. Стр. 129/943 Ние ще предадем схематично планетните цикли, а именно що се касае до трайност на техния цикъл, добре или зле аспектиран и съобразно знака, в който се намират. Слънце - Сатурн Трайност - 1 година. Орбис - 18 дни.
Положителен полюс Управляващите среди се ползват с доверие, благодарение на своята политическа
тактичност
и икономическа съобразителност.
Те изчакват събитията с постоянство и търпение. Тези им качества са от естество да стабилизират външния и вътрешен пазар, чрез разумни финансови инициативи. Експлоатацията на мините е рентабилна. Същото е и в областта на селското стопанство. Отрицателен полюс За висшите отговорни фактори настъпват усилни времена; цари напрегнатост и в големите държавни политически работи идват неудачи.
към текста >>
43.
3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 20
Вместо да разбере своята
нетактичност
, този господин й каза още по-натъртено: - Госпожице, малко искам да зная.
Всички млъкнахме, неприятно изненадани от тая неочакваност. Енергична, духовита, доста възрастна, но твърде добре запазена, г-ца М-вич, живяла дълги години в Европа, като секретарка на едно грамадно българско предприятие във Виена и други градове, се почувства живо засегната от тази дебе-лащина и тутакси му отговори: - Господине, не Ви познавам! Дръжте Вашите предсказания за себе си. Не съм от тия лековерни, които може да смутите с думите си! И наистина, тя дишаше жизненост, радост, здраве - пълна, красива, засмяна, тя владееше там, където се явеше.
Вместо да разбере своята
нетактичност
, този господин й каза още по-натъртено: - Госпожице, малко искам да зная.
Длъжен съм обаче да Ви кажа, че Вие се смеете, но във Вас вътре всичко е разрушено. Вие ще скитате от град на град, но мир на душата си никъде няма да намерите и най-после ще свършите с катастрофа! Сянка мина през лицето на госпожицата, която беше вече седнала на мястото си, без да му подаде ръка. Цяла зачервена от яд, тя стана малко виолетова и му каза много сърдито: - Господине, повтарям Ви, не Ви познавам и не Ви позволявам да ми говорите по този начин. Дръжте Вашите предсказания за тия лековерни, които могат да ги приемат.
към текста >>
44.
4. ПРЕДСКАЗАНИЯ
,
,
ТОМ 20
Вместо да разбере своята
нетактичност
, този господин й каза още по-натъртено: - Госпожице, малко искам да зная.
Всички млъкнахме, неприятно изненадани от тая неочакваност. Енергична, духовита, доста възрастна, но твърде добре запазена, г-ца М-вич, живяла дълги години в Европа, като секретарка на едно грамадно българско предприятие във Виена и други градове, се почувства живо засегната от тази дебе-лащина и тутакси му отговори: - Господине, не Ви познавам! Дръжте Вашите предсказания за себе си. Не съм от тия лековерни, които може да смутите с думите си! И наистина, тя дишаше жизненост, радост, здраве - пълна, красива, засмяна, тя владееше там, където се явеше.
Вместо да разбере своята
нетактичност
, този господин й каза още по-натъртено: - Госпожице, малко искам да зная.
Длъжен съм обаче да Ви кажа, че Вие се смеете, но във Вас вътре всичко е разрушено. Вие ще скитате от град на град, но мир на душата си никъде няма да намерите и най-после ще свършите с катастрофа! Сянка мина през лицето на госпожицата, която беше вече седнала на мястото си, без да му подаде ръка. Цяла зачервена от яд, тя стана малко виолетова и му каза много сърдито: - Господине, повтарям Ви, не Ви познавам и не Ви позволявам да ми говорите по този начин. Дръжте Вашите предсказания за тия лековерни, които могат да ги приемат.
към текста >>
45.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
Българският народ не може да намери по-добър владетел.» А в своята книга «Моят живот» знаменитият фелдмаршал фон Хинденбург се произнесе: «Високонадареният Княз Борис със своя жив ум играеше поверената му роля много
тактически
и твърде скромно, един вид като частен секретар на своя баща през световната война.» По-късно Бенито Мусолини се изказа за него така: «Българският Цар съм срещал няколко пъти и имах възможност да го опозная.
Той е провъзгласен и за почетен доктор на Римския и Берлинския университет. Цар Борис винаги се е радвал не само на любовта на своя народ, но и на симпатиите на чуждите владетели и държавници. В своите военни мемоари Лудендорф се изказа за него така: «Престолонаследникът Княз Борис, който е получил примерно възпитание от своя баща, е една войнишка и надхвърляща възрастта си зряла личност. Той има ясен поглед за военните необходимости. Военните власти в България, пък и аз самият съм преговарял на драго сърце с него.
Българският народ не може да намери по-добър владетел.» А в своята книга «Моят живот» знаменитият фелдмаршал фон Хинденбург се произнесе: «Високонадареният Княз Борис със своя жив ум играеше поверената му роля много
тактически
и твърде скромно, един вид като частен секретар на своя баща през световната война.» По-късно Бенито Мусолини се изказа за него така: «Българският Цар съм срещал няколко пъти и имах възможност да го опозная.
Аз много уважавам Цар Бориса, защото е извънредно интелигентен, а главно, той ме плени с това, че е голям познавач на живота. При всяка среща той ме завладяваше все повече с житейския си опит»... В продължение на двадесет и пет години Цар Борис преживя такива съдбоносни дни, каквито никой монарх на света не познава. Но, заобиколен от безпределната народна обич, той с рядка смелост и себеотрицание, с търпение и самообладание, а главно със забележителна мъдрост и прозорливост, съумя да отстрани всички опасности, да превъзмогне всички трудности и да създаде от разстроена и унизена България една образцова държава на ред, мир и всестранен напредък. Цар Борис успя най-после да си спечели ценни приятелства сред чуждите владетели и държавници, за да осъществи тъй силно жадуваното обединение на българския народ. През своето царуване Цар Борис служи на своя-любим народ с една пословична скромност, с похвално родолюбие и с безпримерна преданост.
към текста >>
46.
(41) Среща с царя на 8.IV.1939 г., при Евдокия, от 9 и ½ до 11 ч и (...)
,
,
ТОМ 20
Тоя парламент е гласувал бюджета и досега е правил малки въртели, които биха могли да се избегнат, ако се работеше по-
тактично
.
- Царят започна да се смее. - Вярно е това. Той нас ни смята за балами... Кьосето иска смяна, а не реконструкция. Представил се като огорчен и отпаднал и искал да разпусне парламента, като неработоспособен. Царят му възразил, че така не може.
Тоя парламент е гласувал бюджета и досега е правил малки въртели, които биха могли да се избегнат, ако се работеше по-
тактично
.
Казал му: «Друг е въпросът, ако беше нещо направил тоя парламент. И ако нещо се оцапат, тогава въпросът е друг, но сега трябва да се прояви.» Остана Кьосето да се размисли. Каза ми, че няма кого да тури. Тогава аз му казах да не отваря чувал нов, поне от тая страна нямаше кандидати. Севов го беше съветвал същото.
към текста >>
47.
(50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.
,
,
ТОМ 20
Казах му странично да му предаде, че макар това да е една
нетактичност
, да гледа да я превърне в добро за държавата.
- каза царят. - Предварително - държавна програма, а после да се търси сгоден случай, без да се провокира. На тая тема говорихме доста. Аз се обещах да кажа на Кьосето чрез Статев349 да престане с провокациите си (вчера, 8.VIII, му казах това, защото Кьосето сам бе му поръчал да дойде). Стойчо, със своето отиване в Лондон, внесе много смущения и в нас, и в другите.
Казах му странично да му предаде, че макар това да е една
нетактичност
, да гледа да я превърне в добро за държавата.
- Но как ще се открие камарата? - Има време и дотогава да се мисли, ако не избухне война. - Не се бойте. Нови избори може да станат. Тогава стана дума и за Недев, че е идвал при мене горе на Рила.
към текста >>
48.
(54) Срещи с разни хора
,
,
ТОМ 20
Кьосето трябва да бъде по-
тактичен
.
Аз се много зарадвах, защото сега той не може да разправя, че съм се виждал с неотговорни фактори, когато той самият ги търси. Разправих на царя по-главните точки, на нещо се смеехме, друго той ми разправя за неговите, на Стойчо, обичаи и пози и кога коя поза отговаря на най-лъжливото му състояние... - Ами сега какво да правим с тая покана? Тя е уйдурдисана, но... Казах му да се хвърли мост между Стойчо и Кьосето. Да не се големеят толкова. Моментите са такива, че той не трябва да има неприятели.
Кьосето трябва да бъде по-
тактичен
.
