НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
07 - 61. РАЗТОВАРВАНЕ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
спи, но се страхувала да се отпусне. Да не би като заспи и да умре. Едва изтраяла до дванадесет часа, полунощ, и станала. Започнала да си хапва от това, от онова. И това продължило, докато се разсъмне. Не издържала. И вместо разтоварване, тя изяла повече храна, отколкото за цял ден, без да усети насищане. Разказваме горния случай не да осмеем някого, а само да обърнем внимание какъв могъщ фактор е внушението. Че като не ядеш ден, два, пет или десет, ще умреш. Умира се не от глад, а от
самовнуш
ение, че като не ядем, ще умрем. Внушението е нож с две остриета. Може да те убие, а може и да те съживи и обнови. Ето защо се препоръчва положителното
самовнуш
ение, като постоянен метод за
към текста >>
2.
IV.20 август, понеделник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
събрани от дявола. Христос дойде да учи човеците да работят и се изплащат. Ние съставяме една велика църква, едно велико Братство и сега много жени и мъже, наши братя и сестри чакат да се викат. Свещеници и учители са всички онези, които Господ е поставил с мощ да ръководят хората. А всеки водител, който няма свещ, той е от лукаваго. Добрите хора въобще имат приятна, хубава миризма. И вашата душа е, която в тоя случай най-добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други
самовнуш
ения. Христос през тая година ще свидетелствува във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате, само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят; а хора, които не слугуват, те тъмнеят. Но тия са елементарни работи, но като ги знаем и като ги имаме, ще почнем да разполагаме със силите, с които ние ще можем да оправим света. Христос сега дели козите от овците, та всеки ще отиде или надясно, или наляво. Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, те са Божествено сито, затова сега вие си задавайте въпроса: „Родил ли се е Хрйстос в мене, за да свидетелствувам истината?" И ако отговорите на този въпрос, че Христос се е родил, да свидетелствувам за истината, И аз ви пожелавам, мои братя и приятели, и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелствуват също за истината. В 6 часа подир обед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва" и изпяхме „Да изправится молитва моя", г-н Дънов
към текста >>
3.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и
самовнуш
ава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която
към текста >>
4.
V. Учителят за музиката
,
Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 16
Първата октава представлява физическия свят, втората октава - астрал-ния свят, третата октава- умствения свят. Четвъртата е причинният свят, петата октава - будическото [поле]. Четири октави може да вземете. (11.IX.1938 год., петък) 28. Мислите са гами. Всички мисли са ноти. И те си имат гами, тактове и т. н. (16.XII.1938 год., петък) 29. Преподаване с пеене В музикалния свят с пеене се преподават предметите. „Do" е напрежение, „sol" е постижение. (16.XII.1938 год., петък) 30. Самовнушение музикално Ако искате да се самовъзпитате, говорете на себе си музикално. Не говорите ли на ума, сърцето и на волята си, не говорите ли им музикално, те няма да ви разбират. (16.XII.1938 год., петък) 31. При пеенето, създавайте си образа. Песента „Аз мога да кажа" * е от духовния и от Божествения светове. Говори се за едно друго слънце, при което всичко цъфти и зрее, и мисли, и чувствува. (2.ХII.1938 год., петък) *Още за тази песен вж, на стр. 727, № 727 от оригинала; нотите и текстът на песента са на стр. 728 от оригинала. (Бел. М. И.} 32. При пеенето трябва да изпъкнат всички картини, които природата ви дава, за да потекат нейните сили във вас. Например в песента „Мога да кажа". Когато слънцето изгрее, дава форма; когато слънцето изгрее, дава съдържание и смисъл. (2.ХII.1938 год, петък) 33. Тоновете и енергията Когато пеете една песен, гледайте да пеете ни много сухо, ни много влажно. Тонът „mi" показва, че трябва най-малката енергия да се похарчи. „Re" - хармонични движения. „Fа" -
към текста >>
5.
