Търсене в текстове за 'сътрудни'

266. 59. Стоил Стефанов . Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев. Писмо до редакцията / Стоил Стефанов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 7, 15.07.19

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

и той е бил анархист някога. Но тогаз по каква причина е бил, не знам и изглежда, че направили са най-напред с Иван Антонов контакт, туй в затвора когато е бил и там вече са започнали беседи от Учителя да чете той, както и с мене стана същото, аз в затвора почнах Учителя да чета. И той е почнал и по едно време кой знае как му попаднало туй писмо, той ми пише туй писмо, разбираш ли. То е интересно да го прочетем. В.К.: Орион кой е? С.К.: Кадиев, значи той продължава още да сътрудничи, аз не съм го така отрязъл, макар че вземам редакцията в себе си. В.К.: В по-късните години знаеш ли нещо около Стоил Стефанов? С.К.: Ще кажа нещо. Нали, той по-късно излиза от затвора, освобождават ги и разменихме така малко писма с него и почнах да му пращам вестника направо на него, щото той първите броеве чрез Влад или чрез Боев са му дадени. И така имахме един контакт и имах възможност аз след туй да го видя така, с него да се срещна, макар и за малко. Не знам сега веднъж ли, дваж ли, колко, няма значение, обаче той след като мина, как да кажа първите години на този сговористкия режим на Алекснадър Цанков, изглежда те им възвърнаха правото на земеделците така, върху тяхната собственост. И фактически те не продължиха там, пак като земеделска печатница, но те пак са им я възвърнали като собственост в смисъл, че той беше начело и той я беше дал под наем. Той от името на организацията земеделци, те се възстановяват значи по-късно и беше я дал тогаз на наши приятели. По едно време, начело
към текста >>

267. 64.3. Орден „Звездата на Изток” № 1

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

помогне за приготовлението на Неговото идване. 4. Ще се стараем да направим предаността, устойчивостта и благостта наши отличителни добродетели в своя катадневен живот. 5. Ще се стараем да започваме и завършваме деня си с някоя кратка молитва, като призоваваме Неговата благословия при всички наши начинания в Негово име. 6. Ще смятаме за наша главна длъжност да дирим величието у всекиго, да го признаваме и да му се прекланяме смирено - без да гледаме на личността, и ще се стараем да сътрудничим, доколкото можем, с онези, които ний чувствуваме, че стоят по-горе от нас духовно. Орденът е основан в Бенарес, Индия на 11 януари 1911 г. и сега се обявява. За всяка страна се назначават длъжностни лица, състоящи се от национален представител - главно лице в една страна и един или няколко огранизатори - секретари. Орденът няма ни устав, ни членски вноски. Всеки член получава свидетелство за членство, лист с длъжностните лица, и една карта. Емблемата на Ордена е сребърна петозарна звезда, във форма на карфица или брошка. Може да се набави срещу 3 лева, и членовете се задължават да я носят постоянно. Цветът на Ордена е ясносин, и никой друг цвят не трябва да се носи с емблемата. Пурпурът е цвят на един по-висш клон на Ордена, влизането в който може да стане само при покана от началника. Когато Висшият Учител дойде да основе Христианството, общественият дух не беше приготвен за Неговото идване; само Мъдреците видяха блясъка на Звездата на Изток. Съпротивлението беше толкова силно и толкова
към текста >>

268. 64.4. Орден „Звездата на Изток № 2

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

помогне за приготовлението на Неговото идване. 4. Ще се стараем да направим предаността, устойчивостта, и благостта наши отличителни добродетели в катадневния си живот. 5. Ще се стараем да започваме и завършваме деня си с някоя кратка молитва, в която ще призоваваме Неговата благословия върху всички наши начинания в Негово име. 6. Ще смятаме за наша главна длъжност да дарим величието у всекиго, да го признаваме и да му се прикланяме смирено, без да гледаме личността, и ще се стараем да сътрудничим, доколкото можем, с онези, които ний чувствуваме, че стоят по-горе от нас
към текста >>

269. 75. Гоненията срещу Бялото Братство

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

му и после той почти всички тез броеве, има много от него такива гатанки, особено ще ги срещаме. В.К.: Вестник „Братство”, брой 42, „Пътят на освобождението”, това е от Учителя. „Да защитим родината си”, това е от Крум Въжаров, нали? С.К.: Да. В.К.: Николай Т. Донев „Великата нужда”. С.К.: Не мога да си спомня кой е точно. В.К.: „За всеобщия мир” Ана Кирилова. С.К.: Взел съм го, преписал съм го отнякъде из списание „Миротворец”. В.К.: Виждам, че ти се разширява твоя състав от сътрудници. С.К.: Да, да. В.К.: Вестник „Братство”, брой 43, „Към светлината на Новата култура” - 8.XI.1931 г. С.К.: А, това е от Учителя. В.К.: „Да защитим родината си”. С.К.: Това е втора част. В.К.: Кой го е писал? С.К.: Това е на Крум Въжаров. В.К.: „Сказките на Рашо Рашев. С.К.: Той четеше сказки по физиогномия, по хиромантия. В.К.: „Роена капка”. С.К.: Това е на дядо Благо, да. В.К.: Той как се казваше иначе? С.К.: Стоян Русев. В.К.: Вестник „Братство”, брой 44, „Всекиму според делата” -19.XI.1931 г. пак от Учителя. С.К.: „Прераждането”, това е една преводна статия. Значи 44 брой е последния от този малък формат. Така беше. В.К.: Твоите съображения да се печати на един такъв малък формат, защото това е началото? С.К.: Машината беше малка. Аз и на нея съм печатал тез, но само по една страница. После когато направихме комуна, нещо като комуна, взехме голяма машина и почнахме тука да печатаме в по-голям
към текста >>

270. 93. Статията „Кооперация или задруга” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 10il 14.10.1934.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

ТОМ 30

дума „задруга”. Ще побързаме да предупредим навреме: Не, не е въпроса за промяна на думата, на външната дреха - наименованието. Въпросът тук е до промяна на съдържанието, на същността на кооперацията, или по право, до изграждане на нещо ново, на един нов, по съвършен тип „кооперация” или свръхкооперация. Въпросът тук е: от това място, до което сме достигнали, да се направи една крачка напред. Кооперацията в света, явила се като отговор на една належаща нужда за взаимно сътрудничество и преди всичко, като резултат на едно повишено съзнание за общността на интересите на хората, разрасла се до неимоверни размери, несъмнено, дава резултати. Но са ли тия резултати от естество да отговорят на надвисналите като дамоклев меч искания, нужди на времето? В състояние ли е кооперацията, в днешните й форми и развитие, да задоволи нуждата от коренни реформи, без които световния стопански хаос не ще бъде преодолян? Може ли кооперацията наистина да разреши болния социален въпрос, като изгради нов, т.н. от някои „кооперативен строй"? Резултатите от кооперацията, във всичките области на нейната дейност, са днес на лице. Като повтаряме, че те са донесли и носят много положително, ние, обаче, не можем да не констатираме, че те не оправдават големите надежди, възлагани на кооперацията, и не дават цяр за днешните болки на живота. Да подкрепим думите си с факти. В областта на потреблението, в която област кооперацията е най-силна, нейната дейност се превърна в това, което някои на подбив
към текста >>

271. 142. Завещанието на Сава Калименов.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

от значение така де, може да се извади. Може да се извади, щото иначе тя хартията пък, вестникарската хартия ще изгние, тя е слаба след десетина години и трябва да се извадят преди това, за да се запазят. Иначе цялото е голямо. Има материали, които са си съвсем отминали така, няма смисъл да се... Имам я таз идея, ако аз не мога да я направя, значи ще трябва да се възложи на близки. В.К.: На някои близки от другите поколения. С.К.: Може само да им посоча това, това, това. Да сътруднича с него, да посоча тия неща, заслужава да се вземат, ако аз не мога да го сторя. В.К.: По-нататък ще искам да се събере онова всичко, което сте написали като поезия, есета, проза и което не е печатано нали. След 9 септеври 1944 година да може да бъде събрано така в един, два тома. С.К.: Абе мисля го аз това нещо, обаче нали ти казвам, тъй са ми пръснати нещата, че сега в момента някои неща има, даже в мене са някои неща, един сборник, който съм го писал, пък не зная къде е. Имам ли го, нямам ли го, като че ли изчезна, като че не зная и ще трябва някъде, където съм го подарил, да го търся, за да го възпроизведа, тъй да се каже. Има неща даже, които могат да се загубят. Има някои неща, които са останали в ръкопис, не са писани и на пишуща машина, изнесъл съм някои работи, някои са тука и не зная. Абе виж какво, все ще остане нещо, все ще остане нещо. В.К.: От Сава Калименов. С.К.: Но виж какво, на това и аз държа много, но туй „Към българина", разбираш ли. То отначало го написах само този
към текста >>

272. 3. Югославянско братство и Балканска федерация 3.1 Статията „Балканска федерация / Сава Калименов. – В: Братство, Севлиево. Г 2 бр 19

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

и практическо разрешение на този въпрос, който самият ход на историята ни налага, е съдбоносно за нашия народ, както и за всички народи на Балканския полуостров и само то едничко може да ни избави от нови катастрофи, от нови безполезни и безрезултатни кървави борби. Само правилното разрешение на този въпрос може да превърне Балканския полуостров от арена на безконечни кървави борби, от непрестанно димящ и заплашващ световния мир вулкан, в Балкански рай, в място за братско сътрудничество и взаимно подпомагане в пътя на културния напредък. Ето защо, този въпрос трябва да бъде нашироко разгледан от нашия печат. Той трябва да стане достояние, в своите и най-малки подробности на цялото наше общество. Той трябва да намери своето място в съзнанието на всеки български гражданин, защото той засяга всички. Във връзка с това, ние искаме да изкажем накратко нашето мнение по този въпрос. Не ще се разпространяваме надълго да излагаме всички преимущества, всички добри резултати, които ще даде реализирането на Балканската Федерация за всички съставящи я народи. Достатъчно е само да отбележим премахването на граничните тяжести: паспорти, визи, мита, което значи: свободен достъп на лица и стоки в границите на една 30-40 милионна обширна държава, разкриване на нови свободни пазари за всеки вид производство; разкриване на нови обекти за духовна дейност; разширяване, издигане на гражданското съзнание до една по-висока степен. То значи още: освобождаване, на първо време само частично, от
към текста >>

273. 3.5. Сърби и българи. Преглед. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 78, 24.12.1933, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса. От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество. Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото въодушевление в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво. Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „Да живее България" и т.н. при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има рязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно увлечение. Гласът народен е глас Божий. А това, което е в Югославия, е в пълния смисъл глас на целия народ, без изключение. Така трябва да бъде навсякъде. Така трябва да бъде и тук, в
към текста >>

274. 42. Човек и Бог / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 298, 1.11.1942, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

в страната ни за нашата закрила, и трябва да изразим тази си благодарност в молитва за спасението на света, на цялото човечество от злините, които го обгръщат и които го заплашват за в бъдеще. Има една мисъл, има една идея, има една молитва, която никога не трябва да излиза из умовете, която никога не трябва да слиза от устните на духовно будните люде: мир и братство между всички народи на земята. Мир и братство в средите на всеки отделен народ. Мир и братско разбирателство, сътрудничество и подпомагане и безболезнено изживяване на всякакви настоящи и предстоящи кризи от нашия собствен народ. Има неща, за които човешките сили са недостатъчни. Ние трябва да призовем Бога Да се молим. За себе си и за другите. За нашия народ и за цялото човечество: Да избегнем злото и изпитанията, които могат да бъдат избегнати. А това, което е неизбежно, което трябва да стане и не може да не стане- нека то стане така, че през всичкото време ние и нашия народ да чувствуваме над себе си крилото на Бога. Когато човек и Бог се свържат в едно единство, всичко е възможно.
към текста >>

275. 52. Благодарност. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313, 15.10.1943, с. 1, 3.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

необходими за живота ни. Ние грешим и тогава, когато смятаме, че благодарността ни за тяхното произвеждане трябва да бъде отправена пак изключително към хора като нас, които с труда си, с грижите и усилията си са ги произвели... Не, и тук първата ни благодарност трябва да бъде отправена преди всичко към Бога, Бог ги създаде, Бог ги възраства и Бог ги кара да зреят със своето слънце със своята благодатна влага и своята тучна земя, (защото земята е Божия), а хората са само второстепенни сътрудници, помощници в този Божествен процес. И затова хлябът, който ядем, водата, която пием, въздухът, който дишаме и слънчевата светлина, чрез която живеем, са наистина тялото и кръвта на Бога, които се разчупват и проливат, за да живеем ний - те са Неговата велика непрестанна Жертва, чрез която ний живеем. И ако ние не съзнаваме, че всеки залък хляб, който слагаме в устата си, е проникнат и изпълнен с живота на Бога, ако ние не съзнаваме, че всяко наше хранене е свещенодействие, е причестяване, т.е. общуване със светите дарове на Бога, и ако ние не благодарим на Бога за тия Негови дарове, то ние живеем един наистина полусъзнателен живот, един живот в тъмнина, който прилича по-скоро на сън. В този грозд, който ти издигаш в ръката си, и чиито бисерни зърна отразяват светлината и са изпълнени с живота на слънцето, е мисълта на Бога за тебе. В него е Неговата мъдрост, която от векове е промислила за теб. В него е любовта на Бога към теб, която никога не те е забравила и никога не ще те забрави. Той
към текста >>

