Търсене в текстове за 'доброжела'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Аз имах такива няколко случая - и съжалявах, че не ги изтърпях да ми проповядват до края на деня, а ги напуснах и с това те станаха мои недоброжелатели.
Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват. Горко ти, ако те хване някой от тях и те направи свой слушател - просто нямаше отърване. С часове трябваше да го слушаш. А и той не те пускаше. Ако го напуснеш демонстративно, това означаваше конфликт, който нямаше да се заглади след десетки години. Аз имах такива няколко случая - и съжалявах, че не ги изтърпях да ми проповядват до края на деня, а ги напуснах и с това те станаха мои недоброжелатели. Имаше едни, които проповядваха тук на "Изгрева", други - в града, трети обикаляха провинцията. Този народ ги оглеждаше, изслушваше ги и точно преценяваше нещата. А как ги преценяваше ли? По делата им. И затова те нямаха никакъв успех!
към текста >>

2. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

" Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него.
Замълчи и чака ефект, но няма такъв. "Учителят бе седнал на стола, а Руси - седнал от дясно Му и слушаше концерта. А Бог стоеше върху Учителя, а Руси седеше отдясно Му. Бог се изливаше отгоре, а Руси седеше отдясно Му и слушаше". Усмихваше се, сияеше от радост, подскачаше от възторг и викаше: "Ето, това е Божествен концерт - да бъдеш на концерт с Бога и да Му бъдеш отдясно! " Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него. Това продължи доста дълго време. Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете. Руси в този момент си почиства къщурката и двора. Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма. Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си.
към текста >>

3. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

" А някои сестри, доброжелателки на Михаил Иванов, бяха ги оставили нарочно в стаята на Учителя, за да ги види и да ги благослови.
А ние знаехме много добре как са нещата. А и онези, които го поддържаха тука, знаеха как са нещата, но не им изнасяше и твърдяха противното. И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм. По отношение на неговото знание Учителят бе категоричен, когато бяха изпратени на Учителя негови написани неща. Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми! " А някои сестри, доброжелателки на Михаил Иванов, бяха ги оставили нарочно в стаята на Учителя, за да ги види и да ги благослови. Но тези сестри не изпълниха нареждането Му и не ги изхвърлиха от стаята Му. Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла седмица всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с ръка посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов. Казах: "Учителю, аз ще изпълня Твоята Воля! " Наведох се, взех ги и ги изхвърлих, като ги оставих пред бараката на онези, които бяха ги вкарали в стаята на Учителя. Така че въпросът с Паневритмията, с песните, които се пеят и играят от хората на Михаил Иванов във Франция е нещо, което ни е ясно, познато още от времето на Учителя и ние знаем Неговото становище.
към текста >>

4. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Вероятно наши "доброжелатели", които бяха научили по някакъв начин за закупената хартия, чрез властите искаха да я намерят, да я изземат и да ни лишат от евентуален бъдещ печат.
Хартията не бе закупена с братски средства и ще разберете след малко защо. Прибрахме хартията на "Изгрева" през една нощ и трябваше да я пазим две-три години. Затова на две места при верни нам сестри, на тавана на техните бараки, бяхме сложили хартията, като предварително ремонтирах покривите им, за да не текат и да не се намокри хартията. Обикновено покривите на всички бараки течаха, защото все не се намираше онзи, който да ги поправи и смени керемидите. Веднъж дойде някаква милиционерска проверка, правиха обиск по всички бараки, търсеха нещо, но не казваха какво. Вероятно наши "доброжелатели", които бяха научили по някакъв начин за закупената хартия, чрез властите искаха да я намерят, да я изземат и да ни лишат от евентуален бъдещ печат. Така тази група от проверяващи властници и техните служители се насочи към една от бараките, където бяхме скрили хартията. Значи доносът беше верен и точен, а това не можеше да стане от случаен човек, вън от "Изгрева" и вън от Братството. "Доброжелателят" беше тук, в нашите среди. Провериха долу в стаичката, където спеше сестрата, не намериха нищо. Това беше молитвената стаичка на сестра Сийка Динова.
към текста >>

"Доброжелателят" беше тук, в нашите среди.
Обикновено покривите на всички бараки течаха, защото все не се намираше онзи, който да ги поправи и смени керемидите. Веднъж дойде някаква милиционерска проверка, правиха обиск по всички бараки, търсеха нещо, но не казваха какво. Вероятно наши "доброжелатели", които бяха научили по някакъв начин за закупената хартия, чрез властите искаха да я намерят, да я изземат и да ни лишат от евентуален бъдещ печат. Така тази група от проверяващи властници и техните служители се насочи към една от бараките, където бяхме скрили хартията. Значи доносът беше верен и точен, а това не можеше да стане от случаен човек, вън от "Изгрева" и вън от Братството. "Доброжелателят" беше тук, в нашите среди. Провериха долу в стаичката, където спеше сестрата, не намериха нищо. Това беше молитвената стаичка на сестра Сийка Динова. На отиване, онези решиха да проверят малкото таванче с малко отворче, където беше скрита хартията. На гърба на бараката бе подпряна една стара дървена стълбичка. Онези, които проверяваха, взимат стълбата, подпират я на прозорчето на таванчето и тръгват да се качват по нея, за да проверяват на тавана.
към текста >>

5. 5_50 Отклонението

Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата.
Учителят не желаеше такива личности в България и според мен по този начин Той го отстрани оттук, като му съдействува да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване. Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата. Когато се върна отново в София, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира. Но беше вече късно, защото беше изпуснал времето и условията, за издаването на книгата. После ние я издадохме чрез други приятели. Михаил изпрати своята секретарка Стела на гости с една делегация. Пристигнаха и ги посрещнахме добре.
към текста >>

6. 17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

Борис Николов

ТОМ 2

Имаме мир и съгласие, имаме доброжелателство и всеки беше готов да помогне на другия.
То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание. Когато имахме клас в сряда за Общия Клас, ние се събираме точно в пет часа в салона и Учителят идва и застава точно в пет часа без една минута на катедрата. Той държи своята беседа и след това отива на поляната, където правим нашите шест упражнения и после играем Паневритмия. Тогава не чакаме изгрева на слънцето, защото сме в клас. В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда. Имаме мир и съгласие, имаме доброжелателство и всеки беше готов да помогне на другия. При тази приятелска атмосфера, която се чувства всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя в клас. Значи ние бяхме 20 минути преди пет часа седнали и пеехме, за да се хармонизира обстановката. Мария Тодорова свиреше на хармониума. Точно в пет часа Учителят е на катедрата. Никой не закъснява, а онзи който закъснееше се връщаше обратно, понеже не се допускаше вътре да влиза и да нарушава реда и хармонията.
към текста >>

7. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача.
голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно издателство. С тази задача бе натоварен Бертоли. Той замина за Париж и подготви донякъде работата, като книгата предварително бе преведена тук в България. Средства за издаване също се бяха намерили, а беше уговорено и сключен договор с едно френско издателство. Всичко бе готово само да се от-печати. Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача. И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване беседи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя.
към текста >>

Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г.
И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване беседи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя. Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева. Няма случайно съвпадение. Кой където се хване и на който господар стане слуга, нему слугува. Всеки господар си пази слугите, държи на тях, заплаща им според заслугите, защото са негови служители. Така всички бяха принудени да се определят.
към текста >>

8. 53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

вече двадесет години ежегодно се правят обиски по донесение на доброжелатели и се изземват тук там останала някоя и друга беседа.
Освен това няколко хиляди томчета бяха събрани, обрани чрез обиск по списък от приятелите. След постановлението на Върховния съд ние правихме жалба и си искахме обратно беседите, които бяха прибрани чрез обиски и по опис от онези служители, които бяха направили описи. Но нищо не върнаха. Макар че имаше решение на Върховния съд. Освен това от 1957 г. вече двадесет години ежегодно се правят обиски по донесение на доброжелатели и се изземват тук там останала някоя и друга беседа. Прибират се и ни лишават от Словото на Учителя. Случайно да са изпълнили решението на Върховния съд? А той е техен, политически и законодателен орган. Той е инструмент на тяхната власт. Но това решение бе направено от кумова срама, за да покажат, че все пак са Върховен съд, който трябва да раздава правосъдие от последна инстанция.
към текста >>

9. 130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

ТОМ 5

В такъв случай доброжелател ли ти е?
Физическо отношение е когато аз съм гостилничаря, а ти си много гладен и дойдеш та ми искаш да ядеш. Но представи си, че в тази гостилница има надпис: „Днеска с пари, а утре на вяра". Гостилничаря ти каже: „Плати си, ще ти дам да ядеш". Ти идеш, работиш, работиш и най-после спечелиш пари, платиш си и се нахраниш. Представи си, че гостилничарят ти дава на вересия да ядеш, но за всяко ядене записва. В такъв случай доброжелател ли ти е? Духовно отношение е, когато ти си ученик и отиваш при един Учител да се учиш. Но представи си, че ти си беден и не можеш да си плащаш уроците. Учителят пише уроците и си казва: „Този ученик не плаща". Но като те вижда, че ти се стараеш и учиш, казва: „Той учи добре, от него ще излезе човек в живота" и става снизходителен към твоята беднотия и те учи без пари. Това са положенията, които съвременния свят заема пред Бога." „Учителю, аз кое място заемам?
към текста >>

10. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

ТОМ 5

Така се познава естеството на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно.
Не се учудих много, защото беше заявил впоследствие пред всички, че след като Борис е влезнал в затвора той си е изиграл вече ролята и други трябва да дойдат на негово място. Той и другите около него смятаха, че Борис в затвора няма да издържи, ще умре и загине и че трябва той да стане председател на Братския съвет. Когато Борис излезна от затвора и по-късно се видя, че не е необходимо никой никого да замества, защото вече нямаше нищо, а Изгрева беше ликвидиран, унищожен и сринат до основи. Ето как работи Учителя с обикновени методи. Той постави Славчо в напълно естествени условия да се прояви такъв какъвто е. Така се познава естеството на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно. Учителят виждаше и знаеше това и търпеше. Учениците трябва да се опознаят чрез последиците на своите действия. Отидох веднъж при Учителя да протестирам защо се правят толкова безобразия на Изгрева. „Учителю, защо не им кажете да не правят такива погрешки? " Учителят отговори: „Аз да им кажа, пак ще я направят.
към текста >>

11. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

ТОМ 5

Така се познава естеството на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно.
Не се учудих много, защото беше заявил впоследствие пред всички, че след като Борис е влезнал в затвора той си е изиграл вече ролята и други трябва да дойдат на негово място. Той и другите около него смятаха, че Борис в затвора няма да издържи, ще умре и загине и че трябва той да стане председател на Братския съвет. Когато Борис излезна от затвора и по-късно се видя, че не е необходимо никой никого да замества, защото вече нямаше нищо, а Изгрева беше ликвидиран, унищожен и сринат до основи. Ето как работи Учителя с обикновени методи. Той постави Славчо в напълно естествени условия да се прояви такъв какъвто е. Така се познава естеството на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно. Учителят виждаше и знаеше това и търпеше. Учениците трябва да се опознаят чрез последиците на своите действия. Отидох веднъж при Учителя да протестирам защо се правят толкова безобразия на Изгрева. „Учителю, защо не им кажете да не правят такива погрешки ? " Учителят отговори: „Аз да им кажа, пак ще я направят.
към текста >>

12. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Преди 10-15 години, когато Изгревът не беше още похитен от властта, но може би беше вече нарочен от нашите недоброжелатели, в малкия салон-трапезария на Братството, на едно О.ф.
Чорапът се напълнил веднага с пари. Вземат от него, купуват материали, изпразват го. Той пак се пълни. Пак го изпразват. И така и средства се събраха, и салонът стана! Преди 10-15 години, когато Изгревът не беше още похитен от властта, но може би беше вече нарочен от нашите недоброжелатели, в малкия салон-трапезария на Братството, на едно О.ф. събрание стана един непознат на мене човек - военен, партиец и се изказа неочаквано, много интересно и в защита на Изгрева, на салона. Даде ни за пример на присъстващите техни хора. По онова време, когато се е строял салонът той е минавал от тука, може би е имал място наблизо и се заинтересувал и наблюдавал как се е изградил набързо салона с общи усилия. Направило му неизгладимо впечатление, той разказа на всички това, което е видял и го разказа с възторг и възхищение. Обаче, за съжаление, никой от неговите другари, които чуха не си взеха бележка от това, не се трогнаха, не се умилостивиха, да се застъпят за този салон изграден с такава любов от бедни и прости хорица из народа на майка република България.
към текста >>

