Търсене в текстове за 'деликат'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. Отрано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните. Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на
към текста >>

2. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

тъпани - на народни борби" Дойде в София прочутият борец Дан Колов и пак изпращат два билета на Учителя. А той ги дава на брат Ради и на Тодор Стоименов, който е любител на борбата, макар че е висок, слаб и с деликатна фигура. Слаб като вейка, а обича да наблюдава борбите. Всички му се чудят за това, но той посещава всички борби в София. А брат' Ради на млади години е бил борец. Бил е пехливанин и знае да се бори. Печелил е селски борби. Награждаван е бил с овни и телета. Върнаха се те от борбата и отиват при Учителя. Брат Ради Му разказва кой как е хванал и кой каква хватка е направил. Разказва и показва с ръце и крака. По едно време извиква на Тодорчо и казва: "Ела тук да покажа хватката на Учителя!" Тодор излиза, брат Ради показва хватката - Тодор е хвърлен на земята с нея. Всички се смеят. Тодор лежи на земята, а брат Ради разпалено обяснява на Учителя, че имало и други хватки. Учителят се залива от смях. Всички се смеят, а Тодор седи на земята и се чуди кому се смеят. Става от земята, отърсва се, но като вижда, че се смеят на брат Ради, се успокоява. Брат Ради посяга към Тодор да покаже следващата хватка, но Тодорчо побягва. Брат Ради е отчаян. Не може да покаже следващата хватка на Учителя. А никой не иска да стане показването на тези хватки чрез него, защото трябва да бъде хвърлен на земята. Брат Ради е безпомощен. Разперил е ръце и се чуди какво да прави. После той се досеща за нещо. Разкрачва се и показва как става тази хватка. И когато показва хватката, тръшва
към текста >>

3. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

изключително пластично и художествено. Движеше се леко, като перце. Тялото Му се движеше с изключителна пластика, а всяко движение бе изтъкано от изящество. Ръката Му във въздуха като че ли рисуваше движенията. Така Той показваше упражненията. Ние вървяхме след Него и ги повтаряхме. Друг път, Учителят показваше началото на упражнението. След това ни гледаше ние какво ще направим в следващата фаза. В този момент Той не ни коригираше лично, но ни караше ние сами да се досетим. Много деликатно го правеше. Търсеше творческото начало у нас да съвпадне с творческото начало на онези принципи, които творяха Паневритмията. Тези принципи са отбелязани в книгата за Паневритмията. Накрая всички упражнения бяха уточнени от Учителя, подредени, записани заедно с музикалния текст и бяха издадени в отделна книга. Когато играехме Паневритмията, ние се движехме по двойки, а Учителят играеше вътре в кръга. Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там,
към текста >>

4. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков. Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ

даде 96. Не заспивай под плодно дърво 97. Адът и раят 98. Към последните дни на Учителя 99. Духът на птиците и духът на животните 100. Кой спаси овощната градина? 101. Ябълката 6 102. Истият 103. Завръщане от Америка 104. Учениците в класа 105. Алхимията 106. Живата алхимия 107. Котката 108. Раздялата 109. Вестникът 110. Брат Боян се учи на търпение 111. Блажени нищите духом 112. Плодното дърво и ангелите 113. Изпитът на ученика 114. Чай с лимон 115. Крушата 116. Сребърната монета 117. Деликатност 118. Писмото 119. Дългоочакваният гост 120. Беседите са разговор с душите 121. Болната сестра на кон 122. Човекът от облака 123. Заклинанията 124. Кой ръководи света? 125. Ръководителите 126. Истинското възнаграждение 127. Чистосърдечието 128. Мир вам 129. Латвийските пакети 130. Примерът със сестра Гунка Манева 131. Аз по-добър касиер от вас нямам 132. Снегът в Мърчаево 133. Броят на учениците 134. Карнавалът и мечът Господен 135. Политическа развръзка 136. Денят на жребието се отлага 137. Изворът на живота 138. Третата война 139. Бурята в Рила 140. Изгревът 141. Кокошата кълка 142. Конфедерацията 143. Силата на Евангелието 144. Господната вечеря 145. Чешмата 146. Държавният преврат на 19 май 1934 г. 147. Истинският държавник СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК, ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС И КОРЕКТУРА Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР И СТРАНИРАНЕ Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София
към текста >>

6. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

много плодове. От провинцията имахме братя овощари с хубави градини и добри стопани, които отглеждаха плодове и зеленчуци. И от най-хубавото, което получаваха изпращаха на Учителя. Хем да благодари, хем да Му се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те ги провеждаха на опити берекет изпълваше домовете им. И от него изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Учителят даваше на общата кухня. Деликатното здраве на Учителя. Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен. Той не беше физически грубо устроен. Имаше деликатно здраве. Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да подържа тялото си в изправност. Ние не сме Го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот. Спали сме с Него по планините зиме, при сняг, при дъжд, при студ и пек. Учителят даде подтик на туризма като явление у нас. Тогава ни се смееха отначало. Масовото ходене по планините ние го дадохме. По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното лозе извън града. Учителят е боледувал известно време по това време както ми казваше сама Еленка. После на събора в Търново Той споменава, че когато готвел тази книжка е бил атакуван и че са опитвали да посегнат на здравето Му онези от другата Ложа. Учителят когато имаше нужда да Му се помогне и да Му се
към текста >>

7. 147. ПЪРВА СРЕЩА СЪС СПИРИТИЗМА

СЪС СПИРИТИЗМА Мен лично ме поканиха в Търново през 1920 г. в спиритически кръжок у сестра Кина. Тя беше на 80 години, а аз на 20 години. От деликатност не отказах. Отидох и видях спиритическия сеанс, но това мен не ме влечеше. Вечерта ме оставиха да спя в една стара къща, цялата дървена, правена преди 200 години, но със здрави врати и стени. През нощта започнаха да се отварят врати, прозорци, че се чуваха различни разговори, че се пяха песни. Аз лежа на кревата, не мърдам, не давам знак, че съм жив. Отворил съм очи и само гледам. Духовете знаят, че съм в кревата, че съм събуден и наблюдавам всичко, но нарочно разиграват пред мен тези неща, или да ме уплашат или да ме заинтересуват. Но нито ме уплашиха, а към спиритизма останах равнодушен. Човек трябва да има сигурност в себе си, сигурен път, стабилност и да върви уверено. А тук, при спиритизма стъпваш в празно и в тъмнина. Божественият Дух говори непрекъснато и ако ти е подготвен ума и отворено сърцето за Словото на Учителя, то можеш да слушаш Божия Дух в себе си. По сигурен път от този -
към текста >>

8. 177. УСЛУГАТА

от най-деликатните области на живота и най-отговорна е тази, където се пресичат отношенията между хората. Когато човек се приближава към другиго трябва да ходи със светло съзнание, с благоволение и със свещено чувство. В тази област на живота има закони, които трябва да се спазват и тъкмо тук хората си мислят, че могат да правят всичко каквото си искат. А това не е така. Дори е много опасно. Един наш брат Георги Марков беше болен от туберкулоза. Една млада сестра от съчувствие към него запитва Учителя: „Учителю, мога ли да отида и да услужа нещо на този болен брат?" Учителят я изглежда строго и казва: „Готова ли си да се омъжиш за него?" Сестрата казва: „Не" и се отдръпва. „Ето виждал ли, че не си готова да жертваш, а как ще му помогнеш тогава?" Младата сестра вдига рамене уплашено. Тръгва си мълчешком. Когато взимаш и когато даваш, бъди внимателен. Ти вече ангажираш чувствата на човека. И постъпките са говор, не само думите. Чрез постъпките, неизречените думи разговарят между душите и определят отношенията
към текста >>

9. 107. КОТКАТА

на беседата. Като свърши беседата Учителя каза: „В котката беше сестра Анна Динова". Този пример показва, че формите на живота могат да бъдат изпълнени с различно съдържание. Като иска да се прояви една душа може да я турят в едно растение, а може и в едно животно. Разбира се ще се прояви ограничено, според възможностите на тази форма. Но за Невидимия свят, за Разумния свят, това е естествено и той често го прави и затуй отношенията ни към животните и растенията трябва да бъдат крайно деликатни и внимателни. Ти не знаеш в момента кой е поставен в тази форма. Може да е някой твой близък, някой приятел. А понякога и твой неприятел. Бъдете внимателни към малките братя по форма на живот. Чрез тях понякога ви говори
към текста >>

10. 110. БРАТ БОЯН СЕ УЧИ НА ТЪРПЕНИЕ

тя дълго време и брат Боян чака. Обаче търпеливо я изслушва. Тъкмо свършва тази сестра и си отива, идва втора сестра и тя почва да разправя на Учителя същия епизод. Разправя го тя два часа. Учителят я изслушва търпеливо. Разправя тя и си отива. Не й казва Той, че същият епизод току-що го е чул. Излиза си сестрата, идва трета сестра. И тя разправя на Учителя дълго време същият епизод. Учителят не казва нищо и нея изслушва търпеливо. А брат Боян стои и чака и се чуди на търпението и деликатността на Учителя. Не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек, заради Божественото в него. Уважавайте душата заради цената, която Бог й е определил. Не унижавайте своята душа, нито душата на когото и да е. Ако вършите това, неизбежно ще ви сполетят нещастия, защото откъсвате връзката между всички същества и отреждате себе си на блуждаеща звезда, която трябва да
към текста >>

11. 117. ДЕЛИКАТНОСТ

Изгрева овощните дръвчета бяха почнали да дават плод, макар и младички. Обаче някои братя и сестри обичаха да си откъснат без да питат и така плодовете бяха обирани преди да узреят. В една беседа Учителят беше говорил за онова безразборно бране на плодовете от братските градини. „Това не е отношение на ученици", каза Той. Обаче един път разговарят с Учителя няколко братя и сестри на полянката, а деца нападнали малката ранна че-решка. Те не виждат Учителя. Но Той, за да не ги изобличи, обърна се и тихичко се отдалечи. Както малкото плодно дърво трябва да се пази от нараняване, така и децата трябва да се пазят от явно изобличаване. То разрушава. Трябва друг метод, градивен и
към текста >>

12. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

бе направен, но за наше щастие или нещастие не се одобри от властта. И добре стана така, защото щяхме да попаднем в клопката на организацията и всяка една власт можеше спокойно чрез нейни хора да управлява всяка една организация. Така запазихме своята независимост. Ние трябваше да останем като Школа. След време външната проекция на Школата бе унищожена с изземването на Изгрева, но ние трябваше да запазим в себе си Вътрешната Школа сътворена от Учителя. Тодорчо беше много слаб и деликатен с обноските си. Представляваше тип на англичанин и на английски лорд. Това се вижда от неговата фотография. След бомбардировките в София бе паднала бомба и разрушила тавана на къщата му в града. Отивам аз при него и го намирам отчаян, не може сам да си поправи тавана, не е по силите му. Хващам го за рамото и му казвам: „Не се притеснявай, всичко ще оправим". Взех работниците от моята бригада и за един месец ремонтирахме тавана и покрива. Когато беше болен нареди на онези, които се грижеха за него да ми се предаде неговият архив. Той беше малък, но аз го укрих и запазих. След като си замина аз бях поставен и взех неговото място като председател на Братския Съвет. Тодорчо имаше деликатна фигура, беше слабоват. В младини често е боледувал. Учителят му бе дал съвети за здравето му. Единствено на него Той бе позволил да яде риба, за да може чрез нея да внася фосфор в тялото си, за да съхрани нервната си система и да може мозъка му да работи. Това бе изкушение за мнозина на Изгрева. Нали всички
към текста >>

13. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

войниците: „Юнаци, кой от вас ще се върне веднага в Демир-Хисар да каже на фелдфебела да натовари повече хляб?" Всички мълчат. Вече притъмнява. Настъпва нощ. Местност непозната. Гръцкото население враждебно. Полковникът се ядосва, оглежда войниците свирепо - всички мълчат. Опасна задача и неизпълнима - за една нощ да отиде и да се върне сам войник - невъзможно. Полковникът вика: „Кой ще отиде?" Тогава, някой войник подсказва на шега: „Да отиде Стефан". А Стефан - на вид слабичък, деликатен, месо не яде, вино не пие, кротък, послушен, но винаги весел. - Всички избухват в смях. Командирът вече ядосан, вика: „Да излезе Стефан". Излиза брат Стефан, застава мирно. Командирът предава заповедта: „Заминаваш веднага за Демир Хисар. Ще предадеш на фелдфебела да натовари хляб и с другия инвентар ви искам утре вечер тук." Чак сега се сепват войниците, чак сега виждат, че шегата докара беда за добрия човек. Подофицерът казва: „Да му дадем другар, като са двама, по могат да се пазят. Да им дадем и коне, как ще стигнат за една нощ до Демир-Хисар? Пътят не познават, гърците са враждебни, нощта е тъмна". Дават другар на Стефан, дават им и коне - тръгват, изпращани със съчувствие от всички. Вече се мръква съвсем. Тежки облаци виснат, ръми дъждец - всичко е проникнато от влага. Вървят кончетата, цапат из локвите, а небето тъмно, нито една звездичка. Тъмнината се сгъстява - непрогледна, в окото ти да бръкнат, няма да видиш. Жаби крякат, нощни птици се обаждат, от време на време подухва ветрец,
към текста >>

14. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

ние отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа като в последствие се издигнаха високо в кариерата си. А ние завършихме живота си като занаятчии, но бяхме свободни хора. Георги Радев завърши като преводач. Когато Жорж преведе „Занони" тогава Учителят каза: „Лицата, героите и събитията в този роман са истински". Жорж имаше деликатно здраве и една есен се намокря на дъжда, простудява се, започва да кашля, разболя се от възпаление на белия дроб и след това го докопа туберкулозата и за няколко години го смля. Накрая той пожела да излезе от града като ми каза: „Нямам въздух и не мога да дишам!" Тогава по съвета на Учителя аз го изведох в Родопите горе под Юндола има големи поляни, покрити върхове с гори и местността ре казваше Куртово. Та държавната печатница, в която работеше Неделчо Попов там имаше летовище. Отделни бараки, които ние използвахме. То беше далечно летовище за софиянци и стоеше празно. Неделчо взе разрешение да ни се отпусне една барака и ние с Жорж отидохме там. Имаше две-три стаи, огнище, голяма камина и беше доста удобно. Наоколо вода, дърва, хубав въздух, хубави изгледи. Аз живях там с Жорж един месец. Но после трябваше да слеза в града, за да работя. Нямаше кой да ме издържа. Тогава намерих един помак да се грижи за Жорж докато ме няма. И всяка събота излизах на Куртово, от гара Белово през Юндола и
към текста >>

15. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

искаше да се изкъпе донасяше малко дръвца, които се намираха наоколо, насипваше се вода в казаните с маркуч. По-късно тези казани бяха свързани с тръби, които отиваха в две построени отделно палатки, а вътре бяха душовете. Тъй че въпроса за чистотата беше поставен на висота и приятелите през няколко дни можеха да се изкъпят. Банята работеше почти непрекъснато. Работната група трябваше да се погрижи и за отходни места поотделно за братята и сестрите. Това беше най-трудната и най-деликатна работа. Винаги имаше забележки как да се направят отходните места. За цялата хигиена на лагера и за кухнята се грижеше д-р Иван Жеков. Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната. С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро. По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети. Вечерно време, когато приятелите се връщаха от кратките излети по езерата, когато слънцето се наклони преди да залезе, ние вечеряме винаги преди да залезе слънцето. Това беше правило за учениците. Залезе ли слънцето, не ядем. Когато се наклони слънцето ние правим нашата вечеря. Обикновено чай
към текста >>

16. 24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ?[/

и унищожителен! Приятелите останаха без беседи от Учителя. Като иззеха беседите, ние занесохме молба до Народната библиотека, за да я вземат като литература на обществените дейци. Дойдоха двама служители и взеха два камиона беседи и два камиона книги от библиотеката на Учителя. Казаха ни, че ще я закарат в Народната библиотека. Дали са я закарали или не, не зная. Ако не са ги закарали и са ни излъгали, да си носят вината. Ние имаме подробен списък на тези книги. При Неговото деликатно здраве, на Учителя, аз се учудвам как можа да изнесе толкова голяма работа на плещите си. Че Той държеше по четири беседи на седмицата. В Словото Му имаше философски, религиозни, научни, обществени и педагогически въпроси. Всичко това в Словото на Учителя трябва да се проучи от страна не на журналисти, които нищо не разбират, а от онези, които имат отношение към Словото на Учителя, философската част да се разгледа от философи, педагогическата част от педагози, научната част от учените, музиката на Учителя от музиканти. Голяма работа предстои в бъдеще от този народ. За складовете на Изгрева се грижехме аз и Неделчо Попов. По време на процеса прокурорът Руменов ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов, за да заслужава прехраната си?" Отговорих му: „Глупав въпрос. Един професор, когато чете лекциите си пред студентите, то те са написани. Тези лекции ги чете, но и много години преди това ги е чел. А г-н Дънов държи четири оригинални беседи, които са неповторими. Това е едно
към текста >>

17. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

когато дойде „Изкусителят", те приеха даровете му. Станаха противници на Божието дело, отстъпиха, предадоха Делото. 33. Комунистите ни гонят и то нас, които се наричахме техни братя. Обзе ги духът на Отрицанието, древния изкусител и враг на човечеството. Няма по-голямо нещастие от това. 34. Необикновена среща с Георги Радев, който си бе заминал през 1940 г. и който погребахме в Родопите. Доведоха го напоследък в моята килия. Типът е същият. Носа, очите, гласа, движенията, същата деликатна конструкция на тялото, изтънчен и изискан в обхода и маниери. Същото достойнство, същата несръчност и непохватност. Амбицията е, че е сръчен и всичко може да направи най-хубаво. Непрактичен, а си мисли, че е практичен. Наблюдавам го и си мисля, какво дублиране на типовете в природата. Подобието е пълно във всяко отношение - и външно, и вътрешно, и във вкуса и в начина на мисленето. Не еднаквост, а подобие. Творческата искра е същата. Милият Жорж, и тук се срещнахме и прекарахме известно време заедно. Привърза се към мене като, че сме били и пребили. Търсеше и най-малкия случай да ми направи услуга. Удивителни неща се срещат в живота. Хубави хора срещнах и тук. Това е Господ, в затвора. Това е народа. 35. Докато злото съществува в човека, то винаги ще взима външен образ и ще го измъчва. Тъй човек ще го познае, че е Зло и ще се отврати от него. Няма значение какво име носи Злото и каква униформа носи. То е все същото Зло през всички времена. Това е Древното Зло при всички времена, Древното
към текста >>

18. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

продължи изреченото от Христа слово на планината. Очакваният от нейде глас не проговори. Явно въпросите бяха от най-трудните. Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка. Не бе по силите ни да разчетем страниците на минали преживявания. Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт. УЧИТЕЛЯТ долови безсилието ни, но продължи настойчиво да ни оглежда. Искаше от нас - не мълчаливо спотайване, а откровен и смел отговор. Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня! Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас. Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа? - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си. Тогава УЧИТЕЛЯТ продължи: - Не веднъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили. Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на
към текста >>

19. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

винаги е полезно. То може да смути, а може и да спъне. По-ценна и скъпа е свободата на изявата. Да се изяви човек както е устроен, както се е осъзнал, водим от идеали, то значи -изписване на настоящата съдба. Често пъти миналото тежи. Неприятно е. Действа подтискащо. Не случайно Великата Разумност е издигнала бариера, зад която е миналото. Няма съзнание, което да понася без вълнение минало, преживяно в неудачи, падения, грешки, опетнили съзнанието. УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се
към текста >>

20. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

животинските прояви, съобразно своето разбиране. Обикновено извода е поучителен. Някои допускат педагогичен примес в извода, а други - философски. Едните и другите условно поясняват поведението на животните, защото психичният им живот е отречен, или едва доловим. Похвално в тези разкази е това, че така опознаваме живота на едни или други животински видове. А разкриването същината на дадено поведение, може да открие онзи, който прониква зад видимата бариера на формите и познава деликатния език на скритото съдържание. Недообяснението понякога прераства в чудесия. Това е работата на вековете. Те раждат мита. Когато няма кой да открие мъдростта, мнозинството я опипва, чутките души я обличат в красивите форми на сказанията, песните и поезията. Така разказите преживяват вековете и достигат до нас много обогатени. В митологията истината е скрита. Истината е търсена, ние я търсим, ще я търсят и бъдните поколения. През дните, посветени на заниманията на школата на УЧИТЕЛЯ, не веднъж сме били свидетели на необичайни прояви на животни, птици, насекоми, „гостували" на Изгрева. За някои, подобни моменти отминават без следа. Това е естествено. Не се прониква лесно зад завесата на видимото. А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост. За
към текста >>

21. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Той открива съдържанието. Зад съдържанието - смисъла, а зад смисъла - принципите на великата разумност. Веднъж на таблото Той изписва буквите: П и П1 и продължи: - Ако силите на злото означим с П, силите на доброто ще трябва да означим с П1, защото силите на доброто са винаги повече от силите на злото. Доброто ще победи. Доброто е плод на Любовта, Любовта е плод на Духа, а Духът е изявление на Бога! Не бяха рядкост и лекции с теми от наше ежедневие. С една безупречна деликатност Той изнася случката, анализира отделните моменти, извлича поуката и дава съвети. УЧИТЕЛЯТ бе неподражаем като педагог. ...Когато една от лекциите завърши, Той затвори библията и ме погледна. Не дадох особено значение на погледа. Не успях да разбера каква бе отправената към мен мисъл. Подир време бях повикан в горницата. УЧИТЕЛЯТ държеше в ръката си библията. Сне хартията, която обвиваше кориците и се оказа, че последните са разпокъсани. - Ще може ли да се намери кожа и добър майстор, който да подвърже библията? - запита УЧИТЕЛЯТ. - Ще направя възможното. Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся кожа и кой ще бъде този, който ще подвърже библията! Заслизах по стъпалата с една неопределена увереност. Слизам, а не зная накъде да тръгна. Слизам, но в мен нараства доволство и искрица от надежда, че ще мога да бъда полезен, ще мога да извърша една, макар и малка, задача. Впоследствие много лесно и бързо се ориентирах. Намерих кожа. Намерих
към текста >>

22. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи. Един от бележитите музикални дни на УЧИТЕЛЯ бе последният Му концерт - вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концерта бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. От рано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, УЧИТЕЛЯТ слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив „Блудния син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните. Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места
към текста >>

23. 3.16. Бръснарите

НЕСТОР ИЛИЕВ

1915 г. на страната на Германия и с катастрофата, със загубата на войната от страна на Германия и България пострада - и в жертви, и репарации и т.н. По това време Учителят, когато пребивава във Варна, е в хотел „Лондон", в таванския етаж. Подчертавам - Учителят най-скромно е живял през целия си живот. Там Той си е готвил, там Той се е хранил, на таванския етаж на хотел „Лондон" във Варна. Наши приятели често са го посещавали и са му предлагали да отиде да живее у тях, но Той от деликатност не искал никого да притеснява и така е пребивавал в хотел „Лондон". По това време наш брат, тогава младеж - Анастас Щерев посещавал Учителя в хотела и при един такъв случай, при едно такова посещение, Учителят пита Анастаса: „Какво работите вие?" Той му казал със стеснение: „Учителю, бръснар съм, имам намерение да сменя професията си." А Учителят му казал много сериозно: „Защо ще смените професията си? Вие работите с главите на хората". Такова едно изявление на Учителя така го развълнува и така му даде стимул за работа, че отива във Франция, усъвършенства професията - бръснарството, научава там и педикюрство. През целия живот го работил този занаят с голямо съзнание за отговорност, защото Учителят му казал: "С главите на хората вие работите. Защо ще имате нужда да сменявате професията." Всеки, кой каквото работи, да работи като за Господа, другото няма
към текста >>

24. 3.40. Македонци на Изгрева

НЕСТОР ИЛИЕВ

Значи Петър Манев е внук на Григор Пърличев. Значи дъщерята на Григор Пърличев е майка на Петър Манев. И той беше един прекрасен човек, в братски отношения с всички. Като се върна от Виена, работеше в общината в София. Много скромно живееше и така и скоро сравнително почина, на 64-годишна възраст. Той беше много въздържан. Само когато го питаш може да каже нещо. Но иначе беше прецизен в своите астрологически измерения. Беше най-добрият астролог на Изгрева, но бе изключително деликатен и стеснителен. Когато си замина Учителят, той сподели с мене: „Несторе, много съжалявам, че не използвах знанията на Учителя по астрология, че не го питах за много неща." Така, Петър Манев е роден в Охрид, Македония. Георги Томалевски е в Крушево роден, Кирил Икономов е в Кавадарци роден. Неговият баща е свещеник православен. Елена Андреева е от едно село до Кичево - Синище. Имаше и други наши стари братя и сестри, които вече са заминали и аз не им знам имената. Аз не съм държал за имената, но понеже те се изявиха повече в братския живот, затова си спомням за тях и знам, че са оттам, тъй като те са ме питали кога съм дошъл, защото и аз съм от Вардарска Македония. Михаил Иванов е също роден в село Магарево, Битолско. След това се преселва във Варна и от Варна и в София, където завършва тука френска филология и заминава в Париж, 1937 г. Никола Антов ми е казвал лично, че той има жилка от Прилеп, Македония. Асен Арнаудов ми каза, че неговият баща е от село Магарево, също Битолско, откъдето е
към текста >>

25. 4.27. Мелодията пристигна

ИЛИЯ УЗУНОВ

на ноти. Помага си с цигулката, помага си с пианото. След няколко часа работа мелодията е снета и записана като песен. Учителят се обръща към него: „Съществата помогнаха да я докарат, а ние помогнахме да я запишем. А тя вече може да живее на земята - облечена е в плът и в ноти и може да посещава всеки, който иска да се срещне с нея." Прибират цигулките си. Учителят казва: „А сега да се почерпим с едно сладко от вишни, по случай успешната ни работа." А сладкото от вишни бе голям деликатес на "Изгрева" и Учителят черпеше с него при особени случаи. Когато някой иска да говори за музикално творчество, трябва да има знания. Учителят бе споменал не веднъж, че творчеството е колективен акт, а не единичен акт. Творчеството означава, да си проводник в последният етап на свалянето и реализацията на дадена идея. Любовта е колективен акт, а не единичен акт. Човек трябва да бъде проводник на Мировата Любов и да се реализира чрез Космичната
към текста >>

26. 6.72. ТОДОР СТОИМЕНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ми. Хората в бъдеще ще живеят в един друг свят, в една нова светлина и нов свят ще се построи. Тази среща ми даде голям импулс да напиша след време книга за тези три вида съзнания. Стоименов беше чиновник в дружество „Сингер". Беше като княз - с добра обхода и хубаво се обличаше. Беше слаб, а най-много обичаше да гледа борбите. Едната му ръка не беше много в ред. Скромен в живота си, но същевременно беше много амбициозен. Беше много пестелив и трепереше за всеки лев. Беше с много деликатно здраве и веднъж беше паднал на екскурзия, че го носихме на ръце до Изгрева. Веднъж Учителят му се скара пред мене: „Какво си заприличал на бабичка, та няма да дойдеш на екскурзия, а тук стоиш." Конструкцията му бе особена, но главата му бе добре оформена. Беше председател на Младежкия клас. Но преди него беше Кузман Кузманов. Необикновени хора имаше на Изгрева - като лица, като човеци и като
към текста >>

27. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм? Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си. Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага! Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на
към текста >>

28. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм? Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си. Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага! Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на
към текста >>

29. 24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ

основата в Божественият свят това е една издънка обърната надолу, разклонена, това са два клонища от един общ корен. Сега вие, младите, ще се стараете да бъдете израз на Божествената любов, никакво лицемерие, никакво флиртуване. Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато имате една сестра при вас, една сестра или една ученичка, вие трябва да я пазите, да я пазите, тъй както своето око, разбирате ли? Туй го изисквам от младежите. Ще бъдете тъй деликатни към вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете един образец, да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. От страна на младите сестри, ученички искам към младите братя туй уважение, да бъдете толкова нежни, толкова деликатни, да имате импулс и благороден стремеж в тяхните души. Във вас няма да има лицемерие, очите си няма да снемате бързо, то е на черното братство. Погледнеш брата си, ще му кажеш: „Изпращам ти моята любов, изпращам ти моята светлина, давам ти моята свобода". В моето присъствие искам да бъдете свободни. В моето присъствие искам да се ползвате от моята светлина, искам да бъдете свободни. И после очите ви няма да играят, ще знаете, че когато аз ви гледам ни най-малко нямам намерение да ви обискирам. Като ви погледна очите, ще мисля за вашата истина. Като ви погледна ушите, ще мисля за вашата мъдрост, като ви погледна устата ще мисля за вашата любов, като ви погледна ръцете, ще мисля за вашата правда, с която работите,
към текста >>

30. 26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

не можех да разреша. Така понякога отивах при него, сутрин ставах по-рано, за да избегна да се сблъскам на вратата с други посетители. Отивам рано, чукам, чувам неговият отговор и влизам при него в стаята. Тогава заварих поставените от възрастните братя сестра Станка да му прислужва, да мие дъските в приемната му стая или да мете около печката. Приемната стая беше малка стая. която по-късно до нея се залепи салона. Там той приемаше посетители. Щом имаше посетители при Учителя деликатността изискваше тя, Станка да побърза с работата си и да напусне стаята. Обаче тя постъпваше точно обратното. У нея се зараждаше желание от една страна да попречи на разговора, а от друга да подслуша какво се говори. В този случай тя почваше да се бави, като свършваше една работа, а след това измисляше си друга само и само да седи колкото се може повече в стаята на Учителя. Може би тя си мислеше, че като е поставена да прислужва на Учителя от старите братя, че е поставена да определя кой може да отива при Учителя и кого Той трябва да приема. Напълно смешни неща и недопустими. Може би братята й бяха заръчали да не допуска за щяло и нещяло младежите при Учителя, за да не му пречат. Можеше да се допусне всичко. Но тя се мотаеше в стаята около Учителя, наострила уши да чуе всичко. Наставаше мълчание, лицето на Учителя ставаше строго и най-после тя се виждаше, че трябва да напусне стаята с най-голямо нежелание. Но излизаше троснато, показвайки, че тя е тук назначена, поставена да пази, да
към текста >>

31. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

са ги горели живи и избивали и те с песни са ужидали, т.е. чакали са смъртта, а сега като някой хора речат страдания, зсичките ги е страх". „Тогава страданията са били физически, а сега страданията са в умствения свят". Балтова продължава: „Какво значи, че страданията са в умствения свят". „Да страдаш от братята и сестрите си между които се подвизаваш и ти, то е по-голямо страдание. Ето един пример. Един граф иска да помогне на една изпаднала аристократка, но иска по най-деликатен начин да помогне щото тя да не забележи. Веднъж както тя си вървяла по пътя той пъха в джоба й 50 000 лева, но един стражар вижда и като го мисли за крадец, спира го. Дамата вместо да го оправдае пред стражаря, казва: „Аз имах в джоба си 100 000 лева, той бръкна и ми взе 50 000 лева." Стражарят обискира графът и намира у него 50 000 лева. Графът, за да остане верен си изнася наказанието - пращат го в затвора. Друг пример. В Русия един човек извършва убийство и отива при един поп да се изповядва. Попът изслушва изповедта и го утешава с Божията милост и Благост. Обаче този човек успява през време на изповедта да пъхне ножа в джоба на попа. Щом излиза от черквата той наклеветява попа, че е извършил убийството и че кървавият нож е у него. Хващат попа, намират ножа и го пращат в Сибир на заточение. 8 Това са страдания, които можеш да изнесеш между братята си. По-рано християните са се подвизавали заради една идея и са страдали всички заедно за нея. Нямало е време да си виждат недостатъците. А
към текста >>

32. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

по-голяма любов работи над нас. Как може да се яви у мене мисълта, че може той да не ме обича". Докато се разхождахме и приказвахме, където минаваше и забелязваше нещо за поправяне, все се спираше, обръщаше внимание или пък сам го поправяше. Всяко негово действие бе да направи нещо добро. Как можеше да помисля, че може у него да се появи не добро намерение към мен. Дори ме е срам когато пиша тези редове. Когато излязохме от горичката по него бяха нападали сухи иглички, които аз деликатно поочистих. По мене когато режех клончетата също се бяха наболи иглички от клоните. Той се обърна внезапно и докато аз се усетя той сам се изтърси от иглите от борчетата. Направи го така естествено, че туй смирение на Великият Учител ме трогна. Когато му казах, че ще си отивам той ми подаде ръка, но аз му казах, че ръцете ми са нечисти. Той ми изпрати една топла струя, една невидима струя на Любов. Аз не се ръкувах, за да остана вярна на принципа понеже бях си измърсила ръцете. Дълго време чувствувах тази невидима струя на всеобхватност, на онази Любовна струя, която идваше и която трябваше да ми напомни какво представлява Божията Любов. Колко е хубава и голяма Любовта на Бога и ако човек я има в себе си като състояние никаква нужда не можеше да има. Тогава той ще се среща и с другите себеподобни нему, за да ги обича. Като се връщах у дома по пътя си казах: .Винаги да остана вярна на Бога и да изпълнявам само Неговата воля". Ето това е пожеланието на онзи ученик, който трябваше да запази
към текста >>

33. 189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

възможно един човек дошъл интелигентен, разумен, смирен на Изгрева изведнъж да се промени толкова много и то в отрицателна посока вместо да бъде обратното - да се сдобие с добродетели, които Учителят непрекъснато споменава в Словото си. Изведнъж идва Магдалена и застава до нас и иска да слуша нашия разговор. Учителят замълча, стана строг, аз също стоя и не мърдам и тя като видя, че няма никакъв разговор, огледа се и си излезна. Тогава Учителят каза: „Виж сега у нея, у Магдалена няма деликатност. Иска да слуша, а после ще иде да го разправя. Ние имаме частен разговор. Тя трябва да уважава и другите. Може да каже: „Искам и аз да слушам, може ли да остана да послушам?" и ако й кажат, че разговора е частен да се извини и да си отиде. Има неща, които са само за едного. Има неща, които е невъзможно друг да ги прави заради някого. Има неща, които човек трябва да ги прави сам. Например, яденето никой не може да яде заради другиго. Човек се храни в Добродетелите. В нея, Магдалена има раздвоение, обладават я два различни духа. Егоистичните духове са останали още от Лемурийската раса. Те искат да се повдигнат така без работа затова си дават имена на пророци и светии и искат така да ги пуснат в Царството Божие, но така не може. Те ще трябва да започнат съвсем отначало и да минат през дълга еволюция. Казвам за тях, защото ги има у всеки човек. Например, работиш, четеш и се увлякла и ще дойде такъв дух и ще започне да ти казва: „Я виж навън колко е хубаво. Остави малко четенето, иди да се
към текста >>

34. 250. ТЪРПИМОСТ

плод, то обрулваше дори листа и клони. Имаше такава случаи. Отново се връщам към един подобен случай, който разказах, но той отново се повтори, но този път в него се включи не само Савка, но и Паша Теодорова. При посещенията си при Учителя вероятно съм се задържала много и съм отнела времето и на другите, които са чакали да го посетят. А Учителят беше такъв, че не можеше да изгони човек, който идва с вътрешна нагласа, че отива при Бога. Понякога отклоняваше посетителите, но по много деликатен и фин начин. При една от поредните срещи при него аз съм се задържала повече от колкото трябва и точно се случва, че Савка и Паша са изчаквали отвън пред вратата да дойде техния ред. Това е довело до протести от тяхна страна, докато ако аз бях чакала никога не бих упрекнала Учителя защо се е задържал някой посетител толкова дълго време при него. Така аз давам повода от моя страна и идва реакцията на протест от тяхна страна. На следващия ден аз се приближавам до него. Обръща се, вижда ме и ме повиква да се приближа. Той беше този път намусен и ми съобщи: „Ти повече при мене няма да идваш!" Аз мълча. Аз бях си казала, че съм се обрекла на Бога и си казах още на себе си, че щом не ме искат, няма да ходя при Учителя. Учителят прочете моята мисъл и моето вътрешно становище по този въпрос. Ние седим на пейката и мълчим. Учителят малко поомекна и добави: „Или ако дойдеш ще стоиш само пет минути". Аз мълча. Изведнъж съвсем омекна, стана съвсем любезен и продължи: „Ти рекох, може ли да отидеш и
към текста >>

35. 27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА

Цанка Екимова

от ранните години на брата си Петър. Учителят за тях не беше Учител, а беше Петър. За нея той беше рожден брат и толкоз. Думаше Му и се обръщаше към Него така: „Петре, кажи! Петре, направи! Петре, дай!" И все от този род. Не можеха да прескочат родовата си бариера. А Учителят освен Мария, рождената Му сестра, имаше и още един брат, който ние не познавахме. Ето какво съм чувала лично аз от сестра Му Мария за своят брат Петър. Учителят или Петър, като малко дете е бил с много деликатно здраве, бил слабичък, но физически строен. Било е повечето мълчаливо дете. Когато е дошло времето да проходи е проходил по-късно. Когато е дошло време да проговори, не е проговорил. Отначало е казвал срички, но после е спрял. Мълчал е и не е искал да говори. Отначало са сметнали, че няма да говори изобщо и така щял да си остане. Защо ли? Защото минали три години, после четири години, пет години и дошла шестата му година. Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с. Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата. Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на нивата и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло. Вкъщи останал малкия шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала. Дъщеря й Добра била на нивата, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: „Бабо, направи ми люлка".
към текста >>

36. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Златка Георгиева (Вачева)

психология в Софийския университет както и английска филология. Работех върху психология на движенията и там имах публикации върху тази тема. През 1946 г. при новата власт трябваше да се въведат трудови норми и викаха специалисти от всякъде. От нашия Институт мене ме изпратиха. Още на първото заседание ме направиха председател на Централната комисия по трудови норми в цяла България. Три години аз стоях на тоя пост и ме знаеха от цяла България. Знаеха, че съм от Братството и много деликатно по някой път ми загатваха, че знаят от къде съм дошъл, но ме ценяха като специалист. Само един единствен път, когато започна така наречената студена война между изтока и запада, случайно излизаме трима моят шеф и още един колега. Те много деликатно ме запитват: „Въжаров, Белите братя не са ли белогвардейците?" А в България имаше десетки хиляди заселили се белогвардейци, избягали от Болшевишката революция от Русия. Идваше ми да се засмея, но понеже много сериозно ме запитаха им казах: „Ние сме избрали белия цвят за символ, защото смятаме, че както белия цвят отразява светлината, така и ние от благата, които идват до нас, трябва да вземем само толкова, колкото абсолютно ни е необходимо, а другите блага да ги отразим към другите, които се нуждаят от тях". Аз им дадох един точен отговор и повече те не ме закачаха. С моят пост ме знаеха навсякъде. Аз награждавах със златните ордени и ги закачвах по реверите на ударниците по труда. А това беше официална политика продължила над тридесет години -
към текста >>

37. 6. БУЧКАТА

Надежда Георгиева Кьосева

аз имах една случка за бучката. Тази. Тя е като малка. Ето, може да пипнете, това е все едно, че е срязано до кокала. Какъв е случая ли? Като бях може би десет или дванадесет годишна, не зная точно ми излезе тука една бучка от вътрешната страна на ръката малко над лакътя. И моят баща много се уплаши, щото нали като излезе бучка всеки мисли, че е рак. И той писа на Боян Боев. Моят баща беше много деликатен. Той Ватев беше избрания отначало ръководител, обаче той въобще не се явяваше в Салона на агата - Тодор Ковачев. Защо не се явява? Просто си седеше на Свирчовица и не идваше, а баща ми четеше много хубаво и той четеше беседите въобще и като ръководител идваше тука на Изгрева нали когато ги събираше Учителят ръководителите, той идваше. Но както и да е, това не е толкова важно, нали и той писа на Боян Боев. Така и така много сме разтревожени, защото на Златка й излезе една бучка и я описа къде. От вътрешната страна на ръката нали, над лакетя и се страхуваме от всичко. И той отива и казва на Учителя, обаче ние докато получим на Боян Боев писмото бучката изчезна, все едно, че е отрязана с нож, а няма белег. Вижте. Тука е едното кокалче, тука е другото кокалче, а белег никакъв. Ей това е. Той е казал на Учителя и ние получихме писмо. Ама после, то беше минало това нещо. Веднага мина. Брат Боев пише, да не се плаша, че Учителят казал, че няма абсолютно, нищо че това ще премине, веднага ще премине. И то
към текста >>

38. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Маргарита Рангелова Стратева

Моята милост нямаше никакво настроение. Кисела бях и кой знае какво впечатление това е направило на роднините му, които бяха там. Отгоре на това пожелах друг букет, а не червени карамфили както бяха приготвили. Каква нескромност от моя страна. Една неделя дадохме обед на нашите приятели от Изгрева. Всичко беше много изобилно. Беше Жорж Радев, брат Борис, Мария Тодорова и още няколко наши приятели, които вече не си спомням. Масата беше много добре сложена. Всичко беше на място. Много деликатно ядеше Жоро Радев панирани ябълки, защото не можа да яде баница, която беше много на масло и много тлъста и той не можа да я понесе. Но на терасата бяха седнали, където имаше 42 саксии: мушкати, туберози и какви ли не красоти. Хубаво беше всичко. После Жоро тръгна на работа и аз го посрещах щастлива, с хубаво сложена маса, обядвахме, смеехме се, танцувахме, слушахме музика и беше чудно хубаво тогава. Така преживяхме една
към текста >>

39. 4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА?

