НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
145
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Симеон Симеонов и
благодарността
ни към него 11.
На концерт с Учителя. Сламената шапка 3 8. На концерт с Учителя. Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за Небето 9. Игнат Котаров и концертът с тенекията 10.
Симеон Симеонов и
благодарността
ни към него 11.
На музикален обяд до Учителя с д-р Жеков 12. Христо Дързев 13. На оперета с брат Боян Боев 14. Асен Арнаудов и чистотата 15. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му 16.
към текста >>
2.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с
благодарност
и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната, и тя дири Слънцето.
Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с
благодарност
и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
към текста >>
3.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на
благодарността
си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на
благодарността
си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>
4.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Своята признателност и
благодарност
те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти.
Своята признателност и
благодарност
те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си.
към текста >>
5.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти
благодарим
много.
Негов ръководител бе брат Георги Куртев. Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя". Свирих с вдъхновение почти всички песни от Учителя. Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления. Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото.
Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти
благодарим
много.
Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите. Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред. Благодарим ти за свирнята. Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем. Това да го знаеш от нас".
към текста >>
Благодарим
ти за свирнята.
Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления. Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото. Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много. Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите. Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред.
Благодарим
ти за свирнята.
Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем. Това да го знаеш от нас". Аз млъкнах. Бях сконфузен. Не очаквах такъв обрат.
към текста >>
6.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Затова той беше
благодарен
на Учителя.
И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя. Игнат Котаров бе висок, едър, мускулест, здрав човек. Буен и невъздържан. Беше с леви и комунистически убеждения, които отстояваше през време на Школата. Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат.
Затова той беше
благодарен
на Учителя.
С нас се държеше дружелюбно, приятелски и беше всеотдаен. Намираме се в клас, в салона на "Изгрева". Учителят изнася Своята беседа. Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот. Ние слушаме.
към текста >>
Но
благодаря
ти за това твое решение.
Затова те оставяме жив и мирен с твоите щуротии. И повече с теб не искаме да се срещаме. Това е нашата дума и нашето решение! " Игнат изслушва всичко това, усмихва се и казва: "Ти си прав. Аз си останах щур по Дънов и дано си остана тъй до края на живота.
Но
благодаря
ти за това твое решение.
Това няма да го забравя. А сега да се разделим." Той протяга ръка и двамата се прегръщат. Така двамата се разделят и всеки тръгва по своя си път. Игнат се връща в своята барака и така там остана щур до края на живота си. Често приятелите го срещаха на екскурзии по Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки.
към текста >>
7.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да
благодарят
, но от очите им излизаше светлина и музика.
После се отдръпнаха на една-две крачки и лакомо мляскаха засъхналия бял хляб. Аз наблюдавах как мляскат, лакомо гълтат и се опитваха да се усмихват. Отдавна не бях преживявал такова нещо. Аз също като малък бях преминал през немотия и глад и тогава дочух, че в това всеобщо мляскане и преглъщане имаше някаква музика. После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя.
Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да
благодарят
, но от очите им излизаше светлина и музика.
Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас. Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно. Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни. Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя.
към текста >>
8.
2_35 Цената на всеки ученик в Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за
благодарност
и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?
"Цената на всеки ученик в Школата" Ние сме на "Изгрева", на полянката, седнали сме пет-шест човека в беседката около Учителя и разговаряме. Води се разговор за стойността на авторитетите и за личностите в едно общество. Всеки от нас застъпва своя гледна точка, но никой не може да даде точна преценка и формулировка.
Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за
благодарност
и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?
" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така. Да, но Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това? Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена.
към текста >>
Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се
отблагодари
на Великия Учител.
Тогава въпросът за саможертвата стои съвсем просто и логично. Това е работа за Школата на Учителя и за Неговото Дело. Така се разрешава този въпрос. Цената на всеки ученик в Школата е строго определена. За тази цена е заплатено чрез Словото на Великия Учител.
Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се
отблагодари
на Великия Учител.
Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя. А най-великата награда за един ученик е послушанието му към Великия Учител и към Словото Му.
към текста >>
9.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
От десет прокажени само един се бе върнал да Му
благодари
и този човек бе чуждоземец.
Учителят ги пое и ги сложи на масата Си. "Това са пироните, с които утре те ще поискат да разпънат Братството и Христа за втори път на кръста. Но ако сторят това, ще платят жестоко, защото с тези пирони са платили общия обяд, който Бог раздава днес на гладните. Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева". Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж.
От десет прокажени само един се бе върнал да Му
благодари
и този човек бе чуждоземец.
А останалите бяха забравили. Та същото сега се повтори при нас. Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за благодарност оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им съвести. Един приятел още ги пазеше. Накрая, когато се разруши "Изгревът" и на мястото бе построена легация на Съветска Русия, този приятел взе торбичката със запазените пирони, отиде и обиколи целия зает от чужди легации "Изгрев", и ги "посади" покрай оградите им.
към текста >>
Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за
благодарност
оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им съвести.
Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева". Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж. От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец. А останалите бяха забравили. Та същото сега се повтори при нас.
Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за
благодарност
оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им съвести.
Един приятел още ги пазеше. Накрая, когато се разруши "Изгревът" и на мястото бе построена легация на Съветска Русия, този приятел взе торбичката със запазените пирони, отиде и обиколи целия зает от чужди легации "Изгрев", и ги "посади" покрай оградите им. Така той им върна пироните, с които бяха заплатили за гостоприемството на "Изгрева". Това означаваше, че окултният закон след време ще задействува. И той ще задействува, ако не по наше време, то по ваше време, защото с тези пирони те разпънаха Братството и го унищожиха.
към текста >>
10.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от
благодарност
е направил този план.
Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта?
" "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от
благодарност
е направил този план.
Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради. Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това? - и аз посочих с ръка целия "Изгрев". Учителят продължи: "Ако го построим, ще ни завидят и ще ни го вземат и дори ще ни изгонят оттук.
към текста >>
11.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Благодарих
на Учителя, че така е разрешил въпроса с тези клубове.
А това беше бунт срещу Словото на Учителя и срещу Школата на Учителя. Цяла нощ се молих на Учителя за разрешение на този въпрос. Накрая чух думите Му: "Ние ще ги откачим от братския електромер и всеки сам да се осветява с каквото и както иска." Нищо не разбрах. След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха. Веднага си спомних за думите на Учителя през тази нощ и веднага са прехвърлих няколко десетилетия назад, когато изгревяни направиха бунт срещу Учителя.
Благодарих
на Учителя, че така е разрешил въпроса с тези клубове.
Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса. Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала. Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад. Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е вредно за човека, затова те не използуваха тези помещения. Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост".
към текста >>
12.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на
благодарност
, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога.
"Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона.
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на
благодарност
, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога.
Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал.
към текста >>
13.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Благодарим
ти, брат!
Това, което е останало от времето на Учителя като оригинали, трябва да се отпечата в своя първообраз. Онова, което е дешифрирала Елена Андреева от оригиналните стенограми, трябва също да се отпечата в своя първообраз. Такава е волята на незнайния брат. Такава е волята на Незнайния войн на Бялото Братство. На колене пред него!
Благодарим
ти, брат!
Ти беше истински ученик на Учителя, защото Духът на Словото бе у теб и ти видя, че Словото на Бога нашего трябва да остане во веки веков. Амин. Днес Незнайният войн на Бялото Братство стои на своя пост. С двете си ръце той държи своя меч. Духът Господен е над него. Всеки миг той може да вдигне меча си и да разсече въздуха над него и под него, и да го стовари срещу враговете на Словото.
към текста >>
14.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И най- голямата
благодарност
на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва.
Всяко нещо Той извършваше внимателно, грижливо, по най-хубавия начин. "Каквото работите, работете го за Господа! " "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало! " Той използуваше за работа и тихите нощни или ранните утринни часове. Той казва: "Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът.
И най- голямата
благодарност
на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва.
И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва. Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ. Благодарността пък е израз, че ние оценяваме тази помощ." Небесни пратеници посещаваха Учителя. Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях.
към текста >>
И след свършване на всяка работа, пак
благодареше
с молитва.
"Каквото работите, работете го за Господа! " "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало! " Той използуваше за работа и тихите нощни или ранните утринни часове. Той казва: "Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най- голямата благодарност на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва.
И след свършване на всяка работа, пак
благодареше
с молитва.
Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ. Благодарността пък е израз, че ние оценяваме тази помощ." Небесни пратеници посещаваха Учителя. Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях. Учителят казва: "Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта!
към текста >>
Благодарността
пък е израз, че ние оценяваме тази помощ." Небесни пратеници посещаваха Учителя.
Той казва: "Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най- голямата благодарност на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва. И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва. Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ.
Благодарността
пък е израз, че ние оценяваме тази помощ." Небесни пратеници посещаваха Учителя.
Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях. Учителят казва: "Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта! Вън от Бога се създава грехът. Аз всякога се моля. Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, с чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога... Всеки ден отваряй душата си пред Господа!
към текста >>
Аз възнасям своята
благодарност
към Тебе!
Това беше молитва. Никой не беше я чувал дотогава и никой не я чу след това. "Странник съм на този свят. Никого не познавам, освен Тебе! Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене.
Аз възнасям своята
благодарност
към Тебе!
На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! " "Благословен от Бога, Ти, Учителю на Любовта, загдето тъкмо в тези дни донесе мир и светлина! Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта! "... Опитностите на Галилей Величков са записани през 1970-1983 год.
към текста >>
15.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И ще
благодариш
на Бога за това.
Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга. Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга. Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в тръните, в храсталаците, между тревичките. Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга.
И ще
благодариш
на Бога за това.
Така и ние ще работим в света при най-ограничените и тежки условия, при най- неблагоприятните условия, ще бъдем между тръни и бодили. Но с делата си, угодни Богу, ще ухаем на нещо красиво и хубаво. Когато се обърнат да видят кои са тия хора, няма да ни намерят, защото ние ще бъдем скрити от погледите на хората, ще бъдем между народа и ще работим в най- ограничителните условия на живота. Нали е казано в Писанието: "По делата им ще ги познаете". Който служи на Бога, за него е най-важно да изпълни Волята Божия".
към текста >>
16.
3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз се усмихнах състрадателно, той схвана това и рече: "Сестра, голяма карма изплащам, но
благодаря
на Бога, че съм в Школата на Учителя".
Братята го приемаха на равна нога с тях, стараеха се да не правят разлика между него и околните, но това, като че ли бе повече от старание и то се усещаше. Бяха си направили обща снимка всички лични младежи от младежкия окултен клас и той бе в нея усмихнат и безкрайно щастлив, че е между стройните левенти. Споделих с него, че е излязъл много хубаво на снимката, а той с горчива усмивка проточи: "Барабар Петко с мъжете". Имаше такава поговорка. Този народ я бе извел от големите си патила и тя бе вярна и в този случай.
Аз се усмихнах състрадателно, той схвана това и рече: "Сестра, голяма карма изплащам, но
благодаря
на Бога, че съм в Школата на Учителя".
Разделихме се и през целия ден не ми излизаше от ума, че ето, един такъв страдалец е прозрял такива големи истини, които онези младежи-левенти едва ли биха проумели в този си живот. След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт". Братът се оглежда и не вярва на ушите си. Сестрата повтаря отново дума по дума. Руси скача и започва да плаче.
към текста >>
17.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Игнат скача - як и буен, но веднага се сепва и му казва: "
Благодари
на Бога, че вече съм от белите братя, иначе жив нямаше да си отидеш у дома".
