НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
43
резултата в
41
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена
вежливост
.
От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти.
Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена
вежливост
.
Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя.
към текста >>
2.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Онзи висш чиновник ме наблюдаваше с жив интерес и накрая
вежливо
ме изпроводи до вратата.
Ако бяхте там, нещата щяха да бъдат поставени по-иначе. Но сега сте в Комитета по вероизповеданията, за нас сте религиозна секта и ние имаме решение да се справим един път завинаги с религиозните секти и движения. А сега си отивай и запомни това. И няма да споменаваш името ми никому, защото аз ти отворих очите и ти казах истината. Това го направих, защото съм ял вашия хляб на "Изгрева" и все нещо от думите на Учителя Петър Дънов е останало у мен." Аз се разплаках и викнах: "Прости ми, Учителю, че от Твоята Школа ние направихме секта и влезнахме в кюпа на Комитета по вероизповеданията".
Онзи висш чиновник ме наблюдаваше с жив интерес и накрая
вежливо
ме изпроводи до вратата.
Аз вървях, тътрех се съкрушена телом и духом. Отивам на "Изгрева" право при Боян Боев. Разправям му всичко. Питам го: "Брат Боев, абе кой ни тури в кюпа и изписа името на Бялото Братство наред с религиозните секти и църквите, след като сме Школа и след като двадесет и две години всички тези секти и църкви се бореха и воюваха против Учителя и Братството? " Боян Боев мълчи.
към текста >>
3.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде
вежлив
и учтив с другите.
Тя напусна бараката с трясък и с хули по мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри- стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми бе казал Учителят.
Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде
вежлив
и учтив с другите.
След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава ценз? " Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата задача за разрешение.
към текста >>
4.
90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ
,
,
ТОМ 5
Тогава аз не знаех това и му подавам
вежливо
писмото.
Имаше една сестра Бендерова. Тя започна да пише любовни писма на Учителя. Ще питате как е възможно, та това е кощунство. Каквото и да си помислите сега, но тогава тя пишеше любовни писма на Учителя. Веднъж ми дадоха да занеса на Учителя едно писмо, оказа се, че чрез мене дойде нейно любовно писмо до Учителя.
Тогава аз не знаех това и му подавам
вежливо
писмото.
Учителят протегна ръка, взе го с погнуса, скъса го без да го чете и каза: „Развратница". Хвърли го в огъня, то там изгоря и гледах как изгарят в огъня думи на кощунството. Така ли горяха в адски мъки прегрешителите, похитителите, осквернителите на всичко Божествено и на всичко чисто? Вероятно така изгаряха, но това беше за развръзката на събитията. Но сега аз стоях пред Учителя цялата разтреперана, ужасена и се разплаках и накрая излезнах навън.
към текста >>
5.
131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА
,
,
ТОМ 5
Учителят го изпратил
вежливо
, а онзи приятел се върна и повече не продума за закопаното имане.
Учителят го изслушал, изслушал, мълчал и после строго изрекъл следното: „Ако искате да направите най-голямото зло на една окултна школа внесете в нея злато и пари. Ако искате да опорочите едно духовно движение дайте му пари. Ако искате да извратите една Божествена идея дайте на последователите чужди пари. И в трите случая едно е сигурно - Злото ще разруши, защото в чуждите пари се крие разрушителната сила на Злото. А Доброто работи с малките неща, само онова се благословя, което е спечелено с честен труд, което е отделено в името на Бога като десятък и се дава в името на една идея слезнала от Божествения свят, за да се реализира с чисти ръце от ръцете на праведниците".
Учителят го изпратил
вежливо
, а онзи приятел се върна и повече не продума за закопаното имане.
По времето на търновските събори във вилата имаше една стая, в ко- у ято Учителят беше наредил скрижалите на Бялото Братство и със свои магически операции беше свалил и закрепил там Божествения Дух. Обстановката там беше необикновена и Учителят беше наредил по време на събора да се групират приятелите по десет човека по принципа на хармонията и да влизат в същата стая и да престоят известно време в молитва. Бяха оформени много групи и те една след друга влизаха и излизаха от там. Само един брат - Петко Гумнеров никой не искаше да го вземе със себе си поради това, че той е имал едно прегрешение, състоящо се в това, че той беше целунал една млада сестра по челото, а според възрастните приятели това е нарушение на морала, за което го бяха осъдили, че той не трябва повече да бъде в Братството. С този случай се бяха развили много бурни събития и доколкото си спомням брат Борис миналата седмица ги разказваше и те бяха записани и да не ги повтаряме отново.
към текста >>
6.
26. САМО ПРИЗВАНИТЕ БЯХА НА РИЛА СУЧИТЕЛЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
" Обикновено, когато минаваха случайни туристи, те минаваха през лагера, нашите ги посрещаха, бяха
вежливи
.
Учителят остана с групичката, а аз ги придружих до горе, показах им пътя, посочих им езерото и се върнах. Когато се завърнах в лагера Учителят ме запита: „Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им е харесал лагера при нас и като се завърнат в София възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: „Тук могат да дойдат само тези, които имат разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога!
" Обикновено, когато минаваха случайни туристи, те минаваха през лагера, нашите ги посрещаха, бяха
вежливи
.
Всички се опитваха да им покажат чудодейната сила на общия братски живот на планината и идеите на Учителя. Може би не сме били добри образци, защото едва ли от тези туристи, доколкото си спомням, някой да се е приобщил към Братството. През цялото време на лагеруването ни, аз изчаквах дали онези туристи, които приведох до петото езеро ще се върнат отново при нас. Те не се върнаха. Разбрах, че те бяха само обикновени туристи.
към текста >>
7.
4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Всички бяха внимателни,
вежливи
едни към други.
Кацаров, Янко Тодоров и Асен Златаров. Между поетите беше Йордан Ковачев, Георги Въртоломеев, мисля, че той пишеше проза. А също така между лекарите бяха д-р Станчев, д-р Аджалов и други, на които не помня имената. Освен сказката на Златаров, бяха изнесени още такива неща научно обясняващи вегетарианството, които ми направиха силно впечатление, които внесоха нова струя на светлина в душата ми. Освен сказките, които слушах самият високоидеен живот между участниците на сбирката ме караше непрекъснато да се чувствувам, като в някакъв чуден, невиждан от мене свят.
Всички бяха внимателни,
вежливи
едни към други.