6.4. Душевно болните
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
травма от живота, огорчение, загуба, неизпълнена мечта, нещастна любов, които не можеше нито да изостави, нито да забрави. Човек търси това, от каквото има нужда, това, което носи облекчение на болката му. Тъй като всеки имаше свободата да отива при него когато и колкото пъти му се иска, човек можеше да наблюдава картината, която се наблюдава около фигурата на един голям психиатър между пациенти, търсещи неговата магическа лечебна сила. Може би силата на внушението, или на
самовнуш
ението? Това е вярно. Но всеки обективен наблюдател би се съгласил, че словото на Учителя не може да причини душевно заболяване, че [не е вярно, че] именно то става причина за „полудяване" на неговите последователи, както навремето злонамерени врагове твърдяха. Нормалният здрав човек може, ако не одобрява, да се усмихне, да кимне с глава, да се отстрани и да забрави думите му. Може би пред Учителя и пред неговите ученици се изразяваха, проявяваха някакви дремещи в душевноболните тенденции. Вероятно в светлината на учението се осветляваха кътчета на човешката душа, скрити дори за самия човек и лъсваха пукнатини, нередности, които тормозеха, измъчваха човека, които трябваше да се осветлят, за да се осъзнаят и след това, напълно съзнателно да бъдат лекувани чрез психотерапевтичните средства на Учителя. А това беше собствено същината на самото учение като психиатрична
към текста >>
6.
4. За прераждането на човешката душа и за възмездието
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Пулм и Треджер. А това не е един случай - такива и подобни случаи има вече изнесени със стотици и хиляди. Ето защо, да таксуваме всичко това за заблуда, за шарлатанство, е съвършено неразумно, щом сами не сме го изследвали. Ние не отричаме, че в спиритическите сеанси, които тъй много се правят на Запад, често може да стават измами. Също така и в частичното ясновидство. Но който не е достатъчно издигнат духовно, да се не занимава с подобни неща! Та малко ли има сега, които си
самовнуш
ават и си въобразяват, че Дух Светий е в тях? Ако човек съзнава, че има невидим мир и че той е реален, нека се стреми да се свърже здраво с Христа, Той ще му открие! В нашия народ не всички ще разберат прераждането и закона за възмездието, макар и да им се говори за него. Това е храна за по-напреднали души, които имат искрено желание да изследват безпристрастно нещата. Този въпрос не трябва да спъва никого в духовния път. Но който доброволно се заинтересува и го проучи из основа, той ще види какво се разкрива тук. Нашият народ засега има нужда да му се говори за покаяние, като всеки да види отрицателните си дела и да ги избягва, защото ще страда - било веднага, било по-късно или в бъдещ живот. Само връзката с Бога, постоянната права мисъл и благородните постъпки освобождават човека от страдания. Затова покаяние се говори от много места и то е добре. Да му се говори за повече трезвост - въздържание от тютюн, алкохол и въздържание от лоши постъпки. Затова всеки, който се счита честен и
към текста >>
7.
