НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб
непоколеб
им, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действува сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е един, чист и свят. За него няма достойнства на различия. Във всичко Той
към текста >>
2.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят. Те са Божии благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на Царството Божие не се мерят както работите на тоя свят. Ако тяхните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй
непоколеб
има и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Да, Вяра. Тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро. Милостив е Той и благ. Тия неща са важни. В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участвуваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук долу, гдето бях пратен. До моето завръщане има да произлезат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук долу до уреченото време. Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя. Той засега очаква изпълнението на Божиите думи. Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни. Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и животът на всички други избраници Божии. Михаил много се радва за
към текста >>
3.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои
непоколеб
имо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби? То е невъзможно. Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава
към текста >>
4.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
светъл ум, силна воля, крепък дух и характер устойчив като диамант - неизменен и при най-големи страдания и изпитания. Такива хора се срещат рядко, но те са благословение и за близки, и за далечни. На тях може да разчитате при всички условия. Щастие е да срещнете такъв човек. Щастие е да работите с него. За брат Боян ви припомням сега, защото и днес той е с нашият Обичан Учител, негов добър и предан работник. Какво ни показа Господ чрез него? Как ни се изяви? Брат Боян имаше вяра
непоколеб
има. Благодарността бликаше от него като извор. Които от вас го познават и са опитали радостта на душата му знаят Неговото чисто сърце и абсолютно безкористие. Тъй ни се изяви Господ чрез нашия обичен брат Боян. Тъй ни посети Той чрез него. И Той с право се подписваше: „Ваш верен." Господ ни посещава и ни се изявява всеки ден: - Срещаш детенце, плаче - Спри се, утеши детето. - Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му. - „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея. Възрадвай се заради Господа и ги благослови. Щастие е да срещнеш един Добър човек. Щастие е да срещнеш един Учен човек. Щастие е да срещнеш един Свят човек. Щастие е да срещнеш един Любящ, един щедър човек, чрез него Господ ни посещава - Господ ни се изявява. - Благодарете за всичко. - Дойде един хубав потик в тебе - изпълни го, Господ е в него. - Дойде една хубава идея - приложи я. Господ се изявява в цялата природа. Всичко в живота служи, за да се изяви
към текста >>
5.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог - Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и
непоколеб
ими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината; сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд (4). Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте,
към текста >>
6.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
Славяните, но те няма да Го разпнат като евреите." Думи на Учителя Дънов от Протоколните събори на членовете на веригата 1911 година на 15 август, понеделник, Св. Богородица. „Елохил, Елохил. Този е Който е и Който ще предиде. Този е, Който от-нима думата от уверените и взима ума на старейшините". 12 октомври, неделя 1897 г. „Господ яви Своята Благодат и Своята Милост. Изяви Господ Завета на Своята Любов." 6 февруари 1899 г. „Аз съм Господ, Бог твой, заповедта ми излезе. Бъди твърд и
непоколеб
им в пътя Ми. Ето моят Ангел, Когото пращам да ти помогне и той неотложно ще пристигне навреме." (Учителят
към текста >>
7.
6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
на ул. „Оборище", където си построихме салон. Салонът на ул. „Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване. Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература. По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого,
непоколеб
имо постоянство поддържаше тази връзка. Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа. В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на
непоколеб
имата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън
към текста >>
8.
6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
система, че рискувах да се скъсат като някои изопнати струни моите нерви. Действително изпитвах нещо, което не приличаше на някаква болка от известно мъчение, нито скръб от някаква скъпа загуба, не, то беше някакво велико страдание, свързано със свещените идеали на душата, със самите скрижали на Духа. Няма да предам целия разговор с Учителя, защо не искам да вдигам булото на откровението... Великият Мъдрец, Който притежава диамантена воля, надарена с най-високо самообладание и
непоколеб
имо търпение, вижда не само с погледа на Учения, не само предвижда и предсказва, както древните пророци, но Той, по пътя на откровението, слага началото на епохите в историята на човечеството! Като заключение на разговора Той ми каза следното: „За да можеш правилно, трезво, обективно да тълкуваш историческите процеси, изразени чрез събитията - трябва да вземеш предвид основните черти от характера на расите и народите. Германците се въодушевяват от победите, славянството е като жена, която, колкото повече я газиш, тя повече се окуражава. Германците при най-малкия неуспех ще обърнат своя гръб назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе. Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде. Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г. Съветите започнаха с големи сили нападение
към текста >>
9.
6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
си опит са дошли в допир с идеите на учението. Те бяха хора енергични и трудолюбиви. След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от
непоколеб
имото присъствие и закрила на нашата красива Витоша. Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите. Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият. А тук непрекъснато влизат и излизат хора и е претъпкано, и тясно. Тогава брат Темелко прави остра забележка на тези две сестри.
към текста >>
10.
19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ
,
,
ТОМ 5
можах да разбера, но след два урока те ме извикаха най-официално и ме попитаха вярно ли е това, което се говори, че аз съм дъновистка. Казах им, че съм последователка на това Учение. Те станаха, отвориха ми вратата и ме изгониха най-демостративно, без да ми платят за уроците, които бях преподавала. Вървя навън и си мисля „Досега ме гонеха от дома родителите ми, ето дойде време да ме гонят и отвън. Значи освен вътрешния фронт се отвори и онзи външният, другият фронт срещу мене". Но бях
непоколеб
има в Учителя и във вярата в Бога. Отивам при Учителя и му се оплаквам: „Отказаха ми уроците по пиано". А аз чаках да взема пари от тези уроци, за да си върна заемите, защото всички на Изгрева по тези години бяхме тантел-марка, едвам свързвахме двата края. Учителят ме изгледа, после погледна някъде високо над мен и строго каза: „И ний ще се откажем от тях". Минаха години, много години и след това дойде 9-ти септември 1944 година и с тази дата дойде новата комунистическа власт и като една от първите й стъпки бе да отнеме богатствата от богатите и национализира всички банки и цялото й богатство. Следващата мярка бе да им се отнемат големите къщи, многото апартаменти, а много богаташи бяха изгонени от София и мнозина бяха интернирани. Веднъж аз излизам и слизам в града и случайно минавам покрай същата богата къща, откъдето бяха ме изгонили. Оглеждам я и виждам, че е запечатана с печати, приближавам се и се чудя. Излиза един от съседите и казва: „Какво гледаш и се чудиш - изгониха ги, интернираха
към текста >>
11.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
път не съм те гледал хубаво. Слънцето, което грее ли е причината или пък прозореца, който не пропуска светлината, защото на прозореца е спуснато тъмно перде? Разбира се, че в прозореца е причината. Ако прозореца ти е мръсен, не пропуска светлината, а като го измиеш светлината ще премине. Ами че как мога да изява Любовта си, когато не я разбираш? Нали трябва да се учиш? Ще учиш сега и ще работиш. Ти много се тревожиш за нищо и никакви работи. Не трябва да се тревожиш, ще имаш твърда и
непоколеб
има вяра. Ти сега работиш по малко. У тебе има духовна еност. А има места където си се пробудила и там мястото е разработено, Така че имаш места у тебе, които си разработила, а други места не са разработени. Затова започни да работиш, имаш много
към текста >>
12.
77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК
,
,
ТОМ 5
99 на стоте лъжа. Това, което чувствуваш в главата си, в низшето съзнание - то е лъжа. Истина е само онова, което ще почувствуваш под лъжичката, то се нашепва от Духа и е 99 на сто вярно. Само един процент може да бъде лъжа." „Учителю, значи всичко, което възприема човек от вън е лъжа?" „Да, 99 процента е лъжа. Твоето състояние е едно самочувствие, което враговете ти го нашепват. То никак не е вярно. Не е вярно. Трябва смирение, смирение. На всички ви трябва смирение и вяра в Бога. Трябва
непоколеб
има вяра в Бога. Разбираш ли? Непоколебима! В света имат много по-големи страдания. А тука на Изгрева има какво да те крепи. Ти да се не смущаваш от това, че майка ти била болна. То е бла-гословение за тях. Така трябва да гледаш. Ти гледай само да учиш, да изпълниш задачата, която ти е възложил Господ. Ти казваш: „Напуснал ме е Господ". Щом си жива, Господ не те е напуснал. Ако те напусне ти веднага ще умреш. Господ всякога мисли за всички. Смирението е нещо вътрешно. То навън няма какво да се показва. Да стоиш сериозен и с приведена глава, то още не е смирение. Ти си бодър, весел, а вътрешно си готов всякога да отстъпиш и да го пренесеш. Всички ще преминат през страдание, те са
към текста >>
13.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
от тебе, а те са в теб, а можеш да се добереш до тях само чрез знанията, които Словото на Учителя дава. Аз съм пред Учителя на разговор. „Учителю, понякога изпитвам страх от тези груби влияния, които са около мен." „Този страх е много отдавна у тебе. Колко пъти в миналото си си отстъпвала от убежденията си от страх." „От идеалните убеждения ли?" „Не само от идеалните. Когато човек го е страх той от всякакви убеждения отстъпва." „Учителю, какво е лекарството за страха?" „Само вяра. Непоколебима вяра. Сега няма какво да се страхуваш, късно е вече за страх. Кой каквото е направил ще си носи последствията. Който издържи ще се по-дигне на по-горно стъпало, а който не издържи - ще изостане в еволюцията си. Аз не съм видял по-безидеен народ от българския. Българинът се занимава само с материални работи, на никаква идея не може да служи. Идвате тука при мен на Изгрева и само материалното ви интересува. Само се одумва-те един другиго. Аз втори път между българския народ няма да стъпя! Никога вече няма да дойда между българите. Да не мислите аз за всичко, което ми направите държа сметка и то много точна сметка. Христос беше казал: „Докога ще ви търпя". Говорите за Братство. Братство - тука няма никакво Братство. Аз досега не съм видял братска обноска. Когато дойде Братството земята ще заприлича на Рай." „Учителю, а сега какво да правя аз?" „Вземи две кърпи в двете си ръце и играй. Българите да играя знаят. Ръченица играят хубаво, за това ги бива, но за работа не ги бива. А да работят за
към текста >>
14.
7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД
,
,
ТОМ 6
и приета. В четвъртък пак излязох да се помоля, но близо до подучастъка и по-малко време. Вечерта в четвъртък ми съобщиха, че ми дават 20 дена отпуск, който реших да прекарам на комуната в Арбанаси, като им помагам в работата. В петък сутринта (след молитва и закуска) почнах да си приготвям багажа за пътуване към Арбанаси. Времето беше съвършено ясно, никаква следа от облаци. Аз обаче си тананикам и си събирам багажа, бях уверен, че всичко ще си стане както го исках. Имах една вътрешна
непоколеб
има вяра. Към 9 часа сутринта пристигнаха двама караулджии (кехаи) от двете села и ми викат: „Г-н капитан, събраха се вече и вече ви чакат". „А бе, отивайте и им кажете да си почват молитвата!" А фелдфебелът гледа небето и се подсмихва, сигурно си дума на ума: „Капитанът се изложи, в това ясно време нито дъжд ще вали, нито дявол". Караулджиите са бързоходци и навярно след 30-40 минути са били вече на мястото на молебена. Към 10 часа излязох от стаята дето си редях багажа, който ще нося и гледам на североизток се показало на хоризонта едно бяло малко облаче. Иначе небето си е ясно, слънцето си блести и няма никакво намерение да вали. Това беше към края на юли месец - имаше 2-3 месеца суша. Аз на молебена не ходих. Още след 15-20 минути, като излязох пак, гледам небето към тия две села се затъмнило и небето покрито с тежки дъждоносни облаци. Не минаха и десетина минути, завали и при нас. , Започна да вали такъв пороен дъжд, напоителен дъжд, че продължи от 10.30 до 13 часа и когато тръгнах още
към текста >>
15.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Само силният човек може да бъде добър. През тази година аз искам да се стремите да станете господари на низшето. Добре ще мислим и добре ще служим. Тъй да се поставиш в живота си, че да не шокираш никого с поведението си. Туй го наричам красота, пък аз го наричам акустика на съзнанието." 25 септември. 1928 г. (III ден, вторник, с.) „Прочети 18 гл. Матея, тя показва съвременното съзнание на съвременната цивилизация. Ти трябва да простиш заради Божията Любов. Човек трябва да бъде
непоколеб
им в своите убеждения. Твърдостта на човека не трябва да се мени. Човек не трябва да прави връзка с греха. Съдбата ви ще бъде не как сте живели в миналото, не какви грешници сте били, аз ще ви съдя, като сте видели как аз постъпвам, вие защо не сте постъпили тъй (виж 18 гл. ) Бъдете и вие образци. Ще си турите една задача, за бъдеще да вършите невъзможните работи. Вече възможните работи да вършите знаете. Онзи, който служи на Бога, той не може да бъде в лишение. В лишение ли е, има нещо криво в служението. Любовта носи всички условия на живота. Ако ще живея, аз не искам да умирам, в мен седи тъй въпроса. Искам да бъда съучастник на Божия живот. Това трябва да бъде идеал за синца - живота! Туй ще знаете, че сте души! Законът на Любовта е такъв - тя винаги дава. Ще имате и вие остри ножове - това е Словото Божие! " Цанке, това е последното, това е най-новото! Поздрави майка си и лелите си и братчето си. Твоя сестра в Господа: Савка 1.Х. 1928 г. Комитет при Министерство на външните работи по
към текста >>
16.
3. ЗАДЪРЖАНИТЕ ПИСМА
,
Иванка Петрова
,
ТОМ 6
Много съм благодарна и дълбоко признателна на милият ни и любим Учител. Той ни помогна, Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам, обичам! Както винаги страданията, изпитанията и трудът ми са били неотклонни спътници в живота... И сега, в преклонна възраст вече пак съм умъчнена и натоварена. Но мисълта ми и погледа ми винаги са устремени към Бога и Учителя, Които в тежки моменти са ми помагали и съм имала тяхната безгранична Любов. С дълбока и
непоколеб
има вяра съм, че те няма да ме оставят, няма да ме забравят до сетния ми дъх, до последния удар на сърцето ми. Затова съм им тъй признателна и благодарна, благодаря, благодаря всеки ден, всеки час, всеки миг! Иванка Петрова, 27.V.1973 г., гр.
към текста >>
17.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Ваш П. К. Дънов Търново, 25.I.1908 г. Любезни Ватев, Писмата ви са на ръка. Засега се изисква от вас разумно търпение. За да се развие и самовъзпитава някой, трябва да се ръководи от Духа на живота. Има много несгоди в земния живот, но тия несгоди ги имат почти всички. Прилагайте своята опитност. В нищо не бързайте. Работете постоянно над себе си. Влизайте и в положението на другите. Напуснете недоволството. Ползвайте се от това, което всеки ден ви се дава от горе. Вярвайте твърдо и
непоколеб
имо във Вечния Промисъл. Вършете Волята на Господа. Не се обезсърчавайте. Всичко, което ви се случи, благодарете на Бога. В това се изпитва вашия живот. Трудностите трябва да се преодоляват с вяра и
непоколеб
имо упование. Злото, което постига някого в тоя свят е нещо временно. Човек не трябва да се плаши от своята сянка. Бъдете смели и решителни и лукавия ще побегне. На лошите внушения ухо не давайте. Знайте, че който върши волята на своя Господар ще се благослови. Изхвърлете навън всичката ваша дряхлост. Великите Божии планове ще се завършат, тъй както е Неговата Воля. Царството Му ще завлада земята. И най-после ще се тури ред и порядък във всяка душа. Имайте Любов и съчувствие към всички и Бог ще бъде с вас в пътя на живота. От Моя страна ще ви дам потребното съдействие. Вяра коприна вяра. Поздрав г-жа Венета и Цветанка. Прочети им вашето писмо, то важи и за тях. Ваш П. К. Дънов София, 16.Х.1909 г. Получих вашето писмо. Животът е училище, в което много уроци има да се учат. Има неща, които
към текста >>
18.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Всемирно Братство. Учете всички на тази Любов, която носи здравие, щастие и блаженство. Тя, която отваря вратата на Новия Живот. При по-добро време може да ви пратим и някоя друга беседа за жените. Сега работете, туряйте здрава основа на Вечната канара Любов, братство, сестринство, единство. Само Божията Любов (Свещеният подпис) София, 4.VI.1923 г. Любезна Елена, Получих писмото ви. На дъщеря ви трябва вяра. Ако се постарае да я придобие всичко може. Истинския път за здравето е
непоколеб
имата светла вяра в Бога. Не обикновената Вяра. Само по този начин могат да се използуват разумните сили. Трябва нещо чисто свято. Само по тоя начин могат да се постигнат резултати. Използувайте сутринните лъчи на Слънцето. За лекуване има особена Божествена наука, но тя е само за посветените. За нея по- нататък ще се говори. Има неща, които могат да се предадат само чрез живото Слово. Работи разумно за Господа без колебание, без съмнение, с пълно душевно смирение. Само на смирените Бог дава благодат. Моя Мир да пребъде с тебе. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 14.XII.1923 г. Любезна Елена, Любовта към Бога, своя Учител и Духът в себе си дава възможност човек да надмогне. Стегни връзките. Думите лесно излизат, делата мъчно стават. Съборянето идва като водата, а съграждането като кога из баир. Желая да имате познания истински за живота. Живота не е в богатството, ни в сиромашията, не е в силата и безсилието. Живота е в Любовта, в Бога висшето благо. Не огорчавайте Духа, казва
към текста >>
19.
23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Изваждайте поучения от всичко. Не тълкувайте нещата криво. Не допущайте това, което не е в съгласие с Волята на Господа. Бъдете здрави и весели, за да работите за Тогова, Който ви е пратил на земята. Ваш верен П.К.Дънов София, 24.Х. 1912 г. Любезна В.Стойчева, Получих писмото ви. Г-н Боев ако може да ми изпрати материала. Материала да го прегледам от горе и тогава може да преписвате. Само да го прати препоръчано да се не изгуби. Господ ще изведе всичко на добър край само вяра
непоколеб
има в Него. Всяко дело изисква усилие и жертви. Засега без това не може, за човека всякога е било мъчно да се жертвува за доброто. Когато дойде пълнотата на Божественото съзнание, тогава работите ще се изменят. Бъдещето носи за всички, които се подвизават добро. Поздрав на всички. Ваш верен П.К.Дънов София, 23.III.1912 г. Ч.В.Х. (Честито Възкресение Христово) Да възкръсне Господ в сърдцето ви, да просветне в ума ви, да се прослави в живота ви. Дънов 1913 г. Мир на Небето и радост на земята. Г.С.Ц. (Господ Саваот цар) Н.Ц.С.В. (Небесният цар Саваот Великият) П.К.Дънов София, 11.V.1913 г. Любезни К.П.Стойчев, Получих вашето писмо. Върху ребуса ще говорим, когато се дадат всичките отговори. Всяко добро усилие в каквото и направление и да се извърши все принася своите добри плодове. В живота има много задачи да се решават, много цели да се постигат, много работи да се завършват. Човек е като плодно дърво, при всяко лято трябва да цъфти, върже и дава плод. Господ е всичко добре наредил, и който
към текста >>
20.
2. ПАША ТЕОДОРОВА И РЕДАКТИРАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Там работеха Влад Пашов, Димитрий Стоянов и Кирчо-лъвчето. Тя работеше цяла нощ, защото бързаха. Аз се учудвах как Паша правеше това нещо. Тя, която имаше мандат от Учителя за работа по беседите трябваше да работи с тези братя, които не обелваха зъб по времето на Учителя, че тя не работи добре, нито пък си предлагаха услугите да свършат работата, която тя работеше. А сега бяха надали вой срещу нея. Аз виждах това като едно голямо изпитание. Не знам колко души можеха да останат
непоколеб
ими на тази позиция като Паша. Да стоиш и да гледаш как някой от горе ти коригира работата, как иска да те измести, че накрая ти донасят материала и ти отново започваш да работиш върху него и да прибавяш онова, което са съкратили или изхвърлили. И когато тя предаваше на Влад Пашов беседите да се набират за печат, то отстрани на листовете висяха стотици залепени листчета и то от двете страни на листа. Така тя беше принудена да работи без ропот стоически, недоспивайки си. Веднъж, след една такава нощ, пристигна Борис Николов и донесе една топка масло, кръгла, направена по селски около 1/2 кг. Към маслото бяха прибавени и други лакомства. "За издържания изпит - малка почерпушка." Всички закусихме приятелски. Тя трябваше да стои на своят пост като войник. Бележка на редактора: През 1923 г. се отпечатва томчето "Трите живота", Общ окултен клас, първа година. През 1942 г. Паша приготвя второ издание на същото томче, което се отпечатва. При проверката и сверяване на текста се вижда, че
към текста >>
21.
9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА
,
,
ТОМ 8
от най-крехките си години видях и разбрах колко велико е Словото Божие и каква мощна сила се крие в Него, защото в живота на моята майка и на моят баща и на други съзнателни християни тази сила сияеше с благодатна светлина в делата им. Към текстовете на Библията и Евангелието бях приобщена чрез четенето им вкъщи и с обучението ми в Неделното училище към църквата, където ми се повествуваха и в картини художествено изобразени ми се представяха образите на човеци филми с
непоколеб
имата си вяра в Бога, с Любовта си към Христа и Неговото Дело. Всяка година на Рождество Христово подготвяхме Коледна забава, чиято програма се включваше за успяване на съответни текстове от Светото Писание, така че вече знаех на изуст много стихове от Словото Божие, а имах и великолепната възможност да слушам от моята баба Ефтимия Доспевска Гидикова, която беше внучка на художника Захари Зограф разкази, за гр. Ерусалим, Ерихон, Витлеем, реката Йордан, Гетсиманската градина и други интересни неща, тъй като тя с майка си и баща си Захари Доспевски-иконописец, беше живяла по тези места където баща й изографисвал православните църкви. И не веднъж искрено съжалявах, че не съм живяла във времето на Христа, нашият Господ Исус Христос и да Го видя и чуя сладкия Му глас и животворните Му Слова. В: Аз имам един въпрос. Какви песни се пееха и се свиреха в евангелската църква? Веска: На органа се свиреха, текстовете биваха от много поети от евангелските общества написани, от наши прочути
към текста >>
22.
9.Учителят следеше процесите
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
на абсолютна вяра. Той вярваше във Великата Разумност в природата - в Бога. С какво име ще го наричаме няма значение. Учителят казваше, че светът се ръководи от разумни същества и закони. Нашата земя и свят е част от големия разумен свят. Всичко в природата е подчинено на разумни закони. Учителят вярваше във великата разумност в природата, той беше убеден в това и тази убеденост почиваше на известно знание, за което само е загатвал. Убедеността, с която Учителят говореше беше
непоколеб
има. Сянка от колебание не се е забелязвало в изказванията му. С абсолютна сигурност ни уверяваше във Великата Разумност. Тази сигурност и увереност ни въздействаше и завладяваше. Той не ни увещаваше да вярваме, оставяше ни свободни и всеки сам, когато почувствува истинността на Словото му да приеме по свобода. Никога не спореше, само поучаваше. Непрестанно обогатяваше учението, което донесе в света, без да задължава никой да му вярва. Оставаше всеки сам, вътрешно да приеме, че това което говори е истина и ако е съгласен да живее според него. Вярата и привързаността, която имахме към Учителя много външни хора, която не познаваха я отдаваха на хипнотично въздействие от негова страна. Вярата и привързаността, която имахме се дължеше на уважението, доверието и обичта, които имахме към него. Всеки от нас е получил светлина и знание от него, която са му помагали във всички трудни положения в живота и всеки е усетил благото от тази светлина, като я приложил и опитал. Естествено идва признателност и
към текста >>
23.
04 - 10. ПЕСЕН ЗА ТОПОЛИЦА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
с която започва името на града, означава „свещен". Свещен е Айтос за нас. Свещени са околностите му, дето е Братската градина. Свещена е Тополица - дете, рожба на Айтос. Свещени ще останат те завинаги, за всички. Защото те ни дадоха и ни дават жив, нагледен, достоен за подражание пример. Защото те сложиха началото на дейното, искрено, усърдно приложение на Учението. 1912 година! Божествената Светлина, донесена на земята от Учителя, озари тук първом най-високия връх -гранитния, могъщия,
непоколеб
имия стълб на Учението в този край, любимия, незабравимия, предания, принципния, винаги последователен в думи и дела наш старши брат: ГЕОРГИ КУРТЕВ Основоположник на братското движение в този край - в Айтос и околността. Брат Куртев предаде светлината на Учението, той пося семето на Божественото тук, в Тополица, първом в душите на братята: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев. И от тях, чрез тях и с постоянните, усърдни бащински грижи на брат Куртев пламна и се разгоря в буен пламък Божествения Огън в това Богоизбрано място - Тополица. И ще гори Божествения Огън, ще свети Божествената Светлина, ще озарява, ще стопля, ще вдъхновява и ободрява завинаги - през вековете. Няма да бъде забравена Тополица! Няма да бъде забравен Айтос! Няма да бъде забравен брат Георги
към текста >>
24.
04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
извлекат и направят достъпна за пиене хубавата вода. И тогава започва една славна, незабравима епопея. След необходимите предварителни изследвания, започва се упорита работа. Трябва да се очисти това, което десетилетия и столетия са натрупали тук. Трябва да се намери източника, да се хване главата на извора, да се изгради чешма, да се направи водата достъпна и годна за пиене. Затлаченото пространство е голямо, работата е много, но решителността на нашите братя и сестри в Тополица е
непоколеб
има. С песни и молитва, с упътванията и насърченията на брат Куртев, С благословията на Учителя и Бога, работата започва. Десетки коли, десетки хора, млади и стари, мъже и жени, работят от сутрин до вечер: копаят, чистят, извозват пръст, карат камъни. Идват от София някои наши братя специалисти по мозаични изделия и орнаментика. Успяват, по особен, добре замислен начин, да издигнат постепенно нивото на водата, която е извирала много ниско, на едно по-високо равнище. И започва градежа на единствената в България по своята външност, по своята внушителност, по своята специална орнаментика чешма. Изкусни ръце на опитни майстори извайват в двадесетметровия полукръг на фасадата на чешмата дванадесетте фигури на зодиака. Въплотена е в свещени символи, художествено изваяни, пълнотата на всеобгръщащия живот. Изобилната чиста вода блика от два големи крана и понеже те са недостатъчни да я поемат, изчерпят, част от нея се изтича встрани, в дълги циментови корита. Чешмата е завършена! Наведи се и пий с
към текста >>
25.
07 - 22. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
се обръща към него с думите: „Хей, ти там, с раницата. Отивай си! Свободен си." Братът чул, но сякаш не му се вярва и праща нова телеграма по етера. Тогава полицаят наново се обръща към него, че е свободен. И тогава братът праща благодарствена телеграма - че е свободен. След малко идва и човекът, когото търси и го повежда към дома си радостен. Учителят е казал, когато се намерим в нужда, да го призовем. И като получим помощ, пак да се обадим. Да благодарим. За ония, които имат
непоколеб
има вяра, няма нищо невъзможно, потребни са вяра
към текста >>
26.