Не се чувствуваше разлика между учени и прости, между богати и бедни. Всички се радваха едни на други, като родни братя, близки. На мене всичко това ми правеше силно впечатление още и затова че аз идвах от село далеч от ж. п. линията и не бях виждала още влак, а също така и за първи път видях град, особено такъв голям като Пловдив. На всичко, което виждах се радвах искрено.
към текста >>
8.
1. Как строяхме Изгрева?
,
Боян Атанасов Златарев
,
ТОМ 7
Те бяха тихи и
вежливи
хора.
Само в тези три дни играехме Паневритмия. Учителят играеше много леко, непринудено. Когато се играеха „Слънчевите лъчи“, Учителят сядаше и гледаше отстрани, защото трябваше да влезне в група. Той седне на скамейката до стълба и наблюдаваше. Латвийците бяха първите чужденци, които дойдоха на Изгрева.
Те бяха тихи и
вежливи
хора.
Бяха облечени в бяло. Сестрите с бели рокли, забрадки и кърпи. След това дойдоха французите - една голяма група. Бяха интелигентни, сърдечни и добри хора, но Изгрева се напълни с глъчка и непринудени разговори. Понеже се занимавах с дърводелство, нямаше барака, която да беше построена и да не съм вземал участие в нея.
към текста >>
9.
04 - 04. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА ПО СТРОЕЖА НА ЧЕШМАТА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
Нашите приятели
вежливо
ги отклонявали, като им казвали, че имат достатъчно работна ръка.
Младите интуитивно долавяли, че тук се прави нещо незапомнено небивало и, ето защо те се връщали по домовете си с таен копнеж в сърцето си щото чешмата да стане колкото може по-скоро. Ето място, където ще могат да излизат на разходка вечер, след работа или в празник. Тази мисъл ги вдъхновявала и ги карала да изпълнят с готовност всяка работа, която ще помогне чешмата да стане по-скоро. Във всяка къща, във всеки дюкян или кръчма все за чешмата се говорело. Не се минавало ден, през който да не идват на чешмата мъже, жени, младежи, дори деца, които да предлагат услугите си, труда си.
Нашите приятели
вежливо
ги отклонявали, като им казвали, че имат достатъчно работна ръка.
„Да, знаем, че имате, но и ние искаме да помогнем" - казвали те. За работници на чешмата не са приемали външни хора, защото те често избухват и псуват, а нашите приятели били поели обезателство да направят чешмата без нито една лоша дума. За да се изпълни такова обезателство било нужно да се вземат предохранителни мерки. И наистина братята от Тополица изпълнили с успех поетото обезателство. Външните хора, като не били приемани да работят на чешмата, взели да носят хляб, ядене и други, но тъй като приятелите и това вежливо отклонявали, те взели да носят всичко нощем или рано сутрин, преди още да са дошли работниците.
към текста >>
Външните хора, като не били приемани да работят на чешмата, взели да носят хляб, ядене и други, но тъй като приятелите и това
вежливо
отклонявали, те взели да носят всичко нощем или рано сутрин, преди още да са дошли работниците.
Нашите приятели вежливо ги отклонявали, като им казвали, че имат достатъчно работна ръка. „Да, знаем, че имате, но и ние искаме да помогнем" - казвали те. За работници на чешмата не са приемали външни хора, защото те често избухват и псуват, а нашите приятели били поели обезателство да направят чешмата без нито една лоша дума. За да се изпълни такова обезателство било нужно да се вземат предохранителни мерки. И наистина братята от Тополица изпълнили с успех поетото обезателство.
Външните хора, като не били приемани да работят на чешмата, взели да носят хляб, ядене и други, но тъй като приятелите и това
вежливо
отклонявали, те взели да носят всичко нощем или рано сутрин, преди още да са дошли работниците.
Често работниците, като отидели на чешмата, заварвали чувал с хлябове, бакър с кисело мляко или чувал с дини, зарзават и др., предназначени за храна на работниците. Това го правили ония селяни, които искали да участват в това благородно дело - направата на тази чешма.
към текста >>
10.
08 - 09. КАК ДЕЙСТВУВА РАЗРУШЕНИЕТО?
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Бъдете деликатни, внимателни и
вежливи
помежду си, като пазите свободата на ближния.
Не търсете лесния път. т.е. не бягайте от мъчнотиите, защото те са необходими, полезни за развиване на полезни качества у вас. Туй съм го добавил аз. Ставайте и изправяйте погрешките си без отлагане. Вслушвайте се във вътрешния глас, тогава по-малко ще грешите.
Бъдете деликатни, внимателни и
вежливи
помежду си, като пазите свободата на ближния.
Изслушвайте се търпеливо. Никого не подпушвайте Вземайте последно място на трапезата, а на работа бъдете на първо място. Бъдете първи на мястото, където трябва да се прави добро, да се помага. Дели хляба с гладния. Даваш ли, ще ти се даде.
към текста >>
11.
14 - 4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Заради благия си характер и
вежливото
си отношение, всички го обичаха.
4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО БРАТ ВЕЛЧО ИВАНОВ МИЛЕВСКИ Той беше истински достоен ученик на Школата на Учителя По природа беше скромен и мълчалив, природно-интелигентен. От рано беше приел идеите на Учителя и си беше открил шивачница с надслов „Братство". Така беше известен в града.
Заради благия си характер и
вежливото
си отношение, всички го обичаха.
Но най- голяма заслуга имаше в братския живот като цигулар. Беше самоук. Употребяваше големи усилия, за да се научи. Той свиреше в Братския салон песните на Учителя с голямо желание и успяваше. Братята и сестрите му се радваха, защото чрез него можеха да научават песните.
към текста >>
12.
17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Той е смирен, послушен, тих,
вежлив
, милосърден и снизходителен.
Айтос, 26 април 1946г. До Господина Председателя на Братския Съвет от Учениците на Всемирното Бяло Братство в София Молба От брат Г. Куртев от град Айтос Г-н Председателю, Съгласно пунт 5 от правилника, фонд „Даровите младежи" при братството, имам чест да ви представя за кандидат на този фонд за стипендия младежа Христо Костов Карабаджаков, около 24-годишен, от с. Ветрен, Бургаско, мой внук, който от две-годишната му възраст е отгледан и възпитан в Духът и Учението на Любимия ни Учител, от моето семейство. /Понеже майка му почина и той остана на 2 години./ Качествата му са: честен, справедлив, умен и добър.
Той е смирен, послушен, тих,
вежлив
, милосърден и снизходителен.