Той не издържа, махна с ръка, прибра се и се затвори в бараката. Ние също се прибрахме. Повече Игнат не посмя да свири вечер. Веднъж Игнат карал автомобил и един друг така го блъснал, че му ожулил колата. Виновният скочил и започнал да го хока.
Игнат скача - як и буен, но веднага се сепва и му казва: "
Благодари
на Бога, че вече съм от белите братя, иначе жив нямаше да си отидеш у дома".
Онзи го изглежда, уплашва се и си заминава. Игнат беше с комунистически идеи. Беше участвувал в нелегалната дейност и имаше много опитности как Учителят го е спасявал, които разказваше с удоволствие. Няма да забравя - беше на възраст, а се разхождаше на Витоша с къси панталонки и гол до кръста, докато другите ходеха с дълги панталони и якета. Беше много як и силен, но беше добър, когато можеше да превъзмогне буйната си кръв.
към текста >>
18.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Симеон Симеонов и
благодарността
ни към него" Това беше един брат, който беше много амбициозен.
"Симеон Симеонов и
благодарността
ни към него" Това беше един брат, който беше много амбициозен.
Той вземаше участие още от самото начало на Школата и неотклонно беше до Учителя със своята цигулка. Музикантите, които свиреха на Паневритмията, негласно се бяха разбрали помежду си и му бяха дали първенството, което се заключаваше в това да обявява програмата, да обявява песните, които се свиреха или трябваше да се пеят. Беше гръмогласен - гласът му тръбеше надалеч. Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото.
към текста >>
След беседата отидох при Галилей и му
благодарих
за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да
благодариш
на мене, а на Учителя".
Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме общение на душите ни с Бога. Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа. Станахме на крака за молитва. Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме. Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре.
След беседата отидох при Галилей и му
благодарих
за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да
благодариш
на мене, а на Учителя".
И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа? " Галилей Му отговаря, че може. Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе! " Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя. След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш!
към текста >>
Застанах смутена пред Галилей: "
Благодаря
ти, братче,
благодаря
и на Учителя!
Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе! " Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя. След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах. А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка.
Застанах смутена пред Галилей: "
Благодаря
ти, братче,
благодаря
и на Учителя!
" Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят. Те се разразиха, но Той беше взел мерки да не се позволи, да се попречи, защото слънцето трябваше да изгрее отново зад тези буреносни облаци, защото Словото Божие трябваше да се излее с благодат в душите на учениците. Това бе Школа и такава бе Школата: опитности и труд, грешки и погрешки, изправяне и учение и отново - много, много труд. Така, веднъж аз пак съм недоволна от поведението на Симеон Симеонов и съм пред Учителя, а Той казва за него: "Какво има в него? Нищо няма в него.
към текста >>
Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му
благодари
или да му направи един подарък".
Така не се събираха никъде, всеки си четеше сам както може и колкото може. По-късно се разруши салонът на "Изгрева" и там започнаха да се строят легации. Бяхме минали в една друга епоха. Ние не бяхме устроени, не бяхме подготвени за тази нова епоха. Защото новата епоха бе друга, тя бе за други хора, а не за нашето поколение.
Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му
благодари
или да му направи един подарък".
След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка. Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата благодарност. По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник! Представяте ли си? Всемировият Учител да остави свой заместник.
към текста >>
След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му
благодарихме
със стискане на ръка.
По-късно се разруши салонът на "Изгрева" и там започнаха да се строят легации. Бяхме минали в една друга епоха. Ние не бяхме устроени, не бяхме подготвени за тази нова епоха. Защото новата епоха бе друга, тя бе за други хора, а не за нашето поколение. Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък".
След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му
благодарихме
със стискане на ръка.
Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата благодарност. По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник! Представяте ли си? Всемировият Учител да остави свой заместник. Това означаваше, че той не знаеше нито кой е Учителят, нито откъде идва Словото Му.
към текста >>
Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата
благодарност
.
Бяхме минали в една друга епоха. Ние не бяхме устроени, не бяхме подготвени за тази нова епоха. Защото новата епоха бе друга, тя бе за други хора, а не за нашето поколение. Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък". След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка.
Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата
благодарност
.
По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник! Представяте ли си? Всемировият Учител да остави свой заместник. Това означаваше, че той не знаеше нито кой е Учителят, нито откъде идва Словото Му. Това Слово бе Божие и Бог бе слязъл на земята, между человеците, да им чете Словото.
към текста >>
19.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз съм дълбоко трогната,
благодаря
искрено на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат.
Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги. Кръстът на брат Борис го изпълни със скръб. От този момент той беше в непрекъсната молитва за него. Всяка нощ точно в 12 часа той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат. Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на легло.
Аз съм дълбоко трогната,
благодаря
искрено на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат.
Труден е земният път на всяка една душа. Още по-труден е земният път на оная душа, която е решила да служи- на Бога. Казано е в Писанието: "Подвизавайте се в Господа". И наистина, няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята. Този именно подвиг е основният мотив, който характеризира земния живот на брат Георги - на първо място Волята Божия.
към текста >>
Приеми нашата
благодарност
, нашата преданост, нашата любов.
Аз ще кажа: той бе бащата на Айтовския край. Кого не е излекувал? Кого не е подкрепял материално? Неизброими са твоите красиви дела, брат Георги! За тях трябва да се напише цяла книга.
Приеми нашата
благодарност
, нашата преданост, нашата любов.
Ние се покланяме пред светлата ти памет и твоя живот ще остане винаги в нашите сърца. Желая всички ученици на Учителя да бъдат като теб. Март, 1962 год. София Това слово е прочетено в Айтос по случай една година от заминаването на Георги Куртев. Девет месеца след това слово, на 1 януари 1963 година, двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от Софийския затвор.
към текста >>
20.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На отиване му
благодарих
и казах: "Брат Георге,
благодаря
ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка".
След това той ме покани да влезна в неговата молитвена стаичка. Влезнах в нея и усетих нещо особено, една духовна атмосфера. Той ме заведе да се помоля там. Остави ме сама. Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа.
На отиване му
благодарих
и казах: "Брат Георге,
благодаря
ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка".
Разделихме се. Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа.
към текста >>
21.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Някои от тях се усещаха задължени да се
отблагодарят
на Учителя по различен начин.
Но за някои от тях това бе импулс временен в техния живот. Други оценяваха този импулс и вътрешно благоговееха към Него. Трети не смееха официално да Го признаят, страхувайки се от официалното обществено мнение, което бе отрицателно настроено срещу Учителя и то главно подклаждано от свещениците и от други сили, които воюваха срещу Учителя. Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него. То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество.
Някои от тях се усещаха задължени да се
отблагодарят
на Учителя по различен начин.
Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя. Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му. И понеже те бяха музиканти, усещаха и бяха свидетели и съпричастници на това духовно изявление на песните Му, които отваряха човешките души и ги подготвяха да направят общение с Божествения Дух. Това общение понякога траеше миг за някого, но това му беше достатъчно да го помни цял живот.
към текста >>
22.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено
благодаря
на съдбата си и на Бога.
А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя.
И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено
благодаря
на съдбата си и на Бога.
В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните.
към текста >>
Благодаря
на Бога и за това.
Беше сериозен: "Отне ти се, за да ти се дадат по-дълбоки дълбочини". Аз тогава бях на шестнадесет години и не можах да разбера какво значи дълбочина. Това е някъде към 1914 година. Школата още не е открита. Но когато се откри Школата и когато дойде и музиката на Учителя, когато почнахме да я разучаваме и изпълняваме, и да вникваме в нея, трябваше да минат още много години, за да разбера какво значи окултна музика и какво значат дълбочини, широти и висоти в окултната музика на Учителя.
Благодаря
на Бога и за това.
Друго не мога да кажа. Когато постъпих в Музикалната академия, аз бях малко по-възрастна от съвипускниците си. Затова имах спънка при влизането си. През това време следвах във философския факултет. Ние имахме познат в Министерството на народното просвещение, който беше говорил с директора на академията, като беше казал "една много интелигентна госпожица".
към текста >>
На следващия ден аз отивам при Учителя и Му
благодаря
за това, че Той отвори крана.
Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония. Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно изпълнение. Но аз знаех, че това не бе мой успех, а на този, който бе отворил крана. Оказа се, че същата вечер на концерта присъствували нашият познат и директорът на Академията. Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс.
На следващия ден аз отивам при Учителя и Му
благодаря
за това, че Той отвори крана.
Учителят се усмихва и казва: "А сега учи, защото на нас ни трябват грамотни музиканти. Предстои ни голяма работа с музиката." По такъв начин влязох и по още по-необикновен начин, с голям труд и усърдие, завърших Консерваторията. Имаше години, когато, работейки върху музиката на Учителя, правех хармонизация на песните, получиха се някои пиеси, които бяха разработени от мен. Винаги, при всеки повод, аз Му показвах разработеното и наученото от мен. Той ги харесваше и ми казваше: "Ти пиши, а ние после ще ги издадем!
към текста >>
23.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му
благодарих
за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица.
Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това. За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги поздравя, но нямам сили.
Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му
благодарих
за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица.
От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти.
към текста >>
24.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Благодаря
на Учителя и веднага, на третата минута, се връщам да им го занеса.
Помолих ги да почакат пет минути. Отивам в бараката си - там където живеех, заставам сама и казвам: "Учителю, помогни ми! Ти ме изпрати да изправям грешките на Икономов. Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към Библията, която беше на масата ми. Отварям я и там в нея намирам оригинала.
Благодаря
на Учителя и веднага, на третата минута, се връщам да им го занеса.
Поднасям го, а те ми казват, че са преминали на друга песен. Е, как ви се струва това? Аз държах Библията в ръцете си, че като я треснах на масата, че всички подскочиха. Изкрещях: "Никакво преминаване! Ето ви оригинала и да видим сега, кой от вас ще коригира Божественото?
към текста >>
25.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Благодарение
на това, че Учителят стоеше зад мен и над мен, аз успях да издържа срещу комисията.
" Как съм изрекла това, не знам, но виждам цялата комисия изправена на крака. Това ги вбеси, защото аз поставях един принципен и за самите тях въпрос. А те се смятаха за най-заслужилите ученици на Учителя. Аз се чудя откъде дойдоха тези сили у мен да бъда една срещу цялата тази комисия? Но Учителят беше зад мен, защото Той ме бе поставил за тази работа.
Благодарение
на това, че Учителят стоеше зад мен и над мен, аз успях да издържа срещу комисията.
Искам да кажа, че комисията се беше събрала по принцип да одобри и даде оригиналните песни на Учителя. Повтарям: комисията се беше събрала да одобри и даде веднъж завинаги оригиналните песни на Учителя. Но тази комисия беше убедена предварително сто на сто, че ще ме срази окончателно, веднъж завинаги ще се справи с мен и ще се даде правото на Кирил Икономов. Само Боян Боев знаеше, че работя с оригинала и очакваше да види какво ще решат другите и тогава и той да се приобщи. Така се приемаше песен след песен, така аз докладвах за всяка песен измененията на Кирил по текста или мелодията.
към текста >>
26.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години" Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава
неблагодарна
работа, ако не беше лично ми наредил Учителят.
"Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години" Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава
неблагодарна
работа, ако не беше лично ми наредил Учителят.