2. ДУШИТЕ СИ ГОВОРЯТ И НАСЪН
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
да ядат наедно от баницата, която жена ми много вкусна е приготвила, за което майка ми я похвалила, а гостенката пък е подчертала това, като е казала, че баницата е вкусна, защото тавата е на нейния син, брата Г. Него ден жена ми е била и в тавана на Учителя, гдето понаредила и почистила нещата. И този факт много зарадва майка ми, та похвалява жена ми, като й казва, че Учителят е неин кумбара[2], и да го гледа и слуша предано. А и жена ми през нея седмица няколко пъти е била
самовнуш
ена от майка ми да отива в тавана и да тури всичко в ред. Снощи майка ми пак е идвала и влиза направо в спалнята ни сърдита и казва на жена ми: «Аз искам всичко да е темис[3] и да не гледаш моя урсуз[4], прилича на баща си, Жекоджук![5] Както виждате, майка ми се разговаря с жена ми ноще насън, и то на език, който жена ми не знае. Но в случая най-важното за мен е това, че употребява думи, с които си служеше в такива случаи към мен, думи, които наистина, освобождават ме от всякакво съмнение дали е майка ми, или не. А още повече, че особено думата кумбара е едно доказателство за мен, че наистина майка ми е, която говори с жена ми, защото помня много добре колко радостна и нежно посрещаше и изпращаше Учителя, когато той, младо момче, идваше у дома на гости, с думите: «Ах, беним ей ем гьозел кумбараджим», т. е. «Ах, моето добро и хубаво кръстниче!» И му пукаше пуканки. Но, обаче, мен едно ми е неясно, а, именно това, защо моята майка не се явява на мен в сън да се разговаряме и да я питам аз нея
към текста >>
8.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
че съм много заета с работа, училище, а школа си имаме, даже и специален клас. Не ще мога да следвам тази школа, нека ме извини. По лицето на Учителя особена усмивка. Но Лулчев пак повтаря и потретя. Пожела да ми гадае на ръката, когато изведнъж усетих особен „полъх” на слънчевия си възел и не зная как, но сякаш червен дим ме обиколи като тъмна прежда. Скочих и избягах. След това последва пак същия въпрос на Учителя и аз казах, че съм избягала от него, без да му съобщавам за „
самовнуш
ението” си за червения дим около мене. Здравка и Соничка опъват палатка на Изгрев и аз често съм при тях. Те са особено галени деца - дъщери на фабрикантско наследство, но Здравка е доста бледа и задава не малко грижи на любящата им майка. Храната им е всякога избрана и изобилна, с много „витамини”, с много салати и с много масло... Още чудеса, още! С голямо гребло чистя изгревската поляна до телената ограда. С очите си виждам „немеца”. Да, той. Почти викам. Той се спря. Сваля жълтите си очила. Загледахме се мълчаливо. Той заговори на непознат език. Нищо не разбирам. Немският език ми помогна. Заговорих за „тогава” - преди 2 год. - към Витоша. Тогава и той ми отвърна на немски. Спомнил си - веднага ме познал. Никога не ме срещал от тогава. Никъде. Къде съм се изгубила? Мара Белчева дойде при нас. Те се познават. Не бил никакъв немец, а италиански граф. Тя му каза, че съм poeta bulgara [(итал.) българка поетеса] и той ме погледна с хубавите, слънчеви очи. Ах, как се докарваше пред него тая
към текста >>
9.
21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Ви разбрах, че моята интуиция ме е излъгала. Тогава върху какво да разчитам в себе си? Винаги Ви благодаря за помощта. Желая и аз някога да стана като Вас и тайно да помагам на тия, които са в нужда. Искате да ме вземете да живея при Вас!? Но нали трябва да бъда олицетворена добродетел за това? Имам ли кротост, смирение, послушание? Тогава никога не трябва да споменавам за никакви сиви или бели гълъби! Благодаря Ви за средството за предпазване. Колко хубаво спах след това? Може би е
самовнуш
