Търсене в текстове за 'критикува'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието.
Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи. Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци. А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол. Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието. Бях си написал какво трябва да кажа. Но ето, че при мен идва сестра Теофана Савова и ми казва, че Учителят я изпраща точно при мене, за да ми предаде Неговите думи: "Кажете на Галилей да не прави бележки на братята за пушенето и ракията - нека да се проявят такива, каквито са. Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на Учителя, обърна се и си отиде, без да продума ни дума повече. Аз занемях от изненада. Това мое намерение за критика го знаех само аз, тя беше написана лично от мен на лист хартия и той стоеше на масата пред мен.
към текста >>

2. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

После пък критикуваха песнопойката заради други неща - повечето от лични амбиции.
С получените пари отпечатахме въпросната кола. Братският съвет беше срещу нас, подведен от Кирил Икономов. Ние дадохме пари, извадихме колата допълнително, донесохме я у нас на листове и ги сгънахме. Така успяхме да издадем песнопойката. Голям труд беше и големи изпитания. После пък критикуваха песнопойката заради други неща - повечето от лични амбиции. Сестра Мария имаше желание да я преиздаде и да коригира допуснатите грешки, поради това че тя не можа навремето да направи корекцията на шпалтите. Тя не доживя да го направи, защото си замина през 1976 година, но беше си отбелязала на песнопойката, с която работеше всички необходими поправки. Навремето ние отпечатахме 4 000 екземпляра от песнопойката. А това не беше малко. При обиска на 7 декември 1957 година на "Изгрева" бяха иззети шестстотин броя от нея.
към текста >>

3. 5_36 Търпението на Учителя

За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко възрастни сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите.
"Търпението на Учителя" В онези години, когато ние бяхме млади, възрастните приятели недоволствуваха от нас за различни неща и по различни поводи. Ние бяхме недоволни от тях, а и те бяха недоволни от нас. За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко възрастни сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите. Той ги изслушал внимателно и накрая строго им казал: "Такива ми ги е пратил Господ и с такива работя." Те замлъкнали, били недоволни от отговора Му. Учителят ги изгледал и продължил: "И вас Господ ви е пратил тук при мене такива, каквито сте. И вас приемам по същия начин, както младите." Сестрите се спогледали, но искали по-конкретен отговор от Учителя за това как да се държат с младите и как младите да се държат с по-възрастните. Учителят ги изслушал и добавил: "Търпя всички ви. Щом Господ ви търпи и аз ще ви търпя.
към текста >>

4. 8_03 Симеон Симеонов

Стотици пъти Учителят е казвал: "Не се критикувайте!
Ние бяхме несправедливи към него и лично аз не знаех още какво представлява Симеон. В такъв случай трябва да се знае откъде идва човек, откъде излиза и какъв път изминава, защото един човек излиза от много ниско място, няма да му стигне време през един житейски живот да стигне до върха. И разбира се, ще има разлика между него и онзи, който излиза по-близо до върха. Затова ние в Школата не се познавахме, понеже не познавахме вътрешния път на всеки един от нас. Затова по една проява, ние вадим погрешно заключение за ученика. Стотици пъти Учителят е казвал: "Не се критикувайте! " Съветваше ни да намираме една добра черта един в друг и да мислим за нея. По този начин да търсим Доброто във всеки един от нас. По този начин ще се свързваме чрез мисълта, защото, като се види Доброто, даже ако някой реши да критикува, Доброто ще влезе в съзнанието му и ще го спре. Защото Доброто ще донесе светлина в съзнанието на ученика, ще го просветли, той ще осъзнае грешката си и след това ще се коригира в едно, второ, трето направление. И всяка една добродетел, която човек развива, е връзка, която се съединява с онази добра черта, която се намира във всеки един от нас.
към текста >>

По този начин ще се свързваме чрез мисълта, защото, като се види Доброто, даже ако някой реши да критикува, Доброто ще влезе в съзнанието му и ще го спре.
Затова ние в Школата не се познавахме, понеже не познавахме вътрешния път на всеки един от нас. Затова по една проява, ние вадим погрешно заключение за ученика. Стотици пъти Учителят е казвал: "Не се критикувайте! " Съветваше ни да намираме една добра черта един в друг и да мислим за нея. По този начин да търсим Доброто във всеки един от нас. По този начин ще се свързваме чрез мисълта, защото, като се види Доброто, даже ако някой реши да критикува, Доброто ще влезе в съзнанието му и ще го спре. Защото Доброто ще донесе светлина в съзнанието на ученика, ще го просветли, той ще осъзнае грешката си и след това ще се коригира в едно, второ, трето направление. И всяка една добродетел, която човек развива, е връзка, която се съединява с онази добра черта, която се намира във всеки един от нас. Това води до разширение на съзнанието, до навлизане на нови идеи от Словото на Учителя в осветеното и пробудено съзнание на ученика. Тези думи ги споменах, за да може по-ясно да изложа следния случай. На една беседа Учителят каза за Симеон Симеонов: "Ето, този брат вече двадесет и пет години ви свири и е неотклонно на своя пост като цигулар.
към текста >>

5. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Тя спазваше правилото "За никого не критикувай нищо!
Смееше се от сърце и в този смях имаше много музика. Тя не контактуваше с много хора, беше близка единствено с Паша, защото Учителят я беше насочил да отиде да живее при нея и там тя си взе матурата. Имаше духовна близост с Паша и непрекъснато подчертаваше това. Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото "За никого не критикувай нищо! " А Катя, като виждаше много нередности, дразнеше се и ги казваше. Но ми е разказвала, че винаги се е чувствувала пред Паша като ученичка с ненаучен урок. И все пак, тяхната близост и връзка продължи до края. Катя имаше най-добър усет за възприемане на всички неща и събития, които се случваха на "Изгрева". Тя можеше да запише много неща, но не ги записа.
към текста >>

6. 112. КОМУНАТА В РУСЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Като видяха другите, не одобриха нашата връзка и приятелство и много критикуваха и одумваха.
Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година. Към стопанството принадлежеше и лозето на брат Явашев -10 декара, отбрани десертни лозя. Никъде нямаше такива лозя както в Русе. Тук в комуната в Русе започна нашето истинско приятелство с Мария. Като видяха другите, не одобриха нашата връзка и приятелство и много критикуваха и одумваха. Това го правеха и пред Учителя, за да Му покажат какво представляват младежите и чакаха Учителя да ни укори пред всички, за да бъде за назидание на другите. А Учителят им каза: „Такива ми ги е дал Господ, с тях работя." Те останаха недоволни. Не можаха да разберат думите на Учителя. Русенската комуна беше през ваканцията. Тя завърши благоприятно и ние се завърнахме за съборните дни в Търново.
към текста >>

7. 113. ПРИЯТЕЛСТВОТО

Борис Николов

ТОМ 2

Много ни критикуваха за нашата дружба с Мария.
Казва й: „Има двама братя, които ходят всяка седмица по един ден на Витоша. Отиди с тях." Той я насочи към нас. Тя дойде и ни помоли.да я приемеме и тя започна да идва с нас на Витоша. Така се създаде една връзка между нас тримата. Създаде се приятелство между Жорж и нас двамата, което продължи десетилетия. Много ни критикуваха за нашата дружба с Мария. Дори и досега, когато сме на почетна възраст. Чудна работа, ще ме критикуват те мене, че от мене по-голям критик има ли? Че ти знаеш ли нещо за мен, имаш ли моето съзнание, имаш ли моят ум, имаш ли моето знание? Как ще ме критикуваш тогава? В Младежкия Клас бяхме около 60 човека братя и сестри.
към текста >>

Чудна работа, ще ме критикуват те мене, че от мене по-голям критик има ли?
Тя дойде и ни помоли.да я приемеме и тя започна да идва с нас на Витоша. Така се създаде една връзка между нас тримата. Създаде се приятелство между Жорж и нас двамата, което продължи десетилетия. Много ни критикуваха за нашата дружба с Мария. Дори и досега, когато сме на почетна възраст. Чудна работа, ще ме критикуват те мене, че от мене по-голям критик има ли? Че ти знаеш ли нещо за мен, имаш ли моето съзнание, имаш ли моят ум, имаш ли моето знание? Как ще ме критикуваш тогава? В Младежкия Клас бяхме около 60 човека братя и сестри. Ние дружехме с Мария, а всички се питаха какво ли търсим още там? Веднъж Учителят среща Мария до чешмата и я спрял.
към текста >>

Как ще ме критикуваш тогава?
Създаде се приятелство между Жорж и нас двамата, което продължи десетилетия. Много ни критикуваха за нашата дружба с Мария. Дори и досега, когато сме на почетна възраст. Чудна работа, ще ме критикуват те мене, че от мене по-голям критик има ли? Че ти знаеш ли нещо за мен, имаш ли моето съзнание, имаш ли моят ум, имаш ли моето знание? Как ще ме критикуваш тогава? В Младежкия Клас бяхме около 60 човека братя и сестри. Ние дружехме с Мария, а всички се питаха какво ли търсим още там? Веднъж Учителят среща Мария до чешмата и я спрял. Бил строг и казал: „Аз от вашето приятелство с Борис съм много доволен. Ще се радвам ако има и други такива приятелства в Братството." Ето така Учителят разреши въпроса.
към текста >>

8. 108. РАЗДЯЛАТА

ТОМ 2

Всички възрастни ококориха очи, насочиха своята критика и осъждение и подозрение срещу младите, критикуваха, осъждаха ги помежду си, негодуваха; Най-после събира се една делегация от възрастни сестри, отиват при Учителя и пред Него изказва своите възгледи, своето възмущение от дружбата на младите хора.
А възрастните братя и сестри живееха още със старите разбирания. В онова време Учителят постави задача, да се даде пример на приятелство между млад брат и сестра. Затова постави, задачата постави не външно, но вътрешно. Да се даде пример на хубави, чисти, идейни отношения между млади хора. Имаше тогава двама млади брат и сестра, между които се явиха добри чувства, хубави отношения, приятелски. Всички възрастни ококориха очи, насочиха своята критика и осъждение и подозрение срещу младите, критикуваха, осъждаха ги помежду си, негодуваха; Най-после събира се една делегация от възрастни сестри, отиват при Учителя и пред Него изказва своите възгледи, своето възмущение от дружбата на младите хора. Осъждат ги, порицават ги, казват, че дават лош пример и на другите. Поставят на Учителя да реши въпроса, или да ги накара да се оженят, или да ги изгони от Изгрева. Значи те са решили въпроса и поставят на Учителя дилемата да избира едно от техните решения. Учителят ги изслушва, ала след това им държи едно Слово, от което те си отиват като попарени. „Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине.
към текста >>

След няколко години Учителят среща младата сестра, която критикуваха и й казва: „Аз от вашето приятелство съм много доволен и бих желал на Изгрева да има още много такива двойки като вас." Тази сестра беше Мария Тодорова, а другият беше моя милост.
„Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине. Поемате ли отговорността за неговата смърт? " Сестрите си отидоха смутени и засрамени. После това приятелство беше пример за младите, едно правилно разрешение на една от най-трудните задачи. Въпреки цялото противодействие, което срещаха, приятелството издържа на всички пречки. След няколко години Учителят среща младата сестра, която критикуваха и й казва: „Аз от вашето приятелство съм много доволен и бих желал на Изгрева да има още много такива двойки като вас." Тази сестра беше Мария Тодорова, а другият беше моя милост. Ако бяха ни разделили един от нас щеше да си замине. А това бях аз. Ето така оцеляхме двамата цели 50 години след това.
към текста >>

9. 74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Последните години Учителят каза: „Не критикувайте комунистите.
За тях беше важна властта. А причината бе, че те за пръв път идваха на земята като духове да управляват. Досега бяха висяли в пространството хиляди човешки години. А Учителят ги допусна да слезнат на земята, защото имаха да изпълнят мисия. Това го знаехме от Учителя, от беседите и след Неговото заминаване 30 години след това проверяваме, че думите Му бяха точни и се изпълниха. Последните години Учителят каза: „Не критикувайте комунистите. Те сами ще се коригират. Живота ще ги коригира." По мое време те не се коригираха към Братството, макар че минаха вече 30 години. Но те ще се коригират, думата на Учителя на две не става, защото духовният закон гласи: „В едно Божествено решение няма изключение". А решението на Учителя бе решение на Божествения Свят, чийто представител бе Учителят тук на земята. Аз също бях в затвора четири години.
към текста >>

10. 95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Когато издадохме книгата „УЧИТЕЛЯТ" бяхме критикувани от възрастните приятели и особено от Тодор Стоименов, че много малко сме дали за личността на Учителя.
Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща. Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в тялото на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето духовно усъвършенстване от близостта на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя. А в тялото на нейния рожден син Петър беше вече Божествения Дух и Христовия Дух. Това бе Мировият Учител, който бе пред нас. Ето, това е една случка и се отнася към големите мистерии на Всемировия Учител. Когато издадохме книгата „УЧИТЕЛЯТ" бяхме критикувани от възрастните приятели и особено от Тодор Стоименов, че много малко сме дали за личността на Учителя. Но ние целенасочено не дадохме този материал, понеже не искахме да подчертаваме личността, а да обрисуваме духовният Му образ. Имахме поводи за това. Спомням си какво отговори веднъж Учителят на един журналист, който Го запита: „Господин Дънов, кажете нещо за себе си! " Учителят строго му отговори: „Това не е съществено! " Ние се придържахме към това мнение на Учителя.
към текста >>

Една вечер ние разговаряхме пред Учителя като обсъждахме или критикувахме този или онзи.
" Ние се придържахме към това мнение на Учителя. Но за да ви успокоя ще кажа, че това което ние не направихме, бяха го направили другите. А това бяха учени, професори от Университета, които бяха написали биографията на бащата на Учителя - дядо поп Константин Дъновски, така и също за всичките онези личности около Него. А нашата работа беше друга. Но ние пазим материалите им. Една вечер ние разговаряхме пред Учителя като обсъждахме или критикувахме този или онзи. Как може да се критикува пред Учителя ли, когато Той изрично е казвал: „Не се критикувайте! Не изнасяйте погрешките си един пред други, защото те ще ви спънат. Като изнасяш една погрешка на другия, това означава че ти го чистиш отвътре и има опасност, това което изчистиш от него да влезне в тебе и ти да повториш същата грешка. Онзи, който иска да чисти погрешките на другите, трябва да има сила и мощ." Да, но ние това не го спазвахме. Тази вечер ние разговаряхме, а Учителят стоеше пред нас и не взе отношение към целият ни разговор.
към текста >>

Как може да се критикува пред Учителя ли, когато Той изрично е казвал: „Не се критикувайте!
Но за да ви успокоя ще кажа, че това което ние не направихме, бяха го направили другите. А това бяха учени, професори от Университета, които бяха написали биографията на бащата на Учителя - дядо поп Константин Дъновски, така и също за всичките онези личности около Него. А нашата работа беше друга. Но ние пазим материалите им. Една вечер ние разговаряхме пред Учителя като обсъждахме или критикувахме този или онзи. Как може да се критикува пред Учителя ли, когато Той изрично е казвал: „Не се критикувайте! Не изнасяйте погрешките си един пред други, защото те ще ви спънат. Като изнасяш една погрешка на другия, това означава че ти го чистиш отвътре и има опасност, това което изчистиш от него да влезне в тебе и ти да повториш същата грешка. Онзи, който иска да чисти погрешките на другите, трябва да има сила и мощ." Да, но ние това не го спазвахме. Тази вечер ние разговаряхме, а Учителят стоеше пред нас и не взе отношение към целият ни разговор. Мълчеше през цялото време.
към текста >>

