Търсене в текстове за 'решител'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж.
Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този? " - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той? Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора.
към текста >>

2. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

След като беше унищожено Братството, беше иззет салонът, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите.
Виждам, че горницата на Учителя - стаята, в която Той спеше - е разнебитена, разстроена и разрушена и че той - Симеонов - дирижира пред една развалина, дирижира развалянето и разрушаването на "Изгрева". Антов и Симеон - двамата стоят, а Учителят се е изправил до тях, гледа ги иронично и пита: "Е, никой ли не ви слуша? " По този начин на сън ми се показа, че ако той ръководеше, Братството щеше да стане една развалина. Показа ми се също - ако те двамата бяха ръководители, нищо нямаше да остане от Братството. И този сън се сбъдна. След като беше унищожено Братството, беше иззет салонът, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите. Същото направи и Симеон. При него също започнаха да се събират някои стари приятели, но постепенно се махнаха оттам. Запитах веднъж Жечо Панайотов, който бе подсъдим заедно с Борис Николов и който пролежа също толкова години, както и Борис. Питам го: "Е, как е при Симеонов? " А той ми отговаря, че много лошо четял, че не се четяло с израз и с чувство и като слушал - нищо не получавал от беседите, както бил свикнал при Учителя.
към текста >>

3. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на вратата на стаята Му.
Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите са се изкачвали. И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника. В определения час брат Георги станал, излязъл в дъжда и обиколил братята. Всички мислели, че екскурзията няма да се състои. Само вярата на брат Георги не се поколебала. Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на вратата на стаята Му. Учителят отворил и казал: "Дойде ли? " И си влязъл обратно в стаята. След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта. Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти.
към текста >>

4. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Освен това, попречиха ми най-близките хора, които в най-важния момент станаха обект на внушение от страна на Черната ложа и ми измениха в решителния етап.
Попречиха ми някои обстоятелства, които винаги се явяват и пречат на Божието Дело. Попречиха ми също някои хора, които бяха сложени да противодействуват от другата ложа, от Черната ложа. Тя също присъствуваше на "Изгрева" - имаше си свои представители. Учителят нееднократно ги бе изобличавал. Ние знаехме имената им от Него и познавахме делата им от самите тях. Освен това, попречиха ми най-близките хора, които в най-важния момент станаха обект на внушение от страна на Черната ложа и ми измениха в решителния етап. Ето заради това не можах да си свърша работата както трябва. За което много съжалявам и имам определена вина пред Учителя. А сега ще спомена някои интересни събития по песните. Защо събития ли? Защото бяха изпълнени с драматизъм и трагизъм.
към текста >>

5. 5_53 Учителят е болен

Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си.
Записвах всичко, което се отронваше от устата Му. Това тефтерче е укрито. Не можах да го дешифрирам, защото остана укрито и от мен самия и ще дойде време, когато онзи приятел, който го съхранява ще го извади. Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата. Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше.
към текста >>

6. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да се дойде до това, че да не се реализира това велико дело.
Но аз направих справка,като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет. В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов. Оттук следва да се приеме, че Милка Периклиева е получила тази бележка някъде към края на 1939 или в началото на 1940 година. Защото на 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан Филов става министър-председател, а секретарят на просветата Борис Йоцов става министър на просветата. А всеки един кабинет се назначава от цар Борис III. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да се дойде до това, че да не се реализира това велико дело. Тези паралели са много важни. В обозначения в бележката ден и час тя отива в министерството, изчаква реда си и се явява при Борис Йоцов, който по това време е секретар на министерството. "За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо и внимателно, защото не знаех защо съм извикана и бях много уплашена.
към текста >>

И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело.
Оставаше най-лесното. Да се съберат учители от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища. И понеже цялата бъдеща организация за провеждането на курса на Паневритмията в училищата е подвластна на министър Борис Йоцов, то не трябваше да има никакви пречки за това. Но се случва най-неочакваното. "На мене - поясни ми Милка в разговора, който имахме с нея - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища.
към текста >>

Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките.
Причината за това разбрах в Мърчаево - че за всяко нещо има строго определено време! " Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 ноември 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад. При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си. Ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само 18 от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена.
към текста >>

7. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

ТОМ 2

Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност, са слабост и недъг на един живот като твоя.
Не трябва никакви второстепенни мисли да отвличат ума ти в нищо. Каквото и да притежаваш в тоя свят, то е временно. А същинските и добри неща, то са вечните. Те са нещата на бъдещия живот. Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност, са слабост и недъг на един живот като твоя. Разбери ме, Любовта иска жертви и себепожертвувания. Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. Ето виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш! Откажи се.
към текста >>

8. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Борис Николов

ТОМ 2

Запитаха ме, дали ще е правилно да се повика такъв лекар, в отговор на което дадох решително съгласието си.
На 24 декември 1944 г. болния Петър К. Дънов беше в пълно съзнание, както и през следващия ден, 25декември. На 26 декември, след обед, заварих болния в безсъзнание, заобиколен от свои последователи, обезпокоени от неговото тежко състояние. Те предложиха да се извика лекар от града, който да не е от неговите последователи, за да нямат угризения на съвестта си, че не са направили всичко за неговото лечение. Запитаха ме, дали ще е правилно да се повика такъв лекар, в отговор на което дадох решително съгласието си. Почувствах, че всички посрещнаха 6 облекчение повикването на такъв лекар. Не дълго след това Славчо Печеников Славянски доведе със собствената си кола известния софийски лекар д-р Пенчо Фъртунов, интернист при банковата болница. Той направи преглед на болния и потвърди поставената на 24 декември диагноза, която доуточни като старческа пневмония. Лично той му направи интервенозна инжекция с ултрасептил. След като д-р Фъртунов си отиде аз не се отделих от болния.
към текста >>

9. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

БОРИС НИКОЛОВ

Това ще стане в няколко години, в едно решително време, подир множество катаклизми (разрушения) и тъкмо тогава, когато русите завладеят положението и станат господари".
Ще настане ден, когато млад един вожд, вдъхновен от Божествената Сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една през друга се стремят да се надвият. Младият този вожд ще бъде човек достоен за доверие, свръх човешкия Му кураж ще въодушеви множеството и ще победи упорството на съществуващите партии". „Това оръдие на Божествената промисъл ще се яви след време. Роден в страната тоя вожд ще остане непознат до часа на мисията му. Кога ще се сбъдне това? Това ще стане в няколко години, в едно решително време, подир множество катаклизми (разрушения) и тъкмо тогава, когато русите завладеят положението и станат господари". „Русия е господарка. Изглежда, че тя решително ще възтържествува след хитрините на дипломатите в полза на други. "Благословена Русия! Защото нейният план ще спомогне на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност и който ще я съедини чрез верността си във Всемирното единство на верующите". Това пророчество ако и да е пророкувано през 1895г.
към текста >>

Изглежда, че тя решително ще възтържествува след хитрините на дипломатите в полза на други.
„Това оръдие на Божествената промисъл ще се яви след време. Роден в страната тоя вожд ще остане непознат до часа на мисията му. Кога ще се сбъдне това? Това ще стане в няколко години, в едно решително време, подир множество катаклизми (разрушения) и тъкмо тогава, когато русите завладеят положението и станат господари". „Русия е господарка. Изглежда, че тя решително ще възтържествува след хитрините на дипломатите в полза на други. "Благословена Русия! Защото нейният план ще спомогне на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност и който ще я съедини чрез верността си във Всемирното единство на верующите". Това пророчество ако и да е пророкувано през 1895г. в нова светлина повторно го помествам за знание. (Редактора) Този млад вожд, за когото се дава пророчеството д-р Миркович го среща.
към текста >>

10. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

БОРИС НИКОЛОВ

Беше решителен.
Бяха му разказвали приятели, че там има застрашителни и красиви неща. Аз бях минавал там. Наистина имаше такива места, но лично аз не ги харесвах. Ние отбивахме едно такова пътуване, но брат Боян настоя. „Ако вие не дойдете, аз сам ще тръгна". Беше решителен. Не можехме да го оставим сам да тръгне. Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун. До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата. Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро.
към текста >>

11. 52 . КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА

БОРИС НИКОЛОВ

Но винаги се случваше нещо, като в последния момент се разбиваше на пух и прах последната решителна атака срещу Учителя.
КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА Имаше години и месеци, когато много настървено се говореше срещу Учителя от обществените среди подстрекавани и раздухвани от вестниците. А това се направляваше от църковните среди - попове и владици. Особено бурно се развихриха борбите в гр. Велико Търново, където бяха съборите на Бялото Братство. Владиците атакуваха Учителя с всички средства. Но винаги се случваше нещо, като в последния момент се разбиваше на пух и прах последната решителна атака срещу Учителя. Тогава решават да постъпят по цивилизован начин. Търновският владика Ефтимий излиза да държи сказка в кино „Освобождение" срещу Учителя. Салонът този ден е откупен, сказката е разгласена е между гражданството, входът е свободен, ораторът начетен, има сан на владика и всичко е готово. Идва денят, салонът е препълнен от граждани и владиката Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на Петър Дънов с неопровержими доказателства. И както бил разпален в умълчаната аудитория се обръща към нея и пита: „Има ли някой тук нещо да каже в допълнение на това, което аз сега казах?
към текста >>

12. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе.
Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството. Днес сме свидетели на едно небивало раздрусване на света. От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде.
към текста >>

13. СЪДЪРЖАНИЕ

Решителната среща в Бялата къща 5.
– нов стил, гр. Казанлък–16.II.1979 г.) ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА София – 1966 г., документален магнетофонен запис, София 1974 г. 1. Детски години 2. Великата среща 3. Манастирската килия 4. Решителната среща в Бялата къща 5. Първият ден на пролетта 6. Обществото около Учителя 7. Първите идейни насоки 8. Котвата 9. Учителят и четирите категории съзнания 10.
към текста >>

14. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Галилей Величков

Смел и решителен.
20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА (Игнат) Силен, зрав, енергичен. Смел и решителен. Предприемчив, но не находчив. Бърз, но не точен. Любознателен, без да може да ползва знанието. Спънат интелект. Титаничен волев заряд.
към текста >>

15. 3.28. „Бог ни люби

НЕСТОР ИЛИЕВ

Видях веднъж, че при отварянето на неговия портфейл, където си държи негови интимни работи, видех и книжката, която Учителят му бе подарил при онзи решаващ, решителен момент от живота му „Бог ме люби".
" Отива и дава на сестрата една книжка, която да му предадат на Георги в това състояние и то веднага. И сестрата взема книжката и отива. Книжката е озаглавена: - „Бог ме люби! " От този момент Георги, когато поема книжката, прочита само заглавието, се подобрява неговото здравословно състояние и оздравява. Понеже бяхме интимни приятели в продължение на 47 години и по време на войната той ми даде една стая, тъй като къщата, в която живеех беше разрушена от бомбардировките. Видях веднъж, че при отварянето на неговия портфейл, където си държи негови интимни работи, видех и книжката, която Учителят му бе подарил при онзи решаващ, решителен момент от живота му „Бог ме люби". До последният момент от живота си той пазеше книжката в себе си. „Бог те люби - това е връзката между Бога и теб. А Любовта към Бога е мощна сила, чрез която човек придобива съвършенство". (Учителят)
към текста >>

16. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота.
В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята. В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл. За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба. Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди. Там имаше един игумен на манастира, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия. Той ме привлече към себе си и ми каза, че един българин в Сан Франциско - САЩ е оставил една голяма сума пари и затуй искаха да ми наложат монашеските одежди и след това да ме изпратят там, за да завърша агрономство, след което да дойда отново тук, за да им управлявам манастирските имоти. Туй не стана, понеже разбрах, че моят път е на друго място.
към текста >>

17. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

4. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА Пътувайки през нощта, избягал от манастира, пристигнах в София в ранна утрин.
4. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА Пътувайки през нощта, избягал от манастира, пристигнах в София в ранна утрин. Още предния ден бях телефонирал и научил точния адрес - къде живее Учителят Дънов. С пристигането си веднага се отправих към ул. „Опълченска" 66. Решително почуках на вратата на малката бяла къща. Излезе една стара жена, която ме въведе в двора.
към текста >>

Решително почуках на вратата на малката бяла къща.
4. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА Пътувайки през нощта, избягал от манастира, пристигнах в София в ранна утрин. Още предния ден бях телефонирал и научил точния адрес - къде живее Учителят Дънов. С пристигането си веднага се отправих към ул. „Опълченска" 66. Решително почуках на вратата на малката бяла къща. Излезе една стара жена, която ме въведе в двора. Там всичко беше тъй чисто и просто. По малка каменна стълба се качих със затаен дъх към стаята на Учителя. Вратата се отвори, Светлият образ отново се появи със своите бели къдрици. С тих глас Той ме покани - както бащата вика своя блуден син.
към текста >>

18. 6.18. Едностранно действие

Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност.
Аз като стрела се спуснах към салона, но в този момент брат Стоименов, като разбрал, че аз отивам да съобщя това, веднага и той тръгна към салона да съобщи същото. Когато пристигнах в салона, обстановката беше много тържествена. Събранието, вдъхновено от топлите и мистични мелодии на братските песни, чакаше с трепет да чуе тихите стъпки на Учителя. За тяхна изненада, както ходя така, изправен, с твърда стъпка, пристъпвам към катедрата на Учителя и се качих до второто стъпало на катедрата. На всички по лицата се изписа изненада и любопитство - да чуят какво ще кажа. Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа.
към текста >>

19. 6.38. Следването ми в чужбина

Годината 1938 беше много решителна за мен.
Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество. При тази обстановка аз отново се завърнах в Полша, след като престоях тук 6 месеца, за да си взема университетските изпити и закръгля висшите си образования с докторска титла. Тезата ми беше отпечатана и аз отново се завърнах в България в края на 1937 г. Отначало се отдадох на публицистична дейност, подготвях някои малки книжки с не особено значение. Вземах участие в разните кръжоци по международни проучвания, без да имам някакви конкретни обществени насоки. Годината 1938 беше много решителна за мен. С безпокойство следях международните събития и исках на всяка цена да получа една голяма ориентация не само за техния ход, но и за тяхната историческа стойност по отношение съдбата на народите. В мрежата на тези мои разсъждения, една вечер отидох при Учителя, с намерението чрез Неговата интервенция да мога да трасирам един път, който ще даде действително отговор на моите вътрешни социални въжделения. Исках да работя в общественото поле и да посветя усилията си за прогреса на човечеството. В този момент Хитлер развяваше своите знамена и превземаше територия след територия без война. Неговата агресия беше насочена към Чехословакия.
към текста >>

20. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

В Тъмната Ложа това е закон: „Силният се подчинява на по-силния, за да може да владее по-слабия." В резюме можем да кажем, че Лулчев беше много смел човек и решителен.
И затуй нещо ще се държи сметка." Тогава много добре се разбра за кого се отнася. Отнасяше се за Лулчев, който в това време стоеше прав в салона, а всички други бяха седнали на столовете, макар че пред него също имаше стол за сядане. Лулчев никога не смееше да реагира на Учителя. Беше много внимателен към Учителя. Той знаеше, че всяка негова реакция ще се отрази на отношението му към Учителя и няма после да има възможност да поучава другите. В Тъмната Ложа това е закон: „Силният се подчинява на по-силния, за да може да владее по-слабия." В резюме можем да кажем, че Лулчев беше много смел човек и решителен. И когато предприемаше известни неща, пред нищо не се спираше. Значи в него имаше известни качества, които го издигнаха като крупна индивидуалност. Пък имаше и известни недостатъци, което е напълно естествено. Високите върхове граничат с големите бездни. Затуй той беше един инструмент в ръцете на Учителя.
към текста >>

21. 6.68. САМОЗВАНЕЦЪТ

Учението на Учителя минаваше в една решителна фаза - то трябваше да бъде популяризирано както сред българския народ, така и в другите народи и в цялото човечество.
Не след дълго се образува и трета груба, която се възглавяваше от брат Бертоли. Тя се оглавяваше от Niset. Брат Бертоли - един крайно честен и добросъвестен италианец, по професия занаятчия, в контраст на М. Иванов, не търсеше онези импозантни пози и жречески предсказания и закани, а напротив, под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на Учението. При така създадената обстановка във Франция, просветният съвет не можа да изиграе ролята на посредник, тъй като тези три центъра не само че стояха на различни полюси, но всеки един от тях се стремеше да заеме първенствующо положение. Учението на Учителя минаваше в една решителна фаза - то трябваше да бъде популяризирано както сред българския народ, така и в другите народи и в цялото човечество. Беседите на Учителя, които са най-главният източник за идеите на учението, представляваха един безбрежен океан от знания, от методи за работа, затова мъчно можеха да се представят пред външния свят. Михаил Иванов смяташе, че формата, в която ги е дал Учителят била неподходяща да се представят пред крайно изискания поглед на Запада. Той смяташе, че чрез своите беседи, които не представляват подражание на Учителевите, но някаква пародия от смесица на западния окултизъм и тук-таме някои идеи от Безбрежния океан на знанието на Учителя, да разпространи учението на Учителя между романските народи. Разбира се, правилно беше становището на просветния съвет, че един такъв не само несигурен, но даже и опасен начин, може да изопачи първичната чистота на учението на Учителя. В този човек беше вече сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела - да играе ролята на някакъв заместник.
към текста >>

22. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Решителната среща в бялата къща - 367 5.
Декларация - 360 VI. Методи Константинов - „Човекът по пътя на Космическата спирала" 1. Детски години - 362 2. Великата среща - 363 3. Манастирската килия - 366 4. Решителната среща в бялата къща - 367 5. Първият ден на пролетта - 368 6. Обществото около Учителя - 369 7. Първите идейни насоки - 371 8. Котвата - 373 9. Учителя и четирите категории съзнания - 376 10.
към текста >>

23. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

8. СТАРАТА ФАНЕЛА В раните години на моята младост родителите ми бяха решително против моето отиване при Учителя.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА В раните години на моята младост родителите ми бяха решително против моето отиване при Учителя. Не само бяха против, но се противопоставяха по всякакъв начин и с различни средства. Един от тези сграничителнй мерки бяха да ми се приберат роклите, но това бе последното средство към което те прибягнаха. А преди това спряха да ми купуват дрехи, нарочно не ми купуваха, а аз бях вече голяма госпожица, а по-новите рокли ми ги прибраха и ги скриха някъде. Аз не се разправях с тях, нито пък ги търсех. Бях решела в себе си, че както и да е ще ходя при Учителя независимо как ще бъда облечена.
към текста >>

24. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Така ли горяха в адски мъки прегрешителите, похитителите, осквернителите на всичко Божествено и на всичко чисто?
Каквото и да си помислите сега, но тогава тя пишеше любовни писма на Учителя. Веднъж ми дадоха да занеса на Учителя едно писмо, оказа се, че чрез мене дойде нейно любовно писмо до Учителя. Тогава аз не знаех това и му подавам вежливо писмото. Учителят протегна ръка, взе го с погнуса, скъса го без да го чете и каза: „Развратница". Хвърли го в огъня, то там изгоря и гледах как изгарят в огъня думи на кощунството. Така ли горяха в адски мъки прегрешителите, похитителите, осквернителите на всичко Божествено и на всичко чисто? Вероятно така изгаряха, но това беше за развръзката на събитията. Но сега аз стоях пред Учителя цялата разтреперана, ужасена и се разплаках и накрая излезнах навън. Беше ме срам, че аз нося също рокля, че съм жена и че женска ръка беше написала такова писмо на Учителя. Какво падение и каква низост. На следващият ден аз наблюдавам тази писателка на любовни писма да се приближава към Учителя, а пред нея той е любезен, отговаря на въпросите й.
към текста >>

25. 145. ОТПЛАТАТА

От друга страна трябва да се спомене противодействието, което срещах от родителите си и те бяха решително срещу едно такова занимание.
145. ОТПЛАТАТА Преди да бъда изпратена от Учителя в света аз трябваше да мина една Школа. Как я минах само аз си знам - не беше лесно. От една страна трябваше да се справям с много мои вътрешни състояния и наследствени черти в характера ми, които носех от родителите си, а да не говорим за онова, което самата аз имах от предишните си прераждания. От друга страна трябва да се спомене противодействието, което срещах от родителите си и те бяха решително срещу едно такова занимание. От начало те мислеха, че това е временно увлечение и не ме възпираха, но постепенно отпора се засилваше и те настръхнаха срещу мен и поведоха битка на живот и смърт. Но аз бях единствената дъщеря на майка ми, която бе светска жена и се стремеше да поддържа едно положение на светска дама в обществото през годините 19151925 г. От трета страна трябваше да уча онова, което Учителят ми задаваше, а това поглъщаше много време и много сили. А да не говорим, че трябваше да се приложи всичко онова, което бях научила от Учителя. А дали го прилагах или не това знаех аз, знаеше го и Учителя, когато отивах при него на поредният урок.
към текста >>

26. 208. ДЯДО БЛАГО

Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт.
А освен това възрастните приятели ревнуваха нас, младите, защото Учителят ни допускаше близо до себе си и тази ревност се изопачи в нещо съвсем уродливо - те решиха да поставят под домашен арест Учителя. И го направиха. Аз отивам при Учителя, преминавам градинката, поляната и се насочвам към салона, а пред входа на приемната на Учителя долу стои на пост като войник дядо Благо. Да, уважаваният от всички ни дядо Благо, както и от самият Учител. Стои той там на пост, днес е дежурен и трябва да пази Учителя от посетители и никой да не влиза при него. Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт. Аз да тръгна към Учителя, а той да не ме пусне. Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички. И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник. Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник.
към текста >>

27. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Аз бях много войнствена и решителна и майка ми накрая се съгласи.
Казах й да позволи да направя опит, за да оживее. Тя мълчи. „Слушай какво ако отидеш там в болницата ти вече си умряла, а ако останеш тук можеш да живееш много дълго. Избора е твой. Аз повече няма да говоря с теб". Аз бях много войнствена и решителна и майка ми накрая се съгласи. Направих млечният компрес, сложих го на корема по хода на дебелото черво, постепенно тя се оправи и оздравя и живя дълги години след това. И от тогава вече не ми натякваше, че съм се провалила като дъновистка. А аз бях вече в напреднала възраст, когато тя си замина от този свят. Та така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя и получиха от него онова, което не би получил външен човек. Това беше наградата им от Учителя, че бяха мои родители и с това бяха ми дали тяло като родители и аз чрез тях бях слезнала и дошла на земята, за да мога да се срещна с Учителя.
към текста >>

28. 80. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ ПЪРВИ НОЕМВРИ 1944 г.

Решителни, съдбоносни дни са били тогава.
Не знаех. Аз и не подозирах какъв съдбоносен ден е бил този ден. Аз и не подозирах с моето невежество и наивност какви съдбоносни дни бяха настанали за Братството. Той е бил зает. Страшно зает е бил тогава. Решителни, съдбоносни дни са били тогава. Вечерта Той има една необикновена среща в големия салон... и може би фатална... Аз гледах само като теле от вън и нищо не разбирах. Няма никога да забравя тази вечер. Целият Изгрев е излязъл пред салона, на предна линия са нашите мили братя левенти: Гради, Борис, Николай Дойнов, Николай Шиваров, Пантелей, Иван Антонов, Неделчо, Галилей (Галето-Гавраил Величков), Боянчо, Драган, Димитър Стоянов, Влад и много още други наредени пред прозорците с излъчени гърди, готови да срещнат всичко, готови да минат през труповете им, но да не позволят косъм да падне от главата Му. Небето, обаче, не пожела от тях жертви. Или, може би, сам Той не допусна да се правят жертви за Него.
към текста >>

29. 4. БОЛНАТА ГИМНАЗИСТКА

Една нейна заможна приятелка й предложи да й плати визитите на двамата тогава най-видни лекари - Русев и Сарафов, но тя решително отказа, като искаше да предостави лечението изключително На г-н Дънов.
4. БОЛНАТА ГИМНАЗИСТКА Шестнадесетгодишното момиченце на сестра Ковачева се разболя тежко. Тя беше вдовица и трудно изкарваше прехраната си. Една нейна заможна приятелка й предложи да й плати визитите на двамата тогава най-видни лекари - Русев и Сарафов, но тя решително отказа, като искаше да предостави лечението изключително На г-н Дънов. Помоли ме да отида при Него да Го попитам как да я лекува. По това време не познавах никак Учителя, освен дето бях слушала няколко Негови сказки. А това, че Той е ясновидец и то от първа степен и че докато разговаряхме, Той чете мислите ни, това и през ум не ми минаваше. Казах Му за двамата лекари и за нейното решение само Той да я лекува. Учителят мълча продължително, като ме гледаше и аз си мислех: „Ето на!
към текста >>

30. 32. ТЪРПЕНИЕТО

Мария Райчева

32. ТЪРПЕНИЕТО Веднъж бях отишла при Учителя, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак.
32. ТЪРПЕНИЕТО Веднъж бях отишла при Учителя, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак. Отговорът му беше: „Ако виждате, че нямате търпение, направете го". „Търпение ли, Учителю? Ако е въпрос за търпение, имам, имам търпение, още много търпение имам". И последваха още 16 години живени при същите условия, които през последните години станаха още по-тежки. Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха до край.
към текста >>

31. 39. ПОДУТИЯТ КРАК И АРЕСТА

Петър Камбуров

Това разрешително ми даваше възможност да се легитимирам и да получавам разрешение.от местните полицейски власти, които тогава бяха нащрек поради засилващата се дейност на Комунистическата партия.
Разбира се, след разпита всички били освободени. Било донесено, че на „Тюмбето" ставали нелегални комунистически събрания. Господ ме освободи с крака, с галоша, който още същата вечер оздравя. Както казах по-горе през 1940-1941 г. цели две години пътувах и откривах курсове по есперанто, за което се бях снабдил със специално разрешително от Министерството на просветата. Това разрешително ми даваше възможност да се легитимирам и да получавам разрешение.от местните полицейски власти, които тогава бяха нащрек поради засилващата се дейност на Комунистическата партия.
към текста >>

32. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Бъдете смели и решителни и лукавия ще побегне.
Всичко, което ви се случи, благодарете на Бога. В това се изпитва вашия живот. Трудностите трябва да се преодоляват с вяра и непоколебимо упование. Злото, което постига някого в тоя свят е нещо временно. Човек не трябва да се плаши от своята сянка. Бъдете смели и решителни и лукавия ще побегне. На лошите внушения ухо не давайте. Знайте, че който върши волята на своя Господар ще се благослови. Изхвърлете навън всичката ваша дряхлост. Великите Божии планове ще се завършат, тъй както е Неговата Воля. Царството Му ще завлада земята.
към текста >>

Бъдете бодри, весели, смели и решителни в пътя на живота.
Но добър е Господ, Той е отредил нещо по-високо за човека. Има блага, които го очакват и ще му се дадат, когато трябва да се работи за повдигането на човешката душа. Вършете чистосърдечно това, което Божия Дух ви учи. Слушайте вътрешния глас на своята душа. Господ ще даде виделина на всички, които на Него уповават. Бъдете бодри, весели, смели и решителни в пътя на живота. Истината да ви е смисълът на живота, а любовта стремежа. Моят привет на всички ви. Ваш верен П. К. Дънов (свещеният подпис) София, 30.V.1916 г. Любезни Н.
към текста >>

33. 4. Разцеплението

Мария Младенова

ТОМ 7

Бъди смела и решителна с миналото да свършиш и с Новото да започнеш, на което основата е Истината, покрива добродетелта, а оградата е правдата.
Тогава Аз ще изявя себе си и вам". Така е казал Единия Учител. И аз ви казвам: „Ако маслениците ви са пълни, ако прозорците на душата ви са отворени, Истината у вас ще дойде и жилище ще направи. Сега е когато души с души да се съединяват, духове с духове да се обединят, умове с умове да се съгласят и сърца със сърца да се сдружат. То е важното всички в пълната Любов да живеят, всички да почувствуват и братя и сестри, и бащи и майки, и мъже и жени, и господари и слуги, че само Божията Любов носи живот вечен. Бъди смела и решителна с миналото да свършиш и с Новото да започнеш, на което основата е Истината, покрива добродетелта, а оградата е правдата. Абсолютна чистота от всички свери, мисли и желания. Потопени в кристалната вода на живота, която всичко чисти. С.Б.Л. Тъй като живееш всичките недъзи на твоето тяло ще изчезнат. Разбирайте думите ми по дух, а не по буква. Новия Живот изисква простор и свобода.
към текста >>

34. 7. Полковият командир и мисията от небето

ТОМ 7

„Вървях смело, решително към тях и наблюдавах какво ще направят, наближавам сто крачки и гледам, те се раздвижват.
Пристига в щаба, същото му бива докладвано от чиновниците в щаба и от подпоручика. А оръжейният на склада му казал, че всички пушки и картечници са разграбени от тия, на които не се полага оръжие, като колари в обоза, кашавари и др. Показали му от прозореца да види в далечината на двора събралите се отново на митинг. Изслушал всичко, Илия се упътва право към тях, като пуща нарочно сабята си да дрънка по калдаръма. Приготвил също и две кутии цигари. „Вървях смело, решително към тях и наблюдавах какво ще направят, наближавам сто крачки и гледам, те се раздвижват. Приближавам още повече и отдалеч чувам: „Мирно, строй се“. Зарадвах се, значи посрещат ме като началник. Казвам: „Свободно момчета“ и питам, „приготвихте ли масата за разпити и за мене? “ Отговарят няколко гласа едновременно: „За вас няма маса, другарю командир? “ Питам: „Как тъй, като вчера всички преди мене са минали качени на масата?
към текста >>

35. 44. СУТРИН КАТО СТАНЕТЕ

Тя ще те направи смел и решителен.
Каква трябва да бъде първата ви мисъл, като станете: Кажете: „Благослови, Господи, душата ми. Благодаря Ти, че съм станал днес да свърша работата си както трябва дето и да съм, и да мога да израсна толкова, колкото трябва". Още със ставането си от сън, турете в ума си за през деня една основна мисъл, върху която да работите. Като стане от сън, човек трябва да се помоли, да го ръководи Бог през деня, да бъде страж на устата му, да не предизвиква запалване на бомби. Станеш сутрин от сън, вглъби се в себе си да възприемеш поне една Божествена мисъл, която ще внесе мир и спокойствие в душата ти. Тя ще те направи смел и решителен. Като станете от сън, кажете си: „Ще се подмладя. Господи, благодаря ти за ума, за сърцето, за душата и за духа, които Си ми дал. Отсега нататък ще работим така, че да Те познаем и да влезем във Вечния живот". Всеки човек, като стане сутрин, най-първо трябва да се помоли на Бога да уреди ума му, да внесе просветление в неговата глава. След това да се помоли да дойде просветление за сърцето му и най-после да се помоли да се улесни работата му за през деня във физическия му живот.
към текста >>

36. 28. ПРОПОВЕДНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.