Той, Царят, да го извика, Стойчо сега ще слуша, нека си поговорят малко като държавници, а ако Кьосето не ще, да ми прати царят хабер, аз мога го склони, като остане царят да държи едно поведение такова, че Стойчо да го е страх, че ще се разпусне камарата, а Кьосето - че ще има смяна на кабинета; а какво ще си прави, да си знае само той. Царят прие това и каза, че ще вика Кьосето на другия ден, неделя сутрин, а следобед ще върне поканата [чрез] Севов на Стойчо и ще го посъветва да се срещне с Кьосето и [да] уредят въпросите помежду си. Извикахме и Севов и той се съгласи на това. После аз четох рапортите от балканските столици, в които се казваше (Атина), че поради неатакуемостта на Зигфрид щели да насилят България и другите балкански държави да атакуват Германия оттук... От Белград имаше и устни доклади, че сърбите сега се развилнели, че ни разтакат оръжието, че военните държат вече властта, че на игрите германците са били освиркани и са се принудили да напуснат игрите и [да] си заминат от Белград, че изобщо не сме много добре. На тая тема говорихме доста и към 11 и 40 минути през нощта си отидох.
към текста >>
49.
(59) Среща с Царя на 13.Х.1939 г. от 9 и ½ вечерта до 11 и ½ в двореца [в] София
,
,
ТОМ 20
В туй време, докато Бойдев води тия преговори с Деканозов393 (много глупаво и
нетактично
), той иска да се види и с Молотов, при това си издава спатиите, като казва, че ще чака Сарачоглу, на което Молотов му казва, че няма да туря отношенията на България и Русия в зависимост от Турция и пр... и най-после, след протакания и увъртания, а навярно и шетания на тукашни партизани до руската легация, Деканозов отказва всякаква предварителна работа, докато не се подпише един пакт за ненападение, и едва не изгонил Бойдев, който си тръгнал веднага... (Заприлича ми на онзи разказ от Чехов, гдето един паднал във водата, а те почват да го лекуват за удавено и всеки казва цяр.
Започват се ред преговори. Четоха ми документите - десетина телеграми. В това число и на Драганов от Берлин, където са се отнесли за съвет при Ри-бентроп за поведението ни с Русия, дали има смисъл да се сключва пакт за приятелство или за ненападение и пр. Рибентроп390 се отдумал, че за България не е говорил, но после излиза, че е говорил; след три дни дава съвет да се сключи пакт за каквото можем, и че на Бълг[ария] исканията ще се имат предвид. На Антонов дават наставления да разбере какво прави Сарачоглу391 там и с оглед на това да действува, а до това време, за да не стои празен, пращат полковник Бойдев392 да сключи въздухоплавателен пакт за цивилна авиация, както искат русите, само че царят отклонява вместо Бургас, както те искат, за да не стане морска база, да бъде през София.
В туй време, докато Бойдев води тия преговори с Деканозов393 (много глупаво и
нетактично
), той иска да се види и с Молотов, при това си издава спатиите, като казва, че ще чака Сарачоглу, на което Молотов му казва, че няма да туря отношенията на България и Русия в зависимост от Турция и пр... и най-после, след протакания и увъртания, а навярно и шетания на тукашни партизани до руската легация, Деканозов отказва всякаква предварителна работа, докато не се подпише един пакт за ненападение, и едва не изгонил Бойдев, който си тръгнал веднага... (Заприлича ми на онзи разказ от Чехов, гдето един паднал във водата, а те почват да го лекуват за удавено и всеки казва цяр.
Той отначало си говори, а като почнаха да го разтриват, да му правят дишане и пр., най-после свършва благополучно. Та, и неговата работа толкова глупава - при такова разположение на русите - тоя резултат. Просто идиотщина!) Решихме: Антонов да пази леглото два-три дни и да се отзове веднага; да се дочака Бойдев, за да се има непосредствени впечатления; да се вика Прасолов от Кьосето и да му се каже каквото има да му се казва, и по този начин да се дезавоира Антонов и да има причини да се прибере. Неговите рапорти на места са глупави, например той пише: «Сега, когато Франция и Англия ни мразят, едничката ни опора е Русия», което, разбира се, не е вярно, па и да е вярно, не трябва така да се казва... Изобщо -дивотия. Остана да се не бърза толкова, защото сега времето тече бързо и носи изненади.
към текста >>
50.
8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1
,
,
ТОМ 21
Ако е имало кражба, може ли това момиче - толкова
тактично
, според г-н прокурора - да постъпва тъй
нетактично
?
Моите колеги г-н Савов и г-н Константинов бяха достатъчно изчерпателни и моята задача се опрости до минимум. Какви са въпросите, които се слагат за разглеждане? Преди всичко, има ли кражба и дали обясненията, които двете жени дават пред полицията, са правдоподобни? Малина казва: - Не съм крала. Скъпоценностите ми са дадени от Гела, за да си купя пиано.
Ако е имало кражба, може ли това момиче - толкова
тактично
, според г-н прокурора - да постъпва тъй
нетактично
?
Подсъдимата казва: - Ние не съобщихме за подаръка никому, за да не смутим и предизвикаме г-н Лулчев. Дори и показанията на последния дават да се разбере, че въпреки скъперничеството на жена му, тя е подарила на Малина веднъж ръкавици, други път й дала 500 лв., а г-н Пардов каза с каква готовност Гела се е съгласила да увеличи с 2 хиляди лева цената на пианото. Не забравяйте, че когато се касае въпросът за услуга, и най-големият скъперник може да помогне. Такива случаи има много. Ставал ли е въпрос за осиновяване?
към текста >>
51.
VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Втория път обаче не можах и Ви уволних.” Аз, който бях много
нетактичен
, му казах направо: “Вие ме уволнихте, но друг пък ме върна.” Защото Стамболийски ме върна, без да го пита.
970, № 459) Поканата да отида при царя аз получих чрез генерал Стоянов. Същата тази покана и среща аз съм описал в моя роман “Благословение”. Там е описана хронологически тази среща, с изключение на самия край на речта при срещата, в която той ме запита, или по-право ми каза: “Лулчев, аз останах изненадан, че Вие, който минавахте за прононсиран земеделец, сте уволнен от министър Томов. Той Ви представи два пъти за уволнение. Първия път аз върнах неговото искане.
Втория път обаче не можах и Ви уволних.” Аз, който бях много
нетактичен
, му казах направо: “Вие ме уволнихте, но друг пък ме върна.” Защото Стамболийски ме върна, без да го пита.
Царят стана много червен. * Обозначението на номерата съвпада с номерата на бележките на съставителя Вергилий Кръстев в раздел VI. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) В тази първа среща, която имах с царя, трая около Два часа и три четвърти, ние създадохме едно отношение, което трая до края на неговия живот. - При първото още срещане аз бях в много лошо настроение. Най-напред трябва да кажа, че бях офицер до 9 юни 1923 г.
към текста >>
52.
IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп
,
,
ТОМ 21
Голяма
тактичност
, методичност, справедливост и пестеливост да проявява в живота си.
Еволюцията е обща и не може някой сам да излезе напред и всички вървим общо напред. Сатурн във втори дом, при положителни аспекти дава голямо физическо богатство, но когато е ранен (Сатурн опозиция паралел Слънце) дава по-големи духовни богатства на будните души. физически човек може да е беден, но духовно да е много богат, притежаващ големи капитали, натрупани в минали животи. Сатурн във Водолей, знакът на епохата, дарява родения с любезен и симпатичен характер. Има способност за ясно и смислено изразяване и проникване в деловите отношения.
Голяма
тактичност
, методичност, справедливост и пестеливост да проявява в живота си.
Сатурн латитюд Луна говори да пестя и използвам правилно благата, които се отправят към моята душа, и духовните ми условия и постоянно да отправям красиви, чисти мисли и възвишени чувства към братята и сестрите. Сатурн латитюд Уран дава силно влияние на Божествената мъдрост в живота ми и голям подтик за работа с астрологията. Проявявам благородство и хуманност към приятелите, за задоволяване с разположение и щедрост някои техни нужди. Сатурн тригон Хирон - моят учител и вътрешен ръководител трансформира енергиите наСатурн, като ме изпълва с блага и знание да лекувам по-възрастните приятели. Сатурн точен тригон Медиум Цели показва, че кармата ми и финасиите ми се ръководят от свърхсъзнанието ми, което следи всяка моя стъпка и ме ръководи отблизо.
към текста >>
53.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2
,
ТОМ 21
Вярвам, ти се държиш
тактично
и не го дразниш.
Бъди будна. Много поздрави от Бати ти. С. Б. Л. н. П. Ж.** Ще прощаваш, че ти пиша така набързо (а в същност полека), понеже ми се спи и съм жеден, та на всеки ред като че ли съм готов да заспя и се събуждам наново. Много пожелания да не срещнеш мъчнотии в преписването - това от нашите за „вашите”. Баща ти как е?
