Търсене в текстове за 'безстраш'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Борис Николов

с малко легло. „Ние ще излезем. Имаме среща и едно събрание. А ти остани тук да спиш. Ако чуеш да се чука по стените или по тавана, да не се плашиш. То това го правят духовете. А пък лампа нямам понеже преди няколко деня, един от духовете се разсърди и смачка газената лампа. Така че лапма нямам." Останах сам в старата къща от преди 1000 години. Аз не се уплаших, макар че всички стаи тъмни, чардака тъмен и градината тъмна. А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие. Ние няколко младежи в Габрово бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но посред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща,която ми даде толкова
към текста >>

2. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща владиката щем не щем. Учениците и някои от дълбоко религиозни жени посрещнаха го до моста в Хаджи шура. Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост. Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен не съм се уплашил от него. Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар
към текста >>

3. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Борис Николов

си сестра се е грижила за Учителя. Хайде де, тя не може да Свари два картофа в едно канче с вода, а ще се грижи за Учителя. Изкуство, умение и дарба е това да можеш да се грижиш за някого. Като кажа сестра Мария - разбирай добро сърце. Винаги е била гонена от всички. Оказа се, че е издръжлив човек. Тя в Братството заради приятелството си с мене беше гонена от сестри. Но тя издържа. Не се уплаши от никого. После когато стана гонението срещу Братството и аз бях хвърлен в затвора, тя бе безстрашен човек. Издържа на всички опасности. Нейното добро и крепко сърце издържа. Ние сме били в планината с нея при най-лоши условия. Газили сме сняг до коляно, спали сме на платнища в студ и дъжд, но не съм имал случай тя да ми се оплаче. Издържа на всичко. Прекарали сме мъчни положения. Притесняваха я и я атакуваха хора отвън, но тя държеше здраво. Беше силен човек отвътре, а отвън беше витка, нежна, но издръжлива. Не се прекърши и устоя на борбите, които аз водех. След заминаването на Учителя тя започна на всяко 27 число, всеки месец да дава вечеря на приятели в чест на деня на Учителя. Тя приготвяше хубава вечеря, поканваше поименно някои приятели и вечерята преминаваше в разговори и спомени за Учителя и всички преживяваха няколко часа с негова музика и песни. Всеки месец тя поканваше различни приятели и така от 1945 г. до 1975 г. - тридесет години тя вършеше това неотклонно без да пропусне нито един месец. Така повечето от приятелите минаха през дома ни. Това бяха контакти между човешките
към текста >>

4. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

Учителя тук в Школата ние научихме и една друга истина, че това бе Всемировият Учител който управляваше цялата Вселена. Намирам се пред Учителя на разговор. „Формите се освещават от съдържанието. Това, което ти се дава много редко се случва. То не е обикновено. Трябва да го пазиш свещено. Сега у тебе се гради ново тяло на мястото на старото. Всичко старо ще се обнови и тези петна и пъпки ще изчезнат от лицето ти. Сега ти трябва да развиеш у себе си редица добродетели: вяра, вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие, надежда. Ще пазиш духовното. Духовно е това, 5 което има една непреривност. То е постоянно. Материалното е това, което се мени, възниква и изчезва. Ще имаш вяра. Ще знаеш, че в Бога обратни решения няма. Какво е решил, то ще стане. Слънцето ли се изменя или земята се върти? Земята се върти, а слънцето е едно и също. Когато те погледна аз печеля, защото ще си взема нещо от теб. Тогава защо да те не гледам? Но някой път аз гледам над тебе. Тогава те гледам такава, каквато трябва да бъдеш. Ти си особена, не си като
към текста >>

5. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

в. „Мир", 1909 г.). В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети?"... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог
към текста >>

6. 16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ

Надежда Георгиева Кьосева

БЕЗСТРАШИЕ Имаше една задача, която Учителят беше задал за безстрашие в туризма - за усилване на волята. Бяхме направили билетчета, които поставихме в една шапка. На тия билетчета беше отбелязано номер, часа и минути, в които да тръгнем. Билетчетата разбъркахме и всеки си изтегли едно билетче и според това, който час и минута му се падне съответно трябваше да тръгне. И аз „барабар Петко с мъжете" исках да взема участие в тази екскурзия. Задачата беше да се тръгне от Изгрева за Бивака на Витоша. Разстоянието на тръгването между двама души беше 15 минути. Аз извадих едно билетче, според което трябваше да тръгна точно в два часа през нощта. Трябваше да си носим по една малка стомничка, с която да си донесем вода от изворчето на Витоша. Не трябваше при среща да се говори. Никакво разговаряне. Само леко кимане с глава, усмивка и продължаваме нагоре. Горе се пиеше чай, наливаше се вода от изворчето и се връщаше назад обратно в София. Аз стигнах до гората, поех малко надясно и се пообърках. Върнах се, но поех пак нагоре по сипеите по посока на Бивака. Какво беше учудването ми, когато ми казах, че той бил 15 минути след мене - Учителят бил в 2.15 часа. Но Го заварих вече горе. Той пиеше чай. Поусмихна ми се малко, но аз пих чая, отидох, налях си стомничката без говор с никого и друго не помня освен това, че се върнах обратно. Значи той ме беше изпреварил, защото се бях объркала. Но като се случиха след време други подобни случаи на изпреварвания, аз тутакси си спомнях, че бях млада,
към текста >>

7. 7. Полковият командир и мисията от небето

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

че полкът е напълно дезорганизиран, войниците са правили митинг един, два дена преди пристигането му. В двора на казармата сложили маса, качвали един по един своите началници на масата и питали войниците за всеки един, кой какво знае, да каже. И за всеки, за който се каже лошо нещо, бива арестуван. И така всички били арестувани. Само един подпоручик оставили в щаба. И накрая началникът на гарата му казва: „Както си дошъл, другарю, така се върни и ти да не пострадаш“. Но Илия е безстрашен, не се смущава от случилото се, нали е воювал в две войни, живял е с войниците по окопите на фронта. Той се упътва три километра пеш от гарата до казармата. Пристига в щаба, същото му бива докладвано от чиновниците в щаба и от подпоручика. А оръжейният на склада му казал, че всички пушки и картечници са разграбени от тия, на които не се полага оръжие, като колари в обоза, кашавари и др. Показали му от прозореца да види в далечината на двора събралите се отново на митинг. Изслушал всичко, Илия се упътва право към тях, като пуща нарочно сабята си да дрънка по калдаръма. Приготвил също и две кутии цигари. „Вървях смело, решително към тях и наблюдавах какво ще направят, наближавам сто крачки и гледам, те се раздвижват. Приближавам още повече и отдалеч чувам: „Мирно, строй се“. Зарадвах се, значи посрещат ме като началник. Казвам: „Свободно момчета“ и питам, „приготвихте ли масата за разпити и за мене?“ Отговарят няколко гласа едновременно: „За вас няма маса, другарю командир?“ Питам: „Как тъй,
към текста >>

8. 12. Големият обиск на Изгрева

Стоянка Цанева Драгнева

чувалите барака след барака. След това те ни забраниха вече да се събираме в салона. Махнаха да се събираме. Ние се събирахме в онези дни, когато беседи имаше, то брат Симеонов се качваше горе, преди да разрушат салона, качваше се горе на стълбите, там до антренцето на Учителя където беше и от там четеше Словото. Впоследствие и това ни забраниха. И това забраниха полека, полека, докато през този нелегален период имахме един брат Данко Симеонов, който свиреше на кларнет. Единствен, безстрашен брат беше, който сутрин рано огласяше Изгрева с неговия кларнет и не се страхуваше. Той свиреше песните в тази суматоха - песента „В летен ден, в ранни зори, майка ми тихо се приближи, със сладък глас блага дума ми каза: Ставай дъще, на нива трябва да се ходи“. С флейтата свири всяка сутрин. Всяка сутрин свиреше той и когато отиваха на Витоша. В четвъртък се ходеше на Витоша. Тогава не ходехме неделен ден, а в четвъртък се ходеше на Витоша. Той с неговата флейта събуждаше всички приятели и тръгвахме така. Та това не са малки неща, които са преживяни с годините. От 1957 г. 30 години минаха до 1987 г., а до 90 година са общо 33. Като погледнете така назад, защо се развиха тези събития? И защо стана процеса? И всички тия неща? Според нас къде беше грешката, пропуска и поуката за едно идно поколение. Трябва то да знае и да има опитността, да има една опитност и поука. А сега 33 години минаха (бел. редактора - магнетофонния запис е правен през 1990
към текста >>

9. 3. ВЕСКА КОЗАРЕВА

такъв начин Веска се освободила от преследвачите си. Веска Козарева е работила като шапкарка в една работилница на ул. "Леге" в София. По-късно нейната работодателка, която заминала за Париж искала да я вземе със себе си, тъй като Веска била усвоила много добре професията си. Учителят обаче й дал да разбере, че е по-добре да остане в България и да работи за Господа, "отколкото да отиде в Париж, за да прави шапки на дявола", както Той се изразил. Веска Козарева била смела и безстрашна. Тя разказвала, как веднъж като била на Рила и изтръсквала завивките си, от палтото й паднала една змия, която през нощта се била топлила до нея. При друг случай когато отивали групово на Витоша и били спрели някъде да почиват, една птичка просто се пъхнала, за да се скрие в дрехата на Учителя, на гърдите му. После Учителят обяснил, че птичката се оплакала, че змия е влязла в гнездото й и че щяла да изяде птиченцата й. Въпрос: Оставил ли е Данко някакво творчество? Отговор: Имаше композиции върху текстове от Словото, които съм предала на Петър Ганев. Той ще знае най-добре как трябва да постъпи с тях.Това са били задачи поставени от Учителя на Данко. След като се е пенсионирала, Надка е ходела често да помага на мястото на Учителя (гроба). Там работеше брат Ангел и Гита (Маргарита Стратева) му помагаше най-често. Тя разсаждаше петунии и други цветя. Там работеше също и Тошко от Пловдив. Учителят бил изпращал Веска Козарева и при пророчицата Ванга от Петрич със задача, бил казал
към текста >>

10. 13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

1922 год. И Той каза: „Тука имате вода и извор, много е хубаво", и там вече се установихме. И там редовно ходехме и оттам вече сме отивали, ходили сме и на този извор, който беше горе, там имаше повече място, правили сме гимнастика, след туй сме правили тези упражнения когато предстои, за изгрев горе сме ходили, горе до Вълчата скала, със свещи, когато сме ходили през нощите, когато ни беше дадена такава задача. Отначало със свещ, а по-късно и без свещ да отидеш горе. Упражнения за безстрашие. В.К.: Какво представляваха тези упражнения? Е.А.: Имаше упражнения, които ги е давал в момента, но повече бяха тези упражнения, които ги правеше всеки път, или други. Повечето ги е давал така в момента. Упражнения, движения, различни. В.К.: Вие отивате там, почивате, закусвате. Е.А.: Някога отивахме рано, тръгвахме за изгрев да сме вън от града. Той искаше изгрева да го посрещнем вън от града. Най-често сме го посрещали по пътя. Друг път сме го посрещали по-високо, над селото, ако тръгнем много рано. Но обикновено така по пътя посрещаме изгрева. Дните, в които ходехме на екскурзия бяха празници винаги, но не неделен ден. Ние в неделя не сме ходили на екскурзии, защото в неделя беше неделната беседа и Той я смяташе задължителна. Никога, аз не си спомням да я прескачал, освен някога по други съображения да не дойде на беседа. Но понякога е отсъствувал, когато сме на Рила или другаде. Иначе много редовно ги държеше и тогава още пък и нямаше класове. Това са първите години. Празниците, това
към текста >>

11. 79. РЕВНОСТ ДУХОВНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

трябва да реализира в себе си. И за тази цел Учителят ни даваше много задачи. Такива бяха задачите, които трябваше да пишем - темите. То е за умственото ни развитие, да ни свързва с известни въпроси, за които ние не сме мислили, нали духовни въпроси. Вече в беседите, те са печатани и се знае какво ни е давал Учителя. Но имаше задачи, които бяха да развиеме някои качества у нас. Например задачата в 12 часа да тръгваме посред нощ всеки сам, това е да развие човек в себе си смелост, безстрашие. Щото и братя и сестри всеки сам ще тръгва, нали. Тези в София тръгвахме на Витоша, другите ходеха по други места. В съответните градове. Навсякъде приятелите си изпълниха задачата съответно. И друго нещо, което пак Учителят искаше и ще ви кажа, че Той успя. Нашите приятели не се страхуват например вече от времето. От промените на времето. Защото ние ходехме с Учителя по всяко време на екскурзии. И като определи един ден да се тръгне, например сега както е преди 3 март. Ние винаги на 3 март ходехме на екскурзия, щото беше официален празник. Пролетен ден, може да е снежно, ще отидем. Може да вали дъжд, тръгваме. Определен часа и всеки тръгва и отива. И като ви кажа че никакъв екип нямахме, значи все пак е имало една вяра, едно упование, не сме се страхували. На Рила, когато ни води в бурята, аз мисля че ви казах, че от косите ни тука искри изкачаха. Така беше атмосферата пълна с електричество, не се уплаши никой. Всички до един вървяхме. Ако да ви кажа за истинност, само един брат се уплаши
към текста >>

12. СЪДЪРЖАНИЕ

яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате
към текста >>

13. 07 - 67. ВЕЛИКАНЪТ В ЕЗЕРОТО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

почин бе останала на нощно бдение край езерото. Късно през нощта тя вижда как от езерото излиза бяла мъгла, която се оформя като човек - гигант, над десетина метра. Уплашила се и извикала: „Учителю!" - „Не бой се. Аз бдя", казал Учителят. След това великанът се превърнал на светла мъгла, която постепенно изчезнала. Великанът се изгубили, но споменът останал на Веска Козарева. Тя беше от гр. Попово. Дали Учителят не бе създал нарочно този образ във форма на великан, за да изпита безстрашието на сестрата? Това явление вече не се повторило. Има неща в света, които не се
към текста >>

14. 08 - 04. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

да се приобщи. И ние с него направихме една нощна екскурзия. Един ден решихме с него да отидем на Витоша. Тогава Учителят даваше такава задача; Всеки един от нас, мъж или жена, млад или стар, да си избере едно място, където да отиде нощно време по тъмно. По тъмно и то самичък! Заради туй трябваше да отиде предварително денем, да научи пътя, да може да се ориентира и тогава може да отиде нощно време най-напред по луна. след туй да отиде при лоши атмосферни условия, за да се кали у него безстрашие. Ние с Неделчо решихме да отидем. Той тръгва от града, а аз тръгвам от Изгрева - това беше 1930 година, По-късно той дойде да живее на Изгрева, аз си направих бараката и той дойде да живее при мене и така ние съжителствахме с него. Това беше една временна барака от опаковка - сандъци, в които опаковаха хартията. Така че ние станахме съсобственици на бараката. Така заживяхме с Неделчо. С Неделчо отидохме на първата екскурзия. Понеже той е по-неопитен, реши да мине по по-късия път. Тръгва от града, ще мине през Изгрева, през Симеоново нагоре. По това време правеха водопровода, 1920-1930 година, рилския водопровод. Дотогава нямаше водопровод от Рила. Пътят покрай водопровода е най-прекият път, по пътеката край водопровода се отива нагоре на бивака, който Учителят нарече „Ел Шадай". А пък аз ще мина през ливадите и Драгалевци и ще мина по друг път, тъй че всеки сам пътува. Накрая ще се съберем на едно място. По пътя имахме уговорка с никого да не говорим, да нямаме разговор с никого. Когото
към текста >>

15. 09 - 58. ИЗПИТНА СМЕЛОСТТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

В един разговор с Учителя, брат Гръблев му казал: „Аз често излизам, Учителю, нощем, за да изпитам безстрашието си." - „Носиш ли оръжие?" - „Да, Учитею, нося нож и пистолет, за да се браня от вълците, да не ме изядат." - „Не, няма да те изядат", казал Учителят. „Въпреки това аз пак се колебаех дали да оставя оръжието си. Но една нощ така се случи, че ме нападнаха вълци, без да мога да употребя оръжие и без да ухапят нито коня, нито мене. Случаят бе следният: Бях по служба в щаба на участъка в село Кеманлар, сега Исперих. След като си свърших работата, към път часа след обяд /зимно време/ взех коня си, качих се и пред щаба извиках на началника: „Довиждане, господин подполковник!" Той излезе и ми каза да чакам. Дойде, хвана юздата на коня и ми каза: „Къде ще вървиш в това време? Опасно е. Хората от къщи навън не излизат, а ти из Делиормана!... " Тогава аз взех да го моля да пусне юздата, но той отказваше пак в мой интерес. Но по едно време той взе да си вади кърпичката и пусна юздата, а аз това и чаках, пришпорих коня и му извиках: „Довиждане, господин подполковник!" И заминах. Жена му после му се карала, ми каза той по-късно по тоя случай. За да нямам възможност да употребя оръжието, същото бях сложил на колана на панталона под куртката, шинела и мушамата. От Кеманлар до село Подайва е осем километра. Времето беше толкова лошо, че не можах да се ориентирам и ватова бях отпуснал юздата напълно. Конят знаеше пътя и той водеше. Това разстояние го взех за четири часа,
към текста >>