08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
и издавано от д-р Миркович в гр. Сливен, а също и други брошури с духовно съдържание, устройвали се срещи, водели се разговори, като се обменяли мисли и опитности. Работело се за пробуждането на готовите души, които първи ще поемат този светъл и благороден път. След като Козловски напуснал България, мястото му в кръжока било заето от най-младия брат - Тодор Стоименов от Бургас кръжокът бавно се развива, но не толкова в численост, колкото във вътрешна убеденост и
непоколеб
имост. Брат Пеню Киров се поминал на 18 януари 1918 година в Бургас, Чувал със сол. Пеню Киров е бил ротен командир на младия войник Черню Калушев, с когото са се запознали и опознали. Как е станало това, вече сме го разказали на друго място. Веднъж той се среща с Калушев и му казва да отиде в село Габерово при бай Слави Тодоров и да си вземе малко сол. Зачудил се брат Черню, защо да ходи у Габерово за сол, когато в тяхното село, близо до тях е магазинът и може да си купи колкото иска. Но щом бай Пеню казва, ще отида при бай Слави, да видя какво ще излезе от тази работа. „Брат Славе" - казал Черню - „Бай Пеню ме праща при тебе да ми дадеш сол, щото си имал цял чувал." - „Така ли ти каза бай Пеню?" - „Иди, каза той, при бай Слави за сол. Ето и аз дойдох." - „За друга сол те праща той", казал бай Слави и му заговорил за Учителя, за Словото, както и за бай Георги от Айтос. Върнал се бай Черню много доволен от тази среща. Нещо светло, благородно и велико изпълнило душата му, като никой път. Почнал
към текста >>
27.
09-05. ЗАГУБИЛА СЕ В РИЛА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
се в мрака сестра, а тя се радвала, че се е молила и е получила отговор на молитвата. „От много години съм в това учение и много пъти съм се молила" - казваше веднъж сестра Станка - но както тогава се молих, никога през живота си не се бях моли Разказала. Сестра Станка. Понякога невидимите наши приятели допускат подобни случки, за да се научим да се молим тъй, както трябва, т.е. с целия си ум, сърце и душа. След такава една опитност нашата вяра вече ще бъде по-силна и по-
към текста >>
28.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели). Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии. Ала неговата твърда воля и борчески характер, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и
непоколеб
имите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници. Подлаган е той в разно време на ред обиди и преследвания, дори и на твърде смели твърдения и опити за покруса честта му като верен български син. Мислейки, че е настъпило време вече за една здрава и спокойна преценка по дейнината на митрополита Симеона, тъй широка по обем, тъй бляскава по изпълнение, тъй продължителна по време, надявам се, всичко противно нему до този паметен ден на петдесетгодишнината му, ще сглъх-не, ще даде израз, че цени достойно допринесените от него обществени добрини и душевна негова сила, та ще вземе участие в засвидетелствуване и съответната нему дълбока благодарност и признателност. Високопреосвещений Симеон реши възвишена задача: изпълни дълг и към Църква, и към училища, и към хора в немотия - малки и големи; затуй и постига целта на живота си, затуй и всенародно е овенчан със слава. Блажен е неговият път! Варна, 14 август 1922 г. Ив. П.
към текста >>
29.
III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
целта на человека е Истината, а целта на Истината е знанието, а целта на знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е добродетелта, а добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в поредъкът на света. И тъй, ако я притежаваш, ще си в безопасност от всичко. И когато всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и
непоколеб
има да те крепи. За това предпочити я пред всичките богатства, каквито те и да са, и където и да са, защото ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърдцето си и любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот. Знай, че двете вечни цели на живота са добродетел и любов, а Онзи, Който ги е родил, е Баща на всичко, Комуто името никой не знае. И тъй, разумей Истината, че целта на живота е ражданието, а целта на ражданието е любовта, а целта на любовта е страданието, а целта на страданието е характера, а целта на характера е добродетелта, а целта на добродетелта е Бог, а целта на Бога е любов, а любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в мир и радост. В мир, защото вечната воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий, управлява; в радост, защото добродетел и любов царуват. Следователно, за да можеш да живееш тъй, както е потребно, нуждни са тия две начала на живота, които да го освежават и повдигат; защото без техните съдействия не може да има живот. Пази душата
към текста >>
30.
III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, Който знае всичко, ето няма скришно пред Твоите очи. В Твоите ръце е сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът Ти ще е Трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в дух и истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на праведните. Слава и чест и поклонение да бъде Нему, сега и во веки, Амин. Това говори Господ сам и треба да бъде истина
непоколеб
има; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето душата ми е в смущение. Няма правда и не обитова светост без Негова дух. Желае душата ми мирът Господен, но Той не е дошел в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърдцето на тия мои братя. Ето, говорил си и повярвах. Твоите думи са живот вечен. Ще Те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и въцариш во век. Когато всяка твар горе в небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол. Защото си свет и праведен. Боже, да дойде Твоето царство; Отче, да бъде Твоята воля, както горе в небето, така и на земята. И рече Господ, Господу моему: Аз съм светилник, който осветява душата ти, защото съм истинен сияещ в тъмнината. От преизобилието на живота Си те родих, за слава Моя, и от пълнотата на любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш волята Ми. А понеже благоволявам в тебе
към текста >>
31.
IV.12 август, вторник
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
най-много се смущавате от това, когато дойде един дух и ви нашепва, че е празна работа само с вяра да се живее. Но лошите духове когато навлязат в душата, изхарчва се всичко и те се преместват на друго място и душата остава сама да изкупва своите грехове и своята карма. Как трябва да постъпвате? Как постъпи Христос? Взе хляба и го благослови, обърна ума Си към Небето и небесната житница, даде, каквото беше нужно. Но ще кажете: „Ние като Христос ли сме?" Да, вие трябва да имате Неговата
непоколеб
има вяра и знание и ако ги имате, ще направите същото нещо. Достатъчно е да знаете закона и ако го изпълнявате, ще сполучите. Тъкмо тук не бива да мислите дали сте достойни. Какво трябва да бъде вашето достойнство? Аз ще ви кажа как да постъпите, но ако само веднъж злоупотребите, няма вече никога да сполучите, защото вашата душа ще се съедини с долните сфери. Миналата година вие имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето маловерие и съмнение. При образуването на Слънчевата система трябваше да се образува един център, около който да се въртят всички вещества - всичко да се върти около Слънцето. Така, ако при вашите желания вие не можете да се съсредоточите в един център, то не може да сполучите. Например имате нужда от пари. Господ има Свои посланици, чрез които може да прати парите. Съсредоточете вашето желание и ще ви бъде дадено по най-неочакван начин. Бог
към текста >>
32.
IV.14 август, четвъртък
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
10 и половина часът. Г-н Дънов каза: - Ще говоря върху следващия стих, който го няма в Библията: „Вяра
непоколеб
има, любов непрестанна - това искам; от оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго." Тези думи са пояснение на 63 стих от 6 глава от Йоана. Духът е онова, което дава живот. Вярата е едно качество на децата. Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите родители да се грижат за тях, да ги отхранят и отгледат. Любовта е качество на майката и бащата. Чрез нея те задоволяват всички нужди на своите деца; тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието е качество на роба. Който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието е качество на грешника, той всякога се оправдава за своите грехове, все търси извинение и причини, все търси защитници. Съждението, това е качество на свободния, който минава положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата любов и да мислите, че Той не ви разбира. Той вижда и знае. Онзи, който има вяра и любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на слуга и
към текста >>
33.
IV.12 август 1908 r., 4 часа сутринта
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
и днешния и каква връзка? По-първият стих обяснява кой е наемникът, а пък днешният стих •казва кой е Пастирят. Филип казва, че за двесте динарии хляб нямало да постигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овцете, ще има и храна за тях. В природата Господ всичко е приготвил. Как постъпи Христос? Взима хляба и го благослови - Той обърна ума си към Небето и небесната житница дойде на мястото си. Но ще кажете: Ние като Христос ли сме? Да, вий трябва да имате Неговата
непоколеб
има вяра и ако сте така, ще направите същото нещо. Достатъчно е да знаете закона и ако го изпълнявате, ще сполучите. 2. Елена Иларионова - бялата Петко ГумнероВ - синята Михалаки Георгиев - жълтата 4. Гина Гумнерова - бялата Костад. Иларионов - синята Д. ГолоВ - жълтата През миналата година, например, вий имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето маловерие и съмнение. Виждате, че Христос искаше хляб за народа и забележете, че едно дете Му донесе такъв. Така и вие сторете: Съсредоточете вашето желание и Господ ще го изпълни. Бог разпределя всичко и Той е, Който всички обича еднакво. Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот, минал и настоящ. Затова, за да сполучвате, трябва да разрушите вашата карма. Вий имате мъчнотии, наистина, но Бог е, Който се явява в тях и вий трябва да уповавате на Него. Христос казва: „Всичко, каквото попросите, ако не се усъмните,
към текста >>
34.
IV.12 август 1908 г., 5 часа след обяд
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
и днешния и каква връзка? По-първият стих обяснява кой е наемникът, а пък днешният стих •казва кой е Пастирят. Филип казва, че за двесте динарии хляб нямало да постигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овцете, ще има и храна за тях. В природата Господ всичко е приготвил. Как постъпи Христос? Взима хляба и го благослови - Той обърна ума си към Небето и небесната житница дойде на мястото си. Но ще кажете: Ние като Христос ли сме? Да, вий трябва да имате Неговата
непоколеб
има вяра и ако сте така, ще направите същото нещо. Достатъчно е да знаете закона и ако го изпълнявате, ще сполучите. 2. Елена Иларионова - бялата Петко ГумнероВ - синята Михалаки Георгиев - жълтата 4. Гина Гумнерова - бялата Костад. Иларионов - синята Д. ГолоВ - жълтата През миналата година, например, вий имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето маловерие и съмнение. Виждате, че Христос искаше хляб за народа и забележете, че едно дете Му донесе такъв. Така и вие сторете: Съсредоточете вашето желание и Господ ще го изпълни. Бог разпределя всичко и Той е, Който всички обича еднакво. Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот, минал и настоящ. Затова, за да сполучвате, трябва да разрушите вашата карма. Вий имате мъчнотии, наистина, но Бог е, Който се явява в тях и вий трябва да уповавате на Него. Христос казва: „Всичко, каквото попросите, ако не се усъмните,
към текста >>
35.
IV.14 август 1908 г., 10 часа преди обяд
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
г., 10 часа преди обяд - Ще ви говоря върху следующия стих, когото няма в Библията: Вяра, вяра
непоколеб
има - това искам. Любов непрестанна - това желая. От оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите в Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всякога. Тия думи са пояснение на 63 стих от 6 глава на Йоана. Духът е онова, което дава живот. Вярата е едно качество на децата, чрез тая вяра се развива техният слаб живот. Чрез нея те заставляват майките и бащите да се грижат за тях, да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е качество на бащата и майката, чрез нея те удовлетворяват всичките нужди на своите деца, тя е силата, тя е вдъхновението на техния живот. Покаяние - това е качество на раба. Който всякога прави погрешки, трябва всякога да ги поправлява, защото, ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника; той всякога е заставен да се извинява за своите грехове, да търси оправдание и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението - това е качество на свободния, който минава от положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерението да се изправи. Да се оправдаваме пред Бога, то значи да не вярваме в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира. Тия две качества, на оправдание и покаяние, са само един начин на грешника да възстанови любовта и вярата. Те са
към текста >>
36.
IV.17 август, вторник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
въздъхне към Господа, тия мисли ще се върнат към вас и тогава ще бъдете наказани. Друго нещо: Всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е едно необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разнебитена каца, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда,
непоколеб
има вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме в пълно самообладание. Но някога се докачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питаме само защо е така. Човек ако не върви в тоя път, ще слезе е чистилището. Самообладанието е трудно, то е едно качество, което с години може да се добие. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, пред всяко страдание извлича поука и следующия път след страданието той знае как да бие своя противник. С мъчнотиите в живота се опитва нашето самообладание. Аз в София наблюдавам как около първо число на месеца хората са добри и весели, защото са взели пари от заплатите, но към 13 число са вече дряхли99, с философски изглед и улиците - празни. Пътят, в който вървите сега. е най-добрият, и за вас ще бъде щастие, ако завършите благополучно края му и го осъществите. Бог е определил много добри работи във вашия път, но ви липсва самообладание и така сами си вредите, защото, щом се раздразните, свързвате се с всички лоши духове,
към текста >>
37.
IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
и всякога вие трябва да уповавате и да се надявате на Господа, трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото [в] земята, в която отивате, има и хетейци, и гергесейци, и хаморейци, и хаханейци, и херезийци, и евейци, и исувсейци (Второзаконие - 7 гл., 2 стих), които представят човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра
непоколеб
има, вяра, вяра, вяра, вяра. Няма друго средство. Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че с тия работи Господ не се занимава. Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза. Борбата ще бъде духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание. Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа. Д. Голов: - Молим интендантството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя. - Има се всичко това предвид. Само да се пазите да не би някой от вас да му се снесе като от кукувица чуждо яйце в гнездото. На зададен въпрос от Деню Цанев г-н Дънов отговори: - Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има опасност от една
към текста >>
38.
НАРЯД за 1902 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
но нека вярата ви да не намалява. След всичко ще дойде Божието благословение - бъдете верни в малкото. Господ Ще ви възнагради, знае мъчнотиите и страданията ви, но не забравя. Дръжте крепостта, защото ще трябва да дадем голям отпор на лукавия, ще трябва да извършим скоро нашето сражение и Господ ще бъде с нас в този подвиг. Не бойте се. Тук също има много спънки и тежък товар нося. Желая вашето повдигане и усъвършенстване от всичката си душа. И когато зная, че вие сте верни и
непоколеб
ими, аз се радвам. Думите, които ви говоря, ще се проверят. Желая да се видиме на уреченото време. Програма ще ви се даде. Приемайте на радо сърце това, което се диктува отгоре. Ваш верен П. К. Дънов *** 2) Русе, 13. III. 1902 год. Люб.Бр. Киров, Писмото ви от 28 април получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои, има още няколко места да посетя и тогава ще отида във Варна, и после в Бургас, аз ще ви съобщя за нашата среща. Шумен го напуснах миналата сряда, там прекарах добре. Държах три сказки в градския салон „Арахангел Михаил". Първата беше със свободен вход, имаше около 500 души слушатели; останалите две с вход и то по нареждане за полза на безплатните ученически трапезарии и стопанското училище „Евдокия". Чистият приход излезе около 200 лев. Шуменци се оказаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах сказка в полза на дружество „Милосърдие" и друго едно задължение, което приех в себе си. Прихода не беше голям и едва покри разноските по
към текста >>
39.
Наряди за 1919 г.
,
,
ТОМ 12
и изправи. Ще отбелязва с точици: Черни - всяка дисхармония в чувства, мисли и действия, слабост на сърцето, ума и волята, упадък на душата, духа и тялото. Червени - всеки подем на чувствата, мислите и действията в живота. Зелени - всеки подем на сърцето, ума и волята; саморазвитие в тях. Сини - всеки подем на духа, душата и тялото, всяко повдигане във вяра и добродетел, правилно разрешаване на въпроси върху Истината и вярата. Виолетови - всяка крепкост на сърцето в добродетел;
непоколеб
имост и смелост в пътя на Истината и вярата и непадане в грях. Точките ще се поставят там, гдето дейността и проявата са най-силни. Черните - най-извън, на последния краен триъгълник и ще вървят отгоре надолу, а за основата - отдясно наляво; цветните - отдолу нагоре, а в основата - отляво към дясно. Черните точки се умножават с 2 - цифрата на съответната краска. Червените - означени с 4, ще бъде 4x2 = 8. Зелените - означени с 3, ще бъде 3x2=6. Сините - означени с 5, ще бъде 5x2 = 10. Виолетовите - означени с 7, ще бъде 7x2 = 14. Ще рече съответното с толкова добри дела ще поправи всяка грешка. Последният добър час на деня, когато ще поставят точките, компенсира- поправя всичко. Последният ден дава условия за ликвидиране на кармата, но ако е изгубил, тогава е в минус. Обаче ученикът трябва да помни, че всеки ден е последен ден от живота му, без намерение, че утре ще поправи грешките си. Неволни погрешки в чувствата си, мислите и действията са в подсъзнанието; волните - на сърцето, ума и волята
към текста >>
40.
Наряди за 1928 г.
,
,
ТОМ 12
осъществяване, но достойна за подражание. Учението, което изнася Учителят Дънов, обхваща всички прояви на човешкия живот. То третира въпросите на религия, наука, философия, морал, изкуство, личен и обществен живот и т.н. във всички тия области то се стреми да даде един нов път за разрешаване на ония задачи, които те са си поставили. Основата на това учение е моралът. В това отношение то изнася методи, чрез които човек би могъл напълно да преобрази себе си, да добие един съвършен и
непоколеб
им морал. Да облагороди своето сърце, като пробуди в него най-благородни и чисти чувства. Да просвети своя ум, като внесе в него най-възвишени мисли и идеи. Да засили своята воля, като я направи един творчески фактор в своя живот. Това е вътрешното преобразование, чрез което се ражда новият човек. Религията си има свой исторически път. Ние, последователите на това учение, не желаем да се месим в него. Ние желаем да я видим в нейната съвършена форма, да бъде тя един истински изразител на своето призвание и служител на Висшето Добро. Съвременното общество, в което живеем, си има своята уредба, своите закони, управление, институти, администрация, войска и т. н. Всичко това е резултат на умствения и културен уровен, в които се намират неговите членове. С изменение степента на тяхното развитие се изменят всички форми на живота. Ако, например, си представим, че престъпленията между хората изчезнат, тогава естествено е, че всички ония институти, които се намират във връзка с тях, като съдилища,
към текста >>
41.
1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
,
ТОМ 12
и сърце? Тялото си вие добре храните донякъде. Но как храните вие вашето сърце и ум? Храната, която вие приемате без да благодарите, тя не може да доставя нужните чувствувания на вашето сърце и ум. Мислите ви и желанията ви искат храна, дрехи, вие не им давате и те измират. Вие имате чрезмерни желания. Гледайте да имате съществени мисли във вас, да не са в разрез с околните ви. Човек, който работи, много енергия губи. Следователно вие трябва да пестите вашата енергия. Трябва да имате
непоколеб
има вяра в Бога, че Той е промислил всичко. Бог се грижи и за най- малките червейчета. Един косъм от главата ви не може да падне без Неговата воля. Всяка мисъл и желание, които поискате, ще ви се даде, но трябва да имате
непоколеб
има вяра. Всяко нещо, което не ви стане, не съжалявайте за него, то не е за вас. Някоя мома напусне я годеникът й - това става, защото той не е за нея. Понякога вие искате големи гащи или голяма рокля, както малкото дете иска като на баща си, но не му е времето. У всички има непотребни мисли и желания. Туй показва, че ви е слаба вярата. Господ е голям извор, отивайте при Него за прясна вода сутрин, обед и вечер. Той няма да дойде при вас, ще идете вие при Него, но ще си носите съд.. Добрите мисли са съдът, върху който ще излее Господ Своето благословение. Примерът с маслото на бабичката... Така вие, докато имате добри мисли и желания, Бог ще ви благославя. Ако чувствувате, че не ви благославя, вземете назаем съд, прочетете някоя добра книга, извадете хубавото от
към текста >>
42.
ЧЕТВЪРТИ УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 12
че човек трябва да устоява на Божественото при каквито условия и да е поставен. И когато съм близо при Теб и когато съм далеч, аз трябва да бъда чиста, т.е. да се не занимавам с дребнавостите, които ограничават. Разбрах още, че животът не се крепи на материалните блага, а на вярата. Който има вяра, той е силен да носи и радости и скърби и богатство и бедност. Който няма вяра, всичко му тежи и го смущава. Разбрах също, че за да стъпя в положението на ученик, аз трябва да имам
непоколеб
има вяра. Само този, който вярва и никога не се съмнява, може да учи. Тази сутрин разбрах и друго, че фактите нищо не доказват. Тяхното тълкувание зависи от това, в какво човек вярва, ако вярва в доброто, ще ги тълкува добре, ако вярва в злото, ще ги тълкува зле. Искаш от мен да бъда послушна. Ще бъда послушна, защото Истинността Ти ме уякчава, любовта ми към Теб ме подтиква и малкото мъдрост, която съм възприела от Теб ме озарява. Ти ме водиш, Учителю, в правия път, затова живота си полагам, за да ти бъда послушна. Твоя ученичка Марика 31. X. 1925 г. София --------------------------------------------------------------------------- [1]предложение (рус.) - остар.
към текста >>
43.
6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА
,
Разговори и мисли от Учителя
,
ТОМ 12
втория кръг, в Пътя на ученика. За да стъпи вече на духовната стръмна пътека на ученичеството, той трябва предварително да мине през тясната врата, за която говори свещеното Писание. Преминал през нея, той среща великия Учител Христос, лице с лице физически, както е посочено и в Пентограма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговият път има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик и да срещне Христа, който има
непоколеб
има вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която се е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира
непоколеб
имата вяра на ученика. В Писанието има три образа на хора с такава вяра: Авраам, Петър и разбойника на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да се нарече приятел на Бога. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова смирен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на Планината Морея. С това смирение човек вече напредва бързо в Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава десетте заповеди Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е края. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот
към текста >>
44.
7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Пеньо Киров
,
ТОМ 12
на Петра казваше? И когато седемдесеттех ученици бяха се съблазнили от следующите думи на Исуса, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, няма да имат живот вечен, от които думи те се съблазниха и Го напуснаха, тогава Той каза и на дванадесеттях, дали не искат и те да Го напуснат за тия думи, а Петър казал: „Господи, при кого да идем, Ти имаш думи на живот вечен и ний повярвахме и познахме, че Ти си Христос - Син на Бога Живаго." От всичко това се вижда, че Петър е имал вяра жива,
непоколеб
има, затова именно неговата вяра се избра за образцова вяра, основа на нов живот в Бога. Католическият свят мисли, че понеже се дали ключовете на Царството Небесно на Петра, то все таки, той е нещо като вратар, който държи ключовете на Царството Божие, а също и понеже той е бил разпнат в Рим, то и затова мислят, че както Христос оставил Петра като свой заместник, който умрял в Рим, то и те по силата на това положение на Петра, имат право да станат заместници Петрови, а с това и на Господа Христа. И затова и папите им носят надписа на трикатната си корона: „Vicarius Filii Dei" т.е. „Наместник на Сина Божий". Тази тяхна вяра, както се вижда от описанието, което се изложи малко по-преди, няма основание, понеже вярата на Петра има значение, да послужи като основа, върху която трябва да се гради живота на всеки християнин. Друга подобна вяра като Петровата е и вярата на едина от разбойниците, който бе разпнат с Христа, именно онзи, който след като възрази на другия разпнат разбойник, който
към текста >>
45.
20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
болницата и да го даде лично на Четвъртаков. След малко разсилният ми се връща със същия пакет в ръка. Сърдито го запитах защо не е предал пакета. Той сконфузено ми отговори, че през нощта Четвъртаков починал. Тогава аз разбрах, защо духовното ми ръководство настоя пред мене, същата вечер да посетя Четвъртаков в болницата и защо да му говоря върху смъртта, от гледището на духовното учение за земния живот на човека. Аз знаех добре, че Четвъртаков бе човек с тържествуваща, предана и
непоколеб
има вяра и любов в Бога и Исуса Христа и че беше всеотдайно предан на делото Божие на земята и си казах, след като узнах за преселването му отвъд: Бог люби своите! Той ме изпрати само няколко часа преди Четвъртаков да напусне земята, да го посетя и да поговорим с него по въпроса, че смърт не съществува, че тя е само врата за влизане в нов живот - на голяма духовна радост, за чадата Божии... И че случайни неща за призваните в Божия път -
към текста >>
46.
14. ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
малка работа. Въпреки това ние знаем кой я свърши, но не знаем коя е тази малка работа. Всички ние видяхме, чухме и разбрахме за Кого и какво работи Учителят цели 50 години, но тази работа е видима, грандиозна, не е малка. Той предаде Словото Божие на цялото човечество във вид на беседи, и то много - стотици и хиляди беседи. Колкото и грандиозна да беше тази работа, сегашното човечество малко надникна в нея, но бъдещето няма да я отмине. То ще заговори за тази работа с висок
непоколеб
им глас. От години насам мисля, искам да разбера, коя е тази малка работа, когато Учителят не престана да работи със Словото и до последните дни на своя земен живот. С това Слово Той откриваше велики закони на Битието, чрез които свързваше Великото голямо с Великото малко в една същност. Със същото това Слово Учителят работи и в областта на Великото малко и свърши тази малка работа, която и до днес ни занимава. Той направи една малка, безболезнена, от никого невидима операция на малкото човешко сърце, за да даде път на Божественото начало в човека, да го нагоди да възприема новата светлина, да тръгне към новия път на Истината и свободата. Той отвори човешкото сърце, очисти го от наслояванията, на миналото, от утайките на стария живот и внесе в него струя на чист, свеж въздух, да го обнови и да помни, че някога, в далечното минало Бог вдъхна в него същата струя на нов живот, и той стана жива душа. Божественото начало и днес продължава да се влива в човешкото сърце, да му дава нови и все
към текста >>
47.
22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
наставници на човека. Божията Любов е велик живот, живот на интелигентни, разумни, силни души. Те са, които повдигат човечеството и го водят напред, в пътя на живота. Чрез тях идат всички блага на живота. В молитвата е казано: „Господ и Бог на Великата жертва." Бог е, който се жертвува за мъчениците. Всички те са служители на Божията Любов. Едно е важно в света - делото на Великата Божия Любов. Днес в света работи Братството на Божията Любов. То ще спаси човечеството. Имайте вяра
непоколеб
има. Съдбата на човечеството е в добри, силни и чисти ръце. Велика привилегия е човек да живее в Божията Любов. През него тече Божията мисъл, Божията Любов и Сила. Пак в молитвата е казано: „Да се весели Твоят Дух в моята душа и да се радвам аз в присъствието на Твоята светлина." Бог е, който дава подтик за всеки подвиг и жертва. Извън Божията Любов е смъртта и адът. Ако търсите вечния живот, той е в Божията Любов. Тук смърт няма - животът се изявява от свят в свят, във все по-голяма пълнота и съвършенство. Ние сме потопени в Божията Любов. Тя е средата, в която живеем, въздухът, който дишаме, храната, която приемаме. Това е свят чувствителен и отзивчив. Онези, които живеят в него, трябва да бъдат внимателни за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, защото тук живеят онези, които обичаме и които ни обичат. Ученикът пристъпва с благоговение и трепет в този свят. Чистота и Истина трябва да го съпътствуват, за да не наруши съзвучието и мира на този свят. Ученикът на Божествената школа работи, учч
към текста >>
48.