Вярвам, ти се държиш
тактично
и не го дразниш.
Знай, че старите хора са изпитали много разочарования в материалното и заради това за малко почит и внимание те би се радвали като за придобити милиони - тъй че имай това предвид. Ако го пък и ти, извинявай за излишното напомняние. Много приети. Р.S. Ако искаш пък, може да ти пратя ръкописа да го прочетеш и препишеш, та от него да го печатаме. Пиши ми как искаш, и ще направя.
към текста >>
54.
14. НАЙ–БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУХОВНИ УСЛОВИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ
,
,
ТОМ 22
Военните проявяват
тактичност
и освобождават пленения генерал, като му дават възможност да си отиде в Италия през неутрална Турция.
Той изпълнява точно нареждането и тогава са бомбардирани много селища в планината, като Своге и други . Учителят нарежда на Списаревски да атакува самолета на главнокомандващият американските въздушни сили и той прави таран. При завързалия се въздушен бой самолетът на командира е свален, а той е пленен и дава показания за преживяното от него. Командирът обяснява, че по време на полета пред него застава едно светло същество, което му нарежда да пуснат бомбите над Стара планина. Той изпълнява тази заповед.
Военните проявяват
тактичност
и освобождават пленения генерал, като му дават възможност да си отиде в Италия през неутрална Турция.
Там той заема ръководната си длъжност и издава заповед повече България да не се бомбардира без специално негово нареждане. Тревогата преминава, самолетите си отиват и следобед с повече от 100 братя и сестри от София и Изгрева Учителят пристига в Мърчаево. Понеже домът на брат Симеон Костов, който го поканва, е в в средата на селото, срещу кръчмата, Учителят решава да отиде в дома на Темелко Стефанов, който е най-подходящ за неговото пребиваване. *Виж « Изгревът» том XX стр. 995-1010. **Виж« Изгревът» том І стр.
към текста >>
55.
41.Гавраил Велев Величков ( Галилей )
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
По едно време Гавраил харесва една сестра и се опитва да се приближи до нея, но тя
тактично
се отдалечава, След известно време тя се приближава до него, а той се отдръпва.
Учителят го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тука, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас. Съществата ще бъдат тук." Тримата остават на Изгрева и отиват на беседа. На следващия ден, понеделник, на Рила се разразява голяма снежна буря, при която нашите приятели сигурно са щели да загинат. Така Учителят ги избавя от смъртна опасност.
По едно време Гавраил харесва една сестра и се опитва да се приближи до нея, но тя
тактично
се отдалечава, След известно време тя се приближава до него, а той се отдръпва.
Това разминаване се повтаря няколко пъти. Галилей отива при Учителя и му разказва това свое преживяване. Учителят му казва, че няма връзка с тази душа и той е свободен вътрешно. „Аз съм този, който влизам ту в тебе, ту в нея." Значи, любовта, връзките, привличането между душите се дължи на присъствието на Бога в хората. Докато Бог е в тях, те проявяват любовта според степента на своето развитие.
към текста >>
56.
I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Тук е мястото да се спомни някоя дума за вегетарианството и постенето, които се прилагат
нетактично
от някои наши братя и сестри и с това се даде повод да се пише и злослови от някои лица по адрес на г-н Дънова и цялото братство.
Но за всичко това се иска човек да има воля - не гранитна, която дига само шум; воля - не желязна, която руши, а воля диамантна, която по пътя на Божествените добродетели може да стопи всичко лошо и да достигне всичко възвишено. 8. Той иска всеки да развие милосердието до степен на самопожертвува- не, като го приложи към бедни, към болни, към близки, към животни. Само така приложено, милосердието ще развие у човека истинско благородно сърце. 9. Той иска - и то се прилага, с малко изключение: абсолютно въздържание от алкохол, тютюн и месо. Тези пък, които не могат да се откажат, той ги оставя свободни, разумът им да диктува.
Тук е мястото да се спомни някоя дума за вегетарианството и постенето, които се прилагат
нетактично
от някои наши братя и сестри и с това се даде повод да се пише и злослови от някои лица по адрес на г-н Дънова и цялото братство.
Че вегетарианството не е сантиментализъм, сектантство и пр., както някои си го представляват, а е системно усъвършенствуване на организма за издръжливост, веселост и пр., това само толстоистът, теософът и окултистът могат да докажат. След време обаче и много хора ще го разберат. За теософа и окултиста обаче не важи само здравословната страна (закрепване на организма) и етическата (да се не убиват животните). Те знаят, че с неупотреблението на тютюна, алкохола и месото, дава се възможност да се пречистят и развият и другите невидими тела на човека. Това за обикновените хора и за самите толстоисти може да е смътно; но за теософа и окултиста това е закон, а за издигнатия ясновидец - факт.
към текста >>
Въпросът тук е, който се реши доброволно да прегърне вегетарианството или да си наложи известен пост, трябва да има разум да го приложи, за да получи резултат, а не със своята
нетактичност
да си вреди и на здравето, и на делото.
За теософа и окултиста обаче не важи само здравословната страна (закрепване на организма) и етическата (да се не убиват животните). Те знаят, че с неупотреблението на тютюна, алкохола и месото, дава се възможност да се пречистят и развият и другите невидими тела на човека. Това за обикновените хора и за самите толстоисти може да е смътно; но за теософа и окултиста това е закон, а за издигнатия ясновидец - факт. Постенето пък, което е закон в много религии, а и в православието, е една здравословна мярка, за да си отпочине тялото и умът. Даже православната църква допуща в първата и последна седмица на «великия пост» да се «тримери», като се яде от вечер на вечер, а който може - и повече.
Въпросът тук е, който се реши доброволно да прегърне вегетарианството или да си наложи известен пост, трябва да има разум да го приложи, за да получи резултат, а не със своята
нетактичност
да си вреди и на здравето, и на делото.
Именно за тази разумност, за тази тактичност е говорил, говори и ще говори г-н Дънов на своите последователи и на всички, които го слушат, че скокове и сантименталности от никого и никога не трябва да има, защото природата на никого не прощава, щом той върши неща неразумни и обратното - всякого възнаграждава, щом той постъпва разумно. Е, добре, ако някой довчера е бил премного месоядец, употребявал е доста алкохол, пушел е повечко тютюн и стане толстоист, теософ или окултист и от един път прекъсне всичко, а неговата воля е колеблива, организмът му - нездрав, той на прав път ли е? Абсолютно не. На такъв въздържанието ще се отрази зле. Кой е крив за това?
към текста >>
Именно за тази разумност, за тази
тактичност
е говорил, говори и ще говори г-н Дънов на своите последователи и на всички, които го слушат, че скокове и сантименталности от никого и никога не трябва да има, защото природата на никого не прощава, щом той върши неща неразумни и обратното - всякого възнаграждава, щом той постъпва разумно.
Те знаят, че с неупотреблението на тютюна, алкохола и месото, дава се възможност да се пречистят и развият и другите невидими тела на човека. Това за обикновените хора и за самите толстоисти може да е смътно; но за теософа и окултиста това е закон, а за издигнатия ясновидец - факт. Постенето пък, което е закон в много религии, а и в православието, е една здравословна мярка, за да си отпочине тялото и умът. Даже православната църква допуща в първата и последна седмица на «великия пост» да се «тримери», като се яде от вечер на вечер, а който може - и повече. Въпросът тук е, който се реши доброволно да прегърне вегетарианството или да си наложи известен пост, трябва да има разум да го приложи, за да получи резултат, а не със своята нетактичност да си вреди и на здравето, и на делото.
Именно за тази разумност, за тази
тактичност
е говорил, говори и ще говори г-н Дънов на своите последователи и на всички, които го слушат, че скокове и сантименталности от никого и никога не трябва да има, защото природата на никого не прощава, щом той върши неща неразумни и обратното - всякого възнаграждава, щом той постъпва разумно.
Е, добре, ако някой довчера е бил премного месоядец, употребявал е доста алкохол, пушел е повечко тютюн и стане толстоист, теософ или окултист и от един път прекъсне всичко, а неговата воля е колеблива, организмът му - нездрав, той на прав път ли е? Абсолютно не. На такъв въздържанието ще се отрази зле. Кой е крив за това? Друг е въпросът за хора с натури здрави и със силна воля.
към текста >>
57.
7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
«Правилното и
тактичното
отстъпление» на Куропаткина.
Следователно точилото и ножът - това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така, русите, след като повече от 40-50 години заплашваха Англия с дрънкането на своя нож, какво спечелиха?... Спечелиха Японската война, Общоевропейската война и болшевизма. Какво добро им донесе Японската война?...
«Правилното и
тактичното
отстъпление» на Куропаткина.
