НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Великия Учител 30. Песни от Учителя, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен” 31. Едно мнение 32. Най-новото в музиката 33. Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа 34. Цената на всеки ученик в Школата 35. Отклонението от Школата 36. Чистотата на идеите 37. Най-великите пирати от французката енциклопедия 38. Запазената светла точка в съзнанието 39. Ризата на латвийците 40. Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога 41. Учителят готви общ обяд за изгревяни 42. Общение на човешките души 43. Архитектурен план за благоустройството на “Изгрева” 44. Времето на Великия Учител 45. Електричеството на “Изгрева” и бунт на изгревяни 46. Съборът през 1926 г. и военната блокада 47. Построяване на братския салон на “Изгрева” 48. Свещените думи на Учителя за ученика 49. Незнайният войн на Бялото Братство 50. Учителят III. МАРИЯ МИХАЙЛОВА ТОДОРОВА - (8.II./21.II. нов стил 1898, гр. Дупница –1976 г.) 1. Чужди по дух хармонизации 2. Чужди по дух хора 3. Откраднатите хармонизации 4. Росни китки 5. Музиканти и съдби человечески 6. С Учителя на концерт. Божественото не чака 7. На концерт с Учителя. Сламената шапка 3 8. На концерт с Учителя. Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за Небето 9. Игнат Котаров и концертът с тенекията 10. Симеон Симеонов и благодарността ни към него 11. На музикален обяд до Учителя с д-р Жеков 12. Христо Дързев 13. На оперета с брат Боян Боев 14. Асен Арнаудов и чистотата 15. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването
към текста >>
2.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Словото на Учителя и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот. Всеки, според светлината на съзнанието, с което разполагаше, можеше да се справи с възникналата задача пред него. Имахме и други случаи, с които много трудно можеше да се справим. Симеон Симеонов бе по професия юрист, беше свикнал да разпорежда и командува в съда и това свое качество го пренесе и на "Изгрева". Той със своя гръмогласен глас правеше всички съ
общени
я, отнасящи се до музиката и Паневритмията. Но се държеше с нас като командир и ни пречеше да работим като музиканти. А някои от нас бяха много по-напреднали от него. Някои следваха консерватория, а някои преди години я бяха завършили. Аз не се стърпявам и отивам при Учителя, като Му се оплаквам от Симеон Симеонов, че пречи на работата на всички музиканти. Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева". За Мен е много лесно да го отстраня, но ще загубим една душа за Бога." Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах. Разказах всичко на другите музиканти. Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме за разрешаване. Нямаше как - трябваше да го търпим. Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в
към текста >>
3.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Той е искал твърде много. Този един час е малко и е много. Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя. Направихте ли разлика между отношение и съзвучие? Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя. Съзвучието се отнася за човешките души, които търсят
общени
е с Бога. Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител. Ние бяхме на "Изгрева" и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата. А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава
общени
ето с Бога - това може да прецени само онзи, който има
общени
ето с Духа на Великия
към текста >>
4.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията. Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения. След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му. Това бе знак на
общени
е с Него и с Бога. Така получавахме благословението Му. Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас. Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче". Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне. Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия,
към текста >>
5.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
и часовоят с цигулката" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева". Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята. Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят
общени
е с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато. Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него. По едно време някой каза: "Вижте кой се задава?" В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителят също го наблюдаваше. То се приближаваше към пейката, на която бяхме седнали с Учителя. Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш? Живи бяхме да се видим. А бе, чувам, че наш Петър станал Учител, та отдавна се канех да те видя. Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб?" Той вече се приближи на два метра от нас. Ние мълчим. Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас. "Ама Петре, ти не ме ли познаваш? Ама ти не си ли спомняш
към текста >>
6.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
мен." Аз го изгледах ужасен. Не вярвах, че той е служител не само на общината, но и на Великия Учител. Приятелите се молеха денонощно и търсеха помощта на Учителя. Накрая Учителят беше намерил и поставил на това място такова длъжностно лице, което имаше видима връзка през деня и невидима връзка с тях през нощта. Това според Учителя е идеалното разрешение. Когато Небето иска да постави един човек на една длъжност, чрез която да изпълни Волята на Бога, такъв човек трябва да има пряко
общени
е с видимия и с Невидимия свят. И този човек стриктно трябва да изпълнява повелята на Духа Господен. Този чиновник не осъзнаваше своята роля и своята задача. Аз мълчах и не смеех да изкажа знанието си по този въпрос. Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя. Освен това, и правителството иска да разреши този въпрос най-безболезнено и по най-задоволителен начин за всички заинтересовани." Аз отново мълча и не смея да му кажа кой движи всичко това. Накрая, когато всичко се приключи каза: "Днес приключихме. Аз се родих. От утре излизам в годишна отпуска." Напускам общината и отивам в дома на онзи, който току-що бе получил гарсониера и който нямаше никаква документация, но чиновникът от общината му даде право да я ползува срещу минимален наем, докато е жив на земята. Натискам звънеца на въпросната врата. Тя се отваря и пред мене застава засмяното лице на онзи
към текста >>
7.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
дължеше само на Учителя. Само Неговият образ, Неговият Божествен Дух можеше да крепи това множество от разнообразие в едно прилично съжителство. Всичко това беше смесица от преродени минали величия, исторически личности, раси и духовни школи. Всеки носеше своя отпечатък върху лицето си. И само онзи, който можеше да чете и имаше знание за това, разчиташе всяко едно лице. По челата си ние носехме невидим отпечатък, носехме онази "дамга", нанесена с горещо желязо, с което бе означено при
общени
ето ни към даден господар. Нали така господарите с нажежена дамга отбелязваха по гърдите на животните, че те са тяхна принадлежност. И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде. Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг. Само Словото на Учителя можеше да ни обедини. И То правеше нашето съжителство поносимо и търпимо. Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга". Той се казваше Иван Антонов. Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи. Той беше астролог. Занимаваше се с много приложни окултни науки. Беше властна и динамична фигура. На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата. А какво ставаше по-рано? Всеки закъсняваше и влизаше, когато му скимне и когато му е угодно. И не стига това,
към текста >>
8.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България. Но те са принудени да сторят това. Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл. Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това. Затова той избра тази форма и метод. Вкара в България немските военни колони. Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят
общени
е с Божествения Дух. Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България. Аз съм тук и свидетелствувам за Истината, за Бога и за Словото Му. Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война. Но времената сега са други. В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството." През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен. По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам. Разбирам, че разговорът е привършен. Аз целувам ръка и се отдалечавам от "Изгрева". Бързам, трябва да сляза в града. Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя. Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе. В града виждам как минават немски
към текста >>
9.
2_34 Отклонението от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
щом той е преводачът и тя е издадена от наши братя - значи трябва да се купи. С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил. Казах Му и Му показах книгата. Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея. "Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената? Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа. Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи
общени
е с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята. Понечих да я взема. Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство. Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели?" "Мен никой не ме пита за тези неща. Когато ме питаха, бяха я вече превели. Казах им да не я отпечатват, да не тровят съзнанието на учениците от Школата и да не ги отклоняват. Не ме послушаха и я издадоха. И ето сега резултатът. Учениците не купуват беседите на Великия Учител, не ги четат и не работят върху тях и върху Словото Божие, а купуват Бо Ин Ра и мърсят съзнанието си и се отклоняват от Школата. Но няма случай в аналите на Бялото Братство, когато тези неща да са останали ненаказани. Тези неща не се позволяват и те ще платят за това. А като платят, ще изгубят блaгоприятните условия, както и времето, което
към текста >>
10.
2_42 Общение на човешките души
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
души" По онези млади години всеки свободен ден правехме излизания в планината. Най-близо беше Витоша. Излизахме веднъж седмично с Учителя, заедно с група приятели. А понякога излизах и сам. Случи се така, че излязох сам в планината. През цялото време ръмеше дъжд, беше студено и се бях измокрил до кости. Реших да сляза през село Бистрица. Слязох в селото и реших да си отпочина и да се стопля. Затова се отправих към селската кръчма, за да мога да изпия няколко канчета топла вода, защото бях премръзнал. Влизам в селската кръчма, която беше мазе на една къща - превърнали го бяха в кръчма. В помещението имаше 10-15 маси, около които бяха насядали мъже с калпаци - потни, мръсни, кални - пият и пушат. Но беше топло, макар че едвам се дишаше. Отправих се към кръчмаря и той разбра, че съм турист. Каза ми: "Има греяна ракия и греяно вино!" Аз го попитах дали мога да си стопля вода на печката. Той ме изгледа подозрително и рече: "Я за теб сега нема да трошим дърва, че да ти греем вода!" Аз извадих една банкнота и му я подадох. "Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката." Встрани димеше едно кюмбе. Аз седнах до него. След малко донесе една тенджера вода, сложи я на кюмбето и ме остави да се грея до него. Аз събух обувките си, суших си краката, докато чаках водата да се стопли и изпих от нея към два литра. Така мина един час. Реших да се сбогувам и извадих втора банкнота, за да си платя за второ кило греяно вино,
към текста >>
11.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
сбъднаха думите на брат Галилей Величков. Проведоха изборно събрание и се разцепиха на две. Очакваме решението на Учителя за отрязване жиците и откачването им от общия електромер на Братството. Братството е в Словото на Учителя. Словото на Учителя е Слово на Бога. Ученикът на Школата има послушание към Словото на Учителя и изпълнява волята Му, като проучва беседите Му и ги претворява в Живот и Сила. Тогава той е ученик. А учениците на Учителя съставляват Общество "Бяло Братство" като
общени
е на души, целящи да изпълнят Волята на Бога. Волята на Бога ще намерите в Словото на Великия Учител. Друг начин няма, защото само там е посочен пътят на ученика!
към текста >>
12.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
и со благо" - според християнските принципи. Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври. През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София. Изпратени са покани и съ
общени
я за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри. Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя. На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление. Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта. Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа. Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да
към текста >>
13.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Така че, онази вечер, от 22 часа, Учителят изнася Словото Си пред този ученик, който има проекция на физическия свят. Казва се Аверун и - верният ученик. Учителят дава на Савка името Аверуни. По-късно, в своите тефтерчета и бележки, тя надписва: "Савка - Аверуни". Вторият ученик, който има проекция в Духовния свят, се нарича Амриха. Това означава "духовният ученик". Третият ученик има проекция в Божествения свят и се нарича Ил- Рах. Означава, че принадлежи на Бога, има
общени
е с Бога и е служител на Бога. Тримата ученика представляват Космически я Ученик, който има проекция в Божествения свят, името му е Ил-Рах, има проекция в Духовния свят - името му е Амриха и има проекция на физическия свят - името му е Аверуни . Така че, това са трите степени за посвещение на ученика в Школата на Учителя. Започва се от Верния ученик - Аверуни , преминава се през духовния ученик - Амриха и се достига до Космическия Ученик - Ил- Рах. Ето към кого Учителят е отправил Свещените Думи. Ето какво представлява Ученикът на Бялото Братство с неговите три посвещения. Това е метод на Учителя за работата на ученика. Ученикът учи сам, работи сам, прилага сам и първият плод на неговия труд се предава на Учителя. Този метод ще го намерите в отпечатаната от Савка през 1938 година книжка. Какво стана с плана на ръководителите да си направят Върховен Братски Съвет? Не стана нищо. Учителят не позволи. Той даде друг метод за работа. Това ще го намерите в отпечатаната книжка. Ще го намерите и в
към текста >>
14.
3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Божествен концерт. Всички клатехме глави от учудване и никой не му завиждаше на него, на най-малкия човечец на "Изгрева", но всички се учудваха от величието на Учителя и проявлението на Бога към отхвърлените и страдащи души. Ето, в това бе значението и силата на този Божествен концерт. Страданието на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за Небето. Божественият Дух е цигуларят, защото само душата има пряко
общени
е с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт. И трябва да оценим по достойнство всичко това!
към текста >>
15.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно. За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура. Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме
общени
е на душите ни с Бога. Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа. Станахме на крака за молитва. Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме. Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре. След беседата отидох при Галилей и му благодарих за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да благодариш на мене, а на Учителя". И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа?" Галилей Му отговаря, че може. Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе!" Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя. След
към текста >>
16.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното
общени
е с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: "Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде?" Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от
към текста >>
17.
3_18 Изпитът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
години след заминаването на Учителя през 1944 година. Учителят преподава урока. Ученикът учи урока. Животът го изпитва. Оценката за положения изпит остава като жива поука за съвременниците и е живата опитност, която като скъпоценен бисер ще бъде положена в неговата душа през вековете. Словото на Учителя бе Слово за Школата. Уроците, получени през време на Школата, бяха уроци за учениците. А ученици бяха онези,-които бяха готови души, дошли да възприемат Словото на Учителя като Общение с Бога. Само ученикът можеше да бъде подложен на изпит, защото той посещава Школата, учи, а животът го изпитва чрез неговите дела. Затова аз се обръщам към вас, следващите поколения: "Вие, приятели, изпитани ли сте? Минахте ли през изпит? И каква е вашата оценка?" Аз само питам. Отговорът е ваш. Не с думи, а с дела. Ученикът се подвизава в Господа само с дела, благоугодни
към текста >>
18.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
народ, за да се родим като българи. Ние дължим много на членовете на тази Синархическа Верига. Те бяха светещите фарове в бурното море и непознатата земя, където трябваше да слезем като верига от души. Ако за някои е учудващо, че Айтоското Братство бе най-многолюдно - това се дължи на брат Георги Куртев, понеже неговата молитва е била толкова силна и светлината толкова голяма, че са могли да дойдат и онези души, които са в почивка, но които трябва да дойдат, за да направят
общени
е с Божествения Дух и да напълнят своите празни шишета и стомни от Извора на Словото на Учителя. Това е най-голямата заслуга на брат Георги Куртев.
към текста >>
19.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя. Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика. Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика. Аз бях съединила в себе си това чрез хармонията на човешката душа в Общение с
към текста >>
20.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента. Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно
общени
е и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и духовното
общени
е на песните на Учителя с Духа Божий. Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване. Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души. Ето, това е пример за послушание. Послушанието се проявява тогава, когато има съзвучие на човешките души към Бога. А послушанието се реализира пред Учителя с изпълнение Волята на Бога от ученика. Друг начин няма. Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш!" Но аз се почувствувах малка за такова нещо и се усъмних. Тогава Учителят ми се скара строго и каза: "Няма да се съмняваш!" А Той знаеше и умееше да бъде много строг - и тогава нещата придобиваха съвсем друго значение и друг обрат. При един
към текста >>
21.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
е онзи идеал, който е писала твоята душа горе в пространството, преди да се въплъти в плът и кръв и който остава тук неосъществен. Та това е едно голямо нищо и половина. Е, може и по друг начин да се изрази, но аз го изказвам така с моите изразни средства. Да тръгнеш по пътя на ученика в търсене на Духа на песните на Учителя - това е един голям идеал на човешката душа и голяма задача за всеки музикант. За да се добереш до Духа на песните, трябва твоята човешка душа да направи
общени
е с Духа на Учителя, чрез който са се излели тези песни. Затова през времето на Школата Той ни запозна с основните положения от Духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед. Който не е минал подготовката на Школата на Учителя, и голям музикант да е, мъчно може да разбере песните Му. Такива опитности сме имали много. Почти няма голям музикант по онова време в София, който да не е влизал в контакт с Учителя по различни поводи и по различни начини. Контактите можеха да се изразят по наивен човешки начин, незабелязани за другите, но това бяха контакти. Всички без изключение получаваха от Учителя по нещо в своето музикално поприще и след това осъзнаваха явно Неговото присъствие и намеса. Но за някои от тях това бе импулс временен в техния живот. Други оценяваха този импулс и вътрешно благоговееха към Него. Трети не смееха официално да Го признаят, страхувайки се от официалното обществено мнение, което бе отрицателно настроено срещу Учителя и то главно подклаждано от
към текста >>
22.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
неща, съобразени с космични течения, идващи отвън и преминаващи през дните на седмицата и идващи до човека. Затова, най-важната работа е изучаването Словото на Всемировия Учител. Истинската работа е вътрешната, духовна работа на ученика с това Слово. Стани добър музикант, работи върху Словото на Учителя и тогава ще видиш как Духът на Словото ще премине в Духа на песните и този Дух на песните ще се влее в тебе, и ти ще пееш и славословиш Бога в съзвучие с всички човешки души, които са в
общени
е с Бога!
към текста >>
23.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
на Мусала бе съвършенство от музика, движение и хармония, а тук е нещо друго". Учителят го поглежда, но вече сериозно: "Да, истинската Паневритмия не е още свалена. Истинската Паневритмия е горе в Невидимия свят. Тя не може да се свали в онази чистота от форми - движение и музика - на земята. Ако се свали така, както е горе на Небето и се играе на земята, ще се разруши земята. Тя ще се свали в следващата епоха. Паневритмията е хармония на човешката душа и на човешкия дух, направили
общени
е с Бога. Засега човешката душа и човешкият дух могат да направят
общени
е с Бога в пълна хармония само горе, в Невидимия свят, в света на Мъдростта, където е истинската Виделина и Светлина на човеците." "Ами тази Паневритмия, Учителю, каква ще бъде тя тука?" - обади се една сестра. "Тази Паневритмия тук е свалена за българската душа и българския дух. Тя трябва да се свали отгоре, да премине през българската индивидуалност, да премине през българската личност, да премине през българската народна песен, през българските хороводни стъпки, за да се съчетае хармония между мелодия, ритъм и движение. Защото българската душа и българският дух са определени да съчетаят тази мелодия, ритъм и движение и да направят долу на земята
общени
е с Бога и с Великия Учител. За да се доберат останалите народи до Словото на Великия Учител, трябва да тръгнат от българска земя, от българско четмо и писмо, за да преминат през Паневритмията. Тогава ще се срещнат със Словото на Великия Учител. Друг път няма за
към текста >>
24.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят
общени
е с Бога. Ние тук търсим
общени
е с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят
общени
е с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала?" - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят. Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения?" Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю." Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти
към текста >>
25.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
което ме вълнуваше в момента. Аз исках да споделя онова, което бях видяла на тази поляна - че картината ми напомня на ято бели птици, кацнали на отдих на зелената морава. Това така ме бе възвисило и пренесло в един друг свят, че преживявах една особена радост в себе си. Но когато правех моя сладкиш в къщи, аз си казах, ще го поднеса на Учителя и после ще Го питам защо е в мене това огорчение от старите братя и сестри и защо в тях виждам само личности, а не виждам души, търсещи
общени
е с Бога. Бях решила да Го питам и за други такива, събрани в главата ми, мисли. Но това беше у дома. А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици. Дойде моят ред, аз станах и отидох при Него. Поднесох Му сладкиша. Той се усмихна, благодари и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици на Братството, прелетяло през вековете. "Учителю, виждате ли как цялото Братство се е разположило на полянката като ято бели птици, които са дошли от вековете - ято бели птици на Бялото Братство?" Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях. Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим. Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал. След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а
към текста >>
26.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни. А сега ще ви кажа още по-интересен пример, от който ще ахнете. През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили
общени
е с Бога. Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата. Преди да си замине, беше ни казал: "Не се обличайте в други форми, освен в тези, който съм ви дал." Ние спазвахме това. Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат. Взеха ни имотите, отнеха ни салона, а през време на процеса срещу Братството го запечатаха. На процеса се повдигна въпрос, че е незаконно взет и че искаме салона, за да провеждаме и да четем беседите от Словото на Учителя. Какво бе учудването ни, когато прокурорът Руменов, който ни обвиняваше, изведнъж ни каза: "Аз имам лична кореспонденция с господин Петър Дънов. И от него знам лично как стоят нещата и как ще бъдат. В бъдеще салон за вас ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието. Ние замряхме и изтръпнахме. Спомнихме си опитността на Тодор Стоименов с Учителя, когато Учителят му показвал небето - че това е храмът Господен, че
към текста >>
27.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
разум. Оттук трябва да почне Еволюцията като стадий, в който човек ще влезне чрез свръхсъзнанието и ще борави със своята интуиция - така, както днешният човек борави със своите сетива - очи и уши. Когато човек навлезе в свръхсъзнанието и оттам - в Космическото съзнание, тогава той се схваща като душа и ще се движи и работи като дух. Това е Еволюцията у човека при днешната пета раса. Но Учителят съобщава, че през времето на Христа старите и новите пророци са имали пряко съ
общени
е с Невидимия сват. След идването на Христа това съ
общени
е е затворено, защото тогава започва да се организира умственото поле на човека и да се устройват неговият мозък и центровете му. Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съ
общени
е с Небето. Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения
към текста >>
28.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
наричаха ученици и се смятаха за такива, смятаха, че правят всичко в името на ученичеството и на Братството. Тогава разбрах какво означават думите на Учителя, че е вързал много хора тук на "Изгрева", за да не правят бели. Но някой ги беше отвързал и тези поразии те ги направиха. А тогава разбрах и думите Му: "На кое Братство?" Тогава разбрах, че "Изгревът" не е тук, а е горе и се отнася за изгряването на човешката душа, за да се огрее от слънцето на Божествения Дух. А Братството е
общени
е на души с Бога и означава единение на човешката душа и човешкия дух в духовна верига от чистота и съвършенство! Само Христовият Дух обединява, но той действува в Чистота, чрез Виделината на Словото
към текста >>
29.
3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
искаха и доколкото им бе позволено. Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползуваха от случая и отиваха много месеци преди това. Имаше по това време двама младежи, наричаха се Михаил Иванов и Кръстю Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него. Сами за себе си, сами пред другите, тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха
общени
е с духовете, смятаха, че те имат много големи познания и покрай многото си познания бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи-хубавци. Да се чудиш и маеш - възрастни приятели с бради - едни с черни бради, други с бели бради, приятели с много знания и опит, а да се подведат. А покрай тях се подведоха и сестрите. Това пък какво означава? Означава, че цялата тази работа с тези спиритически групи бе поставена на погрешна основа. Те не изучаваха Словото на Учителя, а изучаваха онова, което им бе давано на спиритическите сеанси от явяващите се духове. Да се чудиш или да плачеш? Та пристигат тези двамата хубавци и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка, с Невидимия свят. Започват да им говорят това-онова, което са чули оттук-оттам - от другите приятели или от Учителя. Забърква се една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение. По онова време Учителят дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред
към текста >>
30.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Аз избрах своя път - път на служение и учение. Онова, което учех в Школата на Учителя, трябваше да го приложа в собствения си живот и в отношенията си с другите. Доколко съм постигнала това, не зная, но се стараех много през всичките тези години. Онова, което добих в себе си от Словото на Учителя и от музиката Му, бе вътрешен стимул в мен да работя за Божественото. Да работим за Божественото значи да служим на Високия Идеал на човешката душа - за да се съединим с Бога чрез
общени
е с Божествения
към текста >>
31.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
най-далечните предели на страната ни и, насядали по скалите, бяха вече заели първите места. В определения час пристигаше и Учителят и сядаше на определеното място, постлано с одеяло. Той бе загърнат с пелерина и потъваше в съзерцание. Ние се опитвахме да правим същото. Вглъбявахме се в себе си и навлизахме в един свят на звезден мир, където земята и Небето ставаха едно, обличаха се в пурпурна позлата и с тая позлата започваше зазоряването на първия съборен ден. Съборните дни бяха
общени
е на онези ученици, които бяха тук - на този Молитвен връх и на онези ученици от Невидимата Школа на Бялото Братство, която беше в Невидимия свят, но стоеше над нас и присъствуваше на събора в този миг. Това бе звезден миг на Школата, това бе звездният миг на Бялото Братство, управляващо Вселената и живота на тази Вселена. Този звезден миг бе изявен като Слово от Всемировия Учител, защото това бе Слово на Живия Бог, дошъл на земята и проявил се чрез Словото и Живота на Всемировия Учител. Съборните дни за нас бяха звездният миг в живота ни, събрал песните в нас, звездният полет на душите ни чрез Паневритмията, която свирехме и играехме край езерата на
към текста >>
32.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
и онази небесна Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията. Това бе второто възкресение на всички ни - Възкресение чрез Дух и Сила в живот вечен на човешката душа. Ние свирехме в кръга на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят
общени
е с онази небесна Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен. В този ден ние видяхме как Силите Господни се проявиха чрез думи в Слово и Сила - в дела Благоугодни Богу. Словото на Всемировия Учител отново потече от Божествения извор. Паневритмията продължаваше да се движи във своя кръг от Светлина, за да изрази живота на учениците в Школата в музика, движение и хармония с Вечния извор на Мирозданието и
към текста >>
33.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
и Го запита: "Вие ли сте Учителят?" Наведе се и Му целуна ръка. След това се завърна при групата си. Учителят каза: "Това дете утре ще си замине. Дошло е на земята, за да направи връзка с Мене. Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони. Незнайни са човешките пътища и необясними са подтиците у човека. Само човешката душа търси своя възлюблен - Божествения Дух. Защото човешката душа търси
общени
е с Бога. Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на "Изгрева", където нощуваха обикновено след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка. Както на много други, така и на нас, със строежа на бараката се залови брат Николай Дойнов. Той накова скелята. На гредите, които бяха в четирите кюшета, той накова по две странични полегати бичмета, за да ги опаянти. Учителят мина и се спря, за да види как се работи. Като погледна, каза: "Тук тези две бичмета не са заковани на еднаква височина. Ще се учите да не се лените. Всичко, което правите, да е от Високия Идеал. Ще разковете бичметата и ще ги наковете на еднаква височина." Този урок остана да го помня за през целия си живот. Веднъж напомних този случай на Николай, а той не си спомняше за него. Барачката бе голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. А после пристроихме към нея къща от етаж и половина. Този случай остана в съзнанието ми -
към текста >>
34.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
изкушават братята. Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога. Това бяха незабравими изживявания чрез песен и чрез Духа на
общени
ето, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи свят, който бе сътворен от музика и хармония. За нас любовта ни бе песен, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и
към текста >>
35.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
за да няма спорове сега. Тези спорове продължават и днес, четиридесет и пет години след заминаването на Учителя. Опорочаването е в лошото пеене. Учителят веднъж каза: "Ще ускорявате или ще забавяте според текста на песента". При един разговор Той каза: "В бъдеще музиката ще бъде безмензурна". Да, в бъдеще, когато музиката бъде безмензурна, тогава няма да има разлика между старите песнарки на Кирил Икономов и новата на Мария Тодорова. Когато музиката стане безмензурна ще има пряко съ
общени
е на музикантите с Невидимия свят. Музиката е свят на хармонията. За да стане музиката реален израз на Истината, както казва Учителят, тя трябва да се свали от по- горен свят - от Божествения. Божественият свят е Свят на Истината, Свят на Свободата, там пространството е безпределно и времето безконечно, там музиката е безмензурна. Тази музика там вече е безмензурна, защото пространството е безпределно и времето безконечно. Да се свали тази безмензурна музика е във възможностите само на Божествения Дух, Който бе в Учителя. Ето там е разликата между безмензурната музика на висшите светове и на онази музика, която слиза и се облича долу на земята в мелодия, ритъм, текст. Кирил Икономов беше усърден в работата си. Учителят му даваше музикални задачи да разработи, да довърши, да сложи музика на даден текст и прочее. Кирил със свещено чувство търсеше да долови и изпълни това, което Учителят искаше, като се вглъбяваше и молеше. Но не във всичко сполучваше. Това бе естествено за нас
към текста >>
36.
5_17 Идилията и брат Георг и Куртев
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
устройва. Сбирката в Тополица става всяка година на Никулден, тя е традиция. На тази сбирка братята от селото канят приятелите от цяла България. И тогава се събират по няколкостотин души. По-рано салонът беше малък - обикновена селска стая. Сега си построиха нов салон, който може да събере двеста-триста души. Тази сбирка и сега става точно на Никулден и каквото и да е времето, там има посетители преизобилно. Братята и сестрите отиват там на сбирка - човешките души търсят да направят
общени
е помежду си, а чрез песните на Учителя търсят да направят връзка с Духа на Словото Му и с
към текста >>
37.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Те искат да те изядат. Те са вълци. Няма какво да преговаряш с тях. Стой настрана. Няма защо да ги привличаш към себе си. Добро от тях няма да има. Няма защо да търсим връзка и контакт с тях. Не! Аз по този въпрос съм категоричен и неизменен от началото! Виждам много ясно какви сили действуват. Ние нямаме нищо общо с тях. Нека си вършат работата. Не им желаем злото. Обаче връзка с тях не правим. Който иска да прави - да върви. Свободен е. Уставът на Братството Получихме съ
общени
е: "Представете Устава си за одобрение, дата: 18 март 1949 година." Братството Устав няма! То има един закон, който гласи: "Всички души, които любят Бога образуват едно Велико Братство. То е в този или в онзи свят, на земята или на Небето. Всичките взаимно си помагат, помагат си всички да се повдигнат." Това е Братството. Братството е в Словото на Всемировия Учител и може да се прояви в Сила и Живот на земята чрез человеците, които любят Бога и живеят по Неговите закони. Затова тук няма място за никакъв Устав! Уставът - вън от Школата! Уставът е необходим за света и той, светът, се нуждае от него. А ние се нуждаем от Словото на Всемировия Учител, което е Небесният Хляб за душите ни! Ето това е разликата между Словото, което е хляб за душите ни и Устава, който е необходим да живеят по него и чрез него человеците в света. Защото ние сме Школа и Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно! Това е. Утвърждение на Бялото Братство и "Изгрева" Кой ви е
към текста >>
38.
5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година. Преди това отиват при Учителя и Го запитват какво да се прави. Учителят казва: "България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съ
общени
ето, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие. Ние бяхме свидетели. Не послушаха Учителя и Фердинанд въвлече България във войната на страната на Централните сили. Учителят каза: "Австрия със своите обещания подкупи България да вземе участие във войната на нейна страна. Фердинанд върви слепешката след Австрия и ще си счупи главата. България ще пострада. А Австрия ще плати жестоко за това." Това се сбъдна. Фердинанд не послуша и България изгуби войната. Австро-Унгария като империя се разруши и от нея се създадоха няколко държави: Австрия, Чехословакия и Унгария. Българските войски бяха по фронтовете - мръзнеха, гниеха и гладуваха
към текста >>
39.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Това е Школа за Духа на Истината. Това е Школа на Божествения Дух, на Христовия Дух и на Господния Дух на Силите. Как можете да вместите всичко това в една ограничена форма на земята? Това е изключено! Затова се казва: "Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Ето това е Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Всички души, които се движат и живеят в Духа на Истината, се обединяват от един център - това е Словото на Учителя, на Великия Учител и на Бога. Общението на тези души става чрез Словото на Учителя, чрез песните Му и чрез онези форми, които Той ни е дал за работа. Всяко едно поколение идва със свой жизнен кредит и със свой духовен капитал, защото има да върши строго определена работа. Формите за всяко едно поколение са различни. Ами ако вие сте много малко останали и се броите на пръсти, необходим ли ви е салон, имоти и богатство. Ами ако останалите от Братството са прелетели като ято птици и вече са преродени в други страни или там, където трябва да се преродим, за да направим втория център на Всемирното Велико Бяло Братство? Този втори център ще бъде Русия и Учителят посочи мястото, където ще бъде. Това е за онези, които ще дойдат след нас и на които ще предадем Словото на Учителя. Въпреки всичко, ние опазихме Словото и ви Го предаваме, за да работите с Него и да го прехвърлите на друго поколение през следващите векове. А това, което ви разказах за Третия интернационал - това са сили, които лично Учителят допусна, за да свършат една
към текста >>
40.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
след заминаването на Учителя. Аз също доживях. В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината. Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Така че няма нищо случайно, а всички действуващи лица бяха живи и се движеха в "Изгрева" по времето на Учителя. Но да целуваш ръката на Учителя, това означава да се докоснеш до десницата Му и да направиш
общени
е с Бога като ученик с Учител. А ученикът изпълнява волята на Учителя, която е дадена в Неговото Слово през време на Школата. Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока. Тя бе заплатена с живот. А случаят на развръзката бе ви описан като поука за следващите поколения. Школата на Великия Учител е Една! Словото на Великия Учител е Едно! Неговото име е Беинса Дуно! Бог е Един и Въздесъщ! Всемировият Учител Беинса Дуно е Един и Въздесъщ! Амин! Забележк а на редактора: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща й е национализирана на 23 декември 1947 година, а национализацията на печатниците в България е станала през1950 година. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща й, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьорих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като
към текста >>
41.
7_08 Благославяй, душе моя, Господа
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
И като я изсвирил, казал символично и образно така: "Е, скроихме й тесни дрешки". Преведено на днешен език, това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. И Учителят казва в беседи: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа. Човешката душа има отношение към песента на Учителя, защото чрез нея влиза в
общени
е със Словото Му и с Бога. Това е най-важното при изпълнението на песните на Учителя - човешката душа да направи
общени
е с Бога чрез песните. Амин! Записал през 1988 година д-р Вергилий
към текста >>
42.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
тази връзка с Бога. Тя може да се направи като се чете Словото и се прилага. А като се прилага, на никого не е необходим посредник между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата си. Знанието и методите за разрешаване на тази задача са дадени в Словото на Учителя. Всеки сам си е ръководител за изпълнение на своята задача. И когато създаде вътрешна връзка между себе си и Бога, тогава ще се създаде и външната връзка. Тя ще му създаде среда и условия за хармонично отношение и
общени
е на душите в Школата. Само душите в Школата имат
общени
е помежду си чрез
общени
ето си по вътрешната връзка с Бога! Човек на земята има свое място и предназначение, както има и специфична работа за всекиго. Каква е тя ще разберете като направите връзка с Бога. Когато се свържете с Boга, Бог ще се грижи за вас. Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички! Проявеният Бог живее в едного, в ученика, когато той изпълни Волята Му. А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него. Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух. Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света.
към текста >>
43.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Рила, но никога не можахме да си доближим до онова въодушевление и до онази обстановка на присъствие на възвишени същества, съединени чрез музиката на Учителя и обединени чрез Паневритмията в един величествен космически ритъм и кръг на живота, дошъл от безкрая. След това дойдоха години, когато нашето летуване бе забранено от властите. Ще дойдат и други години, когато нас няма да ни има, но други поколения ще летуват горе на Рила, ще вървят по стъпките на Учителя и ще търсят Духа на Общението. А това е Христовият Дух, Който присъствуваше там и обединяваше Битието и Небитието чрез присъствието на Всемировия Учител Беинса
към текста >>
44.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
такива скрити пълномощници. Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение. По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в кюпа на религиозните секти и църквите. Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съ
общени
ята за нуждите на строящ се телевизионен център. Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съ
общени
ята, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година. По този начин останалите имоти, които не бяха иззети през 1949 година, бяха иззети през 1958 година. А защо стана така? Отговорете си сами. През есента на 1957 година на "Изгрева" дойдоха финансови ревизори от Министерството на финансите и Държавен контрол. Те извършиха ревизия на Братството за периода от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година. Понеже Братството не беше юридическа личност, нямахме право да събираме членски внос, като десятък и други подобни вноски. Ревизорите приеха тези вноски за дарение и като такива те бяха обложени с големи данъци. Според закона те бяха нарушение. А ние доказвахме противното. Но без резултат. И
към текста >>
45.
10_06 Кой е Учителят?
,
,
ТОМ 1
глава на Истината е Святият Дух - излязъл от Бога. Духът излиза от Бога. Божественият Дух слиза в Словото чрез Святия Дух. Светът на Истината е Свят на Славата. Оттук слиза Словото - това е свят на Славата на Бога, наречен Божествен свят, свят на Божествената Светлина. А Божественият Дух, т.е. Святият Дух, сваля Словото от Света на Истината в Света на Виделината, която създава Света на Мъдростта. Оттам то може да слезне в човешкия дух и човешката душа. Но само ако човешкият дух има
общени
е с Виделината и човешката душа се пробуди от Виделината. Учителят сваля Словото от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения свят чрез Святия Дух. Учителят идва, за да даде Словото, чрез което да започне пробуждането на човешката душа. Това става чрез Мировата Любов, която е движение на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията, проявяваща се като принцип на Духа, който трябва да обхване всичко и навсякъде и да прояви Голямото чрез Малкото.Учителят идва, за да прокара пътя към Единение с Бога чрез Космичната Обич, като обедини Малкото в целокупността на Вселената, която е движение на Божествения Дух от периферията на Вселената към нейния център. Учителят е Един. Защото Божественият Дух се изявява в единствено число и се проявява в множествено число. Учителят е Един. Защото чрез Него се сваля Словото на Бога чрез Святия Дух на Истината. Учителят идва, за да свали Словото. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината и на Бога. Учителят е Учител на Бялото Братство
към текста >>
46.
10_07 Кой е Мировият Учител?
,
,
ТОМ 1
му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание. А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената. Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съ
общени
е с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух, Христос, е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител идва и слиза, за да обедини Небето и земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух в Божествено Единение, чрез Божието Царство, слезнало на земята. Божието Царство на земята не е в плът, а е Царство, за което копнеят човешката душа и човешкият дух и се стремят да влезнат в него, със сила да го превземат и да направят
общени
е с Христовия Дух и с Божествения Дух. Само онази човешка душа, която направи
общени
е с Христовия Дух и с Божествения Дух, може да се добере до Виделината, която е Свят на Мъдростта. Това е пробуждането на човешкото съзнание и от самосъзнание то преминава във
към текста >>
47.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
е живата Светлина на физическото поле, живата Светлина на духовното поле, т.е. Виделина, живата Светлина в Божественият свят, т.е. Славата. Христос е вън от вас и вътре у вас. Търсете го в Светлината, което е вън от вас. Търсете го във Виделината, която ще дойде у вас. Търсете го в Славата, която е във висините, където обитава Божественият Дух. Христовият Дух е сияние на лъчи от Бога, лъчисто сияние от Бога. Ние человеците, като човешки души, сме лъчи от Бога. А за да направим Общение с Бога, от нашия лъч трябва да се прекара връзка между нас и Духовния свят и от Духовния свят да се прокара съединителна нишка към Божествения свят, към Бога. А това става само чрез Христовия Дух, който обема, обхваща Светлината, Виделината и Славата. Христовият Дух идва като светлина в умовете, като чистота в сърцата и с праведни дела у человеците. Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа. Исус Христос дойде на земята, за да направи мост между Небето и земята, за да има съ
общени
е. Преди Исус Христос хората робуваха. Откакто Той дойде - те започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов Закон, защото създава връзка между Невидимия свят и Видимия свят. Законът на прераждането разрешава задачата на човека с неговата карма, научава го да знае, че всяко последствие има своя причина, която трябва да се разреши. Методите за разрешаване на кармата са дадени в Словото на Христа: Люби Бога, Люби ближния си и Люби враговете си.
към текста >>
48.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
ум, а оттам - в човешкия дух. Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух. Така се създава хармонията и съединението с Бога. Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съ
общени
е на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съ
общени
е с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека. И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея. Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема
към текста >>
49.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Всемирното Велико Бяло Братство" Учител на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е Всемировият Учител - Беинса Дуно. Школата на Великия Учител - Беинса Дуно - се управлява от Словото на Всемировия Учител. Това Слово е дадено и се намира в Неговите беседи. Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е дадена в Словото Му на български език и българска реч. Школата на Великия Учител е
общени
е на човешките души, търсещи първичната връзка с Христовия Дух и търсещи
общени
е с Бога чрез Божествения Дух и Господния Дух на Силите. Школата на Великия Учител е реализираното Учение на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Школата се управлява от вътрешни закони и принципи, намиращи се в Словото на Великия Учител, което е Слово на Бога. Школата на Бялото Братство в България е създадена от Великия Учител и тя се управлява чрез Неговото Слово. Бялото Братство като Школа, не е църква, нито външна институция, нито универсално учреждение на обществото и държавата. Школата не се числи, нито зачислява към църквите, нито към обществените институции и организации, защото Школата на Великия Учител е плод на Неговото Слово, което е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух, който не се ограничава и управлява чрез външни човешки институции. Школата на Бялото Братство в България не е секта религиозна, не е култ, нито средище за съвременно тълкуване на Библията. В Школата се проучава Словото на Великия Учител, което Слово е Славата на Бога от Третия Завет на човечеството, затова
към текста >>
50.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА
,
ПРЕДИСЛОВИЯ
,
ТОМ 2
том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил
общени
е с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през
към текста >>
51.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
ще Го познаеме колко сме познати и ще бъдеме подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Святия Му Дух." (писмо от 8. ю. 1898 год. гр. Варна.) Много по-късно Петър Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син. А Духът може да слезе само върху человеческия син. А Синът е този, който е роден от Бога и има пряко
общени
е с Небето. По това време Петър Дънов има пряко съ
общени
е с Господния Дух. Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син. „Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава, да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз ви възлюбих и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде. Ето Небесната светлина иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната Заря на Истината ще ви озари и просвети с Небесната Виделина. Подвизавайте се, казва Господ, да сте изпомежду избраните, които ГОСПОД ще призове да Му служат всякога. " (Писмо от 14.9.1898 год., гр. Варна.) Онзи человечески син, върху когото е слязал Божественият Дух, е осенен от
към текста >>
52.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени
общени
ето на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това
общени
е. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред
към текста >>
53.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде. Но този живот е сам Господ на живота. Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато
общени
е с твоята душа, която диша и възприема духът му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е животът, това Господ казва и трябва Неговите думи да вярваш. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно. Знанието и Мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява и животът придобива значение. Какво е това, възцаряване на Господа? То е подобно, както възцаряването на слънцето над деня. Не е ли такова възцаряване приятно? Нели сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека? Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това, което ти казвам, ти е понятно. Истинска виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на
към текста >>
54.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
И сега, преди да напусна и се отправя към Небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развяват на длъж и на шир по земята. Ще има постоянни преговаряния на земните царства. Но в края Господ ще ги смути! Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата. Това е духът на пророчеството. Изисква се бодрост и сила, да не би да утегнат сърцата ви от ядение и пиение на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно. Имайте
общени
е с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е
към текста >>
55.
Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.
,
,
ТОМ 2
слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб. Не само това но съдействувай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат. Но душата ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото
общени
е на Божия свят. Тогава, Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на спасениетио Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тие оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи. В Неговата виделина ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно, тогава ще бъде видело. Помни, в Бога няма измяна. Това ти казвам Аз. Свидетелството на тоя Дух, който свидетелствува заедно с твоя
към текста >>
56.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
велики хора. И най-различни хора - пророци, царе, видни исторически личности. Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас и си отиде. И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че не ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях. Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан за съ
общени
ята, които ни дадоха духовете. А те бяха от най-различен характер. Политически, обществен и личен, изобщо сведения от Невидимия свят за видимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите онова, което той е произнесъл и казал чрез устата си. Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса. А това нещо беше ново за мен. Вечерта беше сложена обща трапеза и след това разговори, а след малко се смрачи съвсем и стана тъмно. Домакинята дойде при мен: „Братко, ние ще излезем навън. Имаме работа. Ето ти стаята, където ще спиш!" А в къщата стаи колкото искаш. Влезнахме в една стая с малко легло. „Ние ще излезем. Имаме среща и едно събрание. А ти остани тук да спиш. Ако чуеш да се чука по стените или по тавана, да не се плашиш. То това го правят духовете. А пък лампа нямам понеже преди няколко деня, един от духовете се разсърди и смачка газената лампа. Така че лапма нямам." Останах сам в старата къща от преди 1000 години. Аз не се уплаших, макар че всички стаи
към текста >>
57.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
че ние сме против пиянството. Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим. Гледаха ни, че ходим боси. А това не им допадаше, защото в най-големите горещини селяните ходеха обути в цървули и навуща. А ние си ходехме боси, макар че по пътеките да имаше доста много тръне и често се набождахме. Ние бяхме възхитени от братския живот, бяхме весели, пеехме песни и забравяхме университета и големия град. Тук, сред природата при
общени
към един общ живот се чувствахме добре. Изникнаха посевите, изкласиха нивите, а ние свикнахме с работата. След качамачената вечеря се прибирахме в нашата стая, обикновено четехме някоя хубава книга или пеехме заедно песни. Селяните се учудваха на нашия живот, но под въздействието на попа и кръчмаря, а след него и на кмета, ни оглеждаха недоверчиво. Случи се нещо, което измени отношенията им към нас. Избухна в селото пожар. Запалиха се няколко къщи изведнъж. Стана суматоха. Селяните се суетяха уплашени, тичаха, викаха, но не знаеха какво да правят. В една от къщите бяха останали деца и бабичка и не знаеха как да ги извадят. Добитъка в двора ще изгори с тях. Взехме ние инициативата в ръцете си. Пуснахме добитъка, изнесохме децата от горящата къща и извлякохме бабичката. Турихме жива верига от хора от рекичката до горящите къщи, да подават котли пълни с вода за гасене на пожара. Така почна гасенето на къщата и угасихме огъня. Селяните се опомниха чак накрая. Вече ни оглеждат по друг начин.
към текста >>
58.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
в името, на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителят знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание. Защото комуналния живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят
общени
ето си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки
към текста >>
59.
88. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава в София на Изгрева се събираха много хора. Обикновено те траеха по няколко дни като предварително се определяха няколко теми, върху които ще се работи. Изнасяха се реферати от участниците, след което Учителят вземаше думата и казваше своето мнение по много изнесени въпроси. Винаги след един Младежки събор се правеше екскурзия до Рила, като приятелите биваха уведомявани да бъдат добре екипирани с дебели дрехи, завивки, платнища или палатки. Обикновено Георги Радев изпращаше съ
общени
ята за тези събори, а писмата-отговор бяха адресирани до Жечо Панайотов. Още в началото се реши да се направи просветен фонд, който да издаде всички материали по Младежките събори. Такъв фонд бе създаден като бе съставен просветен комитет от Младежкия клас, в който влизаха трима братя и три сестри. И всички трябваше да внасят сумите си в централния касиер, който беше Жечо Панайотов. Като организатор за фонда бе определен Кръстю Тулешков. Благодарение на тези приятели бяха издадени материалите на 8-те Младежки Събори. Това е интересен материал за проучване. По-късно този фонд се опита да подпомогне издаването на беседите от Младежкия Окултен Клас, които бяха много изостанали. Всеки Младежки събор завършваше с екскурзия на Рила. С Учителя пребивавахме много дни сред природата. Обикновено ходехме на Мусала. Мнозина от нас имат невероятни преживявания с Учителя на планината. Идеята за Младежките събори даде Учителят и се проведоха осем младежки събора от 1923 до 1930 г". С голяма любов и при
към текста >>
60.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не можеха да разберат и приемат. Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани и почнаха да събират подписи между търновци с цел да не искат да стават съборите в техния град. Така успяха да съберат няколко стотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съ
общени
е да не правим съборите на Братството в Търново. Учителят се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. Но това беше през 1926 г., а до тогава от 1919 до 1925 г. включително съборите бяха в Търново. Съборните беседи са издадени. Тогава ние младите хора охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за всяка евентуалност. По този начин не се допусна чужд човек в лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. В лозята, където бяха обединени няколко братски лозя се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото имаше своя колиба и навеси, които се използваха от собственика за обработване на лозето. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Едно от тях, което бе по-хубаво, двуетажна постройка, беше предоставена на
към текста >>
61.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
порядъка на Космичното присъствие на Великия Учител на земята. Няколко цигулки подемат напевите на братските песни, всички запяват потопени в един друг свят от песен, където тя преминава в молитва. Най-висшето състояние на песните на Учителя са молитвите. Песента преминава в молитва от Духовния свят в Божествения свят, които е свят на Истината, а тя е светлина от Слава - Божествена светлина. Незабравими вечери, незабравими преживявания, незабравими извисявания на човешкия дух за
общени
е с Бога! Ние преживяхме всичко това. Оставяме опитностите си, защото те са живо свидетелство за тези дни когато бяхме с Учителя на земята. Ако очите ви се отворят за живота на Словото Му, ще намерите методите да се ползвате както от Него, така и от нашите опитности. И тогава ще ви се отворят ушите и ще чуете как се извисява човешката душа, която пее песните на Учителя и как тази песен преминава в молитва пред Божието лице. Тогава ще бъдем едно с вас: ние, които бяхме с Учителя на земята българска и вие, които четете Словото Му и пребъдвате в него.
към текста >>
62.
146. СЛАВИ КАМБУРОВ-СПИРИТИСТ И ХВЪРЧАЩИТЕ ПТИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
да хвръкнат като птици. Така минало много време, духовете не искали да ги освободят, защото искали да ги изтощят, понеже се хранят с тяхната отделена енергия. Видяли се в чудо. Тогава онези, които били извън веригата, които само са наблюдавали и не били обсебени от духовете се сещат, че Учителя е в гр. Казанлък в този ден и е бил отседнал в домът на брат Дуков. Тичат при Него, разказват уплашено какво им се е случило, а Той казал: „Да прочетат молитвата „Отче наш". Занесли съ
общени
ето, започнали да четат всички на глас „Отче наш" и полека, лека се освободили. Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време наподобяващи крила на птици. Това ги освободило. Няколко дни ги боляли ръцете и не са могли да хванат никаква работа. Този случай бе забавен за разказване. Но ако не беше Учителят можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този свят. Сега вижте какъв е въпроса. Учителят е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при Учителя и да искат Той да им говори за Невидимия свят и за други неща, то те се събират на друго място, загърбват Учителя, а приемат Духа на Заблуждението. Ето, това беше най-интересното през време на Школата. Дошли са при Учителя, а след това се отклоняват. Повличаха и увличаха онези, които трябваше да дойдат в Школата. Какви ли не случаи имаше и всеки един беше различен от другия. Е какво, не трябва ли да ги разказвам. Това е път и трябва
към текста >>
63.
179. УТЕХАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
жена в провинцията имала само един син. Той завършва университета, става морски офицер, но при къпане в морето, кой знае как се е случило, че се удавил. А иначе знаел добре да плува. Но някаква вълна го задавила и той не могъл да се справи и се удавил. Като получила съ
общени
ето майката паднала на земята като убита. Когато се съвзела плачела по цял ден в пълно отчаяние и не могла да се примири с мисълта, че е загубила сина си. Един път една нейна приятелка казала: „Замини в София и иди на Изгрева при Учителя, там ще намериш утеха". Жената послушала, дошла на Изгрева, а това било 40 дни преди да си замине Учителя от земята. Като влязла при Учителя, тя се хвърлила в нозете Му и плакала дълго време без да каже нито дума. Учителят седял неподвижно и мълчал. Дълго време минало и най-сетне жената повдигнала глава и погледнала Учителя. Той й се усмихнал леко. Жената също се усмихнала за първи път след толкова време и всичката й тъга и тежест изведнъж паднали от нея. Тя почувствувала, че синът й не е загубен безвъзвратно, че той е жив отново. Учителят рекъл: „Е, животът и тук протича по един начин, и горе протича, но по друг начин. В края на краищата животът винаги е един и същ. При всички случаи протича в една и съща посока. Животът винаги тече. Ти пак ще се срещнеш със сина си". Жената си заминала за провинцията и след няколко дни сънува сина си. Казал й: „Майко, аз съм жив и животът продължава!" Оттогава, когато тя го сънува, споделя с приятелите си и казва: „Тази нощ се
към текста >>
64.
61. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ „Всички Слънчеви системи могат да угаснат, целият Космос може да изчезне, но Любовта остава за вечни времена. От нея произтича всичко в света. Само хората, които имат постоянството, велико търпение, могат да намерят Истината! За бъдеще ще имате съ
общени
е с Небето като със
към текста >>
65.
146. ДЪРЖАВНИЯТ ПРЕВРАТ НА 19 МАЙ 1934 г.
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
правителство. В това правителство влизат политически дейци, но не като представители на партии, а представляващи сами себе си. София е блокирана от войска. Назначават се седем министри: 1. Кимон Георгиев - министър председател. 2. Министър на вътрешните работи - О.з. генерал Петър Мидилев. 3. Военен Министър - генерал Пенчо Златев. 4. Министър на просветата - Янаки Моллов. 5. Министър на търговията - Коста Бояджиев. 6. Министър на финансите -Петър Тодоров. 7. Министър на съ
общени
ята - Никола Захариев. Какво предприема това правителство? 1. Отменя Търновската конституция. 2. Разпуска парламента. 3. Разтуря политическите партии. 4. Забранява ВМРО. 5. Налага цензура върху печата. 6. Забранява всички политически събрания;, стачки, митинги и т.н. 7. Назначава кметовете в страната от централната власт. 8. Създава държавни профсъюзи. 9. Въвежда държавни Монополи на спирт, петрол, сол, тютюн. 10. Национализира външният внос. 11. Установява дипломатически отношения със СССР на 23. юни 1934 г. Това правителство е имало известна антимонархическа насоченост срещу цар Борис. Ето защо той с помощта на верни офицери от Военния съюз налагат оставката на Кимон Георгиев и той я подава на 19. април 1935 г. Бива назначен за министър председател на новия кабинет генерал Пенчо Златев. От 1935 г. до 1944 г. България се управлява от служебни кабинети назначени от царя. Това въведение бе направено, за да се види стойността на едно изказване на Учителя за този преврат от 20 май 1934
към текста >>
66.
107. ВАРНА-ХОТЕЛ ЛОНДОН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със своят Дух, да ви показва вътре във вас, що е добро и правото пред Него самия. Аз ви предадох едно Учение на Христа. Учение на живота, не на буквата. Учение не на сектанство, а Учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Който ви говоря е жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него с Когото съм всякога в
общени
е. Познавам гласа Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и си мислеха, че са братя, а не врагове. Да споделят своите скърби и своите радости. Близо е часът. Ще прозвучи Небесният Глас. Имайте мир и търпение. Всичко Той ще уреди добре. Ще възкръсне, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време." Варна, 16. VIII. 1917 г., в хотел Лондон. valiamaria написа на 17 март 2011 - 05:06 : 107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да
към текста >>
67.
06. КОЙ Е БРАТ ПЕНЮ КИРОВ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
помогне, то застава зад нея и дърпа каруцата назад. Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен." Когато брат Пеню Киров заболя през 1918 г. извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които бяха мобилизирани в Скопие, за да се видят. Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах. От сега нататък ти ще го раздаваш." Наскоро след това получили съ
общени
е, че Пеню се поминал и не след дълго се случи така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа. Ние сме свързани от памтивека."Идваме един след друг на земята и така един след друг си заминаваме като онзи, който е раздавал хляба на гладните го предава на следващия след него, той да го раздава. Ето това е откровението на хляба Господен и за Словото
към текста >>
68.
32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Словото на Учителя. След като свърши беседата Боян вижда, че тетрадката е нова, новиничка и никой не е записал нито дума в нея. Бръкна в джоба си, извади стотинки и ги набута в ръцете на Попова. Тя ги прибра и не попита нито за какво са, нито пък попита за тетрадката, която бе оставила на стола до нея. После някои говореха, че с тези движения тя била сложила началото на Паневритмията. Това не е вярно. Който познава Панев-ритмията и е чел за нея знае, че Паневритмията това е
общени
е на човешките души в света на Мъдростта, която е създадена от Виделината. А тук се касаеше за медиумични прояви на Попова. Нали за това Учителят спря приятелите да не я закачат, защото щяла да избие на друга страна онова, което е в нея и по този начин ще попречи на всички ни. Какви ли не истории имаше по наше време? И винаги зад нея стоеше дадено лице, което бе дошло в Школата, за да бъде ученик. А Учителят с голяма любов и с голямо търпение изнесе нашите грешки стигащи понякога до нетърпимост. Той посочи и даде нагледен пример как Любовта превъзмогва всичко и заличава границите на нетърпимостта и прави човека свободен от вътре и от вън. А Свободата е вътрешно качество на
към текста >>
69.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
екскурзия през месец февруари. Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съ
общени
я. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха
към текста >>
70.
8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
приятна топлинка. Отварям очите си и над мене слънце. Облаците са се отдръпнали наоколо. А там където аз лежа и където спях, там един сноп лъчи огрява скалата и я затопля. Прекарах така 2-3 часа в сън между мъглите. Така „Незнайният връх" ми даде едно уверение, че е разположен към нас. Учителят го посочи като един духовен център. Там има хубаво присъствие. Има напрегнали същества, които живеят в етерни тела, а не в нашите органически тела, физически тела. С тях човек може да влезе в
общени
е. Един поет може да разговаря с тях. Един мистик може да преживява с тях. Да има общи преживявания, да стане една обмяна между тях и него. Учителят го ценеше много този връх и го наричаше „Чисто място". В планините има места където човешки крак не е стъпвал, казваше тогава Учителят. Тези места се пазят, не се допуска всеки човек да отиде там. Може само един чист човек да бъде допуснат. Но един обикновен човек - не. Тези места се наричат „святи места". В Писанието се казва: „Изуй обущата си,-защото мястото, на което стоиш е свето". Такива места има в планината и на Рила. На такова място като отидеш ти получаваш нещо незаменимо. За едно такова място Учителят считаше „Незнайният връх
към текста >>
71.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тази скала ние нарекохме „Замъкът". Винаги след Паневритмия идвахме пред входа на АГАР-ТА и свирехме и пеехме песните на Учителя. А след Паневритмия Учителят ни даде едно упражнение. Наредихме се на верига до самият бряг на езерото, седнахме на брега, изухме си обувките и нагазихме с краката си във водите на езерото до колена и трябваше да плиснем с двете си ръце навътре вода и да измием лицето си. Трябваше да изречем и няколко формули. Трябваше по такъв начин да влезнем в
общени
е с обитателите на езерата. След това се изсушавахме и се обувахме. Тука сме прекарвали незабравими часове. Наоколо обикновено пасеха конете на брат Янко. Веднъж те дойдоха между нас, застанаха помежду ни като преди това се бяха наредили в права редица и ни наблюдаваха. След като свърши Паневритмията ние се скупчихме около Учителя да Му целуваме ръка и когато се огледахме видяхме, че конете са се размесили между нас. Като че ние се намирахме между конете, а не конете между нас. Учителят ги погледна, усмихна се и рече: „Тези коне са кандидати за бъдещи ученици на Братството." Да, чуден е животът, неповторим, неразгадаем. Понякога Учителят даваше упражнения според местноста, според обстановката и според духа, който създава обстановката. Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в кръг, обърнати с гръб към центъра и след това всеки трябваше да върви по посока на радиуса на кръга, независимо кой каква пречка ще срещне. Дали ще бъде камък, храст или вода. Всички тръгнахме и извървяхме
към текста >>
72.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг. „Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми. По тях личат още пръстите от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре. Между скалите има полянки, чудни кътчета за почивка и отмора. Тука наистина живеят същества с много висока клтура. Човек може да влезе в
общени
е с тях ако той е съзерцателна натура, ако може да проникне с чувствата си през тези форми и да почувствува живота в тях. Да, тук човек наистина може да разговаря с Невидимия свят. От „Върхът на Съзерцанието" се открива чудна гледка към далечните върхове в стройни форми, езера се виждат, долини дълбоки, скали отвесни, всичко това съчетано в една велика хармония. Но обърнете ли се към Рупите, от тук е най-хубавата гледка на планинската верига. „Рупеи" значи „Планина на духовете", така Учителят преведе името Рупеи. От тук се вижда, като се почне от Еленин връх, Мальовица, от него веригата на Рупеите като се дойде до Злият зъб и погледа се отмества до фигурата на „Титана", който си е легнал на гърба си. Погледът отива чак до Попова шапка. Това е една чудесна верига със странни и необикновени форми, каквито няма подобни другаде в България, а може би и по целия свят. На запад се вижда Харамията, като орел който е разпрострял крилата си. Зад него се вижда Кабул и другите върхове, които отиват в
към текста >>
73.
37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
тук ще ви цитирам нещо от Учителя за пояснение на моите думи. „В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142). Но тук има само едно единствено условие за разумния човек. А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и
общени
е с Бога. Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия Свят. И накрая съзнание, което се слива със Светлината на Божествения Свят. „Ако съзнанието ви е будно и тук можете да извършите някаква работа." Това е също мисъл на Учителя от същата беседа и страница и е предназначена за онзи затворник, който е в затвора и трябва да проповядва Словото на Бога чрез светлата мисъл и добри дела. Само така прикования и окования Ангел се освобождава от веригите на плътта и се извисява чрез Дух и Сила, за да изпълни Волята на Бога. И тогава падат веригите на Петра, веригите на Римската империя и ангел Господен го извежда от затвора. Аз проверих, видях как ангел Господен слезна и освободи 5000 затворници на 31 декември 1962 г. от Софийския затвор. Властите изпълниха нареждането на своят началник и Господар, който ръководеше Съветската империя. Но ангел Господен бе влезнал в него
към текста >>
74.
53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
нас Словото на Учителя бе Словото на Бога за днешното и идното човечество. Комунистическата власт знаеше много добре какво прави и знаеше как да го направи. Бяха опитни. Веднъж от Министерството на вътрешните работи ни извикаха всички членове на Братския съвет. Отидохме седем човека и ни дадоха по пет томчета от Словото на Учителя на човек в знак на великодушие към нас. А това бяха същите томчета, които чрез обиски те бяха прибрали от приятелите. След време получаваме с Паша Тео-дорова съ
общени
е да се явим във Вътрешно министерство. Наемам аз лека кола и с Паша отиваме там. Сядаме в канцеларията и след малко идва един генерал, който бе в цивилни дрехи и застава срещу нас на бюрото. Идва един милиционер носи една дебела папка и се обръща към него: „Другарю генерал по Ваша заповед папката за дъновистите Ви се поднася". Дебелата папка е на масата, той я отваря, поглежда я и я по.сочва с пръст. „Забраняваме ви да правите повече постъпки за връщане на книгите ви. Забранявам Ви да безпокоите държавните служби с вашите молби, защото в :този момент ние си имаме друга работа. За нас този въпрос е разрешен". И той посочва заповедта на прокурора, с която се нареждаше да се унищожи литературата на Учителя. Ние се поглеждаме с Паша и мълчим. Разговорът приключи и ние бяхме изведени от Министерството. А какво очаквахме ние? Мислехме, че молбата ни ще бъде удовлетворена и ще ни върнат книгите понеже първия път когато отидохме да се оплакваме, на всеки един от нас дадоха по пет томчета. А сега
към текста >>
75.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
То е все същото Зло през всички времена. Това е Древното Зло при всички времена, Древното Зло, вътре в човека. Бялото Братство работи, за да освободи човека от властта на Злото. Силите на Злото са обсебили човека преди хиляди години, оттогава е започнала тази тъмна епоха. Учителят казва: „Тя е към своят край". Учителят е пътя за излизане от епохата на нощта. Затова Неговото Учение започва с „Изгрева на Слънцето". Изгрева на Слънцето е емблема на Новото Учение. 36. Получих съ
общени
е, че държавата ще опише и конфискува къщичката ми на Изгрева. Аз се зарадвах. Те няма какво повече да ни вземат. Което ни остана, него никой не може да ни го отнеме. Ако страдаме, страдаме, за да се изяви Делото на Учителя. 37. Много пъти трябва да мине човек през смъртта, за да изчезне страха. „Любете враговете си!" „Молете се за онези, които ви гонят!" Ето нещо, което материалистите не могат да разберат. Тези противоречия се примиряват само в живота на Цялото. 38. Ученикът може да мине през всички положения. Където и да бъде, той е ученик. А Любовта устоява на всички условия. Изпитанията ще укрепят и пречистят Братството. 39. Историческата необходимост, която извика вас - комунистите, е извикала и нас към съществуване. Ако и да сме малко, ние сме Сила на Великия Живот, никой не може да ни отстрани и ние ще извършим работата за която сме призовани. Днес големите братя продадоха малкия брат, както синовете на Якова продадоха малкият си брат на египетските търговци. Но когато настане
към текста >>
76.
IV. БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
1. Къде е Бялото Братство? Не търсете Братството отвън. Братството е в душите и сърцата на човечеството. Не са външните форми, които ще доведат Братството. Но Братството може да се изрази и във външни социални форми. 2. Уставът на Бялото Братство. Получихме следното съ
общени
е: „Представете устава си за одобрение -18.III.1949 г. Братството устав няма. То има един закон, който гласи: „Всички души, които любят Бога образуват едно Велико Братство. То е в онзи и този свят. На земята и на небето. Всички те заедно си помагат и помагат на всички да се повдигнат. Из едно писмо на Учителя до Никола Ватев, ръководител на Русенското Братство в онова време, когато те без да питат Учителя си създават устав, регистрират се като юридическа личност в гр. Русе и си правят членски карти. Четем следното: „Мир имайте в себе си. Гледайте с вяра на бъдещето. Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна. Живейте по Бога. Само Божията Любов. (София, 8. V. 1924 г.) " От устава на Русенското Братство остана само спомен. Русенското Братство само се разруши. Разрушиха си сами салона. От тях няма нито помен. Питам: какво им помогна устава? Помогна им да се саморазрушат. 3. Що е Братство? „Учителят запита: „Що е Братство? Всички души, които любят Бога образуват Братство. Духът е който прилага нещата." 4. Бялото Братство и насилието. Който и да се опитва да упражнява върху нас насилие, няма да успее. Преследват ли ни, ние изчезваме. Ще се
към текста >>
77.
XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ Това пророчество на Учителя е дадено на д-р Радка Прокопиева Давидова, родена на 12.VII.1893 г. в гр. Русе. Тя разказва следното: „Аз получих на 19. VIII. 1944 г. съ
общени
е от Учителя: „По възможност тръгнете за София." Понеже не можах да си извадя открит лист, тръгнах от Кюстендил за София само с редовен билет. Във влака на всички искаха открит лист, а на мене никой не ми поиска. При отиването ми на Изгрева Учителят ме посрещна вън, при входа и ме попита: „Рекох, нали не ти поискаха открит лист? Аз знаех това." И аз му отговорих: „Никъде не ми поискаха открит лист." Учителят ме покани да влеза вътре в 10 и 30 ч. сутринта. Сложи на масата лист и писалка и ми каза: „Ще пишете рекох". Той ми каза: „Кажете Видението, което сте видяли на 9 срещу 10 януари 1944 г.? Аз Му разправих, че в салона на гр. Айтос в 6 ч. вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър със златен ореол. Вътре в кръга веднага се спуска една лента като бял атлас с около 30 см широчина в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях горе над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговия образ, но не така светъл както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: „Дойде часът, свърши се!" И аз преди да проумея казаното от Учителя, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: „Дойде часът, свърши се!" След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното
към текста >>
78.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
школа гласи: Знанието се.придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без Любов, няма да те ползва. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание, трябва да придобием тук на земята. Това азнание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели. Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна, и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия. Трябва да се направи възможното за проникване идеите на
към текста >>
79.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Христозов. Тези мерки се насочват към одържавяване на имотите, спиране на печатницата, финансово изтощаване чрез закупуване на облигации към 1 300 000 лв. и други ограничителни мерки. Руси Христозов като член на Политбюро на БКП, когато е бил в нелегалност се е укривал на Изгрева. А сега е трябвало да проведе това решение на Комунистическата партия. Изпит за него и за комунистите от Изгрева. И то какъв! 5. В Държавен вестник „Известия" в бр. 63 от 8.8.1958 г., год. IХ излиза съ
общени
е, с което се съобщава на собствениците на Изгрева, че с протокол N 23 от 17МИ958 г. на изпълнителния комитет на С.Г.Н.С. - София, се отрежда за нужните на Министерство на транспорта и съ
общени
ята за построяване на Телевизионен център и Радио-дом. В 14-дневен срок заинтересованите собственици могат да направят писмени възражения. 6. Отдел „Архитектура" при С.Г.Н.С. - София с писмо N А-1-1954 от 4.8.1958 г. до Верска общност „Бяло Братство" съобщава, че според изложението заведено под N А-1-1954 от 17. VII. 1958 г. се съобщава, че квартал 2 -Сталин с протокол 23 от 17МИ958 г. на С.Г.Н.С. - Изпълнителен комитет се отрежда за Телевизионен център и Радио-дом в София. 7. На 10.VIII.1958 г. се изпраща писмо до Управление „Архитектура" и се протестира срещу това решение. Едновременно се изпращат писма до Антон Югов и Вълко Червенков от 1.8.1958 г. с подписи на членове и съмишленици на Общество „Бяло Братство", с което се протестира за отнемането на Салона и поляната. 8. На 20.8.1958 г. се изпраща
към текста >>
80.
9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Същото място е одържавено с акт N 1092/2176 б.с. от 1948 г. 2. Боян Димитров Боев, притежаващ парцел N 2 в кв. II с нот. акт N 164-V дело 759 от 1938 г. парцел с 3000 кв.м Според закона за едрата градска собственост е отчуждено 1500 кв.м с акт 1094/2177 б.с. Останалите 1500 кв.м. се отчуждават с акт N 3639 за държавна собственост за недвижим имот на 11.8.1958 г. съгл. предписание N 06-4760 от 8.8.1958 г. на МКСБ. Одържавените 1500 кв.м се предават на Министерство на транспорта и съ
общени
ята по чл. 15 от П.Д.И. - писмо N 243 от 11.08.1958 г. на СГНС-ЖСДИ. 3. Начо Петров Купенковски, притежаващ парцел 2 от кв. II, с нот.акт N 9, том 12 дело 2372, дело 2108 от 1931 г. парцел от 3500 кв.м. Понеже Начо Петров записва този парцел на свое име и не притежава други имоти, то този парцел през 1949 г. не е отчужден. Той съществува до 11.08.1958 г. когато с акт N 3637 е одържавен, съгласно цитираните предписания и също се предава на Министерство на траспорта със същото писмо. 4. Николаида Димитрова Христова, парцел N 2 в кв. II с 1000 кв.м, нот.акт не е представен, но парцела се одържявява с акт N 3642 със същото предписание и се предава на Министерство на транспорта. До 1958 г. то не е отчуждено. МЯСТОТО НА САЛОНА И ТРАПЕЗАРИЯТА е издадено на три лица: Параскева Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Щерева, което място е записано в парцел 2, кв. II с нот. акт. N 2370, том ХI-7, дело N 2106 от 1931 г. През 1949 г. съгласно излезналия закон за едрата градска собственост Паша Теодорова
към текста >>
81.
11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
е положено тялото на Учителя. 5. При следващата регулация се предвижда местата на Изгрева да се дадат за построяване на Лесотехническия институт, в който да влиза Салона и поляната. Пише се писмо отново до Вълко Червенков от 22.VI.1958 г. който е заместник Министър-председател и Министър на просветата и културата и се иска да се запази същото положение. Пише се второ писмо до него, с което се иска да се запазят имотите от ново посегателство от Министерството на транспорта и съ
общени
ята. Въпросът се разрешава благоприятно и мястото на Учителя отново е освободено от регулацията. 6. След решението на Министерския съвет от 11.VII.1958 г. се взимат мерки срещу общество „Бяло Братство" за изземване на всички имоти на Изгрева, които се водят на подставени пълномощници. Това решение се изпълнява. Изпраща се изложение от 10.VIII.1958 г. до Антон Югов и Вълко Червенков и се иска запазването на мястото на Учителя. То се запазва до 1972 г. Антон Югов през 1952 г. е заместник Министър-председател на Министерския съвет, а от 1956 до 1962 г. е Председател на Министерския съвет. 7. През 1972 г. Салонът на Изгрева и постройките към него се разрушават. Българското правителство предава този терен за строеж на легации. След протестите на последователи на Учителя Дънов японското правителство се оттегля от Изгрева и си построява легацията на друго място на 500 м на изток от Дървенишкото шосе. На мястото на Изгрева се построяват легации и посолства на СССР - Съветска Русия. Изпраща се
към текста >>
82.
ІІІ.46. ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
този случай аз не смея да го изнеса дори пред приятелите. Да не би с това да увредя Учителя и да Го обвиняват, че Той, вместо с духовни въпроси, се е занимавал с политика. А след 9.IX.44 г. когато комунистите дойдоха на власт, ни обвиняваха, че Учителят е служил на царя. Затова беше опасно да се споделят тези неща. А трябва да се кажат и напишат тези Истини. Знанието е едно и то произхожда от Божествения Дух. А ние бяхме съвременници на Школата и целувахме ръка на Учителя в знак на
общени
е с Божествения Дух. Това е една страница за това, кой ръководи политическите събития и кой направлява историческите процеси в народите и в
към текста >>
83.
ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Такова бе правилото. Ученици от Младежкия Клас можеше да посещават Общия Клас. Но ученици от Общия Клас, където бяха семейните, не бе им позволено да посещават Младежкия Клас. Бяхме млади, хубави и момите, и момците. Сега, когато това разказвам, сме побелели старци, но тогава бяхме хубавици и красавци. Бяхме влюбени един в друг явно, или тайно. Особено, в тази аура на Учителя - смятахме, че се намираме в безкрайността на Вселената, защото тук се чувствахме като души и правехме
общени
е като души. Но това бе само на Изгрева и в присъствие на Учителя. Това бе усещане и преживяване, което не може да се опише. Имаше една девойка, която ми харесваше много. Опитвах се да се доближа до нея. Когато се доближавах до нея, с разговор или с някоя разменена дума, то тя бавно се отдалечаваше от мен. Когато решавах, че повече няма смисъл от такава дружба, или любовна история, то аз се отдалечавах. Но точно тогава тя започваше да се доближава до мен. Отново се връщах към нея, а тя също така безшумно се отдалечаваше. Като че ли някаква невидима стена заставаше между мене и нея. Тази стена запазваше едно точно разстояние. Когато се приближавах към нея, тя се отдалечаваше. Когато се спирах и се отказвах, тя се приближаваше към мене. Разстоянието оставаше винаги едно и също между нас двамата. Разстоянието бе точно отмерено и изчислено с някаква вътрешна мярка и аршин, който аз не познавах, но в който се убедих. Така преминаха цели три години. Накрая не издържах, отидох при Учителя и Му
към текста >>
84.
ІІІ.74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
и направих. Направих голяма черпня. Всички се изненадаха. После ми казаха: „Ама ти си добро момче, но много зор видяхме, докато те сложим в ред, да можеш да работиш с нас." Тогава разбрах, че и те също са се измъчвали с мен. А за това аз изобщо не бях помислил. Вече имах друг поглед на нещата. В тази служба се пенсионирах. Пенсионирах се при моите неприятели в службата. Когато се разделихме, усетих, че се разделям с приятели. Приятелството се създава, когато душите имат
общени
е с Духът на
към текста >>
85.
ІІІ.77. БРАТСТВОТО СИ Е БРАТСТВО, НО СИРЕНЕТО Е С ПАРИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ще го споделите с нас, дали сме съгласни. Вие говорите едно, а излиза съвсем друго." Заминаха си сърдити. Те бяха прави. Не можеше да се говори едно, а да се върши друго. Раздадохме сиренето, но никой не остана доволен от нашата задача. Този урок го запомних. И така, 30 години след заминаването на Учителя, се осъществява братския живот и провежда по този неписан правилник. „Говори се едно, а се върши друго." От там дойде разединението, несъгласието и неразбирателството. Духът на Общението го нямаше между нас. Не можехме да се доберем до него. Знаех, че нашето поколение не може да си разреши задачата след заминаването на Учителя. Ние на Рила бяхме направили един опит. Ние, учениците от Школата на Учителя направихме горе един опит на Рила и този опит бе несполучлив. Ние не си разрешихме правилно задачата. Затова нашето поколение си изгуби условията за работа след заминаването на Учителя. Но научихме един урок. Преди нас много поколения българи бяха учили този урок и бяха изнамерили една поговорка. Тя отговаряше на всичко и за всички: „Братството си е братство, но сиренето е с пари." Е, какво ще кажете сега? Вие как ще разрешите тази задача? Решението ще намерите чрез един от методите на Учителя, който го има в Словото Му. Този метод е следният: „Братството е Братство само тогава, когато започва от саможертвата в името на един висок Идеал и завършва с жертвата, чрез който този Идеал се реализира." Тогава можем да кажем, че Братството е Братство, когато сиренето е без пари.
към текста >>
86.
ІІІ.78. ЧИСТОТАТА НА РИЛА И ЧОВЕШКИТЕ ПАЛАТКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
прегърнали се младежи и как да им изрека думите на Учителя? Кой съм аз, за да им го кажа? Та ние, от нашето поколение, когато бяхме млади, не послушахме Учителя, та тези ли днес ще послушат един възрастен брат. Това е немислимо. Но реших да го разкажа, за да знаете, че чистотата на Рила започва не само от чистата вода, чистия въздух и прозрачната светлина. Чистотата на Рила първо започва от нас самите. Имаме ли я в себе си, ще я имаме и помежду си. Ако я имаме помежду си, ще направим
общени
е от човешки души, които са дошли на Рила в името на Високия Идеал от Словото на
към текста >>
87.
ІІІ.120. Учителят за ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
се извършват правилно, с ритъм, те ще развият много добродетели в нас. Движенията ще привлекат известни същества на светлината, на любовта, на щедростта, на милосърдието на вярата и други. Упражненията са най-добрите наши лечители, когато се играят съзнателно; със своите положителни мисли и (енергия) ще ни свържат със силите на невидимия свят, от който ние черпим сили за поддържане на живота, за избистряне на мислите, чувствата и волята и за възстановяване на прекъснатите съ
общени
я с Бога. От
към текста >>
88.
ІІІ.121. Спомените на Галилей Величков
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
в много отношения. Ще се публикуват при друг случай. Много пъти настоявах да запиша цигулковото изпълнение на Галилей на песните на Учителя на магнетофонен запис, но той не скланяше. В разстояние на десет години аз нито един път не го чух да ми изсвири нещо от Учителя. Не желаеше. Много пъти, когато пристъпвах към вратата му, чувах, че отвътре той свири. Но когато позвънявах на вратата, той прибираше цигулката в калъфа си. Свиреше за себе си и не желаеше други да присъстват на онова
общени
е с Духа на Учителя, което музиката създаваше. Накрая, след десет години, той се съгласи да запиша негово изпълнение песните на Учителя. Не е на професионално ниво, но е документален запис как се е изпълнявала музиката на Учителя от цигуларя на Младежкия окултен клас. По същия начин той пазеше съкровено своите опитности и срещи с Учителя. Не мислете, че беше много лесно да се приближиш до учениците от Школата на Учителя. Беше много трудно, дори и невъзможно. Чак когато се убеди, че аз бях този, който бе изпратен да свърши неговата работа, той склони. А да се докаже такова нещо са необходими факти и факти. А представяте ли си, че аз бях тогава на 30 години, а той на 60! Днес, когато приближавам неговата възраст се учудвам на себе си, как съм успял да го убедя и да свършим една голяма работа за делото на Учителя. За тези опитности аз съм платил голяма цена - време, сили и години. Галилей също бе заплатил с живота си. Така че цената на тези опитности е много голяма. Може да ги оцени само този,
към текста >>
89.
ІІІ.123. Биографични бележки
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
него. Предстоеше да се оформи втората му част от неговия житейски път, от 1945 г. до 1985 г., в което са включени онези Истини, които той защитаваше и за които радееше. Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници. Ще бъдат включени негови наблюдения и об
общени
я за пътя на човешката личност на земята, срещата му с Провидението, намесата на разумния свят от невидимия свят и пътя на всяка душа. А това е път на вътрешната школа в познание за Истината на живота. А тази Истина за него бе Словото на Учителя. Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в дрехата на физическото тяло онази душа, предопределена да се срещне с Учителя. Ето защо са представени няколко рода, търсещи най-вярното решение за бъдещия им потомък, който ще бъде техен представител в школата на Учителя. Така се ражда Гавраил Величков - т.е.. Галилей Величков - брат Галилей. Това е първият период. Вторият период на оформящата се човешка личност включва детство, юношество, възмъжаване - тук не е представен, освен това, че лично Учителят
към текста >>
90.
4.08. Словото и музиката
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
на хората. А това е най-важното. Да се добере музиката до душите на човеците. Защото Словото на Учителя и музиката на Учителя е предназначена за човешкия дух и човешката душа от съвременното човечество. Словото на Учителя е за човешкия ум, за да внесе в него Светлина от идеите на Словото Му. Музиката на Учителя носи Виделина и тя е за човешката душа, за да внесе в нея свобода. Само човешкият ум, който има Светлина и само човешката душа, която има Свобода могат да направят
общени
е с Бога чрез Словото и музиката на Всемировият Учител. Това е пътят на ученика. Друг път, освен този, на земята за човеците
към текста >>
91.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
да сторя това. Накрая ви поздравявам най-сърдечно. Целувам ви, ваша с. Тереза. 2. Писмо от 5.II.1948 г. Обична Драга и Цвета, С тези редове искам да изпълня обещанието си. Макар че не разполагам с време, но обещанието си е обещание и не бива да се не изпълни. Ето вечер, в стаята ми настана тишина, всичко спи. Вън снежи много приятно, утре сигурно ще има една бяла покривка. Доста е късно, но за мене -най-приятното време да влезна в разговор с моите приятели далеч и близо. Часът за
общени
е с Бога и там, при Бога, ги намирам всички, колко хубаво. Вечер, след като всичко заспива, като че ли аз тогава се събуждам, оживявам и почвам да работя. Има ли нещо по-хубаво от това, да си в разговор с Бога, с Учителя и с нашите мили там. Няма по-хубаво от това, блажени часове. Сега като ви пиша, като че ли и Савчето присъства и се радва на вашата духовна работа. Това е нейното желание, тя много се грижи за вас и ви съдейства. А как и баща ви колко се повдига, като вижда, че вие работите за делото. Също и Учителят ви има при себе си и ви помага, вие само дръжте се за Бога и всичко ще се оправи. Не се грижете за нищо, не сте вие, които може да уредите нещата, нещата ви се уреждат от небето. Искам да ви пиша сега някои ценни мисли от Учителя. Нещо за смирението, това беше единственото нещо, което Учителят не можеше да скрие от нас. Колко много беше Учителят смирен. А смирението е една от най-важните добродетели. Блазе, който я притежава. Ето какво казва Учителят за смирението: „Смирението
към текста >>
92.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
грамадни Космични сили, които придоби от връзката си с Учителя я заставиха да пласира тези сили почти в страните на цяла Европа. Тя пропътува около 19 държави. Веднъж аз зададох въпрос на Учителя: „Какво представлява нейната роля в чужбина?" Той ми отговори: „Това е пощальонът, който ще разнесе кореспонденцията Ми в чужбина." Тази Негова мисъл ми стана ясна при следния интересен случай. През нейните непрестанни излизания в чужбина един път отиде в Холандия. Тя носеше някакво важно съ
общени
е до водачът на теософското общество Кришна Мурти. По това време мисис Ани Безан - една от водачките на теософския орден - подготвяше условията да провъзгласи Кришна Мурти, или както го наричаха Алциони, за Миров Учител. Точно в тези интересни моменти Магдалена трябваше да отиде да занесе известието, което й беше дал Учителя. Понеже аз бях връзката между Учителя и нея - при излизането й в странство, тя ми разказваше всички свои преживявания в чужбина. В случая, относно Кришна Мурти тя ми разказа как той неохотно отначало я приел да я изслуша, даже тя му казала следната мисъл: „Вие не ме приемате, понеже не сте решили въпроса с жената." Интересно, че след нейния разговор с него, след като му предала съ
общени
ето от Учителя, този индус не след дълго време трябваше да се откаже от тази мисия - да бъде проводник на Мировия Учител и върховен водач на теософското общество. Този случай споменаваме мимоходом, а на друго място ще го анализираме по-подробно. Списанието „Новият живот" стана един важен
към текста >>
93.
6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на
общени
ето ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея. Една октомврийска вечер, като се завърнах от София, както винаги отидох да се видя с Учителя. Една сестра - Йорданка Жекова, стоеше пред вратата на Учительовата стая и ме помоли да не влизам, защото Учителят бил в някакво особено състояние. В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя. Тъй като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук, на земята, Аз ще си замина. На вас, духовете, ще ви
към текста >>
94.
6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при Тях, Те ще ви приемат в Своите жилища с такава братска любов, за която вие нямате представа. Безкрайни са възможностите на Космичния живот. Съществата, които населяват космичното пространство, съществата, които населяват различните слънчеви системи за нас са невидими, защото не сме влезли в досег с тях, нямаме пътища за съ
общени
е. Новата раса не само ще навлезе в материалните области на космичното пространство, но същевременно и в духовните му сфери. „След днешните събития ще има много повече представители на шестата раса, тогава тя ще стане по-активна и ще започне да поема ръководството. Шестата раса, която иде, ще оправи света, тя ще вземе всичко в ръцете си и ще организира света. В Шестата раса ще бъде изключено всяко насилие". От друга страна,ще дойдат важни научни постижения. „Новата култура ще бъде една бездимна култура". Последните нови открития в това направление са първите проблясъци за онези колосални технически открития, които ще дойдат, за да освободят човечеството от икономическото робство. Невидимият свят ще разкрие на човека нови източници на сили, ще даде редица открития, които ще създадат условия за придобиване на повече стопански блага, при харчене на по-малко физически усилия и време от страна на човека. По този начин стопанските блага ще станат достояние на всеки индивид, както свободните
към текста >>
95.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
пагубни. Християнството създаде йерархии и църква. Учителят по този случай каза: „Когато дойде Божественото, човек ще си бъде на мястото". Тогава петелът ще изпее най-хубавата си песен. Славеят ще провъзгласи най-хубавата зора, то слънцето като блесне, ще огрее навсякъде -първо върховете и после долините. Затова Учението на Учителя не може да върви по пътя на ограничението, защото то е като слънцето, което огрява всичко. Усвояването на Словото ще става, като всеки сам си чете Словото. А
общени
ето между съидейниците ще става чрез Словото. Когато един Учител идва на земята, Неговата Мисъл е толкова могъща, че обгръща цялата земя. Тя действа върху аурата на земята. Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор. Когато една държава пропада и нейният агрегор в пространството пропада. Щом една банка фалира и фирмата фалира. Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на духовенството и църквата. След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост. Аз четох една брошура на един поп, който беше писал срещу Учителя. Интересно бе, че този поп беше се добрал до същината на нещата. Той разказва, че мнозина мислят, че господин Дънов говори легенди и приказки. Нищо подобно. Когато Той каже една мисъл и я проектира, Той раздрусва Светата църква. Той проектира друга мисъл към обществото и раздрусва всички обществени устои на обществото. И като пример попът
към текста >>
96.
6.78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
и по пътя му разправям какво се е случило с мене. Заставаме двамата с Лулчев пред Учителя. Учителят е ядосан и се движи наляво и надясно в стаята си. Спре се, огледа ни и изрече към Лулчев: „Иди и намери царя и му кажи, че ако изпрати дори един евреин в концлагерите, от него и династията му помен няма да остане!" Лулчев каза само: „Слушам!" Обърна се по военному и напусна стаята. Аз го последвах. Лулчев отиде в бараката си, облече се и тръгна да търси царя, за да му предаде съ
общени
ето на Учителя. През това време аз посещавам службата си и следя всички новини, които се отнасят до евреите. Нито съм жив, нито съм умрял, такова страшно напрежение. На третия ден Лулчев се връща. И заедно с него отиваме при Учителя. Обръща се към Учителя: „Учителю, бях във всички резиденции на царя - на Враня, Чам Кория, но никъде го няма. Скрил се е някъде, за да не го открием." Ние сме пред вратата на Учителя, а Той е застанал на прага на вратата. Огледа ни и каза: „Почакайте малко." Влезна в стаята си и затвори вратата. След една минута вратата се отваря, Учителят се появява в целия си ръст и казва само една дума: „Кричим". Лулчев казва: „Слушам". И отново се обръща по военному и напуска Изгрева, за да търси царя в Кричим. Лулчев отива в Кричим и намира царя, който се укрива там. Царят го пита: „Кой ти каза, че аз съм тук?" А Лулчев, целият напрегнат, изрича следното: "Изпрати ме Учителят Дънов да ти предам, че ако изпратиш дори един евреин в Полша, от теб и династията ти помен няма да
към текста >>
97.
7.14. БУЧА БЕХАР
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г. и „Песен над равнините" - разкази, 1939 г. Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден. Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски об
общени
я и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години. Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде. Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно копие. Но ми попречиха и то нейните най-близки приятели. Направо завидяха, че ако дойде някое копие в мен, то може би ще има бъдеще и може да се отпечата. Не ми позволиха дори да се срещна с нея. Така нейните четири копия отидоха на различни места. И в момента те са разбити. Спомням си нейната „История на Шко-лата" - в един пакет стоеше при Драган Петков. Няколко пъти исках да го прибера, но той не ми го даде. По-късно той го предаде на Лалка Кръстева. А тя започва да преглежда материала и с химикал да задрасква цели изречения и пасажи от официалния ръкопис на Буча Бехар - машинописен текст. Там където е намерила нещо
към текста >>
98.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
от мен. Запомнете това! 9. В „Отворено писмо", вие се опасявате, че „Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: дали това не е една от целите на д-р Кръстев?" Дами и господа, да се уточниме. Вие нямате нищо общо с Бялото Братство. Защото Духовно общество Бяло Братство се съгражда от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. И всички ония, които изповядват Неговото Слово, което е Слово на Бога в думи и дела съставляват Общение на Души, които изграждат Духовното общество Бяло Братство. Подписалите се в „Отворено писмо" със своите имена се подписаха също и се регистрираха там, където членуват всички църкви. Това не е по Учителя, а е работа на Черната Ложа. Вашите имена стоят под подписите за утвърждаване на устав. Това не е по Учителя, а срещу Него. Подписалите се също са сторонници за промяна Словото на Учителя и с действията си доказвате това с отпечатване на няколко тома променено Слово. Това не е по Учителя. А срещу нещо! Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога. То съгражда Духовното общество Бяло Братство. А тези, които го прилагат чрез живота си са в него. А не го съграждат човеците и то ония съчинители от „Отворено писмо". В поредицата на „Изгревът" е даден пътят на неговите последователи в Падение и Възход. Този път трябва да се познава, за да не се заблудят следващите поколения. И да го повторят по незнание. А иначе всеки сам е свободен да си избира пътя . А пътят на ученика е даден в
към текста >>
99.
7.31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV. НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
какво значи саможертва на другите в името на един Висок идеал. Ние не работим за себе си, а за Школата на Учителя Дънов. Съставител и редактор на том IV на „Изгревът". Вергилий Кръстев ОБЯСНЕНИЕ 1. Всички декларации с техните оригинални подписи се съхраняват и не ги публикуваме, за да може на тяхно място да отпечатим снимков материал. 2. Всички снимки са получени лично от съавторите на „Изгревът", том (-IV с право на публикация, за да се документира присъствието им. ЕДНО МАЛКО СЪОБЩЕНИЕ Онези, които желаят със своя принос да участвуват в издаването на следващия том V на „Изгревът" ще бъдат приети радушно. Сумите, които ще връчат, могат да бъдат върнати до 3 месеца след излизането от печат на книгата, след като се продадат необходимите книги за възстановяване на сумите. Онези, които желят за връчените суми могат да получат съответно книги, които могат да подаряват или продават по свой избор. За целта предварително е необходимо уточняване. В момента пари не се приемат. Желаещите могат да се обърнат на адрес: Вергилий Николов Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София 1505, тел. 44-79-53. Благодаря!
към текста >>
100.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Слово на Бога. А Учителят Мория е Учител на Черната Ложа и неговите беседи са Откровения на тази Ложа. Голяма част от книгите на Мория са излезли под перото на Елена Рьо-рих. Нейният мъж - Николай Рьорих, според Учителя Петър Дънов е художник на Черната Ложа. Негови платна години наред като репродукции можеха да се видят да висят по стените на последователите на Учителя Петър Дънов. Неразбиране ли беше това, или незнание? А те бяха целували десницата на Учителя Петър Дънов в знак на
общени
е с Бога. По-късно се разпространяваха репродукции на картините на Николай Рьорих в луксозни албуми, издадени в Москва като Светая Светих от учениците на Школата на Учителя. Незнание ли беше това, или отклонение от Школата на Учителя? Отговорете си сами. Без отговор вие не може да преминете напред. В никакъв случай! Във в-к „Братство", брой 113 от 6.II.1935г. въпросната статия продължава. Тук Сава Калименов представя на читателите книгата на Мория „Сърце". „И днес, когато Учителят Мория дава на Славянството и човечеството книгата „Сърце", това е несъмнено едно необикновено предзнаменование." „Да издигнем жената! - Този повик, който Учителят Дънов ни дава в книгата си „Новата Ева" е същият, който Учителят Мория надава в книгата си „Сърце". И тук, в тази статия, както и в предишните, Учителят Дънов се поставя на една и съща плоскост с Мория. Ето така започна опорочението на мнозина идейни хора. Един от тези идейни хора беше и Сава Калименов. И това му попречи да не издаде нито една книга в
към текста >>
101.
14. БУЧА БЕХАР
,
,
ТОМ 4
учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г. и „Песен над равнините" - разкази, 1939 г. Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден. Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски об
общени
я и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години. Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде. Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно копие. Но ми попречиха и то нейните най-близки приятели. Направо завидяха, че ако дойде някое копие в мен, то може би ще има бъдеще и може да се отпечата. Не ми позволиха дори да се срещна с нея. Така нейните четири копия отидоха на различни места. И в момента те са разбити. Спомням си нейната „История на Школата" - в един пакет стоеше при Драган Петков. Няколко пъти исках да го прибера, но той не ми го даде. По-късно той го предаде на Лалка Кръстева. А тя започва да преглежда материала и с химикал да задрасква цели изречения и пасажи от официалния ръкопис на Буча Бехар - машинописен текст. Там където е намерила нещо
към текста >>
102.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
от мен. Запомнете това! 9. В „Отворено писмо", вие се опасявате, че „Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: дали това не е една от целите на д- р Кръстев?" Дами и господа, да се уточним. Вие нямате нищо общо с Бялото Братство. Защото Духовно общество Бяло Братство се съгражда от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. И всички ония, които изповядват Неговото Слово, което е Слово на Бога в думи и дела съставляват Общение на Души, които изграждат Духовното общество Бяло Братство. Подписалите се в „Отворено писмо" със своите имена се подписаха също и се регистрираха там, където членуват всички църкви. Това не е по Учителя, а е работа на Черната Ложа. Вашите имена стоят под подписите за утвърждаване на устав. Това не е по Учителя, а срещу Него. Подписалите се също са сторонкици за промяна Словото на Учителя и с действията си доказвате това с отпечатване на няколко тома променено Слово. Това не е по Учителя. А срещу нещо! Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога. То съгражда Духовното общество Бяло Братство. А тези, които го прилагат чрез живота си са в него. А не го съграждат човеците и то ония съчинители от „Отворено писмо". В поредицата на „Изгревът" е даден пътят на неговите последователи в Падение и Възход. Този път трябва да се познава, за да не се заблудят следващите поколения. И да го повторят по незнание. А иначе всеки сам е свободен да си избира пътя. А пътят на ученика е даден в
към текста >>
103.
ЕДНО МАЛКО СЪОБЩЕНИЕ
,
,
ТОМ 4
Онези, които желаят със своя принос да участвуват в издаването на следващия том V на „Изгревът" ще бъдат приети радушно. Сумите, които ще връчат, могат да бъдат върнати до 3 месеца след излизането от печат на книгата, след като се продадат необходимите книги за възстановяване на сумите. Онези, които желаят за връчените суми могат да получат съответно книги, които могат да подаряват или продават по свой избор. За целта предварително е необходимо уточняване. В момента пари не се приемат. Желаещите могат да се обърнат на адрес: Вергилий Николов Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София 1505, тел. 44-79-53. Благодаря!
към текста >>
104.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга. В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на героите и то на друго място. Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в
общени
е между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия?" Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание. Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа. Но тогава в началото това бе толкова трудно за мен и с какво внимание Учителят ме насочваше и ми разясняваше всяко едно положение. По-нататък ми даваше упражнения от духовен характер, които изпълнявах съвестно, но не всякога успешно,
към текста >>
105.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
на материала бяха изхвърлени понеже сметнаха, че вътре са включени от Учителя изречения, които нямат нищо общо с общата тема. Това е една тяхна непоправима грешка. Когато отивах и разговарях с Учителя след това пишех в тетрадката си „Днес, на еди коя си дата бях при Господа". Години по-късно чух от него следното: „Между мене и Бога разлика няма да правиш". Това много рядко го казваше и е само за онзи, който разбираше и който го схващаше по дух. Имаше и други начини за
общени
е по дух с Учителя и Той можеше да даде някое подобно преживяване на ученика. Учителят веднъж каза: „Когато някой ме сънува на сън знай, че това е емблема на Божественото". А аз го сънувах, че той ми поднесе цветя в една ваза. Вероятно това бе един отклик на моята душа към Божественото. Днес тези неща са много прости за обяснение, но тогава бяха много трудни за разбиране. Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух. Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева. А ученици са онези, чиито съзнание се намира в полето на свръхсъзнанието, т.е. те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена
към текста >>
106.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
„Поздравете Бялото Братство в България". Този български представител останал като зашеметен. От къде на къде Чърчил да знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него. Сконфузил се, свил се, замълчал и след като се прибрал в България никому нищо не казал, но решил да изпълни поръчението на Чърчил. А това не е шега работа, Чърчил е това, зад него стои Англия, а той седи отгоре и я управлява. Но понеже се страхува за себе си ако отиде и предаде съ
общени
ето и се чуди дни наред какво да направи. Не смее да предаде съ
общени
ето, защото властта ще научи и направо ще го изпрати в затвора. Накрая се престрашил и изпраща рождената си сестра, за да го каже на нашето събрание на Изгрева пред всички. Дойде тя на Изгрева и така се случи, че тя се срещна една от стенографките. Ние научихме това и събрахме една по-малка група от по-сериозни братя и сестри и тя успя пред тях да предаде онова, което рожденият й брат бе предал, т.е. тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Тази новина ние я приехме и едвам успяхме да издържим на нея. Това нещо го запазихме в себе си, а сега аз трябва да го разкажа. Ето сега ясно ли е какво означава малката величина, която управлява света, която е у човека и около човека. И добре направихме, че запазихме тази новина, защото ако я бяхме разтръбили след време можеха да ни упрекнат, че сме английски шпиони и щяхме да пострадаме заради това. Аз съм пред Учителя за разговор. „Господ те е
към текста >>
107.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
„Поздравете Бялото Братство в България". Този български представител останал като зашеметен. От къде на къде Чърчил да знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него. Сконфузил се, свил се, замълчал и след като се прибрал в България никому нищо не казал, но решил да изпълни поръчението на Чърчил. А това не е шега работа, Чърчил е това, зад него стои Англия, а той седи отгоре и я управлява. Но понеже се страхува за себе си ако отиде и предаде съ
общени
ето и се чуди дни наред какво да направи. Не смее да предаде съ
общени
ето, защото властта ще научи и направо ще го изпрати в затвора. Накрая се престрашил и изпраща рождената си сестра, за да го каже на нашето събрание на Изгрева пред всички. Дойде тя на Изгрева и така се случи, че тя се срещна една от стенографките. Ние научихме това и събрахме една по-малка група от по-сериозни братя и сестри и тя успя пред тях да предаде онова, което рожденият й брат бе предал, т.е. тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Тази новина ние я приехме и едвам успяхме да издържим на нея. Това нещо го запазихме в себе си, а сега аз трябва да го разкажа. Ето сега ясно ли е какво означава малката величина, която управлява света, която е у човека и около човека. И добре направихме, че запазихме тази новина, защото ако я бяхме разтръбили след време можеха да ни упрекнат, че сме английски шпиони и щяхме да пострадаме заради това. Аз съм пред Учителя за разговор. „Господ те е
към текста >>
108.
67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ
,
,
ТОМ 5
ОТ 15 000 ГОДИНИ Този разказ е много мъчителен за мен. Един от най-мъчителните. Но трябва да се изнесе. Той е част от личния ми живот и в този живот никой нямаше достъп до него. В него беше допуснат само онзи, който бе определен за това. А това бе Борис Николов. Искам да почна с едно об
общени
е, което Учителят даде две години преди да си замине от този свят през 1942 г. Споменах, че Учителят бе този, който ме събра за съжителство с Борис Николов и така той веднъж ме среща пред чешмичката и казва: „Аз съм много доволен от вашата дружба с Борис и бих желал да има още такива двойки на Изгрева". Да, такава му беше общата преценка за нашето съжителство и това ме поласка и ме охрабри, за да изнеса онова, което ми бе определено по съдба да изнеса. Той видя, че противоречията в живота ни ние ги разрешаваме като ученици. А сега ще почна с една моя изповед, която е резултат на моето съжителство с него в разстояние на 50 години. Казвам ви: „Аз взех най-добрият брат в Братството, който можеше да го има, но животът ми с него беше Ад". Да това е моята изповед. А сега можете ли да направите паралел между горното изказване на Учителя за нашата двойка, че би искал да има още такива двойки на Изгрева след като знаете моята изповед. Има ли тук някакво противоречие? Според мен няма. А сега ще ви направя съпричастни на едно съжителство изпълнено с поредица от живи окултни истини, идващи от хилядолетията. Борис беше висок, строен, с осанка, носеща едно величие от собствения си дух,
към текста >>
109.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
но после свикнах и в такива случаи изобщо не се доближавах до него или ако се приближавах бе, за да му подам сако, палто да се облече, да пие някой чай или да закуси леко. Той се усмихне лъчезарно, благодари и аз го оставях сам. При тези състояния имаше нещо много специфично. Той можеше да бъде много продуктивен в духовната област, да мисли, да съзерцава и да записва всичко това в своят бележник. Но ако трябваше да даде някое мнение по ежедневните въпроси щеше да е само едно об
общени
е и нищо конкретно. Аз свикнах с тази негова особеност, но за онези, които контактуваха с него той беше непознат, недостъпен и можеха да стоят с него един-два часа и онзи посетител да разговаря и да споделя какви ли не въпроси. Борис го изслушваше, кажеше му нещо, онзи го приемаше като чиста монета и тръгне да го изпълнява. Мине време, Борис си слезне на земята и стъпи на краката си и като види как онзи приятел действува по онази задача, с която преди това са се разбрали Борис я изменя по съвсем друг начин. Онзи се обръща и недоумява какво ли значи всичко това - един път така, а после иначе - никаква последователност. Когато се засягаха обикновени въпроси и то общи това само смайваше приятелите, но когато се решаваха братски въпроси, то тогава настъпваше трагедия и се объркваха всички. По-късно те се нахвърляха върху мен и смятаха, че аз съм била причината Борис да си измени решението. Това беше вярно, но аз го свалях на земята, отварях му очите и той като малко дете станало от сън се
към текста >>
110.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.
,
,
ТОМ 5
Той обединяваше Битието на света и Битието на Духа, както и небитието му, защото Мировият Учител е Учител на Битието и Небитието. Затова в моят път на ученик когато изпадах в затруднение, в противоречие бях убедена, знаех от опит, че светът около нас бе една функция на Духа и че разрешаването на противоречията в света на формите трябваше преди това да се разрешат в невидимия свят. Там трябва да създадеш правилни съотношения, хармония на силите, а това щеше да доведе до правилно
общени
е и отношение на формите на земята. А човек бе също една такава форма, движеше се в човешкия свят, но с повече измерения, но в същността си се подчиняваше на закона „По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие". А при Учителя тук в Школата ние научихме и една друга истина, че това бе Всемировият Учител който управляваше цялата Вселена. Намирам се пред Учителя на разговор. „Формите се освещават от съдържанието. Това, което ти се дава много редко се случва. То не е обикновено. Трябва да го пазиш свещено. Сега у тебе се гради ново тяло на мястото на старото. Всичко старо ще се обнови и тези петна и пъпки ще изчезнат от лицето ти. Сега ти трябва да развиеш у себе си редица добродетели: вяра, вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие, надежда. Ще пазиш духовното. Духовно е това, 5 което има една непреривност. То е постоянно. Материалното е това, което се мени, възниква и изчезва. Ще имаш вяра. Ще знаеш, че в Бога обратни решения няма. Какво е решил, то ще стане. Слънцето ли се
към текста >>
111.
84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 5
човешкия дух в обсега на Божия Дух, който се беше излял върху мене като Благост, чрез близостта и присъствието на Учителя до мен. Такъв миг се помни и се носи във вечността и във времето. И той втори път не се повтаря. Човек не може да издържи на него понеже днешното човешко тяло не е подготвено за това. Човек няма органи, няма вътрешна инсталация, за да възприеме всичко това. Това е за една друга епоха, когато човек ще си изработи духовно тяло, за да може с него да влиза с него в пряко
общени
е с Божествения Дух и чрез него с Бога. Аз съм при Учителя на разговор. „Ти сега имаш доста венозна кръв. Туй венозно състояние на кръвта ти дава това състояние на подпушеност. Трябва да я пречистиш. Ще си правиш тушове със светлина мислено. Мислено тъй си представлявай един туш, който е над тебе и чрез него преминава светлина и тя прониква навсякъде из тялото ти. Ще туриш воля и жива вяра: няма какво да се убеждаваш в Светлината - тя си съществува. А страданията и радостите, нека си идват - те са закон. Мъчнотиите, страданията са привидни - това е една временна промяна. Тури си положителни стихове и ги повтаряй сутрин като станеш и през целият ден. Тури нещо все добро. Аз съм ви дал толкова положителни стихове и формули. Сутрин като станеш отвори прозореца си, нека влезе чист въздух и светлина в него. Хората искат все големи обещания. В света дават все големи обещания, но не ги изпълняват. Някой човек не даде никакво обещание, а направи повече. Не е необходимо да се изявява това, което
към текста >>
112.
97. ГЛАСЪТ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
да премина в едно голямо страдание, когато не можах да разреша правилно въпроса. Това страдание ме ожесточаваше от вътре и знаех, че трябва да го разреша, минах през едно мъчение и когато реших да се моля и да искам помощ тогава ми бе чута молитвата. Но аз бях вече готова и отвътре, и от вън -бях преминала през страданието и мъчението на този обективен свят. Та това човек, което изгаря в себе си чрез страданието и мъчението става храна за Невидимия свят и чрез него се осъществява
общени
ето на човека с Духа. През време на Европейската война мъжете бяха на фронта, а пък жените останаха да орат, да копаят, да сеят, да вършеят и с малки невръстни деца и със старците успяваха да подготвят зимнина за многолюдните семейства. В София Учителят държеше своите беседи на „Опълченска" 66. Идваха много посетители от провинцията както и редовните софиянци, които всяка неделя от 10 часа пълнеха двора на „Опълченска" 66. По това време под внушение на църквата и на други среди започна се една кампания срещу Учителя. Изпращаха се писма до войниците на фронта, че уж техните Жени са били завербувани и подлъгани от някой си Петър Дънов, който ги събирал на едно специално място и правел не знам какво си с тях. От своя страна войниците препращаха протестни писма с военната поща до градоначалника на град София. Това даде повод на този градоначалник да извика Учителят и да го предупреди да не събира в двора на дома на Петко Гумнеров свои почитатели. Учителят му бе казал следното: „Ти не си
към текста >>
113.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА
,
,
ТОМ 5
нишки, а като въжета, които бяха ме обвързали с онези, с които всеки ден се срещах. Как да се изразя по-точно. Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки приказки и се разделяхме приятелски. Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни
общени
я, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва. Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи. И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се
към текста >>
114.
99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
,
,
ТОМ 5
дома и го туря в тенджерата. Така е и с хората. Онези, които не могат да преминат през страданията, те умират. После приятелите му го оплакват. Човек трябва да прегърне кръста си и да го носи. Едни са преминали през страданията и всички останали последователно ще ги преминат. Най-мъчно е да намериш някой да те обича както себе си. Човек може сам себе си да удовлетворява. Хубаво е уединението в смисъл да бъде човек концентриран в себе си и след това да търси чрез молитвата си да направи
общени
е с Бога. Ето защо тебе трябва насила да те изтеглим в Царството
към текста >>
115.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ
,
,
ТОМ 5
си отиде така както си беше дошъл сам. Аз гледах едно чудо на възкресение, да това бе възкресението на Духа. Беше влезнало едно човече само, дойде, никому не се обади, седна, изчака без да знае колко ще чака, но знаеше кого чака, а Учителят дойде, възкреси у него надеждата, то оживя пред всички и от човечец се възкреси на човек и си тръгна. Та дойде без да продума една дума, биде възкресено и си отиде без да продума нито една дума като на сбогуване целуна десницата на Учителя в знак на
общени
е с Духа Божий. Да, това бе едно възкресение на Духът. По-късно бях чела, че възкресението се отнася за Божествения Дух - той възкръсва и дава живот. Та човек сам не възкръсва, а възкресява го Божествения Дух когато се докосне до човека. Но човекът трябва да направи първата крачка за
общени
е с Духът. Бях студентка и имах възможността да видя, че имаше едно .голямо величие, професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, интелигент, учен и неговото име можеше да се срещне навсякъде, както навремето така и след петдесет години. Та този професор Шишманов като чул за последователите на Учителя от първите години учудил се много, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя, да идват, да си отиват - едно истинско стълпотворение на ул. „Опълченска" 66. А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и когато всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите бяха огорчени и от
към текста >>
116.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде. Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата. А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско об
общени
е на всеки един проблем. Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава. Имаше лекции и упражнения. Той изваждаше от едно резюме на някой студент онова, върху което градеше новата си лекция. Всички се мъчеха да кажат коя е основната съединителна нишка на реферата. Най-после аз станах и изказах основното положение, а това бе, че се говореше за вътрешният и външният свят на човека. Тогава майка ми беше болна и аз бях нередовна в лекциите си и бях прочела бегло материала. Така че като дойдоха до мъчното място, където всички се спряха, аз колебливо вдигнах ръка, станах и го казах. Беше вярно. Всички се огледаха, от къде на къде на една студентка може да й дойде такова хрумване в главата, че да говори за вътрешният свят на човека и за неговият външен свят. По такъв начин можеше да говори само човек в напреднала възраст, който когато обобщава живота както на своят вътрешен свят така и на външния свят, който той е пребродил чрез своите години. Но едно младо момиче беше непонятно
към текста >>
117.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО
,
,
ТОМ 5
бъде едновременно урок за учениците с дадено задание. Трябваше в лекция от 45 минути да предам синтезиран материал от една цяла учебна година в осми клас, а това беше последният клас на гимназията. Потрудих се достатъчно у дома, направих всичко, което бе необходимо, систематизирах материала, сама прегледах целият материал и дори се опитах да се упражня пред няколко празни стола в моята стая. А да се систематизира даден обем трябваше да се обобщи целият материал. Аз направих това об
общени
е на всеки отдел с идеи и мисли от Словото на Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал. Как ми хрумна да го направя не можах да си обясня. Но го направих. Явих се пред класа на учениците и беше станало доста интересно за тях, но това го казвам не да се изтъквам, а за това, че аз в изводите бях сложила идеи от Учителя и когато тези неща ги казах, то учениците ги възприеха много добре така както и учителят на класа, така както и нашият асистент от факултета. След свършването на часът учениците минаха покрай мен на групи от четири-пет човека и ми си усмихваха приятелски. Непосредствено след това имаше разбор на моят урок, на който присъстваха както и другите студенти от моята група, асистента и учителят, който преподаваше този предмет в гимназията. Той стана и каза: „Студентката има педагогически талант". Е, на всеки ще му бъде приятно едно такова изявление и такава оценка. Тук споменавам случая за съвсем друго, че в об
общени
ята
към текста >>
118.
113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
казва: „Пътят на ученика е като на зазоряване". Ние имахме възможността да усетим това вътрешно в присъствието на Учителя от аурата му, която идваше от неговото духовно излъчване като имахме привилегията да го видим физически, да целуваме десницата му и то-за негово духовно излъчване отваряше у нас нови хоризонти, защото прос-зетляваше се у нас съзнанието и за един нов поглед към живота, започващ не само с едно усещане, с едно възприятие, а с едно живо изживяване на духовно
общени
е с Духът, който бе в него, т.е. с Божия Дух. Тук беше нашата привилегия да бъдем в тази епоха с него. Тази привилегия бе дадена на малцина, защото мнозина бяха около него, но малцина го видяха, познаха го, те бяха също познати и признати от Духа чрез посвещение. Посвещението на човека започва чрез пробуждането на съзнанието му. В новата епоха не се кръщава с вода и да се търси реката Йордан. Времената сега са други -посвещението започва с кръщаването с Божествения Дух, т.е. влизането на нова светлина и пробуждането на съзнанието ти. След това учениците трябва да слезнат на земята и да се изправят с цял ръст пред огледалото на своят личен човешки живот. Да преценят от къде идват, на къде отиват, с какво разполагат за работа след като са дошли на земята. От там насетне започва Школата, т.е. работа върху себе си и съграждане на един истински характер, Този характер означава, че човек може да разполага със силите и възможностите си, които са вложени в него, за да изпълни волята на Учителя, за
към текста >>
119.
114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ
,
,
ТОМ 5
че изповядваха идеите на Учителя, че служеха на тези идеи, но работеха по различни методи и те бяха отдалечени от нас и от нашият живот на Изгрева. Противоречието бе у нас, защото ние ги смятахме, че са се отдалечили от нас, че са изменили на Учителя и че са се отклонили. А те копаеха като онези копачи на Божията нива. Важното е да работиш където си поставен и когато си извикан за тази работа и да работиш докато я свършиш. А това са вътрешни измерения и не подлежат на външни об
общени
я и на външна оценка. Накрая оценката се извършва по свършената работа и по делата на хората. Един интересен случай с един от старите братя когото заварих. Казваше се дядо Благо и той беше талантлив детски писател. Една година той и двадесетина приятели направили една екскурзия с Учителя до Родопите. Вървели, що вървели, преминали долини и хребети и стигнали до една необикновена поляна, на която се извисявало едно дебело, грамадно, борово дърво. Учителят казал: „Тук ще спрем. Под това дърво ще се разположим, но трябва да знаете, че на това дърво няма да забивате нито пирон, нито ще режете някакъв клон и изобщо никой да не го пипа, да не се доближава до него, а само ще бъдем под него, ще бъдем под покрива на Всевишния". Два-три дни приятелите престояват на тази поляна, опънали палатки, разположили се и след това Учителят предложил да отидат на една екскурзия на няколко часа, а за да се пази багажа в лагера като дежурни остават двама приятели като между другото те трябва да се погрижат и да
към текста >>
120.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА
,
,
ТОМ 5
бе брат Божков. За него това изказване на Учителя не бе противоречие, но за нас бе любопитно. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. Та изводът е този, че човешката душа, за да направи връзка с Бога и да чуе Словото Му трябва да бъде от вътре чист и най-важното е да има вяра, а чрез вярата човек се доближава до вътрешната връзка, която осъществява
общени
ето му с Бога. А да сложиш пистолет в джоба си означава, че ти не разчиташ на връзката си с Бога, а на човешки изобретения и затова Учителят започна така ни в клин, ни в ръкав. Ето един обикновен пример от богатата българска китеница, нали знаете, че българите когато тъкат чергите си втъкават безброй багри, цветове и чудни са техните китеници. Та всеки един от нас представляваше цвят, представляваше отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница. А сега ще разкажа някои подобни случаи. В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал понеже дошъл от любопитство нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал на обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: „Ама какъв шарлатанин е този Дънов". И само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите, посочва го с пръст и казва: „Аз не съм шарлатанин, но
към текста >>
121.