276. 2.4. Бъди творец.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Станете всички, кръстени с огнен знак. Станете всички синове и дъщери на Бога! Станете, стига толкова сън! Божията нива ви очаква! Гръдта свещена на майката земя ви чака: човешката Душа ви чака. С Любовта на Бога, нашият Велик Баща, се опашете. С вярата се окрилете, с Истината се просветлете, С Мъдростта на Бога правия път вий намерете! Предутрин е! Станете! Излезте! На Божията нива вий идете! И - сейте, сейте, сейте! Великият Орач, Великият Сеяч зове ви: на Бога помощници, на Бога сътрудници, на Бога съпричастници да станете във Великото дело. Хвърляйте златното семе! Хвърляйте чиста пшеница! В нежните пазви на човешката душа, в скритите гънки на човешкото сърце, в потайните глъбини на човешкато съзнание, хвърляйте златното семе на Любовта, хвърляйте златното семе на Мъдростта, хвърляйте златното семе на Истината, на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина! Сейте! Сейте! Сейте! Всичко дребнаво, лично, ограничено човешко, отхвърляйте, отвейте! Само златното Божие зърно запазете, отсейте. И хвърляйте в Божията нива! Хвърляйте в пазвите на Майката - Земя. Посявайте в човешката Душа златното Божие зърно. Сейте Доброто, сейте Истината, сейте Мъдростта! Сейте Любовта! Сейте Безсмъртието! Със Слово и с песен, с пример и дело, със помощ и жертва, с разбиране, с Любов, със поглед, с усмивка, със съчувствие, помагайте, спасявайте, издигайте, просветлявайте, Човешката Душа. Сейте! Сейте! Сейте! И Бог ще ви благослови! Ще благославя Той труда на своите чеда. С обилен плод Той
към текста >>

277. Прераждане

2. Човек и Бог

ТОМ 30

или продължава своето усъвършенствуване в други светове и планети, или остава на земята като Учител - видим или невидим за обикновеното човешко око Ръководител на своите по-малки братя в пътя на тяхната еволюция. Такива завършили своята земна еволюция души, са всички Велики Учители на човечеството, които, като основатели на религии, създатели на религиозни и философски школи, действувайки направо или чрез свои посредници, са го ръководили винаги в трудния му път към Бога. Те са сътрудниците на Бога в неговата работа за издигането и просветлението на човека, за освобождаването му от робството на низшите инстинкти и за поставяне целия му живот в хармония с Всемира. И днес тия Учители са тука на земята, едни във физически тела, други в невидимия мир. Те всички заедно съставляват Великото Всемирно Бяло Братство, глава на което е Христос и могат да бъдат намерени от всеки, който искрено ги
към текста >>

278. 3.16. Унищожението бе умишлено

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

А като наблюдавате снимките от XXII том на „Изгревът", ще видите, че ви гледат живи хора - живи хора, които са били, които съществуват и които присъстваха, когато подготвяхме този том. Те стояха над мене и присъстваха, когато подготвяхме тези снимки. Снимките бяха отворени, те се отвориха и през тях ме гледаха живи хора: мигаха, гледаха, говореха ми и аз бях и се намирах в пряко общение с тези хора. Така, че това нещо, което аз го изпитах, го изпитаха на гърба си и моите сътрудници, които работеха по този том, а имената на тези сътрудници са написани отзад. И това беше изпитано и от Вихър Пенков и Ефросина Ангелова-Пенкова, и от всички, които работеха по този том. Така, че да не смятате, че това е дадено съвсем случайно? Че някой се явил там на строго определено време, и взел нещо, че записал! Няма такова нещо! Не е взел, и не е записал, а е водел борба и битка с този змей - 7 глави змей! Пък после се явиха на всяка глава по 3 глави - 9 глави змей, с който аз съм се борел! Как оживях, аз не зная! Но пред мен стоят 22 тома. Това е към днешна дата. Сега е 19 часа и 45 минути на 14 май. Ще продължим утре с № 4 от записаните мои спомени. Ей хора, да знаете, че 14 май е голяма дата за учениците на Духа! И сега, когато днес прочетох 3 листа от тези спомени, аз се връщах назад и четейки ги, аз едновременно добавях и някой неща от мен, които излизаха в момента в моето съзнание. Но ако не бяха написани тези неща преди много-много години, аз това, което ви разказвам не бих
към текста >>

279. 15.4. Предателствата вървяха едно след друго

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

ЕДНО СЛЕД ДРУГО Аз вече 40 години работя върху запазване на историята на Школата на Учителя, и съм работил с много жени. Но всички жени, без изключение ме предаваха! Предадоха ме, крадеха ме и след това ме продаваха! Това беше и с моята съпруга Милка Кралева. Това дойде време да ме предаде и там т.н. нейна дъщеря и моя дъщеря по плът. Това ставаше и с всички жени, които се движеха около мен, които идваха като сътрудници. Аз до никоя жена не съм се допрел като мъж, или пък да съм бил любовник на някого. Никого не съм окрал, не съм обрал, но мен ме лъжеха и ме мамеха. Предателствата вървяха едно след друго! Та това беше 1972 г. И когато извършваха поредното срещу мен предателство от някоя жена, аз си припомнях, и винаги излизаше пред мен образа на Мария Тодорова. Така, че аз тогава наблюдавах образа на Мария и как всяка минута, всеки час, всеки ден и нощ тя стоеше над него, и искаше той да оздравее. Така, че бехме вече решили въпроса, че той Борис, трябваше да се лекува в техния
към текста >>

280. 15.11. Кражбата на чувалите и предателствата

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

наполовина. Да, беше ми взета половината сила и половината от жизнения кредит! И затова аз в момента работя, живея и се движа с половин кредит, и с половин сила от тази, която имах. И се влача по корем! Така, че докога ще стигне моя кредит, това вече зависи не от мен, а от Онези, Които стоят над мен. И аз, трябваше това да го кажа, да го разкажа да се запише. Защото, аз не знам докога е моя жизнен кредит. Аз имам планове, аз имам концепция, имам много работа да се свърши! Но моите сътрудници са много малко! Аз нямам екипи за работа, защото всеки, който се приближи към мене, след това той ме напуска, като върши поредното предателство! Така е! Това започна от времето на Борис, че се стигна до днес - 19 май 2006 г.! Това продължава до днес - месец юни 2014
към текста >>

281. 16.10. Неизпълненията на задълженията към властта

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

тука става най-големия въпрос: Комунистическата власт им разреши през 1972 и през 1973 г. горе лагеруването на Рила, но никой не можа да изпълни онези изисквания на властта. А те не беха голями, не беха сложни. Първо: беха им дали тетрадка да се вписват всички онези, които там са на лагера: имената, номера на паспортите, кой къде живее и т.н. А това никой не го правеше - страхуваха се да не попаднат имената в Милицията! Как ще попаднат, когато на всеки 10-ти - 15-ти човек там имаше сътрудник на Милицията, и Милицията знаеше всички имена на хората, които са били там. А през това време, по това време беха се качили 30 до 40-50 младежи около Крум Въжаров. Той ги беше качил на един друг връх. Беха сложили към 20-30 палатки. Той ги ръководеше, той ги направляваше, той искаше да им бъде ръководител. Та по това време там на лагера имаше много, много ръководители и нямаше нито един човек, който можеше да отговаря, и да поема отговорност, и да изпълни всички изисквания на властта, на Комунистическата власт. Представяте ли си?! - Властта им разрешава, създава им условия, а те изобщо не се съобразяват! Смятат, че така могат да минат, без да изпълнят тези задължения. И това накара властите, за да спрат следващите години, и да спрат всекакво летуване. Така, че беше въпроса за борба кой да бъда ръководител, всеки воюваше срещу всеки, и никой не можеше да поеме отговорност, и да представлява това Братство пред властите. Пълно невежество! Пълна неразбория! И това нещо се движеше от онези,
към текста >>

282. 1.5. Съдбата на магнетофонния запис на Мария Тодорова

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Онзи, Който ръководи „Изгревът". А досега са изкарани 23 тома. И аз преди няколко дни приключих материалите с „Изгревът" том XXIV. Това някой да го е правил? Не, не е правил. И сега, продължаваме по-нататък. Каква следва по-нататък? Преди няколко месеца аз реших да задвижа този въпрос с този магнетофонен запис. И какво направих? Предадох няколко касетки от този магнетофонен запис, който е правен през 1972 г. на Ставри Ангелов, който е син на Ефросина Ангелова - на моите помощници и сътрудници. Той е музикант, завършил Консерваторията. Освен това той е диригент. Преди две седмици защити Докторат. Аз присъствах на тази негова защита. И така, че той е подготвен музикант. И аз какво направих? Аз извадих на ксерокопие Песнарката на Мария Тодорова първо и му я връчих. И казвам: „Ето ти Песнарката." Второ, връчих записите на Мария Тодорова - записи, които аз съм прехвърлил от магнетофонните ленти на касетки. И казвам: „Ето ти касетките. Слагаш ги на касетофон. Имаш оригиналния текст на дадена песен и имаш нейното изпълнение. Искам, като наблюдаваш и сравняваш с оригиналния текст на нейната Песнарка, като слушаш този запис, аз искам това, което слушаш да го извадиш на нотен текст. И този нотен текст след време казвам ние ще го публикуваме заедно с онзи оригинален текст от нейната Песнарка." И той момчето работи няколко месеца, и накрая чувам, казва: „Аз съм го извадил." Казвам: „Извади ли го на нотен текст?" - „Извадих го." И казвам: „Дайте да го видя." И не ми го предадоха, нещо
към текста >>

283. 5. Песните на Учителя Дънов. 5.1. Да се определиш по кой път да вървиш

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

и кой я ръководи? Това е описано. Тя се ръководи от Невидимия свят. А кой е този човек? Той не е човек. Това е Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно. За Него ще прочетете в „Изгревът", том I. (2. изд. 2011), с. 730-782. 5.1.17. В „Изгревът", том I. (2. изд. 2011), с. 795-798, ще прочетете „Верую на Всемировия Учител" и за Божествената троица, и Бог Емануил. И ще се определите по кой път да вървите. 5.1.18. Програмата на „Изгревът" е колективен акт. Имената на всички сътрудници са отбелязани отзад на всеки един том от I до XXVIII. Никой не е пропуснат. Авторите също са посочени с техните материали, и са отбелязани. 5.1.19. Поредицата „Изгревът" е колективен акт. Един дава идеята. Друг я улавя и сваля в мозъка на човека. Трети я организира за действие. Четвърти търси сътрудниците... Десетият я завършва и я реализира напълно. И накрая му дават правото да се подпише, че той е съставителя на „Изгревът", и има авторските права. Това, че аз се подписвам с името си Вергилий Кръстев, това право ми е дал Онзи, Който управлява Целия Всемир, Небето и Земята. Името Му е Беинса Дуно - Всемировия Учител на Вселената. 5.1.20. Доказателствата са дадени чрез отпечатването на поредицата „Изгревът". Така, че аз съм съставителя и авторът. И авторските права принадлежат на мен. А днес говорят, че аз съм съставителя, но не съм авторът. А авторите са онези, чийто имена са написани в „Изгревът". Браво на вас! А мен, огън да ме гори. Амин! 5.1.21. Ако мен ме нямаше, всичко щеше да
към текста >>

284. 6.11. Работата ми с магнетофонните записи от 40 часа

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

аз пускам отново същия запис, който е на касетката - 40 часа и няколко месеца аз работех отново като следях този машинописен текст, който беше извадила Марийка Марашлиева с онова, което слушах от касетките - дали отговаря. И където имаше пропуск, аз с химикал пишех, записвах, допълвах и т.н. И след няколко месеца - след 3-4 месеца аз подготвих материала, и той беше готов. Този материал беше готов за въвеждане. И по-късно, някъде към 1991 г., аз този материал го предадох на един сътрудник, който работи няколко месеца, за да го въведе. С този сътрудник имахме много големи проблеми, разправии, неприятности и т.н. Той успя да го въведе, след това беше направена разпечатка от Вихър Пенков на материала. След това тя направи корекция и след това ние материала си го прибрахме на дискети, и на разпечатка. Така че този материал ние в момента го имахме на няколко места. Първо го имахме като магнетофонни записи на самите ролки, които аз съм записал. Второ - имахме го на касетки, които аз съм прехвърлил: 40 часа - 40 касетки. Трето - имаше го на машинописен текст, който го беше прехвърлила Марийка Марашлиева. И четвърто - вече го имахме на компютърен набор към дискетите плюс разпечатката. И това нещо стоеше години наред тук в няколко кашона, и чакаше своето време. И понеже не ми предаваха материалите, аз в момента бях спрял този материал, и той стоеше. Стоеше и чакаше своето време. И минаха години наред, значи Лиляна Табакова си заминава през 1995 година - на 01.04.1995 г. Минават
към текста >>