Какво им донесе всеобщата война? - Вземането на Цариград - на книга. А знаете ли това на какво прилича?... - Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде назаем... И ние си запишем тия крини на кредита си: «Цариград е наш»... Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска РУСИЯ. Тя притежаваше най-обширната част от Земята, която някога е била давана на един народ, откогато помни историята.
към текста >>
58.
В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Това го правя още повече и за това, че не бих можал да изявя моята благодарност чрез пресата, намирайки го за
нетактично
и много рекламно, обстоятелството, което аз искам да не се смята, че е такова.
София, 25.7.1948 г. Подпис: Д-р Иван Жеков Печат: (Беседи на Ветеринарен лекар, Редакция Варна) 18. Писмо до д-р Иван Жеков от Петър Кирчев Петров от 27.VI.1949 г., София София, 27 юний 1949 г. До Д-р Иван Жеков Драги Докторе, Отдавна исках да ти се обадя и писмено да ти изявя моята голяма признателност и благодарност за грижите, които положи по моето излекуване от захарната болест. Това аз съм ти и лично засвидетелствувал неведнъж, но исках в твоята скромна архива да остане един спомен - благодарствено писмо по моето излекуване.
Това го правя още повече и за това, че не бих можал да изявя моята благодарност чрез пресата, намирайки го за
нетактично
и много рекламно, обстоятелството, което аз искам да не се смята, че е такова.
И тъй, Драги Докторе, след като ми излекувахте само чрез няколко намазвания миналата година една нанесена на дясната ми ръка дълбока рана от самонараняване, падайки в един дълбок вир, аз замолих да положите грижи и за моя стар диабет, който лекувах в продължение на 2-3 години посредством общопознати лечебни средства и диети в медицината, които допреди да почна да ползувам билките, които ми давахте, нямах съществен резултат. След като, обаче, на два или три пъти получих билки от теб, които аз пих съгласно предписанията ти, в продължение на няколко месеца, след направената анализа на кръвта и урината ми, се констатира, за голяма моя приятна изненада, че захарта в кръвта ми бе спаднала на нормално, тъй и в урината - нито следа от захар. Аз изказвам, както казах по-горе, писмено благодарността си, още повече, че след като вече бях напълно здрав при желанието ми дати се реванширам и възнаградя за голямата услуга, ти отказа да сториш това под каквато и да е било форма, а това ти тогава го сметна като акт на човещина и състрадание на един болен с напреднала веч като мойта възраст човек! Още веднъж благодаря от мое име и от името на моята съпруга, която днес наравно с мен се радва за постигналите резултати от излекуванието на диабета ми, виновник за което си само ти! Сърдечно признателен привет: Петър Кирчев Петров ул.
към текста >>
59.
6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 )
,
,
ТОМ 24
Д-р Лонг е едър човек, но с тих и дълбок глас,
тактичен
и приятен събеседник.
В това време, д-р Лонг усилено продължава да учи български, турски и гръцки езици. За няколко месеца, той се сприятелява с представители на младата шуменска възрожденска интелигенция и започва да ги кани в дома си. Две години по-късно, на 17 септември 1859 година, д-р Лонг е назначен на работа в Търново, където започва своята духовна и просветна дейност. Началото на редовните неделни събрания се поставя на 14 декември 1859 година. Това е датата, която приемаме да се свързва с началото на присъствието на Методистката епископална църква в духовния живот на българското общество.
Д-р Лонг е едър човек, но с тих и дълбок глас,
тактичен
и приятен събеседник.
Не само българското население, но и турците обичали с удоволствие да разговарят с него и да го слушат. Той бил магнетична натура и имал успех в своята духовно-просветителска дейност. Слушателите му постоянно се увеличавали. Обаче, това обстоятелство, повдига съпротивата на гръцкото православно духовенство. Същевременно римо-католическата пропаганда полага не малко усилия да привлече българите в Унията, с условието да се признае папата за глава на църквата.
към текста >>
60.
4.3.8. Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка
,
,
ТОМ 24
Все-таки, за нашия представител в Америка, освен необходимите за всеки дипломат качества: обширни знания, държавническа предвидливост, уравновесен ум,
тактични
обноски и вежливо достолепие, - на българина, който ще представлява сполучно нас и нашите интереси в Америка, трябват още други две: Първо, той трябва да владее добре английски език.
Това не е съвсем лесно да си отговори. Постът Уашингтон не отстъпя по важност за нас на никой, с изключение, може би, на Лондон. Ние притежаваме сума хора за представители за в латинските, славянските и немските, но твърде малцина за англосаксонските сили, които днес играят - и утре ще играят - най-важната в света роля. Да, най-важната. Ако нашите държавни ръководители не съзнават това, те са набедени държавници, както бяха и техните катастрофални предшественици.
Все-таки, за нашия представител в Америка, освен необходимите за всеки дипломат качества: обширни знания, държавническа предвидливост, уравновесен ум,
тактични
обноски и вежливо достолепие, - на българина, който ще представлява сполучно нас и нашите интереси в Америка, трябват още други две: Първо, той трябва да владее добре английски език.
Англичаните слабо, а американците още по-слабо учат чужди езици. Често дори самите държавни глави и министри не знаят, нито искат да знаят, чужди езици. Френският, който по нас се още смята за дипломатически език, тук едва ли има по-голямо значение от испански или руски. Министър в Уашингтон, който не знае английски, ще бъде принуден да предава и приема дори и тайните си чрез трети лица; и ще бъде постоянен другар и жертва на гавази и фалирали по разните посолства служащи. Грешка непростима ще бъде да се назначи човек, който не знае добре английски.
към текста >>
61.
3. Небесни грижи за любещите Бога
,
,
ТОМ 24
Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва
тактично
да поведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за живота след смъртта и че всъщност смърт не съществува.
Зографов се върна с него. Прислугата ме заведе при Четвъртаков. Той лежеше сам в стая. Извиних се, че тъй късно идвам, защото съм претрупан с работа, понеже освен моето, завеждам и другото мирово съдилище, тъй като титуляра му е болен. Четвъртаков се трогна, че не съм го забравил.
Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва
тактично
да поведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за живота след смъртта и че всъщност смърт не съществува.
И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в живота им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога. Че за тях Небето има специално благоволение. Той остана много доволен от разговора, който водихме. Преди да си тръгна му предложих да ми каже какво му се яде, което друг мъчно би могъл да му достави. Той се стесняваше да каже, но аз настоях, и наблегнах, че моите възможности в това отношение са широки.
към текста >>
62.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
В тия очаквания, дружинният командир като че си размишляваше и искаше да си даде един ясен отчет за извършеното до сега: на какви
тактически
или и даже стратегически принципи почиваше решението му, да приеме един бой срещу така превъзходен и числено и технически противник!
".. Така е, отговори дружинния, за мен бе, за нас бе определен от силите на разрушението, но има Творчески Сили, които пазят и те са по-силни от разрушителните. Силите на Светлината пазят и предупреждават!... И в тоя момент невидима Сила като че повдигна, поде на ръце стоящите двама граничари и ги понесе към другарите им по позицията, за да изпълнят и по-нататък своя войнишки дълг, за да се дадат последните нареждания за утрешния ден, когато може би, един енергичен противник, трябваше да предприеме с по-големи усилия едно ново напредване и нападение на нашата позиция и си отвори пътя за към Лозенград!... ... С тия размишления, трябваше да се дойде до едно заключение, какво ли би могло и какво ще да е направено от висшите ни началстващи лица, в близост и по-далеч до Главната квартира включително след изпратеното им донесение за хода на боя след контраатаката ни, в У А часа... Все се очакваше завръщането на първия конен ординарец ефр. Георги Георгиев, но той все не идваше още, а по разчета на дружинния командир, трябваше да се завърне поне към 8 часа вечерта, коня му бе силен и издръжлив... Донесението бе адресирано чрез Главния началник в Лозенград до Главната квартира в Стара Загора, с доклад, че Бунар Хисар е зает на 12-того вечерта, че се води бой на 13 същия с пълен успех за нас и положението запазено, но е необходима подкрепа - силите на дружината са вече изчерпани за една възможна и вероятна нова операция от наново засилен противник!...
В тия очаквания, дружинният командир като че си размишляваше и искаше да си даде един ясен отчет за извършеното до сега: на какви
тактически
или и даже стратегически принципи почиваше решението му, да приеме един бой срещу така превъзходен и числено и технически противник!
Отговорът е един: На никакви!... А как биде приет тоя бой и защо?... Дали за да се изпълни дадената категорична заповед от Главната квартира, в един дух на единомислие и изчерпателност, че трябва да се спре противника и само през труповете на дружината да може да продължи пътя си на настъплението към Лозенград... А можеше ли да се достигне тоя резултат? - Можеше. Командирът на дружината имаше безгранично доверие към своите подчинени офицери и войници, пълна вяра в тяхната боеспособност и готовност за доброволна жертва пред общото благо, в пътя за реализиране племенния български идеал, към пътя на свободата.