120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
народиха им се деца и така останаха в Братството. Тези деца се възпитаваха от родителите им в новото Учение и всички смятаха, че в тях ни е надеждата, нали бяха рождени деца на Изгрева. Но тук се оказа една голяма илюзия и започна голямото разочарование. Те започнаха да се женят за външни хора и напуснаха Изгрева. Затова Учителят в един разговор с Боян Боев бе казал: „Събирайте братските деца". Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съ
общени
е и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат? Някъде се събираха и правеха несполучливи опити. Идеята на Учителя беше да не се загубят онези кълнове, които бяха оставени от родителите им. Но все пак те се загубиха в света, защото те идваха в семействата по закона на кармата и някои от тях нямаха нищо общо с идеите на Учителя. Като пример Учителят даде в една от беседите си един необикновен пример за една баба, която всяка година садила яйца на кокошката си и тя излюпвала пилци. Но една година бабата сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката. Кокошката излюпила пилците и половината от пилците тръгнали да навлизат в гьола, който е бил в двора. Кокошката обикаля по брега, кудкудяка разтревожена понеже вижда, че пилците навлизат в гьола и мръсната вода и ще се изподавят, но тя не знаела, че това не са нейните пилци, а това са пилци излюпени от пачи яйца и това са малки патета, които това им е работа - да плуват във водата от гьола. И
към текста >>
122.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
подава ми ръка и казва; „Целувай ръка, чедо". Аз се смутих. Та нали знаех как се хулеше Учителя и то от поповете. Че този беше приятелски настроен нямаше значение, защото той носеше същото расо и с думите му ме стресна. Попът чакаше с протегната ръка, та да му я целуна. Аз не исках да я целувам без разрешение на Учителя, защото ние целувахме само неговата ръка, целувахме ръка на Великия Учител. На други хора не исках да целувам ръка. Целувах само на Учителя десницата му в знак на
общени
е с Бога, който бе в него. Ами сега? Погледнах крадешком към Учителя и видях как ми кимна с глава одобрително. Нямаше как, наведох се и целунах ръка на попа и той се усмихна. Аз донесох сготвената гозба, сложих я на масата заедно с приборите и седнахме да се храним. Попът избърза и благослови по негов църковен маниер. Казахме после молитвата „Отче наш". Започнахме да се храним. Аз мълчах. Учителят също. Попът се хранеше и говореше. Накрая привършихме и аз прибрах приборите. Попът отново подаде ръка да му я целуна. Погледнах Учителя и той ми кимна. Целунах я и излезнах заедно със съдовете. След като попа си отиде аз минах да подредя стаята и Учителят ме извика, подаде ми ръката си и каза: „Можеш сега да целунеш", поспря малко и продължи „Да се изчистиш". Аз я целунах и си тръгнах. Нещо от мен се стовари и премина през мене като вълна на облекчение. Имах чувството, че попа беше застанал между мен и пред Учителя и ми затуляше светлината, която излизаше от Учителя. По-късно като ме срещна каза:
към текста >>
123.
131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА
,
,
ТОМ 5
се качваха, по същия начин и слизаха. Но само Петко се качи по един начин, а се върна от горе по друг начин - целият светеше като слънце". Учителят я изглежда и казва: „Това се дължи на връзката между ученика и Учителя и връзката между Учителя и Духът. Послушанието на ученика към Учителя създава връзката между ученика и Учителя и между ученика и Божественото. Послушанието на ученика не е послушание към Учителя, а тя създава връзката с Бога, към която трябва да се стреми ученика. Общението на ученика с Бога става чрез тази незрима връзка на
общени
е". Аз съм на разговор пред Учителя. „Да жертваш, но да жертвуваш разумно. Да си не пръскаш богатството само за едно угощение. Някой си даде всичкото богатство за нищо и никакво, а полза - никаква. На един болник каквито яденета и да му даваш все му се виждат безвкусни. Затова ядене се дава на здравия човек. Някому се дава по-малко, защото толкова може да носи, а на някому повече, защото повече може да носи. Пък има и друго нещо - не е важно количеството на хляба, а качеството. Аз предпочитам бяло симидче, приготвено от чисто бяло брашно пред цял черен хляб месен от какво и да е брашно. Важна е чистотата, а тя е средата, в която може да живее човешката душа. Бог може да люби човешката душа само в чистотата и когато се каже „Бог да бъде с теб" това означава Бог да се влее в теб. А да се влее в теб трябва да имаш съд, чист от вътре и от вън. И да станеш съсъд на Бога, т.е. Божественият Дух да се втече в теб и ти да бъдеш ведно с
към текста >>
124.
139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА
,
,
ТОМ 5
за подетата война на църквата срещу него. „Духовенството на този народ е обсебено от лош дух и го води към злото. Ако съвременните християни биха приложили Учението на Христа сега светът щеше да е съвсем друг. Но и сега не е късно". (25.06.1918 г). „Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други. Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни. Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е
общени
е на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае?" (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво. Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.) Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше. Освен това имаше и невидими сили, които бяха направлявани от Черната ложа и чиито служители си гледаха много добре работата и бяха изключителни изпълнители без никаква грешка. Потърпевшите бяхме ние, които бяхме на събора. Един пример. Отива една сестра при
към текста >>
125.
140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
случай след свършването на беседата станали, отишли при брат Михаил, поздравили го, а пък братята Абаджиеви го разцелували. През времето на цялата беседа брат Михаил се е криел зад големите гърбове на двамата братя, защото се срамувал от това, което слушал и смятал, че той, най-малкият тук на събора, е недостоен да бъде при нозете на Учителя. Но ето така Учителят разрешил този въпрос, защото Високият идеал на ученика се намира в неговата душа и само човешката душа може да направи
общени
е с Бога. В началото братския живот бе истински. Имаше повече идея във всяко начинание. Идея и опит да се осмисли всичко чрез идеята. Но после навлязоха с годините повече външни хора и постепенно всичко се измени. Хората и присъствието на техния свят промени много неща. В следващите събори дори и на Изгрева, когато идваха посетители от града обстановката коренно се променяше. Липсваше онази атмосфера, която имаше на духовните събори в град Търново. Дори понякога се случваха и неприятни инциденти. Ще разкажа един такъв срамен случай. На един събор беше изчезнал един чаршаф. Представяте ли си, че това бе събор на Бялото Братство и знаем, че присъствуваха всички, които се подвизаваха в новото Учение на Любовта така както тези тука на земята, така и онези невидими посетители от Вселената дошли за събора. И изведнъж кражба. Някой го открадна от самите съборяни. Принципът на Любовта и кражбата са несъвместими в Школата и това се наказва много строго от окултният закон. Понеже знаех това отидох и
към текста >>
126.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
върнал жив, здрав и целеничък. Само онзи, който е свързан с Небето може да получи чрез него необходимата помощ. Тя идва и се втича у човека само ако има предварително създадена връзка между човека и Бога, тази връзка се създава от вярата и по нея става духовното съединение между човека и Невидимия свят и само по нея се втича и върви Божествената енергия към онзи, който има нужда от нея. Има един стих от Писанието: „На ранина ще те видя, Господи". На ранина човешката душа може да направи
общени
е с Бога. Разказваше същата сестра, че нейния син тръгнал и заминал в Италия на някаква екскурзия и дълго време не се обаждал. Отново отива при Учителя и го запитва какво става с нейния син, да не би да му се е случило нещо, че няма никаква вест от него. Учителят вдигнал глава, загледал се в пространството, мълчал дълго време, накрая свел глава към нея, погледнал я и казал: „Нищо му няма. Момчето ти е добре и трън няма да го убоде, ще се върне жив и здрав". Минават десетина дена и в един ден тревожен за майката на вратата се чука и влиза завърналият се син. Майката плаче от радост и го прегръща, че синът й се е върнал жив и здрав. А пък той за утеха казва: „Какво си заплакала, не бой се. Дори с трън не се убодох". Той без да иска повтаря думите на Учителя, сестрата трепва, усмихва се и мислено изказва благодарност към Учителя: „Не нам Господи, а на Твоето име въздай слава". Ето това е един стих от Писанието, където човек е разрешил правилно задачата си и когато е направил
общени
е с Бога, и
към текста >>
127.
155. КОМУНИ И КОМУНАРИ
,
,
ТОМ 5
свалена и се направи опит да се реализира. Опитът се провали, защото нямаха знания как да стане това. А знанието го даде Учителят. Ето защо първо трябва да предхожда идейния живот. На второ място идва живот отдаден на ближния. Но да се съединят тези две неща - идейният живот и Любовта към ближния, то свързващо звено е Любовта към Бога. Защото Божественият Дух в своята изява е Любовта и тя свързва човешките съзнания в свръхсъзнанието,където единствено може да има обединение на идеи,
общени
е на идеи, общност на постъпки и реализация на идеята на физическия свят. Друг път няма и друго решение няма. Ние това го опитахме, знаем го. След това Учителят откри Школата, за да подготви идното човечество чрез едно ново знание, което то ще изучи, ще приложи и от Висок идеал ще го претвори в живот. Ето, това е идеалната комуна. На Изгрева имаше една комуна още в първите години, когато той се застрояваше и заселваше. Няколко млади братя си направиха една барака. Това бяха Борис Николов, Георги Радев, Никола Нанков и още други. В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да вечерят заедно и да завършат деня с песни и молитви. Но за да има братска вечеря трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва комуната. Другите работеха по малко. Само Борис работеше като хамалин. Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в комуната. Възможно ли е
към текста >>
128.
171. ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА НА ГОСТИ В БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 5
видим подписите на 30-40 човека. А това бяха човешки съдби, които в даден исторически етап се докоснаха и срещнаха Словото на Учителя. Латвийската група бе много активна. Започнаха преводи на цели томчета беседи от български на латвийски. Има 5-6 томчета преведени на латвийски. Преводачи бяха Амалия Вайланд, Мелита Кедрова, Миетинч. На руски език бе преведено томчето „Пътят на ученика" от Анна Мазурс и издадена в Рига през 1939 г. От Николай Каллергс бе преведена на руски беседата „Общение с Бога". На почти всички преводи е поставена репродукция от портрета на Учителя от художника Борис Георгиев. Така че чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика", отпечатана в издателството на Гутков в Рига през 1939 г. и става достояние за руския народ. Трябва да се направи едно сравнение. Докато латвийците превеждат няколко томчета беседи на латвийски език и превеждат едно томче на руски език, то французите, които са били на Рила и които са заснети заедно с Учителя не са превели нищо до сега от Словото на Учителя. Онова, което те отпечатват, това са неща разказвани от Михаил Иванов. А какво бе отношението на Учителя към Михаил Иванов, това вече съм го казала, а и вие може да си го проверите. И след това ще сравните какво означава ученици на Учителя. Затова ще приложим и един частен разговор на латвийската група с Учителя, за да се запознаете със становището на
към текста >>
129.
175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
е посветен на руските братя - войници и офицери от Червената армия от 22 септември 1944 г. 3. „Отзвуци" (писмо от Рига), публикувано в кн. 1,12 г., 1938 г. Бяха преведени от български на латвишки и руски езици следните книги: 1. „Абсолютна чистота" - превод на Р. Митинч, 1938 г. 2. „Земята ще се напълни със знание" - превод на Амалия Вайланд, 1938 г. 3. „Човешкото и Божественото" - превод на Мелита Кедрова, 1938 г. 4. „Пътят на ученика" - превод на руски от Анна Мазурс, 1939 г. 5. „Общение с Бога" - на руски от Николай Каллертс. Цели 45 години аз чаках отново да пристигна в България. И ето в 1984 г. на мен ми се отдаде да бъда в София, а през годините от 1986-1990 г. запознах се с много нови братя и сестри. България стана за мен втора родина. Там аз намерих истински хора, живи хора, които се стремят към Светлината и Съвършенството. На тях им предстои трудна задача за подготвят условията за идването на Царството Божие на земята. Николай Каллертс Забележка на редактора: Настоящата статия бе оформена от изпратеното ми от Рига на ксерокс две страници „Новото Учение", написана от Николай, която я е прочел на астрологическия конгрес през есента на 1991 г. в Латвия, както бе ползван и магнетофонен запис направен от мен през 1989 г. с Николай в град София. Благодарение на Мая Ахмедова, учителка по история от Рига получих горните две страници. Тя настояваше да й се изпратят публикуваните статии на Николай в България. Тази идея я възприех, поради което публикуваме неговите статии
към текста >>
130.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ
,
,
ТОМ 5
добре материята дори е знаел на изуст много цитати и се е славел с отлична памет. А какво е било учудването му когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радославов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва и дава допълнителни факти и прави такива об
общени
я, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува за тази среща с Учителя, за невежеството си и за нахалството си. Понякога казваше пред мен: „Какво нещо е Учителят?" и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около и над него. И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по достойнство. Иван Радославов беше с голяма ерудиция, високо интелигентен човек. Но беше много доверчив и макар че беше много образован той допусна да попадне в мрежата на един мошеник-предприемач, който не само го излъга, пропиля имота му, ограби го и го направи последен просяк. На мястото на Иван Радославов на ул. „Оборище" 14 се построи нашият пръв салон, който бе построен с голям ентусиазъм и всички ние младите ходехме да помагаме. Салонът беше построен и ние започнахме да посещаваме там беседите на Учителя. Но възрастните братя, които
към текста >>
131.
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА
,
,
ТОМ 5
а тези припадъци изобщо вече не се повторили. Така че сестра Мария Стоянова по този начин чрез болното дете се свързва с Учителя и чак тогава тя започва да посещава неговите беседи и става една от неговите последователки. Ето от там започва връзката на генерал Стоянова, по същия начин са връзките и на другите генералши, които с охота решили да намерят пари и да закупят тази къща. Но случило се така, че не са могли да внесат нужните пари в определения срок и вече получили съ
общени
е, че ако не закупят къщата, то капарото остава в полза на онзи, който продава къщата. По някакъв начин съ
общени
ето не било връчено и пазарлъка се развалил и Лазар Котев успял да вземе обратно внесените суми. Така че той не загубил парите си, но трябва да се добави, че разтрогването на тази покупка се дължи на недоразумението между сестрите генералши, които се опитвали по генералски да командват и да се разпореждат. Трябва да съобщим също, че същото здание по-късно беше реквизирано от правителството на Александър Стамболийски. Така че представители на Александър Стамболийски изселиха няколко учители от София заради Учителя, а по-късно това правителство реквизира онова здание, което трябваше да бъде закупено. Много по-късно през 1923 г. когато приятелите отиват при Александър Стамболийски, за да подадат прошение и да получат разрешение за събора в Търново, то той ги приема, казва на делегацията да подаде писмена молба и след като си излиза се обръща към секретарката си: „И друг път тези
към текста >>
132.
197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
куриоз и като образец на най-недобросъвестна критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулов (без подписа на „рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съ
общени
е, че Министерството е отменило препоръката на това списание". (п.) Началник: Н.Т. Балабанов Вследствие на всичко това и за да защитим едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната молба, че въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрирана фирма (Държ. Вестник бр. 170, 920), е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание, главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Решение N. 285 гр. София, 6 октомври 1928 г. В името на Негово Величество Борис Н Цар на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе пред вид: Реши: I. Отменя окръжното предписание N 33168 от 26.ХИ.1925 г., издадено от Министерството на Народното Просвещение, с което са отменени одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13,ХП.1919 г. и е забранено за напред
към текста >>
133.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
мисията на Бялото Братство в България и Той ще Ви каже. Вие сте тръгнали из провинцията да браните православието от прожектора на Учителя Дънов. Вземете си бележка, че който се яви пред този прожектор, трябва най-първо да бъде чист и свят; иначе ще се изложите. После, трябва да бъдете богослов, действителен богослов. Истинският богослов има връзка с небето, от дето му се изпраща истинската светлина. Тази връзка Вие сте я изгубили. Вие не вярвате, че можете да влезете в непосредствено
общени
е с Христа и да чуете неговия глас. Вие не вярвате, че Христос може да се всели в човешкото сърце. Тази работа Ви се вижда невероятна и още еретическа! И за това сте седнали да разправяте на народа, че Христовото Учение не можело да се приложи тъй лесно и скоро, че 2000 години не били достатъчни и т.н. По тая причина Вие оправдахте църквата, гдето е благословила оръжието и ни доведе до Добро Поле. Всичко това, което разправяте, не е православие, не е Христово Учение; защото Христос казва, че винаги трябва да бъдем готови и да имаме масло (дело) в кандилата си, а Вие казвате, че имало още време. Щом е така, карайте колата на „православието", да видим до къде ще я закарате. Ние съжаляваме само тези, които са седнали в тази кола. От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък, септември, 1922 г. Забележка: В гр. Казанлък е родът Камбурови: старият Стефан Камбуров. Някой от тях е съставил това писмо, отпечатано в книжка от 1922 г., София. ОТВОРЕНО ПИСМО Към г.г. търновските граждани и изобщо
към текста >>
134.
207. СТЕФАН БЕЛЕВ
,
,
ТОМ 5
всеки чакаше да свърши, за да се махне и да не ни хаби хубавата вечер, но мълчахме поради послушност, за да не се получат недоразумения и то пред Учителя когато той е дал съгласието си. По едно време Белев спря и преди вероятно да завърши искаше да обобщи и да каже някои поучителни слова и напътствия затова приложи един трик, който се прилага от ораторите. Обърна се към всички нас и запита: „Има ли някой против това, което казах?" Той очакваше да кажем, че няма никой и да започне об
общени
ята си и да приключи с подходящ финал. Всички кимнахме с глава одобрително като си казахме в себе си: „Хайде свършвай, защото времето ти изтече". Разбира се всичко това се наблюдаваше от Учителя, той слушаше Белев, наблюдаваше нас и виждаше кой какво и как мисли за Белев и за целия този въпрос, който стана един голям въпрос пред нас: как да се справим с проповедниците? И изведнъж ни в клин, ни в ръкав, като че ли някой натисна някакъв невидим бутон от някъде и един брат скочи като пружина, изправи се пред всички и пред Белев, вдигна дясната си ръка и изрече силно: „Аз имам против". Целият ораторски план на Белев изчезна пред нас в разстояние на секунди и той изведнъж се сепна, неговият ораторски жар секна и полека-по-лека се свлече надолу и седна на един празен стол. Това стана не за секунди, а за миг. Белев се сконфузи, наведе глава и не каза нищо. Ние също се оказахме сконфузени от неочакваният ефект от думите на Иван Антонов, казани в такъв момент с такъв поразителен и унищожителен
към текста >>
135.
212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА
,
,
ТОМ 5
ще проправяш път на Учението". Методи се върна на Изгрева от Полша, беше много деен, искаше да направи нещо по-особено, занимаваше се с политика, искаше да играе особена роля в обществения и политически живот на страната. Току-що беше си дошъл и аз го наблюдавам. Със себе си бе донесъл полски влияния по женска линия. Беше много тънък по женската част и му бяха слаби ангелите. Имаше такава слабост, обичаше флиртовете и интересните връзки за духовно приобщаване, облагородяване и
общени
е, както той се изразяваше пред нас. Ето аз съм застанала пред Учителя и Методий минава покрай нас. „Учителю, ама Методий много се е омърсил там в Полша както наблюдавам". Учителят го погледна и отсече: „Сестра, права си, омърсил се е, понеже се е мърлял, мърлял с овцете там". А когато един селянин у нас пуска овена си при овцете есенно време, за да се оплодят, израза се нарича „Мърли се тази овца, мърли се онази овца". Та от моят израз „омърсил се", излезна „мърлил се е". Беше много смешно и много забавно от страни, но беше хем вярно, хем трагикомично. А пък Учителят е майстор да каже онази дума, която трябва точно на място. По един такъв повод Учителят каза: „Аз говорих на Методи. Казах му, че такива разговори, които той провежда със сестрите тук са флирт. В окултният клас такива неща не трябва да се допущат. Брат и сестра трябва да разговарят по морални подбуждения и да се извисят в един идеен свят, а не да слизат в чувствения свят - тогава стават мъже и жени от света. Той, Методи
към текста >>
136.
239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША
,
,
ТОМ 5
съобщена на всички и ние чакахме много кандидати, защото това не бяха малко пари, а плюс това е и Паша. Както тя, така и ние смятахме, че ще дойдат много кандидати и тя ни помоли да й съдействуваме за избора, защото тя може би няма да може да избере подходящият кандидат. Съгласихме се да й помогнем и сега дойде най-голямата изненада. Никой не се яви. Никой не искаше да гледа Паша нито с пари, нито без пари, нито с любов, нито без любов. Ние смятахме, че не сме съобщили както трябва, но съ
общени
ето бе направено пред всички. Паша по едно време не можеше да проумее вярно ли е това, че е съобщено и че никой не идва. Аз веднага разбрах, че никой не иска да поеме ангажимента да гледа Паша дори с пари, защото Паша имаше много гости. Имаше една сестра от Братството, която беше бедна и се казваше Ади. Спирам я: „Ади, ето парите на Паша, ще се купи апартамент, влезни в него и гледай Паша". Тя ме гледа, мига и каза: „Аз Паша мога да гледам и без апартамент, но не мога да посрещам и да изпращам нейните гости. Разберете никой не я иска не заради нея, а заради гостите й". А при нея и при сестра й и в нейния дом на Изгрева непрекъснато идваха, престояваха и си заминаваха гости. А двете сестри бяха и учителки, преподаваха и частни уроци. Така че не поискаха да гледат Паша не заради това, че не искаха парите й, но затова, че не искаха нейните гости. Но Паша това не можеше да разбере каква е истина. Тогава отидох и обясних на няколко сестри да дойдат у дома и да съобщят лично на Паша, че е
към текста >>
137.
241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 5
аз тук давам описателни бележки за онези времена. Първите Пентаграми, които бяха напечатани от Учителя бяха с голям формат и приятелите ги поставяха в специални рамки със стъкла и те висяха в техните молитвени стаички. Той не ги даваше безразборно, а ги даваше на първите приятели в знак на специално посвещение, което се заключаваше в това, че се правеха молитви, четяха се формули, които Учителят даваше и те им се връчваха най-тържествено, целуваха ръка и ги получаваха. В знак на
общени
е с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи. А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от морените на Витоша. После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една
към текста >>
138.
246. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ И СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
е написала Аверуни. С това име дадено от Учителя тя парадираше, показваше, че ето само на нея Учителят е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света. Такива бяха постановките у нея. Минаха години и Учителят веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик. Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има
общени
е с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име Аверуни. Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик можеше да добие името Аверуни ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата му, в Делото му чрез собствения си живот. Савка беше извадила мислите, които й бе дал Учителя в едно тефтерче, продълговато като тетрадка. Беше ги подредила, подвързала и когато бяхме на Рила на лагер при 7-те езера в присъствието на останалите тя най-благочестиво поднася това тефтерче с мисли на Учителя като подарък за Учителя, като знак за нейното трудолюбие и прилежност. Учителят погледна тефтерчето, отказа да го приеме и каза: „Ти не можеш да ми правиш подарък с моите мисли. Ти не можеш да ми подаряваш моите собствени мисли. Такъв подарък не приемам". И с категоричен жест я изгони и се обърна към останалите: „Аз съм й дал мисли да
към текста >>
139.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя. А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години. Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост. Аз направих об
общени
е на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското об
общени
е към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек. И да се направи по-добре тази връзка човек трябва да бъде в контакт с природата, с чистия въздух, със слънцето и цялото му същество трябва да се слее в природата, за да види, че тези философски принципи са верни и че са взети от самата природа, защото те са заедно с нея и те поддържат живота. Всички ахнаха от това пренасяне от философското об
общени
е на материала към природата и човека и после обратно - от човека към природата и към идеята за Бога. Бях направила един кръг и по двата пътя. Всички останаха много доволни. Но на никого и на ум не му мина, че това са идеи от Учителя. На всички се хареса тази идея, но не знаеха чия е, а тя бе толкова обикновена, бе
към текста >>
140.
260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША
,
,
ТОМ 5
изумявах от неговия подход и неговия метод. А Учителят като зърнеше Паша отнякъде да иде, казваше: „А-а-а, Паша" с едно уважение, едно внимание и като проточи това звукосъчетание: „А-а-а, Паша". После се обърне към нея, като прекъсне разговора си с когото и да било около него и независимо колко важен да е в света. Учителят я запитва: „Добре ли сте, Паша? Добре ли ходихте? Как се чувствувате? Елате да си починете!" Всички наоколо виждаха, че Учителят прекъсва разговора си, прекъсва
общени
ето си с онези, които са го заобиколили, защото идва Паша. А Паша също виждаше, че Учителят прекъсваше всяка работа, за да зачете заслугите й пред другите. И да потвърди нейното присъствие и нейното специално място до Учителя и в Школата му. Ще запитате защо това го допускаше Учителя? С този метод и с това външно внимание и зачитане на техните личности пред другите приятели означаваше, че Учителят им даваше да заемат определеното място и положение в обществото на човешкото уважение. Така Учителят им отделяше специално внимание? Защо ли? Ако не им го отделяше и не им го дадеше нямаше да работят. Да, това беше цялата Истина. Ако нямаше внимание от негова страна те нямаше да работят и щяха да се отклонят от пътя на ученика. Особено това беше много демонстративно, когато отивахме на екскурзия до Витоша. По пътя Учителят се спре да почине и изведнъж се обърне да каже: „Ами къде е Паша? Тук ли е?" Паша е останала назад в колоната, защото трудно се движи. Веднага по веригата от ухо на ухо и от
към текста >>
141.
267. АПАРТАМЕНТЪТ НА ЦЕКО
,
,
ТОМ 5
и сестри, а това означаваше, че не бяхме мъже и жени в Школата. Трябваше да означава вече друго нещо, друг подход към нещата и друго обозначение на всички наши отношения така както те бяха поднесени в беседите. Но не винаги беше така - у някои имаше стремеж, но това не значеше още нищо. Стремежът беше едно, а да се работи неуморно върху себе си беше друго, а да се отстоява беше трето. Ние се стремяхме към идеалното значение на думите „брат" и „сестра", което означаваше едно духовно
общени
е към един висок идеал и стремеж на човешката душа да направи връзка с Бога. Та този брат Цеко по професия беше електротехник и той подпомагаше безкористно много приятели от Изгрева особено, когато се прекара електричеството на Изгрева. Той беше в центъра на тази работа, а колко жици прекара в бараките на Изгрева и колко електрически крушки светнаха - безброй бяха. И това бе негова заслуга. Учителят отначало не беше съгласен да се прекарат електрически жици и да се прекара ток на Изгрева, защото атмосферата и аурата на Изгрева беше друга, тук духовното излъчване от присъствието на Учителя бе такова, че прекарването на електрически ток означаваше, че като се прекара електричество то във въздуха ще се проектират и двата проводника на електричеството - положителния и отрицателния. А ние достатъчно си бяхме наелектризирани с нашите състояния, които често отиваха в отрицателна посока и да се прекарат жици оголени върху покривите означаваше да спим и да живеем под един такъв похлупак на
към текста >>
142.
269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ
,
,
ТОМ 5
Така се наредиха от само себе си нещата, че около Учителят като концентрични кръгове се наредиха приятелите и всеки кръжеше по онази вътрешна орбита, в която бе влезнал и се движеше по нея. Едни бяха външно по-близки до него, други обратното - бяха по-близки с него вътрешно, но външно по-отдалечени. Това зависеше от онзи вътрешен път на
общени
е с Учителя и разбира се по онази вътрешна елипса, по която кръжаха приятелите. Понякога някой излизаше от тази вътрешна траектория и се сблъскваше с някой от другите ученици. И всеки отстояваше с ревност мястото си, онова външно място, което бе заел около Учителя, бореше се за него със зъби, нокти и лакти. Не липсваха и конфликтните положения. Понякога идваше на Изгрева някой нов и тръгваше направо несъобразявайки се с неписаните правила на онези, които бяха около Учителя, защото те отиваха при Учителя, а не към онези, които го обкръжаваха. Най-важното бе за тези, пришълците, че това за тях бяха контакти с Учителя, а всичко останало за тях бе без значение. Тогава те бяха допускани до Учителя веднага или пък тяхното упорство и настойчивост бе толкова голямо, че трудно се издържаше от тези, които стояха около Учителя и те биваха допускани като предварително Учителят бе уведомяван или пък той ги приемаше или пък ги отклоняваше. Това бе работа на Учителя кой да приеме и кой не. Понякога тези, които кръжаха около Учителя не позволяваха свободен достъп до него по една или друга причина и онези, които идваха на Изгрева започваха
към текста >>
143.
276. КРАСИВИТЕ ЧЕРТИ У УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
две, три стъпала, а другите да ги няма. Има смисъл ако можеш да направиш всичките стъпала и да се качиш сама на върха. Но това е трудно, защото всеки един човек представлява едно стъпало в стълбата на Якова, която тръгва от земята, върви през ангелския свят и достига до Бога. Това е пътят на еволюцията и стремежа на човешката душа да възлезе към Бога." „Най-красивата черта, която трябва да изработи ученика това е стремежа на човешката душа да се претвори от стремеж в достижение и
общени
е с
към текста >>
144.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
Учителят отвори вратата, мина съвсем случайно покрай мене, но без да си обърне главата към мен, а гледайки напред пред себе си каза: „Вяра, вяра, вяра" и си продължи нататък. Аз станах и си тръгнах и посред нощ се прибрах у дома. Знаех, че Учителят нямаше да ме приеме, защото беше ми казал какво да направя, а аз се усъмних в това, което правех и бях дошла при него за помощ. Бях нарушила закона на вярата. А за тази вяра той непрекъснато говореше и тя беше онази вътрешна връзка на
общени
е на човешкия дух с Бога, която трябва да се запази, за да може по нея като по жица да протече Божествената сила, която лекуваше. Бях изгубила тази вътрешна връзка и бях дошла при него за помощ. А стоейки на пейката дванайсет часа аз без да искам с търпението си успях да възстановя тази връзка. Като пристигнах у дома в града приближих се при майка ми и температурата беше спаднала от 40 градуса на 37. Голямата криза беше преминала по времето, когато аз бях на онази пейка където чаках дванайсет часа. Майка ми беше отпаднала, бучката се беше разнесла, нямаше възпаление и след няколко дни тя се оправи, седна на кревата, а след една седмица проходи. Майка ми оздравя и оживя. След това живя много години дори преживя десетилетие след баща ми. Та като проходи майка ми първото нещо, което ми каза бе: „Е, дъще доживях да видя нещо от твоето дъновист-ко учение". Ама беше сърдита външно, но вътре се радваше, че е оживяла. Духовете вкъщи се успокоиха. Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на
към текста >>
145.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
Учителят отвори вратата, мина съвсем случайно покрай мене, но без да си обърне главата към мен, а гледайки напред пред себе си каза: „Вяра, вяра, вяра" и си продължи нататък. Аз станах и си тръгнах и посред нощ се прибрах у дома. Знаех, че Учителят нямаше да ме приеме, защото беше ми казал какво да направя, а аз се усъмних в това, което правех и бях дошла при него за помощ. Бях нарушила закона на вярата. А за тази вяра той непрекъснато говореше и тя беше онази вътрешна връзка на
общени
е на човешкия дух с Бога, която трябва да се запази, за да може по нея като по жица да протече Божествената сила, която лекуваше. Бях изгубила тази вътрешна връзка и бях дошла при него за помощ. А стоейки на пейката дванайсет часа аз без да искам с търпението си успях да възстановя тази връзка. Като пристигнах у дома в града приближих се при майка ми и температурата беше спаднала от 40 градуса на 37. Голямата криза беше преминала по времето, когато аз бях на онази пейка където чаках дванайсет часа. Майка ми беше отпаднала, бучката се беше разнесла, нямаше възпаление и след няколко дни тя се оправи, седна на кревата, а след една седмица проходи. Майка ми оздравя и оживя. След това живя много години дори преживя десетилетие след баща ми. Та като проходи майка ми първото нещо, което ми каза бе: „Е, дъще доживях да видя нещо от твоето дъновист-ко учение". Ама беше сърдита външно, но вътре се радваше, че е оживяла. Духовете вкъщи се успокоиха. Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на
към текста >>
146.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО
,
,
ТОМ 5
започнаха да търсят неговата помощ и полека-лека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира. Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал вегетарианец. А това не беше малко. Учителят забеляза промяната у него, а ние му докладвахме за това, защото чакахме какво ще стане по-нататък с Русия. Да, с Русия, а не с Владо. Бяхме стигнали до епохата на велики об
общени
я. А между другото цялото пребиваване на Учителя в Мърчаево беше об
общени
е на неговото пребиваване на земята. Това по-късно го проумяхме след като издадохме последните му слова под надслов „Заветът на Любовта". Ето Учителят е отново при Владо: „Е, сега Владо, можеш да бъде доволен. Русия ще ти бъде признателна, защото чрез теб тя видя какво значи работа и труд". Учителят правеше разлика между работа и труд. Когато човек работи за себе си е труд, а когато работи за Бога е работа. А Владо именно това правеше. И така ни в клин, ни в ръкав Учителят каза: „А сега, Владо, иде най-важното. Ще започнеш да учиш. Ще завършиш гимназия, че дори и университет". Владо отвори уста, мига, не знае какво да каже. Ние подскачаме от радост и се усмихваме, а той стои като зашеметен. Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце
към текста >>
147.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
го беше казал навремето. Беше най-забавното, че повтори същите думи на Учителя от преди 50 години. Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя. А той с изненада се обръща към мен: „Ами защо не ми си го казала досега, за да зная и да се предпазвам?" Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешки и в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят об
общени
я. Трудно се издържаше на такова съжителство с него. А адвоката дойде у дома и каза: „Аз съм 50 години адвокат и за пръв път в живота си виждам такъв изпечен мошеник като Славчо Печеников". През време на процеса срещу Братството през 1957/58 г. Славчо отиде в другият лагер срещу нас. Не се учудих много, защото беше заявил впоследствие пред всички, че след като Борис е влезнал в затвора той си е изиграл вече ролята и други трябва да дойдат на негово място. Той и другите около него смятаха, че Борис в затвора няма да издържи, ще умре и загине и че трябва той да стане председател на Братския съвет. Когато Борис излезна от затвора и по-късно се видя, че не е необходимо никой никого да замества, защото вече нямаше нищо, а Изгрева беше ликвидиран, унищожен и сринат до основи. Ето как работи Учителя с обикновени методи. Той постави Славчо в напълно естествени условия да се прояви такъв какъвто е. Така се познава естеството на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя,
към текста >>
148.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО
,
,
ТОМ 5
започнаха да търсят неговата помощ и полекалека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира. Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал вегетарианец. А това не беше малко. Учителят забеляза промяната у него, а ние му докладвахме за това, защото чакахме какво ще стане по-нататък с Русия. Да, с Русия, а не с Владо. Бяхме стигнали до епохата на велики об
общени
я. А между другото цялото пребиваване на Учителя в Мърчаево беше об
общени
е на неговото пребиваване на земята. Това по-късно го проумяхме след като издадохме последните му слова под надслов „Заветът на Любовта". Ето Учителят е отново при Владо: „Е, сега Владо, можеш да бъде доволен. Русия ще ти бъде признателна, защото чрез теб тя видя какво значи работа и труд". Учителят правеше разлика между работа и труд. Когато човек работи за себе си е труд, а когато работи за Бога е работа. А Владо именно това правеше. И така ни в клин, ни в ръкав Учителят каза: „А сега, Владо, иде най- важното. Ще започнеш да учиш. Ще завършиш гимназия, че дори и университет". Владо отвори уста, мига, не знае какво да каже. Ние подскачаме от радост и се усмихваме, а той стои като зашеметен. Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце
към текста >>
149.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
го беше казал навремето. Беше най- забавното, че повтори същите думи на Учителя от преди 50 години. Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя. А той с изненада се обръща към мен: „Ами защо не ми си го казала досега, за да зная и да се предпазвам?" Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешкии в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят об
общени
я. Трудно се издържаше на такова съжителство с него. А адвоката дойде у дома и каза: „Аз съм 50 години адвокат и за пръв път в живота си виждам такъв изпечен мошеник като Славчо Печеников". През време на процеса срещу Братството през 1957/58 г. Славчо отиде в другият лагер срещу нас. Не се учудих много, защото беше заявил впоследствие пред всички, че след като Борис е влезнал в затвора той си е изиграл вече ролята и други трябва да дойдат на негово място. Той и другите около него смятаха, че Борис в затвора няма да издържи, ще умре и загине и че трябва той да стане председател на Братския съвет. Когато Борис излезна от затвора и по-късно се видя, че не е необходимо никой никого да замества, защото вече нямаше нищо, а Изгрева беше ликвидиран, унищожен и сринат до основи. Ето как работи Учителя с обикновени методи. Той постави Славчо в напълно естествени условия да се прояви такъв какъвто е. Така се познава естеството на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя,
към текста >>
150.
68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ
,
,
ТОМ 6
ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ „Тази вечер си легнете рано да се наспите, че утре ще ходим на Витоша. В два часа през нощта да сте готови тука пред салона", каза веднъж Учителят на една групичка, които бяхме край Него. Подаде ни ръката си, целунахме я и се качи горе. Съ
общени
ето беше направено и сутринта в салона на клас. Два часа през нощта. Не съм ли ставала и друг път през нощта? Ставала съм, пътувала съм през нощта. Може би и на Витоша съм тръгвала и друг път през нощта. Да. Тръгвала съм. Много пъти, но защо толкова се вълнувах сега? Тогава нямаше автобус и тръгвахме рано, за да посрещнем слънцето някъде над с. Симеоново. Но какво нещо е да станеш среднощ. Нощта винаги ме е вълнувала. Първото нещо е дълбоката тишина, второто тъмнината, която те обгръща отвред и тъмносиния купол с блестящи, искрящи звезди. Това е такова съчетание, сякаш е някаква особена хармония, особена песен. Ти изтръпваш и се вълнуваш и се питаш: Какво има в това съчетание, в тази тишина, в тази тъмота, в тези звезди. Има нещо, ти го чувствуваш, но какво е то? Приготвяш се набързо и се отправяш към салона. Там вече чакат неколцина по пейките или се разхождат. Всичко е в мълчание. Прииждат нови сестри и братя. Някои си шушукат тихичко. Най-после слиза и Той готов. Всички се втурват към Него да Го посрещнат. После групата Му прави път. Той тръгва напред и всички след Него. Някои се мъчат да се изравнят с Него, но не им е лесно. Той не върви, а лети. Никога не съм се опитвала да се изравня с Него, освен
към текста >>
151.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв. Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира пътя на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи
общени
е с Бога. А за върхът на спиралата каза, че е мястото, където човешката душа се въплътява в материята, а пък човешкия дух я организира и одухотворява. Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед. Колко свидно мил ни бе той! Колко свидно мили ни са братята, които с лостове и кирки, с неимоверни гигантски усилия отместваха големите камъни - почти канари, за да очистят мястото за него и поставяха други, за да го направят. Забележителна е снимката направена без негово знание и очакване, на брат Борис Николов, който отмества най-грамадният блок сам. Той е брат с големи и физически, и духовни сили и възможности, затова му се възлагаха и големи, и тежки задачи. Тук е мястото и сега е времето да разкажа някои спомени и за него, върху когото незаслужено се изви такава страшна буря и се изсипа толкова много
към текста >>
152.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
както трябва. Такава е била волята Божия. И Той се подчини на нея. Ще се подчиним и ние. Но не можеше да не ни е мъчно, да не скърбим и да не плачем. Всички плачеха - тихо, мълчаливо, но плачат и мъже, и жени, и наши, и чужди, непознати хора, които не бях виждала никога. Извървя се невъобразимо много народ, тихичко, незабележимо, . непринудено. Никой не ги покани, никой не ги накара, никой не ги насили. Нещо повече. По радиото даже не приели да съобщят за Неговото заминаване, но съ
общени
ето се разнесло със светкавична бързина и без радио, от уста на уста, от човек, на човек... Няколко телеграми и провинцията и България знаеше. Знаеха и зад граница. Но границата беше затворена и от там никой не можа да дойде. И по етера... Как по етера? Ето как: На 27.ХН.1944 г. сутринта, когато си е заминал Учителят в ранни зори, аз сънувах сън. Отивам на Изгрева, приближавам стаята Му - затворено, пердетата спуснати. Няколко сестри ме срещат и казват: „Учителят замина за Мърчаево". Но аз почувствувала го като друго заминаване, останах като гръмната. И полетях да падна. Те ме хванаха от двете страни и ме подкрепиха. Поведоха ме към малкия салон. Пред мене във въздуха се очерта образа на Учителя до кръста - тъжен, замислен, съсредоточен... Той ме съпроводи до салона и се изгуби. Разбрах, че само аз Го виждам. Още на сън разбрах, че това не е обикновено заминаване за Мърчаево, че това значи друго заминаване... И затова като се събудих бях силно разтревожена. Разплакана, аз разказах съня си
към текста >>
153.
10. ВЪПРОСИТЕ НА ВЛАСТТА И ОТГОВОРИТЕ НА СЪВЕСТТА
,
,
ТОМ 6
ги предава за документация към делото. Те изобщо не са били взети под внимание. Смятали са, че това е един случай без значение и напълно случаен. А е имало десетина случая когато привърженици и последователи на Учителя Дънов поради идейни подбуди са съдействували, укривали, спасявали нелегалните комунисти през 1940-1944 г. Поместеният тук разказ за спасяването на 54 комунисти от разстрел, отговаря на всички въпроси и упреци срещу идеите на Учителя и неговите последователи. Съ
общени
е Понеже знаем, че вие сте помагали преди Девети септември на прогресивни течения - комунисти, то моля ви да отговорите на тия въпроси, които са изложени в приложения тук лист и ни го пратете. А сме сигурни, че във вашата околност има доста лица от братството, които също така са помагали. Помолете ги и те да отговорят на тия въпроси. И изпратете своя отговор направо на нас или чрез вас." София, Изгрев, 16.XII.1958 г. Боян Боев Въпросник на властите Отговорете на следните въпроси: 1. Подпомагали ли сте с нещо партизани, нелегални комунисти, антифашисти и борци срещу фашизма преди Девети септември? 2. Укривали ли сте вие лично или вашата съпруга, или вашите братя или сестри такива нелегални дейци? . 3. Подпомагали ли сте материално трудовия печат преди Девети септември? 4. Оказали ли сте някакво съдействие на комитетите на О.ф. веднага след Девети септември? 150 5. Гласували ли сте против фашистите кандидати в избори преди 9.1Х.1944 г? 6. Взели ли сте участие в акциите на новата
към текста >>
154.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
песни, свирих с цигулката си заедно с Петър Камбуров. След това ходихме на аязмото и там играхме Паневритмия. Контакта ни с Петър Камбуров беше на чисто идейна основа, контакт на души в полето, в което Бялото Братство оперира и владее. Това бяха чудни дни и чудни срещи. Това е едно изживяване, което не може да се опише, защото това е изживяване на човешката душа в полето сътворено от Словото на Учителя. Само ония,които са имали подобно изживяване могат да разберат какво значи
общени
е на душите чрез Словото и в Словото на Учителя. По-късно чрез него получих една хубава цигулка и отидох лично в Казанлък да я получа и там се запознах с неговите родители и брат му Марин Камбуров тази среща остави трайна следа в моето съзнание. Следващите години контактите с Петър Камбуров продължиха и той в определен момент беше в Русе на работа в бригадата на Борис Николов, който правеше мозайките на гарата. Следващите години контактите ни продължиха чрез писма и чрез братски срещи. Той беше умел музикант, майстор на цигулковото изпълнение и с удоволствие слушахме неговия дар слово. А за изпълнението на „Идилията" от Учителя, за нас това беше най-висшия подарък, който можеше да бъде направен. Аз произхождах от братско семейство и това улесняваше контакта ни с цялото семейство Камбурови. Когато за пръв път прочетох неговите спомени, за мен беше едно откровение и имах усещането, че и аз съм минала по същия път. За онези, които не познаваха Петър Камбуров, тези спомени ще бъдат една
към текста >>
155.
19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
от лицето Му в оня паметен за мен ден. Тогава лично Учителят ми беше специално дошъл на гости заради мен, за да разреши един конфликт чрез една задача, като решението на тази задача бе в „Слънчевите лъчи" от Божествената Паневритмия. Зазоряването на човешката душа е пробуждане на човешкото съзнание от Светлината, която иде от Божественият първоизточник на живота. Това е Паневритмията"за пробудилата се човешка душа. Това са „Слънчевите лъчи" за човешките души, които търсят
общени
е с
към текста >>
156.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
ползуваш и си здрав; също и ония се ползуват и са здрави, които обичаш. Всички вие търсите вашето щастие вън от себе си. То не съществува вън от вас". Ето някои мисли от вчерашната лекция: „Има три порядъка в света: Божествен, духовен и човешки. Не прекъсвай връзките си с Божествения порядък. Щом скъсаш тия връзки, ти ще бъдеш като лист отронен от дървото, който вятърът вее насам-нататък; той няма никаква опора. Не се занимавай с лошите работи, с недостатъците на хората, понеже прекъсваш
общени
ето си с Бога и ще изгубиш вечния живот. Да започне подобрение на твоето здравословно състояние, не е лесна работа, трябва да дойдат всички Светли духове да работят. Дръжте пакта, който сте подписали с Бога. Ако не го държиш, всичко ще бъде пометено, Сега вие седите и се тревожите. Какво има да се тревожите? Господ е направил света. Като ви вземе в Неговия порядък, ще видиш, че всичко е на място. А като излезем от Неговия порядък, ще видим, че нещата не са на място. Докато мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш за Бога, ти почернееш, потъмнееш, обезсмисля се животът ти и не знаеш, къде ще отидеш. Ако държим с Божественото, страданията ще бъдат най-малки, много малки, като просено зърно, А ако се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги видели. Та не разваляйте пакта си с Господа. Каквото сте обещали на Господа, изпълнете го. Господ иде на земята сега да научи хората, всички народи как да живеят, всеки да държи обещанието си. Всички народи
към текста >>
157.
2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
а вечер спяхме по плевниците и селяните ни отпускаха по някоя резеница хляб. И така пеша от Вакарел, та до Сапарева Баня. Там спахме пак на открито и се качихме на хижа „Скакавица" без пари и без провизии. Имахме някакъв вътрешен подтик, че трябва да се отиде на езерата. Но изобщо не бяхме се замислили с какво ще живеем. Знаехме, че важното е да сме там. А защо трябваше да сме там - това не знаехме. И в хижа Скакавица се запознахме с един младеж, който неочаквано получи съ
общени
е да слиза веднага. А той си беше изнесъл хранителни продукти за цял месец. Реши и взе та ни ги даде всичките. Напълнихме нашите раници, както и неговата, даде ни карта и компас и ни заведе лично до първото от 7-те Рилски езера. След като се убеди, че ни оставя живи и здрави и с три раници пълни с храна, този младеж се върна пеша без никакъв багаж в града. Ето, виждате как Небето промисля всичко. Ние бяхме там с такава вяра и с такава вяра се бяхме насочили за езерата, че не ставаше въпрос за това какво ще ядем и как ще живеем без храна. Ние не бяхме мислили, но Небето промисли за нас. Така вече ние имахме храна. На първото езеро си направихме Бивак в клека. С клек се оградихме, да не би някоя мечка да стъпи отгоре ни. Решихме да разучим местността. Ходехме на смени - единия седи и пази храната, да не би да се яви мечка и да я изяде, а другия се разхожда. Така се сменяхме. И едно ранно утро пристигна първата група от нашите приятели. Водеше ги брат Симеон Симеонов. Понеже ние вече бяхме
към текста >>
158.
8. УНИКАЛЕН СЛУЧАЙ
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
ходих няколко пъти в Мърчаево, когато беше Учителят там. Но другите могат да кажат много повече неща за това. Обаче има един случай, който е уникален и за който искам да разкажа. Там имаше едно радио и по него слушаха новините по радио София. В деня когато съветските войски влезнаха в България, аз бях в Мърчаево. Така стана, че ние само двамата с Учителя бяхме при радиото. Той ми каза да пусна радиото, за да чуем новините. Аз го пуснах и след малко започна да се чете едно съ
общени
е. Предаваха по радиото, че руските войски са влезнали в България. Аз поглеждам Учителя. Той кимва с глава и казва: „Така стана по-добре". Какво имаше предвид Учителят? Аз нищо не разбирах. По това време Чърчил и англичаните искаха да се отвори фронт на Балканския полуостров и съюзническите войски с бой да преминат България, да пресекат Дунава и да отрежат настъпващите руски войски още в Румъния, за да не могат да влезнат в Европа. Ако беше станало това, то означаваше да се отвори фронт на Балканите, да се отвори фронт на българска земя и урагана на войната щеше да премине през България. Стотици хиляди българи щяха да бъдат избити и страната разрушена. Освен това непременно щяха да пуснат турските войски да ни окупират. А можеше и гръцките войски да ни окупират. При всички случаи щяхме да бъдем окупирани, но не от съюзниците, а от гърци и турци. Ето това беше най-важната развръзка в този миг за България. Затова Учителят каза, след като чу новината, че руснаците влизат в България, потвърди
към текста >>
159.
5. БЕЛЕЖКИ
,
Жеко Вълканов
,
ТОМ 6
още през времето на Учителя. Впоследствие тя се омъжи за Жеко Вълканов и нейният живот протече в съвсем друго русло - друга насока. Обикновено в браковете между съмишленици на Учителя повече бяха несполучливи. Причината не бе в това, че те бяха последователи на Учителя, а причината бе в това, че те като последователи на Словото на Учителя не изпълняваха онова, което бе дадено чрез Словото му за брака. Бракът бе институция между мъжа и жената. Школата бе институция на земята за
общени
е на душите чрез Мировия Учител, в чийто Божествен Дух трябваше да се обединят всички. За брака Учителят беше дал много съвети и правила, но никой не ги спазваше. В едно огорчение Учителят бе споделил с приятелите: „Онези, които трябваше да се оженят, не го сториха, ожениха се другите, които не трябваше да го правят". Този брак илюстрираше горните думи на Учителя. Имаше много хора, които идваха при Учителя, престояваха известно време и след това се запиляваха по своят житейски друм. Един от тях беше Жеко Вълканов. Но той имаше много спомени, които трябваше да се запишат. Аз ходих нееднократно и го умолявах, но той изпитваше страх, панически страх от това, че ако властта научи, ще бъде осъден и изгонен или наказан. Затова той даде много малко от опитностите си. След няколко месеца той си замина. Тогава съпругата му дойде и поиска записа като спомен за семейството и даде някои допълнителни данни, които бяха записани. Като човек Жеко беше скромен и тих. Не беше пълен вегетарианец. Поради това,
към текста >>
160.
ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО
,
Иван Сечанов
,
ТОМ 6
около мен растяха и съблазняваха със своята украса Изкусителят на отровата. Този Изкусител на отровата е един. Има го и в човешките общества, има го и в растителния свят, има го и в животинския свят. Това беше проекция на голямото Зло на земята. Затова Учителят бе казал: „Не се борете със злото! Ти злото не можеш да го победиш, но можеш да го замениш с най- малкото добро!" Ето това е финалът на моят разказ. Най-малкото добро направено на земята от човека е неговият Висок идеал за
общени
е с Бога. Записала Марийка
към текста >>
161.
8. НЕОБИКНОВЕНАТА ВЕСТ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
която беше покойница от преди пет години. Повика ме да изляза, че ме чакал раздавач. Излязох и видях, че на кладенеца се облегнал раздавача държащ в ръката си телеграма. Попитах го, каква е тази телеграма и той ми каза: „За скръб е, госпожа. Взех телеграмата и прочетох: „Кака ти Величка почина в 11 часа". В това време леля ми дойде при мене много весела, засмяна и ме запита какво пише в телеграмата. Аз се спрях за малко и помислих: нейната внучка се казваше Величка и аз помислих, че съ
общени
ето за смъртта се отнася за нея. Но тъй като ми беше неудобно направо да й кажа, че внучката й е починала, казах: „Кака Велика беше болна". Тогава тя се обърна към мене и каза: „Донке, ти не разбра, кака ти Минка почина в 11 часа?", в смисъл сестра ми от Пловдив, която се казваше Минка. Събудих се с ясното чувство, че действително кака е починала и събудих сестра си, която беше дошла от Казанлък. Тя като разбра за съня ми каза: „Успокой се, сънят ти показва, че злото й е умряло". Докато ние се разговаряхме на вратата се почука. Излязох и видях една моя съседка, която ми каза, че ме търси раздавача. Тръгнах към кладенеца и видях същия човек, както в съня си и по същия начин държи телеграмата. Питам го каква е тази телеграма и той ми отговаря със същите му: „За скръб, госпожа". Взех телеграмата и прочетох: „Кака ти почина в 11 часа". Повтори се точно както беше в
към текста >>
162.
10. ПОЛУЧЕНАТА ВЕСТ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
още двама непознати. И тримата бяха в светлина. Във втория ред непосредствено след брат Любомир вървеше брат Петър Камбуров, до него един брат от Прослав и от лявата страна брат Марин, брата на Петър Камбуров. Брат Петър си вдигна ръката и посочвайки ме, че заминава, ми каза: „Довиждане, сестра". Събудих се, станах от леглото гдето спях на двора под навеса и започнах работата си. След малко се почука на вратата. Дойдоха три сестри: Танка, Минка и Кинчето. Казаха ми, че са получили съ
общени
е, че брат Петър Камбуров си е заминал. Но аз вече го бях получила
към текста >>
163.
7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
придружавали майка ми, разбира се, но всичко това, което тя е преживяла е подействувало толкова силно, щото е разсипало здравето й. Много болезнено го е преживяла. Интересно е, че от няколко места е имало предчувствие за това, което е станало с баща ми. Гита: И така на 11.IV.1942 г. публикуваха във в-к „Зора": „Нощес, в 0 часа бяха екзекутирани предателите на родината Емил Стратев, редактор на в-к „Сеяч" и Георги Вълков, редактор на в-к „Пладне". Аз чух, когато предадоха това съ
общени
е по радиото и казах на Учителя за него. Тогава Учителят нищо не каза, но друг път, когато ставало дума за Емил пред други приятели Учителят казал: „Ако не беше обесен, той щеше да беси!" След обесването на Емил ние отидохме известно време в Лясковец при родителите на Емил, но след това отидохме на село при моите родители. Докато бяхме в Лясковец, брат Христо Цонзоров ми даваше беседи да чета. Кина: През 1342 г. аз карах самарянски курсове, за да ида на фронта да помагам, но когато обесиха Емил, тогава ми стана нещо на ръката и когато по-късно се представих казаха, че не вземат вече милосърдни сестри за фронта. И така останах. Емил казваше в тетрадката си, че леля ви Кина и моите приятели няма да ви оставят и наистина, понеже аз не съм имала деца почувствувах Йоанна и Георги, пък и Божидарчо като мои деца. На 10.V.1943 г, Гита дошла отново в София, защото на село останал военен гарнизон, а семейството им се считало неблагонадеждно. Голямата ми сестра Здравка била женена за известен
към текста >>
164.
9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
ИЗПИТИТЕ В Русе доста време след това не се чувствуваше някаква промяна. Брат Боев изпращаше разни съ
общени
я от името на Братския съвет, който бе образуван тогава и чийто председател бе Тодор Стоименов, а след като той си замина го замести брат Борис Николов . Получавахме наряди и приветствия от София, както и разни съ
общени
я. Беседи и лекции четяхме редовно. Но с течение на времето започна едно затягане срещу дейността на религиозните общества. Поискаха списъци на тия лица, които са от братството и ръководителите трябваше да ги посочат. Ръководителят в Русе Йордан Новаков записа в списъка и много от приятелите, които бяха починали наскоро, за да стане списъка по-голям. Причината беше тая, да не би да закрият салона, където се събирахме. На 6.XII.1957 г. бе иззета литературата на Братството от 5. 20 ч. вечерта от София, където е била на склад както и от много братя и сестри, които бяха посочени в София и в провинцията. У нас в Русе също дойдоха сутринта двама цивилни и един милиционер. Ние, малко преди това време си бяхме подвързали и подредили литературата, която имахме от Учителя и те направо си взеха томчетата както бяха подредени в библиотеката ни като напълниха два големи сандъка. Ние бяхме като замръзнали и не можехме да проумеем какво става и защо е това нещо. Спомням си, че тогава бях на работа в Параходство „Българско речно плаване" и трябваше поради това да отида по-късно на работа. Но доста преди това бяха ме викали в съвета и цивилни лица ме разпитваха и ми
към текста >>
165.
11. БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
и майка му на Митко дойде. Изписаха го от болницата и тя го доведе у нас. Докато стане време за тръгването на влака имаше няколко часа. Постлахме му на миндера в кухнята и там разговаряхме. Направихме молитва и аз му изсвирих на цигулка няколко от нашите песни. Бях особено вдъхновена. Когато стана време те си заминаха за Нова Загора. След известно време получих от него едно хубаво писмо. Митко изказваше своята благодарност, че сме го приели е нашия дом. Не след дълго получихме съ
общени
е, че Митко си е заминал. Тогава си казах, дали Митко не щеше да си замине още в Русе и дали сънят ми показа, че той ще си отиде жив в Нова Загора? Аз бях любимо дете на баща си. Още от малка той имаше желание да ме запознае с братския живот. Искаше да ставам рано сутрин и с него да излизаме на изгрев. В Русе, близо до нас имаше една горичка. Ние минавахме през нея, след това имаше жп линия, още една дъбова горичка и след това поле. От там се виждаше изгрева на слънцето. С татко си правехме молитва, а след това и първите упражнения. Това беше още преди да тръгна на училище. Баща ми умееше да разказва случки и приказки, да забавлява, съгласяваше се да играе с децата. Много хора му се доверяваха, по-късно и жени изплакваха тревогите си на него. Той изслушваше, съветваше, насърчаваше, успокояваше, подкрепяше. Понякога когато отивал при Учителя разказвал и на Него някои случки, дори и приказки и Учителят понякога се смеел със сълзи. Възрастните приятели са имали симпатии към баща ми и са го
към текста >>
166.
13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
които имат, зеленчуци и консерви. След това брат ми се разболя, наложи се накрая 1991 г. да ида да помогна на снаха ми, защото не можеше да го оставя сам. Така прекарах там до м. декември когато дойде племенницата ми да ме замести. На другата година те се преместиха да живеят в Русе, а брат ми почина на 21 юли 1992 г. Този разказ, както и предишните са, затова да покажат в каква епоха живееха онези, които бяха последователи на Учителя Дънов и бяха целували десницата му в знак за
общени
е с Бога. Това време не може да се върне, защото тези хора, тези личности вече ги няма. Те отлетяха в своята прародина. Ние оставаме за следващите поколения част от историята на техния живот. Оставаме и Словото на Учителя Дънов, което ще бъде за вас Високия Идеал, към който трябва да се
към текста >>
167.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
внимание каквото на Олга, което иска да покаже, че Олга е стояла по- високо в някое отношение отколкото Корто. Човешката душа и Учителят Това не е случайно, защото при Учителя нямаше случайни неща. Корто идва на вечерята като голям музикант с ореола поставен му от обществото и музикалните среди на велика личност, но в присъствието на Учителя, където величието е в друг порядък и където е велик само Божествения Дух, защото е могъщ и мощен в Сила и Слово, а всяка душа може да има
общени
е с Бога само ако тази душа търси Бога, защото Го познава, а Го познава, защото има
общени
е с Него. Общението на човешката душа с Бога е
общени
е на ученика с Учителя. Ето защо при този случай Учителят е постъпил точно така, като Олга е поставил на по-високо място, защото Олга има връзката, онази връзка, която се отнася между ученик и Учител. Образа на Корто е величие за света, а Олга е величието на човешката душа съзряла, видяла и познала Бога. Това е отношение на ученик с Учител, това е връзка на ученик с Учител, връзка на човешката душа с Бога. Червената рокля Веднъж Учителят казал на Олга да си ушие червена рокля. Защо? В далечното минало пурпурният цвят е бил мантията на царе, папи, патриарси. Той е олицетворение на светската власт на онези епохи. Той е символ на царственост, величие и сила. И понеже Учителят е разказвал много от нейните предишни преражданея, в които тя е взимала дейно участие като величие, а и това, че Учителят я кара да си ушиз червена рокля, искал е да й даде метод
към текста >>
168.
15. БОЯН БОЕВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Но вече Учителят Го нямаше и нямаше как да Го пита. Тогава той се обръщаше за съвет към Словото на Учителя, към онова Слово, което той лично беше стенографирал в безброй тетрадки. Той имаше навика да запитва всеки посетител при Учителя за какво е ходил при Учителя, какво е питал Учителя и какво Учителят му е отговорил и то в онези лични срещи между Учителя и търсещия помощ от Него. Тези неща Боян Боев записваше на своята стенограма и тези неща останаха като жива съкровищница на
общени
ето на човешките души с Божествения Дух на Мировия Учител, Паметта на Боян Боев беше точна и категорична. Той посягаше към нея и от нея изваждаше онова, което бе необходимо на онези приятели, които му пишеха писма. И той отговаряше с думите на Учителя. Така моят съпруг Иван Аспарухов беше му написал писмо за съвет за лечение на своята язва. Получихме писмо от 26.11.1963 г. Вие можете да се запознаете с текста на писмото, в което се вижда, че Боян споменава онова, което Учителят е препоръчал в тези случаи. По-късно след заминаването на Учителя Боян Боев започна да дешифрира някои записани разговори от него с Учителя и започна да ги изпраща като писма до приятелите в провинцията. Ние ги получавахме с препоръчана поща или с обикновена в разстояние на няколко години и така се оформи една поредица от разговори на Учителя озаглавени от Боян Боев като: „Писма до приятелите". В Русе тези писма бяха адресирани до Йордан Новаков. Понеже Ватев беше възрастен. Аз притежавам една поредица от тези писма,
към текста >>
169.
21. ОТГОВОРЪТ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
също и твърди, че Йоан Богослов също е дал своето Откровение по медиумичен начин, така както и брат Велко дава своите откровения, А това не е вярно. В „Откровението на Йоанна", глава 1., стих 10. четем: „В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа и чух зад себе си силен глас като тръба, който казваше". Тук се говори за изстъпление, което е нещо съвсем различно от една обикновена медиумична проява, при което някой се явява като проводник и чрез него се явява откровения и съ
общени
я на заминали души. В Словото на Учителя намираме, че ученикът може да се срещне с Учителя си в следните пет случая: а. Като чете Словото на Учителя и го прилага в живота си. б. Чрез песните Му, когато ученикът ги пее и се извисява в онова поле, от където са свалени, но чрез Духа на Учителя, в. По време на сън, когато Го сънува. А според Учителя сънят представлява физико-астрална сфера, където душите по време на сън пребивават, г. Чрез видение. Когато ученикът е в тялото си, но му се отварят „духовните очи", задействат се в неговият мозък някои спящи центрове, чрез които може да влезне в контакт с Невидимия свят. д. Чрез изстъпление. Ученикът оставя тялото си на земята и чрез Духовното си тяло той посещава Невидимите светове като съзнанието му е будно и когато се връща в тялото си той е запечатил всичко в съзнанието си. е. Чрез извличане. Това се отнася за Великите Учители, които по всяко време могат да напуснат тялото си и след време отново да се върнат в него. Такива примери има към
към текста >>
170.
Сборник ТОМ 7
,
,
ТОМ 7
открива за пръв път от 1922- 1944 г. на земята, в духовния свят и в Божествения свят. Школата на учителя Дънов е Школата на Всемировият учител Беинса Дуно. Словото на Великият Учител Беинса Дуно е Слово на Бога за VI-ta раса на идното човечество. Школата на Великия Учител се управлява от Словото Му, което е Слово на Третият Завет на Бога към човечеството. Има Един Учител, Едно Слово, Една Школа и един ученик. Една е Школата на Бялото Братство за душите от цялата Вселена, търсещи
общени
е с Бога чрез Словото на Всемирния Учител Беинсд Дуно. Словото нa Всемировият Учител Беинса Дуно е Слово за духовният Изгрев на човешките души. Д-р Вергилий
към текста >>
171.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат. Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава. Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да наредя. Цели пет дни съм тичал непрекъснато по селата докато уредя, защото всички са евакуирани около София, а няма съ
общени
я. Вчера взех с мен и Младенчо, за да отидем и вземем новата заповед и сме се возили с влак, вървели пеша 20 км, после с камион и пак с влак, за да се приберем в София. Както и да е, трябва да бъдем доволни, че Бог помогна, та така се нареди работата. За Лиляна също аз пак виновен. За всичко аз съм виновен? Така да бъде. Колкото до материалната страна, ти никога не си ми съчувствувала и съдействувала. Не искаше и да знаеш, че сега съм без пари и че даже за Сливен да искам да тръгна трябва да търся пари. Защо поне ме ядосваш, ако не можеш да ми бъдеш полезна. Паркет има, ама паркет не се яде. Кажи на Кольо да не продава без мен, защото не знае какво качество и какъв метраж имам свободно. После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен. Ако има купувач да ме запита с телеграма, какво качество иска, колко метра и аз ще му отговаря какво има свободно и по каква цена. То не е току-тъй само да се продава и да вземем пари, а
към текста >>
172.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна. Да се учи на търпение, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората. Да прочете беседата „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Аз ви имам в ума си. Не се колебайте, не се поддавайте на лошите внушения. Всичко в живота работи за добро. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 21.V.1925 г. Любезна Елена, Правете всичко, което е добро. Съ
общени
ята с другия свят е дяло Благородно. То е само за души възвишени, просветени, въздигнати, пълни с Любов, Мъдрост и Истина. Ти можеш да посетиш Казанлък, а така и Стара Загора и ако ти се удаде може и други места като Сливен, Ямбол, а може и Русе. Духовната ти опитност е добра. Учи се, внимавай, изпълвай се с Дух Святи. Върви по пътя славно и неуморно и Бог на Мира ще извърши своето велико дяло. Пътя е Мъдрост, Истината е целта. Живота е Любовта. Само Любовта, която дава живот е Божия Любов. (Свещеният подпис) София, 25.V.1925 г. Любезна Елена, Вече са ти предали Моето писмо. Всяко нещо на своето време. Живота се нуждае от Любов, Умът от светлина, Волята от Сила. Служението на Бога, от послушание. А работата от разумност. Да живее человек това е най-голямото изкуство. Да мисли, това е най-голямото творчество, а да се стреми към Истината, това е осмисляние на всичко. Само Божията Любов води към Бога. (Свещеният
към текста >>
173.
15. Мобилизираният войник се освобождава
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
СЕ ОСВОБОЖДАВА През 1943 г. бях евакуиран в моето село, с.Горица, Бургаско. И съм със сестрите там, нали знаеш аз имах цигулка и свирехме песните, пеехме така. А сестрите малко така се развълнуваха. Малко селце бе, а човек дошъл от София да им разкаже нещо. Аз обичах да разказвам изобщо. И добре ама получи се едно съ
общени
е, че ме мобилизират в Цариброд. Това беше в 1943 г. към пролетта, това бе мартенското време и идваше топло. И така и като ме мобилизират казвам на сестрите, че тъй и тъй ме мобилизират, че ще заминавам от тука. „А-а-а-а, не може, не те пускаме, ние те искаме да седиш при нас.“ Добре, ама една сестра Димитра, казва така: „Ще отидеш, ама ще кажеш на Учителя, че искаме да те върне пак при нас“. „Абе как ще Му кажа на Учителя това. Не мога да го кажа.“ Но както и да е. Те дадоха подаръци, това- онова и аз пътувам за София. Напекоха едни козунаци, масло дадоха. Една сестра даде една риза, която е тъкала платното и шила за Учителя ризата. А по пътя, по пътя във влака където пътувах купих и аз някои лимони там от гарата, които продаваха и отидох в София. На другия ден пътувам, отидох в Мърчаево, защото Учителят беше в Мърчаево тогава. Занесох ги на Учителя и Му казвам: „Учителю, мен ме мобилизират и сега от селото сестрите и братята тази риза я дават, ето това е масло, това.-онова.“ Аз така седях до Него и казвам: „Сестра Димитра ме помоли“ (туй не исках да го кажа, ама) хайде, помоли ме, аз знам, че няма да стане“, ама сестра Димитра ми каза: Ще
към текста >>
174.
51. Секта, философия или школа
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
велик Господ, този велик Учител, да разкрие, че туй не е земно богатство, знание, защото Той ни кара именно да бъдем с крила, да бъдем щастливи, да бъдем така радостни затова, че ние познаваме един друг живот. Едва-а-а така сме прогледали, така малко сме прогледали, но това е достатъчно да ощастливим нашия живот, нашия разум. В.К.: Да, човек като чете беседите влиза в контакт със Словото. Словото е глава на Истината, а Истината е глава на Божествения Дух. И така човек идва в контакт, в
общени
е с Бога. С цялата природа. Един път Учителят прави сравнение, каквото го има днес. Учителят прави сравнение, казва: „Един от вас, най-малкия от вас, който е от Братството и работи с Бога е по-голям от най-учения, най-големия човек в света. Значи най-малкия от вас е по-голям от най-големия в света. Но тоя, който има
общени
е с Бога“. Да, този, който има
общени
е с Бога, най- малкия това е много важно. От нас, които имам предвид, учениците, които познаваме Словото на Учителя. Доколкото го познаваме, разбира се. Та както е било по времето на Христа, така е и сега. Защо не познават това Учение? Защо не познават Учителя? Отговорете си сами. Ето накрая ще ви предам частица от Скрижалите на Учителя. „Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Вложи Мъдрост в ума си! Светлината ще дойде, и знанието ще ти даде своята помощ! Вложи чистотата в сърцето си! Л1обовта ще дойде и истинския живот ще започне.“ Учителят До всички приятели малки и големи и на добрите ученици Само
към текста >>
175.
10. Изцеление
,
Боян Атанасов Златарев
,
ТОМ 7
даде. Онзи си отиде. А брат Боев запита: „Ами аз този човек изобщо не го познавам. Какъв брат е той?“ Учителят продължава: „Отдалече го видях, че идва и виждам, че целият му дроб е почти разяден от болестта. Но той идва тук с лъжа и си рекох: Хайде, отивай си, за да не лъжеш повече. Той иска да се изцели, а лъже, че е от Братството. А Братството е една връзка, по която Божественото може да протече и да премине в него. Братството е състояние на Духът Божий, при което човешката душа идва в
общени
е с него. Имаш ли в себе си тази връзка, ще получиш помощта. Нямаш ли я, ти се разминаваш с живота си“. Ето два случая, по които може да съдите за тази вътрешна
към текста >>
176.
1. Първата среща и първото непослушание
,
Стоянка Цанева Драгнева
,
ТОМ 7
1. ПЪРВАТА СРЕЩА И ПЪРВОТО НЕПОСЛУШАНИЕ Баща ми се наричаше Цаню Митев Ходжев, а майка ми Надка Цанева Ходжева. Баща ми е от Тревненския край, село Власатили, занимаваше се със земеделие, майка ми е била домакиня. Били сме няколко деца, но от тях са останали двама живи. Брат ми Георги и аз Стоянка, родена на 6.03.1915 г. Имам един брат убит на фронта през 1918 г. Майка ми като получава съ
общени
е от фронта, че брат ми е убит, получава разрив на сърцето и така почива. Аз съм била тогава на три години. Брат ми, който е бил по-голям се оженва и моята снаха, която била много добра, ме отглежда докато порасна. Снаха ми има три деца. След като пораснах аз имах голямо желание да уча, но баща ми не искаше да ме прати да уча, защото чичо ми, който е убит на фронта оставя четири деца сирачета и ние двама, както и четирите сирачета баща ми поема грижата да ги отгледа. Той беше справедлив. След като той не ме учи аз пожелах на науча някакъв занаят и той ме прати в Трявна при семейството на един бъчвар на когото жената работи дамска конфекция, а мъжът - мъжка. Там аз преседях две години където исках да уча шивачество. След това този човек ми предложи да ми купи шевна машина. Той беше представител на шевни машини. Обаче баща ми нямаше никаква възможност за това. Аз му разказах, че баща ми е продал един кон, който бяха взели срещу полица и са го излъгали и не са му върнали парите. И този същия Бъчваров, понеже аз си отивах на село събота и неделя, ми каза: „Като си дойдеш в
към текста >>
177.
4. Връзката с Живия Господ
,
Стоянка Цанева Драгнева
,
ТОМ 7
ЖИВИЯ ГОСПОД Колю Драгнев прави връзка с този кръжок, слуша вече беседи и в този кръжок се получава от брат Сава Калименов съ
общени
е: Праща позиви, че се създава братска печатница, набират се работници. Искат да заживеят заедно „без мое и твое“. И понеже Колю са били четирима братя и две сестри - шест деца, т.е. живеят като всяко семейство на комунална основа. И пита баща си. Бащата казва: „Направи опит. Аз ти давам свобода, но да не става така да се разочароваш“. И той понеже баща му дава свобода, събира малко багаж и отива в Севлиево и се озовава при брат Сава Калименов. Там вече имало братска печатница, където работят Атанас Николов, брат Сава, от Бургас е бил Желю Ганев и още някои приятели. Решили да живеят „без мое и твое“. Обаче на практика туй, което той вижда съвсем не е така. Работили години и половина там при тези условия. Получавал ли е заплата? Получавали, но по друг начин те са им заплащали. В какво се е изразявал този живот „нито мое, нито твое“? То впоследствие как е станало, но са им давали възнаграждение, обаче се е изразявало в общо хранене, спане, всичкото е било общо. Значи не са получавали заплата в този случай, който ни е познат. После не са изпълнявали точно правилата, които Учителят дава. Сутрешното ставане, кой когато си иска става, нали Учителят дава ранното ставане, посрещането на изгревите, правене на молитва, правене първите упражнения, точно на обед да се обядва, вечерно време преди залез слънце да се вечеря, нали и тези неща му правят силно
към текста >>
178.
1. Сирак и чирак
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
ми. И тъй купиха едно дворно място с една плевня. Свако ми с още един-двама души измазаха плевнята, която беше от пръти, с пръст и слама, сложиха на изток и на запад по едно прозорче и къщата ни беше готова за живеене. В тая къща съм се запомнил от дете до 1932 г. когато реших да замина и да живея в София. Както казах преди, баща ми е убит при Тутракан 1916 г. Тогава сме воювали с руснаците и румънците. Баща ми е бил ранен и след това пленник в Русия. Няколко месеца след това дойде съ
общени
е в общината, това бе писмо от Русия, че баща ми е убит, за да пенсионират жена му. Но никога няма да забравя каква скръб сме причинявали на майка си тогава, защото пущаха войниците, които се връщат от фронта, а те се завръщаха парцаливи, кой по бели гащи, кой гол, кой бос, неприятна картина. Не зная защо не са им давали военните дрехи, с които да се върнат вкъщи, ами са ги пущали тъй окъсани по бели гащи и фланелки. Ние живеехме на една височина и виждахме от баира как слизаха войниците и ние двамата с брат ми като ги видим, първата ни работа беше да идем при майка си, да й кажем да излезе, да види дали баща ни не е между тях. После като пораснахме разбрахме каква тревога сме създавали на майка си. Когато чичовците ми и баща ми ги викали на фронта и те били седнали на обед ли или на вечеря, чичо ми Драган се обърнал към баща ми и казал: „Бате, ние отиваме на фронта. Ние знаем какво ще стане с нас. Ние не сме женени, а ти имаш семейство: жена и две деца. Затова ще знаеш, че аз през целия си
към текста >>
179.
5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
голям комунист, обаче заминал в СССР, а пък нея я оставил и бяха разделени. Доколкото си спомням големия й син беше кръстен Ленко, на името на Ленин, а пък малкия Милчо. Той следваше за лекар. Обаче като завърши беше някоя и друга година лекар и след това не зная по какъв начин замина за Америка. Та майка му беше ходила един-два пъти при него. Но след това тя се разболя, отиде на Рила, но стана още по-зле. Тя имаше апартамент на пл. „Славейков“, на 3. или 4-тия етаж и един път ми прати съ
общени
е да отида у тях. Намерих я тежко болна на легло. Тя ми каза: „Гради, отвори гардероба!“ Отворих го. „Виж, там има един пакет за тебе, вземи го“. Взех го и го отворих. В него имаше един много хубав пуловер с дълги ръкави. „Милчо“, каза тя, „на никого не прати подарък от Америка, обаче на брат Гради изпрати тоя пуловер“. Даже още го имам тоя спомен. А чифлика в с. Нейково след 9.IX.1944 г. с 12 000 декара бе отчужден в полза на държавата. Веднъж като ходехме да вършеем по селата се повреди машината. Трябваше да отида в с. Стралджа, сега навярно е вече гр. Стралджа. Качих се на коня и тръгнах. Обаче за пръв път се качвах на такъв кон. Като излязох от селото, коня не иска да върви. Как не го мъчих, какро не правих, не върви и толкова, като го обърна към селото върви, към Стралджа не иска. Слизам от коня, вървя и го водя, той върви след мене. Като се кача, пак не върви. Значи, от селото до Стралджа не можах до го яздя. После на връщане от Стралджа като тръгнах, той върви и му викам: „Чакай сега
към текста >>
180.
11. Барака за дом
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
ДОМ През това време дойде някой от София и ми донесе съ
общени
ето, с което ме викаха на преглед за войник. Казах това на Учителя, а Той ми отговори, че след няколко дена ще си тръгнем всички заедно. Така че прекарах още няколко дена на Рила, след което се прибрах на Изгрева. Преди да отида на преглед за войник отидох при Учителя и Му казах, че ще си ида на село. Там мама може да ми даде пари. Нали искам да си направя барака, но аз нямам място. Дали ще мога да си направя барака или не. Учителят помисли за момент и ми посочи мястото където сега е къщата на Никола Мирчев. Там имаше голямо свободно място. Брат Иван-каруцаря имаше барака там и живееше със семейството си. Но нали съм „Ганчо“, похвалих се на някои братя и сестри, че Учителят ми е разрешил да си построя барака еди къде си и така тоя проект впоследствие не се осъществи. Попречиха ми. Сили земни и братски, че и небесни ми попречиха. Аз си тръгнах на село. От там отидох в едно село Еркеч за преглед. После като се върнах на село, ставаше въпрос вече да си тръгвам обратно за София. Събрахме се на софрата: мама, леля ми Комня, свако Слави Тодоров и аз. Казвам: „За сведение, аз вече няма да се върна на село да живея. Аз ще живея на Изгрева“. Леля ми ме погледна разтревожено и каза: „Още не си служил войник, какво ще правиш?“ Мама помисли малко и отвърна: „Той ми е син, каквото желае, това ще бъде“. Като отидохме вкъщи с мама и аз трябваше вече да пътувам, мама ми даде 4000 лв. спестени пари. Мама ги беше спестила по
към текста >>
181.
14. Предсказанието на баба Хаджийка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Отговорих: „Аз ще ви го подаря. Вие хем ще отидете да се разходите, хем ще си го работите, хем грозде ще ядете, нали“. Казвам му още: „Баща ми е убит във войната 1916 г., вие не сте виновен за това, но ако оставите мама да мизерствува в София сама, нямам никакъв близък нито познат, значи вие ще бъдете виновен“. Той се ядоса, блъсна вратата и си излезе. Преди да излезе още викам: „Аз ще си оставя адреса тука, та ако решите да ме пращате в София, да знаете къде да ми пратите съ
общени
ето“. Той пак прояви човещина да ме изслуша и си отиде. Капитан Брадичков ми казва: „Абе как може да се говори така на такъв големец, полковник? Той управлява тук бургаските войски, Сливен и т.н. всичко, а ти се държиш така“. Отговорих му: „Аз си казвам истината“. Вземах си багажа и отидох на село. Брадичков пък имаше кръчма на село. Един голям дюкян имаше. Аз бях съвсем малък тогава, но го помня. После се премести в Бургас, но сестра му остана да живее на село. Тя се беше омъжила там. Като отидох на село, леля почна да ми приготвя партенки, едно друго, нали се готвя за войник. И ето дойде съ
общени
ето:“ По ваше желание ви пращаме в София“. Тръгнах аз от село зарадван и свако ми, нали беше ръководител на братството там даде ми десятък да дам на Учителя. В Бургас като отидох и там всички ме познаваха и като стана въпрос, че отивам в София, също ми дадоха десятък. Добре, но като отидох в Бургас, нямам пари да отида до София. Имах пари, но те не са мои, те са пари, които трябва да предам на
към текста >>
182.
16. Екскурзия със зидари
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
и на другия ден се върнахме в Сливен и оттам отпътувах за Айтос и с. Габерово. После се върнах в София. Като мина около месец получих писмо от брат Каравълев, в което ми пишеше, че в града се носи слух, че някои са преспали в къщичката на някой си фабрикант, обаче нищо не липсвало, даже и дърва не са горили, а са си набрали дърва. Иначе са спали там, готвили си, но почистили и подредили всичко. Това нещо много ме зарадва, пък нали в тоя студ трябваше да преспим някъде. Обаче съ
общени
ето от брата беше много важно за
към текста >>
183.
17. Войници - вегетарианци
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
аз като Учителя по турски и почнах да правя упражненията. Както ги правихме по едно време се събудих. Като се събудих, то почти съмнало и аз отивам право при леглото на брат Драган, който нали спеше през няколко легла. И той беше разтревожен и аз му казах: „Брат Драган, нощес сънувах Учителя и ще знаеш, че сигурно нищо няма да стане“. Бяхме след това на закуска, всички войници гледат мен и брат Драган нали и едни се майтапят, други ни съжаляват и в това време като закусихме дойде съ
общени
е, че нашата рота, свързочниците ще бъдем дежурни по църква. А това да се случи неделя. Сутринта значи след закуска всички войници ще отидат в склада да им дадат нови дрехи, да отидат на църква. Понеже брат Гради нямаше други нови дрехи, направиха ми един костюм, но по учение, насам, натам те се цапа и аз останах свободен и се чудя сега какво ще става. Обаче цялата рота с фелдфебела отидоха на църква и с това въпросът се приключи. Значи, Учителят в един от най-трудните моменти пак ми дойде на помощ. След някое време нашата рота щеше да ходи на учение и аз бях дневален и фелдфебела, същия тоя фелдфебел Евлоги ме повика са слезем в склада, да получим суха храна, понеже един-два дена щяхме да ходим из чу- карите нали, трябва да имаме храна. Влязохме в склада, дадоха ни там няколко пити кашкавал и като пристигнахме горе, фелдфебела отдели една пита кашкавал за себе си и отряза едно парче от другия кашкавал и ми го дава на мен. Аз го гледам и викам: „Благодаря, чужд кашкавал не искам“. Той ми
към текста >>
184.
27. Майсторите
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
обърка: народ, цар, царица, всичкото това - яйце да хвърлиш на площада не можеше да падне на земята... По едно време направиха хоро. Царят води хорово. Направи ми впечатление свободата му, която се чувствуваше пред толкова народ. Не го беше страх, че може да го разстрелят. След като се завърнах вече в София, аз си бях поизкарал пари нали, не търсех нито брат Бертоли, нито брат Борис, почнах да си работя самостоятелно. През 1938 г. инженер Камен Велков ме препоръча на дирекция „Водни съ
общени
я“, които ме изпратиха като ми дадоха планове и други документи в гр. Никопол, там да работя. Така започнах от гр. Никопол след това ме пратиха в гр. Свищов. В гр. Никопол си намерих една квартира, но като спах една вечер и ме ядоха дървеници излязох. Хазайката вика, утре ще изчистя стаята, но аз не пожелах да остана повече. Спях на постройката. После си намерих и друга квартира. Брат Георги Капитанов беше от Никопол, та бях на квартира у негова роднина. Като привърших работата си в Никопол, после отидох в Свищов. Там имахме една сестра Виржиния. Тя като научила, че съм в Свищов, дойде и ме заведе вкъщи и ми каза: „Брат, ето аз съм шивачка“, имаше две-три момичета там да й помагат. „Вечер стаята е свободна. Ще спиш тука“. Викам: „Добре сестра. Ами колко лева наем ще ми вземаш?“ „Никакъв наем няма да ти вземам. Ще идваш тук и ще ми бъде много драго“. След няколко дена пристига в Свищов сестра Цвета Симеонова. Тя нали беше художничка, а знаеше, че работя на пристанището. Намери ме значи на
към текста >>
185.
29. В Русе и по Дунава
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
И ПО ДУНАВА С братята и сестрите от Русе се запознах 1938 г. Нали работех към дирекция „Водни съ
общени
я“. Като започнах с тях 1938 г. та до 1947 г. В дирекцията имаше един архитект Банков с когото бях обикновено във връзка. Брат Петър Филипов беше в Русе. Той работеше в сладкарницата и работилницата за сладки с братята си: Стефан, Ною и Илия. Имаше и други работници и работнички. Те освен, че работеха пасти и торти, но работеха и бонбони, разни видове, които продаваха в сладкарницата и провинцията. В Русе имаше братски салон, голям, добре обзаведен на ул. „Мария Луиза“, сега ул. „Найден Киров“. С брат Петър ходехме на събрание, на лекции, на местността „Свирчовица“, където имаше братски лозя. Там се запознах с ръководителя на братството брат Никола Ватев, братя Маркови - Симеон, Никола, Стою, Рашко и Йордан, брат Георги Димитров и др. Особено от брат Никола Ватев имам много хубав спомен. Той живееше на „Свирчовица“ и ние отивахме при него. Той имаше работилница за консерви и приготвяше много готови ястия в консервени кутии и аз докато работех по Дунава винаги имах в куфара си някоя консерва от неговите. Така че обеда или вечерята ми в най-ло- шия случай бяха осигурени. Консервите бяха специално приготвени за вегетарианци. При брат Ватев имаше една сестра Петранка, която биваше много любезна и ни посрещаше с разположение. И тъй с една дума ние се подвизавахме, ходехме на Паневритмия, по лозята, повече за работа не беше, да пръскаме, да копаем, но да си хапваме от сладкото
към текста >>
186.
31. Годеница
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Учителят вижда през пространството и нищо не може да Му избегне, което потвърждава, че не е човек, а Учител, за което ние Го ценим и уважаваме. Мина известно време и мене ме мобилизираха на турската граница. А като съм бил мобилизиран някой път са ставали престрелки. Знаех това от опит, защото 1940 г. бях запас, 1941 г., 1942 г. пак. Това ми беше трети запас. Помислих си, чакай да отида да си взема довиждане с Елена, защото всичко може да се случи. Брат ми пък беше получил съ
общени
е да се яви в Плевен и му казах: „Тъкмо отивам и аз в Русе, ще пътуваме заедно“. Той не беше ходил в Плевен. Изпратих го. Като отидох в Русе пристигнах в работно време и отидох в канцеларията на Елена. А тя като ме видя, извика: „Защо идваш?“ Казвам й: „Ще ти кажа“. Тя се обади на началника си и ние излязохме. На улицата тя ме попита: „Не получи ли писмо от мен?“ „Не съм получил“, отговорих аз. „Мен ме викат войник и аз реших да мина, да ти се обадя.“ „Ами аз ти съобщавам, че ти връщам годежа и мисля, че си получил писмото“, казва тя. Отговорих, че не съм го получил и вървим към къщи. Като стигнахме до тях й казвам: „Елена, всичко това, което съм ти купил“, пък аз й бях купил много работи, бях я облякъл от главата до краката, „оставям ти ги подарък. Само те моля, да ми върнеш пръстена“. Така мисля, че бях чувал, мисля от Учителя, че пръстена е най-важен. Тя ме гледа така и си вади пръстена и вместо да ми го подаде така с ръка, тя го хвърли на земята. Той се търкулна някъде и тогава аз й
към текста >>
187.
35. Мобилизацията
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
й казал: „Търся Гради, инженера“. Аз чух това и се обадих: „Аз съм Гради“. „Ела“, каза войника, „веднага при командира на полка, вита те в училището“. „Добре“, рекох, „обличам се и идвам“. В това време вземах метъра, с който ходех постоянно, отидох в училището, в канцеларията, почуках и влизам. Гледам командира на полка седнал на стола, но разтревожен,- чак трепери. Казвам: „Добър ден, г-н командир“. „Седни, Гради“, отговори той. Седнах и той започна: „Знаеш ли какво става. Получих съ
общени
е, че утре Негово Величество цар Борис в 10 часа ще бъде в Момково и ще прави ревизия на войската. Пък той е един човек, ходи къде ходи, най-напред ще отиде в клозетите да види къде ходят войниците. Значи, трябва да се направят клозетите“. Казвам му: „Г-н полковник, дайте ми един бял лист и един молив да направя план за работа. Както знаете, аз бях ви казал преди, всичко беше готово, да започнем един нов, хубав клозет. Аз бях научил всички зидари, дърводелци, бояджии, обаче като спряха работата, така остана всичко“. В това време аз си направих план за работата. Излязох вън където беше командира и му казах: „Г-н командир, заповядайте да ви кажа как мисля да се изпълни задачата. Понеже аз съм редник, ще ви моля да ми дадете един от вашите офицери, който да дава командата. Аз ще му казвам какво трябва да направим, а той ще се разпорежда по-нататък“. Командирът извика един от неговите подчинени, мисля че беше поручик. Казах му, че на първо време ще ми трябват на всеки 50 минути по трийсет
към текста >>
188.
42. Вегетариански стол на Изгрева
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
да си търся един-двама помощници, с които да си помагаме. Брат Васил, твоята работа ще бъде всеки ден да записваш в тефтера какви и колко продукти са употребили дежурните за кухнята и колко пари струват и от друга страна колко пари сме събрали в касичката от столуващите. Изобщо ти ще бъдеш касиер. Аз ще поема домакинството, нали? То трябва тичане за тая работа нагоре-надолу. А пък брат Любен ще ми помага когато трябва“. Те се съгласиха и започнахме работа. Добре, но след това дойде съ
общени
е, че столовете ще трябва да се зарегистрират и че ще има централно снабдяване за тях. За да бъдем централно снабдявани ще трябва да имаме наименование, печати, разписки, бланки и т.н. Чудехме се как да го наречем братския стол. Попитах Славчо Печеников, той беше известен тогава. Той ми каза: „Ами ще пишем „Квартален стол Изгрев“. Казах му: „Не ми харесва това нещо“. Излязох така, мисля, ходя, правя, струвам и по едно време вземах няколко листа и отидох при сестра Любка Хаджиева. Тя беше учителка, работеше в Варна, после се премести в София. Тя имаше пишеща машина и пишеше някои братски работи на братството и на брат Боев. Викам й: „Любке, трябва да направим една молба до главния комисар, който да ни даде разрешение да купуваме продукти за стола“ и й казах какво точно трябва да пише. Добре, но от кого ще бъде молбата? Помислих, помолих се на Учителя за съвет и веднага реших. Казвам й: „Любке, пиши: „Вегетариански стол „Бяло Братство“ - кв. Изгрев“. Тя го написа. Отдолу писахме: домакин -
към текста >>
189.
6. Дрънкане на пиано
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
душата ми. След време прочетох в Словото Му: „Божият мир превъзхожда всяко знание“. Аз бях се докоснал в един миг до този Божествен Мир и с Него се упътих долу в града, където ме чакаше моят житейски път на един музикант. Тогава разбрах, че за да има Словото на Учителя на Изгрева е необходима предпоставка за всички ония души на Изгрева, които трябваше да имат стремеж за онова съзвучие между техните души, които ще създадат необходимата хармония, за да направи всеки един от тях поотделно
общени
е със Словото на Учителя и
общени
е с
към текста >>
190.
12. Дъновисти
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
работех в радиото, свирех на цигулка и бях концерт-майстор на цигулките. Знаеха и ме познаваха като добър музикант. Получаваме съ
общени
е от Кина Спасова, съпругата на Мирчо Спасов, голям комунист, с голям държавен пост, който се беше крил в нелегалност на Изгрева. По онова време там се криеха Георги Чанков, Руси Христозов и жена му, Орлин Василев и още много други, които след 9.IX.1944 г. заеха висши държавни постове. Така, че тези хора знаеха какво нещо е Учителят и какво представлява Братството и ни познаваха много добре. За тях не бе необходимо специално разузнаване и да пращат там свои агенти. Ако им трябваше да научат нещо, те си го получаваха безплатно от нашите хора. Извиква ме Кина Спасова и ми казва, че имало бюджет, че имало решение да се направи фолклорен ансамбъл и че съм бил предложен да го ръководя. Извикаха ме на тяхно съвещание и председателят на съвещанието Павел Матев заявява: „Другарят Атанас Минчев е определен за ръководител на фолклорния ансамбъл при радиото. Някой познава ли го и има ли някой против неговата кандидатура?“ Тогава Влади Симеонов става и казва: „Той е дъновист“. Казва и сяда. Всички се оглеждат. Настъпва тягостно положение, но Кина Спасова се окопитва и се обръща към него: „Влади, аз знам какъв е Атанас Минчев по-добре от тебе. Но той има и качества като музикант и има отношение към народната музика“. Но Влади не се предава: „Да, Атанас е много, много добър. Но е дъновист“. Те пак се спогледаха всички, но вече Кина Спасова е ядосана м
към текста >>
191.
14. Музикантът, който търсеше друго съзвучие в живота си
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Учителят, че целувахме десницата Му и чрез нея получавахме онази помощ и онова знание необходимо за човешката душа да разреши своята задача, когато трябва да разрешава една от най-важните задачи на земята. А това е отношение на човешки души към Първопричината на живота. Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде и отношението на онзи, с когото живееш към теб. Защото човешките души вървят към Бога по закона на съзвучието. А хората на земята се движат по своят път и търсят
общени
е помежду си, за да изразят това съзвучие чрез живота
към текста >>
192.
33. Кои са безсмъртните
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
беше Дънов да ни каже как да го преместим, още ще си стои шкафа тук пред вас“. Ние се оглеждаме, навеждаме глави и виждаме, че сме обикновени човеци, а не сме безсмъртни хора. На следващия ден Учителят в беседа каза: „Някой ме пита, Учителю, дали ние сме безсмъртни? Казвам безсмъртна е само човешката душа. А човек слезнал на земята от земя е създал тялото си и като си замине земята отново прибира тялото му. Но остава човешката душа, която ако иска да бъде безсмъртна трябва да направи
общени
е с Божествената душа“. Ние помним случката от предишния ден. След някое време един от присъствуващите в трапезарията в оня ден когато Учителят рече, че сме безсмъртни, дойде Му време и си замина. Погребахме го. Върнахме се и направихме обща молитва за него. Човешката душа трябваше да направи
общени
е с Божествената Душа, за да се
към текста >>
193.
58. Дългоочакваната среща
,
Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
клозет та да си изхвърлят човешките извержения. И когато дойде голямата метра и измете целият Изгрев тази метла измете и бараката на Ангел и Тодора и клозета от мястото на Учителя. Кесарят дойде със своята власт и сила и измете и премахна Опорочението. Това трябва да му се зачете по достойнство. Днес Изгревът го няма. И когато дойдат и запитат къде е Изгрева, то ще им се каже, че Изгревът се намира в Словото на Учителя Дънов. Когато човешката душа зажаднее за изгрева на слънцето, т.е. за
общени
е с Духа, това може да направи само чрез Словото на Учителя Дънов. Друг път няма. Мястото на Учителя Дънов, където е погребано тялото Му ще остане място за поклонение. Но непременно ще се намерят други, които ще построят барака в мястото Му, че може дори и клозет, защото от там започва Опорочението. Но бъдете сигурни, че ако видите това, че се прави от съмишленици на Учението на Дънов, то непременно Кесаря ще дойде със своята метла и ще измете като смет великото Опорочение. Защото на Великото Учение на Великия Учител Беинса Дуно човеците се стремят да Му се противопоставят с велико Опорочение. Опитностите на Ангел Вълков са верни и точни. Те показват Изгрева в неговата същинска страна. От една страна е Великият Учител, а от друга страна е великото Опорочение. Непосредствено предаваме опитностите на дъщерята на Тодора, която се казва Анка и чиито спомени много добре се включват в общия тон на онова, което споменахме по-горе. Нещата трябва да бъдат казани, такива каквито са, защото духът на
към текста >>
194.
11. Братски къщи
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
Когато дойдохме с д-р Иван Жеков да живеем на Изгрева, направихме си малка двуетажна къщичка, за да имаме възможност да приемаме приятелите от провинцията. Наш съсед беше брат Петко Епитропов, който по някой път обикаляше провинцията, защото беше застрахователен агент и пътуваше служебно. Той отсядаше при приятелите по градове и села и беше връзка на приятелите с Учителя. Освен това всички съ
общени
я за празненствата на Братството се подписваха от Петко Епитропов. Той беше много деятелен. Един ден един брат от провинцията ме помоли да запитам Учителя получил ли е сумата три хиляди лева, която е изпратил по брат Епитропов. Като чу това, Учителят стана сериозен, защото не му бе предадена тази сума. Значи брат Петко Епитропов беше присвоил тази голяма сума. След някоя година нашия съсед и брат Епитропов построи триетажна голяма къща, въпреки че Учителят бе предупредил, че на Изгрева трябва да се правят само малки дървени бараки. За да реализира големия си строеж брат Епитропов без да се посъветва и да поиска разрешение от нас, засегна нашата къщичка и почти разруши втория етаж. Тази братска постъпка ме огорчи и остави сянка в душата ми. Но беше причина и за много разправии. Един ден когато дежурех в кухнята дойде Учителят и ме извика да отида в Неговата стаичка където приемаше посетителите. Когато отидох, за моя изненада там беше брат Епитропов. Като го видях сърцето ми трепна смутено. Но Учителят застана между нас и ни помири. По случай това помирение Учителят каза, че ще
към текста >>
195.
42. Военната книжка
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Когато бяхме в Мърчаево с Учителя страната бе във военно положение. Мнозина братя бяха войници, други бяха мобилизирани. Ето един ден пристига един брат в Мърчаево, за да пита Учителя какво да прави, тъй като си изгубил военната книжка. Търсил я с дни и не можал да я намери. А получил съ
общени
е от военните власти, че го викат и е мобилизиран, но трябва да се яви и да носи военната си книжка. Учителят го изслушал, усмихнал се и рекъл: „Питайте сестра Юрданка Жекова къде ви е книжката“. Братът отива при Юрданка, разказва й цялата история за загубената книжка и накрая добавил: „Учителят ми каза, че ти ще ми посочиш къде е загубената военна книжка“. Тя го поглежда, отваря уста и казва: „Книжката ти е паднала с другите книжа зад гардероба“. Той се сбогувал с всички и си тръгва. След няколко дни се получава писмо, в което пише, че си е намерил книжката зад гардероба. Благодареше на всички, и на Учителя, и на ония, които имат дарби да пророкуват и да
към текста >>
196.
26. ПЛАНЪТ ЗА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
ми багаж от куфар и един пакет. Каза ми: "Да мине голямото земетресение". Аз извиках от уплаха. Учителят повтори същото изречение. Аз разбрах, че при това положение строеж на Изгрева не може да има. Отначало аз смятах, че това е физическо земетресение. По едно време започнах да се питам дали това не е символика, така както Учителят умееше да говори и предсказва нещата. Символиката е много точен език, но за онези, които имат пробудено съзнание и които имат пряко съ
общени
е с Невидимия свят. А за нас символиката бе съчетание от символи подредени по някакъв ред, които ги разгадавахме след като изтече даден исторически етап. Разчитахме ги чрез последващите събития и факти. Ето по този начин аз трябваше да разгадавам това изказване на Учителя. А сега ще спомена някои исторически събития и вие ще прецените дали има символика и какво е историческото съвпадение. На 9. IX. 1944 г. руските войски влезнаха в България като преди това обявиха война на България и съгласно международните правни норми те влизаха като победители, а ние бяхме победени. Това бе първо земетресение. С идването на руснаците дойдоха и комунистите на власт. Започна разправа и отнемане на живот на хора без съд или със съд. На 27.декември 1944 г. няколко часа след заминаването на Учителя с една джипка идват униформени служители на новата власт. Дойдоха на Изгрева, за да арестуват Учителя. Но Го намериха положен на смъртно ложе за поклонение. Това бе второто земетресение. През 1947 г.
към текста >>
197.
45. ЗА МОЛИТВАТА
,
,
ТОМ 8
някой мисли, че може без молитва, съзерцание и размишление, той е на крив път. Като се молиш, ти се самоопределяш. Като се молиш, ти си във връзка с целокупното Битие. Като знаем това, да не спъваме естествения процес в нас. При молитвата човек получава известни енергии от Божествения свят.-Законът за яденето е както за молитвата. Като се лишава от ядене, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Тя е
общени
е на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това,което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа, е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моля, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата е подобна на простиране крачето на амебата, за да хване храната си. При всяка молитва трябва да се внесе нещо ново в душата. Това е непреривен процес. За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си към Великия Център на света. Молитвата е закон за поливане. Чрез нея се привличат всички добри влияния. Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива. Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. Виждали ли сте един ангел как се моли? Молитвата е първият метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молим, никога няма да го изучим.
към текста >>
198.
20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА
,
,
ТОМ 8
отиде. В ония години хората бяха по-смели. После се затегнаха нещата и дойде страхът. Бележка на редактора: Димитър Грива отговаря на онези, които разказваха, че Антон Югов е говорил по телефона с Г. Димитров. Това не е вярно. Случката е описана в "Изгревът", том !., стр. 480-482. Ще разкажа един друг срамен факт за един друг български поет и писател. Когато почина Учителят, директор на радио София бе Орлин Василев. Нашите хора отиват при него и му дават бележка със съ
общени
е от два реда, да се съобщи по радиото за кончината на Петър Дънов. А той пита: "Че кой е този Петър Дънов та да се съобщи по радиото за смъртта му?" Радио София отказа да съобщи. Това трябва да се знае. Нашите хора в провинцията не знаеха за новината. После от тук изпращаха телеграми по села и градове. Редно е всеки да си намери мястото в историята. Историята не прощава. В: Какво ще си спомните за последните дни на Учителя? Д: Учителят беше болен от бронхопневмония. Там при Него имаше лекари: д-р Кьорчева, д-р Кадиев и др. Но мен ме интересува този, който повикаха от града, като голям лекар и който поиска да направи във вените Му една инжекция от глюкоза. Аз знам, че Учителят беше против инжекциите. Ние стояхме в салона. Влезна Симеон Симеонов - цигуларя и рече: "Абе това не е инжекция с лекарства, а глюкоза за подхранване". Ние казахме: "Добре". Това беше вечерта на 26.Х11.1994 г. и ние почти не спахме. Ние не влизахме при Него, а чакахме отвънка. Излиза Борис Николов и
към текста >>
199.
5. ДУХОВНАТА КРАЖБА
,
,
ТОМ 8
да охранявате светлината, която получавате от Словото. Тя е вътрешна светлина и най-лесно се краде и най-трудно се съхранява. Човек като запали свещ я туря във фенер и така пази светлината да не я духне вятъра. Така ще направите и вие, ще си сложите фенер. Аз съм ви дал формули да се ограждате и охранявате. Когато се научите да пазите спечелената вътрешна светлина, тогава ще може да давате и на гладните души, но без да ви обират. Това е идеалното положение, което се казва: "Общение на душите!" Следващата крачка е "Общение на човешката душа с Бога". Един от методите е молитвата. Друг метод е изучаване на Словото Му и приложението от ученика." Ето така разбрах какво значи духовна кражба и какво значи духовна
към текста >>
200.
9. ОПОРОЧЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
времето на Учителя се събирахме в строго определен час -19.00 ч. пред палатката на Учителя. Сега там е обозначено само мястото. А тогава всички са идвали пред Неговата палатка и са правили своята вечерна молитва.А след това са следвали лагерните огньове и концерти. Катя Грива се ядосваше много, че определеният час за молитва не се спазваше, закъсняваха с десетки минути. Тя няколко пъти с мен сподели, че съществата от Невидимия свят пристигат също на молитвата, за да направят
общени
е с нас, но в строго определеното време и изчакват 1-2 минути и си тръгват обратно. Аз за закъснелите времето е отлетяло и се лишават от присъствието на Невидимия свят. А там на това място ставаха молитвите, правеха се концерти, рецитали или изнасяха сказки. Катя Грива след сутрешната обща молитва на Молитвения връх оставаше сама в размишления. Онова, което ставаше на Молитвения връх и на лагера, тя не бе доволна. Не беше доволна от начина, по който се играеха гимнастическите упражнения както и Паневритмията. А за изпълнението на песните на Учителя да не говорим. Понякога тя се обаждаше и правеше забележки, но никой не я слушаше. Като срещна безразличието на всички, тя сподели с мен, че вече си е заключила устата, защото ако им каже нещо, те изобщо нито я чуват, нито се вслушват в нейните думи. А тя бе школуван музикант, знаеше много работи, но не се намери някой да отиде, да запише всичко и да заснеме, за да остане за поколенията българи, които търсят Истината чрез Словото на
към текста >>
201.
5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК
,
,
ТОМ 8
и запяват "Одата на радостта" от 9. симфония на Бетовен, а пък текста е от Шилер. Много красиво, първия ми немски час, беше много трогателно. И така започнах много хубава работа с тези деца, имах и някои частни уроци. Но по едно време беше някъде към пролетта, едно тъжно, дъждовно време и моята хазайка ми казва: "Госпожице Величкова, насреща ви живее италианка. Знам че вие сте учили италиански. Знаете ли, тя преживява нещо много тъжно сега". Казвам: "Какво?" "Ами получила съ
общени
е, че майка й е починала. Идете да я посетите!" И аз чукнах на вратата на Адрияна и викам: "Добър ден. Изказвам моите съболезнования. Не плачете, тя майка ви е жива". В това време, а и в нейната стая имаше също така библиотека, и се отваря вратата на библиотеката. И тя казва: "Ето, това е признак, че майка ми е жива". И така от тоя ден ние станахме приятелки. А тя пожела, понеже в Италия започнала да учи немски, казах: "Хайде сега ще си направим една програма: Вие при мене ще продължите немски, а аз при вас италиански. И така си създадохме една много хубава програма. Немски и италиански. Цялата литература на италиански минахме, цялата литература на немски също. Ходехме в розариума всеки неделен ден, четяхме немски и италиански и разговаряхме с нашата хазайка. Може би го знаете, защото той скоро е починал д-р Бочаров, Стефан Бочаров, син на г-жа Берта Бочарова. Той е бил във ВМИ. Той преди няколко години почина. Сега нейния малък син беше ученик. Г-жа Бочарова я заварих вдовица
към текста >>
202.
18. СЪНЯТ ЗА ЦАР БОРИС III СЕ СБЪДНА
,
,
ТОМ 8
виждам една висока фигура. Царят държеше в ръката си чело и свири на него една песен от Учителя: "Духай ветре, тихо духай". Сред германските войници седи Хитлер обърнал гръб към цар Борис III и гледа намръщен. Като се събудих ме жегна, че може би някакво трагично събитие да се случи с цар Борис III. През лятната ваканция се прибрах в София. През месец август 1943 г. чухме, че цар Борис III, завръщайки се от една среща с Хитлер в Германия, е тежко болен. Последва наскоро и съ
общени
е за много мъчителната предсмъртна агония и на 28.август 1943 г. се разнесе мълниеносно по радиото вестта за неговата смърт. Всички бяхме потресени. Три дни народа в дълги редици търпеливо в траурно облекло със скръбно сърце се отправяше към храма-паметник Александър Невски, за да се прости с този добър, благороден, кротък и смирен цар на българите. Сълзи и въздишки изразяваха обичта и мъката на народа ни към цар Борис III. Привечер на 28.август 1943 г. се отправих към Изгрева, за да споделя с мои приятели и моята дълбока покруса. Около Учителя имаше група приятели, които разговаряха за станалото скръбно за българите събитие. А Учителят с присъщата на посветен Божи пратеник сред нашите измъчени души, тихо и с кратки Слова ни успокояваше с това, че сега цар Борис вече е в добро душевно състояние и се радва на освобождението си. Но Той още ни обясни, че както една пчела-ца-рица никога не напуща кошера си, така и нашия цар Борис III не е трябвало да напуска България в
към текста >>
203.
24. МАГДАЛИНА - БЕЗ НЕЯ НЕ МОЖЕМ
,
,
ТОМ 8
"БЕЗ НЕЯ НЕ МОЖЕМ" Теософите в Европа знаеха, че тази епоха, Христовия Дух пак ще се всели, пак ще се изяви на физическото поле и безспорно са го очаквали, понеже цялата теософска школа, теософско движение в Европа черпеха своите знания от индуските школи, понеже даже Ани Безант, всички те са били при
общени
чрез индуски „гуру", към тези школи. Очаквали са, мислейки че индуския народ в това отношение е най-издигнат, най-духовен, че вероятно Христовия Дух ще се всели или ще дойде, ще се изяви на полето физическото чрез някой индус. И понеже в това време се изявява един много хубав младеж, красив, много духовен, с много сериозно подвижничество в този духовен път, наречен Кришна Мурти, Ани Безант и другите водачи на теософс-кото общество в Европа решават, че именно в него се изявява Христовия Дух. Той вероятно е бил склонен това да го приеме, за да има безспорно много високо духовни преживявания далеч надхвърлящи преживяването на неговите последователи европейци. Даже когато са били в Холандия на конгрес в някаква си много живописна местност, всички са били разположени в палатки, докато европейците са прекарвали известно време на духовни разговори, то се канили и на чай в 5 часа и са имали и по-светски разговори, той даже им правел бележка, като е сравнявал своят начин, по който той престоява на този конгрес, в постоянна молитва, съзерцание, медитация. И в един тържествен момент те решават вече да го обявят за дошлия Христос на земята. Учителят
към текста >>
204.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
ви напусне". "Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на тялото, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот". Със своите съвети и правила за разумно използване силите на живата природа и скритите в нас сили, Учителят много често изпреварваше с много години напред всички области на науката и знанието. В духа на току-що казаното за въздействието на музиката ще цитирам едно кратко съ
общени
е, заимствано от в. "Работническо дело", брой 133 от 1976 г., което потвърждава изказването на Учителя за въздействието на музиката, направено може би преди 50 години. Ето какво гласи това съ
общени
е: "Музиката не само облагородява хората, но и - както казват сведенията -представлява сигурно лекарство. Музикотерапията получи широко приложение в психиатрията на недоразвитите деца. Специални музикални програми дават възможност да бъдат преодолени някои емоционални състояния на болните и успокояване пациентите чрез постепенно психическо разтоварване. Колектив от музиканти, психиатри и лекари в Полша са разработили нов начин на изказване на клиническата музикотерапия. При него се отчитат всички психотерапевтични качества на музиката. Сеансите се провеждат три пъти в седмицата. Изследванията са потвърдили, че при повечето от пациентите новият метод снижава емоционалното напрежение, подобрява самочувствието и повишава активността. Музиката има и разрушително действие. Широко известен
към текста >>
205.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ
,
Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр
,
ТОМ 8
се пише много по-обширно. Смятайте моята лекция като резюме на същата тема. На това място ще прекъсна за малко лекцията, за да ви разправя едно най-ново научно откритие, което потвърждава казаното от Учителя преди малко, че музиката изпълва до край Вселената. Преди два месеца прочетох в един вестник, че един английски астроном, успял да долови звукови вълни от една много отдалечена галактика. И понеже бил и музикант, успял да възпроизведе тези звуци на пианото си. Това кратко научно съ
общени
е ме порази. То отговаря напълно на изказването на Учителя направено преди много години, че Вселената пее. Искам да ви разкажа как Учителя ценеше и уважаваше труда на музикантите. Познавате добре Влади Симеоново, известният голям български диригент. Той живееше 1941 г. в близост на Изгрева, познаваше Учителя, защото съпругата му е дъщеря на нашия приятел Бертоли, от италиански произход. Влади Симеонов беше цигулар и свиреше тогава в оркестъра на Сашо Попов. Знаейки, че Учителят обича да се изнасят концерти на изгревска сцена, Влади му предложи да дирижира един концерт с музика от Чайковски, да бъде изпълнена прочутата негова серенада за камерен оркестър. А тя е една много сериозна композиция. Изпълнихме също и една аранжировка на мелодия на Учителя от сестра Кисьова. Учителят ни слушаше в салона. Той покани 15 души свои колеги от оркестъра, покани и нас, изгревските цигулари да му съдействаме: Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Мария Златева и мен. След концерта, от който Учителят беше много
към текста >>
206.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ
,
,
ТОМ 8
държеше от Борис Николов и Мария Тодорова, които бяха женени. Но след процеса срещу Братството 1958 г. и след като Боян Боев си замина през 1963 г., общината и нейната служба по жилищно настаняване настани в тази барака да живее едно семейство на Атанас Янчев. Живяха, що живяха в тази барака и дойде 1972 г., когато Изгрева трябваше да бъде разрушен и на негово място да се построят посолствата на СССР. Имаше строителен план и ние, собствениците на места и домове получавахме съ
общени
я от градските власти да представяме документи за собственост. Разтичаха се приятелите, всеки вадеше документи и ги представяше на съответната служба. Точно по това време се случи едно необикновено събитие. Тази дървена къща, която бе построена с моите две жълтици и която се знаеше, че е къщата на Борис Николов и която се знаеше също, че е домът на Боян Боев, един хубав ден тя се самозапали и изгоря за броени минути и часове до основи. Изгоря, понеже беше дървена постройка и не можа да бъде спасено нищо от нея. А онзи, който бе настанен в нея, Атанас Янчев, той с жена си отиват на кино, като забравят включения електрически котлон в къщата. Къщата се запалва от нажежения котлон и изгорява. Изгорява, защото забравили котлона, но не забравили, отивайки на кино да вземат своите лични паспорти, които тогава бяха официални документи за удостоверяване личността на човека. Връщайки се от киното, те виждат изгорялата къща, в която бяха квартиранти и много безутешно плакаха. И то
към текста >>
207.
98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
достигне своето съвършенство. Господ да Ви води и упътва в своя Дух, да Ви показва вътре във вас, що е доброто и правото пред Него Самия. Аз Ви предадох едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата, учение не на сектанство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупният живот. Господ за Когото Ви говоря е Жив в цялата Природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз Ви говоря за Него, с Когото всякога съм в
общени
е. Познавам гласът Му. Слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво Благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислеха, че са братя, а не врагове, да споделяха своите скърби и своите радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесния глас. Имайте Мир и търпение, всичко Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време. /Свещеният подпис/ Варна, 2.IX.1917 r. До всички приятели. В. Т. И.Х. С. Б. /Винаги Твой Исус Христос Син Божий/ Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават, и да изпълни сърдцата ми със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността - надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в
към текста >>
208.
126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
къде да се събираме и така естествено се пренесохме. Но откогато Учителят отиде да живее на Изгрева, Изгревът стана за всички ни близък. Не беше вече далече Изгрева. В.К.: А Утринните Слова откога започват? Е.А.: От 1930 год. Те бяха в неделя сутрин в 5 часа. В началото ги държеше всеки месец една, а после почна следващата година всеки неделен ден. Значи неделя сутрин от 5 часа Утринни Слова, в 10 часа - неделните, в сряда Общ клас, в петък Младежки клас. А например когато ни даде „Общение с Бога" тази беседа, специално каза: „Ще дойдете вечер на Изгрева. Ще ви държа една беседа". И тогава я даде, и тя вечер е държана, не сутрин - „Общение с Бога". Специално ни извика за тая беседа да присъстваме. Всички дойдоха, да всички дойдоха. В салона, да. Помня, тогава се помина дъщерята на Милева, едната от дъщерите й. Имаше един период от есента на 1943 год., когато Учителят всяка сутрин отиваше на Витоша. Ходеше от Изгрева с брат Боев, Галилей, Савка, мисля че Мария и Борис. И дълго време така ходеха, само те, ей така, понеже ние бяхме свикнали Учителят като прави екскурзия кани. Казва: „Отиваме на екскурзия, всеки може да дойде". А тука не кани Учителят. Той ходи само с една малка група и така някак се чудехме защо е така. Защото друг път кани, който иска може да дойде. Не е имало ограничение. Сега откъде идваха тия ограничения с тая група не ми е ясно, но когато един ден идва брат Боев и ми казва: „Еленке, Учителят ми каза и вие, ако искате може да идвате на лагера" и тогава аз
към текста >>
209.