ение!? Ето Ви бележките ми от второто Ви писмо: 15 октомври 1926 г. P.S. Почнахме усилени учебни занятия. Имаме добри учители. Ето го математикът Георги Радев, физикът Г. Томалевски, естественикът Борис Николов, по немски език Савка Керемедчиева - но где е брат Боев? Той съдържа в себе си всички тях и далеч по-съвършено и по-добре. Не, загубата от брат Боев е незаменима. Той е учител - маг. Мога да кажа: той е прекрасен учител за тъпи ученици като мене. Там е цялата истина и причина за моето възхищение. Нима няма вече да срещна Гълъба? Горе се чува музика. Всяка мелодия ми напомня за него. Всички птички и всички цветя, всеки изгрев и всеки залез, слънцето, луната и всички звезди изговарят неговото име. Колко хубаво свири някой горе - това е от Шопен. Дали не е Панка Пелишек - тя умее да изтръгва пред нас безсмъртния дух на Шопена, тя е неговата най-добра тълкувателка. Колко хубаво пише Ст. Ватралски [виж “Изгревът”, т. XXIV, тс. 191-298, сн. 49-50] за Учителя! От сърце благодаря на този автор
към текста >>
10.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
синкава картина със светлата единица и преведи. Живота, който грее в царството на Виделината блещи през единицата, което е ВРАТА, за да ви покаже ПЪТЯ и да ви въведе в живота. 2) Не викай когато говориш, не бързай. Мисли много, говори малко и тревожи се малко. 3) По-хубаво е да се съзерцават нещата, отколкото да се пипат. Гледай хубавото отдалеч. Бъди смирена. Ако ме слушаш, ще бъде хубаво. 4) Олга е вече свободна. 5) Доброто сърце побеждава мъчнотиите. П.П. Не е ли това по-скоро
самовнуш
ение? Не е ли това резултат на слушани беседи? Чини ми се, че аз здраво измислям и комбинирам вече слушани неща. Ще проверим от Вашите бележки. 13-15 НОЕМВРИ 1926 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 13 ноемврий 1926 г. Мила сестро, Тая глупава слугиня на Русеви пак е посегнала на писмото Ви. Какво ли ще разбере горката? Знаете ли, тъй ми хареса темата Ви, че я разработих в поетична форма. Колко искам спорната седминка да мине към него! О, Боже, направи чудото. Наистина е хубава моята дреха! Всички ми се радват - някои мислят, разбрах, усетих, мислят, че Colombo ме гизди тъй. Господи, Господи, отвори им очите! Знаете ли как Учителя в сряда обясни що е интуиция? - Доброто сърце у човека. Чудно обяснение! Науката го обяснява като „разумно хрумване без разсъждение”. Целувам ръката Ви за моето хубаво топло палто. Хелмира. Гълъбица Душата ми е нежна гълъбица, Но пленница у вражески ръце. Във ужаси е клета ми душица, От страх трепери моето сърце. Но Този, що обича тия птички И всяка
към текста >>
11.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
въпреки нашите молби не стават. Не е ли така също и с Вас? Нали и Вам не са помогнали общите ни молби. Изпращам Ви едно стихотворение написано в хекзаметър. Това е един опит само, мен повече ми харесва ямб и хорей, и то в терцини. Колко хубаво се работи с брат Боев! Учителят ни по химия Цветан Стойков има удивително сполучлив метод! Този млад човек, вече асистент по химия, ще бъде много полезен на студентите си. Самото му слово има чудна нагледност. 9 ОКТОМВРИ 1927 г. Самовнуших си вече, или ми внушиха, но нито крачка към Colombo. Завинаги ли? Не вярвам. О, докато е тука, ще стана дух, прашинка, но пак ще го следвам и срещам. Ето, разделени сме вече - той - демонът и аз -ангелът. Отсега пътя ми трябва да бъде послан с рози, да вървя от възход към възход. Но, и това е нужно. Всичко трябва да преживея, за да стана силна и да видя кое е реалното, кое остава завинаги. Понякога вечер минавам покрай къщата му и виждам в кабинета светлината от зеления му абажур. Сега той седи там и работи. О, само аз зная колко е той съсредоточен в работата си. Как хубаво държат книгата неговите дълги бели пръсти! Ще го видя ли пак? Работих у Лили Антикова няколко дена и получих добри надници. С колко симпатия ме обгражда благородната й майка! Наистина, там, няколко дена се почувствувах удобно и сигурно, както избраниците на съдбата. Вечер, връщайки се у дома, минавам край жилището му и дълго гледам в осветления му прозорец. Не, няма да мисля за това, мен работа ме чака! 11 ОКТОМВРИ 1927
към текста >>
12.
