Търсене в текстове за 'всеопрощ'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Аз бях сломена пред това величие на всеопрощаване, да изявиш доброто и на врагът си.
Беше се променило времето и тя дошла с една тънка рокличка. И пред салона така имаше един триъгълник с цветя, там е Учителят, аз бях и Магдалина. Как стана съчетанието не си спомням, но си спомням това, което Учителят й каза: „Много си тънко облечена, иди си облечи дрешка, да не се простудиш! " Предният ден беше скандалът който Му прави. Но така бащински, така любовно й го каза, така грижовно. Аз бях сломена пред това величие на всеопрощаване, да изявиш доброто и на врагът си. А тогава вече Магдалина беше направила своята магария, тя имала някаква изява в Пловдив, в някоя църква. Дали й пари за това което ще говори. Платили й, но тя е говорила страшни мръсотии за Учителя. Даже имаше една книжка напечатана, аз не съм я отворила, показаха ми я и нейния образ така отпреде сложен. Хората имат най-странни идеи, за да се проявяват.
към текста >>

2. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Иван Толев

Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност" и „социална правда", за разбирателство, всеопрощение и мир между всички.
8-9 (16.VIII.1922), с. 197-200 Още преди две хиляди години се оповести на света от наи-великия Учител на човечеството Христос, учението за любовта и братството. Обаче, и тогава, и след като изминаха последните двадесет века, човечеството не разбра и следователно, не приложи в живота си това единствено полезно и спасително учение. Индивидът продължава още да бъде роб на своите престъпни мисли и низши чувства, семейството и днес още е арена на животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения, и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат. Духът на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност" и „социална правда", за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примера само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщанието си към Христовите истини, работи и писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, продбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания.
към текста >>

3. 11. Освобождението на Хасково (Заключение)

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Само дълбокото съзнание на человеколюбие, доброжелателство, готовност на жертви за ближния, всеопрощаване са единствените фактори, които могат да донесат духовното освобождение на Хасково.
Червеят на лошата мисъл, на завистта, на омразата, на злобата, на обременената съвест, всякога ще човъркат душите и ще тровят живота ни. Не са ли това особен род вериги, не по-леки от веригите на политическото-и икономическото иго? Кой ще ни спаси от тях? Ние смеем да твърдим, че има освободител и от тия вериги. Той се казва добродетел. Само дълбокото съзнание на человеколюбие, доброжелателство, готовност на жертви за ближния, всеопрощаване са единствените фактори, които могат да донесат духовното освобождение на Хасково. Нека ни се позволи вярата, че един ден Хасково ще празнува тържеството на икономическото и духовното освобождение.
към текста >>

4. 7. МОЙСЕЙ ИЗГУБВА БЛАГОПРИЯТНИТЕ УСЛОВИЯ ОТ ЙЕХОВА И ОСТАНАХА ИЗРАИЛТЯНИТЕ 45 ГОДИНИ В ПУСТИНЯТА

Ако очаквате само на великодушието на Бога и на Неговото всеопрощаване, това е неразбиране на великия Божи закон, който управлява живота.
Много примери има в Стария Завет, от които се вижда, че лесно не се влиза в Царството Божие. - Защо ? - Заради непослушанието на хората. Ще кажете, че Бог прощава. Това не е наука. Ако очаквате само на великодушието на Бога и на Неговото всеопрощаване, това е неразбиране на великия Божи закон, който управлява живота. Мойсей направи голяма грешка в живота си , заради която Бог му каза : Понеже ти не изпълни закона , както те научих , няма да влезеш в Ханаанската земя. Мойсей каза на израилския народ: Вие станахте причина да ме извадят от добрите условия на живота.Същите евреи извадиха и Христа от добрите условия на живота. При честите спорове между евреите и Христа, неписани в Евангелието, Христос им казваше: И с мене ще постъпите така, както с Мойсея. Но аз имам власт да положа душата си и да я отнема. Мойсей, обаче, запита: Нямам ли аз власт да извадя вода от тази скала?
към текста >>

5. XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ

д-р Стефан Кадиев

Когато прочел последните мисли на Учителя - «Законът за всеопрощението», с които иска от нас да не правим погрешки или да се коригираме, ако случайно направим, и да направим едно добро срещу тази пргрешка, да искаме прошка, ако ни е обидил някой да прощаваме, разбрал, че само при милосърдие може да се придобие кротостта и смирението.
Това го насърчило с радост да напечата 11 беседи на Учителя, с големия том «Духът и плътта», също - брошурката на Стоян Ватралски «Кои и какви са белите братя». Печатал с радост и лични книги: «Новото духовно учение в България е чисто окултно Христово учение»; «Проблемата на храненето» в 7 отдела, с психическите причини на болестите и страданията; «За брака»; «Защо и как да познаваме Бога»; «Отворено писмо до всички разумни човеци»; «Таблица за храните, с изяснение съдържанието и количеството на белтъците, въглехидратите, мазнини, соли, витамини»; «Религия, християнство, творчески и духовен живот и еволюция на човешката душа»; «Новият път»; както и беседи, държани в Югославия, които са поместени в книжката «Ново послание на Слънцето», първа част и втора част; «Най-разумният и най-високоморалният живот за човека». Чрез Учението той коренно се изменил. По-рано боледувал от «маясъл» (хемороиди), ишиас, ревматизъм, гастрит, бронхит, намалено зрение, аритмия на сърцето. От тези болести, заедно с буца на дясната страна - атером, при помощта на мисъл и вяра, по методите на Учителя, които е усвоил, той се е освободил от всички тях. Когато прочел последните мисли на Учителя - «Законът за всеопрощението», с които иска от нас да не правим погрешки или да се коригираме, ако случайно направим, и да направим едно добро срещу тази пргрешка, да искаме прошка, ако ни е обидил някой да прощаваме, разбрал, че само при милосърдие може да се придобие кротостта и смирението. Когато чул от Учителя за тези добродетели, как Той е могъл да изтърпи някого, който му е дотягал, разбрал, че ако искаме търпение, трябва да следим къде е - на добра или лоша страна, и да вземаме поука от това. Стремял се да бъде в благородна обхода с всекиго. Животът му е бил за благото на цялото. Средствата били не цел в живота, а възможност да преживява скромно, както и до днес. Воден от хубави идеи и учението и идеите на Учителя, през 1937 г.
към текста >>

6. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Проумей словата, великата Божия същина що тук изявяват, те казват всекиму от нас - великодушие, всеопрощение и благост!
Но сега, и в него промяна бе голяма, лице му в усмивка блага озарено, поглед с любов към мен бе отправил! От гърдите и челото му, изхождаха пламенни, с цветовете на дъгата изписани слова. Ето че и сам той проговори: „Привет! В пътят твой съм пак поставен! Но както Бог забрави дълговете мои, така отхвърлих и аз всяко отмъщение, възмездие и всеки твой дълг отказах се да търся. Проумей словата, великата Божия същина що тук изявяват, те казват всекиму от нас - великодушие, всеопрощение и благост! Приемеш ли ги за лозинка своя, вратите тези свободни са за теб.” Паднах наземи и дълго там останах, съзнала благата що крият се в Бога и човека. Реших от този час, да обикна даже и онези, що мислех за свои врагове. Дверите пак отворени бяха и щастието пак зад тях цареше, сред тез души светящи. Почувствувах, че мога сега да бъда между тях, но да работя пожелах и в път обратен се отправих - там где и Вождът, и приятелят ми нов, дългът свещен за себе си виждаха! Душа съм и към живот вечен се стремя!
към текста >>

Великодушие, всеопрощение и благост е новото, що при .дверите на щастието” придобих.
Приемеш ли ги за лозинка своя, вратите тези свободни са за теб.” Паднах наземи и дълго там останах, съзнала благата що крият се в Бога и човека. Реших от този час, да обикна даже и онези, що мислех за свои врагове. Дверите пак отворени бяха и щастието пак зад тях цареше, сред тез души светящи. Почувствувах, че мога сега да бъда между тях, но да работя пожелах и в път обратен се отправих - там где и Вождът, и приятелят ми нов, дългът свещен за себе си виждаха! Душа съм и към живот вечен се стремя! Великодушие, всеопрощение и благост е новото, що при .дверите на щастието” придобих. София, 27.XI.1926 г. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 20 ноемврий 1926 г. Хелмира, сестрице мила! Благодаря Ви от душа за последното писмо! Тук приложеното моля да приемете като предадено от чистотата на нашите отношения.
към текста >>

Всеопрощение и мекота да бъдат общ наш девиз!
Мисля да разработите нещо за .Дверите на щастието”, в духа на говореното от У. в известната Ви беседа. Намерете я и съставете план на работата. Тенденцията да бъде светла с приятен завършек, като че действующите лица са съзнателни ученици на Бялото Братство. Също ще сторя и аз, та като Ви го пратя после ще пристъпите по-нататък. Всеопрощение и мекота да бъдат общ наш девиз! В. В. Добринка. Само Божията Любов е Любов! Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 22 ноемврий 1926 г. Хелмира, сестрице моя ! „Няма Любов като Божията Любов” Доста работи имаме да споделим с Вас.
към текста >>