151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Значи така стои въпросът с Манжо. Вие правихте ли опит? Вие веднъж ми разказахте, че някой бил предложил от радиото да правят записи? Помните ли? Имало някаква инициатива. Един такъв техник. Е.А.: Аха, е може ама забравила съм. В.К.: Вие ми казахте, че един техник е предложил, но искал 25 000 лв. и понеже била голяма сума. Е.А.: Може затова да не е станало. В.К.: И по-късно ми разказахте. Е.А.: Е-ex да бях пуснала една записка, може би щяхме да съберем. За парите не съм пускала съ
общени
е, не беше толкова за това. Аз исках, знаеш ли за какво съжалявам, че не записахме в беседите когато Учителят свиреше. Да. Аз за това исках пари. А не за запис на гласа. Аз исках да съберем пари, трябваше 150 000 лв. на евтините пари за да направиме запис в клас, когато Учителят свири. Да се запише, защото Той свиреше, ама ние не сме толкова добри слухари, че моментално да запомним всичко и така си оставаше в пространството само. И затова аз, когато и те французите дойдоха, аз пак исках. Повдигам този въпрос, за да можеме да запишем. Ако има нещо записано. Ама нищо няма записано засега. В.К.: Не можа да се осъществи това нещо. Значи така стои въпросът със
към текста >>
210.
01-ЯСНОВИДСТВОТО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
ЛУЛЧЕВ Той имаше качества и дарби и никой не можеше да ги отрече. Те се проверяваха от тези, към които бяха изречени. След като бе задържан Любомир Лулчев от комунистическата власт и след като започна съдебния процес срещу онези, които са управлявали България, във вестниците се публикуваха съ
общени
я, че Лулчев е обикновен гадател. А това не е вярно. Той имаше знания, но за какво ги използваше, това е друг въпрос. Ето една изрезка на в. „Отечествен фронт" за „Гадателят Лулчев". „НЕУРАВНОВЕСЕНИ ХОРА И „ГАДАТЕЛИ" ПО ЗВЕЗДИТЕ СА РЪКОВОДЕЛИ СЪДБИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ" „Давайки сведения за другите царски съветници, Груев заявява, че привърженици за една прогерманска политика са били арх. Севов и Генчев. Архитект Севов бил въведен в двореца от Генчев и от 1938 год. той бил един от най-доверените хора на царя. Царят го приемал всеки ден и по всяко време, когато дойде. Използувал го за връзка с всички министри и политически лица, вземал участие при посочването и назначаването на нови министри. За дъновиста Лулчев каза, че не го познавал добре, но че чувал, за неговото грамадно влияние върху царя. При всяко по-голямо събитие и пред всяко по-важно решение на царя се съвещавал с него. Лулчев бил всякакъв гадател, познавал бъдещето по почерка, по линиите на ръцете и по звездите. По-положително нещо за това не можел да каже, защото връзките на царя с частните лица се пазели в тайна дори и в двореца". Вестник „Отечествен фронт", бр. 93/21 .XII.1944 год. А ще поместиме от книгата на
към текста >>
211.
02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скрития вътрешен живот. Но г. Лулчев не само може да „чете" тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновенно, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с „Духовно ръководство", може да бъде в
общени
е в известни моменти. За характера и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказание от страна на г. Л. Лулчев и то тъй, както ги намираме подробно описани в поменатия по-горе в-к „Живот", Бр. 4. Предсказвача, за когото се говори в разказа по-надолу е г. Лулчев, действието се развива в чифлика „Минкова махала" на бр. Харитеви, а самите предсказания се отнасят до г-ца Райна Михайлович, секретарка на г. Чепрашиков, самоубила се отпосле във Виена и до г-ца Ченгелиева, учителка. Ето и самото описание на случката. „Това става в чифлика на моята роднина, където за втори път беше дошъл на гости за 1-2 дена въпросният господин. Познавах го от миналата година, когато беше гостувал десетина дни и беше ни доста зачудил със своите своеобразни тълкувания на много неща в живота. Освен това той познаваше много добре и съвременната наука и философия. Говореше смело и умело. Но все пак - тълкуванията му ми се виждаха натегнати. Може би,
към текста >>
212.
XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ
,
от тефтерчето на Елена Андреева
,
ТОМ 9
съобразно неговия план, Той изменя онова, което е отредил за нас, задържа своето благословение. /Неделно утринно, 6.Х.1940 г./ Вярата е един абсолютен закон. Като вярваш в Бога, пресичат се връзките, с които си свързан. Вяра без колебание, вяра, която произтича от любов. Чрез надеждата трябва да осъществяваме нещата. Чрез вярата трябва да обхващаме. Тя е възможност да реализираме каквото искаме. Любовта е онази велика сила, която ни подтиква към Великото. Чрез любовта ще влезем в
общени
е с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота. Неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа. /Утринно слово, 13.Х.1940 г./ Неизменно същество е само Бог. Всички други същества вземат всевъзможни форми. /20 г. 4 л. Об. кл./ Най-първо трябва да си изберете един идеал, с който трябва да живеете. Кой е той? Аз ще го нарека втория Адам, Христос, син човечески, синът Божи? Онзи, който всякога обичал хората повече, отколкото те са го обичали. Онзи, който прости всичките прегрешения, че всичко каквото сме извършили Той го взе върху себе си. Ние и това забравяме. Не заслужава ли този, Който така постъпва да бъде обичан? Да мислим за онзи, Който ни е обичал през всичките векове, бил с нас във всичките ни слабости и когато всички са ни изоставили, Той ни подавал ръка. Не е било време, когато не е подавал ръка. Не е било време, когато ние сме Го помолили, Той да не ни е послушал. Всичко онова, което е било необходимо за нашия живот, всичко това ни е услужвал без да Го
към текста >>
213.
VII. КАКВА Е СЪДБАТА НА ЧЕТИРИТЕ КОПИЯ ОРИГИНАЛНИ ДЕШИФРИРАНИ БЕСЕДИ И ЛЕКЦИИ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СЛЕД 1944 ГОД.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
решението си след разговор с някой от София по телефона. По-късно те пишат писма до няколко лица и търсят съвет. Лицата им пишат да не ми се предава архива. И всичко спира. Съобщава ми се по телефона от Величка за случая. Тогава аз реших да опиша целия случай и той бе публикуван в „Изгревът", т. VIII, стр. 556-562, стр. 572-596. А какво бе становището на Анина Бертоли ще намерите в „Изгревът", т. VII, стр. 659-660. След като излезна от печат „Изгревът", t.VIII беше изпратено съ
общени
е по цяла България по братствата, така и в София към 120 писма в провинцията и 100 писма в София на точни адреси. Предоставям съ
общени
ето, в което се посочват имената на лицата, които си написаха писма да не се предава архива на Вергилий Кръстев. СЪОБЩЕНИЕ месец юни 1998 год. Излезна от печат том VIII от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Книгата е със същият формат, както първите седем тома. Съдържа 46 коли = 736 страници плюс три коли от 16 страници със снимков материал, с който се онагледява представения материал от времето на Школата. Представени са снимки на Учителя с ученици, отпечатани на цяла страница, както и 4 страници със снимки на авторите от том VIII. Всяка страница съдържа 52 реда по 70 знака на ред. В том VIII са представени спомените на 15 ученика от Школата на Учителя Дънов. Цената на книгата е 8000 лв. като 25% от стойността на книгата се дава на книгоразпространителите. Томовете от I до VII включително са по 7000 лв. за един брой. Онези,
към текста >>
214.
X. РАЗВРЪЗКАТА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
и накрая се провали с архива си и с това, че не ми предаде всичко, както бяхме се разбрали. Пиетро Бертоли, братът на Анина Бертоли. Отначало обеща да ми се предаде архива на Анина, но по-късно се отметна. Мариета Бертоли. Тя също се провали с писмото, което изпрати на семейство Гобо. А моя милост ги остави в историята. Помествам писмото до Мариета Бертоли. 19.06.1998 г. София Уважаема Мариета Бертоли, С настоящето писмо Вергилий Кръстев Ви уведомява следното: 1. Изпраща Ви едно съ
общени
е, за да проверите развоя на едни събития, за които вероятно сте запознати. 2. Преди три години, заедно с Марийка Марашлиева Ви посетихме и аз Ви пуснах магнетофонния запис на Анина Бертоли и Вие чухте нейното желание, че архивът на Анина трябва да се върне в България и да се предаде лично на мен. Вие изобщо не възразихте, а дори ме улеснихте като казахте, че архива от Италия е бил прехвърлен във франция при Анина, а след нейното заминаване, той отива при семейство Гобо. Аз направих постъпки при семейство Гобо с помощта на Величка Няголова, които изобщо не знаеха какво се намира в куфарите освен моя милост. Аз имах опис оставен ми от Борис Николов за онова, което се намира при Анина Бертоли и той ме бе упълномощил да го прибера от Франция, за да се издаде. Семейство Гобо отначало се съгласяват да го предадат, както и Вашият рожден брат, но по-късно по чуждо вмешателство те се отказват. Научих, че Вие също сте написали писмо с Ваше мнение, да не се връща нищо в България и да не ми се предава
към текста >>
215.
XIII. В КАКВО СЕ ЗАКЛЮЧАВА РЕДАКЦИЯТА НА ПАША ТЕОДОРОВА НА ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
ще ви го вземат на сила, което имате сега. Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене". Графиня е тя. И Христос казва: „ Да бъде твоята воля". И дойдоха новите порядки в Русия, да се отречат. Там има едно самоотричане." А сега проверете как завършва тази беседа в томчето „Новата мисъл" на Общия окултен клас, год. XII, 1932-1933 год. т. I, стр. 130. Ще намерите там съвсем различен текст, за да бъде всичко насочено в съвсем друга насока и със съвсем други
към текста >>
216.
КОЙ И КЪДЕ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
29.03.1999г.
,
ТОМ 9
лица за да отпечатат променено Слово на Учителя Дънов. Умишлено. Целенасочено! Ето защо моето решение в случая е, че всичко ще отиде в Държавен архив и ще се работи с хора професионалисти, но не с „дъновисти". Защото „дъновистите" са врагове на Словото на Учителя Дънов, врагове на учението Му, защото направиха устави, регистрираха се при църквите, създадоха фондации, асоциации. А Учението на Учителя Дънов е Школа, в която се изучава Словото Му и се прилага в човешкия живот. Общение на души чрез Словото Му. 10. Поставя се въпросът за снимковия материал от времето на Учителя. Никой досега не събра тези снимки, че да обозначи по тях имената на лицата и историята на тези снимки. Пълна безотговорност. Доколкото успях можах да спася една малка част от забравата и те бяха отбелязани от мен. Никой днес не познава снимките, къде са правени, кога, кои са участниците и т.н. Не се знаят и имената на фотографите, не се знаят къде са негативите и това всичко е загубено поради немарливост. А има фотографи, те имат негативи и снимки. Една част са номерирани и е направен нужния коментар и то от мен. Те трябва да се издадат в албум към „Изгревът-албум", том I и т.н. както по автори, така и по време и по местопребиваване на събитията. Затова се търсят бъдещите спонсори, които да финансират тези албуми. Търсят се, а дали ще се намерят? Небето днес изпитва всички. Пресява се през тънко сито всички! 11. В работата ми с всеки един от онези, които влезнаха като автори в „Изгревът", то аз
към текста >>
217.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
на Учителя 3.Синята пришка 4.Лошото куче ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ / Вергилий Кръстев – с. 743 1. Писмо на Жана Венкова Иванова до Милка Кралева от 14 март 1999 г. 2. Писмо на Милка Кралева до Жана Иванова от 16 март 1999 г. 3. Писмо на Жана Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г. 4. Писмо на Жана Венкова Иванова до семейство Гобо от 31 май 1999 г. на български език 5. Писмона Жана Венкова Иванова до семейство Гобо от 31 май 1999 г. преведено на френски език 6. Съ
общени
е / Вергилий Кръстев 7. Духът на заблуждението и Духът на опорочението в деянията на человеците земни “ИЗГРЕВЪТ” ТОМ IХ ПРИСТИГА С НЕБЕСНА КОЛЕСНИЦА / Вергилий Кръстев ИЗМИСЛИЦАТА И ИСТИНАТА / Вергилий Кръстев Бележки към снимките – “Изгревът”, том Х – с. 777 СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР Буряна Пенкова КОРЕКТОРИ Мария Димитрова Атанасова – внучка на Георги Събев, правнучка на Георги Куртев (с. 3 - 560) Ефросина Ангелова-Пенкова (с. 561 - 784) КОМПЮТЪРНА ОБРАБОТКА Буряна Пенкова, Вихър Пенков София 1999 печатница: Абагар ООД – Велико
към текста >>
218.
01 - 23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
сгълчал охраната си и поискал да се съобщи за неговото пристигане. След малко идва началникът на караула и с дежурния офицер пропускат свитата на генерал Макензи да влезне в охраняемата територия. След като приятелите научили, че главнокомандуващият е бил спрян от часовоите, а брат Станю от с. Вресово влезнал свободно, зарадвали се много и въздали хвала с песни и молитви на „Солунската песен", защото Духът Христов е отворил пътя на една жадна душа и една готова душа, която търси
общени
е с Бога. Тази опитност брат Куртев разказваше с особено вълнение и тя се разбираше много добре от онези, които бяха прекарали през Балканската и Европейската войни по фронтовете и знаеха какво значи военна заповед, какво значи пагон и какво значи войнишка преданост и генералска доблест. За тях „Солунската песен" не беше само служба и наряд, а служение пред Бога. За нас е една хубава опитност за силата и възможностите на Христовия
към текста >>
219.
01 - 68. КАК РАБОТЕШЕ БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
изпълнение Волята на Бога. Така го възприемаха. За вас това ще бъде чудно и непонятно. Други биха казали: "Нали Всемировият Учител е на Изгрева. И ако трябва някому да се целува ръка -това е на Всемировия Учител. " Тези въпроси са уместни. Но отговорът се намираше в онези приятели от селата, които бяха съмишленици по идеи на брат Георги Куртев и на Учителя, и на Бялото Братство и те бяха се докоснали до идеите на Учителя чрез брат Георги Куртев. Затова те целуваха ръка и търсеха
общени
е с тези идеи и целуваха десницата на оногова, който ги бе въвел в това учение. За нас, съвременниците на брат Георги Куртев, това бе естествено и никому не правеше впечатление. Правеше впечатление на онези приятели, които ни идваха на гости от Изгрева и наблюдаваха с какво страхопочитание те се докосваха до десницата на брат Георги Куртев. Имаше различни коментари и различни обяснения, но за вас най-доброто обяснение ще намерите в някои от онези снимки, запечатали образите на Георги Куртев и на онези, които му целуват ръка. Наоколо стояха изправени в чинно почитание останалите и чакаха своя ред. Там ще намерите обяснението на този феномен. Изводът е ваш. А нашият извод бе направен по времето на брат Георги Куртев с целуване на десницата му. Неговият безупречен личен живот беше огледало за нас, по-малките. Той се отличаваше с голяма точност и изпълнителност на своите обещания и задължения. Ще припомним, че при един разговор с братя и сестри на Изгрева в София, Учителят казал, че ако имал
към текста >>
220.
01 - 78. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала в Горницата, във вилата на Търново през съборите 1919-1922 г. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на Изгрева и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбрах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на духовното
общени
е с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през 1957 г., декември, през времето на големите обиски дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги и беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети от Учителя. Свалили и пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: „Ама свалиха Пентаграмата? И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде?" Онзи беше си свършил работата като нечий служител, беше му заповядано да го извърши, а отговорността за това беше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е стояла по-рано пентаграма и се разридава като дете. Наоколо е имало братя и сестри, картината е била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, а е плакал, че негови сънародници, българи по потекло са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя от
към текста >>
221.
01 - 80. ИЗПИТЪТ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
тридесет години след заминаването на Учителя през 1944 г. Учителят преподава урока. Ученикът учи урока. Животът го изпитва. Оценката за положения изпит остава като жива поука за съвременниците и е живата опитност, която като скъпоценен бисер ще бъде положена в неговата душа през вековете. Словото на Учителя бе Слово за Школата. Уроците, получени през време на Школата, бяха уроци за учениците. А ученици бяха онези, които бяха готови души, дошли да възприемат Словото на Учителя като
общени
е с Бога. Само ученикът можеше да бъде подложен на изпит, защото той посещава Школата, учи, а животът го изпитва чрез неговите дела. Затова аз се обръщам към вас, следващите поколения: Вие, приятели, изпитани ли сте? Минахте ли през изпит? И каква е вашата оценка? Аз само питам. Отговорът е ваш. Не с думи, а с дела. Ученикът се подвизава в Господа само с дела, богоугодни Богу! Мария Тодорова Записал: Д-р Вергилий Кръстев 1974
към текста >>
222.
01 - 82. ДУШИ В ПОЧИВКА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
народ и да се родим като българи. Ние дължим много на членовете на тази Синархическа верига. Те бяха светещите фарове в бурното море и непозната земя, където трябваше да слезем като верига от души. Ако за някои е учудващо, че Айтоското братство бе най-многолюдно, това се дължи на брат Георги Куртев, понеже неговата молитва е била толкова силна и светлината толкова голяма, за да могат да дойдат и онези души, които са в почивка, но които трябва да дойдат, за да могат да направят
общени
е с Божествения дух и да напълнят своите празни шишета и стомни от Извора на Словото на Учителя. Това е най-голямата заслуга на брат Георги Куртев. Амин. Мария Тодорова Записал: Д-р Вергилий Кръстев 1972
към текста >>
223.
02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА
,
ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)
,
ТОМ 10
това време брат Куртев бил сам на градината. Като научава това, дъщеря му Донка пристига при него. „Трудно е да живееш сам" - казваше той. „Чети, пей, моли се, размишлявай, но всичко, което е еднообразно, омръзва. Човек има нужда от общество, от среда. Трудно е да си сам. Който никога не е бил сам, не познава тая мъка. " Един ден вратата се хлопва и пред него застава дъщеря му Донка. Той се усмихнал, развеселил се, ободрил се и се занизали хубави пролетни и летни дни в разговори и
общени
я с приятели. За този период брат Куртев казваше: „Много изпити съм минал през живота си и съм ги издържал. И този изпит издържах с Божия помощ и за слава Божия-. " През месец август 1952 год. на градината дойде семейството на брат Слави Тодоров от С. Габерово. Брат Слави, жена му Комня и дъщеря им Иринка. Най- после градината попадна на добро семейство. За пазачи и за работна ръка те бяха незаменими, въпреки напредналите години на брат Слави. Близо 12 години брат Куртев е живял с тях. Техният добър характер, трудолюбие и гостоприемство ги утвърдиха като хора, подходящи за това място. Иринка работи и живя до 1990
към текста >>
224.
02 - 17. КАКВА Е ЗАДАЧАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА?
,
ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)
,
ТОМ 10
е Петровден. На този ден 1920 г. Учителят за пръв път посещава Айтос. На този ден е осъществен първия събор на братството. На този ден Учителят е дал съгласието си за реализиране на идеята на брат Георги Куртев за построяването на братската градина на град Айтос. Този ден - Петровден, рожденният ден на Учителя, по стар стил, е денят на нашия духовен събор. На него присъстваме и тялом, и духом, заедно с всички заминали приятели от основаването на Школата досега. На него ние търсим
общени
е с всички бели братя по земята и белите братя от невидимото Бяло Братство. АМИН. Написано 1962г., Бургас. Допълнено 1990
към текста >>
225.
06 - 11. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ - БУРГАС, КОЙТО ПРАВИ ПРЕПИСА И ГО ИЗПРАЩА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - АЙТОС
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, подуша, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото, на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас ида принесе плод, достоен за ядение. Дайте място на бащата Любов и на майката - радости на чадото им — мирът да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението и на майката - благост и на детето им - милосърдието, за да сте в
общени
е с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката - кротост и на чадото им - въздържанието, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на мирът. Моя душевен поздрав към всички приятели и братия. Вам всякога верен T. 1913 (п)П. К. Дънов Бургас, 13. ХII. 1913 г. Вярно Ваш духовен брат Пеню Киров Прочетете го на всички и които можете да си го препишете, но пак от
към текста >>
226.
08 - 37. ИЗ ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
в невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката между невидимата и видимата Школа се осъществява чрез Словото на Всемировия Учител, защото това Слово бе Слово на Божествения Дух и на Бога, който се изля в Словото на Учителя, а Словото на Учителя се изля в Сила и Живот в участниците на тази Школа. А техните спомени са връзката между нас, които сме на земята, и невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката на Синархическата верига се осъществява чрез Христовия Дух, който е Дух на
общени
е на видимия и невидимия свят, на видимото и невидимото проявление на Господния Дух на Силите. Да благодарим, че има царство на спомените и че има жители и поданици в това царство и че техният живот е истински, верен и проявен и накрая проверен чрез техния живот на земята. Като българи, те се родиха в земята българска. Като българи те изричаха българска реч, като българи те слушаха Словото на Учителя на българска реч. Като българи те успяха да реализират в своя живот закони от Словото на Всемировия Учител. Всеки реализира толкова, колкото му бяха силите и колкото можа да издържи изпита си като ученик на тази Школа. Достатъчно е и един спомен. Този един спомен означава реализиран един закон от Словото на Учителя. А това не е малко пред вечността. Амин. Д-р Вергилий Кръстев Забележка: Написано за сборника „Георги Куртев-животопис", отпечатан 1991 година, месец септември. Георги Събев си заминава на 18.10.1992 г. Б град
към текста >>
227.
09 - 122. ПОИСКАНАТА ПОМОЩ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
През 1925 година имаше съкращение в армията, което съкращение засегна и мъжа ми. Останахме без работа и без пари, с голямо семейство. Тежка бе задачата ни. Сключихме заем, за да опитаме търговия. Нямаше как. Трябваше нещо да се предприеме. През 1923 година зимата беше незапомнена. Дебелият сняг прекъсна всички съ
общени
я. Мъжът ми беше в Добруджа. Всички запаси от продукти и пари се изчерпаха. А да се вземе в заем - нямаше откъде. Останаха няколко сухи корички, с които сутринта децата ще закусят. Аз вече втори ден не хапнах нищо, за да има за децата. Легнахме си вечерта полугладни. Вечерта се помолих дано Господ да ми помогне по някакъв начин. Когато се разсъмна, дадох на децата последните корички хляб, а най-голямата ми дъщеря бе ученичка в гимназията. Тя отиде гладна на училище. Щом я изпратих, прималя ми от глад и легнах на леглото. В това време идва един стар приятел на семейството ни, г. Чифликчиев, евангелист по убеждение, ветеринарен фелдшер, вече пенсионер, почука и влезе в къщи, и ни свари като лежахме, премалели от глад. Той донесе две големи кошници - едната със съестни продукти, а другата с грозде и зеленчуци и разни варива и най-отгоре два бели хляба. Децата, като видяха всичко това, се разскачаха от радост. Какво бе станало: Вечерта аз се моля у дома, а г. Чифликчиев у тях. Аз искам помощ, а той търси къде да даде помощ. И вечерта в съня му се явила жена, която му казала улицата и номера на нашата къща. Тя му казала какво да ни донесе: 1 кило сирене, 1
към текста >>
228.
09 - 124. РАЗПЛАТИЛ ДЪЛГОВЕТЕ СИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
се върна привечер, каза на жена си, че се разплатил на попа, на даскала и на бакалина. Доволен, че благополучно бе свършил работата си, легнали да спят. Сутринта станал рано, приготвил се за път, ръкува се с майката, прегръща и целува децата и отпътува. Отдалечавайки се, той на два пъти се обърнал, за да ги види още веднъж, като че за последен път. Тогава, по време на Балканската война, ние живеехме в с. Кичево /Кичовла/ . Не се мина и един месец от датата на мобилизацията, дойде съ
общени
е, че баща ни бил убит. Голяма скръб попари сърцата ни. Майка ни много плака. Но въпреки голямата скръб по обичния ни татко, нещата не се измениха. В другите домове имаше смях и радост, но в нашия дом скръб и печал, като че ранна слана бе попарила цветята в градината на нашите души. Около два месеца след получаване съ
общени
ето за кончината на баща ни, срещнал майка ни Аседур - бакалинът и й казал, че има да му дължи. В отговор майка ми му казала: „Мъжът ми преди да замине взе пари и се разплати, а като се върна ми каза имената на хората, на които е платил. Той спомена и твоето име." - „Не, не ми е платено", твърдял бай Аседур. Не минало две-три недели и той пак й поискал да си плати дълга. Това я огорчило. Казала за този случай на една стара жена, а тя я посъветвала 40 нощи непрекъснато да се моли и покойникът ще й се яви и ще й каже истината. Майка ни направила този опит и на четиридесетата нощ й се явил на сън и й казал: „Жена, защо си тъй кахърна и угрижена?" - „Как да не съм кахърна,
към текста >>
229.
09 - 288. ИДЕТЕ СИ, ЩЕ ИМАТЕ ГОСТИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
ден продължихме през Вада за Езерата. Когато пристигнахме, веднага няколко души се заеха да устроят кухнята, а останалите си опъваха палатките и приготвяха леглата. До вечерта почти всичко бе готово. На другия ден лагерният живот започна. Посрещнахме изгрева на Молитвения връх. Учителят държа беседа, последваха гимнастически упражнения, закуска и т.н. На следния ден Учителят повика брат Ангел Вълков и му каза: „Брат Ангеле, иди си, ще имаш гости." Братът се изненадал от това съ
общени
е. Никак не му се искало да се връща в София, едва що дошъл, но щом Учителят казва... Стегнал си братът раницата и поел пътя обратно за София. Вечерта, когато слънцето залязвало, брат Ангел пристигнал на Изгрева. Отива при жилището си и за своя голяма изненада там заварил майка си, баба Неда, която била пристигнала от Горица и се чудела какво да прави, къде и как ще нощува, като не могла да намери никакви познати. Седнала тя на багажа си, хванала си главата и се замислила, без да може нещо да измисли. Вътрешно обаче била спокойна. Нещо като че в областта на слънчевия възел й казвало: „Бъди спокойна. Всичко ще се нареди." Пристигнал брат Ангел и я заварил да седи на багажа си и чака. Зарадвали се и двамата, майката, че вижда сина си, а синът, че вижда майка си след доста години на раздяла. „Къде беше, сине, и откъде идваш? Кой те изпрати?" - били въпросите, които му задала зарадваната майка. - „Пристигам от Рила, от езерата", като й разказал как току що пристигнали на езерата, Учителят го
към текста >>
230.
09 - 336. ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ВРЕМЕНА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Току що бяхме се евакуирали в село Ветрен, Казанлъшко и едва бяха минали 10-12 дни и получихме съ
общени
е, че съборът през тази /1943 година/ ще се проведе през август, на 19-ти, поради изключителните събития, които има да станат. Съборът се проведе. Удрят бе повикан от Хитлер в Берлин за преговори във връзка с отпускане българска войска срещу Съветския съюз. Царят почина на 23 август, поради което се обяви всенароден траур в цялата страна. Ето това бяха изключителните събития, които не закъсняха. Разказал: Жечо Панайотов 19.12.1965 година - с.
към текста >>
231.
13 - 00. МОЯТ БАЩА, ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
Дора Куртева (1900 - 1997 г.)
,
ТОМ 10
на пръста. Това е един малък, обикновен пример, но и за много други работи и по-дребни, и по-едри, и когато съм затруднена с някои проблеми от моя личен живот, аз винаги към него се обръщам, винаги към него насочвам мисълта си. И получавам отговор и разрешение на въпроса. Това показва, че Учителят винаги е между нас и всякога ни чува и ни помага. Но защо? Това означава създадена вече връзка между ученика и Учителя. Тази връзка е връзка между човешката душа, която е познала Бога и има
общени
е с него. А това
общени
е става чрез молитвата на ученика към Бога. Учителят често извикваше всички ръководители на братствата в България, понякога им държеше беседи, правеше им съ
общени
я или им даваше напътствия по общата работа на Братствата. При едно такова събиране, Учителят казал: „Всички вие сте ми много добри мили ученици, но най-добрият ми е брат Георги Куртев, единственият най-добър на света ученик." Това изказване често го разказваше ръководителят на братството на Нова Загора - Георги Маринов. Дъщерята на Георги Маринов, Ричка, са омъжи за Методий Шивачев, който впоследствие стана ръководител на Нова Загора. Та това изказване през многото години сме го чували както от сина, Марин, така и от дъщерята Ричка, което го знаеха от техния баща, Георги Маринов. Тези похвални слова от Учителя аз ги смятам не като хвалба, а като пример зa подражание и като образец на един истински ръководител. Баща ми, Георги Куртев, имаше винаги контакт с невидимия свят. Аз много пъти съм го виждала как
към текста >>
232.
17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Айтос". г/ Донка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени за баща ни и живота на Братството в Айтос". д/ Надка Боева - племенница на Георги Събев и внучка на Георги Куртев, дъщеря на рано заминалата му дъщеря Цветанка, „Спомени от моя дядо Георги Куртев и живота на Братството в Айтос". е/ Други лица, разказали или написали спомени за Георги Куртев и живота на Братството в Айтос. Тези спомени трябва да се издирят и подредят и да бъдат включени съответно в този раздел. И. Об
общени
я на епохата при идването на Учителя между българите и живота на Братството в Айтос. Цялостен синтез на етнографския синтез от траки, славяни и българи в една сплав за подготовка за идването на Учителя. К. Становище на Учителя за душите, слезнали и въплътени в плът в Айтос и околностите, създали човешкия потенциал на Братството. При един разговор на една сестра, току-що се завърнала от една братска среща в Айтос, която със своето въодушевление от преживяното и с искрените си похвали за Братството в Айтос, Учителят я изслушва внимателно и когато изрича всичко онова, което е преживяла я запитва: „Ами тези приятели изпитани ли са? Това изказване ме свали на земята и аз бях свидетел, когато всички бяха изпитани през годините на няколко десетилетия и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. А изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките най-неочаквани и драматични. При друг разговор, свързан отново с посещения на софиянци на
към текста >>
233.
17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
25 февруарий 1946година. Любезни брат Велко Петрушев, Писмото Ви до Братския съвет се получи на 22 того. Прочетохме го в съвета и държим да ви отговорим следното: Относно фонда „Даровити младежи" и изпратения правилник за него, критиката, направена от страна на Варненското бра тство има и своята добра страна. И ние ще се вслушаме в онова, което е уместно. Защото още при написването на правилника казахме си, че ако нещо впоследствие се окаже неуместно, ще го изменим. От съ
общени
ята ви за задачите, които Братството ви си е поставило, действително проличава, че материалните Ви средства са вече напълно ангажирани. Така щото като се има предвид, че всичко в Братството е поставено на принципа на свободата, ив този случай ще действаме по свобода: който желае, ще отдели нещо от средствата си, кога то може и ще ги внесе за засилване на фонда. Там като че ли имате схващането, че Варненското братство само ще трябва да внесе някаква голяма сума и да изнесе голямата задача - издържането на един младеж да завърши образованието си. Всъщност на този акт трябва да се гледа като на взаимопомощ, проявена от Братствата из цялата страна, както казва поговорката: „Капка по капка вир става". Ще добавим още, че както правилникът предвижда, ако средствата не достигнат, Братският съвет в София ще добави нужното от общите братски средства. Това е достатъчно да определи самия фонд като общо братско начинание. Според Вас оня, който е даровит, за него Бог се грижи и ще оправи пътя му.
към текста >>
234.
18 - 1. ЧЕСТВУВАНЕТО НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ /1870 - 1990 г./
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
багажа и ме напуснаха заради Борис. Напуснаха ме заради човек, комуто аз три пъти спасявах живота, комуто дадох жизнен кредит, като се молих на Учителя да вземе от мен и даде на него, за да довърши работата си, но той ме излъга и не свърши нищо. Тази лъжа сега се противопоставя на една работа за Бога, но ние ще победим, защото работим за делото на Учителя! Вергилий Кръстев * * * Уважаеми Георги Събев, Към днешна дата. 10 юни 1991 година, нещата се развиват така: 1. Изпратихме съ
общени
е за чествуването за Георги Куртев до ръководителите на всички кръжоци в страната, онези, които кореспондират с Братския съвет в София. Изпращам такова съ
общени
е и до теб, нарочно изчаках една седмица, защото чаках други събития. След като пуснах съ
общени
ето, веднага бях атакуван, а не критикуван, защо ще се прави на Куртев, а не се прави на Боян Боев. Казах им: Когато ми предадете нещата на Боян, тогава ще го чествуваме. Но са недоволни само за това, защото аз съм задвижил нещата за Куртев. Ти ги беше започнал преди 30 години, аз сега ги довършвам - ние сме верига: един върши едно, друг довършва започнатото. 2. Има възражения защо ще се чествува Куртев в събота, на 13 юли и защо в салон в града. Казват, че било по-удачно да стане в градината в събота, а не в града. Аз им казах, че това е съображение на Дора Куртева и Надка Боева: първо да бъде в града, да се поканят освен нашите, но и градска общественост и второ се иска да стане празненството отделно от деня на Учителя, да не се смесват
към текста >>
235.
18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ" 1. Беше съставено съ
общени
е, което бе препратено по всички братства в страната, както и на по-дейните софиянци. 2. Беше закупена камерна зала „България" с 220 места. 3. Бяха нарисувани два големи портрета - скици на Учителя и Георги Куртев, както и направен голям плакат за концерта на художника Георги Пенчев по моя молба. 4. Подготвените покани бяха раздавани на ръка в клубчето, където се събираха. 5. Ето дойде и най-голямата изненада. И противодействие. Братският съвет во главе с неговия председател Илиян Стратев забраниха на музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова да се явят на концерта. А защо ли? Защото не са ги питали и защото музиката на Учителя Дънов не трябвало да се представя на концертния подиум от артисти. 6. Ина Дойнова горко плака. Аз за нея бях закупил електрически орган с 10 лекарски заплати, а майка ми през това време ме хранеше с нейната пенсия. Срещнах Йоанна Стратева. „Слушай, Йоанна, ти нали си цигуларка и 30 години чакаш да се качиш на сцената и свободно да свириш музиката на Учителя. Ето, салонът е готов, поканите са раздадени, всички очакват концерта. Ти ако се подчиниш на това ръководство и не се явиш на концерта, то ще ви се отнемат всички условия от Небето следващите десет години!" Музикантът у нея надви и тя се яви на концерта. Беше невероятно преживяване. В залата бе и Георги Събев, който слушаше как се рецитират неговите стихотворения, написани за Георги Куртев и сълзи се наливаха в
към текста >>
236.
19 - 00. ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Мария Тодорова Попова.
,
ТОМ 10
показаха ми портрета на Учителя, дадоха ми беседи. Това беше първата ми връзка с това общество. Като ученичка в Сливен живеех у чичо си - братът на баща ми. Негов кум беше доктор Миркович, който беше кръстил не само неговите деца, но и мен. В тяхния дом се намираха броеве от неговото списание „Виделина", които с интерес преглеждах, една годишнина пазя и досега. В ямболската група имаше много млади хора, за съжаление някои от тях си заминаха рано. Един от младежите - Иванчо, при съ
общени
ето, че Учителят ще посети нашето братство, съчини песента „Поздрав на Учителя". Излязохме вън от града и Го посрещнахме с тази песен. Беше вълнуващо преживяване. Записах се студентка по славянска филология в София и веднага се озовах на ул. „Опълченска" 66. С какво вълнение и наслада съм слушала Словото на Учителя. Стаичката малка, прозорецът отворен, той изправен пред него, ние събрани на дворчето, а и то вече тясно, стоим в снега, в дъжда, слушаме, пренесени в един друг свят, на който той само леко открехва завесата и никой даже от хрема не се разболява. Започнаха лекциите в Школата, екскурзии на Витоша, събирания по домовете в града, незабравимите разговори на пейките пред салона, братските обеди и вечери - един незабравим живот! Започнаха да се случват и някои интересни работи - вечер, когато изгасях лампата, виждах цялата стая пълна с очи, които ме гледат. Смущавах си и помолих Учителя да ме освободи от тях. Започнах да се излъчвам. Знаете ли какво значи да виждаш тялото си простряно
към текста >>
237.
25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.
,
ТОМ 10
по окултизма и медиумизма, към които можете се обърна за по-широко осветление на въпроса. Аз не мога да отида по-далече от своя личен опит и наблюдения, от които мога ви наброя факти, на които почиват моите убеждения, и ще чакам вие, просветените умове да се произнесете. Започвам. Миналата година (1908) по случай посещението града ни от Кортеза Стефанова, се събрахме повече от 50 души в къщата на Р. Д-в. Между събранието личаха: един Д-р по правото и един ветеринарен лекар. Съ
общени
ята, които Кортеза даде, най-много озадачиха прависта. Тя му съобщи колко души са в къщи. имената на всички и най-важното, че детето му се казва Иванчо - по името на двамата си деди - и че то страда от водянка, което за родителите съставлява най-голямата грижа, защото лекарите са искали да правят операция, а това задава не малък страх за хора, които нямат надежда у Бога. Каза им още, че няма нужда от операция, но да го дадат ней и тя след една седмица ще им го повърне здраво! На ветеринарния лекар каза, че има момче във втори клас, че по френски е скъсан и най-важното, че е непослушно. Бащата потвърдява вярността на думите й. По-предната вечер в къщата на баба Катеринка каза на Ради Дюмеров, че баща му, Иван, с покойното му Иванчо са при него. Че баща му има белег на лицето си, причинен от болестта, която го е погребала. А това синът даже бе забравил! Няма нужда да казвам, че всички тези хора Кортеза за пръв път вижда и че всички дадени съ
общени
я бяха факти, които самите лица не отричат!
към текста >>
238.
26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.
,
ТОМ 10
да стане. Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, масата са раздвижи по разни посоки и само за пет минути всичко се опразни и утихна. Аз се прибрах на 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обед към един часа, братът на Петко Епитропов слезна от вилата, в която беше Учителят и каза: „Всички братя да направят улеи около палатките си." Това съ
общени
е постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно! Но въпреки това, всички се хванахме на работа и за 10-15 минути всички си бяхме направили улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати нагоре към небето. Настъпи вълшебен, тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появиха облаци, като великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна тъмна буря, прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, дърветата превиваха върховете си към земята... Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, а дъжд се изливаше като из ведро на земята. Облаците притъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. Това беше точно 2 часа и пет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво предвижване. Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие на природата. Така бяхме арестувани в палатките до 4 часа следобяд. След
към текста >>
239.
28 - 1. Писмо на Жана Венкова Иванова до Милка Кралева от 14 март 1999 г.
,
По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
май 1999 г. 4. Писмо на Жана Венкова Иванова до семейство Гобо от 31 май 1999 г. на български език. 5. Писмо на Жана Венкова Иванова до семейство Гобо от 31 май 1999 г., преведено на френски език. Всеки, който се запознае с тези писма, може да ги провери, защото "зад тях са фактите. И голямата организирана лъжа. Лъжата и кражбата вървят заедно, водени от Духа на Заблуждението, който е и Дух на Опорочението. А Духът на Истината е в оригиналното Слово на Всемировия Учител Беинса Дуно. 6. Съ
общени
е за отпечатаното Слово на Учителя Дънов по оригинала с ISBN. 7. Съ
общени
е за излизането от печат на „Изгрева", том IX. 8. Духът на Заблуждението и Духът на Опорочението в деянията на человеците земни. 1. Писмо на Жана Венкова Иванова до Милка Кралева от 14 март 1999 г. Уважаема Милка Кралева, Обажда се Жана Иванова от книжарница „ИЗГРЕВ", ул. „Граф Игнатиев" 28, София 1000, във връзка със следното: 1. Преди 3 месеца вие официално заявихте пред 10-ина души в книжарницата, че ще ми изпратите на ксерокс-копие писмото, което сте изпратили до семейство Гобо. 2. Заявихте официално, че това, което е писал Вергилий Кръстев, не било вярно, а било другояче. Ето защо аз чакам вашето писмо, за да проверя кой си служи слъжа. 3. Вергилий Кръстев ми показа лично писмото на Величка Няголова от Париж, която след срещата си със семейство Гобо, получила отговор, че Милка Кралева и Георги Петков са изпратили писмо до тях, в което се казвало в никакъв случай да не се дава архива на Анина Бертоли на Вергилий
към текста >>
240.
28 - 6. СЪОБЩЕНИЕ
,
По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
19961999 година бяха отпечатани поредица книги от неиздаденото досега Слово на Учителя Петър Дънов. Отпечатаното Слово е автентично, запазен е и е предаден оригиналът на дешифрираните от стенографките на Учителя беседи. ЖЕЛАЕЩИТЕ МОГАТ ДА СЕ ОБЪРНАТ С ПОРЪЧКИ НА АДРЕС: Жана Венкова Иванова КНИЖАРНИЦА „ИЗГРЕВ" ул. Граф Игнатиев N 28 София 1000 телефон: 893897 факс: 878730 Купувайте оригиналното Слово на Учителя Петър Дънов. Търсят се спонсори за издаване на неотпечатаното Слово на Учителя Петър Дънов по оригинали. Координатор по отпечатване на неиздаденото досега и оригинално Слово на Учителя Петър Дънов е Вергилий
към текста >>
241.
28 - 7. СЪОБЩЕНИЕ
,
По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
от печат том IX от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Книгата е със същия формат както първите осем тома. Съдържа 54 коли = 864 страници плюс три коли по 16 = 48 страници снимков материал, с който се онагледява представеният материал от времето на Школата. Представени са снимки на Учителя с ученици, отпечатани на цяла страница. Всяка страница съдържа 52 реда по 70 знака на ред. В том IX са представени спомените на стенографката Елена Андреева от Школата на Учителя Дънов. Цената на една книга е 8000 лв., като 25% от стойността на книгата се дава на разпространителите. Томовете от I до VII включително са по 7000 лв. За един брой. Том VIII е 8000 лв. Онези, които желаят да я получат чрез заплащане, могат за справки да се отнесат до книжарница „Изгрев". Книгата ще бъде продавана в книжарница „Изгрев" на ул. „Граф Игнатиев" 28 в безистена близо до площад „Славейков" при Жана Венкова Иванова, телефон 893-897, където също могат да бъдат правени заявки за отделните томове. Спомените на стенографката на Учителя Дънов, Елена Андреева, съдържат следните раздели: 1. Родена в робство под пътеводна звезда и освободена чрез Дух и Слово (стр. 3-524). 2. Образът на Учителя през моите очи (стр. 525-574). 3. Моят роман (стр. 576-668). 4. Записване Словото на Учителя БеинсаДуно (стр. 669-755). Включен е разделът „Духът на Истината в Словото на Учителя Петър Дънов, Всемировият Учител - Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в езиците и думите на человеците
към текста >>
242.
„Изгревът том IX пристига с небесна колесница
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
дейност, разнасяха ги, представяха се за големи величия. Но това беше до един момент, когато аз спрях всичко. Отрязах всички разпространители Започнахме да си прибираме непродадените книги. Оказа се, че са ги продали, но нямат пари да ни се изплатят. Реагираха по един и същи начин. Първо с изненада. После с озлобление. Разделяха се с нас като неприятели. А с парите на моята програма се хранеха и търгуваха. Сега ще разпространяваме по заявки, за което изпратихме публикуваното съ
общени
е с цените на книгите. А когато трябваше да приготвя материала от „Изгрева", том IX от стр. 756864, битката се водеше и в невидимия свят. По това време се определиха много хора по кой път да вървят. А всички наши противници, дори и врагове, работещи под прикритие бяха оголени. Булото, което ги покриваше, изведнъж падна и те се оголиха и се видяха в своята голота на пошлост, лъжа и кражба. Всичко това го видяхме, срещнахме се с него и го преживяхме. И го описах в „Изгревът", за да се знае. Всички очакваха да спрем работата си. Дори чувахме подхвърлени изрази: „Те са унищожени и вече умират." Но ние се държахме още на крака! Но ние водихме битката, без да отстъпим. Изведнъж Небето се отвори и изпрати своята помощ. Дойдоха хора външни, от света, но близки по дух, и ни подкрепиха. Ние бяхме вече в един и същи Дух. Сбъдна се онова, което преди 30 години Мария Тодорова ми казваше за едно изказване на Учителя: ..Ще дойдат готови души от света и веднага ще започнат да работят за Делото Божие." И
към текста >>
243.
І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
БРАТСТВО Летопис Вергилий Кръстев I АНТИМИНСЪТ Е ТАЙНСТВОТО БОЖИЕ ЗА ИДВАНЕТО НА СВЯТИЯТ ДУХ И ПРИОБЩЕНИЕТО КЪМ ДУХЪТ ХРИСТОВ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА И ВЪДВОРЯВАНЕ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. АМИН I ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ 1. ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ И ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН Жертвоприношението заема централно място в култовия живот на народите и в старозаветното богослужение. Жертвата означава онова, което е спечелено с пот, с труд и кръв, както със сила и живот, и е неразделно от човека, който трябва да го отдели и да го предаде като дар Богу. Този дар се обрича, посвещава се Богу. А за какво? Като дар за благодарност за спечелване на благоволението Му, както и за изкуплението за сторен грях или възмездие. Жертва, в смисъл на дар, са принесли Богу синовете на Адам. Каин принесъл като дар плодовете на земята, а Авел, който бил овчар, принесъл от първородните, от овцете си - т.е. агне. Авел с вяра я принася и Бог е дал свидетелство, че я е приел с огън от небето. Пада светкавица от небето и я изгаря, защото е бил праведен с делата си пред Бога. Каин се разсърдва, понеже Бог е предпочел Авеловото приношение и убива брат си. От тук започва престъплението на човешкия род против увещанията на Бога, презирайки поканата Му да се изповяда за греха си и да се покае. От тук започва проклятието на Бога за извършеното престъпление (Битие, гл. 4, ст. 3, 4). И понеже злините на човека по земята се умножават, то Господ решава да изтреби от
към текста >>
244.
І.01.02. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
за всесъжение и се заключава в припознаване на виновност и за очистване на греха. Приносителят посвещава Богу както себе си, така и онова, което има с изгаряне на жертвата върху олтаря. Смята се, че това е ухание благовонна, угодно Богу (Левит, гл. 1, ст. 3-17). Принос жертва примирителна - Принася се мъжко или женско непорочно животно, кръвта му се поръсва върху олтаря, а то се изгаря върху дърветата. Примирителната жертва означава умилостяване за грях и примирение с Бога и свято
общени
е с Бога. Принос жертва за престъпление против Господа. Ако някой е направил престъпление против Господр и не изпълнява Господните заповеди, то той трябва да принесе жертва овен. Поръсва се с кръвта олтаря и се изгаря жертвата, като огънят гори цяла нощ, а пепелта сутринта се изнася навън. Принос безкръвния. Хлебно приношение за грях. Хлебното приношение Господу се състои от чисто брашно, да се посипе с елей и с ливан. Част от него се изгаря, а другата част се взема от свещеника, то бе негово, за да го яде безквасно в Скинията. Тези приноси винаги се придружаваха със сол и вино. Ако се принася хляб, трябва да бъде от чисто брашно, да бъде безквасен хляб. Разчупва се и се посипва с елей. Част се изгаря, а другата част остава за свещеника. Придружава се с вино червено, за да наподобява кръвта на животното, защото тук е безкръвна жертва. Заменянето на греха на грешника с приноса на жертвата се състоеше в ръсенето на кръвта на жертвата върху олтаря и се изливаше пред Господа, за да се означи,
към текста >>
245.
І.01.05. ЮДЕЙСКАТА ПАСХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Юдейската Пасха започна от този ден, когато Ангелът Господен, който порази първородните на египтяните и премина къщите на Израилевите синове, без да влезе в тях, понеже бяха външните врати, напръскани с кръвта на агнето. Това беше жертва примирителна, което означаваше умилостивление на грях и това бе примирение с Бога и свято
общени
е с Него и с людете Му, Беше принесено в жертва агне мъжко, непорочно, жертва Господу. И с кръвта му бяха поръсени външните врати на домовете израилеви. Заедно с благодарителната жертва, да принесе безквасни пити, месени с елей. Наедно с благодарителната си примирителна жертва, освен безквасните пити, да принася за приноса си и квасен хляб. И месото от благодарителна, примирителна жертва да се яде в същия ден, в който се принася, да не остава до утрото. Това е законът на примирителната жертва, който Господ заповяда на Мойсей на Синайската планина. (Левит, гл. 7). Пасхата се извършва на 14 месец Нисан след залез слънце, трябваше да се заколи пасхалния агнец (пасхалното агне). То трябваше да се заколи, да се опече цяло и да се изяде същата нощ с безквасен хляб и горчиви треви и нито една кост негова не трябваше да се строши и всичко, което останеше неизядено, трябваше да се изгори (Изход, гл. 12). А ще вземат от кръвта и ще помажат къщните външни врата, на къщите, гдето ще го ядат. След това следват 7 безквасни дни, дните на безквасните хлябове, за да се помни как са излезли набързо и ядоха хляб на оскърбление. Пасхалното угощение се падало
към текста >>
246.
І.01.10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо
общени
е със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално
общени
е с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово. А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот. По този начин тази безкръвна жертва се приема от Бога и приобщаването им към нея, а се запечатва със слизането на Светия Дух. Евхаристията се свързва чрез Светия Дух с Тайната вечеря, където бе им казано, че Исус ще пострада като пасхален агнец, после ще възкръсне и след това ще се възнесе с възкръсналото си тяло в Царството Божие. На Тайната вечеря Той им бе казал: „Това правете в Мой спомен." И те чрез Тайнството на Евхаристията започваха да го правят. Идва Светият Дух и ги освещава. Само онзи, който се роди от Духа, може да влезе в Царството Божие, защото роденото от Духа е Дух. Идването на Светия Дух създава връзката между учениците и Исуса Христа. Чрез
към текста >>
247.
І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ Учениците на Исуса, след като получиха Светия Дух, започват да се събират по домовете си, на трапеза, където са принасяли хляб и вино, преломявали са хляба в името на възкръсналия Исус, който се възнесъл на небето и е седнал отдясно на Отца. Те са празнували това тайнство, чрез което са извиквали Святия Дух да слезе върху тях и върху даровете на трапезата, да ги освети и да ги превърне от спомен за плътта и кръвта Исусови в жив Небесен хляб и живо Слово. Те са празнували тази Евхаристия, тази благодарствена служба с радостни сърца (Деяния, гл. 2, ст. 46) всеки ден по домовете си. Светият Дух слизаше върху тях, кръщаваше ги и ги запечатваше със Сила. И те започнаха да проповядват Исуса като Син Божий чрез Светия Дух. И тези, които приемаха учението, се увеличаваха. „И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско и в
общени
ето, и в преломяването на хляба и в молитви." (Деяния, гл. 2, ст. 42). „И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани и изпълниха се всички Духом Светий и проповядваха Словото Божие с дръзновение." (Деяния, гл. 4, ст. 33). „И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса и голяма благодат бе над всички тях." (Деяния, гл. 4, ст. 33). „И всеки ден не преставаха да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма, и по къщите." (Деяния, гл. 5, ст. 42). Апостолите започват да проповядват, че Исус е Христос. А Христос е Месията, който юдеите са
към текста >>
248.
І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
са полагали ръце и правили знамения и чудеса и мнозина са се кръщавали в един и същ Дух. Духът Христов. Но след като един подир друг те си заминават от този свят, то техните ученици продължават делото им. Освен това те са написали вече евангелията. Евангелието е било писание, което е давало известие за радостната вест, за благата вест за живота на Исуса и за възкресението на Духа Христов. Еванг елието е благовестие за идването Царството Божие. Апостолите и техните ученици са имали пряко
общени
е с Христа чрез Светия Дух, Който е слизал върху тях. Те са се хранили с небесната храна и с небесното питие, което като дар се изсипвало от Святия Дух. Но минали години и Святият Дух вече не се явявал. Духът идва, за да приобщи всички в едно тяло Христово, понеже всички ожидащи Духа са частни удове от Него, отделни части от тялото. Но когато тези части и удове не са съгласни и не изповядват Духа в чистота и святост, то Той не идва и вече не слиза върху тях. Обяснението е много очевидно и ясно, когато някои са кръстени чрез Духа, а други не са. „Вие обаче не сте на плътта, но на Духът, ако живее във вас Духът Божий. Но ако некой нема Духът Христов, той не е Негов." (Послание към римляните, гл. 8, ст. 9). Щом не е негов, то Духът не слиза върху тях и те не правят
общени
е със Святия Дух. „Ако ли живее във вас Духът на тогози, който е възкресил Исуса от мъртвите, то този, който възкреси Христа от мъртвите, ще оживи и смъртните ваши телеса чрез Неговия Дух, Който обитава във вас." (Послание към
към текста >>
249.
І.01.13. ОТКРОВЕНИЕТО НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ИДВАНЕТО НА ХИЛЯДОЛЕТНОТО ЦАРСТВО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
е вечна, защото Исус Христос е един и същ вчера, днес и утре и до веки веков. Христовият Дух е Единосъщ, той създава Единството между человеците земни и небесни и прави Единението между земята и небето. Святият Дух е Духът на Завета. Святият Дух е Славата на Завета, който се носи от светлия облак Господен и огънят вечен на Господ Бог Саваот. Освещението на человека идва от Духа Святаго. Освещението на человека означава, че му се отварят очите, отваря му се ума и той идва в съ
общени
е с Духа Святий. А онзи, който има съ
общени
е със Святия Дух има пряко съ
общени
е с Духа на Словото на Бога. Той има пряко
общени
е с Бога, чрез Словото на Бога. Словото на Бога се носи чрез Святия Дух. Това е Духът на Обещанието, което носи обновление у человека телом и духом. Чрез Духът Святий се идва До Единство. „Едно тяло и един дух (Послание към ефесяните, гл. 4, ст. 4). Духът на Обещанието дава Вечния живот чрез Исуса Христа, чрез Духът Христов. А Животът Вечен е идването на Царството Божие и влизането чрез Духа Христов в хилядолетното Царство Божие.
към текста >>
250.
І.02 ЧАСТ АНТИМИНСЪТ Е ПЕЧАТЪТ НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХЪТ ХРИСТОВ В ЖИВОТ ВЕЧЕН 01. ЕВХАРИСТИЯТА И АНТИМИНСЪТ - СВЯТАТА ПО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Е ПЕЧАТЪТ НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХЪТ ХРИСТОВ В ЖИВОТ ВЕЧЕН 1. ЕВХАРИСТИЯТА И АНТИМИНСЪТ - СВЯТАТА ПОДВИЖНА ТРАПЕЗА 1/ Евхаристията е тайнство, благодарствена служба, при която чрез молитва се измолва и призовава слизането на Святия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло чрез Святия Дух, да ни приобщи към Бога. 2/ Евхаристията е тайнствено
общени
е на човешката душа със Святия Дух, където Словото, носено от Святия Дух, се претворява в человека в плът и кръв, и от земен человек става небесен человек, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. 3/ Евхаристията е тайнствено
общени
е на човешката душа чрез Святия Дух в Духът Христов, 4/ Духът Христов е Духът на Единението, Обединението и осъществява Единството на Битието с Небитието, чрез Словото на Бога. 5/ Евхаристията е тайнство и благодарствена служба чрез Святият Дух, който съединява и обединява в едно цяло видимия и невидимия свят у човека, земята и небето. Земята, на която стои и небето, което стои над него, като недостижим образ на Царството Божие. 6/ Евхаристията е безкръвно жертвоприношение, чрез което се търси възкресение чрез Духът Святий и безсмъртие в Христовия Дух. 7/ Безкръвното жертвоприношение става чрез приносите хляб и вино върху евхаристийната трапеза, т.е. святите трапези. Това са безкръвни жертвени олтари, на които се извършва Евхаристията. Този жертвеник, този свещен жертвеник е бил преносим жертвеник при първите християни. Този преносим жертвеник
към текста >>
251.
І.02.12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
ст. 26-28: „И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, и като отнема каменното сърце на плътта ви, ще ви дам плътско сърце. И ще вложа вътре във вас Духа си и ще ви направя да ходите в повеленията ми и да пазите съдбите ми и да ги извършвате. И ще се населите в земята, която дадох на отците ви и ще ми сте люде и аз ще зи съм Бог." Святият Дух слиза върху учениците във вид на огнени езици над главите им. Изпълнили се всички със Святия Дух. Чрез Святият Дух те идват вече в
общени
е с Исуса Христа и чрез Него с Бога. А
общени
ето със Святия Дух започва да става с тайнството Евхаристия и Святият Дух слиза върху учениците му и с дързост говорят Божието Слово. И оттук започва Новият завет с установяване на Евхаристията. Онова, което писаха пророците за жертвоприношението и за приношението за грях, за примирително приношение с агнец и хлебно приношение и че ако се направи, както Господ повелява, то ще им се яви Славата Господня. Когато Мойсей и Аарон влизат в Скинията и като излязоха да благославят людете, то яви се Славата Господня. И слезе огън от Господа, пояде всесъжението върху олтаря и всички възкликват и падат на лице пред закона Господен. (Левит, гл. 9, ст. 22-24). Онова, което писаха пророците, че ще се яви Онзи, Който ще се натовари с престъпленията на хората, и ще бъде бит заради беззаконията Израилеви, и ще бъде Онзи, „отпускаеми ярец", на Който са положени беззаконията и престъпленията на людете. „И Господ възложи на Него беззаконието на всинца ни. Той бе
към текста >>
252.
І.02.26. КАК СЕ РАБОТИ С АНТИМИНСА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
съпричастни чрез Негов Божествения хляб на живота вечен." Изпива се чашата. „Благодарим Ти, Господи Исусе Христе, за живия хляб на Словото Господне и за животворящия Дух на живота, с който си ни удостоил." Всички са станали прави. X. Домакинът говори за Божият Агнец, за символиката на неговото тяло и кръв, за претворяването му в Божествено Слово и силата на Духа в това Слово. Чете се от част II, гл. 12 (цялата глава). XI. Домакинът съобщава, че чрез Евхаристията и Антиминса ние търсим
общени
е със Святия Дух и чрез него призоваваме Святия Дух и благодатта на Христовия Дух, за да ни обедини в Едно тяло в Един Дух и за Едно небесно царство. „А Утешителят, Дух Святий, когото Отец ще ви проводи в мое име, той ще ви научи всичко и ще ви напомни всичко що ви съм рекъл." (Евангелие от Иоанна, гл. 14, ст. 26). „Да бъдат всички Едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, да бъдат и те в Нас Едно, за да повярва светът, че ти си ме проводил." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 21). „Аз в тях и те в Мене, да бъдат съвършени в Едно и да разбере светът, че Ти си Ме проводил и възлюбил си ги, както си възлюбил Мене." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 23). „Но нам е Един Бог Отец, от когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез него." (I коринтяни, гл. 8, ст. 6). „Така и ние, многото, Едно тяло сме в Христа, а всякой от нас сме удове един на друг." (Римляните, гл. 12, ст. 5). „За то, ако е някой в Христа, той е създание Ново." (II коринтяни, гл.
към текста >>
253.
І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт. Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в
общени
е с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г. и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците. А Теофан умира 12 години след това към 1759 г., но оставил свои следовници, които да продължат делото му. Един от тях става и Григорий V. Второ патриаршество (1806-1808 г.) През октомври 1806 г. за втори път заема патриаршеския престол. Продължил да се грижи за народното просвещение, следил монасите за строго спазване на манастирския устав, а пък архиереите да съблюдават точно църковните канони, поставяйки на първо място интересите на църквата и вярата. Спазвал в личния си живот аскетизма и бил строг към постъпките на другите. На 10.IX.1808 г. след свалянето на султан Селим III (1789-1807 г.), който е бил благосклонен към него, но при новия
към текста >>
254.
І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
става по времето на цар Симеон, при дъщеря му Олга, съпруга на княз Игор (912-945 г.). По-късно с папска була от Рим от 972 г. се приравняват българските и руски обреди. Така че българската писменост и църковна книжнина са започнали да проникват в Русия с покръстването им от България. Киевският княз Игор е участвал в похода на Симеон през 922 г. срещу Цариград. В древноруския летопис на „Повести временнмх лет" се говори за походите на Олег и Игор, във Византия, успоредно за съ
общени
ята за България. На всеки поход на Игор се описва и успоредно походът на Симеон. Това е напълно естествено, поради техният съюз - военен, политически и църковен. Това е единственото обяснение. Княз Игор умира убит при въстанието на древляните и след смъртта му започва да управлява княгиня Олга (945-964), поради непълнолетието на сина си Светослав Игорович. Тя потушава бунта на древляните, регулира размерите на данъците. Правило впечатление на всички, че е амбициозна владетелка и знаела как да управлява държавата. Това се дължало и на българските съветници, които е имала при себе си. Така преводът на договора от 912 г. с Византия е извършен от българин на български език, а договора от 945 г. съдържа смесване на български и руски изрази. През 957 г. княгиня Олга, предприела пътуване до Цариград, придружена от своя придворен свещеник презвитер Григорий. Той е бил неприязнено посрещнат от византийците, а християнството на Олга не е зачетено, понеже го е приела от България, а не е прието от
към текста >>
255.
I.03.35. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ИСУСА ХРИСТА- ДУХЪТ ХРИСТОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
бе дошла тук, трансформирана чрез влагата, въздуха и пр., ние не бихме могли да издържим. Христос беше трансформаторът. Той дойде да се справи със злото в света, да го превърне, да изсуши всички тези отровни газове на злото." „Ако не беше дошъл Христос, целият свят щеше да пострада. Земята щеше да се обезличи. Христос е трансформаторът на лошите енергии, които имаше в света. И те щяха да разрушат всичко." „Христос дойде на земята, за да направи мост между небето и земята, да има съ
общени
е. Преди Христа хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов закон." „От Христа започва еволюцията, Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество. Христос е Светлината, която работи в цялата природа." „Христос действува вътре в глъбините на човешките души. Съзнанието на Христа обхваща всички хора." „С какво ще се ознаменува идването на Христа? С пробуждането на човешкото съзнание. За да разбере Христовото учение и да го приложи, човек трябва да има пробудено съзнание," „Духовното идване на Христа е през тази епоха. Първата негова мисия е да възстанови зрението на хората. То става със събуждане на съзнанието." „Христос дойде на земята да създаде здрава постоянна връзка от една страна между хората и ангелите, а от друга - между хората и Бога." „Христос казва: „Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте!" Какво е искал да каже Христос с тези думи? „Дръжте връзката, не късайте
към текста >>
256.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил старецът, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност. Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К. Дъновски е описал по-подробно с някои интересни и загадъчни съ
общени
я в специална брошурка. Случилото се с него, и то след като тъй неочаквано е бил спасен от явна смърт, той е приел като едно откровение, което му определило неговото бъдаще призвание - да се завърне в отечеството си и да се отдаде на служение на своя народ, чрез служението на Всевишнаго Бога. Той и до днес е запазил като най-скъп за себе си залог, връчения му по такъв необикновен начин Св. Антиминс, на който е бил отпосле ръкоположен за свещеник, служил е на него при откриването на църквата „Св. Архангел Михаил" и ред години подир това; с него са били осветени5, свещеник К. Дъновски и свещеник Иван из Къзълджилар. За параклиса са били отпуснати от княгиня Воронцова 5000 рубли, в памет на убития й през Руско-турската война в 1828/29 г. мъж, който ръководил обсадата на гр. Варна. В този параклис българите се черкувапи до заминаването на Рачински през 1863 г. След това българите престанали да ходят в него, понеже турската власт започнала да ги подозира. Още повече, че самият вицеконсул, веч
към текста >>
257.
II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
което дал помещение в самата патриаршия и пр. Патриарх Йоаким стоял и умеел да се постави над ограничените партийни възгледи и рамките на тесните шовинистични стремежи, а имал предвид най-първо църквата като общо. Именно в това направление се е движел и неговият грандиозен план за обединение на всички християнски изповедания на почвата на истината на православието. Тая голяма идея издигнал той от висотата на патриаршеския трон, като отправил горещ апел за единение и
общени
е първо на целия православен свят при отстранение на споровете и филетизма. В своята първа програмна реч след повторното си избиране за патриарх той поставил за съвременна задача на православието братското примирение и евангелско
общени
е на всички Божии автокефални църкви, защото целта е обща за тях и разногласията и разделянията между тях трябва да изчезнат. И примирението трябвало да изхожда и изхождало наистина от първенствуващата катедра - цариградската. Тая широта на възгледите била проявена от него благотворно и по болните за църквата национални въпроси, и, благодарение на неговата мъдрост и твърдост, били ликвидирани Антиохийската и Иерусалимската схизми, както и Кипърският църковен въпрос, а Българската схизма, против която той е бил от самото начало, била тласната по пътя на едно благоприятно разрешение, за което и балканското политическо споразумение от 1912 г. между българи и гърци давало най-добри изгледи и надежди, но на което попречила смъртта на патриарха Иоакима на 13
към текста >>
258.
II.02.03. Първата славянска служба
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
да му дава двойна заплата". Това се съгласява напълно с онази дейност, която филарет, очевидно под влияние на Рачински, развил от 1860 г. във Варна в полза на българското дело. Това се съвпада впрочем и с онова, което казва в спомените си първият варненски български учител, че варненските българи молили гръцката община да въведе обучение на български език, но тя с одумки не ги удовлетворявала. Картината за дейността на Рачински във Варна става пълна, като вземем пред вид и съ
общени
ето на съвременника К. Дъновски, който свидетелствува, че в срещите в монастира „Св. Димитър" „Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриване на българско училище", което било веднага решено от същите. От всичко това се вижда, че Рачински от самото начало е търсил пътища за туряне основа на българска просвета във Варна. Ясно е,че Рачински е способствувал силно за раздвижването и националното сплотяване и проявление на варненските българи. Наистина, Великденските събития в Цариград, когато тамошните българи обявили на 3 април 1860 г. отделянето си от цариградската патриаршия в отделна църква, начело с Илариона Макариополски, също така влияели; но ако не беше Рачински, те не биха раздвижили тъй скоро варненските българи, които са се намирали при много по-трудни условия, отколкото другаде. И значението на този руски консул изпъква още по-релефно, като се има пред вид, че другаде в България, дето условията са били по-благоприятни, но дето е нямало един Рачински, събитията
към текста >>
259.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
епархия, освен градът Варна, още и други 20 села между Варна и Кюстенджа, от Варненската епархия, Провадийската кааза от Месемврийската епархия и др. Между мотивите на патриарха се казвало: „А краймррските села от Варна до Кюстенджа се извадиха както по горнята причина (т.е., че и до днес се намират в сношение и хармония с патриаршията), така и по тази, че имат гръцко и смесено население." Възраженията и измененията на патриарха в представения му проект, които били съ
общени
на турското правителство през юлий същата година, ощетявали следователно още повече Варненската епархия, като й отнемали освен града Варна рще и други 20 села. Това предизвикало нови протести от страна на варненските българи, които заповядали на своя представител в града да противодействува. Те подали на 5 октомври от страна на цялата епархия един протест до правителството, подписан от 663 подписи и подпечатан с главния общински и с казалийските печати. Този протест гласи така: „Ваше Височество! Позната е вече на честното императорско правителство распрята, която от няколко години съществува между гръцката Патриаршия от една страна и верноподания български народ от друга, туй е распрята, която породи черковния въпрос. Императорското правителство крайно беше об-радвало всинца ни с двете онези Височайши решения, които преди едина-десят месеци съчини и официално съобщи, и които за нашия народ бяха удовлетворителни в сяко отношение. Но последните известия от столицата много наскърбиха и нас,
към текста >>
260.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
12 януарий 1860 г., в която се съобщавало следното: „Международната разпря на българите и гърците излиза вече от пределите на чисто църковния спор за славянска иерархия и се изражда в племенна вражда, която разпалват гръцките фанатици от кралството и островите, които не са напуснали бляна за възстановяване на Византийската империя и се заклели с непримирима омраза към възраждащата се българска народност." Обръщайки вниманието на императора, въз основа на горното съ
общени
е, върху това, че „печалната разпря между гърци и българи има повече политическо, нежели църковно значение, че главната причина се заключава в разни политически бленове, на които, както е известно, не са чужди и българите, и че в глухата борба на панславизма с елинизма Църквата за вреда на православието и несъгласно с неговия дух, служи за едната и другата страна само предмет", авторът на записката пита: „Ако по тоя начин коренната причина на раздора между православните жители на Турция състои предимно в политическите разпри, то може ли да се надяваме, че неприязнените отношения между гърците (и българите) биха се прекратили едничко чрез изменения в старата йерархическа уредба?" Императорът обаче не бил съгласен с изказаните тук мисли. Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото духовенство спрямо славянското
към текста >>
261.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
от 50-60 села на Варненския санджак и изпратен в Цариград. Обаче властта във Варна взела мерки за предотвратяване на насилия. За избягване на смутове и кръвопролития българите се отказали от своето насилствено намерение и решили да превърнат в църква долния етаж от училищното здание. Подробностите около това тъй важно за развитието на българщината във Варна събитие не бяха досега добре известни. Знае се нещо от устното предание, обаче твърде малко и бледо. А тези така важни съ
общени
я са едва от 50 години. Щастливата случайност е искала, обаче, да се запази един документ от онова време, който ни дава автентично изложение на работите в свръзка с основанието и откриването на първата българска църква във Варна. Това е едно писмо от варненския български търговец Рали х. П. Мавридов до П. Р. Славейков в Цариград, за което споменахме по-горе, че се съхранява от г-н Б. Даскалов в Трявна. Решили веднъж да имат българска църква, варненските българи се споразумели да извикат от Хадърджа за свой свещеник Константин Дъновски. На 8 февруарии 1865 г. същият пристига във Варна, като първи варненски български свещеник. На другия ден варненските българи се събрали на събор в училището и решили едногласно да превърнат долния етаж на училището в храм. Веднага било съставено едногласно писмо, подписано от всички българи, и поп Костадин е бил изпратен в селсто си Хадърджа да донесе антиминс, одежди и др. потреби за новата църква. Обаче изглежда, че между българите е имало две течения,
към текста >>
262.
АНТИМИНСЪТ, „ОТКРОВЕНИЕТО И КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
имаш вътрешен духовен път, за да стигнеш до знанието, заключено за човешките умове. Стигаш, отваряш и четеш и проумяваш! 3. Антиминсът и Откровението могат да се четат и възприемат само от човеци с пробудено съзнание и с отворени мозъчни центрове за тази област. Ако нямаш сетива, нямаш уд за възприемане - усилията ще са безплодни. Ще го отхвърлиш, защото не е за тебе. 4. Антиминсът и Откровението са откровения на Святия Дух. В тях човешкото е дотолкова човешко, доколкото човек прави
общени
е със Святия Дух, а чрез него с Христовия Дух и след това с Бога. 5. Константин Дъновски е свещеник на живия Бог, Който бе наредил на Своите служители да напишат за него и да опишат епохата на Възраждането. И то бе направено от тях. Онези, които целуваха ръката на Учителя Дънов, не направиха нищо. Те се оказаха безплодни. Другите, които бяха в света, откликнаха на повика на Духа и те бяха, които свършиха работата. И само те! 6. Аз не заварих нито един от последователите на Учителя Дънов, които да знаеха за целия този материал, който аз сега отпечатвам, като запазвам авторския текст на тези заслужили българи. 7. Към 40 години той бе събиран, проучаван и подреждан. Отначало смятах да го ползувам и от него да направя студия, на която аз да бъда авторът, като цитирам само авторите на публикациите. Но колкото повече време минаваше, виждах, че на онези, които си свършиха работата, трябва да им се поклоним. Затова реших да публикуваме целия материал, който е публикуван от тях за Константин
към текста >>
263.
III.02 БЛАГОВРЕМИЕТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
живота се заражда. А всичко, което е веднаж зародено, треба да следва Тогова, Който го е родил. Защото, както детето без майката и бащата не може, тъй и твоята душа без Бога е немислима: Той е началото и краят на всичко и без Неговото присътствие няма живот. И тъй, ако разбираш живота, разбрал си дадения поредък; усвоил си дадените моменти; следователно вървиш напред към целта, която е обединение на всичко в Божествения поредък, в който всички влизат съзнателно в общото съ
общени
е на любовта, която е родила всички същества от безпределно малките до безпределно големите - от человека до архангела и до безпределно Големият. И тъй, помни, че има само един даден момент да се родиш и да влезеш в пълнотата на живота, защото в цялата вечност няма два момента еднакви, нито две души еднообразни; понеже момент от момент личи по силата на своята тежаст. А душа от душа личи по силата на своето съзнание. И тъй, не мисли леко за нещата, че Бог може да прави както си ще: у Бога щение няма, както у человека. У Него има любов, която треба да даде всекиму това, що му се пада. А онова, което Бог дава, треба да го даде в своето определено време, или в определения даден момент. Разбираш ли къде си сега? Ако разбираш - мисли! Защото моментите идат и блажен си, че Бог е с
към текста >>
264.
III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
рационализм. Авторитета на духовното учение се състои още в неговата всеобщност. Действително, тази наука се открива във всичките социални класове, във всичките народи, на каквото поколение, секта или религия те и да принадлежат; всякога една и съща, тя потвърдява безсмъртието на душата, множеството на съществуванията, привлича хората едни към други, като ги поучава взаимно да си помагат и да се обичат, като им внушава същия закон от любов и солидарност. Поръчките, или съ
общени
ята, които ни дават върховните Духове, които ние узначаваме по името водачи и хранители, имат такова свойство да се вземат приблизително, и то справедливо, като Божествено откровение; те съдействуват на искупителната мисия, що Христос дойде да изпълни на земята. Съществуването на тези души се явява посредством медиумизма. Тези явления, безконечно разнообразни, без съмнение се распознават. Те се състоят във възможността на медиума да отдалечи душевните си способности, тъй щото не само да се задълбочи в задгробния свят, от дето да получи понятие от неща и образи, които му представляват Духовете, но още и най-вече да позволи на тези невидими същества да си послужат с органите на посредника, за да ни принесат, по един начин, когото те видят за по-добър, това що треба да знаем, чрез движение на предметите, чрез слово, чрез пименността и пр. Понякога Духовете стават видими, осезаеми и с тежест. Духовността происхожда, следователно, както от Откровението, тъй и от Науката. Под този двоен изглед,
към текста >>
265.
III.08 МИСЛИ ЗА ЖИВОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
След една сбирка на 27.Х. вечерта (София), в който се яви господаря на нашата планета и чрез г. П. К. Д. ни каза утешителни думи и насърдчения в духовния живот, на следнята заран се написаха долните мисли, като изяснение на някои от съ
общени
те вечерта: „Деня се познава от утрото и живота - от началото. Началото почва от земята, а края се свършва в небето. Деня - това са светлите духове, нощта -това са потъмнелите духове. Мислите - това са образите на добрия живот. Скърбите - това са работниците на живота. Щастието - това са свадбарите. Работниците на скръбта придобиват; свадбарите на щастието разхарчват. Богатството и сиромашията са двата края на земния живот. Богатството е жетвата; сиромашията - сеидбата; скръбта е орането; желанията са семената на
към текста >>
266.
IV.19 август, неделя
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на живота и колко са тия облекла, в които си ни обгърнал. Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Обясни ни се от г-н Дънов, че тази „Хвала" всеки от нас ще прочита след всеки петък, определен за абсолютен пост, т. е. само веднъж В месеца. Раздадоха ни се пликовете със съ
общени
ята, след което си разпределихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа. В 9 и половина наново се събрахме около масата в салона и г-н Дънов ни попита: - В този момент какви са вашите мисли? Някои от присъствуващите казаха какво са мислили в момента. Понеже беше съставен списък на политическите лица в България, на хора, които политиканствуват и се занимават с политика, г-н Дънов попита: - Какво мислите за тия хора в списъка? Някои от нас изказаха някои свои мнения, а след това той ни покани всеки от нас да посочи по една страница от Библията, както и по един стих от страницата. Най-напред бе поканен Т. Бъчваров, който посочи Исаия 69;5. После Д. Голов избра Захария 14;7. Пеньо Киров - Битие 18;13. Анастасия Желязкова -4 книга за Царете 23; 18. Мария Казакова - Иоил 2;7. Елена Иларионова - Изход 9;3. Илия Стойчев - 21 гл. от Битие; 3 стих. Мих. Георгиев - 4 Царе 8;3. Ат. Бойнов - 4 Царе 17; 17, К. Иларионов - 2 Коринтяном 13;9. П. Гумнеров - Лука 6;7. Г. Гумнерова
към текста >>
267.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
ходиш във виделината на лицето Ми. Иеремия, 15 гл., 20 cm. И ще се укрепиш в Мене и ще бъдеш крепък като стена. Притчи, 17 гл., 17 cm. И ще ти бъда приятел всякога и брат в нужда. Любовта Ми няма никога да оскудява, ни поколебава за теб. Псалом 40, cm. 6. Няма да опитам любовта ти чрез жертви и приношения външни, но със здравото си слушание искам да разбираш и схващаш пълнотата на благия Дух Божий и да влагаш думите Му в сърцето си. В тоя вътрешен извор на живота Бог ще ти се явява да има
общени
е с твоята душа. Това дружение на Господа с твоя дух те пази като зеницата на очите си и пази тия свежи връзки на Божието
общени
е с теб, за да се усили и укреги слабото ти сърце, което има нужда от духовна и Божествена сила; защото силен е само този, в когото Бог обитава и пребъдва с Духа Си. Псалом 39, cm. 4. Тогава всичко ще ти бъде ясно и пътищата Божии ще те радват. Духът ти ще бъде бодър и Господ ще ти изпраща Своите благословения навреме. Може да се служи Богу по три естествени пътища: 1) Първият път е свободната воля. Добродетелта е основа. Тук се явява свободната воля. Тя е свят на най-тънката, най-чистата материя и от нея започва всичко. Ний трябва да възпитаваме своята воля, да обуздаваме своите мисли и желания. Волята трябва да подчини интелекта. Не трябва да се боим от лукавите духове. Както във физическия свят човек е подчинил зверовете, така и в духовния свят той трябва да подчини лошите духове. Принципът е да се подчини волята на Божествената мисъл. Свободната воля е един
към текста >>
268.
IV.Програма за 17 август 1909 г.
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
август 1909 г. В 9 часа сутринта - обмяна на мисли. В 7 часа вечерта -
общени
е с духовете. - Пръчката прилича на една флейта. И наистина, животът е една песен, един концерт, а сега вие сте звуковете. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ВЕРИГАТА Така говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето, Моето Слово пристига. Заповед ви носи да заверите Свидетелството на Духа Ми, заверете истината на Завета Ми с живота си. Дайте Свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата вярност към Него. Засвидетелствувайте истината на Бога чрез изповед, явно пред Неговия свидетел-пророк. Отговорете с пълнотата на сърцето си и ума си, без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и дава всичко, ще ви даде според Своята неизмерна благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствувайте я и пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на живота, Който е говорил? Отговор: Вярвам. Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Отговор: Вярвам. Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Отговор: Вярвам. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (покровител) и във всички твои братя и сестри? Отговор: Вярвам. Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: Ще изпълня. Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за
към текста >>
269.
IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
то е трудно за обяснение. Представете си баща на име Свинаров, човек доста заможен, има 500-600 хиляди лева готови пари, но този баща има 10 сина и те са все Свинаровци. Умира бащата и синовете му взимат парите и навсякъде казват все Свинаровци. Кой ще каже, че Свинаров не е бил във вашия град? Това е то, когато човек умре, неговите синове да говорят долно за него. Разбирате ли тази аналогия? Може да го кажете както искате, безразлично е, Това не е още, че аз не мога да имам съ
общени
е с вас, това обяснява само противоречието. Сега няма нужда да ви разправям за своето положение, за моята нова обстановка. Тази сутрин ви се говори за тази вътрешна мрежа и действително, че ако я имате, само тогава духовният свят ще ви стане ясен; другояче, всичко ще ви бъде тъмно, както и на мене беше тъмно на Земята. Разбирам, да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много други работи, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Вие мислите да оправите света. И тези желания не са лоши, но пристъпете към една по-положителна работа, а именно работа над себе си. Бъдете отстъпчиви един към друг, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради живота, а е любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна: нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, с която мога да се крепя, тя е само тази.
към текста >>
270.
IV.12 август, петък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
е добър живот, добри човеци, защото с добрия живот и с добрите мисли ние градим своето духовно тяло и затова колкото повече добри мисли имате, толкова по-скоро и по-добре изграждате своето духовно тяло. Така, в 360 дни ако проектирате по една добра мисъл, ще имате 360 добри мисли в годината и тези мисли, като се съединят с другите мисли, те оживяват и добиват динамическа сила за човешката еволюция. А щом изпращаме лоши мисли, ще дойде лош дух и ще се въплъти в тях. Та, да имате съ
общени
е с добрите духове, непременно трябва да бъдете чисти, а за тази чистота Господ постоянно праща Своята сила и помощ, ако и ние постоянно да се каляме. Но ако решим да не грешим, то Господ ще очисти старите ни грехове. После, ако живеем добре, то добрите наши дела ще ни следят до хиляди поколения, когато лошите мисли ни следят само до 4 поколения. А от туй излиза, че доброто върви 1000 поколения, а лошото - 4 поколения. Значи само 4 добри мисли и желания са равни на 1000 лоши. Виждате колко Господ е отстъпчив. Никога не съжалявайте, че слизате на Земята. Напротив, бивайте благодарни, че сте дошли Ако искате да развивате вашата вяра, то всяка сутрин, като ставате, бъдете благодарни на Бога, че ви е пратил тук. Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят, напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се към него и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, вземали ти парите - обърни се към Бога и положението ви пак ще се подобри, Това, което виждаме,
към текста >>
271.
IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон. Тия числа, които ви се прочетоха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействуват през годината и във всичките ви частни работи, защото дръжте и се ползувайте от тях през течение на тая година. А от числата 7, 8, 9, 16, 18, 27, 91 отбягвайте. Те не са добри числа за вас тая година. Отбягвайте, изобщо, числата, сборът на които образува 13, 16, 17, 18 и 19. Числото 100 е числото на ангелите,
общени
е с ангелите и светиите. Едно правило при
общени
е с Господа може да усвоите. Да кажем, че когато си правиш сметка, печелиш на годината едно число. Но ако спечелиш повече, то като даваш обещание, ще се задължиш, например, че от това повече спечелено тая година ще внеса за Господа еди-колко си, или всичкото, или половината, или четвъртината и пр. И колкото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контрактът, който свързваш с Господа. Опитайте се и упражнявайте себе си най-вече в изпълнение на такива обещания. Тук по желанието на Всички ни, изразено чрез Симеон Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се раздаде: - Външният кръг в картината представлява света, опитност, земното училище във всичките негови занятия. Ножът обаче показва силата. Значи силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и
към текста >>
272.
IV.19 август, неделя
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Нашата работа е такава, че ние често пъти се връщаме назад, също както и блудният син, на когото заклаха теле. Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа. Когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член на Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата, но мисълта, която трябва да остане у вас, е, че ще имаме Господня вечеря, която не бива да смесвате с причастието, защото вечерята е
общени
е с Братството, когато причастието е
общени
е само на свещеника, който служи в олтаря с богомолците. В причастието участвува само душата, когато във вечерята участвуват два елемента - и тялото, и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното е червената - любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествена мисъл, но тия житни зрънца носят и съзнание. И ще видите, че храната има разно значение. Ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни масла, значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причиняваме страдания на никое същество, защото с това спираме сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората, защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 часа подир обяд, след като беше наредена добре трапезата в Бос-танджиевата колиба, ние всички ходихме един по един в
към текста >>
273.
слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година
,
,
ТОМ 11
градеж, също както за да очистиш сърцето си, значи да се чистиш, да обработваш. Човек за да може да гради, да мисли, да очиства сърцето си, трябва да има кой да му помага. И в български език има поговорка, че „с един камък къща не става". И ако човек мисли, че сам може да очисти своя ум и да подигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо. Ако човек работи заедно с Господа, тогава, да. Но един ученик може да работи със своя учител само когато има постоянни съ
общени
я с него. Тия ангели, които са напуснали едно време Небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у вас се зароди една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл. Например кажете в себе си: „Ще реша да следвам Господа." Те веднага съобразяват и ви казват: „Чакайте де, остарейте, поправете положението си и тогава с успех ще сторите това." Вие често пъти веднага възприемате техните внушения и заприличвате в такива случаи на онзи младеж, който решил редовно да се черкува, среща го дяволът и го разубедил да прави това, понеже бил още млад, а черкуването мязало само на старите хора Обаче като остарял, този младеж тръгнал на черква и дяволът му казал: „Сега вече си стар, седи у дома си, па си почивай, тая работа е за младите." Сега въпросът е защо тия ангели се стараят да отклонят хората от пътя Господен? Това е много ясно, като знаете, че когато имате добър слуга, вие искате да го задържите у вас. Защо? За да ви слугува. Може да
към текста >>
274.
IV.12 август, вторник 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
салон. Изпяхме песента „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата". След това Учителят съобщи, че редът утре е от 4 часа сутринта мъжете да започнат бдението на групи по 9 души. Първата група се състоя от лицата: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Константин Иларионов, Анастас Бойнов, Деня Цанев и Петко Епитропов. Тази е групата, която утре. на 13 август, в 4 часа сутринта ще се яви на бдение. Подир това съ
общени
е Учителят каза: - Задайте два въпроса, които всички мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През това време на това продължително мълчание г-жа Елена Иванова в излъчване продума с висок глас: - „Готови ли сте да умрете за Христа всички?" На този въпрос именно Учителят отговори: - Да умрем значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, взимат предпазителни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни, и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същото нещо трябва да спазваме и при присаждането на новия дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос е с нас. Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане. Затова именно виждаме, че някои хора тръгват в пътя Господен и
към текста >>
275.
IV.17 август, неделя 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете плътта Ми, няма да влезете в Небето." Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, дето единият се разсърди на онзи, който дойде, та баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се върна на предмета. Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка. Чрез знанието, което те притежават, преди хиляди години хората не са имали тези съ
общени
я, които ние сега имаме. Сега може да предадете една телеграма и за 6 часа да отиде чак в Америка. Също и писмо ако предадете, за 5-6 деня е също в Америка. Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има времена кармични, когато няма никакви условия за развитие, тогава е зима. Тогава и да искате да работите, не можете. Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползуват. Когато в духовния свят настане зима, слизаме на Земята. А светиите отиват през три други полета и когато настане зима в астралния свят, подигат се по-нагоре, в менталния свят, а когато са по-напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че когато влязат в рая, не искат вече да излизат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете в
към текста >>
276.
IV.17 август, неделя 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете плътта Ми, няма да влезете в Небето." Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, дето единият се разсърди на онзи, който дойде, та баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се върна на предмета. Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка. Чрез знанието, което те притежават, греди хиляди години хората не са имали тези съ
общени
я, които ние сега имаме. Сега може да предадете една телеграма и за 6 часа да отиде чак в Америка. Също и писмо ако предадете, за 5-6 деня е също в Америка. Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има времена кармични, когато няма никакви условия за развитие, тогава е зима, Тогава и да искате да работите, не можете. Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползуват. Когато в духовния свят настане зима, слизаме на Земята. А светиите отиват през три други полета и когато настане зима в астралния свят, подигат се по-нагоре, в менталния свят, а когато са по-напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че когато влязат в рая, не искат вече да излизат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете в
към текста >>
277.
IV.18 август, понеделник 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
зърна ще ги пазите. Те ще бъдат за духовното и материално развитие на българския народ. Ако не грешите, в тия зърна е складирана известна сила и енергия, която може да влезе във вас. Ще ги пазите добре: гледайте да не пропаднат някъде, да ги изядат мишки или друго. Тук г-н Дънов веднага мина да разяснява Пентаграма и между другото каза: - Забележете Пентаграма. Има ключове и змии - там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съ
общени
ята, които имате; също както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съ
общени
я за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други 10 емблеми: чаша, книга, светилник и пр., и 3 букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сте в 13-а сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, пентаграма, ни показва, че времената са дошли; и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла. По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже. -Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имат желания ефект, когато, напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши светове, та да можете да работите във външния свят. Особено буквата „Ж" в пентаграма с живота си трябва да се измени, понеже тъй
към текста >>
278.
V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 11
Мота IV. формули Учителят Петър Дънов Мисли за молитвата Част -1 Учителят Петър Дънов Мисли за молитвата Молитвата е насочване на сърцето към Бога и концентриране на ума, за да можем да възприемем известни Божествени течения. Тия течения трябва да минат през сърцето, за да ги почувствуваме и тогава да можем да се молим. Молитвата е най-приятното упражнение, най-красивото нещо в живота. Тя е метод за избистряне на мислите, чувствата и волята, и за възстановяване на прекъснатите съ
общени
я с Бога. Що е молитва? Молитвата е дишане на душата и акт на сърцето. Тя е единствената връзка с Бога, тя е езикът, с който човек разговаря с Бога. Понякога душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Молитвата има смисъл тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения. Когато човек се моли както трябва той винаги е обърнат към Бога. Ако се моли на Бога и мисли за приятел, за майка, за деца, за къща, за пари то молитвата му само до тях стига. Той на тях се моли. А за да е приета молитвата му, той за Бога трябва да мисли. Основата на всяка молитва е любовта към Бога. Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мислите, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса, Молитвата е най-красивата работа. Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога. Колко е красиво сутрин щом станеш, да се разговаряш с Вечния.
към текста >>
279.
V.II.Молитвите на Всемировият Учител Беинса Дуно за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
има понякога кратки молитви. Те трябва да се извадят впоследствие, когато се отпечата по оригинал цялото Му Слово. В частните си разговори в София и в провинцията Учителят е давал някои молитви на отделни братя, които по-късно са ги преписвали на ръка. И тези молитви са запазени в отделни ръкописи и в „Молитвени тефтерчета". Какво представляват молитвите на Учителя? Той е говорил много и има записано и отпечатано също толкова много. Накратко може да се изрази така: 1. Молитвата е
общени
е на човешката душа с Бога. 2. Молитвата е велико състояние на душата, чрез която човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великият. 3. Молитвата, както и връзката с Бога са непреривни процеси. Тя е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек устремена към Бога. Молитвата е дихание на душата. Молитвата е Божествен акт. Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Учителят е дал няколко правила: 1. Всеки ученик да има свое молитвено тефтерче, където собственоръчно да си напише молитвите. 2. Молитвите да се напишат с печатни букви, а не ръкописни, защото азбуката, кирилицата е дадена от Невидимия свят в печатни букви и има окултно значение. (Това ще го намерите в беседите.) 3. Молитвеното тефтерче се носи в специален джоб на сакото. 4. То се държи на специално място у дома. 5. Не се дава на други да го докосват и да четат от него. 6. Молитвите не се предават на външни хора, а само на
към текста >>
280.
НАРЯД за 1898 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
година 1. Писмо на Учителя Петър Дънов до Пеню Киров от гр. Бургас, че арахангел Михаил му съобщава, че чака знак от Господа (2. XII. 1898 г.). 2. Писмо: „Съ
общени
е за вас", че догодина, 1899 г., Господ ще им се открие. 3. Писмо: „Духът на Господа иде вече" (23. XII. 1898 г.). 4. Избраникът Божий и Вождът на Истината. („Изгревът", томII, стр. 32, стр. 83-91.) 5. На 8. X. 1898 г. е написано „Призвание към народа ми български, синове на семейството Славянско" (Виж„Изгревът", том IV, стр. 4-41.) 1) Варна, 2. XII. 1898 г. Любезни ми бр. Киров, Приех вашето писмо и съ
общени
ята. Благодаря ви много за сърдечните ви поздравления. Радвайте се, имам радостната вест. Арахангел Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства, да тури в обсадно положение света, сега чака заповед от Бога и щом приеме първия знак, ще затръби и ще тури в смущение всички народи. И след това Господ Исус от небето, заедно с всички светии, ще пристигне да възстанови новия ред на Царството. Аз чакам за обещанието. Идущата година ще почнем; бдете и молете се. Господ е наша крепост и спасение наше. Трябва всичко да пожертваме. Ние ще дадем благата вест. Заповядано ми е да ви кажа да отложите напечатването на призванието Нова Родина. Има нещо важно да се притури, и тъмните неща ще се направят ясни. Това е заповед на Арахангел Михаил, който иде от Бога с особена мисия, да ми съобщи волята Му. И трябва да чакам, докато премине всичко. Не се обезсърдчавайте, братя,
към текста >>
281.
НАРЯД за 1899 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме вие там и ние тука и ще се молим заедно и същевременно. Доктор Миркович е малко болен. Той ви моли, за да се молите за него, да оздравее и да му се даде благодат. Имам и друго нещо да ви кажа, но за друг път. Поздрави брат Тодор. Мирът Господен да бъде с вас. Имате ли писмо от Козлов? Ако имате съ
общени
е за него, съобщете ми го. Ваш верен П.К. Дънов *** 4) Варна, 29. IV. 1899 г. Притчи 2,1,9 Ев. Матея 21:21,23 От Господа. Любезни бр. Киров, Писмото Ви от 27 того получих. Аз се много радвам за Вашия духовен успех в Господа Нашия Спасител. Този, Когото Вие любите, и в Когото полагате всичката си надежда, е Вечен и Истинен. Господ ми се яви духом и ми яви следните благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизменна Любов. „Аз съм Господ Твой, Който ти говори сега. Кажи на моите братя Волята Ми. Кажи им: Аз съм техен Спасител, Който ги води с крепката си ръка. Кажи им: Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко,.което имат, Аз съм им го дал. Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух. Ето, Аз съм с вас и постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името ми, отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия си Дух, да ви ободрявам и да споделям
към текста >>
282.
НАРЯД за 1901 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
на нашия Баща. Ваш верен П. К. Дънов *** Шумен, 27.1.1901 г. 2) Еклис. 3:10-11,4:11 II книга на летоброенето 21:12 и 23:16. Затвореното ви писмо от 11 того получих навреме. Всичко, което ми съобщавате, така трябва да се свърши. Все що Господ отрежда е добро. Думите казани ще се утвърдят, имайте вяра. Днешната тъмнина ще се обърне в духовна виделина. Сега временно се намирам тук, дойдох да свърша една работа, и когато я свърша, ще се върна. Всичко върви добре. Някои от последните съ
общени
я, които съм придобил, ще ви ги предам в друго писмо. Има силна борба, но Онзи, Който е към нас е силен. Ние ще приемем помощ отгоре и наскоро, силата ще се удвои и делото ще тръгне. Верност, преданост, единодушие в любовта, това е важното. Скръб или радост все що е в ръцете на Бога. Поздрави брат Тодор. Молете се усърдно за успехът на общото дело. Искайте от Господа сила и мъдрост и ще ви.се даде. Той ще ви научи да работите, пазете се от всяка дяволска измама. Знайте ние ще победим и то скоро. Ваш верен П.К. Дънов *** 3) 7. II. 1901 год. Люб.бр. Киров, Надявам се да сте получили моето отворено писмо от Шумен. „Божиите думи ще се изпълнят." Това е цялата истина. Ние ще сме свидетели на това изпълнение. Господ е близо и Той е наша опора и крепост. Неговата крепка ръка ни води. В тези усилни времена Бог ни пази, Имайте всяка радост и веселие, да не ви блазни нищо; стойте твърди в обещанията си и ще видите славата Божия. Нашето воинствуване е в Господа и за Господа. Неговата сила е наша сила.
към текста >>
283.
НАРЯД за 1904 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
ви мъчнотии и страдания за в бъдеще ще донесат своите добри плодове. Сега отчасти знаете, отчасти мъдрувате, но когато дойде пълнотата, тогава ще разберете, че у Бога всичко е добро. Оползотворявайте добрите часове на живота си. След като го прочетете, коленичете и благодарете на Бога. Евангелие от Йоана, гл. 16, ст. 16. „Още малко няма да Ме виждате и пак малко, и ще Ме видите." „Още малко" - това е временният живот на плътта, който ви препятствува да Ме виждате, да сте в прямо
общени
е с Мене, Такива минути на живота ви всеки е опитал. Те са били минути на общо помрачение, духовно падение и скърби. „Още малко" - това е повдигането на вашия дух, освобождението от плътската връзка, себеотричането и съзнанието на доброто и любовта към Бога. В такива минути Аз винаги съм се вестявал пред вас. Евангелие от Матея, 12гл., 12 ст. „И колко е по-добър човек от овца." Ако Бог се грижи за птиците небесни и за зверовете, нима Той ще да забрави вас? - Не, няма да ви забрави. Но вас ви съблазняват най-малките противоречия на живота. Не сте се научили да служите на Бога. Вие все търсите вашето „хляба и рибите". Искате чудеса, искате знамения. Ще ви се дадат, но не тия, които вие очаквате. Аз ще извърша това така, щото да не остане никакво съмнение в сърцето ви. И когато ви се отворят очите като на слепия, ще видите хубавия Божи свят. Няма да се минат нито три години от днес, когато тази истина ще блесне по-ясно. Вяра искам от вас. Вашето маловерие възспира силата на моя Дух. Какви
към текста >>
284.
НАРЯД за 1905 годинa
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
година 1. Съ
общени
е за избраните верующи, 22.1.1905 г. 2. Писмо на Петър Дънов до Мария Казакова от 15. VIII. 1905г., Варна. 1) СЪОБЩЕНИЕ ЗА ИЗБРАНИТЕ ВЕРУЮЩИ Писмо от Петко Гумнеров до сестра Мария Казакова София, 22.1.1905 г. Драга сестро, Това съ
общени
е ни се даде от Господа чрез Брат Дънов на 19.1. того, сряда вечерта в 10 часа, в присъствието на мене, жена ми Гина и г-н Бъчваров. Времето бе Божествено, съвършено ясно и тихо. Поздравляваме ви: П. Ив. Гумнеров и жена ми Гина, живущи в София, ул. Опълченска N 66. СЪОБЩЕНИЕ Съ
общени
ето да се чете само на ИЗБРАНИТЕ ВЕРУЮЩИ, никому другиму. Псалом 26:3-12. Псалом 37: 8-17. Матея 8:16-38. Притчи 28:10. Вам Истината е позната. Ходете във тоя път, който ви е показан от Мене. Имайте вяра и пълно упование и Аз ще уредя вашия живот тъй, както трябва. Няма да бъдете лишени от нищо добро. Зная Аз лукавите помисли на вашия зложелател. Знайте, че не е неговата воля, която се изпълня под Небето, но Волята на Вашия Господ, Който бях мъртъв и сега Съм жив. За вази Аз Съм определил да извършите много работа за Мене. Работата, това е Моето благословение за вази. Зная, вий често се смущавате, често се обезсърдчавате, често се съблазнявате, но бъдете верни, както Съм и Аз верен. Вий сами ще видите какво бъдещето ще ви донесе от Мене. Мен вий ще познаете по Моите Дела. Този народ на вас гледа, вий сте светила и нека вашите светилници да светят, за да могат человеците, като ви гледат, да прославят Вашия Отец, Който е горе на Небето. А
към текста >>
285.
НАРЯД за събора 1907 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
чувствата, употребявайте яснозеления цвят на листата. Трето: Когато искате да развивате вярата, употребявайте ясносинята краска (небесната). Тези три неща през тази година трябва да се стремите да развивате. 10. 26.Х. 1907 г., Велико Търново. Получи се запечатан плик от г-н Петър Дънов. На плика бе написано следующото съдържание: Велико Търново. „Да се отвори в събота вечер на 27-ми този месец, кога се съберете всички наедно. Отворете го към средата на събранието ви. Това е съ
общени
ето ви за тоя месец. След като го прочетете, коленичете и благодарете на Бога." Съ
общени
ето Приложете сол на вашия живот. Съпротивете се на всички лоши условия. Слушайте увещанието на Духа, Който ви говори благо, като на синове и дъщери и ви показва Пътят на живота. Той се обръща към вас и ви казва: „Чада мои, не презирайте наказанието от Господа и не се отегчавайте, когато ви обличава, защото Той наказва и поучава тия, които обича. Той ви прекарва през разните изпити на живота, за да ви очисти и обучи на търпение разумно и да ви приготви да участвувате в Неговата Слава. Вашите сърца трябва да станат огнища на Божията Любов и умовете ви -носители на Божията Истина. Душите ви да се освежат и духовете ви да се ободрят. Нозете ви да тичат в пътя Господен и ръцете ви да се разпрострат за работа добра. Устата ви винаги да са подсладени с благото Слово на живота. Ушите ви да са отворени за знанието и Мъдростта и очите ви отворени за Истината. И така като очистите живота си, Господ ще ви посещава
към текста >>
286.
НАРЯДИ за 1909 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
се казва никъде. И никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което е позволено на Веригата да го има. Господ пита: Благодарни ли сте от всичко това? Отговарят: Благодарни сме. Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа. Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, 12 стих и нататък. 3) Програма за 17 август 1909 година: В 9 часа сутринта - обмяна на мисли. В 7 часа вечерта -
общени
е с духовете. Пръчката прилича на една флейта и наистина животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете. свидетелствата на веригата Така говори Господ: „Изпълнете моите Заповеди и Повеления. Ето, моето Слово пристига. Заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа ми. Заверете Истината на Завета ми чрез живота си." Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата верност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед ясна пред Неговия свидетел (пророк). Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си, без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствувайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единнаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на Живота, Който е говорил? Отговор; Вярвам. Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега?
към текста >>
287.
НАРЯД за 1913 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
също както, за да очистиш сърцето си, значи да се чистиш, да обработваш. Човек, за да може да гради, да мисли, да очиства сърцето си, трябва да има кой да му помага. И в български език има поговорка, че с един камък къща не става. И човек ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да подигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо. Ако човек работи заедно с Господа, тогава - да! Но един човек може да работи със своя учител само, когато има постоянни съ
общени
я с него. Тия ангели, които са напуснали едно време небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у вас се зароди една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл. Например кажете си в себе си: „Ще реша да следвам Господа." Те веднага съобразяват и ви казват: „Чакайте де, остарейте, поправете положението си и тогава с успех ще сторите това." И ние често пъти веднага възприемаме техните внушения и заприличвате в такива случаи на онзи младеж, който като решил редовно да се черкува, среща го дяволът и го разубедил да прави това, понеже бил още млад, а черкуването мязало само на старите хора. Обаче като остарял този младеж и тръгнал на черква, дяволът му казал: „Сега вече си стар, седи у дома, па си почивай, тая работа е за млади." Сега въпросът е защо тия ангели се стараят да отклонят хората от пътя Господен? Това е много ясно, като знаете, че когато имате добър слуга, вие искате да го задържите у вас. Защо? Задави слугува. Може да
към текста >>
288.
НАРЯД за 1916 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Христос разбира нещата, които са неизменяеми, Божествени в себе си, разумни. Корнелий трябва да се моли. Ето една задача за мнозина. Не знаят да се молят още. Някои казват: „Какво трябва да кажа на Господа? Не знае ли Той?" Други казват: „Как трябва да се моля?" Ако питате някой теософ, той ще ви каже: „Аз съм Бог. Няма за какво да се моля. Ще размишлявам, ще разсъждавам." философът казва: „Аз ще размишлявам." Но молитвата е необходима. Тя е дишане на човешката душа. Тя е едно
общени
е между Бога и човешката душа. Когато Бог говори, ти ще мълчиш и когато Той спре, ще ти каже: „Искам да повториш това, което ти казах." Думата „молитва" значи да се качваш и слизаш. Има някои хора, които вечно говорят. Те са бъбрици. И като спят нощем, пак бъбрят. Като спят, трябва да мълчат. Какво е спането? Когато спите, Господ ви преподава уроци и понеже човек тогаз е изолиран, Господ може да му разправя. Като се събуди, Той ще му каже: „Повтори каквото ти казах." Ако не е чул добре тези заповеди, какво ще повтори? Ще набие жена си, ще понатупа децата? Цял ден е неразположен, защото не е разбрал урока, мисълта на живота за този ден. И когато един Божественен пратеник дойде от небето при нас, иска да ни каже, че без чистота никога няма да видим Бога, без святост няма да го разберем, без любов няма да го почувствуваме, също така без милосърдие и без правда. Трябва да разберем какво нещо е Любовта. Някои казват: „Ние разбираме Любовта." Някои от вас я разбират. Вярвам, че я разбират, но
към текста >>
289.
НАРЯДИ за 1917 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него Самия. Аз ви предадох едно учение на Христа, учение наживота, не на буквата, учение не на сектантство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Когото ви говоря, е Жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с когото всякога съм в
общени
е. Познавам гласа Му, държа учението Му, върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислеха, че са братя, а не врагове! Да споделяха своите скърби и своите радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесният глас! Имайте мир и търпение, всичко Той ще уреди добре! Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един Пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко време и на всяко място. (Свещеният подпис) Варна, 26 август 1917
към текста >>
290.
VII.8. КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
за два месеца започнахме да чуваме от различни места от страната същия израз: „Трудно се чете". Откъде бяха научили този израз? Кой им го беше предал и внушил? Ето вижте кой е този. По времето на социализма, тогава взеха земята на селяните и ги натикаха в кооперативи. Първо електрифицираха селата, светнаха електрически крушки по домовете им. Второ им поставиха радиоточки и по селската радиоуредба им пускаха музика, предавания. Сутрин ги събуждаха с маршове и песни. После им предаваха съ
общени
я по радиоточките коя бригада от селяните къде ще ходи този ден да работи. Слушаха, изпълняваха и отиваха там, където им нареждаха. Вечер им пускаха музика и им съобщаваха коя бригада е работила най-много и е изпълнила плана за деня. Но тази система работеше безотказно и до днес. Днес някой в София изрече някакво нареждане и по вътрешната верига на предварително радиофицираните т. нар. последователи на Учителя започват да повтарят заповедите. Черната ложа първом ги завързва отвън, после ги завързва отвътре, прокарва им в тях жици, създава им система, чрез която ги закачва един за други и ги владее. По същия начин се събраха в Айтос и взеха решение да се съобщи по цяла България да не се купува „Изгревът". И те го изпълняват. Нареждането е взето, издиктувано е по радиоуредбата, чуто чрез техните радиоточки и го изпълняват безпрекословно. Този механизъм на Черната ложа работи безотказно. Разпространява се и устно, и чрез писма. И после се осъществява отклонението по всички посоки. Организирано
към текста >>
291.
Наряди за 1924 г.
,
,
ТОМ 12
годинаДо всички, 15.IV.1924 г.Наряд за 5 седмици-от 17.II.1924 г.По нареждане-15.III.1924 г.По въпроса за Младежкия събор, 13.V.1924 г.Наряд за 1924/1925 г.: Размишления, 24.VIII.1924 г.Съборът е в София от 24.VIII.1924 г. до 7.IХ.1924 г. в салона на ул. Оборище 14.Конгреса на окултистите: съ
общени
е от вестник „Утро" от 13.VIII.1924 г., което е погрешно и показателно как се разпространяват слухове. 1) ДО ВСИЧКИ София, 15.IV.1924r. Онова, което внася живот в душата, е Божията Любов на Духа; което внася в душата светлина и знание, е Божият Дух на Мъдростта; онова, което внася свобода и радост в човешката душа, е Божията Истина. Туй безграничното обгръща ограниченото и го подкрепя. Бог е туй, от когото всичко добро и благо излиза и пълни страждующите души на земята с мир и утеха, с вяра и надежда в светлото бъдеще. Бог е винаги на страната на слабите. Ходете всички в съвършената чистота на живота, пълни с Духа на благостта. Всичко Господ ще обърне да работи за добро на онези, които вършат Неговата воля. Няма скрито нищо от Неговото око. Бодри, умни, весели, благи, добри, трудолюбиви в доброто ходете с пътя на живота. Любовта, Мъдростта и Истината Божия ще пребъде с вас всички сега и всякога. (Свещеният подпис) 2) НАРЯД ЗА 5 СЕДМИЦИ от 17.II.1924 г. I седмица, 17.II.1924 г. Ев. Йоана 15 гл. 14 ст.: „Вие сте Ми приятели, ако правите това, което ви Аз заповядвам." II седмица, 24.II.1924 г. Ев. Йоана, 16 гл. 13 ст.: „А кога дойде Онзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка
към текста >>
292.
Наряди за 1930 г.
,
,
ТОМ 12
годинаБеседа, държана на 1.I.1930 год.Писмо на Боян Боев за нарядите на Учителя, 13. XI. 1930 г.Синовете на Виделината: Неделна беседа, 23. III. 1930 год. - резюме.Съ
общени
е За братска среща на младежите, 14 юни 1930 год.Наряд Правият път,30. III. 1930 год. 1) БЕСЕДА, ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА БРАТСКА ВЕЧЕРЯ СРЕЩУ НОВА ГОДИНА 1 януари 1930 г. 8 ч.вечерта Силата на човека не седи във външните условия на живота, но в неговата душа. В човека има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа и Божествен Дух. Личността е най-горното в животинското царство. Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и прочее - но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза, или в личността и пр. Ние живеем, защото Бог живее. Когато ние не живеем, както Бог живее, ние умираме, а когато живеем, както Бог живее, ние оживяваме. Нещата трябва да се кажат, за да се изпълнят. Каквото кажем, ще стане. Сега личността е господарка. Когато човек престане да се обижда, той е над личността. Ако ние се освободим от личността, то ще се освободим от много несгоди и тревоги в живота. Онзи, Който знае повече, трябва да изпълнява повече, а онзи, Който знае по- малко, по-малко трябва да вложи. * * * След вечерята. От 12 часа. Там, дето свещеникът живее, пророкът умира; а там, дето пророкът живее, свещеникът умира. Силният извор и от най-големия дъжд не се размътва. Що са добрите условия? Добрите условия, това
към текста >>
293.
Наряди за 1932 г.
,
,
ТОМ 12
Постът трябва да се разбира отвътре. Всички приятели трябва да дойдат до едно истинско изпълнение, а не само до механическото. Да имат желание да изпълнят Волята Божия, за да се благословят. Трябва да имат желание да участвуват в общата работа. Като полива човек едно дърво, като копае едно лозе, той сам се ползува от него. Някои не разбират, че като работят за Бога, ще се благословят, ще се ползуват. Като копаеш лозето, ти имаш по-добър плод. Хората трябва да бъдат в непреривно
общени
е с Бога. Слънцето като огрява растението и въздухът като го облъхва, то расте. Така и всеки човек трябва да има този непреривен процес вътре в себе си. Дето няма това, не може да има растене. Като стане човек духовно сух, престава да расте. Съобщете това нареждане на всички братя и сестри в селата на околията, дето има кръжоци. За получаването на настоящето отговорете с приложената тук картичка. Поздрав от любезния Учител на всички братя и сестри. 9 септемврий 1932 г. Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов Бележка на редактора: Същият наряд е пуснат отделно като „Наредба за духовната
към текста >>
294.
Наряди за 1940 г.
,
,
ТОМ 12
и на беседите по свобода.Всеки ден в специална тетрадка ще се записва една от добрите мисли, които минават през ума. Всичко хубаво и добро в света иде от Божествения свят.Всеки ден ще се направи по едно микроскопично добро дело. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. Изгрев - София, 14. IX. 1940 год. С братски поздрав: П. Епитропов 3) ЛЮБЕЗНИЙ БРАТ............................... , Желая да ви направя следните съ
общени
я:В тазгодишната програма за работа беше предвидено за четене по една страница от книгата „Учение и работа" всекидневно. След Нова година вместо от тая книга, ще се чете по една страница всеки ден от книгата „Божествен и човешки свят". Ще се прочете тая страница, която се падне при отваряне на книгата. Страницата ще се прочете и ще се размишлява върху четеното. Останалите точки на наряда остават същите.Списание „Житно зърно" от 1 януарий 1941 год. ще се дава безплатно на всички, които правят задачата с левчетата. Автоматично всеки, който прави задачата, се смята абонат на списанието. От това се вижда какво голямо значение се отдава на правенето на задачата. Тези братя и сестри, които са били досега абонати на списанието, трябва да си внесат абонамента за тези години, за които не са платили - включително и 1940 година. А тези абонати на списанието, които не правят задачата, ще продължават да получават списанието срещу абонамента - както досега. Пращам ви тук приложен списък на тия лица от
към текста >>
295.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
Братството е братската вечеря. Хлябът и виното са емблема нажертвата, а жертвата е пътят към възраждането на човешките души. „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен." Това е пътят на пратениците Божии. Учителят ни посочи и освети този път за нас. Друга свещена традиция е възлизането на планината. Планината винаги е символизирала Божествения свят - светът на Истината. Всички знаем с какво свещено чувство ни е извеждал Учителят на планината. Там ние влизаме в
общени
е с великия Божествен свят, от който черпим сили и вдъхновение, за да изпълним мисията, за която сме дошли. Друга от свещените традиции на Братството, една от най-красивите - това са братските срещи. Те се устройват всяка година в определени дни. Това са срещи на работниците Божии, на учениците от този и онзи свят, под ръководството на върховните ръководители на Братството. На тези срещи учениците идат да получат наставления и упътвания за работа от своя Учител, както и неговото благословение за през цялата година. Това са свещени дни за ученика, незабравими по своята красота, мир и светлина. Те събуждат спомена за светлите небесни селения, които душите са напуснали, за да дойдат и работят на земята. Това са методи за работа, които възстанови и освети между нас нашият обичен Учител. Ала Той ни завеща най-мощния от всичките - великият пример на своя живот. Той раздаде себе си нам и неговият светъл образ живее в душите ни. Той ни вдъхновява, Той ни дава сила да следваме пътя, който ни посочи.
към текста >>
296.
Наряди за 1946 г.
,
,
ТОМ 12
на братската учителска група 14.I.1946 г. Изгрев 2) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Вие знаете, че всяка сряда след обед на Изгрева се държат сказки, в които се засягат научни въпроси във връзка с идеите на Учителя. Просветният съвет реши да се печатат тия сказки, в ограничен брой засега, и да се пращат във всеки град по един екземпляр за целия кръжок. След прочитане на този екземпляр, молим същия да се изпрати на околните села, където има кръжоци. За изпращане на тия сказки, изобщо за
общени
е с провинцията, Просветният съвет на Изгрева образува специален кръжок. Желаещите да се свържат с този кръжок на Изгрева, да се отнасят до ръководителя на кръжока А. Бертоли, кв. Изгрев 1272, София. Във връзка със сказките и за други въпроси, отнасящи се до дейността на Просветния съвет, отнасяйте се до горния адрес. Например, може някой да иска допълнителни осветления по някой специален въпрос, изложен в сказките. Може да иска повече сведения по дейността и живота на Братството на Изгрева. Желателно е да се обменят мисли и върху някои пасажи от беседите и лекциите на Учителя или върху някои упражнения и задачи, дадени от Него на ученици и др. Целта е да се образува по-интимна, по-сърдечна връзка между Изгрева и провинцията. Нека да се чувствуваме като едно цяло, като едно голямо семейство, което продължава да работи под ръководството на любимия ни Учител за великото Божие дело. Кръжок за кореспонденция при Просветния съвет - Изгрева 10. II. 1946 г. 3) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Праздникът на
към текста >>
297.
Наряди за 1947 г.