помежду си, но баща ми като политик не е имал желание да създава семейство. Той си е давал сметка, че политиката в този момент е много рискована. А той се е врял в най-големите дебри на политиката. Той е обичал майка ми безспорно, а тя е била много красива жена между другото. Не искам да се впускам в подробности, но знам най-различни неща от дядо ми и леля ми, по линия на баща ми, че той много силно се е намесил в политиката. Особено през войната, при фашистите, това е била много деликатна работа. Той си е давал сметка, че не е момент за семейство и не е желаел да се жени, не е желаел да има деца. А майка ми много е искала да има дете понеже е обичала баща ми и е избягала на село бременна като казала: „Той каквото ще да прави аз ще си родя детето". Разбира се брат ми се родил и по-късно баща ми узаконил детето. Гита: Емил ме е водил на партийни събрания. Той беше приятел на Лале Ганчев, виден земеделец, но аз нищо не разбирах от техните събрания и не ме влечеше там. Емил работеше и с Георги Вълков, с когото издаваха в-к „Пладне", а освен това Емил беше редактор на в-к „Сеяч". Когато Лили беше много зле, един ден аз бях на Изгрева с Лили до „Парахода" - бараката на стенографките. И не щеш ли видях да минава наблизо Учителят. Аз се осмелих да Му кажа, че Лили е много зле. В отговор Учителят ми каза: „Тя да се настрои слънчево и да има вяра!" Аз посегнах да целуна ръката на Учителя, а Той ми каза: „Недей, огън, огън! " Тогава видях около окото на Учителя едно синьо петно и ми
към текста >>

40. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

познавам като търговци на бакалски стоки. Техният магазин беше в центъра на града. От 1942 г. насам ние живеехме близо до тях в една съседна улица. В магазина работеха братята Колю, Рашко и Йордан. Магазинът много добре обзаведен, беше голям, в дъното имаше рафтове, а по средата в два реда каци с най-различни маслини, риби, туршии, сирена. Щайги с най-различни плодове, най-хубави сортове ябълки, круши, а зиме южни плодове - портокали, мандарини, фурми, смокини, стафиди и други деликатеси, които е имало по онова време. Те доставяха най-качествени стоки и магазина им работеше много добре. Зад магазина имаше склад, където съхраняваха сандъци, бурета, тенекии, чували и други пълни с продукти. Една малка част от дъното на дюкяна беше остъклена и отделена като канцелария. От склада се излизаше в коридор, от който имаше заден вход и стълбище дървено, извито, по което се отиваше на горния етаж, където живееха братя Маркови. Жилището беше над дюкяна. След 9.IX.1944 г. сградата беше съборена наедно с други и сега на това място се намира хотел-ресторант, сладкарница и лятна градина „Дунав", пред които се намира големия площад с паметника на „Свободата". Една голяма част от площада на времето беше градска градина с казино, а градината беше обиколена от висока желязна ограда и в нея имаше грамадни дървета. Сега тия дървета ги няма вече. На тяхно място има други по-малки. Само паметника се издига величествено. На времето точно срещу магазина на братя Маркови беше градското казино, в
към текста >>

41. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

се подчини. Той настояваше да бъде свободен неделен ден, но хората в ръководството им се амбицираха и го уволниха дисциплинарно. Доколкото си спомням това беше в края на пролетта през 1948/49 г. През лятото той отиде на Рила и след като слезе в София беше известно време на палатка у брат Стефан Стоев, после при Гради Минчев. При брат Гради фактически нямаше място, но последния поставил над своето легло друго - второ, където бе спял Петър. Спомням си, че брат Петър казваше, че от тая деликатна работа в сладкарството той преминал на първо време в София на работа като изкопчия. Ръцете му загрубели, имал мазоли от тежката физическа работа. Било му тежко, трудно. Братството в Русе изгуби, мога да кажа, най-ценния брат, който беше като стожер при русенци. В София той не можеше да работи друго освен тежък физически труд. Такива бяха законите. Софийско жителство даваха само на комунисти, а на другите, особено на хората от братството, жителство не се даваше. Известно време той живя в бараката на Гена Папазова. Тази барака й беше предоставена като агроном и научен работник. Понеже бараката беше до къщата на брат Антов, последният искаше да го изгони от там и брат Петър води дълго време дела с помощта на брат Богомил Малджиев. След като получи жителство софийско Петър си купи място от Васил Славов, който беше осъден след 9.IX.1944 г. и лежа в затвора във връзка с Трайчо Костов. Славов след като беше осъден, имаше да дължи на държавата и съпругата му продаде част от дворното място, за да
към текста >>

42. 10. ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЖЕНАТА И СЕСТРАТА

Геновева Жекова

нямаш духовен кредит в Невидимия свят. Ако отидеш там, няма да се върнеш жив." И той не отиде. А на Асен Арнаудов Учителят разреши, понеже той му помагаше и записваше като нотираше песните на Учителя. Работеше безвъзмездно и в името на една идея. И тази идея му създаде духовен кредит в Невидимия свят. Чух веднъж Учителят да казва: „Всеки, който вижда нов човек в Братството е отговорен за неговото поведение". Ето, това е финала за разказаното до тук. Богомил Малджиев беше много деликатен, артистичен, съобразителен и най-важното имаше чисти отношения към сестрите. Винаги бе галантен, с идеални отношения към всички сестри. Беше в близки отношения с Люба Аламанчева. Отиват при Учителя: „Решили сме да се оженим. Какво ще кажете?" Казал им: „Има ли смисъл да влизате пешком в океан 15 метра навътре?" А те били вече задвижили този въпрос и почнали приготовления за сватба. След това мислили, мислили и си казали: „Трябва да послушаме Учителя". И не се венчаха. И пак си бяха брат и сестра. Той беше чист човек. Той ме е водил на много места без да покаже, че има нещо мъжко в него като лъст. Та аз казвам така: Братът го познаваш с връзката му с жената. И сестрата я познаваш с връзката й с мъжа. Там е мястото на опознаването и определението им като брат и сестра в една окултна школа. Той ме водеше като абсолютен кавалер в онези места, които се посещаваха от аристокрацията. Той беше образец със своите изящни маниери - много изискан и много издържан. Разговорът му бе идеен. Идейният
към текста >>

43. 17. Етажът на къщата

Мария Младенова

ТОМ 7

парите", а да се ползва само от лихвите. Тя и така направи. Вложи ги в банката По-късно, когато бяхме си построили къщата, където сега живеем на ул. „Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка. Майка ми ще даде парите от банката. Тя искаше с високия наем от етажа да издържа брат ми в Германия. Аз бях против това. Исках да си купи етаж другаде, че да има къде да отивам, когато искам да избягам от къщи. По този случай тя пита Учителя. Той по най-деликатен начин й казва да отложи за след месец. Като изтича месеца, тя пак пита. Учителят пак й казва да отложи за още един месец. И така се забави цели три месеца. Аз й казвам, че трябва да послуша Учителя, но тя отговаря: „Учителят разбира от духовните работи, но не от материалните, а Илия (мъжа ми) разбира повече". Аз се ядосвам, сърдя се, но те са трима (майка ми, мъжа ми и брат ми) против мене. Етажът щял да остане за нас, само брат ми да се издържа. Сестра ми не влизаше в сметката й. Майка ми си мислеше, че тя ще се ожени като мене, без зестра и ще напусне къщата понеже беше хубава, желана от много обожатели. Без позволение от Учителя етажът се построи, но нещата не излязоха както ги смятахме и очакваха. Брат ми почина на 23 години и етажът излезе много по-скъпо. Илия се принуди да вземе от банката за своя сметка още толкова. Имахме големи недоразумения и неприятности с майка ми и сестра ми Весела. Те са последствие от непослушанието на ученика към Учителя - първият закон и втория: „Според
към текста >>

44. 13. Тодор Стоименов

Драган Петков

ТОМ 7

Тодор Стоименов бе един от тримата първи ученика на Учителя. Той бе живият свидетел на дейността на Учителя още от самото начало, та чак до 1944 г. Той бе един от братята, който носеше ковчега с тялото на Учителя при Неговото погребение. През времето на Учителя той държеше всички финансови средства на Братството, а след заминаването на Учителя бе определен като Председател на Братския съвет. Той беше с много деликатно здраве. Беше слаб, висок, с горда осанка. Много пъти Учителят го е спасявал от явна смърт. Спазвал е строго съветите на Учителя и така той си продължи живота до почтена възраст. Накрая сестрите се грижеха за него, перяха го и му готвеха. Както всичко простосмъртно, дойде време и той си замина. Като млад той имал разклатено здраве. Попитал Учителя за съвет. Той му казал: „Всяка седмица ще ядеш риба“. А Тодор отговорил: „Но нали съм вече вегетарианец? Искам да бъда такъв до края на живота си“. Учителят строго го погледнал:“ На теб ти е необходим фосфор за мозъка и за нервната система. В кръвта ти има недоимък на фосфор. А фосфор има само в рибата. Като ядеш риба ще поемаш фосфор и ще си опресняваш мозъка. Иначе ще си бъдеш вегетарианец и месо няма да ядеш“. „Но какво ще кажат другите за мен?“ Учителят добавил: „Важно е Бог какво ще каже за тебе. Има два вида вегетарианци: едните са по Дух вегетарианци, а другите са по форма вегетарианци. Те отвън не ядат месо, но вътре са вълци и разкъсват всичко със своите мисли и желания.“ Така Тодор до края на живота си
към текста >>

45. 20. Стефка Няголова и Величка Стойчева

Стефка Няголова

ТОМ 7

и още някой с него. И това е станало по нареждане на Учителя. Баща ми, истинският ми баща дошъл да види как ме гледат. На времето той ме бил занесъл в черквата. А майка ми - Величка Стойчева ме гледаше толкова добре. Тя ми изписваше дрехи от Париж. Дори ме имаше на снимка с една рокля цялата в дантели. Била съм на 5-6 години. Въобще много грижи полагаше за мен и казваше: „Не съжалявам, че съм взела Стефка, че съм я отгледала“. Мисля, че майка ми от простуда си замина. Тя беше слаба и деликатна. Когато си замина баща ми - Коста Стойчев е отишъл във Варна при Учителя, който бил тогава интерниран във Варна през 1917 г. и му казал за заминаването на майка ми, а Учителят отговорил: „Използваха случая да я грабнат когато мен ме няма“. Ето ви един пример за размишление. Величка Стойчева е родена в Габрово. По баща се е наричала Заимова. Заимови са били фабриканти. Величка Стойчева си заминава 1918 г., а баща ми Коста -1946 г. Той е бил предан на Учителя. Когато Учителят си заминава 1944 г. Коста Стойчев казал: „Щом Учителят си заминава и аз съм готов да си замина“. Запознанството на Величка и Костадин Стойчеви с Учителя е станало вероятно, когато е обикалял България като е изнасял сказки и изследвал главите на българите. Величка Стойчева е била готова душа и сестра и е приела веднага Учението. Учителят я изпраща в провинцията да държи беседи. С Минчо Сотиров и жена му бяхме близки. Майка ми беше приятелка на жената на Минчо Сотиров. И с Пеню Киров бяхме близки. На брат Пеню Киров жена
към текста >>

46. 10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

изправя. Учителя особено ценеше искреността, чистосърдечието като проява на човека. Как ми е представял случай да разбера, че всяка погрешка щом се открие, щом се осъзнае, трябва веднага да се изправи. Слиза Той един ден по стълбата и носи в ръката си един чифт бели вълнени ръкавици, обаче доста проядени, от мишки може би. Бяхме 3-4 сестри, Той запитва: "Може ли някоя от вас да поправи тези ръкавици?" Докато другите се споглеждаха, аз се обадих, че ще сторя това. Поправката беше деликатна, трябваше да се извърши умело, естетично, защото всички знаехме, че Учителя е взискателен. След няколко дни, когато Му предадох ръкавиците, Той остана доволен, но в мое отсъствие /бях отпътувала вече за село/ в лекция на общия клас, Той изнесъл тоя малък дребен факт и добавил: "Сестрата добре извърши поправката, казвам: добра мома е тя". От тоя случай аз имах двойна полза: първо, видях как Учителя постъпва - направена погрешка трябва да се поправи, и второ: чух мнението Му за самата мен. Всъщност тия ръкавици едва ли Му бяха нужни, Той имаше толкова други
към текста >>

47. 13. СЛОВОТО ЗА УЧЕНИЦИТЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

и майката, и бащата, и девицата, и брата, и приятеля. Едно чудно преображение се извършваше пред очите ми според един или друг случай, преображение в Неговата многостранна индивидуалност. Никой не владееше законите на това чудно преображение, през което Той съзнателно минаваше, където и когато трябва, така че да те смае понякога. А как хубаво се смееше със заразителен смях до сълзи и с какъв непринуден хумор си служеше, когато искаше да илюстрира някоя човешка проява, но тъй деликатно, тъй безобидно. Малко е да кажа, че във всичките Му прояви имаше вътрешен и външен финес. Ненадминато остана разнообразието в методите, с които си служеше, за да обясни нещо по-нагледно или да поучи, не беше само Словото прекият път. Така ще отбележа само два случая между
към текста >>

48. 15. ЧЕРНИЯТ ХЛЯБ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

"Това вместо червени яйца, както е обичая през тази седмица". Той ги прие усмихнат, поговорихме и току влезе зад паравана, питайки ме: "Ами аз какво да ти дам?" И се засуети с поглед, като че затруднен да направи избор. Надникнах зад паравана и аз и какво да видя - цяла изложба на лакомства донесени от сестри: по маси, по бюфет наслагани във фруктиери, в чинии всевъзможни сладкиши, торти, кексове, козунаци, курабии, великденски яйца, плодове. Но, нещеш ли между всичките тези деликатеси се намери и едно парче черен хляб - селски, но такъв черен, какъвто изобщо не бях виждала даже по време на стопанската криза. Със сдържана усмивка Учителя посегна към него и ми го подаде. Аз прихнах от непринуден смях, поради контраста, който се получи, разсмя се и Учителя и така смеейки се в унисон, ние се разбрахме. При това знаеше, че имам вкус към деликатеси, към сладкиши и плодове. Поблагодарих Му и след утихналия смях се замислих да открия какво вложи Той в тая наглед малка, невинна шега. Направих си превод: 'Ти дръж същественото, хляба, хляба на народа е черен, а ти работиш сред тоя народ, пък сладкишите са нещо, без което
към текста >>

49. 30. САМО БЯЛ

закуска, не веднъж ли съм присъствувала на светъл разговор. Но в този ден хората ми бяха по-приятни, разговора по-разнообразен и хлябът по-вкусен. Да, хлябът беше по-вкусен. Хлябът! А хлябът на трапезата беше обикновен типов хляб. И между многото впечатления от този ден, у мен остана и това от хляба. - Много вкусен и ароматен. А аз взех в себе си решение винаги да си купувам от този хляб. Типов. Ще дам едно малко обяснение. Че аз употребявах обикновено бял, поради деликатност на стомаха. С тази мисъл преживях няколкото дни, докато употребя този, който имах вкъщи и стане нужда да потърся нов. И отивайки към магазина, аз настоятелно поддържах мисълта у себе си: типов. Магазинът е пред мен. Няколко стъпки ме отделят от входа. И ето, ма-газинера излиза насреща, завършвайки разговор с касиерката, която е от дясно, с думите "само бял", като среща моите очи. Аз влезнах в магазина, вземах бял, защото само такъв имаше и се зачудих на чудния отговор и още по-чудния начин на неговото изказване. Но разбрах: само
към текста >>

50. 46. НОВ ЖИВОТ - НОВИ ПРОЯВИ НА ИЗГРЕВА

по една и ги предлага на нетърпеливите. Другарката Белева застава на касата и първите флейтисти започват. Видимият оркестър се увеличава бързо, ариите се усложняват и купчината пари се увеличава. Щипците подрънкват вече по дъното на първия казан. Първите флейтисти, захапали топлия кочан са се отдалечили от мястото на продажбата, но всеки срещнат е отправен натам. - Щипците подрънкват вече и по дъното на втория. А не беше преди много време. Само преди четири месеца, деликатните ръце на членките от Женското дружество - Изгрев, отрониха от хубавия, зрели и здрави кочани царевични зрънца и ги посадиха в рохкавата земя. Само преди четири месеца на едно свое събрание те чуха, че имат нива за обработване, на второ такова определиха ден за работа и бригада от млади, хубави и културни бригадирки се яви на работа. Разкопаха бригадирките твърдата земя, посадиха царевичните зрънца и ги забравиха. Увлякоха се в ежедневни грижи и обществен труд. Но царевичните зрънца не забравиха и прорастнаха и се раззелени нивата наскоро. Редовното преваляване на дъжда по това време като грижлива майка подхранваше младия прорастък и наскоро той прошумоля: "Бригада". И пак бригадирките се отзоваха на нивата, още по-грижливо загърнаха младите стъбълца и пак ги забравиха. А те още по-усърдно забързаха и достигнаха скоро височината на бригадирките и ги надминаха. И по два кочана на всяко стъбло пуснаха и по-сме-ло прошумоляха: "Бригада пак". "Как да ги използуваме най-добре?", се
към текста >>

51. 33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ ПРЕД ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО

да говоря аз, че Учителят имаше предпочитание към някого-.Това е елементарното схващане, зависеше от човека. С едни имаше по-малко разговори, с други повече и т.н. На някои им беше нужен повече, на други по-малко и ние тука ще изпаднем в големи изкушения ако вземем да правим сравнения. Аз не знам някои от нашите хора да е бил огорчен, че Учителят не е бил достатъчно внимателен към него, като към друг един повече. Той така правеше едно равновесие, като имаш предвид, че хората са деликатни, ревниви са хората по начало. Никой не се е оплакал, щото какво, не е приет от Учителя. Когато влезеш в беседа, като слушаш,той ти отговаря на твоя въпрос. Въпросът за Школата е много важен. Въпросът за Школата, Школата това не са беседи, Той си го приготвя преди да идва да ни го прочете. Той отговаряше на въпросите ни. Когато Бошков, полковника тръгва за беседа сутринта рано в четири часа и ще мине през гората, мисли да си вземе ли револвера? И идва на Изгрева, закъснява малко, отваря вратата и влиза. Учителят е на беседа и се обръща и му казва: "Когато тръгваш към Божественото не си взимай револвера!" И продължава нататък. С други думи, Той в момента прави контакт с тях, с всяка една душа, със съзнанието им. Как става това нещо ний не можем да го знаем. И Христос, минава, оня се качил горе на смокинята да види по-добре Христос, а Той му казва: "Слизай, приготви вечеря!", така че въпроса за ясновидство, това става банална дума да го кажем. На един Учител как предвижда, как
към текста >>

52. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

него този Петър Драгоев, писателя, който му направи същата забележка и Георги направи някакви промени, обаче вече нито имаше време, нито му стигаха сили, да вземе да направи една нова преработка. Това са неща, които даже една негова позната, която преписва на машина книгата, преписа само една трета от книгата. Другото смята, че за нея не е интересно, нали опитности на разни хора,които нито ги познава, нито са аргументирано написани. От друга страна Георги беше много деликатен. Той имаше винаги страх да не огорчи някого, да не обиди някого. А някой път когато човек защитава Истината, трябва да бъде малко по-строг ми се струва, а той е една поетична душа, която, за да не огорчи човека приемаше много неща, но после можеше да си ги преживява като противоречие, ама това беше с Георги. Той я завърши за девет месеца 1972 г. В: Искам да ми кажете за онова тържество, което организира за писателя Георги Томалевски. Д: А, да бе, в сатиричния театър. Виж какво, Георги, по едно време изпадна в едно униние. Първо, казва никой не се интересува от мене, никой не ми чете книгите. Всъщност, книгите му, мога да кажа, че Георги си имаше една своя публика. Всяка книга,която излизаше се изчерпваше. Това беше вярно. От друга страна по онова време, когато преди да бъде вестник "Новини", беше в-к "Изгрев". Та имаше една статия за културни проблеми, в които Георги активно участваше и нашата общественост го познаваше от тези статии. Това беше един отдушник за Георги
към текста >>

53. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

Човек трябва да съзнае точно, да застане смирено, да си признае какво има и какво няма. Да си признае гдето се казва, че пътят му е труден, защото нашето минало е едно, а нашето настояще е друго. В: А познават ли се тези хора, кой от коя школа е? От кой тип? Д: Виж какво, аз не знам, някакси по усещане може би да разбереш някои, по усещане, нали? И може би в Школата имаше хора, които бяха изпратени да пречат. Защото имаше доста трудности в Школата. Но това са много деликатни проблеми, които един ден може би ние ще ги знаем, нали? Имаше доста случаи, аз мога да ти кажа, че някой път ученици в Школата създаваха на Учителя трудности, така вътрешно поне, повече отколкото света създаваше. Не беше лесно с тия българи! Българинът. В: В какво се изразяваха тия трудности? В своенравие ли, своеволие ли или всеки прави каквото иска? Д: Абе и своенравие и такова нещо, непослушание. Имаше такива работи. Личните чувства. Това личните чувства е опасно нещо в човека. А това, да се превъзпита човек, щото това не е науката, като го прочете и като го научи го знам. То трябва да се приложи. Любете враговете си! Как се постига тая работа? Колко века му трябват на човека да дойде до това нещо? От друга страна, а пък Учителят това, че по някакви причини, необясними избра България. Тоя твърд народ. Затова пък каза: "Българинът мъчно приема, приеме ли нещо, това е. Затова в Невидимия свят когато им трябва греда, взема българин". В: Така ли? Това нещо за пръв път го
към текста >>

54. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

е много буден с духовни стремежи. Запознава се с Библията още от младини. Като младеж още той излиза от лоното на православната църква и започва да посещава богослуженията на евангелската църква, в която тогава са работили мисионери англичани и неговият живот се съсредоточава в духовните интереси, той по начало си беше непрактичен човек. Работеше много изискано, но не умееше да изисква много пари, изобщо в материалната част беше неориентиран много добре. Беше много деликатен, хубав, строен и настава време да си основе семейство, за което тръгва и идва в България. Пристига в Пловдив и се ориентира към един колега обущар от евангелското общество, който го насочва към домът на майка ми. В: Така случайно ли? Веска: Така, просто запитал: "Ти търсиш евангелско момиче. В това семейство Гидикови има четири дъщери и там би могъл да се запознаеш". Майка ми по баща се нарича Иванка Гидикова. Баща й Гавраил Гидиков е от Клисура. Той се родей с Христо Г. Данов, първият печатар и кни-жар в България. И на времето, от дядо зная, когато България прави първите опити за освобождение, дядо ми бил малко момченце и е носил парцали на Боримечката за черешовото топче. Това го зная от дядо ми. Дядо ми беше много интелигентен човек. Имаше завършено търговско образование и бил чиновник в немска банка и в други най-различни търговски предприятия. Даже известно време е имал собствена книжарница в Пловдив. Но повечето е бил чиновник. Той беше много музикален, имаше много
към текста >>

55. 2. ПРОТЕСТАНСКАТА ИДИЛИЯ

все пак в крехката детска възраст преживени смущения, на гладувания и на невитаминозна храна и нездрава храна, вероятно това е причината за неговото така още от детство разстроено здраве. Той получи кризи, имаше физически страдания от болестите, но духът му не отпадаше. Аз го знам с високо кръвно налягане, той отива до пазаря и пазарува и купува тука приема приятели и често колеги идваха да му стоварят техните проблеми и тревоги. Издържаше някакси, макар че организма му беше деликатно
към текста >>

56. 13. БОЛНОТО ГЪРЛО

на гърлото ми далеч не ме безпокоеше. Но за мое учудване Учителят веднага се качи в стаята си и ми донесе една бяла порцеланова чаена чаша пълна с един специален маджун, който Учителят приготовляваше за такива неразположения на гърлата. Той ми подаде чашата, като много внимателно ми обясни, че трябва от този маджун да взимам на върха на лъжичка или ножче и да го поставя в устната си кухина и да го държа там докато се стопи. Направи ми особено силно впечатление Неговата деликатна и предана грижа в този случай. И сега не веднъж си спомням тази изключително нежна изява на Учителя и размишлявам за онази необикновена чуткост към най-малките страдания, която е присъща на великата Любов на Бога към нас, малките, невръстните и невежите деца в пътя на живота. В: И беше сладък маджуна? Веска: Много приятен и тогава отидох при Райна Калпакчиева и им казах: "Вземете си и вие от него, защото може да ви потрябва". Аз и сега си страдам от фарингит. Моето уязвимо място е гърлото, понеже пеех и много си пазех аз гърлото на времето. Имах много хубави височини, имах голям диапазон, височини и големи височини и по едно време мислех така да вземам по-сериозни уроци по пеене.Отивам при Ана Тодорова. Тя беше мецосопран. Отивам след това да ми пробва гласа балдъ-зата на Георги Томалевски Бернщайн, Гизела Бернщайн. Тя каза: "О-о, ще ви направя великолепна Джилда!" Това са горе колоратурите. Но тогава беше военно време, аз нямах и много пари да плащам уроци. Казах на Гизела,
към текста >>

57. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

се, защото слънцето изгрява. Това, което става в човека не е произволно. При залеза ние сме най-скържави, даваме най-малко; при изгрева даваме повече, а на обед - най-малко." Сега нещо по-възвишено: „Във всички хора има желание да бъдат обичани. Всеки иска слънцето да го огрява. Понеже като не го огрява, не може да расте. Защо хората не се обичат? - Понеже са внесли материалното. Щом внесеш в Любовта материалното, тя престава да действува. Понеже тя функционира в една много деликатна среда. Един закон съществува: ти като не обичаш онзи, който те обича, то няма да те обича онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш онзи, който те обича, поне да го цениш. Оценката е първата стъпка, после ще дойде и обичта. Не боли когато не обичаш, но боли когато не оценяваш. Скръбно е, когато не оцениш работата, която е сторена, когато не оцениш доброто, ценното, красивото и хубавото. Всички неща, които искаш да придобиеш, трябва да ги обичаш. Това, което обичаш ще го придобиеш. Но ще работиш едновременно. Когато вие сте нервни, изпускате вашето щастие. Трябва да бъдете търпеливи; ще гледате да не се нервирате. Който върши своята работа, той ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, той има и извънредни благословения. Казано е: "Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Когато слезеш в света на своя ум, на своя вътрешен живот, остави своите обикновени безпокойства и тревоги. Не ги внасяй
към текста >>

58. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

ви се схвана, тази с която написахте статията против г-н Дънов ли? Против Учителя ли?" След време ръката на професор Консулов оздравява, възстановява се. Но интересното е, че в това време когато той все още е гонител на всички мистични учения, той от време на време посещава Изгрева. И един ден когато той бил на Изгрева, не по време на беседа, след беседа, влиза в големия салон и една сестра казва на Учителя: "Учителю, професор Консулов е в салона". Учителят слиза така и много деликатно поглежда през процепа на вратата и казва: "Рекох, той е духовен човек". Така. Сега с професор Консулов аз се запознах през 1948 г. Срещнахме се у наши общи приятели в домът на Георги Славянов, той е един от нашите видни общественици, морският капитан Георги Славянов, който беше дълги години директор, началник на Варненското пристанище, на когото българското параходно дело дължи извънредно много и те бяха големи приятели. Случихме така, че отидохме заедно у тях на гости и по едно време г-жа Славянова каза: "Абе, Весе, погледни ръката на професора!" "Безспорно, казвам, извинете, аз не съм хиромантка, но ме интересува тази наука, занимавам се от време на време, да погледна, ако намеря нещо от моята компетентност с удоволствие ще го изтъкна" и взимам неговата ръка и виждам един белег, абсолютно категоричен белег за голяма, дълбока духовност. И му казвам: "Г-н професоре, във вашия вътрешен свят вие имате един хълм, един връх, на който обичате да се качвате и от там да съзерцавате
към текста >>

59. 32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

нея общувахме, тя обичаше много хумора и когато аз разбрах, че тя е тежко болна бях направо потресена, защото дето се казва само месец преди това с нея бяхме заедно. Тя продължаваше да се смее, а тя години наред е страдала от рак и ние не сме знаели това нещо. Тя с никого не беше споделила това си състояние. И когато вече настъпват последните моменти на кризата, когато не може вече да бъде спасена, една сестра Анчето Шишкова се заема да се грижи за нея. И си спомням Катя е била много деликатна и с нея, казва й: "Анче, иди на разходка. Днеска е неделя, иди да се разходиш на Витоша, аз мога сама". Но предполагам, до колкото си спомням, тя е виждала Учителя по време на своето боледуване и това я окуражавало, понеже тя в абсолютно мълчание изживя този си изпит на боледуване, без да стовари мъката си комуто и да е. В: Тя е знаела някои от движенията на някои песни. Веска: О, да, тя пееше песните с движения. В: кои песни? Веска: "Добър ден е светлият ден", "Запали се огъня". Не съм я виждала други песни да изпълнява с движения. Това бяха плавни движения, хубави, нагоре, в страни. Не мога да ви ги повторя. ИРИНА КИСЬОВА В: А за другата музикантка Ирина Кисьова? Веска: Кисьова, тя беше много надарен човек. Пееше, имаше красив глас, мощен глас, композираше, аранжираше на песни на Учителя, енергична, добре рисуваше, беше една предана в това отношение сестра и много добре работеше на Изгрева. Те даже бяха напуснали някакъв си много богат дом в София и бяха предпочели да живеят на Изгрева,
към текста >>

60. 1. ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в протоколите от тези години. Баба ни става една добра ученичка на Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее. Под ръководството на Учителя тя в Бургас е организирала женски и детски събрания, като е разработвала теми съгласно идеите на Учителя. Баба ни Величка е била с деликатно здраве, а дядо ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски служител. Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка. Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят обяснява и дава отговор на въпросите, които дядо ми го интересуват. Дава и точно какви методи да употреби, за да лекува Величка. Баба ми си заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна. Майка ми остава без майка на 14 години. Дядо ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му съобщи за заминаването на Величка. Учителят излязъл на балкончето на хотела където бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше". За майка ми трябвало да се грижи
към текста >>

61. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Музиката, това е дихание на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. Изисква се деликатен слух и голямо съсредоточаване. При това човек трябва да се освободи от всички предубеждения, от всички традиции. До нея обаче не може да се дойде ако човек не изучава предварително обикновената музика. Последната е предговор към окултната. Бъдещите музиканти ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа. Както дишането пречиства кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Пеенето трябва да бъде един непреривен процес в човека. Като пее, човек ще бъде здрав. Който иска да живее дълго, трябва да си пее". Музиката на Учителя за мен е една толкова прекрасна област на неговото Учение, че заслужава да се проучи най-основно. Дано моето изложение ви задоволи. Свърших, благодаря за вниманието: Филип Стоицев П.П. Ще бъда благодарен на всички приятели, които след прочитане на доклада ми, изложат писмено впечатленията си от него или направят предложения за допълнения или промени. Музиката на Учителя е скъпа на всички ни, и ако вие, брат
към текста >>

62. 09. УЛ. „ОБОРИЩЕ №14 И ПЪРВИЯТ „ИЗГРЕВ

купиха това. Щото през 1926 год. се построи долната стая на Учителя, тогава бе първия събор в София, долната, малката къщичка, да. И след две години ли, три ли Учителят каза на трите стенографки: „Идете, каза при брат Коста Русев, там ще се подпишете". И отидохме, и се подписахме, но ние не знаехме за какво ще бъде. А тази нива разбрахме, че той е купил, не знам как беше на наше име, на трите стенографки беше нивата, на която после се построи салона. Ние не знаехме, видите ли как деликатно, ние никак не знаехме за какво е. Много по-късно научихме за какво сме се подписали. Ние бяхме представители, защото Братството пак не беше юридическа личност и не можеше да притежава имоти. Така, че първо бе построена малката стаичка, т.е. приемната на Учителя. Тя представляваше една голяма стая с малко антренце, като входче. В тази стая Учителят спеше първата година -1926 год. А през 1927 год. се направи големият салон. В 1926 год. Учителят спеше най- често горе на Изгрева, а слизаше долу на ул.„Оборище." №14 за клас. Там спеше и през зимата. Но е оставал и долу да спи на ул.„Опълченска"№ 66, но повече биваше горе. През 1926 год. имахме събор, но се събирахме на поляната. Много хора, и за храненето на земята сядахме. Всеки си носи всичко, палатки, завивки, всичко. Мястото отпреде беше празно и там цяло селище стана. Защото бяха стърнища, не бяха ниви и там се построиха палатките. Много голям събор беше през 1926 год., но не можеше да бъде такъв както в Търново. Софиянци бяха разнородни,
към текста >>

63. 30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

с този Иван, а онзи влиза. Той влиза и отива там и се нахвърля срещу Учителя и Го бие по главата. В.К.: Но Учителят не се е бранил! Е.А.: Не се е бранил, не, не се е бранил. Не се е съпротивлявал. А масите навън в двора тогава пребоядисваха и двама братя вънка стояли, и те също видяли. Били са Стоян и Йордан шофьора. Стоянчо-дърводелеца се казва и Йордан-шофьора. Те двамата са били. И в това време вместо да влязат вътре и да хванат този човек, Йордан е як мъж, не е слаб. Стоянчо е деликатен, но Йордан е много якичък и отишли да викат брат Лулчев. Те бяха в неговата група там - „Упанишади", както се казваха и го извикали. И наистина той беше там вече дошъл и Лулчев, и те приказваха така, не мога да си спомня какво говореха. В.К.: И разбраха ли кой е после? Как се казва? Е.А.: Той беше познат на Гради, бил му е взводен командир. В.К.: И как се е казвал? Е.А.: Гради знае името му, но аз не го зная. Той знае името му, знаеха го. Сега как го хванаха не зная, но го хванаха. В.К.: Че той е същия. Е.А.: Че той е същия, да. Впоследствие разбрахме, че на Гради е бил командир във войската. В.К.: И какво стана с този човек впоследствие? Е.А.: Ами впоследствие, тогава Лулчев имаше един приятел, който беше директор на Държавна сигурност ли се казваше тогава? В.К.: Да. Е.А.: Държавна сигурност и го хванали, и той си признал, че е направил това. В.К.: По какви съображения? Е.А.: Не знам, никой не ми каза нищо, но не мога да бъда безразлична. Сега ще ти кажа както е, и как аз го преживях.
към текста >>

64. 32. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

имаше, всичките от него са шити. В.К.: Той идваше, взимаше Му мярка. Е.А.: Да, шивачът му имаше мерките и той Му ги шиеше костюмите. В.К.: По всичко личи, че е могъл сам да се грижи за себе си. Е.А.: Абсолютно, виждала съм Го като сам си готви, сам си е прал, сам си глади панталона. Можеше всичко. Но ние Му услужвахме, съдействувахме, грижихме се за Него. В.К.: Боледувал ли е често? Е.А.: Не е боледувал, освен някои настинки като всеки човек. В.К.: Беше ли здрав? Е.А.:Той имаше деликатна конструкция на тялото си. Това за теб се вижда от снимките. В.К.: Ето тук Учителя пак е на масата, държи някаква беседа, с ръката си прави жестове. Е.А.: Е Той когато говореше правеше такива жестове. На тази снимка се виждат няколко линии по дясната Му ръка и на дланта. В.К.: Какво казвате за ръцете и за възлите? Е.А.: Имаше много хубави възли на дланта си. Един път в Младежкия клас, в салона на ул.„Оборище" 14, Учителят си вдигна ръката така срещу лампата и рече: „Виждате ли, рода в който съм се родил, от него съм наследил слаб стомах. И аз, ако не съм бил разумен, досега нямаше да бъда". Защото тука, между възлите, дупки имаше. Просто се виждаше. Вижте моите. Дупки нямам аз, но на Него, понеже възлите допират и така дупки. Тука, тука, тука дупки виждахме, щото ръката си тури срещу лампата в салона. Вижте, Той не говореше така за себе си, но по някакъв повод е било, да. А иначе на снимка ръката тука е образец за линии по хиромантия. Много пъти съм я гледала, но не мога да Ви кажа. Аз не
към текста >>

65. 49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

стоят. Защото в изказванията си в беседите си личи: „Дойде казва Учителят само за пет минути, пък стоя каза три часа". Значи той не стои вече защото Учителят го задържа, Той нямаше да каже ако го е задържал,стоя три часа. Значи Той е желаел после. Отворил се е, приказвал много, защото много хора искаха да се изяват, да си изкажат туй което им тежи при Учителя. И леля Гина направо ще им каже: „Ама ти казва много стоиш". Така беше чистосърдечна. На други, които бяха по-внимателни, по-деликатни хора и тя беше с тях деликатна. Но имаше и някои груби, после са я оскърбявали, сърдели й са, разни неща са й казвали, и затова тя беше дошла до едно чувство на справедливост към хората. Така за леля Гина, аз спокойно си разказвам,справедливо се отнасяше към хората. Не мога да кажа за любов. Любовта е много нещо висше, но че беше справедлива, това го казвам, а това е добродетел. Да може човек справедливо да се отнася към хората. То е много трудно да издържиш на толкова много хора, непрекъснато. Всеки има своите изисквания, желания, сърди се. И затуй казвам, че леля Гина и чичо Петко, те така служеха на Бога, като създадоха условия на Учителя.Аз мисля, че споменах по-рано, че чичо Петко го обвиниха за нещо, аз ти го разказах тогава,но Учителят каза: „Братята умориха чичо Петко!" Така го каза. Това беше 1920год. ли е станало, или 1922, или 1923 год. много скоро. Две-три години след това си отиде от този свят. За всеки честен човек, много тежко е така да те обвинят и Учителят, аз съм Го
към текста >>

66. 61. БЕСЕДИ ЗА СЕСТРИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Събирахме се един ден определен, защото вече като си отиде Учителят ние бяхме по-възрастни и както възрастните сестри на времето преди много години се събираха на молитвено събрание, решихме и ние да се събираме на молитвено събрание, но и там видях същото, което Ви казах. Аз си спомням един път, бяхме у дома събрани, бяхме тези които сме в групата. В това време аз видях, че идва една лекарка, която се интересуваше от нашите идеи. И тя идваше при мене, аз я бях поканила. Сега от деликатност казвам, сестри, тази лекарка се интересува от идеите, съгласни ли сте да я поканя? Никой не отговори, една сестра каза, не може. Мене ми стана много мъчно, щото аз не допущах, че може да се яви такова нещо. Тя е нова сестра, но интелигентен човек и аз излязох и й се извиних и тя повече не дойде при мене. Засегна се, съжалявам много. И да Ви кажа в живота си аз много малко хора съм върнала. Паша когато беше болна върнах една сестра, защото тя искаше да говори с мене, пък Паша беше тежко болна в стаята ми, а беше студ както сега и нямаше къде да я приема. Иначе ако беше топло време, щях да изляза в коридора или вън на стълбището, но студено време беше и тя се разсърди и не стъпи, и този случай мина така. Аз не съм върнала човек почти никога, никога, аз не си спомням и винаги от страх да не сбъркам, да не оскърбя човека. Всички които са дошли съм ги приела. И колкото са желаели да стоят съм ги изчаквала и от друго съображение, аз съм ги приемала защото казвам, ами ако Господ ги праща? Как
към текста >>

67. 76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

- Лулчев видял в моята обич онова, което аз виждах, защото аз и досега го казвам. Аз даже и на Мария Тодорова, на Борисовата Мария казах, че обичам Борис. Но аз никога не съм ги търсила. Нали, по работа, като се свърши, добре дошли, но аз никога не проявих тази обич, нали да бъде с това. Радвала съм им се, както човек се радва на един цвят, както се радва на едно дърво, както се радваме на слънцето. И на тях заради онова хубавото което носят. Аз съм чувствала у Жорж нещо хубаво, деликатно. Аз даже малко се стеснявах защото ми се струва че съм много груба за него. Ами аз никога не поисках никаква услуга от Жорж. Той ми каза нещо, знаете ли какво ми каза един път: „Еленке, когато дойда в друг живот ще искам хората да не знаят нищо от това, което аз зная". Сега, аз после си мислех, това като ми каза, аз разбрах, колко хората са му вземали от времето защото много неща знаеше. Едни го дърпаха за езици, други за астрология, други за това, за уроци и т.н. разбирате ли. За да каже нали, че не иска да знае другия живот, какво знае. Хората да не знаят. Разбрах че нещо там има, че нещо е удовлетворен. Жорж беше в това отношение така красиво същество, разбирате ли, както има красиви коне хубави. Всички коне са красиви да речем, ама красиво нещо имаше в себе си. Но да ви кажа, тази красота беше вътрешна. Той не беше красавец. Борис има също така едно обаяние, което излъчва от себе си, но който го усети. Аз всякога на Борис съм му се радвала затова което носи. Така съм чувствала. Сега,
към текста >>

68. 86. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ В МЪРЧАЕВО И В СОфИЯ

Учителят беседа и като разбрал, че държи беседа вече аз отидох за да работя, нали, да пиша, да изпълнявам дългът си, който съм обещала на Учителя. В.К.: От стенографките ти беше, още Савка? Е.А.: Савка, Паша не беше през бомбардировките в Мърчаево. Не беше. Знаеш какво й казал Учителя на нея: „Недей, такава цигания е тука, недей идва". Така й е казал. Казвам ти думите, които изрекъл. В.К.: И там са събрани много хора на едно място. Е.А.: Много хора, виж, много без усет хора. Без така деликатност в отношенията. В.К.: Всеки си прави каквото си иска. Е.А.: Ами всеки правеше каквото иска, да. В.К.: Така, как беше живота там? Какъв беше плана, изобщо как протичаше един ден? Е.А.: Един ден, вижте, сутрин всеки идваше от своята квартира, където живееше, там си правеше молитва, не сме се събирали общо на молитва. Не сме се събирали и гимнастика да правим. Щото неудобства, няма къде, така е и през деня. Сутрин аз не ходех на закуска. Учителят ни каза на нас да отиваме за обед. И аз отивах на обед, но понеже, там нещо тези, които водеха кухнята направиха нещо с което аз не бях съгласна, и тогава не отидох един ден. И Учителят на другия ден ми каза: „Еленке, имаш отсъствие!" Аз разбрах, че Той иска да ходим и оттогава вече редовно ходех. Защото, аз не ходех, понеже там не знам защо, хайде да не го казвам това, хайде, по-хубаво е да не го казвам. В.К.: Не, то понеже са събрани много хора на едно място, несъвместимост на характери и т.н. Знам че Учителят е провеждал там екскурзии. На
към текста >>

69. 90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША

тя беше сляпа. Е.А.: Аз четях и казвах как трябва да бъде. Паша се съгласяваше или ме коригираше. Аз приемах. В.К.: Но само едно томче направихте, повече не можахте да направите. Е.А.: Не, не, цяло течение направихме, но него ни го взеха. Когато дойдоха да ни вземат беседите, то беше при мене и него го взеха. Затова нямам това течение, което с Паша съм работила. Виж сега и Паша отстъпи, естествено. Виж, аз с Паша съм живяла хубаво, не мога да кажа нищо лошо за Паша. Паша беше и деликатен човек, и мек човек, и много можеше да търпи, и да носи. В.К.: И много работлив. Е.А.: Много. В.К.: Много е трудно да имаш човек работлив. Аз си спомням едно изказване на Учителя. Савка се обленява, този се обленява, онзи иска нещо, единствена Паша работи. Е.А.: Да. В.К.: Казва Учителят. Това не е малко. Независимо че ние сега правиме преценка и правиме разбор на нещата. Но това не е малка работа. Е.А.: Знаеш ли какво беше? Ние четири години живяхме трите в една стая. И като, вече вечеряли сме и ще се стягаме да си лягаме, Паша сяда, взима лампата си до нея и почва да стилизира. В.К.: Сега как се работеше? Сега има беседата на стенограма? Е.А.: На стенограма. Тя е вече дешифрирана. От стенограма не сме правили стилизиране. Тя е дешифрирана. В.К.: От кого е дешифрирана? Е.А.: От Паша. В.К.: И после вече готовото се преработва. Е.А.: Тя както е дешифрирала вече беседата, чете и преработва. В.К.: Стилизира значи. Е.А.: Да. В.К.: Като я стилизира представяше ли я на Учителя? Е.А.: Ходеше и я
към текста >>

