Търсене в текстове за 'подреден'

Това по-късно успяхме да се досетим и да го запечатаме в паметта си подредено и то на строго определено място.
Преди да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя. Това бяха Боян Боев, Методи Константинов, Галилей Величков и Борис Николов. Ние не знаехме тогава, че в този ден Той се сбогува с този дом. Разказваха ми, че Учителят дълго време останал сам в стаята, където бе престоял десетилетия, а братята, с вещите в ръце, седели на пейката в градинката и го чакали. Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се предвижвал пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом. Това по-късно успяхме да се досетим и да го запечатаме в паметта си подредено и то на строго определено място. С дома на Гумнерови са свързани моите първи опитности с Учителя и може би една от най-сериозните. Тогава Учителят ме подготвяше за влизане в Школата. А беше необходима такава подготовка. Без нея не може да се влезе в Школата. Обикновено към семейство Гумнерови се обръщахме с "кака Гина" и "чичо Петко".
към текста >>

2. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Спомена се за Школата на Рудолф Щайнер и каза се как са подредени къщите им.
Много по-късно бяхме на вечеря у сестра Балтова. Беше дошъл на вечерята големия цигулар Чомпи. Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков. Там бяха Неделчо Попов, Долапчиев и много други. Съвършено естествено се поде разговор за окултните школи на запад. Спомена се за Школата на Рудолф Щайнер и каза се как са подредени къщите им. Нашите братя, изпълнени с жар и готовност да се направи тук нещо образцово, запитаха Учителя как да се подреди "Изгревът". Какво да се направи? Да се построят малки бели къщички с градини или да се построи една голяма сграда. Учителят затвори очите Си, помълча малко и после отговори:"Така ще минем незабелязано." След този отговор всички утихнаха. Интересно беше, че когато навремето Учителят нареди да се построи двуетажно здание в полукръг и даваше-пари за това, никой от братята не се зае да изпълни Волята Му.
към текста >>

3. 5_05 Певицата Лиляна Табакова

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Всичките й неща бяха много добре подредени, което ние бяхме видели нееднократно.
Но ние имахме доказателства за това. Текстовете на песните намерихме в тефтерчетата на Савка Керемидчиева, която си бе заминала вече, значи това бяха думи на Учителя, записани собственоръчно от нея. Така че, това са песни на Учителя, дадени чрез Табакова, това са песни свещени, с дълбочина и с мистична вглъбеност и откровение на Духа. Това не са обикновени песни. Освен това, Табакова имаше много добра документация. Всичките й неща бяха много добре подредени, което ние бяхме видели нееднократно. Но понеже тя имаше връзка с Кръстю Христов - ние знаехме кой е той от думите на Учителя по времето на Школата, но тя нямаше представа с кого се бе свързала - той я подведе в друга посока. Тя стана мнителна, подозрителна и тъй като беше с ореола на голяма певица, не можеше да се сработва с приятелите от "Изгрева". Тя не можа да се смири, да слезе на нивото на нашите приятели и да работи с нас. Това бе голямо изпитание за нея, изпитание и препятствие и за самите нас. Имахме много неприятни сцени с нея, породени от нейното чувство и съзнание на примадона.
към текста >>

4. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец.
Оглежда я. Аз Го следя. Учителят е строг и смръщил вежди: "Оградата не е направена както трябва. Ще разковеш отново всички дъски, ще извадиш пироните от тях и ще ме извикаш след това." Учителят си тръгва. Аз съм изненадан. Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец. Гледам, че това е ограда за чудо и приказ. Гледам как всички дъски са заковани една до друга, като между тях има по два пръста разстояние. Специално спазвах това разстояние, за да бъде по-красива и да стигнат дъските до края. Тогава така се правеха дъсчените огради - да бъдат на разстояние една от друга от поне два сантиметра. Нищо не разбирах.
към текста >>

5. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Накрая всички упражнения бяха уточнени от Учителя, подредени, записани заедно с музикалния текст и бяха издадени в отделна книга.
След това ни гледаше ние какво ще направим в следващата фаза. В този момент Той не ни коригираше лично, но ни караше ние сами да се досетим. Много деликатно го правеше. Търсеше творческото начало у нас да съвпадне с творческото начало на онези принципи, които творяха Паневритмията. Тези принципи са отбелязани в книгата за Паневритмията. Накрая всички упражнения бяха уточнени от Учителя, подредени, записани заедно с музикалния текст и бяха издадени в отделна книга. Когато играехме Паневритмията, ние се движехме по двойки, а Учителят играеше вътре в кръга. Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил.
към текста >>

След като всички упражнения бяха записани, те бяха подредени, бяха добавени тълкувания и обяснения и се оформи един сполучлив труд.
Намерихме една сестра. Тя се съгласи и ни беше модела, на който уточнявахме всички фази на дадено упражнение така, както го бе дал Учителят. След това го описвахме, Ярмила го научаваше и го изиграваше така, както трябва. Тази сестра се казва Магдалена Петрова. Тя бе от Русе и по това време учеше за учителка в София. След като всички упражнения бяха записани, те бяха подредени, бяха добавени тълкувания и обяснения и се оформи един сполучлив труд. Трите се подписахме и бяха подготвени четири екземпляра. Единият екземпляр остана в мен и аз години след това го преписвах и го раздавах на онези, които желаеха да го имат. Но той бе раздаван в онези времена на преследване, без да се упомене кои са съставителите на този труд. Дори някои го притежаваха, без да знаят кои са го съставили. По-късно аз намерих една художничка, която направи скици на отделните упражнения така, както аз ги показвах.
към текста >>

6. 74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ

По време на процеса беше направен опис на цялата литература и аз отидох при директора на Народната библиотека и написах молба, за да дойдат техни хора и да приберат библиотеката на Учителя така както беше подредена.
Понякога някой приятел отиде при Учителя и каже, че има такава и такава книга, но струвала еди колко си. Приятелят няма пари. Учителят извади пари и му даде. Онзи донася книгата, подава я на Учителя, а Той само каже: сложете я при другите. Така се събраха много книги. По време на процеса беше направен опис на цялата литература и аз отидох при директора на Народната библиотека и написах молба, за да дойдат техни хора и да приберат библиотеката на Учителя така както беше подредена. По време на обиска дойдоха двама чиновници, представиха се, че са от Народната библиотека и натовариха книгите на един камион. А къде отиде този камион днес никой не знае. Но това ще го знаят следващите поколения, когато проверят дали тази библиотека е запазена в Народната библиотека. Ако не е запазена, значи е претопена с другите книги. Практика на обществото по онова време бе, библиотеките на видни хора да се запазят изцяло и да се приберат в Народната библиотека.
към текста >>

7. 97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ

В тази книжка са подредени мисли от Библията, Евангелието и Откровението.
Но окончателно я стъкмява през 1912 г. във Велико Търново. През тази година Учителят през лятото е прекарал два-три месеца в лозето на Иларионови в една малка колиба. През това време Учителят боледува, но точно какво ние не знаем, но знаем, че минава една тежка криза на своето здраве. По-късно Той споменава, че когато е работил тази книжка, Черната Ложа е направила опит да посегне на здравето и на живота Му. В тази книжка са подредени мисли от Библията, Евангелието и Откровението. Учителят е проследил целия този материал и е намерил онези свещени моменти, когато Господния Дух е говорил и е извадил отделно думите Му. Така са извадени всички думи на Божия Дух, изговорени чрез пророците, Мойсей и Давида, Соломона и други, както и на Исус Христос, апостолите и Йоан. Това са стъпките на Духа. Това е много важна книжка и Учителят препоръчваше да се чете винаги. Беше казал: „Който чете „Заветът на Цветните лъчи на светлината" и работи с нея, няма от какво да се опасява и страхува." Значи това е Божията мисъл, която е слизала върху човеците да се изяви и да изпълни Божията Воля.
към текста >>

8. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Обстановката бе добре подредена за поклонение.
сутринта на 27.ХИ. 1944 г. След като си замина, по-нататък имаха думата възрастните приятели братя и сестри, които знаеха какво да се направи в такива случаи. Братята изкъпаха тялото Му, облякоха Го в бял костюм и положиха тялото Му за поклонение в салона. Столовете се махнаха и остана само един одър, на който бе положено тялото. Обстановката бе добре подредена за поклонение. След като се получи разрешение от властите за погребение, тялото Му бе положено на Изгрева, на онова място, което Той си бе определил приживе. След време там направихме елипса, която стои до днес. При погребението направихме един протокол, описахме всичко за кончината Му, подписахме се всички. Направихме послание към човечеството и тези два свитъка ги сложихме в една бутилка, запечатахме я и я положихме до ковчега, за да се знае от следващите поколения за събитията, които се случиха на 27.XII. 1944 г.
към текста >>

9. 73. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ

Подредени според цветните лъчи на светлината.
73. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ Първите години Учителят раздаде на братята и сестрите книжката „Завета на цветните лъчи на светлината". Тук са избрани мисли от Писанието. Подредени според цветните лъчи на светлината. Тази книжка е свещена. Тя се дава само на верни братя и сестри. Ученикът трябва да я носи в себе си, когато пътува, когато минава през опасни места. Има ред правила как да си служим с нея. Брат Георги Куртев пази книжката си във войнишката си торбичка.
към текста >>

10. 34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

После те бяха подредени с вкус и умение от приятели.
Избираха си място по свой вкус. Но в първите години палатките бяха на поляната при самото езеро, след това минаха по склона и най-накрая се качиха горе на билото към Молитвения връх. Забравих да спомена, че когато палатката на Учителя беше на второто място, на една от терасите на десния склон на езерото, тук имаше също опънати много палатки на приятелите. Палатките вървяха по стъпките на Учителя и на Неговата палатка. Подът на палатката бе постлан с плочи, а от двете страни на палатката бяхме натрупали избрани бели кварцови камъни донесени при нашите екскурзии. После те бяха подредени с вкус и умение от приятели. Тук пред палатката Учителят държеше своите неделни беседи.
към текста >>

11. 51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ Нашата литература с беседи на Учителя бе подредена на Изгрева в различни складови помещения.
51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ Нашата литература с беседи на Учителя бе подредена на Изгрева в различни складови помещения. Имахме дърводелци, които бяха направили рафтове, а сестрите ги бяха подредили по годишнини и по класове. Имаше много литература. От всяко томче се изкарваше от 3000 до 3500 броя. Някои от тях се подвързваха в книговезницата на Изгрева. Но още от времето на Учителя приятелите смятаха, че това положение вечно ще съществува.
към текста >>

12. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

Песните, както бяха подредени от мен с обозначената мисъл и ключова дума, напълно схождаше с онази мисъл от Словото на Учителя за Славянството, която тя лично бе извадила от обширния текст, който аз й бях предварително предоставил.
Аз ги подредих така, че те да се редуват един след друг и да изпълняват онези песни, както те ги бяха подредили. Предварително си бях извадил основната мисъл от всеки текст на дадена песен и подчертал „ключовата" дума. Тя трябваше да пасва, да подхожда и да се слива с онази мисъл и онези изречения, които Виолета Гиндева сама бе избрала. Един час преди представлението седнахме, за да сравним. Аз останах невероятно изненадан. Песните, както бяха подредени от мен с обозначената мисъл и ключова дума, напълно схождаше с онази мисъл от Словото на Учителя за Славянството, която тя лично бе извадила от обширния текст, който аз й бях предварително предоставил. Тогава видях, че при работата ми с нея работи един и същ Дух. А това е Духът на Единението и Единството, който е Христовия Дух. Когато трябваше накрая да се разплащам със сценичните работници, те поискаха по-голямо възнаграждение от уговореното, понеже бяха дошли извънредно, и то в неделя, пред настъпващи три дни празници. Аз се бях намръщил. При мен се приближава Любка Хаджиева и разпалено говори, без да знае, за какво съм намръщен.
към текста >>

13. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

Подбраният материал е добре подреден.
4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ Получих свитък - кратък биографичен очерк за ученикът Аверуни. Авторът - неизвестен. Подбраният материал е добре подреден. Данните са достоверни. Образът - близък до онзи, когото познавам. Нали сме съученици с Аверуни! Изненадан съм от това, че Савка Георгиева Керемедчиева - ученикът Аверуни, бе много дискретна и малцина я познаваха, за да напишат подобен биографичен очерк. Дълго търсех автора.
към текста >>

14. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността.
В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи. Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата. Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища. Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността. Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството. Единството и хармонията се раждат при общата работа. Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов. А приятелите вземаха участие с обич и умение.
към текста >>

15. ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ

Учителят внимателно отвори папката, в която грижливо бяха подредени акварелни рисунки на бяла хартия. „Погледнете.
Понякога го разгръщаше пред мен, прочиташе бегло големите заглавия и тогава казваше някои неща, които бяха Негова преценка за политическите събития, които аз запомнях, а след това си ги записвах. Този ден Учителят бе приключил срещите си с приятелите и разговаряха пред входа на приемната стая. Когато поднесох вестника, Той потърси ключа от вратата. За моя изненада, както и за учудване на приятелите, Учителят отключи вратата и покани само мен в приемната, в която ме посрещна аромата на големите дюли, наредени на един от белите шкафове. На бюрото забелязах обикновена папка с надпис на френски език. Учителят внимателно отвори папката, в която грижливо бяха подредени акварелни рисунки на бяла хартия. „Погледнете. Това са картините на френска художничка. Ето как тя си представя ангелите - тези обитатели на Невидимия свят, които са завършили преди милиони години човешката си еволюция." Действително тази художничка с посредствена акварелна техника бе дала простор на своето въображение и на повече от 20 листа бе нарисувала много сцени от обикновен пасторален характер, ежедневието на хора от всички възрасти, които се срещат с ангелите, нарисувани като крилати същества. Не липсваха картини, в които тези ангели благославяха влюбените, или придружаваха игрите на децата сред китния губер на цветните поляни. Имаше и такива картини, в които ангелите вдъхваха живот на растящите цветя, милваха короната на вековни дъбове. Разбира се трябва да допълня, че образите на нарисуваните ангели бяха такива, каквито са на големите художници в Ренесанса.
към текста >>