,
,
ТОМ 12
всички околни села, дето има кръжоци. Сърдечен братски поздрав до всички братя и сестри с пожелания за напредък в Божествения път и за успешна плодотворна дейност на Божията нива. С братски поздрав, Ваши верни, за Братския съвет :/п/ Т. Стоименов /п/Ж. Панайотов /п/ Б. Боев 2) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Учителят говори много върху молитвата, за нейната чудна сила. В това отношение могат да се прочетат освен много мисли за молитвата, пръснати в беседи и лекции, още и специални беседи за молитвата: „Общение с Бога" и 36-а лекция от Общия окултен клас, година трета, със заглавие „Молитвата". Молитвата е метод за свързване с Бога. Няма по-велико нещо за човека от това да мисли за Бога. Свържеш ли се с Бога, ти вече можеш да владееш силите на ума и сърцето. Ето защо Учителят нарича молитвата „път към постижение". Светът се намира в една от най-важните епохи в историята на човечеството. Сега се намираме пред вратата на новата култура. Сега се подготвят условията за шестата раса. Учителят казва: „Непрестанно се молете. Даже и когато сте на банкет, на концерт, в разговор с другите хора, незабелязано отправете мисълта си към Бога и Му кажете няколко думи. Чрез молитвата човек привлича Небесното благословение - живот от висшите сфери, една Божествена светлина идва като отговор на нашата молитва. Ако молитвата не привлече тази светлина от висшите сфери, тя не е била истинска молитва. И тая светлина, която иде отгоре като отговор на нашата молитва, тя преобразява нашите умове, сърца и воли, и изменява
към текста >>
298.
15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА
,
,
ТОМ 12
ПРИРОДАТА Ще направя едно об
общени
е между кротост, смирение, електричество, магнетизъм и мъчение. Кротостта и смирението показват пътя на духа, електричеството и магнетизмът - пътя на душата, а мъчението - пътя на тялото, или физическия свят, т.е живота на Земята. Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението - с душата, електричеството - с мозъка, магнетизма - със симпатичната нервна система, а мъчението - с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка. Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, разбрано трябва да говори на себе си. В българите има предание, че на Йорданов ден небето се отваря и следователно онзи, който може да види отварянето на небето, каквото пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види това нещо. Една година, като наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и искал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато,“ но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава“ и главата му станала голяма като крина и не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действува и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, то става. И тъй, окултизмът гласи: Всички блага в живота са свързани с кротостта и смирението, всички сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатичната нервна система, и всички несполуки - с мъчението. За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението. Всеки ученик, който не спази един от вечните
към текста >>
299.
29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН
,
,
ТОМ 12
в която има прозорец, има и врата и в която къща има врата, подразбира, че има и прозорец. Вратата трябва да бъде всякога затворена, а пък през прозореца не само трябва да влиза светлина, но и въздух. И когато е задушно, вие отваряте прозореца, за да влезе повече въздух. Но същевременно човек е една къща. Това е най-хубавата къща, която е съградена. По-хубава къща от човека на Земята няма. Той има два прозореца и една входна врата. После, има два вентилатора, има две слушалки за съ
общени
е с външния свят. После, има един инспектор, който проверява нещата, и един език, който проверява, като влезе нещо, дали е добро или не. Като не е добро, не го иска. В тази къща има и двама слуги - те са ръцете. Като дойде някой, ръцете казват: „Заповядайте!“ Тази къща си има прозорец, слушалки. Значи у човека има 5 сетива. Петте сетива, това са живи сетива. Трябва да знаете дали са нормални сетивата ви. Дали е нормално запример обонянието, зрението. Има едно виждане в света - не да виждаш само човека отвън. Тогава не познавате човека. Вътрешно и външно трябва да познавате човека. Човек може да си тури много красива маска и на тази маска да са написани всичките черти на един отличен, добър човек. Как ще познаете дали някой е добър или лош? Как ще познаете дали човек има маска или няма маска? Лесна работа. Ти ще кажеш на човека, който е дошъл с маската у вас: „В нашия дом правило е, който дойде гост, трябва да се окъпе.“ Тази маска, във водата тя ще се стопи и той с маска не може да се къпе.
към текста >>
300.
35. ЕДНА ЗАДАЧА
,
,
ТОМ 12
само. Ако вие два часа прекарате в размишление в свободното си време, ще имате големи постижения. Мога да ви дам една система за самовъзпитание. Не да се дресира човек, но да се самовъзпитава. Сегашните недъзи, при едно самовъзпитание, могат да се отмахнат. Запример разстройство на стомаха, най-вече на нервната система, или други подобни състояния, могат да се премахнат. Тогава човек добива един весел поглед, Божествена промяна става в него. Като срещнеш някой човек, имаш
общени
е. Някой път сте между хората, но не ги виждаш, няма ги хората там. Като че ли от восък са направени хората. Човека го няма там. А пък някой път виждаш човека, влизаш във връзка с душата. Сега много пъти човекът го няма. А пък за да събудиш душата си, трябва да се създадат нови условия. Тогава иде разрешението. Без него идат постоянни разочарования. Днес ще бъдеш разположен, утре неразположен, после пак разположен и т.н., докато човек каже, че не знае какъв е смисълът на живота. Та, сега, основната мисъл: Първо да работите за търпението. И като ви дойде мисъл да говорите, да се попитате дали да говорите или не, да мислите ли по този начин или не, да кажете ли това или не. За една седмица турете си един контрол. Ще отбелязвате, каквито мисли ви дойдат, в тетрадката. Запример сутрин ви дойде добра мисъл, на обяд - лоша, вечерта - лоша мисъл. Или сутринта - лоша мисъл, на обяд - добра и вечерта - средна. За една седмица да видим, колко мисли ще ви дойдат. Ще отбелязвате в едно тефтерче по 3
към текста >>
301.
1. НАЙ-МАЛКОТО
,
Първи урок от Учителя
,
ТОМ 12
на слънчевия възел и трябва да я измениш. Когато носиш една дреха, която не ти е естествена, пак чувствуваш такова стискане; тогава на тази дреха ще направиш едно преобразование. Или, обуща носиш и ти са неестествени - пак ще направиш едно преобразование на тях. Или, някоя книга четеш... Туй вътрешно стягане е едно вътрешно предупреждение, ще го слушаш. Помислете малко и направете една промяна. То е усилване на волята. Ще ви дам упражнение за през тази година. Почнете най-първо
общени
е правилно с физическия свят. Първо, като станете сутрин, помислете 5, 10, 15 минути за всички добри и разумни хора по лицето на Земята. Добри в пълната смисъл на думата. Те са ученици. На всички добри хора съзнанието им е всякога будно на Земята. Те имат пълнота в себе си. И те мислят за добрите хора. Всички добри хора мислят един за друг. Мислете за добрите хора, където и да са, навсякъде: в Европа, в Америка, в Япония, в Китай - нека мине тази мисъл през вас. Мислете най-първо за тях. След като мине тази мисъл през ума ви, тогава вдигнете мисълта си нагоре - помислете за ангелите, същества още по- издигнати, които са завършили своята еволюция на Земята; те са извън земните сфери, извън земния живот. Може да вземете ангелите и като всички чисти същества. Ще си представите тия същества, които са образец на интелигентност, чистота и доброта. И най-после, помислете за Бога като израз на мисълта, която обвзема всичко в себе си. Той е над всичко отгоре! Започнете тази година с Добродетелта.
към текста >>
302.
Бележки на Елена Хаджи Григорова
,
Съдържание на първия урок от Учителя: „Най-малкото“:
,
ТОМ 12
тъй) за 10 сутрини наред с пълно съзнание и концентриране на мисълта. 3. По възможност гледайте всичките глупави удоволствия и занимания да ги извадите от себе си. 4. Човек, който има идея, той не гледа никаква мода! Ще спазвате един вътрешен закон: когато една мисъл, една дреха или една книга е неестествена за вас (не е съгласна с Божествения свят), вие усещате едно стискане на слънчевия възел - трябва да я изгоните. III. Упражнение за през тази година: почнете най-първо правилно
общени
е с физическия свят - всяка сутрин мислете 10-15 минути за всички добри хора на Земята, за ангелите и най-после - за Бога. IV. Започнете тази година с Добродетелта. Мото: „В изпълнение Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на моята душа.“ V. Живата Пентограма: употребление формулите с движение на ръцете. Всеки месец Пентограмата ще бъде с друг върх нагоре. Първия месец: както си е - с Истината нагоре; втория - с Правдата; третия - с Любовта; четвъртия - [с] Мъдростта; и петия - [с] Добродетелта. Тегава редът на Добродетелите в Пентограмата през различните месеци ще бъде следният: 1-ви месец: Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел. 2-ри месец: Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел, Истина. 3-ти месец: Любов, Мъдрост, Добродетел, Истина, Правда. 4-ти месец: Мъдрост, Добродетел, Истина, Правда, Любов. 5-ти месец: Добродетел, Истина, Правда, Любов, Мъдрост. VI. Забелязвайте си всичко добро, което мислите или срещате в живота си. 5. Ще се срещате, ще се осветлявате една друга, ще си
към текста >>
303.
8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети
,
ТОМ 12
човечеството. Е, какво означава това? Котвата, това е човекът, въплотен вече на Земята. Казват му отгоре: бъди разумен, да използуваш живота, който ти е даден.О - Тази част представлява неговото око, но представлява и неговия нос. Те са хубави знаци. Кръстът всякога показва чистене - тежък е той. Там, дето чувствителността е чрезмерна, тя може да се превърне на мнителност. 1 ч [на] обяд Значи, за да се разберат двама души, те трябва да си намерят вълните и тогава да влезнат в съ
общени
е. Всичкото е: щом се нагласиш, чуваш, щом не се нагласиш, не чуваш. 3 часа - Учителят си отиде. Ден четвърти Празникът на Любовта [Присъстват:] Л.м., М.Е. (духом), Д.с. (духом), И.с., П.п.* Ръководителка: Марика** 6 часа сутринта Утринната молитва:Съсредоточаване върху ангела на Любовта. (Паша преживя картината, че ангелът на Любовта постави по едно писмо на главата на всяка една от нас.)Добрата Молитва„Махар Бену Аба"Молитва за класа„Сила Жива Изворна Течуща"Молитва за Коста и Мария Радева„Бог е Любов"Живата ПентограмаПо една мисъл за Любовта М.:-„Бог е Любов" П. - „Възлюби Бога и себе си и ближния си и бъди съвършен, както е съвършен Отец, Който е на Небеса." С. - „Любовта е Воля." Ден пети Празникът на Мъдростта 26 декември 1924 г., петък, 6.30 часа сутринта [Присъстват:] М.Е. (духом), Д.с. (духом), И.с., П.п., Л.м.* Ръководителка: Елена (духом) (Савка-123) Утринната молитва:Съсредоточаване върху Мъдростта и хармония между петте ни.Отче наш * Любов - Мария, Мъдрост - Елена, Добродетел
към текста >>
304.
ЧЕТВЪРТИ УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 12
света, те са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли дотам, ще се противопоставите и ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи место на Божественото." Туй е закон. Сега, всички ще имате една опитност, която в света ще научите: Няма по- хубаво нещо в света от това, човек да бъде в
общени
е с Бога. Сега, в тази смисъл аз взимам Бога тъй както душата Го разбира. Туй положение, туй разбиране вие ще го имате, може би веднъж, може би дваж, три, четири пъти, може би десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас в света е свършено, че от всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, туй Божественото ще Го изпитате. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви похване и ще каже: „Не бойте се!" Туй Божественото се явява от невидимо. Само тогава ще познаете какво нещо е Божественото, когато никой няма да ви помогне и когато мислите, че всичко за вас е свършено. Тогава иде туй Божественото и душата казва: „Значи имало нещо по-съществено, отколкото съм предполагал." Та, когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опит- ности, най-страшните мъчнотии са само предговор на онази
към текста >>
305.
1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ
,
Боян Боев
,
ТОМ 12
нарисувани три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи. В това училище на живота, от всяко преживяване човек се учи нещо. От всичко, което е поставено на пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. Чрез опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът, чрез
общени
е с всеки член, влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само
общени
ето с хората го учи и възпитава, но
общени
ето с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини. И всичко, което гледа около себе си, действува върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин, за да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота. Около Пентограма са написани няколко думи в кръг. Според окултната наука кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентограма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие, по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват
към текста >>
306.
6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА
,
Разговори и мисли от Учителя
,
ТОМ 12
е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието се завършва първият, светският цикъл на неговото развитие и той влиза във втория кръг, в Пътя на ученика. За да стъпи вече на духовната стръмна пътека на ученичеството, той трябва предварително да мине през тясната врата, за която говори свещеното Писание. Преминал през нея, той среща великия Учител Христос, лице с лице физически, както е посочено и в Пентограма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато
общени
е с Христа и неговият път има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик и да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която се е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Писанието има три образа на хора с такава вяра: Авраам, Петър и разбойника на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да се нарече приятел на Бога. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова смирен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на Планината Морея. С това смирение човек вече напредва бързо в Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава десетте заповеди Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се
към текста >>
307.
9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА
,
,
ТОМ 12
изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон. Тия числа, които ви се прочетоха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействуват през годината и във всичките ви частни работи, защото дръжте и се ползувайте от тях през течението на тая година. А от числата 7, 8, 9, 16, 18, 27, 91 * отбягвайте. Те не са добри числа за вас тая година. Отбягвайте изобщо числата, сборът на които образува 13, 16, 17, 18, 19. Числото 100 е числото на ангелите,
общени
е с ангелите и светиите. Едно правило при
общени
е с Господа може да усвоите. Да кажем, че когато си правиш сметка, печелиш на годината едно число. Но ако спечелиш повече, то, като даваш обещание, ще се задължиш например, че от това повече спечелено тая година, ще внеса за Господа еди колко си или всичкото или половината или четвъртината и пр. И колкото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контрактът, който свързваш с Господа. Опитайте се и упражнявайте себе си най-вече в изпълнение на такива обещания. (Тук, по желание на всички ни, изразено чрез Симеон Драганов, Г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се раздаде: ) Външният кръг в картината представлява света, опитност, земното училище във всичките негови занятия. Ножът обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и
към текста >>
308.
11. ПЪРВИ НАРЯДИ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМА. 1915- 1916 г.
,
НАРЕДБА ЗА ПРЕЗ ГОДИНАТА
,
ТОМ 12
през последующите 9 седмици може да повикате между вас трети, други път четвърти; може да се съберете и повече от веригата, но не повече от 9 души. И това събиране да става така, че да не обръщате внимание никому, да подозира, че се подвизавате - да влезете в своята стаица, това е угодно Богу. Ставането точно в 4 часа в първите недели от шестте срока и моленето и съзерцанието е задължително за всички участници, за да се образува мислена верига и силна връзка и влезем всички в
общени
е и хармония. Датите на шест- тех недели, през които всички ще стават в едно време, са: 6 септемврий, 15 ноемврий 1915 г., 24 януарий, 5 април, 12 юний и 21 август 1916 г. В другите недели всеки е свободен относително началото на моленето и съзерцанието (4 часа), но непременно три пъти в ден, в определените вече часове (4-9 часа сутринта, 10-12 часа преди пладне и 6-9 часа вечерта) и ще се моли и размишлява, колкото време пожелае. След ставането в 4 часа никой вече няма да ляга да спи, нито да се излежава; може само след обед, подир 12 часа да полегне и си отпочине половин - един час. През другите дни на седмицата, делниците, всеки е свободен напълно да става когато иска. При молене може да произнася една от двете молитви: „Добрата" или „Отче наш". Ще изберете през годината от всеки месец един постен петък - един от последните два петъка от разсипа на месечината след пълнолуние до новолуние. Датите на тия петъци са: 18 или 25 септемврий, 16 или 23 октомврий, 13 или 20 ноемврий, 11 или 18
към текста >>
309.
Антиминсът и Бялото Братство
,
,
ТОМ 12
Дух, а чрез Него да се добере до Христовия Дух. А чрез Него ще се добере до Отца на Светлините в Небесната дъга. Чрез нея той ще се влее в Духа на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Божествената Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. II. ВРЪЗКА НА АНТИМИНСА СЪС „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА" 1. Ученикът може да направи връзка със Святия Дух, Който е Духът на Обещанието от Небесната дъга от Отца на Светлините. Така той може да направи
общени
е със „Завета на Цветните лъчи на Светлината", защото Духът на Обещанието е Духът Святий и е портокаленият цвят от спектъра на Небесната дъга. (Виж стр. 15-17 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината".) А чрез портокаления цвят от Отца на Светлините на Небесната дъга той влиза в посвещение на едно тяло, на един ум и един дух, когато вижда цялата дъга от Отца на Светлините и проумява стиха „Свят, свят, свят Господ Саваот". (Исай, глава 6, стих 3.) 2. След посвещението си чрез Святия Дух, той се добира до Христовия Дух, Който е сияние на Неговата Слава на Отца на Светлините и образ на Неговото същество и държи всичко със Силата на Своето Слово (Послание към Евреите, гл. 1, стих 3.) Ето тук се установява от ученика, че Христовият Дух е Духът на Обединението, Единението на Небето и Земята, на Битието и Небитието. А Духът Христов се представя от диамантовите бели лъчи на спектъра на Небесната дъга. 3. Отец на Светлините от Небесната дъга държи и съдържа Светата Троица от
към текста >>
310.
АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 12
е забранено да се говори за това? Или не го познават? 5. Започва да превежда от немски Рудолф Щайнер и до края на живота си е негов застъпник. Аз заварих десетки преводи на Щайнер на пишуща машина, от времето, когато той до 1944 год. малко се е издавал, а след 1945 год. поради цензурата на комунистическата власт не се е споменавало нищо за него. Но текстовете се предаваха от ръка на ръка. 6. В младежките събори той изнася реферати „Окултизъм и наука", „За окултната педагогика", „Общение на детето с живата природа". Иска да постави окултизма на Запада с Новото Учение на една и съща плоскост, че то е продължение на онова, което идва от Запад или от Изток. А това не е вярно. 7. Проповядва в училище, изнася лекции на учениците по окултна биология, за теософията, за антропософията, за което е изключен от Панагюрище и преместен в Свищов. Там също продължава дейността си и бива дисциплинарно уволнен 6 месеца преди да си вземе пенсия - факт, който накрая го проваля, защото остава зависим за прехраната си от други лица. Изнася сказки пред гражданството, но не върху Словото на Учителя и неговото учение, а въз основа на западните окултни течения и техните идеалистични философски системи. В момента са запазени негови молби за разрешение за изнасяне на сказки и лекции до министерството на просвещението. До края на живота си той провежда тази линия на проповедничество, лектор и сказчик. В бъдеще ще бъдат публикувани, за да се види, че онова, което го води и ръководи, е проповедни-
към текста >>
311.
7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 13
книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при Дъблинския университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека. Тя също така е установила съществуването на един духовен и невидим свят, обитаван от живи и интелигентни същества, които могат да влезат в
общени
е с нас, когато се представи за това благоприятен случай. Съществува една растяща маса от доказателства, които ни убеждават в продължаването на живота на човека след смъртта и разлагането тялото и мозъка. В това аз ни най-малко не се съмнявам." След Тошев говори Михаил Димитров. Той говори по-малко от един час. За краткост изоставяме изказаните от него мисли в подкрепа на материалистическия мироглед, защото те са всеизвестни. След като свърши Димитров, Тошев поиска да му са даде наново думата, за да направи някои допълнения. Някои се противопоставиха, защото Тошев говорил повече от Димитрова. Но по желание на болшинството, разреши му се да говори още десет минути. През това време той изложи какво е мнението на големия немски философ Емануил Кант за ясновидството на шведския учен Сведенборг, въз основа на положителни доказателства за ясновидството му. Каза и няколко мисли за тъй наречената „сравнителна религия" във връзка с произхода на религията и прочете изложения за фотографиране на
към текста >>
312.
16. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА СЪБОРА В 1915 г. И РАЗТУРЯНЕТО МУ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
стана. (Знаем, че през войната в една своя беседа в големия салон „Радикал" в София, дето са присъствали и доста видни софиянци, зап. генерал Вазов, поетът Иван Вазов и др., Учителят е заявил: „Своевременно уведомих и царя, и правителството, че в тази война ще победи „Съглашението", начело с Англия. Но те не се вслушаха в това ми предупреждение..." И още на другия ден министър-председателят Радославов, интернира Учителя във Варна, дето остана до края на войната.) Това тайно съ
общени
е, което Учителят направи пред нас, още до вечерта става достояние на военния комендант в Търново. Кой издаде тайната не е важно, но то е станало неумишлено, уж пред верни хора... Даде ни се срок. Уведомен е бил по телефона Радославов и той заповядал всички, които сме от Търново още на другия ден да напуснем Търново. Учителят, заедно с казанлъшките приятели, замина за Казанлък. Аз предупредих Учителя, че с мен ще дойде в Севлиево брат Минко Костакев от Търново (силен медиум - висши духове говореха чрез него в пълен транс), дето ще имаме няколко духовни събрания. Разбрах, че Учителят благослови тази моя инициатива. И имаше чудни
към текста >>
313.
22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
град Трявна, се запознахме през месец август 1912 г. Запозна ни моят приятел Иван Амзел (унгарец), окултист, учител в търновската мъжка гимназия. Тогава Христо Ковачев беше учител по френски език в търновската мъжка гимназия. Той свършил гимназия с отличие и получил държавна стипендия да завърши медицина в Париж. Още през първата година от следването му в Париж, у него се развиват духовни дарби: ясновидство, съзнателно се излъчвал нощем и странствувал, където пожелае, често получавал
общени
е с невидимия свят и пр. - имал прояви на Духа в себе си. В края на първата учебна година в Париж, Духът му казал да напусне следването по медицина (като обяснил и защо) и да завърши по правните и държавни науки. И той завършил така на свои разноски, като продал бащиното си наследство на един свой брат - който ежемесечно да му изпраща суми за поддъжката му. Като завъшил унивеситета, Ковачев останал за няколко години във франция, гдето водил интересен живот, като идеалист. За краткост изоставам тази интересна част от живота му. Завръща се в България и по негово желание министрът на просветата го назначил за учител в Търновската мъжка гимназия да преподава френски език. По внушение от Духа Ковачев не станал нито съдия, нито адвокат. През месец август 1915 г. аз заведох брат Боев в дома на Ковачев да ги запозная. Между мене и Христо Ковачев постепенно се установиха връзки на интимно приятелство. През част от 1916 и 1917 г. аз живях в Търново, гдето продължи дружбата ми с него. През август 1917
към текста >>
314.
II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
поздрав на вашите приятели. Ваш В. В. П. К. Дънов Търново, 2/XII 1911 г. Люб. Тошев, Получих вашето писмо. Засега мога да ви дам само това наставление. Пазете сърцата си чисти, умовете си безкористни. Имайте пълна вяра и Господ ще ви направлява стъпките. Да ви не смущават противоречията. Всяка работа в тоя свят си има свойте спънки и само постоянството и усърдната молитва могат да подтикнат душата напред към разбирание вътрешния смисъл на живота. За да може да се придобие правилно
общени
е с духовния свят, трябва душевна чистота. Чистите по сърце ще видят Бога. Не пресиляйте нещата. Започнете с вашата опитност, която имате. Там гдето се намерите в затруднение Аз ще ви помогна. Наставления лично мога да ви дам само за някои работи. Следвайте засега според наставленията си дадени. Не се безпокойте за бъдещето. Дръжте изобщо събранията си в тайна и не ги правете достояние на голям кръг. Дръжте се в близко съприкосновение с църквата. Бъдете мъдри в свойте постъпки. Все, що попросите. което вярвате, ще ви бъде. Моя поздрав на всички. Ваш Верен П. К. Дънов /Мистичният подпис/ Пловдив, 11/II 1912 г. Господин Ст. Тошев Учител в село Кръвеник, Севлиевско Люб. Тошев, Получих вашето писмо. Проверявайте нещата. Всичко онова, което облагородява душата, повдига ума, усилва вярата, дава място на истината. Любовта е от Бога. Гпедайте съдържанието да съответствува на формата. Бог е любов и щом пребъдваме в тая любов, истината е в нас и ний сме свободни. Когато сърцето е чисто, душата
към текста >>
315.
6. ПИСМО ОТ ПЕТЪР КАМБУРОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
означава нещо измислено, съчинено, измудрено. скалъпено. А това е наистина един ценен „труд", от който сегашните и бъдещите поколения ще черпят ценни материали за размишление, съзерцание и работа над себе. Ти си събрал най-хубавото от всякъде и като работлива пчеличка, го поднасяш в готов за възприемане вид (мед). Аз съм доволен. Чета твоите трудове с удоволствие и на утринната дата (14.12.) ще ги изпратя (препоръчано) на Жорж Кьосев - София. Съгласно циркулярното съ
общени
е (в началото) би трябвало да го изпратя на Пампоров в Смолян, но следва да изпълня последното ти нареждане. За голямо съжаление не ще мога да ги прочета пред братството, освен на по-тесен кръг (от няколко души), тъй като ни отнеха салона и сега се събираме по няколко души тук-таме по къщите. Относно твоето съчинение у с. Власта спомням си, че навремето я питах, но тя не знаела къде може да бъде и обеща, ако не е отишло с иззетите беседи и др. да го потърси и да ми го даде да ти го изпратя. Но тя нищо не ми е предала и право да си кажа, и аз съм забравил втори път да я питам. Тия дни ще отида да я видя и пак ще я питам. Аз пък тук освен с братската работа занимавам се и с есперанто - ръководя курсове, превеждам и пр. Ние тук усилено проучаваме беседите. Колкото повече се рови човек в тях и размишлява, толкова по-мъдри и ценни мисли открива. В беседите наистина има такива мисли, които като че ли никой друг досега не ги е казал. Има една мисъл от Учителя, изказана в частен разговор в 1928 г,
към текста >>
316.
Един духовен опит - Писма на Боян Боев
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
и естествено е, че преди да пиша на един непознат, хубаво е да имам известни познания за него, за да знам какво да му пиша. От с. Цанка получавате ли сегиз-тогиз резюмета и разговори? Ето няколко мисли от последните лекции на Учителя: „Непременно трябва да имаме разумното слово, да бъдем музиканти и поети, за да имаме резултати. Зенитът на човешкия - това е любовта към Бога. Що е зенит? Зенитът е онази точка, при която се запалва в тебе Божествената любов. Всякога да бъдем във вътрешно
общени
е с Бога. Ако ние се хранехме от този плод на любовта, щеше ли да има смърт? Доброто, в което не е вместена любовта, не е добро. Възкресението е проявата на любовта: ти ще почувствуваш, че всичко на земята и на небето - всичко ще бъде близко до сърцето ти. На 22 март т.г. ние изминаваме тъмната зона; на 22 март още само 1 милиметър ще остане от тъмната зона. Значи иде зазоряването. Няма по-велика работа от това да се молиш. Ти си извършил полезна работа с молитвата. Вие като се молите, растете в Бога. Молитвата е процес на растеж. Ти се намираш в едно голямо противоречие в живота. Обърни се към Бога и чакай с всичкото търпение. Понеже Той е всемъдър, няма да мине много време и ще дойде реализацията. Всяко желание на хората, което е от полза за душата, не остава без последствие. Основната мисъл да остане: „Любов към Бога." Това е най-великото в сегашния растеж. Няма по-велик момент. Дойде ли този момент, всичко друго може да се постигне." На бр. Сава Калименов предайте приложеното тук писмо.
към текста >>
317.
5. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1956 г.
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: „Разрешени спорни въпроси из живота и науката." Поглежда листчето и тихо се запитва: „Къде ли остана ръкописът ми? На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал, къде ли ще е той?" В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарче и подава вестник на учения. Той взима вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съ
общени
я за нови открития из областта на науката и към края на колоната следват излезли нови книги от печат. Окото му спира върху заглавието: „Разрешени спорни въпроси из живота и науката." Автор - името на един негов студент. Крайно изненаден, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепна: „Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят." Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият - още по-вдъхновен, по-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма лекции - окултни лекции. В тях той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят - Строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им
към текста >>
318.
23. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 година
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
всички човеци - да, сега може да се даде почивка. Ние знаем, че животът е непреривен и вечен, ние пак ще се срещнем с нашата обична Паша. Ние знаем, че Онзи, Който е устроил тази наша среща, ще устрои и бъдещата. И тъй, на Паша казваме: Сбогом, до следващата наша среща, до следващото наше виждане. Днес нашите хубави мисли и чувства ще я съпътствуват до „Дома Господен", където я очакват онези, които я обичат, защото Любовта е, която устройва срещите между душите. Братският съвет. СЪОБЩЕНИЕ Известяваме на всички братя и сестри, приятели и близки, че на 12.02.1972 година нашата обична сестра ПАША ПЕТРОВА ТЕОДОРОВА На 84 години се пресели в отвъдния свят. Нека душата й да намери мир и светлина в ония небесни селения, в които тя твърдо и неизменно вярваше. Отиде си един безпримерен труженик - работил неуморно дълги години на духовната нива. Следата, която остави в земния си живот, е светла слънчева пътека. От братята и сестрите и близките й. 12.02.1972 година. СЛОВО от сестра Стоянка Илиева при погребението на Паша Теодорова Един узрял плод се откъсна и падна, но не на земята. Две светли ръце го поеха, те ще го отнесат нагоре към Слънцето, откъдето идваха живителните струи през дългите години, докато той зрееше. А той растеше, наедряваше и къпан от росата на ведрите пролетни утрини, той зрееше под зноя на спокойните летни дни. Той зрееше под напора на бушуващи бури и ветрове, които геройски превъзмогваше, но той зрееше и под тихите звуци на една небесна слънчева музика, която
към текста >>
319.
IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Всеки дом си има своята светлинка и топлинка. Божията Любов се намира във всичко живо и разумно. И всеки, който слуша своята душа, своят ум и сърце, може да я намери. Не чужд ум. не чужди препоръки, но своя Божествен Дух. Чуждото е от Лукаваго. Пази сърцето си. пази душата си, пази ума си от поквара. Понякой път тя идва от там, от гдето човек не очаква. Люби, възлюбвай вечното, безграничното, понеже то е само устойчиво и неизменно и там седи силата на душата, да е постоянно в близко
общени
е с великия Дух на Любовта, Мъдростта и Истината. Аз желая ти да носиш Мъдростта в сърцето, в това се крие твоето благо. Ако Мъдростта обитава в теб, Любовта може да те навести, и да ти се изяви като ангел на пълната вътрешна свобода. Казва Господ, Аз ще ви се изявя, ако пребъдвате и Словото ми пребъдва във вас. В древността един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща. Такава му била доставена от един мъдрец, който в случая превърнал Любящата душа на една млада овчарка в такава жива свещ. Много се зарадвал синът на своята придобивка, тя внасяла със своята светлина и топлина мир и утеха на своя владетел, но когато я гледал, неговите очи се пълнели със сълзи, без да знае защо. Ти имаш сега тая свещ дадена от Бога, чети на нейната светлина, грей сърцето си на нейната топлина. Не питай защо очите ти са пълни със сълзи. Закрита е тайната на живота. Пази твоята свещ. Тя гори, без да изгаря. Тя свети, без да иска нещо. Отдалеч е блага, от близо не проговорва. Езика на
към текста >>
320.
3. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО ПРИЯТЕЛИТЕ ПРЕПИСАНИ ОТ ПАША
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правдата пред Него самия. Аз ви предавам едно учение на Христа, Учение на живота, а не на буквара, учение не на сектанство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за когото ви говоря, е жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа. във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото всякога съм в
общени
е, познавам гласа му, държа Учението Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото Живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислиха, че са братя, а не врагове - да споделяха своите скърби и радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесния глас. Имайте мир и търпение, всички Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи, и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име на всяко време и място. Варна, 2.IX.1917 г. До всички приятели В. Г. И. X. С. Б. [1] Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух да го познават и да изпълни сърцата им и душите им със своята обилна любов. Дръжте истината изложена в Неговото Живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението - опитността, а опитността - надеждата, а надеждата не посрамява, защото любовта Божия е изляна в сърцата ни
към текста >>
321.
10. КОМУНИСТИ СЕ УКРИВАТ НА ИЗГРЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
се работи. И сред тези хора трябва да се работи", ми каза брат Боев. И аз тогава отдъхнах и казах. А две години аз се мотая и при тях не ходя. И вече ме поставят за изключване. Да бях отпаднала от Партията тогава, ама къде? И казват: „Абе тя не идва на събранието." Един казва: „Абе тя живее далеко, ей там при дъновистите, къде ще идва на събрание?" - Защитават едни. Други казват: „Абе оставете я, бе, тя такова едно минало имаше." Но като ми каза така брат Боев и като се донесе това съ
общени
е до Българо-съветското дружество, беше по повод на заминаването там на студентите, но това друг път ще го разправя. „Ами, казва, ами ние си я водим, бе, на партиен отчет." Един Раковски имаше и още един. „Тя си е наша добра другарка, ние си я водим, тя фигурира." Макар да беше отнесен въпроса до горе, до Районния комитет. И така почнах аз да ходя отново, поради приказките на брат Боев. Иначе нямаше да ходя. Мислех, борба в себе си, да вървя или не, да бъда или да не бъда, много голяма борба и ако щете оттогава към другарите имам още едно „не". Оттогава, това са четиридесет и колко години. Аз не взимам вече участие. Аз съм вземала участие само там, тука никак, абсолютно никак, макар че Дойнов ме обвинява. Тука искат да ме направят партиен секретар. Казах, че съм болна и отказах - излъгах. Турих си разни лепенки на гърдата, че уж имам някаква мастна тъкан, ама представих случая страшен. За операция и т.н. Отказах. Тук пък се намериха завистчии, че отидоха да ме питат и казаха, че там съм
към текста >>
322.
1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
на Учителя, но тези сериозни и достойни хора се отнесоха много положително и даже почтително към него. Тяхното отношение ме насърчи да потърся лична връзка и личен контакт с този странен човек. Мой близък родственик - варненец, духовник и отдавнашен личен познат с Учителя, ми предложи да ме заведе на Изгрева, и ме запознае с Петър Дънов. Бързо се съгласих. Беше 1929 г. Искам още сега тук да отбележа, че с настоящите редове нямам намерение, нито е по вкуса ми да бързам с об
общени
я, с генерализация, с интерпретиране, да чертая някакъв цялостен образ на Учителя. Ще се постарая само да предам отделните впечатления, строго фактическата маркировка и багра, получена при отделни срещи с Учителя и близки, и добре проверени лично от мен случки и прояви на тази изключителна личност, характер и Дух. Характеристиката „изключителна личност" беше вече утвърдена всред сериозната общественост, запозната с този човек. Не са ми сродни онези, които бързо го назоваваха: хипнотизатор, славянски маг, Христос, магесник и пр. Считам, че човешката личност, животът (особено дълбокият духовен живот), космоса, са твърде големи и сериозни неща, за да е позволено и разумно, бързо и с лекота да характеризираме особено редките и нови явления около нас. Правеше се пристойка към Салона на Изгрева и Учителят даваше указания на майсторите. Но денят беше дъждовен - ръмеше слаб есенен дъжд. Въпреки това, наметнат с връхна дреха, средният на ръст и с посивяли коси и брада, странно сериозен мъж не се
към текста >>
323.
6. ОТ ЕЛ ШАДАЙ ДО МАХАБУР
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
комплектован, но свирачите теглеха лъкове и дърпаха струни с жар и ентусиазъм. Всички слушатели сияеха от това, що поглъщаха. Нямаше след това отегчение даже и у правостоящите. После вечеря, кратки изказвания на гости. И програмата завърши в прилично време и при безспорното задоволство на присъстващите. Някои казаха: „Дни и месеци ще ни топли споменът от тази прекрасна братска среща." Как няма да топли? Та това е акумулация и концентрация на духовни сили, на чиста радост, на братско
общени
е в името на всичко възвишено, което Учителят ни завеща и поръча да култивираме в душите си! Благодарност и любов дължим на всички братя и сестри от Тополица, които ни посрещнаха с плодовете от градините си и с даровете на сърцата си. И още много, много други неща ни радваха, но ще ги кажем на брат Джоджев, тихичко, на ухо. Рила, 1970 г. От гористата седловинка „Вада" право на юг се възвишава планинският хребет - наше поселище през летните месеци, надморска височина на долния край 1500 м. и на горния - 2500 м. Наши веселяци казват: „Кота Елена 1500 до кота Борис 2500." А самоковските шегаджии като говорят за нас бъбрят: „Ние ви имаме за част от скалния мъх и смриковите рошавини на приезерните грамади." Много радост и много красота отнесоха в душите си приятелите, прекарали лятото на 1970 г. по поляните и пътечките на седемте езера, по каменистите и тревисти тераски, по които броди и сега великият дух на Учителя, ечаха възвишените му Слова!... Отидете ли пак на Рила, не пропускайте, отбийте
към текста >>
324.
3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
и духовната работа. И наистина, в новата култура всеки ще работи едновременно и физически, и духовно, за да не бъде едностранчиво развит, както е днес. Паралелно с това, у Борис Георгиев почва вътрешна духовна работа. Той има дълбоки духовни преживявания в тези снежни висоти. У него се заражда желание да изрази преживяното. Така почва да рисува. Той казва, че в градовете не би могъл да рисува: там той би издребнял, защото животът в днешните градове е изкуствен. Нужно е близко
общени
е с природата. „Аз, казва Борис Георгиев, не мога да ходя по каменните плочи на града. Чувствувам насъщна вътрешна нужда да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето, да чувам пението на птичките. В градовете аз не бих могъл да творя." В планината Георгиев се чувствува в
общени
е с вечното, чувствува се по- близко до Божественото. Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му. Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му. „Гласът на Бога може да се чувствува в планината, казва Борис Георгиев. Човек в планината по-ясно чувствува възвишеното, което живее в глъбините на душата му." И така Борис Георгиев чувствува нужда да изрази преживяното с бои и линии. Така неговите картини стават негов „интимен дневник", както се изразява той. „За мен планината е необходима, казва той. Това е един закон за мен." Думите на Борис Георгиев за влиянието на планината върху душата му
към текста >>
325.
1. УВОД
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
и да прояви Божественото в себе си, но вън от себе си, като добро за другите. Това е главната причина, поради която Щилянова бе дошла в Школата - за да свърши една малка работа за Школата и едно голямо добро за себе си и за своята душа. Знаем, че Любовта като принцип е онази сила, която слиза от Божествения порядък и която може да се реализира у човека като плод, а този плод е плодът на доброто. Тя засне на бялото платно образа на Всемировия Учител. Онова, което прие нейната душа в
общени
е с Божествения Дух в лицето на Учителя, тя успя да го предаде и да го прехвърли в образите на стотиците портрети, които нарисува, и пресъздаде образите на съвременниците на Учителя в Школата. Ако сравним тези портрети, ще можем да видим онази невидима нишка, която минава от Словото на Учителя през Неговия образ и оттам през образите на нарисуваните портрети на приятелите от Цветана Щилянова. Така се реализира Христовият принцип от идеи и сила на Христовия Дух, и като символ за
общени
е на човешките души чрез любовта като сила на Божествения Дух и като свръзка на съвършенството между Божествения свят, ангелския свят, т.е. духовния свят и човешкия свят. Това е силата, която движи човешкия живот и движи човешките души около първоизточника на живота. Затова онова добро, което е добро за един, трябва да бъде добро за всички. Христовият Дух означава реализираната любов между човеците, а любовта между хората е осъщественото добро на едното и на всички. Ето, по един такъв начин чрез палитра и
към текста >>
326.
3. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
от еманацията на Христовия Дух, личността Щилянова беше рисувала портрета Му. Затова данните, които получихме от нея, бяха повече от геройство и бяха писма на един жив затворник и заточеник до онези, които трябваше да напишат истината за нейния живот. И затова ние описваме тези неща свободни и по съвест, и без никакво угризение. А каква е истината? Истината е тази, че човешката душа е свободна и стремежът на човешката душа към истината е онзи вътрешен подтик на човешката душа за
общени
е с Бога. А тя беше при нозете на Всемировия Учител и като човешка душа и като личност Цветка Щилянова при нозете на Онзи, чийто портрет рисуваше и чието изявление бе на живия Божествен Дух и проявление на Господния Дух на Силите по земята человеческа. Затова портретът на Щилянова е портрет на
общени
е на една човешка душа с Бога и
общени
е на личността Щилянова с образа на Мировия Учител. Бях чувала за художничката Цветка Щилянова много неща, понеже много братя и сестри й бяха позирали, защото много от портретите се намират в наследниците им. А колко са тези портрети? Може би да има към стотина, като се има предвид, че тя е работила активно до 1980 г. Тя бе една от малцината портретисти, за които любителите на нейното изкуство чакаха ред, за да позират пред нея. Всеки един от тях, сядайки пред бялото платно на статива, предварително знаеше, че Всемировият Учител също тъй е седял пред нея с необходимото смирение. Редно е тези портрети някой да ги събере от тези наследници, защото това не е
към текста >>
327.
8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
нейните бележници, които ние предоставихме и в чиито извадки ще намерите изказвания на Учителя за съдбата на великите художници и за техния житейски път. Там ще намерите, а и в Словото на Учителя, в Неговите беседи, ще намерите отговора за онези сътресения, през които минават съдбите на великите живописци, портретисти от времето на Историята на живописта. Така че за нас нещата не са в противоречие, а в прекъсване връзката с космическото съзнание на онези художници, които търсеха
общени
е с това космическо съзнание, за да могат да влезнат в онзи свят на хармония, който е свят на образи и музика. А за да се предадат чрез палитра и бяло платно, е необходимо да има една непреривна връзка между онова космическо съзнание, до което се добира художникът и между неговото съзнание, когато пресъздава въпросния лик и образ. А тук се отнася ликът на Мировия Учител и за онова свръхсъзнание, до което се докосва една човешка душа, а това е душата на Цветана Щилянова. И когато в житейския път на художника не се проектира тази невидима линия от светлина, дошла от свръхсъзнанието в нейния умствен, а след това чувствен свят и накрая не се проектира чрез волята й на физическия свят, то се проектират противоречията в нейния живот. А тези противоречия се дължат на прекъсване на светлината, дошла от космическото съзнание в нейното човешко съзнание. Тези противоречия и тези страдания и мъчения, които идват за нейната личност, са нещо закономерно и представляват част от нейната житейска карма.
към текста >>
328.
2) Второ тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
повече човек издържа на страдания, толкова той е по-силен. Душата на човека трябва да расте и се развива. Растенето - то е физическо. Развитието е духовен процес, а облагородяването - то е от Божествения свят. Ние, човеците, приготовляваме материал за един по-висш свят. И ония, които най-много са работили върху себе си, те ще преминат в един по-висш живот. Ако живееш за Бога, ти никога няма да се занимаваш с недъзите на хората. Под думата „Откровение" се разбира прямо
общени
е с Бога. Но човешкият организъм не може да поддържа на този огън. Пророкът е човек, който е завършил своето развитие на земята. Ако обичаш Бога, Той ще ти открие всичко. Любовта вие трябва да турите като един ключ... Само съвършеният човек може да приложи закона на Любовта. Бъдете искрени, говорете Истината! Нещата са мъчни, когато не знаеш, а лесни, когато знаеш. Човек винаги започва добре, а свършва зле. А духовете на светлината винаги започват с големи страдания, но свършват добре. * * * Сряда вечер, 23.V. 1928 г. Подобрението на живота не иде отвън, а отвътре. В човечеството има два процеса: 1) Когато отивате към новото, трябва да използвате Божествените енергии. 2) Връщане към вашите стари схващания и привички. Тия два пътя се преплитат. В Любовта има големи придобивки - ти придобиваш души! Онова, което си сторил за другите, то се връща към тебе. Развиете ли закона на любовта в себе си, всички врати в света ще се отворят пред вас. За да запази ученикът силата си, знанието си, той
към текста >>
329.
4) Четвърто тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
душата, (Фиг. 14) Човекът, когото обичаш, той има повече захар в кръвта си, повече злато, повече скъпоценни камъни, повече светлина. И ти като обичаш, имаш повече захар, злато, скъпоценни камъни и повече светлина в кръвта си. Всяка работа, която свършиш с любов, тя има Божественото Благословение. Всеки човек в света, който служи без любов... Що е Любов? Светлината която излиза от тебе... Бол - на турски означава изобилие български боли. Няма по-страшно нещо на света от това да влезеш в
общени
е с човек, когото не обичаш и който не те обича. Човек не може да живее на земята, ако няма едно слънце. Туй, което Бог е направил заради нас и ние ще направим заради Него. Щом видя Господа в извора, покланям се и пия вода. Навсякъде, където виждаме Господа, Той носи своето благословение. Любовта е най-свободния живот в света, който Бог дава. Онзи, който не разбира законите на света, той се обижда. Първото нещо, за да бъдем свободни в живота, ние ще пожелаем свободата чрез Любовта. Що е умиране? Да скъсаш с всичките връзки на безлюбието. Искам като се намерите в труден момент... Там, гдето Господ е стъпил, туй място е свято. (Фиг. 15). * * * Сряда, 14 юлий 1943 г. Ситият човек на гости не трябва да ходи. И болният на училище да не ходи. Глупавият човек е, който не си знае пътя. (Фиг. 16). Човек трябва да бъде господар на състоянията на своя ум. Да живееш, значи всякой ден да придобиваш по малко светлина, по малко топлина и по малко сила. Какво е лицето на този, когото обичате? Онзи, който
към текста >>
330.
9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
шепне от този висш свят? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и
общени
ето с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемляющата любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от Божествения свят! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч. Само той може да разбира какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините. Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни позволява разглеждане на всичките. „Светилото на човека". Представлява конник, държащ високо над главата си светящ факел. „Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните
към текста >>
331.
I. ЧИСЛОТО 13
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
„Наставление", точка IV.) Втората част е символична. И тя е неразбрана за онези, които не знаят, че в древността, когато е трябвало да се получи посвещение, са ги помазвали със свещено миро. То се е изсипвало върху косата на главата и то се е стичало по брадата. Онзи, който е помазвал, е първосвещеникът. А първосвещеник е онзи, в който е Святият Дух. Той помазвал с миро и освещавал чрез Духът Святий, който е в него и преминава чрез мирото върху главата на посвещеният. Това означава
общени
е с благодатта на Святия Дух, който съединява душата на людете с лицето на Бога. „Духът на Господа Иеова е върх мене, Защото Господ ме помаза, За да благовествувам на смирените. Проводи ме да изцеля съкрушението в сърце, Да проповядвам освобождение на пленниците И на затворниците отваряне на тъмница." (Исайя, гл. 61, ст. 1) Само онзи е помазан, върху когото е Духът Господен Иеова. Само помазаникът Божий може да освобождава пленниците на греха и да пусне затворените от княза на този свят на свобода. А свободата се отнася за човешката душа, която прави и има връзка с Бога. Само за нея. И за никой друг! Помазанието е от Святият Дух, той се излива свише, както скъпоценното миро по косата и главата Ааронова. Той, Аарон, бе рожденият брат на Моисея, и той бе посветен за пръв велик свещеник по Божие повеление. И то когато с брат си Мойсей възлезе на Синайската гора, за да види Славата Божия, като огън пояждащ. И той там бе посветен чрез Славата Господня, която излизаше от Бог Иеова чрез Духът
към текста >>
332.
III. ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА „ИЗГРЕВЪТ Кой създаде „Изгревът. И кой го ръководи?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Те го съграждат. И затова трябва да го има „Изгревът". И трябва да го бъде. И ще го бъде! 5. Кой бе този, който създаде програмата за „Изгревът"? Отговорът е публикуван в „Изгревът", том XIII, стр. 94-96 в един апел, озаглавен: „До учениците на Всемирното Бяло Братство в България" с дата София, май 1934 г. С публикуването на този апел се вижда, че идеята за „Изгревът" е възникнала още през 1934 г. от последователите на Учителя. С неговото съгласие е изпратено това съ
общени
е до всички братски кръжоци в цялата страна. Надолу, върху оригиналния текст с мастило е написано с почерка на Георги Радев следното изречение: „Това става в пълно съгласие с Учителя." Планът, който е написан от група ученици, е много подробен и отговаря на всички критики от зложелателите на „Изгревът", защо трябва да го има и защо се описва всичко това. Тук е даден отговорът. Прочетете го. Хайде, подчинете му се! И да искате, няма да можете. Защото времето е изтекло за вас, за да реализирате нещо от този апел. Той не се отнася за вас, не важи за вас! 6. Но тази идея не можа да бъде реализирана от поколението на Школата. На мен не ми беше представен нито един готов материал от онзи, който да го е написал. Нямаше такива. Онова, което се помества в „Изгревът", е в резултат на моето издирване в разстояние на 30 години. И на моят кошмарен труд в недоимък и лишения, и невероятни външни ограничения. Когато ми попадна това съ
общени
е с предоставените материали за Стефан Тошев, публикуван в самото
към текста >>
333.
Приложение Второ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
се изпълни, че в онова клубче вече се превърна на кръчма, там се събират пияници, пушат, пият, говорят на висок глас, а по стените са окачени фотоси и материали на демократическата партия. А пък в салончето художници излагат всевъзможни картини, а отпред стои една завеса, за да прикрива съвестта на онзи, който ги вкара в този салон. Трето - на площад „Славейков" се продават вече брошури на Михаил Иванов под различни номера и там ще намериш заглавия като „Високият Идеал", „Общение с Бога", а това са заглавия на Учителя от Негови беседи, а нарочно се прави това, за да се подмени Словото на Учителя и да се заблудят онези, които не познават нещата. А преди това ръководството с Илиян Стратев откриха изложба на Михаил Иванов в Народната библиотека заедно с беседите на Учителя. А сега очакват да им дойде една група михайловисти и да им пеят песните на Учителя от чужбина. Ето защо беше необходимо да се издаде тази книга. Всички забележки към книгата са основателни и аз ги приемам и ги проверявам. Прави впечатление, че съвети дават хора, които нямат никаква представа от нещата. А сега ще ти изложа нещата по точки, за да ти припомня някои неща и събития, и ти да си прецениш нещата. Освен това държа много да прочетеш това писмо на всички онези, които са около тебе и ти дават съвети, които според мен имат една единствена цел - да те отклонят и да те провалят. 1. През 1986 г. в Габрово в дома на Жоро аз те извиках в хола и ти съобщих моя план. Ти се съгласи. Открих ти неща,
към текста >>
334.
ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
мисъл без доброта, доброта без разумност - нищо не струват. Разумност без любов, любов без истина - нищо не струват. Истина. Истината е най-последната проява на живота. Тя синтезира всичко. Истина. след N 436 На земята равенство не съществува. Равенството пречи за правилното развитие на хората. Път на съвършения. след N 461 Вярвай в непостижимото и невъзможното, за да разбереш реалността на живота. Бог е в непостижимото и невъзможното. Който търси възможното, той иска да бъде в
общени
е с хората; който търси невъзможното, той иска да бъде в
общени
е с Бога. В това се крие смисъла на живота. Реални блага са тия, които идат по пътя на невъзможното и непостижимото. Това е пътят на Единия; това е пътят на Съвършения. Това е пътят на Любовта, която ражда Живота. Това е пътят на Мъдростта, която носи Виделината. Това е пътят на Истината, която носи Свободата. след N 383 Ханизе - Слънцето я огря! (Проявяване на Слънцето.) Беримезаи - Светлината я разкри. (Присъствие на Светлината.) Земера захе си. (Пътят на живота.) т. „Методи за възпитание" 26 лекция от 6.03.1931 г. [МОК г.10, т.2] Възходящият път. Светлината тича, въздухът п р и с т ъ п , вода- та се мести, почвата стои. Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а семето от земята ще поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранна сутрин изгрява, на работа идва; по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва.
към текста >>
335.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 801-820
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
си Го познал. Десет години ти се е изявявал Бог и ти не си го познал, все го търсиш някъде. „Ако думите ми пребъдват във вас" - всяка дума на Любовта внася сила. Ако Бог ви обича, никой на може да ви направи пакост. - Новото верую е: Да изпълним волята Божия от Любов. И всеки, който изпълнява волята Божия от Любов е Син Божий. Любовта. 814 Любовта идва в света и всички хора трябва да излязат да я посрещнат. Щом имате душа, която е излязла от Бога, душата ви е в Бога. И Бог е в душата ви. Общение с Бога. 815 Яденето е първото
общени
е с Бога, дишането е второто
общени
е с Бога. Мисленето е третото
общени
е с Бога. Трите сили. 816 Любовта подмладява. Мъдростта възрастява. Истината освобождава. Христос. 817 Христос в света трябва да се прояви във всеки един човек Училище. Цяло училище трябва, за да се научи човек как трябва да живее. 818 Предците. 819 Всички трябва да бъдете готови да възприемете тези предци на човечеството, които сега идат. Писанието казва: „Ще се заселя между тях и те ще ми бъдат народ и аз ще им бъда Бог." - Бог, който е Любов, ще възрасте в нас и ще ни даде онази свобода. Вратата. 820 За да влезеш в Царството Божие, трябва да минеш през вратата на
към текста >>
336.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1655-1680
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
отвън не може да предаде на човека живот. Това, което иде отвътре е Божествено. То е вечно и неизменно. Доволство. 1660 К о г а т о си недоволен, ще мислиш, че добрите хора са винаги радостни и доволни, че ангелите са радостни и доволни, и най-после Бог е радостен и доволен. Щом те са доволни и радостни, и аз ще бъда доволен и радостен. Обичта. 1661 Обичта е начин да предадем Любовта. Тя е метод, чрез който можем да предадем Божествената Любов. Школата. 1662 Школата е постоянно
общени
е с Бога - с всички ония живи съзнателни умове и с всички благородни сърца, които имат същия стремеж. Следователно желанието ви за знание трябва да бъде тъй силно, че да няма мъчнотия в света, която да ви спъне. Тогава може да постигнете всичко, което искате. Онзи, който иска да се учи, трябва да бъде постоянно в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Служението. 1663 Служението на Бога трябва да стане като една идея и да причинява най-голямата радост. Учените хора. 1664 Има хора, които поддържат Любовта, има хора, които подържат Вярата - учени хора са те. Простият човек нищо не може да поддържа. Две души. 1665 Само две души има в света, които се обичат. Ние формално само ги представяме. Враговете. 1666 Обичай Бога във врага си! Животът. 1667 Ние трябва да постигнем живота, който е отвъд формите. Мисли за Възлюбления, който е един. Скъпоценните камъни. 1668 1. Яспис- диамант. 2. Сапфир- син. 3. Халцедон- разни цветове 4. Смарагд- зелен. 5. Сардоникс- зелен. 6. Сардий- кърваво червен (отговаря
към текста >>
337.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1841-1860
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил в нашите души." Радвайте се за доброто на всички. Всяка душа има да разрешава свои задачи. „Идете, казва Христос, и аз ще бъда с вас до скончанието на века". Той е с всички, които работят над себе си и за всички. Непостижимото и невъзможното. 1859 Вярвайте в непостижимото, вярвайте в не- възможното, за да видите тяхната реалност и тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото и на невъзможното. Ако търсим възможното, ние търсим
общени
ето с хората; ако търсим невъзможното и непостижимото, ние търсим общуването с Бога. Това е смисълът на живота. Единният. 1860 Т а к а казва Единният: „Аз съм път за Любовта, път за Мъдростта, път за Истината, където е Животът, Виделината и Свободата. Там, където са животът, Виделината и Свободата - там съм и
към текста >>
338.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2121-2140
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Когато влезете в света на своя ум и на своя вътрешен живот, оставете своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяйте в къщата, в своя вътрешен живот. Това значат думите: „Събуй обущата си, защото мястото на което седиш е свято." Обичта. 2130 Като обичаш, ти повдигаш себе си, повдигаш и този, когото обичаш. Молитвата. 2131 Молитвата е по-горе от работата. Най-красивото състояние е да се молите. Да се молиш значи да влезеш в
общени
е с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш. формула. 2132 „Господи, помагай ни да се проявим ние, както Ти искаш. Всичко да бъде за Твоя слава, за доброто на всички." 2133 Да се научи 71 псалом. Любовта. 2134 Любовта изключва всички питания. Любовта изключва всички противоречия. Любовта изключва всички насилия. Любовта изключва всички ограничения. Любовта изключва всички грехове. Любовта отговаря на всички питания. Любовта разрешава всички противоречия. Любовта превръща всички насилия в благи дела. Любовта внася всичката свобода в човешката душа. Любовта прави живота чист Правило за врьзката с Невидимия свят. 2135 Най-първо ще жертвувате за Бога всичко. Природата дава своите богатства на всички, които са прилежни. Всякога трябва да имате връзка с Невидимия свят Бог. 2136 Идеята за Бога трябва да бъде основният стимул във вас. Бог трябва да бъде идеал за вас. Каквато работа и да вършите, дръжте тази идея, тя ще ви повдигне. Върху нея ще градите всичко. Космичното съзнание. 2137 В
към текста >>
339.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2141-2160
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
Неговата воля. Говорим ли истината, допуснем ли Любовта в сърцето си, Бог ни обича. Свещена формула. 2148 „Милостиви, святи, благи Господи, изяви ми светлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля!" Бог. 2149 Бог се отличава с великодушие. Милостив и благ е Той и всякога прощава. Щом се обърне някои към Него, Той всякога прощава. Бъдете носители на онази вечна Светлина, в която Бог живее. Господ е добър и ние трябва да бъдем добри. Не добри по дело, а добри по възприятие. Съ
общени
е с небето. 2150 Всеки човек на земята трябва да намери онова място за себе си, откъдето може да се съобщава с Бога и с онези учени братя извън земята. Учителят за Истината 2151 Аз обичам истината. Не искам да ви заблуж- давам. Но искам и вие да възприемете Истината. Мисли за Господа и Бога. 2152 Страх Господен - туй е мъдрост. Отдалечаване от зло - туй е разумност. Когато отиваш при Господа, трябва да ти е радостно. Помни Създателя си! Надей се на Господа. Великото и малкото. 2153 Знанието и съприкосновението с Бога е зна- ние за добродетелите. Великото и малкото са в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Любовта към великото издига малкото до великото. Песента „Странникът". 2154 Песента, която Учителят изпя на Витоша на Ел Шадай на 16 юни 1941 г. „Странник съм в този свят, никого не познавам освен Тебе, Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование, да възлезе молитвата ми към Тебе." Ученикът
към текста >>
340.
МИСЛИ ЗА БОГА ЗА УЧЕНИКА III 101-117
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
човек е научил нещо за Господа, е свещена и остава паметна в душата на човека през всичките дни на неговия живот на земята. Служение. 107 Ти ще слугуваш на Бога и ще оставиш хората свободни. Мото на добрия човек: 108 „Невъзможното за човека, за Бога е възможно." Всичко за Бога е възможно, чака само времето си. Послушание. 109 Послушанието е Богоугодно. Връзките. 110 Когато човек образува повече връзки с Господа, усилва вярата си. Разкриване. 111 Любовта разкрива Бога у нас. Място на съ
общени
е с Бога 112 Всеки човек трябва да проучи за себе си онова място, отдето той може да се съобщава с Бога. Прощаване. 113 Бог се отличава с великодушие. Милостив и благ е Бог. Винаги прощава. Щом се обърне някой към Него, Той всякога прощава. Абсолютно свободен 114 Абсолютно свободен е само Бог! Отиване. 115 При Бога ще отидеш всякога сам! Проявления. 116 Във всичките си проявления давай място на Бога. Нека Бог действува у тебе. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Тези мисли на Учителя за Бога бяха извадени от 3-то тефтерче на Савка Керемидчиева, написано с нейния
към текста >>
341.
ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 111-140
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
казва тогава: „Този разбира какво нещо е Любовта". Страдание и любов. 137 Страданието има смисъл само тогава, кога- то се разглежда от гледището на любовта. Вашите лоши мисли и лоши желания, това е, което отнема Любовта. Когато се изгуби Любовта, тогава почва да се смущава нашият живот. Любовта непременно трябва да дойде отгоре, от Небето. Да се молиш. 138 Ангелите имат послушание, изпълняват Волята Божия. Най-красивото състояние в света е да се молиш. Да се молиш значи да влезеш в
общени
е с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш. Молитвата е по-горе от работата. Молитва. 139 Господи, изяви ни тайната на Твоето Благовестие чрез нашия Учител. Направи ни съвършени, да изпълним Твоята Воля, да се освети Твоето име и да се въдвори Твоето Царство на земята. Това е желанието на нашата душа. Това нуждата, която усещаме в този свят! 24 май 1939 г. 140 Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Някои от тези мисли от Учителя са преписани от 4-то сборно тефтерче на Савка Керемидчиева, което е с почерка на Тереза Керемидчиева, майката на Савка. А останалите са от тефтерчетата на
към текста >>
342.
ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 61-80
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
светлината на Твоето лице, да сторя Твоята Воля." Сряда, 26.VIII. 1925 г., В. Търново. Бог. 64 Бог се отличава с великодушие. Милостив и благ е Той. И всякога прощава. Щом се обърне някой към Него, Той всякога прощава. Запазете идеята: да бъдете носители на онази вечна светлина, в която Бог живее. 6.VI. 1925 г. Добрият човек 65 Господ е добър и ние трябва да бъдем добри. И най-първо човек трябва да вложи идеята, че той трябва да бъде добър. Не добър по дело, а добър по възприятие. Съ
общени
е с Бога. 66 Всеки човек на земята трябва да проучи за себе си онова място, от дето той може да се съобщава с Бога, и с ония учени братя извън земята. 6.VІ.1925 г. Н.И.К.Б.И. (Няма Истина Като Божията Истина) С.Б.И.Е.И. (Само Божията Истина е Истина) Мъдрост и Разум. 67 Страхът Господен, туй е Мъдрост. И отдале- чението от зло, то е Разум. (Йов, гл. 28, ст. 28) 10.Х. 1925 г. Служението. 68 Служението на Бога е полезно при всички условия! Знанието. 69 Знанието за съприкосновението с Бога е знание за Добродетелите! Великото и малкото. 70 Великото и малкото са в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Любовта към Великото издига малкото до Великото Благо и благодарност. 71 Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, е работата. Деликатност. 72 Деликатността е плод на зачитане работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и Невидимият свят е внимателен към неговата работа.
към текста >>
343.
VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ТОМ 14
на всички дава имена, не зная. (И двамата замълчахме. Аз се смутих, не зная какво става с Учителя ми. Виждам Учителя си пред мене, но не е той. Мене ми е много, много чудно. Аз съм при Учителя си, Той е пред мене, а Го няма. Дали е истина това, което виждам, питам се тихичко. Втора изненада в душата ми.) - Къде е Учителят ми? - Той е много далеч. На съвет по една важна работа. - Ама нали Той чува, когато ние приказваме сега. - Той не се интересува от тук сега. Той е затворил всичките съ
общени
я със земята. - Горе какво е небето? - Вашето небе е малко странно. - Не е ли същото това небе и при вас? - Не, нашето небе е ясно, по него няма никакви облаци. - Че там няма ли лоши хора? - Лоши? Какво е лоши хора? Там има само ученици, където съм аз. -Пък тук лошите хора, които съзнават, че са лоши и се поправят, се наричат ученици. А там кои се наричат ученици? - Ученици са онези, които добре се учат, които обичат и слушат Своя Учител. - Защо не кажете, кой сте Вие? Как се казвате? Вие сте много добър и искам да зная името Ви. Аз ще говоря за Вас на Учителя ми. - Нали Ви казах. Аз съм най-добрият ученик на Учителя. - О, какво, нали най-добрият е моят Учител, аз тъй Го наричах едно време, тъй Го определях в душата си. Най-добрият, Той е добър, добър, много добър. Той е най-добрият. (С радост, като че ли хванах риба във въдицата си, станах пак на крака и извиках Тогава Вие сте ... (приближих се, посегнах да хвана ръцете на Учителя си.) Вие сте моят Учител, защото само моят Учител е
към текста >>
344.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 1
,
ТОМ 14
1 удивителна и 12 запетайки. ІV. Праведният чрез вяра ще бъде жив. 6 думи, 30 букви, 14 гласни и 16 (7) съгласни. От 12 гласни 7 са употребени 14 пъти, от 20 съгласни 11 са употребени. е - 4 пъти в - 3 пъти ъ - 3 пъти р - 3 пъти а - 2 пъти д - 2 пъти и- 2 пъти б, ж, з- 1 път Ь -1 пъти н, п, т -1 пъти я -1 пъти ч, щ -1 пъти ъ -1 пъти г, к, л, м - няма й, о, у, ь, ю - няма с, ф, х, ц, ш - няма V. 6 часа вечерта Об
общени
е Казах си още веднъж гласно Добрата молитва, Отче наш, Бог царува на Небето, стихът Праведният и Mein Guter Zehrer, Guter Zehrer, прости! 6 думи, 32 (5) букви, 12 гласни и 20 съгласни. е- 7 6 - r о- 1 п - 1 u- 2 2-g,z и- 1 р- 1 1-1 2-t,h с -1 1- m т- 1 1- n В моята мъничка молитвичка обилстват съгласните. 12 гласните са употребени, числото на гласните и 20 съгласни - числото на съгласните. В 6.30 часа вечерта си свърших упражнението доволна и благодарна на Бога. И с дълбока мисъл върху буквите. VI. През целия ден произнесох: Добрата молитва, Отче наш, Бог царува, Праведния и M.G.Z. думи: 195+ 75 + 14 + 6 + 6 = всичко 296(8) букви: 860 + 302 + 65 + 30 + 32 = всичко 1289 (2) гласни: 421 + 149 + 33 + 14 + 12 = всичко 629 (8) съгласни: 430 + 154 + 32 + 16 + 20 = всичко 660 (3) Как всяка буква оживя в съзнанието ми, със своята хубава премяна. Гласните някои изпъкнаха пред очите ми като малки цветенца пръснати татък из полето, а други като безброй звездички, които кичат нощем
към текста >>
345.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 2
,
ТОМ 14
върху тия думи от Господнята молитва: „Да дойде Царството Твое, както на Небето, тъй и на земята!" 22 . НА ГОСТИ ПРИ ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО Савка Керемидчиева посещава Латвия през 1940 г.* Тя получава разрешение от Учителя, заминава с влака до Берлин, среща се в Германия със своите сродници по майчина линия, понеже майка й Тереза е германка и заминава за Рига, Латвия. Там се среща с латвийското Братство и държи няколко беседи. Учителят й разрешил латвийците да й целуват ръка, в знак на
общени
е с Учителя. Предоставям ви няколко картички от отова време. Савка поддържа оживена кореспонденция с латвийците. Ето, прилагаме списък само на имената, на които почти всяка седмица им пише по едно писмо. Целият този график на написаните писма по дати е отбелязано в едно от нейните тефтерчета. * Савка посещава Латвия два пъти през 1940 г. и през 1942 г. Латвийците посещават София и Рила за последен път през 1939 г. - виж "Изгревът" том I,стр. 79 - 80. 16.V.1940 г. Еленка Андреева Квартал „Изгрев" София, България С. Б. Л. Берлин. Пристигнах в Берлин и много видях. Кракът ме боли от тичане, защот о тука никой не ходи и аз трябва да тичам със сестра си или вуйчо си по германските улици и места. Пиши ми в Рига какво искаш? Общо тука всичко тича и бърза. Аз не зная защо. Целуни ръка на Доброто. Поздрав на всички, а на тебе целувки нежни от твоята Савка * 20.V.1940 г. Берлин Еленка Андреева Квартал „Изгрев" София, България С. Б. Л. Мила и обична Еленке, Вчера бяхме тук. В средата е златната и
към текста >>
346.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
говоря със свръзка 1 [гл.] 5 ст. от Ев. на Йоана. От разбирание до разбирание има разлика. Знанието, придружено с Любов, облагородява. Тези хора, които нямат Божествената Мъдрост, те са само да разединяват. Ние сме станали всинца крайно честолюбиви. Изпитанията в света са общи. Изпита на Данаила е вътрешен изпит. Сега вашата душа е хвърлена в ровът на тия лъвове. Човек трябва да почерпи своята сила. А живата сила е, която гради. Живата сила е съзнателна сила. Да се моли човек е едно
общени
е с Бога. Колкото е по-слаб, той има по-големи страдания. Слабите хора не могат да мислят, слабите хора не могат да чувствуват. Данаил - той се отличаваше със знание и мъдрост. А кои са те[ зи] лъвове? Те са човешките страсти. Човек трябва да се подигне, да се не съблазнява. Човек не може да се моли, който не обича и не люби. Сега вашата душа е при тия лъвове. Следователно, когато вашата душа е хвърлена в тези лъвове, вие не трябва да спите. Ако издържите изпитите лицата ви ще осветлеят. Ако вие не издържите изпитите си не можете да влезнете в другия свят, където са си издържали изпитите си. Трябва да решите да издържите изпитите си. Сега иде в света една нова Любов - тя е огън. Ако вие играете с Бога, Той ще ви вземе за гърба, като оня гъсок, ще те потопи във водата, за да не хващаш патето. За убийство няма прошка. А Божествения човек трябва да се възвишава. Моето слово е живо. То е Божието Слово. Господ е Който се възмущава, (1-во правило.) Убийство, това е грях против Духа святаго. Да
към текста >>
347.
III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
думите: „Бог толкоз възлюби света, че даде единородния си син жертва, за да спаси человечеството. " Блазе на оня, който от Любов с е жертва за другите . 155. Който усвои и приложи мълчанието, търпението и смирението, заслужено ще влезе в горните класове на окултната школа . 156. В абсолютната вяра, любов и страх към Бога, в безогледната вярност, преданост и послушание на Учителя, в непрестанното съзнателно и горещо молене, в постоянното естествено и боголюбовно с децата сближение и
общени
е, в строгата ежеминутна себеконтрола и себекултура и в неуморната смирена и безкористна дейност е залога на прогреса, мира и радостта в живота . 157. Господи на безграничната Любов,който оросяваш със светлозарната капка най-малката тревичка и се грижиш за всяко творение да диша в твоя Дух, така излей твоята светяща велика и неизчерпаема Божествена Мъдрост в мен, с която да се прослави Твоето свято име на вечни времена и душата ми да те възпява в химн на великите ти творения във вечното Битие, като благоволяваш да ми изявиш красотата, прелестите и благозвучието на твоя тих нежен и благ глас, и лъчезарността ти, в която сияющ ти ни вливаш лъчи, и озари в тази благодат нашите души . 158. Истинска идеална дружба межд у брат и сестра може да съществува, да се крепи, отглежда, развива и нараства само при наличност на пълна взаимна чистосърдечна искреност, разумна откровеност, естественост в държанието,топла сърдечност, дълбока безкористна задушевна привързаност, абсолютна чистота в желания,
към текста >>
348.
VI ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА ИДЕАЛИТЕ
,
,
ТОМ 14
достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със своя дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него самия. Аз Ви предадох едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектанство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Когото ви говоря е жив в цялата природа, действующ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото всякога съм в
общени
е. Познавам гласът Му, държа учението Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислеха, че са братия, а не врагове. Да споделят своите скърби и своите радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесния глас. Имайте мир и търпение, всичко Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един Пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име, на всяко място и време. Варна 26 август 1917 (Свещеният подпис) _____________________________________ * Препис на писмо от Учителя с почерка на Тереза
към текста >>
349.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
,
ТОМ 14
платно и там да си направи банята. Вода, на слънце топлена, дава най-добри резултати от баните. Всички болести се раждат от изпражненията на микробите. Щом има чиста кръв човек, ще бъде здрав. Щом се чисти тялото, болести няма. В здравословно отношение всичкия свят се е преобърнал на лазарет. Всички лекари се състезават с болестите. При дадените бани, главата може само да се накваси, миение главата със студена вода, не е добро. Може само като изключение, но не е добро, не е хубаво Съ
общени
е може да се даде на домашните, за да имате семейно здравие. Болезненото състояние пак може да се яви, но то ще бъде като изключение. Когато човек не е здрав, то върху тялото се образуват подпушвания на свободните течения и тялото трябва да бъде добър проводник. При екскурзиите и изобщо като свещено правило е: съда, от който ще пиете вода, трябва да бъде абсолютно чист. Никакво варение на друга храна в него, а после вода да ври в него. Там има мазнини и други, които пречат на здравието. Ако и да се смята, че е измит, пак е вредно да са употребява за варение на вода. Чистота трябва. Измиванието на тялото, банята може и със студена вода, но тя предизвиква силна реакция, а банята от топла вода е мека, нежна и дава по-добър ефект. Водата, която употребявате трябва да бъде чиста, от извор, да не е употребявана, като например за производство на електричество. Такава вода и мляко без каймак, обутано мляко, само айрана от млякото, на което маслото е взето. Всеки трябва сам да си донесе вода - това
към текста >>
350.
БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.
,
,
ТОМ 14
като едно средство за вътрешна работа или казано на съвременен език, аз ще се постарая да направя една антена да можем да говорим с Невидимия свят. Най-първо да слушате. В Лондон се говори, в Русия, във Франция се говори - вие може да гледате нещата как стават. Казвам, че е дошло времето за тази антена. Първите християни и всички хора от създаването на мира досега, които са имали знания, са знаели този закон. И докато не се образува антена с Невидимия свят, да имате съ
общени
е, работата не може да върви. Та от вас сега искам три неща, три неща иска от вас Небето. Можете ли в името на Любовта да работите? Това е Пътят. Можете ли в името на Любовта да използувате условията? Можете ли да употребите методите на Божествената Истина? Без колебание! Това, което е казано да се изпълни! Не мислете, че това ще влезе в разрез с вашия живот. Не, вашите работи ще тръгнат и ще се подобрят, десет пъти ще бъдат по-добре отколкото сега. Няма човек, който да е вървял по Божия път и да не му върви добре. Някой ще каже: „Моята работа не върви". Това си има причини. Ако Бог ни поставя на изпитание, на страдание, целта Му е понякога да изпита нашето верую. Някога Бог ще даде богатство и привидно ще го вземе, за да опита-за какво го обичаш, дали за богатството или за същината. Ще кажеш: „Тогаз Господ дал, Господ взел". Но на Господа крайните му решения всякога са добри. Всякога целта му е да опита да събуди съзнанието ни, та между Него и нас да има връзка, да има в нас готовност и
към текста >>
351.
Духът на Отца на Светлините
,
,
ТОМ 14
III. Вярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, слезнал със светско име Петър Дънов на земята, за да даде Словото на Бога за идното человечество, чрез Духът Христов от Небесата и чрез Духът Божий от Отца на Светлините, за да направи своя храм, в человеческата душа. Амин 16 ч. 45 мин. 31 декември 1999 година Вергилий Кръстев („Изгревът " то м XII, стр . 3 ) Духът на Истината I. Това, което сме видели и чули, него ви известяваме, да имате и вие с нас
общени
е; а пък нашето съ
общени
е е с Отца и с Исуса Христа, неговият Син. (1-во послани е н а Иоанн а гл. 1 ст . 3 ) II. От това познавайте Духът Божий : Всеки дух, който изповядва,че Исус Христос дойд е в плът,от Бога е. (1-во послани е н а Иоанн а гл. 4 ст . 2 ) III. Който изповядва, че Исус е Син Божий, Бог пребъдва в него, и той в Бога. (1-во послани е н а Иоанн а гл. 4 ст . 15 ) Духът на Словото на Бога I. Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който бе в плът и кръв и Дух на земята Българска със светско име Петър Дънов, бе Живият Бог. В него бе Божествената Троица: Божественият Дух, Христовият Дух и Господният Дух ! В него бе Все и Вся! Все на Земята и Вся на Небесата! (Виж „Изгревът " то м I . стр . 644-657 , то м II, стр . 39-41) II. Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ, като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог
към текста >>
352.
Бележки на съставителя на Изгревът том XIV
,
,
ТОМ 14
др. разни. Приложение II : План за работата на Савка по „Свещените думи на Учителя". Самонаредба, 1.ХІ.1938 г. Една просба от Господа! За 6 месеца. Какво имам да правя всеки ден: /една самонаредба за самовъзпитание, постоянство, воля и характер./ 1 ноември 1938 г., вт. Изгрев - 1 май 1938 г. I. Моят молитвен час: 1. Жертва и една Просба от Бога: до три стр. От „Свещени Думи на Учителя". 2. Бог и в малкото ще се прояви. Силата Му е и в малкото. По една стр. от отбор Книги на Учителя . „Общение с Бога". 3. Един мистичен опит върху буквите си. Смирение сила е същността на Бога търпение Вяра искреност и а начало на нещата истина 4. По 10 стр. От Съборните Беседи на Учителя, начиная от 1919 г. Търново. 5. От Библията по три глави на ден. От Битието и т.н. до края. /Тази работа започната от 22 септември \.г./ II. Моята работа: работният ми час (минимум 3 часа - 6 часа) 1. Работа върху настоящите Неделни Утринни Слова. 2. Изправяне недобора от миналата година. Утринни Слова. 3. Работа върху 6-та год. лекции на Младежкия окултен клас. III. Свещената ми работа: (потайно, което върша, скрито, отвътре, незнайно за другите): 1. Работа върху избраните стихове от Евангелието. 2. Работа върху втората половина от Свещените Думи, I, II, III, т. по 300 или всичко 900 отбор мисли от Учителя. 3. Работа върху КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА си - в чужбина и България. IV. Мъча се, но го върша за успех - напредък (новост в дейността ми) 1. Ежедневно занимание и упражнение върху ЦИТРАТА. V. Това е за 10-к
към текста >>
353.
Посвещение за Духът и идеята за Бога
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
същинския живот на Божественото начало. Само човешката душа може да го изяви. 5. Плодът на Духа е Любовта. Докато не дойдете в съприкосновение с Духът, докато не се храните с неговия плод - Любовта, не може да влезете в истинския живот и човек не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Само човешката душа има съприкосновени е с Духът. 6. А Царството Божие е Мир и Радост и Веселие на човешката душа в Божия Дух, в Духът Христов и в Духът Господен. Само човешката душа има пряко
общени
е с Духът и чрез душата имаме понятие за Духът, като Сила и Живот. 7. Духът като Принцип се проявява в Божествения свят като Първична, възраждаща се Сила. Духът като Закон се проявява в Духовния свят като Организирана Сила. Духът като факт се проявява във физическия свят като Реализирана Сила. 8. Един е Духът, множество са проявите му на разнообразие. Една е Любовта, като свят, в който живее Духът. Плодът на Духът е Любовта, като свръзка на съвършенство. Любовта е свръзка, връзка на съвършенство, чрез която слиза и идва Духът през всички светове - Любовта, Мъдростта, Истината. 9. Любовта преминава като връзка на съвършенство през всички светове, като във всеки свят има свое име и свое проявление . Но тя по същество е една и съща навсякъде, но проявленията й са различни. Затова Любовта е Сила, слизаща сила в нея от Духът. Духът е този, който носи Живот и Сила от света на Истината, минава през нея и слиза в Словото. А човек чрез Словото Божие може да сe добере до Истината на Живота. Из
към текста >>
354.
10. ПЕНЮ КИРОВ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Гарвалови и Стоичеви, засягаше се нов въпрос. Кога ще стане братския събор? Кой как се приготовлява, и кога Учителя ще замине от София за Търново? Постоянната кореспонденция между сестра Стойчева и Петко Гумнеров от София, ставаше все по-интересна. Пристигаха отвреме навреме малки подробности, които подсказваха, че наближава радостния ден на събора. Повечето братя бяха чиновници, та всеки мълчаливо подготвяше отпуската си, а също и средства за път. Брат Пеню Киров вече е получил съ
общени
я от Учителя, кои братя и сестри са поканени, а той от своя страна, на ухо лично съобщаваше на всекиго. Нашият брат бе ръководител не само на Бургас, но изпълняваше нареждания на Учителя, засягащи кръжоците в повечето малки градове из Южна България. Така и за поканите в тези градове Учителят му е давал нареждане да им съобщи от негово име, кога е определено да се яват в Търново. Връзките му с братята и сестрите се поддържаха от обиколките, които той правеше един-два пъти годишно в тия градове. Беседите изнасяни пред тях с личен негов материал, с тълкуванието на Евангелието и т.н. са били интересни за тях. Познанството им е датирало много отдавна, когато всички с голям ентусиазъм са прегърнали идеята на духовния живот. Тук може да се спомене за ръководството и дейността на брат Пеню Киров, развита през годините 1902-1906. Всяка година за 2-3 месеца, той е напускал Бургас и е поемал пешком от село на село, от град на град да срещне хора, които се интересуват от духовния живот, а също да
към текста >>
355.
31. ДРУГИ ПОСТАВЕНИ ВЪПРОСИ ПО СПОМЕНИТЕ МИ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
и Учителят признава - за пръв път е имал такъв опит, благодарение на който видял тайната на живата линия у човека, при това - случило се в град Сливен. Оставаше да каже годината! Когато аз чистосърдечно описах този случай за първата ми среща с Учителя, никак не знаех, че в тия страници е описан опита описан от Него. Повече интуитивни обяснения не си позволявам - когато отидем в духовния свят, ако е нужно ще проверим. И така, благодаря на всичко на Учителя! Нека и в бъдеще имаме
общени
е с Неговият велик Дух, така да работим за идване Царството Божие на Земята! Амин. Приключвам тия описания, днес 21 януари 1975 година, вечерта 21 часа. --------------------- * Тези поставени писмено въпроси на Жечо Панайотов бяха зададени от съставителя на
към текста >>
356.
36. 91 ПСАЛОМ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
и едва с големи усилия бе достигната нормалната бързина, за да се спасим от дерайлиране. Тогава разбрах, че ни спаси 91 Псалом и защо Учителят настоя да го имам написан със себе си. Учителят ми помогна и през 1922 година по следния начин. Дотогава, петчленното ни семейство живееше в гр. Бургас, но наложи се младите да следват университета в София, а старите да отидат при тях, за да водят домакинството. Ето, че останах наново сам в Бургас, макар че тази самота се разнообразяваше от
общени
ето ми с бургаските братя и сестри. По Коледните празници взех няколко дни отпуска и посетих домашните си в София, видях как са скромно настанени. Животът на Братството в София, беседите на Учителя, бяха много привлекателни и за мен, затова у мен се застани мисълта да си намеря подходяща работа, за да се прибера и аз при своите. Посетих още в първите дни Учителя, той ме разпита за живота ни и разбра всичко. Положих доста усилия да намеря работа в София - чрез приятели и познати, но не се нареди нищо. При изтичане на отпуската трябваше да се завърна на работата си в Бургас, отидох при Учителя да се сбогувам, като му разказах и за несполуките които срещнах. За единственият благоприятен наглед случай, да ми се даде работа при съдружниците на един брат, Учителя ме отклони, преценявайки че има ли съдружие, там е несигурно - може да се скарат и да остана без работа. Заключението му беше: „Не бързай за работа, почакай, ще се нареди. Върни се на работа в Бургас докато се нареди да намериш тук
към текста >>
357.
83. ДОБРАТА МОЛИТВА
,
/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/
,
ТОМ 15
тогава върху „Добрата молитва" на живота, която съдържа всички блага в себе си". Из том „Новото човечество ", страници 239 и 240. „Сега, нека прочетем „Добрата молитва" и отправим умът си към Този. към Когото всички се обръщат тази вечер. Тая молитва е обща, не само за човечеството, но за цялата вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по тоя начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля". Из „Общение с Бога": Извънредна беседа, 23.XI. 1930 - стр. 16. „Като сте чели толкова пъти „Добрата молитва", разбрали ли сте значението на думите „Господи Боже наш", с които започва тази молитва?" Из том „Любов към Бога" : Рилски беседи 1931 г. - стр. 228. В томчето беседи,. Великите условия на живота" : Неделни беседи, 1919 г., Учителят се спира на думите от Добрата молитва: „Молим Ти се, изпроводи ни Духът си...", като обръща вниманието ни, че за да се изпрати Духът някому, той трябва да е готов. Веднъж запитах нашият уважаван брат Боян Боев за значението на „Добрата молитва" и той ми каза: „Добрата молитва" се състои от десет ключа за влизане в Царството Божие." Предполагам, че точно така му е обяснил Учителят, като допълнение на думите му в тома „Новото човечество", гдето се говори за „десет важни неща", които се намират в Добрата молитва. 4. ВМЕСТО УВОД ПРЕДИ РАЗГЛЕЖДАНЕТО ТЕКСТА НА ДОБРАТА МОЛИТВА Както се казва по-горе, Добрата молитва е дадена от Учителя на учениците през 1900 г. Така е
към текста >>
358.
6. ПЕНТОГРАМАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
човек е запалил светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие. Той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството или на стръмната пътека, както още я наричат, той трябва да мине - ТЯСНАТА ВРАТА, за която говори Свещеното писание. Преминал през нея, той среща ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ ХРИСТОС лице с лице, физически, както е посочено в Пентограма. Оттук нататък, ученикът е в непрекъснато
общени
е с ХРИСТА. И пътя на ученика има вече връзка с ПЕТТЯХ ВЪРХА за които споменах в началото. Но, само онзи може да стане ученик, да срещне ХРИСТА, които има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана в планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи, планината АРАРАТ е онази, здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: АВРААМ, ПЕТЪР и РАЗБОЙНИКА НА КРЪСТА. Авраам, които имаше тази вяра се удостои да бъде наречен - ПРИЯТЕЛ НА БОГА. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова скромен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си, на планината МОРЕЯ. С това смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се възкачва като МОЙСЕЯ на планината СИНАЙ, на върха ХОРИВ, където получава заповедите БОЖИИ. Когато ги получава човек се преобразява и над него слиза
към текста >>
359.
14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
да мирише. Ако някому мирише устата да каже: „В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, това което мирише в мене да изчезне". Чрез внушение ще заповядате на устата си да не мирише и в един ден миризмата ще изчезне. Зъбите си да ги държите в изправност, ще ядете чиста храна. Никаква нечистота да не остава по зъбите ви. Туй се изисква от ученика на Бялото Братство: „Да притежава абсолютна чистота". - „Размишлявайте всеки ден върху напредналите същества, това прави възможно
общени
ето и свързването с тях. Освен нощните часове, благоприятни часове през деня са следните: между 11 и 12 часа, между 5 и 6 часа след обед, между 9 и 10 часа вечерта, към 12 часа на полунощ, като изключение. Вие сте във връзка с Белите Братя. Вие сте в
общени
е с тях. Трябва да изучавате законите. За тях не е толкова приятно да се явяват на физическото поле, защото средата е много гъста, материална, не е благоприятна. И трябва да правят големи приготовления, за да се явят. А по-добре е вие да се пренесете на планината, там има по-добри условия да бъдат видими. И при това трябва да се избере не само чисто място, но и място, където няма да те следят други. Никой да не знае и да види, че ви се явяват". - „Трябва да се създаде едно общество на хармония, за да дойдат да работят от Невидимия свят, от Божествения свят. Когато се създаде такова общество, то става огнище на тяхното идване. Тогава Те идват и образуват вътрешни интимни връзки. В Бялото Братство, вие всинца трябва да имате едно
към текста >>
360.
65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
какво може да стане. Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, народът се раздвижи по разни посоки и само за пет минути, всичко се опразни и утихна. Аз се прибрах в 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обед към един часа, брат Петко Епитропов слезна от вилата, в която беше Учителя и каза на всички братя да направят улеи около палатките си. Това съ
общени
е постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да завали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но въпреки това, всички се хванахме на работа и за десет-петнадесет минути, всички си бяхме направили улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати нагоре към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесният свод, се появиха облаци като великани, които бързо се струпваха над града. Вятърът отначало започна да подухва леко, докато се разрази в страшна буря. Прах, пясък и листа се разнесоха от земята във въздуха, дърветата запрививаха върховете си до земята. Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, а дъждът се изливаше като из ведро на земята. Облаците потъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. Това беше точно в два часа без пет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така бяхме арестувани в палатките до четири
към текста >>
361.
88. РАЗУМНИЯТ СВЯТ ОТКРИВА НОВА ЕПОХА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
наричал любимата си машина и в продължение на тридесет и три и половина часа непрекъснат полет, каца на летище във Франция. На този обед бях седнал до Учителя. Погледнах го след като чухме тази новина. Изразът на лицето Му беше странен, пълен с една неземна мекота и топлота, от което нещо разбрах. Каква грижа, какво внимание беше необходимо от Великият Разумен свят към този младеж, за да извърши мисията, която му бе възложена, за да открие нова епоха в човешката култура, нова стъпка в съ
общени
ята между хората. „Недей мисли, че без такава грижа и внимание на Великите Братя, може някой да направи успешно крачка към човешкият прогрес" - това бе мисълта на Учителя дошла до мене. По това време дадоха в печата и снимка на Линдберг пред своя самолет. Видях едно прекрасно, интелигентно, мило, одухотворено лице, пратеник от Разумният свят да открие нова
към текста >>
362.
107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
знаех, че по уреждане на материалните ни въпроси, особено по време на съборните ни дни, той със своят организаторски талант, умело оправяше всичко. Разбрах също, че Учителя с него се е държал с особено разположение и внимание. Учителят беше разбрал, че ще има такава изява, бурно реагира и ние виждайки намерението на този младеж, отменихме това негово желание. Казваше се Тодор и бе голям комунист. В коя черкова, джамия или кой да е салон на верските общности се правят разни съ
общени
я от съвсем светски характер? В този именно молитвен дом, нашият салон, Антов след изпълнението на установената програма, четене на беседи, молитви, песни дадени от Учителя, става и започва да прави всевъзможни съ
общени
я, наредби на Отечественофронтовската власт, засягащи делничното. Това беше в пълен дисонанс със създадената вече атмосфера. Задачата му явно беше да се потъпче, да се измете това благородно чувство, да се насади и втълпи идеята, че салонът ни не е нищо друго освен партиен клуб. На тази негова проява ние бурно реагирахме, главно аз, като посочвахме, че вън на стената има окачена голяма табла, на която целта е там да се поставят всякакви обяви и съ
общени
я на ОФ власт. Като допълвахме, че всички, които идват тука са грамотни хора и няма да им бъде трудно да разчетат закаченото там. Но това остана глас в пустинята. Аз направих тези табла, за да се залепват обявите на властта. Следващата му стъпка в подкрепа на тази негова и партийна цел, ликвидиране на нашето общество, беше да
към текста >>
363.
1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
на 1977 г. е стигнала съвременната Астрономия в издирването на тези две планети? В началото на месец януари тази година, телеграфните агенции разпространиха новината, че мексиканският математик Хасинто Амор е открил планета зад Плутон, която нарекъл Хано. Според него, новата планета се намира на 8,790,600,000 /осем милиарда седемстотин деветдесет милиона и шестстотин хиляди/ километра от Слънцето и извършва орбиталната си обиколка за 450 години. Макар, както се отбелязва в съ
общени
ето досега никоя астрономическа обсерватория, да не е успяла да засече Хано. Откриването на всяка нова планета е такова изключително, рядко научно събитие, че дори и перспективите за това, заслужават да бъдат подробно коментирани. Както е известно, освен шестте планети и Фаетон, отделно познати още от дълбока древност, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер и Сатурн, наскоро са открити само три нови планети, по една на век. Уран от У.Хершел на 13 март 1781 г., Нептун от И. Гале на 23 септември 1846 г. и Плутон от К. Томбо на 13 март 1930 г. Изчисленията, над които се е трудил Хасино Амор, очевидно се отнасят до орбитите на най-далечните планети на Слънчевата система - Уран, Нептун и Плутон. Всички небесни тела си влияят гравитационно и от анализа на това влияние се правят изводи за масите им. Понякога, орбитата на дадено небесно тяло не може да се обясни с влиянието само на известните планети. Това е основание да се подозира, съществуването на нова непозната планета. Така са постъпили през
към текста >>
364.
3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съ
общени
е и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото
към текста >>
365.
8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
В ЖИВАТА ПРИРОДА Разумността, проявена в устройството на организмите - Свещеният закон „Всемирна летопис", Г. III, кн. 3 (XI. 1923) с. 55-57 Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония,
общени
е и единение. Всичките те имат една висша цел, която ние наричаме Бог - т.е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория - разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата не се нуждае от изменения, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да
към текста >>
366.
1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
момента за коренна и солидна преуредба на света. Духът на новото време налага да се възстановят нравствените връзки, които съединяват обществата и импулсират тяхното развитие. А една аналогия ще ни поясни растежа на всяко общество, като един жив организъм. То е едно зърно, което пониква. Всяко зърно се състои от известни клетки. Тия клетки в своята диференциация се видоизменяват и размножават. Образуват се формите на политическия живот, които представляват пътищата и съ
общени
ята на самите клетки. Тоя политически живот е процес на растене нагоре. Ние разбираме под дадения термин не политическия живот, както се схваща в тесен смисъл, а както се проявява в самата природа. Защото тя има ненарушими закони. А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата. Освен това, тая дебелина зависи и от ония корени, които са пуснати вътре в почвата. Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното дърво отвън е по-сигурна. Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ. Тя не може да бъде външна или повърхностна, понеже не би била, в такъв случай, трайна, а само привидна. Силата на организма се съдържа вътре в самия него. По същия начин можем
към текста >>
367.
13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество - земята в нейните предшествуващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съ
общени
е, тъй като те са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съ
общени
е се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият - неговата божествена същина/есенция/)*. Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми.
към текста >>
368.
16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми, хубави дрехи, почитане на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или по-скоро, светът е само външна опора на това живо и постоянно
общени
е между нашето съществуване и невидимия свят". По-нататък д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т.е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствувания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на
към текста >>
369.
17. СИНАРХИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
първа Окултна социология. - Образуване и развитие на обществото. - Старата община. - Що е държава. - Мнението на съвременните юристи и социолози. - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър „Всемирналетопис", Г. I, кн. 1 (22.III. 1919), с. 19-20 Човекът е социално същество. Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно
общени
е с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения,[1] както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответствуват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да
към текста >>
370.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
нарисувани разцъфнали цветя символизиращи живота на природата, а отдясно е нарисувана символиката на старото жреческо и окултно знание на човечеството - долу е кукумявката с очила между два свитъка на философското древно знание, от което излизат пламъци, а над нея е купол с жреческия светилник, окачен нависоко, от който излиза благовонни светлини, проникващи цялата вселена. На втората страница е съдържанието на всяка книга, а на последната страница - от вътрешната страна е място за съ
общени
е на редакцията за набиране на абонати или за новоизлезли книги. На външната корица е съ
общени
ето за продажба на теософски книги на военното издателство на „Гужгулов и Котев" изписани по реда на отпечатването им и че се продават на ул. „Алабинска" N 37, София. Това е прочутото издателство на Димитър Котев. (За него виж „Изгревът", том III, стр. 24-25, N 16 - „Не коригирай Божественото".) Списанието е отпечатано на луксозна хартия, на 32 страници равняващо се на 96 колони дребен гармонд, на дребен шрифт, равняващо се на 12 печатни коли. Това е най-евтиното за времето си издание с хубава хартия, хубави корици, изящен печат, много и качествени снимки. Още от кн. VIII, 1 януари 1920 г. на първата страница е отбелязано „По решение на Просветителния комитет при Министерството на Народната просвета е препоръчано с окръжно N 30006 от 13 декември 1919 г. за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции". А от
към текста >>
371.
II. САЛОНИТЕ, МОЛИТВЕНИТЕ ДОМОВЕ И ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО, ОТРАЗЕНИ В „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
ДОМОВЕ И ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО, ОТРАЗЕНИ В „ИЗГРЕВЪТ" 1. Архитектурен план за благоустройство на Изгрева Виж: „Изгревът" том I, стр. 87-88 2. Общение на човешките души Виж: „Изгревът" том I, стр. 85-87 3. Електричество на Изгрева и бунт на изгревяни Виж: „Изгревът" том I, стр. 89-93 4. Построяване на братски салон на Изгрева Виж: „Изгревът" том I, стр. 96-98 5. Салонът на ул. „Оборище" N14 и свинете Виж: „Изгревът" том I, стр. 421-422 6. Своеволия на Изгрева Виж: „Изгревът" том I, стр. 424-426 7. Имотите на богатите братя Виж: „Изгревът", том I, стр. 427-428 8. Не наливайте вода в чужда воденица Виж: „Изгревът" том I, стр. 472-474 9. Никакви места Виж: „Изгревът" том I, стр. 428-429 10. Къде е Изгревът? Виж: „Изгревът" том I, стр. 429-430 11. Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София? Виж: „Изгревът" том I, стр. 605-613 12. Дяволът и неговите два крака Виж: „Изгревът" том I, стр. 616-617 13. Салоните на Бялото Братство Виж: „Изгревът" том I, стр. 617-618 14. Първите салони в София Виж: „Изгревът" том II, стр. 159-161 15. Кръчмата Виж: „Изгревът" том II, стр. 176-177 16. Вила за Учителя Виж: „Изгревът" том II, стр. 177-178 17. Общежитие на Изгрева Виж: „Изгревът" том II, стр. 183-184 18. Едно кътче от рая Виж: „Изгревът" том II, стр. 302-303 19. Места в село Бистрица за Новия Изгрев Виж: „Изгревът" том II, стр. 303-304 20. Гаргите и.разрушителите на Изгрева Виж: „Изгревът" том II, стр. 305 21. Как се построи салона в село Мъглиш" Виж:
към текста >>
372.
XVIII. ПАНЕВРИТМИЯТА - ХАРМОНИЯ НА ДУХЪТ ЧРЕЗ МЕЛОДИЯ, ТЕКСТ И ДВИЖЕНИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Това място го избра Черната ложа. Отидете над Симеоново или над Бистрица и там играите. Извадете мястото на Паневритмията, която я завряха в гората между дърветата слугите на Черната ложа. Аз я разреших да се играе на голяма открита поляна, а не завряна между дървета поляна. Билета за автобуса до гората при кв. „Изгрев" е същия по стойност до Бистрица или до Симеоново. Ама било далеко. Вие искате ли да играете Чиста Паневритмия на чисто място и чиста поляна и да влизате в
общени
е с цялата Природа чрез Паневритмията? Искате ли? Или не искате. Помислете си. Днес, кой ви завря там в гората между дърветата. Кой бе този и кои е днес, които ви ръководи?Тои е един и същ - Духът на Заблуждението. Щом искате - следвайте го. 20. Паневритмията се играе на поляна, чиста, хубава, равна, огряна от слънцето вън от града. Кръгът от играещите двойки трябва да бъде правилен. За да бъде правилен кръга има подготовка от онзи, който организира играенето на Паневритмията. В центъра на кръга се забива колче, завързва се дълга връв, канап, тънко въже и и отива с него до наи-близката двойка, взима с въжето колко ще бъде дължината на радиуса на кръга и започва да се движи по кръга и подрежда всички двойки чрез въженцето да бъдат на равно растояние от центъра. Само по този начин, защото при всяка нова Паневритмия, ако участниците са повече, то кръга ще бъде по-голям, както това ще покаже дължината на радиуса измерен чрез въжето. Така ще се подравнява Паневритмията в правилен кръг, чрез
към текста >>
373.
XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
подарих по един том с посвещение от мен. Идваха разглеждаха и питаха дали това е по оригинала. Ефросина и Вихър Пенкови, които участвуваха в предпечатната подготовка като коректори и при компютърната обработка се учудваха, че всички запитват дали е по оригинала. Те познаваха оригиналите понеже бяха работили по тях - отговаряха утвърдително. Концертът завърши и ние се прибрахме доволни, че нещо сме завършили. Завършен е един етап. III. Ето предоставяме ви поканата за този концерт: СЪОБЩЕНИЕ Излезе от печат том XIV от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее" - „Свещените думи на Учителя към ученика" по оригинал (655 стр.). „Беседи, протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България" (137 стр.). Книгата има 64 стр. снимков материал, 792 стр. текст и ще бъде представена на концерт-рецитала на 27.04.2002 г. Настоящият концерт- рецитал се посвещава на отпечатването на „Свещените думи на Учителя към ученика" в „Изгревът" том XIV. Томът се продава в книжарница „Астея", ул. ;,Пиротска" N 3 безистена, II етаж, Татяна Влаева, цена 10лв., тел. 98-110-58 За контакти и информация: тел. 944-79-53; e-mail;
[email protected]
ПРАЗНИЧЕН КОНЦЕРТ Музика и Слово от Беинса Дуно Из „Свещени думи на Учителя" от „Изгревът" томXIV Участвуват: Йоана Стратева - цигулка Анна Каралашева - виолончело Рецитация: Асен Илиев В салона на община „Изгрев" Начало 11 часа събота Ул. „Чехов" 16-А 27 април 2002 г. Вход свободен Тази покана бе извадена в 600 броя
към текста >>
374.
27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА
,
,
ТОМ 16
свалено законното правителство на Александър Стамболийски чрез преврат, извършен от Александър Цанков. В България политическата власт бе в ръцете на фашистите. Издаде се заповед, според която всяко събрание в селата ще да става след предварително уведомление на околийското управление. И да се съобщава дневният ред на събранието. В село Водица комунистите бяха направили събрание, без да уведомят властта. Направили и земеделската партия събрание, без да уведомят новата власт. Дойде съ
общени
е от околийското управление Иван Илиев, председател на комунистическата група, и Геню Белчев, председател на земеделската партия, да се явят и двамата в околийското управление в гр. Попово. Те научили и знаеха, че ще бъдат бити жестоко. И не се явиха, а минаха в нелегалност, като хванаха гората. Нелегалният им живот става тежък и опасен. Полицията често се мъчи да ги хване и то, когато двамата си отиват нощно време по домовете си. Къщата на Иван Илиев е в центъра на селото, двуетажна е, с дувар, залоства се добре и не може да се влезе в нея. Затова той спи нощно време при жена си, защото знае, че не може да се влезне при него. Защитен се смята от властта. Една нощ, в един часа през нощта десетима стражари със своя старши през съседите влизат в двора на Иван Илиев и застават със затъкнати пушки на долния край на страничното стълбище. Стоят със заредени пушки. Махленските кучета се разлайват. Иван Илиев предчувствува нещо и с пистолет в ръка излиза да види защо тъй силно лаят съседските
към текста >>
375.
3. ЛЕТЕН ДЕН - ЖЪТВА Е...
,
,
ТОМ 16
тръгнат и - хич да ги няма. Останахме малко, ама тия, гдето останаха, са баш берачи, баш сеячи, баш жътвари и те ще овършеят хармана, ще приберат житото, ще го сложат в хамбара и ще чакат следващото поколение - кога дойдат гладни, жадни за Словото Божие. Затова и ние нещо казахме, та да се знае и помни какво е било, какво трябваше да стане и какво не стана, та да ви бъде в поука и в помощ в дните, кога нас няма да ни има - нас, които бяхме до Учителя и целувахме десницата Му в знак на
общени
е с Божествения Дух и Живият Бог. За вас остана Словото Му. Знайте, ние изорахме, а вие ще да жънете. А други ще да се ползуват от житото и Словото на Мировия Учител. Вашата отплата ще да бъде горе, на небесата, там, където е и нашата, защото ние сме едно - едно в Духа. Летен ден е. Гответе се, жътвари! Събирайте се! Наближава жътва. Време
към текста >>
376.
1925 година
,
,
ТОМ 16
да доведа всичките братя и сестри от нашия край на събор. Дойдох си и заварих Иван и Иванца болни, няма кой да им вършее. Дойдоха батю и буля и ни вършаха и аз вършах 2 дни и потеглихме в петък вечерта за Ковачевец и преспахме там и в събота по обед потеглихме от дядови Ганчови за Попово. 23.VII.1925, неделя Се намирам в Търново в братската градина между хилядите братя и сестри бели братя. Велика радост ни обземаше, като се срещнахме. Всеки се радваше, като, че бе в нов мир и така в
общени
е се срещнахме и обменяхме мисли и идеи, пеещи, четохме и хвалехме и благодаряхме Богу за великата Му любов, която е благоволила да ни събере и от своя резервоар да влее във всяка душа по нещо ново, мощно, та обновени, освежени с нови сърца и умове да отидем по разните краища на отечеството си и носим новия живот на братство и мир, свобода, на чист свят и благочестив живот с Христа Исуса. Велик е Бог и велики са Неговите пътища и благословени са, които вървят из тях. Нека Бог на великата жетва да подкрепя Учителя ни в мъдрост и мощен дух на знание и съвършенство, та всички братя и сестри, пионери на Царството Божие на Земята да бъдат сгрупирани с един дух, един ум и едно сърце, всички да служат с любов на Бога в чистота и святост на човечеството, като достойни апостоли на великото Слово. 2.IX.1925, сряда Се завърнах от Търново. Тук наново се потопих в материални скърби, наново надянах земната раница, която постоянно искам да хвърля от гърба си. Брахме папури, и т. н. Къде 26-й септемврий
към текста >>
377.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.
,
,
ТОМ 16
ГАНЕВ, учители в същото село, г. Главният учител в с. Букоровци, Годечко, г. НАДЕЖДА БОЯдЖиЕВА, учителка при първоначалното училище в същото село и г. Пунктовият учител в с. ГОДЕЧ). Съобщава Ви се, Господине Учителю, че Министерството на народното просвещение, със заповед № 4948 от 26.Х. т. год., въз основа на чл. 61, ал. II-ра, от Закона за народното пресвещение и съгласно решението на дисциплинарния съвет при Министерството, протокол № 202 от 1. м. м., УВОЛНЯВА, считано от деня на съ
общени
ето, като неудобни за гранични училища, ЕЛЕНА х, ГРИГОРОВА и ПЕНЮ ГАНЕВ, учители при повереното Ви училище и на едното място премества от деня на съ
общени
ето НАДЕЖДА БОЯДЖИЕВА от първоначалното училище в с. Букоровци, Годечка околия. ОКР. УЧИЛ. ИНСПЕКТОР: (В. Янков) и. д. СЕКРЕТАР: (подписът не се чете) (печат) 2. До Господина Министра на Народното Просвещение гр. София Заявление от жителите на с. Равна, Годечко Господин министре, Ние, жителите на с. Равна, останахме потресени от това, че любимите ни учители Пеню Ганев и Елена X. Григорова се уволняват. Учителката от седем, а учителят от три години са били най-добрите съветници и напътвачи в живота ни. Научихме се от Министерството на Народното просвещение, че ги уволняват под претекст, че били дъновисти, излизали били да посрещат изгревите на слънцето, че са водили неморален живот и др. Долуподписаните жители на с. Равна единодушно протестираме за тая измислица и клеветнишка лъжа! Ний от толкова години досега сме били предоволни от
към текста >>
378.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на
общени
е с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло. Говорихме върху много работи
към текста >>
379.
1934 година
,
,
ТОМ 16
не ги записах. Напред бях, по икиндия, полегнал, сънувах, че децата плачеха за мене в Равна при раздялата ми с тях, и аз заплаках от умиление и се събудих. Четох нещо от „Frateco" * , за Правдата - от Учителя, и това ме окрили малко и развесели. *„Frateco" (есперанто) - „Братство". (Бел. М. И.) Тази вечер турците се изпринадеяха да видят луната, но я не видяха и не знаят утре дали да правят байрама. 17.I.1934 год., сряда, с. К.-Кафтан Тая заран даулджията пак би тъпана, но съ
общени
ето снощи дошло от Кърджали, че днес е вече байрамът. Към 9 ч надойдоха много турци отоколните села и махали, толкова, че и целият двор бе пълен. Двора го застлахас рогозки, а други си носеха по една кожа за постелка. На присъмване ходжата поне цял час пя дълга песен, и сега трая дълго молитвата им и след като свърши молитвата им, чужденците се разотидоха. Поздравът им е: хващат се с двете ръце на здрасти и си казват: „Байрам бумбаареосум!", после се прегръщат и опират страните ту от едната, ту от другата страна. Надонесоха много яденета. Ходжата си отиде за селото, а аз останах сам. През деня децата си навързани люлки по дърветата и цял ден пеят и се люлеят. Следобед направих една снимка на Сабрия и Амиш, както играят. През деня се разясни. И вечерта аз излязох над селото по височините и отидох нагоре, за да видя какви махали се крият нагоре, към Еначкьове. Върнах се късно от височините. 18.I.1934 год., четвъртък, с. К.-Кафтан Ясно утринно небе. Слънцето се показа зад източния хоризонт,
към текста >>
380.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
подвизава в пътя на Бога. Който търси царството Божие и Неговата правда, той всякога ще е щастлив. Не може смъртен човек да види Бога. Бога може да види само тоя, който е безсмъртен. Щастие има само в пътя Господен. След това написах лекцията си за Черноморски бряг на Северна България и гр. Варна. И следобед отидох по гости. Тия дни, в четвъртък, 17., 18., 19. и 20. януарий, има много силни снежни виялици. Печката все гори, а стаята студена. Водата мръзне във външните стаи. Пътните съ
общени
я, поради виялиците, са на много места прекратени. Например Видинската ж. п. линия. Автомобилните съ
общени
я са прекратени със София-Годеч. Не можа да се изпрати на Еленка мед и масло. 21.1.1935 год., понеделник Сън: Аз, бр. Боев и Еленка сме някъде на екскурзия само тримата. Брат Боев се тревожи защо всеки от нас не си е взел по някоя от беседите, сериите. Ний с Еленка му казваме, че носим по една от X и XII серии, а той иска VII серия, че имало интересни работи да прочетем. Тази вечер си написах лекцията, която ми предстои да изнеса в IV отделение на средищна конференция в с. Годеч, на тема „Пирин планина". Легнах си в 1 ч след полунощ. Преди да си легна, свирих около 1 час и пях от братските песни и при много добро настроение, без да ми се спеше, си легнах. 22.1.1935 год., вторник Сън: Сънувах, че сме Учителят, Йордан Савов и други от старите наши братя. Предстои ни да преспим някъде. Отишли сме на екскурзия и по пътя сме се отбили да нощуваме някъде. Разговаряхме върху удобствата, които
към текста >>
381.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
за сменяването и др. неща. На 8-ий септемврий сънувах сън. Че дошли двама души, високи като манекени, на единия името му е Данчо, на Кулов Илия, а на другия - Стойно. Стойно Денев Гайдаров. Аз се учудих с неимоверната им височина, дълга, дълги, много дълги. Тълкувам си по сръбски тоя сън, че може би от днес, 8.IX., още 101 дена ще бъдем тука, въпреки че войниците протестират за смяна сега. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 8.1Х.1943 год. 8.IX.1943 г. Пеню, Отменен си. Съ
общени
ето, с което се отменяваш, е изпратено до Кумарица на директорката с дата 17.III. т. г. № 11014 от инспекцията. Пиши на директорката или кажи на мене как да проверя, как да я намеря, ако трябва. Но кажи ми първо защо не се обаждаш. Как си, отдавна няма писмо от тебе. Учителят пита дали си писал и дали си отменен. Той те поздравлява. Имай вяра! Добрата молитва и 91-ви псалом напиши си ги и ги наси винаги със себе си с една безопасна в една кесийка. Изпращам ти бележките от днес. Голяма скръб изживяхме по случай смъртта на царя. Народът е неутешим. Атанас те поздравлява, той е на легло тежко болен. Направиха му операция от апандисит, но тя излезе несполучлива, отворила се рана, от която тече гной. Лекар му прави превръзка, иска лед да му сложи, даже беше му турил, но като отидох, аз казах да го махне и той го хвърли. Мина през едно премеждие, доста се уплаши, дано му мине и си оздравее. Понеже скоро не си се обадил, не зная какво да ти пиша. Не зная как си. Дали е спряна пощата оттам и
към текста >>
382.
VIII. Документи на Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
му бе разбита и широка рана зееше на темето му. От раната по темето, челото, лицето, дрехите по гърдите бяха облени в кръв. Каза ми, че Н. Антов го е бил и че снимката ще му е нужна за съда, защото той ще съди Н. Антов за нанасяне на побой. През 1956 год. посетих рано Н. Антов. На нощната му маса имаше пистолет. 5. Как се отчуждаваха имотите на частни лица на Изгрева 1. Известия Година IX, брой 63 8.Vin.1958 г. Притурка към брой 63 Сталински районен народен съвет- София Съ
общени
е. Съобщава се на собствениците на имоти планоснимачни № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13, съставляващи парцел I в квартал № 2 -„Сталин", по плана на гр. София и парцел II от същия квартал, че с протокол № 23 от 17 юли 1958 г. на изпълнителния комитет на СГНС те се отреждат за нуждите на Министерството на Транспорта и съ
общени
ята за построяване на телевизионен център и радиодом. В 14-дневен срок от публикуването на настоящото съ
общени
е заинтересуваните собственици могат да направят писмени възражения по решение на СГНС до техническия отдел при Сталинския райсъвет - бул. Стамболийски № 3 5, V етаж. От съвета. 2. Сталински райсъвет До Пеню Ганев Бобев отдел „Технически" ул. 10-та № 6 № 7970 18.VIII.58 София Моля, явете се в 7-дневен срок от получаване на настоящото в Техническия отдел при Сталински РНС, находят, се на бул. Стамболийски № 5, V етаж, в стая № 20 от 13 до 16 часа, като носите със себе си Нот. акт на имота Ви пл. 8 от кв. 1 м. Сталин (Изгрева), също удостоверение от
към текста >>
383.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
Първа част
,
ТОМ 16
причинния свят. Трябва да говорите и мълчите с позволение. Дават ли ти богатство, и други кандидати идват след тебе, да те ограбят. Не казвайте, че сте богат, нито че сте сиромах. Ако богатият не даде на бедния, и единият, и другият ще умре. Никой не може да ти помогне, ти ще си свършиш работата! Да мислите без тревога. Като се тревожиш, да останеш неразтревожен. 13. Разговор с Учителя на 29.I.1937 год. Всяко нещо, което учим, да има приложение. Ако знаеш ангелски език, да влезеш в
общени
е с ангелите. Това разбирам учене. Ако учиш френски език - да общуваш с французите и пр. Ако не влезем в огъня да погорим, няма да влезем в любовта. Огън ви трябва сега на всички. Прозорците ни са много малки, та малко светлина влиза в нас. Не се обезсърчавайте. По-голямо обезсърчение от Христа никой не е имал. След възкресението Той разбра къде е силата. И по-голямо разочарование от Христа никой не е имал. Сега сте в най-доброто положение. Баща ви е заможен, няма какво да се плашите. И книги имате, и всичко. Трябва ви само да учите. Носете вашите книги с вас, четете ги не само при много свещи, но и при най-малката светлина. Четете ги и на месечина. Сега сме в пустинята; докато стигнем Ханаанската земя, имаме още доста път да вървим. Досега сме живели според законите на нашето царство, а отсега по законите на царството Божие ще живеем. 14. Разговор с Учителя след беседата в 5 ч сутринта на 31.I.1937 год., неделя Безпредметно е да говориш на един умрял човек. Което един сам не може да
към текста >>
384.
Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас
,
,
ТОМ 16
при тебе. Бог е свят и светъл. Бог, като светлина, идва при нас, а като свят, ний отиваме при Него. Ще служите на Бога с ума, сърцето, с волята и с всичкото си тяло. Чрез пението ние ще почнем да привличаме ония сили, които са хармонични с нас. Първото нещо: ще пеете от сърце. Здравият човек всякога е весел. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии, всякога трябва да се радваме. За човек, който разбира законите, земята е място на радост и веселие. Чрез яденето ще дойдем в
общени
е със себе си, с Бога. Закон: Голямата радост носи със себе си голяма скръб. Любовта ще бъде основа, един верен принцип, и тогава няма да скърбим. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 7 лекция на Общия окултен клас, 13.XI.1922 год., IIгодина) 361. Музика и пение - средство за тониране Окултната музика е на образи и картини. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина; дойде ли светлината, скръбта изчезва. Ако искате да се лекувате, не отивай при приятеля си вечерно време да си казвате тягите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, идете в гората с вашия приятел, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ако имате голяма скръб, идете в един ясен, слънчев ден на полето и изпейте песента: „Скръбта си ти кажи", и ще ти олекне. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори. Да имате правилна оценка за нещата. Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черни вежди - изблик на сили и енергии. Тънки вежди - мекота на чувствата, нежност. Сините очи означават
към текста >>
385.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
пенсионната книжка № 30524 на Ама П. Динова, вдов. Без малол. деца от гр. София и въз основа на чл. 73 от Закона за пенсиите за изслужено време от 1932 година,[/b] [b]Реши:[/b] [b]Намалява от 1 април 1932 год., пенсията на Ана П. Димова, вдов. Без малол. деца от гр. София от 14 113 лева годишно, на 12 701 лева годишно, за изслужени 19 години 5 месеци.[/b] [b]Настоящето решение е неокончателно и подлежи на обжалване по апелативен ред пред надлежния окръжен съд, в месечен срок от съ
общени
ето му в препис на заинтересуваната страна.[/b] [b]Председател: (п) Ем. Гешев[/b] [b]Членове: (п) Б. Икономов[/b] [b](п) Г. Славов[/b] [b]Докладчик: (п) Ст. Станчев[/b] [b]Вярно, за докладчика: К. Благоев[/b] [b]4.3*[/b] [b]Помни -[/b] [b]1. Старай се да преодолееш инертната материя в себе си. (Боже, помогни ми да преодолея това състояние в себе си.)[/b] [b]2. Каквато работа започнеш, гледай да я свършиш. Старай се да преодолееш всички мъчнотии, които срещнеш.[/b] [b]3. Най-малката работа предприемай да вършиш всеки ден. Бъди естествена, естественият е красивият Божествен човек.[/b] [b]Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е постоянно.[/b] [b][b]4.4[/b][/b] [b]Пътят на Божията Любов е осеян с всички условия и възможности за постижение.[/b] [b]1.1.1939 година[/b] * Под номера 4.3 и 4.4 представяме мисли, записани от Ана Динова на два листа. Това е метод от Учителя -листовете се окачват от учениците на стените, за да могат да ги подсещат, като ги гледат, за да работи съзнанието
към текста >>
386.