Когато пада Димо Казасов, в културата влезе Вълко Червенков, шеф на Комитета по печата, първата му заповед беше да се презаверят всички разрешителни за печат.
Мръсна работа, вместо да се занимавам с литература". И тогава се събраха нашите хора и кварталците и им представих писателя. Той каза едно кратко слово, беше един хубав човек като юпитерианец и след това взеха го и го заведоха при Боян Боев. Там са имали един разговор. Боян Боев му подарил някаква книжка от Учителя и това става 1945 г. Когато пада Димо Казасов, в културата влезе Вълко Червенков, шеф на Комитета по печата, първата му заповед беше да се презаверят всички разрешителни за печат. Нашите хора изтръпнаха. Знаеха, че Вълко Червенков няма да го презавери и докато се чудим ние какво да правим, Людмил дойде на Изгрева. "Дайте ми вашето писмо. Това Учение е полезно за българския народ." И отиде и го презавери. В: При Вълко Червенков?
към текста >>

37. 55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ

Във връзка с тези промени, които трябваше да доведат до решителни изменения в моя личен живот и в моята работа, исках на всяка цена да се срещна с Вангя, която считах, че е единствена в състояние да отговори на някои въпроси.
55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 28.12.1997 г. Драги Вергилий, Както преди малко ти обадих по телефона, изпращам някои бележки като допълнение към спомените на Димитър Грива, доколкото те са в непосредствена връзка с известни събития, последвали малко след тях. През есента на 1973 г. в личния ми живот бяха настъпили важни промени и престояха други, още по-важни. Във връзка с тези промени, които трябваше да доведат до решителни изменения в моя личен живот и в моята работа, исках на всяка цена да се срещна с Вангя, която считах, че е единствена в състояние да отговори на някои въпроси. По това време достъпът до нея и дори само до Петрич беше извънредно труден. За Петрич се пътуваше с открит лист, какъвто аз, като живущ в ГДР, тогава не можех да получа. От разговори с моя близък приятел Димитър Грива знаех, че той беше имал среща с нея и го помолих да намери някакъв начин да свърже и мен. Той ме запозна за тази цел с една своя позната, която беше във връзка с Вангя (името на тази позната е Ели Иванова; давам го само за сведение в протокола, но с изрично настояване да не бъде споменавано. Въпросната Е.
към текста >>

38. 3. СРЕЩАТА С ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

На следващата неделя, аз решително се запътих за Изгрева, където г-н Дънов държеше своите беседи за широката публика.
Отговорът на Лулчев бе: „Не сте още готова". Един след обяд, когато отидох да върна беседите на Лулчев, седяща спокойна на стола, изведнъж той ме попита: „Вие не се ли страхувате, че може нещо лошо да ви се случи? " Отговорих му: „Аз съм дошла тук само за добро." Той скочи от своя стол, запъти се към вратата, отключи я. А аз като стрела изхвръкнах навън, и никога вече не стъпих там. След това обаче, през много нощи, аз трябваше да отблъсквам неговите настойчиви внушения да го посетя. На следващата неделя, аз решително се запътих за Изгрева, където г-н Дънов държеше своите беседи за широката публика. Когато влезнах в салона към 10 часа, салонът беше вече препълнен с хора, пеещи духовни песни. Наскоро г-н Дънов влезе в салона с бодри стъпки и се отправи към катедрата. След молитва от всички присъствуващи г-н Дънов прочете някакъв пасаж от Библията, след което започна своята беседа. Той говореше спокойно с ясен, топъл глас, без ораторски афектации т.е. с желание да наложи своите разбирания.
към текста >>

39. 12. ПОВЕЛЯТА НА УЧИТЕЛЯ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Както винаги решителна мама отвърна: „Бързо се обличай".
Тази вечер в 6 часа, единственият влак заминава за чужбина". Платих му, благодарих му и останах зашеметена от новината. В този момент на паника, мама се завърна в къщи. „Мамо, какво да правя? " - плачейки казвам аз. Както винаги решителна мама отвърна: „Бързо се обличай". След кратко време, облечена в единственото ново костюмче и обувки с които се явих в операта, грабнах малкото куфарче стоящо ми две години сгушено в кюшето. То бе леко. В него бяха само моите дипломи, беседа, портрета от г-жа Прокопова, нейните български песни, един малък пакет от най-доброто качество български цигари, те бяха моята валута-разрешително от Народната банка за да ги продам в чужбина вместо долари. Точно в 6 часа влакът потегли. Аз напуснах България.
към текста >>

В него бяха само моите дипломи, беседа, портрета от г-жа Прокопова, нейните български песни, един малък пакет от най-доброто качество български цигари, те бяха моята валута-разрешително от Народната банка за да ги продам в чужбина вместо долари.
„Мамо, какво да правя? " - плачейки казвам аз. Както винаги решителна мама отвърна: „Бързо се обличай". След кратко време, облечена в единственото ново костюмче и обувки с които се явих в операта, грабнах малкото куфарче стоящо ми две години сгушено в кюшето. То бе леко. В него бяха само моите дипломи, беседа, портрета от г-жа Прокопова, нейните български песни, един малък пакет от най-доброто качество български цигари, те бяха моята валута-разрешително от Народната банка за да ги продам в чужбина вместо долари. Точно в 6 часа влакът потегли. Аз напуснах България.
към текста >>

40. 13. КАКВО ОЗНАЧАВА ПОСЛУШАНИЕТО КЪМ УЧИТЕЛЯ?

А в решителен момент, когато съдът иска да хвърли обвинение и към Учителя, Лулчев, за да защити Учителя и отбие нападките, смело с твърд глас и силно извиква: "Ако аз бях слушал моят Учител, аз нямаше да бъда днес тук пред вас!
Ето например: за групата на известния комунистически терорист Ботушев, които искаха да вдигат с взрив влакове - български влакове с невинни граждани и бяха осъдени на смърт. Прокурора чете в дневника на Лулчев, че Лулчев казва: "добре, че са осъдени на смърт! " Лулчев вдига малък скандал като вика отдолу: "Четете по-нататък! Четете по-нататък! " Прокурора не отстъпва, и тогава един от старшите съдии допълва: "но да не се изпълнят". А в решителен момент, когато съдът иска да хвърли обвинение и към Учителя, Лулчев, за да защити Учителя и отбие нападките, смело с твърд глас и силно извиква: "Ако аз бях слушал моят Учител, аз нямаше да бъда днес тук пред вас! " (Да, всичко това го чух. Аз бях в съдебната зала.) И за жалост тези наши братя, а именно Николай Дойнов, д-р Методи Константинов и Борис Николов, една могъща тройка на Изгрева, използват тези думи на Лулчев, след няколко десетки години след неговата смърт и съчиняват думи на Учителя,които бил казал още преди 9.1Х.1944 г.
към текста >>

41. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1.
(подписването му е станало в 14.30 ср. евр. вр.). След като отлагах писането на писмото близо две седмици, сега трябва да го напиша набързо, понеже утре ще пътува за София една позната, а на пощата такива писма не обичам да доверявам. Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия. В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2. В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация. Бисмарк току-що е поставил подписа си върху договора и държи в лявата си ръка перото, докато с дясната си ръка се ръкува с Шувалов, подчертавайки с това ръкостискане съглашението. Зад него е австрийският външен министър, граф Андраши, който счита себе си за главен печеливш от споразумението.
към текста >>

42. 106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

ТОМ 9

И когато решите нещо да правите, нали да постигнете, ако трябва да речем един недъг да извадите от себе си, ще го изтръгнете с корените и колкото да ви боли, направете го отведнъж, смело и решително".
Сега, какъв е Той, всеки нека сам да си вади извода от това, което Той го каза между нас. Това е качество не на човек. Това е качество на Величина от друг порядък, много по-висш. Учителят в методите, които ни даваше, пак нещо което ми е обърнало внимание беше това, че Той ни казваше: „Ще бъдете безпощадни към нисшето у вас". За нищо друго не е употребил тази дума, но по отношение на нисшата природа която носим - животинска и човешка, беше така: „Безпощадни ще бъдете към това. И когато решите нещо да правите, нали да постигнете, ако трябва да речем един недъг да извадите от себе си, ще го изтръгнете с корените и колкото да ви боли, направете го отведнъж, смело и решително". То е пак един метод нали, как да постъпим с тези неща подсъзнателни, съзнателни даже, които носим в себе си от миналото. Не знам, това не е лесен метод, това е все пак за силни хора, може би някои да са го правили. Аз например не можах брат, Той ми каза веднъж нещо и аз можах да го направя чак след 10 години, да. Не, казвам чак след 10 години го направих, защото много мъчно беше. Аз се опитах, но такава болка изпитах, такова нещо, то беше като че ли ще умра.
към текста >>

43. 01 - 12. С ПУШКА ИЛИ БИБЛИЯ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Не било минало и половин час от този решителен момент, когато на вратата се почукало.
Вече нямало място за колебание. Станал, отворил прозореца, взел пушката и изкомандвал: „Вън, вън от къщата ми! ", като я изхвърлил из прозореца и пак го затворил. В този момент една тиха радост изпълнила сякаш душата му. В това време децата си играели в кухнята. Не било минало и половин час от този решителен момент, когато на вратата се почукало. Сърцето на брата трепнало от вълнение. „Кой ли може да идва в този късен час? " - „Георги, отворете! " - се чул отвън ясен женски глас. - „Идваме ви на гости със синовете, приемате ли ни?
към текста >>

44. 01 - 77. СЛОВО ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЕДНА ГОДИНА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Със смела, решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на стаята Му.
Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите се изкачвали. И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника. В определения час брат Георги станал, излязъл в дъжда и обиколил братята. Всички мислели, че екскурзията няма да се състои. Само вярата на брат Георги не се поколебала. Със смела, решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на стаята Му. Учителят отворил и казал: „Дойде ли, Георги? " И си влязъл обратно в стаята. След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта. Подир малко Учителят излязъл и казал: Георге, я погледни, дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти.
към текста >>

45. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Затлаченото пространство е голямо, работата е много, но решителността на нашите братя и сестри в Тополица е непоколебима.
И колкото трудно, дори невъзможно да е изглеждало на пръв поглед това за техните ограничени сили и възможности, те решават, с общи усилия, да очистят, да отстранят непроходимата тиня, кал, да намерят, да извлекат и направят достъпна за пиене хубавата вода. И тогава започва една славна, незабравима епопея. След необходимите предварителни изследвания, започва се упорита работа. Трябва да се очисти това, което десетилетия и столетия са натрупали тук. Трябва да се намери източника, да се хване главата на извора, да се изгради чешма, да се направи водата достъпна и годна за пиене. Затлаченото пространство е голямо, работата е много, но решителността на нашите братя и сестри в Тополица е непоколебима. С песни и молитва, с упътванията и насърченията на брат Куртев, С благословията на Учителя и Бога, работата започва. Десетки коли, десетки хора, млади и стари, мъже и жени, работят от сутрин до вечер: копаят, чистят, извозват пръст, карат камъни. Идват от София някои наши братя специалисти по мозаични изделия и орнаментика. Успяват, по особен, добре замислен начин, да издигнат постепенно нивото на водата, която е извирала много ниско, на едно по-високо равнище. И започва градежа на единствената в България по своята външност, по своята внушителност, по своята специална орнаментика чешма.
към текста >>

Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност.
Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено! " И още веднъж се повтаря тук красотата на вдъхновения, радостния, безкористния братски и сестрински труд, още веднъж се изживяват сцените, картините на братското единение и любов, на дълбоката преданост към делото на Учителя, както това бе край вековния дъб, при изграждането на чешмата. Няма да споменаваме имена - кой повече, кой по-малко е дал - от своето сърце, от своите сили, от своята преданост, за изграждането на този наш храм.
към текста >>

46. 06 - 33.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Бъдете смели и решителни.
Клетвата на П. Шаханов ще се върне на неговата глава. Съберете се всички, които сте в един дух с пост и молитва. Помолете се на Господа да му я върне. Нека се слави името на Господа. Бъдете смели и решителни. Господ ще затвори устата на пъкала. Лошият и нечестив дух на П. Шаханов няма да му помогне. А вий, чадата на Господа, бъдете благословени от Господа Бога на всичката пълнота. Ходете всички по стъпките на Святия Дух.
към текста >>