към текста >>
Селата Сергин и Соуджак при едно неблагоприятно
тактическо
положение, те оставаха в тил и във фланговете на дружината... Заповедта към всички патрули бе най-категорична, непременна връзка с нашите войскови части от 5-а дивизия и най-точни сведения за местонахождението на противника и в най-скоро време да се донесат в щаба на дружината, всички тия ценни сведения!...
Сергин, а то се намира вляво и в тил на дружината - северозападно от с. Евренджик. Тоя разезд бил прогонен към изток. Другата, дясната рота, не видяла нито наши даже и единични хора, нито каквато и да било охрана от 2/5 дивизия, която трябваше да бъде непременно по пътя на движението й, поне около с. Соуджак, нито пък е видяла турски части... В какво недоумение..., да се охранява левия краен фланг на една войскова част, която не съществува нито за погледа, нито в каквато и да било реалност според дадената й задача - 2-а бригада от 5-а дивизия, в бойна част... При тая неизвестност и голяма тъмнота във военно ориентировъчно отношение, налагаше се и се изпратиха нови реконгнисцирвъчни патрули, в усилен състав от изпитани безстрашни храбреци, които образуваха веер от с. Сергин на север и към изток в полукръг към посока Виза и до с. Соуджак.
Селата Сергин и Соуджак при едно неблагоприятно
тактическо
положение, те оставаха в тил и във фланговете на дружината... Заповедта към всички патрули бе най-категорична, непременна връзка с нашите войскови части от 5-а дивизия и най-точни сведения за местонахождението на противника и в най-скоро време да се донесат в щаба на дружината, всички тия ценни сведения!...
Не се изминаха и два часа даже от изпращането на разузнавателните патрули и почнаха да пристигат известия от всички тях, от всички посоки, че видели късно привечер, на стъмняване, турски части, които се движили все към с. Соуджак, а източно от с. Сергин имало един ескадрон турска кавалерия, от който един разезд от 6-7 души водили на смръквание престрелка с обоза на дружината, който бе получил заповед да тръгне през с. Урум-Беглий през с. Сергин за с.
към текста >>
Дали "робът, досегашен българин, да победи, съкруши и унищожи своя досегашен властелин и угнетител, и си извоюва свободата, или да продължава да остане и за в бъдеще роб, и изгуби окончателно своята независимост и потвърди необходимостта от разпокъсването на българското племе... Борба на живот и смърт, и от двете страни... Перото на капацитета на военен писател не е в състояние да опише ония епохални, епични боеве, с пълно приложение тогавашната техника и от двете воюващи страни, с влагане военните познания,
тактически
и стратегически и от двете страни, от най- големия до най-малкия началник.
Общественици, спечелете доверието на членовете от вашето общество и те ще ви дадат всичко, що им поискате за реализиране идеала на вашето общество за общото благо на целия организъм... , пробудете съзнанието им. Управници, спечелете доверието на вашия народ и той ще понася със стоицизъм всичко що му натоварите, когато види и се увери, че товара който слагате на плещите му е за общото благо и за реализиране на народния идеал... Бъдете безкористни във вашата дейност и вашия народ ще ви възнагради достойно и премного за вашата обществена дейност, като слуги негови, защото "работникът е достоен за своята заплата! " 19 октомврий 1912 г. петък, ден Венерин, ден на Любовта и саможертванието, ден, в който Великият Учител на Живота, Господ Христос победи смъртта чрез своята смърт, за да получи възкресение! Време облачно, предвещаващо, че ще има сълзи да се леят и тъги в сърцата да се вливат на едни, а радост обливат други... Вече 4 дни горещи, упорити боеве се водят по линията и по висотите на Бунар Хисарския масив зает всецяло от българските лъвове и насрещните високи от Урум-Беглий към Соуджак - Бонгора до Люле Бургас, Боеве за надмощие и съкрушение.
Дали "робът, досегашен българин, да победи, съкруши и унищожи своя досегашен властелин и угнетител, и си извоюва свободата, или да продължава да остане и за в бъдеще роб, и изгуби окончателно своята независимост и потвърди необходимостта от разпокъсването на българското племе... Борба на живот и смърт, и от двете страни... Перото на капацитета на военен писател не е в състояние да опише ония епохални, епични боеве, с пълно приложение тогавашната техника и от двете воюващи страни, с влагане военните познания,
тактически
и стратегически и от двете страни, от най- големия до най-малкия началник.
Само за един спокоен наблюдател, застанал на една командваща висота, каквато бе тая, която дружината бе заела и се бе разположила за охранението на левия фланг на 3-а армия - 5-а дивизия бе открита картината на боевете. Всичко надясно от дружината, целия терен бе изложен като на длан. По бойния фронт и позициите изобщо се виждаше всяко едно движение и от двете воюващи страни - било за настъпление, било за оттегляне, било за настаняване и позиция и укрепяването й... А 10-а Погранична дружина разположена южно по хребетите и югоизточно в гората от Урум-Беглий, бе скрита за противника и тя до днешния ден спокойно си изпълняваше своята задача. Тя не издаваше своето притеснение никому, но даваше вид да се разбере от противника, че срещу неговия десен фланг има "нещо" от българска страна и дали нещо му се готви за изненада, или само за собствена охрана, това противника не можа да си изясни до последния момент. Това обаче бе печалба за българите, че противника бе заставен или сам се застави и държеше на десния си фланг два полка пехота, които в най- критическия за него момент не можеха да вземат участие в боевете за в негова полза!...
към текста >>
63.
2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
На разсъмване цялата неприятелска артилерия откри барабанен огън по горните две дружини - заеманите от тях важни
тактически
пунктове на полковите участъци.
Както казваха пленниците им... През цялата нощ противникът обстрелваше С тежка, полска, планинска артилерия и с мини от голям калибър разположението най- вече на 2-а дружина от Бдинския полк, на к. 1248 и 3-а дружина от Ломци, на Червената стена. Още в 11/2 часа преди пладне противника предприе атака срещу дружината на к. 1248, но биде отблъснат, прогонен със загуби от огъня на охранителните войници. В 3 часа и 20 минути тоже сутринта, атакува 3-а дружина - Ломци, но и оттук отбит със загуби за него големи.
На разсъмване цялата неприятелска артилерия откри барабанен огън по горните две дружини - заеманите от тях важни
тактически
пунктове на полковите участъци.
До 8 часа и 45 минути всички окопи, ходове за съобщения, скривалища, са разрушени. Бойците няма къде да се укрият, а нашата артилерия, безучастна зрителка на тия ужаси и разрушения, морални и технически мълчи!... Молби се отправят постоянно и се иска нейното съдействие, но тя все си продължава да мълчи! Това нейно бездействие правеше печално и скръбно въздействие на героите Бдинци и Ломци..., но техния борчески дух бе несломяем, но не и непоклатим. Като че пехотата имаше за задача да се бори сама със съвременната техника и да опита своята пехотна мощ!...
към текста >>
64.
2.1. В ПОХОД
,
,
ТОМ 25
Всички щабофицери, под ръководството на командира на бригадата, в няколко дни обиколиха самата граница за изучаване местността, посредством решаване на
тактически
задачи, а същевременно и за събиране сведения за сърбите, които явно, с населението, укрепяваха границите си.
И така, полкът към 20-и септемврий бе събран в гр. Кула с II, III, IV дружина и спомагателните си части, a l-a дружина бе още в с. Брегово, където бе изпратена по-рано. От другия ден още - 21 септемврий се започнаха усилени строеви занятия и бойно обучение, а заедно с това и укрепяване на гр. Кула. За целта се дадоха на всяка дружина добре определени сектори, в които се почна работа.
Всички щабофицери, под ръководството на командира на бригадата, в няколко дни обиколиха самата граница за изучаване местността, посредством решаване на
тактически
задачи, а същевременно и за събиране сведения за сърбите, които явно, с населението, укрепяваха границите си.
Нашата граница се пазеше от опълченци, сменили вече пограничната рота. Оттук се изпратиха и тайни съгледвачи през границата. Навсякъде денонощно кипеше работа, която между другото даде своите резултати, изразени в готовите вече няколко линии окопи, добре маскирани и то само за едно кратко време - от 21 до 28 септемврий. Неизвестността измъчваше, но ясно бе, че войната скоро ще избухне. На 29 септемврий II дружина се изпрати в с.
към текста >>
65.
2. ПОСЛЕДЕН, НЕЗАБРАВИМ И ВЕЧЕН!
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Тя обаче беше малко особена, не се подчини и почна да обяснява, че аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я пратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем неверно, неуместно и
нетактично
от нейна страна.