А също не бих могла да издържа и отдавна да съм в Невидимия свят, ако не беше помощта от Учителя. За да се издаде песнарката по онова време беше необходима луксозна хартия и ние я закупихме от един печатар. Заплатихме за 1 500 кг хартия 540 000 лв., толкова, колкото струваше тогава един едностаен апартамент, че дори и двустаен. Хартията я бяхме укрили на "Изгрева". Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат.
към текста >>
27.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз моята задача с Кръстю съм си я разрешила
благодарение
на Учителя.
Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него. А знаете ли, че местата на учениците около Учителя бяха строго определени от Него и само Той можеше да ги променя? И понеже между мен и Савка имаше много конфликти, аз си казах, че Кръстю е нейна задача, а не моя.
Аз моята задача с Кръстю съм си я разрешила
благодарение
на Учителя.
Отивам веднъж при Учителя и чувам как Той хока и се караше със силен глас на Савка. Застанала съм на прага, вратата е отворена, а аз слушам и виждам какво става в стаята на Учителя. Не мога да се повърна, а стоя и слушам, и гледам. Учителят й се караше за Кръстю - че се увлякла по него, че го допуща до себе си и че той, Кръстю, е еди-какъв си - не смея да цитирам думите на Учителя. А Савка само охкаше и ахкаше и викаше от болки в защитата си.
към текста >>
28.
3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Вместо тя да е
благодарна
, че помествам песните, които са дадени чрез нея от Учителя и вместо Братството да се радва, че сме включили нови песни на Учителя, то нещата се извъртяха така, че всички се опълчиха срещу мене.
Махнахме тези думи, смятахме, че не е необходимо да ги има. В забележките отбелязахме, че са дадени чрез ученик и толкоз. Това доведе до бесни реакции от нейна страна срещу мене. Освен това имаше и голяма реакция на приятелите срещу мен - защо съм включила нейните песни. Да се чудиш или да се кръстиш!
Вместо тя да е
благодарна
, че помествам песните, които са дадени чрез нея от Учителя и вместо Братството да се радва, че сме включили нови песни на Учителя, то нещата се извъртяха така, че всички се опълчиха срещу мене.
А за реакцията на Кирил Икономов и неговите приятели срещу мен да не говорим. За тях разказах по-рано. Упрекнаха ни, че това не са песни на Учителя, но аз и Борис Николов имахме много доказателства, че това са песни на Учителя. Какви бяха тези доказателства? Първо: Знаехме и виждахме, че тя ходи при Учителя и че Той работи с нея.
към текста >>
29.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и
благодарност
, че са се отървали по такъв хубав начин от нея.
Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов".
Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и
благодарност
, че са се отървали по такъв хубав начин от нея.
Те повече не работиха с нея. С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя. Защо ли? Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона. А на "Изгрева" не можеше да има примадони.
към текста >>
30.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Благодари
Му мислено и тръгва все по-уверено и без да се бави.
И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя. Преодолява страха и изненадата. Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя.
Благодари
Му мислено и тръгва все по-уверено и без да се бави.
Където трябва, светлината спира да се движи и това значи, че трябва да направи почивка. Когато тръгне светлината, тръгва и той. Мислено преживява онези събития от Библията, когато Духът Господен във вид на огнено кълбо нощем и огнен стълб денем е водил евреите през пустинята. Сега преживява същото. Така, в размишление за онези исторически библейски години и за огнения стълб, който е водил евреите, той е вече в подстъпите към върха.
към текста >>
31.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дори прие с голяма
благодарност
изданието на Гришата.
Обръщам се към Борис и му казвам: "Виждаш ли каква нова беля ти направи на Учителя и на Братството, като не даде да се извадят онези снимки с Ярмила и мен и да се направи албум за "Паневритмията", за да се приложи към текста, който ние, трите сестри, направихме? Ти не ги даваш, а ето, дойде време и се намериха хора, които извадиха нови думи за текст на "Паневритмията". Утре ще извадят нови упражнения и нови обяснения. И ти ще носиш отговорността за това! " Той стои, мълчи и нищо не казва.
Дори прие с голяма
благодарност
изданието на Гришата.
Е, питате ли ме как съм живяла с този човек петдесет години? Но този път няма да мълча и ще кажа истината, защото трябва някой да я каже. И трябва да я знаете! А вие ще си проверите сами колко струва тази истина. Аз знам.
към текста >>
32.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но
благодарете
, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини.
Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя. Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща.
Но
благодарете
, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини.
Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите. Чак тогава ще се реализира Христовият закон, който се носи от Христовия Дух: "Един за всички и всички за един! " Забележк а на редактора: До 1992 година нито един член на тази комисия няма публикация на спомени и материали за музиката и песните на Учителя. Материали на Галилей Величков, Мария Тодорова и Мария Златева се публикуват за пръв път, записани лично от автора на този труд.
към текста >>
33.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той се усмихна,
благодари
и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици на Братството, прелетяло през вековете.
Бях решила да Го питам и за други такива, събрани в главата ми, мисли. Но това беше у дома. А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици. Дойде моят ред, аз станах и отидох при Него. Поднесох Му сладкиша.
Той се усмихна,
благодари
и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици на Братството, прелетяло през вековете.
"Учителю, виждате ли как цялото Братство се е разположило на полянката като ято бели птици, които са дошли от вековете - ято бели птици на Бялото Братство? " Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях. Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим. Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал.
към текста >>
34.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Накрая казва: "
Благодарение
на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята".
Накрая, звуците, долитащи до ушите ни, се оформят в някакъв мотив. Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив. Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко. Учителят я извиква и й изсвирва песента. После я изпява.
Накрая казва: "
Благодарение
на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята".
Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам.
към текста >>
С учителската си професия тя се пенсионира и преживяваше с пенсията от нея, като непрекъснато ежемесечно
благодареше
на Учителя с молитви за стореното Му голямо Добро за нея.
Защото Словото на Учителя създава Школата и вътрешния живот на ученичеството. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика, при което човешката душа се стреми да изпълни Волята на Бога, а човешкият дух - да я приложи. След малко Катя Грива "оживява". "Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя. След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана учителка.
С учителската си професия тя се пенсионира и преживяваше с пенсията от нея, като непрекъснато ежемесечно
благодареше
на Учителя с молитви за стореното Му голямо Добро за нея.
Катя бе ученик в Школата на Учителя!
към текста >>
35.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Част от тези пари бяха давани и от отделни братя и сестри за делото на Школата в знак на
благодарност
, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого.
На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват. Те създават духовните закони в Школата. Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици. Остави цял "Изгрев", а Братствата в провинцията имаха салони и много имот. Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа.
Част от тези пари бяха давани и от отделни братя и сестри за делото на Школата в знак на
благодарност
, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого.
Тези пари се предаваха на Учителя, а Той ги предаваше на Тодор Стоименов, който за най-голяма изненада на всички ни, ги държеше под дюшека си и както казваше той, единствен от цялата Школа спеше върху десятъка на Господа. Но други бяха спали на празни дюшеци и в главите им бяха влезнали какви ли не истории за тези пари. На "Изгрева" имаше сили, които бяха разрушителни отвътре. Имаше и подобни сили извън "Изгрева", които бяха насочени срещу Братството. Тези разрушителни сили имаха своите проводници вътре в Братството и вън от него.
към текста >>
36.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Борис върви и се моли: "Господи,
благодаря
Ти, че на ранина и в зори Те познах в моя живот." Гръблашев пристигна в Америка, свърза се с розенкройцерите и там остана.
" "Ама, Учителю, аз нищо не разбирам от всичко това! " "Напротив, всичко е ясно и разбрано." Накрая Борис се усмихва и казва: "Учителю, аз оставам тук! " "Ето, виждаш ли как се проясняват нещата и стават ясни за онези, които имат очи да видят и уши да слушат, какво Бог в тези времена говори чрез Великия Учител! " Борис се сбогува. Учителят протяга десницата си за да я целуне.
Борис върви и се моли: "Господи,
благодаря
Ти, че на ранина и в зори Те познах в моя живот." Гръблашев пристигна в Америка, свърза се с розенкройцерите и там остана.
Намери не онова, което търсеше, защото се беше разминал с Христа, защото не го разпозна и то тук, в България!
към текста >>
37.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само
благодарение
на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна гибел.
Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме възрастните приятели, които без изключение имаха познание и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми. Освен това много от членовете на младежкият клас при Учителя бяха преди това посещавали сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, който им издаваше специални грамоти с печати за завършеното си теософско образование. Впоследствие някои, които отиваха при него и едновременно посещаваха Учителя, трябваше да се определят или за единия, или за другия. Много от тях дойдоха при Учителя, но запазиха познанията си от теософите, като през времето на цялата Школа поглеждаха с едно око към тях, а понякога и с две очи. Трудно можеха да се освободят от влиянието на теософите.
Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само
благодарение
на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна гибел.
Ще ви разкажа два интересни случая с двама наши приятели. Единият от тях беше Никола Нанков, който по онова време посещава едновременно сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, но също и младежкия окултен клас при Учителя. След време се разболява и получава голямо и нетърпимо главоболие, което го сваля на легло. Накрая решава да търси помощ от Учителя. От бараката, в която лежи болен, решава да отиде на петдесет метра от нея - до стаичката, където е Учителят.
към текста >>
Благодарение
на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята.
Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога. Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята.
Благодарение
на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята.
Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада.
към текста >>
38.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" "
Благодаря
Ви, Учителю, за помощта", а Той продължи: "И друг път не закъснявай, за да не изкушаваш другите и да не заангажираш Небето и Бога." Такива случаи имаше много, но нито един с другия не си схождаше.
". Разказваше ми: "Само за миг аз бях на земята, онези, като че ли нещо видяха - така се уплашиха, че побягнаха от мен. Какво видяха не зная. Но когато се прибрах на "Изгрева", Учителят стоеше на балкона и ме чакаше. Аз минах покрай Него и плачех. Учителят ме запита: "Как е, сестра?
" "
Благодаря
Ви, Учителю, за помощта", а Той продължи: "И друг път не закъснявай, за да не изкушаваш другите и да не заангажираш Небето и Бога." Такива случаи имаше много, но нито един с другия не си схождаше.
По този път от града за "Изгрева" нито една сестра не пострада, но много имаха различни опитности как Учителят ги е охранявал и пазил. Вие ще ги намерите и проучите, ако - разбира се - бъдат описани от потърпевшите. В София имаше една религиозна секта "Ангелска тръба", която водеше злостна кампания срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Беше явно, че за това им бе заплатено от църквата. Един член от тази секта дойде на "Изгрева", отиде при Учителя, Който бе на поляната и започна разпалено да говори срещу Него и да Го обвинява.
към текста >>
Така тя с кучето се прибира на "Изгрева" и то я придружава до бараката, където от
благодарност
тя му дава един сладкиш, който бил приготвен и нарочен за Учителя.
Понякога Учителят изпращаше някой брат да пресрещне и доведе закъсняла по пътя за "Изгрева" сестра. Имаше и друг случай, когато една сестра се бе уплашила от един мъж, който се е опитвал да върви след нея още долу в града. И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно. Онзи преследвач, като видял голямото куче и като видял как то ръмжи застрашително, се отказал да преследва сестрата.
Така тя с кучето се прибира на "Изгрева" и то я придружава до бараката, където от
благодарност
тя му дава един сладкиш, който бил приготвен и нарочен за Учителя.