285. 6.12. Въвежда материала на компютър и голямото разиграване

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

НА КОМПЮТЪР И ГОЛЯМОТО РАЗИГРАВАНЕ Аз не можех да се примиря, че толкова много труд от мен, от Марийка Марашлиева, и от онези другите, които съдействаха да отиде напразно, и аз продължавах да се боря и да влагам сили и енергия, за да мога да приключа нейния материал. И след много умувания, и след много разговори, успяхме чрез Вихър Пенков да се свържем с една сътрудничка на име Деляна, която се съгласи да въведе този неин материал. И тогава, това беше на 02.01.2001 г. Аз направих едно изложение до нея, дадох й упътвания, начертах й план и концепция, и ние предадохме този материал, за да го въвежда. А този материал беше машинописния текст, който беше извадила Марийка Марашлиева от 40 часа магнетофонен запис. Това беше невероятен материал и много голям материал! И тази Деляна, трябваше да го въведе. Обаче, когато започна да работи, тя беше медиумична, влезнаха в нея сили, същите сили, които бяха влезнали в Лиляна Табакова и започва едно голямо разиграване. Вихър Пенков ходеше, слагаше програми на компютъра, уточняваше се с нея. И тя започна и него да разиграва, и мене да разиграва, и ние се чудехме какво да правиме. По едно време решихме да си прибираме материала от нея, но накрая решихме и й го оставихме, за да може да го довърши. Няколко пъти правя опити да си прибера материала, обаче тя се усети и казва: „Не, аз ще си го довърша." Така че тя работи може би две години по този материал и накрая ние го прибрахме. Тя го въведе, след това прави корекции. Тя имаше въпроси
към текста >>

286. 6.15. Получавам част от архива на Лиляна без опис

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

казах, че аз архива няма да го приемам чрез опис, защото те искаха да ми правят опис, да ми го предадат чрез опис. И аз тогава й казах: „Виж какво, тези хора нямат право на решение. Защо нямат право на решение? Ама аз имам пълномощното, завещано от Лиляна Табакова. Какви описи бе? Ама те казвам нищо не знаят, нищо не разбират. Аз съм работел с нея, те не са работили. Те откраднаха и разграбиха, и разбиха архива. И казвам: аз няма да получа нищо от нея с опис." И това го казах на моите сътрудници Вихър и Ефросина. Те дори се учудиха, че аз отказвам да получавам архива срещу опис. И казах: „Няма да го получа." И какво стана? Някъде към 13.02.2007 г., обажда се Величка Драганова по телефона и казва така и така. И аз казвам: „Виж какво, аз няма да получа този материал с опис." И тя казва: „Абе не бе, ние казва сме го приготвили. Има разрешение от Братския съвет. Ние сме го подготвили в няколко кашони, никакви описи." Това беше на 13.02.2007 г. и се уточнихме на 16.02.2007 г., за да отидеме и да прибереме архива. И аз на 15-ти срещу 16-ти бях под такова голямо върховно напрежение! Аз изобщо не съм спал, защото аз очаквах ново разиграване - да отида там, да се яви някой нов човек провокатор, да ме разиграват. И аз бях готов на всичко, и бях решил, че при положение, че се яви нов провокатор да си тръгнеме с Вихър обратно, и повече да не се занимаваме, защото аз й казах че това, което имам е напълно достатъчно, за да издам материалите на Лиляна Табакова. И което е най-важното - Вихър
към текста >>

287. 1. Съборите на Бялото Братство. Съборът през 1922 г.

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

кон язди Петко Епитропов, водени от поручик Бакърджиев. Срещата се осъществява, провежда се разговор, който Петко Епитропов записва. Този разговор е публикуван в „Изгревът", том IV, с. 447-448. 1.5. Министър-председателя Александър Стамболийски е останал доволен от срещата си с Петър Дънов, и под това добро впечатление разрешава събора на Бялото Братство през месец август 1922 г., след поднесената молба. Организацията на един събор е много трудна работа. Тя се осъществява от много сътрудници. Най-дейно участие носи Петко Епитропов. Виж „Изгревът", том V, с. 362-364. 1.6. За Съборите във Велико Търново виж „Изгревът", том V, с. 355-384. Описани са много случки и събития. 1.7. Някои от приятелите, които са присъствували, бяха подканени да разкажат за онези предишни години, и те бяха публикувани в „Изгревът". Всеки разказваше онова, което си припомняше, и така успяхме да съберем и да възстановим тези събития. Да, успяхме! 1.8. Атаките срещу Учителя Дънов са особено безмилостни към Него, стигащи до жестокост. Това сме го описали, застъпено при различни автори. Отговорът на Учителя ще намерите в публикуваните събори от 1922 г. Това е един невероятен материал, който трябва да се изучава с години. Десетки години! 1.9. За подготовката на събора през 1922 г. виж в „Изгревът", том II, с. 232-235 в разказите на Борис Николов. 1.10. Много приятели бяха накарани от мен да опишат тези събития от 1922 г. Това направи Стоянка Илиева. Виж „Изгревът", том VIII, с. 7-9. Също и Пеню Ганев в
към текста >>

288. 9. Бележки за Тодор Божков от „Изгревът, том 25 (13.VII.2011 г., сряда, София)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

София 9. БЕЛЕЖКИ ЗА ТОДОР БОЖКОВ ОТ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ 25 9.1. Бях привлекъл Марийка Марашлиева за сътрудник към програмата на „Изгревът", и тя свърши много голяма работа. За нея виж „Изгревът", том VI, с. 670-700. 9.2. Тя присъствувала на една среща на възрастни приятели, и там чула как полковник Тодор Божков е разказвал своите спомени. Казала му: „Брате, защо не си опишеш спомените?" Аз наредих да отиде при него, да разговаря с него и да му каже, че ще му препише спомените на пишеща машина. Тогава нямаше хора, които да имат пишеща машина, и да знаят да пишат с тях. 9.3. Той подготвя спомените си, предава ги на Марийка Марашлиева, тя се измъчва докато разчете почерка му, написва ги в 4 екземпляра с индиго. Предава му 2 екземпляра и 2 задържа за нас. Връща му оригиналните преписи. 9.4. Уточнихме се да му иска подходящи снимки, но той разказваше, че му са скъпи за спомен, и че не ги дава. Та чак до днес. 9.5. В следващият етап той предава преписите, и те започват да се преписват и разпространяват, и така ми се нарушава програмата на „Изгревът". 9.6. Идва време и той си заминава. Среща ме Драган Петков и ми казва: „Учителят Бе казал: „Изпращайте се един друг от този свят." Беше тръгнал да изпраща Тодор Божков от този свят. 9.7. След като прочетох спомените му, видях и разбрах, че той знае много добре кой е Учителя Дънов и не се страхува да Го назове. А другите се криеха, а някои не Го и познаваха. В спомените му имаше Дух и Сила и от там излизаше вътрешната Школа на
към текста >>

289. 5. Голямата лъжа на американците и англичаните и невероятната им измама към българите

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

роден на 24 декември 1902 г. в село Блатешница, околия Радомирско. Родителите му бяха селяни, както и братята и сестрите му. Завършва търговско училище в гр. Свищов, а след това Висша Търговска камара. Работи като счетоводител. Кандидатствува за кмет в новоосвободени земи в Беломорие то. Заминава с жена си и мен, и там се раждат брат ми 1943 г. и сестра ми 1944 г. След 9.IX. 1944 г. се опитва да работи като търговец, произвежда вар в гара Земен, но накрая фалира, защото го изиграват сътрудниците му. Непрекъснато е критикувал предишната власт до 9.IX.1944 г. Бил е от левите земеделци, които са искали национализация на горите, пощите, железниците, премахване на големите земеделци, държавата да държи в ръцете си големите предприятия, но да има частна собственост на земята, занаятите. Това съм го слушал от него. А сега ще разкажа един случай, който съм го слушал да го разказва най-малко на десет различни човека по различно време, но по един и същи начин. Не го променяше. Беше го запаметил много добре. Онези, които го слушаха, не вярваха на ушите си. Но дойде време след 30 години да си го провериме лично. 5.3. Било е началото на 1947 г. Баща ми с 5-6 приятели идейно съмишленици - леви земеделци са се събрали в една гостилница, вечеряли са, пийвали си вино, и са разговаряли за политика. По това време на всеки 50 метра има гостилница, където се готвят много хубави ястия. Всяка една от тях се е славела със свой специалитет. И така са ги посещавали една след друга. Било е някъде след 22
към текста >>

290. 10. Кой предизвика сушата, след това бурите, градушките, наводненията в България и Европа през 2002 г.?

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

и за печат. Бяха извършени предателства и измами към програмата на „Изгревът" за издаване на оригиналното Слово на Учителя. Тогава Небето се намеси, раздвижиха се небесните сили, предизвикани от нарушението на окултните закони, които са в Словото на Учителя Дънов. На 22 май (събота) и 23 май (неделя) 1999 г. град Стара Загора бе потопен от невиждан град, наводнения, и градът бе пометен от природната стихия. Аз наблюдавах всичко това по телевизията и обърнах вниманието на моите сътрудници за възмездието, което се разрази над гр. Стара Загора. Бяхме свидетели на Божието възмездие. 10.11. А накрая ще ви посъветвам да си прочетете „Посвещение за разменната монета" от „Изгревът", том XVI, с. 2-3. А кога могат да живеят братя в Единомислие? Само, ако се изпълни всичко, написано в „Изгревът", том XIII, с. 887. А в том IX е написано: „Да живеят братя в Единомислие могат само человеците небесни, които имат Един Бог, Един Учител, Едно Слово и Една Школа. А Единния Учител е Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно." Амин! Написано на 19 август 2004 г. от 17 до 18.50 часа от Вергилий
към текста >>

291. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

сигурност на Източна Германия ги извадиха, и ги показаха. Разбра се, че на всеки пети германец, един е работил за ЩАЗИ и е бил доносчик. Тук бе още по-лошо! Според мен на всеки трети българин -един бе доносчик. И когато упрекваха генерал Семерджиев, че не отваря досиетата, той предупреди всички, че ако ги отворят, ще се види, че почти във всяко семейство - роднини близки и познати е имало доносници и едни са клеветяли, а други са им отвръщали без да знаят, че те съществуват като сътрудници на Държавна сигурност. „Не отваряйте кутията на Пандора", бе неговото заклинание. Това, което бе казал, бе вярно. Досега 2015 г. не смеят да ги отворят поради тази причина. Но не смеят да я признаят, че тя съществува. Ако зависеше от мен - те трябваше да се отворят, за да се види от всички какво представляват вчера и днес българите, и да се убедят защо до българския казан в Ада няма Дявол пазач. Защото са на самообслужване. И чак тогава могат да взимат генерално решение за държавата си. 11.2.15. А сега ще ви разкажа за истинската причина. Аз съм лекар в Бърза помощ. Бяхме пръснати във филиали по квартали и от там почвахме работа. Аз бях дошъл от гр. Своге и имах много добра подготовка в организацията по медицинското обслужване, защото четях всички инструкции на Министерството на Народното здраве. И стана въпрос за една възможна организация, която аз предложих, и доказах, че е възможна, защото зад нея стои инструкцията на МНЗ за която те нямаха изобщо понятие. Но понеже беше поднесена от
към текста >>

292. 6. Концерт-рецитала на 29 март 2014 година

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

провинцията. Поставям поканите в пликовете, залепвам ги и отивам в Централната поща и ги пускам. И започвам да чакам кой ще се обади пръв, че е получил поканата. Това е нещо много важно, и показва дали пощата работи за нас! 6.17. Раздадохме 300 покани на ръка на онези, които бяха дошли на Паневритмията за 22 март 2014 г. После поискаха още и ние отпечатихме още 200, и ги раздадохме да се предлагат на Местото на Учителя! 6.18. Напрежението от 30 дни нарастваше, и се предаваше на всички сътрудници от програмата на „Изгревът". Аз не можех да издържам! Беше големо Адско мъчение! Денонощно и всеки час се изсипваше жар над главата ми! 6.19. Денят на концерта. Залата сме я приготвили. В 10.30 часа има само 5 човека, дошли от провинцията. В 10.40 дойдоха още 5 човека от Стара Загора. В 10.45 часа още 5 човека от провинцията. Всичко 15 човека. А залата е с 400 поставени празни стола и очакваме посетители. Но тях ги няма! Оглеждам залата и си казвам: „Ние ще си проведем концерта. И при Учителя са били толкова. Но това ще им бъде последния концерт за това поколение!" В 10.50 часа изведнъж, на групи и на тумби започнаха да влизат в салона. За 10 минути салона бе напълнен дори с правостоящи. На можех да повярвам! Такова напрежение! Небесните автобуси ги докараха, и така започна концерта в 11.05 часа. 6.20. През цялото време на концерта, аз съм съсредоточен в себе си. Върховна концентрация! Не виждам никого. От време на време чувам, че се четат поредните случки и че следва музика. По време на
към текста >>

293. 8.11. Каква е програмата на „Изгревът за общение на човешките души във Вътрешната Школа на Учителя Дънов?