XII. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА в СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И ПОДЗЕМНИ
,
I. ЧОВЕКЪТ ЗА ТАЗИ РАБОТА
,
ТОМ 16
се сбъдна, народите излезнаха по улиците и казаха: „Не ги искаме комунистите". Това в България стана на 10 ноември 1989 г., а в Източна Германия - на 9 ноември 1989 г. и се проби Берлинската стена, която разделяше Европа на две - на Западна Европа и на Съветския съюз (СССР). Комунизмът, като система и като империя, се разруши за няколко месеца - така, както бе казано в пророчествата, които цитираме. 3. Последователите на Учителя Дънов, онези, които бяха Му целували десницата в знак на
общени
е с Бога, не бяха подготвени за новата епоха - психически, физически и умствено - бяха остарели и пропилели живота си в приказки, в борби и противопоставяния помежду си. Никой не знаеше какво да се прави и как да се почне. Беше нарушена приемствеността на поколенията. И затова се върнаха към 1945 г. и поеха пътя на предишното поколение, което бе път на отклонение и провал от 1945 до 1989 г. Аз бях свидетел на това. Още от самото начало - пролетта на 1990 г., се опитаха да отклонят последователите на Учителя и музикантите. Аз се противопоставих (виж „Изгревът" том III, стр. 376) и вместо благотворителен концерт направих концерт за д-р Миркович - един от създателите на „Българския Червен кръст". На 15 юни 1991 г. концертът бе посветен на 120 г. от рождението на Георги Куртев, в камерна зала „България". На 25.Х.1991 г. беше проведен концерт-рецитал за Георги Куртев в гр. Айтос. (Виж „Изгревът" том III, стр. 376). През 1992 г. купих с десет лекарски заплати електрически орган и го предадох на
към текста >>
387.
III. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИМАШЕ ПЛУТОН В ОСМИ ДОМ В ЗНАКА ЛЪВ
,
,
ТОМ 16
ИМАШЕ ПЛУТОН В ОСМИ ДОМ В ЗНАКА ЛЪВ 1. Това бе Йоанна Стратева - музикантка и цигуларка. Спомням си, когато бяхме млади, около 1970 г, тя изнасяше концерти - класически репертоар в зала „Славейков". Тогава Цанка Екимова пишеше на пишеща машина по 6 екземпляра на индиго по 5-6 съ
общени
я на листове за датата на концерта. И на мен ми бе предавано. Но аз не отидох тогава, защото работех по моята програма и се пазех да не излизам на открито. Но съм я слушал как свири на други места и много ми е харесвала. Онзи тон, който извличаше от цигулката, имаше сила и Дух, особено когато се свиреха песните на Учителя. И когато влизаше в Духа на песните. А това не винаги се получава. Редки са тези свещени мигове от живота на всеки музикант. 2. След промените през 1989 г., когато комунистическата власт падна, когато се раздвижиха всички да работят за делото на Учителя, то аз се намесих в няколко случая, за да дам друга посока. Тогава дойде при мен Йоанна Стратева и ме питаше какво е моето мнение, по какъв начин трябва да се работи. Пита ме направо. Аз отговорих също направо. Някой отгоре я беше изпратил при мене. Бях при Марийка Марашлиева и работех по поредния том на „Изгревът". Аз диктувах материала на Марийка, а тя го пишеше на пишеща машина. Точно в това време ни завари Йоанна. Идваше, питаше ме и аз отговорях, че мога да съдействувам. Тогава съставихме обзорен план за работа. Денят беше 27 март 1990 г., значи преди 12 години. Този план бе даден от Ръководителят на Програмата,
към текста >>
388.
V. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА
,
,
ТОМ 16
беше чакала 30 години, избра мен и моята програма. Същото стана и с Ина Дойнова. И двете се явиха на забранения концерт да свирят. Залата от 200 места бе пълна и имаше и правостоящи. Водещата Вера Паскова бе избрала подходящи мисли на Учителя и пред всяка песен ги декламираше много умело. Създаде се атмосфера на Дух, на Слово и на Музика. Беше неописуемо. На стената бе окачен голям портрет на Учителя и до него - на Георги Куртев, а отпред на входа имаше голям плакат в рамка съ
общени
е за концерта. Спомням си, Димитър Грива стоеше пред този плакат 10 минути и го разглеждаше. Той бе направен от художник. Хареса му. Но по начина, по който Вера Паскова подбра мислите от Учителя, как ги рецитира - и обстановката на духовната аура, която се създаде, никога не се повтори вече, макар че вече може да има към 30 концерта, които съм организирал. Всички видяха какво значи Дух, песен и Слово от Учителя. Дано се повтори някога това преживяване на духовно
общени
е между Слово и Музика! ЧЕТВЪРТИЯТ ЕТАП: Започнаха да крадат от моите материали, от тези приятели с които бях работил. А защо? Да ме преварят и след това да ми попречат на „Изгревът". И така в сп. „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г. Божанка Ганева публикува от онази тетрадка на Пеню Ганев, която бе укривана от мен цели 30 год., която аз бях накарал да я напише, някои негови спомени. Това бе кражба. Виж „Изгревът" том IV, стр. 554-558. По същото време и в същото списание „Житно зърно", бр. 1, от 1993 г. бе поместена статия от
към текста >>
389.
XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6)
,
,
ТОМ 16
на служителите на Бялата ложа. В края на краищата всяка си заема своето място, там отсяда, там седи и каквото му нарежда Господарят от Черната ложа или Учителят на Бялата ложа, той тръгва да изпълнява. Това е било вчера, било е днес и ще бъде и утре. 10. В писмо от 05.08.1999 г. Момчил Иванов ми съобщаваше, че щом е прочел „Изгревът" том IV стр. 357 „Съдбата на братските ръце", където Учителят е наредил на Владо Руснака да издълбае две братски ръце, които се ръкостискат в знак на
общени
е пред Бога и пред историята - това са братските ръце на България и Русия. Но след това те са изровени и с чук са потрошени. Там е описано как и защо. Този случай ми го е разказвала и Весела Несторова, която е била в Мърчаево по това време. Получих писмото му и му забраних, повече да прави опити да заравя той нови издълбани, изсечени на камък нови „братски ръце". Дано е изпълнил. 11. В писмо от 16.ХП.1999 г. Момчил Иванов ми изпраща писмо, в което ме уведомява, че вече е разбрал каква е идеята за Братството и как тя се опорочава от т. н. „братя", които са вече служители на Духа на Заблуждението. 12. Към това писмо той беше написал една възторжена поетична творба за „Изгревът". Онзи, който му бе дал тази поезия, беше от там, където знаеше за Силата на „Изгревът" и знаеше кой го ръководи и защо! Ето защо включваме тук, тази поезия, защотото този материал за Стара Загора ще завърши с възхвала на „Изгревът" чрез едного от българите, пребиваващи по земята българска. Амин. Здравей Вергилий,
към текста >>
390.
XVII. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА И ПРОГРАМАТА ЗА ИЗДАВАНЕ ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
,
,
ТОМ 16
1907, 1910, 1912, 1914 г. Протоколите на тези събори са публикувани в „Изгревът" том XI, стр. 370 - 619 и там ще прочетете какво е казано за краските или цветовете на Небесната Дъга, на Духът Божий, Който ги носи от Отца на Светлините. 2. Понеже „Старият Завет" влиза в „Новият завет", а „Новият завет" влиза в „Третият завет", който е Словото на Всемировият Учител, то виж „Учителят Петър Дънов и пасхата на Третия завет" в „Изгревът" том XI, стр. 66 - 68. 3. За да влезеш в
общени
е със Светият Дух, трябва да работиш с Антиминса. За него виж -„Как се работи с Антиминса", „Изгревът" том XI, стр. 88 - 90. Той е отпечатан като приложение на плакат към том XI. 4. Учителят Дънов често е препоръчвал на учениците си следното: „Четете ежедневно Евангелието, за да се свържете с Духът на Христа". И всички се чудят защо. Причината е дадена в Евангелието, където се казва, че след като Светият Дух слязъл върху учениците на Христа и те Го приели, то тогава Той, Святият Дух, им припомнял всичко онова, което Исус им е говорил. И те са разнасяли именно това Слово, което им припомня Светият Дух, какво е говорил Христовият Дух чрез Христа. Ето защо Той, Учителят Дънов е давал задачи да се чете по глави Евангелието и да се размишлява по тях в първите години от 1900 - 1922 г. Това е продължило и по време на Школата 1922 - 1944 год. 5. Учителят дава и един друг метод за връзка с Духът на Христа. А това е неръкотворния образ на Исус Христос. Виж „Изгревът" том XI, стр. 152 - 159, „Как се
към текста >>
391.
Гонения срещу учители, последователи на Учителя Петър Дънов
,
(Бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 17
и Пеню Ганев, учители в същото село, г. Главния учител в с. Букоровци, Годечко, г. Надежда Бояджиева, учителка при първоначалното училище в същото село, и г. Пунктовия учител в с. Годеч Съобщава ви се, Господине Учителю, че Министерството на народното просвещение със заповед № 4948 от 26.Х.т.г., въз основа на член 61, ал. II, от Закона за народното просвещение и съгласно решението на дисциплинарния съвет при Министерството, протокол № 202 от 1 м.м., уволнява, считано от деня на съ
общени
ето, като неудобни за гранични училища, Елена X. Григорова и Пеньо Ганев, учители при първоначалното Ви училище и на едното място премества от деня на съ
общени
ето Надежда Бояджиева от първоначалното училище в с. Букоровци, Годечка околия. Окр. уч. Инспектор: п. В. Янков И. Д. Секретар: п. Не се чете Вярно! При Равненското първоначално училище с. Равна, 7.VI.1935 г. Гл.п учител: П. Ганев (печат: Първоначално училище „Софроний", с. Равна) * * * 7. София, 6.IX.1935 Господин Инспекторе, Много се радвам, че оная случка с куфара стана причина за нашето запознаване, и ето вече от това писмо ще видите, че това запознаване ще даде един красив резултат, който ще зарадва и вас, понеже ставате причина да се направи едно добро. Когато на гарата ви дадох изгубения ви куфар, вие останахте толкоз доволни и благодарни, че пожелахте да се отплатите с нещо, като ми заявихте, че сте Старо-загорски областен училищен инспектор. Ето прекрасния случай, който сега се явява: Госпожица Еленка Григорова е много
към текста >>
392.
7. Из беседа от Учителя на 26 .VII.1932 г., 5 ч сутринта
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
от Учителя на 26 .VII.1932 г., 5 ч сутринта Размишление: Трите извора на живота, които никога не се размъщат. „ Ще се развеселя" Посрещай този, който слиза, изпращай този, който възлиза. Търси това, което не губи сладчината си. Търси това, което не губи светлината си. Не уповай на безсилието. Търси
общени
ето на разумното. Приемай този, който никога не е канен. Нахрани този, който никога не е нахранван. На гнило дърво не се качвай. Търси нива, която е орана, градина, която е копана и лозе, което е брано. На път врата не поставяй. На лед къща не съграждай. Три неща помни и никога не ги забравяй. Туй, което не се забравя, то е вярното. Това, което се забравя, то е преходното. Гладът без хляба се помни, с хляба се забравя. Когато бягаш, носи страха на гърба си. Когато се спираш, носи Любовта в сърцето си. Храни обезсърчения. Подигай падналия. Обичай житните зърна и всякога ще бъдеш доволен. Три неща в живота не избягвай: вода, която тече; вятър, който вее; и светлина, която грее. Днес ще се чете Евангелието на Йоана. Всеки ще си избере по един стих. Днес взехте това, което вчера не
към текста >>
393.
9. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.IX.1937 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.IX.1937 год. Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко 11. IX.37., събота, 2 1/2. са. обед Драги Пеньо, Получих писмото ти вчера - петък, на 10ти т. м., и много се зарадвах, макар че няма нищо радостно в него. Зарадвах се затуй, че се обади, защото всеки миг бях в очакване - току ще се появиш по стълбите, а това е много мъчително. Дълбоко в душата си чувствувах, приемах по радиото вътрешното ти тайно съ
общени
е, че няма да си дойдеш, но не исках да се поддам на това чувство и не исках да му вярвам. Тъй че, както виждаш, нищо не остава скрито- покрито, всичко се съобщава! Пък и същите състояния, които ти ги изживяваш, и аз тука не по-леко ги изживявам, това е закон, а законът е неизменяем. И на мене тука нито ми се чете, нито ми се свири, нищо не ми се прави, защото нямам импулса. А импулсът за мене е в тебе, там го е Господ поставил сега, не зависи от мен. Така е! Със сестрата Ерна вземах два урока, защото Учителят ме подкани, много хубаво предава. Голям майстор е и голям педагог, но дали ще продължавам по-нататък, не зная, защото с плащане ще бъде, пък и нищо външно взе да не ме интересува. Тъй ми се иска да вляза дълбоко, дълбоко в себе си и там да работя! Външният живот е променчив и в него човек така може да се заблуди, че с векове да не може да се опомни. Всичката суета на света е скрита в материалния живот. И там човека най-много го изпитват. Голяма будност и голямо остроумие и разумност се изискват, за да може човек
към текста >>
394.
24. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 29.II.1938 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
минат оттам. Друг път няма! И когато човек разбира законите, не е мъчно да се върви по този път. Но знания трябват и учене трябва! Не се смущавай, че не искаш да се срещаш с хора! С какви хора ще се срещаш и защо ти е това?! За да си губиш времето ли? Сега, като получиш днешната пратка резюмета, много нещо ще разбереш. Бог отговаря на всички наши смущения и мисли. Казва така: „Всички добри хора са във вашия стомах, затова подбирайте добра храна и я дъвкайте добре, за да влезете в
общени
е с тях, да се ползувате от тяхното знание. Всички ангели са във вашите дробове - дишайте дълбоко, да се окисляват дробовете, да се пречиства кръвта, да имате правилно кръвообращение, да не стават задръствания във вашия организъм, за да не ви нападат тежки състояния. А всички по-напреднали същества, които са над ангелската йерархия, синовете Божии и т. н., са в главата, в мозъка, затова мислете, развивайте вашата мисъл, за да влезете в
общени
е с тях!" Ето цялата истина къде седяла! А ние, хората, гоним Михаля отвън. Търсим хората отвън, да им проповядваме, да ги учим, да ги насърчаваме, да ги поощряваме до прекаленост и какво излиза в края на краищата! Всеки достига дотам, според капитала, който носи в себе си. Един пример с наш Любен: как не го подтикваха, какво ли не правиха и Янкова, и Янков, и Андон - що съвети, що думания, що местенета, що промени от едно училище в друго, че и в железарско училище го пратиха, но какво постигнаха с това? Любен си е Любен - като не носи импулса отвътре,
към текста >>
395.
24. Разговор с Учителя през време на екскурзиите на Витоша
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
разочарован. В Любовта има три неща: 1) да почувствуваш, 2) да помислиш и 3) да го направиш. Ако само почувствуваш и не го направиш, ако само мислиш и не го направиш, това не е никаква Любов. Нещата всякога се предсказват на човека. Има нещо, което отвътре ти предсказва, като ти подшушнува нещо. Когато този глас ти говори, светлина и сигурност има всякога. А когато други ти говорят, има раздвоение и тъмнина. Вярвай в цялото! Трудно е човек да дойде до това съзнание. Ако нямаш съ
общени
е с невидимия свят и мислиш, че си оставен на произвола, то е страшното. Човек ще ликвидира със своята карма само когато служи на Бога. Човек ликвидира със своята карма, като обръща души към Бога. Такъв човек свършва със своите прераждания. Всяко страдание е живот извън Любовта, тъй както рибата извън водата. Ние сме потопени в Любовта. Бог е навсякъде, но там, дето се проявява, казваме, че Той присъствува. Не е разумно да иска човек нещо, което сам може да направи. Един правоверен се молил да му изпрати Бог един ангел, да го пренесе през реката. Обаче, преди да дойде ангелът, като видял зад себе си мечката, че иде към него, не усетил как преминал реката. При Бога като отиваш, хляб носи, а при хората - с пари и знание. Пчелите са представители на бялата ложа, а мравките - на черната ложа. След яденето киселите ябълки помагат на храносмилането. Грубавият и сприхавият да яде сладки храни. Сладката храна не трябва да се смесва с друга - кисела, парлива или солена. Сладката храна дава мекота.
към текста >>
396.
30. Писмо от Мария Зафирова до Елена Хаджи Григорова от 18.III.1937 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
настроение- мило, кротко. После - няколко песнички, музика. Има такава красота в тишината, с която се извършват всичките ни веселби, аз не мога да я изкажа, па и въобще тя не може да се изкаже. Това са особени чувствувания, които хубаво е само да ги преживяваш и нищо повече. Когато излязохме вън, и вън някои пееха, там, в една съседна къща. Но други са песните при шише вино, друг тон имат, познават се още отдалеко. Колкото думи и дати пращам, си остава пак най-ценното онова при
общени
е с красотата на изживяното, което ние бихме могли дати вдъхнем да преживееш. Малко мисли, които могат да служат само за връзка с онова великото, което сам само човек може да почувствува и да изживее дълбоко някъде в своята душа. Как мен ми харесва тази мисъл: „Душите, това са прояви на Божественото състояние." Това е такава прекрасна музика, че теб не ти се ще да се отделиш от нейното въздействие. Някога мене ми се струва, че това, което чета, не са думи; което слушам - не са слова, но най-нежната музика и обичам да се заслушвам в хармонията, която те разливат наоколо си, често пъти мене не ми се иска да разбера съдържанието, така, само да слушам и да ми е приятно. Тъй както на слънцето когато съм пролетно време, когато то още не е така силно и когато слаб ветрец повява косите. Ех, знаеш ли що съм измислила: че най-вече трябва да се радваме на благото, че можем все пак, въпреки всичките недостатъци на нашия съсъд, да бъдем в Школата и все пак малко поне в ъгълчета се задържа в нас от
към текста >>
397.
4. Циркулярно писмо от 18.XI.1942 год.
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
сп. „Житно дърво", във в. „Братство" и в други периодически издания в страната. Също така се изказа пожелание да се участвува живо във всички педагогически конференции, които се уреждат от българското учителство. Нека всеки брат и сестра да запознае със съдържанието на настоящото писмо ония братя и сестри-учители, които желаят да работят в това направление. Молим, изпратете адресите на такива братя и сестри-учители от вашата околия, за да ги имаме пред вид при изпращане съ
общени
я и пр. При срещата се реши всеки учител да вземе един том беседи и да извади из него педагогическите мисли - да ги изкара в буквален препис, без коментарии. И тия извадки да бъдат предадени до август идната година. По технически причини сме заставени ние да определим беседите и лекциите от Учителя, от които ще се извличат педагогическите мисли. На вас се препоръчва за горната цел „Разумният живот". Нека при следната среща през август идната година всички братя и сестри-учители да дойдат с жажда за работа за новата култура в света и за новото училище, в което да бъдат приложени идеите на Учителя. С братски поздрав: [подписи:] М. Периклиева, Г. Тахчиев, Б.
към текста >>
398.
3. Размишление
,
XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
49. гл. 22 ст. „Ето, ще възлезе и ще полети като орел, и ще разпростре крилата си над Восора; И онзи ден сърцето на крепките на Едом ще бъде като сърце на жена, кога ражда." 1. Как да живея във вечния изгрев, над закона на приливите и отливите. 2. Да вляза в
общени
е със синовете на светлината и те да се проявят чрез мен. 3. Да ми се разкрие Великата Божествена наука. Какви качества трябва да развия в себе си, за да ми се разкрие тази наука. 4. Желая целият ми живот да бъде посветен на Бога. 5. Желая във всеки даден случай да знам каква е волята на Бога, която аз да извърша. 6. Да бъда постоянен носител на Божествената любов. 7. Христос да ме приеме в храма на Своето Божествено училище. 8. Да вляза във връзка със света на реалността. 9. Да мина по пътя на жертвата и самоотричането за Бога и да бъда свободна от всички ограничения при служенето на Бога. 10. Желая в Равна да намеря готовите души и те да ме намерят, желая да ги спечеля за Бога и да ги свържа с Вас. 12.IX.1930 г., петък Еленка X.
към текста >>
399.
XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова
,
26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
ума си, да ви даде светлина; майка си - в сърцето си, да ви даде топлина; и децата си - във вашия дух, за сила. Ония неща, които са определени от нашия Баща, да изпълним Неговата воля, а не нашите желания. Майките, бащите и децата трябва да обикнат света, за да се оправи. Ако ти ходиш по земята и нямаш любов към нея, тя нищо няма да ти даде. Има известни мисли, които идат от светлината, чувства - от топлината и сила - от душата и духа. Мъдростта, на Земята която иде, не е материя. Общение с тези енегрии, които идат от горе, трябва да правим. Ти възприемаш въздуха, светлината и всички блага, без да благодариш. Минава и приема благата като един дивак. Не му вземай на човека това, което си му дал - Бог му е дал. Жена, която живее добре, както вие разбирате, тя не обича мъжа си. Жена, която мъжът й я облича с топлички дрехи, дава й сила, тази жена обича мъжа си. А той нищо не дава, а иска да го обича жена му. Земята се върти около Слънцето, но то й предава нещо. Слънцето дава конкретен резултат. Всичките мъже са един мъж. Единият мъж е един малък фокус, в който са всичките мъже. Коремът ви боли - нямате правилно отношение с Любовта. Болят ви краката, ръцете - не сте в правилни отношения с Истината, със Свободата, с Правдата. Главата - със светлината. Доброто, което сте направили, ще ви се отплати. Да обичаме тези хора, които Бог ги обича, не хората. Истината е свят на безсмъртие, също и Мъдростта, и Любовта. Смъртта иде, за да ограби човека. Христос не иска да Го оберат
към текста >>
400.
XIII. Биографични данни. Елена Хаджи Григорова
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 17
място бива изпратен да учителствува в турско училище - частното турско първоначално училище в село Казалджик-Кафтан в околия Кърджалийска, през учебната 1933/1934 г. 9. На 4 август 1934 г. с решение № 1946 на Елена Хаджи Григорова се определя пенсия за изслужено време, начиная от 10.XI.1933 г., за изслужени 26 години и 3 месеца като учителка. 10. Служебно свидетелство № 207 от 13.VIII.1934 год., че е учителствувала през 1931/1932 г. в с. Равна, Годечко, и че не е наказвана. 11. Съ
общени
е на Софийската областна училищна инспекция № 12851 от 12.IX. 1934 г., гр. София, че Елена X. Григорова, съгласно молбата й от 16.VII. 1934 г., въз основа изказаното мнение от околийския училищен инспектор в заключение на направеното от него разследване, възвръщат й се правата на учителка и в гранично училище. Може да бъде кандидатка на общо основание за учителско място, където и да е. 12. Съгласно удостоверение № 3330 от 14.VIII.1934 г. на Слатинското общинско управление в Софийска околия за периода от 1929 г. до 1934 г. на името на Елена X. Григорова има записано на стр. 2101 в отдел II под пореден N91 дворно място от 592 кв. метра. 13. Съгласно записки от 31 юни 1935 г. № 236 том 8 за вписване нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписва се нотариален акт № 146 том IX с дата 31 .VII.1935 г., с който Елена Мици Накева X. Григорова продава на Пеню Ганев Бобев една втора идеална част от своето собствено място, нерегулирано, от 592 кв. метра. 14. Завещание на Елена X. Григорова от
към текста >>
401.
56. Страданието
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
се проповядва - и за тялото, и за сърцето, да има всякой с какво да се занимава. Човек, като мисли правилно и като чувствува правилно, е свободен. Дъждът казва: „По тоз път, по който сте тръгнали, вървете!" Майският дъжд е благословение. Една много хубава статия има за експедицията на Северния полюс. Голяма смелост се иска. Хубаво е и американците да вземат участие. Общо човечеството ще се ползва от изследванията. Само по този начин с аероплан може да се ходи. С радиото си дават съ
общени
я, лесно се намират. Главата и краката са открити. На главата вода има - на северния полюс; на южния суша има. Най-високата точка е 6000 км от екватора. Няма нечистота там, всичко е чисто. Сега там е все-ден. Слънцето все се върти, всичкото време е ден. На 22 септемврий ще стане малко здрач - по-тъмно, после - сияния, северни, отлични сияния. После, към 22 ... ще започне да се
към текста >>
402.
64. Вътрешната телевизия
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
на лицето. Мене не ме интересуват патологическите състояния, гледам на колко се е отдалечил. Добри хора, които не падат, са тези, на които погледът е обърнат нагоре. На който погледът е обърнат надолу, на него не може да се разчита. Истинската светлина е в ъгъл 45 градуса, нагоре. За всяко нещо имате вътрешен усет, приятен или неприятен. Няма човек без вътрешен усет. Всичките хора нямат еднакво отношение към Слънцето. Които са много далече, по-малко светлина приемат. Нямате прямо съ
общени
е със Слънцето. Трябва една мисъл да мине през 4-5 мозъци, за да се схване. Ако сте хора на Юпитер, най-голямото благородство ще имате. Ако сте хора на Земята - най-голям материализъм, тъмнина. И всички трябва да школувате тук, в материята. Материализъм не е да отричаш Бога, но като яде човек, да знае как да яде, да знае как да диша, да знае как да се жени, как да ражда деца - то е материализъм. Да си художник, скулптор, не е духовен човек. Духовен какво е? Жълтият цвят, като влезе в мене, събира мислите; червеният цвят събира енергия, синият цвят събира вяра в неща невъзможни. Самият цвят не носи живота. На което знаете, да изникне клонче, да цъфне и плод да даде - новия цвят, не да хвърлите старото. И духовен като станеш, пак ще си сприхав, скържав, недоверчив, какъвто си бил. Сега виждам маски само. Никак не те ценя. В тебе Бог е вложил възможности да работиш, чакате велико бъдеще, но те виждам, че си тръгнал по един път, дето има да ти тегли главата. Нищо скрито-покрито няма. Нещата
към текста >>
403.
III. Вестник „Балканска трибуна, Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
и пр. Сътрудниците получават непрекъснато анонимни, заплашителни писма, художникът на вестника, карикатуристът Иван Славов, който в карикатурите си напада и подиграва Фердинанд, е пребит на улицата, печатницата на вестника е подпалена, отделни броеве на вестника са конфискувани и пр. Като стопанин и ръководител на вестника Михалаки Георгиев често пъти е подвеждан под съдебна отговорност и арестуван. В бр. 80 от 22.11.1907 година на „Балканска трибуна" четем следното съ
общени
е: „[...] Вчера, повикан за разпит в качеството си на свидетел (за сто и първи път), биде грабнат из коридорите на окръжния съд и хвърлен в Черната джамия нашият редактор г-н Михалаки Георгиев, познат писател и бивш дипломатически агент. Той е в затвора, но се чувства много по-добре, отколкото вън; животът в Черната джамия е по-сносен, отколкото животът по домовете и по площадите под постоянното дебнене на шапките под униформа и без униформа." Ако по времето, когато се извършва убийството на министър-председателя Димитър Петков, Михалаки Георгиев не е бил в затвора, навярно е щял да бъде арестуван, както са арестувани други двама редактори на вестника, а именно Иван Икономов и М. Геров. Във връзка с това убийство Иван Икономов е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, а М. Геров е освободен. 3. За този период от живота и обществената дейност на писателя говори неговият син Константин М. Георгиев: „Освиркването на Фердинанд биде счетено от самата тогавашна власт и от голяма част от
към текста >>
404.
11. Високият идеал
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
цяло. Дори животното е твой брат. - Не лъжи, бъди смел, не убивай, вярвай. - Душата, излязла чиста от Създателя, след своето странстване се представя пред Бога гола, само със своите добродетели. - Учи се от Природата. - Бъди верен на Бога, на себе си и на ближните си. - Вярвай само на това, което си опитал. - Няма нищо скрито. Първо трябва да се подобрява животът отвътре, в човека, и след това отвън. Сигурността на живота е в това да бъдем в постоянна връзка с Бога. Знанието за
общени
ето с Бога, за служенето на Бога е знание за Добродетелите. - Извън Бога е създаден грехът. Само в Бога няма изкушения, а има чистота, има учене, растеж и развитие. Така говори Мъдрецът, революционерът, Учителят на новия живот - Петър Дънов, Когото привържениците на застоя мразят и Когото Неговите ученици, хората на новия живот, обожават. Мара Белчева „Всяко Учение е истинско тогава, когато може да ни открие Божествения Свят с неговата форма, съдържание и смисъл." Учителят (Предговор към изданието на есперанто на беседата „Високият идеал", Бургас, 1928, Библиотека „Нова култура" № 1) Превод от есперанто: Марина
към текста >>
405.
6.5. За физическото здраве
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
говори, че „ученикът трябва да бъде душевно и физически здрав". Той счита обаче, че здравето е плод преди всичко на мисълта на човека. Затова лечението на болния трябва да започне преди всичко с неговата душа. На човека трябва да се вдъхне доверие, вяра, надежда в неговото оздравяване, в правилността на прилаганите за лечението му методи. Това съвпада напълно със схващането на великия руски физиолог Иван Петрович Павлов. Достатъчно е само една неприятна дума, едно тежко съ
общени
е през време на яденето ни, за да спре отделянето на стомашен сок, да се причини едно или друго заболяване. Като се започне от тези елементарни наблюдения, човек може да се убеди, че наистина голямата част от физическите заболявания имат за основа някаква душевна травма. Наистина, ние откриваме при много наши заболявания наличието на микроби, които поставяме за първопричина на заболяването. Това е вярно. Но също е вярно, че микробите мъчно преодоляват естествения имунитет, който ни предпазва от тях. Неговото пропукване, нарушение неговата цялост, нарушението на равновесието на силите на организма създава условия за развитието на микробите, за заболяването. Затова в основата на физическото здраве лежи здравето на душата, правилно изградената психическа нагласа на човека. Целостта на „душата" съхранява естествения имунитет, поддържа здравето и на тялото. Но здравето на човека се намира в зависимост и от средата, от условията на съществувание и режим на живота. Тук са в пълна власт:
към текста >>
406.
9. Старите генерал Стоянови. Едно интервю у сестра Мария Стоянова
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
те ни оказаха пълно съчувствие. Когато щяха да дадат пари, те искаха да видят крепостни актове или някакви други документи, за да се уверят, че се касае до нещо сериозно. Ние не можехме да им покажем нищо - тя беше тръгнала с голи ръце. Аз, заедно със Серафимова и Котев бяхме подписали като гаранти при закупуването на къщата. Тогава се получило червено известие, с което са искали да продават къщата ни срещу покупката. За щастие в пощата бил моят брат. Той спрял връчването на съ
общени
ето, докато в това време нещата получават съвсем друго разрешение. Пазарлъкът се развалил и Котев си получил обратно внесените суми. Тогава започна строежът на помещението на „Оборище", в което вземахме участие, както знаете, всички: носехме тухли, камъни, пръст. Старите Стоянови бяха повече недостъпни. Те не можеха да отговарят на определени въпроси и приказваха това, което на тях им идваше на ум и което нямаше връзка с това, което ни интересуваше. Все пак сестра Стоянова можа да разкаже: - Зная, че през 1914 г. старата сестра Попова поиска чрез мъжа ми среща с Фердинанда. Тя искаше да му каже да се състави кабинет от генерали, като се изключат противоречивите и объркали се държавници. Тогава начело на кабинета беше Радославов, който теглеше към Германия. Моят мъж не можеше да я свърже, защото той можеше да говори само когато го питат, а не и когато сам иска. За връзката на Фердинанд с Учителя те не можеха нищо да кажат. Не можеха да кажат кой е пратил Попова да говори така на
към текста >>
407.
70. Даниел Цион - равин християнин в Израел
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
ми пламтящ огън. Известно време аз не бях в състояние да говоря. После, явно воден от Духа, аз трябваше да отида при двамата секретари на главния равин в Тел Авив и да им заявя, че Исус Христос е Син Божи, наш Месия, наш Изкупител. Аз нямах спокойствие, докато не заминах за Тел Авив. Бог ми даде сила, за да свидетел- ствувам за Него. От този ден насетне тази вест се разнесе из цялата страна. Голямо объркване настана между моите сънародници. Ежедневници и седмичници публикуваха съ
общени
ето за моето обръщане към Христа. Също и вестници от други страни, които пишеха за това, попаднаха в ръцете ми. Като че ли по цял свят се говореше за моята нова вяра. Въпреки многото обиди, изопачавания и преследвания, въпреки че някои мои приятели ми станаха върли неприятели, Бог ми даде достатъчно сила да устоя на всички клевети и преследвания. Аз говорих с уважавани равини, както и с много образовани хора, обаче всички те живеят в мрак. Никога по-рано не съм бил така щастлив. Аз живея вече в светлината на Исуса и Бог ми помогна чрез Своя Дух, та никой вече не може да ми попречи да свидетелствувам за Христа. Скоро имах радостта да спечеля и други наши сънародници за Христа. Така бях воден, че подготвих основаването на Месианска църква от християни-израилтяни. Опитвах се също да получа официално признаване, за да има поне едно скромно място, където да се събираме за поклонение и молитва, където да можем с моите братя евреи да четем Словото Божие. Има изгледи християни от други страни
към текста >>
408.
4. Апотропов, слугата на кесаря
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
вече да не се събирате." Пеню [Ганев] призна, че въпреки моето предупреждение да се запази чисто физкултурният характер на гимнастиките, все са се намирали хора, които са приказвали много. Данчо [Йордан Симеонов] четял по две страници от беседите при Рила. Но това давало повод на руснака Шапошников да вземе думата и да приказва с часове. Той много добре знае, че е разбрал съдържанието на бележката, която окачих на дирека: „Да се играе Паневритмия, да се пее и да се казват кратки съ
общени
я, но да се избягват всякакви проповеди." Но не могъл нищо да направи. Константинов поискал от руснака да спре да приказва, но той се развикал: „Тука социализъм ли е или дъновизъм?" Тогава едни си отишли настрани и не искали да го слушат, но други останали около него и той продължил да говори. Той не само че говорил, но и викал с всички сили. Питам Пеню [Ганев]: - Хората, които иззеха книгите ни, дали ще позволят спокойно да се превръща поляната на трибуна? Как не можете да разберете, че такова нещо не бива да се позволява? Пеню е напълно съгласен, че може да се иска и в бъдеще само да се правят гимнастиките, да се прави Паневритмията от физкул турна гледна точка, но не и да се прави някаква пропаганда. В тоя смисъл Пеню насърчава да се отиде при директора на телевизията. Там нито сега, нито наскоро предстои да се правят строежи, защото парите са отправени в друга посока. Следователно поляната е свободна. - Аз съм съгласен, че не бива да се чете, както правеше Данчо - могат само да се
към текста >>
409.
14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
неговите две сестри Люба и Драга Михайлови. Те поеха тая отговорност и в техния дом на бул. "Евлоги Георгиев" 138 ставаха братските събрания. По нареждане на Отдела на Ритуалите при СГНС към сестрите Михайлови се прикрепиха в помощ петима братя за провеждане на различните мероприятия на братството. Братството продължава поддържането на градината в частта, където е положено тялото на Учителя Петър Дънов, със специален пазач градинар. През 1975 г. това място беше застрашено от съ
общени
ето, че ще се придаде към мястото, предвидено за японската легация. От страна на братството се направиха съответни постъпки - изложения-молби до Висшите управителни органи и лица, държавни и партийни, като се искаше запазването на мястото като парцел на СГНС под грижите на Братството, като място със специално предназначение, уважавано от Братството, като култово място. Искаше се също да остане като гроб паметник на Учителя, в качеството му като заслужил прогресивен българин, като място с историческо значение, след писменото нареждане на СГНС да се спре започнатото устройство на мястото, както беше наредено от Комитета по вероизповеданията. Др днес ние не знаем каква ще бъде съдбата на това гробно място и какъв е резултатът от подадените от Братството в София и провинцията [молби], каквито са пращани до Комитета по вероизповеданията. Естествено е, че след като Министерският съвет навремето е разрешил погребението на Учителя да стане на това място, то сега съответно решение относно
към текста >>
410.
5. Материалистичният мироглед
,
VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'
,
ТОМ 17
на „положителната наука" и има за основа опитности, събрани чрез петте сетива. Нейната област е обективната природа. Методът й е аналистичен: наблюдава явленията, прави опити, вади заключения, създава теории, които остават ограничени в областта на специалиста. Впрочем и там теориите [са] подложени на постоянна промяна. Опита ли се да обобщи всички теории в едно, науката все се лишава от своята „научност", тъй като попада в област, неподатлива на непосредствен опит. Опити за об
общени
я в областта на науката виждаме у мнозина учени, от които най-виден и модерен е германският учен философ Ернст Хекел. Мнозина са чели преведената на български книга „Седемте мирови загадки" (Бог, време, пространство, живот, смърт и прочее). Заключението от цялата книга е: „Не знаем, не знаем и не знаем." Въпреки това материалистичният мироглед води неминуемо към следните логически крайни заключения: 1) Всичко, което се вижда, близко и далечно, е сбор от 78 елементи (които всяка минута могат да се умножат), случайно съчетани в съединение, чието случайно съчетание в миналото е дало живата протоплазма, а оттам чрез еволюция и борба за съществувание се е дошло до днешния човек. 2) Животът е физиологията на случайно съчетаните по особено сложен начин протоплазмени елементи. 3) Смъртта е потъване в нищото: молекулите се разпадат и атомите се разпиляват, от човека не остава нищо. 5) Задгробен живот, това е едно страшно суеверие, внушено от поповете на човечеството за успокоение на
към текста >>
411.
12. Балканско Локарно
,
VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'
,
ТОМ 17
[1] Стека (в. „Хасковска поща", г. IV, бр. 885, 26.VII.1927 г., с. 2) Обективно погледнато, всички граници на юг от Дунава са изкуствени. Като се почне от Шумадия и се свърши с Варна, като се почне от Добруджа и се свърши със Солун и Тесалия - всичко това е един народ с множество отсенки, много нюанси, но все с една отличителна черта: славяни. Когато съобщителните средства са примитивни,
общени
ето между населението е слабо и с течение на вековете се оформят традиции и обичаи, различни едни от други. Само в планинската местност на Саксония, Германия, има около сто носии и диалекти. И до днес един търговски селянин не може се разбра с един шоп и мъчно се разбира с един кореняк хасковец. Но времето върви със страшна стремителност. Днес има почти оформен литературен български език и диалектите в интелигенцията почти не се чувствуват. При тия съобщителни средства, при стремглавото уеднаквяване на човечеството, границите на народите ще бъдат подложени на постоянни поправки. Тези, които познават близката нам душа на сърбо-хърватите, не могат да не се радват от всичко сърце на опитите на дипломатите да хвърлят мост между трите народа. От какво голямо значение е това за бъдещето не само на Балканите, но и въобще за заздравяването на Европа, за нейното умиротворе- ние, е рано да се говори. Но не се съмняваме, че широките народни маси биха посрещнали това с възторг. Така автоматически би се разрешил и толкова трънливият македонски въпрос. Разбира се, това сближение на
към текста >>
412.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
и прозорливи натури разполагат. Самият симбол Близнаци вече навежда мисълта на нещо двойствено. Ала в най-добрата смисъл на тази двойственост се схваща по-скоро като съюз у тия натури на разума и интуицията. И действително, родените под Близнаци са хора с тънък, бърз и схватлив ум и силна прозорливост. Те са любознателни и ученолюбиви - еднакво обичат науките и изкуствата, които им се лесно поддават. Литература, изкуство, наука, право, журналистика, бюра, агентура, съ
общени
я и търговия - ето обширния кръг на дейност, в който се подвизават родените под Близнаци. РАК Слънцето преминава този знак от 21/22 юни до 21/22 юли. Пръв воден знак. Дом на Луната - сфера на вегетативния живот на ритмичните и периодични процеси, на промените. Управлява фантазията. Символизира личността в човека. Родените под знака Рак са обикновено ниски хора. Имат деликатно телосложение, форми халтави, закръглени. Преобладаващият темперамент е лимфатичния. Бял или блед цвят на лицето, обикновено сини или зеленикави очи. Родените под Рак са чувствителни, възприемчиви, сензитивни натури, със силно развита фантазия. Впечатлителни за външните промени, те сами изглеждат променчиви и капризни - истински хора на настроението. На тази тяхна природа се дължи обстоятелството, че близките им понякога просто не могат да ги разберат и да проникнат в психиката им. Сами по себе си те са умни, хитри, досетливи и схватливи. Външно лесно се приспособяват - като водата, която приема формата на съда, в който
към текста >>
413.
32. За близнаците
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Житно зърно, Г. XIV (1940), кн, 2 ÷ 3, с. 51 ÷ 54 Раждането на близнаци, особено, ако са повече от двама, винаги е будило жив интерес у хората. Затова в ежедневния печат, който може днес почти веднага да съобщава дори и такива събития, които са станали в най-отдалечените и затънтени кътове на земята, често се срещат съ
общени
я за близнаци, родени в тая или оная част на света. Всеки, който чете вестници - а днес кой ли не чете тия вонящи на незасъхнало още печатарско мастило листове, пълни с „пресни новини” - знае за прочутите пет канадски близнака, които създадоха цяла сензация в Америка. Разбира се, раждането на петима близнака, които са при това живи и здрави, е наистина едно рядко явление, което заслужава не само вестникарски, но и научен интерес. Затова и канадските близнаци се отглеждат на държавни разноски - така върху тях могат свободно да се правят най-подробни научни наблюдения, които ще бъдат негли ценен принос към интересната проблема за децата-близнаци. Ако раждането на трима, четирима, дори и петима близнака се случва сравнително рядко, то раждането на два близнака, особено еднояйчни, изглежда, че не е така рядко явление. Наблюденията показват, че такива близнаци проявяват в повечето случаи очебийно сходство не само по характер, ами и по съдба. Това не ще рече, че те изцяло си приличат като личности, и че живота им протича досущ еднакво във всичките му подробности. Сходството се явява обикновено в най-едрите линии от характера и съдбата, които са обаче и
към текста >>
414.
36. Животът на старозаветните – I
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното място от Битие: „И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята; благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Аврам му даде десятък от всичко”. Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на
общени
е между членовете на Бялото Братство - виното и хляба - и комуто той дава десятък от всичко? Отворете седма глава от Павловото послание към Евреи, за да получите поне едно общо очертание на величествения образ на Мелхиседека, може би най-загадъчния и величав библейски образ. Ето няколко стихове от тази глава. „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога Вишнаго - той, който се тълкува първо цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, който няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, та и патриарх Аврам му даде десятък от обирите. Той взе десятък от Аврама и благослови тогова, който имаше обещанията. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Аврама; защото беше
към текста >>
415.
10. Главни значения и аналогии на планетите
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
редакции. Венера - Градини, ливади, гори, места за удоволствия, театри, концертни зали и пр. Марс - Леярници, ковачници, фабрики за оръжие, металургически юзини, арсенали, крепости, касапници и пр. Юпитер - Палати, особено тия за правосъдието, черкви, учреждения, банки, паметници. Сатурн - Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, осамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места. Уран - Модерни средства за съ
общени
е - тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун - Места за окултни занимания, клубове за морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад - д-р Вайс и др. Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм. Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий - Движение,
към текста >>
416.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
могат да ви дават добри съвети, напътствия. Например, ако някой иска да развие благородството си, съществата от Юпитер ще му покажат, как трябва да работи. Благородството в човека представя златото в неговата кръв. Изобщо, всички планети и слънца във вселената представят банки, от които човек може да извади това богатство, което в даден случай му е потребно. От човека зависи какво богатство ще си достави и как ще го използва. Това показва, че човек може да влезе в съзнателно
общени
е с планетите и да добие от тях това, което му е нужно. Както изтъкнах в по-предните глави, според херметичната наука целия Космос е един жив организъм. И нашата слънчева система, сама по себе си, си представя един жив организъм, в който като във всеки жив организъм, циркулира един общ живот, който храни и обновява всичките му части. Сърцето на нашата система е Слънцето, от което живота се прелива по цялата система. Този живот иде от Безграничния Космос и чрез зодиакалните съзвездия се предава на Слънцето, което от своя страна го изпраща по цялата система. Според първия принцип на херметичната наука, всичко в света в ум - в центъра на всяка деятелност стои един ум, от който изхождат импулсите към творчество и дейност. На това основание, всяка една планета е център на разумна деятелност, която деятелност, по закона на вибрациите, се предава на окръжаващата среда, като от своя страна въздействува на тази окръжаваща среда, според собствената си природа. Следователно, щом в центъра на
към текста >>
417.
Влад Пашов 2. Космичният и земният човек
,
,
ТОМ 18
Нищо подобно, мисълта на съвременния човек е много абстрактна, защото не борави с реални величини, а с абстракции. Този начин на мислене е почнал, според Учителя, 700 години преди Христа и тази епоха е към края на своето развитие. В следващата раса ще се мине постепенно към друг начин на мислене. Тогава мисълта на земния човек ще се приближи до мисълта на космичния човек и човек отново ще почне да разбира езика и мисълта на космичния човек и ще бъде в по-интимно и съзнателно
общени
е с него. В течение на тази епоха, която почва 700 години преди Христа и продължава и в наши дни и която е била в разцвета си в 19 век и въобще след Възраждането, постепенно с развитието на човешката мисъл се развиват 12 мирогледа, 12 начина на мислене под влияние на 12-те зодиакални знаци. Така знакът Овен дава идеалистична насока на мисълта. Знакът Телец създава рационализма. Знакът Близнаци създава математизма, математичния начин на мислене. Под знака Рак се развива материализма. Под знака Лъв се развива философското течение, наречено сенсуализъм. Под влиянието на знака Дева се развива така наречения феноменализъм. Под влиянието на знака Везни се развива реализмът. Под влиянието на знака Скорпион, който е много динамичен знак, се оформява едно течение на мисълта, известно под името динамизъм. Под влиянието на знака Стрелец се явява монадизмът, учението на монадите. Под влиянието на знака Козирог се развива спиритуализмът. Под влиянието на знака Водолей се явява пиюматизмът [гностицизъм].
към текста >>
418.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери
,
,
ТОМ 18
Господстваха с тези същества. Добрите мисли и желания дават възможност на човека да бъде във връзка с тези същества. Лошите мисли човек е напуснал още в Лунната сфера заедно с една част от самия себе си. Тогава човек, който е вършил само зло на Земята, в сферата на Слънцето остава сам без никаква връзка със съществата на Слънцето, вследствие на което той изгубва съзнание и в едно безсъзнателно състояние преминава живота в сферата на Слънцето. Така в сферата на Слънцетр благодарение на
общени
ето на човека с тези възвишени същества, моралното добро става една действителна реалност. Онези, които не са мислили добро на Земята, са неспособни да разберат езика на духовните същества, и като не са вършили добро, не могат да се явят пред тях, защото нямат връзка с тях, вследствие на което остават изолирани и изпадат в безсъзнание. В Слънчевата област съществува само доброто, за злото няма място там и онзи, който не е мислил и вършил добро, не може да живее съзнателен живот в сферата на Слънцето, защото той няма връзка с възвишените същества, понеже няма добри мисли и дела. Всичкото добро, което човек е вършил на Земята се изявява като една реалност в Слънчевата сфера, защото в сферата на Слънцето съществува само доброто, което е лъчезарно и сияйно, и сиянието на Слънцето иде от доброто, възвишеното и красивото, което е същина на Слънчевото битие. В сферата на Слънцето човек се намира заедно с други души, които също като него са напуснали Земята чрез смъртта и са влезли в духовния свят,
към текста >>
419.
Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя
,
,
ТОМ 18
се изгради едно наистина свободно и щастливо човешко общество. Учителят еднакво се интересуваше, както от великите идеи и принципи, легнали в основата на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко това осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол осветяваше неговото лице и глава. Учителят съчетаваше в себе си чудно единство и дивен синтез, мистикът, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато
общени
е с Него, окултистът, който намираше Бога, проявен в цялата природа и в целия живот, където намираше и откриваше неговата мисъл, проявена като велик закон на Битието, натурапистът, които познаваше и най-малките потънкости, както на външната природа във всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло и тяхната връзка и четеше в природата и човека като поотворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в природата и да скрие характера и съдбата на човека, изразени в неговата външна форма. Като житейски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота във всичките му проявления, за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие можеше да намери метод и цяр. Той можеше да лекува, както душата, така и тялото. Той, както казах, носеше в себе си поета, учения, философа, музиканта и човека за практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася, както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така и за изкуството и
към текста >>
420.
ЧАСТ IІ Съставяне и тълкуване на хороскопа
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С НЕПТУН ............................................................................................................................................................... 486 7.9. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С ПЛУТОН ............................................................................................................................................................. 4891 7.10. ОБОБЩЕНИЕ ЗА СЪЧЕТАНИЯТА НА СЛЪНЦЕТО С ВСИЧКИ СВЕТИЛА ................................................................................................... 490 8. ЛУНАТА..................................................................................................................................................................................................................... 496 8.1. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МЕРКУРИЙ................................................................................................................................................................. 497 8.2. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ...................................................................................................................................................................... 500 8.3. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МАРС ........................................................................................................................................................................... 500 8.4. АСПЕКТИ НА
към текста >>
421.
1. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЗВЕЗДНО, МЕСТНО, УСЛОВНО И СВЕТОВНО ИЛИ УНИВЕРСАЛНО (ГРИНУИЧКО) ВРЕМЕ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
знае, защото всички други времена, с които работи астрологията, трябва да се приведат към местното време и да се съгласуват с него. Местното време се получава за дадено място, по тъй наречен слънчев часовник, т. е. съобразно изгревите на Слънцето за дадено място. АСТРОЛОГИЯТА работи с тъй нареченото условно време. Условното време се е получило от съгласието на разните народи да се счита за голяма област едно и също слънчево време. Условното време е създадено от човеците за удобство на съ
общени
ята. Специално за Европа условното време се подразделя на източноевропейско, средноевропейско и западноевропейско. АСТРОЛОГИЯТА работи още с тъй нареченото световно или универсално време. Световното време се е получило от съгласието на всички народи да се счита ГРИНУИЧКОТО време (меридиан) като начало, за започване на деня и нощта, на месеца, годината и пр. Източноевропейското време, в което спада и България, за да се приведе към местно Софийско време, всякога от даденото източноевропейско време трябва да се извадят 28 минути и тогава се получава МЕСТНОТО или СЛЪНЧЕВО СОФИЙСКО време. Местното време ни е необходимо главно за правилното изчисление и правилното поставяне на зодиакалните знаци по домовете на хороскопа. За правилното изчисление и точното намиране местата на Слънцето, Луната и другите планети в знаците в момента на раждането на някой човек, необходимо е да се вземе предвид СВЕТОВНОТО или ГРИНУИЧКО време, защото всички изчисления за небесните светила са направени спрямо ГРИНУИЧКО
към текста >>
422.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
и Нептун и на Венера с Нептун, тогава артистът може да бъде едновременно и голям творец, и голям изпълнител. В такъв случай артистичните дарби, способности и качества са най-силно и всестранно развити. Измежду людете, родени под хармоничното влияние на Слънцето и Нептун, се срещат големи и вдъхновени ясновидци, каквито са библейските пророци. Те предсказват чрез пророческо изстъпление или излъчване във високото поле. Чрез ясновидски пророчески видения те виждат във величави образни об
общени
я събитията, предстоящи да настъпят през следващите хилядолетия и епохи. Такива са били пророк Исая и апостол Йоаи. Пророк Данаил също спада към пророците - съновидци и сънотълкуватели, което свидетелства, че също се намира под хармоничното Слънчево-Нептуново влияние. Хармоничното влияние на Слънцето и Нептун в хороскопа на дадено лице може да се прояви в пълнота, само при условие, ако този човек има в хороскопа си силно и хармонично аспектиран Меркурий или Юпитер. Това е така, защото Божествената любов, на която е носител Нептун, може да бъде възприемана, разбирана и изявявана само от разумни човеци, а разумността се проявява чрез Меркурий и Юпитер. Първият, господар на низшия разум, вторият - на висшия разум. Люде, родени под силното благотворно влияние на Слънцето и Нептун, се отличават с много силна вяра, имат всякога дълбока потребност и желание да се молят. За такива люде се казва, че имат молитвен дух. Такива люде повече или по-малко притежават дарби като телепатия, психометрия и пр.
към текста >>
423.
II. Астрологът на мълчанието и смирението
,
Петър Манев (?... ÷ 1963 г.) - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 18
пак успяхме да намерим образа му дори и в общи снимки. 6. Въпреки усилията ми, не можах да намеря негови сродници в София. Беше се измъкнал без следа. Бил е тих, скромен и прикрит. Ако в бъдеще се доберем до биографични данни, ще бъдат публикувани. 7. Бил е близък с Борис Николов, свирил е добре на цигулка и го виждаме на снимките в състава на музикантите, свирещи Паневритмия на третото езеро на Рила. Засега - толкова. Друг път - повече. 8. Намерих на едно място записано следното съ
общени
е: “Петър Манев - астрологът, си замина на 6 май 1963 г.” 9. Нестор Илиев в “Изгревът” том IV, с. 267 ÷ 268, разказва за Петър Манев. 10. Познати или сродници на Петър Манев, ако имат негови материали, снимки или биографични бележки, могат да ги предадат, за да ги включим в някой от следващите томове от поредицата на
към текста >>
424.
1.5 ЦИКЪЛ НА ПЛАНЕТИТЕ УРАН - ПЛУТОН*
,
,
ТОМ 19
епохата на Водолея. Методи Константинов е отбелязал с ръката си до Плутон 1965 год. Стр. 61/943 бъде лостът, който ще измести скалата на световните противоречия и конфликти. Това е изразено чрез позицията на Сатурн в знака Риби, знак на християнската епоха. При това съчетание ще се отприщят топлите извори на Любовта, всестранното братско сътрудничество между народите; така народите ще се опознаят духовно и културно и ще влязат в тясно икономическо, политическо и духовно-културно
общени
е в името на Живот за цялото. Поставя се следния проблем: - По какъв начин и чрез какви методи ще стане поменатото развързване на вековните кармични възли между народите и расите на човечеството? Човечеството е изправено пред алтернативата да извърши свободно своя избор - да тръгне по познатия архаичен път на големите исторически стълкновения, войни, революции и катастрофи, или да направи върховни усилия да изостави този трагичен път и да поеме пътя на сътрудничеството, на взаимното опознаване и разбиране, на материалната и духовно-културна взаимопомощ. Ако човечеството избере първия метод, който е методът на тъмната ложа, на адептите на лявото посвещение, метод на кървавото насилие, то крайната развръзка ще бъде катастрофална, както за материалните, така и за духовно-културните ценности, които понастоящем човечеството обладава. Вторият път, направляван от посветените на Бялата ложа, ще донесе едно мирно духовно издигане, интелектуален разцвет и, като резултат, прогрес във всички сектори на
към текста >>
425.
1.2 ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА КРИЗАТА В СТОПАНСКАТА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННОСТТА
,
,
ТОМ 19
ще може да се организира по един хармоничен начин. Крайна необходимост е, прочее да се разбере и осъзнае, че единствено великата идея за правда е най-подходящия метод за трайно и правилно уреждане на стопанските процеси и на отношенията в международен мащаб. Тези процеси са аналогични на тези на разпределение на кръвта в човешкия организъм. Изобщо, справедливостта е най-важната предпоставка за разрешаване на стопанските проблеми върху световен терен. Новите форми на стопански
общени
я между народите ще дойдат като последствие от приложението на този велик закон на справедливостта. Само по този начин народите ще се освободят от игото на стопанската зависимост и от робството и опеката от страна на големите народи и политически
към текста >>
426.
2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА
,
,
ТОМ 19
регистрира поток от гравитационни вълни, също там, където не е имало светли обекти. Ръководителят на този колектив Вебер е стигнал до извода, че източникът на тези вълни е породен от колосално по своя размер черно Слънце. Това беше още една стъпка кьм тази голяма загадка. Изчисленията показвали, че силата на лъчението на този източник е равно на силовите течения, които биха дали хиляда Слънца като нашето. Това откритие отначало се е оспорвало от някои учени, но само малко след това, съ
общени
ето за съществуването на гравитационни вълни от такъв характер, беше потвърдено и от други учени. В 1975 година при станалия симпозиум на астрофизиците в Мексико, един от тях е изнесъл доклад върху черните Слънца. Той е отбелязал, че на тях съществуват сили, които по своето естество са напълно непознати за нас. При среща на едно такова черно Слънце, то със своите могъщи притегателни сили с голямо Небесно тяло - планета, то съгласно закона на Рош, законът на приливно-отливните сили, е способно да го разруши. Такова нещо е станало и в Слънчевата система, като черно Слънце с чудовищни по своя размер притегателни сили е разрушило планетата Фаетон, попаднала в зоната на Рош и е внесло разстройство в порядките на всички останали планети. И наистина в легенда. а за Слънчевият син Фаетон, се подчертава от бащата Хелиос, че по пътя има много чудовища, които теб, сине мои, и конете ще изплашат. Ти искаш да загинеш”. И по-нататък се отбелязва, че пред конете и Фаетон се е явил огромен страшен
към текста >>
427.
3. ПЛАНЕТИТЕ
,
,
ТОМ 19
най-близката, най-младата, галеното дете, намираща се между Слънцето и Меркурий, поради своята изключителна активност на силовите й течения, на влиянието, което Тя дава, древните звездобройци са я наричали „ВУЛКАН”, така и ние ще я наричаме. Тази планета има едно от най-хубавите интересни, и казахме вече - силни влияния върху човека. От астрономите от по-ново време само д-р Лескарбо в 1859 година твърди, че е можел да наблюдава тази планета. А в най-ново време се изнесе съ
общени
е, че италианският професор по астрономия - Бенанди, е открил планета между Слънцето и Меркурий, като я нарича „Фаенца”. Вярно е, че други астрономи не са съобщили за съществуването на такава планета. Но това не трябва да ни дава основанието да отричаме нейното съществувание. Така например в 1876 година големият италиански астроном Скиапарели, по времето на тъй нареченото „Велико противостояние” на Марс, което е станало тогава - то става всеки 15 и 17 години, Марс е бил най- близо до Земята и най-удобен за наблюдение, само на 50,000,000 километра. При тези наблюдения, Скиапарели пръв открива на Марс канали. Други астрономи по това време и доста по-късно не са открили канали. Те просто приеха, че това е било дефект в телескопа или пък тогава е имало някакви смущения в атмосферата на Земята. Но в ново време астрономите видяха вече канали на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италиански астроном. Така че и ние ще чакаме потвърждение от бъдещите астрономи за съществуването на
към текста >>
428.
27. ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ХОРАТА
,
,
ТОМ 19
с Плутон - При добрите аспекти имаме голям изблик на сили и устои за постигане на поставените задачи. При съвпад имаме просто парализиране на разсъдъчните способности и склонност към изненадващо неразумни постъпки. При лошите аспекти, мъчителни, трайни заболявания и брутално лоши постъпки. Уран с Нептун - При съвпад и добрите аспекти много приятни, силни случки, събития с бурни, приятни преживявания. При лошите аспекти - силни, много неприятни случки, сьбития, преживявания, съ
общени
я. Уран с Плутон - При съвпад ще имаме моменти през годината на парализиращо състояние, лицето в такива моменти няма да знае какво да прави и ако предприеме нещо, то ще бъде много злокобно. При лошите аспекти - големи нещастия от най-различно естество, включителио и болести, големи нервни преживявания. При добрите аспекти голяма жизненост, напрежения и успешни сделки и сполуки. Нептун с Плутон - При съвпад - парализиране на емоциите в човека. При добрите аспекти - много силни, изненадващи случки, събития, съ
общени
я. При лошите аспекти - квадратура, упорит подтик за вземане на неблагоприятни решения, като за развод, смяна на работата, напущане, тежки заболявания, на които мъчно се определя диагнозата. 27 май 1986 г., Симеоново* * Забележка на съставителя: Рисунките на отделните планетни типове са на художника Емил Байи (с. 221, 226, 233, 244, 261, 291), на скулптура Венелин Антонов Антонов (с. 269, 275, 281) и в оригинала (с. 212,
към текста >>
429.
13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА
,
,
ТОМ 19
Леварие - виден фанцузки астроном, живял между 1811 ÷ 1877 година - голям специалист по въпросите от небесната механика, посветил живота си в разрешаване на най-трудните въпроси от тази област. Тези двама учени със своите изчисления успяват с върха на молива си да посочат на небесната сфера между безбройните светила, които ние виждаме по нея, мястото на неизвестната дотогава планета. Този свои резултат съобщават на Берлинската обсерватория и още същата вечер след получаването на съ
общени
ето, видният немски астроном Йохан Готферид Гаме, открива на посоченото място според съ
общени
ето неизвестната дотогава планета от Слънчевата система. Тази нова планета наричат Нептун - на името на Бога на моретата от римската митология. В древния Рим в чест на този Бог, на 23 юни са празнували астрономическия знак на тази планета - кръст с кръгче на долния край на вертикалната линия и по една дъга в края на хоризонталната с вдлъбнатата си част навътре . Тези, които са дали името и знака на тази планета не са ги дали произволно. Дадени са с дълбок смисъл и съображения. Планетите в слънчевата система зад Юпитер, по своя вид, по своето място в семейството на Сльнцето, по вида на своята орбита, имат нещо по-особено, нещо по-характерно, отколкото другите планети. Сатурн е характерен със своите пръстени. Уран - с положението на своята ос на въртение, което както вече видяхме се слива почти с плоскостта на неговата орбита. Нептун се отличава с тази особеност, че мястото, което той заема в
към текста >>
430.
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.
,
ТОМ 19
в познание, по образа на Тогоз, който го е сьздал”. Знания трябва да имате! Аз бих ви препоръчал да прочетете всички хубави книги, които досега са напечатани. Това може да ви отнеме хиляди години, но ще ги прочетете. След това ще изучавате Библията и Новия Завет. Тия, които са писали Свещената книга, говорят за фазите, през които е минала земята. Знаете ли, каква е била по-рано Слънчевата система? Какво знаете за миналото на Земята? Между всички планети били прокарани пътища и съ
общени
я за жителите от една планета с жителите на друга. Всяка планета се въртяла както около себе си. така и около своето слънце. Между планетите се породило нещо, което причинило раздор, който, в края на краищата, ги поставил на съответното им място. Слънцето заело централното място, а около него започнали да обикалят останалите планети. Сега, да оставим настрана тия окултни твърдения. По отношение на въпроса, който разглеждаме, те са маловажни. Движението на планетите е Слънчевата система показва, първоначално какъв е бил човек. Слънцето е емблема на човешкия ум, Венера е емблема на човешкото сърце, т. е. на любовта. Марс е войнствен, емблема на силата в човека, Сатурн - на правдата, Юпитер - на религиозните системи, на всички морални учения, Луната - на въображението, тя е майка на всички идеи. Това са външни символи, които представят вътрешното състояние на човека в миналото. Днес това състояние е изчезнало, защото между ума, сърцето и волята на човека има дисхармония. Отношенията между тях
към текста >>
431.
1928 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
тия петна и казват, че имало петна на Слънцето и изучават тяхната външна страна. Истински учените, които минават за безсмъртни, навлизат в дълбокия смисъл за явяването на тия петна, изучават вътрешната страна на въпроса и вадят съвсем други заключения от тия, до които се домогват първите учени. По положението, по посоката на движението на слънчевите петна, истинските учени вадят заключение, че жителите на Слънцето се разговарят с жителите на Земята. Наместо да изпращат съ
общени
ята си чрез тренове, чрез аероплани, или по друг някакъв начин, жителите на Слънцето, от икономически съображения, си служат с тия петна по тях. като сигнали да предупредят в нещо земните жители. Тези петна са толкова големи, че в тях могат да се вместят десетина земи като нашата. За разумния човек слънчевите петна са някакви сигнали, съ
общени
я, и те се вслушват в тях. За обикновения човек обаче, слънчевите петна са някакви природни явления, без особен вътрешен смисъл. Ето защо, докато хората не разбират проявите на живота и явленията в природата в техния външен и вътрешен смисъл, дотогава крайната цел на живота ще остане за тях скрита.” „От това гледище, за да разбере живота, човек трябва да започне с изучаването на своя живот. За да изучи своя живот, той трябва да се занимава с три науки главно, които обаче не са признати от официалната наука. Тези три науки се обобщават от четвърта наука, която също така не е призната. Това нищо не значи. Един ден тия науки ще се признаят за официални.
към текста >>
432.
1929 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
гласа на Господа в себе си, ще оживеят.” Пак в Евангелието е казано: „И ще вложа Духа си в тях” – В кои тях? – В ония, които са чули гласа на Бога. Това е реалното в живота, но докато се дойде до него, трябва да се минат ред последователни стъпки. Едно се изисква от човека: докато Божественото Начало влезе и се засели да живее в него. той да не се натъква на противоречия, или ако се натъква, да ги разрешава правилно, с оглед на дадената му светлина.” „Що е молитва? - Молитвата е
общени
е със стъпките, с мислите и с чувствата на Единния, на Свещения. Мнозина имат крива представа за Бога. Те Го считат за нещо страшно, което наказва, изпраща страдания на хората. - Не е така. По-милостив, по-благ от Бога няма. Неговото лице е толкова красиво, толкова благо. По-красиво лице от Божието не съществува. Бог крие лицето си от хората, защото които Го вадят, ще напуснат дом, ще напуснат училище, ще напуснат ниви и ще тръгнат след Него. За да не се наруши реда и порядъка в света, Бог крие лицето си от хората. Никой още не е готое да види това Свещено лице. Псалмопевецът казва: „Когато видя красотата на Твоето лице, душата ми ще се изпълни с радост.” Казвате: Страшно нещо е да видите лицето на Бога! - Не е страшно да видиш това лице, но не си готов още да Го видиш. Който ведньж само е зърнал лицево на Бога, той е придобил безсмъртието, той е разбрал смисъла на живота. Само този човек може да каже: Сляп бях, но сега виждам. За този човек животът е отворена книга, от която той чете и
към текста >>
433.
1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
София, 1940, с. 278 ÷ 280, 288 ÷ 290 „Човек носи в себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи. Следователно, каквото пожелае, той може да го постигне. Ако иска да слуша хубава музика, може да слуша не само от Земята, но и от Юпитер, от Венера, от Сириус, от Сатурн, от Марс и т. н. - Кога ще дойде това време? - В бъдеще. Обаче, при сегашните условия тази опитност не ви се дава. Да се говори върху нея, като приказка, това се позволява. Сведенборг е писал за онзи свят, за съ
общени
е с духовете. Значи, той имал тази опитност. Той имал вътрешно радио, чрез което се съобщавал сьс съществата от другия свят. Оттук виждаме, че това, което човек търси вън от себе си. съществува и в самия него. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло човек може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно, Докато е на Земята, човек мисли, че другият свят е идеален. В същност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за онзи, които има будно съзнание, да вижда ясно и да разбира. Съвременният свят е пълен с хора, на които съзнанието още не е пробудено. За тях науката още не е достъпна. Какво остава тогава за онези възвишени знания и опитност за които се искат широки разбирания? Много астрономи гледат с телескопи, но всички не виждат еднакво. Някои виждат само външността на планетите, а други виждат и вътрешността им. Които виждат вътрешността на планетите, мълчат, нищо не казват.
към текста >>
434.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)
,
ТОМ 20
през върха и по тая посока, че това течение си съществува и действува, независимо от това дали го знаят или не. Когато ми говореше, аз проверявах думите му вътрешно и действително сещах, че това е така, макар досега да не бях обръщал внимание на подобни работи. Казах му, че чувствувам и леко замайване на главата и мисля, че това е от разредения въздух и силния блясък на светлината. - То е тъй - каза ми той, - но има и други причини освен тия, които и Вие мислите. Вашето
общени
е с Него - и той посочи с глава малкия покрив, който се губеше в снеговете и едва се съзираше - ще Ви докара непременно и особени чувствувания. Вашето състояние е резултат и от напрежението, което имахте вече, и от тия особени преживявания, към които Вие не сте свикнал; - Какви преживявания? - запитах аз, като да не съм се сещал за нищо. Той ме погледна също усмихнат. - Вие си ги спомняте по-добре от мене, какво ще ме питате? Вие направихте едно велико посещение по милостта на висшите същества - посещение, което мнозина от нас са чакали и чакат от толкова време... - Нима? - Вие сте под особена милост и тази милост е намерила израз в това, което преживяхте. - Та аз нищо не разбрах от него. Там е всичко тъй преплетено, че аз никак не можах да схвана кое от него е действителност, ако изобщо има нещо действително, и кое - сън, защото в него имаше и тъй много фантастично. - Кое? - Ами всичко - даже самото ми присъствие тук, това блестящо слънце, тия хубава картини, които се откриват
към текста >>
435.
II. БУНТ
,
,
ТОМ 20
вестник.7 Напротив, според вестите на долнята част на града се знаеше «положително», че в южна България е обявена република начело с бившия министър-председател, който, разбира се, не признаваше преврата.8 Но в северна България - Враца, Плевен, Бяла Слатина, Видин имат съветско управление... а казват - и в Сливен.9 Никакъв трен не беше пристигал, а от два дена всички жици, които свързваха с околността, бяха прекъсвани и по няколко пъти от хората и на двата лагера. Никакви съ
общени
я не съществуваха и въпреки това новините, като крилати, прелитаха през пространството. Мълвата ги украсяваше според случая и така пременени, ги пущаше на местния пазар. Купувачи не липсваха и от двете страни. А мнозина ставаха и автори - поприбавяха по нещо си. Друг път можеше да се видят спорове, особено на хора, които се намираха, така да се каже, на демаркационната линия. Нерядко разправиите свършваха и със схватки, в които вземаха участие достатъчно хора и от двата лагера. Тогава обикновено кръстопътят или улицата ставаше бойна арена с най-разнообразна програма. Понякога след такива разправии сядаха, колкото и да бе чудно и невероятно, на мирни преговори, а нерядко свършваха с общо пиене в някоя близка кръчма в «неутрална» зона. Но когато към пладне се разнесе новината, че през нощта са застреляли около 18 души, арестувани без никакъв съд, уж при «опит за бягство», табашката махла кипна като разтревожен мравуняк. Числото на убитите порасте фантастично. Много жени
към текста >>
436.
II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»
,
,
ТОМ 20
- Истинско добро е това, което никой друг не е видял освен Бог и за което нищо не е платено. С големите работи човек изгубва и малките. Може би тоя отговор съдържаше и скрита мисъл, защото мнозина се усмихнаха и погледнаха жената, която направи неприятна гримаса. Тя изглежда, че беше доста суетна и тоя отговор не й се понрави никак. - Пък нали, Учителю, и в Писанието е казано: «Хлопай, и ще ти се даде.» И ние питаме. Учителят продължи, като да не бе чул. - Живият морал седи в
общени
е с Бога. За тази цел, човек трябва да започне с доброто. То е извор на любовта през всички векове. Доброто е основа на целомъдрения живот, той е основа на Божествения свят. Обедът беше отдавна свършен и мнозина бяха наставали и бяха заобиколили масата на Учителя. И той все говореше, запитван от мнозина. Пак се умълчаха. Станаха, сложиха ръце пред себе си и всички казаха вместо молитва три пъти изречението: «Божествената любов носи пълния живот».54 След което Учителят вдигна ръка за поздрав и си отиде към стаята. Започнаха на групи да си разотиват. Цеко се яви веднага и започна да разправя едно-друго... Вечерта ще има плодна вечеря от ориз и жито, а след това - концерт и забава. Тоя път всички отказваха - имаха работа. Но друг път с удоволствие биха споходили концерта, щом музиката е от
към текста >>
437.
В. КОЙ ОРГАНИЗИРА АТЕНТАТА НА 16.IV.1925 ГОДИНА
,
,
ТОМ 20
След като става атентатът, Неговите последователи си спомнят за това изказване. Освен това, когато става атентатът, Той казал: «Нали в тази църква, от нейния амвон, започна първата хула срещу мен.» Така че се събраха още две случайни неща. Виж «Изгревът», том XVII, стр. 479-480. 6. Официалната правителствена пропаганда тръби, че на 15 срещу 16 април 1925 г. според нареждане № 2960 от 12 март 1925 г. на Интернационала, ще избухне в София и в България въстание. Всички четат това съ
общени
е и се усмихват на голямата глупост. Когато става атентатът на 16 април 1925 г., се разбира, че това не е глупост, а предварително подготвена провокация. Но кой я движи и откъде се движи? 7. Митрополит Стефан нарежда, поради големия наплив на посетители в църквата, да преместят ковчега по-напред от обичайното място. Така с него се изтеглят и официални гости напред и избягват най-опасното място на взрива. Невероятна случайност. Много случайности се събраха. И някой ги ръководи. 8. Случайно отсъствува цар Борис III, който е отишъл на опелото на убития професор Илчев при покушението в Арабаконашкия проход на 14 април и опелото е в същия ден с това на Коста Георгиев. 9. На траурната церемония липсват генерал Жеков, министърът на финансите и други. Генерал Жеков знае за атентата и чрез Султана Петрова предупреждава цар Борис за него, за да не присъствува на опелото. А идва на «Св. Неделя» след атентата, като обяснява, че е бил на другото опело. 10. Поставянето на бомбата и атентатът
към текста >>
438.
Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка
,
(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)
,
ТОМ 20
само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съ
общени
разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел. 5.Да се разпознаят монетите и тяхното взаимно положение, турени на края на телта и далеч от нея 30 см., вътре в кутията. 6. Да се тури в две еднакви чаши вода и в едната да се тури сол, след това да се захлупят с пликове да се не виждат. Да се укаже с помощ на пръчката в коя чаша има сол и количеството на солта. 7.Ако се турят няколко метала скрити – да се познае кои са и с вързани очи да укажат четирите главни точки на света и други опити, които комисията не е имала време да провери. По същия въпрос е писал и
към текста >>
439.
ЗНАЧЕНИЕ НА СЪЗДАДЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
,
,
ТОМ 20
дадена среда се влияе от тоя на въздействующия. Тук ний попадаме на истински куриози, които са противоречиви и като че ли нелогични, но достатъчно обосновани и добре разбрани, когато се схване динамическото значение и въздействие на идеите. Слабо контрастните идеи най-мъчно си въздействуват; силно контрастните идейни разбирания по-често си влияят. Хора с противоположно направление на мисъл по-често намират удоволствие или чувстват необходимост от взаимното си
общени
е, отколкото може да се предполага на пръв поглед. Изключителното развитие на някоя част от душевния живот и неговото надмощие (напр. изключителното надмощие на ума) като че ли винаги ражда един естествен глад за идеи от други области на душата. И понякога този глад намира странно удовлетворение в неочаквани прищевки, или в бурни спорове с личности, поддържащи противоположни гледища - спорове, често ставащи привични, нещо повече -необходими заради едно душевно равновесие. В живота на много велики личности, който винаги е бил отбелязван с по-големи подробности и внимание, отколкото на обикновените хора, много страници от биографиите им са запълнени с явления от подобен род. Понякога дори е странно, че такива велики хора са изпаднали така наглед, по видимому необяснимо, в ръцете на незначителни същества, често каращи им се с часове или силни пълководци и абсолютни властелини като Людвик XIV, адмирал Нелсон и др., са се подчинявали на видими нищожества. В тия на вид
към текста >>
440.
3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 20
миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скритият вътрешен живот. Но г-н Лулчев не само може да «чете» тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновено, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с «духовно ръководство», може да бъде в
общени
е в известни моменти. За характера и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказване от страна на г-н Л. Лулчев, и то тъй, както ги намираме подробно описани в поменатия по-горе в. «Живот», бр. 4. Предсказвачът, за когото се говори в разказа по-надолу, е г-н Л. Лулчев; действието се развива в чифлика «Минкова махала» на Бр. Харитеви, а самите предсказания се отнасят до г-ца Райна Михайлович, секретарка на г-н Чепрашиков, самоубила се отпосле във Виена, и до г-ца Чен-гелиева, учителка. Ето и самото описание на случката: «Това става в чифлика на моята роднина, къд°то за втори път беше дошел на гости за 1-2 дена въпросният господин. Познавах го от миналата година, когато беше гостувал десетина дни и беше ни доста зачудил със своите своеобразни тълкувания на много неща в живота. Освен това той познаваше много добре и съвременната наука и философия. Говореше смело и умело. Но все пак - тълкуванията му ми се
към текста >>
441.
2. ЕССЕ HOMO
,
,
ТОМ 20
професори и доктори, офицери, прости работници, и бивши придворни дами, фабриканти и хора на крайните квартали. Всички те мирно се редят един до други и внимателно слушат словото му. Коя сила владее и примирява толкова противоречиви интереси и на каква почва можаха тия хора да намерят допирни точки, наричащи се братя и сестри, когато вън, в живота, ний всинца сме свидетели, ги разделят тъй много условности и дълбоки пропасти? Един «писател» нарече тоя необясним за него факт,
общени
ето на толкова различни хора, помия, която съвременното общество е изхвърлило там. За един безпристрастен зрител тая помия е по-мирна в своето държане, по-чиста в своите думи и отношения, по-висока в своите стремежи, по-пожертвувателна за бедствията на ближните, по-интелигентна изобщо, отколкото околните - странна помия? Не могат ли нашите свещеници и подобни православовци да превърнат целия ни народ на такава възпитана «помия»? Наистина тогава те биха доказали на дело силата на Божата благодат, която сега всекиму са готови да раздават - срещу заплащане, разбира се. «Моето учение е учение на Любов, на братство и сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правата на другите. И най-големите са готови да бъдат слуги на малките и слабите. Това е то Божественото учение. Това е казал Христос и това ще говори Христос, който иде сега от горе.» - Така говори Дънов сега, повтарящ думите на Исуса отпреди две хиляди години - нашата църква го намери, че се е самоотлъчил от православието. И
към текста >>
442.
II. ДЪНОВ ЗА СВОЯ СЪБОР.
,
ДЕКЛАРАЦИЯТА НА Г-Н ЛЯПЧЕВ ПРЕЗ 1928 ГОДИНА
,
ТОМ 20
IV, стр. 417-418. 4. През 1928 г. министър-председателят Андрей Ляпчев дава разрешение за събора, но после той е бил спрян. Накрая Учителят Дънов изпраща отново един от учениците Си до него и той се намесва, за да го разрешат. 5. От следващата година - 1929, се започва летуване на Седемте рилски езера и там вече се провеждат съборите от 19 август. Това продължава до 1939 г., когато е последното летуване на Рила. След това започва войната 1940-1945 г. 6. Това поместено съ
общени
е във в. «Зора» означава много. То говори за събитията по онова време и за войната, която се води срещу
към текста >>
443.
XI Цар Борис III, Цар на българите
,
I. МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
,
ТОМ 20
на престола на Великите български царе 1. Манифест към българския народ от З.Х.1918 г. при встъпване на престола 2. 1918-1938 г. (от генерал-майор Т. Даскалов, министър на войната) II. Българската царска династия III. Животът на Н. В. Цар Борис III: от 30.I.1894 до 28.VIII.1943 г. (от Ненчо Илиев, сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IX-X 1943 г., стр. 3-16 IV. Смъртта на Н. В. Цар Борис III - 28.VIII.1943 г. (Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IX-X 1943 г., стр. 17-20) 1. Официални съ
общени
я за смъртта 2. Болестта, от която е починал Н.В. Цар Борис III 3. Прокламация към българския народ от Министерския съвет 4. Прокламация към българския народ от Министерския съвет 5. Възвание от министъра на народното просвещение Б. Йоцов ... 6. Цар Борис III (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 8, стр. 227) ... I. БОРИС III, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ З.Х.1918-3.Х.1938 г.: ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ НА ПРЕСТОЛА НА ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ 1. Манифест към българския народ на Цар Борис III от З.Х.1918 г. при встъпването на престола (стр. 5) МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Българи, С манифест от днешна дата моят възлюблен баща възвести отказването си от Престола в моя полза и с това велико самопожертвуване пред върховните интереси на нацията даде пример на неизменна обич към България. Обявявам на българския народ, че от днес аз встъпвам на Престола на българските царе под името Цар Борис III. Роден на хубавата българска земя и духовно чедо на Православната вяра, израснал в средата на моя любим народ и
към текста >>
444.
IV. СМЪРТТА НА Н. В. ЦАР БОРИС III - 28 АВГУСТ 1943 Г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 17-20)
,
ТОМ 20
Н. В. ЦАР БОРИС III - 28 АВГУСТ 1943 Г. (Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 17-20) 1. Официални съ
общени
я за болестта От 26 август 1943 г.: «Негово Величество Царят е сериозно заболял. Лекуването Му е поверено на най-добрите специалисти.» От 27 август 1943 г., сутринта: «Положението на Негово Величество Царя продължава да бъде сериозно. Лекарите полагат всички усилия за подобрението му.» От 27 август 1943 г. на обяд: «В здравословното състояние на Негово Величество Царя е настъпила съществена промяна. Лекарите продължават да полагат най-големи грижи за лекуването.» От 27 август 1943 г. след обяд: «Дворец София, 27 август, 16 часа. Негово Величество Царят преди няколко дни заболя внезапно. Болестта, която от самото начало беше много тежка и предизвика колебания в състоянието на Височайшия пациент, бе установена навреме и със сигурност от лекарския консилиум. Настъпилото днес подобрение дава надежда, че ако не се появят и други усложнение, опасността засега може да се счита за отстранена.» Лекар при Двора на Негово Величество Царя Д-р Ст. Даскалов 2. Болестта, от която е починал Н. В. Цар Борис III В акта, издаден от Министерството на правосъдието по случай смъртта на Негово Величество Цар Борис III, се казва: «Смъртта е последвала от запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка (Thrombosis arteriae coronariae sinistrae. Pneumonia bilateralis. Oedema pulmonum et
към текста >>
445.
(12) Бележки по срещите и работите
,
,
ТОМ 20
да е слаб, да може да си извадят гнева. Ако потърпим, положението им ще стане такова, че те сами ще ни поканят. Това е въпрос на нерви и търпение. Писах му да повика Недев66 и да се разберат. Н. [Надежда] ми каза, че Рилски е болен от два дена. Вчера, когато говореха със СС67, дойде Надежда и ми каза, че днес ще посреща Царицата, и ми изпраща една телеграма, да я прочета. Тя гласеше: «Цар Борис може да си отиде. «Стар», 7.XII., бр. 15756, под горния надслов помества следното съ
общени
е: Потайните слухове между дипломатическия свят, че цар Борис може да абдикира, съвсем не са невероятни, но са безсъмнено преждевременни. Говори се, че цар Борис бил уморен от тревожните въпроси около границата между България и Югославия и ако му се удаде случай, би бил твърде наклонен да се откаже от трона си. Такава смела стъпка към българо-югославското умиротворение би била направена само ако двете страни се обединят под една династия. Това развитие е горещо желано от по-младите политически личности на двете страни, но засега по-старите политици се задоволяват с нещата тъй, както са - с изключение на онези в България, които вдигат страшен шум за ревизия на границата. Този въпрос бе една от причините за посещението на княз Павел68 в Лондон, откъдето сега се завръща.» Горната телеграма е производство на стар политик, и то от тия, които не викат за Добруджа, и то засега... Забелязват се три центъра: 1. Кимон69 [и] Петър Тодоров70, който прибира недоволните и уволнени офицери. 2.
към текста >>
446.
(27) Срещи с Учителя
,
Среща на 22.II.1939 г., 8 ч сутринта
,
ТОМ 20
вярват хората - в кой Господ да вярват? Как ще вярват в едни книжни пари: ако има злато, да отговаря - добре, ами ако няма? В един народ трябва да има добри хора, които вярват - за тях невидимият свят кредитира, те са ценностите в дадения народ. Копират от Германия, Франция, Италия..., но всички тия народи си служат със стари методи и новата култура не може да се строи с тях. В техническо отношение те са напред, оставили са волската кола и се возят с автомобил, аероплан, имат бързи съ
общени
я, но в духовния...149 Във военните има някои, които шиканират150. Трябва да се види по околен
към текста >>
447.
(40) Среща с Царя на 5.IV.1939 г., от 5 и ½ до 6 ½ ч в Стоянови
,
,
ТОМ 20
на това, се позабавили, а отгоре се свлякла грамадна канара и камъни тъкмо на онова място, гдето биха били, ако не бяха се спрели... - Видяхме Бога! Говори ми и още други работи, от които се вижда разкапалостта в депутатите. Така например един депутат му телеграфирал, че протестира, че без негово съгласие е назначен чиновник!... Самозабрава... Търкаланов заплашвал в едно кафене, че царят щял да си прибере куфарчето скоро. Изобщо непочтени хора, избрани от генчевщината и при
общени
... към далаверите и касата на Народното
към текста >>
448.
(77) Среща с Учителя на 12.V.1940 г., 7 ½ ч сутринта
,
,
ТОМ 20
Учителя на 12.V.1940 г., 7 ½ ч сутринта Повика ме Учителят и между другото ми говори следното. Въпрост беше за един селянин от Кулско, ако се не лъжа, който беше пратил писмо до царя, че иска лично да му каже нещо - много важна тайна, която на други не иска да каже, като прилага разни удостоверения, че е нормален, че има имот, че е благонадежден и пр., като казва, че ако не е важно неговото съ
общени
е, да му вземат имота от 50 декара и да раздадат на бедните. Личи си, че е религиозен човек, някой, който е чел Библията и мечтае за пророчески дарования. Учителят каза: «Да се изслуша - да се... човешкото на място и Божественото на място; където трябва, да се тури. Тази война е война духовна.524 Духовете на тъмнината и духовете на светлината си дават едно сражение. Спорът е, че Светлите духове искат светлината да е за всички, а тъмнината да е отчасти за всички. А тъмните - че тъмнината е за всички, а светлината да е отчасти за всички. Конкретно и двата лагера имат аргументи силни, само че не знаят, че тъмнината не може да работи без светлина. Всичката работа на тъмнината е да не пропусне светлината в някои области. А светлината иска да изгони тъмнината и студа и където и да бъдат тъмните сили, да излязат... Хитри са... шпиони имат. Всичко се туря в действие.» Заговорих, че царят вчера беше пратил да м.е пита чрез Сев[ов] какво да правим с амнистията по повод [на] едно запитване в камарата. Учителят каза: «Право на бащата е да прощава и той трябва да види
към текста >>
449.
(111) Съобщение
,
,
ТОМ 20
борбата продължи така, няма да бъде добре нито за Русия, нито за Германия. Българският цар може сега да влезе като примирител между тях. Това е най-добрият ход. Тогава Русия ще примири Германия с Англия, Америка и България. С това ще се избегнат много ненужни страдания на европейските народи. От Невидимия свят се възлага тая роля на цар Борис, ако я приеме доброволно.605 Тогава ще бъде добре за него и за България, и за всички Християнски народи. Ако не я приеме той, това ще дойде по друг път и в друг вид. Въпрос: Той предварително може ли да довери на германците това свое намерение? Отговор: Може да каже лично това на Хитлер. В помощ ще му бъдат хора, ползуващи се с доверие. Ако сега се посее мирът, голям плод ще даде. 19.1.1942 г.**, 3 часът и 40 минути следобед Изгрева - София ______________ * На листа горе вляво Любомир Лулчев е написал на ръка: «Не [...нечетливо], Поговорено. (бел. М.И.) ** Това съ
общени
е е с дата 19.I.1942 г., но в преписа на дневника, направен от самия Любомир Лулчев, то е сложено след записките от срещата с царя на 9.I.1941 г., затова го оставяме тук. (бел.
към текста >>
450.
(112) Среща с Царя на 26.I.1941 г. от 8 и 30 до 10 и 10 ч във Враня
,
,
ТОМ 20
изглежда, че Русия ги иска за себе си, а Германия ги държи за разменна монета с Англия, то винаги може да последва нещо - още повече, че опровержението, което последва [от] русите за минаването на германците, приличаше на ръмжене. - Да - съгласи се царят. Казах му непременно да се държи Русия в течение, за да не ги пренебрегваме. Той ми каза, че техният аташе Лунин611 казал нещо грубо по адреса на България. Въпреки всичко почна той да търси формулата на това съ
общени
е, че преди да сме влезли в пакта още, и германците искат от нас някои неща. Каза ми, че комисията от Бойдев, Попов и ... се върнали, като връчили на германския генерал нашите искания. Те съобщили, че в Букурещ било ужасно, че в Маджарско и Румъния германците си правили каквото искали и че тъй мислили и да нахлуят и в България. Засега нямаме отговор. Германците смятали въпрос на престиж за Оста и затова трябвало да се намесят, за да спасят Италия... Поприказвахме доста на тая тема - за сватовете, на които им върви рачешки... Настоях да се внимава на Русия и [да се] стори нещо за умиротво-ряването й, като се прати един човек с търговската комисия, да стори нещо. Царят обеща, но докато му говорех за разговора, който бях имал с хора, пратени от руската легация, лицето му беше мрачно и сериозно. Минахме на вътрешните работи. Говорих му за някои неправди с работниците и той се съгласи веднага да се поправят. Остана да му ги дам писмено и подробно. Казах му, че законът за евреите
към текста >>
451.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
том. Следва сканирана съответната страница от дневника на Любомир Лулчев.) 149. Според Учителя Дънов западната цивилизация е на върха на своята техническа мощ, но това е върхът на постиженията на старата култура. Новата култура започва с отваряне на мозъчните центрове на мозъците на най-под-готвените човеци и осъществяване на връзката между физическия и духовния свят. Тази връзка ще бъде видима, осезаема и реална. Тази връзка означава пробуждане на човешкото съзнание и достъп за
общени
е с Невидимия свят, който е затворен за днешния човек, за неговите очи, неговите уши и съзнание. 150. «Шиканирам» означава изкуствено създаване на пречки, мъчнотии в някоя работа или учреждение, като се идва дори до преследване със създаване на препятствия. Идва от френския глагол «chicaner». А военните са се разделили на русофили и русофоби. А русофобите са се разделили от своя страна на германофили и англофили. И всички тези групировки воюват една срещу друга. На това се дължат три преврата, които са осъществени от военните: на 9 юни 1923 г., на 19 май 1934 г. и на 9 септември 1944 г. 151. «Всички сега - и Мусолини, и Хитлер - работят за Бога» - из разговор с Учителя на 8 март 1939 г. Според плана на Небето Хитлер е приставът на Бога, който трябва да санкционира Англия заради несправедливия Версайски договор от 1919 г., когато Германия се отрязва с територии с немско население, с колонии и с контрибуции. И той е трябвало да воюва с Англия, а не да тръгне на изток. Но Хитлер го подпъгват
към текста >>
452.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
том. Следва сканирана съответната страница от дневника на Любомир Лулчев.) 149. Според Учителя Дънов западната цивилизация е на върха на своята техническа мощ, но това е върхът на постиженията на старата култура. Новата култура започва с отваряне на мозъчните центрове на мозъците на най-под-готвените човеци и осъществяване на връзката между физическия и духовния свят. Тази връзка ще бъде видима, осезаема и реална. Тази връзка означава пробуждане на човешкото съзнание и достъп за
общени
е с Невидимия свят, който е затворен за днешния човек, за неговите очи, неговите уши и съзнание. 150. «Шиканирам» означава изкуствено създаване на пречки, мъчнотии в някоя работа или учреждение, като се идва дори до преследване със създаване на препятствия. Идва от френския глагол «chicaner». А военните са се разделили на русофили и русофоби. А русофобите са се разделили от своя страна на германофили и англофили. И всички тези групировки воюват една срещу друга. На това се дължат три преврата, които са осъществени от военните: на 9 юни 1923 г., на 19 май 1934 г. и на 9 септември 1944 г. 151. «Всички сега - и Мусолини, и Хитлер - работят за Бога» - из разговор с Учителя на 8 март 1939 г. Според плана на Небето Хитлер е приставът на Бога, който трябва да санкционира Англия заради несправедливия Версайски договор от 1919 г., когато Германия се отрязва с територии с немско население, с колонии и с контрибуции. И той е трябвало да воюва с Англия, а не да тръгне на изток. Но Хитлер го подпъгват
към текста >>
453.
Заключение
,
,
ТОМ 20
об
общени
е мога да заявя: а) Тези бележки ми отнеха много време, да ги намеря и подредя според моята концепция за този том. Не са пълни, но са достатъчни засега. б) Без тях Дневникът на Любомир Лулчев е заключен с 9 катинара. И е невъзможно както да се чете, така и да се проумее. Някои журналисти и историци, сътрудници на Държавна сигурност по време на комунистическата диктатура, се опитаха да разглеждат този Дневник, но опитите им бяха неуспешни, защото не познаваха живота на Школата и Учението на Учителя, както и Словото Му. Освен това те работеха по поръчка да изобличат Любомир Лулчев и Учителя Петър Дънов като съветници на цар Борис III, като защитници на фашистката власт и хитлеризма у нас. През 1960 г. бе издадена една брошура - «Антинауч-ната и реакционна същност на дъновизма» от Борис Ценков. Тя им беше ръководната инструкция, включваща периода от 1945 г. до 1990 г. и от 1990 г. до 2004 г. Силите, които ги ръководят, са едни и същи от вчера, днес и утре. в) Напълно съм сигурен, че в бъдеще, когато някой иска да проумее този дневник, ще трябва най-малко 10 години да проучва историческите събития от този период и да ги подреди в ума си. г) Напълно съм сигурен, че в бъдеще историята на България по времето на Учителя Петър Дънов ще бъде проучена основно и написана както трябва. И бъдещото човечество ще я изучава така, както днес се изучава Библията -историята на еврейския народ. А в Библията са вписани думите Господни. А Словото на Учителя
към текста >>
454.
III. МАЛКИЯТ БРАТ
,
Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА
,
ТОМ 20
син, който не оценява живота, който се отегчава от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен живот, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта. Какво е научил той от жените? Не само че нищо не е научил, но даже е изгубил свободата си. Жената е чуждо същество за човека. Сестрата обаче, това е Божественото, с което човек трябва да има
общени
е. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Жената е слугиня, която е дошла на земята да свърши известна работа. Трябва ли да я спирате в работата й? Какво ще й допринесат вашите любовни писма? Тя работи, за да изкара прехраната си. С вашите любовни писма вие няма да й донесете нито хляб, нито вода, нито знание. Същото се отнася и до мъжа. И мъжът е слуга, дошъл на земята да работи, да свърши някаква работа, да изкара прехраната си. Трябва ли да го спирате от пътя му? Жената трябва да гледа на мъжа като на брат, а мъжът на жената - като на своя сестра, за да могат взаимно да работят, да свършат дадената им работа. Съвременните хора не са дошли още до идеята на братство и сестринство, а се наричат ангели. Мъжът казва на жената, че е ангел, че не може да живее без нея. И жената казва на мъжа ангел, но докато се ожени за него. И мъжът, и жената са ангели без крила. Преди да се оженят, те са ангели един за друг. Щом се оженят, крилата им веднага падат. Има един начин, по
към текста >>
455.
XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 20
Вергилий Кръстев.) 240 mot-a-mot (фр.) - дума по дума, буквално. (бел. М.И.) 241 зазнался (рус.) - възгордял се, подголемял се. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 242 Това изречение е добавено на ръка от Любомир Лулчев върху писмото. (бел. М.И.) 243 Забележката в скоби е написана на ръка от Любомир Лулчев в горния ляв ъгъл на листа. (бел. М.И.) 244 На листа горе вляво Любомир Лулчев е написал на ръка: «Не [...нечетливо], Поговорено. (бел. М.И.) 245 Това съ
общени
е е с дата 19.I.1942 г., но в преписа на дневника, направен от самия Любомир Лулчев, то е сложено след записките от срещата с царя на 9.I.1941 г., затова го оставяме тук. (бел. М.И.) 246 Написано от Любомир Лулчев на ръка на гърба на писмото. (бел. М.И.) 247 Текстът след датата и мястото е написан на ръка от Любомир Лулчев. (бел. М.И.) 248 Подчертано от Любомир Лулчев. (бел. М.И.) 249 Написано на ръка от Любомир Лулчев гърба на листа. Става дума за цветния Пентаграм. Вж. бел. N9625 и статията на стр. 1035 в настоящия том. Тук Любомир Лулчев е написал 1935 г., а според статията излиза, че тези събития са били през 1930 г. (бел. М.И.) 250 Забележката е написана от Любомир Лулчев под писмото. (бел. М.И.) 251 Последните две думи трудно се разчитат, затова на следващата страница прилагаме снимана на скенер тази бележка на Любомир Лулчев до царя. (бел. М.И.) 252 Забележката в скоби е добавена на ръка от Любомир Лулчев. (бел. М.И.) 253 Последният абзац е написан от Любомир Лулчев на
към текста >>
456.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXI
,
,
ТОМ 21
таван - как всичко е хубаво, домашно, напомнящо нещо близко, като през сън. Видях двама силуета/старци(?) тая вечер. Свидетелство за венчание на Крум Няголов и Стевка Стойчева Кръщелно свидетелство на Стевка Стойчева, с първото име - Стоянка Второто име е Стеванка, което тя преправя на Стефка Назначаване на Стевка Стойчева за първоначална учителка Удостоверение, че Стевка Стойчева е редовна учителка в с. Армене, Габровско Обвинителен доклад, че Стевка Стойчева е дъновистка Съ
общени
е до Стефка Стойчева, че е уволнена заради сектантски
към текста >>
457.
Посвещение за Духът на Истината
,
,
ТОМ 21
на Истината Това, което сме видели и чули, него ви известяваме, да имате и вие с нас
общени
е; а пък нашето съ
общени
е е с Отца и с Исуса Христа, Неговият Син. (I послание на Иоанна, гл. 1, от. 3) II. От това познавайте Духът Божий: Всеки дух, който изповядва, че Исус Христос дойде в плът, от Бога е. (I послание на Иоанна, гл. 4, ст. 2) III. Който изповядва, че Исус е Син Божий, Бог пребъдва в него, и той в Бога. (I послание на Иоанна, гл. 4, ст.
към текста >>
458.
13. А ПЛОДЪТ НА ДУХА Е (бр. 4., 8.ІІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
човек. Плодовете на духа са сили вътре в нашето съзнание и зависят от неговата степен на развитие. Ако енергиите се увеличат и ний не знаем да ги употребим - иде болезно състояние, при което главата става топла. А законът е обратен: в главата - светлина, в стомаха - топлина. Любовта трябва да се разбере като един закон за приложение на самия живот и трябва всякъде да се приложи, за да се роди свободата, а след нея - и радостта. Но любовта не стои във външните форми на нещата - тя е
общени
е на душите. А ний днес сме добре облечени европейци отвън и шопи - отвътре. Нова фаза настъпва, нова вълна иде в света - и тя няма да остави никого. Без нея всички ще чувствуват в душата си скръб. И колкото повече й се съпротивляват, толкова повече скръбта ще расте. А разумният закон е за разумните хора. Ний трябва да желаем от все сърце любовта и свободата - и те ще дойдат. Това, което мислим, говорим и желаем - това и става в света. Досега само за войни говорихме - те и дойдоха! Най-разумното нещо в света е любовта, но не тая, нашата любов, която е остатьк от култури на насилие. Само любовта ще ни направи силни. Хората без любов са глупави, жестоки, престъпни. А най-силни хора са тия, които разбират законите на природата. Тия силни хора вече идат в света. Чистота се изисква днес! Всичко, което крием най-благородно в душата сега - и никой друг път - е моментът да го проявим! Сега и никой друг път - трябва да пожелаем да живеем Божественото, и -- разберем човешката душа! Туй, което иде -
към текста >>
459.
14. ИДЕЙНИ СПОРОВЕ В НАШАТА ЦЪРКВА (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
неговите решения подлежат на промени и отменявания. Както вече споменахме, тук е по-скоро борбата между две течения, които тепърва се очертават: за сляпо подчинение и придържания към традицията ни, дадена от византийците, спазвание предания и несъществени правила или за разбирание Християнството по дух, като основа на православието, защото православието не може да бъде в разрез с Христовото учение, което изисква да се обичат и враговете даже. Страхът на единия владика, че от тия
общени
я и помощ, които давали част от българското духовенство на една или друга организация, щяла да загине или се поквари българската църква, сочи само за онова мнение, което има той за силите на нашето духовенство, и които може би той мери по своите собствени. Но нали Христос каза: че малкото квас цялото тесто заквасва. Тогава защо да не допуснем, че наши избрани духовници могат да бъдат тоя квас?* Ние страна не вземаме и не искаме да вземаме, но слагаме въпроса принципно. Страх има там, където няма Любов (гледай посланията апостолски). Страхът е човешкото - това, което е Божествено, то устоява на всички условия. Та колко бяха учени нашите попове през тъмната епоха на робството - но и досега се хвалят все с тях – (а оттогава няма ли нещо сторено, с което да се похвалят?). Тях не ги ли нападаха и гонеха? Църквата не е мъртви закони и букви – „защото буквата убива, а духът оживотворява!” А и един духовен водач не е прост чиновник, на когото може да се заповядва като на ефрейтор. Той има за
към текста >>
460.
71. НОВ МИНИСТЕРСКИ КАБИНЕТ (бр. 20, 26.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
на вътрешните работи – Андрея Ляпчев. Министър на външните работи и вероизповеданията - Ат. Буров. Министър на финансите - проф. Вл. Моллов. Министър на просветата - проф. Ал. Цанков. Министър на търговията, промишлеността и труда - проф. Д. Мищайков. Министър на правосъдието - К. Миланов Министър на железниците, пощите и телеграфите - проф. Петко Стайнов. Министър на земледелието и държавните имоти - Григор Василев. Министър на обществените сгради, благоустройството, пътищата и съ
общени
ята - проф. Г. Данаилов. Министър на войната - генерал-лейтенант Бакърджиев. Господин Ляпчев състави нов Министерски кабинет и се освободи от „военните”. С излизането на г-н Сл. Василев от министерския кабинет, напусна и последният представител на тъй наречените „военни”, т. е. бивши военни, които тъй или иначе биха тъпана преди и след 9 юний, а други събират сега както винаги - парсата. Без тяхното участие не можеше да има 9 юний 1923 г. Следователно не можеше да се освободят и водачите на партиите, които Стамболийски ги смяташе за виновници за катастрофите народни. Военните, по свои разбирания и подкрепени - насърчени от затворените шефове и шефчета, извършиха преврата, т. е. извадиха кестените от огъня, мина опасността, сега на сцената ще излязат „опитните” политически акробати с нови маски, т. е. нови програми. Тази случка е за поука на всички, най-напред за „военните”. С насилие, преврати не се управлява народ и не се спира новото, и че политическите акробати винаги са много слаби пред
към текста >>
461.
5. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3291, 28.VІ.1930 г., стр. 1, 3
,
I. ДЕЛОТО НА МАЛИНА И СТОЙКА ТИМЕВИ
,
ТОМ 21
често милваше и целуваше. Председателят: Кажете ни нещо сега за ВАШИТЕ ПРИЗНАНИЯ. - На другия ден след убийството ме повикаха в Дирекцията на полицията и ми поискаха да напиша какво знам за отношенията между убитата и нейния мъж. Написах показанията си и ме освободиха. Бях много разтревожена и още под впечатлението на това, което видях в неделя сутринта в дома на Гела. Като се върнах и казах, че и на другия ден ще бъда на следствие в Дирекцията, майка ми съобщи, че е получено съ
общени
е да отида при следователя в Дирекцията на полицията. Сигурна бях, че ме викат относно пръстена, който ми откраднаха в банята, заедно с чантата ми, за което бях подала заявление до полицията. Този пръстен бе един от ония, които получих от г-жа Гела и който исках да продам на златаря Петко Михайлов. Понеже нямало неговия експерт, той ми каза да отида по-късно и аз отидох на баня, по тук златният пръстен с голям диамант бе ми откраднат заедно с чантата. Аз казах, че пръстенът ми е подарен като годеница. Обискираха всички жени, но той не бе намерен. На другия ден отидох пак при бижутера П. Михайлов. Той ме успокояваше, че пръстенът ще се намери на всяка цена, и че полицията имала възможност да направи това. Ето защо, като се върнах от първия ми разпит в Дирекцията на полицията и ми казаха, че имам съ
общени
е пак да се явя там, аз си казах на ума: - Сигурно е за пръстена. На другия ден отидох в Дирекцията. Поискаха ми обаче да допълня показанията си за живота между г-н и г-жа Лулчеви, как съм
към текста >>
462.
II. УКАЗ № 22 ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАРОДЕН СЪД
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
привлечените под отговорност лица. Член 12. Наследниците на лицата, които се визират в чл. 4, ал. III от настоящия закон, са длъжни да декларират пред народния обвинител имуществата на починалия в петнадесетдневен срок от поканата. Трети лица, които притежават на свое име и държат на каквото и да било основание имущества на привлечени под отговорност по този закон лица, са длъжни да ги декларират пред народния обвинител в седемдневен срок от обнародването в Държавен вестник на съ
общени
ето за това. Член 13. Който не изпълни задължението по предходния член и даде непълни или неверни данни, се наказва от общите съдилища със строг тъмничен затвор и глоба до един милион лева. Укритите имущества се конфискуват. Член 14. Всички отчуждения и учредявания на вещни права върху имуществата на осъдените по този закон лица, извършени след 1 юни 1944 г, са нищожни по право спрямо държавата. Член 15. До доказване на противното, считат се собственост на обвиняемия прехвърлените имоти след 1 януари 1941 г. върху съпруга, възходящи и низходящи сродници, братя, сестри или низходящи от тях. Същото се отнася до имотите, придобити след същата дата от съпругата и малолетните низходящи, освен придобитите по наследство. Член 16. Настоящата наредба-закон влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник. Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на правосъдието. Издаден в София на 4 октомври 1944 година. На първообразния собственоръчно подписано: В. Ганев Цв. Бобошевски Т. Д.
към текста >>
463.
А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
отдавна - преди оженването им за нас, са отрасли и живели в българска среда, учили са в български училища, в български университети, преминали са през българската казарма, техни братя и бащи са принесли в жертва пред олтаря на Отечеството ни живота си, членували са само в български спортни, културни и друга позволени от законите на страната ни организации, а чрез нас и с нас, те са се напълно сраснали с нашия бит, традиции и история. Бракът им с нас е логическа последица на пълното им
общени
е с всичко българско - живели й възпитани така, те не можеха да се оженят за други жени, освен за българки, пренебрегвайки, пропити от идеализъм, материалните облаги, които браковете с еврейки им предлагали. Най-после, ние имаме една народна поговорка, която напълно покрива нашата теза: “Откъде си? - Откъдето е жената.” Но има нещо по-тягостно за нас. Това е съдбата и положението на нашите деца. Ние сме създали поколение - всяка от нас има по едно, две, три и повече деца - родени от нас - майки българки и мъжете ни евреи. Тия наши деца бяха признати по силата на член 15 от Закона за защита на нацията - пак въз основа на влезли в законна сила определения, държани от коронни съдилища - за лица от български произход. Но по новата Наредба за уреждане на еврейския въпрос, публикувана в “Държавен вестник”, бр. 192 от 29.VШ.1942 г, по която се отнемат правата и на мъжете ни, нашите деца се третират вече като лица от еврейски произход. Може ли такива законни постановления да изменят биологията и да
към текста >>
464.
C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ
,
,
ТОМ 21
държах сказки на исторически теми, устройвах екскурзии до исторически места в страната, публикувах новооткритите старини, открих кондиката на пловдивския абаджийски еснаф за времето от 1682 г. до 1856 г. и Мемоарите за Пловдив на К. Д. Муравенов от 1865 г, които се публикуваха в отделни книги; написах кратка история на град Пловдив и предприемах разкопки на могили при с. Белозем, проучвания на скален надпис на непознат език в Родопите при с. Ситово и други, от които излезе съ
общени
е в Годишника на българския археологически институт. Но от декември 1931 г. бях назначен началник на стопанските и финансови изучвания при Централното управление на Б. 3. Банка [Българска земеделска банка] в София и поради това трябваше да напусна гр. Пловдив. Съгласих се на тази промяна, макар че в Пловдив имах къща и бях добре поставен в обществото, защото чувствувах в себе си сили да бъда полезен на страната на една по-широка плоскост, и за да дам по-добро възпитание на сина си, давайки му възможност да продължи образованието си в германската гимназия в София. Бях държавен чиновник в продължение на три години, до есента на 1934 г., през което време, като началник на стопанските и финансови изучвания на Б. 3. Банка, същевременно преглеждах за печат материалите за официалното списание на Банката, което излизаше два пъти на месеца, като в същото списание давах често за печат и мои оригинални проучвания върху важни стопанска проблеми от нашето земеделие, като същевременно под мое ръководство
към текста >>
465.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
оттоци.” Праведният се уподобява на дърво, насадено при водни оттоци. Главният мозък и симпатичната нервна система са двете дървета за познание и живот. Главният мозък, седалището на разума, е дърво, обърнато с корените нагоре; то черпи от живота Христов мъдрост и истина. Симпатичната нервна система, седалище на душата, черпи сокове от душата на земята - съкровищницата на желанията на плътта. Адам яде от дървото за познание добро и зло - от плода желания - той съгреши - пресече съ
общени
е[то] с дървото на живота - Христа. 4. Божествената Любов В. К. Стойчева (Сказка, държана в помещението на Бургаското духоведско дружество по случай настъпването на четвъртата му годишнина) Сп. „Виделина”, г. VIII, 1910 г., кн. 8 ÷ 10, стр, 56 ÷ 61. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. (Йоан, 3. гл., 16. ст.) В онова наводнение на всеобщи разврат, в ония останки на нарушени свещени закони, в личбата на ония големи облаци, които все повече се сгъстявали над хоризонта, на мнозина, па и на някои благочестиви юдеи, се струвало, че приближава свършекът на света и е разкрита голямата бездна да погълне всичко нечестиво. Всичко е било в ръцете на безсъвестната Иродова династия или на лукавите книжници, фарисеи и садукеи; на народа не оставало нищо друго, с което да се утешава, освен силната му вяра в Мойсеювия закон и надеждата за идването на Месия. Наставала е епоха толкова размътена, че застрашавала
към текста >>
466.
Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви
,
втора част - писма 1913г - 1914г
,
ТОМ 21
великите мисли, скрити в тях? За някой морето е важно заради рибата, която излиза оттам. За други небето е важно за птиците, които слизат от горе. За планините някои се интересуват за камъните, снети от тях. За долините някои се интересуват за нивите, оброчавани в тях. Но морето е повече от място на рибите. Небето е повече от пространство за птиците. Планините са повече от място за камъните и долините са повече от място за нивите. Така е с човека. Той трябва да се научи да има
общени
е с Господа, Който е във всичко добро и възвишено. Неговата мисъл е в морето, в небето, в планините, в долините. Морето нивга не остава забравено от онези, които постоянно пътуват по него. Небето никога не остава забравено от онези, които постоянно към него отиват. Планините никога се не забравят от пътниците, бродещи през тях и долините - от орачите по нивите. Сега, как да уравновесим тия четири неща. Риби ли да сме, птици ли да сме, пътници ли да сме, или орачи. Вий в Бургас имате думата. Моя поздрав на всички ви. В. В. [Ваш Верен] П. К. Дънов 32. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 3.2.1913 г. Трябва ти търпение. Не всичко, което е приятно, е добро; и не всичко, което е неприятно, е зло. Пътят на знанието е постлан с мъчнотии и страдания. Това е програмата на земното училище на живота. Което Господ е наредил, то е добро, и което е допуснал, то е приятно. Само то носи благословение за отрудената душа. Чети от Книгата на Завета на Цветните лъчи на Светлината
към текста >>
467.
VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
,
трета част - писма 1915г - 1918г
,
ТОМ 21
своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух; да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него самия. Аз ви предадох едно учение на Христа; учение на живота, не на буквата; учение не на сектантство, а учение на мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата природа, действующ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърдце. Аз ви говоря за Него - с Когото всякога съм в
общени
е. Познавам гласа Му, държа учението Му, върша волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислеха, че са братя, а не врагове. Да споделяха своите скърби и своите радости. Близо е часът, ще прозвучи небесният глас. Имайте мир и търпение, всичко Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име на всяко място и време. Варна 26 август 1917 г. (Свещеният подпис) Препис от оригинала. София 11.ІХ.1917 г., 10 ч и 10 мин. вечер, _____________________________________ * Учителят Петър Дънов е интерниран от цар Фердинанд в гр. Варна, поради което изпраща това писмо, 74. Писмо от Учителя Петър Дънов до всички приятели от 2.9.1917 г., Варна До Всички Приятели. В. Т. И. Х. С. Б.* Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от
към текста >>
468.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Трета част
,
ТОМ 21
цимент, дигаше телефона и до няколко часа циментът идваше. Милиционерите ме познаваха и ме пускаха (Кубадински ги беше предупредил). Веднъж, когато Кубадински влизаше в коридора на пощата, зад него падна един голям полиелей, който за щастие не го засегна. Веднага се разтичаха и установиха, че куката, за която е закачен тежкият полиелей (400 кг), е ръждясала, изгнила и не издържала. _____________________ * Пенчо Кубадински - от 1962 г. до 1966 г. е министър на транспорта и съ
общени
ята. От 1968 г. до 1971 г. е министър на строежите и архитектурата, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 109. Защо се разтури мозайхаджийската бригада През 1968 г. обектът се завърши и останах с Елена, Станка, Янчева и Джидров да отстраним дефектите и да го предадем, Борис с бригадата отиде да работи на гара Горна Оряховица. Той имаше голяма слабост към габровците, които работеха в бригадата. Бяха 5 ÷ 6 души дошли от Белене, без да имат нужните знания, а той им даде най-високите разряди, Пращаше ги на специални обекти на БОДК (Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус), да вземат повече пари, но те закъсваха и ние - бригадата, отивахме да довършим работата. Това създаде голямо недоволство и бригадата се разтури и Борис остана без хора.* Много пъти, заради неразумните им отношения и неправилни нареждания, аз решавах да не ходя повече у тях.** Обаче Учителят ми каза да го посещавам и поддържам, защото има много трудна задача. С Елена вземахме пъпеши от пазара, които той много
към текста >>
469.
XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция
,
,
ТОМ 21
душите от отрицателното към положителното и доброто, което ще завладее света. Когато дойде Любовта между хората на Земята, ще дойдат и милиони светли същества, които ще научат хората как да живеят разумно по новия начин. Тогава ще дойде и Христос, и Бог. На Земята ще се въдвори Царството Божие в миниатюр. Ще мине войната Гърция - Турция, Третата Световна война на третия Антихрист = 666 и хората от 6 милиарда ще останат 120 милиона и 100 години ще живеят, без да имат никакви съ
общени
я - Земята ще се промени и залее с вода. 12. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 26.03.1998 г. Б. е Л. 26.03.1998 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и отговарям с малко закъснение след празника на пролетта. Благодаря за хубавите пожелания. Така се дава ход на вътрешната, ангелска любов, която свързва душите през вековете и усилва притока на Божието благословение в живота ни. Любовта е първата проява на Духът, а Словото, с което се храним, е материалният израз на тази Велика Божия Любов, която обгръща цялата Вселена. Моят живот е на много високи обороти и обхващам нещата, които се проявяват в нашият братски живот. (...) Аз издадох 2 книжки и има да излизат поне още 3. Това е голямо тичане. След като предадох в печатницата „Истината за спасяването на евреите”, Учиелят ми каза веднага да отида при двете Марии: Маркова и Шопова. През януари тя лежи повече от две денонощия, не яде и внучката й е спокойна и доволна, че не става да готви, защото вижда, че идват хора у
към текста >>
470.
XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
трябвало да спят на двора в колата си, си тръгват за Париж през нощта. Бащата на Истиан имал една възрастна приятелка, на която искал да припише големия си имот. Тази жена се държала като господарка с Истиан и Величка и за нищо не им услужвала. Бащата на Истиан решил да напише завещанието си сутринта, след като стане. Намесва се Учителят, участват баща ми и майка ми и през нощта бащата на Истиан си заминава от този свят. Сутринта Истиан и Величка, завърнали се в Мантатер, получават съ
общени
е за смъртта на баща му и тръгват веднага, за да сварят погребението му. Този път влизат като собственици, наследници на целия му имот. След погребението, Величка извиква приятелката му в дома, като й предложила да си вземе каквото иска от богато обзаведената къща. Жената си взела някои неща и казала: „Аз не съм и предполагала, че вие така може да се отнесете към мене.” След това те продават имота с къщата за направа на някакъв разсадник и парите внасят в банката. Виждате какво значи да те посети Бог - Учителят, в труден и опасен момент в живота ти и да оправи всички объркани карми на живота. Както споменах, Благовест загърби България, отказа се от нея и стана френски поданик и име Ив. От тази негова глупост всичко му тръгна назад. Започна да боледува от много хронически болести и постоянно посещаваше болницата и поликлиниката. Няма работа. Помощта, която му отпускат, не му стига и Величка постоянно му изпраща пари и се тревожи за него. Аз я успокоявам, като често й пиша писма, които тя ги
към текста >>
471.
XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови
,
Продължение
,
ТОМ 21
има в него, но най-хубавото там са хората. И в следващите си картини ще се опитам да ги покажа любими и прекрасни.” Младежката искреност и чистота срещнаха равнодушието на покварения вкус, сблъскаха се с инертността и оскърбиха дълбоко чувствителното сърце на художника. Само два месеца след това- на 19 октомври 1958 г., той почина, без да се издължи докрай към Балкана, към хората. Когато днес гледаме живописните му платна, може би някой ще каже, че в тях липсват големите об
общени
я, че Кирил Казанлъклиев е само камерен художник. Не бързайте с такива оценки! Нека не забравяме, че той работи предимно в ония години, когато нерядко се спекулираше с „тематичната картина”; нека не забравяме, че още в 1945 ÷ 1946 г. той направи няколко забележителни платна, развълнуван от това, което сам бе преживял. Това бяха композициите „Прокудени”, „След бомбардировка” и „Война”, експресивно изградени като живопис, оригинално построени като композиция, чужди на „фотографската помощ”, към която по-късно прибягна и той при картината; работена заедно с Димитър Кандимиров – „Георги Димитров и опълченецът дядо Кръстю” (1951 г.). И ако тук именно споменаваме за това, то не е за да отречем усилията на художника, а за да подчертаем, че когато по-късно Казанлъклиев се насочи към създаване на определени пейзажни цикли, той чувствуваше необходимостта от изучаване на живата действителност, така сам той се предпази от излишни естетски увлечения. Но за това говорят не само пейзажните цикли. Още в
към текста >>
472.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА
,
ТОМ 21
едно навлизайте още по-дълбоко в тайната на живота и него вече не смея да ти пиша. То се отнася изобщо до живота на съвременния човек и новия живот, за който трябва да се работи! После аз се прибрах в бараката, поочуках туй-онуй из нея на бърза ръка, накачих по-здраво пердета, ходих да чистя часовника и сега сядам да ти напиша тия няколко реда, за да почна после беседата. В сряда Уч. [Учителят] стоя до късно на Изгрева. Тръгнахме в 71/2 часа. Из пътя ми говори доста. Имаше едно съ
общени
е от Бургас, доста интересно, но не е за писание - дадено от Духа на Истината! Дадох му го. Отидохме таман когато се канеха да си тръгват. Из пътя също ми говори върху скръбта, желанието да я избегнат, положението на ученика, от което той понякога гледа да се отърве. Говорих му и аз за някои работи, които той после вмъкна в беседата. Вчера ме извика за една работа, но сега се държи много по-сърдечно, по-близко, като е сигурен, че ще бъда послушен и същевременно много мек. Друго няма. Гласят палатки, нови бараки, преобличат със зеленина павилиона - по всичко изглежда - но само изглежда, не е сигурно - съборът ще е тука. Кукурузи сарски излязоха отдавна - носих аз тогава на Учителя, дините и пъпеши - също, не е ли време вече да я вземе... Много, много поздрави сърдечни и шекерчета мислени от Бати ти. Днес, събота, 16.VІІ., се надявам да ти изпратя беседата с писмото. Днес тази сутрина говорихме с У. [Учителя]. Съборът ще е в София и ми каза къде ще бъдат палатките. Много, много поздрави и
към текста >>
473.
В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев
,
,
ТОМ 21
Ще се стремите да имате съзнателен живот. Нима животът на един банкерин, на един пияница... е живот? Живота сам по себе си разбира като се разширяваш, както пеперуда. Ученият има идеи като градина - а ти като пеперуда ще влезеш и ще бъдеш като пеперуда в неговата градина, и ще благодариш на Бога. А ако не отидеш напролет, а наесен, когато няма цветя, а плодове - то ще си направиш зъби вместо хобот, ще станеш човек и ще ядете, ще четете и ще се молите - така ще става това
общени
е - че как инак ще се свържете? (Не е ли чудно, че вече е изпълнено по същия точен начин?) Парите, учението не могат да бъдат връзки! Такава връзка може да бъде само вашата Божия любов - само Духът Божи знае коя душа трябва да образува връзка с друга - с още една, две, три, и пак - до 100 милиона. В [Божествения свят] - до 10, в ангелския живот- до 100, в човешкия живот - до 1000.* „Където са събрани двама или трима [в Мое Име] - там съм и Аз.” И ако се помолят и поискат нещо, ще им се даде. Има някои от вас, които се събират и се молят - зная, а други все по човешки си разрешават въпросите. Зная, че ученици на новото учение по стар начин разрешават въпросите, защото старият метод му се струна по-лесен. Като Давид - дадоха му оръжие, а той взе прашка. Окултното учение е прашката, а светското - тежкото оръжие на Саула. Всичко ще разрешавате с усърдна молитва, ще вярвате, ще се молите, да не се докачате... Само от Бога ще се проси, а не от хората. Светските хора може да просят, но окултният
към текста >>
474.
III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте велики духове Божии. Прочетете Откровението на Йоана, глава 4. стих 5 („ И от престола изхождаха светкавиц и и гърмежи и гласове . Имаше и седем светила огнени , които горяха пред престола , които са седемте духове Божий" ) и глава 5-та, стих 7, (« И дойде и взе книгата из десницата на седящият на престола») и вие ще разберете това, което ви говоря. Петър Дънов има съ
общени
е с мене и вижда Божия престол, понеже, както казах, е един от моите велики духове. Когато Петър Дънов завърши мисията си към българския народ, Аз ще го повикам при себе си." Това е Светлият лъч, Духът на Истината, който взима книгата, разпечатва 7-те печата и донася Божието Слово на Земята. В 1906 г. при един разговор с приятелите от Веригата преди събора, един брат го пита: „Господин Дънов какво е вашето мнение за проявите на духовете в сеансите?" Тогава Учителят променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: „Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори.» Действително младежкото хилаво тяло на Петър след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г. изцяло се променя - става стройно, здраво, подвижно и много красиво, не се засяга от никакви болести. От този момент Той лекува и помага на много болни. На събирането на Веригата във Варна на 14 август 1906 г. по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор
към текста >>
475.
3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте велики духове Божии. Прочетете Откровението на Йоана, глава 4. стих 5 („ И от престола изхождаха светкавиц и и гърмежи и гласове . Имаше и седем светила огнени , които горяха пред престола , които са седемте духове Божий" ) и глава 5-та, стих 7, (« И дойде и взе книгата из десницата на седящият на престола») и вие ще разберете това, което ви говоря. Петър Дънов има съ
общени
е с мене и вижда Божия престол, понеже, както казах, е един от моите велики духове. Когато Петър Дънов завърши мисията си към българския народ, Аз ще го повикам при себе си." Това е Светлият лъч, Духът на Истината, който взима книгата, разпечатва 7-те печата и донася Божието Слово на Земята. В 1906 г. при един разговор с приятелите от Веригата преди събора, един брат го пита: „Господин Дънов какво е вашето мнение за проявите на духовете в сеансите?" Тогава Учителят променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: „Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори.» Действително младежкото хилаво тяло на Петър след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г. изцяло се променя - става стройно, здраво, подвижно и много красиво, не се засяга от никакви болести. От този момент Той лекува и помага на много болни. На събирането на Веригата във Варна на 14 август 1906 г. по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор
към текста >>
476.
IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.
,
,
ТОМ 22
на читалището и продължава да коментира последните думи на Учителя, Едни започват да предричат земетресения, други бури, трети - наводнения. Щом владиците и официалните лица се качват на файтоните си и напускат читалището, хората се раздвижват и за 5-10 минути дворът на читалището се опразва. В 1 часа следобед Петко Епитропов слиза от вилата, в която е настанен Учителя, при палатковия лагер и казва поръчението на Учителя: „Всички братя да изкопаят улей около палатките си." Това съ
общени
е събужда у всички приятели недоумение, но те правят това. което иска Учителя. Всички наблюдават небето.******** Настъпва вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появяват облаци, които бързо се струпват над града. Вятърът подухва леко, докато се образува страшна, тъмна буря: прах, пясък и листа се разнасят по земята, дърветата превиват върховете си до земята. Завалява едър дъжд, примесен с градушка, която скор о престава, а дъждът се излива като из ведро. Всичко потъмнява и мъгла забулва Търново. Навсякъде потичат реки от вода. Часът е точно 2 часа и 5 минути следобед. В това време, при тая буря и наводнение и дума не може да става за някакво придвижване към града или обратно. Всички са „арестувани" в палатките си до 4 часа следобед. Скоро силният дъжд намалява и само пръска леко. От града идват братя, останали в читалището, и разказват как поповете дошли преди 2 ч. и започнали да говорят и хулят Учителя, но когато започнала бурята, спрели и гузно избягали от
към текста >>
477.
12. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" - светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч. След радостния концерт изнесен в негова чест, Учителят съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу за да организират събора в София.****** По време на боледуването наУчителя, Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове. Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му целуват ръка. След съ
общени
ето, направено от Учителят за събора, Мария Златева си казва на ум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителят едва може да си вдига ръцете и не може да говори?" На 14 август, петък - денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила.******* На 19 август, сряда в току-щ о ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор. Дълго време пеят братски песни и най-после идва Учителят с Библия в ръка. Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот". Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването. Той изобилно прелива изобилно в нас новата живителна сила, която тече през него. Това е неговият втори живот. До 1936 г. Учителят изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение. Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на Братството.******** На следващата 1937 година
към текста >>
478.
Лекуване на хора - Мария Андонова Стефанова-Маркова
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора
,
ТОМ 22
страдаща душа, която от голям тормоз се обеси. Екатерина работи в хотел „Шератон" и успява да даде едно писмо на американка, говорещо за лошото положение, в което се намират българите в момента. Американката го разпространява по медиите на целия свят./.Правителството е много засегнато от разпространеното по света сведение и написва във в. „Работническо дело" на края в едно малко място, че някои преследвани хора могат да напуснат България, между които е и Катя Маркова. Райка прочита съ
общени
ето и веднага съобщава на сестра си. Тя отива в Австрия с цяла група българи, но към нея се прилепя един агент, провокатор - д-р Христо Сватовски (психиатър). Австрийците ги питат къде искат да отидат и по настояване на приятеля й Сватовски отиват в САЩ заедно с децата. Живеят в Ню Йорк и след 2 години Катя разбира, че Сватовски взима 3/4 от емигрантската помощ за тяхното семейство и той ги е ограбвал през това време. Катя взима децата и отива в Буфало, където работи в една библиотека и още живее там. 9.11 С Мария Маркова се запознахме в 1939 г. на големият събор на Братството. Тя посещаваше редовно беседите и участваше в братският живот. Имаше много приятелки между сестрите. През 1944 г. мъжът на най-малката й сестра Милка - Георги Александров Добрев попада в плен при германците. Веднага Димитринка с Мария и Милка отиват при Учителя и го молят да съдейства да се върне от плен мъжът на Милка, за когото тя много плаче. Учителят им казал, че ако Георги се върне няма да е добре за дъщеря и
към текста >>
479.
Из Словото на Учителя - Краят-ликвидацията на века.
,
VIII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .
,
ТОМ 22
се отвори една война, ще измрат около 50 милиона души. Ако и тогава не поумнеят, ще се отвори нова война, още по- ожесточена, в която ще умрат 550 милиона души. Това не го искам аз, но казвам, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат по-малко от 50 милиона души. Ако и тогава не поумнеят, ще дойде по-страшна война. След нея вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали. Тогава ще се прекъснат всички съ
общени
я, железниците, телеграфите, телефоните и ще минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с друг. До това време те ще бъдат съвършено изолирани." (77, с. 142) През 1943 г. Учителят казва: „Тази война ще се прекрати, но след тази ще дойде друга война, по-голяма в далечното бъдеще. Ако сега вие не се научите да носите с радост страданията, в тази война ще бъдете на фронта и никой няма да може да ви избави." (73, с. 206) Поради безумието на хората, в резултат на лошите им мисли и чувства ще стане тази Трета расова война, която ще продължи повече от 20 години. Ще се води главно по въздух и вода, както и с малки атомни бомби. Ще пострадат Ню Йорк и Вашингтон от самолети, а по-късно Ню Йорк от ракети с атомен заряд, а Вашингтон от съчмени бомби. Ще им помогнат французите, които ще ударят с ракети стартовите площадки на арабите. Когато последните тръгнат да завладяват Швейцария, ще бъдат залети от повдигащите се води, и арабинът 666, който сега живее в Сирия,
към текста >>
480.
Из Словото на Учителя- Методи за оправяне на човечеството
,
VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .
,
ТОМ 22
времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света, трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа - за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на Земята. Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на Земята. След свършване на своята работа те ще си заминат, а хората на Земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съ
общени
ето между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Туй се каза едно време и така стана." (9, с. 59) „Днес синовете на светлината канят всички хора на работа. Те дойдоха във времето на Христа, но видяха, че хората не бяха готови още за работа. Сега пак идват да ви поканят, като съработници на общото дело. Щом чуете песните им, станете веднага и идете да ги посрещнете. Те идат да турят ред и порядък в света." (21, с. 123) „Когато влезете в тясна връзка с духовния свят, тогава ще се обновите и ще станете силни. Това в Евангелието се нарича ново раждане, за което какви ли не определения се дават. Новото раждане значи обновление - да можете да живеете едновременно и в този и в онзи свят, или другояче казано, да знаете да трансформирате енергията от физическия свят в духовният и обратно. Работете върху кротостта и смирението, защото няма по-хубаво нещо от това, да сте в едно общество на смирени и кротки хора." (57, с. 20) „Докато Духът Господен не е между хората, те
към текста >>
481.
Из Словото на Учителя - Новата епоха и идването на Шестата раса
,
VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .
,
ТОМ 22
включва щастието на цялото човечество и на всички души." „Казвам, няма да минат и десет години, и моите думи ще се сбъднат. И учените хора казват, че в продължение на десет години ще станат големи преобразования в света. Старото ще изчезне, ново нещо ще се яви на сцената: и в религията и в науката, и в обществения живот. Всички хора ще започнат да мислят по нов начин. Тогава между европейските държави ще създадат здрави връзки, които ще почиват на нова, модерна конфедерация; съ
общени
ята между държавите ще бъдат свободни, без паспорти, без ограничения." (8, с. 24-6. 4;с. 28- 6. 5) „Казвам: след десет години ще настане нов живот на Земята в който ще опитате всичко онова, което сте желали. В тези десет години във вас ще станат големи вътрешни промени, при които ще ви се придаде нещо ново към вашата разумност, към вашия живот и към любовта ви. Новите хора - хората на бъдещето, ще се освободят от всякакво недоволство, от всички противоречия на живота." (18, с. 98) „Писано е в Свещената книга, че след 2000 години, Божиите ангели ще слизат и възлизат, ще работят върху хората. Това време е наближило вече. Вярно ли е това? Не само, че е вярно, но и факт. Какво мислят хората, това е друг въпрос." (22, с. 92) „Сега мнозина от вас очакват да дойде нещо хубаво. И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеят по-добре. Преди 2500 години са го предсказали. Те са живели много преди нас. Сега ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха ни
към текста >>
482.
Из Словото на Учителя
,
VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .
,
ТОМ 22
се създаде един свещен храм на сълзите. И когато някой иска да си поплаче, нека отиде в това свещено място и там да се изплаче. А сега хората плачат там, дето трябва и не трябва; сеят там, дето трябвай не трябва." „В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората, както и всеки човек отделно ще си има къщица от етаж и половина, с 4 стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка, насадена само с плодове. В шестата раса хората ще имат общи съ
общени
я и то от най-хубавите; също така ще имат и общо осветление. Дето и да минеш тогава, през градове или села, всички ще се надпреварват да им отидеш на гости. Като си отиваш, ще си кажат: „Дано не ни забрави, да дойде и втори път." Библиотеките, училищата, ще бъдат навсякъде отворени. И тогава отношенията между ученици и учители няма да бъдат такива, каквито са днес. Между служителите на църквата и свещениците няма да има такива отношения, каквито днес. Когато дойде шестата раса, тя идва вече, Царството Божие ще се всели в миниатюр на Земята. Тогава всеки от вас ще живее 120 години, за да се насити от живота и ще каже: „Слава Богу, предоволен съм, сега вече мога свободно да си замина от Земята! Пък, ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат." (7, с. 23 - 6. 21; с. 29-6. 18) „Бъдещите хора, ще донесат нови мерки. Те ще фотографират човешките мисли и желания. Всичко е явно - не мислете, че това, което става в мозъка, може да се скрие. Затова мислите на човека трябва да бъдат
към текста >>
483.
IV. Центърът на Пентаграма
,
,
ТОМ 22
увеличава и ученикът тръгва към нея и излиза на едно светло, красиво място, посрещнат от своите радостни съученици и приятели. Връзката с Бога разрешава правилно всички най-трудни задачи, появили се в развитието на човека. Когато човек премине през тунела и отиде при приятелите си на светлина, мъчнотиите му не се свършват. Веднага прожектират филма на живота му, за да види и осъзнае погрешките, направени в живота си. Когато известни светии преминават в духовния свят, ангелите дават съ
общени
е и с хиляди се събират да гледат филма на неговия живот. Учителят отбелязва, че много светии и учени са се гърчили пред филма на своя вътрешен живот, филмът се прожектира непрекъснато дотогава, докато душата осъзнае погрешките си и реши да ги изправи. Пред заминалия застава една комисия от ангели, които най-строго го съдят за всяка направена погрешка. Заминалият се моли на Бога и ако молитвата му се чуе, идва Учителят и променя съдбата му, като го изпраща да учи в някоя от школите на Бялото Братство дисциплината, която желае. Значи велико нещо е човек да има благоволението на Учителя в невидимия свят, където всички същества изпълняват волята Му. Много пъти в хилядите наши инкарнации ние сме държали тези изпити, стигали сме донякъде и в следващото прераждане пак сме ги повтаряли и продължавали оттам, докъдето сме стигнали. Много пъти сме връщани отначало. В продължение на 200 000 години ние сме се прераждали и работили, за да станем носители на петте велики добродетели - съвършени човеци на
към текста >>
484.
Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО
,
,
ТОМ 22
става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце - нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб."А за да бъде човек жив,трябва да бъде в
общени
е със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. Жертвоприношението не е толкова тежко." „Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал през целия процес на житното зърно." - И когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както Слънцето съживява посятото житно зърно." /Сила и живот, сер. I, с. 19, 37/ „Формата на хляба не е хлябът и вкусът даже не е хлябът . Но хранителността, която той може да има и която може да ви даде нещо, това е хлябът. Хлябът съдържа в себе си всички хранителни материали. Човек може прекрасно да живее само с хляб, плодове и вода. Важно е да се дъвче много добре, да се яде с любов, благодарност и разположение . Хората направо се осакатяват , като си угаждат в яденето и като набързо се нагълтат, без да дъвчат." /Мисли за всеки ден 1981-1982 г., с.103/
към текста >>
485.
14. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Е ДУХЪТ НА ЛЮБОВТА
,
,
ТОМ 22
Тази беседа е от 7.XІ.1926 г.. А през 1936 г. започна в света подготовката за Втората Световна война (1935г.-1945г.). И учените хора казват, че в продължение на десет години ще станат големи преобразования в света. Старото ще изчезне, ново нещо ще се яви на сцената: и в религията, и в науката, и в обществения живот. Всички хора ще започнат да мислят по нов начин.Тогава, между европейските държави ще се създадат здрави връзки, които ще почиват на нова, модерна конфедерация; съ
общени
ята между държавите ще бъдат свободни, без паспорти, без ограничения. Сега, ако отиваш от една държава в друга, на десетина места ще те преглеждат, да не носиш нещо; в хотел отидеш, все ще те подозират в нещо; ако наблюдаваш вечерно време небето, ще те проследят, да не кроиш някакъв заговор; ако имаш дълга коса, ще те вземат за анархист, или за комунист. Като ме слушате да говоря така, някои ще кажат: „Този човек говори така, защото зад него има нещо друго." - Да, зад мене има нещо, но какво? Зад мене седи Господ, зад мене седи Истината, зад мене седят ангелите, зад мене седят идеите на всички добри хора. Често казвате: „Дошъл е един човек, който иска да заблуди народа ни." - Никой не може да заблуди човека. Всеки сам се заблуждава. Никой човек не може да заблуди цял народ. Това никога не е било в човешката история и няма да бъде! Човек трябва да вярва в Христа и в Христовото учение, което е Божествено, т.е. учение на Бога. Бог иска да подигне всички хора и да ги освободи от страданията им.
към текста >>
486.
6. ЛЕВИ И ДЕСНИ ТЕЧЕНИЯ В ОБЩЕСТВОТО
,
,
ТОМ 22
на обществата? - Ако левите течения служат на любовта , те са десни , а ако служат на мъдростта - те са леви . Но, ако тези нови течения идат да създадат нови форми, те ще причинят много страдания. - Какви отношения трябва да имаме към политическите партии - трябва ли да взимаме участие в тях, да бъдем техни членове или не трябва? - Не може да бъдете членове на никакви партии. Мъж, който е свързан с една възвишена жена, няма право да се свързва с друга жена. Той може да има
общени
е с тази жена, колкото да се разговаря с нея, да и услужва, да и помага, да и прави добрини, но да има връзки с нея, няма право. - Без да имаме връзки с някоя партия, може ли да гласуваме? - Това е услуга, може да гласувате. - Нали трябва да имаме гледище, кои партии съдействуват на Божествения план за въдворяване по-скоро на Божествен ред на нещата? - Засега и двете течения и лявото и дясното, действуват в съгласие с Божествения план, но те не може да съградят света - ние ще го съградим: десните държат главата, левите - краката, а ние ще извършим операцията. - Ако отрежем главата някому, ние не сме от новото течение. Ние не сме нито леви, нито десни по отношение на тях, а по отношение на Божествения план сме десни. Десни сме в това отношение, че искаме да дадем място на любовта - тя да оправи света. Щом пуснем любовта, тя веднага ще го оправи. Не трябва да вземаме страната нито на едните , нито на другите . Това, което твърдя, обосновавам на един естествен закон. Ще ви обясня как стои този
към текста >>
487.
5. ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ И ЗАКОНЪТ ЗА ХАРМОНИЯТА
,
,
ТОМ 22
от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство , при срещата им в гр. Търново , през лятото 1921 г. [София . 1921]. с. 303-305 „Аз искам да ви изведа из затворите, разбирате ли, да ви изведа из онези кауши. Ще изпращате мисли на всички, на които съзнанието е пробудено. Ще се стараете да влезете в свръзка с всички ваши братя, на които съзнанието е пробудено. Законът е един и същ. Щом съзнанието на човека, до когото се изпраща мисълта е будно, той е веднага в съ
общени
е с вас. Място и пространство няма за пробудените души-съ
общени
ето става моментално . Ако ви дойдат мрачни мисли, изпитания, считайте, че това е една велика привилегия. Ще се изправите пред Господа и ще кажете: „Господи, благодаря Ти за тази велика привилегия, с която днес си ме удостоил." Тъй кажете на това съзнание. Може би ще срещнете малко съпротивление и мъчнотии, но след това мъчнотиите ще изчезнат, вие ще почнете да се топите, да се топите, и постепенно ще ви олекне. Законът е верен и тия цветенца ще почнат да израстват. Ще имате най-малко 65% печалба." „ И тъй , нашата душа ще се научи как да се облича в астралния свят - с астралното си тяло , в умствения свят - с умственото си тяло , в духовния свят - с духовното си тяло , а като влезе в рая - със свое о божествено тяло . В оня свят на хармонията няма да ви познаят, ако сте със сегашните си тела. Тъй ще си мените костюмите, и като ви срещне някой, ако той не разбира законите на хармонията, даже няма да подозира, че това сте вие,
към текста >>
488.
4.ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ХОДИ НА ПЛАНИНАТА ПО ВРЕМЕ НА БОМБАРДИРОВКИТЕ ?
,
,
ТОМ 22
ХОДИ НА ПЛАНИНАТА ПО ВРЕМЕ НА БОМБАРДИРОВКИТЕ ? НАЙ-ВЕЛИКАТА НАУКА . Беседа от Учителя ,държана на 12 дек. 1943 г. - В: Новото начало. Утринни слова .София . 1943. C. 194-195,203 „При сегашните бомбардировки хората дадоха достъп на различни слухове. Дойде един познат при мене и ми каза: Нашите свалили 30 неприятелски самолети. След него дойде друг, който донесе официално съ
общени
е, че нашите свалили три неприятелски самолета. Числата 30 и 3 не са едно и също. Някои казали , че ходя на планината да се моля . Не говорете за неща, които не разбирате. Ако ходя на планината да се моля и въпреки това, ни бомбардират, каква молитва е моята? Бог казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!" Ако българинът иска да стане човек, готов ли е да даде сърдцето си на Бога? Готови ли са българите да направят всичко, каквото Бог им каже? Не говорете за неща, които не знаете и които не са станали. Аз ходя на планината, но вие не знаете, причината за това. Вие не знаете, защо излизам вън от града. Някое цвете има силен аромат. Аз се отдалечавам от него. - Защо? - Искам да намеря крайния предел, додето стигна уханието на това цвете. Ако се приближавам до някое цвете, искам да усетя миризмата му отблизо. Когато се отдалечавам от хората , аз се приближавам към Бога , за да кажа нуждите на тия хора . Значи, искам да им помогна. Отдалечавам се от хората, за да възприема нещо от Бога, което да им дам после. В тоя смисъл, отдалечаването и възприемането имат една и съща крайна цел - даването . Като се
към текста >>
489.
Вергилий Кръстев 1.Физическата земна ос.Свят на фактите
,
,
ТОМ 22
стр. 16-18, Пасхата на Новия завет, стр. 18-21, Тайната вечеря стр. 21-22. Тогава ще дойдете до „Божественият хляб и „Духът на Истината, стр. 22-25. И ще ви стане ясно какво означава „манна небесна" и „Божествен хляб". И че Божественият хляб е Словото на Бога. А защо рибите и хлябът представляват Новия завет ? Това ще видите и прочетете в „Изгревът", том XI, от следващите глави за „Възкресението на Духа Господен", стр. 25-28, за „Светата Евхаристия и слизането на Светия Дух и
общени
е с Духа Христов, стр. 28-35. 16. Какви са тайните , скрити в рибите и хляба ? Това ще разберете когато изучите материала как Старият завет преминава в Новия завет. Виж„Изгревът", том XIX, стр. 909-914 в точка 8. Името „Ихтиос" , риби, което означава акростих, преведено означава: „Исус Христос, Божият Син, Спасител", се отваря за човешкото съзнание още по времето на апостол Йоан в неговото I послание. А как се защищава това име и каква е тайната му, ще научите в посочените по-горе страници. (Виж I Послание на Иоанна, гл. 4, ст. 7,15; гл. 5 ст. 1, 5,11.) Хлябът - Историята на хляба като начало на Пасхата, на Юдейската пасха, за Пасхата на Новия завет ще проучите в „Изгревът", том XI, стр. 6-25. А за Божествения хляб, който представлява Словото Божие, ще разберете в стр. 22-25. Така че тайните, скрити в рибите и хляба, ще намерите в посочените страници от „Изгревът", том XI. 17. Планетните влияния върху човека виж в „Изгревът", том XVIII, стр. 290-298, стр. 332-352. 18. За планетата Меркурий
към текста >>
490.
4. Разпятието на Христа. Защо оста Исус - Христос, защо оста Риби - Дева доведе до разпъването на Христа ?
,
,
ТОМ 22
на плочите от Мойсея, то тогава слиза Светият Дух върху главите им и който за тях е бил живият небесен хляб. Започва ново Тайнство между Тайната вечеря и събирането на учениците, които са пеели, молили са се, пречупвали са хляба, пиели са чашите с вино и са извиквали Светия Дух, който се е изливал върху тях. Така че в VI дом се явява Божият син, роден от съзвездието Дева, а в 12 дом го разпъват на кръста като человечески син. А възкресението на Исуса, слизането на Светия дух и
общени
ето с духа Христов става вече чрез стълба Господен, който водеше евреите в пустинята като огнен стълб през нощта и като облачен стълб през деня и ги покриваше със своите криле, за да ги предпази от слънцето и жегата. А сутринта им отваряше небесните врати и им изсипваше манна - небесният хляб цели 40 години. Затова те приемали слизането на Светия Дух заедно с даровете, които той носи като небесна манна и небесен хляб за душите им. То е било небесен хляб за душите им. То е било видно за очите и за ушите им. Това са били чудеса от небето и знамения на земята чрез изливането, и даването на Светия Дух. 55.Б) Оста Риби-Дева е оста Исус-Христос . Тя свързва 12 дом, който е в знака от Зодиака Риби с 6 дом, който е в знака от Зодиака в Дева. Какво представлява 12 дом в знака Риби ? Рибите от знака на Зодиака представляват принципа на жертвата, на саможертвата , както и самоотричането на личността. Те са свързани с милосърдието, благоволението, великодушието и любовта. Накрая те създават
към текста >>
491.
XIII. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ (1870-1962 г.)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
и Живот». В някои преиздадени, запазени досега брошури, се вижда написано, че това се издава от Михаил Стоицев, зъболекар, ул. «Болярска» № 18, Пловдив. Те са на брой 11 брошури. 9. Той върви по страната и изнася много сказки от онова, което е написал и което в последствие публикува. Отпечатаните книжки той повечето ги раздава безплатно и по такъв начин са запазени и стигнаха до мен. Тях никой почти не ги е купувал. Тогава не са купували Словото на Учителя, а това е видно от многото съ
общени
я - виж «Изгревът», том IX, стр. 744-755. А за произведенията на отделни автори изобщо да не говорим. Изобщо не са ги поглеждали. 10. Тук трябва да споменем, че всички онези, които са печатали брошури, книги и т. н. по времето на Школата - 1922-1944 г., рядко някой ги е купувал, и още по рядко някой ги е чел. Аз ги заварих. Разпитвах ги. Те се усмихваха и казваха: «Абе, ние нямаме време да четем Словото на Учителя, че ще четем някои си!» А освен това завистта е била голяма сила. Онзи, който отпечата нещо, другите тутакси го отхвърлят, без да са прочели дори един ред. 11. Михаил Стоицев отпечатва в отделни брошури «В Царството на Живата Природа или Силите на Живата Природа» - в десет отделни брошури. Те са отпечатани в « Изгревът», том XV, стр. 590-632 и с обяснителните бележки от мен на стр. 632-634. 12. Препечатва от вестник «Зорница», бр. 38, 39, 41 от 1926 г., статии на Стоян Ватралски: «Кои и какви са белите братя (дъновистите)». Едно хубаво издание, на хубава хартия, с портрета на
към текста >>
492.
II. ОТВОРЕНО ПИСМО
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Послеслов от съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев 1. Търновските граждани, които прочетоха това «отворено писмо» и онези, които не го прочетоха, мнозинството от тях се подписаха под една петиция, с която се искаше от властите да забранят съборите на «дъновистите» в гр. Търново. Съборът от 1925 г. бе последен в Търново. След това съборите се прехвърлиха в София, до края на Школата. 2. Писмото е написано от д-р Михаил Стоицев. За доказателство за авторството му служи едно съ
общени
е, написано на задната страна на всяка корица от издадените му книги, където четем под № 3 следното: «Отворено писмо до всички разумни човеци». Това е същото отворено писмо, което тук публикуваме. Представяме на скенер корицата на книжката «Проблемата на храненето», където на гърба е списъкът на публикуваните книги и брошури на д-р Михаил Стоицев. (Вж. стр. 167 и 168.) [indent=1]----------------------------------------------- [1] Това е Магдалена Попова. За нея виж «Изгревът», том I, стр. 280-285; том II, стр. 282-283; том IV, стр. 381-385. (бел. на съставителя Вергилий
към текста >>
493.
VIII. ИВАН АНТОНОВ - АДВОКАТ НА МИХАИЛ СТОИЦЕВ
,
Тодор Ковачев
,
ТОМ 23
чрез Иван Антонов. Ето го: Писал писмо Михаил Стоицев на бай Иван да пита Учителя. А за какво ли? Ето за какво. Решил Михаил Стоицев, така му подсказало сърцето, да подари на столуващите в братския стол на Изгрева храна. Избрал си да бъде боб (стар фасул) или соя. Но не може да реши кое да бъде. След анализа, който направил, стигнал до заключението: нека консуматорите да си кажат желанието. Това било съдържанието на писмовната творба, пристигнала по пощата. Получава бай Иван съ
общени
ето и ето го при Учителя с въпроса: боб или соя? Усмихнал се Учителят и казал: «Соята е за китайците, а бобът е за българите. И понеже ние не сме китайци, а българи, нека бъде боб.» Така изгревяни се снабдили с боба. Яли го и благославяли брат Стоицев. А защо той е писал писмо? Защото живееше в гр. Пловдив. И аз съм му гостувал там, в неговия дом. Поводът беше такъв: Лятото на годината, когато ние - аз и Христо Христов, приключихме с науките си, наумихме да правим една обиколка из България с велосипеди. Умуване нямаше. Подготовка не беше необходима. В ранното лятно утро. потеглихме с попътния вятър на Иван Антонов. Първият етап беше с посока София-Пловдив. Когато бай Иван разбра това, ни препоръча, като стигнем Филибето, да потърсим Михаил Стоицев и да нощуваме в неговата къща, като предадем поздравите му. Така и направихме. Вечерта бяхме се вече разположили в приземния етаж, определен за гости. Нощувахме и на другия ден - отново на колелата, с попътния вятър сега вече на брат Стоицев.
към текста >>
494.
9. Молба от д-р Иван Жеков до Дирекцията на печата от 5.V.1949 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
О. (Вярно с оригинала)**** МОЛБА От д-р Иван Жеков, живущ в кв. «Изгрев» № 32,13 клон, София Другарю Министре, На основание писмо № 27526-40-V на повереното Ви министерство от 14 юни 1948 г., отдел за вероизповеданията, моля Ви да ми се разреши да редактирам и издавам в. «Бяло Братство», който да излиза под печат 2-3 пъти в месеца на моя отговорност, като главен редактор и с участието на редакционен комитет, в който ще се печатат ценни за времето беседи от Учителя Петър Дънов, както и съ
общени
я и мнения, както и упътвания за братствата в страната и в странство, с който, разбира се, цели се поддържанието единството на братствата в духа на учението на Учителя Петър Дънов, което в основата си е за висшия морал - Божествената Любов, за честен индивидуален и задружен комунален труд и живот, а следователно - за благото на народа. Но понеже предстои да се представи в повереното Ви Министерство проекто-устав на Верската общност «Бяло Братство» за утвърждение, по който обаче необходимо е да се дадат печатно мнения от братствата в страната, т.е. да се изяснят различните мнения по въпросния проекто-устав, то, за да се възприеме от всички един проекто-устав по духа на днешното време, на истинската демокрация, а не по духа на автократизма, в който е съставен и редактиран вече въпросният проекто-устав, налага се издаванието на в. «Бяло Братство», за което моля Ви по-скорошното разрешение. София, 5 май 1949 г. С другарски поздрави: (подпис: д-р Иван
към текста >>
495.
VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
- кажи какво знаеш. Смирението дава благодат отвътре да мисли. Смирението е условие на ума. Какво искате да постигнете на земята? Какво иска един ученик да постигне от училище? Кой губи, кога напусне училището - ученикът или учителят? Трябва ли пак да се връщаме в него да се учим, след както сме свършили, излезли от училището? Земята е училище. Едни, като свършат, ще напуснат, ще си заминат; а едни ще останат на Земята професори, да учат. В един клас като този има опасност, об
общени
ята са силни. Всеки мисли, че знае. Всяка една обща идея има разработка. Имате приятел, в обикновена форма - проста работа, не се занимавате с него. След 10 години го виждате - той станал професор, доктор, отивате при него. Вашите отношения ще бъдат ли същите? Това беше ли в този човек или после го придоби? Има неща, които ги придобиваме, а има неща, които са придобити от по-рано. Трябва да отличавате, което е ваше. В една добра мисъл, желание, съчетанието е ваше. Доброто, което правя, не е мое. Гениалността е, че аз съм първият, който се притичам на помощ. Да бъдеш първият. Да не изгубиш случая за усъбършенствуванието или проявлението на човешката душа. Отличието на книгата не седи в буквите, а в съчетанието. В изкуството има четение, трябва да схванеш вътрешния скрит смисъл - то е идеята. Скритият, невидим човек - това е хубавото. Ако мислите, че сте материални същества, ще бъдете роби, но щом се помислите, че сте духовни същества, няма робство. Кога някой иска много, той е невежа; а щом
към текста >>
496.
22. ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
година да калявате волята си: винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни. Не ще има препятствие, което да устои на вашата воля. За да може да расте и да се развива правилно, душата има нужда от вътрешна духовна храна, която й се дава само чрез молитва. Благородството на човешката душа зависи от неговите мисли за Бога. Мислете за Бога като за есенция, която протича през вас. Извън Бога нищо не съществува. Няма по-велико нещо в човешкия живот от молитвата. Тя е
общени
е с Бога, с Първопричината. Чрез молитвата ставаме инструменти за по-висши сили, които поддържат целия човешки род. Ароматът на цветята е тяхната молитва. И когато се молите, оставете настрана личните си работи и интереси и мислете само за Бога. Ако искате молитвата ви да бъде приета, тя трябва да бъде отправена изключително само към Бога. Докато Учителят говореше така, лицето Му светеше, а гласът Му се лееше като жива вода. Никога не бях почувствала силата на Неговото Слово така, както в онези минути. В стаята се носеше ухание на цветя и се чувствуваше странно присъствие. Слушах със затаен дъх и записвах, без да зная какво и защо записвам. Учителят постави на масата едно кожено куфарче, разтвори го и започна да ми показва уредите и чертежите на Своите френологически изследвания на българския народ през 1900 година. По начина, по който разгръщаше и оправяше всеки чертеж и ми разказваше как е ходил от град на град, разбрах, че тази работа Му беше много скъпа. - Учителю, защо не
към текста >>
497.
1. ПРЕДИСЛОВИЕ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Това стана към четири часа сутринта [на 25 декември 1944 г.]. Не знаех къде да се дена. Инстинктивно се запътих към Анчето, на която разказах всичко. За мене беше вече ясно, че се разделяме с Учителя. Сълзите и на двете се ронеха от очите - неудържимо. Когато съмна, отидох отново да видя Учителя. От вратата се подаде една сестра, която ме утеши, че Той е по-добре. В стаята имаше хора, и като знаех, че не Му е приятно да се събират мнозина около Него, задоволих се с успокоителното съ
общени
е. Целия ден в понеделник останах на Изгрева, като обикалях приемната, без да вляза вътре. Считах, че присъствието ми ще бъде излишно. Често се информирах за състоянието на Учителя, като всички ме уверяваха, че сега е бил по-добре. В понеделник вечерта спах при Анчето. На заранта във вторник пак исках да вляза и да видя Учителя, но сестра Мария Тодорова, която бе при Учителя, ме възпря, като ме увери, че бил по-добре и при Него имало лекари. Тръгнах си към града спокойна. В сряда сутринта [на 27 декември 1944 г.] отново тръгнах към Изгрева и на шосето срещнах сестрата Веса Колева, която развълнувано ми каза: - Учителят тази сутрин си замина! - и се разплака. Потресена, останах неподвижно на мястото си. Цялата ми душа потъна в скръб. По някаква странна асоциация си припомних казаното от Учителя преди няколко дни:.«Скоро ще се съберат много братя и сестри, и голям изпит ще имате всички.» От деня, когато ми каза тези думи, се бяха изминали три дни. Небето беше завършило една голяма своя работа
към текста >>
498.
17. УЧИТЕЛЯТ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
за новия живот, необходимо е да го живееш. И ако човек за една година реши да възприема и изпраща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит за една година да калявате волята си. Винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни - не ще има препятствие да устои на вашата воля. За да расте и се развива правилно, душата има нужда от вътрешна духовна храна, която се дава само чрез молитвата. Няма по-велико нещо в човешкия живот от молитвата. Тя е
общени
е с Бога. Ароматът на цветята е тяхната молитва. Оставете настрана личните си работи и интереси и мислете само за Бога! Учителят отвори едно куфарче и започна да ми показва уреди и чертежи на френологически измервания на българкия народ от град на град през 1900 г. Казах: - Учителю, защо не популяризирате това Свое дело? Това са ценни неща. - Аз изпълних задачата си към българския народ. Едно трябва да се знае. Всяка идея, колкото и малка или велика да е тя, има определено време за своето развитие. За да се популяризира една идея (теория), трябва да има хора, готови да я приложат. Хората са още деца, няма кой да слуша и като слуша - да разбира. Не бива да се бърза. Нищо не се губи, всичко чака своето време. Хората ще огладнеят и ще търсят духовна храна. Ще дойде време, когато човечеството ще потърси Словото и тогава неразбраното ще стане разбрано. За Бога няма време и пространство, има само непреривен живот - реалност, която съгражда и възлиза. Почувствувах, че сам Бог говори чрез устата
към текста >>
499.
20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
тя ги беше предала. Е, трябваше да ми предадат снимки на леля си, но не ми ги дават. Ще публикувам това, което имам. От 2001 г. до 2006 г. съм организирал 29 концерт-рецитала по спомени за Учителя Петър Дънов от Негови последователи, както и с музика на Учителя Петър Дънов. В салона винаги имаше присъствие от 250 души. За тези концерти аз изваждах по 600 покани, като за провинцията се изпращаха 100 покани с писма. Около 10 пъти през 2005-2006 г. отзад на поканите отбелязвах със съ
общени
е, че се издирват снимки на Милка Периклиева за публикации. Никой досега не се обади. Никой не е дал поне една снимка. Никой. Това е. 30. А за дейността на Александър Георгиев Периклиев като служител на съветското разузнаване е описано в книгата «Червената ескадра», издание Со- фия, 1980 г. от Недю Недев, на стр. 94-99, 185-197. През 1984 г. излезе второ издание на книгата под името: «Тайната война» от Недю Недев, където на стр. 108-112, 204-219, 228-230 е описано всичко много точно. И обективно, макар че по това време се отхвърля ролята на Лулчев и на Учителя Дънов за спасяването на стотици комунисти от смърт и от затвора. А на процеса на Народния съд Александър Георгиев и генерал Никифоров признават, че са спасени от смърт благодарение на Любомир Лулчев и на Учителя Дънов. Признават. Вижте «Изгревът», том XXI и проверете по страници посочените публикувани документи: стр. 453, точка 4; стр. 452-489, стр. 489-499. Признават, но после всички случайно забравят. 31. Когато излезнаха тези две
към текста >>
500.
IV. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
него всеки музикант може да види и ще прецени. И ще се определи кому да служи. На онзи, който я е променил умишлено, или на оригинала, който сега намерихме. 9. А дали това е вярно? На оригиналния лист, от другата му страна, е дадена годината и датата. А дали ще повярват музикантите? Ще си го проверят. Нали са музиканти. Това им е работата. 10. Поисках да ми се напише някакво обяснени, за да го включа преди оригинала. Беше ми предоставен такъв и аз го представям. 11. Паневритмия съ
общени
е от 15.07.2006 г. Паневритмия Днес, 15.07.2006 г., Благовест Жеков и Ефросина Ангелова-Пенкова, преглеждаме архива, предоставен ни от д-р Вергилий Кръстев. Сред ръкописи на Паневритмията откриваме и нотния текст на «Първият ден на пролетта», както и датата, на която е дадено упражнението 19.05.1932 г., т. е. 6 години преди отпечатването му. В оригинала откриваме 18-и такт без удължение, само един тон. Няма 19-и такт, който се появява при отпечатаната Паневритмия, 1938 г., и се изпълнява и в момента. Ритъмът на движение, при който началото на фразата започва с десен крак, завършва на ляв крак, се запазва и продължава в следващото движение десен крак на «нечетен» такт и лав крак на «четен» такт. Тази последователност е възможна само ако липсва 19-и такт.Първото музикално полуизречение се състои от 8 такта (4 + 4), а второто от 10 такта (5 + 5). Второто музикално изречение също няма удължение с него не приключва цикълът. И така всяко следващо започва с движение с десен крак, каквато е
към текста >>
501.
БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ в Изгревът, т. XXIV
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
в "Изгревът"т. XIII, с. 703-712. Това писмо не е публикувано. Получихме го в препис с ръкопис преди 1945 г. Обична В. Н. Ватева, От всичкия земен живот, верующите и любящите Господа трябва да извлекат една голяма поука. Да гледа човек с весело око, с чисто сърце, със светъл ум, с бодра душа и крепък Дух на настоящето и бъдещето, ето тайната на смисления духовен живот. Живейте с вяра, придобивайте знание, богатейте с вяра, укрепвайте с любов, обновявайте се в надеждата, имайте
общени
е с Господа Христа на Мира - .... целта на земния живот, ето неговата сила. Господ да ви благослови всички. В.В. Ж.К.В.О. П.К. Дънов Варна 24.II.1918 г. Заб. Ваш Верен. Жив е, който ви обича Последното писмо на Петър Дънов до Величка Ватева е от 9.V.1918 (Виж "Изгревът"т. XlII, с. 711.), след това тя умира. А в писмо от 3.VI.1918 г. от Петър Дънов до Никола Ватев му съобщава, че Величка го поздравява отгоре, от Невидимия свят. Снимка № 97. Весела Несторова Снимка № 98. Весела Несторова Снимка № 99. Весела Несторова и рожденият й брат Георги Снимка № 100. Тодор поп Несторов и Божана Тодорова, баща и майка на Весела Несторова. На гърба на снимката пише: "На бате Павел и кака Ани от Божана и Тодор". 20 октомври 1905 г. А Весела е родена на 23.12.1909 г. в гр. София. Снимка № 101. Весела Несторова като ученичка в гр. Ловеч. Тя държи знаме, а мис Пери, директорката държи показалка, тя е в бял костюм. Снимка № 102. Весела Несторова с ученички в гр. Ловеч Снимка № 103. Весела Несторова между
към текста >>
502.
1. Исторически предпоставки за Реформацията
,
,
ТОМ 24
техните последователи, унищожавайки ги на кладите, ешафода и в затворите. В XVI век в Европа започват да протичат процеси на Възраждането (Ренесанса). Срещу единството на средновековното феодално общество се надига формиращата се средна класа от занаятчии (производители) и търговци, която се стреми към индивидуална и интелектуална свобода и национално обособяване в отделни държави. Нараства интересът към светския живот, започва развитие на образователната система, транспорта, съ
общени
ята^експлоатацията на земните изкопаеми и т.н. Паричните взаимоотношения се разширяват и възникват нови градове. В същото време Римокатолическата църква като вселенска, запазва средновековния си характер. Тя е мощна и богата, като притежава земи в цяла Европа. Владелите на обособяващите се национални държави са против властта, която папата упражнява на тяхна територия. Те негодуват срещу загубата на парите, които се насочват към папската хазна в Рим. Основната дейност на църковните служители е събирането на данъци и такси. Църквата е била загубила своето истинско предназначение. Тя не давала помощ и утеха за душите на хората, както и духовно напътствие. Епископите и свещениците пренебрегвали изучаването и проповядването на Божието Слово. Те заблуждавали с ритуали и лъжливи учения. Царяла поквара и корупция между духовенството. Инквизицията унищожавала всички будни умове и хиляди били изгорени. Много от свещениците закупували службите си, били необразовани, мързеливи, алчни, неморални,
към текста >>
503.
2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)
,
,
ТОМ 24
индулгенции от свещеника Иохан Тецел в съседния град Ютербок. Тези индулгенции, според свещеника Тецел осигуряват на всеки закупил ги спасение, прощение на греховете и че няма да минава през чистилището. В това време, по стълбите на Августинския манастир слиза Мартин Лютер, който държи в ръцете си голям лист и чук. Той си пробива път през пазарния площад и отива пред централния вход на църквата към замъка. Мартин Лютер заковава листа на вратата на Дворцовата църква. Неговото съ
общени
е се състои от списък на 95 тезиса (изявления), в които изразява своето мнение за продажбата на индулгенции. В този знаменателен ден М. Лютер не осъзнава, че с това си действие, той бележи началото на великата Реформация в църквата и възвръщането на чистото * Божие Слово към хората по света. Мартин Лютер идва на този свят в края на XV век и развива своята дейност до средата на XVI век, когато в Европа се извършват много важни промени. Това е време на борби и безредие. Родината на Лютер е Германия. По това време тя е разделена на над 300 отделни провинции и частни имоти. Няма нито централно правителство, нито единна Германия. Провинциите се ръководят от принцове, епископи на Католическата църква и рицари. Те управляват земите си, както пожелаят, а императорът има твърде ограничена власт. Фактически, Германия е част от светата Римска империя. Папата, като наместник на Христа и Божий представител на земята, е върховен управител на Църквата, но и държи политическата власт в отделните държави.
към текста >>
504.
4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли
,
,
ТОМ 24
спазвал правилата, които сам изградил, ценял времето си и имал ясни цели. Той проявявал пословична самодисциплина, като твърдял, че това е пътя за постигане на святост и служение на Бога. Освен в личния си живот, Джон Уесли в работата си (служението) за Бога бил неудържим. Той казвал: "Дайте ми 100 човека, които мразят греха и обичат Бога и аз ще обърна света". В своята дейност Джон Уесли създавал общества, изграждал църкви, подготвял пастири, използвал нови форми на християнско
общени
е и служение и всичко това протичало по правила, приемани на конференциите. Така възникнала основна книга за методизма "Дисциплината", която се прилага сега в целия свят. Не трябва да се забравя, че методизмът е "усърдно християнство и път за постигане на святост". Но преди всичко, в основата на всички проповеди на Джон Уесли присъствували трите момента: първо, покаяние; второ, безгранична вяра и упование в нашия Господ Исус Христос и трето, придобиване на святост чрез служение. Защо Джон Уесли отрича обрядността в богослужението? Той казва: "Сърдечната религия и новорождението чрез Духа са по-дълбоки от всякакви външни неща, форми, навици и порядки". Трябва ние, християните, които принадлежим на една или друга църква, да практикуваме не друго, а наречените от Джон Уесли "благодатни средства". Това са: слушане на Божието слово, кръщението, изповедта, причастието, молитвата, въздържанието (поста), поддържането на християнското
общени
е. Тези благодатни средства, според Джон Уесли, са
към текста >>
505.
6.10. Елена М.Стоун
,
,
ТОМ 24
е продължавала да се интересува от България и най- вече във вървежа на Евангелското дело в нашето отечество. През последните години телесните й сили постоянно намалявали, и когато краят настъпил, тя имала пълно съзнание. Почина с мир в Господа на 81 годишна възраст. Ив. Я. Сечанов Б) За г-ца Елен Стоун Духовна обнова, Г. VII, бр. 2 (11.1928), с. 7-8. Г. П. Малчев През 1880 г. изпаднах в гр. Самоков като бежанец с родителите си. Тук чичо ми, Георги С. Малчев, въведе семейството ни в
общени
е с протестантската община, на която той бе отдавнашен член, като местен жител. Предметното
общени
е се оказа особено интересно за мен, понеже, макар и дванадесетгодишен хлапак, пред моето съзнание се разкриха нови хоризонти, нови понятия и впечатления от тия нови и добри хора и главно от американците и американките, които ръководеха училищата на американската мисия в тоя град. От особена полза се оказаха за мене, на прага на юношеската ми възраст проповедите на пастир Хаус и неделните уроци за деца, ръководени от г-ца Елен Стоун, която тогава беше в разцвета на своя живот Тук, може да се каже, за пръв път чух да се говори разбрано, системно и назидателно за Бога, за душата, за грях и покаяние, за добро и зло, за човеколюбие и длъжности. Всичко това ми направи дълбоко впечатление и ме подтикна към сериозни размишления върху себе си и живота. Обаче, от всичко друго особено силно ми въздействува покойната г-ца Елен Стоун, като моя учителка в неделните уроци и като моя интимна просветителка
към текста >>
506.
7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години
,
,
ТОМ 24
Първото писмо е отТатар-Пазарджишкия свещеник поп Тинев. Иван Ев. Гешов изпраща поверително писмо на А. С. Цанов с молба да се предаде на Лонг. Този последният, се съвещава с професора от Роберт Колеж и сътрудник на "Зорница" д-р Уошбърн. Двамата неуморно шетат навсякъде и използуват всички свои близки и познати. Те използуват и своето приятелство с кореспондента на "Дейли Нюс" Е. Пиерс, за да се осветли английското обществено мнение по ужасните кланета в България. Първото съ
общени
е на Пиерса в "Дейли Нюс" произвежда тягостно впечатление в Англия. Мнозина от англичаните не вярват - считат го за невъзможно. Пиерс получава от Лондон спешна телеграма: "Вашето съ
общени
е невъзможно. Повторете". Консерваторите, начело с Биксфилд, гледат да смекчат произведеното от "Дейли Нюс" впечатление. Опозицията, обаче, начело с благородния Гладстон се раздвижва и иска да се произведе анкета у нас. Д-р Лонг е нащрек. Той сега бди, да не би анкетата да се произведе пристрастно или проформа. Към английският анкетьор Макгахан, същия настоява да се присъедини и редактора на "Зорница" Петър Димитров, нещо, което съдействува твърде много за пълното разкриване на истината. Рапортът на Макгахана, дописките на Пиерса до "Дейли Нюс", съдействието на благородния американски консул в Цариград, Скайлер, и главно неугасващата ревност за България на д-р Лонг, Уошбърн и Байнгтон - трите главни стълба на "Зорница", разкриват пред света страшната баташка трагедия и повдигат българския въпрос пред
към текста >>
507.
4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
е всичко, а светът в сравнение с това е нищо. "Тоз свят за нищо се брои, щом вярата изгрей" - се казва в една от песните. (Заб Пак там, с. 67.) Щастието не е в труда за изграждането на социализма, въобще трудът не е в състояние да осигури някому щастие, макар и понякога да се нарича "благодат". (Заб. Пак там, с. 169.) Шестте работни дни на седмицата се обявяват в методистките песни за дни на грижи, мъки, страдания и страхове (Заб. Пак там, с. 15, 17 и др.), а денят за молитвено
общени
е с бога за единствено светъл и красив ден. В този ден човек не само си отдъхва от бремето на труда и грижите, но има възможност единствено да се отдаде на това, което отговоря на неговата природа и призвание, да потърси единствения път за избавлението си, за своя възход към истинския живот и истинско щастие. Защото думите на Христос се обявяват единствено за думи на възход и живот (Заб. Вж "Духовни песни", с. 15.), вярата в Бога - за единствен път към щастие (Заб. Пак там, с. 131 и др.) към радост (Заб. Пак там, с. 93.) към чистота и святост ( Заб. Пак там, с. 98, 111 и др.) и пр. Съществена част от ненаучната и реакционна идеология на методизма е неговият възглед за нравствеността, отстояван и в социалистическата съвременност. Сърцевината на този възглед е отричането на възможността нравствеността да вирее без религията и човек да бъде нравствен без вярата в Бога. За истински нравствен се обявява само който искрено и дълбоко вярва в Бога, а невярващият се разглежда като естествена жертва
към текста >>
508.
А ) Дафинка от Изгрева
,
,
ТОМ 24
подиграл с чувствата на Дафинка. А какво е мнението на Учителя, виж "Изгревът", т. V, с. 557.9. А сега накрая ще съобщя, защо помествам този материал за двете Дафинки. Защото съм допуснал груба грешка по незнание. Когато описвах случката за Дафинка ми попадна една книжка-брошура отпечатана през 1922 г. в гр. София с автор Дафинка Л. Доганова, "Най-красивият източник на мъдростта" от14 страници. Тя беше дошла при мен от архивите на старите приятели. И понеже на корицата отзад имаше съ
общени
е, какво има в склада до книгоиздателя Лазар М. Котев, като се пишеше за 3 раздела: за окултно-теософска литература за начинаещи, за напреднали и за медитация, то приех, че тя е от този кръг сподвижници на Учителя. Освен това, там накрая има съ
общени
е за "Сила и Живот"- беседи от Петър Дънов - първа серия, изчерпано, но втора серия е налице, трета серия, както и на отделни беседи на Учителя. Всичко това ме накара да мисля, че тази Дафинка от Изгрева е Дафинка Доганова. Нали на нейната книжка отзад има съ
общени
е на 2 страници за продажбата на книгите на Петър Дънов през 1922 г. 10. И след това дойде моята грешка. Бях убеден, че това е същата Дафинка Доганова. Нямаше кой да питам. Бяха изминали 60-70 години. Старите приятели си спомниха за нея, но за тях тя беше само Дафинка. (Заб: В «Изгревът» т. II, с 124 под N 13 в списъка на Общия окултен клас е отбелязана Дафинка Доганова. И това ме подведе. А този списък е правен от човек, който е от времето на Школата на Учителя (1922-1944).) 11. И
към текста >>
509.
4.3.1. Човекът Стоян Ватралски
,
,
ТОМ 24
Стоян Кръстов Ватралски. Общественик и родослужител Библиотека Стоян Ватралски. T. Уводни. София, 1933, с. 11. Общественик и родослужител Поздрави от Братя Бъкстон (от Лондон) Любезни г. Мишков, Предайте на г. Ватралски моите най-горещи поздравления при достигането му Седемдесетия си рожден ден. Много се радвам, че един поет, който е толкова много заслужил на своето отечество, така достойно се чествува от своите съотечественици. Аз го смятам за чест, чрез настоящето си приветно съ
общени
е, да имам дял в това хубаво тържество. Лондон, 14 март, 1930 г. Искрено ваш, Ноел Бъкстон. (Лорд Бъкстон е сега член на Горната Камара, а в 1930 г. беше вече втори път Министър на Англия в кабинета на Макдоналд). * * * В) Харвардски бакалавърски химн. Библиотека Стоян Ватралски. Т. Уводни. Човекът. София, 1933, с. 68-70 Стоян Кръстов Ватралски Harvard Baccalaureate Hymn Class N 94 О Thou in whom we live and move And have our being day by day, Send forth Thy wisdom from above To lead our steps and light our way. Let Faith add depth to all we know, Let Hope inspire and make us strong, And Love, fulfilment of Thy law, Exalt our souls past self and wrong. Lo, Mammon leads the powers of night And reigns supreme, while souls decay: Espouse we, then, our brother's right And, strong in manhood, serve our day. With open brows press to the van, Erect before the worlds and Thee; Thus stand for Virtue, Truth and Man, And live Thy truth that makes man free. O Lord of life, of wisdom source, Guide
към текста >>
510.
4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски
,
,
ТОМ 24
с мечтата да види някога България щастлива, радостна, отърсена от партизанския бяс, от материалния гнет и тежките "мирни" договори, които са като воденичен камък върху тялото на малка, измъчена България В неговото лице аз всякога съм виждал бореца за социална правда, ратник за мир и братство между народите. 60-те години не са убили у него желанието да работи за своята родина. Душата му е млада и жизнерадостна. Той обича деца и младежи и се възхищава от наивността им. Иска да е в
общени
е с тях, да си спомня за младенческите години, когато като овчарче е пасъл бащиното си стадо по Вакарелските чукари. Младото вакарелче, жадно за знание и светопознанство, заминава първо в Самоков, а после за Америка, за да учи, познае чуждия свят, и така да бъде полезен на отечеството си. Той е първият българин, свършил Харвардския университет, най-стария и най-авторитетния в Новия свят. Преди година време той на свои разноски замина за Съединените Щати, поканен от съкласниците си, за да присъствува на тържеството, устроено по случай 30-годишнината от завършването на университетското им образование. Преди десетина дни той се завърна в България след едногодишната си обиколка. Исках да го видя, да чуя впечатленията му от Америка. Заварих добрия другар на милия ми баща, в стопанството му в Красно село. Мило, приятно кътче в подножието на величествената Витоша. Хубава градина, раззеленени дървета, бистра струйна вода, росни ливади. Наистина, аз му завидях, че е тъй близо до природата-до Бога.
към текста >>
511.
4.3.19. Смъртта на Ватралски по страниците на периодичния печат
,
,
ТОМ 24
Ватралски по страниците на периодичния печат По случай смъртта на Ватралски Религия, Г. V, бр. 56-7,1935, с. 5-6. "В неделя на 1 септември - три дни от смъртта на Ватралски - в сутрешната служба, пастирът (на l-та Бълг. Еванг. Ц-ва в гр. Бургас, г. М. Ж. Марков) съобщи, за кончината на евангелския поет и покани Църквата да се изправи и в мълчание да отдаде последна почит, което се и стори. След това той прочете съ
общени
ето във в. "Утро", бр. 7812, каза няколко топли думи за своя приятел, вече покойник, като добави, че си запазва правото да говори на специалното Траурно утро, което той ще уреди и темата ще му е: "Религията на Ватралски". Същият ден, каза той, ще се даде траурна вечер от страна на младите при Църквата. Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение "Душата пътник" от Ватралски, печатано в "Религия", бр. 11-13, изпя се 352 п. от сб. "Духовни песни" и Богослужението продължи". (из писмото на Църквата до г-жа Ватралска). По тоя случай пасторът Марков е пратил следното писмо: Многоуважаема госпожо, Позволете ми да Ви поднеса тия цветя на почит и скръб в есенните дни на траурното тържество по случай скъпата загуба на неоценимия покойник - Стоян Ватралски! Аз лично чувствувам, че светът ми стана по-малък, че нещо непрежалимо-мило, липсва завинаги вече в сърцето ми.. Певецът на "Правдастрога" изпя последните акорди: остъва ние да осъществим непостигнат идеал! -Сърдечно Ви стискам ръката със сълзи на очи и пр." 15 септември бе траурният ден! Г-н пастир Марков
към текста >>
512.
6.4. Дъновото движение в България
,
,
ТОМ 24
далече да срещнат своя водач и най-после се намираха в неговото присъствие. Но дори и това вълнение сякаш бе излишно в присъствието на този патриарх-баща. Един от моите водачи наруши малко впечатлението на истинската простота, като ми каза, че това общежитие било съставлявало Всемирното Бяло Братство; това обаче, другият поправи, като ми каза, че те са ученици на Великото Бяло Братство /ложа, сдружение - б. р./ и че "Учителят" е решително един от най-големите измежду тях. Друго съ
общени
е, което ми беше предадено от някой членове, както от Теософското дружество, така и от Дъновото движение, беше малко неприятно, а именно, че според последователите на Дънов, Теософското д-во било само забавачница, а Дъновото Братство в сравнение с Теософското д-во - гимназия или прогимназия... Обаче, един Учител и Духовен водач не може да бъде отговорен за всичко, което неговите последователи смятат за необходимо да кажат. Петър Дънов е водач, напомняйки патриарсите на Стария Завет. Той сам е създал всички подробности на своето разпространено движение - молитвите, химните, думи и музика, неговата Паневритмия, неговото общежитие, неговата мъдрост и неговото учение. Една от Дъновите мисли моите водачи ми я преведоха и аз ви я предавам тук. Ученикът, според Учителя, трябва да се старае да притежава: Сърце чисто, като кристал, Ум бистър, като слънцето, Душа огромна, като вселената, Дух мощен, като Бога, и единен с
към текста >>
513.
4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници - Ловеч
,
,
ТОМ 24
в което зеха участие няколко проповедници. Третата сказка: "Пастирско посещение и значението му" от Т. Константин, председателствуващ Презвитер на Русенския Черковен окръг. Сказчикът даде твърде добри правила за как най-добре да се правят пастирските посещения. Службите, държани в неделя на 1-й август, бяха твърде назидателни. От 9 до 10 ч. пред пладне се държа Любовното събрание по реда на Методистката Епископална Черква - с раздаване хляб и вода в знак на християнско
общени
е. В това събрание се казаха и няколко живи християнски свидетелства. След това последува редовното богослужение. Проповедта се държа от М. Н. Попов, пастир на Евангелската Черква в Ст. София. Текстът беше: "А това, което се и ще от строителите, е всякой да се намери верен"-1 Коринт. 4:2. Г-н Попов е имал добрината да ни изпрати кратко извлечение от словото си, което ще обнародваме в един от близките броеве на "Християнски свят". След словото се отслужи Господнята Вечеря. Подир пладне, на 3 часа, се държа Неделното училище. Урокът беше от Йезекиила 37:1-12 - видението на пророка за сухите кости - К. И. Терзиев - пастор на Евангелската Черква в Самоков води Неделното училище. Той даде твърде живи и трогателни поучения върху урока. Вечерта в 8 часа се извърши пак редовното богослужение. Проповедта се държа от С. Томов - пастир на Методистката Епископална Черква в гр. Русе. Текстът беше от Йоан 15:5 - "Защото без Мене не можете нищо да сторитеи Фил. 4:13 "Всичко мога чрез Христа, който ме
към текста >>
514.
1. Апостоли, проповедници, благовестители, учители, светии
,
,
ТОМ 24
Разбира се, Той изпълни не материални неща, а неща небесни, а то е вътрешния живот. "И Той даде едни да са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други - пастири и учители, за усъвършенствуването на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово"-(Ефес. 4:11,12). Значи, светиите трябва да се усъвършенствуват. Той дал едни да са апостоли. Какво подразбира апостол Павел по думата "апостол"? - Апостоли са били всички ония, които са имали прямо съ
общени
е с Христа. Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на земята, а пророците са имали духовно съприкосновение. Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят. "Други са благовестители". Благовестител е този, който има откровения от Духа и действуват по духовен начин. "Други пастири". -Те ходят, наставляват. Нали знаете каква е целта на пастира, който гледа стадото? "И учители за усъвършенствуване на светиите". Значи, светиите, като са дошли на земята, трябва да се учат. Сега мнозина мислят, че светията знае всичко. Не е така. Има светии, които знаят много малко. Те са свети хора, но се нуждаят от познание. Съвременният християнски свят страда от едно голямо заблуждение: те мислят, че като се обърнат към Бога, като им се простят греховете, не им трябва нищо друго. Не е така. Във времето на апостол Павла имало същия спор. Не, всички хора трябва да се усъвършенствуват, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човек трябва да постигне. Процесът,
към текста >>
515.
13. Ревността на евангелиста македонец
,
,
ТОМ 24
една обмяна. Много опасно е, когато се образува едно общество десет-двайсет души. Най-първо е много хубаво, но като мине един дълъг период, те се изтощават. Вземете запример английските лордове. Те не виреят в Англия, постоянно трябва лордове от долните маси, от по-обикновените хора, да ги повишават в лордове. От лордове лорд не става. Израждат се, измират. Някой прочут англичанин от долното съсловие ще го произведат в лорд. Та казвам, разширявайте кръга. Да имате широк кръг. Имайте
общени
е с хора от разен характер, а не еднообразен. Например, отиваш при един набожен човек, който иска само да се хвали. Той е еднообразен. Или отиваш при някой, който иска само да мисли. И той е еднообразен. Той мисли от причината към последствията. Общувайте.с разни хора. Не да бъде човек проводник на разни блага, които Бог е създал, но ти да общуваш с художници, с адвокати, с учители, със земеделци, тъкачи и прочие, с работници от всички положения. Това е истинският път. Казвам, пишете любовни писма на много хора - на някой работник, на някой лорд, на някой скулптор и прочие. Ще пишеш на поета: "Като прочетох Вашите стихове, в мен се събуди едно ново чувство." Или пишеш на едного: "Много съм благодарен от книгата Ви, която съм чел." На художника ще пишеш: "Откак видях Вашата [изложба], измених своите възгледи за живота - много са хубави картините, които си нарисувал." На философа ще пишеш: "Като чух Вашата сказка, нова светлина се хвърли в ума ми." Напишете едно любовно писмо на всички. Сега
към текста >>
516.
4. Послеслов. Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 24
друг свят. Преди е бил затворник, но не се е схващал като такъв. Но се пробужда и вижда че е в затвор. Това е разликата. С пробудено съзнание и то в същия затвор! 27. И какъв е изводът. Онези, които са в църквата, да си стоят в нея. А тези, които се прикачат към "Изгревът", ще го четат, ще четат Словото на Учителя и ще го прилагат в живота си. Животът ще им се промени и на тях няма да им трябва нито църква, нито общество на дъновисти или някаква организация. Но ще им трябва да имат
общени
е на душите си. Кръжащи към един център, на Бялото Братство, който е в Невидимия свят. За всяко едно поколение има и се създава такава форма. От 2001 г. до 2007 г. аз съм направил 34 концерт-рецитали, където се разказват спомени на ученици с Учителя Дънов и се изпълняват от музиканти неговите песни. Присъствуват по 250 човека или това прави 8,500 човека. Друга форма на контакт за душите в Школата на Учителя Дънов засега няма. За всяко едно поколение има своя специфична форма на контакт на душите, която се изработва от Духът. Днес е една, но утре е друга Но тя е неръкотворна форма и недосегаема за човешките ръце. 28. Моята баба насаждаше онази кокошка, която се "разквачи", стане на "квачка" с яйца. Слагаше я на полог от яйца и след 21 дни те започваха да се излюпват. Те пробиваха черупката и излизаха навън в един друг свят. Това излюпване е една невероятна гледка и трудно може да се издържи от човек и да се гледа. Така човек също трябва да пробие черупката на своето съзнание и да се
към текста >>
517.
2. Подготвителен период на Школата на Учителя 1900-1922
,
,
ТОМ 24
на Школата на Учителя 1900-1922 Събитията, в които са взели участие слушателите, вярващите и учениците на Школата на Учителя Беинса Дуно от Свищов, заедно с преживелиците описани в техните писма дават картината на отношенията между човешките души търсещи
общени
е с Бога. За тях това търсене става чрез Божествения Дух Беинса Дуно и е започнало още по време на подготвителната работа за откриване на Школата 1900-1922 година. Стефан Тошев се запознава с Учителя през 1906 година, среща се с него през 1911 година в Търново, през 1912 година получава лично от Учителя книжката "Завета на цветните лъчи на светлината". Слави Гюдеров отива при Учителя през 1914 година. Стефан Тошев започва срещите си със семейства Аневи и Халачеви през 1919 година. На следващата 1920 година Учителят посещава Свищов и изнася публична сказка в Читалището, слушателите от Свищов участват в събора в Търново същата година. Преди откриването на Школата на Изгрева Учителя идва още няколко пъти в Свищов и изнася беседи пред групата в Свищов в частни домове. По това време тя става втора след софийската по броя на участниците си. 1906. Стефан Тошев, бъдещият основател на свищовската група се среща за първи път с Учителя в Севлиево. 1909- 1910. Петър Тихчев, хазаина на Петър Дънов от Свищов участва в срещата на Синархическата верига. 1911-1912. Петър Тихчев участва в срещата на Синархическата верига. 1913-1914. Петър Тихчев участва в срещата на Синархическата верига. Стефан Тошев се среща с Учителя в
към текста >>
518.
55. На почивка на вилата на д-р Харкнес
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
на вилата на д-р Харкнес Хуманитарните науки винаги са ме интересували и още втората година записах един семестър философия наред с литературата, която ми бе специалност. Професорката ми по философия, д-р Харкнес, бе неомъжена, възрастна жена и често ме канеше в малката си квартира на вечеря. Тя проявяваше особен интерес към моите идеи и ме намираше сериозен събеседник. Неотдавна получих съ
общени
е от мисис Рийвз, че тя живее в съседно на нейното градче, и че досега е издала 34 философски книги. През лятото тя ме покани да ме заведе с големия си буик във вилата й на езерото Шамплейн, в Нова Англия. Приех с радост поканата й. През семестъра имахме семинарно обучение и ми се падна да проуча Лайбниц. Тя хареса работата ми, но остана много изненадана, когато й заговорих за един еволюиращ Бог. Четенето на философски книги ме бе навело на тази мисъл и като наблюдавах несъвършенството в природния и човешки живот започнах да мисля, че и Твореца е несъвършен. Тя преподаваше теорията на обективния идеализъм и тази идея я смути, защото бе в разрез с нейното убеждение и разбиране. Затова накрая на семестъра тя ме покани с желанието да говорим на вилата й спокойно по тия дълбоки въпроси. Оказа се, че на самия чакълест бряг на голямото езеро, чийто край не се виждаше, тя имаше две дървени вили. Настанихме се в най- близката до езерото и заживяхме идиличен живот сред чудната природа. Недалеч от вилата ни имаше малък остров, целият обрасъл с трева и с разкошни кипариси - моето любимо
към текста >>
519.
193. Защо намерих загубената си писалка
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
която книга излезе от печат в Америка. Един наш брат я издаде със свои средства и ни изпрати няколко копия. Учителят ми даде едно копие и изказа голямото си задоволство. "Първата прелетна птица", нарече тази своя книга и изказа радостта си, че е излязла най-напред в Щатите, а не в Англия, защото американците са пращали мисионери в България, а не англичаните. /Със загубената писалка бях направила превода и затова ми я върнаха накрая. А бяха я откраднали./ Друга голяма радост бе съ
общени
ето, което ми направи Учителят, че на 25 юни 1942 г. ще започнат курсовете на млади учители по физическо възпитание на Паневритмията ни. Министерството дало разрешение да разпространим тези упражнения в България. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XXIII, с. 758-790, а за датата на провеждане на курса вижс. 773-785) Учителят дълго ми говори на 14 юни и каза, че ще ходя да предавам Паневритмия четири пъти седмично. Той ми каза и следното: "Едно поточе, като потекло в планината стигнало до една скала и очаквала тя да го приеме с отворени обятия, но тя го блъснала далеч от себе си, когато то се ударило в нея. То се спуснало надолу по склона и там цъфтяло кокиченце. Поточето минало връз него и го навело. Кокичето почувствувало тежестта на поточето отгоре си. В мъчението слизаш, в труда се възкачваш, в работата си на равното, в полето - гладко върви. Мажорната гама е слизане, минорната възкачване, а двете хармонирани е най-доброто. В минорната има 3/4 интервали, а в мажорната - половин тон, по- големи
към текста >>
520.
203. Новата епоха
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
с. 717-722) Числата едно и три са Божествените начала, които водят човека. Три е едно Божествено начало, с което са свързани великите сили в природата. Цялата земя ще се подчини. Мирът трябва да стане в съзнанието на хората. Които народи признаят, че Бог управлява, ще се благословят, а които мислят, че те управляват, ще си блъскат главата. Къде са всички велики хора на историята? Иде сега епохата на възкресението, хората няма да умират. Човек трябва да влезе в Божествения свят в
общени
е с великите души. Ако едно цвете не е във връзка със слънчевите лъчи, съдбата му е решена. Който отхвърля Бога, възнаграждава се със смъртта, който Го приеме, възнаграждава се с живота. Без Любов няма никакъв прогрес в света. Любовта трябва да легне във вашите души и от нея ще излезе светлината за умовете, сила за волята. Идещите четири години ще имате най-благоприятни условия да се тури основа на бъдещата култура. Ангелите са на земята. Турете една основа да бъдете новите българи. Кои са те?-Трудолюбивите пчели, които събират мед от цветята. Божественият живот е, който може да ни извади от всичките страдания в света. Идете на фронта да видите Божията промисъл! Които през 1942 година пострадаха, тази 1943 година, ще възвърне живота, ще поправи всичко. Любовта преобразява нещата. Няма ничия сила, която може да даде обратен ход на Божествените благословения, които идат в света." Бях изпратила една статия за Учителя в Севлиево в печатницата на вестник "Братство". Тя излезе на 1 януари 1943 г.
към текста >>
521.
231. Бомбардировките над София
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
София От всички краища на България идеха братя и сестри на гости и на трапезата винаги имаше повече гости, отколкото можеше да побере. От София идеха съ
общени
я за нови бомбардировки и се разказваха какви ли не куриозни случаи. Например, на едно от министерствата при една експлозия, се вдигнала лека кола върху покрива му, невредима върху колелата си. "Ще се оправят работите на България, рекох", бе отговорът на Учителя. При друг случай, бомбата, която се взривила върху едно жилище, свалила една жена от силната детонация и въздушна струя на земята от горния етаж. Пада друга бомба, която вдига жената отново на горния етаж невредима. Големи чудеса разправяха братята за чудното провидение в живота на хората. Когато засвиреха сирените в града, ехото им стигаше до нас и минута след това над главите ни от западната посока прелитаха огромните орляци американски самолети, устремени към София. Учителят винаги излизаше навън и тръгваше по шосето към София в такива случаи, като често гледаше нагоре. Той носеше кафяв кожен каскет при тези излизания и изглеждаше много сериозен и съсредоточен. Вечер ни казваше: "Ще дойде време да хвърлят плодове - портокали, ябълки, всякакви блага, вместо тези
към текста >>
522.
1. Кой с кого се разхожда и прегръща
,
Галилей Величков
,
ТОМ 24
Той е искал твърде много. Този един час е малко и е много. Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя. Направихте ли разлика между отношение и съзвучие? Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя. Съзвучието се отнася за човешките души, които търсят
общени
е с Бога. Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител. Ние бяхме на Изгрева и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата. А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава
общени
ето с Бога -това може да прецени само онзи, който има
общени
ето с Духа на Великия
към текста >>
523.
9. Учителят Дънов за Сведенборг : Из Пътища на природата,
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
отвори обсерваторията и консерваторията. Човек носи в себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи. Следователно, каквото пожелае той може да го постигне. Ако иска да слуша хубава музика, може да слуша не само от земята, но и от Юпитер, от Венера, от Сириус, от Сатурн, от Марс и т.н. - Кога ще дойде това време? - В бъдеще. Обаче, при сегашните условия тази опитност не ви се дава. Да се говори върху нея като приказка това се позволява. Сведенборг е писал за онзи свят, за съ
общени
е с духовете. Значи той е имал тази опитност. Той имал вътрешно радио, чрез което се съобщавал със същества от другия свят. Оттук виждаме, че това, което човек търси вън от себе си, съществува и в самия него. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло човек може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. В същност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за онзи, който има будно съзнание, да вижда ясно и да разбира. Съвременния свят е пълен с хора, на които съзнанието още не пробудено. За тях науката още не е достъпна. Какво остава тогава за онези възвишени знания и опитности, за които се искат широки разбирания? Много астрономи гледат с телископи, но всички не виждат еднакво. Някои виждат само външността на планетите, а други виждат и вътрешността им. Които виждат вътрешността на планетите, мълчат, нищо не
към текста >>
524.
I. ЕДНО ПРОПУСНАТО УТОЧНЕНИЕ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
текст, не става ясно становището на автора защо не трябва да се изпълнява и втория куплет, а трябва да се спре изпълнението преди него. Всички други текстове на Паневритмията съвпадат с точното музикално изпълнение и няма обяснение защо тук ние не трябва да се съобразяваме с така напечатаната Паневритмия от 1941 г., която преди това е дадена за пример. Читателят не може да разбере точната позиция на автора!? II. На с. 868-869 се дава едно неточно, неясно и непрофесионално написано съ
общени
е за откриването на много важни документи. Въпросният „19 такт от Първият ден на Пролетта" се пада такт № 152 от началото на музикалният текст. Никъде не е споменато, че той е 19-ти такт само ако е отброен от началото на раздел 6-ти „Отваряне". Също не е ясно споменато, че и такт 153-ти (съответно 30-ти) също липсва. В приложените нотни примери липсва съответствие - не е показано същото място от нотния текст на съществуващите издания, което е посочено в ръкописа от 1932 г. Моля да покажете копие от цялото упражнение в ръкопис, за да видим дали няма и други разлики от познатите ни издания. С уважение: Йоана Стратева 15. Моят отговор към точка I. 15.1. Трябва много добре да се прочете и да се разучи изнесеното на с. 860 от «Изгревът», т. XXIII. 15.2.Този въпрос бе засегнат в «Изгревът», т. XV на с. 914 в точка «Г». Освен това от с. 911 до 918 е публикувана статията «Паневритмията - хармония на Духът чрез мелодия, текст и движения». Тази статия трябва да се разучи и да се научи наизуст Точно
към текста >>
525.
III. УТОЧНЕНИЕ И ОБЯСНЯВАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ, ПОВДИГНАТИ ОТ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 24
„великите музиканти". Числото 11 на упражнението „Евера" показва двама мъже, които постоянно се борят. „Евера" - това е живота на Ева - жената на Адам, която в живота си се води по повелите на своите чувства и се върти наляво и надясно да си намери повече от един мъж, от което навремето е станало падението на човечеството. Виждаме сега докъде е стигнало човечеството по този въпрос. По точка 2: Стратева пише: „На с. 868-869 се дава едно неточно, неясно и непрофесионално написано съ
общени
е за откриването на много важни документи, касаещи се за 19 такт от упражнение № 6 „Отваряне" от „Първият ден на пролетта". Стратева е права. От това, което Жеков е написал по въпроса нищо не може да се разбере. Стратева пише, че въпросният 19 такт от упражнението № 6 „Отваряне" е такт 152 от началото на „Първият ден на пролетта". Поменатият 19 такт е 175 от началото, а следващият 30 такт е 186 такт. Черната ложа е успяла гениално да вмъкне тези 19-ти и 30-ти тактове в упражненията от Божественият свят в Паневритмията, чрез някой техен интелигентен служител-музикант, с което се създава голямо объркване при игрането на седмо, осмо, девето и десето упражнения, които започват с левият крак. Учителят отбелязва в беседите си, че всичките над 200 упражнения, които е дал в Школата започват с десният крак и напред. Предполагам, че въпросният музикант е Ангел Янушев, който още при създаването на Паневритмията от Учителя иска да въведе в упражненията светска класическа музика. Той донася на Изгрева
към текста >>
526.
Съдържание
,
,
ТОМ 25
иск към салона на братството - 25.05.1950 , Бургас, 826 22. Писмо от Боян Боев до Минчо Сотиров - 24.01.1952 г., София 827 23. Писмо от Боян Боев до Минчо Сотиров - 24.07.1953 г., София 828 24. Кратка биография за живота на брат Минчо Сотиров Господинов 828 25. Родословие на Минчо Сотиров 830 26. Домочадие на Минчо Сотиров 830 27. Минчо Сотиров (9.10.1875, Сливен - 10.11.1954 г., с. Тополица, Айтоско) 833 28. Александра Сотирова (26.03.1880, Сливен - 8.12.1924, Бургас) 834 29. Съ
общени
е по случай 40 дни от заминаването на Минчо Сотиров - 11.12.1954 г., с. Тополица 835 30. Списък на членовете на Бялото Братство в гр. Бургас, направен по искане на Градския народен съвет Бургас - 30.12.1954, Бургас .... 835 31. Молба на членове на Верска общност Бяло Братство, Бургас до МВР-Бургас за връщане на иззета книжнина - 6.01.1958 г., Бургас 837 32. Решение на Братския съвет на Верска общност Бяло Братство за откриване на влогова сметка на обществото - Протокол № 3 от 14.11.1956 г„ Бургас 838 33. Писмо от Боян Боев до Иван П. Бойчев - 24.10.1957 г., София 838 34. Минчо Сотиров в архивите на МВР. Протокол от разпит - 27.01.1959 г., гара Ц. Церковски, Поляновградско (архив МВР, II следствено дело № 4790, том 1, с. 10-11.) 839 35. Окръжно писмо на Верска общност Бяло Братство, Централен братски съвет, София - 3.01.1963 г., София 840 Л. ОБРАЗЪ Т НА УЧИТЕЛЯ . Спомен и и размисл и на един артилерийски офицер. Тодор Божков 843 1. Кой е нашият Учител -20.11.196 8 г., София 844 2.
към текста >>
527.
I. ОПРАВДАНИЕ HA МИЛИТАРИЗМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
МИЛИТАРИЗМА Софроний Ников София, Военно книгоизд. на Гужгулов и Котев, 1912, с. 20-25. Нека дадем пример и с една мирна победа, едно мирно политическо тържество - Това е примерат с нашето отечество, с България. Всички знаем, какво беше нашето състояние и положение преди 20 години: размирици, кръвопролития, снемане и качване на царе, слаба търговия, почти никакви съ
общени
я, никаква култура. Всички сили ни гледаха или с презрение за нашето немирство, или със злорадство; бидейки на един такъв кръстопът и имайки такъв трезв и пестелив народ, мнозина предвкусваха даже радост от едно наше евентуално заграбване. Търговия? — почти никаква. Търговията днес става само с крупни капитали, а ние нямахме такива, защото никой не ни даваше. Даже държавата не можеше да намери заем, колко повече търговците. Кой беше луд да си даде парите в една страна, която беше постоянно разкъсвана от вътрешни размирици и заплашвана отвън? Но дойде моментът, когато нашият умен цар взе властта в ръцете си, извади армията настрана от партизанските борби, умири по този начин партизанските страсти - ако щем даже с тази тактика, в която го обвиняват, „разделяй и владей" (Която тактика, ако е вярно обвинението е била само докато се отслаби борбата, защото ние днес виждаме царят сам да обединява партиите) — и държавата си отдъхна. Тогава се започна едно усилено културно строене, което беше удивително. Царят ни започна своите много чести (и тъй много ругани) посещения на чужди дворове и страни, с едничка само
към текста >>
528.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
да не правят това, само Гирс им викал: "Да не минавате Марица!" което означава, "Идете до Марица". Руските държавници не скриват задоволството си от вземането на Тракия назад от Турция; кореспондента на Новое Время бе заведен от Цариград в Одрин със специален трен и му устроиха военни тържества, както преди няколко време на Пиер Поти. Разбира се, от признателност за дадения им дар. Румъния стига до София. Кой спре румънските войски да не вземат София и главно да не прекъснат ж. п. съ
общени
я? Защото ако това бе сторено ние не можехме си представи какво бихме били сега. Ако ж. п. съ
общени
я бяха прекъснати I-ва армия нямаше да може да отиде на помощ на II-ра, гърците безпрепятствено щяха да дойдат в София, гдето щяха да се срещнат и четирите армии и... Да, кой спря румънците на няколко километра от София? - Там е спасението на България. Царят, освободен от "протекторската" опека на руския агент чрез д-р Данева, бърза да изрази готовността си да отстъпи на румънските искания, и крал Карол достигнал желанието си издава заповед до войските си да спрат. Сигурно, някои наши, още не освободени от русофилската хипноза, ще кажат, че това е сторила Русия, но защо със спирането на Румъния не спряха и послушните на Русия, Сърбия и Гърция? Тези напъваха с всички сили и напразно нашите делегати чакат в Ниш за преговори. На Калиманското поле сърбите правят свръхчовешки усилия да отблъснат 7-та наша дивизия, за да се съединят с гърците; това сторено, II-ра армия щеше да бъде окончателно
към текста >>
529.
V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Но Русия отиде до Санстефанска България, която вряза далеч в Албания. Тъй Русия излъгваше Австрия и пресичаше пътя за Средиземно море. Австрия се вдигна, започна да се мобилизира и Русия се принуди да отиде в Берлинския конгрес, за да бъде окастрена България, която се смяташе за сигурно руска. За наше щастие в Англия управляваше империалистическата консервативна партия на Дизраели. Тя се побоя от излизането на руския колос на Средиземно море тъкмо срещу Суецкия канал - път на съ
общени
е на житницата на Англия, Индия с метрополията. Интересите на Англия изискваха самостоятелно съществуване на България и благодарение на нейните влияния и особено не естественото стремление на самите българи към свобода, а така също на стечението на обстоятелствата, в 1885 г. България се отърва окончателно от руската окупация, която негласно съществуваше с руски министри на войната и руски офицери във войската. Да, Русия ни освободи, преследвайки своята историческа задача, но... ни освободи. Че тя не дойде нарочно само за нашето освобождение ни най-малко не изменя факта на нашето изпитване всичките блага на свободата. Макар за своите интереси, в освободителната война, Русия да беше успевающа победителка, но за нас тя беше Освободителка. Гладният не знае какви мотиви ръководят давающия му хляб; но хлябът го нахранва и той е благодарен. И за стореното си добро нам Русия се считаше права да се бърка в нашите вътрешни работи, но защо пък освобождението ни не беше искрена едничка задача, а
към текста >>
530.
VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
с преговорите изобщо за ликвидиране положението на Балканския въпрос. Както е известно, всички велики сили се възползуваха от разгромяването на турците, и си взеха своя дял от плячката. Това стори, разбира се, и Англия. Англо-турският договор е сбор от няколко конвенции, които са сключени при едно разбиране по въпросите не само между Англия и Турция, а и между Англия и Германия. Това е един вид тройно съглашение от извънредно голямо значение. С него се решава въпроса за главните съ
общени
я между Европа и Азия. Според този договор Англия се съгласява Германия да построи Багдатската железница чак до Басора на морето. В замяна на тая отстъпка, тя добива правото, да назначи двама администратори-англичани в Управителния съвет на Багдатската железница. Освен това ней се предоставят повечето места в администрацията, която ще се грижи за плаването по реките Тигър, Ефрат и Шат-ел-Араб. Портата признава също тъй протектората на Англия въРху Ковеит, който постоянно ще се разширява. Заедно с това тая концесия на Англия в съдружие с Германия се отпущат и твърде важни концесии за петролей. Плаването по реките ще се даде на една компания, в която 30 на сто ще има участие Англия, 25 на сто Турция и 25 на сто Германия. В същност компанията ще бъде англо-германска. Най-голямото значение на тоя договор се състои в това, че се туря едно солидно начало за премахване на всички спорове и недоразумения между Англия и Германия. А когато тия две държави дойдат до едно споразумение, цялото положение
към текста >>
531.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
на отстъпилият турски аскер и избягалото турско население. Срещата с българите от край граничните села с ротите от дружината, която на описание не се подава, бе най- сърдечна, задушевна, братска. Само който е преживял една среща между двама родни братя, от които единият е бил свободен, а другият в затвор и сега вече и той свободен, може да чувствува излиянието на любовта между две души, едната настъпающа войска, а другата местно еднородно население, срещнали се след първото съ
общени
е, че и двамата са вече свободни за да заживеят под един покрив, да заживеят един нов живот, който им носи свободна творческа дейност. Мръкна се. Настаниха се и 4-те роти от дружината на квартира в завзетите вече български села, и то се постави най-сериозна охрана пред тях - близка и далечна. Предстоящият на утрешния ден поход, не смущаваше "момчетата". Чуваха се близки и далечни песни, българска мелодия във всяка почти къща на селата. Гайди, кавали, свирки оглушаваха нощния мрак и изпращаха заедно със своите свирачи и техните слушатели и играчи топла молитва, радушна благодарност към Бога на Свободата, за излятата му милост и над този поробен до сега български кът. Късно през нощта затихна всичко, само гласа на бухалите и воя на чакалите оставаха да се чуват във нощната тишина. Тихото шумолене на горските листа хармонираха на римуваните мелодични сладкопойни песни на нощните "народни обитатели" на горите; самодивите, самовилите, русалките край ручеите и водите на Странджанските долини...
към текста >>
532.
2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Червената стена. Още в 11/2 часа преди пладне противника предприе атака срещу дружината на к. 1248, но биде отблъснат, прогонен със загуби от огъня на охранителните войници. В 3 часа и 20 минути тоже сутринта, атакува 3-а дружина - Ломци, но и оттук отбит със загуби за него големи. На разсъмване цялата неприятелска артилерия откри барабанен огън по горните две дружини - заеманите от тях важни тактически пунктове на полковите участъци. До 8 часа и 45 минути всички окопи, ходове за съ
общени
я, скривалища, са разрушени. Бойците няма къде да се укрият, а нашата артилерия, безучастна зрителка на тия ужаси и разрушения, морални и технически мълчи!... Молби се отправят постоянно и се иска нейното съдействие, но тя все си продължава да мълчи! Това нейно бездействие правеше печално и скръбно въздействие на героите Бдинци и Ломци..., но техния борчески дух бе несломяем, но не и непоклатим. Като че пехотата имаше за задача да се бори сама със съвременната техника и да опита своята пехотна мощ!... В 91/2 часа сутринта командира на полка и командира на 2-а дружина подполковник П. Кр. стоят в един ход за съ
общени
е, на южния скат на масива кота 1248, водещ от "Наблюдателната висота" пред самата к. 1248 и за към предната линия окопи и наблюдават как противника се приготовлява да атакува 3-а дружина Ломци на Червената стена... Всичките приготовления на противника се виждаха много ясно от местостоянието на двамата началника. Веднага се телефонира до командира на бригадата на "Опълченската
към текста >>
533.
1.13. БРАТИН-ДОЛ - ТЪРНОВО
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Опълченски полк, временно заемащ тази част от бойния участък на дивизията, докато частите й, вследствие понесените големи загуби през мартенските боеве, се преустроиха и попълниха своите бойни състави. До заемането му от полка, този участък е бил един от най-тихите, тъй като с нищо не е привличал вниманието на противника. Затова и фортификационните съоръжения бяха почти никакви, па и самите окопи представляваха едва стрелкови трапчета, или даже само трасирани такива. За ходове, за съ
общени
е и дума не можеше да става, такива абсолютно не съществуваха, а скривалищата - обикновени дъсчени, маскирани с пръст навеси, които, ако и поставени на здрави греди, не можеха да противостоят дори на планинските снаряди. Предстоеше една грамадна, колосална работа по укрепяване позицията, тъй като от ръководните фактори се съзнаваше ясно, че този равнинен участък може да играе ролята на ключ на позицията и че стига да се опита, противникът би могъл оттук да спечели значителни и решаващи успехи. Съзнавайки това и по молба на полка, щабът на дивизията командирова тук придадените му пионерни части, а така също изиска от Г. К. 62 и едно отделение германски техници. И започна една систематическа и непрекъсната денонощна упорна работа по укрепяване позицията в тоя равнинен участък. Удълбочиха се окопите до естествените им размери, построиха се втора и трета линия такива; свързаха се помежду си с ходове за съ
общени
е и се построи и общ такъв, водещ към близкия тил на позицията. Едновременно с това
към текста >>
534.
2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА
,
,
ТОМ 25
поддръжка, а картечниците се поставиха в слабите каменни гнезда помежду двете роти. Ротите се командваха от титулярните си капитан Тотев и поручик Милчев, картечниците - от фелдфебела Никола Нинков, а цялата отбрана - от командира на дружината майор Кръстев. Местността слабо се понижаваше напред, пречупваше се и образуваше плитка долчинка, от която почваше да се повишава към сръбската позиция, отстояща от нас на 400-500 крачки. Последната имаше няколко линии блиндирани окопи с ходове за съ
общени
я, скривалища, 4 картечни гнезда, а всичко това бе обградено с висока каменна стена, в двора на която се затваряха и оръдията. Пред лявата половина имаше един пояс от няколко реда телена мрежа. С така гарнирано чело, изтласкана от източните вериги на Стара планина, "Връшка-чука" самотно стърчеше, надвесена над хълмистата равнина, през която минаваше шосето Зайчар - Кула - Видин. Северният й склон е извънредно стръмен, на много места почти отвесен, обкичен с грамадни, високо изправени, тежки скали и покрит с гъста непроходима гора. От тази страна "Чуката" бе непристъпна. Южният й склон по-полегато се спущаше на юг към "Затворнишка поляна", на запад височината се разтягаше и вземаше формата на яйце - 5 до 6 км. дълго, с острия си край на северозапад. Почвата бе навсякъде скалиста, а повърхността осеяна с едри камъни. Цялата "Чука" бе покрита с трудно проходими едри храсталаци, с изключение на част от южния й склон и самия й връх. Часът е 11 през нощта. Всички бяха на местата си, където, с
към текста >>
535.
2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ
,
,
ТОМ 25
слух, напрягат зрение, за да разпознаят добре обекта си. Нервите се опъват до крайния предел, сърцата лудо забиват в гърдите, дишането се усилва, разсъдъкът се замъглява, нервната треска раздрусва телата... Време крайно е... Изправят се силуетите на храбрите подпоручици - ориентировката е пълна, знакът е даден. Издигат се в непрогледна тъмнина две черни вълни, политат напред със стремителността на стихията, за да се излеят - едната на подпоручик Луков зад "Скорпион", във входа за съ
общени
е, свързващ го с поддръжката му, отстояща оттук само на 100150 крачки назад, разлива се по дъното му. прерязва телефонния кабел и унищожава свръзката с артилерията и поддръжката, помита всичко живо и излиза та застава като преградна стена между разединения противник. В този момент другата вълна на подпоручик Агопов потъва и се разлива под земята в зеещата черна дълбочина на "Скорпиона", изпълнена сега с гъстия дим на хвърлените бомби. Тук е дъното на ада. Непрекъснатите експлозии на бомбите събаряха високите стени на окопа, а блясъка на огнените им кълба раздираше тъмнината и осветляваше пътя на храбреците. Паника страшна, изразена в лудо и безумно тичане, вик и писъци сърцераздирателни за помощ, безредно хвърляне на бомби, се внедри в редовете на врага и пак... затишие. Нощната тъмнина легна по- тежко върху земята, а там долу... на дъното се чуваха само тъпите звукове от ударите на ножовете, прикладите и инструментите, писъкът на ранените, тежките и последни въздишки на умиращите, бързите
към текста >>
536.
3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
ураганите си върху работното поле цялата нощ. Работниците редееха, числото им се намаляваше - мнозина намираха мъченическата си смърт под развалините, други излизаха ранени или измръзнали. Въпреки всички несгоди, бдинци напрягаха сили и браздяха, дълбаеха земята, дупчеха скалите почти с голи ръце, защото липсваха им погребните материали, пък и специални инструменти. Духът не отслабваше. И ето, в началото на март позицията бе прошарена с 3 линии окопи, свързанисходовезасъ
общени
я.съсскривалища, галерии, наблюдателници и картечни гнезда, телени мрежи, телефони с подземни кабели - всичко направено от подръчен материал, пренесен от 9-10 км. на гръб. Бдинци с повишен дух, поради постигнатия успех в укрепяването, бяха готови за действие. И драмата почна, заедно с пукването на пролетта. На 8 срещу 9 март полка бе разместил силите си така: II и III дружини в бойната линия, като първата заемаше участъка от пътеката Битоля - Снегово и на юг около 900 кр., а другата (III) - от тук до Братиндол; I дружина бе в полкова поддръжка, a IV дружина в разпореждане на началника на дивизията. Вляво от II дружина бе 56 полк, а вдясно от III дружина - 15 пех. Ломски полк. Тази нощ бе използвана за прочистване и поправка съборените постройки през деня от неприятелската артилерия. Зората на 9 март, студена и мразовита, обвита в гъста мъгла, се роди в трясъка на стотици снаряди, изсипали се върху позицията. Противникът почна отрано силна артилерийска от много батареи, пушечна, минна и
към текста >>
537.
3.5. БРИЯН - НАПАДНАТ 1917 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
"Средорога" се спущат бързо и тихо, като черни кълба три групи от по 50 човека, с облекчено снаряжение и в шаячни обувки, от които едната се насочва южно от "Бриян" и застава на определено място, за дясно охранение срещу вражеската позиция; лявата - вляво странично прикритие, а средната се смъква в каменистото дере, наречено "Суха река". Последната под прикритието на артилерийския огън, водена от смелия си началник поручик Юрданов, отива на изток и спира зад "Бриян" срещу хода на съ
общени
е, където заляга и се прикрива в камънаците, за да се предпази от пораженията на нашата артилерия. Две бомбови батареи, донесени от групата предпазливо, са готови за залагане под неприятелската телена мрежа. В това време "Бриян" се друсаше и трепереше под мощния удар на нашите оръдия, телената му мрежа се разкъсваше и отнасяше в пространството, а от непрекъснатите експлозии нагъсто падащите фугаси, мястото му приличаше на горещо гнездо в черната непрозрачност на нощта. Не след много време, артилерията пренася огъня си, по други точки на позицията и тъкмо когато защитниците на "Бриян" се почувствували свободни, адския трясък на бомбовите наши батареи, заложени под остатъците на телената му мрежа, внася нов смут в редовете му, а когато нападателната група се изправя, хвърля бомбите си в окопа, а след тях налита и се разлива като вълна над защитниците му, смъртна паника ги овладява и почва безредното им бягане из тъмнината, за да търсят убежище в нейната непрогледност. Но "чистенето" е в
към текста >>
538.
3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
това са две големи мечки, гонени и докарани тук от стихията и попаднали в телената мрежа, като в капан. Смъртен страх пробива, като мълния сърцето му при тази явна опасност. Призракът на смъртта заиграва пред него... Той трепва, но скоро се опомня. Миг още и отекват над снежната земя няколко отмерени гърмежи. Наблюдателят, готов за нова стрелба, търси резултата от тях. Утринната зора на новия ден едва разредява непрозрачността на тази тежка тъмносива нощ и отзад из хода за съ
общени
я, водещ към наблюдателя, борещи се с дебелия сняг, няколко войници от ротата успяват да достигнат до него. А напред, в телената мрежа единия от опасните зверове се търкаля и разхвърля снега, като с лопата, а другия - откъснал се от телената мрежа, с отчаян рев, по обратен път се спуска в близкото дере, гдето се загубва. Бързо, на предпазливо, войниците се спускат към телената мрежа и в голям кървав кръг намират мечката мъртва. С голям труд и бавно последната, влачена из снега, бива отнесена в ротата, където кожата й бива одрана, а месото очистено. На тежест около 80 кг и с подкожна сланина около 10 см, дивият звяр бе предаден на ротните готвачи, които за пръв път в живота си трябваше да приготвят храната за другия ден от него. Добре изкиснато, отлично сготвено, месото се изяжда с голямо задоволство от войниците. Наблюдателят от 3-а рота Д. Якимов, за неговата издръжливост, твърдост и безстрашие в тази страшна нощ и за смелостта му да влезе сам в борба с опасните зверове, бе съответно
към текста >>
539.
3.11. ДВЕ ДЕНОНОЩИЯ ПОД СНЕГОВЕТЕ 27-и и 28-и март 1918 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
върхове на тежките и масивни скали. Всичко живо се скри под земята: дивите зверове - в своите тъмни леговища и пещери, а защитниците на позицията - в подземните си скривалища. Вилнееше ураганът и свирепо гонеше цели облаци от сняг, които изсипваше в окопи, скривалища и телени мрежи, за да не останат и следи от тях. Всичко живо, което би се осмелило да подаде глава над снега, рискуваше да бъде пометено и изхвърлено като с лопата из окопа в планинските дерета и усои. Ходовете за съ
общени
я, входовете и вратите на скривалищата бяха вече зарити дълбоко под снежната пелена. Борбата със стихията в скривалищата е в кипеж: всеки се стремеше да изхвърли натрупания сняг навън, но без успех, защото срещу всяка изхвърлена лопата нагоре се изсипваха нови десетки такива и борбата спираше. Времето тежко минаваше, нищо вече не можеше да се вижда, а присъствието на урагана се чувствуваше само по тътнежа на неговата страшна песен. Всяко движение от тила към позицията бе абсолютно невъзможно. Само телефоните, кабелите на които бяха дълбоко закрити в снеговете, безупречно работеха и служеха за свръзка със задните щабове и части. По тях се получаваха и сведения за силата на бурята. Всички опити, направени на 27 и 28 март за излизане до позицията на изпратените части от бригадата, за изнасяне храна или само сухари, останаха без резултат. Защото всеки, който се опитваше да премине през границата на урагана, намираше там сигурната си смърт. Сменяването на дните с нощите се познаваше само по
към текста >>
540.
1.2. МРАВУНЯКЪТ НА ГОСПОДА И ВОЙНИТЕ
,
ПО ПРЕДАНИЕ: Неделна беседа; 2 май, 1920 г. София
,
ТОМ 25
1948, с. 100-103. "Един ден отидох в Борисовата градина и седнах на една пейка. Близо до мене виждам един мравуняк. Една мравка ме полази. Хванах я с двата си пръста, та се обърна, започна да ме хапе. - Защо ме хапеш? - Знаеш ли, че мога да те стисна между двата си пръста и да те изпратя, дето не си мислила. Тя отговаря: Боря се с два страшни великана. - Това са двата ми пръста. Ти нямаш представа за човека, затова си позволяваш да хапеш. - Да, но ние имаме свои пътища и съ
общени
я, и който си позволи да минава по тях, ще го хапем. - Никакви пътища и съ
общени
я не ме плашат. Ако пъхна бастуна си във вашия мравуняк, ще ви пръсна на различни страни. Пуснах мравката на свобода и продължих своите размишления. Казвам: И хората се намират в положението на мравките. Докато са силни и здрави, те мислят, че могат да правят, каквото желаят. Обаче, щом ги хванат двата пръста на Провидението, те започват да се гърчат, да хапят и казват: Два великана ни нападнаха. - Това са двата пръста на Провидението, които неизбежно ще дойдат. Казвате: Ако не са тези два великана, по-добри хора от нас няма да се срещнат. - Днес Бог е стиснал българите между трите си пръста - сърбите, румъните и гърците. Казвате: Ако не бяха тези пръсти, лесно щяхме да се справим. Имаме си мравуняк, имаме закони. - Бог може да разбърка мравуняка ви, да измени вашите закони. Като дойде до европейските народи, Бог ги хваща с петте си пръста и ги пита: Готови ли сте да живеете братски помежду си? Ако не сте
към текста >>
541.
8.3. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА
,
МОЙСЕЙ И ХРИСТОС: Неделна беседа; 7 ноември, 1926 г.
,
ТОМ 25
трябва да бъде добър, но всички хора трябва да бъдат добри. Казвам: няма да минат десет години, и моите думи ще се сбъднат. И учените хора казват, че в продължение на десет години ще станат големи преобразования в света. Старото ще изчезне, ново нещо ще се яви на сцената; и в религията, и в науката, и в обществения живот. Всички хора ще започнат да мислят по нов начин. Тогава, между европейските държави ще се създадат здрави връзки, които ще почиват на нова, модерна конфедерация: съ
общени
ята между държавите ще бъдат свободни, без паспорти, без ограничения. Сега, ако отиваш от една държава в друга, на десетина места ще те преглеждат, да не носиш нещо; в хотел отидеше, все ще те подозират в нещо; ако наблюдаваш вечерно време небето, ще те проследят, да не кроиш някакъв заговор; ако имаш дълга коса, ще те вземат за анархист, или за комунист. Като ме слушате да говоря така, някои ще кажат: "Този човек говори така, защото зад него има нещо друго." - Да, зад мене има нещо, но какво? Зад мене седи Господ, зад мене седи Истината, зад мене седят ангелите, зад мене седят идеите на всички добри хора. Често казвате: "Дошъл е един човек, който иска да заблуди народа ни." - Никой не може да заблуди човека. Всеки сам се заблуждава. Никой човек не може да заблуди цял народ. Това никога не е било в човешката история и няма да бъде! Човек трябва да вярва в Христа и в Христовото учение, което е Божествено, т.е. учение на Бога. Бог иска да подигне всички хора и да ги освободи от страданията
към текста >>
542.
8.4. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА
,
КАК ТИ СЕ ОТВОРИХА ОЧИТЕ?: Неделна беседа; 21 ноември, 1926 г.
,
ТОМ 25
че по-хубаво нещо от природата няма; и по-голяма свобода от тази, която природата е създала за човека, няма: по-велико и по-благо същество от Бога, няма. И най-после, всеки трябва да съзнае, че по-добър ученик и същевременно по-добър Учител от Бога, няма. Всички ние трябва да бъдем ученици на великото Божествено учение и да Го носим навред в света смело и решително. Един ден, когато сърцата на хората се разширят, умът им се просвети и духът им се укрепи, те ще бъдат във велико
общени
е с всички съвършени същества, както и с всички същества, които са завършили вече своето развитие на земята. Тогава хората ще заживеят щастлив живот помежду си и няма да считат, че това или онова верую е сектантство. - Не, всяко верую, което носи за човека щастлив живот, то е верую, което включва в себе си Любовта, Мъдростта и Истината. За този живот се говори в 8 глава на Притчите: "И веселяха се всякога пред Него. Веселяха се на обитаемата Негова земя; и наслаждението ми беше с человеческите синове." Значи, има една обитаема земя, дето всички хора ще се съберат. Нашата земя ще ни доведе до пристанището на тази обитаема земя и там ще спре. Колко време ще преседи нашата земя на това пристанище? Това, което ще стане и за което сега ви говоря е славно и велико, но то се отнася за далечното бъдеще. Сега от всички се изисква стабилна вяра в доброто, да знаете, че никой не може да ви излъже. Защо? - Понеже Бог прониква целия свят. Всеки, който се опита да излъже кого и да е, той засяга
към текста >>
543.
Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева
,
ТОМ 25
питам още през тези години идваха ли, навестяваха ли Ви някои приятели от София? К: Идваха, да. Идваха, приятели идваха. Няколко души са идвали. Брат Томалевски е идвал. Той гледам, че идваше на почивка на морето, обаче, общувахме много, и много полезно общуване имахме ний с него през това. Защото в къщи той обикновено в нас гостуваше, ний имахме много хубави братски разговори в така много хубава обстановка и много неща добихме така представа за братския - за Учителя от това, именно,
общени
е. Това е една много голяма привилегия за нас, особено брат Томалевски. Специално също, нарочно е идвал брат Влад Пашов. В: Той какво изнасяше там, лекции ли? К: Той изнасяше сказки. На най-различни теми, може би над 10-15 теми е изнесъл в Бургас. В: Къде ги е изнасял той? К: В братския салон. Специално всяка вечер изнасяше по една сказка. В: И той ги четеше ли? К: Той ги четеше, четеше. Той си ги пишеше, даже в нас. Той като дойдеше, никъде другаде ходеше, седне си в стаята и си напише сказката, и вечерта ще я прочете. Имаше и някои вече написани, готови. Но е писал в къщи и даже е носел, имаме, размножаваме ги тук-таме, пише: Бургас, еди коя си дата. Тогава, именно, когато е бил в Бургас. В:Вие имате ли ги събрани тези неща? К: Имам ги, да. В: Защото аз имам една идея, впоследствие тези неща на Влад Пашов да ги съберем като една творческа изява на неговия Дух. К: Имам същата идея, и затова ги пазя. Това ще бъде хубаво нещо. Общо ще ги направим, да. В: И хубаво е, може би ще обхванем и
към текста >>
544.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
туй, за което четох сега, за бдинци, за отбиването, и от германците - железният кръст с лента. В: А той за какво е даден? Д: За същото нещо. Българите понесоха всичко на плещите си. И тук даже написани листове, където е бил полка - Червената стена, Братин дол. В: А кой беше ордена, онзи за гражданска доблест? Д: Не зная. Сигурно тука е, тука няма, тука има 5. Туй беше 1915-та, 16-та, издаваха така за поощрение на младите войници. И това беше един дневник, който имаше поместени неща, съ
общени
я от военни лица, от знаещи това, което пишат. Първата година 1894-та година голямото наводнение, а той 1893-та завършва Военното училище. Той постъпва като кадет, завършил пети клас в Сливенската гимназия и постъпва като кадет. Там завършва гимназия, значи 2 години, и 4 години, 6 години. 1875 г. е раждан, 1895 г. - 20, точно значи е бил произведен подпоручик. В: И тогава какво с коня? Д: С коня е влязъл в реката, обаче коня подхлъзва се тъй, и верно е, че когато човек е на собствените си крака е най-сигурен. М: Той сигурно е знаел да плава? Д: Кой? Коня не може, и тати, който ще да е. То е такъв порой, в спокойно състояние е 50 см. Тогава е бил над 2 метра, аз туй си спомням в тази книга. М: После изграждат канал, защитна стена. В: Значи той слиза от коня и продължава да се спасява? Д: Продължава, и аз точно си спомням заповедта, която пускат, той се водеше в 11-ти Сливенски полк, тъй се казваше. По заповед на командира на полка от 3-та Сливенска дивизия пускат запове, в която упоменават
към текста >>
545.
II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,
,
ТОМ 25
стана отделение, повишение имаше. Беше вече 6 400 или 5 800 лв. заплатата, както и да е, но с повишение. Там бях до 1952 г. Станах заместник-директор на Театъра, още по-голямо повишение със задача и отговорност на финансиите, стопанството и на администрацията. С оглед, директора, който беше и режисьор да поеме само художественото ръководство. Там имах неприятности затуй, че моите разбирания бяха малко несъвместими с партийните разбирания. И 1953 г. без да бъда уведомен, чета съ
общени
е, че заместник- директора Димитър Сотиров се обследва като партиен член. Отидох, нищо не им казах, въпреки че имах основание да откажа да присъствам, тъй като нито бях викан в Партийното бюро, което е така работа на цяло Партийно бюро да ме уведоми, да ме питат най-напред защо имам такива разбирания. Както и да е де, тогава разбрах, че можело и така да мине. Обвиняват ме само един от помощник-режисьорите, не си спомням името му каза: "Абе какви сведения сте събрали за другаря Сотиров? Прочетете ги да видим как се е проявявал. Той е партиен член от 1944 г. Как се е проявявал до тогава?" Партийният секретар каза: "Няма какво да ги четем сведенията, партийното бюро е взело решение да бъде изключен от Партията." Ясно беше, че сведенията не са лоши щом не искат да ги четат. Всички туй казаха, че щом той има такива християнски разбирания, щом вярва в Господа не може да бъде член на Партията, и когато ми дадоха думата, само туй им казах, че аз съм се родил в семейство, в което майката е познавала
към текста >>
546.