70. 97. ЧУЖДИТЕ ПАРИ

ли. И не Му казах, „Благодаря Учителю, че услужихте на баща ми". Сега се упреквам. В.К.: За какво му трябваха тези пари на баща ти? Е.А.: Не зная, може би имаше нещо да плаща. Сега нали баща ми е, желая да му услужа. Аз казах: „Тате само едно нещо, щом продадеш мястото, ще ми дадеш седемте хиляди да ги дам". Имаше едно място, което щеше да го продава. И продаде го, и ми даде седемте хиляди лева. Но тогава Учителят не беше добре. То беше през последните дни на Учителя. И аз от деликатност казвам, хайде, като Му мине ще Му ги занеса. Но случи се така, че Учителят си замина и аз не Му предадох парите. Аз казвам, че ще ги върна на Братския съвет. И Паша и Савка ми казват: „Еленке, Учителят нямаше да приеме парите ти". „Вижте, може. Ама Учителят, Той има право. Аз нямам право да не ги върна". И така като мислех аз ги занесох на брат Стоименов и му казах случката както сега я разказвам. Абе брат, не мина много време, идва Недялчо Попов и ми казва: „Еленке, може ли да препишеш тази таблица, ще ти платим казва труда! Хем хубаво казва ще го платим". То беше към 30 страници ли, такова нещо. Ама беше все такива числа като статистика, начертано, трябваше много да се внимава. И аз го написах мисля за три дни и те ми платиха 10 000 лв. ми дадоха за това. И аз казах, да седемте хиляди ми върна Учителя и трите хиляди за труда. Щото най-много тогава получаваха 1000 лв. надница големите чиновници. А аз предадох парите на брат Тодорчо. И понеже ги предадох и не мина много време, Неделчо
към текста >>

71. 102. БОЯН БОЕВ

Щото при него работеше един наш брат и той много често го поздравяваше. И той е избягал и е отишъл да следва в Германия, когато освирквали царя, цар Фердинанд. Та и той е от тия студенти, но там е отишъл и там е следвал даже ми казваха, защо не го попитах, не знам и аз, че той се е срещал с Щайнер. И той му казал: „Защо идвате при мене, вие Там имате Учител!" Щайнер е казал на Боев. Сега от много хора съм го чула. Предполагам, че брат Боев го е казал, но аз от някаква глупава деликатност не съм го попитала, за да знам със сигурност за такива случки. В.К.: Той стенографира. Е.А.: Той винаги пишеше, той пишеше всякога, когато Учителят говореше. И той имаше тетрадки, натрупани тетрадки и впоследствие след като си замина Учителят, той много случки, които беше записал ги дешифрира и ги пращаше по празниците като послания до приятелите. Много такива случки има. Поне впоследствие аз някои му пишех в много екземпляри, които той изпращаше до Братствата, групи където има. Е някъде единични, където има и които са ревностни и на единични пращаше. Та в туй отношение той беше връзката на Братството с провинцията и със Софийското Братство. И всяка пролет, той почти, като дойде май и юни, брат Боев отиваше в провинцията, обикаляше провинцията, всички градове, стоеше по няколко дни във всеки град, държеше сказки и след туй се връщаше вече за Рила. А тука в Братството той приемаше приятелите много, щото някои не смееха да отидат да питат Учителя, стесняваха се и отидат при него и му
към текста >>

72. 108. РАБОТА ВЪРХУ СТАРИТЕ НЕДЪЗИ

нея. Но тя му казала: „О, аз на моя Учител колко неща говоря, пък ти не можеш да ме изслушаш". Тя му е възразила така. Да. Значи тя в тая реплика, която е показала си е показала образа, който го има, пък този човек не е желаел да има връзка с такова същество, защото не е приятно това. Не са приятни такива събеседници. В.К.: После той получава писмото от Учителя. Е.А.: Е, какво станало вече не знам. Отговорил, не отговорил, нищо не знам брат. Щото ние не можем да питаме Учителя, нали. Деликатността ни е заставяла да не задаваме неподходящи въпроси на Учителя. Аз съм чувала много въпроси да Му задават, на които Той се правеше, че не чува и не разбира. Но сега, ако искахме ние да имаме отношение към Учителя, да изразим поне една най-елементарна почит, трябваше да се отнасяме така, както сме били възпитавани, нали така от майки, от бащи. Той ни даваше методи за работа, с които трябваше да поправяме недъзите си. Доколкото сме ги приложили -приложили сме ги, но доколко сме ги поправили - не мога да твърдя. Беше много трудно. Ето той ни даде най-обикновени правила, които трябваше редовно да изпълняваме. Наглед много простички, но този който се е възползвал е спечелил много. Ето най-обикновените - как да се храним: Всяка сутрин и вечер точно в 8 часа, казвате си, където и да сте: „Ще живея по любов, тъй каквото е писал Господ Исус Христос: „Че животът ще се оправи с любов". Каквото е писал Господ ще живея по неговия закон." Когато отиваш да спиш да е приятно, че отиваш в другия свят,
към текста >>

73. 117. ОСТАВЕН НА КАРМАТА СИ

кой друг? Да иска извинение. Пък според мене трябваше да го стегнат да им каже кой го е пратил, да се знае кой стои зад него. Защото този човек не познава Учителя, бил е някой див и нахален човек, който е готов да прави такива насилия и понеже такива хора могат да нападат. Защото той не беше дошъл на екскурзия, на Изгрева тъй като е бил Учителя. Учителят можеше да си отиде, защото той Го бил с юмруци по главата и то беше дълго време синьо около очите и лицето си. Той имаше деликатна конструкция, пък и не беше млад нали. Намерих, че това е най-нетактичното, което можаха да направят в този случай. И накрая онзи дошъл отново на Изгрева. Побойникът искал извинение. Учителят му казва: „Аз ти прощавам. Но моли се Бога да ти прости, да ти заличи греха, защото си дигнал ръка срещу Него". Та Учителят ги остави да им се разплита
към текста >>

74. 157. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ, КОЙТО ПАЗЕШЕ ТЯЛОТО МУ

усетя, ако не друго. В.К.: Да, защото непрекъснато Учителят е съвсем друг, а сега става съвсем друг и не е същия. Е.А.: Строг, строг. В.К.: Строг, не е друг. В.К.: Това е по отношение на ученика My. Е.А.: Ама виж какво Той много пъти така съм Го виждала строг и не е Учителя. В.К.: Много пъти. Е.А.: Само, че за малко време. За малко време, да. Сега като си ги припомням картини от Учителя, нали, спомням си образи и т.н. и казвам, много строг. Учителят беше фино същество. Много, много деликатно. Ами кое е там, за да не е деликатно? В.К.: Така, значи на обед Учителят обядваше. А вечерята? Е.А.: Пак така. Най-често чай. А, един път, когато Учителят пръв път отиде на Изгрева да живее, двете със Савка не знам по какъв повод отидохме някъде към Учителя. Сега тя ходеше много по-често от мене при Учителя, аз не можех толкова често да ходя, защото като ми говореше Учителя, аз трябва да го смеля това, което ми е казал. Савка, аз даже я питах: „Абе как го смилаш? Аз не мога толкова бързо да го смеля". А тя го смилаше някак, как го смилаше не мога да знам. Но, аз не можех и затова не ходех често. И двете отиваме. Сега Учителят поприказва както си приказваше, и после каза: „Аз съм направил по един компот" - и ни даде по една паница така сипано от тези дълбоките, супена чиния компот от дюли, ама много хубав беше. Цял живот ще го помня. И аромата му и не знам, нещо беше изключително. Не съм яла друг такъв компот, както Той ни даде и след като ни нахрани с компота и с хлебец, и хлебец и
към текста >>

75. 158. УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА ПОЗНАЕ УЧИТЕЛЯ СИ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

аз не смеех да излеза с тях, да не би да наруша нещо. Нали, само те трябва да ходят, като привилегировани, защото така се държеше малко и Мария. В.К.: Мария, Борис, Боян и Галилей ходеха. Е.А.: И Галилей, а после ходеше и Тодорка, тази на гледача жена му и другите там, ходеха много хора после. Аз не ходех и Паша не ходеше. А Боян ходеше редовно и идва Боян и ми казва: „Сестра Елена, Учителят каза да отидеш на Витоша с Него". Аз разбрах, че Учителят разбра, че ние не искаме от деликатност да отиваме. Разбра го и Паша. И аз на другия ден цъфнах. Веднага. Той беше у Борисови и аз взех си раничката и каквото бях си приготвила за храна и като отидох, целунах Му ръка, разбира се. И Той каза: „Много добре направи, че дойде". Сега какво ми беше доброто, какво добро направих, не знам. Но така ми каза Учителят. В.К.: Под възбраната от привилегированите. Е.А.: После ходех. В.К.: Ходили ли сте до бивака? Е.А.: Не до бивака. До под юзината, там долу гдето е водопровода и се връщахме. В.К.: Това всеки ден правеше 40 дена. Е.А.: Всеки ден, 40 дена ходи. В.К.: Интересно имало е някаква работа, която е вършил. Е.А.: Не мога да ти кажа какво беше. Имаше нещо, за което ходеше, ама аз не мога да кажа. Пък тълкувание не искам да правя. В.К.: Чета от бележките си. По-нататък, когато Той отива в Мърчаево, нали и когато някои отиват, други не отиват, някои биват поканени, други не са поканени, Учителят прави след това изявление: „Те са като търговци, които искат само те да спечелят". Е.А.: На
към текста >>

76. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Вие разправяте един друг случай. Тука четем: „На главата си аз носех барета". Е.А.: Да. В.К.: Барета ли? Е.А.: Барета. В.К.: Как се казваше? Е.А.: Казват го „Баре". Ама барета, барета го казваме ние българите. В.К.: Щото аз исках да питам, нали, тези като френските шапки? Барета, обикновена барета. Е.а.: Да. Не плетените. Тези от плат правени, да. Аз я бях малко накривала и Учителят ми вика: „Еленке, ти си надвила на харча, шапката си си накривила". Ха, ха. Малко ще ти го каже деликатно. В.К.: Находчив a? Е.А.: О-о-о. Толкова находчив беше, така буден беше да отговори на всекиго съответно, че това ми е правило така великолепно впечатление. Аз съм се радвала, като Му кажат нещо Той как отговаряше. В.К.: Четем: „Спомням си друг един случай. Имаше двама братя, които са сираци от войната. Единият беше мозайкаджия, той беше по-големият, издържаше по-малкия си брат. По-големият брат често отиваше да работи в провинцията". В.К.: За кои ставаше въпрос? Е.А.: За Гради Минчев и за брат му Наско /Атанас Минчев/. В.К.: Той е следвал, така ли? Е.А.: Той следваше музика. Той беше най-напред шивач, после смени професията си. В.К.: Ставаше въпрос за тях. В.К.: Четем: „Спомням си друг един случай за помощ. Един наш брат е помолен от владиката Стефан, който моли брата да отиде при Учителя и да Му каже". Така владиката иска помощ. Този брат кой беше? Е.А.: Беровски. В.К.: Откъде беше този брат? Е.А.: От София. В.К.: Впоследствие знам, че владиката Стефан много хули е изрекъл по отношение
към текста >>

77. 07.Когато 60 години ме делят

помисли, че тези думи засягат и него. Останах с впечатление, че се смути и леко помрачаване видях на лицето му. Тези думи на Учителя бяха първият белег отвън, който ме предупреждаваше, но аз в увлечението си не отдадох нужното внимание, не се спрях да мисля и да анализирам защо Учителя ми е казал това. Аз не помислих, че ако съм на правата посока Учителя няма да ме предупреждава чрез тия думи. В тези думи „има кой да я обича", ясно се вижда, че от другаде ще дойде обичта. Учителят много деликатно и внимателно иска да ме предпази, да ми спести всички страдания и скърби, през които минах после. Това беше първата кардинална погрешка и непослушание към висшето и Божественото. Както всяко влюбване носи заслепяване, така и аз бях заслепена. Винаги след това, когато си спомнях думите на Учителя, чувствах, усещах едно свиване на сърцето, скрита болка. Една сутрин, когато той отиваше на работа в инженерната работилница - той минаваше по ул. „Неофит Рилски" и аз излязох да го срещна. Аз вървях по „Неофит Рилски" и се зарадвах, че го виждам. Много се бях зарадвала, че го виждам и в същото време видях около него един кръг от светлина. Това ме учуди и още повече се зарадвах. Не бях виждала друг път у никого подобна светлина. И досега не зная дали това беше неговата аура или това беше моята любов, която бях проектирала върху него. Но това допринесе за усилването и укрепването на моята привързаност към него. Приех го като добър знак. Известно време след този случай аз вече бях в новата си
към текста >>

78. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР II

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

но вие имате ли опитността затова, не зная. Че има някои си адепти, които са завършили своята еволюция, но вие срещали ли сте се с някои от тях? Казвате, не го зная, твърди се. Хубаво твърдението ви може да бъде вярно. В известен смисъл, то може да бъде вярно, но така специфично може да бъде и невярно, за пример както се казва, че хората на 6-та раса; по какво се отличават те? В 6-та раса, в мозъка ще има повече гънки, после тези капилярните съдове ще бъдат още по-нагънати, по-деликатни и после устройството на тяхното лице ще бъде друго; съотношението на тяхните пръсти към тяхното лице ще се отличава; после ще имат на лицето си един ъгъл от 0 градуса. Техният Камперов ъгъл ще бъде не по-голям от 90 градуса; сега в бялата раса е на 80, 82, 83 градуса. Казват на боговете се дава 90 градуса." (Стр. 10 в оригинала и стр. 168 в томчето) „Трябва да пазите един принцип, той е следующият. Първият принцип е той! НИКОГА ЧОВЕК НЕ ТРЯБВА ДА РАЗВАЛЯ СВОИТЕ ОТНОШЕНИЯ С ПЪРВИЧНАТА ПРИЧИНА! Добре да знаете това! Или казано: НЕ РАЗВАЛЯЙ СВОИТЕ ОТНОШЕНИЯ СЪС СЛЪНЦЕТО! Защото оттам зависи всичко. Щом имаш отношение със слънцето правилни, ти можеш да имаш отношение към всички други. После, щом измениш отношението си със слънцето, ти ще измениш и отношенията си с всичко в света. Щом развалиш своите отношения към слънцето, към Първата причина, ти вече разваляш своите отношения към всичко в света и не може да имате една положителна мисъл. Следователно, това трябва да бъде първото правило.
към текста >>

79. 01 - 27. НА ГОСТИ В СЕЛО ИЗВОРИЩЕ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Георге, и кисело мляко, и кисело зеле, и сирене. Всичко има. Благодарим на Господа. Дал изобилно. " Тогава казал на жените да приберат месните яденета и да сложат постни. Разбрал той, че брат Куртев не яде месо. От нея година брат Черню и семейството му приели вегетарианството, без да им се проповядва. Животът на брат Куртев бил пример за тях. Той на никого не говореше. Той чакаше душите сами да потърсят и хората да узреят с ума си, за да бъдат насочени. От горния пример е видно колко деликатен е бил брат Куртев. Той оставял хората свободни сами да изберат с каква храна да се хранят, защото въпросът за вегетарианството не бе от маловажните, но той го оставяше по — назад за разрешение в общуването си с душите на тези
към текста >>

80. 08 - 09. КАК ДЕЙСТВУВА РАЗРУШЕНИЕТО?

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

за да не си създавате взаимно спънки. Никаква критика. Не се свързвайте с отрицателните прояви, отмини ги. Злото прави човека уязвим. Ограждайте се, уважавайте се и си давайте свобода. Взаимна почит и уважение. Не търсете лесния път. т.е. не бягайте от мъчнотиите, защото те са необходими, полезни за развиване на полезни качества у вас. Туй съм го добавил аз. Ставайте и изправяйте погрешките си без отлагане. Вслушвайте се във вътрешния глас, тогава по-малко ще грешите. Бъдете деликатни, внимателни и вежливи помежду си, като пазите свободата на ближния. Изслушвайте се търпеливо. Никого не подпушвайте Вземайте последно място на трапезата, а на работа бъдете на първо място. Бъдете първи на мястото, където трябва да се прави добро, да се помага. Дели хляба с гладния. Даваш ли, ще ти се даде. Такъв е Божественият закон. На никого не припомняй миналите грешки, а пък своите изправяйте. Докато търсите първо място, вие не може да разберете любовта. За да я разберете, е потребно смирение. Не се сравнявайте с никого. Любовта не обича сравненията. Туй е казано на 20 юни 1944 година на Витоша. Помагайте си! Помагайте на нещастните, но не се свързвайте с тях. Ето един въпрос, по който трябва да се мисли много. Пазете се от пресищане. Всеки ден увеличавайте приятелите си. Те ще ви повдигнат. Отвръщайте на злото с добро, така ти обезвреждаш
към текста >>

81. 08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

в града някъде зад сметната палата. Аз за първи път когато дойдох в София, там ме настаниха, на квартира в кухничката й, там за няколко дена, докато чакам. В кухничката й имаше едно миндерче и там спях, а пък тя беше вече на Изгрева, а пък брат Балтов беше в съседната стая, момичетата минаваха през кухничката и отиваха във вътрешната стая да спят. Тя имаше две дъщери, почти на моя възраст бяха. Но интересното тука, ще ви кажа един момент, когато изпаднах в едно особено положение, деликатно положение. Аз знаех да чета молитвите, присъствал съм на молитви и четях някои молитви, знаех някои песни. Знаех ги, ама брат Стоименов ни ръководеше и след него мога да пея, обаче самостоятелно не мога. Братът станал рано и чувам аз, че чете оттатък молитва и не ми е удобно сега да го прекъсна, да отида, когато той си е почнал молитвата. Той е в молитвен дух. А да остана там, в кухнята, да си правя молитви, не можеше, защото две момичета непрекъснато минаваха. И щяха да ми попречат. Тогава се изпълняваше наряд от половин час и повече. Отидох при брата, той ми каза коя песен се пее там: „Благославяй, душе моя, Господа", обаче аз никога не съм пял пред чужди хора. Изпях само първия куплет, а то се пее три пъти и се продължава. Аз изпях само един път и спрях. „Брат, продължавай, продължавай още." Аз викам: „Стига толкоз." Пък аз се стеснявам, не мога да си намеря място и братът помисли, че аз съм от тези, дето се приспособяват или нещо такова и веднага затвори беседата и той не искаше да
към текста >>

82. 09 - 197. СКЪПОЦЕННОСТ ЗА ПАЗЕНЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ПАЗЕНЕ Преди няколко месеца една от най-възрастните сестри в нашия град ми разказа една своя опитност, която е свързана с нейното духовно пробуждане. Тя е следната: Първото ми дете беше момиче и се казваше Анка. Беше с деликатно здраве. По-голямата ми сестра вече се бе запознала с идеите на Учителя и следваше този път. Анчето много работи бе научило от нея и ми ги казваше. Приятно ми беше, че от леля си учеше все хубави работи. Но така стана, че Анчето заболя и умря, както се казва на обикновен език. Голяма скръб ме налегна. Нямах никъде покой. Дотогава и аз посещавах по някой път беседите, но много не се задълбочавах. Но след като Анчето се помина, аз отидох в София, за да се срещна с Учителя. Разказах му за скръбта си и той ме изслуша внимателно, а след това ми каза: „Човек, когато прави къща, трябва здрав материал, за да не се събаря." И действително, Анчето бе с деликатно здраве, но защо бе така, не зная. Разговорът ни с Учителя продължи. Тогава той ми каза, но не само за да ме утеши, но да ми напомни още по-дълбоко причините за смъртта на Анчето, ми даде следния пример: „Един човек, като заминавал за далечен път, имал една скъпоценност, която оставил на едно семейство да я пази до неговото завръщане. И ето, минават 10-15 години и той се връща и си взема обратно онова, което бе оставил при семейството за пазене. Семейството трябва ли да му се сърди и да тъжи за това, че той си взема обратно оставената скъпоценност?" С този прекрасен пример Учителят хвърли голяма
към текста >>

83. 11 - 9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

една книга, не, една негова книжка, може би я имате, малка, там пише за ... „Лица и души", именно. Тя е негова. В.К.: „Лица и души". Верка: Аз я дадох на една и не ми я върна. И „Учителят говори" дадох на една сестра, хем с неговия подпис, че ми я поднася. Добре, ама дадох й я да я прочете и тя не ми я даде. Това е. В.К.: Много важно за тебе, защото има подпис. Верка: Подпис има, ама аз й го казах на едно място. В.К.: Хубаво. Аз, понеже на снимката го виждам, той е много слаб. Верка: Той деликатен беше. Много деликатен. В.К.: Да. Така значи. Доста деликатен. Верка: фин. В.К.: Аз си спомням, че имаше, в една от беседите бях срещнал, понеже той е бил и добър астролог. Верка: А-а-а, нямаше нещо, което да не знае. И Хиромантия, и Френология, и ме караше да наблюдавам. Верке, еди-къде си ще застанеш - зад някоя сестра, като играеше паневритмия и ще се завъртиш да я видиш, щото аз като видя един човек по това, френологически мога да кажа къде е Меркурий, Слънцето и асцендента къде му е, Сатурн ли е. И той ме праща да наблюдавам. И като направи хороскопа, с абсолютна точност съм определила някои работи. Така работехме ний. После свирехме двамата. Аз с цигулка, той на чело. Ето го на снимката. В.К.: Да, аз го виждам тука. Той къде учи чело? Верка: Ами в София. Имаше един много добър приятел от операта, челист, той му предаваше. Даже негови етюди още ги помня. Гдето ги свирят, аз ги запомних и отвреме навреме си тананикам. Да. После има от Пенчо Славейков, „Люляк ми дъхва над поляни". Върху
към текста >>

84. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

с грейнали, озарени лица. леля Дора вглъбена, а мама усмихната, щастлива, като че ли не е болна. Двете рождени сестри - Надя и Дора Куртеви се сбогуваха. Две предани, всеотдайни ученички на Учителя се сбогуваха. Моят брат, Живко Добрев, е роден на 3 ноември 1937 година. Аз съм 9 години по-малка и за мен тогава батко беше моят прекрасен батко. Спомням си, той беше много нежен с мен, свиреше много и много хубаво на цигулка. С родителите ни беше много внимателен, някак особено деликатен. Забелязала съм, че и приятелите от Братството са се отнасяли с необикновена обич и внимание към него. Все пак аз тогава бях на 6 години и не съм можела да разбера всичко от поведението на възрастните. Изведнъж настана едно страшно време! Батко го взеха в болница, всички изпаднаха в ужас, дори дядо ми Георги си спомням с насълзени очи. И за кратко батко си замина! Оказа се късно диагностициран апандисит и след две операции развива перитонит. Това време е останало в съзнанието ми като катастрофа. Всички - и приятели, и учители, и съученици на бати Живко, където се срещнехме в града, плачеха. У дома татко и майка се разболяха от мъка! По-късно, когато самата аз станах гимназистка и понякога срещах негови бивши учители и вече работещи съученици, научих, че брат ми Живко е бил любимец на града. Те казваха: „Батко ти, като че ли беше от друг свят - с такива изваяни черти, нежен, красив, а в същото време стегнат, строен, пъргав." Външността му хармонираше с неговото вътрешно съдържание. Беше
към текста >>

85. 22 - 1. РАЗБОЛЕЛИЯТ СЕ ПОДПОРУЧИК

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

засмян, поговорихме малко, каза, че му донесли боядисани яйца и той на всяко от тях написал по един стих от Евангелието. Яйцата бяха поставени в едно панерче върху гардероба. Той се качи на едно столче, порови, порови и възкликна: „Ах, ето го! Имаш Евангелие, нали?" Ние всички носехме малки Евангелия в джобчетата на куртките си. Целунах му ръка, сбогувах се и с нетърпение бързах да завия зад ъгъла и прочета отбелязания стих. А той гласеше: „Не се опивайте!" Милият наш Учител, колко деликатно, изискано, под формата на шега ми каза, че на окултния ученик за какъвто се смятах, не е разрешено да пие дори и
към текста >>

86. 22 - 2. ЧОВЕШКАТА НАУКА И БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА

Събрахме се доста млади хора и той на всеки от нас каза: „Рекох, добре е да запишеш химия, ти естествени науки, ти медицина, ти финансии, педагогика, музика, литература... и т.н. Тези, които нямат възможност да следват, ще се самообразоват. Как ще изучавате Божествената наука, ако обикновената не знаете?" Имах навика, в университета, на масата, на която седя, да оставям томче от някоя беседа и в почивките отдалеч наблюдавах дали някой ще прояви интерес. Един ден един фин, деликатен студент, взе томчето и се зачете в него. Приближих се. Попита ме може ли да му го дам за няколко дена. Следващата седмица ми го върна с молба да го заведа при този философ. Този младеж беше Борис Николов. Защо после този умен човек напусна научното поприще и стана мозайкаджия, не разбрах. Верно е, имаше тогава едно такова настроение да слезем до народа (повечето от нас бяхме бедни студенти, сами се издържахме и си помагахме той с каквото може) да основаваме кооперации - организирах обущарска, но майсторът се оказа некоректен и аз трябваше да плащам. Други отидоха на село да помагат в полската работа. Всичко това е описано. Идеята „Благото на един е благо на всички и благото на всички е благо на един - казва Учителят - но хората още не са готови да я реализират!" През 1922 година присъствах на събора в Търново. Тези събития също са описани. Там се чувствахме като в ангелски свят. Когато се закупи мястото над Борисовата градина, 10-15 души, заедно с Учителя, се установихме там на палатки.
към текста >>

87. II.02.12. Борба за подялба на владищината

Летопис Вергилий Кръстев

направите раздор и умраза между два града и същи българи. Жалко! от истянна и много жалко за неблагодарността Ви, когато ний и Вий требаше да имаме братска любов помежду си гдето да можем всегда да противостоим против неприятелите си Гръко-Гагаузи, то за частните си каприций вършите противното. - Нъ този Ви недостатък не произлиза от друго нищо, освен че сте поставили членове млади такива, които нямат точно понятие от обществени работи. Вий знаете, че в обществото ся сврашеат твърде деликатни и ... работи, които да реши един млад, е нечто противно на църковните работи и закони; затова требаше да отберете членове от второстепенните и по-възрастни едино-родци; тяхната ревност е чрезмерна, та вместо успех докарват спънки. Единородци! Елате в съзнание, съобразявайте се по духа и по мнението на правителството, зачтото другояче имате да отговаряте пред църковните закони и пред правителството. - Вий ако и да не проумявате или пък искате да се преструвате, то Ви казваме последян път, че когато и да е, все сте подчинени и днес и довека на тукашната Главна Община, която е в пълно право да Ви управлява и съди по църковните закони, а честното правителство - за граждански и политически работи. Зачтото не позволява всеки веки да отива по волята си и върви башибозушки. Научихме са от достоверно място, че и преди няколко дена са ходили по селата, както и първо някой си от младите, та да предумват простите селяни и зачто? Не знаем! - Ния по правителствена длъжност Ви питаме и искаме затуй да
към текста >>

88. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Летопис Вергилий Кръстев

3 април 1860 г. В не по-малка зависимост трябва да се постави това закъснение и от това, че тогавашния руски император Александър II (1855-1880) не споделял напълно мнението на Св. Синод. Това най-добре се вижда от инструкциите, които той дал на архимандрит Петра (Троицки) на 8 юний 1858 г. при назначението му за настоятел на руската посолска църква в Цариград. Главните мисли на императора, според думите на същия архимандрит, съдържали следното: „Вашето положение е твърде мъчно и деликатно 40 Като изходна точка за своята „Записка" граф А. П. Толстой взел телеграмата на руския пълномощен министър в Цариград, княз А. Б. Лобанов-Ростовски (1859-1863) от 12 януарий 1860 г., в която се съобщавало следното: „Международната разпря на българите и гърците излиза вече от пределите на чисто църковния спор за славянска иерархия и се изражда в племенна вражда, която разпалват гръцките фанатици от кралството и островите, които не са напуснали бляна за възстановяване на Византийската империя и се заклели с непримирима омраза към възраждащата се българска народност." Обръщайки вниманието на императора, въз основа на горното съобщение, върху това, че „печалната разпря между гърци и българи има повече политическо, нежели църковно значение, че главната причина се заключава в разни политически бленове, на които, както е известно, не са чужди и българите, и че в глухата борба на панславизма с елинизма Църквата за вреда на православието и несъгласно с неговия дух, служи за едната и другата
към текста >>

89. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

откуп или по друг начин този важен и единствен по рода си за Варна документ, който между впрочем казано, не с лично притежание на г-н Зографова, а на абаджийския еснаф, значи на една обществена организация, която е сега на замиране, и минава всеки път в ръцете на новия уста-баши на еснафа. Горното обстоятелство, а и иначе срещаната обикновено недоверчивост у хората, притежатели на стари книжа и документи, навежда настоятелно на мисълта, че трябва да се действува с такт и деликатност при събиране на исторически паметници за дружеството, като главно се просвещават хората върху обществения, а не частен характер и значение на работа. Варненското археологическо дружество, което с 20-годишната си дейност има несъмнени заслуги за културното подигане на Варна, ще спечели признателността на идващите поколения в още по-голяма степен, ако засили своята дейност в казаното направление и се постарае да организира здраво издирването, прибирането и съхраняването на историческите материали за историята на града Варна и то колкото се може по-скоро, докато не е станало вече късно и разрушението не е сложило окончателно своята десница върху тях. Тези материали, които за частните лица не могат да имат значение, са от голямо обществено значение. Те са обществено достояние и тряба да се приберат час по-скоро в обществения музей. Дълг върховен се налага на всички власти във Варна, били те граждански или военни, държавни или общински, търговски или училищни, а още повече на всички
към текста >>

90. IV.10 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

като влязат в този творчески принцип, да придобият неговото съзнание и в това познавание е животът. Причината на същинското познаване е желанието на Бога да се яви на тези духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога си вие сте били такива духове, които сте били в Бога, и сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг и по законите ще се повърнете с по-голям кръг на развитие. В природата има една есенция, субстанция, която е толкова деликатна, шото человек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което пък се почва творчество в материя, и така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип Той ги развива - духовете, а не Себе си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията. Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм. Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А
към текста >>

91. IV.17 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

тия, които са Го призовали и са искали от Него, и аз съм свидетел, че Той е обещал да ви помогне през тази година, но вие гледайте да не Го спънете [в] работите Му. Това не е едно предположение, а една действителност. Искам от вас да бъдете тихи и спокойни - не бива да се страхувате. Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. И помнете, че всякога вашето съмнение оскърбява Господа, Който е нежен, твърде деликатен. Бог е истинската свобода в света и иска всеки да Му слугува по свобода. Господ е много трудолюбив и деликатен. Всичките духове са се научили от Него как да слугуват. То се знае, че и Той има известни несгоди, и Той страда, но всичко това преобръща на добро. Най-после, искам всички членове от Веригата да правят упражнения -чисто и ясно телесни упражнения. Това го изисква Духът и то е, за да се образува хармония във вашия организъм. И това ще го правите редовно поне няколко пъти в седмицата. Това е един начин как да връзваме ума за работа за тялото. Тъй щото, ще имате тогава здрави тела, здрави умове и здрави души. Ако искате да помогнете на някои от приятелите във Веригата, трябва да съсредоточите ума си към него. Аз искам вие да се научите да действувате от името на Веригата, за да уякне вашата вяра. Да изпращате всичките си добри мисли към приятелите, защото ако не сторите това, аз сам ще го направя, но искам и вие да направите нещо, та да се уякне вярата ви. Аз ще ви дам думата, а вие
към текста >>

92. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

за човека от смъртта. Всички тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие, като ти задигнат тялото? Обаче в това отношение ние трябва да сме смели и дори от смъртта не трябва да се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето как седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови за най-лошото и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте." Може би да сме деликатни и крехки, но те като бият, питат ли те дали си деликатен или слаб? Така, като разсъждавате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора, затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим. Както се казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави." Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя е вече назряла и вие трябва да платите и изплатите - не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете. Гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, какво104 ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек. Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, че не може да грухти като свинете, затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добрите хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които
към текста >>

93. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към виделината, всичко ще се обърне към добро и ще влезете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на живота и на Божествената любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби." Ами как ще те люби, като не знае да люби? Да любиш значи вашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имате такова знание и мъдрост, че като пипате човешката душа, да не развалим нейните благородни удове, членове, с които си служи. Ако някой поиска да ви помилва леко, вие ще ли дадете? Какво бихте казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце? Това любов ли е? Както бъркат котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Ожени се някой и след една-две години един на друг изваждат мозъка и остават празни мехове. Оставете този стар дяволски мех, турете го настрана, пуснете го в пещта и като се обърне на вар, замажете къщата. Една жена уморила един мъж, втори, трети и пак все мъже търсила. Тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я натоварил с разрушение на човечеството. За любов говори, но няма любов. Любовта подразбира всякога да се стремиш да излезеш към виделината и да дадеш плод. Онзи, който люби, съдействува на растенето. Уважавам ония майки и бащи, които работят за растенето. Ние много се
към текста >>

94. 6. ПРОСТОТА

даде по 1 лев и тя ще спечели изгубените. Тя е пострадала и затова трябва да й се донесе нещо добро. По въпросите не трябва да гледате от ваше гледище, а принципиално да се разрешават, тъй както в училището въпросите се разрешават принципиално. Човек не може да живее принципиално, докато не се свърже с Господа, докато не живее у Него. Може ли разведена жена да живее добър живот? Никога. Оставете едно дете без майка, то огрубява. Ако живее 15-20 години с майка си, тя ще му придаде малко деликатност. А тези, които са живели без майка, са по-груби, затова им се дават страдания, за да се облагородят. Когато някой страда, казвам: Майка ти е рано заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш. Този е пътят за тези, които искат да се развиват, да растат, да се повдигат. Ходете да гледате как растат у чуждите градини плодните дървета, за да си насаждате така и своите градини. Всеки ден отбелязвайте в книгите си направили ли сте някакво добро, било с думи или със сърцето си. Ако изпратите някому добра мисъл, забележете си я. Често казваме: „Господ ще оправи света.“ Как ще го оправи? Чрез нас. Ако всяко клонче не цъфне и не върже, как ще се развива то? Това е практическата страна. Вие сте много честолюбиви, срамите се да не изпаднете пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамявате пред Бога? Но като не го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превърнете лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите
към текста >>

95. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

винаги с юмрук. Третата жица е флегматическият темперамент. Те са хората на благоутробието, тяхното лице е валчесто, мяза на месечина, само очите им се виждат. Ръцете им са късички, а като ходят, едва кретат. Тези хора имат английски темперамент, те като седнат, мъчно стават и докато седнат, мъчно сядат. Те никога не се тревожат. Четвъртият темперамент е меланхоличният или нервният темперамент. В него преобладава мозъкът и нервната система. Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, лице някой път крушообразно, вежди възтънки, очи някой път кестеняви. Те са хора на мисълта, в тях има бързи възприятия, впечатлителни са, бързи, нервни, мислят хубаво. Те са, които носят философията в живота. Това са четирите темперамента, които трябва да се нагласяват, да има хармония и съотношение между тях. Тези 4 темперамента, тези струни като се нагласят, тогава започват да се редят нотите по тях и цигуларят като вземе лъка, всички ноти се разкачват. Ако не сте нагласени както трябва, излиза известна дисхармония. Някой път, като не се спогаждате, това показва, че се събирате два остри камъка, например двама сангвиника, или двама флегматика. Кръстосване в темпераментите трябва да става, за да се спогаждате. Например, ако аз наредя все сухи на едно място, ще има бутаница помежду ви, няма да може да се търпите. Например някога казвате: „Бях на едно място, но се чувствувах там като на парила.[1]„ Е, разбира се, трима души с еднакъв темперамент се събрали на едно място, на
към текста >>

96. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

душа и тъй ще можете да разрешите един въпрос: защо страдате? Въпросът е да намерите кого? Да намерите Христа. Не историческия Христос, не този Христос, в когото вярват хората, не, но онзи Христос, Който казва: „Аз съм начало и конец, алфа и омега“, Този, Който ви е изпратил тук, Който е изпратил благословението Си, Който ви е подкрепял при всичките ваши идвания и странствувания в този свят и ви е ръководил в пътя на истината. Той е бил всякога бодър, никога не се е навъсвал, бил е деликатен, казва: „Ще дойде време на тази велика развръзка.“ •Сега Божественият Дух иде за жените, да ги събуди, да потърсят този единия мъж. А сега, понеже има много мъже, има и скандали. Една жена казва: „Защо си го взела ти?“ - „Ами ти, какво си направила с него.“ Спорят се за мъже. Казвам: Никакви мъже нямате още. Вашият мъж, истинския мъж, никой не може да ви го вземе, той е горе на небето. Той ще бъде вашият възлюблен, той не се нарича мъж. Възлюблен на душата! И за жената се казва - не за жената, която е сгрешила, за „възлюблената ми“ и за „възлюбления ми“. И тъй, възлюбления на вашата душа, ще го търсите. И когато го намерите, вашата душа ще бъде доволна, щастлива. И казва Писанието: „И през онези дни ще залича всичките ви грехове.“ Когато намерите вашия мъж, всичките ви грехове ще бъдат заличени и помен няма да остане от тях. Най-важният въпрос е, основен въпрос е: да намерите възлюбления на душата ви, за когото душата ви копнее и толкова сълзи сте проронили и казвате: „За какво сме
към текста >>

97. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

ще им кажете: „Аз досега исках да вй изпъдя и да оставя само няколко деца и мислих да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошнищари, а сега, откак ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мене по закона на Любовта.“ И тази скръб, която една неволя ви е причинявала досега, и тя ще почне да скача, да играе, ще каже: „Мама забогатя!“ Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно, то изисква една хубава храна, но нямате пригодна храна за него, давате му твърда храна. Туй дете ще почне да плаче. Ако вземете да му давате [мека] храна, това дете ще стане весело. Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта, че това са възвишени духове, които са свързани с нас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този ангел на скръбта няма да плаче. Този ангел, като ходи, обикаля около вас, постоянно ви казва: „Много лошо си казал. Туй, което направи днес, не е хубаво.“ Тогава ти се обръщаш, казваш на скръбта: „Слушайте, аз от децата си не искам съвети, ще се подчинявате, няма да се месите, в моите работи аз заповядвам.“-“Ти можеш да ни заповядваш, но не прави зле!“ Вземеш тоягата си и казваш: „Навънка тия!“ - „Ти можеш да ни биеш, но не си прав.“ Нищо повече! Тия, вашите деца, които сега ги наричате скръб, един ден ще видите, че са вашите учители. Цялото човечество аз го наричам
към текста >>

98. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

искаме да си уредим живота тук и все остава неуреден. Няма да се уреди той. Правилото е: Онзи, който иска земният му живот да се урежда, той трябва да урежда Божествения живот. В това няма изключение. Не търсете да се уреждате само външно, но най-напред уредете Божествения живот и после уредете материалния. Най- първо, сутрин като станеш, помоли се, даже един час нека дати отнеме. Мисли това и другите работи ще ги свършиш по-добре. Ще забележите, че очите, които са направени от най-деликатното вещество, постоянно имат за миене клепачите. Около 10 пъти на минута ги мият. То е все чистота, защото гледаш ясно. А пък човешката мисъл трябва да бъде още по-чиста, за да бъде ясна. Ако ти я оставиш за 2-3 минути, то няма да виждаш вече ясно с мисълта си. Ти направиш една погрешка, отлагаш, пак отлагаш и казваш: „И царят греши, и ангелите грешат“ и ти все праведен оставаш. Хората са грешили и са понесли последствията. Ангелите са грешили и са понесли последствията. И ти ще ги понесеш. Грехът на другите не може да те оправдае. Че онзи съгрешил, какво те ползува това? Нищо. Защото с греха си един човек е принесъл пакост на другите. Отговорността ни става голяма, понеже се засягат и другите хора. И колкото нашият грях засяга повече хора, толкоз отговорността става по-голяма. Този закон е верен и в друго отношение, по отношение на доброто. Като направиш едно добро, законът пак важи. Колкото повече хора доброто е засегнало, толкова е по-голямо доброто. Този закон действува еднакво за зло и
към текста >>

99. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

М.: - Ако не знаем какво е умрял кон? - При умрелия кон всякога има смърдеж, нищо повече! С.: - Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана, в смисъл както го тълкуват будистите: място, дето няма никакво вълнение - вечен покой? - Не, нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най- хубавото място, то е вечна хармония. То не е празнота на съзнанието, то е пълнота на съзнанието. А хората говорят за нирвана туй, което не е то. Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е по-експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана. Ами че имате известен идеал: търсите една приятелка да ви обича - то е състояние на нирвана. Или, търсите някои по-хубави места в музиката, поезията - това е все нирвана. Нирвана, то е едно състояние, в което вие можете да влезнете и да излезнете, когато си искате. Зависи от чувствата. Дойдеш, запример, до хора, които живеят в нирвана и ти чувствуваш хармония. Ако вземем нирвана като място, ти можеш да влезнеш и да излезнеш, когато си искаш, тъй е. И вие все в годината имате един ден, дето сте в нирвана и тогава се самозабравяте. Разберете правилно: човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея, каквато и да е тя. Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път? Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна честност! Знаеш какво значи честност? Абсолютно без никаква лъжа. Знаеш какво значи? Туй е първото. Туй е на първо време една необходимост. Ето
към текста >>

100. 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

изпълваше. Когато занасях готовата беседа на Учителя, той често ми казваше: „Ние ви затрудняваме много." Аз отговарях смутена: „Не, никакво затруднение не изпитвам." А в себе си се запитвах: Чудно нещо, не вижда ли Учителят, че аз летя от радост, от готовност да слушам Словото и да пиша. Неуморна бях, колкото и дълга да беше беседата. А пък в себе си знаех, че Учителят, макар и да вижда и разбира вътрешната ми готовност и любов, и разположение към беседите, като крайно внимателен и деликатен човек не може да не каже в каквато и да е форма, с каквито и да е думи, че цени работата на всеки работник. В 1918 година се научих да пиша на машина и ходех в дома на брат Гълъбов, дето имаше вече братска машина. От същия брат научих знаците при корекция на печатни работи, защото същата година излезе под печат мой учебник по химия за тогавашния осми клас на гимназиите, който днес би бил 12-ти клас, ако съществуваше такъв. Така се упражних и в коректорство и в печатане. До 1922 година бях сама стенографка, след която година започнах да стилизирам беседите, значи започнах да печатам беседите, да правя корекции. И тази работа ми се даде пак от Учителя. Тъй щото, освен стенографирането, писане на машина, взимах участие при печатане на беседите, а именно стилизирането им и корекциите на шпалтите. Всяка беседа преди излизането й от печат четях на Учителя или още в ръкопис, или шпалти, а някога и в ръкопис, и на шпалти, според беседата. Учителят вмъкваше някоя нова мисъл, коригираше някои мисли
към текста >>

101. 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

сам ще се познаеш и доколко можеш да се пожертвуваш за нея, когато се поиска някаква жертва, дори микроскопическа. Когато отивах при Учителя да занеса написаната, приготвена беседа Той често ми казваше: „Ние доста ви затрудняваме." За мене тази работа не представяше никаква трудност и аз мислено запитвах Учителя дали няма доверие в мене, че работата ми е много приятна и не ме затруднява, или нещо друго, което и аз не разбирах тогава. Може би Учителят казваше така от присъщата нему деликатност и от това, че цени работата на всеки човек, дадена доброволно и с любов. За мене това беше добре дошло, защото аз сама вече, не някой отвън, се изпитвах многократно, защо и как
към текста >>

102. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

хубав пример ще отговори на въпроса. Сам Учителят отговаря. Бе 1920 година. Беседа. Учителят говори. Отваря се вратата и една неканена гостенка застана сред стаята. С негодуване и протест се обърна тя към Учителя: „Докога ще заблуждаваш тия хора? Докога ще ги отклоняваш от пътя им? Докога ще объркваш тяхните умове?" Навярно доволна, че изля своя гняв, нямаше какво повече да каже. Някои от нашите братя със силни и здрави мишци може би се готвеха да хванат гостенката и под ръка, деликатно или по-грубо да я изведат вън. Обаче погледът на Учителя се отправи към нас, а после се обърна към жената и каза: „Сестра, аз имам една вина. Аз съм първата пролетна птичка, подранила и дошла най-рано от всички нейни дружки и със своята песен оповестявам на целия свят: Иде пролетта на живота! Иде новото в света! Иде новият живот! Иде новият ден! След мен ще дойдат хиляди и безброй още пролетни птички и със своето чуруликане и те ще оповестят същото: Иде новият живот! Иде новото в света!" - Неканената гостенка погледна, разбра нещо, поклони се и мълчаливо излезе. Сега идвам към последните дни на Учителевото пребиваване между нас на земята. Това бяха дните около 24, 25 декември 1944 година. Учителят тихо, шепнейки нещо на себе си, но остро ухо чу следните думи: „Завърши се една малка работа." Пет думи - „Завърши се една малка работа." Това са за нас не пет сухи думи, които стенограф не хвана, а вековете на бъдещето ги отпечатаха. То е ребус, загадка, то е откровение. Ние усилено забродихме
към текста >>

103. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

отношение към учениците, с всичко. Даже аз я обикнах и помня, тогава беше времето на Стамболийски. Имаше практика на учениците, ходехме на работа, както сега има бригади, и аз като не й знаех убежденията, пък ме наредиха и да готвя, защото те са малки ученички, майките им не са ги учили. Аз съм селянка, всичко знам. Та аз готвих боб. Та го готвя с мас. И на нея слагам повече мас така нали, защото аз си я обичам. Горката, и тя го ядеше заради вниманието, което й се отделяше. Толкова деликатно същество беше. А иначе в къщи, каквото правя аз сега, на постни чорбички. Тя беше много стилен човек, значи. И да не ми накърни любовта към нея, тя го яде тоя боб. В.К.: Значи първите ви контакти с нея са в Русе. Г.П.: В Русе. В.К.: Като ученичка. Г.П.: В Русе, и като завърших, дойдох у тях, тогава вече баща ми беше покойник. Аз вече не бях в това състояние, в което бях в Русе. В.К.: Искам пак да се уточниме, ние това пропуснахме. Вие сега се казвахте Гена Папазова коя? Г.П.: По баща? Йонева Папазова. В.К.: В коя година сте родена? Г.П.: 1903 година. В.К.: Месец и дата? Г.П.: 18 септември по стар стил. В.К.: 18 септември. Вие живеете в Русе. Баща ви си заминава. Г.П.: Моят баща е в село Дебелец. Друг път, когато стане дума за мен, сега за Паша говорим. Ще ви кажа какво представляваше моят баща. В.К.: Не, понеже искаме да свържем, нали разказа за теб и рода ти. Г.П.: Моят баща беше сираче от 12 години, кръгъл сирак. И на тази годишна възраст поема да гледа две деца по-малки от него. Ходи
към текста >>

104. 8. БРАКЪТ НА ГЕНА ПАПАЗОВА

заплата отива за погасяване. В.К.: Аз не казвам цялата, защото тоз човек се обличаше, ние ходехме на екскурзии, ние летувахме. Половината ли, четвърт ли, колко аз не знам. То е докато се изплати 100 хиляди лева плюс лихвите, които растат. В.К.: Да. Г.П.: Изглежда, че е изплатил, защото трябваше тази къща. Николай умря. Тази къща той искаше да я остави на неговите деца - момче и момиче. В.К.: И накрая той се пенсионира, приключи ли с тоя проблем? Г.П.: Сега да ви кажа, това е деликатният момент. Тука останахме само аз и той, Еленка си е друго домакинство. Мама се помина, дъщеря ми се ожени. Тази дъщеря не е на Велизар, нито е моя дъщеря, а е осиновена дъщеря, дете на брат ми. В.К.: Така заплетена карта. Г.П.: Мило, нежно ми е, защото и т.н. Всеки ден е тука, както и да, няма какво да приказвам. Най-нежни хора, най-грижовни за мен. И почваме да домакинствуваме значи аз и Велизар, и стана така за него време. Аз ще внасям 20 лева за обикновените неща - за сол, за олио, брашно, за това ежедневно. Когато ми трябват мои разноски да направя, да направя на някого подарък, да поканя някого, да отида някъде, да си облека дрехи, въобще всичко друго, вън от най-обикновеното - хляб и сирене, всеки си го прави, както си иска, но не пипа тези 20 лева. Сега на Велизар му трябват повече пари и казва: „Чувай, няма 20, ами ще даваш по 30." - „Добре, ама ние не изразходваме тези 20 лева. Твоите 20 и моите 20, това са 40 лева." - „Тогава беше друго." - „Ние, викам, не ги изразходваме, защо
към текста >>

105. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

минало. Много тежко детство е имал той. Но достойно си е отишъл с принос в живота. Това беше моят баща. Но разбираше ме много добре, но когато аз се запознах с Учението и така станах вегетарианка, той не можа да се примири с това. В.К.: Вие се запознавате с Учението, вие вече учите в гимназия. Г.П. Аз съм в Русе. Там е сестра ми, търговка, аз отивам там да уча и да помагам в магазина. Къде ще идеш само така да учиш? Не може! В.К.: Не може! Г.П.: Не може! Магазинът беше колониал - деликатес - „Златна ябълка". От него пазаруваха легациите, търговските бюра. Там имаше много евреи. Той беше голям център, Русе, на времето, търговски. Сега пък е и индустриален. Обаче зет ми... В.К.: Той е мъж на вашата сестра. Г.П.: На моята сестра мъжа, говори: „Значи Гена не ще да се жени, Гена учи, Гена ще харчи пари да следва, тая да я няма." И започва да ме клевети пред баща ми, че аз съм влязла в една среда загадъчна, правят се разни работи там, хората говорят. „Дай да я оженим." Един, где да го намери един, не знам какъв беше, Дянков май се казваше, не го знам, на възрастта на баща ми, собственик на много лозя, ще ме жени за него. Хай... Пък аз малка. В.К.: Вий колко годишна сте били? 18-годишна? Г.П.: Абе там, нататък съм била, ще се женя, ами ще ме женят ли? И т.н. И баща ми обаче се повлия от тези писма, скоро изгорих последното му писмо, в което пише: „Върни се от Русе, вече няма да учиш." А аз съм свършила 7-ми клас само, остава ми само 8-ми клас. И му разправям: „Татко, това не е
към текста >>

106. 19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА

Аз бях ангажиран човек, имах отношение с някои само, пък с тях специално, щото аз там при тях израстнах. Та тя ми разказваше, че в село Тополица как те там пак откриват училище. Пак почват да обучават децата в Тополица и правят контакт с всички хора наоколо. И, казва, чувам ги като приказват: „Абе, знаеш ли какво бе, Паша казва, че всичко не умирало, бе." Значи жените почват да тълкуват нейните приказки. Тя с когото говори, говори не какво да е, а говори със своите разбирания, деликатно. И те преразказват, че няма да умре всичко. Че нито ме е питала, нито съм я разпитвала. Пропуснах да ви кажа, че Паша следва право. Взе всички изпити и професор Данаилов - икономистът, я сочи за пример на младите студенти. Държавен изпит не взе. Защо следва това право, нито ми е казала, нито аз съм я питала. Значи, когато я уволниха от Русе и дойде тука, след някоя година се записва да следва право. В.К.: Но не се дипломира. Не взе диплома. Г.П.: Не знам. Знам, държавен изпит не е взела. Значи не е взела и диплома. В.К.: Да. Г.П.: Значи не е взела и диплома. Но защо й е трябвало, не знам и с каква упоритост, и вече на възраст, може би към 37 години. И още едно искам да ви кажа. Много съм заета и не ми е всичко в ред. Но мога документално да ви покажа с фотографии, че аз имах в единия от бъбреците си голям камък. Аз висях по поликлиниките, по институтите тук, когато беше нашата академия, поликлиниката беше на „Московска", там имахме ние поликлиника, там ми правиха снимки. Знаеха много
към текста >>

107. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

Магдалина Стефанова Григорова

посещавал най- редовно. Това посещение много му помогнало за неговото оформяне като художник, като човек на изкуството. През лятото на 1930 година Генчо си направил дъсчена барака за жилище на Изгрева, където се установил да живее. Жилището му било толкова малко, че едва имало място за легло и маса. Но въпреки това, когато станело нужда и той да приютява гости, направил второ легло над своето, също като във „вагон ли" на спалните влакове. Генчо през целия си живот е бил с деликатно здраве, като нуждата му е била постоянно спътница. Обстоятелството, че трябва постоянно да мисли за насъщния, често го е лишавало от вътрешен импулс за творчество. Но въпреки всичко, той от време навреме взимал четката и боите и рисувал пейзажи или натюрморти, но понеже нямал място, където да съхранява таблата си, подарявал ги на приятели и близки. Ето една от причините, дето не е могъл да прави изложби и не е могъл да даде публичност на своето изкуство. През 1932 година Генчо се разболява, но без да е постоянно на легло. Той дълго очаквал Учителят да го излекува по магически начин, но тъй като това не ставало, той почнал сам да се лекува по методите на Учителя (пиене гореща вода, изпотяване, носене вода от изворчето Диана бад, правене разходки из боровата гора и други). Болестта е една мъчнотия, една мечка, с която човек трябва да се бори. Да победиш тази мечка, трябва постоянство, което често ни липсва. Може би и нему е липсвало постоянство, затова Учителят го оставил сам да се лекува.
към текста >>

108. 6. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

тебе!" Казал Учителят. - „Не, не, Учителю, страх ме е", упорствала Наталия. Но Той й дал ясновиждане в писането. Тя пишеше много хубави разкази и стихотворения. Едно от тях предавам със съкращения: ПОМАЗА МЕ Помаза ме да бъда Твоя любима, вярна дъщеря, и с обич да разказвам за Теб на всички по света. Вярна съм и вярна ще ти бъда днес и всякога през вечността, все за Твоята любов ще пея, с песен все ще Ти благодаря. Един ден, казваше Наталия, по отношение на моето писане, Учителят много деликатно ми обърна внимание да не се възгордявам и да не си въобразявам, че това, което пиша, излиза от мен. Всички големи художници, музиканти, поети и писатели, казал Учителят, приемат направо от Невидимия свят това, което им диктува и накрая им казва: „Ха сега подпишете се!" Бог е великодушен и с радост се съгласява да си сложите подписа под Неговата творба. По отношение на цветовете. Наталия се явила в салона на беседа с тъмнокафяво палто. Учителят отива при нея и й казва: „Този цвят не е здравословен." След два дни Наталия взема заплата и направо в магазина. Първото палто, което си харесала, било тъмно синьо, хубав, чист юпитеров цвят. Купува го и отива веднага на Изгрева. Учителят като я видял, усмихнал се и казал: „О-хо, Наталия с ново палто." Бил доволен, че изпълнила съвета Му. Друг път се разговаряхме с нея за белите коси. По този повод тя ми разказа случка с д-р Методи Константинов. При слизане от трамвая, той дава път на една възрастна жена с бели коси, но си наранява по някакъв начин
към текста >>

109. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

знак, че се е отегчил от това, което трябваше да чува, да дава указания на строителите и да понася и влагата, падаща безспирно върху плещите и главата му. Ние с моя близък също трябваше да чакаме да се освободи Учителят от посетителя. Най-после горещият оратор си отиде и ние се приближихме и се представихме на любезно усмихващия се Учител Петър Дънов. Това е първата ми среща с тази изключителна личност. Останах приятно впечатлен от особено достойното държане на Учителя пред лицето на неделикатния посетител; почувствах веднага огромната разлика между две култури - безмерното търпение и деликатност, и грубата невъзпитаност на някакъв интелигент. Скоро разбрах, че този млад човек е член в редакционната колегия на списание „Житно зърно", д-р минеролог, стипендиант на Алберт Айнщайн, Елиезер Коен. Още първите дни след 9.09.1944 г. този „приближен" ученик на Учителя Петър Дънов публично се отказа от Учителя си и учението му, и то с твърде дръзки и недостойни думи. Няколко години по-късно завърши след тежка болест живота си като съплеменник по кръв, морал и нрав на библейския Юда Искариотски. Но в остър и величествен контраст с тази дребна човещина, още от първите моменти на запознаването ми с Учителя се откри неговият изключителен характер, държание, обхода и произход. Почувствах още при запознаването ми с Учителя неговата величественост. Още от малкото думи, които се размениха помежду ни, почувствах, че имам отворен, сигурен, радостен и сияен нов дом. Той не каза: „Елате пак", но
към текста >>

110. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

от Вас. П.С.: Молбата на Павлина е любезна, но и много настойчива - правя усилие да си спомня всичко за скъпата ми майка - това ще бъде и един малък паметник за нея в любимия й роден град. Пето писмо -18.07.1988 г. Мила Марийка, Искам да поправя една моя грешка - отнася се до писмото, което Ви написах на 14 юлий. Веднага горчиво съжалих, но то беше вече залепено - не успях после да Ви пиша. Изказах се сурово, жестоко по адрес на Павлина, която си служи към мен с учтиви, избрани, деликатни думи, въпреки погрешните си разбирания по въпроса за биографията на мама. Към вас също бях сурова, нелюбезна, не избрах по-деликатни думи, за да кажа което е необходимо. Сега наближава датата, на която с такава любов ми поднасяте приготвения от Вас козунак. Моля ви не идвайте, не ми донасяйте абсолютно нищо! Когато се видим, ще ви обясня - нужни са много думи. Нямам право да пиша такива писма! Самата аз съм пълна с толкова много грешки! Моля Ви най-горещо и вас, и Дина, да ми простите! Както изглежда, нашата единствена среща поради навехнатия ми крак ще стане някъде към средата на м. септември, тогава, моля ви непременно ми телефонирайте, да зная кога да ви чакам. И пак моля, абсолютно нищо за ядене не ми донасяйте. На Павлина не пишете, моля, че окончателната редакция на биографията на мама ще трябва да Ви помоля да напишете Вие - това да остане между нас - тайна между Вас и мене. Когато се видим през септември, надявам се ще съм успяла да намеря нещо подходящо за моята биография, всичко
към текста >>

111. 2) Второ тефтерче

благодарите за дадените блага. Така ще се свържете с природата. Този начин ще ви бъда за задача, за 10 дена. Ще имате само едно меню. Повече от 20 хапки няма да изядате. (И не по-малко от 5 хапки). Ако не разбираме състоянията на тялото си, няма да разбираме и състоянията на сърцето, ако не разбираме сърцето си, няма да можем да разберем и състоянието на ума си. При храносмилането се образува повече топлина и малко светлина. Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата (на човека) деликатност - всичко зависи от храната. Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят. Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си. Всички мъчнотии, които срещате сега в живота си - това са неразрешени задачи от миналото. И ако сега ги разрешите правилно, ще дойде във вас разрешението! Разумните хора - те са ръководящи центрове. Всяка година вашето дружество прави отчет и решава - да продължава или не. * * * Сряда, вечер, 16.V.1928 г. Коя е най-важната задача за съвременното човечество? Когато се молим, най-добре е да стоим на дъски (борови дъски). Тревата дава настроение повече поетическо, а камъните настройват човека по-мистично. Колкото повече човек издържа на страдания, толкова той е по-силен. Душата на човека трябва да расте и се развива. Растенето - то е физическо. Развитието е духовен процес, а облагородяването - то е от Божествения свят. Ние,
към текста >>

112. 3) Трето тефтерче

от корена на носа и външния ъгъл на орбитата, както и хоризонтала през устните на човека) определя силата на човешкия характер, (фиг. 6) По-голям триъгълник - морално устойчиви, творчески хора. Широка брада - застъпен е физическият свят. Заострена брада - застъпен е умът. Като се свържем с първичната причина, тя ще ни даде най-добрия начин да изменим своя живот, да разрешим своите мъчнотии. * * * Сряда, сутрин, 7.XI.1928 г. Колкото един инструмент е по-чувствителен, по-деликатен, толкова той е по-ценен; той долавя най-тънките, най-нежните вибрации в природата. Достойнството на човека стои в красивата му мисъл. Колкото човек е по-добър, толкова неговата мисъл е по-правилна, по- голяма светлина има. Между неразумните хора добре не може да се живее. Между разумни хора добре може да се живее, но без хора не може да се живее. Ако ние искаме да реализираме една своя идея без Бога - вършим престъпление. У всинца ви трябва да се зароди един вътрешен процес - на всяко нещо да знаете времето, да знаете кога трябва да го направите. Трябва една вътрешна дисциплина, едно вътрешно самозъзпитание. Гълъбът е емблема: няма лоши условия за разумния човек. Да говорим добро на хората - това е плодоядство; да говорим лошо за хората - това е месоядство. Щом срещнем препятствия в известно нещо - ти си неразумен - не разбираш условията, при които ти се намираш. Силен човек, умен, богат, любящ, това са все възходящи качества. Водата е един елемент, проводник на жизнена енергия. Сухота
към текста >>

113. 4) Четвърто тефтерче

с голямо постоянство, даже упоритост. За изкуството много голямо благоволение имаш от Юпитер. Това изкуство се дължи най-много на Слънцето и Юпитер по пътя на интуицията, едно вътрешно духовно прозрение. За това ти е необходима атмосфера, при която да можеш да твориш. Необходимо ти е едно голямо спокойствие, среда ти трябва. Пътят ти не е гладък, минава се през много стръмни неща. В дома на женитбата, там е слънце. То ти помага. То има едно отношение към Луната. Мекота и деликатност към хората. Слънце квадратура със Сатурн, противоречията от страна на брата. Забележка: Доколкото познаваме Цветана Щилянова и нейния житейски път, можем да твърдим, че настоящите астрологически бележки са точни и верни. Ако попаднем на нейната астрологична карта, бихме могли да потвърдим нашето виждане, което е и вярно предсказано от астролога. (От Марийка
към текста >>

114. 1. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ШАРОВ

Борис Петров Шаров

В село Батак тогава, беше село Батак, и всъщност къщата на дядо сега е пак един такъв ценен паметник, архитектурен, да. Там е нещо като музей. Той се е занимавал с търговия и много интересна съдба има, защото по време на клането в Батак 1876 г. по една случайност дядо не е бил в селото и остава жив. Какво да ти кажа, той имаше, освен най-голямата му сестра Мария, но и още четири сестри. Те са се грижили за него като майка просто. И знам още от тях, че от детинство още той е бил много деликатен и не е обичал никак месо. И понякога като не се хранел, дядо само го е поглеждал и той ставал от масата, нали? Щом не искаш да ядеш, хайде, ставай. Леля през нощта ставала и казвала: „Борисе, ела, кака аз ти запазих мъничко хлебец." Баща ми бил с невероятно въображение и още от малък така имал един странни преживявания. В Батак беше много особено. Като че ли се чувствуваше атмосферата на туй клане, аз съм била известно време в детинство и знам, като минех край старата черква, просто настръхвах. Нещо беше останало много тежко. Но полето беше интересно. Баташкото поле. Сега язовир направиха там. То беше едно безкрайно поле, в което особено през есента тези лилавите минзухари. Цялото лилавееше от цвят. Въпрос: А братя нямаше ли той? Н.Ш.: Няма. Той е единствено момче и сега това, което много ми е интересно. Въпрос: А три сестри? Н.Ш.: Не, пет сестри. Това, което винаги ме е учудвало, то е... Дядо го праща в Пловдив да учи. Той завършва там гимназия и всъщност там учителят му по рисуване
към текста >>

115. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 301-350

Савка Керемидчиева

развиват неговите висши центрове. Когато енергиите остават долу, те се застояват, стават разрушителни и предиз- викват експлозии. 330.Мислите Повдигай мислите си винаги нагоре към Божественото. По този начин се организира духовното тяло. 331.Божественото. В живота на ученика трябва да се прояви Божественото. В него е пълнотата на живота. 332.Истини за работата. Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. А най-голямата благодарност на човека заради живота е работата. Деликатността е плод на зачитане работата на другия. Който почита - мисли. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа. Работи само онзи, който работи от Любов. Който работи, обича. И който почита работата на другия, сам работи. Който разбира, живее. Смехът понякога показва, че не разбираш. Той е временно развлечение. Който разбира, мисли! Който разбира, работи. „Отец ми работи, и Аз работя." 333.Отплата. Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика. 334.Близост. Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се. 335.„Засади". Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен. Има низши духове, които устройват „случайни засади", и ученикът може да си напакости. Например минаваш покрай някой мост, виждаш ограда, хванеш се о нея, обаче
към текста >>

116. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 961-980

Савка Керемидчиева

Бога. Ако треската се усили - мълчи си. Ако произнесеш името и треската те остави, добре го произнасяш. Каквото и да е нещастие в света: произнеси Името Божие. Ако нещастието се намалява - добре. Ако се увеличава, мълчи си. Бог. 965 Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти нямаш никакво понятие за Бога. Бог е скрит и зад най- малките явления и зад най-малката сила; нищо в света не става без Неговата воля. март, 1940 г. Религиозното чувство. 966 Религиозното чувство е фино, едно от най- деликатните чувства. Индусите го наричат „хилядолистник". Който го има, в него има една деликатност, една нежност; навсякъде е внимателен. Здраве. 967 Изпълнявайте Волята Божия, за да бъдете здрави. Добър човек е всеки, който изпълнява волята Божия на земята. Трудно изкуство. 968 Научете се да бъдете благодарни в душата си. Като страдате, да благодарите. То е най- мъчното изкуство; като ти е неприятно, да благодариш. Смисълът на живота. 969 Ползувайте се от всяка погрешка, използу- вайте всяка добродетел - използувайте външните условия; използувайте вътрешните възможности. Изпълнявайте Волята Божия. От изпълнението на Волята Божия зависи здравето на човешкото тяло. От въдворяването на Царството Божие зависи разположението ви. А от осветяване Името Божие ще се уреди нашия ум. Ще познаем тогава Бога, както Той ни познава. Това е смисълът на живота. Щастливите хора. 970 Само онези хора ще бъдат щастливи и ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си, които обичат душата си, вярват в светлината
към текста >>

117. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 61-80

Савка Керемидчиева

то е Разум. (Йов, гл. 28, ст. 28) 10.Х. 1925 г. Служението. 68 Служението на Бога е полезно при всички условия! Знанието. 69 Знанието за съприкосновението с Бога е знание за Добродетелите! Великото и малкото. 70 Великото и малкото са в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Любовта към Великото издига малкото до Великото Благо и благодарност. 71 Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, е работата. Деликатност. 72 Деликатността е плод на зачитане работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и Невидимият свят е внимателен към неговата работа. Работата. 73 Който работи - обича. И който почита работата на другия, сам работи! Който разбира, живее. А който не разбира, се смее. Който разбира, работи, а който почита - мисли. Казва Христос: „Отец ми работи и аз работя." Угодно на Господа. 74 В душата на човека царува Господ. Всяко нещо, което той иска да извърши, по-рано трябва да претегли с тази мярка дали е право и дали е угодно на Господа или не. Страдание. 75 Да предпочете човек да страда, отколкото да съгреши. И в затвора Господ помага. Когато минаваме през изпити, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Послушанието. 76 Послушанието е свойствено само на едно разумно същество. 15.Х.1924 г. Да бъдеш. 77 Да бъда Божествен. Учителят мисли сега да бъдеш Божествен. 15.Х.1924 г. Великите пророци. 78 Великите пророци от Писанието са четири: Исая е
към текста >>

118. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

могат да обяснят известни епизоди за Рут. Често наесен той й казвал да събира малките картофчета в градината, които не прибират, тя ги е варяла и вечеряла с тях. Целият Изгрев знаеше кога Учителят отива на концерт. Тези, които го придружаваха, сияеха. Учителят излизаше от своята стая със светъл костюм, светла мека дреха с пелеринка от мек пухкав плат. Пелеринката пришита за дрехата, с бял вълнен шал на врата, с бяла шапка от панама, с бастун в ръка. Обувките му бяха меки, деликатни, никога черни и когато ние го зърнехме всички имахме преживяването, че пролетта идва. Самата пролет е дошла в лицето на Учителя. Той беше представител на идеите, на които той посвети живота си. Разцъфтяването на Божественото в човешката душа в него беше всичко ценно и имаше смисъл като форма. Той оправдаваше съдържанието. Движенията му бяха меки, походката му бърза и лека, като че ли не стъпва на земята. Когато ходехме на екскурзия, едвам можехме да го настигнем. Учителят имаше неповторима походка, с неповторим маниер подаваше ръката си, за да бъде целуната. Между многото положителни качества, които притежаваше той, това бе да намира положителното и доброто във всеки човек, него не го интересуваха слабостите на хората. Той абсолютно не се спираше на тях. Слабостите са присъщи на човека, върху които той трябва да работи. Разумното и положителното насърчаваше и обработваше. Ако можеше някой да види каква неизразима усмивка имаше, когато някой направи нещо добро и хубаво. Лицето му
към текста >>

119. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

се отделил с жената на един световен човек, който е идвал на нашите екскурзии, за да я обърне в нашето общество. Мъжът се съблазнява, смущава се, съмнява се в тия им отношения и не идва повече. Всичко, което Бог иска може да направи, но разумни да бъдеме в обноските си. Сега на вас ще дам по една задача за една година. Да видим как ще я изпълните. Ако вие в противоречията не намерите смисъла на живота, вие ще пропаднете. Когато човек разрешава Божията работа трябва да бъде много деликатен, разумен, за да не попадне в противоречие. Вие сте в света и не можете да посветите всичкия си живот само за Бога, но 1/10 от времето си можете да посветите за Бога. 90% е за вашите нужди - прехрана и др. При сегашните условия на еволюцията много души има, които мъчно се повдигат. Вие в провинцията какви нужди имате? Бр. Георги Куртев, Айтос: Охлаждение има един към други. Бр. Панайот Ковачев, Ст. Загора: Необходими са обиколките от Учителя между нас. Бр. Минчо Сотиров, Бургас: Утеготяванието го има навсякъде между приятелите от провинцията. Жажда за работа, за подвизи има, ревност има, но все пак утеготяванието съществува. Идванието на един външен брат събира всички около него и с наслада слушат говора му, а колко повече, ако бихме имали радостта да бъде между нас Учителя ни! Той да ни посетеше! Бр. Деню Цанев, София: Това утеготявание е отражение на положението в София и там го възприемат. Бр. Емануил Иванов, Варна - говори в същатата смисъл, изтъква, че някои братя говорят от името на
към текста >>

120. 75. ВЕГЕТАРИАНЕЦ В ЗАТВОРА

Жечо Панайотов

ядеш месо?" Отговорих му - „По убеждение!" Той се почуди, погледа ме и нищо не каза. Значи, досега въпреки осведомеността си, той не е знаел, че съм вегетарианец. Разбира се, това събитие нямаше никакви последствия. Свижданията с домашните, писмата, вървяха редовно. Даже въведоха практика, когато някой от нас се проявеше добре, отличаваше се в работата и други подобни, позволяваха му да пише допълнително писма, да има в повече свиждания. Веска идваше редовно, носеше ми изобилно храна и деликатеси, мляко. Тия питателни храни направиха, че напълнях до 70 кг. тегло, каквото никога преди и след това не съм достигал. Два пъти идваха да ме посетят и две сестри от Стара Загора. Писмо от затвора до сестра му Надя. гр. Ст. Загора, 5.II.1961 г. Драга Надя, Обръщам се едновременно и към Люба, леля, Жени и Жоро- всички, които са край тебе. Правото ми на това извънредно писмо посвещавам на вас, а и вие имате право да ми отговорите; всеки от вас да ми пише по нещо докато се изпълни лист голям колкото настоящия. Да не пропусна да ви благодаря за хубавия кекс, който винаги ми изпращате по Веса. И така, определено било да получите писмо от затворник и то от един от най-близките ви хора! Винаги си спомням как Жени и Жоро ме посетиха в съда след присъдата. Трогателно е и човек изпитва една радост, когато вижда, че има хора, които милеят за него! Не само вие, но и аз се запитвам често: „Защо съм тук?" Отговорът е само един - да срещам по някой бисер захвърлен в калта, да проверя твърдението на
към текста >>

121. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

свършихме тази работа и дойде пак нова срочна. Отново от общината, бяха разрешили, където има изсечена гора, всеки селянин, от които участък извади дънерите, този участък става негова земя. И ние се заловихме с тази работа. А Жечо беше лаком и макар, че имаше вече своя земя от двеста декара, искаше да има още. Използува притока на работна ръка и ни турна на работа да вадим дънери. Взема от съседите, брадви, кирки, лопати и ние почнахме работа. Но понеже бяхме неопитни и сравнително деликатни натури, ранихме си ръцете, изпочупихме инструментите и много работа не се виждаше налице. Вечер се прибирахме смазани от умора. Не бяхме свикнали на такъв тежък физически труд. За четене и свирене не можеше да става и дума. Едва можехме вечер да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Вечер ние пеехме, селяните много се учудваха на това и обичаха да ни слушат. Те не бяха слушали да се пее на няколко гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре. При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти каквито ние носехме. Селяните обаче не бяха разположени към Жеча, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря. Това настроение мина и към нас. Наричаха ни набожните, а децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението на селяните. В селото стана пожар, запалиха се две къщи. Настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят. Ние дотърчахме и най-напред пуснахме
към текста >>

122. 41. ДАФИНКА

нашите сестри имаше една нова, с много деликатна физика. Казваше се Дафинка, беше болна неизлечимо. Намери се, че предимствата, които Изгревът има в климатично отношение, ще са от голяма полза за нея. Тези, които й бяха по-близки вземаха грижата и й направиха малка дървена къщичка по-настрана. Аз не бях така близък до този случаи, за да знам нито причините за нейното заболяване и защо тя не може да оздравее. Един ден чета за изпит в стаята си, а единият ми крак, зачервен, подут силно ме боли и не ми даваше спокойствие да се занимавам. Чудех се какво да го правя, а не обичах да безпокоя Учителя за такива случаи. Досадната болка все повече и повече се усилваше. В този момент някой почука на вратата ми. Отварям и пред мене застава сестра Василка от ул. „Опълченска" N 66, която беше плетачка, едричка и много симпатична, предана наша сестра. „Брат Николай, обърна се тя към мене, сестра Дафинка почина и Учителят каза, някой да се погрижи за нейното погребение". Василка си каза урока и си отиде. Знаех, че уреждането на такива случаи, по това време, беше съпроводено с много ходене. Нямахме нито ние, нито пък наблизо телефон, а за използуването на някакви превозни средства не можеше и да се мисли. Оставаше само с ходене, да се урежда всичко. А как с този болен крак ще ходя и то толкова много? Озърнах се да видя дали няма някой друг брат, който да ме замести. Нямаше. Реших, че макар и да се влача, аз трябва да тръгна. Поумих и си помасажирах малко крака преди да се обуя и чудо,
към текста >>

123. 81. ОКУЛТНАТА МУЗИКА

Музика има в шумоленето на листата, чуруликането на птичките, в гласовете на животните, ромоленето на потоците. Музиката на природата постоянно събужда музикалното чувство в човека, като го подтиква да пее и свири. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонизират и уравновесят. Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача. Обикновената музика е предговор към окултната. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. За нея се изисква преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточаване. Бъдещите музиканти обаче, ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа. Музиката трябва да оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество. Музиката действува върху човека във всяко направление. Тя е най-правилният начин за организирване на човешките мисли, чувства и постъпки. Както дишането е нужно за пречистването на кръвта, така и музиката е необходима за пречистването на чувствата. Между музикалното чувство и мислителната способност има известна връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Музикалното чувство помага изобщо за развитието на дарбите и способностите в човека - на първо място неговата мислителна способност. На земята най-гениален израз на разумността е музиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл. Там където музиката е проникнала, хората са по-благородни, по-добре устроени, имат
към текста >>

124. 12. НЕПТУН. ВТОРИЯТ КЛАС ОТ ТРЕТАТА ШКОЛА В ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

този, с който имат отношение останалите планети. Света на висшата психика. Тя именно чрез двойника ни създава тези най-горни слоеве от мозъчни клетки, способни да изявят тази висша природа в човека. Хората под силното влияние на планетата Нептун са всякога чужди за този свят, те не го разбират и живеят в него като чужди. Живеят с мисълта, че всичко се постига само да го пожелаеш, без усилия и напрежение. Такъв един е света на планетата Нептун. Тези хора със своята физика са нежни, деликатни, едва ли не прозрачни. Те не могат да издържат на суровите условия на Земята, резките промени, усилията и напреженията, които се изискват от тях, необходими за постигане на всяко нещо, а в много случаи въпреки всичко въобще и да не се постигне. Затова те често изживяват много тежки психически състояния, поради неизпълнения на желанията им. Това ги прави изцяло непригодни към един живот на Земята, за това често пъти преждевремно си заминават за отвъдния свят и то предимно от заболявания на белите дробове. Саабей и неговите ученици ясно са изразили чрез символа и легендата за съзвездието Риби, което съзвездие както отбелязахме има тясна връзка с планетата Нептун, естеството на силите изтичащи от тях. Легендата гърците са я преработили, но същественото е запазено. Там ясно е изразен другият свят, света на водата, света на емоциите, в който свят те въздействуват. Не е лошо да си припомним легендата. Всяка сутрин, когато лъчите на Хелиос започват да позлатяват високите планински върхове и
към текста >>

125. 14. ДРУЖБАТА

практични въпроси и извличане ползата от тях. Дружбата ни с такъв човек всякога ще допринесе за едно навременно и полезно разрешение на всички трудности, пред които живота ще ни изправи. Ако обаче тази сфера е в своя примитивен стадий, ще имаме човек погълнат изцяло в жаждата за лични изгоди, само за себе си, един егоизъм не подбиращ средства за постигане на своите цели, като лъжата, измамата са на първо място. Такива едни прояви са готови да убият събуденото преди това, нежното и деликатното, чувство на дружбата и приятелството. Със следващите сфери в контакт, с които ние идваме при по продължителни контакти, които сфери се изявяват при по-специалните случаи. Сферата на Венера е следващата, тя ще ни даде човека в една по- друга светлина. При добра изява имаме човека естет, красивото и изящното намира израз както в самия него и обходата му, така и в обстановката, в която той живее, а това внася един многоценен и приятен елемент в дружбата. Ако е зле поставена, то у този човек се създава една жажда за личен блясък и суетност, отдаване внимание само за лични прищевки и капризи. Тази сфера е създала и оформила мозъчните центрове и средната част на челото. Марсовата сфера в своята добра форма дава смелият, безстрашен енергичен човек, готов на жертва и защита на справедливостта. В лошият смисъл имаме един сприхав, избухлив човек готов да се възбуди и при най-малкия повод, като в такова състояние нагрубява, оскърбява, става безогледен, а с това и дружбата е погребана. Силовите
към текста >>

126. 18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА

на планетите до слънцето, изразен в тъй нареченото правило на Тициос - Боде. Нептун прави изключение от това правило. В един несъвършен двойник създава ненаситна жажда за внимание и уважение от околната среда. В живота на човека създава обърканост и безизходни положения. А как се проявява тази сила в един организиран облагороден двойник. На тази планета са изпратени същества на много съвършената любов. Затова в организираният двойник създава рядка по своите качества нежност, деликатност, привлекателност, красота за каквато всеки жадува. Създава се човек така приятен да го гледаш, а още повече да общуваш с него. Той е едно съвършено, изключително явление от околната среда. Заема специално място в израза на човешките форми, както и самата планета заема специално място в слънчевото семейство. ПЛУТОН е последната и най-отдалечена позната планета. Тя има две отличителни качества - екцентрична орбита и двойно по-голяма плътност на неговата маса от тази на Земята. За Плутон Учителят беше казал: „Той е октава на Земята. А Земята е място, школа за развитието на човешката воля". Тази планета носи и създава възможности човек да създава и твори необичайно великото, импозантното. При един несъвършен двойник създава една нахална, брутална мания, за някаква величественост, без да се имат елементите за това. Създава изненадващи, гръмотевични събития в живота на човека. Друго е, когато тази сила протича през един организиран двойник. Тогава имаме мощна воля, средствата да постигне и
към текста >>

127. 20. СЪН

крачка напред по пътя на своята еволюция. Момента, в който човек влиза в състоянието на сън и излиза от него, когато се пробужда, са два момента, които човек не може да наблюдава. Два процеса, в които съзнанието му се прекъсва. Двойникът предварително спира дейността на главния мозък и тогава излиза от тялото на човека. От този момент имаме състоянието на сън. Това става без участието на човешкото съзнание, за да не се събужда страха у човека, който много би попречил на този важен и деликатен процес. Между съня и смъртта няма голяма разлика. И при двата случая имаме излизане на двойникът от тялото. При смъртта това излизане е цялостно, пълно и завинаги. При съня е осъществена една връзка между тялото и двойника, по която връзка двойника изпраща сили, които имат за задача да изчистят отровите от човешкия мозък. Излизането на двойника както при смъртта, така и при съня, трябва да става в атмосфера на тишина и спокойствие. Да няма резки сътресения, шумове, изненади, уплаха. Това важи и при събуждането, при влизането на двойника в тялото. Един пример от времето на Учителя ясно илюстрира тази необходимост. Майка и дъщеря живеят с голяма обич помежду си. Идва време, майката заболява и е на смъртно легло. Когато дъщерята разбира, че майката си отива, тя се хвърля върху нея, ужасена с рев и стенания. Процесът на излъчване се прекъсва и лежащата на смъртен одър майка, дни и нощи подред прекарва в едно някакво междинно положение. Дъщерята разбира грешката си и иска помощ от Учителя,
към текста >>

128. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив-Д'Алвейдър/, като идеал за постигане". Думата „Синархия" на гръцки значи синтетическо управление, т.е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът - храносмилателните органи. С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния
към текста >>

129. 1925 година

Потеглих бързешком по баиря нагоре и едва, потен във вир-вода, го стигнах пред киното в Ковачевец и ме закара до Попово. Оттам, след като закусих на Бонча, потеглих за Казалар. Вятърът силно духаше от запад и дъжд се отърваше. При Каваците настигнах старец, пътуващ за Малканово. Заедно с него отидохме в Казалар. Намерих председателя на настоятелството, но се оказа, че вакантното [място] е в прогимназията и постановление според закона не може да се държи. А назначенията стават по деликатен начин. В основното [училище] неовакантено още мястото. Вечерта се върнах и пътувахме за Глогина. Мисля си и бързам, за да не закъснея в гората. Пристигнах на гарата и седнах в чакалнята. Времето бе студено. Бурята бучеше по прозорците на гарата. Палаво дете на началник-гарата отвори вратите, та се стопли чакалнята от горящата вътре печка. Стояха момък на около 18 години заедно със старата си майка на около 50 години в чакалнята. Аз стоя мълчешката и си мисля за неуспеха си да се настаня някъде, а те се хранеха, приказваха и стояха да чакат влака за Варна. След малко дойде стражарят на гарата, началникът, госпожата му, и се завърза разговор. Оказа се, че синът заедно с майка си бягат от баща си, като го напущат, щото пропил всичко, що имали -и ниви, и къща, и жената го хранела с труда си. Тя бе с червена ризка, а отдолу вероятно някои дрипи бяха навлечени, за да се предпази от бучащата зимна буря, А момъкът отива с надеждата да работи в града и поддържа майка! Дойде влакът. Качих се и
към текста >>

130. 1929 година

отнася спрямо него. Потеглих си, тя сърдито, отчаяно сбогом ми не даде и по салона се разхожда насам-натам безпокойно и най-после извика: „Хайде, отивай си, че ще закъснееш!" Потеглих си, обаче от една страна ми мъчно стана: защо така грубо я аз разсърдих, и надменно се държах. Така ли трябва да се отнасям спрямо нея? Безпокоен си отидох, поради мисълта, че може би вече никога тя не ще благоволи да ме поздрави, камо [ли] погледне, и че аз не трябваше да нагрубявам, а по един деликатен начин да я развържа от себе си, че да посея нещо хубаво, идейно, благородно в страдната й душа! 30.III.[1929 год.], събота Станах в 4 ч. Искаше ми се да пиша на Стефанка, но не сторих. След наряда почнах четене. След обед с Димитра, след получаването на пощата, потеглихме за селата си. Вървяхме бавно. Балтоните бяхме оставили, но от Шаванци до село имаше голям студ. Отидох направо в пощата, постоях няколко минути. Отидох на кооперацията. Говорих с Никола Костадинов, че симпатизира на въздържанието и че преднамерява да стане въздържател. Говорих с Рали Арнаудов, спомена за венчавки и свободен брак. Попът ме пита дали познавам Л. Лулчез. Отговорих, че го познавам. Вечерта стоях при Колю Ралев до 12 ч. Изплака ми се, че Ганю Иванов Бонев го много задиря поради клюката и клеветата, която Боби Иванов му донесъл, какво че уж Колю Ралев ходел при Марийка и ред случаи на скрита омраза. След това за жени, женитба. Коя да съм вземел, той ми предоставя да си кажа мнението за Марийка Иванова, че ако
към текста >>

131. 1929 година - продължение

и двама души за разделяне селото на критерий по нивята и на 25 души по един за класиране на самите ниви. Ходих у Рали Петров. Там бе и Колю Иванов Стоянов. Говорихме дълго. Излязох и се срещнах при общината със свяка Събя. Той ми каза, че Георги да прави, да струва, да забогатее, да се жени за богаташка, да не очаква от дома си, защото той (Георги) писал да му изпратят 10 000 лева, за да си купи място за къща. След това отидох у тях. Батю Пеню ми се изплака, че го поставят на деликатно положение, защото братята му са с образование, а той - без. Работи, а един ден братята братски ще делят, каквото закрепи до смъртта на баща си. Значи, братята му да му определят ще ли му оставят нещо. Храних се за обед у тях. Отидох си и с апарата отидох у Рали Петров и фотографирах дядото на Гроздана. Говорихме, че Слав, инспекторът, когато аз съм отишъл в София, в Попово той се присмял, че аз съм отишъл при белите сестри и др, подобни. От сутринта времето бе облачно, а следобед - ясно и хубаво. Вечерта след заспиване станах и за малко „о". 3.VI.1929 год., понеделник Станах и се приготвих за Крепча. Добри Бобев ме срещна на вратничката и ми се оплака, че кончето му било болно. Прегледах го и той замина за доктора. Аз пътувах бавно. Небето на изток бе примреженос тъмни облаци, затова изгрев не видях. Тези дни, тази седмица изпитвам известна мъка. Скука ми е нещо. Не съм спокоен. Изпитвам известна празнота. Не мога да се възрадвам ей-тьй, както аз искам. Раздвоение в мен и то защо? -
към текста >>

132. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

дотам, че ми каза какво това лято на своя син Петьо, ученик в IV клас, му казал да не си играе с пола и че ако иска жена, той ще му дадял 50 лева, да отидел някъде с пари, но да не се борел със себе си. Съветвах го, че е направил зло за детето си, което сега се е тъкмо пробудило, тъкмо е във възрастта на пубертета, и че това е един биологичен процес, който изменя физически човека, и душевно. И че сега младежите прекарват най-бурни състояния, най-често сменящи се, и че трябва деликатно да се пленява и отвлича съзнанието им към спорт, музика, поезия, четене на книги и пр. и пр. Говорих му още и се разделихме. До обед учих в Равна, а следобед [ходих] на педагогическа конференция в Годеч, само на учителите от Годечката община. Маринчев имаше лекция по писане върху съгласните букви б - п, д - т и др. в 1П отделение. След това областен агитатор от Обновата Алексиев от Берковица, говори на тема „Авторитарната държава нейните принципи и идеи". Вечерта доведох в Равна народния певец на народни песни Йордан Стоянов, род. гр. Варна. Г-н Стоянов спа при мен, като Христо Модеви ми дадоха един юрган. 20.ХII.1934 год., четвъртък Сън: Сънувал съм, че при мен има две змии боа, но дълги, много дълги, като върлини. Едната съм убил и другата - убита, но главата несмазана. Каня се да ги дера, та кожите им да намъкна на върлина и да гледат хората какви големи боа има тук. Аз съм на един дувар и силно изтрясках с нещо, за да проверя дали боата е мъртва или жива, обаче се оказа, че е жива, тя
към текста >>

133. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

му инсталации и удобства. Чудното е, че Еленка и тя е у дома или по-право, може би не е наша къща, а сме на квартира у някои хора. Еленкината стая е най-вътрешната. Но тя трябва да минава през стаята на Димитър Звездииски, че тогава да си влиза в своята. Моята стая е самостоятелна. Аз мълча външно, но вътрешно с ревност се запитвам: на какво основание и защо Д. Звездински да е в съседство с Еленкината стая и тя постоянно да му минава през стаята? Нима не ще го завари във всичките деликатни положения, в които може да бъде човек, кога се намира в стаята си, да се преоблича, къпе, а тя да му минава през стаята. Думам си: тя би трябвало при мен да живее, а не при други, защото аз съм близък с нея и тя ме обича и изявява уж във вярност. И така си се събудих. * Часът е 5 и 20 и станах за наряда. В Годеч стигнах в 9 1/2 ч. Започнахме репетицията на оркестъра и трая до 1 ч. Отидох у г-ца Гичева. Там бяха Угърчинска и Калинова и обядвахме заедно. След това излязохме Угърчинска, Манова, Гичева, г-жа Пенка Пешкова и отидохме на Додовица. На върха направихме една снимка: аз, Калинова, г-жа Бешкова, Манова и Угърчинска. После направихме една снимка и с Гичева и Манова и една долу, срещу читалището. След това ходих във ветеринарната лечебница и фотографирах теле с 2 глави, препарирано, и едно прасе с 2 глави и 8 крака, но главите сраснати. След това апарата изпратих по Станчо Раденков за Равна, а аз отидох и си взех цигулката от Гичева и отидох на репетиция в основното училище.
към текста >>

134. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение. Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия. 31.III.1936 г., вторник Сън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра. След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като
към текста >>

135. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

се свържете с невидимите сили, които са около вас и ви шепнат. Пеенето е тониране с ангелския свят. 278. Който иска да се занимава с музика, трябва да впрегне ума на работа. Във вътрешния живот на човека има три ключа: ключ на ума, на сърцето и на волята, или силата. По-добре е да чуеш една сладка дума, отколкото да помиришеш едно цвете. Но този, който ти казва сладката дума, а не пее хубаво, затова по-добре е да помиришеш цветето. Цветята пеят много хубаво, но трябва да изберете с деликатна миризма, а не силна. Има цветя със силна миризма, които могат да спънат цигуларя или певеца. Ако имате едно чувство със силна миризма, ще спънете своята музика. За да пеете и свирите хубаво, трябва да имате възвишени чувства. Всякога музиката започва с най-висши чувства. (23.III.1934 год., петък) 279. Музиката има религиозен произход. Вдъхновението в музиката идва от горната част на човешкия мозък и когато не можете да пеете хубаво, имате нисши чувства. Когато пеещ или свириш, духовно трябва да се повдигне твоето съзнание и нищо земно да не те смущава. Най-първо започнете да регулирате вашите чувства, повдигнете ги, ако искате да напреднете в музиката, и тогава ще дойде да изучавате музиката като метод засамовъзпитание. Сегашната музика е като средство за самовъзпитание на цялото човечество и като метод за регулиране на чувствата. Когато хората почнат да пеят и свирят, това ограничение у хората ще изчезне. Музиката е един метод, чрез който можете да си въздействувате и да оправите своите
към текста >>

136. 9. Писмо на Стоянка Илиева до Елена Хаджи Григорова от 23.Х.1926 г.