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

да заблуждават и да отклоняват онези човешки души, които по някакъв начин се докосват до Словото на Учителя. Ето това е най-големото им престъпление! 8.11.9. На поканите за концерт-рециталите, отзад има пояснения и сме написали какво сме реализирали и сме качили на интернет страницата на „Изгревът". Действа много стряскащо и се плашат от поканите, затова много от тях не достигат чрез изпратените писма! Има хора, които са поставени да ги задържат, укриват и унищожават. Обикновено моите сътрудници от София и провинцията не получават моите писма с поканите. На какво се дължи това? Имате ли обяснение? Аз имам и знам как беше при социализма. Същото се повтаря и днес. Унищожават ги! Започнато на 11 май 2014 г. Завършено на 15 май 2014 г. 8.11.10. Ние имаме и други планове. Но, ако ни се предоставят условия, време и сила от Невидимия свят, то ще можем да ги осъществим. Само при това условие! Иначе ние сме земни човеци и сме мравки от един човешки мравуняк. Това представляваме в очите на Онзи Могъщ Невидим свят за нашите очи и уши. Дано дойде време да ни се отворят очите и отпушат ушите, за да направим пряко общение с тях. Тогава ще се възстанови връзката между Небето и Земята. Но това може да стане само чрез Словото на Учителя Дънов. А дотогава ще се чака. През това време ние ще се опитваме да проучаваме Словото на Учителя Дънов и колкото можеме да прилагаме в живота си. Колкото и да е малко, все пак е някакво приложение. 8.11.11. Онова, което предлагаме от 2012 г. на концерт-рециталите
към текста >>

294. 18.2. Какви борби съм водил за съхранение на Словото на Учителя и историята на Школата му.

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

житото. И мен ме хванаха да жъна житото, да го слагам на „ръкойки", да го връзвам в снопи, да правя „кръстец", да го карам в двора и да го овършея. Вие ставали ли сте нощем и с лопата да хвърляте житото нагоре, да може вятъра да отвее люспите, бодилите и плевелите? Не сте го правили и нищо не знаете! А аз знам, защото ме вързаха отвън и отвътре, и няма мърдане! Това е с мен. 18.2.3. „Изгревът", том I бе подготвян 3 години - от 1990-1993 г. Какви пречки и противодействия имах от сътрудниците си и от т.н. доброжелатели! Всички ми пречеха и ме предадоха. Захвърлиха ми тома! Аз отидох на чуждо място и там го направиха. И онази жена, която го направи, ме посъветва: „Повече не работи с тези хора! Те са твои врагове." И аз я послушах. Този том - „Изгревът", том I, излезе на 28.VII.1993 г. в Печатницата на Велико Търново. Отпечати се в 3 000 броя. Беше докаран в София с камион. Най-голямото богатство бе „Космогонията", която бе на с. 632-672. И накрая приложихме и няколко песни на Учителя - „Писмото", „Мирът иде" и „Идилията" на Учителя по запис на Петър Камбуров. 18.2.4. През това време подготвих в два тома спомените на Борис Николов, с който съм работил от 1972 до 1976 година, и бяха записани на магнетофонни ленти. Така на 15.V.1995 г., понеделник, в печатницата на Велико Търново получих „Изгревът", том II и том III по 3 000 бройки за всеки том. Голям тираж за мен! В „Изгревът", том II от с. 7 до с. 103 бяха представени по оригинала на „Седемтях разговора на Учителя Дънов с Духа
към текста >>

295. 5. Точно избраният човек

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

и им говореше, се оказваше, че нямат нищо общо с онези идеи, които се поднасяха с опитностите на приятелите с Учителя. Това бе тотално разминаване и отклонение. Но аз мълчах и си казвах така: „Всеки има право на избор и да се определи сам кому да служи." Много бяха отклонени. Но концерт-рециталите стигнаха до № 54. Все пак бе избран един човек, за да се покаже един модел, който няма нищо общо с методите на Школата на Учителя. Зад мене стои онова, което съм реализирал с моите сътрудници, чиито имена са написани накрая на всеки том от „Изгревът". Никой не е забравен и нищо не е забравено. Всичко се помни и се описва. Дано имаме време и сили да го
към текста >>

296. 8. Кой е бащата на Светозар Няголов?

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

заминаването на Учителя през 1944 г. на 27.XII.1944 г. до времето, когато го накарах да ги опише. Послуша ме. И не сбърка. Това никога не може да се повтори. 8.13. В спомените си, той разказва много неща, които той взима от издадените вече томове на „Изгревът". Виждал съм го как той свободно пред мене дори си ги преписваше. Не знам тогава защо не се ядосах, но признавам, че бях неприятно изненадан. Не очаквах такова нещо. Споделих тази случка с Марийка Марашлиева, която беше моя сътрудничка. Тя беше машинописката, на която диктувах материалите. Каза ми: „Не се ядосвай! Всички смятат, че ти си-ги измисляш тези неща. А като ги напише и Светозар, то те ще млъкнат." Замълчах си. Изчаках. Но те не млъкнаха, но нададоха вой до небесата. Отричаха ме, само от ярост, че те не бяха на моето място. Това се казва завист и омраза. Но те не можаха да издържат на огъня, който гореше над главата ми и вътре у мен! В никакъв случай! И друг бе Онзи, Който ме бе поставил да свърша тази работа, и Той даде заглавието на поредицата
към текста >>

297. 11. „Изгревът, том 29

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

- „Ще видим какво ще ги правим.", беше отговорът. Това не е отговор. Това е нищо! Отначало бяхме решили с тези 600 снимки да направиме Албум за Учителя. Но дойдоха и ме предупредиха, че за Албума ще ме съдят, понеже нямам право да издавам Албум. Поставих този въпрос за разрешение от Онзи, Който ръководи „Изгревът". Казаха ми да го направя като поредния брой на „Изгревът" - като № 29, и така ще отпаднат всички атаки срещу него. Беше трудно решение, докато го приемат моите сътрудници. След това Онзи от горе реши, че всички снимки, които ги включвам, отдолу под тех да има 2-3 реда надписи, където да се посочва в кой том те са публикувани, и към какъв материал са приложени. Това ми беше много трудно-да прехвърлям цели 28 тома! И когато ги изваждах, на 3 пъти ми прилошаваше, и аз смятах, че си заминавам от този свят! Само ме беше яд, че не съм си довършил работата. Слагах надписи и чувах онези враговете на „Изгревът" как виеха като пребити кучета и псета! Аз съм участвал в такъв бой с тояги срещу такива кучета. Три дни лежаха и виеха! - Бяха пребити псета! Сега същото го чувах през цялото време. За един месец приключих, и предадох всички снимки да се подготвят за печат. Смятам, че Вихър Пенков ще се справи, но го предупредих, че онези няма да ни оставят на мира. Трябва да внимава да не ни разместят снимките, или да подменят надписите под тях. Ето защо е необходимо да следи целия процес и да види как те са отпечатани, и дали случайно да има някоя грешка. Такова издание за
към текста >>

298. 4. Пашитни и оратни коне на Божията нива

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

на Учителя, за да можеш да го четеш и да го разумяваш. Вие ако влезете в една тъмна стая, не може да видите нищо! Трябва да щракнете върху ключа, за да светне лампата. Но трябва да има лампа, второ - трябва да има инсталация за електрическите мрежи, и накрая - да е закачено за електрическия ток. Това е същия механизъм и у човека, чийто центрове се събуждат. 44. И от тук идва закона: Кой където е закачен, той си остава закачен за същата верига. Това нещо съм го проверил с моите сътрудници, които някои ме напуснаха, други ми станаха врагове. Онези, които преди това ги бяха вързали отвътре с въжета, си ги придърпаха към себе си и те ме напуснаха. Но аз бях закачен за друга верига. От едната страна бях закачен за Словото на Учителя и онова, което съхранявах 30 години, го издадох като оригинално Слово на Учителя. Виж „Изгревът" том XVI, с. 818-905. От друга страна бях закачен за „Изгревът" и издадох 24 тома. 45. И така, дойде онова време, когато трябваше да дам „Космогонията" в „Изгревът", том I, с. 632-672. За тази Космогония бях подготвян много дълго време. Един ден след обяд започнах да я работя. Пред мен стояха много мои предварително приготвени материали и извадки, които бях изваждал цели 30 години. Но всичко бе разхвърляно. И изведнъж в ума ми блесна една светлина, отвори се един светъл път, и дойде Духът на Изгревът. И така часове наред работих, и се даваше и подреждах изречение след изречение, които ги свързвах с моите записки и извадки. Работил съм часове и цяла нощ.
към текста >>

299. 9. Как се воюваше срещу концерт-рециталите на „Изгревът

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Дънов! -Не празнуват, не идват на моя концерт, а бият бетон, бъркат цимент, пясък и чакъл! Казвам му на Петър: „Виждаш ли ги тия какво правят? Запомни го и го разказвай на другите." Но той не смее да разказва какво е видял! Страхува се от Братския съвет! 95. Когато в края на месеца, в ден събота в 11 часа правя концерт, в същия ден и час т.н. „Братски хор" имат спявка и репетиция. А защо? За да не би някой да се отскубне и да дойде на концерта на програмата „Изгревът"! Моята сътрудничка Буряна има приятелка, която пее в хора. Много пъти я кани да дойде на моите концерти. А тя отговаря: „Не мога, защото има тетрадка, в която отбелязват кой присъствува и кой отсъства!" Представяте ли си, че има тетрадка за присъствие?! А те не са платени хористи, а доброволци. И така, всяка събота в 11 часа по време на моя концерт, хористите имат спявка. Правят го нарочно, за да бъдат вързани за техния дирек. Дирек значи дърво, което е отсечено и побито в земята. Служи за връзване. 96. На 27 май 2006 г., в събота правя поредния концерт-рецитал. В същия ден от Братския съвет обявяват, че ще правят събиране в с. Мърчаево, за да чествуват нещо, което са измислили. Целта е да се отклонят онези, които са се наканили да дойдат на моя концерт. После решават да отидат на Мадара на някакъв събор. Наемат 1-2 рейса, качват ги и безплатно ги закарват на събора. Питат ме: „Къде да ходим - на събора на Мадара, или на концерт при тебе?" Отговарям: „Дойде време да се определите." Все пак залата бе отново
към текста >>

300. 11. Как се провеждаше борбата срещу „Изгревът

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

се говори срещу „Изгревът" и тези концерти. Ето, аз дойдох и виждам и чувам съвсем друго нещо. Това, което говорят навън е лъжа!" Всички я слушат и мълчат. Наведоха глави - бяха виновни! И тихо-тихо се измъкнаха от салона. А друг път остават около половин час, и си приказват по между си. 104. В залата има 220 седящи места и около 30-50 правостоящи. Нито един от тях не си е купил всички 23 тома на „Изгревът"! Нито един от тях не е прочел тези томове! Обикновено към 20 човека имам сътрудници, които ми съдействуват за организацията на концерта и са от програмата на „Изгревът". Другите 200 човека - 75% от тях са от Черната ложа, а 25% са от Бялата ложа. Но тези от Бялата ложа са отклонени и са по-лоши от онези от Черната ложа. Идват, седят и слушат, защото душите им са гладни и се хранят. Усещат, че тук има Небесен хляб, седят, слушат и им харесва. Тръгват си предоволни. А това е целта на тези концерти - да нахранят и да се наситят душите им. А че те са врагове на „Изгревът" - ти не можеш да ги промениш. Може някои да се обърне, но при необикновени обстоятелства и е развръзка с неговата карма. Всеки случай е съвсем различен и той не се повтаря при другите. Той си остава като уникален за самия себе си. 105. А сега ще споделя нещо много важно: В „Изгревът" 75% са от Черната ложа и 25% са представители на Бялата ложа. В Школата на Учителя са застъпени и едните и другите в различни състояния. Но това е най-резултатното. Питат ме защо изнасям и пиша такива отрицателни неща, когато
към текста >>

301. 10. Една изповед на съставителя на „Изгревът

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

10.18. Въпросът, който ми се задава е: Защо правя два концерта за Георги Куртев и Айтос - на 28 март 2015 г. и 25 април 2015 г.? Отговарям: Тези концерт-рецитали са по сценарий, който аз направих. Фотоизложбата е създавана 6 месеца от мен. Вихър Пенков правеше снимките. Аз трябва да докажа, че аз съм Този, Който бе изпратен да запази историята на Айтоското Братство и на Георги Куртев. Аз съм, а не някой друг! Аз съществувам. 10.19. Аз употребих много усилие, подпомогнат от моите сътрудници. Ние трябва да спечелим битката, защото бяхме изпратени да защитим историята на Айтоското Братство и Георги Куртев. И ние го защитихме.
към текста >>

302. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

В него ще бъдат застъпени духовните науки, изкуство и най-важното - новото разбиране на човека за Бога, истинското отношение на човека към Бога, свободно от старите религиозни предразсъдъци и суеверия. Така „Житно зърно” ще отговаря на една насъщна нужда на днешното време. Списанието „Житно зърно” ще възвестява Новото Учение на Учителя, ще очертава образа на Новия човек. В него ще бъдат застъпени всички отдели на Духовния живот, наука и изкуство. Трябва да се привлекат широк кръг сътрудници за всички отдели. Ще бъде застъпен и отдела „Постижение в духовния път”, „Духовни опитности”, „Изследвания на Невидимия свят” и др. Редакцията трябва да разполага със списанията и литературата на всички духовни движения по Земята. Каква голяма и хубава работа ни предстои! [5 октомври 1962 г] Обична моя Мария, Спомняш ли си, че по това време отивахме с тебе в Рила - в Светилището? Това е нашия свят. Ние го носим в душите си всякога. Виждам го и сега, съзерцавам го от тука, живея в него. Разбира се, не е само до обстановката. Всичко е в пълното съгласие и единство с нашите идеи, мисли, чувства. В това седи неговата сила и неотразима привлекателност. Виждам всичко с удивителна яснота и релефност - спокойните води на езерата. От тях се излъчва първичен мир. Трепета на светлините по водната повърхнина като ясна детинска радост. Мощните скали дават да се почувства силата на формите. Какъв замах на древния ваятел! А въздуха? Въздухът е чист, прозрачен като изворна вода, а понякога да е леко
към текста >>

303. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Борис Николов

ТОМ 32

командваше войските. Как го викаха? - Знаех името му. Пак ще си го припомня. В.К.: Генерал Гурко? Б.Н.: Гурко. И с генерал Гурко тя отива в Русия. Но всеки две години тя идва в родния край да се поклони на гроба на майка си в Русчук, и да дойде да види пък Соколския манастир, „Люляците”, „Змейови дупки”, където са се подвизавали. Вече жена на генерал Гурко е била мома Рада. Та казвам: Рачо Ковача, той свърши много работа, той беше, за него не се споменава почти нищо, но той сътрудничеше на всички бунтовници, на всички революционери и в Румъния и България. И беше убежище. Гонят ли някого, бяга ли някой - къде? - В ковачницата на Рачо Ковача. Тя е накрая на града - известна на всички. Ще не ще, всеки ще мине през там. Рачо Ковача имаше скривалища и в Боженците, и в други села наоколо. Само дойди до него, имай доверието му. В.К.: Той има ли синове, потомство? Б.Н.: Нема потомство, той не е бил женен Рачо Ковача. Той е бил ерген. Много силен човек физически. В.К.: Той се приема като основател на Габрово? Б.Н.: Основател на Габрово, така го и наричат. Около неговата ковачница почват да се заселват селяни, граждани от Търново, от тук от там, и ето ти основите на Габрово. Аз помня първите години на Габрово, когато още река Янтра течеше през гори. Много хубав град беше! Те го обезобразиха после. Но Габрово беше прекрасен град. Едни живописни скали имаше, наричаха ги Престолите. Престол -скала естествена, голяма така край града. Тези Престоли бяха приказни! Аз ги помня тях още.
към текста >>

304. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та

д-р Вергилий Кръсте

Събори 1926 -1927г.

на любовта. Ако Бога нямаме, ще имаме друго. Репарации, например, имаме, защото Господа нямаме. Сиромашия имаме, защото Господа нямаме. Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес. Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от (жадни) люде. Вие трябва да получавате писма от невидимия свят. Основата е (или трябва да е): любов към Бога с всички сили, ум, сърце, душа. Всички и всеки, който и където върши добро, когато върши нещо добро, той сътрудничи с нас и ние с него." А из втората му беседа (Мат. 15:13) схванах следните мисли (изказани пак в мои думи): „И Бог се развива (еволюира). Които отричат Бога, доказват съществуването Му; само съществуващото може да се отрича. Ние сме за Царството Божие на земята. Целта - да разбираме Бога. А да узнаем Бога, трябва да го любим; а не обратното. За сегашния живот ще приказваме след 2000 години Християнството остави платното на кросното (още нерязано и нешито). За съвременния свят говорят в небето, както съвременните народи приказват за Българите. Страданието може да е болезнено, но то не е зло. Страданието е чук в ръката на Божествения скулптор. Аз искам през идната година да бъдете плодовити. И който вкуси от вашите плодове, да благодари на Бога". Много нещо бих могъл да кажа по цитираното. Но то би ме отдалечило от предмета. Засега само обръщам внимание на онези, които са способни да виждат с ума, че това не са думи на слабоумен човек. Тук прозират необикновена мисъл и самостойна
към текста >>

305. Статия 1. Няма да осъмне добре.

Събори 1926 -1927г.

престиж. Но ние съвсем не сме сторили всичко, което има и трябва да направим. Има още много да се желае и много работа да се върши. Една възстановителна дейност изисква големи грижи и неуморна работа. Това е великанско дело, което не можем постигна в седмици и месеци. Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело. Разбира се, тая крупна и съдбоносна работа не може да се извърши само от правителството. Тя иска подкрепата и съчувствието на всички фактори: партиите, интелигенцията, църквата и още малки и големи фактори. Всяко спиране на тоя възстановителен процес връща България назад. Всеки отказ на факторите, да изпълнят дълга си и дадат своя дял към това народно дело, е предателство спрямо България. И тъжното е, че такива прояви, които несъмнено ще върнат България назад, съществуват. Те са още в своя зачатък, та има време да ги премахнем и отстраним, стига да виждаме последиците и опасностите от тях. Една от тия печални прояви е конспирацията. Тая дума за нас е страховита. Тя буди нерадостни и печални спомени. Тя ни напомня за хвърлена във въздуха катедрала* /Заб. Атентът на 16 април 1925 г. в църквата "Св. Неделя", където загиват 150 човека./, за обезобразени и кървави
към текста >>

306. 6. Плуваше в левите движения

I. В кабинета на подполковника

ТОМ 33

за символ, за същина на противоречията в света или за самото противоречие. Сега на него се дължеше едновременното отваряне на двата каталога. Христов на всичко се противопоставяше, винаги беше на особено мнение. Но това негово противодействие не ставаше от желание за оригиналност, а бе непринудената му рефлексия към света. Христов не беше левак, но обичаше и му се отдаваше да работи свободно и с лявата ръка. Движеше се винаги по левите тротоари. Не беше комунист, но макар и офицер, сътрудничеше на всички леви вестници и списания. Оставянето каталога на лявата страна на бюрото, подпирането на главата на лявата длан... бяха израз все на едно и също - на числото 11. Можеше свободно да се каже, че Христов плуваше в левите води на живота. „Бунтар, новатор, революционер, комунист, нихилист, анархист, християнин...” - пишеше дословно в доклада на комисията, назначена по заповед на гарнизонния началник да разследва побоя, който той беше нанесъл на началника си още като млад
към текста >>

307. 16. Дънов ще го съкруша с логика

I. В кабинета на подполковника

ТОМ 33

ГО СЪКРУША С ЛОГИКА Работникът продължаваше да се моли, но вече не се чуваше какво произнася. Отвори очите си, усмихна се и заговори на началника си: - Господин началник, аз и всички работници от фабриката знаем, че Вие сте учен човек. Ние виждаме как по цели дни и нощи четете и пишете. Сътрудник сте на много вестници и списания, пишете смешки и в хумористичния вестник „Барабан”, много сте зает, но намерете някаква възможност, пожертвувайте една неделна сутрин и елате да чуете Учителя. Там има братя, които са твърде учени хора като Вас, те ще Ви обяснят Учението. - Ти вече съвсем се обърка, не знаеш какво говориш! Как можеш да помислиш, че Учителят ти ще ме хипнотизира, ще ме омагьоса като тебе? Още по-зле е, ако си мислиш, че със силата на логиката и с факти от науката може някой от неговите последователи или самият Дънов да ме убеди, че има Бог, прераждане, че някой освен мене може да говори през моите уста, че Дънов е прероденият Христос и други подобни глупости! Аз не съм човекът, който може да бъде хипнотизиран! И тъкмо в този момент му текна мисълта да отиде на една от следващите беседи на Дънов, и в присъствието на този работник и останалите слушатели да го разобличи, срази! И си каза: „Великолепна идея! Това нищо няма да ми струва, освен загуба на няколко часа!” - Кажи на твоя Учител, че в неделя ще дойда! Работникът цял просия, сега вече тихо и смирено отговори: - Няма защо да Го предупреждаваме. Вие елате както идват всички други, без да Го предупреждава
към текста >>

308. 107. Публичният диспут не разрешава въпросите

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

създадените вече положения - резултатите постигнати от непослушанието, да използва за Своята работа и със Своите методи. Използва тези постижения на евреина, да го научи да се излъчва. Момичето не беше доволно от Учителя, защото осуети диспута. Но то не се отказа, отново се опита да го предизвика. С кокетната си усмивка, превзет артистичен маниер и тон, леко издаде напред младия си бюст и запита любезно Христов: - Вие господине, какво сте писали - на кои списания и вестници сте сътрудник? Братът - и посочи евреина, е написал много научни и философски статии, печатани в немски, английски и френски списания. И измъкна от купа няколко списания, разтвори ги грациозно, приближи се до разтреперания офицер и в желанието си да му посочи статиите, съвсем леко се докосна до него. Христов изтръпна! Сега съвсем не му беше до любов! Рязко се отдръпна! Лицето му беше буквално зелено! Левият ъгъл на устата му след няколко отделни потрепервания, затрепери непрекъснато! Все пак можа да намери сили, овладя се. Той, който винаги досега намираше какво да каже и да захапе здраво противника си, сега се запъна, беше забравил всичко! Като че докосването до момичето беше му отнело всичките знания и сили, както Далила на Самсон! Струваше му се, че целият въпрос беше някак да премине този страшен момент, да каже нещо каквото и да е. Но да не беше това дяволско момиче, работата беше лесна! То и отвън и отвътре всичко разбъркваше! Всичките разговори, които се повеждаха, то все ги свеждаше до това,
към текста >>

309. 132 Конференцията в Париж и пророчеството за политическата вихрушка след 4 години

IV. Ритниците

ТОМ 33

то и днес намери начин да му се усмихне. Ритниците и тази неделя не пожалиха Христов! Той се чувстваше като чуждоселско куче, на което се стоварваха тоягите на селяните, а зъбите на неговите побратими късаха кожата му! То тичаше, тичаше и само тичаше, без да има време да погледне настрани или назад, а да се бори вече не се сещаше. Животът на подполковникът, беше излязъл от релсите си! Всичките му планове за четене и писане, бяха изостанали! Вестниците и списанията, на които беше сътрудник почнаха да го подканят, да искат материали, когато преди винаги имаше негови материали, които чакаха ред. Той беше в положение на комарджия, който губи, но продължава да залага и последното, което има с надеждата, че ще почне да печели, и така загубва цялото си състояние. И подполковникът губеше старото си богатство, знания, идеи... вече нищо не го ползваха. Момичето имаше голям дял да се разбърка из основи живота му! Той досега беше научен всичко, което пожелае да си го вземе лесно, особено жените на крака му идваха, търсеха го! Затова и сега си мислеше: „Веднъж да ми се удаде случай да го заговоря, после то само ще ме търси!” - Но как да направи това? Евреинът всичко виждаше, отдалече предвиждаше и всичките му планове да заговори момичето, разбъркваше. Изобщо, откакто дойде на „Опълченска” 66, тръгна му назад! При всяко идване, оставаше с впечатлението, че следващия път непременно ще заговори с момичето, ще нанесе решителен удар, ще предизвика диспут... Уви! Но едновременно с това, след
към текста >>

310. 274. Срещи с приятели – дъновисти

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

преди всичко да четеш, и то много беседите и лекциите на Учителя, за да влезеш преди всичко в духа на Учението на Учителя, а после всичко друго чети.” Влязохме в Салона, той се отби при Цочо Диков, който продаваше братските книги, купи томчето с беседи „Пътят на ученика” и ми го подари. [*Михаил Иванов - „Изгревът”, т. 1. 2. изд., с. 340-369, 556-559; т. 30, с. 378-381.] Същия ден, на братския обед, който ставаше на двора пред Салона, обядвахме един до друг с брат Петър Манев*. И той бил сътрудник на „Житно зърно”, завеждал отдела „Астрология”. След обед ме заведе у тях и ми показа огромно количество астрологически книги на различни езици, хороскопи на велики мъже. Обеща и на мен да направи хороскоп и ми каза, че за да разбере човек духовната наука на Учителя, трябва непременно да бъде добър астролог, и ме посъветва да науча тази велика наука. [*Петър Манев - „Изгревът”, т. 3, с. 123; т. 18, с. 162-234.] Аз и него запитах за думата „посвещение”. Тогава той ме заведе при Жорж Радев в редакцията на „Житно зърно”, и го помоли да ми даде трите книги на Бо Ин Ра, преведени от него. Те бяха: „Книга за човека”, „Книга за отвъдния свят” и „Книга за Бога”. Жорж Радев много се зарадва от проявения интерес към тези книги, подари ми ги с автограф и двамата с Манев в един глас ми казаха, че сега ще разбера какво значи „посвещение”. При друг случай, се запознах с един заядлив брат - д-р Паскалев*, който ми подари неговата книга „Въведение в асоционизма”. [*Д-р Паскалев - „Изгревът”, т. 4, с.
към текста >>