8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
като нашата. Един народ с Бога всичко може, защото Бог е голяма величина, в която всичко може. С думата "може", ние привличаме всички добри условия и успеха за работа е осигурен. Има слънчеви урагани, които изхвърлят на 18 000 км от Слънчевата повърхност и пак се повръщат на Слънцето тия урагани неизхвърляни. Луната има към Земята само едната си страна. Какво има на другата й страна не се знае. За в бъдеще Новата култура ще има да развие и открие много неща. Ще се установят съ
общени
я с Луната. Има космически течения към Слънцето и Луната и обратно, към Земята. Като се вземат тия течения, хората ще ги използуват за пътуване. Лошите хора са канал в едно общество, в един народ. Те са необходими, за да се излива през тях нечистотията от хората, от народа. Ако злото не бе вътре в Земята, тя не би се въртяла. Злото, силите на злото извършват трудовата работа: вулкани и други процеси. Това е най-трудната работа. Изпитания се дават на добрите хора. Нали хората обичат да орат само добрите ниви? Не отиват на каменистите ниви, а на добре наторените и с дебел слой пръст. Търговия да се върши с продукти, които не носят карма и да си имат производство. Тия наставления се отнасят до приятелите. Сеченето на живи дървета и горенето им на кюмюр от духовно напредналите человеци носи за тях карма. Купените продукти трябва веднага да се продават. Задръжка от тях да не се прави. Трябва да се гледа за такива продукти, които се намират, търсят се, не подлежат на развала и пр. Ние не сме
към текста >>
547.
57. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 14 март 1917 г., кота 1248
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
март 1917 к. 1248 Учителю, Било угодно Богу вчера да се срещнем с насрещния противник французите. От 3 дни - 11, 12 и 13 със силен барабанен артилерийски огън обстрелва позицията на полка и състоящите такива. Вчера на 2 пъти - в 27г и 2.00 часа сл. пл. предприе се 2 последователни атаки към кота 1248. И двете бяха отбити изглежда с големи загуби за него. В 3.10 часа бе свършен боя. В часа почти до вечерта и през цялата нощ артилерийския му огън бе най-силен по окопите и ходовете за съ
общени
я. Види се под прикритието на него е събирал убитите и ранените си. И в сегашния, вчерашния случай Учителю Господ бе, Който воюва и нанесе поражение на противника, като го обърна в бягство. Скромните военни труженици от Бдинския полк благодарят на Небето за големите Му милости изказани тъй щедро вчера и вярвам, че тия големи милости и съдействие на Небето ще продължават да се изливат все тъй изобилно и за в бъдеще към нас. Закрилата на Небето е голяма, всяко свято и велико дело иска своите жертви, но нека Господ Бог на Силите ни помага всякога за довършване с успех наченатото дело - Неговата десница ни пази от ухищренията на Лукавия и да работиме с всичкото си сърдце, с всичката си душа и с всичкия си ум за Господа. Умората е голяма, изнурение силно. ... нервно напрежение гигантско - Господ Исус може само да ни облекчи и да ни отнеме товара. Очакваме Го. Целуваме десницата Ви Учителю. Ваш верен, послушен, покорен ученик М.
към текста >>
548.
67. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ, 26 август 1917 г., Варна
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него Самия. Аз ви предадох едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата, учение не на сектантство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ за Когото Ви говоря е жив в цялата природа, действующ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърдце. Аз ви говоря за Него, с Когото всякога съм в
общени
е. Познавам гласът Му, държа Учението Му, върша Волята Му, слушам Духът Му, и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия язик и се мислеха, че са братя, а не врагове. Да споделяха своите скърби и своите радости. Близо е часът, ще прозвучи небесния глас. Имайте мир и търпение, всичко Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи, и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време. Варна (Свещеният подпис) 26 Август 1917 г. Преписът е получен от сестра ми Райна с писмото й от 1 септември 1917 г. от София, "Опълченска" 66. 6.IX.1917 г., Вардище Преписано от оригинала в дома на г-н Гумнеров на 1 септември 1917 г., 10 ч. пр. пладне, гр. София, Р.
към текста >>
549.
68. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ, 26 август 1917 г., Варна
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него Самия. Аз ви предадох едно учение на Христа, учение на живота - не на буквата, учение не на сектантство, а учение на Мъдрост и Любов, Което може да обнови целокупния живот. Господ за Когото Ви говоря е жив в цялата природа, действоющ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърдце. Аз ви говоря за Него - с Когото всякога съм в
общени
е. Познавам гласът Му, държа Учението Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо слово. Какво благо би било за хората ако разбираха Божия език и се мислеха, че са братя, а не врагове. Да споделяха своите скърби и своите радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесния глас. Имайте Мир и Търпение - всичко Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име на всяко място и време. Варна (Свещеният подпис) 26 Август 1917 г. /препис от
към текста >>
550.
74. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 14 декември 1917 г., Варна
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
мътете, нека кукувицата сама да си ги мъти. На своята опитност и знание приложете знанието на Христа и ръководството и упътванието на Святият Дух - Духа на силата и утешението. Само така земния живот придобива смисъл, цел и стремеж правилен. Да сме във връзка духовна с всички хора навсякъде. Проучвайте хората, носете със себе си мечът на Духа, шлемът на вярата и поясът на Истината. Всякога бивайте с тях опасани. Дръжте така връзката си и не бойте се. Постоянно бъдете вътрешно в
общени
е с Невидимия свят с Небето където и да сте без външните да забелязват. Това враговете Божии не трябва да знаят къде е нашата главна сила. Бъдете търпелив, твърд, постоянен, прилежен, работлив, весел Духом с упование в Единния Истински Бог. В. В. Ж. К. В. О. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Варна 17 Декември 1917
към текста >>
551.
77. ТЕЛЕГРАМА ОТ МАЙЕРОВ ДО подполковник МИНЧО СОТИРОВ, 4 март 1918 г., Прилеп
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
1918 г., Прилеп (получена на 5 март 1918 г., 7¼ ч. преди пладне, Бургас) получена на 5.III.1918 г. ч. пр. пл., Бургас Повикан съм при Началник щаба на армията за указания по заповядания за 7 рота. На същото място преглед по дружинно между другото и по щурмовата подготовка. Веднага след прегледа полкът отива на същия участък. Майор Желязко Калев се превежда за дружинен. Бригадният е от една седмица отпуск 12. Офицер за поръчки поручик Майеров Петър Дънов Хотел "Лондон", Варна Получи се съ
общени
е Минчови повръщат веднага след 7-ого обратно старото място. Направете
към текста >>
552.
109. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 12 декември 1920 г., Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
ще ме имат пред вид за друга длъжност или не, още не ми е известно. В моята бъдеща дейност аз моля да се изпълни волята на Отца Нашего. За тая ми бъдеща дейност ще моля Вашите упътвания - определяние в каква посока ще трябва да работя. Ако не ми се предложи друга служба, ще мога да се ползувам от едно парично обезщетение от (около) годишна заплата или всичко разчитам от около 43 000 лева. Дали Учителю е необходимо да се явя пред Вас и кога и где или не ще е необходимо, моля съ
общени
ето Ви. Днес 11-того получих писмото Ви от 9-того и всичко ще изпълня и предам. Снощи 10-ти братски се уреди спора между бр. Деню и Нико в закона на Любовта. Целуваме Десницата Ви всички от мен и приятелите. Поздравяваме приятелите около Вас! Ваш всякога верен, предан, послушен ученик Минчо Бургас
към текста >>
553.
136. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 12 януари 1925 г., понеделник, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Любовта, Мъдростта и Истината, В петък, 16-того заминалата с. Александрина напълва 40 дни. Налага ми се, възприемам че трябва тук да направиме една обща молитва рано сутринта. Моля и за Вашето участие и благословение, както всякога. "Без Тебе Господи нищо не можеме да сториме!" Молиме осветлявайте, напътвайте с. Александрина в пътя на растежа й към съвършенство - към вечните светли селения на Отца Твоего и Отца нашего за Славата Негова и при дадената свобода на духът й да бъдем в
общени
е за помощта й към чада и брат за принасяние преизобилен плод от нас лозовите пръчки посадени върху Лозата - Господа на Любовта, Учителя на Мъдростта, Духът на Истината. Целуваме Десницата Ви Учителю! Н.Л.К.Б.Л. Ваш верен, предан, послушен ученик Минчо Сотиров Бургас 12 януари 1925 г.,
към текста >>
554.
162. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 29 ноември 1929 г., Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
доверието, което би ми се дало. На 31 октомври (Юпитер) - бяха 9 дни от заминаването. Аз бях отишъл лично в мелницата гдето е погребан покойника в двора й и се видях лично с госпожата му. Било й вече загатнато от Радка х. Петрова - поговорихме и тя ми каза неколкократно: "Ти си искал работа Минчо. Добре, добре Минчо. Щом видя какъв персонал ще намалим и се ориентирам в положението, аз ще ти пиша." На сбогуване сл.пл. същия ден пак ме изпрати с тая надежда. Досега не съм получил съ
общени
е. Сега в неделя - 1 декември са 40 дни от заминаването на покойника за духовния свят. На мелницата - гара Ямбол на обяд събрани близките - събратята му. Помолих най-малкия брат Матей х. Петров да поговори - запита госпожата му Мара Петрова х. Петрова насаме и се уреди въпроса за някаква работа временна била или постоянна на мелницата - Ямбол. Сегашното ми затрудненото материално положение и големи предстоящи задължения ме наведоха Учителю на мисълта да направя горните постъпки. За Вас Учителю всичко е ясно. Ако моите горни постъпки ще бъдат от полза и за делото Божие - Ямбол е близко до Бургас - моля Вашето съдействие да ми се създаде работа от г-жа Мара П. х. Петрова. С. Б. Л. Н. П.Ж. Целувам Десницата Ви Учителю. Ваш верен, предан, послушен ученик Минчо Сотиров. (Венера) - 29.ХI.1929 г.
към текста >>
555.
165. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 25 септември 1930 г., Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
с документи от ликвидацията при 3 пех. Полк, че съм отчетен по една сума 7 700, а сега пак ми я искат и за да се снабдя с паспорт, трябваше да внеса депозит 700 лв. С тоя документ ще трябва впоследствие да се явя във Финансовото министерство и Върховната Сметна Палата - София - след завръщането ми от Ромения и се уреди окончателно и там тоя въпрос. Наложи се от Сливен да мина и през Русе - за записване Матейчо - синът в столар. дървод. училище - биле отказали да го запишат според съ
общени
ята от бр. Мат. Градинаров. Необходимо било срещата ми с директора - причина неизвестна. И от Русе трябва да отива във Варна за заверка паспорта ми и отпътувам през граничния пункт Оборище за Добрич. Ако и претрупана работа, със съдействието на Господа вярвам всичко ще се уреди и да бъде за Славата Божия уредено и на време. Учителю, благословете и съдействайте ми за успех в предстоящата работа. С.П.Б.Л.Н.П.Ж. Целувам Десницата Ви Учителю! В.В.В., предан, послушен ученик Минчо Сотиров. Бургас (Юпитер), 25 септември 1930 ул. "Цар Симеон"
към текста >>
556.
19. ПИСМО ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ, СОФИЯ ДО ПЕНКА Д-Р СТАНЧЕВА
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
БРАТСКИЯ СЪВЕТ, СОФИЯ ДО ПЕНКА Д-Р СТАНЧЕВА за братята, които ще подписват официалната кореспонденция, 5 март 1946 г., София (подписали: Тодор Стоименов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Манол Иванов, Симеон Симеонов, Боян Боев, Борис Никлов, П. П. Теодоров) (машинописен текст) София, 5 март 1946 г. Любезна сестра Пенка Д-р Станчева, Братският съвет в заседанието си на 4 март 1946 г. реши всички писма, представляващи по-обикновена кореспонденция, със съ
общени
я до ръководителите и подобни, да се подписват от братята - членове на съвета: Симеон Симеонов и Жечо Панайотов. Такива писма ще завършват долу с подписа: "За Братския съвет" и под него ще се подписват поменатите двама братя. Молим, вземете бележка от настоящето съ
общени
е и Ви поздравяваме! БРАТСКИЯ СЪВЕТ: подписали: /T. Стоименов, С. Симеонов, Ж. Панайотов, Н. Антов, Боян Боев, Борис Николов, П. П.
към текста >>
557.
29. СЪОБЩЕНИЕ ПО СЛУЧАЙ 40 ДНИ ОТ ЗАМИНАВАНЕТО НА МИНЧО СОТИРОВ
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
СЛУЧАЙ 40 ДНИ ОТ ЗАМИНАВАНЕТО НА МИНЧО СОТИРОВ 11 декември 1954 г, с. Тополица СЪОБЩЕНИЕ От син, дъщери, братя, сестри, другари и приятели. Всички опечалени с тъга съобщават за преселването на душата във вечността на нашия мил баща и брат МИНЧО СОТИРОВ на 79 г. Мили татко, брат и другар, Твоята физическа раздяла от нас ни остави да скърбим но не за това, че не ще се виждаме, а затова, че вий винаги ни сочихте пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Чрез вашия личен живот и изпълнявайки принципите на Всемирното Бяло Братство дадени от Учителя, за което вий винаги говорихте за мир между народите, за мир между всички живи същества, затова именно ний смело ще вървим и продължим да работим в тоя дух за благото на цялото човечество. ВЕЧНА СЛАВА НА ДУХЪТ ТИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА! с. Тополица, 11.XII.1954 г. ОТ ОПЕЧАЛЕНИТЕ [Бялото Братство, с.
към текста >>
558.
35. Окръжно писмо на Верска общност Бяло Братство, Централен братски съвет, София - 3.01.1963 г., София
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ "БЯЛО БРАТСТВО" в града /селището/ Ви, следва да се извърши пред ОКРЪЖНИЯ НАРОДЕН СЪВЕТ на чиято територия се намира града /селището/. За тази цел РЪКОВОДИТЕЛЯ да подаде съответна МОЛБА ДО ИЗПЪЛКОМА НА О.Н.С. За градовете Варна и Пловдив - До Г.Н.Съвет, най-късно до 12 януари 1963 г. ТОЗИ СРОК Е ФАТАЛЕН - ДЕН СЪБОТА, ДРУГИЯ ДЕН Е НЕДЕЛЯ. Образец за такава МОЛБА прилагаме към настоящето ОКРЪЖНО. РЕГИСТРАЦИЯТА СЕ СЧИТА ЗА ИЗВЪРШЕНА след като изпълкома изпрати писмено съ
общени
е за това. МОЛБАТА трябва да съдържа: трите имена на ръководителя на клона и адреса му. В клона колко члена има в седалището на ръководството. Кои клонове се присъединяват към централния клон и с колко члена идва всеки клон по отделно. С колко салони разполага всеки клон за молитвени събрания, четения на Лекции и Беседи; Държавни, обществени или частни къщи, в които няма УЧАЩА СЕ МЛАДЕЖ, съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за изповеданията, като се покажат трите имена и адреса на лицето, което провежда молитвените и четенията на Лекции и Беседи в събранията. Ръководителя следва да прочете ОКРЪЖНОТО пред събранието на членовете, които могат да укажат /потвърдят/ доверието си към досегашния ръководител, като се има предвид чл. чл. 10, 12, 26, 28 и 29 от Закона за изповеданията, които гласят: Ръководителят трябва да бъде български гражданин: честен, благонадежден. Да не нарушава законите и обществения ред и добрите нрави; Да не работи против социалните закони, уредби, мероприятията на Държавата:
към текста >>
559.
10. МАЙКА ТИ НЕ Е БОЛНА
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
искам да я видя, да си взема отпуск и да замина за моето родно село. Аз почувствувах, че трябва да изпълня молбата на брата си, а това беше и мое синовно задължение към майка ми и затова си взех отпуск, купих билет за автомобилния рейс за София и така приготвен легнах вечерта да спя, с готовност сутринта да замина за София. През нощта, ето Учителят ми се явява на сън и ми казва следното: "Майка ти не е болна, но жена ти е тежко болна, затова бързай!" Аз останах крайно изненадан от това съ
общени
е на Учителя, и разбира се го приех като истина и така в размисъл и разни предположение аз пристигнах в София. Моята мисъл беше съсредоточена всецяло в болестта на жена ми, а за майка си престанах да се безпокоя, защото бях сигурен, че тя не е болна. След като си дойдох в София, аз констатирах наистина, че жена ми е на легло и че е била много сериозно болна. Животът й е бил в опасност, но благодарение намесата и грижите на Учителя, тя е била спасена. Макар и доста болна, в момента тя беше по-добре. Аз останах вкъщи няколко дни, докато настъпи още по-голямо подобрение в здравето на жена ми, след което заминах спокойно за родното си село. Там аз намерих майка си съвършено здрава и вън от всякаква опасност за живота. Намерих ги всички здрави, бодри, весели, добре разположение и след като прекарах няколко дни при тях се сбогувах и се завърнах обратно в София. Едва сега, след като констатирах, че това, което Учителят ми бе казал на сън е напълно вярно, аз посетих Учителят на Изгрева. Аз нищо не
към текста >>
560.
15. ЩАСТЛИВО ЗАВРЪЩАНЕ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
каза да вземем здрави куфари, добре да затворим навсякъде, независимо от техните ключове и пломби. Не се знае, времето е размирно, а при това положение възможно е вагонът да пристигне след дълго време. Може да стане разбиване, ограбване и пр. Всичко беше направено. Вагонът беше предаден, а ние си извадихме билети и с първия пътнически влак заминахме за София. Пренощувахме в София, в домът си, и на сутринта, изненадата ни беше изключително голяма, звънецът иззвъня и получихме съ
общени
е, че вагонът е пристигнал на гара София и да отидем веднага да го освободим. Удивително! Вагонът е пътувал или с нас или с някой друг влак непосредствено след нас. И досега не мога да си представя как стана това второ чудо, ако мога така да го нарека. При това вагонът дойде съвсем невредим, че при най-трудни обстоятелства бяхме под едно голямо покровителство и се прибрахме отново в своя дом. И макар, че апартамента беше доста пострадал, ние бяхме пак щастливи и доволни, защото отново си бяхме под своя покрив и собствено
към текста >>
561.
26. ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
някои неща от Великия Учител. Казвам Великия, а всъщност Той беше толкова тих, скромен и незабележим, даже за тия, които бяха съвсем близо около Него. И така на въпроса: 1. На 22.VI.1941 г. елека кола на офицер от авиацията подполковник В. с още двама младоженци пътувах от Скопие за София. След като бяхме минали вече гр. Куманово, собственика на колата, който лично шофираше включи радиото на колата и между другото много често почваха в паузите да повтарят: "Внимание, внимание! Важно съ
общени
е очаквайте днес по обед!" От начина, по който ставаше това беше ясно, че е станало нещо необикновено и много важно, но какво - никой не знаеше. Но обед ние бяхме в Кюстендил и научихме, че Германия е обявила война на Съветския съюз. Всички, включително и ние бяхме като попарени: Хората бяха мълчаливи, унили, покрусени и скръбни и съзнанието на всички беше помрачено. Седнали на обед радиото започна да предава манифеста на Хитлер, че обявява война на Съветския съюз. Манифестът беше много дълъг, подробен и сякаш с това искаше да убеди себе си и своите хора, в неизбежността на това негово решение. Аз бях предупреден много по- рано за това събитие, и за резултатите от него. И за мене беше повече от ясно, че това ще бъде гибелно за Германия. Тръгнахме от Кюстендил за София. Моите спътници, макар и да не одобряваха станалото и чутото, го коментираха по своему, т.е., че въпреки всичко и големите усилия и жертви, Германия ще победи. И за два месеца Хитлер ще им види сметката. Аз пазех мълчание. Те
към текста >>
562.
28. ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
се тържеството, направи се молебен, държаха се речи, сне се германския флаг и се вдигна българският трикольор, изпълнени бяха националните химни на Германия и на България. По околните планини бяха почнали гръмотевици и дъжд, но над Охрид беше ясно и ние се страхувахме, че може дъждът да дойде и тук и да прекъсне тържеството. Това обаче не стана. Охрид беше сякаш под някакво невидимо покровителство. Тържеството завърши, следваше да се отиде на банкет и едва тогава се получи съ
общени
е от София, че се разрешава приемането на града. След обед имаше разходка по езерото със специално подготвена моторна лодка. Всичко беше от хубаво по-хубаво, сякаш цялата природа се радваше. Към 18 часа се отправихме обратно от Охрид за Битоля. Не изминали и 10 км. от Охрид, ние се обърнахме назад, над Охрид се изливаше небивал пороен дъжд с гръмотевици. Сякаш по някаква невидима забрана сега беше отминала и дъждът, задържан до този момент, беше почнал да се излива с голяма сила. И така, този ден беше щастлив и благословен, радостен и щастлив за всички българи. И думите на Учителя още веднъж бяха потвърдени. А най-чудното е това, че гр. Струга, също български град, само на 3 км от Охрид и до края на войната не беше предаден на българите, а остана под италианско владение. Мисля, че и св. Климент Охридски, духовният покровител и пазител на този край, беше дошъл този ден там, радваше се и той заедно с нас и ни
към текста >>
563.
36. НИТО МАЛКИ, НИТО МАЛОВАЖНИ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
недоверие, че това ще стане чак толкова късно! Сега, след като от тогава са изминали повече от 30 години изказването на Учителя е вън от всички съмнения. 3. Още в 1926 година в беседа Учителят е казал, че в света ще станат големи преобразования. Старото ще изчезне и новото ще се яви на сцената. И в религията, и в науката, и в обществения живот, всичко ще се промени. Хората ще почнат да мислят по нов начин. Между европейските държави ще се създадат нови връзки и отношения. Съ
общени
ята между държавите ще бъдат свободни, без паспорт и без ограничения. 4. Един път като военен, Учителят ми каза така: "България във военно отношение е съвсем слабо подготвена и затова тя не бива и не трябва да води война. За да бъде готова за война, България трябва да има 3000 аероплана, а тя има само 100. Действително, че за това време готовността на България беше съвсем слаба и на ниско ниво, особено от гледището на нейното въоръжение. До 1939 година България беше много слабо въоръжена, въпреки че в кадрово и командно отношение беше на голяма висота, а и духът на войската беше доста висок. Причините за лошото въоръжение бяха ограниченията, наложени от Ньойския мирен договор, след Първата световна война. След завръщането ми от прикриващия фронт на турската граница 1939 година, аз се срещнах с Учителя и без да му дам какъвто и да е повод, Той каза: "Сега поне българите видяха, че не са готови за война." Това ме изненадата, защото наистина това беше факт и то беше констатирано най-добре от
към текста >>
564.
Съдържание
,
,
ТОМ 26
Университет в София, 24.10.1934 г. 1.6.3.15. Свидетелство за втори университетски изпит № 13337 като редовна студентка от Историко-филологически факултет на Софийския университет, 24.10.1934 г. 1.6.3.16. Диплома № 10648 за завършено висше образование, специалност „ Педагогика” в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, от 24.10.1934 г. 1.6.3.17. Диплома за завършен двегодишен педагогически курс при Американската детска градина, 27.06.1938 г. 1.6.3.18. Съ
общени
е № 853-1 от Министерство на народното просвещение до Олга Славчева Динкова, учителка в с. Мухово, Ихтиманско, за допускане до държавен изпит за учителска правоспособност в средните училища - за първи път на писмен, устен и практически изпит по български език, 26.05.1938 г. 1.6.3.19. Съ
общени
е № 15324 от Министерство на народното просвещение до Олга Славчева Динкова, ул. „Марин Дринов” 17 - дом Никола Золотович, за допускане до държавен изпит за учителска правоспособност в средните училища - за втори път на писмен и устен изпит по български език, като втора специалност, 28.12.1939 г. 1.6.3.20. Съ
общени
е № 3612 от Министерство на народното просвещение до Олга Славчева Динкова учителка в с. Мисловщица, Трънско, за издържан държавен изпит за учителска правоспособност - за редовна гимназиална учителка в народните средни училища, 24.04.1941 г. 1.6.3.21. Свидетелство № 6074 за учителска правоспособност от Министерство на народното просвещение с право да бъде редовна гимназиална учителка в
към текста >>
565.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
мълчат. Ето чука се на вратата - Марийчето иде. Величка я поканва да седне на стола. Дава й вестник да чете: - Виж какво пише тук. Държи Марийчето вестника с двете си ръчичики и бавно отчита: -П-О-Л-И-Т-И-К-А - политика. - Кажи сега, Марийке, това „политика” яде ли се, пие ли се? - То се пие, учителке, отговаря самоуверено малката кпюкарка. Гръм от задружния смях на учителите. Марийка се разплаква, писва и скача от стола. И дим да я няма. Тя никога веч не повторила своите важни съ
общени
я. ЮЛИЙ [1922 г.] Почвам да се затъжавам. Той все при мене, все коректури носи, а то Райчо го върши това много по-хубаво от мене... Хе, не ми е весело... Направо ми казва, че иска да ме прави казанлъкчанка. Не сега, но след събора. Кузман се подсмива към нас. Тъй хубаво се подсмива, но нищо не казва. Дързев все си тананика и бележи нещо върху петолиние. 10 АВГУСТ 1922 г. Книгата е на привършване. Халвите и локумите валят. Мъката ми расте. Никаква сладчина не може да я пропъди. Той ме намери чак в третия двор, до рекичката и пак повтаря: - След събора, чу ли - казанлъчанка. И той е учител, възнамерява да продължи образованието си, а пък аз - при родителите му. Турчинът вече не ме гази, но от това не ми става по-леко. И все съм болна тук. Уж отлична храна, въпреки халвите и локумите здрава се не виждам. Глава, гърди, гръб - все боли и боли. От ореховите дървета ли е, от чемширите ли е, не зная. А Райко и Таня кашлят и двамата. Величка прилича на излиняло цвете, расло на сянка. Пак в третия
към текста >>
566.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
решава: Два дена ще ни шиеш и 200 лв. пари. Чудя се отгде ще ги взема. Но сбирам левче по левче; пада по някоя паричка и от „Сутринни лъчи". Никога не взимам трамвай. Никога нищо не си кукувам, освен хляб и някои евтин зеленчук. По този случай разбрах, че салатата е по-евтина от марулята и затова само нея си купувам. Мляко нито капка, сирене ни трошица. Горе живее сестра Минева с двете си дъщери Здравка и Соничка. Гледат ги наистина като пиленца в кафез. Понякога влизаме в
общени
е; те обичат музика и поезия; викат ме да им чета и ме черпят щрудел с ябълки. Все за тази проклета двойка по алгебра - седна, стана, за нея мисля. Наесен ще се явявам на поправителен и - Господ да ми е на помощ по-нататък. А къде изчезнаха лазурните очи. Никъде не виждам Лучия Микелети, като че вдън земя пропадна. За някои тази дата е фатална, мен носи щастие. Пиша тия редове в нова квартира - Дом Русев - „Върбица” 10. Зорница Русева ме покани в техния сутерен срещу четиридневен шев месечно. Мъжът й ме посрещна днес, даде ми ключовете и ми каза: - Добре дошла! Стая и кухня. Даже и чешма, даже и машина за готвене - зимниче и барака. Боже, Боже, Боже! Ето ми го бялото чисто легло. В единия ъгъл книгите, тук е масата, там е куката за дрехите. Кухнята е великолепна - светла. Поставям етажерка за съдове, миндер за почивка и маса за готвене. Но тая маса са газови сандъчета, поставени. В двора цъфнали цветя и плодни дръвчета. Свечерява се. Спускам белите завески, отварям ламбата. Колко е хубаво!
към текста >>
567.
21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
други е потребен учител, а трети прибягват до услугите на свои съученички. Нали и Вие имате такива. Изберете си едно от това което ви подхожда. Едно знайте, че ще имате успех, защото спокойствието непременно трябва да дойде за изпита. Гимназията трябва да я изкарате, защото този малък факт носи разрешението на големият въпрос, разглеждан днес от нас. И така, в заключение казвам: Направете в себе си преоценка на човека, чийто пленница сте днес. Най-вече, какво може да Ви донесе
общени
ето с него и разположен ли е той да устрои бъдащето си съобразно вашите нужди. Ако не сте съобщили на Учителя състоянието Ви, да обмислиме начина по който да сторите това. Заемете се с всички сили за училището, което ще допринесе много за издигането Ви към по-висши състояния. Моето желание е, ако имате известни сънища за двамата души, посочени от Учителя, съобщете ми по нещо за тях, в случай че заслужавам Вашето доверие. Всичко, което може да Ви се види ценно в писмото ми, е продукт на Учителевите мисли, примери и поучения. Нему да бъде слава, да се научим да Го обичаме с оная любов, която води към Бога. Привет от душата, която страда наравно с Вас. B. В. : Добринка Емануилова. П.П. Ще чакам отговора Ви по същия път от 31-того до 3 август. C. 29 ЮЛИЙ 1926 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 29 юлий 1926 г. Мила Госпожо, Вие ме наричате „сестрице”. С това ми давате право и аз в бъдещите си писма да Ви наричам тъй. Значи, един е мой враг, а другият е приятел. Изглежда, че на
към текста >>
568.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Също не зная. Вие говорите за това красиво съновидение като да е атавизъм... Вашият операционен реализъм ме плаши. Не смея да дочета писмото Ви, нито искам да мисля. По този начин Вие разбивате моите златни мечти, които са едничкото красиво нещо в живота ми сега. Искате да ме направите философка - не мога. С какво спокойствие умозаключавате, че „опасната връзка е вече разкъсана” и че аз съм свободна. Не, до края на живота си ние ще бъдем свързани, макар и разделени. Мислите ли, че
общени
ето Ви с мене ще тури „красиви черти” върху характера ми? Ако това красиво нещо се постави отвънка, то няма никаква стойност, но ако иде отвътре, то си е било там отвеки, а Вие само сте го събудили, извикали към живот. Прилагам третото Ви писмо. „21 май 1926 г. Чудеса на чудесата! Ако някой каже, че чудеса стават само в приказките и легендите, то аз бих възразила на това, защото чудесата стават и в тия Божи дни, и то с мен. Запис със 700 лв. от Добринка Емануилова, придружено с тайнствено поетично писмо! О, значи и аз съм мила на Бога, щом добри човеци се сещат за мене и ми помагат! Значи моят вик е стигнал до Бога - до нея и ето навреме идва чудната помощ. Казаха ми, че Colombo става пълномощен министър. Хе, голяма клечка! Навярно той ще се възгордее. Но расти, мой мили, стани голям и знатен. Нека вред те придружава моята любов, расти! Сряда. Излизам от школата. Лекцията на Учителя е великолепна. Още ехтят в душата ми бисерните му слова, които те карат да се опознаеш и заработиш. Чаровна
към текста >>
569.
3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Учителя сме пак с вяра нова крепка и Вам привет донесли за бъдащето светло - кога по-мощни десеторно ще да бъдем. Ни една радост земна може да отмени развлечението сред небесни светове! Ходете всички към Слънцето красиво, Вам светъл лъч път светъл ще показва и прием по-чаровен от наший Ви очаква. „Към светлината за светлина!” 29.XII.1926 г. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: През последните няколко четвъртъка от моя страна редовно спазвах часът на нашето
общени
е. Знаете ли в какво се състоеше то? Идвах при Вас, обгръщах Ви с десницата си и двете отлитахме към Слънцето. От там у мен се зароди идеята за един сюжет „Гостуване у Слънцето”. Отделно ще Ви изпратя една малка разработка, записана така, както я преживях още при първото ни с Вас пътуване. Може би си спомняте, че еднаж цялата школа предприе такова пътуване и сега поисках да го повторим с Вас. Даже още еднаж да го направим и идния четвъртък, за да преживеете сама това, върху което ще пишете. Освен това, за успешното предаване този така да кажа необикновен сюжет, моля да се срещнете с Учителя, от когото да измолите някои пояснения, потребни за работата, тъй като може би сами не сме в положение да ги постигнем. Именно, срещнете Учителя и кажете Му приблизително това: „Искам да пиша върху един сюжет „Гостуване у Слънцето” и моля да ми опишете какъв вид има един слънчев жител, какъв характер може да има, с какво име подхожда да се нарече. После едни от поученията на този дух са някои
към текста >>
570.
7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
през това време. Ето защо, апелирам към вас - поставете се в нужните хармонични отношения на брат и сестра (подчъртавам Ви това). Искам от Вас не да го наказвате, а да го възпитавате неусетно, като в скоро време сама вий ще се ползувате от плодовете на Вашата дейност. Бих могла, без да апелирам към Вас да предприема една духовна дейност към тази душа, да изпълня сама това, в което Вий сте длъжна да се проявите. Това обаче, би значило да лиша Вас с две трети от благата, които нашето
общени
е Ви дава. Така щото Вий ще останете с една трета и двете трети ще се дадат нему. Такъв е закона - онзи, когото мразиш, Небото го награждава с двойно повече от твоето. Няма да говоря какво ще му се даде, Вие току-що го преживяхте. Но така е, ако искате да имате пак всичко, Вие ще направите него участник на Вашите радости, както Духът прави Вас участница в своите. Прочее, оставям Ви да се определите в тази работа, а можете спокойно да я възложите и на мен при гореказаните условия. Все пак, ще ми е много драго, ако Вие почнете да виждате в него повечко добрини, вместо недостатъците които до сега съзирахте. За всяка Ваша нежност към него, като сестра, небето ще Ви възнаграждава стократно. Можете веднага да се поставите в хармония, а идната сряда ще очаквам да прочета Вашия отговор. Ако в него нежност съзирате и отрицателни прояви, Вам принадлежи изкуството да го облагородявате. И уверявам Ви, това ще е между заслугите, които на Небето ще Ви се приценят. Уверена съм и в неговото послушание към
към текста >>
571.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Твореца на чудесата. Ако желаеш да си свидетел на чудеса, добрините си отправяй и към ония, които не те обичат. София, 16 април 1927 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 16 април 1927 г. Асавита, Благодаря Ви за стиховете, посочени в пророк Исайа. Колко са хубави! Аз много обичам да чета Библията - много самотни дни и часове, тя ми е била истински незаменим другар и съветник. Колко много поезия се крие в тая велика книга! Вие казвате да преустановим временно нашето писмено
общени
е. Добре. Намерих изгубеното писмо! Колко се радвам! Дали не се дължи намирането му на опита ни в четвъртък? Питате ме с какво се занимавам сега. Първо и първо - с шев, второ -с четене за изпит, упражнения, лекции и пр. Ах, как треперя за всичко! Как не съм готова по физика и логика! Г-н Калчев не ме пита при уроците със Соничка, па и няма опорна точка в мозъка ми, така че и да иска не може. Във вторник, като се завръщах от „Изгрев”, срещнах А. Колко се развълнувах. Не знаех какво да предприема, дали да го поздравя или да го отмина. Не бях сама. Той наближаваше. Видя ли ме, не зная, но поръките Ви са така строги, че аз съвсем се обърках и гърбом към пътя седнах на една пейка. Наведох главата си и изведнъж заплаках. Придружаващата ме не разбра що става. Помисли си, че ми е призляло и искаше да ми помогне. Колко мила беше тя! Приличаше на Добрият ангел, който утешава людете. Не смеех да го проследя с очите си. Тя ме прегърна и ме утешаваше. Изглежда, че той е ходил някъде наблизко в гората и
към текста >>
572.
7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ваятелското чукче на Бога, той расте и от него се създава онова красиво творение, приготовлявано да краси селенията на Бога! След това, което преживях, продължавам да скърбя и ще скърбя дълго може би още, ако ли не и цял живот; нарочно Господ ме поставя в това състояние, за да израсна колкото Той желае! Не Ви пиша за същината на моя изпит, но неговото име е „жъртва свята и непорочна...” Не мислете и Вий за него повече, до време. Вий казвате, че сте щастлива в часовете на нашето
общени
е! А знаете ли, че сред скърбите си винаги си задавам въпроса: „Кому моята душа е потребна в този свят? Щом една само душа ме е презряла, може би наистина нищо ценно няма в мен!” И ето, след това презрение, посягвам да направя опити на духовен подвиг, дали наистина това е така. Жадни и страждущи души много са около нас, даже във всекиго трагедия ще видиш! Приближа се при Хелмира чрез нашите писма, вслушам се във воплите на тогова или оногова и видиш, че всекиму можеш да осмислиш и живота, и трудът по нанагорний път; от всякъде ти шепнат: „Остани, остани още миг при мен! Ний можем да вкусим от благата на духовният живот!” И след всичко това, виждам че при когото и да се приближа, Господ отваря ръката ми да давам, да давам и вечно това... Радостта ми е само като гледам тяхното щастие. Една Хелмира само ми отвръща по моята мярка... Господи, благослови я и пак благослови! 7 юлий 1927 г. Прочее, от гдето и да е отправено това „презрение”, важно е, че носи благословение за известни души. Чудя се
към текста >>
573.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
с няколко дни по-късно. Бих желала същия ден да получа Ваше писъмце, подробно или кратко, с което да ми опишете онова, що Ви вълнува, Вашите най-нови копнежи и желания в духовния път. Предложете и нещо за обновление на програмата ни в четвъртък. Можем да направим първия опит, с който миналата година започнахме. Във Вашето писмо Вий очертайте подробностите за същия, датата и часът (който трябва точно да спазим). Прегледайте как беше тогава и се съобразете; да видим след едногодишно
общени
е до где сме стигнали във възприемането на мисълта. Спрямо „вълкът” не се опълчвайте явно, нито предупреждавайте за сега в нещо жертвите му. Ще видим какво трябва да се стори по-нататък. Приветствувам Ви сърдечно и очаквам Вашия глас. Има много да Ви пиша, но за сега това. Розовият карамфил ще пазите още известно време, нали? В. В. Асавита. 6 ОКТОМВРИ 1927 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 6 октомври 1927 г. Асавита, Зарадвах се на неочакваното Ви писмо. През всичкото време, докато не ми писахте, в душата ми грееше една невидима Асавита, която продължаваше да ми говори. О, колко горчивини прекарах през това време. Като не споделях с никого, като че ли по-силна ставах и почвах повече да работя и в поезията, и в училището. Не зная защо предчувствувам, че Вие на физическото поле няма никога да ми се изявите. Ще изчезне и Colombo; от Учителя ще остане само Словото Му. Тогава!? Не „тогава”, но до тогава всички тия мили образи трябва да се слеят в душата ми като една вътрешна сила и красота,
към текста >>
574.
24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
че бихме могли много да си споделим с Вас по този въпрос, но ще Ви кажа - следвайте съветите на Учителя и Вий ще постигнете онова, което е съществено да се постигне от всяка душа. Що се касае до аристократическите традиции, за тях природата е приготвила велика „метла”. Когато се касае за пророчества, обикновено Учителят казва: „Не ще стане онова, което Вий мислите, нито това, което аз мисля, а само това, което Бог е определил!” За сега Вий ще се задоволите може би с ограничено
общени
е, било за да не го изложите пред дългът му, било и Вий по-добре да следвате ученето си. Определеното бъдаще само ще се яви пред нас и ний ще се съобразим с него. Доброто разположение и интереса му към Учителя, естествено ще донесат благословение и за неговата душа. От Вас зависи да имате с него чисти братски отношения -нека и той бъде като художник, комуто Вий позирате във Вашата красива премяна! Тогава бъдащето ще има своите светли изгледи. Знаменателни бяха последните две общи екскурзии до Витоша, когато нашият Бивак получи своето име от Учителя. „Белия Ели-Шадар”, или „Истинския свидетел”, приблизително преведено на български. Бях доволна да Ви слушам в разумните разговори при Учителя. Неприятно беше само, че участието на сестра Б... оприличаваше всичко на състезание. Трябва да сте много внимателна в такива случаи, а при това не се надсмивайте на подобни личности. Но, Хелмира! Аз вярвам във Вашето добро бъдаще, вярвам, че Вий ще работите през всички дни, години и векове, ще сте за добър
към текста >>
575.
4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
си живот, ще Ви кажа, че бидейки всякога мислено около Вас, с умиление гледах как трепкате из градината на Изгрева, как надниквате из алеите от вън дали ще намине „Коломбо”! Съчувствувах Ви, но как да се помогне! Хелмира е в „пост” тази пролет и за сега ще живее само с миналите спомени за любимия. Така Вий по-лесно ще си вземете тия тъй важни изпити, та после Бог ще промисли. Сега, идвам да Ви помоля да споделите с мен онова, което Ви занимава; може би идват дните на открито
общени
е между нас и наистина желая да се потопим в оная виделина, която еднакво е необходима и за двете ни в нашето
общени
е. Между другото, радвах се кога виждах да ме откривате в нашата сестра Аня; казвах си ето една наистина достойна душа, която може да се счете за наследница на Асавита; нека ней Хелмира отдава чувствата си от любов към Асавита! Явете ми как минавате в четвъртък; сега последния път, в мен се роди идеята да поискам за Вас първите улеснения във връзка с изпитите; Бог е велик да започне още сега проявленията си към Вас. Само бъдете блага, носителка на Неговата Любов, както много пъти умеете да вършите това. Инцидента с Аня ми стана известен: Не са желателни такива неща, затова направете всичко, за да се изгладят отношенията. Най-вече сега при изпитите нужно е от всякъде да Ви се отправят чисти мисли на приятелско разположение. А това изисква и от Вас добри обноски към всички. Както винаги, разбира се, и сега оставям много недоизказано - до време. Приемете всичко благородно в
към текста >>
576.
1.6.3. Документи на Олга Славчева.
,
1.6. Документи. Сканирани материали
,
ТОМ 26
Университет в София, 24.10.1934 г. 1.6.3.15. Свидетелство за втори университетски изпит № 13337 като редовна студентка от Историко-филологически факултет на Софийския университет, 24.10.1934 г. 1.6.3.16. Диплома № 10648 за завършено висше образование, специалност „ Педагогика” в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, от 24.10.1934 г. 1.6.3.17. Диплома за завършен двегодишен педагогически курс при Американската детска градина, 27.06.1938 г. 1.6.3.18. Съ
общени
е № 853-1 от Министерство на народното просвещение до Олга Славчева Динкова, учителка в с. Мухово, Ихтиманско, за допускане до държавен изпит за учителска правоспособност в средните училища - за първи път на писмен, устен и практически изпит по български език, 26.05.1938 г. 1.6.3.19. Съ
общени
е № 15324 от Министерство на народното просвещение до Олга Славчева Динкова, ул. „Марин Дринов” 17 - дом Никола Золотович, за допускане до държавен изпит за учителска правоспособност в средните училища - за втори път на писмен и устен изпит по български език, като втора специалност, 28.12.1939 г. 1.6.3.20. Съ
общени
е № 3612 от Министерство на народното просвещение до Олга Славчева Динкова учителка в с. Мисловщица, Трънско, за издържан държавен изпит за учителска правоспособност - за редовна гимназиална учителка в народните средни училища, 24.04.1941 г. 1.6.3.21. Свидетелство № 6074 за учителска правоспособност от Министерство на народното просвещение с право да бъде редовна гимназиална учителка в
към текста >>
577.
2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
лутали без път из планината, заблудени от гъста мъгла. Как плакали с глас всичките, обвинявайки се една друга „че не си седели мирно, ами се юрнали по „Святого Йована”. Как една се престрашила пред другите и предложила да направят молитва... Горките жени, разправят, тъй се молили, тъй горчиво плакали, че за миг се раздигала мъглата, блеснало слънце върху пътя им и те видели някаква пътека. Решили само по нея да вървят и никак да не се отбиват. Тази пътека ги довела при нас... Това съ
общени
е ни донесе голяма радост. Прибрахме жените край огъня, дадохме им сухи дрехи да се преоблекат и сами насърчени от тяхната вяра, отидохме за още дърва. После обграждаме огъня и пеем. Така, сякаш пропъдихме мъглите и видяхме звездите отново. 18 [август 1930 г.], понеделник Изгрев слънце - рубин. Няма ги мъглите, отишли си облаците. До вечерта не остава никаква следа от бурята и дъжда. 19 август 1930 г., вторник Великолепен изгрев. Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря прекрасното светило. Ний го чакаме с мълчаливо съзерцание. Накацали по скалите, ние му се любуваме с препълнени от благодарност сърца. Учителят заговори. Това е първият ден на събора - тук на Рила. В пурпурни багри и лазур блести групата около него - събрани от целия свят - българи и чужденци, ние слушаме несравнимото Слово. Едни пишат, едни в нямо съзерцание, приклопили клепки, слушат, едва дишайки. После на огнището, после на Белия извор. Слънцето вече огрява и двата бивака и
към текста >>
578.
3. ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
,
ТОМ 26
НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 3.1. Поезия 3.2. Проза: Разкази, статии, съ
общени
я 3.3. Спомени и размисли 3.4.
към текста >>
579.
3.2. Проза: Разкази, статии, съобщения
,
ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
ТОМ 26
статии, съ
общени
я 3.2.1. Изповеди 3.2.1.1. „В розови краски или пейзажи...” 3.2.1.1.1. Проза в ръкопис. Сканиран документ (с. 1) 3.2.1.2. Карамфил 3.2.1.3. Възвръщането 3.2.1.4. Разказът на едно детенце 3.2.1.5. Писмо 3.2.2. Разкази и съ
общени
я в списание „ЖИТНО ЗЪРНО” 1933 г. 3.2.2.1. Няма те 3.2.2.2. Тука си 3.2.2.3. Пришествие 3.2.2.4. Посещение 1935 г. 3.2.2.5. Великото освобождение 3.2.2.6. Смирение 1940 г. 3.2.2.7. Млад и стар. Разкази от Олга Славчева... 3.2.3. Статия във вестник „БРАТСТВО” 1942 г. 3.2.3.1. Днешната
към текста >>
580.
3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”
,
3.2. Проза: Разкази, статии, съобщения
,
ТОМ 26
съ
общени
я в списание „ЖИТНО ЗЪРНО” 3.2.2.1. Няма те 3.2.2.2. Тука си 3.2.2.3. Пришествие 3.2.2.4. Посещение 1935 г. 3.2.2.5. Великото освобождение 3.2.2.6. Смирение 1940 г. 3.2.2.7. Млад и стар. Разкази от Олга
към текста >>
581.
3.2.2.7. Млад и стар. Разкази от Олга Славчева...
,
3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”
,
ТОМ 26
Разкази от Олга Славчева. София, 1940. 90 с. Съ
общени
е Житно зърно, Год. 14, 1940, кн. 4-5, с. 125. „Млад и стар". Разкази от Олга Славчева, София, 1940 г., с. 90. Цена 20 лева. Олга Славчева, която до сега ни дари с няколко стихотворни сбирки, за пръв път излиза със сборник разкази. Това са 24 разкази със сюжети из народния бит. В разказите личи тънко познаване на народния бит, на народната душа, нейните тъги, радости, копнежи, надежди. Прочитането им буди у читателя чувството, че доброто живее във всяка душа, че то образува истинското й естество, че доброто е по-силно от злото, че светлината е по-силна от тъмнината. Тия разкази събуждат вяра в човека, вяра в Божественото начало, което живее в човека, вяра във Висшата Правда, която царува в живота! Тая книжка събужда любов към човека- брат, напр. разказите: „Поклони се", „Дядо Ради", „Минекша", „Тефтерите", „Салеп", „За хатър" и пр. Препоръчваме я на читателите си! Прочитането им ще събуди в тях една светлина и желание да бъдат
към текста >>
582.
8.2.1.8. Задачите на човека
,
8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”.
,
ТОМ 26
имаш телевизионен център в мозъка си за Словото на Учителя Дънов. Затова изучаването на Словото Му е строго индивидуално. А събирането на групи и някои да ти чете Словото Му е много трудно за разбиране и възприемане. Причината е, че всеки човек в даден момент решава своя конкретна задача, за да си изплати кармата. И всички мислят различно и гледат по телевизора на различни канали. И затова не може да става обединението по групи. Това е главната причина. 4. Общество Бяло Братство е
общени
е на човешките души към един център, този на Великото Бяло Братство, което е в духовния свят. Той не е на Земята. А кой е Учителя, виж на с. 477, „Изгревът", том XXIV. Историята на Школата на Учителя Дънов е дадена в „Изгревът", на с. 401. Ще прочетете как Новия завет преминава в „Изгревът", който е Третия завет на Бога към человеците земни и небесни. Колкото по-бързо приемете това, толкова по-добре за вас. Иначе, ще си пропуснете условията и времето за което сте се родили в България. Това е най-важната задача на
към текста >>
583.
8.2.1.9. Татяна Влаева
,
8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”.
,
ТОМ 26
сам си правех. Как ли съм го правил, откъде съм имал сили, не зная. Дошли са отнякъде и са ме движели. А през това време тази млада жена продължаваше да продава „Изгревът". А ако знаеше само каква вълна на противодействие излизаше от първата книжарница, не е за разправяне! А при втората книжарница ме посрещаше и усмихната тази млада жена. Нейното име бе Таня Влаева. Запомнете това име. 7. По-късно тя създаде книжарница „Астея" на ул. „Пиротска" № 3. При всеки излизащ том аз правех съ
общени
е, че се продава в тази книжарница. В съ
общени
ята за концерт-рециталите винаги отдолу бе написано къде се продава „Изгревът". Едва ли има книжарница в София, която да е рекламирана толкова пъти със съ
общени
я по София и в страната. Всички вече знаеха, че тази книга се продава само в тази книжарница. По- късно се явиха и други желаещи да я продават, но аз не я дадох никому. А защо? Защото пред очите ми стоеше картината как в едната книжарница я укриваха, а при Таня стоеше на витрината. Тя беше заслужила да я продава. До 2010 г. се продаваше само там - цели 17 години. 8. Беше създадена книжарница „Астея" на ул. „Пиротска" 3. Винаги Таня ме посрещаше усмихната, и когато бе сама, аз се разприказвах. Иначе мълчах пред другите посетители. Тогава не търсех нито известност, нито почитатели. Нямах време за тях. Таня ми съобщаваше по телефона какви книги липсват и аз отначало ги носех на ръка, а после ги карахме с кола. Разплащаше се навреме и беше чиста в сметките си. 9. Това бе най-светлия образ на
към текста >>
584.
8.2.2.1. Сценарият на един концерт
,
8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване
,
ТОМ 26
дата и час салона за провеждането му. След получаване на разрешението поканите и поясненията се набират (по две на страница), разпечатват се, копират се на 300 листа, които се разрязват на 2 и получаваме 600 покани - от едната страна поканата, а от другата - пояснението. Девети етап: Купуват се по 100 плика за София и 100 плика за провинцията. Лепят се 200 марки по пликовете. После се надписват адресите по пликовете за около 3-4 дни. Раздават се на ръка 300 покани. Десети етап: Съ
общени
ята за концерта се слагат в 200 надписани плика, залепват се пликовете и се носят в Централна поща, където се пускат в 2 кутии - за София и за провинцията. Единадесети етап: Имам лист, на който съм написал под номера какво е необходимо за концерта - апаратура, микрофони, стойки и т.н. Проверява се всичко - не трябва да липсва нищо. Всичко се слага в торби и са готови за концерта. Това отнема няколко дни подготовка. Дванадесети етап: Подготовка на изложбата, състояща се от фотоснимки. A3 формат - големина 30-40 см, които са сканирани, обработени, разпечатани и ламинирани, а след това се залепват на картони. Пример: за 5-те концерта на 2010 г. бяха подготвени 12 картона с 48 снимки за всеки концерт. Това е най-мъчителния етап. Толкова много се уморявам, че нямам сили да се радвам. А бих искал, но не мога! Тринадесети етап: Подготвям книгите, които трябва да се занесат от „Изгревът" от I том до XXIV, и да се предложат за продажба - от всеки том по 4 броя. Обикновено се купуват до 20 броя за
към текста >>
585.
8.2.2.2. Как се осъществява един концерт в салона?
,
8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване
,
ТОМ 26
се стресквам. 4. Една седмица преди това някакъв невидим шнур се прикачва за пъпа ми, т.е. за слънчевия ми възел и ме включва с другия си край с космическия ток на „Изгревът", и това преминава непрекъснато през мен и аз треперя отвън и отвътре. 5. Предният ден преди концерта аз призовавам всички приятели от Изгрева, отдавна починали и заминали отвъд, да посетят концерта. А как им съобщавам? Аз им знам номерата на телефоните в Невидимия свят и им звъня. Обаждат ми се и аз предавам съ
общени
ето си. Понякога се обаждат други, но приемат поръчката. Има и друг начин - съсредоточавам се върху имената на музикантите, извиквам ги в съзнанието си и на всеки съобщавам за концерта. Това е един телефонен разговор с тях. И те са тези, които пристигат като бели точки в салона, пълнят го и променят атмосферата там. 6. Съсредоточавам се и търся помощта на Учителя да изпрати Своите служители и небесни пратеници, които да ми съдействуват и да отворят път за всеки концерт. 7. Усещам, че се пълня със сила, като балон, надувам се и започваме да товарим багажа. Представете си, караме 4 стълби, от които на 2 поставяме отгоре високоговорителите, а останалите ни служат да сложим картоните с фотоизложбата. 8. Пристигаме пред залата в 9 часа. Разтоварваме багажа, състоящ се от апаратура, чували с книги от „Изгревът", плакати за фотоизложбата и още много, много торби. Всичко е качено на 2 коли по списък. Рядко се пропуска нещо. Някои ме следи дали няма да пропусна нещо. 9. Когато влезем в салона, той е
към текста >>
586.
2. Един пасаж от Словото на Учителя
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
няма култове, храмове, парламенти, езичници и вярващи, няма насилие, лъжа, жестокост, защото ей Богу, защото там царува любовта, това познато нам понятие, макар етимологически. Ние като, че ли се развълнувахме и сгорещихме, затова и не желаем да коментираме, решително се отказваме от това. Но нали сме родени през двадесетия век, нали се погрижиха да ни впрегнат в работа, за да се научим да мислим, нека ни е жива диалектиката, ще си позволим само да обобщим -тя нали много обича об
общени
ята, изказванията, докладите по по-актуалните въпроси. За нас въпроса за един такъв свят е много актюелен. Пристъпваме с изострени вече сетива, не само външни, и нека ни е позволено да кажем и вътрешни. Оглеждаме тази панорама и виждаме далечната перспектива, която като всички мечтатели желаем да приближим до нашия земен, строго материален свят. Какво разстояние и какъв път -неизмерим с километражни мерки и с нашата аритметика. Колко у нас всичко е грубо материалистично, егоистично, себично, фанатично, готов да се биеш с най-близкия си човек за педя място, за служебен стол. Господи, каква е Земята!... Какво да кажеш, как да започнем и как да свършим. Нека не я критикуваме. Ние все пак много я обичаме. Липсва й само едно, за да бъде и тя угледна като този свят за който за сега само можем да мечтаем. И дали не можем да го приближим поне до своята лична земя, вътре в себе си. Защото, виждате ли, не е нещо далечно, недостижимо, несъществуващо, което се иска като единствено условие - Любовта.
към текста >>
587.
8. Невидимото слънце
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
разливащите се богатства, които идват от недрата на земята. Животът е не само сложен, но и премного задълбочен, защото човекът не е само физическо тяло. Като дълбоките води на океана и като звездните простори пред него се разкриват други светове, огласени от други мелодии и човекът казва: Искам да ям нещо друго, искам да опитам вкуса на друга храна, да дишам друг въздух и да пия друга вода. Рожба на тази непобедима нужда е раждането на многообразния свят на изкуствата, съзерцанието и
общени
ето с Великото. Той не се задоволява и с това, което го обикаля, онова, което той може да обхване с петте сетива, които не са в състояние да задоволят другата нужда. Твърде скоро той се убеждава, че онова за което копнее няма да дойде от земята, от видимия, обективизиран свят. Друга е родината на онова непознатото, невидимото за което той бленува. То идва от много далечни сфери и тъкмо за това, защото е непознато, неразбрано, невидимо, то е толкова желано. Нееднократно той щеше да опитва това дълбоко усещане за великото и никакви учения, можеха да го разубедят и обезверят да не чака, да не вярва, да не се надява, че до него ще долети онова, за което той неудържимо копнее. Велик е бил момента, когато той има смелостта да нарече това огромно слънце, което му даваше живот - Велика Реалност. Така се роди идеята за Словото, което прииждаше като лъчи от това слънце. Учителят казва: “В материалния свят няма Слово. В материалния свят няма любов, няма мъдрост, няма истина.” Велики неща са те и
към текста >>
588.
6.2. “Благословен Господ Бог наш”
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
БОГ НАШ” Следващата песен, на която се спираме е “Благословен Господ Бог Наш”, текст и мелодия от Учителя. На човека, на ученика е оказана голяма милост - една врата се отваря и Божествената служба вътре в храма е започнала. Един прозорец отворен към Безкрайността привлича погледа на ученика и той преживява великото на своето време - удостоен е с непосредственото
общени
е с Реалността - както може да каже на себе си - “Не забравяй” сега може да изкаже съкровените си чувства и да изрази по внушителен начин той - малкият човек - Великото, Безкрайното, Мощното - “Благословен Господ Бог наш на всички векове.” Един цикъл наречен “Братски песни” се затваря, един период от музикалното творчество отшумява. Последна от този цикъл е “Благословен Господ наш”. Четири песни текст и мелодия от Учителя. Тези песни се пеят, пеят се винаги при всички случаи, пеят се до ден днешен като ония велики музикални творби, които никога не слизат от сцената. Като части на някаква голяма оратория те щяха да звучат в нашия живот преплел корените в тая звучаща хармония, която ни отнася пред лицето на Великата Реалност. Всичката красота и всичкото съзвучие на неделните събрания щеше да намери отклик в тези четири
към текста >>
589.
6.6. Алилуйя
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
щеше да стигне до всички жадни за светлина, за топлина, за свобода души, както стигна до нас от вековете това възторжено Алилуйя. Един величествен акорд в който беше вплетена идеята - всяко дихание да хвали Господа - музика, песен и молитва представляваха магически ключ, подарен в сияен час на човека в знак на милост, на любов, на утеха. Човекът щеше да оцени този дар и щеше да си служи с тая магия, която му отваряше пътя към сбъдновение и единство със Великия Творец, защото
общени
ето с Бога беше възможна и реална връзка - достижима обстановка за която душата жадува по всяко време. “Всяко дихание да хвали Господа."
към текста >>
590.
7. Молитвата. 7.1. Разговор с Великото
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
три важни процеса в живота, които дават тон и смисъл на неговата дейност. Да слушаш Учителя си, да приемаш онова, което ти се дава и да се разговаряш, това с други думи означава учение, приложение и молитва. Силата на човека се състои в тези три процеса - три метода от които зависи неговия успех. Те са непреривни. Както разговора на студента с професора определя взаимните им отношения, така също и отношенията на човека към Великата Първопричина се определят от това непрекъснато
общени
е. Трудно човек разбира тези прости неща и още по-трудно стига до тяхното приложение. Неправилните разбирания на миналото и праха на времето е нарушила тези чисти и първоначални отношения, без които животът е немислим. Друг е въпроса дали хората вярват или не. Независимо от техните вярвания, законът стои непоклатим и неизменен и човекът опитва плодовете на своето разбиране и неразбиране, прилагане или неприлагане. Светът е загубил много време в прения и доказване, изследване, умуване и чоплене с игла един въпрос, който стои реален и ясен. Колкото на земята човек може да живее без дишане, толкова той може да живее богат и пълен живот отвътре без това
общени
е с Великото, без молитвата - която не е нищо друго, а дишане в духовния свят - музиката на душата и на духа без които животът на човека не може да се изрази в пълнота. “Няма човек на земята, който да не се моли, само, че едните признават това и съзнателно го вършат, а други не признават и не искат да го съзнаят” - казва Учителят.
към текста >>
591.
7.2. Тайната стаичка
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
състояние да се справят със силите на злото. Хиляди пъти човек е опитвал силата на молитвата, утехата, облекчението, помощта, които никога не закъсняват, когато човек се обръща със всичката си чистота и искреност на сърцето и душата. Всичко, каквото миналото ни е завещало по този въпрос е плод на проникновен опит - от Библейските сказания до псалмите на Давида, от определената принципност на Христа до всичко онова, което Учителят е дал по този въпрос, изразено ярко в малката беседа “Общение с Бога” - не е нищо друго, а жива и реална истина, която чака да бъде опитана. Определението, което Христос дава е класическо по своята простота и по един непосредствен начин ни разкрива същността на този процес. “Влез в скришната си стаичка". Вече не е важно, къде човек ще се моли в храм, църква, синагога, джамия, капище или хълм; не е важно, как ще бъде облечен, на какъв език ще се моли - еврейски, гръцки, латински - всичко това при Христа изчезва, никъде не се споменава, Евангелието не отделя нито една страница за външната страна на молитвата - едно нещо е само важно - Христос го формулира просто, макар и иносказателно: “Скритата стаичка”. Човек може да спазва всичките правила и форми, по много начини прости и блестящи може да бъде изразена молитвата, ала пренебрегне ли се едното - “Скритата стаичка” - все едно, че нищо не е направено както трябва. Единственото и важното условие е това, което казва Христос, тази скрита и неизвестна стаичка, чийто праг не виждаш, а е близо до човека,
към текста >>
592.
7.3. Молитвата на ученика
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
подготвял за него, много опити е правили и не веднъж е падал и ставал, преживял всичката горчивина на поражението и тъмата на дългите студени нощи. Стъпка по стъпка той е преодолял трудния път, за да стигне най-после до извора, чийто води щяха да уталожат жаждата и освежат пламналото му чело. Молитвата прозвуча като спасителен зов от безкрая и една светлина озарила неговото небе, щяха да събудят заспалите мисли и чувства, за да се извисят сега до най-голямата висота. Опитай силата на
общени
ето с Реалността! В скрижалите на сърцето, запиши словата на кратката молитва! Молитвата на ученика, прозвучала в крайния ден на неговата победа, представлява сбор от много ключове с които се отварят много светове. Не бе лесно да се стигне до този основен тон, за да се изтръгне от сърцето на ученика магическите думи: Господи, обичам Те! Звучи необикновено признанието, дали веднъж по безкрайния си път, изпълнен с много страдания и изпитания, е повтарял тези свещени и кратки слова? Думата обичам бе позната, загубила от блясъка си, сега звучеше нова и възродена, защото зад нея Един кротко казваше: “Опитай, опитай и този път!” Сега копнежът цъфна като крин и очите жадни търсят и чакат. Часът на ученика е ударил: “При всичките противоречия и страдания, които си ми дал, Твоята Любов е моя идеал.” - втората част на молитвата ти, зазвучала като апотеоз на новата пролет, като част на симфония, дошли да докоснат със своята магичност душата на ученика. В тоя най-сгъстен и преходен час на тревожния
към текста >>
593.
5. Живото тяло на братството
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Няколко дървени бараки, някоя и друга палатка - това е Изгрева - две врати, едната откъм поляната, а другата откъм пътя. Изгрева е приютен в топъл скут. Изгревът е облян в светлина. Мястото е такова, че слънцето щедро го огрява от всичките страни. Животът на Изгрева е съсредоточен в центъра, където е салона и трапезарията. Нито една масивна къща - по случай събора има много набързо построени палатки. Ha Изгрева няма вода, няма и електричество. Цивилизацията не е нахълтала още, няма и съ
общени
е. Изгрева почива върху чистото ложе на първичната си красота. На Земята за нас няма по-прекрасно и по-свещено място. По случай събора сега той е много населен. Дните са горещи, август е и докараното сено служи за постелки. Всички са доволни, никой не усеща неудобствата. Пред палатките са седнали селяни,и селянки. Те приказват, някои четат, някои се греят на слънцето. Една двойка брат и сестра са изправени близо до една дървена къщичка и си приказват. Уловен е бита на един ден - съжаляваш, че всичко не е нанесено на лента, би могло да се види много от този кипящ отвътре живот. Двете табла се изчерпват.. Третото представлява набързо скованата трапезария от дъски - маси и пейки до тях. Проточени са на дълги редици - нито един не се храни отделно, усещаш, че нарушаваш принципа на братството ако се храниш отделно или слезеш в ресторант. Изобщо никой няма желание да се откъсне от тази обстановка, за тези няколко дни, които през цялата година ще сияят и ще го обогатяват... Вижда се огнището,
към текста >>
594.
3. Среща
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
плод. Идеята дефилира, блика от образа на красотата, величествената дреха на планината - планината грижливо беше съхранила за нас и за всички, които я обичаха, които пристъпваха при нея със свещен трепет вечното, прекрасното, което ни извисяваше, след звездното небе което смеехме да догоним, когато бивахме в планината. Върховете се превръщаха на врати и прозорци към Безкрайността и сякаш беше възможно и леко да се срещнеш лице с лице с Вечното, Реалното и се потопиш в съзерцание и
общени
е с Него. Човекът едновременно бе малък и голям, обикновен и необикновен, малка купчинка на брега на езерото, седнал върху сивите канари, да съзерцава огромните скали, които се спущат застрашително отвесно и които в цялата си мощ сега те гледат любовно и меко. Върховете, канарите, водите, шумовете и всичките планински гласове ти поднасят нещо голямо и малко, величествено просто и трогателно и ти разбираш, че тук си приет като най-висок гост - планината те обича вероятно, защото и ти безкрай я обичаш. Беше време, когато бяхме млади, пристъпили тези места като деца почти и радостта и възторга те носеха на крилете, ала сега, сега, когато сърцето прелива от много чувства и извисената ти мисъл те носи надалеч и нависоко, виждаш, че всичко до тоя момент е било въведение към едно усредено схващане, към едно разбиране на величествеността, за които трябваше да узрееш, за да те поведе днес кротко за ръка и ти каже - увери ли се, че всичко бе така, както го казах и че тъкмо това целях? - Живата
към текста >>
595.
3. Магическият ключ
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
на поражение и в дни на победа; в дни на големи На този ден не можем да се радваме, както някога, а ние и не скърбим, онова, което изпитваме е трето състояние, което стои между двата полюса и в някакъв необикновен синтез ни подарява нещо голямо и окрилящо, нещо, което е по-прекрасно от радостта и по-богато от скръбта. Трудно бихме могли да изразим с думи това дълбоко чувство, което се разцъфтява като многоцветна дъга, за да ни подари накрая величествения момент, че сме били в мистично
общени
е Студът е украсил стъклата на прозорците, живакът низко е слязъл, небето през тази нощ бе осеяно със звезди, когато атмосферата е чиста, звездното зимно небе е разкошно. Юпитер блестеше феерично, плеадите тържествено сияеха - красотата на звездното небе се открояваше пред нашите очи, за да ни подари и през този месец частичка от вечната и непомрачена радост, че сме успели да преживеем великото събитие, което никога праха на забвението нямаше да помрачи. Много мисли кръжат около ми и много думи сами идват при мене, за да ме отведат до една друга дата, когато се случи второ събитие през този месец, което ни хвърли в тревога и страдание. Затова ли взех днес перото? Не, не, друго искаме да кажем, но нали има закони на човешкото мислене наречени асоциации - книгите ни... Тогава опитваме се да обърнем страницата и ето едно желание в сърцето и едно хрумване на мисълта. Сега е пак декември и нека да прелистим последната лекция, която Той държа в школата - Неговата школа, окултната школа на
към текста >>
596.
5. Съчетанието на звездите
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
съмняваме, че и други са се спрели на това тежко събитие. Ние, които бяхме в провинцията късно научавахме новините. Тогава беше пролет и съвсем случайно ни попада един провинциален вестник - Моята тема сега не е да разкажа за голямата скръб, която преживяхме тогава, колко бяхме ужасени и потресени. Но невъзможно е да се докоснем до нещастието и да не дадем отзвука на цялото Братство, което беше настръхнало - ударът дойде изневиделица и се стовари тежко, жестоко, брутално върху Него. Съ
общени
ето беше кратко, поместено сбутано между рекламните съ
общени
я. Българското общество щеше да прочете това кратко и невзрачно съ
общени
е и абсолютно нищо нямаше да му говорят тези няколко реда, които някой посредствен журналист намерил за нужно да ги напише. Учителят не беше виден човек, не заемаше някоя висока служба, като се има предвид и крайно лошото отношение, което Православната църква имаше спрямо Него. Един ден тази общественост може да се срамува от тия редове и от това отношение. Дословно ще го кажем: ”През деня бил нападнат П. К. Дънов пред прага на своя дом от неизвестно лице, което Му нанесъл побой.” Нищо повече, нито дума, както при подобни случаи, властта се намесила, издирила нападателя, престъпника - води се следствие и пр. и пр. Това за историята. През 1936 година, когато научихме това, ние заплакахме с глас - да, това ни се стори страшно, погледнато всякак и жестоко и брутално и съдбоносно. Ужасът от това деяние беше неописуем. Да нападнат Учителя пред неговия дом, през
към текста >>
597.
1. Храм и училище: въведение
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
престане да копнее, да бъде реализирана среща с Великото, с Реалното със Своя Бог - Природата в която Той въведе Своите ученици се превърна на храм - величествен храм неръкотворен, единствен на Земята, където душата се удостояваше със среща с Великото. Да, приказката, която не бе приказка е много дълга. Накрая струва да кажем, че устремът, съкровения устрем на нашия живот си остана копнежа ни към планината, към природата - тя олицетворяваше нещо, което не можем да изчерпим. Това
общени
е с природата ни обогатяваше, извисяваше и превръщаше живота ни на истинска школа. Планината беше и храм и училище. Природата беше храм и училище с много кандила, много светила, много слънца. Туристи ли бяхме ние? Ние бяхме хора с голяма обич към природата, към планината, където намирахме отдих не само за тялото, но и за душата. Дали на някой би хрумнала идеята да съгради църква от камък и желязо -сграда голяма, просторна с купол, с камбанария и с цветни стъкла през които оскъдно се процежда светлината и вътре кандила, свещи, икони и платени чиновници да вършат богослужение и да поканят след това нас, младостта, учениците... По-голямо кощунство никой не би направил и дано никога не се случи това с някой от Неговите ученици. Спокойни сме. Идва момент в историята на човечеството, когато историята не може да се фалшифицира, когато истината не може да се скрие, не може да се продава, купува, търгува. С Неговото учение никой не ще може да търгува. Една будна младост ще стои там, обжарена от
към текста >>
598.
11. Животът - школа
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
изпитания в основата си остава формалистична. За времето може би те са имали някакво значение, но за нашето време не сме уверени дали биха имали някакъв ефект. Днес от ученика наглед като, че ли нищо не се искаше, всичко, което някога е било от значение сякаш е отпаднало, останало е само едно нещо - едното, което смятаме, че съдържа всичко - отношението към Великата Първопричина, отношение към Бога - изпълнението на първата заповед - “Обичай Своя Бог". Ученикът трябва да влезе в
общени
е с великата истина и като венец на своите въжделения и копнежи да намери онова, за което душата копнее - Своя Възлюблен. Никакви думи не могат да изразят този значим момент от живота на човека, то е разцъфтяване на човешката душа, новораждане, за което се говори в Евангелието - среща с Безконечността, когато човек намира онова, за което векове е копнял, за да преживее неповторимата радост, каквато изпитва само онзи, който може да каже: Мъртъв бях и оживях, сляп бях и прогледах. Цялото небе се радва, когато една душа намери своя път, своя Учител, своя Бог. Никой, абсолютно никой не взима участие в тоя важен и съдбоносен момент, никой на никого не може да покаже пътя към Великата Реалност, никой не може да го учи и наставлява. Ученикът през този период на ученичеството си е сам и процеса на пробуждането е лична, интимна драма, която бавно и естествено го извежда от дълбочините, за да му покаже пътя към върха, където всичко е светлина и топлина. Това е момент на разпукването на житното зрънце
към текста >>
599.
18. Цялото
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
план, до толкова той ще бъде член на този организъм - част от цялото, за да живее и се развива правилно. Ако слага на предна линия личния си интерес, ученика не се развива правилно, боледува, линее. Няма случай в историята на окултната наука ученик да се е отделил от цялото и да не свърши с крах. То е равносилно на падение, на смърт. Човешкият организъм правилно изпълнява своите функции до тогава, докато органите са на своето място и изпълняват по отделно своите преки задължения - при
общени
към цялото. Няма ли връзка, няма ли единство, даден е път на смъртта. Какво би станало, ако ръката или крака се откъснат от тялото и решат да живеят самостоятелно, какво би станало с дървото, ако дънера се отдели или с реката, ако се отдели от главата? По същия начин ако човек се откъсва от цялото подписва смъртната си присъда. Затова всичко, което става в живота на ученика не става според неговите желания и мисли, а според начертания план на Цялото, съобразен с принципите на живота, целящи благосъстоянието не само на отделния човек, но на всички. За човека, за ученика няма нищо по-красиво, по-разумно, по-целесъобразно от това, да координира живота си с живота на цялото, да се съобразява с целите, идеалите на Цялото, на Божественото. Не неговия план, а Божествения да се изпълни. Ученикът трябва да има просветено съзнание, за да обхване значението на тази идея, идея за единството. Само при единството свободата като принцип получава своя дълбок смисъл и значение. Когато ограничи своята
към текста >>
600.
21. Път и светлина - категории учители
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
пътя на ученика и със самия него. Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител. Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета. Както Учителят носи ученика в Себе си. така също името не ученика е написано на дланта му. Общението с Учителя е непреривен процес. Ученикът винаги се намира в състояние на мислене, съзерцание, учение и работа. Както опитният моряк когато се качва по мачтата гледа само нагоре, така също и ученикът непрестанно гледа Учителя си, обърнат с лицето си винаги към Него - това небе на ученика, денем огрято от слънцето, нощем от звездите. Връзката нито за момент не трябва да спре да функционира, защото какво е физическият свят - опасно място, по-бурно от морските глъбини. Да познаеш Учителя е отличително качество на ученика. Както детето познава майката, така също ученикът носи в душата си магическия ключ на познаването. Никога той не се лъже, никога не се колебае в избора на пътя, където едно слънце грее и една обич го сгрява; между милиони той ще познае Учителя си. Много са начините и пособията чрез които ученикът познава и различава Учителя си - душата никога не се лъже, вътрешния, тихия глас никога не заблуждава; вкусът на Словото, аромата на цъфтящата пролет в която Учителят пребивава,
към текста >>
601.
14. Елипсата - под лозницата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
терен, за земя. Историята за нас води началото си от декември 1944 година, когато трябваше да се реши въпроса около последната грижа след онзи тежък час за нас. Мястото, където трябваше да се положи тялото на Учителя ни. Къде?... Единственият човек, който можеше да разреши този въпрос беше Георги Димитров, който познаваше Учителя още по времето, когато били в близко съседство на “Опълченска” 66. Ала той по това време не беше в България, а в Москва. И тъкмо по това време телеграфните съ
общени
я не функционираха вследствие някакво атмосферна депресия. Нямаше време 1 всичко беше спешно, сгъстено, тревожно. Но ето, че се случи нещо, просто невероятно, което не можеше да не се отбележи - един кратък като светкавица промеждутък от време, няколко минути или секунди, когато по кабела безпрепятствено тръгна молбата до него и разрешението веднага се получи по обратния път - положително. Беше желание на всички - Изгрева да даде последно убежище. Така и стана. На Изгрева, в градината, под една лозница бе определено мястото, тая голямата градина с лице към Витоша и слънцето, което я огряваше почти през целия ден. Всичко стана тогава, както трябваше, както искаха всички и малко по-късно една елипса отлята, издялана от нашите приятели и една окръжност в която бе вплетен пентограмата - емблемата на Братството с мистичното мото: “В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа." Учителят... Един извървян път близо едно столетие, българин по националност, интернационалист по убеждение,
към текста >>
602.
13. Магическа формула: есе
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
хора, общества и народи. “Кротостта и смирението са вътрешни качества, които дават възможност на човека да се развива правилно. Кроткият и смиреният познава себе си и окръжаващите го познават” - казва Учителят. “Ако искате да създадете нова религия, която да почива на Любовта, вложете за основа кротостта, ако искате да почива на Любовта, вложете за основа кротостта, ако искате да преобразите целия си живот, вложете кротостта като основа на вашите постъпки. Който иска да влезе в
общени
е с възвишени жители, трябва да бъде кротък и смирен. Кроткият и смиреният укрепва тялото и го прави здраво и бодро. Без кротост и смирение лекуването на човека е невъзможно”. Цяла една беседа е посветена на горния стих от 11 глава на Матея. Когато дочиташ последната фраза, имаш чувството, че се намираш пред едно велико откритие. Много пъти тази глава е била прочитана, и беседата не е прочетена за първи път, но ето, че тъкмо сега през втората половина на нашия век, тя ти разкрива нещо съвсем ново. Имаш чувството, че се намираш в една акустична зала и тоновете стигат до тебе чисти и силни. Човек никога не разбира вкуса на пресния хляб и на чистата вода, както в момент на големия глад и голямата жажда. Ученикът внимателно щеше да слуша сега и равносметката щеше да бъде направена точна и вярна. Кротост и смирение бяха вече синоними, условие за постигане на всичко, за което душата жадува не от днес. Кротост и смирение бяха необходим елемент на живота на растенето. Нямаше ученичество, без тези
към текста >>
603.
19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Ала другото, другото би звучало някак си шумно и би направило нещо, като “сензация”, затова се пазеше грижливо, не си служеше поне явно с него. Смяташе, че онова, което е останало на книга, документирано е било като нещо изтървано и ние бързаме сега с голямо закъснение да го съберем, охраним, за да направим от тях нещо - естествено, какво нещо!.. Да преживеем и свежестта и радостта, и ако щете и дълбокото задоволство, че можем да съзерцаваме една от най-красивите форми на
общени
е, бихме казали Любовна, не вече с човека, а с всичките живи форми на природата, пред която Той благоговееше, с която Той имаше дълбока връзка, запазил онова изрядно и рядко отношение, достойно и присъщо само на Мъдреца. За Него беше еднакво лесно и значимо да влиза в контакт със съзнанието на човека и на най-малката буболечка, насекомо от рода на паяка или на мухата например. Цялата природа, това живо тяло на Великото беше свят, в който Той свободно се движеше и с чийто закони свободно оперираше. Той слушаше природата, подчиняваше се на нейните закони, но и тя Го слушаше и на места изпълняваше Неговите желания при случаи. Тази страна от живота на Посветените лежи непроучена, скрита и далечна. Не му е дадено още на обикновения човек, дори и на необикновения учен да проникне в тая област. Може би и не е нужно още. Много знания има, които престои да овладее човек. За тях той трябва да израсте и заслужи. Ние си позволихме, ние дръзнахме да повдигнем крайчеца на тая завеса. Веднаж казани от
към текста >>
604.
II. Спасяването на българските евреи
,
Ж. СПОМЕНИ, ДОКУМЕНТИ, КОМЕНТАРИ
,
ТОМ 28
16.XII.1944 г., че онзи, чрез който са спасени евреите, е Любомир Лулчев. А всички са знаели Кой му е наредил и Кой е разрешил спасението на евреите. А това бе Учителя Дънов. Спасяването на евреите 1. „Изгревът” том XIII (2000 г.), с. 472-473 - разказ на Милка Говедева. 2. Потвърждава се историята за спасяването на евреите. 3. Ще си прочете и решението на Учителя, че дава властта на комунистите за следващите 45 години - 1944-1989 г. 4. В „Изгревът” том XX на с. 1028, №70 има съ
общени
е за спомените на Милка Говедева. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма 1. „Изгревът” том XXI, а 385-396. 2. Бележки на съставителя на „Изгревът” - Вергилий Кръстев, с. 397-400. 3. Осветление от Даниел Цион, с, 401-402, също и с. 465-467. 4. Какво казва народния съд за Любомир Лулчев, чрез когото са спасени евреите, с. 400. 5. Ролята на цар Борис III при изселването на евреите от България, с. 403-406. 6. Как се изопачава и скрива истината за спасяването на евреите? - с. 406-408. Как се укрива Истината за спасяването на евреите от Учителя Дънов? 1. С всички възможни и невъзможни средства от тогава та чак до сега -2013 г. И по-нататък! 2. В момента в България се правят филми как българския народ в лицето на разни политици, църковници и цар Борис III са ги спасили. А това е лъжа. И знаят, че лъжат. 3. Лично Весела Несторова занесе „Изгревът” том I на един еврейски историк, дошел от Израел, и му посочи кой е Спасителят. Разговаряха на английски. Обеща,
към текста >>
605.
Съдържание
,
,
ТОМ 30
култура = Biblioteko Nova kulturo (съдържание на I-III година) 51. Самостоятелно издадени книги на есперанто и писмо за издаване на Библиотека „Нова култура” 52. Вестник „Братство” на есперанто - „Frateco” II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ. Вестник „Братство”, СЕВЛИЕВО. Г. 1, бр. 1 (15.11.1928) - Г. 4, бр. 44 (19.11.1931) Магнетофонен запис на Вергилий Кръстев през 1982 г. във вилата на Сава Калименов в Горна баня . 53. Как се започна с вестник „Братство” 54. Съ
общени
я и писма за вестник „Братство” 54.1. Редакция „Братство” - гр. Севлиево, 1928 година 54.2. Писмо на Сава Калименов до Михаил Краев - гр. Оряхово, 10.12.1928 година. Сканиран материал: Вестник БРАТСТВО, Год. 1, бр. 1, 15.11.1928, с. 1 54.3. Писмо на Сава Калименов до Михаил Краев - гр. Оряхово, 22.12.1931 година 54.4. Редакция „Братство” - гр. Севлиево, 1937 година 55. Статии в брой 1 на вестник „Братство”, 15.11.1928 г 55.1. Обръщение към читателите 55.2. Истината: според Дънов / Стефан Кадиев 55.3. За обществото „Бяло Братство” / Стефан Кадиев 55.4. Слово и дело / Пламен [Сава Калименов] 56. Отпечатването на „Агни йога”. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 57. Молитвата и несбъднатия блян 58. За белите братя. Публикации във вестник „Братство” 58.1. За белите братя / Димитър Станев. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 4,1.03.1929, с. 3,4 58.2. Едно посещение: Из един дневник / Стелла [Невена Неделчева]. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 6, 15.05.1929, с.3 58.3. Деца на любовта / Т. Ч.
към текста >>
606.
29.1. За Христо Досев в България. 29.1. За Христо Досев в България
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
отиде там. При второто отиване той се оженва за дъщерята на земеделец от интелигентните последователи на Толстоя и си нарежда отделно стопанство. В Русия Досев се доразви и стана завършен тип. Той успя да се приобщи наравно с видните руски другари и да работи книжовно. Сътрудничеше в списания, в издателство „Посредник”. Той ангажирваше за „Възраждане” всички руски другари и в него се появяваха статии на Толстоя по-рано от всякъде другаде. Макар да живееше в Русия, Досев беше в постоянно
общени
е с нас. Това
общени
е се прекъсна от войната и едва след нейното прекъсване от революцията можахме да получим кратко писмо, в което имаше наутолимо желание да се върне при нас при пръв случай. И ний все го очаквахме... Но дочакахме вест, че няма да го видим. ----------------------------- *3а живота си в Лозана и в Алан Кайряк Досев разправя сам в описанието на общината „Възраждане”. Това ще бъде отделен текст на съчинението
към текста >>
607.
32. Колонията на „Възражданци” в България. В Алан Кайряк.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
по своему причините на нашето поселване там. Но общия смисъл на всички обяснения беше един. - Те са дошли да си спасяват душата! - говореха за нас селяните - нима може инак да дойдат доброволно при нас и да живеят с нас? Нашето „постничество” /вегетарианството/, ги уверяваше още повече в това им предположение. Въпреки това, че ние не ходехме в църква и свободно говорехме за всичките си възгледи, селяните се отнасяха с нас много добре. Като посещавахме кафенето и търсехме
общени
е със селяните, ние се запознахме много бързо почти с цялото село. Ние проседявахме по цели вечери с тези добри, прости хора и разговаряхме върху болните за нас въпроси. Те се оплакваха от своя тежък живот, постоянния труд и бедност, но в думите им не се чуваше злоба към тези, на които са достъпни всички блага на живота. Ние им говорехме за този изход, който единствено е възможен при тяхното положение. Да се възродят нравствено, като увеличат в себе си любовта, да развият помежду си взаимната помощ и да не поддържат онези, които ги разединяват, ползувайки се от техния труд, да си възвърнат естественото право на ползване от земята. - Ех, това би било хубаво, само да могат всички наведнъж да се съгласят на това. А то ще започне някой сам, ще го пребият. А жената, дечурлигата! Никой нема да им помогне. Ще си пропаднат - възклицава някой. - Не, това не е за нас - казва други. - Ние сме готови да се удавим един друг, а не да си помогнем. И кой знае докога ще продължава това! Понякога Жечков
към текста >>
608.
34. Колонията на „Възражданци” в България. Практическо осъществяване на нашите задачи.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
9-10 часа вечерта/ ние успявахме да направим всичко 600-700, най-много 800 отпечатъка. А трябваше да печатаме списанието си в 1000 екземпляра. Тъй че 8 страници ние печатахме за 2 дена, 16 страници за 5 дена. А целия номер, с брошуровката и всички неочаквани пречки ще ни отнеме 22-25 дена. Първият номер трябваше да се вози в града, да се разпрати и наново да се залови работата. По този начин, за всеки номер нам едва ни стигаха 30 дена. Неделните дни ние празнувахме, посвещавайки ги на
общени
е с народа. Понякога, нощем, ние захвърляхме работата и изтичвахме на двора, за да послушаме смеха, свиренето и плача на чакалите, които рязко и грубо нарушаваха величествения покой на тъмната замислена нощ. В този див концерт имаше нещо присвиващо сърцето, дразнещо и приятно. Или пък до нас достигаше плясъка на разбиващите се о брега вълни - сякаш този звук се извиваше по долината на реката и лазеше по земята, като я караше да потрепери. Ние оставяхме работата, присядахме до стената и слушахме „салютите" на вълнуващото се море, вгледвайки се в красивите мигащи звезди, които осяват черното южно небе с милиарди ярки и разноцветни огънчета Ние се вслушвахме в тишината на нощта, рядко нарушавана от самотния и глух лай на някое закъсняло куче. И в тези прекъсвания на любимата работа, чувствувайки и съзнавайки нещо ново, неузнаваемо и величествено - ние се изпълвахме с нова радост, нов възторг. Още от първия номер ни стана ясно, че ще успяваме да печатаме само списанието и че тази работа ще
към текста >>
609.
40. Списание „Ново човечество”
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
беше дадено под наем на някакъв частен човек и ний с него се така разбрахме, забравих му името, ама той честен, но държавата му дава под наем, защото беше конфискувана печатницата. Това след 9 юни 1923 г. беше. Там дето е сега пак ул. „Врабча" на земеделците, под църквата „Св. София”. Знайте го. при операта. Та първото сме го набирали при толстоистите, а туй вече го почнахме тъй да го кажем в наша печатница, но набирахме и носим, така се печаташе. В.К.: На последната страница има съ
общени
е за книгата „Потайната религиозна философия на Индия" от Брахмен Чатерджи. Кой я печати? С.К.: Доколкото си спомням я печати Голов, който бе ученик на Учителя, беше печатар и имаше книжарница. В.К.: По средата има съ
общени
е за списание „Житно зърно", което набира абонати и е във втората си годишнина. Тука гледам, че е започнато „Житно зърно". С.К.: То се издаваше официално от младите приятели. Имаше способни млади хора. Търсеха трибуна. В.К.: Тука на корицата отзад вече вие рекламирате беседи от Учителя. С.К.: Рекламираме беседите. В.К.: Те тези беседи къде се печатиха отначало? С.К.: Аз не знам точно къде се печатани. То всъщност ги издаваше тоз Лазар Котев. Първите четири серии „Сила и живот" са издавани на друго място. Лазар Котев е издал четвърта и пета серия. В.К.: Той Лазар Котев кой е? С.К.: Ами как да ти кажа и той възрастен човек. Гледай сега, те са имали през войната още Котев и Гужгулов едно издателство за военни формуляри, издавали са такива работи, но между другото той е издал
към текста >>
610.
45. Печатница „Житно зърно”
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
като тъй аз оставам самичък. Оставам самичък, не съм възразил нито дума, тъй го искат, тъй, както и да е, щото нали един съм против много и не е главно там. Главното е щом хората, щом така искат, аз сам няма какво да им се противопоставям. Нито дума не съм възразил, макар че това е за мен един тежък удар, все едно, че с брадва ме удрят. Това е идеята, с която аз живея ден и нощ, комуна да правя. И въз основа на туй големи работи да вършим, те я отрязват изведнъж. Предоставяме ви 4 съ
общени
я в „Житно зърно” от различни години: а) До братята и сестрите в гр. /село/.................................... Н.Л.К.Б.Л. /Няма любов като Божията любов/ Любезни братя и сестри, За нуждата от просветен фонд се доста говори на Младежкия събор, тая година, и вярвайки, че представителите на всеки град са осветлили по тоя въпрос останалите братя и сестри в провинцията, не ще излагаме надълго причините и обстоятелствата които го създадоха, и целите, които ще се преследват с него, а само бегло ще ги очертаем. 1/ По обстоятелствата, които го създадоха: липсата на сплотеност при просветната работа в цялото братство, което обстоятелство препятствува за бързото и ясно ориентиране в посоките на общия идеал и в последствие за последователно формиране на един общ по принцип мироглед, базиращ се на тоя идеал. Причините за това са вътрешни и външни 2/ В стремежа си да намали по възможност до минимум влиянието на тия причини, които са често и от материално естество, Братството, чрез представителите си,
към текста >>
611.
48. Беседите на Учителя на есперанто
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
маестро паролас” - „Учителят говори”, само така са ги сложили. А то е „Учителят говори". И други книги има, те не са само тези, обаче нали туй ни беше под ръка. Сега тука, та почнахме с тази работа. Изглежда, че аз преди да почна „Братство”, като че ли туй съм почнал още преди вестник „Братство". Продължи да излиза и втората годишна от 1-10 книжки на „Нова култура”. По-късно ги подвързах в две томчета с портрета на Учителя и снимка на братския живот. Ето тук прилагаме едно съ
общени
е за набиране на абонати за II година. ЕСПЕРАНТСКА БИБЛИОТЕКА „НОВА КУЛТУРА” - БУРГАС С.Б.Л.Н.П.Ж. Драги братя и сестри, Есперантската библиотека „Нова Култура”, която издава беседите на Учителя на есперанто, току що завърши своята първа годишнина с издаването на 9-10 книжка - „Силите в Живата Природа". Планът за работа през втората година се състои в издаването на цяла първа серия беседи на есперанто, като се подели на 10 отделни номера и освен това, като приложение „Трите основи на живота”. И тъй, ние имаме плана и без отлагане трябва да се заловим за работа. Но в тая работа ние имаме нужда от помощта на повече братя и сестри и във връзка с това ще кажем няколко думи за значението на библиотеката, за това, което се е направило и с какво всеки може да помогне. Значението на библиотеката „Нова Култура” за разпространение беседите на Учителя, за разпространение идеите на Новото Учение по целия свят, е грамадно именно затова, защото чрез есперанто, словото на Учителя прониква едновременно по
към текста >>
612.
51. Самостоятелно издадени книги на есперанто и писмо за издаване на Библиотека „Нова култура”
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
накарал да се обърнем към Вас с това писмо. Ние сме отдавна във връзка с есперентската група ,,lk-terniaro”, която група издава квакерското списание „Inter ni”. В последно време това списание - „Inter ni” и „Rozumata kruco” - розенкройцерското списание се обединиха. Двете тези списания от своя страна ни молят да вземем участие в издаването на този общ орган. Срещу това ние ще имаме запазено място в списанието „Fako Nova kulturo”, където ние ще можем да печатаме статии за братството, съ
общени
я и др. Понеже средствата на издаваната от нас библиотека са оскъдни за тая цел молим ония от братята, на които тази работа се падна присърце да си определят една месечна вноска, толкоз колкото сърцето им пожелае и кесията отпусне. Съобразно тези вноски, които ще се правят на нас, ние ще можем да определим с какъв процент ще можем да участвуваме в издаването на новото съединено списание „Inter ni kup Rozu mata Kruco kaj”, ако пожелаем и c „Nova kulturo”. Ние очакваме Вашия отговор и Ви братски поздравяваме. Атанас Николов Бургас, 22 май 1929
към текста >>
613.
II. ПОВЕСТВОВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
Вестник „БРАТСТВО”. Севлиево. Г. 1, бр. 1, 15.11.1928 - Г. 3, бр. 44, 19.11.1931
,
ТОМ 30
ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ Вестник „БРАТСТВО”. Севлиево. Г. 1, бр. 1, 15.11.1928 - Г. 3, бр. 44, 19.11.1931 Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев направен през 1982 г. във вилата на Сава Калименов в Горна баня 53. Как се започна с вестник „Братство” 54. Съ
общени
я и писма за вестник „Братство” 54.1. Редакция „Братство” - гр. Севлиево, 1928 година 54.2. Писмо на Сава Калименов до Михаил Краев - гр. Оряхово, 10.12.1928 година. Сканиран материал: Вестник БРАТСТВО, Год. 1, бр. 1, 15.11.1928, с. 1 54.3. Писмо на Сава Калименов до Михаил Краев - гр. Оряхово, 22.12.1931 година 54.4. Редакция „Братство” - гр. Севлиево, 1937 година 55. Статии в брой 1 на вестник „Братство”, 15.11.1928 г 55.1. Обръщение към читателите 55.2. Истината: според Дънов / Стефан Кадиев 55.3. За обществото „Бяло Братство” / Стефан Кадиев 55.4. Слово и дело / Пламен [Сава Калименов] 56. Отпечатването на „Агни йога”. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 57. Молитвата и несбъднатия блян 58. За белите братя. Публикации във вестник „Братство” 58.1. За белите братя / Димитър Станев. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 4,1.03.1929, с. 3,4 58.2. Едно посещение: Из един дневник / Стелла [Невена Неделчева]. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 6, 15.05.1929, с.3 58.3. Деца на любовта / Т. Ч. [Тодор Чаушев]. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 6, 15.05.1929, с. 4 59. Стоил Стефанов . Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев. Писмо до редакцията / Стоил Стефанов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 7,
към текста >>
614.
54. Съобщения и писма за вестник „Братство”. 54.1. Редакция „Братство” - гр. Севлиево, 1928
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
ПИСМА ЗА ВЕСТНИК „БРАТСТВО” 54.1. РЕДАКЦИЯ „БРАТСТВО” - гр. СЕВЛИЕВО, 1928 ГОДИНА* Б.Л.Н.П.Ж. Братя и сестри. Вие имате вече първия брой на вестник „Братство", който започва с разрешението на Учителя и под редакцията на бр. д-р Ст. Кадиев и Сава Калименов. При неговото разпространение и поддържане решихме да приложим един нов метод: метода на доброволните вноски, за който се иска едно по-високо колективно съзнание. Политическите партии и др организации събират милиони при започване на своите вестници. Ние започнахме без пари. Започнахме с вяра и така ще продължаваме. Ние вярваме, че вие ще се отзовете на нашата покана и ще ни помогнете да закрепим вестника, ето защо излагаме ви тук накратко условията, при които се работи и нуждите, които трябва да се задоволят. Вестникът се работи безплатно. Това намалява разноските му до минимума, който е нужен за хартия, мастило и експедиция. Но това може да става само, ако той излиза един път в месеца, защото този който го работи, трябва същевременно да работи и за изкарване на хляба си. При случай този, който го работи трябва да бъде зает изключително с него и други братски издания, той, естествено, от там трябва да получи своята скромна издръжка, за да не бъде в тяжест на други. И така, при сегашното положение, с 500-600 лв. месечно вестника ще може да излиза един път в месеца, в 2000 екземпляра, разбира се, ако тази сума се получава редовно. Но не ще съмнение, че това е съвършенно недостатъчно: за да може вестника успешно да
към текста >>
615.
57. Молитвата и несбъднатия блян
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
И т.н. С.К.: „Но нищо не е според моето мнение тъй ясно както учението, доколкото го познавам на нашия Учител Дънов и т.н.” Това вече сведение от чужбина има и понеже има връзка чрез есперанто. В.К.: Прави ми впечатление, че този вече брой 4 на вестник „Братство" е на друга плоскост. С.К.: Посветен е на молитвата, на друга плоскост е. В.К.: Тука можеш да прочетеш малко. С.К.: Ами как да ти кажа, да прочета. Това е моя редакционна статия. “Този брой е посветен на молитвата, на
общени
ето между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование. Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот, своите сили от Него. Божий е живота, който се развива и оживотворява цялата безгранична вселена, Негов е и „нашият” живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или по друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя първоизточник сили, нужни му за творчество във всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми. Последните са човешко изобретение, в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид,
към текста >>
616.
64.5. Теософско общество в България. Интервю с г-жа Ани Безант .
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Понеже туй се случи след статиите в Ню-Йоркския печат, очевидно е, че случилото се не ги е предизвикало. Аз споменах, както читателите ще прочетат и в самата бележка, моята лична вяра в станалото. Преди много месеци, се появиха статии в Англия, твърдейки, че аз „ще проглася Месия” в туй и туй време, и когато аз не направих това, казаха, че аз съм „го отложила”. Аз не мога да попреча на рапортьорите да ми приписват никога не правени от мене изложения и след това да дават други съ
общени
я, че аз съм отложила да направя туй, което те са изобретили. Ето и самата „бележка”: Адиар, 12 Януари 1926 г. Интервюирана от „Асошиейтед прес” относно слуховете по обявяването на г. Ж. Кришнамурти за Миров Учител, д-р Ани Безант, председателка на Т.О. направи следното изложение: Подобни съ
общени
я се появиха много пъти в Лондонските вестници, основавайки се уж на мои намерения, схванати когато съм била в Лондон; и когато аз не казах нищо, изобретателните автори оповестиха, че аз съм отложила провъзгласяването. Понеже подобно едно изложение изглежда да е протелеграфирано напоследък и в Лондон, по-добре ще е, да съобщя веднъж завинаги голите факти, които трябва да легнат в основата на тези съ
общени
я, които досега аз отминавах без внимание. В 1909 г. аз приех от баща им две млади братчета, за да им бъда пазителка, като обещах да се погрижа за тяхното възпитание. Между впрочем аз заявих, че съм ученичка на същия индус - Риши, чиято пратеница бе Ел. П. Блаватска, от която като по заповед ми бе
към текста >>
617.
65. Двамата братя Ангел и Васил Томови.
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
беседите" С.К.: Туй ще е „Из беседите”, а това под него написаното е от Кадиев. В.К.: Добре. С.К.: Фонд „Братство” - тук вече хората пращат пари без абонамент. В.К.: Вестник „Братство”, брой 16. „Партизанството и нова България”. С.К.: Тия работи аз ги пиша изобщо. В.К.: Сега тука пак на политическа тема. С.К.: „Разходка на перото". А то откого беше? А, пак от тези „Оомото", само че той е осиновен син на Де Гучи, казва се Хидемард. От японското списание е извадено. В.К.: Тука има съ
общени
е „Секретната доктрина”, тогаз ли излезе? С.К.: А, не, тук събират абонати. В.К.: Вестник „Братство”, брой 17. „Живите сили на слънцето”. C.К.: Това е по Учителя. Написана е от Георги Радев. Щото той издаде една брошурка „Живите сили на слънцето", взето е из нея. „Изгрев” е от Пламен. В.К.: „Из един дневник", не се знае кой го е писал. С.К.:Туй не съм го писал, кой друг ли ще е? В.К.: Вестник „Братство", брой 18. „Кризата”. С.К.: Това е мое. Тогава нали през 1930 г. имаше стопанска, икономическа криза, която обхвана Европа, Америка и света. Пиша, че ще се оправи само с духовна революция в съзнанието на хората. „Америка и Китай”, това е на Орион, т.е. на Стефан Кадиев. Следва статия на Стеллан Енгхолм. Из неговата книга, извадка. В.К.: „Манифест към всесветското учителство, пак тука нещо е написано за есперанто. С.К.: Конференцията на есперанто. В.К.: Тука има съ
общени
е за книгата на Ангел Томов. С.К.: На Ангел Томов. В.К.: Какво ще ми кажеш за Ангел Томов? С.К.: Аз лично го познавам. Той
към текста >>
618.
65.2. Съобщение за нова книга от В. Т. Благодумов.
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
НОВА КНИГА ОТ В. Т. БЛАГОДУМОВ НОВА КНИГА В.Т. Благодумов Книга I - Няколко основни положения. 10 печ. коли ср. фор. Цена 15 лв. Доставя Васил Т. Ангелов, ул. „Иван Асен II” № 79, София IV. Всеки член на Бялото Братство, който държи високо за своето общество и учение, трябва да си достави тая книга, да я прочете и да я пропагандира в кръга на своите близки, приятели и познати. Макар написана пряко за читатели непознати с Новото учение, с цел да им даде необходимата основа и светлина, за да могат да разберат неговия Дух, изразен в беседите на Учителя, тая книга е същевременно необходимо помагало за всеки член на Братството в неговата мисия като проводник на Божествените идеи на земята. Също както букварът и читанката, макар предназначени пряко за учениците, са една необходимост и за учителя, защото улесняват неговото преподаване. Затова не отлагайте да се снабдите с тая книга, високо оценена от всички, които са я прочели. Прочитането й ще ви убеди, че времето, положението за него и малката сума, която ще платите, не са загубени. Освен това ще подпомогнете по тоя начин издаването на следващите книги от серията, което другояче ще бъде невъзможно. С бр. поздрав: авторът В.Т. Благодумов [- Васил Томов Ангелов, брат на Ангел
към текста >>
619.
73. „Дайте амнистия!”. Статията „Дайте амнистия!” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 36, 20.08.1931, с. 1
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
тоя брой даваш повече преводни неща. Има статия „Към Учителя", тука има някакъв апел. В.К.: Вестник „Братство”, брой 34. „Ако българите знаеха". Това трябвадаеилиоттебе илиотУчителя.С.К.:Моеетова. В. К.: „Прераждането” от Купър. С.К.: Аз преведох цялата книга от Купър „Прераждането". То туй е извадка от книгата. И я издадох. В.К.: „На конгреса на спиритистите в Чехословакия 5-6. VII.1931 г. П.Г.П., значи това е Пампоров. С.К.: Пампоров, да. В.К.: „С какво се храните?" С.К.: Е, това е съ
общени
е за първата моя книга „Човек и Бог". В.К.: Имаш ли я тая книжка? С.К.: Ами сега как да ти кажа, може да има един или два най-много. Тя излезе в две издания. Това е първото издание, по-големичка на страници, а другото бе по-малка, два пъти съм го издавал. В.К.: Вестник „Братство”, брой 35. „Царството Божие на земята", това е твое, „Законът за цикълът” - Мери Робертс. Прави ми впечатление, че тука започваш много преводи. С.К.: От английски. В.К.: „Животът има смисъл” от Димитър Станев. Чие е това „Изгрев”, някой се е подписал? С.К.: Право да ти кажа и аз не знам. В.К.: „Фратецо”, пак брой 1 от 1.VII.1931 г. С.К.: Той е почти целия на есперанто. Чакай, той не е ли четири страници? В.К.: He. С.К.: Как може? А, то е като приложение към бр. 34. В.К.: Като приложение. Вестник „Братство”, брой 36, „Дайте амнистия!”. За кого става въпрос? С.К.: Ами нали имаше затворници там след 9 юни 1923 г. В.К.: „Айнщайн против войната". Тука за „Прераждането” има от Купър. „Разоръжението и бъдещето на
към текста >>
620.
75.1. Статията „По повод гоненията срещу Бялото Братство” / С. Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 4, бр. 41, 1.12.1931, с.3
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
най-долнопробни измислици, съчинявайки всевъзможни обвинения, призовавайки грубата сила да се намеси на негова страна. А тъкмо това прави православната църква в лицето на нейните владици и попове. Под тяхно давление се забраняват съборите на Братството, под тяхно давление се започват следствия срещу Братството. Те също кроят различни планове да разтурят, под един или друг предлог, поселението на Братството край София - „Изгрева”. Жълтата продажна преса често пъти се пълни с тенденциозни съ
общени
я и обвинения против Братството. Различните шовинистически организации също се настройват против него. За никого не е тайна, кой стои зад всичко това. Но да видим, след десетгодишни преследвания, след хиляди ровения, съгледателства, разпити, шпиониране, доносничества и т.н. - да видим какви обвинения са могли да формулират тия, които гонят Бялото Братство. Първо, те обвиняват г. Дънов, че искал да се представи за Бог! Намерили две картини, от които искат да правят голям капитал, като ги считат за доказателство на това свое твърдение. Каква жалка и смешна глупост, причинена от сляпата ненавист на духовенството! Достатъчно е да се прочетат само няколко беседи от г. Дънов, за да се види, че неговото понятие за Бога, като космична същност, далеч нахвърля идеята за някакъв Бог в човешка форма. Но нали трябва да се търсят обвинения. От най-нищожния повод те са готови да създадат страшни престъпления. Най-после, нали чрез същите обвинения някога еврейските първосвещеници настрояваха тълпата против
към текста >>
621.
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ВЕСТНИК „БРАТСТВО”. Севлиево. Г. 4, бр. 45 (1 апр. 1932) - Г. 6, бр. 102 (28.10.1934)
,
ТОМ 30
83. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Свобода - братство -човещина. Из беседа държана от Учителя на 26 февруари 1933 г., 10 ч.с. - В: Братство, Севлиево; Г. 5, бр. 62, 15.04.1933, с. 2 84. Статията „По въпроса за Трудовата Братска Задруга“ / Филип Стоицев. – В: Братство. Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933. 85. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Трите свята. Из беседа държана на 12 август 1932, 5 ч. с. при Седемте Рилски езера. - В: Братство, Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933, с. 3. 86. Где е спасението?. Съ
общени
е и статия. 86.1. Съ
общени
е за Трудова Братска Задруга-Севлиево. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 83, 1.01.1934 86.2. Статията „Где е спасението” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г 6, бр. 84, 1.02.1934, с.1 87. Статията „Основите на братската задруга” / Сава Калименов. В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 85, 25.02.1934, с. 2-3. 88. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Кога ще се оправи светът?. Из беседи, държани на 14.01.1934 г. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 85, 25.02.1934 89. Статията „Основите на братската задруга”, продължение / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 86, 4.03.1934, с. 1. 90. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Вътрешно ръководство на човека. Из беседа, държана на 21 януари 1934 г. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 86, 4.03.1934. 91. Статията „Основите на братската задруга”, продължение / Сава Калименов, - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 88, 25.03.1934, с. 2. 92. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Раждането на новия свят. Из беседа, държана на 04.02.1934 г. - В: Братство, Севлиево.
към текста >>
622.
76. Белият комунизъм.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
Трябва да бъде вестник „Братство”, брой 45, следващия. Дали ще е Боев? Кой ще е тука? В.К.: Статията е „Слънцето”. Вероятно от Боян Боев. С.К.: Чакай сега да видим, бе. Или Буча, или Боев, но не си спомням Буча да е пращала. В.К.: Тука в брой 45 има за прераждането. Тука вече започва. С.К.: Вече започваме туй отделяне вече специално за беседите на Учителя на 5-а страница, или на 2-а, всички броеве занапред си имат план за беседите. Уводните обикновено аз ги пишех. В.К.: Тука, ето има съ
общени
е за „12-те баби”. С.К.: От Олга Славчева е. Чакай сега „Истинско разочарование”, от кого ще е? Това е от К. Сугарев, той е пак от тия панагюрските ученици на Боев. С Влад Пашов и другите. В.К.: Искам да ми разкажеш нещо за Олга Славчева. С.К.: „12-те баби” е от нея. Боян Боев е писал за нея. В.К.: Искам да питам нещо друго. С.К.: Уводните статии обикновено са мои. А пък туй е с отдел вече за Словото на Учителя. В.К.: Словото на Учителя се изпраща. С.К.: Всичко от Влад, обаче Влад преди да си замине ми каза следното, което е от важно значение, че тия неща, които аз ти пращах, нали не съм ти ги пращал направо, а те са четени на Учителя, изглежда, че чрез сестра Паша му ги е чела на Учителя, минавали са през Учителя де, нещата. В.К.: Вестник „Братство”, брой 46, „Христос възкресе” и беседи от Учителя; брой 47, „Повече светлина” и „Слънчева култура” - I част; брой 48 - Никога вече война и слънчева култура" - II част, „Белият комунизъм". С.К.: „Белият комунизъм”. В.К.: Времето ли е вече, когато
към текста >>
623.
86. Где е спасението?. Съобщение и статия. 86.1. Съобщение за Трудова Братска Задруга-Севлиево. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 83, 1.01.1934
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
СПАСЕНИЕТО. Съ
общени
е и статия 86.1. СЪОБЩЕНИЕ ЗА ТРУДОВА БРАТСКА ЗАДРУГА - СЕВЛИЕВО Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 83, 1.01.1934 гр. Севлиево До...................................... В........................................ С.П.Б.Л.Н.П.Ж. Драги братя и сестри, Измина се точно една година откакто, чрез позива, издаден на 1 януарий 1933 година, ние разгласихме плана си за основаване първата Трудова Братска Задруга и призовахме всички ви да ни подкрепите, като открихме подписката за фонда „Т.Б.З.”. Само една година! И вече Трудовата Братска Задруга съществува. Положена е вече основата, върху която ще градим и ще разширяваме дейността си по-нататък. Първата, решителна и важна стъпка е направена. Твърдо, непоколебимо и с изгледи постоянно да се развива и разширява, е застанала на поста си първата Трудова Братска Задруга. Защо първа? - Защото ние нито за минута не се съмняваме, че ние сме пионери, които проправят пътя, по който не ще закъснее да протече целия обществен живот. Защото ние твърдо вярваме, че нашия пример ще бъде последван от мнозина, които са готови или се готвят за това. Защото ние сме убедени, че първата трудова братска задруга ще бъде последвана от втора, трета десета и т.н. И този процес на истинско възраждане и преобразование, този процес на създаване новите форми на живота ще продължи до тогаз, докато се осъществи нашия идеал за новото свободно, братско общество. Братската задруга в Севлиево е още в своето начало, в своите първи стъпки. Купена е печатарска
към текста >>
624.
92. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Раждането на новия свят. Из беседа, държана на 04.02.1934 г. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 88, 25.03.1934.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание. А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат това схващане за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всичките хора ще излезнем из рамките на семейството, на нациите, дори и на човечеството което е ограничено да живее само на Земята и ще станем граждани на необятния Космос. Тогаз ще разберем какво значи разумен живот, братски отношения и Любов. Ще влезнем в
общени
е с всичките разумни хора и ще разбираме правилно хората и те ще ни разбират правилно. И няма по-красиво нещо от това”. „Новият човек и новият свят се раждат вече и утрешния ден принадлежи на него”. Из беседа на Учителя от 04.02.1934
към текста >>
625.
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
Вестник „БРАТСТВО”, Севлиево. Год. 7, бр. 103, 7.11.1934- Год. 17, бр. 322, 1.12.1944
,
ТОМ 30
на Големия брат” / Георги Радев. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 236, 22.03.1939, с. 1. 109.4. Отново. Стихотворение / S. - В: Братство, Севлиево, Г. 11, бр. 236, 22.03.1939, с. 1. 109.5. Статията „Пролет в пролетта” / Неделчо Попов. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, 6p.236, 22.03.1939, с. 1 110. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. 110.1. Големият брат. Из беседа, държана на 31.12.1938 г. 12 ч. вечерта, София-Изгрев. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 236, 22.03.1939, с. 6. 110.2. Съ
общени
е за преиздание на книгата „Големия брат” - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 236, 22.03.1939, с. 6. 110.3. Малкият:брат. Из беседа, държана на 1 януари 1939 г., София-Изгрев. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 234, 12.02.1939. с. 2-3. Големият и малкият брат и 1999 година Вергилий Кръстев. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев. 111. Николай Райнов. Статията „Николай Райнов” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 234, 12.02.1939, с. 2-3. Декларация . 112. Кой движи световните събития? Статията „Кой движи световните събития“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г.11, бр. 240, 14.05.1939, с.1 113. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Причина на страданията. – В:Братство, Севлиево. Г.11, бр. 240, 14.05.1939, с.1 114. Французи на Рила при Учителя 114.1. Статията „Французи при Учителя Дънов” / Алфр. Ломоние. В:Братство, Севлиево. Г.11, бр. 246, 22.11.1939, с.1-2. 114.2. При Езерото на чистотата. Благодарствено писмо / Тони Белмен 114.3. Рила - Езерата. Благодарствено писмо, Рила,
към текста >>
626.
100. Братският живот в страната и чужбина.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
175. Сега тука пак има „Предназначението на славяните". С.К.: От Иван Антонов е това нещо. B.К.: От Иван Антонов. Тука има от Сава Калименов „Най-важното". С.К.: По повод на една статия. В.К.: Тука продължава - разкази от Дядо Благо и стихове от Д. Антонова. С.К.: Димитринка Антонова, да. Този Пампоров от полски е превел. В.К.: Какво той е превел? С.К.: „Отче наш” от Август Тйежковски. Това е една много голяма книга, той е извадил същината, есенцията. Аз съм я издал. Има съ
общени
я за нея в брой 196, 199. В.К.: Искам да питам нещо друго. Понеже виждам, че тука във „Братство” има нали реклама и съ
общени
е за книги на Учителя. Не е ли правен опит във твоето книгоиздателство да печати беседи? С.К.: В туй отношение наистина аз така малко бих, може би е трябвало да направя, обаче не съм направил може да се каже нищо, освен туй, което на есперанто сме печатили, книги, пък и вестник „Фратецо” и спомням си, че не по моя инициатива, а по инициатива на сестра Паша, тя ми прати тогава да напечатаме „Високият идеал”. Само това съм печатил отделно, а иначе както виждаш във вестника, във всеки брой съм отпечатвал резюмета от беседи на Учителя и вече съм поддържал така. В.К.: Тази „Мисията на Богомилството” във връзка с „Мисията на Славянството” от брат Боев. С.К.: Отпечатана е в гр. Казанлък на Камбуров. C.К.: На Боев аз печатих „Наука за дишането” В.К.: Ти просто не си имал идеята да печатиш Словото на Учителя или не си се сетил? С.К.: Не съм се сетил просто така да им предлагам.
към текста >>
627.
102. Полемика с проф. Стефан Консулов. Бележки на съставителя д-р Вергилии Кръстев. Статията „Научни и ненаучни обяснения на живота“
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
война. Беше основан вегетариански ресторант от вегетарианци. Готвач имаше отвън, дошъл Борис Биров беше, други са били, Кадънков Кръстю. Имало е известно време, но не е могъл да се удържи дълго време. По-дълго време имаше в Търново, в Габрово също, но и те след време така един по един не можаха да устоят вегетарианските ресторанти. Севлиево е малък град, по-трудно е. В.К.: Сега виждам в другите броеве 214-215 продължава Влад Пашов да пише Астрологията. Тука на Стоицев има съ
общени
е за „Проблема на храненето”. С.К.: Да, ние я издадохме. Ние му я издадохме. Тя като наше издание беше. Не помня тези инициали на кого са, защото то много време минало. В.К.: Прави ми впечатление вече, че вестника набира повечето за Учителя от някои приятели тук. Влад Пашов продължава. С.К.: B.C. Недев, ами как да ти кажа, това е едно момче, което дойде от тия търновските села там, от Дъскот ли, кое точно беше, не беше май Дъскот, друго беше и като студент тука бе направил контакт с мене и така ми пращаше стихотворения, които печатах и по-късно ги издадох. Голяма част от тях в една книга, как беше книгата? В.К.: Сега тука виждам вестник „Братство”, брой 221, „Науката и живота", статия и полемика с някакъв Консулов. С.К.: Консулов, да. В.К.: Тука един диалог със Стефан Консулов. С.К.: Трябва да е накрая. А, защо го няма? А, може да следва в другия брой 222. В.К.: Да. С.К.: Следва, той ще е в следния брой. „Науката и живота" ще го търсим в другия брой. Ето го. А, това е мой, бе. Чакай да
към текста >>
628.