16. 09 - 187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

април 1943 година Учителят ми препоръчваше да ям орехи и то пресни, за да ме предпази от базедова болест /гуша/. Един ден Учителят ми каза: „Когато си замина оттук, тогава ще ти помогна." Аз си помислих, че като се върне в София и чаках. През пролетта на 1950 година ми се яви гуша, която бързо се увеличаваше. След като Учителят си замина от земята, аз отидох да работя на студентския санаториум, който се намира на хълма срещу Мърчаево. Там се правеха разни операции. Като видях това, обезстраших се и реших и аз да си направя операция от базедовата болест. Срещу деня на операцията сънувам следния сън: Изкачвам се по едни стълби, като първо минавам по един сини, а после бели стъпала. След като свършиха стъпалата, яви си синьо небе и в този небесен лазур се яви Учителят с целия си ръст и ми каза: „Костадинке, не бой се. Аз съм с тебе на операцията." След като каза това, веднага изчезна. Операцията мина благополучно. Това беше през май 1950 година, т.е. седем години след заминаването на Учителя. Разказала: Костадинка Темелкова.
към текста >>

17. 09 - 247. ЗАДАЧА ЗА БЕЗСТРАШИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

БЕЗСТРАШИЕ През 1922/1923 година се откри Окултна школа в България от Учителя на Бялото Братство. В тази школа, за ония, които я следват, се дават разни задачи: за благородство, безкористие, търпение, безстрашие и др., чрез които задачи и упражнения се изгражда вътрешния човек, който ще бъде основната клетка на бъдещото общество. Задачата за бестрашие бе в следното: В дванадесет часа, полунощ, да отидеш някъде, където и през деня си се страхувал да отидеш. Ще отидеш сам, без с някого да говориш, докато се върнеш пак в дома си. Това бе същевременно задача за мълчание. Ето една сестра какво ми разказа преди няколко дни: Тръгнахме със сестра си, като тя вървеше стотина крачки напред. Излязохме в полето при тъмна нощ. Минахме край едно стадо. Овците се уплашиха и побягнаха, но ние държахме връзка и кучета не ни усетиха. Ние не видяхме чобанина, но той ни видял и познал. Отидохме до мястото, което си бяхме определили, направихме каквото трябваше и по същия път се върнахме на разстояние една от друга. Опитът ни излезе сполучлив. Изпитахме една тиха радост и се усили вярата ни в Безграничния. На другия ден чобанинът срещнал сестра ми, казал й: „Аз снощи ви видях и ви познах. Дотогава аз мислех лошо за вас за вашата идея, но след като ви видях, сами жени минахте край стадото и кучетата не ви усетиха, разбрах, че вашето учение е сериозно. Ако кучетата ми бяха ви усетили, щяха да ви разкъсат и не бих могъл да ви отърва." Разказала: Ненка К,. Г. 11 октомври 1980 година, Братската
към текста >>

18. 11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ще я взема „Житното зърно." Те са мои. Аз ги дадох на моята племенница. Тя там си четат и е запазено. Хубав човек. В.К.: Тя, освен това на Изгрева е била там и Генерал Стоянова също. Верка: Да. Аз и за нея мога да ви казвам, аз и нея ще я вмъкна непременно. Тя много ме обичаше и аз я обичах. В.К.: Но не й ли се противопоставяше нейният съпруг? Верка: Не, напротив. Никой не й пречеше, никак. А, знам и задачи, които се давали от Учителя, вечер на излизане. Един хубав случай с нея на безстрашие, тя го изпълни, тя го приложи. В.К.: Отиване до Витоша. Верка: Отиване до Витоша, да и среща една мечка и не се уплашила и минала покрай нея. Тя я даже погалила ли, какво, обаче мечката не я пипнала. Тя си отишла и си свършила тази задача. Тя обичаше да ходи много на планината. В.К.: Аз си спомням, че Учителят е давал задачи да се ходи на Витоша. Верка: Със стомнички ходихме, със стомнички се връщахме, в най-различни годишни времена. И зиме, и лято, и пролет, и есен, в най-различни сезони. Тя изпълняваше всички казани неща от Учителя, тя ги прилагаше. Рядко хубав изработен човек беше. Тя е от Котел, да. Ама аз и мъжа й познавам, и дъщерите. Едната е Надя. Тя е жива, Надя. Аз мога да ви срещна с нея. Тя може да каже много работи за баща си, специално за майка си. Но и ние, учениците на Учителя, които сме били в Школата, всеки може да каже за ген. Стоянова много хубави работи. Аз не знаех че починала, ако знаех, че е починала, щях да отида на погребението. Но с нейната дъщеря, Надка, мога да
към текста >>

19. І.03.17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА Българите участват масово в Заверата, воюващи за свободата и за вярата на християнските народи срещу турците. В първоначалния план, подготовката на българите се поема от Ватикоти, офицер, грък на руска служба, който по времето на руско-турската война от 1806-1812 г. командва отряд от няколко хиляди български доброволци. Но преждевременната му смърт през 1819 г. прекъснала връзките на филики етерия с българите. Марко Боцар се издига над всички воеводи чрез безстрашие и безкористие. След като е обявено въстанието в Мисолунги, отрядът му на 6.1.1823 г. отбива турските войски. На 20.VIII.1823 г. при Карпинизи в нощна атака той атакува турските войски и те биват разбити, но той е убит. Хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия. Отличил се при сраженията при Дервенаки, бива произведен в чин генерал. Хаджи Стефчо от Охрид, началник на българската пехота. В сраженията от 1827 г. бил произведен в чин генерал. Хаджи Михаил от Копривщица, предвожда българска конница. Хаджи Петър - Моралията от гр. Сливен, началник на българска конница с победи при Тесалия и Епир. Колокотрони - спасителят на Гърция е от славянски произход, от село Вишегоре - Костурско. Ангел Гацо от Водненско, стига до чин генерал, воюва в Западна Гърция. Атанас Българин - хилядник, пръв, който се промъква в крепостта Неокастрон. Кара Георги Българин - генерал. Хаджи Стефан Одрин - генерал. Десетки са хилядниците, предвождали отряди, а хиляди са българските доброволци, проляли
към текста >>

20. III.07.ДУХОВНИ ЯВЛЕНИЯ В НОВИ ПАЗАР

Летопис Вергилий Кръстев

блъска? - Един наш познайник минва от тук и ни поздравява за Новата Година - отговорих аз на баща си, но той, види се, разбра, че говоря за някой жив приятел, та каза: - Той да си не позволява тъй да блъска!" „През 1900 година, преди онова наводнение на р. Ана-дере, която отнесе сума къщи и дюкени в първите дни на август, отишел бях за малко време във Варна. Къщата остана да я пази моята братовчедка, М., която се отличаваше със сърдцатост и затуй я наричахме „мъжка Драгана". Освен безстрашието, тя се отличаваше и с упорито неверие и отричане на духовния мир - нощя сама без страх минваше през гробищата. Но през първата вечер на нейното вардиянство се случват неща, които не само я изплашват, но веднаж за винаги изкореняват неверството й. Щом се смрачило, тя се прибира в стаята, като затворила добре всички врати. По едно време слуша, че някой ходи по дюшемето на съседната малка стаичка, дето аз преживявах. Помислюва, че някой е влязъл през прозореца; грабва ламбата и отишла да види кой е; но не вижда никого. Между туй стъпките си следват; тя се повръща уплашена в другата стая и с настръхнали косми се вслушвала в стъпките на невидимия посетител. На следнята вечер не смеяла да замръкне сама в къщи. Като се върнах, тя ми разправи горната случка с въпросителен израз на лице. - Е, защо се боиш: той е бил гвардияна на стаята ми - казах й насмихват аз. - Махни, махни - промълви тя - сега вече вярвам, че има духове..." Т. И.
към текста >>

21. 17. ВЯРА

се моли? Молитвата подразбира знание. А има за какво да се молите. Трябва да се молите да бъдете умни, добри, честни и справедливи. От човек се изисква много работа, обработване на човешката душа. Това, което човек може да направи за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дълго време да мисли, да отстранява постепенно всички онези чувства, които го спъват, и да внесе положителни чувства. Да не внесе страх, за да не греши, а да внесе безстрашие, да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави; не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва. Събирайте се в размишления и всяка да намери в себе си най-слабата си страна, най- слабата си черта. Всеки човек има поне едно слабо място. Забелязали ли сте как прасето, когато иска да си намери излаз, как обикаля натук-натам, докато намери някое слабо място на оградата и оттам мине? Всеки си има слабо, недобре заградено място, затова ще гледате да го заградите. Това прасе, като го намери, ще мине през него. Лесно се намира тази дупка. Всеки си има такава слаба страна, един в едно отношение, друг в друго отношение. А една слаба страна често разваля добрите черти у човека, т.е. прави ги безполезни. Запитват: - Как може нетърпеливият човек да стане търпелив? Забийте една топлийка някъде в ръката си и вижте доколко може да търпите. Няма защо това сами да си го правите, има кой да ви забива игли, вие на това нещо поне сте майсторки. Която иска да се научи на търпение, да повика
към текста >>

22. 6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ

Паша Теодорова

свята - и в трите свята един и същ. Видяхме го висок планински връх, „гигант" наречен. Опрял се здраво в канарата на Живия Господ. Видяхме го огрян винаги от ранните лъчи на светлината. С дреха чиста, снежнобяла - без никакво петно отвътре и отвън. Видяхме как бури и урагани, ветрове и световни стихии нападаха го безмилостно отвред, дано гръбнака му огънат, дано стъпките му отклонят, дано основите му изцяло разрушат. Но усилията им излязоха безплодни. Остана той изправен, мъжествен и безстрашен; стъпката му твърда, крепка, с посока напред и все напред. И калта световна го не засегна. Погледът му сочеше нагоре към светлия простор, към истината и свободата. А образът му - все тъй чист, светъл, вдъхновен. Видяхме го ние - извор неизчерпаем, пълноводен, бърз, с вода чиста кристална, носеща сила и живот. Видяхме как се стичаха към него същества, малки и големи, от всякакъв род и вид: от мравката до слона, от хиената до незлобливия гълъб, от детето до прегърбения старец. И всеки тича по-скоро да утоли жаждата си, да накваси пресъхналото гърло. За всички тях е казано: „И пиха, и наситиха се." Но и тук злосторник не закъсня да излее яростта си върху великия извор: с камъни, големи и малки, се опита да запуши притоците на неговата вода. Но чудо: Води се вдигнаха в струи високо към небесата и други се разливат надлъж и нашир да поят ниви, поля и градини - да се радва и весели целия свят. Един закъснял пътник достигна най-после до извора, наведе се, пи от животворната вода, вслуша се
към текста >>

23. 5. ЗАДАЧИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

ама това до края. Отсреща има една дървена къщичка - резба- там на края на гората. Свако ми беше с една ръка от ловджийските години и продаваше царевица, семки там и т.н. Те го знаят бай Сандю, бай Сандю. И една малка схлупена къщичка имаше. Сега там някой в Монголия ходи и направи голяма, ех, етаж и половина. И там ходехме неделен ден с леля ми. Свако повечето време там стоеше. И един ден, когато отиваме на беседа, Учителят казва: „Ще дам една задача за в неделя." Беше за смелост, за безстрашие. „Всички да си купите по една стомничка от пазаря нова и от 12 часа през нощта, до 12 часа на обяд всеки трябва да отиде до Бивака, да си вземе вода, да си напълни стомничката и да се върне." И когато дойде този час - неделята вечерта, Учителят слезе долу, написаха се за жребие кой какво да тегли - листчетата и всеки тегли капото му се пада. На всеки три минути трябваше да излиза един човек, за да отиде до Бивака. Колко мислите мене ми се падна? И Учителят каза така: „Аз взимам най-лошия час за себе си - два часа през нощта, останалото си теглете жребие и както му се падне." Преди това аз теглих и ми се падна в 2 часа и три минути, непосредствено след Учителя. Викам, дали затова много страдания минах? Не знам, защото и Учителят, не можем ние да се сравним с него. Два часа и три минути след Учителя. На леля й се падна 2 часа и 12 минути, на братовчедка ми 2 и 17 минути, там между нас беше Еленка Казанаклиева. Елена Казанаклиева беше между нас. И така. Но Иван Антонов - астрологът, каза:
към текста >>

24. 4. ОЧЕРК ЗА ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ГОВЕДЕВ

Милка Говедева

пред дъщерята на Петър. Неговата честност и преданост към Партията водеше до крайности пред изпълнение на поставените му партийни задачи. Не рядко той биваше обвиняван от близките на семейството си, загдето го изоставяше пред поставените партийни задачи. На подобни упреци Петър отговаряше, че обществото ще има грижа за семейството му, ако нещо стане с него. Вярата му в социалистическото общество и Партията бяха безгранични. Винаги всеотдаен, честен към себе си и Партията, безстрашен, той решаваше всяка поставена задача без разлика на време, денем, нощем, близо, далече в града или в селата и околията. Не рядко той бродеше из горите, измервайки ги, за което му се полагаше извън заплатата му отделно възнаграждение, което той отказваше, че били чорбаджийски пари. В тоя дух на всеотдайност и честност той възпитаваше и своите деца, които, макар и невръстни да останаха без родители, смело поеха безстрашния и стръмен път на революционната борба. Петър Говедев бе убит зверски на 27.09.1023 година край местността „Крива вада" на град Самоков. Неговата беззаветна преданост и всеотдайност вля в сърцата на поколенията любов и обич и безстрашие в борбата против фашизма и капитализма. Поклон и вечна памет пред паметта на загиналия герой на
към текста >>

25. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 351-400

Савка Керемидчиева

да бъде много прозорлив, да умее да хармонизира противоположните неща и да се поляризира веднага. 388.Прозорливост. Душата на ученика трябва да бъде прозорлива. Това говори за будно съзнание. 389.Противоречия. Щом ти дойдат противоречия кажи: „Бог е Любов!" Иди при Бога! 390.Геройство. Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива. Той трябва да издържа. Това е геройство! Смел бъди и напред върви! Качества на ученика са: безстрашие и решителност. Без тях той не може да издържи. 391.Себе си. Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички. 392.Урок. Когато Учителят предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден. 393.Ръката на провидението. Ученикът вижда във всичко, което става око- ло него, любещата ръка на Бога! 394.Духовен живот. Ученикът трябва да прекара живота си тъй, както Господ го е определил. Затуй му трябват знание и духовен живот. 395.Познаване на Великото. Ще развиваш сърдцето си, за да дава мате- риал за ума. „Волът познава господаря си." А сега е дошло време човек да познава Бога. 396.Разбиране. Без страдание може, когато има разбиране. А разбиране може да има всякога, когато има Любов. 397.Към ученика. Моят мир да бъде с теб. 398.Послушание, и искане. За ученика послушанието е по-добро от искането. Защото в послушанието се извършва волята на Учителя, а в искането се извършва волята на ученика. 399.Отплата. Учителят застава в
към текста >>

26. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1501-1520

Савка Керемидчиева

(към ученика.) 1501 Формата се освещава от съдържанието. То- ва, което ти се дава, много рядко се случва. Добродетелите. 1502 Ученикът трябва да развива у себе си ред добродетели - вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие, надежда и др. Духовното. 1503 Ще пазиш духовното. Духовното е това, което има една непреривност - то е постоянно. Материално е това, което се мени, възниква и изчезва. Ще имаш вяра, ще знаеш, че в Бога обратни решения няма. Каквото е решил, то ще стане. Любовта. 1504 Любовта не забравя - и в другия свят да отидеш, пак ще мисли за тебе. Най-чистият извор 1505 Тъй както аз водя школата, никой не я е водил. Винаги да приемаш и винаги да дадеш, когато ти поиска Господ. Каквото и да ти се случи, ще казваш, че Бог не може да те остави. Ще се учиш да пазиш душата си чиста само за Бога. Човек трябва да пие вода само от най- чистия извор. (Съвети към ученика.) Страданията. 1506 Страданията са необходими при развиване на органическия живот. Нуждите. 1507 Докато е в плът, човек се нуждае, пък и колкото отива по-нагоре, нуждите му растат. И ангелите имат много големи нужди, но те си взаимно помагат. Ако един ангел предприеме някаква експедиция, зад него са всички други ангели и му помагат с мисълта си. Царски синове 1508 Живота, който Бог е вложил в теб, трябва да го оставиш да расте. Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш. Бог живее в тебе - вий сте царски синове, но живеете инкогнито. Кое е по-хубаво: да си царица и да ти слугуват и да
към текста >>

27. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

е на Учителя. **Ръкописът е с почерк на Савка. РЕЗЮМЕ * Отличителните черти на смелостта и твърдостта. Смелостта е качество на решителния. Твърдостта е качество на силния човек. Смелостта е движение през опасности. Твърдостта е движение през несполуки. Смелостта избира най-късия път. Твърдостта подразбира далечна цел. Смелостта е един скок до нея. Тя предприема, а твърдостта устоява. Твърдостта има отношение към ума, а смелостта към сърцето. Смелостта включва в себе си свободата и безстрашието. Твърдостта е последна формация на смелостта. Тя е скелета на духовния човек. Твърдият човек прилича на дърво, което е забило корените си дълбоко в земята и е издигнало върха си нагоре, затова твърдият е изложен на бури. 01.12.1923 г. София _________________________________________ * Ръкописът е съчинение на ученичка, почерк на Паша Теодорова. 9 . УПРАЖНЕНИЯ ЕДНО УПРАЖНЕНИЕ 31 ДЕНА 23.VІІ. - 22.VIII.1924 г. СОФИЯ ДОБРАТА МОЛИТВА 1. Господи Боже наш 23.VII. Сряда. 6 ч.с. 123 слънце, ясно. 2. Благи ни небесен Баща 24. VII. четвър. 6.15 ч.с. 123 прошарено. 3. Който си ни подарил живот и здравие 25. VII. петък. 5.15 ч.с. 123 прошарено. 4. Да Ти се радваме 26. VII. събота. 8 ч.с. 123 слънце, ясно. 5. Молим ти се 27. VII. неделя. 8 ч.с. 123 слънце, ясно. 6. Изпроводи ни Духа Си 28. VII. понед. 6.30 ч.с. 123 дъжд. 7. Да ни пази 29. VII. вторник. 6.30 ч.с. 123 • слънце, ясно. 8. И закриля, от всяко зло и лукаво помишление 29. VII. вторник. 6.30 ч.с. 123 слънце, ясно. 9. Научи ни
към текста >>

28. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

благо за вас. Радвайте се на изворите, на цветята, на тревите, на плодовете, които ви обикалят. Радвайте се, че живеете в Бога и Той във вас. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Радвайте се и за радостите и за скърбите. Радвайте се, че от всичко можете да се учите. Стремете се към същественото - към живота. Придобиеш ли го, не се обезсърдчавай от нищо. Ако се обезсърдчиш, кажи в себе си: „Силен съм и крепък." Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата „безстрашие". Поставяй срещу отрицателното нещо положително и върви напред. Съзнавай, че работиш с Бога. Щом си свързан с Него, всичко можеш да направиш. На умния ще донесеш блага, а на глупавия - светлина, да вижда къде ходи. Хвърляйте семената щедро, да бъдете благоугодни на Бога и на хората. На 9-та симфония от Бетовен Великият не беше. Ние сами бяхме. Доволна съм, но не много. На екскурзия още не сме били. Знаеш ли, Гале, ти много липсваш тука. Да бъда искрена, като при брат, изречението ти - имам работа, много ме зарадва. А тук и сега най-много имам нужда от по-бърза ръка за машината. Бог е велик! И Той чудно нарежда плана си и води всеки така естествено към изпълнение Едната Воля в света. Да, Гале, Добрият дойде и Милчо прочете писмото ти, което беше с хубаво разположение чуто. Относно каделята каза: „Ще мине, трябва разумност и малко търпение." За такива дни, ти питаше, У. каза като имаш повече светлина, повече вода ще изпращаш; тъй че когато повече имаш, повече ще даваш. Нищо повече! Ако човек
към текста >>

29. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

се временно от вашия личен живот. Самият живот е една пещ. Свободни птички сте. А съвременните хора най- малко говорят истината. На земята Дух и.душа няма. Не можем да говорим за неща, които не сме ги виждали. Според мен всеки от вас, който търси щастието си вън от себе си, той е Дон Кихот. Трябва правилно мисление, правилно разбирание на живота. Никое същество отвънка, което и да е, не може да ви опорочи, сами сте вие, които се опорочавате. А кога можете да се избавите от безстрашието? - Само тогава, когато човешката душа е изпълнена с Любов. Търсете Истината. Хлопайте, искайте. Ако вашите връзки в огъня не паднат, не сте намерили Истината. Диване е човек, който седи прав и мисли за издигане нагоре. Аз разбирам красота не вънкашно, но красота на душата, за да можеш да издържате, когато ви хвърлят в пещта. Но с такъв закон животът не се урежда. Животът има дълбок смисъл. Онези, които ядат и пият са в рая, а онези, които гладуват, те са в ада. Не очаквай своето щастие от никого. Докато имате здрав ум, добро сърце и силна воля, вие сте щастливи. Единственото реалното нещо в света, то е живота. Ако в живота си имате мъчнотии, това е огнената пещ. Да се освободиш от всяка завист, всяка омраза, само тогава ще разбереш тези знакове - това движение. Вие сте се пробудили вече. Бъдете смели, не се предавайте на никакви съмнения. Верни ли сте в себе си, ще бъдете верни на всички. Ще се жените без никакво многоточие. Три момци в огнената пещ са били, три ангела възвишени, който
към текста >>

30. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.

са живели в живата природа са изказали велико нещо. Материята е едно от условията да се прояви духът. Цялото устройство на човека: нерви - велика инсталация. Всички велики хора, които работят за човечеството, са велики герои с велика душа и ги наричат Ад и рай са състояния на човешкия ум: едно казва, друго мисли. Вие сте повикани да събирате семето на тоя свят и да го посявате. В тази жива природа, всичко е строго определено. Всеки сам да се лекува. Всеки да развива в себе си безстрашие. Трябва ви себеотрицание. Да се цени живота на всяко живо същество. В държавниците няма още широки умове Оставям ви с мисълта, онова, което сте чули да го запомните и приложите. Аз ви желая, като се върнете по домовете си Онова, което е скрито и в душата, да го извадите и обработите. 9 часа вечерта. Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три
към текста >>

31. 90. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС, РУСИЯ И САЩ

Николай Дойнов

РУСИЯ И САЩ Към края на месец юни 1937 г. дойде при нас голямата и интересна новина, показваща новата гигантска крачка към овладяване на въздуха, в служба на човешкия прогрес. Смелите и безстрашни, изключително способни пилоти на Съветска Русия, Чакалов, Байдуков и Беляков от 18 до 20 юни прелитат със самолет АНТ 25 от Москва до Ванкувар, град в Съединените Американски щати едно разстояние повече от 12 000 километра, през Северния полюс, за първи път в света. Те са летели 63 часа и 25 минути без прекъсване, като с това установяват и световен рекорд на далечни полети без кацане. Това събитие имаше за нас и го приехме, като такова със символично значение. Народите на Съветска Русия и тези на Съединените американски Щати, трябва на всяка цена да преодолеят ледената бариера на ненавист, омраза и недоверие помежду си, за да заживеят в добри братски отношения и взаимопомощ, за благото на целия човешки род, нещо за което Учителят много пъти се е изказвал. И понеже смелите и безстрашни летци на Съветския Съюз, преодоляха ледената бариера на Северния полюс, то ние приехме, че и първите хора на тези два народа, ще намерят начин да преодолеят и ледената бариера на омразата. Учителят бе веднъж казал: „Понеже Русия и САЩ ги разделя една ивица от няколко километра на север, то в бъдеще те ще се разберат и обединят за общото благо на човечеството". И наистина през Втората световна война Съветска Русия - СССР и САЩ бяха съюзници във войната срещу Германия. Десетилетия има вражда между
към текста >>

32. 14. ДРУЖБАТА

Николай Дойнов

друга светлина. При добра изява имаме човека естет, красивото и изящното намира израз както в самия него и обходата му, така и в обстановката, в която той живее, а това внася един многоценен и приятен елемент в дружбата. Ако е зле поставена, то у този човек се създава една жажда за личен блясък и суетност, отдаване внимание само за лични прищевки и капризи. Тази сфера е създала и оформила мозъчните центрове и средната част на челото. Марсовата сфера в своята добра форма дава смелият, безстрашен енергичен човек, готов на жертва и защита на справедливостта. В лошият смисъл имаме един сприхав, избухлив човек готов да се възбуди и при най-малкия повод, като в такова състояние нагрубява, оскърбява, става безогледен, а с това и дружбата е погребана. Силовите полета на Марс са създали и оформили мозъчните центрове в долната част на мозъка около ушите. В тази част главата добива по-голяма широчина. Юпитер в своята добра форма, дава човека на големите творчески изяви, инициатива, замах, поемане на отговорност за големите задачи, богатството и бащинското покровителство. Дружбата с такъв човек е наистина благодатна. При зле поставено развитие, имаме едно честолюбие, себелюбие, което е готово и при най-малкото посегателство към неговата личност да реагира по най-брутален начин, помитайки всякакви връзки. Измамите, двуличието, устрема му да поднася заблуди и желание да натрапва своето опекунство и водачество са способни да отмахнат и най-здравата дружба. Казано е, че Юпитер в своята
към текста >>

33. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

в."Мир", 1909 г.). В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети?"... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя
към текста >>

34. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Митю Костов и му честитих именния ден, С Б. Георгиев отидохме на училището и присъствувахме на репетицията на „Луди млади". Отидохме с Борис Георгиев в читалището, вземах 5 тома книги на Гр. Петров и си дойдох. Вечерях у Илия Тошев и говорихме за Еленка. Времето мъгливо, облачно. Към обед бе се поразяснило, а сега пак се заоблачи и даже дъжд пръска. Събудих се в 5 ч. Вънка шуми дъжд периодически. Станах и в 6 без 25 започнах да чета втората лекция от младежкия клас - „Страхът и безстрашието". Страхът се явява след греха, а грехът ражда тъмнината. Окултният ученик трябва да ходи без страх и без тъмнина! „Fir fur fen, tao bi aumen" значи: „Без страх и без тъмнина". Ако подплашите заека, той бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина!" Никога да не хвалим децата, защото способствуваме да развием в тях тщеславието. Докато човек е жив, да бъде глух за похвалите и укорите. Да се прявят преводи на всички животни, птици, растения и предмети, защото те са азбуката на природата. * Нощес съм сънувал сън: Някъде съм в балканско място. При мен е Димитър Илиев (умствено повредено дете, малоумно и недоразвито). Аз го пращам да завръща говеда. Макар да бе късно и тъмно, не знам по какъв начин аз напипах на земята и намерих един ръжен и един железен, като на сметало, желязна пръчка. Вземах ги и си казах, че ръженът ще използуваме за
към текста >>

35. 31. Старата и новата работа

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

багрите на което се меняваха. Великолепен, разкошен изгрев. По пътя дадох на една жена, млекарка, една беседа - „Аз те познах". Също и Савка и Ангел дадоха по една. В 3.15 ч следобед бяхме вече на Изгрев. Направихме обща вечеря - картофена супа, при Савка. И тъй отпразнувахме тържествено нашия празник при свършването на една тримесечна през есента работа и започване на нова работа за зимата. Благодарихме и вечно ще благодарим за придобивките, които спечелихме - ранното ставане, безстрашието и четенето на Евангелието и Библията. Слава и хвала на Бога и на Учителя, Който ни води в пътя на светлината и
към текста >>

36. 2. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 22.I.1927 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

беля даже подозря на за дъновистка, но това е клюка на Ковачевския кмет, който изгонил я из селото, то преследва я и гдето се е установила. Но така, сестра, ще се задоволим с това, което можем, и ще кажем с Павела заедно: „Иван посея, Стоян поля, а Бог възрасти." И брат Боев каза: „Всички добри и искрени пожелания на душата за добро ще се осъществят." Така че, аз исках да бягам, както знаеш, от тоя мой край, но Бог ме поставил пак на кръстосан огън, та да развивам борческия и безстрашен дух на себеотрицанието. И щом Бог ми е подкрепата, то аз ще победя. Пожелавам ти, сестра, и аз всичко добро. Макар позициите ни да са материално далечни една от друга, то духом са близки и ние взаимно се подкрепяме и въодушевяваме, за да излезем победители. Напред! Вождът ни е крепък, Той Бог се зове! Привет сърдечен: П.
към текста >>

37. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

пеете, когато няма условия. Щом ви се пее, пейте тогава! Трябва човек да вярва в живота като същина на Бога. Доброто иде като възмездие на този, който люби; и обратно - за злото. Смиреният не е слаб, а е свободен. Той има приятели, [с] които споделя своите мисли, желания и идеали. От смирения и смъртта се бои. Честен и справедлив трябва да бъдеш, за да пееш хубаво. Бог възнаграждава човека за малкото добро, което той прави, а за голямото оставя хората да му благодарят. Колкото по-безстрашни станете, толкова по-лека ще бъде раницата, която носите. Дето е любовта, там е раят. Там човек ще намери своите братя и сестри. 12.XI.1944 г., неделя, 10 ч 6. гл. Матея, 25. стих Ще мислиш, без да се грижиш. Който мисли, не се грижи. Проявеният свят е произлязъл от непроявения. Проявеният е по-малък. Разумният свят е вътре, не е отвън. Цялата вселена е пълна с разумни въглища без дим. Болестите, тревогите, съмнението и т. н., те са стари работи. Да оставим техните оплаквания. Тревогите са безполезни. Ако мислиш, че твоите тревоги ще ти допринесат нещо, ти се лъжеш. Най-напред са дошли съюзите, после - глаголите, прилагателните и най- подир - съществителните, за господари. Който връща, има право да взема и който взема, има право да дава. Топлината се образува от любовта, силата - от светлината. Децата я проявяват. Децата управляват. Ти не може да управляваш, ако мисъл не даваш, също и чувство и сила. Децата са генерали. Зимата е една майка, която идва да вкара децата в училището, да
към текста >>

38. 143. Качествата у човека

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

конят затова хвърля. Магарето си показва задницата, не се дава да му турят юлар. Да не те е страх, но да пазиш разположение. Да не си на същия уровен на мечката. От каквото се страхуваш, придобиваш му качеството. Страхливите хора са много жестоки, като намерят някого, искат да си отмъстят. Скръбта иде от земята. Радостта иде от небето. Земята образува тъмнината, Слънцето образува светлината. Низшето хвърля сенки. Страданията произтичат от низшето. Всичките страхливци са жестоки. Безстрашливите са добри. Негрите му говорят и викат и лъвът отстъпя. Смелите, безстрашливите хора са добри. Тъмнотата в човека образува страданието. Вътре е потребна светлина, в човека. Богатият печели пари, но вкъщи е скръбен. А бедният вечер благодари, радва се. Богатият - отвън радостен, че печели, вкъщи - нерадостен. Бедният-обратно. От черно и бяло грозде имаш различни влияния, от мискет червен - друго влияние. Ако си боледувал дълго време, изгори дрехите! Не ти трябват на умрял човек дрехите. Всичките хора страдат, ме носят стари обичаи, вярвания. Хората изопачили Божествения път, вървят в неестествен път. Слабият да е опашка, а силният - глава. Слабият да носи празните чували, силният - пълните. Някой има желание добро, но няма какво да даде. Ако има, че не дава, е друг въпросът. Да обичаш невежия е мъчна работа. Нито по-малко, нито повече да му дадеш. В Любовта мекичко ти говори. Бащата иде и не носи нищо и строснато го питат и жената, и децата. Като носи - мекичко. Хлябът да е опечен,
към текста >>

39. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

от властта те са прибягвали до услугите на Учителя Дънов. Така и последния път през 1923 г., през Септемврийското въстание в България, др. Георги Димитров, гонен от полицията, отива при Учителя, който го е скрил в стаята си. След минаване на блокадата в квартала, преоблечен, др. Димитров е изведен от един брат навън. Учителят му казал: „Сега пътят ти за Москва е свободен." Така и стана. По примера на Учителя Дънов, така и неговите ученици-последователи, насърчени от него, безстрашни във вярата си, че вършат добро дело, на Изгрева и в провинцията радостно стават ятаци на нелегалните комунисти. Последните са имали доверие в хората на Братството. Такива случаи са: 1. През 1923 г. брат Тодор Стоименов укрива в дома си повече от 3 месеца брата на др. Георги Димитров, Тодор Димитров, като „опасен конспиратор". Той съветвал Тодора да не излиза от тях, а да замине при брат си в Москва. Имало и удобен „канал". Той не го послушал, като казал, че има задача, и излязъл. Полицията веднага го арестувала, наскоро бил убит в Дирекцията на Обществената безопасност при „Лъвовия мост". 2. След атентата в църквата „Света Неделя" в София през 1925 г. сестрата на др. Димитров Елена Червенкова е спасена от Учителя Дънов на ул. „Опълченска" 66, където сестра Василка Иванова я преоблича и извежда на ул. „Цар Симеон", гдето се качва на трамвай. След това сестрата Елена заминава за Москва при брата си. 3. Сестра Василка Иванова, която живееше на ул. „Опълченска" 66 в сутерена като
към текста >>

40. 20. Сферата на Марс

ГЕОРГИ РАДЕВ

редици. Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна” дисциплина, която действува с неумолимостта на механизъм, той е предназначен да кали преди всичкото волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно. Най-малкият бунт нарушава дисциплината. Тук се крие една от най-непонятните и най-неприятни особености на военщината. Всъщност, обаче, когато у един индивид действува марсовата енергия в своята първична чистота, той носи в себе си всичките нейни добродетели - самообладание, смелост, дисциплина, повелителна мощ. Той знае да заповядва. Защото не всички хора умеят и имат правото да заповядват. Той знае, обаче, и да се покорява на една по-висока воля. В съвременните армии, които не са вече отбор марсови типове, както е било в първите исторически
към текста >>

41. 2. Планети

ПЕТЪР МАНЕВ

склонен към чувствената и по-висша красота и към изящните изкуства. Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт. Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер. Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен. Той дава щастие, богатство, изобилие, успехи, почести, приятели, покровителства, превъзходство и плодовитост в работата. Сатурн прави родения под негово влияние да обича независимостта, нещастен, затворен, недоверчив, ревнив, скъперник и роб на навици. Той създава закъснения, пречки, недостатъци, тайни, злополука, падане от положение, нещастие, меланхолично настроение, хронически болести и злини, грижи, скърби и изпитания. Уран прави родения под негово влияние непостоянен, капризен, ексцентричен, импулсивен, находчив, оригинален и духовит, критичен; упорит в своите мнения,
към текста >>

42. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

и една добра съдба. Задачата на човека е да подчини Луната - личността, на Слънцето -индивидуалността. Цветът на Слънцето е оранжевия (портокаловия) и тона му е ре. Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. И затова прави родените под неговото влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви; то съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинска грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни. Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политически, и граждански длъжности — висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. Луната. В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида. В гръцките мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената „астрална светлина”, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духът - Разумното начало, мъжкия принцип. Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променчива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие. В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах представя индивидуалността, висшата природа — духът. В
към текста >>

43. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

това, той е турил здрава основа, върху която може да гради, за да може да придобие чистота в мислите, чувствата и постъпките, и постепенно да се научи да овладява силите на своя организъм и да ги подчинява на разумната воля на Духа. Ученикът се отличава по това, че той, каквото научи, го прилага. Защото ученикът знае само онова, което е опитал и сам е приложил. Опитването и прилагането на знанието му дава сила, силата го прави самостоятелен и самоуверен, прави го свободен и безстрашен. Затова ученикът не се занимава с теории и спорове, а с прилагане и опитване на учението. Школата има за задача да подготви ученици, които да станат проводници на висшите разумни същества на космоса, да се проявят в нашия земен свят и да внасят възвишената култура на Земята. В школата се дават методи, за да изработи ученикът пълно самообладание. Без него той не може да бъде ученик. Учителят казва, че ученикът трябва да има такова самообладание, че тъпан да му бият на главата, той да стои тих и спокоен и да се занимава само със своята работа. Това значи да не се смущава от нищо, което става около него, като знае, че всичко, което става с него и около него е строго определено и той от всичко трябва да се учи и да изработва нещо в себе си. Ученикът така трябва да кали нервната си система, че да не се стряска от нищо в живота, че каквото и да му се случи, да не го извади от релсите на живота. Към чуждите болки и страдания да бъде отзивчив, а не студен и безразличен. Това не е самообладание, а
към текста >>

44. 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА

Иван Антонов

разточителност в чувствените изживявания, разпуснатост, лекомислие, повърхностност, липса на съзнание за отговорност и дълг, пресита, отегчение, преумора, изобщо неразграничаване на доброто от злото. Недостатъчното влияние на тъмно-синия цвят прави човека нечист, безпорядъчен, лишен от естетичност, миловидност и любезност, недружелюбен, неотзивчив, несъстрадателен. Виолетовият цвят е свързан с Правдата. Когато неговото влияние е умерено и хармонично, човек е смел, решителен, безстрашен, справедлив, има любов към обществения ред, към обществената дейност, към спазването на законите, прави го много оригинален, предприемчив, предвидлив, интуитивен, прозрителен в полето на истината, гениален, прометеевски благодетелен. Когато влиянието на виолетовия цвят е чрезмерно, това предразполага човека към диктаторство, насилие, към загуби на обществени влечения, към ограниченост, фанатизъм, студенина, безсърдечност, тираничност, омраза. Слабото влияние на виолетовия цвят у човека го прави малодушен, безидеен, неопределен, непредприемчив, страхлив, нерешителен, безразличен към живота на околната среда. Влиянието на черния цвят се проявява у човека тогава, когато отслабне у него влиянието на червения цвят, жълтия и ясносиният цвят, т. е., когато човек направи редица нарушения спрямо принципите на Любовта (червения цвят), Мъдростта (жълтия цвят) и Истината (синия цвят). В такъв случай човек се лишава от жизнедателните сили на червения цвят, от светлината на жълтия цвят и от
към текста >>

45. 3.2 СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ

ВЕЛИКИТЕ ДУШИ Великите души, синовете на диамантената воля, на свободата и красотата притежават топлото сърце на слънчевите деви, светлият ум на мъдростта и живеят в мира на осъщественото космическо единение. Те са над света на вярата, над законите на логиката, потопени са в самата реалност. Те са символ на разумната сила, която е движение без реакция във всестранното творчество, в хармонията на живота. Те притежават силна, разумна, твърда като диамант, безстрашна, непоколебима, несъкрушима, творческа воля. Благородството е отпечатано върху тяхното чело, те притежават висок морален устой и нямат личен живот. За тези велики души всяко живо същество носи в себе си една велика идея, една необходима нота във висшата хармония на живата разумна природа. Всяко живо същество по отношение на своето съзнание е един прозорец към духовния свят, една радиация на известно емоционално качество, една интелектуална способност и изява на една волева сила. Космичното у човек е велико, понеже то носи в себе си необятното, незнайното. С полета и устрема на нашето въображение, ако само бихме могли да надзърнем в духовното или да предусетим с интуицията си какви духовни богатства ни очакват там, ние не бихме останали нито секунда всред тъмната бездна на нашия личен живот - живот на геоцентрично съзнание изпълнено с безверие, с мъгли на съмнение и всред непрестанни драматични конфликти. Затова всички Учители са идвали на Земята като пратеници на един Учител, на Духа, който разкрива постепенно тежките
към текста >>

46. I. Въведение

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

ум. Те са проницателни и изобретателни. Към отрицателните проявления на Меркурий спада лъжата. Меркурий управлява нервната система. Изобщо Меркурий в хороскопа изразява принципа на интелигентността, Меркурий управлява зодиакалните знакове Близнаци и Дева. Така че всички, които попадат под тези знакове, имат влиянието на Меркурий. 2. Слънце Хората, които са под негово влияние, са великодушни, благородни, горда. Презират всички долни и гнусни деяния. Те са верни, истинни и безстрашни. Слънцето дава почести и благоволение, прави човека честит при водене на своите дела. В организма управлява жизнената сила. Слънчевите типове имат свеж, ясен цвят на лицето, сини или сиви очи, обла глава, широки рамена, силни бедра, походка стройна и пълна с достойнство. В техните постъпки и обноски има нещо царско. Те не се издигат да тиранизират, а да покровителствуват. Те се чувствуват за призвани да образуват един малък център, около който другите да се въртят. При отрицателно влияние на Слънцето, у човека има голяма надменност, желание да тиранизират другите, те са крайно груби в свойта воля за власт. Ако са врагове на някого, то е само за даден момент и после в сърцето им настъпва широк жест да забравят. 3. Луна Тя дава приятни обноски и блага реч. Хората под нейно влияние са меки натури, които се лесно приспособяват и са крайно променчиви. Обичат промените, романтизма и приключенията. Склонни са към изследване и пътешествия. Луната има връзка с жлезите и лимфатичната система и
към текста >>

47. XX. НЕ ПОСТАВЯЙТЕ ПРЕГРАДИ НА БОЖЕСТВЕНОТО

отречеш от себе си, това подразбира да се върне той назад в своя живот и да премахне всички прегради, които е поставил на Божествени блага.» «Ако искате да се справите със злото, създайте в себе си правилна обхода. Пазете се да не допущате лъжливи неща в себе си.» После разговорът ни мина върху миналото, върху войната. Тоя брат е военен и ми разправи много хубави свои опитности.106 Как изобщо невидимият свят е помагал в тия опасни времена. Как Учителят му е казал да бъде безстрашен, да знае, че Бог ще бди над него - и наистина, как цялата му дружина е минала през най-опасните моменти на боевете с най-малко, почти невероятно малки загуби. Как после условията са се изменили. Как Учителят им е предрекъл вече катастрофата, как е съветвал да се сключи веднага примирие - защото войната ще бъде загубена - и това-още в началото на 1917 г.107 Как Фердинанд отива в странство заедно с престолонаследника, а тогава пращат Учителя на заточение във Варна. И как после думите му една по една се сбъдват, а самият Фердинанд и Радославов ги пратиха на заточение... Звездите вече бяха изгрели, когато тоя увлекателен разказ стигна своя край. Аз го слушах жадно, защото знаех, че всяка дума на тоя войник, който с риск на живота си беше спасил във втората война полковото знаме, бе истина. Остана да ми доразправя как Учителят е спасил София от нашествието на румънците в 1913 г.108 Той ми разправи, че тогава никой от околните народи не е могъл да влезе в София - нито сърби, нито
към текста >>

48. 14. ИДЕЙНИ СПОРОВЕ В НАШАТА ЦЪРКВА (бр. 4, 25.І.1930 г.)

да любят! Тъй че този, който изпълнява това, той е на правия път, по-близо до Този, Който бе казал: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Хубаво е, че и в нашата църква, която водеше досега безидеен живот, се застъпват вече по-съществени гледища върху живота и разбирание назначението на самата църква. * Нашият секретариат е влязъл във връзка с повечето християнски партии и организации в Европа за създаването на интернационала (бел. а.). * И не е ли страшно и чудно, че иноверци идват безстрашно тук, в България, да ни проповядват своята вяра, а българските владици и богослови, професори се боят да не изгубят или покварят вярата си, и то всред България... Ако не е смешно, абсурдно би звучало - освен ако не се говори едно, а друго мисли и трето цели. (бел. а.) Стр.
към текста >>

49. 30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 21.V.1931 г.)

„РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 21.V.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр. 2) „Хората на новия живот трябва да бъдат безстрашни, но разумни! Всичко възвишено и красиво в живота се постига. Но кога? Когато се живее един разумен живот.” Драги братя, Отдавна вървите по стръмния път на живота. От хиляди години се носите вие като сенки: ту се приближавате при планините, надничате над морета, газите реки от вода, понякога и от кръв; побеждавате или победени, винаги верни в душата си на мисълта: гдето е текло вода - пак ще тече! И ще тече, защото извор има. И този извор ще върви ден и нощ, на ручей ще да стане, път ще си направи до самото синьо голямо море. И там много кораби ще люлее на своите ръце, както майките люлеят своите деца. И много видни хора и много безстрашни сърца ще потръпнат от песента на неговите вълни. На Живота майстори сте вие - на новия живот! Бурята ще събори старите сухи дървета; старите изгнили сгради! А вие готови да сте, новото да градите. Иде то! И всяко изворче малка песен е, малка дума на тази песен, на вечната песен: Не гинат народи, които имат идеали! Затова крепете своите идеали! И знайте: силата на днешния ден не е утрешният! Но има сила, която е силна през всичките времена - нея търсете! И помнете: онзи, който туря вериги на един человек или на един народ, трябва винаги да знае, че заедно с това подготвя едно бъдещо тържество: момента, когато в името на справедливостта тия вериги ще бъдат свалени! Защото дните се менят,
към текста >>

50. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

трета част - писма 1915г - 1918г

от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 30.11.1917 г. Обична В. Стойчева, Вяра жива и непоколебима във всичко онова, което Благият Господ на живота нарежда. Страхът, съмненията не ползват. За верующия нема смърт. Който вярва в мен, казва Христос, и да умре, ще оживее. Страданията, това е чистение на душата от всичко онова, което мара нейната чистота. Земният живот е съвпрегнат с мъчнотии. „Молете се един за друг, за да изцелеете” - казва Словото. Воля, смелост, юначество, безстрашие. „Вярвайте в Бога и в Мен” - казва Христос. Аз ще ви помогна. Слушайте и не бойте се. Всяко малодушие настрани, всяка отрицателна мисъл или чувство. Това са неща посторонни на душата и принадлежат на нейния външен свят. Привет на Коста и Стевка. В. В, [Ваш Верен] (Свещеният подпис) П. К. Дънов Варна, 30 ноември 1917 78. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 16.12.1917 г., Варна * Обична Величка Стойчева, Любов - свързани с Бога; Вяра - свързани с Ангелите; Надежда - свързани с всички добри хора. Господ ще ви укрепи да стоите и работите на Неговото лозе. Мирът и радостта на Господа да пребъде с всички. В. В. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Варна 16 декември 1917 ___________________________________________ * Учителят Петър Дънов е интерниран в гр. Варна от цар Фердинанд и писмата ги изпраща вече оттам. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 79. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от декември 1917 г. Обична Величка
към текста >>

51. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

на решението на Учителя, като казал: „Не, аз с групата ще вървя!” И успява да отвори очите на всички осъдени на смърт с него, да не се плашат, и ги подготвя за невидимия свят. Та този брат е цяла „легенда”. Дава часовника си на войника, който ще стреля в него, и му казва: „Да свършиш добре работата си и да не трепери ръката ти!” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят и аз ще ви водя!” Какъв пример на безстрашие и героизъм! На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес. А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя? Отговорете на този въпрос. С уважение: Величка Няголова * Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 543 ÷ 547. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Прилагат се на ксерокс-копие тези две песни от стр. 123 ÷ 124 и стр. 222 ÷ 224 от „Песни” на Величка Няголова. *** Аню = Йордан Андреев. **** Виж „Изгревът”, том VIII стр 615, 619; том XX, снимки 50 ÷ 51, 636,64а, б; том XX, стр. 233 ÷ 235. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Според разказа на Тодор Маринчевски е имало един агент на милицията, художник, изпратен при Йордан Андреев и се е внедрил при него, като негов близък. Той е знаел, че Аню подготвя материали да пише
към текста >>

52. 19. Стойна Кондарева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

И тя го пере редовно, чак до заминаването му. Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня. Влязла в манастира, тя се научава за Учителя, намира го, разговаря с него и се отказва от калугерството. Отлична шивачка е и шие дрехи на братята и сестрите от Изгрева и София. В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство. Тя проявява в живота си завидна смелост и безстрашие. Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 часа, взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в село Рударци. Там се изкъпва, изпира дрехите на Учителя и се връща. Една сутрин е изненадана. Когато наближава извора, чува глъчка от момчета, които се къпят посред нощ. Тя спира в гората, изчаква ги да си отидат. Тогава отива при гьола и свършва работата си. Учителят й помага и я пази в живота през големите мъчнотии, през които минава. Нейният скромен и всеотдаен живот за Братството е пример за поучение и подражание. След заминаването на Учителя сестра Стойна живее в малка барака на Изгрева. Тя приютява и учи младите на шивашкия занаят. Постоянно в дома си има по няколко сестри - братски деца на квартира, предимно от Мърчаево или провинцията, които учат в София. Тя много обича Рила и Витоша и до края на живота си ги посещава. Сестра Стойна и сестра. Мария Златева бяха неразделни приятелки и заедно ходеха на екскурзии. В 1936 г., когато Учителят е болен на Рила от
към текста >>

53. 5. Първите екскурзии до Мусала

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ЗА РИЛА И ЕКСКУРЗИИТЕ ПО ПЛАНИНИТЕ

се обаждат, когато тръгват за някъде. Няма случай в многобройните екскурзии, направени до връх Мусала от Братството, някой да е пострадал сериозно. Всички са спазвали съзнателно правилата, дадени отУчителя за ходенето, пиенето на гореща вода, преобличането при изпотяване и дълбокото дишане. Няма случай на разболели се приятели, макар че много пъти летните екскурзии са ставали в зимна обстановка - в сняг, лед и бури. Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта, безстрашието, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината. Учителят, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до Бога, където да разрешат въпроса за православното духовенство. И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителят казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на река Марица през Рилската пустиня. Ще вземем южния край. /Учителят тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на Марица - Долината на безмълвието. От нея става изкачването на Мусала от южната и страна,
към текста >>

54. 14.Срещнеш ли мечка - ставаш безстрашен

мечка - ставаш безстрашен През 1977 г. заведохме Павел Светославов на връх Мусала. Тогава той беше на 2 години. Не искаше да ходи и ние постоянно му давахме фъстъци. Уморени, стигнахме до подножието на Мусала, при въжето. Тогава той се затича нагоре, по лятната пътека, и ние едва го стигнахме и заедно се качихме на върха. Времето беше хубаво, тихо и топло. Друг път на заслона ни хвана силна буря и сутринта със съпругата ми Елена тръгнахме за върха, като оставихме сина ни Павел, Кирил Господинов, Гергана и децата им да спят в заслона. По едно време Павел се събужда, вижда, че ни няма, нахлузва на бос крак обувките и пристигна на наблюдателницата с изстинали крака. Свалихме от нашите чорапи, обухме го и го затоплихме. Една година посетих Мусала за Нова година. Хижата беше пълна с хора и до късно пяха и се веселиха. Аз не издържах, станах и тръгнах за върха. Успях да стигна навреме, преди изгрева. Зората беше чудно оцветена с виолетов цвят. Прехвърчаха снежинки и слънцето изгря виолетово. Това е вторият случай, при който видях слънцето да изгрява виолетово. През 1974 г. със сестра Елена посетихме връх Мусала. Преспахме на хижата и сутринта посрещнахме изгрева. Закусихме, починахме и се върнахме на хижата, за да слизаме надолу. Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стръвница изяла няколко от агнетата им. Следобед с Елена тръгнахме по пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър
към текста >>

55. II. Правила от Учителя за Паневритмията

или надясно, на юг или на север, на изток или на запад. Към север - това е положителното, към юг - отрицателно. Значи, за да има едно правилно движение, трябва да има една положителна и една отрицателна страна. В едното движение възприемаме повече електричество, а в другото движение възприемаме повече магнетизъм, мекота. За да имате добър резултат, най-важното е да сте концентрирани." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 106) „Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен, безстрашен, трябва да има повече електричество. Ако иска да бъде мек, трябва да има магнетизъм, жилавост, гъвкавост. Всяко движение, всеки жест, походка, упражнение, които правите - ще наблюдавате и ще правите корекции. Навеждането показва, че имате два центъра: към Земята и към Слънцето. Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънцето. Мъдрецът трябва да се изправи. Като заминеш за другия свят, няма да заминеш като животно, ще се изправиш и ще държиш двата центъра. В упражненията трябва да има един вътрешен ритъм, за да бъдат полезни и здравословни. Като ги правите правилно, може да изправите много недъзи и наследствени черти." (Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с. 107) Хубаво е между упражненията да има 1 -2 минути почивка, да се отпуснат мускулите и да си отпочинат - както на ръцете и на краката, така и на цялото тяло. Упражненията на Паневритмията са като преддверие на
към текста >>