5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
мълчи. Оставя го самичък само когато слиза да продаде мед. Щом се върне, казва: „Сега сме богати, само кажи какво искаш." Когато състоянието му се влошава, Коста поисква да се върне у дома си, да помоли близките му да го приемат. Колю го завежда с кола, с влак, с файтон. Оттам започваше моята изповед за последните дни от живота му - той не живя две години, а само няколко месеца у дома си. А ето портретът на Колю Каишев: Големи, изразителни кафяви, пълни с любов очи. Вяра -
непоколеб
има. Подлагал се е на глад почти цял месец, когато Учителят строго наредил веднага да престане, ако иска да остане жив. По-късно като ми разказваше за Коста, очите му се пълнеха със сълзи, падаха по ръцете му, как не е можал да го спаси - и плаче. Отговори към втория въпросник: 10. Напълно достатъчно за позиране. 11. Сеансите определяше начесто, тъй че най-много около 1 месец. 12. Само сутрин, от 9 и половина или от 10 часа. 13. Рисувах без подготвителни скици. 14. Считам, че малкото, което съм имала, съм предала на Петър Филипов. 15. Непременно ще ви го предам. Търся го. 16. Разбира се. Което намеря, ще Ви предам. 17. Намерих една, която е без дата, но считам, че е от времето, когато Учителят измерваше главите. Ще потърся още. 18. Да, ще ви ги дам, с удоволствие. 19. Платна нямам. 20. Дневник - с мои преживелици - считам, че никак не отговаря на това, което Ви интересува. 21. Не, нямам. 22. Разбирам, благодаря Ви. 23. Да, поезия, но не е интересна за Вас. 24. Нищо особено, ние живеехме в
към текста >>
49.
6. КЪМ СЛЪНЦЕТО По едноименната картина на Цветана Гатева Симеонова Сава Калименов
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
ние тук, на земята сме толкова далеч, но към което трябва да се стремим, което ни очаква, което е нашето бъдеще - туй, което Бог е приготвил за нас, за своите деца. Да отидеш на Слънцето! Да се издигнеш в Небесата, с крилата на Духа, под зоркото око, обгърнат от любовта на Божия Пратеник, за да видиш великата красота, великата истина, великия смисъл на живота. Да видиш истинския живот - да видиш, да заживееш в Любовта! За да се върнеш отново, тук на земята, изпълнен със светлина, с
непоколеб
има вяра, с твърдо убеждение - че Красотата съществува, че Любовта съществува, че Доброто съществува, че Бог съществува! Че безкрайно велик е смисълът на живота. Че безкрайно велико и светло е нашето бъдеще. Че няма думи на нашия земен език, чрез които да изразим величието и красотата на това, което „око не е видяло и ухо не е чуло", на туй, което е приготвил за нас нашият небесен Баща!... Иди на Слънцето! Иди при Звездите! Иди в Царството на Бога! Иди там, гдето е отишел героят на Достоевски в неговия „Сън"... За да прозреш истината! За да се отворят очите ти! За да се върнеш истински човек, истинско дете на Бога. За да видиш своята собствена вина, своя собствен грях, своята собствена отговорност за ужасното състояние, в което се намира засега земното
към текста >>
50.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 541-560
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
животът измива в Духовния свят. Герой. 551 Герой е онзи, който изведнаж може да превърне едно мъчно състояние в добро. Пълнота. 552 Сърцето ти трябва да бъде пълно с Любов, ума ти с Мъдрост, душата ти с Истина. Правила за ученика. 553 Ученикът не трябва да има недъг, нито да бъде куц или сакат, нито сляп, нито глух. Нито да има изкълчен ум, нито опорочен ум, нито извратено сърце. Ученикът трябва да бъде чист като диамант, прозрачен и подвижен като водата, твърд като добротата,
непоколеб
им като Правдата, безграничен като Истината, дълбок като Мъдростта и пълен като Любовта. Необходимо условие. 554 За да учи ученикът, необходимо условие е да люби Учителя си. Може ли плода да не обича светлината? Обич към истината. 555 Сърцето ти трябва да бъде пълно с Любов, ума ти с Мъдрост, душата ти с Истина. Този път е път на Истината. При мен ще научите едно - Истината да обичаш повече от всички неща. Ученикът: „И от себе си ли?" Учителят: „Да, от всичко!" Това е Истината - като я обичаш, всичко друго става сянка. Каквото Истината даде, нищо друго не може да го даде. Това е Бог. Заради Бога. 556 Заради Бога: не казвам да израстнеш, но казвам: Да израстне Божественото у теб. Заради Него, а не заради теб, т.е. ти си ти - тъй заради Бога. Неизменен. 557 Колко е велико човек, след като се измени всичко наоколо му, той да остане неизменен. Да имаш характера на въже, което може да се огъва, но да не се къса. Опорната точка. 558 Животът за разумните същества е това, което е водата за
към текста >>
51.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 661-680
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
правия път. Цялото ще любиш с любовта на Цялото и частта с Любовта на частта. Вярата. 676 По отношение близостта към Великото, не само любовта но и вярата е необходимо качество. Верующият трябва да бъде абсолютно неподкупим. Подкуп има на земята, а вярата издига ученика в небето или ученикът живей вече в любовта и не може да има за обект себе си. Обект на Любовта - това е Бог. Как може проявеното да има за обект непроявеното. Безспир и безкрай. 677 Любов - безспир, Живот - безкрай, вяра
непоколеб
има! Важен закон. 678 Когато двама се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, за бъдеще те няма да бъдат двама, те ще бъдат един. Ще се слеят и двамата ще живеят в едно. За бъдеще тъй ще бъде. То е работа на Бога за женитбата. Един живот. 679 Какво може да постигне човек в един живот? Има същества, на които взема само една минута, за да преживеят целият ваш живот на 120 години. Бог е! 680 Бог е Любов, която е над всяко същество. Бог е тайна, която е над всяка наука. Бог е приношение, което надминава всяка справедливост. Бог е промисъл, който превъзхожда всеки разум. Бог е съвършенство, което надминава всяко понятие. 21.01.1924
към текста >>
52.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1161-1180
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Бога и Любов към ближния. Няма по-хубаво нещо от да обичаш всички хора и те ще те обичат. Повдигане. 1170 В любовта хората всякога се повдигат. Ако една жена обича както трябва, тя се повдига. Ако един мъж обича както трябва, той се повдига. Новото учение. 1171 В трите свята физически, духовен и Божествен трябва да развивате Божествената любов. То е Новото Учение! Ако човек не живее в трите свята, ако не развива любовта си в трите свята, не може да бъде гражданин на Царството Божие. Непоколебими. 1172 Има неща в света
непоколеб
ими: Това е Любовта Божия. Това е Мъдростта Божия. Това е Божията Истина. Всеки, който ги зачита, е от избраните. Аз, човекът. 1173 Аз човекът, няма да измъчвам Господа със своите мисли, със своите чувства, със своите постъпки. Като дойде Господ в мен, да намери умът ми чист, сърцето ми чисто, тялото ми чисто. Новото Учение. 1174 В Новото учение храненето ще бъде религиозен акт; и като дишаш, и като мислиш - по същият начин - тъй, „облечени с празнични дрехи". Любовта. 1175 Бог е, Който оправя света. Бог е, Който поправя света и нашия живот и Любовта е, която ще ни въведе в новия живот. Който има Любов, той да говори! За всяко нещо, което вършите, любовта да бъде стимул. Прераждане. 1176 Ако сега внесем Любовта, следующето прераждане ще бъде прераждане на Любовта и следующето - пак. Искам тази година всички да се преродите в Любовта, от любов в любов, от слава в слава; от човешката любов към Божията Любов. От Божията Любов към човешката любов. Да свържете
към текста >>
53.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1701-1720
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
излъгал. Благословение. 1709 Има хора, които където и да отидат, носят благословение. На тях не трябва да им се препятствува. Ние. 1710 Има нещо, което Господ няма да направи. Ние ще орем, а Той ще възрасти. Слънцето. 1711 Може временно да те турят в затвор и да не виждаш Слънце, но то не значи, че не те грее. Божественото. 1712 Божественото минава през нас, но тъй бързо, че не можем да го усетим. Истинската любов. 1713 Истинската любов има началото си в другия свят. Вяра. 1714 Вяра, вяра
непоколеб
има. Страданията. 1715 Страданията са необходими, без тях не може да има растене. Най-хубавото място. 1716 Радвайте се, че Бог ви е написал на дланта си. То е най-хубавото място. Правило. 1717 Отидеш на гости, трябва да знаеш колко да седиш. Станеш ли веднъж, върви си, не се връщай. Не отлагай. 1718 Като к а ж еш нещо да го направиш, не отлагай, веднага го направи. Любовта. 1719 Любовта може да съществува между двама души и Бог, за да прояви любовта си, има нужда от душата на човека. Вяра. 1720 Човек трябва да има такава вяра в Бога, че никога да не се
към текста >>
54.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1961-1980
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
свобода и простор. От царуването на Добродетелта да добия прилежание към всички добри постъпки. От царуването на Мъдростта да добия знанието, като поставя всяко нещо на мястото му." Закон. 1969 Всичко във вселената е разумно. Умът е, който управлява проявлението. Бог постоянно мисли за нас и ние постоянно трябва да мислим за Него. Към ученика. 1970 Бъди чист като светлината; прозрачен като водата; обилен като Любовта; светъл като Истината; хармоничен като Мъдростта; твърд и
непоколеб
им като Правдата; устойчив като Добродетелта. Песента „Махар-Бену-Аба." 1971 Махар - Бену - Аба, веют, Биладер адер бену шелла, шелла, шелла... В превод означава: „Ти, Великий, който благославяш всичко и Баща на всичко. Ти, Единият, който си всичко направил. Който си неизвестен. Ела и благослови." Учителят като каже: „Шелла", това означава: Ела и бъди ученик. Ученикът ще каже: - „Шелла", това означава: Аз съм твой ученик. Песен за душата 1972 „Събуди се моята душа, събуди се моята душа за всички блага - блага - блага на Любовта на моя Баща. Видях там тази душа самотна да чака тя." Любовта. 1973 Любовта - това е вечният стремеж на две души. Вечно движение, значи да има нещо вечно да те привлича. Любовта е вън от времето и пространството. Свобода и робство. 1974 Свобода - това е отношението към Едногото. Робство - това е отношение към множеството. Отгоре. 1975 „Отгоре" значи туй, което е по Любов. Всякога трябва да имате контакт с невидимия свят. Бог трябва да бъде жива идея във вас, един жив
към текста >>
55.
ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 181-200
,
,
ТОМ 14
господаря си. Дай работа на деня, за да ти даде и теб Денят дни! 5-6.V.1930 г. 191 Стремежът. Ти не можеш да бъдеш любящ човек, ако не се стремиш към Бога. В присъствието на ваши я приятел вие может е да мислите , да чувствуват е и да говорите. 7.V.1930 г. 192 Природата. Навсякъде в природата има една целесъо- бразност и хармония. Научи се да не виждаш никакъв дефект в нея. 193 Божественият план. Не е необходимо да знаем де е Бог, а да се стремите към Него. Човек трябва да има
непоколеб
има Вяра в общия Божествен план, който има пред очи всички същества, които Бог е създал! 194 Свободата на малките. Господ се разлива в малки рекички, но по- лага закона на Свободата, като ги оставя те сами да се управляват. 195 Същността на живота. За да разберем същността на живота, тряб- ва да мислим за Бога! Най-първо трябва да определим какво трябва да бъде нашето отношение към Бога! 196 Божественото училище. Земята е Божествено училище, в което чо- век е поставен да се учи. Като отворим сърцето си за Духа, Той ще измени коренно нашия живот и ще ни покаже как да живеем. 197 Любовта на Учителя. Любовта е най-първо достояние на Великия Учител , на великите адепти , на великите ученици, верующи, оглашени и едва сянката на тази любов засяга сърцето на съвременните хора. Можем ли да бъдем разумни? Можем, когато сме свързани с ангелите. Можем ли да любим? Можем, когато сме свързани с Бога. 198 Волята Божия. формула: „Бог е вложил всичко в моята душа. Аз ис- кам да се изпълни Волята Божия ,
към текста >>
56.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
най-много е страдал е най-умен. Нашето учение е учение на опит. Освободете се от заблуждението. В началото беше Любовта и Любовта беше Словото, и Словото беше Любовта. Астралният свят не е от трето измерение, но е от четвърто измерение. Да чувствувате нещата преди да ги виждате. Ако искаме ние да образуваме добри резултати трябва да образуваме Божествената хармония. Вие трябва да почнете да изучавате хармонията. И периодически на Аврама се явяваше Господ. На всинца ви препоръчвам
непоколеб
има вяра. Вашите изпити при съвсем други условия. На всинца ви препоръчвам жива вяра. Който иска да бъде пръв, да бъде последен. Материалните неща са резултат на Духовния свят. (За подарените дрехи на бедния.) 4. ОТ БЕСЕДАТА „ХРАНЕНЕТО - УСЛОВИЕ ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ", ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 3 АПРИЛ 1921 г. Евангелие от Матея, 1 гл.: 18-25 6 гл. Евангелие от Йоанна: 53 ст. Ако не ядете нямате живот в себе си. Започваме с противоречието и свършваме с противоречието. Бащите минус, а децата плюс. За да разбере човек живота, трябва да разбере човек противоречието. Бедните са плюс, а богатите минус. По-велика музика от яденето няма. Плюс значи да туриш навътре, да се отвориш устата, да глътнеш лъжицата. Плюс и минус, това са 2 процеса отвътре навънка. Ние трябва да живеем добър живот, защото има вечен живот. Защо трябва да ядем и какъв е смисъла на яденето. Яденето е следствие на една велика причина в света. Малките причини с време раждат големи последствия. Съвременните хора не знаят да ядат. Като седнеш
към текста >>
57.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.
,
ТОМ 14
безпокойте. Бог като работи една работа, тя добре върви. В миналите времена, черната ложа като е управлявала света, вземала е имуществата на всички, но като си отива вече, управлението ще се измени. Но бъдете внимателни, има ариергардни боеве. Противникът вече отстъпва, но пак има изненади с картечен огън и снаряди. Ние се стремим към свободата - в нея да растем. Като настъпва черната ложа и ние настъпваме. Те отстъпват и ние отстъпваме - това е правата мисъл. Трябва ви жива вяра,
непоколеб
има. Ще организирате хора за охраната, други за храната. Бъдете примирителни или със своята мисъл, или физически, но главно с мисълта си действувайте, за да престанат караниците. Някои казват, че сме ослабнали. Не сме ослабнали. Водата си тече, но макар, че енергията може да бъде по-слаба. Този събор, каквито въпроси се повдигнат, ще се разрешат - трябва ни нов метод за прилагане. Научили сме се да пием водата с чаша, но в гората като попаднеш, употребяваш Божествената чаша - ръката. Но тя събира малко. Господ казва: Много пъти ще вземеш по малко в шепата си, но опасност няма да има от простудяване и задавяне. Трябва да се научим правилно и Божествено да работим. Оставете мъртвите - с тях да се занимават мъртвите. Казано е в Евангелието да посрещаме живите, но не е казано да изпращаме мъртвите, с тях банкерите да се занимават - те погребват мъртвите. Бедните материално са богати духовно - те посрещат живите. Брат Начо Петров - прочете от Евангелието /по жребие/ следните стихове: 1. Евангелие
към текста >>
58.
6. ПЕНТОГРАМАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
- вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството или на стръмната пътека, както още я наричат, той трябва да мине - ТЯСНАТА ВРАТА, за която говори Свещеното писание. Преминал през нея, той среща ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ ХРИСТОС лице с лице, физически, както е посочено в Пентограма. Оттук нататък, ученикът е в непрекъснато общение с ХРИСТА. И пътя на ученика има вече връзка с ПЕТТЯХ ВЪРХА за които споменах в началото. Но, само онзи може да стане ученик, да срещне ХРИСТА, които има
непоколеб
има вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана в планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи, планината АРАРАТ е онази, здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното писание имаме три образа с такава
непоколеб
има вяра: АВРААМ, ПЕТЪР и РАЗБОЙНИКА НА КРЪСТА. Авраам, които имаше тази вяра се удостои да бъде наречен - ПРИЯТЕЛ НА БОГА. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова скромен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си, на планината МОРЕЯ. С това смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се възкачва като МОЙСЕЯ на планината СИНАЙ, на върха ХОРИВ, където получава заповедите БОЖИИ. Когато ги получава човек се преобразява и над него слиза ДУХЪТ - това е планината ТАВОР. Той се преобразява, но това не е още краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, трябва да се отрече от себе си т.е. да умре за
към текста >>
59.
10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
от частици, газове, прах и може би още кой знае какво / това е доказано по математичен път, че пръстените не са някакви цялостни непрекъснати дискове/. В своето въртене, при това бурно въртеливо движение не е станала ни най-малка промяна. Това учудва ученият свят. Такава чудовищна устойчивост на силите, които циркулират там, устойчивостта, която тези пръстени имат я придават и на човека, когато той бъде озарен от неговото влияние. В облагородените Сатурнови типове има нещо
непоколеб
имо, устойчиво, крепко, несъкрушимо. На тях всякога може да се разчита за каквото и да било задача. Това явление в неговите пръстени определя човека и като такъв, да не прави никакви компромиси, отклонения, отстъпки от веднъж установените порядки и принципи. Освен това изпратената през 1978 година американска космическа станция „Войяджър I" към далечните планети на слънчевото семейство, постигна най-голяма близост до Сатурн през месец септември 1979 г. и направи снимки, както на самата планета така и на неговите пръстени. Трите пръстена, от които са наречени: Тетис, Енцеладис и Мимас. След като тази станция измина една разстояние от 22 милиарда километра, можа да мине край нея на едно разстояние от 124,000 километра. Планетата Сатурн е била най-голямата загадка на ученият свят от човешкия род всякога. Но сега с пускането на тази космическа станция край нея се донесоха още по-големи и необясними загатки. Експертите от изследователският център установяват, че планетата е обгърната от газова
към текста >>
60.
13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но вънкашният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и повече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и
непоколеб
имо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро. С вярата си, следователно, способствуваме за развитието на нашия ум и за облагородяването на нашето сърце. Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов. Любовта е най-великият закон на живота. „Бог е любов", казва еванг. Йоан. Любовта е създала човешкото сърце. Любовта е мярката на всички неща в света. Светът е основан върху любовта. В нея няма никакво изключение: „слънцето свети и на добрите, и на злите". В божествения свят на любовта няма никаква дисхармония. Ако ние любим Бога, както Той ни люби, ние любим всички негови живи творения, защото във всяко от тях живее Бог. А Бог се изявява само на тия, които любят. Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта. Той казва: „Любете се един другиго" и „любете враговете си". Първото от тия две правила означава, да пожертвуваш всичко за брата си, за ближния, а второто
към текста >>
61.
23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
от Великите Сили, които ревниво пазят интересите на своя „sacro egoismo", какъвто живописен пример даде, между другото и Италия с договора в Уши с Турция, щом избухна Балканската война, с напущането на съюзниците си Австро-Унгария и Германия в Европейската война и с последния итало-югославски договор. Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращат. Малките народи трябва зорко да се пазят от тия модерни данаиди: „timeo Danaos et dona ferentes"! Според нашето
непоколеб
имо убеждение, единственото спасение от пропастта, която зее пред всички славянски народи, а на първо място, пред сърбите и българите, е взаимното искрено споразумение между всички славяни на почвата на божествена та бекористна л/обов и братство. Ето един идеал, за възтържествуването на който заслужава да се положат всички благородни усилия и всички жертви! От северното Бяло море до южното Бяло море живее една гъста много-милионна славянска раса. Това е великата, мощна Славия, в средата на която присъствува, като начатък на Божието посланичество, изпитанията на което са вече към своя край, е предопределено да играе ръководна роля в прогреса на човечеството. То е носителят на новата култура и трябва да заеме вече мястото си. Минаха времената, когато то се считаше годно само за тор на чужди ниви и за роб на чужди банкери. Минаха също безвъзвратно и времената, когато с оръжие руските или български царе се опитваха да забиват кръста на цариградската „Св. София", а се връщаха оттам с наведени глави
към текста >>
62.
26. ИСТИНСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда,
непоколеб
има воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни. Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив. Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа. Непоколебимата увереност, че Небесният ни Отец, който ни е родил от преизобилието на своята Велика Любов и Благост, постоянно промишлява за нашия живот, за нашето благо и за нашето преуспяване, трябва да бъде основата на цялото ни съществуване. Може ли нашият Велик Баща да остави вечно чадата си в мрак, забрава и нещастие? Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога,
към текста >>
63.
28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и
непоколеб
имо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос. Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила". Душата, като комплекс от всичките вътрешни, скрити сили у човека, трябва да бъде съединена, преди всичко и постоянно, с Бога. А това съединение е възможно само чрез Любовта, която е извор на всички други човешки достижения. По-нататък Христос е установил втория закон: „Възлюби ближния като себе си". Да любиш себе си, да правиш спрямо тях само онова, което искаш да правят и те на тебе, да работиш заедно с другите само за доброто, полезното и вечното, да участвуваш във всичките им грижи, скърби и радости, да им помагаш непрестанно в нуждите им и с една реч, да считаш и чувствуваш всички като свои братя и сестри, към които да храниш само добри мисли и да действуваш само с добри постъпки, без себелюбие и гордост, това състояние на единение с цялото човечество е възможно само чрез Любовта. Най-сетне, на трето място,
към текста >>
64.
II. ИВАН ТОЛЕВ - АДВОКАТ В СОФИЯ
,
Кратки сведения за за съдебната, книжовната и политическата му дейност
,
ТОМ 15
народно събрание (автор на много закони, между които и законът за административното правосъдие) и др. 7. Бивш държавен обвинител против министрите от кабинета на Гешов - Данев за националните катастрофи. 8. Родом от град Битоля, свършил Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 г. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и др. Сътрудник в Македонския комитет на Трайчо Китанчев, с голям морален авторитет и влияние всред македонското население и революционните му водачи. 9. Непоколебим привърженик на държавната
към текста >>
65.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успел да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат
непоколеб
имите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките Висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, "плодовете на Духа", са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: верата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най-високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременият живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина? Това е, разумява се, невъзможно. Той може да ни даде само една слаба идея за скритото, окултното същество и за неговата космическа функция. И това, за сега, е достатъчно. Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме във Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме
към текста >>
66.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
има чудовища като щурци, скакалци, които с опашките си ще повреждат хората - тези, които имат печата на звяра. Еленка днес е цял ден от снощи у Янкова. Тази вечер отидох при Учителя, за да му додам сумата 500 лева, която бе останала да му додавам от десятъка. Той ме запита как върви нашата работа с назначението и аз му отговорих, че Янков дава и храни надежди, че има близки и познати и ще успее да ни възвърне. Учителят потвърди, че нашата работа ще се уреди, но трябва силна,
непоколеб
има вяра. „ Силна вяра, и работата ви ще се нареди." Каза да не се тревожим, и всичко ще се нареди. 29.XII.1933 год., петък С Еленка ходихме на учителската конференция в София, уредена от Българския учителски съюз в училището „Екзарх Йосиф", Първо имаше в I отделение практическа лекция по аналитичния метод от г-ца Гогова, после - реферата по тоя метод на Хр. Николов от Пловдив. Следобед пръв говори Новаков на тема „Училищната дисциплина", а след това говори Досю Негенцов на тема „Двата учителски съюза". Вечерта късно вечеряхме у брат Иванови с хубава картофена супа. 30.XII.1933 год., събота Пак на учителска конференция. Конферира професор Консолов на тема „Расизъм". Като излязох, ходих в Министерството. Видяхтамо Слави Михайлов Брезнишки, уредник на учителството, Хаджи Колев, министърът Косачев или каза да отида след Нова година и щи ми дадели място. Към 2 ч ходих у Янков и след това ходих да си купя школа за преминаването в позициите -Ladenwechsel, 90 лева. Поправих си шапката за 60 лева и си
към текста >>
67.
1934 година
,
,
ТОМ 16
загърнах в леглото и повече от час размишлявах. Мислих върху човешкия дух, работата на човека, състоянията, които преминава в зависимост връзките, които си е създал с външния свят. Мислих също върху значението на молитвата и усилието, което непрекъснато трябва да прави в себе си, за да преодолява вътрешни и външни противоречия. Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества. Необходимо е
непоколеб
имост в идеята и вяра а положителните, в положителния Божествен Промисъл. Слънцето огря на ясно, но след това се заоблачи и почти цял ден бе леко заоблачено, сегиз-тогиз проблясваше. Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама
към текста >>
68.
Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.
,
,
ТОМ 16
Той е най-после всебългарско величие. Родната съдба сякаш подигна своя пръст из детската му торбичка и казва на всеослушание: „Ти беше отритнат и смазан, но аз те издигам пред очите на целия свят, защото такава е волята на правдата и човечността - такава е волята на непрестанния човешки напредък... " - Ти си добър, за да простиш на всички! Артистът от Народната ни опера г-н Попов каза: „Скъпи колега, ти замина от България незнаен, а се върна именит и прославен. Само усърдието,
непоколеб
имата воля и увереността сочат пътя на твоя изключителен успех. Ние сме горди, че в твоето лице имаме достоен представител в първите европейски театри. Ти издигаш българското име на завидна висота и му отреждаш място сред първенците на певческото изкуство. Твоите успехи са успехи на цяла културна България и на нейната млада опера. Бъди здрав и бодър за още по-голяма слава..." Редуват се приветствия, цветя, награди! Трогнат до сълзи, Мазаров отговори: „Ваши Величества, г-н министьр-председателю, г-да министри, г-н директоре, драги колеги, скъпа и прескъпа публика, тъй като нямам този дар да изказвам благодарността си, ще ми простите, ако кажа по-малко думи, отколкото трябва. Благодаря на Ваши Величества за вниманието, с което ме удостоявате, като втори път присъствувате на моите представления. Вие ме правите извънредно щастлив. Аз ще нося този скъп спомен, където и да бъда по света. Ще помня тия вечери. Чувствувам се горд, че съм българин..." Триумфът е вихров, неописуем! Стъпките и шепотът
към текста >>
69.
32. Високият връх
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Тя възвива и води нагоре. Тя е стръмна, камениста и лъкатуши ту наляво, ту надясно, обрасла от двете страни с гъсти и преплетени клекове. Чувствувах се свободна като птичка. Неуморно аз крачех към върха. Той беше за мене вече приятел. Безброй пъти съм се качвала на него и с любов винаги ме е приютявал. Той ми беше мил. Аз се привързах към него. И нещо повече - той събуди в мене високия идеал да бъда и аз като него един висок връх в живота, стремящ се към небето, стабилна, устойчива и
непоколеб
има пред бурите на живота. Ето ме. Аз вече съм при моя приятел - върхът. Тук никой нямаше още. Седнах на едно студено камъче. Хладен ветрец ме полъхваше. В самота аз се пренесох в дълбочините на моята душа. Там прочетох велики закони, написани с ръката на Бога. Там видях светлия образ на съвършения човек. Той ме гледаше право в очите и ми шепнеше: „Любов, Мъдрост и Истина са стимулите, които водят към съвършенство. Любов, Мъдрост и Истина е името на това, което е съвършено. Облечи се в тази дреха и следвай тясната пътека. Тя ще те изведе на високия връх, където мир, любов и свобода царуват." Дълго аз се унасях в светлината, която озаряваше моята душа. Там видях написана книгата на живота. Там видях тясната и стръмна пътека, по която върви човекът на високия идеал. Там видях Бож[ествената] чистота, която съвършеният човек има. Там видях всичко онова, което е свещено и възвишено. Унесена в широкия свят на моята душа, не забелязах как върхът биде посетен от много братя и сестри. Върхът беше
към текста >>
70.