47. 06 - 36.ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

В града ни Айтос, между приятелите владее дух на униние, охлаждение, отпуснатост - няма по-раншната жизнерадостност, енергичност, ентусиазъм, бодрост, смелост и решителност.
Той е получил и вашите наставления, че след като се отнеме гипса, да се излага на слънце и се маже със зехтин. От 15 дни гипсът е отнет от крака му, отокът доста значително спаднал, болки не се чувствуват, а само тръпнение на крака. Мажат го със зехтин, а при добро време пекат го на слънце. Сега този брат чрез мен Ви моли за нови някои наставления: като правене топли бани със сено или употребление на някои билки вътрешно, които Вий определите. Доколкото аз схващам, както неговата, тъй и на жена му Тошка вярата за окончателното оздравяне на детето е във вашето наставление и благоволение, затова ме и задължиха да ви моля за по-нататъшни наставления и как да постъпят. В града ни Айтос, между приятелите владее дух на униние, охлаждение, отпуснатост - няма по-раншната жизнерадостност, енергичност, ентусиазъм, бодрост, смелост и решителност. Едни се загрижиха повече за материални придобивки поради скъпия живот и на втори план остават Божието дело, което сме започнали с Градината и лозето. Други: Крум и сестрите Габровски поради духовен упадък почти не се интересуват а най-вече са отпаднали духом след като почна по- сериозно преследвание на Божието дело във Вашето лице. Доста се поуплашиха, почнаха да се прикриват и държат повечко сметка за общественото мнение; тъй че засега Божието дело за градината и лозето е изостанало в ръцете на 3-4 приятели, обаче върви доста добре, понеже се подпомага и от смелите и решителни селски приятели. Всички приятели от селата са бодри, смели и решителни - те добре помагат, за преуспявание на започнатото дело в Айтос. Колкото гонението става по-сериозно, толкова те стават по-смели и решителни.
към текста >>

Доста се поуплашиха, почнаха да се прикриват и държат повечко сметка за общественото мнение; тъй че засега Божието дело за градината и лозето е изостанало в ръцете на 3-4 приятели, обаче върви доста добре, понеже се подпомага и от смелите и решителни селски приятели.
Сега този брат чрез мен Ви моли за нови някои наставления: като правене топли бани със сено или употребление на някои билки вътрешно, които Вий определите. Доколкото аз схващам, както неговата, тъй и на жена му Тошка вярата за окончателното оздравяне на детето е във вашето наставление и благоволение, затова ме и задължиха да ви моля за по-нататъшни наставления и как да постъпят. В града ни Айтос, между приятелите владее дух на униние, охлаждение, отпуснатост - няма по-раншната жизнерадостност, енергичност, ентусиазъм, бодрост, смелост и решителност. Едни се загрижиха повече за материални придобивки поради скъпия живот и на втори план остават Божието дело, което сме започнали с Градината и лозето. Други: Крум и сестрите Габровски поради духовен упадък почти не се интересуват а най-вече са отпаднали духом след като почна по- сериозно преследвание на Божието дело във Вашето лице. Доста се поуплашиха, почнаха да се прикриват и държат повечко сметка за общественото мнение; тъй че засега Божието дело за градината и лозето е изостанало в ръцете на 3-4 приятели, обаче върви доста добре, понеже се подпомага и от смелите и решителни селски приятели. Всички приятели от селата са бодри, смели и решителни - те добре помагат, за преуспявание на започнатото дело в Айтос. Колкото гонението става по-сериозно, толкова те стават по-смели и решителни. Селата, в които има наши приятели, се обходиха от Сливенския владика Иларион - говори публично против нашето дело, заплашва с отказ на разни обряди и се мъчи да настройва населението към местни гонения против наши приятели, отправя проклятия против тези, които следват пътя на Вашето Учение и заповяда на поповете непрестанно да говорят против това дело. След като обходи той селата, заобиколих ги и аз, да видя какво влияние е оказало словото му и клетвата му и да укрепя приятелите, обаче констатирах, че нашите приятели стават повече смели и решителни, а владишките православни правят малко брожение но много за малко време. От всичко, каквото става, аз заключавам, че Бог е допуснал това гонение да опита нас колко сме верни Нему, колко сме верни на Учителя си и колко сме верни на самите себе си.
към текста >>

Всички приятели от селата са бодри, смели и решителни - те добре помагат, за преуспявание на започнатото дело в Айтос.
Доколкото аз схващам, както неговата, тъй и на жена му Тошка вярата за окончателното оздравяне на детето е във вашето наставление и благоволение, затова ме и задължиха да ви моля за по-нататъшни наставления и как да постъпят. В града ни Айтос, между приятелите владее дух на униние, охлаждение, отпуснатост - няма по-раншната жизнерадостност, енергичност, ентусиазъм, бодрост, смелост и решителност. Едни се загрижиха повече за материални придобивки поради скъпия живот и на втори план остават Божието дело, което сме започнали с Градината и лозето. Други: Крум и сестрите Габровски поради духовен упадък почти не се интересуват а най-вече са отпаднали духом след като почна по- сериозно преследвание на Божието дело във Вашето лице. Доста се поуплашиха, почнаха да се прикриват и държат повечко сметка за общественото мнение; тъй че засега Божието дело за градината и лозето е изостанало в ръцете на 3-4 приятели, обаче върви доста добре, понеже се подпомага и от смелите и решителни селски приятели. Всички приятели от селата са бодри, смели и решителни - те добре помагат, за преуспявание на започнатото дело в Айтос. Колкото гонението става по-сериозно, толкова те стават по-смели и решителни. Селата, в които има наши приятели, се обходиха от Сливенския владика Иларион - говори публично против нашето дело, заплашва с отказ на разни обряди и се мъчи да настройва населението към местни гонения против наши приятели, отправя проклятия против тези, които следват пътя на Вашето Учение и заповяда на поповете непрестанно да говорят против това дело. След като обходи той селата, заобиколих ги и аз, да видя какво влияние е оказало словото му и клетвата му и да укрепя приятелите, обаче констатирах, че нашите приятели стават повече смели и решителни, а владишките православни правят малко брожение но много за малко време. От всичко, каквото става, аз заключавам, че Бог е допуснал това гонение да опита нас колко сме верни Нему, колко сме верни на Учителя си и колко сме верни на самите себе си. С една дума Бог сега ни пресява, но доколкото схващам, макар сега в някой и да има един малък упадък, то повечето от приятелите заедно с Петра ще рекат Учителю, няма другаде думи на живота къде да отидеме.
към текста >>

Колкото гонението става по-сериозно, толкова те стават по-смели и решителни.
В града ни Айтос, между приятелите владее дух на униние, охлаждение, отпуснатост - няма по-раншната жизнерадостност, енергичност, ентусиазъм, бодрост, смелост и решителност. Едни се загрижиха повече за материални придобивки поради скъпия живот и на втори план остават Божието дело, което сме започнали с Градината и лозето. Други: Крум и сестрите Габровски поради духовен упадък почти не се интересуват а най-вече са отпаднали духом след като почна по- сериозно преследвание на Божието дело във Вашето лице. Доста се поуплашиха, почнаха да се прикриват и държат повечко сметка за общественото мнение; тъй че засега Божието дело за градината и лозето е изостанало в ръцете на 3-4 приятели, обаче върви доста добре, понеже се подпомага и от смелите и решителни селски приятели. Всички приятели от селата са бодри, смели и решителни - те добре помагат, за преуспявание на започнатото дело в Айтос. Колкото гонението става по-сериозно, толкова те стават по-смели и решителни. Селата, в които има наши приятели, се обходиха от Сливенския владика Иларион - говори публично против нашето дело, заплашва с отказ на разни обряди и се мъчи да настройва населението към местни гонения против наши приятели, отправя проклятия против тези, които следват пътя на Вашето Учение и заповяда на поповете непрестанно да говорят против това дело. След като обходи той селата, заобиколих ги и аз, да видя какво влияние е оказало словото му и клетвата му и да укрепя приятелите, обаче констатирах, че нашите приятели стават повече смели и решителни, а владишките православни правят малко брожение но много за малко време. От всичко, каквото става, аз заключавам, че Бог е допуснал това гонение да опита нас колко сме верни Нему, колко сме верни на Учителя си и колко сме верни на самите себе си. С една дума Бог сега ни пресява, но доколкото схващам, макар сега в някой и да има един малък упадък, то повечето от приятелите заедно с Петра ще рекат Учителю, няма другаде думи на живота къде да отидеме. Това ме много радва и ми дава сила за по-смела и решителна работа.
към текста >>

След като обходи той селата, заобиколих ги и аз, да видя какво влияние е оказало словото му и клетвата му и да укрепя приятелите, обаче констатирах, че нашите приятели стават повече смели и решителни, а владишките православни правят малко брожение но много за малко време.
Други: Крум и сестрите Габровски поради духовен упадък почти не се интересуват а най-вече са отпаднали духом след като почна по- сериозно преследвание на Божието дело във Вашето лице. Доста се поуплашиха, почнаха да се прикриват и държат повечко сметка за общественото мнение; тъй че засега Божието дело за градината и лозето е изостанало в ръцете на 3-4 приятели, обаче върви доста добре, понеже се подпомага и от смелите и решителни селски приятели. Всички приятели от селата са бодри, смели и решителни - те добре помагат, за преуспявание на започнатото дело в Айтос. Колкото гонението става по-сериозно, толкова те стават по-смели и решителни. Селата, в които има наши приятели, се обходиха от Сливенския владика Иларион - говори публично против нашето дело, заплашва с отказ на разни обряди и се мъчи да настройва населението към местни гонения против наши приятели, отправя проклятия против тези, които следват пътя на Вашето Учение и заповяда на поповете непрестанно да говорят против това дело. След като обходи той селата, заобиколих ги и аз, да видя какво влияние е оказало словото му и клетвата му и да укрепя приятелите, обаче констатирах, че нашите приятели стават повече смели и решителни, а владишките православни правят малко брожение но много за малко време. От всичко, каквото става, аз заключавам, че Бог е допуснал това гонение да опита нас колко сме верни Нему, колко сме верни на Учителя си и колко сме верни на самите себе си. С една дума Бог сега ни пресява, но доколкото схващам, макар сега в някой и да има един малък упадък, то повечето от приятелите заедно с Петра ще рекат Учителю, няма другаде думи на живота къде да отидеме. Това ме много радва и ми дава сила за по-смела и решителна работа. Благий Учителю, като Ви излагам всичко това, моля Ви, съдействувайте ни Бог да благослови и укрепи всекиго от нас смело и решително да вървим в пътя, който ни е начертал и в който вий ни водите на всички да се даде дух на бодрост, та силни в добро и мощни със словото Божие да победим до край ида прославим Бога в живота си, в сърцата си, в ума си, в душата си и духа си. Сега като чакам Вашия отговор, целувам десницата Ви и оставам Ваш верен ученик Г.
към текста >>

Това ме много радва и ми дава сила за по-смела и решителна работа.
Колкото гонението става по-сериозно, толкова те стават по-смели и решителни. Селата, в които има наши приятели, се обходиха от Сливенския владика Иларион - говори публично против нашето дело, заплашва с отказ на разни обряди и се мъчи да настройва населението към местни гонения против наши приятели, отправя проклятия против тези, които следват пътя на Вашето Учение и заповяда на поповете непрестанно да говорят против това дело. След като обходи той селата, заобиколих ги и аз, да видя какво влияние е оказало словото му и клетвата му и да укрепя приятелите, обаче констатирах, че нашите приятели стават повече смели и решителни, а владишките православни правят малко брожение но много за малко време. От всичко, каквото става, аз заключавам, че Бог е допуснал това гонение да опита нас колко сме верни Нему, колко сме верни на Учителя си и колко сме верни на самите себе си. С една дума Бог сега ни пресява, но доколкото схващам, макар сега в някой и да има един малък упадък, то повечето от приятелите заедно с Петра ще рекат Учителю, няма другаде думи на живота къде да отидеме. Това ме много радва и ми дава сила за по-смела и решителна работа. Благий Учителю, като Ви излагам всичко това, моля Ви, съдействувайте ни Бог да благослови и укрепи всекиго от нас смело и решително да вървим в пътя, който ни е начертал и в който вий ни водите на всички да се даде дух на бодрост, та силни в добро и мощни със словото Божие да победим до край ида прославим Бога в живота си, в сърцата си, в ума си, в душата си и духа си. Сега като чакам Вашия отговор, целувам десницата Ви и оставам Ваш верен ученик Г. Куртев * Няма Любов Като Божията Любов
към текста >>

Благий Учителю, като Ви излагам всичко това, моля Ви, съдействувайте ни Бог да благослови и укрепи всекиго от нас смело и решително да вървим в пътя, който ни е начертал и в който вий ни водите на всички да се даде дух на бодрост, та силни в добро и мощни със словото Божие да победим до край ида прославим Бога в живота си, в сърцата си, в ума си, в душата си и духа си.
Селата, в които има наши приятели, се обходиха от Сливенския владика Иларион - говори публично против нашето дело, заплашва с отказ на разни обряди и се мъчи да настройва населението към местни гонения против наши приятели, отправя проклятия против тези, които следват пътя на Вашето Учение и заповяда на поповете непрестанно да говорят против това дело. След като обходи той селата, заобиколих ги и аз, да видя какво влияние е оказало словото му и клетвата му и да укрепя приятелите, обаче констатирах, че нашите приятели стават повече смели и решителни, а владишките православни правят малко брожение но много за малко време. От всичко, каквото става, аз заключавам, че Бог е допуснал това гонение да опита нас колко сме верни Нему, колко сме верни на Учителя си и колко сме верни на самите себе си. С една дума Бог сега ни пресява, но доколкото схващам, макар сега в някой и да има един малък упадък, то повечето от приятелите заедно с Петра ще рекат Учителю, няма другаде думи на живота къде да отидеме. Това ме много радва и ми дава сила за по-смела и решителна работа. Благий Учителю, като Ви излагам всичко това, моля Ви, съдействувайте ни Бог да благослови и укрепи всекиго от нас смело и решително да вървим в пътя, който ни е начертал и в който вий ни водите на всички да се даде дух на бодрост, та силни в добро и мощни със словото Божие да победим до край ида прославим Бога в живота си, в сърцата си, в ума си, в душата си и духа си. Сега като чакам Вашия отговор, целувам десницата Ви и оставам Ваш верен ученик Г. Куртев * Няма Любов Като Божията Любов
към текста >>

48. 09 - 129. ИЗЛИШНИЯТ ЧОВЕК

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Значи в решителния за мен момент тъкмо този човек дойде при мен, а аз този човек го смятах излишен.
Една греда ме блъсна и паднах от камиона на земята върху едно желязо, но тъй силно, че веднага изгубих съзнание от силна болка. Бяха ми се счупили 3-4 ребра. В този момент никой от другарите ми не се сети да дойде при мен да ми даде първа помощ. Не можех да си взема дъх. Мамичката пръв идва и почва да ми прави изкуствено дишане, което ме съживи. Значи в решителния за мен момент тъкмо този човек дойде при мен, а аз този човек го смятах излишен. Сега на него дължа живота си. От този ден насетне аз вече се коригирах и не го смятах за излишен. Разказал: Тодор Кралев. 1964 г. - Бургас.
към текста >>