16. ІІІ.85. АУДИТОРИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

За тях тук атмосферата е много гъста и то се равнява на същото положение, когато вие се движите в гъста, непрогледна мъгла." „Моята лектория не прилича на вашите училища и университети, където учениците са подредени по възрастови групи и по степени на образование.
Те не бяха определени за вас. Словото бе предназначено за невидимите същества от други йерархии, които днес бяха в клас. А вие, учениците от физическото поле в салона бяхте повдигнати в една по-висша сфера на съзнанието си, откъдето още не можете да правите превод и да свалите в ума си онова, което съм изнесъл като мисли, идеи, закони и принципи. В тази по-висша сфера на съзнанието, в която ви повдигнах и настаних, там вие бяхте несъзнателни проводници. Целта бе, да се предостави специална обстановка и условия на невидимите същества безпрепятствено да възприемат Словото, защото понякога вие, от салона, с вашите чувства и мисли създавате обстановка, при която е невъзможно да проникнат същества от висши йерархии. За тях тук атмосферата е много гъста и то се равнява на същото положение, когато вие се движите в гъста, непрогледна мъгла." „Моята лектория не прилича на вашите училища и университети, където учениците са подредени по възрастови групи и по степени на образование. Пред мен вие сте с вашите грижи и тревоги на ежедневието. Аз съм чувствителен към тях и давам отговор на наболелите въпроси. Пред мен са и много заминали в Невидимия свят с неразрешени лични, кармични, родови и обществени проблеми. Те ме питат и чакат за отговор и аз трябва да им го дам. Аз трябва да отговоря и на вашите души, за които вие дори не можете да мислите, поради това, че е прекъсната връзката между вас и собствената ви душа.
към текста >>

17. ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА

Той бе доволен от доброто изпотяване и с особено задоволство се преоблече със сухо бельо, грижливо подредено от Савка в малката раница.
Към 7 часа Учителят вече ме чакаше, облечен със сивия си лоден и бялата панамена шапка. Савка бе приготвила раницата с необходимото бельо и закуска, със зареден термус с топъл чай. Мълчаливо поехме пътя през гората и стъпихме с бързи крачки на почти безшумното шосе за село Симеоново. Необезпокоявани от никого, ние преминахме селото и поехме пътечката към младата борова гора. Изкачването до поляната предизвика повече усилие и лицето на Учителя бе оросено с потни капчици. Той бе доволен от доброто изпотяване и с особено задоволство се преоблече със сухо бельо, грижливо подредено от Савка в малката раница. Закусихме с топъл чай, малко хляб, с няколко маслини и сиренце. Облегнат и приседнал до един бор, Учителят внимателно поглеждаше към небето, което бавно се изясняваше. Погледна часовника и продума: „Време е за воя на сирените, но днес няма да има нападение над София от самолети." Това бяха единствените думи, споделени през тези часове, преминали в мълчание. Учителят бе вглъбен в себе си. След обяд ние се приготвихме, за да тръгнем за София.
към текста >>

18. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

НЕСТОР ИЛИЕВ

С влизането си в салона, при подходящо подредена маса за хапване, за пийване, аз забелязах, че там присъства на масата православния свещеник презвитер Цанков.
Невски" и често го посещавах. По този начин се сприятелих и с неговите хазаи. Един ден, като отидох в стаята на моя приятел, влезна хазайката и ни покани двамата да присъстваме - имали семейството някакво празненство. Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски. Съгласих се и отидохме двамата на тяхното празненство. С влизането си в салона, при подходящо подредена маса за хапване, за пийване, аз забелязах, че там присъства на масата православния свещеник презвитер Цанков. И хазаинът ми посочи място, да седна до свещеника. Разбира се поздравихме се ние с него, но когато започнаха да сервират ракия, хазаите като знаеха, че аз не пия алкохол, не ми дадоха пред мене чашка за ракия. Свещеникът се обърна към хазаина и каза: „Абе, дайте тука чашка за ракия на този човек! " Хазаинът му каза, че - той не пие - но понеже свещеникът малко недочуваше, повтори въпроса и хазаинът така, с по-висок тон каза: „Не пие, той е дъновист! " И след тази дума свещеникът се обърна към мен, а аз очаквах неприязнено за мене поведение от него.
към текста >>

19. 4.28. Песента Мирът иде!

ИЛИЯ УЗУНОВ

Ето, днес аз съм направил, подредил и написал на нотен лист „Мирът иде" с текст на сестра Стоянка Илиева, а текстът е подреден според вокалните изисквания и правила от сестра Лиляна Табакова, като нотите са дадени една октава по-високо.
Мирът трябваше да дойде, но светът трябваше да мине през своя път, докато се добере до истинският мир. В една от беседите Учителят каза: „Изучавайте Словото, което иде от Бога! " Изминаха 45 години оттогава. Словото остана, а събитията в света изтекоха като мътна вода. Очакваме да дойде истинският мир. Ето, днес аз съм направил, подредил и написал на нотен лист „Мирът иде" с текст на сестра Стоянка Илиева, а текстът е подреден според вокалните изисквания и правила от сестра Лиляна Табакова, като нотите са дадени една октава по-високо. Това нещо го преснех на фотографска хартия и тръгнах да го разнасям в нашите среди. Исках да остане за следващите поколения. Ще се намери ли някой, който да го съхрани и запази? Ще се намери ли някой, който да разучи тази песен и ще се намери ли певец, или певица, които да я изпълнят? Досега не можах да срещна такова лице.
към текста >>

20. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В този момент братството върви подредено в редици и целуват Пентаграмата на елипсата.
В мълчанието се раждат великите идеи, в мълчанието те възрастват и плодът е техният говор. Плодът, който е символ на великата жертва, говори сам за себе си. Туй, което Учителят сподели с мене: „Методи, иди си"... Той искаше да ме подготви да не правя някаква ритуалност по Неговото заминаване. Ще го изразя по следния начин. Два месеца след заминаването на Учителя сънувам следния сън: че аз съм с Катя Грива и Учителят под един параван на мястото, където е погребано тялото на Учителя. В този момент братството върви подредено в редици и целуват Пентаграмата на елипсата. Учителят се обръща към мен и казва: „Аз съм жив, а те ме търсят там, на туй място". Това беше в съня ми. Аз имам един принцип, че не ходя на гробища, не съм ходил на погребение нито на майка си, нито на баща си. Изобщо не ходя на погребения. Той като че ли ме подготвяше за предстоящото заминаване и искаше да ми каже, да не чувствам временното отсъствие на тялото Му, в което е потопено едно велико съзнание, а да чувствам онази реалност, която живее в мен.
към текста >>

21. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й.
По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени.
към текста >>

22. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

И ми показа на една етажерка подредени от него беседи на Учителя по годишнини.
Синът му беше отишъл в Пловдив и там работеше. Веднъж му поисках беседи от Младежкия Окултен Клас I и II година. След известно време ме подкани да ги върна. - „Аз мислех, че мога да ги задържа за мен." Той се ужаси. Стана и ме заведе в мазето. И ми показа на една етажерка подредени от него беседи на Учителя по годишнини. Там стърчеше един бял картон. Той го извади и ми го показа. Там бе написано моето име, какво съм взел и кога трябва да го върна. „Ти знаеш ли, аз колко години събирам оттук и там, да направя едно пълно течение от беседите на Учителя? А ти сега, ако не върнеш беседите, които съм ти дал, ще ми разбиеш течението и ще ми провалиш труда." Помолих го да ми обясни какво значи това "пълно течение" и какво трябва да влиза в него.
към текста >>

23. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й.
По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени.
към текста >>

24. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

И ми показа на една етажерка подредени от него беседи на Учителя по годишнини.
Синът му беше отишъл в Пловдив и там работеше. Веднъж му поисках беседи от Младежкия Окултен Клас I и II година. След известно време ме подкани да ги върна. - „Аз мислех, че мога да ги задържа за мен." Той се ужаси. Стана и ме заведе в мазето. И ми показа на една етажерка подредени от него беседи на Учителя по годишнини. Там стърчеше един бял картон. Той го извади и ми го показа. Там бе написано моето име, какво съм взел и кога трябва да го върна. „Ти знаеш ли, аз колко години събирам оттук и там, да направя едно пълно течение от беседите на Учителя? А ти сега, ако не върнеш беседите, които съм ти дал, ще ми разбиеш течението и ще ми провалиш труда." Помолих го да ми обясни какво значи това "пълно течение" и какво трябва да влиза в него.
към текста >>

25. 138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ

Ние се движехме една многобройна група, подредени в редици, с белите си дрехи и непрекъснато пеехме песни.
138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ След като беше решен въпроса с какви дрехи ще отидем в града всички се запътихме към читалище „Надежда", чиито салон предварително беше заангажиран. Ние се движехме една многобройна група, подредени в редици, с белите си дрехи и непрекъснато пеехме песни. Търновското гражданство ни оглеждаше и се чудеше какво ли означава всичко това. В салона ни чакаха приятели, наши съмишленици от града, които бяха заели част от местата Влезнахме и напълнихме целия салон. По това време пристигна една група към десетина свещеници с няколко митрополита и Учителят нареди да им се освободи първият ред, което и сторихме. През цялото време салонът пееше песента „Братство и единство". По това време Учителят влезна на сцената, а свещениците станаха, викаха и ръкомахаха: „Искаме диспут, искаме диспут".
към текста >>

26. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

Тази стаичка вътре беше подредена по негов план и по негови съвети.
Остава и вие да го срещнете. Пътят на ученика е само един и той е в Словото на Учителя и чрез Словото на Учителя във вашия живот. В Търново на лозето имаше една сграда, която я наричаха „колибата" и тя се ползваше от всички, които идваха на съборите. На горния етаж имаше една стаичка, която наричахме Горницата на Учителя. В тази стая той пребиваваше, отсядаше и там приемаше посетители. Тази стаичка вътре беше подредена по негов план и по негови съвети. В нея имаше поставени различни предмети и неща, които представляваха символи и скрижали на Бялото Братство. Имаше поставени чертежи, обозначени геометрични фигури, триъгълник с върха нагоре, триъгълник с върха надолу, окръжности, сложни геометрични фигури. Имаше поставена Пентаграма, а впоследствие бе поставена и една цветна Пентаграма. Над вратите и по стените имаше поставени разноцветни ленти с цветовете на дъгата. Тези ленти символизираха цветовете на небесната дъга, а вътрешният им символ трябваше да ни свърже с онази книжка, която Учителят бе издал „Завета на цветните лъчи на светлината".
към текста >>

27. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

А той оставяше учениците да правят каквото си искат и да си изживеят нещата така, както са вложени у тях и подредени в тях, за да могат да излезнат от тях, да се проявят и да се видят отвън очебийно.
Защото накрая магарето ще изреве та да го чуят всички, че голяма магария е станала. В такива магарешки случаи ние гледахме и се питахме що за магаре е това тук и защо това същество Учителят го държи на Изгрева, а не го прогони. Та какви ли не глупости, своеволия колкото си искаш имаше и когато си поискаш те изведнъж изкачаха. Беше срамно и болно да се гледат такива неща. Но останалите мълчахме и траехме и чакахме какво ще каже Учителя по този въпрос. А той оставяше учениците да правят каквото си искат и да си изживеят нещата така, както са вложени у тях и подредени в тях, за да могат да излезнат от тях, да се проявят и да се видят отвън очебийно. Отвътре не се виждаха, а само се усещаха. Но като излезеха навън те се виждаха и беше нещо съвсем друго. Не можеше никой да отрече, че тази негова постъпка, деяние, произшествие не е негова. Беше негова отвътре, роди го и след това то излезна отвън и зареве и му се чуе гласа. Следващият етап бе етап на оглеждане и преценяване на случката от всички и от самият него.
към текста >>

28. 257. ИСТИНАТА ЗА САВКА

Много пъти Учителят във Словото си говореше и отговаряше на упреците отправени към него, че той не знаел граматика, синтаксис и законите, по които е подреден литературният ни език.
Аз отварям устата си да кажа: „Ама, Учителю, това, което чухме като че ли е друго Слово". Но той ме спря с жест: „Мълчи, защото няма друг, който да работи! " Аз си замълчах, но в впоследствие виждах, че тя прави корекции, променя стила на Учителя, дори думи и изречения, стараеше се да го предаде във форма, която да бъде по-приемлива и да има вид и стил. Това беше тогавашното разбиране, защото отвън от света ни се смееха и подиграваха, че при нас всичко било просто, дори просташки и не знам си какво още. Ето защо се представяше Словото на Учителя в някаква прилична и стилова форма. Много пъти Учителят във Словото си говореше и отговаряше на упреците отправени към него, че той не знаел граматика, синтаксис и законите, по които е подреден литературният ни език. А тогава имаше голяма разлика между говоримия език на народа и литературния език. Говоримият език на народа е построен по други правила и закони. А езикът на Учителя е построен по други правила. Словото на Учителя слизаше от други полета, слизаше от Божествения свят, минаваше през Духовния свят, пречупваше се през българската индивидуалност, обличаше се чрез българска мисъл, чрез български говор - онези принципи, идеи и закони, които се даваха чрез Учителя на български език. Е, питам тогава как ще вместиш всичко това в една определена форма приета като литературна в даден момент?
към текста >>

29. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

Нещата се развиха така, че тя не си довърши работата и ето изминаха тридесет години от заминаването на Учителя и нейните тефтерчета са разпръснати и онези свещени думи на Учителя още не са подредени, не се подготвени да се отпечатат.
После сестрите Аламанчеви, нейните приятелки, тръгнаха след нея, за да я спасяват и да я убеждават да не прави това. Разбира се тя не се удави, а Учителят нямаше да допусне това. Тя не се удави, но се удави нещо друго в нея. Удави се именно онова нейно убеждение, че тя е единствената, незаменяемата, чрез която се дават скри-жалите на Учителя. Ние, останалите гледахме, слушахме и недоумявахме. Нещата се развиха така, че тя не си довърши работата и ето изминаха тридесет години от заминаването на Учителя и нейните тефтерчета са разпръснати и онези свещени думи на Учителя още не са подредени, не се подготвени да се отпечатат. Ето, това е, което се удави в езерата. А кое остана? Останахме ние, другите около нея, останаха онези, които трябва да довършат нейната работа. А това бе една работа за Бога. А незаменяемата си отиде без да си свърши работата, за която бе дошла.
към текста >>

30. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Наталия Чакова

Къщата е почистена, подредена, прозорците и врати разтворени.
И помен от съмнение не се породи в моята душа. Тя сякаш Го познаваше вече. Оставаше да дочакам Великден, който не закъсня да дойде. Хубаво, пролетно, светло утро! Ние сме от рано на крак. Къщата е почистена, подредена, прозорците и врати разтворени. Пролетната свежест влиза в стаите и подканя: „Хайде, по-скоро, по-скоро! " Аз съм се затворила в своята стая в тревога: Но днес е Великден! Аз не мога да се облека с моята извехтяла ученическа престилка. Как не ми е дошло на ума до сега? Имам хубава бяла якичка, но престилката, престилката!
към текста >>

31. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

Току-що завърнала се от Търновския събор, тя ми разказваше възторжено как е протекъл съборът: колко гости е имало от различни краища на България, как било всичко организирано и подредено много добре, колко били мили и добри сестрите и братята и колко мъдър и любящ Учителят; какви беседи е държал, какви нови песни и гимнастически упражнения е дал и т.н., и т.н.... Присъствуваше на разговора и брат Д.
Как и кога се е образувал този клас, ще пишат други, които са присъствували на създаването му. Аз ще пиша някои от моите впечатления и преживявания в него. Беше 1922 г. - само една година от запознаването ми с някои от сестрите и братята на обществото „Бяло Братство" в Стара Загора. Един ден в края на лятото бях при моята обична кака Райна - сестра Каназирева. Току-що завърнала се от Търновския събор, тя ми разказваше възторжено как е протекъл съборът: колко гости е имало от различни краища на България, как било всичко организирано и подредено много добре, колко били мили и добри сестрите и братята и колко мъдър и любящ Учителят; какви беседи е държал, какви нови песни и гимнастически упражнения е дал и т.н., и т.н.... Присъствуваше на разговора и брат Д. Попов - млад и много интелигентен и културен брат, и поет от Стара Загора. Той слушаше мило и гледаше нежно кака Райна - тъй възторжена и вдъхновена. И някаква тъга имаше в лицето му. От време, на време той допълваше казаното от нея, разказваха общи впечатления, смееха се, радваха се, но тъгата му прозираше и зад възторга и радостта. Най-после той ми разказа, че се е образувал специален клас за младежи - неженени.
към текста >>

32. 67. ЗАМИНАЛИЯТ РОЖДЕН БРАТ

Всичко блесна изведнъж, всичко преживяно досега видях като един строго обмислен й подреден план.
Аз се успокоих от двудневното напрежение, в което бях, чувствувайки, че се е случило нещо страшно, но какво, именно, не знаех. После започна оная мъка, която познават всички, които са загубили скъп и обичен човек. Разбрах, изведнъж разбрах всичко: каква пита се е печела, защо боледувах и взех дълга отпуска, защо счупих крака си и защо съм вързана на леглото сега. Разбрах защо беше това внимание и грижа, които положи Учителят за мене досега. Той е знаел връзката ни, знаел, как лошо и тежко и катастрофално щях да преживея тази загуба и затова изотдалече подготви един план, да ми спаси главата - мозъка. Всичко блесна изведнъж, всичко преживяно досега видях като един строго обмислен й подреден план. Каква прозорливост. Какво сърце. Да бъда тука при Него близо, да ме наблюдава и да се грижи за мене; да бъда заобиколена с обични сестри, които също се грижат за мене, за ме утешават и разсейват; да отвори сърцата на някои братя, да проявят внимание към мен, като че да запълни празнината, която ще зине в моето сърце. Да намали по такъв начин болката ми и да спаси главата ми от опасността, която я грозяла. Пет дни след заминаването на брат ми Учителят не дойде при мене.
към текста >>

33. 35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ

Цанка Екимова

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

" Зад тези думи всички почувствувахме, че стоят вековете подредени един след друг, водещи до края на вечността.
За Витоша пътувахме с рейсове до Бистрица, а оттам ни посрещаха каракачанските коне, на които товарехме багажа си. По това време само каракачаните имаха огромни стада, които летуваха по планините. Като излязохме всички на голата поляна, пред Учителя застана един овчар, който пасеше голямо стадо овце и Го запита: „Абе, Ти на колко си години? " Изглеждаше му чудно, че белобрад старец се качваше на планината. Учителят го погледна с дълбок поглед: „Аз съм много, много стар! " Зад тези думи всички почувствувахме, че стоят вековете подредени един след друг, водещи до края на вечността. Горе, на вътрешния присой, в обятията на вековните ели, на една поляна Учителят определи мястото на лагера. В средата направихме огнището за големия огън и наоколо опънахме палатките. Накрая на поляната имаше един голям бор където Учителят сядаше, облягаше гръб до дървото и там държеше беседите си. А ние бяхме насядали около Него на поляната. Незабравими дни.
към текста >>

34. 4. КАРМИЧЕСКИ СЛУЧАЙ

Надежда Георгиева Кьосева

Майка ми бе един провинциален тип, къщата й бе подредена, беше по-ограничена, но морала й бе здрав и устойчив.
Ти идваш по линията на майка си". Аз искрено изтръпнах, обхвана ме студ. Аз имах голяма почит към баща си. Той държеше идейната страна на живота - бе вегетарианец със сърдечно, външно отношение към хората, с една широта, която много ме пълнеше с доволство. Уважавах го, обичах го. Майка ми бе един провинциален тип, къщата й бе подредена, беше по-ограничена, но морала й бе здрав и устойчив. Тя не лъжеше, докато баща ми може да излъже. Имаше хумор и безобидност в баща ми и не беше циник. Знаеше вицове и анекдоти, но никога не си служеше с вулгарни изрази. Хубави или лоши, тези родители аз си ги бях избрала, за да дойда на земята. Но това го разбрах от знанието дошло чрез Словото на Учителя.
към текста >>

35. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Всички бяхме седнали на една голяма маса, разкошно подредена, сервирана.
Синът му Жак беше много близък със Славчо. Имаха едно малко момченце Лулу, то пък беше мое приятелче. И много хубаво си играехме. Запомнила съм у тях една гостна стая, която тъй беше отрупана с килими и мебели, че не може да се мине през тях. Веднъж бяхме поканени на обед. Всички бяхме седнали на една голяма маса, разкошно подредена, сервирана. Между другото имаше една дълга, грамадна чиния с панирани някакви кълчици и много вкусно беше. Но когато баща ми попита: „Какво е това вкусно нещо? " Отговориха: „Кълчици от жаби! " Сестра ми изпищя, аз пък се хванах за устата, но беше толкоз вкусно, че изядохме всичко до край. Симоне имаха фабрика към гарата.
към текста >>

36. 5. БРАТЯ ПО ПЛЪТ И БРАТЯ ПО ДУХ

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

Куриозното, което беше, че за погребението докараха Влад Пашов от болницата почти гол, бос и неподреден както за погребение, защото не било платено 10 лв.
5. БРАТЯ ПО ПЛЪТ И БРАТЯ ПО ДУХ Ние се събирахме у дома тая група, но когато през 1990 г. предоставиха клуба на Изгрева за Братството вече нямаше смисъл да се събираме на две места и преустановихме събирането. На 4.II.1974 г. почина нашият добър приятел Влад Пашов, един от най-добрите астролози на Братството. Той и Петър Манев бяха най-добрите на Изгрева. Куриозното, което беше, че за погребението докараха Влад Пашов от болницата почти гол, бос и неподреден както за погребение, защото не било платено 10 лв. за обличането му. Оставили дрехите му настрана. Като се разбра това нещо на гробищата в Бояна, тръгнаха да намерят къде са дрехите му. В туй време двамата му братя генерали, които бяха комунисти и сестра му официално облечени в черни костюми с две хубави коли дойдоха и присъствуваха на погребението. Сестра му като видя смъртника си събу чорапите, за да го обуят и го покри с кърпата си, да го прикрие и да скрие нечий срам.
към текста >>

37. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

Нарушение на окултните закони

Ние, малко преди това време си бяхме подвързали и подредили литературата, която имахме от Учителя и те направо си взеха томчетата както бяха подредени в библиотеката ни като напълниха два големи сандъка.
На 6.XII.1957 г. бе иззета литературата на Братството от 5. 20 ч. вечерта от София, където е била на склад както и от много братя и сестри, които бяха посочени в София и в провинцията. У нас в Русе също дойдоха сутринта двама цивилни и един милиционер. Ние, малко преди това време си бяхме подвързали и подредили литературата, която имахме от Учителя и те направо си взеха томчетата както бяха подредени в библиотеката ни като напълниха два големи сандъка. Ние бяхме като замръзнали и не можехме да проумеем какво става и защо е това нещо. Спомням си, че тогава бях на работа в Параходство „Българско речно плаване" и трябваше поради това да отида по-късно на работа. Но доста преди това бяха ме викали в съвета и цивилни лица ме разпитваха и ми задаваха въпроси като искаха да ми дават литература да чета - един вид да ме привлекат за друга работа, но аз отказах под предлог, че имам други убеждения и че не желая това. После още няколко пъти ме викаха в милицията да ме разпитват отново като ме накараха да подпиша, че няма да съобщавам никому, че са ме викали и ако говоря за това да бъда строго наказана. Така аз не говорех абсолютно нищо в службата си във връзка с братството и когато ме запитваха нещо казвах, че аз съм дошла на работа, за да изкарвам прехраната си, а не за други неща.
към текста >>

38. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Имаше си система, която може би от братския съвет от София е подредена и в тая система те се движеха.
Труден се оказа живота и на нашите приятели. Един от тях беше и Петър Филипов. За него беше трудно да остане в Русе, да продължи да работи и да живее и се премести в София. За това му преместване в София баща ми често го обвиняваше и му викаше: „Петре, ти дезертира! " Защото наистина Петър Филипов беше един от нашите приятели, който успяваше да обедини приятелите от братството в Русе и те доброволно или насила, не знам, но идваха и посещаваха събранията, лекциите, произнасянето при четенето. Имаше си система, която може би от братския съвет от София е подредена и в тая система те се движеха. Тая канализация, която имаше, тя не създаваше никаква нужда за мислене. Просто изпълняваш това, което някой друг ти е казал, един там чете, един пее, свири, свирят там един, двама, трима, кой колкото иска. Тука искам да се върна пак на това, че всички наши приятели от Русе, когато им е приятно, когато имат възможност идват на събрание. Когато обаче имат някакви техни причини, какви не знам, не идват на събрание. Майка ми, ние обаче, не можеше да си сложим шапката и да заминем някъде.
към текста >>

39. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Тогава след дълги разговори и наставления те бяха написани, подредени, записани на магнетофонен запис, а дъщеря им Лиляна, която бе машинописка ги преписа от ръкописа.
Ние ще дадем квартирата за тях, ще заспим и ще се събудим други хора с други разбирания и желания.“ (Разчетено от съпругата и дъщерята от записките, при присъствието на Вергилий Кръстев.) Настоящите спомени за Учителя са преписани от личните записки на съпруга ми, приготвени от него при разговорите му с Учителя. При всяко свое изказване Учителят е изчаквал Илия да запише изказаното Слово. Благодарение на това имаме тия разговори. Подарявам тези спомени на брат Вергилий за печат. Април, 1972 г., София Мария Младенова Бележка на редактора: Спомените на Мария Младенова бяха написани 1970-1972 г., когато в растояние на две години живеех в тях под наем в таванския им етаж. Тогава след дълги разговори и наставления те бяха написани, подредени, записани на магнетофонен запис, а дъщеря им Лиляна, която бе машинописка ги преписа от ръкописа. Те бяха разказвани устно в големи подробности, но Мария Младенова ги написа в един сбит съкратен вид, с което аз не бях съгласен. Но трябваше да отстъпя, за да ги имаме и такива каквито са. Трябва да благодарим и на това. Те ми бяха връчени с посвещение и с право на печат. -
към текста >>

40. 7. Петър Филипов

Брат Петър имаше хубаво подреден двор с овощни дървета, той имаше през лятото пресни домати и различни плодове като се започне от череши и ягоди до последните ябълки и дюли, грозде и круши.
Брат Петър им набавил същите продукти и след това когато се изяснила грешката, те получили куфара си и по такъв начин имали двойно повече продукти в онова време когато всичко трудно се намираше и я имаше тъй наречената „черна борса“. У брат Петър и в София много често съм ходил. Преди да си замине 1984 г. дълго време отивах на картофена супа петъчен ден. Там идваха и други братя и сестри от София, а понякога и от провинцията. Брат Петър имаше хубаво подреден двор с овощни дървета, той имаше през лятото пресни домати и различни плодове като се започне от череши и ягоди до последните ябълки и дюли, грозде и круши. Брат Петър имаше интересни опитности и дар слово, та имаше много приятели и познати. Неговият дом беше Аврамов дом и на всеки беше приятно да поседне и побеседва с него.
към текста >>