Даровит в науката и сега следва медицина при Софийския медицински факултет. Моля докладвайте тази моя молба на уважаемия ми и почитан братски съвет и ако намери за добре да приеме неговата кандидатура, да ми се съобщи взетото решение. С почитание: Георги Куртев * * * София/Изгрев, 4 май 1946 година Любезни брат Георге, Получих в неделя затвореното ти писмо от 26 април т.г. Получиха се от брат Стоименов и от брат Боян писмата ти до тях, а така също и заявлението по представяне кандидат за стипендиант на фонда - братът Христо Костов Карабажаков. Понеже разглеждането на последния въпрос в пълно събрание на съвета може би ще стане сега в понеделник - 6-ти того, или една седмица по-късно, използвам случая да ти се обадя предварително.
към текста >>
13.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и
вежливост
, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата.
Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година.
Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и
вежливост
, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата.
След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига. Ще рече, дядо Симеон има голям дял на участие и за построяването и на мъжката гимназия във Варна. - Това са едри дела от просветната дейнина на митрополита Симеона - златозарен негов ореол.
към текста >>
14.
VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ТОМ 14
Той бил посрещнат много добре, запознал се с Азибо, тя го приела много ласкаво и
вежливо
, тъй както една царска дъщеря може да посрещне.
(Взе пак и отвори книгата: V серия. Падна се 83 страница: - Един окултен разказ „В далечно минало, царят на един древен народ, наречен Амрихори, имал две дъщери, едната Азибо, а другата Беноми. Азибо била отлична, на пълна възраст, много красива, една от най-видните царски дъщери в тези времена. Тя била толкова умна, че за всичките най-важни дела в държавата, давали й право, тя да ги отсъди и да наложи наказанието. Царският син на Америте искал да посети царството на Амрихорите, за да се запознае с царския двор, с държавния строй с културата им.
Той бил посрещнат много добре, запознал се с Азибо, тя го приела много ласкаво и
вежливо
, тъй както една царска дъщеря може да посрещне.
Но в това царство на Амрихорите, почитали много славеите, считали ги като божества. Царският син на Америте не знаел тия обичаи на Амрихорите и един ден ударил едно славейче в главата и то паднало. Хващат го и го подвеждат под отговорност за престъпление, затварят го и го осъдили, и Азибо трябвало да се произнесе, наложила му 15 годишен затвор. Питам сега: Смъртта на един славей струва ли 15 годишен затвор на един царски син? Е, каква е връзката?
към текста >>
15.
II. РОДЕНА С ПЕСЕН, ЖИВЯЛА С ПЕСЕН И ПРЕРОДЕНА В ПЕСЕН
,
Тодорица Панталеева Карастоянова
,
ТОМ 15
Бях сложила необходимата сума в един плик и след урока, аз
вежливо
и го подадох с думите: „За уроците".
Разколебах се и не отидох. А Учителя ме изпращаше лично, а това бе непослушание на ученика, за което си понесох и последствията за това. Не мина много време и отново тази мисъл ме завладя да взимам уроци при Морфова, че каквото и да става след това гладна ли ще ходя, боса ли ще ходя, но ставам ученичка на Морфова. Отидох при нея, представих се, казах, че Учителят ме изпраща при нея и започнахме уроците. Минаха няколко урока и аз трябваше да си платя таксата за предадените уроци, както тогава бе прието в края на седмицата.
Бях сложила необходимата сума в един плик и след урока, аз
вежливо
и го подадох с думите: „За уроците".
Но тя се изправи пред мен със своята обемиста фигура, която не подхождаше на такава прочута певица и каза: „От теб не мога да приема пари". Аз стоях като замаяна и полека си излязох. Не ми обясни, защо не иска да приеме от мен пари, но ми каза, че в понеделник уроците продължават. За мен остана цяла загадка и неразгадаема тайна. След няколко дни вестниците гръмнаха с новината, че Морфова е катастрофирала с автомобил и починала.
към текста >>
16.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Вежливо
и с подвижност и грация поздрави с „Добро ютро".
Байна Баща Небето полуоблачно. Като ниско място, нощес няма такъв студ, както по планината. Спал съм добре. Измих се в съседен двор на помпа с изобилна вода. Дойде млада, спретната девойка с правилна физиономия, добре облечена, за вода.
Вежливо
и с подвижност и грация поздрави с „Добро ютро".
Прочетох беседата „Възелът". Закусих с хляб и кашкавал. Скатахме багажа и ни въведоха в града на квартири. За конете и коневодите бе определено дворът и зданието на тютюневите монополи, които са непосредствено до главната улица в центъра на града. Две грамадни здания, 5-етажни, едното съвсем разрушено през 1941 год.
към текста >>
17.
VI. Едно от пътуванията ми в другия свят
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Той
вежливо
ме поздрави и каза: „Ето, на твоите услуги съм, сестричко, какво обичаш?
VI. Едно от пътуванията ми в другия свят Из брошурата „Стани, събуди се, търси пътя" от Елена Казанлъклиева Ямбол, Печатница „Светлина"-Марангозов 1934 г. След всичкия ми дневен труд, аз се отдадох на почивка и пожелах да потопя мисълта си в по-висшия мир, за да я пречистя от това обикновено състояние на грижи. Обърнах се с молба към моя духовен ръководител да ми изпрати една душа, която да е свободна в този момент, за да можем да отпътуваме с нея до една близка сфера. И наистина, след малко пред мен се изправи моят малък приятел, който винаги ме посещава, но от скоро не бяхме се виждали. Този мой приятел е заминал отдавна за оня свят и понеже се много обичахме, то ний често се срещаме и винаги сме били полезни един на друг.
Той
вежливо
ме поздрави и каза: „Ето, на твоите услуги съм, сестричко, какво обичаш?
"- Мило братче, тъкмо се замислих за теб, дали не си свободен, за да се поразходим двама. - Видиш ли как съм възприел твоята мисъл и навреме се отзовах - каза ми той. - Да, казах аз, дали ти си възприел от мене или аз от тебе, не зная, но важното е, че ние пак сме заедно. - Желаеш ли да дойдеш с мене до моето жилище, в което се намирам сега? - каза ми той.
към текста >>
18.
XI. Призов към майките
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Като влезне във вратичката, портиерът ще й се усмихне, ще я покани най-
вежливо
, ще й сложат разкошна трапеза с най-хубави напитки, за да се повеселял всички, после ще излезе окъсана, одрана и ще я изпъдят като парцал.