49. 09 - 141. ШАРАНЪТ НА СЪБОР

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Те чакали удобния момент за решително нападение, въоръжени с ножове и вилици.
Учителят е зает. Сядайте! Нареждайте се. Не се бавете." И почнали приятелите на шарана да се нареждат край масата, но в това време някой видял, че Учителят иде и хоп, шарана под масата. Дошъл Учителят до вратата на трапезарията, като дал вид, че търси някого, погледнал и пак се върнал, но се бавел на двора. А приятелите на шарана чакали по-скоро да се прибере в приемната, за да си продължат работата. Те чакали удобния момент за решително нападение, въоръжени с ножове и вилици. Всички били вече насядали по местата си и шаранът в новия си вид изскочил на масата и бил царствено спокоен. Уханията, които излизали от него, дразнели апетита. Почнало обилно отделяне на слюнка, която се поглъщала в празните стомаси. Всички погледи били устремени към шарана, който стоял горд и величествен. „Скрийте шарана, че Учителят иде", казал един брат и за миг шаранът втори път изчезва под масата.
към текста >>

50. 09 - 146. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Радваше се, че в решителния момент не бе забравил да благодари.
Нещо изшумоля в клоните на ябълката. И ние, докато разберем какво става, старецът се намери на земята, но скочи веднага, вдигна очи и ръце към небето и благодареше на Бога. „Дядо - обади се зет му - за какво благодариш? " - „Благодаря, че не се убих, че с малко се отървах" - каза симпатичният дядо Йордан. Дядо Йордан скоро бе слушал беседа за благодарността и сега се радваше, че му се бе удало случай да я приложи. Радваше се, че в решителния момент не бе забравил да благодари. Г. Събев.
към текста >>

51. 09 - 232. КАК ИЛАРИОНОВ БИЛ СПАСЕН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Когато войната приключила и брат Иларионов се връща в дома си, жена му подробно му разказала за разговорите, които бе водила с Учителя през ония решителни за живота му дни, когато той по чудо бил спасен от смърт и от пленничество.
„Голяма ще бъде мъката ми, Учителю. Нека се върне." Учителят пак се качва горе. В това време се явява при Иларионов и го извежда назад, извън обкръжението. Сръбският пост ги видял, но останал пасивен по непонятни нам причини. Учителят пак слязъл долу при сестра Иларионова, като й казал, че съпругът й е спасен. Когато войната приключила и брат Иларионов се връща в дома си, жена му подробно му разказала за разговорите, които бе водила с Учителя през ония решителни за живота му дни, когато той по чудо бил спасен от смърт и от пленничество. Разказал: П. Филипов 1952 година.
към текста >>

52. 09 - 356. ОПИТНОСТ НА ПЕВИЦАТА

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

Ти никога така не си пяла." Само аз знаех кой ми бе помогнал в този решителен момент.
Друг изход нямаше. Щом като излязох, видях Учителя, който ме гледаше бащински. Сякаш всичкият ми товар се стопи. Пях с такова вдъхновение, както никой път. Това направи впечатление на колегите ми и те идваха да ме питат: „Лиляна, какво става с тебе? Ти никога така не си пяла." Само аз знаех кой ми бе помогнал в този решителен момент. Разказала: Лиляна Табакова.
към текста >>

53. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Кротост, благост, търпение, но и силна воля и решителност да завърши всяка работа докрай се изливаха от него.
Това се усещаше от всички около него. Достатъчно беше да погледне някого с дълбоките си сини очи и този човек биваше окрилен и успокоен. Очите му излъчваха любов и братска преданост. Имаше особена сила да вдъхновява хората. Дали вътрешният му живот или негови естествени качества го правеха такъв, но той имаше мощно излъчване. Кротост, благост, търпение, но и силна воля и решителност да завърши всяка работа докрай се изливаха от него. Той беше много изработен човек. Да бъде ученик за него беше награда и същност, смисъл на неговия живот. Любима песен му беше „Вехади", която много хармонираше с неговия характер и чувство. Пееше я тихо и с проникновение. Дори до последните си дни, тежко болен, помолваше моя съпруг, Александър Серафимов, да му я изсвири на цигулка пак и пак, както преди и да усети отново святостта и красотата от музиката на Учителя.
към текста >>

54. 17 - МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДЕВЕТ ДНИ

Днес от всички се изисква смелост и решителност.
ВАСИЛ КИРОВ ДОЛАПЧИЕВ е роден 1887 година на 20 май стар стил в Малко Търново. Влиза в делото Божие на 22.03.1920 г. в село Габерово. На една лична снимка собственоръчно е написал отзад следното: „Който работи за Господа, той изпитва необикновен подем на душата и духа си. А сърцето и умът му се облагородяват и просветляват. Днес от всички се изисква смелост и решителност. Без тези качества не може да бъдете ученици на това велико учение. Божественото поставя Любовта за основа на живота и казва: Живейте в Любовта." - От Учителя.
към текста >>

55. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж.
През това време особно влияние върху неговото развитие оказали, според неговото лично свидетелство, майка му и един светогорски монах, при когото той се учел. Майка му е способ-ствувала да се развие у него онази склонност към мистицизма, която тъй често срещаме по-късно в неговия живот и която имала значение за идеалната насока на неговия характер. С особна благодарност и въодушевление си спомняше Дъновски за своя някогашен учител-монах. Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия. Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж. На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета. Обаче не по-малко влияние трябва да са оказали в това направление на Дъновски стремежите на времето и на окръжаващата го среда. Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна съвест и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една трескава и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа. Надарен с интелигентна и отзивчива душа, Конст. Дъновски не е могъл да се откъсне от общото идейно течение на своето време.
към текста >>

Тъкмо в този решителен момент една щастлива случайност - именно срещата му с Атанаса Чорбаджи от с.
Поставен в такава среда и при такава една обстановка, младият, едва осемнадесетгодишен Дъновски, без установен още характер, рискувал да бъде обхванат от нейното влияние, насочен в погрешни пътища и съвсем загубен за българската национална кауза. Действително, на първо време, бидейки без работа, той започнал да се навъртва около митрополийската църква и понякогаж да пее. Неговата интелигентност, звучният му глас, както и пълното и основно владение на гръцкия език, обърнали вниманието на новия гръцки митрополит Порфирий (от 1847 г. Варненски митрополит, бивший Преславски), и привлекли неговия интерес и симпатии към младия Дъновски. Тук Дъновски е стоял на кръстопът, или по-добре, той е бил в опасност да бъде погълнат от всепоглъщащата сила на гръцкото влияние. Тъкмо в този решителен момент една щастлива случайност - именно срещата му с Атанаса Чорбаджи от с. Николаевка - дошла тъкмо навреме да предотврати тази опасност. Тази среща е станала от грамадно значение за цялото по-нататъшно негово развитие и дейност. Тук се намираме на края на първия период от живота на Конст. Дъновски. С казаната среща ние влизаме вече във втория период. Кой е бил Атанас Чорбаджи, който е оказал такова съдбоносно влияние върху по-нататъшното битие на Дъновски?
към текста >>

Тази среща била за него съдбоносна и имала решително влияние върху насоката на неговата понататъшна дейност.
И когато в 1861 г. от всички части на българското отечество се стичаха в Цариград представители народни по църковния въпрос, беззаветният старец презря и трудове, и мъки, и разходи, и прие да бъде изпратен на собствени разноски в Цариград като представител на българите от Варненската епархия, понеже Варненската българска община беше слаба и бедна и не можеше да издържи на свои средства представител. Там, в Цариград, на поста си за извоюване на българската правда, този светъл старец умря през 1865 г. от избухналата тогава в Цариград холера. С този пръв пионер и апостол на българска реч и свяст във Варненско се сблъскал Константин Дъновски при първите свои стъпки. Тази среща била за него съдбоносна и имала решително влияние върху насоката на неговата понататъшна дейност. Тя не само го отклонила навреме от опасността да бъде погълнат и национално погубен от гръцкото влияние, но го насочила по пътя на дейците за възкръсяване на българщината във Варненско. Като дошъл във Варна да дири учител за своето училище, Атанас Чорбаджи попаднал на Конст. Дъновски, който тъкмо дирел работа. Срещу 500 гроша годишно и храна, последният се съгласил да стане учител в Хадърджа (1847 год.). Това бил първият български учител не само в с.
към текста >>

56. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

първия български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на паството му".
По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика първият народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х. Иванов, из Варна. Покрай другите, дадени на последния, наставления относно Екзархийския Устав, устройството на българските училища, откриването в Цариград висше българско училище, варненските българи настойчиво изисквали щото Варна да бъде седалище на български митрополит и самият град, за който не се упоменува в султанския ферман, да се включи в Българския Екзархат, а иначе представителят да се оттегли. Искането на варненци било удовлетворено в кръга на възможността. Със Синодално писмо от 12 октомврий 1872 г.. подписано от Н. Бл. първия български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на паството му". Варненци, оценявайки положението, се задоволяват с такова разрешение на въпроса и настояват само щото митрополитът да носи и титлата „Варненски". Със Синодално писмо от 13 октомврий там се съобщава за назначението на високопреосвещенаго Симеона за „Варненски и Преславски митрополит". За същото им съобщава и новоизбраният архиерей в първото си пастирско послание, като им казва и следующите напълно заслужени от тях думи: „зная горЬщото родолюб1е на варненското народонасе-лете, което историята на нашето черковно възраждаме с хвалбьІ ще споменува за неговото постоянство в борбата нь1 за грабнатьггЬ наши черковнь! правдинь! ". На 2 декемврий 1872 год.
към текста >>

57. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Варненските българи били непримирими и, когато била отправена до тях покана да платят на митрополит Иоакима припадащата им се част от владищината, решително отказали, като забелязали, че те не признават Патриаршията, нито владиката, и „който е довел последния, той да се погрижи да му плати".
Затова две български момчета от селата, условени от Иоакима като славянски певци, нито стъпили в църквата. Българите и жените им, били те българки или гъркини, бивали задължавани да посещават само българската, но не и гръцките църкви, нито онази църква „Св. Георги", в която се чело на славянски. Един от видните Варненски българи, който бил кум на две местни гагаузки семейства, като бил поканен да кръсти две новородени техни деца, приел само при условие те да бъдат кръстени в българската, а не в гръцката църква. Митрополит Йоаким се оплаква горчиво, че „ония, които вършат дела нечути за разбунтуване и неподчинение, са както навсякъде, така и тук, с твърде закоравели сърца, които не успяха ни най-малко дори да смекчат нито благата и приветлива обноска, нито кротостта и евангелското отнасяне, нито пък отстъпчивостта в много работи". Варненските българи били непримирими и, когато била отправена до тях покана да платят на митрополит Иоакима припадащата им се част от владищината, решително отказали, като забелязали, че те не признават Патриаршията, нито владиката, и „който е довел последния, той да се погрижи да му плати". В желанието си да се покаже примирителен и достъпен, митрополит Йоаким не отказвал дори да ръкополага свещеници за български села, които след това не го признавали, а един дори още през време на церемонията на ръкоположението поменал не него, както се следвало, но Илариона Макариополски. Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата". След шестгодишно владичествуване във Варна митрополит Йоаким пише на Патриаршията: „Тези години преминаха в скърби и мъки, в мизерия и нещастия, в нападки и хули, в непрестанна война, произлизаща от българската партия, която е изоставила срама и бащиното благочестие и е започнала война против Христовата църква и нейните архиереи. Тя ме охули, оскърби, осмя ме в лицето, воюва против мене с всички средства, интригува против мене. наковлади ме и се опита с коварни средства и с престорена покорност да разруши всяко частно и обществено дело, което предприех за общо или лично благо и полза".
към текста >>

58. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св.
тъй и частно за Вас, богоспаса-емата ваша Епархия привременно да се съедини, без да ся слее, с Преславската, и общийт Ваш Пастир да носи името Митрополит Варненски и Преславски". От подобно съединение биха последвали ред изгоди за Варненската епархия, а именно 1. че няма да се изключат от нея местата, които ферманът остава извън българската църковна област и мълком ще останат в епархията. 2. че така ще се улесни епархията материално в поддържането на владиката си и на обществените заведения във Варна, и 3. „по такъв начин, без да ся повреди на общото дело, намерва благоприятен изход и Екзархията". По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св. Синод не го бил още ръкоположил, понеже бил уверен, че варненци, като земат предвид мъчнотиите, ще се съгласят да се съединят временно с Преславската епархия и ще поискат за владика също архимандрита Симеона, та така да го ръкоположи и за двете епархии. Отговорът завършвал с думите: „Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зряло връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите, и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на двете тези Епархии, тъй и за удобрението на Н. В. преподобие Арх. Симеона за Ваш Пастир". Този тъй ясен отговор на екзархията хвърлил пълна светлина върху положението на въпроса за Варненски владика.
към текста >>

Обаче решителното и напълно отрицателното становище на екзархията спрямо тяхното държане и спрямо поставените от тях условия внесло смущение между тях.
- Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним". От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков. Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности. Изпращането на български владика във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия. Както и да било, поддръжката, която срещало искането на варненци между Цариградските ни представители, не е могла освен да ги окуражи да настояват на него; и при тези обстоятелства никак не е чудна тяхната неотстъпчивост и претенциозност спрямо екзархията. Обаче решителното и напълно отрицателното становище на екзархията спрямо тяхното държане и спрямо поставените от тях условия внесло смущение между тях. Към това време намиращите се в Цариград български владици заминавали за епархиите си и към началото на септемврий във Варна пристигнал, на път за Търново, Иларион Макариополски. Той обяснил на варненци положението и ги посъветвал да послушат съветите на екзархията. Думите на стария и заслужил народен труженик турили край на лутанията и колебанията на варненци и ги накарали да съзнаят колко несправедливо и обидно са постъпили към екзархията с това, дето й поставили условия. В последствие на това Варненската община решила веднага да поправи грешката си и още същия ден телеграфирала на екзарха, че приема съединението на Варненската епархия с Преславската и я моли да подействува щото бератът на В. Пр. Симеон да се издаде и за двете епархии.
към текста >>