13. 23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА

Цанка Екимова

Това го чух лично с ушите си, дори една от доброжелателките на Юрдан подметна: „Сестро, моли се и чукай на дърво такава напаст и такова чудо да не ти дойде до главата.
Бях сигурна в това. А когато се върнахме в Габрово, всички ни оглеждаха и разглеждаха и особено мен, защото бях му изневерила и бях човек, който разваля при това дори и чуждо семейство. А аз живеех в този град. А най-тежко бе за Юрдан. Всичко от града знаеха за телеграмата и за моята изневяра и се чудеха как може такъв мъж като него да се остави да му се качват на главата и да го правят на посмешище пред всички. Това го чух лично с ушите си, дори една от доброжелателките на Юрдан подметна: „Сестро, моли се и чукай на дърво такава напаст и такова чудо да не ти дойде до главата. Дойде ли ти, да знаеш отърване няма". Така че това бе за Юрдан жесток изпит. Аз това го съзнавах, но нищо не можех да направя в момента, но бях готова за борба. Защо ли? Защото преди да си тръгна от Изгрева отидох при Учителя и го попитах какво да правя като се върна в Габрово, за да мога да си спася кожата от змея.
към текста >>

14. 25. БОЖИЯТА ПРАВДА, КОЯТО СЕ ВЪЗЦАРИ В ГАБРОВО

Цанка Екимова

Учителят ме погледна и се усмихна утвърдително и доброжелателно.
Тази мисъл се вгнезди в съзнанието ми и работеше усилено. Наистина след известно време Учителят дойде в Габрово, влезна в дома ми, мина през същата врата, която го видях в моето видение и направи същите движения, същата походка и отиде та седна на същия стол в онзи ъгъл. Всичко се изпълни точно на яве, както бе във видението, което ми се даде. Не се изтърпях и казах това на Учителя, че за Неговото идване аз съм предупредена от Небето и за всичко това как ще влезне и къде ще седне. А в стаята имаше десетина стола, а Той седна на стола в определения от видението ъгъл. Учителят ме погледна и се усмихна утвърдително и доброжелателно. Имах вече не една опитност и знаех вече добре какво е видение и какво е Учителят. А това не е малко за ученика - да познаеш Учителя. По онези години Учителят трябваше отново да дойде в Габрово. Аз смятах, че не е достатъчно само Учителят да посети моят дом и да говори на 15-20 приятели от местното Братство, а че трябва да говори на гражданството на града Габрово. Така сметнах и реших в себе си, че Той трябва да говори в големия салон на читалището в града, като щяхме да разгласим пред населението за беседата на Учителя.
към текста >>

15. ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО

Иван Сечанов

Моят приятел - Кочо Овчаров получи след време смъртна присъда след като дойдоха и взеха властта комунистите, но той преди това беше предупреден от някой доброжелател и бе забягнал в Америка.
От него разбрах, че побойниците са изпратени от Александър Цанков. Предупреди ме да се махна от палатката, която съм построил, защото ме смятат за дъновист поставен за охрана на г-н Дънов. Аз разбира се не бях поставен на пост, нито имах желание да следя някого. Но така се случи, че случаят избра именно мен да построя палатка и чрез нея да бъда очевидец на побоя. И аз бях очевидец и ви разказвам точно това. Моят приятел - Кочо Овчаров получи след време смъртна присъда след като дойдоха и взеха властта комунистите, но той преди това беше предупреден от някой доброжелател и бе забягнал в Америка. Така както той ме предупреди на времето да се махна от палатката, защото цанковистите взели решение да ме ликвидират, понеже съм бил охрана на Дънов, така също се намери и друг човек, който да го предупреди да побегне от България и да се спаси от явна смърт. Така и направи. Та видях и един окултен закон как работи и чрез една палатка. Сложиш палатка случайно, станеш очевидец случайно на една истина, защото Небето те е избрало да бъдеш на тоя пост. Свършиш си добре работата, после Небето намира друг, чрез когото те предупреждава и ти разтуряш палатката и се скриваш на скришно място и побягваш от погледите на убийците.
към текста >>

16. 30. БОЯН БОЕВ

ТОМ 8

Казвам симпатична, защото той имаше винаги една широка, слънчева усмивка на своето лице, с която посрещаше всекиго и беше доброжелателен брат.
30. БОЯН БОЕВ Брат Боян Боев беше една много симпатична личност на Изгрева. Казвам симпатична, защото той имаше винаги една широка, слънчева усмивка на своето лице, с която посрещаше всекиго и беше доброжелателен брат. На всекиго ще каже нещо положително, нещо насърчително, хубаво. Той се числеше към стенографите и характерно беше за него, че когато се намираше край Учителя, независимо дали е в салона или някъде из Изгрева, или пък на Витоша, на Рила, където и да е, той винаги носеше със себе си молив и тетрадка и най-старателно отбелязваше всяка мисъл, която Учителят произнасяше. Това беше много характерно за него. Той, доколкото зная, неговата майка е арменка. Тъй че има нещо интересно в състава на нашите стенографи.
към текста >>

17. 26. КЛОПКАТА

Бележка на редактора Вергилий Кръстев.

ТОМ 8

Той има доста недоброжелатели заради острия си характер и най-вече заради неудобната за някои информация, която публикува.
Споменатият филм се нуждае от компетентно съхраняване и той ни е толкова нужен. Отдавна трябваше да сме го видели, има толкова конфликти около редакциите на Паневритмията. Убедена съм, че ако го предадете на Вергилий той ще го запази и разпространи, както прави с всички непубликувани беседи и мемоари, които са в него, за разлика от някои хора, в които подобни материали попадат в дълбока неизвестност. Уверявам ви, че В. Кръстев е човекът в Братството, който е посветил целия си живот на събиране и публикуване на архивни материали относно Учителя и обкръжението Му. Той има доста недоброжелатели заради острия си характер и най-вече заради неудобната за някои информация, която публикува. Книгите му са голяма ценност, но заради някои техни несъвършенства, излишни или скандални неща, някои ги отричат. Но това съвсем не омаловажава огромния труд на Вергилий да съхрани и предаде на поколенията безценните опитности и знания на душите, които Учителят е приел да бъдат негово обкръжение. И те са падали и ставали, и понякога и ние се оглеждаме в техните грешки. На някои им се иска всичко да е предадено по-идеализирано, но това за съжаление не е реалността. Само светиите и Великите Учители са чисти проводници на Божественото.
към текста >>

18. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ТОМ 9

Не, ако се предадат, предават се по доброжелание, някои материали, иначе не.
В.К.: Слагам си ги за работа вече 20 години и съм независим. Никой не може да каже, че съм го крал, обрал. Е.А.: Че си направил нещо, че си злоупотребил. В.К.: Никой не може да каже нищо. Нещо да съм му взел пари? Не, ако се предадат, предават се по доброжелание, някои материали, иначе не. Е.А.: Правиш сам, знаеш какво правиш и си го правиш както трябва и те прави това независим. В.К.: И аз, когато почна нещо да правя, аз отгоре виждам как помагат, като стълб ме държат отгоре, обаче силен съм вътре и отгоре съм силен, и парите са си мои. Никой не може да ми каже нищо. Е.А.: Да. В.К.: Ей сега това, което го правим, пак са мои средства.
към текста >>

19. III. КАК СЕ ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ТОМ 9

Дали съм ти брат, дали съм ти доброжелател, ти ще провериш най-добре като разучиш това писмо както и предишните ми писма.
А Борис Николов е нещо съвсем друго. Аз ги различавам тези неща, защото съм работил 10 години в онзи дом и съм свършил работата и на Борис Николов, и на Мария Тодорова. Трябва да знаеш, че според първо правило от Учителя за Синархическата верига, а това е вътрешната Школа на Бялото Братство, не се допускат и е строго забранено жени да взимат участие в ръководството на Братството и да разрешават проблемите на Школата. А ти точно правиш това нарушение и се подчиняваш на жени и те ръководят жени. Настоящите редове бяха написани от Вергилий. Дали съм ти брат, дали съм ти доброжелател, ти ще провериш най-добре като разучиш това писмо както и предишните ми писма. Ти ще се определиш. Аз съм се определил. Брат ми е този, който работи за делото на Всемировия Учителя. Вергилий Кръстев
към текста >>

20. 18 - 10. ЗАЩО БЕ СЪХРАНЕНА ГРАДИНАТА В АЙТОС ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА 1945 - 1990 ГОДИНА

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

ТОМ 10

Външно се усмихваше, говореше с всеки, беше добронамерен и доброжелателен, но отвътре бе остър и режеше като бръснач онези, които му противодействуваха.
Вероятно не е бил съгласен лично Георги Куртев. Аз пътувах с него цели шест месеца от село на село през 1945 година и го познавам много добре. Той бе изключително серт човек. Не позволяваше друг да командва. Беше отвътре остър като бръснач. Външно се усмихваше, говореше с всеки, беше добронамерен и доброжелателен, но отвътре бе остър и режеше като бръснач онези, които му противодействуваха. Ставаше рано, в 12 часа през нощта, обличаше белия си костюм, четеше молитва, пееше песни, работеше с Пентаграмата всеки ден от 24 часа до 3 часа през нощта. Тогаз се справяше с всички онези, които му пречеха съзнателно или несъзнателно. Била съм там. Видяла съм го. Убедила съм се.
към текста >>

21. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

ТОМ 10

В главата ми нахлуха най-различни предположения, но не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата - доброжелателка, да не би тя да го е прибрала!...
След като бях изминал вече известно разстояние от мястото на слизането, спрях се и почнах да си проверявам багажа. За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портмонето ми с парите от джоба на сакото липсваше. Сърцето ми затуптя силно. Претърсих се няколко пъти, обаче все същите резултати - портмонето е изгубено! Къде може да бъде? В главата ми нахлуха най-различни предположения, но не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата - доброжелателка, да не би тя да го е прибрала!... И най-трудно беше да я попитам и как да а питам, като не може съвестта ми да допусне, че тя може да бъде способна на това унизително деяние - да ми открадне кесията. Къде е тогава смисълът на нейното посещение на свещено място - събора! На нейния висок идеал, за който говореше през цялото пътуване. Аз все продължавах да се претърсвам и бъбря насаме. Един стар белокос брат сигурно забеляза моето явно смущение и тихичко ме запита: „Братко, какво има, загубил ли си нещо, а?
към текста >>

22. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Доброжеланието да бъде пълно.
Ние трябва да работим в кръга, който Господ ни е поверил, и не бива да излизаме никъде из него, докато сам Господ не го разширочи. Някои от приятелите не стоят добре в материално отношение, други - в духовно, а трети - в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна. Оттук се ражда и нуждата за обмяна. Вие трябва да се обменяте. Например някой ти даде 5000 лева назаем, и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер. Доброжеланието да бъде пълно. А не бива като вземеш парите, да си помислиш и кажеш: „Хе, той има, нека дава." Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото в духовния свят има кражба, има алчност в умствено отношение. Но законът - който пристъпи един закон, той не се благословява. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всеки да се върне, да заживее и да се примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще се срещнеш с такива хора, които ще те направят богат.
към текста >>

23. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна.
498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна. Всичко важно, съществено, което е ставало в миналото и което става днес, е обект на историята. А тя е велик учител и строг съдия за всичко и за всички и трябва да служи за поука на всички. Ако не ви е известно, можем да Ви дадем доказателства за това, че с Учението на Учителя Дънов са запознати всички културни народи, че преводи от неговото Слово са направени на руски, на немски, английски, френски, италиански, латвийски, есперанто и др. езици, и че в някои държави, като напр. във Франция, Учителят Дънов има много повече последователи, отколкото в България, в редовете на които има писатели, професори, учени и пр.
към текста >>

24. 7. КАК ОЗДРАВЯХ

Паша Теодорова

и доброжелатели, наши приятели, и недоброжелатели, лоши сили, и наши неприятели, които ние трябва да ги изучаваме и различаваме гласа на светлите и тъмните сили. Защо?
Аз крия в себе си едно от великите, невидими и неписани чудеса. Какво се крие в чудесата, които Христос на времето си преди две хиляди години е правил? Нищо особено, освен велика, непозната още на хората наука; знание, което мълчи за себе си; Любов, която човечеството отдавна е изгубило; изпълнена е волята на Онзи, Който с нищо не се налага, закони, в които човечеството едва сега надзърта и открива и т.н. Сега и аз, колкото обикновен и малък човек да съм, ето какъв закон научих при това мое боледуване и чудно излекуване. Понеже ние живеем в един свят двойствен, дето с еднакво право се проявяват и светли и тъмни сили, т.е. и доброжелатели, наши приятели, и недоброжелатели, лоши сили, и наши неприятели, които ние трябва да ги изучаваме и различаваме гласа на светлите и тъмните сили. Защо? Защото в гласа на първите, на доброжелателите, се проявява волята Божия. Изводът е следният: Ако аз се бях поддала на желанието на тъмните сили, лошите същества, които искаха моята смърт, те щяха да постигнат целта си. Обаче дойде гласът на светлите сили, които желаят да се изпълни волята на Бога, Който не благоволява в страданията и смъртта на човека, но в живота и радостта на човека. Тази велика воля се проведе чрез устата на Учителя. И днес аз живея, радвам се и работя.
към текста >>