Той изтезава майка си и тя също не зачита своята, пътеките й и сметките й не знае, не слуша съветите, счита майка си за глупава и проста и ходи където я поканят, докато й отнемат чистотата, а после ще тръгне тук и там, докато хубаво я доберат. Тя мисли, че майка й за лошо не й казва, а тя всичко предвижда и чувства, боли я, но кой ще слуша? Но, който не е слушал майка, природата ще го изправи. Тя има изправителни домове, има и търговски домове, дето се продава човешка любов, докато влезне, най-после, в приюта. Така е, щом влиза безразборно навсякъде, без да пита.
Като влезне във вратичката, портиерът ще й се усмихне, ще я покани най-
вежливо
, ще й сложат разкошна трапеза с най-хубави напитки, за да се повеселял всички, после ще излезе окъсана, одрана и ще я изпъдят като парцал.
Ще я поемат вълните на живота, дълго ще я мият и люлеят, докато очистят. Разправяше ми една приятелка, която отдавна е умряла. „Обичах, казва, един, за когото всичко дадох и най-после, когато се надявах, че ще ме вземе, той ме захвърли. Останах аз да си чукам главата и да се чудя какво да правя. Попаднах в една компания момичета, които също бяха излъгани и се възмущавах от постъпките на тези мъже, които тъй нахално лъжат.
към текста >>
19.
54. Мария Здравкова Милева. 54.6. Как Учителят ме повика на събора в Търново
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Твърде
вежливо
се обърнах към брат Стефан Белев и го запитах за какъв събор става дума.
54.6. Как Учителят ме повика на събора в Търново От разговорите, които се водеха между братята и сестрите и които неволно можех да дочуя, подразбрах, че се готви някакъв събор в Търново.
Твърде
вежливо
се обърнах към брат Стефан Белев и го запитах за какъв събор става дума.
- Той не се отнася до Вас - рече той. - Касае се до хората от Веригата. За каква „Верига" става въпрос, не ми беше ясно. Но ми стана някак обидно - защо пък да не ме считат наред с другите, защо да не съм и аз „човек от Веригата"? Но щом така трябваше, оставаше ми само да се примиря.
към текста >>
20.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Миролюбиви, правдиви и естествено
вежливи
- те често застават като арбитри между хората.
Устни - трептящи от руменина и свежест, хубаво изваяни. Брада изящно заоблена. Това са черти по-вече на женския тип „Везни”. Родените под този знак са хора на изящната обхода - деликатни, нежни, учтиви. Те притежават едно естествено чувство за справедливост и равновесие.
Миролюбиви, правдиви и естествено
вежливи
- те често застават като арбитри между хората.
За едно само може да им се натекне - обичащи премного равновесието и спокойствието, те мъчно пристъпват към действие и към прилагане на хубавите си идеи. Затова понякога изглеждат нехайно-равнодушни и сякаш високомерни. Чувствителни за грубостите, жестокостите и пошлостите в света, те изпадат понякога в меланхолия. Иначе, те са изобщо жизнерадостни натури - обичат културните удоволствия, музиката, театрите, отбраното общество, всред които забравят своите неприятности. При добре развити умствени способности, хората, родени под знака Везни, лесно успяват в науките и изкуствата - музика, литература и особено живопис.
към текста >>
21.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Те са
вежливи
, учтиви, откровени, експанзивни и твърде разговорчиви, честни, миролюбиви.
Апетит добър и храносмилане отлично, физиологическите процеси у тях стават правилно. Много обичат да спят. Сънят им е дълбок и спокоен. Те са привикнали към приятни и сладки сънища. Често сънуват, че летят из въздуха.
Те са
вежливи
, учтиви, откровени, експанзивни и твърде разговорчиви, честни, миролюбиви.
В тях има едно разширение — в мисълта, в чувствата и в действията се разширяват. Всякога преувеличават нещата. Силно изживяват и радостите, и скърбите. В тях смяната на състоянията става бързо. Към съдебните процеси имат отвращение, затова винаги са готови да жертват своите интереси, за да запазят мира.
към текста >>
22.
7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА
,
,
ТОМ 19
Мъдреците не подозираха за пъкления му план,
вежливо
се сбогуваха и се запътиха за Витлеем.
Мъдреците приеха царската покана и се отзоваха в двореца на Юдейския цар. Там те подробно обясниха на Ирода и неговите първи хора, защо точно сега се е родил този велик вожд, Царят и неговите съветници знаеха за големите постижения, които имаха учените от великия град в разкриване тайните на звездния мир и не се усъмниха в това, което им беше казано. Когато нощта дойде, мъдреците им показаха голямата звезда, нейното значение и подробно описаха изключителните качества и способности, които ще има новият вожд. Като чу всичко това, Ирод побледня, пламна в него завист, ярост и страх от тъй големия новороден съперник, но умело прикри и задържа своите чувства. С фалшива любезност той се обърна към чужденците и ласкаво ги помоли, като отиват във Витлеем, нека проучат, къде точно се намира младенеца и на връщане да му се обадят, за да може и той да му се поклони.
Мъдреците не подозираха за пъкления му план,
вежливо
се сбогуваха и се запътиха за Витлеем.
Там те намериха младенеца, защото още с влизането в града, братя по Слънцето, които съпровождаха своя вожд, ги бяха посрещнали и завели при него. Те гледаха чудното, потънало в светлина дете и му се радваха, без да се наситят. Примъкнаха даровете, които му носеха и ги оставиха пред неговите родители. Тъкмо мьдреците искаха да обяснят за съдържанието на двата големи пакета, които най-близко поставиха до детето, те вдигнаха, без да искат глави и с изненада видяха пред себе си великия цар с цялата си красота и много се изненадаха, че вместо да видят един сериозен, недостъпен, резервиран, с повелителен вид и критично настроен към всичко човек, излъчващ подчинение и покорство, те видяха един младеж приветливо да им се усмихва с един приятен мек топъл израз и разположение да ги гледа. - Вие дойдохте да ми се поклоните, да ме поздравите с идването ми, благодаря Ви.
към текста >>
23.
І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов
,
,
ТОМ 21
Наранено Слънце опозиция Нептун го прави понякога груб и
невежлив
.
Ще бъде много ценен от околните и ще бъде удостояван чрез избор на висок обществен пост. Такова е избирането му от 1000 офицера, само той да отиде в Англия и да учи за авиатор. Слънце в Скорпион () дава голяма енергия, смелост при всички изпитания и крайно независим характер. Мисълта му е много активна и допринася за успех във военното дело и медицината (хирургията). Дядо му е бил народен лечител, билкар и той носи тези качества и е учил една година в Букурещ медицина.