Разпитвах случайно минаващите наши хора какво е положението на Учителя, приема ли посещения, мога ли да се срещна с Него или не! Всички ми даваха все един и същи отговор: "Учителят е болен и никого не приема! " Реших да съобщя на Учителя посредством някоя сестра от тия, които му прислужваха, за да знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко. Една от сестрите ми каза, че тя ходи при Него и ще му каже това и веднага бързо, тичешком се озова в стаята при Учителя. Аз чух обаче как Учителят недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върне, защото не приема никого.
Тя обаче беше малко особена, не се подчини и почна да обяснява, че аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я пратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем неверно, неуместно и
нетактично
от нейна страна.
Учителят на няколко пъти каза: "Аз вече никого не приемам! Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме! " Тя обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случаят е важен и пр., което разбира се беше съвсем нетактично, не беше вярно, защото аз не бях я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко, деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен. От всичко станало аз бях смутен, измъчен и огорчен, и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам Учителят в един такъв тежък за Него момент. Бях като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да изляза от това положение.
към текста >>
" Тя обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случаят е важен и пр., което разбира се беше съвсем
нетактично
, не беше вярно, защото аз не бях я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко, деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен.
Една от сестрите ми каза, че тя ходи при Него и ще му каже това и веднага бързо, тичешком се озова в стаята при Учителя. Аз чух обаче как Учителят недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върне, защото не приема никого. Тя обаче беше малко особена, не се подчини и почна да обяснява, че аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я пратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем неверно, неуместно и нетактично от нейна страна. Учителят на няколко пъти каза: "Аз вече никого не приемам! Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме!
" Тя обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случаят е важен и пр., което разбира се беше съвсем
нетактично
, не беше вярно, защото аз не бях я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко, деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен.
От всичко станало аз бях смутен, измъчен и огорчен, и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам Учителят в един такъв тежък за Него момент. Бях като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да изляза от това положение. След малко, за моя голяма изненада аз видях Учителят, че излезе на тераската горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бях смаян, объркан, бях в недоумение от всичко станало. Картината пред мене беше наистина неописуема!
към текста >>
66.
2. Един пасаж от Словото на Учителя
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Какво собствено представлява този свят, чиято превъзходна степен влезе в говоримата реч като
синтактична
особеност, едно прилагателно, което получи право на съществувание.
Една диря остана да блести и по нея ние жадуваме да тръгнем, за да получим макар и мъничка представа за онова, което Той искаше да ни покаже. Колко далечно и непознато звучи понятието “Божествен свят". А колко пъти сме слушали за него и колко нашите оскъдни представи биха го направили малко по-понятен, за да се приближи до нашето виждане. Ние сме жители на Земята, стъпили сме здраво на нейния корав гръб, физическият свят лежи , конкретен, познаваем, как бихме могли да си представим “Божествения свят". Странно, кога това понятие е слязло на земята, кой голям приятел на човека го е свалил, за да го противопостави на другия, противоположния, материалния в който човек живееше, бореше се, страдаше.
Какво собствено представлява този свят, чиято превъзходна степен влезе в говоримата реч като
синтактична
особеност, едно прилагателно, което получи право на съществувание.
Случайно ли става достояние на човека, за да подари на човека импулса да върви напред, а на поетите криле да съчиняват своите песни? Стремежите и идеалите получават своята динамичност и образност. Когато кажем: Божествено, ние подразбираме най-хубавото, най-висшето, най-съвършеното. Тогава някак си малко окрилени ние се връщаме от тая кратка разходка, за да се вслушаме в сказанието на един поет на новото, който преди две хиляди години има смелостта да каже: “Нито око е видяло, нито ухо е чуло, онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." На нас, обаче, и това сякаш не ни стига, защото, какво бихме могли да направим с нашите сетива, в един физически свят, където не познаваме дори всичките елементи и всичките тайни на земята. Следват думите на Учителя: “В Божествения свят няма две науки.
към текста >>
67.
10. Дискусия
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
10. ДИСКУСИЯ Правописът на един народ като сбор от
синтактични
правила не е случайно явление.
10. ДИСКУСИЯ Правописът на един народ като сбор от
синтактични
правила не е случайно явление.
Всяка буква и всеки знак има своето място в особеностите на езика. Да се отнеме една буква, или да се притури друга не е нещо обикновено откъснато от духовния облик на вътрешния, духовния живот на дадена нация. Прекрояването на правописните форми е процес, който остава дълбоки отпечатъци в съзнанието на народа. Езиковедците много трябва да мислят, когато въвеждат нови правила и форми. Нищо сякаш в духовния и културен живот на народите не е толкова важно, съдбоносно дори, както измененията, които се правят с езика, въвеждат се в официалната писмовна и говорима реч.
към текста >>
68.
24. Една тема Той не обичаше...
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Най-важният въпрос е решен умело и
тактично
.
Защото “бяла или черна" тя си остава лъжа. Решено и сторено. И дословно казват следното: “Приятели, не ни отказвайте до Чам Кория, ще водим един болен човек”. А вижте, това е вече друго и сполучват - колата ще бъде готова на уреченото време и място, бъдете спокойни - голяма кола “Фият” за шест места, отговарят тези от автомобилният транспорт. Приготовленията започват.
Най-важният въпрос е решен умело и
тактично
.
Учениците са доволни. Болен човек, разбира се не Той е болен, а Стоян, Драган. Иван, някой от пътуващите. Нищо и никога не можеше да се скрие пред Него. Не ги пита и разпитва, как са постигнали целта, но някой от тези приятели разказва на Учителя, как са надхитрили транспорта, прескочили наредбата с нещо съвсем невинно.
към текста >>
69.
18. Пророчества и ясновидци. 18.1. Нямаше ги образите от Словото на Учителя Дънов
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
От друга страна, когато аз говорех, исках да разглеждаме
тактически
и стратегически въпроси по отношение бъдещето на Делото на Учителя.
Не веднъж съм питал Мария: „Абе какво разговаряш с тези хора, на какви теми и какви въпроси повдигате и разрешавате? " Обикновено, аз когато отивах при тях, аз имах написани 10-15 въпроса, които ги повдигах пред тех, казвах моето мнение и исках те какво ще кажат по този въпрос. Обикновено Мария казваше своето мнение, Борис също, но накрая се оказваше, че това, което те казваха, изобщо не беше верно. Не че не беше верно, но това беше верно за една друга епоха, но не и за тази епоха в която живеехме тогава. Моето присъствие за тех беше интересно.
От друга страна, когато аз говорех, исках да разглеждаме
тактически
и стратегически въпроси по отношение бъдещето на Делото на Учителя.
Аз бях точен и категоричен, че Школата е дадена по времето на Учителя и в тази форма, която е била, няма да се върне тази форма. И освен това никое общество, държава и човек не може да възприеме онази форма, която е била по времето на Учителя. А защо не може да я възприеме? Ами защото последователите на Учителя не са били образци, и те като гледаха т.н. дъновисти, съдеха, че те са продукт на Учението на Петър Дънов.
към текста >>
70.
12. „Последен, незабравим и вечен
,
Тодор Божков
,
ТОМ 31
Тя, обаче беше малко особена, не се подчини и почна да обяснява, че аз съм я пратил и обясняваше за какво съм я пратил и своята настойчивост оправдаваше с моя некаква поръчка, нещо съвсем неверно, неуместно и
нетактично
от нейна страна.
Разпитвах случайно минаващите наши хора какво е положението на Учителя, приема ли посещения, мога ли да се срещна с Него или не. Всички ми даваха все един и същи отговор: „Учителя е болен и никого не приема! " Реших да съобщя на Учителя посредством някоя сестра от тия, които Му прислужваха, за да знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко. Една от сестрите ми каза, че тя ходи при Него и ще Му каже това и веднага бързо, тичешком се отзова в стаята при Учителя. Аз чух, обаче как Учителя недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върне, защото не приема никого.
Тя, обаче беше малко особена, не се подчини и почна да обяснява, че аз съм я пратил и обясняваше за какво съм я пратил и своята настойчивост оправдаваше с моя некаква поръчка, нещо съвсем неверно, неуместно и
нетактично
от нейна страна.
Учителят на няколко пъти каза: „Аз вече никого не приемам! Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме! " Тя, обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случая е важен и пр., което разбира се беше съвсем нетактично, не беше верно, защото аз не бех я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен. От всичко станало, аз бях смутен, измъчен и огорчен и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам и огорчавам Учителя в един такъв тежък за Него момент. Бех като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да излеза от това положение.
към текста >>
" Тя, обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случая е важен и пр., което разбира се беше съвсем
нетактично
, не беше верно, защото аз не бех я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен.