Защото в гласа на първите, на доброжелателите, се проявява волята Божия.
Какво се крие в чудесата, които Христос на времето си преди две хиляди години е правил? Нищо особено, освен велика, непозната още на хората наука; знание, което мълчи за себе си; Любов, която човечеството отдавна е изгубило; изпълнена е волята на Онзи, Който с нищо не се налага, закони, в които човечеството едва сега надзърта и открива и т.н. Сега и аз, колкото обикновен и малък човек да съм, ето какъв закон научих при това мое боледуване и чудно излекуване. Понеже ние живеем в един свят двойствен, дето с еднакво право се проявяват и светли и тъмни сили, т.е. и доброжелатели, наши приятели, и недоброжелатели, лоши сили, и наши неприятели, които ние трябва да ги изучаваме и различаваме гласа на светлите и тъмните сили. Защо? Защото в гласа на първите, на доброжелателите, се проявява волята Божия. Изводът е следният: Ако аз се бях поддала на желанието на тъмните сили, лошите същества, които искаха моята смърт, те щяха да постигнат целта си. Обаче дойде гласът на светлите сили, които желаят да се изпълни волята на Бога, Който не благоволява в страданията и смъртта на човека, но в живота и радостта на човека. Тази велика воля се проведе чрез устата на Учителя. И днес аз живея, радвам се и работя. Върнах се в София заедно с Учителя и с останалите братя и сестри.
към текста >>

25. 7. ОФИЦЕРЪТ НА КЕСАРЯ И СЛУЖИТЕЛЯТ БОЖИЙ - Никола Гръблев

Никола Гръблев

софийските му доброжелатели бяха решили да не му се дава строева част, понеже е комунист.
Командирът каза: „Щом е добър, нека го произведат" - и подписа списъка. Помъчиха се от София да попречат, но не можаха. Командирът имаше голямо влияние във Военното министерство. Петър Тодоров стигна до чин 0.3. поручик. В 1942 г. софийските му доброжелатели бяха решили да не му се дава строева част, понеже е комунист. Дойде при мене. Дадох му бележка до генерал Янчулев, в която пишех, че отлично го познавам, че е добър патриот и пр. Бе наредено да му се даде строева рота. През 1935 г., като началник на школите в 24 пехотен полк, при отсъствието на командира на полка държах беседа пред офицерите, подофицерите и войниците от школната рота на тема: „Комунизмът като идея" и с това разбърках умовете на слушателите. През 1941 г.
към текста >>

26. VI. КАКВО НАПРАВИ ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО ЧРЕЗ СИЛИТЕ НА РАЗРУШЕНИЕТО С ФИЛМА ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА

Когато е за Паневритмията, то винаги се намират доброжелатели.
Ето защо тя пише писмо до Паша Теодорова, после този въпрос се повдига нееднократно, докато се образува групата от трите сестри: Ярмила Менцлова, Мария Тодорова, Елена Андреева, които се събират и правят ново описание. За него е говорено в „Изгревът". За онагледяване на отделните упражнения е извикан фотографа Васко Искренов, който заснема всички пози на филм и след това се изваждат на снимки. И това е описано в „Изгревът", че днес те се укриват строго преднамерено, за да може да действуват Силите на Разрушението. 2. В следващия етап се задействува идеята на Анина Бертоли да се направи филм, учебен филм, в който да се показва как се играят правилно упражненията. Когато е за Паневритмията, то винаги се намират доброжелатели. Идеята се развива. а) Намират кинооператор, и това е Георги Парлапанов, който за онова време е знаещ и можещ. б) Филмът, на който са заснети, е закупен от братски пари, чрез тукашните възможности на киноцентъра. Годината е 1947. в) Събира се група от братя и сестри на брой осем човека и започват да играят всеки ден Паневритмия, като предварително се уеднаквяват всички спорни въпроси.
към текста >>

27. Приложение Десето

Те са доброжелателно настроени, разговарят с мен, интересуват се за съдбата на следващите томове, предлагат съдействие.
И така, ето няколко фрагмента, няколко щриха, които ги очертават. Вергилий ми дава книги, аз ги нарамвам (в съвсем буквален смисъл - нося ги в раница) и отнасям в клуба на СДС в район „Изгрев", който представлява един трафопост, разделен на две - едното помещение е за събрания на братството, а другото - аперитив. В едното помещение се чете Словото и се пеят песни, дадени от Учителя, а в другото - хората се черпят. Аз продавам „Изгревът" там, където се черпят, защото недвусмислено ми е показано от тези, които пеят и чегат беседите, къде ми е мястото. Аз безропотно го приемам, защото и всред тях има хора, които четат „Изгревът" и помагат. Те са доброжелателно настроени, разговарят с мен, интересуват се за съдбата на следващите томове, предлагат съдействие. Тези хора са единици, броят се на пръсти. Други четат „Изгревът" скришом. Те са резервирани, не приказват нито лошо, нито добро, купуват и скришом го четат. И най-накрая идват тези, които са открито против. Те злословят, хулят, плюят и клеветят.
към текста >>

28. 44. РЕШЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

Някои доброжелателки сестри, като разбрали че ний с Веска вече ще образуваме семейство, говорили и това-онова за мен!
44. РЕШЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ Но, като често става, радостта на хората се помрачава от невиделица. Някои доброжелателки сестри, като разбрали че ний с Веска вече ще образуваме семейство, говорили и това-онова за мен! Едни, за да я предпазят, казвали й - как ще се жени за мен, когато аз в миналите години съм искал да се женя за друга една сестра, че е опасно аз да не съм забравил симпатиите си към нея. Това толкова наскърбило Веска, че се вижда в чудо! Гледам я аз, при разходките ни вън от града, седне на земята и наведе глава, почва да плаче. Нито ми казва какво има, нито се успокоява! Дойде лятото, отидохме пак на Рила през 1932 година.
към текста >>

29. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

Николай Дойнов

Хора, които се въртяха около мене и искаха да имат и те голямо име, известност, възможности, представяйки ми се, все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като имах необходимите елементи според тях, за да могат да поднесат на народа, търсения от тях показен процес.
Това правят Те, само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава това и продължих. Правителството с излизането на закона усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой и друг търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. И затова едрите търговци бяха особено и внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират и бързо се издигат от околната среда, всякога е имало завист и озлобление, в това отношение, срещу мене се породи голяма завист. Хора, които се въртяха около мене и искаха да имат и те голямо име, известност, възможности, представяйки ми се, все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като имах необходимите елементи според тях, за да могат да поднесат на народа, търсения от тях показен процес. Един ден през лятото на 1942 г. при мене идва Бай Ради, много мил, работлив и с редки качества наш брат, който се грижеше за малкото ни стопанство на Изгрева и ми каза: „Учителят иска да се достави за нуждите на салона, където се държат беседите един вагон въглища". Приех с радост задачата. По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижи, за да ги имаме. Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество „Гранитоид", което тогава се занимаваше и с произвоството на цимент.
към текста >>

30. 65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА

Николай Дойнов

В главата ми нахлуха най-различни предположения, но не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата доброжелателка, да не би тя да го е прибрала!
След като бях изминал вече известно разстояние, от мястото на слизането, спрях се и почнах да си проверявам багажа. За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портмонето ми с парите от джоба на сакото ми липсваше. Сърцето ми затуптя силно. Претърсих се няколко пъти, обаче все същите резултати, портмонето е загубено! Къде може да бъде? В главата ми нахлуха най-различни предположения, но не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата доброжелателка, да не би тя да го е прибрала! Но най-трудното беше да я попитам и как да я попитам, като не може съвестта ми да допусне, че тя може да бъде способна на това унизително деяние - да ми открадне портмонето. Къде е тогава смисъла на нейното посещение на свещеното място? Събора! На нейният висок идеал, за който говореше през цялото пътуване? Аз все продължавах да се претърсвам и бъбря насаме.
към текста >>

31. 15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Иван Толев

Никой не е бил искрен и доброжелателен държавник.
Житейските блага на земята са разултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от Освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и затуй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили начело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в техната ширина и дълбочина, да е изучавал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се съобразявал искрено, и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява. Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства. Никой не е бил искрен и доброжелателен държавник. Последиците от такива разбирания и от такава дейност не можеха да бъдат други освен такива, каквито ги виждаме сега: бивши министри с претенции на държавнически актив и на европейска известност, да бъдат съдени или публично поругавани и арестувани, разстройство в обществения и стопански живот на страната, непоносими условия за живот на всички трудещи се народни маси, и пълна неизвестност на бъдещето. Целият народ страда и не знае какво го очаква на утрешния ден. И което е още по-печално: не се вижда никакъв лъч на надежда за спасение, мъгла е обвила умовете, страх е сковал сърцата. Междупартийните борби се разразяват с голямо остървение и ожесточение, противниците нито могат да се разберат, нито могат да си простят, нито пък отстъпват доброволно полесражението. Безпощадна взаимна изтреба между всички: bellum fmnium contra fmnes".
към текста >>

32. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

(Бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

бяха едни от най-горещите доброжелатели и работници за доброто на българския народ.
Като общо правило казвам, че против чужденците нито е право, нито е полезно да се говори на едро, топтан за всичките. Има и ще има българи в чужди страни. Има и ще има чужденци в България. Аз за дълги години съм бил в близки отношения с разни чужденци и свидетелствувам за искреното приятелство и полезна дейност към народа ни на мнозина от тях: Рейс, Лонг, Вошбърн, Баингтон, Кларк, Хаскел, Берд, Скайлър, Томсън, Баучер, Махони и др. и др. бяха едни от най-горещите доброжелатели и работници за доброто на българския народ. Поклон на тяхната памет и на техния прах. Такива има и днес в родината ни, и в странство. Ако има нужда, впрочем, нека се говори частно и лично за хората, а не на едро и безразборно. И аз от чувство на дълг към народа си, с тъга искам да кажа няколко думи върху дейността на един чужденец. Вярвам, дето казва той, че обича българския народ и че работи за неговото добро.
към текста >>

Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова".
В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа.
към текста >>

33. 11. „БЛАГОСЛОВЕН ДА Е, КОЙТО ЛЮБИ И ОБИЧА!