Наранено Слънце опозиция Нептун го прави понякога груб и
невежлив
.
Самоизлъгва се, че неговото мнение е по-ценно от това на другите и ще има склонност да потъпква всичко, което му пречи. *, най-голя мото от 8-те деца в семейството им, на баща си Христо. На Асцендента му изгрява знакът * „Ешуа” - от еврейски: Това е синът, който поема кармата на рода и я изплаща докрай, (бел. на Светозар Няголов) Слънце съвпад Венера () му помага да се развива в артистичната и музикална насока, към поезията и писателството. Дава голяма любвеобилност.
към текста >>
24.
XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
Слънцето наранено (Слънце квадрат Сатурн) я прави малко груба в обноските си и
невежлива
.
Тя имаше малка пенсия, но винаги хранеше едно голямо ято врабчета и гълъби, които бяха постоянно присъствие в живота ни на Изгрева и в „Дружба 1”, където се преместихме през 1976 г. Слънцето в Скорпион при добрите съчетания дава голяма енергия на родената, смелост при всякакви изпитания и силен, независим характер. Това прави мисълта й активна и благоприятства успеха й в хирургията и военното дело. Дава добро материално положение след брака, но тя може да прояви и разсипничество. Обича много да раздава.
Слънцето наранено (Слънце квадрат Сатурн) я прави малко груба в обноските си и
невежлива
.
Ще се самоизлъгва, че нейното мнение е по-ценно от това на другите хора и ще има склонност да потъпква хората и нещата, които й пречат в пътя (старите атавистични навици). (Слънце в перихелий всъвпад с Меркурий, полуквадрат Венера, тригон Юпитер, квадрат Сатурн, тригон Нептун, квадрат и половина Плутон, паралел Плутон и квадратЛилит). (Слънце в съвпад с Меркурий) благоприятства паметта и интелекта. Много благоприятно е, че Меркурий е пред Слънцето, тъй като изгрява преди него на хоризонта (Асцендента). Понеже Меркурий е светлоносецът, секретарят на боговете, който носи лампата на нашия дух и подготвя пътя за идването на Бога, представен в хороскопа й от Слънцето, което изгрява след Меркурий.
към текста >>
25.
7. За честността
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
А интелигентността не се състои само във външността: красив, добре облечен, учен - свършил макар няколко факултета, състоятелен и привидно галантен и
вежлив
, може да бъде и нечестен.
» Ето защо, честният човек се познава и по лицето, и по главата, и по проявите си. Преди всичко, честният човек проявява безкористна любов към всяка човешка душа и обича всекиго по смисъл, по съдържание и по форма. Той работи винаги с истината и правдата. Неговата дума е хвърлен камък - точен е той във всичко. Честният човек е интелигентен.
А интелигентността не се състои само във външността: красив, добре облечен, учен - свършил макар няколко факултета, състоятелен и привидно галантен и
вежлив
, може да бъде и нечестен.
Интелигентният човек има светъл ум, да обхваща широките проблеми на живота, да работи за благото на всички. Той има едно благородно сърце, с нежни чувства към всички, и избягва вънкашните суетности. Той е справедлив, не само иска това от другите, но гледа да бъде образец в живота си. Той не се подкупва с нищо и от никого. Той не заграбва чуждото.
към текста >>
26.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Аз знаех, че това не бива да става, но от
вежливост
му казах, че може, когато те са свободни.
При мене курсистите бягат и гледат по- скоро да свърши часът, а при теб се работи без прекъсване и искат да им се увеличават часовете - весело ми каза той и ме помоли да му разреша да присъс- твува на лекциите. - Е, случва се и неспециалистите да работят като специалисти - отговорих шеговито. К. Петров стоя и наблюдава с интерес лекцията и упражненията през двата часа и си вземаше бележки. Накрая изказа хубавите си впечатления. Констатира, че музиката е прекрасна и пита би ли могло нашите музиканти да посвирят някои от мелодиите на Паневритмията на неговите упражнения.
Аз знаех, че това не бива да става, но от
вежливост
му казах, че може, когато те са свободни.
След някоя и друга лекция дойде и колежката Кънчева да чуе и види тези прословути игри, за които не само се носеше славата им, но се пеят от курсистите през целия ден. И нейните впечатления бяха също много добри. През цялото време на упражненията тя игра с курсистите. Всеки ден след свършване на часовете Весела Несторова и Верка Куртева отиваха на Изгрева и докладваха на Учителя за хода на работата в курса. Аз отивах по-рядко на Изгрева. 7.
към текста >>
27.
4.3.8. Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка
,
,
ТОМ 24
Все-таки, за нашия представител в Америка, освен необходимите за всеки дипломат качества: обширни знания, държавническа предвидливост, уравновесен ум, тактични обноски и
вежливо
достолепие, - на българина, който ще представлява сполучно нас и нашите интереси в Америка, трябват още други две: Първо, той трябва да владее добре английски език.
Това не е съвсем лесно да си отговори. Постът Уашингтон не отстъпя по важност за нас на никой, с изключение, може би, на Лондон. Ние притежаваме сума хора за представители за в латинските, славянските и немските, но твърде малцина за англосаксонските сили, които днес играят - и утре ще играят - най-важната в света роля. Да, най-важната. Ако нашите държавни ръководители не съзнават това, те са набедени държавници, както бяха и техните катастрофални предшественици.
Все-таки, за нашия представител в Америка, освен необходимите за всеки дипломат качества: обширни знания, държавническа предвидливост, уравновесен ум, тактични обноски и
вежливо
достолепие, - на българина, който ще представлява сполучно нас и нашите интереси в Америка, трябват още други две: Първо, той трябва да владее добре английски език.
Англичаните слабо, а американците още по-слабо учат чужди езици. Често дори самите държавни глави и министри не знаят, нито искат да знаят, чужди езици. Френският, който по нас се още смята за дипломатически език, тук едва ли има по-голямо значение от испански или руски. Министър в Уашингтон, който не знае английски, ще бъде принуден да предава и приема дори и тайните си чрез трети лица; и ще бъде постоянен другар и жертва на гавази и фалирали по разните посолства служащи. Грешка непростима ще бъде да се назначи човек, който не знае добре английски.
към текста >>
28.