11. 9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Те критикуваха духовните движения в България и търсеха да доказват кой е Учителят.
След като изброили всички възможни имена вдигнали рамене. Тогава Учителят казал: „Поканете Марийка и Борис". След това те дойдоха у нас, разказаха за своята идея и за думите на Учителя. Възприехме идеята и поръчението на Учителя. Започнахме да преглеждаме техният материал. Те критикуваха духовните движения в България и търсеха да доказват кой е Учителят. На следващия път ние предложихме друг план, прост и ясен: Делото на Учителя, Неговия живот, Учението и Неговият образ. Просто и ясно. Така направихме доста изменения в техния план и премахнахме критичния характер. Цялата работа поставихме на идейни основи без да се водят спорове, без да се сравняват и равняват с когото и да било. Беше изведена книгата на идейна висота.
към текста >>

12. ІІІ.57. КОНЯТ И НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

Смяташе, че ще даде възможност противниците на Учителя да ни критикуват, че сме хора ненормални и безумни.
Бе описан и от няколко човека. Но никой не е събрал отделните части в едно цяло. Ето, аз ги събирам. Това лично ми го е разказвал Гръблев. Той също го е описал, но имаше съображения да не казва, че е видял Учителя пред себе си, как държи юздата на коня. Смяташе, че ще даде възможност противниците на Учителя да ни критикуват, че сме хора ненормални и безумни. Така той смяташе. А трябва да се каже Истината. А така вече събраните отделни части говорят за Цялото. Те говорят за непознатите нам селения на Духа и за живота на Всемировия Учител на земята, когато бе в човешко тяло при човеците на земята. Тук бе Школата, тук се учеше, прилагаше и живееше чрез Словото на Всемировия Учител.
към текста >>

13. 6.43. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

В братството много са ме критикували за тези връзки с жените.
Тя издаде една моя книга на полски „В долината на розите" и искаше искрено с мен да се свърже и омъжи. Но Учителят й бе казал, че не съм за Полша, а за България, и че тук имам работа. Тя ми зададе последния си въпрос. „Искаш ла да дойдеш с мен завинаги в Полша, или не." „Мога да идвам на гости". „Щом не е завинаги, ще се разделим." И се разделихме. В братството много са ме критикували за тези връзки с жените. Но те не са знаели дълбоките причини на какво се дължат. Нито имат поглед към миналото на човека, за да видят връзките между тези души, и понеже днес се намираме в епохата на Кали-Юга, никакви нови връзки не се създават. Това са старите връзки от миналото, това е ликвидация на старите връзки от близкото и далечно минало.
към текста >>

14. 6.54. СТЕПАН КИРСАНОВ

Те много го критикуваха.
54. СТЕПАН КИРСАНОВ На 1.VI.1944 г. беше съставен кабинет от Багрянов. Безрезултатни преговори се започнаха с Отечествения фронт. Багрянов не можеше да се справи с регентите и армията. Те много го критикуваха. Но какво можеше да изискват от една личност, която е обвързана и вързана отвсякъде и не може да действа. Интересно е, че в това напрегнато положение на България, имах една непредвидена среща. Заедно с Учителя ние бяхме евакуирани в с. Мърчаево, откъдето аз всяка сутрин и вечер отивах и се връщах на работа в София. Една вечер, връщайки се от работа, след с.
към текста >>

15. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

" Учителят ми каза тихо: „Не го критикувай, това е кучето, което ще пази котвата." Това ме силно впечатли.
В мене тогава настъпи една голяма реакция, понеже аз по природа съм антивоенен. Това още като дете ми се е вгнездило в подсъзнанието, защото в Балканската война аз видях един човек, който избиваше турците - военнопленници. Аз толкова много се възмутих и се потресох от гледката, и когато винаги става въпрос за насилие, за кърваво насилие, аз съм най-големият противник. И когато видях, че този човек, униформен офицер, прави с кирка елипса около моята котва, в мене настана един смут и аз отидох при Учителя с един гняв. „Учителю, защо му позволявате на него да чертае около тази котва, когато тя е символ на най-великото нещо в живота? " Учителят ми каза тихо: „Не го критикувай, това е кучето, което ще пази котвата." Това ме силно впечатли. После видях как Учителят взе ножа на Лулчев, с който работеше и го наточи със Своят нож. Просто видях, че Учителят го намагнетизира. Той режеше с нож чимовете, правеше ги на квадрати и после ги донасяше и с чимовете очертаваше елипсата. Учителят му взе ножа, извади Своя и го наточи. Вие сте виждали как се точат два ножа.
към текста >>

16. 6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН

Трябва да подчертаем, че човек, когато отрича или критикува един факт, той не знае какви са дълбоките намерения на Живата Природа.
Когато четох мемоарите на Наполеон, когато е бил на заточение на остров Елба, той идва до едно велико просветление и казва на един от своите приближени графове, който го е записал в спомените си: „Действително Исус Христос не беше от този свят. А ние, Цезар, Александър Македонски и аз създаваме империи, които пропадат, а Неговото царство не пропада, защото почива на закона на Любовта". Значи този гигант Наполеон идва до едно прозрение. Той е адепт. За да му поверят една такава задача, това никак не е случайно. Трябва да подчертаем, че човек, когато отрича или критикува един факт, той не знае какви са дълбоките намерения на Живата Природа. Иначе има опасност ние да отречем Великата Разумност в природата. В природата има една Велика Разумност, която направлява нещата. Или това е Космичното Братство, което има за център Звездата АЛФИОЛА. Когато отричаме и отхвърляме означава, че или ние не сме осведомени, или сме заинтересовани в нашите съждения, които проектираме към даден човек. Ние не знаем каква роля изпълнява този човек.
към текста >>

17. 6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ

Наистина аз не съм бил добре осведомен за това учение." Един мой близък родственик цели двадесет години ни критикуваше по отношение учението.
Един известен наш професор - Димитър Кацаров, педагог, не само пред нашата общественост, но и в чужбина, със своите новаторски схващания в областта на педагогиката, имаше отрицателно отношение към Учителя и учението. Веднъж, връщайки се от Швейцария, където е бил на един педагогически конгрес, ме среща и ми казва: „Интересно, на конгреса ме запитаха доста за вашето учение." Изглежда това му е направило силно впечатление, понеже един от авторитетите на този конгрес - професор Фериер, много изтъкнат педагог на Запад, е написал една малка брошура за Учителя и учението Му. Току-що беше излязла книгата ни от печат и аз му я предложих. Книгата е оказала такова силно въздействие на професор Д. Кацаров, че после при една среща той ми каза следното: „Рядко съм чел книга, написана с такава любов. Наистина аз не съм бил добре осведомен за това учение." Един мой близък родственик цели двадесет години ни критикуваше по отношение учението. Може би това се дължеше и на обстоятелството, че обичах да оставям хората свободни, сами да дойдат до известни схващания, без да им се правят някакви внушения. След като прочел няколко пъти книгата „Учителят" така силно се привърза към учението - подобно на Павел, когато чул гласа на Христа: „Защо ме гониш? " Някои наши приятели от просветния съвет по редица съображения, които не искаме да изтъкнем, надигнаха гласа си, не по същината на книгата, но по маниера на нейното издаване, т.е. затворения кръг на издателите и запазване мълчание около изготвянето й. Доста болезнено изживях тази крайно тенденциозна критика, по простата причина, че те нямаха правилна представа за онези дълбоки подбуди, в които няма нито капка корист, нито тщеславие за някаква прослава.
към текста >>

18. 7.05. САВА КАЛИМЕНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Той ги владееше отвънка и отвътре, а те стояха като препарирани пред него, а зад гърба му го критикуваха и го ругаеха.
Аз днес те спасявам от пълен провал и вместо да ми съдействаш, ти ми пречиш." Аз се скарах с него. Мария Тодорова седи на своя стой и слуша. Мълчи. Какви ли не работи е виждала тя. Единствено аз можех да се разправям с него. Другите му се бояха. Той ги владееше отвънка и отвътре, а те стояха като препарирани пред него, а зад гърба му го критикуваха и го ругаеха. Той знаеше за това и затова ги оставяше да минават пред него, да се унижават като се умилкваха и му се усмихваха угоднически. Накрая разбрах, че той е вече предал на други хора тези вестници. Забележете сега: Вие задвижвате някаква работа и изведнъж изникват други хора и ограбват това, което вие правите. Споделих отново със Сава Калименов, че Борис ме е излъгал и ме е обрал. Той се усмихна: „Аз ще ти подготвя други.
към текста >>

19. 66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ

Нали Учителя казваше да не се спираме на погрешките на другите в Школата, да не ги критикуваме, понеже като изнасяме техните пог-решки се свързваме с тях и ние откликваме на тях и правим след това същите грешки.
66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ Отново съм пред Учителя, а той ми посочва стола да седна и казва „Искам да ми помогнеш в нещо. Ето ти толкова време си тук и толкова време си около мен и в това Братство, а сега искам да дадеш пред мен характеристика на всички приятели на Изгрева". Аз го оглеждам и се питам какво означава пък това. Нали Учителя казваше да не се спираме на погрешките на другите в Школата, да не ги критикуваме, понеже като изнасяме техните пог-решки се свързваме с тях и ние откликваме на тях и правим след това същите грешки. А има и друг окултен закон, че когато изнасяш на някого погрешките то ти го чистиш отвътре от тях и след това тези погрешки негови трябва да ги прекараш чрез себе си и да ги изхвърлиш чрез съзнанието си навън. А това не е лесно и не всеки има сила и знание да стори това. Но сега разбрах, че Учителят имаше нещо друго предвид и реших да изкажа своето виждане. Съгласих се. Учителят започна да споменава имената на някои братя, а аз започвах да обрисувам всички така, както аз ги виждах и да давам своето мнение, но така както аз ги възприемах този или онзи и не се съобразявах какво след време някой би казал за моята преценка.
към текста >>

20. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

Изслуша ме и каза: „Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува.
Като видя, че аз наистина се срамувам и не смея да се доближа до него, той ме спря и каза: „Марийке, тук на Изгрева е много груба средата около тебе". Аз се изненадах, че той се доближи до мен, не очаквах, че ще ми каже такова нещо и освен това ме освободи от срама, който носех, който беше чужд, а не мой, но го бях поела, за да го нося. Това ме накара да се замисля как да избегна тази груба среда около мен и накрая така се подреди, че купихме една къщичка в гората, влезнах там и се родих за втори път. Там живях до края на годините си. След онази случка с извержението и след като ме освободи от нея, аз отидох да му се извиня и да го моля да прошка. Изслуша ме и каза: „Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува. Ученикът трябва да вижда всичко и да знае причината и последствията им. Но трябва да бъде снизходителен към всичко. А това ще постигне като вижда всичко и ще мълчи. Ученикът има право само да учи себе си и другите на послушание към Бога". Ето аз се връщам у дома и се питам успях ли да изтрия онзи срам пред Учителя.
към текста >>

21. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Когато Учителят ме сближи с Борис то старите сестри шушукаха и ме критикуваха.
Учителят искаше една свободна мисъл при учениците. Човек трябва да разглежда същината им, а да не се скачва и да се съединява с външните форми. Това е много трудно за схващане, защото външнаЛфор-ма е необходима понякога, за да закрепи човешкото съзнание, за да може да се закрепи стремежа му към изучаване на същината на даден въпрос. Аз още от дете се противопоставях на общественото мнение, дори правех точно противоположното, за да предизвикам реакция и да се отдалеча по този начин от него и да се разгранича от него. Бунтувах се вътрешно. Когато Учителят ме сближи с Борис то старите сестри шушукаха и ме критикуваха. Обикновено те бяха седнали на пейката или по столове и си разправят разни неща, а аз минавам с Борис и нарочно го хващам под ръка пред тях и те се ококорват и ни гледат. Ама аз тогава съм била млада - двадесет и пет годишна. После следващият път пак го направя, а те вече като ме виждаха, че наближавам вдигаха си дългите рокли нагоре, половин метър над земята и искаха да кажат „минава мърша". Та „мършата" минаваше, а те си вдигаха полите, за да мине „мършата" между и роклите им. Ами ако влезнеше „мършата" под тях тогава какво ли щеше да стане?
към текста >>

22. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Каза ми: „Не ти трябва, защото ще те критикуват".
Тогава къде е загадката? Ще я чуете след малко. Оженихме се и Борис ме бе поканил да отидем на гости в Габрово при родителите му, за да ме видят и да ме огледат така както се оглежда млада булка или така както се оглежда, когато се купува крава на пазара. Сравнението не е случайно. Отидох при Учителя и споделих с него всичко. Каза ми: „Не ти трябва, защото ще те критикуват". Аз се върнах у дома, много умувах, нали трябва да видя свекъра и свекървата пък и няма какво да се плаша от оглеждане. Аз бях хубава и така бях построена, че не можех да се срамувам от някакъв да кажем недостатък в тялото си. Напротив, можех само да се гордея с него. Но ето аз не послушах Учителя и отидох с Борис в Габрово. Посрещнаха ни като че ли не бяхме младоженци, а добитък събран за разплод на рода им.
към текста >>

23. 163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ

Тогава всички се възмущаваха, критикуваха ни, че сме се отдалечили толкова много и че сме се делили от братския живот.
163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ По онези години когато палатката на Учителя беше до второто езеро до големият камък колкото човешки бой, тогава всички излизахме да посрещаме слънцето на едно възвишение от езерото. Това беше първият Молитвен връх. Тогава ние с Борис Николов си слагахме палатката горе на хребета в подножието на една скала. Бяхме на 60 м над езерото и на сто метра от лагера. Тогава всички се възмущаваха, критикуваха ни, че сме се отдалечили толкова много и че сме се делили от братския живот. Критиките и упреците бяха станали толкова ожесточени, че накараха Учителя да вземе отношение към този въпрос. Той го разреши най-неочаквано за всички - за тях и за нас. Всички останаха озадачени, изумени и стреснати. Ами сега? И тези критики винаги ни съпътствуваха до края на живота ни.
към текста >>

Пак ни критикуваха за новото ни място.
Нашето огнище и огънят, който бе запален от него вреше чай и с него гощавахме всички. По-късно палатката на Учителя се премести по склона, а след това Учителят я премести на хребета над второто езеро. Постепенно палатките се качиха горе на хребета. Вече бяха близко до новият Молитвен врьх. А пък ние с Борис изнесохме палатката си по-нагоре към езерото на „Чистотата". Пак ни критикуваха за новото ни място. Тогава Учителят доведе Братството да играе Паневритмия на онова голямо място под „Харамията", която се намираше до нашите палатки до езерото на „Чистотата". Така че ние водехме приятелите къде да ходят. Това бе един вътрешен подтик да се изнасяме нагоре в по-чистите места, далеч от глъч и шум. Това не означава, че ние се бяхме отдалечили от общия братски живот и че страняхме от него. Напротив, при нас в свободното време винаги имаше посетители, които като правеха туристически обходи на връщане минаваха край нас, ние ги гощавахме с чай, а те ни гостуваха, разказваха своите впечатления и личните ни контакти се заздравяваха още по-добре.
към текста >>

24. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

В човека има едно същество вътре, което постоянно роптае, критикува, каквото направят хората, все ще намери някоя погрешка, все ще каже: „Не трябваше да бъде такъв".
Всички спорове са все между големите хора. Любовта започва най-после. Животът, който не е озарен от Любовта, остава в тъмнина и тогава никакъв живот не може да се използва. В почетната глава се говори за крадеца. Крадецът - това са големите хора. В човека има едно същество вътре, което постоянно роптае, критикува, каквото направят хората, все ще намери някоя погрешка, все ще каже: „Не трябваше да бъде такъв". И сам като останеш той пак ти разправя за погрешките на този, на онзи, все те занимава с отрицателните работи. Та казвам: Този е крадецът. Човек като го хване, трябва да го отстрани. Това същество е критик, ще каже, че светът не е направен хубаво, че Господ не е предвидил всичко, и той дава веднага план, мнението си. Ако го попитате, като как трябва да се направи света, не може да каже.
към текста >>

25. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

Стигна се до там, че заради нейният начин на живот и поведение се критикуваше Учителя, хвърляха му се упреци, обвиняваха го във всичко и то заради нея и заради такива нейни грешки.
Но по онова време много хора, които заобикаляха Учителя бяха много своенравни и всеки пренасяше своят живот, своите привички, с които бе свикнал и които носеше от векове и ги донасяше в Школата на Учителя. Да, всеки искаше да внесе тук нещо свое и да го прикачи върху братския живот. А че тук бе Школа, че тук се говореше и изнасяше едно ново Учение и едно ново Слово, което трябваше да се приложи именно в условията на братския живот - това много малко се оценяваше. Възприемаха го, но после или се забравяше, или срещаше противодействие именно от собствените привички на всеки един от нас. Мара Граблашева чрез своето поведение и начин на общуване и обхода с другите беше започнала да предизвиква доста забележки от останалите. Стигна се до там, че заради нейният начин на живот и поведение се критикуваше Учителя, хвърляха му се упреци, обвиняваха го във всичко и то заради нея и заради такива нейни грешки. Нейният мъж се казваше Величко Граблашев и бе заминал в Америка със сина си, а тя остана тук с дъщеря си. Започна да създава много неприятности на Учителя. Влизаше в стаята му, искаше да спи на кревата му, на леглото му, понякога я намираха, че се е завряла под кревата му и едвам я измъкваха от там. Тя бе станала медиумична и в нея влизаха духове, които я използваха, за да притесняват Учителят и да го злепоставят в обществото. По едно време тя започна да говори срещу Учителя, че той използвал парите на учениците си за свои користолюбиви цели.
към текста >>

26. 189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Когато критикуваш някого и говориш срещу него ти се свършваш с него и го изчистваш отвътре.
А той каже: „Ама аз мога" и мине. След това дойде до по-тясна дупка, после още по-малка и най-сетне дойде до там дето не може да се провре и се намери в безизходно положение. Дупката е емблема на порока. През дупка човек не трябва да минава. Когато някой иска да поправи другиго той се оцапва. Когато критикуваш някого и говориш срещу него ти се свършваш с него и го изчистваш отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате. В една окултна Школа е строго забранено да се критикуват учениците по между си и да се одумват, защото се цапат един другиго. Но има случаи когато Учителят даде задача на един ученик и той трябва да изчисти всичката мръсотия, която е завладяла наоколо. Той тогава става канал, чрез който трябва да изле-зат всички нечистотии и мръсотии.
към текста >>

В една окултна Школа е строго забранено да се критикуват учениците по между си и да се одумват, защото се цапат един другиго.
През дупка човек не трябва да минава. Когато някой иска да поправи другиго той се оцапва. Когато критикуваш някого и говориш срещу него ти се свършваш с него и го изчистваш отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате. В една окултна Школа е строго забранено да се критикуват учениците по между си и да се одумват, защото се цапат един другиго. Но има случаи когато Учителят даде задача на един ученик и той трябва да изчисти всичката мръсотия, която е завладяла наоколо. Той тогава става канал, чрез който трябва да изле-зат всички нечистотии и мръсотии. Една такава роля и задача изпълнява и Магдалена тук на Изгрева". Веднъж бяхме на обща вечеря и Учителят каза, че разликата между неговата ядене и нашето е, че ние изпитваме удоволствие като ядем, а той изпитва страдание, защото той прави жертва. До него беше седнала Магдалена и той разговаряше много любезно и внимателно с нея.
към текста >>

27. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

Всички все отрицателното мислят и все критикуват.
Сега не може." Аз не съм доволна от отговора му, стоя, прехвърлям се от крак на крак, а той ме поглежда и казва: „Сега ти давам една задача: ти сама да намериш начина, по който можеш да направиш искрени отношенията между Паша, Савка и теб. Вие най-напред бяхте пет и добре започнахте. После и Мария Радева излезе от групата, а тя работеше много добре. Нея други причини я накараха да излезе от този клас." „Учителю, докато ние не влезнем в духовния свят няма да можем да се погодим, защото Савка схваща нещата по свой начин, Паша също по свой и аз по свой." „То е хубаво когато има разнообразие, но най-важното е когато това разнообразие се обединява в едно цяло. Трябват хора с положителни мисли. Всички все отрицателното мислят и все критикуват. А обединението не се извършва с отрицание. Да ви охарактеризирам сега: Мария Савова е морален тип. Паша е разумен тип. Савка е досетлива, а ти имаш най-гъвкави чувства. Ти умееш да влезнеш в положението на мъжете и да им угодиш.
към текста >>

28. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-студентки, когато следвахме философия и то в един и същи курс. Тогава бяха ни дали различни теми за разработка. Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина. След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали. Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си.
към текста >>

29. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Наталия Чакова

Изказваше се също с възхищение за хората, членове на това общество - хора смирени, скромни, които слушат с внимание това, което се чете, не гледат кой как е облечен (както това става в църквите), не критикуват, а любезни и внимателни едни към други и към новодошлите, като нея при тях.
семейство Антонови си отидоха в Казанлък от където бяха, а аз се преместих да живея при съученичката и приятелката си Милка Танева. Баща й беше учител по философските предмети в мъжката гимназия, а майка й бивша Учителю, добра и възпитана жена, и религиозна. Тя беше попаднала, кой знак как в новообразуваното в града религиозно общество „Бяло Братство" или „дъновисти" както ги наричаха още, последователи на онзи „много учен човек, д-р Дънов", за който бях чула преди две години. Тя не беше дъновистка, както сама казваше, но всеки неделен ден вместо в църква отиваше в салона на дъновистите и слушаше беседата на Учителя Дънов, която се четеше там. От там тя се връщаше възхитена, озарена, вдъхновена и започваше да ни разказва, каквото й е направило впечатление и каквото е запомнила от беседата. Изказваше се също с възхищение за хората, членове на това общество - хора смирени, скромни, които слушат с внимание това, което се чете, не гледат кой как е облечен (както това става в църквите), не критикуват, а любезни и внимателни едни към други и към новодошлите, като нея при тях. Всичко това отекваше в младежката ми душа и аз закопнях да отида и да ги видя тези хора и да чуя какво се чете при тях. Един ден аз й изказах това мое желание и тя каза: „Добре, ще ви заведа с Милка, но за Великден. Тогава ще дойде и господин Дънов, техният Учител да Го видите и да се запознаете с Него! " Аз трепнах от неудържима радост! Боже, колко скоро ще ми се изпълни желанието, копнежът, породен само преди две години, когато за пръв път чух името Му.
към текста >>

30. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Брат Ковачев се зарадва много, прие ни много мило, но ни държа една дълга проповед, по човешки, разбира се, и ние - палавници такива, не закъсняхме като излязохме да я разкритикуваме и да се пошегуваме даже.
Той ни разпитва за учителството ни, за живота ни на село, за Стара Загора и между другото каза: „Ами вие като влязохте в общия клас питахте ли ръководителя, брат Ковачев? Разреши ли ви той? " „Ами щом като Вие разрешавате, има ли нужда да питаме и него? " „Има, има", каза Той и бащински мило и наставнически каза: „Сега като си отидете в Стара Загора ще идете при брат Ковачев и ще му кажете: „Брат 22 Ковачев, искаме да влезем в общия клас, ще ни приемете ли? " А ние отдавна бяхме влезли и бяхме повечето време в село сами и по-голямата част от ваканцията прекарвахме в София и съвсем малко време бивахме в Стара Загора и съвсем малко посещавахме /Класовете там и ни се струваше съвсем излишно, но понеже Той каза, като се върнахме, направихме както каза Той. Брат Ковачев се зарадва много, прие ни много мило, но ни държа една дълга проповед, по човешки, разбира се, и ние - палавници такива, не закъсняхме като излязохме да я разкритикуваме и да се пошегуваме даже. По-късно аз разбрах, че Учителят ни е пратил при ръководителя за смирение, защото младите хора са доста самонадеяни и горди. Те много често казват, че „слагат учителите си в джоба си" От тези два случая изводът ми е, че за в бъдеще ако помогне Бог да има класове (школи) всеки нов брат и сестра, които искат да влязат в класовете, трябва да питат ръководителя на класа или на Братството и учениците. И ако всички единодушно го приемат да бъде приет. Сам Учителят не приемаше всички. Има хора, които дълго време не ги е приемал, а някои и съвсем не.
към текста >>

31. 19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Който не е работил над себе си, само той не знае, че не е лесна тази работа и иска веднага с един замах да придобие всичко, или изисква това от другите, изисква съвършенство от тях и си позволява да ги критикува.
И трябва работа, и работа, и работа. И трябва учене, и учене, и учене. Непреривна работа над себе си и учене. Не е лесно да работиш над себе си, да се самовъзпитаваш и самообразоваш. Не е лесно да добиеш самоконтрол и самодисциплина. Който не е работил над себе си, само той не знае, че не е лесна тази работа и иска веднага с един замах да придобие всичко, или изисква това от другите, изисква съвършенство от тях и си позволява да ги критикува. Който се е опитал искрено да поработи върху себе си, той е търпелив и снизходителен към другите и взискателен и упорит към себе си. Той не се отчайва при несполуки и върви напред. Той знае, че не е лесно да се справи човек с атавистични навици натрупани от хилядолетни поколения, с кривите изопачени мисли, разбирания, идеи на своите предци, със заобикалящата го среда, условия и т.н. Затова той е смирен и тихо, и спокойно, задълбочено, мълчаливо работи и работи, учи и учи. С един организъм болезнен, с една наследственост обременена, с една тежка карма, не е лесно да организираш себе си: да изправиш челото си, да продължиш носа си, да оформиш брадата си, да изправиш гърбицата си или изкривения си крак и въобще всеки телесен и душевен недъг, както се сочи и изисква в беседите.
към текста >>

32. МАРИН КАМБУРОВ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Тия, които внушаваха това най не работеха и нищо не направиха и нищо не дадоха, а бяха готовановци, само критикуваха и не щяха старите.
И досега още не ми е ясно дали се отнася за Братството, че Учителят си замина, че парахода се разби, че Изгревът в София се разруши от властта или се отнася за цялото човечество. Но това остана впечатляващо, но никой на никого не може да помогне... Сега е точно такова положението: Корабът потъна, от него едни се издавиха и си заминаха от този свят, други станаха корабокрушенци и се спасиха на необитаем остров. (Към N 22) Имаше някои като Христо Христов и др., които смятаха, че причината за неуспеха в комуната се дължи на това, че в комуната са приети стари хора, т.е. моите родители. А това не беше истина. Тия, които внушаваха това най не работеха и нищо не направиха и нищо не дадоха, а бяха готовановци, само критикуваха и не щяха старите. А пък ние на гърба на старите изкарахме 4-5 години. И като си отидоха старите и комуната се разтури. Те мислеха да работят по два часа и през другото време да пеят и да живеят братски. А то не излезе така. У тях имаше недоволство по отношение на старите.
към текста >>

33. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

А през деня прави точно обратното - критикува, отхвърля, противоречив е, а дойде ли вечерно време, по време на сън го коригират.
И досега. Денем е магаре, а нощем е ученик. Учат го по време на сън. Дават му през нощта и поезия и музика и откровения и всичко. През нощта е окултен ученик на Бялото Братство. А през деня прави точно обратното - критикува, отхвърля, противоречив е, а дойде ли вечерно време, по време на сън го коригират. И му се дава светлина и все по-висока и по-висока. Не можеше да се оплаче, че е забравено дете от Бога. Напротив, беше галеното дете на съдбата. Но после дойде време да плаща. С него сме преминали през всичките тези години на невероятни противоречия.
към текста >>

34. 4. СЛУГИНЯТА

Донка Илиева

Те бяха направили един фиктивен брак да не ги критикуват.
4. СЛУГИНЯТА Антов живееше при Кинчето. Те бяха направили един фиктивен брак да не ги критикуват. Тя беше 15 години по-млада от него. Тя е била сираче от войната с турците и е от бежанците. През 1913-та генерал Диков я прибрал, смилил се над нея, а тя била 7 - 8-годишно дете. Генерал Диков се познавал с Учителя. Той имал четири дъщери, но въпреки това осиновява Кинчето, отглежда я, дава я в стопанското училище и след като завършила започнала да работи.
към текста >>

35. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

Братята идваха много често и през другите дни у нас, събираха се, обичаха да философствуват, спорят, разискват, критикуват.
Всичко ми беше ясно, напълно приемах като аксиома, без колебание. Даже и мисъл за съмнение нямах: вярвах в задгробен живот, телепатия, прераждане, дълбоко убедена във всички окултни закони. Събирахме се сестри: Руска Жекова (майка на Жечо Панайотов от братския съвет след заминаването на Учителя), нейната сестра Ташка Станчева, Цонка Стефанова, Еленка Шумналиева, Керачка, Кортеза (ясновидката, казваха й светицата), която Учителят единствена признаваше за ясновидка, като чиста душа. За нея е писал в беседите. Братя: Михаил Кантарджиев, Петър Чорбаджиев, Пренеров и жена му, Иван Гешев (за него също Учителят е писал в беседите), Иван Жеков и др., на които имената съм забравила. Братята идваха много често и през другите дни у нас, събираха се, обичаха да философствуват, спорят, разискват, критикуват. Идваха често и Софрони Ников и Тодор Бъчваров. Бъчваров беше отначало с Учителя, но след онази случка на Сливенския балкан, когато им казал за тримата, че един от тях ще си замине, друг ще си загуби богатството, на третия ще остане в самота, то той се озлоби. Тогава написа едно стихотворение с акростих, така че първите букви отгоре надолу означаваха „Петър Дънов е лъжеучител". След това стихотворение той бърже, бърже си замина от този свят. Трябваше да провери кой е лъжеучител там.
към текста >>