4. Място и време на земетресенията в България.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
- през 1913 и 1928 г., по отношение на човешките жертви - са се оказали много скромни, в сравнение с жертвите от подобни землетресиния в други страни. Разбира се, че тези очебиещи данни не ще понижат стойността на „съвпадението и случайността" да служат и за в бъдеще като „обяснения" за онези неща и явления, които не се подават на човешкия каприз - всичко да види и всичко да знае. Думите: инстинкт, интуиция, навик, атавизъм, съвпадение, случайност, илюзия, халюцинация, внушение,
самовнуш
ение и пр. и пр. т.п. - това са същински щитове, зад които се крие и спотайва невежеството на онези, които мислят и минават, че всичко знаят." 5) Божият пратеник „Един ден, когато черепа на българската глава малко поизтънее, а заедно с това умът и сърцето на българина станат по-меки и по-проницателни, чак тогава, може би, ще се догадят, че това, дето най-страшните природни катастрофи у нас са минавали със сравнително малко човешки жертви, а повече са пострадвали хорските користи - земните им богатства, придобити най-често не дип по особено честен начин; чак тогава ще се, казвам, догадят някои, че е било време, когато българския народ е имал най-великото щастие на земята, с което Бог го е удостоил, като му е пратил свои Пратеник." 6) Учителят Дънов и Ареопага на Всемирните съдии „Най-сетне нека ние - българите, не се гордеем, но и не се срамуваме, че днес между нас живее Божи пратеник, който, доколкото нашия народ е давал нужните условия в кротост и смирение, за да се изяви Божията милост,
към текста >>
13.
Съдържание
,
,
ТОМ 34
29. Не раздавай капитала си! Живата картина. (28.10.1942, сряда, София - Изгрев) 30. „Новото Битие” - Четвърти Божествен ден. Школи по пеене. (12.11.1942, четвъртък, София - Изгрев) 31. Тито Скипа. Песента „Вътрешният глас на Бога”. (21.01.1943, четвъртък, София – Изгрев) 32. Вързаното куче. (03.03.1943, сряда, София - Изгрев) 33. Ерик Ортман-диригент. (05.03.1943, петък, София - Изгрев) 34. Песента „Божествена любов ме озари”. (13.03.1943, събота, София - Изгрев) 35. Внушение и
самовнуш
ение. (25.03.1943, четвъртък, София - Изгрев) 36. Песента „Мирът иде!” (28.03.1943, неделя, София - Изгрев) 37. Разрешението на задачата. (01.04.1943, четвъртък, София - Изгрев) 38. Къде е свободата. (10.04.1943, събота, София - Изгрев) 39. Подигравките и търпението. (12.04.1943, понеделник, София - Изгрев) 40. Песен на ангелите. Оркестрова репетиция на „Вълшебната флейта” . (15.04.1943, четвъртък, София - Изгрев) 41. Песента „Една вечна Истина, Която е Бог на Любовта”. (18.04.1943, неделя, Цветница, София - Изгрев) 42. На кого пеех в Операта. (23 [т.е.25].04.1943, неделя, София - Изгрев) 43. Ученик, изпратен на фронта. (27.04.1943, вторник, София - Изгрев) 44. Пеенето е творчески акт. (03 [т.е.02].05.1943, неделя, София - Изгрев) 45. Деветата симфония на Бетовен с Карл Бьом. (10.05.1943, понеделник, София - Изгрев) 46. Българската музика. (21.05.1943, петък, София - Изгрев) 47. Окултният певец. Българската песен. „Момина песен”. (26.05.1943, сряда, София - Изгрев) 48. „Новото Битие” - Пети
към текста >>
14.
I. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ в периода 06.06.1940-17.12.1944 г., записани от Лиляна Табакова
,
,
ТОМ 34
29. Не раздавай капитала си! Живата картина. (28.10.1942, сряда, София - Изгрев) 30. „Новото Битие” - Четвърти Божествен ден. Школи по пеене. (12.11.1942, четвъртък, София - Изгрев) 31. Тито Скипа. Песента „Вътрешният глас на Бога”. (21.01.1943, четвъртък, София – Изгрев) 32. Вързаното куче. (03.03.1943, сряда, София - Изгрев) 33. Ерик Ортман-диригент. (05.03.1943, петък, София - Изгрев) 34. Песента „Божествена любов ме озари”. (13.03.1943, събота, София - Изгрев) 35. Внушение и
самовнуш
ение. (25.03.1943, четвъртък, София - Изгрев) 36. Песента „Мирът иде!” (28.03.1943, неделя, София - Изгрев) 37. Разрешението на задачата. (01.04.1943, четвъртък, София - Изгрев) 38. Къде е свободата. (10.04.1943, събота, София - Изгрев) 39. Подигравките и търпението. (12.04.1943, понеделник, София - Изгрев) 40. Песен на ангелите. Оркестрова репетиция на „Вълшебната флейта” . (15.04.1943, четвъртък, София - Изгрев) 41. Песента „Една вечна Истина, Която е Бог на Любовта”. (18.04.1943, неделя, Цветница, София - Изгрев) 42. На кого пеех в Операта. (23 [т.е.25].04.1943, неделя, София - Изгрев) 43. Ученик, изпратен на фронта. (27.04.1943, вторник, София - Изгрев) 44. Пеенето е творчески акт. (03 [т.е.02].05.1943, неделя, София - Изгрев) 45. Деветата симфония на Бетовен с Карл Бьом. (10.05.1943, понеделник, София - Изгрев) 46. Българската музика. (21.05.1943, петък, София - Изгрев) 47. Окултният певец. Българската песен. „Момина песен”. (26.05.1943, сряда, София - Изгрев) 48. „Новото Битие” - Пети
към текста >>
15.