1. МОЛИТВАТА
,
записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)
,
ТОМ 25
А онзи, когото министъра приеме добре, казва: "Чудно нещо, аз имах лошо мнение за него, но той ме прие
вежливо
, любезно." Ние сме хора, не сме ангели, не можем да приемаме всички хора добре.
Аз мога да ви посоча толкова много случаи от български министри, които, като дойдоха, нищо не сториха от очакваното, защото ги посрещнаха с такива лоши мисли. Ако българите насочат мисълта с някой министър така: "Този човек е добър, той ще оправи България и ние ще му дадем всичкото наше съдействие." С това те ще му предадат най-благородни черти. А днес първото нещо, след като дойде някой на власт е да го използуват и после осъдят. Тръгнат познати в Министерството, искат да използуват министъра, но той отегчен изпъжда един, другиго, и т.н. Излизат си те недоволни от него и си казват: "Измених си мнението за него." Оплакват се, че ги изпъдил, няма в него благородство.
А онзи, когото министъра приеме добре, казва: "Чудно нещо, аз имах лошо мнение за него, но той ме прие
вежливо
, любезно." Ние сме хора, не сме ангели, не можем да приемаме всички хора добре.
Един министър и той си има своята събота. Българите казват: "Намерих еди кого си в сляпата събота." Т.е. съботата на неразположението. Всеки си има ден, през който не му вървят работите добре, бил той понеделник, вторник или кой да е ден от седмицата. И тогава той казва: "През този ден не ме бутайте." Този велик закон е във всички религиозни общества.
към текста >>
29.
6. Решил съм
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Те бързо се огъват, готови са веднага да отстъпят, когато виждат опасността, готови са да се разкайват, да искат извинение и да бъдат дори и
вежливи
.
Черепът на крадците е еднакво устроен, еднакви са краката им, ръцете, пръстите, ноктите, носа, еднаква е дори и кръвта, да не говорим за етиката и навиците. В основата на кражбата лежи мързела - леността, най-лошата форма на този порок. Крадците мечтаят за лек, охолен живот. Те са погълнати от външния ред, спокойствие и са влюбени в мира. Те мразят шума и скандала - всичко около тях да бъде тихо, безшумно и непременно тъмно.
Те бързо се огъват, готови са веднага да отстъпят, когато виждат опасността, готови са да се разкайват, да искат извинение и да бъдат дори и
вежливи
.
Особена порода са разбойниците. Цяла психология може да се напише за тях. Те не са наша тема. Позволихме си този увод, за да подчертаем една личност, която се среща под път и над път. Има крадци на материални ценности, но има и такива на духовни.
към текста >>
Той има отлична външна обхода, меко говори, учтив и
вежлив
, възпитан и готов да услужи, до момента, когато постигне целта си.
Напада на много овци, души повече отколкото му трябват, изяжда само една, а поразява повече. Такъв е вълка, такива са навиците му. Човекът - вълк не идва да погуби тялото, а душата. Образът получава своите отличителни белези. Много хора се лъжат от благовидния му вид.
Той има отлична външна обхода, меко говори, учтив и
вежлив
, възпитан и готов да услужи, до момента, когато постигне целта си.
Такива нападатели вълци се срещат навред. Христос ги изобличава безпощадно. А Учителят се доизказва по същия въпрос, като доизгражда образа до релефност. Върху този образ може да се размишлява. Този крадец не цели само материални блага и ценности, които по някакъв начин могат да се съхранят, заключат в желязна каса например, за да станат недостъпни за алчността на такива.
към текста >>
30.
7. През един събор
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Когато журналистите пишеха лошо за Учителя и за учението, Той казваше: “Поне в едно никой не може да ме обвини, че съм подкупвал журналистите.” Журналистиката отдавна е обърнала гръб на истината; на истината те
вежливо
й казаха: Не ни трябваш и без тебе ще уредим някак си живота и света, все ще го докараме до някъде. Къде?
Той не обичаше журналистите, т. е. журналистиката. Беше прав. И днес, както и тогава журналистите дърпат конците и правят в света това, което господарите искат. Те плащат, те искат.
Когато журналистите пишеха лошо за Учителя и за учението, Той казваше: “Поне в едно никой не може да ме обвини, че съм подкупвал журналистите.” Журналистиката отдавна е обърнала гръб на истината; на истината те
вежливо
й казаха: Не ни трябваш и без тебе ще уредим някак си живота и света, все ще го докараме до някъде. Къде?
При тази безпирнципност. Нека не кажем. Не е наша работа. Но кой може да се съмнява, че в света не става онова, което човешкият разум изисква и благородните сърца желаят, а става това, което журналистите искат. Винаги става онова за което журналистите са писали.
към текста >>
31.
21. Изворите
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Вежливо
отстрани чайника и чашата остана недокосната.
Но ето, че три дни наред, не направихме нищо да намерим чистата изворна вода. Казаха ни, че наблизо извор няма, освен този малкия, горския. Ние пиехме вода лишена от всичките ония качества, които ние премного обичахме. Водата се изцеждаше от корените на дърветата и не беше качествена. Учителят, обаче, не пи от тази вода.
Вежливо
отстрани чайника и чашата остана недокосната.
И стана, стана след уморителното пътуване, за да видим след няколко часа по-късно бликащата чиста изворна вода, която идваше отдалеч и от дълбоко. Тази вода беше приятна за пиене. Нека не подценяваме обикновения човек, нас, които бяхме там и търпяхме да пием от другата вода. Този факт не е интересен, той е премного обикновен и се случва премного често из нашия живот. Но мисълта ни никой не може да спре.
към текста >>
32.
43. Статията „Нашият път“ / П.Г.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Не очакваме да ни посрещнат с радост и
вежливо
да ни посочат мястото, което ще заемеме в живота.
Ний не сме слепци тръгнали наслуки увлечени след тогава или оногова или залутани в мъгливите дирения на своя собствен ум. Ний познаваме нашия Път: знаем откъде идем и виждаме на къде отиваме. Ясна ни е целта, която гоним, известно ни е на къде ни води той: като прострян на длан стои пред нас нашия Път! И - ний виждаме всичко! Не си правим никакви илюзии и не очакваме това, което не ще бъде и което не желаем: венци и рози, похвали и приветствия, благословии и ободрителни слова... И - не ни са нужни!
Не очакваме да ни посрещнат с радост и
вежливо
да ни посочат мястото, което ще заемеме в живота.