36. 4. Разцеплението

Мария Младенова

Бях много бойко настроена, с остър език, разкритикувах го безпощадно.
Говори Ив. Калканджиев. Братът-ръководител и всички с него постъпват както пише в Евангелието пращали са поотделно да ме вразумяват и след като не съм поумняла, решили цялата църква да ми говорят. Казаха ми, че съм обсебена от тъмните сили, че погивам и още много други неща, които не си спомням подробно. Затова те ще се молят за моето спасение. След като изказа цялото обвинение, трябваше да говоря и аз. Бях много бойко настроена, с остър език, разкритикувах го безпощадно. Казах, че те са с тъмните сили и не виждат истината, че са заслепени фанатици. И двете страни бяхме разпалени, разменихме си силни упреци и обиди. И разбира се те ме отлъчиха (по Евангелието) като коза от овчето стадо и решиха да се молят за моето спасение. По повод на тия два създадени лагера, два полюса аз писах първата година на Учителя. Прилагам тука отговора на първото ми писмо до Учителя.
към текста >>

37. 48. Полковник Тодор Божков

Георги Йорданов Добрев

Добре, ама брат Божков сяда си, той бил цивилен така облечен, пътува, не знае, разбира се, че тука става въпрос за Учителя, критикуват тези приятели онези, които са ученици на Учителя и той слуша, слуша.
Свиреше едно време на цигулка, на кавал, пееше. И вижда ги двамата в едно особено положение срещу тях седнали други младежи, които ги атакуват, които им се смеят, подиграват ги. Те мълчат само, седят и мълчат, понеже имат дълги коси и те заради косите ги мислят за дъновисти. И вземали сега да ги подиграват. И пак така, смеят се, подиграват се, какви ли нелепости и глупости говорят по техен адрес, за тяхната идея. Добре, ама брат Божков сяда си, той бил цивилен така облечен, пътува, не знае, разбира се, че тука става въпрос за Учителя, критикуват тези приятели онези, които са ученици на Учителя и той слуша, слуша. По едно време скочил, с един тон и настроение като тракнал и казал: „Слушайте. Спрете да говорите повече, една дума ако кажете, ей пистолета, ще ви застрелям и ще ви хвърля през прозореца на влака“. Ония замръзнали, спрели. И им казва тогава: „Вие не знаете за кого говорите. Моята дъщеря боледува цял живот от дете и лек за нея нямаше в България и в други държави съм ходил къде ли не, където не ми казаха, там не съм ходил, за да я лекувам.
към текста >>

38. 49. Паша Теодорова

Георги Йорданов Добрев

Дори аз бях много буен, нервен, сприхав, недоволен от някои работи и се проявявах малко не така, не както трябва де и критикувах, особено във времето на Учителя там с другите братя.
Ако остане братството да ви ги дава, кожата ще ви одере. Това ще е благодарността им към вашата работа. Питат ме колко ви плащаме. Аз питам тях: „Идете, проверете колко биха получавали те на друго място със същата работа. А ние им даваме едва за храната“. Дори аз бях много буен, нервен, сприхав, недоволен от някои работи и се проявявах малко не така, не както трябва де и критикувах, особено във времето на Учителя там с другите братя. Дори Борис критикувах и нападах и едни ме обвиняваха и се сърдеха дори, но аз им казах: „Един ден аз ще стана като тях, тези гдето ми обръщат гръб, пък те ще станат като мене“. И тъй стана. И точно тъй стана. В.К.: В какъв смисъл? Г.Д.: Ами аз бях против неговите дела, против Борис.
към текста >>

Дори Борис критикувах и нападах и едни ме обвиняваха и се сърдеха дори, но аз им казах: „Един ден аз ще стана като тях, тези гдето ми обръщат гръб, пък те ще станат като мене“.
Това ще е благодарността им към вашата работа. Питат ме колко ви плащаме. Аз питам тях: „Идете, проверете колко биха получавали те на друго място със същата работа. А ние им даваме едва за храната“. Дори аз бях много буен, нервен, сприхав, недоволен от някои работи и се проявявах малко не така, не както трябва де и критикувах, особено във времето на Учителя там с другите братя. Дори Борис критикувах и нападах и едни ме обвиняваха и се сърдеха дори, но аз им казах: „Един ден аз ще стана като тях, тези гдето ми обръщат гръб, пък те ще станат като мене“. И тъй стана. И точно тъй стана. В.К.: В какъв смисъл? Г.Д.: Ами аз бях против неговите дела, против Борис. Значи един ден те като разберат какъв е, те ще станат като мене пък аз ще стана като тях.
към текста >>

39. 29. УРОКЪТ КЪМ ЕДНОГО, БЕ УРОК КЪМ ВСИЧКИ

Приятелите не одобряваха това и ги критикуваха.
Отговори ми: "Моето място е на Изгрева". И там остана. Заедно с още няколко сестри бяха непрекъснато около Учителя, стояха и седяха всеки ден пред салона или пред приемната на Учителя с единствената цел да Го зърнат и да проговорят някаква дума с Него. Това за тях бе една вътрешна необходимост. За тях това беше онзи зрителен досег с аурата на Учителя, чрез която се хранеха душите им. Приятелите не одобряваха това и ги критикуваха. Но Учителят разреши този проблем с чакащите сестри поотделно строго индивидуално с всяка една от тях. Катя Грива не можеше да се справя сама с финансовия си бюджет. Ако имаше пари можеше да ги похарчи много бързо. Оплака се на Учителя. Тогава Той й каза: "Остави ги при мен и аз ще ви ги давам".
към текста >>

40. 2. ПАША ТЕОДОРОВА И РЕДАКТИРАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

А сега аз питам вас: Кои сте вие, които критикувате Паша?
Той й отговорил: "Така е, мислете, то ще ви се изясни. Работете по този начин". След това Паша ми казваше: "От тогава за малки работи не питах Учителя. Мислех, молих се и ми ставаше ясно. Отивах при Него за въпроси, които не ми ставаха ясни или бяха от по-мъчно естество". А сега аз питам вас: Кои сте вие, които критикувате Паша? Не беше ли Учителят, който й възложи една от най-трудните задачи? Не повери ли Словото си в нейните ръце? Нима Той не знаеше на кого да го повери? Дръзки сме и лоши сме. Но всичко това, което казах е затова, да се покаже как се стои на пост като войник.
към текста >>

41. 13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ

Понякога критикуваха, понякога обвиняваха и спираха работата.
Асен Арнаудов беше много музикален, с отличен слух, но малко бе пасивен. Ангел Янушев го подтикваше в това направление за повече деятелност, работата вървеше в началото с много разположение. Бързо се оформиха написаните текстове и в началото се създаде едно желание да се изгради Паневритмията и да се пеят песните. Паневритмията бе сглобена, написана и издадена. Но като дойдоха много хора при писането на песните -изведнъж се запънаха, не вървеше вече работата както трябва в хармония и съгласие от всички. Понякога критикуваха, понякога обвиняваха и спираха работата. Но независимо от всичко най-важното беше направено. Затова трябва да се изнесат от начало положителните неща и тяхната заслуга. А когато дойде време да се кажат някои неща за техните грешки, запетайки, пропуски и отклонения - тогава може да ги кажете, но да бъдат за поучение на младите. Човек винаги може да се отклони от пътя си. Има причини за това.
към текста >>

42. 35. АСЕН АРНАУДОВ

Разбира се много го критикуваха за неговия в кавички "аморален живот", но това е защото бе като артист.
Така беше. Да, това беше той. Той каза: "Аз на Учителя много дължа" и въобще след като Учителят си замина Асен много често е казвал, сам си отиваше на мястото на Учителя, нали така да се поклони, да си сподели някой свой проблем. Той имаше много проблеми в живота си. Това за него мога да ви кажа, но той остави така едни големи следи в музикалния живот на братството. Разбира се много го критикуваха за неговия в кавички "аморален живот", но това е защото бе като артист. Сега какво може човек да иска от един артист. И той всичко си разправяше на Учителя. В това отношение те си приличаха, вървяха по един и същи път с Неделчо Попов и с Методи Константинов. Тримата ходеха при Учителя и ще му разкажат всичко. Ама всичките си преживелици така от най-астрален характер.
към текста >>

43. 6. ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ

Не желая да критикувам тези толкова добри братя, които така дълбоко уважавах и обичах, но трябва да подчертая, че в дадени моменти и те са допускали грешки, като са си служили с такива отрицателни прийоми.
Защото при Учителя това беше Школа, всички се наричаха ученици на Великия Учител, но всъщност всички в една или друга посока объркваха и се отклоняваха, но важното беше да вървят напред. Това бяха силни и мощни духове от миналото, които разполагаха с голяма сила на своя дух и в дадени моменти те ставаха проводници на тъмните сили. Така че този прекрасен брат Галилей Величков, който толкова много уважавах, и така дълбоко в душата си имах просто благоговение пред светостта на този брат, неговата чистота и неговите духовни постижения, всъщност това не му попречи, за да може и той да вземе участие в моята женитба с Данаил Жеков и то участие отрицателно и насочено против мене. Всъщност той стана приятел с Данаил и с неговия баща Иван Жеков и Данаил отиваше да се грижи, помагаше му като беше болен, посещаваше го в болницата и всъщност Галилей Величков започнал да му дава едни лоши съвети, за да може, когато вече не вървеше нашето семейство с Данаил, за да можел Данаил да вземел детето, да отидел при лекар, да ме изкарат мене болна, ненормална, за да може Данаил да вземе детето. И това били съвети от Галилей Величков към моя предишен съпруг Данаил Жеков. Не желая да критикувам тези толкова добри братя, които така дълбоко уважавах и обичах, но трябва да подчертая, че в дадени моменти и те са допускали грешки, като са си служили с такива отрицателни прийоми. Много бяха ценни за мене примерите на братята и сестрите отразени в \/1-те тома на "Изгревът" и в бъдещия УИ-ми том и аз с голяма радост прочетох техните примери, толкова важни за всички нас, важни и за бъдещите поколения, които ще има да се поучат от нашите погрешки, за да вървя по пътя на делото. Благодарение на тези велики томове "Изгревът", всички можахме да разберем, че братята и сестрите, голяма част от тях са бъркали и не винаги са слушали съветите на Учителя. Понякога Той е казвал само веднъж и те не са изпълнявали, а понякога от Любов е повтарял дори по три пъти и пак има много от братята и сестрите, които не са изпълнявали. Малцина са били тези, които са имали будно съзнание.
към текста >>

44. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността

Затова аз всъщност никога не съм критикувала.
Може би само в началото когато той е заминал за Франция споменавал нещо за своя си Учител. В биографията си го казва, че неговият Учител е в България и че това е Петър Дънов. Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в тялото на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие. Често пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път. Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в действителност в тяхната душа дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят. Затова аз всъщност никога не съм критикувала. Веднъж ми се случи в един автобус бях седнала и една жена до мене отвори една книга, взе да чете и аз забелязах, че тя е от Михаил. Обърнах се само и казах: "А, Михаил! Вие знаете ли от къде идва? Той идва от България и всъщност Неговия Учител е в България. Търсете Истината в България".
към текста >>

45. 25. ПОДЛОСТТА

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Но не я критикувах, а оценявах положителното в нея, че беше отличен, предан работник на Учителя, макар грешките си.
Но тя не вярваше на никой българин, както вече казах. Сега, горе тя си е сменила становището, но е късно вече. Мене ме приемаше, помагала съм й с каквото мога и когато мога, но аз не принадлежах на нейната група, а бях свободна. И тя го знаеше това. не можех да харесам всичките й постъпки. Но не я критикувах, а оценявах положителното в нея, че беше отличен, предан работник на Учителя, макар грешките си. И тя ме търпеше и приемаше. Нямаше други българи в момента. Трето. Тези материали са много добре пазени у Гобо, съхранени и от влага, и от огън. Въпросът е, че ако те не ги върнат на България, кой по-нататък от поколенията ще отиде да ги вземе от тях? Аз намирам, че на тези хора може да се има доверие, защото с любов пазят материалите.
към текста >>

46. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Доста много беше критикувана групата "Упанишада" и особено Любомир Лулчев.
Събрахме се няколко по-млади братя и редовно молехме брат Лулчев да се събираме и да ни разяснява и обяснява това, което не можехме да разберем от беседите на Учителя. Групата нарекохме "Упанишада" - наброявахме десетина човека. Защо я нарекохме така? Имаше индуски упанишади, за които смятахме, че това е група за работа по духовни въпроси. Тя стана доста известна група на Изгрева, търсена по най-различни поводи от старите братя и сестри за услуги, които не отказвахме никога. Доста много беше критикувана групата "Упанишада" и особено Любомир Лулчев. Казваха: "Защо Лулчев прави школа в Школата? Учителят е достатъчен". Изглежда, че онези, които ни обвиняваха в разкол и груповщина не бяха чели "Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г. където на стр. 59 Учителят казва точно така: "Някои ученици, които постъпват в училище сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитностите на по-възрастните и по-напреднали ученици от тях.
към текста >>

47. 64. БЕСЕДИТЕ СЕ ПОДГОТВЯТ ЗА ПЕЧАТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И даже сега, когато критикуваха Паша, аз казвах, къде са те когато беше Учителя.
И там езиково той беше издържан. Аз не съм учила химия, бях полукласичка, той че не съм учила по него, не зная. Иначе не съм й го чела и тя ми каза, че там критиката одобрила учебника и по строеж, и по форма и това и дава някакъв кураж да се захване и да работи беседите. Пък никой друг брат не се яви. Имаше образовани хора, никой не си отдели от времето, никой не пожертвува това. И даже сега, когато критикуваха Паша, аз казвах, къде са те когато беше Учителя. Що не отидоха при Учителя да вземат, ако вземат кажат, дайте ми оригинала, за да видят какво е променила Паша, ние щяхме да им дадем оригинала, да видят и да кажат на Учителя. Никакъв интерес не проявиха, а само критика. Някои са имали желание, но тези които са желаели за мнозина Учителят е казал „че това не е лъжица за вашите уста". За тази работа човек трябва да има качества. После, някой ще изработи едно, но Паша беше устойчива в работата.
към текста >>

Не само да критикуваме, защото казвам Ви с пълно съзнание аз свидетелствувам еднакво както за себе си и за Савка, и за Паша.
Много пъти. Щото не съм я чула. Е сега, значи условията при които сме работили са били такива. Пък едно ще кажа, такива каквито са беседите, така както са неправилно, както някои наричат, нека ги приложат, да видим няма ли да имат резултат. Ха, ха, ха, ами тъй де! Не само да критикуваме, защото казвам Ви с пълно съзнание аз свидетелствувам еднакво както за себе си и за Савка, и за Паша. С всичката сериозност и съзнание сме се отнасяли към Словото. За нас то ни е било живот, било е и смисъл в живота ни. Така че сме държали всичко да направим, най-хубаво да бъде. Е, ако някъде не сме успяли, това са били възможностите ни. Пък никой не може да направи повече от възможностите си.
към текста >>