56. част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов

21.03.1914 г., събота, в 13 ч. 11 минути за София и новият живот на любов, мир, хармония и братство между народите, който тя ще донесе на земята. Тази епоха ще трае 2160 години, до 4074 г., когато тук на земята в миниатюр ще се прояви царството Божие. Водолей на Асцендента дава достойнство, гордост, изразени в най-фини нежни чувства и мисли. Везни дават красиво тяло (Асцендентният знак на радикса на Учителя), но той е по- женствен, докато Водолей в красота е истинска мъжка красота. Безстрашните му очи са благи, дълбоки, изпълнени с милост и щедрости. Челото е почти квадратно с добре развито самообладание и говори за големия интелект, който той притежава. Голямата му куполообразна глава говори за духовната страна на природата му. Брадата е добре развита, оформена и дава винаги цел на всичките си действия. Така този типичен Водолей е най-високата градация, която съществува в човечеството, но се среща много рядко, поради вместването на една или повече планети в знака. В този хороскоп на Учителя няма никакво вместване на планета, а в изгряващия знак е само главата на дракона, която е с Юпитерово влияние и е в 12 дом, в изгряващия зодиакален знак Водолей. Хората на Водолей са най-лоялните приятели, а и те привличат много приятели и ги запазват до края на живота си. Учителят е облагодетелстван от приятелите си, които са му били винаги в помощ и са поддържали неотклонно идеите му. Той има неизменно постоянство при следване на плана, който му е поставен и точно изпълнява повелите на
към текста >>

57. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

на които сърцето диша от любов, те са едно. Това може и да дойде и за вас, и тозчас - сега. Всеки един лист има важност на дървото. Всеки един цвят в това дърво е толкоз важен, колкото кой да е клон. Не е въпрос за големината, но е за службата. И всеки един човек заема много важно място. Това място никой друг не може да го вземе. Няма друг на ваше място, затова вие сте важен. Няма друг. Ще извършим длъжността си. Никой друг не може да я извърши. Всеки един трябва да бъде чист, безстрашен. Гълъбът е емблема на Божествения Дух - невинността. В змията трябва да има невинност. Лъва, човекът може да го победи с кротост. Агнето е емблема на кротостта. Житото е емблема на търпението. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде сурово жито, а не мляно. Ще дъвчеш хубаво 30 грама на обяд и след 20 минути ще пиеш малко топла вода. Невинност, кротост, търпение, чистота - това са качествата на вярата, чрез които се побеждават недъзите в този свят. И тогава Божията Любов ще се излее и победата ще бъде на ваша страна. Слънцето минава в северното полушарие - значи Истината в нас да се зароди. Непреодолимо желание за свободата-физическа, сърдечна и умствена. 17. 1.IV.1925 г., сряда (кратки бележки от школната лекция) Доброта, Истина, Красота-това е Любовта, (поздрав) (Тайна молитва.) (Пяхме: «Силажива, изворна, течуща», «Изгрява Слънцето».) (Четоха се темите. Изпяхме: «Блага дума на устата», «Един си ти, Му- салла».) Ще се спра на думата «израз», «изражение», «изразил се». Какво се
към текста >>

58. 7. Герои на вярата. Божий свидетели и мъченици

40:3 и Малахия 3:1 и 4:5, сравни с Мат. 3:3 и 11:14. Той беше предтеча на Господа Исуса Христа и Божий пророк. По строгост на живота си, ревността си за Бога и в работата си между човеците приличаше на пророк Илия и беше с дух и сила Илиина (Лука 1:17). Той смело изобличаваше греха и поканваше към покаяние и духовно събуждане. Исус, следа като беше кръстен от Йоана, го нарече повече от пророк, но все пак бе по-малък и "от най-малкият в Небесното Царство" (Мат. 11:3). За своето безстрашие да изобличи в грях дори цар Ирод, неговата незаконна жена Иродиада го толкова намразила, че при един празник дъщеря й Соломия, която бе харесала на Ирода с танцуването си, поиска, подучена от майка си, главата на Йоан Кръстителя да й се поднесе на блюдо. Така Йоан бе обезглавен (Мат. 14:3-12). 2. Йоан - апостолът и Евангелистът От Витсаида в Галилея. До повикването му от Исуса, бил ученик на Йоана Кръстителя и прост рибар (Map. 1:20,1:5-10). По характер кротък, но решителен. Пълен със смирение и братска любов. Обичаше Исуса повече от всички - наричан апостол на любовта. Твърд и неустрашим - свидетел на Преображението, Гетсимансште страдания и на разпятието на Спасителя и затова ги описва като очевидец (Йоана 19:35). Един от първите свидетели на възкресението и след възнесението смело проповядваше Евангелието из Ерусалим (Деян. 4:13), не се уплаши от затвор, биене и заплашване със смърт. Той за много години и след смъртта на апостол Павел изобилно е сеял семето на Божията любов из цяла Мала
към текста >>

59. 4.3.20. Спомени за Ватралски

палачи ме носят на ръце, за да ме хвърлят на кладата. Изведнъж виждам, че и п-pa Сечанов носят насреща. Вдигнах ръце и извиках: - "Дерзай, г-не Сечанов, да пеем за Христа". Щом казах последните думи, ти ме събуди. Този негов сън тази нощ ме напълно завладя. Наистина, това бе само един сън, но аз не се съмнявам, че ако днес имаше гонение против християните, Стоян Ватралски щеше да бъде хвърлен пръв на кладата. Неговата всеотдайност на делото Божие, силната му вяра като евангелист, безстрашната му борба за правда и истина, всичките му тези качества го издигнаха да бъде готов за съвременен мъченик. Василка Ст. Ватралска. ------------------ [1]3аб. Под този надслов в "Бълг. бранител" (бивш "Религия") всяка година по това време - годишнината от смъртта на Ватралски, сме печатали по нещо за него. - Б.
към текста >>

60. 181. Тъмните сили трябва да станат слуги

Весела Несторова

плановете на тъмните сили. Добрите трябва да дойдат, да наследят земята и й дадат от това, което носят. Жълтата раса са хората, които злоупотребиха с окултното знание. Не всички от бялата раса са напреднали души. Много ще останат зад шестата раса да се изправят. Лемурийците са били много жестоки - всички жестоки хора днес са обсебени от лемурийци. Те са от третата раса. Много от бялата раса ще бъдат вързани. Днешните жени ще бъдат мъже в следващо прераждане, да се научат на безстрашие, сега са страхливи. Колата, която изкачва хълма, е тежка и не може да се изкачи, та всички хора сега трябва да слязат, за да олекне и се изкачи на височината. После хората ще се изкачат до нея. Всичко е в ръцете на Разумните същества, които управляват земята. Тези, които се тревожат в нас, са тъмните духове. Те питат: "Какво ще стане с нас?" Да сме ревниви към Божественото в себе си. Народите вече не могат да се управляват, както те искат. Да обичаш някого, е да му дадеш условия да се прояви. Работете, рекох, непрестанно работете!" В.К.: На с. 158 тази песен "Слушайте гласа на песента що разнася вече пролетта". Има ли я тази песен записана? Весела: Не, аз ще я изпея. Весела пее: "Слушайте гласа на песента, що разнася вече пролетта, дар велик е за живота тя, дар велик е за живота тя. Красота, ухание се лей, изобилно блика радостта. Слушайте и пейте в пролетта, слушайте и пейте в пролетта". В.К.: Понеже става въпрос за тази песен сега, изпяхте я много хубаво според мен. Сега, имате ли пълен
към текста >>

61. Съдържание

сърбите 226 2.7 Лов на коне 231 2.8 Кота 1248 233 2.9 51-и пехотен полк на "Перистери" 234 2.10 В сенките на скалите 240 3. С Бдинци в боя през 1915-1918 г.: книга 2 / Петър Кръстев 244 3.1 "София или смърт" 1912 г. 244 3.2 Боевете за кота 1248 - от 10-18 март 1917 г. 245 3.3 "Сарай" - в огън 251 3.4 "Фуражировка" 1916 г. 252 3.5 "Бриян" - нападнат, 1917 г. 255 3.6 При езерото Тахино. Подвиг 257 3.7 В пазвите на мъглата 258 3.8 Мечката в капана 262 3.9 Лов на мечки 263 3.10 Безстрашният подофицер [Флоро Гуголов] - 16.III.1917 г. 265 3.11 Две денонощия под снеговете - 27 и 28 март 1918 г. 266 3.12 Във вражеския лазарет 268 3.13 На "Томорос" - март 1917 г. 269 3.14 Знамето е спасено 271 3.15 Една нощ - от многото такива в позиционната борба, 1916 г. 275 III. Беседи по отечестволюбие / Лазар Михайлов Котев 277 Любов към отчеството (със стихотворения от Ив. Вазов, Килифаров, Ст. Ватралски) В. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ВОЙНИТЕ 1912-1913 г. и 1914-1918 г. 286 1. УЧИТЕЛЯ Т ЗА ВОЙНИТЕ - Балканската война (1912-1913 г.) и Първата световна война или Европейската война (1914-1918 г.) 287 1.1 Войните и вярата 287 СПАСЕНИЕТО : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 25 февруарий, 1917 г. София. - В: Все що е писано. София, 1942, с. 54-55. 1.2 Мравунякът на Господа и войните 287 ПО ПРЕДАНИЕ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 2 май, 1920 г. София. - В: Ще управлява всички народи. София, 1948, с. 100-103. 1.3 Войните на Балканския полуостров 289 МЕРИЛО ЗА ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ :
към текста >>

62. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

непременно днес, най-малко до утре заран... Веригите на противника почнаха своето настъпление, но много внимателно, много предпазливо, а даже и боязливо. Настъпят, залегнат, наново настъпят, пак залегнат и така продължават бавно. Дружината само наблюдаваше, защото берданите не достигат още до бойните редове на противника, а това като че създаваше повече страх на противника, защо да не получи отговор на своя най-силен и даже "бесен" огън! Какъв бе тоя насрещен противник, та така безстрашно мълчеше и чакаше неговото настъпление безропотно!... Командирът на дружината извиква при себе си конния си ординарец, ефрейтор Георги Георгиев, винаги верен и смел при изпълнението на своя дълг, при всяко възлагано му поръчение и му казва: "Георге, една много важна заповед ще ти дам да занесеш до командира на 2-а рота поручик Василев Бенедикт, готов ли си да я изпълниш?"... Последва бързия отговор на ординареца, който бе всякога бърз в своите решения и отговор: "Г-н капитан, Вие ме познавате. Съмнявате ли се в моята вярност? За Вас всичко ще сторя и сега, всичко се изпълня, и то най- добросъвестно, та каквото ще и да става!" Тия думи бяха изречени с доблест, авторитет, готовност за всяка жертва, но дадената заповед непременно да бъде изпълнена. Израза на лицето и говора вдъхваха доверие на всеки едного, че заповедта която предстоеше да се даде, 50% е вече изпълнена... Заповедта бе: "Ти вече знаеш пътя към с. Куру- дере. По тоя път ще срещнеш командира на 2-ра рота с обозите и ще му
към текста >>

63. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

Серес, за да се премести на позиция северно от Битоля и влезе в състава на 6-а пехотна Бдинска дивизия. От 18 декемврий 1916 година тоя полк зае и се затвърдяваше на позицията си кота 12348, северно от Битоля, при с. Смегово... Кой български ум би склонил своята памет и да забрави огнените дати от 11 до 19 март 1917 година! Това бяха дати, дни, през които Бдинския полк, тоя скромен, безропотен, чистосърдечен, верен и предан народен труженик и неуморим борец, трудолюбив земеделец, безстрашен герой боец на бойния фронт, трябваше да отстоява на адския барабанен, разрушителен и унищожителен огън артилерийски изходящ от всички известни дотогава разнокалибрени оръдия, шесторно по-многобройни от нашата артилерия, на оглушителния трясък минен, бомбен и гранатохвъргачен с тяхната разрушителност, на картечния и пушечен непрестанен огън и на "поздравите" на обезпокоителния окопно-оръдеен огън!... И въпреки понасяните загуби, да изпълни тоя полк до край своя дълг, да разреши своята задача, като часовой на вратата на Македония. "Тая врата" трябваше да се запази и да не се допуснеше противника да заеме командващата висота 1248, северно от Битоля, защото зад полка имаше само една рота бригадна поддръжка, повече турци, а по назад всичкия резерв по пътя за Прилеп, бяха само дивизионните походни фурни със своя хляб и брашно и интендантски магазини... Въпреки донесенията, че противника готви атака за 1248, никой от назад находящите се, отвън бригадния командир, като че не виждаха тая системна
към текста >>

64. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина. Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт. Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери. 23.III.1917 г. Н. Т. Попов Хан Мраморница (по шосето Битоля -
към текста >>

65. 1.11. НА ГЕРОИТЕ БДИНЦИ

Т. И. Бъчваров

И. Бъчваров "....Трябваше да бъдеш на още по-величавия Перистер и от там с духа на Самуила да слушате и се възхищавате от оная епопея, що на плещи изнесе от 11 до 19 март великана - Бдинец на висотата 1248. То бе неземно съкрушение на врага разноцветен, събрал се от цялото земно кълбо против избрания народ"... На кървава бран вас вика дълг свещенни В робска земя, де врагът вероломен Вериги ковеше за брата наш роден... Герои, грабнахте вий лаври нетленни! От где вий литнахте, юнаци безстрашни - На княз Страшимира, потомци достойни! От тихий ли Дунав и степите знойни! През Хемус ли горди по друмища прашни? Летяхте вий смело, герои бурливи, На сплаши ви громул топовен, ни сила На сбир пъстрокожи! За Родина мила Вий, Бдинци, летяхте така безстрашливи! Със слава постлахте вий пътя си труден В битки жестоки с ордата дива! Перистер отеква "Ура" ви гръмлива От върхове снежни до Охрида чуден! И в няма възхита от подвиг свещени Витаела сянката на Самуила С бранници войни - неземната сила... Герои, грабнахте вий лаври нетленни! Привет от Беласица на храбрите
към текста >>

66. 2.10. В СЕНКИТЕ НА СКАЛИТЕ

2449 и 2610 заглъхнаха в мъртвило, като че там жива душа нямаше. По на юг к.к. 2031 и 2127 ("Средорог") бяха се стопили в чернилото на нощния мрак. Само там - долу, пред телената мрежа предпазливо дебнеха и сновяха черните силуети на бодрите часови. Полунощ бе. От скалата, изправена като дрипав призрак на седловината между к. к. 2449 и 2610 се откъсна черно кълбо и бавно и безшумно се провлече по стръмнината към вечно клокочещата река - право на изток. Това бе групата от доблестни и безстрашни охотници от I дружина на полка с храбрия си началник младият подпоручик Тома М. Стоянов (сега чиновник в Б. з. к.[Българска земеделска кооперативна] банка - Видин) - всичко единадесет на брой, слаби по число, но силни по дух и преизпълнени от желанието велик подвиг да извършат. Погълната алчно от тъмнината групата за миг изчезна в неизмеримите й дълбини, като бързо прегази бистрите води на реката и отлетя, макар с тежки усилия, но безпогрешно ориентирана, към високите скали - непосредствено пред силно укрепената неприятелска бойна линия, където се прикри. Тук тя трябваше да остане цяло денонощие, защото обекта й бе далече. Каква дързост! - Без подкрепа, сама, без друга охрана, далеч от своите, групата се разположи пръснато в предложените й от скалите така гостоприемно, опасни приюти. Каква черна мисъл доведе тези великани тук, така близо до смъртта, която ехидно им се надсмиваше и размахваше над главите им ледените си крила! Какво безумно желание овладя сърцата им, за да прибягнат тук в
към текста >>

67. 3.3. САРАЙ - В ОГЪН

Петър Кръстев, о.з. полковник

без загуби в окопите си където радостно и с горещи поздрави бяха посрещнати от всички. Страшна тревога настъпи у французите, които с безреден огън от много батареи обсипаха позицията ни без да подозират смъртната участ на "Сарай", защото нашите герои бяха прорязали кабела на телефона им и голяма част от него задигнали и свръзката им бе унищожена. Така бляскаво се извърши първото в позиционната борба на този франт нападение от шепа храбри бдинци, които имаха като най-силно оръжие безстрашието и високия си дух. От разпита на пленения французин, който първоначално се страхуваше от "человекоядците-българи" да не го изядат, се събраха добри сведения. Героите бяха наградени с кръст за
към текста >>

68. 3.4. ФУРАЖИРОВКА 1916 г.