Не се надяваме да ни поставят на пиедестал и да ни предложат ролята, която сме предназначени да изиграем. Сами ще си ги вземем! Ний знаем; стръмен е нашия път и вместо с рози - с тръни е послан той, а остри, бодливи камъни разпарят нозете на тоя, който се реши смело и докрай да върви напред. Знаем: хиляди препятствия, хиляди мъчнотии и опасности ни очакват на всяка стъпка, и всеки разколебал се. всеки усъмнил се, уплашил се, ще се окаже безсилен, ще се почувствува сразен от тъмните сили връхлетели го.
към текста >>
33.
1.8. Статията „Русия, славянството и човечеството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318, 15.10.1944, с. 1.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
И нищо не се опитва той да скрие, нищо не се опитва да украси, да облече във
вежливи
, приемливи форми.
Той вижда това, което ний виждаме; той вижда и това, което ний не виждаме. Ние не можем да не му се доверим, защото, освен нашите, земни очи, той има още едни, духовни, вътрешни очи. Защото той знае неща, които ние не знаем. И как хубаво рисува той всичко. Нищо не е избегнало из пред окото му.
И нищо не се опитва той да скрие, нищо не се опитва да украси, да облече във
вежливи
, приемливи форми.
Всичко е крайно действително, крайно грубо, дори цинично: Запирайте етажи, нынче будуть грабежи! Отмыкайте погреба - гуляет вынче голытба! Блок е поискал да изрисува истинската, а не украсена, не изгладена, лакирана и поставена в златна рамка картина на действителността. В случая той е реалист до мозъка на костите си. Не съчинява, не измисля, не украсява, не идеализира, а рисува действителността, точно такава, каквато е, точно такава, каквато той лично я е видял с очите си и почувствувал с душата си в онези намръщени октомврийски дни: Черное, черное небо.
към текста >>
34.
3. Гавраил Велев Величков. Роден 21.11.1909 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Наранено - говори, че роденият ще има груби обноски и няма да бъде
вежлив
.
Понеже съвпадът става в първи дом, говори, че още в детския си период се е заел много сериозно да изучава постановката на цигулката и да свири и участва в музикални концерти и прояви в гимназията. (Слънце в перихелий квадрат Луна в перихелий, съвпад Меркурий в перихелий, тригон Марс, съвпад опашката на Дракона, квадрат Хирон). Слънцето е в единадесети дом - говори, че надеждите, желанията, тежненията на родения ще се осъществят. Той си спечелва приятели, които със своето обществено положение му помагат в трудностите на живота му с голямо разположение. Слънцето му се намира в мистичния плутонов знак Скорпион.
Наранено - говори, че роденият ще има груби обноски и няма да бъде
вежлив
.
Ще смята, че неговото мнение е по-ценно от това на другите и ще има склонност да потъпква хората и нещата, които му се изпречват на пътя. Това го прави твърд към страданията на другите. (Слънце в перихелий съвпад Меркурий в перихелий). Облагоприятства паметта и интелекта на родения. Много е благоприятно, че Меркурий изгрява преди Слънцето на асцендента, както и на Учителя.
към текста >>
35.
33. Кампанията на църквата и Светият Синод срещу Петър Дънов
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
- запита тя
вежливо
.
1. 2. изд. 2011, с. 325-334.] Всички си помислиха, че офицерът е изпратен от властта с някаква специална задача. Една сестра веднага му донесе стол с пухена възглавница. - Господин офицер, къде да Ви поставя стола?
- запита тя
вежливо
.
Той я изгледа като орел от сините висини някаква животинка по земята, после си сви очите, като че ли я тласна на километри от себе си и процеди през зъби: - Не съм Ви искал!... Обърна се и с бавни и уверени крачки отиде и застана в дъното на двора върху натрупания сняг, точно срещу прозореца, от койтс предполагаше, че ще говори Дънов. Сестрата нищо не каза, остави стола отпред и отиде на местото си. Никой не седна на стола до края на беседата! Из двора стана леко раздвижване, зашушука се.
към текста >>
36.
77. Евреинът - историк и философ
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
- Превари евреинът и отговори вместо Христов, като едновременно с това измъкна от купа книги последното издание на немски и му го подаде
вежливо
.
Душата й беше като фокус, в който се кръстосваха, пресичаха различни течения на любовта, те се сплитаха по най-различен начин, а техните комбинации вземаха най-различни варианти и нюанси. И може би, защото предварително изживя диспута и всичко преди него и след него, предвкуси всичката му сладост, той изгуби смисъл. Затова диспутът не се състоя. Момичето погледна офицера с красива и кокетна усмивка, която цъфна като роза на зачервеното му лице, като божур сред полето и запита предизвикателно: - Господине, на какъв език искате „Антихриста”? - Много естествено, и без друго трябва на немски!
- Превари евреинът и отговори вместо Христов, като едновременно с това измъкна от купа книги последното издание на немски и му го подаде
вежливо
.
Нови тръпки на страх и яд прекосиха снагата на офицера! Той вместо да вземе книгата, процеди през зъби: - Прочетете 58 и 59 глава. Всички знаеха, че той не знае немски! Евреинът и момичето си размениха уж дискретни усмивки: „Иска да диспутира върху Ницше, а не знае немски!... Какво е Ницше, освен в оригинал!...
към текста >>
37.
167. От къде са взети и от къде идват новите философски учения
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
-забеляза
вежливо
фройдистът.
Фактът, че Фройд е взел за основа на свойте изследвания древногръцката легенда за Едип цар, показва, че това е било известно на старите гърци. В тази област те са знаяли много повече, за да кристализира всичко това в легендата. Защо Фройд не намери друг начин и други форми, да изрази идеите си? - Господин Христов, всичко това е много общо. Наверно, ползвали сте се от коментари върху Фройд от недостатъчно осведомени писачи?
-забеляза
вежливо
фройдистът.
Обещавам Ви, когато се завърна в Германия, ще Ви изпратя съчиненията на Фройд, да ги прочетете в оригинал. Христов строго и някак втренчено го загледа, и каза: - Трябва да Ви кажа, Вие повече няма да се върнете в Германия! - И пресегна се, извади от една етажерка няколко обемисти тома и му ги подаде. Лекарите ги прелистиха и казаха: - Имате ги, но вече за Фройд не ме интересува - каза немецът. - Вие ме заинтригувахте!
към текста >>
38.
203. Бог го е изпратил
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
-Моля Ви господин Христов, повторете ми какво да направя.-Христов
вежливо
и кратко му обясни, и го изпрати.
