Търсене в текстове за 'самозащит'

запазиш недокоснат ума си от всяка чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не допуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им, и ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става", казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото общение, обаче, с Учителите и ползуването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе да дисциплинира мислите, чувствата, желанията идействията си, и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се посочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да
към текста >>

беше се превърнало в сурогат на суверенно правителство на един свободен народ. Но то би успяло, ако не трябваше да преодолее противодействието и непреклонната воля на цар Борис да спаси българските евреи, както и съпротивата на съзнателни българи. Правителството на Филова не можа да строши костеливия орех - българските евреи. А българските евреи бяха костелив орех. Те не се поддадоха. Още когато се заговори за хитлеристка опасност, евреите в България преминаха към активна самозащита. Откърмени в ционистическа концепция и борческа традиция в тях се разви естествена воля за борба. Те се бориха смело. Не си послужиха нито с подкупи, нито с молби. Чрез изложения до Народното събрание, чрез меморандуми до министри, чрез широко развита обществена дейност, те защитиха своите права като граждани на страната и като свободни хора. Когато изложението се отегчаваше и условията за легална борба намаляваха, те преминаха и към подмолна дейност. Възможностите бяха малки, но величието на делото даде криле на тяхната борба. Те трябваше да държат будно българското обществено мнение. А това не беше лесно. Българското еврейство не падна духом и не скръсти ръце нито през периода на изселването, нито из трудовашките лагери, нито в Сомовит - никъде. Но евреите в България успяха, защото се бориха смело и съумяха да привлекат и организират за тази гигантска борба всички приятелски среди всред българския народ. Този млад и малочислен народ не иска да си лепне петното на позора. Той се
към текста >>

спряла румънците до София и народът-войска спрял гърци и сърби - ето тези са новите освободители и спасители. Каквото ние днес имаме - това ние дължим само на тези два виновника на нашата свобода. Обилната кръв която проляхме, е предостатъчна за свободата ни. Все едно че тази кръв ние сме лели за нашата първоначална свобода. И второ, нашето желязно устояване в най-критическите ни моменти е свидетелство за силата ни и да защитим свободата си. В този исторически момент ние се самозащитихме от ближните си врагове; на Румъния устояхме с ценността на нашата династия; на гърци и сърби - със силата на нашия народ. Тези сили толкова, ако не повече, ще тежат и за напред. Не е зле, за ясност, да направим едно сравнение с нашите съседи: Сърбия беше, като нас, освободена преди много години от Русия. В 1876 година тя не можа да защити себе си от победоносна Турция и Русия втори път я освободи с една заплашителна телеграма. В 1885 година трети път беше спасена от победоносните български войски. И четвърти път тя беше спасена на 18 юний 1913 год. от победоносните български войски, когато тези бяха спрени със заповед от правителството. Тогава Сърбия прилича на един клиент, който след като е първоначално заборчлял, на три пъти подир това е прибягвал до нови заеми, за да се подкрепи, но с всеки нов път неговото обвързване е ставало по-пълно и по-пълно, докато вече не може да се освободи от робство. Гърция, също, някога, бе освободена от Русия. Не знаем друг път, но втори път тя беше
към текста >>

мир, а се готвят за война. Въоръжават се. Дипломатите лицемерят и се мъчат да се надхитрят. Погледнете нашия селянин. Той загива. Неговият труд не се цени. Други печелят от него. Неговото производство се дава на безценица. Той едва може да си набави сол и газ. Но най-лошото е това, че той няма вече на кого да продаде. Храните си стоят непродадени, обаче държавата си иска своето: бирника идва, описва, задига и продава. При това положение какво да се прави? Народа трябва да се самозащити! Той трябва сам да поеме в ръцете си своите съдбини. Той трябва да се наложи и да диктува на своите управници, като на свои покорни слуги, новите пътища, по които ще се спаси от загиване. Народа не трябва да чака, не трябва да се уповава на никого и на нищо. Със своето вярно чутие той трябва сам да намери изходния път и да тръгне смело и непоколебимо по него. А затова е нужно съзнание. Нужно е да се види ясно изхода, който ще ни спаси от днешния хаос и който е само един: ОБЕДИНЕНИЕ! Пълно економическо, политическо и духовно обединение. Обединение и хармониране на всички сили в целокупния живот. Изграждане на един идеал, една вяра, едно отечество за всички хора на земята. Изграждане на едно единно стопанство в световен мащаб, при което ще бъде отстранена убийствената конкуренция, митническата война, свръхпроизводството, безработицата. Обединението трябва да започне от долу, от народа и да се наложи на върховете. То трябва да започне от селото, да се наложи в държавата и след това да завладее
към текста >>