При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство.
Синод отправил по гози случай особено послание до свещениците, първенците и християните от епархията, в което, след като хвърля кратък исторически поглед върху състоянието на българската църква и народ под Цариградската патриаршия, върху църковната борба, върху силния упадък в църквата, борбата с него и нуждата от по-скорошното назначение на български владици, продължава така: „Богоспасаемата Варненска Епархия съгласно с органический за управлението на Екзархията устав, като е размислила съборно за качествата на будущий си Архипастир, и като е усредоточила гласовете си в полза на Негово Преосвещенство Г-на Симеона, следствието на това избрание ся изпрати до нас, което показва едножеланието на Богоспасаемата Варненска Епархия да има за свой пастир Н. Преосв. Г-на Симеона. Светий Синод, като зе във внимание това народно желание, изразено тъй законно, пристъпи в каноническото му избирание, определение и назначение за митрополит на свято Варно-Преславската Митрополия. И тъй Негово Преосвещ. Г-н Симеон, като человек, който е свършил богословска наука и служил няколко години в духовното поприще, ся разбира от само себе си, че е снабден с искуемите качества, които са необходими за управлението на една Митрополия, и с познания граждански потребни за благополучието на благочестивото му паство. При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство. Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир. Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е отговорен пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно. С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н.
към текста >>

59. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Ала колкото гаврите били по-непристойни, ударите по-тежки и клеветите по-низки, с толкова по-голяма решителност българите ги отблъсквали, толкова по-мъжествена ставала защитата им, толкова повече се заздравявало народностното им съзнание.
По третата точка - борбата по църковния въпрос - с положителност може да се рече, че Варненските българи стоят в първите редове на борците за успешно разрешаване църковния въпрос. Те изпълняват примерно дълга си. Борбата те подкачат при най-неблагоприятна за тях обстановка. Малобройните във Варна наши дейци имали всичко против себе си. Те трябвало да отблъсват ударите на гръкогагаузите и на други гъркомани, които с неприлични сцени глумели българското име и българските училищни и църковни церемонии, клеветели българите пред турските власти, а последните нерядко ги подлагали на строги разпити и затвор. Ала колкото гаврите били по-непристойни, ударите по-тежки и клеветите по-низки, с толкова по-голяма решителност българите ги отблъсквали, толкова по-мъжествена ставала защитата им, толкова повече се заздравявало народностното им съзнание. Още през 1860 година, скоро след откриване народното училище във Варна, Варненската българска община приготвя и разпраща писмо до българските общини в другите каази (околии) на окръга с предложение всички едновременно да предявят на Илариона Макариополски в Цариград, че и те се отказват от гръцката Патриаршия и че занапред ще признават началството на българската народна църква, в лицето на Макариополски (копие от това писмо, дадено ми от първия български учител във Варна К. Арабаджиев, е напечатано в „VI известия на Варненското археологическо дружество", 1914 г., стр. 14) На следнята 1861 година Варненско има вече и свой представител в Цариград по църковния въпрос. Това бил Ат. Георгиев от с.
към текста >>

Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище.
Станчев, а такава за I кл. на девическото училище - Стефана Н. Икономова. Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел"). През следнята 1879/80 учебна годиьа мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г. и девическото класно училище. Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков). То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски.
към текста >>

Ала неговата твърда воля и борчески характер, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и непоколебимите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници.
Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св. Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул. „Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели. Всичко във Варна 7080 ученици и 263 преподаватели (вън от крайградското селище Сес-Севмес, което миналата година образува самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели). Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии. Ала неговата твърда воля и борчески характер, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и непоколебимите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници. Подлаган е той в разно време на ред обиди и преследвания, дори и на твърде смели твърдения и опити за покруса честта му като верен български син. Мислейки, че е настъпило време вече за една здрава и спокойна преценка по дейнината на митрополита Симеона, тъй широка по обем, тъй бляскава по изпълнение, тъй продължителна по време, надявам се, всичко противно нему до този паметен ден на петдесетгодишнината му, ще сглъх-не, ще даде израз, че цени достойно допринесените от него обществени добрини и душевна негова сила, та ще вземе участие в засвидетелствуване и съответната нему дълбока благодарност и признателност. Високопреосвещений Симеон реши възвишена задача: изпълни дълг и към Църква, и към училища, и към хора в немотия - малки и големи; затуй и постига целта на живота си, затуй и всенародно е овенчан със слава. Блажен е неговият път! Варна, 14 август 1922 г.
към текста >>

60. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

И БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС Дългогодишната и тежка борба, която българският народ води през XIX век с цариградската патриаршия за сдобиване с народна иерархия и за обособяване като отделна самобитна народност в турската империя, в развитието си достигна до решителна фаза на връх Великден, 3 април 1860 г.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС ПРОСЛАВА НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878 ГОД. Руско-български сборник, София, 1929 год. (стр. 238-249) АЛЕКСАНДЪР !! И БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС Дългогодишната и тежка борба, която българският народ води през XIX век с цариградската патриаршия за сдобиване с народна иерархия и за обособяване като отделна самобитна народност в турската империя, в развитието си достигна до решителна фаза на връх Великден, 3 април 1860 г. В тоя ден, както е известно, поради явната дотогава неотстъпчивост и непримиримост на висшата духовна власт и от страх пред бързия и опасен за народа ни успех на католишката и други пропаганди, цариградските българи, начело със своите народни духовни началници, убедени в правотата на своите искания, във време на богослужението не допуснали да се спомене името на вселенския цариградски патриарх, което е било равносилно на отказването им да признават властта на вселенската патриаршия. Но заедно с това те открито заявили, че спасението на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх. Примерът на цариградските българи бил веднага последван от българското население в повечето провинциални градове, дето то се отказало да признава цариградския патриарх за свой върховен духовен началник и така също изхвърлило поменуването имената на своите епархиални архиереи-гърци. Това събитие силно смутило не само цариградската патриаршия, която, заслепена от гръцката „велика идея", не била в състояние да прецени важността на момента и духа на времето и най-малко очаквала такава акция от страна на „грубите и необразовани" българи, както и целият православен свят. Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско духовенство и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото духовенство (респ.
към текста >>

61. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ51 Гърците във Варна останали смаяни от тази решителна постъпка на българите.
6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ51 Гърците във Варна останали смаяни от тази решителна постъпка на българите. По покана на цариградските българи и варненци решават да не припознават вече патриаршията, с владиците й заедно. Окончателното решение по този въпрос се взело в с. Николаевка на едно събрание, по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата на извора „Харлата". Съставя се протокол, подписва се от присъствующите и се подпечатва със селския печат. Тоя протокол с писмо от варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостррени черкови по селата (напр.
към текста >>

62. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

Създатели на тия училища предимно бяха нашите мънастири, макар и днес те решително да са изгубили онова културно значение, с което някога са стъпили на историческото поле.
Една от най-мощните наченки е без съмнение училищното движение, което именно възкреси нашата народност, що години и векове се унижаваше и изтребваше от двама грозни подтисници: политически от дивия и суров азиатски завоевател - турците; и духовно - от вероломните гръцки владици, които употребяваха най-низките и отвратителни средства за изтребване всеки писмен спомен за миналото на народа ни, поради което и бяха го докарали до положение да изгуби всяко съзнание за национален и умствен живот. Но лъхна и у нас струя от великите идеи за свобода, що XVIII. век възгласи на човечеството. Явиха се личности, които се завзеха за духовното и национално пробуждане на народа ни и смело се хвърлиха в борба с гърцизма в България, които в повечето наши градове беше в такава сила, че гражданите се наричаха гърци, срамуваха се от родната си реч, надпреварваха се да говорят по-гръцки, на какъвто език и в черкви и училища се четеше. За щастие, редом с гръцките през туй време килийски училища, в отечеството ни съществуваха и български килийски училища. Създатели на тия училища предимно бяха нашите мънастири, макар и днес те решително да са изгубили онова културно значение, с което някога са стъпили на историческото поле. В повечето оттия мънастири, а особено в Хилендарския и Рилския, се е преподавало на славянски, та излезлите от там ученици се пръскаха по България и се хвърляха в борба с всесилните тогава възпитаници на гръцките училища у нас. Така килиитетия скромни, но еднички по онуй време у нас национални училища - постепенно нарастват. Те, освен главната своя цел - черковно славянско четене - поеха върху си и тежката задача за народното ни самосъзнание, за нашето възраждане. Настъпи най-сетне годината 1835. Отвори се в Габрово, с грижите на чутния родолюбец Василя Евстатиев Априлов, и първото българско училище по еврр-пейски образец, по белланкастерски метод, като за щастие, делото се повери в ръцете на ревностен и способен ръководител - Неофита Рилски.
към текста >>

63. 15. КОНСТАНТИН ТОДОРОВ АРАБАДЖИЕВ, ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ ВЪВ ВАРНА

април 1860 година, когато Иларион Макариополски с мъжествен замах нанася решителен удар по черковния въпрос на цариградския патриарх, и тържествено прогласява независимостта на българската църква от гръцката патриаршия - към това време, повтарям, и българите във Варна начеват по-често да се събират и ревностно да обменят мисли за съставяне на българска училищна община и отваряне на народно училище и в техния град, удавен тогава в гърцизъм и гагаущина.
15. КОНСТАНТИН ТОДОРОВ АРАБАДЖИЕВ, ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ ВЪВ ВАРНА Биографични черти Като свършил Търновското главно българско училище, от което получил, според тогавашния ред, похвален лист за превъзходен успех и благочинно поведение - Арабаджиев станал учител през 1855. година в село Самоводен, а след туй - в Лисичери. В двете тия грлеми търновски села той учителствувал пет години. Тъкмо в края на това време, българите във Варна, твърде малцина още тогава - раздвижени и оживени от важните Великденски събития в Цариград на 3. април 1860 година, когато Иларион Макариополски с мъжествен замах нанася решителен удар по черковния въпрос на цариградския патриарх, и тържествено прогласява независимостта на българската църква от гръцката патриаршия - към това време, повтарям, и българите във Варна начеват по-често да се събират и ревностно да обменят мисли за съставяне на българска училищна община и отваряне на народно училище и в техния град, удавен тогава в гърцизъм и гагаущина. И наистина, през месец май на тая бележита за народа ни година (1860), те съставят такава община, за което свидетелствува и останалият оттогаз неин печат.83, че училището се искано не от българите, а от руския вицеконсул във Варна Ал. Рачински по политически съображения, варненският мютесариф (окръжен управител) Ашир бей не позволил отварянето му. Учителят бил теглен под строг полицейски разпит, който се свършва благополучно, благодарение на предварително дадените учителю наставления от Никола Георгиевич. „Известия на Варненското археологическо дружество", книжка VI, 1914 год. (стр. 6-7)
към текста >>

64. IV.21 октомври 1907 година, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Да бъдете смели и решителни.
Гумнеров - Галатяном 2;7, а за Гина - Битие 30;7. Г-н Дънов каза, че България ще бъде очистена от единия край до другия и само това ще спаси България. След това Духът ни попита: - Знаете ли името Ми? Четете Исаия 61;10. Вие да не се боите и да не бъдете страшливи. Да бъдете смели и решителни. От кого има да се боите? Нека се боят грешните. Праведните да хвалят Господа. Да ви не смущават материалните ви работи. Работникът е достоен за своята заплата.
към текста >>

65. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх.
На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, дето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от свое лично гледище. Какво нещо е търпението? Неволя ли е? Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора. Любовта, дето е в рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската любов е в самата мъдрост. Мъдростта, това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт. А пък любовта, която е в по-горната сфера, гдето е истината, е най-чиста.
към текста >>

66. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО

Бъдете смели и решителни, защото Аз съм с вас.
Тихчев М. Дойнова Здр. Попова В. Ватева Помнете думите, които са казани: Без вяра не може да се угоди на Бога. Не давайте ухо на шепненето на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз съм с вас. Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще потъне. Помнете: този кораб не потъва. В света може да стават много промени, много изменения, Но Отец, Който ръководи всичко това, остава всякога един и същ. Мир на вашите души. Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде.
към текста >>

67. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни.
Искам с това да ви кажа, че тази мисъл, какво във всичко и всякога вие трябва да уповавате и да се надявате на Господа, трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото [в] земята, в която отивате, има и хетейци, и гергесейци, и хаморейци, и хаханейци, и херезийци, и евейци, и исувсейци (Второзаконие - 7 гл., 2 стих), които представят човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима, вяра, вяра, вяра, вяра. Няма друго средство. Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че с тия работи Господ не се занимава. Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза. Борбата ще бъде духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание.
към текста >>

68. IV.18 август, събота

На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: - Сега трябва да работите и смело и решително, и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за повдигането на народа.
Но вие мислите, че тук сте временно. Обаче нищо временно няма в този свят. Вие сте изобилна почва с големи богатства, само че трябва да се изработи. Симеон Драганов: - Ще излезе, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим? Г-н Дънов отговори: - Да, право е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: - Сега трябва да работите и смело и решително, и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересовани. Главната спънка за делото Господне може да бъде първо учителите, после свещениците и най-сетне чак политиканите. Ето защо ние първо трябва да заинтересоваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън. - Защото в България има изпратени от черната ложа, които противодействуват, и те са сега тук и спънките ни са от тях.
към текста >>

69. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни.
Дългата коса показва подчинение като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че сте страхливи. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преровя дън земя и не може да се качи горе на небето, а не може и да слезе долу и Господ иска да влезе в земята, там, където са затворени тези богатства, там са скрити красиви форми на развитието на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни.
към текста >>

За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото.
Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преровя дън земя и не може да се качи горе на небето, а не може и да слезе долу и Господ иска да влезе в земята, там, където са затворени тези богатства, там са скрити красиви форми на развитието на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята. Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът. На спиритически език казано: един дух или теософски учител - все едно - да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия, та ще се излее като извор и ще прояви известни форми.
към текста >>

70. НАРЯД за 1905 годинa

В моето служене се изисква смелост и решителност.
Не познаваш ли моите пътища, през които те водя? За тебе предстои работа да вършиш за мене. Работа, която трябва да извършиш добре. Научи се да бъдеш търпелива и мъдра. Това е моето желание. В моето служене се изисква смелост и решителност. Бъди крепка по дух и смирена по плът. Зная мрачните облаци, които смущават твоята душа. Не се бой. Те ще принесат своите плодове. Волята на вашия небесен Баща е да бъдете търпелива, както е Той търпелив и благ.
към текста >>

71. НАРЯД за събора 1911 година

Бъдете смели и решителни, защото Аз съм с вас.
Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всички блага, които Господ е вложил. Помнете: не сте свои си, вие сте роби на Бога Живаго и ако пребъдвате в Неговата Воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя себе си вам. Само тогава ще ме познаете, както аз ви познавам. Сега още има голяма тъмнота във вашите умове, но Духа, който Аз ще ви изпратя от Отца да пребъде във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже пътя на бъдещето. Помнете думите, които са казани: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Не давайте ухо на шепненето на лукавия, в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз съм с вас. Светът може да се вълнува, бурите на живота могат да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще потъне. Помнете: Този кораб не потъва. В света могат да станат много промени, много изменения, но Отец, Който ръководи всичко, остава всякога един и същ -мир на всички души. Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на земята, Отец сам ще обърне всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие.
към текста >>

72. НАРЯДИ за 1915 година

Бъдете смели и решителни, с вяра да посрещнете, което Небето е определило.
Мъчнотиите в живота са повдигающата Божествена ръка. Който не разбира Истината, той се самозаблуждава. Бъдещето е светло. Пред човешката душа стоят великите възможности на чистия живот. Настоящите времена са носители на възкръсналата Истина, която иде в света. Бъдете смели и решителни, с вяра да посрещнете, което Небето е определило. Земята е само условие за живота, а Небето - гдето се реализира. Тук е всичко преходно, а горе е постоянното. Гледайте на всичко отгоре, както Бог гледа. В света законът на личността, за душата, за народите, за човечеството е един и същ. Само онзи се повдига, облагородява, който го пази.
към текста >>

73. Наряди за 1919 г.