7. 3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Те Божия са светла същност И да ти бъдат кат насъщност Великодушие и Всеопрощение - Да бъдат тебе вдъхновение.
И от гърди му пламен чисти Разливаше поток лъчисти, А от чело му озарено Шарилки грееха засмено. Лъчи блестяха кат дъгата И в тях четяха се словата: ... „Привет, каза ми, душе скъпа, В скърбта доволно ти се къпа; Във твоя път съм пак поставен, Във твоя път към Бога славен. Но както Бог дългът прости ми И с милости си озари ме, И аз отхвърлих отмъщение, Омраза люта и презрение. За злото вече те не дира И веч оставам те на мира. Словата светли прочети ги И във сърцето си сложи ги. Те Божия са светла същност И да ти бъдат кат насъщност Великодушие и Всеопрощение - Да бъдат тебе вдъхновение. И трето, знай, това е Благост; Носи навсъде тази радост. Приемеш ли ги за водител И всекидневен твой учител - През дверите тогаз свещени Ще минеш вече без стеснение...” Отново паднах на земята На щастието пред вратата. Душа ми радостна възкликна, Реших се всички да обикна; На враговете ми с милувка Ще да отвръщам без приструвка. Що чаках благото от века Във Бога бе и человека. О, зная вече тази тайна, Що носи щастие безкрайно.
към текста >>

Разбрах що е Великодушие И видях що е Всеопрощение.
И новият ми приятел мили Ний вече бяхме се сдружили. Ей слизаме с надежда свята Кат лъчи на светлината Да носим радост и утеха На тез, що много сълзи ляха. И знаме носех аз свещено От мирът светъл мен дарено. Там грееха словцата кратки За вси създания думи сладки: Душа съм радостна, щастлива; Духът на Бога в мен се влива. Стремя се към животът вечни - Звезда блестяща в пътят Млечни. Разбрах що е Великодушие И видях що е Всеопрощение. Почувствувах и що е Благост - Изпълни се духът ми с драгост. Туй новото научих горе В мирът на чистите простори. При дверите на щастие сияйно Найдох съкровище омайно. 30.XI.1926 г., вторник. P.S. Вярвам, че много може да се пише още и могло би всичко по-хубаво да се изкаже, но това ми се удаде сега.
към текста >>

8. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Често, обаче, не само че не отговаряме с благодат на благословенията, не само че забравяме закона на всеопрощението, но сме и жестоки, наказваме там гдето трябва да милваме!
„Само Божията Любов е Любов”! „Гладните изпълни с добрини, а богатите отпрати празни.” Лука 1; 53. Макар, че имам да Ви отговарям на 2 писма, за всичко по тях много Ви благодаря, но ето че виждам нещо друго важно върху което трябва да се спра. Когато човек се намира под благостта на Небото, последното дава и дава без оглед на достойнство. Гледат ни само как ние се отнасяме към околните нам, като се иска и ний да мерим с мярката, която към нас прилагат. Често, обаче, не само че не отговаряме с благодат на благословенията, не само че забравяме закона на всеопрощението, но сме и жестоки, наказваме там гдето трябва да милваме! Изтъкнах Ви и друг път, че имате задача в тоя свят да бъдете в хармония и с една душа, която мразите въпреки нейното разположение към Вас! Днес имам ли правото нежно да Ви запитам, защо е Емил печален? Ще кажете, от где именно Вас да обвиня за неговата печал! Това е малък резултат от моите наблюдения и ще ви кажа, че в неговата аура всякога съм виждала отражението на обноските и чувствата Ви към него! Доста е за мен два пъти седмично да погледна върху него и да разбера целият Ви живот през това време.
към текста >>

9. 3.4. Статията „Ледовете се топят“ .- В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 78, 24.12.1933, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Топят се ледовете, Празник е на земята, а най-вече в сърдцата на всички славяни и югославяни; празник е и на небето - радост и веселие царят и там, защото е извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и любовта.
(липсва стр. 118 от книгата) ..... да допуснат в сърдцата си омразата и ожесточението един срещу други! Топят се ледовете, Празник е на земята, а най-вече в сърдцата на всички славяни и югославяни; празник е и на небето - радост и веселие царят и там, защото е извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и любовта.
към текста >>

10. 3.6. „Към братята сърби!” (Гласът на българския народ) - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 90, 22.04.1934, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Сега е времето, когато ние трябва да закрепиме свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело.
Защото един извънреден благоприятен случай, ако бъде пропуснат, никога не се връща. Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си. Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение. Днес е удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепиме свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло.
към текста >>

1.3289020061493