3. Писмо на Савка Керемидчиева до Елена Хаджи Григорова от 22. и 23.XI.1924 г. и на Мария Тодорова и Паша Теодорова от 23.XI.1924 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
се държим здраво в закона на вярата. Учителят в специалния клас ни говори също за светлина, знание и вярата, но Паша ще ти напише по-подробно за това. Бъди добра, не отпадай никога духом и изнасяй с радост всички мъчнотии! Човек расте в мъчнотиите и самотата. В самотата е истинското щастие на човека, защото е освободен от световните илюзии и живее с Реалността. Колко е милостив Бог към тази душа, на която дава възможност и в света на лъжливите познания да дойде до истинските. Нека
непоколеб
има вяра да ни свързва винаги с Него, защото Той ни носи живота, светлината, свободата. Твоя сестра Марика. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова (на същия лист) Добра сестра Еленка, По-важното двете сестри ти писаха, в този момент ти пише и Гена, та и аз, малко, според мястото, ще ти се обадя. Това, което ми възлагаш, все пак като доброволно приета от мен задача - дохождането ми в с. Ракита, засега, пред вид сезона, не ще е възможно. Обаче, тази задача аз ще я изпълня така, че да даде нещо подобно на моето пребивание там. Как ще бъде, ще зависи. Работа и аз тук имам много, а това е и приятно. Едно нещо е хубаво добре да знаем - че всички страдания, всички нещастия в света се дължат на човешката любов. Всяка човешка привързаност към каквото и да е, ги създава. Благодаря ти, сестра, за изпратените материали за празника! Сестрински привети от сестра
към текста >>
71.
26. Писмо от Димитър Звездински до Пеню Ганев от 30.IX.1933 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Димитър Звездински до Пеню Ганев от 30.IX.1933 г. Изгрев, 30. IX. 1933 год. Любезни брат Пеню, Поздрав от Изгрева! Добре сме. Живеем с единствената цел - да се усъвършенствуваме. Въпреки бурите и мъчнотиите, ний стоим като канари,
непоколеб
ими, с пълна вяра в Божественото, което възраства в нас. Това е, което осмисля живота и само по този начин ще се облечем в светлата и бяла дреха на Божествените добродетели. Само така ще познаем Бога като Любов. Без тези разбирания не можем да любим - да сме изразители на Божията Любов. Това е пътят за Свободата, чрез която ще влезем в съприкосновение с по-напредналите същества, които ще ни помагат. Изисква се непреривна работа! Сега е времето! Да работим, да учим! Епохата, в която живеем, е велика. Светът се преустройва! Цялото небе работи! Работят всички светли същества. Всяка пробудена душа строи новото. Всичко будно е на първа линия, откъдето се отстоява на-важната позиция в живота. Ето, и Учителят, както виждаш, е между нас. Той е дошел да ръководи великото дело. Условията! Те са зависими. Бог създава условията. Ние зависим от Бога, а не от условията, така казва Учителят. Всеки кой как може, да работи. Време няма за бавене. А в живота чакат души да им се занесе светлина. Кой ще стори това, ако не ний, първият набор на новата ера? Като войници изпълнихме дълга си към държавата - бихме се напразно. А сега, като войници на новата държава, на новия живот, няма ли да дадем нещо от себе си? Искат се жертви. Ето, брате мой, мислите, отначало
към текста >>
72.
28. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.XI.1933 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
не съм от тези, които забравят приятелите си? Не се съмнявай! Ако съм закъснял, то има причини много извинителни. Знаеш ли, че от 2-3 месеца съм записал писма за мои духовни деца из провинцията и още не мога да ги напиша и да ги изпратя? Господи, чудя се какво да правя, от кой край да започна?! И виждайки всичко това, аз вече се заех да поддържам най-важната позиция - Ето, станал съм в 2 1/2 ч нощес и се заех да ти пиша. После, виж какво, кураж, не се обезкуражавай, бъди твърда,
непоколеб
има, дори и в пустинята да си, считай, че си в своята среда! Дй ще ден, и ти ще си намериш своето място, за което си родена, за което си дошла на земята, за което място си призвана. Ще дойде този час! Единственото нещо, за което не ме бива и за което не съм способен, това е да забравя тези, които са мои приятели, които са мои близки, които обичам, почитам и уважавам заради Бога. Заради Учителя. Възможно ли е да те забравя? За нищо на света! Знаеш ли, че едномесечната ни работа на Божията нива се равнява на цели векове. Защо? Защото животът беше крайно интензивен и напоен със смисъл и съдържание. Наистина, и аз не помня такова нещо. Тогава, какво същество трябва да бъда, за да пренебрегна една душа, която ми е толкова ценна и мила? Ти си работник истински, пряма, чиста, готова на жертви, изпълнена с идеализъм. Ето тези души са моите братя и сестри в Бога и Учителя. С тях аз се разбирам. Тях никога няма да ги забравя. Тези души ги почитам и уважавам. Затова, моля ти се, не считай, че съм от
към текста >>
73.
Събрание 1.
,
X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
ще разисквате някои неща. Ще си наредите сами реда и порядъка. Ще образувате един клас на задруга. Няма да се обезсърчавате от малко. Ще започнете с малко и постепенно ще се усилва. Тоз е най-добрият начин. Обща изработка на първа домашна работа: Качествата на добрия ученик 1. С пълна вяра и без страх се приближава добрият ученик към Учителя си. Обект за него представлява само учението. У него слушането върви наред с изпълнението. 2. Едно от отличителните качества е неговата силна,
непоколеб
има и положителна воля. Тази воля го прави смел и решителен, твърд, издръжлив и постоянен. Той никога не се отчайва от несполуките, които среща, и мъжествено понася всяка мъчнотия, тъй той е непобедим в злото, а постоянен в доброто. Волята у него, взета като резултат от взаимното решение между ума и сърцето, се проявява като стремеж към Любов и Мъдрост. С тази воля той се самообладава в мисли и дела. 3. Добрият ученик знае кога трябва и кога е необходимо да говори. Той владее златния ключ на познанието - мълчанието. Не онова мълчание, което хапе, което принася вреда и зло, а мъдрото и разумно мълчание, което предваря от зло. Когато думите ще причинят зло, той мълчи и обуздава своя език. У него са застъпени всички морални качества, той е добродетелен, жизнерадостен и не се отчайва. Смирен и търпелив. Всичко у него е илюзия, освен едната Божия Любов и затова той се стреми да не причини зло на никое същество. Всичко у него, всички критически, умствени и морални сили са насочени към познание и
към текста >>
74.
2. Бялото Братство (дъновистите) за себе си
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
възпитание", той предпочита да остане през целия си живот като свободен пътующ пастор, без да пот зрсва постоянна държавна служба, разчитайки на добрата воля на последователите си. Към края на миналия век основал самобитното общество, българското Бяло Братство, чийто авторитет все повече нараствал. Негови последователи го свързали със злополучния цар Фердинанд, на когото през 1915 г. препоръчал да не свързва страната ни с Германия. Той вярвал в звездата на славянството и остава
непоколеб
им русо- фил. От онова време му е приятелството с другаря Георги Димитров, с когото ред години е живял под един покрив. На същия той станал „ятак" през 1923 г., когато го спасява от ръцете на полицията. Фердинанд интернирал Дънов във Варна, гдето става неговата абдикация. 3. През 1921 г. Петър Дънов основал своята „окултна школа", подобна на школата на Рабиндранат Тагор в Индия. Той я ръководил до смъртта си на 27.XII.1944 г. По същество тя е опит за практическо приложение в живота на християнството. Оригинален и неповторим е неговият начин на набиране на последователите и учениците си - принципът на свободата и добрата воля., любовта и свободата. При него идват всички, които пожелаят, които обикват „Учението", без никакви формалности и задължения, без служебен контрол върху личните и обществените изяви. Това става причина за много недоразумения, много неприятности падат върху името и авторитета на самия Дънов. Мъчно е било да се [възприеме, че ce] правят грешки и простъпъци от хора, които
към текста >>
75.
Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството
,
,
ТОМ 18
космоса. Но за да намери човек Бога в космоса преди всичко той трябва да Го е намерил в себе си - в дълбините на своята душа. Когато човек стане способен да се вглъби в себе си и да намери там своя висок идеал, той е стъпил вече на здраваканара и никакви бури и ветрове не могат да го поклатят. Но за да стигне човек до това състояние, той ще мине през ред външни и вътрешни борби, докато дойде до дълбоката вътрешна опитност, да познае и преживее Бога в себе си. Тогава той има едно
непоколеб
имо убеждение,
непоколеб
има вяра. Но казах, че докато достигне до това състояние на
непоколеб
има вяра и опитност, той ще мине през големи борби - външни и вътрешни. Защото в днешната фаза на развитието си, човек живее в така нареченото самосъзнание, което е поле на борба на две сили - на силите на светлината, които издигат самосъзнанието към светлите върхове на свръхсъзнанието и силите на тъмнината, които смъкват човешкото самосъзнание в гъстата материя, където се изгубва всякаква светлина и човек става роб на тъмните сили,а в първия случай той става свободен гражданин на космоса. Така че човек непрекъснато се намира под влиянието на два вида същества, които се борят за овладяване на неговото съзнание. Тази борба човек я преживява, като вътрешна борба в съзнанието си да постъпи по един или по друг начин. Едни от съществата му нашепват светли и възвишени мисли и желания, а други искат да го увлекат в ниските си желания и стремежи. Но човек е свободен да следва съветите на едните или на другите
към текста >>
76.
6. УЧИТЕЛЯТ И ЗНАКЪТ НА ВОДОЛЕЯ
,
,
ТОМ 19
физическия свят. Тези думи * Забележка на съставителя: Този ученик е Методи Константинов. Виж „Изгревът”, т. IV, с. 484 ÷ 485 - „Вълшебният ключ”. Стр. 52/943 съдържат значението на едно за едно завършено дело и величествените перспективи на едно грандиозно бъдеще, изпълнено с постижения, в които ние ще вземем участие при изграждане делото на Истината, или както казва Писанието, възстановяване на Небесното царство върху нашата планета. Тези думи бяха произнесени твърдо, с
непоколеб
има творческа мощ, пред звездите, неми свидетели в нощта, които мистериозно чертаят върху техния път съдбините на човечеството. Това същество; толкова велико, което е завършило своето развитие преди милиарди години, в своята велика любов е слязло върху земята, ограничило се е в най-гъстата материя, за да отвори очите на тези, които са забравили своя Творец. Ето кои са тези думи: „Аз напущам тази Земя, понеже завърших своята задача. Ще затворя тука, върху тази Земя всички духове, за да довършат всичко това, което Аз посадих, но за да не се огранича, ще се коригирам, ще им оставя ключовете на духовното познание, за да изпълнят достойно задачите си Върху тази Земя и след като завършат своите задачи, да си отворят, чрез тези ключове, за да дойдат при мене, в своята истинска родина. Тази родина, това са трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина”. Стр.
към текста >>
77.
3.2 СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ
,
,
ТОМ 19
ВЕЛИКИТЕ ДУШИ Великите души, синовете на диамантената воля, на свободата и красотата притежават топлото сърце на слънчевите деви, светлият ум на мъдростта и живеят в мира на осъщественото космическо единение. Те са над света на вярата, над законите на логиката, потопени са в самата реалност. Те са символ на разумната сила, която е движение без реакция във всестранното творчество, в хармонията на живота. Те притежават силна, разумна, твърда като диамант, безстрашна,
непоколеб
има, несъкрушима, творческа воля. Благородството е отпечатано върху тяхното чело, те притежават висок морален устой и нямат личен живот. За тези велики души всяко живо същество носи в себе си една велика идея, една необходима нота във висшата хармония на живата разумна природа. Всяко живо същество по отношение на своето съзнание е един прозорец към духовния свят, една радиация на известно емоционално качество, една интелектуална способност и изява на една волева сила. Космичното у човек е велико, понеже то носи в себе си необятното, незнайното. С полета и устрема на нашето въображение, ако само бихме могли да надзърнем в духовното или да предусетим с интуицията си какви духовни богатства ни очакват там, ние не бихме останали нито секунда всред тъмната бездна на нашия личен живот - живот на геоцентрично съзнание изпълнено с безверие, с мъгли на съмнение и всред непрестанни драматични конфликти. Затова всички Учители са идвали на Земята като пратеници на един Учител, на Духа, който разкрива постепенно тежките
към текста >>
78.
Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)
,
,
ТОМ 19
от физическия свят ще се реализират. Тези думи бяха казани през една звездна нощ, в планината и бяха разкрити едвам след неговото заминаване от физическия свят. Тези думи съдържат значението на едно завършено дело и величествените перспективи на едно грандиозно бъдеще, изпълнено с постижения, в които ние ще вземем участие при изграждане делото на Истината, или както казва Писанието: „Възстановяване на Небесното Царство на нашата планета”. Тези думи бяха произнесени твърдо с
непоколеб
има творческа мощ, пред звездите, неми свидетели на нещата, които мистериозно чертаят върху техния път съдбините на човечеството. Това Същество, толкова велико, което е завършило своето развитие преди милиарди години, в своята велика любов е слязло на Земята, ограничило се е в най-гъстата материя, за да отвори очите на тези, които са забравили своя Творец. Ето тези думи: „Аз напущам тази земя, понеже завърших своята задача. Ще затворя тука върху тази земя всички духове, за да завършат всичко това, което Аз посадих, но за да не се огранича ще се коригирам, ще им оставя ключовете на духовното познание, за да изпълнят достойно задачите си върху тази земя, и след като завършат своите задачи, да си отворят с тези ключове, за да дойдат при Мене в своята истинска родина. Тази родина, това са трите принципа: Любов, Мъдрост, Истина.” „Мистичният, духовният деканат на Водолея, неговата циклична трайност е 720 години. Според Учителя той е започнал от 1914 г. и ще продължи до 2644 год. През този период ще
към текста >>
79.
13. ПЛУТОН
,
,
ТОМ 19
шипчето и от отровата, която минава през отвора им, влиза в жертвата и тя се парализира, и така я използва за храна. Тъкмо това е въздействието на Плутон при съвпад - контакт с членовете на Слънчевото семейство. ПЛУТОНОВ ТИП Плутоновите типове по-рядко се срещат. Те имат около среден ръст и са не пълни, месести. Характеризират се с остър, заповеднически поглед, на който мьчно може да се устои, без да се подчини човек. Имат добре оформена, твърда, издадена напред широка брада, показваща
непоколеб
им устои, твърдост в постигане на всяка поставена задача. Такива са обикновените човешки типове. Висшите такива, които влиянието на Плутон дава, тези, които имат много добре организирана и облагородена мозъчна система, способни да приемат силовите течения - влиянието от небесните образувания на зодиакалното съзвездие Скорпион, са типове, за които ние четем и слушаме да се разправя, че съществуват. Това са онези, които притежават тъй наречените „психически” сили, способни със силата на мисълта си да правят невъзможните за обикновените хора деяния - чудеса.* * Бележка на съставителя: Според Николай Дойнов като плутонов тип се приема
към текста >>
80.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
жени, ще се стремите да проявявате един към друг взаимно почитание и уважение. И да не обичате някого, ще гледате да намерите в него поне една добра черта. За тази черта ще го обича те. Само така ще развиете любовта в себе си. Само така ще проявите Христовото учение. Само така Христос ще влезе в сьрцето ви и ще ви открие това, за което душата ви копнее. Така ще се наредят работите ви. Няма да станете изведнъж богати, но ще придобиете условия за щастлив живот. За това се иска силна и
непоколеб
има воля. Каквото кажеш, ще го направиш. Това значи да бъдеш готов на всякаква жертва за Христа. При каквито и мъчнотии и изпитания се намираш, да не се разколебаваш. Един наш брат† разправяше своя опитност. През време на войната го взели войник и го накарали да носи пушка. Той казал; Не мога да нося пушка. - Защо? - Не искам да си служа с нея. † Бележка на съставителя: Иван Антонов - виж „Изгревът”, том VII, стр. 336 ÷ 337, снимка номер 3. За непослушание го биели всеки ден. Цели три години го наказвали с бой, но той издържал. По едно време си казал: Ако тази работа продължи още, не ще мога да издържа. Скоро след това се свършила войната и го освободили. Запитали го: Защо не искаш да носиш пушка и да се биеш?- Преди да ме мобилизират в армията, Бог ме мобилизира за свой войник. Аз служа вече на Господа, не мога да нося две пушки. - Де е твоята пушка? - Ще я видите, когато хвърлите вашата пушка. До като носите пушка на рамото си, не може да видите моята пушка. Според мене, тоя брат отговорил
към текста >>
81.
47. МЕЖДУ СВОИТЕ СИ ДОЙДЕ
,
,
ТОМ 20
и никога не повярваха в Него. За тях Той бе богохулник, побъркал се момък, който бе се осмелил да се нарече син на Йехова, от когото винаги, поне лицемерно, те трепереха. Той се наричаше цар, но царството Му бе друго - не от този свят: «Ето там - вътре във вас, е небесното царство» - говореше им Той, а те клатеха глави като пред някоя загадка, която никога не щяха да разрешат. Това царство, в което цар бе истината и светлината, мъдростта и любовта, искаше самосъзнание на
непоколеб
имата вяра във вечността, приближена като прегръдки на един любящ баща. А те бяха далеч от тях!... Когато един народ напусне истинския път, тия, които вървят начело, са и най-далеч от него, затова пък слабите, морните, изостаналите, отритнатите, опашката, «помията» дори (както я нарече един «Православов») са винаги по-близо до истината, тъкмо поради своята изостаналост. На тях липсва обикновено много, за да бъдат достойни за редовете на «културните» си съвременници, но всякога имат достатъчно, за да разберат искрените слова на чистите души, да се въодушевят от тях, да ги пожелаят с всичката сила на неизпълнените си мечти през целия им отруден живот. Някои оттях мислеха, че бяха получили само една надежда за бъдеще, което щеше да стане - всъщност те бяха добили един нов мироглед, който щеше да им покаже целия живот в нова светлина. Малките бяха избрани да дадат урок на големите. Скромните рибари, без да разбират величието на своето дело, носеха един факел, от който пламтеше огънят
към текста >>
82.
ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ
,
,
ТОМ 20
свой-те новатори по същия начин! И днес най-много викат за разрушения морал тия, които отдавна са се простили с него; за реда и държавата - тия, които фактически не признават други ред, освен свойта Воля, и друга държава - вън от тая, която техните широки или ограничени разбирания или интерес им диктуват... В тая величествена борба, която трая две столетия, когато от едната страна се употребиха всички жестокости, а от другата се отговаряше с кротко търпение и
непоколеб
има надежда във Вечното - насилниците бяха победени!... Но и самото християнство се зарази с ония нечистотии, които пълнеха средата, в която то трябваше да съществува... И неговата победа след не много се превръща в негово поражение. То, уморено от продължителното усилие, направи една малка крачка, почти залитна настрана - и това завинаги го отдели от неговия източник; то допусна съществующата държавна форма, примири се с нея - нещо повече - възприе я и я узакони - и с това очерта цялото си бъдеще! Държавата в това време, като форма, беше дело на езически схващания. В основата й лежаха правни норми, които нямат нищо общо с Християнството. Тя беше резултат от живота на една друга култура, на други народи, с други идеали. Основите, на които се крепеше тя, и Християнството бяха тъкмо противоположните: насилието и Любовта. Но хората, които бяха приели Християнството по-късно, когато гоненията престанаха, бяха вече с по-други схващания, отколкото тия на първите християни. Те смятаха,
към текста >>
83.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
и да освободи Добруджа, Тракия и Македония от чуждото иго. По такъв начин той заслужи напълно титлата Цар на всички българи. Ако Цар Борис не притежаваше здрава и вярна интуиция, ако бе се поддал на някои внушения, България в последната световна война щеше да бъде сигурно по-зле разорена, отколкото Гърция и Югославия. Тогава Царят не би могъл да напише в манифеста си от 21 септември 1940 г.: «Ние дълго чакахме тоя час. Чакахме го с воля, напрегната към бъдещето, и с
непоколеб
има вяра в тържеството на правдата. Нашите мирни усилия и нашето бдително търпение са възнаградени. Добруджа е пак наша.» Днес българският народ трябва да се чувствува особено честит, задето държавата ни вече е заздравена, а Добруджа, Тракия, Македония и Моравско са освободени и присъединени към нашето отечество, благодарение на признатите от цял свят големи заслуги на нашия любим Цар Борис III. Един ден историята ще запише, че в продължение на двадесет и пет години Цар Борис с предпазливост, търпение и вродена мъдрост, след като преживя страшни бури и премеждия, успя да избави българския кораб от явна опасност, да го изведе на спасителния бряг и да спечели заслужено титлата: «Цар-Обединител». Ненчо
към текста >>
84.
13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
заглушат новото, да го компрометират- унищожат. Но въпреки всичко новото се е налагало и надживяло старото... Утописти, завеяни, ексцентрични са наричани хората на новото. Обявявали са ги вън от законите като „опасни” люде за държавата и народа. Преследвали ги, гонели ги, изгаряли ги по площадите, хвърляли ги на зверовете, разпъвали ги на кръст - но въпреки всички бентове и препятствия, които са им правили отговорни и не отговорни фактори, тези единици са понасяли всичко седна
непоколеб
има вяра, че те са на верен път - и че техните идеали ще се осъществят, макар и по-късно... Днес из цял свят се издигат стотици каменни студени паметници на първите пионери на новото;.паметници, шито напомнят какви жестоки са невежите, егоистите спрямо хората на новото. Вечната истина започва още от Библията. Смахнатият ратай Давид, когото дълги години правиха на луд, остави едни от най-добрите дни на управление на мъдрост, като даровит цар на израилтяните. Лудия Исус* разпънаха на кръст между двама разбойници за неговото ново учение, на което учеше народа. Неговите боси, голи, гладни ученици се разбягаха, а впоследствие бяха избити някои от тях за новото „утопично” учение. А завеяният Исус, разпънат от старото, не стана ли глава на църква? Кои бяха прави? Болшинството ли или дванайсетте рибари със своя завеян учител? А Ян Хус не изгориха ли? За безбожния, утописта, завеяният Лютер не се ли издигат десятки каменни паметници из Германия днес? Трагедията с умопобъркания Галилей? А
към текста >>
85.
63. ТРИ ПОЛОЖЕНИЯ ИМА (бр. 18, 12.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
който посочи Новото - но новото нанагоре - към общочовешките идеали, а не новото да се разголят до колените, да танцуват негърски танци - той рискува в най-щастливия случай да остане неразбран; в по-малко щастливия случай го чака преследване, че понякога и... да изчезне... Но въпреки всичко това идеалите остават! Годното върви напред, върховете се приближават, зората се зазорява и скоро слънцето на братството и Любовта ще се усмихне на всички будни, които го чакат с истинска радост и
непоколеб
има
към текста >>
86.
67. НОВА БЪЛГАРИЯ ИДЕ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
онзи несвободен и окован дух на нашите деди и онова влияние, което турците са ни оказали. В живота всичко живо расте - еволюира. Отец Паисий донесе на народа светлина, пробуди С. Раковски, Л. Каравелов, а те - Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Ст. Караджа, Каблешков, Бенковки - плеяда борци, в които туптеше сърце пълно, с обич към народа, и самосъзнание, че те не са покорна рая, а свободни волни птици, на които само орлите могат да съперничат из усои и родни балкани. С пълна вяра,
непоколеб
им дух заработиха те за новия строй, за свобода, за братство, нов живот. Новото, посято сред народа от 24-годишния разкалугерен дякон Левски бавно никна в душите на младите, буйните българи. Докато чорбаджиите викаха на агите „евет ефенди”, много скоро се чу гласът на младите: „Не щеме ни богатство, Нещеме ни пари- Искаме свобода, Човешки правдини.” Агите и чорбаджиите се бориха да запазят старото, а младите - да го сринат, да създадат нова България, за която те мечтаеха; за повече свобода, правди, ред, мир и обич. Новото бавно пробиваше път. Консервативният дух на народа, изгубил вяра във всяко добро, не позволяваше възприемание новото, а чорбаджиите и агите не прощаваха на тези „чапкъни”, които приемат новото - борба за повече правда, свобода. Младите, със своята борба и упоритост, в своето дело предизвикаха намесата на Русия и не след много младото победи старото. България получи свобода. Като естествена последица на консервативния дух на народа, за който руските дипломати държаха много
към текста >>
87.
VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
,
първа част - писма от 1908г до 1912г
,
ТОМ 21
е.определил. Мир на всички ви. Война на Земята, мир в Небето. Да дойде Царството Божие в Сила. Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов 29. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 24.10.1912 г. София 24. окт. 1912 Любезна В. Стойчева, Получих писмото ви. Господин Боев, ако може, нека ми изпрати материала, да го прегледам отгоре, и тогава може да преписвате. Само да го прати препоръчан, да се не изгуби. Господ ще изведе всичко на добър край, само вяра
непоколеб
има в Него. Всяко дело изисква усилия и жертви. Засега без това не може. За човека всякога е било мъчно да се жертвува за доброто. Когато дойде пълнотата на Божественото съзнание, тогава работите ще се изменят. Бъдещето носи за всички, които се подвизават, добро. Поздрав на всички, В. В. [Ваш верен] П. К. Дънов 30. Пощенска картичка от Учителя Петър Дънов от 30.12.1912 г. (Адресирана: Г-н К. Стойчев, чин. В т.п. станция Бургас) 1913 Мир на Небето и радост на Земята Г. е. Ц.* Н. Ц. С. В.** П. К. Дънов * Господ е Цар. ** Неговото Царство със сила се взима. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий
към текста >>
88.
Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви
,
втора част - писма 1913г - 1914г
,
ТОМ 21
на съставителя Вергилий Кръстев) * Обяснение на ребуса: 1 +2 + 3 + 4= 10 –Бог 5 + 6 = 11 - Борба 7 + 8 = 15 - Посвещение 13 - 16 = -36 35. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 21.4.1913 г. София 21 април 1913 Любезна В. Стойчева, Получих последното ви писмо от 17-того. Всяко добро дело се възнаграждава и приноси добри плодове отпосле. Вий нема освен да се радвате, че Господ е бил с вас през всичкото време на вашата работа за Него. Желая да имате твърда и
непоколеб
има вяра и да не падате духом. Моето писмо, отправено до вас, което ви е произвело тъжни мисли, има съвсем друг характер. То съдържа общи истини, които не се отнасят лично до никого. Вий мислите тъй, както децата - когато някой голям облак засени слънцето, те мислят, то не е вече разположено да свети и се радва на тях. Имайте онова търпение, което дава мир на душата. Има Божествени закони, които трябва да спазваме постоянно е душата си. Законът е: Любовта Любов ражда, но Любовта, в която Бог се проявява, има за задача спасяванието на света. Тази Любов е постоянна и тя носи в себе си всичкия живот и тя е обща на всички души. Мен ме радват добрите усилия, които всички правите за доброто на другите. Аз познавам добрите страни на вашата душа, И всяко добро усилие от ваша страна е един подтик да ви доведе по-близо до великата Истина на Живота. Казано е: Истината ще ви направи свободни. Работите ще се оправят, макар и да изглеждат забъркани - в това не се съмнявайте. Всичко ще се изведе на добър
към текста >>
89.
VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
,
трета част - писма 1915г - 1918г
,
ТОМ 21
значение. Те всички са живи и разумни, и ми говорят. Аз зная, че Любовта е Любов и не може да бъде друго. Нейния език добре познавам, от нея постоянно се вдъхновявам. За Любовта имам само едно мнение. Това е Величието Божие, което в нас се открива. Моя привет и поздрав вам, на Коста и Стевка и всички други приятели, в Господа Ваш Верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов 77. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 30.11.1917 г. Обична В. Стойчева, Вяра жива и
непоколеб
има във всичко онова, което Благият Господ на живота нарежда. Страхът, съмненията не ползват. За верующия нема смърт. Който вярва в мен, казва Христос, и да умре, ще оживее. Страданията, това е чистение на душата от всичко онова, което мара нейната чистота. Земният живот е съвпрегнат с мъчнотии. „Молете се един за друг, за да изцелеете” - казва Словото. Воля, смелост, юначество, безстрашие. „Вярвайте в Бога и в Мен” - казва Христос. Аз ще ви помогна. Слушайте и не бойте се. Всяко малодушие настрани, всяка отрицателна мисъл или чувство. Това са неща посторонни на душата и принадлежат на нейния външен свят. Привет на Коста и Стевка. В. В, [Ваш Верен] (Свещеният подпис) П. К. Дънов Варна, 30 ноември 1917 78. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 16.12.1917 г., Варна * Обична Величка Стойчева, Любов - свързани с Бога; Вяра - свързани с Ангелите; Надежда - свързани с всички добри хора. Господ ще ви укрепи да стоите и работите на Неговото лозе. Мирът и радостта на
към текста >>
90.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА
,
ТОМ 21
ти от 7-и и 10-и и бързам да ти пиша няколко реда заедно с онова, което не пратих от Мездра по вътрешни причини, т. е. почувствувах, че оттам няма да иде. Утре е Петровден - не зная къде ще бъда и как ще прекарам, но ако имам време, ще ти пиша. Пътувах хубаво и не съм изморен, но ми липсва нещо, за да мога да се радвам на Витоша! Това нещо - е ти знаеш - едно Бебо. Но това Бебо нека работи! Когато единият чувства, че почвата под краката му се люлее - другият трябва да бъде
непоколеб
им - затова се и свързват душите. Пиша ти на първата попаднала книжка, защото зная, че за теб ще бъдат важни думите, а не тя. Аз прекарах в Белоградчик отвратително - разбира се, не по причина на друго, а на самия мен. Ти работи - храни се добре, отспивай си. Упражнението аз още не съм го започнал, и не зная кога ще го започвам. Ти внимавай, не бързай - то е дадено в срок за цяла година. Тъй че, да не отегчиш положението си с него. Учителят изрично подчерта, че може да се почне кога да е - само да се внимава в изпълнението! Ще те моля да се задоволиш засега с тези редове - а говори ми през далечината и моли се за мен, защото... има защо! Вълните са големи и вятърът силен, но никакъв страх няма. Корабът върви към пристанището. Душата ми е доста изгорена от личното чувство и раните са дълбоки, но не неизлечими. Всичко е за Славата Божия! И да бъде благословено Името Му! Бъди здрава. Пиши ми какво правиш. Ходи ли някъде на разходка? Как е там Братството и пр. Благодаря ти много за листчетата и
към текста >>
91.
4. Сатурн - Уран
,
,
ТОМ 22
в 325 г. след Христа, свикан от римския император Константин, става грешка в летоброенето с 38 години и ние не сме още в двадесет и първия век, а две хилядната година ще дойде в 2038 г. по сегашното летоброене. Епохата на Водолей ще промени статуквото. Злото, което е било милиони години господар на човешката цивилизация, ще стане слуга на доброто, което ще навлезе дълбоко в същината, в живота на човечеството. Миналата 2160 годишна епоха на Риби беше епоха на жертвата, на силната
непоколеб
има вяра в Бога. Тези качества се проявяват най-силно през първия деканат на епохата - мистичният, когато християните с вяра и песен са отивали на кладите. Учителят казва, че милиони същества от невидимия свят са искали да вземат участие в работата на Христа и страданията на неговите последователи. Те се вселявали в християните, осъдени на изгаряне и последните не чувствали никакви болки, а пеели и когато горели. С любов и вяра християните преодолели всички пречки и спънки, създадени им от езичниците. Те стават герои - мъченици и се жертват за своята идея, за Христос. Първите християни са били под силното влияние на Божествената Любов, носител на която е планетата Нептун и са имали постоянна връзка с невидимия свят Вторият, научен деканат е под влиянието на мистичния знак Рак, знака на Луната - на душата . Много от християните са работили скрито - вътрешно и на групи - тайно са се подвизавали. Тогава се дава ход на издигане личността и тиранията на властниците, която достига своя апогей.
към текста >>
92.
4. Прокламация от Небесния цар до българите от Учителя Дънов
,
,
ТОМ 22
Ако разбере, че проповядваш без пари, той казва: Виж, ще си помисля малко. Ако проповядваш с пари, това и аз мога да направя. Сега аз се обръщам към всички, които ме слушате, и казвам: От вас се иска абсолютна чистота, искреност, доброта и справедливост. Никакво двуличие, никакво користолюбие, никакво раздвояване! Бъдете образци на новия възвишен морал. Млади и стари, от нищо не се съблазнявайте. Бъдете образци! Ето идеалът и на млади, и на стари. От всички се иска безкористна любов,
непоколеб
има вяра и диамантена воля, пред която да отстъпват всички мъчнотии и страдания, даже и смъртта. Днес Христос търси нови хора . Той кани и вас, да се проникнете о т новото. Ако вие не се отзовете на тази покана, други ще дойдат. - Ами ако всички се отзоват? - Има работа за всички. Милиони хора страдат днес, и ние трябва да им помогнем. - Как? - Нека всички съединят умовете и сърцата си и кажат: Господи, ела ни на помощ! Щом Бог отговори на молитвата ви, България ще се оправи в един ден. Във всички градове и села ще настане радост и веселие, мир и свобода. Христос търси души и сърца. Не е въпрос да се надхитрявате, но да си отдавате почит и уважение едни на други. Казвам: Ние не идем да разрушаваме , но да изпълним великите закони на Любовта , Мъдростта и Истината . Всеки може да опита това. Ако не вярвате, направете един малък опит и ще се убедите в моите думи. Направете само един опит, но искрено - Какъв опит да направим? - Някой заболее до смърт, нека се обърне към Бога с думите: Господи,
към текста >>
93.
част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
е с благоразумие, дълбок изчерпателен ум, което води до пълен успех във всяка кариера. Търпението и упоритостта му иде осуетят всяко случайно препятствие, което би могло да вреди на крайния успех на делото му. Предвидливостта и дипломатичността му го правят непобедим и той още от млади години се е отличавал със своите духовни способности и разумни методи на работа. Учителят е много сдържан, скрит, скромен в своите жестове и маниери, да не блести пред публиката. Той притежава
непоколеб
има честност и крайна справедливост и затова му е дадено да управлява живота в цялата необятна вселена, да го планира и организира. Виждаме, че в този хороскоп на вселяването на Божия Дух в Учителя е променен аспектът Меркурий точен квадрат Сатурн от радикса в положителния аспект Сатурн квинтил Меркурий. Първият аспект въздейства на Учителя да бъде ням до 6 годишна възраст, а новият Меркурий квинтил Сатурн отваря гласа му, за да изнесе Словото Божие по най-изискания лингвистичен начин. В разглеждания хороскоп Сатурн ретрограден е най-високо поставената планета, съвпад с МС. Свръхсъзнанието на Учителя работи изключително активно и благотворно върху обективния ум на българите (Меркурий) и той в бъдеше ще се промени коренно. (Меркурий в перихелий квадрат Нептун). Този аспект ни запознава с хаотичния български обективен ум, безгрижен, мечтателен и често застрашен от отслабване на паметта. Стреми се да постигне известност, с непрекъснато безпокойство, но не е способен да се приспособява към новите
към текста >>
94.
II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
Лъвът управлява сърцето и Учителят притежава голямо любящо сърце, което щедро раздава времето си, средствата и знанията си на нуждаещите се. Той е дете на слънцето и на цялата вселена - обичан и непрекъснато подпомаган от небесното войнство в трудната му и отговорна работа. Обича светлината и истината, на които е носител. Духът на Истината Беинса Дуно хваща всички шмекерии на хората около него и с няколко думи само цели право в целта и осуетява лошите им намерения. Носи в себе си
непоколеб
имо желание за пълен успех на Делото Божие. Притежава лично обаяние, с което омайва слушателите в аудиторията, където изнася беседите си. Той е вдъхновен, неповторим оратор с тих мек глас, който се чуваше добре от всяка точка на салона. Ограден е със силите на любовта, мъдростта и истината и макар че е крайно привлекателен за противния пол, Учителят държеше жените на разстояние от себе си, като същевременно ги възпитаваше. В направения хороскоп за вселяването на Христовия Дух в Учителя аз ще разгледам подробно физическите условия при които той работи с българите, изразено чрез аспектите на планетите. Обръщам внимание и на духовните аспекти, изразени в хороскопа чрез деклинациите, които са предимно умствени - северни (N) на 6 планети - израз на ангелската мъдрост, проектирана чрез силите на Юпитер и 3 южни (S) - на ангелската и човешка любов, изразена чрез планетата Венера. Виждаме, че Юпитер има южна деклинация (S), което говори, че духовните сили на Бялото братство са насочени първо към
към текста >>
95.
част III Вселяването на Господният Дух в Петър Дънов 576-
,
,
ТОМ 22
е приготвил и идващо от планетата Юпитер. Това ще стане, когато българите платят за помията, калта, която изляха на главата на Учителя, лайната, с които мажеха лицето му. Както споменах Учителят изгони царя представител на Сатурн - Фердинанд и го замени със сина му Борис - представител на Юпитер, който е прероденият Борис I, покръстителя, родоначалника на българското възраждане. „И казвам ви, че не се раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с
непоколеб
има вяра прие даденото обещание, подобно Авраму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши признанието ви от Бога на Силите." (Призвание към народа ми", стр. 9) Борис беше антипод на баща си и помагаше на всички закъсали българи, които срещаше в живота си, имаше силна интуиция и вътрешно ръководство, но не позна Учителя. Разбира се и носеше основната черта на Кобургите - непослушанието. Виждаме, че старият господар на българите е вързан в 11 дом - дома на приятелите, пак в своята екзалтация Везни, обграден от съвпад с Прозерпина и съвпад с главата на дракона, която има силно Юпитерово влияние, което се допълва и от съвпада му с Юпитер (Сатурн съвпад Юпитер). Този аспект говори, че Учителят има много приятели: видими и невидими, носители на идеите на Бялото братство. Също
към текста >>
96.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
е. символичната - Духът и силата в него. Наред с това иде и чистият живот, а след него - и придобиването насили. Ако всеки обикновен човек, всеки учен, всеки религиозен, се спре да мисли за духовната страна на думите, изказани от Апостол Павел в 8-ата глава, Първото послание към Коринтяните: «Един е Бог-Отец, от Когото е всичко, и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние - чрез Него, но това знание го няма у всички», той би открил велики неща в тия думи. Ето защо,
непоколеб
имата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за всеки християнин. Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство. И проявен живот без вяра и без мистицизъм не е пълно християнство. А мистицизмът е истински мистицизъм само когато е плод на една вяра, обоснована на опита и чистия живот. Следователно, от духовно гледище, всеки управник, всеки учен и прост, всеки духовник, всеки проповедник, всеки стар и млад, и всеки баща и всяка майка, ако нямат тази вяра, този чист и нравствен живот, а след това да добият и мистицизма, не са истински и пълни християни! Без пълна вяра, без живот, изразен в петте добродетели, и без мистика, т. е. без владане известни природни тайни и сили, които са като ключове, не може да се влезе в царството Божие. Ето защо, чрез окултизма се изучават известни тайни, а чрез мистицизма се овладяват тия тайни. Мистикът е над всички! Затова и много голяма част и от религиозните хора имат смътни
към текста >>
97.
IV. ПИСМО ДО НАРОДА
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
осъществяване, но достойна за подражание. Учението, което изнася Учителят Дънов, обхваща всички прояви на човешкия живот. То третира въпросите на религия, наука, философия, морал, изкуство, личен и обществен живот и т. н. Във всички тия области то се стреми да даде един нов път за разрешаване на ония задачи, които те са поставили. Основата на това учение е моралът. В това отношение то изнася методи, чрез които човек би могъл напълно да преобрази себе си, да добие един съвършен и
непоколеб
им морал. Да облагороди своето сърце, като пробуди в него най-благородни и чисти чувства. Да просвети своя ум, като внесе в него най-възвишени мисли и идеи. Да засили своята воля, като я направи един творчески фактор в своя живот. Това е вътрешното преобразование, чрез което се ражда новият човек. Религията си има свой исторически път. Ние, последователите на това учение, не желаем да се месим в него. Ние желаем да я видим в нейната съвършена форма, да бъде тя един истински изразител на своето призвание и служител на Висшето Добро. Съвременното общество, в което живеем, си има своята уредба, своите закони, управление, институти, администрация, войска и т. н. Всичко това е резултат на умствения и културен уровен, в които се намират неговите членове. С изменение степента на тяхното развитие се изменят всички форми на живота. Ако, например, си представим, че престъпленията между хората изчезнат, тогава, естествено е, че всички ония институти, които се намират във връзка с тях, като: съдилища,
към текста >>
98.
4. На екскурзии с вътрешния глас
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
с вътрешния глас И след това ще почне да ни разказва за чудните си екскурзии, които тя е правила до Мусалла, Бел Мекен, Карлъка, Езерата и още къде ли не. На Черни връх е ходила много пъти. И не е ли странно, на нейните години жените се считат баби и не мърдат никъде и все край огнището седят на топло? А тя сякаш понякога е по-млада от нас, младите, със своята вяра в живота, със своята
непоколеб
има надежда в Доброто и Божественото. В нея няма нито разочарование, нито отчаяние. Тя знае, че всичко, което Бог ни изпраща, е за добро, безразлично дали то ни причинява радости или скърби. Веднъж тя ни разказа как най-напред отишла на Витоша, след като срещнала Учителя. «Казва ми се - започна тя - да отида на Витоша. А аз бях пак болна нещо. Как ще отида, когато никак не можех да вървя! Отвътре пак ми казва: - Софийо, ще се приготвиш да отидеш на Витоша. Станах и взех да си приготвям нещата. И то, да знаете, казва ми така: - Ще си вземеш канче, захар - и всичко едно по едно ми ги нарежда. Сутринта в тъмно станах. Дойде да ме повика една сестра, която знаеше пътя. Децата ме питат: - Къде, мамо? Не исках да им кажа, но най-после им казах. - Не може - казват ми те, - къде ще ходиш? От вратата навън не си излизала, на Витоша ще ходиш! Стой, ще се разболееш! Но отвътре ми казва да тръгвам. И тръгнах. И аз до ден днешен се чудя как вървях. Отгде вземах сила да вървя! А то - пот, пот, цяла вир вода станах. Като река течеше от мен. Учителят вървеше напред с една група, а ние със сестрата -
към текста >>
99.
10. Светлината на света
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
и страдания е минала, а също и през много радости на душата, които са резултат от нейната преданост и изпълнение Волята на Бога. - На всички ви ще ви се даде - казва ни тя, - само да слушате. И ние вкупом обещаваме да слушаме и работим. Очите на всички просияват в радостна надежда да се приближим стъпка към идеалите си, които са ни довели тук, при Учителя. Колко много са нейните опитности, колко безбройни са нейните уверения в проявата на Божественото - и затова тя е тъй твърда и
непоколеб
има в пътя, който я води към Светлината. Когато тя ни говори за Учителя, ние всички тръпнем и я обожаваме за отворените й очи, с които тя може да вижда това, което ние още не можем. - О! - казва тя - Светът не знае кой е Той и затова всички са такива равнодушни, но ако очите им се отворят и Го видят, те щяха да тичат и да не искат да се отделят от Него. Защото Той е Светлината на Земята, Той е... Той е това, което, ако хората знаят, биха благославяли, че са се родили във века, когато е и Той. Но те са слепи, слепи са, чада мои, слепи са и не могат да Го видят. Но ще дойде време, когато и те ще прогледнат - всеки на времето си. Така ми казва Той - никого да не осъждам, всеки ще се пробуди на своето време. Всеки сега е такъв, защото е на такова стъпало; когато се качи по-нагоре, ще се промени, ще стане друг. И ние, превърнати на слух, слушаме как и при какви случаи е видяла Учителя не с човешките си очи... И ние се радваме, че поне чрез нея можем да надникнем отвъд завесата и видим това, което и
към текста >>
100.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)
,
,
ТОМ 24
Илиев им дава "новото учение". Така, чрез Словото и благовестието множество били докоснати и с радост одобрявали казаното. Но Гаврил Илиев будел и недоволство. Духовенството се заинтересувало от Гаврил Илиев и на 25 март 1852 г. той бил заставен да се яви пред църковния съд в митрополията, начело с тогавашния гръцки владика в Сливен. Това става 5 години преди идването на първите американски методистки мисионери. В проведените разговори въпреки упреците, Гаврил Илиев изложил своята
непоколеб
има вяра в Исуса Христа. Запитан с каква власт разпространява новото учение между народа, преди да отговори, Г. Илиев попитал: "Евангелието Слово Божие ли е или човешка измислица?" Според някои биографични източници владиката забранил на Г. Илиев занапред да говори на народа. Тогава Г. Илиев отговорил с текст от Евангелието: "Подобава да се подчиняваме на Бога, а не на човеците". Въпреки това той бил осъден и отлъчен от православната църква. Според други източници, владиката спрял Г. Илиев в своето изложение, и вместо повече да го упреква, му казал: "Разбрах, що е в тебе станало, имай го за себе си това, което си научил, но не го казвай на други". Обаче, още на следващия месец (на 23 април 1852 г.), Гаврил Илиев отива в Ямбол и говорил за евангелските истини, които приел от Новия Завет Там местният даскал Георги го нападнал и го нарекъл протестантин, а той сам и не знаел що е това. Годината 1857 е решаваща и преломна в живота на Гаврил Илиев. През м. май, в гр. Родосто, при арменския пастир
към текста >>
101.
6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев
,
,
ТОМ 24
се разпространило на широко и докоснало мнозина негови познати. Въпреки, че не се знаело между тях, що значи протестантство, все пак влиянието му се разчуло и се питали: що значи това ново учение! Духовните власти се заинтересували в него. И ето, един ден той бил заставен да се яви на църковен съд в митрополията пред тогавашния гръцки владика. От тая полемика и разпит се видяло, че Гаврил Илиев е вещ в Писанията и влиянието на Евангелието е всадило у него вярата в Бога и
непоколеб
имо убеждение в Истината в Христа Исуса. Владиката спрял, и вместо да го упреква, казал му: "Разбрах, що е с тебе станало, имай го за себе си това, което си научил, но не казвай на други". Това станало в 1852 година, 25 март. След това той разширил търговията си в Цариград. През време на Кримската война той е станал доставчик на френската армия до 1854 г. Около 1857 г. той отишъл в гр. Шумен на панаира, по търговия. Там, за негово щастие, той се срещнал с мисионерите Д-р A. Л. Лонг и Притиман. По после препоръчан от Д-р Хамлин - Цариград, той се свързва тясно с Д-р Лонг. Ликвидирва с търговията си в Сливен и Цариград. Купува си свой собствен кон и мишинени дисаги. Снабдява се с Библии и Евангелия и по този начин става първия Български Евангелски Методистки Библейски книгопродавец. За много години той е бродил със своя кон и пеш, по балкани и долини - от Цариград до Солун, от Солун до Видин и на вътре из страната, по градове и села да разнася евангелска просвета из народа ни. След като придобил
към текста >>
102.
6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие
,
,
ТОМ 24
работа в живота си. Като човек пастир Сечанов беше любвеобилен, всякога засмян и благ, съчувствителен и щедър, винаги готов за всяко добро дело и отличен приятел и другар. В дома си той беше любезен съпруг и баща и гостолюбив и грижлив домакин. Като патриот той беше голям отечестволюбец, който себеотвержено работеше за преуспяването на родината и издигането на народа материално, морално, а най-вече духовно. Като християнин, вярата му в Бога и в тържеството на истината беше
непоколеб
има, беше фанатик за истината, усърден в молитва, верен до край. Като проповедник беше сладкодумен оратор, силен в логично изложение на мислите си и верен тълкувател на божествените истини, чиито проповеди са трогвали хиляди сърца и са водили грешници да се каят за греховете си. Като пастир, той се стараеше всякога да води пасомите си на залени пасища и при тихите води и затова във всичките църкви, на които е служил, е оставил отлични спомени. Неговото влияние и след смъртта му ще се чувствува за дълго време от българския евангелизъм. Неговият беше блестящ като слънце живот. Смъртта му е бляскаво залязване на това слънце. Но със залязването си слънцето не се изгубва. То само преминава в други хоризонти да дава своята животворна светлина и топлина. Уместно е казано в семейния некролог и аз не мога да намеря по- подходящи думи, с които да завърша този къс очерк от този пасаж: "Сгряван и поддържан от гореща и
непоколеб
има вяра в Бога и в тържеството на Христовата правда, която проповядва цели
към текста >>
103.
2.2. Историята на Дружеството
,
,
ТОМ 24
владици се ръкоположиха и изпратиха между българския народ. В късо време се видя, чете нямаха намерение да реформират Църквата: даже запретиха да се чете Апостолът и Евангелието на български, а всякъде въведоха славянски език, непонятен за българите и противно на заповедта на апостолите. Това даде на българските евангелисти да разберат още по-ясно, че те трябва да работят самостоятелно и съгласно със Словото Божие за душевното спасение и всестранния напредък на народа. Те твърдо и
непоколеб
имо вярваха, че цялата Библия е писаното Божие откровение към человеците за тяхно авторитетно ръководство през живота и че без твърда, жива и
непоколеб
има вяра в Господа Исуса Христа спасение не може да се придобие. Основателите на Дружеството, като сравняваха просветното състояние на разни народи и виждаха, че колкото повече Евангелието се е разпространявало между един народ, толкоз по-напредничав и по-просветен е той: че протестантските народи, като общо правило, бяха най-напреднали в просветно и във всяко друго отношение, и като желаеха тия основатели-евангелисти да се даде по-скоро просвета на народа - те се решиха да проповядват Евангелието на своя народ. Онези евангелисти, като изучаваха политическото състояние на разните народи намериха, че изобщо най-свободни политически и напредничави във всяко отношение бяха протестантските народи, че като общо правило, колкото повече се разпространяваше Библията между един народ и колкото повече хора от този народ се стараеха да се ръководят от
към текста >>
104.
Б) Спасението на света и идването на Христа
,
,
ТОМ 24
Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 104-105. "... Когато говорите за Христа, всякога трябва да разбирате първият образ в света, първородният, началото на човешката еволюция, началото на човешкия род. И за Христа се казва, че Той е глава на църквата. Глава на Христа пък е Бог. Така седи великият въпрос. И всички вие, които искате да служите на Бога, трябва да имате необикновена вяра - силна,
непоколеб
има от нищо. Ако имате вярата на православния, не си губете времето! Ако имате вярата на обикновените учени хора, на философите, пак не си губете времето! Не, вие трябва да имате вярата на светиите, на праведните, на добрите хора, които са завършили своя живот на земята, които са пожертвували всичко за Бога. Сегашните православни още не са православни, каквито Бог изисква, и евангелистите още не са такива, каквито Бог изисква. Каквито имена и да имат съвременните верующи днес, те са все обикновени имена - имена, които се променят. Ето защо, всеки от вас трябва да пожелае от цялата си душа да бъде записан на небето с онова име, което никога не се променя. И всеки трябва да знае, дали името му е записано горе. Щом неговото име е записано на небето, това е вече голяма привилегия." СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН 27 авг., петък, 9 ч.с. В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния
към текста >>
105.
4.3.5. Българският поет и публицист в Америка
,
,
ТОМ 24
е извървяла толкоз далеч или толкоз бързо, както България е извървяла в последната третина на столетието". И може да се прибави, че малко народи в миналите десет години са имали повече стенания, отколкото този народ. Настоящият млад цар Борис III каза: "В американските училища в Цариград и в Самоков са завършили някои от най-добрите български държавни мъже. В ранните дни на националното пробуждане, синове на Америка дадоха Библията на народа на български език. Моят народ винаги е имал
непоколеб
имо упование в приятелството и добрата воля на Америка". И г-н Ал. Цанков, сегашният пръв министър, неведнъж е засвидетелствувал за влиянието на Американското образование и култура в България. Аз ви дадох малко-много идея за България и за един от нейните граждани, Харвардски човек, който е Стоян Ватралски. В неговата страна все още има опростотворен и груб живот - нещо, което прави хората там да бъдат яки. Нека помним и пожелаем тези неща. В приятелско завиждане, нека мислим за ябълките, крушите и орехите в Красно село. Нека мислим, най-вече за ония, които ни уповават и през океана да видим картината на изгряващото слънце над Балкана." ' Павел
към текста >>
106.
4.3.6. Себепосланник в Англия
,
,
ТОМ 24
- никакви!" И техните наследници, които след десет месеци осъществиха моята идея - като престъпно игнорираха родителя и ратника й - не излязоха по-умни. Радославовият кабинет, както се знае, едва след вълчото разпокъсване на България в Букурещ делегира в Англия и другаде агитатори - повечето хора партизани и кариеристи - „акция", която след инквизиторския букурещки договор, беше така „навременна", както е „подир дъжд качулка"!) Но, каквито и да бяха техните мотиви в тоя отказ, аз вярвах
непоколеб
имо, че осъществяването на моята идея беше твърде важно, тъкмо навременно, а при това и моя длъжност Аз бях убеден, че все ще смогна да сторя нещо за каузата в Англия. Като проживял цели 16 години между англосаксите, аз съчувствено познавам тяхната психика; а на друга страна, и те много по-вярно от нашия ориент, разбират моя суров и прям характер. Ето защо аз се само наскърбих от министерския отказ, без да се отчая или отвърна от намерението си. След няколко опити за същата цел, аз се явих при министра на финансиите, г. Тодор Тодоров, с молба да заповяда да ми се даде заем срещу ипотека на къщата и имота ми, та да ида на собствени разноски. Това той стори с готовност и Българска Земеделска Банка ми зае с обикновена лихва потребната сума, с която и отпътувах. (Заб. Като предполагах, че войната и моята мисия, ще се свършат най-дълго в два месеци, аз заех само 2000 лева. Но като продължението на войната ме принуди да стоя Не два, а шест месеци; аз се натоварих, разбира се и с други дългове.) На
към текста >>
107.