311. 319. Членовете на Партията и сблъсъци с полицията

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

С ПОЛИЦИЯТА - Там имаше много като мене, затова никой не повдигаше въпрос, дори не се интересуваха от имената ни! Те чувствуваха, че ги обичаме с цялото си същество и сме им предани. Скоро и аз ще стана член на Партията. - В последното не се съмнявам - добави Христов. - Аз и други като мене, още в началото искахме да станем членове на Партията, но те ни казваха, че най-напред трябвало да влезем в Комсомола, за което ми поискаха гаранти. Моята Мими, която е членка на Партията и сътрудник на вестник „Ехо” и братята й са комунисти, и те казаха: „С две ръце ще подпишем за тебе!” Но после отложиха, изглежда да ни проучат, даваха ни задачи, които аз изпълнявах по-добре и от редовните членове. Аз разпространявам много позиви, разлепвам афиши, разнасям вестници и пиша по стените на къщите лозунги. Андрей пак млъкна и загледа подозрително Христов. И той мълчеше упорито. Най-после Христов му каза: - Говори, разкажи всичко каквото има в душата ти и го криеш. Разбери, нямам намерение нищо лошо да ти направя. Аз още през 1913 г. бях постоянен сътрудник на Бакаловото списание „Борба". И Христов извади едно списание от най-долната лавица на етажерката със списанията, кориците на което бяха избелели, а хартията пожълтяла. Подаде го на Андрей, като му посочи името си като постоянен сътрудник на списанието. - Въпреки това, чувствувам страх! Сега страха ми е още по-голям, защото си мисля, че сте провокатор! Просто не зависи от мене да не се страхувам! - Както искаш, така мисли. - И въпреки
към текста >>

312. 344. Може ли един сън да предскаже голямо нещастие

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

по този случай я заведох на сладкарница. Впрочем, ние всяко вечер ходехме с нея на кино, театър, като истински културни хора, и все се прибирахме в малките часове. Една вечер като се завърнах в къщи, закашлях се и получих кръвоизлив, но на никого не казах. Но правеше ми впечатление, че Мими по-правилно схващане нещата от мен. Тя се тревожеше за моите работи повече. Веднаж ми разказа един сън и ми го изтълкува, че мене ме очаква голямо нещастие. Аз й се изсмях, защото уж е комунистка, сътрудничка на вестник „Ехо”, а вярва на сънища! И най-интересното, съня й излезе верен! Това беше може би съвпадение, или защото искаше да се оженим. Напоследък бях станал страшно нервен! Скарах й се и не я изпратих, както друга вечер. На другия ден тя дойде в магазина, но аз я изпъдих, не можех да я понасям, защото правеше ми лоши внушения, че ме очаква нещо
към текста >>

313. 73. Борислав Георгиев от Париж - биографични данни

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

при нея, тя се казва Елен Арвелер. Тя е гъркиня, много интелигентна жена! Тя е най-големия френски византолог от 100 души. Аз й казах че искам да правя една Дисертация, че съм завършил история, ползвам чужди езици. И тя, вместо да ме подложи на разни изпити - да уча френски, тя каза: „Ама какво, вие искате да работите? Аз ви взимам!” И влязох в нейния екип от 42 души, и бях в този екип 10 години, в този Център за ранно християнска и Византийска цивилизация, като всеки един от сътрудниците си взимаше една част от цивилизацията: корабите на Византия, медицината на Византия, благородните семейства на Византия и т.н. Аз съм: византийска музика. И моята Дисертация е за Йоан Кукузел. Има^ една смешна история. Той не знаел добре гръцки, и като го питали: „Йоане, ти какво яде?” Той казва на гръцки: „кокия кезилия” - боб и зеле е ял. Един мой приятел, директор на Дюселдорфския музикален институт каза, че „кукузеле”, наричат славейчетата. Значи, нашия Йоан Кукузел е Иван Славейчев. Той е българин, роден от майка и баща българи. Понеже баща му умира, той идва като малко дете, майката го праща в Атон да учи четмо и писмо. Той бил 14-15 годишен, когато идва в Зографския манастир. Живее в една килия вън от Зографския манастир, и понеже има много хубав глас (даже с професор Гусман решихме, че той е тенор). Наричали са го „Ангеловластни”! Той отива в Цариград (Константинопол). Завършил е едно училище за законите. Става най-хубавия глас на Византийската империя! Аз взимам данните от
към текста >>

314. 5.1. Изложение за „Идилията”.

Отговор на Вергилий Кръстев

ТОМ 33

може да го прочетете в „Изгревът”, т. 1.2. изд., на с. 823. А на с. 785—787 има нещо много важно! — „Разяснения към второто издание на „Изгревът”, том I”. Те са много важни за Вас! Ако ги приемете, ще бъде много добре за Вас! Ако не ги приемете, ще бъде много добре за мен! И в двата случая, един е човекът, който ще му бъде много добре! Това съм аз! 5.1.8. Сега разбрахте ли, защо не е включено името на Милка Кралева? Аз съм свършил тази работа, а не някой друг! И аз си избирам сътрудниците и им отбелязвам имената, та да се знаят! И помнят! А Милка Кралева в момента, пише книгата си: „ЗАЛЕЗЪТ”. 5.1.9. А сега идваме до израза „сините книги”! I случай: 1). В „Изгревът”, т. 6, с. 726-727 от спомените на Люба Стойкова на с. 726-727, в разказа си „Нещо за Вътрешната школа”, тя разказва един свой сън с Учителя и приятелите, където е видяла на катедрата на Учителя една дебела книга с небесно син цвят! На нея, със златни букви е било написано: „Вътрешната Школа”. Е, каква ли ще е тази синя книга? 2) . На с. 736 има - „Бележки на редактора”, където накрая със своя псдпис, Люба Стойкова ни предостави своя материал за печат в „Изгревът”. И така, тя бе включена в синята книга! Сбъдна се нейния сън, чрез т. 6 на „Изгревът”. Има я вече в синята книга. 3) На с. 740-741, в точка 6 е отбелязано, че човек може да се срещне с Учителя Дънов, чрез 6 начина. Научете ги. 4) . А какво представлява Школата на Учителя Дънов - вижте на с. 742 в точка 10. II случай: Аз съм описал този случай, и ще го
към текста >>

315. 31.1. Кога трябва да ти е точен кантара?

Отговор на Вергилий Кръстев

ТОМ 33

ДА ТИ Е ТОЧЕН КАНТАРА? Отговор на Вергилий Кръстев - съставител на „Изгрева” 31.1.1. Аз тази дума, не я познавам! Отворих речника за чуждите думи, и намерих какво тя означава. О-хо, та Вие нямате ценз да употребявате такива думи, без да им знаете значението! Нямате - съвсем сериозно говоря! 31.1.2. Това, което съм казал на баща ти, е точно така! Смятах, че ще ми станеш сътрудник! Но не се случи! Има причина за това! Ще я научите, защото е много явна! И много ясна. И много лесно проверима. 31.1.3. Тази история за Светозар и Еленка, е много страшна! Аз я знам много добре от самия Светозар. Светозар говореше, че детето е от Святият Дух, защото всички го упрекваха, че ще бъде баща на дете, преди да се е оженил! Аз много съм се смял! Не съм се подигравал! Аз знам такива неща за родовете, че ако започна да ги разказвам, ще побегнете далеч, и ще стигнете до Калифорния! И дори отвъд! 31.1.4. Аз съм този, който е свършил работата на рода им! Без мен, те щяха да изчезнат, и нямаше да ги има! А сега ги има в „Изгревът”, т. 20, т. 21 и в т. 22. А видяхте ли какви снимки съм сложил? 31.1.5. Ако отворите „Изгревът", т. 31, на с. 708-722, ще научите, кой е бащата на Светозар! Целият Изгрев знаеше кой е баща му, но само аз посмях да я опиша! И всички от рода им останаха доволни, и никой не протестира. Дори ми благодариха! Виж „Изгревът”, т. 31, с. 721-725. Бяха честни към моя труд! 31.1.6. Аз уважавам Еленка, и знам как са истинските събития! Аз съм публикувал нейна снимка в „Изгревът”,
към текста >>

316. 36.1. Кой ще издава Словото на Учителя - проблем на белите братя.

Бележки на Вергилий Кръстев

ТОМ 33

се споменава, че Милка Кралева, след като е поела „Сила и Живот’, продължила да издава книги. 36.1.2. Споменава се за Стефан Калайджиев от издателство „Хелиопол”. Той работеше с Елена Николова. Виж „Изгревът”, т. 16, с. 838 -„Девети етап”. Цялата история, ще научите на с. 839-848, а на с. 840-841 е описано всичко. Виж също с. 853-854. Бях дал 2 годишнини ООК, и с голяма мъка успях да си ги прибера! И реших друг път да не работя с тези хора! Разиграваха ме! А как се разплащаха със сътрудниците си - виж на с. 853-855. 36.1.3. В „Изгревът”, т. 9, с. 831-832, точки 1, 2, 3 бе описано, че бях отишъл в дома на Йотка Младенова, носех оригинали, чрез които исках да покажа как е променено Словото на Учителя от Лалка Кръстева. Не се получи нищо, и си тръгнах. Отхвърлиха ме! 36.1.4. През месец май 1995 г., излезнаха от печат „Изгревът”, т. 2 и т. 3. От 5 юли 1995 г., беше публикувано Изявление от Благовест Жеков срещу тези 2 тома. Аз дадох отговор на с. 615-618 в „Изгревът”, т. 4. След това започна атаката срещу мен, и моят отговор на с. 625-645. 36.1.5. Спомените на Йотка Младенова, са записани в „Изгревът”, т. 7, с. 476-497 в нейния дом, в присъствието на нейната дъщеря, която след това не пожела да даде снимка на майка си да ги публикувам. Но после аз си намерих нейни снимки! Ще ги публикувам в бъдеще. 36.1.6. В „Изгревът”, т. 13, с. 840-841 описах, защо напуснах тази среща при Йотка Младенова. Описани са и лицата, които чакаха какво ще решат старейшините. А те нямаха право на
към текста >>

317. Съдържание

ТОМ 34

Учителя. Песните „Там далече”, „Песен за живота” и „Сине мой, дай Ми сърцето си” 233. Атаки срещу Петър Дънов 234. Учителят като цигулар 235. Рождената майка на Учителя 236. Вселяването на Духа Божий (07/19 март 1897 г.) 237. Тефтерчетата на Савка 238. Реч за човеците и Словото от Бога 239. Как да се подредят материалите на Цветана Табакова 240. Окултно-мистичната Школа по пеене 241. Въпросите към Окултната Школа по пеене на Учителя 242. Авторът на Окултната школа по пеене. Сътрудничеството на Кръстю Христов Трифонов (Брат Христо) 243. Важните глави от Школата 244. Основата на Учителювата Школа. Подреждане и обяснения, упражнения 245. Специалните упражнения към Школата 246. Кой създава неведението и забравата? 247. Кой създава различията? 248. Материалите на педагога 249. Музикалните упражнения в Окултната Школа по пеене - петрини и пиерини 250. Как работят двете ложи - Бялата и черната? 251. Оперната певица Христина Василева Морфова 252. Тематични материали от Словото на Учителя Дънов. „А-то” в името на Лилиана (Недовършената работа, няма кой да я довърши) 253. Пропуск за делото на Борис Николов (1958г.) 254. Как бе дадено „Новото битие”? 255. Цветната пентаграма на Бялото Братство 256. Символичните ключове за „Битието” 257. Седемте дни на „Битието” 258. Прелюд за „Битието” 259. Бетовен - въведен в новото учение 260. Разработки на „Битието” 261. Музикантите ги нямаше 262. Снимките 263. Кой трябва да свърши работата? 264. Разбор на снимките 265. Сътрудниците, които не
към текста >>

318. II. РАЗГОВОРИ С ЦВЕТАНА-ЛИЛИАНА ВАСИЛЕВА ТАБАКОВА (01/14.01.1906 г. - 01.04.1995 г.): магнетофонен запис, януари-март 1991 г., София / интервюирал Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 34

Учителя. Песните „Там далече”, „Песен за живота” и „Сине мой, дай Ми сърцето си” 233. Атаки срещу Петър Дънов 234. Учителят като цигулар 235. Рождената майка на Учителя 236. Вселяването на Духа Божий (07/19 март 1897 г.) 237. Тефтерчетата на Савка 238. Реч за човеците и Словото от Бога 239. Как да се подредят материалите на Цветана Табакова 240. Окултно-мистичната Школа по пеене 241. Въпросите към Окултната Школа по пеене на Учителя 242. Авторът на Окултната школа по пеене. Сътрудничеството на Кръстю Христов Трифонов (Брат Христо) 243. Важните глави от Школата 244. Основата на Учителювата Школа. Подреждане и обяснения, упражнения 245. Специалните упражнения към Школата 246. Кой създава неведението и забравата? 247. Кой създава различията? 248. Материалите на педагога 249. Музикалните упражнения в Окултната Школа по пеене - петрини и пиерини 250. Как работят двете ложи - Бялата и черната? 251. Оперната певица Христина Василева Морфова 252. Тематични материали от Словото на Учителя Дънов. „А-то” в името на Лилиана (Недовършената работа, няма кой да я довърши) 253. Пропуск за делото на Борис Николов (1958г.) 254. Как бе дадено „Новото битие”? 255. Цветната пентаграма на Бялото Братство 256. Символичните ключове за „Битието” 257. Седемте дни на „Битието” 258. Прелюд за „Битието” 259. Бетовен - въведен в новото учение 260. Разработки на „Битието” 261. Музикантите ги нямаше 262. Снимките 263. Кой трябва да свърши работата? 264. Разбор на снимките 265. Сътрудниците, които не
към текста >>

319. 68. Комунистът Стефан Киров и фашистът полковник Пандев.