41. 16. Екскурзия със зидари

Стаята беше хубаво подредена, имаше нарове, на наровете дюшеци, одеяла, всичко.
Там имаше много колиби. Обаче всички колиби бяха пълни със сняг. И като обиколихме колибите видяхме една хубава къщичка от една стая и кухня, но беше заключено. Имаше кепенци, но нямаше как да се влезе. И бай Гради помисли и като се дръпна една крачка от вратата и я блъсна с крак, вратата се отвори и ние влязохме в стаята. Стаята беше хубаво подредена, имаше нарове, на наровете дюшеци, одеяла, всичко. Много хубава къщичка. Тя била, после узнахме, на някакъв фабрикант, който за да бъде къщичката запазена, през зимата я давал на горския. Даже намерихме две-три пушки оставени в стаята. Имаше и печка, но нямаше кюнци. Като излизам навън, гледам над кухнята от покрива се показват кюнци.
към текста >>

42. 28. Чичо Драган - дезертьора

Като влязохме в първия етаж-партера - един голям луксозен магазин за хранителни стоки, подреден, прости за пръв път виждах такъв магазин.
Ето има и снимка. Моя чичо ме моли да отида при Станчо Дамянов, после ще видя прякора му. Ако искате заведете ме у него, ако той гарантира за мене, добре“. И началника, който беше старши, взема писмото, прочете го, взема и снимката, която пък бе за бай Станко, когото не познавах и каза: „Хайде, добре“. Заведе ме и като отиваме у бай Станчо, какво да гледам, една грамадна триетажна къща. Като влязохме в първия етаж-партера - един голям луксозен магазин за хранителни стоки, подреден, прости за пръв път виждах такъв магазин. Поседях така с раницата, а имаше клиенти, той седи на касата, минават клиентите, казват какво са взели, той им взема парите и понеже по пътя ме валя малко дъжд, пък и бях малко изпотен, бях неугледен. Аз му подадох писмото и снимката и той - Станчо каза на полицая: „Аз познавам тоя човек, аз гарантирам за него“. Аз почаках, почаках, почна да ми става студено и казах: „Извинявайте, но пратете един човек да ме заведе в хотела, по възможност хубав хотел“. И той ми даде един човек, който ме води, води и ме заведе в един хан. Ханджията ме прие и ме заведе в една грамадна стая.
към текста >>

43. 42. Вегетариански стол на Изгрева

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

В такъв смисъл беше подредена молбата и претърпя само много малки корекции.
Почти всички приеха да се подпишат на молбата ми, след което я представихме в съвета. Почакахме за резултата и както знаете отговорът беше благоприятен за нас. На Бивака не построиха нищо. Учителят на Бялото Братство ни е водил толкова дълго време на планината, особено на Витоша. От тия екскурзии имаме толкова хубави спомени. В такъв смисъл беше подредена молбата и претърпя само много малки корекции. Така остана мястото на Бивака свободно за нас. Тази молба до преди две-три години беше при мен, но като боледувах тогава, пък и сега още съм болен, повиках брат Георги Йорданов и му я предадох с други работи, също телеграмата от Москва до Антон Югов във връзка с мястото на Учителя, да ги предаде на сестра Драга Михайлова, за да се запазят като архивни материали. Надявам се при нея да са запазени.
към текста >>

44. 22. Дядо Благо

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Така, така беседите подредени, които са издадени, които са подвързани и бай Иван казал: „Абе я чакай да видя аз това старче какво чете толкова много“.
Той има много такива скоропоговорки, пословици, гатанки. При едно такова общуване на дядо Благо му идват гости. Поглеждайки през прозореца той разбрал кои идват и бил недоволен от посещението им и казал на бай Иван: „Ти стой сега в тая стая, аз казал ще изляза да ги посрещна и бързо, бързо ще ги отпратя. Не ми са приятни, сега за какво идват“. И наистина той излязъл, а пък бай Иван докато чака да свърши тази операция дядо Благо, какво да прави и взел да разглежда библиотеката му. Така, така беседите подредени, които са издадени, които са подвързани и бай Иван казал: „Абе я чакай да видя аз това старче какво чете толкова много“. Започнал и дръпнал една беседа и отваря. И когато отваря гледа вътре в беседата едно тесте с хартия - нещо написано. Изважда го и започва да чете „Призвание към народа ми“ и така, така... Ах, тоя старец има нещо от Учителя, а на мене нищо не ми е казал до тоя момент. Взема го и го слага в джоба си. Затваря беседата и пак я връща на мястото й.
към текста >>

45. 32. Влад Пашов и двата пожара

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Учителят е държал те да бъдат на най-хубавата хартия и наистина когато ви попаднат беседи, които са напечатани на хромова хартия, на лъскава хартия, добре подредени, добре всичко направено, висококачествено за онова време, което е имало възможност в техниката, това е в периода, в който Учителят е ръководил пряко отпечатването.
Имайки предвид неговото изказване съм разговарял по тоя въпрос и с Елена Андреева и тя ми каза, че е вярно това, но казваше, че мисли, че има някакво право, че винаги говоримото Слово се предава по един начин, има и допълнителни средства за уяснява- не на мисълта, докато превеждането на говоримото Слово в писмена реч вече не може точно да се предаде, така смята тя. В същото време или пък ако се е налагало да се прави някаква редакция тя е трябвало да бъде съобразена със становището на Учителя, още повече, че по това време Той е бил на тоя свят и те са имали възможност да правят такова нещо и мисля, че след това те са го правили. Във връзка с това трябва да кажа, че издаването на беседите се е вършило от най-различни наши приятели, между които е бил Славчо Печеников, тук в София и печатница „Малджиеви“ в Русе. Но мисля, че те не са били много акуратни по отношение на това и не са го правили безкористно, което е много важно според мен, за да стигне до там, че Учителят да се наложи да вземе печатането на беседите в свои ръце. И периода, в който това печатане на беседи е било под прякото ръководство на Учителя се отличава от беседите, които са били, а са се издавали до тогава и след това. Учителят е държал те да бъдат на най-хубавата хартия и наистина когато ви попаднат беседи, които са напечатани на хромова хартия, на лъскава хартия, добре подредени, добре всичко направено, висококачествено за онова време, което е имало възможност в техниката, това е в периода, в който Учителят е ръководил пряко отпечатването. Преди това и след това беседите нямат много добър, качествен вид. Това е, което искам да кажа същественото и в този момент ми идва на ума за чичо Влад живота на Изгрева и печатането на беседите. Та той видя двата пожара на Изгрева - видя как изгоря собствения му дом и видя как стенографките преправяха Словото на Учителя.
към текста >>

46. 29. Скромният квартирант

Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)

Извикали Дънов и Му посочили и предложили хубавата стая, добре подредена с чисти, хубави завивки.
Имало е специален пазар, където селяните си водели момичетата, за да ги цанят у някой богат човек. Та тази стаичка била приготвена ^а такъв случай. Дънов стоял една седмица в тази стая. Един ден мъжът казал на жена си: „Не виждал ли, че този човек не е какъв да е. Я дай да Му дадем една от хубавите стаи“. Извикали Дънов и Му посочили и предложили хубавата стая, добре подредена с чисти, хубави завивки. Той им поблагодарил отново и пак така смирено влязъл в новата си стая. По-късно Дънов, след като преминава през няколко такива къщи, накрая около 1905 г. отива да живее у Петко Гумнеров на ул. „Опълченска“ 66. И което е било най-интересното, и тук на Дънов е било посочено място за квартира една стаичка в приземния етаж, което си било направо мазе.
към текста >>

47. 11. Възпоминание

В последствие този тест бе подреден и подготвен от Вергилий Кръстев, който ми го предостави в окончателен вид.
Благоев“ No 51, с A.n.No 1348526, издаден на 12.IX.1990 г. от МВР - Петрич, удостоверявам следното: 1. През 1990 г. лично в дома на Марийка Марашлиева разказах моите опитности от времето на Школата на Учителя Петър Дънов на Вергилий Николов Кръстев, които той лично записа на магнетофон. 2. Магнетофонният запис бе прехвърлен на машинописен текст от Марийка Марашлиева. В последствие този тест бе подреден и подготвен от Вергилий Кръстев, който ми го предостави в окончателен вид. Аз го прегледах и съм съгласен да се публикува. Упълномощавам Вергилий Кръстев да го публикува в том IV. от книгата „Изгревът“ като той единствен има право на публикация. 3. Цялостният материал представлява моя изповед, която е точна, вярна и истинна. Петрич 10.Х.
към текста >>

48. 26. ПЛАНЪТ ЗА ИЗГРЕВА

А за нас символиката бе съчетание от символи подредени по някакъв ред, които ги разгадавахме след като изтече даден исторически етап.
Учителят повтори същото изречение. Аз разбрах, че при това положение строеж на Изгрева не може да има. Отначало аз смятах, че това е физическо земетресение. По едно време започнах да се питам дали това не е символика, така както Учителят умееше да говори и предсказва нещата. Символиката е много точен език, но за онези, които имат пробудено съзнание и които имат пряко съобщение с Невидимия свят. А за нас символиката бе съчетание от символи подредени по някакъв ред, които ги разгадавахме след като изтече даден исторически етап. Разчитахме ги чрез последващите събития и факти. Ето по този начин аз трябваше да разгадавам това изказване на Учителя. А сега ще спомена някои исторически събития и вие ще прецените дали има символика и какво е историческото съвпадение. На 9. IX. 1944 г.
към текста >>

49. 35. АСЕН АРНАУДОВ

Ковчегът още не беше подреден, тя една млада, хубава като восъчна кукла.
И той ми каза: "Знаеш ли къде е? " Тя е в черквата "Свети Седмочисленици". "Аз така не съм подходяща много". Но каза: "Иди, тя е сама, там никой няма". И аз отидох. Ковчегът още не беше подреден, тя една млада, хубава като восъчна кукла. Така много ми домиля за нея. В: Тя от какво почива? Веска: Бъбреци. И даже няколко дни преди това срещнах Асен с една възглавница върви, казвам: "Къде? " "Жена ми е в болница." Тука на "Гурко" имаше една болница където сега е стоматологията.
към текста >>

50. 21. ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Курс по Паневритмия - нарочно подреден с преведена от нея молитва и инструкции, дадени лично от Учителя на Боян Боев. 7.
Превод и публикуване на I и II книга на Паневритмията. 2. „Дишането" от Боян Боев -1936 год. 3. Видео-касета направена от нея и Ерна Сталева, ученичка на Учителя. 4. Една касетка с изпети 28 песни от нея на английски от Паневритмията. 5. Държани „сказки-демонстрация" върху Паневритмията. 6. Курс по Паневритмия - нарочно подреден с преведена от нея молитва и инструкции, дадени лично от Учителя на Боян Боев. 7. Две статии написани върху възпитанието „Новите насоки във възпитанието". Заинтересувало се едно списание за възпитанието, но когато прочитат за Паневритмията с новите методи, те се отказали да отпечатат статията. За тях новите мисли, идеи и методи са „мечти". ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната ВИОЛА ЙОРДАНОВА БАУМАН заявява, че по молба на д-р Вергилий Кръстев, изпраща саморъчно написаните нейни спомени от времето на Школата на Изгрева, под заглавието: „Божественият Градинар -БЕИНСА ДУНО", като дава право на д-р Вергилий Кръстев да ги публикува в книгата „Изгревът, том VIII, съставен от самия д-р Вергилий Кръстев. Януари, 1998 година С почит: Виола Йорданова Бауман Гринуич - САЩ
към текста >>

51. 18. „БЕЗ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НЕ МОЖЕ

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

От записа и текста бе подреден от мен неговият материал като бе прехвърлен на машинописен текст на шест страници.
18. „БЕЗ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НЕ МОЖЕ" БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА 1. Първият опит за записване спомените на Тодор Маринчевски бе направен през 1986 г. на магнетофонна лента. Той ми предостави и един писмен текст. От записа и текста бе подреден от мен неговият материал като бе прехвърлен на машинописен текст на шест страници. Същият му бе предаден за да го прегледа, но тогава той го задържа при себе си. Аз изчаквах. 2. След като бяха минали дванадесет години и излезнаха седем тома от "Изгревът" бе дошло време и за неговият материал. При срещата ни той ме упрекна за някои неща описани в "Изгрева", които според него не били верни. Аз го помолих да ги опише така както той ги знае.
към текста >>

52. 61. БЕСЕДИ ЗА СЕСТРИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Щото когато аз подреждах беседите накрая и ги подредих в едно томче, те са подредени така в един том да се издадат.
61. БЕСЕДИ ЗА СЕСТРИТЕ В.К.: Разказваха ми, че е имало години, когато е държал беседи пред сестрите. Само на жени е говорил. Кои години? Е.А.: Той почна да държи най-напред чак от 1917 год. Щото когато аз подреждах беседите накрая и ги подредих в едно томче, те са подредени така в един том да се издадат. От 1917 год. имаше и след това до края. Но Той не говореше редовно. Говореше така един път, два пъти в годината. В.К.: Обикновено вие се събирахте и Го канехте ли, как ставаше?
към текста >>

И Учителят идваше и ни е говорил лекции за тях, и те са прибрани така, подредени са за едно томче да се издадат един ден.
Или Любовта носи, да речем една друга добродетел, затова ще работим. Например Мъдростта носи знание, за знанието ще работим. Любовта носи свобода, за свободата ще работим. Така значи основната добродетел която взимаш, проявите в които тя се изявява, върху тези добродетели ще работиш. Които произлизат от нея, които са свързани с нея. И Учителят идваше и ни е говорил лекции за тях, и те са прибрани така, подредени са за едно томче да се издадат един ден. В.К.: Колко време продължи? Е.А.: Малко време продължи, не продължи много. След това се образува втора група в която и аз участвах. В първата група не ме поканиха и да си кажа правото малко се почувствах оскърбена. Щото Паша влиза, Савка влиза, влизат другите, но не зная, тогава такова беше настроението към мене.
към текста >>

53. 64. БЕСЕДИТЕ СЕ ПОДГОТВЯТ ЗА ПЕЧАТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