ТОМ 16

Всички вече ме поглеждат по друг начин, малко по-доброжелателно.
По отношение на отрицателното, българите са много силни. Надали има друг народ, който да е толкова силен в разрушението. Външната среда в България е много, чрезмерно груба. При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменява средата на Школата. Затова всеки от вас може да извади от джоба си много такива песни." Учителят спира за момент. Всички вече ме поглеждат по друг начин, малко по-доброжелателно. Вече имат друг поглед на нещата и на проблема с българската народна песен. Разбират, че нещата са много по-трудни за разбиране и проумяване от всички. „Тази песен, за клетвите, тя съвсем не е вярна по съдържание. У нея нищо няма истинно. Не може един човек, който дълго време е любил някого, изведнъж след това така да го намрази, че да желае смъртта му.
към текста >>

34. 1931 година

ТОМ 16

Защото общ жребий е в нищета и противоречие да си отпътуват всякога доброжелателите на човечеството.
Въргов Койчев, Крум Генов и др. Попрочетох и от Ботьо Савов статията „Маестро Атанасов". Тази статия ме отнесе в дълбочината на моята душа, в недрата на вечно ожидащия ми дух. Като че ли леки струи докоснаха сърцето ми и го подбудиха към усета на тия, които живеят с идея, чиито сърца туптят за свят и разумен живот, чиито души са искри от вечния огън - Бог, и се стараят да разнасят виделината на вси страни, но и имат и голяма съпротива от тъмните предмети и грозящата тъмнина на геханата [геената] бездна от неведи и мрачни души хора, които живеят в цикъла на допотопните алчни животни. Тези светли будители и ратници за човешкия подем, така им се противодействува и те така светят, както звездите без да обръщат внимание на движещото се човечество, че те му светят и си отминават по своите орбити, забелязани само от някои зорки астрономи - хора поне, които са ги познали, и се използували от тях и поне морално подкрепили, ако ли не материално. Защото общ жребий е в нищета и противоречие да си отпътуват всякога доброжелателите на човечеството. И такъв е и може би законът на Битието. Но мило и красиво е човек като узнава, че в сегашната човекоядяща се цивилизация, когато духовно уледенените човеци се самоизтребват, да вижда, че има любящи хора, има будни души, има хора, които са излезли над личните интереси и са приели девиза: благото на брата ближен по-рано, че тогава личния [интерес]. И в такъв момент човек му става мило и драго да живее, да свети, да търси светлите простори на своята душа, да следва гласа на съвестта, на Великото, да помага на изгнаническия народ тук, в царството на мрака, да му сочиш лъчите на изгряващото слънце, лазурите на идващата нова епоха, епохата на любовта, побратимяването, епохата на възкръсването човешкото в човека. Значи има, има и други сърца в този момент да тупкат с пулса на Вечната хармония, с пулса на вечно бликащите извори, с пулса на тия, които искат да залезе съвременният ледников период, а да изгрее периодът на взаимнопомощничеството, на съчувствието, на братството и любовта между хората братя. *(на есперанто) - „Условието на вечния живот".
към текста >>

35. XI. ЖЕНИХЪТ И ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ТОМ 16

Като чух това, аз само се усмихвах доброжелателно.
XI. ЖЕНИХЪТ И ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1.Павлина Даскалова имаше един младеж, който бе въвела в Учението и го смяташе за свой духовен син. Като чух това, аз само се усмихвах доброжелателно. Аз не вярвах в духовни синове. И сега не вярвам, защото ги няма. Има хора, родени от Духът, за да свършат една работа. Как се раждат ли? Не по плът, а по Дух.
към текста >>

36. Гонения срещу учители, последователи на Учителя Петър Дънов

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

до инспектора от доброжелател за назначаването й на работа. 6.
След направени постъпки, тя е възстановена на 12.IX.1934 г. заедно с Пеню Ганев. Прилагаме молбата й ot29.VI.1935 г. 5. Писмо от 6.IX. 1935 г. до инспектора от доброжелател за назначаването й на работа. 6. Писмо на Елена Хаджи Григорова до софийския областен инспектор по програмата за слетите отделения в една стая. 7. Вж. раздел „Биографични данни за Елена Хаджи Григорова". * * * 1. До Г-на Училищ.
към текста >>

37. 15. Учителят

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Те самите ставаха от врагове, каквито ги чувствувах по-рано, на засмени доброжелатели.
Ние, хората, натоварени от противоречия, обречени на страдания, и все пак със спомена на необозримата чудна реалност, от която сме частички. Всред тая бореща се за щастие върволица от хора бях и сам аз - беден студент, с малко познати и близки, съжител на таванските плъхове, трудолюбив и амбициозен, влюбен, с препълнено от въпросителни бъдеще. Когато Го слушах, тиха светлина се разливаше върху всичко това, що беше в мен съмнение и загадка: светлината на някакво странно проумяване. Някаква чудна, благодатна топлина обгръщаше сърцето ми: топлината на неизразимо благоразположение и любов към цялата загадка на живота заедно с всичките му противоречия. Някаква тиха надежда се усмихваше срещу зиналите проблеми на сърцето ми. Те самите ставаха от врагове, каквито ги чувствувах по-рано, на засмени доброжелатели. Аз се прибирах на моя таван богат с надежди и радост. Това беше преди много години. Аз живях и работих, проучвах живота, сравнявах и мислих. И всякога, когато наближавах потока на Неговата мисъл, струваше ми се, че се надвесвам над най-голямата дълбочина на моята собствена мисъл, озарена до най-дълбоките й бездни с изобилна слънчева светлина. При всички случаи на живота, когато наближавах към Него, аз чувствах свобода и подем.
към текста >>

38. 11. Освобождението на Хасково (Заключение)

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Само дълбокото съзнание на человеколюбие, доброжелателство, готовност на жертви за ближния, всеопрощаване са единствените фактори, които могат да донесат духовното освобождение на Хасково.
Червеят на лошата мисъл, на завистта, на омразата, на злобата, на обременената съвест, всякога ще човъркат душите и ще тровят живота ни. Не са ли това особен род вериги, не по-леки от веригите на политическото-и икономическото иго? Кой ще ни спаси от тях? Ние смеем да твърдим, че има освободител и от тия вериги. Той се казва добродетел. Само дълбокото съзнание на человеколюбие, доброжелателство, готовност на жертви за ближния, всеопрощаване са единствените фактори, които могат да донесат духовното освобождение на Хасково. Нека ни се позволи вярата, че един ден Хасково ще празнува тържеството на икономическото и духовното освобождение.
към текста >>

39. 13. По македонския въпрос

Ако народните доброжелатели биха могли да преценят с какви дългове се товарят народите чрез убийствата, те никога не биха прибягвали до тях.
Даже когато изглежда, че едно убийство е „свещено", то е само за късогледия човешки ум. Човек никога - никога! - не може да предвиди всички и най-отдалечени последствия на своите акции. Все ще има нещо непредвидено, някое малко камъче, което ще обърне колата. Убийството създава много тежка карма. Ако народните доброжелатели биха могли да преценят с какви дългове се товарят народите чрез убийствата, те никога не биха прибягвали до тях. Преди 2000 години най-големият познавач на мировите закони изказа методите за постигането на истинско добруване на земята. То е Християнската любов. Колко голяма грешка прави оня негов стопански представител, който от негово име говори за кърваво разплащане! Не кръв, а любов трябва на изтерзаното човечество от единия до другия край на земята! Ние знаем, че думите ни, изказани в малката статийка, в колоните на малкото провинциално вестниче, не ще натежат много върху везните на света.
към текста >>

40. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

Това им поведение, очевидно сблъсква хората и им навлича тяхното недоброжелателство и дори вражда.
У нисшия тип нерядко срещаме жестокост и агресивност. Енергични, те са способни на упорит труд. Имат критичен и твърде проницателен ум - долавят неща, за които другите често нямат око. Независими и горди, те не обичат да бъдат подвластни, но затова пък драговолно властвуват. Долавящи известни скрити страни на събитията и явленията в живота, чувствителни за контрастите в света, те често чувствуват своето превъзходство над другите и не се боят да го изразят по пътя на иронията и сарказъма. Това им поведение, очевидно сблъсква хората и им навлича тяхното недоброжелателство и дори вражда. Като говорители те се отличават с внушителна и ярка реч. Затова и въздействуват силно. Тънката им ирония, богатата им фантазия и здравото им аргументирано разсъждаваме завладява слушателите. Но често тяхната язвителна на места реч буди у някои хора силни реакции. Те са непримирителни, а предизвикателни.
към текста >>

41. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр.
Някои наричат Слънцето „синтетично” т. е. вънка от класификацията „добро” и „зло”. Луната я наричат „пасивна” - ни добра ни лоша, за злотворни планети се считат Сатурн, Марс и Уран, а понякога и Нептун, а Меркурий е „добър” или „лош” в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. * * * Различните планети, като сили, действат в различни области на мозъка и с това развиват различните способности и чувства. 1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти. Това е страстната, животинската страна в човека.
към текста >>

42. 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА

Иван Антонов

Прекаленото влияние на ясно-синия цвят прави човека тщеславен, празнодумец, показен, самодоволен, жаден за почести, слава, удоволствия и развлечения, студен, безразличен, неискрено доброжелателен.
Ясно-зеленият цвят има отношение към Надеждата, когато неговите сили в организма са умерени, човек се чувства жизнерадостен, всякога обнадежден, жизнен и устойчив е, притежава силна воля и изпълнителни способности, похватен, сръчен и практичен е, има успех в материалните работи. Прекаленото натрупване на сили от зеления цвят дава алчност, грубост, егоизъм, скъперничество. Когато у човека липсват силите на зеления цвят, човек губи надежда, лесно се обезсърчава, волята му отслабва, обърква материалните си работи. Ясно-синият цвят се свързва с принципа на Истината и със свободата. Умереното влияние на ясно-синия цвят у човека го прави истинолюбив, религиозен, благоразумен, идеалист, благороден, толерантен, независим, справедлив, свободолюбив, спокоен, добре разположен, доволен, благодарен, весел, благожелателен, благодетелен, покровителствен, изобилен. Прекаленото влияние на ясно-синия цвят прави човека тщеславен, празнодумец, показен, самодоволен, жаден за почести, слава, удоволствия и развлечения, студен, безразличен, неискрено доброжелателен. Слабото влияние на ясно-синия цвят показва загуба на любов към истината, свободата, загуба на благородство, съвестност, справедливост и т.н. Тъмно-еиният цвят е свързан с Добродетелта, която е основа за развитието на всички дарби и способности. Умереното хармонично влияние на тъмносиния цвят дава на човека стремеж към добротворство, прави го тих, кротък, нежен, любезен, миролюбив, сговорчив, приспособяващ се, с добра обхода, с любов към реда, чистотата, почтеността, нравствеността, хармонията, красотата, прави го дружелюбен, общителен, любвеобилен, състрадателен, милосърден. Когато силите на тъмносиния цвят преобладават, тогава се получава чрезмерна дейност на чувствата, разточителност в чувствените изживявания, разпуснатост, лекомислие, повърхностност, липса на съзнание за отговорност и дълг, пресита, отегчение, преумора, изобщо неразграничаване на доброто от злото. Недостатъчното влияние на тъмно-синия цвят прави човека нечист, безпорядъчен, лишен от естетичност, миловидност и любезност, недружелюбен, неотзивчив, несъстрадателен.
към текста >>

43. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

трета част - писма 1915г - 1918г

Те са много добросъвестни, справедливи и доброжелателни.
Люде със силни хармонии между Слънцето и Юпитер стават най-големите преобразователи и основатели на разни философски системи, на религиозни течения и религиозни общества, биват най-големите и най-почитаните държавници, общественици, водачи на различни общества, с една реч - такива люде всякога заемат ръководните места във всички обществени среди. Поради своята приветливост, добродушие и любвеобилност такива люде навсякъде са добре приети, всички ги обичат и навсякъде имат голям успех и бърз напредък. Човек с хармонични аспекти между Слънцето и Юпитер, чрез мислите, чувствата и цялата си духовна същност излъчва електромагнитни хармонични вълни, които носят разположение у околните и им действат благотворно. Най-добрите философи, религиозни реформатори, свещеници, държавници и общественици са били люде, които са имали хармония между Слънцето и Юпитер. У такива люде най-силно и най-хармонично са развити семейните и обществените чувства. Те са много добросъвестни, справедливи и доброжелателни. По техен почини с тяхна материална подкрепа се изграждат благотворителни дружества, приюти, сиропиталища. Те на драга воля се включват във всички полезни обществени начинания. Любовта им към науката и изкуствата ги прави често благодетели на начинанията в тази област и меценати на артисти и таланти. Такива люде могат всякога да осъществяват своите идеи и замисли, своите желания и намерения, защото те имат много връзки с представители на ръководните кръгове, ползват се с уважението и обичта на високопоставените и силните на деня, поради което намират тяхната подкрепа във всичко. Те всякога притежават и значителни материални богатства, придобити със заслуги, а не чрез корист и лъжа.
към текста >>

44. 3.4 СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ

ТОМ 19

За решаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички и специално - искрените и доброжелателни усилия от страна на великите държави, които днес са обладатели на стопанските блага и на материалната сила.
Тези съюзи ще се базират на специфичните икономически, политически и духовно-културни връзки между образуващите ги държави. Естествено, тяхното детайлно конкретно изграждане ще се оформи на практика чрез творческите усилия на самите народи и постепенно, с течение на времето, ще се оформи тяхното реално осъществяване. Това ще бъдат естествени стъпала на един възхождащ процес на обединяване. Подобни стъпала се вече извършват по пътя на създаването на икономически съюзи, както в Централна Европа, така напоследък и между скандинавските страни (Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Исландия), със стремеж да бъде създаден един северен съюз. Трябва да отбележим, обаче, че в някои случаи, когато е ставало въпрос за една световна федерация, от страна на редица английски и американски специалисти по международно право са били изтъквани гледища, в които не се е вземало предвид същественото обстоятелство, че са необходими коренни преобразования в стопанската и социална структура на страните, които ще станат съставки на проектираната международна федерация. За решаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички и специално - искрените и доброжелателни усилия от страна на великите държави, които днес са обладатели на стопанските блага и на материалната сила. Ето защо, при разглеждането на тези големи световни проблеми не е достатъчно само една суха юридическа трактовка, а трябва да се прояви една компетентна, спонтанна реална политика, пропита от схващанията на един нов космически мироглед, който ние сме достатъчно изтъкнали в предходните страници на настоящия труд. Международното право досега се е изграждало при едно геоцентрично философско разбиране на стопанските и политически междудържавни отношения. В нашата съвременност човешката мисъл вече навлиза в новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота. Старата теза на капиталистическата система, подкрепяна от клерикализма и милитаризма ще трябва да извърши основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота. Тези преобразования трябва да станат в светлината на новия космичен мироглед, който дава най-целесъобразен и разумен критерий при разглеждане на големите световни проблеми.
към текста >>