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

диря, за трети - махнала съм ръка и съм съобразила, че само с търпение ще се победят. Тук има сиропиталище за сираци от войната със 150 деца, и нашите ученици са повече от тях, но какви са те? Духовни инвалиди ги наричам - деца огрубели, с душици просто осакатени от насилието и неестественото и неумело ръководене на техни възпитатели. Те са изгубили вяра в човещината и сега, когато имат такава отчасти, просто не вярват и мъчно се приближават. Бавно, постепенно се поддават и много е деликатно и за мен: ако изведнъж проявя повече нежност, топлота, виждам - могат да злоупотребят. В училище - анархия, безредие, няма една съзнателна власт да бди, няма и съзнание и това може само да шокира. В София ходих на 9 и 10 т. м. Тогава Учителят държа първата си беседа, аз бях зажадняла, изгладняла, та струва ми се, това ми напълни душата. Само една мисъл ще ти цитирам: „Наричам млади хора тия, които са родени с идеал и които се борят със страданието." Пиша ти набързо, в един промеждутък от няколко минути до тръгването на пощата, затова и писмото ми не е обстойно. Разбира се, следующите не ще бъдат такива. Сега и ти ще сториш от твоя страна нужното. За Петрохан, ако се яви изглед за един възможен изпит, ще ти пиша, па и ти пиши как би могло да стане според теб. Извини за небрежното писмо. Привети - сестра
към текста >>

137. 27. VI. 1922 г., София, Събрание VIII. Лекция VII. от Учителя

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

влиянията им са добри. Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите; тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и градинари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействуват на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката. Наблюдавайте ония плодове, които имат деликатна кожа. Вземете една любеница, която има лъскава кожа - то е признак, че тя е сладка. После, можете да знаете каква е на цвят - навън има написано, можете да знаете с положителност] и [с] математическа вярност. На 100 случая акс отгадаеш 75, то е знание, а 10% - не е; виж, 60% - то е пак знание. Ще развиете у вас {естествено} [1] и правилно въображение. Ще гледате туй, което пишете, да е вярно. Сами да сте доволни от темата си. Някой път туй, което пишете, не ви се нрави, като че нещо ви дращи - оставете го за друг ден. Прочетете го и ако пак не ви се хареса, махнете го. Сега, някой път може да имате желание да пишете с малко думи. Не е нито в многото думи, нито в малкото. Например, как ще изразите това предложение [2]? Може да кажете тъй: „Ходих на един прекрасен излет, пих от един бистър, кристален извор и си утолих жаждата." Или: „Бях при известен планински връх и останах доволен." Или просто: „Бях при планински извор, пих от водата и останах доволен." Както ще кажете: „Пих вода,
към текста >>

138. 109. Задължения към Бога

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

да си вървят, става потъмнение. Изгубили сме, което Бог е създал. В умствения свят да пазим светлината на ума си. В духовния свят да не изгубим топлотата на сърцето си. Във физическия свят да се не обленяваме. Да се освободим от неестествените неща. Любовта е закон на невидимия свят, върху него закон се гради. Апетитът е анормално желание. При нормално състояние дишането става естествено, правилно мислим и храносмилането става правилно. Да се дава повече храна и месна храна на деликатния стомах е вредно, явява се ревматизъм. Същественото в живота седи в малките работи. Да се поразходим заедно, да не запираме другите. При главоболие - 3 чаши варена вода, майчин лист и баня. Главата боли от малко кръв. Да съзнаем, че имаме задължение към Бога. Светлината и топлината вървят заедно, но различни работи вършат. В светлата мисьл има минимална топлина. И в топлината има минимална светлина. В ада има много топлина, но малко светлина. Топлината в кръвта внася здраве, а светлината донася мисъл. Жената да свърши една работа, мъжът - друга. Нещастията са от желанието да се удоволстваме. Дрехите ни да са добри проводници на тялото. Да се упражняват мускулите на очите: нагоре, надолу, надясно, наляво. Всяко движение на окото е свързано с известни мисли. Господ го направил да гледа. При екскурзии всичко разглеждайте! Едни казват: „В природата вярваме", а религиозните: „В Бога вярваме". Не Бог създаде природата, но чрез нея Бог се проявява. Видимото изявление на Бога е природата.
към текста >>

139. 117. Защо сме дошли на Земята

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

понятие за доброто. Старал се едно време, но не върви. У всинца ви да има права мисъл. Ще мислиш много често. Не разправяй никому как мислиш и как учиш! Каквото Господ ме учи. Като осъмна, ще отида на работа, ще го приложа и видя резултата. С всички хора еднакво не може да се постъпя. Правата мисъл и добрата мисъл, доброто и правилно учение да ви са един идеал. Вярата не ограничава. Във вярата се проявявай както намериш за добре, от никого не се ограничавай! Веруюто ограничава. Деликатното е да влезем в положението на човека. Търсете не слава от хората, но от Бога. Има разни лъжи. И двамата не падат. Мечката, да я погладят по челото... Не качване, то е геройство.'1/!ма едно знание, което се дава. Дай по 10 000 лева на двама. Доброто в нас, да го споделим с другите - Божието благо. Същественото е: Страхливите имат добра чърта. Смелите имат една лоша чърта - завирват се с
към текста >>

140. 32. Цоко Диков - Ракитски

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

не е умрял и че това е било само един сън. Но така се случи, че не се мина нито една седмица, когато Кръстев наистина умря. Аз бях просто поразен: каква връзка можеше да им между съня ми и между това, което се беше случило по-късно? Пак така наскоро се случи нещо, което ме потресе силно. Имаше една сестра в болницата, която силно обичах. Това никак не е чудно при възрастта, в която бях тогава. Беше хубава, чиста любов, радост, каквато друг път не съм преживявал. Беше слабичка, деликатна. Но случи се така, че царица Елеонора я уволни, заедно с други наши сестри, за да назначи сестри-католички. Тя остана без работа и дълбоко огорчена. Заболя от туберкулоза и скоропостижно умря. Дълбоко опечален, аз ходих на гроба й. Сънувам, че присъствувам на погребението й и че произнасям реч, в която пак казах тия думи: „Свърши се тая церемония." Такива думи никога не бях употребявал по-рано и се чудех откъде ми са дошли на устата, точно когато съм бил в сън. Ето това бяха първите удари върху съзнанието за събуждането ми в духовния свят. Цоко е работил дълго време - петнадесетина години при професор Консулов. - Един ден му казах: не зная как ще погледнете на това, но аз не ще мога да извършвам вивесекции на живи животни. Това му казах, естествено, след като бях вече навлязъл в учението и ми се струваше, че повече няма право да търпя компромиси. Той беше много възбуден и след като ме увещава доста дълго време: биология не може без вивесекция - реши да ми даде друга работа. Така и
към текста >>

141. 51. Жив е Учителят

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

изобилния и пълен живот" - и сестрата започна да пълни чашите с горещ, ароматичен чай от нашата любима мащерка. Като привършихме закуската, както винаги, когато се съберем на имен или рожден ден, темите на разговорите са все свързани с Учителя. И този път, тъй като наближаваше Неговият рожден ден -12 юли, някои от сестрите разказаха свои опитности и случки с Учителя. Отдясно ми седеше непозната мен сестра с хубави, топли кадифяни очи, огрени сякаш от невидима светлина. Лека, деликатна усмивка се появи по лицето й и тя запита дали може да разкаже една своя опитност. - Разбира се! - отговорихме всички. - Аз бях болна - заговори сестрата с приятен тембър на гласа - бях много болна... Със седмици лежах на леглото, без надежда да оздравея. Никой не я запита от какво е била болна, а може би и тя не намери това за най-важно, затова продължи: - В най-тежкото положение на това боледуване, една нощ сънувах Учителя, разбира се, после разбрах, че бил Той, но казвам, сънувах, че дойде при мен и ми каза: „Иди при братята и сестрите, и ще оздравееш!" Когато се събудих, бях много учудена от този сън. Почнах постоянно да мисля и се питам: къде са тия братя и сестри, кои са те и где мога да ги намеря? Една сутрин съпругът ми, отивайки на работа, ми рече: - Направи усилие да поизлезеш! Ще те заведа на едно място в гората. Там чистият въздух и песента на птиците ще ти подействуват благотворно. С голяма мъка станах и с още по-голяма мъка вървях, докато стигнем гората и най-после можах
към текста >>

142. 66. Сепаративният мир. (разказа от Тодор Петров Пецанков, „гледачът)

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

им мълчах, стана бой, при който аз им казах: - Не ме нападайте наведнъж всичките, а един по един! Но те нищо не чуваха, стана истински бой - аз също биех, докато ми беше раздран новият тъмносин костюм. В това време дойде при нас Учителят и каза: - Какво правите, бе! Я го оставете, човека! И те ме оставиха. Учителят ме повика и ми каза: - Ела, ще ти кажа нещо! Само виж някой да не подслушва на вратата! Когато отворих и погледнах, до нея беше долепила ухо Йорданка Жекова. Не бях много деликатен, като й казах: - Не ли те срам? Имам да Го питам нещо много важно, за мене се отнася, ще се женя, а ти да прислушваш! Тогава Той ми каза: - Иди при Лулчев и му кажи: да вземе нужните мерки, да се каже на министър Багрянов навреме да сключва сепаративен мир с русите! Навреме, докато не са влезли в Румъния, докато не е станало късно! Тогава Лулчев имаше квартира в село Мърчаево, някъде нагоре от Учителя, отношенията им не бяха добри, изобщо не приказваха. Аз отидох при Лулчев. Пред вратата му стоеше едно младо момиче, студентка. Аз не бях в добри отношения с Лулчев, но той ме посрещна разположен и ми каза: - Какво ще кажеш на тази девойка, която стои до вратата ми? - Какво ще й кажа? Да си отиде и си гледа уроците! - Точно това й казвам и аз - отвърна Лулчев. Влязох при него и му казах: - Учителят ме праща при тебе, да направиш това и това. Той отговори с добър тон: - Какво може да се очаква от тоя делиормански циганин, когото назначих със съгласието на Учителя? Беше доволен от срещата си
към текста >>

143. 6. Спиритуалистичният мироглед и земетресът

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

човек кацне една еднодневка и че тя прекарва целия свой живот от един ден на челото му и че човек има дълготърпението да не я изпъжда. Да предположим още, че тая еднодневка е много интелигентна и може да пише, да кажем, геология. Описанието на нашата еднодневка ще бъде почти еднакво с описанието на нашите геолози, както и техните „научни" обяснения на землетреса. фактите имат дълбоки вътрешни причини, за които сеизмографите нищо не могат да докажат и които поставят геолозите в такова деликатно положение, когато се иска да се предскажат земетресите. Окултизмът учи и доказва, че земетресите, както и всички явления в живота на земята, могат да се предсказват. Но това става чрез вътрешния сеизмограф на душата, поставен на подходяща дълбочина във връзка със съзнанието на всемира и специално на майката Земя. Такъм „сеизмограф" всеки човек носи, само че не е достатъчно чувствителен и се нарича Интуиция. 5. Има връзка между живота на Земята и тоя на хората. Специално за настоящия земетръс се твърди, че ще послужи за отправление на нашия народ, народ с колосални неразработени духовни залежи, към правия път. Нови разбирания и нови отношения един към друг. От нас зависи да използуваме даденото напомняне. Още много и много може да се пише и говори, но засега стига
към текста >>

144. 9. Освобождението на Хасково

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

форма и не потиска Хасково, като само си е скрил феса и се прекръстил с българското име „тегло"? Хасково не може да се нарече свободно, докато има боси, полуголи, полугладни, свиващи се в дупки, зъзнещи, болни охтичави граждани. То не може да се нарече свободно, докогато населението му, вместо да се интересува от наука, просвета, музика, туризъм, прахосва средствата и здравето си в кръчмите. Хасково пъшка под страшното бреме на икономическото иго. Но има още и друго, още по-деликатно иго. То е духовното иго. То е оная маса от лоши мисли, дребнави интриги и клюки, дребни зависти и амбицийки, които правят всички нас да се гледаме като врагове, да се мразим и да прекарваме целия си живот в страхове и безпокойства. Нима е свободен оня, който чувствува над себе си подозрително, зле настроено обществено мнение? Какво страшно иго е злобата, омразата и интригата! Хубаво нещо е надеждата! Като добри Хасковци, ние се надяваме, че и това освобождение ще
към текста >>

145. 11. Освобождението на Хасково (Заключение)

Хасково (Заключение) Стека (в. „Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 155,17.II.1928 г., с. 2) Ние разделихме робството на политическо, икономическо и духовно. Загатнахме, че ще посочим на тия спасители, които трябва, както някога братската руска ръка, да ни освободят от икономическото и духовното робство. Някои се сепнали, какво ли искаме да кажем? Вярно е, че материалът, който се за- чеква, е крайно деликатен и тоя, който се осмелява да го докосне, рискува да си изгори ръцете. А ние бихме мълчали, ако се намери поне един в Хасково, който да заяви: „Аз съм свободен и щастлив човек." Ние никак и не подозирахме за съществуването на провадийската сол. Кракра Пернишки някога съвсем не е подозирал, че под почвата, която наричал „своя", се крият милиардни богатства, които трябвало е да дочакат своето време, за да станат полезни на своите владетели. Какво се е знаело в турско време за пернишките въглища? В Казанлъшко се открива петрол. Може би той отдавна е чакал някои ергени и моми, които да станат причина за познаването, че има петрол. В зем- леделието се започна употреблението на редосеялки. Някъде се правеше изчисление, че само за година в България ще бъдат икономисани повече от три милиарда лева поради икономия на семе и подобрение на реколтата. Но това трябва да се знае. Тютюневите пазари биват затваряни за нашите тютюни, защото не били добро качество. Складовете се запечатват, градът обезлюдява, надниците намаляват, търговията спира. А трябва да се знае кой сорт
към текста >>

146. 10. Астрологията и възпитанието

да работи при педагогичната си практика. Но да речем, че имате подръка хороскопа на едно дете, респективно ученик, изчислен с възможната точност (знае се точната дата, час (до минути), място на раждането). По него астрологът веднага ще разбере с какво дете имате работа. Ще разбере какво е по темперамент, какъв му е натюреля (в Хутеровски смисъл на думата - това е технически термин), какви му са дарбите и способностите, какви слабостите и недъзите, от що се нуждае - от лека ли, деликатна обхода, в която чувството взема превес, или от твърда, но разумна ръка; лесно ли възприема и учи: кое по-лесно и как - все практични въпроси, които определят вече и метод, и третиране. Много още неща ни разкрива хороскопът — не само характерологичната страна на известен индивид. Но за възпитателя, бил той родител или учител - това е достатъчно за неговата по- специална задача. По тоя начин възпитателят ще може да схване конкретно каква е мисълта на природата за даден индивид и ще поведе неговото възпитание не по мъртвите, отъпкани пътища на измислени правила, норми, методи, схеми, а по живите линии, които сама природата е начертала с веща ръка. Така задачата на възпитателя ще добие донейде общочовешки
към текста >>

147. 18. Езикът на Зодиака

изкуствата, които им се лесно поддават. Литература, изкуство, наука, право, журналистика, бюра, агентура, съобщения и търговия - ето обширния кръг на дейност, в който се подвизават родените под Близнаци. РАК Слънцето преминава този знак от 21/22 юни до 21/22 юли. Пръв воден знак. Дом на Луната - сфера на вегетативния живот на ритмичните и периодични процеси, на промените. Управлява фантазията. Символизира личността в човека. Родените под знака Рак са обикновено ниски хора. Имат деликатно телосложение, форми халтави, закръглени. Преобладаващият темперамент е лимфатичния. Бял или блед цвят на лицето, обикновено сини или зеленикави очи. Родените под Рак са чувствителни, възприемчиви, сензитивни натури, със силно развита фантазия. Впечатлителни за външните промени, те сами изглеждат променчиви и капризни - истински хора на настроението. На тази тяхна природа се дължи обстоятелството, че близките им понякога просто не могат да ги разберат и да проникнат в психиката им. Сами по себе си те са умни, хитри, досетливи и схватливи. Външно лесно се приспособяват - като водата, която приема формата на съда, в който е налята. Но вътрешно те са упорити и си знаят своето. Пак като водата - излезе ли от съда, тя започва да се лее свободно, следвайки своето естество и наклона на терена. Тия хора - особено нисшите натури - имат донейде характера на котките - умилкват се и правят мили очи, докато получат желаното, а след това напущат равнодушно оня, от когото са добили, каквото им е било
към текста >>

148. 23. Сфера на Меркурия

В случая, тя не е особено заострена и удължена, защото имаме пред себе си един доста енергичен тип, с по-устойчива и съсредоточена воля. Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвят, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален череп. Челото му е право, доста високо и отворено, ала по-гладко и плоско от това на слънчевия тип. Вертикални бръчки в основата на носа, и в случая, както и в общия случай, липсват. Кожата, обаче, е тънка, деликатна и чувствителна към нервните трептения. Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора. Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане. Изобщо, мимиката на веждите и очите у меркурианците, твърде жива и изразителна, е особено интересна за наблюдаване. Очите, живи, подвижни, с умен и по-скоро бързо-схватлив, отколкото съсредоточено-наблюдателен поглед, отбелязват особено ясно ония бързи промени на нервните токове, които се развиват в мозъка на Меркурианеца, притежаващ обикновено голям интелектуален капацитет. Особено е характерен у меркуриевия тип от долния уровен оня беглив, „крадлив” поглед, чийто блясък излиза сякаш на пресекулки и който често издава неговата склонност към лъжа и лукавство. У такива типове, зеницата на окото е полускрита под горния клепач и изнича човека някак косо. Носът на меркурианеца е прав, доста изтънен на края, дори в много случаи заострен. Устата е с тънки устни, особено горната устна е понякога твърде изтънена
към текста >>

149. 27. Сфера на Слънцето

показваща една уравновесена воля. Господствуваща черта в характера на слънчевия тип е самообладанието. Но не самообладание, което произтича от едно усилие и напрежение на волята, а от постигната хармония и равновесие на душевните сили. Най-добрият израз, с който можем да характеризираме душевното състояние на слънчевия тип, е ведра яснота. Истинският слънчев тип е тих и спокоен - той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както Слънцето. Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив за чистите идеи, способен да схваща непосредствено „дълбоките съзвучия” в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден човек на изкуството. У него действува по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичния интелект. Умът му е по естество синтетичен. Най-високо развитият „Аполон” често се издига до пророчески екстаз. Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е човек на качеството, не на количеството. Навсякъде той търси истината и красотата. Понякога твърде развитото съзнание за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото, или по-скоро над него. Впрочем съдба на слънчевия тип е да бъде център в своята среда, да я организира в една „система”, и да я поддържа със своята магнетична сила, както Слънцето поддържа своята планетна система. Това не важи за всички „аполоновци” в еднакви размери. Ала най-големите
към текста >>

150. (Продължение)

Влад Пашов

зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение. "Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблемата на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворната сила.+ В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борчески и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-ниска проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека - когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Това показва, че този човек е приел малко светлина - само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина - с всичките й цветове, които един друг се допълват и хармонират. Гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. Червеният цвят, както се проявява на Земята, е свързан в астрологията с
към текста >>

151. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно. Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие. Тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия. Редом с Юпитера, тя е най-благотворната от всички останали планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марса трябва да бъде победена, за да се прояви във всичката си чистота възвишената природа на Венера. хороскопа представя сестрите, любовниците, жената. Марс. Зад тази енергия стои червеният цвят и тона do. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един
към текста >>

152. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

забулен и скрит от обикновения поглед на човека. Тук човек ще преживее единството си с всичкисъщества и ще се почувства като частица от великия божествен организъм. в това състояние той ще преживее какво представя Любовта и ще разбере, че Любовта е основата на света и живота, от която произтича всичко и ще влезе в контакт с духа на Любовта, от когото Любовта извира като едно мощно космично течение, което прониква цялото битие. Тогава човек ще разбере, че Любовта носи живот, нежност, деликатност, привлекателност — това са качествата, които осмислят вътрешния живот. Най-после човек ще се издигне до Божествения свят и ще влезе в контакт с Духа на Мъдростта, който със светлината си ще му разкрие безкрайните простори на вселената и глъбините на човешкия дух, и ще му отвори дверите на тайното познание и ще му даде свободен билет да пътува и проучва цялата безгранична вселена, и ще стане творец в битието. Така човек ще преживее великата мистерия на битието и ще разбере триединството на света и живота. Тогава ще разбере мисълта на Учителя, който казва: „Три велики разумни и съзнателни същества управляват и контролират живота на всички хора и същества в трите свята. Едното същество е на физическия свят и се занимава с уреждането на физическия живот на хората. Второто същество е в духовния свят, в света на силите и се занимава с уреждане на духовния живот на хората, третото същество е в божествения свят, то се занимава с божествения живот. Трите тези същества съставят общия божествен
към текста >>

153. 5. СЪЧЕТАНИЯ ИЛИ АСПЕКТИ МЕЖДУ СВЕТИЛАТА

Иван Антонов

тялото и го снабдява с всички жизнедателни сили. ЛУНАТА е формодателят. Тя управлява формата на тялото и неговите функции. Затова най-важната връзка във всеки хороскоп е тази между Слънцето и Луната. Колкото по-силна и хармонична е връзката между Слънцето и Луната, толкова по-голяма е хармонията в строежа и развитието на умственото, духовното и физическото тяло на човека. Когато между Слънцето и Луната няма никаква връзка, тогава развитието не е всякога правилно и здравето е винаги деликатно. Когато между Слънцето и Луната има дисхармонична връзка, в зависимост от нейната сила се съди за предразположенията на организма към различни болести. Ако човек е умен, и най-голям грешник да бъде, и при най-неблагоприятни условия да е поставен, той пак ще изправи своите грехове, ще победи всички трудности с разума си, ще се издигне над тях като масло над вода. За правилното разбиране и тълкуване на всички видове хороскопи, необходимо е да се знае и всякога да се помни, че Слънцето в хороскопа с неговите съчетания и положения по знак и по дом показва връзките, отношенията и обмяната на човека с Господа. Слънцето показва още силите, богатствата, условията и възможностите на човешкия дух, защото Слънцето символизира още човешкия дух. Следователно, добрите съчетания на Слънцето с другите светила, показват до каква степен и в какво отношение човешкият дух е работил според Божествените закони и какви богатства е придобил. Лошите съчетания на Слънцето с другите светила показват до каква степен
към текста >>

154. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

(Слънцето) и личността (Луната). Когато има хармония между духа и личността, всичко в живота е постижимо. СЛЪНЦЕТО в опозиция, квадрат или полуквадрат е ЛУНАТА Когато между Слънцето и Луната има дисхармония, това показва, в зависимост от силата на аспекта, по-големи или по-малки неправилности във функциите на организма и предразположения към всякакви болести. Човек с такива аспекти не възприема напълно жизнедателните сили на слънчевата светлина, поради което здравето му е всякога деликатно. Духът и личността при тези дисхармонии не са съзвучни и затова умът, сърцето и волята на такъв човек не действат хармонично, поради което и при много работа той има малка полза. При такива съчетания човек често се обезверява, губи надежда, няма самостоятелност, липсва му самоувереност, обезсърчава се и е колеблив, вследствие на което всичките му работи вървят бавно, затруднено и неуспешно. Понеже Слънцето има отношение към мъжкия принцип и мъжкия пол, а Луната - към женския принцип и женския пол, при изясняването на хармоничните и дисхармоничните аспекти между Слънцето и Луната при представители на двата пола трябва да се има още предвид следния закон: Слънцето управлява предимно ума и духа на мъжа, умственото и духовно творчество и плодовитост. У мъжа Луната управлява външния вид и физическата му дейност. Луната управлява предимно умствената и духовна дейност на жената. Външният вид, физическата дейност и плодовитост на жената се управлява от Слънцето. Общи закони при съчетанията на
към текста >>

155. 10. ВЕНЕРА

Иван Антонов

Дух на воин и душа на девойка

по евангелски „бесове”. Човек, който има в хороскопа си дисхармония между Венера и Сатурн още от младини е обречен на много лишения и ограничения спрямо благословията на любовта. Такъв човек и от родителите си няма да бъде обичан, той ще бъде подложен на големи изпитания главно по отношение на сърдечния си живот, особено на младини, защото на любовта на такъв човек никога не отговарят с любов, страхуват се и бягат от него, не му се доверяват. Такива люде не умеят правилно и деликатно да изразяват чувствата си и поради това чувствата им биват неприети. Люде, които имат дисхармония между Венера и Сатурн в хороскопа си, стават носители, изразители и служители на множества отрицателни чувства и пороци. Такива люде са крайно ревниви по отношение на любимия от тях човек, те са мнителни, недоверчиви, винаги съмняващи се в своя любим, с една реч - това са отеловци, които всякога предполагат изневяра и лъжа и превръщат в ад живота на своя любим съпруг или съпруга. Семейните и любовни трагедии, произлизащи в живота и описани в литературата, до една са резултат на силна дисхармония между Венера и Сатурн (случаят Яворов и Лора, трагедията „Отело” от Шекспир). Най-опасна за сърдечни драми и трагедии е дисхармонията между Венера и Сатурн през младостта; когато влюбчивостта е най-силна и дисхармонията и разочарованията са най-силни и най-чести. Човек с дисхармония между Венера и Сатурн, която не се отслабва с помощ на Венера от добротворците, ще бъде в състояние да извърши твърде
към текста >>

156. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

достигаща до ясновидски прозрения. Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои, от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции - един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух обаче разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние. Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подравяно от една почти непонятна небрежност към собственото здраве. Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, неведнъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост докрай. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юлий т. г.
към текста >>

157. 7. ВЕНЕРА

централна част на челото. Затова хората, които имат ясно изразеното влияние на Венера, имат добре развита и оформена тази част. Там са центровете които тласкат и дават възможност на човека да се изяви в изкуството, предимно в музикално отношение. Там са центровете, за тона, да имат тънък усет към изящното и красивото. Тези тъй създадени центрове от Венера, при силното и въздействие дават изява и на тялото, и на другите части и органи по лицето и главата. Тялото е не много едро, деликатно и с чудни красиви форми, създадени от меки еластични мускули. „Венера е майстор на красивите форми” - казва един мъдрец. Главата е удължена отпред назад от типа „доликоцефали”. Лицето е с красива овална форма, косата е гъста, бухнала и всякога много добре причесана. Обичат и с особено старание се занимават със своята красота и затова полагат големи грижи за своя външен вид, като обикновено приемат, че това може да стане с козметични средства, като следи за всичко това при всяко срещнато огледало. Запитали един от най-големите професори по козметика: Кое е най-доброто козметично средство за красотата и привлекателността? Той отговорил: „Баня и сън”. Челото, както вече отбелязахме, е добре оформено в своята странична част. То е спокойно, без бръчки, поради липса на дълбоки и бурни преживявания, а също и от големия контрол да не се появят такива, защото се приема, че те са израз на старост. Веждите са красиви, гъсти, дъгообразни. Те по-често се издигат в положение на пасивно съзерцание,
към текста >>

158. 12. НЕПТУН

и Акид и се хвърлили в бурното море. Там, превърнати в риби, те плували в глъбините му, свързани с дългата и широка лента на любовта им. Така чувствата, емоциите в хората под силното влияние на Нептун, са най-характерният белег. НЕПТУНОВИЯТ ТИП Изтъкнатите качества, които Нептун има, дават на неговото влияние възможността да създаде на Земята живи форми, които със своите качества на красиви, нежни форми, ясно изпъкват. За хората, Нептуновото влияние създава типове също нежни и деликатни, с меки, одухотворени форми. Тези типове са неспособни за по-голямо физическо напрежение и издръжливост на неблагоприятните външни условия. Тези качества се определят най-вече от дихателната система. Колкото тя е по-добре развита, толкова възможността за физическа издръжливост и съпротива на неблагоприятните условия са по-големи. Способността дълбоко да се диша и приема големи количества кислород, дава здравия и устойчив на физическото поле човек. При хората със силното влияние на Нептуна, дихателната система е общо взето слабо развита и те най-често заболяват там. Тези типове имат бяла, нежна кожа, меки мускули, почти без косми. Главата е добре оформена с меки форми. Косата на главата е светла, руса, мека, с тънък косъм. Челото е гладко, без бръчки, показващо липса на напрежение при разрешаване на поставените задачи, защото тях ги разрешават по пътя на интуицията. Веждите са заоблени и са по-високо над очите, което показва човека, който лесно се подава на вълнения и е доверчив. Тях лесно
към текста >>

159. 6. СААБЕЙ - ВЕЛИКИЯТ ЗВЕЗДОБРОЕЦ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

с ненаситна жажда търсят да изсмучат и ограбят Любовта от всяка жива форма. Затова носят и най-големи страдания, безкръвни страдания. Успехът на ръководителя на тази школа тук, е много голям; много духове вече почват да разбират, че за да вземат, трябва и да дават, тъй като обмяната е основа на всичко. Ето ги, виж! Някои от обитателите на тази школа, които вече приемат внушенията на великия брат, обменят Любов за Любов, което е най-хубавото на света. Те са така фини, деликатни, нежни и внимателни в своята обхода. Виж как благоухаят и колко са симпатични. За в бъдеще тази планета ще се нарича Нептун. И нея не си могъл да виждаш, защото е още по-далеч от Земята. Следващата школа - ето я! В нея са затворени духовете на безогледното и стихийно действие. Те се стремят да смажат всяка проява на живот. Чудовищно смели, бързи и безогледни са те, а действат със страшна сила. Ето защо, нейният патрон е изградил тази школа така здраво, както никоя друга планета в Слънчевата система не е направена. Стегната е с такива здрави обръчи, че безумното блъскане на тези духове вътре я прави непоклатима. Само пътят и около Слънцето можаха да направят малко ексцентричен, но за разбиване на тази школа и дума не може да става. Могъщи са ръцете на този син на Бога и всичките им усилия ще останат безплодни. Тези закони на изграждането на планети за школи, ще бъдат приложени при изграждането на новата планета, на мястото на разрушената такава между Марс и Юпитер. Той е извънредно ценен в
към текста >>

160. 14. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

на планетите до Слънцето, изразен в тъй нареченото правило на Тициус - Боде. Нептун прави изключение от това правило. В един несъвършен двойник създава ненаситна жажда за внимание и уважение от околната среда. В живота на човека създава обърканост и безизходни положения. А как се проявява тази сила в един организиран, облагороден двойник. На тази планета са изпратени същества на много съвършената любов. Затова в организирания двойник създава рядка по своите качества нежност, деликатност, привлекателност, красота за каквато всеки жадува. Създава се човек така приятен да го гледаш, а още повече да общуваш с него. Той е едно съвършено, изключително явление от околната среда. Заема специално място в израза на човешките форми, както и самата планета заема специално място в Слънчевото семейство. Плутон е последната и най-отдалечената позната планета. Тя има две отличителни качества - ексцентрична орбита и двойно по-голяма плътност на неговата маса от тази на Земята. За Плутон Учителят беше казал: „Той е октава на Земята. А Земята е мястото, школа за развитието на човешката воля”. Тази планета носи и създава възможности човек да създава и твори необичайно великото, импозантното. При един несъвършен двойник създава една нахална, брутална мания за някаква величественост, без да се имат елементите за това. Създава изненадващи, гръмотевични събития в живота на човека. Друго е, когато тази сила протича през един организиран двойник. Тогава имаме мощна воля, средствата да постигне
към текста >>

161. I. Въведение

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

връзка с жлезите и лимфатичната система и болестите, които тя поражда, са в тая система. Те са повечето ниски и пълни хора, с бледо лице, меки и светли очи, тъмно-кестенява или средно-кафява коса, ситни зъби, широки гърди. Те са предразположени към напълняване. Челото им е обикновено високо и широко, полегнало назад. Слънцето преставлява човешката индивидуалност, а Луната - личността. Луната символизира в човека възприемателното, пасивното. 4. Венера Дава поезия, изящен вкус, деликатна чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, склонност към бездействие и денгубство, както и любов към удоволствието. Венера прави работите приятни и благополучни и носи сполука, както в земледелческите, така и в артистичните занятия. Венера и Юпитер са най-благотворните от планетите във влиянието си. Венера има връзка с венозната система и нейните болести произлизат от нечиста кръв, малокрьвие и екзема, Те са хора изящни, спретнати на вид, сьс сини или бледнокестенови очи, кестенова коса, ситни и хубави зъби и нокти, малки крачка и къси пухкави ръце. Погледът на венерианеца е нежен, мек и изразява любов. Венерианците са верни в дружбата си, но не винаги верни в любовта си. Те се влюбват лесно и силно, ала страстите им са като пламъци от слама. Те се ужасяват от борби, усилия и умора. 5. Марс Дава чувство за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не иска да знае за последствията. Марс прави ума силен и боек, подтиква към нови проекти и
към текста >>

162. 2. Планети, домове, аспекти

A. Астролозите на Изгрева

от това; чест. почит и сполука във втората половина на живота; (благосклонност), обича къщата, земята, имота. Прави да отслабва може би малко телосложението, дава наклонност към тайнственост, секретност и го задържа, психически опити. Слънце в V дом - има благосклонността на обществото. Обича обществото, забавленията, удоволствията, драмите, има отношение към децата и училището, фамилията малочислена. Слънце в VI дом - отслабване на здравето и възвръщане в зависимост от деликатността, но ако то е по-малко повредено, тогава не е много сериозно. Сполука в отговорни постове (служби) - директор, надзирател, организатор и пр. Сполука от (чрез) тези, които са родени emploiera. Слънце в VІІ дом - Благоприятства за женитба, за сдружаване и популярност изобщо, най- вече между по-висшите. Ако е добре аспекти рано, роденият се издига в живота от женитба или подир нея. Слънце в VIII дом - Печалби и почести от женитба и сдружаване. Опасност от смърт около (преди) средна възраст. В хороскопа на една жена - опасност от смърт на съпруга. Слънце в IX дом - Ще има сполука за неща, зависещи от черквата (религията), закона, университетите, ученето, знанието, образованието, пътувания в далечни страни. Амбиции и предприятия. Увеличава тенденциите на пътуването. Слънце в X дом - Сполука в завладяване, завземане, почести, достойнство, благосклонността на високопоставените, име, известност, отговорен пост, издигане в живота. Роденият ще бъде член, който ще има успех повече в своята
към текста >>

163. 5. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ

A. Астролозите на Изгрева

Според Учителя той е прероденият Наполеон Бонапарт. Слънцето му е в IV дом, едно от най- неблагоприятните положения, понеже е лишен до голяма степен от слънчевото влияние. Затова по-голямата част от живота му става постоянна и трудна борба. Последните му години ще бъдат озарени от успех и спокойствие. Слънцето в Стрелец дава възвишен идеал, свързан с желание да се издигне, като безкористно помага на околните за тяхното духовно издигане. Възлагали са му доверени служби и задачи от деликатно естество. Може да се издигне в религиозна, политическа или юридическа служба. Ще придобие висока интелигентност. (Слънце в перихелий тригон Юпитер, квинтил Марс, съвпад Уран, опозиция Плутон, паралел Меркурий, паралел Уран, паралел Нептун). (Слънце тригон Юпитер) дава добро здраве, богатство и щастие. Има сила и превъзмогва лесно тежките болести. Има весел характер, услужлив и околните го обичат. Има ясно съзнание, здрав разсъдък, деловитост и съзнание да помага хармонич, но на другите. (Слънце в перихелий съвпад, паралел Уран) го прави доста чувствителен, нервен и може да прекара различни нервни разстройства. Крайно свободолюбив и не търпи никакво ограничение на свободата си. Привърженик е на учението за сродството и братството на душите. Изложен е на злополуки от гръм, електричество и през целия си живот ще претърпява разочарования от всякакво естество. Това ще го накаpa да се обърне към Божествената Мъдрост -Уран, кьм астролоrnята, на която в миналото е бил голям противник и гонител
към текста >>

164. 9. ПЕТЪР МАНЕВ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

младите му години кожата му се набръчква. Сатурн, господарят на хороскопа, планетата на кармата е който изсушава тялото, сбръчква кожата и костите. Има силна амбиция да се издигне в живота и желание да му се признава някакво превъзходство и напредналост пред околните. Често Сатурн го посещава и внася в него меланхолия и желание за усамотяване, скритност и отдалечаване от обществото, това го прави мълчалив и затворен в себе си и отговаря само ако го попиташ за нещо. Здравето му е деликатно и уязвимо към изстинки и възпаления. Слънцето му е поместено в III дом и му помага да учи с жажда за знания, Обича да наблюдава мълчаливо природата и живота и изучава причините на явленията и как произлизат нещата в живота. Духът му е насочен към научна и писателска дейност. Има хубаво отношение към близките и околните хора. Слънцето му е в огнения знак Овен. Тук то е в екзалтация - подем и се проявява много могъщо. Събужда и стопля растенията да растат и се развиват, също така събужда и качествата на родения, необходими за един разумен живот. Роденият ще има голяма сила, енергия да се справя с мъчнотиите и трудностите, които съпътства живота му, да преодолява и бързо да излиза от болезнените си състояния. Податлив е на трески и от голямата топлина, който Слънцето внася в тялото му предизвиква преждевременна плешивост. При болезнени състояния може да понася високи температури, фатални за други личност. (Слънце в перихелий съвпад Меркурий в перихелий, съвпад Венера, полусекстил Марс,
към текста >>

165. 1925 г. Из беседи, лекции и други

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светящите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи. че стана едно съединение между невидимия и видимия свят. между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно нежно чувство Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме.” За Христовото учение казват: тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там. дето има светлина в човешкия ум, разумното слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш светлината. Щом не виждаш светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и тръгваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се подигаш Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа какво благословение имаше? Еврейският народ
към текста >>

166. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

възмъжаване, е описано в „Изгревът”, част от този период го има записано в неговото Слово, когато понякога разказва като примери някои негови преживявания между българите. Те трябва да се извадят и проучат. 2). На 33 години, на 7 март 1897 г. слиза Божественият Дух върху него. Той става Учител на Слънчевата система и ръководи съдбините на света. (Виж „Изгревът”, том I, с. 39 ÷ 44.) Той се освобождава от родовата карма, но дълго време носи последствията си от нея - той има деликатна физика и здраве, слаб стомах, не може да се храни, за което споделя, че ако не е внимавал със стомаха, отдавна да си е заминал от този свят. Храни се често, но по 2 ÷ 3 хапки и накрая се събират 10 хапки. 3). На 48 години Христовият Дух на 12 август 1912 г. влиза в Него. Той вече е Миров Учител. Мировият Учител управлява Битието и Небитието. (Виж„Изгревът", т. I, с. 374 ÷ 381,487 ÷ 491.) По това време подготвя „Заветът на цветните лъчи на Светлината”, която се издава в отделна книжка. Когато я подготвя, той е бил нападнат от силите на тъмнината, боледувал е много, бил е в с. Арбанаси, Велико Търново и всички са очаквали, че ще си замине. Но оживява. Това той лично споделя и го има в протоколите. А свидетелка е била Елена Иларионова от град Търново. Виж в „Изгревът”, т, XI, с. 510 - на 15 август, от когато започва да говори за „краските”, а това е „Заветът на цветните лъчи на светлината” той говори следното: „Духовете се опитаха да се докоснат до здравето ми. Само една сестра, която е
към текста >>

167. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

През 1967 или 1968 г. възрастна дама, позната на семейството ми, ме попита дали бих искала да давам уроци по френски на един господин, чиито книги ще бъдат издадени във Франция и който се надява да посети тази страна по този повод. Аз се съгласих и така един ден тя дойде в къщи с д-р Методи Константинов. Предмен стоеше невисок мъж със светли очи, в сив костюм и шлифер. От цялата му външност лъхаше спретнатост и чистота. В държанието му имаше някаква необикновена скромност и деликатност. Уроците започнаха, но доста скоро д-р Константинов ме помоли да преведа на френски части от неговия труд, които предстоеше да излезе във Франция. Заловихме се за работа. Той четеше на български, а аз пишех на машина направо на френски. Този начин на работа не беше най-добрият, защото аз нямах нито време за размисъл, нито български текст в писмена форма, върху който да работя след срещите ни. Казвах това на д-р Константинов, но той твърдеше, че моят текст ще бъде редактиран впоследствие и че за момента има нужда от груб превод, който да изпрати във Франция. След като това беше направено, мина известно време и той пожела да нанеса поправки върху вече почти окончателно оформен френски текст. След това нашите среши приключиха, но се виждахме понякога на Витоша. Не мога да определя след колко време той отново дойде в къщи и остави на съхранение при мен една папка, която съдържаше части от редактирания френски текст на книгата му, един екземпляр от вече излезлия във Франция негов труд
към текста >>

168. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

и върши своята функция. И ако има някакви отклонения, скърцания - ще се види и причината за това. Машината е образец на целесъобразна мисъл. Гледайки нейните движения, човек може да се научи на много работи, независимо от това, че тя повтаря все едни и същи движения - мисълта на изобретателя. Но тази мисъл работи по един най-икономичен начин, съчетава движения и постига една цел. Може да имаме модел на правилна мисъл, независимо от това, че реализирането е било грубо или по-деликатно. Дохожда време, когато человек чувствува телата си като ръкавица, дреха, която облича и съблича. И тогава ясно разбира, че това, което цапа дрехата, не може да нацапа и другото. Но ако ранят тялото, и дрехата се разкъсва. Обличането и събличането е най-хубавото в човешкия живот. Възможностите на човешката мисъл не са всичките възможности на вселената. Храната е това, което дава живот. Добрата храна дава сила да вървиш из пътя на живота, а правата мисъл - да намериш правия път. Щом се луташ, не знаеш да мислиш право. Прав път е без препятствие и прах. И води най-бързо към целта. А праведният път е, който води към Бога. Човек се познава какъв е по това, което дава и взима. Ако взима и не дава - паразит е! Ако дава на другиго това, което взема в изпълнение на Божия план от Божите ресурси - Син Божи е. Учителят не доказва своето знание пред учениците - той е държал изпит пред тия, които са го поставили на това място. Който слуша Бога, и хората слушат него. Учителят се открива и
към текста >>

169. XVIII. ОВЧАРЧЕТО, ГОВЕДАРЯТ И УЧИТЕЛЯТ

като стари приятели и то обеща да дохожда по-често и да доведе и другарите си и тогава ще говорим - то иска непременно да говорим. Иска да пита много работи. Аз гледам неговите груби гумени цървули, дрехите му, покъсани, с кръпки на доста места, грубите му ръце, козите кожи, турени като в някой американски ковбой или индийци - и големите му замислени очи и, без да ща, се питам: И аз ли съм бил такъв? И колко много хиляди има като него сега? Без да ща, аз гледам меките си деликатни ръце, хубавото си облекло и мисля само колко малко години аз съм се отделил от това селянче и колко много път в живота съм минал. И повече от всякога ми стана ясно колко милостива е била силата, която е бдяла над мене и ръката, която ме е водила неуклонно в моя живот, докато ме доведе при най-мъдрия, при най-светлия, най-любящия човек на земята - Учителят. Без да искам, очите ми се напълниха със сълзи, а овчарчето ме гледаше учудено. Но аз му дадох доста подаръци, запитах го за много от другарите му, за овците, за селото му... То, приказливо по природа, бързо се сприятели и ми разправи доста подробно и за баща си, и за кучето, и за магарето, за братче-тата си, за приятелите, за мечката, която миналата година им вдигнала овена със звънеца и как го носела, а той дрънкал... И после го намерили - не овена, а звънеца, когато аз нарочно се правя на неразбрал и го питам дали овена са намерили... Но аз изпреварих. Преди да отидем до моята палатка с овчарчето, говедарят и Учителят си
към текста >>

170. 16. КАКВО ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА? ИМА ЛИ МОРАЛ ДНЕС? [МИСЛИ ОТ Учителя Петър Дънов]

разумен разговор, който Слънцето води с нас. Кой от учените хора е сполучил да го разбере? Вие сте направили фонограф. Много добре. Но кой от вас досега е направил една машина, та тези лъчи, като се превърнат в звукове, да се чуе какво ни казват те? От хиляди години говори туй Слънце. Учените, понеже сами ги [не] чуват, искат да кажат, че то никому не говори. Говори то, но не всички души още могат да разберат. Когато някой наш приятел ни говори, ако нашето ухо не е деликатно, ние чуваме само един шум, но колкото се доближаваме до него или нашето ухо стане по-остро, почваме да различаваме тези звукове на разумната Божествена реч. И тук, в България, хората окрякаха, че сме излизали рано сутрин. Аз искам да ги науча на езика на светлината. Светлината, чрез която слънцето ни говори, това е езикът на природата. Когато хората научат този език на слънцето, тогава ще дойде новата култура. Това е спасението на човечеството. Не можем ли да разберем езика на светлината, ние ще имаме постоянно болести, страдания, затвори, убийства, банкрутства. Всичко това ще съществува. Защо? - Защото хората не разбират разумния език. Знаете ли колко действува една блага дума, каква велика сила има в себе си? А всеки един от вас може да направи това - да даде поне една блага дума.» «И сега ще ми проповядват морал! Горкият Христос, Той се измъчи на кръста! И жени, и мъже плачат, че Христос умрял на кръста. А пък че някой техен брат за 1000 лева умира, че онзи там в затвора
към текста >>

171. 17. НЕ СТРУВАТ ЛУЛА ТЮТЮН

(В. «Братство», бр. 173, 22.XI.1936 г., стр. 3-4)

изкажем и нашето съжаление, задето той се е заловил да третира един въпрос от чисто духовен характер - въпрос, чиято същина изглежда, че не познава. Поради тази причина, сам несъзнателно заблуден, той неволно заблуждава и своите недобре осведомени читатели. Тъй е то, такива са изобщо много наши журналисти: те имат претенциите на енциклопедисти и си въобразяват, че могат да пишат по всичко, в това число и по чисто духовни въпроси, които са от най-трудните, и при това още - от най-деликатните. Нищо чудно тогава, че нямаме сериозен печат, че поради това не можем да имаме и сериозна читающа публика, сериозно обществено мнение, понеже наистина такова мнение се създава от съответен печат, особено пък в страни като нашата, която се намира още в началото на своето културно развитие. Та сега - на въпроса. Не е прав в. «Епоха», като мисли, че учени и богослови ще могат да развенчаят учението на г-н Дънов. Нека забележим тук преди всичко, че г-н Дънов не проповядва свое собствено учение, а чистото учение на Христа, и следователно това учение не може да бъде донесено от Америка, както твърди в. «Епоха». Господин Дънов - според много вярната преценка на в. «Чуден свят» (бр. 1 от април 1924 г.) - «е апостол на едно чисто християнство, без обрядност, без условности и лицемерие». Само че тук има и друго много по-важно нещо, по което г-н Дънов се различава от много други проповедници на чистото Христово учение - то е, че г-н Дънов е приложил учението напълно в своя живот; той
към текста >>

172. 15. Изучаване на човешкия характер (продължение)

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

на фин, остроумен, но егоистичен интелект, който може, ако стане нужда, да си изработи цяла философия, но няма да жертвува нищо. Той обича физическите удобства, но не в грубата им форма, а в най-фината, и е склонен към някаква своего рода собствено измъдрувана философия, която в главни черти оправдава изобилието, когато е в неговите ръце. Такива хора имат проницателни умове (разбира се, в съчетание със съответно чело), но са умни за себе си и търсят изгодата си във всичко, но крайно деликатно и прикрито. Жени с такива носове (прави, с остри върхове) са често фантазьорки, които в ума си държат всевъзможни картини, а външно минават за благочестиви. Често мислят за безсмислието на живота и говорят за самоубийство. Имат фина мисъл, предпочитат външната деликатност, изисканост, красивите форми. Изобщо, те са носители на идеал на външна красота и фини чувства. Склонни към мечти, в които те сами искат да носят ролята на неземни същества. Обичат силно и се привързват за дълги години, въпреки даже обикновения здрав смисъл. Работливи са много, но имат нужда от импулсиране инак падат в едно безразличие, което граничи с ексцентричност. Мъжете с такива носове са почти негодни за живота. Тях не могат да ги разбират. Чувствуват се като сакати. Занимават се със себе си и мъчно могат да си пробият път в света. Склонни са към изучавания на окултни науки и търсят в своя вътрешен свят онова, което външният не им дава. И те съчувствуват с думи и желаят да работят много, но не са практични. Когато
към текста >>

173. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или
към текста >>

174. ДОМИНИРАЩАТА ИДЕЯ

Колкото една идея обхваща по-широко съзнанието на индивида, има повече «допирни точки», т.е. отношение с основните идеи на неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание - толкова идеята, станала доминираща, има шанс да остане по-дълго време като идея-директива, същественият motiv-power в живота на дадена личност - оттам и да се получат едни или други трайни резултати. Много естествено е, че при оперирание в тия области се изисква фино познавание душевния живот, голяма деликатност в похватите, яснота в схващание поставените цели, умение да бъдат обличани в съответна форма и най-после истински усет на тяхната идейна динамичност и отношение към тоя или тия, на които ще въздействуваме. Безразборното отнасяне със задачите, механично, формално «присъствие», занаятчийство - тук са изключени; напротив - изтънчена, сензитивна личност, на която дейността граничи с интуицията, винаги ще намира отворени врати за въздействие към хорските души. Идейната чистота на личността, сериозното отнасяне към поставената цел и непреодолимото желание да се спомогне някому с повече светлина, сила, знание, мощ - всички те са естествени помощници, благоприятни фактори, които облекчават достатъчно много задачата на тия, които по една или друга причина са решили да въздействат върху хората, било като възпитатели, било като общественици, чувствуващи тежката отговорност пред себе си, когато виждат слепци да водят
към текста >>

175. Любомир Лулчев X. Ясновидство, общество и морал I. Ясновидските предсказвания и науката

1. ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

интелигенция самоограничават в голяма степен възможността, съществуваща вече за разумния и просветен човек - да познават скритите заложби и способности, свои и на близките си, да ги култивират и насочват разумно, да узнават множество предотвратими премеждия и нещастия в живота. Те самоограничават и възможността си да имат разумно мнение и отношение към отделни лица и отделни групи хора от обществото, и често пъти в своите практически отношения към другите изпадат в най-деликатно и «глупаво» положение. Представете си положението напр. на орган на властта, следовател, прокурор, съдия, адвокат, повикани да решават участта на известен ясновидец и предсказвач, който е имал нещастието вярно да предскаже някое престъпление от частен или обществено-политически характер, ако същите тия лица нямат мнение, или имат едно невярно мнение за ясновидската дарба и възможността да се предсказва бъдещето. Но не само отделни хора, но и цели обществени групи могат да бъдат жертва на неразумно отнасяне към тях поради нашето незнание и невежество. На какво друго, ако не преди всичко на непознаване необикновените и скрити духовни сили в човека и тяхното проявление, се дължи онова крайно печално обстоятелство, че тъкмо хората, сред които се култивира и най-често проявява ясновидската дарба, хората на по-висш морал, на по-събудена религиозна и духовна мисъл, на по-чист идеализъм, тъкмо тия, които носят новото и най-ценното в духовния живот на обществото, са винаги
към текста >>

176. (20) Среща с царя, 5.I.1939 г. от 5 ч до 6 и 30 следобед, при Кока

сви и сгърби. - После взел да го кандардисва за дневните на депутатите. Царят му казал, че по тоя въпрос той не може да има думата, защото вече веднъж на 19 май 1934 г. е третирал с риск на живота си този въпрос и защита на парламента, когато други бяха вече напуснали парламентаризма... - и когато Кимон ми каза: «Това не е парламент, а само дружество за охранване»... (Съжалявам само, че не мога да си спомня точно фразите на царя, а само смисъла им, защото той беше говорил много деликатно, красноречиво, но същевременно и доста бодливо.) Ст. [Стойчо] повдигал и други въпроси, но бил отбит много майсторски от царя и останал крайно недоволен. - Като излизахме и той ме изпращаше, вървеше на криволици, като бе-касините, когато хвъркат. И видя ли, че нищо се не съобщи за тия срещи. Интересно, че и Генчев, който ме съветваше да се срещна с него, защото разчиташе може би на някои резултати, се почувствува като попарен. Имаше нещо, което не стана както те искаха. - Да - казах му, - много ги смути и новият директор на полицията. Видяхте ли какво писмо беше писал Преславски? (Преди два дена вечерта идва Недев и ми разправи цялата тая история, а също беше ми пратил и писмото на Преславски. То беше глупаво, арогантно.) - Той само за това писмо заслужаваше да бъде изпъден - каза царят. Минахме на Робев, или, както го бяха нарекли офицерите в едно послание, «моторизирания мошеник». - Работата е много лесна, казах аз на царя. - Даскалов98 да му изтегли под краката
към текста >>

177. (32) Среща с царя от 7 ч следобед до 9 ч (у Стоянови), 6.III.1939 г.

- Робев дали не е при Багряна? - запита царят. - Не вярвам - казах аз, - доколкото зная, той е от тайфата на Стойчо. - Проверете, ако можете - каза ми царят. Изтъкнах му, че трябва държавна програма. Посочих му нови подвизи на кмета Иванов с язовир без цимент и с 2 500 000 лв. по-скъп проект. Казах му да тури Каблешков. Царят ми каза, че е говорил на Божилов за Желязков и онзи му казал, че имал други, но дано тури Желязков. Видях как царят не може да иска и се налага. Много е деликатен за дебелокожите си министри... Говорихме за бъдещата дейност. Каза ми, че царицата утре (днес) ще си дойде. - Приготвил ли си реч да държиш? - питам го. - Остави се, каквото ме боли кракът... - (Оплакваше ми се от ишиас в десния крак.) - Остаряхме вече! - Не може - казвам му, - аз съм ти батю, не трябва да боледуваш, още си млад! Той се смее. Казах му как да се лекува. - Вие падате малко лекарствоманиак - казвам му. - Да - казва, - аз съм в това отношение лекарствоманиак. Препоръчах му гореща вода и лимон и той обеща да го прави, а също и картофена чорба. За Добруджа му казах, че ние сме като бедните роднини и докато не решат да правят сватбата, магарето не може да има цена. Тогава ще трябват дърва и вода, и ще станем и ний ценни. Той има същото мнение - че трябва да бъдем лоялни.167 Дадох му пак идеята да потърси приятел, да подсети сърбите. Той ми каза, че Цинцар Маркович му казал, че трябва извънреден натиск или война, за да се отстъпели земи. Накрая го питах: - Има ли да сте недоволни
към текста >>

178. (38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.

нея е невъзможно. Човекът може да е засегнат, но царят трябва да има свръхчовешка справедливост. Той се съгласи с това и като си разпределихме кой какво има да прави: той - с Кьосето, аз - с Багрянов, се разделихме. Разговорът беше разнообразен, но аз сега - два дена, след като стана не мога да си го спомня. Вечерта царят прати Севов, види се, да провери състоянието и да ме пита какво ще кажа, ако, за да се освободи Красновски, Луков отидел във Варшава (ясно беше, че ме заплашва деликатно с Недев, когото знаеше, че подпирам), а също - за Калфов219 като нов кабинет. Казах му, че за Луков не е лошо, но за Калфов не е време, че може да бъде министър на външните работи, но не и председател. Че при тия условия смяна е опасна и по-добре е да си седи Кьосето. Оставихме да се разправяме или да му пиша после. Чаках Багр[янов], но той не дойде нея вечер. Севов седя докъде 12 [през] нощта. Казах да каже на Багр[янов] да се яви утре тук. На другия ден, 31. III. , Багряна дойде. Той всичко отрича. Не бил виновен. Антуража си той не бил го създал - да не са избирали такива депутати, и пр., и пр. Виждам го обаче, че е настроен и да се нахвърли върху царя; и нещо поразително - и двамата говореха един срещу други почти със същите думи: и онзи казваше, че искал да му помогне, а тоя само пречел и разрушава, и Багр[янов] приказва същото за царя.220 У чудо се видях. Но за мен беше ясно, че царят беше насъскан от Генчев или Сирко С [...]221, а може би и от още някои, а пък че Багр[янов] играе
към текста >>

179. (41) Среща с царя на 8.IV.1939 г., при Евдокия, от 9 и ½ до 11 ч и (...)

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРИСЪДАТА ПРОТИВ ТИМЕВИ

дойде, целува ръка на княгинята и започнахме разговор. Царят не беше дошел. Но докато се разговаряхме на двора, той току се обади от прозореца: - Ей, хора, и аз съм тук! - Като италианец се е промъкнал - казвам на Евдокия и почнахме да се смеем. Като влязохме вътре, казах му същото и той се засмя и каза: - Е, ами нали сме сватове! - (Алюзия за влиянието на Италия в Албания.) Но ми направи впечатление, че това не особено го безпокои, значи, че е добре информиран по въпроса. Видях колко е деликатен. Понеже аз си имам навик да сядам непоканен, щом седне той, а понякога и по-рано... а сега Севов стоеше, той го покани на немски да си заеме мястото и той благодари и седна. Види се, да се не сетя, че съм направил дебелащина в присъствието на други... Даде ми да чета похвалите на Мушанов пред сръбската преса, гдето, без да ще, уж е казал повече, отколкото е позволено. След туй ми каза, че е имал писмо от Недялко Атанасов, и ми го подаде. Казах му, че той вчера е бил при мене и ми е казал за това и че съм му казал, че вместо да пише, по-добре е с дела да покажат, защото царят е много добре ориентран - по-добре, отколкото всички предполагат, ами няма хора за работа. Мина на въпроса, за който ни викал. Имал разговор с Кьосето. Бил много омъчнен, загрижен и пр. работи поради това, което става в парламента, и искал да го разпусне. Царят му казал, че засега няма още причини. Но ако те продължават да се държат така, по-после това може да стане. Кьосето скърцал. После искал да тури вместо Сп[ас]
към текста >>

180. 9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

ЖУРНАЛИСТИ СЕ ПРИБЛИЖИ КЪМ ПОДСЪДИМИТЕ. За да се почне разговорът, официалности не бяха нужни: майката и дъщерята са свикнали с публиката, която от пет дни ги следи. Тук те имат вече много познати. Намесваме се и ние в свободния разговор, който се води между двете подсъдими, някои журналисти и един от защитниците. Положението на подсъдимите, които във всеки момент могат да бъдат оправдани или осъдени, налага една предпазливост в задаването на въпросите. Разбра се, че най-деликатният въпрос е този за ТЕХНИТЕ ПРЕДЧУВСТВИЯ ОТНОСНО ПРИСЪДАТА. Ние дирим удобния момент да зададем тоя въпрос. Младата Тимева беседва с добър маниер. Тя прави впечатление по-скоро не на подсъдима, а на зрителка в залата. Матовото й лице е бледо, устните й не носят никакви следи от червило. От нея лъха лекият парфюм на пудра. Очите й са живи, светли: липсват следите на силни преживявания, които тъй лесно се отразяват на човешкия образ, а най-вече по очите и устните. Майката Тимева е още по-спокойна. Тя прави впечатление, че е дошла в залата да изслуша някое обикновено решение, а не една тежка и страшна присъда. - Как живеете в затвора и где сте настанени? Младата Тимева обяснява, че са в женското отделение между няколко жени, които са осъдени по Закона за защита на държавата. Майката Тимева добавя със задоволство, че не са поставени между вулгарните престъпници, и че там се е направила разликата в общественото им положение. - От кога сте в затвора? - запитваме младата Тимева. - От 31 май. - А
към текста >>

181. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

да го разбера, той беше умен, търпелив, достатъчно настойчив, извънредно много и точно наблюдателен и имаше феноменална памет, на която неведнъж съм се учудвал и завиждал - защото, в противовес на него, аз нямам почти никаква памет, в смисъл на запомняне последователно на събития или факти. Като човек той бе много отзивчив, но като цар той често попадаше в колебания и беше много мнителен. Това изглежда, че мнозина от неговите приближени знаеха и го използуваха. Той беше доста деликатен и не устояваше на продължителни и нахални атаки. Един такъв негов приближен веднъж по някакъв повод ми каза: „Кой може да се мери с мене? Някой се срещне и му говори час- два, а аз съм постоянно с него. Даже и в нужника като отиде, аз му говоря пред самите врата!” Когато при един случай поменах за това на царя, той ми го потвърди, като се засмя и прибави, че и един негов адютант в миналото правел същото... При това от време на време царя го нападаше мнителност, която мнозина от околните му са изпитвали отгоре си - това ми е казвал самият той при някои разговори, по повод на неговия характер - разговори, които аз винаги започвах, като виждах, че е преуморени или отпаднал. Напоследък - особено след започване на голямата война, той изпадаше в обезсърчение или двоумение, което го крайно измъчваше и тогава обикновено прибягвах до дълги разговори на психологически теми и разсъждения, които той често попълваше със свои частни наблюдения и по тоя начин се отвличаше от лошото си състояние. Той
към текста >>

182. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

за другите хора не искате и да знаете. Живеете като едно божество - но преждевременни божества сте. (По пътя си говорихме върху това - индивидуалната мисъл поддържа хармонията. Индивидуалната мисъл на едно божество е вселената, а за човека тя ще е космическо съзнание; ако не разбереш тази мисъл - питай ме като се видим.) Не може човек да играе ролята на едно божество - ще стане смешен. Щом живее човек в индивидуалното съзнание, той не може сам себе си да обиди, но е много деликатен спрямо себе си; същото е с общественото съзнание - хората с такова съзнание не могат да се обиждат един друг. А когато човек е с человеческо съзнание, да мисли и чувства за цялото человечество - всеки го обича. Христос затова всеки Го обича - било християни или не. Христос е идеалното. Сега ще взема една мисъл (по пътя Му говорих, че с тая мисъл съм заминал за Белоградчик и съм мислил върху нея) от беседите: Гъсеницата, която е употребила хиляди години да прави челюстите си, като стане пеперуда, какво ще прави с тях? Има един закон. Ако духовният ученик не може да подобри положението си (съзнанието си) и прояви добрината, то той се само заблуждава. Отгде знаеш, че обичаш Бог или само илюзии имаш? Дохожда един болен и казва: „Искам да се излекувам. Ще дам всичкото си имане.” - Добре, казвам, ще работиш по един естествен метод, [но] той е по-бавен. – „Не, аз искам веднага.” - Добре, ако си готов да дадеш всичко и да вземеш торбичка на рамо, да отидеш да проповядваш Истината на хората, ще
към текста >>

183. XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

вторият признак за един тъжовен живот на майка ми, който се дължи главно на нейната меланхолична и безпокойна натура, която създава около себе си мрачна атмосфера. Ще изпитва мъчнотии отстрана на условия и хора, представени от Сатурн, главно от сестри в Братството. Лесно ще губи богатството, което има и много мъчно ще припечелва средствата. Ще прекара голяма част от живота си в нужда и лишения. Ще има врагове и може да бъде жертва на злословие. Трябва да промени характера си, да стане деликатна, устойчива и мека в обходата спрямо околните. Аспектът е много злотворен за здравето, като дава неправилности в половите органи. Сатурн препятства всичко, което е свързано с развитието, образованието й, което се прекъсвали приятелството с братята и сестрите, с Братството. (Луна квадрат Уран) я прави ексцентрична и много чувствителна. Лесно избухва и се сърди на неправдите. Обича истината. Мъчно ще намира работа и няма да може да се задържа дълго време на нея. (Била е основна учителка в с. Армени, Габровско, и я уволняват като дъновистка.) След това е учила и не е работила. Този аспект, понеже Уран е във втори дом, говори за финансови неудачи и оскъдица от средства. (Луна квадрат Плутон) прави родената податлива на всевъзможни заболявания. Понеже Плутон е ретрограден, той намалява наполовина своите отрицателни сили и много слабо влияе, почти остава пасивен. Иначе аспектът говори за големи недоразумения в семейството, нещастен или невъзможен брак. Такива прояви не е имало в семейството ни.
към текста >>

184. 4. Тодор Стоименов

ТОМ 22

в Бургас, а по-късно се преселва в София. Красив, висок, строен и крайно честен човек, той е много пестелив и точен в отношенията си.Присъства на почти всички събори, проведени от Учителя. Свидетел е на зараждането и развиването на Братството, което от трима души нараства на няколко хиляди. Тодор става касиер на Братството и винаги придружава Учителя в обиколките му из България. Той е живата история на Братството от първите стъпки до заминаването на Учителя. Слаб, нежен и с деликатно здраве, често пъти се налага Учителя да му помага, за да излиза от болезнените състояния, които го спохождат. Гавраил Величков и Николай Шиваров отиват при Учителя да разрешат свои въпроси. Там е и Тодор Стоименов с група приятели. Те задават въпросите си на Учителя, но той ги поглежда и нищо не отговаря. След малко се обръща към Шиваров и го пита: „Има ли риба във Варна?" Той отговаря, че има. При този разговор очите на Тодор Стоименов светват. Учителят започва да разказва как се приготовлява рибата, а Тодор Стоименов казва: „Това е най-хубавото нещо в живота." Приятелите питат Учителя: „Нали не трябва да ядем риба, а защо Тодор яде?" Учителят обяснява: „Ще види Тодор, като отиде в другия свят. Там всичките риби, които е изял, ще тръгнат след него и ще си искат телата." В един сън Стоименов вижда, че е английски лорд, а неговата сестра Мария - кралица Елизабет II, при която започва подемът на Англия. Съня си той не споделя с никого. Често го боли и изтръпва лявата му ръка. Много от
към текста >>

185. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

ТОМ 22

в зодиакалния знак Близнаци и предразполага народа към размисъл за страданията, през които минава. Народът има един тъжовен живот, безпокоен, меланхоличен, придружен от много протакания и разочарования. Ще има много мъчнотии, предизвикани от управниците и често ще се стига до недоволства, стачки, бунтове и революции. Това е прякото въздействие на Сатурн върху душите на българите, обладани често от един жлъчен и егоистичен характер. Навсякъде те ще срещат врагове и ще се проявяват неделикатно, себично, грубо, а търсят добро отношение от другите. Този аспект и предният - Луна точен квадрат Юпитер - говорят за напълно безправното положение на жените и жестокото отношение на мъжете им към тях. Работят постоянно и непрекъснато поддържат семейния живот, а не притежават никакви права. Често ядат бой и постоянно са хокани и измъчвани. Учителят казва: „Издигнете жената, да има равни права с мъжа, за да се оправи живота на българите." (Луна тригон Плутон). Този аспект говори за правилната връзка, отношение и обмяна, които Учителят има със съществата, които работят под земята. Показва, че той винаги е имал правилно отношение към подземните богатства, животните и земята изобщо. Винаги е оценявал правилно благата, които е получавал от природата и постоянно е благодарял за всичко. Той лесно намира подземни богатства, като злато, води, нефт, руди и др. Учителят обяснява, че когато има нужда от средства, отива някъде в гората, разравя едно скрито златно съкровище, взима си няколко жълтици -
към текста >>

186. III. ЗА БРАКА

Д-р Михаил Стоицев

оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: «Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.» Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: «Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.» Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: «Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.» А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа! Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и
към текста >>

187. 3. За възпитанието

Д-р Михаил Стоицев

правилният път. - И затова сега ние, в България сме в религията на труда, гдето се правят опити. И когато се поуредят материалните въпроси, ще дойде учението за един по-възвишен, по-разумен живот. Така е пророкувал един велик човек в България още през 1919 година. Ето по тези, именно, въпроси ще чуете някои мисли. При възпитанието, за да се дойде по-после и до един разумен живот, би трябвало да се започне от зародиша, т. е. от създаването на поколение. Това обаче е един много важен и деликатен въпрос. А трябват чисти и разумни люде, за да го разберат. Ние трябва да знаем условията и кои моменти са най-хармонични и благоприятни за създаването на здраво и морално поколение. А за да бъдат разгледани тези въпроси, потребно е време, а и тяхното разбиране предполага съответна интелектуална подготовка. Нека след това споменем нещо за децата и родителите - техните отношения. Днес много интелигентни майки, които милеят и обичат децата, несъзнателно стават причина за заболяването на децата. Така майки, които не обръщат внимание и дават на децата тестени и други храни до седмия месец, когато стомахът на детето няма солна киселина и пепсин, а само един фермент, наречен химузин, който действува изключително върху майчиното мляко. Даването тестяна храна, която не може още да се преработи правилно химически, действително, може да накара детето да затлъстее, обаче, неговият стомах още от самото начало започва да се разширява. То пълнее първите три-четири години, но после слабее и остава
към текста >>

188. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

Изгрева, като птицата Рока, казаха на лъва (Учителя): «Ние можем да създадем нещо по-хубаво и по-силно от Бога!» Всеки трябва да си бъде там, за каквото е създаден! Имаше един човек, който правеше перуки във Франция във времето на Волтер. Казваше се Андрей. Един ден му скимнало в главата да напише една трагедия в 5 акта, за да смае хората, понеже видял, че другите пишели книги. Стъкмил един манускрипт [фр. ръкопис-бел. М. И.] и го изпратил на Волтер, за да се поизнесе. Волтер, от деликатност, вместо да му каже, че «ти не си на своето място и нямаш никакъв талант и с това ще образуваш истинска трагедия», му отговорил само това: «Андре, прави само перуки!» (Повторено 100 пъти.) Ако ученикът знаеше алхимическите закони като Учителя, той никога нямаше да съветва някого, който е огън, за да се съедини с този, който е вода, защото огънят ще изпари водата, а водата ще узгаси огъня. Алхимикът, напротив, ще ги раздели и ще тури огъня под водата, а между тях ще има преграда - съд, котел или тенджера! Организмът също ни учи за това, но само посветените го разбират. Ако артериалната кръв и венозната се смесят, човек умира от така наречената синя болест. Тези две течения са разделени в природата и само когато венозната кръв се пречисти в белите дробове, има право да се съедини с артериалната. Във всички пътища, където хората циркулират, има две движения: едните държат наляво, други - надясно, ако те вървят в същата дирекция [фр. посока - бел. М. И.], катастрофата е неминуема. Значи,
към текста >>

189. V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ

функции. Що значи «Лекуване» «Лекуване!» Всички претендират да лекуват: лекува и предпазва лекарят със своите лекарства, серуми, ваксини, отрови и инжекции, лекува «невежият» със своите отвари, сокове и др., лекува магьосникът или шарлатанинът с благословии и муски, лекува калугерът със своите заклинания и молитви, лекува гадателката, и даже пречи или предпазва и предвижда злините чрез каба- лата и магията. Всички «лекуват»! В действителност лекуване е нещо друго, по- деликатно... При все това, въпреки тая практика, человечеството стои окаяно, немощно морално и физически, по причина именно на много системи на лекувания и поради тежкото невежество на ония, които вярват, че е възможно да се радваме на здравия и душевен мир, ако се насилват елементарните правила на рационалната хигиена, диететика, умереност - въздържание, и на моралните добродетели. Но да видим сега в какво се състои лекуването. Тая дума се употребява за действието възстановяване изобщо равновесието на органическите функции, и обратното - за лекуването и предпазването или поддържането на дейността на отделни части за запазването нормалното равновесие на органическите функции и дейността на органите и на клетките. Двата процеса: както лекуването, така и предпазването, може рационално да извърши само природата - «natura sanat morbos»[1], - когато разумно е подпомогната от човека с прибягване до рационални агенти, способни за постигането на тия две крайности. Въобще, оная, която лекува, що може сама
към текста >>

190. VI. МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

за възпитание на децата си. Българската дума «възпитание» значи да знаеш да отхраниш. Така и пчелите се грижат за ртхранва- не на своите царици. Когато те искат да отхранят царица, дават им един вид храна; когато искат да отхранят работници, избират им друг вид храна; а на търтеите дават особен, трети вид храна. Търтеите са свирачите на кошера. Вземете и най-културния човек и започнете да го храните с най-грубата храна - ще видоизмените живота му. Хранете някой груб човек с най-деликатната храна - в 10 години той ще измени начина на живота си. Аз се радвам сега, че вече започнаха да се явяват разни течения за живот по-близко до природата.* Повечето от болестите се дължат на избиването на млекопитаещите и птиците. Понеже с това избиване тяхната еволюция се спира, то всички сили, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани и с това се образува едно хаотическо състояние, което е причина за разните болести. Знаете ли какво става след изтичането на тази животинска кръв безразборно? От изпаренията й се образуват разни сериуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органическия свят. Сега, за да се тури равновесие в природата, тя трябваше да отдели около 100 000 000 кг кръв, за да се балансира тази на животните. Но днес (1919 г. - бел. а.) в тази война се пусна около 200 000 000 кг човешка кръв. Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия
към текста >>

191. VIII. ЛЕКУВАНЕТО С ГРОЗДЕ

настояват щото животът да се слага и развива в по-рационални форми. Тогава по-малко болести ще бъдат в движение, по-малко туберкулозни, по-малко рак, едно по-малко число разслабени, които са резултат на един живот, който, като е станал в цикъла на днешната съвременна цивилизация крайно подвижен и динамичен, има нужда от удовлетворения от друго естество, иначе не върви и не издържа. Както виждате, мисията на лекаря, особено в днешно време, е от една изключителна важност и става все по-деликатна и сложна. По тая точка аз трябва да ви кажа моето мнение: аз не съм толкова благосклонен на крайните специализации. Не бих желал на бързина да гледам дърветата, да се забравя горичката, не бих желал да гледам една дата, един елемент, една частица от човешкото тяло, да забравям сложността на човешкото тяло.» А какво да кажем за специалитетите, които наводниха света, а човек все си е в своята голяма немощ. Да, трябва истинска просвета да се даде на днешния човек, натуристическа, за да знае какво да яде, как да яде и колко да яде, а следователно, да се върне към природосъобразния живот, който ще го направи щастлив. Нашата библиотека «Натуризъм» ще издаде, освен тая първа книжка, и следните: 1) лекувание с лимони, 2) лечебните свойства на разните растителни храни, 3) лечение с портокали, 4) лечение с мед, 5) водолечение по метода на Луи Куне, 6) въздухолечение, 7) слънчолечение. ЛЕКУВАНЕТО С ГРОЗДЕ «Природата се бори своевременно против всичките болест» «В аптеката на Бога се намират
към текста >>

192. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

за една работа. Когато мисълта е непреривна, тя дава мекота на сърцето. Това са окултните тонове, (фиг. 14.2) Човек трябва да бъде певец. Да пее за себе си, да е мислител за себе си и да учи за себе си. Щом можеш за себе си, ще можеш и за другите. Музиката ще излезе от вас, отвътре навънка. Българинът е бил добър певец, но войните са го развалили и трябва да се повърне в първото си състояние! Всички движения на музиката трябва да бъдат непреривни. Движенията да стават медленно, деликатни, едва забелязани. Тази музика се урежда от Невидимия свят от музикантни. По някой път идва Духът, искате да пеете, а си казвате: «Да пея, ама като еди-коя певица или сестра!» Веднага ти фалирваш. В Шестата раса всички мисли, всички желания, действия ще бъдат отмерени. Искат се три условия: 1) Музикантът на сцената да е попълнен с идея и да разбира това, което ще свири. 2) Да има форма. 3) Да влада ръката си в изпълнението. От това, което ви говорих, една микроскопическа част приложете. Посейте едно семенце във вас, и когато мина покрай вашата градина, да видя по две-три плодни дръвчета: круши, ябълки, череши, сливи и пр. Доброта, Истина, Красота - това е Любовта. Писмо от Димитричка Толева до сестрите от Варна София, 12.III.1925 г. Обични сестри в Господа, Нека тази беседа бъде изпълнение на моята тема, зададена на 11 .III. Поздравлявям и целувам ви в името на трите Божествени принципа Любов, Мъдрост, Истина. Пожелавам на всяка поотделно да възприемаме най-много лъчи на Любов, Мъдрост,
към текста >>

193. 18. СПОМЕНИ ЗА МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ОТ НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

Невена Неделчева

каза веднъж: «Няма думи, с които да се опише другият свят» - когато Го бях запитала. - Няма. И съществата са много особени. Те се движат един метър над земята, нали? - Да, уж вървят, а се носят. - Виждаш ли нашите заминали приятели? - Малко. Виждам най-често моите родни близки. Майка ми. Баща ми, макар много да се обичахме с него, не идва. Наистина, той много отдавна си е заминал. - Савка виждала ли си я? - Само веднъж. - Тя ми е била много мила, много симпатична. - Да, тя беше много деликатен човек. Когато Учителят беше вече зле...седеше със затворени очи, тя Му каза: «Учителю, виж Милка е тука, Милка е при Вас!» Но Той не си отвори очите. - Много те обичаше теб Учителя. - Чудно, отгде знаеш? - Винаги сещам човека, когото Учителят обича. - И сега Го запитах защо стана всичко това с мене. А Той ми каза: «За да се освободиш от земното, от желанието да притежаваш земното.» И наистина, аз само по този начин можах да се освободя от желанието за земните неща. Бях извънредно привързана към градината, къщичката. Когато я строях, във всеки ъгъл сложих по една формула. Исках там да ми бъде място за молитва и свързва- не с Бога. А сега ми казаха, че човек на всяко място и при всички условия трябва да се свързва с Бога. Аз исках там да я нарисувам вътре с цветовете на дъгата и така бях прилепнала към двора и къщичката, че за нищо на света не можех да се разделя с тях. А сега зет ми работи мястото... - Помниш ли, когато ти казвах да оставиш тази градина и къщичката? - Помня, но аз не те
към текста >>

194. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

ТОМ 24

неопитния младеж, който ще си каже: "Каква полза да се опитвам по тоя път; аз не съм за такъв подвиг, аз съм несъвършен." И за познаващия отблизо бележития покойник, който ще си помисли за нас: "Тия говорители не са искрени: аз зная, че Сечанов имаше и човешки слабости". Последната част на тая бележка е вярна, ала не и първата. Наистина, може би по-назидателно би било, ако заедно с добродетелите се изтъкваха и коментираха и малките му слабости. Ала тъй скоро след смъртта, било от деликатност към близките му, било поради болното чувство на обща загуба, налага ни се благоразумието да говорим главно за добродетелите на покойника. А пастир Иван Я. Сечанов имаше редки добродетели както и отлични дарби. Като говорител и езиковед той беше един от първите; а като стилист и познавач на българския език, нямаше равен на себе си в нашето общество. Имаше завиден усет за красиви изрази и кога си дадеше труд да се подготви, той говореше и пишеше изящно, дори класически. Той беше естествено интелигентен, умствено развит, религиозно начетен; а по характер беше учтив, съобщителен, състрадателен, разговорлив, простителен и пр. Ала неговите най-отличителни добродетели бяха две: патриотизъм и набожност, родолюбие и боголюбие. В храма на широкото му сърце имаше издигнати два олтаря, пред които той принасяше най-скъпото от своя живот; и огъня пред тези два жертвеника до последна минута никога не угасна. Нашата страна не е оскудявала от жарки родолюбци, макар, за жал, често плиткоумни и
към текста >>

195. 18. Момчето Петър проговаря, за да пророкува

ТОМ 24

неща от ранните години на брата си Петър. Учителят за тях не беше Учител, а беше Петър. За нея той беше рожден брат и толкоз. Думаше Му и се обръщаше към Него така: "Петре, кажи! Петре направи! Петре, дай!" И все оттози род. Не можеха да прескочат родовата си бариера. А Учителят освен Мария, рождената Му сестра, имаше и още един брат, който ние не познавахме. Ето какво съм чувала лично аз от сестра Му Мария за своят брат Петър. Учителят или Петър, като малко дете е бил с много деликатно здраве, бил слабичък, но физически строен. Бил е повече мълчаливо дете. Когато е дошло време да проходи, е проходил по-късно. Когато е дошло време да проговори, не е проговорил. Отначало е казвал срички, но после е спрял. Мълчал е и не е искал да говори. Отначало са сметнали, че няма да говори изобщо и така щял да си остане. Защо ли? Защото минали три години, после четири, пет години и дошла шестата година. Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с. Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата. Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на нивата и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло. В къщи останал малкият шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала. Дъщеря й Добра била на нивата, а тя била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата. По едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: "Бабо, направи ми люлка". Тя се
към текста >>

196. А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ

ТОМ 24

факултет в гр. Бостон. От 1894-1895 г. - една година към Медицинския факултет на Университета в гр. Бостон. Или общо 7 години е пребивавал в САЩ. 25. С какво се е издържал Петър Дънов в САЩ? Получавал е малка стипендия. През свободното си време е ходил на пристанището в Ню Йорк и е чакал пристигането на презокеанските кораби от Европа, които са карали поредните икономически емигранти в САЩ. Там е предлагал услугите си при разтоварване на багажа, т.е. да бъде хамалин. А той е с деликатна физика, слаботелесен. Тогава те са го питали колко струва труда му. А той отговарял: "Каквото дадете". И те са му пълнили джобовете с банкноти и с монети. 26. Петър Дънов е бил и коминочистач. Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите. 27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т.
към текста >>

197. 2.7. ЛОВ НА КОНЕ

Петър Кръстев, о.з. полковник

на седлата и се изгубват на изток из камъша. Ударът е така неочакван, бърз и силен, смъртна е уплахата у английската силна засада и тя избягва из гъстия камъш без пушка да гръмне. Храбреците, водени от смелия си началник Трастаров, отстъпват бързо с богата си плячка и довеждат на позицията две големи, красиви английски кавалерийски кобили с пълното им снаряжение, включително и сабите на бившите им ездачи. Цялото съдържание на чантите от седлата: шоколад, бисквити, захар и др. деликатеси, останаха притежание на героите, а кобилите - в щаба на полка за яздитни коне на офицерите. От намерените в седлата бележници се взеха добри сведения за врага. Това бляскаво дело е подвиг, достоен за голямо поучение - слаба пехотна група, изолирана и далече от своите, влиза в борба с конници, добре въоръжени и пред лицето на силна пехотна част с картечница, побеждава без загуби. Подвигът бе оценен добре и героите наградени с кръстове за
към текста >>

198. 3.4. ФУРАЖИРОВКА 1916 г.

записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)

си отминаваше. Носеше се скромно; облеклото си носеше до разкъсване, за което много пъти са му правени бележки от началството, някой път отговаряше: "Та мигар тия дяволи не са по-окъсани от мене?" А когато в един прекрасен ден бе облякъл новите си сини панталони, докато ротният кърпач му обърне старите такива, една "неверница" (както казваше той) се пуква около него, обръща го няколко пъти във въздуха и го тръшва на земята с широка рана от парче под лявото му седалище - на място деликатно, той с пълен ботуш от кръв, се явява на дружинния си командир и долага, че е ранен с прибавка: "Това нищо не е, а нещастието е, че новите ми панталони отидоха." Крайно пестелив, той отбягваше да се храни от офицерската кухня, защото там в някои случаи се доплащаше, а се задоволяваше само с дажбата, като икономисваше от хляба си за "гладни" дни, а такива често имаше и тогава той изтърсваше икономията си пред най-гладните. Налагаше ли му се случая да изпълни особена задача, той много не говореше - у него липсваха огнени слова и гръмовити фрази, а почваше, както и днес: "Хей, дяволи", разказваше им накратко задачата и завършваше с думите: "Па бъдете по-дяволи от хайдуците, що са дошли от през морета да ни избиват и плячкосват." Така и сега след като им каза за "фуражировката" добави: "А бе, то добитъкът от камъша не ще ни избегне, ние ще си го ловим, когато поискаме, ама друг трън има в очите ни, друг трън, който ни много боде и ни прави пакост. Тия "хайдуци" онзи ден ни надпревариха с
към текста >>

199. 1. МОЛИТВАТА

се помолиш Отцу Твоему. Това е разумното, великото в света, което обединява всички хора в едно, което обмисля нашите желания, нашите мисли, нашите действия, което дава подтик на нашия растеж, това, което възкресява мъртвата човешка душа. Забравили ли сте го? Ако някой попита кой е баща ви, вие всички бихте описали вашите пастроци, ще кажете: "Моя баща е със сини очи, носът му е дълъг, веждите му са дебели, брадата му черна, мускулест, строг, взискателен." Други ще опишат: "Моят баща е деликатен, мустаците му са възмалки, веждите му са тънки, косите му са къдрави." Всеки ще опише баща си, но това е сянката на Онзи Велик баща. Ще ви дам едно изяснение, каква е тази сянка. Ако вземете един слънчев лъч да го прекарате през 10 огледала, по закона на отражението, какви сили ще има в последното й отражение този лъч? Тази слънчева светлина, която се отразява от месечината има ли сила да възраства? Тя е изгубила своята сила при първото отражение. И тъй, ако вие искате да се запознаете с Бога по закона на отражението, вие ще имате светлината само на месечината. Ще я опишете тъй, както я описват поетите. Ще спорите дали Бог е видим или невидим, безграничен или граничен, защо е създал света и т.н. Ако аз пътувам по пътя и някой ме попита защо повдигам прах, какво намерение имам, мислите ли, че има някаква философия в това? Аз не зная защо го повдигам. Казал бих: "Понеже времето е сухо, затова краката ми повдигат прах, без да мисля аз." И съвременните философи и мислители също повдигат
към текста >>

200. IV. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ПОРУЧИК ЦВЕТАН ГРОЗДАНОВ; 1. ПРЕДГОВОР

Минчо Сотиров

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева

другари и приятели на починалите, които са познавали най-добре живота, дейността и душевните им качества. Биографиите намерихме за най-целесъобразно да издадем на отделни свитъци от по 5-6 коли всеки, под съображение да може да се почне печатането им веднага след войната, додето още интереса и впечатленията от нея са пресни и по-силни, а следователно и моралния- им възпитателен ефект ще бъде по-интензивен. Като съзнаваме напълно, че предприетото от нас начинание е твърде трудно и деликатно и че, и при най-голямата грижливост от наша страна се пак са възможни известни непълноти и грешки - ние ще бъдем крайно благодарни на тази от читателите и близките на загиналите, които биха ни посочили тия непълноти й грешки, за да ги имаме пред вид при едно ново издание на книгата. От
към текста >>

201. Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ

за насърчение. Това е, друго нещо особено в Братството не може да се промени В: Ами сега, при сегашните събития 1980 година как стои въпроса със салона? К: Въпроса за салона ето как стана. Ние след като от брат Сотиров, след неговата смърт бяхме го прехвърлили на шест души от братския съвет на името, със създаването, публикуването в 1975 г. Закона за собствеността на гражданите в страната, вече нямаше право да имат хората по два имота. И видяхме, че тука положението е много деликатно, не може значи. И аз самия имах апартамент, и всички други имаха апартамент. Но една предварително помислена или допусната от небето случка или как да го кажа, че аз две години преди да излезе този закон, предусетих ли нещо, реших да прехвърля моята идеална част от салона на дъщеря ми Милка, защото тогава разбрахме ний, че като имам апартамент, не може да имам още един имот. А може да го има дъщеря ми. Аз взех съгласието на приятелите, може ли това нещо, да се освободя аз от тази идеална част, и да го прехвърля на дъщеря ми, защото трябваше да се откажа от апартамента. Значи така беше, за да се прехвърли апартамента на мене, трябваше да се освободя от единия имот. И да си избирам, дали братския или туй. И тогава аз направих туй нещо, и го направих веднага - го прехвърлих. Средствата за това, обаче, не бяха мои пари, това се знае, бяха за Братството пари осчетоводени. И непосредствено след туй прехвърляне след една година, излезе Закона за собствеността, който изрично забрана да нямаш в
към текста >>

202. 2. ПОСЛЕДЕН, НЕЗАБРАВИМ И ВЕЧЕН!

аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я пратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем неверно, неуместно и нетактично от нейна страна. Учителят на няколко пъти каза: "Аз вече никого не приемам! Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме!" Тя обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случаят е важен и пр., което разбира се беше съвсем нетактично, не беше вярно, защото аз не бях я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко, деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен. От всичко станало аз бях смутен, измъчен и огорчен, и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам Учителят в един такъв тежък за Него момент. Бях като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да изляза от това положение. След малко, за моя голяма изненада аз видях Учителят, че излезе на тераската горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бях смаян, объркан, бях в недоумение от всичко станало. Картината пред мене беше наистина неописуема! Пред мен стоеше не човек, а Самия Бог. Той горе, а аз долу! Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър, Баща нежен и любящ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: "Какво има, рекох. За бащата на учителката ли?" Аз бях смутен, засрамен, чувствувах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което
към текста >>

203. 9. ДЕСАНТЪТ В СИЦИЛИЯ

време в едно мъчително очакване, аз взех в себе си решение да отида от Скопие, където служех в София и да питам Учителят по този въпрос. Аз бях дълбоко убеден, че Учителят знае всичко! - но не бях сигурен дали Той ще ми довери една такава голяма тайна, но все пак реших да опитам. Аз чувствувах, че с това мое желание, може би съм прекалил и съм отишъл твърде далеч, още повече, че това не беше мой личен въпрос. При срещата ми с Учителя в долната малка стая, край другото в много деликатна форма аз му загатнах, че се много безпокоя и не зная, но все ми се струва, че тук на Балканите ще се открие втори фронт и чаках да видя какво ще каже Учителят. Той нищо не ми каза по този въпрос, замълча и не ми даде отговор. Направи само едно леко, неопределено движение с главата Си. Аз нищо не разбирах, макар че отговорът Му, както по-после разбрах се е заключавал именно в това негово движение на главата. Същият ден, малко по-късно към обед, аз се готвех да отивам, братята на Изгрева бяха вече насядали на масата за обяд. Учителят още не беше дошъл. Брат д-р Жеков ме повика и ме покани да остана на братския обед, като каза, че ще ми отстъпи мястото си, за да бъда през време на обеда седнал при Учителя. Аз се колебаех, но той пак настоя, поради което аз останах. Аз седнах на отстъпеното ми място, което беше вляво от мястото, определено за Учителя. Почакахме така 10-15 минути, всички стояха кротко, мирно, разговаряха тихичко и спокойно и търпеливо чакахме Учителя. След малко Учителят се
към текста >>

204. 25. СВЕТКАВИЧНАТА ВОЙНА НА ХИТЛЕР

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

световна война Учителят каза: "Англия да върне колониите на Германия, за да се избегне една страшна нова война, която се готви и която скоро ще дойде." Никой не обърна на това внимание, 2. Ако Англия не върне колониите на Германия и ако не запази световния мир, ще загуби всичките си колонии и ще загуби и своето могъщество на световна сила. 3. През 1939 година, преди войната на Полша с Германия Учителят каза, че положението на Полша между две велики сили - Германия и Русия е много деликатно и опасно. След завладяването на Чехия Хитлер даде чешки земи на Унгария и няколко села на Полша. Знаейки съдбата на Полша с нескрито съжаление, някак особено Учителят изрази своето учудване от тази наивност и заблуда на Полша, съзнание, за да не види опасността, която я застрашава. През 1939 година в Москва се сключи пакт за ненападение между Германия и Русия и то в същия момент, когато там беше дошла и английска делегация, която се върна с празни ръце. Това беше голям успех за руските дипломати, но то улесняваше и Хитлер в по-нататъшните му ходове. 4. В 1939 година Полша беше разгромена. Учителят знаеше това предварително. В мое присъствие Той правеше изказване в този смисъл. Той виждаше безсмислието на едно истинско геройство на поляците, но за момента съвсем наивно и неоправдано. Поляците атакуваха с голяма маса кавалерия германските танкове и поляците бяха унищожени. 5. Преди Втората световна война, в началото на 1939 година между другото Учителят ми каза: "Досега се смяташе, че
към текста >>

205. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Появяват се нови палатки. Става малък град. Райна ми разправя как няколко дена все питала Учителя за мене и Той все мълчал. - И току виж изведнъж се приближава при мене и казва с усмихнато лице: „Пиши й да тръгне на 18-ти.” Запознават ме с много младежи. - Вие ли сте ... поетесата, ме обливат радостни очи и друсат десницата ми. Подпряна до висок кичест бряст пея: „Благославяй, душе моя, Господа.” Ето пред мен се изправя тъничък, изящен младеж, пее терцата и нежно ръкомаха с деликатната си ръка. Хубав тенор, прекрасен. Като онзи Тодор от Рамадановия хор. И тъй както си пее, отминава с лъчезарна усмивка. Сякаш е младо французойче. Казва се Георги Радев - студент физика. Моис Басан, също е тук, сега в цивилно облекло. Онзи студента естественик, който ме настигна веднъж в боровата гора към изгрев слънце. Ето ги и прехвалените от Райна и Спиридонова нови св. Кирил и Методи... [Михаил Иванов и Кръстю Христов - виж “Изгревът”, т. I. 2.изд. 2011, с. 340-359]. Мрачни младежи с тъмни лица и остри, взиращи се очи. Единият често прави изкуствени усмивки да се видят бисерните му зъби... Само те не взимат участие в общата работа, а стоят в страни като икони. Имат си много обожатели. Край тях повече стълпени хора, отколкото при Учителя. Тук неизменно е Спиридонова, Райна и Иванова, онази с многобройните видения. Край тях е и Толева, и генералшите; край тях е и сестрата, която вижда моята аура в тъмни краски. И още, още. Спиридинова казва, че „Духът” й казвал, да им бъде всегдашна
към текста >>

206. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

горя едновременно. С една ламба е по-уютно. Ето чисто и спретнато облечена сядам в плетения стол и - работя. Върху масата ми подредени учебници и тетрадки. Аз съм щастлива. Щастието е изписано върху лицето ми. Дафинка идва понякога да се разговаряме. Обича да й чета стихове. Молитва правим. Под покривката на масата ми винаги ще остави някоя монета. Това малко ми е неприятно. Нещо ме стяга под гърдите. По-добре ми е, когато работя и заслужа всяко левче. Но тя го прави така ловко и деликатно, че аз не мога нищо да кажа. Но кой чука на вратата ми? Отварям. Една слаба, дрипава жена с детенце. Дадох й щото можах, нахраних я. Тя ми поиска дреха. Какво да й дам. Изведнъж ми стана жал. Какво? Аз съм щастлива. Аз имах тая хубава топла стая и още една-две рокли, а тя, отгоре и с дете. Изведнъж почнах да свалям от гърба си - първом жикетчето, после поничката, после блузата, терлиците. Тя писна и ми пригърна нозете, викайки „Бъди благословена!”, грабна детето и дрехите, отдалечавайки се с ридание. В очите й видях щастие - моето щастие. Облякох пак оная знаменита бяла рокля, която вече почна тъй да изтънява. Но вътре е топло и върху етажерката ми се усмихват красиви плодове. Вечерта братска вечеря. Подуенските братя дадоха угощение на цялото братство. Какъв голям празник! Какво изобилие на храна! Всички подуенци дойдоха със сготвени тави гювечи, тенджери, тепсии. Имаше всичко, като в хилядо и една нощ. Освен това всеки носеше плодове. Отгде ги вземаха всред зима. Богати и бедни
към текста >>

207. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

мечта метали и вълшебен блян унася душата ми. Значи, всецяло обута и облечена от Вас! Чета на Colombo писмата Ви, показвам плата за дрехата; за него няма две мнения, че благодетелката ми не е жена, а мъж и че този незнаен дарител е Учителя, и никой друг. Само за това му откритие плаках на гърдите му от благодарност. Нима може да е лош този човек, който чрез благородно деяние да познае автора му. Значи той има интуиция - разбира кой е най-прозорливия в школата и кой може тъй деликатно да помогне на такова едно неподкупно и независимо същество като мене. Знаете, той открива, че аз съм любимка на Учителя! Той уверява в туй! Струва ми се, че преувеличава и напразно ме ласкае. Че за какво ще Му съм любимка!? Изглежда, че и Вие, както и аз не желаете нашето скорошно свиждане. Аз не съм готова за това. За да стане нашата среща, аз трябва да завърша своята задача. А до тогава има още време. Защо ми е неприятен Ж.? - Не зная. Защо обичам Colombo? - Също не зная. Вие говорите за това красиво съновидение като да е атавизъм... Вашият операционен реализъм ме плаши. Не смея да дочета писмото Ви, нито искам да мисля. По този начин Вие разбивате моите златни мечти, които са едничкото красиво нещо в живота ми сега. Искате да ме направите философка - не мога. С какво спокойствие умозаключавате, че „опасната връзка е вече разкъсана” и че аз съм свободна. Не, до края на живота си ние ще бъдем свързани, макар и разделени. Мислите ли, че общението Ви с мене ще тури „красиви черти” върху
към текста >>

208. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Учителят казва: .Дългът преди удоволствието.” А от утре трябва да отработя и наема на хазаите - четири дена непрекъсната работа. Лили Антикова е последователка на Григорий Петров. Навярно, когато завърши ще отиде между народа да го поучава. Ах, тя е обиколена от най-лървокласните гимназиални учители. Но мен светило ми е Б. Боев и Аня. Ах, тя колко хубави анализи прави на четивата! Не напразно е свършила философия. Колко хубави очи има тя, колко много честност и доброта. Нейните деликатни ръце, колко хубаво свирят на пианото и колко сърдечно се подават за здрависване. Те са мои светила - обичам ги и те ме обичат. 3 МАРТ 1928 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 3 март 1928 г. Асавита, Получих писмото Ви, поставено в книга. Благодаря Ви за това, което сте ми писали и че сте говорили с Учителя за мене. Радвам се, че Учителят харесва нещо в А. Едно зная и уверена съм в това, че моето място е винаги с Учителя! Винаги! Безкрайно! - Вечно ли, шепне гласът на съмнението - ами ако Той напусне земята! - О, не, Учителят е вечно жив! Той вечно грей в душите ни като слънце. Пък отде да зная, времето върши чудеса; може би и А. някога да се нареди измежду първите негови ученици. Кому сте ме обещали след 6 г. и сте взели обещанието му за мен? Чудя се как правите това, без да сте уверена дали аз ще желая. Защо пак ми носите скърб и съмнение? Университет ли!? Нима аз ще имам великата чест да вляза в тая свещена сграда, да се уча при нашите именити професори, да слушам лекции, да бъда
към текста >>

209. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

що знаете от книгите? Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше дядото и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили. Сините му очи грозно святкаха. Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше... - Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса. И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава. - Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни. - Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си. Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни. После се поукротва. Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство. Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа!” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци,
към текста >>

210. 2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

люде и морни животни да пои, в гърдите им сила да влива. Тук спира станът ни, многолюден, многошумен, бодрогласен. Стреля слънцето върху ни благодетелните си лъчи, стопля измореното тяло, приютява за почивка. Високите върхове, като че се люшнаха на възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка. Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон. Развързват се раниците. Към тях посягат големи и малки ръце; големи, груби, жилести и нежни, деликатни, детски и набръчкани, сухи пръсти... Пълни чаши с ароматичен чай се поднасят ту към нежни детски устица, или нежни момински устни, скрили бисерни зъбки, или към старчески сини, трептящи устни, или под рунтави мустаци се разтворила някоя беззъба уста. Колко очи, колко различни очи! От кротко усмихнати с дъговидни тънки вежди на бяло гладко чело, до старчески, мънички, скрити под надвиснали рошави вежди, сякаш надничат от някой храсталак. Как сърбат, как жадно пият всички прекрасното питие. Лумнали буйни огньове разливат милваща грейка. Камара сухи дънери! Кой, отгде ги донесе? Негласна добродетел върши всичко това. Грамадата невидимо расте - за общо благо, за обща радост. Все тъй, сега и винаги. Купчина млади и стари, застанали нещо весело си приказват. Види се трябва да е нещо много интересно, защото лицата им греят в усмивки. Купчината се увеличава. Кой е центърът, който я привлича? Кой! Този, който ни научи да обичаме Бога, природата. Като блестящо сребро е копринената му коса, сляла се
към текста >>

211. 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

с прясна коприва. Домъкнали са чак тука голям бакърен казан - това им е почерпушката за именния ден. Всички в кръга. Молитва. Още не раздигнали трапезата, дъждецът ни наплиска. Градът потъмнява в буреносни облаци. Но, тук не е така опасно. Тук дъждът се само пошегува, даже не можа огнището да изгаси. Даже не можа да ни разтрепери, зъбите ни да разтрака. Отиде си, както що си дойде. Никой не му обърна внимание. Вятър го донесе, вятър го отнесе. Слънцето за миг изсуши дрехите ни. Но деликатно ни покани да си идем: „Идете си - казва - идете си час по скоро, защото тук ще става нещо небивало, дъжд изобилен и тука ще се излее. Не искам днес милите си гости да къпя, както аз си знам.” Послушахме го. На поляната - мало и голямо: старо, младо, деца, старци, майки, бащи, девици, юноши отправихме благодарствена молитва. Слизаме, почиваме по полянките, попяваме, посмяваме се. Неусетно сме у дома. В пансиона е тихо. Никой няма, отишли са по кина, именни дни и разходки из града. Но кой знай. А дъждът изобилно заплиска и изпъди хората от пътищата, а мен успива в сладък дълбок
към текста >>

212. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

стоплят. Така до 4 ч. след обяд. После задуха студен вятър. Сгушена в палатката, пиша за този сняг всред лято и чувам гласове на нови гости -отриват снега и поставят нови палатки. Горкият Пан Тадуеш Немечек! Цял помръзнал и забравен в палатката си, лежи и пъшка, увит в дадените му две одеяла. Донасям му горещ чай, хляб и сирене и той не знае как да ми се отблагодари. Как ме гледа със сините си бистри очи, сякаш дете гледа майка си. После ободрен скача, разхожда се из снега с плитките си, деликатни обущенца и се пъчи на снега с мушаменото си палтенце. Горкият! Подир малко му поднасям и топъл обяд. С възхищение гледам как хубаво се храни - яде - не се церемони; хапе намазаните с масло филии на дълбоко и добре накачулва лъжицата. Славен е Пан Тадуеш Немечек. Любезна славянска душица. Но кой е той и що търси тъй гол и неподготвен из българските планини. Никой го не пита, никой не се интересува за това. Той е наш гост, наш брат, наше племе. На колко места ми записа той адрес, но кой знай, няма ли да ме забрави, още щом стъпи по асфалтените плочи на Прага... Студено, мрачно, бурно. Вятърът духа и пронизва до костите. Братята непрекъснато секат дърва и се борят със студа. Край нас и горките помръзнали птички, ужасени от студа, вече не се страхуват от нас, а заедно с нас се греят, трепкайки из въздуха с жален писък... Привечер пристига и д-р Стоицев със сина си. Идват и братя Вълкадинови от Сапарево, да прекарат няколко дена при нас. До вечерта се изясни. Вятърът утихна. Добре стоплени се
към текста >>

213. 2.1.52. На Еди гьол. 10 август 1932 г., [Рила]

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

доле под първото езеро, дясно в гората, има стара горяла гора. Там се отправят нашите отбор юнаци с брадви в ръце. Подир някой ден, ето ги, заидваха двама по двама - единият нарамил гола дялана суха греда, а другият - крепи другия й край, възлизат насам. Сега почва градежа на покрива. Един на друг си казват братята кое и как, и ето с помощта и ръководството на Учителя, и покривът стана. А греди все идват, хубави, гладки, читави - сухи. Мирчо Джамджиев, Георги Радев, математикът - деликатни, слабички такива, нарамили двамата такава една дълга греда, и носят ли, носят. Брат Върбан кермиджията от Орхание, сам носи греда, изпъчен, прав, бодър. За Пеньо Ганев и не питай, за Борис и Николай не питай, за „Цеко от далеко” не питай. Сякаш играчка им е това. Сега остават керемидите. Не, това не може; трябва да се поръчат чак от града, а това усложнява работата. Плочи! - извика някой. Спускаме се да дирим, но ето идва някой запотен брат и казва, че около „Сърцето” има колкото искаш. Нареждаме се като жерави и право там. А то далече, далече, но що е труд и мъка, щом с нас е Учителя. Той напред, а ний по Него, с Него. Минаваме „Бал-дер-дару”, „Близнака”, „Махабур” (Бъбрека) и ето ни до „Сърцето”. Плочи, плочи, плочи. Малки и големи - има и за деца, има и за гиганти. А има и като за наша милост - средна работа. Кой с торба, кой с въженце, кой на гръб - почваме да слизаме. Ех, сега ще я покрием нашата хижа-кухня, и вътре на завет дежурните ще чистят и готвят зарзавата, а отвън, нека си
към текста >>

214. 2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета

без пет пари; никого не познавате, но трябва да се нахраните по честен начин. Все ще съумеете да свършите някаква работа, за която и да не ви платят, все ще ви нахранят поне.” Една сутрин, вървя по „Московска” и слизам по „Раковска”. Малко по-надолу от ъгъла, почти до самата улица, вляво накладен огън и върху пирустия в голям тиган се пържат мекици. Голямо беше моето изумление, когато в този мекичар познах нашия прекрасен брат студент-математик Жорж Радев, който с дългите си деликатни пръсти взимаше от един покрит съд тесто, разтегляше го и го хвърляше във врящото масло да се пържи. Наоколо му се набрали гладници млади и стари и с усърдие хрускат пресни мекици, после, в тенекяна кутийка хвърлят стойността на изядените мекици. Спирам се - учудена, крайно изненадана. - Абе, Жорж, какво правиш тука? - Правя си задачата, каза той усмихнат. Другите отидоха на постройките, но мене, като не ме бива за-тежка работа, мислих и намислих това. Заповядай, покани ме той на мекици. Взимам си една малка мекичка и оставям една малка паричка. Той се сърди: - Вземи си парите, вика и стой не си отивай. Завчас, Жорж Радев, математикът студент с грамадното чело, грабна една голяма стиска тесто, разтегли го, опържи голяма-голяма мекица, слага я върху тънка хартия, поръсва я изобилно с дребна захар и казва: „Буюр!” Протестирам: - Не съм гладна! Какво ще правя с такава голяма мекица, не мога да я изям. Жорж, сърдя ти се! Разбира се, не говоря истината - гладна съм... - А не можеш я изяде, а,
към текста >>

215. 1. Новата светлина

Глава 4. Мъдростта

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

в началото на века, началото на новата епоха и края на старата, която си отива, на него сега му е нужно нещо много важно, съществено, необходимо. Гладният или жадният не може да се задоволи с приказки и с обещания, нито с най-хубавите произведения на изкуството. Всичко това е на място, но не сега, не тъкмо сега, когато на плещите му се е стоварило бремето на противоречията и нуждата от хляб и вода, от въздух и светлина са въпиющи - най-вече от светлина. Той няма време сега за всичките деликатеси на миналото. Моментът е премного сгъстен - той дири път в нощта. Загубеният пътник в гората търси само водач и факла. От нищо друго той не се интересува, за нищо друго не може да мисли. Такава е обстановката по време на преходните мигове, които стоят на границата и бележат миналото, което е безсилно да помогне на човека и бъдещето, или по точно казано настоящето, което бавно пристъпва. Велик е закона на Битието, който отмерва ударите на интервалите, които са точни като ударите на часовника и ритмични като пулса на сърцето. Новото, което е проникнато от хармония и красота, не носи шумни лозунги, то не дава и големи обещания, не рисува пред човека земен рай. Всичко това правят други - заинтересованите. На тях им са нужни човешки маси, те са “велики водачи” и честолюбци, които мечтаят за “велики дела”, а никога не успяват да се наредят до великите хора. Новото на епохата не е символ на власт, на сила на величие,на богатство. Всичките тези неща са идеал на обикновените хора. За това всички,
към текста >>

216. 3. Магическият ключ

на Учителя на Земята и напущането са два забележителни моменти от историята на човечеството; между началото и края на този интервал от време стои Неговото дело, живот близо едно столетие, които обогатиха човечеството. Човек трябва да притежава не само погледа на историка, не и на мислителя, нужно е и въображението на писателя, на поета, за да може да долови атмосферата, която Той създаде, светът, който Той преустрои, не външния, а вътрешния дълбоко в човека - най-трудната и най-деликатната работа. Сега вече може да се обхване това дело, разстоянието ни помага, както помага на ония, които сядат далеч от сцената, когато слушат голям музикант. Броим ли годините? Броим ги, не защото добре помним 1944 година, не защото възлагаме някакви големи надежди в тези, които идват. Не. Какво общо имат учениците на Учителя с всичко, което става в един свят, който се простира вън от стените на училището, в един свят, където една крайно обедняла цивилизация, не знае накъде да се обърне, за да почерпи жизнени сокове за измършавялата си снага. Светът е крайно обеднял - най-бедният свят, който някога е съществувал - свят на безправие. Нищо на тази земя не поразява духовния лик на една култура, на едно столетие, на една епоха, както липсата на правда. Какво отношение могат да имат учениците с този свят, където липсват основните елементи, които изграждат духовната култура на народите? Учениците имат своите задачи и техните очи са обърнати на друга посока. За тях са важни задачите, които
към текста >>

217. 6. Учителят и Живата природа

отношенията към Живата природа. Идеята получава своята дълбока значимост, образът ни става близък с този образ ние живеем, чрез Него съзерцаваме Безкрайността, идваме в досег с великото и представите за скритите отношения се изясняват до максимум. Отношението, което Той имаше към природата за нас не беше чуждо и непознато. В многото лекции и беседи Той е разкривал законите, живи и неизменни с които трябва да се съобразяваме, когато пристъпваме в тоя свят. Неговата отзивчивост и деликатност, всеки жест и проява не беше нищо друго, а израз на дълбоко внимание към “незначителното, обикновеното”, което ни обикаляше. Грижата за растенията, за животните, за човека бяха еднакви. Той каза: “Аз съм дълбок извор, от моята вода се ползуват растенията, животните и човека. Еднакво приемам и човека, еднакво приемам и влечугото и жабата”. Един от основните принципи на Учението беше безмесното хранене. Съществуванието на кланиците и на халите, тия най-страшни и най-позорни места, са доказателство за закъсняла цивилизация и остаряла и негодна култура. Решително Учителя ги беше отрекъл. “Един ден, казваше Той, ако ме повикат за свидетел на делото срещу човека от страна на животните, непременно ще взема страната на животните”. На друго място Той казва: “Докато тия ваши малки братя ги закачват на куки и ги продават, за каква култура може да става дума, за каква любов ще говорят?” Когато един стопанин усърдно храни кокошката или свинята и от време навреме ги помилва - неговата милувка е
към текста >>

218. 9. Добрият пастир

над душите и над телата на хората. Робите се владеят най-лесно. А да властвуваш, това е лозунга на тъмнината. Затова Учителят казва: "Не целувайте дявола. Той ще ви отдалечи от Бога. Ще изгубите всичко ценно, което сте придобили с упорит труд. Пазете се от лъжливите учения и учители, които много обещават, а нищо не дават. Мислете право и подлагайте всичко на критика и проверка. Опитвайте всичко. По делата ще ги познаете.” “Добрият пастир душата си полага за овците” "Няма по-деликатна и по-отговорна работа да бъдеш Учител. Ако някой си позволи самоволно и осакати някои души, ще отговаря пред великия закон. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор. Хиляди години са потребни, докато излежат наказанието
към текста >>

219. 10. От прозореца на търновската колиба

роб и да използуват материалните и духовните ресурси. На такива отявлени, властни и амбициозни самозванци Учителят се спира при всеки възможен случай, когато всекидневието Му ги поднася, за да разобличи техните егоистични домогвания и цели. По Негово време не един си присвояваше тази служба. Те се опитват да правят от себе си кумири, въоръжават се със знания и си служат с позволени и непозволени средства, за да учат, привличат, очароват и накрая да заробят. С такт, търпение и деликатност Учителят е следял тяхната игра, поставя ги на такова разстояние, където те ще бъдат най-безопасни. Те имат една единствена цел, да уязвят Него, да прескачат в Неговата кошара и да грабнат Негова овца. Ние не пишем история и личности не ни интересуват. За нас важни са принципите. Целим тях да предадем на ония, които ще дойдат след нас и които ще търсят чистите пътища по които и ние бяхме изведени от Него. Това е ценното, което сега ни връща назад, за да разгънем страниците на Неговия живот и се приближим до ония идеи и образи, които са обвеяни от живия пламък на преживяното. Самозваните учители винаги са били тежък баласт за Един Велик Учител. Към тях Той е едновременно и внимателен и безпощаден. Обикновено нито един от тях не оцелява, не оцеляват и неговите ученици - природата има специални заведения за тях. Грешка при избора могат да правят само ония, които не познават Учителя си и не са опитали свежестта и чистотата на водата и хляба, които Той носи. По това време ние не знаем,
към текста >>

220. 12. Една изящна картина

действието. Една добра сестра решава, в своето желание да изпълни задачата за най-малкото добро, да отдели една малка сума от скромните си средства и да ги подари на някой нуждаещ. Изборът по някакъв вътрешен път, “тих глас”, който нашепва, какво да правим, изборът й паднал тъкмо на една от тези сестри, които живеят на Изгрева без определени доходи. Случва се нещо съвсем обикновено. През един хубав ден тя намира младата сестра, приближава се при нея на двора или пред салона и деликатно й предлага да приеме сестринския й дар като израз на обич. Петдесет лева не са много пари и тогава при най-стария курс на нашата монета на изгревския стол можеше да се получи десет обеда. Банкнотата сега лежи в ръката на добрата сестра и две очи мило гледат другата, която би трябвало според предвижданията на благодетелката да отзвучи и да протегне ръката си и вземе този скромен дар със същата обич. Ала младата сестра се бави. Гледа я малко смутена и не така топлосърдечно; после отклонява погледа си от нея и накрая почти с делови тон, да не кажем студен отговаря: Но аз нямам нужда от пари. Благодаря. Не мога да ги взема. Дайте ги на друг по-нуждающ. - Извинявам се. Не съм разбрала, неправилно съм била насочена, или аз се излъгах. Помислих, че това бе гласа на душата, който никога не лъже. И тя прибра обратно парите и си продължи пътя. Лицето й потъна в сянка и малката скръб беше успяла да остави отпечатък на очите и на устните. Първата част на този епизод приключва. Никой не смята от него
към текста >>

221. 13. Ученикът и котката на Учителя

притча. От нея би могло да се направи епично произведение, приказка например поучителна и полезна, малки и големи биха могли да се ползуват от нея. Но ето, че тъкмо отбелязахме първата дума с обичайния приказен тон, отказахме се от идеята за приказка и си казахме: рамката само ще ни пречи, нека се движим свободно и да огледаме случая от всичките страни. За нас ще бъде от значение да чуем всичко, да видим скритото в примера и да преживеем идеята, която Учителят внимателно и деликатно е скрил в образа, за да ни говори днес твърдо и сурово като острие на меч, който докосва дълбините на нашето съзнание - съзнанието на ученик. Предпочетохме коментара, предпочетохме суровата истина пред меката приказка. Животът днес промени, задълбочи нашето мислене, нещо се закали в нас, силата ни се увеличи и не се страхуваме да застанем пред огнените слова на истината. Искаме да кажем всичко и да бъдем безпощадни, когато се касае за нея, на случая ще погледнем с отворени очи. Когато се опитваме да правим преводи, не ангажираме никого, освен ония, които мислят като нас, ония, които се смятат ученици. За такава размисъл ние узряхме и днес спокойно можем да обелим коравите черупки от плода и опитаме сладката му ядка. Учителят разказва за една котка. При Него винаги имаше котка и не веднъж тя е ставала предметно учение. Случаят е интересен, построен е със скромни средства и звучи премного живо. Изисква се смелост от наша страна, за да се приближим до примера, без да засегнем личността на
към текста >>

222. 17. Тресчицата

Глава 1. Откриване на Школата

сутрин излизат да посрещат слънцето, правят гимнастики и, че са дошли на планината да си харчат парите. Малкият инцидент, който би могъл да свърши фатално, намества нещо у него, променя неговото виждане, а оттам и неговото отношение. Всъщност нито Учителя, нито братята са се променили. Животът на групата си тече и сега, както и преди. Но едно произшествие променя обстановката, която вън от опасността за окото е абсолютно незначителна; тя става фактор, защото, какво не се случва - деликатно нещо е окото, може да пострада. Човекът владее изкуството да мисли - той разбира, че тъкмо тези хора, които той нарича с какво ли не име, тези хора на които той не желае да направи най-малката услуга, тъкмо те му се притичват на помощ и го избавят от едно нещастие. Той разбира, че Учителят го приема като приятел, доброжелател и накрая строго му казва: “Ще ме слушаш, иначе, окото ти може да отиде, тогава целия свят ще ти бъде крив." Сериозността на положението е добре схваната от упорития българин и мигом той става кротък като агне, отваря и затваря окото, стои чинно, докато малката тресчица бива изхвърлена навън. Незначителна тресчица, която в един свят му е пречела да види пред Кого се намира. Всичко стана просто, естествено, както не веднъж се случва в живота. Човекът се променя, става почти неузнаваем, не само защото му бе оказана услуга, а защото светът пред него получи своя реален облик, той вижда не външната форма на нещата, а вътрешното съдържание. "Завеяните” хора имат нещо хубаво
към текста >>

223. 13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас

Глава 3. Разговор с ученика

височина, колкото и странно да звучи това за моралния ръст на човека от двадесетия век, целеше се и това беше от голямо значение, да се даде тласък към тая трудна експедиция - раждането на новия човек, който по ум, по сърце, по душа и дух трябваше да се различава коренно от всички свои предшественици, които са минали през окултни школи. Специалният клас беше Специален поради ония специални задачи, които младият човек трябваше да реши - изграждане на нов тип човек, една крайно деликатна работа, която можеше да се доведе до пълно разрешение само при това условие, единственото условие - светлината на Учителя, непосредственото присъствие на Учителя и любовното участие в едно велико начинание, което засягаше цялото човечество. Както победата на Чомолунга беше победа и радост за цялото човечество, така също и изграждането, формирането на новия човек, ако би бил единствен дори през нашето време, би се сметнало като победа на цялото човечество. В светлината на Учителя, задачата на Специалния клас бе, именно такава - хармоничното развитие на свободния човек по ум, по сърце, по душа и дух. Пълна хармония между тези четири свята в човека е възможна само тогава, когато съдържанието на ума, на сърцето, на душата и на духа са проникнати от съответните сили, творчески сили с които човек да манипулира за своето усъвършенствуване и за доброто на ближните си. Ученикът на Специалния клас е дошъл по свой почин, над него не е бил упражняван никакъв натиск, ръководен само от любовта,
към текста >>

224. 1. Ученичество

Глава 2. Ученикът - път и живот

се кичиш с тях. Знанието е сила, с която можеш да си послужиш, когато намериш за нужно.То е пособие и ключ, който навреме трябва да се използува. Когато ученикът борави със знанията, трябва да бъде внимателен с будно съзнание и с чувство на отговорност. Само тогава задачите могат да се решат правилно, и само тогава ще се види с какво богатство разполага ученикът. Мъчнотиите и страданията са пробен камък. Затова животът на ученика трябва да бъде образец на търпение, на самообладание, на деликатност, на благородство, на доброта, на честност. Само тогава обикновените хора ще видят в лицето на ученика необикновения човек, който не само говори, но и живее идеите си. Отвън нека е като всичките, но в живота си, трябва да се различава. Образът е чист и изваян от чертите на справедливостта, искреността, деликатността. Думи и дела се покриват напълно. Голяма рядкост и голяма ценност представлява днес човекът, който не знае що е лицемерие, що е грубост и що е насилие. Да срещнеш такъв човек е празник за сърцето и ума. Ученикът е такъв човек. Ученикът е буден. Изважда от дълбочината на сърцето си благородното, доброто, светлото, за да помага на ближните си. Той знае, че непрекъснато дефилира пред очите на Великата Реалност. Животът му трябва да бъде достоен за тези очи, които го посрещат и изпращат с обич и доверие. Знанието крие магическа сила. Използувай тази сила, за да преживееш дълбоката радост, че не напразно си учил при Велик Учител във Велика школа, не напразно си копнял за този
към текста >>

225. 4. Свещеният елей

Силен ли съм? Защото силата му е дадена. Свещената книга е разтворила страниците пред будния и жаден взор на ученика: Навред цари любовта; Навред цари мъдростта; Навред цари истината; Навред се носи Божия Дух. Ученикът е потопен в този свят. Накъдето и да се обърне го гледат очите на Безконечността, очите на Великата Любов, очите на Великата Мъдрост, очите на Великата Истина. Смирено застани пред неизчерпаемия източник и напълни съсъда си със свещения елей. 3. Любовта е прецизна и деликатна. Най-малкия дисонанс и най-малката грубост помрачава нейния блясък и я отдалечава. Човек усеща тогава, че нещо е загубил, нарушил е отношението спрямо любовта. У нея всичко е определено, точно, изискано. Тя дарява човека с най-ценното нещо на земята - живота, но за това пък тя изисква от човека съвършено отношение. Тогава тя подарява на човека обилните струи на живот. Много хора може да ожидат любовта, чакат, копнеят, ала тя се спира само пред човек, който знае как да я приеме, как да я изпраща и как да прави разумни връзки. Любовта се спира на всеки праг, където намира отзвук, прием. Любовта е ароматно цвете - “цвете Сароново”; любовта е най-сладкия и узрял плод, любовта е най-чистата изворна вода, любовта е най-пресния пшеничен хляб; любовта е най-меката светлина и най-приятната топлина. На земята няма нищо по-съвършено и по-желано нещо от любовта. Тя е неизчерпаема. На земята никой не е говорил за нея толкова много, както Учителят. И все пак Той казва: “Едва започнах с предисловието на
към текста >>

226. 6. На междата на две епохи (14.VI.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

всичките блага, вярвания и богатства и борбите не стихваха. Всичко беше импозантно - случайността не стоеше зад този пасаж и очите на коментара щеше да се спре там, за да долови безбрежната линия, която чертаеше новото и перспективата на една нова и обновена мисъл, която летеше към земята, за да обнови именно тоя живот за който ставаше дума тук - материалния, оголен, комплициран, загубил своята чистота, свещенност и простота. “Не зная дали ти си като мене” - Учителят подходи деликатно. “Не зная" - как мислеше за тия три фактора в живота: пари, сила, материална база. Тогава идва втората част на този диалог, в него се съдържаше и ключа към онова гледище, убеждение, което стигна до нас спонтанно и свежо. “Аз обичам парите, но като дойдат при мене, разговарям се с тях, питам ги откъде идат, какво намерение имат, и като ги изслушам казвам им, че трябва да ми се подчиняват. Аз ще бъда господар, а те - слуги. Каквото им кажа, те трябва да го изпълнят. От парите искам пълно подчинение.” - Учителят Имаш чувството, че пред погледа на мислителя, на поета се разгръща една голяма тема с общочовешко значение - валидна и за отделния човек, в пряко отношение с онова, което се нарича “свещен” перпендикуляр у човека - неговия морален гръбнак. Парите, златото като пара. Скъпата валута, която имаше достъп на световните борсови пазари представляваше сила, която упражняваше своето огромно влияние. Парите стояха в основата на целия материален живот, парите даваха облика на материалната и
към текста >>

227. 20. Неговото работно денонощие: есе (14.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

и различно бяха построени хората. Едно лекарство, или един съвет можеше да се окаже ефикасен за един, а вреден за друг. При това Той целеше нещо съвсем друго, което ние не можем да обхванем. Неговото духовно състояние целеше същественото, главното и на този принцип почиваше всичко друго. Той знаеше дозировката, защото имаше предвид пак духовното, спазваше причините и последствията и отказваше дори при известни случаи да помогне. Изобщо цялата тази дейност беше комплицирана, деликатна - работа на опитен химик, който работи в лаборатория, както с най-сложното съединение, каквото представляваше човекът. Затова ние ще оставим тази вътрешна, интимна страна на въпроса без да се питаме защо и как, за да се насочим към живата практика, към описаните или преживени случаи, нещо, което е безопасно, лесно проходимо без да се натъкнеш на труден терен. Той разказва в една школна лекция случая: “Един търговец непознат ми пише писмо, в което иска да му дам 20 хиляди лева. Бил в затвор за някакъв дълг. Праща ми личната си карта, да видя, че е честен човек. Гледам чертите на лицето му - краен материалист. Живее само за пари и за материалното. Не му отговорих. След няколко дни получих друго писмо от болница. Пише, че бил болен и се сърди, че не съм отговорил на писмото му. Всъщност аз пак му помогнах. Вместо да лежи в затвора, изпратих го в болница. Той се подложи на влиянието на астрални същества, обърка една каша, задлъжня и сега иска да го спасявам. Аз не се бъркам в кашите на
към текста >>

228. Тефтерче 2. Формули, мисли, правила (8.XII.1969 г.)