Като разказва това на Учителя, Той се усмихва; "Все едно дали на кучето или на Мене." Сестрата тогава разбира Кой е изпратил кучето в този миг. Благодари Му. Така се развиваха нещата тогава на "Изгрева". Нямаше безобидни неща и случайни събития!
към текста >>
Благодари
Му.
И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно. Онзи преследвач, като видял голямото куче и като видял как то ръмжи застрашително, се отказал да преследва сестрата. Така тя с кучето се прибира на "Изгрева" и то я придружава до бараката, където от благодарност тя му дава един сладкиш, който бил приготвен и нарочен за Учителя. Като разказва това на Учителя, Той се усмихва; "Все едно дали на кучето или на Мене." Сестрата тогава разбира Кой е изпратил кучето в този миг.
Благодари
Му.
Така се развиваха нещата тогава на "Изгрева". Нямаше безобидни неща и случайни събития!
към текста >>
39.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "
Благодаря
за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата.
Сега всичко хубаво се разреши." И отново заспива и се унася. Вероятно нещо се бе разрешило - нещо, което ние не разбрахме и над което, тридесет години след това, непрекъснато умуваме. Дали бяха политическите събития, на които Той даде Своя насока за разрешение или беше съдбата на Школата и начинът за нейното просъществуване. Ние не го разрешихме. Но вие ще разрешите тази загадка.
По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "
Благодаря
за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата.
Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа. Учителят беше много огорчен от отношението на българите към Него при пребиваването Си в този народ. Много пъти, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело. И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват. Но когато дойдоха, те Го намериха положен на смъртното ложе и искрено съжаляваха, че се е измъкнал от тяхното възмездие.
към текста >>
40.
3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"
Благодаря
Ти Господи, за Любовта, Която си изпратил на света.
Никой не може да придобие Любовта, докато за него природата не оживее. Тогава ти ще бъдеш способен да станеш носител на Великата Божия Любов. Когато почувствуваш вътрешния живот на природата, тогава ти ще бъдеш достоен и способен да бъдеш носител на Любовта. Докато природата не оживее във вас, не можете да развиете Любовта. "(Виж "Учителят говори " - статията за природата).
"
Благодаря
Ти Господи, за Любовта, Която си изпратил на света.
Благодаря Ти Господи, за Мъдростта, Която си изпратил на света. Благодаря Ти Господи за Истината, Която си изпратил на света, за да ни доведеш в Твоя дом на блаженство." Това е Великият план на Бога, това е краят на Еволюцията. Тази формула показва какъв е Великият план на Бога. Очаква ни нещо велико. За всеки един от нас са отпуснати големи богатства.
към текста >>
Благодаря
Ти Господи, за Мъдростта, Която си изпратил на света.
Тогава ти ще бъдеш способен да станеш носител на Великата Божия Любов. Когато почувствуваш вътрешния живот на природата, тогава ти ще бъдеш достоен и способен да бъдеш носител на Любовта. Докато природата не оживее във вас, не можете да развиете Любовта. "(Виж "Учителят говори " - статията за природата). "Благодаря Ти Господи, за Любовта, Която си изпратил на света.
Благодаря
Ти Господи, за Мъдростта, Която си изпратил на света.
Благодаря Ти Господи за Истината, Която си изпратил на света, за да ни доведеш в Твоя дом на блаженство." Това е Великият план на Бога, това е краят на Еволюцията. Тази формула показва какъв е Великият план на Бога. Очаква ни нещо велико. За всеки един от нас са отпуснати големи богатства. Тези богатства не ви се поверяват, защото сте още малки.
към текста >>
Благодаря
Ти Господи за Истината, Която си изпратил на света, за да ни доведеш в Твоя дом на блаженство." Това е Великият план на Бога, това е краят на Еволюцията.
Когато почувствуваш вътрешния живот на природата, тогава ти ще бъдеш достоен и способен да бъдеш носител на Любовта. Докато природата не оживее във вас, не можете да развиете Любовта. "(Виж "Учителят говори " - статията за природата). "Благодаря Ти Господи, за Любовта, Която си изпратил на света. Благодаря Ти Господи, за Мъдростта, Която си изпратил на света.
Благодаря
Ти Господи за Истината, Която си изпратил на света, за да ни доведеш в Твоя дом на блаженство." Това е Великият план на Бога, това е краят на Еволюцията.
Тази формула показва какъв е Великият план на Бога. Очаква ни нещо велико. За всеки един от нас са отпуснати големи богатства. Тези богатства не ви се поверяват, защото сте още малки. Когато пораснете, ще ви се дадат тия богатства.
към текста >>
41.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и
благодариха
пред Великия Учител, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света.
Учителят го вдига и го повежда в стаята Си. След него влиза и Боян Боев. А Руси остава отвън. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя. Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя.
Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и
благодариха
пред Великия Учител, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света.
Руският народ заплати с милиони жертви - над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременният бич в ръцете на Бога. Достойно е да се отбележи, че този руски офицер, четейки страници от Словото на Учителя в село Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по Дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло на света. А там на "Изгрева", когато зърна Учителя, за миг той Го позна и разбра, че се намира пред Бога и затова извика: "Отец мой! И Бог мой!
към текста >>
42.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Затова ще бъда винаги
благодарна
на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми.
За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение.
Затова ще бъда винаги
благодарна
на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми.
С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България. Всички бяха чисти, спретнати, защото за всички съборът беше свещен. Но в това красиво чувство не липсваше веселост, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота.
към текста >>
43.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Благодарение
на това, че частно учех пеене и предавах уроци по цигулка, справях се добре с всичко.
"Учение и служение на Високия Идеал" След като завърших учителския отдел при Музикалната академия през 1922 година, бях назначена за учителка по пеене в Мездра.
Благодарение
на това, че частно учех пеене и предавах уроци по цигулка, справях се добре с всичко.
Разпявах учениците, излъчвах солисти, самата аз им свирех на цигулка и пеех. Успях да ги накарам да обикнат музиката и оттам да ме слушат. Образувах голям смесен хор. Преподавах на десетина ученика по цигулка. Третата година образувах малък оркестър от учениците си.
към текста >>
44.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с
благодарност
за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя.
Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност. Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата. Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила. На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала.
И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с
благодарност
за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя.
През 1929 година Братството предприе екскурзия до Седемте рилски езера. Минахме през Сапарева баня и оттам - през Паничище нагоре. Пътят беше стръмен, но върволицата от братя и сестри вървеше след Учителя. От Паничище нагоре пътят беше вече по-приятен, макар и да се изкачваше, защото минаваше през гористи пътеки, докато стигне до високия хребет при хижа "Скакавица". Тясната пътека се изкачваше стръмно нагоре и ни караше често да се спираме и да поемаме дъх.
към текста >>
45.
4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и
благодаряхме
на Бога.
След беседата всички запяхме, просълзени от радост. Това бе голямо чудо - да се види как се вселява Духът в Учителя и как развърза езика Му, и как чрез Него отново започна да тече Словото на Бога. След беседата отидохме на полянката и изиграхме Паневритмията. След това Го заобиколихме и, плачейки от радост, целувахме ръката Му. Той също плачеше.
Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и
благодаряхме
на Бога.
За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух в Учителя и свалянето на Словото на Бога чрез устата на Учителя. За мен, в този момент, песните на Учителя означаваха извисяване към Духа Господен и призоваване на Силите Господни да се проявят в Сила и Живот чрез Учителя. Песните на Учителя за мен означаваха в този миг възвисяване към Духа Божий, а Духът Божий означаваше вселяване в Учителя, идване и втичане чрез Него на Словото на Бога. Това бяха два момента на един звезден миг - възвисяване чрез песента на Учителя към Бога и вселяване на Божествения Дух в Учителя. Следващият звезден миг бе втичането на Божието Слово в Него, Слово, което се изля чрез устата Му и чрез българския език и думи в Слова на Своето Божествено Слово.
към текста >>
46.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
За
благодарност
аз му помагах да учи музика.
Те и двете уповаваха на мене. А аз бях слаба. Той ме подпомогна много. Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя - редовно, при всяко писмо. Пращаше ми и колети.
За
благодарност
аз му помагах да учи музика.
А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее. Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата. Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах. Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча.
към текста >>
47.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя
благодари
и си замина успокоена.
Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я. Тя почтително Му целуна ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него. Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези неспокойни времена може да вземе сина си в Германия.
Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя
благодари
и си замина успокоена.
Не след дълго започнаха бомбардировките над София. Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там.
към текста >>
След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Него заради съвета Му.
Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа.
След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Него заради съвета Му.
Но тя прояви и послушание към него, защото остави сина си тук и, връщайки се заради него в България, си спести ужасите от края на войната в Германия, а може би и по такъв начин беше спасила и собствения си живот. След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя. Сестра Ярмила беше оформила една група от братски деца на "Изгрева" и ги учеше да играят балет. Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури. На Ярмила Учителят беше казал за някои песни, когато се пеят да се съпровождат с движения, които да отговарят на текста.
към текста >>
48.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще
благодари
.
Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде. После ще дойде другият турист, с новите разбирания.
Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще
благодари
.
Това бяха сценки по идеи на Учителя, взети от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната. Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика. Имаше моменти, които са записани в съзнанието ни като очевидци на онази епоха. Но те идват понякога спонтанно и ни връщат назад във времето на Учителя. Те се явяваха като музикална пауза в живота на ученика.
към текста >>
49.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Искам да спомена заслугата на един наш приятел,
благодарение
на който можахме да отпечатаме песните на Учителя.
Там отпечатаха колите и очаквахме там да ги подвържат. Но по редовен график печатницата трябваше да се ремонтира и боядисва и спряха всякаква дейност. Тогава Неделчо Попов изкара колите от печатницата, натовари ги бързо на една каруца с кон и ги премести при себе си - там, където работеше и стояха доста време там, непосредствено зад гърба му, на работното му място, натрупани на купища по коли. Когато го питаха какво е това, отговаряше, че са песни, религиозни песни на Синода. Една нощ Неделчо Попов ги пренесе с няколко каруци у нас - на "Симеоновско шосе" 14 и ние ги вдигнахме на нашия таван.
Искам да спомена заслугата на един наш приятел,
благодарение
на който можахме да отпечатаме песните на Учителя.
Това е Борис Рогев, който беше директор на военната печатница. Той подписа заповедта да се отпечатат песните на Учителя. Благодарение на него се получи това разрешение. Той бе наредил печатането на песнопойката да става през нощта. И така тя бе напечатана през нощите.
към текста >>
Благодарение
на него се получи това разрешение.
Когато го питаха какво е това, отговаряше, че са песни, религиозни песни на Синода. Една нощ Неделчо Попов ги пренесе с няколко каруци у нас - на "Симеоновско шосе" 14 и ние ги вдигнахме на нашия таван. Искам да спомена заслугата на един наш приятел, благодарение на който можахме да отпечатаме песните на Учителя. Това е Борис Рогев, който беше директор на военната печатница. Той подписа заповедта да се отпечатат песните на Учителя.
Благодарение
на него се получи това разрешение.
Той бе наредил печатането на песнопойката да става през нощта. И така тя бе напечатана през нощите. Борис Рогев беше верен брат, имаше много срещи и опитности с Учителя, които за съжаление не описа. Но той написа и за пръв път даде на българите един голям свой труд за прабългарския календар, от който водят начало всички днешни календари по света. Така че той има две заслуги: едната - към Братството, за издаването на песните, а другата - пред българския народ, с която му отвори очите за славното му минало, за това, че в онази епоха българите са дошли със знание, което е превъзхождало знанието, намиращо се в Европа.