45. (13) [Среща с Учителя]

ТОМ 20

Останах с впечатленията, че той ще иска да си прокара това, което му трябва в земледелието; че другите съзнателно ще го спънат с бюджета, защо[то] тайфата е по-добре организирана... Изобщо, виждам колко малко идейно сме подготвени за безкористна работа и как му светнаха очите, като му казах, че Ганев взел 800 000 лева от пътните машини, но като казали на Кьосето, той казал: «Ган[ев] ги дал за «Днес»... » Анонимни писма хвърчат навсякъде, все от доброжелатели... - Интриги страшни.
Той се направи, че не ме е чул...77 След малко дойде Багрянов. Не бяхме се виждали още от Чамкория. Приказвахме доста. Настоях, че той с тази си болест изгуби. Той се отдума, че не искал да върви срещу началството, че то е било за касиранията и пр. Останах с впечатленията, че той ще иска да си прокара това, което му трябва в земледелието; че другите съзнателно ще го спънат с бюджета, защо[то] тайфата е по-добре организирана... Изобщо, виждам колко малко идейно сме подготвени за безкористна работа и как му светнаха очите, като му казах, че Ганев взел 800 000 лева от пътните машини, но като казали на Кьосето, той казал: «Ган[ев] ги дал за «Днес»... » Анонимни писма хвърчат навсякъде, все от доброжелатели... - Интриги страшни. И мен, който мечтая за мирна работа книжна, току ме изкарват на сцената. Пак ми се иска да бягам нанякъде... Бог да ни пази - инак сме живи загинали... Всички против всички - струва ми се, че присъствувам на една картина от миналото и че и аз като Павел отивам вързан в Ерусалим...78
към текста >>

46. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

ТОМ 21

Онзи, който мъти хорската вода, не е от доброжелающите.
Започнете в следующето новолуние вашата проектирана работа. Вий още, види се, че не можете да правите съществена разлика между реалните и скитающи мисли, които терзаят вашия ум. Всеки трябва да се стреми към самоусъвършенствувание. Вас, види се, някой скитник дух, като нема друга работа, постоянно ви навева мрачни и подозрителни мисли. Вий му поопънете ушите. Онзи, който мъти хорската вода, не е от доброжелающите. Светът е достатъчно пълен със страдания, нема нужда да прилагаме още. Има доста обременени души. Като помагаме на другите, помагаме на себе си. „И блажен е онзи, който не се усъмни у мене” - казва Господ. Вие, щом се позаоблачи времето, веднага се стряскате.
към текста >>

47. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

ТОМ 21

Атакуват ни и някои доброжелатели от Братството, аз вече не им обръщам внимание.
Той казва, че това ни е последното прераждане на Земята и ще станем служители, ангели, при съвсем други условия и с големи възможности. Сега имаме пълната подкрепа и благословение от Учителя и милионите наши братя и сестри над нас, които винаги участват във всяко наше проявление с Любов. Любовта е единствената сила, която ни свързва с Учителя и Бога. С любовта ние сме хора от 6-ата раса. Еленка е работила много, падала, удряла се и сега навсякъде я боли, но справяме се с работата. Атакуват ни и някои доброжелатели от Братството, аз вече не им обръщам внимание. Нямам време да се оплаквам, боледувам, защото постоянно идват при мен много по-закъсали, на които трябва да се помага. Имам много работа и постоянно присъствие и за всеки ден - определен план, който трябва да изпълня. „Безсмъртната любов” е книга препоръчана от Учителя 1900 година. Тя е истински случай и е доста голяма и подробна. Скинията е човешки дом при евреите, построен от Мойсей по план от Бога, в която да се срещат просветените с Бога.
към текста >>

48. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

С почит: Един от многото доброжелатели на българския народ и цялото човечество.
Светото Писание цяло е такова! Ако с тия кратки изложения сполучим да изменим сърцата и душите на отделни личности, да прегърнат истинското Христово учение, ние ще се считаме щастливи и нашата задача - изпълнена. Няма по-хубава любов от Христовата любов, която ще трябва да се развие между человеците и да зарадва всяка човешка душа и само Божествената истина и правда, прилагани в живота, ще създадат мир и блаженство на человеците на земята. Нека всеки, който прочете настоящата брошурка, бъде озарен от Бога с тази светлинка, с която да разбере и прегърне и много по-хубави неща за живота си, отколкото е притежавал досега. гр. Пловдив, 1924 г. С почит: Един от многото доброжелатели на българския народ и цялото човечество. ----------------------------------------------- [1] Това е псевдоним на д-р Михаил Стоицев. Не смее да си сложи името, поради големите гонения срещу Учителя Петър Дънов от страна на църквата и властите, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [2] На 22 март е пролетното равноденствие, Слънцето е в знака Овен до 22 април. От 23 юни Слънцето е в знака Рак. На 22 юни продължителността на деня е най-голяма, Слънцето е най-високо на небето.
към текста >>

49. 3.5. Обвиненията

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Доброжелатели: братя и сестри ------------------------------- [1] Хората, които са написали това писмо, не са от онези, които са се грижили за Учителя, да Го перат, да Му готвят и всичко, което е необходимо.
Жекова, има сериозно обвинение за обсебване на Учителовите, братските и сестрински вещи, особено златния кръст на Учителя, който е скъпоценност за Братството като скъп музеен спомен и бижутата на братя и сестри, които със сълзи на очи си ги търсят обратно, ще ви държат отговорни пред великата Божествена справедливост - Божи съд! Уважаеми доктор Ив. Жеков, ако в теб проговори съвестта ти - Висшият Божествен морал, намери начин да върнеш тези вещи и скъпоценности, т. е. да се развържеш, да не ти тежи в живота и се продължи твоята еволюция. гр. София, 30 май 1946 г. Доброжелатели: братя и сестри ------------------------------- [1] Хората, които са написали това писмо, не са от онези, които са се грижили за Учителя, да Го перат, да Му готвят и всичко, което е необходимо. На ул. «Опълченска» това е Василка Иванова (виж «Изгревът», том III, стр. 56-57; том I, стр. 175-177), а на Изгрева и в Мърчаево е Юрданка. Това са те, двете сестри.
към текста >>

50. II . ХОРОСКОП на Сава Симеонов Стоянов

Светозар Няголов

ТОМ 23

Характерът му е доброжелателен и човеколюбив, поради което
Той обича удоволствията, известността в живота и може да работи в педагогиката по възпитанието. Ще има благоволението на противния пол (което почти не го е използвал) и пълно задоволяване от живота. Може да има успех като публицист, издател или учител. Оп в зодиакалния знак л (Слънцето в зодиакалния знак Стрелец в пери- хелий) изпълва родения с възвишени идеали, благородни пориви, свързани със съзнанието да се издигне. Като винаги безкористно помага за издигането на околните. Характерът му е доброжелателен и човеколюбив, поради което
към текста >>

51. 4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.

ТОМ 24

Но работата е там, че българския народ добре е разпознавал в деянията на тези негови нови "доброжелатели" същата роля на "вълци в овчи кожи", която преди това му разиграваха и гръцките фанариоти.
методисткият пастор за Ловешкия край Павел Тодоров. - Друга голяма спънка за нашата работа е преобладаващото разбиране, пропагандирано от враговете на евангелието, че протестантите разединяват народа и не са патриоти. Те заявяват, че никой не може да бъде истински българин, ако не е привърженик на гръцката православна църква". (Заб. 19. Ibid.) Методистките мисионери следователно се препоръчват като истински приятели на народа, стремейки се да му внушат (използвайки и чувствата му на антипатия към гръцката патриаршия), че православната църква е гръцка, а проповядваната от тях американска разновидност на протестантизма отговаряла най-добре на националните му интереси, че враговете на евангелието били врагове на народа и пр. Но работата е там, че българския народ добре е разпознавал в деянията на тези негови нови "доброжелатели" същата роля на "вълци в овчи кожи", която преди това му разиграваха и гръцките фанариоти. Народът правилно е улавял - по горчивото признание на самите мисионери - че неговите действителни врагове са не враговете на религиозното мракобесие, а тъкмо сладкодумните задокеански "приятели на евангелието". Виждайки добре, че пряко проамериканската и прозелитичната пропаганда не дава очакваните резултати сред българското население, а напротив, води до обратни резултати, мисионерите на методизма още отначало се ориентират и постепенно все по-широко използват такива средства в дейността си, които пу биха се възприели. С такава цел те наблягат на организиране на медицинско съдействие, на благотворителна дейност, както и на просветна дейност - чрез училища, печат, детски заведения и пр. По-големия интерес към просветните мисионерски инициативи се дължи на понятни причини - необходимостта от повече образовани хора се обуславяла преди всичко от самото обществено развитие, а в същото време в страната нямало още училища и достатъчно кадри, които да отговорят според нуждите на тази социална необходимост. Мисионерските училища, в които заедно с религиозните са давали и известни светски знания, дошли да попълнят поне малко тази празнина и с работата си действително допринесли нещо за развитието на просветното дело. (Заб.
към текста >>

Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-мисионери са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите.
Споровете са били, както правилно отбелязва Н. Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит. по "Материали по научен атеизъм", С., 1967, с. 211.) в угода на една или друга част от управляващата буржоазна върхушка, а не и в полза на интересите на народа. Затова, когато Хол говори за единство на интересите, това единство съединява реално мисионерските интереси само с интересите на новите народни поробители, а не и с интересите на самия народ. Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-мисионери са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите. Както правило мисионерската дейност е намирала отклик сред свързалата интересите си със западните капитали и със западната политика българска буржоазия. Не случайно още отначало и пропагандата на методизма не намира отклик в средата на трудещите се и потискани народни маси, а техни последователи се появяват предимно из средата на замогващи се занаятчии, търговци и някои представители на интелигенцията. За стремящите се към натрупване на печалби млади буржоа допада пропагандираната и чрез протестантизма американска деловитост. Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта. Още повече когато съблазнителната за тях "манна" на западната ориентация дразнеше много примамливо апетитите им за забогатяване.
към текста >>

52. 29. Дежурни за цялата физическа работа в пансиона

ТОМ 24

Тя беше недоброжелателен човек с амбиции да блесне дъщеря й в класа ни и не можеше да понася и най-малкото засенчване на детето си от когото и да било.
29. Дежурни за цялата физическа работа в пансиона Освен претрупаната ни учебна програма - редовната гимназиална програма, плюс всеки ден английски, три пъти Библия, домакинство, доказателство и какво ли не още, ние вършехме буквално цялата физическа работа в пансиона. Бяхме разпределени на метачки, сутрешни, обедни и вечерни миячки, готвачки, гладачки и дежурни по какво ли не още! Най-тежка бе службата обедна миячка, защото трябваше да минат няколкостотин мазни чинии и прибори през ръцете ти в един голям леген гореща вода, и докато ги миехме ни прилошаваше от умора и пари. Тази чест ми се правеше често, защото главната домакиня имаше зъб на мен от самото начало. Тя беше недоброжелателен човек с амбиции да блесне дъщеря й в класа ни и не можеше да понася и най-малкото засенчване на детето си от когото и да било. Тя ни беше посрещнала на вратата в онази тъмна нощ, когато пристигнах за първи път в пансиона. Освен това, бе ми възложено да мия всяка събота стаята с пианото, където ученичките се упражняваха да свирят. В пансиона нямахме чешма. Черпехме вода от един кладенец в двора, откъдето в съботен ден всяка дежурна понасяше пълни кофи към зданията. Зимно време ръцете ни премръзваха, докато извадим със синджир и пренесем водата до стаите по етажите.
към текста >>