След като ги дешифрирахме всичко беше подредено по папки.
Е.А.: Не, всичко пазехме. И след това, когато се вземеше решение да се напечати една годишнина, ние я подреждахме, нали всичко да е подред по дати, проверявахме в дните когато няма беседа, дали не сме я дешифрирали или Учителят не е идвал, щото ние на датите си пишехме. На еди коя си дата Учителят не е дошъл. За да знаеме че няма беседа нали, щото иначе като минат години, няма да помним това, та по този начин си сверявахме всичко. Поне аз в последните години, когато останах сама да работа, всичко така съм подредила. След като ги дешифрирахме всичко беше подредено по папки. И сега да речем ще се печати първата година на Общия клас. Паша я взима и почва беседа по беседа и тя ги обработваше стилово. Тя ги четеше на Учителя почти всички. В.К.: Учителят правеше ли нещо като корекции? Е.А.: Рядко.
към текста >>

54. 89. СТИЛИЗИРАНЕ НА БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И беше всичкото от нас бе така подредено.
89. СТИЛИЗИРАНЕ НА БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ В.К.: Интересно само три жени - стенографки има в разширения Братски съвет. Е.А.: Те затуй нас не случайно са ни повикали в този съвет, понеже беседите бяха в наши ръце. Щото Словото беше при стенографките и затова ни повикаха, иначе ние друга заслуга не сме имали, нали, за да ни извикат и искаха сведения от нас какво има печатано, какво непечатано. Ние им дадохме сведенията, щото ни бяха ясни. И беше всичкото от нас бе така подредено. Те продължиха по стария начин печатането. След години купиха печатна машина и основаха печатница в Братството. То беше много отдавна замислена работа, но защо по-рано не са го направили не мога да кажа. Тогава можеха на Изгрева да направят печатница. Защо при Учителя не е станало не зная.
към текста >>

За издаването се грижеше Просветния съвет, но всъщност ние ги определяхме, подреждахме томчетата, когато решаваха например какво да се печати, тогава ако имаше нещо неподредено, аз понеже тогава бях поела отговорността за поддържането на оригиналите нали на Словото на Учителя, подреждах го и го давах на Паша за работа.
Те са в томчето „Заветът на Любовта" написани. Те са оттогава и после и връщането ни след евакуацията, аз мисля че през октомври почнаха беседите, та до 20 декември последната беседа, която Учителя е държал, в срядата, една неделя преди да си замине. Тя е в „Заветът на Любовта", те са печатани и другите томчета излязоха пък на класовете пак отделно, за да има ред в издаването на беседите, и другите се издаваха след това. Докъдето бяхме стигнали печатането на класовете продължихме следващата година. По години ги издавахме. За издаването се грижеше Просветния съвет, но всъщност ние ги определяхме, подреждахме томчетата, когато решаваха например какво да се печати, тогава ако имаше нещо неподредено, аз понеже тогава бях поела отговорността за поддържането на оригиналите нали на Словото на Учителя, подреждах го и го давах на Паша за работа. Паша вече почваше да го стилизира и го даваше на печатарите и дали в града се печаташе или на Изгрева безразлично, но тя работеше. Аз дешифрирах, давах ги да се стилизират и тя ги даваше на печатарите и тя си правеше корекцията на печатните погрешки. Паша много работеше. Тя работлива беше много Паша и издръжлива на работа много, и имаше чувство на отговорност. Ако днеска не е могла да я направи, тя след всичко ще седне след 10 часа до дванадесет, до един ще пише, за да приготви материал за печатницата.
към текста >>

55. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Но е видял, че е подредено, чисто, хубаво, всичко и останал с хубаво впечатление.
В.К.: В 1926 год. там на скалата над Чам Курия. Е.А.: На скалата, да. В.К.: Значи той се е качил, но лагера бил закрит. Е.А.: Е, закрит беше. Но е видял, че е подредено, чисто, хубаво, всичко и останал с хубаво впечатление. В.К.: Чета. Отначало Лулчев и групата наричаха Учителя „дядо". Тяхната група е: Лулчев, Коен, Илия Желязков. Как се е казвал? Кой е Коен?
към текста >>

56. VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ

Постепенно всичко беше готово, подредено, прегледано и предадено в четири екземпляра за съхранение.
Най-напред дешифрирах тях, след това започнах да попълвам всички годишнини на беседите, където имаше недешифрирани. Това направих и за окултните класове. Довърших всичко, недешифрирани беседи, като ги диктувах на една сестра, за да върви работата по-бързо. Подреждах беседите и лекциите на годишнини по четири екземпляра и ги предадох на съхранение. Много от дешифрираните беседи трябваше да се препишат, за да станат четири екземпляра. Постепенно всичко беше готово, подредено, прегледано и предадено в четири екземпляра за съхранение. Тази работа успях да свърша до 1954 год. Когато 1957 год. дойдоха да ни изземат литературата като инкриминирана имах само едно попълнено течение - беседите на ръководителите, което не го бях предала на съхранение. Те ми го взеха. През това време бях изработила един хронологичен каталог на цялото Слово на Учителя.
към текста >>

След като аз предадох всичко подредено на съхранение, ние с Паша вече бяхме слезли в града.
Трябваше нея да я водят, аз не мога да отида. Аз от 1954 год. ставите ми заболяха и условията, външните пречеха за да мога да работя. Постепенно работата спря, поради нейното и моето заболяване. Изпитание бе и за двете ни. След като аз предадох всичко подредено на съхранение, ние с Паша вече бяхме слезли в града. Паша трябваше да напусне Изгрева на 13 ноември 1960 год. Аз напуснах Изгрева на 7 април 1961 год. Нас с Паша ни изгониха от Изгрева без право на посочване на жилище. Паша отиде да живее в кухнята, в своята къща, тъй като имаше квартиранти в стаите. Аз бях по-облагодетелствувана.
към текста >>

57. 2.Изпратено писмо - препоръчано до Георги Кръстев

Целият материал в книгата е така подреден, че е нарушена структурата на оригинала на Борис Николов.
Човек трябва да благодари, за да поддържа вътрешната връзка с Бога.Тогава всичките Ви желания ще се постигнат". Ето този окултен закон го няма. Дори Борис Николов не е посмял да го изхвърли, а го приема дословно от оригинала на Боян Боев. Питам, в кого е причината? В редактора Мария Кисова или у Вас? Целият материал в книгата е така подреден, че е нарушена структурата на оригинала на Борис Николов. Това е направено вероятно за да се вмести повече материал. Но по този начин в един пасаж са вместени различни мисли и закони, които трябва да бъдат отделно така както са в оригинала, защото са казани по различно време и за различни случаи. 5. Аз смятам, че Вие или сте подведени, или нарочно работите с такива методи, които нямат нищо общо с методите на Бялото Братство и със Словото на Учителя. И ето аз съм решил да извадя на ксерокс една произволна страница от оригинала на Боян Боев и съответната страница от оригинала на Борис Николов, и същата страница от Вашата книга. Тогава ще се види много добре как Борис е променил оригинала на Боян Боев и как Вие с Вашето издание променяте оригинала на Борис.
към текста >>

58. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО НАД КАЗАНЛЪК

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Чистият, подреденият материал сега представляваше отделни, разхвърлени листове, смачкани, преминали през десетки ръце, а вероятно и през ксерокс за местна документация.
Забележете това. През есента на 1998 год. пристигна в София Димитър Кутев от Казанлък и вместо да го остави на мен или в книжарницата на Жана Иванова на ул. „Граф Игнатиев" 28 лично, занася го чак в комплекс „Дружба" и го оставя на Светозар Няголов, който след няколко дни го оставя в книжарницата. След като отворих материала изведнъж извиках от изненада. Чистият, подреденият материал сега представляваше отделни, разхвърлени листове, смачкани, преминали през десетки ръце, а вероятно и през ксерокс за местна документация. Дискетите, които се изпратиха не можаха да се отворят. Върнаха се един път и вторите изпратени не се отвориха на компютъра. Изпробвани бяха на два компютъра. Изпратиха ги за трети път. И тогава идва Димитър Кутев и разказва как са се събирали на групи и четат този материал на Боян Боев.
към текста >>

59. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Бележка на Редактора: Спомените, написани от Георги Събев, подредени лично от него, бяха ми връчени на 19.12.1991 година с надслов: „Настоящите опитности оставям на брат Вергилий за печат." След дълго умуване от моя страна, те бяха поместени така, както бе си написал и подредил.
Кат' сила прелива в душите, Кат' мъдрост краси духа, На будните шепне: Светете! Светете кат' факел в нощта! Туй Слово, що храни душите. Слово, що свети в нощта, Слово, що грее в душите, Слово, що ражда нощта. Амин! От Георги Събев, писано 1960 год. Бележка на Редактора: Спомените, написани от Георги Събев, подредени лично от него, бяха ми връчени на 19.12.1991 година с надслов: „Настоящите опитности оставям на брат Вергилий за печат." След дълго умуване от моя страна, те бяха поместени така, както бе си написал и подредил. Накрая поместих и бележките и допълнителните поправки при работата ми с него. За някои може да има повторения - тогава да не ги чете, да ги прескача. Ще ги прескача днес. но след векове ще ги четат ред по ред. И то по десет пъти!
към текста >>

60. 09 - 198. ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Едно от правилата, които бай Митре педантично следваше, бе: вечер, преди да си легне, да остави стаята си в пълен порядък, че като стане сутрин, да му е приятно, а сутрин никога да не оставя леглото си и стаята неподредени.
Голяма бе радостта му, че бе намерил и познал Учителя, който го бе научил как да живее разумно и осмислено, чрез множеството упътвания, дадени в беседите. Брат Митре с право се чувстваше щастлив и непрестанно благодареше на Провидението за тази голяма привилегия, че макар и след много лутания и търсения най-после бе намерил онова, за което бе жадувала душата му - бе намерил Учителя. През всяко свободно време брат Митре четеше беседи с тетрадка пред себе си и с молив в ръка. Той най-редовно си изваждаше всичко, което му се видеше важно и интересно. Навикът да чете и да изважда най-важните мисли, е един от най-полезните навици, които той упорито следваше. Едно от правилата, които бай Митре педантично следваше, бе: вечер, преди да си легне, да остави стаята си в пълен порядък, че като стане сутрин, да му е приятно, а сутрин никога да не оставя леглото си и стаята неподредени. Ето, вече двадесет години, откак той следва неотклонно това правило, без нито едно нарушение. Но как се случи една заран, той се увлече в четене и не забеляза, че часовниковата стрелка, отбелязваща часовете, се бе превъртяла няколко пъти. Бе дошло време за тръгване. Взе си чантата и когато да излиза от стаята си, чак тогава видя, че леглото му е неоправено. Ех, малка работа е едно легло, на обед ще го оправи, ще си кажем ние.
към текста >>

61. 12 - 44. КАК СЕ ПОСРЕЩАТ ГОСТИ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Епитропов, като дойде в Айтос, не че се хваля, но казва: „Тази къща е голяма, а такава чистота в нея." Долу в мазата всички етажерки, всичко избърсано, всичко подредено, така съм научена от малка и благодарение на тези големи стаи аз не знаех да седна.
Другият ден започвам да пера и на другия ден до обяд пера и тука ми потичаше на ръцете кръв. Така коя с китарата, коя с цигулката се подвизаваха, а аз - с кофите и метлата. Но аз не помня Верка да е умила дъска, а долу цялата ми стая е една стая с дъски, а другото - мазе. И като дойде сестра ми Верка, тя само с китарата. И тя рано отиде в София. Епитропов, като дойде в Айтос, не че се хваля, но казва: „Тази къща е голяма, а такава чистота в нея." Долу в мазата всички етажерки, всичко избърсано, всичко подредено, така съм научена от малка и благодарение на тези големи стаи аз не знаех да седна. И като се оженихме, всички приятели, всички у дома се сипват. И сега братята от селата викат: „Гледахме бай Георги и Надито да ни посрещнат." Аз, като видех, а пък имахме едно семейство, сестра Цонка, мъжът й инженер беше, не беше от Братството, един двор ни делеше помежду и казвах на мъжа й на кака Цонка: „Цоне, бай Георги има много деца. Сега другите, като дойдат от града, посрещат ги, а Надка не прави разлика от село, беден-богат, прост, с голяма любов ги посреща." Така бях по природа. Тати много ме ценеше, много ме обичаше. И като се ожених, всички приятели у дома.
към текста >>

62. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Затова тази кореспонденция е важно да бъде събрана и подредена, показваща движението на Учителя и неговата работа с братствата.
а/Лични бележници, тефтерчета, бележки по работата на „духовната верига", създадена от Учителя. б/ Лични тетрадки с почерка му при записването на разговори и срещи с Учителя, както и такива по работа на Словото. в/Тетрадки от първите години, когато беседите са преписвани на ръка, като са били изпращани по Братствата, понеже не е имало пишущи машини. Да се намерят или от него, или от други преписващи, защото това са документи за оригиналното Слово на Учителя, което впоследствие е коригирано от редакторите. г/ Протоколи от срещи с Учителя при неговите посещения по провинцията, когато приятелите изпращат до съседните братства за уведомяване и преписване, или изпращани писма по този повод. Затова тази кореспонденция е важно да бъде събрана и подредена, показваща движението на Учителя и неговата работа с братствата. д/ Кореспонденция между първите приятели от духовната верига: писма, картички, отворени картички, честитки: такива до 1922 г. и от 1922-1944 г. и след това. е/ Кореспонденция между Учителя и приятелите от Айтоското Братство. Този въпрос да се изучи внимателно и ако притежателите не дават писмата, да се преснемат на фотографски негативи и да се препишат, като не се разпространяват, защото това ще доведе до ревност и опасения за тяхното обсебване.
към текста >>