13. Ревността на евангелиста македонец
,
,
ТОМ 24
Библията. Направи нещо и отвори Библията. Направи нещо и отвори Библията. Направи друго нещо и пак отвори Библията. Дотегна ми това нещо. Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме." Един ден я съблича гола и я изпъжда навън. Това е действителен пример, изпъжда я. И тя ми разправя своята опитност. И тя каза още: "Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих. Така го намразих, че му казах: "Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя." И този човек, който беше дотогава така
непоколеб
им, сега почна да плаче и ми се моли на колене. Аз му казвам: "Не те искам." Тя го мрази сега. Той седи пред вратата и коленичи, и тя му казва: "Не, не." Той седи отвън с всичкото смирение. Как ще обясните сега това? Сменяват се състоянията, това състояние минава от един в друг. Нейното смирение влиза в него, а пък неговата смелост влиза в нея, сменяват се ролите. Та в дадения случай всеки може да живее, както другият е живял. И тя му казва сега: "Не искам религиозен човек, мъчно се живее с него. Нека да е светски човек, да не е толкова набожен и да не ми чете толкова от Библията. Ако е за четене, и аз ще чета." Та казвам сега: пазете се, това са крайности. Нито като жената ще разрешите въпроса, нито като мъжа. Те са две състояния, които се сменяват, но се възпитават и двамата. Религиозните хора имат една слабост. Те най-първо се изолират и мислят, че като мислят за Бога, трябва да се изолират. Не, не се изолирайте от хората. От някои хора може да се изолирате, но някои са ви потребни. Понеже,
към текста >>
108.
6. Книгите на Учителя станаха мои настолни книги
,
,
ТОМ 24
за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост. Веднага ми направи впечатление фактът, че ме заговори, като че е познавал баща ми: - Вашият баща е свещеник. - Аз никога не бях казвала пред никого това, че баща ми е свещеник, следователно Той можеше да знае това само по някакъв друг път, чрез вътрешно познаване. [20-714] Д-р Йустина Халачева с усърдие се залавя да прилага истините от словото на Учителя с работа върху себе си. За нейната
непоколеб
има увереност в този си стремеж и десетилетие по-късно тя споделя в писмо до Стефан Тошев: "За туй преизобилие, което ни дава Господ много нещо не иска от нас - да изпълним Неговата Воля. Така твърдо вярвам брат че не ще се разкае Господ загдето ни приближи при себе си, защото вън от Него няма никакъв смисъл в живота." През м. август 1909 година се ражда първата дъщеря на д-р Димитър Халачев и д-р Йустина Халачева - Александра /Саша Д-р Дим. Халачева/. Две години по-късно през 1911 година се ражда и сестра й Надка Д-р Дим. Халачева. Създадено е едно добро интелигентно семейство, живеещо в духа на християнските добродетели. Още съвсем малки 5-6 годишни, двете сестрички ходят в католическия пансион в града, където учат френски език, музика и духовни песнички. По време на войните Д-р Халачев е мобилизиран по фронтовете и Д-р Халачева сама се справя с работата в кабинета, домакинството и децата. Около 1918 година семейството си закупува своя собствена къща, също така обширна и удобна в съседство с
към текста >>
109.
14. Пенка Димитрова Кодова
,
,
ТОМ 24
знаете как геройски изнася на плещите си какви ли не мъчнотии - всевъзможни изпитания и с каква радост понася тя всичко! В нищо тя не отстъпва, твърдо е застанала на своето и нищо не е и не ще е в състояние нито на косъм да я разколебае. Герой жена е! Достоен Христов войн ще е тя' Тя всякога е весела, жизнерадостна и душата и преживява такъв мир, а понякога такова блаженство, според думите и, каквото досега тя не е познавала. Чудно я Бог крепи всякога. Слава Нему. Как бързо и
непоколеб
имо крачи тя напред! Задача голяма е предоставена ней от Бога и с помощта Му ще успее." Пенка Димитрова почива на 92 годишна възраст в София на 18.09.1971
към текста >>
110.
3. Небесни грижи за любещите Бога
,
,
ТОМ 24
болницата и да го даде лично на Четвъртаков. След малко разсилния им се връща със същия пакет в ръка. Сърдито го запитах: Защо не е предал пакета. Той сконфузено ми отговори, че през нощта Четвъртаков починал. Тогава аз разбрах, защо духовното ми ръководство настоя пред мене, същата вечер да посетя Четвъртаков в болницата и защо да му говоря върху смъртта, от гледището на духовното учение за земния живот на човека. Аз знаех добре, че Четвъртаков бе човек, с тържествуваща, предана и
непоколеб
има вяра и любов в Бога и Исуса Христа и че беше всеотдайно предан на Делото Божие на земята и си казах, след като узнах за преселването му отвъд: Бог люби своите! Той ме изпрати само няколко часа преди Четвъртаков да напусне земята, да го посетя и да поговорим с него по въпроса, че смърт не съществува, че тя е само врата за влизане в нов живот - на голяма духовна радост, за чадата Божии... И че случайни неща, за призваните в Божия Път - няма!
към текста >>
111.
8. Слава на Бога за всичко
,
,
ТОМ 24
помири и не е за осъждане: той за себе си е прав, но ще видите, че Небето скоро ще направи щото той да се опомни, да се помири и познае най-сетне, че това е волята Божия. И тъй братко, нека не ви повече безпокои това което става с нашата сестричка и господин Димитров. Всичко работи за добро. Тя всякога е весела, жизнерадостна и душата и преживява такъв мир, а понякога такова блаженство, според думите и, каквото досега тя не е познавала. Чудно я Бог крепи всякога. Слава Нему. Как бързо и
непоколеб
имо крачи тя напред! Задача голяма е предоставена ней от Бога и с помощта Му ще успее. На братчето Гено баща му оня ден почина и остават трима - три деца с майка си съвсем безпомощни, на произвола, по право на Бога, впрочем те всякога са тъй живели: баща им бе все болнав и никак не е можал нито е искал да се погрижи за издръжка на семейството си а и е бил в тяжест. Бог не ще ги остави. Генчо учи II курс, а другото му братче в III курс, а третото в I. Ще гледаме щото Генчо да успее в учението. Ние сме си все тъй както ни знаете. Като има повечко търпение всичко на добре отива. Митко е в Пловдив - банката, с моя баща там се погаждат. Анчо все е същия. Много е предан, много ревностен въобще добре отива с Божията помощ. Аз преживях онова тягостно мъчително настроение и като че ли ме е страх да си спомням за него. Дано вече не се повтаря подобно. Както и да е трябва на всичко да сме готови. Нека се въоръжим, от сега на такава борба ни предстои и "не против плът и кръв", както казват апостолите.
към текста >>
112.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXV
,
,
ТОМ 25
Куш бунар - 1 юни 1920 г. Снимка 55. Минчо Сотиров със златен орден за спасяване на бойното знаме Снимка 56. Минчо Сотиров със златен орден за спасяване на бойното знаме - юни 1951 г. Писмо от Учителя до Райна Сотирова Грозданова - 23 май 1918 г. Л. Р. Грозданова, Изпращам песента "Благославяй" Надявам се да е заучите. Пейте я по възможност плавно. Тя ще внесе в душите ви бодрост и утеха, нещата, които човек не трябва да забравя в тоя живот. Моя поздрав на всички. Живейте с вяра жива,
непоколеб
има, с любов непрестанна, която е като светлината, що внася радост, наслада в душата. Господ на всичката пълнота да ви благослови всички, що вървите в пътят. В.В. Ж.К.В.О. Варна (Свещеният подпис) 23.V.1918. писмо до Л.Грозданова - стр.440 Писмо от Учителя до Райна Сотирова Грозданова - 7 октомври 1918 г Л. Р. Грозданова, За някои висящи въпроси кога мина през Сливен, ще уясним. За сега ще изпълнявате това, което ви е дадено според Духът. (продължение на писмото от - 7 октомври 1918 г.) А благия Господ на Мира ще уреди всичко за добро. Вяра жива, Любов непрестанна, доброта постоянна и Господ ще прати своето благословение. Поздрав на всички приятели! Ваш верен (Свещеният подпис) Ж.К.В.О. София 7.Х. 1918 г. Снимка 57. Димитрина Кожухарова - майка на Райна Грозданова и Минчо Сотиров Снимка 58. 58 а. Цветан Грозданов 58 б. Райна Грозданова 58 в-г. Стефан и Димитър Грозданови, синове на Райна Снимка 59. Деца на Райна Грозданова - Стефан, Палка, Димитър Снимка 60. Учителят, Захари Тюлев и
към текста >>
113.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
паметният 17 септември 1912 г., понеделник, ден на Луната, ден на поочистване, в който Височайшият Указ № 5 възгласи, възтръби, че е ударил часа за придобиване свободата на поробените братя, по историческия племенен завет. Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден патриотизъм и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до
непоколеб
имост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм. Чакаше се момента за тръгване, за събиране тия плодове и влагането им, присъединяването им към тоя разпокъсан от "злата орисница" на Берлинския конгрес организъм. Хубав октомврийски ден, 8 число, понеделник. Въпреки периодичното оросяване с благодатен дъжд през целия ден, 10-та Погранична дружина, взета в непосредствено подчинение на Главната Квартира и в състав 1 260 пушки (формирана от кадъра на мирновременната тогавашна 10-та Погранична рота /от двата сухопътни взвода 82 человека, а морските два взвода останаха към Бургаския укрепен пункт/ развита до тоя състав - 1 260 пушки бердани, попълнени до две роти с опълченци от I и II призиви от околиите Бургаска, Анхиалска, Айтоска и засилен състава й с две роти опълченци от Троянската опълченска дружина), продължаваше до тоя
към текста >>
114.
1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
на обезумелите сърби, връщат се в дружината. Какво е било учудването на войниците от 52-и полк при вида на смелчагите бдинци, минавайки през техните вериги! Всички останали патрули изпълниха тоже бляскаво своите задачи, като при завръщането си донесоха ценни сведения за противника и трофеи. Нашите войници слушаха с жив интерес разказите на патрулите. Отвред се пущаха шеги и подигравки по адрес на "сияйните". Добитите резултати бяха повече от отлични. Вярата в собствените ни сили стана
непоколеб
има. Успехите ни се виждаха сега вече сигурни, те бяха предрешени от вярата в нашето могъщество. Всички патрулни войници бидоха представени за награда. През целия ден на 4-и октомври и до обяд на 5-и дружината остана в същото бойно разположение. Навесите се подобриха и в дълбочината на дерето се накладоха огньове. Войниците се подсушиха. През цялата нощ противникът обстрелваше по площади и шрапнели и гранати, които само я илюминираха и я правеха по-феерична. Разговорите отстъпваха място на шегите: "Оти ги хабят, та ги не чуват, че може да им потребват? Големи будали били това сърбите,
към текста >>
115.
2.6. АТАКАТА ПРИ БОЛЕВАЦ (20 и 21.Х.1915 г.)
,
,
ТОМ 25
на врага в този ред: 2, 3, 4 р. р. - в бойна верига; 7-а рота - зад 4-а р. - дружинна поддръжка; 2-а дружина в две линии от взводни колони на бойни разстояния - вървеше стройно зад 4-а и 7-а роти, като почти се равнеше с последната; 3-а дружина зад левия фланг в две линии; 4-а дружина във вериги настъпваше от север към к. 440. Цялата тази маса, добре насочена, здраво свързана - технически и духовно, в стройни редове като на маневри маршируваше бодро и спокойно срещу смъртта с
непоколеб
имото решение да срази смъртно врага. А когато след миг само музиката на полка, вървяща под огъня, с храбрия си фелдфебел Илия Христов за 2-а дружина, изпълни пространството с омайните звуци на "ШУМИ МАРИЦА", след това засвири и "СЪЮЗНИЦИ, РАЗБОЙНИЦИ", масата трепна и се залюля, крачката се усили, краката се понесоха във въздуха и не стъпваха вече на земята; рухна стройността и всичко се обърна в един рояк от хора, безредно натискащи се все напред и все по-близо един до друг, докато най-после, въпреки страшния огън, масата от хора се обърна в едно черно кълбо, носещо се неудържимо, със стихийна стремителност над земята. Още един момент и страшно зарева стихията, като с мощните вълни на победното бдинско "ура" заля вражеските окопи и заглуши трескотията, излизаща оттам, обърнала се сега в едно адско бучене. Моментът е сюблимен и критичен, но и духът е силен, блеснаха къси ножове и стихийното черно кълбо се разля като опустошителна морска вълна из сръбските окопи. Настъпи страшния хаос, в който
към текста >>
116.
2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
по единично и групово с обекти до 6-7 и до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица на редици един след друг, на интервал през 5 минути пускане екскурзианта, или в геометрически фигури - триъгълници. Всички тия упражнения са биле успешно завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са биле и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване упражнението. Вяра
непоколеб
има в себе си и спазване различните правила за такива случаи, давани от Учителя. Всяка задача си има и своите формули, за да бъде правилно разрешена и да даде положителен резултат. Жилище - салон - школен - молитвен дом Първоначално Братството е правило своите събрания: 1. Всеки неделен ден в 10 часа сутринта - общо за всички членове и съмишленици; 2. Всеки петък вечерта-7(19 часа) вечерта за изпитани верни ученици на окултната школа. Изучавали са Библията и духовни разговори. В последствие Учителят установи 10 часа сутрин общи събрания. Четвъртък (Юпитер) - школни часове. Още по-подир Учителят установи: Неделя сутрин 10 часа - общи свободни четения - беседи. Неделя сутринта 5 часа - утринно Слово за всички. Сряда (Меркурий) - знания - Общ окултен клас - ограничен. Четвъртък (Юпитер) - облагородяване - женски събрания. Петък (Венера) - жертвата - чистотата - Младежки окултен клас - ограничен. Всеки ден, всеки ученик в дома си прави - изучаване Библията и беседите по свобода - под ръководството
към текста >>
117.
II. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО РАЙНА СОТИРОВА ГРОЗДАНОВА
,
,
ТОМ 25
УЧИТЕЛЯ ДО РАЙНА СОТИРОВА ГРОЗДАНОВА 1. ПИСМО от 23 МАЙ 1918 година Л. Р. Грозданова, Изпращам песента "Благославяй" Надявам се да е заучите. Пейте я по възможност плавно. Тя ще внесе в душите ви бодрост и утеха, нещата, които човек не трябва да забравя в тоя живот. Моя поздрав на всички. Живейте с вяра жива,
непоколеб
има, с любов непрестанна, която е като светлината, що внася радост, наслада в душата. Господ на всичката пълнота да ви благослови всички, що вървите в пътят. В.В. Ж.К.В.О. Варна (Свещеният подпис) 23.V.1918. 2. ПИСМО от 7 ОКТОМВРИ 1918 година Л. Р. Грозданова, За някои висящи въпроси кога мина през Сливен, ще уясним. За сега ще изпълнявате това, което ви е дадено според Духът. А благия Господ на Мира ще уреди всичко за добро. Вяра жива, Любов непрестанна, доброта постоянна и Господ ще прати своето благословение. Поздрав на всички приятели! Ваш верен (Свещеният подпис) Ж.К.В.О. София 7.Х. 1918
към текста >>
118.
III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова
,
ТОМ 25
ме наредиха. X: Жестоко. В: Не, не, вижте сега, тука намерихме нещо. Ето сега този плик, нали, понеже аз като тръгна да търся нещо, не върви. М: Ето го, ето го. X: Браво, браво. М: Ето. В: Хайде прочетете го писмото, прочетете го. Л: "Любезна Райна Грозданова, изпращам песента "Благославяй". Надявам се да я заучите. Пейте я по възможност плавно, тя ще внесе в душите ви бодрост и утеха. Нещата, които човек не трябва да забравя в тоя живот. Моя поздрав на всички. Живейте с вяра жива,
непоколеб
има, с Любов непрестанна, която е като светлината, що внася радост и наслада в душата. /И-и поезия, да, да/. Възход на всичката пълнота, да ви благослови всички, що вървите в пътят. Ето го подписа на г-н Дънов. В: Знаеш ли какво значи това? Жив е тоя, който Ви обича. На коя дата там пише? Л: 23.V.1918 г., гр. кой? - гр. Варна. В: Точно тогава, когато е бил интерниран във Варна. Той тогава е... /Разглеждат снимки/ Л: Я да видим тези. В: Фердинанд. Л: Да, г-н Дънов тука. В: ...пред палатката. М: Това мама ми го дава за здраве. Л: И аз имам една добра молитва за здравето. В: Винаги се пази Добрата молитва трябва... Искам да видя датата само. Пише 1864 година, Учителят е роден на Петровден, замина на 27 декември 1944 г. Да, това го приберете и запазете. Да, значи вие фактически, ето Вие имате само едно писмо, друго нямате, нали? М: Само туй, само туй. Талисман. Л: И моя талисман, и аз дето си го имам. В: Да. Аз мога да ги преснема. И тия двете неща ще ги преснема. М: ...бръкни тука да ми вземе
към текста >>
119.
1. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО капитан МИНЧО СОТИРОВ, 24 май 1911 г., Бургас
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
УЧИТЕЛЯ ДО капитан МИНЧО СОТИРОВ, 24 май 1911 г., Бургас София 24. V. 1911 г. Люб. М. Сотиров, Получих вашето писмо от 19-того. Дишайте дълбоко и работете над себе си с портокалената, зелената и ясно синята краски. Портокалената указва добро влияние върху организма; зелената върху чувствата, а синята върху умът. При това имайте пълна и
непоколеб
има вяра в Господа. Всичко работи за добро и от всяко нещо в животът трябва да се извади по една поука, да се уякчи сърдцето, да се възпита волята и да се облагороди умът. Дръжте се така в съгласие с Небето и Аз ще ви съдействувам. Не се поддавайте на големите влияния и внушения отвън. Дръжте в постоянна връзка с Господа, Който работи навсякъде. Защото Неговата воля е вий да растете във всяко добро давание. Да богатеете в небесните блага във всяка радост, мир, дълготърпение вяра, смирение и в силата на Неговото Слово. Бодрост на духът това препоръчвам на всички ви. С време всичките настоящи мъчнотии, страдания, спънки, неприятности ще се преобърнат в блага и тогава ще разберете непостижимата Божия Мъдрост и неиследимите Негови подтици. Поздрав на всички! Ваш верен. П. К.
към текста >>
120.
27. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 март 1915 г., Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Духа в сърдцата на българския народ и неговите управници, в сърдцата на Славянството и Неговите водители към обединение в сърдцата на цялото человечество, за да дойде Царството Христово на Земята и всички в Негово име възгласяме: "Христос Возкресе!" Учителю, от седмица най-малкия син Матейчо боледува. Изглежда че е от стомах и инфлуенца. Моля за съдействие и указание - упътвание за неговото лекуване, за по-скорошното оздравление, ако това е Волята Божия при всичко, че вярата ми е
непоколеб
има в неговото оздравление. Но мъчи се с това боледуване. Стряска се в съня си и неспокойно и малко спи. Ваш Верен и послушен ученик. М. Сотиров 29 март 1915 г. гр.
към текста >>
121.
47. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 6 декември 1916 г., сряда, София
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
един обширен фронт на воюване. Всяка година измират близо около 35 милиона хора и се раждат нещо близо около 40 милиона. И тъй резервите превишават с 5 милиона. Каква грандиозна война между смъртта и живота, между злото и доброто, между омразата и любовта. Борба за право и свобода, която Истината води. Велики са пътищата на провидението. И близо е времето, когато небето ще вземе връх. Приятно е човек да бъде под закрилата на Господа на Силата на Доброто. Мяжайте[1] се ходете с жива и
непоколеб
има вяра. Аз ще ви съдействувам. Помнете силата на живота е в Изпълнението Волята на Бога, Който е създал всичко. Уповавайте в тоя жив Бог на всичките векове и Баща на Светлите духове. Той ще изведе всичко на добър край. После 91 псалом, нека да ви е всякога на ума. И думите на Христа : "Все що желаете като вярвате ще ви бъде". Моя привет вам! Ваш Верен (Свещеният подпис! П. К. Дънов -------------------- [1]3абележка на съставителя: мяжа - намазвам,
към текста >>
122.
52. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 6 февруари 1917 г., вторник, София
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 6 февруари 1917 г., вторник, София (получено на 11 февруари 1917 г., неделя вечерта, чрез поручик Табаков) София 6.II.1917 г. Любез. М. Сотиров, Сегашното положение е едно от най-важните. Гледайте да издържите вашия изпит. Вяра
непоколеб
има. Всичко ще се свърши добре. Три народа ще благослови Бог. Божието благословение е неотложно. Всичко ще излезе на добър край. Чудни работи има да станат през тая година. В молитва постоянни духом пламенни. Бог воюва сега. На Солунския фронт ще станат промени на добро. Офанзивата ще е на запад и може да се пренесе в Мала Азия. Има неща, които не са позволени да ви ги пиша, но духом вие ще ги схванете. Вий сте сега при планината гдето израилените слушаха гръмовете на Бога. Учете се. В . В . (Свещеният подпис) П. К.
към текста >>
123.
60. БЕЛЕЖКА ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 16 май 1917 г., сряда, София
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 16 май 1917 г., сряда, София 16.V.1917 г.( сряда София Учителю! Днес преди обяд в 10.20 ч. тръгвам за Ниш. Дойдох за Вашето благословение. Отсъствувахте от къщи. Тръгвам с Божията воля - Вашето благословение и с вярата, че нося със себе си бодрост пламенна, весела светла душа, възвишен бистър ум. Мир - прекратяване военните действия и с пълна надежда и
непоколеб
има вяра, че ще се завърна скоро жив и здрав, весел и прославил се. Господ Бог наш на светлините, разчитам на Вашето съдействие. Целува десницата Ви Ваш верен, предан, послушен М.
към текста >>
124.
87. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 10 август 1918 г., София
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
да сте бодри и весели духом. И всякога можем да бъдем бодри когато Господ на обичта и Бог на Любовта е с Нас. Да се съзнаваш своята всегдашна връзка с Господа, това е благо. И право казва псалмопевеца: "Ако и в ада и там Твоята десница ще ме подкрепи и настави". И наистина вие, които се намирате в тринадесетата сфера на фронта и там Господ ще ви подкрепи и настави. Само по този начин ще изучите малките мистерий, мистерията на тъмнотата, която се крие в центъра на Земята. Смел и
непоколеб
им трябва да бъде човек в своята вяра, в своята Любов към Бога, Смърт или Живот - това е все едно с Него. Опитност добита не се губи. Вярата побеждава. Господ мисли за своите любими деца и слуги и рабини. Моето благословение вам и на всички, които се подвизават в Господния път. Растете в познанието на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Господнята Истина. Мир на Всички ви. (Свещеният подпис) Ж. К. В. О. София 10.VIII.1918
към текста >>
125.
91. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ, Д. МАКЕДОНСКИ, ТЕОДОСИЙ (ТОДОР СТОИМЕНОВ), РАЙНА ГРОЗДАНОВА ДО МИНЧО СОТИРОВ, 3 май 1919 г.
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
тая радост - да получиш от твоите мили приятели по едно сърдечно поздравление, а най-вече от Г. Д. Нека тия наши редове ти възприемеш тъй както и сме ги прочувствено писали. Бог Великий вижда нашите мисли и пожелания към твоята душа, и въпреки това, че не получаваш нашите писма, ти пак чувствуваш близостта на мисълта. Нали? Времето се ускорява и денят за свиждание наближава! Нека Духовете на бодростта, смелостта и дълготърпението щедро обсипят душата ти и докрай останеш устойчив,
непоколеб
им за Слава на Бога Жива го! Амин! Аз дойдох по дружествена работа тука и от 1-2 дни гледам пък да използувам някои необходимости за Сливена, като беседи, песни и пр. Много, много съм добре, Слава Богу! В Сливен тоже всички оставих бодри, здрави и весели и вярвам, че и такива ще ги заваря. След 1-2 дни, ако е Волята Божия, ще си тръгна за Сливен. Приеми сърдечните ми сестрини благопожелания и целувки! Твоя с.
към текста >>
126.
163. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 4 декември 1929 г., София
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
12.1929 г. по сестра Райна Ив. Бойчева) Любезний Минчо, Всичко каквото можете да направите направете, а останалото поверете на Оногова, Който урежда всичко. По някой път в живота работите не вървят както ний искаме, но все така всичко е за добро. Живота изисква голяма разумност, която всеки може да я има, голяма доброта, която всеки може да постигне и сила на приложение, която всеки може да приложи. Силна и благородна мисъл, силни, чисти и добри желания, силна и възвишена воля,
непоколеб
има вяра. Любов, която носи светлия живот, Надежда, която облича и храни всички. Мир да бъде с вас. Божията Любов. (Свещеният подпис) 4.XII.1929 г. София 1). На плика с почерка на Учителя написано: Минчо Сотиров 2). С почерка на Минчо Сотиров написано: 4 (Меркурий) получ. (Сатурн) - 12.1929 по с. Радка Ив. Бойчева (Слънце) 22.12.1929 - Бургас Изпратено писмо по бр. Боян Боев: а) за прегледа ми от инвалидната комисия на 26.12. в 2 ч. сл. пл. (Юпитер) - да има 30%, и повече инвалидност и б) за отиването ми в Румъния същия ден 1 ч. веч. за: а) сключване договор с новия наемател; б) уредба със стария - неплатеният наем и в) възвръщане неправилно отнетите 1 000 декара - 2/3 вместо 1/3 да вземат Ромънците. Моля съдействайте. 22.12. - видях, че е адресир. София - 15 дни по-късно от
към текста >>
127.
2. ПОСЛЕДЕН, НЕЗАБРАВИМ И ВЕЧЕН!
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
И ВЕЧЕН! За съответния образ на нашия Велик Учител и за един незабравим спомен за Него се отнасят тия мои думи. Случаят е следният: Няколко дни преди заминаването на Учителят дойде в домът ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание, много тежко болен. Сестра Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и беше много предана, изпълнителна и
непоколеб
имо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Тя имаше в това отношение много опитности, някои от които тя е споделяла с нас. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високо образован човек, владеещ няколко езици и със западно европейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителят и имаше
непоколеб
има вяра и голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше въпреки всичко това, да отида
към текста >>
128.
13. СОЛУН
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
пространството, а пред нас стои като че ли не представлява нищо особено. Аз не споделих това с Учителя при следващите ни срещи с Него, а може би това беше една голяма грешка от моя страна. Това аз направих, тъй като смятах, че това е излишно, защото Той всичко знае и за Него всичко беше точно, ясно и определено, и смятах, че с моето изказване ще подценя значението на това, което Той направи за мен. Каквото е трябвало Той го е направил и ми го е обяснил по вътрешен път. В мен остана
непоколеб
имо убеждението, че в този исторически град, с голямо минало, ние сме свързани кармично и тук Учителят трябваше да ми се изяви по един изключителен начин. Учителят тук спаси моя живот, за което аз съм му безкрайно признателен. И нека това да бъде за вечна Слава Нему и на Светлите
към текста >>
129.