53. 171. Има музикално завистливи същества, които пречат на човека

Весела Несторова

ТОМ 24

Бях нежно, чувствително момиче и вибрирах на всички мисли и чувства, които се отправяха към мен от мнозина недоброжелатели.
Благодаря Ти, Учителю, вечно Ти благодаря." Имах чувството, че на този връх свършихме една добра работа. Два дни Учителят разгонваше плеади тъмни сили и ги отпращаше далеч от нас, а останалите дни бяха ясни, тихи и изпълнени с Божествено Присъствие, което ни възроди. Велика опитност за душата ми. След ударите, които бях преживяла долу на Изгрева, върхът бе лечебен балсам за душата ми. Духовната ревност е по-страшна от материалните користни чувства, защото е силно язвителна. Бях нежно, чувствително момиче и вибрирах на всички мисли и чувства, които се отправяха към мен от мнозина недоброжелатели. На Изгрева свирех и пеех на братята и сестрите, разговарях любезно с тях, но не получавах от много от тях онази нежност и благост, която очаквах. Единствената ми утеха в живота бе Учителя. Дори собствената ми майка не ме разбираше, както желаех и жадувах за отзвук на близка душа. След беседа, няколко дни след слизането ни от Черни връх, Учителят ме извика и ме заведе пред катедрата в салона насаме, като ми каза: "Първо трябва да оправим отношенията си към невидимия свят, напредналите същества, това е важното. Музиката освобождава човека.
към текста >>

54. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

Румъния може би щеше вече да остави свободен лъва да се разправи с отвратителните мишки, когато дойде ново "доброжелателно" влияние, дойде нова "помощ".
е., за да й дадат срещу влизането изново в съюза, вземат се още земи. И понеже тази честна страна, която се гнуси от подлостта, е готова дори всичко да изгуби, но да не остава в един съюз устроен от Русия за съсипването на омразната й България и за падане от смърт една изменница, съюзените неприятели настояват за границата Струма и Места. Българите се опират. Те не дават това, защото не са победени, а само спънати. И те бяха готови още да се бият, стига само да ги освободеше вече удовлетворената Румъния. Румъния може би щеше вече да остави свободен лъва да се разправи с отвратителните мишки, когато дойде ново "доброжелателно" влияние, дойде нова "помощ". Русия и Австрия предявиха своите резерви по Букурещкия договор, колкото да се залъже България с надежда и българските делегати подписаха. Но що? Излъгани българите да подпишат, и Русия се отказва от ревизирането на този договор! И тъй? - Ако Русия не беше гарантирала съюза със Сърбия война нямаше да има.
към текста >>

55. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

Да, дали от доброжелателство е правил това г. Неклюдов?
" Да, защо Русия прати Турция против България, когато България, защищавайки гарантирания от нейния император договор, си беше навлякла нападението на довчерашните й съюзници, които, следователно са едничките нарушители на съюза - това "дипломатическо тържество" на Русия? 26. Румъния се заканва, мобилизира, минава Дунава, преваля Балканите и Данев все не влиза в споразумение с тази страна, слушайки винаги руския агент Неклюдова да не се бои, защото Русия няма да позволи... "България не била меден кюп всеки да бърка в него." И трябваше Данев да прогледа и да избяга от президентството, гдето стоението му идеше да завърши с пълно унищожение на България, за да се отърве страната от "протекторските" съвети и успокоения на Русия, да удовлетвори румънците според желанието им, посредством италианския агент Куки Боасо, и Румъния да спре нашествието на войските си на 8 километра от София. Защо руският агент е въздържал д-р Данева да не удовлетвори Румъния до последния момент, когато просто щастието на България премахва този фатален човек от министерския пост и България е спасена? Защото, ако Данев още стоеше министър, румънците, неудовлетворени и не спрени, щяха да вземат София и прекъснат ж. п. линия, ние не щяхме да можем да пратим l-a и Ill-а армии на помощ на П-а, тази щеше да бъде окончателно унищожена, нашата цяло армия - заградена в кюстендилското поле и там уничтожена от озверелата ръка на гърци и сърби, и днес от България не щеше да има нищо друго, освен едно възпоменание. Да, дали от доброжелателство е правил това г. Неклюдов? Но освен успокоението на Неклюдова, на коленопреклоните унизителни молби на царя и престолонаследника иде телеграма от руския император, - гаранцията, на чиято свещена за всеки русин и всеки русофил особа, ни правеше да имаме доверие в Балканския съюз и да почнем фаталната война - че близката нему до сърце България няма да бъде оставена да бъде унизена повече от границата на чрезмерното. Макар оскърбителна, тя все пак носеше надежда, че Русия няма да позволи поне унищожаването на създадената от нея България. Но какъв характер трябваше да се отдаде на тази нова "надежда" и "успокоение", когато не идеше от Петербург заповед за спиране на ромъни, сърби и гърци? Нима и тук се натрапва ужастната мисъл, че и от руския император, от внука на Царя-Освободител, иде залъгване, за да не стъпим на краката си и сами да се защитим, докато не бъде вече късно? Или некой ще каже, че Русия е, която спре Румъния?
към текста >>

Последно, но не по-малко, "доброжелателство"!
Русия и Австрия пращат телеграфически своите резерви по договора и България подписва. България подписва... а още мастилото неизсъхнало Сазонов велегласно разгласява, че нямал интерес да иска ревизия! Защо тогава, и в тоя краен момент, ни побъркахте? Или вие видехте, че и помощта на Румъния и Турция не беше достатъчна, за да спасите Сърбия и Гърция, а трябаше да прибегнете и до лъжа, до права лична лъжа? 30. Последен, тридесети въпрос. Последно, но не по-малко, "доброжелателство"! Турция ни заплашваше с нахлуване. Ако бяхме оставени сами да търсим лек на нашата болест, сигурно щяхме да можем и Турция да задоволим овреме - поправка на границата, отказване от контрибуция и др. - и да я спрем. Но "доброжелатели" ни "уверяват" да бъдем спокойни: "Европа е гарантка на подписаното в Лондон." Дипломатите на всички велики сили в София са единодушни в уверенията си пред софийското правителство, но самите Велики Сили не са единодушни. Невъзпряна от нас, както не ни дадоха да спрем и Румъния, Турция дойде и в Одрин.
към текста >>

Но "доброжелатели" ни "уверяват" да бъдем спокойни: "Европа е гарантка на подписаното в Лондон." Дипломатите на всички велики сили в София са единодушни в уверенията си пред софийското правителство, но самите Велики Сили не са единодушни.
30. Последен, тридесети въпрос. Последно, но не по-малко, "доброжелателство"! Турция ни заплашваше с нахлуване. Ако бяхме оставени сами да търсим лек на нашата болест, сигурно щяхме да можем и Турция да задоволим овреме - поправка на границата, отказване от контрибуция и др. - и да я спрем. Но "доброжелатели" ни "уверяват" да бъдем спокойни: "Европа е гарантка на подписаното в Лондон." Дипломатите на всички велики сили в София са единодушни в уверенията си пред софийското правителство, но самите Велики Сили не са единодушни. Невъзпряна от нас, както не ни дадоха да спрем и Румъния, Турция дойде и в Одрин. Тя помери да мине и старата граница, гдето запали някои наши села, но срещна нашата редовна войска и спре. Конференцията свърши заседанията си в Букурещ, но България не е свободна да се разправи с Турция. Тя трябва да демобилизира преди румънци, сърби и гърци, и да се разправя с Турция без оръжие срещу 200,000 готова армия. Този удивително самонадеен народ, макар отвсякъде спънат, пак не се сдава; пак не иска да третира с турците при такива неблагоприятни условия.
към текста >>

И тук пак "доброжелателите" дават "уверения" на България да приеме преговорите с запазване резерва - ако не могат да станат удовлетворително, да се остави на европейските сили.
Тя помери да мине и старата граница, гдето запали някои наши села, но срещна нашата редовна войска и спре. Конференцията свърши заседанията си в Букурещ, но България не е свободна да се разправи с Турция. Тя трябва да демобилизира преди румънци, сърби и гърци, и да се разправя с Турция без оръжие срещу 200,000 готова армия. Този удивително самонадеен народ, макар отвсякъде спънат, пак не се сдава; пак не иска да третира с турците при такива неблагоприятни условия. А Турция заплашва, вика ни на спогодба. И тук пак "доброжелателите" дават "уверения" на България да приеме преговорите с запазване резерва - ако не могат да станат удовлетворително, да се остави на европейските сили. Това било само докато ние отидем в Цариград. Европейските сили казват, че само при общо съгласие те могат да имат тежест. Несъгласието само на една сила ще попречи, защото по този начин би се накърнило равновесието и общото сблъскване би било неизбежно. Съгласие нямаше и ние бяхме и там оставени сами. Турция остави на страна от сама нея предложената на 6-и юли база за преговори, гдето даваше долината на Марица нам и ни изгони съвсем оттам.
към текста >>

Трябват ли още въпроси, за да разбере и тъпоумия, че всичко това - съюз, договор, гаранция на императора, доброжелателства, са имали за задача само съсипването на България?
Несъгласието само на една сила ще попречи, защото по този начин би се накърнило равновесието и общото сблъскване би било неизбежно. Съгласие нямаше и ние бяхме и там оставени сами. Турция остави на страна от сама нея предложената на 6-и юли база за преговори, гдето даваше долината на Марица нам и ни изгони съвсем оттам. Коя беше едната несъгласна сила? Не ни ли го казват руски журналисти и държавници направо, като се бият в гърди викайки: ние, ние? Трябват ли още въпроси, за да разбере и тъпоумия, че всичко това - съюз, договор, гаранция на императора, доброжелателства, са имали за задача само съсипването на България? "Умному мало довляет..." И в тази работа се падна на д-р Данева да играе ролята... и да бъде изкупителната жертва! Защото д-р Данев играеше ролята на самозавързало очите си дете, затова той трябваше да бъде и жертвата. Колко са виновати русите пред този човек - тъй трогателно доверен тем!... Да, Русия си изигра великата задача... но не съвсем. Тя, като една обичана и вярвана майка, с ласки и милувки поведе чистата си дъщеря до позора... но чистотата на дъщерята в последния момент откри очите на нещастната излъгана, даде й свръхчовешка сила, и тя рипна, скъса булото и изскочи на свободната улица!
към текста >>

56. 19. СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ОТ 1939 ГОДИНА

Тодор Божков

Аз останах наскърбен от факта и съвсем доброжелателно казах на началника си, че не е хубаво да говори така, защото преди всичко това е в негова вреда и защото може да му се случи за тези негови думи нещо лошо, за което той каза: "Аз те смятам за сериозен човек, ти си един от най-авторитетните ми артилерийски офицери и се учудвам, че мога да чувам от тебе такива думи." След това каза: "Значи според вас излиза, че доколкото познавам Учителят, мисля, че подобно нещо е възможно.
Началникът ми, по изключение, на своя отговорност ми разреши отпуск за София по спешност, въпреки, че отпуските бяха безусловно забранени. С това той подчертаваше своето доверие към мен и същевременно изтъкваше и своята самостоятелност и готовност да поеме всякаква отговорност. При заминаването ми стана въпрос и за Учителя, към когото той отправя лоши, недружелюбни изказвания. Явно беше, че той беше лошо осведомен. И не само той, но и цялото наше общество тогава беше лошо осведомено и главната заслуга за това трябва да се признае, че беше на нашето висше православно духовенство. Аз останах наскърбен от факта и съвсем доброжелателно казах на началника си, че не е хубаво да говори така, защото преди всичко това е в негова вреда и защото може да му се случи за тези негови думи нещо лошо, за което той каза: "Аз те смятам за сериозен човек, ти си един от най-авторитетните ми артилерийски офицери и се учудвам, че мога да чувам от тебе такива думи." След това каза: "Значи според вас излиза, че доколкото познавам Учителят, мисля, че подобно нещо е възможно. След това ние се разделихме, всичко това като нещо, което въобще не е ставало, ние се разделихме коректно и с добри пожелания един към друг. След идването ми в София се срещнах с Учителя и след доста дълъг престой при Него, аз станах да си отивам. При раздялата, преди да се сбогувам с Учителя видях как изведнъж Учителят стана сериозен, строг и изненадано ми каза: "Да, аз зная какво той говори за Мен и за неговите заплашвания. Но той трябва да знае, че преди да се срещне с Мен ще му се случи нещо много лошо." Аз бях изненадан, обаче веднага Учителят прие своя обикновен и благ вид на лицето си и подобно на добър и мил Баща ми подаде ръка и ние се сбогувахме. Когато се върнах от отпуска, първите думи на генерала бяха: "Стана ли при Учителя въпрос за мен?
към текста >>