63. 18 - 8. ЩЕШЕ ЛИ ДА ГО ИМА „ИЗГРЕВЪТ ТОМ X

Събран и подреден.
Бях дал ултиматум на онези от Невидимия свят, че ако не ми предадат писмата на Учителя до Георги Куртев, няма да си мръдна пръста за историята на Айтоското Братство. Бях го решил. Целият материал бе у мен, събиран над 40 години от Георги Събев. И от мен. И съхранен от мен. Събран и подреден. Чакаше времето си. Мина време и писмата ми бяха донесени от Весела Маркова. Направих опис и върнах описа по пощата, какво има в мен. На един от концертите в София, който организирах, в залата бе синът на Злати - Колю. Колю бе пазил писмата и ги бе предал на Андон Кънев и той ги препрати към мен.
към текста >>

64. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

ТОМ 11

Тогава били подредени и открити за чужди учени патриаршеската архива и библиотека.
Неговият твърд отпор накрай се увенчал с успех, но му коствал патриаршеската корона и неблаговолението на В. Порта, която дълго време след това отказвала да допусне поставянето наново на неговата кандидатура за вселенски патриарх. Едва ходатайството на Русия направило това пак възможно и на 25 май 1901 г. той е бил избран повторно за цариградски патриарх и останал такъв до самата си смърт на 13 ноемврий 1912 г. Повторното патриархуване на Иоакима III представя продължение на предишната му дейност. Тогава били подредени и открити за чужди учени патриаршеската архива и библиотека. Началник на архивата станал архимандрит Капиник Деликани, който издал три сборника с исторически документи. В 1904 г. Йоаким III възстановил, начело с Михаил Гедеон, Дружеството за средновековни изследвания, на което дал помещение в самата патриаршия и пр. Патриарх Йоаким стоял и умеел да се постави над ограничените партийни възгледи и рамките на тесните шовинистични стремежи, а имал предвид най-първо църквата като общо. Именно в това направление се е движел и неговият грандиозен план за обединение на всички християнски изповедания на почвата на истината на православието.
към текста >>

65. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Музеят на Учителя е подреден и запазен в същия вид, както Той си е служил, а към него се проектира и братска библиотека-читалня.
Нека всеки брат и всяка сестра да я поднесе на своите познати. Словото, което разнасяме между народа, е истинска работа, според думите на Любезния ни Учител. Имуществото на Братството е в добър ред - недвижимите имоти около Изгрева се използуват за зеленчукови и овощни градини. Салонът използуваме за беседи, концерти, събрания и др.; полянката - за паневритмия и отдих, а една голяма част от мястото на Учителя е отредено за парк, построен по план, който с течение на времето ще стане най-красивото място на Изгрева. Разполагаме със свой домакински инвентар, който използуваме за братската кухня и трапезария, и за други нужди на общия ни живот. Музеят на Учителя е подреден и запазен в същия вид, както Той си е служил, а към него се проектира и братска библиотека-читалня. Музеят можем всички да посещаваме и през съборните дни - да се отдадем там за няколко минути на пълно съзерцание. След заминаването на Учителя между нас се яви идеята да се учреди при Братството един фонд за поддържане даровити младежи, да завършват образованието си. Проекто-правилникът за този фонд ще се попълни и обработи, за да имаме възможното най-добро приложение на идеята. Съществуващият подобен фонд към женското дружество на Изгрева автоматически преминава към новообразувания, приет от братята ръководители като дело на Братството в цялата страна. Така именно бедни и даровити младежи от братски семейства ще завършват университети и академии, за да бъдат полезни на народа ни. Забележка.
към текста >>

66. Наряди за 1950 г.

ТОМ 12

могат да ми ги предадат, за да бъдат подредени и отпечатани в бъдеще в „Изгревът".Нарядите от времето на Школата, както и посланията са част от вътрешната работа на ученика, където той изучава, проучава Словото и доколкото може го прилага чрез живота си.С отпечатването на нарядите се слага край на опитите да се отклоняват последователите на Учителя Дънов в различни насоки от невежи лица, но злосторници при това.
те се съставят от Боян Боев. А от 1962 до 1990 г. - от Борис Николов. Поради разцеплението на Братството и други групи пишат наряди и послания.В бъдеще посланията и нарядите от 1951 -1962 г. трябва да се съберат, подредят и издадат.Посланията и нарядите, съставени от Борис Николов, 1962-1990 г., също трябва да се съберат, подредят и издадат.Онези, които притежават наряди и послания от времето на Школата 1922-1944 год., както и от 1945-1990 год. могат да ми ги предадат, за да бъдат подредени и отпечатани в бъдеще в „Изгревът".Нарядите от времето на Школата, както и посланията са част от вътрешната работа на ученика, където той изучава, проучава Словото и доколкото може го прилага чрез живота си.С отпечатването на нарядите се слага край на опитите да се отклоняват последователите на Учителя Дънов в различни насоки от невежи лица, но злосторници при това. Нарядите са отпечатани. Ето ги. Работете чрез тях. И никой повече не може да се оправдава, че не е знаел за тях, че не е чувал. Ще кажа: Да си ги чел.
към текста >>

67. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

ТОМ 12

Но тя така е написана, така е подредена, но така бива отпечатана, че също остава запечатана за 1000 години.
159, № 23. 8. „Разговорите с Учителя на 7-те рилски езера" - тя също е издадена през 1948 год. на луксозна хартия с доста снимки. Това са различни разговори с Учителя от различни години, събрани по теми. Има описание на братския живот на Рила. Но тя така е написана, така е подредена, но така бива отпечатана, че също остава запечатана за 1000 години. Аз заварих старите приятели, някои я имаха, но не можеха да я четат. „Какво ще четем, когато бяхме горе, бяхме там с Учителя и знаем как бяха нещата." Имаше значителна разлика между техния живот и издадената книга. И тя не успя да свърши работата, за която бе издадена. И днес да се преиздаде - отново няма да има резултат. А защо?
към текста >>

68. 11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК

Стефан Тошев

Събранията са ставали в дома на д-р Халачеви, където впоследствие се построява специална стая - салон (по спомените на дъщеря им Сашка Халачева), съответно подредена и украсена с духовни картини.
(М.Б.: Едно от посещенията на Учителя в Свищов е документирано чрез писмото Му от 31 януари 1921 г. до баща ми - от Свищов. Ще добавя някои подробности за братството там. Освен споменатите, последователи на Учителя са били Пенка Кодова (Димитрова) - домакиня от богато свищовско семейство, Слави Гюдеров - предприемач, Надежда Конова - гимназиална учителка, семейството на Гейчо Александров Генов с майка си Елена (по-късно става лекар), семейство Санка и Иван Саръбееви (чиновник в пощата), Невянка Богданова, семейството на Славка Халачева, Анета Байракова, Маринка и Лазар Караламбови и дъщеря им Вержиния Станчева - шивачка, банковият чиновник Денчо, Екатерина (Тица) Маркова - Иванова, дъщеря й Християнка (Таня) Иванова, синът й Милчо и др. Интересен факт е, че събранията е посещавал и дядо Юсуф и зет му - ходжа в една от джамиите в града. Събранията са ставали в дома на д-р Халачеви, където впоследствие се построява специална стая - салон (по спомените на дъщеря им Сашка Халачева), съответно подредена и украсена с духовни картини. На молитва жените са носели на главите си бели копринени кърпи. Изгревите на слънцето са посрещали от най-високата точка на хълма над града, откъдето се виждат най-красивите изгреви и залези на Дунава. Там се е намирало лозето и вилата на с. Пенка Кодова, с широка поляна, където са играли гимнастически упражнения и Паневритмия. Известно е негативното отношение на православната църква към Учителя и към последователите му.
към текста >>

69. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

Магдалина Стефанова Григорова

След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници.
493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна. Всичко важно, съществено, което е ставало в миналото и което става днес, е обект на историята. А тя е велик учител и строг съдия за всичко и за всички и трябва да служи за поука на всички.
към текста >>

70. I. Невидимият Бог на Живота 1. НЕВИДИМИЯТ ХУДОЖНИК

Магдалина Стефанова Григорова

Гънките на шалчето Му до милиметър бяха еднакво подредени и при двете Му позирания.
Мислех си, ами ако ми откаже? Сестрата, която беше при Него, каза: „Учителю, тази сестра има голямо желание да Ви нарисува." Той отговори: „Добре, нека дойде." Времето беше много студено, газех сняг до над коленете, но нищо не усещах. Хвърчах от радост и не можех да повярвам, че имам благоволението на Учителя. Само два пъти Той ми позира в салона. И двата пъти ми обърна внимание как нагласява шалчето си. Гънките на шалчето Му до милиметър бяха еднакво подредени и при двете Му позирания. Когато започнах да Го рисувам, ми направи впечатление, че Той гледаше главата ми в ляво. Помислих си, че прическата ми не е каквато трябва да бъде. С ръка оправих косата си и продължих да го рисувам. Но Учителят продължава да ме гледа по същия начин. Поглеждам се в огледалото и виждам, че няма нищо нередно по мене.
към текста >>

71. 5. АНАСТАСИЯ КАРАСТОЯНОВА (11.08.1905 г. - 7.01.1987 г.)

- 7.01.1987 г.) Един ден, казваше Анастасийка, отивам на Изгрева и виждам, че масите са подредени за обед.
5. АНАСТАСИЯ КАРАСТОЯНОВА (11.08.1905 г. - 7.01.1987 г.) Един ден, казваше Анастасийка, отивам на Изгрева и виждам, че масите са подредени за обед. Гладна съм, но нямам пукната пара да пусна в касичката. Учителят се доближава до мене и ме пита: „Анастасия, защо не седнеш да обядваш? " - „Ами, Учителю, нямам монета да пусна в касичката." - „Е-е, по- важно е, че искаш да пуснеш, а нямаш, отколкото да имаш, а да не пускаш." Покани ме да седна до Него. Започнах да се храня. Завистливите погледи като стрели се насочваха към мене.
към текста >>

72. Бележки на съставителя на Изгревът том XIV

ТОМ 14

343-344 и подреден в VI папки със съответните заглавия: I.
Духът ще определи. Само онези, които изпълняват Програмата, която днес аз реализирам с помощта на Небето, са приемници в Дух и Истина. Само те! 32. Останалият материал от различните нейни тефтерчета, записки, листчета, тетрадки беше изваден от мен, преписан и написан в "Учrтелят Беинса Дуно. Свещените думи към ученика" V част, към стр. 343-344 и подреден в VI папки със съответните заглавия: I. Свещените правила за ученика (N1 -140), стр. 345 - 360. II. Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Добродетел и Божията сила за ученика. N1 - 226), стр. 361 - 379. III.
към текста >>

73. 15. ПЪРВАТА УТРИН НА СЪБОРА - 1914 г.

Братята бяха подредени в предните линии, а сестрите в задните.
Влизаме в двора на долната вила, където мълчаливо ни посрещнаха разпределителите. Намираме вече мнозина дошли преди нас и застанали в прави редица, обърнали се на изток всеки от нас съзерцаваше сред претихналата природа. Зазоряването бе настъпило, но повдигне ли човек лице към небето, все още би съзрял някои звезди. Там е Зорницата и спящият доскоро Сириус, който знае, че вече ще отстъпи на Слънцето - Орион и Плеадите вече гаснат по високо на небосклона. Редиците край нас нарастнаха. Братята бяха подредени в предните линии, а сестрите в задните. Тишината в природата и настъпилата светлина ни припомнят, че всички очакваме нещо велико на нашите души. Предстоеше да засилиме връзките си с Великите Бели Братя, да се подготвим за работата, която ни предстои, да изслушаме какво те ще ни кажат чрез Учителя. Чувствува се, че слънцето ни е изпратило първите си лъчи. Ето го и Учителя застанал отпред. Край него е брат Пеню Киров.
към текста >>

74. 17. НА ПОСЕЩЕНИЕ В ГОРНИЦАТА

Прекрачихме благоговейно прага на тази стая и се наредихме в средата пред една маса, особено подредена.
Ще се опитам да опиша впечатлението ми от първото ми посещение в Горницата, в това величаво творение на Учителя. Някои са запомнили вътрешността на „Светая Светих" в Горницата. Това бе малка стаичка горе. При упътване на брат Пеню Киров, трима братя, които се чувствувахме хармонизирани влязохме през салона за беседи в една от стаите разположена на север. Подът на тази стая бе постлан с вълнена черга, завесите на прозорците бяха спуснати, оттам се виждаше осветената стая на Горницата. Прекрачихме благоговейно прага на тази стая и се наредихме в средата пред една маса, особено подредена. Подът на тази стая също така бе постлан с вълнена черга и завесите на прозорците бяха спуснати. Осветлението на стаята се получаваше от свещника поставен на масата. Не си спомням колко свещи бяха запалени на свещника. Но имаше кандилца запалени с дървено масло - елей. Все пак имало е за осветление и кандило с дървено масло, защото впоследствие Пеню Киров, ми обърна внимание, да забележа каква идеална светлина владееше в Горницата без никакво трептение или сенки.
към текста >>

75. 26. ПРЕМЕСТВАНЕ ОТ БУРГАС В СОФИЯ

Нашите стари домашни мебели и постелки бяха уютно подредени и обстановката насити душата ми.
Само аз им липсвах. Изкарахме така до Коледа. Аз взех малко отпуск и дойдох да се видим в София. За пръв път идвах в София, в свой дом посрещнат радушно. Наетото жилище ми се видя разкошно, макар че бе дъсчена барака от три стаи. Нашите стари домашни мебели и постелки бяха уютно подредени и обстановката насити душата ми. Следващите дни имах и аз щастието да присъствувам в Школата и да слушам неделната беседа. Всичко това създаде в ума ми, че мястото ми е в София, и че освен крайното улеснение, ще донесе и по-великото благо да бъда край Учителя, да живея красивия живот, който тогава царуваше в Софийското братство. Но как да се настаня на такава работа, каквато имам в Бургас? До кого да се отнеса? Посетих още първите дни Учителя, той ме разпита за живота ми и разбра всичко.
към текста >>