37. БЕШЕ СЪДБОНОСНО И НЕПОПРАВИМО
,
,
ТОМ 25
дейци на партията и народа, журналисти и пр. Остана само мястото, където е погребан Учителят, което напомняше на Неговите последователи за някогашния Изгрев и за спомените, свързани с Учителя и Неговото Слово. С голяма болка и скръб в душата си, те се разделиха с двата салона, със слънчевата поляна за гимнастика, с градините, със собствените си домове и пр. И те бяха по душа и по вътрешни и външни изявления истинските и верни братя-комунисти, с тази само разлика, че вярваха
непоколеб
имо на своя Велик Учител и на новия живот Бог, изявен на земята, който беше Бог на Любовта, на човечността, на Мъдростта и Истината, Правдата и Доброто. Но ето, през месец февруари 1975 година, решително и сериозно беше поставен въпросът за преместването на останките на Учителя от гробното място на Учителя. Това нареждане засегна дълбоко душите на тези добри, мили и кротки хора, и за пръв път те направиха постъпки пред отговорните личности, като ги молиха да не правят това, защото това действие няма да засегне само техните свещени чувства и вяра, но ще има съдбоносно и непоправимо последствие и за тези, които ще го извършат, а така също и за съдбата и бъдещето на нашия народ. Не беше лесно, при съществуващото настроение и при господствуващото разбиране на днешното общество, да се убедят лицата, от които зависеше това, за да приемат доводите и молбите, изложени от Братството. И все пак, за добра чест и похвала на някои от ръководещите ни лица, това зло не беше извършено. Добрите и далновидните,
към текста >>
130.
5. Съчетанието на звездите
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
да гледаме и да разбираме. Нека не говорим, то е друга тема. От единия до другия край на земята жестокостта и насилието снове и смъртта тъче своите савани; огньовете горят и на изток и на запад и на север и на юг и няма изгледи скоро да изгаснат. Правят опит с Божествени средства да постигнат човешки цели. Нека си правят опита с лъжата и насилието да въведат новия ред. Ние тогава пък и сега сме заети премного с личната си драма и с нашите съкровени цели на ученици. Изпълнени с
непоколеб
има вяра ние чакахме, дълбоко вярвахме в добрите аспекти на звездите, в силата и блясъка на Неговата звезда. Вярвахме, че Той пак ще се върне при нас. Учителят трябваше да живее и щеше да живее, този ден не закъсня. Някой Го видя, когато се облякъл и тръгнал към чешмичката. Новината се разнесе из целия лагер със светкавична бързина. Никакви антени не можеха да пренесат новината толкова бързо, колкото тя стигна до нас за един миг. Беше като мълния, която разсича потъмнелия хоризонт, беше като лъч след дълга полярна нощ. Всички мигом по даден знак оставиха всичко, които почиваха станаха веднага, които работеха, оставиха работата си; които закусваха, оставиха яденето; които се печеха на слънцето, се устремиха нататък и пътеката, която извива покрай езерото от двете страни се изпълни с хора, които бързаха, задъхани, разплакани от радостта. Да, така беше, не може да се забрави този ден и този час - този слънчев и звезден миг, който стовари пред нас най-голямото съкровище на земята - Неговото
към текста >>
131.
21. Път и светлина - категории учители
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
ученикът нямаше друг път, освен пътя на истината. Да живее и той за Божията слава и да изпълнява Божията воля. Пътят беше очертан и здраво изграден - "Стъпете на него и не се бойте". До него близко стояха магическите ключове и обилната светлина. Мнозина може би щяха да се спират тук и там, мнозина щяха да се лутат, за да разпознаят гласовете, мнозина щяха да величаят лъжеучителите и да направят от тях кумир и култ, ала ученикът познал отвътре Учителя си, щеше да остане твърд и
непоколеб
им срещу набезите на всичко, което звучеше фалшиво и беше облечено в пищна, ала тленна одежда. Понесъл в душата си образа на Учителя, ученикът никога нямаше да сбърка отличителните белези - чистота, святост, светлина, любов. Щеше да различава златните от позлатените монети, светлината от тъмнината, лъжата от истината Границата, която Учителят беше поставил блестеше като острие на меч. След всичко чуто, дадено и преживяно, грешките по този въпрос бяха недопустими и ако те можеха да се случат, то отговорността лежеше върху ученика - не е бдял достатъчно, не е учил, не е мислил, не е прилагал. Уроците чакаха ученика. Пътят чакаше ученика. По този път ярко светеха светлините на Неговото живо
към текста >>
132.
19. Школата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
школи. Този път школата на Учителя беше повидому открита за всички, ала някои се самооблащаваха, че пространството и времето бяха установени величини. Учениците обаче не живееха с илюзии, не разчитаха и на факта, че могат да гледат и да слушат Учителя на определените дни и часове, седнали на първите места. Ученичеството беше сложен и труден процес. А школата най - сериозното училище през вековете и най-взискателното, най-строгото същевременно. Истината беше неделима, твърда и
непоколеб
има, кой можеше да устои на нея... Школата почиваше на това основание и ония, които смятаха, че можеха да я заобиколят, разчитайки на любовта и търпимостта на Учителя много се лъжеха. Всичко, което щеше да носи следите на лъжа, фалш, неискреност, недоверие и лицемерие, щеше да се разпадне, да рухне и самоунищожи от лъчите на светлината. Школата представляваше най-чисто и най-свято място, където ученикът влизаше с изути нозе. Нека вратите да бяха отворени и нека при нозете на Учителя да сядаха някои, които се смятаха за първи ученици. За Него нямаше нищо скрито, Големият Сърцеведец свободно четеше в умовете и сърцата на всички и цялата му съдба отразена в очите, за Него беше отворена книга. На земята нямаше човек, който мажеше да Го излъже. Той познаваше из основи човека, знаеше какво притежава, на какво е способен, на какво може да разчита. Школата на Учителя беше факт и изворът, чийто води идваха от далеч и от високо бликаха непрестанно, обилно, щедро, непресъхващи. Земята лежеше суха и
към текста >>
133.
42. Статията „Еделвайс” / П.Г. [Пламен Градющий=Сава Калименов].
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
неговия поглед в далечината и той радостно закрачи. Душата мълчеше... Но в тесния кръг на ограниченото, обикновенно съзнание бяха се промъкнали лъчи от нейната светлина и човекът тържествуваше. Нещо пееше в него. Песен беше ритъма на движенията му и радостно биене на сърцето му и отчетливите образи на мисълта му: „Еделвайс!" В тая дума бе скрита тайната, която го окриляваше даваше му сила да се бори и превъзмогне, всичко което, би му се изпречило и го изпълваше с радост и
непоколеб
има вяра в бъдещето. Човекът вярваше и пееше. Вярваше, вслушвайки се в своята песен и мислеше; „Аз ще намеря този Еделвайс! Ще го диря по всички кътища на света; ще пребродя надпъж и нашир всички места, където той би могъл да съществува, ще проникна в бездните, ще премина ужасните блатни тресавища, ще се катеря без умора ден и нощ по стръмните опасни скали; ще превъзмогна всички трудности и препятствия, които биха се изпречили на пътя ми, ще победя всички изкушения, които биха искали да ме отклонят от целта ми, ще забравя всичко, с което съм живял досега, но аз ще го намеря!” „Въпреки всичко - може би чак след дълга редица години, може би след най-ужасни страдания, след безбройни падания и неуспехи - все пак, аз ще го достигна!” И от тогава - той търси! Казват, че и днес, хе, там в сините, увенчани със снежна корона планини, той може да се срещне, катерещ се с опасност за живота си по заледените, хлъзгави скали и ден след ден, крачка по крачка, от чука на чука - той неуморно се стреми нагоре,
към текста >>
134.
58.1. За белите братя / Димитър Станев. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 4,1.03.1929, с. 3,4
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
пътя на еволюцията, тласкани от искрено желание да се усъвършенствуват и да работят за доброто на другите. За тази цел те употребяват различни методи, дадени им от техните учители, в зависимост от времето и условията. Тъй наречените „бели братя" в България са само ученици или по-право, кандидати за ученици на Великото Бяло Братство, защото самото понятие „ученик на Бялото Братство” или окултен ученик изисква един висок морален и духовен ценз, съответствува на един закрепнал и
непоколеб
им в стремежа към доброто
към текста >>
135.
61. Статията „Воля за мир” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
с нападки, на обвиненията с обвинения. И резултатите от него са пред очите на всички! Нима трябва да продължаваме да вървим по същия път? Нима трябва да продължаваме да подклаждаме враждата между двата съседни народа? Нима не можем да имаме друго държане и да намерим друг път за разрешаване на противоречията? На обучените в караници, спорове и нападки представители на старото разбиране на живота, ние противопоставяме нашето ново разбиране, ние противопоставяме нашата
непоколеб
има воля за мир! Сърбите са наши братя! - никакви караници, никакви спорове и кръвопролития в миналото и сега не са в състояние да намалят истинността на този факт. Ние се спираме на него и върху него искаме да изградим бъдещите отношения между двата съседни народа. Всичко останало, всичко зло, нанесено отпосле върху тази основа, ние искаме да премахнем, да заличим, да забравим завинаги. Ние на всяка цена искаме да запълним бездната, зинала между двата народа, която тъй старателно бе изкопана от старото поколение. А за това е нужно воля за мир и правилно, ново разбиране на нещата. А воля за мир - това ще рече не само да имаме „желание” за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно време. Да разбираме правилно нещата - това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма
към текста >>
136.
68. „Един е изходът” и „Зовът на Бялото братство” 68.1. Статията „Един е изходът” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 23
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
държавата си иска своето: бирника идва, описва, задига и продава. При това положение какво да се прави? Народа трябва да се самозащити! Той трябва сам да поеме в ръцете си своите съдбини. Той трябва да се наложи и да диктува на своите управници, като на свои покорни слуги, новите пътища, по които ще се спаси от загиване. Народа не трябва да чака, не трябва да се уповава на никого и на нищо. Със своето вярно чутие той трябва сам да намери изходния път и да тръгне смело и
непоколеб
имо по него. А затова е нужно съзнание. Нужно е да се види ясно изхода, който ще ни спаси от днешния хаос и който е само един: ОБЕДИНЕНИЕ! Пълно економическо, политическо и духовно обединение. Обединение и хармониране на всички сили в целокупния живот. Изграждане на един идеал, една вяра, едно отечество за всички хора на земята. Изграждане на едно единно стопанство в световен мащаб, при което ще бъде отстранена убийствената конкуренция, митническата война, свръхпроизводството, безработицата. Обединението трябва да започне от долу, от народа и да се наложи на върховете. То трябва да започне от селото, да се наложи в държавата и след това да завладее целия свят. Само така то ще почива на здрава основа. Затова, както по-горе казахме, е нужно съзнание. Нужно е преди всичко нашия селянин да разбере, че той вече не може да се крепи като отделна стопанска единица. Като такава, той е обречен на загиване, най-малкото - на вечна мизерия. Само обединението на селото в една обща стопанска единица, при
към текста >>
137.
71. „Учението на Бялото Братство”. Статията „Учението на Бялото Братство” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 27, 10.01.1931, с. 1-2
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха: той е
непоколеб
им, безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва - защото вижда къде стъпва - и знае накъде отива. Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост - окултното знание - за живота на човека! Истината! - От взаимодействието на тези два принципа -Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината. Тя е Божествената Светлина, която осветлява живота. И тя се получава само тогава, когато се съберат и двете. Поотделно - само Любовта и само Мъдростта не могат да дадат пълната Божествена Истина. А истината е, която ще ни освободи: Как? - Ще приложите Любовта, ще приложите и Мъдростта, и тогава чак „ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”! Живота ви ще бъде пълен със светлина, а в светлината веригите падат, в светлината всяка погрешна стъпка е изключена, в светлината спъване, падане и заблуждаване е невъзможно. Днес хората не са свободни. Днес хората са роби, затуй, защото грешат. Те са оковани във веригите на своите
към текста >>
138.
86. Где е спасението?. Съобщение и статия. 86.1. Съобщение за Трудова Братска Задруга-Севлиево. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 83, 1.01.1934
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
братя и сестри, Измина се точно една година откакто, чрез позива, издаден на 1 януарий 1933 година, ние разгласихме плана си за основаване първата Трудова Братска Задруга и призовахме всички ви да ни подкрепите, като открихме подписката за фонда „Т.Б.З.”. Само една година! И вече Трудовата Братска Задруга съществува. Положена е вече основата, върху която ще градим и ще разширяваме дейността си по-нататък. Първата, решителна и важна стъпка е направена. Твърдо,
непоколеб
имо и с изгледи постоянно да се развива и разширява, е застанала на поста си първата Трудова Братска Задруга. Защо първа? - Защото ние нито за минута не се съмняваме, че ние сме пионери, които проправят пътя, по който не ще закъснее да протече целия обществен живот. Защото ние твърдо вярваме, че нашия пример ще бъде последван от мнозина, които са готови или се готвят за това. Защото ние сме убедени, че първата трудова братска задруга ще бъде последвана от втора, трета десета и т.н. И този процес на истинско възраждане и преобразование, този процес на създаване новите форми на живота ще продължи до тогаз, докато се осъществи нашия идеал за новото свободно, братско общество. Братската задруга в Севлиево е още в своето начало, в своите първи стъпки. Купена е печатарска машина и е уредена печатница в града, в наето помещение. Планът за устрояване задругата вън от града, всред природата е още далече пред нас, макар че имаме малко земя и работим в това направление. Предстоят ни още редица задачи,
към текста >>
139.
91. Статията „Основите на братската задруга”, продължение / Сава Калименов, - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 88, 25.03.1934, с. 2.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
увеличаване на вегетарианците, земята постепенно ще се превърне в една безкрайна овощна градина, преливаща с изобилие на плодове, зърнени храни и зеленчуци, които ще бъдат храната на човека. Паралелно с възвръщането към естествения, природосъобразен живот, наместо сегашната централизация на живота в големите градове, ще се започне една децентрализация, едно опразване на градовете, и изграждане на новите безкрайни заселища - градини. Това е, още неясно очертаната, но все пак твърда и
непоколеб
има тенденция на новия, разумен живот. И една от главните задачи на Братската задруга е да съдействува съзнателно на тази нова струя, на този обрат на живота към природата. От друга страна, погледнато чисто икономически, земеделието, особено в днешните години, не може винаги да задоволи нуждите на едно стопанство, не може винаги да му даде достатъчно средства за преживяване и развитие напред. А като се вземе предвид още и това, че живота има и други нужди, то добре ще е в Братската задруга да има и някакъв друг занаят, някакво друго производство, а най-добре е да се застъпват няколко такива, нужни за самата задруга и за пласиране вън от нея. В една добре организирана задруга например, при увеличаване на нейните членове, освен необходимото земеделие, трябва да се застъпят и шивачество, обущарство, дърводелство и др. от първа необходимост занаятия. После за разпространение на своите произведения, задругата може да отвори един магазин, представителство и т.н. Има много различни комбинации, на
към текста >>
140.
95. Статията „Кооперация или задруга”, продължение / Сава Калименов - В: Братство, Севлиево. Г 6, бр. 102, 28.10.1934.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
по най-важните въпроси на живота. При това положение ясно е, че за сега, трудовата братска задруга се намира в своя първоначален етап - в периода на опита, на пробването нейната жизнеспособност. От резултатите на този именно опит ще зависят нейното бъдеще развитие и успехи. Затова не трябва да се бърза - осъществяването на идеята за задругата трябва да бъде плод на дълъг процес от предварителни проучвания и обмисляне. Пречки ще има, и неуспехи ще има, но една жива вяра и една
непоколеб
има воля, ще преодолеят всички трудности. Бъдещето е на задругата. Въпреки всичко тя е, която ще се наложи в живота, защото само тя може да установи хармония в него и да разреши крещящите му противоречия. Дали по-рано или по-късно ще стане това, зависи от нас, хората - т.е. от нашето съзнание и постъпки. Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето. Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората. Натам трябва да бъдат насочени всички усилия. Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота. Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са
към текста >>
141.
105 Статията „Науката и живота”, продължение / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г 10, бр. 222, 10.07.1938.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
И ЖИВОТА” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ Продължение НАУКАТА И ЖИВОТА Какво говорят фактите /продължение от брой 221/ Братство, Севлиево. Г. 10, брой 222, 10.07.1938, с. 1. Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да се даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат
непоколеб
имата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реално съществуващо. Преди всичко, ние искаме да подчертаем, че тук въпроса съвсем не се отнася до думи - до теории и словопрения, до схващания и умозаключения, а до самите факти. Убежденията и разсъжденията на хората - били те учени или неучени - са едно, а фактите са съвсем друго нещо. Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един свят на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго. Следните думи на големия английски физик - Сър Алфред Ръсел Уолес - ще ни покажат какво нещо именно са фактите: „Аз - казва проф. Уолес, бях един тъй строг и краен материалист, че не можех да допусна в мисълта си и най-малката представа за съществуването на нещо духовно, за нещо повече от материя и механическа енергия. Фактите, обаче, са нещо упорито. Моето внимание първом бе привлечено от едни дребни наглед, но необясними явления, констатирани
към текста >>
142.
125. Новото българско село. Статията „Новото българско село” / Сава Калименов. Г. 13, бр. 274, 22.03.1941, с.;1
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
будни и способни синове и дъщери - за самото него. Позорно бягство, истинско дезертьорство и предателство спрямо родното си място вършат всички ония способни синове на селата и на малките градове, които искат на всяка цена и час по-скоро да напуснат „лошите условия", да избягат от родните си места, за да могат по-бързо и по-лесно да се проявят в готовата вече среда на големите градове. Истински годният, истински силният не търси никога наготово създадените условия. Той има
непоколеб
има вяра в себе си, той има вяра в своите сили и той твори - превръща пустинята в рай, твори нови светове, прави чудеса. Ние дълбоко вярваме, че тия, които бягат от родните си места, безразлично дали те са села или малки градове, търсейки да направят своята кариера, да проявят способностите си в по-подходящата и благоприятна среда на големите градове - не са истинските най-способни и най-годни за действително творчество синове на родната земя. Защото - нека повторим и подчертаем - истинските творци не търсят готови условия - те винаги предпочитат да градят изново, върху голата, изравнена, гладка почва, некултивирана още от техни предшественици. В това е именно и същината на творческия процес - създаване на нещо ново. И понеже тия мощни творчески сили, макар засега виждани от малцина, са в действителност на лице в село - то ние не можем да се съмняваме, че българското село, а заедно с него и целия български народ, го очаква небивал разцвет. Нещо ново, нещо истински хубаво, нещо непредвиждано и
към текста >>
143.
14. Истинска победа. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 265, 22.09.1940, с. 3.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Това няма значение. Важен е фактът, а той ни дава право да провъзгласим: България може и трябва да си възвърне отнетите й земи само по мирен и по никакъв друг начин. Днес вече ние, българите, опитахме на дело и познаваме великата сила на търпението и на вярата в победата на доброто. И затова нищо не може да ни попречи да вървим и занапред по щастливо избрания път. Днес вече нашата вяра, че съществува един Върховен Разум, нашето упование в една Върховна Справедливост, почиват на твърда,
непоколеб
има основа и ние не можем да се съмняваме, че ще получим това, което е наше, щом имаме тяхната подкрепа. Българите благодариха на различни световни сили за тяхното участие, за тяхната помощ при щастливото и мирно разрешение на въпроса за Добруджа. Това е напълно естествено и така трябваше да бъде. Но ние тук искаме да припомним, че истинска, най-голяма и най-дълбока благодарност за постигнатото ний дължим на една друга, неземна Сила, за която всички земни сили са само послушни оръдия. Съществува един Върховен Разум, съществува една Върховна Справедливост в живота - има Бог, ще кажем ние с думите, с гласа на народа. И на Него ний трябва да благодарим преди всичко, на Него ний трябва да уповаваме, защото Той държи в ръцете си нишките на съдбата на големи и на малки, на силни и на слаби... И днес, когато пред нас като народ, както и пред цялото човечество, стоят още много неразрешени въпроси, ний трябва да подигнем очите си нагоре, без да губим твърдата почва под краката си, и да вярваме
към текста >>
144.
3.3. Езикът на цветните лъчи.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
да създаде такова съвършено художествено произведение? Такива идеални очертания, такива идеални съотношения във формите и в тоновете! Такава красота! Песен е перуниката - съвършена, неземна, небесна, Божествена песен! Нима тук няма за какво да се помисли? Гледай перуниката! Гледай виолетовия цвят! Потъни, възприеми, влез в това, което е израз на стихията на силата, на могъществото, на величието на Духа. Силата на Божия Дух струи през виолетовите лъчи. Тя ни прави мощни, спокойни,
непоколеб
ими. Тя ни учи на великодушие, щедрост, милосърдие. Тя ни дава благост, почит, преклонение, преданост към великото, вечното, святото. Гледай виолетовия цвят! Бог е вложил силата на виолетовото в скъпоценния камък на лазурита. Гледай оранжевия, портокаловия цвят! Вземи един портокал в ръцете си - и го гледай! Сложи го на масата пред себе си - и го гледай! Каква съвършена форма! Какъв приятен аромат! Каква нежна песен пее на душата ти оранжевия цвят на портокала! Та това е истинско малко слънце! Нали сферата е най-съвършената форма! Чрез нея, чрез оранжевото на портокала се струи, протича, влива се в душата ти Святия Дух на Обещанието: на Божието Обещание - че не ще те забрави, че не те е забравил, тебе, човека - че Той мисли за теб, грижи се за теб, промислил е всичко добро, всичко красиво, всичко велико за теб. Чрез портокаловия цвят Бог ни говори: „Не бой се, Аз съм с теб!" – Исайя 41:10. Чрез портокаловия цвят Бог ни праща обновление, здраве, единство, едноцелност, и ни води към посвещение.
към текста >>
145.
3.5. Да се превърнеш в светлина!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Когато е замлъкнал гласът на света - външния свят. Когато се е пробудил вътрешния слух - слуха на душата. Когато ти не се чувствуваш вече обикновен човек - земно същество. Когато ти си душа. Ти си дете на Бога. Ти си послушник, възпитаник, слуга на Духа. Ти си ученик на Великото - безкрайно красивото, съвършеното. При първия му зов ти ще се пробудиш, ще станеш, ще слушаш. Ти си войник на пост. Ти изпълняваш свещен дълг. Със светла радост в душата, с абсолютна покорност,. с
непоколеб
има готовност ти изпълняваш своя дълг. Ти слушаш това, което ти се говори, ти правиш това, което се иска от теб, ти изпълняваш заповедите на Духа Да станеш посред нощ! Да станеш, когато те призове Духът. Да станеш, когато ти заговори Вечността. Когото в тебе, в твоята душа, заговори Безкрайността. Когото ти заговори Бог. За какво ти живееш? Кой е върховния, съкровения смисъл на твоя живот? В какво осъществяваш самия себе си? В какво се изразява твоето истинско, върховно, Божествено "аз"? Чуй гласа на Бога! Чуй гласа на Духа! Чуй гласа на Вечността! Отвори душата си за Словото на Бога - за Словото но Безкрайността. Да се превърнеш в светлина! Да се превърнеш в могъщ устрем нагоре, към безкрайните Висини! Да полетиш! Да пламнеш, да загориш в Свещения огън на това, за което няма думи. Да се разтопиш, да изчезнеш, да се разшириш до безкрайност в Любовта. Да се превърнеш и светлина! Да се превърнеш в любов! Ти идваш от светлината и отиваш към светлината. Ти сам си светлина. В твоята истинска
към текста >>
146.
3.11. Хлябът.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
идея, въпреки всички първоначални трудности, които биха възникнали при нейното по-широко, пълно осъществяване. Ние не се съмняваме, че волята на Бога, закона на Бога ще бъдат изпълнени! Че това, което животът, което великият идеал за всечовешкото братство изисква, ще бъде направено! ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН! Трябва да приемем тази Божествена Истина! Трябва да приложим този велик Божествен Закон! Благословението на Бога, Божията благодат ще се излеят над тези, които смело и
непоколеб
имо тръгнат по предначертания от Него път. Това ще бъде първата решителна стъпка към онова велико и светло бъдеще, към истинско братство и човещина, към мир, хармония и правда, към които цялото човечество, всички хора и народи, по-рано или по-късно ще тръгнат. ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН! Нека всички будни хора в нашата земя, както и в цялото човечество, държат тази мисъл в ума си. Мислите придобиват плът и кръв - мислите стават дела! ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ
към текста >>
147.
5.2. Има бъдеще!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
- вижда се вече края на злото, на тъмнината, на безверието, на безлюбието, които губят постепенно своите сили за въздействие върху човешкото съзнание, Затуй, защото е дошло времето да бъде изпълнен великия План на Бога за издигане на човека, на човешкото съзнание, на човешкия живот, на една по-висока степен. И защото тези, които се отзовават с готовност на Божия зов, които с искрено желание и всеотдайност станат съработници на Бога за обновяване на живота, на човека и света, които с
непоколеб
има решителност отдадат своя живот, своите сили, в служба на великото Божие Дело за възтържествуване на Любовта, на доброто, на истината, на разумността и красотата, - върху тях ще се излее Божието благословение. Те ще бъдат озарени от безкрайната, от вечната Божия светлина, Те ще бъдат осенени от Божествено вдъхновение. Те ще бъдат подпомогнати от Божествените Сили: от великите души, от светлите духове, от небесните сили, които ще работят чрез тях, ще творят чрез тях, ще разливат светлина, красота, любов, за всички хора, за всички същества, ще творят съвършен живот - чрез тях. В техните души ще се влее мощен поток от неизчерпаеми, творчески, духовни, небесни сили; те ще се проявят като работници на новата култура, като гении, обновители, спасители, освободители на човечеството. Те ще станат творци на красота: творци на радост и щастие, на благоденствие, на чудна хармония, на нов живот: на Божествено изкуство, на Божествена наука, на Божествена справедливост и ред. Те ще станат проводници на
към текста >>
148.
5.14. Без страх!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
да се съмняваш, смущаваш, колебаеш? Кои са тези сили, видими и невидими, човешки и адски, които биха могли да угасят светлината на Божията искра в теб? Кое е това, което може да те плаши, пред лицето на Бога, под Небесата, които денем и нощем сияят над тебе? Не си ли ти служител на Великото, на безкрайно могъщото, - на Любовта? Кои страдания, изпитания, лишения, не могат да бъдат приети, понесени, изнесени с радост от Любовта? Когато тази безкрайна сила е в сърцето ти, когато тази
непоколеб
има вяра е в душата ти, когато образа на Христа е пред очите ти, какво страшно може да има за теб? Смело, свободно разбивай, разкъсвай всички земни окови: отхвърли страха за утрешния ден. Ти няма да умреш от глад. Отхвърли страха от човешката неправда и насилие. С тебе няма да се случи нищо повече от това, което ти е определено. „Хиляда ща паднат от страна ти и десет хиляди от дясно на теб, но при тебе няма да се приближи”. Отхвърли страха от общественото мнение, от неразбирането, клеветата. Няма истински Божий служител, не увенчан с трънен венец. А нима Божията Десница не е винаги над тебе? И нима ти не си готов да посрещнеш и приемеш всичко? Всякакви страдания, мизерия, лишения, бедност, хули, клевета, предателство, измяна - всичко с радост ще посрещнеш ти. Толкова голямо, толкова светло, толкова топло е слънцето, което грее в душата ти, че нищо земно не може да го помрачи. Без страх! Без какъвто и да било страх, от каквото и да било, от когото и да било! Няма сила по-голяма от Божията Сила!
към текста >>
149.