към текста >>
50.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Благодарение
на тази вълшебна тъкан и на тези "нишки", той създаде тази симфония, която не записа.
Каква вълшебна тъкан у него се бе изтъкала чрез тези "нишки", ние само можем да гадаем. Но той казваше накрая така: "Когато прочета на стари години това писмо, чак сега разбирам какво нещо е любовта." А Асен бе опитал много неща, които предлага светът. Не беше се лишил от нищо. Както по времето, когато бе на "Изгрева", така и по времето, когато отиде в света, потъна в него и работи за него. Но "нишките" на Димитрина бяха изтъкали в него вълшебна тъкан.
Благодарение
на тази вълшебна тъкан и на тези "нишки", той създаде тази симфония, която не записа.
А трябваше да я запише. Учителят му бе казал само една дума: "Работи! " А човек, когато работи, той сътворява, съгражда и чрез творчеството си представя нещо на себе си и на ония, за които работи. Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд.
към текста >>
Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори
благодарение
"Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството!
Учителят му бе казал само една дума: "Работи! " А човек, когато работи, той сътворява, съгражда и чрез творчеството си представя нещо на себе си и на ония, за които работи. Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения.
Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори
благодарение
"Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството!
То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика.
към текста >>
51.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Аз отправям своята
благодарност
към Тебе.
"Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят": "Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене.
Аз отправям своята
благодарност
към Тебе.
На тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Дързост в Христа Текст и мелодия, дадена от ученик. Но е евангелска песен. Ние с евангелистите сме братя. Аз не правя разлика.
към текста >>
52.
5_13 Най-малкото добро
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи,
благодаря
Ти!
Учителят настройва цигулката и почва да свири. Свири Той "Благославяй, душе моя, Господа". Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми.
Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи,
благодаря
Ти!
Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си? " Учителят казва: "Направи най-малкото добро! " Сестрата се казва Толева - съпруга на Иван Толев, редактор на списанието "Всемирна летопис".
към текста >>
Учителю, как да
благодаря
на Бога за изцелението си?
Свири Той "Благославяй, душе моя, Господа". Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти!
Учителю, как да
благодаря
на Бога за изцелението си?
" Учителят казва: "Направи най-малкото добро! " Сестрата се казва Толева - съпруга на Иван Толев, редактор на списанието "Всемирна летопис".
към текста >>
53.
5_32 Имотите на богатите братя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на
благодарност
за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
" Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Някои от тях бяха бездетни.
Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на
благодарност
за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата! " Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха много години - повече от десет.
към текста >>
54.
5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той отговори: "Германия ще загуби войната и България трябва да побърза и да вземе мерки." Занесоха това на Фердинанд, а той вместо да
благодари
, че може да се измъкне от войната, взе че нареди да се интернира Учителят във Варна.
Българските войски бяха по фронтовете - мръзнеха, гниеха и гладуваха окъсани и голи в окопите. Мъжете бяха по фронтовете, а жените трябваше да орат и сеят по нивите. Конете и добитъкът бяха мобилизирани на фронта. Геният на злото като похлупак бе затиснал България. Отидоха и запитаха Учителя какво ще стане по-нататък.
Той отговори: "Германия ще загуби войната и България трябва да побърза и да вземе мерки." Занесоха това на Фердинанд, а той вместо да
благодари
, че може да се измъкне от войната, взе че нареди да се интернира Учителят във Варна.
Той бе интерниран във Варна и отседна в хотел "Лондон" в една малка стаичка на тавана. Когато дойдоха двама стражари да го отведат, Той каза: "Аз ще замина за Варна, но този, който ви изпрати, ще замине от България и няма вече никога да се върне." Тези, които чуха това, доживяха да видят как се сбъдна изгонването на Фердинанд от България. Събитията на фронта и положенията на войските беше плачевно. Донасят на Учителя за всичко най-подробно. При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет.
към текста >>
55.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Та доживяхме да видим, освен как Учителят пусна руснаците-комунисти в България, но и как за
благодарност
те разрушиха "Изгрева" и си направиха своя легация там.
Кой бе виновен за това? Кой ги покани за пръв път на "Изгрева"? Това бяха братята и сестрите, които членуваха в комунистическата партийна група. Те ги поканиха. А имената им ще намерите в техните протоколи.
Та доживяхме да видим, освен как Учителят пусна руснаците-комунисти в България, но и как за
благодарност
те разрушиха "Изгрева" и си направиха своя легация там.
Аз знам, че за това тяхно деяние те ще бъдат наказани. Но още не е дошло времето за това. Думите на Учителя не могат да се преиначат и прескочат. Веднъж Той каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват, защото от 8 000 години никога досега тези духове не са допускани в управлението в никоя страна в света - в цялата история на човешката цивилизация." Така седят нещата. А ние ги проверихме и ги проверяваме вече тридесет-четиридесет години.
към текста >>
56.
5_59 Еврейският равин в София става християнин
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Най-важното е, че
благодарение
на Учителя, Даниел Цион прие християнството.
Еврейската община тук бе голяма и много богата. За равин на синагогата в последните години беше назначен Даниел Цион. Как се случи така - не зная, но той дойде на "Изгрева", срещна се с Учителя, направи контакт с Него и присъствува на няколко беседи. Много пъти той идваше на "Изгрева", провеждаше разговори с Учителя и четеше Неговите беседи. Дори се качи на нашия лагер на Рила, престоя известно време и взе участие в общия братски живот.
Най-важното е, че
благодарение
на Учителя, Даниел Цион прие християнството.
Прие го от Учителя в Дух и Истина. Той продължаваше да изпълнява службата си на главен равин в София, но в своите проповеди вмъкваше идеи от Словото на Учителя. В последните години той написа и няколко книги, в които вмъкна идеи от Словото на Учителя. След 1945 година, когато всички евреи се изселваха доброволно в Израел, те продаваха имотите и къщите си на безценица и много българи ги изкупиха. Тогава и Даниел Цион замина за Израел, за Обетованата земя.
към текста >>
57.
7_05 Бракосъчетание на музиканти
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с Учителя, за което много съм му
благодарна
.
Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града. Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили". Аз казах: "Защо, сестра, така мислите? " А тя продължи: "Ще ви разкажа моята опитност за моя брак. И вие ще имате предвид защо ви казвам това." Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва: "Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния музикант, който беше съмишленик на Учителя.
Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с Учителя, за което много съм му
благодарна
.
И разбира се, като общувахме много дълго време, решихме да се оженим. След което пък решихме следното -нека да питаме по-напред Учителя, да видим Той какво ще ни каже. И наистина, един ден се явихме пред Учителя и Му казахме: "Учителю, имаме намерение да се оженим. Вие какво ще кажете? " Учителят отговори: "Поотделно сте добре.
към текста >>
58.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример.
към текста >>
59.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
За
благодарност
към Учителя, тя започна да превежда от български на френски книгата "Учителят говори".
Който е бил неин ученик, проговорваше френски. Тя беше добър педагог. Аз също съм учила при нея. Но тя се претовари, заболя от умствена преумора, разстрои се. Накрая дойде при Учителя на "Изгрева", а Той й даде метод за лечение и тя оздравя.
За
благодарност
към Учителя, тя започна да превежда от български на френски книгата "Учителят говори".
За да се справи по-добре с българския език й помагаше Георги Радев, който също знаеше добре френски. Сестра Маркова няколко пъти е споделяла с мен следното: "Преди смятах, че българският език е обикновен, прост, нелогичен, език с малко изразни средства. Но, когато започнах да превеждам от български на френски, разбрах какво представлява този език със своето разнообразие и с невъзможността мислите на Учителя да се преведат с адекватни изразни средства на френски език. Добре, че се заех да превеждам тази книга, за да просветне в мен истината за величието на Словото на Учителя. Той случайно не е избрал този език, за да предаде Своето Слово на Бога за човеците по земята".
към текста >>
Благодарение
на тази дъска, няколко песни от Учителя бяха записани с тебешир от музикантите и днес ги имате документално заснети.
Добре, че се заех да превеждам тази книга, за да просветне в мен истината за величието на Словото на Учителя. Той случайно не е избрал този език, за да предаде Своето Слово на Бога за човеците по земята". След като оздравя, сестра Маркова се вслуша в съветите на Учителя да преустанови тези непрекъснати курсове за изучаване на френски език. Така се оказа, че тази черна дъска, с която тя си служеше, вече не беше й потребна и тя я подари на Братството. А тя ни вършеше много голяма работа, защото бе направена изкусно с две подвижни плоскости, които се движеха вертикално и едната можеше да се вдига нагоре, а другата да се сваля надолу.
Благодарение
на тази дъска, няколко песни от Учителя бяха записани с тебешир от музикантите и днес ги имате документално заснети.
Затова разказах историята на черната дъска. Обикновено след беседа в клас се изпяваха няколко песни. След което приятелите заобикаляха Учителя и Му целуваха ръка. Това продължи дълго време. Но един път, след като свърши беседата и след като се изпяха песните, Учителят вдигна дясната Си ръка с длан напред, високо опъната над главата, слезе засмян от катедрата и мина покрай всички нас.
към текста >>
60.
8_03 Симеон Симеонов
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Вие
отблагодарихте
ли му се?
Защото Доброто ще донесе светлина в съзнанието на ученика, ще го просветли, той ще осъзнае грешката си и след това ще се коригира в едно, второ, трето направление. И всяка една добродетел, която човек развива, е връзка, която се съединява с онази добра черта, която се намира във всеки един от нас. Това води до разширение на съзнанието, до навлизане на нови идеи от Словото на Учителя в осветеното и пробудено съзнание на ученика. Тези думи ги споменах, за да може по-ясно да изложа следния случай. На една беседа Учителят каза за Симеон Симеонов: "Ето, този брат вече двадесет и пет години ви свири и е неотклонно на своя пост като цигулар.
Вие
отблагодарихте
ли му се?
Той редовно ви свиреше. Вие какво му дадохте в замяна на неговото старание? Ето, аз му давам сега една ябълка като подарък. И вие също му дайте нещо, за да изпълните една задача". Тази задача я приехме за разрешаване.
към текста >>
Туй, че Учителят му дал ябълката за
благодарност
, той го беше приел като указание, че го оставя за свой заместник.
Аз срещнах Симеон и му разказах какво съм дешифрирала от беседата на Учителя. А той ми отговори: "Това нещо не е толкова важно. Важно е онова, което каза Учителят, а вие го изпуснахте, не го записахте, не го дешифрирахте и не го отпечатахте". И какво се оказа? След онази задача на Учителя със Симеон, когато му бе подарена ябълката, Симеон си наумил, че по този начин Учителят го е оставил за свой заместник.
Туй, че Учителят му дал ябълката за
благодарност
, той го беше приел като указание, че го оставя за свой заместник.
А поради това, че ние също му направихме подаръци, той сметна, че сме се съгласили той да ни бъде ръководител. Аз отидох и разпитах подробно Паша и Савка. Те не си спомниха, но едновременно провериха в стенограмата. Там бяха отбелязани онези думи на Учителя, които предадох. След това попитах братята и те също отрекоха, че е имало такова нещо.
към текста >>
61.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил
благодарен
за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение.