Петър Кръстев, о.з. полковник

си. При това, физически здрав, червендалест с набито тяло, закръглено пълно лице, среден ръст, здрави крака, върху които се клатеше и малко шкембенце, той бе издръжлив и служеше за пример на всички; бялата му коса, подстриганата остра брадичка, отпуснатите бели мустаци издаваха неговата опитност и практичност в живота. Фаталист, той вярваше в предопределението на съдбата и за това винаги спокоен изпълняваше безшумно своя дълг, за да не можеше да се познае кога той е бил по-малко безстрашен. Доброто срещаше с радост и спокойствие, лошото - с безразличие и утеха, че така трябвало да бъде. Паднеше ли убит около него, той го прикриваше с платнището и кръстейки се казваше: "Така му било писано - и у дома си да беше, пак щеше да умре." Запищеше ли някой ранен, той го укоряваше и сочеше му убитите, утешаваше го, като му казваше: "Хе, ще ти отмине като на кученце, доскоро виждане" и си отминаваше. Носеше се скромно; облеклото си носеше до разкъсване, за което много пъти са му правени бележки от началството, някой път отговаряше: "Та мигар тия дяволи не са по-окъсани от мене?" А когато в един прекрасен ден бе облякъл новите си сини панталони, докато ротният кърпач му обърне старите такива, една "неверница" (както казваше той) се пуква около него, обръща го няколко пъти във въздуха и го тръшва на земята с широка рана от парче под лявото му седалище - на място деликатно, той с пълен ботуш от кръв, се явява на дружинния си командир и долага, че е ранен с прибавка: "Това нищо не е, а
към текста >>

69. 3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА

Петър Кръстев, о.з. полковник

мечката мъртва. С голям труд и бавно последната, влачена из снега, бива отнесена в ротата, където кожата й бива одрана, а месото очистено. На тежест около 80 кг и с подкожна сланина около 10 см, дивият звяр бе предаден на ротните готвачи, които за пръв път в живота си трябваше да приготвят храната за другия ден от него. Добре изкиснато, отлично сготвено, месото се изяжда с голямо задоволство от войниците. Наблюдателят от 3-а рота Д. Якимов, за неговата издръжливост, твърдост и безстрашие в тази страшна нощ и за смелостта му да влезе сам в борба с опасните зверове, бе съответно
към текста >>

70. 3.10. БЕЗСТРАШНИЯТ ПОДОФИЦЕР [ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г.

Петър Кръстев, о.з. полковник

[ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г. Вече шест денонощия откак вилнееше огнената стихия на барабанния огън на повече от 150 французки от разни калибри оръдия; шест денонощия безспир те обливаха със смъртна лава позицията на II дружина от Бдинци, югоизточно от к. 1248. Всички окопи са заринати, галериите-скривалища разрушени, телената мрежа разкъсана и разхвърляна безследно, картечниците на цели роти дълбоко затрупани в земята, всички пътеки и подстъпи към позицията - прекъснати. Дружината е загубила вече 50% от състава на бойците си и 89% офицери. Духът не отпадаше и всеки опит на противника за атака биваше кърваво отбиван. При все това, на 15-и през нощта срещу 16-и март дружината бе сменена с I дружина, която бе до този момент в полкова поддръжка и изтеглена северозападно от котата, за да се преустрои, снабди с необходимото снаряжение, оръжие и бойни припаси, да си отпочине и приготви за нова активна дейност. Но едва преустроена и снабдена, а още неотпочинала, дружината получи в 1 часа след полунощ на 16-и заповед да излезе напред и контраатакува вмъкналия се противник в позицията на I дружина. Поведена от дружинния си командир, разчленена на малки групички, II дружина със силен бяг премина пространството, обстрелвано непрекъснато от една 18 см вражеска батарея и без загуби се съсредоточи напред около щаба на полка, скрита от погледа на противника. Времето застудя, сняг почна да вали на гъсти и едри парцали, които образуваха непроницаема снежна завеса и наблюдението
към текста >>

71. 3.14. ЗНАМЕТО Е СПАСЕНО

Петър Кръстев, о.з. полковник

- израз на неговата готовност да се саможертва, но на подвиг велик да отлети! След това подгъна колене и целувайки ръка на началника си, проговори буйно: "Не, аз няма да умра, а знамето ще спася!" Тръгна. Разреши му се да си избере негови верни другари 6-7 души и с тях да замине. Веднага командирът на полка откъсна знамето от дръвцето му, опаса на голо тялото на героя и му пожела щастлив път, като заповяда веднага да го снабдят с храна, пари и здрави коне от I картечна рота. Безстрашният Христо, горд, подбодрен и весел влезе в бивака, носейки на себе си скъпия предмет. Той жадуваше по-скоро да тръгне, макар че пътя му минаваше през размирна Албания, в горите на която много чети нападаха наши транспорти, обираха ги, а войниците избиваха; пък и Сърбия не ще му даде по-добро гостоприемство, но пътя там минава. Към полунощ малката чета бе готова, а между редовете й бяха неговите верни приятели - смелите ст. подофицери Васил Водов от с. Бориловец, Кулско и Никола Воденичарски от с. Ново село, Видинско. Там той довери и тайната за всякаква случайност. Добре снабдени с карабини и здрави коне те изчезват невидимо из бивака същата нощ. А в полкът още след пладне бе обявено, че знамето ще бъде "изгорено", за да не попадне в ръцете на противника, който не скрито бе заявил, че то ще украсява музеите му в Париж! Назначен бе командирът на 3 рота капитан Бояджиев с един взвод от ротата си скрито, но тържествено, с отдаване последната чест на "знамето", представлявано сега само от
към текста >>

72. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров. Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината. Ето как поетът възпява славните подвизи на героите: Българийо, за тебе те умряха, Една бе ти достойна зарад тях, И те за теб достойни, майко, бяха, И твойто име кат, мълвяха, умираха без страх! Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни, Безстрашни лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен! На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, Деца юначни горделиви; Духът ви вечно ще витай Над планините в родний край И над Тракийските полета, Где с песни сам поета Ще ваший подвиг да разнася От Хелеспонт до Дунав белий, Далеч до сръбските предели, Догдето Божий свят светува, И родна реч догде се чува! Килифаров Велики са заслугите на тези незабравими български синове. Те са светци, мъченици в новата ни история; с тяхната кръв се изкупи свободата ни. Техните славни дела и велики подвизи ще останат паметни в историята ни и на
към текста >>

73. 2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ

Минчо Сотиров

съдържание: "Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да би било. Има велико бъдеще тоя народ." Подпис:"Един от крайните леви течения" В развитието на вътрешните характерни качества на членовете си, Братството, клона Бургас, правеше ред упражнения за развитие смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и други такива. Братството устройваше екскурзии през разни сезони и времена, денем и нощем, по единично и групово с обекти до 6-7 и до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица на редици един след друг, на интервал през 5 минути пускане екскурзианта, или в геометрически фигури - триъгълници. Всички тия упражнения са биле успешно завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са биле и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване упражнението. Вяра непоколебима в себе си и спазване различните правила за такива случаи, давани от Учителя. Всяка задача си има и своите формули, за да бъде правилно разрешена и да даде положителен резултат. Жилище - салон - школен - молитвен дом Първоначално Братството е правило своите събрания: 1. Всеки неделен ден в 10 часа сутринта - общо за всички членове и съмишленици; 2. Всеки
към текста >>

74. 2. ПОСВЕЩЕНИЕ

Поручик Килифаров

вас юнаци легендарни, безстрашни левове балкански, на подвизите великански, на ликовете лъчезарни. О, паднали във бой неравен, на братския ви гроб забравен тез мисли мои посветих и китка росна аз ви свих: от невен, лилии и крин, от рози, здравец и ясмин, събрани в бойните полета на Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, на Булаир на Шар, Малград, на Виза, Чолро и Сарай, на Мряморния морски край, где гроб до гроб земя покриват, останките ви где почиват, възпъни от певци, поети, оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, деца юначни, горделиви. Духът ви вечно ще витай над планините ви родний край. И над Тракийските полета, где с песни дивни сам поета ще ваший подвиг да разглася и славата ви ще разнася от Хелеспонт до Дунав бял далеч до сръбските предели догдето Божий свят светува, догде се речта родна чува! Поручик
към текста >>

75. 4. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 23 януари 1915 година

Минчо Сотиров

е взискателна, а към умните хора - снизходителна. Природата ни дава правила, за да се реформираме. Начина е само с вода, а не да се пречистваме като оная жена, която, за да пречисти къщата си, забуха пода и повдигне прахът нагоре, та изпълни стаята и са необходими после 2-3 часа да се пречисти. Вярата е една обоснована наука, която почива на изучаване. Тя е дълбока сила, която лекува. Тя е ангелския език. Хората са сега много суеверни, а имат малко вяра. Който има вяра, има безстрашие, който няма вяра, има колебание. Сега са най-добрите дни за развиване на вярата. Колкото повече се осланяме на Божията Мъдрост, толкова повече можем да работим. Вярата сама по себе си носи знания и те се добиват моментално. Като се съсредоточим, ще знаем например какво става на бойното поле. Когато се молим, трябва да чувствуваме топлина на мястото, гдето е душата - това значи, че Духа работи. Няма ли топлина - ума работи, а това не е молба вече. Във Вярата нещата трябва да тълкуваме в правата смисъл - винаги да благодарим. Страданията са резултат на лекувание. Разумна вяра има тоя, който вярва без да критикува. Изправлението трябва да бъде колективно - от двама, трима, десет, сто, които да се обърнат към Бога и Той ще поправи. Христос казва: "Като попросите, ще ви бъде...". Молба трябва един за друг: мъж за жената и жената за мъжа. Да приближите ума си към Бога и да работим. Нещата, които Господ трябва да направи, ще се обърнем към Hero с вяра без разсъждение. Как Той ще извърши работата
към текста >>

76. 23. ИЗКУПЛЕНИЕ

Тодор Божков

закони, които да ръководят материално човечество. Всъщност обаче ние мъчно бихме си представили какво би представлявал живота днес, без Христовото учение изкупено с великата Негова жертва и Неговото разпятие. Какво би бил днес света без Христовото възкресение? Физическо и духовно, което възвърна в човека най-скъпото му Божие достояние - душата, в нейната чистота, милост, красота, благородство, доброта, любов, истина, правда, светлина, самопожертвувание за ближния, служене, безстрашие и други неща, които водят човека към безсмъртие, неземна слава и вечно преклонение. Жертва доброволна и съзнателна, жертва за доброто на своя народ, жертва за своя ближен и за спасение на човешкото в човека. Това е изкуплението и подвига на духа, вечния извор на всяко знание, сила и добрина, неща вечни за човека. Не се гаси това що не гасне, казва по свой начин нашия велик писател Иван Вазов, а Христо Ботев, един друг великан на човешкия дух казва: "Няма власт върху онази глава, която е готова всеки момент да падне от своите рамене." Какво да кажем за най-големия великан на българския народ, който бе събрал като фокус в себе си всичко най-чисто, най-свято и най-велико на своя народ и беше олицетворение на най-възвишените прояви на българския дух във вечността, апостола и героя на българската свобода, светеца и революционера - Васил Левски. Каква сила, какво смирение и каква доблест и величие надуха! Това са неща, които не могат да се опишат, нито да се представят, неща, които са неизразими
към текста >>

77. 25. СВЕТКАВИЧНАТА ВОЙНА НА ХИТЛЕР

Тодор Божков

се беше настанила на Балканите, и беше заела Албания се опита да направи и тя нещо грандиозно, макар и в по-малък мащаб. Италия обяви война на Гърция и се насочи към Солун. Всички мислеха, че велика Италия бързо ще се справи с малка и слаба Гърция, действувайки по хитлеристки маниер. Мнозина даже смятаха, че Гърция без бой ще капитулира, под впечатлението на военните операции на Хитлер. За голяма изненада, стана нещо съвсем неочаквано. Гърция не се уплаши. Тя събра сили и смело и безстрашно се нахвърли срещу италианците, които започнаха да бягат и отстъпиха. Те бяха така разбити и застрашени, че можеше да бъдат и унищожени. За щастие, те се прибраха в границите на Албания, а гърците доволни, че ги прогониха от своята територия спряха офанзивата. Това беше добър урок за всички. Италианците бяха станали за смях и подигравка. 8. Англичаните искаха да задържат Балканите за себе си и да ги противопоставят на Хитлер. Те пратиха свои войски в Гърция и правиха дипломатически натиск върху Югославия и България да се бият срещу Хитлер, като застанат на тяхна страна. А германците бяха вече в България и Румъния. При тази обстановка един ден Учителят ми каза следното: "Италианците са измислили едно ново много силно оръжие, което щом го употребят ще победят," Аз се чудих на това ново тяхно оръжие и чаках да видя дали Учителят ще ми го каже. Учителят продължи: "Това ново оръжие са германците." Разбрах, че германците ще воюват на Балканите и че чрез тях италианците ще победят Гърция. Това още
към текста >>

78. 48. БОРИС III /цар на българите/

Тодор Божков

Българската делегация, оглавявана от Андрей Ляпчев и на ген. Франше де Пер - командуващ Солунската неприятелска армия, с която армия България 3 години води големи кървави битки в Македония - Дойран, Гевгели, Кожух планина, Добро поле, Каймак Чалан, Завоя на Черна, Битолския фронт и пр. Пелистер, Охридско и Преспанско езеро, Албанските планини с Мокра и Шкумба. В тия действия взе непосредствено участие по всички фронтове цар Борис, тогава престолонаследник. Прояви такт, мъдрост, безстрашие и чист български патриотизъм. Със Солунското примирие бе спряно навлизането на неприятеля в България, главно на сръбски и гръцки дивизии, които се готвеха за отмъщение над България. Последва окупация на България от французки войски, а след това тежък мирен договор - Ньойският. Репарации, обезоръжения, тежки икономически условия, стачки и революция и лошо вътрешно и международно положение. България загуби Беломорска Тракия. На лице бяха комунистически стачки и междуособици. На лице беше земеделският режим на Ал. Стамболийски до периода от 1919 до 1923 година. Дойде превратът на 9.VI.1923 г. и го последваха вътрешни кървави междуособици, а след това дойде комунистическото въстание през месец септември 1923 г. През м. април 1925 г. бе извършено Арабаконашкото нападение върху цар Борис, от което той излезе невредим, а бе убит един от свитата му. Няколко дни след това /на третия ден/ последва атентатът в църквата "Св. Крал", сега "Св. Неделя", а цел да бъдат убити царя и правителството. Бяха
към текста >>

79. Съдържание

Къде отиват 3.1.5.30. Без страх 1940 г. 3.1.5.31. Той 3.1.5.32. С избраните 3.1.5.33. Непоклатима 1943 г. 3.1.5.34. Душа ми литва 3.1.5.35. Паневритмия 3.1.5.36. Любимец 3.1.5.37. Обетована земя 3.1.5.38. О, мисъл моя! 3.1.5.39. Напред, нагоре... 3.1.5.40. Гражданка 3.1.5.41. Пази Той... 3.1.5.42. Но ти познай 3.1.5.43. Промисъл благ 3.1.5.44. Не си ли Ти 3.1.5.45. Отново пак 3.1.6. Други стихотворения и поеми. Ръкописи 3.1.6.1. Вечното слово 3.1.6.2. Работници безстрашни 3.1.6.3. Завет от “Изгрева” 3.1.6.4. На сестра Пенка [Кънева] 3.1.6.5. Дъбът 3.1.6.6. Станете всички 3.1.6.7. Светлият капитан 3.1.6.8. Двадесети век 3.1.6.9. Сто години 3.1.6.10. Беинса Дуно 3.1.6.11. Рила разказва 3.1.6.12. Поезия в ръкопис. Сканирани документи. 3.1.6.12.1. На сестра Пенка [Кънева] (2 с.) 3.1.6.12.2. Рила разказва (9, 14, 18.08.1951 г.)(с. 1,15) 3.1.6.12.3. Двадесети век (12.12.1961 г.) (2 с.) 3.1.7. Сценично представени стихотворения на Олга Славчева 3.2. Проза: Разкази, статии, съобщения. 3.2.1. Изповеди 3.2.1.1. „В розови краски или пейзажи...” 3.2.1.1.1. Проза в ръкопис. Сканиран документ (с. 1) 3.2.1.2. Карамфил 3.2.1.3. Възвръщането 3.2.1.4. Разказът на едно детенце 3.2.1.5. Писмо 3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО” 1933 г. 3.2.2.1. Няма те 3.2.2.2. Тука си 3.2.2.3. Пришествие 3.2.2.4. Посещение 1935 г. 3.2.2.5. Великото освобождение 3.2.2.6. Смирение 1940 г. 3.2.2.7. Млад и стар. Разкази от Олга Славчева...
към текста >>

80. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

се чува музика. Всяка мелодия ми напомня за него. Всички птички и всички цветя, всеки изгрев и всеки залез, слънцето, луната и всички звезди изговарят неговото име. Колко хубаво свири някой горе - това е от Шопен. Дали не е Панка Пелишек - тя умее да изтръгва пред нас безсмъртния дух на Шопена, тя е неговата най-добра тълкувателка. Колко хубаво пише Ст. Ватралски [виж “Изгревът”, т. XXIV, тс. 191-298, сн. 49-50] за Учителя! От сърце благодаря на този автор на статията, който безстрашно застава за великата истина и чрез печата я прави достояние на хиляди читатели. Моля, достатъчно ли е да поставя и само върху главата си мисловия Пентограм? Значи, ние се целунахме на сън. Какво значение има всичко това, а също и рисуването? Приемете моята благодарност. Ваша X. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 10 октомврий 1926 г. Хелмира, сестрице мила ! Няма любов като Божията Любов ! Не знам как на Вас се стори, но ето че аз почувствувах, като че ли забавих отговора си на последното Ви писмо. Навярно това се дължи, че в малко време много неща преживяваме! Всеки един от нас е извор, чийто източници се държат от известни същества - обикновени хора в живота, или духове. При съответни постъпки на тия същества, имаме изобилие или намаление на нашите струи. Така е съдбата отредила, че „Белият гълъб" властвува над вашите източници, Вие над тия на известния Ви брат, той - над тия на другиго и т.н. Моментите в които Вие, напр. действувате неблагоприятно, в мен се
към текста >>