108. Окултната литература. Статията „Що е окултизъм” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10. Притурка.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
В.К.: Тук има съ
общени
я за книги. „Светлината на Азия” от Арнолд Елвин. Кой го е превеждал това? С.К.: Ами виж какво, аз не знам точно кой, обаче то беше издадено от Стоян Стефанов Атанасов, неговото издателство. В.К.: „Древни и нови мъдреци”. С.К.: Пак същото издателство. Той, виж да ти кажа, той паралелно с него работеше Николай Райнов, го е ръководел да издава окултна литература така. Близък беше на Николай Райнов. Той издаде на Николай Райнов книгите, много книги издава той, даже какво имаше „История на изкуството” 10 тома ли, 12 тома ли му издаде и приказки пак народни към 20 тома и башка негови съчинения. Той е издателя на Николай Райнов. В.К.: Сега, тука между другото, понеже пише редакция „Братство". Значи това не е при Вас печатано. С.К.: Има наши, има и чужди. Да речем „Безсмъртието на човека”, това е наша книга. Рише „Шестото чувство” е наша книга. Тез двете аз съм ги превел и издал. Това е чужда книга. От Ани Безант „Езотерическо християнство”, тя е теософска книга, също „Посвещение" от Ани Безант. В.К.: Тука искам друго да питам. „Окултизъм и мистицизъм" от Граблашев. Вие ли сте го издавали? С.К.: Не, не е. То тука беше издадено в София. В.К.: „Где е Истината”, това е от Иван Радославов. С.К.: Също тука е издадено. В.К.: Ами тая книга от Waniel „Съвременния обществен морал и Дънов”. С.К.: Това е от Лулчев. А пък „Где е Истината" Иван Радославов е автора, обаче той е по псевдоним Джовани Веротиеро. По псевдоним тя доста дебела книга беше, но той е
към текста >>
629.
110.2. Съобщение за преиздание на книгата „Големия брат” - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 236, 22.03.1939, с. 6.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
ПРЕИЗДАНИЕ НА КНИГАТА „ГОЛЕМИЯТ БРАТ” СЪОБЩЕНИЕ Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 236, 22.03.1939, с. 6. Излезе от печат второто издание на книгата Големият брат - новогодишни беседи от Учителя Първото издание на „Големият брат” се изчерпа веднага и стана нужда да се издаде втори път. Значението на тия новогодишни беседи от Учителя е огромно. В тях той говори за 1939 година, говори какво носи тя и как могат да се възприемат, оценят и правилно използуват великите благословения, които настоящата година носи. Поради голямата си важност, тази книга в едно непродължително време трябва да залее цялата страна. Нека всички братя и сестри вземат по 5-10-20 екземпляра от тия книжки и ги разпространят между свои познати. Цената на книжка е 5 лв. Доставя се от Братското книгоиздателство, ул. „Опълченска” № 64, София 3. Отделни екземпляри може да се доставят и от редакцията на в. „Братство” - срещу 5 лв. пощенски
към текста >>
630.
110.3. Малкият:брат. Из беседа, държана на 1 януари 1939 г., София-Изгрев.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
син, който не оценява живота, който се отчайва от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен живот, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта. Какво е научил той от жените? - Не само че нищо не научил, но даже е изгубил свободата си. - Защо? - Жената е чуждо същество за човека. Сестрата, обаче, това е Божественото, с което човек трябва да има
общени
е. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Не казвайте като Давида, че в грях ви е родила майка ви. В любов ме роди майка ми, и аз ще живея по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но за това се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание. Бъдете свободни да проявите любовта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовта си в светлината на живота. Проявете мислите и постъпките си в светлината на живота. Проявете свободата си в светлината на живота. Радвайте се на всичко, което направите при тези условия, без да
към текста >>
631.
Големият и малкият брат и 1999 година Вергилий Кръстев. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
понеже аз разказах много неща, те запомниха и започнаха да издават в Бургас и да реализират моите идеи от тяхно име. Отстраниха ме. Пиша го това, за да се знае и да не си приписват заслугите този или онзи, защото е лъжа. 14. Ето защо аз публикувам от „Братство", брой 234 от 12 февруари 1939 г. беседата „Малкият брат”, която е по оригинала. 15. Ето защо аз публикувам от брой 236 на „Братство", цялата първа страница и от 6 с. „Големият брат" - извадки от беседата на Учителя. Отдолу е съ
общени
е за издадената книга „Големият брат". 16. Следващите поколения трябва да знаят при какви условия съм работил.
към текста >>
632.
114.5. На изпращане французите. Приветствие към Учителя. Изгрев, 28.8.1939 г.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големите промени, които ще станат в нашия живот, когато ще бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри. При нашето пребиваване, ние бяхме приети и обиколени с толкова доброта и благосклонност, че не знаем вече как да изразим нашата признателност и симпатия. Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден, при
общени
е с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем един с други, но въпреки това. нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега. Напред на хоризонта ние виждаме големите задачи; които има да изпълним между нашите братя-човеци и естествено пред нас изпъква слабостта на нашите лични, индивидуални средства. Въпреки, че нашите желания са добри и честни в основа, но когато наблюдаваме с откровеност нашата практика в живота, ние намираме и в най-малките си действия толкова слабост и празнини и погрешни постъпки, че понякога мъгла ни обикаля, скривайки истинския път. Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура,
към текста >>
633.
114.6. Гости от чужбина.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
освободят от онези вечни ограничения, в които досега са живели. Всички сега се поканват към служене на Любовта, без насилие и без страдания". В речите си, които държаха на Изгрева и на Рила, гостите дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им. Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея! Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно семейство! Идейното
общени
е на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение. И коя беше оная идея. която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: изграждане на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство. И всички те се събраха горе, при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от
общени
ето с живота Разумна Природа. И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят, който иде, да работят за тая светла, красива идея. която сгрява душите
към текста >>
634.
115. Статията „За невежеството на учения”, отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов / Сава Калименов.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
УЧЕНИЯ И ОТРИЧАНЕТО НА БОГА В.К.: Тука виждам съ
общени
е „Песни от Учителя”. Ти не си ги издавал. С.К.: А не, не. Рекламирам. В.К.: „История на изкуството" от Николай Райнов. С.К.: Да, това са от том III до том XI, а те са май 12 тома, може онзи да не е бил излязъл още, последния том. В.К.: Вестник „Братство", брой 245, „Сфера на Урана" на Георги Радев. Вестник „Братство", брой 249. И като касиер-счетоводител дойде Елвелюри, 1939 г. С.К.: Да. В.К.: Брой 250, негови стихове. С.К.: Когато образувахме Трудова задруга „Братство" в Севлиево, той дойде там със семейството си да завежда така писмената работа. Седя известно време и напусна така. В.К.: Тука виждам едно-две стихотворения. С.К.: Да, той е дал това, преди това още е давал стихотворения, пък аз на никого не съм отказвал, кой каквото е пращал, слагал съм, което търпи критика поне донякъде. Може нали, да не е съвсем слабо, но го слагам в „Братство". В.К.: Тука виждам вестник „Братство”, брой 257, „Пролетно утро на белия връх” - „Г.К.” С.К.: Да, това ми го искаха някои. В.К.: Как се казваше Георги? С.К.: Казанджиев, той почина, и той. Той бил първоначално при толстоистите, после така оценил Учителя .станал пак. В.К.: Вестник „Братство”, брой 263. С.К.: А, тоз пък Кирил Чолаков, който изкарваше Учителя, както и всички други гении ги правеше все за такива, за ненормални така, за което написах „Невежеството на учения”. B.К.: Вестник „Братство”, брой 263. С.К.: Той е продължение от другия. В едно списание беше написана
към текста >>
635.
141. Пожелания към бъдните поколения.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
БЪДНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ В.К.: Едно от най-хубавите неща, което съм чел и срещал в устата на възрастните приятели бе: „Учете български, народи по света, за да четете Словото на Учителя от първоизвора!” С.К.: Абе туй дойде като откровение от свише. Аз не го измислих. Така дойде чрез творческия дух на
общени
ето между човек и Словото на Учителя. В.К.: Искам да питам, Вашите пожелания към бъдещите поколения, понеже Вие сте минали през различни етапи на едно развитие, социално, оформление политическо, вътрешно, емоционално, духовно и т.н., това са различни етапи на развитие на една душа, която минава. Сега Вие сте в една 80-годишна възраст и имате един дълъг път, какво е Вашето пожелание към бъдещите поколения идвайки и въплътявайки се при българите? С.К.: Ами виж какво, аз не бих могъл нищо друго да желая, освен туй, което съм го пожелал вече в тази именно книга: „Към българина!" и част от която е туй. Моето пожелание е само туй, да се пробудят душите за истинската светлина, да видят правия път в живота, да видят, че този прав път изключва преди всичко всякакво насилие, било физическо, било духовно, било в закрита или явна форма насилие от човека върху човека, от класа върху класа, от общества, от народ върху народ. Включително и по отношение на животните, а даже и на растенията, както подържа Учителя тезата, че и към растенията не трябва да упражняваме насилие в смисъл. Тука скоро ми говориха един случай, за който аз зная, че когато един наш брат там на Изгрева отишъл, и
към текста >>
636.
51. В ръцете на Бога. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 311, 25.07.1943, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
колективния народен потенциал за даден момент. Затова, ние не трябва да отдаваме, ние не трябва да приписваме единствено на личността на даден водач, както неговите способности, неговите повече или по-малко велики дела за благото на народа, също така и неговите недостатъци, неговите грешки и заблуждения, кривите пътища и катастрофалните последици, които неговата дейност донася. Както в единия, така и в другия случай, делата на водача са само върховен синтез, крайно об
общени
е на силите, действуващи и имащи в момента надмощие в колективното съзнание на народа. От друга страна, действията на водача са обусловени - допуснати, диктувани или ограничени - от върховния план на целокупния исторически развой, т.е. от Провидението, от Бога. Поради това, действуващ от една страна като израз на колективното народно съзнание, на колективната народна воля, и от друга страна, като оръдие на Провидението, ролята на водача, колкото и гениален и неповторим да бъде той, си остава само една функция, само една напълно зависима дейност. Съзнавайки, че те наистина са проводници на други сили, лежащи вън от тях, но действуващи чрез тях, истинските водачи са винаги скромни. Те съзнават своята роля. Те знаят, че тяхната сила, тяхната мощ, тяхната гениалност, всъщност, не са техни. Най-после, те знаят, че както са дошли, така също могат и да слезат от сцената на живота, ако това е волята на Провидението. От всичко това ний трябва да извадим заключението, че туй, което е най-важно за
към текста >>
637.
7. Отговор от вестник „Братство” / из спомените на Руси Караиванов от с. Ветрен.
,
СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/
,
ТОМ 30
приел Новото учение, след като чул и видял неща, които по обикновени пътища не могат да се знаят и направят. Но след като влязъл в Братството, Караиванов си останал със същите симпатии и привързаност към комунизма и с безпределната си обич към Русия и руския народ. След нахлуването на германците в Съветския съюз през месец юни 1941 г., сведенията, получавани тогава чрез властниците и радиото, отбелязваха светкавичното напредване на хитлеристките войски в сърцето на Русия и даваха съ
общени
я в смисъл, че Съветската армия е напълно разгромена и унищожена и че нищо вече не може да спре победния ход на германските войски. Това положение смути, озадачи и се отрази много тежко върху душевното състояние на всички, които съчувствуваха на Съветския съюз, на руския народ и на комунизма изобщо, един от които бе и Руси Караиванов. Знаем, че по онова време мнозина не са могли да спят по цели нощи, тормозени от мисълта за това, което става. Намирайки се в такова душевно състояние, един ден Руси Караиванов напуска родното си село Ветрен, Казанлъшко и отива при Учителя в София. Когато бил приет от него, той му казва: „Учителю, вий винаги сте казвали, че бъдещето принадлежи на славянството, че в него ще се роди новата култура. А сега какво става? Ето, германците са разгромили съветската армия и наближават Москва. Те вече завладяват съветската страна и ще наложат там своя режим. Как тогава славянството ще изпълни своята мисия?" Учителят спокойно изчакал брат Руси да се изкаже напълно, и
към текста >>
638.
15.3. Професор Алберт Айнщайн за Учителя / из записки на Боян Боев.
,
СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/
,
ТОМ 30
УЧИТЕЛЯ Из записки на Боян Боев По случай смъртта на Айнщайн, френското радио е предало следното негово изказване за Учителя: „Целият свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България". На един международен конгрес професор Айнщайн запитал двама български професора: - „Познавате ли Учителя Петър Дънов?" Те му отговорили, че това е един обикновен човек. Тогава Айнщайн им възразил: - „Съжалявам, че сте българи, а не го познавате". Тези сведения са съ
общени
от брат Боян Боев пред събрание на учители от Братството на 22 април 1955 г. в София на Изгрева. От същият източник са сведенията за Далай Лама и за Онисабуро Дегучи, които Боян Боев лично бе продиктувал на мен, Сава
към текста >>
639.
15.4. Папа Йоан XXIII за Учителя
,
СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/
,
ТОМ 30
църква, в лицето на своя папа, да се проявява като активен борец за мир в света, като застъпник за по-голяма социална справедливост, като противник на всички видове насилия в света. Под влиянието на този обновителен дух, на много места в света се появиха католически водачи, които вземат живо участие в живота на народа и са проводници на прогресивни идеи и инициативи. Изглежда, че тази обновителна тенденция се затвърдява, защото и сега често в световната преса се дават съ
общени
я за акции и изказвания на католически водачи против насилията, жестокостите и неправдите, вършени от някои правителства в различни части на света. В това отношение, с проявяваните принципност. безрезервност и безстрашие, не държейки сметка за преследванията, на които се натъкват от страна на държавните власти, тия католически водачи далеч превъзхождат представителите на Протестантските и на Православната църкви, които обикновено се приспособяват навсякъде според времето и условията, в пълен компромис между учението на Христа и изискванията на светската власт. ---------------------------------------------------- "Забележка на съставителя. За папа Йоан XXIII виж в „Изгревът", том IV, с. 276-277, под №
към текста >>
640.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 31
Дънов? – стр.620 8.1. Как ще се проповядва в чужбина? – стр.620 8.2. Как са проповядвали апостолите? – стр.620 8.3. Какво е знамение? – стр.621 8.4. Как и от кога се е проповядвало Словото на Учителя Дънов? – стр.621 8.5. Онова по времето на Христа го има и при Учителя Дънов – стр.621 8.6. Кой и как ще превежда Словото на Учителя Дънов в чужбина? – стр.622 8.7. Святият Дух – стр.623 8.8. Христовият Дух – стр.626 8.9. Пасхата на Третият завет. – стр.626 8.10. Каква е формата за
общени
е на човешките души чрез „Изгревът"? – стр.628 8.11. Каква е програмата на „Изгревът" за
общени
е на човешките души във Вътрешната Школа на Учителя Дънов? – стр.628 Чествувания на рождения ден на Петър Дънов – стр.630 9. Разрушението на СССР. – стр.631 9.1. Началото – стр.631 9.2. Причините – стр.631 10. Кой разруши СССР като империя? – стр.632 11. Къде е истинската Паневритмия? („Изгревът", том XXIII, с. 824-842.) – стр.634 11.1. Паневритмията в „Изгревът" („Изгревът", том XXIII, с. 843-874.)– стр.634 11.2. Исторически и политически личности, свързани с опитите за въвеждане на Паневритмията в българските училища 1938-1943 г. („Изгревът", том XXIII, с. 878-891.) – стр.634 11.3. Учителят Дънов за Паневритмията – стр.634 12. Разрушителите на България след 1990 година – стр.635 13. Кои бяха онези, които управляваха България? – стр.636 14. Опровержение от Вергилий Кръстев – стр.637 15. Отзив за изданието на „Изворът на Доброто" на английски език от Вергилий Кръстев – стр.639 16. Канализацията в
към текста >>
641.
3. Първа среща. Първата среща с Мария Тодорова. 3.1. Изборът на ръководство
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
- чертеж, от тези строителни планове, и гледаше в този чертеж. А Жечо Панайотов отиде някъде в страни - на 20-30 метра, седна, мълчеше, за да не ни пречи. И така, аз застанах пред него, той беше прав, беше много висок за мен - дълги ръце, дълги пръсти. И му казах всичко това, което трябваше да му кажа. Той ме слуша, но нищо не възприе от мен. Аз му разказах всичко и му обясних всичко. Смятам, че той много добре разбра какво му казах, защото той разбираше и владееше този начин на
общени
е с Невидимия свят. За него тези неща не бяха чужди. Но той още не знаеше дали това, което аз казвам е верно. Но знаеше, че аз изпълнявам нареждане от Невидимия свят. Но не знаеше кой е Този, Който беше ми наредил. Казах му, че Учителят ми се изяви и каза, и че трябва да си изберат ръководство. Той ме изгледа и каза: „По този въпрос, трябва да се мисли, трябва да изчакаме. И тогава ще
към текста >>
642.
3.16. Унищожението бе умишлено
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
с енергия. Аз съм въплътен и вграден в „Изгревът", така както и те са вградени чрез техните живи опитности. А като наблюдавате снимките от XXII том на „Изгревът", ще видите, че ви гледат живи хора - живи хора, които са били, които съществуват и които присъстваха, когато подготвяхме този том. Те стояха над мене и присъстваха, когато подготвяхме тези снимки. Снимките бяха отворени, те се отвориха и през тях ме гледаха живи хора: мигаха, гледаха, говореха ми и аз бях и се намирах в пряко
общени
е с тези хора. Така, че това нещо, което аз го изпитах, го изпитаха на гърба си и моите сътрудници, които работеха по този том, а имената на тези сътрудници са написани отзад. И това беше изпитано и от Вихър Пенков и Ефросина Ангелова-Пенкова, и от всички, които работеха по този том. Така, че да не смятате, че това е дадено съвсем случайно? Че някой се явил там на строго определено време, и взел нещо, че записал! Няма такова нещо! Не е взел, и не е записал, а е водел борба и битка с този змей - 7 глави змей! Пък после се явиха на всяка глава по 3 глави - 9 глави змей, с който аз съм се борел! Как оживях, аз не зная! Но пред мен стоят 22 тома. Това е към днешна дата. Сега е 19 часа и 45 минути на 14 май. Ще продължим утре с № 4 от записаните мои спомени. Ей хора, да знаете, че 14 май е голяма дата за учениците на Духа! И сега, когато днес прочетох 3 листа от тези спомени, аз се връщах назад и четейки ги, аз едновременно добавях и някой неща от мен, които излизаха в момента в моето съзнание.
към текста >>
643.
12.3. Символичният отговор за пълния провал
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
те бяха преминали цялата Школа, че бяха я преживели, че и отгоре живееха 20-30 години след това. И накрая какво? - Нищо! -Пълен провал! Но понеже така бях устроен, така бех поставен, аз говорех открито, направо. И те - Мария и Борис, не беха свикнали по такъв начин да им се говори и такива неща да слушат, защото всички, които отиваха не говореха така, а говореха иначе! Не поставяха нещата направо, а ги заобикаляха. Мислеха едно, а говореха друго. Така, че този ми начин за говор и за
общени
е отначало ги смущаваше, но после те свикнаха с мен. И така, че по стечение на обстоятелствата аз бях в този дом. Нямаше друг, който можеше да стои и да издържи в този дом, вследствие на всичко, което се случваше едно след друго. Най-напред започвахме разговори по вътрешни, засягащи текущи неща от Братството, от братския живот и всички проблеми, които се въртяха около него. Ще кажете: „Какви ли са тези проблеми?" - „А-а-а, какви ли не! Имаше най-малко към 100 проблема!" Аз имах една тетрадка, и бях си ги
към текста >>
644.
28.37. Съновидения, сънища
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
стаи, като отстрани имаше един вход, от другата страна друг вход. Та кой където искаше, от този вход влизаше, и в тази стая седеше. Но къщата беше обща - с две стаи, като тези две стаи беха отделени една от друга със стена. Но покрива беше общ и хижата беше обща. Така, че ония, които идваха от ляво, отиват към хижата и си влизат така от ляво. Онези, които идват от дясно, отиват към хижата, влизат в дясно. Така, че едните седят в лявата стая, другите седят в дясната. Но нямат никакво
общени
е между едната и другата стая. 14). И събудих се, записах съня. Скицирах и самата хижа с двата различни входа. И казвам: „Е-е-е-е-е, това пък какво значи?" И отивам при Мария Тодорова, и споделям съня си, и казвам: „Какво това значи?" Ами казва: „Как какво значи? Ами казва, това, което се случи след заминаването на Учителя! Разруши се вика онази къща! Ти искаш сега, идваш нещо да вдигнеш греди, да оправиш - то е разрушено! Значи тази форма е разрушена, тя не може да се поправи. А Учителят показва друга форма в бъдеще - за едно друго поколение. Т.е. онези, които са от ляво -да си влизат в лявата стая, онези, които са от дясно, в дясната стая - при един общ покрив." 15). И казвам: „Добре де, тогава няма да има Братство - Единство?" И тя казва: „Да, няма да има Братство - Единство, но ще се подслоняват под един и същи покрив." И какво стана накрая? Накрая стана така, че този сън се сбъдна! И към 2006 г. той важи. Едните си отиват в лявата стая, другите си отиват в дясната стая. Трябва да бъдат
към текста >>
645.
3. Защо и за какво бяха убити Димитър Петков-баща, Петко Петков-син и Никола Петков-син. 3.1. Димитър Петков (21.10.1858-26.02.1907)
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
юни 1924 г. в София, Никола Петков-син, на 23 септември 1947 г. в София 3.1. ДИМИТЪР ПЕТКОВ (21.10.1858-26.02.1907) Димитър Петков е роден на 21.Х.1858 г., Тулчанско. Баща на Петко Д. Петков и Никола Петков. Участвува през 1876 г. в Сръбско-турската война в четата на Панайот Хитов. Участвува като опълченец при боевете на Шипка, ранен на връх Шипка и загубва едната си ръка. По време на Стамболовата диктатура е кмет на София 1887-1893 г., министър на обществените сгради, пътища и съ
общени
ята от 19 ноември 1893 г. - 19 май 1894 г. Председател на IV Велико, на VI и VII обикновено Народно събрание 1892-1893 г. Във втория Стамболовистки режим 1903-1908 г. е министър на вътрешните работи - 5 май 1903 г. - 22 февруари 1906 г., и министър председател от 22 октомври 1906 г. - 26 февруари 1907 г. При откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г., княз Фердинанд пристигнал с каляска с три впряга бели коне. Разстоянието между Народния театър и двореца е на разстояние 200 метра. По онова време Народния театър не е потребност на народа, а на княза, княгинята, царедворци, буржоазното общество, където е било мястото за клюки. Студентската младеж, като наблюдавала как пристига файтон след файтон, от където слизат привилегированото общество, при появата на Фердинанд започва бурно освиркване. Това е било повече от оскърбление. Полицията започва арести на студентите. Една част ги изпраща в казармите да си отбият военната служба, а друга част ги е изпратило под конвой в родните им места.
към текста >>
646.
12. Домът Господен и съдбата на света. Великият повелител на живота. 12.1. Отложеният концерт-рецитал за 29 май 2004 г., София
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
20 концерта от 1990-1998 г., и продължава с концертите си от 2001 г. до сега. 6. А сега да ви представим нашите гости и изпълнители на днешния концерт: Огнян Николов - тенор от Софийската опера. Аплодисменти! Ивелина Иванчева - пианистка, доцент от Софийската консерватория. Аплодисменти! Своето изпълнителско изкуство те посвещават на 140 години от рождението на Великия Учител - Беинса Дуно. А на публиката от концерт-рециталите на „Изгревът", те предоставят своето вдъхновение от
общени
ето им с музиката на Учителя Дънов. Пожелаваме им успех! А на вас - удоволствието да бъдете всички с нас от тази сцена, и да се убедите какво означава „
общени
е на души" в името на Високият идеал от Словото и музиката на Учителя.
към текста >>
647.
2.1. Из спомените на сестра Елена Иларионова
,
Елена Иларионова
,
ТОМ 31
та на другия ден да отидем при етърва й, която много искала да ме види. Учителят живееше у Гумнерови. На обяд имаше около 20 братя и сестри. Стана въпрос за заминаването на някои, а Учителят ги задържаше. И аз се одумах да се завърна в Търново. „Да - каза Учителя, ти трябва да си отидеш." Повика ме после при себе си и сериозно ми каза: „Ти защо стоиш в София? Пушекът на каменните въглища ли ти харесва или що? Още утре да си заминаваш!" Аз му казах, че стоя в София за по-лесно съ
общени
е с Костадин и брат ми, които бяха на фронта. „Ти ли ще ги пазиш? Аз бдя над тях и Костадин ще се завърне невредим, и косъм от главата му няма да падне. Още какво искаш?" Тогава замолих Учителят да запази и братята ми, които бяха на опасни места на фронта. Той се позамисли и каза: „Да, брат ти Асен има малко карма." Аз извиках: „Учителю, искам да се завърне жив!" „Добре, - ми каза той - единият ти брат ще се завърне малко ранен в ръката." И действително, Иван дойде в Търново на лечение между болните и ранени войници, ранен в ръката при Одрин. После Учителят продължи: „Одрин ще падне и ти трябва да си в Търново, там да посрещнеш падането му. Това никому няма да обаждаш." Тогава сам ме заведе при снаха ми и съобщи, че още сутринта трябва да си замина. На другия ден бях вече в Търново. След няколко дена получих писмо от Учителя със следното съдържание: 9.IV.1913 г. Л.Е.И. - [Любезна Елена Иларионова] Пиша ви тия редове, като имам предвид миналото, настоящето и бъдещето с неговите последствия.
към текста >>
648.
3.11. „Землетресението е закон, който възстановява хармонията в света, уравновесява противодействуващите сили на земята
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
да бъдете напълно убедени в това, дали правилно сте направили тази връзка. Често ви говоря за невидимия свят, но вие убедени ли сте в неговото съществуване? Имате ли радио в себе си, вие ще можете да се разговаряте със съществата от този свят и няма да се съмнявате в това, което ви се говори. Аз не говоря за обикновеното радио, с което съвременните хора си служат, но подразбирам вътрешното радио, което всеки човек има, но трябва да го развие, за да може да се ползува от него. Съ
общени
ята с това радио не могат да стават всякога, когато човек пожелае. Соломон е казал: „За всяко нещо в света има определено време." Същият закон се отнася и за радиото, с което хората си служат днес. Има ред причини, които препятствуват на хората да се съобщават с това радио, когато искат. Следователно, всеки човек, който иска да развие или възстанови деятелността на своето духовно радио, най-първо трябва абсолютно да изключи съмнението от себе си. Изключи ли се съмнението, хората ще чуват гласове от невидимия свят, ще могат да се разговарят и с ангелите." 5) „В 20 глава на Откровението, 1-2 стих се казва: „И видях, че слизаше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за тисящи години." Мнозина от религиозните и учените хора намират, че писаното в тази глава по време и събития, съответствува на 20 век. Днес светът се управлява от Луцифера. Ангелът, обаче, знае законите на небето и на
към текста >>
649.
7. Вярата и Святият Дух. беседа, държана от Учителя на 11 август 1913 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
също както, за да очистваш сърдцето си, значи да се чистиш, да обработваш. Човек, за да може да гради, да мисли, да очиства сърдцето си, трябва да има кой да му помага. И в българския език има поговорка, че „с един камък къща не става." И човек, ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да повдигне своето сърдце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо. Ако човек работи заедно с Господа, тогава да. Но един ученик може да работи със своя Учител, само когато има постоянни съ
общени
я с него. Тия ангели, които са напуснали едно време Небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у вас се зароди една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл. Например кажете в себе си: „Ще реша да следвам Господа." Те веднага съобразяват и ви кажат: „Чакайте де! Остарейте, поправете положението си и тогава с успех ще сторите това." И вий често пъти веднага възприемате внушението, и заприличвате в такива случаи на онзи младеж, който като решил редовно да се черкува и тръгнал за черква, среща го дявола и го разубедил да прави това, понеже бил още млад, а черкуването мязало само на старите хора. Обаче, като остарял, този младеж и тръгнал на черква, дявола му казал: „Сега си вече стар, седи у дома си, та си почивай, тая работа е за младите." Сега въпросът е защо тия ангели се стараят да отклоняват хората от пътя Господен? То това е много ясно, като знаем, че когато имате добър слуга, вие искате да го спрете у вас. Защо? За да ви
към текста >>
650.
VI. НОВИЯТ ЖИВ ИЗГРЕВ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Дънов? – стр.620 8.1. Как ще се проповядва в чужбина? – стр.620 8.2. Как са проповядвали апостолите? – стр.620 8.3. Какво е знамение? – стр.621 8.4. Как и от кога се е проповядвало Словото на Учителя Дънов? – стр.621 8.5. Онова по времето на Христа го има и при Учителя Дънов – стр.621 8.6. Кой и как ще превежда Словото на Учителя Дънов в чужбина? – стр.622 8.7. Святият Дух – стр.623 8.8. Христовият Дух – стр.626 8.9. Пасхата на Третият завет. – стр.626 8.10. Каква е формата за
общени
е на човешките души чрез „Изгревът"? – стр.628 8.11. Каква е програмата на „Изгревът" за
общени
е на човешките души във Вътрешната Школа на Учителя Дънов? – стр.628 Чествувания на рождения ден на Петър Дънов – стр.630 9. Разрушението на СССР. – стр.631 9.1. Началото – стр.631 9.2. Причините – стр.631 10. Кой разруши СССР като империя? – стр.632 11. Къде е истинската Паневритмия? („Изгревът", том XXIII, с. 824-842.) – стр.634 11.1. Паневритмията в „Изгревът" („Изгревът", том XXIII, с. 843-874.)– стр.634 11.2. Исторически и политически личности, свързани с опитите за въвеждане на Паневритмията в българските училища 1938-1943 г. („Изгревът", том XXIII, с. 878-891.) – стр.634 11.3. Учителят Дънов за Паневритмията – стр.634 12. Разрушителите на България след 1990 година – стр.635 13. Кои бяха онези, които управляваха България? – стр.636 14. Опровержение от Вергилий Кръстев – стр.637 15. Отзив за изданието на „Изворът на Доброто" на английски език от Вергилий Кръстев – стр.639 16. Канализацията в
към текста >>
651.
6. Концерт-рецитала на 29 март 2014 година
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
физически, умствено и психически! Бях един труп! 6.22. Една седмица след концерта ходех като замаян! Чак към десетия ден започвах да се усещам, че съм жив и че съм преживял всичко това. След една седмица качихме този концерт на интернет страницата „Изгревът". И всеки може да си го провери дали това, което казвам е една измислица. Измислица ли? Вижте филма. 6.23. На този етап друга форма няма при която душите, кръжещи около онзи център в Невидимия свят на Бялото Братство да направят
общени
е. Важното е
общени
ето на човешките души. Тук имат случки, снимки, песни и кръгът се затваря. Такава е програмата „Изгревът". Амин! 6.24. Сега е 2014 година. Това е Вашето време да се доберете до програмата на „Изгревът". Друго време няма да имате! Има право на последен
към текста >>
652.
8.10. Каква е формата за общение на човешките души чрез „Изгревът?
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
ФОРМАТА ЗА ОБЩЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ ЧРЕЗ „ИЗГРЕВЪТ"? 8.10.1. Има едно посвещение от Учителя Дънов, дадено чрез една опитност на Галилей Величков. Тя е публикувана в „Изгревът", том I. 1993, с. 85-87, както и в „Изгревът, том I. 2. изд. 2011, с. 98-100. 8.10.2. На времето, когато съм го записал около 1972 г., това за мен беше най-голямото откровение. Тогава комунистическата власт беше забранила и преследваше чрез обиски всякакви събирания по групи на дъновистите. 8.10.3. Проучаването днес на тази опитност през 2014 г. е пророческа, защото дава какъв е пътя на
общени
ето на човешките души към един център на Бялото Братство, което се ръководи от Словото на Учителя Дънов. Центърът е в Невидимия свят, и недосегаем за човешките ръце. 8.10.4. Важното е
общени
ето на човешките души. Контактът на човешките души на Земята, е храна за Невидимия свят. Невидимият свят се храни чрез тези контакти, а в замяна дава енергия и сила на тези души. Същото, което става при фотосинтезата между растителния свят и човека. Ще си го проучите добре от с. 99. 8.10.5. На с. 100 е публикувано, че според Учителя Дънов контактът на душите в Школата, може да стане само чрез Словото на Учителя Дънов, което е Слово на Бога. Затова на първо място да се признае, че Неговото Слово е Слово на Бога. Първото нещо е да се направи
общени
е на човешката душа със Словото на Учителя Дънов, което е Слово на Бога. Това е първото условие. 8.10.6. След като се направи
общени
е на човешките души със Словото на Учителя Дънов,
към текста >>
653.
8.11. Каква е програмата на „Изгревът за общение на човешките души във Вътрешната Школа на Учителя Дънов?
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
ПРОГРАМАТА НА „ИЗГРЕВЪТ" ЗА ОБЩЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ ВЪВ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ? 8.11.1. Програмата на „Изгревът" и нейната концепция бе дадена в „Космогонията", която бе публикувана в „Изгревът", том I. 1993, с. 632-672 и в „Изгревът", том I. 2. изд. 2011, с. 730-782. 8.11.2. Как бе предадена тази „Космогония", е описано в „Изгревът". И е публикувано! 8.11.3. Първия етап от 1990 до 1998 г. - За 8 години бяха направени 20 концерт-рецитала по Слово на Учителя Дънов по свободни теми, определяни от мен и с музика, песни на Учителя Дънов. 8.11.4. Вторият етап от 1998 г. до 1999 г. - Беше издадено оригиналното Слово на Учителя в 55 томчета. За тех е описано в „Изгревът", том XVI, с. 885-893. Водеща бе народната артистка Виолета Гиндева. Чрез тях бе осъществено едно пророчество на Учителя Дънов от 1939 г., което бе реализирано след 60 години. Вижте „Изгревът", том XX, с. 995-1010. 8.11.5. Третият етап - От 2001 г. се започнаха концерт-рециталите по спомени на последователи на Учителя Дънов и музика на Учителя. Сценариите за тези концерт-рецитали се правеха от мен, и те се взимаха от публикуваните томове на „Изгревът"! 8.11.6. Така се оформи и осъществи
общени
ето на човешките души от последователите на Учителя Дънов от времето на Школата Му (1922-1944 г.), с онези следващи поколения след 1990 г. Но това можа да се осъществи, защото с техните опитности с Учителя Дънов, се отвори вътрешната Школа на Учителя, която се ръководи от Духа на Всемировия Учител на Вселената
към текста >>
654.
15. Отзив за изданието на „Изворът на Доброто на английски език от Вергилий Кръстев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
си за това Слово. 39. В „Изгревът", том XXVII, с. 836 в точка 2.22 е описан един изключителен пример как американците не могат да приемат Паневритмията и Учението Му. 40. В „Изгревът", том XXVII, с. 836 вточка2.24 е дадено заключението на Учителя Дънов как чужденците ще приемат Словото Му. 41. В „Изгревът", том XXVII, с. 838 в точка 3.9 е отбелязано чрез какви центрове в мозъка си ще може да работи човек. 42. В „Изгревът", том XXVII, с. 838 в точка 3.10 е отбелязано каква е формата за
общени
е на душите на този етап. Важното е
общени
е на душите във Вътрешната Школа на Учителя, която се управлява от Словото на Учителя Дънов, което е Слово на Бога. 43. В „Изгревът", том XXVII, с. 838 в точка 3.11 е показан един духовен закон за проповядване на Христа - чрез чудеса, чрез знамения и чрез Святия Дух! 44. За противниците на Учителя Дънов, виж в „Изгревът", том XXVII, с. 839 от точка 3.15 до края на точка 3.16. Имало ги е вчера, има ги днес, ще ги има и утре. Във всеки исторически етап присъствува гонението, като има подходящи форми за гонения. Според времето и мястото, за гонения се избират точните форми и начини да бъде гонен онзи човек, който се е запътил към Учението на Учителя Дънов! Настоящето изложение е написано само за онези, които са се запътили към Учението на Учителя Дънов! С уважение: от Вергилий! 30 май 2912 г., 15
към текста >>
655.
17. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СИЛИ В ПРИРОДАТА.
,
1 школна лекция на Общия окултен клас (2 година), 6.Х.1922 г.
,
ТОМ 31
знаете ли колко пъти вие се спъвате? Как няма да се спъвате? Вие направите едно малко престъпление, но не искате да го признаете, и то ви спъва месец, два, три, година, нямате онова вдъхновение, онзи дух, вие ходите, молите се на Духа, но Господ се не лъже. Една сестра ми пишеше, че се докачила от мене, но аз съм наумил да й напиша едно писмо. И знаете ли какво писмо? Като го прочете, 4 реда сълзи ще й протекат. Тя минава за ясновидка, борави с висшите светове, с причинния свят, има
общени
е с Христа, тъй си мисли тя. И ми пише: „Как така, ти си изнесъл моето писмо, и си го чел пред другите, да ме компрометираш?" Ето колко е ясновидка тя. Нейното писмо пред никого не съм чел. Е, хубаво, ти като си ясновидка, защо не провери първо факта? Ти казваш първата лъжа. Значи, тя никак не борави с онзи свят. После, казва: „Там, около тебе, са все простаци, лъжци." Казвам: втората лъжа. Ти си една от най-големите такива. Ако ти си една от добрите, Господ не би ти турил един знак, и ще й кажа какъв е знакът. Не, такива ясновидци, ние не ги искаме. После, на друга една сестра казах през тази година нещо, направо, прямо й говорих. Тя не се обиди. Тя казва: „Учителю, като тебе няма друг, ти си велик, ти всичко знаеш..." Откровено й казвам: знаеш ли, че аз съм недоволен от тебе, ти това си направила, онова. - „Кой ти го каза това?" Значи, щом ми го казват хората, аз не съм най-велик. Такива не минават. Ти искаш да ме излъжеш. Не се лъжа аз. Ще бъдете искрени и откровени. Аз не искам да ми
към текста >>
656.
1. Срещи, разговори и разсъждения. 1.1. Съотношение
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
И РАЗСЪЖДЕНИЯ 1987-1988 г. 1.1. СЪОТНОШЕНИЕ В човешкия живот има строги закономерности, които ние не познаваме поради нашето незнание и нашето несъвършенство за възприятия и познания. Една от тези закономерности е човешкото
общени
е със себеподобните, което е не само строго индивидуално и строго специфично, но и строго закономерно по време и по пространство. Между времето и пространството крачи човекът като едната величина го обхваща, а другата го прониква. Именно тук се вплита той с взаимоотношенията си чрез себеподобните си като хора, като човеци, като близки, като познати и т.н. И тук хората се срещат по строги закони на съответствие или на несъответствие, но винаги по строги закони. Защото никой не може да създаде закона, защото той закона е създаден да контролира и да съхранява живота изобщо. Говорим за онзи всемирен закон на съответствие съществуващ в природата, в живота и съответно в човека. Защото никой не може да срещне човек вън от себе си, ако същият не съществува вътре в него, и ако това съответствие или несъответствие не е създадено от преди. А дали това е от вчера или днес, това за онова време и пространство за което споменахме с неговите абсолютни стойности, е без значение, защото неговата проекция горе е една и съща и вездесъща, но долу проявяваща се в човешкия живот, може да бъде относителна или абсолютна, зависеща, именно от човека как я възприема вътре в себе си и как я проектира вън от себе си. Ето по този начин имах възможността да се срещна с
към текста >>
657.
1.2. Приятелството (21.04.1987 г.)
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
говори срещу мен неща, които не са верни, а той ми разказва: „По този начин аз те пазя и те съхранявам за бъдещето." Сега може ли някой да ми каже по какъв начин ме съхранява? Защото такива като него настроиха много хора срещу мене, и което е най-важното - на всички аз свърших работата. А те не можаха да свършат нищо. Но това аз го направих в името на Школата на Учителя. Апостол Павел казва: „Има приятел по-тесен и от брат!" Т.е. приятел по-близък и от брат, и че приятелството е
общени
е на души в един високо идеен свят. А Школата на Учителя в този идеен свят бе Неговото Слово. Аз не срещнах досега такъв приятел в живота си. Но срещнах Словото на Учителя и видях, че този свят съществува в неговите истински измерения, а това е Светът на
към текста >>
658.
1.12. Песните на Петър Филипов (24.10.1988 г.)
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
И то има право на изява и на публика. Но да се поставя в едно с песните на Учителя е кощунство и нарушение на окултните закони на Школата. Аз лично съм слушал песните на Петър, как той ги изпълнява. Не можах да ги възприема по начина, по който той ги изнасяше, пееше и съобщаваше, че са донесени от светли същества, от небесните висоти. Слушал съм ги и в хорово изпълнение от неговата група. И тях не можах да възприема. Но песните на Учителя ги възприемам и изживявам като пряко
общени
е с Божествения Дух. Веднъж той ми даде една касетка, и ми каза: „От едната страна съм записал мои песни, а от другата страна съм записал братски песни. Правя го това, за да не ме упрекнат, че давам само мои песни." Неговото песено творчество е записано и прехвърлено на нотен текст. То е запазено и ще бъде обект на проучаване на музиканти, и те ще преценят в последствие стойността на неговите песни. Аз съм запознат с цялото му песенно творчество. Петър си замина от този свят неочаквано за някои и очаквано за други. За мен той си замина следствие на драматична развръзка от борби в Братството. Неговите сподвижници и главно Марийка Марашлиева, успяха да запазят неговото песенно творчество. Ами сега какво да ги правим? Този въпрос, трябваше да го разрешавам сам. За мен творчеството е изява на човешкия дух, а творчеството на Петър е също творчески акт на неговия дух. И в негова памет и в моето доброжелателство, още от самото начало взех решение да го съхраним и запазим. Решението го взех лично.
към текста >>
659.
11. „Изгревът, том 29
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
го признавам. Могат го! Но рано или късно, когато излезе от печат „Изгревът", том XXIX, към него сме приложили в една кутия 2 компактдиска с 40 песни на Учителя, аранжимент на Филип Стоицев, и в изпълнение на неговия оркестър, който той лично ръководи и дирижира. Те бяха подготвени от Ангелия Вихрова Пенкова. Прилагам ги безплатно. Целта е, когато слушат записите, да разглеждат снимките, за да влезнат в епохата на Школата. Това, което ще изпитат, ще бъде зашеметяващо! Ще им изпратим съ
общени
я за новият 29 том, и покана за предстоящия концерт-рецитал. А кои са те? Ние сме приложили всичко за тях в тези 2 компактдиска, които им подаряваме безплатно. Аз имам цел! Върховна цел! А тя е: „НА КОЛЕНЕ ПРЕД „ИЗГРЕВЪТ", КОЙТО Е ЗАВЕТЪТ НА ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!" А мечът на Възмездието е в ръцете на Онзи, Който ръководи „Изгревът". Амин! Днес е 16 септември 2014 г., 19.45 часа,
към текста >>
660.
5.4. Бележки по изложението до Екатерина Маркова от Вергилий Кръстев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
ме убият! Ето, събрал съм ги, върнал съм ги. Сега е ваш ред - издайте ги. Искам да ви видя как ще го направите. Аз не съм крадец и мошеник! 11. До края на 2011 г. бяха отпечатани 25 тома от „Изгревът". Направени са 51 концерт-рецитала - от 2001 г. Направени са на компактдискове 25 концерта в 100 комплекта, и раздадени безплатно на 100 човека. През 2011 г. бяха направени 3 концерт-рецитала за Пеню Ганев, и бяха качени на интернет страницата http://www.izgrevat.com. 12. Въвеждаме съ
общени
ето за интернет-страницата http://www.izgrevat.com от 26.XI.2011 г.: ПОЯСНЕНИЯ и бележки по темата на концерт-рецитала за 26.XI.2011 г. 5. Посетете нашата интернет страница http://www.izgrevat.com, на която можете да изслушате 13 концерт-рецитали изнесени през 2008-2010 г. (последните 5 - на 27.03.2010, 29.04.2010, 29.05.2010, 30.10.2010, 04.12.2010 г. са посветени на евангелистите-методисти) и да свалите още 15 концерти от периода 2004-2007 г. 6. Публикувани на сайта са и 8 филма (през 2008 г. са на тема „Входовете на Агарта при езерата на Рила - Близнаци, Бъбрека, Сърцето и на Витоша - Бивака „Ел-Шадай", а през 2009 г. -„Молитвеният връх", „Изворът „Ръцете", „Изворът Махабур" и „Салоните") с приложения - снимки с Учителя, както и 4 документални филма - записи на концерт-рециталите изнесени на 25.10.2008 г„ 29.11.2008 г„ 31.05.2008 г. и 27.09.2008 г.** 7. Съставител на поредицата „Изгревът" е д-р Вергилий Кръстев. 8. Излязоха от печат нови книги от поредицата „Изгревът": том I - 2 изд. -
към текста >>
661.
8. Спирането и отменянето на концерта посветен на годишнина от рождението на Петър Дънов и слизането на Всемировият Учител на Вселената
,
,
ТОМ 31
Начало 11 часа, събота 29 май 2004 г. Вход свободен * * * БЕЛЕЖКИ ЗА КОНЦЕРТА НА 29 МАЙ 2004 Г. 1. Салонът бе платен от мен. 2. Уточнено бе певица-тенор с Огнян Николов, и му е дадено заглавията на сценария. 3. Допуснато е да включат и песни от Чайковски. 4. Уточнено е с Ивелина Иванчева, която е пианистката. 5. Една седмица преди концерта ми се съобщава, че залата е дадена за конференция на СДС - политическа партия в опозиция. 6. Отменяме концерта, с написването на нови писма и съ
общени
я в София и провинцията. 7. На Ивелина - пианистката, детето бе болно от Varicella, и ми съобщи, че едва ли би участвувала в този случай. Успокоих се! 8. Концертът бе прехвърлен за следващия месец със същия сценарии, но с друга концепция, с песни по магнетофонни записи. 9. Бях убеден, че се направи нарочно, за да ми се спре концерта! 10. За следващия месец реших да включа на магнетофонен запис само руски песни на победата. С тях те спечелиха войната 1941-1945
към текста >>
662.
10. Една изповед на съставителя на „Изгревът
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
музика на Учителя Дънов в камерна зала „България" на 15 юни 1991 г." Всичко написано на с. 653 е верно и важи и до днес. Аз работих с един художник, занесох му снимки на Учителя, той ги включи на прожекционен апарат, излезнаха на екрана и по него той скицира два портрета, които аз одобрих. Намерихме човек от провинцията от Айтоския край, който ни донесе рамка и платно. Накрая ги закачихме, и ги закачихме на сцената - Учителят и Георги Куртев. Отпред на входа бяхме направили големо съ
общени
е за концерта на един такъв голем плакат. 10.4. На с. 654 от „Изгревът", том X има съ
общени
е за концерта, програмата и участниците. Денят е 15 юни 1991 г. Местата са 220 и имаше 100 човека правостоящи, застанали прави между редовете. Водеща бе Вера Паскова, която бе избрала много сполучливи мисли от Учителя. Беше невероятно присъствие от Небето! Всички го усещаха. Такъв голем възторг никога не се е повторил в моите следващи концерти до сега - 58 на брой от 2001 г! Най-много ми хареса изпълнението на тромпета с електронния орган на Ина Дойнова! Но има едно изпълнение от 3-4 песни, които никога не се повториха в такова изпълнение! За моя голяма изненада, след 25 години разбрах, че този концерт аз съм го записал, и ще го извадим на компактдиск. Той ще ми послужи. Има бъдеще. 10.5. Бях направил един сборник за Георги Куртев, заплатих си добре, но ме излъгаха и изиграха. Отпечатиха брошурата, но беше некачествена и пълен провал за мен! Георги Събев, който бе печатар, ме пита: „Абе така ли се
към текста >>
663.
Павел Василев си замина от земята
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
27 декември, който е Денят на Учителя Дънов, получих позвъняване по телефона и се обажда неговия син Драгомир, и ми съобщи, че Павел Василев е починал, и че на 30 декември 2014 г. ще има богослужение в салона на църквата на д-р Лонг, която е на ул. „Раковски". Приех тази новина не като изненада, но бях зашеметен, понеже бях свързан с него по издаването на „Изгревът", том XXIV, който беше за евангелистите-методисти, и в който той участвува. 3. Аз му изпращах редовно по пощата писма за съ
общени
е на концерт-рециталите, които организирах по програмата „Изгревът". Той винаги се обаждаше, че е получил поканата и по това се ориентирах, че в София започват да се разнасят писмата. Аз изпращах 100 писма за провинцията и 100 писма за София. Обикновено чаках около 2 дена, да ми се обади някой, че ги е получил. 4. Как е работено с Павел Василев по „Изгревът", том XXIV е описано много добре в моите бележки, които можете да прочетете на с. 478, както и на други места. Виж с. 478-482. 5. Идваше ми често на гости и разговаряхме. Аз му казвах, че е първият човек, който си е свършил работата си, за която е изпратен на Земята. Други хора като него не съм срещал. Беше изряден при поднасяне на материалите и снимките. Обикновено ми казваше: „Аз знаех, че имам мисия, но каква беше тази мисия, не я знаех. Открих я чрез теб." Казвах му да се радва, че е осъществен „Изгревът", том XXIV, който излезна през 2009 г. от печат, на 15 януари. Аз ходех почти всеки ден до печатницата, защото все се явяваше нещо
към текста >>
664.
ПОСВЕЩЕНИЕ: Десятъкът за Господа: разговори с Учителя Дънов в Горницата при салона на Изгрева
,
Представя: Вергилий Кръстев
,
ТОМ 32
да я казвам! Туй то - няма и няма! Ще мълча.” 6. Има три вида десятък: На Физическото поле - на Земята, се принася от човеците, в които обитава Светлината. Десятъкът е място на физическото поле. В Духовният свят, десятъка предаден от Земята, се приема от ангелите като небесна храна за тях, при което като ответ изпращат Виделина за хората, чрез която те се възраждат вътрешно и живеят чрез нейната сила. Тук действат духовни закони за духовните човеци, които притежават духовни сетива за
общени
е помежду си. Без духовните сетива, няма да има
общени
е едни с други. В Божествениятсвят десятъка, койтое даден от човеците на Земята, приет от духовния свят, той се приема и от светлината на Божествения свят, наречен Слава и раздава Божествената си сила, чрез Мировата Любов. А какво е тя? 7. Мировата Любов, която излиза от центъра на Вселената и отива към нейната периферия и се приема от човека. Ето така: в чувствения свят - като стремеж и подтик на ергена към момата и на момата към ергена, в умствения свят - като сила, в душата -като чувство, а в Духа - като принцип. Душата е лъч от Бога и присъствува и е жива през цялата вечност. Като слънчев лъч, идващ от Слънцето, като лъч, идващ от духовното Слънце и като лъч от Божественото Слънце и от Бога. Духът като принцип обхваща първоначалото на живота, и запазва и съхранява това първично начало. От начало до края на живота. И като присъствие на Земята, в духовния свят и в Божествения свят. Навсякъде! 8. Десятъкът е семето, което ти сееш и туй
към текста >>
665.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
нашия живот. Вдъхновение, мисъл, музика, настояще и бъдеще, всичко е вложено в семенцето, което сега е в почвата. Когато дойде времето му ще покълне, ще израстне, ще принесе плод. Всичко, каквото е вложено в него, ще излезе на слънцето с всичкото си великолепие. Ние трябва да бъдем в този свят, да страдаме, да се изпълни Волята Божия, да се изпълни Неговия план за Делото Му. Нашият живот е втъкан в Делото на Учителя. Ние трябва да бъдем тук. Такъв е закона. [1 февруари 1961 г.] Получих съ
общени
е, че държавата ще опише и конфискува къщичката ни на Изгрева. Зарадвах се от това, т.е. нямат какво повече да ми вземат. Което имаме сега, никой не може да ни го вземе. Ако страдаме, страдаме, за да се яви Делото на Учителя в човеците. Ние принадлежим на великото семейство на любящите. Благодарение на Учителя ние сме един живот чрез Него. Ние ще се явяваме всякога, когато Той се явява. Това е Живот Вечен. От човеците милост не очакваме! Тек сме изпратени за работа. Нашият живот в Бога е непреривен. Той продължава при всички условия. Той е нашето призвание, заради него сме дошли. Пътят на Синовете Божии е път на служение, път на изпълнение Волята Божия, път на единство, на Мир в Бога. Молитвата е най-важната ни работа. В Молитвата трябва да се образува връзката, да се поддържа единство, чистотата. Тогава идва силата чрез нея. Тогава идва Духът. Сърцето трябва да подкрепи мисълта. Душата и Духа, трябва да присъстват. Тогава човек седи пред Божието лице и разговаря с Него. Молитвата е
към текста >>
666.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. Който има Моите заповеди и ги пази, той е който ме люби. А който ме люби, възлюблен ще бъде от Отца ми и Аз ще го възлюбя и ще явя на Себе Си нему.” /14 гл., 21-23 ст./ „Който люби Мене, ще упази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойде при него и ще направи жилище у него.” /15 гл., 7 ст./ „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате ще просите и ще ви бъде.” /15 гл., 7 ст./ „Почнете с най-малкото, с Любовта,
общени
е с природата, дълбоко дишане, чиста мисъл, чисти чувства, чисти желания. Най-добрия метод за влизане във връзка с Невидимия свят е Молитвата.” Десет най-важни стиха от Евангелието на Йоанна. Учителят ги е дал и опитал силата им: 1.14 гл., 15 ст. „Ако имате любов към Мен упазете Моите заповеди и Аз ще умоля Отца и Той ще ви даде друг Утешител да пребъдва с вас.” 2. 11 гл., 42 ст. „Отче, благодаря Ти, че ме послуша и аз зная, че винаги ме слушаш, но за предстоящия народ рекох това, за да повярват, че Ти си ме проводил.” 3. 12 гл., 24 ст. „Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само. Ако ли умре, много плод принася.”; 12 гл., 22 ст. „Господине, искаме да видим Исуса!” 4. 8 гл., 29 ст. „Този, Който ме е проводил, с Мене е. Не ме е оставил Отец самичък, защото аз правя всякога що е Нему угодно.” 5. 6 гл., 63 ст. „Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползва. Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот.” 6. 3 гл., 33 ст. „Който приеме свидетелството
към текста >>
667.
2.63. Животните - нашите по-малки братя
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
топка: единият със задните си крака притегля, а другият с предните си крака бута. И тази топка се търкаля. Кучето винаги гледа да се хвърли отподире върху човека. Човешките очи са много силни и кучето се плаши от тях. До една пейка паяк направи паяжина и хвана мравка. Друга мравка дойде, скъса паяжината от всички страни, отиде в дупката, изгони паяка, нападна го и паякът избяга. От где знаеше втората мравка, че паякът е хванал мравка в паяжината? - По радиото е получила съ
общени
е. Дето има мравки, змий няма, понеже мравките ги хапят и изливат в тях мравчена киселина. Мравките си пращат мисли една на друга чрез пипалата. Пипалата изпращат и приемат радиовълни. При река Камчия видях голям смок, около два метра. Той се спря, и аз се спрях. Казах: „Мини ти.” Той ми каза: „Мини ти.” Но аз, понеже го поканих пръв, той мина. Веднъж в градината видях змия и тя ме видя, и си изправи главата. Казах й мислено на нейния език: „Не стой тука на пътя, ще те претрепят! Хората не разбират твоя поздрав!” И тя си отиде. Ако има мухи в стаята и отвориш прозореца, и им говориш с мисълта си, няма да мине [........], и всички излезят навън. Аз им казвам, че вън има хубава храна за тях. Охлювът долавя мислите. Казвам им: „Яжте долните листа, а не горните.” Те тогава отиват при долните листа и ядат. А някой път, когато не казвам това, те отиват при по-горните листа. Правил съм опити, от които се вижда, как животните приемат мислите на хората: една буболечка влезе в една дупка, за да
към текста >>
668.
8. Общ окултен клас: 8 окт. 1941 г.
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
работа, и че тогаз трябва да се откаже от личния си живот. Наопаки, като служи на Бога, ще се ползва отличните блага на Господа. Опитайте светлината, топлината, всичко хубаво, инак ще опитате гнилите плодове, сухите дървета, твърдите камъни, най-лошите работи! Пък ако търсиш Бога в младините си, ще имаш най-добрите постижения в света. Божествения живот е най-правилния. Ако имаш Божествения живот, ще бъдеш млад, силен, ще пътуваш до Месечината и до Слънцето, и до звездите, ще имаш
общени
е с ангелите, ще говориш с тях. Какво искаш повече от това? Затова трябват хора, които търсят Господа. И Господ като дойде в тях, и те като търсят Господа, ще станат други. Най-малкият подтик е Божествен. Божественото е най-малкото, незабележимият подтик вътре, и който трябва да последва. Толкова трябва да бъдем досетливи, да доловим вътре в нас този най-малък Божествен подтик. Ние до сега не сме били в състояние да приложим Божията динамична Любов. Любовта ще внесе освежаване на нашата мисъл, ще ни подмлади. Хората като се влюбят, стават красиви, богати, здрави. Любовта като дойде, тя постига всичко. Тогава приемете Любовта, и тогаз с най-малки усилия, ще постигате всичко. Иначе цял живот човек изучава само една област, например геология. Един човек може да се занимава с геология, да изучава и много други отрасли в науката, с малките подтици. Като отидем в онзи свят, ще ни дадат дрехи според красотата ни. Красиви трябва да бъдем. Очите ни, носът ни, устата ни, веждите ни, всичко трябва да
към текста >>
669.
24. Неделна беседа: 11 ян. 1942 г.
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
ако отидат в онзи свят, няма да искат да се върнат. Онзи свят се нуждае от напреднали хора, които да помагат. Душата им загазила на Земята, трябват пионери, които да проповядват Истината. Самите хора, трябва да носят живота. Като дойде Христос, цитираш ли Мойсея? Той казва: „Както ни е Учителя научил.” Вие казвате: Мойсей така е казал, Исайя така е казал, Данаил така е казал.” Като четеш Авраама, гледай да имаш неговите опитности, Данаил също. Тогава имаш опитностите. Той влезе в
общени
е с другия свят. Йоан богослов - също. И ние можем да видим, но когато видите някой работи от онзи свят, не трябва да разправяте. Има работи, които не се разправят. Ти като заравяш пари в земята, разправяш ли къде си ги заровил? Ще мълчите. Като садиш орехи, не казвай на децата къде си ги посял. Те ще отидат, и ще ги извадят. Имаш някоя мисъл, но може да я провериш. Например, искаш да посетиш един свой приятел. Ти може да отидеш в неговата стая, на един-два километра разстояние. Нещо ти казва: „Не отивай!” Ти отиваш и него го няма в къщи. А пък, като речеш да го посетиш и чувстваш една пълнота, нещо ти казва: „Иди!” Медицината вижда, че причините на всички болести се дължат на едно неравновесие, което съществува между човешката мисъл, човешкия живот, човешките чувства, сърцето и човешката воля и телото. Ако внасяме в себе си правата мисъл, тя освобождава, ако внасяме правите чувства, те освобождават. Едно хубаво чувство, внася елексира на живота. Ако вий може да внесете едно хубаво чувство
към текста >>
670.
32. Общ окултен клас: 3 апр. 1942 г.
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
е: спомняй си хубавото в света. Четеш една книга, най-хубавото, което си прочел, запомни го в себе си и го спомняй. Без Любовта, живота е непонятен и ти не можеш да бъдеш щастлив, да обичаш някого. На гости отиваш - отивай в новолуние, т.е., когато Луната се пълни, не когато Луната се разсипва. Ако в света има десет души праведници, работите ще се оправят. Като възприемаш светлината, трябва чувства, мисълта тези напреднали същества, които я изпращат, да се радваш, че си в
общени
е с тези същества. Има много хиляди същества, които са на много по-висока степен отколкото ти, и имат много по-голяма опитност, отколкото ти. Всеки косъм, ако е свободен, по него се предават мислите, по него се приемат мислите. Те са отношения. Има закони. Когато космите са дълги, по тях текат магнетични сили, когато са къси, по тях текат електрически сили. Като станете сутрин, като черпите, никакво вземане и даване за годината. Човек да бъде свободен, като че не е нито майка, нито баща, да е като екскурзиант, който се разхожда. Гледайте изгрева на Слънцето, гледайте цветята и се радвайте на всичко това. За постижението на хубавите работи, се изисква много дълъг период. Природата дарува всички, които са прилежни. Които са дарени от нея, са били прилежни деца. А пък онези, които не са били прилежни и съответно на това, на прилежанието им е дала. Та законът е: увеличавайте вашата прилежност, за да подобрите положението си. На едно обикновено приложение, ще ти дадат, ще ти бъдат приложени
към текста >>
671.
14. Кой и защо иска да изхвърли „Изгревът”, том 14 и „Свещени думи” на Учителя Дънов към ученика
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 32
ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ”, ТОМ 14 И „СВЕЩЕНИ ДУМИ” НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА? Виж „Изгревът”, том 15, с. 931-933. 14.1. За въведение към този материал, аз ви предлагам с. 931 от раздел I до раздел III. 14.2. За атаките срещу „Изгревът”, том 14, прочети от раздел IV до раздел VI. Бяха откраднали адресите на онези, на които изпращах съ
общени
ята за концерт-рециталите и за томовете на „Изгревът”, и изпратиха свое писмо срещу мен и програмата на „Изгревът” - виж с. 932. 14.3. Какво извършиха сестри Шкодреви срещу „Изгревът” - виж на с. 932 в раздел VII и VIII. 14.4. Кои бяха онези, които ги командваха отвътре и отвън, за да работят срещу програмата на „Изгревът” - виж на с. 933, в раздел
към текста >>
672.
Съборът през 1926 г. и военната блокада
,
Изгревът..., т. 1. 2. изд. 2011, с. 107-111.
,
Събори 1926 -1927г.
и со благо" - според християнските принципи. Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври. През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София. Изпратени са покани и съ
общени
я за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри. Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина. По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя. На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление. Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта. Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа. Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да
към текста >>
673.
173. Библията е едно законодателство - по-висше от законодателството на всека една държава
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Аню - Андрей! Христов бързо разтвори и Новия завет - Евангелието на Матея, гл. 4, ст. 18, и зачете: „Като вървеше покрай Галилейското море, видя двама братя - Симон, наречен Петър и брат му Андрей, да хвърлят мрежи в морето, понеже бяха рибари.” Христов обясни: - В Стария завет си Дан, преминаваш в Новия завет като Андрей. Двамата лекари гледаха се въпросително, гледаха Андрей, гледаха и Христов, нещо си казаха на немски и българинът лекар запита: - Как можете да правите такива широки об
общени
я? По това, че съвпадат имената, че пъпът му бил поставен на някоя страница от Библията и пр. и пр., да вадите такива фантастични заключения?! Това не само, че не е наука, но и най-обикновения човек няма да го приеме! - Добре - с усмивка каза Христов - върху едно парче хартия, на което има написано нещо, царя си поставя под него подписа и убиват един човек - как става това? Ако този лист с подписа на царя го гледа един дивак и види какво става с човека, какво ще си помисли? - Вие господин Христов сте жонгльор, виртуоз сте във вашите вечни сравнения, но сравненията още не са доказателства! Царя има известни права, зад него има Конституция, зад подписа му стоят още много и много основания да си постави царя подписа, и после има цяла изпълнителна власт, а тук, при Вашия пример какво има? - Ти си прост човек, не разбираш най-обикновените неща, а искаш да разбереш по-висшите! Ти знаеш какво имало зад царския подпис, но дивака - знае ли това? Разбира се, не! Аз зная законодателството, което има
към текста >>
674.
Разрушителите / Вергилий Кръстев
,
ЧАСТ 2
,
ТОМ 33
БОЛШЕВИКИТЕ” - виж в „Изгревът”, т. 31, с. 489-501. 1.7. „АНАРХИЗМЪТ - ЕДНОУТРОБНИЯТ БЛИЗНАК НА БОЛШЕВИЗМЪТ” - виж „Изгревът”, т. 31, с. 501-505. 1.8. „КАК СЕ РАЗРУШИ ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1989 ГОДИНА, ДО СЕГА - 2016 ГОДИНА” - виж „Изгревът”, т. 31, с. 503-518. 1.9. „УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД” -виж „Изгревът”, т. 31, с. 529-538. 1.10. „НОВИЯТ ЖИВ „ИЗГРЕВ”, И КАК ЩЕ СЕ РАЗВИЯТ СЪБИТИЯТА” - виж „Изгревът”, т. 31, с. 607-617. 1.11. „КАКВА Е ПРОГРАМАТА НА „ИЗГРЕВЪТ” ЗА ОБЩЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ” - виж „Изгревът”, т. 31, с. 628-630. 1.12. „КОЙ РАЗРУШИ СССР” - виж „Изгревът”, т. 31, с. 631-634. 1.13. „РАЗРУШИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1990 ГОДИНА” – виж „Изгревът”, т. 31, с. 635-636. 1.14. А сега идваме да зададем въпроса: КОЙ бе този, който организира и ръководеше разрушението на Изгрева, и на всичко онова, което бе оставено от Учителя Дънов като Слово, Музика, Паневритмия и Методи за обучение на човека? 1.15. За да си отговорите на този въпрос, ще прочетете в „Изгревът”, т. 3, с. 271-284 - „ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ”. Отбелязваме точките, които задължително трябва да проучите. А те са от с. 272: № 9, 12, 19, 20, 32, 33, 39, 53, 54, 59, 60, 61, 70, 73, 84, 89, 91, 101, 109. 1.16. РАЗБРАХТЕ ЛИ, ОТКЪДЕ ДОЙДЕ ГОНЕНИЕТО СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ? ТО ДОЙДЕ ОТ ОНЕЗИ СИЛИ НА НЕЧЕСТИЕТО, КОИТО БЯХА В НЕВИДИМИЯ СВЯТ, И КОИТО ОБСЕБИХА БЪЛГАРИТЕ ПРЕДИ 9.IX.1944 ГОДИНА, КАКТО И КОМУНИСТИТЕ СЛЕД 9.IX.1944 ГОДИНА! ТЕ БЯХА ОБСЕБЕНИ, И СТАНАХА ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА РАЗРУШЕНИЕТО!
към текста >>
675.
56. Говори брата: Кои са чертите на човека
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
трябва да бъде абсолютна чистота и светлина, какъвто е Бог. Трябва да живее природосъобразен живот, да става рано, да прави връзка с Невидимия свят, да посреща Слънцето, да диша дълбоко чист въздух, да се храни с чиста и малко количество храна, да работи денонощно за благото на всички души от планетата и Вселената! Да пее, да свири, да праща положителни мисли навред! Със злото да не се занимава, да размишлява, да съзерцава, да медитира, да се моли, да бъде в непрекъснато
общени
е с Невидимия свят - светъл свят. Да слуша разпорежданията на своя духовен ръководител, и да му се подчинява безпрекословно и с любов. Да не се раздразнява, негодува, умъчнява, отчайва, да не стига до скептицизъм, черногледство, меланхолия! Навсякъде неговото присъствие да внася разрешение на задачите, просветление на ума, разширение на силата и крепост на Духа. Да живее реално в другия свят, да обитава небесните светове. Този и онзи свят, за него да са един и същ свят. Да разпознава духовете, да заповядва на отрицателните и да ги парира! Да се подчинява на положителното, никаква сила да не бъде в състояние да смути неговия дълбок вътрешен мир. За всичко да благодари и да вярва абсолютно, безусловно, че всичко ще завърши добре. Животът му да бъде странен - с поглед в бъдещето, да предвижда съдбините. Трябва да бъде абсолютно здрав, устойчив на доброто като канара. Трябва да бъда бистър извор. От него да блика чиста изворна вода, която никога да не пресъхва, и всеки да може да пие от нея, и
към текста >>
676.
40. Да си искаш, или да ти дават
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
е зов за парична помощ. Спазвахме принципа на свободата. Постепенно, обаче мисленето в Братството се промени. Създаде се организация. Явиха се много желаещи за дейност. Имаше вече условия за по-масови събития, за които явно бяха нужни и повече средства. Но това изнасям като факт, без да оправдавам навлизането в братската дейност светски методи за финансиране. Вече бях далече от България, когато в интернет бе постван афиш за концерт с музиката на Учителя. Една трета от афиша заемаше съ
общени
е на няколко банкови сметки, и покана за парични дарения! Не ми хареса! Не мисля, че обявата за концерт с името на Учителя, трябва да се превръща в протегната ръка за помощ! Не е достойно! Сигурна съм, че когато нещо е замислено заради Учителя, средствата ще дойдат до стотинка! Има и други методи за осигуряване на средства. Искането не е по Учителя. Да си купиш билет за такъв концерт е по-достойно, отколкото да ти предложат безплатен концерт, а да те поканят да направиш дарение. Това е морално изнудване! Не е редно! Виждала съм този театър и в американските църкви. Случва се да свиря за големите християнски празници, и винаги се възмущавам, когато пасторът напомня, че концертът е безплатен, но в знак на благодарност, добре ще е да се сложи в дискуса по-гол яма сума!... Такава демагогия! Даването трябва да е личен импулс, и доброволно. Искането като практика, изглежда спокойно се практикува в днешното Братство, защото преди няколко дни получих следната покана: „Здравей сестра Милке, бъди
към текста >>
677.
4. Търси се певица за класически гръцки опери
,
,
ТОМ 34
ПЕВИЦА ЗА КЛАСИЧЕСКИ ГРЪЦКИ ОПЕРИ Л.Т.: И той казва: „Ето на, тука във вестника има сега съ
общени
е: Monsieur [господин] еди-кой си търси певица - от театър „Одеон”. Театър „Одеон” е негова собственост - драматичен театър, но и опери се пеят вътре. Предава пеене и„търси една певица, която да я направи своя примадона”. Но в този театър се изнасят само стари класически гръцки опери: „Ефигения в Таврида”, „Ефигения в Таврида” - гръцки, класически. Чакай, как се казваше? Забравих му името сега, много бе известен. И пише във вестника, че 1000 франка на урок се плаща. Моята цяла заплата - за един урок. „А-а-а, аз извиках, то е невъзможно за мене.” „Хайде, кажи какъв цвят кола да ти пратят, но най-напред, как ще я заведем, бе? Тя виж с какви е памучни чорапи, скъсани отзад.” Е, с черни, баща ми тъй каза: „С черна престилка, сатенена, ще заминеш за Париж, с бяла якичка.” Да не съм много докарана. „Ще я заведеш в „Galerie de Lafayettes” и „Printemps” и цяла ще я облечеш!” А като влезеш в „Galerie de Lafayettes” - всичко има вътре. Може да влезеш гол и да излезеш и нахранен, и всичко има. И тя ме заведе. И цяла ме облече. Цяла. Даже на най-горната дреха каза: „Недей къса етикета.” Нали има картонче с цена - да виси, защото в Париж било тъй. Ако си идеш вкъщи и станеш пишман, ако не го скъсаш, връщаш закупеното и ти дават друго. А ако го скъсаш, няма да ти го приемат обратно и да го заменят. Аз таман съм седнала и ме накара при този е Жули Сисот театър „Одеон”, сега ми дойде на ума.
към текста >>
678.
29. Идейният певец и говедата.
,
,
ТОМ 34
в салона. И във време на премиери, когато всичко е нервно и трепери, ти ще си представиш, че салонът е пълен с говеда, които пасат. И ако и си дигнат главите като запееш и те харесат, ще излязат от формата на говеда. Ако продължават да пасат, говеда ще си останат.“ „Ах, Учителю, викам, мога ли да го направя този опит с истински говеда?“ - „Може.“ И аз го направих, на Рила. В.К.: На Рила, на езерата? На седемте Рилски езера? Л.Т.: На езерата. Казаха на Молитвения връх, съ
общени
е, че Паневритмията ще бъде на Езерото на чистотата. И ние с брата Христо, взехме си малко храна и тръгнахме много рано. Никой нямаше на езерото още. И погледнахме долу. Ние по-горе играем, долу е езерото. Около езерото е пълно, около езерото са се разположили крави, волове, телета. Едни пият вода, други пасат, заети със себе си. - Ах, казвам, аз, ще опитам това, което каза Учителят. Стъпих на канарата, високо е там. След години пак съм ходила и съм стъпвала на същата канара. А то е доста високо. Стъпих на канарата и изпях голямата каденца от опера „Лакме” на моята ария. Всички като рекоха тъй! Както от езерото пиеха вода, говедата, надигнаха муцуни и водата тече покрай вратовете им. В.К.: Вдигнаха глави. Л.Т.: И застанаха тъй, неподвижни. И като тръгна едно говедо по посоката на гласа, всички подир него се качиха там, където ще играем Паневритмия. И него ден беше неделя. И ние играхме Паневритмията, а край нас бяха насядали крави и преживят около нас. А него ден, след Паневритмията, братът
към текста >>
679.
68. Комунистът Стефан Киров и фашистът полковник Пандев.
,
,
ТОМ 34
до полковника и го запитва: „Защо, г-н Пантев, не ме поканите да седна, нали знаете, аз съм с болно сърце?” Пантев вдига глава и с яростно озлобление вика: „Комунистите не могат да сядат!” Пламналият Киров чука с юмрук по бюрото: „Да, комунист съм. Ха да видим какво ще ми направите!” И сяда на близкия до него стол. Пантев натиска звънеца. На влезналия в кабинета дежурен агент нарежда: „Да се въдвори незабавно в Елхово!” За интернирането на Киров в Елхово излизат няколко съ
общени
я в печата. Правителственият вестник „Зора” пише: „Полицията е въдворила на местожителство в провинцията Стефан Киров и професор Асен Кантарджиев. Още снощи двамата бяха изпратени, първият - в Елхово, а вторият - в хотела. Въдворява[нето] и на двамата бе извършено въз основа закона на Държавната полиция.” След известно време, по застъпничество на Владимир Станев, председател на Съюза на артистите в България, Стефан Киров бива преместен в Сливен. Задържането и поведението на Киров в Сливен се съобщава в писмото на областния полицейски началник до директора на полицията: „М.В.Р.З. Областно полицейско управление - Бургас 1 № 4816127 - V.1939 год. Строго поверително. До Дирекцията на полицията, Отдел .Държавна сигурност” - София. Донасяме Ви, г-н Началник, следното: С Ваш № 2.1945 от 24.III.1939 год. бе въдворен в Елхово видният комунист-артист Стефан Киров.” Л.Т.: Туй всичко го имам в интервюто по радиото. В.К.: Така. [Продължава] „Впоследствие с друго предписание същият бе преместен в гр.
към текста >>
680.
199. Манол Иванов и заключената врата
,
,
ТОМ 34
пари от Операта, не ги взех. „И какво ще кажа на батю ти Тодор като се върне?” Викам, не знам. Дойде кола и ме пренесе на Изгрева. Аз се изсулих и отидох на Изгрева. Там наех стаята на Епитропови. Платих за 2-3 месеца наведнъж. По две хиляди лева ми взимаше на месец, но Балтова ме заведе. Защото след беседа бяхме легнали на поляната и доде Балтова и вика: „Ох, о-ох, се печете тука на слънчице.” Пък брат Христо вика: „Ти не знайш какво ни гори на главата. Сестра Лилиана сега има съ
общени
е, че искат да я уволнят и ние търсим на Изгрева да дойде да живее.” Тя каза: „Тръгвай след мене, тръгвайте след мене! Аз ще ви заведа!” И тя ни заведе при хаджийка-та - жената на Петко Епитропов. Качихме се горе и каза: „Седнете тука, аз ще й кажа нещо на ухото.” И влязоха вътре в кухнята и тя й казала: „Лилиана ще получи голямо обезщетение, защото я уволняват. Искай й повечко пари на месец!” И тя ми поиска по две хиляди [2000] лева да плащам. И наех тогава стаята на Изгрева. Сега, сутринта - багаж много, натрупан. Като стана течение между балконската врата (беше отворена) и вратата към стълбата стана течение, затвори се вратата от теченията, аз останах отвън а ключовете ми са вътре. И не мога да си вляза, защото имах багаж отвън. Искам да го внеса, излязох да го внеса, стана течение, буф, затвори се вратата. В.К:. Значи духовете не Ви пускат вътре. Л.Т:. Е, останах отвън. В.К: Не са съгласни да влезете в тази стая. Вероятно е така. И какво става по-нататък? Л.Т:. И така, отивам пред
към текста >>
681.
302. Заблуждението
,
,
ТОМ 34
напечатано. В.К.: А то не е на Учителя, а това е от Вас, Ваше творчество. Л.Т: А то е мое, да Ви покажа композицията. В.К.: И защо са я написали, че е от Учителя? Л.Т: Ами ха де! Аз се радвам, че са го напечатали, ама не е вярно, че от Учителя, то си е моя композиция. В.К.: Първо е лъжа. Второ е кражба. Трето - заблуждават, че е от Учителя. Л.Т.: Да, дадено ми е от музикалните същества. Та тия разговори на Бог-Отец с Учителя. Никой велик Учител на човечеството няма такова
общени
е с Бога, както нашият Учител. Те са, особено тая молитва, дето преди малко Ви цитирах, има едно място, Учителят каза: „И умий ме в кръвта Си!” Вижте каква фраза. Обръща се към Христос и каза: „Умий ме в кръвта Си, Спасител мой и Отче, за да се въздигна в Твоята свята Любов.” И съм го направила с една корона горе. Най-хубавите композиции са тези. А това вдъхновение иде от един много висок свят. Аз не го смуча от пръстите си, а го чувам отгоре. Да. Смисълът е такъв и затова не Ви го давах това, четвъртото тефтерче. В.К.: Сега... Л.Т: Защото не мога без него. В.К.: Тези тефтерчета ние ги върнахме, аз ги върнах и Вие ги държите в ръката си. Но наистина, четвъртото тефтерче не е за публикация. Л. Т: Никак, то е много свещено. В.К.: И Вие сте права. Л.Т: Много права. В.К.: Този материал няма да се пуща, но другите може. Л.Т: Ще се изцапа от нечисти съзнания. В.К.: Точно така. Л.Т.: Съзнанието още на масите не е прочистено. Мен ми казаха, един брат ми каза, от Братството, който е доста духовен,
към текста >>
682.
Съдържание
,
,
ТОМ 35
- В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 470-473. 5.5.6.3. Писмо до свещеник. - В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 480-481. 5.5.6.4. Бележки. - В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 660, 677, 680-682. 6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875) 6.1. Публикации: 1859 година. 6.1.1. Георги Миркович, лекар в Стара Загора, заминава за Сливен. - В: Цариградски вестник. Г. 9, бр. 440, 18 юли 1859, с. [4]. (Разни новини) 6.1.2. Българските ученици в Бебешкото френско училище. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 35, 21 ноем. 1859, с. 138-139. (Изглед на българските работи) 6.2. Публикации: 1860 година. 6.2.1. Д-р Миркович - безплатен преподавател в Сливенското училище. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 41, 1 януари 1860, с. 163. (Изглед на българските работи) 6.2.2. Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител. - В: България (Цариград). Малкият лист на България. Г. 1, бр. 43, 20 януари 1860, с. 3-4; бр. 44, 27 януари 1860, с. 2. 6.2.3. Д-р Миркович пристига в Цариград. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 46, 6 февруари 1860, с. 184. (Всякакви неща и новини). 6.2.4. Съ
общени
е за нова книга: Българска граматика от д-р Миркович. - В: България (Цариград). Г.2, бр. 69, 13 юли
към текста >>
683.
Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
в Третото Велико народно събрание (19.10.1886-03.08.1887), с основна задача - избор на нов княз след абдикацията на княз Александър Батенберг. 1887 година Народен представител в Петото Обикновено народно събрание (1887-1889), избран от К. Агачската [Елховската]14 и от Каваклийската [Тополовградската] избирателни околии15. 1889 година Посещава Конгреса на спиритистите в Париж и се среща с известната френската ясновидка мадам Гранж, чрез която получава по медиумичен начин, съ
общени
е, публикувано по-късно в списание Нова светлина и списание Виделина. 1890 година Заема службата Сливенски губернски врач, а след закриването й - директор на Сливенската мъжка държавна гимназия за една година. Дарява имуществото си придобито от лекарската практика по време на заточението си в Марден „по на половина на „Мардинските градски (Армено Католическата и Халдиенската) християнски общини ... с цел ... да нареждат и разпределят така доходите на подарените ... недвижими имущества между бедните, щото целта, за която се подаряват да се увековечи“ (8.04.)16. 1891 година Приема поста държавен лекар в Ямбол - Бургаската линия. (1891-1892). Издател, автор: Нова Светлина или тълкуване тайните явления в природата, списание за хомеопатия. Сливен (15.04.1891-15.03.1896). Последната годишнина (5-та), под заглавие: Нова светлина и здравословие - се слива със Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин, всекимесечно списание (12.1892-15.03.1896). Продължава под
към текста >>
684.
1.1. Д-р Георги В. Миркович / Тодор Бъчваров. - В: Виделина.
,
,
ТОМ 35
смърт се намерват още ръкописи непубликувани... Мир на прахът ти, неуморим труженико! Вкусвай сега насладата от полезно прекарания твой живот. Ако има да скърби днес духът ти, то ще е, че не си извършил всичко, което си мечтал. Но помни, че – „... Не пада вечний идеал – След тебе друг ще продължава, Щото си вършил и мечтал!” Т. И. Б-в. (Тодор Бъчваров) ____________________________ 32) През 1905 г. е събора на Бялото Братство. Петър Дънов е ръководителя и чрез него става това съ
общени
е. 33) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Лагъм (тур.: lagim) - подземен канал, изход. 34) Тази сомнамбулка е Madame Grange, която му дава пророчество за
към текста >>
685.
1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев
,
,
ТОМ 35
на в-к „Македония” на П. Р. Славейков. От 1868-69 г. е лекар във Видин и Лом. От края на 1868 г. взима участие в един план, според който трябва да се принуди турското правителство да издаде фермана по черковния въпрос. Затова трябва да се убеди Портата с фалшиви донесения от цялата страна, че се появяват брожения, че ще минат чети през Дунава, подобни като тази на Хаджи Димитър 6-31 юли 1868 г., за да се включат и чуждите консули с рапорти до своите правителства за появили се съ
общени
я за въстания, целта на която е самостоятелна българска църква, призната от Портата. Това се проверява от турското правителство и се убеждава в достоверността на противоречивите съ
общени
я, но опита, който има с българското четническо движение, довежда до промяна в позицията си - това става една от причините за по-скорошното издаване на фермана от 28.02.1870 г. за основаването на Българската екзархия. Заради обществената си дейност и организирането на революционни движение във Видинския санджак, бива предаден от софийския митрополит Доротей, българин, сестрин син на Найден Геров, гръкофил, туркофил, с намерение да стане доверено лице на турското правителство, за да бъде посочено от него за бъдещ български екзарх. Окован във вериги, изпратен пеш до Цариград през 1870 г. осъден на вечна каторга, престоял в затвора до 1872 г., а след смъртта на Али паша бива изпратен в Диар-Бекир, но поради лекарска завист е наклеветен от един лекар евреин, че готви бунт и след това е препратен в Мердин на
към текста >>
686.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
ще настане това, което Евангелието определя: един пастир и едно стадо. Сега за сега пред научните и религиозните претенции ний трябва да бъдем благоразумни: не трябва да ги приемаме без контрол и доказателства; но ще бъде неблагоразумно и да отблъскваме непознатото, ако то и да се представя под един невероятен изглед, понеже, ако истината понякога може да е невероятна, често невероятното може да е истина -телефона, фонографа, внушението и пр. са свидетели. Лесните съвременни съ
общени
я правят размяната на идеите много бърза. Както земната атмосфера, претрупана с електричество, начева да се вълнува и поразява силни бури с трескавици, тъй и умствената атмосфера, която изглежда в сегашно време препълнена с религиозни и други вълнения, ще се прояви в голям преврат, който се очаква в недалеко бъдеще. Той ще съедини религията с науката. Ето как един учен, Вошев, се изразява по това религиозно изменение: „Новата религиа ще има един съвършено научен характер. Тя ще се бори с легендите, с подозрителните чудеса, с измамите от всякакъв вид; но тя няма да отхвърля по заключение никое потвърдение, никое действие. Тя ще упражни върху всяко нещо и връх всеки человек най-строгите и независими права на едно свободно разглеждание. Както тя няма да се влияе от никаква секта, която зависи от някое народно или местно предание, тъй също тя няма да бъде свързана от никакъв догматически или свещенически морал. Предложението на независимия морал може да бъде прието в името на новата идея,
към текста >>
687.
2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,
,
,
ТОМ 35
да ме обземат. А от друга страна, стеснен досега от правилата българския домашен и обществен строг живот и поставен наведнъж в условия съвършено противоположни, аз се предадох наживот, който небеше съгласен ни справилата на здравието, ни сусловията на званието ми. Бог знае докъде можех да стигна в заблуждението си, ако една сутрина не беше ми се съобщило, че светейшият Синод благоволил да ми разреши да се приема на правителствено] съдържание в Киевската академия. Това съ
общени
е ме изтръгна из дълбокото самозабвение и ме принуди да помисля и за работа. Не с неудоволствие аз тръгвам за Киев и напущам Одеса. В прошението си да искам място в някое духовно училище аз не указвах на никое заведение и разбирах, че туй заведение трябва да бъде някоя семинария. По рекомендация обаче из Цариград св. Синод в разрешението си указва на Киевската дух[овна] академия. Разумът ми ме съветва да вляза в семинарията и да се приготвя за академията по-добре; но възрастта, честолюбието и бързанието ми надвиха и аз постъпих направо в академията, без изпит и без всякаква подготовка. Видеше се, че на мене гледат като на изключение и че са готови да ми правят всякакви снизхождения. Това ме още повече унижи в моите очи и като вярвах, че ме унижава и в очите на другите, аз наченах да се чуждя от хората, па дори [и] от другарите си и да живея сам със себе си и със своите чувства. Разтуха и облекчение намирах само в средата на нашите българчета. За академията и за нейното управление аз гледах
към текста >>
688.
2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.
,
,
ТОМ 35
че припознаваме за свети догмите и обредите, които следва светата западна Римска църква, уверени сме, че църковните ни обреди и богослужението ни, а тъй и обичаите на духовенството ни и начинът на изповеданието догмите, ще останат небутнати, според както е дозволено и решено от Флорентийский събор относително догмите и обредите на възточните църкви. Долуподписаните молят прочее Негово Светейшество папа Пий IX, като приема спротив гореизложений начин, съединението и
общени
ето на нашата Българска църква да благоволи да припознае, без всякакво ограниченье, нашата каноническа и независима йерархия. Най-после ние покорно молим Негово Светейшество да благоволи да се погрижи да пригласи Негово Величество французкий император, като по-стар син на църквата да посредствува пред Н. И. В. султана, щото да се припознае нашата йерархия за независима и от отоманското правителство и да окаже то усърдно покровителство против интригите, които могат да дойдат от гръцкото духовенство или от друга някоя страна. Също молим французкото правителство да благоизволи да ни даде покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи от отоманската империя, които припознават Западната църква. Като туряме надеждата си в християнската любов на Ваше Светейшество, ние подписваме с най-голяма синовна почест.”124 След подписването на тоя акт настроението между последователите на Драган Цанков бе твърде повишено. В тоя ден те изживяха може би най-върховния момент от своя живот. И
към текста >>
689.
2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.
,
,
ТОМ 35
на тълпи безкрайна, дълбоко развълнувана върволица от еснафи, търговци и др. по улиците на Фенер, обезпокоени за съдбата на народното дело. Наскоро, през януари 1861 г., папа Пий IX потвърждава с послание унията, а също поетия от Брунони ангажимент за спазване на обредите и обичаите в българската църква. Относно реализирането на подробностите в практиката обаче -понеже се тълкуват различно - липсва единомислие между лазаристите и полските емигранти. Боре се стреми поради несигурно при
общени
те към унията българи към радикалното им свързване с латинския религиозен орден, а да се осигури действително духовното ръководство на Римската църква. Но Вл. Йордан се опасява, че подобни действия ще отблъснат българите, и счита, че на първо време трябва да бъде подготвена само основата за бъдещите успехи на католицизма, а до създаването на правно-организационни условия да се предостави на новообявените униати свобода и възможност да спазват своите ритуални традиции. Той твърде реалистично преценява решимостта на Цанков за независима българска църква под егидата на римския примат, която да разполага със своите вътрешни дела. Така още в началото между униати и католици назряват условия за сериозни противоречия. Въпреки покровителството на униатското движение от католическата пропаганда и турското правителство започват първите трудности. Остава дълго време открит проблемът, кой от духовниците да бъде издигнат за ръководител на униатската църква - никой от уважаваните български владици в
към текста >>
690.
2.7.4. Дядо Йосиф Соколски избягва в Русия.
,
,
ТОМ 35
СОКОЛСКИ ИЗБЯГВА В РУСИЯ В: Стамболски, Христо. Автобиография, дневници и спомени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. Т. 1: 1852-1868. София: Държ. печ., 1927, с. 133-134. Също и в: Стамболски, Христо. Автобиография, дневници, спомени 1852-1879. Откъси. София: Бълг. писател, 1972, с. 157-159. (Библиотека Български мемоари) От тия печални съ
общени
я на Найденова, Христо се наскърби и намръщи, но скоро лицето му се разведри, като чу от Найденова, че народният представител П. Р. Славейков, убедил дяда Йосифа да напусне унията и със съгласието и помощта на руския посланик княз Лобанова, откарал го на 6-того в Одеса, от гдето не се е върнал още Славейков. Освен това, че и съгражданинът им свещеник Григорий поп Минков, с поп Тодора от Видин, са напуснали днес унията и са се върнали в българската църква на Фенер, понеже са се убедили и те в измамата на униатските главатари, тъй като това не било уния, а цял католицизъм. - Голямо събитие! - извиква Христо. - Сега разбрах защо Славейков посещаваше дядо Йосифа. Христо се разбърза, сбогува се с Найденова и се отправи за Балкапан, за да научи подробности по явяването на представителите пред министрите и по отвеждането на дяда Йосифа в Одеса. Тук той узна от самите представители, че обноската на Къбръзлията141 била по-груба от колкото Найденов я разправил; той ги нарекъл фесатчии (бунтовници), за това щял да ги накаже. Те се уплашили и без да му продумат нещо, целунали му скута и си излезли. Относително дяда Йосифа, той
към текста >>
691.
2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
да следи хода на народните ни черковни работи и то ако има нещо важно станало или ся предвижда да стане такова по тях. Между това в патриаршията усилено ся работеше всячески с всевъзможни средства, простими и непростими против Българите и Владиците им. Испращаха ся окръжни след окръжни послания до всичките епархии за да ся увещават Българите да ся не отделят от православната патриаршия, да не слушат развилнелите ся против нея нечестиви владици Илариона и Авксентия, да избягват сяко
общени
е с тях и да испратят еднакви махзари (адреси) до Портата и до патриаршията, за че Българите са верни, преданни и благодарни от Владиците си и от управлението на патриаршията. Само от западна България, а именно от Ниш, Видин, Лом, Враца, Ловеч и Кюстендил ся изпратиха такива махзари, подписани от гръкомани. На основание на тия шест махзари, новийт патриарх Йоаким свика на 24 февруарий 1861 едно духовно събрание за да разреши το σκανδαλοσις τουτο ζηιτημα149 - скандалния този въпрос, както го наричаше сам той. Това свято събрание, което Христу от близу дебнеше в самата патриаршия, ся състоеше от двама бивши цариградски патриарси, от тогавашните Антиохийски, Йерусалимски, Александрийски патриарси, от 23 владици, все Гърци, и от четирима Българи, подлизурки на патриаршията. Тези последните бяха: Ксантския владика Панарет (по-после Пловдивски), Родоския Игнатий, Врачанския Доротей (Дорчо) и Величкия Паисий (Палисвят). Без да повика правилно, съгласно с каноните на църквата, Илариона и Авксентия
към текста >>
692.
2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.
,
,
ТОМ 35
в Цариград.204 В тези условия, когато срещу замислите на лазаристите и срещу първите опити за действие на Цанков се противопоставя руската дипломация и влиятелни среди на българската общественост, Боре и Цанков решават да отговорят с една дръзка акция - издаването на вестник, който открито да афишира идеите на униатството. Така на 28 март 1859 г. се ражда в. „България”, издаван от Др. Цанков, списван от талантливи френски публицисти, начело с Евг. Боре. Цанков обнародва съ
общени
е за издаването на вестника на 21 февруари 1859 г., в което известява сънародниците си, че Високата порта е дала разрешение за вестника, че негов управител ще бъде самият той, а покровител - Н. Бакалов. Вестникът - според обявлението - ще пише по всички български въпроси и няма да има определена програма.205 Много скоро в. „България” показал посоката, която ще следва. На неговите страници се появяват остри реплики срещу гръцкото духовно иго, за самостоятелна българска църква. Тръгвайки от тази изходна точка, вестникът започва атака срещу Русия и руските позиции в източноцърковните отношения. На прицел е взет както панелинизма, така и панславизма. Типична в това отношения е уводната статия от 4 юли 1859 г., в която се декларира, че между българите от една страна и русите и гърците от друга има „природно разделение”. Статията апелира за българска литургия и духовенство, за „опазване на нашата народност, една защита повече срещу фанариотското или московското присвояване.206 Вторият основен
към текста >>
693.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
подозрение, което падна върху му, когато в началото на 1861 г. се откраднаха на Авксентия около триста лири. 231) Глед. „България” год. II, стр. 801; год. III, стр. 66. 232) В. „България”, год. III, стр. 65, 66. Старецът Йосиф не е могъл нито просто да прочете това словце, ако не му е било написано с едри църковни букви и ако не го е преговарел две-три недели най-малко. 233) (Гл. „България”, год. III, стр. 65,66,67). Този разказ за пребиванието на Йосифа Соколский в Рим е основан на съ
общени
ята, които е счела потребно да направи пропагандата. Той представлява бивший игумен на Габровский мънастрир в чърти, каквито приличат на един въспитан и живел в цивилизовано общество монах. Но старецът Йосиф, очевидно, не е могъл да издържи тая роля. Вследствие на крайнята си простота и нецивилизованост, той е правил в обнасеньето и разговорът си както на аудиенцията си у папата и при другите високопоставени лица, така и на официалните обеди, на които е бил поканвай, много постъпки не само несъгласни с приличието, но и явно груби и неуместни, и това е дало повод на много забавни анекдоти и разкази относително неговото пребивание в Рим. 234) Когато минуваше така тържествено по улиците на Цариград, старецът Йосиф често забравяше, че новий негов сан и официален характер му налагат известна сдържаност и степенност, и за това, като се срещнеше с някого от старите си познайници, правеше някои движения с ръката, които изражаваха неговото негодование или доволство по отношение към лицето, което бе
към текста >>
694.
2.15.1.3. Петър Карапетров.
,
,
ТОМ 35
освен унията, за да се признае българският народ за особен (с. 164). Развитието на църковния въпрос доказа противното. Невярно е, че Цанков по неволя бил писал срещу Православната църква, защото тогава така изисквали обстоятелствата (с. 165). Това е ненужен опит да бъде оправдан Цанков. 2. Неточно съобщава, че 2000 души се били явили на 18 декември 1860 г. при архиепископ Брунони с желание да приемат унията (с. 170). Известно е, че те са били не повече от 200 души. 3. Невярно е съ
общени
ето му, че цялото българско духовенство в Цариград заедно с владиците Иларион и Авксентий се били съгласили с унията, а също така и повече от по-старите български търговци и първенци, но нарочно били изпратили неколцина от духовните лица, служещи при българския храм, както и настоятелите му, младежите, мнозина първомайстори от еснафите, за да извършат акта на унията, та подире да се види, как те да постъпят (с. 174). Това е напълно измислено и с нищо друго не може да се обясни, освен с наивна вяра в някои слухове, които авторът на старини не е могъл дори правилно да разбере. 4. Разказът за бягството на Йосифа Соколски е съвършено наивен и е построен върху несъстоятелен слух за отвличането му против неговото желание (с. 185). 5. Невярно е и сведението, че скоро след първия удар срещу унията поп Станчо я бил напуснал (с. 189). Известно е, че поп Станчо - тъстът на Др. Цанков, не я напусна тогава; напротив, тоя беше изтъкван от Цанковата група за униатски владика. 6. Невярно е и съ
общени
ето,
към текста >>
695.
2.15.1.5. Кузман Шапкаров.
,
,
ТОМ 35
„Материали за животоописанието на братя X. Миладинови Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев” от К. А. Шапкарев, Пловдив, 1884. Към някои от тях, главно към основното им ядро, можем да се отнасяме с доверие. Основания: 1. К. Шапкарев е познавал Н. Станишев, с когото се намирал в лични приятелски връзки. Имал възможност да се запознае с появата и хода на кукушката уния, както изобщо с църковно-народното движение в Македония; 2. Достоверните му съ
общени
я в голяма степен се покриват с други сведения от безспорен извор. Но изобщо в разказа на К. Шапкарева има доста неточности в предаването на чужди сведения за събитията, като например преразказаното от него отклоняване на Илариона Макариополски от постигнатото съгласие между Н. Станишев и мисионера Боре когато последния бил принуден да напусне Кукуш, за срещата на Н. Станишев в Цариград с българи църковно-народно дейци и с Илариона. И все пак, макар и не съвсем точни, тия сведения на К. Шапкарева заслужават сериозно внимание. СЪЧИНЕНИЯ Униатските опити от 60-те и 70-те години на XIX в. не можаха да разширят влиянието си из цялата страна, да обхванат голяма част от народа, да прераснат в масово движение. Тъй че не е оправдано да се говори за истинско униатско движение у нас, а само за униатски опити. Поради това значението на униатството за църковното, културното и политическо-националното развитие на българския народ на може да се смята за голямо. Все пак не само изследваните на
към текста >>
696.
2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.
,
,
ТОМ 35
който служел за преводач, изпаднал в паника и се опитал да оправдае Йосифа, но папата заявил: „Един патриарх предполага архиепископи и епископи под негова юрисдикция; а вие още сте съвсем сам. Почакайте паството добре да се оформи, за да можем да му дадем пастир. Но ние обещаваме да ви дадем патриарх щом станете поне 500 000 българи униати”.300 В-к „България“ от по-преди бе разгласил, че Йосиф Соколски ще бъде ръкоположен за български патриарх. Дори с негодувание опровергал съ
общени
ето на Цариградски вестник и на Журнал дьо Константинопол, че Йосиф бил ръкоположен за владика, когато всъщност бил ръкоположен за патриарх и апостолически наместник.301 В Рим не се е мислело за патриаршеско достойнство на първия българоуниатски владика. Лавалет, осведомен по въпроса, бе докладвал още на 3 април н. ст. 1861 г.,302 че Йосиф Соколски ще получи от папата ръкоположение като архиепископ на българите униати. тъй че турският официоз Журнал дьо Константинопол е бил добре осведомен. Йосиф Соколски се завърнал в Цариград на 27 (н. ст.) април 1861 г. и му било устроено тържествено посрещане. По това апостолическият викарий в доклад до префекта на Конгрегацията от 3 април 1861 г. съобщава, че на 27 април рано сутринта пристигнал в Цариград новият архиепископ, българският апостолически викарий. При пристигането не е могло да се устрои едно тържествено посрещане, обаче след обед били му отдадени почести, когато отишъл да посети Брунони. Възседнал бил хубав кон със златни украси, воден от
към текста >>
697.
2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски
,
,
ТОМ 35
„Съобщихме, че българският архиепископ Йосиф Соколски не е умрял и не се е отказал от вярата си. И аз мога да ви потвърдя тая новина, твърде тъжна, с оглед на неговото затворничество, но много утешителна по отношение на тоя беден свещенослужител.” Полският в. „Час“ от 22 декември 1862 г. поддържал противното, а именно, че Йосиф Соколски по собствено желание отишел в Одеса и се отказал от унията. Той публикувал една дописка от Цариград от 12 декември 1862 г., с която се опровергава съ
общени
ето на Джовани Батиста от Фалероне. Според тая дописка, съ
общени
ето на „Журнал дьо Константинопол“ не е вярно. Дописникът съобщава, че е по-близко до извора и трябва да опровергае още веднъж новината въз основа писмото на самия Соколски и върху свидетелствуването на сведущи лица. Добавял, че Соколски е получил от Петербургския синод потвърждение на своето достойнство и вече няколко пъти е служил в Киево-Печерската лавра, че получавал, освен издръжката си, и 60 рубли (240 франка) на месец. Макар че се ползувал със свобода и виждал своите сънародници, той се отегчавал и не би било удивително, ако се завърне. Авторът завършва: „Аз дължа тези подробности на един българин, който напоследък го е видял. Ако той е свободен и не протестира, това е още едно доказателство, че неговото недоброволно отвличане е една необоснована историйка.”331 За отвличане на Йосифа Соколски се е говорело в Цариград и по-късно; дори към края на 1864 г. в. Турция, който продължил проуниатското дело на в. България след
към текста >>
698.
2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението
,
,
ТОМ 35
средоточие на книжнина и просвета. Немало вече онова културно огнище, т. е. Търновската патриаршия, което пръскало светлина не само в България, но и в Сърбия, Ромъния и Русия. България преди турското робство била културно огнище и непосредствен источник на просвета за сърби, руси, ромъни и албанци. Руският княз Св. Владимир, съвременник на Самуила, обръща се към него с молба, да му изпрати учени хора, йерей и книги, които и получава. Руският професор Ламански като говори за духовното съ
общени
е между Русия и България казва, че през всичкото време Русия е получавала от България не само ръкописи, но и духовност, певци и писатели, понеже България в духовното развитие е стояла по-високо от тогавашната Русия. Турците унищожили всички културни учреждения, всичко интелигентно. Останалите българи и по селища и градища били зашеметени. Трябвало много време до гдето се опомнят и съвземат. Ударът бил страшен, понеже българите попаднали под двойно робство: духовно и политическо, и под двама господари: турци и гърци. Първите почнали да разполагат с живота и имота им, а другите с душата им и националната им съвест. Изгубили веднаж политическата си и духовна независимост, българите постепенно попаднали под властта на Цариградската патриаршия, която макар и да имала широки права над тях, обаче, на първо време се ограничила да праща свои епископи на българските катедри, само за да ги подчини и да си създаде доходи. Пращаните епископи имали за цел само да грабят, да събличат паството си и да
към текста >>
699.
3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).
,
,
ТОМ 35
Богориди, като дори изпращат за тази цел и делегати в Париж, до правителството на императора Наполеон III. В резултат на тия постъпки последва Декрета на княза Александра Йонн Куза от 2.VIII.1861 г. под № 203. Този декрет гласи буквално: „Върху рапорта на нашия министър, Държавен секретар на департамента на Вътрешните дела и Председател на Министерския съвет, под № 15913. Като видяхме решението, издадено от Молдовското законодателно събрание на 7 април н. г., което гласи: „Предвид съ
общени
ето от Министерството на вътрешните дела, относително емигрирането на българите-колонисти, събранието опълномощава министерството, да им обезпечи ненарушимо запазването на правата, с които те се ползували във времето на присъединението” - по силата на чл. 14 от конвенцията 7/19 август 1858 г. постановихме и постановяваме: ... ...7) Унищожават се завинаги и във всичкото пространство на колониалните и домениелните земи правата, привилегиите за монополите за кръчми и пр. - За улеснение на жителите бивши колонисти и домениени, в изплащане цените на земите към държавата, те ще бъдат освободени от даване новобранци за постоянната войска в течение на 10 години от турянето изпълнение настоящия закон (чл. 10). Благодарение на увещанията от Княза Кантакузена, който се ползуваше с уважение всред българите, като бивш министър, при когото се издадоха хрисовулите на Княза Богориди, и когато правителството нарочно назначи за префект, населението се примири с реформата, която прави всекиго „пълен
към текста >>
700.
5.4.2.6. Писмо № 6
,
,
ТОМ 35
произведе моята смърт, коги тяхната смърт даде обратно едно действие. От минутата на тая смъртоносна случка строгостта на моя надзор намаля значително. Заптието, което беше поставено да ме варди, начна да дохожда неопределено, додето престана съвършено. Болните от другите стаи, като съзряха, че заптието го няма, начнаха да дохождат при мене; начнах и аз да ходя при тях, с други думи станах и аз еднообразен с тях - нещо което, в друго едно време, аз считах като унижение да имам съ
общени
е с подобни хора, сега същото нещо ми правеше удоволствие: обстоятелствата изменяват человека; те показват какъв е той, е казал великий Наполеон. Както да е, може да се каже, че нова епоха се появи за политическите престъпници изобщо. При личното изменение на визирския пост, се измени и хода на работите. На место Али-паша мина садразаменът412 Махмуд-Недин-паша, във времето на когото се реши затворниците да се преместят до Ат-мегдан в медетерхането, като се задържат само политическите престъпници във вехтия затвор - за които се назначи една комисия да им разгледа работите и да даде едно конечно решение. Според добрите сведения, тя се е произнесла да се изпратим синца на заточение. При сичко туй, туй решение не се взе под внимание, и ние си останахме както си бяхме като ни подведат под същото правило на другите, то е да ни отведат в новия затвор на медетерхането. Този затвор беше едно доволно обширно място обградено с високи стени; той беше разделен на две отделения; едно отделение за
към текста >>
701.
5.5.5. Лало Пеев.
,
,
ТОМ 35
на поп Еня за брадата... Що се не обади тогава, зам да не яде Лало даяка и защитника му дяда Иван, или и тебе те сърби гърба. Не ща го, той утре си отива, сега да си върви, аз ще лежа зарад него.” Гласове: „Не щем го.” Поп Еню си дигна партенийката и доде до гърба ми, та си постла и захвана да хваща тертип424 да ми направи чорбица. Лало Пеев (Пейов), осъден във връзка с обира при Арабаконак и заточен за 5 години в Диарбекир, не можал да дочака освобождаването си, тъй като починал. Съ
общени
е за смъртта му е поместено във в. „XIX век”, 1876 г., в което е отбелязано, че е умрял на 13 януари с. г.; според поп Минчо излиза, че е починал по-късно. _____________________________________ 423) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Лальо Пеев Влаевски (1813— 1876) - осъден във връзка с обира при Арабаконак заедно с Димитър Общи. Дядо на Михаил Кръстев Влаевски (1894-1988). 424) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Тертип (ар.-тур.: tertip) - ред,
към текста >>
702.
6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)
,
,
ТОМ 35
ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875) 6.1. Публикации: 1859 година. 6.1.1. Георги Миркович, лекар в Стара Загора, заминава за Сливен. - В: Цариградски вестник. Г. 9, бр. 440, 18 юли 1859, с. [4]. (Разни новини) 6.1.2. Българските ученици в Бебешкото френско училище. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 35, 21 ноем. 1859, с. 138-139. (Изглед на българските работи) 6.2. Публикации: 1860 година. 6.2.1. Д-р Миркович - безплатен преподавател в Сливенското училище. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 41, 1 януари 1860, с. 163. (Изглед на българските работи) 6.2.2. Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител. - В: България (Цариград). Малкият лист на България. Г. 1, бр. 43, 20 януари 1860, с. 3-4; бр. 44, 27 януари 1860, с. 2. 6.2.3. Д-р Миркович пристига в Цариград. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 46, 6 февруари 1860, с. 184. (Всякакви неща и новини). 6.2.4. Съ
общени
е за нова книга: Българска граматика от д-р Миркович. - В: България (Цариград). Г.2, бр. 69, 13 юли 1860, с. 256. (Сякакви неща и новини) 6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище. - В: България (Цариград). Г. 2, бр. 71, 27 юли 1860, с. 257, 258. (Сякакви неща и новини). 6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович. - В: България (Цариград). Г. 2, бр.72, 3 август 1860, с. 298, 305-306. (Изглед на българските работи) 6.2.7. Бележка за допусната погрешка в
към текста >>
703.
6.2.4. Съобщение за нова книга: Българска граматика от д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
НОВА КНИГА: БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ОТ Д-Р МИРКОВИЧ В: България (Цариград). Г. 2, бр. 69, 13 юли 1860, с. 256. рубрика: Всякакви неща и новини ... След няколко дни ще излезе под печат една Българска граматика, съставена от г-н Доктора Мирковича. Видяхме от части това интересно и полезно дело и съчинителят има добрината да ни съобщи устно методата й. Тя е нова и толкова ясна, щото нашите млади ще намерят вътре толко леснотия за изучаването на язикът, колкото и напредване. За то преимущество още от сега я препоръчваме на нашите учители и въобще на сичките Българи. По изданието й ще говорим по на
към текста >>
704.
6.3.6. Съобщение за отпътуване на делегация при папа Пий IX.
,
,
ТОМ 35
ОТПЪТУВАНЕ НА ДЕЛЕГАЦИЯ ПРИ ПАПА ПИЙ IX В: България (Цариград). Г. 2, бр. 104, 15 март 1861, с. 801. рубрика: Сякакви неща и новини Завчера в сряда 15 марта замина за Рим с французкият параход Архимандрит Йосиф съдружен от дяконът Рафаил и двама мирски господата Драган Цанков и Доктор Миркович. Тая делегация ще моли Н. С. Папа Пия IX да си ръкоположи Архимандрит Йосиф Архиерей на съединените Българи
към текста >>
705.
6.6. Публикации: 1864 година. 6.6.1. Съобщение за смъртта на Димитър Мутев и назначаването на Г. Миркович за Директор на Болградското централно училище.
,
,
ТОМ 35
година 6.6.1. СЪОБЩЕНИЕ ЗА СМЪРТТА НА ДИМИТЪР МУТЕВ И НАЗНАЧАВАНЕТО НА Г. МИРКОВИЧ ЗА ДИРЕКТОР НА БОЛГРАДСКОТО ЦЕНТРАЛНО УЧИЛИЩЕ В: Българска пчела (Браила). Г. 1, бр. 35, 24 януари 1864, с. 140. Писмата ни от Болград ни известяват жалостната случка на смъртта на Г. Димитра Мутева, Директор на Болградското централно училище, която се случила във вторник, 14 януари, през нощта. Г. Мутев падна от една зла и продължена болест. Обрядът по погребението му се извърши на 16 с приличната почет. Четири слова са изрекли от учителите на Болградското училище над носилото му. Те били на три езика: български, влашки и руски. Г. Мутев е родом Калоферец и е учил в Русия от гдето е излезъл Доктор във философията. В растояние на малко време жални случки удариха народите ни в лицето на учените му мъже. Уже от трима се лиши. - На место Г. Д. Мутева се поставил привременно Директор на Болградското централно училище Д-р Г. В.
към текста >>
706.
6.9.2. Сведения за Проекта за училищата в Дунавски вилает.
,
,
ТОМ 35
изречени. По подражение негли на Пловдивското българско общество са предприели почти истото някои членове и от Сливенското общество. Съставили и те проект, за който е думата, и който, по особеното благоусмотрение на лицето, върху което се наложило да действува за осъществяването му, трябвало да бъде потаен от всички почти българи, а известен на всичките поляци в града ни и в Едрене, и за който българските вестници трябваше да чакат от френските вестници да чуят неточни и неверни съ
общени
я, по които да правят и те своите предположения и съображения, да падат в заблуждения и вместо разсъждения да са принудени да правят осъждения, и от това раздражения512 и прч. Защо тази изключителност? Защо тази тайнственост? И каква е ползата от нея? Но ето, че както рекох всяка община гледа само своята питка, и всякой деец се надява само на своите сили и всичките му усилия са да не оставя другиго да го предвари и да грабне той палмата на първенството и по умът и по способностите, но да се каже, че еди кой може, еди кой върши. Жалко себелюбие на колко народно злочестини си причина! ___________________________ За проектът разискван в Дунавский Вилает ний досега чакахме да видим или вилаетският вестник да пише нещо, или друг някой от страна да ни съобщи какво годе, как се е приело и одобрило, и едно и друго, но напразно. И нямо, и глухо там къде Дунав всичко православно изпълнение. Трябва да благодарим пак на тези, които се оплакват оти сме ги невежливо обидели, че пак от тях може нещо да се
към текста >>
707.
6.10.2. По повод обнародвания „Устав за наредбата на Сливенските училища от д-ра М.“
,
,
ТОМ 35
Д-ра М., читателите ни са разумели без съмнение, че ний не възставаме против този специмен (юрнек532), колкото против духа, в който е той написан, като унижава учителското съсловие до раболепност, нещо което туй съсловие няма да търпи без рекламации (истида). И аз, се към друго не старах в първата част на статията си. Сега ще се занимаем особно с програмата на науките, която ний бяхме начертали и сетне се преработи от Г-н Доктора такваз каквато я гледаме обнародвана с Устава. При съ
общени
ето й помежду ни, аз бях изразил мнение за Българската История да се преподава на два пъти, веднъж в 2-та година на приготов. клас кратко, и пак в 2-рата год. на средния или II клас по-пространно. И тъй, сякам, по-добре е нежели да остане отечествената История между предметите в 6-тата година, там дето треба да се дадат по-много часове на математиката, както и на Физиката; защото с два часа през неделята в растояние на една година, нито половин курс от Геометрия се свършва, и с един час от Физиката - нищо. Колкото за Турската История, тя може да се изучава наедно с новата История, и нейния час в последната година на III клас може да се падне на други от назначените предмети както по-малко часове за преподаване. Тогаз Българската История в този клас ще се замени с Естествената История, която съставя особен курс и следов, особно от Физиката требва да се преподава до колкото и в които части е възможно на нашите училища, а не както Г-н Доктора от Физиката назначава така едно предварително
към текста >>
708.
2. ВЯРА И СЪМНЕНИЕ.
,
,
ТОМ 35
нѣкои братъ, нали? Азъ ще ви дамъ единъ начинъ какъ да търпите този братъ. Азъ не ви сѫдя, защото не можете да го търпите, но ще ви кажа кои сѫ причинитѣ за това. Стечение на обстоятелствата е, че и двамата сте положителни и двамата сте съ излишна енергия и не можете да се търпите. Какво ще направите? Вие ще намѣритѣ единъ братъ, когото той обича, и ще му кажете: Моля, запознай ме съ този братъ. Той ще ви запознае съ него. Вие веднага ще го обикнете, но прямо съ него нѣма да имате съ
общени
я. Направете опитъ. Нека тия братя и сестри, които иматъ антагонизъмъ помежду си си дадатъ тайно кандидатурата. Ще направимъ единъ опитъ, да видимъ до колко е сполучливъ. Ще туримъ една срѣда, втора срѣда, да видимъ тази енергия право ли работи. Тия енергии на противодѣйствие трѣбва да се прѣкарватъ прѣзъ тия благотворни срѣди, за да се породи една вѫтрѣшна хармония. Има и другъ начинъ, той е духовенъ начинъ, за да можешъ да търпишъ брата си. Той е слѣдующиятъ: ще се обърнешъ къмъ Христа и ще кажешъ: Господи, заради тебе, застани сега между менъ и моятъ братъ, прѣвърни неговото и моето сърце, да се опознаемъ. Този е най-добриятъ методъ. Само така ще се обърнатъ сърцата ви, душитѣ ви ще просвѣтнатъ, става ви леко и вие се поляризирате. Единиятъ става положителенъ, другиятъ — отрицателенъ. Веднага почвате да се измѣняте, и между васъ се поражда почить и уважение. Въ какво седи почитьта? Ето, азъ ще ви моля едно нѣщо. То е слѣдующето: понеже желанието на всѣки ученикъ въ школата е, той да бѫде
към текста >>
НАГОРЕ