Така Учителят посети концерта на италианския цигулар Чомпи. По- късно той дойде на "Изгрева" и присъствува на една вечеря, където бяха разменени различни мисли с Учителя за неговото изпълнение. По-късно, в Америка, Чомпи се срещнал с наш приятел Георги Сталев. Тогава музикантът Чомпи му отворил кутията на цигулката си. Вътре бил закачен портретът на Учителя.
Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил
благодарен
за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение.
Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко". Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му. Учителят отиде и даде ласкава оценка. Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо удоволствие - както на Кавалджиев, така и на всички нас. Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри.
към текста >>
62.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Всеки път когато получаваше пенсията си,
благодареше
на Учителя, че има издръжка.
Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаме как Учителят има грижа за всеки един от нас. През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила. Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си. Дойде време и Катя се пенсионира.
Всеки път когато получаваше пенсията си,
благодареше
на Учителя, че има издръжка.
По характер Катя бе много сдържана и не всичко разказваше. Беше доста заета с духовния си живот и не обичаше физическата работа, както и бита на физическото поле. Дори и чиниите чакаше някой друг да й помогне да ги измие. Не искаше да върши къщна работа, но накрая животът я научи сама да се грижи за всичко. Дори стигаше дотам, че не искаше да си готви, а живееше със суха храна и чай.
към текста >>
63.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
От негова страна това бе един
благодарствен
жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя.
Учителят дълго време живееше на "Опълченска" 66 в една къща- близнак. От другата страна живееше семейството на Георги Димитров. При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа книжнина да се прехвърля през двора и да се пази при Него. Освен това, Учителят лично спаси Георги Димитров, както и рождената му сестра Елена. Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева".
От негова страна това бе един
благодарствен
жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя.
Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и предоставянето му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави. Българите сами предадоха свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци. Запомнете това добре. След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му. Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя.
към текста >>
64.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
Благодарение
на това, че тя издържа на всички противодействия, успяхме да приключим този том.
Всеки ще се определи, независимо дали някому е изгодно това, защото всеки трябва да се подчини на Словото на Великия Учител, ако иска да бъде ученик и да бъде съучастник в Общество "Бяло Братство". В това общество трябва да влизат само онези, които признават и се подчиняват на Словото на Учителя като го прилагат в живота си и работят с музиката на Учителя и играят Паневритмията на Великия Учител. В течение на шест месеца този материал бе диктуван на Марийка Марашлиева и чрез нейния машинопис видя бял свят. Работеше се, като на всеки четири дни по три дни се пишеше на пишеща машина, по шест часа дневно. Това бе една дълга, трудна и уморителна работа.
Благодарение
на това, че тя издържа на всички противодействия, успяхме да приключим този том.
Тя е съвременничка на много от тези събития, които са описани. Тя познава почти всички лица, които бяха съавтори на този труд. Когато писахме този материал с нея, тя бе навършила 70 човешки години. С нея работехме по една строго определена програма от 1986 година и която до този момент изпълняваме. Според мен, друго лице не можеше да вземе участие в тази работа, защото бяха правени в разстояние на няколко години три безуспешни опита да привлека за работа по-млади лица от Общество "Бяло Братство".
към текста >>
65.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
След това отиват да се помолят и да
благодарят
за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св.
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега.
След това отиват да се помолят и да
благодарят
за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св.
Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец.
към текста >>
66.
V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ
,
13 февруари 1899 год., гр. Варна
,
ТОМ 2
Правило на живота ти ще бъде, всичко да изпълняваш, за всичко да
благодариш
.
Преди да, повикаш ще ти отговарям и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов, да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам.
Правило на живота ти ще бъде, всичко да изпълняваш, за всичко да
благодариш
.
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си. Аз съм, Аз Бог Един, ще те утвърдя във всичко и мирът ти ще изгрее като утринното слънце на живота. (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Свидетелствата Господни са дадени. Отговорите на учениците са получени.
към текста >>
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да
благодариш
в сърцето си.
Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов, да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде, всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш.
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да
благодариш
в сърцето си.
Аз съм, Аз Бог Един, ще те утвърдя във всичко и мирът ти ще изгрее като утринното слънце на живота. (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Свидетелствата Господни са дадени. Отговорите на учениците са получени. С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство.
към текста >>
67.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Не, не.
Благодари
.
И защо? Ето това е то. Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега.
Не, не.
Благодари
.
Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти.
към текста >>
68.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не
благодари
.
Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено.
И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не
благодари
.
Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последния ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мене. И когато минеш благополучно, ще те заведа в една нова област, в един нов живот тебе непознат досега и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действуваш и работиш. Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение.
към текста >>
69.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Но бъди
благодарен
и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си.
Къде са отлетели сега? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самого тебе? Да, без всяко съмнение.
Но бъди
благодарен
и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си.
И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си? Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?
към текста >>
Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди
неблагодарен
, но
благодарен
.
Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? “ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си. Защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе.
Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди
неблагодарен
, но
благодарен
.
Душата ти, която Господ е упазил и възлюбил, е най-големия дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си?
към текста >>
Бъди
благодарен
, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение.
Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.
Бъди
благодарен
, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение.
Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде.
към текста >>
И
благодари
се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци.
Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята към слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта. Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата.
И
благодари
се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци.
И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен.
към текста >>
И виж, той никога не роптае, той винаги е
благодарен
.
Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта. Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци.
И виж, той никога не роптае, той винаги е
благодарен
.
Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина.
към текста >>
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с
благодарност
отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен.
Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло.
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с
благодарност
отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен.
Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
към текста >>
Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм
благодарен
.
И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател.
Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм
благодарен
.
Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
към текста >>
70.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и
благодаря
на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола.
96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил. На осми октомври 1898 год. Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год. от Издателство Бяло Братство под ISBN 954-8091 -16-Х, като бе придружено с обяснителни бележки. 2. „Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр.
96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и
благодаря
на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола.
Господ е вече възтържествувал. Гпавата на тая старовременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19. миналия (месец) Аз видях нашия Господ.
към текста >>
71.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Излезнах от затвора и
благодарях
на Бога, че има още честити мъже по земята.
До него дойдоха книжата на следствието. Той ги разгледа, погледна ме и без да каже нито дума взе книжата, скъса ги и ги хвърли в коша: „Свободен си! " Той разбра каква е работата. И понеже беше офицер, а тогава офицерите ги обучаваха на чест, доблест и достойнство. По тези три качества всички офицери от воюващите армии си приличаха, но се различаваха по това кой срещу кого воюва.
Излезнах от затвора и
благодарях
на Бога, че има още честити мъже по земята.
Вървя по улиците на Белград, никого не поглеждам, нито хората, нито витрините и на гарата научих, че влака ще дойде след няколко часа. Парите, които ми бяха взели ми върнаха. Ама тези пари в шапката, сложени под хастара бяха заминали с шапката за Прага. Вървя по града и купих два големи бели хляба. Купих една чанта и ги турих в нея.
към текста >>
72.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на
благодарност
поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога.
Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, даваха Му в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Значи, те си правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почваха да се набират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по-простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби на хората, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от живот от тогавашните лекари.
Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на
благодарност
поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога.
Тази лепта беше давана в бял плик съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура. Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето така се издържаше този дом, който не беше Аврамов дом, но дом на Бога, рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин. Всеки посетител идваше и носеше нещо без никой да го кара или да го задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул.
към текста >>
73.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Благодарение
, че не му стана нищо.
Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а Йорджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата. Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но както и да е успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата. Понеже е на високо случи се кобилицата на отпреде ми и хоп по главата му и то се строполя на земята.
Благодарение
, че не му стана нищо.
Пак на бой и убийство ми върви както някога брат. Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши". Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати.
към текста >>
74.
39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК
,
Борис Николов- Блага Тачева
,
ТОМ 2
бе изпълнена молбата ни да напише няколко думи за тази комуна, за което й
благодарим
.
Да не дойдете до нашето разочарование, защото Високият Идеал, той е недосегаем за човешки ръце. Този разказ за комуната в гр. Казанлък бе написан от дъщеря им Блага Тачева, живуща на ул. „Столетов" 10,гр. Казанлък. На 1 ноември 1973 г.
бе изпълнена молбата ни да напише няколко думи за тази комуна, за което й
благодарим
.
Беше ни изпратила по една снимка на родителите си.
към текста >>
75.
52. ПЧЕЛИНЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тази годна беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии,
благодарение
на Учителя.
После същото слага и на себе си. „Да хапнем , сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери, който ни е донесъл този буркан." Сестрата изяжда меда, облизва лъжицата и казва: „Ама, Учителю, това не може ли да стане и тук та всеки един от нас поне в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: „Може и да стане." На следващия ден Учителят е вече строг и казва: „Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." И после Той се грижеше цяла година за кошерите. Извикваше по някой и друг помощник, но главно Той ги преглеждаше и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина.
Тази годна беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии,
благодарение
на Учителя.
Накрая Учителя занесе една тенекия и на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед и на всеки да напълни лъжицата и да я поднася в собствената му чиния. Така всички се облажихме с меда и така се сбъдна и изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: „Учителю, много Ви е сладък меда! " Учителят се усмихва и казва: „Сладък е защото аз изнесох една беседа на пчелите. Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед.
към текста >>
76.
54. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като се нахранеха, след
благодарствената
молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска кой колкото има.
През 1927 г. след събора Учителят нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси; Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията.
Като се нахранеха, след
благодарствената
молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска кой колкото има.
А който няма пари не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства. Но като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно.
към текста >>
77.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ето така това ще се съхранява за следващите поколения
благодарение
на сестра Теофана Савова.
Братът запомни това, дойде и ми го каза и аз тутакси си спомних, че това е точно така. И ето вече обяснението е пълно. Но виждате ли сега как работи небето? Стотици хора са минали през вратата на Теофана Савова и стотици хора са гледали тези три ноти и на мнозина може би тя е казала какво означават. Но само на този брат тя каза, че това са онези ноти, които са от емблемата на котвата.
Ето така това ще се съхранява за следващите поколения
благодарение
на сестра Теофана Савова.
Песента „Бог е Любов" има две части. В първата част на песента „Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие на Безграничния, което идва от центъра на живота. Това е Всемировата Любов на Бога, която идва от центъра на Космоса и отива към периферията и обхваща целия Всемир. Това отговаря на излизането от Бога на Абсолютния Дух на Битието, който преминава в Божествения Дух, а Той в Истината, а Истината в Словото. А това отговаря на онзи надпис „Глава на Твоето Слово е Истината".
към текста >>
78.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Хем да
благодари
, хем да Му се благослови плодородието.
Обикновения боб Той сам си го приготовляваше, а понякога сестрите го правеха на чорба, друг път на плакия, боб пюре и пр. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше бяха плодовете -ябълки, круши, сливи и грозде. Той употребяваше много плодове. От провинцията имахме братя овощари с хубави градини и добри стопани, които отглеждаха плодове и зеленчуци. И от най-хубавото, което получаваха изпращаха на Учителя.
Хем да
благодари
, хем да Му се благослови плодородието.
Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те ги провеждаха на опити берекет изпълваше домовете им. И от него изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Учителят даваше на общата кухня. Деликатното здраве на Учителя.
към текста >>
79.
77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Трингов смяташе, че тази картина е благословила успеха му и от
благодарност
подари тази картина на Методи Константинов и понеже той нямаше къде да я държи, реши и я подари на нас.