81. 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

на небето, отдето надничаше то чисто и невинно, като малко дете. Учителят тръгна от група на група, от огнище на огнище, гледа на всички развеселен и тихо, тактувайки приглася на песните ни. Понякога протяга ръце към запалените главни и ги потрива от приятната топлина. Любител на горещата вода и чая, любител на планината, Той и нас научи да ги обичаме и да опитаме тяхното благо. С тия гимнастически упражнения той ни загърна като с яка броня срещу нахълтващия мраз. А със своето безстрашие и нас направи смели и безстрашни през бурните дни и нощи на пролетта, лятото, есента и безпощадната зима. Слънцето горе сега се застоява по-дълго над нас. Мъглите се стопяват. Селото и градът вече добре се провиждат. Не само късчета, но цели огромни пространства от синя коприна се разкриха над нас; ето и цели светлосини разгънати бали, тук там изпъстрени с бели облачни цветя. Ех, това се казва Благовещение, а не туй тази сутрин! Стягаме се за път. Раницата почти празна е вече на гърба и гегата в ръката. Няма вятър, нито дъжд. Има само слънце, небе и сняг. Застанахме на прощалната поляна. Заедно с Учителя възнасяме топла молитва. Ние сърдечно благодаряхме за този разнообразен и все пак красив ден, че живи и читави се връщаме у дома. Лицата ни алени, загорели от студа, очите блестят от радост и придобита сила. Витоша и сега ни доказа, че е блага за нас и, че никой път не бива да се боим от нейните нахмурени вежди, че тя пак ще ни даде това за което сме отишли. Слизаме. Нито следа от
към текста >>

82. 2.2.4. ЗАДАЧА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА 10 ИЗВОРА В ПЛАНИНАТА

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

жабуняк. Вън, всичко вън! Обграждам го с едри камъни, изгрибам набралата се вода, нареждам дъното му с нови, чисти скални уломъци и - готово! Лопатката ми помага да изкопая нова вадичка. Наблизо мравуняк - сякаш черна глава необичайно се мърда -мравка до мравка, ако не и мравка върху мравка. Ей сега ще дойдат и ще се напият. Ще си кажат: Я, какво е станало с този извор! Кой наслага тия бели камъчета по края, та и ние по тях да си близнем водица. Към третия извор - таралеж. Много важен и безстрашен. Върви си грозничката животинка. Изведнъж - друг подобен нему го сподири и двамата се сборичкаха. Захапаха ли се, убодоха ли се, не зная; чу се къс звук, като квичене. Заемам се с работа. Пак изгрибане жабуняк, пак изгрибане мътна вода; каменна постилка, каменна оградка и, ето -чиста като сълза вода се вдига отново и пълни новото бяло коритце. Със запретнати ръкави, боса. Водата изпърво пари, но после - приятно - не ти се оставя. Дъното се вижда - белите камъни там се-засмели - усмивка на красиви уста с бисерни зъби... Аромат се носи-здравец. О, той цъфти! Обувам сандалите и се лутам край скали и храсти. Охо! Готов направен извор! Някой ме изпреварил -минал от тука. По работата личи - не от женска ръка, даже чучурка от дърво му направена и тече бистра струйка. Да е жив, който е! Юначага е, я какви големи камъни е примъкнал да го огради. Кой ще да е? Не е важно, но само наши хора се занимават с такова нещо. Слънцето е високо, високо. Само трички мои досега, а трябва още седем. Пак търсене;
към текста >>

83. 3.1. Поезия

ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА

Къде отиват 3.1.5.30. Без страх 1940 г. 3.1.5.31. Той 3.1.5.32. С избраните 3.1.5.33. Непоклатима 1943 г. 3.1.5.34. Душа ми литва 3.1.5.35. Паневритмия 3.1.5.36. Любимец 3.1.5.37. Обетована земя 3.1.5.38. О, мисъл моя! 3.1.5.39. Напред, нагоре... 3.1.5.40. Гражданка 3.1.5.41. Пази Той... 3.1.5.42. Но ти познай 3.1.5.43. Промисъл благ 3.1.5.44. Не си ли Ти 3.1.5.45. Отново пак 3.1.6. Други стихотворения и поеми. Ръкописи 3.1.6.1. Вечното слово 3.1.6.2. Работници безстрашни 3.1.6.3. Завет от “Изгрева” 3.1.6.4. На сестра Пенка [Кънева] 3.1.6.5. Дъбът 3.1.6.6. Станете всички 3.1.6.7. Светлият капитан 3.1.6.8. Двадесети век 3.1.6.9. Сто години 3.1.6.10. Беинса Дуно 3.1.6.11. Рила разказва 3.1.6.12. Поезия в ръкопис. Сканирани документи. 3.1.6.12.1. На сестра Пенка [Кънева] (2 с.) 3.1.6.12.2. Рила разказва (9, 14, 18.08.1951 г.)(с. 1,15) 3.1.6.12.3. Двадесети век (12.12.1961 г.) (2 с.) 3.1.7. Сценично представени стихотворения на Олга
към текста >>

84. 5. Равносметката

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

уплаха и безнадеждие. Нощта стана премного гъста и студена - най-сгъстения час настъпи и вече не питаме, кога ще настъпи зора или кога ще пукне пролетта. Нещо грандиозно и безбрежно изниква пред нас и колко богати отвътре трябва да бъдем, за да можем спокойно да застанем с ненарушимо самообладание. Всичко стана твърде сериозно, за да можем да се вълнуваме от странични неща, или да се занимаваме с незначителните тонове, които помрачават нашия ден. Искаме да гледаме трезво и безстрашно. Защо? Ние не сме тръгнали на забавление, не сме се заели да ковем живот лек, приятен и удобен. Ние добре разбираме сериозността на положението, на времето, на епохата ни. Светът може да се забавлява и да си поставя такива задачи и това да го задоволява, ала за нас моментът е решающ. Ние знаем, че нещо се разрушава, грохота стига до нашия изострен слух, един ред и една култура отшумява. Общочовешки проблеми ли решаваме ние? Не, нека светът си ги решава, както намира за добре, ние сме ученици и не сме научени да живеем с илюзии, не си предписваме роли, които никой не ни е дал, ала и не желаем да построим живота си върху гнили основи. В падежния срок на изплащането плащат богатите, това не значи, че падежите няма да дойдат за всички, няма човек на земята да няма риза на гърба си и ако е нужно ще му се вземе и нея. Ние знаем закона и стоим невъзмутими и когато наближи последния месец от годината, ние отиваме на поклонение, оглеждаме нашите ниви и градини и казваме - направихме онова, което
към текста >>

85. 11. Той е...

Глава 2. Образи и идеи

си... Чувствува се затруднен, да го познае от пръв поглед не е работа за него, да проверява другояче не му идва нищо на ум. В сърцето на простия човек бликва чувство. Със себе си той носи малка книжка, в тази книжка има нещо написано за Учителя П. К. Дънов. Решава да я държи в ръката си, когато ще се срещне с Него. И ако Той посегне на нея и като я разтвори попадне точно на тази страница, тогава ще се увери, че е Той истинския учител. Да, този човек трябва да е бил смел в мисълта си и безстрашен в сърцето си, залага на карта разбиранията си, идеята, облог прави почти с Господа. Пристигат те на “Опълченска” 66. Никого не познава, за първи път попадат в тази среда и малко страхливо, малко смутено сядат на една пейка на двора и зачакват. Не са сами, на пейките са седнали много хора, и те чакат среща с Учителя. И как ли ще се вредят те при толкова народ и дали ще могат до вечерта, че път ги чака обратно. И докато те си мислят, как ще влязат, вратата се отваря и на рамката на вратата застава Учителя и гледа право към тях и казва: “Вие двамата от Хасково, елате." Нищо друго. Стават разбира се двамата герои и влизат вътре. Сядат срещу Учителя и болният веднага започнал да говори за болестта си, а другият стои с книжката в ръка. Когато работата с болния приключва Учителят се обръща към другия и пита: - А вие, какво ще кажете? И докато той да отговори, Учителят посяга към малката книжка, отваря я и прочита страницата и му я връща, като добавя: - Сега, прочети я и ти. Тук срещата приключва.
към текста >>

86. 11. Там, дето е стъпил Той: лятото на 1970 г. (5.IX. 1970 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

подчиняваща се на една дълбоко внедрена дисциплина и организираност, която безшумно се открояваше на фона на суровите рилски условия. Редовете отдавна бяха оредели и мнозина се лишаваха от Рила поради външни и вътрешни причини, но още имаше мнозина, които се включваха в тая епична бихме казали борба, за да се изяви живота в пълнота. На 2400 м. височина над морското равнище този живот можеше да се каже не бе нищо друго, а триумф на туризма. За нас бе важно надсмогването, смелостта, безстрашието и вярата на човека в планината и в ония външни и вътрешни сили, които напълно и безпогрешно реализираха за всекиго по отделно дни, които утаени в съзнанието на човека лежаха като прозрачни езера и в продължение на цялата година щяха да се превърнат на извор на свежа и чиста красота. Благодарни сме на това, че се отзовахме на Вада, където една скромна жена ни предлагаше своето гостоприемство през хубавите или суровите дни и нощи. Там можеше да се почива за няколко часа и после да поемем нагоре не лекия път до езерата. Нагоре вече пътя ставаше по-стръмен, зоната на боровите гори минаваше по широко отъпкана пътека. До клековете човек вече се заморяваше, почиваше и пак нагоре, докато от едно красиво възвишение зърнеш водите на първото езеро. Това е Бивака - нашия Бивак, разпънати палатки преди няколко десетилетия - за първи път сме били през 1929 година. Колко много години до тази, когато правим опит да уловим не друго, а живия трепет на един живот, който днес течеше все така безшумно и
към текста >>

87. 25. “Аз зная ...: есе (5.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

и да минат с, макар и облекчени “причините”. Имат и куража и силата неизменно да кажат: Сега Учителю, нека сега да е. Времето летеше светкавично и думите се отронваха: Да бъде! Затова тези хора, ние -сега, имахме куража и съзнанието да стискаме устни и пестници и да вървим напред. Съзнавахме и живеехме времето, такива каквито бяхме пред кого сме застанали и какво се очакваше от нас. Затова примера на Боян Боев остана да блести като най-светла страница в историята на Братството и безстрашното отстояване страданието на Паша, начина по който носеше голямото страдание беше безпримерно - той поразен в нозете, тя в очите. И не само те, не, но нека спрем само до тях, чието житие е една дивна апокрифна история. Нека не се докоснем до тая интимност, за нас не е важен фактологическия материал, колкото удара и силата на строгата принципност, която не пожелаха никога и срещу която и Той не застана. “Чашата горчива, да я не изпия ли?!” Колко е била силата на горчивината за нас обикновените хора не е от значение, важно е, че тя съществуваше за всички и нямаше ни възможност, ни закон да бъде избегната. “Всички ще минете по този път”. Страданията бяха тема, която изпълваше всеки том от Неговите беседи. Страданията, тези очистителен огън пламнал в света, който нямаше да не близне нито един. "Целият свят ще страда и страда и вие в това число, но вие ще знаете техния смисъл”. Ние знаехме, бяхме успели да научим това. И тогава и сега, когато пак и пак слушаме тези думи: “Аз зная"... не казваме
към текста >>

88. 39. Списание „Еделвайс”

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ще спомена, че Айнщайн поддържа тази идея. Та написах таз работа и им я четох на тия момчета, като смятах пак да влезе в бъдещето списание, обаче срещнах у тях едно въздържане, едно мълчание, изглежда се уплашиха, щото то беше вече във времето на Александър Цанков, когато беше след преврата на 9 юни 1923 г. и нали властта тогаз не беше тъй мека както при земеделците и се поуплашиха тия другарчета наши така и не я възприеха таз идея. Аз лично така смятах, че човек трябва да бъде абсолютно безстрашен, пред нищо да не се спира, когато трябва да приложи идеите си и затуй издигнах този лозунг, че ний няма да бъдем войници. Сега преди да го чета аз него, понеже бях в Севлиево известно време, четох го там и пред Пампоров. Пампоров беше учител в Севлиево и местния пастир протестантски, те така нищо не възразиха, но почувствувах, че и те така виждат, че това е голямо предизвикателство и че може да предизвикаме реакция от властта. Те не ме критикуваха. Приеха го нали, понеже Пампоров е наш човек, онзи протестантски пастор, буден човек, както и да е. Вторият път го четох на тая група, на „Еделвайс”, но и те останаха хладно така, та предполагам, че хората смятаха така, че влизаме на вълка в устата дето се казва и т.н. Както и да е, не можа да се възприеме идеята да се продължи „Еделвайс”, може би защото аз се изказах, не продължихме
към текста >>

89. 71. „Учението на Бялото Братство”. Статията „Учението на Бялото Братство” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 27, 10.01.1931, с. 1-2

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха: той е непоколебим, безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва - защото вижда къде стъпва - и знае накъде отива. Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост - окултното знание - за живота на човека! Истината! - От взаимодействието на тези два принципа -Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината. Тя е Божествената Светлина, която осветлява живота. И тя се получава само тогава, когато се съберат и двете. Поотделно - само Любовта и само Мъдростта не могат да дадат пълната Божествена Истина. А истината е, която ще ни освободи: Как? - Ще приложите Любовта, ще приложите и Мъдростта, и тогава чак „ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”! Живота ви ще бъде пълен със светлина, а в светлината веригите падат, в светлината всяка погрешна стъпка е изключена, в светлината спъване, падане и заблуждаване е невъзможно. Днес хората не са свободни. Днес хората са роби, затуй, защото грешат. Те са оковани във веригите на своите собствени
към текста >>

90. 87. Статията „Основите на братската задруга” / Сава Калименов. В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 85, 25.02.1934, с. 2-3.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

новия свят трябва да започне. То трябва да започне още сега. Още днес. Време за чакане няма. Напротив, опасно е да не закъснеем. Опасно е да не ни преварят тия, които върху основите на неправдата и със средствата на насилието искат да изграждат някакъв „нов” свят. Времето е дошло. Часът е ударил. Условията са достатъчно назрели. Остава само да се започне. Но как да се започне? С какво да се започне? - ще попитат някои. - С най-малкото, което имаме днес. С две голи ръце дори. Безстрашно, смело трябва да направим решителната стъпка, твърдо решени да се не отклоняваме и да вървим безспирно напред. Защо ни са големи капитали и богатства? Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любящо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за
към текста >>

91. 15.4. Папа Йоан XXIII за Учителя

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

обновителен дух, на много места в света се появиха католически водачи, които вземат живо участие в живота на народа и са проводници на прогресивни идеи и инициативи. Изглежда, че тази обновителна тенденция се затвърдява, защото и сега често в световната преса се дават съобщения за акции и изказвания на католически водачи против насилията, жестокостите и неправдите, вършени от някои правителства в различни части на света. В това отношение, с проявяваните принципност. безрезервност и безстрашие, не държейки сметка за преследванията, на които се натъкват от страна на държавните власти, тия католически водачи далеч превъзхождат представителите на Протестантските и на Православната църкви, които обикновено се приспособяват навсякъде според времето и условията, в пълен компромис между учението на Христа и изискванията на светската власт. ---------------------------------------------------- "Забележка на съставителя. За папа Йоан XXIII виж в „Изгревът", том IV, с. 276-277, под №
към текста >>

92. III. Мисли на ученика

Борис Николов

стотин души. По-рано салонът беше малък, обикновена селска стая. Сега си построиха нов салон, който може да събере 200-300 души. Тази сбирка и сега става точно на Никулден. И каквото да е времето, гости има преизобилно. Братският съвет. 27 Февруари 1964 г. На всекиго е позволено да се страхува, но не и на Братският съвет. Какъв пример ще даде той? Какво поведение, трябва да има ученика, когато е в опасност? Особено в такова време, трябва да се даде пример на приятелите. Пример на безстрашие. Каквото и да ни струва този пример, трябва да го дадем. Това е наш дълг в момента. Въздухът Въздухът не е само химическо съединение, той е среда, чрез която се предават лъчи и вещества. Във въздуха всички растения и животни отделят нещо от себе си. Ние чрез него ги приемаме. И какво нещо е планинския въздух! Той е като кръвта, храни клетките в организъма. Голямо значение има въздуха, среда, която свързва всички живи същества от видимия и Невидимия свят. Условията Внимавай да опиташ всяко положение през което минаваш, да го преживееш дълбоко, да го опиташ какъв вкус има. Опитай се след това да разбереш защо ти е дадено. Какво се иска да изработиш в него? Така ти ще бъдеш във връзка с разумния свят, който дава всички условия. Хората са насилници! Опасно е да се нагажда човек да бъде такъв, какъвто хората го искат. Христос предупреждава учениците Си: „А най-вече се пазете от лъжата и лицемерието.” Ангелите облякоха Земята, създадоха растенията, Архангелите я населиха, а Бог постави човека в
към текста >>

93. 9. Трите метода на природата: ООК, I г., 2 лекция [2 март 1922 г.].