48. 80. ОБРАЗЪТ НА УЧЕНИКА

Учителят много, стотици пъти е казвал: „Не се критикувайте!
Това не е лошо, нали и в приказките някога не показваше голяма задълбоченост и затуй може би ние така гледахме по-критично към него. Но когато чух това нещо, аз си казах че съм несправедлива, щото нали не съм познавала Симеонов преди това, не съм знаела какво е. Пък важно е човек откъде излиза и какъв път е изминал. Защото, ако някой излиза от много ниско място, може би няма да стигне върха, така като този, който е бил по-близичко до върхът. Та в туй отношение много от нашите критики един към друг са от тоя род - несправедливи, защото ние не се познаваме и по една проява вадим общо заключение за ученика. Учителят много, стотици пъти е казвал: „Не се критикувайте! Намирайте си добрата черта един в друг! Мислете за доброто във всеки един от вас! " По този начин, като видим доброто, човек вече като рече да критикува, ще дойде в съзнанието му и доброто, нали? И така няма да критикува, ще излезе от критиката. Сега друго е ако каже някога, трябва да кажем нещо което трябва да се подчертае, но все пак за ученическото ни съзнание това беше необходимо, всеки един от нас да се коригира.
към текста >>

" По този начин, като видим доброто, човек вече като рече да критикува, ще дойде в съзнанието му и доброто, нали?
Защото, ако някой излиза от много ниско място, може би няма да стигне върха, така като този, който е бил по-близичко до върхът. Та в туй отношение много от нашите критики един към друг са от тоя род - несправедливи, защото ние не се познаваме и по една проява вадим общо заключение за ученика. Учителят много, стотици пъти е казвал: „Не се критикувайте! Намирайте си добрата черта един в друг! Мислете за доброто във всеки един от вас! " По този начин, като видим доброто, човек вече като рече да критикува, ще дойде в съзнанието му и доброто, нали? И така няма да критикува, ще излезе от критиката. Сега друго е ако каже някога, трябва да кажем нещо което трябва да се подчертае, но все пак за ученическото ни съзнание това беше необходимо, всеки един от нас да се коригира. Но и да ви кажа, ако човек се коригира в едно отношение, във второ, в трето, в четвърто, после идва в разни прояви. И затуй всяка една добродетел, която човек развива, ако я развие в един кръг, после в по-голям, по-голям и все по-широко, и затова съзнанието на всички ни, ако е било то е било с един радиус от метър, сигурно на всички е порасло, поне двойно. А може би на други много повече.
към текста >>

И така няма да критикува, ще излезе от критиката.
Та в туй отношение много от нашите критики един към друг са от тоя род - несправедливи, защото ние не се познаваме и по една проява вадим общо заключение за ученика. Учителят много, стотици пъти е казвал: „Не се критикувайте! Намирайте си добрата черта един в друг! Мислете за доброто във всеки един от вас! " По този начин, като видим доброто, човек вече като рече да критикува, ще дойде в съзнанието му и доброто, нали? И така няма да критикува, ще излезе от критиката. Сега друго е ако каже някога, трябва да кажем нещо което трябва да се подчертае, но все пак за ученическото ни съзнание това беше необходимо, всеки един от нас да се коригира. Но и да ви кажа, ако човек се коригира в едно отношение, във второ, в трето, в четвърто, после идва в разни прояви. И затуй всяка една добродетел, която човек развива, ако я развие в един кръг, после в по-голям, по-голям и все по-широко, и затова съзнанието на всички ни, ако е било то е било с един радиус от метър, сигурно на всички е порасло, поне двойно. А може би на други много повече. Затуй когато говорим за вътрешната работа на учениците всички бяха много ревностни, много симпатични.
към текста >>

49. 91. СПОРОВЕ ЗА КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

Вярно е, че аз тогава не взех страна, защото Учителят казва така: „Ученикът няма право да критикува съученика си!
Такъв протест стана от страна на всички. По-голямата част от братята реагираха, по-голямата част много отрицателно, много, останаха засегнати, недоверие, даже казаха няма нужда защо да се събираме и такива неща си казаха помежду си, такова нещо, че е тъжно. Аз ви казвам при такива скандали в това два пъти съм плакала пред всички, защото не можех да си търпя сълзите, като си казвам, ние сме ученици при Учителя, призоваваме Учителя да дойде при нас в нашата работа и такова нещо да се случи помежду ни. Ами казвам, ние ще изгоним Учителя и всички светли същества с поведението си. Много тъгувах за това и ви казвам така, с огорчение съм преживявала тези неща. Вярно е, че аз тогава не взех страна, защото Учителят казва така: „Ученикът няма право да критикува съученика си! " Значи взели сме ние решение в Просветния съвет да направим това. Тези другите са го направили. Донасят ни напечатано нещо, ние можехме да го направим. Но условията се бяха променили, ако те не бяха го направили, тази книга нямаше да излезе. Просветният съвет не беше в състояние тази книга да я напечати, тъй както работеше.
към текста >>

И понеже аз не взех страна, такива неща ми наговориха, и мене критикуваха даже.
Те са могли, те го направили. Сега от едно братско гледище това е право становище, нали, ако милеят за братската работа. Да ви кажа това бяха според мене само засегнати лични чувства и атаката беше страшна, много страшна беше. Не искам повече да говоря, наприказвах се. Но Борис беше така на топа на устата. И понеже аз не взех страна, такива неща ми наговориха, и мене критикуваха даже. И мен ме атакуваха, и ми говориха разни неща. А пък да ви кажа, аз тогава постъпих така, защото именно от тези принципи се водех, които Учителят е дал. Да не критикуваш съученика си! Е, направили го, направили, но сега какво им пречи да направят нова книга още по-хубава, нали? Нека да напишат.
към текста >>

Да не критикуваш съученика си!
Не искам повече да говоря, наприказвах се. Но Борис беше така на топа на устата. И понеже аз не взех страна, такива неща ми наговориха, и мене критикуваха даже. И мен ме атакуваха, и ми говориха разни неща. А пък да ви кажа, аз тогава постъпих така, защото именно от тези принципи се водех, които Учителят е дал. Да не критикуваш съученика си! Е, направили го, направили, но сега какво им пречи да направят нова книга още по-хубава, нали? Нека да напишат. За Учителя не може ли да се напишат две книги? И пет биха могли да се напишат. Но сега, да ви кажа, лично аз и тогава, и сега пак съм на това мнение.
към текста >>

50. 93. ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ КАКВО?

Понеже ги четох и аз се интересувах нали, и тези, които най-много бяха отворили уста да говорят, да критикуват Паша, те бяха направили същото което беше Паша направила.
Аз не взех, за да не оскърбя Паша. От колегиалност не взех. Защото знаех, че това много ще оскърби Паша. Те взеха, разработиха ги, прочетохме ги, видяхме, но всеки беше сложил свое нещо лично там. Абсолютно всичките. Понеже ги четох и аз се интересувах нали, и тези, които най-много бяха отворили уста да говорят, да критикуват Паша, те бяха направили същото което беше Паша направила. И тогава аз казах, по-добре един да прави, който е работил при Учителя, отколкото другите, разбира се. Учителят търпеше така Паша да работи, защо пък ние сега ще избираме другите, пък своето да внасяме. Може пък те много по-криво да го направят. И затова останаха така, Паша да работи до края. Напечатанато всичко е нейно, да, нейна работа е.
към текста >>

51. 94. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Защото приятелите, а и за това трябва да кажа как стана, защото много приказки се говорят и критикуват този и онзи.
1954 г. мисля че беше, значи за 10 години. Много голяма сума се набра. И затова ни продадоха за тая сума всичкото Учителюво имущество и всичкото братско имущество. Имотът беше отчужден по едрата градска собственост, имота, местата. Защото приятелите, а и за това трябва да кажа как стана, защото много приказки се говорят и критикуват този и онзи. Бяха двама адвокати. Извикаха всички братя и сестри, които бяха представители, като собственици на Братските имоти. И ние трите стенографки бяхме там и други сестри, и други братя имаше. Щото за всичките имоти Учителят не го е сложил на едни и същи лица, и присъствахме. И тогава адвокатите казаха като разглеждаха въпроса, сега всички питаха кой от имота да пожертваме?
към текста >>

52. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

А художникът е неговият дух и ние като критикуваме човека, ние се месим в работата на духът, който работи върху него.
И сега например, нали ще кажем нещо за някой човек, да речем някаква отрицателна черта, най-малкото нещо. Учителят казваше: „Не говорете това. Този човек е недовършена картина. Един ден той няма да бъде така. Художникът, който работи в него, той има още да поправя в картината". А художникът е неговият дух и ние като критикуваме човека, ние се месим в работата на духът, който работи върху него. И затова критиката абсолютно не трябва да я слагаме в живота, към никого. Учителят спазваше това правило. Той никога не критикуваше. Той ни изнасяше наши погрешки, но с цел да ни покаже как да ги оправим. Да ни даде метода как да излезем от тях.
към текста >>

Той никога не критикуваше.
Един ден той няма да бъде така. Художникът, който работи в него, той има още да поправя в картината". А художникът е неговият дух и ние като критикуваме човека, ние се месим в работата на духът, който работи върху него. И затова критиката абсолютно не трябва да я слагаме в живота, към никого. Учителят спазваше това правило. Той никога не критикуваше. Той ни изнасяше наши погрешки, но с цел да ни покаже как да ги оправим. Да ни даде метода как да излезем от тях. И винаги безлично и винаги така пример за някого някъде. А пък ние не се научихме така да постъпваме и за сега ви казвам. Аз това го виждам като един общ недостатък.
към текста >>

53. 127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

Вижте сега, както във всяко едно затворено общество се развива клюката и тука се мисли, критикуват се този и онзи, защото много наблизо заставаме, такова нещо имаше и в нашето общество.
Тука ние дружим двамата, защо мене ще гонят, пък него няма да гонят. Разбрах, че има лицеприятие и така останах засегната от приятелите затова, пък когато чух Учителя каквото е казал се успокоих. Учителят се издигна в очите ми не затова, че ме е защитил, не затова, затова, че Той разбира нещата от друго гледище и Той защищава това, че аз един ден ще се освободя от тази връзка, че тази връзка ми е за един урок, че тя е и кармична, че всичкото това един ден ще се оправи и като гледа така в бъдещето виждаш Неговият широк поглед, да го кажа с най-слабите думи. В.К.: При този разнороден състав на „Изгрева" как контактувахте помежду си? Е.А.: Е, имаше всякакви. Вижте сега, както във всяко едно затворено общество се развива клюката и тука се мисли, критикуват се този и онзи, защото много наблизо заставаме, такова нещо имаше и в нашето общество. Учителят е казал там на един брат, че тези сестри възрастните, като не могат нищо да правят, критикуват без да мислят. И това, което не могат да правят като мислят, влияят с мисълта си и на младите отрицателно, без да искат, защото не разбират окултния закон. В.К.: Понеже са свързани с една верига те си влияят. Е.А.: Точно така. Когато стана скандала с Белеви в салона, те след това се разсърдиха и дълго време не идваха на клас.
към текста >>

Учителят е казал там на един брат, че тези сестри възрастните, като не могат нищо да правят, критикуват без да мислят.
Разбрах, че има лицеприятие и така останах засегната от приятелите затова, пък когато чух Учителя каквото е казал се успокоих. Учителят се издигна в очите ми не затова, че ме е защитил, не затова, затова, че Той разбира нещата от друго гледище и Той защищава това, че аз един ден ще се освободя от тази връзка, че тази връзка ми е за един урок, че тя е и кармична, че всичкото това един ден ще се оправи и като гледа така в бъдещето виждаш Неговият широк поглед, да го кажа с най-слабите думи. В.К.: При този разнороден състав на „Изгрева" как контактувахте помежду си? Е.А.: Е, имаше всякакви. Вижте сега, както във всяко едно затворено общество се развива клюката и тука се мисли, критикуват се този и онзи, защото много наблизо заставаме, такова нещо имаше и в нашето общество. Учителят е казал там на един брат, че тези сестри възрастните, като не могат нищо да правят, критикуват без да мислят. И това, което не могат да правят като мислят, влияят с мисълта си и на младите отрицателно, без да искат, защото не разбират окултния закон. В.К.: Понеже са свързани с една верига те си влияят. Е.А.: Точно така. Когато стана скандала с Белеви в салона, те след това се разсърдиха и дълго време не идваха на клас. Даже след като Учителят започна да говори беседите на Нова година пак не дойдоха и много по-късно така дойдоха и Учителят праща Савка да иска извинение.
към текста >>

54. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

В.К.: За което са ги критикували и накрая Учителят вероятно за да спре тия критики извежда братството при тяхната палатка и там държи беседа.
Изнася лекциии и беседи. В.К.: Сега искам да Ви покажа други едни снимки при мястото на Мария и Борис. Разказаха ми, че навремето те са се отделяли. Е.А.: Най-често, винаги почти. Почти винаги. В.К.: За което са ги критикували и накрая Учителят вероятно за да спре тия критики извежда братството при тяхната палатка и там държи беседа. Беседа, да. Най-вероятно аз така го възприемам нали. Е.А.: Не мога да ти кажа, че е така. Не мога. Да. Ето Го Учителя, ние сме тукачка, стенографките.
към текста >>

55. 154. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Е.А.: Не, критикува.
После възразяваше на Учителя. В.К.: През време на лекции или иначе? Е.А.: Имало е и през време на лекции, да. В.К.: И какво точно възразяваше? Не е съгласна с Учителя? Е.А.: Не, критикува. Критикуваше Учителя, да. В.К.: Е за какво например? Е.А.: Сега за нея незнам, но какво и дойдеше на ум, изхвърляше го. Друг път една сестра Го критикуваше, че Той обичал повече Здравка, отколкото другите. Такива критики.
към текста >>

Критикуваше Учителя, да.
В.К.: През време на лекции или иначе? Е.А.: Имало е и през време на лекции, да. В.К.: И какво точно възразяваше? Не е съгласна с Учителя? Е.А.: Не, критикува. Критикуваше Учителя, да. В.К.: Е за какво например? Е.А.: Сега за нея незнам, но какво и дойдеше на ум, изхвърляше го. Друг път една сестра Го критикуваше, че Той обичал повече Здравка, отколкото другите. Такива критики. Лични отношения, глупости, направо е глупост това.
към текста >>

Друг път една сестра Го критикуваше, че Той обичал повече Здравка, отколкото другите.
Не е съгласна с Учителя? Е.А.: Не, критикува. Критикуваше Учителя, да. В.К.: Е за какво например? Е.А.: Сега за нея незнам, но какво и дойдеше на ум, изхвърляше го. Друг път една сестра Го критикуваше, че Той обичал повече Здравка, отколкото другите. Такива критики. Лични отношения, глупости, направо е глупост това. Как ще искаш ти от Учителя такова нещо. Може ли да се говори, че ще обича един повече, друг по-малко. Ние сме ценности големи, личности, че важни.
към текста >>

56. 174. НА ИЗГРЕВА БЯХА ОБРАЗИ ВСЕВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

В.К.: Е, защо те бие, нещо беше говорила по негов адрес или нещо... Е.А.: Бях казала, той беше говорил за мене, че не знам какво, била съм не знам каква, пък аз казах: „Пък той ли ще ме критикува, който има две официални жени".
В.К.: Сега един друг случай, за нашия приятел Никола Антов. Антов ме удари пет пъти. Е.А.: Да. В.К.: Е, защо те би? Е.А.: Би ме с колец от палатка, на Изгрева, под къщата на Борис Николов. В.К.: Е, защо те бие, нещо беше говорила по негов адрес или нещо... Е.А.: Бях казала, той беше говорил за мене, че не знам какво, била съм не знам каква, пък аз казах: „Пък той ли ще ме критикува, който има две официални жени". И затова. Сега да си кажа правото. Точно. В.К.: И той чул сега, че има две официални жени. Е.А.: Не, защото официално имаше две жени. Една жена на Изгрева и една вкъщи.
към текста >>

57. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Антов ли ще ме критикува, който има две жени?
В.К.: И какво казва? Нищо. Е.А.: Нищо, мълчаливо ме би. Мразеше ме, много ме мразеше. Не, той имаше някакви намерения и понеже не стана, да. Нали така личните чувства. Антов ли ще ме критикува, който има две жени? Защото фактически той си имаше приятелка на Изгрева и съпруга вкъщи. В.К.: Той имаше две жени, а критикува. Е.А.: Е сега, аз казах, той има две жени, а мене критикува. Ами така де. Две жени официално ги имаше.
към текста >>

В.К.: Той имаше две жени, а критикува.
Мразеше ме, много ме мразеше. Не, той имаше някакви намерения и понеже не стана, да. Нали така личните чувства. Антов ли ще ме критикува, който има две жени? Защото фактически той си имаше приятелка на Изгрева и съпруга вкъщи. В.К.: Той имаше две жени, а критикува. Е.А.: Е сега, аз казах, той има две жени, а мене критикува. Ами така де. Две жени официално ги имаше. В.К.: Да, и критикува. Е.А.: Ами аз нещо го настъпих и после пак дойде накрая, пак дойде при мене в стаята, защото, когато правихме описа на братските вещи, в моята стая имаше доста братски вещи и дойде той и там.
към текста >>

Е.А.: Е сега, аз казах, той има две жени, а мене критикува.
Не, той имаше някакви намерения и понеже не стана, да. Нали така личните чувства. Антов ли ще ме критикува, който има две жени? Защото фактически той си имаше приятелка на Изгрева и съпруга вкъщи. В.К.: Той имаше две жени, а критикува. Е.А.: Е сега, аз казах, той има две жени, а мене критикува. Ами така де. Две жени официално ги имаше. В.К.: Да, и критикува. Е.А.: Ами аз нещо го настъпих и после пак дойде накрая, пак дойде при мене в стаята, защото, когато правихме описа на братските вещи, в моята стая имаше доста братски вещи и дойде той и там. В.К.: У него остана ли много архив?
към текста >>

В.К.: Да, и критикува.
Защото фактически той си имаше приятелка на Изгрева и съпруга вкъщи. В.К.: Той имаше две жени, а критикува. Е.А.: Е сега, аз казах, той има две жени, а мене критикува. Ами така де. Две жени официално ги имаше. В.К.: Да, и критикува. Е.А.: Ами аз нещо го настъпих и после пак дойде накрая, пак дойде при мене в стаята, защото, когато правихме описа на братските вещи, в моята стая имаше доста братски вещи и дойде той и там. В.К.: У него остана ли много архив? Е.А.: Архив, не го знам какво е имал. В.К.: Той наследници има ли? Дъщеря, син?
към текста >>

58. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Четем за онзи случай, за онзи последовател, когато упрекнал Учителя за някаква негова постъпка, фактически той самият критикува Учителя за някаква Негова постъпка, така ли?
А не ги прекъсваше. Виж, това е една свобода, която даваше. В.К.: По тоя начин хем ги изслушваше, хем ги разтоварваше и им даваше свобода, които много неща ние не може да ги обясним. Е.А.: Сега казвам ти какво е. Като факт съм го видяла, като факт го разказвам. В.К.: Четем за онзи случай, за онзи последовател, когато упрекнал Учителя за някаква негова постъпка, фактически той самият критикува Учителя за някаква Негова постъпка, така ли? Е.А.: Не знам. В.К.: Щото тука се казва „Упрекнал Учителя за някаква негова постъпка". Е.А.: Да, за Учителюва постъпка. В.К.: Пред самия Него? Е.А.: Вероятно.
към текста >>

59. 12.Като слушах Словото на Учителя

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Когато се е случвало да чуя някои от приятелите да ме критикуват, съм си казвала: Заслужено ми е, аз съм дала лош пример, имат право да ме критикуват.
Любомир беше легнал с друго момиче. Като го видях, спомних си, че и аз така бях лежала с него и то близо до Учителя, когато той се премести и отиде на друго място. Тогава видях колко грозно съм постъпила, колко заслепена съм била в своето чувство, за да не мога да преценя постъпката си. Има постъпки в живота ми, за които когато и да си спомня през мен минава една огнена вълна на срам от моите лоши прояви. Когато Учителят при един разговор ми каза: „Ти даде лош пример", като че ли Учителят постави огледало пред мене и аз се видях оцапана и дори заслужаваща упреци. Когато се е случвало да чуя някои от приятелите да ме критикуват, съм си казвала: Заслужено ми е, аз съм дала лош пример, имат право да ме критикуват. Когато човек е изправен пред своите лоши постъпки, изпитва чувство на вина, готов е да носи упреци и удари, и хули, сърцето е свито от мъка. Благословение е, ако човек има възможност да изправи погрешките си, но ако няма възможност дълго време ще носи мъката в сърцето си. В тия състояния на мъка се учех да прощавам, учех се на милост защото съм чувствала нужда от милост и прошка. Много мъка съм изпитала за своите погрешки. Понякога като каменна плоча лежеше на сърцето ми.
към текста >>

60. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-2

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

В.К.: Не, иначе приятелите усмиваха, критикуваха ли?
Най-много да са минали 5-6 години откакто се запознах с тях. В.К.: Така. В този период те са наричали Учителя „Дядото" и са си правили разни закачки с Него и други. Как, в какъв смисъл доизясни този въпрос. Е.А.: Е, нали Му казваха „Дядото". В.К.: Не, иначе приятелите усмиваха, критикуваха ли? Е.А.: Не, не имитираха, но не беше сериозно отношението им, брат. Сериозното отношение е друго нещо. В.К.: Те усмиваха, в такъв смисъл със закачки. Е.А.: Да. Но само в началото така беше.
към текста >>

61. VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Ако Той ги е одобрил в такава форма, както Паша ги е предала, имаме ли право да критикуваме Паша и да я обвиняваме, че е изменила Словото на Учителя?
" Често в Словото Му имаше вметнати мисли, когато Той е държал Словото Си и когато е отговарял на мислите на слушателите Си, това е имало смисъл, но когато се предаде писмена реч, налагат се някои съкращения и пояснения. Спомням си, че някой, който е слушал Словото на Учителя, намирал е, че е разпокъсано, дори нелогично. Тъкмо това Паша се стараеше да избегне при редактирането на Словото. И аз намирам, че тя е успяла да го направи. Още един аргумент искам да кажа, почти всички печатани беседи Паша ги е чела на Учителя. Ако Той ги е одобрил в такава форма, както Паша ги е предала, имаме ли право да критикуваме Паша и да я обвиняваме, че е изменила Словото на Учителя? Щом Той го е слушал и го е приел в тази форма, в която Паша го е предала, не е ли дръзка критиката? Защо още тогава никой не е отишъл при Учителя да каже, че той по-добре ще свърши тази работа, която Паша върши и да покаже, че може да го направи. Спомням си, че след заминаването на Учителя този въпрос се повдигна в Просветния съвет. Обвиниха Паша, че много свободно предавала Словото на Учителя. Тогава се предложи на всички от Просветния съвет да вземат по една беседа и да я редактират, за да се види, кой какво може да направи.
към текста >>

62. IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Извадки на Савка за Еленка

Докато критикуваме, имаме ли светлина на ума?
Към кое в себе си? Към онова себе, което не иска още да слуша и да служи на висшето. Онова себе, което не обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Докато не прогоним от сърцето си недоволството, можем ли да говорим за чистота на сърцето? Докато се страхуваме можем ли да обичаме Господа? Докато критикуваме, имаме ли светлина на ума? Докато умствено не познаваме Истината, може ли да имаме светлина в ума? Докато проявяваме грубост не преграждаме ли пътя на душата си да се прояви? Докато не се изтърпяваме, проявяваме ли душата си? Светлина на съзнанието ни е нужна. Яснота на съзнанието ни е потребна.
към текста >>

63. Светлото малко тефтерче

Когато питаш, защо стават нещата така, ти критикуваш Божественото.
Мисли положително! Добрата мисъл е Божия. Не съди! Не се произнасяй защо нещата стават. Всичко е за добро. Когато питаш, защо стават нещата така, ти критикуваш Божественото. Когато с радост приемаш страданията, Бога приемаш. Зад страданията е Бог. Моли се Бог да изпълни сърцето ти с Любов, да обичаш, както Бог обича, не да искаш другите да те обичат. Работи и мълчи! В мълчанието зреят духовните добродетели.
към текста >>

64. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

Списанието ще гледа никого да не критикува да не се бърка в политически въпроси и въобще да се занимава само с положителна работа.
Научни въпроси, разгледани в светлината на окултизма. 4. Кратки художествени литературни работи с окултно съдържание, а именно такива, които отразяват вътрешния живот на ученика. 5. Преглед на окултния свят и окултните книжки. 6. Отговори на важни въпроси повдигнати от четците. 7. Колективно разработени теми. Списанието ще гледа никого да не критикува да не се бърка в политически въпроси и въобще да се занимава само с положителна работа. Редакционният Комитет се избра с пълно доверие и поемайки отговорността за издаването на списанието ще съблюдава щото всичко направено и изнесено да бъде в духа на Новото Учение. По отношение на моралната и материална издръжка на списанието разчитаме на братската подкрепа от провинцията. Списанието ще може да изпълни своята задача само, ако бъде изнесено с общи усилия. Ние вярваме, че всеки където и да се намира и каквото и положение да заема може пряко или косвено да бъде ценен сътрудник на списанието. Комитетът ще се вслушва във всяко изказано мнение по общата насока на списанието и ще бъде толерантен и внимателен към всичко, което се изпраща за печатане.
към текста >>

65. VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ

Вергилий Кръстев

А в разстояние на 30 години всички последователи на Учителя Дънов критикуваха, хулеха комунистите, че са унищожили Словото Му.
Сега те там са запазени и съхранени за поколенията и човечеството. И какво излезе накрая? Онези, които целуваха ръка на Учителя му бяха най-големите врагове, защото му промениха Словото. Онези, които му целуваха десницата направиха устав и се зарегистрираха в Комитета по вероизповеданията, където са всички църкви. Забравиха, че Учението на Учителя Дънов е Школа и тя се изгражда от Словото Му. А в разстояние на 30 години всички последователи на Учителя Дънов критикуваха, хулеха комунистите, че са унищожили Словото Му. А се оказа, че те изпълниха волята Му. Прибраха оригиналите и ги запазиха. Сега всеки може да отиде в архива и да го провери. Друга част се намира в архива на МВР. Тук говорим за историческия провал.
към текста >>

66. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I

Аз виждам нещата и не искам да критикувам.
Знанието трябва да носи в себе си доброто. (Стр. 1 а, в оригинала и стр. 137 в томчето) „Кажете ми сега едно неестествено желание. (Обади се М.) Аз не искам глупава философия. Ако е за глупава философия аз съм минал през всичките философии. Аз виждам нещата и не искам да критикувам. Но има неща, които мен са крайно нежелателни." (Стр. 1 а, в оригинала и стр. 137 в томчето) „Години аз съм търпял много работи и считам, моето време погубено. Аз не искам да имам глупави хора подир себе си. Нито пък хора, които отиват в порока, а са облечени в някоя мантия.
към текста >>

67. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

А българинът критикува, не уважава.
Сатурн го прави скептик и затова българинът чрез любовта да смекчи този си характер. У българския череп центърът на постоянството е слабо развит. У българина много работи остават недовършени. Религиозното чувство е слабо развито. Когато човек има развито религиозно чувство, той има уважение, почитание. А българинът критикува, не уважава. Това е поради слабото развито религиозно чувство. У българина трябва да се събуди моралния свят. Две неща му липсват: религиозно чувство и милосърдие. Българинът е суеверен. Българинът е смесица от няколко народа.
към текста >>

68. 09-02. ПРОБУЖДАНЕТО НА БРАТ ВЛАДИМИР /КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ/

ТОМ 10

В началото на моя духовен път попът от селото ни дълго време се занимаваше с мен, като говореше против мене какви ли не нелепости и ме критикуваше пред хората.
Ето, вижте как сега времето се оправи, а то значи, че сетнините ще бъдат добри. На тази среща брат Куртев записа имената на всички приятели и ги абонира за неделните беседи, които вече се издаваха на брошури. Четири години бях годеник, през което време годеницата ми също така беше подложена на присмехи и подигравки поради моите убеждения. Аз знаех това, затова й бях дал свобода, като й казах, че ако не ме харесва заради убежденията, да се ожени за когото желае. Тя обаче устоя и през 1918 година сключихме брак. В началото на моя духовен път попът от селото ни дълго време се занимаваше с мен, като говореше против мене какви ли не нелепости и ме критикуваше пред хората. Това на мене не ми попречи и понеже хората ме познаваха добре, познаваха моя баща и целия ми род като добри хора, взеха да не му обръщат внимание, а по- късно даже застанаха на моя страна и изпъдиха попа от селото. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Учителят ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от град Варна, без да ми каже, че той му е баща. Аз обаче знаех това, занесох беседите и му ги предадох, като го поздравих от Учителя.
към текста >>

69. 18 - 1. ЧЕСТВУВАНЕТО НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ /1870 - 1990 г./

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

ТОМ 10

След като пуснах съобщението, веднага бях атакуван, а не критикуван, защо ще се прави на Куртев, а не се прави на Боян Боев.
Тази лъжа сега се противопоставя на една работа за Бога, но ние ще победим, защото работим за делото на Учителя! Вергилий Кръстев * * * Уважаеми Георги Събев, Към днешна дата. 10 юни 1991 година, нещата се развиват така: 1. Изпратихме съобщение за чествуването за Георги Куртев до ръководителите на всички кръжоци в страната, онези, които кореспондират с Братския съвет в София. Изпращам такова съобщение и до теб, нарочно изчаках една седмица, защото чаках други събития. След като пуснах съобщението, веднага бях атакуван, а не критикуван, защо ще се прави на Куртев, а не се прави на Боян Боев. Казах им: Когато ми предадете нещата на Боян, тогава ще го чествуваме. Но са недоволни само за това, защото аз съм задвижил нещата за Куртев. Ти ги беше започнал преди 30 години, аз сега ги довършвам - ние сме верига: един върши едно, друг довършва започнатото. 2. Има възражения защо ще се чествува Куртев в събота, на 13 юли и защо в салон в града. Казват, че било по-удачно да стане в градината в събота, а не в града.
към текста >>