57. 31. СЪДБОНОСНОТО СЛАДКО

Тодор Божков

С това аз мислех да компенсирам накърненото ми честолюбие и да докажа на моите недоброжелатели, че аз и без да съм в армията, мога да бъде нещо по-голямо, отколкото бях там.
С товарен влак, е доста ръчен багаж се настанихме в закрит товарен вагон и въпреки че беше зима - 12.1.1044 г., пътувахме с още много други бягащи хора през нощта и на другия ден към 9 часа стигнахме в Стара Загора. След един месец напуснахме и Стара Загора и се настанихме в Карловските бани, където останахме до края на евакуацията. С помощта на мои бивши подчинени, аз получих добра работа още през месец февруари и във всяко отношение бях обезпечен материално и много по-добре, отколкото ако бях останал в армията, и то в Скопие, далеч от семейството ми и при още много други трудни положения, които бяха създадени тогава. Независимо от всичко това, мои добри приятели от най-добри чувства към мен ми бяха приготвили една много голяма служба, за която и аз бях съгласен да я заема. Повече от амбиция, отколкото от някаква нужда. С това аз мислех да компенсирам накърненото ми честолюбие и да докажа на моите недоброжелатели, че аз и без да съм в армията, мога да бъде нещо по-голямо, отколкото бях там. Всичко беше в ред, обаче този проект не се осъществи и аз останах малко разочарован. По-късно аз разбрах, че Учителят е попречил на това и то за мое добро. Защото тази служба, без аз да знам, е била свързана с голяма опасност за моя живот. Учителят по Свой особен начин ми разкри истината и то по следния начин: "Бяхме, каза Учителят, в Пловдив на гости с един наш брат. Домакините ни посрещнаха добре и ни поднесоха сладко да ни почерпят.
към текста >>

58. 32. МНОГО И РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ СУЧИТЕЛЯ

Тодор Божков

Бележка на съставителя Вергилий Кръстев

Аз лично мога да кажа, от мои лични впечатления с Учителя, че Георги Димитров се е ползувал от закрилата и доброжелателството на Учителя.
Съвсем обяснимо е, защо Георги Димитров е останал признателен към Учителя и защо той позволи да бъде погребан Учителят на Изгрева. Той беше готов да направи и други услуги за него и за неговото дело. Този факт и още много други, които се знаят, говорят най-убедително за едно - Георги Димитров е наистина вожд и учител на българския народ. Георги Димитров е наистина една историческа личност. Той е известен не само в България, но и в цял свят. Аз лично мога да кажа, от мои лични впечатления с Учителя, че Георги Димитров се е ползувал от закрилата и доброжелателството на Учителя. Може би историята един ден ще каже много повече по този въпрос. 10. При един случай Учителят ми каза, че след бомбардировките София ще бъде като "празна скъсана кесия". И действително, това сравнение беше на място и всички можахме да го констатираме след бомбардировките. Учителят каза също, че София нямаше да бъде бомбардирана, ако евреите не бяха извадени от нея. "Евреите пазят София" - каза Учителят.
към текста >>

59. 1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова

ТОМ 26

На всички ви сърдечни доброжелания!
Едната картичка е с тримата апостоли на свободата, а другата - само с Никола Славков. На гърба и на двете картички е отпечатано: ОЛГА ДИМИТРОВА – СЛАВКОВА писателка СОФИЯ - ПАТР. ЕВТИМИЙ 81 На гърба на снимката с баща й, под печата, е писмото й до Мария Тодорова: Мила Сестра Тодорова, Моля, бъдете тъй добра да разпределите картите, в памет на скъпия ми баща. Като привърша просветната си работа, и се постопли, ще ви посетя! Как е здравието на Брат Боев? На всички ви сърдечни доброжелания! Ваша Славкова 5. Тези две картички ни помогнаха да различим Олга Славчева от Олга Славкова. 6. Аз не познавам третата Олга, не знам нищо за нея, не съм се срещал с нея. 7. Картичките от писмото до Мария Тодорова могат да се видят и в рездела Сканирани документи на тази част.
към текста >>

60. 7. Великият опит

Глава 3. Принципите на Учението.

Някои от тях са сполучливи, дават добри резултати, а някои са катастрофални, народите стават жертва на хрумванията на такива “учени” и “доброжелатели” на човечеството.
Опитите могат да бъдат още социални, обществени, политически, икономически и пр. Всяка система прави свои опити в различните области. Религията също е правила и прави своите опити. Например навремето инквизицията беше един такъв опит, в миналото пък и до ден днешен войната също така е един опит. Историята е пълна с опити. Някои от тях са сполучливи, дават добри резултати, а някои са катастрофални, народите стават жертва на хрумванията на такива “учени” и “доброжелатели” на човечеството. Човекът и обществото представляват живо тяло и най-благоприятно поле да се правят опити и най-благоприятно поле да се разбере и отчете дали опитът е бил сполучлив или не. Народите приличат на опитния златар, който притежава мерки и средства точно да разбере какъв е метала - благороден ли е или не, и какъв е скъпоценния камък - диамант или стъкло. Той никога не се лъже коя монета е златна и коя позлатена. Народът има същата способност, веднага да разбира, кое е право, кое е криво, кое е добро, кое е зло. Народът може да мълчи и да търпи, но това не значи, че няма мнение по въпроса, и че е лишен от критична и правилна мисъл.
към текста >>

61. 7. Жажда към знание

Глава 4. Мъдростта

Глава 5. Учителят и истината

Насилието над човешката мисъл, цялата отявлена система на борба с убеждения, идеи, разбирания, вечния страх на сатрапите, издевателствата над учени, над реформатори, над приятелите и доброжелатели на човечеството, не е нищо друго, а свидетелство за съществуването на това семейство -биологически вид на членове, които водят непримирима борба със светлината, с мъдростта.
Жалко, че на Земята не всички обичат светлината, защото още по-жалко не всички могат да живеят в светлината. Както на Земята се срещат червеи и животни, които не могат да живеят на светлина, за тях нощта и скритите пазви на земята представляват техните жилища, така също има хора, които не обичат светлината, които живеят в тъмнина. “Те не обичат светлината, те не обичат най-вече да им се говори за мъдростта. Те бягат, когато се говори за мъдростта. Защото светлината ги убива, покосява ги.” Вековните борби, които съществуват на Земята от памтивека до наши дни, не са нищо друго, а израз, че на Земята една внушителна част, тя не е по-голяма от другата, разбира се, живеят на тъмно, също като ония червеи, които умират моментално, когато излязат на светло. Насилието над човешката мисъл, цялата отявлена система на борба с убеждения, идеи, разбирания, вечния страх на сатрапите, издевателствата над учени, над реформатори, над приятелите и доброжелатели на човечеството, не е нищо друго, а свидетелство за съществуването на това семейство -биологически вид на членове, които водят непримирима борба със светлината, с мъдростта. От убийците на Сократа, до книжниците, които изковаха кръста за Христа, и до всички разновидни форми на насилие, жестока и отявлена борба с идеите на хората, не е нищо друго, а липса на любов към светлината, липса на отношение към мъдростта и живителен копнеж към знанията. Те не подозират дори този живителен и дълбок извор, чийто струи възрастват и творят хилядите форми на живота и красотата. Положението на един народ и на Цялото човечество става най-тежко, когато соковете на мъдростта престават да текат. Сушата от светлина е по-страшна от тази за водата. И нещо повече, тя е израз на голямото безводие в умствения, сърдечния и душевния живот на човека.
към текста >>

62. 7. Бисерът на безконечността

Тогава той решил сам да отиде при Него, да му се представи като доброжелател и да се опита сам да го срази.
Тъмата е била гъста и делата на Сатанаил някак си можели да се прикриват. Но, когато се появил Христос, Сатанаил трепнал. Усетил, че почвата под нозете му започнала да се клати и той разбрал, че на Земята наистина се бе родил цар с огромна сила и неограничена власт, които надвишавали неговата. Разбрал и това, че на Земята станало много светло, толкова светло, че трудно ще бъде да се укрият делата на цялата черна армада. Неговата сила и тази на слугите му непременно ще получи удар, нанесен от най-мощната десница, съществувала някога на Земята. Тогава той решил сам да отиде при Него, да му се представи като доброжелател и да се опита сам да го срази. “Това е моя жребей, за мене няма друг изход — сам трябва да се погрижа за себе си” — разперил черното си наметало и се понесъл към Земята, за да се спре точно на това място, където Христос се намирал по това време, планината, където Той почивал след 40-дневния пост. Тук легендата се направлява от перото на автора, позволяваме си да я преплетем с Евангелското сказание. Ония, които са чели знаят за тази среща, а за ония, които не са чели, ще я предадем почти текстуално: “Сатанаил Му казал: Ако си син Божи, речи тези камъни да станат хлябове. А Христос му отговорил: Писано е - не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което изхожда из Божиите уста.” Завежда го в светия град и го поставя на крилото на храма и казва Му: Ако си син Божи, хвърли се долу, защото е писано: Ще заповядам на ангелите си за тебе, и на ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камик ногата си. Рече му Исус: “Пак е писано: Да не изкусиш Бога Твоего.” Завежда го пак на планината висока и му показва всичките царства .световни и славата им и Му казва: Всичко това ще ти дам ако паднеш и ми се поклониш.
към текста >>

63. 9. Добрият пастир

Глава 2. Образи и идеи

Това беше достатъчно, за да може всеки човек тръгнал в този път да се ориентира и да познае своите “доброжелатели", които са винаги щедри на обещания.
Всичките образи от най-далечното минало до ден днешен са едни и същи. Изкушенията на Христа през които мина победоносно, носят същия характер. Знаците и сигнали, които Христос остави с този въпрос са забележително ярки. Те щяха да бъдат фарове по пътя на човека, който по същия начин нямаше да бъде пощаден от изпитанието. “Не само с хляб се живее, да не изкусиш Бога Твоего, и само Нему да се поклониш”. Това беше достатъчно, за да може всеки човек тръгнал в този път да се ориентира и да познае своите “доброжелатели", които са винаги щедри на обещания. Учителят представляваше неизмерим по Своята светлина и сила център. Той привличаше всички ония, които копнееха за нов живот, чийто умове жадуваха светлината и чийто сърца търсеха любовта. Но между тези имаше и други, които привлечени от голямата светлина, идваха с тъмни и неопределени цели. Учителят никого не връщаше, никого не пъдеше, ала знаеше да постави всекиго на мястото му. Осторожно Той пазеше своите от тези други, защото знаеше, че вечната история нямаше да бъде избегната и тука.
към текста >>

64. 10. От прозореца на търновската колиба

Глава 2. Образи и идеи

Ала Той стои и гледа от прозореца на колибата и дава забележителен урок на тая разбойническа порода от лъжци, насилници, клеветници, които лицемерно са надянали маската на учители и доброжелатели.
Соколи е имало в миналото има ги и днес. Както тогава така и днес те се насочват към птичките от плета и към кошарата на добрия пастир. Едно нещо винаги не им достига - не са достатъчно разумни, липсва им светлина, за да могат да видят, че на прозореца стои Той и наблюдава всичките ходове и в последния момент разбърква разписанието на неговото време и подменя посоката на неговия път - не може да грабне ни една птичка от плета, ни една овца от ръката Му. В света не липсват “соколи” нека повторим това. Те се вият по чистото лазурно небе, дори и през тия светли, святи, съборни дни и целят само едно - смъртта на невинните “птички”. Ала Той стои и гледа от прозореца на колибата и дава забележителен урок на тая разбойническа порода от лъжци, насилници, клеветници, които лицемерно са надянали маската на учители и доброжелатели. Пред очите на Учителя насилието на самозваните учители се стапя, както се топи леда от слънчевите лъчи, когато пролетта настъпва, както се стопява стоманата под пламтящото огнище на Опитния Майстор. “Добрият пастир душата си полага за овците”.
към текста >>

65. 17. Тресчицата

Глава 2. Образи и идеи

Глава 3. Разговор с ученика

Той разбира, че Учителят го приема като приятел, доброжелател и накрая строго му казва: “Ще ме слушаш, иначе, окото ти може да отиде, тогава целия свят ще ти бъде крив." Сериозността на положението е добре схваната от упорития българин и мигом той става кротък като агне, отваря и затваря окото, стои чинно, докато малката тресчица бива изхвърлена навън.
Малкият инцидент, който би могъл да свърши фатално, намества нещо у него, променя неговото виждане, а оттам и неговото отношение. Всъщност нито Учителя, нито братята са се променили. Животът на групата си тече и сега, както и преди. Но едно произшествие променя обстановката, която вън от опасността за окото е абсолютно незначителна; тя става фактор, защото, какво не се случва - деликатно нещо е окото, може да пострада. Човекът владее изкуството да мисли - той разбира, че тъкмо тези хора, които той нарича с какво ли не име, тези хора на които той не желае да направи най-малката услуга, тъкмо те му се притичват на помощ и го избавят от едно нещастие. Той разбира, че Учителят го приема като приятел, доброжелател и накрая строго му казва: “Ще ме слушаш, иначе, окото ти може да отиде, тогава целия свят ще ти бъде крив." Сериозността на положението е добре схваната от упорития българин и мигом той става кротък като агне, отваря и затваря окото, стои чинно, докато малката тресчица бива изхвърлена навън. Незначителна тресчица, която в един свят му е пречела да види пред Кого се намира. Всичко стана просто, естествено, както не веднъж се случва в живота. Човекът се променя, става почти неузнаваем, не само защото му бе оказана услуга, а защото светът пред него получи своя реален облик, той вижда не външната форма на нещата, а вътрешното съдържание. "Завеяните” хора имат нещо хубаво и рядко се срещат такива, струва човек да ги погледне с други очи, да се поучи от тях, и непременно да се сприятели с тях. От този ден той е на тяхно разположение.
към текста >>