ТОМ 34

Първият, когото арестуваха, ето, пише за неговото арестуване. Ето, оттука надолу. На 20-и, на края на февруари, пях в Съветската легация. И той ме заведе с файтона си. В.К.: Стефан Киров. Л.Т.: А в първите дни на март го арестуваха. В.К.: Да. Това е описано в списание „Наша Родина”, № 2, месец февруари 1979 г. Л.Т.: И не се върна вече. Там го убиха. А Учителят мене ме опази. В.К.: Да. Тука четем следното: „В едно ранно мартенско утро на 1939 г. (разказва Иван Иванов - Иванич, актьор, сътрудник на Съюза на артистите), Стефан Киров бе извикан в Дирекцията на полицията за бърза справка. Когато влиза в кабинета на полковник Пантев106 бива посрещнат с ледено мълчание. Пантев е забил глава в книжата на бюрото си. Киров стои няколко минути в очакване. Приближава се до полковника и го запитва: „Защо, г-н Пантев, не ме поканите да седна, нали знаете, аз съм с болно сърце?” Пантев вдига глава и с яростно озлобление вика: „Комунистите не могат да сядат!” Пламналият Киров чука с юмрук по бюрото: „Да, комунист съм. Ха да видим какво ще ми направите!” И сяда на близкия до него стол. Пантев натиска звънеца. На влезналия в кабинета дежурен агент нарежда: „Да се въдвори незабавно в Елхово!” За интернирането на Киров в Елхово излизат няколко съобщения в печата. Правителственият вестник „Зора” пише: „Полицията е въдворила на местожителство в провинцията Стефан Киров и професор Асен Кантарджиев. Още снощи двамата бяха изпратени, първият - в Елхово, а вторият - в хотела. Въдворява[нето] и на двамата
към текста >>

320. 242. Авторът на Окултната школа по пеене. Сътрудничеството на Кръстю Христов Трифонов (Брат Христо)

ТОМ 34

ОКУЛТНАТА ШКОЛА ПО ПЕЕНЕ. СЪТРУДНИЧЕСТВОТО НА КРЪСТЮ ХРИСТОВ ТРИФОНОВ (БРАТ ХРИСТО) В.К.: Сега, в този труд участва дейно и брат Христов. Л.Т.: И той участваше винаги и присъстваше. Брат Христов участваше. Той не е официален музикант, а музикална култура имаше. В.К.: Сега, понеже това е Ваш труд, той ще бъде от Лилиана Табакова. Л.Т.: Не може да се нарече, че е мой. Той е от Учителя. В.К.: Той е от Учителя, даден чрез Лилиана Табакова. Л.Т: А, това е друго. В.К.: Сега, друг един въпрос тука се поставя: за брат Христов. Л.Т.: И той е участвал. В.К.: Поради това аз сега решавам един много важен въпрос. Понеже аз заварих ония приятели - Мария Тодорова и другите, така и така нататък. Сега всички признават: Лилиана Табакова си беше школуван певец, музикант, еди-какво си, еди-какво си. Л.Т.: Аз съм официално. В.К.: Да, „обаче оня, куцият Кръстю Христов, и той се набута при нея”. Л.Т: Не са прави. В.К.: Така казват: „И той се набута там, и той иска да има неговото име. Ние нямаме нищо против нейното име, защото тя си го заслужава, обаче и той се набута там, и той иска да си пише името.” Там е целият проблем. Л.Т.: Сега, тука вече са човешки работи. В.К.: Аз предлагам следното, да го разрешим по следния начин. Аз предлагам, искам Вашето мнение. Според мене, авторът си е Лилиана Табакова. Л.Т.: Не, Учителят. В.К.: Това е: авторът Учителят, дадено чрез Лилиана Табакова. Л.Т: Това са тщеславни работи, да не ми се пише името, важно е Учителят. В.К.: Те са тщеславни, но за Вас ние
към текста >>

321. 245. Специалните упражнения към Школата

ТОМ 34

аз казвам така: „Лилиана Табакова, моля, предайте тези упражнения!” И Вие казвате: „Ето ги!” Аз ги взимам и ги предавам на други. Казвам: Ето ти, имаш срок до една седмица да ги препишеш в една хубава тетрадка за печат. След това и другите неща, за да знаем как са нещата. Л.Т: Е, тука са преписани, ето ги. Турила съм и акомпаниментите. В.К.: Те са преписани, но трябва, за да се преиздадат, трябва да се напишат отново за онзи музикант, който ще види и движи тия неща. Който ще Ви бъде сътрудник, трябва да знае как са нещата. Пример: утре, нали, човек не е безсмъртен, знаете - смъртен е, утре да кажем Вие си заминете за Невидимия свят и този, който дойде, той на-право ще ги захвърли. Те нямат представа какво представлява това нещо. ____________________________ 246) Прелюд или прелюдия (немски: Praludium или Vorspiel; латински: ргаеludium; френски: prelude; италиански: preludio) - кратка музикална композиция, чиято форма може да варира в различните произведения. Прелюдията се приема като
към текста >>

322. 265. Сътрудниците, които не се явиха, а станаха по-късно врагове

ТОМ 34

НЕ СЕ ЯВИХА, А СТАНАХА ПО-КЪСНО ВРАГОВЕ Л.Т.: „Гласов апарат” - Учителят ми забранява да наричам Божествения глас на човека „апарат”, защото той не е машина, ами е жив, съставен от координацията на много органи, живи, в човека. Орган жив. Аз получих един ръкопис от Милка Кралева - Бургас. Тя пишеше за „гласов апарат”. Аз й писах писмо. Тя ми писа дълго писмо и ми благодари. Веднага ще коригира грешката си. В.К.: Сега това е Ваша работа. Л.Т.: Затуй ми праща тази книга, да си кажа мнението. В.К.: Това е, за Милка Кралева става въпрос. Сега, тя може да работи, нали е музикант. Л.Т.: Виждам, че може. В.К.: Може да работи и да бъде консултант, обаче само при едно условие: че аз движа нещата, аз командвам нещата. А по отношение на музикалния текст, понеже тя е музикант, тя ще отговаря за нотите и за тези неща, и т.н. Но при положение, че се подчини, да не се води по други акълища за работа. Ние, така между другото, с Вас нали преди една седмица, нали уточнявахме: може да я привлека при музикантите, обаче при тия условия. Ако не, тя може да идва, да си работи с Вас. Аз не й преча на Вашия контакт с Милка. Но ако искате да се свърши работа - само така, нали? А иначе си е свободна да си идва при Вас. Л.Т.: Тя ходеше и при Благи, даже там мисля, че е оставала да спи. И ми каза защо ходи: защото неговата жена е пианистка и се подготвяли за бъдещи изпълнения. Тя ми каза. В.К.: Сестра, те музикантите и ръководството не знаят какво да правят. Те нямат вътрешна организация. Те
към текста >>

323. 294. Кой променя молитвите на Учителя?

ТОМ 34

Ви я покажа. Той е затворил така с очи и се моли. Ние ще я сложим отпред. И има една друга снимка, Учителят как си е затворил очите и се моли. Той си има две снимки. И след това ние може би ще сложим една от Неговите молитви, които аз имам в ръкопис, на Учителя молитвата. Ще я преснемем, да се види Неговият почерк и ще направим едно издание, което ще го направим на ксерокс, не печатно, така, както Милка го е направила, нали. Ще бъде подвързано и така. И тези, авторите, които вътре, сътрудниците, вземат участие, това ще бъде Цанка Екимова... Цанка, тя си замина, но ние ползвахме нейния материал. Цанка, помниш ли я Цанка? На брат Борис сестра му, Цанка. Не си спомняш, на Борис Николов. Л.Т.:Е-е. В.К.: Цанка, спомняте ли си? Л.Т.: Цанка, сестра му. Как да не я помня. В.К.: Понеже ние ползвахме нейния материал, извадки за молитвите, ще бъде включено нейното име. Л.Т.: Ама разбира се. В.К.: С уважение към нея, макар че си е заминала. След това Мария Арсова, понеже също са работили, Весела и Вергилий и материалът, който сме получили от тефтерчетата, е със съдействието на Цветана Табакова. Значи Вашето име ще го бъде, защото Вие ни предоставяте този материал. Тоест и Вие участвувате в тази работа. И това ще излезе това нещо месец април. И ще имате специален... Л. Т.: А не на официален печат? В.К.: Не на официален, защото не е редно и не е правилно това нещо да се пуска на официален печат. Л.Т.: Те са много свещени неща. В.К.: А това ще бъде направено някъде от 50 до 100 броя. Л.Т.: И
към текста >>

324. Съдържание

ТОМ 35

гражданска заслуга“ V степен, връчен на д-р Г. Миркович от княз Фердинанд I, - 14.02.1892 г. 16) Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Българско знаме, 1897 (корица и с.1-2.) 17) Завещание (Довереност) на д-р Миркович. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on. И-В 3164 (2 с.) - 08.04.1890 г. 18) Молба до Окръжна библиотека Сливен от Медицинска академия. Катедра по социална медицина. Сектор по История на медицината - София, за ползване на архивни материали от сътрудника им д-р Вергилий Кръстев - 07.01.1982 г. 19) Молба до Директора на Народна библиотека „Кирил и Методий“, от читалището в град Своге, за ползване на архивни материали от сътрудника им в Медицинска академия, сектор История на медицината д-р Вергилий Кръстев и работещ по темата „Д-р Миркович -възрожденски просветител, революционер и лечител“ - 02.06.1982 г. 20) Страница от работните тетрадки на Вергилий Кръстев - препис на Писмо до Стоян Заимов. София: НБКМ, БИА. ф.95. инв. оп. 8545, папка 62. Из СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Доктор Миркович в Словото на Учителя 1. ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ДУМА. XIX година (1939 - 1940), 10-а школна лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 6 декември 1939 г., София -Изгрев. - В: Единственото богатство. Общ окултен клас, XIX година (1939-1940). Т. 1, Лекции 1-23. София: ИК Жануа-98, 1999, с. 177-196. ISBN 954-9589-37-4 2. ВЯРА И СЪМНЕНИЕ. 30 лекция на Общия окултен клас (II година), 17.VI.1923 г. Русе: печ. Малджиев, [1923]. 43 с. Речник на остарели, редки и
към текста >>

325. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

ТОМ 35

частнопрактикуващ (волнопрактикуващ) лекар. Прави обиколка във Влашко (Гюргево, Букурещ, Плоещ, Браила) Събира помощи от родолюбиви сливенци за откриване на българско училище и издържане на учители в Сливен, за борба против гърцизма. Успява да издейства и годишни помощи за Сливенската община, предоставяни от Браилската община - по-късно отказани от училищните настоятели гръкомани. 1858-1859 година Работи като градски лекар в Стара Загора до месец юли 1859 г. Заминава за Сливен. Автор: Сътрудничи на списание Български книжици на П. Р. Славейков. 1860 година Отива в Цариград (05.02.) и продължава лекарската си практика. Активен участник в Униатското движение5. Заедно с Драган Цанков настоятелно и организирано представят решението за независимостта на българската църква като политически въпрос. Автор: Кратка и методическа българска граматика от Д. Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. III, 69 с. Сътрудничи на вестник България на Драган Цанков (1860-1861) 1861 година Заминава за Рим, с делегация до папа Пий IX за ръкополагане на архимандрит Йосиф за архиерей на съединените Българи. На 14 април Йосиф Соколски е ръкоположен тържествено, като церемонията се извършва и на църковнославянски език. Членове на делегацията са Драган Цанков, Георги Миркович, дякон Рафаил Добрев Попов от Стрелча, лазариста Евгений Боре, директор на френското католическо училище в Бебек. След завръщането си заема поста околийски лекар в Болград, град в Украйна, Одеска област
към текста >>