Карма
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
го е направил някога на другите. Тогава той ще се смири и в смирението си ще намери най-сигурният път за по-бързото и по-лекото ликвидиране с тежката си съдба. Ако този човек или народ отговаря на злото със зло, то с това той само ще продължи своите страдания. Напротив, когато един човек или народ реши да постъпва занапред в съгласие със закона на Божествената Справедливост, когато той се откаже да отвръща на злото със зло, и, съзнателно избирайки пътя на доброто и любовта, тръгне
непоколеб
имо по него, тогава, колкото и големи да бъдат неговите минали престъпления, неговата съдба, неговата карма намира най-лесния път за освобождението му от злото, което сам си е причинил. Ето защо, единственият път, по който ще се ликвидира със злото, което и до днес ни души - безпощадната, безмилостна борба между хора и хора, между народи и народи, това е пътят, посочен от Христа с думите: „Ако те ударят от едната страна, обърни си и другата". Защото само така ще се освободим от злото, което някога сме причинили - като изтърпим съзнателно и със смирение следствията
към текста >>
150.
Силата на вярата
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
за човека, който поиска да го достигне и има вярата да настоява върху това си искане. - Искайте, и ще ви се даде! Хлопайте, и ще ви се отвори!” - казва Христос. Нима е възможно това да бъдат само празни думи? - Не! Но човек се съмнява в тяхната истинност само затова, защото той още не се е научил да иска с всичката сила на своята душа, да иска разумно и да вярва, че това, което той иска, ще му се даде! Ето защо, този, който иска да успее, той трябва да бъде въоръжен с вяра, с
непоколеб
има вяра, той не трябва да допуска никакво съмнение в душата си и тогава пътят към реализирането на неговите идеали ще бъде отворен! Той ще стане господар на
към текста >>
151.
6. Представяне на нови книги във вестник „Братство”, Севлиево. 6.1. Нашата задача. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 37, 20.10.1931.
,
ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ
,
ТОМ 30
ще се променят и външните условия на живота. Нека тези ни думи не се вземат за приспиване съзнанието или отклонение освободителната дейност на подтиснатите нации и класи, които се борят за премахване външните пречки за техния свободен живот. Не! -В света, в човечеството се борят днес в широк мащаб две сили: силите на доброто срещу тия на злото, силите на новото срещу тия на старото, силите на алтруизма и свободата срещу тия на егоизма и подтисничеството. И ние заставаме
непоколеб
имо на страната на първите. Но ние искаме да подчертаем, че тоя фронт на доброто и злото, на новото и старото, на алтруизма и егоизма, съществува също така и във всеки отделен човек. Че и в душата на всеки човек се води борбата между новото и старото, и че именно от изхода на тази борба между новия и стария човек вътре в самите нас, зависи дали света и живота като цяло ще се обновят. Нека създадем, вътре в нас, новия човек, нека станем нови хора и новия живот, новия строй и новите условия ще дойдат неминуемо и
към текста >>
152.
12. „Последен, незабравим и вечен
,
Тодор Божков
,
ТОМ 31
от Тодор Божков За Божествения образ на Нашия Велик Учител, и за един незабравим спомен за Него се отнасят тия мои думи. Случая е следният. Неколко дни преди заминаването на Учителя, дойде в домът ми наша сестра от Братството - Пенка Белева, и ме помоли да отида на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание, много тежко болен. Сестра Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и беше много предана, изпълнителна и
непоколеб
имо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Тя имаше в това отношение много опитности, някои от които тя е споделяла с нас. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високо образован човек, владеющ неколко чужди езици и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше
непоколеб
има вяра и голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че живота му е в опасност и Учителя ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителя му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри Учителя е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото нема да мога да изпълня молбата й. Тя, обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко
към текста >>
153.
1.1. „Изгревът, том XXI, с. 538-541
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
13 се отнася за 1913 г. Числото 16 показва, че земетресението ще почне на 1-ви, но в шести месец, и ще продължи 36 дни, видно от числото 36. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА ОТ 21.4.1913 ГОДИНА София 21 април 1913 Любезна В. Стойчева, Получих последното ви писмо от 17-того. Всяко добро дело се възнаграждава и приноси добри плодове отпосле. Вий нема освен да се радвате, че Господ е бил с вас през всичкото време на вашата работа за Него. Желая да имате твърда и
непоколеб
има вяра и да не падате духом. Моето писмо, отправено до вас, което ви е произвело тъжни мисли има съвсем друг характер. То съдържа общи истини, които не се отнасят лично до никого. Вий мислете тъй както децата - когато някой голям облак засени слънцето, те мислят, то не е вече разположено да свети и се радва на тях. Имайте онова търпение, което дава мир на душата. Има Божествени закони, които трябва да спазваме постоянно в душата си. Законът е: Любовта Любов ражда, но Любовта в която Бог се проявява има за задача спасяването на света. Тази Любов е постоянна и тя носи в себе си всичкия живот и тя е обща на всички души. Мен ме радват добрите усилия, които всички правите за доброто на другите. Аз познавам добрите страни на вашата душа. И всяко добро усилие от ваша страна е един подтик да ви доведе по-близо до великата Истина на Живота. Казано е: Истината ще ви направи свободни. Работите ще се оправят, макар и да изглеждат забъркани - в това не се съмнявайте. Всичко ще се изведе на добър край.
към текста >>
154.
2. „Иде новата култура, новото човечество, новия човек ... “: магнетофонен запис.
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Си винаги с мене.” „Сега има да се извърши една голяма работа за Делото! Затова Учителя допусна тези условия, които сега имаме. Една голяма съсредоточена работа се иска от учениците. Тя изисква мисъл, воля, сила. Молитвата изразява това: „Господ ще даде свобода и простор за Делото Си. Ще даде условия да довършим работата си.” Обични брат Боян, Ние стоим тук с висок дух и голяма Любов, защото знаем за какво сме тука. Предай моя поздрав на всички приятели! Да бъдат силни, единни, сплотени,
непоколеб
ими за делото на Учителя! Тук се умира не веднъж, много пъти се умира. Който е минал през смъртта, страх нема. Нека Любовта да ти бъде водач и Мъдростта съветник. Те да ти разкриват света, те да те учат. „Господи, научи ме на живота на Твоето царство.” Човек пак може да намери изгубения рай. Всяка молитва, всяка формула, всяка песен, която Учителят ни е дал, е свещена. Те ни приобщават към Неговия живот. Пазете живота на Братството и в най-малките му прояви. Това е светиня Господу.” „Възпитанието трябва да почива върху един мироглед. Възпитанието значи изграждане на цялостен мироглед. Без това не може да има възпитание. Сегашните условия ни са дадени, за да се подготвим за работата, която ни предстои. Господ ще даде условия за Делото Си. Словото е приготвено за бъдещото човечество. Спасението на човечеството е в Учението за Любовта.” „Механизацията огрубява човека. И все пак, всред този гръм и трясък ще се роди човека на Любовта - новия човек. Той иде. Живота на нашето обширно Царство е
към текста >>
155.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
тук. Помисли само колко любящи души, колко предани ученици на Учителя обединява. Това е Сила Божия неудолима. Предай моя поздрав на приятелите - верните и истинните! Ние сме най-щастливите хора в този век. Ние сме наедно с Учителя. Сега ние знаем пътя и имаме Неговия мир. Ученикът и в затвора като е, пак може да служи на Бога. Това е най-същественото. Аз всякога мисля за тебе с обич. Учителят да бъде с теб, да те пази и закриля, да те ръководи във всичко за Делото Си! Бъди силен духом,
непоколеб
им във вярата, смел и решителен! Ние сме работници за Святото Дело на Учителя. Всичко можем да посрещнем, и на всичко можем да издържим. [9 май 1961 г.]. Обични брат Боян, В света на мисълта сме свободни. Да мисля за Учителя, за Делото, за вас, това е моята радост. Ние принадлежим към голямото семейство на любящите, разпратени по цялата Земя да служим. Ний не сме пратени да създаваме партии или църкви, защото сме служители на Царството Божие, носители на Неговия живот. Царството Божие е навсякъде. То е било, е, и ще пребъдва всякога. Важно е духа да бъде крепък, вярата силна, сърцето чисто. Огънят да гори в огнището. Господ устройва пътя ни, дето ни изпрати, там ще работим. Един ден ще се срещнем всички заедно в Дома Господен. Ако е за свобода, свободен е, който живее в Царството Божие. Щом Господ е с нас, всичко имаме. Туй, което днес става в света, за учениците е предметно учение. Ние виждаме какво създава страха, а опитали сме и знаем какво създава любовта. „Насилието няма бъдеще” - така ми
към текста >>
156.
2.56. Михаил Ковачът
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Винаги, когато минавах край Ковачницата на моя приятел Михаил, отбивах се да го видя, да си поговорим, да му поръчам някои сечива. Михаил беше отличен майстор. Но той беше мълчалив, затворен, тъжен. Не съм виждал на лицето му усмивка. Той беше чист татарски тип -мургав, скули изпъкнали, вежди сключени, мустаци увиснали. Но очите му-всичко беше в очите. В този поглед се четеше
непоколеб
има жестокост. Но същевременно се пооткрадваше и милост, съчувствие. Цялото лице беше като изписана книга. Бурен живот беше прекарал той. Всичко това беше изрязано дълбоко и представляваше трагична смесица от нещо свенливо, стеснително, което като че просеше снизходителност. Този път в Ковачницата беше тихо - от куминя не се издигаше пушек, наковалнята не пееше. Помислих, че е заминал някъде, но като надникнах, видях, че Михаил беше вътре. Той седеше на стария плетен стол, облечен празднично-чист, измит, сресан. Пред него на масичката - отворено Евангелието - единствената книга, която четеше. Сам той, със затворени очи, беше в размишление или молитва. Разбрах, Михаил имаше свой празници. Той си определяше дните сам. Това бяха някакви възпоменания за далечни събития - това бяха дни на разкаяние. В тях той отдаваше почит на отдавнашни спомени. В неговия бурен живот такива имаше много. Той ги преживяваше отново -преценяваше, изпросваше милост от Бога. И в такива дни не биваше да му се говори за работа. Аз влязох тихо и приседнах на сандъчето срещу него. Тъй прекарахме един час в мълчание. После
към текста >>
157.
2.57. Последната борба
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
в отбрана. Турчина беше нападателен, но не можеше да хване Къртипъня както му се искаше. Изведнаж Къртипъня тласна турчина, сниши се, сграбчи краката на турчина, вдигна го и го тръшна на земята. Народа нададе възторжени викове! Турчина стана, поклони му се и му подаде ръка. Зурлите и гъдулките пак засвириха, почна втората борба. Сега и двамата бяха нападателни. Борбата имаше трудни моменти и за единия и за другия, турчина беше силен и гъвкав като змия, а Къртипъня отстояваше
непоколеб
им като скала. Борбата продължи дълго, употребиха се много хватки и чалъми, напрежението достигна крайни предели, и двата изпаднаха в трудни положения. Народа се задъхваше, някои се задъхваха, като че те се бореха. Къртипъня падна на колене като остави турчина да вилнее около него, но в един момент той подмъкна едната му ръка, и полека подмъкна турчина под себе си. Това беше такова напрежение на силите, че народа се изпоти! Къртипъня пусна противника си и се изправи. Третята схватка започна при голямо възбуждение на силите. Сега се приложиха последните секрети и похвати, и двамата бяха нападателни. При едно нападение Къртипъня отстъпи неочаквано, пропусна край себе си турчина и преди онзи да се оправи, той го сграби и го тури на земята. Народа нададе рев! Къртипъня се изправи, той като че беше замаян, отърси се, усмихна се и подаде ръка на турчина. Донесоха вода да се измият, и се отправиха към масите. От новите дрехи на Къртипъня не беше останал помен, но Неда се усмихваше. Къртипъня покани
към текста >>
158.
1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
много тежка, но той има чрез паралелите силна връзка от ангелския свят откъдето идва помощ и постоянно му помагат. Сатурн в перихелий е в 11 дом, което му осигурява възрастни богати приятели, които го обичат и му помагат да осъществи своите планове. Така имаше една приемственост от старите братя от първия ешелон към тези от втория ешелон, от който е и брат Борис. Сатурн в перихелий е в собствения си знак Козирог и е много мощен, като неговите качества са силно изтъкнати: искреност,
непоколеб
има честност, склонност винаги да довършва започната работа, независимо от времето, което ще употреби. Въпреки всички препятствия роденият общо взето стига до успех. Ще бъде оценен от съвременниците си. (Сатурн в перихелий паралел Уран в перихелий.) Осигурява му условия за обществена служба. Дава му амбиция, решимост, способност да се съсредоточи при решаване на даден въпрос. Умее мъдро да проявява своят авторитет, да планира и систематизира. Има добра интуиция. Той се ръководи от вътрешно проникновение, особено когато трябва да взема бавно решение. Ще бъде търсен в работата, а и често сам ще си проправя път към целта със собствени сили. Има находчивост и способност към механиката. Може да прави изобретения в електричеството. От деклинациите и аспектите на Сатурн виждаме, че той много време е живял в духовния свят и е слязъл неподготвен за условията на този свят. (Сатурн в перихелий паралел Нептун ретрограден.) Благоприятства сделките в търговията, в която ще проявява сатурновите качества:
към текста >>
159.
2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
и упоритостта, които тя проявява, ще осуетят всяко случайно препятствие, което би могло да вреди на крайния резултат на работата й. Тя е предвидлива и дипломатична, което я прави непобедима и ще се отличава във всяка значително дело още от малка (братството) и ще бъде търсена за високи служби в предприятия, които се нуждаят да се управляват от твърда ръка. Пред публиката тя не блести, защото е много сдържана, скрита и скромна в жестовете и маниерите си. Едновременно тя е
непоколеб
имо почтена, справедлива и може да стане добър съдия. (Меркурий в перихелий тригон Юпитер ретрограден.) Това е един от най-хубавите аспекти, като й дава весел и оптимистичен характер, способност винаги да гледа на добрата страна на нещата и да не пада духом в часове на несполука. Умът й е с голям кръгозор, гъвкав и способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение след зряло разсъждение. Тя не взима никога прибързани решения, а изисква време, за да размисли добре и до каквото заключение дойде, то ще бъде неотменимо. Ще има успех в литературата, правосъдието и ще бъде уважавана и почитана поради своята честност и почтеност - много благоприятно, ако работи някаква работа, придружена от пътувания, от които тя ще придобие полза и наслада. Ще притежава достатъчно здраве, богатство и мъдрост. Много хора ще се привличат към нея, поради хубавите й жизнени трептения, които тя излъчва. (Меркурий в перихелий, съвпад паралел Марс в перихелий.) Дава й сили, въодушевление и похватност, но
към текста >>
160.
3. Гавраил Велев Величков. Роден 21.11.1909 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
хора от литературата, науката и музиката, на които той може да разчита да му помагат в трудностите на живота. Роденият е склонен към критичност и цинизъм. Притежава изтънчена интелигентност и голяма лекота в изразните си средства. Меркурий в зодиакалния знак Скорпион му дава остър ум, пламенни желания, будна интелигентност, изострен език с хапещ сарказъм, който боде като жилото на скорпиона. Роденият е доста опърничав и упорит и мъчно се постига съгласие с него. Притежава силна
непоколеб
има мисъл, с която побеждава всички пречки, които се изпречват на пътя му. Той се привлича от окултните науки, както стрелката на компаса от магнита. (Меркурий в перихелий секстил Уран.) Дава му оригинален, независим, своеобразен ум, който застава срещу робството на модата, традициите или обществените условности. Роденият е неустрашим да си проправи път към абсолютна свобода. Това е човек на мисълта, пионер на откритията и показател за гениалност. Идеите и идеалите му са изключително възвишени и насочени към прогреса, с голямо вдъхновение, прекомерно по мнението на умерените личности, които считат, че роденият има болен ум. Роденият има много приятели, поради обичливият си и отзивчив характер. Това съчетание благоприятства за научна и литературна дейност и дори открития в областта на електротехниката. (Меркурий в перихелий тригон Нептун ретрограден.) Дава на родения изключителна наклонност към окултните знания и изкуства, което е подсилено от това, че аспектът е във водните знаци Скорпион и
към текста >>
161.
Спомени и стихове за Светозар
,
Георги Иванов
,
ТОМ 32
Затова литературното сравнение с „героя на нашето време” подхожда на този наш брат. „Героят на нашето време” от Изгрева не прилича на Лермонтовския литературен герой с неговия светски блясък, гордост и показност. При духовния човек, затова пък, героизмът е скрит и истински. Човешкият героизъм при Светозар бе преминал през сталинската епоха като войник в армията, недокосвайки оръжие и с риск за живота си е защитавал геройски Учителевите идеи в онова жестоко време и е останал
непоколеб
имо верен на тях. След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени. Неговата помощ, помощта на най-голямото дете, на първородният - най-големия брат, е трябвало да приеме ролята на глава на семейството, да работи и да помага. Да помага безрезервно, като жертва своите амбиции за по-високо образование, въпреки, че притежава изключителни дарби и способности. Нашият „Игнатий Богоносец” израства в трудности и лишения, но детското в него никога не се състари и това беше неговата харизма и неговия чар. Както всички деца, и той е имал своите земни лудории и непослушания в детската си възраст. А като по-голям, е имал и своите грешки. Имал е изкачвания на върхове в много области и на човешкото познание, и на човешката нравственост, но е имал и падания в личния живот, а на децата можеш ли да се сърдиш за
към текста >>
162.
Статия 1. Няма да осъмне добре.
,
,
Събори 1926 -1927г.
Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 104-105. ..... Когато говорите за Христа, всякога трябва да разбирате първият образ в света, първородният, началото на човешката еволюция, началото на човешкия род. И за Христа се казва, че Той е глава на църквата. Глава на Христа пък е Бог. Така седи великият въпрос. И всички вие, които искате да служите на Бога, трябва да имате необикновена вяра -силна,
непоколеб
има от нищо. Ако имате вярата на православния, не си губете времето! Ако имате вярата на обикновените учени хора, на философите, пак не си губете времето! Не, вие трябва да имате вярата на светиите, на праведните, на добрите хора, които са завършили своя живот на земята, които са пожертвували всичко за Бога. Сегашните православни още не са православни, каквито Бог изисква, и евангелистите още не са такива, каквито Бог изисква. Каквито имена и да имат съвременните верующи днес, те са все обикновени имена - имена, които се променят. Ето защо, всеки от вас трябва да пожелае от цялата си душа да бъде записан на небето с онова име, което никога не се променя. И всеки трябва да знае, дали името му е записано горе. Щом неговото име е записано на небето, това е вече голяма привилегия." СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН. 27 авг., петък, 9 ч.с. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния
към текста >>
163.
134. Защитата на държавата от Христов пред репарационните комисии
,
IV. Ритниците
,
ТОМ 33
ДЪРЖАВАТА ОТ ХРИСТОВ ПРЕД РЕПАРАЦИОННИТЕ КОМИСИИ Христов направи свръхусилие да не падне, събра всичките си сили, напрегна цялата си воля и остана на местото си
непоколеб
имо. Замахна с ръка, но в това време Учителят беше дал знак на брата под прозореца, той запя и всички в двора запяха. Христов каза нещо, но никой не го чу и той млъкна. И до края на песента, можа да си даде сметка за положението си. Учителят направи знак, и евреина и момичето веднага напуснаха двора. - Ето още една загадка - мислеше си Христов. - И евреинът знае да чете мисли, наверно и момичето, пък може би има и други!... И аз мога да се науча. Ако се държа по-добре, Дънов и мене ще научи... Песента свърши, и всички изведнъж се разотидоха. Христов се видя сам в двора. Отиде и намери Учителя в кабинета Му, но Той не го прие, каза му само да намине през седмицата някоя вечер. Този път ритниците бяха толкова силни, че Христов залитна на няколко пъти и щеше да падне! За удовлетворение, той се обърна и изпразни пистолета си. Един стражар се затече към него, но някой гражданин го спря и му каза, че това е лудият подполковник, който всяка вечер по това време стреля, но не по хора, а просто така. И стражарят се върна. Христов избърза и се качи на трамвая. През седмицата не му остана време да отиде при Учителя, защото репарационните комисии бяха идвали и търсили оръжие, и откриха едно скривалище, за което той имаше големи неприятности и беше много, много зает ден и нощ. В неделя пак беше зает, и не можа да отиде на
към текста >>
164.
6. Послание от Невидимия свят, записано от Величка Няголова на 20 май 1979 г.
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
в духовно отношение. Ако не си силен, правдив, истинолюбив, любящ и всепобеждаващ, никога не можеш да се домогнеш до светлината на великите духове, завършили своето развитие! Та сега, нашето решение във висшия съвет е - да започне незабавно вашето развитие и мисия. Всички пречки и противоречия около вас, ще бъдат буквално пометени! Да, силни ще бъдете. Дори ще ви удостоим с благодатта да присъствате на някой наш съвет, ще ви дадем думата да разкажете за вашия път. Да изявите вашата
непоколеб
има готовност да служите на Великия Учител. А Той самия, ще ръководи тоя съвет. Вашите разумни желания за Земята, ще бъдат взети в предвид. Защо се смущаваш бе Стефко (майка ми), за тези пътувания? Не разбираш ли, че отсега нататък вие няма да работите за себе си? Божий служители ще бъдете. Аз ти говоря, че Вселената ще бродиш, а пък ти се смущаваш да отидеш в някоя друга страна. Ние ще премахнем всички граници между страните, ще потопим цели земи, ще изградим и ще създадем новата земя за Шестата раса, ще тресем, ще събаряме, и ще изкореним всичко лошо от Земята. Вие ще участвате в това, думата ви ще се чува. Това време скоро ще настане. Пред вратата му сте спрели. Остава само да се отвори вратата. Охкания и пъшкания, ще има. Не се смущавайте. Вие вече знаете от собствен опит, колко трудно се събаря злото. Всичко около вас ще се тресе! Вие ще останете тихи и спокойни, с молитва и с благодарност. Косъм няма да падне от главата ви! Ако трябва тук да дойдете, това ще се реализира много леко за
към текста >>
165.
38. Говори брат Любомир Лулчев, чрез Величка: Защо всички Светилища се пазят за Беба
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
посетим някое от тези прекрасни местенца. Аз ще чакам да чуя одобрението на моя Учител за труда, който съм положил, и за великата си любов към тази светла душа. Без Негово знание, разрешение и благословение, аз вече нищо не правя! Това ми прави чест. Каквото каже моя Учител, това е закон за мене! И аз ще чакам Той да разреши нашата среща в Невидимия свят с Беба. Ко_ато Той реши, когато Той благоволи, когато Той повели - имам сили да изчакам. Търпението ми е безгранично, вярата силна,
непоколеб
има, надеждата - крепка, любовта - всесилна. Кажи й тя спокойно да живее, да не се притеснява Беба. Всичко ще стане, на своето определено време. Ще се погрижа и за Величка. Тя спокойна да бъде! Сега работете заедно, и да чакаме плодовете да узреят. Те не са много, повечето са узрели. Така че малко време остава, но по нашия мерник. За вас може да ви се види малко дълго. Не става за дни, за месеци, а за години. Тези плодове зреят бавно, но от вас зависи, те могат да узреят и по-бързо. Затова работете над себе си, за да се повдигнете за съвършенството си, което ви чака тук. Аз ви чакам с нетърпение, най-вече Беба! Разбира се, и Величка ще бъде все край нас и често ще работим заедно. Аз съм много благодарен на Величка, за прекрасната възможност да говоря чрез нея на моята мила Беба! Амин! Тайни от Величка нямам. Тя един ден ще ми бъде свидетел за великата ми любсв към Стефка. Аз ще й помогна, и тя ще бъде щастлива! Сега търпение и снизхождение. Нещата бавно стават, и не по наша воля, а според
към текста >>
166.
48. „Новото Битие” - Пети Божествен ден. (30.05.1943 г., неделя, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
пее през Неговата цигулка и светлия Му глас. Преди да напусна приемната, Учителят ме попита: - Вие кога запразднявате? Аз отговорих: - На 20 юли, Учителю. Той каза: - Като запраздните, ти си вземи в едно куфарче най-необходимото за спане и ела тука. Господи, благослови ме да бъда чиста като светлината, да бъда прозрачна като водата, да бъда обилна като Любовта, да бъда светла като Истината, да бъда хармонична като Мъдростта и да бъда твърда и устойчива като Добродетелта, и да бъда
непоколеб
има като Правдата. Амин! __________________________________ 54) Емил Депорт / Émile Desportes, 1878-1944, композитор, диригент 55) Габриел Форе / Gabriel Urbain Fauré, 1845-1924, пианист, органист, композитор, педагог 56) Едуард Григ / Edvard Hagerup Grieg, 1843-1907, композитор 57) Михаил Димитров Иванов / Омраам Микаел Айванхов,
към текста >>
167.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
за обряда на съединението с папата, което ще стане в същия ден.66 Тая ненадейна и необмислена новина не малко зачудва и смайва епитропите, които се съпротивили и отказали. Но стареца настоявал толкова силно на своето решение и ги уверявал тъй много, че колкото по-скоро, толкоз по-добре, че всяко тяхно постоянство и колебание си нямало повече място. За да избегнат всяка отговорност, те го помолили да им го даде писменно. Владиката изпълнил това им желание. За да ги увери, че това е
непоколеб
имо решение от негова страна, той им изважда и връчва всичките си махзари (адреси), що притежавал из цяла Българиа и които го упълномощавали да действува като може и както знае за извоюване на религиозните ни права, като им казал: „Наместо моя подпис, на ви с хиляди подписи, основан на които аз смея да пристъпя към подобно дело; идете там, дето трябва, и с тях в ръка извършете потребното.” Снабдени с подобни документи, епитропите нямало освен да извършат и приготвят, което им се изискваше. След като съобщили на българските еснафи да присъствуват в девет часа утрината за обряда, епитропите дохаждат най-сетне в Пера за да приготвят католишката страна с новото известие; но понеже никой от тях не беше запознат с католическите водители, необходимо беше да се срещнат с нас, за да ги поведем и улесним. Това беше часа по девет вечер. Колкото и да бяхме за идеята, но тая ненадейна новина и нас очуди. Ний не можихме така леко да се изложим, без да ни се даде време да обмислим положението. След един
към текста >>
168.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
бележат освен това, че не искат нищо повече от онова, което имат другите народонаселения, турени под скиптърът на султанът, и те особено наблягат на фактът, че Гърците имат четире патриархии: Цариградската, Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската и една автономна архиепископия, Кипърската, от което всека е независима от другите. Те отблъсват обвинението, че някои уш чужди влияния са ги подбутнали да заевят това искане, като уверяват, че движението им е от сами тях, и исказват
непоколеб
има вярност към правителството на н. и. в. султанът. Като не са могли още да сполучат да се припознае официално от Високата Порта църковната им независимост, те се обръщат до Евангелский Съюз, който е припознат, като приятел и защитник на свободата в религиозно отношение, с молба да им не откаже поддръжката си. Долуподписаните се осмеляват, от страна на клонът на Евангелский Съюз в Цариград, да обърнат вниманието на ваше превъсходителство върху тая толкоз важна постъпка и да ви помолят да употребите вашето приятелско влияние пред султановото правителство, за да се съгласи то да отдели Българский народ, според желанието му, от ведомството на Цариградский патриарх. Позволете ни да изложим вкратце причините, които ни подбудиха да направим тая молба. 1) Движението на Българете, до колкото ни е позволено да съдим за него, е движение на цял народ, а не на една партия, и ние мислим, че то е излязло от събуждането на народний дух в българското население, който го подбужда да отваря училища и да търси
към текста >>
НАГОРЕ