66. 1. Ученичество

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Ученикът не казва - кой е прав и кой е крив, защото другите отговарят - ние сме добре, нямаме нужда от доброжелатели, нашия ред си е добър, избрали сме си един път и ще го следваме, не се занимавайте с нас.
Вече не се интересуваш как живеят другите, не виждаш погрешките им, не те засягат глупостите, борбите, ежбите, недомислията им, интересува те само малкото добро, заключено във всеки човек. Нямаш желание да учиш другите, да ги морализираш, да им говориш за правда, за човечност, за любов, за истина. Те са премного налети с понятия и биха се почувствували оскърбени. Не се опитваше да изпадне в ролята на хирурзи да прави операция, защото те намират, че всичко в тях е наред. Нека сами опитват плодовете на философията си. Ученикът не казва - кой е прав и кой е крив, защото другите отговарят - ние сме добре, нямаме нужда от доброжелатели, нашия ред си е добър, избрали сме си един път и ще го следваме, не се занимавайте с нас. Учениците тъкмо това правят, не е приятно да гледаш посредствена изложба на обикновени художници, нито да слушаш музика от некадърни музиканти, или да четеш неудачна поезия. Кривите образи на изкуството не са полезни и в тях няма никаква естетика, защото липсва истината. С проповеди блатото не се чисти. Ученикът не е дошъл на земята да чисти блата, той е дошъл само за две неща, да намери пътя и да учи, т. е. да застане пред катедрата.
към текста >>

67. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 30

Против нас имаше поход само от страна на реакционния печат... Но правителството не послуша съвета на своите доброжелатели.
А освен това в България има толстоистки колонии, вестници и списания, с които той е във връзка, с които кореспондира, праща им свои ръкописи. Той знае, че в България все пак има една по-голяма свобода и идейна търпимост, той знае също тъй, че в нея има издигнати общественици, които не се страхуват да изповядват, че са негови ученици, че бивш министър и виден водач на политическа партия е превел „Война и мир”. Когато през 1907 г. Христо Досев - един от най-симпатичните и строги последователи на Толстоя у нас - посещава Ясна Поляна, дава следната атестация за режима в България по онова време: „В България има пълна свобода на печата. Ний печатаме всичко, което искаме. Против нас имаше поход само от страна на реакционния печат... Но правителството не послуша съвета на своите доброжелатели. Ний продължавахме и продължаваме своята работа.” „Колко хубаво е всичко туй! - възкликна Толстой. - А у нас това е невъзможно...” /Вж. Христо Досев, Близо до Ясна Поляна. 1907-1909 г., София, издание на „Посредник”, 1928 г.
към текста >>

68. 70.1. Статията „Клевета и истина” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 1-2

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

Така човечеството се отплаща - така то винаги до днес се е отплащало на своите истински доброжелатели и благодетели.
Те преписаха и стовариха всички свои грехове и престъпления върху един човек, който носеше и носи в себе си само светлина, който бе дошъл да посочи на нашия народ пътя към един радостен, мирен, разумен и щастлив живот, който носи в себе си знанията и подтика, способни да осигурят максимума и духовно и материално добруване за индивида и обществото. И днес, този човек - Петър Дънов, който не е за нас, неговите последователи, ни Бог, ни идол, както злобно подмятат клеветниците, а Учител, защото ни учи на изкуството на разумния и естествен живот - днес той е отхвърлен, оплют и отречен от тези, на които той дойде да донесе светлина и щастие. Този, който единствен може да ни посочи правия път за изход из едно мизерно економическо и духовно състояние, до което сме дошли благодарение на своите собственни грешки и престъпления, е осмиван, преследван, хулен. Историята се повтаря! Тъмните сили още веднъж извършиха своето пъклено дело! Така човечеството се отплаща - така то винаги до днес се е отплащало на своите истински доброжелатели и благодетели. С какво великият атински мъдрец Сократ заслужи яростта на своите сънародници? С какво той „развращаваше” съвременната нему гръцка младеж? Нали за това го обвиниха и умъртвиха? С какво Исус „размиряваше" народа? В какво се състоят неговите големи „престъпления", та Го разпънаха?
към текста >>

69. СЪДЪРЖАНИЕ

Магнетофонен запис, 14 май - 29 юни 2006 г.

Доброжелателният дух – стр.118 15.2.
Разрушение и ликвидация – стр.115 14.14. Вързаният майстор Борис – стр.117 14.15. Застрашен от жените през 1948 г.– стр.117 14.16. Защо бе гонена и хулена Мария – стр.117 15. Жизненият кредит за Борис Николов и голямата лъжа – стр.118 15.1. Доброжелателният дух – стр.118 15.2. Страхът отвътре и страхът отвън – стр.118 15.3. Болнично лечение или домашно лечение – стр.119 15.4. Предателствата вървяха едно след друго – стр.119 15.5. Кой ликвидира Братството – стр.120 15.6. Как съм лекувал Борис Николов – стр.120 15.7.
към текста >>

70. I. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА СЪВМЕСТНАТА ИМ РАБОТА С МАРИЯ ТОДОРОВА. Спомени 1972-1976 г.

Доброжелателният дух – стр.118 15.2.
Разрушение и ликвидация – стр.115 14.14. Вързаният майстор Борис – стр.117 14.15. Застрашен от жените през 1948 г.– стр.117 14.16. Защо бе гонена и хулена Мария – стр.117 15. Жизненият кредит за Борис Николов и голямата лъжа – стр.118 15.1. Доброжелателният дух – стр.118 15.2. Страхът отвътре и страхът отвън – стр.118 15.3. Болнично лечение или домашно лечение – стр.119 15.4. Предателствата вървяха едно след друго – стр.119 15.5. Кой ликвидира Братството – стр.120 15.6. Как съм лекувал Борис Николов – стр.120 15.7.
към текста >>

71. 15. Жизненият кредит за Борис Николов и голямата лъжа. 15.1. Доброжелателният дух

ДОБРОЖЕЛАТЕЛНИЯТ ДУХ Така че Борис се разболя некъде към края на ноември - около 20 ноември.
15. ЖИЗНЕНИЯТ КРЕДИТ ЗА БОРИС НИКОЛОВ И ГОЛЯМАТА ЛЪЖА 15.1. ДОБРОЖЕЛАТЕЛНИЯТ ДУХ Така че Борис се разболя некъде към края на ноември - около 20 ноември. И след два дена той беше в безсъзнание, и цели 10 дни. Описах как в него влизаха различни духове, как се борехме срещу тях. Понякога влизаха и доброжелатели. Веднъж видях, че беше един доброжелателен дух, влезнал в него и питам: „Кажи сега нещо, днес е 25 ноември 1972 г.? " А Борис го нямаше в тялото си, той беше излъчен, беше в Невидимия свят.
към текста >>

Понякога влизаха и доброжелатели.
15. ЖИЗНЕНИЯТ КРЕДИТ ЗА БОРИС НИКОЛОВ И ГОЛЯМАТА ЛЪЖА 15.1. ДОБРОЖЕЛАТЕЛНИЯТ ДУХ Така че Борис се разболя некъде към края на ноември - около 20 ноември. И след два дена той беше в безсъзнание, и цели 10 дни. Описах как в него влизаха различни духове, как се борехме срещу тях. Понякога влизаха и доброжелатели. Веднъж видях, че беше един доброжелателен дух, влезнал в него и питам: „Кажи сега нещо, днес е 25 ноември 1972 г.? " А Борис го нямаше в тялото си, той беше излъчен, беше в Невидимия свят. И този доброжелателен дух ми каза с думите на Борис, и с устата на Борис: „Първо - противоречията в Братството ще станат. Второ - тези 5-6 души, които се опитват да станат ръководители, трябва да прескочат голям перипет, голяма бариера. Трето - има още няколко бариери и перипетии, и след това ще олекне полека-полека на всички.
към текста >>

Веднъж видях, че беше един доброжелателен дух, влезнал в него и питам: „Кажи сега нещо, днес е 25 ноември 1972 г.?
15. ЖИЗНЕНИЯТ КРЕДИТ ЗА БОРИС НИКОЛОВ И ГОЛЯМАТА ЛЪЖА 15.1. ДОБРОЖЕЛАТЕЛНИЯТ ДУХ Така че Борис се разболя некъде към края на ноември - около 20 ноември. И след два дена той беше в безсъзнание, и цели 10 дни. Описах как в него влизаха различни духове, как се борехме срещу тях. Понякога влизаха и доброжелатели. Веднъж видях, че беше един доброжелателен дух, влезнал в него и питам: „Кажи сега нещо, днес е 25 ноември 1972 г.? " А Борис го нямаше в тялото си, той беше излъчен, беше в Невидимия свят. И този доброжелателен дух ми каза с думите на Борис, и с устата на Борис: „Първо - противоречията в Братството ще станат. Второ - тези 5-6 души, които се опитват да станат ръководители, трябва да прескочат голям перипет, голяма бариера. Трето - има още няколко бариери и перипетии, и след това ще олекне полека-полека на всички. И четвърто - трябва всеки да се прибере в себе си, за да се съхрани." Тези неща аз ги знаех, но все пак аз ги записах.
към текста >>

И този доброжелателен дух ми каза с думите на Борис, и с устата на Борис: „Първо - противоречията в Братството ще станат.
И след два дена той беше в безсъзнание, и цели 10 дни. Описах как в него влизаха различни духове, как се борехме срещу тях. Понякога влизаха и доброжелатели. Веднъж видях, че беше един доброжелателен дух, влезнал в него и питам: „Кажи сега нещо, днес е 25 ноември 1972 г.? " А Борис го нямаше в тялото си, той беше излъчен, беше в Невидимия свят. И този доброжелателен дух ми каза с думите на Борис, и с устата на Борис: „Първо - противоречията в Братството ще станат. Второ - тези 5-6 души, които се опитват да станат ръководители, трябва да прескочат голям перипет, голяма бариера. Трето - има още няколко бариери и перипетии, и след това ще олекне полека-полека на всички. И четвърто - трябва всеки да се прибере в себе си, за да се съхрани." Тези неща аз ги знаех, но все пак аз ги записах.
към текста >>

72. 5.3. Музиканти и материали за музиката в поредицата „Изгревът

Вергилий Кръстев

И то под въздействието на онези, които я заобикаляха като доброжелатели. 4.
и отпечатан. А сега е 2014 г. Работил съм с нея от месец декември 1990 г. до края на месец март 1991 г. Накрая тя си поиска обратно материала и аз го върнах с протокол - с. 597-598. И то под въздействието на онези, които я заобикаляха като доброжелатели. 4. Онези, които попречиха нейния архив да дойде при мен, бяха Благовест Жеков и Петър Ганев - с. 600. Накрая архива й бе прибран в мазето на Петър Ганев към 6 месеца. И там стана някакво наводнение, и той бе намокрен. После го предадоха в „Белата къща" на Райна Калпакчиева, и там престоя към 15 години. 5. Имаше една невероятна случка!
към текста >>

73. 18.2. Какви борби съм водил за съхранение на Словото на Учителя и историята на Школата му.

Вергилий Кръстев

Какви пречки и противодействия имах от сътрудниците си и от т.н. доброжелатели!
Вие ставали ли сте нощем и с лопата да хвърляте житото нагоре, да може вятъра да отвее люспите, бодилите и плевелите? Не сте го правили и нищо не знаете! А аз знам, защото ме вързаха отвън и отвътре, и няма мърдане! Това е с мен. 18.2.3. „Изгревът", том I бе подготвян 3 години - от 1990-1993 г. Какви пречки и противодействия имах от сътрудниците си и от т.н. доброжелатели! Всички ми пречеха и ме предадоха. Захвърлиха ми тома! Аз отидох на чуждо място и там го направиха. И онази жена, която го направи, ме посъветва: „Повече не работи с тези хора! Те са твои врагове." И аз я послушах.
към текста >>

74. 1.12. Песните на Петър Филипов (24.10.1988 г.)

Вергилий Кръстев