Боян Боев

неизпълнени обещания. Вие ще се намерите в положение на човек, когото събуват, и той ходи бързо по остри камъчета. Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява и като отидете в онзи свят, ще намерите най-добрите условия. Там е величието на един човек, да изпълни това, което е обещал. Бог на прилежните помага. Ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина!” Там дето нема страх, всичко става! Това е пропуск, само за физическия свят. Които работят във физическия свят, трябва да бъдат безстрашни. Само ученика на окултизъма или християнина в пълния смисъл на думата, и който казва, че живее в Бога, само той може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всеки момент на живота, Бог присъства на всяко място. От нищо да не те е страх! Ще знаеш, че Бог царува навсякъде, и не само ще знаеш, но ще вярваш и опитваш. Ако някъде има страх, той е вън от училището. Сега ще спазвате свободата. Първото правило на Любовта е свободата. Искам всички да бъдете свободни. Всичко да решавате по закона на свободата, и каквото решите, да го изпълните. Сега в бъдеще, учениците ще използваме магнетическите сили на Витоша. Електричеството и магнетизъма, това е най-хубавото за софиянци. Витоша е най-богатият
към текста >>

94. Съдържание

не им дадох Салона 45.1. „Ще дойде време, когато ще им се дадат салони, но няма кой да влезе в тези салони!” Бележки на Вергилий Кръстев 46. Панаирите на книгата в София 46.1. Издателство „Сила и Живот" на панаира в НДК. Бележки на Вергилий Кръстев 47. Култура и доброта при Димитър Сотиров 47.1. Споменът за Димитър Сотиров. Бележки на Вергилий Кръстев 48. ... За да печелиш милиони 48.1. Отново за издателство „Сила и Живот”. Разяснение от Вергилий Кръстев 49. Пепелянката - урок по безстрашие 49.1. Урокът с пепелянката. Бележки на Вергилий Кръстев 50. Още за присъствието 50.1. Защо отново се пише за Георги Христов. Бележки на Вергилий Кръстев 51. Цигулката на Учителя и нейното смайващо държание 51.1. Истината за цигулката на Учителя. Отговор на Вергилий Кръстев 52. Какъвто Учителят - такъв и ученикът 52.1. Учителите на Черната и Бялата ложа. Пояснение и изяснение от Вергилий Кръстев 53. Въведение към книгата „ЗАЛЕЗЪТ” / Вергилий Кръстев 54. Милка Кралева срещу съставителя на „ИЗГРЕВЪТ" / Вергилий Кръстев 55. Окултизъм в действие / Вергилий Кръстев 56. Как се намира булка и невеста / Вергилий Кръстев 57. Съпоставки и сравнения на дадени събития / Вергилий Кръстев 58. Заключителни слова за „пръчо и козата" от 31 том на „Изгревът", с. 776-778 / Вергилий Кръстев Послеслов / Вергилий
към текста >>

95. 12. Какво е Всемирното Бяло Братство

I. В кабинета на подполковника

ти - един дъновист. Още сега ще ви измета! Не мога да ви понасям! Всички сте фанатици, философи! Съботянинът не искал да работи в събота... протестантинът искал това, католикът искал онова! Аз си нямам друга работа, та с вашите капризи ще се занимавам! Веднага с една заповед ще ви уволня всички! -Дигна телефонната слушалка: - Веднага ми изпратете машинописец! Работникът през това време се молеше със затворени очи, и щом началникът му млъкна, отвори очите си и заговори пак смело, безстрашно и някак екзалтирано, с особено вдъхновение: - Господин началник, Вие говорите както говорят всички хора, без да знаете защо така говорите. Причината да говорите по този начин, е в миналото Ви. - Нищо не разбирам, моето безбожие няма нищо общо с моето минало. Но какво искате да кажете Вие - прекъсна го началникът, но работникът продължаваше, като че ли нищо не му бе казано: - Някога Савел връзваше християните и ги предаваше на измъчване, но на път за Дамаск като срещна Христа, става Павел - Христов ученик и апостол. - Ти говориш направо като луд - несвързано, но днес като изхвръкнеш от фабриката знаеш ли кого ще срещнеш? Аз ще ти кажа: мизерията, глада и техните побратими - болестите! Тогава ще се увериш, че твоят Бог не може да ти помогне. Все пак, можеш ли нещо да ми кажеш за тази секта? Донеси ми нещо писано. - Преди всичко Всемирното Бяло Братство не е секта, нито религия, започна работникът. То е Учение как да се живее правилно според Божествените закони - велика наука
към текста >>

96. 32. 300 души (човеци) - на студа пред прозореца

II. На улица „Опълченска' 66

същите лица на простите, неуки Христови ученици, възкръсналите през вековете рибари, събудили се от хилядолетния си сън, за да слушат отново своя Учител, които тъкмо сега със своето нищожество, като с най-силно оръжие разтърсиха из основи и сринаха до земята великата Римска империя. Наистина, той забеляза тук и висши офицери в униформа и хора с интелигентни лица... „Трябва да говори увлекателно!” - си каза подполковника, и въздъхна със завист! Бледа сянка на страх премина отново през безстрашното му и гордо самосъзнание! За пръв път почувствува съмнение в себе си: „Дали бих могъл да накарам толкова хора да се изложат на този студ, без принуда и материални интереси?” - И за успокоение си каза: „Ще го видя. какво знае! Аз мога да издържа на много по-големи изпитания от всички тук! По цели дни и седмици съм лежал в пълни с вода окопи. Ех-е-е-е, колко по-страшно е на бойното поле! И сега мога да стоя прав, без да помръдна до края на беседата му, колкото и дълга да е тя! Повече съм от всички тези тук! Мога, мога и това, което учителят им не е и помислил!... Какъвто и да е този Петър Дънов, от небето звезди да снема, аз ще снема слънце и пак ще го победя!” - Почувствува облекчение, дори радост го обхвана от предвкусваното удоволствие на победител! У него беше вродено качество винаги да избира и следва до край най-трудния път, пред който всички спират, заобикалят го или се връщат обратно Ако не успееше отведнаж, не се отчайваше, започваше отново, атакуваше дотогава, докато превземе
към текста >>

97. 37. Провокацията срещу офицера

II. На улица „Опълченска' 66

без надзор, да изпипваме до най-голямо съвършенство работата си, да сме честни, работливи... и никаква лъжа, никаква измама не търпи! За правдата и истината умира, а за лъжата човек убива. - Интересна правда - особен специалитет - възрази пак евреинът, но вече сериозно и още по-внимателно загледа подполковника! - Въпреки дефектите му, всички във фабриката го обичаме! Той от никого не се страхува! И генерал и министър, ако и цар да дойде, с всички се държи достойно, безстрашно! Няма да му трепне окото и тях да изобличи! Държи страната на работниците, и в никой случай не позволява да бъдат ощетени! Стамболийски му е приятел. Често идва във фабриката и осъмват в разговори. Носят се слухове, че го канили за министър на войната. - Красивото момиче, с втренчени очи гледаше и слушаше! - Много е млад за министър! - намеси се то. - Знаете ли колко е умен?! И репарационните комисии*, които идват във фабриката, се възхищават от него! Той разговаря с тях направо на френски и английски, и то много добре! Това ни казват преводачите, защото никога не ги използвал. [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 9; т. 31, с. 731] Подполковникът продължаваше да се пени! В интелектуалната групичка си взеха бележка от предупреждението на работника, и станаха
към текста >>

98. 88. Страхът пречи на посвещението

III. В Кабинета на Учителя

ранг на обикновените човешки състояния. Страхът снема съзнанието под обикновеното човешко съзнание - прави човека животно! Това пречи да се издигне до полето на посвещението, защото страхът го държи много низко, той му пречи да надникне в този възвишен свят, защото стои низко. Всичко което знае, може да бъде само думи, но лични впечатления от този възвишен свят той не може да има, а това е решително при посвещението. Затова във всички окултни Школи, едно от важните условия, това е безстрашието. Затова те са ги прекарвали изкуствено през ред изпитания, за да проверят безстрашието им и да култивират у тях безстрашие. Цялото Учение на Христа и на всички Учители, това са Учения които искат безстрашие от учениците си, и култивират у тях безстрашие и самите те са образци на безстрашие. Според тях, зад всеки страх стои едно престъпление. Първият страх е изживян от първия човек - Адам, когато е сгрешил - ял от забранения плод. Зад всеки страх има ядене от забранения плод. Който иска да бъде посветен, да получи тези специални и необикновени познания, които разкриват сияйни хоризонти и радости, те трябва да превъзмогнат напластените през вековете в съзнанията им страхове, т.е. да поправят погрешките си, да преминат от това животинско състояние в човешко. Най-висшият закон в сегашното развитие на човечеството, най-високият морален закон, това е правдата. Всеки страх говори, че съзнанието е още животинско, че се подчинява на животинския закон. А в света на посвещението най-висшият закон,
към текста >>

99. 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев

II. В колибата на Христов

беше пълен. Всички линии на ушите му бяха ясно и добре очертани, което показваше една всестранно развита личност. Тези уши много чуваха, но най-важното в тях беше, че чуваха сигнали от другите светове. Скулите - леко изпъкнали, като избледняла връзка с нещо азиатско, което още по-силно проличаваше, когато се ядосваше. Тогава заприличваше на истински азиатски сатрап. Разстоянието между носа и гората устна беше голямо и обрасло с гъсти, дълги, увиснали мустаци, които навяваха сила, безстрашие и мъжество. Между просиялите му мустаци прозираха дълги, широки бели зъби, които можеха да сдъвчат и най-твърдата храна - философска система. Андрей имаше чувство, че го гледа лъв, тигър или пантера, и че всеки момент ще се хвърли върху него, и то по най-правата посока! Ясно очертаните му устни бяха сочни, червени и навяваха мисли за силни страсти. Грамадна брада, широка, изпъкнала, добре оформена, със силна вдлъбната линия под долната устна. Тя плътно и здраво беше прикрепена към челюстта, стоеше на лицето му като тежък чук, който би строшил и най-твърдата воля, която би се опитала да се противопостави. Брадата доминираше в долната част на лицето, както челото - в горната, а цялата глава - над тялото. Христов много приличаше на Ницше, но още повече на железния канцлер - Бисмарк. Андрей стоеше като хипнотизиран! Това лице рязко се отличаваше от всички лица, които познаваше! Чувстваше го строго, сурово, аскетично, мрачно! Навяваше му мисли и чувства за севера, студовете на Сибир, пекът на
към текста >>

100. 1. Житото от Божествената нива е узряло. Жътвата е готова. Няма ги жътварите

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

на решението на Учителя, като казал: „Не, аз с групата ще вървя!” И успява да отвори очите на всички осъдени на смърт с него, да не се плашат, и ги подготвя за Невидимия свят. ТА ТОЗИ БРАТ Е ЦЯЛА „ЛЕГЕНДА”! Дава часовника си на войника, който ще стреля в него, и му казва: „Да свършиш добре работата си, и да не трепери ръката ти!” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят, и аз ще ви водя!” Какъв пример на безстрашие и героизъм! На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него, ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес! А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя? Отговорете на този въпрос. С уважение: ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА P.S.: Прилагам: 1.) 4 касети, като на втората няма нищо от страна В. 2.) 2 фотокопия на двете песни; 3.) 2 снимки на брат Любомир; 4.) това
към текста >>

101. 51. Брата помага на Величка, защото от миналото и сега се грижи много за своята майка Стефка

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

лично нареди непрекъснат контрол за Величка! Тя не е оставена без надзор, нито за миг! В противен случай тя нямаше никога да устои, и животът й беше в опасност. Този изпит, който Учителят Сам й даде, беше проява на Неговата висша Любов към нея, за да може тя да узрее и да придобие опитности, които й липсват. Сега, накрая - брата говори: Аз съм определен да довърша великото дело, и аз ще го изпълня с чест! При мен компромис няма, бързо действам! Притежавам безпределна смелост и безстрашие! Лесно се справям и с най-черните сили, и те ми се подчиняват! Заповядано ми е от моя Учител да помогна на Величка в разгрома на злото. АМИН! ТАКА ДА БЪДЕ! - Господи и Учителю благ, аз се подчинявам с радост на тази заповед, и от известно време работя усилено! Аз ти казвам Величка, че ще те освободим от оковите ти, имай търпение! Големи сили работят за твоето спасение! Това говори, че тука горе ти имаш много повече приятели, отколкото долу. И когато един ден дойдеш тука - ти ще бъдеш много щастлива! - Аз зная, че ще е така! - [казва Величка]. - Сега трябва да работиш. Работи над тези души, които са край теб, помагай на Благовест с Любов! Пази го това прекрасно дете, ценно, да се развие добре. Не се безпокойте за него! Той изведнъж ще блесне, и ще озари всичко наоколо си със силна светлина. Детето ще бъде ясновидец, ясно ще слуша, ще възприема и ще се появи в него една сила. То ще бъде силно и мощно! Тука горе, Благовест е на почит! Заповедите му се изпълняват. Нарочно е пратено при вас, да
към текста >>

102. 49. Пепелянката - урок по безстрашие

Милка Кралева

УРОК ПО БЕЗСТРАШИЕ сряда, 22 юни 2016 г. В Бургаската група на Братството имаше много хора от съседните села, които в почивните си дни най-често ходеха на Айтоската градина. Понякога, обаче, се правеха и общи екскурзии до вр. Караманица, над с. Тополица. Едно лято, някъде през 60-те, с братята от Бургас, решихме да прекараме една седмица на палатки именно там, на Караманица. Този връх бе най-високото място в айтоския край. Имаше заоблен терен, широка поляна за сутрешната Паневритмия и малка церова горичка, чиято приятна сянка ни приютяваше през горещите летни дни. В с. Тополица живееха няколко семейства от Братството. Имаха салон, построен в двора на бр. Иван Джоджев, и на Никулден, в началото на декември, всяка година там се правеше традиционна братска среща. Нощта срещу Никулден се прекарваше в разговори, изказвания, песни. На всекиго се даваше думата, за да сподели, което има на сърце. На сутринта всички се качвахме на Караманица, за да посрещнем слънцето. За плануваната почивка на Караманица, бяха изявили желание не повече от петнайсетина души. Семействата на Ив. Бинев и Д. Добрев, чичо ми Тодор с неговото семейство, и ние с майка ми, баща ми и Елка. Мисля че към нас се присъедини и Снежка от Варна, която почиваше при баба си в Тополица. Това летуване не бе свързано с празник, беше съвсем спонтанно. Помня, че някой от братята бе донесъл найлонова палатка, напълно прозрачна. Тя можеше да предпази от дъжд и вятър, но ако се случеше да падне клон върху нея, или някой да
към текста >>

103. 1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).

е бил добър патриот и се е ползвал с уважението на българското население и българските революционери. Казваха ми, че Левски когато е дохождал в Сливен се е срещал с дядо ми. Дядо много мразеше старите чорбаджии, които наричаше „турско ухо”. Мнозина българи той е отървал от бесилката и от затвора. През „страшното” (в навечерието на Руско-турската война) той е бил затворен и заточен с по-видните граждани в Анадол, гр. Боло или Воло. Между характерните черти на дядо ми са неговата безстрашливост, великодушие и тактичност - умение да се владее и държи пред разни хора. Дядо беше извънредно скромен и май саможив. Разправят, че са го венчали нощно време в черква, понеже се е срамувал пред множество. Тая свенливост той я предаде на цялото си потомство. Не обичаше да се шуми наоколо му и да го хвалят. Животът беше го научил да бъде строг и суров, но под видната вънкашна строгост се криеше много нежен баща и дядо. Той нито пиеше, нито си позволяваше някакъв разкош или слабост и беше крайно чистоплътен, морален и въздържан. Работеше със страст, беше си направил работата свое щастие и цел. Без работа не можеше да стои. Помня, че постоянно между мъдрите съвети, които ни даваше, казваше: „Днешната работа не я оставяй за утре.” Дядо ми беше самоук и много четеше. Вечерно време, като се завърнеше от работа, доде дойде време за вечеря, ако нямаше какво да приказва, четеше разни книги, каквито купуваше в изобилие. Не вярвам в Сливен да е имало частна библиотека тъй богата (почти с всички
към текста >>

104. 1.9. Първият: спомени за д-р Георги Миркович / Елена Миркович. - В: Сливенско дело.

края на 1866 г. пак е в родния град, пренебрегвайки преимуществата на материалния и свободен живот в чужбина. Тук се сближава и сработва с намиращия се на гарнизон в Сливен известния поляк Михаил Чайковски - Садък паша, началник на казашкия полк от християни (Казак-алай). Двамата изработват проект за създаване на „главни” български училища във вилаетските градове и по този повод се явява при великия везир Али паша и министъра на външните работи Фуад паша. И все така неотклонно, рисковано и безстрашно към националния идеал - за просвета и политическо освобождение на народа ни. Назначен за лекар в Русе, но не приет от валията Мидхат паша, установява се за лекар в Лом. И започва болните да лекува, здравите да бунтува. Предателство от фанариотския владика, българинът отстъпник Доротей и окован във вериги, е откаран през Русе и Сливен в Цариградската тъмница. Там, при нечовешки условия, чезне в продължение на пет години, в неизвестност и без присъда. Посещава го младият му съгражданин Добри Минков, учащ се в Роберт колеж. А по едно време в същия затвор е бил и Петко Славейков. В началото на юли 1874 г., след пет години Цариградски затвор, Миркович и още двама от Ломско-Берковския заговор, получават официална присъда за доживотно заточение и на 5 август с. г. са заточени в Диарбекир, а след три месеца са откарани, като опасни бунтовници, на 110 км по-навътре в Анадола в гр. Мардин. В Букурещ Каравелов и Ботев многократно, в седемнадесет дописки и бележки, пишат протести и с топли чувства за
към текста >>

6.6456680297852