70. IV. 16 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

После, не прецеждайте комарите и да казвате: „Той направи еди-каква си погрешка." Не бързайте да се критикувате или да съветвате, но се учете от всичко.
Наистина, че другите хора ще черпят от вас, но вие трябва да се радвате, че чрез вас иде подобрение за всинца. Може да попитате: „Та ние ли сме най-добрите хора? " Вие не сте най-добрите, но сте най-подходящите да се повикате за дадената минута. Не се безпокойте, че не сте духовни или дали ще станете духовни. Мисълта да станете духовни да изчезне от вас, защото ако се питате дали днес сте по-духовни, това значи да се спъвате в пътя си. После, не прецеждайте комарите и да казвате: „Той направи еди-каква си погрешка." Не бързайте да се критикувате или да съветвате, но се учете от всичко. Не се дразнете един друг. А ако някой от вас иска да каже нещо на другиго, нека му каже в очите, ясно и откровено, а не задкулисно. Бъдете прями пред Бога, откровени, чистосърдечни. Вие трябва да стоите спокойно, дори и когато ви дялат, да не мърдате, защото тогава архитектът работи, та, ако мърдате, повече ще страдате. Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си върху вас.
към текста >>

71. IV.17 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Продължавали да разсъждават върху характера на лорда и остро го критикували и така увлечени, нито един не се явил пред лорда.
Представете си, че хората ви раздумват да не следвате този път. И тук аз ще ви кажа, за пояснение, като какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще прости задълженията на всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят при него и изявят това желание. Много и почти всичките се събрали, но вместо да побързат на определения ден и час да се явят при него. на когото да изявят желанието си, че искат да им прости, те започнали да разсъждават помежду си и да си казват, че това обявление и тая покана лордът го правил само да ги опита, а не че всъщност ще им опрости дълговете. Продължавали да разсъждават върху характера на лорда и остро го критикували и така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк: дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настанал. Явил се на определения час при него и лордът му простил дълговете. Много често тази история се повтаря и с вас. Когато имаме нужда, очевидна или явна, ние започваме да философствуваме и разсъждаваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и пр., и пр. Та, виждате, че съмиенията и колебанията са, които ни препятствуват. В.
към текста >>

72. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един Принцип, Който ние не можем да критикуваме, и ако Го критикуваме, ние се спъваме.
Защото, забелязал съм, че щом сме с един човек, мисли едно нещо; щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо? Защото този човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. Но този е най-глупавият въпрос, защото самото наше съществуване е доказателство за съществуването на Бога. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други - в дърветата, но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един Принцип, Който ние не можем да критикуваме, и ако Го критикуваме, ние се спъваме. В неразбирането на този Принцип ние някога и неволно даже приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от добри понятия, които би следвало да приемаме. Господ е, Който всяка сутрин ви събужда. И Той е първият, Който се явява на всеки в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Татко, докажи ми, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата. Но като метод е несъвместимо, защото хората много философствуват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!
към текста >>

73. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лошо настроение в себе си?
Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешни хора тя вижда само добро. Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме загубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лошо настроение в себе си? " Искате ли да се лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 1913 година насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове.
към текста >>

74. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Христос казва: „Ученикът да бъде като Учителя си." Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме Го и казваме: „Моят живот не е живот." Такъв е по-голям от учителя си, той има по-голяма философия.
Учителят на всички въпроси не му отговорил, но му дал следния въпрос: „Кажи колко тежи един портокал." Той отговорил, че трябва да го премери, така не може да определи. Но Учителят определил теглото на всички портокали, които били на масата, до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което Учителят казал). - Ще ми бъде приятно да ме борите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите Христови: „След Мене който ще дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казва „повече от Мене", то е превод в четвъпта степен. Намерете оригинала. Христос казва: „Ученикът да бъде като Учителя си." Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме Го и казваме: „Моят живот не е живот." Такъв е по-голям от учителя си, той има по-голяма философия. В този смисъл ние казваме: „Това не е така, онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора; тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега страдат и лошите.
към текста >>

75. НАРЯД за събора 1907 година

Летопис Вергилий Кръстев

Всяко последно събрание в месеца ще има да се съобщаваме с духовете, тогава те ще ни дават разяснения върху прочетеното, без да се критикува.
Първите четири месеца ще се чете от Библията. Начало 8. IX. 1907г. Първото събрание ще се чете: глава 7 от Битие, глава 2 от Евангелие от Матея, глава 8 от Послание към римляните. Във всичките други събрания ще се четат следующите две глави от Битието и наред следующата една глава от Евангелие на Матея. Всяко последно събрание в месеца ще има да се съобщаваме с духовете, тогава те ще ни дават разяснения върху прочетеното, без да се критикува. Във всяко едно събрание всекой частно ще се моли за приятелите и други, и то тайно в себе си. В първите три събрания през месеца, ако се яви някой дух, ще го запитваме върху Библията и ако този дух иска да ни измени реда, ще трябва да станем и да четем „Добрата молитва" и „Отче наш" и ако пак духът настоява на своето си, ще повторим същите молитви. II. Вторите четири месеца. Първото събрание ще се чете: глава 41 от Исаия и глава 9 от Евангелие на Лука. За всичките други събрания ще се чете по една последующа глава от Исаия и Евангелие на Лука.
към текста >>

76. НАРЯД за 1913 година

Летопис Вергилий Кръстев

Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитай се: Защо да храня лошо настроение в себе си?
Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората тя вижда само добро. Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме загубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитай се: Защо да храня лошо настроение в себе си? Искате ли да лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове.
към текста >>

77. НАРЯДИ за 1914 година

Летопис Вергилий Кръстев

Събират се жени на едно място и почват да събират при себе си греховете: почват да критикуват и одумват хората, изваждат наяве хорските и своите недостатъци.
Вторият вид пък има Божествен характер, страните му са умножаване и деление. Грехът винаги се съпровожда с първата категория. Например Адам и Ева се събраха, събраха себе си и плода, събраха се и със змията. С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си. Извади ги Бог из рая. Събират се жени на едно място и почват да събират при себе си греховете: почват да критикуват и одумват хората, изваждат наяве хорските и своите недостатъци. Евангелският богаташ направил житница и събрал вътре житото си, без да го използува по Божественому. Затова пък Бог му извадил душата в същата нощ. Елмазът е скъп, лъскав, но той събира и чупи слънчевите лъчи, без да ги умножава. Житното зърно е скромно, евтино, но то, посято в земята, се умножава. Такъв е духовният човек.
към текста >>

78. 3. ВОЛЯТА БОЖИЯ

Вие критикувате все другите.
Не само с хляб ще бъде жив човек, а с всяко Слово, което излиза от Божествената уста. Ще ми кажете какво искате да направя за вас. Ама ще кажете: „Не вземаме, не даваме.“ Но тогава няма да бъдете в това училище и Бог ще покаже един път само за тези, които имат добрата воля да побеждават в себе си всякога своите мисли и желания. Ще турите на своята мечка по една халка и ще й давате по малко брашно. Мъжът ядосан и бие жена си. Вие критикувате все другите. Аз бих ви попитал: „Със себе си живеете ли добре? “ Опитайте се за един месец да нямате никакво смущение, да бъдете тихи и спокойни, да видите доколко сте добри. Отсега нататък, каквито недоразумения имате, караници между вас, Господ е заповядал: „вън всяка нечистота.“ Бог не е Бог на гнева, а на вярата, надеждата, любовта, правдата и чистотата. Който не изпълни тоя закон, да иде в Египет да прави тухли, а който иска да върви, сега е пътят през пустинята за в Ханаанската земя. Вие имате да разрешавате много важни въпроси в този живот.
към текста >>

Дойде някой да критикува, кажи му: „Ти имаш ли стан?
Господ е писал, че всичко ще се уреди и аз ви желая да растете по ум и сърце, в мъдрост, знание и любов, да не се спъвате един други.- закон е на страданието.- законът на изкушението. Духовете ви изкушават чрез хората.- законът на Божественото благословение. Колко велики закони са те! Само да можете да ги разберете. Ще ги научите по теория и практика, заедно. Дойде някой да критикува, кажи му: „Ти имаш ли стан? Ела да тъчем.“ Някой не живее добре, станът му не е нагласен добре - ще го отрежете и ще го насновете наново. Забъркали сте станове и на мъже, и на жени и сега всички плачат. 29 март 1917 г. (четвъртък) * Вероятно господин Дънов.
към текста >>

79. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Та казвам: Ние, които критикуваме и гледаме да не ни излъжат, все ни лъжат.
Обаче абаджията, като виждал плата хубав, отрязал едно голямо парче и рекъл: „Това - за Св. Никола“ и го хвърлил навън. Чорбаджията извикал: „Какво правиш? “ и се завтекъл да вземе парчето. В това време абаджията отрязал едно голямо парче и го турил под себе си. Та казвам: Ние, които критикуваме и гледаме да не ни излъжат, все ни лъжат. Някой ще хвърли парче за Св. Никола и като отидем да го вземем, той скрие друго, по-голямо парче под себе си и мислим, че никой не ни е излъгал. Мистицизъм не е закон за възлизане, а закон на слизане. Мистикът не е възлязъл, а слязъл към Бога. И е опасен затова, че при слизането, който не знае как да слиза, може да падне и да се осакати.
към текста >>

80. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

Като говорите за някого, спрете се, защото понякога вие преувеличавате неговите погрешки, тълкувате неговите погрешки, критикувате неговите погрешки.
Аз, като живея по любов, тъй да продавам, че всички да живеем по любов. Това не е свят само за мене, но той е живот на всички хора, всички трябва да живеят добре. Светият живот е добър живот, в ума ти няма нищо да те безпокои, но всякога си радостен. Сега искам всички да живеете по новия начин. Като влезете в този живот, като теглите, всякога да мине от вас по 10 грама повече - никакво подядане. Като говорите за някого, спрете се, защото понякога вие преувеличавате неговите погрешки, тълкувате неговите погрешки, критикувате неговите погрешки. Ако купувате, купи ги на свят, ти много ги обезценяваш, ти ги увеличаваш, за да му дадеш по-малко пари. Като ги погледнеш, че са по-малки, тури им по-голяма цена. Тази сестра не е толкова лоша, тя е по-добра, отколкото вие я мислите. Вие сте умната жена, а лошата се продава, ако пък кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, те го продават на пазаря.
към текста >>

81. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Ако човек постоянно само критикува, на какво ще заприлича светът?
И всеки един ден от Невидимия свят ангелите слушат вас какво говорите. Вие какви ли не глупости говорите. Даже най-добрите от вас говорите глупости. След като сте говорили с една сестра, казвате: „Тя е смахната, малко й хлопа дъската, няма маниери. Я й виж каква й е шапката.“ Не е лошо човек да направи една критика, но да направиш една критика на място, да отговаря на известни истини, не само да предполагаш, но точно на място да го кажеш. Ако човек постоянно само критикува, на какво ще заприлича светът? Светът се нуждае от много малко критици. Ще се изнесат хубавите и лошите страни. Вие взимате мястото на критици. Тогава изнесете въпроса: когато критикувате, какво трябва да направите? Пишете му едно анонимно писмо: „Според мене ти трябва да постъпиш така и така.“ По едно хубаво писмо му напишете, че ако човек прочете вашата критика, да се ползува.
към текста >>

Тогава изнесете въпроса: когато критикувате, какво трябва да направите?
Я й виж каква й е шапката.“ Не е лошо човек да направи една критика, но да направиш една критика на място, да отговаря на известни истини, не само да предполагаш, но точно на място да го кажеш. Ако човек постоянно само критикува, на какво ще заприлича светът? Светът се нуждае от много малко критици. Ще се изнесат хубавите и лошите страни. Вие взимате мястото на критици. Тогава изнесете въпроса: когато критикувате, какво трябва да направите? Пишете му едно анонимно писмо: „Според мене ти трябва да постъпиш така и така.“ По едно хубаво писмо му напишете, че ако човек прочете вашата критика, да се ползува. Някой път не е необходимо да си кажете името. Ще кажете: „Сестра, вие имате хубави страни, но имате и слаби страни. Много мигаш, езикът ви е много къс. Много мислиш, малко говориш.
към текста >>

82. ТРЕТИ МЕСЕЦ

Но това същество трябва да бъде тъй идеално, щото никога да не съзреш грешка у него; веднъж почнеш ли в ума си да критикуваш някого - ти не го обичаш.
София Ill 5 Любовта За да обичаме хората, трябва да виждаме само положителните им черти или може би хората, които обичаме у тях виждаме само доброто. Когато сме далеч от хората, по-лесно е да мислим добро за тях, но при сближението ще познаем, кои сме обичали истински, най-силно за техните недостатъци ние сме слепи. Когато съм [се] замисляла за материални неща, чувствам като че всички същества са мои врагове. За да обичам хората трябва напълно да съм проникната от мисълта, че всяка душа е сродна с моята и по произход всички са Божествени. Може да обичаме едно същество и през неговата душа като гледаме света, ще обичаме всички. Но това същество трябва да бъде тъй идеално, щото никога да не съзреш грешка у него; веднъж почнеш ли в ума си да критикуваш някого - ти не го обичаш. Така си обяснявам и думите на Учителя: „Може да Любим само Бога." Цветка 22. 09. 1923 г. София II ГРУПА VIII 1 Жертва Да ви кажа ли сестри? - Жертва що е - не можах да проумея. Жертвува само тоя, който има.
към текста >>

83. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

Тези му две качества обезоръжават онези, които се опитват да го критикуват за неговите грешки и пропуски.
Той става секретар и слуга на всички от провинцията и от града София. Достатъчно е да получи писмо, той оставя всичко и с писмото в ръка тръгва да изпълнява молбата от писмото. Изпълнява я, написва писмо-отговор и тогава продължава с прекъснатите си занимания. Затова го обичат всички, става незаменим посредник между тях и Учителя. Отличава се с безкористие и всеотдай- ност. Тези му две качества обезоръжават онези, които се опитват да го критикуват за неговите грешки и пропуски. А той говори с един висок, баритонов, пропо- веднически глас. 10. За своите услуги получава от приятелите колети с хранителни продукти, които раздава на гладните или пък ги насочва към братската кухня. Някои от бедните непрекъснато му оглеждат колетите, но той раздава на всички и не може да бъде упрекнат, че изкористява другите. И че не раздава полученото. 11. По времето на Учителя става посредник между приятелите и Учителя, а след 1945 год.
към текста >>

84. 7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА

Тошев разкритикува в едри щрихи материалистическия мироглед на Хекеля.
И изпрати дописка в издавания по онова време вестник „Обновление" в град Казанлък, в който се поместваха и много преводи от френската й английска окултна литература. Тя е напечатана в брой 24, година първа - от 21 април 1911 г. Ето част от нея: „На 24 март 1911 година бе изнесен реферат от учителя при севлиевската гимназия Петър Монев на тема: „Монизмът на Ернест Хекел". Като прочете реферата, Стефан Тошев взе думата. Председателят го предупреди да бъде кратък, поради напредналото време и защото поради няколкодневната работа на конференцията, всички се чувствуват изморени. Тошев разкритикува в едри щрихи материалистическия мироглед на Хекеля. Той се спря главно на методите и средствата за изследване същността на човешкото съзнание от материалистическата наука и от експерименталния спиритуализъм. На 23 март предиобед бе изнесен друг реферат, на който Тошев не присъстваше. Той беше от педагогическо естество. Преди да закрие събранието, председателят заяви, че гимназиалният учител Михаил Димитров кани в същия ден в 2 часа следобед Стефан Тошев да диспутират пред конференцията по въпроса „Безсмъртен ли е човек? " и запита: „Тука ли е Стефан Тошев и приема ли диспута?
към текста >>