е честна и почтена в постъпките си. Слънцето (наранено) намалява жизнеността й. Понякога се проявява плахо, нерешително, с липса на смелост и амбиция. Има малки условия за охолен живот. Слънцето в перихелий в зодиакалния знак Риби. Придава й природа склонна към усамотяване и облагодетелства занятия, скрити от погледа на множеството: болници, затвори, благотворителни учреждения и други. Ако родената предизвика вражда от страна на някого, ще бъде осъдена, въпреки всичките си усилия за самозащита. Притежава силна склонност към психимъм, медиумизъми окултизъм. (Слънце в перихелий точен съвпад и паралел Венера.) Дава насока за развитие на родената към артистичност, музиката, изкуствата и поезията. Аспектът засилва любвеобилността й и показва силна любов към Бога - Учителят Беинса Дуно, към Христос, което идва от преди 2000 години, когато по времето на Христос тя е била римски цар - управник и се е отнасяла много добре при започналите гонения след възкресението на Христа срещу последователите му. Оттогава тя е свързана с Бялото братство и неговата глава - Христос. Оттогава датира и нашето приятелство, когато аз с около 400 християни сме се крили в Галилейските гори. В знака Риби аспектът дава неумереност. Засилва телесната й организация, като увеличава известността й, като прави обществените й отношения приятни и леки. Поради това родената ще има много пциятели и ще умее да ги запазва. (Слънце в перихелий съвпад паралел Луна в перихелий.) Първият дом, в който става съвпада, ще играе
към текста >>

Пропагандата, на подкрепата, която Франция й е давала, особено се спира на слуховете за уклон към унията на Иларион Макариополски и на други цариградски българи от партията на умерените, като критически разглежда досежните сведения на Т. Бурмов, П. Карапетров, Св. Миларов (с. 121 сл., 170 сл., 193 сл.). Към труда на Арнаудов са прибавени (с. 338-362) известните важни документи, засягащи отношенията на Иларион Макариополски към полските емигранти в Цариград (Кратка автобиография и самозащита на Илариона Макариополски от 1850 г.), към унията от 18 декември 1860 г. (Завет към българския народ от 29 април 1861 г. на Иларион Макариополски и Авксенти Велешки), изобщо към Католическата пропаганда и униатските опити (Две писма на Иларион Макариополски от декември 1861 г. и окр. писмо до Православните църкви от 9 март 1869 г.). Нашият учен, познавач на Възрожденската епоха и на църковно-народното освободително движение, разглежда всички въпроси, свързани с църковно-народната дейност на Илариона, с широка осведоменост, безспорна вещина и критична предпазливост, що се отнася до изворите и мемоарните податки. Той добре познава всички по-значителни дейци по църковния въпрос и унията (привърженици и противници) и има определено мнение за тях. М. Арнаудов познава и Н. Бозвели, и Г. Раковски, и Др. Цанков, на които е посветил сериозни монографии и студии. Поради това заслужава внимание неговото мнение, че Цанков е добър патриот и безкористен човек, който вярва, че чрез униата българският народ
към текста >>

на това, що ме обвиняват, или че съм му дал нещо за домогване на подобно дело, то без повече дръпнете въжето и ме обесете. В противен случай сичко що е казано за мене е лъжа. Колкото за писмото, което ми праща Манол, нека отговаря той.” Като знаях слабото телосложение на Маноля, още и степента на неговата гръдна болест, без съмнение бях не в положението, в което се нахождаше, и той няма да оцелее, което и се случи в късо време. Това ме окуражаваше да говоря положително в полза на самозащитата си, като бях уверен, че с нас няма да бъдат съвременни изпити. Пашата, като изслуша тези, що му изказах с един уверителен тон, ми каза: - Мога за минута да приема, че това, което ми казвате, е цяла истина, но какво ще кажете, за домогванията на владиката, с когото вие сте приятели! - Вярвайте, ваше превъзходителство, че нямам нищо общо с него; ако съм го приближил, приближил съм го като българин владика, като наш религиозен началник; нищо повече. Имайте търпение и времето ще покаже кой какъв е. - Утре ще ви пратя книга, перо и мастило, моля напишете и ми изложете сичко, което знаете по това дело. На отиване аз го помолих да бъде тъй добър дето да се смили към мене, доколкото е възможно. - Аз тук съм невинно компрометиран; но колко и невинен да бъда, един път опетнен, падам в подозрение, от което мъчно ще бъда отърван, ако ваше превъзходителство не ми дадете приличната помощ и подпорка; съжалете ме и в кръга на справедливостта бъдете мой покровител. На тези мои думи, той си подаде ръката и
към текста >>