Една от сестрите ми каза, че тя ходи при Него и ще Му каже това и веднага бързо, тичешком се отзова в стаята при Учителя. Аз чух, обаче как Учителя недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върне, защото не приема никого. Тя, обаче беше малко особена, не се подчини и почна да обяснява, че аз съм я пратил и обясняваше за какво съм я пратил и своята настойчивост оправдаваше с моя некаква поръчка, нещо съвсем неверно, неуместно и нетактично от нейна страна. Учителят на няколко пъти каза: „Аз вече никого не приемам! Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме!
" Тя, обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случая е важен и пр., което разбира се беше съвсем
нетактично
, не беше верно, защото аз не бех я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен.
От всичко станало, аз бях смутен, измъчен и огорчен и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам и огорчавам Учителя в един такъв тежък за Него момент. Бех като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да излеза от това положение. След малко, за моя голяма изненада аз видях Учителя, че излезе на терасата горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бех смаян, объркан, бех в недоумение от всичко станало. Картината пред мен беше наистина неописуема!
към текста >>
71.
250. Как работят двете ложи - Бялата и черната?
,
,
ТОМ 34
Влизат в една много голяма клопка, защото правят много
тактически
и стратегически грешки.
250. КАК РАБОТЯТ ДВЕТЕ ЛОЖИ - БЯЛАТА И ЧЕРНАТА? В.К.: Вижте сега, тия какво пишат.
Влизат в една много голяма клопка, защото правят много
тактически
и стратегически грешки.
Л.Т.: А-а, грешки големи. В.К.: И попаднаха в много грешки. Първо. Те ги подкупиха, да Ви кажа, от чужбина те ги подкупиха. Купиха им с долари хартия. И от първите издания михайловистите почнаха да си пускат статии. Второ.
към текста >>
72.
1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).
,
,
ТОМ 35
Между характерните черти на дядо ми са неговата безстрашливост, великодушие и
тактичност
- умение да се владее и държи пред разни хора.
Казваха ми, че Левски когато е дохождал в Сливен се е срещал с дядо ми. Дядо много мразеше старите чорбаджии, които наричаше „турско ухо”. Мнозина българи той е отървал от бесилката и от затвора. През „страшното” (в навечерието на Руско-турската война) той е бил затворен и заточен с по-видните граждани в Анадол, гр. Боло или Воло.
Между характерните черти на дядо ми са неговата безстрашливост, великодушие и
тактичност
- умение да се владее и държи пред разни хора.
Дядо беше извънредно скромен и май саможив. Разправят, че са го венчали нощно време в черква, понеже се е срамувал пред множество. Тая свенливост той я предаде на цялото си потомство. Не обичаше да се шуми наоколо му и да го хвалят. Животът беше го научил да бъде строг и суров, но под видната вънкашна строгост се криеше много нежен баща и дядо.
към текста >>
73.
2.6.1.4. Обявяване на унията; българската католическа община и Йосиф Соколски
,
,
ТОМ 35
Пък и няма, от какво да се бои: сам той и другарите му са вече под закрилата на папата и на Наполеона до там, че той вече може свободно да открие фронт и на турците, към които по чисто
тактични
съображения е гледал да бъде винаги угодлив - те не могат да му спрат вестника, нито да му закрият печатницата, защото тя се намира в оградата на католишкия мънастир, следователно, намира се под покровителството на Франция.
Най-сетне, на 22 декемврий, Иларион свиква голямо събрание от общинарите, комисарите и от по-бележитите търговци, еснафлии и младежи, които осъждат водачите и причинителите на унията. Разискват и съдържанието на едно възвание към българския народ, с което го подканят да не последва заблудените свои синове. Страшно се разтревожва наново и руската дипломация, която почва да чувствува, че губи почвата под нозете си. И, за да изпълни своя дълг, тя се залавя на всяка цена да запази ценните връзки на Русия с източните православни народи, особено с българите, които връзки са образували винаги същината на руското влияние върху сърелигиозните народи на Русия. Но Драган Цанков не само продължава да упорствува - той отива и по-нататък, дълбоко уверен, че неговото предприятие ще го доведе непременно до очакваните резултати.
Пък и няма, от какво да се бои: сам той и другарите му са вече под закрилата на папата и на Наполеона до там, че той вече може свободно да открие фронт и на турците, към които по чисто
тактични
съображения е гледал да бъде винаги угодлив - те не могат да му спрат вестника, нито да му закрият печатницата, защото тя се намира в оградата на католишкия мънастир, следователно, намира се под покровителството на Франция.
И с тая увереност той, начело с Евгений Боре завежда след три месеца Йосифа Соколски в Рим, дето последният бива ръкоположен за архиерей. Папата им обещал да го направи и патриарх на българите, но тогава, когато униатите стигнат до 500 хиляди души. Въпреки това, обаче, бератът, издаден от турското правителство, го произвежда своеволно за такъв. Сега всички условия за затвърдяването на унията са на лице: тя не само има свой духовен началник, не само е припозната от официалната турска власт, но се ползува и със симпатиите на всички западни велики сили. Едничкият й главен недостатък е, че начело е поставено лице, което със своята простащина, неодялани маниери и почти класическо невежество почва да отблъсва от себе си и униати, и католици.
към текста >>
74.
2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.
,
,
ТОМ 35
Даже видни духовни лица вече считат отклонението от църковната традиция като
тактическо
отстъпление.
Органите й във Варненската епархия категорично отказват да го признаят, за да покажат, че всичко ще си остане тъй, както преди обявената самоволно от българите църковна независимост. Нещо повече, изпратен под стража в Цариград, поп Димитър е хвърлен в патриаршеския затвор. Освободен, вероятно със съдействието на католическата пропаганда и влиятелното френско посолство, той се озовава в манастира „Сан Бенедето”. Така униатското движение още повече засилва позициите си като фактор, който успешно противодействува на могъщата патриаршия. При неблагоприятните изгледи за признаване на българската независима църква дори сред най-ревностните привърженици на православието започват да се издигат гласове за радикално скъсване с Фенер.
Даже видни духовни лица вече считат отклонението от църковната традиция като
тактическо
отстъпление.
На предварително определения ден - 18 декември 1860 г., около 120 българи - еснафи, търговци, духовници, начело с Цанков, обхванат от силно патриотично възбуждение, от безгранична ненавист към патриаршията, се озовават в метоха при Иларион Макариополски с предложение да подпише документ за приемане на унията. Но той отказва. Настроени обаче за решителни действия, без да се смущават от проливния дъжд, те незабавно се отправят към дома на католическия архиепископ в Цариград П. Брунони, който предизвестен ги очаквал заедно с армено-католическия патриарх Хасун, заобиколен от целия си кпир. Там, както свидетелствува Боре Цанков и последователите му заявяват желанието си да се възстанови тяхната древна йерархия, като запазят своя източен обред.
към текста >>
Геров
тактично
посочва, че „всички възпитаващи се в Русия млади българи за учители се преследват от гръцките архиереи.” Макар и убеден противник на унията, той осветлява обективните причини, които довеждат българите до тази акция.
„Департаментът ще очаква от Вас своевременни и подробни донесения по това в най-висша степен важно дело” - се заключава в изпратеното по този повод указание. В отговор на предприетото засилено проучване върху настроенията на българските провинции особено се откроява пловдивския вицеконсул Найден Геров. Уведомен от руския посланик в турската столица княз Лобанов-Ростовски, че незабавно ще му бъдат съобщавани „разпорежданията, които патриархът счете за нужни за удовлетворяване законните искания на българите”, че „за императорската мисия е извънредно важно в настояще време да получи най-точни и подробни сведения...”, той изпраща цяла поредица писма и доклади. Изготвени със задълбочено познаване на църковния въпрос, тези документи разкриват крайно тежкото положение на българите под гръцкото духовно владичество, масовата борба срещу грабителската и денационализаторска политика на Цариградската патриаршия, осветляват бурно изразените, непреодолими народни стремежи за самостоятелна българска църква. Като изтъква пречките в просветното движение на своите сънародници, Н.
Геров
тактично
посочва, че „всички възпитаващи се в Русия млади българи за учители се преследват от гръцките архиереи.” Макар и убеден противник на унията, той осветлява обективните причини, които довеждат българите до тази акция.
„Сам патриархът с неуместните... разпоредби принуждава българите към уния и още с такава настойчивост, че средствата за задържането им от това се изчерпват. А бързото признаване от Портата на общината - продължава Н. Геров - уверява българите, че с приемането на уния и ще постигнат своята цел: да имат собствена народна йерархия, каквато правителството на султана сега им отказва.” Той целенасочено акцентира върху фактите, които опровергават закостенялата руска църковна доктрина - единство на православието в Османската империя, като същевременно водят към извода, че трябва да бъдат подкрепени правата, предявени от младата българска нация за духовно освобождение. Твърде прямо, с горест съобщава Н. Геров на своето началство: „българите не искат да вярват, че Негово сиятелство (т. е.