35. Внушение и самовнушение. (25.03.1943, четвъртък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
САМОВНУШЕНИЕ 25.03.1943 г. [четвъртък], Изгрева, София Днес отидох сама през гората пеш при Светлият Учител. При Него имаше посетители. Аз влязох в салона и почаках много малко време. Учителят ме прие. Сестра Думанова беше в салона и мило ми се усмихваше. Учителят за малко излезе, но скоро се върна и седна на креслото Си срещу мене. - Учителю, казах аз, присъствах на една генерална репетиция в Операта зад кулисите на сцената. Аз бях свидетелка на предсценичните трепети на една артистка, която за пръв път излизаше на сцената пред публика. Генералната репетиция беше с публика. Билетите се продаваха още предния ден. Тази артистка, види се, внуши си, че не може да пее и когато тя се яви на сцената, действително тя не издаде никакъв звук от ларинкса си. Стоеше като безумна, неподвижно и гледаше втренчено пред себе си. Театралният лекар констатира, че тя е абсолютно здрава. Учителю, почти изживях нейното състояние и не ми е ясно какво е станало с нея. Учителят помисли малко и каза: - Внушението играе важна роля при пеенето. Това внушение може да се предаде отвън или отвътре - от самия певец. Отрицателното внушение и
самовнуш
ение са гибелни за гласа. Всеки певец трябва да познава своя гласов орган. Певецът трябва да познава и връзката на гласовия орган с Душата и Духа. Тя, певицата, не е направила връзката си с Бога, с невидимите същества. Пази се от отрицателните внушения и
самовнуш
ения. Тези внушения идат от Черната ложа. Учителят продължи: Пеенето и свиренето превръщат енергиите.
към текста >>
16.
71. Окултната мистична школа по пеене от Учителя. Съдържание. (02.11.1944, четвъртък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
на гласните. Произношение на буквата Р. 28. Положение на тялото през време на пеене. 29. Упражнения за езика. 30. Упражнения, с които Ученикът трябва да работи. Поставяне на средния регистър. 31. Фалцетни70 тонове и образуването им. 32. Грешките и неправилностите при пеенето и как да се отстранят те. 33. Според Учителя кои гласове трябва да се обработват. 34. Качествата на красивия глас. Дикцията71 и фразировката. 35. [Ролята на интуицията при пеене] 36. Науката за внушението и
самовнуш
ението. 37. Здравеопазването на певеца. 38. Лекуване на гласовия орган и на цялото тяло. 39. Окултни правила, съвети и упътвания за певците. По стълбата бавно се изкачи сестра Янакиева и попита: - Учителю, ще ми позволите ли да сляза с тяхната кола долу в града? Той каза: - Може, рекох. Слез с тях. Учителю, какво ли правите, като се уедините? Как ли се молите, когато сте сам? Аз имам едно вярно чувство, че не се познаваме отсега. Да бих могла да дойда там, където Вие отивате! Помогнете ми, Учителю, да го постигна! Амин! _________________________________ 68) Иждивявам - изразходвам, харча 69) Темпериране - настройване, напасване, нагаждане 70) Фалцет (италиански: Falschen; средновековен латински: falsus ‘фалшив, лъжлив’) Много висок и неестествен мъжки глас при говор или пеене, наподобяващ женски или детски глас; В случая - фалшиви тонове 71) Дикция - ясен, отчетлив изговор, произнасяне на думите при говор, декламация,
към текста >>
17.