Оригиналът се пази. Тя направи ред копия от тази картина, а ние направихме цветна.репродукция и я отпечатахме. Картина с блажни бои на братския салон беше нарисувана от Трингов. Той в една своя изложба постави тази картина. На тази изложба бяха закупени много негови картини и тя има голям успех.
Трингов смяташе, че тази картина е благословила успеха му и от
благодарност
подари тази картина на Методи Константинов и понеже той нямаше къде да я държи, реши и я подари на нас.
Сега тя виси над моето легло. Палатката на Учителя на Рила, както и няколко картини от рилския Му живот са рисувани от Иван Тричков, който също беше наш приятел, голям художник, специално художник на рилския пейзаж. Когато отивахме лятно време на Рила той ще дойде и ние ще му дадем условия, защото той не беше богат човек, а като човек на изкуството все бе в нужда. Но особено бе разположен към Братството. Много работи беше възприел от нас, а неговата жена беше наша сестра.
към текста >>
80.
88. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Благодарение
на тези приятели бяха издадени материалите на 8-те Младежки Събори.
Обикновено Георги Радев изпращаше съобщенията за тези събори, а писмата-отговор бяха адресирани до Жечо Панайотов. Още в началото се реши да се направи просветен фонд, който да издаде всички материали по Младежките събори. Такъв фонд бе създаден като бе съставен просветен комитет от Младежкия клас, в който влизаха трима братя и три сестри. И всички трябваше да внасят сумите си в централния касиер, който беше Жечо Панайотов. Като организатор за фонда бе определен Кръстю Тулешков.
Благодарение
на тези приятели бяха издадени материалите на 8-те Младежки Събори.
Това е интересен материал за проучване. По-късно този фонд се опита да подпомогне издаването на беседите от Младежкия Окултен Клас, които бяха много изостанали. Всеки Младежки събор завършваше с екскурзия на Рила. С Учителя пребивавахме много дни сред природата. Обикновено ходехме на Мусала.
към текста >>
81.
91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И вечерта да
благодарите
на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята!
Само те се движат около тебе. През този ден, ако направите задачата хубаво, вие не ще бъдете на земята. Ако искате да влезете в новия живот, трябва да си приготвите съвършени тела - духовни тела. Един ден на месеца да мислите защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това тяло. Целия ден да размишлявате и да сте във връзка с цялото Битие.
И вечерта да
благодарите
на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята!
Един ден на месеца да благодариш на Бога, че ни е надарил с хиляди дарби. Тогава да се сбъдне стиха: „Всичко, което се случва с тия, които любят Бога, Бог го превръща за тяхно добро." Та всичко, което се случва с нас Бог да го превърне в наше добро. Така да се прослави Бог! През тази година не се позволява да биеш. Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш гримаса с устата си, или пък с очите си, през тая година не се позволява да гледаш накриво някого.
към текста >>
Един ден на месеца да
благодариш
на Бога, че ни е надарил с хиляди дарби.
През този ден, ако направите задачата хубаво, вие не ще бъдете на земята. Ако искате да влезете в новия живот, трябва да си приготвите съвършени тела - духовни тела. Един ден на месеца да мислите защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това тяло. Целия ден да размишлявате и да сте във връзка с цялото Битие. И вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята!
Един ден на месеца да
благодариш
на Бога, че ни е надарил с хиляди дарби.
Тогава да се сбъдне стиха: „Всичко, което се случва с тия, които любят Бога, Бог го превръща за тяхно добро." Та всичко, което се случва с нас Бог да го превърне в наше добро. Така да се прослави Бог! През тази година не се позволява да биеш. Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш гримаса с устата си, или пък с очите си, през тая година не се позволява да гледаш накриво някого. В първите дни на всеки месец ще избереш един ден за тая задача, а понеже януарий ,вече на изтичане, то в януарий можете да изберете или днешния ден (28) или сряда (31 януарий).
към текста >>
82.
93. Вестник „БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Този вестник се крепеше
благодарение
на това, че за работата се плащаше извънредно малко.
Първите броеве бяха отпечатани на един лист. Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията. Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари. Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му.
Този вестник се крепеше
благодарение
на това, че за работата се плащаше извънредно малко.
Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа. Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов. В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация. Той си има своите достойнства и нашето поколение се ползваше от него. Най-ценното в него е втората страница на вестника.
към текста >>
83.
96. ПЕНТАГРАМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава всеки от възрастните приятели от
благодарност
и че са направили залог с Бога Му даваха по една златна монета.
По този въпрос има писано малко от Боян Боев. Учителят я беше отпечатвал сам. Както всяка работа, която вършеше Учителят сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по Негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си.
Тогава всеки от възрастните приятели от
благодарност
и че са направили залог с Бога Му даваха по една златна монета.
Така Учителят беше събрал може би 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете членовете на-финансовия съвет, след като ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях не ги обявиха, както му беше реда и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребявали с тях. Но милицията.
към текста >>
При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за
благодарност
трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре.
Който има Пентаграма, трябва да спазва няколко условия: 1.Да бъде чист човек. 2.Където го сложи в стаята си там трябва да има хармоничен живот. Явяват ли се някакви противоречия, дрязги, мъчнотии - това иещо обръща самите сили на Пентаграмата срещу самия човек в стаята и може да го постигнат много нещастия след това. Затова е много отговорно да сложиш Пентаграма в домът си. Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма.
При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за
благодарност
трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре.
С туй той се отблагодаряваше на небето. Щом Пентаграмата представя символиката на един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде за Братството. И повечето братя правеха тази жертва със златна монета. Даде един наполеон в замяна на туй, което е получил от Учителя. Има правила за работа с Пентаграмата, има история и има още много други неща.
към текста >>
С туй той се
отблагодаряваше
на небето.
2.Където го сложи в стаята си там трябва да има хармоничен живот. Явяват ли се някакви противоречия, дрязги, мъчнотии - това иещо обръща самите сили на Пентаграмата срещу самия човек в стаята и може да го постигнат много нещастия след това. Затова е много отговорно да сложиш Пентаграма в домът си. Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре.
С туй той се
отблагодаряваше
на небето.
Щом Пентаграмата представя символиката на един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде за Братството. И повечето братя правеха тази жертва със златна монета. Даде един наполеон в замяна на туй, което е получил от Учителя. Има правила за работа с Пентаграмата, има история и има още много други неща. Познавам един млад брат, който работи върху нея и след това ще направи монография.
към текста >>
Щом Пентаграмата представя символиката на един път на човешката душа към Бога, значи той от
благодарност
трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде за Братството.
Явяват ли се някакви противоречия, дрязги, мъчнотии - това иещо обръща самите сили на Пентаграмата срещу самия човек в стаята и може да го постигнат много нещастия след това. Затова е много отговорно да сложиш Пентаграма в домът си. Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на небето.
Щом Пентаграмата представя символиката на един път на човешката душа към Бога, значи той от
благодарност
трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде за Братството.
И повечето братя правеха тази жертва със златна монета. Даде един наполеон в замяна на туй, което е получил от Учителя. Има правила за работа с Пентаграмата, има история и има още много други неща. Познавам един млад брат, който работи върху нея и след това ще направи монография. Без знание не може да се работи с Пентаграма.
към текста >>
84.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След свършването на обеда Той посочи някоя
благодарствена
песен, която ще се изпее, за да се отправи към небето за този хубав братски живот.
За останалите творци светът е много широк и там има стотици зали и хиляди слушатели, които ще ги очакват. Това е разрешението на задачата. Учителят винаги започваше беседата си с песен и завършваше с песен. Музиката съпътстваше Учителя при всички случаи на живота Му. При общи обеди Учителят обичаше да се изпълнят някои песни от всички както сме седнали на масите преди обеда.
След свършването на обеда Той посочи някоя
благодарствена
песен, която ще се изпее, за да се отправи към небето за този хубав братски живот.
Учителят много държеше на музиката като педагогически метод. Така както са записани песните, един истински музикант, който живее със Словото на Учителя ще запази духа на песните. Мария Тодорова имаше амбицията и особено залягаше на това, точно да се изпълнят песните Му както ги е дал и да се спази духа на песента. Всяка песен си има дух и настроение. И отначало тя имаше успех, защото обичаше творчеството на Учителя и го търсеше в Словото Му, в музиката Му и в самият Му живот.
към текста >>
85.
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сълзите на очите на полицая изразяват
благодарността
си към брат Начо, който се застъпва за него.
Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията".
Сълзите на очите на полицая изразяват
благодарността
си към брат Начо, който се застъпва за него.
Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: „Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува? " Онзи мълчи и нищо не може да разбере. А брат Начо отива веднага на ул. „Опълченска" 66 и там вижда Учителя, че е седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай заобиколен от сестрите. Той се обръща към сестрите: „Налейте на брат Начо един чай!
към текста >>
86.
166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и отива да
благодари
на Учителя.
На времето противовъздушната отбрана на София освен противосамолетни оръдия имаше и големи прожектори, които изпращаха светлинен сноп един метър в диаметър в небето над София, те шареха по него и търсеха самолетите, че като ги осветят да станат добре осветена мишена, за да бъдат по-добре обстрелвани от противозенитните оръдия. Ето с един такъв прожекторен сноп, но вече от всеобща мисъл и грижа за Игнат Котаров бива изпратен от Мърчаево заедно с мощна сила и подкрепа на Учителя. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно то се си записват часът и денят, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров. След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие. Учителят се усмихнал: „Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него".
След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и отива да
благодари
на Учителя.
Учителят му казва: „Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път! " Игнат се насълзява, излиза вън и разказва целия случай. Ние слушаме и дойде време да го опишем.
към текста >>
87.
167. ОБЪРНАТА КОЛА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Приятелите като научават всичко това отиват да
благодарят
на Учителя.
Дойде ли брат Славчо? " това продължило около един час. След това Учителят се прибрал в палатката си. Сестрите отбелязали часът и времето на разходката на Учителя пред палатката. Тя съвпаднала с часа на обръщането на колата.
Приятелите като научават всичко това отиват да
благодарят
на Учителя.
Учителят казва на Славчо: „И друг път се вслушвай в гласът на твоя Ръководител! " Славчо кимва с глава и разбира кому дължи своето спасение.
към текста >>
88.
172. РЕПЕТИЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сестра Дора знае причината, усмихва се и
благодари
на Учителя.
Онова което трябва да подготвят и отрепетират за три часа те го свършили за един час. Хористите били пуснати точно в упоменатия час за завършване на репетицията. Всички излезнали и се чудели. Каква е тази работа? Изпяхме и научихме това за един час, което бе определено да се свърши за три часа.
Сестра Дора знае причината, усмихва се и
благодари
на Учителя.
към текста >>
89.
185. НАПАДЕНИЕТО СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 год. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И пак да
благодарим
на милостта на Учителя, че Той съкрати тези дни на възмездие от Невидимия свят.
Веднъж казал: „Туй, което сега минавам е повече от Голгота". Друг път каза: „Този който ме е вързал, Той ще ме развърже". И наистина Учителят бе развързан, Той оздравя, започна да се движи свободно и да говори и изнася своите беседи години след това. Той ни даде пример на търпение, сила и вяра и как да посрещаме и носим страданията си. Последиците от това нападение и от тези удари българския народ получи през 1943 г., когато английските и американски самолети бомбардираха София.