към текста >>
Така не само редицата податки от преговорите му с руското посолство, но най-вече стъпките му назад от унията, когато търсеше руската опора, разкриват лавирането, двойната насоченост на
тактическия
му ход: от една страна, първият явен аспект, изразен чрез широка пропаганда, визираше спечелването на френското политическо покровителство върху българската църковно-национална борба, а, от друга, вторият - само загатнат, едвам доловим, за който липсват директни изявления на Цанков, именно защото преследването му изключваше каквато и да е декларативност - предвиждаше посредством опасността от унията активизиране на руската дипломация.
Така едни от тях поради връзките му с Лазаристкия орден, макар в противоречие с фактите, го представят като „напълно убеден сътрудник на католическата пропаганда.” Поради същите причини други изследователи пък, отчитайки също патриотизма му, разглеждат политиката на Цанков в църковно-националната борба като „нещастно” избран път. За тези негативни характеристики, диаметрално противоположни на високите оценки -според най-меродавни източници - за Цанковия вестник, който е орган на униатското движение, особено допринасят предубедените обвинения към него, изпълващи възрожденския печат. Несъмнено обективната преценка за Цанкова в случая трябва да се определи от критерия униатското движение, което той възглавява, съдействува ли за решаването на църковно-националния ни въпрос или не. Тактиката му за свързване на българската църква с католицизма, която той ще назове по-късно „идея, внушена от отчаянието”, не следва да се обяснява единствено с неговата прозападна ориентация през този период. Това означава да бъде игнорирана противоречивата и маневрена линия, която той следва в униатското движение.
Така не само редицата податки от преговорите му с руското посолство, но най-вече стъпките му назад от унията, когато търсеше руската опора, разкриват лавирането, двойната насоченост на
тактическия
му ход: от една страна, първият явен аспект, изразен чрез широка пропаганда, визираше спечелването на френското политическо покровителство върху българската църковно-национална борба, а, от друга, вторият - само загатнат, едвам доловим, за който липсват директни изявления на Цанков, именно защото преследването му изключваше каквато и да е декларативност - предвиждаше посредством опасността от унията активизиране на руската дипломация.
Подчертаната сдържаност относно тази втора насоченост на своята тактика Цанков проявява и по-късно, когато към нея, макар при други условия, българските патриоти отново ще прибягнат. За архимандрит Методи Кусевич, който впоследствие чрез блъфа с унията цели предизвикването на руската помощ, той ще отбележи само, че духовник се заема да я осъществи. „Друго беше моето - изтъква по този повод Цанков широките прерогативи на политиката. - Аз бях светско, политическо лице.” Документите свидетелствуват, че от тази дейност на Цанков през 1860-1863 г., а именно поради униатската заплаха, която той създаде, последва непосредствено положителен отзвук - раздвижването на руската дипломация. То е симптом за бъдеща преориентация на Русия към българската църковно-национална борба.
към текста >>
75.
2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили
,
,
ТОМ 35
В
тактическо
отношение те са привърженици на прозелитичното действие.
Генович и др. Те също са за независима българска църква, но смятат че целта трябва да се постигне чрез умерени, легални действия, които да покажат на Високата порта, че срещу верноподаничеството българите имат право на компенсация. Това фактически е една „политическа опашка” на противоречивите начинания на Али паша и на Високата порта. Четвъртата групировка е на западняците. Те смятали, че българският въпрос може да се реши най-удачно със съдействието на Запада (униатите на Франция и Австро-Унгария, протестантите на Англия и САЩ).
В
тактическо
отношение те са привърженици на прозелитичното действие.
В тези среди има много различни настроения. Само малка част от тях били искрени привърженици на католицизма или на протестантството. Повечето смятали, че чрез унията може да се упражни ефикасен натиск върху руската и патриаршеската неотстъпчивост и да се ускори църковната независимост. Но всички тези течения заедно с техните разновидности имат една обща черта. Обединявал ги българският патриотизъм, желанието да решат църковния въпрос в интерес на българската нация.
към текста >>
76.
2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.
,
,
ТОМ 35
Георгиев обвинява руските представители в
нетактичност
, което носи вреда на славянството, за да заключи, че „нашите ще се прилепят към западните и всичко ще отиде напразно”.202 Много енергично срещу католическите кроежи в Цариград и срещу групата на Цанков се надига и Г. Раковски.
Екзарх и Цанков, които вършели вредна работа, а също така да се използват методите на лазаристите, като с руска помощ в България се открият духовни училища, а при посолството в Цариград и българска печатница.199 Решителността на руската дипломатическа и църковна върхушка раздвижва и българите русофили. В началото на 1857 г. Н. Геров пише до ОБН, че „Мецесловът” обосновава идеята, че католиците са прави, а Източната църква е еретическа.200 Срещу групата на Цанков надигат глас и „старите” в Букурещ. Хр. Георгиев съобщава на Геров, че българите не харесват Цанковите издания, тъй като те са със „западен дух”. Той подозира като западняк Никола Тъпчилещов.201 В същото време Хр.
Георгиев обвинява руските представители в
нетактичност
, което носи вреда на славянството, за да заключи, че „нашите ще се прилепят към западните и всичко ще отиде напразно”.202 Много енергично срещу католическите кроежи в Цариград и срещу групата на Цанков се надига и Г. Раковски.
В едно писмо до Ст. Тошкович от 1857 г. той отбелязва, че „Мецеславът” е „продадено тяло”, „оръдие на йезуитското училище на Бебек”, че се управлява от мисионера Боре. „То съчинение - продължава Раковски, дише паписм и туркизм”. Той предлага на одеските българи да дадат пари за основаване на една истинска българска книжовна община.203 Същият въпрос Раковски разглежда и в писмото си до Ив.
към текста >>
И точно като
тактическа
маневра на група български общественици, унията подпомогна процеса на отделянето на българската църква и от една обратна страна съдействува за българската национална консолидация.
Интересни потвърждения на тези заключения дава самата хронология на униатското движение. Появата му през 1860 г., когато гръцко-българските конфликти бяха стигнали до краен предел бързо размести добре подредените карти на всички сили, действуващи в Цариград. Второто македонско издание на унията от 1874 г. ускори решаването на въпроса за спорните епархии. Униатството е един пример как нереализираните и нереализуемите намерения на едно обществено движение могат да ускорят или забавят процесите в други социални области.
И точно като
тактическа
маневра на група български общественици, унията подпомогна процеса на отделянето на българската църква и от една обратна страна съдействува за българската национална консолидация.
В случая обаче, това което е най-необходимо за третираната тема, трябва да се изтъкне още една положителна страна на унията. Тя, макар и много бледо, поради мъртвото доктринерство на католическите мисионери, свързва българското културно развитие с културата на католическия запад, с неговите училища, език, литература, театър, музика, и по този начин стимулира процеса на българското културно възраждане. Но за това ще се говори на друго място. _________________________________ 194) Виж също Патриарх Кирил Български, Католическата пропаганда..., с. 102-104. 195) АНГ, II, Д-р Цанков до Н.
към текста >>
77.
2.15.1.9. Боян Пенев.
,
,
ТОМ 35
Но между българите имало и такива, които са възприемали идеята за уния по чисто
тактически
съображения, правейки политика с унията.
Тъй че подчертаването на тая мисъл от Б. Пенев не може да се вземе като поправка на дотогавашното „твърде повърхностно, погрешно и едностранчиво разглеждане на църковния въпрос”. Авторът се занимава и с дейността на Католическата пропаганда, за която се създали много благоприятни условия след Кримската война, когато руското политическо влияние на Изток било значително отслабнало. Според него, интимните отношения на някои от водителите на църковната борба с мисионерите и уклона към идеята за уния не били и до сега достатъчно осветлени, но все пак данните, с които се разполага, давали основание да се вярва, че някои от българите са били оръдие в ръцете на католическите пропагандатори по чисто лични съображения, други ще да са вярвали на католическите обещания и са се поддали на Пропагандата, макар и за кратко време. А мисионерите са обещавали да удовлетворят всички български искания чрез влиянието на папата.
Но между българите имало и такива, които са възприемали идеята за уния по чисто
тактически
съображения, правейки политика с унията.
Те са искали да упражнят натиск върху Русия и Патриаршията за задоволяване на българските стремежи за църковно освобождение (с. 37 сл.). Турското правителство пък се показало скпонно да признае независимостта на българската йерархия, ако българите приемат унията и по тоя начин се попречи на руското влияние сред тях (с. 39). Нататък се разказва историята с подписването на акта за унията, излага се накратко развитието на гръко-българските църковни отношения, с оглед и на домогванията на Католическата пропаганда. Б. Пенев пресилва положителната оценка на последиците от дейността на Католическата пропаганда.
към текста >>
НАГОРЕ