65. Окултно-мистичната школа на Учителя
,
,
ТОМ 34
копие от печатаните, да видя какво представлява. Л.Т.: Ама не ми е на лесно място сега. Аз имам работи и на друго място, не само в долапа, а трябва да ровя. Ето сега например там ми са пък разговорите с Учителя, още не съм ги прибрала на едно място. Само ръкописа да видя. Изключителна Школа. Там има такива глави, каквито в никаква Школа ги няма. Има съвети как да се пази гласът, с каква храна да се храни певецът, хигиенични правила, лекуване на гласовия орган. Най-главните глави са
самовнуш
ението и внушението отвън. Защото [Тодор] Мазаров103, когато скъса до-то в „Бохеми”, той изпя хиляда тона, ама не говорят за хилядата тона, а говорят за скъсания тон. Той е тръгнал по гората с въже да се беси, защото го изядоха, жив го изръфаха. И го срещна Желю Минчев104, и каза: „Закъде си тръгнал?” - „Абе, не ща да живея бе, съсипаха ме с туй скъсване на до-то. Ето на, въже нося, искам да се беся.” А той му казал: „Никакво бесене! Ще дойдеш при мене. При до-то подпря ли отдолу с диафрагмата?” - „Не,не съм подпрял.” - „Ами че как ще го вземеш туй до? Ти трябва опора тука да имаш, да прибереш навътре тия мускули, да се подпре.” И стана после почетен член на Виенската щатс опера [държавна опера]. Голяма почест и голяма награда е това. В.К.: И вече не късаше до. Л.Т.: Какво? Той пя най-трудната роля, в коя опера беше, само с височини. В.К.: Беше пял във „Вилхелм Тел”. Л.Т.: А, да. В.К.: Той е само за мъжки глас-тенор и то да бъде с желязно гърло. Л.Т.: Сладък бе. В.К.: И то да бъде балкански
към текста >>
18.
243. Важните глави от Школата
,
,
ТОМ 34
ОТ ШКОЛАТА В.К.: Сега главата „СЪВЪРШЕНОТО АНГЕЛСКО ПЕЕНЕ”. Л.Т: Да, ето мотото от Учителя. Значи: „Певецът когато пее, той раздава живата вода на слушателите”. В.К.: Да. Л.Т.: Това е мото от Учителя. В.К.: Да. Л.Т.: И Той го е одобрил. В.К.: И нататък вече този материал, той е от Вашите разговори и това е Негово Слово. Л.Т: Да, ама тука вече имам едни особени глави за внушението и
самовнуш
ението на певеца, че са гибелни за него. Хигиена на гласовия орган; болести; как да се лекуват гласовите органи. Има много глави, които ги няма в нашите разговори. В.К.: Ясно. Сега, тука е „Съвършеното ангелско пеене”. Тази глава е ясна. Следващата глава: „АСТРОЛОГИЧЕСКИ КАЧЕСТВА НА ГЛАСА, КОИТО СА НЕОБХОДИМИ ЗА ПЕЕНЕТО”. Л. Т: Астрологическите са 24 качества. В.К.: Да. Те тука вече са дадени, те са дадени тука. „Гласови органи, нерви и нервни центрове”. Тука вече Вие пак го разглеждате тоя материал. Л.Т: И за всяка глава има мото. Това е все от Учителя. В.К.: „МУСКУЛИТЕ И РОЛЯТА ИМ ПРИ ПЕЕНЕТО”, пак мотото е от Учителя. Така. „Мускули на главата, на гърдите, на шията”, пак имате мото. Сега: „Гръден кош”; „Упражнения...” Л.Т.: Всичко това върви... В.К: „УПРАЖНЕНИЕ И ДВИЖЕНИЕ НА ГРЪДНИЯ КОШ И МЕТОДИ НА УЧИТЕЛЯ”. Тука Вие разглеждате, нали: устна кухина, гръклян, трахея, изобщо разглеждате гласните, проява на гласните, бели дробове, гласните органи, вдишване и издишване при пеенето, дихателни упражнения, различни видове на
към текста >>
19.