се занимавайте с живота на другите хора, нито ги отклонявайте от техния път. Оставете ги свободно да се проявят. 8. Една от великите проблеми на живота е тази за Любовта. Изучавайте законите, за да не губите плодовете й. 9. Един добър приятел струва повече, отколкото богатството на целия свят. Адам беше най-богатия. 10. Досега Аз съм изнасял принципите на живота, а вие сами трябва да намерите методите. Показвам ви вратата. (“Делата Божий”, с.11) 11. Женският принцип: Старото, мекотата, деликатността, вярата, любовта, мъдростта и истината. (“Крадецът и пастирът”, с. 242) 12. Благодарете за дарбите, които са ви дадени, молете се да ви се дадат благоприятни условия да ги развивате. 13. Без Бога никой човек не може да живее, но без религия може. 14. Учителят: “Преди две хиляди години Христос ви поканил на сватба, а днес и аз ви каня. Каквито и да сте, отзовете се на тази покана. Сложена е трапеза за всички. Щом сте поканени на сватба, ще има ядене и пиене, песни и музика. След това ще започнете работа за новата култура.“ (Делата Божии, с. 76) 15. Бог ще оправи света, но заедно с хората. 16. Има смисъл човек да се жертвува, но само за Едного. 17. Душата никога не се каля, никога не греши, нито умира. 18. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта, и при сиромашията, и при знанието, и при невежеството, при силата, и при безсилието. За всичко ще се радвате и ще благодарите! 19. Аз проповядвам на хората какво? Да вярват в Бога? Вярата не се налага - не може да се проповядва за нея.
към текста >>

229. 12. „Последен, незабравим и вечен

ТОМ 31

че аз съм я пратил и обясняваше за какво съм я пратил и своята настойчивост оправдаваше с моя некаква поръчка, нещо съвсем неверно, неуместно и нетактично от нейна страна. Учителят на няколко пъти каза: „Аз вече никого не приемам! Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме!" Тя, обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случая е важен и пр., което разбира се беше съвсем нетактично, не беше верно, защото аз не бех я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен. От всичко станало, аз бях смутен, измъчен и огорчен и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам и огорчавам Учителя в един такъв тежък за Него момент. Бех като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да излеза от това положение. След малко, за моя голяма изненада аз видях Учителя, че излезе на терасата горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бех смаян, объркан, бех в недоумение от всичко станало. Картината пред мен беше наистина неописуема! Пред мен стоеше не човек, а самия Бог - Той горе, а аз долу! Бляд, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър, Баща нежен и Любящ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас Се обърна към мене и каза: „Какво има рекох? За бащата на учителката ли?" Аз бях смутен, засрамен, чувствувах се виновен, бях объркан пред това Необикновено Величие, на
към текста >>

230. 2. „Иде новата култура, новото човечество, новия човек ... “: магнетофонен запис.

нашия ум.” „Различни идеи са обединявали човеците през вековете - племенни, национални, расови, религиозни, династически, съсловни, класови. Различията са били временни, частични. Това са вторични процеси. Те подготвят човека за великото единство, за великото цяло на Единния Бог. Най-съвършен израз на тази идея даде Христос. Той даде образа на Божия Син." „Какъв свят, какви сили бушуват тука, какви стихии! И все пак, тези хора, които свързва общото нещастие са способни на такава деликатна обхода, внимание и съчувствие към тези, които страдат или са в нужда. В тази постъпка блещука Божествената искра. Не класовото съзнание, а Божествената искра в човека го повдига - доброто сърце. Божественото Учение внася доброта в сърцето, светлина в ума, сила във волята. То е, което повдига човека. Вечна е Истината и Правдата. В света ние сме виждали да шества лъжата и неправдата през разните епохи, в разни костюми - мними и замними като Карнавал. Под тях нищо не остава. Вечна е само Истината и Правдата. На тях ще служим всякога. Във великата разумна природа нещата не носят етикети, нямат надписи. Човек трябва да ги познава по тяхното естество. Това знание иде отвътре.” „За обикновеното съзнание формата е най-съществената. Нея то чувства най-силно, нея счита за единствената реалност. За духовното съзнание съдържанието е най-същественото - идеите, мислите, чувствата. Съдържанието е над формата. То е съществено. В своето растене, човек постепенно надживява формите и влиза във великия,
към текста >>

231. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

2 000 години, една от най-красивите прояви на Любовта: „Изпълни се домът от уханието на мирото.” Ний сме благодарни за нашия живот - прекрасният и пълен живот, който Учителят ни даде. Сутрин преди да отида на работа, се разхождам в градината си. Цветя, много цветя има тука, хубави цветя - едри маргарити, петунии, циний. Гледам чудесата на живота, удивлявам се на формите на живите багри, на уханието! Представям си нашите планински поляни, потънали в цвят и зеленина. Каква любяща и деликатна ръка е работила, и със съзнание и съвършенство е създала тези форми! Чудеса на светлината! Гледам с очите на ученик и със сърцето на ученик. Днес е големия ден на годината. Ние го посрещахме с тебе в планината. И сега Слънцето грее в нашия свят. Мир и Светлина! Нашият свят е вечен, както и ние. Той живее и вътре в нас. Той е във всяко наше дихание, във всяка наша мисъл и чувство, във всяко наше движение. Затова ние се усмихваме на всички ограничения, които искат да ни наложат с усмивката на надеждата. Ние пак ще ходим с тебе хванати ръка за ръка в нашето Царство и разговаряме. Това е тихия разговор на душите ни, разговор вечен. Когато семенцето покълва, по чие повеление, по чия заповед то забива коренчетата си в земята и насочва кълн към Слънцето? То встъпва в своето призвание, в изпълнението на своята мисия. По Божие повеление то почва да расте. Дошло е неговото време, тържествен момент, свещен момент. Този момент преживяваме и ние сега. Поздрави брат Боян! [6 юни 1961 г.] Обични брат
към текста >>

232. 2.5. Цветето

приятел, основен учител в провинциално градче. Беше деликатен - чувствителен, скромен, тих и тъжен. Не обичаше шумно общество, свиреше на цигулка, това му беше развлечението. През свободното си време предприемаше дълги разходки из околността на градчето, или четеше. Веднаж, като се връща от училище, вижда на боклука хвърлена саксия с цвете, почти изсъхнало. Гледа: има няколко живи пъпчици в основата на стеблото. Пита хазяйката: „Мога ли да вземе това цвете?” -„Вземи го, нали виждаш: изхвърлила съм го - не вирее и не вирее в къщи, изсъхна!” Взема братът цветето, купува голяма саксия, изрязва сухите клонки, изтърсва пръстта от коренчетата и ги измива, обрязва краищата им, туря наторена пръст в новата саксия и посажда цветето. Поставя саксията на масичка до прозореца. Сутрин, преди да иде на училище, на обед и вечер -той все е при цветето. И как отговори цветето? - То пусна филизи, разлисти се и даде цвят. Оказа се, че е камелия. Братът обичаше да сяда пред цветето и да му говори като на човек. Веднаж вижда над цветето образ на девойка. Тя му се усмихва. Често той свири с цигулката си на цветето. Така възникна тяхното приятелство. Един ден хазяйката му влиза, за да чисти стаята му и вижда цветето. - А, това цвете е моето! Ще си го взема! - Хазяйке, нали ми го даде? - То беше тогава, но сега не го давам! Хазяйката си взема цветето, пренесе го в своята стая. След две седмици цветето беше изхвърлено в сметта: „Не вирее и не вирее при мене!” - вика хазяйката. Братът пак взема
към текста >>

233. 2.25. Горилата. Канчето с картофите и ремонта на фурните

да заплаче. От как почна нашата дружба, той се промени и към другите хора - не беше тъй груб, в него се роди едно съчувствие, сякаш ги виждаше за пръв път. Веднаж той ме покани: „Ела да видиш какво правя.” Заведе ме в стаята си. Учуди ме редът и чистотата! - Въздухът беше чист, с дъх на бор. На полиците по стените бяха наредени детски играчки, къщички и др. На масата му - инструменти и други материали. Останах учуден: как можаха тези грамадни груби ръце да работят толкова нежни, деликатна работи! Той ги раздаваше даром на децата. Разгледахме ги заедно. Дадох му някой съвети. Горилата разцъфна! - За пръв път видях усмивка на лицето му. Вие може да не сте виждали, но аз съм виждал камъкът да се усмихва и плаче. Какви съкровища крие човешката душа, какви нежни чувства е скрил Бог в нея! Там те растат, а у поета се раждат образи, идеи, мисъл. Тук е силата, а там е изкуството да й се даде образ. Чуден е животът - Един, Единен и Неделим! Как се прелива той в безбройни форми, видими и невидими! 3абележка на съставителя: Виж „Изгревът”, том 3, с.
към текста >>

234. 2.33. „Иди там - не зная къде. Донеси онова - не зная кое”

го. Ние бехме почетните гости на срещата - оказаха ни особено внимание. Не били изпратили човек да ни посрещне на гарата, защото си помислили, че в такъв дъжд няма да дойде никой, пък и не бяха получили отговор на поканата. Мисля си за „Живото Пространство”, за неговото чудесно устройство, за неговата чуткост и отзивчивост към нас. Стига човек да подържа връзка с Него, стига да отправи към Него чувство на Любов, то се отзовава, както майката към детето си. Връзката е важна! Тя е така деликатна, че и при най-малкото разсейване човек може да я изгуби. Ето тук е изкуството: да се концентрираш, да се съсредоточиш и да обичаш. Това изкуство се изучава в Школата на
към текста >>

235. 2.44. Скворчето

блъснала в джам или тел, или в някое клонче? Внесох я в къщи. Повиках другарката си и двамата внимателно обърнахме човчицата. Трябва да й беше крайно мъчително, защото беше като примряла. Наляхме малко водица в устата й. Турихме я на постелка между прозорците, където прекара нощта. Много време вина, докато птичката стъпи на крачетата си, и още повече измина, докато се върне радостта й от живота и песента й. После я пуснахме на свобода пак навън - между нейния народ. Птичките са крайно деликатни и свенливи. И те изпълняват своята скромна служба в живота на Цялото. Всяка среща, даже и с най-малкото същество, ни обогатява. Животът се разкрива пред нас с необозримото свое разнообразие и красота. Наистина има какво да учим и за какво да
към текста >>

236. 2.52. Самодивските поляни

от дрехата си - оставяха болестта. На самодивските поляни зрееха най-хубавите горски ягоди, малини, боровинки. Това знаеха и мечките, и не беше рядък случая да ги срещнеш. Тук бяха събрани цветята от целия Балкан. Те бележеха годишния календар, като се почне от кокиченцето и божиката, и се свържи с есенния минзухар „клашникът”, който посрещаше снега. Този път Скитника излезе на поляните към обед. Слънцето беше затоплило гората и от влажната земя се издигаше ухание сложно и деликатно. То показваше, че живота се готви за голямата почивка. Ако разложиш това общо чувство, можеш да знаеш каква ще бъде зимата, какво има да се случи, защото човек е свързан с живота на Цялото. Животните и птиците долавят тези сигнали. На поляните Скитникът излезе по обед. Първото нещо на което се натъкна бяха две рунтави опашки, които се подаваха от земята. Скитникът се учуди много, но веднага разбра - тук беше работил „Лисицата”. Лисицата беше дребен селянин, тих и невидим. Със Скитника се срещаха често, но никога не разговаряха. Лисицата веднага изчезваше, не обичаше да се среща с хора. Той беше бракониер по професия, и то не толкова от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани, и с всевъзможни хитрини ловеше птички и зверчета. Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума, но Скитника разваляше неговите капани, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и измъкна зверчето, извади и втората, и ги пусна. Това
към текста >>

237. 2.53. Къртипеня

долината е дълбока. Какъв ветрец минава понякога свеж и ароматен! - Божиката е цъфнала. Тук всичко е първично, чисто, здраво. През време на вечерята, минаваше павурчето с греена ракия, тъй само за аромат. Тогава Къртипъня ще каже: „Илия!” Илия знае, той ще откачи внимателно волията с гъдулката и ще я предаде на Къртипъня. Това е чудо, инструмент предаван от деди и прадеди, работа на незнаен майстор. Никой не можеше да допусне, че тези големи и груби ръце могат да пипат тъй деликатно и нежно. Къртипънят прижуми, дръпне лъка по струните, нагласи ги, тегли дълги лъкове - „да влезе гласа в него”. После пробяга по тънките струни, за да раздвижи пръстите - потока приглася и всъщност песента във Всемира е една. Къртипънят се окашля късо, притвори очи и се забрави. Какви песни! - Какви тъжни песни, какви героични песни, епос, цели истории. Къртипънят можеше да пее и свири цяла нощ. Глас - зрял, улегнал, силен, спокоен, топъл, когато трябва. Какво не се чува в този глас! Поколения пеят в него и разправят своя живот. Всичко затихва и се вслушва, даже нощните птици не смеят да се обадят. Наистина тук живеят честити
към текста >>

238. 24. Неделна беседа: 11 ян. 1942 г.

Боян Боев

II. В колибата на Христов

не се свържете с праната, не може да бъдете здрави. Първото нещо сутрин като станете, е да разпознаете всички странични мисли, чувства и постъпки и да ги отстраните. Тези мисли, които ви обичат и само онези чувства, които ви обичат да останат. Като обичате, да не се тревожите. Какво ще стане със света? Няма да се свърши света, но един нов свят ще се образува. Бог ще преустрои Земята и всички хора. Какъв дял вий ще вземете в новия свят? Нов ред иде сега в света. Въздухът ще бъде толкова деликатен, че вий с вашите дробове ще се задушавате. Трябва да си образувате органи да дишате етер. Много по-сложни са органите за дишане на прана. С новите органи, ще може да пътувате до Месечината. Аз говоря за новото на способните, на тези, които разбират. Въпроса е за онези от вас, които искате да станете безсмъртни. Трябва да възприемем любовта, ще доловим новото и новата свобода. Тази нова свобода, ще ни освободи от всички ограничения, в които се намираме. Шестата раса, която иде, любящите хора, ще стават видими и невидими. Не са хората господари на света, Бог е господар. Всички хора на Земята, един ден ще следват Божия закон, и тогаз всички ще бъдат свободни. Докато не сме господари, не сме свободни. Сега Господ казва на всички хора: Вий сте братя. Никакви господари няма, всички сте слуги. Ще служите, ще работите, по-силните ще помагат на по-слабите. Всички ще се готвят за един почтен труд на любовта. Любовта премахва всички болести в света, нищо повече. Моментално ги премахва! Ние страдаме
към текста >>

239. 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев

широки и сочни като буйно обрасли брегове на пълноводна река. Въздухът буйно течеше по тях и раждаше една динамична, бистра, ясна като сълза и картина мисъл. Разстоянието им беше нормално, не правеше впечатление. Възглавничките над ноздрите бяха изпъкнали и добре очертани, което показваше, че познаваше добре любовта и нейните аромати. Изобщо, носът му с всичките му подробности, издаваше една емоционална натура с подчертана интелигентност. Ушите му бяха големи, но с тънки и деликатни линии, фина структура - винаги готови да чуят всеки трепет, да отделят от многото гласове или шумове този, който им беше необходим, и само него слушаха до когато искаха. Горната им част беше висока и леко заострена като в хищниците, средната - широка и изпъкнала като у талантливите хора и долната -добре развита, завършваше с месеста висулка, която показваше, че има условие за напълняване, но не беше пълен. Всички линии на ушите му бяха ясно и добре очертани, което показваше една всестранно развита личност. Тези уши много чуваха, но най-важното в тях беше, че чуваха сигнали от другите светове. Скулите - леко изпъкнали, като избледняла връзка с нещо азиатско, което още по-силно проличаваше, когато се ядосваше. Тогава заприличваше на истински азиатски сатрап. Разстоянието между носа и гората устна беше голямо и обрасло с гъсти, дълги, увиснали мустаци, които навяваха сила, безстрашие и мъжество. Между просиялите му мустаци прозираха дълги, широки бели зъби, които можеха да сдъвчат и
към текста >>

240. 274. Срещи с приятели – дъновисти

- Учителя нямал какво да ти говори! Как можеш да мислиш това? Че това е все едно да кажеш, че в океана няма вода! - Нека и така да бъде - съгласи се, за да продължи: - Изпрати ме в редакцията на Вашето списание „Житно зърно”. Там вече беше съвсем друго - там бях в моята си среда, в средата за която съм мечтал. Запознах се с елита на Вашето общество, които бяха хора възпитани, културни, изобщо изискани във всяко отношение! Първия с когото се запознах, беше Жорж Радев*- много фин и деликатен човек, наистина слабичък и много нежен - само чист дух. Лицето му приличаше на птичка, челото му е много полегнало назад. Сравнително млад, на моите години, а колко много знае! Цитира френските класици на френски, немски и английски, свири добре на чело, в него няма нито следа от грубост! - Каза това Благовест с малко повишен и натъртен глас, в който се чувстваше и страх. Искаше да каже на Христов: „Не е като тебе грубиянин!” [*Георги (Жорж) Радев - „Изгревът”, т. 18. с. 6-161.] Там се запознах с известния български писател Северов*, на когото съчиненията, когато на времето прочетох го - „писателя със златното перо”. Той ме покани в дома си, подари ми с автографи всичките си съчинения, които едвам носех. Той е красив човек, с хубави бистри сини очи, с широк и отворен поглед, също много нежен, възпитан и внимателен. [*Северов - е псевдоним на Георги Томалевски - „Изгревът”, т. 18. с. 235-255.] Запознах се с д-р Елиезер Коен* - доктор по естествените науки, геолог. Той пък веднага ме
към текста >>

241. 279. Каква е цената на отклонението

и Щайнер - с единия си крак върви след Щайнер - с другия след Учителя.* [*Боян Боев и Рудолф Щайнер - „Изгревът”, т. 8, с. 485-492; т. 30, с. 71-72.]. Затова и куца! При единство на съзнанието, съпротивителните сили на организма са предостатъчни да се борят със смъртта и болестите. Тогава няма чупене на ръце и крака, няма и куцане! - А другите братя? - А те са раздвоени между себе си и Учителя, затова ти предлагат своите произведения, вместо на Учителя! Положението на Учителя е деликатно! Ако им каже по-ясно, тогава ще стане по-лошо, отколкото ако ги остави да се опарят. - Защо? - Защото ще си помислят най-лошото и фаталното за тях, че Той не иска другите да Го засенчват. Той не е като тебе и мене, да се бие в гърдите и да се хвали какво и колко може, и колко е чел! Той мълчи, оставя направеното да говори. Това, което света вече изхвърля като негодно, разни корделки, панделки и огледалца, някой ученици ги събират и с тях се гледат. Те ми приличат на шопкиня, която се нагиздила с битпазарджийски цветя, разни [.......] и др. и мисли, че е най-красивата. Разбери, светът е много обеднял, идва и ще идва да търси нещо ново от нас, и ние какво ще му дадем - това което ти ми разказваш и се перчиш като пуек, че много знаеш! Изхвърлените от света дрипи ти и тези при които си ходил, ги събирате и казвате: „Виждаш ли колко много знаем?” Но това е старо-о, това което е вече било, а новото и бъдещето - това е новото, и което Учителя дава. - Но какво ще ми кажете за стила и формата на
към текста >>

242. 285. Има същества в света, които се ползват от живота на хората

В СВЕТА, КОИТО СЕ ПОЛЗВАТ ОТ ЖИВОТА НА ХОРАТА Ед/ш, който пие алкохол, пуши, яде разни деликатеси от раци, живи миди, бутчета от жаби... не може да му хареса ябълката, защото вкусът вече му е извратен! Така е и с литературния вкус на днешните хора - той е извратен! - Господин Христов, Вие претендирате, че виждате нещата без да Ви се говорят, защо тогава ми говорите, давате ми пример с пиене, пушене, когато аз нито пия, нито пуша, нито ям месо?... - Ето къде е твоето неразбиране! Ти държиш за формата, както децата за обвивката на книгата, амбалажа. Казваш, че не пиеш, не пушиш, не ядеш месо... и не виждаш, че всички тези неща и още много можеш да ми изредиш. Те всичките са само форми на едно и също съдържание. - Кое е това съдържание? - Удоволствието! Ти също не виждаш и смисъла. Ти си насъбрал много форми, знания и мислиш, че това е то всичкото. То ти е дало широка повърхност, но в тебе височината я няма, постройката я нямаш, материалите са разхвърляни. - Моля Ви, изяснете се. - Много просто, аз вече го казах. Водата има формула Н20. Това е казано на химически език. Формите, които водата може да заеме, са безброй. В съд с каквато форма искаш може да я налееш, тя ще заеме формата му, но във всичките си форми ще си остане една и съща: Н20. Тогава същественото във формата остава, да пренесеш същественото -водата. Мисли по това, защото то е колкото просто, толкова и важно. Помъчете се да направите превода: формата - вино, съдържанието - удоволствие; формата - цигара,
към текста >>

243. 296. Посвещението се подчинява на природни закони

V. Продължение: разказа от първия ден

посветен и да бъдеш посветен? - Но има един друг въпрос. - Кажи. - Какво ще получа срещу тази жертва? Разбира се, да ми се каже и да ми се обещае каквото ще, пак не мога да го направя - такова ми е положението и състоянието! Христов веднага измени тактиката, защото Благовест беше достигнал до границата, до която можеше да достигне. - Не се тревожи, не се отчайвай! - говореше Христов меко, бащински го успокояваше, вече без следа от ругатните и обидите. Беше най-милия, най-нищожния и деликатен човек! - И за това има изход! Ти не виждаш изхода, защото се движиш в тъмнина, но сега като ти светна, ще видиш изхода. Посвещението не е вън от природата, и то се подчинява на природните закони. Семената както всички семена, най-напред трябва да се посеят, да поникнат, да пораснат, да цъфнат, да завържат - да дадат плодове, а всичко това става във време и пространство, искат се за това условия. Никога от семената не изникват изведнъж плодовете. Днес разкопахме почвата и посадихме семената. Тебе те заболя, защото това беше оране. Така и земята я боли, когато я орат, за да сеят. Андрей стана неспокоен, искаше нещо да каже. Христов млъкна и му даде възможност. - Аз нямам нищо! Нямам какво да давам! Лесно ми е! Като се изкача на „Бивака” Ви, ще бъда ли посветен във второто посвещение, макар че за първи път чувам думата „посвещение”? - Ти пък каквото видиш и чуеш, все искаш - много си лаком! - Какво да правя като съм такъв? Наистина, аз съм много грешен, но да знаете, тук вътре - и посочи
към текста >>

244. 324. Ако изпълняваме волята Божия, още сега можем да бъдем щастливи

на другарчетата му. То не разбираше, че аз съм прост работник, а бащите на другарчетата му - най-големите акционери в „Напред”. Сърцето ми се свиваше от мъка! А и жена ми ходеше на гости на жените на управата, и после ми разказваше за техните тоалети и обеди... И тя не ме разбираше. Питам те: -С моята малка заплата, апартамент ли да изплащам, детето и жена си ли да задоволявам с играчки и тоалети? Тя ми разказваше, как с кооперативните камиони им носели южни плодове и най-хубавите деликатеси. Жена ми ми разказваше за гуляите, които управата устройва, как 3 месеца предварително започвали да се готвят за курорт. В този апартамент научих много и много неща за живота и демагогията на широканците, и си отрових живота! - Като ти разказвал всичко това, и твоя живот тровил - добави Христов. - Какво лошо има в това, че съм научил истината? - Има „истини”, които не трябва да се знаят. - Не Ви разбирам. - Ще разбереш, но сега
към текста >>

245. 359. Ти вече си записан на Небето

VI. Разни срещи

тук е Царството Божие и не би могъл да направиш разлика от другите дружества и братства! - Но обяснете ми, как съм записан на Небето?... Обяснете ми също, защо тук всички сте особени и загадъчни? - С кои други сте говорили? - С господин брат Христов. - Още с кого? - И сега с Вас. - Тук живеем около 200 души, в София много повече, в цяла България са с хиляди, а в света... Андрей се почувствува в положението на мат, и то на вундермат. Стана му неудобно! Жорж му се усмихна нежно, деликатно, снизходително като на по-малък брат. Андрей, който беше много отмъстителен се изненада от себе си, че не се обиди и не почувствува желание да му отмъсти, както обикновено ставаше, напротив, стана му приятно и си помисли: „Колко фин и деликатен човек!” И се сети за Христов. Колко много се различаваха един от друг! Андрей видя Христов като грамадна, дебела, остра брадва до дънера на някое вековно дърво, а Жорж видя като бръснач. - И Вие и Христов, не приличате нито на един от моите досегашни познати. По особен начин говорите, по особен начин разсъждавате! Бихте ли ми казали, как познавате времето по слънчевия часовник? - Андрей по стар навик мина на съвсем нова и различна тема, което направи впечатление на Жорж. - Може, ела. И двамата тръгнаха към часовника. В това време към тях идваха от към Салона двама души. - Брат Жорж, се обърна един от тях - този господин Ви търси. - Да, да - започна тихо, нежно и внимателно Жорж: - За Вас вече ми говориха. - Погледна часовника на ръката си и каза: -
към текста >>

246. 374. Раждането и смъртта са предопределени

VI. Разни срещи

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

слуша и изпълнява, което му каже. - Вие защо не му кажете да слуша и да изпълнява това, което му каже господин Дънов? - Това не е моя работа. Ако трябва това, Учителя ще му каже, но както виждаш не му казва и Жорж може да си замине дори по-рано. - Това не е ли егоистично от Ваша страна? - Ти механически гледаш на нещата. За да си замине на тази възраст, затова ~ой е подготвял условията дълго време преди това, може би още в миналите си животи. Гърдите му са тесни - той е много нежен и деликатен, което показва, че е работил в областта на духа и изоставил тялото, което отслабнало и се родил със слаби физически импулси и силни духовни. Изгубило се равновесието между физиката и духа. Нищо не е в състояние да възстанови равновесието.* [*Виж „Изгревът”, т. 18. снимки № 7. 8, 27,
към текста >>

247. 73. Борислав Георгиев от Париж - биографични данни

И не пускат. Само 10 души могат да влязат. Като един голям шанс, благодарение на това препоръчително писмо, аз бях в първата десетка и влязох в Атон, работех в библиотеките. За мен това беше една голяма чест! Ще ви кажа само нещо много симпатично. Игумена на най-големия манастир „Свети Атанасии”, който има 450 монаси, каза: „Аз научих, че вие сте сам. Защо не останете при нас? Ще ви дам да завеждате библиотеката.” Аз благодарих и казах, че имам една сестра в Париж, и тя е с деликатно здраве. Нс споменът за моето отиване в Атон е като една мечта, която се е сбъднала. Аз исках да отида, но от София беше абсолютно изключено. Друг можеше да ходи, аз не. Такива бяха времената, не се оплаквам. За мен е и голяма гордост и голяма радост, че аз донесох България в душата си, аз донесох Словото на Учителя в душата си и една българска тема в Сорбоната. Все пак това е нещо. Това е, което искам да
към текста >>

248. 1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.

се запътил за Ломпаланка, дето се спира пак като лекар. Друг агент на цялото това шпионско бюро бил Кършовски. Фалшивите рапорти, изпращани от Миркович из Влашко били в смисъл, че българите се канят да минат Дунава с големи чети, ако Турция не издаде по-скоро фермана по черковния въпрос. Преувеличението е било очевидно и Али паша изпраща свои хора да проверят изложеното в рапорта. (Един от тайните агенти на Али паша бил евреина Шнайдер и С-ие с когото Манол Иванов е бил в много деликатни връзки по горното предприятие). Манол сам отива във Влашко, а от там заминава за Виена, отдето дава свой рапорт до Али паша. В него се потвърдявали първите донесения на Миркович. Последният уверяваше, че тъй скроените рапорти станали главната причина за по-скорошното издаване на фермана от 1870 г., 28-и февруари. В Лом Д-р Миркович става душата на истинското там революционно движение. Даже участвувал в сформируването на чети и става жертва на един донос от страна на Софийския митрополит Доротей. Последният съобщил на Видинския паша, че Д-р Миркович, под булото на професията си, освен че помага на разни бунтовници, но е и истински комита. Предателството станало чрез устата на някой си Васил Ганчев, мним хъш в Берковица. Според г. Заимов (Мисъл, кн. VI) Д-р Миркович бил предаден чрез устата на някой си Брайко (ясакчия на Доротей), обаче, както ни разправяше самият Миркович, Брайко е бил заточен по същата афера в Диарбекир. Във Видинско Д-р Миркович бил познат под името Мирча и е организирал
към текста >>

249. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

западен свят, като го лъжеше с изпълнението на едно историческо събитие, което ги радваше - от друга. По тоя начин, нашиа черковен въпрос ставаше и въпрос на източната и западната дипломации, които се надпреваряха с влианието си в Турциа. Тази последнята стоеше като посредница на нашите распри с патриаршиата и не знаеше, как да реши въпроса, защото не можеше да определи, нито как й беше по-износно, нито как да угоди същевременно и на Изток и на Запад. Въпроса беше много труден и деликатен. Да задоволиш и едните и другите ще каже, да се нахраниш, и питата ти пак да остане цяла. Колкото Турциа и да искаше да разклати дадените правдини на патриаршиата, които й стояха като един трън в очите, не можеше обаче тъй лесно да се произнесе. Подир дълговременно колебание в дипломатическите си разисквания тя реши най-после да се произнесе по следующия начин, що и съобщи на определените за тая цел български представители: „Кажете на вашиа владика Илариона да отиде да целуне ръка на гръцкиа патриарх и гледайте да се примирите.” Чрез тази си постъпка Портата задоволяваше и Запад и Изток: на едните, които желаяха Униата, тя щеше да обясни поведението си тъй: отказахме на българите за да ги принудим по-скоро да се съединят с папата; на другите, които искаха да си остане патриаршиата ненакърнена, тя можеше направо да се похвали, че го е направила в тяхна полза. Българите, смаяни и като стреснати от това ненадейно известие, не знаеха, какво да мислят и правят. Владиката Иларион, уплашен до
към текста >>

250. 2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,

онези надежди, които така всецяло полагаме на това движение. В тези свои преглеждания аз вече начевам да се срещам с известни съмнения и да чувствувам един вид малки разочарования. Най-напред мене ме смущава постоянното намисание в работите на униатското общество на гореспоменатия доктор поляк. Този человек се меси във всичко и по един твърде малко прикрит начин. В отсъствието на Цанкова и Мирковича ръка и мисъл на униатското общество става тоя человек, който впрочем не е ни от най-деликатните в обходата и маниерите си, ни от най-предпазливите в натурничествата си. Той се отнася към Манола и Джейкова, мнимите водители на работите, не само малко повелително, но и с известно високомерие към самото общество, към неговите нрави и към неговата способност да мисли за себе си. Туй вмешателство на един фанатик поляк във вътрешните дела на черковата и на униатското общество ме кара да мисля, че тука работите се слагат и водят не по съображенията на самите униати, а по скроен отвън план. Ще почакам Цанкова да ми разясни тая работа, а дотогава аз ще си оставам чужд за тоя чървенокосмен поляк, към когото чувствувам необяснимо отвращение. Дядо Йосиф тръгна за Рим с Цанкова и Боре. Тоя человек, дядо Йосиф, е не само безграмотен, но и полудив. Неговите душевни и умствени качества не са по-много развити, отколкото у най-загрубелия български селянин. Освен случките от неговия полудивашки и горски живот никакви други знания не пълнят неговия ум. Разсъждение, здрава смисъл, познавание на живота
към текста >>

251. 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.

не бяха признати от турското правителство за отделна църковна община, само защото нямаха никакъв покровител, който да се застъпи за тях, След първото опиянение трябваш да се помисли и за бъдещия глава на новата българска църква. За такъв бе избран егуменът на Габровския манастир архимандрит Йосиф Соколски, който по това време бе пристигнал в Цариград. Ръкополагането трябваше да се извърши от самия папа и затова бъдещият български патриарх трябваше да бъде отведен в Рим. С тая деликатна мисия се зае, разбира се, пак Драган Цанков. И на 15 март 1861 година той заедно с д-р Георги Миркович от Сливен и с началника на лазаристите в Цариград Боре придружиха бъдещия глава на българската униатска църква в далечното пътуване. Няколко дни след пристигането на българската делегация в Рим при нея се явил кардинал Барнабо125 и с великолепни екипажи отвел българските пратеници във Ватикана. Там папа Пий IX вече ги очаквал. И щом те били въведени в приемния му салон, той се обърнал към тях: - Елате, елате, чеда мои, елате, чакам ви. След това архимандрит Йосиф произнесъл едно „словце”, което написано на български и на френски после бе предадено лично на папата. Той от своя страна отговори, като между другото каза: - Нищо по прилично от това да последвам и аз преданията на моя предшественик папа Св. Николай I, който ръкоположи първия ви архиепископ. След няколко дни се извърши и самото ръкополагане на новия архиепископ и апостолски наместник на съединените българи, а когато след това
към текста >>

252. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

българският църковен въпрос може да се реши чрез преговори с патриаршията, добавя: „никой не иска и да слуша за примирие с патриарха”. По този начин поради заплахата от унията известният родолюбец чрез консулския си пост допринася за постепенното пренасочване на руската балканска политика към справедливо решаване на българския църковно-национален въпрос. Наскоро посолството на Русия в Цариград взема решителни мерки да парализира униатското движение. За изпълнение на тази трудна и деликатна задача Найден Геров се свързва с Петко Р. Славейков, който, макар да сътрудничил на вестник „България”, възприел линията му само като тактика за въздействие в интерес на българските искания, се обявява срещу провъзгласената уния. Чрез съдействието именно на Славейков, който познава отблизо Йосиф Соколски, българският униатски архиепископ отплувал с параход за Одеса на 6 юни 1861 г., отнасяйки всички папски отличия и награди. Отвлечен или избягал - причината за тази шумна сензация е третирана различно от изследователите. Едно обаче е несъмнено: изчезването на Йосиф Соколски при неизвестни обстоятелства се явява резултат от акцията на руското посолство в Цариград. Този пръв голям удар върху българската уния веднага дава своето отражение. Напускат я почти всички духовни лица и голяма част от светските „съединени българи”. Предприел обиколка в българските земи, Цанков се вижда все повече изолиран. През юли 1861 г. Петко Р. Славейков замисля да откъсне и него от унията, като се надява, че ще
към текста >>

253. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

дипломатическа инициатива за възстановяване на българската патриаршия през 1849 г. и в пропадналият опит за откриване на полски католически викариат в България по време на Кримската война. В хода на войната, когато за пръв път в източните работи Франция придобива преобладаващо влияние, всемерно се активизират всички отряди на френския политико-религиозен апарат в България. Дипломатите и мисионерите преценяват, въз основа и на опита от двете изтекли десетилетия, че в трудната и деликатна униатска дейност може да се постигне успех, само ако се заложи на влиятелни среди сред българското общество, като се създаде едно добре организирано ядро от привърженици на униатската идея, което подкрепено от френските мисии ще подготви условията за един реален пробив. Като главен аргумент на тази акция с далечен прицел се използува непрекъснатото засилващият се процес за национално обособяване сред българите, който изостря българо-гръцкия църковен спор. Политиката на Русия за запазване на единството на източния православен свят под върховенството на цариградската патриаршия от друга страна давала възможност на Франция да поеме ролята на защитник на българските църковни интереси и да подготви своята прозелетична акция. Еужен Боре внимателно проучва и анализира измененията в източноцърковните работи. Още през 1854 г. той констатира, че сред поробеното християнско население „първоначалното образование, любовта към родината и влиянието на цивилизацията са така проникнати в нравите”, че е
към текста >>

254. 3.7. Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича

Турци не са ли обиха като потъпкаха зръното на просвещението в XIII век? Векът на нашият Симеон не е ли за пример между нас като век на нашето просвещение съвременно и на нашето благополучие? Господа, учението е било, е и ще бъде самата основа на человеческото благоденствие; защото то е само, което ни запознава с преминалото, което ни открива великата сила на естеството, което ни развива умствените сили, което ни довежда в съзнание; на конец то е което ни решава най-високите и най-деликатните въпроси. То, то и пак то! То, то и пак то, казахме - учението. Но що е учението? И как то може да постигне своята цел, цел дето да произведе добър плод? Учението само не е друго освен изучванието на един или разни предмети, предмети, които служат за улеснение на человеческото предприятие и умственото му, в материално въобще отношение, развитие. Дето ще каже че учен не е сякоги тоз, който е най-добре изучен; както тоже добре изученият человек не всякоги най-ученият человек. При учението, господа, ся изисква и друго нещо, нещо в което ся заключава самото вярно счастие на едно общество, на един народ - то е въспитанието. Въспитанието казваме и ще кажем; защото то е душата на учението. Без него учението е като тяло без жизнь, като гозба без вкус; без него то много пъти, вместо полза, учението докарва вреда. Но що е въспитанието? Нищо друго освен нравственото учреждение на человекът, освен учението смесено с една особена деликатност, освен науката съединена с добродетелта, освен
към текста >>

255. 4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).

служба и му дава името Садък-паша. При отварянето на Кримската война (1853 г.) той подава проект за въоръжаването на 60 000 души българи, за да действуват против русите, нещо което, въпреки възклицанията на султана, на Решид-паша се видяло опасно. Оригиналният проект пропада, но се реализирал в по-скромна форма. И действително, в скоро време е бил формиран един полк от българи и поляци, който дал клетва за вярност на султана. Това станало в Одрин. Българите малко искали да знаят деликатните цели на полка, към който се числели. За тях е било важно, че ще носят оръжие, ще ездят коне и въртят дълги саби - нещо, което до тогава за простата рая е било абсолютно забранено. Полкът се е нарекъл Казашки по името на казаците, които до окончателното им присъединяване в южна Русия към русите, служеха като съюзници на турците заедно с кримските татари. Знамето на полка е било както това на Запорожските казаци (червено поле с полумесец). Сам Наполеон III, тогава турски съюзник, по молбата на Чайковски пратил оръжие и дрехи за 1000 души от тия своего рода казаци. Първите подвизи на Казак-алай са през същата Кримска война. Те ни отнасят при окупирането на Букурещ, Браила и по Прутската линия. След завръщането си под Дунава, той е квартирувал едно след друго в Айтос, Карнобат, Ямбол и Сливен. Най-дълго време той е пребивавал в Сливен, дето му е било главното и постоянно седалище, и имало за какво. Югоизточна България, а най-вече Сливенско, от време на Кримската война, са били нешеговит
към текста >>

256. 4.2. Проект за потурчване на българските училища. 4.2.1. Из „За известния Митхад паша и за опита му да потурчи българските училища.

нас такива неща са дип възможни. Затова Митхад паша е длъжен да различи кой е гласът на многото: гласът на хаджииванчовците ли, или гласът на русенските жители, които отхвърлиха проекта; защото, както добре разбира негово превъзходителство, наредба, която се не одобрява от същия народ, за който се назначава, не достига назначението си. Ние още по-открито щем да кажем на Митхад паша, че проектът за училищното преобразование, както го видяхме във в. „Турция”, закача една много деликатна страна на българското население и ето защо негово превъзходителство, който показва на дело, че желае да задоволи всичките жители на поверената му област, трябва да се вслушва внимателно в гласа на това население и като го познае, да го почете и уважи...” Това са само, така да се каже, предварителните забележи, а в последния 34-и брой на „Время” от 9 април 1866 г. г-н Т. С. Бурмов е изпълнил първата страница с разисквания и обсъждания проекта и писмото. Според времето си статията е много важна и заслужава да се прочете. Тя свършва така: „Възраженията прочее, които са повдигнали русенските българи против проекта, не са никак жалостно нещо, според както се чини и на г-на Пенчович, но са повече радостно, защото русенските българи свободно и искрено отговарят на едно питане, което им било предложено от местното началство, и отговарят съобразно със същността и с реда на вещите. Те засвидетелствуваха с отговора си, че имат искрено отечестволюбие и сърдечна преданост към истинските интереси на
към текста >>

257. 5.4.2.2. Писмо №2

ни побуждение; че той има агенти по сичките главни тук градища, които освен дето улесняват българските емигранти във всеко отношение, събират още помощи за приготовление на една силна революция в България, в случай, че черковния въпрос не се реши поне до една година, или ако Портата не благоволи да постави в този многочислен народ в нейната Империя под едно привилегирувано управление, дето да може и той да влезе в реда на народностите. Ако приемеш да ни услужиш в този деликатен случай, не забравяй, като пристигнеш в Русчук да ми рапортираш тоже, додето испратя някого на твое място; още във всеки рапорт да поставяш по някои измислени фамилярни имена за личности, които са уж натоварени да минуват Дунава, от време на време, за да уговарят и приготовляват българското население за главното възстание като се задължаваш да ни уведомиш за определеното време и за местата, от дето ще минат, за да могат да се хванат от турските власти; с една дума да гледаш, щото твоя рапорт да бъде съобразен с целта, която си предполагаме, т. е. да има изглед, че е за в полза на турците, а в точност да бъде съвсем противното. - Основан на нашето вехто приятелство, подбуден още от патриотическото стремление на делото, аз не мога да откажа да не дам нужната подпорка за такова кратко време, то е додето си испратим свой человек, с едно само условие, че ти ще ме осигуриш чрез същия официален канал, както ще осигуриш и себе си. - Това остави моя грижа и моя работа, бъди спокоен. Осигуряването
към текста >>

258. 6.9. Публикации: 1867 година. 6.9.1. Устройството и наредбата на училищата в ръцете на Вилаетския съвет.

училищата, тогава въпроса трябваше да се предаде на някоя комисия от учени турци и българи и какъвто устав изработи тая комисия, таквоз да бъде устройството на училищата. Таквизи хора ще знаят не само времето, но и училищните нужди и редове, и устава им може да докара полза на училищата. Управлението тука трябваше само да освети със своя авторитет изработеното. Повече нищо. Защото, колкото и да е просветено това управление, то не стига до там, щото да става законодател на таквиз деликатни работи, като училищата. Вилаетските наредби не го облачат с такава власт. При това и занятията му по управлението, по истинската му мисия, не му позволяват да разсъждава твърде много за бъдещите наредби на училищата, които се зема да управлява. Правителството по Европа, дано не са колкото нас просветени. При се това, те никога не се залавят за училищните работи сами, а сякога предават тези работи на сведуща комисия, която продължава разсъжденията си навремени цели години. У нас какво става? Представители, свикани за градски работи, хора, които нямат ни хабер от нуждите на времето и от училища, и от които повечето не са знаели защо са [до]шле в Русчук, таквизи хора се настаняват да уреждат училища! И кога? Когато духовенството ни още не е устроено, и няма нито кой да даде мнението си върху религиозното ни изучение. Тук има две неща: ако тези хора работят със своите си глави, работата им ще излезе от лоша по-лоша. Ако ли приемат някои наложени нареди представителните вилаетски нареди се
към текста >>

259. 1. ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ДУМА.