326. Въведение / Вергилий Кръстев

ТОМ 35

явявали на изпит. И ето сега отивам и се срещам с ръководителя на катедрата д-р Апостолов. Разказах му идеята. Слуша ме и казва: „Колега, защо не се явихте 3 месеца преди това. Щяхме да ви включим да развиете тази тема. Имахме 3 дни конференции по тази и други теми. И щяхме да го публикуваме.” Но ми написа писмо, с което да действувам. А беше 1980 година! 9. Разучих, че в „Народната библиотека” София има архив за д-р Миркович. Но той се намира в секретна секция и там имат достъп научни сътрудници. За обикновени хора е заключен. Отивам отново в Катедрата по социална медицина, срещам се с доцент д-р Апостолов и му обяснявам, че ще ми трябва писмо, за да получа разрешение да ползувам въпросния архив. Написа го, подписа го, подпечати го. Аз го занасям в „Народната библиотека”, получавам специална карта и с нея ми се отвори тази заключена врата. А как съм работил не искам да си спомням. Беше ужасия. Едвам изтърпях. И то три години. 10. Аз три години работя там по време на годишната си отпуска от 22 дни. От сутрин до вечер. Докато се ориентирам, докато ми извадят материалите от хранилището минават дни. И започвам да чета. Този материал ми се отвори. С ръцете съм се докосвал до архивните материали, прелиствал съм оригиналните вестници по онова време. И в съзнанието ми като на екран започнаха да се движат в картини и образи за онова, което четях в архива. Беше невероятно преживяване. Но това трая само по времето от 3 години, когато там работех. След това прожекцията на тези събития в
към текста >>

327. 1.4.2. Стефан Стефанов Гидиков-син. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.

ТОМ 35

Редакторът му Стеф. Гидиков (р. 1872 г.), западен възпитаник, внук на Руско Миркович и син на споменатия вече, заслужил през духовното ни възраждане обществен деец Ст. Гидиков, днес е обещающа сила из полето на социал-економическите ни и политически въпроси. Опитал се отначало в поезията с редица стихотворения из разни списания и отделни брошури под псевдоним Венко, но скоро наваксва излятата си в сантиментална насока енергия с тая на положителните си жизнени мисли и начинания. Сътрудничил е на най-сериозните ни списания и вестници, а недавно е участвувал с един внушителен дял по най-жизнените у нас въпроси в списанието .Демократически преглед.” Като образован и безкористен гражданин на Сливен, тук не е минавало нито едно обществено движение, в което той да не е бил един от първите двигатели. При това, той се брои между най-първите пионери на кооперативното дело у нас. (Сп. „Народно Стопанство”, бр. 9,
към текста >>

328. 1.10. Д-р Георги В. Миркович - революционер и просветител. По случай 140 год. от рождението му / Деян Парпулов

ТОМ 35

Освобождението и последвалата амнистия. Завърнал се в Сливен, Миркович последователно е губернски врач, директор на гимназията, управител на Окръжната болница. Малко по-късно го виждаме в Пловдив, подчертан съединист, председател на „Клуба на българите”, а след Съединението - лекар на държавна служба в разни градове на Княжеството, за да се установи на края на частна практика в Сливен и заедно с това се отдава на широка писателска, преводаческа и редакторска работа. Д-р Г. Миркович сътрудничи близо 50 год. на повечето наши вестници и списания преди и след Освобождението, като извън своите медицински трудове и тия по разни обществено-политически въпроси, той е автор и на няколко учебника по граматика (първият издаден още през 1860 год.), а превежда и издава и редица книги. За своята научна дейност Миркович е избран за член на Българското книжовно дружество, днешната БАН. Той е народен представител във II Велико народно събрание, както и в едно от обикновените. Още преди Освобождението той е един от инициаторите за създаване на женските благотворителни дружества у нас и горещ радетел на нашето девическо образование. Миркович, заедно с д-р Начо Планински и д-р Добри Минков, също изтъкнати възрожденски деятели, отдавна вече боравещи с перото, основават и първият сливенски вестник „Българско знаме” (началото на 1879 г.), като с помощта на П. Р. Славейков, който по това време е на служба в Сливен, му осигуряват и собствена печатница - известната Карапетрова печатница в Цариград .
към текста >>

329. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 35

- отявлен гръкофил и българомразец, изпитвайки на гърба си побоища и унижения. През 1840 г. заминава да учи в гр. Котел при Сава Доброплодни и се връща в гр. Сливен през 1843 г. и желае да учи в Цариград, но баща му го оставя в дюкяна да продава вълна, за да научи, че всяко нещо, което се дава трябва да се заработи. През 1847 г. заминава с издействана стипендия от д-р Селимински за Киев, където постъпва в семинария заедно с Драган Цанков и Сава Филаретов, с последващо полувековно сътрудничество с тях. Тук престоява една год. и незадоволен от лошите битови условия, при което много българчета се разболяват и умират, той напуска Киев с цел да се лекува и заминава за Цариград, където го сварва вестта за смъртта на баща му. Връща се в Сливен, взима част от наследството си и се завръща отново в Цариград да учи, оставайки русофил до последните си дни, но помни винаги, че онова, което се предлага не всякога отговаря на истината. Към 1848 г. се записва в прочутата гръцка гимназия на Куру-Чешме в Цариград, но напуска недоволен от гръкоманското обучение и невероятните за описания унижения, които са понасяли българските ученици и се зарича в бъдеще да работи за просвещението на народа си чрез славянското писмо и четмо, което изпълнява впоследствие чрез живота си. Записва се да учи в католическото френско училище в Бебек -Цариград, което завършва за 3 год. и остава много доволен от обучението. Тук се запознава с монаха Рене, който го въвежда в спиритизмът, останал нему верен до края на
към текста >>

330. 2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията.

ТОМ 35

Завърза се веднага приятелство помежду нас, което никога не се наруши, както и доверието, което имахме един към друг през всичките тези години, пълни със събития. Аз открих гения му в употребата на матерния му език, сладостта, грацията и чистотата във всичко, що излизаше от неговото перо. Тъй като библейското дружество се канеше да преведе и да издаде светото писание на български език, аз предложих на другаря си д-р Ригс, който беше натоварен с тази работа, да се покани баща Ви за сътрудник в това важно предприятие. За тази цел двамата го посетихме през пролетта 1862 година в дома му в Трявна и се споразумяхме с него. Той започна да приготовлява черновката на български на Новия завет и във февруарий 1864 година се присъедини към д-р Ригс, Христодул Костович и мене да редактираме и приготвим за печат превода. Тази работа, която се извършваше в Цариград, стана причина баща Ви да напусне своето село Трявна и да се установи в голямата столица, за да извърши тази литературна работа през един от важните периоди на българската история”.81 ________________________________________ 72) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Петко Рачов Славейков (1827- 1895)-поет, публицист, фолклорист, политик 73) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Махзар - публична декларация; донос. 74) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски, на тържествената Великденска литургия в дървения български храм „Свети Стефан“ в Цариград, не споменава името на вселенския гръцки патриарх, а на негово
към текста >>

331. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

ТОМ 35

не иска и да слуша за примирие с патриарха”. По този начин поради заплахата от унията известният родолюбец чрез консулския си пост допринася за постепенното пренасочване на руската балканска политика към справедливо решаване на българския църковно-национален въпрос. Наскоро посолството на Русия в Цариград взема решителни мерки да парализира униатското движение. За изпълнение на тази трудна и деликатна задача Найден Геров се свързва с Петко Р. Славейков, който, макар да сътрудничил на вестник „България”, възприел линията му само като тактика за въздействие в интерес на българските искания, се обявява срещу провъзгласената уния. Чрез съдействието именно на Славейков, който познава отблизо Йосиф Соколски, българският униатски архиепископ отплувал с параход за Одеса на 6 юни 1861 г., отнасяйки всички папски отличия и награди. Отвлечен или избягал - причината за тази шумна сензация е третирана различно от изследователите. Едно обаче е несъмнено: изчезването на Йосиф Соколски при неизвестни обстоятелства се явява резултат от акцията на руското посолство в Цариград. Този пръв голям удар върху българската уния веднага дава своето отражение. Напускат я почти всички духовни лица и голяма част от светските „съединени българи”. Предприел обиколка в българските земи, Цанков се вижда все повече изолиран. През юли 1861 г. Петко Р. Славейков замисля да откъсне и него от унията, като се надява, че ще успее, пред вид горещото родолюбие на Цанков, с което бил широко известен.
към текста >>

332. 2.8. Черковните борби в Свищов и Сливен. 2.8.1. Заплашване чрез унията. - В: Ганчев, Стефан. Свищов.

ТОМ 35

год. 1861. Наистина, в Свищов станало събрание от някои подържници на Др. Цанков, но от долуизложения документ и от устни сведения151, става ясно, че интимните замисли на Др. Цанков са били: да се заинтересува Русия за Православна България и да се спечели нейната помощ за извоюване църковната ни свобода. Цялата тази акция е била само един дипломатически похват, да се сплаши патриаршията и да отстъпи пред исканията на българите. Такива са били замислите на Цанкова и на всичките му сътрудници по тоя въпрос. Съществува следния документ, запазен у свищовския гражданин Атанас Велев: „Препис“ Към българската патриаршия в Цариград От Свищовските жители ОТНОШЕНИЕ Ний Българите, жители свищовски духовни и миряни, като призовавами на помощ Благодатта на святаго духа, торжествено и всенародно обявявами, чи ся отказвами от не каноническото и протовозаконното притезание, което Константинополский гръцки архиепископ прави върху православната наша Българска церква и като прикаснуваме всяка духовна сверска и сопричастие сод него исод сичкоту нему под чинену гръцко духовенство по примерът на нашите бащи и преди повращамися в законното и каноническото преобладание на седаслището на верховният от апостолите на св. Петра и подновявами объщението и сопричастието исод святата западна Римска черква иомоля вами же Н. Св. Апостолският наместник папа Пий IX да ни приеме в единството на все общата тая церква христова като одобри и потверди началата на чинът на присоединението в следуищете полужения152:
към текста >>

333. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

ТОМ 35

последващи епизоди на черковната борба до 1860 г. Раковски разказва с живо участие, със смяна на радост и възмущение, като историк, който съединява чистия поглед за обективно вършеното с вживяването на поета и критиката на политическия мислител. Информиран добре, често от личен опит, върху събития, лица и домогвания, той се стреми да бъде справедлив към всички, без да таи обаче две основни настроения: възторг от беззаветната преданост към народния идеал у Неофита и у толкова негови сътрудници; омраза към виновниците за несполуката, били те фанариоти или наши българи, останали безучастни в борбата или подкрепили противонародната
към текста >>

334. 2.10.6. Писмо от Стоил Д. Балкански, 15.02.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

в армено-католишкий си яхър училище, догде ся понаредят, а главний им учители ще бъдат Миркович166, Гику167 и Костадинов и един турски учител. Още ся хвалят, че до 50 българчета щели да ся обдържяват в Европа да ся пратат, та отпосле като ся разпръснат из България, тогава казоват Ян Келелим168. ... _________________________________ 165) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Вж Балкански, Стоил Д. (1839-1890) (Стоил Димитров Попов, Стоил Димитров Попов:Балкански). - редактор на в. „Дунав“; сътрудник на в. .Дунавски лебед“. С Йосиф Генов Дайнелов основава „Тайната дружина на верните приятели“ в Цариград, 1861 г. по образец на карабонарите в Италия. В нея членува и Васил Левски, посветен от Стоил Попов, за което Левски казва в писмо, че се е клел от лятото на 1861 година. Други участници са Стефан Илич, Димитър Гешоглу, Марко Балабанов, д-р Стамболски, хаджи Иванчо хаджи Пенчович, Киро Попов, Атанасаки Стоянович. Съдейства за набирането на доброволци за легията на Раковски (1862). Търговски служител в Цариград. 166) Д-р Георги Миркович (Сливен, 1825 - Сливен, 1905), лекар по онова време в Цариград, остро нападан в „Дунавски лебед” заради дейността му в полза на унията. Една седмица преди датата на това писмо д-р Г. Миркович е излязъл с отговор на Раковски във в. „България”, бр. 99. През 1897 г. е издал своите спомени от Цариград в книгата „Униятското движение по черковния въпрос”, Сливен, 1897, стр. 34. За него вж. „Илюстрована Светлина”, XIV, 1905, кн. XI—XII. 167) Гику е Драган Цанков
към текста >>

335. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

ТОМ 35