И пак да
благодарим
на милостта на Учителя, че Той съкрати тези дни на възмездие от Невидимия свят.
По този повод Учителят каза: „Аз взех 90% от страданията на българския народ. Остават 10%, а на тях само Бог има власт". Видяхме, че точно това се изпълни. Тези, които устроиха побоя, понесоха наказанието си от други по-силни от тях, изпратени да изпълнят Божията воля и да възстановят Божията правда в света.
към текста >>
90.
7. СЪЛЗИТЕ.
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След това се приближава към Учителя, целува Му ръка и казва: „Учителю,
благодаря
!
Братът изтръпва. Тези думи се отнасят тъкмо за него. Това тъй го разтърсва, думи на съчувствие и утеха. Товарът слиза от гърба му, в душата му пак се възстановява мира и радостта от живота се връща в него. След беседата излиза на поляната, отново играе Паневритмия, но вече има крило на надежда.
След това се приближава към Учителя, целува Му ръка и казва: „Учителю,
благодаря
!
" А Той се усмихва: „Напротив ангелите ти благодарят, че с твоите сълзи те напоиха своите градини." На Изгрева отново е слънце за душата на Борис.
към текста >>
" А Той се усмихва: „Напротив ангелите ти
благодарят
, че с твоите сълзи те напоиха своите градини." На Изгрева отново е слънце за душата на Борис.
Тези думи се отнасят тъкмо за него. Това тъй го разтърсва, думи на съчувствие и утеха. Товарът слиза от гърба му, в душата му пак се възстановява мира и радостта от живота се връща в него. След беседата излиза на поляната, отново играе Паневритмия, но вече има крило на надежда. След това се приближава към Учителя, целува Му ръка и казва: „Учителю, благодаря!
" А Той се усмихва: „Напротив ангелите ти
благодарят
, че с твоите сълзи те напоиха своите градини." На Изгрева отново е слънце за душата на Борис.
към текста >>
91.
8. МАЛКОТО ДОБРО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Как да
благодаря
за това?
Въпреки това тя решава да отиде към полянката и ето насреща й Учителят. „Какво има? " „Имам ревматизъм в краката, едва ходя." Учителят казва: „Слънчеви бани" и отминава. Ала в същия момент болките на сестрата престават. На другия ден сестрата отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Вие казахте да правя слънчеви бани, но не стана нужда, понеже веднага след срещата ми с Вас болките престанаха.
Как да
благодаря
за това?
" Учителят казва: „Като направиш най-малкото добро! " Сестрата бе Анка Каназирева. Тя разбра, че човек се свързва с Цялото само чрез малкото. То е ключът, който отключва вратата на изобилието, за да се втече от Великото към Малкото.
към текста >>
92.
16. КОГАТО ТОЙ ПРИСЪСТВУВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те бяха замислили по-лошо за тебе, но
благодари
, че с това се отърва!
Сестрата застава отстрани и се чуди защо Учителят реди камъните. Сестрата поздравява, отива при чешмата да си налее вода, но като стъпва на един от камъните подхлъзва се и пада тъй, че главата й се насочва към друг остър камък. Ако се беше ударила в него, щеше да си разбие главата, ала някак инстинктивно подлага ръката си, главата й се удари на меко. Пострада малко ръката й, но си спаси главата. Учителят й казва: „Стани!
Те бяха замислили по-лошо за тебе, но
благодари
, че с това се отърва!
" Сега сестрата разбра защо Учителят редеше камъчетата, чистеше чешмата и присъстваше точно в това време и на това място. Има съотношение в живота на човека. За да потечеш като извор трябва да се изчистиш отвътре, да се отпушиш, да изтече мътилката събрана от векове. Първо е чистенето, след това отпушването, след това изтичането и накрая да се подготвиш и в теб да се втече от чистата вода на Божествения извор на Духа.
към текста >>
93.
17. СРЕЩА С ХРИСТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Човекът се обува,
благодари
и си тръгва.
Селянинът отговорил: „Ще дойда! " Тръгват двамата, пристигат до къщата на брат Пеню, но той не смей да покани човека вътре, жена му е голяма противница, прави сцени, вика, кара се. Пеню казва: „Почакай малко тука." Човекът чака пред вратата. Пеню влиза, след малко се връща, носи един чифт обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи. Казва на човека: „Обуй се сега!
" Човекът се обува,
благодари
и си тръгва.
Пеню бърза за братската вечеря. Като влиза, всички са вече насядали и Учителят е там. Пеню разправя за срещата си с човека. Учителят казва: „Това беше Христос! " Пеню се удря по челото.
към текста >>
94.
18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но сълзи на
благодарност
и радост.
Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи.
Но сълзи на
благодарност
и радост.
Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград.
към текста >>
Целуват ръцете на Учителя и Му
благодарят
.
Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост.
Целуват ръцете на Учителя и Му
благодарят
.
Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата.
към текста >>
Като я получиш тогава ще
благодариш
, защото чрез
Благодарността
ти се свързваш с Великото в живота.
След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. А страданията ти се изпращат, за да вдигнеш глава и да потърсиш помощ от Господа на Силите.
Като я получиш тогава ще
благодариш
, защото чрез
Благодарността
ти се свързваш с Великото в живота.
към текста >>
95.
20.Лудият кон
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А Гръблев мълчи смутен, объркан и
благодари
мислено на Бога, че е останал жив.
Една сила от светлина, блясък, която ме ослепи. Като отворих очите си, конят си тича направо към казармата. Офицери и войници бяха наизлезли да гледат. Пристигнахме на двора, коня целия в пяна". Притичаха се войници, хващат го, той слиза, офицерите го поздравяват.
А Гръблев мълчи смутен, объркан и
благодари
мислено на Бога, че е останал жив.
В това време сестра Иларионова е в София при Учителя. Дошла да си вземе сбогом. Ще тръгва на другия ден за Търново. Както разговарят, изведнъж Учителят спира думата си, затваря очи и после като ги отваря казва: „Спасихме брат Гръблев! " Сестрата се учудва на думите му, но записва в тефтерчето си датата, часа, минутата и думите, които Учителят казва.
към текста >>
Когато идва в София Гръблев
благодари
на Учителя за спасението си.
След два-три дни в Търново сестрата се среща с брат Гръблев и го пита: „Брат Гърблев, на тази и тази дата, в толкова часа не Ви ли се е случвало някакво премеждие? " Брат Гръблев й разправя случая с коня. А Елена Иларионова добавя: „Да, Учителят каза тогава: „Спасихме брат Гръблев! " „Аз извиках към Учителя, нямах друго спасение." Какви възможности има Духът, неограничени. Той владее силите, и условията.
Когато идва в София Гръблев
благодари
на Учителя за спасението си.
А Той му посочва строго с пръст: „И друг път да не изкушаваш Господа Твоего с неблагоразумието си." Какви задължения има Духът! Към всички и дори към Едного.
към текста >>
96.
35. ПОСЛУШАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След това ми казва: „Много ти
благодаря
.
Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко. Тя казва: „Но сега е евтин материала. Ще построя, пък ще вземам наем от новото здание. Но, ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори се старата къща, но с парите, които имаше тя я поправи.
След това ми казва: „Много ти
благодаря
.
Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията Помощ и благословение. Друг случай.
към текста >>
Отиват и двете да
благодарят
на Учителя.
Трети случай. Идва една сестра при Учителя разтревожена и Му казва: „Нямам писмо от дъщеря си, да не се е случило нещо лошо с нея? " Учителят постоява малко съсредоточава се и казва: „Дъщеря ти след три дни ще си дойде. Малко не е добре, но не се безпокой, ще й мине." Така и стана. След три дни се завърна дъщеря й.
Отиват и двете да
благодарят
на Учителя.
А Той казва: „Благодарността е връзката между ученика и Божието Благословение. За всичко благодарете! "
към текста >>
А Той казва: „
Благодарността
е връзката между ученика и Божието Благословение.
Идва една сестра при Учителя разтревожена и Му казва: „Нямам писмо от дъщеря си, да не се е случило нещо лошо с нея? " Учителят постоява малко съсредоточава се и казва: „Дъщеря ти след три дни ще си дойде. Малко не е добре, но не се безпокой, ще й мине." Така и стана. След три дни се завърна дъщеря й. Отиват и двете да благодарят на Учителя.
А Той казва: „
Благодарността
е връзката между ученика и Божието Благословение.
За всичко благодарете! "
към текста >>
За всичко
благодарете
!
" Учителят постоява малко съсредоточава се и казва: „Дъщеря ти след три дни ще си дойде. Малко не е добре, но не се безпокой, ще й мине." Така и стана. След три дни се завърна дъщеря й. Отиват и двете да благодарят на Учителя. А Той казва: „Благодарността е връзката между ученика и Божието Благословение.
За всичко
благодарете
!
"
към текста >>
97.
58. ВЯРАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Брат Гръблев само повтаря в себе си: „Господи,
благодаря
Ти!
Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък". Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него. Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва дъжд като из ведро.
Брат Гръблев само повтаря в себе си: „Господи,
благодаря
Ти!
Ти ме послуша Учителю." След този случай авторитета му сред турците порасна много. За тях той беше Божий човек, чийто молитви се чуват и изпълняват.
към текста >>
98.
65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Човекът си върна кошницата,
благодари
на Учителя и заднешком се оттегли.
Учителят се приближава до човека и посочва на Ради да остави кошницата до него. Казва на човека: „Нашето грозде е още зелено, ето това е узряло! " Човекът се навежда взема кошницата и си тръгва, като колкото по се отдалечава, по-бърза, докато почва да тича. След няколко дни Учителят седи пред салона с няколко братя и сестри. Идва онзи човек, оставя до Него кошницата, целува Му ръка и си отива като се кланя непрекъснато, все с лице обърнато към Него.
Човекът си върна кошницата,
благодари
на Учителя и заднешком се оттегли.
Беше му дошло времето да яде от гроздето на Учителя, но не му беше дошло времето да се нахрани със Словото на Учителя. Важно е да улучиш времето си и времето да те срещне точно тогава когато трябва. Ние на Изгрева имахме тази привилегия да сме с времето на Учителя.
към текста >>
99.
70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз отправям своята
благодарност
към Тебе, на Тебе Господи възложих своето упование.
Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели до сега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдълбочен в себе си. Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя. Но Учителят все така с притворени очи запя песента: „Странник съм на този свят, никого не познавам освен Тебе, Ти Господи Боже мой си създал всичко за мене.
Аз отправям своята
благодарност
към Тебе, на Тебе Господи възложих своето упование.
Да възлезе молбата ми към Тебе! " Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен. Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя настана благоговейно мълчание.
към текста >>
100.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Скромни, простички блага за които тъй сме
благодарни
на Учителя.
Като се приближих до Него и Го поздравих и му целунах ръката Му. А той каза: „Изпреварихме с една минута". С това искаше да ми обясни защо е бързал толкова. Какво разположение внася картофената супичка след напрежението? Колко е приятно гореща, ароматична, особено когато има резенче лимон и малко чер пиперец.
Скромни, простички блага за които тъй сме
благодарни
на Учителя.
На вечерята Учителят пак се усмихна, погледна приятелите и каза: „Изпреварихме с една минута! " Всички се усмихват. Но аз не се усмихвам. Нещо в мен ми нарежда да запомня всичко това. И когато през 1950 г.
към текста >>
НАГОРЕ