244. Основата на Учителювата Школа. Подреждане и обяснения, упражнения
,
,
ТОМ 34
ГОВОРЪТ”. Тука има от Учителя цитати. „ИЗРАВНЯВАНЕ НА РЕГИСТРИТЕ”. Л.Т: То е най-важното. Да няма дупки между редиците. Изравняване да има. В.К.: Да, да няма дупка. Сега, „Пеене на гласните при произнасяне на буквата „Р”. Л.Т.: НОТНИ ПРИМЕРИ. В.К.: Тука има и нотни примери на 62-а страница. „Това е упражнение, с което певецът и ученикът трябва да работи с гласовия си орган.” Тука са примери. И тука са направени „Отчетни звукове, тонове”. Тука има една глава „НАУКАТА ЗА ВНУШЕНИЕТО И САМОВНУШЕНИЕТО ПРИ ПЕЕНЕ”. Л.Т: А, много важно. В.К.: Това е една от най-главните. Вие тука я разглеждате подробно „ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРИ ПЕВЦИТЕ”. Какво ще ми кажете за „ВНУШЕНИЕТО И САМОВНУШЕНИЕТО”? За тази глава, понеже Вие сте имали възможност да наблюдавате певци-професионалисти. Л.Т: Да. Най-гибелни са
самовнуш
енията и внушенията отвън. А човек трябва да се огражда от тях, да не се влияе, когато са отрицателни. В.К.: Най-важното е ограждането. Л.Т.: Да. Човек като си тури някакъв бръмбар в мозъка и си внуши нещо, никой не може да му помогне, освен той самият да се освободи от това внушение. В.К.: Вие имали ли сте опит в това отношение? Л.Т: Аз лично не, но съм наблюдавала мои колеги, които с двата крака затъват. В.К.: При самото пеене? Л.Т: Да. В.К.: Сега, „ЛЕКУВАНЕ НА БОЛЕСТИТЕ НА ГЛАСОВИЯ ОРГАН И НА ЦЯЛОТО ТЯЛО”. Л.Т.: Също е от Учителя. В.К.: Той Ви е давал някакви рецепти? Вие тука помествате ли ги? Не? Л.Т.: Не всички рецепти ми позволява да ги дам. Само някои работи ги дава само за мене,
към текста >>
20.
1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев
,
,
ТОМ 35
запазването здравето и лекуване на болните по най-безвреден начин, от м. XII. 1892 г. до м. III. 1896 г. със статии по хигиена, хидро-терапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, здравето, болестите, хранене на новороденото дете, правилно хранене, срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка, за профилактиката (предпазителност) професионална и лична, ролята на гнева, страстите, внушение и
самовнуш
ение, ролята на облеклото според възрастта, грижа за косата. През 1902 г. издава „Виделина”, ежемесечно списание посветено за развитието на душата, ума и сърцето с подобни статии от предишните сп. „Нова светлина”. Издава „Домашен омеопатичен лекар” и е първият у нас хомеопат с много наблюдения. Д-р Миркович завещава личната си библиотека и изданията си от 1400 тома на читалище „Зора”, както и имота си за благотворителни и общополезни цели и 3000 златни лева за сиропиталище в Сливен, като посочва в завещанието си винаги да се иска съвета на своя духовен брат Д-р П. К. Дънов. Завещава през 1890 г. доста имоти в Мердин, спечелени през заточението си като лекар на католическата и арменската община, на онези, от които е намерил съдействие и препоръчителство в изгнанието си. Д-р Миркович е Възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диар-Бекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България, подготвяйки почвата за идването на
към текста >>
НАГОРЕ