Ако сте били смели и решителни в истината и вярата, ще поставите виолетова точица.
Същото нещо ще бъде и за ума и мислите. Ако вашият ум и вашите мисли са спомогнали за усилване на вашия живот, на техните места ще поставите отвътре триъгълника червена точица - да похвалите ума. Ако той вие спънал живота, ще поставите черна точица. Ако видите, че вашият ум е дал права посока на вашия живот, ще поставите зелена точица. Ако умът ви право разрешава въпросите на истината и вярата, ще си турите синя точица - има подем. Ако сте били смели и решителни в истината и вярата, ще поставите виолетова точица. Ако волята ви се застъпва за прав и добър живот, ще поставите на съответното място отляво към дясно червена точица. Ако тя се застъпва добре за вашето саморазвитие, ще поставите зелена точица. Ако е твърда и положителна в истината - синя точица. А ако е непоколебима в пътя на истината - виолетова точица. Можете ли по тази схема сами да разрешите какво ще правите с духа, душата и тялото си?
към текста >>

74. Наряди за 1938 г.

Бъдете сега смели и решителни.
И в Америка, и в Германия, и в Англия, и навсякъде по света са вече те! И тия хора се познават! Като ги срещнеш, ти виждаш една нова светлина в очите им! Те са бъдещите братя и сестри в света! Те са новите хора, които са носители на Божественото. Бъдете сега смели и решителни. Вие чакате да дойде нещо ново в света. Новото в света трябва да бъде: трябва да се примирят хората. Който има да взема, да не взема! Който има да взема от брат си, да му прости! Най-първо да престанат всичките спорове, които сега има.
към текста >>

75. Наряди за 1945 г.

В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе.
Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с дъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството. Днес сме свидетели на едно небивало раздрусване на света. От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи. Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота.
към текста >>

76. Наряди за 1949 г.

Бъдете смели и решителни!
На тази почва всичко може да се приложи, всичко може да расте" - казва нашият обичен Учител. Божественото учение днес влиза в живота. То носи със себе си всички условия да се реализира. Защото животът е цялостен, единен и неделим. Бъдете бодри! Бъдете смели и решителни! Работете за делото на нашия обичен Учител - за идването на Царството на Мира, Светлината и Любовта! Той е винаги с нас! С поздрав: Изгрев, 27. VI. 1949 г. БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 7) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тази година Б ратската среща ще стане поместно и ще трае три деня: 28,29 и 30 август т. г.
към текста >>

Те ще изнесат на дело идеалите на Великите Учители, защото те носят в себе си смелост и решителност, когато се касае за общото благо.
Учителят казва: „Любовта е непобедима сила, тя е солта на земята. Всичко отрицателно ще изчезне, но любовта ще преживее вековете, защото тя е велика и безгранична." Култура без любов и разбирателство не е имало и няма да има. Любовта и разбирателството са здравата, непоклатима основа на истинския живот. Учителите и гениалните хора със своя силен дух и висок морал, носят красивите семена за разумния живот. Добрите и почтените хора представят добра, плодотворна почва за великото и красиво в живота. Те ще изнесат на дело идеалите на Великите Учители, защото те носят в себе си смелост и решителност, когато се касае за общото благо. Днешният човек познава миналото, работи в настоящето и, според разумната насока, вижда красивата перспектива на бъдещето. Той знае, че егоизмът, тщеславието са погребали велики империи. Днес благородните и просветени водачи от всички съсловия и всички народи, стоящи в горните стъпала на живота, познавайки историята и потресени от страшните разорения и кръвопролития на близките войни, търсят нови пътища за облекчение живота на изтерзаното човечество. Казано е: „Който търси, ще намери; който хлопа, ще му се отвори и който проси, ще му се даде." Разумният човек знае какво търси, защо хлопа и що иска. В него всичко е отмерено, затова всичко ще му се даде.
към текста >>

77. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Тъй че, ако искате да се ползувате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да изкарате недъзите си, без да имате това високо понятие за себе си, каквото сега имате, и ще слезете 10° надолу.
Сега искам от всинца ви да бъдете кротки и смирени. Кротост и смирение, както и стремеж към абсолютна чистота - това е смисълът на живота. Без тази чистота вие не може да пристъпите нито крачка напред. Най-първо ще трябва да изнесете навън своите недъзи и да се погрижите за изправянето си. Не крийте недъзите си, не ни заставяйте да ви ги търсим. Тъй че, ако искате да се ползувате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да изкарате недъзите си, без да имате това високо понятие за себе си, каквото сега имате, и ще слезете 10° надолу. Всички ученици, които имате недъзи в ума, в сърцето или в тялото си, ще ги представите ясно. А най-мъчното нещо е човек да изкара своите недъзи на лице. В Америка имаше един знаменит професор по красноречие - Силва Неа, при когото отиваха свърши висше образование по ораторство, красноречие, с достойнство, че знаят да говорят. Като излизали от този професор, всички се чувствували като попарени, оквасени, защото той режел безцеремонно. Всичкото изкуство на този човек се състояло в това да им казва направо истината.
към текста >>

78. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

22 август 1920, IV ден на събора, неделя, В.Търново

Той като дойде, ще свидетелствува, вие ще бъдете смели, решителни, с всички хора ще се справите.
Дойде бащата, каже: „Знаеш ли какво ти нося? Една хубава кукла.“ Но тя нито се яде, нито се пие и след 4-5 дена дъщерята счупи куклата. С такива кукли ще ни залъгват - това било, че онова, обещават ни царството Божие, а вие се питате: „Дали е тъй? “ А когато дойде Духът, вие ще имате една жива положителна опитност, ще изпитвате навсякъде и ще разбирате що е смисълът на живота. То е Духът. Той като дойде, ще свидетелствува, вие ще бъдете смели, решителни, с всички хора ще се справите. Защото няма да говорите вие, а Духът във вас ще говори. Как ще говори? Вашата душа ще бъде просмукана с тази Божествена любов и когато ще излезнат тези думи, те отварят вратата навсякъде. И ония, които искат да ви бият, по-малко ще ви бият. И след това и те ще се обърнат към Господа, и те ще почнат да Го славят.
към текста >>

79. ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС

22 август - 22 септември 1922 г.

В Горницата Учителят ни говори.) Вие готови ли сте да вървите по пътя на новото учение смело и решително?
ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 22 август 1920 IV ден на събора, неделя, В.Търново (По инициатива на Учителя събрахме се 10 млади сестри, 3 варненки и 7 софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Олга, Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз [Савка]. В Горницата Учителят ни говори.) Вие готови ли сте да вървите по пътя на новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът, щом изгуби вяра в себе си, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам 3 правила, 3 метода, чрез които може да се пазите,защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, но и старите. Стават падания.
към текста >>

Сега вие готови ли сте да вървите смело и решително по пътя?
Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти. И ще гледате тези картини да станат живи да ги одухотворите в себе си. Сега вие готови ли сте да вървите смело и решително по пътя? (- „Да готови сме! ") (Аз мълчах, но душата ми говореше) Без никакво колебание? (-„Без никакво! ") (Мълчание) Тогава две по две ще дойдете, аз ще ви покажа една жива форма, която никому няма да разправяте. (Отидохме две по две в предверието на вътрешната стая, коленичихме на прага, а Учителят стоеше зад нас.
към текста >>

80. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Добродетелта е широко понятие и включва в себе си всички положителни проявления на човешката воля - воля разгледана в широк смисъл, както се проявява на 3-те полета:Физичния свят с качествата си: твърдост, смелост, решителност.Умствения свят: разбиране, проумяване, схващане и долавяне.В Божествения свят: волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс.
А диамантът е прозрачен, защото материята му е толкова фина, че всичката светлина преминава през него и се излива навън. От добродетелния човек излиза светлина. Защото благия роден подтик, са лъчите, които идат от духовното слънце. Те преминават през него, като светли мисли и се превръщат в дела. Само добродетелният човек може да бъде чист. Добродетелта е широко понятие и включва в себе си всички положителни проявления на човешката воля - воля разгледана в широк смисъл, както се проявява на 3-те полета:Физичния свят с качествата си: твърдост, смелост, решителност.Умствения свят: разбиране, проумяване, схващане и долавяне.В Божествения свят: волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс. Добродетелта е волята на Божествения свят, проектирана на физичния свят. Казваме, че добродетелта е плод. В плода е кондензирана всичката енергия на неговото узряване, затова чрез обратния закон плода като се посее енергията ще се развие по обратен път и ще даде цялото растение или дърво. Затова и в едно добродетелно дело ние можем да проследим пътя на мислите и чувствата и да изучим самите мисли и чувства, които са дали храна, за да узрее този плод. Плодът зрее само при светлина и топлина.
към текста >>

81. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Когато дойде да констатирате една своя погрешка, бъдете смели и решителни.
Само че, у доброто има повече светлина, по-мапко тъмнина. Злото се е помъчило да хване светилната и да я зароби, това е злото. А доброто е добро, понеже се помъчило да хване светлината и да й даде свобода. Туй е разликата в стремежите. Туй разграничение, ако го направите ние ще ви помогнем, няма какво да се плашите. Когато дойде да констатирате една своя погрешка, бъдете смели и решителни. За пример, пъпли една въшка, но за да не види вашата другарка, тургате палтото отгоре. Хвани я, не я покривай. Хвани я с пръстите си. Въшки по вашите глави не трябва да ходят. Благодеяния на въшките не правете.
към текста >>

82. 30. СТЕНОГРАФИРАН МАТЕРИАЛ ОТ ТЪРНОВСКИЯ СЪБОР ПРЕЗ 1922 г.

Стефан Тошев

352: „Та казвам ви, бъдете смели и решителни, не се колебайте от никаква философия.
Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и всички светии са тук между вас, а православната църква не признава това, мисли, че са Горе, а те са долу, тогава какво е туй положение? И в края на века всичките светии ще бъдат на земята, казано е. Те са тук вече на земята - Христос, апостолите, всички праведници, те са всички на земята. Търсят ги Горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са тук, на земята в плът, а в една или друга форма са тук, по цял свят обикалят и работят... " Давам и цитат от стр. 352: „Та казвам ви, бъдете смели и решителни, не се колебайте от никаква философия. Ние приближаваме към опити, към велики опити в живота. Ще кажете: Дали е време? - Време е сега. Туй, което ще видите, око не видяло и ухо не е чуло. Туй, което сега ще видите, този нов свят, който ще се разкрие пред света, ще бъде велик, чуден... " От стр.
към текста >>

83. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

Едно нещо аз лкзбопитствувам: как беше това, което Вие изказвате с думите: „и след като питаха Господа ... получиха настойчив и решителен отговор: влез в него!..." Разкажете ми това.
За право на членство се внася в Adyar, Индия 6.25 лв. и ежегодно пак по 6.25 = 12.50. Тези 6.25 са за настоящата година. Поради това ежегодно през януарий ние ще внасяме по 6.25 л. При това ние сме членове и на наша ложа, в която внасяме по-малко, за да се поддържа „общителя". Едно нещо аз лкзбопитствувам: как беше това, което Вие изказвате с думите: „и след като питаха Господа ... получиха настойчив и решителен отговор: влез в него!..." Разкажете ми това. На въпросите: Когато човек получи „Христа в себе си", както казва ап. Павел. т.е. когато стане истински християнин, Христоносец, посветен, иницие. той не получава изведнъж и даром спасение. Законът за причинността е неизменен закон.
към текста >>

84. 14. КАК ЖИВАТА ПРИРОДА И РАЗУМНИЯТ НЕВИДИМ СВЯТ ГОВОРЯТ НА ЧОВЕКА И ГО ПОУЧАВАТ

Паша Теодорова

Дойдох до улица „Велико Търново" и на средата на пътя нещо ме спря определено, категорично и решително.
По всичко разбрах, макар и загубена, че съм вървяла бързо, усилено, за да мога да изпреваря групата, която върви по свой определен път. 4. Още първата година при влизането ми в обществото и срещата ми с Учителя, ми се представи важен въпрос за разрешаване. Видимо сама, без външна помощ, аз се лутах насам и натам в мисълта си как да разреша правилно въпроса. Ту бях на права посока, ту на крива, но въобще не можах да изляза от лабиринта на своята мисъл. Един ден, връщайки се от Учителя, който беше на „Опълченска" 66, вървях пеша. Дойдох до улица „Велико Търново" и на средата на пътя нещо ме спря определено, категорично и решително. Замислих се, съсредоточих се и ясно чух глас: „Нямаш право да злоупотребяваш с Божествената енергия." Гласът беше категоричен, строг и неотменим. Така спряла се, продължих да мисля и въпросът беше решен. Мисълта ми взе обратна посока, почувствувах правата мисъл, взех правилно решение. Въпросът беше назрял, чакаше само едно малко бутване и повече светлина. Оправих се, зарадвах се и се върнах у дома си успокоена и без никаква борба в решението си.
към текста >>

85. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

Горд, решителен, той застана изправен пред Слънцето.
11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА Син, нероден от майка, поласкан от доверието, което няколко големци му гласуваха, реши да изпълни техния съвет, а именно да отмъсти по някакъв начин на Слънцето, задето свети много и пречи на хората да вървят по своя стар и отъпкан вече път. И той навярно с джоб, пълен с банкноти, седнал в лека колесница, със съзнание на голям герой, полетя към мястото на вечногреещето слънце, оттам да изпълни замислената си задача. Като вихър се носеше към това място, опиянен от бъдещата си слава. И наистина, къде се токово чудо видяло, син - нероден от майка, да се осмели всичката си ярост да отправи към Слънцето на живота. Това реши и го направи. Горд, решителен, той застана изправен пред Слънцето. Сви ръце безумецът на юмрук и насочи със злост към диска на Слънцето, но не го удари, далеч беше от него. Яростта му стигна донякъде само, но не го порази. Наивен безумец! Кой простосмъртен, обикновен човек може да се бори със Слънцето на живота!? Не с презрение, но с жалост, Слънцето го погледна и за миг, кратък миг, какъвто и Вселената не познава, замълча... Млъкна и замълча, както някога, като запитали Хермеса да каже нещо за злото, той стиснал устата си и замълчал.
към текста >>

86. 2. АВРАМОВ ДОМ

Гена Папазова

Решителен, много умен и решава да претърпи една много сложна операция.
Сега аз искам да ви запозная с някои от тези хора. Един от тях, даже ще ви пратя при него. Това е Андрейчо Никифоров. Андрейчо е дете на разведени родители. И не знам как, защо, коя е причината, заболява зле от скъсяване на мускулите и остана на легло. Решителен, много умен и решава да претърпи една много сложна операция. Двете му бедрени кости са скъсени, да може мускулите да станат подходящи за ръста му. Сега е добре, ходи с патерици. Паша го започва, но Вие ще отидете при него да чуете как, защото аз не мога всичко да ви кажа. Обаче, когато се каже името „леля Паша", за него това е светотатство, благоволение е. Благоволение е леля Паша.
към текста >>

87. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

Погледът не се поддава на описание - колкото остър, толкова и мек, колкото съсредоточен, толкова и широкообхватен - силен и благ, мощен и нежен, въздействащ решително върху пулса и дишането на събеседника!
Това бяха общи бележки, свободни и безсистемни щрихи, така, както се появиха спомените в паметта ми. Искам да завърша тези кратки бележки с нещо колкото бегло и непълно, но синтетично очертание образа на Учителя и облика на обществото, възникнало около него. Най-характерните черти от външността ми се струваха тези: - Особено ярко очертание на лицевите черти с фрапантна хармоничност и живост на движения, но не рязкост, а със сдържана плавност и пъргавина. Пред говорещия, свирещ или работещ какво да е Учител, се добиваше впечатлението, че наблюдаваме един съвършен и вълшебен механизъм, при който всичко се извършва безпогрешно и виртуозно. Телесната тъкан не притежаваше изглежда никакви застояли части или тлъстини, а само мускулна, нервна, кръвоносна и кожна тъкан. Погледът не се поддава на описание - колкото остър, толкова и мек, колкото съсредоточен, толкова и широкообхватен - силен и благ, мощен и нежен, въздействащ решително върху пулса и дишането на събеседника! Съмнявам се дали мога и трябва да кажа и няколко реда върху тази хартия за щриховане някои от ярките черти от духовния облик на Учителевата личност, но за пълнота на изложението ще се опитам да го направя. - Мисълта му притежава в еднаква мяра мощта на индуктивната виртуозност и богатството на дедуктивната находчивост. В историята на човешата мисловна дейност е изключително трудно и рядко да срещнем тези две дарования в една и съща личност. - Другата особеност, която Учителевият Дух проявява в цялото си Слово е възвишеността на мислите. С каквато и тъмна материя да борави, накрая мисълта му завършва с една светла и висока щриха!
към текста >>

88. V. КОНСТАНТИН ТРИНГОВ (1907-1981 г.)

Решителната стъпка е направена - той никога вече няма да се отклони от избрания път.
го изпраща в София да следва Свободния университет. Коста обаче се записва студент едновременно и в Художествената академия. Болестта на бащата през 1929 г. принуждава младия човек да прекъсне временно образованието си. След това сам поема издръжката си и в 1937 г. завършва. Решителната стъпка е направена - той никога вече няма да се отклони от избрания път. В Академията негови професори по живопис са Цено Тодоров и Никола Ганушев. Те високо ценят своя даровит ученик. Още като студент Трингов устройва две самостоятелни изложби в Казанлък - през 1934 и 1936 г. - в които преобладават пейзажи от родния край. В тях е изявена трескавата жажда на твореца да се потопи в атмосферата на родното и близкото, до което по-късно Трингов се докосва с чувството за неговата трайна и истинска красота.
към текста >>

89. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 101-150

Ученикът трябва да бъде смел и решителен.
Те всякога трябва да го повдигат и хранят. 114.Закон. Ученикът трябва да знае и винаги да държи в ума си този закон: Всичко в живота се превръща в Добро! 115.Живот. Когато малкото клонче прави отклонение нагоре надолу, но се държи за дървото, няма нищо опасно. Но когато се откъсне, опасността идва. Когато ученикът живее за Бога, той е клончето, заловено за дървото. 116.Смелост. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Тогаз той може да върви по тесния път. Тесният път води към Бога! 117.Радост. Бъди радостен винаги. Връзката с идеалния свят прави ученика радостен. 118.Вяра, Надежда, Любов.
към текста >>

90. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 351-400

Качества на ученика са: безстрашие и решителност.
" Иди при Бога! 390.Геройство. Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива. Той трябва да издържа. Това е геройство! Смел бъди и напред върви! Качества на ученика са: безстрашие и решителност. Без тях той не може да издържи. 391.Себе си. Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички. 392.Урок. Когато Учителят предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден. 393.Ръката на провидението.
към текста >>

91. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II ЧАСТ Записани от Савка Керемедчиева и дешифрирани от нейните стенограми от Борис Николов 1970 -1976 г. 500

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Върви смело и решително в пътя на Истината.
Моите добри пожелания. (19.07.1944 г. Мърчаево, 9 часа сутринта) Слънцето грее. 509 Когато Слънцето грее - радвайте се. То кога грее и хлябът се пече, и водата чиста и бистра от извора тече. Върви смело и решително в пътя на Истината. (Учителят, 04.11.1922 г.) Стихове от Учителя. 510 1. Петък - Търпение Божествено (ев. Йоанна 5,5) 2. Събота - (Мъдрост) Любов беззаветна, в която Божията пълнота царува.
към текста >>

92. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2041-2060

2060 Умът трябва да бъде силен, смел, решителен.
От нищо да не те е страх. Опитай и виж, че Бог е благ. Планината Витоша. 2059 Използувайте магнетичните сили на Вито- ша. Витоша е един богат магнит. Правила. 2060 Умът трябва да бъде силен, смел, решителен. Сърцето - пластично, издръжливо и търпеливо. Тези качества ученикът трябва да придобие, никой не се ражда с тях. Те трябва да се придобият. Те са условия, за да разбере ученикът великата природа.
към текста >>

93. СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 121-140

Смелост. 121 Ти трябва да бъдеш смела и решителна.
Смелост. 121 Ти трябва да бъдеш смела и решителна. 24.Х.1921 г. Радост. 122 Бъди радостен! Радост. 123 Ограничи материалните си желания и ще вкусиш от Радостта в Бога. 26.Х.1921 г. Вяра. 124 Трябва да имаш Вяра, Вяра, Вяра!
към текста >>

94. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Смелостта е качество на решителния.
Бог е промисъл, който превъзхожда всеки разум! Бог е съвършенство, което надминава всяко понятие! Учителят ________________________ * Ръкописът е на Учителя. **Ръкописът е с почерк на Савка. РЕЗЮМЕ * Отличителните черти на смелостта и твърдостта. Смелостта е качество на решителния. Твърдостта е качество на силния човек. Смелостта е движение през опасности. Твърдостта е движение през несполуки. Смелостта избира най-късия път. Твърдостта подразбира далечна цел.
към текста >>

Послание к Римляном 9:28 „... защото ще свърши и ще реши дело по Правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята." Евангелие от Лука 5:34 „А Той им рече: Можете ли стори сватбарите да постят докле е с тях младоженикът?
маренъ.) Разположение: Добро. Евангелие Лука 12:14 „А Той му рече: Человече, кой ме е поставил съдник или делител над вас? " * * * 28.02.925 г. 123 Събота 7.15 ч.с. (Ясно, чисто небе, хоризонтално зачервено.) Разположение: Спокойно в себе си. Послание к Римляном 9:28 „... защото ще свърши и ще реши дело по Правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята." Евангелие от Лука 5:34 „А Той им рече: Можете ли стори сватбарите да постят докле е с тях младоженикът? " * * * 01.03.1925 г. 123 Неделя 7.25 ч.с. (Ясно, хубаво, хоризонта прошарен. Изгрев 7.05 ч.с. много хубав.) Разположение: Благодарна, дълбоко вътре.
към текста >>

95. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

Окултният ученик трябва да бъде: бодър, смел, решителен и неотстъпим в борбата със злото; тих, кротък, смирен и мълчалив в извършване на доброто. 41.
Хармонията е съзнателния живот на човека , живот в който душата се развива ; първият ключ на хармонията е Любовта , с нея трябва да започнем . 36. И тази мисъл, която смятам за оригинална , не ще да е моя , защото такива мисли са у мене едно отражение само, а где е техният извор - ето мъчителният въпрос . 37. Струва ми се , че когато душата дълбоко страда , тя се възвиша , защото тогава човек забравя, отказва се от земното, празното, на чието място идва безкористно добро желание да се жертвуваш за другите . 38. Ако не любиш , ще страдаш от самота ; ако любиш ще страдаш от любовта , по-добре люби и ще познаеш не само ада, но и рая - ще видиш Бога , ще чуеш песента на ангелите и ще разбереш смисъла на живота. 39. За подигане на человека необходимо му е знание, чрез което ще може правилно да действа с Любовта, Истината и Правдата, които ни водят към Отца . 40. Окултният ученик трябва да бъде: бодър, смел, решителен и неотстъпим в борбата със злото; тих, кротък, смирен и мълчалив в извършване на доброто. 41. Най-силният аргумент, с който ний можем да понасяме всички грижи и теготи в живота ни тук, на земята, тъй също и за подигане в духовно отношение, то е: Вярата ни в Учителя . 42. Когато ни обвиняват в нещо, добре е да проверим дали наистина не сме виновни и ако сме виновни, мълком да се поправим, а ако сме невинни, няма защо да се оправдаваме. 43. Человеците са както рекичките - всички най-после се вливат в морето, само че пътищата им са различно дълги. 44. В пътя си към възхода ученикът трябва да пази сърцето и ума си най-вече от заразата на фанатизма и догматизма . 45. Озари ни с Твоята Любов и Мъдрост, просвети ни с твоята Истина и Правда, да се прослави Името Ти по всичките народи тук на земята и да бъде слава на Господа нашего Исуса Христа . 46.
към текста >>

96. VIII.ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО УЧЕНИЦИТЕ

Вървете смело и решително по пътя на чистия и свят живот, пълен с Любов, вяра, Надежда и Господ ще уреди всичко за добро.
В ) ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Л.Т. К.* Получих писмото ви. Син ви да използва слънчевите лъчи и дълбокото дишание. Използвайте ги и вие. Болежката в ръката е едно преходно състояние на нервната система. То ще мине. Вървете смело и решително по пътя на чистия и свят живот, пълен с Любов, вяра, Надежда и Господ ще уреди всичко за добро. Редът може да го дадете и на другите. Имайте Божествено търпение, всичко ще се уреди съобразно с Великия Закон на Живота. Когато дойда в София, ще уредя всичко. Моето благословение на всички. Он. К.В.О.* * (Свещеният подпис) Варна 1.IV.1918 г.
към текста >>

97. 43. ТИКВАТА

Жечо Панайотов

От моя страна, понеже не съм решителен човек, още повече като се отнася за женитба, трябваше събитията в семейството ни да ме подтикнат към решение на въпроса.
" Аз никак не исках да потвърдя, че приятелството ни е от такъв вид, затова казах, че може и да се разделим, да не се женим! Тя продължи: „Значи, ще постъпиш както други обикновени момчета. Не е хубаво младеж да ходи дълго време с някое момиче и да го зареже! " Тази среща със сестра Гешева, ме насочи да бъда по-определен, да не продължаваме отношенията си повече в такъв вид. Вярно, че ние с Веска бяхме като сгодени, макар че тя е искала да устои на своето решение - не е дошла при Учителя, на Изгрева, с цел да се ожени за някой млад брат. От моя страна, понеже не съм решителен човек, още повече като се отнася за женитба, трябваше събитията в семейството ни да ме подтикнат към решение на въпроса. Две години и повече другарувахме - не се решавахме, имаше причини. Тя не ме харесваше, а аз трябваше да се грижа за семейството си финансово. През есента на 1931 г. от нашето семейство започнаха да излитат една по една птичките. Сестра ми Надежда бе вече омъжена за Георги Парлапанов, другата ми сестра Люба предстоеше да отиде на работа в гр.
към текста >>

98. 4. СТРУГЪТ НА ДЯДО И НА БАЩА МИ

Николай Дойнов

4. СТРУГЪТ НА ДЯДО И НА БАЩА МИ Друга една намеса на Учителя върху моя живот, която много по- късно разбрах, беше решителна за моя живот, за моята съдба.
4. СТРУГЪТ НА ДЯДО И НА БАЩА МИ Друга една намеса на Учителя върху моя живот, която много по- късно разбрах, беше решителна за моя живот, за моята съдба. Още като ученик в горните класове на гимназията, баща ми се залови да реализира една много отдавна зародена в него мечта, да става индустриалец. Но беше неопитен, крайно доверчив и лесно всеки можеше да го излъже. На около 15 километра от Габрово в Стара планина се намираше чудно красивата долина на реката Козещица, където дядо ни е имал струг. Една бистра пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река. На тази река моят дядо по баща е имал най-примитивен струг, каран от водата на реката за правене на гаванки.
към текста >>

99. 36. СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ

Николай Дойнов

Разтичах се, взех си разрешително и моят баща стана гарант за да мога да взема от няколко фабриканти стоки.
И като минаваха германските войски, всички бяха пълни с български банкноти и изкупуваха български стоки. Всичко се обираше и стоките изчезнаха. Връщам се един път в Габрово и моя стопанин ми казва: „Николай, няма смисъл да пътуваш. Тука идват хора, предплащат ми за стоката". И така, аз отново се намерих на улицата. Разтичах се, взех си разрешително и моят баща стана гарант за да мога да взема от няколко фабриканти стоки. Дадоха ми на доверие. Аз заминах в провинцията и продадох стоките. Върнах парите. И така се задвижи колелото да стана богат търговец. Германците бяха напечатали български банкноти, раздаваха ги на войниците си и те закупуваха българските стоки, които изпращаха в Германия, която беше вече във война с Европа.
към текста >>

100. 84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Николай Дойнов