Не отваряйте господин Христов! - Христов стана сериозен и рязко отговори: - И ти си вече непоносим! Дошъл си в моята къща, и искаш да ме командваш да не отварям. - И отвори, като остави Андрей да мисли сега пък върху това. Беше същият господин.
-Моля Ви господин Христов, повторете ми какво да направя.-Христов
вежливо
и кратко му обясни, и го изпрати.
Върна се и седна на стола си. - Но господин Христов, Вие и от медицина ли разбирате? - Учителя на всичко ни учи. На вратата отново се почука, и на процепа се показа лицето само на момичето: - Брат, брат ви Андрейко Ви чака вън. Обедът е готов, часът е вече 13!
към текста >>
39.
341. Една жена търси мъжа си да го върне в семейството
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- И натисна вратата да влезе Христов й отвори и я покани да влезе
вежливо
, като че не бяха си разменили горчиви думи.
- Господин Христов, въпросът е много важен, затова искам да видя мъжа си. - Никой не ви пречи, гледайте го колкото искате. - Но той се крие при Вас! - Моля Ви госпожо, не ме безпокойте, отивайте в полицията и отивайте където искате, само махайте се от тук! - И тъкмо да затвори вратата, жената извика високо: - Благовест, излез, защото ще направя скандал!
- И натисна вратата да влезе Христов й отвори и я покани да влезе
вежливо
, като че не бяха си разменили горчиви думи.
Жената влезе, изгледа Андрей и после цялата стая. Христов си седна, и на нея посочи да седне на едно от столчетата. - Както виждаш, предположенията ти не са верни! Ние с господина - и Христов посочи Андрей, тръгнахме за планината и на няколко километра по шосето ни настигна Благовест и пожела да ни придружи. - За какво говорихте?
към текста >>
40.
3.6.10. Управлението на Болградската гимназия.
,
,
ТОМ 35
Но това почтено лице, като несвикнало да се грижи само и за своите съестни припаси в собствения си дом, а тази длъжност била вършена от неговите слуги, макар и да сметна предложението на членовете за твърде унизително, от
вежливост
почтително им благодари за вниманието.
От думите на болградчани се вижда, че те не са приучили всичките тези учители да се трудят за подобряването и благосъстоянието на този край, но как са ги събрали и приели като хора, лишени от дневното си препитание, кои са тези, които Болград със своето безкрайно милосърдие изхранва, и какво те със своето живеене в Болград дават на болградчани. Така или иначе, като се съди по представите на болградци, още не е време да се обръща внимание на учебната част, а в нравствено отношение все още са много ниско, за да могат да оценят по достойнство едно училище, което не е на неговата степен на развитие. Това ние ще видим от следните две неща: миналата година един от отговорниците българи, когото съдбата докара в Болград, помоли училищния комитет да го назначи за инспектор на училищата в колониите. Неговата молба не зная как са я разглеждали членовете, но дълго време той не получи никакъв отговор. Едва след половин година бе повикан в комитета и неговите членове му поднасят своето извинение, че не било много лесно да бъде назначен направо на тази длъжност, но като се запознали с неговото положение, му предложили да стане домакин при интерната с 15 рубли месечна заплата и като послужи няколко години и се уверят в неговата добросъвестност, тогава ще го назначат и за инспектор на училищата.
Но това почтено лице, като несвикнало да се грижи само и за своите съестни припаси в собствения си дом, а тази длъжност била вършена от неговите слуги, макар и да сметна предложението на членовете за твърде унизително, от
вежливост
почтително им благодари за вниманието.
През 1864 г. директорът на Болградската гимназия г-н Миркович, Сава Радолев и Пандели Кисимов с писмено изложение помолиха болградското общество, което дълго време обсъжда този въпрос именно, че Миркович, както и останалите не могли да бъдат приети за болградски колонисти (нека болградци ми кажат защо?), Миркович като българин и образован човек, на когото беше поверено управлението на всички училища в колониите и възпитанието на техните деца, болградчани, след всичко това сметнаха, че той не е достоен да бъде болградски колонист. Г-н Радолев, който учителствува в Болград от 1854 г. до сегашната 1865 г., също не беше удостоен да бъде колонист в Болград. А ние знаем много добре, че в продължение на 10 години както в Болград, така и в другите колонии са се заселили извънредно много хора: еснафи, различни съсловия от различни нации с различно поведение и с такова, каквото са заслужили в кръчмите, други - с циганското си кръчмарско и писарско занятие.
към текста >>
41.
6.9.2. Сведения за Проекта за училищата в Дунавски вилает.
,
,
ТОМ 35
Трябва да благодарим пак на тези, които се оплакват оти сме ги
невежливо
обидели, че пак от тях може нещо да се чуе.
И каква е ползата от нея? Но ето, че както рекох всяка община гледа само своята питка, и всякой деец се надява само на своите сили и всичките му усилия са да не оставя другиго да го предвари и да грабне той палмата на първенството и по умът и по способностите, но да се каже, че еди кой може, еди кой върши. Жалко себелюбие на колко народно злочестини си причина! ___________________________ За проектът разискван в Дунавский Вилает ний досега чакахме да видим или вилаетският вестник да пише нещо, или друг някой от страна да ни съобщи какво годе, как се е приело и одобрило, и едно и друго, но напразно. И нямо, и глухо там къде Дунав всичко православно изпълнение.
Трябва да благодарим пак на тези, които се оплакват оти сме ги
невежливо
обидели, че пак от тях може нещо да се чуе.
Стало би членовете на тази малка общинка са по-деятелни, по-любопитни, и по-способни от нашите. Колко са, а ето вред ги има, увират се, пъхат се, учат се що става - що не става, бъркат се горе, долу, не стоят мирни, все вършат нещо и все какво годе изкарват, когато нашите православници, едни лежат та натискат православието да не би да мръдне, а други са качили по него па препускат, хвърчат високо, високо по облаците до небето горе, та и не видят и не чуят що става и какво се върше по земята долу. Ах, жалко!! От един член прочее на известната общинка из Русчук са дадени някои сведения за този предмет по друг член тука в градът ни, а той ги е съобщил на органът на тази общинка, от който треба да заемем днес и ний за голямата наша, но лехата513 община следующите сведения: „Училищата на Вилаетът ще са три вида: [1] начални или взаимни училища (съаян мектеблери), [2] приготовителни училища (руждие мектеблери), които се подразделят на първостепенни от пет класа и на второстепенни от три класа, и [3] лицеи (идадие мектеблери). Началните и приготовителните ще бъдат двойни: турски и български.
към текста >>
НАГОРЕ