85. 25. ОПИТНОСТИТЕ НА УЧЕНИКА

Стефан Тошев

Защото любовта е чистота, светлина, свобода... Няма да критикувате нищо в природата... Не може ли без зло в света?
Кой ще очисти сърцето ви? - Любовта. Що е Любов? - Любовта е най-опасната сила в света. Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва, на замеделците пълните хамбари навън изнася, на господарите слугите отнема... Така хората ще придобият безкористие и чистота. Защото любовта е чистота, светлина, свобода... Няма да критикувате нищо в природата... Не може ли без зло в света? - Не може... Злото трябва само да се ограничава чрез доброто, да има равновение. Само доброто ограничава злото. Няма друг начин... Основният принцип у нас - това е Любовта, която е създала целия космос, от което произтичат всички живи сили в природата, всичко. Тази любов трябва да влезе във вас, като основа и всеки един миг да има самопожертуване, постоянно да превръщате отрицателните сили в положителни... Християнството беше окултна школа... Любовта е основа на всяко нещо, безграничната Любов, която движи света. Що е Любовта?
към текста >>

86. 32. ПРОРОЧЕСКИ СЛОВА

Стефан Тошев

Учението на Бялото Братство се стреми да разбере нещата, не да ги критикува.
Ще извикаш към Него и Той ще каже: Чувам вика ти.") Брат Боян Боев в сказката си на 11 август 1945 година, която е държал на събора на Братството ни на Изгрева, между другото е казал: „В 1932 г., когато бяхме при Седемте Рилски езера, през месеците юли и август, една група чешки студенти посетиха езерата и Учителя. Той ги прие с голямо внимание и любов. Тогава Учителят каза следното: „След няколко десетки години ще почне търсенето на Бога в Русия. Русия има важна мисия в света." Защо Бог е допуснал да мине Русия през материализма? Материализмът дойде да измете старите предразсъдъци и по този начин се създава почва за идването на Новото учение на любовта, братството и свободата. Учението на Бялото Братство се стреми да разбере нещата, не да ги критикува. В Мърчаево Учителят каза: „Славянството е олтарят на новата култура. Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята." През 1943 г., през пролетта, в един частен разговор между нас двамата, Учителят каза следното: „Тези идеи, които ви говоря тука, ще бъдат приети в Русия. И там ще се играе Паневритмия." В Мърчаево Учителят каза това. което се каза и в Търново на един събор, а именно: че славянството ще напредва и ще има велико бъдеще. Седем хиляди напреднали същества, адепти, ще бъдат родени в славянските страни до края на 20 век и те ще образуват една голяма вълна на подем.
към текста >>

87. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

Другите ще го слушат не за да го критикуват, а за да видят дали сами те не бъркат в разбирането на главата, и тогава с разговорни разисквания да се проясни за тях мисълта.
Като трима, вие може да съставлявате един теософски център. Като център, както и като ложа, вие трябва да правите следното. Непременно вие трябва да се събирате по веднъж в седмица, вечерно време на теософски разговори. Назначете си за изучаване една книга, която и трима да сте чели. Разпределете си главите и всеки един от вас под ред да стане и обясни пред другите това, което е разбрал от четеното. Другите ще го слушат не за да го критикуват, а за да видят дали сами те не бъркат в разбирането на главата, и тогава с разговорни разисквания да се проясни за тях мисълта. Като правите вече така, вие ще извършвате следното: а) за вази си хубаво ще прониквате в теософ, истини, б) като се събирате, ще се сменява помежду ви вашият магнетизъм, в) ще образувате силни мисъл-форми, които изпълнят селото и то ще бъде облагодетелствувано от това, г) Великите Учители са казали (а тяхната дума е закон!), че гдето няколко теософисти се събират на теософско събрание, Те ще вземат това тяхно събрание за резервоар, в който да изливат Своята благословия, която от този резервоар по каналите - самите събрани членове - ще се изтича наоколо, гдето те живеят. Гдето има теософска ложа, там наблизо не трябва да има лоши работи, не трябва да има престъпване на закона. Дълг ви е, следователно, да се събирате в Името на Вашето членство в Т.О. и в Името на Великите Учители, за да съдействувате за облагородяването на атмосферата, в която живеете. Тъй само ще бъдете активни членове на Т.О.
към текста >>

88. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

Рисувал я човек, който не знае да рисува и направил тъй и тъй." Вече критикува той.
Но той рисуваше и той има рисунки направени от Патриаршията в Търново. Някакви рисунки има. Беше самоук, но голям талант. В.К.: Да. Г.П.: Какво стана, щото той ми каза така: „Представиха ми една рисунка за входа към Царевец. Рисувал я човек, който не знае да рисува и направил тъй и тъй." Вече критикува той. Но той рисуваше. И този Стефан Димитров, щом Гена реши да става агроном, каза: „И аз ще ставам агроном." Но хич не му беше горкия за агрономство. Бяхме в един випуск. Умен, но не призван за агрономия, сбъркан път. Много се обичаме.
към текста >>

89. 14. ПЕВИЦА НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

„У-у, викам аз на ума си, тая с треперливия си глас." Критикувам.
И викам: „Сега да ще да каже аз да я изпея", обаче Учителят ми обръща гръб. Обръща си гърба и казва през мене на тази Маргарита Мечева. „Как, викам пък аз на ума си, тя какъв глас има, тя е нищо..." Но тя я изпя сравнително хубаво. „Ех, хайде още някой да я изпее" - Учителят. Аз викам: „Мене да избере." Той пак си обръща гърба и даде на тази Сийка Динева. „У-у, викам аз на ума си, тая с треперливия си глас." Критикувам. Викам: „Е-е, той не ще мене да ме избере." И изведнъж се обръща към мене: „Ех, хайде, рекох, и вие да я изпеете." В.К.: Ха-ха-ха-ха. М.Г.: Ха-ха-ха. Ама ми каза: „Е, хайде и вие да я изпеете." И като реших да си отворя устата и гърлото: „А, а, а, а", тон не мога да извадя. И погледнах умилително към него, провикнах се на едно място, пак А, а, а, а, тон не мога да извадя. Същото нещо беше, както там при Прокопова, така и тука при него.
към текста >>

90. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

Ръководила се бях от лозунга „Смело и открито критикувайте нашите недостатъци", но това не винаги ми донасяше очаквания резултат, а ставаше така, че трябваше да си подменям работата, понеже се явявах неугоден на шефа.
След завършването ми постъпих в БАН на работа за около година и половина, след това в Дома на техниката като заведущ отдела по индустриална химия, с която задача успешно се справих, тъй като от 13 отдела моят отдел излезе по онова време първенец. Оттам бях за известно време в Министерството на сторежите към управление „Целулоза и хартия", а след това към Министерството на външната търговия „Химимпорт", откъдето се пенсионирах. Участвала съм в реорганизацията на Профсъюзите на химиците. Нямам пропуски в работата, където съм работила. Не съм имала и никакви пратийни или други наказания. Ръководила се бях от лозунга „Смело и открито критикувайте нашите недостатъци", но това не винаги ми донасяше очаквания резултат, а ставаше така, че трябваше да си подменям работата, понеже се явявах неугоден на шефа. Такава си и останах, и в партийните организации, и като получих доста шамари, реших да млъкна завинаги. Затова не се чудете, че от 10 години как съм тука, аз съм няма и няма ще остана. За в бъдеще не желая нито овации, нито ордени, стига ми това, че като бях в Съюза, ме признаха и те за боец, какъвто целият ми живот е бил. Не съм добре със здравето, имам нужда от спокойствие и продължително лекуване, да се позакърпя малко, особено след тая автомобилна катастрофа. Подпис: Милка Говедева София, 19.02.1980 г.
към текста >>

91. 7. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ХОРОСКОП

Цветана Щилянова

Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране, и критикуване.
Последното качество остава преобладающе, додето влиянието на Венера не се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс - другият полюс на Венера, трябва да бъде победен. Сатурн е особено зле поставен в М.С. и в 4-ти дом, когато е зле аспектиран. Когато низшето влияние на Сатурн е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност. Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране, и критикуване. Сатурн подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн - низшето аз. Сатурн е особено благоприятен във въздушен знак и действа благотворно на мисълта. Забележка на редактора: Поместваме астрологическа карта на Цветана Щилянова, но тълкуванията са дадени от неизвестен астролог, намерени в нейния архив. Всеки асторолог може да направи собствено тълкувание по астрологическата карта и да сравни с житейските й незгоди.
към текста >>

92. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

Божественото съзнание никога не критикува, нито следи.
Бъди благороден, не бъди натрапчив! Работи върху себе си! Туй, което не можеш - моли се - молитвата що е? Идат разумни същества, гении, ръководящ ангел - който ще те води и повдига. Хубаво е човек да има един гений... Когато човек обича и го обичат, той се разширява. Божественото съзнание никога не критикува, нито следи. Трябва да създадем своите органи или да облагородим сърцето. Ние създаваме своето нещастие, като нарушаваме Божествения ред на нещата. * * * Петък, сутрин, 11.V.1928 г. Предназначението и задачата на храносмилателната система (При какви условия се е появила) 1) Стомашна; 2) Дихателна; 3) Мозъчна (нервна) системи. Симпатическа е повече на магнетизма.
към текста >>

93. 8. КАРТИНА „САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Цветана Симеонова

Що се отнася до картината на Цветана Симеонова, тя си има своята историческа стойност, естетически качества, събужда емоции у наблюдателя, ценна е с художествената си стойност, говори ни за рисувателните умения на авторката, всеки може да се поучи на нещо от нея, други може да се вдъхновят, гледайки я, ще има и такива, които ще са безразлични, а други ще я критикуват.
Ще ви издам тайната: четете Словото Му и ще откриете! А мързеливите ще чакат някоя чудотворна картина, аязмо, гроб или паметник да ги излекува, да ги обогати, да ги просвети, да им реши проблемите. На тях казвам: няма такива реликви. И Савка се подготвяше за изпита си по немски език в стаята на Учителя, но не го издържа. Поучете се! Що се отнася до картината на Цветана Симеонова, тя си има своята историческа стойност, естетически качества, събужда емоции у наблюдателя, ценна е с художествената си стойност, говори ни за рисувателните умения на авторката, всеки може да се поучи на нещо от нея, други може да се вдъхновят, гледайки я, ще има и такива, които ще са безразлични, а други ще я критикуват. Но за лекуване не става! За лечение си има друга наука. Българи, вий, които искате да бъдете ученици в тая школа: търсете, четете и изучавайте автентичното Слово на Учителя Беинса Дуно! Тодор Ковачев
към текста >>

94. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 451-500

Савка Керемидчиева

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Ученикът не трябва никога да критикува пос- тъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик.
Тя е необходима за характера му; тя носи свежест. Дълбочината - това е съдържанието на нещата, а големината означава формата. Чувствата могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и интензивни. Интензивност - това е четвърто измерение вече. 496.Добрият ученик. Ученикът не трябва никога да критикува пос- тъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик. Защото Учителят е по-умен от ученика. Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с радост и любов! " 497.Любов към Бога.
към текста >>

95. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1701-1720

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Да търсиш само добрите черти на хората, да живееш за тях, да дадеш свобода на всякого да се прояви, както си иска, без да го критикуваш.
1703 За тези, които не разбират езика на моята Любов, аз съм огън пояждающ. Чистотата. 1704 Излишната енергия в човека създава нечистота, следователно той трябва да работи непрестанно. Работата - духовна, умствена, физическа е спасение за човека. Отношенията между хората трябва да бъдат свежи и чисти. През ума ти да не минава мисъл да се ползуваш от някое същество. Да търсиш само добрите черти на хората, да живееш за тях, да дадеш свобода на всякого да се прояви, както си иска, без да го критикуваш. Моят мир. 1705 Моят мир ти давам. Ще ти дойдат много страдания, изкушения, съмнения - всичко приемай с радост. Доброто дело. 1706 Човек трябва да бъде вътрешно готов за извършване на доброто дело, а кога да го извърши, това Бог ще му нареди. Бог.
към текста >>

96. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Никой никого да не критикува.
Вие като ровите, себе си разравяте. Закона на Любовта е да дава. Онзи, който люби не трябва да иска. И тъй аз искам сега да станете братя и сестри. Сега вече идва друго възкресение, сега вече няма да възкръсне Христос, ами учениците му ще възкръснат. Никой никого да не критикува. Всички може да любите. Вие не очаквайте любовта отвънка - тя е вътре. Млад човек може да бъде само онзи човек, който люби. Няма да кажем: „Христос возкресе." Да възкръсне Любовта в нас и да се разпръснат враговете ни. Аз бих желал вие всинца днеска да се срещнете с Христа.
към текста >>

97. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Турете си за правило, някой път критикувате някого.
Сега умът ви трябва да слезе в живота. И се иска живот не в дела, а живот в растение. Да растете в благодатта. В благодат трябва да растем ние, а не в дела. Защото, щом растеш в дела у тебе има колебание, а щом растеш по благодат, ти обичаш живота, вложил си себе си. Турете си за правило, някой път критикувате някого. Светските критици какво правят? Те ще вземат съчинението на някой автор, ще се спрат върху добрите точки. Вещият критик ще извади добрите страни и лошите, и ще ги каже безпристрастно. И авторът в друго съчинение се поправя. Та сега във вас такава трябва да бъде критиката.
към текста >>

Всеки може да критикува така.
Те ще вземат съчинението на някой автор, ще се спрат върху добрите точки. Вещият критик ще извади добрите страни и лошите, и ще ги каже безпристрастно. И авторът в друго съчинение се поправя. Та сега във вас такава трябва да бъде критиката. Вземете не само лошата страна, тъй, вие сте от тези критици, които само с тривони* режат, то не е критика. Всеки може да критикува така. Не всеки може да бъде критик. Обикновеният четящ си отбелязва само туй, което му харесва и го изважда само за себе си. Аз слушам постоянно вие си казвате: „Тази сестра не мисли правилно". Ти проучи ли живота й? Критика, критикувам, те са близки.
към текста >>

Критика, критикувам, те са близки.
Всеки може да критикува така. Не всеки може да бъде критик. Обикновеният четящ си отбелязва само туй, което му харесва и го изважда само за себе си. Аз слушам постоянно вие си казвате: „Тази сестра не мисли правилно". Ти проучи ли живота й? Критика, критикувам, те са близки. Вьв всички духовни общества сближаването на хора, които не седят на един уровен, не е от полза, защото духовният човек прави много добрини и много злини, затуй, който влиза в този път, трябва да се очисти, във всяко едно отношение да бъде чист, да знае: „С каквато мяра мери, ще му възмерят." Този закон не може да се измени. Причините за много наши постъпки, даже най-видните философи търсят в наследствеността. Но наследствеността не обяснява и тя си има закон, за което се е зародила. Наследственост, прераждане и transmigration**, съставляват едно и също учение. Наследствеността е на физическото поле, прераждането е за духовния свят, а трансмиграцията е слизането на Духа.
към текста >>

98. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година