76. 45. СВАТБА НА БАИР

Когато се връщахме от работа всичко бе подредено, сготвено и ни очакваха.
След това семейно събитие и моето семейно обособяване вече се устрои. И така, ние също искахме да се венчаем, за да живеем заедно както му е реда. Нашето голямо семейство се раздели - остана при мен само майка ми, а нейната сестра - леля Анастасия /Ташка/ отиде при сестра ми Надежда. Нашият семеей приятел Цветан Стайков, току- що беше си направил нова къща, близко до Семинарията и се съгласи да ни даде една стая, а майка ми да живее с неговата майка в кухнята - на едно легло. Така че въпроса с квартирата бе уреден. Когато се връщахме от работа всичко бе подредено, сготвено и ни очакваха. През м. септември си говорим с Веска за венчавката, но тя имаше една странна идея - не искаше да ходим в църква, не искаше поп да ни венчава. Тръгнахме да търсим разрешение в това направление. Слушала Веска, че попа на църквата в „Красно село" би се съгласил да ни издаде документи, без да извършва формалностите по това „тайнство" - венчавката. Хайде да отидем при него!
към текста >>

77. 50. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Същият ден, тялото на Учителя, облечено в бял костюм, надлежно подредено, бе поставено в салона за беседите.
Това ни беше „Сбогом" с Него. Току-що бяхме се прибрали у дома, ето че дойдоха и ни съобщиха „Учителят почина, Учителят почина! " Него ден не отидох на работа, само съобщих на шефа за скръбта в Братството и той изрази съчувствието си. Старшите братя - Тодор Стоименов, Боян Боев и други, уведомиха с телеграми кръжоците в провинцията, че Учителят почина. Определена бе дата за погребението 30.XII., за да могат да дойдат в София желаещите братя и сестри от провинцията. Същият ден, тялото на Учителя, облечено в бял костюм, надлежно подредено, бе поставено в салона за беседите. Непрестанно прииждаха и престояваха там братя и сестри от Изгрева и от София, за да погледат последен път Учителя, който на всеки от тях бе помогнал със съвети, с лекуване, уреждане трудни моменти от живота им. Много мисли от Словото Му бе отпечатано в съзнанието ни. Музикантите цигулари, често бяха в салона и даваха концерти, изпълнявайки братски песни и незаменимата музика, която Учителя ни даде в школните лекции. Учителят не пропусна и в тия моменти да се отблагодари на обичните си ученици-музиканти. При един от концертите тия дни, изведнъж от съдината с ябълки, която бе сложена на масичка край Учителя, оттъркулиха се три ябълки и спряха пред тримата цигулари, които свиреха с цигулките там.
към текста >>

78. 84. БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛНОТО ПЕСНОПЕЕНЕ В КРЪЖОЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

За песента „Ангел вопияше" - към часослова на православната църква, гдето са подредени песни и молитви през разните празници, при тази песен има една бележка - „Редактирана от поп Константин Дъновски - Варна".
В събранието и по домовете на братята и сестрите се пееха църковните песни: „Тебе поем", „Святий Боже святий крепки", „Достойно ест", „Ангел вопияше" и „Великото славословие". Тогава най-добра певица в Братството в Бургас беше сестра Мария Гарвалова/майка на д-р Добран Гарвалов, добре познат на братя и сестри в София от годините 1925-1930/ В ония години, когато се образуваха братските кръжоци, ние излизахме от Православната църква, знаехме и бяхме обикнали тия песни. Песента „Великото славословие", по нареждане на Учителя е отпечатана в първата братска песнопойка. Той я е ценил като старинна хармонична композиция; както съм слушал от стари братя, така е пята в службите на църквата „Св. Архангел Михаил" във Варна, когато там е служил дядо поп Константин Дъновски. За песента „Ангел вопияше" - към часослова на православната църква, гдето са подредени песни и молитви през разните празници, при тази песен има една бележка - „Редактирана от поп Константин Дъновски - Варна". Имаше братя и сестри, повечето в София, придошли от евангелската църква, те бяха обикнали някои евангелски песни, та и те се изпълняваха в София, па останаха и в нашите песнопойки. Такива са песните: „Небето се отваря", „Напред чада, напред", „Дързост в Христа", „Към Сион", „Нови дрехи", „На Христа запейте". В коментара към песнопойката е обяснено, че текста е от ученик, а мелодиите им от музикант. Все пак, за тези песни имат заслуга братята, които са ги представили, а освен това и мелодиите са подобрени съответно текста им. В бъдещо издание, може да се поясни тази работа.
към текста >>

79. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Николай Дойнов

Към стопанството принадлежеше и образцово подредено лозе с десертно грозде на брат Явашев.
Тъй, че тук в стопанско и продоволствено отношение бяхме много добре. Имахме специална готвачка, изобилие на храна, топла и питателна храна, като че ли небето искаше да ни възнагради за глада, който прекарахме в Ачларе. Ние вече бяхме свикнали с полската работа и работехме добре. Дойде време за коситба и жетва, имаше 20 декара за косене и за жетва 30-40 декара. Реколтата беше отлична през тази година. Към стопанството принадлежеше и образцово подредено лозе с десертно грозде на брат Явашев. С цялата тази работа, при добра организация и много добро продоволствие, добре нахранени, задоволени във всяко отношение, непретоварени от непосилен труд, както това беше в Ачларе. Ние не само, че се справихме успешно с цялата тази задача, но и резултатите бяха отлични. Русенската комуна завърши благоприятно и ние се завърнахме вече задоволени. Понеже комуната в Русе, беше само през ваканцията, то работата в Университета не пострада. Преди започването на учебната година в София от Ачларе се получиха продукти от нашия труд, жито, брашно, слънчогледово масло, плодове.
към текста >>

80. 16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ

Николай Дойнов

Той имаше там много добре подредена книжарница и печатница.
Сега съм написал книга за лицето, там има написано за ухото. С отварянето на Школата, братският живот се организира и засили. Освен зачестилите срещи и беседи, между софийските братя и сестри, създаде се и по-тясна връзка, между братствата в провинцията и София. Там духовният живот, интереса и търсенето, на окултно-мистичното се засили и получи подчертан тласък. Много добра инициатива в това направление поде брат Сава Калименов, добре начетен и владеещ някои западни езици, брат в град Севлиево. Той имаше там много добре подредена книжарница и печатница. При добри условия за работа, той организира едно издателство на най-различни книги, предимно преводни с окултно-мистично съдържание. Издаваше също и седмичник „Братство"[2], в което освен статиите с окултно-мистично съдържание, се изнасяха и много случки и събития, предимно из живота на братствата в провинцията. В този вестник сътрудничеха и някои братя от София. Този вестник излизаше и на есперанто. Групата около Савата бяха големи почетатели и пропагандатори на този международен език.
към текста >>

81. 96. ПОСЛЕДНИТЕ ЗЕМНИ ДНИ С УЧИТЕЛЯ

Николай Дойнов

Същият ден, 27 декември, тялото на Учителя облечено в бял костюм, грижливо подредено, бе поставено в салона, където Той беше държал беседите си.
Беше същото събитие, което се случи. Учителят почина! Старшите братя: Тодор Стоименов, Боян Боев и други приятели, уведомиха с телеграми Братските кръжоци в провинцията, за станалото събитие. За погребението беше определена датата 31 декември. Малка отсрочка за да могат да дойдат в София, желаещите братя и сестри от провинцията. Същият ден, 27 декември, тялото на Учителя облечено в бял костюм, грижливо подредено, бе поставено в салона, където Той беше държал беседите си. Непрестанно прииждаха и престояваха там братя и сестри от Изгрева, София и тези, които идваха от провинцията, за да Го видят за последен път, Който на всеки от тях беше помагал със съвети за лекувания и уреждане на трудни моменти в живота им. Дойде 31 декември, всичко беше приготвено за погребението. Всеки влак довеждаше в София, братя и сестри от разни градове и села. Кой, кога научил, било от телеграма или от среща с приятели, вземаше влака и пристигаше за да се сбогува. През своят живот на Изгрева Учителят, обичаше често да си почива на една пейка, която бяхме поставили под една малка лоза разперила своите клонки на лек чардак на съседно до Изгревската поляна място.
към текста >>

82. XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА

а) Материалът, беше подреден от мен в папки с указание за работа, направено така, че всеки можеше да въведе този материал стига да иска и стига да не му пречи някой или да се яви също някой да го отклонява.
Ще го представим на подходящото място. Като ни го показа всички ахнахме и стояхме като зашеметени. Разбрахме кой е този техен нов ръководител. Не беше случаен. Идваше от памтивека. 2. а) Материалът, беше подреден от мен в папки с указание за работа, направено така, че всеки можеше да въведе този материал стига да иска и стига да не му пречи някой или да се яви също някой да го отклонява. Всеки раздел бе сложен в папки или опаковани и бе ясно указано, какъв е материала, откъде е взет и как да се въвежда. Просто и ясно. Към всеки раздел бях приложил извадени ксерокопия с почерка на Борис Николов, където той лично, собственоръчно си бе надписал заглавието на раздела и приложил текста - ръкописен чрез неговия почерк или на пишеща машина. Всеки, който го види и днес, ще разбере, че това е материал подготвен от Борис Николов, който аз представях без никаква промяна в основния текст. Нито с буква или дума.
към текста >>

83. XXV. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ Бележки към спомените

Едва ли днес някои ги има така подредени от N1 до N 120 и по нататък.
От Николай не бях получил нищо. Аз ги разглеждах, четях ги и си отбелязвах онези места, в които Николай, за да докаже някоя своя теза цитираше някои случки или опитност с Учителя. След това с 20-30 такива статии аз отидох при него, показвах му ги и там, където бях отбелязал случая с Учителя, аз му го четях, а той го разказваше и аз го записвах на магнетофон. Този целия материал бе включен в „Разговори на Изгрева". След време тези статии щяха да изчезнат или щяха да бъдат умишлено унищожени. Едва ли днес някои ги има така подредени от N1 до N 120 и по нататък. Няма такъв човек. Всичко умишлено е разбито и изчезнало.Николай сам си е виновен за това. 20. Според мен „Из летописите на древността" трябва да се съберат, подредят и да се издадат. Някой от тях аз съм ползвал и съм ги включил в неговия раздел „Звездни вечери на „Изгревът". Някои от тях впоследствие той ги включи в спомените си, когато го накарах да събере всичко, да го подреди и започне да го пише отначало.
към текста >>

84. 1929 година - продължение

Хубаво село с добър театрален салон, училища подредени.
Измиха се гостите и потеглиха за Горско-Абланово, а аз останах да си свърша утринния наряд. По обед, след като се нахраних, и то даже не ядох, защото сутрешната попара ми държи ситост, потеглих къде 1 ч за Опака. Чак къде Опаченската пътека срещнах Добря пощаджията и ми предаде препоръчано писмо от сестрата Еленка, в което ми пише, че се наскърбила много от това, задето съм й писал, че не ми се отделя от Крепча, и ред още много важни неща. Стигнах при Стефанкини, у която ме чакаше Янко. Влязох за няколко минута и потеглихме с Янко за Сптахлар, Минахме през Зариево. Хубаво село с добър театрален салон, училища подредени. А селото е много добро по местоположение. Запознах се с някой си Ангел, учител редовен от Аятлар, и госпожица Душка от Шумен; там бе и Деспа Георгиева и Моню Петров. Направих им 2 снимки, в едната съм и аз. След това отидохме в с. Кечелер у Йорданка Бонева и Стефанка Дончева само на пътя срещнахме и по тъмно се разделихме.
към текста >>

85. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Също и училището има нужните принадлежности на канцеларията, което ме много зарадва, също и счетоводството е подредено на касиера.
Стигнах късно. Турците се почудиха на късното ми пристигане. 15.I.1934 год., понеделник, Казалджик-Кафтан Тая сутрин турският учител реши да отиде в Кърджали, та остави децата аз да ги уча. Децата ми харесаха. Учителят е работил съзнатеилно с тях и почвата е поразорана и ето, сега аз ще продължа работата му. Също и училището има нужните принадлежности на канцеларията, което ме много зарадва, също и счетоводството е подредено на касиера. До обед учих децата. Предадох им на третия час песничката „Нашата воденичка". Следобед, понеже са в рамазан, затова ги разпущаме. 16.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан Тая заран, по общоприетия обичай на турците, разпуснахме децата за байрам, понеже днес ходят да събират колачи (краваи). Следобед ходих по реката, горе до Армутлий, до каика.
към текста >>

86. 1934 година

Също и училището има нужните принадлежности на канцеларията, което ме много зарадва, също и счетоводството е подредено на касиера.
Стигнах късно. Турците се почудиха на късното ми пристигане. 15.I.1934 год., понеделник, Казалджик-Кафтан Тая сутрин турският учител реши да отиде в Кърджали, та остави децата аз да ги уча. Децата ми харесаха. Учителят е работил съзнатеилно с тях и почвата е поразорана и ето, сега аз ще продължа работата му. Също и училището има нужните принадлежности на канцеларията, което ме много зарадва, също и счетоводството е подредено на касиера. До обед учих децата. Предадох им на третия час песничката „Нашата воденичка". Следобед, понеже са в рамазан, затова ги разпущаме. 16.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан Тая заран, по общоприетия обичай на турците, разпуснахме децата за байрам, понеже днес ходят да събират колачи (краваи). Следобед ходих по реката, горе до Армутлий, до каика.
към текста >>

87. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Къщата е разхвърлена, неподредена.
Аз доброволно се съгласих и се зарадвах много. Казах, че децата ми знаят да четат, но си спомних пак, че миналата година не са гледали колежките ми сериозно на работата си, та учениците са останали неподготвени, не ми четат добре, както четяха предната година. Тази картина се смени с друга. Намирам се у дома. Майка ми е жива. Къщата е разхвърлена, неподредена. Много дрехи, все вълнени черга, юргани, са разхвърляни на разни страни. Аз нагъвам една дълга, много голяма черга, редим, гласим, че инспекторът у дома ще нощува. Друг сън съм сънувал: че се намирам на екскурзия с наши братя и сестри. Почти всички учителки наши сестри бяха в компанията и се събираме и говорим. * Събудих се.
към текста >>

Стаята й чиста, подредена идеално, но аз цяла нощ не можах да мигна.
Реферира Дора Калинова на тема „Поуката от епохата на Възраждането", а лекция имаше г-ца Вела Гичева - лицето на триъгълник. След конференцията отидох при г-н Манов и говорихме на разни теми, та докато си тръгна. И кога да си тръгна, заваляло силен дъжд и г-ца Угърчинска ме покани да остана да спя. Покани ме и г-н Манов и аз, понеже бях с новите си дрехи, реших да остана. Угърчинска спа при Пенка Бешкова у Митю Костов, а аз - на леглото й. Стаята й чиста, подредена идеално, но аз цяла нощ не можах да мигна. На два пъти като че се пренасях, но нещо сепване ставаше в мене и ме повръщаше в леглото ми. На втория път за миг се отделих от тялото си и ето, нещо ме нападна и аз извиках и се събудих и вече никаква дрямка. Искаше ми се посред нощ да си дойда, но от благоприличие и да не каже г-н Манов нещо. 1.III.1935 год., петък Вчера сутрин, като си дойдох от Годеч, Станчо Раденков ми донесе писмо от Еленка и резюме. Еленка написала до учениците от III и IV отделение писма на пишуща машина.
към текста >>

88. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна.
На бос крак съм по сандали. Малко ми е срамно, че не съм облечен както трябва. До мен стои брат Епитропов с хубава, бяла, чисто омита и разчесана брада, също облечен с много хубави дрехи. Какво стана в края на краищата, не помня, но аз се намерих в една къща - моя къща, уж във Водица, в Генчовата градина. Хубава къща. Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна. Еленка била там, обаче била с братя или сестри някъде, не знам где, по-право: не помня къде е мръднала. По едно време погледнах до себе си - моя бюст. От кръста нагоре като бюст, но не от гипс, а кожата ми одрана и препарирана с особни уж препаратни масла и отвътре уж бил със слама пълен. Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое копие, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично. Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст.
към текста >>

Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват.
Завърнали сме се от конференция. Аз съм седнал с гръб [към] външната врата за антрето. Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе от радост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията.
към текста >>

89. IX. Бележки от Вергилий Кръстев

Прочете го и каза, че има повторения, които трябва да се махнат, и някои епизоди не са хронологично подредени.
Подредих го, сложих подходящи заглавия и го дадох да се въвежда на компютърен набор. Бяха магнетофонни записи около 20 часа говор. Бях работил месеци с него. Имах и записи от различни години. 8. След това той бе изваден на текст и го дадох на сина му Петър Ганев да го прочете и ако има нещо да добави - то да го напише, за да се включи допълнително. Прочете го и каза, че има повторения, които трябва да се махнат, и някои епизоди не са хронологично подредени. А това бяха магнетофонни записи, правени по различно време и когато трябваше нещо ново да каже Пеню Ганев, то той повтаряше отначало цялата случка, дори с нови допълнения, които съзнанието му даваше допълнително като възстановена памет. Не можех да ги премахна. Разрушавах цялостния материал. Накрая се съгласих и предадох на съпругата на Петър Ганев, Божанка, целия материал, да го проследи, да се подреди хронологично и ако има нещо за редакция, да се отбележи, но я предупредих да не се осакатява материалът. Съгласих се.
към текста >>

Всички стъклени негативи бяха подредени в един дървен сандък и ги сложих под неговия креват.
Но позна духа, който работеше с мен и в мен и ми се довери. Снимките ги сложих в един кашон, който после ми го предаде Божанка в присъствието на Петър Ганев. Снимковият материал, от който правих записите с Пеню през 1986 год. също ми предадоха, макар при проверката да се оказа, че бяха откраднати към 31 снимки. За тях говорихме в точки 22, 23 и 24. Всички стъклени негативи бяха подредени в един дървен сандък и ги сложих под неговия креват. Казах му, че лежи като кокошка над златни яйца и трябва да ги мъти, за да се излюпят пилци. Е, много време мина и ще видим накрая какво ще се излюпи. А аз имам програма за всичко туй, което движа вече 30 години. И искам да я изпълня докрай. Дано Небето ми помогне.
към текста >>

90. II. ПО ДУХ И ЧРЕЗ СЛОВО

И аз трябва да го използвам, за да отпечатам поредицата „Изгревът", да отпечатам оригиналното Слово на Учителя, да осъществя приемствеността на поколенията и да оставя всичко подредено, за да се знае какво нещо е Школа, Слово, Музика на Учителя Дънов.
Така, че аз знам кой съм, за какво съм дошъл и какво има да върша. Знам го точно и точно го изпълнявам. Затова ми съдействуват от Небето и ме подкрепят на земята. Иначе нищо не може да се направи. Нищо! Та духовният кредит от тази епоха е за мен и мой кредит. И аз трябва да го използвам, за да отпечатам поредицата „Изгревът", да отпечатам оригиналното Слово на Учителя, да осъществя приемствеността на поколенията и да оставя всичко подредено, за да се знае какво нещо е Школа, Слово, Музика на Учителя Дънов. Досега са издадени XVI тома и точно с тях се доказва именно това, че кредитът на едного не може да се краде от другите. В никакъв случай. И да искат, не могат. Явиха се много самозванци. Могат само да пречат и да забавят нещата, докато се отпечатат.
към текста >>

91. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

Ако си турил чисто и прясно брашно, ако водата, с която ще месим, е чиста, квасът е пресен, турнато му е сол умерено, то и хлябът ще бъде подреден.
Трябва да познаваме великия закон на любовта и да изпълним майчинството като една велика задача. Едно дете, заченато в пиянство, не може да бъде здраво. Заченатото в насилие и кавги, то не ще излезе добро дете. То ще е своенравно, твърдоглаво, непослушно и ще върши това, което е нему угодно. Детето прилича на омесен хляб. Ако си турил чисто и прясно брашно, ако водата, с която ще месим, е чиста, квасът е пресен, турнато му е сол умерено, то и хлябът ще бъде подреден. Ако ли брашното е старо, горчиво, водата миризлива, квасът кисел, месено с разсеян ум, и хлябът ще бъде такъв. Жената първа играе тази роля. Ако тя е умна и съзнателна, няма да се поддаде на изкушение и разни страстни влечения, а най-първо, в нея ще има определена цел на идея, че тя ще стане майка. Тя ще приеме в утробата си едно скъпо същество, което, след толкова мъки и страдания, то се е очистило от греха и иде тук да донесе чистия небесен живот и да го прояви между хората. Не да дойде да яде, пие, греши и карайки родителите си да крадат за него, за да го изхранят.
към текста >>

92. 5.6. Как се събираха парите

С тия пари са правени различните мероприятия на братството: закупено мястото на Изгрева, направени постройките, подредена печатницата и подвързаческата работилница, издавани огромната поредица от беседи в астрономически тиражи, правени постройки, посрещане на братя, гости от провинцията.
Подправяха се подписи, фалшифицираха се чекове, подправяха се ведомости, приходо-разходни книги. Много счетоводители биваха съдени за злоупотреби. Ние вярвахме, че такова нещо не може да се случи между хората от братството. Много по-късно, след заминаването на Учителя на 27.XII.1944 г., ние вече знаехме, че в комисията по проверка на приходите от съборите, отварянето на пликовете, заприходяването на сумите е ставало от преданите братя Тодор Стоименов - виден чиновник във фирмата за шевни машини „Сингер", брат Стефанов - счетоводител, Манол Иванов - запасен офицер, живеещ на Изгрева, Никола Антов - счетоводител. После тук са Борис Николов - млад, предан брат, завършил университета като естественик, после работещ като виден майстор по мозайките, Жечо Панайотов - заклет счетоводител. С тия пари са правени различните мероприятия на братството: закупено мястото на Изгрева, направени постройките, подредена печатницата и подвързаческата работилница, издавани огромната поредица от беседи в астрономически тиражи, правени постройки, посрещане на братя, гости от провинцията. Част от парите са били вложени в някаква банка - „Гирдап", която фалирала и завлякла вноските. Не била изпълнена препоръката на Учителя да се закупи земя около Американския колеж. Голяма част от парите са държани на склад - като банкноти и като звонкови у самия Учител или у касиерите Манол Иванов и Тодор Стоименов. Така са били излагани на промените при обмените на парите и са нанасяни сериозни загуби. В харчовете за битови нужда се правела крайна икономия.
към текста >>

93. 32. Цоко Диков - Ракитски

Създал си е уютност, каквато е възможна, в бараката му е чисто и подредено - включително и дървеното легло, върху което лежи може би повече от три десетилетия.
Това му казах, естествено, след като бях вече навлязъл в учението и ми се струваше, че повече няма право да търпя компромиси. Той беше много възбуден и след като ме увещава доста дълго време: биология не може без вивесекция - реши да ми даде друга работа. Така и стана! Цоко живее в една дъсчена барака на Изгрева. Ергенска квартира. Създал си е уютност, каквато е възможна, в бараката му е чисто и подредено - включително и дървеното легло, върху което лежи може би повече от три десетилетия. Под голям стъклен калпак е поставен модел на Слънчевата система, който отразява неговото схващане относно произхода на планетите. Според него планетите не са се откъснали от Слънцето, както твърди Кант-Лапласовата теория, а са се получили на самото си място, чрез сгъстяване на първичната материя на тия точки. Цоко съобщава с израза на добре осведомен човек, че наклонът на Нептун към неговата ос е 151 градуса, на Уран - 98, че на Венера и на Меркурий е неизвестно отклонението, което за Земята е 23 градуса и 27 минути, а за Марс - 24 градуса и 50 минути, на Плутон - не се знае. Той знаел причините за тия различни отклонения на осите, но пазел мълчание, тъй като се касае до нова Космогония, по която той не можел да говори. (Вж. „Изгревът" том III, с.
към текста >>

94. 54. Мария Здравкова Милева. 54.1. Първа среща с Учителя чрез отпечатана брошура

Колкото и малка, дървената къщичка изглеждаше чиста, спретната, грижливо подредена.
54. Мария Здравкова Милева. 54.1. Първа среща с Учителя чрез отпечатана брошура На 24 април 1959 г. ние заварихме сестра Милева в малката й дървена къщичка на Изгрева. Колкото и малка, дървената къщичка изглеждаше чиста, спретната, грижливо подредена. Антренцето - грижливо подредено, чисто, в стаята - чисто, прясно измазано със зелена блажна боя. Леглото й - застлано с чисто, синьо одеало, полуоткрито от едната гънка, през която се вижда чисто бял чаршаф. На стената над малката кушетка виси портретът на Учителя. Всичко в стаята свети от чистота и издава добрия вкус на домакинята. Въпреки своите осемдесет години, сестра Милева е бодра, изправена, с бистър ум, пълно съзнание, добре ориентирана в действителността.
към текста >>

Антренцето - грижливо подредено, чисто, в стаята - чисто, прясно измазано със зелена блажна боя.
54. Мария Здравкова Милева. 54.1. Първа среща с Учителя чрез отпечатана брошура На 24 април 1959 г. ние заварихме сестра Милева в малката й дървена къщичка на Изгрева. Колкото и малка, дървената къщичка изглеждаше чиста, спретната, грижливо подредена. Антренцето - грижливо подредено, чисто, в стаята - чисто, прясно измазано със зелена блажна боя. Леглото й - застлано с чисто, синьо одеало, полуоткрито от едната гънка, през която се вижда чисто бял чаршаф. На стената над малката кушетка виси портретът на Учителя. Всичко в стаята свети от чистота и издава добрия вкус на домакинята. Въпреки своите осемдесет години, сестра Милева е бодра, изправена, с бистър ум, пълно съзнание, добре ориентирана в действителността. Тя се оплаква от шум в ушите, настъпил през последно време, против който търси лекарска помощ.
към текста >>

95. 59. Надежда Конова. 59.2. Бараката на Надежда Конова

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

[1] Сега аз можех спокойно да наблюдавам чистата, спретнато подредена стаичка, облепена с пъстри книжни тапети.
Колко отдавна не бях се срещал със сестра Конова! Може би от деня на съда, когато тя, като свидетелка, трябваше да признава, че за преместването на същата тая къщичка, за нейното ново монтиране върху нов бетонен постамент, тя получила помощ от Борис Николов сумата 175 000 лева. Тия пари, наистина, щяха да облекчат общата сметка на Борис и на Жечо Панайотов - щеше да се докаже, че те са дадени за целите на братството и следователно не са злоупотребени от тях за свои цели. Така мислехме всички: „Да, двамата свидетели доказваха, че тая значителна сума е отишла за определена братска цел, а не са преминали по престъпни пътища към неизвестни цели! Но нещата така се завъртяха, че точно това даване на сумата от 175 000 лева се прецени като „разхищение на обществени средства" и премина като отежняващо вината обстоятелство. [1] Сега аз можех спокойно да наблюдавам чистата, спретнато подредена стаичка, облепена с пъстри книжни тапети. От пламтящата печка излизаше приятна топлина, която превръщаше дървената стаичка в уютно кътче. Сестра Конова не ми харесваше: колко много беше остаряла! Слаба, прегърбена, набръчкана, побеляла, тя приличаше на избледнял спомен от отдавна преминало време. Обеззъбената челюст от време на време потреперваше от вълнение и от склероза. Много исках да ми разгърне спомените си за първите дни от срещата си с Учителя и с братството.
към текста >>

96. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев